НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1291
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1291
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Истинските приятели. Учението като непреривен процес. Новият метод / Новият метод
,
УС
, София, 15.3.1936г.,
Даже най-добрите майки набиват децата си.
Непреривен процес е да правя добро, но не да съм добър. Защото човек на Земята не може да бъде добър. Но в този смисъл, както хората разбират, е невъзможно. Доброто, то е разбиране на човека. Злото, по някой път и вие, които сте добри, го правите.
Даже най-добрите майки набиват децата си.
Според закона на Доброто, майката никога, при никакви условия не трябва да бие децата си. А тя ги бие. Следователно има нещо. Погрешката е или в майката, или в детето. Умното дете никога не трябва да даде една възможност да го бият.
към беседата >>
Аз като говоря така, те се докачат, нали?
Аз като говоря така, те се докачат, нали?
Аз да ви кажа как обяснявам. Философия има в мене, има разбиране на нещата. Аз се отличавам, че аз разбирам нещата, в какво седи разбирането. Когато аз разтривам един болен човек, той не може да бъде доволен. Аз разтривам и двамата сега.
към беседата >>
Според закона на Доброто, майката никога, при никакви условия не трябва да бие децата си.
Защото човек на Земята не може да бъде добър. Но в този смисъл, както хората разбират, е невъзможно. Доброто, то е разбиране на човека. Злото, по някой път и вие, които сте добри, го правите. Даже най-добрите майки набиват децата си.
Според закона на Доброто, майката никога, при никакви условия не трябва да бие децата си.
А тя ги бие. Следователно има нещо. Погрешката е или в майката, или в детето. Умното дете никога не трябва да даде една възможност да го бият. Щом го бият, туй дете не е умно.
към беседата >>
Аз да ви кажа как обяснявам.
Аз като говоря така, те се докачат, нали?
Аз да ви кажа как обяснявам.
Философия има в мене, има разбиране на нещата. Аз се отличавам, че аз разбирам нещата, в какво седи разбирането. Когато аз разтривам един болен човек, той не може да бъде доволен. Аз разтривам и двамата сега. Аз зная, че те са недоволни.
към беседата >>
А тя ги бие.
Но в този смисъл, както хората разбират, е невъзможно. Доброто, то е разбиране на човека. Злото, по някой път и вие, които сте добри, го правите. Даже най-добрите майки набиват децата си. Според закона на Доброто, майката никога, при никакви условия не трябва да бие децата си.
А тя ги бие.
Следователно има нещо. Погрешката е или в майката, или в детето. Умното дете никога не трябва да даде една възможност да го бият. Щом го бият, туй дете не е умно. Щом майката бие, и тя не е добра.
към беседата >>
Философия има в мене, има разбиране на нещата.
Аз като говоря така, те се докачат, нали? Аз да ви кажа как обяснявам.
Философия има в мене, има разбиране на нещата.
Аз се отличавам, че аз разбирам нещата, в какво седи разбирането. Когато аз разтривам един болен човек, той не може да бъде доволен. Аз разтривам и двамата сега. Аз зная, че те са недоволни. Нему кракът счупен, разтривам счупения крак.
към беседата >>
Следователно има нещо.
Доброто, то е разбиране на човека. Злото, по някой път и вие, които сте добри, го правите. Даже най-добрите майки набиват децата си. Според закона на Доброто, майката никога, при никакви условия не трябва да бие децата си. А тя ги бие.
Следователно има нещо.
Погрешката е или в майката, или в детето. Умното дете никога не трябва да даде една възможност да го бият. Щом го бият, туй дете не е умно. Щом майката бие, и тя не е добра.
към беседата >>
Аз се отличавам, че аз разбирам нещата, в какво седи разбирането.
Аз като говоря така, те се докачат, нали? Аз да ви кажа как обяснявам. Философия има в мене, има разбиране на нещата.
Аз се отличавам, че аз разбирам нещата, в какво седи разбирането.
Когато аз разтривам един болен човек, той не може да бъде доволен. Аз разтривам и двамата сега. Аз зная, че те са недоволни. Нему кракът счупен, разтривам счупения крак. Казва: „Така разтрива ли се?
към беседата >>
Погрешката е или в майката, или в детето.
Злото, по някой път и вие, които сте добри, го правите. Даже най-добрите майки набиват децата си. Според закона на Доброто, майката никога, при никакви условия не трябва да бие децата си. А тя ги бие. Следователно има нещо.
Погрешката е или в майката, или в детето.
Умното дете никога не трябва да даде една възможност да го бият. Щом го бият, туй дете не е умно. Щом майката бие, и тя не е добра.
към беседата >>
Когато аз разтривам един болен човек, той не може да бъде доволен.
Аз като говоря така, те се докачат, нали? Аз да ви кажа как обяснявам. Философия има в мене, има разбиране на нещата. Аз се отличавам, че аз разбирам нещата, в какво седи разбирането.
Когато аз разтривам един болен човек, той не може да бъде доволен.
Аз разтривам и двамата сега. Аз зная, че те са недоволни. Нему кракът счупен, разтривам счупения крак. Казва: „Така разтрива ли се? “ Аз сега най-първо пристъпвам да ви намествам краката, то ще се причини болка и на двама ви.
към беседата >>
Умното дете никога не трябва да даде една възможност да го бият.
Даже най-добрите майки набиват децата си. Според закона на Доброто, майката никога, при никакви условия не трябва да бие децата си. А тя ги бие. Следователно има нещо. Погрешката е или в майката, или в детето.
Умното дете никога не трябва да даде една възможност да го бият.
Щом го бият, туй дете не е умно. Щом майката бие, и тя не е добра.
към беседата >>
Аз разтривам и двамата сега.
Аз като говоря така, те се докачат, нали? Аз да ви кажа как обяснявам. Философия има в мене, има разбиране на нещата. Аз се отличавам, че аз разбирам нещата, в какво седи разбирането. Когато аз разтривам един болен човек, той не може да бъде доволен.
Аз разтривам и двамата сега.
Аз зная, че те са недоволни. Нему кракът счупен, разтривам счупения крак. Казва: „Така разтрива ли се? “ Аз сега най-първо пристъпвам да ви намествам краката, то ще се причини болка и на двама ви. Вие ще кажете: „Някой друг няма ли?
към беседата >>
Щом го бият, туй дете не е умно.
Според закона на Доброто, майката никога, при никакви условия не трябва да бие децата си. А тя ги бие. Следователно има нещо. Погрешката е или в майката, или в детето. Умното дете никога не трябва да даде една възможност да го бият.
Щом го бият, туй дете не е умно.
Щом майката бие, и тя не е добра.
към беседата >>
Аз зная, че те са недоволни.
Аз да ви кажа как обяснявам. Философия има в мене, има разбиране на нещата. Аз се отличавам, че аз разбирам нещата, в какво седи разбирането. Когато аз разтривам един болен човек, той не може да бъде доволен. Аз разтривам и двамата сега.
Аз зная, че те са недоволни.
Нему кракът счупен, разтривам счупения крак. Казва: „Така разтрива ли се? “ Аз сега най-първо пристъпвам да ви намествам краката, то ще се причини болка и на двама ви. Вие ще кажете: „Някой друг няма ли? Нас ли намери?
към беседата >>
Щом майката бие, и тя не е добра.
А тя ги бие. Следователно има нещо. Погрешката е или в майката, или в детето. Умното дете никога не трябва да даде една възможност да го бият. Щом го бият, туй дете не е умно.
Щом майката бие, и тя не е добра.
към беседата >>
Нему кракът счупен, разтривам счупения крак.
Философия има в мене, има разбиране на нещата. Аз се отличавам, че аз разбирам нещата, в какво седи разбирането. Когато аз разтривам един болен човек, той не може да бъде доволен. Аз разтривам и двамата сега. Аз зная, че те са недоволни.
Нему кракът счупен, разтривам счупения крак.
Казва: „Така разтрива ли се? “ Аз сега най-първо пристъпвам да ви намествам краката, то ще се причини болка и на двама ви. Вие ще кажете: „Някой друг няма ли? Нас ли намери? “ Аз всякога намирам хора със счупени крака.
към беседата >>
Има работи, има въпроси, ще си вървят както сега.
Има работи, има въпроси, ще си вървят както сега.
Вижте светът какво казва. Много вече. Един е дете, друг е майка. Сега, за мене и двамата са актьори на сцената. Единият играе ролята на майка, другият играе ролята на дете.
към беседата >>
Казва: „Така разтрива ли се?
Аз се отличавам, че аз разбирам нещата, в какво седи разбирането. Когато аз разтривам един болен човек, той не може да бъде доволен. Аз разтривам и двамата сега. Аз зная, че те са недоволни. Нему кракът счупен, разтривам счупения крак.
Казва: „Така разтрива ли се?
“ Аз сега най-първо пристъпвам да ви намествам краката, то ще се причини болка и на двама ви. Вие ще кажете: „Някой друг няма ли? Нас ли намери? “ Аз всякога намирам хора със счупени крака. Какво ще търся здрави?
към беседата >>
Вижте светът какво казва.
Има работи, има въпроси, ще си вървят както сега.
Вижте светът какво казва.
Много вече. Един е дете, друг е майка. Сега, за мене и двамата са актьори на сцената. Единият играе ролята на майка, другият играе ролята на дете. Тъй е писано, понеже ще ви плащат, тъй ще играете.
към беседата >>
“ Аз сега най-първо пристъпвам да ви намествам краката, то ще се причини болка и на двама ви.
Когато аз разтривам един болен човек, той не може да бъде доволен. Аз разтривам и двамата сега. Аз зная, че те са недоволни. Нему кракът счупен, разтривам счупения крак. Казва: „Така разтрива ли се?
“ Аз сега най-първо пристъпвам да ви намествам краката, то ще се причини болка и на двама ви.
Вие ще кажете: „Някой друг няма ли? Нас ли намери? “ Аз всякога намирам хора със счупени крака. Какво ще търся здрави? Мене здрави крака не ми трябват, но със счупен, да му помогна.
към беседата >>
Много вече.
Има работи, има въпроси, ще си вървят както сега. Вижте светът какво казва.
Много вече.
Един е дете, друг е майка. Сега, за мене и двамата са актьори на сцената. Единият играе ролята на майка, другият играе ролята на дете. Тъй е писано, понеже ще ви плащат, тъй ще играете. Нали се плаща на актьорите.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Някой друг няма ли?
Аз разтривам и двамата сега. Аз зная, че те са недоволни. Нему кракът счупен, разтривам счупения крак. Казва: „Така разтрива ли се? “ Аз сега най-първо пристъпвам да ви намествам краката, то ще се причини болка и на двама ви.
Вие ще кажете: „Някой друг няма ли?
Нас ли намери? “ Аз всякога намирам хора със счупени крака. Какво ще търся здрави? Мене здрави крака не ми трябват, но със счупен, да му помогна. Не съм виновен аз, че вашите крака са счупени.
към беседата >>
Един е дете, друг е майка.
Има работи, има въпроси, ще си вървят както сега. Вижте светът какво казва. Много вече.
Един е дете, друг е майка.
Сега, за мене и двамата са актьори на сцената. Единият играе ролята на майка, другият играе ролята на дете. Тъй е писано, понеже ще ви плащат, тъй ще играете. Нали се плаща на актьорите. Актьорите не играят за черни очи.
към беседата >>
Нас ли намери?
Аз зная, че те са недоволни. Нему кракът счупен, разтривам счупения крак. Казва: „Така разтрива ли се? “ Аз сега най-първо пристъпвам да ви намествам краката, то ще се причини болка и на двама ви. Вие ще кажете: „Някой друг няма ли?
Нас ли намери?
“ Аз всякога намирам хора със счупени крака. Какво ще търся здрави? Мене здрави крака не ми трябват, но със счупен, да му помогна. Не съм виновен аз, че вашите крака са счупени. Не сте били внимателни.
към беседата >>
Сега, за мене и двамата са актьори на сцената.
Има работи, има въпроси, ще си вървят както сега. Вижте светът какво казва. Много вече. Един е дете, друг е майка.
Сега, за мене и двамата са актьори на сцената.
Единият играе ролята на майка, другият играе ролята на дете. Тъй е писано, понеже ще ви плащат, тъй ще играете. Нали се плаща на актьорите. Актьорите не играят за черни очи. Актьорите нямат никакъв идеал.
към беседата >>
“ Аз всякога намирам хора със счупени крака.
Нему кракът счупен, разтривам счупения крак. Казва: „Така разтрива ли се? “ Аз сега най-първо пристъпвам да ви намествам краката, то ще се причини болка и на двама ви. Вие ще кажете: „Някой друг няма ли? Нас ли намери?
“ Аз всякога намирам хора със счупени крака.
Какво ще търся здрави? Мене здрави крака не ми трябват, но със счупен, да му помогна. Не съм виновен аз, че вашите крака са счупени. Не сте били внимателни. Този терен, по който сте ходили, предполагали сте това, което не е, не сте проучили хубаво терена, подхлъзнали сте се, изкривили сте крака, счупил се, необмислено сте направили движението.
към беседата >>
Единият играе ролята на майка, другият играе ролята на дете.
Има работи, има въпроси, ще си вървят както сега. Вижте светът какво казва. Много вече. Един е дете, друг е майка. Сега, за мене и двамата са актьори на сцената.
Единият играе ролята на майка, другият играе ролята на дете.
Тъй е писано, понеже ще ви плащат, тъй ще играете. Нали се плаща на актьорите. Актьорите не играят за черни очи. Актьорите нямат никакъв идеал. Той има идеал пари да му дадат, да му ръкопляскат.
към беседата >>
Какво ще търся здрави?
Казва: „Така разтрива ли се? “ Аз сега най-първо пристъпвам да ви намествам краката, то ще се причини болка и на двама ви. Вие ще кажете: „Някой друг няма ли? Нас ли намери? “ Аз всякога намирам хора със счупени крака.
Какво ще търся здрави?
Мене здрави крака не ми трябват, но със счупен, да му помогна. Не съм виновен аз, че вашите крака са счупени. Не сте били внимателни. Този терен, по който сте ходили, предполагали сте това, което не е, не сте проучили хубаво терена, подхлъзнали сте се, изкривили сте крака, счупил се, необмислено сте направили движението. Аз минавам, мене законът ме задължава, аз съм войник, карам ви.
към беседата >>
Тъй е писано, понеже ще ви плащат, тъй ще играете.
Вижте светът какво казва. Много вече. Един е дете, друг е майка. Сега, за мене и двамата са актьори на сцената. Единият играе ролята на майка, другият играе ролята на дете.
Тъй е писано, понеже ще ви плащат, тъй ще играете.
Нали се плаща на актьорите. Актьорите не играят за черни очи. Актьорите нямат никакъв идеал. Той има идеал пари да му дадат, да му ръкопляскат. Не че няма идеал, има идеал, но той очаква да му се плати нещо.
към беседата >>
Мене здрави крака не ми трябват, но със счупен, да му помогна.
“ Аз сега най-първо пристъпвам да ви намествам краката, то ще се причини болка и на двама ви. Вие ще кажете: „Някой друг няма ли? Нас ли намери? “ Аз всякога намирам хора със счупени крака. Какво ще търся здрави?
Мене здрави крака не ми трябват, но със счупен, да му помогна.
Не съм виновен аз, че вашите крака са счупени. Не сте били внимателни. Този терен, по който сте ходили, предполагали сте това, което не е, не сте проучили хубаво терена, подхлъзнали сте се, изкривили сте крака, счупил се, необмислено сте направили движението. Аз минавам, мене законът ме задължава, аз съм войник, карам ви. Моралният закон казва: Помогни на онзи, на когото кракът е счупен.
към беседата >>
Нали се плаща на актьорите.
Много вече. Един е дете, друг е майка. Сега, за мене и двамата са актьори на сцената. Единият играе ролята на майка, другият играе ролята на дете. Тъй е писано, понеже ще ви плащат, тъй ще играете.
Нали се плаща на актьорите.
Актьорите не играят за черни очи. Актьорите нямат никакъв идеал. Той има идеал пари да му дадат, да му ръкопляскат. Не че няма идеал, има идеал, но той очаква да му се плати нещо. Прав е, че трябва да се плати, трябва да се плаща.
към беседата >>
Не съм виновен аз, че вашите крака са счупени.
Вие ще кажете: „Някой друг няма ли? Нас ли намери? “ Аз всякога намирам хора със счупени крака. Какво ще търся здрави? Мене здрави крака не ми трябват, но със счупен, да му помогна.
Не съм виновен аз, че вашите крака са счупени.
Не сте били внимателни. Този терен, по който сте ходили, предполагали сте това, което не е, не сте проучили хубаво терена, подхлъзнали сте се, изкривили сте крака, счупил се, необмислено сте направили движението. Аз минавам, мене законът ме задължава, аз съм войник, карам ви. Моралният закон казва: Помогни на онзи, на когото кракът е счупен. Постъпката е без разлика.
към беседата >>
Актьорите не играят за черни очи.
Един е дете, друг е майка. Сега, за мене и двамата са актьори на сцената. Единият играе ролята на майка, другият играе ролята на дете. Тъй е писано, понеже ще ви плащат, тъй ще играете. Нали се плаща на актьорите.
Актьорите не играят за черни очи.
Актьорите нямат никакъв идеал. Той има идеал пари да му дадат, да му ръкопляскат. Не че няма идеал, има идеал, но той очаква да му се плати нещо. Прав е, че трябва да се плати, трябва да се плаща. Казват те: Нали даром сте взели, даром давайте, казва Писанието.
към беседата >>
Не сте били внимателни.
Нас ли намери? “ Аз всякога намирам хора със счупени крака. Какво ще търся здрави? Мене здрави крака не ми трябват, но със счупен, да му помогна. Не съм виновен аз, че вашите крака са счупени.
Не сте били внимателни.
Този терен, по който сте ходили, предполагали сте това, което не е, не сте проучили хубаво терена, подхлъзнали сте се, изкривили сте крака, счупил се, необмислено сте направили движението. Аз минавам, мене законът ме задължава, аз съм войник, карам ви. Моралният закон казва: Помогни на онзи, на когото кракът е счупен. Постъпката е без разлика. Аз се смея на войника, но аз съм в същото положение – отивам, помагам.
към беседата >>
Актьорите нямат никакъв идеал.
Сега, за мене и двамата са актьори на сцената. Единият играе ролята на майка, другият играе ролята на дете. Тъй е писано, понеже ще ви плащат, тъй ще играете. Нали се плаща на актьорите. Актьорите не играят за черни очи.
Актьорите нямат никакъв идеал.
Той има идеал пари да му дадат, да му ръкопляскат. Не че няма идеал, има идеал, но той очаква да му се плати нещо. Прав е, че трябва да се плати, трябва да се плаща. Казват те: Нали даром сте взели, даром давайте, казва Писанието. Което даром сте взели, даром давайте, което даром не сте взели, даром не го давайте.
към беседата >>
Този терен, по който сте ходили, предполагали сте това, което не е, не сте проучили хубаво терена, подхлъзнали сте се, изкривили сте крака, счупил се, необмислено сте направили движението.
“ Аз всякога намирам хора със счупени крака. Какво ще търся здрави? Мене здрави крака не ми трябват, но със счупен, да му помогна. Не съм виновен аз, че вашите крака са счупени. Не сте били внимателни.
Този терен, по който сте ходили, предполагали сте това, което не е, не сте проучили хубаво терена, подхлъзнали сте се, изкривили сте крака, счупил се, необмислено сте направили движението.
Аз минавам, мене законът ме задължава, аз съм войник, карам ви. Моралният закон казва: Помогни на онзи, на когото кракът е счупен. Постъпката е без разлика. Аз се смея на войника, но аз съм в същото положение – отивам, помагам. Ето къде е идеята на моя ум.
към беседата >>
Той има идеал пари да му дадат, да му ръкопляскат.
Единият играе ролята на майка, другият играе ролята на дете. Тъй е писано, понеже ще ви плащат, тъй ще играете. Нали се плаща на актьорите. Актьорите не играят за черни очи. Актьорите нямат никакъв идеал.
Той има идеал пари да му дадат, да му ръкопляскат.
Не че няма идеал, има идеал, но той очаква да му се плати нещо. Прав е, че трябва да се плати, трябва да се плаща. Казват те: Нали даром сте взели, даром давайте, казва Писанието. Което даром сте взели, даром давайте, което даром не сте взели, даром не го давайте. Нямаш право да даваш даром това, което не си взел даром.
към беседата >>
Аз минавам, мене законът ме задължава, аз съм войник, карам ви.
Какво ще търся здрави? Мене здрави крака не ми трябват, но със счупен, да му помогна. Не съм виновен аз, че вашите крака са счупени. Не сте били внимателни. Този терен, по който сте ходили, предполагали сте това, което не е, не сте проучили хубаво терена, подхлъзнали сте се, изкривили сте крака, счупил се, необмислено сте направили движението.
Аз минавам, мене законът ме задължава, аз съм войник, карам ви.
Моралният закон казва: Помогни на онзи, на когото кракът е счупен. Постъпката е без разлика. Аз се смея на войника, но аз съм в същото положение – отивам, помагам. Ето къде е идеята на моя ум. Аз, за да бъда свободен, минавам покрай туй и казвам на болния: „Ти трябва да бъдеш здрав“ и заминавам.
към беседата >>
Не че няма идеал, има идеал, но той очаква да му се плати нещо.
Тъй е писано, понеже ще ви плащат, тъй ще играете. Нали се плаща на актьорите. Актьорите не играят за черни очи. Актьорите нямат никакъв идеал. Той има идеал пари да му дадат, да му ръкопляскат.
Не че няма идеал, има идеал, но той очаква да му се плати нещо.
Прав е, че трябва да се плати, трябва да се плаща. Казват те: Нали даром сте взели, даром давайте, казва Писанието. Което даром сте взели, даром давайте, което даром не сте взели, даром не го давайте. Нямаш право да даваш даром това, което не си взел даром. Вие мислите, че всичко даром може да се дава.
към беседата >>
Моралният закон казва: Помогни на онзи, на когото кракът е счупен.
Мене здрави крака не ми трябват, но със счупен, да му помогна. Не съм виновен аз, че вашите крака са счупени. Не сте били внимателни. Този терен, по който сте ходили, предполагали сте това, което не е, не сте проучили хубаво терена, подхлъзнали сте се, изкривили сте крака, счупил се, необмислено сте направили движението. Аз минавам, мене законът ме задължава, аз съм войник, карам ви.
Моралният закон казва: Помогни на онзи, на когото кракът е счупен.
Постъпката е без разлика. Аз се смея на войника, но аз съм в същото положение – отивам, помагам. Ето къде е идеята на моя ум. Аз, за да бъда свободен, минавам покрай туй и казвам на болния: „Ти трябва да бъдеш здрав“ и заминавам. Той оздравее.
към беседата >>
Прав е, че трябва да се плати, трябва да се плаща.
Нали се плаща на актьорите. Актьорите не играят за черни очи. Актьорите нямат никакъв идеал. Той има идеал пари да му дадат, да му ръкопляскат. Не че няма идеал, има идеал, но той очаква да му се плати нещо.
Прав е, че трябва да се плати, трябва да се плаща.
Казват те: Нали даром сте взели, даром давайте, казва Писанието. Което даром сте взели, даром давайте, което даром не сте взели, даром не го давайте. Нямаш право да даваш даром това, което не си взел даром. Вие мислите, че всичко даром може да се дава. Съгласен съм даром да се дава, но даром взетото.
към беседата >>
Постъпката е без разлика.
Не съм виновен аз, че вашите крака са счупени. Не сте били внимателни. Този терен, по който сте ходили, предполагали сте това, което не е, не сте проучили хубаво терена, подхлъзнали сте се, изкривили сте крака, счупил се, необмислено сте направили движението. Аз минавам, мене законът ме задължава, аз съм войник, карам ви. Моралният закон казва: Помогни на онзи, на когото кракът е счупен.
Постъпката е без разлика.
Аз се смея на войника, но аз съм в същото положение – отивам, помагам. Ето къде е идеята на моя ум. Аз, за да бъда свободен, минавам покрай туй и казвам на болния: „Ти трябва да бъдеш здрав“ и заминавам. Той оздравее. Това е знание.
към беседата >>
Казват те: Нали даром сте взели, даром давайте, казва Писанието.
Актьорите не играят за черни очи. Актьорите нямат никакъв идеал. Той има идеал пари да му дадат, да му ръкопляскат. Не че няма идеал, има идеал, но той очаква да му се плати нещо. Прав е, че трябва да се плати, трябва да се плаща.
Казват те: Нали даром сте взели, даром давайте, казва Писанието.
Което даром сте взели, даром давайте, което даром не сте взели, даром не го давайте. Нямаш право да даваш даром това, което не си взел даром. Вие мислите, че всичко даром може да се дава. Съгласен съм даром да се дава, но даром взетото. Даром което не е дадено, даром не се взема.
към беседата >>
Аз се смея на войника, но аз съм в същото положение – отивам, помагам.
Не сте били внимателни. Този терен, по който сте ходили, предполагали сте това, което не е, не сте проучили хубаво терена, подхлъзнали сте се, изкривили сте крака, счупил се, необмислено сте направили движението. Аз минавам, мене законът ме задължава, аз съм войник, карам ви. Моралният закон казва: Помогни на онзи, на когото кракът е счупен. Постъпката е без разлика.
Аз се смея на войника, но аз съм в същото положение – отивам, помагам.
Ето къде е идеята на моя ум. Аз, за да бъда свободен, минавам покрай туй и казвам на болния: „Ти трябва да бъдеш здрав“ и заминавам. Той оздравее. Това е знание. Без да пипна крака, да му направя крака.
към беседата >>
Което даром сте взели, даром давайте, което даром не сте взели, даром не го давайте.
Актьорите нямат никакъв идеал. Той има идеал пари да му дадат, да му ръкопляскат. Не че няма идеал, има идеал, но той очаква да му се плати нещо. Прав е, че трябва да се плати, трябва да се плаща. Казват те: Нали даром сте взели, даром давайте, казва Писанието.
Което даром сте взели, даром давайте, което даром не сте взели, даром не го давайте.
Нямаш право да даваш даром това, което не си взел даром. Вие мислите, че всичко даром може да се дава. Съгласен съм даром да се дава, но даром взетото. Даром което не е дадено, даром не се взема. Което с труд се е придобило, с труд се дава.
към беседата >>
Ето къде е идеята на моя ум.
Този терен, по който сте ходили, предполагали сте това, което не е, не сте проучили хубаво терена, подхлъзнали сте се, изкривили сте крака, счупил се, необмислено сте направили движението. Аз минавам, мене законът ме задължава, аз съм войник, карам ви. Моралният закон казва: Помогни на онзи, на когото кракът е счупен. Постъпката е без разлика. Аз се смея на войника, но аз съм в същото положение – отивам, помагам.
Ето къде е идеята на моя ум.
Аз, за да бъда свободен, минавам покрай туй и казвам на болния: „Ти трябва да бъдеш здрав“ и заминавам. Той оздравее. Това е знание. Без да пипна крака, да му направя крака. Щом остана два–три часа да го разтривам и той да ми мърмори, уча се, занаят правя.
към беседата >>
Нямаш право да даваш даром това, което не си взел даром.
Той има идеал пари да му дадат, да му ръкопляскат. Не че няма идеал, има идеал, но той очаква да му се плати нещо. Прав е, че трябва да се плати, трябва да се плаща. Казват те: Нали даром сте взели, даром давайте, казва Писанието. Което даром сте взели, даром давайте, което даром не сте взели, даром не го давайте.
Нямаш право да даваш даром това, което не си взел даром.
Вие мислите, че всичко даром може да се дава. Съгласен съм даром да се дава, но даром взетото. Даром което не е дадено, даром не се взема. Което с труд се е придобило, с труд се дава. Което без труд се придобива, без труд се дава.
към беседата >>
Аз, за да бъда свободен, минавам покрай туй и казвам на болния: „Ти трябва да бъдеш здрав“ и заминавам.
Аз минавам, мене законът ме задължава, аз съм войник, карам ви. Моралният закон казва: Помогни на онзи, на когото кракът е счупен. Постъпката е без разлика. Аз се смея на войника, но аз съм в същото положение – отивам, помагам. Ето къде е идеята на моя ум.
Аз, за да бъда свободен, минавам покрай туй и казвам на болния: „Ти трябва да бъдеш здрав“ и заминавам.
Той оздравее. Това е знание. Без да пипна крака, да му направя крака. Щом остана два–три часа да го разтривам и той да ми мърмори, уча се, занаят правя.
към беседата >>
Вие мислите, че всичко даром може да се дава.
Не че няма идеал, има идеал, но той очаква да му се плати нещо. Прав е, че трябва да се плати, трябва да се плаща. Казват те: Нали даром сте взели, даром давайте, казва Писанието. Което даром сте взели, даром давайте, което даром не сте взели, даром не го давайте. Нямаш право да даваш даром това, което не си взел даром.
Вие мислите, че всичко даром може да се дава.
Съгласен съм даром да се дава, но даром взетото. Даром което не е дадено, даром не се взема. Което с труд се е придобило, с труд се дава. Което без труд се придобива, без труд се дава.
към беседата >>
Той оздравее.
Моралният закон казва: Помогни на онзи, на когото кракът е счупен. Постъпката е без разлика. Аз се смея на войника, но аз съм в същото положение – отивам, помагам. Ето къде е идеята на моя ум. Аз, за да бъда свободен, минавам покрай туй и казвам на болния: „Ти трябва да бъдеш здрав“ и заминавам.
Той оздравее.
Това е знание. Без да пипна крака, да му направя крака. Щом остана два–три часа да го разтривам и той да ми мърмори, уча се, занаят правя.
към беседата >>
Съгласен съм даром да се дава, но даром взетото.
Прав е, че трябва да се плати, трябва да се плаща. Казват те: Нали даром сте взели, даром давайте, казва Писанието. Което даром сте взели, даром давайте, което даром не сте взели, даром не го давайте. Нямаш право да даваш даром това, което не си взел даром. Вие мислите, че всичко даром може да се дава.
Съгласен съм даром да се дава, но даром взетото.
Даром което не е дадено, даром не се взема. Което с труд се е придобило, с труд се дава. Което без труд се придобива, без труд се дава.
към беседата >>
Това е знание.
Постъпката е без разлика. Аз се смея на войника, но аз съм в същото положение – отивам, помагам. Ето къде е идеята на моя ум. Аз, за да бъда свободен, минавам покрай туй и казвам на болния: „Ти трябва да бъдеш здрав“ и заминавам. Той оздравее.
Това е знание.
Без да пипна крака, да му направя крака. Щом остана два–три часа да го разтривам и той да ми мърмори, уча се, занаят правя.
към беседата >>
Даром което не е дадено, даром не се взема.
Казват те: Нали даром сте взели, даром давайте, казва Писанието. Което даром сте взели, даром давайте, което даром не сте взели, даром не го давайте. Нямаш право да даваш даром това, което не си взел даром. Вие мислите, че всичко даром може да се дава. Съгласен съм даром да се дава, но даром взетото.
Даром което не е дадено, даром не се взема.
Което с труд се е придобило, с труд се дава. Което без труд се придобива, без труд се дава.
към беседата >>
Без да пипна крака, да му направя крака.
Аз се смея на войника, но аз съм в същото положение – отивам, помагам. Ето къде е идеята на моя ум. Аз, за да бъда свободен, минавам покрай туй и казвам на болния: „Ти трябва да бъдеш здрав“ и заминавам. Той оздравее. Това е знание.
Без да пипна крака, да му направя крака.
Щом остана два–три часа да го разтривам и той да ми мърмори, уча се, занаят правя.
към беседата >>
Което с труд се е придобило, с труд се дава.
Което даром сте взели, даром давайте, което даром не сте взели, даром не го давайте. Нямаш право да даваш даром това, което не си взел даром. Вие мислите, че всичко даром може да се дава. Съгласен съм даром да се дава, но даром взетото. Даром което не е дадено, даром не се взема.
Което с труд се е придобило, с труд се дава.
Което без труд се придобива, без труд се дава.
към беседата >>
Щом остана два–три часа да го разтривам и той да ми мърмори, уча се, занаят правя.
Ето къде е идеята на моя ум. Аз, за да бъда свободен, минавам покрай туй и казвам на болния: „Ти трябва да бъдеш здрав“ и заминавам. Той оздравее. Това е знание. Без да пипна крака, да му направя крака.
Щом остана два–три часа да го разтривам и той да ми мърмори, уча се, занаят правя.
към беседата >>
Което без труд се придобива, без труд се дава.
Нямаш право да даваш даром това, което не си взел даром. Вие мислите, че всичко даром може да се дава. Съгласен съм даром да се дава, но даром взетото. Даром което не е дадено, даром не се взема. Което с труд се е придобило, с труд се дава.
Което без труд се придобива, без труд се дава.
към беседата >>
Сега, за мене, онова, което вие правите, аз може да ви съчиня цяла една песен, може да образувам една ария за това.
Сега, за мене, онова, което вие правите, аз може да ви съчиня цяла една песен, може да образувам една ария за това.
И тази песен може за двамата 100 години да пеят хората. Ще кажат: „Кои са тия двамата герои? “ Тъй е поставено. Аз ако бях на мястото на брата, щях да кажа: „Сестра, колко си любезна, тури по-високо тетрадката си.“ Ще наредя, нали има такива столове. Виждал съм братя, които турят блока на гърба на приятеля си и пишат.
към беседата >>
Сега не искам да ви говоря, защото проповедниците... Някой път и в говорителите, и в проповедниците има едно желание да се покажат, че знаят.
Сега не искам да ви говоря, защото проповедниците... Някой път и в говорителите, и в проповедниците има едно желание да се покажат, че знаят.
Какво ще се ползувам аз да се покажа, че зная? Какво ще ви интересува моето знание? Моето знание може да ви интересува дотолкоз, моето богатство може да ви интересува дотолкоз, доколкото вие участвувате. Вас едно угощение може да ви интересува доколкото можете да участвувате. Щом не участвувате, това знание не ви е потребно.
към беседата >>
И тази песен може за двамата 100 години да пеят хората.
Сега, за мене, онова, което вие правите, аз може да ви съчиня цяла една песен, може да образувам една ария за това.
И тази песен може за двамата 100 години да пеят хората.
Ще кажат: „Кои са тия двамата герои? “ Тъй е поставено. Аз ако бях на мястото на брата, щях да кажа: „Сестра, колко си любезна, тури по-високо тетрадката си.“ Ще наредя, нали има такива столове. Виждал съм братя, които турят блока на гърба на приятеля си и пишат. Сега, тия работи са изключителни.
към беседата >>
Какво ще се ползувам аз да се покажа, че зная?
Сега не искам да ви говоря, защото проповедниците... Някой път и в говорителите, и в проповедниците има едно желание да се покажат, че знаят.
Какво ще се ползувам аз да се покажа, че зная?
Какво ще ви интересува моето знание? Моето знание може да ви интересува дотолкоз, моето богатство може да ви интересува дотолкоз, доколкото вие участвувате. Вас едно угощение може да ви интересува доколкото можете да участвувате. Щом не участвувате, това знание не ви е потребно. Нито вашето знание, нито вашето разположение е потребно, щом вие не участвувате.
към беседата >>
Ще кажат: „Кои са тия двамата герои?
Сега, за мене, онова, което вие правите, аз може да ви съчиня цяла една песен, може да образувам една ария за това. И тази песен може за двамата 100 години да пеят хората.
Ще кажат: „Кои са тия двамата герои?
“ Тъй е поставено. Аз ако бях на мястото на брата, щях да кажа: „Сестра, колко си любезна, тури по-високо тетрадката си.“ Ще наредя, нали има такива столове. Виждал съм братя, които турят блока на гърба на приятеля си и пишат. Сега, тия работи са изключителни.
към беседата >>
Какво ще ви интересува моето знание?
Сега не искам да ви говоря, защото проповедниците... Някой път и в говорителите, и в проповедниците има едно желание да се покажат, че знаят. Какво ще се ползувам аз да се покажа, че зная?
Какво ще ви интересува моето знание?
Моето знание може да ви интересува дотолкоз, моето богатство може да ви интересува дотолкоз, доколкото вие участвувате. Вас едно угощение може да ви интересува доколкото можете да участвувате. Щом не участвувате, това знание не ви е потребно. Нито вашето знание, нито вашето разположение е потребно, щом вие не участвувате. Дотолкоз, доколкото мога да се ползувам от него, дотолкова ме интересува.
към беседата >>
“ Тъй е поставено.
Сега, за мене, онова, което вие правите, аз може да ви съчиня цяла една песен, може да образувам една ария за това. И тази песен може за двамата 100 години да пеят хората. Ще кажат: „Кои са тия двамата герои?
“ Тъй е поставено.
Аз ако бях на мястото на брата, щях да кажа: „Сестра, колко си любезна, тури по-високо тетрадката си.“ Ще наредя, нали има такива столове. Виждал съм братя, които турят блока на гърба на приятеля си и пишат. Сега, тия работи са изключителни.
към беседата >>
Моето знание може да ви интересува дотолкоз, моето богатство може да ви интересува дотолкоз, доколкото вие участвувате.
Сега не искам да ви говоря, защото проповедниците... Някой път и в говорителите, и в проповедниците има едно желание да се покажат, че знаят. Какво ще се ползувам аз да се покажа, че зная? Какво ще ви интересува моето знание?
Моето знание може да ви интересува дотолкоз, моето богатство може да ви интересува дотолкоз, доколкото вие участвувате.
Вас едно угощение може да ви интересува доколкото можете да участвувате. Щом не участвувате, това знание не ви е потребно. Нито вашето знание, нито вашето разположение е потребно, щом вие не участвувате. Дотолкоз, доколкото мога да се ползувам от него, дотолкова ме интересува. Там, дето не може да се ползувам от вашето разположение или вие от моето разположение, те са безпредметни работи.
към беседата >>
Аз ако бях на мястото на брата, щях да кажа: „Сестра, колко си любезна, тури по-високо тетрадката си.“ Ще наредя, нали има такива столове.
Сега, за мене, онова, което вие правите, аз може да ви съчиня цяла една песен, може да образувам една ария за това. И тази песен може за двамата 100 години да пеят хората. Ще кажат: „Кои са тия двамата герои? “ Тъй е поставено.
Аз ако бях на мястото на брата, щях да кажа: „Сестра, колко си любезна, тури по-високо тетрадката си.“ Ще наредя, нали има такива столове.
Виждал съм братя, които турят блока на гърба на приятеля си и пишат. Сега, тия работи са изключителни.
към беседата >>
Вас едно угощение може да ви интересува доколкото можете да участвувате.
Сега не искам да ви говоря, защото проповедниците... Някой път и в говорителите, и в проповедниците има едно желание да се покажат, че знаят. Какво ще се ползувам аз да се покажа, че зная? Какво ще ви интересува моето знание? Моето знание може да ви интересува дотолкоз, моето богатство може да ви интересува дотолкоз, доколкото вие участвувате.
Вас едно угощение може да ви интересува доколкото можете да участвувате.
Щом не участвувате, това знание не ви е потребно. Нито вашето знание, нито вашето разположение е потребно, щом вие не участвувате. Дотолкоз, доколкото мога да се ползувам от него, дотолкова ме интересува. Там, дето не може да се ползувам от вашето разположение или вие от моето разположение, те са безпредметни работи. Казва: „Аз не Ви обичам.“ Колко ме обичате, аз не може да го меря.
към беседата >>
Виждал съм братя, които турят блока на гърба на приятеля си и пишат.
Сега, за мене, онова, което вие правите, аз може да ви съчиня цяла една песен, може да образувам една ария за това. И тази песен може за двамата 100 години да пеят хората. Ще кажат: „Кои са тия двамата герои? “ Тъй е поставено. Аз ако бях на мястото на брата, щях да кажа: „Сестра, колко си любезна, тури по-високо тетрадката си.“ Ще наредя, нали има такива столове.
Виждал съм братя, които турят блока на гърба на приятеля си и пишат.
Сега, тия работи са изключителни.
към беседата >>
Щом не участвувате, това знание не ви е потребно.
Сега не искам да ви говоря, защото проповедниците... Някой път и в говорителите, и в проповедниците има едно желание да се покажат, че знаят. Какво ще се ползувам аз да се покажа, че зная? Какво ще ви интересува моето знание? Моето знание може да ви интересува дотолкоз, моето богатство може да ви интересува дотолкоз, доколкото вие участвувате. Вас едно угощение може да ви интересува доколкото можете да участвувате.
Щом не участвувате, това знание не ви е потребно.
Нито вашето знание, нито вашето разположение е потребно, щом вие не участвувате. Дотолкоз, доколкото мога да се ползувам от него, дотолкова ме интересува. Там, дето не може да се ползувам от вашето разположение или вие от моето разположение, те са безпредметни работи. Казва: „Аз не Ви обичам.“ Колко ме обичате, аз не може да го меря. С каква мярка да го меря?
към беседата >>
Сега, тия работи са изключителни.
И тази песен може за двамата 100 години да пеят хората. Ще кажат: „Кои са тия двамата герои? “ Тъй е поставено. Аз ако бях на мястото на брата, щях да кажа: „Сестра, колко си любезна, тури по-високо тетрадката си.“ Ще наредя, нали има такива столове. Виждал съм братя, които турят блока на гърба на приятеля си и пишат.
Сега, тия работи са изключителни.
към беседата >>
Нито вашето знание, нито вашето разположение е потребно, щом вие не участвувате.
Какво ще се ползувам аз да се покажа, че зная? Какво ще ви интересува моето знание? Моето знание може да ви интересува дотолкоз, моето богатство може да ви интересува дотолкоз, доколкото вие участвувате. Вас едно угощение може да ви интересува доколкото можете да участвувате. Щом не участвувате, това знание не ви е потребно.
Нито вашето знание, нито вашето разположение е потребно, щом вие не участвувате.
Дотолкоз, доколкото мога да се ползувам от него, дотолкова ме интересува. Там, дето не може да се ползувам от вашето разположение или вие от моето разположение, те са безпредметни работи. Казва: „Аз не Ви обичам.“ Колко ме обичате, аз не може да го меря. С каква мярка да го меря? Много обичам.
към беседата >>
Представете си, че ти умираш.
Представете си, че ти умираш.
Не искаш да умираш, но умрял си, нали тъй. И не обичаш да те хващат за главата и за краката. Но умрял си, един за главата те хване, други – за краката, ти не може да говориш. Но ти си още в тялото, но не можеш да кажеш. Седиш вътре в тялото, един те хване за главата, друг – за краката.
към беседата >>
Дотолкоз, доколкото мога да се ползувам от него, дотолкова ме интересува.
Какво ще ви интересува моето знание? Моето знание може да ви интересува дотолкоз, моето богатство може да ви интересува дотолкоз, доколкото вие участвувате. Вас едно угощение може да ви интересува доколкото можете да участвувате. Щом не участвувате, това знание не ви е потребно. Нито вашето знание, нито вашето разположение е потребно, щом вие не участвувате.
Дотолкоз, доколкото мога да се ползувам от него, дотолкова ме интересува.
Там, дето не може да се ползувам от вашето разположение или вие от моето разположение, те са безпредметни работи. Казва: „Аз не Ви обичам.“ Колко ме обичате, аз не може да го меря. С каква мярка да го меря? Много обичам. Казвам: Много съм дал.
към беседата >>
Не искаш да умираш, но умрял си, нали тъй.
Представете си, че ти умираш.
Не искаш да умираш, но умрял си, нали тъй.
И не обичаш да те хващат за главата и за краката. Но умрял си, един за главата те хване, други – за краката, ти не може да говориш. Но ти си още в тялото, но не можеш да кажеш. Седиш вътре в тялото, един те хване за главата, друг – за краката. Дойде попът, чете упокоителни молитви.
към беседата >>
Там, дето не може да се ползувам от вашето разположение или вие от моето разположение, те са безпредметни работи.
Моето знание може да ви интересува дотолкоз, моето богатство може да ви интересува дотолкоз, доколкото вие участвувате. Вас едно угощение може да ви интересува доколкото можете да участвувате. Щом не участвувате, това знание не ви е потребно. Нито вашето знание, нито вашето разположение е потребно, щом вие не участвувате. Дотолкоз, доколкото мога да се ползувам от него, дотолкова ме интересува.
Там, дето не може да се ползувам от вашето разположение или вие от моето разположение, те са безпредметни работи.
Казва: „Аз не Ви обичам.“ Колко ме обичате, аз не може да го меря. С каква мярка да го меря? Много обичам. Казвам: Много съм дал. Той е много висок.
към беседата >>
И не обичаш да те хващат за главата и за краката.
Представете си, че ти умираш. Не искаш да умираш, но умрял си, нали тъй.
И не обичаш да те хващат за главата и за краката.
Но умрял си, един за главата те хване, други – за краката, ти не може да говориш. Но ти си още в тялото, но не можеш да кажеш. Седиш вътре в тялото, един те хване за главата, друг – за краката. Дойде попът, чете упокоителни молитви. Казваш: „Махай се ти с твоите молитви!
към беседата >>
Казва: „Аз не Ви обичам.“ Колко ме обичате, аз не може да го меря.
Вас едно угощение може да ви интересува доколкото можете да участвувате. Щом не участвувате, това знание не ви е потребно. Нито вашето знание, нито вашето разположение е потребно, щом вие не участвувате. Дотолкоз, доколкото мога да се ползувам от него, дотолкова ме интересува. Там, дето не може да се ползувам от вашето разположение или вие от моето разположение, те са безпредметни работи.
Казва: „Аз не Ви обичам.“ Колко ме обичате, аз не може да го меря.
С каква мярка да го меря? Много обичам. Казвам: Много съм дал. Той е много висок. Каква е мярката много висок?
към беседата >>
Но умрял си, един за главата те хване, други – за краката, ти не може да говориш.
Представете си, че ти умираш. Не искаш да умираш, но умрял си, нали тъй. И не обичаш да те хващат за главата и за краката.
Но умрял си, един за главата те хване, други – за краката, ти не може да говориш.
Но ти си още в тялото, но не можеш да кажеш. Седиш вътре в тялото, един те хване за главата, друг – за краката. Дойде попът, чете упокоителни молитви. Казваш: „Махай се ти с твоите молитви! “ Попът казва: „Хвърлете за упокоение пръст.“ Какво ти упокоение?
към беседата >>
С каква мярка да го меря?
Щом не участвувате, това знание не ви е потребно. Нито вашето знание, нито вашето разположение е потребно, щом вие не участвувате. Дотолкоз, доколкото мога да се ползувам от него, дотолкова ме интересува. Там, дето не може да се ползувам от вашето разположение или вие от моето разположение, те са безпредметни работи. Казва: „Аз не Ви обичам.“ Колко ме обичате, аз не може да го меря.
С каква мярка да го меря?
Много обичам. Казвам: Много съм дал. Той е много висок. Каква е мярката много висок? Казвам: като някое дърво?
към беседата >>
Но ти си още в тялото, но не можеш да кажеш.
Представете си, че ти умираш. Не искаш да умираш, но умрял си, нали тъй. И не обичаш да те хващат за главата и за краката. Но умрял си, един за главата те хване, други – за краката, ти не може да говориш.
Но ти си още в тялото, но не можеш да кажеш.
Седиш вътре в тялото, един те хване за главата, друг – за краката. Дойде попът, чете упокоителни молитви. Казваш: „Махай се ти с твоите молитви! “ Попът казва: „Хвърлете за упокоение пръст.“ Какво ти упокоение? Хвърлят пръст за упокоение, един за упокоение, друг за упокоение.
към беседата >>
Много обичам.
Нито вашето знание, нито вашето разположение е потребно, щом вие не участвувате. Дотолкоз, доколкото мога да се ползувам от него, дотолкова ме интересува. Там, дето не може да се ползувам от вашето разположение или вие от моето разположение, те са безпредметни работи. Казва: „Аз не Ви обичам.“ Колко ме обичате, аз не може да го меря. С каква мярка да го меря?
Много обичам.
Казвам: Много съм дал. Той е много висок. Каква е мярката много висок? Казвам: като някое дърво? Не. Много висок човек.
към беседата >>
Седиш вътре в тялото, един те хване за главата, друг – за краката.
Представете си, че ти умираш. Не искаш да умираш, но умрял си, нали тъй. И не обичаш да те хващат за главата и за краката. Но умрял си, един за главата те хване, други – за краката, ти не може да говориш. Но ти си още в тялото, но не можеш да кажеш.
Седиш вътре в тялото, един те хване за главата, друг – за краката.
Дойде попът, чете упокоителни молитви. Казваш: „Махай се ти с твоите молитви! “ Попът казва: „Хвърлете за упокоение пръст.“ Какво ти упокоение? Хвърлят пръст за упокоение, един за упокоение, друг за упокоение. Благодарим за такова упокоение.
към беседата >>
Казвам: Много съм дал.
Дотолкоз, доколкото мога да се ползувам от него, дотолкова ме интересува. Там, дето не може да се ползувам от вашето разположение или вие от моето разположение, те са безпредметни работи. Казва: „Аз не Ви обичам.“ Колко ме обичате, аз не може да го меря. С каква мярка да го меря? Много обичам.
Казвам: Много съм дал.
Той е много висок. Каква е мярката много висок? Казвам: като някое дърво? Не. Много висок човек. Като някоя топола?
към беседата >>
Дойде попът, чете упокоителни молитви.
Не искаш да умираш, но умрял си, нали тъй. И не обичаш да те хващат за главата и за краката. Но умрял си, един за главата те хване, други – за краката, ти не може да говориш. Но ти си още в тялото, но не можеш да кажеш. Седиш вътре в тялото, един те хване за главата, друг – за краката.
Дойде попът, чете упокоителни молитви.
Казваш: „Махай се ти с твоите молитви! “ Попът казва: „Хвърлете за упокоение пръст.“ Какво ти упокоение? Хвърлят пръст за упокоение, един за упокоение, друг за упокоение. Благодарим за такова упокоение. Аз не бих желал да ме хване един за главата, друг – за краката.
към беседата >>
Той е много висок.
Там, дето не може да се ползувам от вашето разположение или вие от моето разположение, те са безпредметни работи. Казва: „Аз не Ви обичам.“ Колко ме обичате, аз не може да го меря. С каква мярка да го меря? Много обичам. Казвам: Много съм дал.
Той е много висок.
Каква е мярката много висок? Казвам: като някое дърво? Не. Много висок човек. Като някоя топола? Не. Думата „висок“ човек – колко висок?
към беседата >>
Казваш: „Махай се ти с твоите молитви!
И не обичаш да те хващат за главата и за краката. Но умрял си, един за главата те хване, други – за краката, ти не може да говориш. Но ти си още в тялото, но не можеш да кажеш. Седиш вътре в тялото, един те хване за главата, друг – за краката. Дойде попът, чете упокоителни молитви.
Казваш: „Махай се ти с твоите молитви!
“ Попът казва: „Хвърлете за упокоение пръст.“ Какво ти упокоение? Хвърлят пръст за упокоение, един за упокоение, друг за упокоение. Благодарим за такова упокоение. Аз не бих желал да ме хване един за главата, друг – за краката. Ако съм аз на мястото, ще кажа... Не си научил изкуството да живееш.
към беседата >>
Каква е мярката много висок?
Казва: „Аз не Ви обичам.“ Колко ме обичате, аз не може да го меря. С каква мярка да го меря? Много обичам. Казвам: Много съм дал. Той е много висок.
Каква е мярката много висок?
Казвам: като някое дърво? Не. Много висок човек. Като някоя топола? Не. Думата „висок“ човек – колко висок? На физическото поле високият човек има мярка.
към беседата >>
“ Попът казва: „Хвърлете за упокоение пръст.“ Какво ти упокоение?
Но умрял си, един за главата те хване, други – за краката, ти не може да говориш. Но ти си още в тялото, но не можеш да кажеш. Седиш вътре в тялото, един те хване за главата, друг – за краката. Дойде попът, чете упокоителни молитви. Казваш: „Махай се ти с твоите молитви!
“ Попът казва: „Хвърлете за упокоение пръст.“ Какво ти упокоение?
Хвърлят пръст за упокоение, един за упокоение, друг за упокоение. Благодарим за такова упокоение. Аз не бих желал да ме хване един за главата, друг – за краката. Ако съм аз на мястото, ще кажа... Не си научил изкуството да живееш. Не трябваше да те хващат един за главата, друг – за краката.
към беседата >>
Казвам: като някое дърво?
С каква мярка да го меря? Много обичам. Казвам: Много съм дал. Той е много висок. Каква е мярката много висок?
Казвам: като някое дърво?
Не. Много висок човек. Като някоя топола? Не. Думата „висок“ човек – колко висок? На физическото поле високият човек има мярка. За щастливия живот, за онова, което знаете и за онова, което имате, се изисква едно знание не като сегашното знание.
към беседата >>
Хвърлят пръст за упокоение, един за упокоение, друг за упокоение.
Но ти си още в тялото, но не можеш да кажеш. Седиш вътре в тялото, един те хване за главата, друг – за краката. Дойде попът, чете упокоителни молитви. Казваш: „Махай се ти с твоите молитви! “ Попът казва: „Хвърлете за упокоение пръст.“ Какво ти упокоение?
Хвърлят пръст за упокоение, един за упокоение, друг за упокоение.
Благодарим за такова упокоение. Аз не бих желал да ме хване един за главата, друг – за краката. Ако съм аз на мястото, ще кажа... Не си научил изкуството да живееш. Не трябваше да те хващат един за главата, друг – за краката. „Господи, върни ми живота, да науча урока, да ме не хващат хората за главата и за краката!
към беседата >>
Не. Много висок човек.
Много обичам. Казвам: Много съм дал. Той е много висок. Каква е мярката много висок? Казвам: като някое дърво?
Не. Много висок човек.
Като някоя топола? Не. Думата „висок“ човек – колко висок? На физическото поле високият човек има мярка. За щастливия живот, за онова, което знаете и за онова, което имате, се изисква едно знание не като сегашното знание. Какво знание?
към беседата >>
Благодарим за такова упокоение.
Седиш вътре в тялото, един те хване за главата, друг – за краката. Дойде попът, чете упокоителни молитви. Казваш: „Махай се ти с твоите молитви! “ Попът казва: „Хвърлете за упокоение пръст.“ Какво ти упокоение? Хвърлят пръст за упокоение, един за упокоение, друг за упокоение.
Благодарим за такова упокоение.
Аз не бих желал да ме хване един за главата, друг – за краката. Ако съм аз на мястото, ще кажа... Не си научил изкуството да живееш. Не трябваше да те хващат един за главата, друг – за краката. „Господи, върни ми живота, да науча урока, да ме не хващат хората за главата и за краката! “ Вие казвате, друго заблуждение: „Аз като умра...“ Не, не е така.
към беседата >>
Като някоя топола?
Казвам: Много съм дал. Той е много висок. Каква е мярката много висок? Казвам: като някое дърво? Не. Много висок човек.
Като някоя топола?
Не. Думата „висок“ човек – колко висок? На физическото поле високият човек има мярка. За щастливия живот, за онова, което знаете и за онова, което имате, се изисква едно знание не като сегашното знание. Какво знание? Много лесна работа.
към беседата >>
Аз не бих желал да ме хване един за главата, друг – за краката.
Дойде попът, чете упокоителни молитви. Казваш: „Махай се ти с твоите молитви! “ Попът казва: „Хвърлете за упокоение пръст.“ Какво ти упокоение? Хвърлят пръст за упокоение, един за упокоение, друг за упокоение. Благодарим за такова упокоение.
Аз не бих желал да ме хване един за главата, друг – за краката.
Ако съм аз на мястото, ще кажа... Не си научил изкуството да живееш. Не трябваше да те хващат един за главата, друг – за краката. „Господи, върни ми живота, да науча урока, да ме не хващат хората за главата и за краката! “ Вие казвате, друго заблуждение: „Аз като умра...“ Не, не е така. Ти излизаш от една къща, трябва да оставиш къщата чиста.
към беседата >>
Не. Думата „висок“ човек – колко висок?
Той е много висок. Каква е мярката много висок? Казвам: като някое дърво? Не. Много висок човек. Като някоя топола?
Не. Думата „висок“ човек – колко висок?
На физическото поле високият човек има мярка. За щастливия живот, за онова, което знаете и за онова, което имате, се изисква едно знание не като сегашното знание. Какво знание? Много лесна работа. Да ви обясня с един много прост пример.
към беседата >>
Ако съм аз на мястото, ще кажа... Не си научил изкуството да живееш.
Казваш: „Махай се ти с твоите молитви! “ Попът казва: „Хвърлете за упокоение пръст.“ Какво ти упокоение? Хвърлят пръст за упокоение, един за упокоение, друг за упокоение. Благодарим за такова упокоение. Аз не бих желал да ме хване един за главата, друг – за краката.
Ако съм аз на мястото, ще кажа... Не си научил изкуството да живееш.
Не трябваше да те хващат един за главата, друг – за краката. „Господи, върни ми живота, да науча урока, да ме не хващат хората за главата и за краката! “ Вие казвате, друго заблуждение: „Аз като умра...“ Не, не е така. Ти излизаш от една къща, трябва да оставиш къщата чиста. Да е чиста къщата, че кой как дойде в къщата, да може да живее в къщата.
към беседата >>
На физическото поле високият човек има мярка.
Каква е мярката много висок? Казвам: като някое дърво? Не. Много висок човек. Като някоя топола? Не. Думата „висок“ човек – колко висок?
На физическото поле високият човек има мярка.
За щастливия живот, за онова, което знаете и за онова, което имате, се изисква едно знание не като сегашното знание. Какво знание? Много лесна работа. Да ви обясня с един много прост пример. Казвам: Трябва да разбираш закона на топлината.
към беседата >>
Не трябваше да те хващат един за главата, друг – за краката.
“ Попът казва: „Хвърлете за упокоение пръст.“ Какво ти упокоение? Хвърлят пръст за упокоение, един за упокоение, друг за упокоение. Благодарим за такова упокоение. Аз не бих желал да ме хване един за главата, друг – за краката. Ако съм аз на мястото, ще кажа... Не си научил изкуството да живееш.
Не трябваше да те хващат един за главата, друг – за краката.
„Господи, върни ми живота, да науча урока, да ме не хващат хората за главата и за краката! “ Вие казвате, друго заблуждение: „Аз като умра...“ Не, не е така. Ти излизаш от една къща, трябва да оставиш къщата чиста. Да е чиста къщата, че кой как дойде в къщата, да може да живее в къщата.
към беседата >>
За щастливия живот, за онова, което знаете и за онова, което имате, се изисква едно знание не като сегашното знание.
Казвам: като някое дърво? Не. Много висок човек. Като някоя топола? Не. Думата „висок“ човек – колко висок? На физическото поле високият човек има мярка.
За щастливия живот, за онова, което знаете и за онова, което имате, се изисква едно знание не като сегашното знание.
Какво знание? Много лесна работа. Да ви обясня с един много прост пример. Казвам: Трябва да разбираш закона на топлината. Ти искаш да измътиш пилци, нямаш квачка.
към беседата >>
„Господи, върни ми живота, да науча урока, да ме не хващат хората за главата и за краката!
Хвърлят пръст за упокоение, един за упокоение, друг за упокоение. Благодарим за такова упокоение. Аз не бих желал да ме хване един за главата, друг – за краката. Ако съм аз на мястото, ще кажа... Не си научил изкуството да живееш. Не трябваше да те хващат един за главата, друг – за краката.
„Господи, върни ми живота, да науча урока, да ме не хващат хората за главата и за краката!
“ Вие казвате, друго заблуждение: „Аз като умра...“ Не, не е така. Ти излизаш от една къща, трябва да оставиш къщата чиста. Да е чиста къщата, че кой как дойде в къщата, да може да живее в къщата.
към беседата >>
Какво знание?
Не. Много висок човек. Като някоя топола? Не. Думата „висок“ човек – колко висок? На физическото поле високият човек има мярка. За щастливия живот, за онова, което знаете и за онова, което имате, се изисква едно знание не като сегашното знание.
Какво знание?
Много лесна работа. Да ви обясня с един много прост пример. Казвам: Трябва да разбираш закона на топлината. Ти искаш да измътиш пилци, нямаш квачка. Искаш с инкубатор, изкуствено.
към беседата >>
“ Вие казвате, друго заблуждение: „Аз като умра...“ Не, не е така.
Благодарим за такова упокоение. Аз не бих желал да ме хване един за главата, друг – за краката. Ако съм аз на мястото, ще кажа... Не си научил изкуството да живееш. Не трябваше да те хващат един за главата, друг – за краката. „Господи, върни ми живота, да науча урока, да ме не хващат хората за главата и за краката!
“ Вие казвате, друго заблуждение: „Аз като умра...“ Не, не е така.
Ти излизаш от една къща, трябва да оставиш къщата чиста. Да е чиста къщата, че кой как дойде в къщата, да може да живее в къщата.
към беседата >>
Много лесна работа.
Като някоя топола? Не. Думата „висок“ човек – колко висок? На физическото поле високият човек има мярка. За щастливия живот, за онова, което знаете и за онова, което имате, се изисква едно знание не като сегашното знание. Какво знание?
Много лесна работа.
Да ви обясня с един много прост пример. Казвам: Трябва да разбираш закона на топлината. Ти искаш да измътиш пилци, нямаш квачка. Искаш с инкубатор, изкуствено. Трябва да разбираш каква да бъде топлината.
към беседата >>
Ти излизаш от една къща, трябва да оставиш къщата чиста.
Аз не бих желал да ме хване един за главата, друг – за краката. Ако съм аз на мястото, ще кажа... Не си научил изкуството да живееш. Не трябваше да те хващат един за главата, друг – за краката. „Господи, върни ми живота, да науча урока, да ме не хващат хората за главата и за краката! “ Вие казвате, друго заблуждение: „Аз като умра...“ Не, не е така.
Ти излизаш от една къща, трябва да оставиш къщата чиста.
Да е чиста къщата, че кой как дойде в къщата, да може да живее в къщата.
към беседата >>
Да ви обясня с един много прост пример.
Не. Думата „висок“ човек – колко висок? На физическото поле високият човек има мярка. За щастливия живот, за онова, което знаете и за онова, което имате, се изисква едно знание не като сегашното знание. Какво знание? Много лесна работа.
Да ви обясня с един много прост пример.
Казвам: Трябва да разбираш закона на топлината. Ти искаш да измътиш пилци, нямаш квачка. Искаш с инкубатор, изкуствено. Трябва да разбираш каква да бъде топлината. Ако туриш по-голяма топлина, ще ги обвариш; ако туриш слаба, нищо няма да се излюпи.
към беседата >>
Да е чиста къщата, че кой как дойде в къщата, да може да живее в къщата.
Ако съм аз на мястото, ще кажа... Не си научил изкуството да живееш. Не трябваше да те хващат един за главата, друг – за краката. „Господи, върни ми живота, да науча урока, да ме не хващат хората за главата и за краката! “ Вие казвате, друго заблуждение: „Аз като умра...“ Не, не е така. Ти излизаш от една къща, трябва да оставиш къщата чиста.
Да е чиста къщата, че кой как дойде в къщата, да може да живее в къщата.
към беседата >>
Казвам: Трябва да разбираш закона на топлината.
На физическото поле високият човек има мярка. За щастливия живот, за онова, което знаете и за онова, което имате, се изисква едно знание не като сегашното знание. Какво знание? Много лесна работа. Да ви обясня с един много прост пример.
Казвам: Трябва да разбираш закона на топлината.
Ти искаш да измътиш пилци, нямаш квачка. Искаш с инкубатор, изкуствено. Трябва да разбираш каква да бъде топлината. Ако туриш по-голяма топлина, ще ги обвариш; ако туриш слаба, нищо няма да се излюпи. Значи трябва да разбираш онази топлина, при която яйцата могат да се излюпят.
към беседата >>
Но – на предмета, да оставим това.
Но – на предмета, да оставим това.
Сега говорим за вашите слуги. Сега ще говорим за господарите. Вие слушахте учението на слугите. А за да се освободи човек, трябва да има знание. Всичко онова, което се случва на човека... и много работи на човека може да се случат.
към беседата >>
Ти искаш да измътиш пилци, нямаш квачка.
За щастливия живот, за онова, което знаете и за онова, което имате, се изисква едно знание не като сегашното знание. Какво знание? Много лесна работа. Да ви обясня с един много прост пример. Казвам: Трябва да разбираш закона на топлината.
Ти искаш да измътиш пилци, нямаш квачка.
Искаш с инкубатор, изкуствено. Трябва да разбираш каква да бъде топлината. Ако туриш по-голяма топлина, ще ги обвариш; ако туриш слаба, нищо няма да се излюпи. Значи трябва да разбираш онази топлина, при която яйцата могат да се излюпят.
към беседата >>
Сега говорим за вашите слуги.
Но – на предмета, да оставим това.
Сега говорим за вашите слуги.
Сега ще говорим за господарите. Вие слушахте учението на слугите. А за да се освободи човек, трябва да има знание. Всичко онова, което се случва на човека... и много работи на човека може да се случат. Туй, което имате, ще живеете.
към беседата >>
Искаш с инкубатор, изкуствено.
Какво знание? Много лесна работа. Да ви обясня с един много прост пример. Казвам: Трябва да разбираш закона на топлината. Ти искаш да измътиш пилци, нямаш квачка.
Искаш с инкубатор, изкуствено.
Трябва да разбираш каква да бъде топлината. Ако туриш по-голяма топлина, ще ги обвариш; ако туриш слаба, нищо няма да се излюпи. Значи трябва да разбираш онази топлина, при която яйцата могат да се излюпят.
към беседата >>
Сега ще говорим за господарите.
Но – на предмета, да оставим това. Сега говорим за вашите слуги.
Сега ще говорим за господарите.
Вие слушахте учението на слугите. А за да се освободи човек, трябва да има знание. Всичко онова, което се случва на човека... и много работи на човека може да се случат. Туй, което имате, ще живеете. Има да минете през някои места, които ще бъдат много неприятни.
към беседата >>
Трябва да разбираш каква да бъде топлината.
Много лесна работа. Да ви обясня с един много прост пример. Казвам: Трябва да разбираш закона на топлината. Ти искаш да измътиш пилци, нямаш квачка. Искаш с инкубатор, изкуствено.
Трябва да разбираш каква да бъде топлината.
Ако туриш по-голяма топлина, ще ги обвариш; ако туриш слаба, нищо няма да се излюпи. Значи трябва да разбираш онази топлина, при която яйцата могат да се излюпят.
към беседата >>
Вие слушахте учението на слугите.
Но – на предмета, да оставим това. Сега говорим за вашите слуги. Сега ще говорим за господарите.
Вие слушахте учението на слугите.
А за да се освободи човек, трябва да има знание. Всичко онова, което се случва на човека... и много работи на човека може да се случат. Туй, което имате, ще живеете. Има да минете през някои места, които ще бъдат много неприятни. Пък и няма защо да ви описвам, вие и без това трябва да минете.
към беседата >>
Ако туриш по-голяма топлина, ще ги обвариш; ако туриш слаба, нищо няма да се излюпи.
Да ви обясня с един много прост пример. Казвам: Трябва да разбираш закона на топлината. Ти искаш да измътиш пилци, нямаш квачка. Искаш с инкубатор, изкуствено. Трябва да разбираш каква да бъде топлината.
Ако туриш по-голяма топлина, ще ги обвариш; ако туриш слаба, нищо няма да се излюпи.
Значи трябва да разбираш онази топлина, при която яйцата могат да се излюпят.
към беседата >>
А за да се освободи човек, трябва да има знание.
Но – на предмета, да оставим това. Сега говорим за вашите слуги. Сега ще говорим за господарите. Вие слушахте учението на слугите.
А за да се освободи човек, трябва да има знание.
Всичко онова, което се случва на човека... и много работи на човека може да се случат. Туй, което имате, ще живеете. Има да минете през някои места, които ще бъдат много неприятни. Пък и няма защо да ви описвам, вие и без това трябва да минете. Вие искате да идете на екскурзия някъде, на някое високо място.
към беседата >>
Значи трябва да разбираш онази топлина, при която яйцата могат да се излюпят.
Казвам: Трябва да разбираш закона на топлината. Ти искаш да измътиш пилци, нямаш квачка. Искаш с инкубатор, изкуствено. Трябва да разбираш каква да бъде топлината. Ако туриш по-голяма топлина, ще ги обвариш; ако туриш слаба, нищо няма да се излюпи.
Значи трябва да разбираш онази топлина, при която яйцата могат да се излюпят.
към беседата >>
Всичко онова, което се случва на човека... и много работи на човека може да се случат.
Но – на предмета, да оставим това. Сега говорим за вашите слуги. Сега ще говорим за господарите. Вие слушахте учението на слугите. А за да се освободи човек, трябва да има знание.
Всичко онова, което се случва на човека... и много работи на човека може да се случат.
Туй, което имате, ще живеете. Има да минете през някои места, които ще бъдат много неприятни. Пък и няма защо да ви описвам, вие и без това трябва да минете. Вие искате да идете на екскурзия някъде, на някое високо място. Представете си една висока планина, 5–6 хиляди метра.
към беседата >>
Казвам: Трябва да бъдеш добродетелен.
Казвам: Трябва да бъдеш добродетелен.
Ето каква е моята идея. Онази идея, при която можеш да растеш, онази добродетел, при която можеш да добиеш знание, то е добродетел. Добродетел, при която не можеш да добиеш знание и при която не можеш да растеш, не е добродетел. Ти не разбираш законите на доброто. Казвам сега, навождам ви на примера: топлината, при която яйцата се излюпват, трябва да знаеш.
към беседата >>
Туй, което имате, ще живеете.
Сега говорим за вашите слуги. Сега ще говорим за господарите. Вие слушахте учението на слугите. А за да се освободи човек, трябва да има знание. Всичко онова, което се случва на човека... и много работи на човека може да се случат.
Туй, което имате, ще живеете.
Има да минете през някои места, които ще бъдат много неприятни. Пък и няма защо да ви описвам, вие и без това трябва да минете. Вие искате да идете на екскурзия някъде, на някое високо място. Представете си една висока планина, 5–6 хиляди метра. Аз не искам да ви обезсърчавам.
към беседата >>
Ето каква е моята идея.
Казвам: Трябва да бъдеш добродетелен.
Ето каква е моята идея.
Онази идея, при която можеш да растеш, онази добродетел, при която можеш да добиеш знание, то е добродетел. Добродетел, при която не можеш да добиеш знание и при която не можеш да растеш, не е добродетел. Ти не разбираш законите на доброто. Казвам сега, навождам ви на примера: топлината, при която яйцата се излюпват, трябва да знаеш. Знанието, което пази, е потребно.
към беседата >>
Има да минете през някои места, които ще бъдат много неприятни.
Сега ще говорим за господарите. Вие слушахте учението на слугите. А за да се освободи човек, трябва да има знание. Всичко онова, което се случва на човека... и много работи на човека може да се случат. Туй, което имате, ще живеете.
Има да минете през някои места, които ще бъдат много неприятни.
Пък и няма защо да ви описвам, вие и без това трябва да минете. Вие искате да идете на екскурзия някъде, на някое високо място. Представете си една висока планина, 5–6 хиляди метра. Аз не искам да ви обезсърчавам. На хубавите места има доста опасности: глетчери има и какви ли не мъчнотии, които, като идете там, ще ги видите.
към беседата >>
Онази идея, при която можеш да растеш, онази добродетел, при която можеш да добиеш знание, то е добродетел.
Казвам: Трябва да бъдеш добродетелен. Ето каква е моята идея.
Онази идея, при която можеш да растеш, онази добродетел, при която можеш да добиеш знание, то е добродетел.
Добродетел, при която не можеш да добиеш знание и при която не можеш да растеш, не е добродетел. Ти не разбираш законите на доброто. Казвам сега, навождам ви на примера: топлината, при която яйцата се излюпват, трябва да знаеш. Знанието, което пази, е потребно. Ако в тебе няма знание да запазиш добродетелта, която любовта дава, твоето знание е малко.
към беседата >>
Пък и няма защо да ви описвам, вие и без това трябва да минете.
Вие слушахте учението на слугите. А за да се освободи човек, трябва да има знание. Всичко онова, което се случва на човека... и много работи на човека може да се случат. Туй, което имате, ще живеете. Има да минете през някои места, които ще бъдат много неприятни.
Пък и няма защо да ви описвам, вие и без това трябва да минете.
Вие искате да идете на екскурзия някъде, на някое високо място. Представете си една висока планина, 5–6 хиляди метра. Аз не искам да ви обезсърчавам. На хубавите места има доста опасности: глетчери има и какви ли не мъчнотии, които, като идете там, ще ги видите. Не е лесна работа да се качи човек.
към беседата >>
Добродетел, при която не можеш да добиеш знание и при която не можеш да растеш, не е добродетел.
Казвам: Трябва да бъдеш добродетелен. Ето каква е моята идея. Онази идея, при която можеш да растеш, онази добродетел, при която можеш да добиеш знание, то е добродетел.
Добродетел, при която не можеш да добиеш знание и при която не можеш да растеш, не е добродетел.
Ти не разбираш законите на доброто. Казвам сега, навождам ви на примера: топлината, при която яйцата се излюпват, трябва да знаеш. Знанието, което пази, е потребно. Ако в тебе няма знание да запазиш добродетелта, която любовта дава, твоето знание е малко. Ако нямаш знание да запазиш своята младост, малко е знанието ти.
към беседата >>
Вие искате да идете на екскурзия някъде, на някое високо място.
А за да се освободи човек, трябва да има знание. Всичко онова, което се случва на човека... и много работи на човека може да се случат. Туй, което имате, ще живеете. Има да минете през някои места, които ще бъдат много неприятни. Пък и няма защо да ви описвам, вие и без това трябва да минете.
Вие искате да идете на екскурзия някъде, на някое високо място.
Представете си една висока планина, 5–6 хиляди метра. Аз не искам да ви обезсърчавам. На хубавите места има доста опасности: глетчери има и какви ли не мъчнотии, които, като идете там, ще ги видите. Не е лесна работа да се качи човек. На качването има опасности, но и на слизането има опасности.
към беседата >>
Ти не разбираш законите на доброто.
Казвам: Трябва да бъдеш добродетелен. Ето каква е моята идея. Онази идея, при която можеш да растеш, онази добродетел, при която можеш да добиеш знание, то е добродетел. Добродетел, при която не можеш да добиеш знание и при която не можеш да растеш, не е добродетел.
Ти не разбираш законите на доброто.
Казвам сега, навождам ви на примера: топлината, при която яйцата се излюпват, трябва да знаеш. Знанието, което пази, е потребно. Ако в тебе няма знание да запазиш добродетелта, която любовта дава, твоето знание е малко. Ако нямаш знание да запазиш своята младост, малко е знанието ти. Ако мислиш, че имаш знание, и умираш, нямаш знание.
към беседата >>
Представете си една висока планина, 5–6 хиляди метра.
Всичко онова, което се случва на човека... и много работи на човека може да се случат. Туй, което имате, ще живеете. Има да минете през някои места, които ще бъдат много неприятни. Пък и няма защо да ви описвам, вие и без това трябва да минете. Вие искате да идете на екскурзия някъде, на някое високо място.
Представете си една висока планина, 5–6 хиляди метра.
Аз не искам да ви обезсърчавам. На хубавите места има доста опасности: глетчери има и какви ли не мъчнотии, които, като идете там, ще ги видите. Не е лесна работа да се качи човек. На качването има опасности, но и на слизането има опасности. И като се качваш, може да платиш с живота си, и като слизаш, може да платиш с живота си.
към беседата >>
Казвам сега, навождам ви на примера: топлината, при която яйцата се излюпват, трябва да знаеш.
Казвам: Трябва да бъдеш добродетелен. Ето каква е моята идея. Онази идея, при която можеш да растеш, онази добродетел, при която можеш да добиеш знание, то е добродетел. Добродетел, при която не можеш да добиеш знание и при която не можеш да растеш, не е добродетел. Ти не разбираш законите на доброто.
Казвам сега, навождам ви на примера: топлината, при която яйцата се излюпват, трябва да знаеш.
Знанието, което пази, е потребно. Ако в тебе няма знание да запазиш добродетелта, която любовта дава, твоето знание е малко. Ако нямаш знание да запазиш своята младост, малко е знанието ти. Ако мислиш, че имаш знание, и умираш, нямаш знание. Същество, което умира, няма знание.
към беседата >>
Аз не искам да ви обезсърчавам.
Туй, което имате, ще живеете. Има да минете през някои места, които ще бъдат много неприятни. Пък и няма защо да ви описвам, вие и без това трябва да минете. Вие искате да идете на екскурзия някъде, на някое високо място. Представете си една висока планина, 5–6 хиляди метра.
Аз не искам да ви обезсърчавам.
На хубавите места има доста опасности: глетчери има и какви ли не мъчнотии, които, като идете там, ще ги видите. Не е лесна работа да се качи човек. На качването има опасности, но и на слизането има опасности. И като се качваш, може да платиш с живота си, и като слизаш, може да платиш с живота си.
към беседата >>
Знанието, което пази, е потребно.
Ето каква е моята идея. Онази идея, при която можеш да растеш, онази добродетел, при която можеш да добиеш знание, то е добродетел. Добродетел, при която не можеш да добиеш знание и при която не можеш да растеш, не е добродетел. Ти не разбираш законите на доброто. Казвам сега, навождам ви на примера: топлината, при която яйцата се излюпват, трябва да знаеш.
Знанието, което пази, е потребно.
Ако в тебе няма знание да запазиш добродетелта, която любовта дава, твоето знание е малко. Ако нямаш знание да запазиш своята младост, малко е знанието ти. Ако мислиш, че имаш знание, и умираш, нямаш знание. Същество, което умира, няма знание. Млад, който е изгубил своята младост, добър, който изгубва своята доброта, вярващ, който изгубва своята вяра, във всичко туй заради мене в моето съзнание казвам: всички тия нямат знание.
към беседата >>
На хубавите места има доста опасности: глетчери има и какви ли не мъчнотии, които, като идете там, ще ги видите.
Има да минете през някои места, които ще бъдат много неприятни. Пък и няма защо да ви описвам, вие и без това трябва да минете. Вие искате да идете на екскурзия някъде, на някое високо място. Представете си една висока планина, 5–6 хиляди метра. Аз не искам да ви обезсърчавам.
На хубавите места има доста опасности: глетчери има и какви ли не мъчнотии, които, като идете там, ще ги видите.
Не е лесна работа да се качи човек. На качването има опасности, но и на слизането има опасности. И като се качваш, може да платиш с живота си, и като слизаш, може да платиш с живота си.
към беседата >>
Ако в тебе няма знание да запазиш добродетелта, която любовта дава, твоето знание е малко.
Онази идея, при която можеш да растеш, онази добродетел, при която можеш да добиеш знание, то е добродетел. Добродетел, при която не можеш да добиеш знание и при която не можеш да растеш, не е добродетел. Ти не разбираш законите на доброто. Казвам сега, навождам ви на примера: топлината, при която яйцата се излюпват, трябва да знаеш. Знанието, което пази, е потребно.
Ако в тебе няма знание да запазиш добродетелта, която любовта дава, твоето знание е малко.
Ако нямаш знание да запазиш своята младост, малко е знанието ти. Ако мислиш, че имаш знание, и умираш, нямаш знание. Същество, което умира, няма знание. Млад, който е изгубил своята младост, добър, който изгубва своята доброта, вярващ, който изгубва своята вяра, във всичко туй заради мене в моето съзнание казвам: всички тия нямат знание. Когато се нарушава мирът ти, нямаш знание.
към беседата >>
Не е лесна работа да се качи човек.
Пък и няма защо да ви описвам, вие и без това трябва да минете. Вие искате да идете на екскурзия някъде, на някое високо място. Представете си една висока планина, 5–6 хиляди метра. Аз не искам да ви обезсърчавам. На хубавите места има доста опасности: глетчери има и какви ли не мъчнотии, които, като идете там, ще ги видите.
Не е лесна работа да се качи човек.
На качването има опасности, но и на слизането има опасности. И като се качваш, може да платиш с живота си, и като слизаш, може да платиш с живота си.
към беседата >>
Ако нямаш знание да запазиш своята младост, малко е знанието ти.
Добродетел, при която не можеш да добиеш знание и при която не можеш да растеш, не е добродетел. Ти не разбираш законите на доброто. Казвам сега, навождам ви на примера: топлината, при която яйцата се излюпват, трябва да знаеш. Знанието, което пази, е потребно. Ако в тебе няма знание да запазиш добродетелта, която любовта дава, твоето знание е малко.
Ако нямаш знание да запазиш своята младост, малко е знанието ти.
Ако мислиш, че имаш знание, и умираш, нямаш знание. Същество, което умира, няма знание. Млад, който е изгубил своята младост, добър, който изгубва своята доброта, вярващ, който изгубва своята вяра, във всичко туй заради мене в моето съзнание казвам: всички тия нямат знание. Когато се нарушава мирът ти, нямаш знание. Не да мислят, че „аз всичко зная“.
към беседата >>
На качването има опасности, но и на слизането има опасности.
Вие искате да идете на екскурзия някъде, на някое високо място. Представете си една висока планина, 5–6 хиляди метра. Аз не искам да ви обезсърчавам. На хубавите места има доста опасности: глетчери има и какви ли не мъчнотии, които, като идете там, ще ги видите. Не е лесна работа да се качи човек.
На качването има опасности, но и на слизането има опасности.
И като се качваш, може да платиш с живота си, и като слизаш, може да платиш с живота си.
към беседата >>
Ако мислиш, че имаш знание, и умираш, нямаш знание.
Ти не разбираш законите на доброто. Казвам сега, навождам ви на примера: топлината, при която яйцата се излюпват, трябва да знаеш. Знанието, което пази, е потребно. Ако в тебе няма знание да запазиш добродетелта, която любовта дава, твоето знание е малко. Ако нямаш знание да запазиш своята младост, малко е знанието ти.
Ако мислиш, че имаш знание, и умираш, нямаш знание.
Същество, което умира, няма знание. Млад, който е изгубил своята младост, добър, който изгубва своята доброта, вярващ, който изгубва своята вяра, във всичко туй заради мене в моето съзнание казвам: всички тия нямат знание. Когато се нарушава мирът ти, нямаш знание. Не да мислят, че „аз всичко зная“. Може да ме гледат хората.
към беседата >>
И като се качваш, може да платиш с живота си, и като слизаш, може да платиш с живота си.
Представете си една висока планина, 5–6 хиляди метра. Аз не искам да ви обезсърчавам. На хубавите места има доста опасности: глетчери има и какви ли не мъчнотии, които, като идете там, ще ги видите. Не е лесна работа да се качи човек. На качването има опасности, но и на слизането има опасности.
И като се качваш, може да платиш с живота си, и като слизаш, може да платиш с живота си.
към беседата >>
Същество, което умира, няма знание.
Казвам сега, навождам ви на примера: топлината, при която яйцата се излюпват, трябва да знаеш. Знанието, което пази, е потребно. Ако в тебе няма знание да запазиш добродетелта, която любовта дава, твоето знание е малко. Ако нямаш знание да запазиш своята младост, малко е знанието ти. Ако мислиш, че имаш знание, и умираш, нямаш знание.
Същество, което умира, няма знание.
Млад, който е изгубил своята младост, добър, който изгубва своята доброта, вярващ, който изгубва своята вяра, във всичко туй заради мене в моето съзнание казвам: всички тия нямат знание. Когато се нарушава мирът ти, нямаш знание. Не да мислят, че „аз всичко зная“. Може да ме гледат хората. Другояче аз гледам.
към беседата >>
[Може] да каже някой: да не ходи.
[Може] да каже някой: да не ходи.
Човек ако не ходи, ще остане невежа, а ако идеш, ще придобиеш знание. Та казвам: Ония несгоди, които търпим на Земята, се осмислят само при един случай – да придобием цена. Хиляди несгоди има човек да мине. Човек, който иска да придобие знание, ще има несгоди. Няма изключение.
към беседата >>
Млад, който е изгубил своята младост, добър, който изгубва своята доброта, вярващ, който изгубва своята вяра, във всичко туй заради мене в моето съзнание казвам: всички тия нямат знание.
Знанието, което пази, е потребно. Ако в тебе няма знание да запазиш добродетелта, която любовта дава, твоето знание е малко. Ако нямаш знание да запазиш своята младост, малко е знанието ти. Ако мислиш, че имаш знание, и умираш, нямаш знание. Същество, което умира, няма знание.
Млад, който е изгубил своята младост, добър, който изгубва своята доброта, вярващ, който изгубва своята вяра, във всичко туй заради мене в моето съзнание казвам: всички тия нямат знание.
Когато се нарушава мирът ти, нямаш знание. Не да мислят, че „аз всичко зная“. Може да ме гледат хората. Другояче аз гледам. Вие разглеждате големите прегрешения, аз разглеждам моите прегрешения.
към беседата >>
Човек ако не ходи, ще остане невежа, а ако идеш, ще придобиеш знание.
[Може] да каже някой: да не ходи.
Човек ако не ходи, ще остане невежа, а ако идеш, ще придобиеш знание.
Та казвам: Ония несгоди, които търпим на Земята, се осмислят само при един случай – да придобием цена. Хиляди несгоди има човек да мине. Човек, който иска да придобие знание, ще има несгоди. Няма изключение. Всички, които са минали, са придобили знание.
към беседата >>
Когато се нарушава мирът ти, нямаш знание.
Ако в тебе няма знание да запазиш добродетелта, която любовта дава, твоето знание е малко. Ако нямаш знание да запазиш своята младост, малко е знанието ти. Ако мислиш, че имаш знание, и умираш, нямаш знание. Същество, което умира, няма знание. Млад, който е изгубил своята младост, добър, който изгубва своята доброта, вярващ, който изгубва своята вяра, във всичко туй заради мене в моето съзнание казвам: всички тия нямат знание.
Когато се нарушава мирът ти, нямаш знание.
Не да мислят, че „аз всичко зная“. Може да ме гледат хората. Другояче аз гледам. Вие разглеждате големите прегрешения, аз разглеждам моите прегрешения. Аз трябва да го увелича 25 000 пъти.
към беседата >>
Та казвам: Ония несгоди, които търпим на Земята, се осмислят само при един случай – да придобием цена.
[Може] да каже някой: да не ходи. Човек ако не ходи, ще остане невежа, а ако идеш, ще придобиеш знание.
Та казвам: Ония несгоди, които търпим на Земята, се осмислят само при един случай – да придобием цена.
Хиляди несгоди има човек да мине. Човек, който иска да придобие знание, ще има несгоди. Няма изключение. Всички, които са минали, са придобили знание. И на Христа Му трябваше малко знание.
към беседата >>
Не да мислят, че „аз всичко зная“.
Ако нямаш знание да запазиш своята младост, малко е знанието ти. Ако мислиш, че имаш знание, и умираш, нямаш знание. Същество, което умира, няма знание. Млад, който е изгубил своята младост, добър, който изгубва своята доброта, вярващ, който изгубва своята вяра, във всичко туй заради мене в моето съзнание казвам: всички тия нямат знание. Когато се нарушава мирът ти, нямаш знание.
Не да мислят, че „аз всичко зная“.
Може да ме гледат хората. Другояче аз гледам. Вие разглеждате големите прегрешения, аз разглеждам моите прегрешения. Аз трябва да го увелича 25 000 пъти. Вас ви трябват 1000 години да го намерите, пък аз го виждам.
към беседата >>
Хиляди несгоди има човек да мине.
[Може] да каже някой: да не ходи. Човек ако не ходи, ще остане невежа, а ако идеш, ще придобиеш знание. Та казвам: Ония несгоди, които търпим на Земята, се осмислят само при един случай – да придобием цена.
Хиляди несгоди има човек да мине.
Човек, който иска да придобие знание, ще има несгоди. Няма изключение. Всички, които са минали, са придобили знание. И на Христа Му трябваше малко знание. Имаше някои работи, които не знаеше.
към беседата >>
Може да ме гледат хората.
Ако мислиш, че имаш знание, и умираш, нямаш знание. Същество, което умира, няма знание. Млад, който е изгубил своята младост, добър, който изгубва своята доброта, вярващ, който изгубва своята вяра, във всичко туй заради мене в моето съзнание казвам: всички тия нямат знание. Когато се нарушава мирът ти, нямаш знание. Не да мислят, че „аз всичко зная“.
Може да ме гледат хората.
Другояче аз гледам. Вие разглеждате големите прегрешения, аз разглеждам моите прегрешения. Аз трябва да го увелича 25 000 пъти. Вас ви трябват 1000 години да го намерите, пък аз го виждам. Малка работа е.
към беседата >>
Човек, който иска да придобие знание, ще има несгоди.
[Може] да каже някой: да не ходи. Човек ако не ходи, ще остане невежа, а ако идеш, ще придобиеш знание. Та казвам: Ония несгоди, които търпим на Земята, се осмислят само при един случай – да придобием цена. Хиляди несгоди има човек да мине.
Човек, който иска да придобие знание, ще има несгоди.
Няма изключение. Всички, които са минали, са придобили знание. И на Христа Му трябваше малко знание. Имаше някои работи, които не знаеше. Христос не знаеше, не разбираше какво нещо е неблагодарността на хората.
към беседата >>
Другояче аз гледам.
Същество, което умира, няма знание. Млад, който е изгубил своята младост, добър, който изгубва своята доброта, вярващ, който изгубва своята вяра, във всичко туй заради мене в моето съзнание казвам: всички тия нямат знание. Когато се нарушава мирът ти, нямаш знание. Не да мислят, че „аз всичко зная“. Може да ме гледат хората.
Другояче аз гледам.
Вие разглеждате големите прегрешения, аз разглеждам моите прегрешения. Аз трябва да го увелича 25 000 пъти. Вас ви трябват 1000 години да го намерите, пък аз го виждам. Малка работа е. Двадесет и пет милиона пъти трябва да го увелича, прави такива пакости, та съм страдал.
към беседата >>
Няма изключение.
[Може] да каже някой: да не ходи. Човек ако не ходи, ще остане невежа, а ако идеш, ще придобиеш знание. Та казвам: Ония несгоди, които търпим на Земята, се осмислят само при един случай – да придобием цена. Хиляди несгоди има човек да мине. Човек, който иска да придобие знание, ще има несгоди.
Няма изключение.
Всички, които са минали, са придобили знание. И на Христа Му трябваше малко знание. Имаше някои работи, които не знаеше. Христос не знаеше, не разбираше какво нещо е неблагодарността на хората. Той в Небето като беше, мислеше, като направи добро на хората, те ще бъдат благодарни.
към беседата >>
Вие разглеждате големите прегрешения, аз разглеждам моите прегрешения.
Млад, който е изгубил своята младост, добър, който изгубва своята доброта, вярващ, който изгубва своята вяра, във всичко туй заради мене в моето съзнание казвам: всички тия нямат знание. Когато се нарушава мирът ти, нямаш знание. Не да мислят, че „аз всичко зная“. Може да ме гледат хората. Другояче аз гледам.
Вие разглеждате големите прегрешения, аз разглеждам моите прегрешения.
Аз трябва да го увелича 25 000 пъти. Вас ви трябват 1000 години да го намерите, пък аз го виждам. Малка работа е. Двадесет и пет милиона пъти трябва да го увелича, прави такива пакости, та съм страдал. Много малка е погрешката, но пакостта се уголемява, че ме потърси.
към беседата >>
Всички, които са минали, са придобили знание.
Човек ако не ходи, ще остане невежа, а ако идеш, ще придобиеш знание. Та казвам: Ония несгоди, които търпим на Земята, се осмислят само при един случай – да придобием цена. Хиляди несгоди има човек да мине. Човек, който иска да придобие знание, ще има несгоди. Няма изключение.
Всички, които са минали, са придобили знание.
И на Христа Му трябваше малко знание. Имаше някои работи, които не знаеше. Христос не знаеше, не разбираше какво нещо е неблагодарността на хората. Той в Небето като беше, мислеше, като направи добро на хората, те ще бъдат благодарни. Трябваше да слезе на Земята и да направи един опит.
към беседата >>
Аз трябва да го увелича 25 000 пъти.
Когато се нарушава мирът ти, нямаш знание. Не да мислят, че „аз всичко зная“. Може да ме гледат хората. Другояче аз гледам. Вие разглеждате големите прегрешения, аз разглеждам моите прегрешения.
Аз трябва да го увелича 25 000 пъти.
Вас ви трябват 1000 години да го намерите, пък аз го виждам. Малка работа е. Двадесет и пет милиона пъти трябва да го увелича, прави такива пакости, та съм страдал. Много малка е погрешката, но пакостта се уголемява, че ме потърси. Всяка една погрешка винаги се обръща на добродетел.
към беседата >>
И на Христа Му трябваше малко знание.
Та казвам: Ония несгоди, които търпим на Земята, се осмислят само при един случай – да придобием цена. Хиляди несгоди има човек да мине. Човек, който иска да придобие знание, ще има несгоди. Няма изключение. Всички, които са минали, са придобили знание.
И на Христа Му трябваше малко знание.
Имаше някои работи, които не знаеше. Христос не знаеше, не разбираше какво нещо е неблагодарността на хората. Той в Небето като беше, мислеше, като направи добро на хората, те ще бъдат благодарни. Трябваше да слезе на Земята и да направи един опит. В Невидимия свят разискваха, слезе да направи един опит.
към беседата >>
Вас ви трябват 1000 години да го намерите, пък аз го виждам.
Не да мислят, че „аз всичко зная“. Може да ме гледат хората. Другояче аз гледам. Вие разглеждате големите прегрешения, аз разглеждам моите прегрешения. Аз трябва да го увелича 25 000 пъти.
Вас ви трябват 1000 години да го намерите, пък аз го виждам.
Малка работа е. Двадесет и пет милиона пъти трябва да го увелича, прави такива пакости, та съм страдал. Много малка е погрешката, но пакостта се уголемява, че ме потърси. Всяка една погрешка винаги се обръща на добродетел. Нали вие ще кажете: как тъй да се превръща в добродетел?
към беседата >>
Имаше някои работи, които не знаеше.
Хиляди несгоди има човек да мине. Човек, който иска да придобие знание, ще има несгоди. Няма изключение. Всички, които са минали, са придобили знание. И на Христа Му трябваше малко знание.
Имаше някои работи, които не знаеше.
Христос не знаеше, не разбираше какво нещо е неблагодарността на хората. Той в Небето като беше, мислеше, като направи добро на хората, те ще бъдат благодарни. Трябваше да слезе на Земята и да направи един опит. В Невидимия свят разискваха, слезе да направи един опит. Виждам, на едно място казва: „Докога ще ви търпя, ще лекувам слепи, хроми?
към беседата >>
Малка работа е.
Може да ме гледат хората. Другояче аз гледам. Вие разглеждате големите прегрешения, аз разглеждам моите прегрешения. Аз трябва да го увелича 25 000 пъти. Вас ви трябват 1000 години да го намерите, пък аз го виждам.
Малка работа е.
Двадесет и пет милиона пъти трябва да го увелича, прави такива пакости, та съм страдал. Много малка е погрешката, но пакостта се уголемява, че ме потърси. Всяка една погрешка винаги се обръща на добродетел. Нали вие ще кажете: как тъй да се превръща в добродетел? Като извадиш черупката на ореха, остава нещо, което е за ядене.
към беседата >>
Христос не знаеше, не разбираше какво нещо е неблагодарността на хората.
Човек, който иска да придобие знание, ще има несгоди. Няма изключение. Всички, които са минали, са придобили знание. И на Христа Му трябваше малко знание. Имаше някои работи, които не знаеше.
Христос не знаеше, не разбираше какво нещо е неблагодарността на хората.
Той в Небето като беше, мислеше, като направи добро на хората, те ще бъдат благодарни. Трябваше да слезе на Земята и да направи един опит. В Невидимия свят разискваха, слезе да направи един опит. Виждам, на едно място казва: „Докога ще ви търпя, ще лекувам слепи, хроми? “ Най-после никой не му благодари.
към беседата >>
Двадесет и пет милиона пъти трябва да го увелича, прави такива пакости, та съм страдал.
Другояче аз гледам. Вие разглеждате големите прегрешения, аз разглеждам моите прегрешения. Аз трябва да го увелича 25 000 пъти. Вас ви трябват 1000 години да го намерите, пък аз го виждам. Малка работа е.
Двадесет и пет милиона пъти трябва да го увелича, прави такива пакости, та съм страдал.
Много малка е погрешката, но пакостта се уголемява, че ме потърси. Всяка една погрешка винаги се обръща на добродетел. Нали вие ще кажете: как тъй да се превръща в добродетел? Като извадиш черупката на ореха, остава нещо, което е за ядене. То е добродетелта.
към беседата >>
Той в Небето като беше, мислеше, като направи добро на хората, те ще бъдат благодарни.
Няма изключение. Всички, които са минали, са придобили знание. И на Христа Му трябваше малко знание. Имаше някои работи, които не знаеше. Христос не знаеше, не разбираше какво нещо е неблагодарността на хората.
Той в Небето като беше, мислеше, като направи добро на хората, те ще бъдат благодарни.
Трябваше да слезе на Земята и да направи един опит. В Невидимия свят разискваха, слезе да направи един опит. Виждам, на едно място казва: „Докога ще ви търпя, ще лекувам слепи, хроми? “ Най-после никой не му благодари. Какви ли не работи по Негов адрес не туриха отгоре Му.
към беседата >>
Много малка е погрешката, но пакостта се уголемява, че ме потърси.
Вие разглеждате големите прегрешения, аз разглеждам моите прегрешения. Аз трябва да го увелича 25 000 пъти. Вас ви трябват 1000 години да го намерите, пък аз го виждам. Малка работа е. Двадесет и пет милиона пъти трябва да го увелича, прави такива пакости, та съм страдал.
Много малка е погрешката, но пакостта се уголемява, че ме потърси.
Всяка една погрешка винаги се обръща на добродетел. Нали вие ще кажете: как тъй да се превръща в добродетел? Като извадиш черупката на ореха, остава нещо, което е за ядене. То е добродетелта. Значи злото е онова, което е обвило, черупката.
към беседата >>
Трябваше да слезе на Земята и да направи един опит.
Всички, които са минали, са придобили знание. И на Христа Му трябваше малко знание. Имаше някои работи, които не знаеше. Христос не знаеше, не разбираше какво нещо е неблагодарността на хората. Той в Небето като беше, мислеше, като направи добро на хората, те ще бъдат благодарни.
Трябваше да слезе на Земята и да направи един опит.
В Невидимия свят разискваха, слезе да направи един опит. Виждам, на едно място казва: „Докога ще ви търпя, ще лекувам слепи, хроми? “ Най-после никой не му благодари. Какви ли не работи по Негов адрес не туриха отгоре Му. Ако с Христа се случи така, мислите ли, че с Вас ще се случи другояче?
към беседата >>
Всяка една погрешка винаги се обръща на добродетел.
Аз трябва да го увелича 25 000 пъти. Вас ви трябват 1000 години да го намерите, пък аз го виждам. Малка работа е. Двадесет и пет милиона пъти трябва да го увелича, прави такива пакости, та съм страдал. Много малка е погрешката, но пакостта се уголемява, че ме потърси.
Всяка една погрешка винаги се обръща на добродетел.
Нали вие ще кажете: как тъй да се превръща в добродетел? Като извадиш черупката на ореха, остава нещо, което е за ядене. То е добродетелта. Значи злото е онова, което е обвило, черупката. Като извадиш черупката, обвивката, остава доброто.
към беседата >>
В Невидимия свят разискваха, слезе да направи един опит.
И на Христа Му трябваше малко знание. Имаше някои работи, които не знаеше. Христос не знаеше, не разбираше какво нещо е неблагодарността на хората. Той в Небето като беше, мислеше, като направи добро на хората, те ще бъдат благодарни. Трябваше да слезе на Земята и да направи един опит.
В Невидимия свят разискваха, слезе да направи един опит.
Виждам, на едно място казва: „Докога ще ви търпя, ще лекувам слепи, хроми? “ Най-после никой не му благодари. Какви ли не работи по Негов адрес не туриха отгоре Му. Ако с Христа се случи така, мислите ли, че с Вас ще се случи другояче? Най-първо, онези като вас не ви обичат, те ще ви турят най-лошите неща отгоре ви.
към беседата >>
Нали вие ще кажете: как тъй да се превръща в добродетел?
Вас ви трябват 1000 години да го намерите, пък аз го виждам. Малка работа е. Двадесет и пет милиона пъти трябва да го увелича, прави такива пакости, та съм страдал. Много малка е погрешката, но пакостта се уголемява, че ме потърси. Всяка една погрешка винаги се обръща на добродетел.
Нали вие ще кажете: как тъй да се превръща в добродетел?
Като извадиш черупката на ореха, остава нещо, което е за ядене. То е добродетелта. Значи злото е онова, което е обвило, черупката. Като извадиш черупката, обвивката, остава доброто. И в злото има добро, и в доброто има зло.
към беседата >>
Виждам, на едно място казва: „Докога ще ви търпя, ще лекувам слепи, хроми?
Имаше някои работи, които не знаеше. Христос не знаеше, не разбираше какво нещо е неблагодарността на хората. Той в Небето като беше, мислеше, като направи добро на хората, те ще бъдат благодарни. Трябваше да слезе на Земята и да направи един опит. В Невидимия свят разискваха, слезе да направи един опит.
Виждам, на едно място казва: „Докога ще ви търпя, ще лекувам слепи, хроми?
“ Най-после никой не му благодари. Какви ли не работи по Негов адрес не туриха отгоре Му. Ако с Христа се случи така, мислите ли, че с Вас ще се случи другояче? Най-първо, онези като вас не ви обичат, те ще ви турят най-лошите неща отгоре ви. Аз може да ви докажа това.
към беседата >>
Като извадиш черупката на ореха, остава нещо, което е за ядене.
Малка работа е. Двадесет и пет милиона пъти трябва да го увелича, прави такива пакости, та съм страдал. Много малка е погрешката, но пакостта се уголемява, че ме потърси. Всяка една погрешка винаги се обръща на добродетел. Нали вие ще кажете: как тъй да се превръща в добродетел?
Като извадиш черупката на ореха, остава нещо, което е за ядене.
То е добродетелта. Значи злото е онова, което е обвило, черупката. Като извадиш черупката, обвивката, остава доброто. И в злото има добро, и в доброто има зло. Който разбира.
към беседата >>
“ Най-после никой не му благодари.
Христос не знаеше, не разбираше какво нещо е неблагодарността на хората. Той в Небето като беше, мислеше, като направи добро на хората, те ще бъдат благодарни. Трябваше да слезе на Земята и да направи един опит. В Невидимия свят разискваха, слезе да направи един опит. Виждам, на едно място казва: „Докога ще ви търпя, ще лекувам слепи, хроми?
“ Най-после никой не му благодари.
Какви ли не работи по Негов адрес не туриха отгоре Му. Ако с Христа се случи така, мислите ли, че с Вас ще се случи другояче? Най-първо, онези като вас не ви обичат, те ще ви турят най-лошите неща отгоре ви. Аз може да ви докажа това. Не искам да ви цитирам.
към беседата >>
То е добродетелта.
Двадесет и пет милиона пъти трябва да го увелича, прави такива пакости, та съм страдал. Много малка е погрешката, но пакостта се уголемява, че ме потърси. Всяка една погрешка винаги се обръща на добродетел. Нали вие ще кажете: как тъй да се превръща в добродетел? Като извадиш черупката на ореха, остава нещо, което е за ядене.
То е добродетелта.
Значи злото е онова, което е обвило, черупката. Като извадиш черупката, обвивката, остава доброто. И в злото има добро, и в доброто има зло. Който разбира. И в доброто има зло, и в злото има добро.
към беседата >>
Какви ли не работи по Негов адрес не туриха отгоре Му.
Той в Небето като беше, мислеше, като направи добро на хората, те ще бъдат благодарни. Трябваше да слезе на Земята и да направи един опит. В Невидимия свят разискваха, слезе да направи един опит. Виждам, на едно място казва: „Докога ще ви търпя, ще лекувам слепи, хроми? “ Най-после никой не му благодари.
Какви ли не работи по Негов адрес не туриха отгоре Му.
Ако с Христа се случи така, мислите ли, че с Вас ще се случи другояче? Най-първо, онези като вас не ви обичат, те ще ви турят най-лошите неща отгоре ви. Аз може да ви докажа това. Не искам да ви цитирам. Най-големите страдания в света ни причиняват ония, които ни обичат.
към беседата >>
Значи злото е онова, което е обвило, черупката.
Много малка е погрешката, но пакостта се уголемява, че ме потърси. Всяка една погрешка винаги се обръща на добродетел. Нали вие ще кажете: как тъй да се превръща в добродетел? Като извадиш черупката на ореха, остава нещо, което е за ядене. То е добродетелта.
Значи злото е онова, което е обвило, черупката.
Като извадиш черупката, обвивката, остава доброто. И в злото има добро, и в доброто има зло. Който разбира. И в доброто има зло, и в злото има добро. Не че са смесени, но така са направени, че има вътрешно съчетание.
към беседата >>
Ако с Христа се случи така, мислите ли, че с Вас ще се случи другояче?
Трябваше да слезе на Земята и да направи един опит. В Невидимия свят разискваха, слезе да направи един опит. Виждам, на едно място казва: „Докога ще ви търпя, ще лекувам слепи, хроми? “ Най-после никой не му благодари. Какви ли не работи по Негов адрес не туриха отгоре Му.
Ако с Христа се случи така, мислите ли, че с Вас ще се случи другояче?
Най-първо, онези като вас не ви обичат, те ще ви турят най-лошите неща отгоре ви. Аз може да ви докажа това. Не искам да ви цитирам. Най-големите страдания в света ни причиняват ония, които ни обичат. Онези, които не те обичат, ти си нащрек, ти се пазиш.
към беседата >>
Като извадиш черупката, обвивката, остава доброто.
Всяка една погрешка винаги се обръща на добродетел. Нали вие ще кажете: как тъй да се превръща в добродетел? Като извадиш черупката на ореха, остава нещо, което е за ядене. То е добродетелта. Значи злото е онова, което е обвило, черупката.
Като извадиш черупката, обвивката, остава доброто.
И в злото има добро, и в доброто има зло. Който разбира. И в доброто има зло, и в злото има добро. Не че са смесени, но така са направени, че има вътрешно съчетание. Как на ореха тази черупка отвън е необходима за неговата ядка вътре?
към беседата >>
Най-първо, онези като вас не ви обичат, те ще ви турят най-лошите неща отгоре ви.
В Невидимия свят разискваха, слезе да направи един опит. Виждам, на едно място казва: „Докога ще ви търпя, ще лекувам слепи, хроми? “ Най-после никой не му благодари. Какви ли не работи по Негов адрес не туриха отгоре Му. Ако с Христа се случи така, мислите ли, че с Вас ще се случи другояче?
Най-първо, онези като вас не ви обичат, те ще ви турят най-лошите неща отгоре ви.
Аз може да ви докажа това. Не искам да ви цитирам. Най-големите страдания в света ни причиняват ония, които ни обичат. Онези, които не те обичат, ти си нащрек, ти се пазиш. Онези, които те обичат, оттам идат най-големите страдания, нещастия.
към беседата >>
И в злото има добро, и в доброто има зло.
Нали вие ще кажете: как тъй да се превръща в добродетел? Като извадиш черупката на ореха, остава нещо, което е за ядене. То е добродетелта. Значи злото е онова, което е обвило, черупката. Като извадиш черупката, обвивката, остава доброто.
И в злото има добро, и в доброто има зло.
Който разбира. И в доброто има зло, и в злото има добро. Не че са смесени, но така са направени, че има вътрешно съчетание. Как на ореха тази черупка отвън е необходима за неговата ядка вътре? Има едно подразделение.
към беседата >>
Аз може да ви докажа това.
Виждам, на едно място казва: „Докога ще ви търпя, ще лекувам слепи, хроми? “ Най-после никой не му благодари. Какви ли не работи по Негов адрес не туриха отгоре Му. Ако с Христа се случи така, мислите ли, че с Вас ще се случи другояче? Най-първо, онези като вас не ви обичат, те ще ви турят най-лошите неща отгоре ви.
Аз може да ви докажа това.
Не искам да ви цитирам. Най-големите страдания в света ни причиняват ония, които ни обичат. Онези, които не те обичат, ти си нащрек, ти се пазиш. Онези, които те обичат, оттам идат най-големите страдания, нещастия. Най-големите нещастия се образуват не от злото.
към беседата >>
Който разбира.
Като извадиш черупката на ореха, остава нещо, което е за ядене. То е добродетелта. Значи злото е онова, което е обвило, черупката. Като извадиш черупката, обвивката, остава доброто. И в злото има добро, и в доброто има зло.
Който разбира.
И в доброто има зло, и в злото има добро. Не че са смесени, но така са направени, че има вътрешно съчетание. Как на ореха тази черупка отвън е необходима за неговата ядка вътре? Има едно подразделение. Ти ще извадиш само ядката и нея ще употребиш за ядене.
към беседата >>
Не искам да ви цитирам.
“ Най-после никой не му благодари. Какви ли не работи по Негов адрес не туриха отгоре Му. Ако с Христа се случи така, мислите ли, че с Вас ще се случи другояче? Най-първо, онези като вас не ви обичат, те ще ви турят най-лошите неща отгоре ви. Аз може да ви докажа това.
Не искам да ви цитирам.
Най-големите страдания в света ни причиняват ония, които ни обичат. Онези, които не те обичат, ти си нащрек, ти се пазиш. Онези, които те обичат, оттам идат най-големите страдания, нещастия. Най-големите нещастия се образуват не от злото. Най-големите нещастия се образуват от доброто.
към беседата >>
И в доброто има зло, и в злото има добро.
То е добродетелта. Значи злото е онова, което е обвило, черупката. Като извадиш черупката, обвивката, остава доброто. И в злото има добро, и в доброто има зло. Който разбира.
И в доброто има зло, и в злото има добро.
Не че са смесени, но така са направени, че има вътрешно съчетание. Как на ореха тази черупка отвън е необходима за неговата ядка вътре? Има едно подразделение. Ти ще извадиш само ядката и нея ще употребиш за ядене.
към беседата >>
Най-големите страдания в света ни причиняват ония, които ни обичат.
Какви ли не работи по Негов адрес не туриха отгоре Му. Ако с Христа се случи така, мислите ли, че с Вас ще се случи другояче? Най-първо, онези като вас не ви обичат, те ще ви турят най-лошите неща отгоре ви. Аз може да ви докажа това. Не искам да ви цитирам.
Най-големите страдания в света ни причиняват ония, които ни обичат.
Онези, които не те обичат, ти си нащрек, ти се пазиш. Онези, които те обичат, оттам идат най-големите страдания, нещастия. Най-големите нещастия се образуват не от злото. Най-големите нещастия се образуват от доброто.
към беседата >>
Не че са смесени, но така са направени, че има вътрешно съчетание.
Значи злото е онова, което е обвило, черупката. Като извадиш черупката, обвивката, остава доброто. И в злото има добро, и в доброто има зло. Който разбира. И в доброто има зло, и в злото има добро.
Не че са смесени, но така са направени, че има вътрешно съчетание.
Как на ореха тази черупка отвън е необходима за неговата ядка вътре? Има едно подразделение. Ти ще извадиш само ядката и нея ще употребиш за ядене.
към беседата >>
Онези, които не те обичат, ти си нащрек, ти се пазиш.
Ако с Христа се случи така, мислите ли, че с Вас ще се случи другояче? Най-първо, онези като вас не ви обичат, те ще ви турят най-лошите неща отгоре ви. Аз може да ви докажа това. Не искам да ви цитирам. Най-големите страдания в света ни причиняват ония, които ни обичат.
Онези, които не те обичат, ти си нащрек, ти се пазиш.
Онези, които те обичат, оттам идат най-големите страдания, нещастия. Най-големите нещастия се образуват не от злото. Най-големите нещастия се образуват от доброто.
към беседата >>
Как на ореха тази черупка отвън е необходима за неговата ядка вътре?
Като извадиш черупката, обвивката, остава доброто. И в злото има добро, и в доброто има зло. Който разбира. И в доброто има зло, и в злото има добро. Не че са смесени, но така са направени, че има вътрешно съчетание.
Как на ореха тази черупка отвън е необходима за неговата ядка вътре?
Има едно подразделение. Ти ще извадиш само ядката и нея ще употребиш за ядене.
към беседата >>
Онези, които те обичат, оттам идат най-големите страдания, нещастия.
Най-първо, онези като вас не ви обичат, те ще ви турят най-лошите неща отгоре ви. Аз може да ви докажа това. Не искам да ви цитирам. Най-големите страдания в света ни причиняват ония, които ни обичат. Онези, които не те обичат, ти си нащрек, ти се пазиш.
Онези, които те обичат, оттам идат най-големите страдания, нещастия.
Най-големите нещастия се образуват не от злото. Най-големите нещастия се образуват от доброто.
към беседата >>
Има едно подразделение.
И в злото има добро, и в доброто има зло. Който разбира. И в доброто има зло, и в злото има добро. Не че са смесени, но така са направени, че има вътрешно съчетание. Как на ореха тази черупка отвън е необходима за неговата ядка вътре?
Има едно подразделение.
Ти ще извадиш само ядката и нея ще употребиш за ядене.
към беседата >>
Най-големите нещастия се образуват не от злото.
Аз може да ви докажа това. Не искам да ви цитирам. Най-големите страдания в света ни причиняват ония, които ни обичат. Онези, които не те обичат, ти си нащрек, ти се пазиш. Онези, които те обичат, оттам идат най-големите страдания, нещастия.
Най-големите нещастия се образуват не от злото.
Най-големите нещастия се образуват от доброто.
към беседата >>
Ти ще извадиш само ядката и нея ще употребиш за ядене.
Който разбира. И в доброто има зло, и в злото има добро. Не че са смесени, но така са направени, че има вътрешно съчетание. Как на ореха тази черупка отвън е необходима за неговата ядка вътре? Има едно подразделение.
Ти ще извадиш само ядката и нея ще употребиш за ядене.
към беседата >>
Най-големите нещастия се образуват от доброто.
Не искам да ви цитирам. Най-големите страдания в света ни причиняват ония, които ни обичат. Онези, които не те обичат, ти си нащрек, ти се пазиш. Онези, които те обичат, оттам идат най-големите страдания, нещастия. Най-големите нещастия се образуват не от злото.
Най-големите нещастия се образуват от доброто.
към беседата >>
Казвам сега: Пазете се.
Казвам сега: Пазете се.
В начина, по който може да се предаде една истина, има една опасност. Всичката опасност е в предаването на истината. Може онзи човек, който говори, да има много добро желание, но методите, които е избрал, са такива, че може да ви повреди. Пазете се от методите на онова, което може да ви повреди. Снемете тези черупки.
към беседата >>
Аз няма да обяснявам дълбоката страна, но само един малък пример ще ви приведа, да мислите.
Аз няма да обяснявам дълбоката страна, но само един малък пример ще ви приведа, да мислите.
Имате две приятелки, имате двама приятели. Тъй, като родни братя живеят в мир и съгласие. Ето, един ден дойде един красив момък, едната го обича и другата го обича. След като го обикнат, започне тяхната любов да охладнява. Един ден те се намразят.
към беседата >>
В начина, по който може да се предаде една истина, има една опасност.
Казвам сега: Пазете се.
В начина, по който може да се предаде една истина, има една опасност.
Всичката опасност е в предаването на истината. Може онзи човек, който говори, да има много добро желание, но методите, които е избрал, са такива, че може да ви повреди. Пазете се от методите на онова, което може да ви повреди. Снемете тези черупки. Хубавото, което е за работа, извадете го навън.
към беседата >>
Имате две приятелки, имате двама приятели.
Аз няма да обяснявам дълбоката страна, но само един малък пример ще ви приведа, да мислите.
Имате две приятелки, имате двама приятели.
Тъй, като родни братя живеят в мир и съгласие. Ето, един ден дойде един красив момък, едната го обича и другата го обича. След като го обикнат, започне тяхната любов да охладнява. Един ден те се намразят. За кого?
към беседата >>
Всичката опасност е в предаването на истината.
Казвам сега: Пазете се. В начина, по който може да се предаде една истина, има една опасност.
Всичката опасност е в предаването на истината.
Може онзи човек, който говори, да има много добро желание, но методите, които е избрал, са такива, че може да ви повреди. Пазете се от методите на онова, което може да ви повреди. Снемете тези черупки. Хубавото, което е за работа, извадете го навън. Пазете се вие от методите, които употребявате.
към беседата >>
Тъй, като родни братя живеят в мир и съгласие.
Аз няма да обяснявам дълбоката страна, но само един малък пример ще ви приведа, да мислите. Имате две приятелки, имате двама приятели.
Тъй, като родни братя живеят в мир и съгласие.
Ето, един ден дойде един красив момък, едната го обича и другата го обича. След като го обикнат, започне тяхната любов да охладнява. Един ден те се намразят. За кого? За младия момък.
към беседата >>
Може онзи човек, който говори, да има много добро желание, но методите, които е избрал, са такива, че може да ви повреди.
Казвам сега: Пазете се. В начина, по който може да се предаде една истина, има една опасност. Всичката опасност е в предаването на истината.
Може онзи човек, който говори, да има много добро желание, но методите, които е избрал, са такива, че може да ви повреди.
Пазете се от методите на онова, което може да ви повреди. Снемете тези черупки. Хубавото, което е за работа, извадете го навън. Пазете се вие от методите, които употребявате. Вие често употребявате много стари методи.
към беседата >>
Ето, един ден дойде един красив момък, едната го обича и другата го обича.
Аз няма да обяснявам дълбоката страна, но само един малък пример ще ви приведа, да мислите. Имате две приятелки, имате двама приятели. Тъй, като родни братя живеят в мир и съгласие.
Ето, един ден дойде един красив момък, едната го обича и другата го обича.
След като го обикнат, започне тяхната любов да охладнява. Един ден те се намразят. За кого? За младия момък. Между ония братя дойде младата мома.
към беседата >>
Пазете се от методите на онова, което може да ви повреди.
Казвам сега: Пазете се. В начина, по който може да се предаде една истина, има една опасност. Всичката опасност е в предаването на истината. Може онзи човек, който говори, да има много добро желание, но методите, които е избрал, са такива, че може да ви повреди.
Пазете се от методите на онова, което може да ви повреди.
Снемете тези черупки. Хубавото, което е за работа, извадете го навън. Пазете се вие от методите, които употребявате. Вие често употребявате много стари методи. Казва: „Дотегна ми някой да ме безпокои.“ То е много стар метод.
към беседата >>
След като го обикнат, започне тяхната любов да охладнява.
Аз няма да обяснявам дълбоката страна, но само един малък пример ще ви приведа, да мислите. Имате две приятелки, имате двама приятели. Тъй, като родни братя живеят в мир и съгласие. Ето, един ден дойде един красив момък, едната го обича и другата го обича.
След като го обикнат, започне тяхната любов да охладнява.
Един ден те се намразят. За кого? За младия момък. Между ония братя дойде младата мома. Младата мома, която дошла, няма лошо намерение.
към беседата >>
Снемете тези черупки.
Казвам сега: Пазете се. В начина, по който може да се предаде една истина, има една опасност. Всичката опасност е в предаването на истината. Може онзи човек, който говори, да има много добро желание, но методите, които е избрал, са такива, че може да ви повреди. Пазете се от методите на онова, което може да ви повреди.
Снемете тези черупки.
Хубавото, което е за работа, извадете го навън. Пазете се вие от методите, които употребявате. Вие често употребявате много стари методи. Казва: „Дотегна ми някой да ме безпокои.“ То е много стар метод. Този метод ето как трябва да го лекувам.
към беседата >>
Един ден те се намразят.
Аз няма да обяснявам дълбоката страна, но само един малък пример ще ви приведа, да мислите. Имате две приятелки, имате двама приятели. Тъй, като родни братя живеят в мир и съгласие. Ето, един ден дойде един красив момък, едната го обича и другата го обича. След като го обикнат, започне тяхната любов да охладнява.
Един ден те се намразят.
За кого? За младия момък. Между ония братя дойде младата мома. Младата мома, която дошла, няма лошо намерение. Влюби се единият момък, влюби се и другият, разединят се, намразят се заради младата мома.
към беседата >>
Хубавото, което е за работа, извадете го навън.
В начина, по който може да се предаде една истина, има една опасност. Всичката опасност е в предаването на истината. Може онзи човек, който говори, да има много добро желание, но методите, които е избрал, са такива, че може да ви повреди. Пазете се от методите на онова, което може да ви повреди. Снемете тези черупки.
Хубавото, което е за работа, извадете го навън.
Пазете се вие от методите, които употребявате. Вие често употребявате много стари методи. Казва: „Дотегна ми някой да ме безпокои.“ То е много стар метод. Този метод ето как трябва да го лекувам. Аз по някой път минавам, нося си хлебец, няколко гевреци или два–три симида в джоба, че като мина, дето има лоши кучета да лаят, аз хвърля от симида.
към беседата >>
За кого?
Имате две приятелки, имате двама приятели. Тъй, като родни братя живеят в мир и съгласие. Ето, един ден дойде един красив момък, едната го обича и другата го обича. След като го обикнат, започне тяхната любов да охладнява. Един ден те се намразят.
За кого?
За младия момък. Между ония братя дойде младата мома. Младата мома, която дошла, няма лошо намерение. Влюби се единият момък, влюби се и другият, разединят се, намразят се заради младата мома. И двете моми се разделиха заради момъка.
към беседата >>
Пазете се вие от методите, които употребявате.
Всичката опасност е в предаването на истината. Може онзи човек, който говори, да има много добро желание, но методите, които е избрал, са такива, че може да ви повреди. Пазете се от методите на онова, което може да ви повреди. Снемете тези черупки. Хубавото, което е за работа, извадете го навън.
Пазете се вие от методите, които употребявате.
Вие често употребявате много стари методи. Казва: „Дотегна ми някой да ме безпокои.“ То е много стар метод. Този метод ето как трябва да го лекувам. Аз по някой път минавам, нося си хлебец, няколко гевреци или два–три симида в джоба, че като мина, дето има лоши кучета да лаят, аз хвърля от симида. Залае второ, хвърля пак, три–четири пъти хвърля, започнат да махат опашка.
към беседата >>
За младия момък.
Тъй, като родни братя живеят в мир и съгласие. Ето, един ден дойде един красив момък, едната го обича и другата го обича. След като го обикнат, започне тяхната любов да охладнява. Един ден те се намразят. За кого?
За младия момък.
Между ония братя дойде младата мома. Младата мома, която дошла, няма лошо намерение. Влюби се единият момък, влюби се и другият, разединят се, намразят се заради младата мома. И двете моми се разделиха заради момъка. Питам тогава: кой е виновният?
към беседата >>
Вие често употребявате много стари методи.
Може онзи човек, който говори, да има много добро желание, но методите, които е избрал, са такива, че може да ви повреди. Пазете се от методите на онова, което може да ви повреди. Снемете тези черупки. Хубавото, което е за работа, извадете го навън. Пазете се вие от методите, които употребявате.
Вие често употребявате много стари методи.
Казва: „Дотегна ми някой да ме безпокои.“ То е много стар метод. Този метод ето как трябва да го лекувам. Аз по някой път минавам, нося си хлебец, няколко гевреци или два–три симида в джоба, че като мина, дето има лоши кучета да лаят, аз хвърля от симида. Залае второ, хвърля пак, три–четири пъти хвърля, започнат да махат опашка. Като мина два–три пъти, казват: „Няма ли нещо в джоба?
към беседата >>
Между ония братя дойде младата мома.
Ето, един ден дойде един красив момък, едната го обича и другата го обича. След като го обикнат, започне тяхната любов да охладнява. Един ден те се намразят. За кого? За младия момък.
Между ония братя дойде младата мома.
Младата мома, която дошла, няма лошо намерение. Влюби се единият момък, влюби се и другият, разединят се, намразят се заради младата мома. И двете моми се разделиха заради момъка. Питам тогава: кой е виновният? От какво произтича това вътрешно намразяване?
към беседата >>
Казва: „Дотегна ми някой да ме безпокои.“ То е много стар метод.
Пазете се от методите на онова, което може да ви повреди. Снемете тези черупки. Хубавото, което е за работа, извадете го навън. Пазете се вие от методите, които употребявате. Вие често употребявате много стари методи.
Казва: „Дотегна ми някой да ме безпокои.“ То е много стар метод.
Този метод ето как трябва да го лекувам. Аз по някой път минавам, нося си хлебец, няколко гевреци или два–три симида в джоба, че като мина, дето има лоши кучета да лаят, аз хвърля от симида. Залае второ, хвърля пак, три–четири пъти хвърля, започнат да махат опашка. Като мина два–три пъти, казват: „Няма ли нещо в джоба? “ Казвам: Има.
към беседата >>
Младата мома, която дошла, няма лошо намерение.
След като го обикнат, започне тяхната любов да охладнява. Един ден те се намразят. За кого? За младия момък. Между ония братя дойде младата мома.
Младата мома, която дошла, няма лошо намерение.
Влюби се единият момък, влюби се и другият, разединят се, намразят се заради младата мома. И двете моми се разделиха заради момъка. Питам тогава: кой е виновният? От какво произтича това вътрешно намразяване? То е неразбиране на въпроса.
към беседата >>
Този метод ето как трябва да го лекувам.
Снемете тези черупки. Хубавото, което е за работа, извадете го навън. Пазете се вие от методите, които употребявате. Вие често употребявате много стари методи. Казва: „Дотегна ми някой да ме безпокои.“ То е много стар метод.
Този метод ето как трябва да го лекувам.
Аз по някой път минавам, нося си хлебец, няколко гевреци или два–три симида в джоба, че като мина, дето има лоши кучета да лаят, аз хвърля от симида. Залае второ, хвърля пак, три–четири пъти хвърля, започнат да махат опашка. Като мина два–три пъти, казват: „Няма ли нещо в джоба? “ Казвам: Има. Стария метод го зная, обратния – навсякъде кучетата казват: „Какво искаш да кажеш?
към беседата >>
Влюби се единият момък, влюби се и другият, разединят се, намразят се заради младата мома.
Един ден те се намразят. За кого? За младия момък. Между ония братя дойде младата мома. Младата мома, която дошла, няма лошо намерение.
Влюби се единият момък, влюби се и другият, разединят се, намразят се заради младата мома.
И двете моми се разделиха заради момъка. Питам тогава: кой е виновният? От какво произтича това вътрешно намразяване? То е неразбиране на въпроса. Вие мислите, че ако ти си по-близо до любовта, ставаш по-възлюблен.
към беседата >>
Аз по някой път минавам, нося си хлебец, няколко гевреци или два–три симида в джоба, че като мина, дето има лоши кучета да лаят, аз хвърля от симида.
Хубавото, което е за работа, извадете го навън. Пазете се вие от методите, които употребявате. Вие често употребявате много стари методи. Казва: „Дотегна ми някой да ме безпокои.“ То е много стар метод. Този метод ето как трябва да го лекувам.
Аз по някой път минавам, нося си хлебец, няколко гевреци или два–три симида в джоба, че като мина, дето има лоши кучета да лаят, аз хвърля от симида.
Залае второ, хвърля пак, три–четири пъти хвърля, започнат да махат опашка. Като мина два–три пъти, казват: „Няма ли нещо в джоба? “ Казвам: Има. Стария метод го зная, обратния – навсякъде кучетата казват: „Какво искаш да кажеш? “, той вземе камък, хвърли и цялата махала знае, че минава някой знаменит човек.
към беседата >>
И двете моми се разделиха заради момъка.
За кого? За младия момък. Между ония братя дойде младата мома. Младата мома, която дошла, няма лошо намерение. Влюби се единият момък, влюби се и другият, разединят се, намразят се заради младата мома.
И двете моми се разделиха заради момъка.
Питам тогава: кой е виновният? От какво произтича това вътрешно намразяване? То е неразбиране на въпроса. Вие мислите, че ако ти си по-близо до любовта, ставаш по-възлюблен. Но в любовта, щом се приближаваш на една стомилионна част от милиметъра, ти ще си създадеш най-голямото нещастие.
към беседата >>
Залае второ, хвърля пак, три–четири пъти хвърля, започнат да махат опашка.
Пазете се вие от методите, които употребявате. Вие често употребявате много стари методи. Казва: „Дотегна ми някой да ме безпокои.“ То е много стар метод. Този метод ето как трябва да го лекувам. Аз по някой път минавам, нося си хлебец, няколко гевреци или два–три симида в джоба, че като мина, дето има лоши кучета да лаят, аз хвърля от симида.
Залае второ, хвърля пак, три–четири пъти хвърля, започнат да махат опашка.
Като мина два–три пъти, казват: „Няма ли нещо в джоба? “ Казвам: Има. Стария метод го зная, обратния – навсякъде кучетата казват: „Какво искаш да кажеш? “, той вземе камък, хвърли и цялата махала знае, че минава някой знаменит човек. Щом намерих симида, казвам: Не искам да бъда знаменит човек, искам да ми дадете от вашия симид.
към беседата >>
Питам тогава: кой е виновният?
За младия момък. Между ония братя дойде младата мома. Младата мома, която дошла, няма лошо намерение. Влюби се единият момък, влюби се и другият, разединят се, намразят се заради младата мома. И двете моми се разделиха заради момъка.
Питам тогава: кой е виновният?
От какво произтича това вътрешно намразяване? То е неразбиране на въпроса. Вие мислите, че ако ти си по-близо до любовта, ставаш по-възлюблен. Но в любовта, щом се приближаваш на една стомилионна част от милиметъра, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш.
към беседата >>
Като мина два–три пъти, казват: „Няма ли нещо в джоба?
Вие често употребявате много стари методи. Казва: „Дотегна ми някой да ме безпокои.“ То е много стар метод. Този метод ето как трябва да го лекувам. Аз по някой път минавам, нося си хлебец, няколко гевреци или два–три симида в джоба, че като мина, дето има лоши кучета да лаят, аз хвърля от симида. Залае второ, хвърля пак, три–четири пъти хвърля, започнат да махат опашка.
Като мина два–три пъти, казват: „Няма ли нещо в джоба?
“ Казвам: Има. Стария метод го зная, обратния – навсякъде кучетата казват: „Какво искаш да кажеш? “, той вземе камък, хвърли и цялата махала знае, че минава някой знаменит човек. Щом намерих симида, казвам: Не искам да бъда знаменит човек, искам да ми дадете от вашия симид. Като туря симида в джоба, казвам на кучетата, като минавам през селото, че минава някой знаменит човек.
към беседата >>
От какво произтича това вътрешно намразяване?
Между ония братя дойде младата мома. Младата мома, която дошла, няма лошо намерение. Влюби се единият момък, влюби се и другият, разединят се, намразят се заради младата мома. И двете моми се разделиха заради момъка. Питам тогава: кой е виновният?
От какво произтича това вътрешно намразяване?
То е неразбиране на въпроса. Вие мислите, че ако ти си по-близо до любовта, ставаш по-възлюблен. Но в любовта, щом се приближаваш на една стомилионна част от милиметъра, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Но и ако се отдалечиш една стомилионна част от милиметъра, пак ще си създадеш най-голямото нещастие.
към беседата >>
“ Казвам: Има.
Казва: „Дотегна ми някой да ме безпокои.“ То е много стар метод. Този метод ето как трябва да го лекувам. Аз по някой път минавам, нося си хлебец, няколко гевреци или два–три симида в джоба, че като мина, дето има лоши кучета да лаят, аз хвърля от симида. Залае второ, хвърля пак, три–четири пъти хвърля, започнат да махат опашка. Като мина два–три пъти, казват: „Няма ли нещо в джоба?
“ Казвам: Има.
Стария метод го зная, обратния – навсякъде кучетата казват: „Какво искаш да кажеш? “, той вземе камък, хвърли и цялата махала знае, че минава някой знаменит човек. Щом намерих симида, казвам: Не искам да бъда знаменит човек, искам да ми дадете от вашия симид. Като туря симида в джоба, казвам на кучетата, като минавам през селото, че минава някой знаменит човек.
към беседата >>
То е неразбиране на въпроса.
Младата мома, която дошла, няма лошо намерение. Влюби се единият момък, влюби се и другият, разединят се, намразят се заради младата мома. И двете моми се разделиха заради момъка. Питам тогава: кой е виновният? От какво произтича това вътрешно намразяване?
То е неразбиране на въпроса.
Вие мислите, че ако ти си по-близо до любовта, ставаш по-възлюблен. Но в любовта, щом се приближаваш на една стомилионна част от милиметъра, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Но и ако се отдалечиш една стомилионна част от милиметъра, пак ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш.
към беседата >>
Стария метод го зная, обратния – навсякъде кучетата казват: „Какво искаш да кажеш?
Този метод ето как трябва да го лекувам. Аз по някой път минавам, нося си хлебец, няколко гевреци или два–три симида в джоба, че като мина, дето има лоши кучета да лаят, аз хвърля от симида. Залае второ, хвърля пак, три–четири пъти хвърля, започнат да махат опашка. Като мина два–три пъти, казват: „Няма ли нещо в джоба? “ Казвам: Има.
Стария метод го зная, обратния – навсякъде кучетата казват: „Какво искаш да кажеш?
“, той вземе камък, хвърли и цялата махала знае, че минава някой знаменит човек. Щом намерих симида, казвам: Не искам да бъда знаменит човек, искам да ми дадете от вашия симид. Като туря симида в джоба, казвам на кучетата, като минавам през селото, че минава някой знаменит човек.
към беседата >>
Вие мислите, че ако ти си по-близо до любовта, ставаш по-възлюблен.
Влюби се единият момък, влюби се и другият, разединят се, намразят се заради младата мома. И двете моми се разделиха заради момъка. Питам тогава: кой е виновният? От какво произтича това вътрешно намразяване? То е неразбиране на въпроса.
Вие мислите, че ако ти си по-близо до любовта, ставаш по-възлюблен.
Но в любовта, щом се приближаваш на една стомилионна част от милиметъра, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Но и ако се отдалечиш една стомилионна част от милиметъра, пак ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Вие в любовта искате да бъдете много близо.
към беседата >>
“, той вземе камък, хвърли и цялата махала знае, че минава някой знаменит човек.
Аз по някой път минавам, нося си хлебец, няколко гевреци или два–три симида в джоба, че като мина, дето има лоши кучета да лаят, аз хвърля от симида. Залае второ, хвърля пак, три–четири пъти хвърля, започнат да махат опашка. Като мина два–три пъти, казват: „Няма ли нещо в джоба? “ Казвам: Има. Стария метод го зная, обратния – навсякъде кучетата казват: „Какво искаш да кажеш?
“, той вземе камък, хвърли и цялата махала знае, че минава някой знаменит човек.
Щом намерих симида, казвам: Не искам да бъда знаменит човек, искам да ми дадете от вашия симид. Като туря симида в джоба, казвам на кучетата, като минавам през селото, че минава някой знаменит човек.
към беседата >>
Но в любовта, щом се приближаваш на една стомилионна част от милиметъра, ти ще си създадеш най-голямото нещастие.
И двете моми се разделиха заради момъка. Питам тогава: кой е виновният? От какво произтича това вътрешно намразяване? То е неразбиране на въпроса. Вие мислите, че ако ти си по-близо до любовта, ставаш по-възлюблен.
Но в любовта, щом се приближаваш на една стомилионна част от милиметъра, ти ще си създадеш най-голямото нещастие.
Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Но и ако се отдалечиш една стомилионна част от милиметъра, пак ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Вие в любовта искате да бъдете много близо. Имате голямо заблуждение.
към беседата >>
Щом намерих симида, казвам: Не искам да бъда знаменит човек, искам да ми дадете от вашия симид.
Залае второ, хвърля пак, три–четири пъти хвърля, започнат да махат опашка. Като мина два–три пъти, казват: „Няма ли нещо в джоба? “ Казвам: Има. Стария метод го зная, обратния – навсякъде кучетата казват: „Какво искаш да кажеш? “, той вземе камък, хвърли и цялата махала знае, че минава някой знаменит човек.
Щом намерих симида, казвам: Не искам да бъда знаменит човек, искам да ми дадете от вашия симид.
Като туря симида в джоба, казвам на кучетата, като минавам през селото, че минава някой знаменит човек.
към беседата >>
Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш.
Питам тогава: кой е виновният? От какво произтича това вътрешно намразяване? То е неразбиране на въпроса. Вие мислите, че ако ти си по-близо до любовта, ставаш по-възлюблен. Но в любовта, щом се приближаваш на една стомилионна част от милиметъра, ти ще си създадеш най-голямото нещастие.
Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш.
Но и ако се отдалечиш една стомилионна част от милиметъра, пак ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Вие в любовта искате да бъдете много близо. Имате голямо заблуждение. Ти когото и да обичаш, не можеш да бъдеш по-близо.
към беседата >>
Като туря симида в джоба, казвам на кучетата, като минавам през селото, че минава някой знаменит човек.
Като мина два–три пъти, казват: „Няма ли нещо в джоба? “ Казвам: Има. Стария метод го зная, обратния – навсякъде кучетата казват: „Какво искаш да кажеш? “, той вземе камък, хвърли и цялата махала знае, че минава някой знаменит човек. Щом намерих симида, казвам: Не искам да бъда знаменит човек, искам да ми дадете от вашия симид.
Като туря симида в джоба, казвам на кучетата, като минавам през селото, че минава някой знаменит човек.
към беседата >>
Но и ако се отдалечиш една стомилионна част от милиметъра, пак ще си създадеш най-голямото нещастие.
От какво произтича това вътрешно намразяване? То е неразбиране на въпроса. Вие мислите, че ако ти си по-близо до любовта, ставаш по-възлюблен. Но в любовта, щом се приближаваш на една стомилионна част от милиметъра, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш.
Но и ако се отдалечиш една стомилионна част от милиметъра, пак ще си създадеш най-голямото нещастие.
Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Вие в любовта искате да бъдете много близо. Имате голямо заблуждение. Ти когото и да обичаш, не можеш да бъдеш по-близо. Ако се опиташ да бъдеш по-близо, ще се отдалечиш.
към беседата >>
Туй е за изяснение.
Туй е за изяснение.
Не употребявайте старите методи към онзи човек, който ви безпокои, дайте му малко симид. Мен ми разправяше един господин, че едно дете го безпокояло така, че той иска да каже: „Не ме безпокой.“ Детето разбирало да чете. Той го праща на книжарницата да купи една книга за себе и друга – за господина. Казва: „Вземи едната книга за тебе, другата – за мене.“ Той ще каже: „Махни се от главата ми.“ Прати го да купи книги, „Хиляда и една нощ“, хубави приказки, и кажи: „Каквото прочетеш, ела да ми разправиш.“ Постарайте се да сте знаменити, не да минавате през селото и пак да сме знаменити. Има неща, които трябва да престанат да ни безпокоят.
към беседата >>
Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш.
То е неразбиране на въпроса. Вие мислите, че ако ти си по-близо до любовта, ставаш по-възлюблен. Но в любовта, щом се приближаваш на една стомилионна част от милиметъра, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Но и ако се отдалечиш една стомилионна част от милиметъра, пак ще си създадеш най-голямото нещастие.
Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш.
Вие в любовта искате да бъдете много близо. Имате голямо заблуждение. Ти когото и да обичаш, не можеш да бъдеш по-близо. Ако се опиташ да бъдеш по-близо, ще се отдалечиш. Всички вие страдате, че искате да се приближите при любовта.
към беседата >>
Не употребявайте старите методи към онзи човек, който ви безпокои, дайте му малко симид.
Туй е за изяснение.
Не употребявайте старите методи към онзи човек, който ви безпокои, дайте му малко симид.
Мен ми разправяше един господин, че едно дете го безпокояло така, че той иска да каже: „Не ме безпокой.“ Детето разбирало да чете. Той го праща на книжарницата да купи една книга за себе и друга – за господина. Казва: „Вземи едната книга за тебе, другата – за мене.“ Той ще каже: „Махни се от главата ми.“ Прати го да купи книги, „Хиляда и една нощ“, хубави приказки, и кажи: „Каквото прочетеш, ела да ми разправиш.“ Постарайте се да сте знаменити, не да минавате през селото и пак да сме знаменити. Има неща, които трябва да престанат да ни безпокоят. Направете кучетата ваши приятели.
към беседата >>
Вие в любовта искате да бъдете много близо.
Вие мислите, че ако ти си по-близо до любовта, ставаш по-възлюблен. Но в любовта, щом се приближаваш на една стомилионна част от милиметъра, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Но и ако се отдалечиш една стомилионна част от милиметъра, пак ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш.
Вие в любовта искате да бъдете много близо.
Имате голямо заблуждение. Ти когото и да обичаш, не можеш да бъдеш по-близо. Ако се опиташ да бъдеш по-близо, ще се отдалечиш. Всички вие страдате, че искате да се приближите при любовта. Мислите, че не сте близо.
към беседата >>
Мен ми разправяше един господин, че едно дете го безпокояло така, че той иска да каже: „Не ме безпокой.“ Детето разбирало да чете.
Туй е за изяснение. Не употребявайте старите методи към онзи човек, който ви безпокои, дайте му малко симид.
Мен ми разправяше един господин, че едно дете го безпокояло така, че той иска да каже: „Не ме безпокой.“ Детето разбирало да чете.
Той го праща на книжарницата да купи една книга за себе и друга – за господина. Казва: „Вземи едната книга за тебе, другата – за мене.“ Той ще каже: „Махни се от главата ми.“ Прати го да купи книги, „Хиляда и една нощ“, хубави приказки, и кажи: „Каквото прочетеш, ела да ми разправиш.“ Постарайте се да сте знаменити, не да минавате през селото и пак да сме знаменити. Има неща, които трябва да престанат да ни безпокоят. Направете кучетата ваши приятели. Мисля, че вие имате такъв пример.
към беседата >>
Имате голямо заблуждение.
Но в любовта, щом се приближаваш на една стомилионна част от милиметъра, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Но и ако се отдалечиш една стомилионна част от милиметъра, пак ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Вие в любовта искате да бъдете много близо.
Имате голямо заблуждение.
Ти когото и да обичаш, не можеш да бъдеш по-близо. Ако се опиташ да бъдеш по-близо, ще се отдалечиш. Всички вие страдате, че искате да се приближите при любовта. Мислите, че не сте близо. За да се приближиш, трябва да знаеш.
към беседата >>
Той го праща на книжарницата да купи една книга за себе и друга – за господина.
Туй е за изяснение. Не употребявайте старите методи към онзи човек, който ви безпокои, дайте му малко симид. Мен ми разправяше един господин, че едно дете го безпокояло така, че той иска да каже: „Не ме безпокой.“ Детето разбирало да чете.
Той го праща на книжарницата да купи една книга за себе и друга – за господина.
Казва: „Вземи едната книга за тебе, другата – за мене.“ Той ще каже: „Махни се от главата ми.“ Прати го да купи книги, „Хиляда и една нощ“, хубави приказки, и кажи: „Каквото прочетеш, ела да ми разправиш.“ Постарайте се да сте знаменити, не да минавате през селото и пак да сме знаменити. Има неща, които трябва да престанат да ни безпокоят. Направете кучетата ваши приятели. Мисля, че вие имате такъв пример. Ние като минавахме през Драгалевци, много кучета се сприятелиха, идваха горе с нас на Бивака по едно–две, прекарваха с нас и вечер те в Драгалевци, ние в София.
към беседата >>
Ти когото и да обичаш, не можеш да бъдеш по-близо.
Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Но и ако се отдалечиш една стомилионна част от милиметъра, пак ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Вие в любовта искате да бъдете много близо. Имате голямо заблуждение.
Ти когото и да обичаш, не можеш да бъдеш по-близо.
Ако се опиташ да бъдеш по-близо, ще се отдалечиш. Всички вие страдате, че искате да се приближите при любовта. Мислите, че не сте близо. За да се приближиш, трябва да знаеш. Близо е онзи музикант в музиката, който разбира, който знае да свири, който познава знаците.
към беседата >>
Казва: „Вземи едната книга за тебе, другата – за мене.“ Той ще каже: „Махни се от главата ми.“ Прати го да купи книги, „Хиляда и една нощ“, хубави приказки, и кажи: „Каквото прочетеш, ела да ми разправиш.“ Постарайте се да сте знаменити, не да минавате през селото и пак да сме знаменити.
Туй е за изяснение. Не употребявайте старите методи към онзи човек, който ви безпокои, дайте му малко симид. Мен ми разправяше един господин, че едно дете го безпокояло така, че той иска да каже: „Не ме безпокой.“ Детето разбирало да чете. Той го праща на книжарницата да купи една книга за себе и друга – за господина.
Казва: „Вземи едната книга за тебе, другата – за мене.“ Той ще каже: „Махни се от главата ми.“ Прати го да купи книги, „Хиляда и една нощ“, хубави приказки, и кажи: „Каквото прочетеш, ела да ми разправиш.“ Постарайте се да сте знаменити, не да минавате през селото и пак да сме знаменити.
Има неща, които трябва да престанат да ни безпокоят. Направете кучетата ваши приятели. Мисля, че вие имате такъв пример. Ние като минавахме през Драгалевци, много кучета се сприятелиха, идваха горе с нас на Бивака по едно–две, прекарваха с нас и вечер те в Драгалевци, ние в София. Казвате: „Какво тогава ни обикнаха тия кучета?
към беседата >>
Ако се опиташ да бъдеш по-близо, ще се отдалечиш.
Но и ако се отдалечиш една стомилионна част от милиметъра, пак ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Вие в любовта искате да бъдете много близо. Имате голямо заблуждение. Ти когото и да обичаш, не можеш да бъдеш по-близо.
Ако се опиташ да бъдеш по-близо, ще се отдалечиш.
Всички вие страдате, че искате да се приближите при любовта. Мислите, че не сте близо. За да се приближиш, трябва да знаеш. Близо е онзи музикант в музиката, който разбира, който знае да свири, който познава знаците. Но че бил близо до тия, великите музиканти, че говорил с тях, те нищо няма да помогнат.
към беседата >>
Има неща, които трябва да престанат да ни безпокоят.
Туй е за изяснение. Не употребявайте старите методи към онзи човек, който ви безпокои, дайте му малко симид. Мен ми разправяше един господин, че едно дете го безпокояло така, че той иска да каже: „Не ме безпокой.“ Детето разбирало да чете. Той го праща на книжарницата да купи една книга за себе и друга – за господина. Казва: „Вземи едната книга за тебе, другата – за мене.“ Той ще каже: „Махни се от главата ми.“ Прати го да купи книги, „Хиляда и една нощ“, хубави приказки, и кажи: „Каквото прочетеш, ела да ми разправиш.“ Постарайте се да сте знаменити, не да минавате през селото и пак да сме знаменити.
Има неща, които трябва да престанат да ни безпокоят.
Направете кучетата ваши приятели. Мисля, че вие имате такъв пример. Ние като минавахме през Драгалевци, много кучета се сприятелиха, идваха горе с нас на Бивака по едно–две, прекарваха с нас и вечер те в Драгалевци, ние в София. Казвате: „Какво тогава ни обикнаха тия кучета? “ Сега изнасям закона.
към беседата >>
Всички вие страдате, че искате да се приближите при любовта.
Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Вие в любовта искате да бъдете много близо. Имате голямо заблуждение. Ти когото и да обичаш, не можеш да бъдеш по-близо. Ако се опиташ да бъдеш по-близо, ще се отдалечиш.
Всички вие страдате, че искате да се приближите при любовта.
Мислите, че не сте близо. За да се приближиш, трябва да знаеш. Близо е онзи музикант в музиката, който разбира, който знае да свири, който познава знаците. Но че бил близо до тия, великите музиканти, че говорил с тях, те нищо няма да помогнат. Ти може да си далеч от тях – ти като знаеш да свириш, ти си близо.
към беседата >>
Направете кучетата ваши приятели.
Не употребявайте старите методи към онзи човек, който ви безпокои, дайте му малко симид. Мен ми разправяше един господин, че едно дете го безпокояло така, че той иска да каже: „Не ме безпокой.“ Детето разбирало да чете. Той го праща на книжарницата да купи една книга за себе и друга – за господина. Казва: „Вземи едната книга за тебе, другата – за мене.“ Той ще каже: „Махни се от главата ми.“ Прати го да купи книги, „Хиляда и една нощ“, хубави приказки, и кажи: „Каквото прочетеш, ела да ми разправиш.“ Постарайте се да сте знаменити, не да минавате през селото и пак да сме знаменити. Има неща, които трябва да престанат да ни безпокоят.
Направете кучетата ваши приятели.
Мисля, че вие имате такъв пример. Ние като минавахме през Драгалевци, много кучета се сприятелиха, идваха горе с нас на Бивака по едно–две, прекарваха с нас и вечер те в Драгалевци, ние в София. Казвате: „Какво тогава ни обикнаха тия кучета? “ Сега изнасям закона. Нека кучетата станат ваши приятели и вие научете урока от тях.
към беседата >>
Мислите, че не сте близо.
Вие в любовта искате да бъдете много близо. Имате голямо заблуждение. Ти когото и да обичаш, не можеш да бъдеш по-близо. Ако се опиташ да бъдеш по-близо, ще се отдалечиш. Всички вие страдате, че искате да се приближите при любовта.
Мислите, че не сте близо.
За да се приближиш, трябва да знаеш. Близо е онзи музикант в музиката, който разбира, който знае да свири, който познава знаците. Но че бил близо до тия, великите музиканти, че говорил с тях, те нищо няма да помогнат. Ти може да си далеч от тях – ти като знаеш да свириш, ти си близо. Като не знаеш, и близо да си, не разбираш.
към беседата >>
Мисля, че вие имате такъв пример.
Мен ми разправяше един господин, че едно дете го безпокояло така, че той иска да каже: „Не ме безпокой.“ Детето разбирало да чете. Той го праща на книжарницата да купи една книга за себе и друга – за господина. Казва: „Вземи едната книга за тебе, другата – за мене.“ Той ще каже: „Махни се от главата ми.“ Прати го да купи книги, „Хиляда и една нощ“, хубави приказки, и кажи: „Каквото прочетеш, ела да ми разправиш.“ Постарайте се да сте знаменити, не да минавате през селото и пак да сме знаменити. Има неща, които трябва да престанат да ни безпокоят. Направете кучетата ваши приятели.
Мисля, че вие имате такъв пример.
Ние като минавахме през Драгалевци, много кучета се сприятелиха, идваха горе с нас на Бивака по едно–две, прекарваха с нас и вечер те в Драгалевци, ние в София. Казвате: „Какво тогава ни обикнаха тия кучета? “ Сега изнасям закона. Нека кучетата станат ваши приятели и вие научете урока от тях. Новият метод е това.
към беседата >>
За да се приближиш, трябва да знаеш.
Имате голямо заблуждение. Ти когото и да обичаш, не можеш да бъдеш по-близо. Ако се опиташ да бъдеш по-близо, ще се отдалечиш. Всички вие страдате, че искате да се приближите при любовта. Мислите, че не сте близо.
За да се приближиш, трябва да знаеш.
Близо е онзи музикант в музиката, който разбира, който знае да свири, който познава знаците. Но че бил близо до тия, великите музиканти, че говорил с тях, те нищо няма да помогнат. Ти може да си далеч от тях – ти като знаеш да свириш, ти си близо. Като не знаеш, и близо да си, не разбираш. Това е обикновена философия на нещата.
към беседата >>
Ние като минавахме през Драгалевци, много кучета се сприятелиха, идваха горе с нас на Бивака по едно–две, прекарваха с нас и вечер те в Драгалевци, ние в София.
Той го праща на книжарницата да купи една книга за себе и друга – за господина. Казва: „Вземи едната книга за тебе, другата – за мене.“ Той ще каже: „Махни се от главата ми.“ Прати го да купи книги, „Хиляда и една нощ“, хубави приказки, и кажи: „Каквото прочетеш, ела да ми разправиш.“ Постарайте се да сте знаменити, не да минавате през селото и пак да сме знаменити. Има неща, които трябва да престанат да ни безпокоят. Направете кучетата ваши приятели. Мисля, че вие имате такъв пример.
Ние като минавахме през Драгалевци, много кучета се сприятелиха, идваха горе с нас на Бивака по едно–две, прекарваха с нас и вечер те в Драгалевци, ние в София.
Казвате: „Какво тогава ни обикнаха тия кучета? “ Сега изнасям закона. Нека кучетата станат ваши приятели и вие научете урока от тях. Новият метод е това.
към беседата >>
Близо е онзи музикант в музиката, който разбира, който знае да свири, който познава знаците.
Ти когото и да обичаш, не можеш да бъдеш по-близо. Ако се опиташ да бъдеш по-близо, ще се отдалечиш. Всички вие страдате, че искате да се приближите при любовта. Мислите, че не сте близо. За да се приближиш, трябва да знаеш.
Близо е онзи музикант в музиката, който разбира, който знае да свири, който познава знаците.
Но че бил близо до тия, великите музиканти, че говорил с тях, те нищо няма да помогнат. Ти може да си далеч от тях – ти като знаеш да свириш, ти си близо. Като не знаеш, и близо да си, не разбираш. Това е обикновена философия на нещата. Ама, казва, философия трябва.
към беседата >>
Казвате: „Какво тогава ни обикнаха тия кучета?
Казва: „Вземи едната книга за тебе, другата – за мене.“ Той ще каже: „Махни се от главата ми.“ Прати го да купи книги, „Хиляда и една нощ“, хубави приказки, и кажи: „Каквото прочетеш, ела да ми разправиш.“ Постарайте се да сте знаменити, не да минавате през селото и пак да сме знаменити. Има неща, които трябва да престанат да ни безпокоят. Направете кучетата ваши приятели. Мисля, че вие имате такъв пример. Ние като минавахме през Драгалевци, много кучета се сприятелиха, идваха горе с нас на Бивака по едно–две, прекарваха с нас и вечер те в Драгалевци, ние в София.
Казвате: „Какво тогава ни обикнаха тия кучета?
“ Сега изнасям закона. Нека кучетата станат ваши приятели и вие научете урока от тях. Новият метод е това.
към беседата >>
Но че бил близо до тия, великите музиканти, че говорил с тях, те нищо няма да помогнат.
Ако се опиташ да бъдеш по-близо, ще се отдалечиш. Всички вие страдате, че искате да се приближите при любовта. Мислите, че не сте близо. За да се приближиш, трябва да знаеш. Близо е онзи музикант в музиката, който разбира, който знае да свири, който познава знаците.
Но че бил близо до тия, великите музиканти, че говорил с тях, те нищо няма да помогнат.
Ти може да си далеч от тях – ти като знаеш да свириш, ти си близо. Като не знаеш, и близо да си, не разбираш. Това е обикновена философия на нещата. Ама, казва, философия трябва. Знание трябва на нещата.
към беседата >>
“ Сега изнасям закона.
Има неща, които трябва да престанат да ни безпокоят. Направете кучетата ваши приятели. Мисля, че вие имате такъв пример. Ние като минавахме през Драгалевци, много кучета се сприятелиха, идваха горе с нас на Бивака по едно–две, прекарваха с нас и вечер те в Драгалевци, ние в София. Казвате: „Какво тогава ни обикнаха тия кучета?
“ Сега изнасям закона.
Нека кучетата станат ваши приятели и вие научете урока от тях. Новият метод е това.
към беседата >>
Ти може да си далеч от тях – ти като знаеш да свириш, ти си близо.
Всички вие страдате, че искате да се приближите при любовта. Мислите, че не сте близо. За да се приближиш, трябва да знаеш. Близо е онзи музикант в музиката, който разбира, който знае да свири, който познава знаците. Но че бил близо до тия, великите музиканти, че говорил с тях, те нищо няма да помогнат.
Ти може да си далеч от тях – ти като знаеш да свириш, ти си близо.
Като не знаеш, и близо да си, не разбираш. Това е обикновена философия на нещата. Ама, казва, философия трябва. Знание трябва на нещата. Аз разглеждам нещата не от едно становище, не от две, не от сто, но от безброй становища разглеждам.
към беседата >>
Нека кучетата станат ваши приятели и вие научете урока от тях.
Направете кучетата ваши приятели. Мисля, че вие имате такъв пример. Ние като минавахме през Драгалевци, много кучета се сприятелиха, идваха горе с нас на Бивака по едно–две, прекарваха с нас и вечер те в Драгалевци, ние в София. Казвате: „Какво тогава ни обикнаха тия кучета? “ Сега изнасям закона.
Нека кучетата станат ваши приятели и вие научете урока от тях.
Новият метод е това.
към беседата >>
Като не знаеш, и близо да си, не разбираш.
Мислите, че не сте близо. За да се приближиш, трябва да знаеш. Близо е онзи музикант в музиката, който разбира, който знае да свири, който познава знаците. Но че бил близо до тия, великите музиканти, че говорил с тях, те нищо няма да помогнат. Ти може да си далеч от тях – ти като знаеш да свириш, ти си близо.
Като не знаеш, и близо да си, не разбираш.
Това е обикновена философия на нещата. Ама, казва, философия трябва. Знание трябва на нещата. Аз разглеждам нещата не от едно становище, не от две, не от сто, но от безброй становища разглеждам. Аз разглеждам един човек като животно, като птица, като риба, в Първата раса, във Втората, Третата, Петата раса, разглеждам като ангел, разглеждам го тъй, първоначално Бог как го е създал.
към беседата >>
Новият метод е това.
Мисля, че вие имате такъв пример. Ние като минавахме през Драгалевци, много кучета се сприятелиха, идваха горе с нас на Бивака по едно–две, прекарваха с нас и вечер те в Драгалевци, ние в София. Казвате: „Какво тогава ни обикнаха тия кучета? “ Сега изнасям закона. Нека кучетата станат ваши приятели и вие научете урока от тях.
Новият метод е това.
към беседата >>
Това е обикновена философия на нещата.
За да се приближиш, трябва да знаеш. Близо е онзи музикант в музиката, който разбира, който знае да свири, който познава знаците. Но че бил близо до тия, великите музиканти, че говорил с тях, те нищо няма да помогнат. Ти може да си далеч от тях – ти като знаеш да свириш, ти си близо. Като не знаеш, и близо да си, не разбираш.
Това е обикновена философия на нещата.
Ама, казва, философия трябва. Знание трябва на нещата. Аз разглеждам нещата не от едно становище, не от две, не от сто, но от безброй становища разглеждам. Аз разглеждам един човек като животно, като птица, като риба, в Първата раса, във Втората, Третата, Петата раса, разглеждам като ангел, разглеждам го тъй, първоначално Бог как го е създал.
към беседата >>
Какви бяха последните думи на главата?
Какви бяха последните думи на главата?
Ето какво казва Писанието: „„И ще ви бъда Отец, ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщий Господ.“ Значи: „ако тъй постъпвате, ако се учите и изпълнявате, тогава значи ще ви бъда Отец. Аз ще ви дам всичко и всичко ще имате; тогава Аз ще ви бъда Отец и вие ще Ми бъдете синове и дъщери.“
към беседата >>
Ама, казва, философия трябва.
Близо е онзи музикант в музиката, който разбира, който знае да свири, който познава знаците. Но че бил близо до тия, великите музиканти, че говорил с тях, те нищо няма да помогнат. Ти може да си далеч от тях – ти като знаеш да свириш, ти си близо. Като не знаеш, и близо да си, не разбираш. Това е обикновена философия на нещата.
Ама, казва, философия трябва.
Знание трябва на нещата. Аз разглеждам нещата не от едно становище, не от две, не от сто, но от безброй становища разглеждам. Аз разглеждам един човек като животно, като птица, като риба, в Първата раса, във Втората, Третата, Петата раса, разглеждам като ангел, разглеждам го тъй, първоначално Бог как го е създал.
към беседата >>
Ето какво казва Писанието: „„И ще ви бъда Отец, ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщий Господ.“ Значи: „ако тъй постъпвате, ако се учите и изпълнявате, тогава значи ще ви бъда Отец.
Какви бяха последните думи на главата?
Ето какво казва Писанието: „„И ще ви бъда Отец, ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщий Господ.“ Значи: „ако тъй постъпвате, ако се учите и изпълнявате, тогава значи ще ви бъда Отец.
Аз ще ви дам всичко и всичко ще имате; тогава Аз ще ви бъда Отец и вие ще Ми бъдете синове и дъщери.“
към беседата >>
Има една опасност в живота – човек да очаква наготово всичко.
Има една опасност в живота – човек да очаква наготово всичко.
Една от големите опасности. Очаква да му сготвят; той ще направи една малка работа – ще сдъвчи храната и след туй ще очаква друг да свърши работата. Човек често очаква други да му направят всичко, а той да се ползува от благата, които другите ще направят за него.
към беседата >>
Знание трябва на нещата.
Но че бил близо до тия, великите музиканти, че говорил с тях, те нищо няма да помогнат. Ти може да си далеч от тях – ти като знаеш да свириш, ти си близо. Като не знаеш, и близо да си, не разбираш. Това е обикновена философия на нещата. Ама, казва, философия трябва.
Знание трябва на нещата.
Аз разглеждам нещата не от едно становище, не от две, не от сто, но от безброй становища разглеждам. Аз разглеждам един човек като животно, като птица, като риба, в Първата раса, във Втората, Третата, Петата раса, разглеждам като ангел, разглеждам го тъй, първоначално Бог как го е създал.
към беседата >>
Аз ще ви дам всичко и всичко ще имате; тогава Аз ще ви бъда Отец и вие ще Ми бъдете синове и дъщери.“
Какви бяха последните думи на главата? Ето какво казва Писанието: „„И ще ви бъда Отец, ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщий Господ.“ Значи: „ако тъй постъпвате, ако се учите и изпълнявате, тогава значи ще ви бъда Отец.
Аз ще ви дам всичко и всичко ще имате; тогава Аз ще ви бъда Отец и вие ще Ми бъдете синове и дъщери.“
към беседата >>
Една от големите опасности.
Има една опасност в живота – човек да очаква наготово всичко.
Една от големите опасности.
Очаква да му сготвят; той ще направи една малка работа – ще сдъвчи храната и след туй ще очаква друг да свърши работата. Човек често очаква други да му направят всичко, а той да се ползува от благата, които другите ще направят за него.
към беседата >>
Аз разглеждам нещата не от едно становище, не от две, не от сто, но от безброй становища разглеждам.
Ти може да си далеч от тях – ти като знаеш да свириш, ти си близо. Като не знаеш, и близо да си, не разбираш. Това е обикновена философия на нещата. Ама, казва, философия трябва. Знание трябва на нещата.
Аз разглеждам нещата не от едно становище, не от две, не от сто, но от безброй становища разглеждам.
Аз разглеждам един човек като животно, като птица, като риба, в Първата раса, във Втората, Третата, Петата раса, разглеждам като ангел, разглеждам го тъй, първоначално Бог как го е създал.
към беседата >>
Та сега, учете се всички, за да бъде Господ ваш Отец и да ви даде всичко, тъй щото да бъдете задоволени в себе си.
Та сега, учете се всички, за да бъде Господ ваш Отец и да ви даде всичко, тъй щото да бъдете задоволени в себе си.
към беседата >>
Очаква да му сготвят; той ще направи една малка работа – ще сдъвчи храната и след туй ще очаква друг да свърши работата.
Има една опасност в живота – човек да очаква наготово всичко. Една от големите опасности.
Очаква да му сготвят; той ще направи една малка работа – ще сдъвчи храната и след туй ще очаква друг да свърши работата.
Човек често очаква други да му направят всичко, а той да се ползува от благата, които другите ще направят за него.
към беседата >>
Аз разглеждам един човек като животно, като птица, като риба, в Първата раса, във Втората, Третата, Петата раса, разглеждам като ангел, разглеждам го тъй, първоначално Бог как го е създал.
Като не знаеш, и близо да си, не разбираш. Това е обикновена философия на нещата. Ама, казва, философия трябва. Знание трябва на нещата. Аз разглеждам нещата не от едно становище, не от две, не от сто, но от безброй становища разглеждам.
Аз разглеждам един човек като животно, като птица, като риба, в Първата раса, във Втората, Третата, Петата раса, разглеждам като ангел, разглеждам го тъй, първоначално Бог как го е създал.
към беседата >>
Човек често очаква други да му направят всичко, а той да се ползува от благата, които другите ще направят за него.
Има една опасност в живота – човек да очаква наготово всичко. Една от големите опасности. Очаква да му сготвят; той ще направи една малка работа – ще сдъвчи храната и след туй ще очаква друг да свърши работата.
Човек често очаква други да му направят всичко, а той да се ползува от благата, които другите ще направят за него.
към беседата >>
Сега вие се спирате и по някой път казвате тъй: „Защо трябва да каже тази дума?
Сега вие се спирате и по някой път казвате тъй: „Защо трябва да каже тази дума?
“ Че какво е лошото в думата? В какво седи една лоша дума? То е в разбирането на думата. Онзи магически език вие трябва да знаете, как да произнасяте думите. Вижте един гладен човек как произнася думата „гладен съм“.
към беседата >>
И верующите много пъти се отегчават от работата.
И верующите много пъти се отегчават от работата.
Верующите хора са много лениви. И забелязано е, че хората, като станат верующи, не искат да работят вече. И във физическо, и в духовно отношение, и в умствено отношение престават да работят. Те казват: „Господ ще нареди всичко.“ Но Господ ако нареди всичко, Той ще го нареди за Себе Си, няма за тебе. А те мислят, Господ като нареди Неговите работи, ще нареди и вашите.
към беседата >>
“ Че какво е лошото в думата?
Сега вие се спирате и по някой път казвате тъй: „Защо трябва да каже тази дума?
“ Че какво е лошото в думата?
В какво седи една лоша дума? То е в разбирането на думата. Онзи магически език вие трябва да знаете, как да произнасяте думите. Вижте един гладен човек как произнася думата „гладен съм“. Дойде някоя сестра, казва: „Гладна съм.“ Гладният казва: „Гладен съм.“ Но в произношението на единия и на другия има грамадна разлика.
към беседата >>
Верующите хора са много лениви.
И верующите много пъти се отегчават от работата.
Верующите хора са много лениви.
И забелязано е, че хората, като станат верующи, не искат да работят вече. И във физическо, и в духовно отношение, и в умствено отношение престават да работят. Те казват: „Господ ще нареди всичко.“ Но Господ ако нареди всичко, Той ще го нареди за Себе Си, няма за тебе. А те мислят, Господ като нареди Неговите работи, ще нареди и вашите. Но тогава вашите работи няма да бъдат ваши, а Негови.
към беседата >>
В какво седи една лоша дума?
Сега вие се спирате и по някой път казвате тъй: „Защо трябва да каже тази дума? “ Че какво е лошото в думата?
В какво седи една лоша дума?
То е в разбирането на думата. Онзи магически език вие трябва да знаете, как да произнасяте думите. Вижте един гладен човек как произнася думата „гладен съм“. Дойде някоя сестра, казва: „Гладна съм.“ Гладният казва: „Гладен съм.“ Но в произношението на единия и на другия има грамадна разлика. Дойде някой, казва: „Добър съм.“ Но го каже като сития.
към беседата >>
И забелязано е, че хората, като станат верующи, не искат да работят вече.
И верующите много пъти се отегчават от работата. Верующите хора са много лениви.
И забелязано е, че хората, като станат верующи, не искат да работят вече.
И във физическо, и в духовно отношение, и в умствено отношение престават да работят. Те казват: „Господ ще нареди всичко.“ Но Господ ако нареди всичко, Той ще го нареди за Себе Си, няма за тебе. А те мислят, Господ като нареди Неговите работи, ще нареди и вашите. Но тогава вашите работи няма да бъдат ваши, а Негови. И вие няма да съществувате.
към беседата >>
То е в разбирането на думата.
Сега вие се спирате и по някой път казвате тъй: „Защо трябва да каже тази дума? “ Че какво е лошото в думата? В какво седи една лоша дума?
То е в разбирането на думата.
Онзи магически език вие трябва да знаете, как да произнасяте думите. Вижте един гладен човек как произнася думата „гладен съм“. Дойде някоя сестра, казва: „Гладна съм.“ Гладният казва: „Гладен съм.“ Но в произношението на единия и на другия има грамадна разлика. Дойде някой, казва: „Добър съм.“ Но го каже като сития. Другият, грешният, който търси доброто, и праведният, който търси доброто, те се различават.
към беседата >>
И във физическо, и в духовно отношение, и в умствено отношение престават да работят.
И верующите много пъти се отегчават от работата. Верующите хора са много лениви. И забелязано е, че хората, като станат верующи, не искат да работят вече.
И във физическо, и в духовно отношение, и в умствено отношение престават да работят.
Те казват: „Господ ще нареди всичко.“ Но Господ ако нареди всичко, Той ще го нареди за Себе Си, няма за тебе. А те мислят, Господ като нареди Неговите работи, ще нареди и вашите. Но тогава вашите работи няма да бъдат ваши, а Негови. И вие няма да съществувате. Ако искате да съществувате, трябва да работите.
към беседата >>
Онзи магически език вие трябва да знаете, как да произнасяте думите.
Сега вие се спирате и по някой път казвате тъй: „Защо трябва да каже тази дума? “ Че какво е лошото в думата? В какво седи една лоша дума? То е в разбирането на думата.
Онзи магически език вие трябва да знаете, как да произнасяте думите.
Вижте един гладен човек как произнася думата „гладен съм“. Дойде някоя сестра, казва: „Гладна съм.“ Гладният казва: „Гладен съм.“ Но в произношението на единия и на другия има грамадна разлика. Дойде някой, казва: „Добър съм.“ Но го каже като сития. Другият, грешният, който търси доброто, и праведният, който търси доброто, те се различават. Когато аз срещна един грешник, в моя ум изпъква идеята, че този грешник праведник не може да стане.
към беседата >>
Те казват: „Господ ще нареди всичко.“ Но Господ ако нареди всичко, Той ще го нареди за Себе Си, няма за тебе.
И верующите много пъти се отегчават от работата. Верующите хора са много лениви. И забелязано е, че хората, като станат верующи, не искат да работят вече. И във физическо, и в духовно отношение, и в умствено отношение престават да работят.
Те казват: „Господ ще нареди всичко.“ Но Господ ако нареди всичко, Той ще го нареди за Себе Си, няма за тебе.
А те мислят, Господ като нареди Неговите работи, ще нареди и вашите. Но тогава вашите работи няма да бъдат ваши, а Негови. И вие няма да съществувате. Ако искате да съществувате, трябва да работите. Ако не работите, вие ще се обезличите.
към беседата >>
Вижте един гладен човек как произнася думата „гладен съм“.
Сега вие се спирате и по някой път казвате тъй: „Защо трябва да каже тази дума? “ Че какво е лошото в думата? В какво седи една лоша дума? То е в разбирането на думата. Онзи магически език вие трябва да знаете, как да произнасяте думите.
Вижте един гладен човек как произнася думата „гладен съм“.
Дойде някоя сестра, казва: „Гладна съм.“ Гладният казва: „Гладен съм.“ Но в произношението на единия и на другия има грамадна разлика. Дойде някой, казва: „Добър съм.“ Но го каже като сития. Другият, грешният, който търси доброто, и праведният, който търси доброто, те се различават. Когато аз срещна един грешник, в моя ум изпъква идеята, че този грешник праведник не може да стане. Когато срещна един праведен човек, в моя ум изпъква идеята, че този праведник грешник може да стане.
към беседата >>
А те мислят, Господ като нареди Неговите работи, ще нареди и вашите.
И верующите много пъти се отегчават от работата. Верующите хора са много лениви. И забелязано е, че хората, като станат верующи, не искат да работят вече. И във физическо, и в духовно отношение, и в умствено отношение престават да работят. Те казват: „Господ ще нареди всичко.“ Но Господ ако нареди всичко, Той ще го нареди за Себе Си, няма за тебе.
А те мислят, Господ като нареди Неговите работи, ще нареди и вашите.
Но тогава вашите работи няма да бъдат ваши, а Негови. И вие няма да съществувате. Ако искате да съществувате, трябва да работите. Ако не работите, вие ще се обезличите. Вие искате, без да работите, да имате слава.
към беседата >>
Дойде някоя сестра, казва: „Гладна съм.“ Гладният казва: „Гладен съм.“ Но в произношението на единия и на другия има грамадна разлика.
“ Че какво е лошото в думата? В какво седи една лоша дума? То е в разбирането на думата. Онзи магически език вие трябва да знаете, как да произнасяте думите. Вижте един гладен човек как произнася думата „гладен съм“.
Дойде някоя сестра, казва: „Гладна съм.“ Гладният казва: „Гладен съм.“ Но в произношението на единия и на другия има грамадна разлика.
Дойде някой, казва: „Добър съм.“ Но го каже като сития. Другият, грешният, който търси доброто, и праведният, който търси доброто, те се различават. Когато аз срещна един грешник, в моя ум изпъква идеята, че този грешник праведник не може да стане. Когато срещна един праведен човек, в моя ум изпъква идеята, че този праведник грешник може да стане. Праведникът може да стане грешник и грешникът може да стане праведник.
към беседата >>
Но тогава вашите работи няма да бъдат ваши, а Негови.
Верующите хора са много лениви. И забелязано е, че хората, като станат верующи, не искат да работят вече. И във физическо, и в духовно отношение, и в умствено отношение престават да работят. Те казват: „Господ ще нареди всичко.“ Но Господ ако нареди всичко, Той ще го нареди за Себе Си, няма за тебе. А те мислят, Господ като нареди Неговите работи, ще нареди и вашите.
Но тогава вашите работи няма да бъдат ваши, а Негови.
И вие няма да съществувате. Ако искате да съществувате, трябва да работите. Ако не работите, вие ще се обезличите. Вие искате, без да работите, да имате слава. Вие направите една малка работа и искате голямо възнаграждение.
към беседата >>
Дойде някой, казва: „Добър съм.“ Но го каже като сития.
В какво седи една лоша дума? То е в разбирането на думата. Онзи магически език вие трябва да знаете, как да произнасяте думите. Вижте един гладен човек как произнася думата „гладен съм“. Дойде някоя сестра, казва: „Гладна съм.“ Гладният казва: „Гладен съм.“ Но в произношението на единия и на другия има грамадна разлика.
Дойде някой, казва: „Добър съм.“ Но го каже като сития.
Другият, грешният, който търси доброто, и праведният, който търси доброто, те се различават. Когато аз срещна един грешник, в моя ум изпъква идеята, че този грешник праведник не може да стане. Когато срещна един праведен човек, в моя ум изпъква идеята, че този праведник грешник може да стане. Праведникът може да стане грешник и грешникът може да стане праведник. Те са възможности в моя ум.
към беседата >>
И вие няма да съществувате.
И забелязано е, че хората, като станат верующи, не искат да работят вече. И във физическо, и в духовно отношение, и в умствено отношение престават да работят. Те казват: „Господ ще нареди всичко.“ Но Господ ако нареди всичко, Той ще го нареди за Себе Си, няма за тебе. А те мислят, Господ като нареди Неговите работи, ще нареди и вашите. Но тогава вашите работи няма да бъдат ваши, а Негови.
И вие няма да съществувате.
Ако искате да съществувате, трябва да работите. Ако не работите, вие ще се обезличите. Вие искате, без да работите, да имате слава. Вие направите една малка работа и искате голямо възнаграждение. Запример всеки един от вас иска да бъде щастлив, да бъде богат, да има знание.
към беседата >>
Другият, грешният, който търси доброто, и праведният, който търси доброто, те се различават.
То е в разбирането на думата. Онзи магически език вие трябва да знаете, как да произнасяте думите. Вижте един гладен човек как произнася думата „гладен съм“. Дойде някоя сестра, казва: „Гладна съм.“ Гладният казва: „Гладен съм.“ Но в произношението на единия и на другия има грамадна разлика. Дойде някой, казва: „Добър съм.“ Но го каже като сития.
Другият, грешният, който търси доброто, и праведният, който търси доброто, те се различават.
Когато аз срещна един грешник, в моя ум изпъква идеята, че този грешник праведник не може да стане. Когато срещна един праведен човек, в моя ум изпъква идеята, че този праведник грешник може да стане. Праведникът може да стане грешник и грешникът може да стане праведник. Те са възможности в моя ум. Грешникът, и той може да се оправи.
към беседата >>
Ако искате да съществувате, трябва да работите.
И във физическо, и в духовно отношение, и в умствено отношение престават да работят. Те казват: „Господ ще нареди всичко.“ Но Господ ако нареди всичко, Той ще го нареди за Себе Си, няма за тебе. А те мислят, Господ като нареди Неговите работи, ще нареди и вашите. Но тогава вашите работи няма да бъдат ваши, а Негови. И вие няма да съществувате.
Ако искате да съществувате, трябва да работите.
Ако не работите, вие ще се обезличите. Вие искате, без да работите, да имате слава. Вие направите една малка работа и искате голямо възнаграждение. Запример всеки един от вас иска да бъде щастлив, да бъде богат, да има знание. Но всичко туй наготово да му дойде.
към беседата >>
Когато аз срещна един грешник, в моя ум изпъква идеята, че този грешник праведник не може да стане.
Онзи магически език вие трябва да знаете, как да произнасяте думите. Вижте един гладен човек как произнася думата „гладен съм“. Дойде някоя сестра, казва: „Гладна съм.“ Гладният казва: „Гладен съм.“ Но в произношението на единия и на другия има грамадна разлика. Дойде някой, казва: „Добър съм.“ Но го каже като сития. Другият, грешният, който търси доброто, и праведният, който търси доброто, те се различават.
Когато аз срещна един грешник, в моя ум изпъква идеята, че този грешник праведник не може да стане.
Когато срещна един праведен човек, в моя ум изпъква идеята, че този праведник грешник може да стане. Праведникът може да стане грешник и грешникът може да стане праведник. Те са възможности в моя ум. Грешникът, и той може да се оправи. Защо е така?
към беседата >>
Ако не работите, вие ще се обезличите.
Те казват: „Господ ще нареди всичко.“ Но Господ ако нареди всичко, Той ще го нареди за Себе Си, няма за тебе. А те мислят, Господ като нареди Неговите работи, ще нареди и вашите. Но тогава вашите работи няма да бъдат ваши, а Негови. И вие няма да съществувате. Ако искате да съществувате, трябва да работите.
Ако не работите, вие ще се обезличите.
Вие искате, без да работите, да имате слава. Вие направите една малка работа и искате голямо възнаграждение. Запример всеки един от вас иска да бъде щастлив, да бъде богат, да има знание. Но всичко туй наготово да му дойде. И сега всички хора са учени, но учението не е тяхно.
към беседата >>
Когато срещна един праведен човек, в моя ум изпъква идеята, че този праведник грешник може да стане.
Вижте един гладен човек как произнася думата „гладен съм“. Дойде някоя сестра, казва: „Гладна съм.“ Гладният казва: „Гладен съм.“ Но в произношението на единия и на другия има грамадна разлика. Дойде някой, казва: „Добър съм.“ Но го каже като сития. Другият, грешният, който търси доброто, и праведният, който търси доброто, те се различават. Когато аз срещна един грешник, в моя ум изпъква идеята, че този грешник праведник не може да стане.
Когато срещна един праведен човек, в моя ум изпъква идеята, че този праведник грешник може да стане.
Праведникът може да стане грешник и грешникът може да стане праведник. Те са възможности в моя ум. Грешникът, и той може да се оправи. Защо е така? Онзи, който казва: „Защо е така?
към беседата >>
Ако праведният се откаже от доброто, ще стане грешник.
(втори вариант)
Разлика има в търсенето. Грешникът се стреми към доброто, като гладен, а праведният – като сит. И грешникът може да стане праведен. – Как? – Като приложи доброто.
Ако праведният се откаже от доброто, ще стане грешник.
Защо е така, това е друг въпрос. Важно е, че съществуват две възможности в света: праведният да падне, а грешният да се повдигне, да стане праведен. Ето защо, праведният трябва да се пази, да не падне; грешният трябва да се повдига, да стане праведен. Ученият трябва да се пази, да не се заблуди от някой факт; невежият трябва да се стреми към знанието, да се освободи от невежеството.
към втори вариант >>
Защо е така, това е друг въпрос.
(втори вариант)
Грешникът се стреми към доброто, като гладен, а праведният – като сит. И грешникът може да стане праведен. – Как? – Като приложи доброто. Ако праведният се откаже от доброто, ще стане грешник.
Защо е така, това е друг въпрос.
Важно е, че съществуват две възможности в света: праведният да падне, а грешният да се повдигне, да стане праведен. Ето защо, праведният трябва да се пази, да не падне; грешният трябва да се повдига, да стане праведен. Ученият трябва да се пази, да не се заблуди от някой факт; невежият трябва да се стреми към знанието, да се освободи от невежеството.
към втори вариант >>
Важно е, че съществуват две възможности в света: праведният да падне, а грешният да се повдигне, да стане праведен.
(втори вариант)
И грешникът може да стане праведен. – Как? – Като приложи доброто. Ако праведният се откаже от доброто, ще стане грешник. Защо е така, това е друг въпрос.
Важно е, че съществуват две възможности в света: праведният да падне, а грешният да се повдигне, да стане праведен.
Ето защо, праведният трябва да се пази, да не падне; грешният трябва да се повдига, да стане праведен. Ученият трябва да се пази, да не се заблуди от някой факт; невежият трябва да се стреми към знанието, да се освободи от невежеството.
към втори вариант >>
Ето защо, праведният трябва да се пази, да не падне; грешният трябва да се повдига, да стане праведен.
(втори вариант)
– Как? – Като приложи доброто. Ако праведният се откаже от доброто, ще стане грешник. Защо е така, това е друг въпрос. Важно е, че съществуват две възможности в света: праведният да падне, а грешният да се повдигне, да стане праведен.
Ето защо, праведният трябва да се пази, да не падне; грешният трябва да се повдига, да стане праведен.
Ученият трябва да се пази, да не се заблуди от някой факт; невежият трябва да се стреми към знанието, да се освободи от невежеството.
към втори вариант >>
Ученият трябва да се пази, да не се заблуди от някой факт; невежият трябва да се стреми към знанието, да се освободи от невежеството.
(втори вариант)
– Като приложи доброто. Ако праведният се откаже от доброто, ще стане грешник. Защо е така, това е друг въпрос. Важно е, че съществуват две възможности в света: праведният да падне, а грешният да се повдигне, да стане праведен. Ето защо, праведният трябва да се пази, да не падне; грешният трябва да се повдига, да стане праведен.
Ученият трябва да се пази, да не се заблуди от някой факт; невежият трябва да се стреми към знанието, да се освободи от невежеството.
към втори вариант >>
На какво се дължи невежеството?
(втори вариант)
На какво се дължи невежеството?
– На разсеяността. Разсеяният не може да възприема това, което му се преподава, и остава невежа. Ще кажете, че неразположението е причина за разсеяността. – Кога човек е неразположен? – Когато изгубва същественото в живота.
към втори вариант >>
– На разсеяността.
(втори вариант)
На какво се дължи невежеството?
– На разсеяността.
Разсеяният не може да възприема това, което му се преподава, и остава невежа. Ще кажете, че неразположението е причина за разсеяността. – Кога човек е неразположен? – Когато изгубва същественото в живота. Ако синът на богат баща мисли само за ядене и пиене с приятели, а не учи, скоро ще изгуби силите си и ще се разочарова.
към втори вариант >>
Разсеяният не може да възприема това, което му се преподава, и остава невежа.
(втори вариант)
На какво се дължи невежеството? – На разсеяността.
Разсеяният не може да възприема това, което му се преподава, и остава невежа.
Ще кажете, че неразположението е причина за разсеяността. – Кога човек е неразположен? – Когато изгубва същественото в живота. Ако синът на богат баща мисли само за ядене и пиене с приятели, а не учи, скоро ще изгуби силите си и ще се разочарова. Той изгубва вяра в живота, в приятелите си и се обезсърчава.
към втори вариант >>
Ще кажете, че неразположението е причина за разсеяността.
(втори вариант)
На какво се дължи невежеството? – На разсеяността. Разсеяният не може да възприема това, което му се преподава, и остава невежа.
Ще кажете, че неразположението е причина за разсеяността.
– Кога човек е неразположен? – Когато изгубва същественото в живота. Ако синът на богат баща мисли само за ядене и пиене с приятели, а не учи, скоро ще изгуби силите си и ще се разочарова. Той изгубва вяра в живота, в приятелите си и се обезсърчава. Той няма разположение за работа, за учене.
към втори вариант >>
– Кога човек е неразположен?
(втори вариант)
На какво се дължи невежеството? – На разсеяността. Разсеяният не може да възприема това, което му се преподава, и остава невежа. Ще кажете, че неразположението е причина за разсеяността.
– Кога човек е неразположен?
– Когато изгубва същественото в живота. Ако синът на богат баща мисли само за ядене и пиене с приятели, а не учи, скоро ще изгуби силите си и ще се разочарова. Той изгубва вяра в живота, в приятелите си и се обезсърчава. Той няма разположение за работа, за учене. Каквато работа му дадат, той е разсеян, нищо не може да свърши.
към втори вариант >>
– Когато изгубва същественото в живота.
(втори вариант)
На какво се дължи невежеството? – На разсеяността. Разсеяният не може да възприема това, което му се преподава, и остава невежа. Ще кажете, че неразположението е причина за разсеяността. – Кога човек е неразположен?
– Когато изгубва същественото в живота.
Ако синът на богат баща мисли само за ядене и пиене с приятели, а не учи, скоро ще изгуби силите си и ще се разочарова. Той изгубва вяра в живота, в приятелите си и се обезсърчава. Той няма разположение за работа, за учене. Каквато работа му дадат, той е разсеян, нищо не може да свърши. За да излезе от това положение, човек трябва да намери истинските си приятели, които са готови да го следват навсякъде в този и в онзи свят.
към втори вариант >>
Ако синът на богат баща мисли само за ядене и пиене с приятели, а не учи, скоро ще изгуби силите си и ще се разочарова.
(втори вариант)
– На разсеяността. Разсеяният не може да възприема това, което му се преподава, и остава невежа. Ще кажете, че неразположението е причина за разсеяността. – Кога човек е неразположен? – Когато изгубва същественото в живота.
Ако синът на богат баща мисли само за ядене и пиене с приятели, а не учи, скоро ще изгуби силите си и ще се разочарова.
Той изгубва вяра в живота, в приятелите си и се обезсърчава. Той няма разположение за работа, за учене. Каквато работа му дадат, той е разсеян, нищо не може да свърши. За да излезе от това положение, човек трябва да намери истинските си приятели, които са готови да го следват навсякъде в този и в онзи свят. Те взимат участие и в радостите, и в скърбите му.
към втори вариант >>
Той изгубва вяра в живота, в приятелите си и се обезсърчава.
(втори вариант)
Разсеяният не може да възприема това, което му се преподава, и остава невежа. Ще кажете, че неразположението е причина за разсеяността. – Кога човек е неразположен? – Когато изгубва същественото в живота. Ако синът на богат баща мисли само за ядене и пиене с приятели, а не учи, скоро ще изгуби силите си и ще се разочарова.
Той изгубва вяра в живота, в приятелите си и се обезсърчава.
Той няма разположение за работа, за учене. Каквато работа му дадат, той е разсеян, нищо не може да свърши. За да излезе от това положение, човек трябва да намери истинските си приятели, които са готови да го следват навсякъде в този и в онзи свят. Те взимат участие и в радостите, и в скърбите му.
към втори вариант >>
Той няма разположение за работа, за учене.
(втори вариант)
Ще кажете, че неразположението е причина за разсеяността. – Кога човек е неразположен? – Когато изгубва същественото в живота. Ако синът на богат баща мисли само за ядене и пиене с приятели, а не учи, скоро ще изгуби силите си и ще се разочарова. Той изгубва вяра в живота, в приятелите си и се обезсърчава.
Той няма разположение за работа, за учене.
Каквато работа му дадат, той е разсеян, нищо не може да свърши. За да излезе от това положение, човек трябва да намери истинските си приятели, които са готови да го следват навсякъде в този и в онзи свят. Те взимат участие и в радостите, и в скърбите му.
към втори вариант >>
Каквато работа му дадат, той е разсеян, нищо не може да свърши.
(втори вариант)
– Кога човек е неразположен? – Когато изгубва същественото в живота. Ако синът на богат баща мисли само за ядене и пиене с приятели, а не учи, скоро ще изгуби силите си и ще се разочарова. Той изгубва вяра в живота, в приятелите си и се обезсърчава. Той няма разположение за работа, за учене.
Каквато работа му дадат, той е разсеян, нищо не може да свърши.
За да излезе от това положение, човек трябва да намери истинските си приятели, които са готови да го следват навсякъде в този и в онзи свят. Те взимат участие и в радостите, и в скърбите му.
към втори вариант >>
За да излезе от това положение, човек трябва да намери истинските си приятели, които са готови да го следват навсякъде в този и в онзи свят.
(втори вариант)
– Когато изгубва същественото в живота. Ако синът на богат баща мисли само за ядене и пиене с приятели, а не учи, скоро ще изгуби силите си и ще се разочарова. Той изгубва вяра в живота, в приятелите си и се обезсърчава. Той няма разположение за работа, за учене. Каквато работа му дадат, той е разсеян, нищо не може да свърши.
За да излезе от това положение, човек трябва да намери истинските си приятели, които са готови да го следват навсякъде в този и в онзи свят.
Те взимат участие и в радостите, и в скърбите му.
към втори вариант >>
Те взимат участие и в радостите, и в скърбите му.
(втори вариант)
Ако синът на богат баща мисли само за ядене и пиене с приятели, а не учи, скоро ще изгуби силите си и ще се разочарова. Той изгубва вяра в живота, в приятелите си и се обезсърчава. Той няма разположение за работа, за учене. Каквато работа му дадат, той е разсеян, нищо не може да свърши. За да излезе от това положение, човек трябва да намери истинските си приятели, които са готови да го следват навсякъде в този и в онзи свят.
Те взимат участие и в радостите, и в скърбите му.
към втори вариант >>
И тъй, докато е на земята, човек губи и печели.
(втори вариант)
И тъй, докато е на земята, човек губи и печели.
– Кога губи? – Когато влага капитала си в житейското море, т. е. в света. Какво става със захарта, ако я пуснете в чаша вода? – Ще се разтвори и изчезне пред очите ви.
към втори вариант >>
– Кога губи?
(втори вариант)
И тъй, докато е на земята, човек губи и печели.
– Кога губи?
– Когато влага капитала си в житейското море, т. е. в света. Какво става със захарта, ако я пуснете в чаша вода? – Ще се разтвори и изчезне пред очите ви. Така и човек губи силите и способностите си, когато ги влага в широкия свят, т. е.
към втори вариант >>
– Когато влага капитала си в житейското море, т. е.
(втори вариант)
И тъй, докато е на земята, човек губи и печели. – Кога губи?
– Когато влага капитала си в житейското море, т. е.
в света. Какво става със захарта, ако я пуснете в чаша вода? – Ще се разтвори и изчезне пред очите ви. Така и човек губи силите и способностите си, когато ги влага в широкия свят, т. е. в житейското море.
към втори вариант >>
в света.
(втори вариант)
И тъй, докато е на земята, човек губи и печели. – Кога губи? – Когато влага капитала си в житейското море, т. е.
в света.
Какво става със захарта, ако я пуснете в чаша вода? – Ще се разтвори и изчезне пред очите ви. Така и човек губи силите и способностите си, когато ги влага в широкия свят, т. е. в житейското море. Обаче, вложи ли капитала си в Божественото море, след време той ще се увеличи и ще се превърне в такава сума, която ще го осигури за вечни времена.
към втори вариант >>
Какво става със захарта, ако я пуснете в чаша вода?
(втори вариант)
И тъй, докато е на земята, човек губи и печели. – Кога губи? – Когато влага капитала си в житейското море, т. е. в света.
Какво става със захарта, ако я пуснете в чаша вода?
– Ще се разтвори и изчезне пред очите ви. Така и човек губи силите и способностите си, когато ги влага в широкия свят, т. е. в житейското море. Обаче, вложи ли капитала си в Божественото море, след време той ще се увеличи и ще се превърне в такава сума, която ще го осигури за вечни времена. Така направи бедната вдовица във времето на Христа, която даде последната си пара за бедните.
към втори вариант >>
– Ще се разтвори и изчезне пред очите ви.
(втори вариант)
И тъй, докато е на земята, човек губи и печели. – Кога губи? – Когато влага капитала си в житейското море, т. е. в света. Какво става със захарта, ако я пуснете в чаша вода?
– Ще се разтвори и изчезне пред очите ви.
Така и човек губи силите и способностите си, когато ги влага в широкия свят, т. е. в житейското море. Обаче, вложи ли капитала си в Божественото море, след време той ще се увеличи и ще се превърне в такава сума, която ще го осигури за вечни времена. Така направи бедната вдовица във времето на Христа, която даде последната си пара за бедните. Това, което даде тя, надминаваше сумите, които богатите пожертваха за своите ближни.
към втори вариант >>
Така и човек губи силите и способностите си, когато ги влага в широкия свят, т. е.
(втори вариант)
– Кога губи? – Когато влага капитала си в житейското море, т. е. в света. Какво става със захарта, ако я пуснете в чаша вода? – Ще се разтвори и изчезне пред очите ви.
Така и човек губи силите и способностите си, когато ги влага в широкия свят, т. е.
в житейското море. Обаче, вложи ли капитала си в Божественото море, след време той ще се увеличи и ще се превърне в такава сума, която ще го осигури за вечни времена. Така направи бедната вдовица във времето на Христа, която даде последната си пара за бедните. Това, което даде тя, надминаваше сумите, които богатите пожертваха за своите ближни. В Божествения свят малкото се умножава и дава големи лихви.
към втори вариант >>
в житейското море.
(втори вариант)
– Когато влага капитала си в житейското море, т. е. в света. Какво става със захарта, ако я пуснете в чаша вода? – Ще се разтвори и изчезне пред очите ви. Така и човек губи силите и способностите си, когато ги влага в широкия свят, т. е.
в житейското море.
Обаче, вложи ли капитала си в Божественото море, след време той ще се увеличи и ще се превърне в такава сума, която ще го осигури за вечни времена. Така направи бедната вдовица във времето на Христа, която даде последната си пара за бедните. Това, което даде тя, надминаваше сумите, които богатите пожертваха за своите ближни. В Божествения свят малкото се умножава и дава големи лихви. Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя.
към втори вариант >>
Обаче, вложи ли капитала си в Божественото море, след време той ще се увеличи и ще се превърне в такава сума, която ще го осигури за вечни времена.
(втори вариант)
в света. Какво става със захарта, ако я пуснете в чаша вода? – Ще се разтвори и изчезне пред очите ви. Така и човек губи силите и способностите си, когато ги влага в широкия свят, т. е. в житейското море.
Обаче, вложи ли капитала си в Божественото море, след време той ще се увеличи и ще се превърне в такава сума, която ще го осигури за вечни времена.
Така направи бедната вдовица във времето на Христа, която даде последната си пара за бедните. Това, което даде тя, надминаваше сумите, които богатите пожертваха за своите ближни. В Божествения свят малкото се умножава и дава големи лихви. Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя.
към втори вариант >>
Така направи бедната вдовица във времето на Христа, която даде последната си пара за бедните.
(втори вариант)
Какво става със захарта, ако я пуснете в чаша вода? – Ще се разтвори и изчезне пред очите ви. Така и човек губи силите и способностите си, когато ги влага в широкия свят, т. е. в житейското море. Обаче, вложи ли капитала си в Божественото море, след време той ще се увеличи и ще се превърне в такава сума, която ще го осигури за вечни времена.
Така направи бедната вдовица във времето на Христа, която даде последната си пара за бедните.
Това, което даде тя, надминаваше сумите, които богатите пожертваха за своите ближни. В Божествения свят малкото се умножава и дава големи лихви. Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя.
към втори вариант >>
Това, което даде тя, надминаваше сумите, които богатите пожертваха за своите ближни.
(втори вариант)
– Ще се разтвори и изчезне пред очите ви. Така и човек губи силите и способностите си, когато ги влага в широкия свят, т. е. в житейското море. Обаче, вложи ли капитала си в Божественото море, след време той ще се увеличи и ще се превърне в такава сума, която ще го осигури за вечни времена. Така направи бедната вдовица във времето на Христа, която даде последната си пара за бедните.
Това, което даде тя, надминаваше сумите, които богатите пожертваха за своите ближни.
В Божествения свят малкото се умножава и дава големи лихви. Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя.
към втори вариант >>
В Божествения свят малкото се умножава и дава големи лихви.
(втори вариант)
Така и човек губи силите и способностите си, когато ги влага в широкия свят, т. е. в житейското море. Обаче, вложи ли капитала си в Божественото море, след време той ще се увеличи и ще се превърне в такава сума, която ще го осигури за вечни времена. Така направи бедната вдовица във времето на Христа, която даде последната си пара за бедните. Това, което даде тя, надминаваше сумите, които богатите пожертваха за своите ближни.
В Божествения свят малкото се умножава и дава големи лихви.
Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя.
към втори вариант >>
Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя.
(втори вариант)
в житейското море. Обаче, вложи ли капитала си в Божественото море, след време той ще се увеличи и ще се превърне в такава сума, която ще го осигури за вечни времена. Така направи бедната вдовица във времето на Христа, която даде последната си пара за бедните. Това, което даде тя, надминаваше сумите, които богатите пожертваха за своите ближни. В Божествения свят малкото се умножава и дава големи лихви.
Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя.
към втори вариант >>
Какво се иска от човека?
(втори вариант)
Какво се иска от човека?
– Да учи, да придобива знания. Бог се радва на онези, които постоянно учат. Не е важно да бъдеш учен, но да учиш. Ученето е непреривен процес. Не е нужно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес.
към втори вариант >>
– Да учи, да придобива знания.
(втори вариант)
Какво се иска от човека?
– Да учи, да придобива знания.
Бог се радва на онези, които постоянно учат. Не е важно да бъдеш учен, но да учиш. Ученето е непреривен процес. Не е нужно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес. Стремете се към непреривните процеси, които са динамически.
към втори вариант >>
Бог се радва на онези, които постоянно учат.
(втори вариант)
Какво се иска от човека? – Да учи, да придобива знания.
Бог се радва на онези, които постоянно учат.
Не е важно да бъдеш учен, но да учиш. Ученето е непреривен процес. Не е нужно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес. Стремете се към непреривните процеси, които са динамически. В тях има енергия, живот.
към втори вариант >>
Не е важно да бъдеш учен, но да учиш.
(втори вариант)
Какво се иска от човека? – Да учи, да придобива знания. Бог се радва на онези, които постоянно учат.
Не е важно да бъдеш учен, но да учиш.
Ученето е непреривен процес. Не е нужно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес. Стремете се към непреривните процеси, които са динамически. В тях има енергия, живот. Пазете се от статическите положения.
към втори вариант >>
Ученето е непреривен процес.
(втори вариант)
Какво се иска от човека? – Да учи, да придобива знания. Бог се радва на онези, които постоянно учат. Не е важно да бъдеш учен, но да учиш.
Ученето е непреривен процес.
Не е нужно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес. Стремете се към непреривните процеси, които са динамически. В тях има енергия, живот. Пазете се от статическите положения. Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние.
към втори вариант >>
Не е нужно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес.
(втори вариант)
Какво се иска от човека? – Да учи, да придобива знания. Бог се радва на онези, които постоянно учат. Не е важно да бъдеш учен, но да учиш. Ученето е непреривен процес.
Не е нужно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес.
Стремете се към непреривните процеси, които са динамически. В тях има енергия, живот. Пазете се от статическите положения. Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние. На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро всеки момент.
към втори вариант >>
Стремете се към непреривните процеси, които са динамически.
(втори вариант)
– Да учи, да придобива знания. Бог се радва на онези, които постоянно учат. Не е важно да бъдеш учен, но да учиш. Ученето е непреривен процес. Не е нужно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес.
Стремете се към непреривните процеси, които са динамически.
В тях има енергия, живот. Пазете се от статическите положения. Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние. На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро всеки момент. Ето, майката, която обича детето си, пак си служи с злото, бие го.
към втори вариант >>
В тях има енергия, живот.
(втори вариант)
Бог се радва на онези, които постоянно учат. Не е важно да бъдеш учен, но да учиш. Ученето е непреривен процес. Не е нужно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес. Стремете се към непреривните процеси, които са динамически.
В тях има енергия, живот.
Пазете се от статическите положения. Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние. На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро всеки момент. Ето, майката, която обича детето си, пак си служи с злото, бие го. Като не я слуша, тя го бие.
към втори вариант >>
Пазете се от статическите положения.
(втори вариант)
Не е важно да бъдеш учен, но да учиш. Ученето е непреривен процес. Не е нужно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес. Стремете се към непреривните процеси, които са динамически. В тях има енергия, живот.
Пазете се от статическите положения.
Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние. На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро всеки момент. Ето, майката, която обича детето си, пак си служи с злото, бие го. Като не я слуша, тя го бие. – Къде е погрeшката?
към втори вариант >>
Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние.
(втори вариант)
Ученето е непреривен процес. Не е нужно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес. Стремете се към непреривните процеси, които са динамически. В тях има енергия, живот. Пазете се от статическите положения.
Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние.
На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро всеки момент. Ето, майката, която обича детето си, пак си служи с злото, бие го. Като не я слуша, тя го бие. – Къде е погрeшката? – И в майката, и в детето.
към втори вариант >>
На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро всеки момент.
(втори вариант)
Не е нужно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес. Стремете се към непреривните процеси, които са динамически. В тях има енергия, живот. Пазете се от статическите положения. Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние.
На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро всеки момент.
Ето, майката, която обича детето си, пак си служи с злото, бие го. Като не я слуша, тя го бие. – Къде е погрeшката? – И в майката, и в детето. Ако майката знае, как да постъпва с детето си, то всякога ще я слуша.
към втори вариант >>
Ето, майката, която обича детето си, пак си служи с злото, бие го.
(втори вариант)
Стремете се към непреривните процеси, които са динамически. В тях има енергия, живот. Пазете се от статическите положения. Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние. На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро всеки момент.
Ето, майката, която обича детето си, пак си служи с злото, бие го.
Като не я слуша, тя го бие. – Къде е погрeшката? – И в майката, и в детето. Ако майката знае, как да постъпва с детето си, то всякога ще я слуша. Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя няма да го бие.
към втори вариант >>
Като не я слуша, тя го бие.
(втори вариант)
В тях има енергия, живот. Пазете се от статическите положения. Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние. На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро всеки момент. Ето, майката, която обича детето си, пак си служи с злото, бие го.
Като не я слуша, тя го бие.
– Къде е погрeшката? – И в майката, и в детето. Ако майката знае, как да постъпва с детето си, то всякога ще я слуша. Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя няма да го бие. Съвременните майки и деца са актьори на житейската сцена, поради което не всякога играят ролите си добре.
към втори вариант >>
– Къде е погрeшката?
(втори вариант)
Пазете се от статическите положения. Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние. На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро всеки момент. Ето, майката, която обича детето си, пак си служи с злото, бие го. Като не я слуша, тя го бие.
– Къде е погрeшката?
– И в майката, и в детето. Ако майката знае, как да постъпва с детето си, то всякога ще я слуша. Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя няма да го бие. Съвременните майки и деца са актьори на житейската сцена, поради което не всякога играят ролите си добре. Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си.
към втори вариант >>
– И в майката, и в детето.
(втори вариант)
Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние. На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро всеки момент. Ето, майката, която обича детето си, пак си служи с злото, бие го. Като не я слуша, тя го бие. – Къде е погрeшката?
– И в майката, и в детето.
Ако майката знае, как да постъпва с детето си, то всякога ще я слуша. Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя няма да го бие. Съвременните майки и деца са актьори на житейската сцена, поради което не всякога играят ролите си добре. Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си. Въпреки това, тя не е всякога добра актьорка.
към втори вариант >>
Ако майката знае, как да постъпва с детето си, то всякога ще я слуша.
(втори вариант)
На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро всеки момент. Ето, майката, която обича детето си, пак си служи с злото, бие го. Като не я слуша, тя го бие. – Къде е погрeшката? – И в майката, и в детето.
Ако майката знае, как да постъпва с детето си, то всякога ще я слуша.
Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя няма да го бие. Съвременните майки и деца са актьори на житейската сцена, поради което не всякога играят ролите си добре. Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си. Въпреки това, тя не е всякога добра актьорка. И децата не са всякога добри актьори.
към втори вариант >>
Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя няма да го бие.
(втори вариант)
Ето, майката, която обича детето си, пак си служи с злото, бие го. Като не я слуша, тя го бие. – Къде е погрeшката? – И в майката, и в детето. Ако майката знае, как да постъпва с детето си, то всякога ще я слуша.
Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя няма да го бие.
Съвременните майки и деца са актьори на житейската сцена, поради което не всякога играят ролите си добре. Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си. Въпреки това, тя не е всякога добра актьорка. И децата не са всякога добри актьори. Макар че на актьорите се плаща, но и те правят погрешки.
към втори вариант >>
Съвременните майки и деца са актьори на житейската сцена, поради което не всякога играят ролите си добре.
(втори вариант)
Като не я слуша, тя го бие. – Къде е погрeшката? – И в майката, и в детето. Ако майката знае, как да постъпва с детето си, то всякога ще я слуша. Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя няма да го бие.
Съвременните майки и деца са актьори на житейската сцена, поради което не всякога играят ролите си добре.
Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си. Въпреки това, тя не е всякога добра актьорка. И децата не са всякога добри актьори. Макар че на актьорите се плаща, но и те правят погрешки. Казано е в Писанието, че човек трябва да дава даром нещата.
към втори вариант >>
Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си.
(втори вариант)
– Къде е погрeшката? – И в майката, и в детето. Ако майката знае, как да постъпва с детето си, то всякога ще я слуша. Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя няма да го бие. Съвременните майки и деца са актьори на житейската сцена, поради което не всякога играят ролите си добре.
Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си.
Въпреки това, тя не е всякога добра актьорка. И децата не са всякога добри актьори. Макар че на актьорите се плаща, но и те правят погрешки. Казано е в Писанието, че човек трябва да дава даром нещата. Даром ще дадеш само това, което си получил даром, или което си придобил без труд.
към втори вариант >>
Въпреки това, тя не е всякога добра актьорка.
(втори вариант)
– И в майката, и в детето. Ако майката знае, как да постъпва с детето си, то всякога ще я слуша. Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя няма да го бие. Съвременните майки и деца са актьори на житейската сцена, поради което не всякога играят ролите си добре. Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си.
Въпреки това, тя не е всякога добра актьорка.
И децата не са всякога добри актьори. Макар че на актьорите се плаща, но и те правят погрешки. Казано е в Писанието, че човек трябва да дава даром нещата. Даром ще дадеш само това, което си получил даром, или което си придобил без труд.
към втори вариант >>
И децата не са всякога добри актьори.
(втори вариант)
Ако майката знае, как да постъпва с детето си, то всякога ще я слуша. Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя няма да го бие. Съвременните майки и деца са актьори на житейската сцена, поради което не всякога играят ролите си добре. Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си. Въпреки това, тя не е всякога добра актьорка.
И децата не са всякога добри актьори.
Макар че на актьорите се плаща, но и те правят погрешки. Казано е в Писанието, че човек трябва да дава даром нещата. Даром ще дадеш само това, което си получил даром, или което си придобил без труд.
към втори вариант >>
Макар че на актьорите се плаща, но и те правят погрешки.
(втори вариант)
Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя няма да го бие. Съвременните майки и деца са актьори на житейската сцена, поради което не всякога играят ролите си добре. Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си. Въпреки това, тя не е всякога добра актьорка. И децата не са всякога добри актьори.
Макар че на актьорите се плаща, но и те правят погрешки.
Казано е в Писанието, че човек трябва да дава даром нещата. Даром ще дадеш само това, което си получил даром, или което си придобил без труд.
към втори вариант >>
Казано е в Писанието, че човек трябва да дава даром нещата.
(втори вариант)
Съвременните майки и деца са актьори на житейската сцена, поради което не всякога играят ролите си добре. Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си. Въпреки това, тя не е всякога добра актьорка. И децата не са всякога добри актьори. Макар че на актьорите се плаща, но и те правят погрешки.
Казано е в Писанието, че човек трябва да дава даром нещата.
Даром ще дадеш само това, което си получил даром, или което си придобил без труд.
към втори вариант >>
Животът носи известни опасности за човека.
(втори вариант)
Животът носи известни опасности за човека.
Една от тях може да го доведе до положението, да очаква всичко наготово. Още като стане от сън, той очаква на другите. Ако е дете, очаква на баща си и майка си, на по-големите си братя и сестри. Ако е възрастен, очаква на слугите си, те да приготвят всичко, а той се ползва наготово от благата на техния труд. И светските, и религиозните хора се отегчават от работата.
към втори вариант >>
Даром ще дадеш само това, което си получил даром, или което си придобил без труд.
(втори вариант)
Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си. Въпреки това, тя не е всякога добра актьорка. И децата не са всякога добри актьори. Макар че на актьорите се плаща, но и те правят погрешки. Казано е в Писанието, че човек трябва да дава даром нещата.
Даром ще дадеш само това, което си получил даром, или което си придобил без труд.
към втори вариант >>
Една от тях може да го доведе до положението, да очаква всичко наготово.
(втори вариант)
Животът носи известни опасности за човека.
Една от тях може да го доведе до положението, да очаква всичко наготово.
Още като стане от сън, той очаква на другите. Ако е дете, очаква на баща си и майка си, на по-големите си братя и сестри. Ако е възрастен, очаква на слугите си, те да приготвят всичко, а той се ползва наготово от благата на техния труд. И светските, и религиозните хора се отегчават от работата. Забелязано е, че когато станат религиозни, хората не искат вече да работят, обленяват се.
към втори вариант >>
Човек се нуждае от истинско, положително знание.
(втори вариант)
Човек се нуждае от истинско, положително знание.
– Защо му е нужно това знание? – Защото само то може да се прилага в живота. Всяко знание, всяко богатство, в което човек не взима участие, не го интересува. Може ли да ви интересува едно угощение, в което не взимате участие? Много неща ще ви разправят за това угощение, но то не ви интересува.
към втори вариант >>
Още като стане от сън, той очаква на другите.
(втори вариант)
Животът носи известни опасности за човека. Една от тях може да го доведе до положението, да очаква всичко наготово.
Още като стане от сън, той очаква на другите.
Ако е дете, очаква на баща си и майка си, на по-големите си братя и сестри. Ако е възрастен, очаква на слугите си, те да приготвят всичко, а той се ползва наготово от благата на техния труд. И светските, и религиозните хора се отегчават от работата. Забелязано е, че когато станат религиозни, хората не искат вече да работят, обленяват се. Те казват: Бог ще нареди всичко.
към втори вариант >>
– Защо му е нужно това знание?
(втори вариант)
Човек се нуждае от истинско, положително знание.
– Защо му е нужно това знание?
– Защото само то може да се прилага в живота. Всяко знание, всяко богатство, в което човек не взима участие, не го интересува. Може ли да ви интересува едно угощение, в което не взимате участие? Много неща ще ви разправят за това угощение, но то не ви интересува. Някой казва, че знае, как се излюпват пиленца чрез инкубатор.
към втори вариант >>
Ако е дете, очаква на баща си и майка си, на по-големите си братя и сестри.
(втори вариант)
Животът носи известни опасности за човека. Една от тях може да го доведе до положението, да очаква всичко наготово. Още като стане от сън, той очаква на другите.
Ако е дете, очаква на баща си и майка си, на по-големите си братя и сестри.
Ако е възрастен, очаква на слугите си, те да приготвят всичко, а той се ползва наготово от благата на техния труд. И светските, и религиозните хора се отегчават от работата. Забелязано е, че когато станат религиозни, хората не искат вече да работят, обленяват се. Те казват: Бог ще нареди всичко. Ако, наистина, Бог нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за тях.
към втори вариант >>
– Защото само то може да се прилага в живота.
(втори вариант)
Човек се нуждае от истинско, положително знание. – Защо му е нужно това знание?
– Защото само то може да се прилага в живота.
Всяко знание, всяко богатство, в което човек не взима участие, не го интересува. Може ли да ви интересува едно угощение, в което не взимате участие? Много неща ще ви разправят за това угощение, но то не ви интересува. Някой казва, че знае, как се излюпват пиленца чрез инкубатор. Знае той, но на теория.
към втори вариант >>
Ако е възрастен, очаква на слугите си, те да приготвят всичко, а той се ползва наготово от благата на техния труд.
(втори вариант)
Животът носи известни опасности за човека. Една от тях може да го доведе до положението, да очаква всичко наготово. Още като стане от сън, той очаква на другите. Ако е дете, очаква на баща си и майка си, на по-големите си братя и сестри.
Ако е възрастен, очаква на слугите си, те да приготвят всичко, а той се ползва наготово от благата на техния труд.
И светските, и религиозните хора се отегчават от работата. Забелязано е, че когато станат религиозни, хората не искат вече да работят, обленяват се. Те казват: Бог ще нареди всичко. Ако, наистина, Бог нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за тях. Той нарежда своите работи.
към втори вариант >>
Всяко знание, всяко богатство, в което човек не взима участие, не го интересува.
(втори вариант)
Човек се нуждае от истинско, положително знание. – Защо му е нужно това знание? – Защото само то може да се прилага в живота.
Всяко знание, всяко богатство, в което човек не взима участие, не го интересува.
Може ли да ви интересува едно угощение, в което не взимате участие? Много неща ще ви разправят за това угощение, но то не ви интересува. Някой казва, че знае, как се излюпват пиленца чрез инкубатор. Знае той, но на теория. Като тури яйцата в инкубатора, може или да ги изгори, или да ги изстуди.
към втори вариант >>
И светските, и религиозните хора се отегчават от работата.
(втори вариант)
Животът носи известни опасности за човека. Една от тях може да го доведе до положението, да очаква всичко наготово. Още като стане от сън, той очаква на другите. Ако е дете, очаква на баща си и майка си, на по-големите си братя и сестри. Ако е възрастен, очаква на слугите си, те да приготвят всичко, а той се ползва наготово от благата на техния труд.
И светските, и религиозните хора се отегчават от работата.
Забелязано е, че когато станат религиозни, хората не искат вече да работят, обленяват се. Те казват: Бог ще нареди всичко. Ако, наистина, Бог нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за тях. Той нарежда своите работи. Ако нареди вашите, и те стават Негови.
към втори вариант >>
Може ли да ви интересува едно угощение, в което не взимате участие?
(втори вариант)
Човек се нуждае от истинско, положително знание. – Защо му е нужно това знание? – Защото само то може да се прилага в живота. Всяко знание, всяко богатство, в което човек не взима участие, не го интересува.
Може ли да ви интересува едно угощение, в което не взимате участие?
Много неща ще ви разправят за това угощение, но то не ви интересува. Някой казва, че знае, как се излюпват пиленца чрез инкубатор. Знае той, но на теория. Като тури яйцата в инкубатора, може или да ги изгори, или да ги изстуди. Трябва да знае, при каква температура се излюпват пилетата и през всичкото време да я поддържа.
към втори вариант >>
Забелязано е, че когато станат религиозни, хората не искат вече да работят, обленяват се.
(втори вариант)
Една от тях може да го доведе до положението, да очаква всичко наготово. Още като стане от сън, той очаква на другите. Ако е дете, очаква на баща си и майка си, на по-големите си братя и сестри. Ако е възрастен, очаква на слугите си, те да приготвят всичко, а той се ползва наготово от благата на техния труд. И светските, и религиозните хора се отегчават от работата.
Забелязано е, че когато станат религиозни, хората не искат вече да работят, обленяват се.
Те казват: Бог ще нареди всичко. Ако, наистина, Бог нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за тях. Той нарежда своите работи. Ако нареди вашите, и те стават Негови. Ако искате да съществувате като личност, като човек, трябва да работите.
към втори вариант >>
Много неща ще ви разправят за това угощение, но то не ви интересува.
(втори вариант)
Човек се нуждае от истинско, положително знание. – Защо му е нужно това знание? – Защото само то може да се прилага в живота. Всяко знание, всяко богатство, в което човек не взима участие, не го интересува. Може ли да ви интересува едно угощение, в което не взимате участие?
Много неща ще ви разправят за това угощение, но то не ви интересува.
Някой казва, че знае, как се излюпват пиленца чрез инкубатор. Знае той, но на теория. Като тури яйцата в инкубатора, може или да ги изгори, или да ги изстуди. Трябва да знае, при каква температура се излюпват пилетата и през всичкото време да я поддържа. Следователно, истинско знание е онова, което, приложено в живота, дава резултати, от които всички се ползват.
към втори вариант >>
Те казват: Бог ще нареди всичко.
(втори вариант)
Още като стане от сън, той очаква на другите. Ако е дете, очаква на баща си и майка си, на по-големите си братя и сестри. Ако е възрастен, очаква на слугите си, те да приготвят всичко, а той се ползва наготово от благата на техния труд. И светските, и религиозните хора се отегчават от работата. Забелязано е, че когато станат религиозни, хората не искат вече да работят, обленяват се.
Те казват: Бог ще нареди всичко.
Ако, наистина, Бог нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за тях. Той нарежда своите работи. Ако нареди вашите, и те стават Негови. Ако искате да съществувате като личност, като човек, трябва да работите. Оставите ли другите да работят за вас, съвършено ще се обезличите.
към втори вариант >>
Някой казва, че знае, как се излюпват пиленца чрез инкубатор.
(втори вариант)
– Защо му е нужно това знание? – Защото само то може да се прилага в живота. Всяко знание, всяко богатство, в което човек не взима участие, не го интересува. Може ли да ви интересува едно угощение, в което не взимате участие? Много неща ще ви разправят за това угощение, но то не ви интересува.
Някой казва, че знае, как се излюпват пиленца чрез инкубатор.
Знае той, но на теория. Като тури яйцата в инкубатора, може или да ги изгори, или да ги изстуди. Трябва да знае, при каква температура се излюпват пилетата и през всичкото време да я поддържа. Следователно, истинско знание е онова, което, приложено в живота, дава резултати, от които всички се ползват.
към втори вариант >>
Ако, наистина, Бог нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за тях.
(втори вариант)
Ако е дете, очаква на баща си и майка си, на по-големите си братя и сестри. Ако е възрастен, очаква на слугите си, те да приготвят всичко, а той се ползва наготово от благата на техния труд. И светските, и религиозните хора се отегчават от работата. Забелязано е, че когато станат религиозни, хората не искат вече да работят, обленяват се. Те казват: Бог ще нареди всичко.
Ако, наистина, Бог нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за тях.
Той нарежда своите работи. Ако нареди вашите, и те стават Негови. Ако искате да съществувате като личност, като човек, трябва да работите. Оставите ли другите да работят за вас, съвършено ще се обезличите. Някой работи малко, а очаква голямо възнаграждение.
към втори вариант >>
Знае той, но на теория.
(втори вариант)
– Защото само то може да се прилага в живота. Всяко знание, всяко богатство, в което човек не взима участие, не го интересува. Може ли да ви интересува едно угощение, в което не взимате участие? Много неща ще ви разправят за това угощение, но то не ви интересува. Някой казва, че знае, как се излюпват пиленца чрез инкубатор.
Знае той, но на теория.
Като тури яйцата в инкубатора, може или да ги изгори, или да ги изстуди. Трябва да знае, при каква температура се излюпват пилетата и през всичкото време да я поддържа. Следователно, истинско знание е онова, което, приложено в живота, дава резултати, от които всички се ползват.
към втори вариант >>
Той нарежда своите работи.
(втори вариант)
Ако е възрастен, очаква на слугите си, те да приготвят всичко, а той се ползва наготово от благата на техния труд. И светските, и религиозните хора се отегчават от работата. Забелязано е, че когато станат религиозни, хората не искат вече да работят, обленяват се. Те казват: Бог ще нареди всичко. Ако, наистина, Бог нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за тях.
Той нарежда своите работи.
Ако нареди вашите, и те стават Негови. Ако искате да съществувате като личност, като човек, трябва да работите. Оставите ли другите да работят за вас, съвършено ще се обезличите. Някой работи малко, а очаква голямо възнаграждение. Той иска да бъде богат, учен, щастлив за сметка на другите.
към втори вариант >>
Като тури яйцата в инкубатора, може или да ги изгори, или да ги изстуди.
(втори вариант)
Всяко знание, всяко богатство, в което човек не взима участие, не го интересува. Може ли да ви интересува едно угощение, в което не взимате участие? Много неща ще ви разправят за това угощение, но то не ви интересува. Някой казва, че знае, как се излюпват пиленца чрез инкубатор. Знае той, но на теория.
Като тури яйцата в инкубатора, може или да ги изгори, или да ги изстуди.
Трябва да знае, при каква температура се излюпват пилетата и през всичкото време да я поддържа. Следователно, истинско знание е онова, което, приложено в живота, дава резултати, от които всички се ползват.
към втори вариант >>
Ако нареди вашите, и те стават Негови.
(втори вариант)
И светските, и религиозните хора се отегчават от работата. Забелязано е, че когато станат религиозни, хората не искат вече да работят, обленяват се. Те казват: Бог ще нареди всичко. Ако, наистина, Бог нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за тях. Той нарежда своите работи.
Ако нареди вашите, и те стават Негови.
Ако искате да съществувате като личност, като човек, трябва да работите. Оставите ли другите да работят за вас, съвършено ще се обезличите. Някой работи малко, а очаква голямо възнаграждение. Той иска да бъде богат, учен, щастлив за сметка на другите. Това е невъзможно.
към втори вариант >>
Трябва да знае, при каква температура се излюпват пилетата и през всичкото време да я поддържа.
(втори вариант)
Може ли да ви интересува едно угощение, в което не взимате участие? Много неща ще ви разправят за това угощение, но то не ви интересува. Някой казва, че знае, как се излюпват пиленца чрез инкубатор. Знае той, но на теория. Като тури яйцата в инкубатора, може или да ги изгори, или да ги изстуди.
Трябва да знае, при каква температура се излюпват пилетата и през всичкото време да я поддържа.
Следователно, истинско знание е онова, което, приложено в живота, дава резултати, от които всички се ползват.
към втори вариант >>
Ако искате да съществувате като личност, като човек, трябва да работите.
(втори вариант)
Забелязано е, че когато станат религиозни, хората не искат вече да работят, обленяват се. Те казват: Бог ще нареди всичко. Ако, наистина, Бог нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за тях. Той нарежда своите работи. Ако нареди вашите, и те стават Негови.
Ако искате да съществувате като личност, като човек, трябва да работите.
Оставите ли другите да работят за вас, съвършено ще се обезличите. Някой работи малко, а очаква голямо възнаграждение. Той иска да бъде богат, учен, щастлив за сметка на другите. Това е невъзможно. Ако по този път си станал учен, знанието е чуждо, а не твое.
към втори вариант >>
Следователно, истинско знание е онова, което, приложено в живота, дава резултати, от които всички се ползват.
(втори вариант)
Много неща ще ви разправят за това угощение, но то не ви интересува. Някой казва, че знае, как се излюпват пиленца чрез инкубатор. Знае той, но на теория. Като тури яйцата в инкубатора, може или да ги изгори, или да ги изстуди. Трябва да знае, при каква температура се излюпват пилетата и през всичкото време да я поддържа.
Следователно, истинско знание е онова, което, приложено в живота, дава резултати, от които всички се ползват.
към втори вариант >>
Оставите ли другите да работят за вас, съвършено ще се обезличите.
(втори вариант)
Те казват: Бог ще нареди всичко. Ако, наистина, Бог нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за тях. Той нарежда своите работи. Ако нареди вашите, и те стават Негови. Ако искате да съществувате като личност, като човек, трябва да работите.
Оставите ли другите да работят за вас, съвършено ще се обезличите.
Някой работи малко, а очаква голямо възнаграждение. Той иска да бъде богат, учен, щастлив за сметка на другите. Това е невъзможно. Ако по този път си станал учен, знанието е чуждо, а не твое. Щом пожелаеш да знаеш нещо, отиваш в някоя библиотека да прочетеш една книга и след това предаваш знанието като свое.
към втори вариант >>
И тъй, истинско знание е това, при което човек не губи нищо.
(втори вариант)
И тъй, истинско знание е това, при което човек не губи нищо.
Млад, който губи младостта си, е лишен от знание; вярващ, който губи вярата си, няма знание; учен, който губи учеността си, няма знание; добродетелният, който губи доброто си, няма знание. Да изгубиш доброто си, това значи, да дадеш път на злото в себе си. Доброто и злото в човека са така съчетани, както орехът със своите черупки. Зелената и твърдата черупки на ореха представят злото, а ядката – доброто. Първо ще махнеш зелената обвивка на ореха, после – твърдата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е.
към втори вариант >>
Някой работи малко, а очаква голямо възнаграждение.
(втори вариант)
Ако, наистина, Бог нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за тях. Той нарежда своите работи. Ако нареди вашите, и те стават Негови. Ако искате да съществувате като личност, като човек, трябва да работите. Оставите ли другите да работят за вас, съвършено ще се обезличите.
Някой работи малко, а очаква голямо възнаграждение.
Той иска да бъде богат, учен, щастлив за сметка на другите. Това е невъзможно. Ако по този път си станал учен, знанието е чуждо, а не твое. Щом пожелаеш да знаеш нещо, отиваш в някоя библиотека да прочетеш една книга и след това предаваш знанието като свое.
към втори вариант >>
Млад, който губи младостта си, е лишен от знание; вярващ, който губи вярата си, няма знание; учен, който губи учеността си, няма знание; добродетелният, който губи доброто си, няма знание.
(втори вариант)
И тъй, истинско знание е това, при което човек не губи нищо.
Млад, който губи младостта си, е лишен от знание; вярващ, който губи вярата си, няма знание; учен, който губи учеността си, няма знание; добродетелният, който губи доброто си, няма знание.
Да изгубиш доброто си, това значи, да дадеш път на злото в себе си. Доброто и злото в човека са така съчетани, както орехът със своите черупки. Зелената и твърдата черупки на ореха представят злото, а ядката – доброто. Първо ще махнеш зелената обвивка на ореха, после – твърдата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е. до доброто.
към втори вариант >>
Той иска да бъде богат, учен, щастлив за сметка на другите.
(втори вариант)
Той нарежда своите работи. Ако нареди вашите, и те стават Негови. Ако искате да съществувате като личност, като човек, трябва да работите. Оставите ли другите да работят за вас, съвършено ще се обезличите. Някой работи малко, а очаква голямо възнаграждение.
Той иска да бъде богат, учен, щастлив за сметка на другите.
Това е невъзможно. Ако по този път си станал учен, знанието е чуждо, а не твое. Щом пожелаеш да знаеш нещо, отиваш в някоя библиотека да прочетеш една книга и след това предаваш знанието като свое.
към втори вариант >>
Да изгубиш доброто си, това значи, да дадеш път на злото в себе си.
(втори вариант)
И тъй, истинско знание е това, при което човек не губи нищо. Млад, който губи младостта си, е лишен от знание; вярващ, който губи вярата си, няма знание; учен, който губи учеността си, няма знание; добродетелният, който губи доброто си, няма знание.
Да изгубиш доброто си, това значи, да дадеш път на злото в себе си.
Доброто и злото в човека са така съчетани, както орехът със своите черупки. Зелената и твърдата черупки на ореха представят злото, а ядката – доброто. Първо ще махнеш зелената обвивка на ореха, после – твърдата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е. до доброто. Затова казваме, че който прави добро, има възможност да прави зло; който прави зло, има възможност да прави добро.
към втори вариант >>
Това е невъзможно.
(втори вариант)
Ако нареди вашите, и те стават Негови. Ако искате да съществувате като личност, като човек, трябва да работите. Оставите ли другите да работят за вас, съвършено ще се обезличите. Някой работи малко, а очаква голямо възнаграждение. Той иска да бъде богат, учен, щастлив за сметка на другите.
Това е невъзможно.
Ако по този път си станал учен, знанието е чуждо, а не твое. Щом пожелаеш да знаеш нещо, отиваш в някоя библиотека да прочетеш една книга и след това предаваш знанието като свое.
към втори вариант >>
Доброто и злото в човека са така съчетани, както орехът със своите черупки.
(втори вариант)
И тъй, истинско знание е това, при което човек не губи нищо. Млад, който губи младостта си, е лишен от знание; вярващ, който губи вярата си, няма знание; учен, който губи учеността си, няма знание; добродетелният, който губи доброто си, няма знание. Да изгубиш доброто си, това значи, да дадеш път на злото в себе си.
Доброто и злото в човека са така съчетани, както орехът със своите черупки.
Зелената и твърдата черупки на ореха представят злото, а ядката – доброто. Първо ще махнеш зелената обвивка на ореха, после – твърдата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е. до доброто. Затова казваме, че който прави добро, има възможност да прави зло; който прави зло, има възможност да прави добро. Пазете се от злото!
към втори вариант >>
Ако по този път си станал учен, знанието е чуждо, а не твое.
(втори вариант)
Ако искате да съществувате като личност, като човек, трябва да работите. Оставите ли другите да работят за вас, съвършено ще се обезличите. Някой работи малко, а очаква голямо възнаграждение. Той иска да бъде богат, учен, щастлив за сметка на другите. Това е невъзможно.
Ако по този път си станал учен, знанието е чуждо, а не твое.
Щом пожелаеш да знаеш нещо, отиваш в някоя библиотека да прочетеш една книга и след това предаваш знанието като свое.
към втори вариант >>
Зелената и твърдата черупки на ореха представят злото, а ядката – доброто.
(втори вариант)
И тъй, истинско знание е това, при което човек не губи нищо. Млад, който губи младостта си, е лишен от знание; вярващ, който губи вярата си, няма знание; учен, който губи учеността си, няма знание; добродетелният, който губи доброто си, няма знание. Да изгубиш доброто си, това значи, да дадеш път на злото в себе си. Доброто и злото в човека са така съчетани, както орехът със своите черупки.
Зелената и твърдата черупки на ореха представят злото, а ядката – доброто.
Първо ще махнеш зелената обвивка на ореха, после – твърдата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е. до доброто. Затова казваме, че който прави добро, има възможност да прави зло; който прави зло, има възможност да прави добро. Пазете се от злото! Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в себе си.
към втори вариант >>
Щом пожелаеш да знаеш нещо, отиваш в някоя библиотека да прочетеш една книга и след това предаваш знанието като свое.
(втори вариант)
Оставите ли другите да работят за вас, съвършено ще се обезличите. Някой работи малко, а очаква голямо възнаграждение. Той иска да бъде богат, учен, щастлив за сметка на другите. Това е невъзможно. Ако по този път си станал учен, знанието е чуждо, а не твое.
Щом пожелаеш да знаеш нещо, отиваш в някоя библиотека да прочетеш една книга и след това предаваш знанието като свое.
към втори вариант >>
Първо ще махнеш зелената обвивка на ореха, после – твърдата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е.
(втори вариант)
И тъй, истинско знание е това, при което човек не губи нищо. Млад, който губи младостта си, е лишен от знание; вярващ, който губи вярата си, няма знание; учен, който губи учеността си, няма знание; добродетелният, който губи доброто си, няма знание. Да изгубиш доброто си, това значи, да дадеш път на злото в себе си. Доброто и злото в човека са така съчетани, както орехът със своите черупки. Зелената и твърдата черупки на ореха представят злото, а ядката – доброто.
Първо ще махнеш зелената обвивка на ореха, после – твърдата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е.
до доброто. Затова казваме, че който прави добро, има възможност да прави зло; който прави зло, има възможност да прави добро. Пазете се от злото! Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в себе си. То си служи с нови методи – методите на любовта.
към втори вариант >>
Павел казва: „Във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение голямо, в скърби, в нужди, в утеснения, в биене, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспане, в неядене.“ (– 4 и 5 ст.).
(втори вариант)
Павел казва: „Във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение голямо, в скърби, в нужди, в утеснения, в биене, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспане, в неядене.“ (– 4 и 5 ст.).
Той изброява всички отрицателни положения, през които човек минава. И, като противоположни на тях, поставя други положения: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата.“ (– 6 и 7 ст.). – Това са положителните оръжия в ръката на човека, с които трябва да работи.
към втори вариант >>
до доброто.
(втори вариант)
Млад, който губи младостта си, е лишен от знание; вярващ, който губи вярата си, няма знание; учен, който губи учеността си, няма знание; добродетелният, който губи доброто си, няма знание. Да изгубиш доброто си, това значи, да дадеш път на злото в себе си. Доброто и злото в човека са така съчетани, както орехът със своите черупки. Зелената и твърдата черупки на ореха представят злото, а ядката – доброто. Първо ще махнеш зелената обвивка на ореха, после – твърдата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е.
до доброто.
Затова казваме, че който прави добро, има възможност да прави зло; който прави зло, има възможност да прави добро. Пазете се от злото! Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в себе си. То си служи с нови методи – методите на любовта. Как ще постъпите с кучетата, които ви лаят?
към втори вариант >>
Той изброява всички отрицателни положения, през които човек минава.
(втори вариант)
Павел казва: „Във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение голямо, в скърби, в нужди, в утеснения, в биене, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспане, в неядене.“ (– 4 и 5 ст.).
Той изброява всички отрицателни положения, през които човек минава.
И, като противоположни на тях, поставя други положения: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата.“ (– 6 и 7 ст.). – Това са положителните оръжия в ръката на човека, с които трябва да работи.
към втори вариант >>
Затова казваме, че който прави добро, има възможност да прави зло; който прави зло, има възможност да прави добро.
(втори вариант)
Да изгубиш доброто си, това значи, да дадеш път на злото в себе си. Доброто и злото в човека са така съчетани, както орехът със своите черупки. Зелената и твърдата черупки на ореха представят злото, а ядката – доброто. Първо ще махнеш зелената обвивка на ореха, после – твърдата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е. до доброто.
Затова казваме, че който прави добро, има възможност да прави зло; който прави зло, има възможност да прави добро.
Пазете се от злото! Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в себе си. То си служи с нови методи – методите на любовта. Как ще постъпите с кучетата, които ви лаят? Ако прилагате старите методи, ще хвърляте камъни върху тях, да ги разгоните; ако прилагате новите методи, ще носите хляб в джоба си и, като ви залае някое куче, ще му дадете едно парче.
към втори вариант >>
И, като противоположни на тях, поставя други положения: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата.“ (– 6 и 7 ст.).
(втори вариант)
Павел казва: „Във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение голямо, в скърби, в нужди, в утеснения, в биене, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспане, в неядене.“ (– 4 и 5 ст.). Той изброява всички отрицателни положения, през които човек минава.
И, като противоположни на тях, поставя други положения: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата.“ (– 6 и 7 ст.).
– Това са положителните оръжия в ръката на човека, с които трябва да работи.
към втори вариант >>
Пазете се от злото!
(втори вариант)
Доброто и злото в човека са така съчетани, както орехът със своите черупки. Зелената и твърдата черупки на ореха представят злото, а ядката – доброто. Първо ще махнеш зелената обвивка на ореха, после – твърдата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е. до доброто. Затова казваме, че който прави добро, има възможност да прави зло; който прави зло, има възможност да прави добро.
Пазете се от злото!
Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в себе си. То си служи с нови методи – методите на любовта. Как ще постъпите с кучетата, които ви лаят? Ако прилагате старите методи, ще хвърляте камъни върху тях, да ги разгоните; ако прилагате новите методи, ще носите хляб в джоба си и, като ви залае някое куче, ще му дадете едно парче. Така то ще ви стане приятел и няма да ви лае.
към втори вариант >>
– Това са положителните оръжия в ръката на човека, с които трябва да работи.
(втори вариант)
Павел казва: „Във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение голямо, в скърби, в нужди, в утеснения, в биене, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспане, в неядене.“ (– 4 и 5 ст.). Той изброява всички отрицателни положения, през които човек минава. И, като противоположни на тях, поставя други положения: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата.“ (– 6 и 7 ст.).
– Това са положителните оръжия в ръката на човека, с които трябва да работи.
към втори вариант >>
Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в себе си.
(втори вариант)
Зелената и твърдата черупки на ореха представят злото, а ядката – доброто. Първо ще махнеш зелената обвивка на ореха, после – твърдата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е. до доброто. Затова казваме, че който прави добро, има възможност да прави зло; който прави зло, има възможност да прави добро. Пазете се от злото!
Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в себе си.
То си служи с нови методи – методите на любовта. Как ще постъпите с кучетата, които ви лаят? Ако прилагате старите методи, ще хвърляте камъни върху тях, да ги разгоните; ако прилагате новите методи, ще носите хляб в джоба си и, като ви залае някое куче, ще му дадете едно парче. Така то ще ви стане приятел и няма да ви лае. Казано е в Писанието: „Направете си приятели от неправдата.“ Ако някой ви безпокои, не се гневете, но дайте му нещо, да ви стане приятел и да престане да ви смущава.
към втори вариант >>
„В слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“ (– 8, 9, 10 ст.).
(втори вариант)
„В слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“ (– 8, 9, 10 ст.).
– И това са противоположни състояния, през които човек неизбежно минава.
към втори вариант >>
То си служи с нови методи – методите на любовта.
(втори вариант)
Първо ще махнеш зелената обвивка на ореха, после – твърдата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е. до доброто. Затова казваме, че който прави добро, има възможност да прави зло; който прави зло, има възможност да прави добро. Пазете се от злото! Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в себе си.
То си служи с нови методи – методите на любовта.
Как ще постъпите с кучетата, които ви лаят? Ако прилагате старите методи, ще хвърляте камъни върху тях, да ги разгоните; ако прилагате новите методи, ще носите хляб в джоба си и, като ви залае някое куче, ще му дадете едно парче. Така то ще ви стане приятел и няма да ви лае. Казано е в Писанието: „Направете си приятели от неправдата.“ Ако някой ви безпокои, не се гневете, но дайте му нещо, да ви стане приятел и да престане да ви смущава. Безпокои ли ви някое дете, дайте му една книжка с приказки, да чете.
към втори вариант >>
– И това са противоположни състояния, през които човек неизбежно минава.
(втори вариант)
„В слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“ (– 8, 9, 10 ст.).
– И това са противоположни състояния, през които човек неизбежно минава.
към втори вариант >>
Как ще постъпите с кучетата, които ви лаят?
(втори вариант)
до доброто. Затова казваме, че който прави добро, има възможност да прави зло; който прави зло, има възможност да прави добро. Пазете се от злото! Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в себе си. То си служи с нови методи – методите на любовта.
Как ще постъпите с кучетата, които ви лаят?
Ако прилагате старите методи, ще хвърляте камъни върху тях, да ги разгоните; ако прилагате новите методи, ще носите хляб в джоба си и, като ви залае някое куче, ще му дадете едно парче. Така то ще ви стане приятел и няма да ви лае. Казано е в Писанието: „Направете си приятели от неправдата.“ Ако някой ви безпокои, не се гневете, но дайте му нещо, да ви стане приятел и да престане да ви смущава. Безпокои ли ви някое дете, дайте му една книжка с приказки, да чете. Като се заинтересува от тях, то ще дойде да ви разправя, какво е прочело, и ще изправи поведението си към вас.
към втори вариант >>
Мнозина казват, че са в утеснение от нещо.
(втори вариант)
Мнозина казват, че са в утеснение от нещо.
Шивачът казва, че му дотегнала работата, не му се шие вече. Щом работата дотегне на човека, това показва, че той не я владее. Значи, шивачът не е придобил изкуството да шие. На такъв шивач плащат малко. Следователно, за да ти плащат скъпо и да не се отегчаваш от работата, научи изкуството си добре.
към втори вариант >>
Ако прилагате старите методи, ще хвърляте камъни върху тях, да ги разгоните; ако прилагате новите методи, ще носите хляб в джоба си и, като ви залае някое куче, ще му дадете едно парче.
(втори вариант)
Затова казваме, че който прави добро, има възможност да прави зло; който прави зло, има възможност да прави добро. Пазете се от злото! Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в себе си. То си служи с нови методи – методите на любовта. Как ще постъпите с кучетата, които ви лаят?
Ако прилагате старите методи, ще хвърляте камъни върху тях, да ги разгоните; ако прилагате новите методи, ще носите хляб в джоба си и, като ви залае някое куче, ще му дадете едно парче.
Така то ще ви стане приятел и няма да ви лае. Казано е в Писанието: „Направете си приятели от неправдата.“ Ако някой ви безпокои, не се гневете, но дайте му нещо, да ви стане приятел и да престане да ви смущава. Безпокои ли ви някое дете, дайте му една книжка с приказки, да чете. Като се заинтересува от тях, то ще дойде да ви разправя, какво е прочело, и ще изправи поведението си към вас.
към втори вариант >>
Шивачът казва, че му дотегнала работата, не му се шие вече.
(втори вариант)
Мнозина казват, че са в утеснение от нещо.
Шивачът казва, че му дотегнала работата, не му се шие вече.
Щом работата дотегне на човека, това показва, че той не я владее. Значи, шивачът не е придобил изкуството да шие. На такъв шивач плащат малко. Следователно, за да ти плащат скъпо и да не се отегчаваш от работата, научи изкуството си добре. Станеш ли добър майстор-шивач, всички ще те търсят и добре ще те възнаграждават.
към втори вариант >>
Така то ще ви стане приятел и няма да ви лае.
(втори вариант)
Пазете се от злото! Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в себе си. То си служи с нови методи – методите на любовта. Как ще постъпите с кучетата, които ви лаят? Ако прилагате старите методи, ще хвърляте камъни върху тях, да ги разгоните; ако прилагате новите методи, ще носите хляб в джоба си и, като ви залае някое куче, ще му дадете едно парче.
Така то ще ви стане приятел и няма да ви лае.
Казано е в Писанието: „Направете си приятели от неправдата.“ Ако някой ви безпокои, не се гневете, но дайте му нещо, да ви стане приятел и да престане да ви смущава. Безпокои ли ви някое дете, дайте му една книжка с приказки, да чете. Като се заинтересува от тях, то ще дойде да ви разправя, какво е прочело, и ще изправи поведението си към вас.
към втори вариант >>
Щом работата дотегне на човека, това показва, че той не я владее.
(втори вариант)
Мнозина казват, че са в утеснение от нещо. Шивачът казва, че му дотегнала работата, не му се шие вече.
Щом работата дотегне на човека, това показва, че той не я владее.
Значи, шивачът не е придобил изкуството да шие. На такъв шивач плащат малко. Следователно, за да ти плащат скъпо и да не се отегчаваш от работата, научи изкуството си добре. Станеш ли добър майстор-шивач, всички ще те търсят и добре ще те възнаграждават. Отиваш да свириш някъде и ти подхвърлят десетина лева.
към втори вариант >>
Казано е в Писанието: „Направете си приятели от неправдата.“ Ако някой ви безпокои, не се гневете, но дайте му нещо, да ви стане приятел и да престане да ви смущава.
(втори вариант)
Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в себе си. То си служи с нови методи – методите на любовта. Как ще постъпите с кучетата, които ви лаят? Ако прилагате старите методи, ще хвърляте камъни върху тях, да ги разгоните; ако прилагате новите методи, ще носите хляб в джоба си и, като ви залае някое куче, ще му дадете едно парче. Така то ще ви стане приятел и няма да ви лае.
Казано е в Писанието: „Направете си приятели от неправдата.“ Ако някой ви безпокои, не се гневете, но дайте му нещо, да ви стане приятел и да престане да ви смущава.
Безпокои ли ви някое дете, дайте му една книжка с приказки, да чете. Като се заинтересува от тях, то ще дойде да ви разправя, какво е прочело, и ще изправи поведението си към вас.
към втори вариант >>
Значи, шивачът не е придобил изкуството да шие.
(втори вариант)
Мнозина казват, че са в утеснение от нещо. Шивачът казва, че му дотегнала работата, не му се шие вече. Щом работата дотегне на човека, това показва, че той не я владее.
Значи, шивачът не е придобил изкуството да шие.
На такъв шивач плащат малко. Следователно, за да ти плащат скъпо и да не се отегчаваш от работата, научи изкуството си добре. Станеш ли добър майстор-шивач, всички ще те търсят и добре ще те възнаграждават. Отиваш да свириш някъде и ти подхвърлят десетина лева. След това казваш, че ти дотегнало да свириш.
към втори вариант >>
Безпокои ли ви някое дете, дайте му една книжка с приказки, да чете.
(втори вариант)
То си служи с нови методи – методите на любовта. Как ще постъпите с кучетата, които ви лаят? Ако прилагате старите методи, ще хвърляте камъни върху тях, да ги разгоните; ако прилагате новите методи, ще носите хляб в джоба си и, като ви залае някое куче, ще му дадете едно парче. Така то ще ви стане приятел и няма да ви лае. Казано е в Писанието: „Направете си приятели от неправдата.“ Ако някой ви безпокои, не се гневете, но дайте му нещо, да ви стане приятел и да престане да ви смущава.
Безпокои ли ви някое дете, дайте му една книжка с приказки, да чете.
Като се заинтересува от тях, то ще дойде да ви разправя, какво е прочело, и ще изправи поведението си към вас.
към втори вариант >>
На такъв шивач плащат малко.
(втори вариант)
Мнозина казват, че са в утеснение от нещо. Шивачът казва, че му дотегнала работата, не му се шие вече. Щом работата дотегне на човека, това показва, че той не я владее. Значи, шивачът не е придобил изкуството да шие.
На такъв шивач плащат малко.
Следователно, за да ти плащат скъпо и да не се отегчаваш от работата, научи изкуството си добре. Станеш ли добър майстор-шивач, всички ще те търсят и добре ще те възнаграждават. Отиваш да свириш някъде и ти подхвърлят десетина лева. След това казваш, че ти дотегнало да свириш. Много просто – не си научил изкуството да свириш.
към втори вариант >>
Като се заинтересува от тях, то ще дойде да ви разправя, какво е прочело, и ще изправи поведението си към вас.
(втори вариант)
Как ще постъпите с кучетата, които ви лаят? Ако прилагате старите методи, ще хвърляте камъни върху тях, да ги разгоните; ако прилагате новите методи, ще носите хляб в джоба си и, като ви залае някое куче, ще му дадете едно парче. Така то ще ви стане приятел и няма да ви лае. Казано е в Писанието: „Направете си приятели от неправдата.“ Ако някой ви безпокои, не се гневете, но дайте му нещо, да ви стане приятел и да престане да ви смущава. Безпокои ли ви някое дете, дайте му една книжка с приказки, да чете.
Като се заинтересува от тях, то ще дойде да ви разправя, какво е прочело, и ще изправи поведението си към вас.
към втори вариант >>
Следователно, за да ти плащат скъпо и да не се отегчаваш от работата, научи изкуството си добре.
(втори вариант)
Мнозина казват, че са в утеснение от нещо. Шивачът казва, че му дотегнала работата, не му се шие вече. Щом работата дотегне на човека, това показва, че той не я владее. Значи, шивачът не е придобил изкуството да шие. На такъв шивач плащат малко.
Следователно, за да ти плащат скъпо и да не се отегчаваш от работата, научи изкуството си добре.
Станеш ли добър майстор-шивач, всички ще те търсят и добре ще те възнаграждават. Отиваш да свириш някъде и ти подхвърлят десетина лева. След това казваш, че ти дотегнало да свириш. Много просто – не си научил изкуството да свириш. Какво прави добрият майстор-цигулар?
към втори вариант >>
„И ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери“, казва Господ Вседържител.
(втори вариант)
„И ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери“, казва Господ Вседържител.
(–18 ст.) – Значи, ако прилагате новия метод на любовта, ако учите и изпълнявате Божията воля, Бог ще ви бъде Отец, а вие – Негови синове и дъщери.
към втори вариант >>
Станеш ли добър майстор-шивач, всички ще те търсят и добре ще те възнаграждават.
(втори вариант)
Шивачът казва, че му дотегнала работата, не му се шие вече. Щом работата дотегне на човека, това показва, че той не я владее. Значи, шивачът не е придобил изкуството да шие. На такъв шивач плащат малко. Следователно, за да ти плащат скъпо и да не се отегчаваш от работата, научи изкуството си добре.
Станеш ли добър майстор-шивач, всички ще те търсят и добре ще те възнаграждават.
Отиваш да свириш някъде и ти подхвърлят десетина лева. След това казваш, че ти дотегнало да свириш. Много просто – не си научил изкуството да свириш. Какво прави добрият майстор-цигулар? Той свири с любов, и всички остават доволни от него.
към втори вариант >>
(–18 ст.) – Значи, ако прилагате новия метод на любовта, ако учите и изпълнявате Божията воля, Бог ще ви бъде Отец, а вие – Негови синове и дъщери.
(втори вариант)
„И ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери“, казва Господ Вседържител.
(–18 ст.) – Значи, ако прилагате новия метод на любовта, ако учите и изпълнявате Божията воля, Бог ще ви бъде Отец, а вие – Негови синове и дъщери.
към втори вариант >>
Отиваш да свириш някъде и ти подхвърлят десетина лева.
(втори вариант)
Щом работата дотегне на човека, това показва, че той не я владее. Значи, шивачът не е придобил изкуството да шие. На такъв шивач плащат малко. Следователно, за да ти плащат скъпо и да не се отегчаваш от работата, научи изкуството си добре. Станеш ли добър майстор-шивач, всички ще те търсят и добре ще те възнаграждават.
Отиваш да свириш някъде и ти подхвърлят десетина лева.
След това казваш, че ти дотегнало да свириш. Много просто – не си научил изкуството да свириш. Какво прави добрият майстор-цигулар? Той свири с любов, и всички остават доволни от него. Той тегли лъка с увлечение и не мисли за пари, но те се сипят в изобилие.
към втори вариант >>
След това казваш, че ти дотегнало да свириш.
(втори вариант)
Значи, шивачът не е придобил изкуството да шие. На такъв шивач плащат малко. Следователно, за да ти плащат скъпо и да не се отегчаваш от работата, научи изкуството си добре. Станеш ли добър майстор-шивач, всички ще те търсят и добре ще те възнаграждават. Отиваш да свириш някъде и ти подхвърлят десетина лева.
След това казваш, че ти дотегнало да свириш.
Много просто – не си научил изкуството да свириш. Какво прави добрият майстор-цигулар? Той свири с любов, и всички остават доволни от него. Той тегли лъка с увлечение и не мисли за пари, но те се сипят в изобилие. Друг се оплаква, че му дотегнало да говори.
към втори вариант >>
Много просто – не си научил изкуството да свириш.
(втори вариант)
На такъв шивач плащат малко. Следователно, за да ти плащат скъпо и да не се отегчаваш от работата, научи изкуството си добре. Станеш ли добър майстор-шивач, всички ще те търсят и добре ще те възнаграждават. Отиваш да свириш някъде и ти подхвърлят десетина лева. След това казваш, че ти дотегнало да свириш.
Много просто – не си научил изкуството да свириш.
Какво прави добрият майстор-цигулар? Той свири с любов, и всички остават доволни от него. Той тегли лъка с увлечение и не мисли за пари, но те се сипят в изобилие. Друг се оплаква, че му дотегнало да говори. – Защо му дотегнало?
към втори вариант >>
Какво прави добрият майстор-цигулар?
(втори вариант)
Следователно, за да ти плащат скъпо и да не се отегчаваш от работата, научи изкуството си добре. Станеш ли добър майстор-шивач, всички ще те търсят и добре ще те възнаграждават. Отиваш да свириш някъде и ти подхвърлят десетина лева. След това казваш, че ти дотегнало да свириш. Много просто – не си научил изкуството да свириш.
Какво прави добрият майстор-цигулар?
Той свири с любов, и всички остават доволни от него. Той тегли лъка с увлечение и не мисли за пари, но те се сипят в изобилие. Друг се оплаква, че му дотегнало да говори. – Защо му дотегнало? – Защото не е научил изкуството на говоренето.
към втори вариант >>
Той свири с любов, и всички остават доволни от него.
(втори вариант)
Станеш ли добър майстор-шивач, всички ще те търсят и добре ще те възнаграждават. Отиваш да свириш някъде и ти подхвърлят десетина лева. След това казваш, че ти дотегнало да свириш. Много просто – не си научил изкуството да свириш. Какво прави добрият майстор-цигулар?
Той свири с любов, и всички остават доволни от него.
Той тегли лъка с увлечение и не мисли за пари, но те се сипят в изобилие. Друг се оплаква, че му дотегнало да говори. – Защо му дотегнало? – Защото не е научил изкуството на говоренето. Като не могат да свършат работата си, както трябва, мнозина казват: Ще отидем на онзи свят, там ще свършим работата, която на земята не можахме да свършим.
към втори вариант >>
Той тегли лъка с увлечение и не мисли за пари, но те се сипят в изобилие.
(втори вариант)
Отиваш да свириш някъде и ти подхвърлят десетина лева. След това казваш, че ти дотегнало да свириш. Много просто – не си научил изкуството да свириш. Какво прави добрият майстор-цигулар? Той свири с любов, и всички остават доволни от него.
Той тегли лъка с увлечение и не мисли за пари, но те се сипят в изобилие.
Друг се оплаква, че му дотегнало да говори. – Защо му дотегнало? – Защото не е научил изкуството на говоренето. Като не могат да свършат работата си, както трябва, мнозина казват: Ще отидем на онзи свят, там ще свършим работата, която на земята не можахме да свършим. Не е така.
към втори вариант >>
Друг се оплаква, че му дотегнало да говори.
(втори вариант)
След това казваш, че ти дотегнало да свириш. Много просто – не си научил изкуството да свириш. Какво прави добрият майстор-цигулар? Той свири с любов, и всички остават доволни от него. Той тегли лъка с увлечение и не мисли за пари, но те се сипят в изобилие.
Друг се оплаква, че му дотегнало да говори.
– Защо му дотегнало? – Защото не е научил изкуството на говоренето. Като не могат да свършат работата си, както трябва, мнозина казват: Ще отидем на онзи свят, там ще свършим работата, която на земята не можахме да свършим. Не е така. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на онзи свят.
към втори вариант >>
– Защо му дотегнало?
(втори вариант)
Много просто – не си научил изкуството да свириш. Какво прави добрият майстор-цигулар? Той свири с любов, и всички остават доволни от него. Той тегли лъка с увлечение и не мисли за пари, но те се сипят в изобилие. Друг се оплаква, че му дотегнало да говори.
– Защо му дотегнало?
– Защото не е научил изкуството на говоренето. Като не могат да свършат работата си, както трябва, мнозина казват: Ще отидем на онзи свят, там ще свършим работата, която на земята не можахме да свършим. Не е така. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на онзи свят. Каквото направиш на земята, това ще направиш и на онзи свят.
към втори вариант >>
– Защото не е научил изкуството на говоренето.
(втори вариант)
Какво прави добрият майстор-цигулар? Той свири с любов, и всички остават доволни от него. Той тегли лъка с увлечение и не мисли за пари, но те се сипят в изобилие. Друг се оплаква, че му дотегнало да говори. – Защо му дотегнало?
– Защото не е научил изкуството на говоренето.
Като не могат да свършат работата си, както трябва, мнозина казват: Ще отидем на онзи свят, там ще свършим работата, която на земята не можахме да свършим. Не е така. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на онзи свят. Каквото направиш на земята, това ще направиш и на онзи свят. Там условията са по-тежки, отколкото на земята.
към втори вариант >>
Като не могат да свършат работата си, както трябва, мнозина казват: Ще отидем на онзи свят, там ще свършим работата, която на земята не можахме да свършим.
(втори вариант)
Той свири с любов, и всички остават доволни от него. Той тегли лъка с увлечение и не мисли за пари, но те се сипят в изобилие. Друг се оплаква, че му дотегнало да говори. – Защо му дотегнало? – Защото не е научил изкуството на говоренето.
Като не могат да свършат работата си, както трябва, мнозина казват: Ще отидем на онзи свят, там ще свършим работата, която на земята не можахме да свършим.
Не е така. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на онзи свят. Каквото направиш на земята, това ще направиш и на онзи свят. Там условията са по-тежки, отколкото на земята. Богатият, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свят го очаква същото.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Той тегли лъка с увлечение и не мисли за пари, но те се сипят в изобилие. Друг се оплаква, че му дотегнало да говори. – Защо му дотегнало? – Защото не е научил изкуството на говоренето. Като не могат да свършат работата си, както трябва, мнозина казват: Ще отидем на онзи свят, там ще свършим работата, която на земята не можахме да свършим.
Не е така.
Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на онзи свят. Каквото направиш на земята, това ще направиш и на онзи свят. Там условията са по-тежки, отколкото на земята. Богатият, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свят го очаква същото. Много ще пати главата му.
към втори вариант >>
Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на онзи свят.
(втори вариант)
Друг се оплаква, че му дотегнало да говори. – Защо му дотегнало? – Защото не е научил изкуството на говоренето. Като не могат да свършат работата си, както трябва, мнозина казват: Ще отидем на онзи свят, там ще свършим работата, която на земята не можахме да свършим. Не е така.
Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на онзи свят.
Каквото направиш на земята, това ще направиш и на онзи свят. Там условията са по-тежки, отколкото на земята. Богатият, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свят го очаква същото. Много ще пати главата му. И да иска да се удоволства, там няма условия за това.
към втори вариант >>
Каквото направиш на земята, това ще направиш и на онзи свят.
(втори вариант)
– Защо му дотегнало? – Защото не е научил изкуството на говоренето. Като не могат да свършат работата си, както трябва, мнозина казват: Ще отидем на онзи свят, там ще свършим работата, която на земята не можахме да свършим. Не е така. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на онзи свят.
Каквото направиш на земята, това ще направиш и на онзи свят.
Там условията са по-тежки, отколкото на земята. Богатият, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свят го очаква същото. Много ще пати главата му. И да иска да се удоволства, там няма условия за това. Ще се намери в ада и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая да накваси устата му.
към втори вариант >>
Там условията са по-тежки, отколкото на земята.
(втори вариант)
– Защото не е научил изкуството на говоренето. Като не могат да свършат работата си, както трябва, мнозина казват: Ще отидем на онзи свят, там ще свършим работата, която на земята не можахме да свършим. Не е така. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на онзи свят. Каквото направиш на земята, това ще направиш и на онзи свят.
Там условията са по-тежки, отколкото на земята.
Богатият, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свят го очаква същото. Много ще пати главата му. И да иска да се удоволства, там няма условия за това. Ще се намери в ада и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая да накваси устата му. Така се разговарял богатият с Аврама, от когото искал да изпрати бедния Лазар, да му донесе вода, за да накваси пресъхналото си гърло.
към втори вариант >>
Богатият, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свят го очаква същото.
(втори вариант)
Като не могат да свършат работата си, както трябва, мнозина казват: Ще отидем на онзи свят, там ще свършим работата, която на земята не можахме да свършим. Не е така. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на онзи свят. Каквото направиш на земята, това ще направиш и на онзи свят. Там условията са по-тежки, отколкото на земята.
Богатият, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свят го очаква същото.
Много ще пати главата му. И да иска да се удоволства, там няма условия за това. Ще се намери в ада и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая да накваси устата му. Така се разговарял богатият с Аврама, от когото искал да изпрати бедния Лазар, да му донесе вода, за да накваси пресъхналото си гърло. Христос дава примера с богатия и с бедния Лазар, за да изнесе положението на двамата, докато били на земята, а после и в другия свят.
към втори вариант >>
Много ще пати главата му.
(втори вариант)
Не е така. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на онзи свят. Каквото направиш на земята, това ще направиш и на онзи свят. Там условията са по-тежки, отколкото на земята. Богатият, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свят го очаква същото.
Много ще пати главата му.
И да иска да се удоволства, там няма условия за това. Ще се намери в ада и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая да накваси устата му. Така се разговарял богатият с Аврама, от когото искал да изпрати бедния Лазар, да му донесе вода, за да накваси пресъхналото си гърло. Христос дава примера с богатия и с бедния Лазар, за да изнесе положението на двамата, докато били на земята, а после и в другия свят. Богатият ял, пил, но не научил изкуството да яде.
към втори вариант >>
И да иска да се удоволства, там няма условия за това.
(втори вариант)
Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на онзи свят. Каквото направиш на земята, това ще направиш и на онзи свят. Там условията са по-тежки, отколкото на земята. Богатият, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свят го очаква същото. Много ще пати главата му.
И да иска да се удоволства, там няма условия за това.
Ще се намери в ада и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая да накваси устата му. Така се разговарял богатият с Аврама, от когото искал да изпрати бедния Лазар, да му донесе вода, за да накваси пресъхналото си гърло. Христос дава примера с богатия и с бедния Лазар, за да изнесе положението на двамата, докато били на земята, а после и в другия свят. Богатият ял, пил, но не научил изкуството да яде. Който не знае да яде правилно, умира невежа.
към втори вариант >>
Ще се намери в ада и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая да накваси устата му.
(втори вариант)
Каквото направиш на земята, това ще направиш и на онзи свят. Там условията са по-тежки, отколкото на земята. Богатият, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свят го очаква същото. Много ще пати главата му. И да иска да се удоволства, там няма условия за това.
Ще се намери в ада и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая да накваси устата му.
Така се разговарял богатият с Аврама, от когото искал да изпрати бедния Лазар, да му донесе вода, за да накваси пресъхналото си гърло. Христос дава примера с богатия и с бедния Лазар, за да изнесе положението на двамата, докато били на земята, а после и в другия свят. Богатият ял, пил, но не научил изкуството да яде. Който не знае да яде правилно, умира невежа. Лазар не мислеше само за ядене и пиене и научи много неща, които му определиха място в рая.
към втори вариант >>
Така се разговарял богатият с Аврама, от когото искал да изпрати бедния Лазар, да му донесе вода, за да накваси пресъхналото си гърло.
(втори вариант)
Там условията са по-тежки, отколкото на земята. Богатият, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свят го очаква същото. Много ще пати главата му. И да иска да се удоволства, там няма условия за това. Ще се намери в ада и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая да накваси устата му.
Така се разговарял богатият с Аврама, от когото искал да изпрати бедния Лазар, да му донесе вода, за да накваси пресъхналото си гърло.
Христос дава примера с богатия и с бедния Лазар, за да изнесе положението на двамата, докато били на земята, а после и в другия свят. Богатият ял, пил, но не научил изкуството да яде. Който не знае да яде правилно, умира невежа. Лазар не мислеше само за ядене и пиене и научи много неща, които му определиха място в рая.
към втори вариант >>
Христос дава примера с богатия и с бедния Лазар, за да изнесе положението на двамата, докато били на земята, а после и в другия свят.
(втори вариант)
Богатият, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свят го очаква същото. Много ще пати главата му. И да иска да се удоволства, там няма условия за това. Ще се намери в ада и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая да накваси устата му. Така се разговарял богатият с Аврама, от когото искал да изпрати бедния Лазар, да му донесе вода, за да накваси пресъхналото си гърло.
Христос дава примера с богатия и с бедния Лазар, за да изнесе положението на двамата, докато били на земята, а после и в другия свят.
Богатият ял, пил, но не научил изкуството да яде. Който не знае да яде правилно, умира невежа. Лазар не мислеше само за ядене и пиене и научи много неща, които му определиха място в рая.
към втори вариант >>
Богатият ял, пил, но не научил изкуството да яде.
(втори вариант)
Много ще пати главата му. И да иска да се удоволства, там няма условия за това. Ще се намери в ада и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая да накваси устата му. Така се разговарял богатият с Аврама, от когото искал да изпрати бедния Лазар, да му донесе вода, за да накваси пресъхналото си гърло. Христос дава примера с богатия и с бедния Лазар, за да изнесе положението на двамата, докато били на земята, а после и в другия свят.
Богатият ял, пил, но не научил изкуството да яде.
Който не знае да яде правилно, умира невежа. Лазар не мислеше само за ядене и пиене и научи много неща, които му определиха място в рая.
към втори вариант >>
Който не знае да яде правилно, умира невежа.
(втори вариант)
И да иска да се удоволства, там няма условия за това. Ще се намери в ада и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая да накваси устата му. Така се разговарял богатият с Аврама, от когото искал да изпрати бедния Лазар, да му донесе вода, за да накваси пресъхналото си гърло. Христос дава примера с богатия и с бедния Лазар, за да изнесе положението на двамата, докато били на земята, а после и в другия свят. Богатият ял, пил, но не научил изкуството да яде.
Който не знае да яде правилно, умира невежа.
Лазар не мислеше само за ядене и пиене и научи много неща, които му определиха място в рая.
към втори вариант >>
Лазар не мислеше само за ядене и пиене и научи много неща, които му определиха място в рая.
(втори вариант)
Ще се намери в ада и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая да накваси устата му. Така се разговарял богатият с Аврама, от когото искал да изпрати бедния Лазар, да му донесе вода, за да накваси пресъхналото си гърло. Христос дава примера с богатия и с бедния Лазар, за да изнесе положението на двамата, докато били на земята, а после и в другия свят. Богатият ял, пил, но не научил изкуството да яде. Който не знае да яде правилно, умира невежа.
Лазар не мислеше само за ядене и пиене и научи много неща, които му определиха място в рая.
към втори вариант >>
Да се говори на хората за онова, което е писано вече, това значи, да се повтарят нещата.
(втори вариант)
Да се говори на хората за онова, което е писано вече, това значи, да се повтарят нещата.
Ние не се занимаваме с повторение на едни и същи истини. Защо ще повтаряш на човека, че трябва да бъде праведен, добър, да свири добре? Не знае ли той, какво нещо е правдата и добротата? Не знае ли, какво значи да свириш добре? Ще кажете, че който свири, трябва да предава израз на свиренето.
към втори вариант >>
Ние не се занимаваме с повторение на едни и същи истини.
(втори вариант)
Да се говори на хората за онова, което е писано вече, това значи, да се повтарят нещата.
Ние не се занимаваме с повторение на едни и същи истини.
Защо ще повтаряш на човека, че трябва да бъде праведен, добър, да свири добре? Не знае ли той, какво нещо е правдата и добротата? Не знае ли, какво значи да свириш добре? Ще кажете, че който свири, трябва да предава израз на свиренето. Това не се говори.
към втори вариант >>
Защо ще повтаряш на човека, че трябва да бъде праведен, добър, да свири добре?
(втори вариант)
Да се говори на хората за онова, което е писано вече, това значи, да се повтарят нещата. Ние не се занимаваме с повторение на едни и същи истини.
Защо ще повтаряш на човека, че трябва да бъде праведен, добър, да свири добре?
Не знае ли той, какво нещо е правдата и добротата? Не знае ли, какво значи да свириш добре? Ще кажете, че който свири, трябва да предава израз на свиренето. Това не се говори. То само по себе си се чувства.
към втори вариант >>
Не знае ли той, какво нещо е правдата и добротата?
(втори вариант)
Да се говори на хората за онова, което е писано вече, това значи, да се повтарят нещата. Ние не се занимаваме с повторение на едни и същи истини. Защо ще повтаряш на човека, че трябва да бъде праведен, добър, да свири добре?
Не знае ли той, какво нещо е правдата и добротата?
Не знае ли, какво значи да свириш добре? Ще кажете, че който свири, трябва да предава израз на свиренето. Това не се говори. То само по себе си се чувства. Това е все едно, да кажете, че скъпоценният камък трябва да пречупва правилно светлината.
към втори вариант >>
Не знае ли, какво значи да свириш добре?
(втори вариант)
Да се говори на хората за онова, което е писано вече, това значи, да се повтарят нещата. Ние не се занимаваме с повторение на едни и същи истини. Защо ще повтаряш на човека, че трябва да бъде праведен, добър, да свири добре? Не знае ли той, какво нещо е правдата и добротата?
Не знае ли, какво значи да свириш добре?
Ще кажете, че който свири, трябва да предава израз на свиренето. Това не се говори. То само по себе си се чувства. Това е все едно, да кажете, че скъпоценният камък трябва да пречупва правилно светлината. Щом е скъпоценен камък, той, сам по себе си, пречупва правилно светлината, съвършено различно от обикновения, прост камък или стъкло.
към втори вариант >>
Ще кажете, че който свири, трябва да предава израз на свиренето.
(втори вариант)
Да се говори на хората за онова, което е писано вече, това значи, да се повтарят нещата. Ние не се занимаваме с повторение на едни и същи истини. Защо ще повтаряш на човека, че трябва да бъде праведен, добър, да свири добре? Не знае ли той, какво нещо е правдата и добротата? Не знае ли, какво значи да свириш добре?
Ще кажете, че който свири, трябва да предава израз на свиренето.
Това не се говори. То само по себе си се чувства. Това е все едно, да кажете, че скъпоценният камък трябва да пречупва правилно светлината. Щом е скъпоценен камък, той, сам по себе си, пречупва правилно светлината, съвършено различно от обикновения, прост камък или стъкло. Ако насочите скъпоценния камък към една рана, светлината, която той пречупва, ще излекува раната.
към втори вариант >>
Това не се говори.
(втори вариант)
Ние не се занимаваме с повторение на едни и същи истини. Защо ще повтаряш на човека, че трябва да бъде праведен, добър, да свири добре? Не знае ли той, какво нещо е правдата и добротата? Не знае ли, какво значи да свириш добре? Ще кажете, че който свири, трябва да предава израз на свиренето.
Това не се говори.
То само по себе си се чувства. Това е все едно, да кажете, че скъпоценният камък трябва да пречупва правилно светлината. Щом е скъпоценен камък, той, сам по себе си, пречупва правилно светлината, съвършено различно от обикновения, прост камък или стъкло. Ако насочите скъпоценния камък към една рана, светлината, която той пречупва, ще излекува раната. Направите ли същото с обикновения камък, раната няма да се излекува.
към втори вариант >>
То само по себе си се чувства.
(втори вариант)
Защо ще повтаряш на човека, че трябва да бъде праведен, добър, да свири добре? Не знае ли той, какво нещо е правдата и добротата? Не знае ли, какво значи да свириш добре? Ще кажете, че който свири, трябва да предава израз на свиренето. Това не се говори.
То само по себе си се чувства.
Това е все едно, да кажете, че скъпоценният камък трябва да пречупва правилно светлината. Щом е скъпоценен камък, той, сам по себе си, пречупва правилно светлината, съвършено различно от обикновения, прост камък или стъкло. Ако насочите скъпоценния камък към една рана, светлината, която той пречупва, ще излекува раната. Направите ли същото с обикновения камък, раната няма да се излекува. Следователно, не е все едно, дали си учен или невежа.
към втори вариант >>
Това е все едно, да кажете, че скъпоценният камък трябва да пречупва правилно светлината.
(втори вариант)
Не знае ли той, какво нещо е правдата и добротата? Не знае ли, какво значи да свириш добре? Ще кажете, че който свири, трябва да предава израз на свиренето. Това не се говори. То само по себе си се чувства.
Това е все едно, да кажете, че скъпоценният камък трябва да пречупва правилно светлината.
Щом е скъпоценен камък, той, сам по себе си, пречупва правилно светлината, съвършено различно от обикновения, прост камък или стъкло. Ако насочите скъпоценния камък към една рана, светлината, която той пречупва, ще излекува раната. Направите ли същото с обикновения камък, раната няма да се излекува. Следователно, не е все едно, дали си учен или невежа. Ученият пречупва по особен начин светлината на слънцето със своя ум и може да лекува с тази светлина.
към втори вариант >>
Щом е скъпоценен камък, той, сам по себе си, пречупва правилно светлината, съвършено различно от обикновения, прост камък или стъкло.
(втори вариант)
Не знае ли, какво значи да свириш добре? Ще кажете, че който свири, трябва да предава израз на свиренето. Това не се говори. То само по себе си се чувства. Това е все едно, да кажете, че скъпоценният камък трябва да пречупва правилно светлината.
Щом е скъпоценен камък, той, сам по себе си, пречупва правилно светлината, съвършено различно от обикновения, прост камък или стъкло.
Ако насочите скъпоценния камък към една рана, светлината, която той пречупва, ще излекува раната. Направите ли същото с обикновения камък, раната няма да се излекува. Следователно, не е все едно, дали си учен или невежа. Ученият пречупва по особен начин светлината на слънцето със своя ум и може да лекува с тази светлина. Обикновеният човек слабо пречупва светлината на слънцето, поради което не може да помага на ближния си.
към втори вариант >>
Ако насочите скъпоценния камък към една рана, светлината, която той пречупва, ще излекува раната.
(втори вариант)
Ще кажете, че който свири, трябва да предава израз на свиренето. Това не се говори. То само по себе си се чувства. Това е все едно, да кажете, че скъпоценният камък трябва да пречупва правилно светлината. Щом е скъпоценен камък, той, сам по себе си, пречупва правилно светлината, съвършено различно от обикновения, прост камък или стъкло.
Ако насочите скъпоценния камък към една рана, светлината, която той пречупва, ще излекува раната.
Направите ли същото с обикновения камък, раната няма да се излекува. Следователно, не е все едно, дали си учен или невежа. Ученият пречупва по особен начин светлината на слънцето със своя ум и може да лекува с тази светлина. Обикновеният човек слабо пречупва светлината на слънцето, поради което не може да помага на ближния си. – Какво трябва да прави той?
към втори вариант >>
Направите ли същото с обикновения камък, раната няма да се излекува.
(втори вариант)
Това не се говори. То само по себе си се чувства. Това е все едно, да кажете, че скъпоценният камък трябва да пречупва правилно светлината. Щом е скъпоценен камък, той, сам по себе си, пречупва правилно светлината, съвършено различно от обикновения, прост камък или стъкло. Ако насочите скъпоценния камък към една рана, светлината, която той пречупва, ще излекува раната.
Направите ли същото с обикновения камък, раната няма да се излекува.
Следователно, не е все едно, дали си учен или невежа. Ученият пречупва по особен начин светлината на слънцето със своя ум и може да лекува с тази светлина. Обикновеният човек слабо пречупва светлината на слънцето, поради което не може да помага на ближния си. – Какво трябва да прави той? – Да учи и да придобива знания.
към втори вариант >>
Следователно, не е все едно, дали си учен или невежа.
(втори вариант)
То само по себе си се чувства. Това е все едно, да кажете, че скъпоценният камък трябва да пречупва правилно светлината. Щом е скъпоценен камък, той, сам по себе си, пречупва правилно светлината, съвършено различно от обикновения, прост камък или стъкло. Ако насочите скъпоценния камък към една рана, светлината, която той пречупва, ще излекува раната. Направите ли същото с обикновения камък, раната няма да се излекува.
Следователно, не е все едно, дали си учен или невежа.
Ученият пречупва по особен начин светлината на слънцето със своя ум и може да лекува с тази светлина. Обикновеният човек слабо пречупва светлината на слънцето, поради което не може да помага на ближния си. – Какво трябва да прави той? – Да учи и да придобива знания.
към втори вариант >>
Ученият пречупва по особен начин светлината на слънцето със своя ум и може да лекува с тази светлина.
(втори вариант)
Това е все едно, да кажете, че скъпоценният камък трябва да пречупва правилно светлината. Щом е скъпоценен камък, той, сам по себе си, пречупва правилно светлината, съвършено различно от обикновения, прост камък или стъкло. Ако насочите скъпоценния камък към една рана, светлината, която той пречупва, ще излекува раната. Направите ли същото с обикновения камък, раната няма да се излекува. Следователно, не е все едно, дали си учен или невежа.
Ученият пречупва по особен начин светлината на слънцето със своя ум и може да лекува с тази светлина.
Обикновеният човек слабо пречупва светлината на слънцето, поради което не може да помага на ближния си. – Какво трябва да прави той? – Да учи и да придобива знания.
към втори вариант >>
Обикновеният човек слабо пречупва светлината на слънцето, поради което не може да помага на ближния си.
(втори вариант)
Щом е скъпоценен камък, той, сам по себе си, пречупва правилно светлината, съвършено различно от обикновения, прост камък или стъкло. Ако насочите скъпоценния камък към една рана, светлината, която той пречупва, ще излекува раната. Направите ли същото с обикновения камък, раната няма да се излекува. Следователно, не е все едно, дали си учен или невежа. Ученият пречупва по особен начин светлината на слънцето със своя ум и може да лекува с тази светлина.
Обикновеният човек слабо пречупва светлината на слънцето, поради което не може да помага на ближния си.
– Какво трябва да прави той? – Да учи и да придобива знания.
към втори вариант >>
– Какво трябва да прави той?
(втори вариант)
Ако насочите скъпоценния камък към една рана, светлината, която той пречупва, ще излекува раната. Направите ли същото с обикновения камък, раната няма да се излекува. Следователно, не е все едно, дали си учен или невежа. Ученият пречупва по особен начин светлината на слънцето със своя ум и може да лекува с тази светлина. Обикновеният човек слабо пречупва светлината на слънцето, поради което не може да помага на ближния си.
– Какво трябва да прави той?
– Да учи и да придобива знания.
към втори вариант >>
– Да учи и да придобива знания.
(втори вариант)
Направите ли същото с обикновения камък, раната няма да се излекува. Следователно, не е все едно, дали си учен или невежа. Ученият пречупва по особен начин светлината на слънцето със своя ум и може да лекува с тази светлина. Обикновеният човек слабо пречупва светлината на слънцето, поради което не може да помага на ближния си. – Какво трябва да прави той?
– Да учи и да придобива знания.
към втори вариант >>
Като се говори за учение, за знания, хората се обезсърчават и казват: Дотегна ни да учим.
(втори вариант)
Като се говори за учение, за знания, хората се обезсърчават и казват: Дотегна ни да учим.
– Дотегна ви, защото не знаете, как да учите. – Дотегна ни да живеем. – Не знаете да живеете правилно. – Дотегна ни да работим, искаме почивка. – Знаете ли, какво нещо е почивката?
към втори вариант >>
– Дотегна ви, защото не знаете, как да учите.
(втори вариант)
Като се говори за учение, за знания, хората се обезсърчават и казват: Дотегна ни да учим.
– Дотегна ви, защото не знаете, как да учите.
– Дотегна ни да живеем. – Не знаете да живеете правилно. – Дотегна ни да работим, искаме почивка. – Знаете ли, какво нещо е почивката? Върви натоварен кон, господарят му го кара.
към втори вариант >>
– Дотегна ни да живеем.
(втори вариант)
Като се говори за учение, за знания, хората се обезсърчават и казват: Дотегна ни да учим. – Дотегна ви, защото не знаете, как да учите.
– Дотегна ни да живеем.
– Не знаете да живеете правилно. – Дотегна ни да работим, искаме почивка. – Знаете ли, какво нещо е почивката? Върви натоварен кон, господарят му го кара. По едно време господарят се уморява и спира да си почине.
към втори вариант >>
– Не знаете да живеете правилно.
(втори вариант)
Като се говори за учение, за знания, хората се обезсърчават и казват: Дотегна ни да учим. – Дотегна ви, защото не знаете, как да учите. – Дотегна ни да живеем.
– Не знаете да живеете правилно.
– Дотегна ни да работим, искаме почивка. – Знаете ли, какво нещо е почивката? Върви натоварен кон, господарят му го кара. По едно време господарят се уморява и спира да си почине. Той спира, и конят спира.
към втори вариант >>
– Дотегна ни да работим, искаме почивка.
(втори вариант)
Като се говори за учение, за знания, хората се обезсърчават и казват: Дотегна ни да учим. – Дотегна ви, защото не знаете, как да учите. – Дотегна ни да живеем. – Не знаете да живеете правилно.
– Дотегна ни да работим, искаме почивка.
– Знаете ли, какво нещо е почивката? Върви натоварен кон, господарят му го кара. По едно време господарят се уморява и спира да си почине. Той спира, и конят спира. Господарят казва: Ще си почина малко, а с мене заедно и конят ще си почине.
към втори вариант >>
– Знаете ли, какво нещо е почивката?
(втори вариант)
Като се говори за учение, за знания, хората се обезсърчават и казват: Дотегна ни да учим. – Дотегна ви, защото не знаете, как да учите. – Дотегна ни да живеем. – Не знаете да живеете правилно. – Дотегна ни да работим, искаме почивка.
– Знаете ли, какво нещо е почивката?
Върви натоварен кон, господарят му го кара. По едно време господарят се уморява и спира да си почине. Той спира, и конят спира. Господарят казва: Ще си почина малко, а с мене заедно и конят ще си почине. Лъже се той, натовареният кон не си почива.
към втори вариант >>
Върви натоварен кон, господарят му го кара.
(втори вариант)
– Дотегна ви, защото не знаете, как да учите. – Дотегна ни да живеем. – Не знаете да живеете правилно. – Дотегна ни да работим, искаме почивка. – Знаете ли, какво нещо е почивката?
Върви натоварен кон, господарят му го кара.
По едно време господарят се уморява и спира да си почине. Той спира, и конят спира. Господарят казва: Ще си почина малко, а с мене заедно и конят ще си почине. Лъже се той, натовареният кон не си почива. За него е по-добре да продължи пътя си, отколкото да стои на едно място натоварен.
към втори вариант >>
По едно време господарят се уморява и спира да си почине.
(втори вариант)
– Дотегна ни да живеем. – Не знаете да живеете правилно. – Дотегна ни да работим, искаме почивка. – Знаете ли, какво нещо е почивката? Върви натоварен кон, господарят му го кара.
По едно време господарят се уморява и спира да си почине.
Той спира, и конят спира. Господарят казва: Ще си почина малко, а с мене заедно и конят ще си почине. Лъже се той, натовареният кон не си почива. За него е по-добре да продължи пътя си, отколкото да стои на едно място натоварен. Ако искаш и конят да си почине, снеми товара му.
към втори вариант >>
Той спира, и конят спира.
(втори вариант)
– Не знаете да живеете правилно. – Дотегна ни да работим, искаме почивка. – Знаете ли, какво нещо е почивката? Върви натоварен кон, господарят му го кара. По едно време господарят се уморява и спира да си почине.
Той спира, и конят спира.
Господарят казва: Ще си почина малко, а с мене заедно и конят ще си почине. Лъже се той, натовареният кон не си почива. За него е по-добре да продължи пътя си, отколкото да стои на едно място натоварен. Ако искаш и конят да си почине, снеми товара му. – Кой ще го разтоварва сега?
към втори вариант >>
Господарят казва: Ще си почина малко, а с мене заедно и конят ще си почине.
(втори вариант)
– Дотегна ни да работим, искаме почивка. – Знаете ли, какво нещо е почивката? Върви натоварен кон, господарят му го кара. По едно време господарят се уморява и спира да си почине. Той спира, и конят спира.
Господарят казва: Ще си почина малко, а с мене заедно и конят ще си почине.
Лъже се той, натовареният кон не си почива. За него е по-добре да продължи пътя си, отколкото да стои на едно място натоварен. Ако искаш и конят да си почине, снеми товара му. – Кой ще го разтоварва сега? – Това е друг въпрос.
към втори вариант >>
Лъже се той, натовареният кон не си почива.
(втори вариант)
– Знаете ли, какво нещо е почивката? Върви натоварен кон, господарят му го кара. По едно време господарят се уморява и спира да си почине. Той спира, и конят спира. Господарят казва: Ще си почина малко, а с мене заедно и конят ще си почине.
Лъже се той, натовареният кон не си почива.
За него е по-добре да продължи пътя си, отколкото да стои на едно място натоварен. Ако искаш и конят да си почине, снеми товара му. – Кой ще го разтоварва сега? – Това е друг въпрос. И вие се товарите, но, като се уморите, спирате да си починете и казвате: Не си починах.
към втори вариант >>
За него е по-добре да продължи пътя си, отколкото да стои на едно място натоварен.
(втори вариант)
Върви натоварен кон, господарят му го кара. По едно време господарят се уморява и спира да си почине. Той спира, и конят спира. Господарят казва: Ще си почина малко, а с мене заедно и конят ще си почине. Лъже се той, натовареният кон не си почива.
За него е по-добре да продължи пътя си, отколкото да стои на едно място натоварен.
Ако искаш и конят да си почине, снеми товара му. – Кой ще го разтоварва сега? – Това е друг въпрос. И вие се товарите, но, като се уморите, спирате да си починете и казвате: Не си починах. Много естествено, щом си натоварен, не можеш да си починеш.
към втори вариант >>
Ако искаш и конят да си почине, снеми товара му.
(втори вариант)
По едно време господарят се уморява и спира да си почине. Той спира, и конят спира. Господарят казва: Ще си почина малко, а с мене заедно и конят ще си почине. Лъже се той, натовареният кон не си почива. За него е по-добре да продължи пътя си, отколкото да стои на едно място натоварен.
Ако искаш и конят да си почине, снеми товара му.
– Кой ще го разтоварва сега? – Това е друг въпрос. И вие се товарите, но, като се уморите, спирате да си починете и казвате: Не си починах. Много естествено, щом си натоварен, не можеш да си починеш. Защо не снемеш товара си?
към втори вариант >>
– Кой ще го разтоварва сега?
(втори вариант)
Той спира, и конят спира. Господарят казва: Ще си почина малко, а с мене заедно и конят ще си почине. Лъже се той, натовареният кон не си почива. За него е по-добре да продължи пътя си, отколкото да стои на едно място натоварен. Ако искаш и конят да си почине, снеми товара му.
– Кой ще го разтоварва сега?
– Това е друг въпрос. И вие се товарите, но, като се уморите, спирате да си починете и казвате: Не си починах. Много естествено, щом си натоварен, не можеш да си починеш. Защо не снемеш товара си? – Господарят ми не иска.
към втори вариант >>
– Това е друг въпрос.
(втори вариант)
Господарят казва: Ще си почина малко, а с мене заедно и конят ще си почине. Лъже се той, натовареният кон не си почива. За него е по-добре да продължи пътя си, отколкото да стои на едно място натоварен. Ако искаш и конят да си почине, снеми товара му. – Кой ще го разтоварва сега?
– Това е друг въпрос.
И вие се товарите, но, като се уморите, спирате да си починете и казвате: Не си починах. Много естествено, щом си натоварен, не можеш да си починеш. Защо не снемеш товара си? – Господарят ми не иска. Значи и човек, като коня, има господар, които, по свое желание, го товари и разтоварва.
към втори вариант >>
И вие се товарите, но, като се уморите, спирате да си починете и казвате: Не си починах.
(втори вариант)
Лъже се той, натовареният кон не си почива. За него е по-добре да продължи пътя си, отколкото да стои на едно място натоварен. Ако искаш и конят да си почине, снеми товара му. – Кой ще го разтоварва сега? – Това е друг въпрос.
И вие се товарите, но, като се уморите, спирате да си починете и казвате: Не си починах.
Много естествено, щом си натоварен, не можеш да си починеш. Защо не снемеш товара си? – Господарят ми не иска. Значи и човек, като коня, има господар, които, по свое желание, го товари и разтоварва. Свободният човек се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари.
към втори вариант >>
Много естествено, щом си натоварен, не можеш да си починеш.
(втори вариант)
За него е по-добре да продължи пътя си, отколкото да стои на едно място натоварен. Ако искаш и конят да си почине, снеми товара му. – Кой ще го разтоварва сега? – Това е друг въпрос. И вие се товарите, но, като се уморите, спирате да си починете и казвате: Не си починах.
Много естествено, щом си натоварен, не можеш да си починеш.
Защо не снемеш товара си? – Господарят ми не иска. Значи и човек, като коня, има господар, които, по свое желание, го товари и разтоварва. Свободният човек се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари. Кара ли го някой, той е изгубил свободата си.
към втори вариант >>
Защо не снемеш товара си?
(втори вариант)
Ако искаш и конят да си почине, снеми товара му. – Кой ще го разтоварва сега? – Това е друг въпрос. И вие се товарите, но, като се уморите, спирате да си починете и казвате: Не си починах. Много естествено, щом си натоварен, не можеш да си починеш.
Защо не снемеш товара си?
– Господарят ми не иска. Значи и човек, като коня, има господар, които, по свое желание, го товари и разтоварва. Свободният човек се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари. Кара ли го някой, той е изгубил свободата си. Ако си недоволен, обезсърчен, ще знаеш, че имаш господар, който те товари и разтоварва и те кара да вървиш по негово желание.
към втори вариант >>
– Господарят ми не иска.
(втори вариант)
– Кой ще го разтоварва сега? – Това е друг въпрос. И вие се товарите, но, като се уморите, спирате да си починете и казвате: Не си починах. Много естествено, щом си натоварен, не можеш да си починеш. Защо не снемеш товара си?
– Господарят ми не иска.
Значи и човек, като коня, има господар, които, по свое желание, го товари и разтоварва. Свободният човек се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари. Кара ли го някой, той е изгубил свободата си. Ако си недоволен, обезсърчен, ще знаеш, че имаш господар, който те товари и разтоварва и те кара да вървиш по негово желание. При това положение, ти не си свободен.
към втори вариант >>
Значи и човек, като коня, има господар, които, по свое желание, го товари и разтоварва.
(втори вариант)
– Това е друг въпрос. И вие се товарите, но, като се уморите, спирате да си починете и казвате: Не си починах. Много естествено, щом си натоварен, не можеш да си починеш. Защо не снемеш товара си? – Господарят ми не иска.
Значи и човек, като коня, има господар, които, по свое желание, го товари и разтоварва.
Свободният човек се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари. Кара ли го някой, той е изгубил свободата си. Ако си недоволен, обезсърчен, ще знаеш, че имаш господар, който те товари и разтоварва и те кара да вървиш по негово желание. При това положение, ти не си свободен. И затворникът говори за свобода, но след него върви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Върви напред!
към втори вариант >>
Свободният човек се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари.
(втори вариант)
И вие се товарите, но, като се уморите, спирате да си починете и казвате: Не си починах. Много естествено, щом си натоварен, не можеш да си починеш. Защо не снемеш товара си? – Господарят ми не иска. Значи и човек, като коня, има господар, които, по свое желание, го товари и разтоварва.
Свободният човек се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари.
Кара ли го някой, той е изгубил свободата си. Ако си недоволен, обезсърчен, ще знаеш, че имаш господар, който те товари и разтоварва и те кара да вървиш по негово желание. При това положение, ти не си свободен. И затворникът говори за свобода, но след него върви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Върви напред! – Не е ли свободен този човек?
към втори вариант >>
Кара ли го някой, той е изгубил свободата си.
(втори вариант)
Много естествено, щом си натоварен, не можеш да си починеш. Защо не снемеш товара си? – Господарят ми не иска. Значи и човек, като коня, има господар, които, по свое желание, го товари и разтоварва. Свободният човек се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари.
Кара ли го някой, той е изгубил свободата си.
Ако си недоволен, обезсърчен, ще знаеш, че имаш господар, който те товари и разтоварва и те кара да вървиш по негово желание. При това положение, ти не си свободен. И затворникът говори за свобода, но след него върви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Върви напред! – Не е ли свободен този човек? – Щом върви войник след него, не е свободен.
към втори вариант >>
Ако си недоволен, обезсърчен, ще знаеш, че имаш господар, който те товари и разтоварва и те кара да вървиш по негово желание.
(втори вариант)
Защо не снемеш товара си? – Господарят ми не иска. Значи и човек, като коня, има господар, които, по свое желание, го товари и разтоварва. Свободният човек се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари. Кара ли го някой, той е изгубил свободата си.
Ако си недоволен, обезсърчен, ще знаеш, че имаш господар, който те товари и разтоварва и те кара да вървиш по негово желание.
При това положение, ти не си свободен. И затворникът говори за свобода, но след него върви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Върви напред! – Не е ли свободен този човек? – Щом върви войник след него, не е свободен. – Няма ли някаква човещина към ближния?
към втори вариант >>
При това положение, ти не си свободен.
(втори вариант)
– Господарят ми не иска. Значи и човек, като коня, има господар, които, по свое желание, го товари и разтоварва. Свободният човек се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари. Кара ли го някой, той е изгубил свободата си. Ако си недоволен, обезсърчен, ще знаеш, че имаш господар, който те товари и разтоварва и те кара да вървиш по негово желание.
При това положение, ти не си свободен.
И затворникът говори за свобода, но след него върви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Върви напред! – Не е ли свободен този човек? – Щом върви войник след него, не е свободен. – Няма ли някаква човещина към ближния? – Тук не се говори за човещина.
към втори вариант >>
И затворникът говори за свобода, но след него върви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Върви напред!
(втори вариант)
Значи и човек, като коня, има господар, които, по свое желание, го товари и разтоварва. Свободният човек се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари. Кара ли го някой, той е изгубил свободата си. Ако си недоволен, обезсърчен, ще знаеш, че имаш господар, който те товари и разтоварва и те кара да вървиш по негово желание. При това положение, ти не си свободен.
И затворникът говори за свобода, но след него върви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Върви напред!
– Не е ли свободен този човек? – Щом върви войник след него, не е свободен. – Няма ли някаква човещина към ближния? – Тук не се говори за човещина.
към втори вариант >>
– Не е ли свободен този човек?
(втори вариант)
Свободният човек се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари. Кара ли го някой, той е изгубил свободата си. Ако си недоволен, обезсърчен, ще знаеш, че имаш господар, който те товари и разтоварва и те кара да вървиш по негово желание. При това положение, ти не си свободен. И затворникът говори за свобода, но след него върви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Върви напред!
– Не е ли свободен този човек?
– Щом върви войник след него, не е свободен. – Няма ли някаква човещина към ближния? – Тук не се говори за човещина.
към втори вариант >>
– Щом върви войник след него, не е свободен.
(втори вариант)
Кара ли го някой, той е изгубил свободата си. Ако си недоволен, обезсърчен, ще знаеш, че имаш господар, който те товари и разтоварва и те кара да вървиш по негово желание. При това положение, ти не си свободен. И затворникът говори за свобода, но след него върви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Върви напред! – Не е ли свободен този човек?
– Щом върви войник след него, не е свободен.
– Няма ли някаква човещина към ближния? – Тук не се говори за човещина.
към втори вариант >>
– Няма ли някаква човещина към ближния?
(втори вариант)
Ако си недоволен, обезсърчен, ще знаеш, че имаш господар, който те товари и разтоварва и те кара да вървиш по негово желание. При това положение, ти не си свободен. И затворникът говори за свобода, но след него върви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Върви напред! – Не е ли свободен този човек? – Щом върви войник след него, не е свободен.
– Няма ли някаква човещина към ближния?
– Тук не се говори за човещина.
към втори вариант >>
– Тук не се говори за човещина.
(втори вариант)
При това положение, ти не си свободен. И затворникът говори за свобода, но след него върви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Върви напред! – Не е ли свободен този човек? – Щом върви войник след него, не е свободен. – Няма ли някаква човещина към ближния?
– Тук не се говори за човещина.
към втори вариант >>
Всички хора се стремят към свобода, но за да я придобият, трябва да дойдат до вътрешно разбиране на живота.
(втори вариант)
Всички хора се стремят към свобода, но за да я придобият, трябва да дойдат до вътрешно разбиране на живота.
– Не разбираме ли живота? – Разбирате го, но като деца от отделенията. Като се намират пред някаква мъчнотия, те не знаят, как да я разрешат. Кракът им е счупен, боли ги и, ако дойде някой да им помогне, те са недоволни, намират, че грубо се отнася с тях. Като изправя счупения крак, те се питат, защо им причинява толкова болки и страдания.
към втори вариант >>
– Не разбираме ли живота?
(втори вариант)
Всички хора се стремят към свобода, но за да я придобият, трябва да дойдат до вътрешно разбиране на живота.
– Не разбираме ли живота?
– Разбирате го, но като деца от отделенията. Като се намират пред някаква мъчнотия, те не знаят, как да я разрешат. Кракът им е счупен, боли ги и, ако дойде някой да им помогне, те са недоволни, намират, че грубо се отнася с тях. Като изправя счупения крак, те се питат, защо им причинява толкова болки и страдания. Много естествено, човекът владее изкуството да поправя счупени крака.
към втори вариант >>
– Разбирате го, но като деца от отделенията.
(втори вариант)
Всички хора се стремят към свобода, но за да я придобият, трябва да дойдат до вътрешно разбиране на живота. – Не разбираме ли живота?
– Разбирате го, но като деца от отделенията.
Като се намират пред някаква мъчнотия, те не знаят, как да я разрешат. Кракът им е счупен, боли ги и, ако дойде някой да им помогне, те са недоволни, намират, че грубо се отнася с тях. Като изправя счупения крак, те се питат, защо им причинява толкова болки и страдания. Много естествено, човекът владее изкуството да поправя счупени крака. Той има отношение към хора със счупени крака.
към втори вариант >>
Като се намират пред някаква мъчнотия, те не знаят, как да я разрешат.
(втори вариант)
Всички хора се стремят към свобода, но за да я придобият, трябва да дойдат до вътрешно разбиране на живота. – Не разбираме ли живота? – Разбирате го, но като деца от отделенията.
Като се намират пред някаква мъчнотия, те не знаят, как да я разрешат.
Кракът им е счупен, боли ги и, ако дойде някой да им помогне, те са недоволни, намират, че грубо се отнася с тях. Като изправя счупения крак, те се питат, защо им причинява толкова болки и страдания. Много естествено, човекът владее изкуството да поправя счупени крака. Той има отношение към хора със счупени крака. Обаче, счупването на краката им не е негова вина.
към втори вариант >>
Кракът им е счупен, боли ги и, ако дойде някой да им помогне, те са недоволни, намират, че грубо се отнася с тях.
(втори вариант)
Всички хора се стремят към свобода, но за да я придобият, трябва да дойдат до вътрешно разбиране на живота. – Не разбираме ли живота? – Разбирате го, но като деца от отделенията. Като се намират пред някаква мъчнотия, те не знаят, как да я разрешат.
Кракът им е счупен, боли ги и, ако дойде някой да им помогне, те са недоволни, намират, че грубо се отнася с тях.
Като изправя счупения крак, те се питат, защо им причинява толкова болки и страдания. Много естествено, човекът владее изкуството да поправя счупени крака. Той има отношение към хора със счупени крака. Обаче, счупването на краката им не е негова вина. Като стъпва невнимателно, човек може да се подхлъзне и да счупи крака си.
към втори вариант >>
Като изправя счупения крак, те се питат, защо им причинява толкова болки и страдания.
(втори вариант)
Всички хора се стремят към свобода, но за да я придобият, трябва да дойдат до вътрешно разбиране на живота. – Не разбираме ли живота? – Разбирате го, но като деца от отделенията. Като се намират пред някаква мъчнотия, те не знаят, как да я разрешат. Кракът им е счупен, боли ги и, ако дойде някой да им помогне, те са недоволни, намират, че грубо се отнася с тях.
Като изправя счупения крак, те се питат, защо им причинява толкова болки и страдания.
Много естествено, човекът владее изкуството да поправя счупени крака. Той има отношение към хора със счупени крака. Обаче, счупването на краката им не е негова вина. Като стъпва невнимателно, човек може да се подхлъзне и да счупи крака си. Следователно, който не приема помощта на лекаря съзнателно и с благодарност, той не разбира живота.
към втори вариант >>
Много естествено, човекът владее изкуството да поправя счупени крака.
(втори вариант)
– Не разбираме ли живота? – Разбирате го, но като деца от отделенията. Като се намират пред някаква мъчнотия, те не знаят, как да я разрешат. Кракът им е счупен, боли ги и, ако дойде някой да им помогне, те са недоволни, намират, че грубо се отнася с тях. Като изправя счупения крак, те се питат, защо им причинява толкова болки и страдания.
Много естествено, човекът владее изкуството да поправя счупени крака.
Той има отношение към хора със счупени крака. Обаче, счупването на краката им не е негова вина. Като стъпва невнимателно, човек може да се подхлъзне и да счупи крака си. Следователно, който не приема помощта на лекаря съзнателно и с благодарност, той не разбира живота. Който разбира живота, не пита, защо е трябвало да счупи крака си.
към втори вариант >>
Той има отношение към хора със счупени крака.
(втори вариант)
– Разбирате го, но като деца от отделенията. Като се намират пред някаква мъчнотия, те не знаят, как да я разрешат. Кракът им е счупен, боли ги и, ако дойде някой да им помогне, те са недоволни, намират, че грубо се отнася с тях. Като изправя счупения крак, те се питат, защо им причинява толкова болки и страдания. Много естествено, човекът владее изкуството да поправя счупени крака.
Той има отношение към хора със счупени крака.
Обаче, счупването на краката им не е негова вина. Като стъпва невнимателно, човек може да се подхлъзне и да счупи крака си. Следователно, който не приема помощта на лекаря съзнателно и с благодарност, той не разбира живота. Който разбира живота, не пита, защо е трябвало да счупи крака си. Защо само на него се случило това изпитание?
към втори вариант >>
Обаче, счупването на краката им не е негова вина.
(втори вариант)
Като се намират пред някаква мъчнотия, те не знаят, как да я разрешат. Кракът им е счупен, боли ги и, ако дойде някой да им помогне, те са недоволни, намират, че грубо се отнася с тях. Като изправя счупения крак, те се питат, защо им причинява толкова болки и страдания. Много естествено, човекът владее изкуството да поправя счупени крака. Той има отношение към хора със счупени крака.
Обаче, счупването на краката им не е негова вина.
Като стъпва невнимателно, човек може да се подхлъзне и да счупи крака си. Следователно, който не приема помощта на лекаря съзнателно и с благодарност, той не разбира живота. Който разбира живота, не пита, защо е трябвало да счупи крака си. Защо само на него се случило това изпитание? Той не подозира, че почти всички хора са болни, със счупени или навехнати крака.
към втори вариант >>
Като стъпва невнимателно, човек може да се подхлъзне и да счупи крака си.
(втори вариант)
Кракът им е счупен, боли ги и, ако дойде някой да им помогне, те са недоволни, намират, че грубо се отнася с тях. Като изправя счупения крак, те се питат, защо им причинява толкова болки и страдания. Много естествено, човекът владее изкуството да поправя счупени крака. Той има отношение към хора със счупени крака. Обаче, счупването на краката им не е негова вина.
Като стъпва невнимателно, човек може да се подхлъзне и да счупи крака си.
Следователно, който не приема помощта на лекаря съзнателно и с благодарност, той не разбира живота. Който разбира живота, не пита, защо е трябвало да счупи крака си. Защо само на него се случило това изпитание? Той не подозира, че почти всички хора са болни, със счупени или навехнати крака. Радвайте се, че има майстори-лекари, които могат да изправят физическите и психическите недъзи на човека.
към втори вариант >>
Следователно, който не приема помощта на лекаря съзнателно и с благодарност, той не разбира живота.
(втори вариант)
Като изправя счупения крак, те се питат, защо им причинява толкова болки и страдания. Много естествено, човекът владее изкуството да поправя счупени крака. Той има отношение към хора със счупени крака. Обаче, счупването на краката им не е негова вина. Като стъпва невнимателно, човек може да се подхлъзне и да счупи крака си.
Следователно, който не приема помощта на лекаря съзнателно и с благодарност, той не разбира живота.
Който разбира живота, не пита, защо е трябвало да счупи крака си. Защо само на него се случило това изпитание? Той не подозира, че почти всички хора са болни, със счупени или навехнати крака. Радвайте се, че има майстори-лекари, които могат да изправят физическите и психическите недъзи на човека.
към втори вариант >>
Който разбира живота, не пита, защо е трябвало да счупи крака си.
(втори вариант)
Много естествено, човекът владее изкуството да поправя счупени крака. Той има отношение към хора със счупени крака. Обаче, счупването на краката им не е негова вина. Като стъпва невнимателно, човек може да се подхлъзне и да счупи крака си. Следователно, който не приема помощта на лекаря съзнателно и с благодарност, той не разбира живота.
Който разбира живота, не пита, защо е трябвало да счупи крака си.
Защо само на него се случило това изпитание? Той не подозира, че почти всички хора са болни, със счупени или навехнати крака. Радвайте се, че има майстори-лекари, които могат да изправят физическите и психическите недъзи на човека.
към втори вариант >>
Защо само на него се случило това изпитание?
(втори вариант)
Той има отношение към хора със счупени крака. Обаче, счупването на краката им не е негова вина. Като стъпва невнимателно, човек може да се подхлъзне и да счупи крака си. Следователно, който не приема помощта на лекаря съзнателно и с благодарност, той не разбира живота. Който разбира живота, не пита, защо е трябвало да счупи крака си.
Защо само на него се случило това изпитание?
Той не подозира, че почти всички хора са болни, със счупени или навехнати крака. Радвайте се, че има майстори-лекари, които могат да изправят физическите и психическите недъзи на човека.
към втори вариант >>
Той не подозира, че почти всички хора са болни, със счупени или навехнати крака.
(втори вариант)
Обаче, счупването на краката им не е негова вина. Като стъпва невнимателно, човек може да се подхлъзне и да счупи крака си. Следователно, който не приема помощта на лекаря съзнателно и с благодарност, той не разбира живота. Който разбира живота, не пита, защо е трябвало да счупи крака си. Защо само на него се случило това изпитание?
Той не подозира, че почти всички хора са болни, със счупени или навехнати крака.
Радвайте се, че има майстори-лекари, които могат да изправят физическите и психическите недъзи на човека.
към втори вариант >>
Радвайте се, че има майстори-лекари, които могат да изправят физическите и психическите недъзи на човека.
(втори вариант)
Като стъпва невнимателно, човек може да се подхлъзне и да счупи крака си. Следователно, който не приема помощта на лекаря съзнателно и с благодарност, той не разбира живота. Който разбира живота, не пита, защо е трябвало да счупи крака си. Защо само на него се случило това изпитание? Той не подозира, че почти всички хора са болни, със счупени или навехнати крака.
Радвайте се, че има майстори-лекари, които могат да изправят физическите и психическите недъзи на човека.
към втори вариант >>
Мнозина се оплакват от голяма чувствителност, не позволяват да се докосне някой до тях.
(втори вариант)
Мнозина се оплакват от голяма чувствителност, не позволяват да се докосне някой до тях.
Това е болезнено явление. Докато са живи, могат да се запазят от докосването на хората, но какво ще правят, като умрат? Не само че ще се докосват до тях, но ще ги хващат за главата и за краката, ще ги обръщат ту на една, ту на друга страна. Съзнанието на умрелия е още в тялото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума. Следи, какво правят близките му, и мълчи.
към втори вариант >>
Това е болезнено явление.
(втори вариант)
Мнозина се оплакват от голяма чувствителност, не позволяват да се докосне някой до тях.
Това е болезнено явление.
Докато са живи, могат да се запазят от докосването на хората, но какво ще правят, като умрат? Не само че ще се докосват до тях, но ще ги хващат за главата и за краката, ще ги обръщат ту на една, ту на друга страна. Съзнанието на умрелия е още в тялото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума. Следи, какво правят близките му, и мълчи. Свещеникът чете молитви и след това казва на присъстващите да хвърлят по малко пръст в гроба.
към втори вариант >>
Докато са живи, могат да се запазят от докосването на хората, но какво ще правят, като умрат?
(втори вариант)
Мнозина се оплакват от голяма чувствителност, не позволяват да се докосне някой до тях. Това е болезнено явление.
Докато са живи, могат да се запазят от докосването на хората, но какво ще правят, като умрат?
Не само че ще се докосват до тях, но ще ги хващат за главата и за краката, ще ги обръщат ту на една, ту на друга страна. Съзнанието на умрелия е още в тялото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума. Следи, какво правят близките му, и мълчи. Свещеникът чете молитви и след това казва на присъстващите да хвърлят по малко пръст в гроба. Той се мъчи, но е принуден да търпи.
към втори вариант >>
Не само че ще се докосват до тях, но ще ги хващат за главата и за краката, ще ги обръщат ту на една, ту на друга страна.
(втори вариант)
Мнозина се оплакват от голяма чувствителност, не позволяват да се докосне някой до тях. Това е болезнено явление. Докато са живи, могат да се запазят от докосването на хората, но какво ще правят, като умрат?
Не само че ще се докосват до тях, но ще ги хващат за главата и за краката, ще ги обръщат ту на една, ту на друга страна.
Съзнанието на умрелия е още в тялото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума. Следи, какво правят близките му, и мълчи. Свещеникът чете молитви и след това казва на присъстващите да хвърлят по малко пръст в гроба. Той се мъчи, но е принуден да търпи. За да се освободи от тези страдания, докато е жив още, човек трябва да живее правилно.
към втори вариант >>
Съзнанието на умрелия е още в тялото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума.
(втори вариант)
Мнозина се оплакват от голяма чувствителност, не позволяват да се докосне някой до тях. Това е болезнено явление. Докато са живи, могат да се запазят от докосването на хората, но какво ще правят, като умрат? Не само че ще се докосват до тях, но ще ги хващат за главата и за краката, ще ги обръщат ту на една, ту на друга страна.
Съзнанието на умрелия е още в тялото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума.
Следи, какво правят близките му, и мълчи. Свещеникът чете молитви и след това казва на присъстващите да хвърлят по малко пръст в гроба. Той се мъчи, но е принуден да търпи. За да се освободи от тези страдания, докато е жив още, човек трябва да живее правилно. Дойде ли до положението, да го хващат за главата и краката, да го спущат в гроба, нищо друго не му остава, освен да се моли на Господа, да го прати отново на земята, да се научи, как да живее.
към втори вариант >>
Следи, какво правят близките му, и мълчи.
(втори вариант)
Мнозина се оплакват от голяма чувствителност, не позволяват да се докосне някой до тях. Това е болезнено явление. Докато са живи, могат да се запазят от докосването на хората, но какво ще правят, като умрат? Не само че ще се докосват до тях, но ще ги хващат за главата и за краката, ще ги обръщат ту на една, ту на друга страна. Съзнанието на умрелия е още в тялото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума.
Следи, какво правят близките му, и мълчи.
Свещеникът чете молитви и след това казва на присъстващите да хвърлят по малко пръст в гроба. Той се мъчи, но е принуден да търпи. За да се освободи от тези страдания, докато е жив още, човек трябва да живее правилно. Дойде ли до положението, да го хващат за главата и краката, да го спущат в гроба, нищо друго не му остава, освен да се моли на Господа, да го прати отново на земята, да се научи, как да живее. Ще кажете, че това е заблуждение.
към втори вариант >>
Свещеникът чете молитви и след това казва на присъстващите да хвърлят по малко пръст в гроба.
(втори вариант)
Това е болезнено явление. Докато са живи, могат да се запазят от докосването на хората, но какво ще правят, като умрат? Не само че ще се докосват до тях, но ще ги хващат за главата и за краката, ще ги обръщат ту на една, ту на друга страна. Съзнанието на умрелия е още в тялото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума. Следи, какво правят близките му, и мълчи.
Свещеникът чете молитви и след това казва на присъстващите да хвърлят по малко пръст в гроба.
Той се мъчи, но е принуден да търпи. За да се освободи от тези страдания, докато е жив още, човек трябва да живее правилно. Дойде ли до положението, да го хващат за главата и краката, да го спущат в гроба, нищо друго не му остава, освен да се моли на Господа, да го прати отново на земята, да се научи, как да живее. Ще кажете, че това е заблуждение. Като умре, човек трябва да се моли, втори път да дойде на земята.
към втори вариант >>
Той се мъчи, но е принуден да търпи.
(втори вариант)
Докато са живи, могат да се запазят от докосването на хората, но какво ще правят, като умрат? Не само че ще се докосват до тях, но ще ги хващат за главата и за краката, ще ги обръщат ту на една, ту на друга страна. Съзнанието на умрелия е още в тялото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума. Следи, какво правят близките му, и мълчи. Свещеникът чете молитви и след това казва на присъстващите да хвърлят по малко пръст в гроба.
Той се мъчи, но е принуден да търпи.
За да се освободи от тези страдания, докато е жив още, човек трябва да живее правилно. Дойде ли до положението, да го хващат за главата и краката, да го спущат в гроба, нищо друго не му остава, освен да се моли на Господа, да го прати отново на земята, да се научи, как да живее. Ще кажете, че това е заблуждение. Като умре, човек трябва да се моли, втори път да дойде на земята. Не е заблуждение това.
към втори вариант >>
За да се освободи от тези страдания, докато е жив още, човек трябва да живее правилно.
(втори вариант)
Не само че ще се докосват до тях, но ще ги хващат за главата и за краката, ще ги обръщат ту на една, ту на друга страна. Съзнанието на умрелия е още в тялото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума. Следи, какво правят близките му, и мълчи. Свещеникът чете молитви и след това казва на присъстващите да хвърлят по малко пръст в гроба. Той се мъчи, но е принуден да търпи.
За да се освободи от тези страдания, докато е жив още, човек трябва да живее правилно.
Дойде ли до положението, да го хващат за главата и краката, да го спущат в гроба, нищо друго не му остава, освен да се моли на Господа, да го прати отново на земята, да се научи, как да живее. Ще кажете, че това е заблуждение. Като умре, човек трябва да се моли, втори път да дойде на земята. Не е заблуждение това. Като е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно.
към втори вариант >>
Дойде ли до положението, да го хващат за главата и краката, да го спущат в гроба, нищо друго не му остава, освен да се моли на Господа, да го прати отново на земята, да се научи, как да живее.
(втори вариант)
Съзнанието на умрелия е още в тялото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума. Следи, какво правят близките му, и мълчи. Свещеникът чете молитви и след това казва на присъстващите да хвърлят по малко пръст в гроба. Той се мъчи, но е принуден да търпи. За да се освободи от тези страдания, докато е жив още, човек трябва да живее правилно.
Дойде ли до положението, да го хващат за главата и краката, да го спущат в гроба, нищо друго не му остава, освен да се моли на Господа, да го прати отново на земята, да се научи, как да живее.
Ще кажете, че това е заблуждение. Като умре, човек трябва да се моли, втори път да дойде на земята. Не е заблуждение това. Като е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно. Докато не постигне това, той ще дохожда много пъти на земята.
към втори вариант >>
Ще кажете, че това е заблуждение.
(втори вариант)
Следи, какво правят близките му, и мълчи. Свещеникът чете молитви и след това казва на присъстващите да хвърлят по малко пръст в гроба. Той се мъчи, но е принуден да търпи. За да се освободи от тези страдания, докато е жив още, човек трябва да живее правилно. Дойде ли до положението, да го хващат за главата и краката, да го спущат в гроба, нищо друго не му остава, освен да се моли на Господа, да го прати отново на земята, да се научи, как да живее.
Ще кажете, че това е заблуждение.
Като умре, човек трябва да се моли, втори път да дойде на земята. Не е заблуждение това. Като е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно. Докато не постигне това, той ще дохожда много пъти на земята. Задачата на човека е да се усъвършенства.
към втори вариант >>
Като умре, човек трябва да се моли, втори път да дойде на земята.
(втори вариант)
Свещеникът чете молитви и след това казва на присъстващите да хвърлят по малко пръст в гроба. Той се мъчи, но е принуден да търпи. За да се освободи от тези страдания, докато е жив още, човек трябва да живее правилно. Дойде ли до положението, да го хващат за главата и краката, да го спущат в гроба, нищо друго не му остава, освен да се моли на Господа, да го прати отново на земята, да се научи, как да живее. Ще кажете, че това е заблуждение.
Като умре, човек трябва да се моли, втори път да дойде на земята.
Не е заблуждение това. Като е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно. Докато не постигне това, той ще дохожда много пъти на земята. Задачата на човека е да се усъвършенства. Това не се постига в един живот.
към втори вариант >>
Не е заблуждение това.
(втори вариант)
Той се мъчи, но е принуден да търпи. За да се освободи от тези страдания, докато е жив още, човек трябва да живее правилно. Дойде ли до положението, да го хващат за главата и краката, да го спущат в гроба, нищо друго не му остава, освен да се моли на Господа, да го прати отново на земята, да се научи, как да живее. Ще кажете, че това е заблуждение. Като умре, човек трябва да се моли, втори път да дойде на земята.
Не е заблуждение това.
Като е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно. Докато не постигне това, той ще дохожда много пъти на земята. Задачата на човека е да се усъвършенства. Това не се постига в един живот. Много пъти ще се ражда и преражда човек, докато постигне съвършенство.
към втори вариант >>
Като е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно.
(втори вариант)
За да се освободи от тези страдания, докато е жив още, човек трябва да живее правилно. Дойде ли до положението, да го хващат за главата и краката, да го спущат в гроба, нищо друго не му остава, освен да се моли на Господа, да го прати отново на земята, да се научи, как да живее. Ще кажете, че това е заблуждение. Като умре, човек трябва да се моли, втори път да дойде на земята. Не е заблуждение това.
Като е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно.
Докато не постигне това, той ще дохожда много пъти на земята. Задачата на човека е да се усъвършенства. Това не се постига в един живот. Много пъти ще се ражда и преражда човек, докато постигне съвършенство.
към втори вариант >>
Докато не постигне това, той ще дохожда много пъти на земята.
(втори вариант)
Дойде ли до положението, да го хващат за главата и краката, да го спущат в гроба, нищо друго не му остава, освен да се моли на Господа, да го прати отново на земята, да се научи, как да живее. Ще кажете, че това е заблуждение. Като умре, човек трябва да се моли, втори път да дойде на земята. Не е заблуждение това. Като е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно.
Докато не постигне това, той ще дохожда много пъти на земята.
Задачата на човека е да се усъвършенства. Това не се постига в един живот. Много пъти ще се ражда и преражда човек, докато постигне съвършенство.
към втори вариант >>
Задачата на човека е да се усъвършенства.
(втори вариант)
Ще кажете, че това е заблуждение. Като умре, човек трябва да се моли, втори път да дойде на земята. Не е заблуждение това. Като е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно. Докато не постигне това, той ще дохожда много пъти на земята.
Задачата на човека е да се усъвършенства.
Това не се постига в един живот. Много пъти ще се ражда и преражда човек, докато постигне съвършенство.
към втори вариант >>
Това не се постига в един живот.
(втори вариант)
Като умре, човек трябва да се моли, втори път да дойде на земята. Не е заблуждение това. Като е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно. Докато не постигне това, той ще дохожда много пъти на земята. Задачата на човека е да се усъвършенства.
Това не се постига в един живот.
Много пъти ще се ражда и преражда човек, докато постигне съвършенство.
към втори вариант >>
Много пъти ще се ражда и преражда човек, докато постигне съвършенство.
(втори вариант)
Не е заблуждение това. Като е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно. Докато не постигне това, той ще дохожда много пъти на земята. Задачата на човека е да се усъвършенства. Това не се постига в един живот.
Много пъти ще се ражда и преражда човек, докато постигне съвършенство.
към втори вариант >>
Сега, това е учението на слугите, които страдат от своето положение.
(втори вариант)
Сега, това е учението на слугите, които страдат от своето положение.
Да дойдем до служенето с любов. Докато постигнете това изкуство, ще минавате през опасни, мъчни и неприятни места. Какви са тези места, не е нужно да се описват. Щом сте тръгнали на път, неизбежно ще минете през тях. Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина.
към втори вариант >>
Да дойдем до служенето с любов.
(втори вариант)
Сега, това е учението на слугите, които страдат от своето положение.
Да дойдем до служенето с любов.
Докато постигнете това изкуство, ще минавате през опасни, мъчни и неприятни места. Какви са тези места, не е нужно да се описват. Щом сте тръгнали на път, неизбежно ще минете през тях. Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-големи мъчнотии срещате.
към втори вариант >>
Докато постигнете това изкуство, ще минавате през опасни, мъчни и неприятни места.
(втори вариант)
Сега, това е учението на слугите, които страдат от своето положение. Да дойдем до служенето с любов.
Докато постигнете това изкуство, ще минавате през опасни, мъчни и неприятни места.
Какви са тези места, не е нужно да се описват. Щом сте тръгнали на път, неизбежно ще минете през тях. Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-големи мъчнотии срещате. Това не е за обезсърчаване, но трябва да знаете, че не може да избегнете мъчнотиите.
към втори вариант >>
Какви са тези места, не е нужно да се описват.
(втори вариант)
Сега, това е учението на слугите, които страдат от своето положение. Да дойдем до служенето с любов. Докато постигнете това изкуство, ще минавате през опасни, мъчни и неприятни места.
Какви са тези места, не е нужно да се описват.
Щом сте тръгнали на път, неизбежно ще минете през тях. Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-големи мъчнотии срещате. Това не е за обезсърчаване, но трябва да знаете, че не може да избегнете мъчнотиите. Опасности и мъчнотии има и при качването, и при слизането.
към втори вариант >>
Щом сте тръгнали на път, неизбежно ще минете през тях.
(втори вариант)
Сега, това е учението на слугите, които страдат от своето положение. Да дойдем до служенето с любов. Докато постигнете това изкуство, ще минавате през опасни, мъчни и неприятни места. Какви са тези места, не е нужно да се описват.
Щом сте тръгнали на път, неизбежно ще минете през тях.
Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-големи мъчнотии срещате. Това не е за обезсърчаване, но трябва да знаете, че не може да избегнете мъчнотиите. Опасности и мъчнотии има и при качването, и при слизането. Каже ли някой, че не трябва да се качва по високите планини, той е на крив път.
към втори вариант >>
Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина.
(втори вариант)
Сега, това е учението на слугите, които страдат от своето положение. Да дойдем до служенето с любов. Докато постигнете това изкуство, ще минавате през опасни, мъчни и неприятни места. Какви са тези места, не е нужно да се описват. Щом сте тръгнали на път, неизбежно ще минете през тях.
Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина.
Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-големи мъчнотии срещате. Това не е за обезсърчаване, но трябва да знаете, че не може да избегнете мъчнотиите. Опасности и мъчнотии има и при качването, и при слизането. Каже ли някой, че не трябва да се качва по високите планини, той е на крив път. Щом живееш на земята, и ще се качваш, и ще слизаш.
към втори вариант >>
Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-големи мъчнотии срещате.
(втори вариант)
Да дойдем до служенето с любов. Докато постигнете това изкуство, ще минавате през опасни, мъчни и неприятни места. Какви са тези места, не е нужно да се описват. Щом сте тръгнали на път, неизбежно ще минете през тях. Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина.
Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-големи мъчнотии срещате.
Това не е за обезсърчаване, но трябва да знаете, че не може да избегнете мъчнотиите. Опасности и мъчнотии има и при качването, и при слизането. Каже ли някой, че не трябва да се качва по високите планини, той е на крив път. Щом живееш на земята, и ще се качваш, и ще слизаш. Само така ще придобиваш знания, които осмислят страданията.
към втори вариант >>
Това не е за обезсърчаване, но трябва да знаете, че не може да избегнете мъчнотиите.
(втори вариант)
Докато постигнете това изкуство, ще минавате през опасни, мъчни и неприятни места. Какви са тези места, не е нужно да се описват. Щом сте тръгнали на път, неизбежно ще минете през тях. Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-големи мъчнотии срещате.
Това не е за обезсърчаване, но трябва да знаете, че не може да избегнете мъчнотиите.
Опасности и мъчнотии има и при качването, и при слизането. Каже ли някой, че не трябва да се качва по високите планини, той е на крив път. Щом живееш на земята, и ще се качваш, и ще слизаш. Само така ще придобиваш знания, които осмислят страданията. Като придобие знания, човек казва: Заслужава човек да страда.
към втори вариант >>
Опасности и мъчнотии има и при качването, и при слизането.
(втори вариант)
Какви са тези места, не е нужно да се описват. Щом сте тръгнали на път, неизбежно ще минете през тях. Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-големи мъчнотии срещате. Това не е за обезсърчаване, но трябва да знаете, че не може да избегнете мъчнотиите.
Опасности и мъчнотии има и при качването, и при слизането.
Каже ли някой, че не трябва да се качва по високите планини, той е на крив път. Щом живееш на земята, и ще се качваш, и ще слизаш. Само така ще придобиваш знания, които осмислят страданията. Като придобие знания, човек казва: Заслужава човек да страда. Знанието обогатява и повдига човека.
към втори вариант >>
Каже ли някой, че не трябва да се качва по високите планини, той е на крив път.
(втори вариант)
Щом сте тръгнали на път, неизбежно ще минете през тях. Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-големи мъчнотии срещате. Това не е за обезсърчаване, но трябва да знаете, че не може да избегнете мъчнотиите. Опасности и мъчнотии има и при качването, и при слизането.
Каже ли някой, че не трябва да се качва по високите планини, той е на крив път.
Щом живееш на земята, и ще се качваш, и ще слизаш. Само така ще придобиваш знания, които осмислят страданията. Като придобие знания, човек казва: Заслужава човек да страда. Знанието обогатява и повдига човека. И Христос дойде на земята да пострада и да научи нещо.
към втори вариант >>
Щом живееш на земята, и ще се качваш, и ще слизаш.
(втори вариант)
Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-големи мъчнотии срещате. Това не е за обезсърчаване, но трябва да знаете, че не може да избегнете мъчнотиите. Опасности и мъчнотии има и при качването, и при слизането. Каже ли някой, че не трябва да се качва по високите планини, той е на крив път.
Щом живееш на земята, и ще се качваш, и ще слизаш.
Само така ще придобиваш знания, които осмислят страданията. Като придобие знания, човек казва: Заслужава човек да страда. Знанието обогатява и повдига човека. И Христос дойде на земята да пострада и да научи нещо. Той не знаеше, какво нещо е неблагодарността.
към втори вариант >>
Само така ще придобиваш знания, които осмислят страданията.
(втори вариант)
Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-големи мъчнотии срещате. Това не е за обезсърчаване, но трябва да знаете, че не може да избегнете мъчнотиите. Опасности и мъчнотии има и при качването, и при слизането. Каже ли някой, че не трябва да се качва по високите планини, той е на крив път. Щом живееш на земята, и ще се качваш, и ще слизаш.
Само така ще придобиваш знания, които осмислят страданията.
Като придобие знания, човек казва: Заслужава човек да страда. Знанието обогатява и повдига човека. И Христос дойде на земята да пострада и да научи нещо. Той не знаеше, какво нещо е неблагодарността. Той не можеше да си представи, как е възможно да направиш добро и да ти се отговори с неблагодарност.
към втори вариант >>
Като придобие знания, човек казва: Заслужава човек да страда.
(втори вариант)
Това не е за обезсърчаване, но трябва да знаете, че не може да избегнете мъчнотиите. Опасности и мъчнотии има и при качването, и при слизането. Каже ли някой, че не трябва да се качва по високите планини, той е на крив път. Щом живееш на земята, и ще се качваш, и ще слизаш. Само така ще придобиваш знания, които осмислят страданията.
Като придобие знания, човек казва: Заслужава човек да страда.
Знанието обогатява и повдига човека. И Христос дойде на земята да пострада и да научи нещо. Той не знаеше, какво нещо е неблагодарността. Той не можеше да си представи, как е възможно да направиш добро и да ти се отговори с неблагодарност. Това научи Той на земята между хората.
към втори вариант >>
Знанието обогатява и повдига човека.
(втори вариант)
Опасности и мъчнотии има и при качването, и при слизането. Каже ли някой, че не трябва да се качва по високите планини, той е на крив път. Щом живееш на земята, и ще се качваш, и ще слизаш. Само така ще придобиваш знания, които осмислят страданията. Като придобие знания, човек казва: Заслужава човек да страда.
Знанието обогатява и повдига човека.
И Христос дойде на земята да пострада и да научи нещо. Той не знаеше, какво нещо е неблагодарността. Той не можеше да си представи, как е възможно да направиш добро и да ти се отговори с неблагодарност. Това научи Той на земята между хората. Какви ли не подозрения, съмнения и хули не се сипаха по Негов адрес.
към втори вариант >>
И Христос дойде на земята да пострада и да научи нещо.
(втори вариант)
Каже ли някой, че не трябва да се качва по високите планини, той е на крив път. Щом живееш на земята, и ще се качваш, и ще слизаш. Само така ще придобиваш знания, които осмислят страданията. Като придобие знания, човек казва: Заслужава човек да страда. Знанието обогатява и повдига човека.
И Христос дойде на земята да пострада и да научи нещо.
Той не знаеше, какво нещо е неблагодарността. Той не можеше да си представи, как е възможно да направиш добро и да ти се отговори с неблагодарност. Това научи Той на земята между хората. Какви ли не подозрения, съмнения и хули не се сипаха по Негов адрес.
към втори вариант >>
Той не знаеше, какво нещо е неблагодарността.
(втори вариант)
Щом живееш на земята, и ще се качваш, и ще слизаш. Само така ще придобиваш знания, които осмислят страданията. Като придобие знания, човек казва: Заслужава човек да страда. Знанието обогатява и повдига човека. И Христос дойде на земята да пострада и да научи нещо.
Той не знаеше, какво нещо е неблагодарността.
Той не можеше да си представи, как е възможно да направиш добро и да ти се отговори с неблагодарност. Това научи Той на земята между хората. Какви ли не подозрения, съмнения и хули не се сипаха по Негов адрес.
към втори вариант >>
Той не можеше да си представи, как е възможно да направиш добро и да ти се отговори с неблагодарност.
(втори вариант)
Само така ще придобиваш знания, които осмислят страданията. Като придобие знания, човек казва: Заслужава човек да страда. Знанието обогатява и повдига човека. И Христос дойде на земята да пострада и да научи нещо. Той не знаеше, какво нещо е неблагодарността.
Той не можеше да си представи, как е възможно да направиш добро и да ти се отговори с неблагодарност.
Това научи Той на земята между хората. Какви ли не подозрения, съмнения и хули не се сипаха по Негов адрес.
към втори вариант >>
Това научи Той на земята между хората.
(втори вариант)
Като придобие знания, човек казва: Заслужава човек да страда. Знанието обогатява и повдига човека. И Христос дойде на земята да пострада и да научи нещо. Той не знаеше, какво нещо е неблагодарността. Той не можеше да си представи, как е възможно да направиш добро и да ти се отговори с неблагодарност.
Това научи Той на земята между хората.
Какви ли не подозрения, съмнения и хули не се сипаха по Негов адрес.
към втори вариант >>
Какви ли не подозрения, съмнения и хули не се сипаха по Негов адрес.
(втори вариант)
Знанието обогатява и повдига човека. И Христос дойде на земята да пострада и да научи нещо. Той не знаеше, какво нещо е неблагодарността. Той не можеше да си представи, как е възможно да направиш добро и да ти се отговори с неблагодарност. Това научи Той на земята между хората.
Какви ли не подозрения, съмнения и хули не се сипаха по Негов адрес.
към втори вариант >>
Като четат за страданията на Христа, хората мислят, че това е било преди две хиляди години, няма да се повтори същото, поне с тях няма да се подиграват, няма да ги хулят и гонят.
(втори вариант)
Като четат за страданията на Христа, хората мислят, че това е било преди две хиляди години, няма да се повтори същото, поне с тях няма да се подиграват, няма да ги хулят и гонят.
Ще знаете, че това, което ставаше с Христа, ще стане и с вас. – Кой ще ни причини страдания? – На първо място онези, които ви обичат. От неприятелите си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън. Следователно, опасността иде от тези, които ви обичат.
към втори вариант >>
Ще знаете, че това, което ставаше с Христа, ще стане и с вас.
(втори вариант)
Като четат за страданията на Христа, хората мислят, че това е било преди две хиляди години, няма да се повтори същото, поне с тях няма да се подиграват, няма да ги хулят и гонят.
Ще знаете, че това, което ставаше с Христа, ще стане и с вас.
– Кой ще ни причини страдания? – На първо място онези, които ви обичат. От неприятелите си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън. Следователно, опасността иде от тези, които ви обичат. За тях вие сте отворени.
към втори вариант >>
– Кой ще ни причини страдания?
(втори вариант)
Като четат за страданията на Христа, хората мислят, че това е било преди две хиляди години, няма да се повтори същото, поне с тях няма да се подиграват, няма да ги хулят и гонят. Ще знаете, че това, което ставаше с Христа, ще стане и с вас.
– Кой ще ни причини страдания?
– На първо място онези, които ви обичат. От неприятелите си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън. Следователно, опасността иде от тези, които ви обичат. За тях вие сте отворени. Тъкмо оттам иде нападението.
към втори вариант >>
– На първо място онези, които ви обичат.
(втори вариант)
Като четат за страданията на Христа, хората мислят, че това е било преди две хиляди години, няма да се повтори същото, поне с тях няма да се подиграват, няма да ги хулят и гонят. Ще знаете, че това, което ставаше с Христа, ще стане и с вас. – Кой ще ни причини страдания?
– На първо място онези, които ви обичат.
От неприятелите си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън. Следователно, опасността иде от тези, които ви обичат. За тях вие сте отворени. Тъкмо оттам иде нападението. Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото.
към втори вариант >>
От неприятелите си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън.
(втори вариант)
Като четат за страданията на Христа, хората мислят, че това е било преди две хиляди години, няма да се повтори същото, поне с тях няма да се подиграват, няма да ги хулят и гонят. Ще знаете, че това, което ставаше с Христа, ще стане и с вас. – Кой ще ни причини страдания? – На първо място онези, които ви обичат.
От неприятелите си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън.
Следователно, опасността иде от тези, които ви обичат. За тях вие сте отворени. Тъкмо оттам иде нападението. Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото. – Как е възможно това?
към втори вариант >>
Следователно, опасността иде от тези, които ви обичат.
(втори вариант)
Като четат за страданията на Христа, хората мислят, че това е било преди две хиляди години, няма да се повтори същото, поне с тях няма да се подиграват, няма да ги хулят и гонят. Ще знаете, че това, което ставаше с Христа, ще стане и с вас. – Кой ще ни причини страдания? – На първо място онези, които ви обичат. От неприятелите си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън.
Следователно, опасността иде от тези, които ви обичат.
За тях вие сте отворени. Тъкмо оттам иде нападението. Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото. – Как е възможно това? – Възможно е.
към втори вариант >>
За тях вие сте отворени.
(втори вариант)
Ще знаете, че това, което ставаше с Христа, ще стане и с вас. – Кой ще ни причини страдания? – На първо място онези, които ви обичат. От неприятелите си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън. Следователно, опасността иде от тези, които ви обичат.
За тях вие сте отворени.
Тъкмо оттам иде нападението. Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото. – Как е възможно това? – Възможно е. Какво става с две добри приятелки, когато между тях влезе един красив момък?
към втори вариант >>
Тъкмо оттам иде нападението.
(втори вариант)
– Кой ще ни причини страдания? – На първо място онези, които ви обичат. От неприятелите си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън. Следователно, опасността иде от тези, които ви обичат. За тях вие сте отворени.
Тъкмо оттам иде нападението.
Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото. – Как е възможно това? – Възможно е. Какво става с две добри приятелки, когато между тях влезе един красив момък? И двете се влюбват в него, и приятелството им се разваля.
към втори вариант >>
Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото.
(втори вариант)
– На първо място онези, които ви обичат. От неприятелите си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън. Следователно, опасността иде от тези, които ви обичат. За тях вие сте отворени. Тъкмо оттам иде нападението.
Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото.
– Как е възможно това? – Възможно е. Какво става с две добри приятелки, когато между тях влезе един красив момък? И двете се влюбват в него, и приятелството им се разваля. Те се разделят, и любовта им се превръща в омраза.
към втори вариант >>
– Как е възможно това?
(втори вариант)
От неприятелите си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън. Следователно, опасността иде от тези, които ви обичат. За тях вие сте отворени. Тъкмо оттам иде нападението. Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото.
– Как е възможно това?
– Възможно е. Какво става с две добри приятелки, когато между тях влезе един красив момък? И двете се влюбват в него, и приятелството им се разваля. Те се разделят, и любовта им се превръща в омраза. Същото става и между двама добри приятели, когато допуснат помежду си една красива мома.
към втори вариант >>
– Възможно е.
(втори вариант)
Следователно, опасността иде от тези, които ви обичат. За тях вие сте отворени. Тъкмо оттам иде нападението. Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото. – Как е възможно това?
– Възможно е.
Какво става с две добри приятелки, когато между тях влезе един красив момък? И двете се влюбват в него, и приятелството им се разваля. Те се разделят, и любовта им се превръща в омраза. Същото става и между двама добри приятели, когато допуснат помежду си една красива мома. Двамата се влюбват в нея и започват да се карат.
към втори вариант >>
Какво става с две добри приятелки, когато между тях влезе един красив момък?
(втори вариант)
За тях вие сте отворени. Тъкмо оттам иде нападението. Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото. – Как е възможно това? – Възможно е.
Какво става с две добри приятелки, когато между тях влезе един красив момък?
И двете се влюбват в него, и приятелството им се разваля. Те се разделят, и любовта им се превръща в омраза. Същото става и между двама добри приятели, когато допуснат помежду си една красива мома. Двамата се влюбват в нея и започват да се карат. Доброто приятелство между тях създаде злото.
към втори вариант >>
И двете се влюбват в него, и приятелството им се разваля.
(втори вариант)
Тъкмо оттам иде нападението. Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото. – Как е възможно това? – Възможно е. Какво става с две добри приятелки, когато между тях влезе един красив момък?
И двете се влюбват в него, и приятелството им се разваля.
Те се разделят, и любовта им се превръща в омраза. Същото става и между двама добри приятели, когато допуснат помежду си една красива мома. Двамата се влюбват в нея и започват да се карат. Доброто приятелство между тях създаде злото.
към втори вариант >>
Те се разделят, и любовта им се превръща в омраза.
(втори вариант)
Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото. – Как е възможно това? – Възможно е. Какво става с две добри приятелки, когато между тях влезе един красив момък? И двете се влюбват в него, и приятелството им се разваля.
Те се разделят, и любовта им се превръща в омраза.
Същото става и между двама добри приятели, когато допуснат помежду си една красива мома. Двамата се влюбват в нея и започват да се карат. Доброто приятелство между тях създаде злото.
към втори вариант >>
Същото става и между двама добри приятели, когато допуснат помежду си една красива мома.
(втори вариант)
– Как е възможно това? – Възможно е. Какво става с две добри приятелки, когато между тях влезе един красив момък? И двете се влюбват в него, и приятелството им се разваля. Те се разделят, и любовта им се превръща в омраза.
Същото става и между двама добри приятели, когато допуснат помежду си една красива мома.
Двамата се влюбват в нея и започват да се карат. Доброто приятелство между тях създаде злото.
към втори вариант >>
Двамата се влюбват в нея и започват да се карат.
(втори вариант)
– Възможно е. Какво става с две добри приятелки, когато между тях влезе един красив момък? И двете се влюбват в него, и приятелството им се разваля. Те се разделят, и любовта им се превръща в омраза. Същото става и между двама добри приятели, когато допуснат помежду си една красива мома.
Двамата се влюбват в нея и започват да се карат.
Доброто приятелство между тях създаде злото.
към втори вариант >>
Доброто приятелство между тях създаде злото.
(втори вариант)
Какво става с две добри приятелки, когато между тях влезе един красив момък? И двете се влюбват в него, и приятелството им се разваля. Те се разделят, и любовта им се превръща в омраза. Същото става и между двама добри приятели, когато допуснат помежду си една красива мома. Двамата се влюбват в нея и започват да се карат.
Доброто приятелство между тях създаде злото.
към втори вариант >>
Любовта не търпи никаква външна близост.
(втори вариант)
Любовта не търпи никаква външна близост.
Приближиш ли се до нея повече, отколкото трябва, ти сам си създаваш нещастия и страдания. Дето те постави любовта, там ще стоиш, няма да се мърдаш. Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш. Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея – точно на определеното място. Мислите ли, че трябва да бъдете близо до любовта, вие сте на крив път.
към втори вариант >>
Приближиш ли се до нея повече, отколкото трябва, ти сам си създаваш нещастия и страдания.
(втори вариант)
Любовта не търпи никаква външна близост.
Приближиш ли се до нея повече, отколкото трябва, ти сам си създаваш нещастия и страдания.
Дето те постави любовта, там ще стоиш, няма да се мърдаш. Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш. Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея – точно на определеното място. Мислите ли, че трябва да бъдете близо до любовта, вие сте на крив път. Който се опитва да се приближи до любовта, неизбежно ще се отдалечи.
към втори вариант >>
Дето те постави любовта, там ще стоиш, няма да се мърдаш.
(втори вариант)
Любовта не търпи никаква външна близост. Приближиш ли се до нея повече, отколкото трябва, ти сам си създаваш нещастия и страдания.
Дето те постави любовта, там ще стоиш, няма да се мърдаш.
Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш. Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея – точно на определеното място. Мислите ли, че трябва да бъдете близо до любовта, вие сте на крив път. Който се опитва да се приближи до любовта, неизбежно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне.
към втори вариант >>
Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш.
(втори вариант)
Любовта не търпи никаква външна близост. Приближиш ли се до нея повече, отколкото трябва, ти сам си създаваш нещастия и страдания. Дето те постави любовта, там ще стоиш, няма да се мърдаш.
Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш.
Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея – точно на определеното място. Мислите ли, че трябва да бъдете близо до любовта, вие сте на крив път. Който се опитва да се приближи до любовта, неизбежно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на това, че искат да изменят мястото си, което природата им определила.
към втори вариант >>
Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея – точно на определеното място.
(втори вариант)
Любовта не търпи никаква външна близост. Приближиш ли се до нея повече, отколкото трябва, ти сам си създаваш нещастия и страдания. Дето те постави любовта, там ще стоиш, няма да се мърдаш. Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш.
Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея – точно на определеното място.
Мислите ли, че трябва да бъдете близо до любовта, вие сте на крив път. Който се опитва да се приближи до любовта, неизбежно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на това, че искат да изменят мястото си, което природата им определила. Те искат да се приближат до любовта.
към втори вариант >>
Мислите ли, че трябва да бъдете близо до любовта, вие сте на крив път.
(втори вариант)
Любовта не търпи никаква външна близост. Приближиш ли се до нея повече, отколкото трябва, ти сам си създаваш нещастия и страдания. Дето те постави любовта, там ще стоиш, няма да се мърдаш. Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш. Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея – точно на определеното място.
Мислите ли, че трябва да бъдете близо до любовта, вие сте на крив път.
Който се опитва да се приближи до любовта, неизбежно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на това, че искат да изменят мястото си, което природата им определила. Те искат да се приближат до любовта. За това е нужно знание.
към втори вариант >>
Който се опитва да се приближи до любовта, неизбежно ще се отдалечи.
(втори вариант)
Приближиш ли се до нея повече, отколкото трябва, ти сам си създаваш нещастия и страдания. Дето те постави любовта, там ще стоиш, няма да се мърдаш. Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш. Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея – точно на определеното място. Мислите ли, че трябва да бъдете близо до любовта, вие сте на крив път.
Който се опитва да се приближи до любовта, неизбежно ще се отдалечи.
Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на това, че искат да изменят мястото си, което природата им определила. Те искат да се приближат до любовта. За това е нужно знание. Кой музикант е близо до капелмайстора?
към втори вариант >>
Тя сама ще го отблъсне.
(втори вариант)
Дето те постави любовта, там ще стоиш, няма да се мърдаш. Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш. Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея – точно на определеното място. Мислите ли, че трябва да бъдете близо до любовта, вие сте на крив път. Който се опитва да се приближи до любовта, неизбежно ще се отдалечи.
Тя сама ще го отблъсне.
Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на това, че искат да изменят мястото си, което природата им определила. Те искат да се приближат до любовта. За това е нужно знание. Кой музикант е близо до капелмайстора? – Който знае да свири.
към втори вариант >>
Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на това, че искат да изменят мястото си, което природата им определила.
(втори вариант)
Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш. Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея – точно на определеното място. Мислите ли, че трябва да бъдете близо до любовта, вие сте на крив път. Който се опитва да се приближи до любовта, неизбежно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне.
Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на това, че искат да изменят мястото си, което природата им определила.
Те искат да се приближат до любовта. За това е нужно знание. Кой музикант е близо до капелмайстора? – Който знае да свири. Ако не свири добре, колкото близо да застане до капелмайстора, или до великите музиканти, нищо не придобива.
към втори вариант >>
Те искат да се приближат до любовта.
(втори вариант)
Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея – точно на определеното място. Мислите ли, че трябва да бъдете близо до любовта, вие сте на крив път. Който се опитва да се приближи до любовта, неизбежно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на това, че искат да изменят мястото си, което природата им определила.
Те искат да се приближат до любовта.
За това е нужно знание. Кой музикант е близо до капелмайстора? – Който знае да свири. Ако не свири добре, колкото близо да застане до капелмайстора, или до великите музиканти, нищо не придобива. Добрият музикант се ползва и отдалеч.
към втори вариант >>
За това е нужно знание.
(втори вариант)
Мислите ли, че трябва да бъдете близо до любовта, вие сте на крив път. Който се опитва да се приближи до любовта, неизбежно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на това, че искат да изменят мястото си, което природата им определила. Те искат да се приближат до любовта.
За това е нужно знание.
Кой музикант е близо до капелмайстора? – Който знае да свири. Ако не свири добре, колкото близо да застане до капелмайстора, или до великите музиканти, нищо не придобива. Добрият музикант се ползва и отдалеч.
към втори вариант >>
Кой музикант е близо до капелмайстора?
(втори вариант)
Който се опитва да се приближи до любовта, неизбежно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на това, че искат да изменят мястото си, което природата им определила. Те искат да се приближат до любовта. За това е нужно знание.
Кой музикант е близо до капелмайстора?
– Който знае да свири. Ако не свири добре, колкото близо да застане до капелмайстора, или до великите музиканти, нищо не придобива. Добрият музикант се ползва и отдалеч.
към втори вариант >>
– Който знае да свири.
(втори вариант)
Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на това, че искат да изменят мястото си, което природата им определила. Те искат да се приближат до любовта. За това е нужно знание. Кой музикант е близо до капелмайстора?
– Който знае да свири.
Ако не свири добре, колкото близо да застане до капелмайстора, или до великите музиканти, нищо не придобива. Добрият музикант се ползва и отдалеч.
към втори вариант >>
Ако не свири добре, колкото близо да застане до капелмайстора, или до великите музиканти, нищо не придобива.
(втори вариант)
Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на това, че искат да изменят мястото си, което природата им определила. Те искат да се приближат до любовта. За това е нужно знание. Кой музикант е близо до капелмайстора? – Който знае да свири.
Ако не свири добре, колкото близо да застане до капелмайстора, или до великите музиканти, нищо не придобива.
Добрият музикант се ползва и отдалеч.
към втори вариант >>
Добрият музикант се ползва и отдалеч.
(втори вариант)
Те искат да се приближат до любовта. За това е нужно знание. Кой музикант е близо до капелмайстора? – Който знае да свири. Ако не свири добре, колкото близо да застане до капелмайстора, или до великите музиканти, нищо не придобива.
Добрият музикант се ползва и отдалеч.
към втори вариант >>
Казва се, че на човека е нужна философия.
(втори вариант)
Казва се, че на човека е нужна философия.
Знание му е нежно, а не философия. Като има знания, той ще разглежда нещата от всички страни и никога няма да се заблуждава. Например, аз разглеждам човека като риба, като птица, като млекопитаещо, като човек, както първоначално е създаден, като ангел, какъвто ще стане в бъдеще, и тогава си съставям понятие за него. Имам ли ясна представа за нещата, никога не изпадам в заблуждения и разочарования. Предварително зная, кой какво може да направи.
към втори вариант >>
Знание му е нежно, а не философия.
(втори вариант)
Казва се, че на човека е нужна философия.
Знание му е нежно, а не философия.
Като има знания, той ще разглежда нещата от всички страни и никога няма да се заблуждава. Например, аз разглеждам човека като риба, като птица, като млекопитаещо, като човек, както първоначално е създаден, като ангел, какъвто ще стане в бъдеще, и тогава си съставям понятие за него. Имам ли ясна представа за нещата, никога не изпадам в заблуждения и разочарования. Предварително зная, кой какво може да направи. Еди-кой си казал една лоша дума.
към втори вариант >>
Като има знания, той ще разглежда нещата от всички страни и никога няма да се заблуждава.
(втори вариант)
Казва се, че на човека е нужна философия. Знание му е нежно, а не философия.
Като има знания, той ще разглежда нещата от всички страни и никога няма да се заблуждава.
Например, аз разглеждам човека като риба, като птица, като млекопитаещо, като човек, както първоначално е създаден, като ангел, какъвто ще стане в бъдеще, и тогава си съставям понятие за него. Имам ли ясна представа за нещата, никога не изпадам в заблуждения и разочарования. Предварително зная, кой какво може да направи. Еди-кой си казал една лоша дума. – Не е лоша думата, но ти не разбираш, какво се крие в нея, и не можеш да извадиш съдържанието и навън.
към втори вариант >>
Например, аз разглеждам човека като риба, като птица, като млекопитаещо, като човек, както първоначално е създаден, като ангел, какъвто ще стане в бъдеще, и тогава си съставям понятие за него.
(втори вариант)
Казва се, че на човека е нужна философия. Знание му е нежно, а не философия. Като има знания, той ще разглежда нещата от всички страни и никога няма да се заблуждава.
Например, аз разглеждам човека като риба, като птица, като млекопитаещо, като човек, както първоначално е създаден, като ангел, какъвто ще стане в бъдеще, и тогава си съставям понятие за него.
Имам ли ясна представа за нещата, никога не изпадам в заблуждения и разочарования. Предварително зная, кой какво може да направи. Еди-кой си казал една лоша дума. – Не е лоша думата, но ти не разбираш, какво се крие в нея, и не можеш да извадиш съдържанието и навън.
към втори вариант >>
Имам ли ясна представа за нещата, никога не изпадам в заблуждения и разочарования.
(втори вариант)
Казва се, че на човека е нужна философия. Знание му е нежно, а не философия. Като има знания, той ще разглежда нещата от всички страни и никога няма да се заблуждава. Например, аз разглеждам човека като риба, като птица, като млекопитаещо, като човек, както първоначално е създаден, като ангел, какъвто ще стане в бъдеще, и тогава си съставям понятие за него.
Имам ли ясна представа за нещата, никога не изпадам в заблуждения и разочарования.
Предварително зная, кой какво може да направи. Еди-кой си казал една лоша дума. – Не е лоша думата, но ти не разбираш, какво се крие в нея, и не можеш да извадиш съдържанието и навън.
към втори вариант >>
Предварително зная, кой какво може да направи.
(втори вариант)
Казва се, че на човека е нужна философия. Знание му е нежно, а не философия. Като има знания, той ще разглежда нещата от всички страни и никога няма да се заблуждава. Например, аз разглеждам човека като риба, като птица, като млекопитаещо, като човек, както първоначално е създаден, като ангел, какъвто ще стане в бъдеще, и тогава си съставям понятие за него. Имам ли ясна представа за нещата, никога не изпадам в заблуждения и разочарования.
Предварително зная, кой какво може да направи.
Еди-кой си казал една лоша дума. – Не е лоша думата, но ти не разбираш, какво се крие в нея, и не можеш да извадиш съдържанието и навън.
към втори вариант >>
Еди-кой си казал една лоша дума.
(втори вариант)
Знание му е нежно, а не философия. Като има знания, той ще разглежда нещата от всички страни и никога няма да се заблуждава. Например, аз разглеждам човека като риба, като птица, като млекопитаещо, като човек, както първоначално е създаден, като ангел, какъвто ще стане в бъдеще, и тогава си съставям понятие за него. Имам ли ясна представа за нещата, никога не изпадам в заблуждения и разочарования. Предварително зная, кой какво може да направи.
Еди-кой си казал една лоша дума.
– Не е лоша думата, но ти не разбираш, какво се крие в нея, и не можеш да извадиш съдържанието и навън.
към втори вариант >>
– Не е лоша думата, но ти не разбираш, какво се крие в нея, и не можеш да извадиш съдържанието и навън.
(втори вариант)
Като има знания, той ще разглежда нещата от всички страни и никога няма да се заблуждава. Например, аз разглеждам човека като риба, като птица, като млекопитаещо, като човек, както първоначално е създаден, като ангел, какъвто ще стане в бъдеще, и тогава си съставям понятие за него. Имам ли ясна представа за нещата, никога не изпадам в заблуждения и разочарования. Предварително зная, кой какво може да направи. Еди-кой си казал една лоша дума.
– Не е лоша думата, но ти не разбираш, какво се крие в нея, и не можеш да извадиш съдържанието и навън.
към втори вариант >>
Магическа сила се крие в думите.
(втори вариант)
Магическа сила се крие в думите.
Важно е да ги произнасяте правилно. Чуйте, как ще каже гладният, че е гладен. Думите „гладен съм“ от неговата уста звучат по един начин, а от устата на сития звучат другояче. Голяма разлика има в изговарянето на тези думи от гладния и от сития. Грешникът търси доброто по един начин, праведният – по друг начин.
към втори вариант >>
Важно е да ги произнасяте правилно.
(втори вариант)
Магическа сила се крие в думите.
Важно е да ги произнасяте правилно.
Чуйте, как ще каже гладният, че е гладен. Думите „гладен съм“ от неговата уста звучат по един начин, а от устата на сития звучат другояче. Голяма разлика има в изговарянето на тези думи от гладния и от сития. Грешникът търси доброто по един начин, праведният – по друг начин. Разлика има в търсенето.
към втори вариант >>
Чуйте, как ще каже гладният, че е гладен.
(втори вариант)
Магическа сила се крие в думите. Важно е да ги произнасяте правилно.
Чуйте, как ще каже гладният, че е гладен.
Думите „гладен съм“ от неговата уста звучат по един начин, а от устата на сития звучат другояче. Голяма разлика има в изговарянето на тези думи от гладния и от сития. Грешникът търси доброто по един начин, праведният – по друг начин. Разлика има в търсенето. Грешникът се стреми към доброто, като гладен, а праведният – като сит.
към втори вариант >>
Думите „гладен съм“ от неговата уста звучат по един начин, а от устата на сития звучат другояче.
(втори вариант)
Магическа сила се крие в думите. Важно е да ги произнасяте правилно. Чуйте, как ще каже гладният, че е гладен.
Думите „гладен съм“ от неговата уста звучат по един начин, а от устата на сития звучат другояче.
Голяма разлика има в изговарянето на тези думи от гладния и от сития. Грешникът търси доброто по един начин, праведният – по друг начин. Разлика има в търсенето. Грешникът се стреми към доброто, като гладен, а праведният – като сит. И грешникът може да стане праведен.
към втори вариант >>
Голяма разлика има в изговарянето на тези думи от гладния и от сития.
(втори вариант)
Магическа сила се крие в думите. Важно е да ги произнасяте правилно. Чуйте, как ще каже гладният, че е гладен. Думите „гладен съм“ от неговата уста звучат по един начин, а от устата на сития звучат другояче.
Голяма разлика има в изговарянето на тези думи от гладния и от сития.
Грешникът търси доброто по един начин, праведният – по друг начин. Разлика има в търсенето. Грешникът се стреми към доброто, като гладен, а праведният – като сит. И грешникът може да стане праведен. – Как?
към втори вариант >>
Грешникът търси доброто по един начин, праведният – по друг начин.
(втори вариант)
Магическа сила се крие в думите. Важно е да ги произнасяте правилно. Чуйте, как ще каже гладният, че е гладен. Думите „гладен съм“ от неговата уста звучат по един начин, а от устата на сития звучат другояче. Голяма разлика има в изговарянето на тези думи от гладния и от сития.
Грешникът търси доброто по един начин, праведният – по друг начин.
Разлика има в търсенето. Грешникът се стреми към доброто, като гладен, а праведният – като сит. И грешникът може да стане праведен. – Как? – Като приложи доброто.
към втори вариант >>
Разлика има в търсенето.
(втори вариант)
Важно е да ги произнасяте правилно. Чуйте, как ще каже гладният, че е гладен. Думите „гладен съм“ от неговата уста звучат по един начин, а от устата на сития звучат другояче. Голяма разлика има в изговарянето на тези думи от гладния и от сития. Грешникът търси доброто по един начин, праведният – по друг начин.
Разлика има в търсенето.
Грешникът се стреми към доброто, като гладен, а праведният – като сит. И грешникът може да стане праведен. – Как? – Като приложи доброто. Ако праведният се откаже от доброто, ще стане грешник.
към втори вариант >>
Грешникът се стреми към доброто, като гладен, а праведният – като сит.
(втори вариант)
Чуйте, как ще каже гладният, че е гладен. Думите „гладен съм“ от неговата уста звучат по един начин, а от устата на сития звучат другояче. Голяма разлика има в изговарянето на тези думи от гладния и от сития. Грешникът търси доброто по един начин, праведният – по друг начин. Разлика има в търсенето.
Грешникът се стреми към доброто, като гладен, а праведният – като сит.
И грешникът може да стане праведен. – Как? – Като приложи доброто. Ако праведният се откаже от доброто, ще стане грешник. Защо е така, това е друг въпрос.
към втори вариант >>
И грешникът може да стане праведен.
(втори вариант)
Думите „гладен съм“ от неговата уста звучат по един начин, а от устата на сития звучат другояче. Голяма разлика има в изговарянето на тези думи от гладния и от сития. Грешникът търси доброто по един начин, праведният – по друг начин. Разлика има в търсенето. Грешникът се стреми към доброто, като гладен, а праведният – като сит.
И грешникът може да стане праведен.
– Как? – Като приложи доброто. Ако праведният се откаже от доброто, ще стане грешник. Защо е така, това е друг въпрос. Важно е, че съществуват две възможности в света: праведният да падне, а грешният да се повдигне, да стане праведен.
към втори вариант >>
– Как?
(втори вариант)
Голяма разлика има в изговарянето на тези думи от гладния и от сития. Грешникът търси доброто по един начин, праведният – по друг начин. Разлика има в търсенето. Грешникът се стреми към доброто, като гладен, а праведният – като сит. И грешникът може да стане праведен.
– Как?
– Като приложи доброто. Ако праведният се откаже от доброто, ще стане грешник. Защо е така, това е друг въпрос. Важно е, че съществуват две възможности в света: праведният да падне, а грешният да се повдигне, да стане праведен. Ето защо, праведният трябва да се пази, да не падне; грешният трябва да се повдига, да стане праведен.
към втори вариант >>
– Като приложи доброто.
(втори вариант)
Грешникът търси доброто по един начин, праведният – по друг начин. Разлика има в търсенето. Грешникът се стреми към доброто, като гладен, а праведният – като сит. И грешникът може да стане праведен. – Как?
– Като приложи доброто.
Ако праведният се откаже от доброто, ще стане грешник. Защо е така, това е друг въпрос. Важно е, че съществуват две възможности в света: праведният да падне, а грешният да се повдигне, да стане праведен. Ето защо, праведният трябва да се пази, да не падне; грешният трябва да се повдига, да стане праведен. Ученият трябва да се пази, да не се заблуди от някой факт; невежият трябва да се стреми към знанието, да се освободи от невежеството.
към втори вариант >>
2.
Те ще наследят земята
,
НБ
, София, 15.3.1936г.,
Не че е страхлив заякът, но той е много умен.
Едно време злото съвсем другояче са го виждали. Понякога вие имате един неестествен страх, боите се, но то е остатък от миналото. Заякът запример е наследил страхът от миналото. Като пукне нещо, той веднага се стряска, мисли, че някакъв враг го дебне. В същност никакъв враг няма.
Не че е страхлив заякът, но той е много умен.
Като прескочи един храст, той казва: Кой може като мене да прескача? После пак седне някъде, пак прескочи.
към беседата >>
Такива са законите в нашата държава.
Този е пътят. Само че правя следната разлика: На по-простите давам да работят с железни лопати, а на такива от високо произхождение, какъвто си и ти, давам сребърни лопати за работа. Дръжката ѝ е сребърна. Дръжката ѝ е сребърна. На простите давам обикновени дрехи за работа, а на тебе ще дам дрехи от лен, да работиш, но да не се пресилваш.
Такива са законите в нашата държава.
Който не изпълнява тези закони, за него има 10 години затвор. Докато ме разбере, той взема сребърната лопата и тръгва на работа. Питам го колко пари ти трябват? – Трябват ми 10 хиляди английски. Имаш. – Вземи сега чука.
към беседата >>
Като прескочи един храст, той казва: Кой може като мене да прескача?
Понякога вие имате един неестествен страх, боите се, но то е остатък от миналото. Заякът запример е наследил страхът от миналото. Като пукне нещо, той веднага се стряска, мисли, че някакъв враг го дебне. В същност никакъв враг няма. Не че е страхлив заякът, но той е много умен.
Като прескочи един храст, той казва: Кой може като мене да прескача?
После пак седне някъде, пак прескочи.
към беседата >>
Който не изпълнява тези закони, за него има 10 години затвор.
Само че правя следната разлика: На по-простите давам да работят с железни лопати, а на такива от високо произхождение, какъвто си и ти, давам сребърни лопати за работа. Дръжката ѝ е сребърна. Дръжката ѝ е сребърна. На простите давам обикновени дрехи за работа, а на тебе ще дам дрехи от лен, да работиш, но да не се пресилваш. Такива са законите в нашата държава.
Който не изпълнява тези закони, за него има 10 години затвор.
Докато ме разбере, той взема сребърната лопата и тръгва на работа. Питам го колко пари ти трябват? – Трябват ми 10 хиляди английски. Имаш. – Вземи сега чука. Гледам го след това той взел чука, взел лопатата, работи и свири.
към беседата >>
После пак седне някъде, пак прескочи.
Заякът запример е наследил страхът от миналото. Като пукне нещо, той веднага се стряска, мисли, че някакъв враг го дебне. В същност никакъв враг няма. Не че е страхлив заякът, но той е много умен. Като прескочи един храст, той казва: Кой може като мене да прескача?
После пак седне някъде, пак прескочи.
към беседата >>
Докато ме разбере, той взема сребърната лопата и тръгва на работа.
Дръжката ѝ е сребърна. Дръжката ѝ е сребърна. На простите давам обикновени дрехи за работа, а на тебе ще дам дрехи от лен, да работиш, но да не се пресилваш. Такива са законите в нашата държава. Който не изпълнява тези закони, за него има 10 години затвор.
Докато ме разбере, той взема сребърната лопата и тръгва на работа.
Питам го колко пари ти трябват? – Трябват ми 10 хиляди английски. Имаш. – Вземи сега чука. Гледам го след това той взел чука, взел лопатата, работи и свири. Казвам: Мисълта за 100-те хиляди лева сега свири у него.
към беседата >>
Сега на всички ви трябва едно правилно разбиране на живота.
Сега на всички ви трябва едно правилно разбиране на живота.
Не се запитвайте защо животът е такъв. Не се занимавайте с вашата сиромашия. Не се занимавайте с вашето богатство, нито с вашата личност. Учете – нищо повече. Сиромашията, богатството, това са възможности, които днес ги имате, утре няма да ги имате, понеже, животът постоянно се изменя.
към беседата >>
Питам го колко пари ти трябват?
Дръжката ѝ е сребърна. На простите давам обикновени дрехи за работа, а на тебе ще дам дрехи от лен, да работиш, но да не се пресилваш. Такива са законите в нашата държава. Който не изпълнява тези закони, за него има 10 години затвор. Докато ме разбере, той взема сребърната лопата и тръгва на работа.
Питам го колко пари ти трябват?
– Трябват ми 10 хиляди английски. Имаш. – Вземи сега чука. Гледам го след това той взел чука, взел лопатата, работи и свири. Казвам: Мисълта за 100-те хиляди лева сега свири у него. Питам: Кой не би копал при мене за 100 хиляди английски и със сребърна лопата, с ленени дрехи облечен?
към беседата >>
Не се запитвайте защо животът е такъв.
Сега на всички ви трябва едно правилно разбиране на живота.
Не се запитвайте защо животът е такъв.
Не се занимавайте с вашата сиромашия. Не се занимавайте с вашето богатство, нито с вашата личност. Учете – нищо повече. Сиромашията, богатството, това са възможности, които днес ги имате, утре няма да ги имате, понеже, животът постоянно се изменя. Сегашният живот се е изменил.
към беседата >>
– Трябват ми 10 хиляди английски. Имаш.
На простите давам обикновени дрехи за работа, а на тебе ще дам дрехи от лен, да работиш, но да не се пресилваш. Такива са законите в нашата държава. Който не изпълнява тези закони, за него има 10 години затвор. Докато ме разбере, той взема сребърната лопата и тръгва на работа. Питам го колко пари ти трябват?
– Трябват ми 10 хиляди английски. Имаш.
– Вземи сега чука. Гледам го след това той взел чука, взел лопатата, работи и свири. Казвам: Мисълта за 100-те хиляди лева сега свири у него. Питам: Кой не би копал при мене за 100 хиляди английски и със сребърна лопата, с ленени дрехи облечен? Вярвам, че всеки българин би се съгласил да копае при мене.
към беседата >>
Не се занимавайте с вашата сиромашия.
Сега на всички ви трябва едно правилно разбиране на живота. Не се запитвайте защо животът е такъв.
Не се занимавайте с вашата сиромашия.
Не се занимавайте с вашето богатство, нито с вашата личност. Учете – нищо повече. Сиромашията, богатството, това са възможности, които днес ги имате, утре няма да ги имате, понеже, животът постоянно се изменя. Сегашният живот се е изменил. Той не е бил какъвто е сега.
към беседата >>
– Вземи сега чука.
Такива са законите в нашата държава. Който не изпълнява тези закони, за него има 10 години затвор. Докато ме разбере, той взема сребърната лопата и тръгва на работа. Питам го колко пари ти трябват? – Трябват ми 10 хиляди английски. Имаш.
– Вземи сега чука.
Гледам го след това той взел чука, взел лопатата, работи и свири. Казвам: Мисълта за 100-те хиляди лева сега свири у него. Питам: Кой не би копал при мене за 100 хиляди английски и със сребърна лопата, с ленени дрехи облечен? Вярвам, че всеки българин би се съгласил да копае при мене. За 100 хиляди английски, но няма ги тия пари, много рядко се дават.
към беседата >>
Не се занимавайте с вашето богатство, нито с вашата личност.
Сега на всички ви трябва едно правилно разбиране на живота. Не се запитвайте защо животът е такъв. Не се занимавайте с вашата сиромашия.
Не се занимавайте с вашето богатство, нито с вашата личност.
Учете – нищо повече. Сиромашията, богатството, това са възможности, които днес ги имате, утре няма да ги имате, понеже, животът постоянно се изменя. Сегашният живот се е изменил. Той не е бил какъвто е сега. Той се е изменил много.
към беседата >>
Гледам го след това той взел чука, взел лопатата, работи и свири.
Който не изпълнява тези закони, за него има 10 години затвор. Докато ме разбере, той взема сребърната лопата и тръгва на работа. Питам го колко пари ти трябват? – Трябват ми 10 хиляди английски. Имаш. – Вземи сега чука.
Гледам го след това той взел чука, взел лопатата, работи и свири.
Казвам: Мисълта за 100-те хиляди лева сега свири у него. Питам: Кой не би копал при мене за 100 хиляди английски и със сребърна лопата, с ленени дрехи облечен? Вярвам, че всеки българин би се съгласил да копае при мене. За 100 хиляди английски, но няма ги тия пари, много рядко се дават. Те са изключения.
към беседата >>
Учете – нищо повече.
Сега на всички ви трябва едно правилно разбиране на живота. Не се запитвайте защо животът е такъв. Не се занимавайте с вашата сиромашия. Не се занимавайте с вашето богатство, нито с вашата личност.
Учете – нищо повече.
Сиромашията, богатството, това са възможности, които днес ги имате, утре няма да ги имате, понеже, животът постоянно се изменя. Сегашният живот се е изменил. Той не е бил какъвто е сега. Той се е изменил много. В миналия живот е имало същества, дървета например, които са били високи по 500 метра с голяма широчина.
към беседата >>
Казвам: Мисълта за 100-те хиляди лева сега свири у него.
Докато ме разбере, той взема сребърната лопата и тръгва на работа. Питам го колко пари ти трябват? – Трябват ми 10 хиляди английски. Имаш. – Вземи сега чука. Гледам го след това той взел чука, взел лопатата, работи и свири.
Казвам: Мисълта за 100-те хиляди лева сега свири у него.
Питам: Кой не би копал при мене за 100 хиляди английски и със сребърна лопата, с ленени дрехи облечен? Вярвам, че всеки българин би се съгласил да копае при мене. За 100 хиляди английски, но няма ги тия пари, много рядко се дават. Те са изключения. Сега аз говоря за изключенията.
към беседата >>
Сиромашията, богатството, това са възможности, които днес ги имате, утре няма да ги имате, понеже, животът постоянно се изменя.
Сега на всички ви трябва едно правилно разбиране на живота. Не се запитвайте защо животът е такъв. Не се занимавайте с вашата сиромашия. Не се занимавайте с вашето богатство, нито с вашата личност. Учете – нищо повече.
Сиромашията, богатството, това са възможности, които днес ги имате, утре няма да ги имате, понеже, животът постоянно се изменя.
Сегашният живот се е изменил. Той не е бил какъвто е сега. Той се е изменил много. В миналия живот е имало същества, дървета например, които са били високи по 500 метра с голяма широчина. Днес всичко това го виждаме под земята дълбоко, всичко се е превърнало на въглища, с които ние си служим.
към беседата >>
Питам: Кой не би копал при мене за 100 хиляди английски и със сребърна лопата, с ленени дрехи облечен?
Питам го колко пари ти трябват? – Трябват ми 10 хиляди английски. Имаш. – Вземи сега чука. Гледам го след това той взел чука, взел лопатата, работи и свири. Казвам: Мисълта за 100-те хиляди лева сега свири у него.
Питам: Кой не би копал при мене за 100 хиляди английски и със сребърна лопата, с ленени дрехи облечен?
Вярвам, че всеки българин би се съгласил да копае при мене. За 100 хиляди английски, но няма ги тия пари, много рядко се дават. Те са изключения. Сега аз говоря за изключенията. Като ви привеждам този пример, той се отнася за Божественото, което иде, а не за човешкото.
към беседата >>
Сегашният живот се е изменил.
Не се запитвайте защо животът е такъв. Не се занимавайте с вашата сиромашия. Не се занимавайте с вашето богатство, нито с вашата личност. Учете – нищо повече. Сиромашията, богатството, това са възможности, които днес ги имате, утре няма да ги имате, понеже, животът постоянно се изменя.
Сегашният живот се е изменил.
Той не е бил какъвто е сега. Той се е изменил много. В миналия живот е имало същества, дървета например, които са били високи по 500 метра с голяма широчина. Днес всичко това го виждаме под земята дълбоко, всичко се е превърнало на въглища, с които ние си служим. Големи дървета е имало някога.
към беседата >>
Вярвам, че всеки българин би се съгласил да копае при мене.
– Трябват ми 10 хиляди английски. Имаш. – Вземи сега чука. Гледам го след това той взел чука, взел лопатата, работи и свири. Казвам: Мисълта за 100-те хиляди лева сега свири у него. Питам: Кой не би копал при мене за 100 хиляди английски и със сребърна лопата, с ленени дрехи облечен?
Вярвам, че всеки българин би се съгласил да копае при мене.
За 100 хиляди английски, но няма ги тия пари, много рядко се дават. Те са изключения. Сега аз говоря за изключенията. Като ви привеждам този пример, той се отнася за Божественото, което иде, а не за човешкото. Когато човек дойде до Божествения живот, до Божествените възможности, той трябва да се ръководи в живота си от следното правило: Човек е почетен, когато мисли, когато чувствува и когато постъпва добре, когато работи.
към беседата >>
Той не е бил какъвто е сега.
Не се занимавайте с вашата сиромашия. Не се занимавайте с вашето богатство, нито с вашата личност. Учете – нищо повече. Сиромашията, богатството, това са възможности, които днес ги имате, утре няма да ги имате, понеже, животът постоянно се изменя. Сегашният живот се е изменил.
Той не е бил какъвто е сега.
Той се е изменил много. В миналия живот е имало същества, дървета например, които са били високи по 500 метра с голяма широчина. Днес всичко това го виждаме под земята дълбоко, всичко се е превърнало на въглища, с които ние си служим. Големи дървета е имало някога. Но за да разберете всичко това, изисква се отлична философия за живота.
към беседата >>
За 100 хиляди английски, но няма ги тия пари, много рядко се дават.
– Вземи сега чука. Гледам го след това той взел чука, взел лопатата, работи и свири. Казвам: Мисълта за 100-те хиляди лева сега свири у него. Питам: Кой не би копал при мене за 100 хиляди английски и със сребърна лопата, с ленени дрехи облечен? Вярвам, че всеки българин би се съгласил да копае при мене.
За 100 хиляди английски, но няма ги тия пари, много рядко се дават.
Те са изключения. Сега аз говоря за изключенията. Като ви привеждам този пример, той се отнася за Божественото, което иде, а не за човешкото. Когато човек дойде до Божествения живот, до Божествените възможности, той трябва да се ръководи в живота си от следното правило: Човек е почетен, когато мисли, когато чувствува и когато постъпва добре, когато работи. Той е почтен и когато почива, когато копае и когато яде.
към беседата >>
Той се е изменил много.
Не се занимавайте с вашето богатство, нито с вашата личност. Учете – нищо повече. Сиромашията, богатството, това са възможности, които днес ги имате, утре няма да ги имате, понеже, животът постоянно се изменя. Сегашният живот се е изменил. Той не е бил какъвто е сега.
Той се е изменил много.
В миналия живот е имало същества, дървета например, които са били високи по 500 метра с голяма широчина. Днес всичко това го виждаме под земята дълбоко, всичко се е превърнало на въглища, с които ние си служим. Големи дървета е имало някога. Но за да разберете всичко това, изисква се отлична философия за живота. Лесно е да се каже: Това е животно, това е дърво, това е камък.
към беседата >>
Те са изключения.
Гледам го след това той взел чука, взел лопатата, работи и свири. Казвам: Мисълта за 100-те хиляди лева сега свири у него. Питам: Кой не би копал при мене за 100 хиляди английски и със сребърна лопата, с ленени дрехи облечен? Вярвам, че всеки българин би се съгласил да копае при мене. За 100 хиляди английски, но няма ги тия пари, много рядко се дават.
Те са изключения.
Сега аз говоря за изключенията. Като ви привеждам този пример, той се отнася за Божественото, което иде, а не за човешкото. Когато човек дойде до Божествения живот, до Божествените възможности, той трябва да се ръководи в живота си от следното правило: Човек е почетен, когато мисли, когато чувствува и когато постъпва добре, когато работи. Той е почтен и когато почива, когато копае и когато яде. Във всяко положение човек може да бъде почтен, каквато работа и да върши.
към беседата >>
В миналия живот е имало същества, дървета например, които са били високи по 500 метра с голяма широчина.
Учете – нищо повече. Сиромашията, богатството, това са възможности, които днес ги имате, утре няма да ги имате, понеже, животът постоянно се изменя. Сегашният живот се е изменил. Той не е бил какъвто е сега. Той се е изменил много.
В миналия живот е имало същества, дървета например, които са били високи по 500 метра с голяма широчина.
Днес всичко това го виждаме под земята дълбоко, всичко се е превърнало на въглища, с които ние си служим. Големи дървета е имало някога. Но за да разберете всичко това, изисква се отлична философия за живота. Лесно е да се каже: Това е животно, това е дърво, това е камък. Проследете историята на човечеството в далечното минало, ще видите как хората са се кланяли на различни животни, като Аписа, които считали за свещени, за божества.
към беседата >>
Сега аз говоря за изключенията.
Казвам: Мисълта за 100-те хиляди лева сега свири у него. Питам: Кой не би копал при мене за 100 хиляди английски и със сребърна лопата, с ленени дрехи облечен? Вярвам, че всеки българин би се съгласил да копае при мене. За 100 хиляди английски, но няма ги тия пари, много рядко се дават. Те са изключения.
Сега аз говоря за изключенията.
Като ви привеждам този пример, той се отнася за Божественото, което иде, а не за човешкото. Когато човек дойде до Божествения живот, до Божествените възможности, той трябва да се ръководи в живота си от следното правило: Човек е почетен, когато мисли, когато чувствува и когато постъпва добре, когато работи. Той е почтен и когато почива, когато копае и когато яде. Във всяко положение човек може да бъде почтен, каквато работа и да върши. Той не е почтен, когато не работи нищо.
към беседата >>
Днес всичко това го виждаме под земята дълбоко, всичко се е превърнало на въглища, с които ние си служим.
Сиромашията, богатството, това са възможности, които днес ги имате, утре няма да ги имате, понеже, животът постоянно се изменя. Сегашният живот се е изменил. Той не е бил какъвто е сега. Той се е изменил много. В миналия живот е имало същества, дървета например, които са били високи по 500 метра с голяма широчина.
Днес всичко това го виждаме под земята дълбоко, всичко се е превърнало на въглища, с които ние си служим.
Големи дървета е имало някога. Но за да разберете всичко това, изисква се отлична философия за живота. Лесно е да се каже: Това е животно, това е дърво, това е камък. Проследете историята на човечеството в далечното минало, ще видите как хората са се кланяли на различни животни, като Аписа, които считали за свещени, за божества. Те са се кланяли на свещени къщи, на свещени дървета, на свещени крокодили, на какво ли не са се кланяли тогава.
към беседата >>
Като ви привеждам този пример, той се отнася за Божественото, което иде, а не за човешкото.
Питам: Кой не би копал при мене за 100 хиляди английски и със сребърна лопата, с ленени дрехи облечен? Вярвам, че всеки българин би се съгласил да копае при мене. За 100 хиляди английски, но няма ги тия пари, много рядко се дават. Те са изключения. Сега аз говоря за изключенията.
Като ви привеждам този пример, той се отнася за Божественото, което иде, а не за човешкото.
Когато човек дойде до Божествения живот, до Божествените възможности, той трябва да се ръководи в живота си от следното правило: Човек е почетен, когато мисли, когато чувствува и когато постъпва добре, когато работи. Той е почтен и когато почива, когато копае и когато яде. Във всяко положение човек може да бъде почтен, каквато работа и да върши. Той не е почтен, когато не работи нищо.
към беседата >>
Големи дървета е имало някога.
Сегашният живот се е изменил. Той не е бил какъвто е сега. Той се е изменил много. В миналия живот е имало същества, дървета например, които са били високи по 500 метра с голяма широчина. Днес всичко това го виждаме под земята дълбоко, всичко се е превърнало на въглища, с които ние си служим.
Големи дървета е имало някога.
Но за да разберете всичко това, изисква се отлична философия за живота. Лесно е да се каже: Това е животно, това е дърво, това е камък. Проследете историята на човечеството в далечното минало, ще видите как хората са се кланяли на различни животни, като Аписа, които считали за свещени, за божества. Те са се кланяли на свещени къщи, на свещени дървета, на свещени крокодили, на какво ли не са се кланяли тогава. Да, всичко в света е свещено.
към беседата >>
Когато човек дойде до Божествения живот, до Божествените възможности, той трябва да се ръководи в живота си от следното правило: Човек е почетен, когато мисли, когато чувствува и когато постъпва добре, когато работи.
Вярвам, че всеки българин би се съгласил да копае при мене. За 100 хиляди английски, но няма ги тия пари, много рядко се дават. Те са изключения. Сега аз говоря за изключенията. Като ви привеждам този пример, той се отнася за Божественото, което иде, а не за човешкото.
Когато човек дойде до Божествения живот, до Божествените възможности, той трябва да се ръководи в живота си от следното правило: Човек е почетен, когато мисли, когато чувствува и когато постъпва добре, когато работи.
Той е почтен и когато почива, когато копае и когато яде. Във всяко положение човек може да бъде почтен, каквато работа и да върши. Той не е почтен, когато не работи нищо.
към беседата >>
Но за да разберете всичко това, изисква се отлична философия за живота.
Той не е бил какъвто е сега. Той се е изменил много. В миналия живот е имало същества, дървета например, които са били високи по 500 метра с голяма широчина. Днес всичко това го виждаме под земята дълбоко, всичко се е превърнало на въглища, с които ние си служим. Големи дървета е имало някога.
Но за да разберете всичко това, изисква се отлична философия за живота.
Лесно е да се каже: Това е животно, това е дърво, това е камък. Проследете историята на човечеството в далечното минало, ще видите как хората са се кланяли на различни животни, като Аписа, които считали за свещени, за божества. Те са се кланяли на свещени къщи, на свещени дървета, на свещени крокодили, на какво ли не са се кланяли тогава. Да, всичко в света е свещено. Ако един Апис е свещен, тогава всички други животни ще бъдат свещени.
към беседата >>
Той е почтен и когато почива, когато копае и когато яде.
За 100 хиляди английски, но няма ги тия пари, много рядко се дават. Те са изключения. Сега аз говоря за изключенията. Като ви привеждам този пример, той се отнася за Божественото, което иде, а не за човешкото. Когато човек дойде до Божествения живот, до Божествените възможности, той трябва да се ръководи в живота си от следното правило: Човек е почетен, когато мисли, когато чувствува и когато постъпва добре, когато работи.
Той е почтен и когато почива, когато копае и когато яде.
Във всяко положение човек може да бъде почтен, каквато работа и да върши. Той не е почтен, когато не работи нищо.
към беседата >>
Лесно е да се каже: Това е животно, това е дърво, това е камък.
Той се е изменил много. В миналия живот е имало същества, дървета например, които са били високи по 500 метра с голяма широчина. Днес всичко това го виждаме под земята дълбоко, всичко се е превърнало на въглища, с които ние си служим. Големи дървета е имало някога. Но за да разберете всичко това, изисква се отлична философия за живота.
Лесно е да се каже: Това е животно, това е дърво, това е камък.
Проследете историята на човечеството в далечното минало, ще видите как хората са се кланяли на различни животни, като Аписа, които считали за свещени, за божества. Те са се кланяли на свещени къщи, на свещени дървета, на свещени крокодили, на какво ли не са се кланяли тогава. Да, всичко в света е свещено. Ако един Апис е свещен, тогава всички други животни ще бъдат свещени. Това е човешко разбиране на нещата.
към беседата >>
Във всяко положение човек може да бъде почтен, каквато работа и да върши.
Те са изключения. Сега аз говоря за изключенията. Като ви привеждам този пример, той се отнася за Божественото, което иде, а не за човешкото. Когато човек дойде до Божествения живот, до Божествените възможности, той трябва да се ръководи в живота си от следното правило: Човек е почетен, когато мисли, когато чувствува и когато постъпва добре, когато работи. Той е почтен и когато почива, когато копае и когато яде.
Във всяко положение човек може да бъде почтен, каквато работа и да върши.
Той не е почтен, когато не работи нищо.
към беседата >>
Проследете историята на човечеството в далечното минало, ще видите как хората са се кланяли на различни животни, като Аписа, които считали за свещени, за божества.
В миналия живот е имало същества, дървета например, които са били високи по 500 метра с голяма широчина. Днес всичко това го виждаме под земята дълбоко, всичко се е превърнало на въглища, с които ние си служим. Големи дървета е имало някога. Но за да разберете всичко това, изисква се отлична философия за живота. Лесно е да се каже: Това е животно, това е дърво, това е камък.
Проследете историята на човечеството в далечното минало, ще видите как хората са се кланяли на различни животни, като Аписа, които считали за свещени, за божества.
Те са се кланяли на свещени къщи, на свещени дървета, на свещени крокодили, на какво ли не са се кланяли тогава. Да, всичко в света е свещено. Ако един Апис е свещен, тогава всички други животни ще бъдат свещени. Това е човешко разбиране на нещата. Много обикновени хора мислят, че са божества.
към беседата >>
Той не е почтен, когато не работи нищо.
Сега аз говоря за изключенията. Като ви привеждам този пример, той се отнася за Божественото, което иде, а не за човешкото. Когато човек дойде до Божествения живот, до Божествените възможности, той трябва да се ръководи в живота си от следното правило: Човек е почетен, когато мисли, когато чувствува и когато постъпва добре, когато работи. Той е почтен и когато почива, когато копае и когато яде. Във всяко положение човек може да бъде почтен, каквато работа и да върши.
Той не е почтен, когато не работи нищо.
към беседата >>
Те са се кланяли на свещени къщи, на свещени дървета, на свещени крокодили, на какво ли не са се кланяли тогава.
Днес всичко това го виждаме под земята дълбоко, всичко се е превърнало на въглища, с които ние си служим. Големи дървета е имало някога. Но за да разберете всичко това, изисква се отлична философия за живота. Лесно е да се каже: Това е животно, това е дърво, това е камък. Проследете историята на човечеството в далечното минало, ще видите как хората са се кланяли на различни животни, като Аписа, които считали за свещени, за божества.
Те са се кланяли на свещени къщи, на свещени дървета, на свещени крокодили, на какво ли не са се кланяли тогава.
Да, всичко в света е свещено. Ако един Апис е свещен, тогава всички други животни ще бъдат свещени. Това е човешко разбиране на нещата. Много обикновени хора мислят, че са божества. А божествата мислят, че са обикновени хора.
към беседата >>
Сега аз говоря за положителни работи.
Сега аз говоря за положителни работи.
Няма по-красиво нещо в живота на човека от това да работи, да се храни и да съзнава онова, което влиза в него. Аз мога да ви кажа много правила, но каквото съм казвал, всякога е оставало неизползувано, благодарение на безверието, което съществува у вас. Като кажа някому нещо, той излиза вън и си казва: Дали е вярно всичко това, което се говори? Като ги чуя да си говорят така, тогава аз изпадам в положението на онзи български богаташ от Пловдив, няма да му кажа името, вие го знаете. Един бедняк отишъл един ден при този богаташ да му иска на заем 100 турски лири.
към беседата >>
Да, всичко в света е свещено.
Големи дървета е имало някога. Но за да разберете всичко това, изисква се отлична философия за живота. Лесно е да се каже: Това е животно, това е дърво, това е камък. Проследете историята на човечеството в далечното минало, ще видите как хората са се кланяли на различни животни, като Аписа, които считали за свещени, за божества. Те са се кланяли на свещени къщи, на свещени дървета, на свещени крокодили, на какво ли не са се кланяли тогава.
Да, всичко в света е свещено.
Ако един Апис е свещен, тогава всички други животни ще бъдат свещени. Това е човешко разбиране на нещата. Много обикновени хора мислят, че са божества. А божествата мислят, че са обикновени хора. Това, което един китайски мъдрец е казал, преди него много други са казали много по-умни работи.
към беседата >>
Няма по-красиво нещо в живота на човека от това да работи, да се храни и да съзнава онова, което влиза в него.
Сега аз говоря за положителни работи.
Няма по-красиво нещо в живота на човека от това да работи, да се храни и да съзнава онова, което влиза в него.
Аз мога да ви кажа много правила, но каквото съм казвал, всякога е оставало неизползувано, благодарение на безверието, което съществува у вас. Като кажа някому нещо, той излиза вън и си казва: Дали е вярно всичко това, което се говори? Като ги чуя да си говорят така, тогава аз изпадам в положението на онзи български богаташ от Пловдив, няма да му кажа името, вие го знаете. Един бедняк отишъл един ден при този богаташ да му иска на заем 100 турски лири. Той му дал парите и си турил лихвата, която му се пада за определеното време.
към беседата >>
Ако един Апис е свещен, тогава всички други животни ще бъдат свещени.
Но за да разберете всичко това, изисква се отлична философия за живота. Лесно е да се каже: Това е животно, това е дърво, това е камък. Проследете историята на човечеството в далечното минало, ще видите как хората са се кланяли на различни животни, като Аписа, които считали за свещени, за божества. Те са се кланяли на свещени къщи, на свещени дървета, на свещени крокодили, на какво ли не са се кланяли тогава. Да, всичко в света е свещено.
Ако един Апис е свещен, тогава всички други животни ще бъдат свещени.
Това е човешко разбиране на нещата. Много обикновени хора мислят, че са божества. А божествата мислят, че са обикновени хора. Това, което един китайски мъдрец е казал, преди него много други са казали много по-умни работи. Сега мнозина искат да им се каже нещо ново.
към беседата >>
Аз мога да ви кажа много правила, но каквото съм казвал, всякога е оставало неизползувано, благодарение на безверието, което съществува у вас.
Сега аз говоря за положителни работи. Няма по-красиво нещо в живота на човека от това да работи, да се храни и да съзнава онова, което влиза в него.
Аз мога да ви кажа много правила, но каквото съм казвал, всякога е оставало неизползувано, благодарение на безверието, което съществува у вас.
Като кажа някому нещо, той излиза вън и си казва: Дали е вярно всичко това, което се говори? Като ги чуя да си говорят така, тогава аз изпадам в положението на онзи български богаташ от Пловдив, няма да му кажа името, вие го знаете. Един бедняк отишъл един ден при този богаташ да му иска на заем 100 турски лири. Той му дал парите и си турил лихвата, която му се пада за определеното време. Беднякът благодарил, взел парите и тръгнал да си отива.
към беседата >>
Това е човешко разбиране на нещата.
Лесно е да се каже: Това е животно, това е дърво, това е камък. Проследете историята на човечеството в далечното минало, ще видите как хората са се кланяли на различни животни, като Аписа, които считали за свещени, за божества. Те са се кланяли на свещени къщи, на свещени дървета, на свещени крокодили, на какво ли не са се кланяли тогава. Да, всичко в света е свещено. Ако един Апис е свещен, тогава всички други животни ще бъдат свещени.
Това е човешко разбиране на нещата.
Много обикновени хора мислят, че са божества. А божествата мислят, че са обикновени хора. Това, което един китайски мъдрец е казал, преди него много други са казали много по-умни работи. Сега мнозина искат да им се каже нещо ново. Аз се радвам, че те искат да им се каже нещо ново.
към беседата >>
Като кажа някому нещо, той излиза вън и си казва: Дали е вярно всичко това, което се говори?
Сега аз говоря за положителни работи. Няма по-красиво нещо в живота на човека от това да работи, да се храни и да съзнава онова, което влиза в него. Аз мога да ви кажа много правила, но каквото съм казвал, всякога е оставало неизползувано, благодарение на безверието, което съществува у вас.
Като кажа някому нещо, той излиза вън и си казва: Дали е вярно всичко това, което се говори?
Като ги чуя да си говорят така, тогава аз изпадам в положението на онзи български богаташ от Пловдив, няма да му кажа името, вие го знаете. Един бедняк отишъл един ден при този богаташ да му иска на заем 100 турски лири. Той му дал парите и си турил лихвата, която му се пада за определеното време. Беднякът благодарил, взел парите и тръгнал да си отива. Богатият веднага се усъмнил в него, помислил си, как ли ще употреби този човек парите?
към беседата >>
Много обикновени хора мислят, че са божества.
Проследете историята на човечеството в далечното минало, ще видите как хората са се кланяли на различни животни, като Аписа, които считали за свещени, за божества. Те са се кланяли на свещени къщи, на свещени дървета, на свещени крокодили, на какво ли не са се кланяли тогава. Да, всичко в света е свещено. Ако един Апис е свещен, тогава всички други животни ще бъдат свещени. Това е човешко разбиране на нещата.
Много обикновени хора мислят, че са божества.
А божествата мислят, че са обикновени хора. Това, което един китайски мъдрец е казал, преди него много други са казали много по-умни работи. Сега мнозина искат да им се каже нещо ново. Аз се радвам, че те искат да им се каже нещо ново. Новото е Божественото.
към беседата >>
Като ги чуя да си говорят така, тогава аз изпадам в положението на онзи български богаташ от Пловдив, няма да му кажа името, вие го знаете.
Сега аз говоря за положителни работи. Няма по-красиво нещо в живота на човека от това да работи, да се храни и да съзнава онова, което влиза в него. Аз мога да ви кажа много правила, но каквото съм казвал, всякога е оставало неизползувано, благодарение на безверието, което съществува у вас. Като кажа някому нещо, той излиза вън и си казва: Дали е вярно всичко това, което се говори?
Като ги чуя да си говорят така, тогава аз изпадам в положението на онзи български богаташ от Пловдив, няма да му кажа името, вие го знаете.
Един бедняк отишъл един ден при този богаташ да му иска на заем 100 турски лири. Той му дал парите и си турил лихвата, която му се пада за определеното време. Беднякът благодарил, взел парите и тръгнал да си отива. Богатият веднага се усъмнил в него, помислил си, как ли ще употреби този човек парите? За тази цел той тръгнал след него да го следи какво ще прави с парите.
към беседата >>
А божествата мислят, че са обикновени хора.
Те са се кланяли на свещени къщи, на свещени дървета, на свещени крокодили, на какво ли не са се кланяли тогава. Да, всичко в света е свещено. Ако един Апис е свещен, тогава всички други животни ще бъдат свещени. Това е човешко разбиране на нещата. Много обикновени хора мислят, че са божества.
А божествата мислят, че са обикновени хора.
Това, което един китайски мъдрец е казал, преди него много други са казали много по-умни работи. Сега мнозина искат да им се каже нещо ново. Аз се радвам, че те искат да им се каже нещо ново. Новото е Божественото. Вехтото е човешкото.
към беседата >>
Един бедняк отишъл един ден при този богаташ да му иска на заем 100 турски лири.
Сега аз говоря за положителни работи. Няма по-красиво нещо в живота на човека от това да работи, да се храни и да съзнава онова, което влиза в него. Аз мога да ви кажа много правила, но каквото съм казвал, всякога е оставало неизползувано, благодарение на безверието, което съществува у вас. Като кажа някому нещо, той излиза вън и си казва: Дали е вярно всичко това, което се говори? Като ги чуя да си говорят така, тогава аз изпадам в положението на онзи български богаташ от Пловдив, няма да му кажа името, вие го знаете.
Един бедняк отишъл един ден при този богаташ да му иска на заем 100 турски лири.
Той му дал парите и си турил лихвата, която му се пада за определеното време. Беднякът благодарил, взел парите и тръгнал да си отива. Богатият веднага се усъмнил в него, помислил си, как ли ще употреби този човек парите? За тази цел той тръгнал след него да го следи какво ще прави с парите. Той видял, че бедният човек се отбил в един от магазините да купи от най-хубавия черен хайвер.
към беседата >>
Това, което един китайски мъдрец е казал, преди него много други са казали много по-умни работи.
Да, всичко в света е свещено. Ако един Апис е свещен, тогава всички други животни ще бъдат свещени. Това е човешко разбиране на нещата. Много обикновени хора мислят, че са божества. А божествата мислят, че са обикновени хора.
Това, което един китайски мъдрец е казал, преди него много други са казали много по-умни работи.
Сега мнозина искат да им се каже нещо ново. Аз се радвам, че те искат да им се каже нещо ново. Новото е Божественото. Вехтото е човешкото. Да си млад, това е Божествено.
към беседата >>
Той му дал парите и си турил лихвата, която му се пада за определеното време.
Няма по-красиво нещо в живота на човека от това да работи, да се храни и да съзнава онова, което влиза в него. Аз мога да ви кажа много правила, но каквото съм казвал, всякога е оставало неизползувано, благодарение на безверието, което съществува у вас. Като кажа някому нещо, той излиза вън и си казва: Дали е вярно всичко това, което се говори? Като ги чуя да си говорят така, тогава аз изпадам в положението на онзи български богаташ от Пловдив, няма да му кажа името, вие го знаете. Един бедняк отишъл един ден при този богаташ да му иска на заем 100 турски лири.
Той му дал парите и си турил лихвата, която му се пада за определеното време.
Беднякът благодарил, взел парите и тръгнал да си отива. Богатият веднага се усъмнил в него, помислил си, как ли ще употреби този човек парите? За тази цел той тръгнал след него да го следи какво ще прави с парите. Той видял, че бедният човек се отбил в един от магазините да купи от най-хубавия черен хайвер. Веднага влязъл в дюкяна и му казал: Слушай, приятелю, аз направих някаква грешка в броенето на парите.
към беседата >>
Сега мнозина искат да им се каже нещо ново.
Ако един Апис е свещен, тогава всички други животни ще бъдат свещени. Това е човешко разбиране на нещата. Много обикновени хора мислят, че са божества. А божествата мислят, че са обикновени хора. Това, което един китайски мъдрец е казал, преди него много други са казали много по-умни работи.
Сега мнозина искат да им се каже нещо ново.
Аз се радвам, че те искат да им се каже нещо ново. Новото е Божественото. Вехтото е човешкото. Да си млад, това е Божествено. Да си стар, това е човешко.
към беседата >>
Беднякът благодарил, взел парите и тръгнал да си отива.
Аз мога да ви кажа много правила, но каквото съм казвал, всякога е оставало неизползувано, благодарение на безверието, което съществува у вас. Като кажа някому нещо, той излиза вън и си казва: Дали е вярно всичко това, което се говори? Като ги чуя да си говорят така, тогава аз изпадам в положението на онзи български богаташ от Пловдив, няма да му кажа името, вие го знаете. Един бедняк отишъл един ден при този богаташ да му иска на заем 100 турски лири. Той му дал парите и си турил лихвата, която му се пада за определеното време.
Беднякът благодарил, взел парите и тръгнал да си отива.
Богатият веднага се усъмнил в него, помислил си, как ли ще употреби този човек парите? За тази цел той тръгнал след него да го следи какво ще прави с парите. Той видял, че бедният човек се отбил в един от магазините да купи от най-хубавия черен хайвер. Веднага влязъл в дюкяна и му казал: Слушай, приятелю, аз направих някаква грешка в броенето на парите. Я дай да ги прочета пак.
към беседата >>
Аз се радвам, че те искат да им се каже нещо ново.
Това е човешко разбиране на нещата. Много обикновени хора мислят, че са божества. А божествата мислят, че са обикновени хора. Това, което един китайски мъдрец е казал, преди него много други са казали много по-умни работи. Сега мнозина искат да им се каже нещо ново.
Аз се радвам, че те искат да им се каже нещо ново.
Новото е Божественото. Вехтото е човешкото. Да си млад, това е Божествено. Да си стар, това е човешко. Да се раждаш, това е Божествено.
към беседата >>
Богатият веднага се усъмнил в него, помислил си, как ли ще употреби този човек парите?
Като кажа някому нещо, той излиза вън и си казва: Дали е вярно всичко това, което се говори? Като ги чуя да си говорят така, тогава аз изпадам в положението на онзи български богаташ от Пловдив, няма да му кажа името, вие го знаете. Един бедняк отишъл един ден при този богаташ да му иска на заем 100 турски лири. Той му дал парите и си турил лихвата, която му се пада за определеното време. Беднякът благодарил, взел парите и тръгнал да си отива.
Богатият веднага се усъмнил в него, помислил си, как ли ще употреби този човек парите?
За тази цел той тръгнал след него да го следи какво ще прави с парите. Той видял, че бедният човек се отбил в един от магазините да купи от най-хубавия черен хайвер. Веднага влязъл в дюкяна и му казал: Слушай, приятелю, аз направих някаква грешка в броенето на парите. Я дай да ги прочета пак. Бедният му дал парите, като ги взел, богатият му казал: Който взима на заем пари, за да купува черен хайвер, той не мисли да плаща.
към беседата >>
Новото е Божественото.
Много обикновени хора мислят, че са божества. А божествата мислят, че са обикновени хора. Това, което един китайски мъдрец е казал, преди него много други са казали много по-умни работи. Сега мнозина искат да им се каже нещо ново. Аз се радвам, че те искат да им се каже нещо ново.
Новото е Божественото.
Вехтото е човешкото. Да си млад, това е Божествено. Да си стар, това е човешко. Да се раждаш, това е Божествено. Да умираш, това е човешко.
към беседата >>
За тази цел той тръгнал след него да го следи какво ще прави с парите.
Като ги чуя да си говорят така, тогава аз изпадам в положението на онзи български богаташ от Пловдив, няма да му кажа името, вие го знаете. Един бедняк отишъл един ден при този богаташ да му иска на заем 100 турски лири. Той му дал парите и си турил лихвата, която му се пада за определеното време. Беднякът благодарил, взел парите и тръгнал да си отива. Богатият веднага се усъмнил в него, помислил си, как ли ще употреби този човек парите?
За тази цел той тръгнал след него да го следи какво ще прави с парите.
Той видял, че бедният човек се отбил в един от магазините да купи от най-хубавия черен хайвер. Веднага влязъл в дюкяна и му казал: Слушай, приятелю, аз направих някаква грешка в броенето на парите. Я дай да ги прочета пак. Бедният му дал парите, като ги взел, богатият му казал: Който взима на заем пари, за да купува черен хайвер, той не мисли да плаща. Щом дойде Божественото в тебе и вложи нещо, ти ще направиш един хубав обед и ще благодариш за него в душата си.
към беседата >>
Вехтото е човешкото.
А божествата мислят, че са обикновени хора. Това, което един китайски мъдрец е казал, преди него много други са казали много по-умни работи. Сега мнозина искат да им се каже нещо ново. Аз се радвам, че те искат да им се каже нещо ново. Новото е Божественото.
Вехтото е човешкото.
Да си млад, това е Божествено. Да си стар, това е човешко. Да се раждаш, това е Божествено. Да умираш, това е човешко. Да правиш добро, това е Божествено.
към беседата >>
Той видял, че бедният човек се отбил в един от магазините да купи от най-хубавия черен хайвер.
Един бедняк отишъл един ден при този богаташ да му иска на заем 100 турски лири. Той му дал парите и си турил лихвата, която му се пада за определеното време. Беднякът благодарил, взел парите и тръгнал да си отива. Богатият веднага се усъмнил в него, помислил си, как ли ще употреби този човек парите? За тази цел той тръгнал след него да го следи какво ще прави с парите.
Той видял, че бедният човек се отбил в един от магазините да купи от най-хубавия черен хайвер.
Веднага влязъл в дюкяна и му казал: Слушай, приятелю, аз направих някаква грешка в броенето на парите. Я дай да ги прочета пак. Бедният му дал парите, като ги взел, богатият му казал: Който взима на заем пари, за да купува черен хайвер, той не мисли да плаща. Щом дойде Божественото в тебе и вложи нещо, ти ще направиш един хубав обед и ще благодариш за него в душата си. Кой е този обед?
към беседата >>
Да си млад, това е Божествено.
Това, което един китайски мъдрец е казал, преди него много други са казали много по-умни работи. Сега мнозина искат да им се каже нещо ново. Аз се радвам, че те искат да им се каже нещо ново. Новото е Божественото. Вехтото е човешкото.
Да си млад, това е Божествено.
Да си стар, това е човешко. Да се раждаш, това е Божествено. Да умираш, това е човешко. Да правиш добро, това е Божествено. Да правиш грехове, това е човешко.
към беседата >>
Веднага влязъл в дюкяна и му казал: Слушай, приятелю, аз направих някаква грешка в броенето на парите.
Той му дал парите и си турил лихвата, която му се пада за определеното време. Беднякът благодарил, взел парите и тръгнал да си отива. Богатият веднага се усъмнил в него, помислил си, как ли ще употреби този човек парите? За тази цел той тръгнал след него да го следи какво ще прави с парите. Той видял, че бедният човек се отбил в един от магазините да купи от най-хубавия черен хайвер.
Веднага влязъл в дюкяна и му казал: Слушай, приятелю, аз направих някаква грешка в броенето на парите.
Я дай да ги прочета пак. Бедният му дал парите, като ги взел, богатият му казал: Който взима на заем пари, за да купува черен хайвер, той не мисли да плаща. Щом дойде Божественото в тебе и вложи нещо, ти ще направиш един хубав обед и ще благодариш за него в душата си. Кой е този обед? – Първият хубав обед, това е обедът на Любовта.
към беседата >>
Да си стар, това е човешко.
Сега мнозина искат да им се каже нещо ново. Аз се радвам, че те искат да им се каже нещо ново. Новото е Божественото. Вехтото е човешкото. Да си млад, това е Божествено.
Да си стар, това е човешко.
Да се раждаш, това е Божествено. Да умираш, това е човешко. Да правиш добро, това е Божествено. Да правиш грехове, това е човешко. Да се учиш, това е Божествено.
към беседата >>
Я дай да ги прочета пак.
Беднякът благодарил, взел парите и тръгнал да си отива. Богатият веднага се усъмнил в него, помислил си, как ли ще употреби този човек парите? За тази цел той тръгнал след него да го следи какво ще прави с парите. Той видял, че бедният човек се отбил в един от магазините да купи от най-хубавия черен хайвер. Веднага влязъл в дюкяна и му казал: Слушай, приятелю, аз направих някаква грешка в броенето на парите.
Я дай да ги прочета пак.
Бедният му дал парите, като ги взел, богатият му казал: Който взима на заем пари, за да купува черен хайвер, той не мисли да плаща. Щом дойде Божественото в тебе и вложи нещо, ти ще направиш един хубав обед и ще благодариш за него в душата си. Кой е този обед? – Първият хубав обед, това е обедът на Любовта. Като дойдеш до този Божествен обед, ще седнеш пред масата на Любовта и любовно ще ядеш.
към беседата >>
Да се раждаш, това е Божествено.
Аз се радвам, че те искат да им се каже нещо ново. Новото е Божественото. Вехтото е човешкото. Да си млад, това е Божествено. Да си стар, това е човешко.
Да се раждаш, това е Божествено.
Да умираш, това е човешко. Да правиш добро, това е Божествено. Да правиш грехове, това е човешко. Да се учиш, това е Божествено. Да останеш невежа, това е човешко.
към беседата >>
Бедният му дал парите, като ги взел, богатият му казал: Който взима на заем пари, за да купува черен хайвер, той не мисли да плаща.
Богатият веднага се усъмнил в него, помислил си, как ли ще употреби този човек парите? За тази цел той тръгнал след него да го следи какво ще прави с парите. Той видял, че бедният човек се отбил в един от магазините да купи от най-хубавия черен хайвер. Веднага влязъл в дюкяна и му казал: Слушай, приятелю, аз направих някаква грешка в броенето на парите. Я дай да ги прочета пак.
Бедният му дал парите, като ги взел, богатият му казал: Който взима на заем пари, за да купува черен хайвер, той не мисли да плаща.
Щом дойде Божественото в тебе и вложи нещо, ти ще направиш един хубав обед и ще благодариш за него в душата си. Кой е този обед? – Първият хубав обед, това е обедът на Любовта. Като дойдеш до този Божествен обед, ще седнеш пред масата на Любовта и любовно ще ядеш. На тази маса ти ще изпиташ такова разположение, че ще се свържеш с цялото битие и ще видиш, че всичко в света е любов.
към беседата >>
Да умираш, това е човешко.
Новото е Божественото. Вехтото е човешкото. Да си млад, това е Божествено. Да си стар, това е човешко. Да се раждаш, това е Божествено.
Да умираш, това е човешко.
Да правиш добро, това е Божествено. Да правиш грехове, това е човешко. Да се учиш, това е Божествено. Да останеш невежа, това е човешко. Да си здрав, това е Божествено, да си болен, това е човешко.
към беседата >>
Щом дойде Божественото в тебе и вложи нещо, ти ще направиш един хубав обед и ще благодариш за него в душата си.
За тази цел той тръгнал след него да го следи какво ще прави с парите. Той видял, че бедният човек се отбил в един от магазините да купи от най-хубавия черен хайвер. Веднага влязъл в дюкяна и му казал: Слушай, приятелю, аз направих някаква грешка в броенето на парите. Я дай да ги прочета пак. Бедният му дал парите, като ги взел, богатият му казал: Който взима на заем пари, за да купува черен хайвер, той не мисли да плаща.
Щом дойде Божественото в тебе и вложи нещо, ти ще направиш един хубав обед и ще благодариш за него в душата си.
Кой е този обед? – Първият хубав обед, това е обедът на Любовта. Като дойдеш до този Божествен обед, ще седнеш пред масата на Любовта и любовно ще ядеш. На тази маса ти ще изпиташ такова разположение, че ще се свържеш с цялото битие и ще видиш, че всичко в света е любов. Даже и самото ядене ще ти проговори.
към беседата >>
Да правиш добро, това е Божествено.
Вехтото е човешкото. Да си млад, това е Божествено. Да си стар, това е човешко. Да се раждаш, това е Божествено. Да умираш, това е човешко.
Да правиш добро, това е Божествено.
Да правиш грехове, това е човешко. Да се учиш, това е Божествено. Да останеш невежа, това е човешко. Да си здрав, това е Божествено, да си болен, това е човешко. Да живееш в мир с ближните си, това е Божествено.
към беседата >>
Кой е този обед?
Той видял, че бедният човек се отбил в един от магазините да купи от най-хубавия черен хайвер. Веднага влязъл в дюкяна и му казал: Слушай, приятелю, аз направих някаква грешка в броенето на парите. Я дай да ги прочета пак. Бедният му дал парите, като ги взел, богатият му казал: Който взима на заем пари, за да купува черен хайвер, той не мисли да плаща. Щом дойде Божественото в тебе и вложи нещо, ти ще направиш един хубав обед и ще благодариш за него в душата си.
Кой е този обед?
– Първият хубав обед, това е обедът на Любовта. Като дойдеш до този Божествен обед, ще седнеш пред масата на Любовта и любовно ще ядеш. На тази маса ти ще изпиташ такова разположение, че ще се свържеш с цялото битие и ще видиш, че всичко в света е любов. Даже и самото ядене ще ти проговори. И ти ще се зарадваш.
към беседата >>
Да правиш грехове, това е човешко.
Да си млад, това е Божествено. Да си стар, това е човешко. Да се раждаш, това е Божествено. Да умираш, това е човешко. Да правиш добро, това е Божествено.
Да правиш грехове, това е човешко.
Да се учиш, това е Божествено. Да останеш невежа, това е човешко. Да си здрав, това е Божествено, да си болен, това е човешко. Да живееш в мир с ближните си, това е Божествено. Да живееш в постоянни карани(ци) с ближните си, това е човешко.
към беседата >>
– Първият хубав обед, това е обедът на Любовта.
Веднага влязъл в дюкяна и му казал: Слушай, приятелю, аз направих някаква грешка в броенето на парите. Я дай да ги прочета пак. Бедният му дал парите, като ги взел, богатият му казал: Който взима на заем пари, за да купува черен хайвер, той не мисли да плаща. Щом дойде Божественото в тебе и вложи нещо, ти ще направиш един хубав обед и ще благодариш за него в душата си. Кой е този обед?
– Първият хубав обед, това е обедът на Любовта.
Като дойдеш до този Божествен обед, ще седнеш пред масата на Любовта и любовно ще ядеш. На тази маса ти ще изпиташ такова разположение, че ще се свържеш с цялото битие и ще видиш, че всичко в света е любов. Даже и самото ядене ще ти проговори. И ти ще се зарадваш. В любовта противоречия няма.
към беседата >>
Да се учиш, това е Божествено.
Да си стар, това е човешко. Да се раждаш, това е Божествено. Да умираш, това е човешко. Да правиш добро, това е Божествено. Да правиш грехове, това е човешко.
Да се учиш, това е Божествено.
Да останеш невежа, това е човешко. Да си здрав, това е Божествено, да си болен, това е човешко. Да живееш в мир с ближните си, това е Божествено. Да живееш в постоянни карани(ци) с ближните си, това е човешко. Да правиш добро, това е Божествено.
към беседата >>
Като дойдеш до този Божествен обед, ще седнеш пред масата на Любовта и любовно ще ядеш.
Я дай да ги прочета пак. Бедният му дал парите, като ги взел, богатият му казал: Който взима на заем пари, за да купува черен хайвер, той не мисли да плаща. Щом дойде Божественото в тебе и вложи нещо, ти ще направиш един хубав обед и ще благодариш за него в душата си. Кой е този обед? – Първият хубав обед, това е обедът на Любовта.
Като дойдеш до този Божествен обед, ще седнеш пред масата на Любовта и любовно ще ядеш.
На тази маса ти ще изпиташ такова разположение, че ще се свържеш с цялото битие и ще видиш, че всичко в света е любов. Даже и самото ядене ще ти проговори. И ти ще се зарадваш. В любовта противоречия няма. Вън от любовта противоречия има и добро, и зло, но в любовта зло не съществува.
към беседата >>
Да останеш невежа, това е човешко.
Да се раждаш, това е Божествено. Да умираш, това е човешко. Да правиш добро, това е Божествено. Да правиш грехове, това е човешко. Да се учиш, това е Божествено.
Да останеш невежа, това е човешко.
Да си здрав, това е Божествено, да си болен, това е човешко. Да живееш в мир с ближните си, това е Божествено. Да живееш в постоянни карани(ци) с ближните си, това е човешко. Да правиш добро, това е Божествено. Да крадеш, това е човешко.
към беседата >>
На тази маса ти ще изпиташ такова разположение, че ще се свържеш с цялото битие и ще видиш, че всичко в света е любов.
Бедният му дал парите, като ги взел, богатият му казал: Който взима на заем пари, за да купува черен хайвер, той не мисли да плаща. Щом дойде Божественото в тебе и вложи нещо, ти ще направиш един хубав обед и ще благодариш за него в душата си. Кой е този обед? – Първият хубав обед, това е обедът на Любовта. Като дойдеш до този Божествен обед, ще седнеш пред масата на Любовта и любовно ще ядеш.
На тази маса ти ще изпиташ такова разположение, че ще се свържеш с цялото битие и ще видиш, че всичко в света е любов.
Даже и самото ядене ще ти проговори. И ти ще се зарадваш. В любовта противоречия няма. Вън от любовта противоречия има и добро, и зло, но в любовта зло не съществува. Любовта е единственият плод на Духа.
към беседата >>
Да си здрав, това е Божествено, да си болен, това е човешко.
Да умираш, това е човешко. Да правиш добро, това е Божествено. Да правиш грехове, това е човешко. Да се учиш, това е Божествено. Да останеш невежа, това е човешко.
Да си здрав, това е Божествено, да си болен, това е човешко.
Да живееш в мир с ближните си, това е Божествено. Да живееш в постоянни карани(ци) с ближните си, това е човешко. Да правиш добро, това е Божествено. Да крадеш, това е човешко. Сега мога да ви изредя хиляди такива работи, паралелно Божествени и човешки.
към беседата >>
Даже и самото ядене ще ти проговори.
Щом дойде Божественото в тебе и вложи нещо, ти ще направиш един хубав обед и ще благодариш за него в душата си. Кой е този обед? – Първият хубав обед, това е обедът на Любовта. Като дойдеш до този Божествен обед, ще седнеш пред масата на Любовта и любовно ще ядеш. На тази маса ти ще изпиташ такова разположение, че ще се свържеш с цялото битие и ще видиш, че всичко в света е любов.
Даже и самото ядене ще ти проговори.
И ти ще се зарадваш. В любовта противоречия няма. Вън от любовта противоречия има и добро, и зло, но в любовта зло не съществува. Любовта е единственият плод на Духа. И Писанието казва, че Любовта е първият плод на Духа.
към беседата >>
Да живееш в мир с ближните си, това е Божествено.
Да правиш добро, това е Божествено. Да правиш грехове, това е човешко. Да се учиш, това е Божествено. Да останеш невежа, това е човешко. Да си здрав, това е Божествено, да си болен, това е човешко.
Да живееш в мир с ближните си, това е Божествено.
Да живееш в постоянни карани(ци) с ближните си, това е човешко. Да правиш добро, това е Божествено. Да крадеш, това е човешко. Сега мога да ви изредя хиляди такива работи, паралелно Божествени и човешки. Хубаво е понякога да има контрасти в нещата.
към беседата >>
И ти ще се зарадваш.
Кой е този обед? – Първият хубав обед, това е обедът на Любовта. Като дойдеш до този Божествен обед, ще седнеш пред масата на Любовта и любовно ще ядеш. На тази маса ти ще изпиташ такова разположение, че ще се свържеш с цялото битие и ще видиш, че всичко в света е любов. Даже и самото ядене ще ти проговори.
И ти ще се зарадваш.
В любовта противоречия няма. Вън от любовта противоречия има и добро, и зло, но в любовта зло не съществува. Любовта е единственият плод на Духа. И Писанието казва, че Любовта е първият плод на Духа. В Любовта е безсмъртието.
към беседата >>
Да живееш в постоянни карани(ци) с ближните си, това е човешко.
Да правиш грехове, това е човешко. Да се учиш, това е Божествено. Да останеш невежа, това е човешко. Да си здрав, това е Божествено, да си болен, това е човешко. Да живееш в мир с ближните си, това е Божествено.
Да живееш в постоянни карани(ци) с ближните си, това е човешко.
Да правиш добро, това е Божествено. Да крадеш, това е човешко. Сега мога да ви изредя хиляди такива работи, паралелно Божествени и човешки. Хубаво е понякога да има контрасти в нещата. Животът не може да се прояви без контрасти.
към беседата >>
В любовта противоречия няма.
– Първият хубав обед, това е обедът на Любовта. Като дойдеш до този Божествен обед, ще седнеш пред масата на Любовта и любовно ще ядеш. На тази маса ти ще изпиташ такова разположение, че ще се свържеш с цялото битие и ще видиш, че всичко в света е любов. Даже и самото ядене ще ти проговори. И ти ще се зарадваш.
В любовта противоречия няма.
Вън от любовта противоречия има и добро, и зло, но в любовта зло не съществува. Любовта е единственият плод на Духа. И Писанието казва, че Любовта е първият плод на Духа. В Любовта е безсмъртието. Често хората говорят за елексира на живота, за водата, но първо те трябва да се научат да любят, да обичат.
към беседата >>
Да правиш добро, това е Божествено.
Да се учиш, това е Божествено. Да останеш невежа, това е човешко. Да си здрав, това е Божествено, да си болен, това е човешко. Да живееш в мир с ближните си, това е Божествено. Да живееш в постоянни карани(ци) с ближните си, това е човешко.
Да правиш добро, това е Божествено.
Да крадеш, това е човешко. Сега мога да ви изредя хиляди такива работи, паралелно Божествени и човешки. Хубаво е понякога да има контрасти в нещата. Животът не може да се прояви без контрасти. Сега аз не искам да обяснявам злото и доброто в света.
към беседата >>
Вън от любовта противоречия има и добро, и зло, но в любовта зло не съществува.
Като дойдеш до този Божествен обед, ще седнеш пред масата на Любовта и любовно ще ядеш. На тази маса ти ще изпиташ такова разположение, че ще се свържеш с цялото битие и ще видиш, че всичко в света е любов. Даже и самото ядене ще ти проговори. И ти ще се зарадваш. В любовта противоречия няма.
Вън от любовта противоречия има и добро, и зло, но в любовта зло не съществува.
Любовта е единственият плод на Духа. И Писанието казва, че Любовта е първият плод на Духа. В Любовта е безсмъртието. Често хората говорят за елексира на живота, за водата, но първо те трябва да се научат да любят, да обичат. Който иска да стане безсмъртен, той трябва да се научи да люби.
към беседата >>
Да крадеш, това е човешко.
Да останеш невежа, това е човешко. Да си здрав, това е Божествено, да си болен, това е човешко. Да живееш в мир с ближните си, това е Божествено. Да живееш в постоянни карани(ци) с ближните си, това е човешко. Да правиш добро, това е Божествено.
Да крадеш, това е човешко.
Сега мога да ви изредя хиляди такива работи, паралелно Божествени и човешки. Хубаво е понякога да има контрасти в нещата. Животът не може да се прояви без контрасти. Сега аз не искам да обяснявам злото и доброто в света. Аз не искам да обяснявам какво е злото, защото то е едно взривно вещество.
към беседата >>
Любовта е единственият плод на Духа.
На тази маса ти ще изпиташ такова разположение, че ще се свържеш с цялото битие и ще видиш, че всичко в света е любов. Даже и самото ядене ще ти проговори. И ти ще се зарадваш. В любовта противоречия няма. Вън от любовта противоречия има и добро, и зло, но в любовта зло не съществува.
Любовта е единственият плод на Духа.
И Писанието казва, че Любовта е първият плод на Духа. В Любовта е безсмъртието. Често хората говорят за елексира на живота, за водата, но първо те трябва да се научат да любят, да обичат. Който иска да стане безсмъртен, той трябва да се научи да люби. В Любовта седи тайната за подмладяването, в любовта седи тайната за Вечния живот.
към беседата >>
Сега мога да ви изредя хиляди такива работи, паралелно Божествени и човешки.
Да си здрав, това е Божествено, да си болен, това е човешко. Да живееш в мир с ближните си, това е Божествено. Да живееш в постоянни карани(ци) с ближните си, това е човешко. Да правиш добро, това е Божествено. Да крадеш, това е човешко.
Сега мога да ви изредя хиляди такива работи, паралелно Божествени и човешки.
Хубаво е понякога да има контрасти в нещата. Животът не може да се прояви без контрасти. Сега аз не искам да обяснявам злото и доброто в света. Аз не искам да обяснявам какво е злото, защото то е едно взривно вещество. То е мощно, силно, и всеки, който го бута, той ще понесе последствията му.
към беседата >>
И Писанието казва, че Любовта е първият плод на Духа.
Даже и самото ядене ще ти проговори. И ти ще се зарадваш. В любовта противоречия няма. Вън от любовта противоречия има и добро, и зло, но в любовта зло не съществува. Любовта е единственият плод на Духа.
И Писанието казва, че Любовта е първият плод на Духа.
В Любовта е безсмъртието. Често хората говорят за елексира на живота, за водата, но първо те трябва да се научат да любят, да обичат. Който иска да стане безсмъртен, той трябва да се научи да люби. В Любовта седи тайната за подмладяването, в любовта седи тайната за Вечния живот. В Любовта седи тайната за придобиване на всички блага, които човек търси.
към беседата >>
Хубаво е понякога да има контрасти в нещата.
Да живееш в мир с ближните си, това е Божествено. Да живееш в постоянни карани(ци) с ближните си, това е човешко. Да правиш добро, това е Божествено. Да крадеш, това е човешко. Сега мога да ви изредя хиляди такива работи, паралелно Божествени и човешки.
Хубаво е понякога да има контрасти в нещата.
Животът не може да се прояви без контрасти. Сега аз не искам да обяснявам злото и доброто в света. Аз не искам да обяснявам какво е злото, защото то е едно взривно вещество. То е мощно, силно, и всеки, който го бута, той ще понесе последствията му. Ако се съприкосновиш със злото, ти се намираш в една лаборатория с взривни вещества, с избухливи вещества.
към беседата >>
В Любовта е безсмъртието.
И ти ще се зарадваш. В любовта противоречия няма. Вън от любовта противоречия има и добро, и зло, но в любовта зло не съществува. Любовта е единственият плод на Духа. И Писанието казва, че Любовта е първият плод на Духа.
В Любовта е безсмъртието.
Често хората говорят за елексира на живота, за водата, но първо те трябва да се научат да любят, да обичат. Който иска да стане безсмъртен, той трябва да се научи да люби. В Любовта седи тайната за подмладяването, в любовта седи тайната за Вечния живот. В Любовта седи тайната за придобиване на всички блага, които човек търси. Но трябва да знае как може да постигне тия неща.
към беседата >>
Животът не може да се прояви без контрасти.
Да живееш в постоянни карани(ци) с ближните си, това е човешко. Да правиш добро, това е Божествено. Да крадеш, това е човешко. Сега мога да ви изредя хиляди такива работи, паралелно Божествени и човешки. Хубаво е понякога да има контрасти в нещата.
Животът не може да се прояви без контрасти.
Сега аз не искам да обяснявам злото и доброто в света. Аз не искам да обяснявам какво е злото, защото то е едно взривно вещество. То е мощно, силно, и всеки, който го бута, той ще понесе последствията му. Ако се съприкосновиш със злото, ти се намираш в една лаборатория с взривни вещества, с избухливи вещества. Затова ти трябва да вземеш предпазителни мерки.
към беседата >>
Често хората говорят за елексира на живота, за водата, но първо те трябва да се научат да любят, да обичат.
В любовта противоречия няма. Вън от любовта противоречия има и добро, и зло, но в любовта зло не съществува. Любовта е единственият плод на Духа. И Писанието казва, че Любовта е първият плод на Духа. В Любовта е безсмъртието.
Често хората говорят за елексира на живота, за водата, но първо те трябва да се научат да любят, да обичат.
Който иска да стане безсмъртен, той трябва да се научи да люби. В Любовта седи тайната за подмладяването, в любовта седи тайната за Вечния живот. В Любовта седи тайната за придобиване на всички блага, които човек търси. Но трябва да знае как може да постигне тия неща. Любовта се проявява по два начина: Любовта, която произтича от тебе към мене, и Любовта, която произтича от другите и се влива в тебе.
към беседата >>
Сега аз не искам да обяснявам злото и доброто в света.
Да правиш добро, това е Божествено. Да крадеш, това е човешко. Сега мога да ви изредя хиляди такива работи, паралелно Божествени и човешки. Хубаво е понякога да има контрасти в нещата. Животът не може да се прояви без контрасти.
Сега аз не искам да обяснявам злото и доброто в света.
Аз не искам да обяснявам какво е злото, защото то е едно взривно вещество. То е мощно, силно, и всеки, който го бута, той ще понесе последствията му. Ако се съприкосновиш със злото, ти се намираш в една лаборатория с взривни вещества, с избухливи вещества. Затова ти трябва да вземеш предпазителни мерки. Иначе животът ти ще коства.
към беседата >>
Който иска да стане безсмъртен, той трябва да се научи да люби.
Вън от любовта противоречия има и добро, и зло, но в любовта зло не съществува. Любовта е единственият плод на Духа. И Писанието казва, че Любовта е първият плод на Духа. В Любовта е безсмъртието. Често хората говорят за елексира на живота, за водата, но първо те трябва да се научат да любят, да обичат.
Който иска да стане безсмъртен, той трябва да се научи да люби.
В Любовта седи тайната за подмладяването, в любовта седи тайната за Вечния живот. В Любовта седи тайната за придобиване на всички блага, които човек търси. Но трябва да знае как може да постигне тия неща. Любовта се проявява по два начина: Любовта, която произтича от тебе към мене, и Любовта, която произтича от другите и се влива в тебе. Значи любов, която произтича от тебе и се влива в твоите ближни, и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе.
към беседата >>
Аз не искам да обяснявам какво е злото, защото то е едно взривно вещество.
Да крадеш, това е човешко. Сега мога да ви изредя хиляди такива работи, паралелно Божествени и човешки. Хубаво е понякога да има контрасти в нещата. Животът не може да се прояви без контрасти. Сега аз не искам да обяснявам злото и доброто в света.
Аз не искам да обяснявам какво е злото, защото то е едно взривно вещество.
То е мощно, силно, и всеки, който го бута, той ще понесе последствията му. Ако се съприкосновиш със злото, ти се намираш в една лаборатория с взривни вещества, с избухливи вещества. Затова ти трябва да вземеш предпазителни мерки. Иначе животът ти ще коства. Някой казва, че трябва да се занимава и със злото.
към беседата >>
В Любовта седи тайната за подмладяването, в любовта седи тайната за Вечния живот.
Любовта е единственият плод на Духа. И Писанието казва, че Любовта е първият плод на Духа. В Любовта е безсмъртието. Често хората говорят за елексира на живота, за водата, но първо те трябва да се научат да любят, да обичат. Който иска да стане безсмъртен, той трябва да се научи да люби.
В Любовта седи тайната за подмладяването, в любовта седи тайната за Вечния живот.
В Любовта седи тайната за придобиване на всички блага, които човек търси. Но трябва да знае как може да постигне тия неща. Любовта се проявява по два начина: Любовта, която произтича от тебе към мене, и Любовта, която произтича от другите и се влива в тебе. Значи любов, която произтича от тебе и се влива в твоите ближни, и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе. Ако можеш да схванеш тези два момента на Любовта, и ги съединиш в едно, ти ще намериш онази връзка, от която започва безсмъртният живот.
към беседата >>
То е мощно, силно, и всеки, който го бута, той ще понесе последствията му.
Сега мога да ви изредя хиляди такива работи, паралелно Божествени и човешки. Хубаво е понякога да има контрасти в нещата. Животът не може да се прояви без контрасти. Сега аз не искам да обяснявам злото и доброто в света. Аз не искам да обяснявам какво е злото, защото то е едно взривно вещество.
То е мощно, силно, и всеки, който го бута, той ще понесе последствията му.
Ако се съприкосновиш със злото, ти се намираш в една лаборатория с взривни вещества, с избухливи вещества. Затова ти трябва да вземеш предпазителни мерки. Иначе животът ти ще коства. Някой казва, че трябва да се занимава и със злото. То е взривно вещество.
към беседата >>
В Любовта седи тайната за придобиване на всички блага, които човек търси.
И Писанието казва, че Любовта е първият плод на Духа. В Любовта е безсмъртието. Често хората говорят за елексира на живота, за водата, но първо те трябва да се научат да любят, да обичат. Който иска да стане безсмъртен, той трябва да се научи да люби. В Любовта седи тайната за подмладяването, в любовта седи тайната за Вечния живот.
В Любовта седи тайната за придобиване на всички блага, които човек търси.
Но трябва да знае как може да постигне тия неща. Любовта се проявява по два начина: Любовта, която произтича от тебе към мене, и Любовта, която произтича от другите и се влива в тебе. Значи любов, която произтича от тебе и се влива в твоите ближни, и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе. Ако можеш да схванеш тези два момента на Любовта, и ги съединиш в едно, ти ще намериш онази връзка, от която започва безсмъртният живот. Съединиш ли тези два момента с еднакви знаменатели, а с различни числители, ти ще намериш връзката на безсмъртието.
към беседата >>
Ако се съприкосновиш със злото, ти се намираш в една лаборатория с взривни вещества, с избухливи вещества.
Хубаво е понякога да има контрасти в нещата. Животът не може да се прояви без контрасти. Сега аз не искам да обяснявам злото и доброто в света. Аз не искам да обяснявам какво е злото, защото то е едно взривно вещество. То е мощно, силно, и всеки, който го бута, той ще понесе последствията му.
Ако се съприкосновиш със злото, ти се намираш в една лаборатория с взривни вещества, с избухливи вещества.
Затова ти трябва да вземеш предпазителни мерки. Иначе животът ти ще коства. Някой казва, че трябва да се занимава и със злото. То е взривно вещество. Учен трябва да бъде човек, когато иска да борави със злото.
към беседата >>
Но трябва да знае как може да постигне тия неща.
В Любовта е безсмъртието. Често хората говорят за елексира на живота, за водата, но първо те трябва да се научат да любят, да обичат. Който иска да стане безсмъртен, той трябва да се научи да люби. В Любовта седи тайната за подмладяването, в любовта седи тайната за Вечния живот. В Любовта седи тайната за придобиване на всички блага, които човек търси.
Но трябва да знае как може да постигне тия неща.
Любовта се проявява по два начина: Любовта, която произтича от тебе към мене, и Любовта, която произтича от другите и се влива в тебе. Значи любов, която произтича от тебе и се влива в твоите ближни, и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе. Ако можеш да схванеш тези два момента на Любовта, и ги съединиш в едно, ти ще намериш онази връзка, от която започва безсмъртният живот. Съединиш ли тези два момента с еднакви знаменатели, а с различни числители, ти ще намериш връзката на безсмъртието. Това е наука.
към беседата >>
Затова ти трябва да вземеш предпазителни мерки.
Животът не може да се прояви без контрасти. Сега аз не искам да обяснявам злото и доброто в света. Аз не искам да обяснявам какво е злото, защото то е едно взривно вещество. То е мощно, силно, и всеки, който го бута, той ще понесе последствията му. Ако се съприкосновиш със злото, ти се намираш в една лаборатория с взривни вещества, с избухливи вещества.
Затова ти трябва да вземеш предпазителни мерки.
Иначе животът ти ще коства. Някой казва, че трябва да се занимава и със злото. То е взривно вещество. Учен трябва да бъде човек, когато иска да борави със злото. В злото има такива киселини, такива отрови, каквито човек не може да си представи.
към беседата >>
Любовта се проявява по два начина: Любовта, която произтича от тебе към мене, и Любовта, която произтича от другите и се влива в тебе.
Често хората говорят за елексира на живота, за водата, но първо те трябва да се научат да любят, да обичат. Който иска да стане безсмъртен, той трябва да се научи да люби. В Любовта седи тайната за подмладяването, в любовта седи тайната за Вечния живот. В Любовта седи тайната за придобиване на всички блага, които човек търси. Но трябва да знае как може да постигне тия неща.
Любовта се проявява по два начина: Любовта, която произтича от тебе към мене, и Любовта, която произтича от другите и се влива в тебе.
Значи любов, която произтича от тебе и се влива в твоите ближни, и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе. Ако можеш да схванеш тези два момента на Любовта, и ги съединиш в едно, ти ще намериш онази връзка, от която започва безсмъртният живот. Съединиш ли тези два момента с еднакви знаменатели, а с различни числители, ти ще намериш връзката на безсмъртието. Това е наука. И тогава човек вижда, че има смисъл за какво да живее.
към беседата >>
Иначе животът ти ще коства.
Сега аз не искам да обяснявам злото и доброто в света. Аз не искам да обяснявам какво е злото, защото то е едно взривно вещество. То е мощно, силно, и всеки, който го бута, той ще понесе последствията му. Ако се съприкосновиш със злото, ти се намираш в една лаборатория с взривни вещества, с избухливи вещества. Затова ти трябва да вземеш предпазителни мерки.
Иначе животът ти ще коства.
Някой казва, че трябва да се занимава и със злото. То е взривно вещество. Учен трябва да бъде човек, когато иска да борави със злото. В злото има такива киселини, такива отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, при което хората могат да ходят.
към беседата >>
Значи любов, която произтича от тебе и се влива в твоите ближни, и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе.
Който иска да стане безсмъртен, той трябва да се научи да люби. В Любовта седи тайната за подмладяването, в любовта седи тайната за Вечния живот. В Любовта седи тайната за придобиване на всички блага, които човек търси. Но трябва да знае как може да постигне тия неща. Любовта се проявява по два начина: Любовта, която произтича от тебе към мене, и Любовта, която произтича от другите и се влива в тебе.
Значи любов, която произтича от тебе и се влива в твоите ближни, и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе.
Ако можеш да схванеш тези два момента на Любовта, и ги съединиш в едно, ти ще намериш онази връзка, от която започва безсмъртният живот. Съединиш ли тези два момента с еднакви знаменатели, а с различни числители, ти ще намериш връзката на безсмъртието. Това е наука. И тогава човек вижда, че има смисъл за какво да живее. Сега вие очаквате да умрете и тогава Христос да ви съживи.
към беседата >>
Някой казва, че трябва да се занимава и със злото.
Аз не искам да обяснявам какво е злото, защото то е едно взривно вещество. То е мощно, силно, и всеки, който го бута, той ще понесе последствията му. Ако се съприкосновиш със злото, ти се намираш в една лаборатория с взривни вещества, с избухливи вещества. Затова ти трябва да вземеш предпазителни мерки. Иначе животът ти ще коства.
Някой казва, че трябва да се занимава и със злото.
То е взривно вещество. Учен трябва да бъде човек, когато иска да борави със злото. В злото има такива киселини, такива отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, при което хората могат да ходят. Доброто представя онези, чисти, кристални извори, хубавите плодни дървета, приятните цветенца, както и чистият свеж въздух.
към беседата >>
Ако можеш да схванеш тези два момента на Любовта, и ги съединиш в едно, ти ще намериш онази връзка, от която започва безсмъртният живот.
В Любовта седи тайната за подмладяването, в любовта седи тайната за Вечния живот. В Любовта седи тайната за придобиване на всички блага, които човек търси. Но трябва да знае как може да постигне тия неща. Любовта се проявява по два начина: Любовта, която произтича от тебе към мене, и Любовта, която произтича от другите и се влива в тебе. Значи любов, която произтича от тебе и се влива в твоите ближни, и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе.
Ако можеш да схванеш тези два момента на Любовта, и ги съединиш в едно, ти ще намериш онази връзка, от която започва безсмъртният живот.
Съединиш ли тези два момента с еднакви знаменатели, а с различни числители, ти ще намериш връзката на безсмъртието. Това е наука. И тогава човек вижда, че има смисъл за какво да живее. Сега вие очаквате да умрете и тогава Христос да ви съживи. Как ще ви съживи?
към беседата >>
То е взривно вещество.
То е мощно, силно, и всеки, който го бута, той ще понесе последствията му. Ако се съприкосновиш със злото, ти се намираш в една лаборатория с взривни вещества, с избухливи вещества. Затова ти трябва да вземеш предпазителни мерки. Иначе животът ти ще коства. Някой казва, че трябва да се занимава и със злото.
То е взривно вещество.
Учен трябва да бъде човек, когато иска да борави със злото. В злото има такива киселини, такива отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, при което хората могат да ходят. Доброто представя онези, чисти, кристални извори, хубавите плодни дървета, приятните цветенца, както и чистият свеж въздух. Та затова трябва да се наследи доброто от всички.
към беседата >>
Съединиш ли тези два момента с еднакви знаменатели, а с различни числители, ти ще намериш връзката на безсмъртието.
В Любовта седи тайната за придобиване на всички блага, които човек търси. Но трябва да знае как може да постигне тия неща. Любовта се проявява по два начина: Любовта, която произтича от тебе към мене, и Любовта, която произтича от другите и се влива в тебе. Значи любов, която произтича от тебе и се влива в твоите ближни, и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе. Ако можеш да схванеш тези два момента на Любовта, и ги съединиш в едно, ти ще намериш онази връзка, от която започва безсмъртният живот.
Съединиш ли тези два момента с еднакви знаменатели, а с различни числители, ти ще намериш връзката на безсмъртието.
Това е наука. И тогава човек вижда, че има смисъл за какво да живее. Сега вие очаквате да умрете и тогава Христос да ви съживи. Как ще ви съживи? Казано е: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си.“ Значи в яденето е плътта.
към беседата >>
Учен трябва да бъде човек, когато иска да борави със злото.
Ако се съприкосновиш със злото, ти се намираш в една лаборатория с взривни вещества, с избухливи вещества. Затова ти трябва да вземеш предпазителни мерки. Иначе животът ти ще коства. Някой казва, че трябва да се занимава и със злото. То е взривно вещество.
Учен трябва да бъде човек, когато иска да борави със злото.
В злото има такива киселини, такива отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, при което хората могат да ходят. Доброто представя онези, чисти, кристални извори, хубавите плодни дървета, приятните цветенца, както и чистият свеж въздух. Та затова трябва да се наследи доброто от всички. Има два вида наследственост: Едната е естествена, а другата е изкуствена наследственост.
към беседата >>
Това е наука.
Но трябва да знае как може да постигне тия неща. Любовта се проявява по два начина: Любовта, която произтича от тебе към мене, и Любовта, която произтича от другите и се влива в тебе. Значи любов, която произтича от тебе и се влива в твоите ближни, и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе. Ако можеш да схванеш тези два момента на Любовта, и ги съединиш в едно, ти ще намериш онази връзка, от която започва безсмъртният живот. Съединиш ли тези два момента с еднакви знаменатели, а с различни числители, ти ще намериш връзката на безсмъртието.
Това е наука.
И тогава човек вижда, че има смисъл за какво да живее. Сега вие очаквате да умрете и тогава Христос да ви съживи. Как ще ви съживи? Казано е: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си.“ Значи в яденето е плътта. Казано е още: „Словото, което аз ви говоря, то носи живот“.
към беседата >>
В злото има такива киселини, такива отрови, каквито човек не може да си представи.
Затова ти трябва да вземеш предпазителни мерки. Иначе животът ти ще коства. Някой казва, че трябва да се занимава и със злото. То е взривно вещество. Учен трябва да бъде човек, когато иска да борави със злото.
В злото има такива киселини, такива отрови, каквито човек не може да си представи.
А доброто, това е най-хубавото, при което хората могат да ходят. Доброто представя онези, чисти, кристални извори, хубавите плодни дървета, приятните цветенца, както и чистият свеж въздух. Та затова трябва да се наследи доброто от всички. Има два вида наследственост: Едната е естествена, а другата е изкуствена наследственост. Ние унаследяваме естествени неща, които са създадени от природата.
към беседата >>
И тогава човек вижда, че има смисъл за какво да живее.
Любовта се проявява по два начина: Любовта, която произтича от тебе към мене, и Любовта, която произтича от другите и се влива в тебе. Значи любов, която произтича от тебе и се влива в твоите ближни, и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе. Ако можеш да схванеш тези два момента на Любовта, и ги съединиш в едно, ти ще намериш онази връзка, от която започва безсмъртният живот. Съединиш ли тези два момента с еднакви знаменатели, а с различни числители, ти ще намериш връзката на безсмъртието. Това е наука.
И тогава човек вижда, че има смисъл за какво да живее.
Сега вие очаквате да умрете и тогава Христос да ви съживи. Как ще ви съживи? Казано е: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си.“ Значи в яденето е плътта. Казано е още: „Словото, което аз ви говоря, то носи живот“. За кой живот разбирате?
към беседата >>
А доброто, това е най-хубавото, при което хората могат да ходят.
Иначе животът ти ще коства. Някой казва, че трябва да се занимава и със злото. То е взривно вещество. Учен трябва да бъде човек, когато иска да борави със злото. В злото има такива киселини, такива отрови, каквито човек не може да си представи.
А доброто, това е най-хубавото, при което хората могат да ходят.
Доброто представя онези, чисти, кристални извори, хубавите плодни дървета, приятните цветенца, както и чистият свеж въздух. Та затова трябва да се наследи доброто от всички. Има два вида наследственост: Едната е естествена, а другата е изкуствена наследственост. Ние унаследяваме естествени неща, които са създадени от природата. Когато се наследяват човешки работи, това е изкуствено унаследяване.
към беседата >>
Сега вие очаквате да умрете и тогава Христос да ви съживи.
Значи любов, която произтича от тебе и се влива в твоите ближни, и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе. Ако можеш да схванеш тези два момента на Любовта, и ги съединиш в едно, ти ще намериш онази връзка, от която започва безсмъртният живот. Съединиш ли тези два момента с еднакви знаменатели, а с различни числители, ти ще намериш връзката на безсмъртието. Това е наука. И тогава човек вижда, че има смисъл за какво да живее.
Сега вие очаквате да умрете и тогава Христос да ви съживи.
Как ще ви съживи? Казано е: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си.“ Значи в яденето е плътта. Казано е още: „Словото, което аз ви говоря, то носи живот“. За кой живот разбирате? Не за някакъв живот на небето.
към беседата >>
Доброто представя онези, чисти, кристални извори, хубавите плодни дървета, приятните цветенца, както и чистият свеж въздух.
Някой казва, че трябва да се занимава и със злото. То е взривно вещество. Учен трябва да бъде човек, когато иска да борави със злото. В злото има такива киселини, такива отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, при което хората могат да ходят.
Доброто представя онези, чисти, кристални извори, хубавите плодни дървета, приятните цветенца, както и чистият свеж въздух.
Та затова трябва да се наследи доброто от всички. Има два вида наследственост: Едната е естествена, а другата е изкуствена наследственост. Ние унаследяваме естествени неща, които са създадени от природата. Когато се наследяват човешки работи, това е изкуствено унаследяване. Но има и едно Божествено наследство.
към беседата >>
Как ще ви съживи?
Ако можеш да схванеш тези два момента на Любовта, и ги съединиш в едно, ти ще намериш онази връзка, от която започва безсмъртният живот. Съединиш ли тези два момента с еднакви знаменатели, а с различни числители, ти ще намериш връзката на безсмъртието. Това е наука. И тогава човек вижда, че има смисъл за какво да живее. Сега вие очаквате да умрете и тогава Христос да ви съживи.
Как ще ви съживи?
Казано е: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си.“ Значи в яденето е плътта. Казано е още: „Словото, което аз ви говоря, то носи живот“. За кой живот разбирате? Не за някакъв живот на небето. Какво понятие имате за небето?
към беседата >>
Та затова трябва да се наследи доброто от всички.
То е взривно вещество. Учен трябва да бъде човек, когато иска да борави със злото. В злото има такива киселини, такива отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, при което хората могат да ходят. Доброто представя онези, чисти, кристални извори, хубавите плодни дървета, приятните цветенца, както и чистият свеж въздух.
Та затова трябва да се наследи доброто от всички.
Има два вида наследственост: Едната е естествена, а другата е изкуствена наследственост. Ние унаследяваме естествени неща, които са създадени от природата. Когато се наследяват човешки работи, това е изкуствено унаследяване. Но има и едно Божествено наследство. Казва евангелистът: „Кротките ще наследят земята“.
към беседата >>
Казано е: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си.“ Значи в яденето е плътта.
Съединиш ли тези два момента с еднакви знаменатели, а с различни числители, ти ще намериш връзката на безсмъртието. Това е наука. И тогава човек вижда, че има смисъл за какво да живее. Сега вие очаквате да умрете и тогава Христос да ви съживи. Как ще ви съживи?
Казано е: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си.“ Значи в яденето е плътта.
Казано е още: „Словото, което аз ви говоря, то носи живот“. За кой живот разбирате? Не за някакъв живот на небето. Какво понятие имате за небето? Небето е място на разумни същества.
към беседата >>
Има два вида наследственост: Едната е естествена, а другата е изкуствена наследственост.
Учен трябва да бъде човек, когато иска да борави със злото. В злото има такива киселини, такива отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, при което хората могат да ходят. Доброто представя онези, чисти, кристални извори, хубавите плодни дървета, приятните цветенца, както и чистият свеж въздух. Та затова трябва да се наследи доброто от всички.
Има два вида наследственост: Едната е естествена, а другата е изкуствена наследственост.
Ние унаследяваме естествени неща, които са създадени от природата. Когато се наследяват човешки работи, това е изкуствено унаследяване. Но има и едно Божествено наследство. Казва евангелистът: „Кротките ще наследят земята“. Земята е велико съкровище, което като наследи човек, ще има какво да учи.
към беседата >>
Казано е още: „Словото, което аз ви говоря, то носи живот“.
Това е наука. И тогава човек вижда, че има смисъл за какво да живее. Сега вие очаквате да умрете и тогава Христос да ви съживи. Как ще ви съживи? Казано е: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си.“ Значи в яденето е плътта.
Казано е още: „Словото, което аз ви говоря, то носи живот“.
За кой живот разбирате? Не за някакъв живот на небето. Какво понятие имате за небето? Небето е място на разумни същества. Дето има разумни хора, там има небе.
към беседата >>
Ние унаследяваме естествени неща, които са създадени от природата.
В злото има такива киселини, такива отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, при което хората могат да ходят. Доброто представя онези, чисти, кристални извори, хубавите плодни дървета, приятните цветенца, както и чистият свеж въздух. Та затова трябва да се наследи доброто от всички. Има два вида наследственост: Едната е естествена, а другата е изкуствена наследственост.
Ние унаследяваме естествени неща, които са създадени от природата.
Когато се наследяват човешки работи, това е изкуствено унаследяване. Но има и едно Божествено наследство. Казва евангелистът: „Кротките ще наследят земята“. Земята е велико съкровище, което като наследи човек, ще има какво да учи. Земята е един начин.
към беседата >>
За кой живот разбирате?
И тогава човек вижда, че има смисъл за какво да живее. Сега вие очаквате да умрете и тогава Христос да ви съживи. Как ще ви съживи? Казано е: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си.“ Значи в яденето е плътта. Казано е още: „Словото, което аз ви говоря, то носи живот“.
За кой живот разбирате?
Не за някакъв живот на небето. Какво понятие имате за небето? Небето е място на разумни същества. Дето има разумни хора, там има небе. Дето има глупави хора, там има земя.
към беседата >>
Когато се наследяват човешки работи, това е изкуствено унаследяване.
А доброто, това е най-хубавото, при което хората могат да ходят. Доброто представя онези, чисти, кристални извори, хубавите плодни дървета, приятните цветенца, както и чистият свеж въздух. Та затова трябва да се наследи доброто от всички. Има два вида наследственост: Едната е естествена, а другата е изкуствена наследственост. Ние унаследяваме естествени неща, които са създадени от природата.
Когато се наследяват човешки работи, това е изкуствено унаследяване.
Но има и едно Божествено наследство. Казва евангелистът: „Кротките ще наследят земята“. Земята е велико съкровище, което като наследи човек, ще има какво да учи. Земята е един начин. Ако човек разбира законите на земята, той ще може да превръща всички елементи, той няма да ходи немил-недраг.
към беседата >>
Не за някакъв живот на небето.
Сега вие очаквате да умрете и тогава Христос да ви съживи. Как ще ви съживи? Казано е: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си.“ Значи в яденето е плътта. Казано е още: „Словото, което аз ви говоря, то носи живот“. За кой живот разбирате?
Не за някакъв живот на небето.
Какво понятие имате за небето? Небето е място на разумни същества. Дето има разумни хора, там има небе. Дето има глупави хора, там има земя. Земята е за глупавите хора, а небето е за разумните.
към беседата >>
Но има и едно Божествено наследство.
Доброто представя онези, чисти, кристални извори, хубавите плодни дървета, приятните цветенца, както и чистият свеж въздух. Та затова трябва да се наследи доброто от всички. Има два вида наследственост: Едната е естествена, а другата е изкуствена наследственост. Ние унаследяваме естествени неща, които са създадени от природата. Когато се наследяват човешки работи, това е изкуствено унаследяване.
Но има и едно Божествено наследство.
Казва евангелистът: „Кротките ще наследят земята“. Земята е велико съкровище, което като наследи човек, ще има какво да учи. Земята е един начин. Ако човек разбира законите на земята, той ще може да превръща всички елементи, той няма да ходи немил-недраг. Няма да боледува, няма да страда.
към беседата >>
Какво понятие имате за небето?
Как ще ви съживи? Казано е: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си.“ Значи в яденето е плътта. Казано е още: „Словото, което аз ви говоря, то носи живот“. За кой живот разбирате? Не за някакъв живот на небето.
Какво понятие имате за небето?
Небето е място на разумни същества. Дето има разумни хора, там има небе. Дето има глупави хора, там има земя. Земята е за глупавите хора, а небето е за разумните. Следователно, първо вие ще бъдете наследници на земята, на глупавите хора. Защо?
към беседата >>
Казва евангелистът: „Кротките ще наследят земята“.
Та затова трябва да се наследи доброто от всички. Има два вида наследственост: Едната е естествена, а другата е изкуствена наследственост. Ние унаследяваме естествени неща, които са създадени от природата. Когато се наследяват човешки работи, това е изкуствено унаследяване. Но има и едно Божествено наследство.
Казва евангелистът: „Кротките ще наследят земята“.
Земята е велико съкровище, което като наследи човек, ще има какво да учи. Земята е един начин. Ако човек разбира законите на земята, той ще може да превръща всички елементи, той няма да ходи немил-недраг. Няма да боледува, няма да страда. Такъв човек трябва да бъде щастлив.
към беседата >>
Небето е място на разумни същества.
Казано е: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си.“ Значи в яденето е плътта. Казано е още: „Словото, което аз ви говоря, то носи живот“. За кой живот разбирате? Не за някакъв живот на небето. Какво понятие имате за небето?
Небето е място на разумни същества.
Дето има разумни хора, там има небе. Дето има глупави хора, там има земя. Земята е за глупавите хора, а небето е за разумните. Следователно, първо вие ще бъдете наследници на земята, на глупавите хора. Защо? – За да ги учите.
към беседата >>
Земята е велико съкровище, което като наследи човек, ще има какво да учи.
Има два вида наследственост: Едната е естествена, а другата е изкуствена наследственост. Ние унаследяваме естествени неща, които са създадени от природата. Когато се наследяват човешки работи, това е изкуствено унаследяване. Но има и едно Божествено наследство. Казва евангелистът: „Кротките ще наследят земята“.
Земята е велико съкровище, което като наследи човек, ще има какво да учи.
Земята е един начин. Ако човек разбира законите на земята, той ще може да превръща всички елементи, той няма да ходи немил-недраг. Няма да боледува, няма да страда. Такъв човек трябва да бъде щастлив. На земята човек има всички условия да бъде щастлив.
към беседата >>
Дето има разумни хора, там има небе.
Казано е още: „Словото, което аз ви говоря, то носи живот“. За кой живот разбирате? Не за някакъв живот на небето. Какво понятие имате за небето? Небето е място на разумни същества.
Дето има разумни хора, там има небе.
Дето има глупави хора, там има земя. Земята е за глупавите хора, а небето е за разумните. Следователно, първо вие ще бъдете наследници на земята, на глупавите хора. Защо? – За да ги учите. После ще станете наследници на небето. Защо?
към беседата >>
Земята е един начин.
Ние унаследяваме естествени неща, които са създадени от природата. Когато се наследяват човешки работи, това е изкуствено унаследяване. Но има и едно Божествено наследство. Казва евангелистът: „Кротките ще наследят земята“. Земята е велико съкровище, което като наследи човек, ще има какво да учи.
Земята е един начин.
Ако човек разбира законите на земята, той ще може да превръща всички елементи, той няма да ходи немил-недраг. Няма да боледува, няма да страда. Такъв човек трябва да бъде щастлив. На земята човек има всички условия да бъде щастлив. Но трябва да знаеш как.
към беседата >>
Дето има глупави хора, там има земя.
За кой живот разбирате? Не за някакъв живот на небето. Какво понятие имате за небето? Небето е място на разумни същества. Дето има разумни хора, там има небе.
Дето има глупави хора, там има земя.
Земята е за глупавите хора, а небето е за разумните. Следователно, първо вие ще бъдете наследници на земята, на глупавите хора. Защо? – За да ги учите. После ще станете наследници на небето. Защо? – За да ни учат там.
към беседата >>
Ако човек разбира законите на земята, той ще може да превръща всички елементи, той няма да ходи немил-недраг.
Когато се наследяват човешки работи, това е изкуствено унаследяване. Но има и едно Божествено наследство. Казва евангелистът: „Кротките ще наследят земята“. Земята е велико съкровище, което като наследи човек, ще има какво да учи. Земята е един начин.
Ако човек разбира законите на земята, той ще може да превръща всички елементи, той няма да ходи немил-недраг.
Няма да боледува, няма да страда. Такъв човек трябва да бъде щастлив. На земята човек има всички условия да бъде щастлив. Но трябва да знаеш как. Преди години една майка от голяма любов към детето си, че му израсли зъбички, дала му една ябълка да яде.
към беседата >>
Земята е за глупавите хора, а небето е за разумните.
Не за някакъв живот на небето. Какво понятие имате за небето? Небето е място на разумни същества. Дето има разумни хора, там има небе. Дето има глупави хора, там има земя.
Земята е за глупавите хора, а небето е за разумните.
Следователно, първо вие ще бъдете наследници на земята, на глупавите хора. Защо? – За да ги учите. После ще станете наследници на небето. Защо? – За да ни учат там. Следователно, за мене небето е място, дето ще се уча.
към беседата >>
Няма да боледува, няма да страда.
Но има и едно Божествено наследство. Казва евангелистът: „Кротките ще наследят земята“. Земята е велико съкровище, което като наследи човек, ще има какво да учи. Земята е един начин. Ако човек разбира законите на земята, той ще може да превръща всички елементи, той няма да ходи немил-недраг.
Няма да боледува, няма да страда.
Такъв човек трябва да бъде щастлив. На земята човек има всички условия да бъде щастлив. Но трябва да знаеш как. Преди години една майка от голяма любов към детето си, че му израсли зъбички, дала му една ябълка да яде. Това било някъде в Юч Бунар.
към беседата >>
Следователно, първо вие ще бъдете наследници на земята, на глупавите хора. Защо?
Какво понятие имате за небето? Небето е място на разумни същества. Дето има разумни хора, там има небе. Дето има глупави хора, там има земя. Земята е за глупавите хора, а небето е за разумните.
Следователно, първо вие ще бъдете наследници на земята, на глупавите хора. Защо?
– За да ги учите. После ще станете наследници на небето. Защо? – За да ни учат там. Следователно, за мене небето е място, дето ще се уча. А земята е място, дето аз ще уча другите.
към беседата >>
Такъв човек трябва да бъде щастлив.
Казва евангелистът: „Кротките ще наследят земята“. Земята е велико съкровище, което като наследи човек, ще има какво да учи. Земята е един начин. Ако човек разбира законите на земята, той ще може да превръща всички елементи, той няма да ходи немил-недраг. Няма да боледува, няма да страда.
Такъв човек трябва да бъде щастлив.
На земята човек има всички условия да бъде щастлив. Но трябва да знаеш как. Преди години една майка от голяма любов към детето си, че му израсли зъбички, дала му една ябълка да яде. Това било някъде в Юч Бунар. Като не могло да я разкъса със зъбите си, то я нагълтало почти на парчета и разстроило стомаха си.
към беседата >>
– За да ги учите.
Небето е място на разумни същества. Дето има разумни хора, там има небе. Дето има глупави хора, там има земя. Земята е за глупавите хора, а небето е за разумните. Следователно, първо вие ще бъдете наследници на земята, на глупавите хора. Защо?
– За да ги учите.
После ще станете наследници на небето. Защо? – За да ни учат там. Следователно, за мене небето е място, дето ще се уча. А земята е място, дето аз ще уча другите. Така е за мене.
към беседата >>
На земята човек има всички условия да бъде щастлив.
Земята е велико съкровище, което като наследи човек, ще има какво да учи. Земята е един начин. Ако човек разбира законите на земята, той ще може да превръща всички елементи, той няма да ходи немил-недраг. Няма да боледува, няма да страда. Такъв човек трябва да бъде щастлив.
На земята човек има всички условия да бъде щастлив.
Но трябва да знаеш как. Преди години една майка от голяма любов към детето си, че му израсли зъбички, дала му една ябълка да яде. Това било някъде в Юч Бунар. Като не могло да я разкъса със зъбите си, то я нагълтало почти на парчета и разстроило стомаха си. Като се върнала дома си, майката намерила детето си почти примряло.
към беседата >>
После ще станете наследници на небето. Защо?
Дето има разумни хора, там има небе. Дето има глупави хора, там има земя. Земята е за глупавите хора, а небето е за разумните. Следователно, първо вие ще бъдете наследници на земята, на глупавите хора. Защо? – За да ги учите.
После ще станете наследници на небето. Защо?
– За да ни учат там. Следователно, за мене небето е място, дето ще се уча. А земята е място, дето аз ще уча другите. Така е за мене. Аз поддържам тази философия.
към беседата >>
Но трябва да знаеш как.
Земята е един начин. Ако човек разбира законите на земята, той ще може да превръща всички елементи, той няма да ходи немил-недраг. Няма да боледува, няма да страда. Такъв човек трябва да бъде щастлив. На земята човек има всички условия да бъде щастлив.
Но трябва да знаеш как.
Преди години една майка от голяма любов към детето си, че му израсли зъбички, дала му една ябълка да яде. Това било някъде в Юч Бунар. Като не могло да я разкъса със зъбите си, то я нагълтало почти на парчета и разстроило стомаха си. Като се върнала дома си, майката намерила детето си почти примряло. То било около 2-годишно.
към беседата >>
– За да ни учат там.
Дето има глупави хора, там има земя. Земята е за глупавите хора, а небето е за разумните. Следователно, първо вие ще бъдете наследници на земята, на глупавите хора. Защо? – За да ги учите. После ще станете наследници на небето. Защо?
– За да ни учат там.
Следователно, за мене небето е място, дето ще се уча. А земята е място, дето аз ще уча другите. Така е за мене. Аз поддържам тази философия. Като отида на небето, там аз ще се уча, нищо повече.
към беседата >>
Преди години една майка от голяма любов към детето си, че му израсли зъбички, дала му една ябълка да яде.
Ако човек разбира законите на земята, той ще може да превръща всички елементи, той няма да ходи немил-недраг. Няма да боледува, няма да страда. Такъв човек трябва да бъде щастлив. На земята човек има всички условия да бъде щастлив. Но трябва да знаеш как.
Преди години една майка от голяма любов към детето си, че му израсли зъбички, дала му една ябълка да яде.
Това било някъде в Юч Бунар. Като не могло да я разкъса със зъбите си, то я нагълтало почти на парчета и разстроило стомаха си. Като се върнала дома си, майката намерила детето си почти примряло. То било около 2-годишно. Идва при мене, казвам ѝ да викат лекар.
към беседата >>
Следователно, за мене небето е място, дето ще се уча.
Земята е за глупавите хора, а небето е за разумните. Следователно, първо вие ще бъдете наследници на земята, на глупавите хора. Защо? – За да ги учите. После ще станете наследници на небето. Защо? – За да ни учат там.
Следователно, за мене небето е място, дето ще се уча.
А земята е място, дето аз ще уча другите. Така е за мене. Аз поддържам тази философия. Като отида на небето, там аз ще се уча, нищо повече. Като сляза на земята, ще проповядвам.
към беседата >>
Това било някъде в Юч Бунар.
Няма да боледува, няма да страда. Такъв човек трябва да бъде щастлив. На земята човек има всички условия да бъде щастлив. Но трябва да знаеш как. Преди години една майка от голяма любов към детето си, че му израсли зъбички, дала му една ябълка да яде.
Това било някъде в Юч Бунар.
Като не могло да я разкъса със зъбите си, то я нагълтало почти на парчета и разстроило стомаха си. Като се върнала дома си, майката намерила детето си почти примряло. То било около 2-годишно. Идва при мене, казвам ѝ да викат лекар. – Не искам да викам лекар.
към беседата >>
А земята е място, дето аз ще уча другите.
Следователно, първо вие ще бъдете наследници на земята, на глупавите хора. Защо? – За да ги учите. После ще станете наследници на небето. Защо? – За да ни учат там. Следователно, за мене небето е място, дето ще се уча.
А земята е място, дето аз ще уча другите.
Така е за мене. Аз поддържам тази философия. Като отида на небето, там аз ще се уча, нищо повече. Като сляза на земята, ще проповядвам. Това е Божественото, това е законът.
към беседата >>
Като не могло да я разкъса със зъбите си, то я нагълтало почти на парчета и разстроило стомаха си.
Такъв човек трябва да бъде щастлив. На земята човек има всички условия да бъде щастлив. Но трябва да знаеш как. Преди години една майка от голяма любов към детето си, че му израсли зъбички, дала му една ябълка да яде. Това било някъде в Юч Бунар.
Като не могло да я разкъса със зъбите си, то я нагълтало почти на парчета и разстроило стомаха си.
Като се върнала дома си, майката намерила детето си почти примряло. То било около 2-годишно. Идва при мене, казвам ѝ да викат лекар. – Не искам да викам лекар. – Защо?
към беседата >>
Така е за мене.
– За да ги учите. После ще станете наследници на небето. Защо? – За да ни учат там. Следователно, за мене небето е място, дето ще се уча. А земята е място, дето аз ще уча другите.
Така е за мене.
Аз поддържам тази философия. Като отида на небето, там аз ще се уча, нищо повече. Като сляза на земята, ще проповядвам. Това е Божественото, това е законът. Всички хора, като дойдат на земята, казват: Научи ни нещо, научи ни нещо.
към беседата >>
Като се върнала дома си, майката намерила детето си почти примряло.
На земята човек има всички условия да бъде щастлив. Но трябва да знаеш как. Преди години една майка от голяма любов към детето си, че му израсли зъбички, дала му една ябълка да яде. Това било някъде в Юч Бунар. Като не могло да я разкъса със зъбите си, то я нагълтало почти на парчета и разстроило стомаха си.
Като се върнала дома си, майката намерила детето си почти примряло.
То било около 2-годишно. Идва при мене, казвам ѝ да викат лекар. – Не искам да викам лекар. – Защо? Защото те умориха първото ми детенце.
към беседата >>
Аз поддържам тази философия.
После ще станете наследници на небето. Защо? – За да ни учат там. Следователно, за мене небето е място, дето ще се уча. А земята е място, дето аз ще уча другите. Така е за мене.
Аз поддържам тази философия.
Като отида на небето, там аз ще се уча, нищо повече. Като сляза на земята, ще проповядвам. Това е Божественото, това е законът. Всички хора, като дойдат на земята, казват: Научи ни нещо, научи ни нещо. А това, което човек е научил горе, него ще проповядва на земята.
към беседата >>
То било около 2-годишно.
Но трябва да знаеш как. Преди години една майка от голяма любов към детето си, че му израсли зъбички, дала му една ябълка да яде. Това било някъде в Юч Бунар. Като не могло да я разкъса със зъбите си, то я нагълтало почти на парчета и разстроило стомаха си. Като се върнала дома си, майката намерила детето си почти примряло.
То било около 2-годишно.
Идва при мене, казвам ѝ да викат лекар. – Не искам да викам лекар. – Защо? Защото те умориха първото ми детенце. Тя търси причината в лекаря.
към беседата >>
Като отида на небето, там аз ще се уча, нищо повече.
– За да ни учат там. Следователно, за мене небето е място, дето ще се уча. А земята е място, дето аз ще уча другите. Така е за мене. Аз поддържам тази философия.
Като отида на небето, там аз ще се уча, нищо повече.
Като сляза на земята, ще проповядвам. Това е Божественото, това е законът. Всички хора, като дойдат на земята, казват: Научи ни нещо, научи ни нещо. А това, което човек е научил горе, него ще проповядва на земята.
към беседата >>
Идва при мене, казвам ѝ да викат лекар.
Преди години една майка от голяма любов към детето си, че му израсли зъбички, дала му една ябълка да яде. Това било някъде в Юч Бунар. Като не могло да я разкъса със зъбите си, то я нагълтало почти на парчета и разстроило стомаха си. Като се върнала дома си, майката намерила детето си почти примряло. То било около 2-годишно.
Идва при мене, казвам ѝ да викат лекар.
– Не искам да викам лекар. – Защо? Защото те умориха първото ми детенце. Тя търси причината в лекаря. Питам я: Ти дала ли си нещо на детето да яде?
към беседата >>
Като сляза на земята, ще проповядвам.
Следователно, за мене небето е място, дето ще се уча. А земята е място, дето аз ще уча другите. Така е за мене. Аз поддържам тази философия. Като отида на небето, там аз ще се уча, нищо повече.
Като сляза на земята, ще проповядвам.
Това е Божественото, това е законът. Всички хора, като дойдат на земята, казват: Научи ни нещо, научи ни нещо. А това, което човек е научил горе, него ще проповядва на земята.
към беседата >>
– Не искам да викам лекар.
Това било някъде в Юч Бунар. Като не могло да я разкъса със зъбите си, то я нагълтало почти на парчета и разстроило стомаха си. Като се върнала дома си, майката намерила детето си почти примряло. То било около 2-годишно. Идва при мене, казвам ѝ да викат лекар.
– Не искам да викам лекар.
– Защо? Защото те умориха първото ми детенце. Тя търси причината в лекаря. Питам я: Ти дала ли си нещо на детето да яде? – Нищо не съм дала.
към беседата >>
Това е Божественото, това е законът.
А земята е място, дето аз ще уча другите. Така е за мене. Аз поддържам тази философия. Като отида на небето, там аз ще се уча, нищо повече. Като сляза на земята, ще проповядвам.
Това е Божественото, това е законът.
Всички хора, като дойдат на земята, казват: Научи ни нещо, научи ни нещо. А това, което човек е научил горе, него ще проповядва на земята.
към беседата >>
– Защо?
Като не могло да я разкъса със зъбите си, то я нагълтало почти на парчета и разстроило стомаха си. Като се върнала дома си, майката намерила детето си почти примряло. То било около 2-годишно. Идва при мене, казвам ѝ да викат лекар. – Не искам да викам лекар.
– Защо?
Защото те умориха първото ми детенце. Тя търси причината в лекаря. Питам я: Ти дала ли си нещо на детето да яде? – Нищо не съм дала. – Не може да бъде.
към беседата >>
Всички хора, като дойдат на земята, казват: Научи ни нещо, научи ни нещо.
Така е за мене. Аз поддържам тази философия. Като отида на небето, там аз ще се уча, нищо повече. Като сляза на земята, ще проповядвам. Това е Божественото, това е законът.
Всички хора, като дойдат на земята, казват: Научи ни нещо, научи ни нещо.
А това, което човек е научил горе, него ще проповядва на земята.
към беседата >>
Защото те умориха първото ми детенце.
Като се върнала дома си, майката намерила детето си почти примряло. То било около 2-годишно. Идва при мене, казвам ѝ да викат лекар. – Не искам да викам лекар. – Защо?
Защото те умориха първото ми детенце.
Тя търси причината в лекаря. Питам я: Ти дала ли си нещо на детето да яде? – Нищо не съм дала. – Не може да бъде. – Не, спомни си какво си му дала.
към беседата >>
А това, което човек е научил горе, него ще проповядва на земята.
Аз поддържам тази философия. Като отида на небето, там аз ще се уча, нищо повече. Като сляза на земята, ще проповядвам. Това е Божественото, това е законът. Всички хора, като дойдат на земята, казват: Научи ни нещо, научи ни нещо.
А това, което човек е научил горе, него ще проповядва на земята.
към беседата >>
Тя търси причината в лекаря.
То било около 2-годишно. Идва при мене, казвам ѝ да викат лекар. – Не искам да викам лекар. – Защо? Защото те умориха първото ми детенце.
Тя търси причината в лекаря.
Питам я: Ти дала ли си нещо на детето да яде? – Нищо не съм дала. – Не може да бъде. – Не, спомни си какво си му дала. – Дадох му малко ябълка.
към беседата >>
Казвам: Вие трябва да се освободите от всички ваши стари, унаследени вярвания.
Казвам: Вие трябва да се освободите от всички ваши стари, унаследени вярвания.
Вие вярвате в много работи, които в миналото, на своето време са били меродавни, но сега не са меродавни. Едно време е било меродавно богатството, но сега не е: Едно време е била меродавна силата, но сега не е. Някои неща са били меродавни на времето си, не че сега са безполезни, но има нещо ново в света. Някой казва, че разбира любовта. Ти разбираш тази любов, от която хората умират; ти разбираш тази любов, от която хората страдат.
към беседата >>
Питам я: Ти дала ли си нещо на детето да яде?
Идва при мене, казвам ѝ да викат лекар. – Не искам да викам лекар. – Защо? Защото те умориха първото ми детенце. Тя търси причината в лекаря.
Питам я: Ти дала ли си нещо на детето да яде?
– Нищо не съм дала. – Не може да бъде. – Не, спомни си какво си му дала. – Дадох му малко ябълка. – Там е всичката ти погрешка.
към беседата >>
Вие вярвате в много работи, които в миналото, на своето време са били меродавни, но сега не са меродавни.
Казвам: Вие трябва да се освободите от всички ваши стари, унаследени вярвания.
Вие вярвате в много работи, които в миналото, на своето време са били меродавни, но сега не са меродавни.
Едно време е било меродавно богатството, но сега не е: Едно време е била меродавна силата, но сега не е. Някои неща са били меродавни на времето си, не че сега са безполезни, но има нещо ново в света. Някой казва, че разбира любовта. Ти разбираш тази любов, от която хората умират; ти разбираш тази любов, от която хората страдат. Ти разбираш тази любов, която днес те радва, но утре почваш да скърбиш.
към беседата >>
– Нищо не съм дала.
– Не искам да викам лекар. – Защо? Защото те умориха първото ми детенце. Тя търси причината в лекаря. Питам я: Ти дала ли си нещо на детето да яде?
– Нищо не съм дала.
– Не може да бъде. – Не, спомни си какво си му дала. – Дадох му малко ябълка. – Там е всичката ти погрешка. детето не могло да изяде ябълката, вследствие на което се задавило, и стомахът му се разстроил.
към беседата >>
Едно време е било меродавно богатството, но сега не е: Едно време е била меродавна силата, но сега не е.
Казвам: Вие трябва да се освободите от всички ваши стари, унаследени вярвания. Вие вярвате в много работи, които в миналото, на своето време са били меродавни, но сега не са меродавни.
Едно време е било меродавно богатството, но сега не е: Едно време е била меродавна силата, но сега не е.
Някои неща са били меродавни на времето си, не че сега са безполезни, но има нещо ново в света. Някой казва, че разбира любовта. Ти разбираш тази любов, от която хората умират; ти разбираш тази любов, от която хората страдат. Ти разбираш тази любов, която днес те радва, но утре почваш да скърбиш. Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен.
към беседата >>
– Не може да бъде.
– Защо? Защото те умориха първото ми детенце. Тя търси причината в лекаря. Питам я: Ти дала ли си нещо на детето да яде? – Нищо не съм дала.
– Не може да бъде.
– Не, спомни си какво си му дала. – Дадох му малко ябълка. – Там е всичката ти погрешка. детето не могло да изяде ябълката, вследствие на което се задавило, и стомахът му се разстроил. Сега ще му дадеш малко рициново масло, ще му направиш една клизма – нищо повече.
към беседата >>
Някои неща са били меродавни на времето си, не че сега са безполезни, но има нещо ново в света.
Казвам: Вие трябва да се освободите от всички ваши стари, унаследени вярвания. Вие вярвате в много работи, които в миналото, на своето време са били меродавни, но сега не са меродавни. Едно време е било меродавно богатството, но сега не е: Едно време е била меродавна силата, но сега не е.
Някои неща са били меродавни на времето си, не че сега са безполезни, но има нещо ново в света.
Някой казва, че разбира любовта. Ти разбираш тази любов, от която хората умират; ти разбираш тази любов, от която хората страдат. Ти разбираш тази любов, която днес те радва, но утре почваш да скърбиш. Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен. Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните.
към беседата >>
– Не, спомни си какво си му дала.
Защото те умориха първото ми детенце. Тя търси причината в лекаря. Питам я: Ти дала ли си нещо на детето да яде? – Нищо не съм дала. – Не може да бъде.
– Не, спомни си какво си му дала.
– Дадох му малко ябълка. – Там е всичката ти погрешка. детето не могло да изяде ябълката, вследствие на което се задавило, и стомахът му се разстроил. Сега ще му дадеш малко рициново масло, ще му направиш една клизма – нищо повече. След два, три часа детето беше по-добре.
към беседата >>
Някой казва, че разбира любовта.
Казвам: Вие трябва да се освободите от всички ваши стари, унаследени вярвания. Вие вярвате в много работи, които в миналото, на своето време са били меродавни, но сега не са меродавни. Едно време е било меродавно богатството, но сега не е: Едно време е била меродавна силата, но сега не е. Някои неща са били меродавни на времето си, не че сега са безполезни, но има нещо ново в света.
Някой казва, че разбира любовта.
Ти разбираш тази любов, от която хората умират; ти разбираш тази любов, от която хората страдат. Ти разбираш тази любов, която днес те радва, но утре почваш да скърбиш. Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен. Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните. Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях.
към беседата >>
– Дадох му малко ябълка.
Тя търси причината в лекаря. Питам я: Ти дала ли си нещо на детето да яде? – Нищо не съм дала. – Не може да бъде. – Не, спомни си какво си му дала.
– Дадох му малко ябълка.
– Там е всичката ти погрешка. детето не могло да изяде ябълката, вследствие на което се задавило, и стомахът му се разстроил. Сега ще му дадеш малко рициново масло, ще му направиш една клизма – нищо повече. След два, три часа детето беше по-добре. Иначе, детето щеше да умре.
към беседата >>
Ти разбираш тази любов, от която хората умират; ти разбираш тази любов, от която хората страдат.
Казвам: Вие трябва да се освободите от всички ваши стари, унаследени вярвания. Вие вярвате в много работи, които в миналото, на своето време са били меродавни, но сега не са меродавни. Едно време е било меродавно богатството, но сега не е: Едно време е била меродавна силата, но сега не е. Някои неща са били меродавни на времето си, не че сега са безполезни, но има нещо ново в света. Някой казва, че разбира любовта.
Ти разбираш тази любов, от която хората умират; ти разбираш тази любов, от която хората страдат.
Ти разбираш тази любов, която днес те радва, но утре почваш да скърбиш. Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен. Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните. Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях. Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен.
към беседата >>
– Там е всичката ти погрешка.
Питам я: Ти дала ли си нещо на детето да яде? – Нищо не съм дала. – Не може да бъде. – Не, спомни си какво си му дала. – Дадох му малко ябълка.
– Там е всичката ти погрешка.
детето не могло да изяде ябълката, вследствие на което се задавило, и стомахът му се разстроил. Сега ще му дадеш малко рициново масло, ще му направиш една клизма – нищо повече. След два, три часа детето беше по-добре. Иначе, детето щеше да умре. Друг един случай имаше вече не с едно дете, но с един учен господин, голям окултист беше той.
към беседата >>
Ти разбираш тази любов, която днес те радва, но утре почваш да скърбиш.
Вие вярвате в много работи, които в миналото, на своето време са били меродавни, но сега не са меродавни. Едно време е било меродавно богатството, но сега не е: Едно време е била меродавна силата, но сега не е. Някои неща са били меродавни на времето си, не че сега са безполезни, но има нещо ново в света. Някой казва, че разбира любовта. Ти разбираш тази любов, от която хората умират; ти разбираш тази любов, от която хората страдат.
Ти разбираш тази любов, която днес те радва, но утре почваш да скърбиш.
Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен. Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните. Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях. Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен. Това силно дразнело господаря му.
към беседата >>
детето не могло да изяде ябълката, вследствие на което се задавило, и стомахът му се разстроил.
– Нищо не съм дала. – Не може да бъде. – Не, спомни си какво си му дала. – Дадох му малко ябълка. – Там е всичката ти погрешка.
детето не могло да изяде ябълката, вследствие на което се задавило, и стомахът му се разстроил.
Сега ще му дадеш малко рициново масло, ще му направиш една клизма – нищо повече. След два, три часа детето беше по-добре. Иначе, детето щеше да умре. Друг един случай имаше вече не с едно дете, но с един учен господин, голям окултист беше той. Той идва у дома ни и излиза из града да се разходи.
към беседата >>
Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен.
Едно време е било меродавно богатството, но сега не е: Едно време е била меродавна силата, но сега не е. Някои неща са били меродавни на времето си, не че сега са безполезни, но има нещо ново в света. Някой казва, че разбира любовта. Ти разбираш тази любов, от която хората умират; ти разбираш тази любов, от която хората страдат. Ти разбираш тази любов, която днес те радва, но утре почваш да скърбиш.
Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен.
Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните. Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях. Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен. Това силно дразнело господаря му. Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята.
към беседата >>
Сега ще му дадеш малко рициново масло, ще му направиш една клизма – нищо повече.
– Не може да бъде. – Не, спомни си какво си му дала. – Дадох му малко ябълка. – Там е всичката ти погрешка. детето не могло да изяде ябълката, вследствие на което се задавило, и стомахът му се разстроил.
Сега ще му дадеш малко рициново масло, ще му направиш една клизма – нищо повече.
След два, три часа детето беше по-добре. Иначе, детето щеше да умре. Друг един случай имаше вече не с едно дете, но с един учен господин, голям окултист беше той. Той идва у дома ни и излиза из града да се разходи. Това беше около Великден, по Заговезни, когато най-много се продаваше из града халва с орехи.
към беседата >>
Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните.
Някои неща са били меродавни на времето си, не че сега са безполезни, но има нещо ново в света. Някой казва, че разбира любовта. Ти разбираш тази любов, от която хората умират; ти разбираш тази любов, от която хората страдат. Ти разбираш тази любов, която днес те радва, но утре почваш да скърбиш. Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен.
Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните.
Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях. Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен. Това силно дразнело господаря му. Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята. Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода.
към беседата >>
След два, три часа детето беше по-добре.
– Не, спомни си какво си му дала. – Дадох му малко ябълка. – Там е всичката ти погрешка. детето не могло да изяде ябълката, вследствие на което се задавило, и стомахът му се разстроил. Сега ще му дадеш малко рициново масло, ще му направиш една клизма – нищо повече.
След два, три часа детето беше по-добре.
Иначе, детето щеше да умре. Друг един случай имаше вече не с едно дете, но с един учен господин, голям окултист беше той. Той идва у дома ни и излиза из града да се разходи. Това беше около Великден, по Заговезни, когато най-много се продаваше из града халва с орехи. Той имал голяма слабост към тази халва и си купил от нея да се наяде добре.
към беседата >>
Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях.
Някой казва, че разбира любовта. Ти разбираш тази любов, от която хората умират; ти разбираш тази любов, от която хората страдат. Ти разбираш тази любов, която днес те радва, но утре почваш да скърбиш. Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен. Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните.
Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях.
Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен. Това силно дразнело господаря му. Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята. Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода. От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения.
към беседата >>
Иначе, детето щеше да умре.
– Дадох му малко ябълка. – Там е всичката ти погрешка. детето не могло да изяде ябълката, вследствие на което се задавило, и стомахът му се разстроил. Сега ще му дадеш малко рициново масло, ще му направиш една клизма – нищо повече. След два, три часа детето беше по-добре.
Иначе, детето щеше да умре.
Друг един случай имаше вече не с едно дете, но с един учен господин, голям окултист беше той. Той идва у дома ни и излиза из града да се разходи. Това беше около Великден, по Заговезни, когато най-много се продаваше из града халва с орехи. Той имал голяма слабост към тази халва и си купил от нея да се наяде добре. Понеже я обичал много, бързо я ял.
към беседата >>
Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен.
Ти разбираш тази любов, от която хората умират; ти разбираш тази любов, от която хората страдат. Ти разбираш тази любов, която днес те радва, но утре почваш да скърбиш. Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен. Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните. Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях.
Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен.
Това силно дразнело господаря му. Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята. Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода. От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения. Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание.
към беседата >>
Друг един случай имаше вече не с едно дете, но с един учен господин, голям окултист беше той.
– Там е всичката ти погрешка. детето не могло да изяде ябълката, вследствие на което се задавило, и стомахът му се разстроил. Сега ще му дадеш малко рициново масло, ще му направиш една клизма – нищо повече. След два, три часа детето беше по-добре. Иначе, детето щеше да умре.
Друг един случай имаше вече не с едно дете, но с един учен господин, голям окултист беше той.
Той идва у дома ни и излиза из града да се разходи. Това беше около Великден, по Заговезни, когато най-много се продаваше из града халва с орехи. Той имал голяма слабост към тази халва и си купил от нея да се наяде добре. Понеже я обичал много, бързо я ял. Ял, гълтал, ял, гълтал, докато се задоволил.
към беседата >>
Това силно дразнело господаря му.
Ти разбираш тази любов, която днес те радва, но утре почваш да скърбиш. Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен. Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните. Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях. Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен.
Това силно дразнело господаря му.
Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята. Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода. От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения. Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание. Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума.
към беседата >>
Той идва у дома ни и излиза из града да се разходи.
детето не могло да изяде ябълката, вследствие на което се задавило, и стомахът му се разстроил. Сега ще му дадеш малко рициново масло, ще му направиш една клизма – нищо повече. След два, три часа детето беше по-добре. Иначе, детето щеше да умре. Друг един случай имаше вече не с едно дете, но с един учен господин, голям окултист беше той.
Той идва у дома ни и излиза из града да се разходи.
Това беше около Великден, по Заговезни, когато най-много се продаваше из града халва с орехи. Той имал голяма слабост към тази халва и си купил от нея да се наяде добре. Понеже я обичал много, бързо я ял. Ял, гълтал, ял, гълтал, докато се задоволил. Връща се вечерта, но по едно време усеща големи болки в стомаха, просто ще умре.
към беседата >>
Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята.
Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен. Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните. Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях. Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен. Това силно дразнело господаря му.
Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята.
Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода. От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения. Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание. Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума. Това са фиктивни вярвания.
към беседата >>
Това беше около Великден, по Заговезни, когато най-много се продаваше из града халва с орехи.
Сега ще му дадеш малко рициново масло, ще му направиш една клизма – нищо повече. След два, три часа детето беше по-добре. Иначе, детето щеше да умре. Друг един случай имаше вече не с едно дете, но с един учен господин, голям окултист беше той. Той идва у дома ни и излиза из града да се разходи.
Това беше около Великден, по Заговезни, когато най-много се продаваше из града халва с орехи.
Той имал голяма слабост към тази халва и си купил от нея да се наяде добре. Понеже я обичал много, бързо я ял. Ял, гълтал, ял, гълтал, докато се задоволил. Връща се вечерта, но по едно време усеща големи болки в стомаха, просто ще умре. Гледам, ще ми направи някаква беля.
към беседата >>
Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода.
Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните. Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях. Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен. Това силно дразнело господаря му. Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята.
Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода.
От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения. Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание. Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума. Това са фиктивни вярвания. Те не вярват в Господа, в смисъл нямат правилни възгледи и понятия за Господа.
към беседата >>
Той имал голяма слабост към тази халва и си купил от нея да се наяде добре.
След два, три часа детето беше по-добре. Иначе, детето щеше да умре. Друг един случай имаше вече не с едно дете, но с един учен господин, голям окултист беше той. Той идва у дома ни и излиза из града да се разходи. Това беше около Великден, по Заговезни, когато най-много се продаваше из града халва с орехи.
Той имал голяма слабост към тази халва и си купил от нея да се наяде добре.
Понеже я обичал много, бързо я ял. Ял, гълтал, ял, гълтал, докато се задоволил. Връща се вечерта, но по едно време усеща големи болки в стомаха, просто ще умре. Гледам, ще ми направи някаква беля. Казвам му, какво си ял?
към беседата >>
От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения.
Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях. Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен. Това силно дразнело господаря му. Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята. Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода.
От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения.
Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание. Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума. Това са фиктивни вярвания. Те не вярват в Господа, в смисъл нямат правилни възгледи и понятия за Господа. Имайте предвид следното правило: Не може човек да е пред извора и да е жаден.
към беседата >>
Понеже я обичал много, бързо я ял.
Иначе, детето щеше да умре. Друг един случай имаше вече не с едно дете, но с един учен господин, голям окултист беше той. Той идва у дома ни и излиза из града да се разходи. Това беше около Великден, по Заговезни, когато най-много се продаваше из града халва с орехи. Той имал голяма слабост към тази халва и си купил от нея да се наяде добре.
Понеже я обичал много, бързо я ял.
Ял, гълтал, ял, гълтал, докато се задоволил. Връща се вечерта, но по едно време усеща големи болки в стомаха, просто ще умре. Гледам, ще ми направи някаква беля. Казвам му, какво си ял? – Нищо не съм ял.
към беседата >>
Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание.
Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен. Това силно дразнело господаря му. Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята. Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода. От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения.
Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание.
Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума. Това са фиктивни вярвания. Те не вярват в Господа, в смисъл нямат правилни възгледи и понятия за Господа. Имайте предвид следното правило: Не може човек да е пред извора и да е жаден. Не може човек да бъде близо при хляба и да е гладен.
към беседата >>
Ял, гълтал, ял, гълтал, докато се задоволил.
Друг един случай имаше вече не с едно дете, но с един учен господин, голям окултист беше той. Той идва у дома ни и излиза из града да се разходи. Това беше около Великден, по Заговезни, когато най-много се продаваше из града халва с орехи. Той имал голяма слабост към тази халва и си купил от нея да се наяде добре. Понеже я обичал много, бързо я ял.
Ял, гълтал, ял, гълтал, докато се задоволил.
Връща се вечерта, но по едно време усеща големи болки в стомаха, просто ще умре. Гледам, ще ми направи някаква беля. Казвам му, какво си ял? – Нищо не съм ял. – Кажи си истината, изповядай се тук.
към беседата >>
Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума.
Това силно дразнело господаря му. Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята. Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода. От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения. Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание.
Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума.
Това са фиктивни вярвания. Те не вярват в Господа, в смисъл нямат правилни възгледи и понятия за Господа. Имайте предвид следното правило: Не може човек да е пред извора и да е жаден. Не може човек да бъде близо при хляба и да е гладен. Това са невъзможни неща.
към беседата >>
Връща се вечерта, но по едно време усеща големи болки в стомаха, просто ще умре.
Той идва у дома ни и излиза из града да се разходи. Това беше около Великден, по Заговезни, когато най-много се продаваше из града халва с орехи. Той имал голяма слабост към тази халва и си купил от нея да се наяде добре. Понеже я обичал много, бързо я ял. Ял, гълтал, ял, гълтал, докато се задоволил.
Връща се вечерта, но по едно време усеща големи болки в стомаха, просто ще умре.
Гледам, ще ми направи някаква беля. Казвам му, какво си ял? – Нищо не съм ял. – Кажи си истината, изповядай се тук. – Право да си кажа, купих си халва с орехи, която много обичам и си хапнах доста от нея.
към беседата >>
Това са фиктивни вярвания.
Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята. Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода. От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения. Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание. Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума.
Това са фиктивни вярвания.
Те не вярват в Господа, в смисъл нямат правилни възгледи и понятия за Господа. Имайте предвид следното правило: Не може човек да е пред извора и да е жаден. Не може човек да бъде близо при хляба и да е гладен. Това са невъзможни неща. Ако съм далеч от извора, аз съм жаден.
към беседата >>
Гледам, ще ми направи някаква беля.
Това беше около Великден, по Заговезни, когато най-много се продаваше из града халва с орехи. Той имал голяма слабост към тази халва и си купил от нея да се наяде добре. Понеже я обичал много, бързо я ял. Ял, гълтал, ял, гълтал, докато се задоволил. Връща се вечерта, но по едно време усеща големи болки в стомаха, просто ще умре.
Гледам, ще ми направи някаква беля.
Казвам му, какво си ял? – Нищо не съм ял. – Кажи си истината, изповядай се тук. – Право да си кажа, купих си халва с орехи, която много обичам и си хапнах доста от нея. Пък и бързо ядох, че не можа добре да се смели.
към беседата >>
Те не вярват в Господа, в смисъл нямат правилни възгледи и понятия за Господа.
Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода. От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения. Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание. Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума. Това са фиктивни вярвания.
Те не вярват в Господа, в смисъл нямат правилни възгледи и понятия за Господа.
Имайте предвид следното правило: Не може човек да е пред извора и да е жаден. Не може човек да бъде близо при хляба и да е гладен. Това са невъзможни неща. Ако съм далеч от извора, аз съм жаден. Ако съм гладен, далеч съм от хляба.
към беседата >>
Казвам му, какво си ял?
Той имал голяма слабост към тази халва и си купил от нея да се наяде добре. Понеже я обичал много, бързо я ял. Ял, гълтал, ял, гълтал, докато се задоволил. Връща се вечерта, но по едно време усеща големи болки в стомаха, просто ще умре. Гледам, ще ми направи някаква беля.
Казвам му, какво си ял?
– Нищо не съм ял. – Кажи си истината, изповядай се тук. – Право да си кажа, купих си халва с орехи, която много обичам и си хапнах доста от нея. Пък и бързо ядох, че не можа добре да се смели. – Няма какво, трябва да вземеш рициново масло.
към беседата >>
Имайте предвид следното правило: Не може човек да е пред извора и да е жаден.
От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения. Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание. Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума. Това са фиктивни вярвания. Те не вярват в Господа, в смисъл нямат правилни възгледи и понятия за Господа.
Имайте предвид следното правило: Не може човек да е пред извора и да е жаден.
Не може човек да бъде близо при хляба и да е гладен. Това са невъзможни неща. Ако съм далеч от извора, аз съм жаден. Ако съм гладен, далеч съм от хляба. Разсъждавайте добре.
към беседата >>
– Нищо не съм ял.
Понеже я обичал много, бързо я ял. Ял, гълтал, ял, гълтал, докато се задоволил. Връща се вечерта, но по едно време усеща големи болки в стомаха, просто ще умре. Гледам, ще ми направи някаква беля. Казвам му, какво си ял?
– Нищо не съм ял.
– Кажи си истината, изповядай се тук. – Право да си кажа, купих си халва с орехи, която много обичам и си хапнах доста от нея. Пък и бързо ядох, че не можа добре да се смели. – Няма какво, трябва да вземеш рициново масло. Той взе рициново масло и постепенно му поолекна.
към беседата >>
Не може човек да бъде близо при хляба и да е гладен.
Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание. Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума. Това са фиктивни вярвания. Те не вярват в Господа, в смисъл нямат правилни възгледи и понятия за Господа. Имайте предвид следното правило: Не може човек да е пред извора и да е жаден.
Не може човек да бъде близо при хляба и да е гладен.
Това са невъзможни неща. Ако съм далеч от извора, аз съм жаден. Ако съм гладен, далеч съм от хляба. Разсъждавайте добре. Мнозина мислят, че като поплачат или поскърбят малко, всичко ще се нареди добре.
към беседата >>
– Кажи си истината, изповядай се тук.
Ял, гълтал, ял, гълтал, докато се задоволил. Връща се вечерта, но по едно време усеща големи болки в стомаха, просто ще умре. Гледам, ще ми направи някаква беля. Казвам му, какво си ял? – Нищо не съм ял.
– Кажи си истината, изповядай се тук.
– Право да си кажа, купих си халва с орехи, която много обичам и си хапнах доста от нея. Пък и бързо ядох, че не можа добре да се смели. – Няма какво, трябва да вземеш рициново масло. Той взе рициново масло и постепенно му поолекна. Като му олекна, зарече се вече да не яде такава халва.
към беседата >>
Това са невъзможни неща.
Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума. Това са фиктивни вярвания. Те не вярват в Господа, в смисъл нямат правилни възгледи и понятия за Господа. Имайте предвид следното правило: Не може човек да е пред извора и да е жаден. Не може човек да бъде близо при хляба и да е гладен.
Това са невъзможни неща.
Ако съм далеч от извора, аз съм жаден. Ако съм гладен, далеч съм от хляба. Разсъждавайте добре. Мнозина мислят, че като поплачат или поскърбят малко, всичко ще се нареди добре. Хубаво е човек да плаче.
към беседата >>
– Право да си кажа, купих си халва с орехи, която много обичам и си хапнах доста от нея.
Връща се вечерта, но по едно време усеща големи болки в стомаха, просто ще умре. Гледам, ще ми направи някаква беля. Казвам му, какво си ял? – Нищо не съм ял. – Кажи си истината, изповядай се тук.
– Право да си кажа, купих си халва с орехи, която много обичам и си хапнах доста от нея.
Пък и бързо ядох, че не можа добре да се смели. – Няма какво, трябва да вземеш рициново масло. Той взе рициново масло и постепенно му поолекна. Като му олекна, зарече се вече да не яде такава халва. Сега и вас ще посъветвам като си купувате от тази халва, да гледате орехите да не са сурови, но да са добре опечени.
към беседата >>
Ако съм далеч от извора, аз съм жаден.
Това са фиктивни вярвания. Те не вярват в Господа, в смисъл нямат правилни възгледи и понятия за Господа. Имайте предвид следното правило: Не може човек да е пред извора и да е жаден. Не може човек да бъде близо при хляба и да е гладен. Това са невъзможни неща.
Ако съм далеч от извора, аз съм жаден.
Ако съм гладен, далеч съм от хляба. Разсъждавайте добре. Мнозина мислят, че като поплачат или поскърбят малко, всичко ще се нареди добре. Хубаво е човек да плаче. Моите почитания към плача.
към беседата >>
Пък и бързо ядох, че не можа добре да се смели.
Гледам, ще ми направи някаква беля. Казвам му, какво си ял? – Нищо не съм ял. – Кажи си истината, изповядай се тук. – Право да си кажа, купих си халва с орехи, която много обичам и си хапнах доста от нея.
Пък и бързо ядох, че не можа добре да се смели.
– Няма какво, трябва да вземеш рициново масло. Той взе рициново масло и постепенно му поолекна. Като му олекна, зарече се вече да не яде такава халва. Сега и вас ще посъветвам като си купувате от тази халва, да гледате орехите да не са сурови, но да са добре опечени. Този човек е унаследил чертата да бърза във всичките си работи.
към беседата >>
Ако съм гладен, далеч съм от хляба.
Те не вярват в Господа, в смисъл нямат правилни възгледи и понятия за Господа. Имайте предвид следното правило: Не може човек да е пред извора и да е жаден. Не може човек да бъде близо при хляба и да е гладен. Това са невъзможни неща. Ако съм далеч от извора, аз съм жаден.
Ако съм гладен, далеч съм от хляба.
Разсъждавайте добре. Мнозина мислят, че като поплачат или поскърбят малко, всичко ще се нареди добре. Хубаво е човек да плаче. Моите почитания към плача. Според мене плачът, това е измиване на пода, мазане.
към беседата >>
– Няма какво, трябва да вземеш рициново масло.
Казвам му, какво си ял? – Нищо не съм ял. – Кажи си истината, изповядай се тук. – Право да си кажа, купих си халва с орехи, която много обичам и си хапнах доста от нея. Пък и бързо ядох, че не можа добре да се смели.
– Няма какво, трябва да вземеш рициново масло.
Той взе рициново масло и постепенно му поолекна. Като му олекна, зарече се вече да не яде такава халва. Сега и вас ще посъветвам като си купувате от тази халва, да гледате орехите да не са сурови, но да са добре опечени. Този човек е унаследил чертата да бърза във всичките си работи. Затова казвам: Ако бързате да ядете такава халва, работата ви ще бъде опасна.
към беседата >>
Разсъждавайте добре.
Имайте предвид следното правило: Не може човек да е пред извора и да е жаден. Не може човек да бъде близо при хляба и да е гладен. Това са невъзможни неща. Ако съм далеч от извора, аз съм жаден. Ако съм гладен, далеч съм от хляба.
Разсъждавайте добре.
Мнозина мислят, че като поплачат или поскърбят малко, всичко ще се нареди добре. Хубаво е човек да плаче. Моите почитания към плача. Според мене плачът, това е измиване на пода, мазане. Или когато някой плаче, той е изчистил очите си, но ако не ги изчистиш, тогава ще ти кажа да не си хабиш водата напразно.
към беседата >>
Той взе рициново масло и постепенно му поолекна.
– Нищо не съм ял. – Кажи си истината, изповядай се тук. – Право да си кажа, купих си халва с орехи, която много обичам и си хапнах доста от нея. Пък и бързо ядох, че не можа добре да се смели. – Няма какво, трябва да вземеш рициново масло.
Той взе рициново масло и постепенно му поолекна.
Като му олекна, зарече се вече да не яде такава халва. Сега и вас ще посъветвам като си купувате от тази халва, да гледате орехите да не са сурови, но да са добре опечени. Този човек е унаследил чертата да бърза във всичките си работи. Затова казвам: Ако бързате да ядете такава халва, работата ви ще бъде опасна. Той бързал да се наяде с халва.
към беседата >>
Мнозина мислят, че като поплачат или поскърбят малко, всичко ще се нареди добре.
Не може човек да бъде близо при хляба и да е гладен. Това са невъзможни неща. Ако съм далеч от извора, аз съм жаден. Ако съм гладен, далеч съм от хляба. Разсъждавайте добре.
Мнозина мислят, че като поплачат или поскърбят малко, всичко ще се нареди добре.
Хубаво е човек да плаче. Моите почитания към плача. Според мене плачът, това е измиване на пода, мазане. Или когато някой плаче, той е изчистил очите си, но ако не ги изчистиш, тогава ще ти кажа да не си хабиш водата напразно. Въздишането пък е проветряване.
към беседата >>
Като му олекна, зарече се вече да не яде такава халва.
– Кажи си истината, изповядай се тук. – Право да си кажа, купих си халва с орехи, която много обичам и си хапнах доста от нея. Пък и бързо ядох, че не можа добре да се смели. – Няма какво, трябва да вземеш рициново масло. Той взе рициново масло и постепенно му поолекна.
Като му олекна, зарече се вече да не яде такава халва.
Сега и вас ще посъветвам като си купувате от тази халва, да гледате орехите да не са сурови, но да са добре опечени. Този човек е унаследил чертата да бърза във всичките си работи. Затова казвам: Ако бързате да ядете такава халва, работата ви ще бъде опасна. Той бързал да се наяде с халва. Майката бързала да даде на детето си ябълка да си хапне.
към беседата >>
Хубаво е човек да плаче.
Това са невъзможни неща. Ако съм далеч от извора, аз съм жаден. Ако съм гладен, далеч съм от хляба. Разсъждавайте добре. Мнозина мислят, че като поплачат или поскърбят малко, всичко ще се нареди добре.
Хубаво е човек да плаче.
Моите почитания към плача. Според мене плачът, това е измиване на пода, мазане. Или когато някой плаче, той е изчистил очите си, но ако не ги изчистиш, тогава ще ти кажа да не си хабиш водата напразно. Въздишането пък е проветряване. Въздишаш един, два, три пъти и като се проветриш, трябва да дишаш правилно.
към беседата >>
Сега и вас ще посъветвам като си купувате от тази халва, да гледате орехите да не са сурови, но да са добре опечени.
– Право да си кажа, купих си халва с орехи, която много обичам и си хапнах доста от нея. Пък и бързо ядох, че не можа добре да се смели. – Няма какво, трябва да вземеш рициново масло. Той взе рициново масло и постепенно му поолекна. Като му олекна, зарече се вече да не яде такава халва.
Сега и вас ще посъветвам като си купувате от тази халва, да гледате орехите да не са сурови, но да са добре опечени.
Този човек е унаследил чертата да бърза във всичките си работи. Затова казвам: Ако бързате да ядете такава халва, работата ви ще бъде опасна. Той бързал да се наяде с халва. Майката бързала да даде на детето си ябълка да си хапне. И двамата бързат.
към беседата >>
Моите почитания към плача.
Ако съм далеч от извора, аз съм жаден. Ако съм гладен, далеч съм от хляба. Разсъждавайте добре. Мнозина мислят, че като поплачат или поскърбят малко, всичко ще се нареди добре. Хубаво е човек да плаче.
Моите почитания към плача.
Според мене плачът, това е измиване на пода, мазане. Или когато някой плаче, той е изчистил очите си, но ако не ги изчистиш, тогава ще ти кажа да не си хабиш водата напразно. Въздишането пък е проветряване. Въздишаш един, два, три пъти и като се проветриш, трябва да дишаш правилно. Някой път човек се поразсърди.
към беседата >>
Този човек е унаследил чертата да бърза във всичките си работи.
Пък и бързо ядох, че не можа добре да се смели. – Няма какво, трябва да вземеш рициново масло. Той взе рициново масло и постепенно му поолекна. Като му олекна, зарече се вече да не яде такава халва. Сега и вас ще посъветвам като си купувате от тази халва, да гледате орехите да не са сурови, но да са добре опечени.
Този човек е унаследил чертата да бърза във всичките си работи.
Затова казвам: Ако бързате да ядете такава халва, работата ви ще бъде опасна. Той бързал да се наяде с халва. Майката бързала да даде на детето си ябълка да си хапне. И двамата бързат. С бързане работите на стават.
към беседата >>
Според мене плачът, това е измиване на пода, мазане.
Ако съм гладен, далеч съм от хляба. Разсъждавайте добре. Мнозина мислят, че като поплачат или поскърбят малко, всичко ще се нареди добре. Хубаво е човек да плаче. Моите почитания към плача.
Според мене плачът, това е измиване на пода, мазане.
Или когато някой плаче, той е изчистил очите си, но ако не ги изчистиш, тогава ще ти кажа да не си хабиш водата напразно. Въздишането пък е проветряване. Въздишаш един, два, три пъти и като се проветриш, трябва да дишаш правилно. Някой път човек се поразсърди. Що е сръднята?
към беседата >>
Затова казвам: Ако бързате да ядете такава халва, работата ви ще бъде опасна.
– Няма какво, трябва да вземеш рициново масло. Той взе рициново масло и постепенно му поолекна. Като му олекна, зарече се вече да не яде такава халва. Сега и вас ще посъветвам като си купувате от тази халва, да гледате орехите да не са сурови, но да са добре опечени. Този човек е унаследил чертата да бърза във всичките си работи.
Затова казвам: Ако бързате да ядете такава халва, работата ви ще бъде опасна.
Той бързал да се наяде с халва. Майката бързала да даде на детето си ябълка да си хапне. И двамата бързат. С бързане работите на стават. И вие в живота си често страдате от неестествени работи.
към беседата >>
Или когато някой плаче, той е изчистил очите си, но ако не ги изчистиш, тогава ще ти кажа да не си хабиш водата напразно.
Разсъждавайте добре. Мнозина мислят, че като поплачат или поскърбят малко, всичко ще се нареди добре. Хубаво е човек да плаче. Моите почитания към плача. Според мене плачът, това е измиване на пода, мазане.
Или когато някой плаче, той е изчистил очите си, но ако не ги изчистиш, тогава ще ти кажа да не си хабиш водата напразно.
Въздишането пък е проветряване. Въздишаш един, два, три пъти и като се проветриш, трябва да дишаш правилно. Някой път човек се поразсърди. Що е сръднята? Затопляне, стаята.
към беседата >>
Той бързал да се наяде с халва.
Той взе рициново масло и постепенно му поолекна. Като му олекна, зарече се вече да не яде такава халва. Сега и вас ще посъветвам като си купувате от тази халва, да гледате орехите да не са сурови, но да са добре опечени. Този човек е унаследил чертата да бърза във всичките си работи. Затова казвам: Ако бързате да ядете такава халва, работата ви ще бъде опасна.
Той бързал да се наяде с халва.
Майката бързала да даде на детето си ябълка да си хапне. И двамата бързат. С бързане работите на стават. И вие в живота си често страдате от неестествени работи. Турете в ума си мисълта да се пазите от неестествени работи.
към беседата >>
Въздишането пък е проветряване.
Мнозина мислят, че като поплачат или поскърбят малко, всичко ще се нареди добре. Хубаво е човек да плаче. Моите почитания към плача. Според мене плачът, това е измиване на пода, мазане. Или когато някой плаче, той е изчистил очите си, но ако не ги изчистиш, тогава ще ти кажа да не си хабиш водата напразно.
Въздишането пък е проветряване.
Въздишаш един, два, три пъти и като се проветриш, трябва да дишаш правилно. Някой път човек се поразсърди. Що е сръднята? Затопляне, стаята. Когато стаята на човека се разхлади, той трябва да я стопли.
към беседата >>
Майката бързала да даде на детето си ябълка да си хапне.
Като му олекна, зарече се вече да не яде такава халва. Сега и вас ще посъветвам като си купувате от тази халва, да гледате орехите да не са сурови, но да са добре опечени. Този човек е унаследил чертата да бърза във всичките си работи. Затова казвам: Ако бързате да ядете такава халва, работата ви ще бъде опасна. Той бързал да се наяде с халва.
Майката бързала да даде на детето си ябълка да си хапне.
И двамата бързат. С бързане работите на стават. И вие в живота си често страдате от неестествени работи. Турете в ума си мисълта да се пазите от неестествени работи. Нашият ум не може да се справи с неестествени мисли.
към беседата >>
Въздишаш един, два, три пъти и като се проветриш, трябва да дишаш правилно.
Хубаво е човек да плаче. Моите почитания към плача. Според мене плачът, това е измиване на пода, мазане. Или когато някой плаче, той е изчистил очите си, но ако не ги изчистиш, тогава ще ти кажа да не си хабиш водата напразно. Въздишането пък е проветряване.
Въздишаш един, два, три пъти и като се проветриш, трябва да дишаш правилно.
Някой път човек се поразсърди. Що е сръднята? Затопляне, стаята. Когато стаята на човека се разхлади, той трябва да я стопли. Когато човек се разсърди всякога става топъл.
към беседата >>
И двамата бързат.
Сега и вас ще посъветвам като си купувате от тази халва, да гледате орехите да не са сурови, но да са добре опечени. Този човек е унаследил чертата да бърза във всичките си работи. Затова казвам: Ако бързате да ядете такава халва, работата ви ще бъде опасна. Той бързал да се наяде с халва. Майката бързала да даде на детето си ябълка да си хапне.
И двамата бързат.
С бързане работите на стават. И вие в живота си често страдате от неестествени работи. Турете в ума си мисълта да се пазите от неестествени работи. Нашият ум не може да се справи с неестествени мисли. Нашето сърце не може да се справи с неестествени желания, вследствие на което се явяват противоречията.
към беседата >>
Някой път човек се поразсърди.
Моите почитания към плача. Според мене плачът, това е измиване на пода, мазане. Или когато някой плаче, той е изчистил очите си, но ако не ги изчистиш, тогава ще ти кажа да не си хабиш водата напразно. Въздишането пък е проветряване. Въздишаш един, два, три пъти и като се проветриш, трябва да дишаш правилно.
Някой път човек се поразсърди.
Що е сръднята? Затопляне, стаята. Когато стаята на човека се разхлади, той трябва да я стопли. Когато човек се разсърди всякога става топъл. Това можете да проверите с термометър.
към беседата >>
С бързане работите на стават.
Този човек е унаследил чертата да бърза във всичките си работи. Затова казвам: Ако бързате да ядете такава халва, работата ви ще бъде опасна. Той бързал да се наяде с халва. Майката бързала да даде на детето си ябълка да си хапне. И двамата бързат.
С бързане работите на стават.
И вие в живота си често страдате от неестествени работи. Турете в ума си мисълта да се пазите от неестествени работи. Нашият ум не може да се справи с неестествени мисли. Нашето сърце не може да се справи с неестествени желания, вследствие на което се явяват противоречията. Не мислете, че желанията са нещо празно.
към беседата >>
Що е сръднята?
Според мене плачът, това е измиване на пода, мазане. Или когато някой плаче, той е изчистил очите си, но ако не ги изчистиш, тогава ще ти кажа да не си хабиш водата напразно. Въздишането пък е проветряване. Въздишаш един, два, три пъти и като се проветриш, трябва да дишаш правилно. Някой път човек се поразсърди.
Що е сръднята?
Затопляне, стаята. Когато стаята на човека се разхлади, той трябва да я стопли. Когато човек се разсърди всякога става топъл. Това можете да проверите с термометър. Турете термометъра преди да сте се разсърдили и вижте каква е температурата ви.
към беседата >>
И вие в живота си често страдате от неестествени работи.
Затова казвам: Ако бързате да ядете такава халва, работата ви ще бъде опасна. Той бързал да се наяде с халва. Майката бързала да даде на детето си ябълка да си хапне. И двамата бързат. С бързане работите на стават.
И вие в живота си често страдате от неестествени работи.
Турете в ума си мисълта да се пазите от неестествени работи. Нашият ум не може да се справи с неестествени мисли. Нашето сърце не може да се справи с неестествени желания, вследствие на което се явяват противоречията. Не мислете, че желанията са нещо празно. Желанието е една тънка материя, взривно вещество, което като влезе в човека, ако не може да го асимилира, тя създава в него ред неприятности и нещастия.
към беседата >>
Затопляне, стаята.
Или когато някой плаче, той е изчистил очите си, но ако не ги изчистиш, тогава ще ти кажа да не си хабиш водата напразно. Въздишането пък е проветряване. Въздишаш един, два, три пъти и като се проветриш, трябва да дишаш правилно. Някой път човек се поразсърди. Що е сръднята?
Затопляне, стаята.
Когато стаята на човека се разхлади, той трябва да я стопли. Когато човек се разсърди всякога става топъл. Това можете да проверите с термометър. Турете термометъра преди да сте се разсърдили и вижте каква е температурата ви. След това измерете температурата си, когато сте сърдити, гневни и вижте каква е топлината ви.
към беседата >>
Турете в ума си мисълта да се пазите от неестествени работи.
Той бързал да се наяде с халва. Майката бързала да даде на детето си ябълка да си хапне. И двамата бързат. С бързане работите на стават. И вие в живота си често страдате от неестествени работи.
Турете в ума си мисълта да се пазите от неестествени работи.
Нашият ум не може да се справи с неестествени мисли. Нашето сърце не може да се справи с неестествени желания, вследствие на което се явяват противоречията. Не мислете, че желанията са нещо празно. Желанието е една тънка материя, взривно вещество, което като влезе в човека, ако не може да го асимилира, тя създава в него ред неприятности и нещастия. И мисълта е такава материя, още по-тънка, която ако не знаете как да я поставите и как да използувате, ще ви създаде ред нещастия и неприятности.
към беседата >>
Когато стаята на човека се разхлади, той трябва да я стопли.
Въздишането пък е проветряване. Въздишаш един, два, три пъти и като се проветриш, трябва да дишаш правилно. Някой път човек се поразсърди. Що е сръднята? Затопляне, стаята.
Когато стаята на човека се разхлади, той трябва да я стопли.
Когато човек се разсърди всякога става топъл. Това можете да проверите с термометър. Турете термометъра преди да сте се разсърдили и вижте каква е температурата ви. След това измерете температурата си, когато сте сърдити, гневни и вижте каква е топлината ви. Непременно ще има известно повишаване на температурата.
към беседата >>
Нашият ум не може да се справи с неестествени мисли.
Майката бързала да даде на детето си ябълка да си хапне. И двамата бързат. С бързане работите на стават. И вие в живота си често страдате от неестествени работи. Турете в ума си мисълта да се пазите от неестествени работи.
Нашият ум не може да се справи с неестествени мисли.
Нашето сърце не може да се справи с неестествени желания, вследствие на което се явяват противоречията. Не мислете, че желанията са нещо празно. Желанието е една тънка материя, взривно вещество, което като влезе в човека, ако не може да го асимилира, тя създава в него ред неприятности и нещастия. И мисълта е такава материя, още по-тънка, която ако не знаете как да я поставите и как да използувате, ще ви създаде ред нещастия и неприятности. Училището е животът.
към беседата >>
Когато човек се разсърди всякога става топъл.
Въздишаш един, два, три пъти и като се проветриш, трябва да дишаш правилно. Някой път човек се поразсърди. Що е сръднята? Затопляне, стаята. Когато стаята на човека се разхлади, той трябва да я стопли.
Когато човек се разсърди всякога става топъл.
Това можете да проверите с термометър. Турете термометъра преди да сте се разсърдили и вижте каква е температурата ви. След това измерете температурата си, когато сте сърдити, гневни и вижте каква е топлината ви. Непременно ще има известно повишаване на температурата. Следователно, не е лошо да запалите малко собата ситно (зимно) не лятно време.
към беседата >>
Нашето сърце не може да се справи с неестествени желания, вследствие на което се явяват противоречията.
И двамата бързат. С бързане работите на стават. И вие в живота си често страдате от неестествени работи. Турете в ума си мисълта да се пазите от неестествени работи. Нашият ум не може да се справи с неестествени мисли.
Нашето сърце не може да се справи с неестествени желания, вследствие на което се явяват противоречията.
Не мислете, че желанията са нещо празно. Желанието е една тънка материя, взривно вещество, което като влезе в човека, ако не може да го асимилира, тя създава в него ред неприятности и нещастия. И мисълта е такава материя, още по-тънка, която ако не знаете как да я поставите и как да използувате, ще ви създаде ред нещастия и неприятности. Училището е животът. В него човек учи как да се справи със своите мисли, чувства и желания.
към беседата >>
Това можете да проверите с термометър.
Някой път човек се поразсърди. Що е сръднята? Затопляне, стаята. Когато стаята на човека се разхлади, той трябва да я стопли. Когато човек се разсърди всякога става топъл.
Това можете да проверите с термометър.
Турете термометъра преди да сте се разсърдили и вижте каква е температурата ви. След това измерете температурата си, когато сте сърдити, гневни и вижте каква е топлината ви. Непременно ще има известно повишаване на температурата. Следователно, не е лошо да запалите малко собата ситно (зимно) не лятно време. Ако я запалите лятно време, не е разумно.
към беседата >>
Не мислете, че желанията са нещо празно.
С бързане работите на стават. И вие в живота си често страдате от неестествени работи. Турете в ума си мисълта да се пазите от неестествени работи. Нашият ум не може да се справи с неестествени мисли. Нашето сърце не може да се справи с неестествени желания, вследствие на което се явяват противоречията.
Не мислете, че желанията са нещо празно.
Желанието е една тънка материя, взривно вещество, което като влезе в човека, ако не може да го асимилира, тя създава в него ред неприятности и нещастия. И мисълта е такава материя, още по-тънка, която ако не знаете как да я поставите и как да използувате, ще ви създаде ред нещастия и неприятности. Училището е животът. В него човек учи как да се справи със своите мисли, чувства и желания. Ще кажете, че Господ ще нареди работите.
към беседата >>
Турете термометъра преди да сте се разсърдили и вижте каква е температурата ви.
Що е сръднята? Затопляне, стаята. Когато стаята на човека се разхлади, той трябва да я стопли. Когато човек се разсърди всякога става топъл. Това можете да проверите с термометър.
Турете термометъра преди да сте се разсърдили и вижте каква е температурата ви.
След това измерете температурата си, когато сте сърдити, гневни и вижте каква е топлината ви. Непременно ще има известно повишаване на температурата. Следователно, не е лошо да запалите малко собата ситно (зимно) не лятно време. Ако я запалите лятно време, не е разумно. Ето защо, хората трябва да имат правилни схващания за нещата.
към беседата >>
Желанието е една тънка материя, взривно вещество, което като влезе в човека, ако не може да го асимилира, тя създава в него ред неприятности и нещастия.
И вие в живота си често страдате от неестествени работи. Турете в ума си мисълта да се пазите от неестествени работи. Нашият ум не може да се справи с неестествени мисли. Нашето сърце не може да се справи с неестествени желания, вследствие на което се явяват противоречията. Не мислете, че желанията са нещо празно.
Желанието е една тънка материя, взривно вещество, което като влезе в човека, ако не може да го асимилира, тя създава в него ред неприятности и нещастия.
И мисълта е такава материя, още по-тънка, която ако не знаете как да я поставите и как да използувате, ще ви създаде ред нещастия и неприятности. Училището е животът. В него човек учи как да се справи със своите мисли, чувства и желания. Ще кажете, че Господ ще нареди работите. – Господ е наредил работите много добре, но като влезете в Божествения свят, вие трябва да сте готови, да сте изучили законите на този свят и да знаете как и къде да ги прилагате.
към беседата >>
След това измерете температурата си, когато сте сърдити, гневни и вижте каква е топлината ви.
Затопляне, стаята. Когато стаята на човека се разхлади, той трябва да я стопли. Когато човек се разсърди всякога става топъл. Това можете да проверите с термометър. Турете термометъра преди да сте се разсърдили и вижте каква е температурата ви.
След това измерете температурата си, когато сте сърдити, гневни и вижте каква е топлината ви.
Непременно ще има известно повишаване на температурата. Следователно, не е лошо да запалите малко собата ситно (зимно) не лятно време. Ако я запалите лятно време, не е разумно. Ето защо, хората трябва да имат правилни схващания за нещата. Англичаните, които минават за хора с установен характер,....... или 18 столетия са издали един крайно строг закон, а именно: За един откраднат хляб, те са обесвали човека.
към беседата >>
И мисълта е такава материя, още по-тънка, която ако не знаете как да я поставите и как да използувате, ще ви създаде ред нещастия и неприятности.
Турете в ума си мисълта да се пазите от неестествени работи. Нашият ум не може да се справи с неестествени мисли. Нашето сърце не може да се справи с неестествени желания, вследствие на което се явяват противоречията. Не мислете, че желанията са нещо празно. Желанието е една тънка материя, взривно вещество, което като влезе в човека, ако не може да го асимилира, тя създава в него ред неприятности и нещастия.
И мисълта е такава материя, още по-тънка, която ако не знаете как да я поставите и как да използувате, ще ви създаде ред нещастия и неприятности.
Училището е животът. В него човек учи как да се справи със своите мисли, чувства и желания. Ще кажете, че Господ ще нареди работите. – Господ е наредил работите много добре, но като влезете в Божествения свят, вие трябва да сте готови, да сте изучили законите на този свят и да знаете как и къде да ги прилагате. Ние не трябва да оставаме на това положение, на което сме сега.
към беседата >>
Непременно ще има известно повишаване на температурата.
Когато стаята на човека се разхлади, той трябва да я стопли. Когато човек се разсърди всякога става топъл. Това можете да проверите с термометър. Турете термометъра преди да сте се разсърдили и вижте каква е температурата ви. След това измерете температурата си, когато сте сърдити, гневни и вижте каква е топлината ви.
Непременно ще има известно повишаване на температурата.
Следователно, не е лошо да запалите малко собата ситно (зимно) не лятно време. Ако я запалите лятно време, не е разумно. Ето защо, хората трябва да имат правилни схващания за нещата. Англичаните, които минават за хора с установен характер,....... или 18 столетия са издали един крайно строг закон, а именно: За един откраднат хляб, те са обесвали човека. За едни откраднати чорапи или обуща, или едно агне, те са обесвали човека.
към беседата >>
Училището е животът.
Нашият ум не може да се справи с неестествени мисли. Нашето сърце не може да се справи с неестествени желания, вследствие на което се явяват противоречията. Не мислете, че желанията са нещо празно. Желанието е една тънка материя, взривно вещество, което като влезе в човека, ако не може да го асимилира, тя създава в него ред неприятности и нещастия. И мисълта е такава материя, още по-тънка, която ако не знаете как да я поставите и как да използувате, ще ви създаде ред нещастия и неприятности.
Училището е животът.
В него човек учи как да се справи със своите мисли, чувства и желания. Ще кажете, че Господ ще нареди работите. – Господ е наредил работите много добре, но като влезете в Божествения свят, вие трябва да сте готови, да сте изучили законите на този свят и да знаете как и къде да ги прилагате. Ние не трябва да оставаме на това положение, на което сме сега. Не трябва да остава и това, у което сега имаме.
към беседата >>
Следователно, не е лошо да запалите малко собата ситно (зимно) не лятно време.
Когато човек се разсърди всякога става топъл. Това можете да проверите с термометър. Турете термометъра преди да сте се разсърдили и вижте каква е температурата ви. След това измерете температурата си, когато сте сърдити, гневни и вижте каква е топлината ви. Непременно ще има известно повишаване на температурата.
Следователно, не е лошо да запалите малко собата ситно (зимно) не лятно време.
Ако я запалите лятно време, не е разумно. Ето защо, хората трябва да имат правилни схващания за нещата. Англичаните, които минават за хора с установен характер,....... или 18 столетия са издали един крайно строг закон, а именно: За един откраднат хляб, те са обесвали човека. За едни откраднати чорапи или обуща, или едно агне, те са обесвали човека. Затова има един анекдот, в който се вижда колко е бил практичен англичанинът и каква е била неговата съвест.
към беседата >>
В него човек учи как да се справи със своите мисли, чувства и желания.
Нашето сърце не може да се справи с неестествени желания, вследствие на което се явяват противоречията. Не мислете, че желанията са нещо празно. Желанието е една тънка материя, взривно вещество, което като влезе в човека, ако не може да го асимилира, тя създава в него ред неприятности и нещастия. И мисълта е такава материя, още по-тънка, която ако не знаете как да я поставите и как да използувате, ще ви създаде ред нещастия и неприятности. Училището е животът.
В него човек учи как да се справи със своите мисли, чувства и желания.
Ще кажете, че Господ ще нареди работите. – Господ е наредил работите много добре, но като влезете в Божествения свят, вие трябва да сте готови, да сте изучили законите на този свят и да знаете как и къде да ги прилагате. Ние не трябва да оставаме на това положение, на което сме сега. Не трябва да остава и това, у което сега имаме. Учението, което имате, е само заради вас.
към беседата >>
Ако я запалите лятно време, не е разумно.
Това можете да проверите с термометър. Турете термометъра преди да сте се разсърдили и вижте каква е температурата ви. След това измерете температурата си, когато сте сърдити, гневни и вижте каква е топлината ви. Непременно ще има известно повишаване на температурата. Следователно, не е лошо да запалите малко собата ситно (зимно) не лятно време.
Ако я запалите лятно време, не е разумно.
Ето защо, хората трябва да имат правилни схващания за нещата. Англичаните, които минават за хора с установен характер,....... или 18 столетия са издали един крайно строг закон, а именно: За един откраднат хляб, те са обесвали човека. За едни откраднати чорапи или обуща, или едно агне, те са обесвали човека. Затова има един анекдот, в който се вижда колко е бил практичен англичанинът и каква е била неговата съвест. Този анекдот се отнася до един богат и до един беден англичанин.
към беседата >>
Ще кажете, че Господ ще нареди работите.
Не мислете, че желанията са нещо празно. Желанието е една тънка материя, взривно вещество, което като влезе в човека, ако не може да го асимилира, тя създава в него ред неприятности и нещастия. И мисълта е такава материя, още по-тънка, която ако не знаете как да я поставите и как да използувате, ще ви създаде ред нещастия и неприятности. Училището е животът. В него човек учи как да се справи със своите мисли, чувства и желания.
Ще кажете, че Господ ще нареди работите.
– Господ е наредил работите много добре, но като влезете в Божествения свят, вие трябва да сте готови, да сте изучили законите на този свят и да знаете как и къде да ги прилагате. Ние не трябва да оставаме на това положение, на което сме сега. Не трябва да остава и това, у което сега имаме. Учението, което имате, е само заради вас. Силите, които имате, трябва правилно и на място да използувате.
към беседата >>
Ето защо, хората трябва да имат правилни схващания за нещата.
Турете термометъра преди да сте се разсърдили и вижте каква е температурата ви. След това измерете температурата си, когато сте сърдити, гневни и вижте каква е топлината ви. Непременно ще има известно повишаване на температурата. Следователно, не е лошо да запалите малко собата ситно (зимно) не лятно време. Ако я запалите лятно време, не е разумно.
Ето защо, хората трябва да имат правилни схващания за нещата.
Англичаните, които минават за хора с установен характер,....... или 18 столетия са издали един крайно строг закон, а именно: За един откраднат хляб, те са обесвали човека. За едни откраднати чорапи или обуща, или едно агне, те са обесвали човека. Затова има един анекдот, в който се вижда колко е бил практичен англичанинът и каква е била неговата съвест. Този анекдот се отнася до един богат и до един беден англичанин. Богатият имал много овце, а бедният нито една.
към беседата >>
– Господ е наредил работите много добре, но като влезете в Божествения свят, вие трябва да сте готови, да сте изучили законите на този свят и да знаете как и къде да ги прилагате.
Желанието е една тънка материя, взривно вещество, което като влезе в човека, ако не може да го асимилира, тя създава в него ред неприятности и нещастия. И мисълта е такава материя, още по-тънка, която ако не знаете как да я поставите и как да използувате, ще ви създаде ред нещастия и неприятности. Училището е животът. В него човек учи как да се справи със своите мисли, чувства и желания. Ще кажете, че Господ ще нареди работите.
– Господ е наредил работите много добре, но като влезете в Божествения свят, вие трябва да сте готови, да сте изучили законите на този свят и да знаете как и къде да ги прилагате.
Ние не трябва да оставаме на това положение, на което сме сега. Не трябва да остава и това, у което сега имаме. Учението, което имате, е само заради вас. Силите, които имате, трябва правилно и на място да използувате. Вие се хвалите с известни дарби, но тези дарби не са ваши.
към беседата >>
Англичаните, които минават за хора с установен характер,....... или 18 столетия са издали един крайно строг закон, а именно: За един откраднат хляб, те са обесвали човека.
След това измерете температурата си, когато сте сърдити, гневни и вижте каква е топлината ви. Непременно ще има известно повишаване на температурата. Следователно, не е лошо да запалите малко собата ситно (зимно) не лятно време. Ако я запалите лятно време, не е разумно. Ето защо, хората трябва да имат правилни схващания за нещата.
Англичаните, които минават за хора с установен характер,....... или 18 столетия са издали един крайно строг закон, а именно: За един откраднат хляб, те са обесвали човека.
За едни откраднати чорапи или обуща, или едно агне, те са обесвали човека. Затова има един анекдот, в който се вижда колко е бил практичен англичанинът и каква е била неговата съвест. Този анекдот се отнася до един богат и до един беден англичанин. Богатият имал много овце, а бедният нито една. Бедният имал нужда от пари.
към беседата >>
Ние не трябва да оставаме на това положение, на което сме сега.
И мисълта е такава материя, още по-тънка, която ако не знаете как да я поставите и как да използувате, ще ви създаде ред нещастия и неприятности. Училището е животът. В него човек учи как да се справи със своите мисли, чувства и желания. Ще кажете, че Господ ще нареди работите. – Господ е наредил работите много добре, но като влезете в Божествения свят, вие трябва да сте готови, да сте изучили законите на този свят и да знаете как и къде да ги прилагате.
Ние не трябва да оставаме на това положение, на което сме сега.
Не трябва да остава и това, у което сега имаме. Учението, което имате, е само заради вас. Силите, които имате, трябва правилно и на място да използувате. Вие се хвалите с известни дарби, но тези дарби не са ваши. Вие можете да се хвалите с вашия ум, не умът не е ваш.
към беседата >>
За едни откраднати чорапи или обуща, или едно агне, те са обесвали човека.
Непременно ще има известно повишаване на температурата. Следователно, не е лошо да запалите малко собата ситно (зимно) не лятно време. Ако я запалите лятно време, не е разумно. Ето защо, хората трябва да имат правилни схващания за нещата. Англичаните, които минават за хора с установен характер,....... или 18 столетия са издали един крайно строг закон, а именно: За един откраднат хляб, те са обесвали човека.
За едни откраднати чорапи или обуща, или едно агне, те са обесвали човека.
Затова има един анекдот, в който се вижда колко е бил практичен англичанинът и каква е била неговата съвест. Този анекдот се отнася до един богат и до един беден англичанин. Богатият имал много овце, а бедният нито една. Бедният имал нужда от пари. Ако рече да открадне една от овцете на богатия, могат да го хванат и тогава не може да се спаси от въжето.
към беседата >>
Не трябва да остава и това, у което сега имаме.
Училището е животът. В него човек учи как да се справи със своите мисли, чувства и желания. Ще кажете, че Господ ще нареди работите. – Господ е наредил работите много добре, но като влезете в Божествения свят, вие трябва да сте готови, да сте изучили законите на този свят и да знаете как и къде да ги прилагате. Ние не трябва да оставаме на това положение, на което сме сега.
Не трябва да остава и това, у което сега имаме.
Учението, което имате, е само заради вас. Силите, които имате, трябва правилно и на място да използувате. Вие се хвалите с известни дарби, но тези дарби не са ваши. Вие можете да се хвалите с вашия ум, не умът не е ваш. Можете да се хвалите с духа си, но духът не е ваш.
към беседата >>
Затова има един анекдот, в който се вижда колко е бил практичен англичанинът и каква е била неговата съвест.
Следователно, не е лошо да запалите малко собата ситно (зимно) не лятно време. Ако я запалите лятно време, не е разумно. Ето защо, хората трябва да имат правилни схващания за нещата. Англичаните, които минават за хора с установен характер,....... или 18 столетия са издали един крайно строг закон, а именно: За един откраднат хляб, те са обесвали човека. За едни откраднати чорапи или обуща, или едно агне, те са обесвали човека.
Затова има един анекдот, в който се вижда колко е бил практичен англичанинът и каква е била неговата съвест.
Този анекдот се отнася до един богат и до един беден англичанин. Богатият имал много овце, а бедният нито една. Бедният имал нужда от пари. Ако рече да открадне една от овцете на богатия, могат да го хванат и тогава не може да се спаси от въжето. Той откраднал от богатия англичанин две овци и един овен и отишъл в друго село, дето ги продал на един земеделец.
към беседата >>
Учението, което имате, е само заради вас.
В него човек учи как да се справи със своите мисли, чувства и желания. Ще кажете, че Господ ще нареди работите. – Господ е наредил работите много добре, но като влезете в Божествения свят, вие трябва да сте готови, да сте изучили законите на този свят и да знаете как и къде да ги прилагате. Ние не трябва да оставаме на това положение, на което сме сега. Не трябва да остава и това, у което сега имаме.
Учението, което имате, е само заради вас.
Силите, които имате, трябва правилно и на място да използувате. Вие се хвалите с известни дарби, но тези дарби не са ваши. Вие можете да се хвалите с вашия ум, не умът не е ваш. Можете да се хвалите с духа си, но духът не е ваш. Ти не можеш да считаш ума си за своя собственост.
към беседата >>
Този анекдот се отнася до един богат и до един беден англичанин.
Ако я запалите лятно време, не е разумно. Ето защо, хората трябва да имат правилни схващания за нещата. Англичаните, които минават за хора с установен характер,....... или 18 столетия са издали един крайно строг закон, а именно: За един откраднат хляб, те са обесвали човека. За едни откраднати чорапи или обуща, или едно агне, те са обесвали човека. Затова има един анекдот, в който се вижда колко е бил практичен англичанинът и каква е била неговата съвест.
Този анекдот се отнася до един богат и до един беден англичанин.
Богатият имал много овце, а бедният нито една. Бедният имал нужда от пари. Ако рече да открадне една от овцете на богатия, могат да го хванат и тогава не може да се спаси от въжето. Той откраднал от богатия англичанин две овци и един овен и отишъл в друго село, дето ги продал на един земеделец. Като се върнал дома си, съвестта почнала да го измъчва.
към беседата >>
Силите, които имате, трябва правилно и на място да използувате.
Ще кажете, че Господ ще нареди работите. – Господ е наредил работите много добре, но като влезете в Божествения свят, вие трябва да сте готови, да сте изучили законите на този свят и да знаете как и къде да ги прилагате. Ние не трябва да оставаме на това положение, на което сме сега. Не трябва да остава и това, у което сега имаме. Учението, което имате, е само заради вас.
Силите, които имате, трябва правилно и на място да използувате.
Вие се хвалите с известни дарби, но тези дарби не са ваши. Вие можете да се хвалите с вашия ум, не умът не е ваш. Можете да се хвалите с духа си, но духът не е ваш. Ти не можеш да считаш ума си за своя собственост. Радвай се на ума си и с това, което си постигнал с него, но всякога помни, че този ум не е твой.
към беседата >>
Богатият имал много овце, а бедният нито една.
Ето защо, хората трябва да имат правилни схващания за нещата. Англичаните, които минават за хора с установен характер,....... или 18 столетия са издали един крайно строг закон, а именно: За един откраднат хляб, те са обесвали човека. За едни откраднати чорапи или обуща, или едно агне, те са обесвали човека. Затова има един анекдот, в който се вижда колко е бил практичен англичанинът и каква е била неговата съвест. Този анекдот се отнася до един богат и до един беден англичанин.
Богатият имал много овце, а бедният нито една.
Бедният имал нужда от пари. Ако рече да открадне една от овцете на богатия, могат да го хванат и тогава не може да се спаси от въжето. Той откраднал от богатия англичанин две овци и един овен и отишъл в друго село, дето ги продал на един земеделец. Като се върнал дома си, съвестта почнала да го измъчва. Той отишъл сутринта при земеделеца и откраднал от него продадените две овци и овен и ги занесъл на богатия англичанин.
към беседата >>
Вие се хвалите с известни дарби, но тези дарби не са ваши.
– Господ е наредил работите много добре, но като влезете в Божествения свят, вие трябва да сте готови, да сте изучили законите на този свят и да знаете как и къде да ги прилагате. Ние не трябва да оставаме на това положение, на което сме сега. Не трябва да остава и това, у което сега имаме. Учението, което имате, е само заради вас. Силите, които имате, трябва правилно и на място да използувате.
Вие се хвалите с известни дарби, но тези дарби не са ваши.
Вие можете да се хвалите с вашия ум, не умът не е ваш. Можете да се хвалите с духа си, но духът не е ваш. Ти не можеш да считаш ума си за своя собственост. Радвай се на ума си и с това, което си постигнал с него, но всякога помни, че този ум не е твой. Остави умът ти сам да те хвали.
към беседата >>
Бедният имал нужда от пари.
Англичаните, които минават за хора с установен характер,....... или 18 столетия са издали един крайно строг закон, а именно: За един откраднат хляб, те са обесвали човека. За едни откраднати чорапи или обуща, или едно агне, те са обесвали човека. Затова има един анекдот, в който се вижда колко е бил практичен англичанинът и каква е била неговата съвест. Този анекдот се отнася до един богат и до един беден англичанин. Богатият имал много овце, а бедният нито една.
Бедният имал нужда от пари.
Ако рече да открадне една от овцете на богатия, могат да го хванат и тогава не може да се спаси от въжето. Той откраднал от богатия англичанин две овци и един овен и отишъл в друго село, дето ги продал на един земеделец. Като се върнал дома си, съвестта почнала да го измъчва. Той отишъл сутринта при земеделеца и откраднал от него продадените две овци и овен и ги занесъл на богатия англичанин. Така той се успокоил и могъл да спи спокойно.
към беседата >>
Вие можете да се хвалите с вашия ум, не умът не е ваш.
Ние не трябва да оставаме на това положение, на което сме сега. Не трябва да остава и това, у което сега имаме. Учението, което имате, е само заради вас. Силите, които имате, трябва правилно и на място да използувате. Вие се хвалите с известни дарби, но тези дарби не са ваши.
Вие можете да се хвалите с вашия ум, не умът не е ваш.
Можете да се хвалите с духа си, но духът не е ваш. Ти не можеш да считаш ума си за своя собственост. Радвай се на ума си и с това, което си постигнал с него, но всякога помни, че този ум не е твой. Остави умът ти сам да те хвали. Напиши една книга.
към беседата >>
Ако рече да открадне една от овцете на богатия, могат да го хванат и тогава не може да се спаси от въжето.
За едни откраднати чорапи или обуща, или едно агне, те са обесвали човека. Затова има един анекдот, в който се вижда колко е бил практичен англичанинът и каква е била неговата съвест. Този анекдот се отнася до един богат и до един беден англичанин. Богатият имал много овце, а бедният нито една. Бедният имал нужда от пари.
Ако рече да открадне една от овцете на богатия, могат да го хванат и тогава не може да се спаси от въжето.
Той откраднал от богатия англичанин две овци и един овен и отишъл в друго село, дето ги продал на един земеделец. Като се върнал дома си, съвестта почнала да го измъчва. Той отишъл сутринта при земеделеца и откраднал от него продадените две овци и овен и ги занесъл на богатия англичанин. Така той се успокоил и могъл да спи спокойно. Обаче, парите, които взел за овцете и за овена, не върнал назад.
към беседата >>
Можете да се хвалите с духа си, но духът не е ваш.
Не трябва да остава и това, у което сега имаме. Учението, което имате, е само заради вас. Силите, които имате, трябва правилно и на място да използувате. Вие се хвалите с известни дарби, но тези дарби не са ваши. Вие можете да се хвалите с вашия ум, не умът не е ваш.
Можете да се хвалите с духа си, но духът не е ваш.
Ти не можеш да считаш ума си за своя собственост. Радвай се на ума си и с това, което си постигнал с него, но всякога помни, че този ум не е твой. Остави умът ти сам да те хвали. Напиши една книга. Книгата сама ще те хвали.
към беседата >>
Той откраднал от богатия англичанин две овци и един овен и отишъл в друго село, дето ги продал на един земеделец.
Затова има един анекдот, в който се вижда колко е бил практичен англичанинът и каква е била неговата съвест. Този анекдот се отнася до един богат и до един беден англичанин. Богатият имал много овце, а бедният нито една. Бедният имал нужда от пари. Ако рече да открадне една от овцете на богатия, могат да го хванат и тогава не може да се спаси от въжето.
Той откраднал от богатия англичанин две овци и един овен и отишъл в друго село, дето ги продал на един земеделец.
Като се върнал дома си, съвестта почнала да го измъчва. Той отишъл сутринта при земеделеца и откраднал от него продадените две овци и овен и ги занесъл на богатия англичанин. Така той се успокоил и могъл да спи спокойно. Обаче, парите, които взел за овцете и за овена, не върнал назад. Това е съвременният морал.
към беседата >>
Ти не можеш да считаш ума си за своя собственост.
Учението, което имате, е само заради вас. Силите, които имате, трябва правилно и на място да използувате. Вие се хвалите с известни дарби, но тези дарби не са ваши. Вие можете да се хвалите с вашия ум, не умът не е ваш. Можете да се хвалите с духа си, но духът не е ваш.
Ти не можеш да считаш ума си за своя собственост.
Радвай се на ума си и с това, което си постигнал с него, но всякога помни, че този ум не е твой. Остави умът ти сам да те хвали. Напиши една книга. Книгата сама ще те хвали. Самата книга хвалили се, когато е хубаво написана?
към беседата >>
Като се върнал дома си, съвестта почнала да го измъчва.
Този анекдот се отнася до един богат и до един беден англичанин. Богатият имал много овце, а бедният нито една. Бедният имал нужда от пари. Ако рече да открадне една от овцете на богатия, могат да го хванат и тогава не може да се спаси от въжето. Той откраднал от богатия англичанин две овци и един овен и отишъл в друго село, дето ги продал на един земеделец.
Като се върнал дома си, съвестта почнала да го измъчва.
Той отишъл сутринта при земеделеца и откраднал от него продадените две овци и овен и ги занесъл на богатия англичанин. Така той се успокоил и могъл да спи спокойно. Обаче, парите, които взел за овцете и за овена, не върнал назад. Това е съвременният морал. В друг един анекдот се изнася педантността на англичаните.
към беседата >>
Радвай се на ума си и с това, което си постигнал с него, но всякога помни, че този ум не е твой.
Силите, които имате, трябва правилно и на място да използувате. Вие се хвалите с известни дарби, но тези дарби не са ваши. Вие можете да се хвалите с вашия ум, не умът не е ваш. Можете да се хвалите с духа си, но духът не е ваш. Ти не можеш да считаш ума си за своя собственост.
Радвай се на ума си и с това, което си постигнал с него, но всякога помни, че този ум не е твой.
Остави умът ти сам да те хвали. Напиши една книга. Книгата сама ще те хвали. Самата книга хвалили се, когато е хубаво написана? Тя самата мълчи, но който чете хубаво написаната книга, той я хвали.
към беседата >>
Той отишъл сутринта при земеделеца и откраднал от него продадените две овци и овен и ги занесъл на богатия англичанин.
Богатият имал много овце, а бедният нито една. Бедният имал нужда от пари. Ако рече да открадне една от овцете на богатия, могат да го хванат и тогава не може да се спаси от въжето. Той откраднал от богатия англичанин две овци и един овен и отишъл в друго село, дето ги продал на един земеделец. Като се върнал дома си, съвестта почнала да го измъчва.
Той отишъл сутринта при земеделеца и откраднал от него продадените две овци и овен и ги занесъл на богатия англичанин.
Така той се успокоил и могъл да спи спокойно. Обаче, парите, които взел за овцете и за овена, не върнал назад. Това е съвременният морал. В друг един анекдот се изнася педантността на англичаните. Една работничка работила в една фабрика за чорапи.
към беседата >>
Остави умът ти сам да те хвали.
Вие се хвалите с известни дарби, но тези дарби не са ваши. Вие можете да се хвалите с вашия ум, не умът не е ваш. Можете да се хвалите с духа си, но духът не е ваш. Ти не можеш да считаш ума си за своя собственост. Радвай се на ума си и с това, което си постигнал с него, но всякога помни, че този ум не е твой.
Остави умът ти сам да те хвали.
Напиши една книга. Книгата сама ще те хвали. Самата книга хвалили се, когато е хубаво написана? Тя самата мълчи, но който чете хубаво написаната книга, той я хвали. По-важен е онзи, който е написал книгата, отколкото хубавата книга.
към беседата >>
Така той се успокоил и могъл да спи спокойно.
Бедният имал нужда от пари. Ако рече да открадне една от овцете на богатия, могат да го хванат и тогава не може да се спаси от въжето. Той откраднал от богатия англичанин две овци и един овен и отишъл в друго село, дето ги продал на един земеделец. Като се върнал дома си, съвестта почнала да го измъчва. Той отишъл сутринта при земеделеца и откраднал от него продадените две овци и овен и ги занесъл на богатия англичанин.
Така той се успокоил и могъл да спи спокойно.
Обаче, парите, които взел за овцете и за овена, не върнал назад. Това е съвременният морал. В друг един анекдот се изнася педантността на англичаните. Една работничка работила в една фабрика за чорапи. Като си отивала дома, тя откраднала един чифт чорапи от фабриката, но я уловили и завели дело против нея.
към беседата >>
Напиши една книга.
Вие можете да се хвалите с вашия ум, не умът не е ваш. Можете да се хвалите с духа си, но духът не е ваш. Ти не можеш да считаш ума си за своя собственост. Радвай се на ума си и с това, което си постигнал с него, но всякога помни, че този ум не е твой. Остави умът ти сам да те хвали.
Напиши една книга.
Книгата сама ще те хвали. Самата книга хвалили се, когато е хубаво написана? Тя самата мълчи, но който чете хубаво написаната книга, той я хвали. По-важен е онзи, който е написал книгата, отколкото хубавата книга. Всеки човек е една хубава книга, която трябва да четете.
към беседата >>
Обаче, парите, които взел за овцете и за овена, не върнал назад.
Ако рече да открадне една от овцете на богатия, могат да го хванат и тогава не може да се спаси от въжето. Той откраднал от богатия англичанин две овци и един овен и отишъл в друго село, дето ги продал на един земеделец. Като се върнал дома си, съвестта почнала да го измъчва. Той отишъл сутринта при земеделеца и откраднал от него продадените две овци и овен и ги занесъл на богатия англичанин. Така той се успокоил и могъл да спи спокойно.
Обаче, парите, които взел за овцете и за овена, не върнал назад.
Това е съвременният морал. В друг един анекдот се изнася педантността на англичаните. Една работничка работила в една фабрика за чорапи. Като си отивала дома, тя откраднала един чифт чорапи от фабриката, но я уловили и завели дело против нея. Когато разглеждали делото, указало се, че чорапите били различни.
към беседата >>
Книгата сама ще те хвали.
Можете да се хвалите с духа си, но духът не е ваш. Ти не можеш да считаш ума си за своя собственост. Радвай се на ума си и с това, което си постигнал с него, но всякога помни, че този ум не е твой. Остави умът ти сам да те хвали. Напиши една книга.
Книгата сама ще те хвали.
Самата книга хвалили се, когато е хубаво написана? Тя самата мълчи, но който чете хубаво написаната книга, той я хвали. По-важен е онзи, който е написал книгата, отколкото хубавата книга. Всеки човек е една хубава книга, която трябва да четете. Ако знаеш как сам да четеш книгата си, ти си наследил хубавите работи.
към беседата >>
Това е съвременният морал.
Той откраднал от богатия англичанин две овци и един овен и отишъл в друго село, дето ги продал на един земеделец. Като се върнал дома си, съвестта почнала да го измъчва. Той отишъл сутринта при земеделеца и откраднал от него продадените две овци и овен и ги занесъл на богатия англичанин. Така той се успокоил и могъл да спи спокойно. Обаче, парите, които взел за овцете и за овена, не върнал назад.
Това е съвременният морал.
В друг един анекдот се изнася педантността на англичаните. Една работничка работила в една фабрика за чорапи. Като си отивала дома, тя откраднала един чифт чорапи от фабриката, но я уловили и завели дело против нея. Когато разглеждали делото, указало се, че чорапите били различни. В бързината си, работничката взела два различни чорапи.
към беседата >>
Самата книга хвалили се, когато е хубаво написана?
Ти не можеш да считаш ума си за своя собственост. Радвай се на ума си и с това, което си постигнал с него, но всякога помни, че този ум не е твой. Остави умът ти сам да те хвали. Напиши една книга. Книгата сама ще те хвали.
Самата книга хвалили се, когато е хубаво написана?
Тя самата мълчи, но който чете хубаво написаната книга, той я хвали. По-важен е онзи, който е написал книгата, отколкото хубавата книга. Всеки човек е една хубава книга, която трябва да четете. Ако знаеш как сам да четеш книгата си, ти си наследил хубавите работи. Ще дойде ден, когато хората ще ви четат.
към беседата >>
В друг един анекдот се изнася педантността на англичаните.
Като се върнал дома си, съвестта почнала да го измъчва. Той отишъл сутринта при земеделеца и откраднал от него продадените две овци и овен и ги занесъл на богатия англичанин. Така той се успокоил и могъл да спи спокойно. Обаче, парите, които взел за овцете и за овена, не върнал назад. Това е съвременният морал.
В друг един анекдот се изнася педантността на англичаните.
Една работничка работила в една фабрика за чорапи. Като си отивала дома, тя откраднала един чифт чорапи от фабриката, но я уловили и завели дело против нея. Когато разглеждали делото, указало се, че чорапите били различни. В бързината си, работничката взела два различни чорапи. Съдиите не осъдили работничката на обесване, защото казали, че тя нямала никакъв интерес да вземе тези чорапи, понеже били различни.
към беседата >>
Тя самата мълчи, но който чете хубаво написаната книга, той я хвали.
Радвай се на ума си и с това, което си постигнал с него, но всякога помни, че този ум не е твой. Остави умът ти сам да те хвали. Напиши една книга. Книгата сама ще те хвали. Самата книга хвалили се, когато е хубаво написана?
Тя самата мълчи, но който чете хубаво написаната книга, той я хвали.
По-важен е онзи, който е написал книгата, отколкото хубавата книга. Всеки човек е една хубава книга, която трябва да четете. Ако знаеш как сам да четеш книгата си, ти си наследил хубавите работи. Ще дойде ден, когато хората ще ви четат. Сега сте затворена книга, но един ден ще ви четат, отворят, и тогава искаш, не искаш, ще ви четат.
към беседата >>
Една работничка работила в една фабрика за чорапи.
Той отишъл сутринта при земеделеца и откраднал от него продадените две овци и овен и ги занесъл на богатия англичанин. Така той се успокоил и могъл да спи спокойно. Обаче, парите, които взел за овцете и за овена, не върнал назад. Това е съвременният морал. В друг един анекдот се изнася педантността на англичаните.
Една работничка работила в една фабрика за чорапи.
Като си отивала дома, тя откраднала един чифт чорапи от фабриката, но я уловили и завели дело против нея. Когато разглеждали делото, указало се, че чорапите били различни. В бързината си, работничката взела два различни чорапи. Съдиите не осъдили работничката на обесване, защото казали, че тя нямала никакъв интерес да вземе тези чорапи, понеже били различни. Ако имала намерение да краде, тя би взела два еднакви чорапа.
към беседата >>
По-важен е онзи, който е написал книгата, отколкото хубавата книга.
Остави умът ти сам да те хвали. Напиши една книга. Книгата сама ще те хвали. Самата книга хвалили се, когато е хубаво написана? Тя самата мълчи, но който чете хубаво написаната книга, той я хвали.
По-важен е онзи, който е написал книгата, отколкото хубавата книга.
Всеки човек е една хубава книга, която трябва да четете. Ако знаеш как сам да четеш книгата си, ти си наследил хубавите работи. Ще дойде ден, когато хората ще ви четат. Сега сте затворена книга, но един ден ще ви четат, отворят, и тогава искаш, не искаш, ще ви четат. Като прочетете няколко глави от това, което някой автор е писал, какво ще кажете тогава?
към беседата >>
Като си отивала дома, тя откраднала един чифт чорапи от фабриката, но я уловили и завели дело против нея.
Така той се успокоил и могъл да спи спокойно. Обаче, парите, които взел за овцете и за овена, не върнал назад. Това е съвременният морал. В друг един анекдот се изнася педантността на англичаните. Една работничка работила в една фабрика за чорапи.
Като си отивала дома, тя откраднала един чифт чорапи от фабриката, но я уловили и завели дело против нея.
Когато разглеждали делото, указало се, че чорапите били различни. В бързината си, работничката взела два различни чорапи. Съдиите не осъдили работничката на обесване, защото казали, че тя нямала никакъв интерес да вземе тези чорапи, понеже били различни. Ако имала намерение да краде, тя би взела два еднакви чорапа. Ако двата чорапа бяха еднакви, тя щеше да отиде на въжето.
към беседата >>
Всеки човек е една хубава книга, която трябва да четете.
Напиши една книга. Книгата сама ще те хвали. Самата книга хвалили се, когато е хубаво написана? Тя самата мълчи, но който чете хубаво написаната книга, той я хвали. По-важен е онзи, който е написал книгата, отколкото хубавата книга.
Всеки човек е една хубава книга, която трябва да четете.
Ако знаеш как сам да четеш книгата си, ти си наследил хубавите работи. Ще дойде ден, когато хората ще ви четат. Сега сте затворена книга, но един ден ще ви четат, отворят, и тогава искаш, не искаш, ще ви четат. Като прочетете няколко глави от това, което някой автор е писал, какво ще кажете тогава? Авторитети са писали вашите книги.
към беседата >>
Когато разглеждали делото, указало се, че чорапите били различни.
Обаче, парите, които взел за овцете и за овена, не върнал назад. Това е съвременният морал. В друг един анекдот се изнася педантността на англичаните. Една работничка работила в една фабрика за чорапи. Като си отивала дома, тя откраднала един чифт чорапи от фабриката, но я уловили и завели дело против нея.
Когато разглеждали делото, указало се, че чорапите били различни.
В бързината си, работничката взела два различни чорапи. Съдиите не осъдили работничката на обесване, защото казали, че тя нямала никакъв интерес да вземе тези чорапи, понеже били различни. Ако имала намерение да краде, тя би взела два еднакви чорапа. Ако двата чорапа бяха еднакви, тя щеше да отиде на въжето. Днес този строг закон е изменен.
към беседата >>
Ако знаеш как сам да четеш книгата си, ти си наследил хубавите работи.
Книгата сама ще те хвали. Самата книга хвалили се, когато е хубаво написана? Тя самата мълчи, но който чете хубаво написаната книга, той я хвали. По-важен е онзи, който е написал книгата, отколкото хубавата книга. Всеки човек е една хубава книга, която трябва да четете.
Ако знаеш как сам да четеш книгата си, ти си наследил хубавите работи.
Ще дойде ден, когато хората ще ви четат. Сега сте затворена книга, но един ден ще ви четат, отворят, и тогава искаш, не искаш, ще ви четат. Като прочетете няколко глави от това, което някой автор е писал, какво ще кажете тогава? Авторитети са писали вашите книги. Ако някой иска да изучава любовта, той ще дойде при някоя майка и няма да я запитва какво нещо е любовта, но ще чете нейната книга.
към беседата >>
В бързината си, работничката взела два различни чорапи.
Това е съвременният морал. В друг един анекдот се изнася педантността на англичаните. Една работничка работила в една фабрика за чорапи. Като си отивала дома, тя откраднала един чифт чорапи от фабриката, но я уловили и завели дело против нея. Когато разглеждали делото, указало се, че чорапите били различни.
В бързината си, работничката взела два различни чорапи.
Съдиите не осъдили работничката на обесване, защото казали, че тя нямала никакъв интерес да вземе тези чорапи, понеже били различни. Ако имала намерение да краде, тя би взела два еднакви чорапа. Ако двата чорапа бяха еднакви, тя щеше да отиде на въжето. Днес този строг закон е изменен. И в природата съществуват такива строги закони, през които човечеството минава.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато хората ще ви четат.
Самата книга хвалили се, когато е хубаво написана? Тя самата мълчи, но който чете хубаво написаната книга, той я хвали. По-важен е онзи, който е написал книгата, отколкото хубавата книга. Всеки човек е една хубава книга, която трябва да четете. Ако знаеш как сам да четеш книгата си, ти си наследил хубавите работи.
Ще дойде ден, когато хората ще ви четат.
Сега сте затворена книга, но един ден ще ви четат, отворят, и тогава искаш, не искаш, ще ви четат. Като прочетете няколко глави от това, което някой автор е писал, какво ще кажете тогава? Авторитети са писали вашите книги. Ако някой иска да изучава любовта, той ще дойде при някоя майка и няма да я запитва какво нещо е любовта, но ще чете нейната книга. Мене не ме интересува как майката гледа детето си, но аз като погледна в лицето.
към беседата >>
Съдиите не осъдили работничката на обесване, защото казали, че тя нямала никакъв интерес да вземе тези чорапи, понеже били различни.
В друг един анекдот се изнася педантността на англичаните. Една работничка работила в една фабрика за чорапи. Като си отивала дома, тя откраднала един чифт чорапи от фабриката, но я уловили и завели дело против нея. Когато разглеждали делото, указало се, че чорапите били различни. В бързината си, работничката взела два различни чорапи.
Съдиите не осъдили работничката на обесване, защото казали, че тя нямала никакъв интерес да вземе тези чорапи, понеже били различни.
Ако имала намерение да краде, тя би взела два еднакви чорапа. Ако двата чорапа бяха еднакви, тя щеше да отиде на въжето. Днес този строг закон е изменен. И в природата съществуват такива строги закони, през които човечеството минава. Природата е обесвала човека за една плюнка, отправена към някого или за един крив поглед.
към беседата >>
Сега сте затворена книга, но един ден ще ви четат, отворят, и тогава искаш, не искаш, ще ви четат.
Тя самата мълчи, но който чете хубаво написаната книга, той я хвали. По-важен е онзи, който е написал книгата, отколкото хубавата книга. Всеки човек е една хубава книга, която трябва да четете. Ако знаеш как сам да четеш книгата си, ти си наследил хубавите работи. Ще дойде ден, когато хората ще ви четат.
Сега сте затворена книга, но един ден ще ви четат, отворят, и тогава искаш, не искаш, ще ви четат.
Като прочетете няколко глави от това, което някой автор е писал, какво ще кажете тогава? Авторитети са писали вашите книги. Ако някой иска да изучава любовта, той ще дойде при някоя майка и няма да я запитва какво нещо е любовта, но ще чете нейната книга. Мене не ме интересува как майката гледа детето си, но аз като погледна в лицето. Любовта се пише на лицето на човека.
към беседата >>
Ако имала намерение да краде, тя би взела два еднакви чорапа.
Една работничка работила в една фабрика за чорапи. Като си отивала дома, тя откраднала един чифт чорапи от фабриката, но я уловили и завели дело против нея. Когато разглеждали делото, указало се, че чорапите били различни. В бързината си, работничката взела два различни чорапи. Съдиите не осъдили работничката на обесване, защото казали, че тя нямала никакъв интерес да вземе тези чорапи, понеже били различни.
Ако имала намерение да краде, тя би взела два еднакви чорапа.
Ако двата чорапа бяха еднакви, тя щеше да отиде на въжето. Днес този строг закон е изменен. И в природата съществуват такива строги закони, през които човечеството минава. Природата е обесвала човека за една плюнка, отправена към някого или за един крив поглед. Не природата налага тези закони, но хората.
към беседата >>
Като прочетете няколко глави от това, което някой автор е писал, какво ще кажете тогава?
По-важен е онзи, който е написал книгата, отколкото хубавата книга. Всеки човек е една хубава книга, която трябва да четете. Ако знаеш как сам да четеш книгата си, ти си наследил хубавите работи. Ще дойде ден, когато хората ще ви четат. Сега сте затворена книга, но един ден ще ви четат, отворят, и тогава искаш, не искаш, ще ви четат.
Като прочетете няколко глави от това, което някой автор е писал, какво ще кажете тогава?
Авторитети са писали вашите книги. Ако някой иска да изучава любовта, той ще дойде при някоя майка и няма да я запитва какво нещо е любовта, но ще чете нейната книга. Мене не ме интересува как майката гледа детето си, но аз като погледна в лицето. Любовта се пише на лицето на човека. Ако има нещо написано на нея, тя има любов.
към беседата >>
Ако двата чорапа бяха еднакви, тя щеше да отиде на въжето.
Като си отивала дома, тя откраднала един чифт чорапи от фабриката, но я уловили и завели дело против нея. Когато разглеждали делото, указало се, че чорапите били различни. В бързината си, работничката взела два различни чорапи. Съдиите не осъдили работничката на обесване, защото казали, че тя нямала никакъв интерес да вземе тези чорапи, понеже били различни. Ако имала намерение да краде, тя би взела два еднакви чорапа.
Ако двата чорапа бяха еднакви, тя щеше да отиде на въжето.
Днес този строг закон е изменен. И в природата съществуват такива строги закони, през които човечеството минава. Природата е обесвала човека за една плюнка, отправена към някого или за един крив поглед. Не природата налага тези закони, но хората. Какви ли закони са съществували и досега съществуват на земята.
към беседата >>
Авторитети са писали вашите книги.
Всеки човек е една хубава книга, която трябва да четете. Ако знаеш как сам да четеш книгата си, ти си наследил хубавите работи. Ще дойде ден, когато хората ще ви четат. Сега сте затворена книга, но един ден ще ви четат, отворят, и тогава искаш, не искаш, ще ви четат. Като прочетете няколко глави от това, което някой автор е писал, какво ще кажете тогава?
Авторитети са писали вашите книги.
Ако някой иска да изучава любовта, той ще дойде при някоя майка и няма да я запитва какво нещо е любовта, но ще чете нейната книга. Мене не ме интересува как майката гледа детето си, но аз като погледна в лицето. Любовта се пише на лицето на човека. Ако има нещо написано на нея, тя има любов. Ако няма нищо написано на лицето тя няма никаква любов.
към беседата >>
Днес този строг закон е изменен.
Когато разглеждали делото, указало се, че чорапите били различни. В бързината си, работничката взела два различни чорапи. Съдиите не осъдили работничката на обесване, защото казали, че тя нямала никакъв интерес да вземе тези чорапи, понеже били различни. Ако имала намерение да краде, тя би взела два еднакви чорапа. Ако двата чорапа бяха еднакви, тя щеше да отиде на въжето.
Днес този строг закон е изменен.
И в природата съществуват такива строги закони, през които човечеството минава. Природата е обесвала човека за една плюнка, отправена към някого или за един крив поглед. Не природата налага тези закони, но хората. Какви ли закони са съществували и досега съществуват на земята. Неестественият страх на хората се дължи на строгите закони на Мойсея.
към беседата >>
Ако някой иска да изучава любовта, той ще дойде при някоя майка и няма да я запитва какво нещо е любовта, но ще чете нейната книга.
Ако знаеш как сам да четеш книгата си, ти си наследил хубавите работи. Ще дойде ден, когато хората ще ви четат. Сега сте затворена книга, но един ден ще ви четат, отворят, и тогава искаш, не искаш, ще ви четат. Като прочетете няколко глави от това, което някой автор е писал, какво ще кажете тогава? Авторитети са писали вашите книги.
Ако някой иска да изучава любовта, той ще дойде при някоя майка и няма да я запитва какво нещо е любовта, но ще чете нейната книга.
Мене не ме интересува как майката гледа детето си, но аз като погледна в лицето. Любовта се пише на лицето на човека. Ако има нещо написано на нея, тя има любов. Ако няма нищо написано на лицето тя няма никаква любов. Ако на лицето на майката няма нищо написано, колкото и да разправя за любовта, нищо не хваща.
към беседата >>
И в природата съществуват такива строги закони, през които човечеството минава.
В бързината си, работничката взела два различни чорапи. Съдиите не осъдили работничката на обесване, защото казали, че тя нямала никакъв интерес да вземе тези чорапи, понеже били различни. Ако имала намерение да краде, тя би взела два еднакви чорапа. Ако двата чорапа бяха еднакви, тя щеше да отиде на въжето. Днес този строг закон е изменен.
И в природата съществуват такива строги закони, през които човечеството минава.
Природата е обесвала човека за една плюнка, отправена към някого или за един крив поглед. Не природата налага тези закони, но хората. Какви ли закони са съществували и досега съществуват на земята. Неестественият страх на хората се дължи на строгите закони на Мойсея. Тези закони и досега са оставили отпечатъци в човешкото съзнание.
към беседата >>
Мене не ме интересува как майката гледа детето си, но аз като погледна в лицето.
Ще дойде ден, когато хората ще ви четат. Сега сте затворена книга, но един ден ще ви четат, отворят, и тогава искаш, не искаш, ще ви четат. Като прочетете няколко глави от това, което някой автор е писал, какво ще кажете тогава? Авторитети са писали вашите книги. Ако някой иска да изучава любовта, той ще дойде при някоя майка и няма да я запитва какво нещо е любовта, но ще чете нейната книга.
Мене не ме интересува как майката гледа детето си, но аз като погледна в лицето.
Любовта се пише на лицето на човека. Ако има нещо написано на нея, тя има любов. Ако няма нищо написано на лицето тя няма никаква любов. Ако на лицето на майката няма нищо написано, колкото и да разправя за любовта, нищо не хваща. Музиката, която е отпечатана върху някоя плоча, не седи в същност в самата плоча.
към беседата >>
Природата е обесвала човека за една плюнка, отправена към някого или за един крив поглед.
Съдиите не осъдили работничката на обесване, защото казали, че тя нямала никакъв интерес да вземе тези чорапи, понеже били различни. Ако имала намерение да краде, тя би взела два еднакви чорапа. Ако двата чорапа бяха еднакви, тя щеше да отиде на въжето. Днес този строг закон е изменен. И в природата съществуват такива строги закони, през които човечеството минава.
Природата е обесвала човека за една плюнка, отправена към някого или за един крив поглед.
Не природата налага тези закони, но хората. Какви ли закони са съществували и досега съществуват на земята. Неестественият страх на хората се дължи на строгите закони на Мойсея. Тези закони и досега са оставили отпечатъци в човешкото съзнание. И тях ги наричат сега съвест, съзнание и т. н.
към беседата >>
Любовта се пише на лицето на човека.
Сега сте затворена книга, но един ден ще ви четат, отворят, и тогава искаш, не искаш, ще ви четат. Като прочетете няколко глави от това, което някой автор е писал, какво ще кажете тогава? Авторитети са писали вашите книги. Ако някой иска да изучава любовта, той ще дойде при някоя майка и няма да я запитва какво нещо е любовта, но ще чете нейната книга. Мене не ме интересува как майката гледа детето си, но аз като погледна в лицето.
Любовта се пише на лицето на човека.
Ако има нещо написано на нея, тя има любов. Ако няма нищо написано на лицето тя няма никаква любов. Ако на лицето на майката няма нищо написано, колкото и да разправя за любовта, нищо не хваща. Музиката, която е отпечатана върху някоя плоча, не седи в същност в самата плоча. В този смисъл аз не бих желал да бъда написана една плоча.
към беседата >>
Не природата налага тези закони, но хората.
Ако имала намерение да краде, тя би взела два еднакви чорапа. Ако двата чорапа бяха еднакви, тя щеше да отиде на въжето. Днес този строг закон е изменен. И в природата съществуват такива строги закони, през които човечеството минава. Природата е обесвала човека за една плюнка, отправена към някого или за един крив поглед.
Не природата налага тези закони, но хората.
Какви ли закони са съществували и досега съществуват на земята. Неестественият страх на хората се дължи на строгите закони на Мойсея. Тези закони и досега са оставили отпечатъци в човешкото съзнание. И тях ги наричат сега съвест, съзнание и т. н. Днес хората се намират под една благодат.
към беседата >>
Ако има нещо написано на нея, тя има любов.
Като прочетете няколко глави от това, което някой автор е писал, какво ще кажете тогава? Авторитети са писали вашите книги. Ако някой иска да изучава любовта, той ще дойде при някоя майка и няма да я запитва какво нещо е любовта, но ще чете нейната книга. Мене не ме интересува как майката гледа детето си, но аз като погледна в лицето. Любовта се пише на лицето на човека.
Ако има нещо написано на нея, тя има любов.
Ако няма нищо написано на лицето тя няма никаква любов. Ако на лицето на майката няма нищо написано, колкото и да разправя за любовта, нищо не хваща. Музиката, която е отпечатана върху някоя плоча, не седи в същност в самата плоча. В този смисъл аз не бих желал да бъда написана една плоча. По-добре е да произведа един звук върху една струна, отколкото да произведа цяло парче върху една плоча.
към беседата >>
Какви ли закони са съществували и досега съществуват на земята.
Ако двата чорапа бяха еднакви, тя щеше да отиде на въжето. Днес този строг закон е изменен. И в природата съществуват такива строги закони, през които човечеството минава. Природата е обесвала човека за една плюнка, отправена към някого или за един крив поглед. Не природата налага тези закони, но хората.
Какви ли закони са съществували и досега съществуват на земята.
Неестественият страх на хората се дължи на строгите закони на Мойсея. Тези закони и досега са оставили отпечатъци в човешкото съзнание. И тях ги наричат сега съвест, съзнание и т. н. Днес хората се намират под една благодат. Днес не обесват човека за едно плюване или за един крив поглед.
към беседата >>
Ако няма нищо написано на лицето тя няма никаква любов.
Авторитети са писали вашите книги. Ако някой иска да изучава любовта, той ще дойде при някоя майка и няма да я запитва какво нещо е любовта, но ще чете нейната книга. Мене не ме интересува как майката гледа детето си, но аз като погледна в лицето. Любовта се пише на лицето на човека. Ако има нещо написано на нея, тя има любов.
Ако няма нищо написано на лицето тя няма никаква любов.
Ако на лицето на майката няма нищо написано, колкото и да разправя за любовта, нищо не хваща. Музиката, която е отпечатана върху някоя плоча, не седи в същност в самата плоча. В този смисъл аз не бих желал да бъда написана една плоча. По-добре е да произведа един звук върху една струна, отколкото да произведа цяло парче върху една плоча. Музиката е по-добра, там, дето човешката ръка пипа, отколкото дето пипа една желязна пластинка.
към беседата >>
Неестественият страх на хората се дължи на строгите закони на Мойсея.
Днес този строг закон е изменен. И в природата съществуват такива строги закони, през които човечеството минава. Природата е обесвала човека за една плюнка, отправена към някого или за един крив поглед. Не природата налага тези закони, но хората. Какви ли закони са съществували и досега съществуват на земята.
Неестественият страх на хората се дължи на строгите закони на Мойсея.
Тези закони и досега са оставили отпечатъци в човешкото съзнание. И тях ги наричат сега съвест, съзнание и т. н. Днес хората се намират под една благодат. Днес не обесват човека за едно плюване или за един крив поглед. Но и сега се случва да теглят куршума на човека, който е казал една лоша дума.
към беседата >>
Ако на лицето на майката няма нищо написано, колкото и да разправя за любовта, нищо не хваща.
Ако някой иска да изучава любовта, той ще дойде при някоя майка и няма да я запитва какво нещо е любовта, но ще чете нейната книга. Мене не ме интересува как майката гледа детето си, но аз като погледна в лицето. Любовта се пише на лицето на човека. Ако има нещо написано на нея, тя има любов. Ако няма нищо написано на лицето тя няма никаква любов.
Ако на лицето на майката няма нищо написано, колкото и да разправя за любовта, нищо не хваща.
Музиката, която е отпечатана върху някоя плоча, не седи в същност в самата плоча. В този смисъл аз не бих желал да бъда написана една плоча. По-добре е да произведа един звук върху една струна, отколкото да произведа цяло парче върху една плоча. Музиката е по-добра, там, дето човешката ръка пипа, отколкото дето пипа една желязна пластинка. И тази музика е хубава, но тя е за забавление.
към беседата >>
Тези закони и досега са оставили отпечатъци в човешкото съзнание.
И в природата съществуват такива строги закони, през които човечеството минава. Природата е обесвала човека за една плюнка, отправена към някого или за един крив поглед. Не природата налага тези закони, но хората. Какви ли закони са съществували и досега съществуват на земята. Неестественият страх на хората се дължи на строгите закони на Мойсея.
Тези закони и досега са оставили отпечатъци в човешкото съзнание.
И тях ги наричат сега съвест, съзнание и т. н. Днес хората се намират под една благодат. Днес не обесват човека за едно плюване или за един крив поглед. Но и сега се случва да теглят куршума на човека, който е казал една лоша дума.
към беседата >>
Музиката, която е отпечатана върху някоя плоча, не седи в същност в самата плоча.
Мене не ме интересува как майката гледа детето си, но аз като погледна в лицето. Любовта се пише на лицето на човека. Ако има нещо написано на нея, тя има любов. Ако няма нищо написано на лицето тя няма никаква любов. Ако на лицето на майката няма нищо написано, колкото и да разправя за любовта, нищо не хваща.
Музиката, която е отпечатана върху някоя плоча, не седи в същност в самата плоча.
В този смисъл аз не бих желал да бъда написана една плоча. По-добре е да произведа един звук върху една струна, отколкото да произведа цяло парче върху една плоча. Музиката е по-добра, там, дето човешката ръка пипа, отколкото дето пипа една желязна пластинка. И тази музика е хубава, но тя е за забавление. Съвременната музика на грамофоните е отлична за децата, но на възрастните тя разваля очите.
към беседата >>
И тях ги наричат сега съвест, съзнание и т. н.
Природата е обесвала човека за една плюнка, отправена към някого или за един крив поглед. Не природата налага тези закони, но хората. Какви ли закони са съществували и досега съществуват на земята. Неестественият страх на хората се дължи на строгите закони на Мойсея. Тези закони и досега са оставили отпечатъци в човешкото съзнание.
И тях ги наричат сега съвест, съзнание и т. н.
Днес хората се намират под една благодат. Днес не обесват човека за едно плюване или за един крив поглед. Но и сега се случва да теглят куршума на човека, който е казал една лоша дума.
към беседата >>
В този смисъл аз не бих желал да бъда написана една плоча.
Любовта се пише на лицето на човека. Ако има нещо написано на нея, тя има любов. Ако няма нищо написано на лицето тя няма никаква любов. Ако на лицето на майката няма нищо написано, колкото и да разправя за любовта, нищо не хваща. Музиката, която е отпечатана върху някоя плоча, не седи в същност в самата плоча.
В този смисъл аз не бих желал да бъда написана една плоча.
По-добре е да произведа един звук върху една струна, отколкото да произведа цяло парче върху една плоча. Музиката е по-добра, там, дето човешката ръка пипа, отколкото дето пипа една желязна пластинка. И тази музика е хубава, но тя е за забавление. Съвременната музика на грамофоните е отлична за децата, но на възрастните тя разваля очите. Това съскане разваля слуха.
към беседата >>
Днес хората се намират под една благодат.
Не природата налага тези закони, но хората. Какви ли закони са съществували и досега съществуват на земята. Неестественият страх на хората се дължи на строгите закони на Мойсея. Тези закони и досега са оставили отпечатъци в човешкото съзнание. И тях ги наричат сега съвест, съзнание и т. н.
Днес хората се намират под една благодат.
Днес не обесват човека за едно плюване или за един крив поглед. Но и сега се случва да теглят куршума на човека, който е казал една лоша дума.
към беседата >>
По-добре е да произведа един звук върху една струна, отколкото да произведа цяло парче върху една плоча.
Ако има нещо написано на нея, тя има любов. Ако няма нищо написано на лицето тя няма никаква любов. Ако на лицето на майката няма нищо написано, колкото и да разправя за любовта, нищо не хваща. Музиката, която е отпечатана върху някоя плоча, не седи в същност в самата плоча. В този смисъл аз не бих желал да бъда написана една плоча.
По-добре е да произведа един звук върху една струна, отколкото да произведа цяло парче върху една плоча.
Музиката е по-добра, там, дето човешката ръка пипа, отколкото дето пипа една желязна пластинка. И тази музика е хубава, но тя е за забавление. Съвременната музика на грамофоните е отлична за децата, но на възрастните тя разваля очите. Това съскане разваля слуха. Казвате вие, че е отлична музика.
към беседата >>
Днес не обесват човека за едно плюване или за един крив поглед.
Какви ли закони са съществували и досега съществуват на земята. Неестественият страх на хората се дължи на строгите закони на Мойсея. Тези закони и досега са оставили отпечатъци в човешкото съзнание. И тях ги наричат сега съвест, съзнание и т. н. Днес хората се намират под една благодат.
Днес не обесват човека за едно плюване или за един крив поглед.
Но и сега се случва да теглят куршума на човека, който е казал една лоша дума.
към беседата >>
Музиката е по-добра, там, дето човешката ръка пипа, отколкото дето пипа една желязна пластинка.
Ако няма нищо написано на лицето тя няма никаква любов. Ако на лицето на майката няма нищо написано, колкото и да разправя за любовта, нищо не хваща. Музиката, която е отпечатана върху някоя плоча, не седи в същност в самата плоча. В този смисъл аз не бих желал да бъда написана една плоча. По-добре е да произведа един звук върху една струна, отколкото да произведа цяло парче върху една плоча.
Музиката е по-добра, там, дето човешката ръка пипа, отколкото дето пипа една желязна пластинка.
И тази музика е хубава, но тя е за забавление. Съвременната музика на грамофоните е отлична за децата, но на възрастните тя разваля очите. Това съскане разваля слуха. Казвате вие, че е отлична музика. Да, за децата е отлична, но не е отлична за моя слух.
към беседата >>
Но и сега се случва да теглят куршума на човека, който е казал една лоша дума.
Неестественият страх на хората се дължи на строгите закони на Мойсея. Тези закони и досега са оставили отпечатъци в човешкото съзнание. И тях ги наричат сега съвест, съзнание и т. н. Днес хората се намират под една благодат. Днес не обесват човека за едно плюване или за един крив поглед.
Но и сега се случва да теглят куршума на човека, който е казал една лоша дума.
към беседата >>
И тази музика е хубава, но тя е за забавление.
Ако на лицето на майката няма нищо написано, колкото и да разправя за любовта, нищо не хваща. Музиката, която е отпечатана върху някоя плоча, не седи в същност в самата плоча. В този смисъл аз не бих желал да бъда написана една плоча. По-добре е да произведа един звук върху една струна, отколкото да произведа цяло парче върху една плоча. Музиката е по-добра, там, дето човешката ръка пипа, отколкото дето пипа една желязна пластинка.
И тази музика е хубава, но тя е за забавление.
Съвременната музика на грамофоните е отлична за децата, но на възрастните тя разваля очите. Това съскане разваля слуха. Казвате вие, че е отлична музика. Да, за децата е отлична, но не е отлична за моя слух. Често аз турям на ушите си пластинки, когато слушам грамофони, за да моделирам тоновете.
към беседата >>
Та в новите идеи, в новото учение се изисква нова наука.
Та в новите идеи, в новото учение се изисква нова наука.
Днес не е въпрос само да вярва човек. Вярата е само едно условие, което трябва да се тури в действие, да му се даде ход. Човек трябва да знае какво да направи във всеки даден случай. И при многото знание, което имаме, ние искаме нещата да станат по един лесен път. Сега ще ви прочета няколко китайски изречения, мъдри изречения, от някой си Джувани, да видите през каква призма гледат те на живота, в сравнение с един европеец.
към беседата >>
Съвременната музика на грамофоните е отлична за децата, но на възрастните тя разваля очите.
Музиката, която е отпечатана върху някоя плоча, не седи в същност в самата плоча. В този смисъл аз не бих желал да бъда написана една плоча. По-добре е да произведа един звук върху една струна, отколкото да произведа цяло парче върху една плоча. Музиката е по-добра, там, дето човешката ръка пипа, отколкото дето пипа една желязна пластинка. И тази музика е хубава, но тя е за забавление.
Съвременната музика на грамофоните е отлична за децата, но на възрастните тя разваля очите.
Това съскане разваля слуха. Казвате вие, че е отлична музика. Да, за децата е отлична, но не е отлична за моя слух. Често аз турям на ушите си пластинки, когато слушам грамофони, за да моделирам тоновете. Такива запушалки употребяват и военните на бойните полета, когато си служат с дългобойните оръдия.
към беседата >>
Днес не е въпрос само да вярва човек.
Та в новите идеи, в новото учение се изисква нова наука.
Днес не е въпрос само да вярва човек.
Вярата е само едно условие, което трябва да се тури в действие, да му се даде ход. Човек трябва да знае какво да направи във всеки даден случай. И при многото знание, което имаме, ние искаме нещата да станат по един лесен път. Сега ще ви прочета няколко китайски изречения, мъдри изречения, от някой си Джувани, да видите през каква призма гледат те на живота, в сравнение с един европеец. Човешкият живот се движи в едни тесни граници.
към беседата >>
Това съскане разваля слуха.
В този смисъл аз не бих желал да бъда написана една плоча. По-добре е да произведа един звук върху една струна, отколкото да произведа цяло парче върху една плоча. Музиката е по-добра, там, дето човешката ръка пипа, отколкото дето пипа една желязна пластинка. И тази музика е хубава, но тя е за забавление. Съвременната музика на грамофоните е отлична за децата, но на възрастните тя разваля очите.
Това съскане разваля слуха.
Казвате вие, че е отлична музика. Да, за децата е отлична, но не е отлична за моя слух. Често аз турям на ушите си пластинки, когато слушам грамофони, за да моделирам тоновете. Такива запушалки употребяват и военните на бойните полета, когато си служат с дългобойните оръдия. Понякога тези звукове могат да произведат голям взрив за онези, които са музикални.
към беседата >>
Вярата е само едно условие, което трябва да се тури в действие, да му се даде ход.
Та в новите идеи, в новото учение се изисква нова наука. Днес не е въпрос само да вярва човек.
Вярата е само едно условие, което трябва да се тури в действие, да му се даде ход.
Човек трябва да знае какво да направи във всеки даден случай. И при многото знание, което имаме, ние искаме нещата да станат по един лесен път. Сега ще ви прочета няколко китайски изречения, мъдри изречения, от някой си Джувани, да видите през каква призма гледат те на живота, в сравнение с един европеец. Човешкият живот се движи в едни тесни граници. Хубави са тези изречения, но питайте един философ как могат да се приложат.
към беседата >>
Казвате вие, че е отлична музика.
По-добре е да произведа един звук върху една струна, отколкото да произведа цяло парче върху една плоча. Музиката е по-добра, там, дето човешката ръка пипа, отколкото дето пипа една желязна пластинка. И тази музика е хубава, но тя е за забавление. Съвременната музика на грамофоните е отлична за децата, но на възрастните тя разваля очите. Това съскане разваля слуха.
Казвате вие, че е отлична музика.
Да, за децата е отлична, но не е отлична за моя слух. Често аз турям на ушите си пластинки, когато слушам грамофони, за да моделирам тоновете. Такива запушалки употребяват и военните на бойните полета, когато си служат с дългобойните оръдия. Понякога тези звукове могат да произведат голям взрив за онези, които са музикални.
към беседата >>
Човек трябва да знае какво да направи във всеки даден случай.
Та в новите идеи, в новото учение се изисква нова наука. Днес не е въпрос само да вярва човек. Вярата е само едно условие, което трябва да се тури в действие, да му се даде ход.
Човек трябва да знае какво да направи във всеки даден случай.
И при многото знание, което имаме, ние искаме нещата да станат по един лесен път. Сега ще ви прочета няколко китайски изречения, мъдри изречения, от някой си Джувани, да видите през каква призма гледат те на живота, в сравнение с един европеец. Човешкият живот се движи в едни тесни граници. Хубави са тези изречения, но питайте един философ как могат да се приложат. И едно дете може да декламира едно стихотворение, но въпросът не е в декламирането, а в прилагането на нещата.
към беседата >>
Да, за децата е отлична, но не е отлична за моя слух.
Музиката е по-добра, там, дето човешката ръка пипа, отколкото дето пипа една желязна пластинка. И тази музика е хубава, но тя е за забавление. Съвременната музика на грамофоните е отлична за децата, но на възрастните тя разваля очите. Това съскане разваля слуха. Казвате вие, че е отлична музика.
Да, за децата е отлична, но не е отлична за моя слух.
Често аз турям на ушите си пластинки, когато слушам грамофони, за да моделирам тоновете. Такива запушалки употребяват и военните на бойните полета, когато си служат с дългобойните оръдия. Понякога тези звукове могат да произведат голям взрив за онези, които са музикални.
към беседата >>
И при многото знание, което имаме, ние искаме нещата да станат по един лесен път.
Та в новите идеи, в новото учение се изисква нова наука. Днес не е въпрос само да вярва човек. Вярата е само едно условие, което трябва да се тури в действие, да му се даде ход. Човек трябва да знае какво да направи във всеки даден случай.
И при многото знание, което имаме, ние искаме нещата да станат по един лесен път.
Сега ще ви прочета няколко китайски изречения, мъдри изречения, от някой си Джувани, да видите през каква призма гледат те на живота, в сравнение с един европеец. Човешкият живот се движи в едни тесни граници. Хубави са тези изречения, но питайте един философ как могат да се приложат. И едно дете може да декламира едно стихотворение, но въпросът не е в декламирането, а в прилагането на нещата. Ти четеш Евангелието и казваш: В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
към беседата >>
Често аз турям на ушите си пластинки, когато слушам грамофони, за да моделирам тоновете.
И тази музика е хубава, но тя е за забавление. Съвременната музика на грамофоните е отлична за децата, но на възрастните тя разваля очите. Това съскане разваля слуха. Казвате вие, че е отлична музика. Да, за децата е отлична, но не е отлична за моя слух.
Често аз турям на ушите си пластинки, когато слушам грамофони, за да моделирам тоновете.
Такива запушалки употребяват и военните на бойните полета, когато си служат с дългобойните оръдия. Понякога тези звукове могат да произведат голям взрив за онези, които са музикални.
към беседата >>
Сега ще ви прочета няколко китайски изречения, мъдри изречения, от някой си Джувани, да видите през каква призма гледат те на живота, в сравнение с един европеец.
Та в новите идеи, в новото учение се изисква нова наука. Днес не е въпрос само да вярва човек. Вярата е само едно условие, което трябва да се тури в действие, да му се даде ход. Човек трябва да знае какво да направи във всеки даден случай. И при многото знание, което имаме, ние искаме нещата да станат по един лесен път.
Сега ще ви прочета няколко китайски изречения, мъдри изречения, от някой си Джувани, да видите през каква призма гледат те на живота, в сравнение с един европеец.
Човешкият живот се движи в едни тесни граници. Хубави са тези изречения, но питайте един философ как могат да се приложат. И едно дете може да декламира едно стихотворение, но въпросът не е в декламирането, а в прилагането на нещата. Ти четеш Евангелието и казваш: В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Четеш с патос, но нищо не разбираш, нито прилагаш.
към беседата >>
Такива запушалки употребяват и военните на бойните полета, когато си служат с дългобойните оръдия.
Съвременната музика на грамофоните е отлична за децата, но на възрастните тя разваля очите. Това съскане разваля слуха. Казвате вие, че е отлична музика. Да, за децата е отлична, но не е отлична за моя слух. Често аз турям на ушите си пластинки, когато слушам грамофони, за да моделирам тоновете.
Такива запушалки употребяват и военните на бойните полета, когато си служат с дългобойните оръдия.
Понякога тези звукове могат да произведат голям взрив за онези, които са музикални.
към беседата >>
Човешкият живот се движи в едни тесни граници.
Днес не е въпрос само да вярва човек. Вярата е само едно условие, което трябва да се тури в действие, да му се даде ход. Човек трябва да знае какво да направи във всеки даден случай. И при многото знание, което имаме, ние искаме нещата да станат по един лесен път. Сега ще ви прочета няколко китайски изречения, мъдри изречения, от някой си Джувани, да видите през каква призма гледат те на живота, в сравнение с един европеец.
Човешкият живот се движи в едни тесни граници.
Хубави са тези изречения, но питайте един философ как могат да се приложат. И едно дете може да декламира едно стихотворение, но въпросът не е в декламирането, а в прилагането на нещата. Ти четеш Евангелието и казваш: В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Четеш с патос, но нищо не разбираш, нито прилагаш.
към беседата >>
Понякога тези звукове могат да произведат голям взрив за онези, които са музикални.
Това съскане разваля слуха. Казвате вие, че е отлична музика. Да, за децата е отлична, но не е отлична за моя слух. Често аз турям на ушите си пластинки, когато слушам грамофони, за да моделирам тоновете. Такива запушалки употребяват и военните на бойните полета, когато си служат с дългобойните оръдия.
Понякога тези звукове могат да произведат голям взрив за онези, които са музикални.
към беседата >>
Хубави са тези изречения, но питайте един философ как могат да се приложат.
Вярата е само едно условие, което трябва да се тури в действие, да му се даде ход. Човек трябва да знае какво да направи във всеки даден случай. И при многото знание, което имаме, ние искаме нещата да станат по един лесен път. Сега ще ви прочета няколко китайски изречения, мъдри изречения, от някой си Джувани, да видите през каква призма гледат те на живота, в сравнение с един европеец. Човешкият живот се движи в едни тесни граници.
Хубави са тези изречения, но питайте един философ как могат да се приложат.
И едно дете може да декламира едно стихотворение, но въпросът не е в декламирането, а в прилагането на нещата. Ти четеш Евангелието и казваш: В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Четеш с патос, но нищо не разбираш, нито прилагаш.
към беседата >>
Сега аз не искам да изнасям външната страна на въпроса, но казвам, че има едно неразбиране на нещата.
Сега аз не искам да изнасям външната страна на въпроса, но казвам, че има едно неразбиране на нещата.
Всяко нещо трябва да се тури на своето място. Хубави са и грамофонните плочи, но липсва им още нещо. Всеки човек иска да направи нещо. Хубаво е това изобретение грамофонът и фонографът. Тук се вижда гениалността на човека.
към беседата >>
И едно дете може да декламира едно стихотворение, но въпросът не е в декламирането, а в прилагането на нещата.
Човек трябва да знае какво да направи във всеки даден случай. И при многото знание, което имаме, ние искаме нещата да станат по един лесен път. Сега ще ви прочета няколко китайски изречения, мъдри изречения, от някой си Джувани, да видите през каква призма гледат те на живота, в сравнение с един европеец. Човешкият живот се движи в едни тесни граници. Хубави са тези изречения, но питайте един философ как могат да се приложат.
И едно дете може да декламира едно стихотворение, но въпросът не е в декламирането, а в прилагането на нещата.
Ти четеш Евангелието и казваш: В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Четеш с патос, но нищо не разбираш, нито прилагаш.
към беседата >>
Всяко нещо трябва да се тури на своето място.
Сега аз не искам да изнасям външната страна на въпроса, но казвам, че има едно неразбиране на нещата.
Всяко нещо трябва да се тури на своето място.
Хубави са и грамофонните плочи, но липсва им още нещо. Всеки човек иска да направи нещо. Хубаво е това изобретение грамофонът и фонографът. Тук се вижда гениалността на човека. Като влезете в една фабрика, като видите онова движение на колелата, вие се учудвате на човешкия гений, на неговите изобретения.
към беседата >>
Ти четеш Евангелието и казваш: В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
И при многото знание, което имаме, ние искаме нещата да станат по един лесен път. Сега ще ви прочета няколко китайски изречения, мъдри изречения, от някой си Джувани, да видите през каква призма гледат те на живота, в сравнение с един европеец. Човешкият живот се движи в едни тесни граници. Хубави са тези изречения, но питайте един философ как могат да се приложат. И едно дете може да декламира едно стихотворение, но въпросът не е в декламирането, а в прилагането на нещата.
Ти четеш Евангелието и казваш: В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
Четеш с патос, но нищо не разбираш, нито прилагаш.
към беседата >>
Хубави са и грамофонните плочи, но липсва им още нещо.
Сега аз не искам да изнасям външната страна на въпроса, но казвам, че има едно неразбиране на нещата. Всяко нещо трябва да се тури на своето място.
Хубави са и грамофонните плочи, но липсва им още нещо.
Всеки човек иска да направи нещо. Хубаво е това изобретение грамофонът и фонографът. Тук се вижда гениалността на човека. Като влезете в една фабрика, като видите онова движение на колелата, вие се учудвате на човешкия гений, на неговите изобретения. Като гледате как пътува един съвременен параход, не можете да не се учудвате на гениалността на хората.
към беседата >>
Четеш с патос, но нищо не разбираш, нито прилагаш.
Сега ще ви прочета няколко китайски изречения, мъдри изречения, от някой си Джувани, да видите през каква призма гледат те на живота, в сравнение с един европеец. Човешкият живот се движи в едни тесни граници. Хубави са тези изречения, но питайте един философ как могат да се приложат. И едно дете може да декламира едно стихотворение, но въпросът не е в декламирането, а в прилагането на нещата. Ти четеш Евангелието и казваш: В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
Четеш с патос, но нищо не разбираш, нито прилагаш.
към беседата >>
Всеки човек иска да направи нещо.
Сега аз не искам да изнасям външната страна на въпроса, но казвам, че има едно неразбиране на нещата. Всяко нещо трябва да се тури на своето място. Хубави са и грамофонните плочи, но липсва им още нещо.
Всеки човек иска да направи нещо.
Хубаво е това изобретение грамофонът и фонографът. Тук се вижда гениалността на човека. Като влезете в една фабрика, като видите онова движение на колелата, вие се учудвате на човешкия гений, на неговите изобретения. Като гледате как пътува един съвременен параход, не можете да не се учудвате на гениалността на хората. Но ние не трябва да се спираме върху тия гениални работи.
към беседата >>
Както и да е, това са странични работи.
Както и да е, това са странични работи.
Сега да дойдем до разумното. Казваме: В Началото бе Словото и Словото бе у Бога. Четеш с патос, но нищо не разбираш, нито прилагаш.
към беседата >>
Хубаво е това изобретение грамофонът и фонографът.
Сега аз не искам да изнасям външната страна на въпроса, но казвам, че има едно неразбиране на нещата. Всяко нещо трябва да се тури на своето място. Хубави са и грамофонните плочи, но липсва им още нещо. Всеки човек иска да направи нещо.
Хубаво е това изобретение грамофонът и фонографът.
Тук се вижда гениалността на човека. Като влезете в една фабрика, като видите онова движение на колелата, вие се учудвате на човешкия гений, на неговите изобретения. Като гледате как пътува един съвременен параход, не можете да не се учудвате на гениалността на хората. Но ние не трябва да се спираме върху тия гениални работи. Гениалността на човека и неговите гениални изобретения в сравнение с тия на природата са детински работи.
към беседата >>
Сега да дойдем до разумното.
Както и да е, това са странични работи.
Сега да дойдем до разумното.
Казваме: В Началото бе Словото и Словото бе у Бога. Четеш с патос, но нищо не разбираш, нито прилагаш.
към беседата >>
Тук се вижда гениалността на човека.
Сега аз не искам да изнасям външната страна на въпроса, но казвам, че има едно неразбиране на нещата. Всяко нещо трябва да се тури на своето място. Хубави са и грамофонните плочи, но липсва им още нещо. Всеки човек иска да направи нещо. Хубаво е това изобретение грамофонът и фонографът.
Тук се вижда гениалността на човека.
Като влезете в една фабрика, като видите онова движение на колелата, вие се учудвате на човешкия гений, на неговите изобретения. Като гледате как пътува един съвременен параход, не можете да не се учудвате на гениалността на хората. Но ние не трябва да се спираме върху тия гениални работи. Гениалността на човека и неговите гениални изобретения в сравнение с тия на природата са детински работи. Като погледнете само на земята, като на един грамаден параход, с 54 комина, които димят, вие не можете да не се учудите на великата гениалност на нейния Създател.
към беседата >>
Казваме: В Началото бе Словото и Словото бе у Бога.
Както и да е, това са странични работи. Сега да дойдем до разумното.
Казваме: В Началото бе Словото и Словото бе у Бога.
Четеш с патос, но нищо не разбираш, нито прилагаш.
към беседата >>
Като влезете в една фабрика, като видите онова движение на колелата, вие се учудвате на човешкия гений, на неговите изобретения.
Всяко нещо трябва да се тури на своето място. Хубави са и грамофонните плочи, но липсва им още нещо. Всеки човек иска да направи нещо. Хубаво е това изобретение грамофонът и фонографът. Тук се вижда гениалността на човека.
Като влезете в една фабрика, като видите онова движение на колелата, вие се учудвате на човешкия гений, на неговите изобретения.
Като гледате как пътува един съвременен параход, не можете да не се учудвате на гениалността на хората. Но ние не трябва да се спираме върху тия гениални работи. Гениалността на човека и неговите гениални изобретения в сравнение с тия на природата са детински работи. Като погледнете само на земята, като на един грамаден параход, с 54 комина, които димят, вие не можете да не се учудите на великата гениалност на нейния Създател. При това този параход се движи из пространството с грамадна бързина.
към беседата >>
Четеш с патос, но нищо не разбираш, нито прилагаш.
Както и да е, това са странични работи. Сега да дойдем до разумното. Казваме: В Началото бе Словото и Словото бе у Бога.
Четеш с патос, но нищо не разбираш, нито прилагаш.
към беседата >>
Като гледате как пътува един съвременен параход, не можете да не се учудвате на гениалността на хората.
Хубави са и грамофонните плочи, но липсва им още нещо. Всеки човек иска да направи нещо. Хубаво е това изобретение грамофонът и фонографът. Тук се вижда гениалността на човека. Като влезете в една фабрика, като видите онова движение на колелата, вие се учудвате на човешкия гений, на неговите изобретения.
Като гледате как пътува един съвременен параход, не можете да не се учудвате на гениалността на хората.
Но ние не трябва да се спираме върху тия гениални работи. Гениалността на човека и неговите гениални изобретения в сравнение с тия на природата са детински работи. Като погледнете само на земята, като на един грамаден параход, с 54 комина, които димят, вие не можете да не се учудите на великата гениалност на нейния Създател. При това този параход се движи из пространството с грамадна бързина. Като се спрете пък върху слънцето, то е друг още по-голям параход.
към беседата >>
Както и да е това са странични работи.
Както и да е това са странични работи.
Сега да дойдем до разумното. Казваме: „В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без Него не стана“. (Учителят чете.) Когато чете, човек от време на време трябва да се спира.
към беседата >>
Но ние не трябва да се спираме върху тия гениални работи.
Всеки човек иска да направи нещо. Хубаво е това изобретение грамофонът и фонографът. Тук се вижда гениалността на човека. Като влезете в една фабрика, като видите онова движение на колелата, вие се учудвате на човешкия гений, на неговите изобретения. Като гледате как пътува един съвременен параход, не можете да не се учудвате на гениалността на хората.
Но ние не трябва да се спираме върху тия гениални работи.
Гениалността на човека и неговите гениални изобретения в сравнение с тия на природата са детински работи. Като погледнете само на земята, като на един грамаден параход, с 54 комина, които димят, вие не можете да не се учудите на великата гениалност на нейния Създател. При това този параход се движи из пространството с грамадна бързина. Като се спрете пък върху слънцето, то е друг още по-голям параход. Сега англичаните са направили друг един параход, наречен „Куин Мери“, който е дълъг триста метра.
към беседата >>
Сега да дойдем до разумното.
Както и да е това са странични работи.
Сега да дойдем до разумното.
Казваме: „В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без Него не стана“. (Учителят чете.) Когато чете, човек от време на време трябва да се спира. В начало бе Словото в моята душа.
към беседата >>
Гениалността на човека и неговите гениални изобретения в сравнение с тия на природата са детински работи.
Хубаво е това изобретение грамофонът и фонографът. Тук се вижда гениалността на човека. Като влезете в една фабрика, като видите онова движение на колелата, вие се учудвате на човешкия гений, на неговите изобретения. Като гледате как пътува един съвременен параход, не можете да не се учудвате на гениалността на хората. Но ние не трябва да се спираме върху тия гениални работи.
Гениалността на човека и неговите гениални изобретения в сравнение с тия на природата са детински работи.
Като погледнете само на земята, като на един грамаден параход, с 54 комина, които димят, вие не можете да не се учудите на великата гениалност на нейния Създател. При това този параход се движи из пространството с грамадна бързина. Като се спрете пък върху слънцето, то е друг още по-голям параход. Сега англичаните са направили друг един параход, наречен „Куин Мери“, който е дълъг триста метра. Обаче, и той, в сравнение със земята като параход, или в сравнение със слънцата, като параход, той представя една микроскопическа прашинка.
към беседата >>
Казваме: „В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
Както и да е това са странични работи. Сега да дойдем до разумното.
Казваме: „В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без Него не стана“. (Учителят чете.) Когато чете, човек от време на време трябва да се спира. В начало бе Словото в моята душа. Словото бе у Бога и в моя дух.
към беседата >>
Като погледнете само на земята, като на един грамаден параход, с 54 комина, които димят, вие не можете да не се учудите на великата гениалност на нейния Създател.
Тук се вижда гениалността на човека. Като влезете в една фабрика, като видите онова движение на колелата, вие се учудвате на човешкия гений, на неговите изобретения. Като гледате как пътува един съвременен параход, не можете да не се учудвате на гениалността на хората. Но ние не трябва да се спираме върху тия гениални работи. Гениалността на човека и неговите гениални изобретения в сравнение с тия на природата са детински работи.
Като погледнете само на земята, като на един грамаден параход, с 54 комина, които димят, вие не можете да не се учудите на великата гениалност на нейния Създател.
При това този параход се движи из пространството с грамадна бързина. Като се спрете пък върху слънцето, то е друг още по-голям параход. Сега англичаните са направили друг един параход, наречен „Куин Мери“, който е дълъг триста метра. Обаче, и той, в сравнение със земята като параход, или в сравнение със слънцата, като параход, той представя една микроскопическа прашинка. Обаче, разгледа(но) като човешко изобретение, той представя нещо грамадно.
към беседата >>
То в начало бе у Бога.
Както и да е това са странични работи. Сега да дойдем до разумното. Казваме: „В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
То в начало бе у Бога.
Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без Него не стана“. (Учителят чете.) Когато чете, човек от време на време трябва да се спира. В начало бе Словото в моята душа. Словото бе у Бога и в моя дух. Словото бе у Бога и то у мене.
към беседата >>
При това този параход се движи из пространството с грамадна бързина.
Като влезете в една фабрика, като видите онова движение на колелата, вие се учудвате на човешкия гений, на неговите изобретения. Като гледате как пътува един съвременен параход, не можете да не се учудвате на гениалността на хората. Но ние не трябва да се спираме върху тия гениални работи. Гениалността на човека и неговите гениални изобретения в сравнение с тия на природата са детински работи. Като погледнете само на земята, като на един грамаден параход, с 54 комина, които димят, вие не можете да не се учудите на великата гениалност на нейния Създател.
При това този параход се движи из пространството с грамадна бързина.
Като се спрете пък върху слънцето, то е друг още по-голям параход. Сега англичаните са направили друг един параход, наречен „Куин Мери“, който е дълъг триста метра. Обаче, и той, в сравнение със земята като параход, или в сравнение със слънцата, като параход, той представя една микроскопическа прашинка. Обаче, разгледа(но) като човешко изобретение, той представя нещо грамадно.
към беседата >>
Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без Него не стана“.
Както и да е това са странични работи. Сега да дойдем до разумното. Казваме: „В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога.
Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без Него не стана“.
(Учителят чете.) Когато чете, човек от време на време трябва да се спира. В начало бе Словото в моята душа. Словото бе у Бога и в моя дух. Словото бе у Бога и то у мене. В начало бе Словото, то в начало бе у Бога с добро и разум.
към беседата >>
Като се спрете пък върху слънцето, то е друг още по-голям параход.
Като гледате как пътува един съвременен параход, не можете да не се учудвате на гениалността на хората. Но ние не трябва да се спираме върху тия гениални работи. Гениалността на човека и неговите гениални изобретения в сравнение с тия на природата са детински работи. Като погледнете само на земята, като на един грамаден параход, с 54 комина, които димят, вие не можете да не се учудите на великата гениалност на нейния Създател. При това този параход се движи из пространството с грамадна бързина.
Като се спрете пък върху слънцето, то е друг още по-голям параход.
Сега англичаните са направили друг един параход, наречен „Куин Мери“, който е дълъг триста метра. Обаче, и той, в сравнение със земята като параход, или в сравнение със слънцата, като параход, той представя една микроскопическа прашинка. Обаче, разгледа(но) като човешко изобретение, той представя нещо грамадно.
към беседата >>
(Учителят чете.) Когато чете, човек от време на време трябва да се спира.
Както и да е това са странични работи. Сега да дойдем до разумното. Казваме: „В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без Него не стана“.
(Учителят чете.) Когато чете, човек от време на време трябва да се спира.
В начало бе Словото в моята душа. Словото бе у Бога и в моя дух. Словото бе у Бога и то у мене. В начало бе Словото, то в начало бе у Бога с добро и разум. Всичко чрез него стана и каквото е станало, нищо без него не стана.
към беседата >>
Сега англичаните са направили друг един параход, наречен „Куин Мери“, който е дълъг триста метра.
Но ние не трябва да се спираме върху тия гениални работи. Гениалността на човека и неговите гениални изобретения в сравнение с тия на природата са детински работи. Като погледнете само на земята, като на един грамаден параход, с 54 комина, които димят, вие не можете да не се учудите на великата гениалност на нейния Създател. При това този параход се движи из пространството с грамадна бързина. Като се спрете пък върху слънцето, то е друг още по-голям параход.
Сега англичаните са направили друг един параход, наречен „Куин Мери“, който е дълъг триста метра.
Обаче, и той, в сравнение със земята като параход, или в сравнение със слънцата, като параход, той представя една микроскопическа прашинка. Обаче, разгледа(но) като човешко изобретение, той представя нещо грамадно.
към беседата >>
В начало бе Словото в моята душа.
Сега да дойдем до разумното. Казваме: „В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без Него не стана“. (Учителят чете.) Когато чете, човек от време на време трябва да се спира.
В начало бе Словото в моята душа.
Словото бе у Бога и в моя дух. Словото бе у Бога и то у мене. В начало бе Словото, то в начало бе у Бога с добро и разум. Всичко чрез него стана и каквото е станало, нищо без него не стана. И аз бях там, в него бе животът и аз бях в живота.
към беседата >>
Обаче, и той, в сравнение със земята като параход, или в сравнение със слънцата, като параход, той представя една микроскопическа прашинка.
Гениалността на човека и неговите гениални изобретения в сравнение с тия на природата са детински работи. Като погледнете само на земята, като на един грамаден параход, с 54 комина, които димят, вие не можете да не се учудите на великата гениалност на нейния Създател. При това този параход се движи из пространството с грамадна бързина. Като се спрете пък върху слънцето, то е друг още по-голям параход. Сега англичаните са направили друг един параход, наречен „Куин Мери“, който е дълъг триста метра.
Обаче, и той, в сравнение със земята като параход, или в сравнение със слънцата, като параход, той представя една микроскопическа прашинка.
Обаче, разгледа(но) като човешко изобретение, той представя нещо грамадно.
към беседата >>
Словото бе у Бога и в моя дух.
Казваме: „В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без Него не стана“. (Учителят чете.) Когато чете, човек от време на време трябва да се спира. В начало бе Словото в моята душа.
Словото бе у Бога и в моя дух.
Словото бе у Бога и то у мене. В начало бе Словото, то в начало бе у Бога с добро и разум. Всичко чрез него стана и каквото е станало, нищо без него не стана. И аз бях там, в него бе животът и аз бях в живота. Животът бе виделина на человеците и аз бях виделина.
към беседата >>
Обаче, разгледа(но) като човешко изобретение, той представя нещо грамадно.
Като погледнете само на земята, като на един грамаден параход, с 54 комина, които димят, вие не можете да не се учудите на великата гениалност на нейния Създател. При това този параход се движи из пространството с грамадна бързина. Като се спрете пък върху слънцето, то е друг още по-голям параход. Сега англичаните са направили друг един параход, наречен „Куин Мери“, който е дълъг триста метра. Обаче, и той, в сравнение със земята като параход, или в сравнение със слънцата, като параход, той представя една микроскопическа прашинка.
Обаче, разгледа(но) като човешко изобретение, той представя нещо грамадно.
към беседата >>
Словото бе у Бога и то у мене.
То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без Него не стана“. (Учителят чете.) Когато чете, човек от време на време трябва да се спира. В начало бе Словото в моята душа. Словото бе у Бога и в моя дух.
Словото бе у Бога и то у мене.
В начало бе Словото, то в начало бе у Бога с добро и разум. Всичко чрез него стана и каквото е станало, нищо без него не стана. И аз бях там, в него бе животът и аз бях в живота. Животът бе виделина на человеците и аз бях виделина. Но тъмнината не я обзе и аз не я обзех.
към беседата >>
В едно от своите съчинения Волтер, който се отличава с голям хумор, което се вижда в неговото чело, представя един разказ какво нещо е съвременният човек в сравнение със съществата на другите звезди и планети.
В едно от своите съчинения Волтер, който се отличава с голям хумор, което се вижда в неговото чело, представя един разказ какво нещо е съвременният човек в сравнение със съществата на другите звезди и планети.
С този разказ той осмива съвременната цивилизация. Той разправя, че от съществата на съзвездието Сириус дошло на земята. Първо слязло да разглежда слънцето, и от там слязло на земята. Като стъпило на един от океаните на земята, водата дошла едва до глезените му. Толкова грамадно било това същество.
към беседата >>
В начало бе Словото, то в начало бе у Бога с добро и разум.
Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без Него не стана“. (Учителят чете.) Когато чете, човек от време на време трябва да се спира. В начало бе Словото в моята душа. Словото бе у Бога и в моя дух. Словото бе у Бога и то у мене.
В начало бе Словото, то в начало бе у Бога с добро и разум.
Всичко чрез него стана и каквото е станало, нищо без него не стана. И аз бях там, в него бе животът и аз бях в живота. Животът бе виделина на человеците и аз бях виделина. Но тъмнината не я обзе и аз не я обзех.
към беседата >>
С този разказ той осмива съвременната цивилизация.
В едно от своите съчинения Волтер, който се отличава с голям хумор, което се вижда в неговото чело, представя един разказ какво нещо е съвременният човек в сравнение със съществата на другите звезди и планети.
С този разказ той осмива съвременната цивилизация.
Той разправя, че от съществата на съзвездието Сириус дошло на земята. Първо слязло да разглежда слънцето, и от там слязло на земята. Като стъпило на един от океаните на земята, водата дошла едва до глезените му. Толкова грамадно било това същество. Отишъл в Европа в същото време една френска експедиция, правила своите изследвания на северния полюс.
към беседата >>
Всичко чрез него стана и каквото е станало, нищо без него не стана.
(Учителят чете.) Когато чете, човек от време на време трябва да се спира. В начало бе Словото в моята душа. Словото бе у Бога и в моя дух. Словото бе у Бога и то у мене. В начало бе Словото, то в начало бе у Бога с добро и разум.
Всичко чрез него стана и каквото е станало, нищо без него не стана.
И аз бях там, в него бе животът и аз бях в живота. Животът бе виделина на человеците и аз бях виделина. Но тъмнината не я обзе и аз не я обзех.
към беседата >>
Той разправя, че от съществата на съзвездието Сириус дошло на земята.
В едно от своите съчинения Волтер, който се отличава с голям хумор, което се вижда в неговото чело, представя един разказ какво нещо е съвременният човек в сравнение със съществата на другите звезди и планети. С този разказ той осмива съвременната цивилизация.
Той разправя, че от съществата на съзвездието Сириус дошло на земята.
Първо слязло да разглежда слънцето, и от там слязло на земята. Като стъпило на един от океаните на земята, водата дошла едва до глезените му. Толкова грамадно било това същество. Отишъл в Европа в същото време една френска експедиция, правила своите изследвания на северния полюс. Като видял цялата експедиция в парахода, той с двата си пръста само вдигнал целия параход във въздуха.
към беседата >>
И аз бях там, в него бе животът и аз бях в живота.
В начало бе Словото в моята душа. Словото бе у Бога и в моя дух. Словото бе у Бога и то у мене. В начало бе Словото, то в начало бе у Бога с добро и разум. Всичко чрез него стана и каквото е станало, нищо без него не стана.
И аз бях там, в него бе животът и аз бях в живота.
Животът бе виделина на человеците и аз бях виделина. Но тъмнината не я обзе и аз не я обзех.
към беседата >>
Първо слязло да разглежда слънцето, и от там слязло на земята.
В едно от своите съчинения Волтер, който се отличава с голям хумор, което се вижда в неговото чело, представя един разказ какво нещо е съвременният човек в сравнение със съществата на другите звезди и планети. С този разказ той осмива съвременната цивилизация. Той разправя, че от съществата на съзвездието Сириус дошло на земята.
Първо слязло да разглежда слънцето, и от там слязло на земята.
Като стъпило на един от океаните на земята, водата дошла едва до глезените му. Толкова грамадно било това същество. Отишъл в Европа в същото време една френска експедиция, правила своите изследвания на северния полюс. Като видял цялата експедиция в парахода, той с двата си пръста само вдигнал целия параход във въздуха. После взел един от французите със своите шипци, толкова малък бил той за него и започнал да го изследва, като се чудил как е възможно толкова малко същество да говори толкова умни работи и да върши такива чудеса даже.
към беседата >>
Животът бе виделина на человеците и аз бях виделина.
Словото бе у Бога и в моя дух. Словото бе у Бога и то у мене. В начало бе Словото, то в начало бе у Бога с добро и разум. Всичко чрез него стана и каквото е станало, нищо без него не стана. И аз бях там, в него бе животът и аз бях в живота.
Животът бе виделина на человеците и аз бях виделина.
Но тъмнината не я обзе и аз не я обзех.
към беседата >>
Като стъпило на един от океаните на земята, водата дошла едва до глезените му.
В едно от своите съчинения Волтер, който се отличава с голям хумор, което се вижда в неговото чело, представя един разказ какво нещо е съвременният човек в сравнение със съществата на другите звезди и планети. С този разказ той осмива съвременната цивилизация. Той разправя, че от съществата на съзвездието Сириус дошло на земята. Първо слязло да разглежда слънцето, и от там слязло на земята.
Като стъпило на един от океаните на земята, водата дошла едва до глезените му.
Толкова грамадно било това същество. Отишъл в Европа в същото време една френска експедиция, правила своите изследвания на северния полюс. Като видял цялата експедиция в парахода, той с двата си пръста само вдигнал целия параход във въздуха. После взел един от французите със своите шипци, толкова малък бил той за него и започнал да го изследва, като се чудил как е възможно толкова малко същество да говори толкова умни работи и да върши такива чудеса даже. Тъй щото не е в големината на нещата, но в разумното, което е скрито в човека.
към беседата >>
Но тъмнината не я обзе и аз не я обзех.
Словото бе у Бога и то у мене. В начало бе Словото, то в начало бе у Бога с добро и разум. Всичко чрез него стана и каквото е станало, нищо без него не стана. И аз бях там, в него бе животът и аз бях в живота. Животът бе виделина на человеците и аз бях виделина.
Но тъмнината не я обзе и аз не я обзех.
към беседата >>
Толкова грамадно било това същество.
В едно от своите съчинения Волтер, който се отличава с голям хумор, което се вижда в неговото чело, представя един разказ какво нещо е съвременният човек в сравнение със съществата на другите звезди и планети. С този разказ той осмива съвременната цивилизация. Той разправя, че от съществата на съзвездието Сириус дошло на земята. Първо слязло да разглежда слънцето, и от там слязло на земята. Като стъпило на един от океаните на земята, водата дошла едва до глезените му.
Толкова грамадно било това същество.
Отишъл в Европа в същото време една френска експедиция, правила своите изследвания на северния полюс. Като видял цялата експедиция в парахода, той с двата си пръста само вдигнал целия параход във въздуха. После взел един от французите със своите шипци, толкова малък бил той за него и започнал да го изследва, като се чудил как е възможно толкова малко същество да говори толкова умни работи и да върши такива чудеса даже. Тъй щото не е в големината на нещата, но в разумното, което е скрито в човека. Човек е малък, но разумност има в него.
към беседата >>
Отишъл в Европа в същото време една френска експедиция, правила своите изследвания на северния полюс.
С този разказ той осмива съвременната цивилизация. Той разправя, че от съществата на съзвездието Сириус дошло на земята. Първо слязло да разглежда слънцето, и от там слязло на земята. Като стъпило на един от океаните на земята, водата дошла едва до глезените му. Толкова грамадно било това същество.
Отишъл в Европа в същото време една френска експедиция, правила своите изследвания на северния полюс.
Като видял цялата експедиция в парахода, той с двата си пръста само вдигнал целия параход във въздуха. После взел един от французите със своите шипци, толкова малък бил той за него и започнал да го изследва, като се чудил как е възможно толкова малко същество да говори толкова умни работи и да върши такива чудеса даже. Тъй щото не е в големината на нещата, но в разумното, което е скрито в човека. Човек е малък, но разумност има в него. Той има възможности да се развие (в) бъдеще.
към беседата >>
Като видял цялата експедиция в парахода, той с двата си пръста само вдигнал целия параход във въздуха.
Той разправя, че от съществата на съзвездието Сириус дошло на земята. Първо слязло да разглежда слънцето, и от там слязло на земята. Като стъпило на един от океаните на земята, водата дошла едва до глезените му. Толкова грамадно било това същество. Отишъл в Европа в същото време една френска експедиция, правила своите изследвания на северния полюс.
Като видял цялата експедиция в парахода, той с двата си пръста само вдигнал целия параход във въздуха.
После взел един от французите със своите шипци, толкова малък бил той за него и започнал да го изследва, като се чудил как е възможно толкова малко същество да говори толкова умни работи и да върши такива чудеса даже. Тъй щото не е в големината на нещата, но в разумното, което е скрито в човека. Човек е малък, но разумност има в него. Той има възможности да се развие (в) бъдеще. Той ще стане наследник на земята, на този голям параход, на който пътува.
към беседата >>
После взел един от французите със своите шипци, толкова малък бил той за него и започнал да го изследва, като се чудил как е възможно толкова малко същество да говори толкова умни работи и да върши такива чудеса даже.
Първо слязло да разглежда слънцето, и от там слязло на земята. Като стъпило на един от океаните на земята, водата дошла едва до глезените му. Толкова грамадно било това същество. Отишъл в Европа в същото време една френска експедиция, правила своите изследвания на северния полюс. Като видял цялата експедиция в парахода, той с двата си пръста само вдигнал целия параход във въздуха.
После взел един от французите със своите шипци, толкова малък бил той за него и започнал да го изследва, като се чудил как е възможно толкова малко същество да говори толкова умни работи и да върши такива чудеса даже.
Тъй щото не е в големината на нещата, но в разумното, което е скрито в човека. Човек е малък, но разумност има в него. Той има възможности да се развие (в) бъдеще. Той ще стане наследник на земята, на този голям параход, на който пътува. Човек ще стане наследник, капитан ще стане на земята.
към беседата >>
Тъй щото не е в големината на нещата, но в разумното, което е скрито в човека.
Като стъпило на един от океаните на земята, водата дошла едва до глезените му. Толкова грамадно било това същество. Отишъл в Европа в същото време една френска експедиция, правила своите изследвания на северния полюс. Като видял цялата експедиция в парахода, той с двата си пръста само вдигнал целия параход във въздуха. После взел един от французите със своите шипци, толкова малък бил той за него и започнал да го изследва, като се чудил как е възможно толкова малко същество да говори толкова умни работи и да върши такива чудеса даже.
Тъй щото не е в големината на нещата, но в разумното, което е скрито в човека.
Човек е малък, но разумност има в него. Той има възможности да се развие (в) бъдеще. Той ще стане наследник на земята, на този голям параход, на който пътува. Човек ще стане наследник, капитан ще стане на земята. Онези хора, които ще наследят земята, като един човек ще станат капитани на земята и ще я направляват.
към беседата >>
Човек е малък, но разумност има в него.
Толкова грамадно било това същество. Отишъл в Европа в същото време една френска експедиция, правила своите изследвания на северния полюс. Като видял цялата експедиция в парахода, той с двата си пръста само вдигнал целия параход във въздуха. После взел един от французите със своите шипци, толкова малък бил той за него и започнал да го изследва, като се чудил как е възможно толкова малко същество да говори толкова умни работи и да върши такива чудеса даже. Тъй щото не е в големината на нещата, но в разумното, което е скрито в човека.
Човек е малък, но разумност има в него.
Той има възможности да се развие (в) бъдеще. Той ще стане наследник на земята, на този голям параход, на който пътува. Човек ще стане наследник, капитан ще стане на земята. Онези хора, които ще наследят земята, като един човек ще станат капитани на земята и ще я направляват. Щом я доведат до местоназначението и те ще спрат на пристанището и ще влязат в новата земя.
към беседата >>
Той има възможности да се развие (в) бъдеще.
Отишъл в Европа в същото време една френска експедиция, правила своите изследвания на северния полюс. Като видял цялата експедиция в парахода, той с двата си пръста само вдигнал целия параход във въздуха. После взел един от французите със своите шипци, толкова малък бил той за него и започнал да го изследва, като се чудил как е възможно толкова малко същество да говори толкова умни работи и да върши такива чудеса даже. Тъй щото не е в големината на нещата, но в разумното, което е скрито в човека. Човек е малък, но разумност има в него.
Той има възможности да се развие (в) бъдеще.
Той ще стане наследник на земята, на този голям параход, на който пътува. Човек ще стане наследник, капитан ще стане на земята. Онези хора, които ще наследят земята, като един човек ще станат капитани на земята и ще я направляват. Щом я доведат до местоназначението и те ще спрат на пристанището и ще влязат в новата земя. Това е малко поетически израз.
към беседата >>
Той ще стане наследник на земята, на този голям параход, на който пътува.
Като видял цялата експедиция в парахода, той с двата си пръста само вдигнал целия параход във въздуха. После взел един от французите със своите шипци, толкова малък бил той за него и започнал да го изследва, като се чудил как е възможно толкова малко същество да говори толкова умни работи и да върши такива чудеса даже. Тъй щото не е в големината на нещата, но в разумното, което е скрито в човека. Човек е малък, но разумност има в него. Той има възможности да се развие (в) бъдеще.
Той ще стане наследник на земята, на този голям параход, на който пътува.
Човек ще стане наследник, капитан ще стане на земята. Онези хора, които ще наследят земята, като един човек ще станат капитани на земята и ще я направляват. Щом я доведат до местоназначението и те ще спрат на пристанището и ще влязат в новата земя. Това е малко поетически израз. Наследствеността предполага известно качество, което човек трябва да развива в себе си.
към беседата >>
Човек ще стане наследник, капитан ще стане на земята.
После взел един от французите със своите шипци, толкова малък бил той за него и започнал да го изследва, като се чудил как е възможно толкова малко същество да говори толкова умни работи и да върши такива чудеса даже. Тъй щото не е в големината на нещата, но в разумното, което е скрито в човека. Човек е малък, но разумност има в него. Той има възможности да се развие (в) бъдеще. Той ще стане наследник на земята, на този голям параход, на който пътува.
Човек ще стане наследник, капитан ще стане на земята.
Онези хора, които ще наследят земята, като един човек ще станат капитани на земята и ще я направляват. Щом я доведат до местоназначението и те ще спрат на пристанището и ще влязат в новата земя. Това е малко поетически израз. Наследствеността предполага известно качество, което човек трябва да развива в себе си. Всяка придобивка, която има човек, или която е придобил, се дължи на известно наследство у него.
към беседата >>
Онези хора, които ще наследят земята, като един човек ще станат капитани на земята и ще я направляват.
Тъй щото не е в големината на нещата, но в разумното, което е скрито в човека. Човек е малък, но разумност има в него. Той има възможности да се развие (в) бъдеще. Той ще стане наследник на земята, на този голям параход, на който пътува. Човек ще стане наследник, капитан ще стане на земята.
Онези хора, които ще наследят земята, като един човек ще станат капитани на земята и ще я направляват.
Щом я доведат до местоназначението и те ще спрат на пристанището и ще влязат в новата земя. Това е малко поетически израз. Наследствеността предполага известно качество, което човек трябва да развива в себе си. Всяка придобивка, която има човек, или която е придобил, се дължи на известно наследство у него. Във всяко идване на земята човек е унаследил придобитото.
към беседата >>
Щом я доведат до местоназначението и те ще спрат на пристанището и ще влязат в новата земя.
Човек е малък, но разумност има в него. Той има възможности да се развие (в) бъдеще. Той ще стане наследник на земята, на този голям параход, на който пътува. Човек ще стане наследник, капитан ще стане на земята. Онези хора, които ще наследят земята, като един човек ще станат капитани на земята и ще я направляват.
Щом я доведат до местоназначението и те ще спрат на пристанището и ще влязат в новата земя.
Това е малко поетически израз. Наследствеността предполага известно качество, което човек трябва да развива в себе си. Всяка придобивка, която има човек, или която е придобил, се дължи на известно наследство у него. Във всяко идване на земята човек е унаследил придобитото. Както словослагателят буква по буква нарежда материала, който му е даден, така и човек буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено.
към беседата >>
Това е малко поетически израз.
Той има възможности да се развие (в) бъдеще. Той ще стане наследник на земята, на този голям параход, на който пътува. Човек ще стане наследник, капитан ще стане на земята. Онези хора, които ще наследят земята, като един човек ще станат капитани на земята и ще я направляват. Щом я доведат до местоназначението и те ще спрат на пристанището и ще влязат в новата земя.
Това е малко поетически израз.
Наследствеността предполага известно качество, което човек трябва да развива в себе си. Всяка придобивка, която има човек, или която е придобил, се дължи на известно наследство у него. Във всяко идване на земята човек е унаследил придобитото. Както словослагателят буква по буква нарежда материала, който му е даден, така и човек буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено. Като го нареди, той ще го отпечата в себе си.
към беседата >>
Наследствеността предполага известно качество, което човек трябва да развива в себе си.
Той ще стане наследник на земята, на този голям параход, на който пътува. Човек ще стане наследник, капитан ще стане на земята. Онези хора, които ще наследят земята, като един човек ще станат капитани на земята и ще я направляват. Щом я доведат до местоназначението и те ще спрат на пристанището и ще влязат в новата земя. Това е малко поетически израз.
Наследствеността предполага известно качество, което човек трябва да развива в себе си.
Всяка придобивка, която има човек, или която е придобил, се дължи на известно наследство у него. Във всяко идване на земята човек е унаследил придобитото. Както словослагателят буква по буква нарежда материала, който му е даден, така и човек буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено. Като го нареди, той ще го отпечата в себе си. За да може спокойно да нарежда, човек трябва да добие онези положителни качества в себе си.
към беседата >>
Всяка придобивка, която има човек, или която е придобил, се дължи на известно наследство у него.
Човек ще стане наследник, капитан ще стане на земята. Онези хора, които ще наследят земята, като един човек ще станат капитани на земята и ще я направляват. Щом я доведат до местоназначението и те ще спрат на пристанището и ще влязат в новата земя. Това е малко поетически израз. Наследствеността предполага известно качество, което човек трябва да развива в себе си.
Всяка придобивка, която има човек, или която е придобил, се дължи на известно наследство у него.
Във всяко идване на земята човек е унаследил придобитото. Както словослагателят буква по буква нарежда материала, който му е даден, така и човек буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено. Като го нареди, той ще го отпечата в себе си. За да може спокойно да нарежда, човек трябва да добие онези положителни качества в себе си. Той не трябва да има отрицателното качество в себе си да се обезсърчава.
към беседата >>
Във всяко идване на земята човек е унаследил придобитото.
Онези хора, които ще наследят земята, като един човек ще станат капитани на земята и ще я направляват. Щом я доведат до местоназначението и те ще спрат на пристанището и ще влязат в новата земя. Това е малко поетически израз. Наследствеността предполага известно качество, което човек трябва да развива в себе си. Всяка придобивка, която има човек, или която е придобил, се дължи на известно наследство у него.
Във всяко идване на земята човек е унаследил придобитото.
Както словослагателят буква по буква нарежда материала, който му е даден, така и човек буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено. Като го нареди, той ще го отпечата в себе си. За да може спокойно да нарежда, човек трябва да добие онези положителни качества в себе си. Той не трябва да има отрицателното качество в себе си да се обезсърчава. Който се обезсърчава, той се е натоварил много – нищо повече.
към беседата >>
Както словослагателят буква по буква нарежда материала, който му е даден, така и човек буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено.
Щом я доведат до местоназначението и те ще спрат на пристанището и ще влязат в новата земя. Това е малко поетически израз. Наследствеността предполага известно качество, което човек трябва да развива в себе си. Всяка придобивка, която има човек, или която е придобил, се дължи на известно наследство у него. Във всяко идване на земята човек е унаследил придобитото.
Както словослагателят буква по буква нарежда материала, който му е даден, така и човек буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено.
Като го нареди, той ще го отпечата в себе си. За да може спокойно да нарежда, човек трябва да добие онези положителни качества в себе си. Той не трябва да има отрицателното качество в себе си да се обезсърчава. Който се обезсърчава, той се е натоварил много – нищо повече. Обезсърчаването иде от голямата натовареност, нищо повече.
към беседата >>
Като го нареди, той ще го отпечата в себе си.
Това е малко поетически израз. Наследствеността предполага известно качество, което човек трябва да развива в себе си. Всяка придобивка, която има човек, или която е придобил, се дължи на известно наследство у него. Във всяко идване на земята човек е унаследил придобитото. Както словослагателят буква по буква нарежда материала, който му е даден, така и човек буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено.
Като го нареди, той ще го отпечата в себе си.
За да може спокойно да нарежда, човек трябва да добие онези положителни качества в себе си. Той не трябва да има отрицателното качество в себе си да се обезсърчава. Който се обезсърчава, той се е натоварил много – нищо повече. Обезсърчаването иде от голямата натовареност, нищо повече. Който се е обезверил, и той се е натоварил.
към беседата >>
За да може спокойно да нарежда, човек трябва да добие онези положителни качества в себе си.
Наследствеността предполага известно качество, което човек трябва да развива в себе си. Всяка придобивка, която има човек, или която е придобил, се дължи на известно наследство у него. Във всяко идване на земята човек е унаследил придобитото. Както словослагателят буква по буква нарежда материала, който му е даден, така и човек буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено. Като го нареди, той ще го отпечата в себе си.
За да може спокойно да нарежда, човек трябва да добие онези положителни качества в себе си.
Той не трябва да има отрицателното качество в себе си да се обезсърчава. Който се обезсърчава, той се е натоварил много – нищо повече. Обезсърчаването иде от голямата натовареност, нищо повече. Който се е обезверил, и той се е натоварил. Който е дошъл до разлюбването, и той се е натоварил.
към беседата >>
Той не трябва да има отрицателното качество в себе си да се обезсърчава.
Всяка придобивка, която има човек, или която е придобил, се дължи на известно наследство у него. Във всяко идване на земята човек е унаследил придобитото. Както словослагателят буква по буква нарежда материала, който му е даден, така и човек буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено. Като го нареди, той ще го отпечата в себе си. За да може спокойно да нарежда, човек трябва да добие онези положителни качества в себе си.
Той не трябва да има отрицателното качество в себе си да се обезсърчава.
Който се обезсърчава, той се е натоварил много – нищо повече. Обезсърчаването иде от голямата натовареност, нищо повече. Който се е обезверил, и той се е натоварил. Който е дошъл до разлюбването, и той се е натоварил. Когато и да е, човек все ще дойде до разлюбване.
към беседата >>
Който се обезсърчава, той се е натоварил много – нищо повече.
Във всяко идване на земята човек е унаследил придобитото. Както словослагателят буква по буква нарежда материала, който му е даден, така и човек буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено. Като го нареди, той ще го отпечата в себе си. За да може спокойно да нарежда, човек трябва да добие онези положителни качества в себе си. Той не трябва да има отрицателното качество в себе си да се обезсърчава.
Който се обезсърчава, той се е натоварил много – нищо повече.
Обезсърчаването иде от голямата натовареност, нищо повече. Който се е обезверил, и той се е натоварил. Който е дошъл до разлюбването, и той се е натоварил. Когато и да е, човек все ще дойде до разлюбване. Разлюбването иде от голямата любов.
към беседата >>
Обезсърчаването иде от голямата натовареност, нищо повече.
Както словослагателят буква по буква нарежда материала, който му е даден, така и човек буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено. Като го нареди, той ще го отпечата в себе си. За да може спокойно да нарежда, човек трябва да добие онези положителни качества в себе си. Той не трябва да има отрицателното качество в себе си да се обезсърчава. Който се обезсърчава, той се е натоварил много – нищо повече.
Обезсърчаването иде от голямата натовареност, нищо повече.
Който се е обезверил, и той се е натоварил. Който е дошъл до разлюбването, и той се е натоварил. Когато и да е, човек все ще дойде до разлюбване. Разлюбването иде от голямата любов. В какво седи Любовта?
към беседата >>
Който се е обезверил, и той се е натоварил.
Като го нареди, той ще го отпечата в себе си. За да може спокойно да нарежда, човек трябва да добие онези положителни качества в себе си. Той не трябва да има отрицателното качество в себе си да се обезсърчава. Който се обезсърчава, той се е натоварил много – нищо повече. Обезсърчаването иде от голямата натовареност, нищо повече.
Който се е обезверил, и той се е натоварил.
Който е дошъл до разлюбването, и той се е натоварил. Когато и да е, човек все ще дойде до разлюбване. Разлюбването иде от голямата любов. В какво седи Любовта? Любовта е една от мощните сили, която е неделима в себе си.
към беседата >>
Който е дошъл до разлюбването, и той се е натоварил.
За да може спокойно да нарежда, човек трябва да добие онези положителни качества в себе си. Той не трябва да има отрицателното качество в себе си да се обезсърчава. Който се обезсърчава, той се е натоварил много – нищо повече. Обезсърчаването иде от голямата натовареност, нищо повече. Който се е обезверил, и той се е натоварил.
Който е дошъл до разлюбването, и той се е натоварил.
Когато и да е, човек все ще дойде до разлюбване. Разлюбването иде от голямата любов. В какво седи Любовта? Любовта е една от мощните сили, която е неделима в себе си. Тя разрешава всички въпроси.
към беседата >>
Когато и да е, човек все ще дойде до разлюбване.
Той не трябва да има отрицателното качество в себе си да се обезсърчава. Който се обезсърчава, той се е натоварил много – нищо повече. Обезсърчаването иде от голямата натовареност, нищо повече. Който се е обезверил, и той се е натоварил. Който е дошъл до разлюбването, и той се е натоварил.
Когато и да е, човек все ще дойде до разлюбване.
Разлюбването иде от голямата любов. В какво седи Любовта? Любовта е една от мощните сили, която е неделима в себе си. Тя разрешава всички въпроси. В края на краищата, за да разрешите противоречията в живота си, вие трябва да оперирате със силите на любовта.
към беседата >>
Разлюбването иде от голямата любов.
Който се обезсърчава, той се е натоварил много – нищо повече. Обезсърчаването иде от голямата натовареност, нищо повече. Който се е обезверил, и той се е натоварил. Който е дошъл до разлюбването, и той се е натоварил. Когато и да е, човек все ще дойде до разлюбване.
Разлюбването иде от голямата любов.
В какво седи Любовта? Любовта е една от мощните сили, която е неделима в себе си. Тя разрешава всички въпроси. В края на краищата, за да разрешите противоречията в живота си, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Любовта разтопява всички твърди вещества.
към беседата >>
В какво седи Любовта?
Обезсърчаването иде от голямата натовареност, нищо повече. Който се е обезверил, и той се е натоварил. Който е дошъл до разлюбването, и той се е натоварил. Когато и да е, човек все ще дойде до разлюбване. Разлюбването иде от голямата любов.
В какво седи Любовта?
Любовта е една от мощните сили, която е неделима в себе си. Тя разрешава всички въпроси. В края на краищата, за да разрешите противоречията в живота си, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Любовта разтопява всички твърди вещества. С нея можете да правите, каквото искате.
към беседата >>
Любовта е една от мощните сили, която е неделима в себе си.
Който се е обезверил, и той се е натоварил. Който е дошъл до разлюбването, и той се е натоварил. Когато и да е, човек все ще дойде до разлюбване. Разлюбването иде от голямата любов. В какво седи Любовта?
Любовта е една от мощните сили, която е неделима в себе си.
Тя разрешава всички въпроси. В края на краищата, за да разрешите противоречията в живота си, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Любовта разтопява всички твърди вещества. С нея можете да правите, каквото искате. Всички противоречия, които съществуват в света, вие може да ги изправите със закона на Любовта.
към беседата >>
Тя разрешава всички въпроси.
Който е дошъл до разлюбването, и той се е натоварил. Когато и да е, човек все ще дойде до разлюбване. Разлюбването иде от голямата любов. В какво седи Любовта? Любовта е една от мощните сили, която е неделима в себе си.
Тя разрешава всички въпроси.
В края на краищата, за да разрешите противоречията в живота си, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Любовта разтопява всички твърди вещества. С нея можете да правите, каквото искате. Всички противоречия, които съществуват в света, вие може да ги изправите със закона на Любовта. Ако не можете да ги изправите, това показва, че вие не разбирате закона на любовта.
към беседата >>
В края на краищата, за да разрешите противоречията в живота си, вие трябва да оперирате със силите на любовта.
Когато и да е, човек все ще дойде до разлюбване. Разлюбването иде от голямата любов. В какво седи Любовта? Любовта е една от мощните сили, която е неделима в себе си. Тя разрешава всички въпроси.
В края на краищата, за да разрешите противоречията в живота си, вие трябва да оперирате със силите на любовта.
Любовта разтопява всички твърди вещества. С нея можете да правите, каквото искате. Всички противоречия, които съществуват в света, вие може да ги изправите със закона на Любовта. Ако не можете да ги изправите, това показва, че вие не разбирате закона на любовта. Не че нямате желания, но вие не разбирате закона на Любовта.
към беседата >>
Любовта разтопява всички твърди вещества.
Разлюбването иде от голямата любов. В какво седи Любовта? Любовта е една от мощните сили, която е неделима в себе си. Тя разрешава всички въпроси. В края на краищата, за да разрешите противоречията в живота си, вие трябва да оперирате със силите на любовта.
Любовта разтопява всички твърди вещества.
С нея можете да правите, каквото искате. Всички противоречия, които съществуват в света, вие може да ги изправите със закона на Любовта. Ако не можете да ги изправите, това показва, че вие не разбирате закона на любовта. Не че нямате желания, но вие не разбирате закона на Любовта. Кой няма желание да има любов?
към беседата >>
С нея можете да правите, каквото искате.
В какво седи Любовта? Любовта е една от мощните сили, която е неделима в себе си. Тя разрешава всички въпроси. В края на краищата, за да разрешите противоречията в живота си, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Любовта разтопява всички твърди вещества.
С нея можете да правите, каквото искате.
Всички противоречия, които съществуват в света, вие може да ги изправите със закона на Любовта. Ако не можете да ги изправите, това показва, че вие не разбирате закона на любовта. Не че нямате желания, но вие не разбирате закона на Любовта. Кой няма желание да има любов? Кому не трепти сърцето за любов?
към беседата >>
Всички противоречия, които съществуват в света, вие може да ги изправите със закона на Любовта.
Любовта е една от мощните сили, която е неделима в себе си. Тя разрешава всички въпроси. В края на краищата, за да разрешите противоречията в живота си, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Любовта разтопява всички твърди вещества. С нея можете да правите, каквото искате.
Всички противоречия, които съществуват в света, вие може да ги изправите със закона на Любовта.
Ако не можете да ги изправите, това показва, че вие не разбирате закона на любовта. Не че нямате желания, но вие не разбирате закона на Любовта. Кой няма желание да има любов? Кому не трепти сърцето за любов? Мъжът иска любовта на другарката си, на децата си, на приятелите си, на съседите си и т. н.
към беседата >>
Ако не можете да ги изправите, това показва, че вие не разбирате закона на любовта.
Тя разрешава всички въпроси. В края на краищата, за да разрешите противоречията в живота си, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Любовта разтопява всички твърди вещества. С нея можете да правите, каквото искате. Всички противоречия, които съществуват в света, вие може да ги изправите със закона на Любовта.
Ако не можете да ги изправите, това показва, че вие не разбирате закона на любовта.
Не че нямате желания, но вие не разбирате закона на Любовта. Кой няма желание да има любов? Кому не трепти сърцето за любов? Мъжът иска любовта на другарката си, на децата си, на приятелите си, на съседите си и т. н. Същото може да се каже и за жената, и за всеки човек.
към беседата >>
Не че нямате желания, но вие не разбирате закона на Любовта.
В края на краищата, за да разрешите противоречията в живота си, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Любовта разтопява всички твърди вещества. С нея можете да правите, каквото искате. Всички противоречия, които съществуват в света, вие може да ги изправите със закона на Любовта. Ако не можете да ги изправите, това показва, че вие не разбирате закона на любовта.
Не че нямате желания, но вие не разбирате закона на Любовта.
Кой няма желание да има любов? Кому не трепти сърцето за любов? Мъжът иска любовта на другарката си, на децата си, на приятелите си, на съседите си и т. н. Същото може да се каже и за жената, и за всеки човек. И затова, за да придобият любовта, хората са дошли до разни положения, до разни методи.
към беседата >>
Кой няма желание да има любов?
Любовта разтопява всички твърди вещества. С нея можете да правите, каквото искате. Всички противоречия, които съществуват в света, вие може да ги изправите със закона на Любовта. Ако не можете да ги изправите, това показва, че вие не разбирате закона на любовта. Не че нямате желания, но вие не разбирате закона на Любовта.
Кой няма желание да има любов?
Кому не трепти сърцето за любов? Мъжът иска любовта на другарката си, на децата си, на приятелите си, на съседите си и т. н. Същото може да се каже и за жената, и за всеки човек. И затова, за да придобият любовта, хората са дошли до разни положения, до разни методи. Да добие любовта, човек трябва да бъде умен, силен и богат.
към беседата >>
Кому не трепти сърцето за любов?
С нея можете да правите, каквото искате. Всички противоречия, които съществуват в света, вие може да ги изправите със закона на Любовта. Ако не можете да ги изправите, това показва, че вие не разбирате закона на любовта. Не че нямате желания, но вие не разбирате закона на Любовта. Кой няма желание да има любов?
Кому не трепти сърцето за любов?
Мъжът иска любовта на другарката си, на децата си, на приятелите си, на съседите си и т. н. Същото може да се каже и за жената, и за всеки човек. И затова, за да придобият любовта, хората са дошли до разни положения, до разни методи. Да добие любовта, човек трябва да бъде умен, силен и богат. Какви ли не средства не употребявали хората, за да придобият любовта?
към беседата >>
Мъжът иска любовта на другарката си, на децата си, на приятелите си, на съседите си и т. н.
Всички противоречия, които съществуват в света, вие може да ги изправите със закона на Любовта. Ако не можете да ги изправите, това показва, че вие не разбирате закона на любовта. Не че нямате желания, но вие не разбирате закона на Любовта. Кой няма желание да има любов? Кому не трепти сърцето за любов?
Мъжът иска любовта на другарката си, на децата си, на приятелите си, на съседите си и т. н.
Същото може да се каже и за жената, и за всеки човек. И затова, за да придобият любовта, хората са дошли до разни положения, до разни методи. Да добие любовта, човек трябва да бъде умен, силен и богат. Какви ли не средства не употребявали хората, за да придобият любовта? Какви ли не разочарования не са претърпявали хората в любовта?
към беседата >>
Същото може да се каже и за жената, и за всеки човек.
Ако не можете да ги изправите, това показва, че вие не разбирате закона на любовта. Не че нямате желания, но вие не разбирате закона на Любовта. Кой няма желание да има любов? Кому не трепти сърцето за любов? Мъжът иска любовта на другарката си, на децата си, на приятелите си, на съседите си и т. н.
Същото може да се каже и за жената, и за всеки човек.
И затова, за да придобият любовта, хората са дошли до разни положения, до разни методи. Да добие любовта, човек трябва да бъде умен, силен и богат. Какви ли не средства не употребявали хората, за да придобият любовта? Какви ли не разочарования не са претърпявали хората в любовта? Нито с наука, нито с богатство, нито със сила може да се придобие Любовта.
към беседата >>
И затова, за да придобият любовта, хората са дошли до разни положения, до разни методи.
Не че нямате желания, но вие не разбирате закона на Любовта. Кой няма желание да има любов? Кому не трепти сърцето за любов? Мъжът иска любовта на другарката си, на децата си, на приятелите си, на съседите си и т. н. Същото може да се каже и за жената, и за всеки човек.
И затова, за да придобият любовта, хората са дошли до разни положения, до разни методи.
Да добие любовта, човек трябва да бъде умен, силен и богат. Какви ли не средства не употребявали хората, за да придобият любовта? Какви ли не разочарования не са претърпявали хората в любовта? Нито с наука, нито с богатство, нито със сила може да се придобие Любовта. Тогава какво трябва да се прави?
към беседата >>
Да добие любовта, човек трябва да бъде умен, силен и богат.
Кой няма желание да има любов? Кому не трепти сърцето за любов? Мъжът иска любовта на другарката си, на децата си, на приятелите си, на съседите си и т. н. Същото може да се каже и за жената, и за всеки човек. И затова, за да придобият любовта, хората са дошли до разни положения, до разни методи.
Да добие любовта, човек трябва да бъде умен, силен и богат.
Какви ли не средства не употребявали хората, за да придобият любовта? Какви ли не разочарования не са претърпявали хората в любовта? Нито с наука, нито с богатство, нито със сила може да се придобие Любовта. Тогава какво трябва да се прави? Аз не говоря за сегашния живот на хората.
към беседата >>
Какви ли не средства не употребявали хората, за да придобият любовта?
Кому не трепти сърцето за любов? Мъжът иска любовта на другарката си, на децата си, на приятелите си, на съседите си и т. н. Същото може да се каже и за жената, и за всеки човек. И затова, за да придобият любовта, хората са дошли до разни положения, до разни методи. Да добие любовта, човек трябва да бъде умен, силен и богат.
Какви ли не средства не употребявали хората, за да придобият любовта?
Какви ли не разочарования не са претърпявали хората в любовта? Нито с наука, нито с богатство, нито със сила може да се придобие Любовта. Тогава какво трябва да се прави? Аз не говоря за сегашния живот на хората. Сега трябва да приемем новото.
към беседата >>
Какви ли не разочарования не са претърпявали хората в любовта?
Мъжът иска любовта на другарката си, на децата си, на приятелите си, на съседите си и т. н. Същото може да се каже и за жената, и за всеки човек. И затова, за да придобият любовта, хората са дошли до разни положения, до разни методи. Да добие любовта, човек трябва да бъде умен, силен и богат. Какви ли не средства не употребявали хората, за да придобият любовта?
Какви ли не разочарования не са претърпявали хората в любовта?
Нито с наука, нито с богатство, нито със сила може да се придобие Любовта. Тогава какво трябва да се прави? Аз не говоря за сегашния живот на хората. Сега трябва да приемем новото. Новото е Божественото.
към беседата >>
Нито с наука, нито с богатство, нито със сила може да се придобие Любовта.
Същото може да се каже и за жената, и за всеки човек. И затова, за да придобият любовта, хората са дошли до разни положения, до разни методи. Да добие любовта, човек трябва да бъде умен, силен и богат. Какви ли не средства не употребявали хората, за да придобият любовта? Какви ли не разочарования не са претърпявали хората в любовта?
Нито с наука, нито с богатство, нито със сила може да се придобие Любовта.
Тогава какво трябва да се прави? Аз не говоря за сегашния живот на хората. Сега трябва да приемем новото. Новото е Божественото. Не ви говоря за бъдещето.
към беседата >>
Тогава какво трябва да се прави?
И затова, за да придобият любовта, хората са дошли до разни положения, до разни методи. Да добие любовта, човек трябва да бъде умен, силен и богат. Какви ли не средства не употребявали хората, за да придобият любовта? Какви ли не разочарования не са претърпявали хората в любовта? Нито с наука, нито с богатство, нито със сила може да се придобие Любовта.
Тогава какво трябва да се прави?
Аз не говоря за сегашния живот на хората. Сега трябва да приемем новото. Новото е Божественото. Не ви говоря за бъдещето. Някои неща може да се придобият в бъдеще, но има такива, които още сега могат да се придобият.
към беседата >>
Аз не говоря за сегашния живот на хората.
Да добие любовта, човек трябва да бъде умен, силен и богат. Какви ли не средства не употребявали хората, за да придобият любовта? Какви ли не разочарования не са претърпявали хората в любовта? Нито с наука, нито с богатство, нито със сила може да се придобие Любовта. Тогава какво трябва да се прави?
Аз не говоря за сегашния живот на хората.
Сега трябва да приемем новото. Новото е Божественото. Не ви говоря за бъдещето. Някои неща може да се придобият в бъдеще, но има такива, които още сега могат да се придобият. Аз мога да направя опит с когото и да е от вас.
към беседата >>
Сега трябва да приемем новото.
Какви ли не средства не употребявали хората, за да придобият любовта? Какви ли не разочарования не са претърпявали хората в любовта? Нито с наука, нито с богатство, нито със сила може да се придобие Любовта. Тогава какво трябва да се прави? Аз не говоря за сегашния живот на хората.
Сега трябва да приемем новото.
Новото е Божественото. Не ви говоря за бъдещето. Някои неща може да се придобият в бъдеще, но има такива, които още сега могат да се придобият. Аз мога да направя опит с когото и да е от вас. Ако някой е нещастен, за една минута мога да го направя щастлив.
към беседата >>
Новото е Божественото.
Какви ли не разочарования не са претърпявали хората в любовта? Нито с наука, нито с богатство, нито със сила може да се придобие Любовта. Тогава какво трябва да се прави? Аз не говоря за сегашния живот на хората. Сега трябва да приемем новото.
Новото е Божественото.
Не ви говоря за бъдещето. Някои неща може да се придобият в бъдеще, но има такива, които още сега могат да се придобият. Аз мога да направя опит с когото и да е от вас. Ако някой е нещастен, за една минута мога да го направя щастлив. Каквото искам, той може да го направи, но и аз може да направя нещо заради него.
към беседата >>
Не ви говоря за бъдещето.
Нито с наука, нито с богатство, нито със сила може да се придобие Любовта. Тогава какво трябва да се прави? Аз не говоря за сегашния живот на хората. Сега трябва да приемем новото. Новото е Божественото.
Не ви говоря за бъдещето.
Някои неща може да се придобият в бъдеще, но има такива, които още сега могат да се придобият. Аз мога да направя опит с когото и да е от вас. Ако някой е нещастен, за една минута мога да го направя щастлив. Каквото искам, той може да го направи, но и аз може да направя нещо заради него. Идва при мене един стар богаташ, голям аристократ, който ми разправя за своето минало положение.
към беседата >>
Някои неща може да се придобият в бъдеще, но има такива, които още сега могат да се придобият.
Тогава какво трябва да се прави? Аз не говоря за сегашния живот на хората. Сега трябва да приемем новото. Новото е Божественото. Не ви говоря за бъдещето.
Някои неща може да се придобият в бъдеще, но има такива, които още сега могат да се придобият.
Аз мога да направя опит с когото и да е от вас. Ако някой е нещастен, за една минута мога да го направя щастлив. Каквото искам, той може да го направи, но и аз може да направя нещо заради него. Идва при мене един стар богаташ, голям аристократ, който ми разправя за своето минало положение. Колко бил богат, какви къщи имал, с мрамор, колко слуги имал, как живеел и т. н.
към беседата >>
Аз мога да направя опит с когото и да е от вас.
Аз не говоря за сегашния живот на хората. Сега трябва да приемем новото. Новото е Божественото. Не ви говоря за бъдещето. Някои неща може да се придобият в бъдеще, но има такива, които още сега могат да се придобият.
Аз мога да направя опит с когото и да е от вас.
Ако някой е нещастен, за една минута мога да го направя щастлив. Каквото искам, той може да го направи, но и аз може да направя нещо заради него. Идва при мене един стар богаташ, голям аристократ, който ми разправя за своето минало положение. Колко бил богат, какви къщи имал, с мрамор, колко слуги имал, как живеел и т. н. Но сега изпаднал, изгубил всичко това, не му се иска да работи.
към беседата >>
Ако някой е нещастен, за една минута мога да го направя щастлив.
Сега трябва да приемем новото. Новото е Божественото. Не ви говоря за бъдещето. Някои неща може да се придобият в бъдеще, но има такива, които още сега могат да се придобият. Аз мога да направя опит с когото и да е от вас.
Ако някой е нещастен, за една минута мога да го направя щастлив.
Каквото искам, той може да го направи, но и аз може да направя нещо заради него. Идва при мене един стар богаташ, голям аристократ, който ми разправя за своето минало положение. Колко бил богат, какви къщи имал, с мрамор, колко слуги имал, как живеел и т. н. Но сега изпаднал, изгубил всичко това, не му се иска да работи. Казвам му: Слушай приятелю, аз имам едно правило в живота си, което строго спазвам; то е следното: На никого не давам пари, ако той не иска да работи.
към беседата >>
Каквото искам, той може да го направи, но и аз може да направя нещо заради него.
Новото е Божественото. Не ви говоря за бъдещето. Някои неща може да се придобият в бъдеще, но има такива, които още сега могат да се придобият. Аз мога да направя опит с когото и да е от вас. Ако някой е нещастен, за една минута мога да го направя щастлив.
Каквото искам, той може да го направи, но и аз може да направя нещо заради него.
Идва при мене един стар богаташ, голям аристократ, който ми разправя за своето минало положение. Колко бил богат, какви къщи имал, с мрамор, колко слуги имал, как живеел и т. н. Но сега изпаднал, изгубил всичко това, не му се иска да работи. Казвам му: Слушай приятелю, аз имам едно правило в живота си, което строго спазвам; то е следното: На никого не давам пари, ако той не иска да работи. Това правило е свещено за мене.
към беседата >>
Идва при мене един стар богаташ, голям аристократ, който ми разправя за своето минало положение.
Не ви говоря за бъдещето. Някои неща може да се придобият в бъдеще, но има такива, които още сега могат да се придобият. Аз мога да направя опит с когото и да е от вас. Ако някой е нещастен, за една минута мога да го направя щастлив. Каквото искам, той може да го направи, но и аз може да направя нещо заради него.
Идва при мене един стар богаташ, голям аристократ, който ми разправя за своето минало положение.
Колко бил богат, какви къщи имал, с мрамор, колко слуги имал, как живеел и т. н. Но сега изпаднал, изгубил всичко това, не му се иска да работи. Казвам му: Слушай приятелю, аз имам едно правило в живота си, което строго спазвам; то е следното: На никого не давам пари, ако той не иска да работи. Това правило е свещено за мене. Ако си готов да направиш нещо заради мене, аз съм готов да ти дам, колкото пари искаш.
към беседата >>
Колко бил богат, какви къщи имал, с мрамор, колко слуги имал, как живеел и т. н.
Някои неща може да се придобият в бъдеще, но има такива, които още сега могат да се придобият. Аз мога да направя опит с когото и да е от вас. Ако някой е нещастен, за една минута мога да го направя щастлив. Каквото искам, той може да го направи, но и аз може да направя нещо заради него. Идва при мене един стар богаташ, голям аристократ, който ми разправя за своето минало положение.
Колко бил богат, какви къщи имал, с мрамор, колко слуги имал, как живеел и т. н.
Но сега изпаднал, изгубил всичко това, не му се иска да работи. Казвам му: Слушай приятелю, аз имам едно правило в живота си, което строго спазвам; то е следното: На никого не давам пари, ако той не иска да работи. Това правило е свещено за мене. Ако си готов да направиш нещо заради мене, аз съм готов да ти дам, колкото пари искаш. Повече от три часа не можеш да работиш при мене, но ако не работиш 3 часа, нищо не ти давам.
към беседата >>
Но сега изпаднал, изгубил всичко това, не му се иска да работи.
Аз мога да направя опит с когото и да е от вас. Ако някой е нещастен, за една минута мога да го направя щастлив. Каквото искам, той може да го направи, но и аз може да направя нещо заради него. Идва при мене един стар богаташ, голям аристократ, който ми разправя за своето минало положение. Колко бил богат, какви къщи имал, с мрамор, колко слуги имал, как живеел и т. н.
Но сега изпаднал, изгубил всичко това, не му се иска да работи.
Казвам му: Слушай приятелю, аз имам едно правило в живота си, което строго спазвам; то е следното: На никого не давам пари, ако той не иска да работи. Това правило е свещено за мене. Ако си готов да направиш нещо заради мене, аз съм готов да ти дам, колкото пари искаш. Повече от три часа не можеш да работиш при мене, но ако не работиш 3 часа, нищо не ти давам. Нали знаеш?
към беседата >>
Казвам му: Слушай приятелю, аз имам едно правило в живота си, което строго спазвам; то е следното: На никого не давам пари, ако той не иска да работи.
Ако някой е нещастен, за една минута мога да го направя щастлив. Каквото искам, той може да го направи, но и аз може да направя нещо заради него. Идва при мене един стар богаташ, голям аристократ, който ми разправя за своето минало положение. Колко бил богат, какви къщи имал, с мрамор, колко слуги имал, как живеел и т. н. Но сега изпаднал, изгубил всичко това, не му се иска да работи.
Казвам му: Слушай приятелю, аз имам едно правило в живота си, което строго спазвам; то е следното: На никого не давам пари, ако той не иска да работи.
Това правило е свещено за мене. Ако си готов да направиш нещо заради мене, аз съм готов да ти дам, колкото пари искаш. Повече от три часа не можеш да работиш при мене, но ако не работиш 3 часа, нищо не ти давам. Нали знаеш? – Зная.
към беседата >>
Това правило е свещено за мене.
Каквото искам, той може да го направи, но и аз може да направя нещо заради него. Идва при мене един стар богаташ, голям аристократ, който ми разправя за своето минало положение. Колко бил богат, какви къщи имал, с мрамор, колко слуги имал, как живеел и т. н. Но сега изпаднал, изгубил всичко това, не му се иска да работи. Казвам му: Слушай приятелю, аз имам едно правило в живота си, което строго спазвам; то е следното: На никого не давам пари, ако той не иска да работи.
Това правило е свещено за мене.
Ако си готов да направиш нещо заради мене, аз съм готов да ти дам, колкото пари искаш. Повече от три часа не можеш да работиш при мене, но ако не работиш 3 часа, нищо не ти давам. Нали знаеш? – Зная. Аз бях по-богат от тебе.
към беседата >>
Ако си готов да направиш нещо заради мене, аз съм готов да ти дам, колкото пари искаш.
Идва при мене един стар богаташ, голям аристократ, който ми разправя за своето минало положение. Колко бил богат, какви къщи имал, с мрамор, колко слуги имал, как живеел и т. н. Но сега изпаднал, изгубил всичко това, не му се иска да работи. Казвам му: Слушай приятелю, аз имам едно правило в живота си, което строго спазвам; то е следното: На никого не давам пари, ако той не иска да работи. Това правило е свещено за мене.
Ако си готов да направиш нещо заради мене, аз съм готов да ти дам, колкото пари искаш.
Повече от три часа не можеш да работиш при мене, но ако не работиш 3 часа, нищо не ти давам. Нали знаеш? – Зная. Аз бях по-богат от тебе. С колко фалира?
към беседата >>
Повече от три часа не можеш да работиш при мене, но ако не работиш 3 часа, нищо не ти давам.
Колко бил богат, какви къщи имал, с мрамор, колко слуги имал, как живеел и т. н. Но сега изпаднал, изгубил всичко това, не му се иска да работи. Казвам му: Слушай приятелю, аз имам едно правило в живота си, което строго спазвам; то е следното: На никого не давам пари, ако той не иска да работи. Това правило е свещено за мене. Ако си готов да направиш нещо заради мене, аз съм готов да ти дам, колкото пари искаш.
Повече от три часа не можеш да работиш при мене, но ако не работиш 3 часа, нищо не ти давам.
Нали знаеш? – Зная. Аз бях по-богат от тебе. С колко фалира? – С 10 милиона.
към беседата >>
Нали знаеш?
Но сега изпаднал, изгубил всичко това, не му се иска да работи. Казвам му: Слушай приятелю, аз имам едно правило в живота си, което строго спазвам; то е следното: На никого не давам пари, ако той не иска да работи. Това правило е свещено за мене. Ако си готов да направиш нещо заради мене, аз съм готов да ти дам, колкото пари искаш. Повече от три часа не можеш да работиш при мене, но ако не работиш 3 часа, нищо не ти давам.
Нали знаеш?
– Зная. Аз бях по-богат от тебе. С колко фалира? – С 10 милиона. – Аз пък фалирах с два милиарда.
към беседата >>
НАГОРЕ