НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1034
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1034
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Новите положения. Мислова централа / Новите положения на живота. Мисловата централа
,
ООК
, София, 2.8.1933г.,
Тя е приспособена само заради нас.
(втори вариант)
Трептението е условие. В туй трептение в този трепет не може да се проявиш, в светлината има движение, но самата светлина не е движение. Рекох, светлината се образува тук. Има една светлина, която се образува на Земята. Тази светлина, нашата, която имаме на Земята, тя не съществува в пространството.
Тя е приспособена само заради нас.
И следователно вземете електрическата светлина, която имаме, тя е доста груба. Даже откак влезе електричеството в употребление, зле влияе на човешките очи. В светлината трябва да има известна мекота. Даже пречупването слънчевите лъчи – набира се известна прана с известни органически утайки и вещества, тогава тия вещества правят пречупване и денем, като те напече слънцето, неприятна ти е тази светлина. Някой път става особено пречупване и ние се намираме в особено положение.
към втори вариант >>
Проводи го в гората.
(втори вариант)
Малките деца си играят, правят си къщи, бият се. Майката, накара ги с пръчката да влязат в къщи. Погледнеш туй дете – творческа сила има в него, вземе да руши. Бутне това, бутне онова, счупи някоя паница, чаша, направи пакост. По-добре да си играе там отвънка, отколкото отвътре да прави пакост.
Проводи го в гората.
Казвате: „Мечка ще го изяде.“ Не зная сега, мечка дете като срещне, не го яде. Ще го помирише и ще замине. Възрастен ако е, може да го изяде, но дете не е имало случай. Има изключения в змиите. Някоя змия се доближи и го ухапе, но причината е съвсем друга, тази змия е под влиянието на човешко същество, което и е внушило да иде и да ухапе.
към втори вариант >>
И следователно вземете електрическата светлина, която имаме, тя е доста груба.
(втори вариант)
В туй трептение в този трепет не може да се проявиш, в светлината има движение, но самата светлина не е движение. Рекох, светлината се образува тук. Има една светлина, която се образува на Земята. Тази светлина, нашата, която имаме на Земята, тя не съществува в пространството. Тя е приспособена само заради нас.
И следователно вземете електрическата светлина, която имаме, тя е доста груба.
Даже откак влезе електричеството в употребление, зле влияе на човешките очи. В светлината трябва да има известна мекота. Даже пречупването слънчевите лъчи – набира се известна прана с известни органически утайки и вещества, тогава тия вещества правят пречупване и денем, като те напече слънцето, неприятна ти е тази светлина. Някой път става особено пречупване и ние се намираме в особено положение. Тази светлина, като мине през облаците, има нещо неприятно.
към втори вариант >>
Казвате: „Мечка ще го изяде.“ Не зная сега, мечка дете като срещне, не го яде.
(втори вариант)
Майката, накара ги с пръчката да влязат в къщи. Погледнеш туй дете – творческа сила има в него, вземе да руши. Бутне това, бутне онова, счупи някоя паница, чаша, направи пакост. По-добре да си играе там отвънка, отколкото отвътре да прави пакост. Проводи го в гората.
Казвате: „Мечка ще го изяде.“ Не зная сега, мечка дете като срещне, не го яде.
Ще го помирише и ще замине. Възрастен ако е, може да го изяде, но дете не е имало случай. Има изключения в змиите. Някоя змия се доближи и го ухапе, но причината е съвсем друга, тази змия е под влиянието на човешко същество, което и е внушило да иде и да ухапе. Змията сама никога не напада.
към втори вариант >>
Даже откак влезе електричеството в употребление, зле влияе на човешките очи.
(втори вариант)
Рекох, светлината се образува тук. Има една светлина, която се образува на Земята. Тази светлина, нашата, която имаме на Земята, тя не съществува в пространството. Тя е приспособена само заради нас. И следователно вземете електрическата светлина, която имаме, тя е доста груба.
Даже откак влезе електричеството в употребление, зле влияе на човешките очи.
В светлината трябва да има известна мекота. Даже пречупването слънчевите лъчи – набира се известна прана с известни органически утайки и вещества, тогава тия вещества правят пречупване и денем, като те напече слънцето, неприятна ти е тази светлина. Някой път става особено пречупване и ние се намираме в особено положение. Тази светлина, като мине през облаците, има нещо неприятно. В дадения случай, какво трябва да правим?
към втори вариант >>
Ще го помирише и ще замине.
(втори вариант)
Погледнеш туй дете – творческа сила има в него, вземе да руши. Бутне това, бутне онова, счупи някоя паница, чаша, направи пакост. По-добре да си играе там отвънка, отколкото отвътре да прави пакост. Проводи го в гората. Казвате: „Мечка ще го изяде.“ Не зная сега, мечка дете като срещне, не го яде.
Ще го помирише и ще замине.
Възрастен ако е, може да го изяде, но дете не е имало случай. Има изключения в змиите. Някоя змия се доближи и го ухапе, но причината е съвсем друга, тази змия е под влиянието на човешко същество, което и е внушило да иде и да ухапе. Змията сама никога не напада. Една змия, под влиянието на човешкия ум, влиза и може да те ухапе.
към втори вариант >>
В светлината трябва да има известна мекота.
(втори вариант)
Има една светлина, която се образува на Земята. Тази светлина, нашата, която имаме на Земята, тя не съществува в пространството. Тя е приспособена само заради нас. И следователно вземете електрическата светлина, която имаме, тя е доста груба. Даже откак влезе електричеството в употребление, зле влияе на човешките очи.
В светлината трябва да има известна мекота.
Даже пречупването слънчевите лъчи – набира се известна прана с известни органически утайки и вещества, тогава тия вещества правят пречупване и денем, като те напече слънцето, неприятна ти е тази светлина. Някой път става особено пречупване и ние се намираме в особено положение. Тази светлина, като мине през облаците, има нещо неприятно. В дадения случай, какво трябва да правим? Ако е лятно време, ще избереш една хубава сянка на една круша ще седнеш под нея, че тия листа като трептят, отнемат донякъде, тонират.
към втори вариант >>
Възрастен ако е, може да го изяде, но дете не е имало случай.
(втори вариант)
Бутне това, бутне онова, счупи някоя паница, чаша, направи пакост. По-добре да си играе там отвънка, отколкото отвътре да прави пакост. Проводи го в гората. Казвате: „Мечка ще го изяде.“ Не зная сега, мечка дете като срещне, не го яде. Ще го помирише и ще замине.
Възрастен ако е, може да го изяде, но дете не е имало случай.
Има изключения в змиите. Някоя змия се доближи и го ухапе, но причината е съвсем друга, тази змия е под влиянието на човешко същество, което и е внушило да иде и да ухапе. Змията сама никога не напада. Една змия, под влиянието на човешкия ум, влиза и може да те ухапе.
към втори вариант >>
Даже пречупването слънчевите лъчи – набира се известна прана с известни органически утайки и вещества, тогава тия вещества правят пречупване и денем, като те напече слънцето, неприятна ти е тази светлина.
(втори вариант)
Тази светлина, нашата, която имаме на Земята, тя не съществува в пространството. Тя е приспособена само заради нас. И следователно вземете електрическата светлина, която имаме, тя е доста груба. Даже откак влезе електричеството в употребление, зле влияе на човешките очи. В светлината трябва да има известна мекота.
Даже пречупването слънчевите лъчи – набира се известна прана с известни органически утайки и вещества, тогава тия вещества правят пречупване и денем, като те напече слънцето, неприятна ти е тази светлина.
Някой път става особено пречупване и ние се намираме в особено положение. Тази светлина, като мине през облаците, има нещо неприятно. В дадения случай, какво трябва да правим? Ако е лятно време, ще избереш една хубава сянка на една круша ще седнеш под нея, че тия листа като трептят, отнемат донякъде, тонират. Това са практически изводи.
към втори вариант >>
Има изключения в змиите.
(втори вариант)
По-добре да си играе там отвънка, отколкото отвътре да прави пакост. Проводи го в гората. Казвате: „Мечка ще го изяде.“ Не зная сега, мечка дете като срещне, не го яде. Ще го помирише и ще замине. Възрастен ако е, може да го изяде, но дете не е имало случай.
Има изключения в змиите.
Някоя змия се доближи и го ухапе, но причината е съвсем друга, тази змия е под влиянието на човешко същество, което и е внушило да иде и да ухапе. Змията сама никога не напада. Една змия, под влиянието на човешкия ум, влиза и може да те ухапе.
към втори вариант >>
Някой път става особено пречупване и ние се намираме в особено положение.
(втори вариант)
Тя е приспособена само заради нас. И следователно вземете електрическата светлина, която имаме, тя е доста груба. Даже откак влезе електричеството в употребление, зле влияе на човешките очи. В светлината трябва да има известна мекота. Даже пречупването слънчевите лъчи – набира се известна прана с известни органически утайки и вещества, тогава тия вещества правят пречупване и денем, като те напече слънцето, неприятна ти е тази светлина.
Някой път става особено пречупване и ние се намираме в особено положение.
Тази светлина, като мине през облаците, има нещо неприятно. В дадения случай, какво трябва да правим? Ако е лятно време, ще избереш една хубава сянка на една круша ще седнеш под нея, че тия листа като трептят, отнемат донякъде, тонират. Това са практически изводи.
към втори вариант >>
Някоя змия се доближи и го ухапе, но причината е съвсем друга, тази змия е под влиянието на човешко същество, което и е внушило да иде и да ухапе.
(втори вариант)
Проводи го в гората. Казвате: „Мечка ще го изяде.“ Не зная сега, мечка дете като срещне, не го яде. Ще го помирише и ще замине. Възрастен ако е, може да го изяде, но дете не е имало случай. Има изключения в змиите.
Някоя змия се доближи и го ухапе, но причината е съвсем друга, тази змия е под влиянието на човешко същество, което и е внушило да иде и да ухапе.
Змията сама никога не напада. Една змия, под влиянието на човешкия ум, влиза и може да те ухапе.
към втори вариант >>
Тази светлина, като мине през облаците, има нещо неприятно.
(втори вариант)
И следователно вземете електрическата светлина, която имаме, тя е доста груба. Даже откак влезе електричеството в употребление, зле влияе на човешките очи. В светлината трябва да има известна мекота. Даже пречупването слънчевите лъчи – набира се известна прана с известни органически утайки и вещества, тогава тия вещества правят пречупване и денем, като те напече слънцето, неприятна ти е тази светлина. Някой път става особено пречупване и ние се намираме в особено положение.
Тази светлина, като мине през облаците, има нещо неприятно.
В дадения случай, какво трябва да правим? Ако е лятно време, ще избереш една хубава сянка на една круша ще седнеш под нея, че тия листа като трептят, отнемат донякъде, тонират. Това са практически изводи.
към втори вариант >>
Змията сама никога не напада.
(втори вариант)
Казвате: „Мечка ще го изяде.“ Не зная сега, мечка дете като срещне, не го яде. Ще го помирише и ще замине. Възрастен ако е, може да го изяде, но дете не е имало случай. Има изключения в змиите. Някоя змия се доближи и го ухапе, но причината е съвсем друга, тази змия е под влиянието на човешко същество, което и е внушило да иде и да ухапе.
Змията сама никога не напада.
Една змия, под влиянието на човешкия ум, влиза и може да те ухапе.
към втори вариант >>
В дадения случай, какво трябва да правим?
(втори вариант)
Даже откак влезе електричеството в употребление, зле влияе на човешките очи. В светлината трябва да има известна мекота. Даже пречупването слънчевите лъчи – набира се известна прана с известни органически утайки и вещества, тогава тия вещества правят пречупване и денем, като те напече слънцето, неприятна ти е тази светлина. Някой път става особено пречупване и ние се намираме в особено положение. Тази светлина, като мине през облаците, има нещо неприятно.
В дадения случай, какво трябва да правим?
Ако е лятно време, ще избереш една хубава сянка на една круша ще седнеш под нея, че тия листа като трептят, отнемат донякъде, тонират. Това са практически изводи.
към втори вариант >>
Една змия, под влиянието на човешкия ум, влиза и може да те ухапе.
(втори вариант)
Ще го помирише и ще замине. Възрастен ако е, може да го изяде, но дете не е имало случай. Има изключения в змиите. Някоя змия се доближи и го ухапе, но причината е съвсем друга, тази змия е под влиянието на човешко същество, което и е внушило да иде и да ухапе. Змията сама никога не напада.
Една змия, под влиянието на човешкия ум, влиза и може да те ухапе.
към втори вариант >>
Ако е лятно време, ще избереш една хубава сянка на една круша ще седнеш под нея, че тия листа като трептят, отнемат донякъде, тонират.
(втори вариант)
В светлината трябва да има известна мекота. Даже пречупването слънчевите лъчи – набира се известна прана с известни органически утайки и вещества, тогава тия вещества правят пречупване и денем, като те напече слънцето, неприятна ти е тази светлина. Някой път става особено пречупване и ние се намираме в особено положение. Тази светлина, като мине през облаците, има нещо неприятно. В дадения случай, какво трябва да правим?
Ако е лятно време, ще избереш една хубава сянка на една круша ще седнеш под нея, че тия листа като трептят, отнемат донякъде, тонират.
Това са практически изводи.
към втори вариант >>
Веднъж минавах тук из Борисовата градина.
(втори вариант)
Веднъж минавах тук из Борисовата градина.
На пътя слушам едно съскане, гледам изпънала се една змия, аз се спрях, погледнах я, тя изплези езика на вън. И казва: „Не мисли зле, препичам се, но да не ме сгазиш, тогава може да те ухапя.“ Тогава аз и препратих мисълта, рекох и: „Не може тук на пътя да стоиш. Аз съм от добрите хора. Но другите ще те претрепят.“ Рекох, тази змия на пътя беше турена, на пътя на моята мисъл, ако не беше съскала, но тя като идва със своята мисъл, вече има известно влияние, разваля магията и тя си издава гласа. Тя казва: „Пратиха ме тук.
към втори вариант >>
Това са практически изводи.
(втори вариант)
Даже пречупването слънчевите лъчи – набира се известна прана с известни органически утайки и вещества, тогава тия вещества правят пречупване и денем, като те напече слънцето, неприятна ти е тази светлина. Някой път става особено пречупване и ние се намираме в особено положение. Тази светлина, като мине през облаците, има нещо неприятно. В дадения случай, какво трябва да правим? Ако е лятно време, ще избереш една хубава сянка на една круша ще седнеш под нея, че тия листа като трептят, отнемат донякъде, тонират.
Това са практически изводи.
към втори вариант >>
На пътя слушам едно съскане, гледам изпънала се една змия, аз се спрях, погледнах я, тя изплези езика на вън.
(втори вариант)
Веднъж минавах тук из Борисовата градина.
На пътя слушам едно съскане, гледам изпънала се една змия, аз се спрях, погледнах я, тя изплези езика на вън.
И казва: „Не мисли зле, препичам се, но да не ме сгазиш, тогава може да те ухапя.“ Тогава аз и препратих мисълта, рекох и: „Не може тук на пътя да стоиш. Аз съм от добрите хора. Но другите ще те претрепят.“ Рекох, тази змия на пътя беше турена, на пътя на моята мисъл, ако не беше съскала, но тя като идва със своята мисъл, вече има известно влияние, разваля магията и тя си издава гласа. Тя казва: „Пратиха ме тук. Не искам да те ухапя.“ Рекох: „Върви си сега.
към втори вариант >>
Или някой път срещнете един човек, който със своята светлина може да внесе известни пертурбации.
(втори вариант)
Или някой път срещнете един човек, който със своята светлина може да внесе известни пертурбации.
Този човек не иска да ви направи никакво зло, но такава е неговата светлина, така остаряла. Вие ще намерите някое дърво, някоя круша, да знаете да смекчите светлината, която излиза от него. Тия хора, които носят светлина, не са опасни. Казват: голямата светлина ослепява човека, т.е. спъва ги да мислят, сплашва ги.
към втори вариант >>
И казва: „Не мисли зле, препичам се, но да не ме сгазиш, тогава може да те ухапя.“ Тогава аз и препратих мисълта, рекох и: „Не може тук на пътя да стоиш.
(втори вариант)
Веднъж минавах тук из Борисовата градина. На пътя слушам едно съскане, гледам изпънала се една змия, аз се спрях, погледнах я, тя изплези езика на вън.
И казва: „Не мисли зле, препичам се, но да не ме сгазиш, тогава може да те ухапя.“ Тогава аз и препратих мисълта, рекох и: „Не може тук на пътя да стоиш.
Аз съм от добрите хора. Но другите ще те претрепят.“ Рекох, тази змия на пътя беше турена, на пътя на моята мисъл, ако не беше съскала, но тя като идва със своята мисъл, вече има известно влияние, разваля магията и тя си издава гласа. Тя казва: „Пратиха ме тук. Не искам да те ухапя.“ Рекох: „Върви си сега. Онзи, който те е пратил, ще му кажеш той да ме не бута.“ Даже когато някой човек нападне, тия хора са под влияние на някой ваши врагове.
към втори вариант >>
Този човек не иска да ви направи никакво зло, но такава е неговата светлина, така остаряла.
(втори вариант)
Или някой път срещнете един човек, който със своята светлина може да внесе известни пертурбации.
Този човек не иска да ви направи никакво зло, но такава е неговата светлина, така остаряла.
Вие ще намерите някое дърво, някоя круша, да знаете да смекчите светлината, която излиза от него. Тия хора, които носят светлина, не са опасни. Казват: голямата светлина ослепява човека, т.е. спъва ги да мислят, сплашва ги. Кое е по-хубаво да има: светлина или тъмнина?
към втори вариант >>
Аз съм от добрите хора.
(втори вариант)
Веднъж минавах тук из Борисовата градина. На пътя слушам едно съскане, гледам изпънала се една змия, аз се спрях, погледнах я, тя изплези езика на вън. И казва: „Не мисли зле, препичам се, но да не ме сгазиш, тогава може да те ухапя.“ Тогава аз и препратих мисълта, рекох и: „Не може тук на пътя да стоиш.
Аз съм от добрите хора.
Но другите ще те претрепят.“ Рекох, тази змия на пътя беше турена, на пътя на моята мисъл, ако не беше съскала, но тя като идва със своята мисъл, вече има известно влияние, разваля магията и тя си издава гласа. Тя казва: „Пратиха ме тук. Не искам да те ухапя.“ Рекох: „Върви си сега. Онзи, който те е пратил, ще му кажеш той да ме не бута.“ Даже когато някой човек нападне, тия хора са под влияние на някой ваши врагове. Нищо повече.
към втори вариант >>
Вие ще намерите някое дърво, някоя круша, да знаете да смекчите светлината, която излиза от него.
(втори вариант)
Или някой път срещнете един човек, който със своята светлина може да внесе известни пертурбации. Този човек не иска да ви направи никакво зло, но такава е неговата светлина, така остаряла.
Вие ще намерите някое дърво, някоя круша, да знаете да смекчите светлината, която излиза от него.
Тия хора, които носят светлина, не са опасни. Казват: голямата светлина ослепява човека, т.е. спъва ги да мислят, сплашва ги. Кое е по-хубаво да има: светлина или тъмнина? И двете са потребни.
към втори вариант >>
Но другите ще те претрепят.“ Рекох, тази змия на пътя беше турена, на пътя на моята мисъл, ако не беше съскала, но тя като идва със своята мисъл, вече има известно влияние, разваля магията и тя си издава гласа.
(втори вариант)
Веднъж минавах тук из Борисовата градина. На пътя слушам едно съскане, гледам изпънала се една змия, аз се спрях, погледнах я, тя изплези езика на вън. И казва: „Не мисли зле, препичам се, но да не ме сгазиш, тогава може да те ухапя.“ Тогава аз и препратих мисълта, рекох и: „Не може тук на пътя да стоиш. Аз съм от добрите хора.
Но другите ще те претрепят.“ Рекох, тази змия на пътя беше турена, на пътя на моята мисъл, ако не беше съскала, но тя като идва със своята мисъл, вече има известно влияние, разваля магията и тя си издава гласа.
Тя казва: „Пратиха ме тук. Не искам да те ухапя.“ Рекох: „Върви си сега. Онзи, който те е пратил, ще му кажеш той да ме не бута.“ Даже когато някой човек нападне, тия хора са под влияние на някой ваши врагове. Нищо повече.
към втори вариант >>
Тия хора, които носят светлина, не са опасни.
(втори вариант)
Или някой път срещнете един човек, който със своята светлина може да внесе известни пертурбации. Този човек не иска да ви направи никакво зло, но такава е неговата светлина, така остаряла. Вие ще намерите някое дърво, някоя круша, да знаете да смекчите светлината, която излиза от него.
Тия хора, които носят светлина, не са опасни.
Казват: голямата светлина ослепява човека, т.е. спъва ги да мислят, сплашва ги. Кое е по-хубаво да има: светлина или тъмнина? И двете са потребни. Когато мислиш, светлина трябва да има, когато спиш, тъмнина.
към втори вариант >>
Тя казва: „Пратиха ме тук.
(втори вариант)
Веднъж минавах тук из Борисовата градина. На пътя слушам едно съскане, гледам изпънала се една змия, аз се спрях, погледнах я, тя изплези езика на вън. И казва: „Не мисли зле, препичам се, но да не ме сгазиш, тогава може да те ухапя.“ Тогава аз и препратих мисълта, рекох и: „Не може тук на пътя да стоиш. Аз съм от добрите хора. Но другите ще те претрепят.“ Рекох, тази змия на пътя беше турена, на пътя на моята мисъл, ако не беше съскала, но тя като идва със своята мисъл, вече има известно влияние, разваля магията и тя си издава гласа.
Тя казва: „Пратиха ме тук.
Не искам да те ухапя.“ Рекох: „Върви си сега. Онзи, който те е пратил, ще му кажеш той да ме не бута.“ Даже когато някой човек нападне, тия хора са под влияние на някой ваши врагове. Нищо повече.
към втори вариант >>
Казват: голямата светлина ослепява човека, т.е.
(втори вариант)
Или някой път срещнете един човек, който със своята светлина може да внесе известни пертурбации. Този човек не иска да ви направи никакво зло, но такава е неговата светлина, така остаряла. Вие ще намерите някое дърво, някоя круша, да знаете да смекчите светлината, която излиза от него. Тия хора, които носят светлина, не са опасни.
Казват: голямата светлина ослепява човека, т.е.
спъва ги да мислят, сплашва ги. Кое е по-хубаво да има: светлина или тъмнина? И двете са потребни. Когато мислиш, светлина трябва да има, когато спиш, тъмнина. Тъмнината не е лошо.
към втори вариант >>
Не искам да те ухапя.“ Рекох: „Върви си сега.
(втори вариант)
На пътя слушам едно съскане, гледам изпънала се една змия, аз се спрях, погледнах я, тя изплези езика на вън. И казва: „Не мисли зле, препичам се, но да не ме сгазиш, тогава може да те ухапя.“ Тогава аз и препратих мисълта, рекох и: „Не може тук на пътя да стоиш. Аз съм от добрите хора. Но другите ще те претрепят.“ Рекох, тази змия на пътя беше турена, на пътя на моята мисъл, ако не беше съскала, но тя като идва със своята мисъл, вече има известно влияние, разваля магията и тя си издава гласа. Тя казва: „Пратиха ме тук.
Не искам да те ухапя.“ Рекох: „Върви си сега.
Онзи, който те е пратил, ще му кажеш той да ме не бута.“ Даже когато някой човек нападне, тия хора са под влияние на някой ваши врагове. Нищо повече.
към втори вариант >>
спъва ги да мислят, сплашва ги.
(втори вариант)
Или някой път срещнете един човек, който със своята светлина може да внесе известни пертурбации. Този човек не иска да ви направи никакво зло, но такава е неговата светлина, така остаряла. Вие ще намерите някое дърво, някоя круша, да знаете да смекчите светлината, която излиза от него. Тия хора, които носят светлина, не са опасни. Казват: голямата светлина ослепява човека, т.е.
спъва ги да мислят, сплашва ги.
Кое е по-хубаво да има: светлина или тъмнина? И двете са потребни. Когато мислиш, светлина трябва да има, когато спиш, тъмнина. Тъмнината не е лошо. Седем часа в живота ти трябва да има тъмнина, да си починеш, по възможност най-малката светлина, която да не дразни твоя мозък, да не дразни чувствата ти, да не възбужда, да не образува ненужни образи в ума.
към втори вариант >>
Онзи, който те е пратил, ще му кажеш той да ме не бута.“ Даже когато някой човек нападне, тия хора са под влияние на някой ваши врагове.
(втори вариант)
И казва: „Не мисли зле, препичам се, но да не ме сгазиш, тогава може да те ухапя.“ Тогава аз и препратих мисълта, рекох и: „Не може тук на пътя да стоиш. Аз съм от добрите хора. Но другите ще те претрепят.“ Рекох, тази змия на пътя беше турена, на пътя на моята мисъл, ако не беше съскала, но тя като идва със своята мисъл, вече има известно влияние, разваля магията и тя си издава гласа. Тя казва: „Пратиха ме тук. Не искам да те ухапя.“ Рекох: „Върви си сега.
Онзи, който те е пратил, ще му кажеш той да ме не бута.“ Даже когато някой човек нападне, тия хора са под влияние на някой ваши врагове.
Нищо повече.
към втори вариант >>
Кое е по-хубаво да има: светлина или тъмнина?
(втори вариант)
Този човек не иска да ви направи никакво зло, но такава е неговата светлина, така остаряла. Вие ще намерите някое дърво, някоя круша, да знаете да смекчите светлината, която излиза от него. Тия хора, които носят светлина, не са опасни. Казват: голямата светлина ослепява човека, т.е. спъва ги да мислят, сплашва ги.
Кое е по-хубаво да има: светлина или тъмнина?
И двете са потребни. Когато мислиш, светлина трябва да има, когато спиш, тъмнина. Тъмнината не е лошо. Седем часа в живота ти трябва да има тъмнина, да си починеш, по възможност най-малката светлина, която да не дразни твоя мозък, да не дразни чувствата ти, да не възбужда, да не образува ненужни образи в ума. Ти седнеш вечерно време и мислиш всичките си търговски работи, които имаш.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Аз съм от добрите хора. Но другите ще те претрепят.“ Рекох, тази змия на пътя беше турена, на пътя на моята мисъл, ако не беше съскала, но тя като идва със своята мисъл, вече има известно влияние, разваля магията и тя си издава гласа. Тя казва: „Пратиха ме тук. Не искам да те ухапя.“ Рекох: „Върви си сега. Онзи, който те е пратил, ще му кажеш той да ме не бута.“ Даже когато някой човек нападне, тия хора са под влияние на някой ваши врагове.
Нищо повече.
към втори вариант >>
И двете са потребни.
(втори вариант)
Вие ще намерите някое дърво, някоя круша, да знаете да смекчите светлината, която излиза от него. Тия хора, които носят светлина, не са опасни. Казват: голямата светлина ослепява човека, т.е. спъва ги да мислят, сплашва ги. Кое е по-хубаво да има: светлина или тъмнина?
И двете са потребни.
Когато мислиш, светлина трябва да има, когато спиш, тъмнина. Тъмнината не е лошо. Седем часа в живота ти трябва да има тъмнина, да си починеш, по възможност най-малката светлина, която да не дразни твоя мозък, да не дразни чувствата ти, да не възбужда, да не образува ненужни образи в ума. Ти седнеш вечерно време и мислиш всичките си търговски работи, които имаш. Или ако си ученик, мислиш за всичките ненаучени уроци.
към втори вариант >>
Да остане сега хубавата мисъл: Човек трябва да мисли.
(втори вариант)
Да остане сега хубавата мисъл: Човек трябва да мисли.
Ние трябва да направим една мисловна централа, един водовъртеж в света. Силата на човека е в мисълта. Така се е създала вселената. Такъв водовъртеж има, творчески принцип. Когато се съединяват хората със своята мисъл, всичко може да направят.
към втори вариант >>
Когато мислиш, светлина трябва да има, когато спиш, тъмнина.
(втори вариант)
Тия хора, които носят светлина, не са опасни. Казват: голямата светлина ослепява човека, т.е. спъва ги да мислят, сплашва ги. Кое е по-хубаво да има: светлина или тъмнина? И двете са потребни.
Когато мислиш, светлина трябва да има, когато спиш, тъмнина.
Тъмнината не е лошо. Седем часа в живота ти трябва да има тъмнина, да си починеш, по възможност най-малката светлина, която да не дразни твоя мозък, да не дразни чувствата ти, да не възбужда, да не образува ненужни образи в ума. Ти седнеш вечерно време и мислиш всичките си търговски работи, които имаш. Или ако си ученик, мислиш за всичките ненаучени уроци. Ще се осакатиш.
към втори вариант >>
Ние трябва да направим една мисловна централа, един водовъртеж в света.
(втори вариант)
Да остане сега хубавата мисъл: Човек трябва да мисли.
Ние трябва да направим една мисловна централа, един водовъртеж в света.
Силата на човека е в мисълта. Така се е създала вселената. Такъв водовъртеж има, творчески принцип. Когато се съединяват хората със своята мисъл, всичко може да направят. После ще дойдат другите проявления.
към втори вариант >>
Тъмнината не е лошо.
(втори вариант)
Казват: голямата светлина ослепява човека, т.е. спъва ги да мислят, сплашва ги. Кое е по-хубаво да има: светлина или тъмнина? И двете са потребни. Когато мислиш, светлина трябва да има, когато спиш, тъмнина.
Тъмнината не е лошо.
Седем часа в живота ти трябва да има тъмнина, да си починеш, по възможност най-малката светлина, която да не дразни твоя мозък, да не дразни чувствата ти, да не възбужда, да не образува ненужни образи в ума. Ти седнеш вечерно време и мислиш всичките си търговски работи, които имаш. Или ако си ученик, мислиш за всичките ненаучени уроци. Ще се осакатиш.
към втори вариант >>
Силата на човека е в мисълта.
(втори вариант)
Да остане сега хубавата мисъл: Човек трябва да мисли. Ние трябва да направим една мисловна централа, един водовъртеж в света.
Силата на човека е в мисълта.
Така се е създала вселената. Такъв водовъртеж има, творчески принцип. Когато се съединяват хората със своята мисъл, всичко може да направят. После ще дойдат другите проявления. Но най-първо хората трябва да се кооперират, коопериране, хармониране трябва в насока на мисълта.
към втори вариант >>
Седем часа в живота ти трябва да има тъмнина, да си починеш, по възможност най-малката светлина, която да не дразни твоя мозък, да не дразни чувствата ти, да не възбужда, да не образува ненужни образи в ума.
(втори вариант)
спъва ги да мислят, сплашва ги. Кое е по-хубаво да има: светлина или тъмнина? И двете са потребни. Когато мислиш, светлина трябва да има, когато спиш, тъмнина. Тъмнината не е лошо.
Седем часа в живота ти трябва да има тъмнина, да си починеш, по възможност най-малката светлина, която да не дразни твоя мозък, да не дразни чувствата ти, да не възбужда, да не образува ненужни образи в ума.
Ти седнеш вечерно време и мислиш всичките си търговски работи, които имаш. Или ако си ученик, мислиш за всичките ненаучени уроци. Ще се осакатиш.
към втори вариант >>
Така се е създала вселената.
(втори вариант)
Да остане сега хубавата мисъл: Човек трябва да мисли. Ние трябва да направим една мисловна централа, един водовъртеж в света. Силата на човека е в мисълта.
Така се е създала вселената.
Такъв водовъртеж има, творчески принцип. Когато се съединяват хората със своята мисъл, всичко може да направят. После ще дойдат другите проявления. Но най-първо хората трябва да се кооперират, коопериране, хармониране трябва в насока на мисълта. Не се спъвайте, всеки каквото мисли, да направи нещо хубаво, да го направи.
към втори вариант >>
Ти седнеш вечерно време и мислиш всичките си търговски работи, които имаш.
(втори вариант)
Кое е по-хубаво да има: светлина или тъмнина? И двете са потребни. Когато мислиш, светлина трябва да има, когато спиш, тъмнина. Тъмнината не е лошо. Седем часа в живота ти трябва да има тъмнина, да си починеш, по възможност най-малката светлина, която да не дразни твоя мозък, да не дразни чувствата ти, да не възбужда, да не образува ненужни образи в ума.
Ти седнеш вечерно време и мислиш всичките си търговски работи, които имаш.
Или ако си ученик, мислиш за всичките ненаучени уроци. Ще се осакатиш.
към втори вариант >>
Такъв водовъртеж има, творчески принцип.
(втори вариант)
Да остане сега хубавата мисъл: Човек трябва да мисли. Ние трябва да направим една мисловна централа, един водовъртеж в света. Силата на човека е в мисълта. Така се е създала вселената.
Такъв водовъртеж има, творчески принцип.
Когато се съединяват хората със своята мисъл, всичко може да направят. После ще дойдат другите проявления. Но най-първо хората трябва да се кооперират, коопериране, хармониране трябва в насока на мисълта. Не се спъвайте, всеки каквото мисли, да направи нещо хубаво, да го направи. Всички трябва да подкрепите.
към втори вариант >>
Или ако си ученик, мислиш за всичките ненаучени уроци.
(втори вариант)
И двете са потребни. Когато мислиш, светлина трябва да има, когато спиш, тъмнина. Тъмнината не е лошо. Седем часа в живота ти трябва да има тъмнина, да си починеш, по възможност най-малката светлина, която да не дразни твоя мозък, да не дразни чувствата ти, да не възбужда, да не образува ненужни образи в ума. Ти седнеш вечерно време и мислиш всичките си търговски работи, които имаш.
Или ако си ученик, мислиш за всичките ненаучени уроци.
Ще се осакатиш.
към втори вариант >>
Когато се съединяват хората със своята мисъл, всичко може да направят.
(втори вариант)
Да остане сега хубавата мисъл: Човек трябва да мисли. Ние трябва да направим една мисловна централа, един водовъртеж в света. Силата на човека е в мисълта. Така се е създала вселената. Такъв водовъртеж има, творчески принцип.
Когато се съединяват хората със своята мисъл, всичко може да направят.
После ще дойдат другите проявления. Но най-първо хората трябва да се кооперират, коопериране, хармониране трябва в насока на мисълта. Не се спъвайте, всеки каквото мисли, да направи нещо хубаво, да го направи. Всички трябва да подкрепите. Туй значи: доброто в света трябва да се прояви.
към втори вариант >>
Ще се осакатиш.
(втори вариант)
Когато мислиш, светлина трябва да има, когато спиш, тъмнина. Тъмнината не е лошо. Седем часа в живота ти трябва да има тъмнина, да си починеш, по възможност най-малката светлина, която да не дразни твоя мозък, да не дразни чувствата ти, да не възбужда, да не образува ненужни образи в ума. Ти седнеш вечерно време и мислиш всичките си търговски работи, които имаш. Или ако си ученик, мислиш за всичките ненаучени уроци.
Ще се осакатиш.
към втори вариант >>
После ще дойдат другите проявления.
(втори вариант)
Ние трябва да направим една мисловна централа, един водовъртеж в света. Силата на човека е в мисълта. Така се е създала вселената. Такъв водовъртеж има, творчески принцип. Когато се съединяват хората със своята мисъл, всичко може да направят.
После ще дойдат другите проявления.
Но най-първо хората трябва да се кооперират, коопериране, хармониране трябва в насока на мисълта. Не се спъвайте, всеки каквото мисли, да направи нещо хубаво, да го направи. Всички трябва да подкрепите. Туй значи: доброто в света трябва да се прояви. Ние сега, в туй отношение, търсим едно механическо подобрение в света.
към втори вариант >>
За да научиш един урок, не се изисква дълго време, стига да имаш памет.
(втори вариант)
За да научиш един урок, не се изисква дълго време, стига да имаш памет.
Паметта това е пълен трансформатор. Има няколко трансформатори. Музиката е на второ място, дето трябва да се спреш. Има четири, пет трансформатори. Паметта е последен, в която ти задържаш всичкото твое минало.
към втори вариант >>
Но най-първо хората трябва да се кооперират, коопериране, хармониране трябва в насока на мисълта.
(втори вариант)
Силата на човека е в мисълта. Така се е създала вселената. Такъв водовъртеж има, творчески принцип. Когато се съединяват хората със своята мисъл, всичко може да направят. После ще дойдат другите проявления.
Но най-първо хората трябва да се кооперират, коопериране, хармониране трябва в насока на мисълта.
Не се спъвайте, всеки каквото мисли, да направи нещо хубаво, да го направи. Всички трябва да подкрепите. Туй значи: доброто в света трябва да се прояви. Ние сега, в туй отношение, търсим едно механическо подобрение в света. Но кой ще го направи, това механическото подобрение?
към втори вариант >>
Паметта това е пълен трансформатор.
(втори вариант)
За да научиш един урок, не се изисква дълго време, стига да имаш памет.
Паметта това е пълен трансформатор.
Има няколко трансформатори. Музиката е на второ място, дето трябва да се спреш. Има четири, пет трансформатори. Паметта е последен, в която ти задържаш всичкото твое минало. От него ще извадиш един извод.
към втори вариант >>
Не се спъвайте, всеки каквото мисли, да направи нещо хубаво, да го направи.
(втори вариант)
Така се е създала вселената. Такъв водовъртеж има, творчески принцип. Когато се съединяват хората със своята мисъл, всичко може да направят. После ще дойдат другите проявления. Но най-първо хората трябва да се кооперират, коопериране, хармониране трябва в насока на мисълта.
Не се спъвайте, всеки каквото мисли, да направи нещо хубаво, да го направи.
Всички трябва да подкрепите. Туй значи: доброто в света трябва да се прояви. Ние сега, в туй отношение, търсим едно механическо подобрение в света. Но кой ще го направи, това механическото подобрение? Трябва да дойдат такива хора, гениални хора.
към втори вариант >>
Има няколко трансформатори.
(втори вариант)
За да научиш един урок, не се изисква дълго време, стига да имаш памет. Паметта това е пълен трансформатор.
Има няколко трансформатори.
Музиката е на второ място, дето трябва да се спреш. Има четири, пет трансформатори. Паметта е последен, в която ти задържаш всичкото твое минало. От него ще извадиш един извод. Човек, който няма памет, то е нещастие.
към втори вариант >>
Всички трябва да подкрепите.
(втори вариант)
Такъв водовъртеж има, творчески принцип. Когато се съединяват хората със своята мисъл, всичко може да направят. После ще дойдат другите проявления. Но най-първо хората трябва да се кооперират, коопериране, хармониране трябва в насока на мисълта. Не се спъвайте, всеки каквото мисли, да направи нещо хубаво, да го направи.
Всички трябва да подкрепите.
Туй значи: доброто в света трябва да се прояви. Ние сега, в туй отношение, търсим едно механическо подобрение в света. Но кой ще го направи, това механическото подобрение? Трябва да дойдат такива хора, гениални хора. Де са гениалните хора на земята?
към втори вариант >>
Музиката е на второ място, дето трябва да се спреш.
(втори вариант)
За да научиш един урок, не се изисква дълго време, стига да имаш памет. Паметта това е пълен трансформатор. Има няколко трансформатори.
Музиката е на второ място, дето трябва да се спреш.
Има четири, пет трансформатори. Паметта е последен, в която ти задържаш всичкото твое минало. От него ще извадиш един извод. Човек, който няма памет, то е нещастие. Не само да помниш лошите работи, то е нещастие.
към втори вариант >>
Туй значи: доброто в света трябва да се прояви.
(втори вариант)
Когато се съединяват хората със своята мисъл, всичко може да направят. После ще дойдат другите проявления. Но най-първо хората трябва да се кооперират, коопериране, хармониране трябва в насока на мисълта. Не се спъвайте, всеки каквото мисли, да направи нещо хубаво, да го направи. Всички трябва да подкрепите.
Туй значи: доброто в света трябва да се прояви.
Ние сега, в туй отношение, търсим едно механическо подобрение в света. Но кой ще го направи, това механическото подобрение? Трябва да дойдат такива хора, гениални хора. Де са гениалните хора на земята? Аз съм засегнал този въпрос.
към втори вариант >>
Има четири, пет трансформатори.
(втори вариант)
За да научиш един урок, не се изисква дълго време, стига да имаш памет. Паметта това е пълен трансформатор. Има няколко трансформатори. Музиката е на второ място, дето трябва да се спреш.
Има четири, пет трансформатори.
Паметта е последен, в която ти задържаш всичкото твое минало. От него ще извадиш един извод. Човек, който няма памет, то е нещастие. Не само да помниш лошите работи, то е нещастие. Защото някои хора помнят само лошото, някои помнят само доброто.
към втори вариант >>
Ние сега, в туй отношение, търсим едно механическо подобрение в света.
(втори вариант)
После ще дойдат другите проявления. Но най-първо хората трябва да се кооперират, коопериране, хармониране трябва в насока на мисълта. Не се спъвайте, всеки каквото мисли, да направи нещо хубаво, да го направи. Всички трябва да подкрепите. Туй значи: доброто в света трябва да се прояви.
Ние сега, в туй отношение, търсим едно механическо подобрение в света.
Но кой ще го направи, това механическото подобрение? Трябва да дойдат такива хора, гениални хора. Де са гениалните хора на земята? Аз съм засегнал този въпрос. Това не е гениалност.
към втори вариант >>
Паметта е последен, в която ти задържаш всичкото твое минало.
(втори вариант)
За да научиш един урок, не се изисква дълго време, стига да имаш памет. Паметта това е пълен трансформатор. Има няколко трансформатори. Музиката е на второ място, дето трябва да се спреш. Има четири, пет трансформатори.
Паметта е последен, в която ти задържаш всичкото твое минало.
От него ще извадиш един извод. Човек, който няма памет, то е нещастие. Не само да помниш лошите работи, то е нещастие. Защото някои хора помнят само лошото, някои помнят само доброто. На паметта всичко да е отпечатано.
към втори вариант >>
Но кой ще го направи, това механическото подобрение?
(втори вариант)
Но най-първо хората трябва да се кооперират, коопериране, хармониране трябва в насока на мисълта. Не се спъвайте, всеки каквото мисли, да направи нещо хубаво, да го направи. Всички трябва да подкрепите. Туй значи: доброто в света трябва да се прояви. Ние сега, в туй отношение, търсим едно механическо подобрение в света.
Но кой ще го направи, това механическото подобрение?
Трябва да дойдат такива хора, гениални хора. Де са гениалните хора на земята? Аз съм засегнал този въпрос. Това не е гениалност. Онзи българин, който знае градинарство много добре, 4-5 години работил, казва: „Дотегна ми това градинарство, само да копая.
към втори вариант >>
От него ще извадиш един извод.
(втори вариант)
Паметта това е пълен трансформатор. Има няколко трансформатори. Музиката е на второ място, дето трябва да се спреш. Има четири, пет трансформатори. Паметта е последен, в която ти задържаш всичкото твое минало.
От него ще извадиш един извод.
Човек, който няма памет, то е нещастие. Не само да помниш лошите работи, то е нещастие. Защото някои хора помнят само лошото, някои помнят само доброто. На паметта всичко да е отпечатано. И тогава ще разгледаш, защо тук така е станало.
към втори вариант >>
Трябва да дойдат такива хора, гениални хора.
(втори вариант)
Не се спъвайте, всеки каквото мисли, да направи нещо хубаво, да го направи. Всички трябва да подкрепите. Туй значи: доброто в света трябва да се прояви. Ние сега, в туй отношение, търсим едно механическо подобрение в света. Но кой ще го направи, това механическото подобрение?
Трябва да дойдат такива хора, гениални хора.
Де са гениалните хора на земята? Аз съм засегнал този въпрос. Това не е гениалност. Онзи българин, който знае градинарство много добре, 4-5 години работил, казва: „Дотегна ми това градинарство, само да копая. Нов занаят ще избера.“ Един ден, като ходили в Солун, гледа един абаджия, шие с иглата и казва: „Виж, такъв занаят разбирам.
към втори вариант >>
Човек, който няма памет, то е нещастие.
(втори вариант)
Има няколко трансформатори. Музиката е на второ място, дето трябва да се спреш. Има четири, пет трансформатори. Паметта е последен, в която ти задържаш всичкото твое минало. От него ще извадиш един извод.
Човек, който няма памет, то е нещастие.
Не само да помниш лошите работи, то е нещастие. Защото някои хора помнят само лошото, някои помнят само доброто. На паметта всичко да е отпечатано. И тогава ще разгледаш, защо тук така е станало.
към втори вариант >>
Де са гениалните хора на земята?
(втори вариант)
Всички трябва да подкрепите. Туй значи: доброто в света трябва да се прояви. Ние сега, в туй отношение, търсим едно механическо подобрение в света. Но кой ще го направи, това механическото подобрение? Трябва да дойдат такива хора, гениални хора.
Де са гениалните хора на земята?
Аз съм засегнал този въпрос. Това не е гениалност. Онзи българин, който знае градинарство много добре, 4-5 години работил, казва: „Дотегна ми това градинарство, само да копая. Нов занаят ще избера.“ Един ден, като ходили в Солун, гледа един абаджия, шие с иглата и казва: „Виж, такъв занаят разбирам. А не цял ден с мотиката!
към втори вариант >>
Не само да помниш лошите работи, то е нещастие.
(втори вариант)
Музиката е на второ място, дето трябва да се спреш. Има четири, пет трансформатори. Паметта е последен, в която ти задържаш всичкото твое минало. От него ще извадиш един извод. Човек, който няма памет, то е нещастие.
Не само да помниш лошите работи, то е нещастие.
Защото някои хора помнят само лошото, някои помнят само доброто. На паметта всичко да е отпечатано. И тогава ще разгледаш, защо тук така е станало.
към втори вариант >>
Аз съм засегнал този въпрос.
(втори вариант)
Туй значи: доброто в света трябва да се прояви. Ние сега, в туй отношение, търсим едно механическо подобрение в света. Но кой ще го направи, това механическото подобрение? Трябва да дойдат такива хора, гениални хора. Де са гениалните хора на земята?
Аз съм засегнал този въпрос.
Това не е гениалност. Онзи българин, който знае градинарство много добре, 4-5 години работил, казва: „Дотегна ми това градинарство, само да копая. Нов занаят ще избера.“ Един ден, като ходили в Солун, гледа един абаджия, шие с иглата и казва: „Виж, такъв занаят разбирам. А не цял ден с мотиката! “ Казва: „Приемаш ли ме?
към втори вариант >>
Защото някои хора помнят само лошото, някои помнят само доброто.
(втори вариант)
Има четири, пет трансформатори. Паметта е последен, в която ти задържаш всичкото твое минало. От него ще извадиш един извод. Човек, който няма памет, то е нещастие. Не само да помниш лошите работи, то е нещастие.
Защото някои хора помнят само лошото, някои помнят само доброто.
На паметта всичко да е отпечатано. И тогава ще разгледаш, защо тук така е станало.
към втори вариант >>
Това не е гениалност.
(втори вариант)
Ние сега, в туй отношение, търсим едно механическо подобрение в света. Но кой ще го направи, това механическото подобрение? Трябва да дойдат такива хора, гениални хора. Де са гениалните хора на земята? Аз съм засегнал този въпрос.
Това не е гениалност.
Онзи българин, който знае градинарство много добре, 4-5 години работил, казва: „Дотегна ми това градинарство, само да копая. Нов занаят ще избера.“ Един ден, като ходили в Солун, гледа един абаджия, шие с иглата и казва: „Виж, такъв занаят разбирам. А не цял ден с мотиката! “ Казва: „Приемаш ли ме? “ – Той го приел на работа.
към втори вариант >>
На паметта всичко да е отпечатано.
(втори вариант)
Паметта е последен, в която ти задържаш всичкото твое минало. От него ще извадиш един извод. Човек, който няма памет, то е нещастие. Не само да помниш лошите работи, то е нещастие. Защото някои хора помнят само лошото, някои помнят само доброто.
На паметта всичко да е отпечатано.
И тогава ще разгледаш, защо тук така е станало.
към втори вариант >>
Онзи българин, който знае градинарство много добре, 4-5 години работил, казва: „Дотегна ми това градинарство, само да копая.
(втори вариант)
Но кой ще го направи, това механическото подобрение? Трябва да дойдат такива хора, гениални хора. Де са гениалните хора на земята? Аз съм засегнал този въпрос. Това не е гениалност.
Онзи българин, който знае градинарство много добре, 4-5 години работил, казва: „Дотегна ми това градинарство, само да копая.
Нов занаят ще избера.“ Един ден, като ходили в Солун, гледа един абаджия, шие с иглата и казва: „Виж, такъв занаят разбирам. А не цял ден с мотиката! “ Казва: „Приемаш ли ме? “ – Той го приел на работа. Него ден, първия ден като отива да работи, без да му покаже още нещо, идва един турски бей и вика майстора да му ушие едни бирбучуклия гащи.
към втори вариант >>
И тогава ще разгледаш, защо тук така е станало.
(втори вариант)
От него ще извадиш един извод. Човек, който няма памет, то е нещастие. Не само да помниш лошите работи, то е нещастие. Защото някои хора помнят само лошото, някои помнят само доброто. На паметта всичко да е отпечатано.
И тогава ще разгледаш, защо тук така е станало.
към втори вариант >>
Нов занаят ще избера.“ Един ден, като ходили в Солун, гледа един абаджия, шие с иглата и казва: „Виж, такъв занаят разбирам.
(втори вариант)
Трябва да дойдат такива хора, гениални хора. Де са гениалните хора на земята? Аз съм засегнал този въпрос. Това не е гениалност. Онзи българин, който знае градинарство много добре, 4-5 години работил, казва: „Дотегна ми това градинарство, само да копая.
Нов занаят ще избера.“ Един ден, като ходили в Солун, гледа един абаджия, шие с иглата и казва: „Виж, такъв занаят разбирам.
А не цял ден с мотиката! “ Казва: „Приемаш ли ме? “ – Той го приел на работа. Него ден, първия ден като отива да работи, без да му покаже още нещо, идва един турски бей и вика майстора да му ушие едни бирбучуклия гащи. Майсторът дава аршина, ножиците и други неща на момъка, праща го с бея да върви в дома му и казва, че той ще отиде след тях.
към втори вариант >>
Вие като заминете в другия свят.
(втори вариант)
Вие като заминете в другия свят.
Що е другият свят? Другият свят е свят, дето ще се разшири човешкото съзнание. В другия свят ще стане обратното: твоето минало ще стане настояще. Когато хората заминат в другия свят, ще се намерят в едно чудо. Животът започва от детинството, целият живот ще се премине и понеже съзнанието е вече будно, като един мъдрец, той започва да се учудва, как са допуснати тия погрешки, как не е предвидил тогава, да вземе мерки, да изправи погрешката.
към втори вариант >>
А не цял ден с мотиката!
(втори вариант)
Де са гениалните хора на земята? Аз съм засегнал този въпрос. Това не е гениалност. Онзи българин, който знае градинарство много добре, 4-5 години работил, казва: „Дотегна ми това градинарство, само да копая. Нов занаят ще избера.“ Един ден, като ходили в Солун, гледа един абаджия, шие с иглата и казва: „Виж, такъв занаят разбирам.
А не цял ден с мотиката!
“ Казва: „Приемаш ли ме? “ – Той го приел на работа. Него ден, първия ден като отива да работи, без да му покаже още нещо, идва един турски бей и вика майстора да му ушие едни бирбучуклия гащи. Майсторът дава аршина, ножиците и други неща на момъка, праща го с бея да върви в дома му и казва, че той ще отиде след тях. Момчето взема и прекарва няколко игли.
към втори вариант >>
Що е другият свят?
(втори вариант)
Вие като заминете в другия свят.
Що е другият свят?
Другият свят е свят, дето ще се разшири човешкото съзнание. В другия свят ще стане обратното: твоето минало ще стане настояще. Когато хората заминат в другия свят, ще се намерят в едно чудо. Животът започва от детинството, целият живот ще се премине и понеже съзнанието е вече будно, като един мъдрец, той започва да се учудва, как са допуснати тия погрешки, как не е предвидил тогава, да вземе мерки, да изправи погрешката. Ако разбираш, погрешката не се дължи само на един човек, тя се дължи на хиляди фактори, които са влезли от миналото и настоящето.
към втори вариант >>
“ Казва: „Приемаш ли ме?
(втори вариант)
Аз съм засегнал този въпрос. Това не е гениалност. Онзи българин, който знае градинарство много добре, 4-5 години работил, казва: „Дотегна ми това градинарство, само да копая. Нов занаят ще избера.“ Един ден, като ходили в Солун, гледа един абаджия, шие с иглата и казва: „Виж, такъв занаят разбирам. А не цял ден с мотиката!
“ Казва: „Приемаш ли ме?
“ – Той го приел на работа. Него ден, първия ден като отива да работи, без да му покаже още нещо, идва един турски бей и вика майстора да му ушие едни бирбучуклия гащи. Майсторът дава аршина, ножиците и други неща на момъка, праща го с бея да върви в дома му и казва, че той ще отиде след тях. Момчето взема и прекарва няколко игли. Беят му казва: „Както те гледам, харесваш ми се.
към втори вариант >>
Другият свят е свят, дето ще се разшири човешкото съзнание.
(втори вариант)
Вие като заминете в другия свят. Що е другият свят?
Другият свят е свят, дето ще се разшири човешкото съзнание.
В другия свят ще стане обратното: твоето минало ще стане настояще. Когато хората заминат в другия свят, ще се намерят в едно чудо. Животът започва от детинството, целият живот ще се премине и понеже съзнанието е вече будно, като един мъдрец, той започва да се учудва, как са допуснати тия погрешки, как не е предвидил тогава, да вземе мерки, да изправи погрешката. Ако разбираш, погрешката не се дължи само на един човек, тя се дължи на хиляди фактори, които са влезли от миналото и настоящето. Не е лесно човек да се справи със своето минало.
към втори вариант >>
“ – Той го приел на работа.
(втори вариант)
Това не е гениалност. Онзи българин, който знае градинарство много добре, 4-5 години работил, казва: „Дотегна ми това градинарство, само да копая. Нов занаят ще избера.“ Един ден, като ходили в Солун, гледа един абаджия, шие с иглата и казва: „Виж, такъв занаят разбирам. А не цял ден с мотиката! “ Казва: „Приемаш ли ме?
“ – Той го приел на работа.
Него ден, първия ден като отива да работи, без да му покаже още нещо, идва един турски бей и вика майстора да му ушие едни бирбучуклия гащи. Майсторът дава аршина, ножиците и други неща на момъка, праща го с бея да върви в дома му и казва, че той ще отиде след тях. Момчето взема и прекарва няколко игли. Беят му казва: „Както те гледам, харесваш ми се. Ти не си толкоз малък, ти знаеш тоя занаят и понеже майсторът ти закъсня – българите обичат да закъсняват, я ми скрой ти бирбучуклия.“ Изважда беят топа и го дава да крои.
към втори вариант >>
В другия свят ще стане обратното: твоето минало ще стане настояще.
(втори вариант)
Вие като заминете в другия свят. Що е другият свят? Другият свят е свят, дето ще се разшири човешкото съзнание.
В другия свят ще стане обратното: твоето минало ще стане настояще.
Когато хората заминат в другия свят, ще се намерят в едно чудо. Животът започва от детинството, целият живот ще се премине и понеже съзнанието е вече будно, като един мъдрец, той започва да се учудва, как са допуснати тия погрешки, как не е предвидил тогава, да вземе мерки, да изправи погрешката. Ако разбираш, погрешката не се дължи само на един човек, тя се дължи на хиляди фактори, които са влезли от миналото и настоящето. Не е лесно човек да се справи със своето минало. Рекох, ако ние разрешим онова, което е скрито, ако разрешим ние да служим на Бога, може да се справим с един много важен въпрос.
към втори вариант >>
Него ден, първия ден като отива да работи, без да му покаже още нещо, идва един турски бей и вика майстора да му ушие едни бирбучуклия гащи.
(втори вариант)
Онзи българин, който знае градинарство много добре, 4-5 години работил, казва: „Дотегна ми това градинарство, само да копая. Нов занаят ще избера.“ Един ден, като ходили в Солун, гледа един абаджия, шие с иглата и казва: „Виж, такъв занаят разбирам. А не цял ден с мотиката! “ Казва: „Приемаш ли ме? “ – Той го приел на работа.
Него ден, първия ден като отива да работи, без да му покаже още нещо, идва един турски бей и вика майстора да му ушие едни бирбучуклия гащи.
Майсторът дава аршина, ножиците и други неща на момъка, праща го с бея да върви в дома му и казва, че той ще отиде след тях. Момчето взема и прекарва няколко игли. Беят му казва: „Както те гледам, харесваш ми се. Ти не си толкоз малък, ти знаеш тоя занаят и понеже майсторът ти закъсня – българите обичат да закъсняват, я ми скрой ти бирбучуклия.“ Изважда беят топа и го дава да крои. Той не му казва, че нищо не знае.
към втори вариант >>
Когато хората заминат в другия свят, ще се намерят в едно чудо.
(втори вариант)
Вие като заминете в другия свят. Що е другият свят? Другият свят е свят, дето ще се разшири човешкото съзнание. В другия свят ще стане обратното: твоето минало ще стане настояще.
Когато хората заминат в другия свят, ще се намерят в едно чудо.
Животът започва от детинството, целият живот ще се премине и понеже съзнанието е вече будно, като един мъдрец, той започва да се учудва, как са допуснати тия погрешки, как не е предвидил тогава, да вземе мерки, да изправи погрешката. Ако разбираш, погрешката не се дължи само на един човек, тя се дължи на хиляди фактори, които са влезли от миналото и настоящето. Не е лесно човек да се справи със своето минало. Рекох, ако ние разрешим онова, което е скрито, ако разрешим ние да служим на Бога, може да се справим с един много важен въпрос. Ние в света сме в един свят, дето хората може да си уредят живота не по човешки.
към втори вариант >>
Майсторът дава аршина, ножиците и други неща на момъка, праща го с бея да върви в дома му и казва, че той ще отиде след тях.
(втори вариант)
Нов занаят ще избера.“ Един ден, като ходили в Солун, гледа един абаджия, шие с иглата и казва: „Виж, такъв занаят разбирам. А не цял ден с мотиката! “ Казва: „Приемаш ли ме? “ – Той го приел на работа. Него ден, първия ден като отива да работи, без да му покаже още нещо, идва един турски бей и вика майстора да му ушие едни бирбучуклия гащи.
Майсторът дава аршина, ножиците и други неща на момъка, праща го с бея да върви в дома му и казва, че той ще отиде след тях.
Момчето взема и прекарва няколко игли. Беят му казва: „Както те гледам, харесваш ми се. Ти не си толкоз малък, ти знаеш тоя занаят и понеже майсторът ти закъсня – българите обичат да закъсняват, я ми скрой ти бирбучуклия.“ Изважда беят топа и го дава да крои. Той не му казва, че нищо не знае. Не иска да каже, че нищо не знае и взема ножиците, взема аршина мери – реже, мери – реже и беят, като го гледал, гледал, казва: „Туй не мяза на гащи, не те е научил още майсторът да кроиш, извинявам те, но хайде ще ми скроиш поне една салтамарка.[6]“ Той пак мерил – рязал, мерил и като го погледал, казал: „То и салтамарка няма да стане, но поне една тютюнева кесия ми скрой и ако не ми скроиш, тогава ще те набия.“
към втори вариант >>
Животът започва от детинството, целият живот ще се премине и понеже съзнанието е вече будно, като един мъдрец, той започва да се учудва, как са допуснати тия погрешки, как не е предвидил тогава, да вземе мерки, да изправи погрешката.
(втори вариант)
Вие като заминете в другия свят. Що е другият свят? Другият свят е свят, дето ще се разшири човешкото съзнание. В другия свят ще стане обратното: твоето минало ще стане настояще. Когато хората заминат в другия свят, ще се намерят в едно чудо.
Животът започва от детинството, целият живот ще се премине и понеже съзнанието е вече будно, като един мъдрец, той започва да се учудва, как са допуснати тия погрешки, как не е предвидил тогава, да вземе мерки, да изправи погрешката.
Ако разбираш, погрешката не се дължи само на един човек, тя се дължи на хиляди фактори, които са влезли от миналото и настоящето. Не е лесно човек да се справи със своето минало. Рекох, ако ние разрешим онова, което е скрито, ако разрешим ние да служим на Бога, може да се справим с един много важен въпрос. Ние в света сме в един свят, дето хората може да си уредят живота не по човешки. Светът е в зависимост от един друг свят.
към втори вариант >>
Момчето взема и прекарва няколко игли.
(втори вариант)
А не цял ден с мотиката! “ Казва: „Приемаш ли ме? “ – Той го приел на работа. Него ден, първия ден като отива да работи, без да му покаже още нещо, идва един турски бей и вика майстора да му ушие едни бирбучуклия гащи. Майсторът дава аршина, ножиците и други неща на момъка, праща го с бея да върви в дома му и казва, че той ще отиде след тях.
Момчето взема и прекарва няколко игли.
Беят му казва: „Както те гледам, харесваш ми се. Ти не си толкоз малък, ти знаеш тоя занаят и понеже майсторът ти закъсня – българите обичат да закъсняват, я ми скрой ти бирбучуклия.“ Изважда беят топа и го дава да крои. Той не му казва, че нищо не знае. Не иска да каже, че нищо не знае и взема ножиците, взема аршина мери – реже, мери – реже и беят, като го гледал, гледал, казва: „Туй не мяза на гащи, не те е научил още майсторът да кроиш, извинявам те, но хайде ще ми скроиш поне една салтамарка.[6]“ Той пак мерил – рязал, мерил и като го погледал, казал: „То и салтамарка няма да стане, но поне една тютюнева кесия ми скрой и ако не ми скроиш, тогава ще те набия.“
към втори вариант >>
Ако разбираш, погрешката не се дължи само на един човек, тя се дължи на хиляди фактори, които са влезли от миналото и настоящето.
(втори вариант)
Що е другият свят? Другият свят е свят, дето ще се разшири човешкото съзнание. В другия свят ще стане обратното: твоето минало ще стане настояще. Когато хората заминат в другия свят, ще се намерят в едно чудо. Животът започва от детинството, целият живот ще се премине и понеже съзнанието е вече будно, като един мъдрец, той започва да се учудва, как са допуснати тия погрешки, как не е предвидил тогава, да вземе мерки, да изправи погрешката.
Ако разбираш, погрешката не се дължи само на един човек, тя се дължи на хиляди фактори, които са влезли от миналото и настоящето.
Не е лесно човек да се справи със своето минало. Рекох, ако ние разрешим онова, което е скрито, ако разрешим ние да служим на Бога, може да се справим с един много важен въпрос. Ние в света сме в един свят, дето хората може да си уредят живота не по човешки. Светът е в зависимост от един друг свят.
към втори вариант >>
Беят му казва: „Както те гледам, харесваш ми се.
(втори вариант)
“ Казва: „Приемаш ли ме? “ – Той го приел на работа. Него ден, първия ден като отива да работи, без да му покаже още нещо, идва един турски бей и вика майстора да му ушие едни бирбучуклия гащи. Майсторът дава аршина, ножиците и други неща на момъка, праща го с бея да върви в дома му и казва, че той ще отиде след тях. Момчето взема и прекарва няколко игли.
Беят му казва: „Както те гледам, харесваш ми се.
Ти не си толкоз малък, ти знаеш тоя занаят и понеже майсторът ти закъсня – българите обичат да закъсняват, я ми скрой ти бирбучуклия.“ Изважда беят топа и го дава да крои. Той не му казва, че нищо не знае. Не иска да каже, че нищо не знае и взема ножиците, взема аршина мери – реже, мери – реже и беят, като го гледал, гледал, казва: „Туй не мяза на гащи, не те е научил още майсторът да кроиш, извинявам те, но хайде ще ми скроиш поне една салтамарка.[6]“ Той пак мерил – рязал, мерил и като го погледал, казал: „То и салтамарка няма да стане, но поне една тютюнева кесия ми скрой и ако не ми скроиш, тогава ще те набия.“
към втори вариант >>
Не е лесно човек да се справи със своето минало.
(втори вариант)
Другият свят е свят, дето ще се разшири човешкото съзнание. В другия свят ще стане обратното: твоето минало ще стане настояще. Когато хората заминат в другия свят, ще се намерят в едно чудо. Животът започва от детинството, целият живот ще се премине и понеже съзнанието е вече будно, като един мъдрец, той започва да се учудва, как са допуснати тия погрешки, как не е предвидил тогава, да вземе мерки, да изправи погрешката. Ако разбираш, погрешката не се дължи само на един човек, тя се дължи на хиляди фактори, които са влезли от миналото и настоящето.
Не е лесно човек да се справи със своето минало.
Рекох, ако ние разрешим онова, което е скрито, ако разрешим ние да служим на Бога, може да се справим с един много важен въпрос. Ние в света сме в един свят, дето хората може да си уредят живота не по човешки. Светът е в зависимост от един друг свят.
към втори вариант >>
Ти не си толкоз малък, ти знаеш тоя занаят и понеже майсторът ти закъсня – българите обичат да закъсняват, я ми скрой ти бирбучуклия.“ Изважда беят топа и го дава да крои.
(втори вариант)
“ – Той го приел на работа. Него ден, първия ден като отива да работи, без да му покаже още нещо, идва един турски бей и вика майстора да му ушие едни бирбучуклия гащи. Майсторът дава аршина, ножиците и други неща на момъка, праща го с бея да върви в дома му и казва, че той ще отиде след тях. Момчето взема и прекарва няколко игли. Беят му казва: „Както те гледам, харесваш ми се.
Ти не си толкоз малък, ти знаеш тоя занаят и понеже майсторът ти закъсня – българите обичат да закъсняват, я ми скрой ти бирбучуклия.“ Изважда беят топа и го дава да крои.
Той не му казва, че нищо не знае. Не иска да каже, че нищо не знае и взема ножиците, взема аршина мери – реже, мери – реже и беят, като го гледал, гледал, казва: „Туй не мяза на гащи, не те е научил още майсторът да кроиш, извинявам те, но хайде ще ми скроиш поне една салтамарка.[6]“ Той пак мерил – рязал, мерил и като го погледал, казал: „То и салтамарка няма да стане, но поне една тютюнева кесия ми скрой и ако не ми скроиш, тогава ще те набия.“
към втори вариант >>
Рекох, ако ние разрешим онова, което е скрито, ако разрешим ние да служим на Бога, може да се справим с един много важен въпрос.
(втори вариант)
В другия свят ще стане обратното: твоето минало ще стане настояще. Когато хората заминат в другия свят, ще се намерят в едно чудо. Животът започва от детинството, целият живот ще се премине и понеже съзнанието е вече будно, като един мъдрец, той започва да се учудва, как са допуснати тия погрешки, как не е предвидил тогава, да вземе мерки, да изправи погрешката. Ако разбираш, погрешката не се дължи само на един човек, тя се дължи на хиляди фактори, които са влезли от миналото и настоящето. Не е лесно човек да се справи със своето минало.
Рекох, ако ние разрешим онова, което е скрито, ако разрешим ние да служим на Бога, може да се справим с един много важен въпрос.
Ние в света сме в един свят, дето хората може да си уредят живота не по човешки. Светът е в зависимост от един друг свят.
към втори вариант >>
Той не му казва, че нищо не знае.
(втори вариант)
Него ден, първия ден като отива да работи, без да му покаже още нещо, идва един турски бей и вика майстора да му ушие едни бирбучуклия гащи. Майсторът дава аршина, ножиците и други неща на момъка, праща го с бея да върви в дома му и казва, че той ще отиде след тях. Момчето взема и прекарва няколко игли. Беят му казва: „Както те гледам, харесваш ми се. Ти не си толкоз малък, ти знаеш тоя занаят и понеже майсторът ти закъсня – българите обичат да закъсняват, я ми скрой ти бирбучуклия.“ Изважда беят топа и го дава да крои.
Той не му казва, че нищо не знае.
Не иска да каже, че нищо не знае и взема ножиците, взема аршина мери – реже, мери – реже и беят, като го гледал, гледал, казва: „Туй не мяза на гащи, не те е научил още майсторът да кроиш, извинявам те, но хайде ще ми скроиш поне една салтамарка.[6]“ Той пак мерил – рязал, мерил и като го погледал, казал: „То и салтамарка няма да стане, но поне една тютюнева кесия ми скрой и ако не ми скроиш, тогава ще те набия.“
към втори вариант >>
Ние в света сме в един свят, дето хората може да си уредят живота не по човешки.
(втори вариант)
Когато хората заминат в другия свят, ще се намерят в едно чудо. Животът започва от детинството, целият живот ще се премине и понеже съзнанието е вече будно, като един мъдрец, той започва да се учудва, как са допуснати тия погрешки, как не е предвидил тогава, да вземе мерки, да изправи погрешката. Ако разбираш, погрешката не се дължи само на един човек, тя се дължи на хиляди фактори, които са влезли от миналото и настоящето. Не е лесно човек да се справи със своето минало. Рекох, ако ние разрешим онова, което е скрито, ако разрешим ние да служим на Бога, може да се справим с един много важен въпрос.
Ние в света сме в един свят, дето хората може да си уредят живота не по човешки.
Светът е в зависимост от един друг свят.
към втори вариант >>
Не иска да каже, че нищо не знае и взема ножиците, взема аршина мери – реже, мери – реже и беят, като го гледал, гледал, казва: „Туй не мяза на гащи, не те е научил още майсторът да кроиш, извинявам те, но хайде ще ми скроиш поне една салтамарка.[6]“ Той пак мерил – рязал, мерил и като го погледал, казал: „То и салтамарка няма да стане, но поне една тютюнева кесия ми скрой и ако не ми скроиш, тогава ще те набия.“
(втори вариант)
Майсторът дава аршина, ножиците и други неща на момъка, праща го с бея да върви в дома му и казва, че той ще отиде след тях. Момчето взема и прекарва няколко игли. Беят му казва: „Както те гледам, харесваш ми се. Ти не си толкоз малък, ти знаеш тоя занаят и понеже майсторът ти закъсня – българите обичат да закъсняват, я ми скрой ти бирбучуклия.“ Изважда беят топа и го дава да крои. Той не му казва, че нищо не знае.
Не иска да каже, че нищо не знае и взема ножиците, взема аршина мери – реже, мери – реже и беят, като го гледал, гледал, казва: „Туй не мяза на гащи, не те е научил още майсторът да кроиш, извинявам те, но хайде ще ми скроиш поне една салтамарка.[6]“ Той пак мерил – рязал, мерил и като го погледал, казал: „То и салтамарка няма да стане, но поне една тютюнева кесия ми скрой и ако не ми скроиш, тогава ще те набия.“
към втори вариант >>
Светът е в зависимост от един друг свят.
(втори вариант)
Животът започва от детинството, целият живот ще се премине и понеже съзнанието е вече будно, като един мъдрец, той започва да се учудва, как са допуснати тия погрешки, как не е предвидил тогава, да вземе мерки, да изправи погрешката. Ако разбираш, погрешката не се дължи само на един човек, тя се дължи на хиляди фактори, които са влезли от миналото и настоящето. Не е лесно човек да се справи със своето минало. Рекох, ако ние разрешим онова, което е скрито, ако разрешим ние да служим на Бога, може да се справим с един много важен въпрос. Ние в света сме в един свят, дето хората може да си уредят живота не по човешки.
Светът е в зависимост от един друг свят.
към втори вариант >>
Не трябва да кроим там, дето не знаем.
(втори вариант)
Не трябва да кроим там, дето не знаем.
Този трябваше да каже: „Тази работа не зная, едва днес съм дошъл, не разбирам тази работа.“ Някой път ние се завземаме да кроим гащи и само разваляме плата. Правим пакост и на себе си. Първото нещо: трябва да се научим от природата на занаята на природата. Тя има всичките методи, всичките начини. И понеже живеем в нейния дом, тя ни е гарантирала, дала ни е всичко.
към втори вариант >>
Вземете сегашните хора, веднага искат да разрешат икономически въпрос, колко злато има.
(втори вариант)
Вземете сегашните хора, веднага искат да разрешат икономически въпрос, колко злато има.
Но златото то е само като една разменна монета, богатство. Богатството на един народ не зависи от неговото злато, което той има. Зависи от производителната сила на земята, както произвежда и от онази производителност, която има в самите хора. Това е разумността. Значи, ако в една държава хората, ако не са разумни, те не са производителни.
към втори вариант >>
Този трябваше да каже: „Тази работа не зная, едва днес съм дошъл, не разбирам тази работа.“ Някой път ние се завземаме да кроим гащи и само разваляме плата.
(втори вариант)
Не трябва да кроим там, дето не знаем.
Този трябваше да каже: „Тази работа не зная, едва днес съм дошъл, не разбирам тази работа.“ Някой път ние се завземаме да кроим гащи и само разваляме плата.
Правим пакост и на себе си. Първото нещо: трябва да се научим от природата на занаята на природата. Тя има всичките методи, всичките начини. И понеже живеем в нейния дом, тя ни е гарантирала, дала ни е всичко. Тя е най-добрия, естествен професор, който може да ни предаде най-добрите уроци.
към втори вариант >>
Но златото то е само като една разменна монета, богатство.
(втори вариант)
Вземете сегашните хора, веднага искат да разрешат икономически въпрос, колко злато има.
Но златото то е само като една разменна монета, богатство.
Богатството на един народ не зависи от неговото злато, което той има. Зависи от производителната сила на земята, както произвежда и от онази производителност, която има в самите хора. Това е разумността. Значи, ако в една държава хората, ако не са разумни, те не са производителни. Запример сееш, нищо не произвеждаш.
към втори вариант >>
Правим пакост и на себе си.
(втори вариант)
Не трябва да кроим там, дето не знаем. Този трябваше да каже: „Тази работа не зная, едва днес съм дошъл, не разбирам тази работа.“ Някой път ние се завземаме да кроим гащи и само разваляме плата.
Правим пакост и на себе си.
Първото нещо: трябва да се научим от природата на занаята на природата. Тя има всичките методи, всичките начини. И понеже живеем в нейния дом, тя ни е гарантирала, дала ни е всичко. Тя е най-добрия, естествен професор, който може да ни предаде най-добрите уроци. По-добри уроци на Земята от нея никой не може да ни даде.
към втори вариант >>
Богатството на един народ не зависи от неговото злато, което той има.
(втори вариант)
Вземете сегашните хора, веднага искат да разрешат икономически въпрос, колко злато има. Но златото то е само като една разменна монета, богатство.
Богатството на един народ не зависи от неговото злато, което той има.
Зависи от производителната сила на земята, както произвежда и от онази производителност, която има в самите хора. Това е разумността. Значи, ако в една държава хората, ако не са разумни, те не са производителни. Запример сееш, нищо не произвеждаш. Един лош човек взема една лоша земя, която нищо не произвежда.
към втори вариант >>
Първото нещо: трябва да се научим от природата на занаята на природата.
(втори вариант)
Не трябва да кроим там, дето не знаем. Този трябваше да каже: „Тази работа не зная, едва днес съм дошъл, не разбирам тази работа.“ Някой път ние се завземаме да кроим гащи и само разваляме плата. Правим пакост и на себе си.
Първото нещо: трябва да се научим от природата на занаята на природата.
Тя има всичките методи, всичките начини. И понеже живеем в нейния дом, тя ни е гарантирала, дала ни е всичко. Тя е най-добрия, естествен професор, който може да ни предаде най-добрите уроци. По-добри уроци на Земята от нея никой не може да ни даде. Като приемем нейните уроци, другите уроци може лесно да ги приемем.
към втори вариант >>
Зависи от производителната сила на земята, както произвежда и от онази производителност, която има в самите хора.
(втори вариант)
Вземете сегашните хора, веднага искат да разрешат икономически въпрос, колко злато има. Но златото то е само като една разменна монета, богатство. Богатството на един народ не зависи от неговото злато, което той има.
Зависи от производителната сила на земята, както произвежда и от онази производителност, която има в самите хора.
Това е разумността. Значи, ако в една държава хората, ако не са разумни, те не са производителни. Запример сееш, нищо не произвеждаш. Един лош човек взема една лоша земя, която нищо не произвежда. Питам тогава: онази ценната земя, която много произвежда и онази, която нищо не произвежда, цената една и съща ли е?
към втори вариант >>
Тя има всичките методи, всичките начини.
(втори вариант)
Не трябва да кроим там, дето не знаем. Този трябваше да каже: „Тази работа не зная, едва днес съм дошъл, не разбирам тази работа.“ Някой път ние се завземаме да кроим гащи и само разваляме плата. Правим пакост и на себе си. Първото нещо: трябва да се научим от природата на занаята на природата.
Тя има всичките методи, всичките начини.
И понеже живеем в нейния дом, тя ни е гарантирала, дала ни е всичко. Тя е най-добрия, естествен професор, който може да ни предаде най-добрите уроци. По-добри уроци на Земята от нея никой не може да ни даде. Като приемем нейните уроци, другите уроци може лесно да ги приемем.
към втори вариант >>
Това е разумността.
(втори вариант)
Вземете сегашните хора, веднага искат да разрешат икономически въпрос, колко злато има. Но златото то е само като една разменна монета, богатство. Богатството на един народ не зависи от неговото злато, което той има. Зависи от производителната сила на земята, както произвежда и от онази производителност, която има в самите хора.
Това е разумността.
Значи, ако в една държава хората, ако не са разумни, те не са производителни. Запример сееш, нищо не произвеждаш. Един лош човек взема една лоша земя, която нищо не произвежда. Питам тогава: онази ценната земя, която много произвежда и онази, която нищо не произвежда, цената една и съща ли е? – Не.
към втори вариант >>
И понеже живеем в нейния дом, тя ни е гарантирала, дала ни е всичко.
(втори вариант)
Не трябва да кроим там, дето не знаем. Този трябваше да каже: „Тази работа не зная, едва днес съм дошъл, не разбирам тази работа.“ Някой път ние се завземаме да кроим гащи и само разваляме плата. Правим пакост и на себе си. Първото нещо: трябва да се научим от природата на занаята на природата. Тя има всичките методи, всичките начини.
И понеже живеем в нейния дом, тя ни е гарантирала, дала ни е всичко.
Тя е най-добрия, естествен професор, който може да ни предаде най-добрите уроци. По-добри уроци на Земята от нея никой не може да ни даде. Като приемем нейните уроци, другите уроци може лесно да ги приемем.
към втори вариант >>
Значи, ако в една държава хората, ако не са разумни, те не са производителни.
(втори вариант)
Вземете сегашните хора, веднага искат да разрешат икономически въпрос, колко злато има. Но златото то е само като една разменна монета, богатство. Богатството на един народ не зависи от неговото злато, което той има. Зависи от производителната сила на земята, както произвежда и от онази производителност, която има в самите хора. Това е разумността.
Значи, ако в една държава хората, ако не са разумни, те не са производителни.
Запример сееш, нищо не произвеждаш. Един лош човек взема една лоша земя, която нищо не произвежда. Питам тогава: онази ценната земя, която много произвежда и онази, която нищо не произвежда, цената една и съща ли е? – Не. Декарът на едната може да е 20-25 хиляди, а на онази непроизводителната може – 100 лева декарът.
към втори вариант >>
Тя е най-добрия, естествен професор, който може да ни предаде най-добрите уроци.
(втори вариант)
Този трябваше да каже: „Тази работа не зная, едва днес съм дошъл, не разбирам тази работа.“ Някой път ние се завземаме да кроим гащи и само разваляме плата. Правим пакост и на себе си. Първото нещо: трябва да се научим от природата на занаята на природата. Тя има всичките методи, всичките начини. И понеже живеем в нейния дом, тя ни е гарантирала, дала ни е всичко.
Тя е най-добрия, естествен професор, който може да ни предаде най-добрите уроци.
По-добри уроци на Земята от нея никой не може да ни даде. Като приемем нейните уроци, другите уроци може лесно да ги приемем.
към втори вариант >>
Запример сееш, нищо не произвеждаш.
(втори вариант)
Но златото то е само като една разменна монета, богатство. Богатството на един народ не зависи от неговото злато, което той има. Зависи от производителната сила на земята, както произвежда и от онази производителност, която има в самите хора. Това е разумността. Значи, ако в една държава хората, ако не са разумни, те не са производителни.
Запример сееш, нищо не произвеждаш.
Един лош човек взема една лоша земя, която нищо не произвежда. Питам тогава: онази ценната земя, която много произвежда и онази, която нищо не произвежда, цената една и съща ли е? – Не. Декарът на едната може да е 20-25 хиляди, а на онази непроизводителната може – 100 лева декарът. Питате защо е така?
към втори вариант >>
По-добри уроци на Земята от нея никой не може да ни даде.
(втори вариант)
Правим пакост и на себе си. Първото нещо: трябва да се научим от природата на занаята на природата. Тя има всичките методи, всичките начини. И понеже живеем в нейния дом, тя ни е гарантирала, дала ни е всичко. Тя е най-добрия, естествен професор, който може да ни предаде най-добрите уроци.
По-добри уроци на Земята от нея никой не може да ни даде.
Като приемем нейните уроци, другите уроци може лесно да ги приемем.
към втори вариант >>
Един лош човек взема една лоша земя, която нищо не произвежда.
(втори вариант)
Богатството на един народ не зависи от неговото злато, което той има. Зависи от производителната сила на земята, както произвежда и от онази производителност, която има в самите хора. Това е разумността. Значи, ако в една държава хората, ако не са разумни, те не са производителни. Запример сееш, нищо не произвеждаш.
Един лош човек взема една лоша земя, която нищо не произвежда.
Питам тогава: онази ценната земя, която много произвежда и онази, която нищо не произвежда, цената една и съща ли е? – Не. Декарът на едната може да е 20-25 хиляди, а на онази непроизводителната може – 100 лева декарът. Питате защо е така? Защото тази земя нищо не произвежда.
към втори вариант >>
Като приемем нейните уроци, другите уроци може лесно да ги приемем.
(втори вариант)
Първото нещо: трябва да се научим от природата на занаята на природата. Тя има всичките методи, всичките начини. И понеже живеем в нейния дом, тя ни е гарантирала, дала ни е всичко. Тя е най-добрия, естествен професор, който може да ни предаде най-добрите уроци. По-добри уроци на Земята от нея никой не може да ни даде.
Като приемем нейните уроци, другите уроци може лесно да ги приемем.
към втори вариант >>
Питам тогава: онази ценната земя, която много произвежда и онази, която нищо не произвежда, цената една и съща ли е?
(втори вариант)
Зависи от производителната сила на земята, както произвежда и от онази производителност, която има в самите хора. Това е разумността. Значи, ако в една държава хората, ако не са разумни, те не са производителни. Запример сееш, нищо не произвеждаш. Един лош човек взема една лоша земя, която нищо не произвежда.
Питам тогава: онази ценната земя, която много произвежда и онази, която нищо не произвежда, цената една и съща ли е?
– Не. Декарът на едната може да е 20-25 хиляди, а на онази непроизводителната може – 100 лева декарът. Питате защо е така? Защото тази земя нищо не произвежда.
към втори вариант >>
Първо трябва да се образува една мислова централа.
(втори вариант)
Първо трябва да се образува една мислова централа.
Централа, от която да се изпраща мисълта в света, тъй както светлината от Слънцето иде. Това е централа, която изпраща енергия до Земята. Така в света трябва да се изпраща човешката мисъл. Тя, като проникне в човешките мозъци, ще прояви това, което по друг начин не може да се прояви. Сега на духовните хора им липсва още едно.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Това е разумността. Значи, ако в една държава хората, ако не са разумни, те не са производителни. Запример сееш, нищо не произвеждаш. Един лош човек взема една лоша земя, която нищо не произвежда. Питам тогава: онази ценната земя, която много произвежда и онази, която нищо не произвежда, цената една и съща ли е?
– Не.
Декарът на едната може да е 20-25 хиляди, а на онази непроизводителната може – 100 лева декарът. Питате защо е така? Защото тази земя нищо не произвежда.
към втори вариант >>
Централа, от която да се изпраща мисълта в света, тъй както светлината от Слънцето иде.
(втори вариант)
Първо трябва да се образува една мислова централа.
Централа, от която да се изпраща мисълта в света, тъй както светлината от Слънцето иде.
Това е централа, която изпраща енергия до Земята. Така в света трябва да се изпраща човешката мисъл. Тя, като проникне в човешките мозъци, ще прояви това, което по друг начин не може да се прояви. Сега на духовните хора им липсва още едно. Те имат сила, силна мисъл нямат.
към втори вариант >>
Декарът на едната може да е 20-25 хиляди, а на онази непроизводителната може – 100 лева декарът.
(втори вариант)
Значи, ако в една държава хората, ако не са разумни, те не са производителни. Запример сееш, нищо не произвеждаш. Един лош човек взема една лоша земя, която нищо не произвежда. Питам тогава: онази ценната земя, която много произвежда и онази, която нищо не произвежда, цената една и съща ли е? – Не.
Декарът на едната може да е 20-25 хиляди, а на онази непроизводителната може – 100 лева декарът.
Питате защо е така? Защото тази земя нищо не произвежда.
към втори вариант >>
Това е централа, която изпраща енергия до Земята.
(втори вариант)
Първо трябва да се образува една мислова централа. Централа, от която да се изпраща мисълта в света, тъй както светлината от Слънцето иде.
Това е централа, която изпраща енергия до Земята.
Така в света трябва да се изпраща човешката мисъл. Тя, като проникне в човешките мозъци, ще прояви това, което по друг начин не може да се прояви. Сега на духовните хора им липсва още едно. Те имат сила, силна мисъл нямат. Светските хора имат по-слаба воля, по-силна мисъл, следствие на това духовните хора сила имат, силна мисъл нямат.
към втори вариант >>
Питате защо е така?
(втори вариант)
Запример сееш, нищо не произвеждаш. Един лош човек взема една лоша земя, която нищо не произвежда. Питам тогава: онази ценната земя, която много произвежда и онази, която нищо не произвежда, цената една и съща ли е? – Не. Декарът на едната може да е 20-25 хиляди, а на онази непроизводителната може – 100 лева декарът.
Питате защо е така?
Защото тази земя нищо не произвежда.
към втори вариант >>
Така в света трябва да се изпраща човешката мисъл.
(втори вариант)
Първо трябва да се образува една мислова централа. Централа, от която да се изпраща мисълта в света, тъй както светлината от Слънцето иде. Това е централа, която изпраща енергия до Земята.
Така в света трябва да се изпраща човешката мисъл.
Тя, като проникне в човешките мозъци, ще прояви това, което по друг начин не може да се прояви. Сега на духовните хора им липсва още едно. Те имат сила, силна мисъл нямат. Светските хора имат по-слаба воля, по-силна мисъл, следствие на това духовните хора сила имат, силна мисъл нямат. Ако те придобият и силна мисъл, Царството Божие ще дойде.
към втори вариант >>
Защото тази земя нищо не произвежда.
(втори вариант)
Един лош човек взема една лоша земя, която нищо не произвежда. Питам тогава: онази ценната земя, която много произвежда и онази, която нищо не произвежда, цената една и съща ли е? – Не. Декарът на едната може да е 20-25 хиляди, а на онази непроизводителната може – 100 лева декарът. Питате защо е така?
Защото тази земя нищо не произвежда.
към втори вариант >>
Тя, като проникне в човешките мозъци, ще прояви това, което по друг начин не може да се прояви.
(втори вариант)
Първо трябва да се образува една мислова централа. Централа, от която да се изпраща мисълта в света, тъй както светлината от Слънцето иде. Това е централа, която изпраща енергия до Земята. Така в света трябва да се изпраща човешката мисъл.
Тя, като проникне в човешките мозъци, ще прояви това, което по друг начин не може да се прояви.
Сега на духовните хора им липсва още едно. Те имат сила, силна мисъл нямат. Светските хора имат по-слаба воля, по-силна мисъл, следствие на това духовните хора сила имат, силна мисъл нямат. Ако те придобият и силна мисъл, Царството Божие ще дойде.
към втори вариант >>
Ние сме ценни в света дотолкоз, доколкото произвеждаме.
(втори вариант)
Ние сме ценни в света дотолкоз, доколкото произвеждаме.
Ти си ценен, доколкото ти произвеждаш. Твоята производителност после може да влезе във връзка с производителността на другите хора. Има един закон. Производителността на единия се съединява с производителността на другия. Те ги съединяват както малките рекички, които се движат в една посока.
към втори вариант >>
Сега на духовните хора им липсва още едно.
(втори вариант)
Първо трябва да се образува една мислова централа. Централа, от която да се изпраща мисълта в света, тъй както светлината от Слънцето иде. Това е централа, която изпраща енергия до Земята. Така в света трябва да се изпраща човешката мисъл. Тя, като проникне в човешките мозъци, ще прояви това, което по друг начин не може да се прояви.
Сега на духовните хора им липсва още едно.
Те имат сила, силна мисъл нямат. Светските хора имат по-слаба воля, по-силна мисъл, следствие на това духовните хора сила имат, силна мисъл нямат. Ако те придобият и силна мисъл, Царството Божие ще дойде.
към втори вариант >>
Ти си ценен, доколкото ти произвеждаш.
(втори вариант)
Ние сме ценни в света дотолкоз, доколкото произвеждаме.
Ти си ценен, доколкото ти произвеждаш.
Твоята производителност после може да влезе във връзка с производителността на другите хора. Има един закон. Производителността на единия се съединява с производителността на другия. Те ги съединяват както малките рекички, които се движат в една посока. Тия малките рекички се съединяват, образуват една голяма река.
към втори вариант >>
Те имат сила, силна мисъл нямат.
(втори вариант)
Централа, от която да се изпраща мисълта в света, тъй както светлината от Слънцето иде. Това е централа, която изпраща енергия до Земята. Така в света трябва да се изпраща човешката мисъл. Тя, като проникне в човешките мозъци, ще прояви това, което по друг начин не може да се прояви. Сега на духовните хора им липсва още едно.
Те имат сила, силна мисъл нямат.
Светските хора имат по-слаба воля, по-силна мисъл, следствие на това духовните хора сила имат, силна мисъл нямат. Ако те придобият и силна мисъл, Царството Божие ще дойде.
към втори вариант >>
Твоята производителност после може да влезе във връзка с производителността на другите хора.
(втори вариант)
Ние сме ценни в света дотолкоз, доколкото произвеждаме. Ти си ценен, доколкото ти произвеждаш.
Твоята производителност после може да влезе във връзка с производителността на другите хора.
Има един закон. Производителността на единия се съединява с производителността на другия. Те ги съединяват както малките рекички, които се движат в една посока. Тия малките рекички се съединяват, образуват една голяма река. Ако кажем, че мисълта е тази река.
към втори вариант >>
Светските хора имат по-слаба воля, по-силна мисъл, следствие на това духовните хора сила имат, силна мисъл нямат.
(втори вариант)
Това е централа, която изпраща енергия до Земята. Така в света трябва да се изпраща човешката мисъл. Тя, като проникне в човешките мозъци, ще прояви това, което по друг начин не може да се прояви. Сега на духовните хора им липсва още едно. Те имат сила, силна мисъл нямат.
Светските хора имат по-слаба воля, по-силна мисъл, следствие на това духовните хора сила имат, силна мисъл нямат.
Ако те придобият и силна мисъл, Царството Божие ще дойде.
към втори вариант >>
Има един закон.
(втори вариант)
Ние сме ценни в света дотолкоз, доколкото произвеждаме. Ти си ценен, доколкото ти произвеждаш. Твоята производителност после може да влезе във връзка с производителността на другите хора.
Има един закон.
Производителността на единия се съединява с производителността на другия. Те ги съединяват както малките рекички, които се движат в една посока. Тия малките рекички се съединяват, образуват една голяма река. Ако кажем, че мисълта е тази река. Тази, голямата река съединява хиляди малки рекички.
към втори вариант >>
Ако те придобият и силна мисъл, Царството Божие ще дойде.
(втори вариант)
Така в света трябва да се изпраща човешката мисъл. Тя, като проникне в човешките мозъци, ще прояви това, което по друг начин не може да се прояви. Сега на духовните хора им липсва още едно. Те имат сила, силна мисъл нямат. Светските хора имат по-слаба воля, по-силна мисъл, следствие на това духовните хора сила имат, силна мисъл нямат.
Ако те придобият и силна мисъл, Царството Божие ще дойде.
към втори вариант >>
Производителността на единия се съединява с производителността на другия.
(втори вариант)
Ние сме ценни в света дотолкоз, доколкото произвеждаме. Ти си ценен, доколкото ти произвеждаш. Твоята производителност после може да влезе във връзка с производителността на другите хора. Има един закон.
Производителността на единия се съединява с производителността на другия.
Те ги съединяват както малките рекички, които се движат в една посока. Тия малките рекички се съединяват, образуват една голяма река. Ако кажем, че мисълта е тази река. Тази, голямата река съединява хиляди малки рекички. Те са си вложили капитала в нея.
към втори вариант >>
Христос казва: Вам е дадено.
(втори вариант)
Христос казва: Вам е дадено.
На вас Отец благоволи да ви даде Царството. Едно ви трябва: Мисълта трябва да се тури. Новият закон на Любовта, Любовта не може да се прояви без онази велика и мощна мисъл. Когато мисълта е мощна, тогава Любовта може да се прояви. Когато мисълта не е мощна, Любовта не може да се прояви.
към втори вариант >>
Те ги съединяват както малките рекички, които се движат в една посока.
(втори вариант)
Ние сме ценни в света дотолкоз, доколкото произвеждаме. Ти си ценен, доколкото ти произвеждаш. Твоята производителност после може да влезе във връзка с производителността на другите хора. Има един закон. Производителността на единия се съединява с производителността на другия.
Те ги съединяват както малките рекички, които се движат в една посока.
Тия малките рекички се съединяват, образуват една голяма река. Ако кажем, че мисълта е тази река. Тази, голямата река съединява хиляди малки рекички. Те са си вложили капитала в нея. Тази голямата река нищо не е направила сама по себе си.
към втори вариант >>
На вас Отец благоволи да ви даде Царството.
(втори вариант)
Христос казва: Вам е дадено.
На вас Отец благоволи да ви даде Царството.
Едно ви трябва: Мисълта трябва да се тури. Новият закон на Любовта, Любовта не може да се прояви без онази велика и мощна мисъл. Когато мисълта е мощна, тогава Любовта може да се прояви. Когато мисълта не е мощна, Любовта не може да се прояви. Човешката мисъл в това отношение е свързана с Любовта.
към втори вариант >>
Тия малките рекички се съединяват, образуват една голяма река.
(втори вариант)
Ти си ценен, доколкото ти произвеждаш. Твоята производителност после може да влезе във връзка с производителността на другите хора. Има един закон. Производителността на единия се съединява с производителността на другия. Те ги съединяват както малките рекички, които се движат в една посока.
Тия малките рекички се съединяват, образуват една голяма река.
Ако кажем, че мисълта е тази река. Тази, голямата река съединява хиляди малки рекички. Те са си вложили капитала в нея. Тази голямата река нищо не е направила сама по себе си. Тя прави само това, че събира капитала на всичките тия.
към втори вариант >>
Едно ви трябва: Мисълта трябва да се тури.
(втори вариант)
Христос казва: Вам е дадено. На вас Отец благоволи да ви даде Царството.
Едно ви трябва: Мисълта трябва да се тури.
Новият закон на Любовта, Любовта не може да се прояви без онази велика и мощна мисъл. Когато мисълта е мощна, тогава Любовта може да се прояви. Когато мисълта не е мощна, Любовта не може да се прояви. Човешката мисъл в това отношение е свързана с Любовта. Любовта може да се прояви само когато мисълта е мощна.
към втори вариант >>
Ако кажем, че мисълта е тази река.
(втори вариант)
Твоята производителност после може да влезе във връзка с производителността на другите хора. Има един закон. Производителността на единия се съединява с производителността на другия. Те ги съединяват както малките рекички, които се движат в една посока. Тия малките рекички се съединяват, образуват една голяма река.
Ако кажем, че мисълта е тази река.
Тази, голямата река съединява хиляди малки рекички. Те са си вложили капитала в нея. Тази голямата река нищо не е направила сама по себе си. Тя прави само това, че събира капитала на всичките тия. Къде го носи?
към втори вариант >>
Новият закон на Любовта, Любовта не може да се прояви без онази велика и мощна мисъл.
(втори вариант)
Христос казва: Вам е дадено. На вас Отец благоволи да ви даде Царството. Едно ви трябва: Мисълта трябва да се тури.
Новият закон на Любовта, Любовта не може да се прояви без онази велика и мощна мисъл.
Когато мисълта е мощна, тогава Любовта може да се прояви. Когато мисълта не е мощна, Любовта не може да се прояви. Човешката мисъл в това отношение е свързана с Любовта. Любовта може да се прояви само когато мисълта е мощна. Сега всички трябва да станете господари на вашата мисъл, не господари, но проводници.
към втори вариант >>
Ще говоря върху новите положения в живота.
(втори вариант)
Ще говоря върху новите положения в живота.
Има стари положения, които не са научни. В отделните хора, те остават като карма. Кармата е обяснение на старите положения, неусвоените, неизвадена поука. Те образуват човешката карма или кармата на всеки индивид. Неговите страдания и неговите благувания зависят от тия стари положения, които са съдържали известни възможности и които човек не е използувал.
към втори вариант >>
Тази, голямата река съединява хиляди малки рекички.
(втори вариант)
Има един закон. Производителността на единия се съединява с производителността на другия. Те ги съединяват както малките рекички, които се движат в една посока. Тия малките рекички се съединяват, образуват една голяма река. Ако кажем, че мисълта е тази река.
Тази, голямата река съединява хиляди малки рекички.
Те са си вложили капитала в нея. Тази голямата река нищо не е направила сама по себе си. Тя прави само това, че събира капитала на всичките тия. Къде го носи? В голямото море, донася и изгуби се този капитал.
към втори вариант >>
Когато мисълта е мощна, тогава Любовта може да се прояви.
(втори вариант)
Христос казва: Вам е дадено. На вас Отец благоволи да ви даде Царството. Едно ви трябва: Мисълта трябва да се тури. Новият закон на Любовта, Любовта не може да се прояви без онази велика и мощна мисъл.
Когато мисълта е мощна, тогава Любовта може да се прояви.
Когато мисълта не е мощна, Любовта не може да се прояви. Човешката мисъл в това отношение е свързана с Любовта. Любовта може да се прояви само когато мисълта е мощна. Сега всички трябва да станете господари на вашата мисъл, не господари, но проводници. Когато дойде човешката мисъл, тя ще изчисти дъната, калта.
към втори вариант >>
Има стари положения, които не са научни.
(втори вариант)
Ще говоря върху новите положения в живота.
Има стари положения, които не са научни.
В отделните хора, те остават като карма. Кармата е обяснение на старите положения, неусвоените, неизвадена поука. Те образуват човешката карма или кармата на всеки индивид. Неговите страдания и неговите благувания зависят от тия стари положения, които са съдържали известни възможности и които човек не е използувал. Аз искам във вашия ум да остане една ясна представа, какво нещо е човекът.
към втори вариант >>
Те са си вложили капитала в нея.
(втори вариант)
Производителността на единия се съединява с производителността на другия. Те ги съединяват както малките рекички, които се движат в една посока. Тия малките рекички се съединяват, образуват една голяма река. Ако кажем, че мисълта е тази река. Тази, голямата река съединява хиляди малки рекички.
Те са си вложили капитала в нея.
Тази голямата река нищо не е направила сама по себе си. Тя прави само това, че събира капитала на всичките тия. Къде го носи? В голямото море, донася и изгуби се този капитал.
към втори вариант >>
Когато мисълта не е мощна, Любовта не може да се прояви.
(втори вариант)
Христос казва: Вам е дадено. На вас Отец благоволи да ви даде Царството. Едно ви трябва: Мисълта трябва да се тури. Новият закон на Любовта, Любовта не може да се прояви без онази велика и мощна мисъл. Когато мисълта е мощна, тогава Любовта може да се прояви.
Когато мисълта не е мощна, Любовта не може да се прояви.
Човешката мисъл в това отношение е свързана с Любовта. Любовта може да се прояви само когато мисълта е мощна. Сега всички трябва да станете господари на вашата мисъл, не господари, но проводници. Когато дойде човешката мисъл, тя ще изчисти дъната, калта. Дълго време трябва да тече, докато се избистри и когато се избистри, трябва да знаете, че е настанало Царството Божие.
към втори вариант >>
В отделните хора, те остават като карма.
(втори вариант)
Ще говоря върху новите положения в живота. Има стари положения, които не са научни.
В отделните хора, те остават като карма.
Кармата е обяснение на старите положения, неусвоените, неизвадена поука. Те образуват човешката карма или кармата на всеки индивид. Неговите страдания и неговите благувания зависят от тия стари положения, които са съдържали известни възможности и които човек не е използувал. Аз искам във вашия ум да остане една ясна представа, какво нещо е човекът. Казва някой : „Аз съм човек.“ Може да казва така, но човек е туй, което мисли.
към втори вариант >>
Тази голямата река нищо не е направила сама по себе си.
(втори вариант)
Те ги съединяват както малките рекички, които се движат в една посока. Тия малките рекички се съединяват, образуват една голяма река. Ако кажем, че мисълта е тази река. Тази, голямата река съединява хиляди малки рекички. Те са си вложили капитала в нея.
Тази голямата река нищо не е направила сама по себе си.
Тя прави само това, че събира капитала на всичките тия. Къде го носи? В голямото море, донася и изгуби се този капитал.
към втори вариант >>
Човешката мисъл в това отношение е свързана с Любовта.
(втори вариант)
На вас Отец благоволи да ви даде Царството. Едно ви трябва: Мисълта трябва да се тури. Новият закон на Любовта, Любовта не може да се прояви без онази велика и мощна мисъл. Когато мисълта е мощна, тогава Любовта може да се прояви. Когато мисълта не е мощна, Любовта не може да се прояви.
Човешката мисъл в това отношение е свързана с Любовта.
Любовта може да се прояви само когато мисълта е мощна. Сега всички трябва да станете господари на вашата мисъл, не господари, но проводници. Когато дойде човешката мисъл, тя ще изчисти дъната, калта. Дълго време трябва да тече, докато се избистри и когато се избистри, трябва да знаете, че е настанало Царството Божие. Сега водата, която тече, не е очистила дъното.
към втори вариант >>
Кармата е обяснение на старите положения, неусвоените, неизвадена поука.
(втори вариант)
Ще говоря върху новите положения в живота. Има стари положения, които не са научни. В отделните хора, те остават като карма.
Кармата е обяснение на старите положения, неусвоените, неизвадена поука.
Те образуват човешката карма или кармата на всеки индивид. Неговите страдания и неговите благувания зависят от тия стари положения, които са съдържали известни възможности и които човек не е използувал. Аз искам във вашия ум да остане една ясна представа, какво нещо е човекът. Казва някой : „Аз съм човек.“ Може да казва така, но човек е туй, което мисли. Трябва да се определи посоката на мисълта.
към втори вариант >>
Тя прави само това, че събира капитала на всичките тия.
(втори вариант)
Тия малките рекички се съединяват, образуват една голяма река. Ако кажем, че мисълта е тази река. Тази, голямата река съединява хиляди малки рекички. Те са си вложили капитала в нея. Тази голямата река нищо не е направила сама по себе си.
Тя прави само това, че събира капитала на всичките тия.
Къде го носи? В голямото море, донася и изгуби се този капитал.
към втори вариант >>
Любовта може да се прояви само когато мисълта е мощна.
(втори вариант)
Едно ви трябва: Мисълта трябва да се тури. Новият закон на Любовта, Любовта не може да се прояви без онази велика и мощна мисъл. Когато мисълта е мощна, тогава Любовта може да се прояви. Когато мисълта не е мощна, Любовта не може да се прояви. Човешката мисъл в това отношение е свързана с Любовта.
Любовта може да се прояви само когато мисълта е мощна.
Сега всички трябва да станете господари на вашата мисъл, не господари, но проводници. Когато дойде човешката мисъл, тя ще изчисти дъната, калта. Дълго време трябва да тече, докато се избистри и когато се избистри, трябва да знаете, че е настанало Царството Божие. Сега водата, която тече, не е очистила дъното. Много кал се е набрала на дъното.
към втори вариант >>
Те образуват човешката карма или кармата на всеки индивид.
(втори вариант)
Ще говоря върху новите положения в живота. Има стари положения, които не са научни. В отделните хора, те остават като карма. Кармата е обяснение на старите положения, неусвоените, неизвадена поука.
Те образуват човешката карма или кармата на всеки индивид.
Неговите страдания и неговите благувания зависят от тия стари положения, които са съдържали известни възможности и които човек не е използувал. Аз искам във вашия ум да остане една ясна представа, какво нещо е човекът. Казва някой : „Аз съм човек.“ Може да казва така, но човек е туй, което мисли. Трябва да се определи посоката на мисълта. Да мисли човек той трябва да има седем качества, които определят неговата мисъл.
към втори вариант >>
Къде го носи?
(втори вариант)
Ако кажем, че мисълта е тази река. Тази, голямата река съединява хиляди малки рекички. Те са си вложили капитала в нея. Тази голямата река нищо не е направила сама по себе си. Тя прави само това, че събира капитала на всичките тия.
Къде го носи?
В голямото море, донася и изгуби се този капитал.
към втори вариант >>
Сега всички трябва да станете господари на вашата мисъл, не господари, но проводници.
(втори вариант)
Новият закон на Любовта, Любовта не може да се прояви без онази велика и мощна мисъл. Когато мисълта е мощна, тогава Любовта може да се прояви. Когато мисълта не е мощна, Любовта не може да се прояви. Човешката мисъл в това отношение е свързана с Любовта. Любовта може да се прояви само когато мисълта е мощна.
Сега всички трябва да станете господари на вашата мисъл, не господари, но проводници.
Когато дойде човешката мисъл, тя ще изчисти дъната, калта. Дълго време трябва да тече, докато се избистри и когато се избистри, трябва да знаете, че е настанало Царството Божие. Сега водата, която тече, не е очистила дъното. Много кал се е набрала на дъното. Да знаете законът какъв е.
към втори вариант >>
Неговите страдания и неговите благувания зависят от тия стари положения, които са съдържали известни възможности и които човек не е използувал.
(втори вариант)
Ще говоря върху новите положения в живота. Има стари положения, които не са научни. В отделните хора, те остават като карма. Кармата е обяснение на старите положения, неусвоените, неизвадена поука. Те образуват човешката карма или кармата на всеки индивид.
Неговите страдания и неговите благувания зависят от тия стари положения, които са съдържали известни възможности и които човек не е използувал.
Аз искам във вашия ум да остане една ясна представа, какво нещо е човекът. Казва някой : „Аз съм човек.“ Може да казва така, но човек е туй, което мисли. Трябва да се определи посоката на мисълта. Да мисли човек той трябва да има седем качества, които определят неговата мисъл. Аз сега няма да говоря за тях.
към втори вариант >>
В голямото море, донася и изгуби се този капитал.
(втори вариант)
Тази, голямата река съединява хиляди малки рекички. Те са си вложили капитала в нея. Тази голямата река нищо не е направила сама по себе си. Тя прави само това, че събира капитала на всичките тия. Къде го носи?
В голямото море, донася и изгуби се този капитал.
към втори вариант >>
Когато дойде човешката мисъл, тя ще изчисти дъната, калта.
(втори вариант)
Когато мисълта е мощна, тогава Любовта може да се прояви. Когато мисълта не е мощна, Любовта не може да се прояви. Човешката мисъл в това отношение е свързана с Любовта. Любовта може да се прояви само когато мисълта е мощна. Сега всички трябва да станете господари на вашата мисъл, не господари, но проводници.
Когато дойде човешката мисъл, тя ще изчисти дъната, калта.
Дълго време трябва да тече, докато се избистри и когато се избистри, трябва да знаете, че е настанало Царството Божие. Сега водата, която тече, не е очистила дъното. Много кал се е набрала на дъното. Да знаете законът какъв е.
към втори вариант >>
Аз искам във вашия ум да остане една ясна представа, какво нещо е човекът.
(втори вариант)
Има стари положения, които не са научни. В отделните хора, те остават като карма. Кармата е обяснение на старите положения, неусвоените, неизвадена поука. Те образуват човешката карма или кармата на всеки индивид. Неговите страдания и неговите благувания зависят от тия стари положения, които са съдържали известни възможности и които човек не е използувал.
Аз искам във вашия ум да остане една ясна представа, какво нещо е човекът.
Казва някой : „Аз съм човек.“ Може да казва така, но човек е туй, което мисли. Трябва да се определи посоката на мисълта. Да мисли човек той трябва да има седем качества, които определят неговата мисъл. Аз сега няма да говоря за тях. Седем качества има, ако те не съществуват в човешкия ум, то човек не е човек, не се проявява.
към втори вариант >>
Сега ще минете от механическите работи към разумните работи.
(втори вариант)
Сега ще минете от механическите работи към разумните работи.
Тази река сама по себе си нищо не обяснява. За нас реката е важна дотолкоз, доколкото може да застане като обяснително средство за вътрешния живот. Човешката мисъл създава реката. Човешката мисъл създава водата. Човешката мисъл създава земята.
към втори вариант >>
Дълго време трябва да тече, докато се избистри и когато се избистри, трябва да знаете, че е настанало Царството Божие.
(втори вариант)
Когато мисълта не е мощна, Любовта не може да се прояви. Човешката мисъл в това отношение е свързана с Любовта. Любовта може да се прояви само когато мисълта е мощна. Сега всички трябва да станете господари на вашата мисъл, не господари, но проводници. Когато дойде човешката мисъл, тя ще изчисти дъната, калта.
Дълго време трябва да тече, докато се избистри и когато се избистри, трябва да знаете, че е настанало Царството Божие.
Сега водата, която тече, не е очистила дъното. Много кал се е набрала на дъното. Да знаете законът какъв е.
към втори вариант >>
Казва някой : „Аз съм човек.“ Може да казва така, но човек е туй, което мисли.
(втори вариант)
В отделните хора, те остават като карма. Кармата е обяснение на старите положения, неусвоените, неизвадена поука. Те образуват човешката карма или кармата на всеки индивид. Неговите страдания и неговите благувания зависят от тия стари положения, които са съдържали известни възможности и които човек не е използувал. Аз искам във вашия ум да остане една ясна представа, какво нещо е човекът.
Казва някой : „Аз съм човек.“ Може да казва така, но човек е туй, което мисли.
Трябва да се определи посоката на мисълта. Да мисли човек той трябва да има седем качества, които определят неговата мисъл. Аз сега няма да говоря за тях. Седем качества има, ако те не съществуват в човешкия ум, то човек не е човек, не се проявява.
към втори вариант >>
Тази река сама по себе си нищо не обяснява.
(втори вариант)
Сега ще минете от механическите работи към разумните работи.
Тази река сама по себе си нищо не обяснява.
За нас реката е важна дотолкоз, доколкото може да застане като обяснително средство за вътрешния живот. Човешката мисъл създава реката. Човешката мисъл създава водата. Човешката мисъл създава земята. Човешката мисъл създава планините.
към втори вариант >>
Сега водата, която тече, не е очистила дъното.
(втори вариант)
Човешката мисъл в това отношение е свързана с Любовта. Любовта може да се прояви само когато мисълта е мощна. Сега всички трябва да станете господари на вашата мисъл, не господари, но проводници. Когато дойде човешката мисъл, тя ще изчисти дъната, калта. Дълго време трябва да тече, докато се избистри и когато се избистри, трябва да знаете, че е настанало Царството Божие.
Сега водата, която тече, не е очистила дъното.
Много кал се е набрала на дъното. Да знаете законът какъв е.
към втори вариант >>
Трябва да се определи посоката на мисълта.
(втори вариант)
Кармата е обяснение на старите положения, неусвоените, неизвадена поука. Те образуват човешката карма или кармата на всеки индивид. Неговите страдания и неговите благувания зависят от тия стари положения, които са съдържали известни възможности и които човек не е използувал. Аз искам във вашия ум да остане една ясна представа, какво нещо е човекът. Казва някой : „Аз съм човек.“ Може да казва така, но човек е туй, което мисли.
Трябва да се определи посоката на мисълта.
Да мисли човек той трябва да има седем качества, които определят неговата мисъл. Аз сега няма да говоря за тях. Седем качества има, ако те не съществуват в човешкия ум, то човек не е човек, не се проявява.
към втори вариант >>
За нас реката е важна дотолкоз, доколкото може да застане като обяснително средство за вътрешния живот.
(втори вариант)
Сега ще минете от механическите работи към разумните работи. Тази река сама по себе си нищо не обяснява.
За нас реката е важна дотолкоз, доколкото може да застане като обяснително средство за вътрешния живот.
Човешката мисъл създава реката. Човешката мисъл създава водата. Човешката мисъл създава земята. Човешката мисъл създава планините. Не, че сегашния човек, но онзи първият човек, разумният човек, той е създал планините.
към втори вариант >>
Много кал се е набрала на дъното.
(втори вариант)
Любовта може да се прояви само когато мисълта е мощна. Сега всички трябва да станете господари на вашата мисъл, не господари, но проводници. Когато дойде човешката мисъл, тя ще изчисти дъната, калта. Дълго време трябва да тече, докато се избистри и когато се избистри, трябва да знаете, че е настанало Царството Божие. Сега водата, която тече, не е очистила дъното.
Много кал се е набрала на дъното.
Да знаете законът какъв е.
към втори вариант >>
Да мисли човек той трябва да има седем качества, които определят неговата мисъл.
(втори вариант)
Те образуват човешката карма или кармата на всеки индивид. Неговите страдания и неговите благувания зависят от тия стари положения, които са съдържали известни възможности и които човек не е използувал. Аз искам във вашия ум да остане една ясна представа, какво нещо е човекът. Казва някой : „Аз съм човек.“ Може да казва така, но човек е туй, което мисли. Трябва да се определи посоката на мисълта.
Да мисли човек той трябва да има седем качества, които определят неговата мисъл.
Аз сега няма да говоря за тях. Седем качества има, ако те не съществуват в човешкия ум, то човек не е човек, не се проявява.
към втори вариант >>
Човешката мисъл създава реката.
(втори вариант)
Сега ще минете от механическите работи към разумните работи. Тази река сама по себе си нищо не обяснява. За нас реката е важна дотолкоз, доколкото може да застане като обяснително средство за вътрешния живот.
Човешката мисъл създава реката.
Човешката мисъл създава водата. Човешката мисъл създава земята. Човешката мисъл създава планините. Не, че сегашния човек, но онзи първият човек, разумният човек, той е създал планините. Той имал цел, като създал планините.
към втори вариант >>
Да знаете законът какъв е.
(втори вариант)
Сега всички трябва да станете господари на вашата мисъл, не господари, но проводници. Когато дойде човешката мисъл, тя ще изчисти дъната, калта. Дълго време трябва да тече, докато се избистри и когато се избистри, трябва да знаете, че е настанало Царството Божие. Сега водата, която тече, не е очистила дъното. Много кал се е набрала на дъното.
Да знаете законът какъв е.
към втори вариант >>
Аз сега няма да говоря за тях.
(втори вариант)
Неговите страдания и неговите благувания зависят от тия стари положения, които са съдържали известни възможности и които човек не е използувал. Аз искам във вашия ум да остане една ясна представа, какво нещо е човекът. Казва някой : „Аз съм човек.“ Може да казва така, но човек е туй, което мисли. Трябва да се определи посоката на мисълта. Да мисли човек той трябва да има седем качества, които определят неговата мисъл.
Аз сега няма да говоря за тях.
Седем качества има, ако те не съществуват в човешкия ум, то човек не е човек, не се проявява.
към втори вариант >>
Човешката мисъл създава водата.
(втори вариант)
Сега ще минете от механическите работи към разумните работи. Тази река сама по себе си нищо не обяснява. За нас реката е важна дотолкоз, доколкото може да застане като обяснително средство за вътрешния живот. Човешката мисъл създава реката.
Човешката мисъл създава водата.
Човешката мисъл създава земята. Човешката мисъл създава планините. Не, че сегашния човек, но онзи първият човек, разумният човек, той е създал планините. Той имал цел, като създал планините. Той имал цел, като създал моретата, като създал реките.
към втори вариант >>
Една нова мисъл: Не мислете за миналото, мислете за настоящето.
(втори вариант)
Една нова мисъл: Не мислете за миналото, мислете за настоящето.
към втори вариант >>
Седем качества има, ако те не съществуват в човешкия ум, то човек не е човек, не се проявява.
(втори вариант)
Аз искам във вашия ум да остане една ясна представа, какво нещо е човекът. Казва някой : „Аз съм човек.“ Може да казва така, но човек е туй, което мисли. Трябва да се определи посоката на мисълта. Да мисли човек той трябва да има седем качества, които определят неговата мисъл. Аз сега няма да говоря за тях.
Седем качества има, ако те не съществуват в човешкия ум, то човек не е човек, не се проявява.
към втори вариант >>
Човешката мисъл създава земята.
(втори вариант)
Сега ще минете от механическите работи към разумните работи. Тази река сама по себе си нищо не обяснява. За нас реката е важна дотолкоз, доколкото може да застане като обяснително средство за вътрешния живот. Човешката мисъл създава реката. Човешката мисъл създава водата.
Човешката мисъл създава земята.
Човешката мисъл създава планините. Не, че сегашния човек, но онзи първият човек, разумният човек, той е създал планините. Той имал цел, като създал планините. Той имал цел, като създал моретата, като създал реките.
към втори вариант >>
Следователно може да липсват не седемте качества, може да липсват някога няколко, но достатъчно е да липсват няколко качества, за да се създадат ред страдания в живота.
(втори вариант)
Следователно може да липсват не седемте качества, може да липсват някога няколко, но достатъчно е да липсват няколко качества, за да се създадат ред страдания в живота.
Ред нещастия в живота. Човек може да пита защо се е случило това страдание. Може да се обясни, и разумно може да се обясни. Тъй, както сега ги обясняват, то не е обяснение, те създават по-големи противоречия. Новите положения, това са нови възможности, които идат в света, които трябва да се използуват.
към втори вариант >>
Човешката мисъл създава планините.
(втори вариант)
Тази река сама по себе си нищо не обяснява. За нас реката е важна дотолкоз, доколкото може да застане като обяснително средство за вътрешния живот. Човешката мисъл създава реката. Човешката мисъл създава водата. Човешката мисъл създава земята.
Човешката мисъл създава планините.
Не, че сегашния човек, но онзи първият човек, разумният човек, той е създал планините. Той имал цел, като създал планините. Той имал цел, като създал моретата, като създал реките.
към втори вариант >>
Ред нещастия в живота.
(втори вариант)
Следователно може да липсват не седемте качества, може да липсват някога няколко, но достатъчно е да липсват няколко качества, за да се създадат ред страдания в живота.
Ред нещастия в живота.
Човек може да пита защо се е случило това страдание. Може да се обясни, и разумно може да се обясни. Тъй, както сега ги обясняват, то не е обяснение, те създават по-големи противоречия. Новите положения, това са нови възможности, които идат в света, които трябва да се използуват. Има една опасност, че щом дойдете в новите положения, вие се стараете пак към старите, казвате: „Как живеем?
към втори вариант >>
Не, че сегашния човек, но онзи първият човек, разумният човек, той е създал планините.
(втори вариант)
За нас реката е важна дотолкоз, доколкото може да застане като обяснително средство за вътрешния живот. Човешката мисъл създава реката. Човешката мисъл създава водата. Човешката мисъл създава земята. Човешката мисъл създава планините.
Не, че сегашния човек, но онзи първият човек, разумният човек, той е създал планините.
Той имал цел, като създал планините. Той имал цел, като създал моретата, като създал реките.
към втори вариант >>
Човек може да пита защо се е случило това страдание.
(втори вариант)
Следователно може да липсват не седемте качества, може да липсват някога няколко, но достатъчно е да липсват няколко качества, за да се създадат ред страдания в живота. Ред нещастия в живота.
Човек може да пита защо се е случило това страдание.
Може да се обясни, и разумно може да се обясни. Тъй, както сега ги обясняват, то не е обяснение, те създават по-големи противоречия. Новите положения, това са нови възможности, които идат в света, които трябва да се използуват. Има една опасност, че щом дойдете в новите положения, вие се стараете пак към старите, казвате: „Как живеем? “ Ще живеете пак по същия начин.
към втори вариант >>
Той имал цел, като създал планините.
(втори вариант)
Човешката мисъл създава реката. Човешката мисъл създава водата. Човешката мисъл създава земята. Човешката мисъл създава планините. Не, че сегашния човек, но онзи първият човек, разумният човек, той е създал планините.
Той имал цел, като създал планините.
Той имал цел, като създал моретата, като създал реките.
към втори вариант >>
Може да се обясни, и разумно може да се обясни.
(втори вариант)
Следователно може да липсват не седемте качества, може да липсват някога няколко, но достатъчно е да липсват няколко качества, за да се създадат ред страдания в живота. Ред нещастия в живота. Човек може да пита защо се е случило това страдание.
Може да се обясни, и разумно може да се обясни.
Тъй, както сега ги обясняват, то не е обяснение, те създават по-големи противоречия. Новите положения, това са нови възможности, които идат в света, които трябва да се използуват. Има една опасност, че щом дойдете в новите положения, вие се стараете пак към старите, казвате: „Как живеем? “ Ще живеете пак по същия начин. Новите положения изискват съвсем друго.
към втори вариант >>
Той имал цел, като създал моретата, като създал реките.
(втори вариант)
Човешката мисъл създава водата. Човешката мисъл създава земята. Човешката мисъл създава планините. Не, че сегашния човек, но онзи първият човек, разумният човек, той е създал планините. Той имал цел, като създал планините.
Той имал цел, като създал моретата, като създал реките.
към втори вариант >>
Тъй, както сега ги обясняват, то не е обяснение, те създават по-големи противоречия.
(втори вариант)
Следователно може да липсват не седемте качества, може да липсват някога няколко, но достатъчно е да липсват няколко качества, за да се създадат ред страдания в живота. Ред нещастия в живота. Човек може да пита защо се е случило това страдание. Може да се обясни, и разумно може да се обясни.
Тъй, както сега ги обясняват, то не е обяснение, те създават по-големи противоречия.
Новите положения, това са нови възможности, които идат в света, които трябва да се използуват. Има една опасност, че щом дойдете в новите положения, вие се стараете пак към старите, казвате: „Как живеем? “ Ще живеете пак по същия начин. Новите положения изискват съвсем друго. Ако ще повтаряте старата история, то е пак... не е нова история[1].
към втори вариант >>
Ние сега не разбираме.
(втори вариант)
Ние сега не разбираме.
Ние се спираме върху закона: Който има повече от тази земя, ние делим земята. Не е лошо, че делим, но в природата има един закон турен. Но всичките хора не са лакоми еднакво. Някой казва: „Във всичките хора няма еднаква лакомия.“ Да ви приведа един пример. Турете една крина на една кокошка, тя ще се качи на крината отгоре, после ще започне да къшка и ще изкъшка житото навън.
към втори вариант >>
Новите положения, това са нови възможности, които идат в света, които трябва да се използуват.
(втори вариант)
Следователно може да липсват не седемте качества, може да липсват някога няколко, но достатъчно е да липсват няколко качества, за да се създадат ред страдания в живота. Ред нещастия в живота. Човек може да пита защо се е случило това страдание. Може да се обясни, и разумно може да се обясни. Тъй, както сега ги обясняват, то не е обяснение, те създават по-големи противоречия.
Новите положения, това са нови възможности, които идат в света, които трябва да се използуват.
Има една опасност, че щом дойдете в новите положения, вие се стараете пак към старите, казвате: „Как живеем? “ Ще живеете пак по същия начин. Новите положения изискват съвсем друго. Ако ще повтаряте старата история, то е пак... не е нова история[1]. Ще напишеш същата история.
към втори вариант >>
Ние се спираме върху закона: Който има повече от тази земя, ние делим земята.
(втори вариант)
Ние сега не разбираме.
Ние се спираме върху закона: Който има повече от тази земя, ние делим земята.
Не е лошо, че делим, но в природата има един закон турен. Но всичките хора не са лакоми еднакво. Някой казва: „Във всичките хора няма еднаква лакомия.“ Да ви приведа един пример. Турете една крина на една кокошка, тя ще се качи на крината отгоре, после ще започне да къшка и ще изкъшка житото навън. Вие ще кажете, че кокошката е щедра.
към втори вариант >>
Има една опасност, че щом дойдете в новите положения, вие се стараете пак към старите, казвате: „Как живеем?
(втори вариант)
Ред нещастия в живота. Човек може да пита защо се е случило това страдание. Може да се обясни, и разумно може да се обясни. Тъй, както сега ги обясняват, то не е обяснение, те създават по-големи противоречия. Новите положения, това са нови възможности, които идат в света, които трябва да се използуват.
Има една опасност, че щом дойдете в новите положения, вие се стараете пак към старите, казвате: „Как живеем?
“ Ще живеете пак по същия начин. Новите положения изискват съвсем друго. Ако ще повтаряте старата история, то е пак... не е нова история[1]. Ще напишеш същата история. Да имаш едно нещо седем пъти и сто пъти, прогрес няма.
към втори вариант >>
Не е лошо, че делим, но в природата има един закон турен.
(втори вариант)
Ние сега не разбираме. Ние се спираме върху закона: Който има повече от тази земя, ние делим земята.
Не е лошо, че делим, но в природата има един закон турен.
Но всичките хора не са лакоми еднакво. Някой казва: „Във всичките хора няма еднаква лакомия.“ Да ви приведа един пример. Турете една крина на една кокошка, тя ще се качи на крината отгоре, после ще започне да къшка и ще изкъшка житото навън. Вие ще кажете, че кокошката е щедра. Ни най-малко не е щедра.
към втори вариант >>
“ Ще живеете пак по същия начин.
(втори вариант)
Човек може да пита защо се е случило това страдание. Може да се обясни, и разумно може да се обясни. Тъй, както сега ги обясняват, то не е обяснение, те създават по-големи противоречия. Новите положения, това са нови възможности, които идат в света, които трябва да се използуват. Има една опасност, че щом дойдете в новите положения, вие се стараете пак към старите, казвате: „Как живеем?
“ Ще живеете пак по същия начин.
Новите положения изискват съвсем друго. Ако ще повтаряте старата история, то е пак... не е нова история[1]. Ще напишеш същата история. Да имаш едно нещо седем пъти и сто пъти, прогрес няма.
към втори вариант >>
Но всичките хора не са лакоми еднакво.
(втори вариант)
Ние сега не разбираме. Ние се спираме върху закона: Който има повече от тази земя, ние делим земята. Не е лошо, че делим, но в природата има един закон турен.
Но всичките хора не са лакоми еднакво.
Някой казва: „Във всичките хора няма еднаква лакомия.“ Да ви приведа един пример. Турете една крина на една кокошка, тя ще се качи на крината отгоре, после ще започне да къшка и ще изкъшка житото навън. Вие ще кажете, че кокошката е щедра. Ни най-малко не е щедра. Кокошката не мисли за утрешния ден.
към втори вариант >>
Новите положения изискват съвсем друго.
(втори вариант)
Може да се обясни, и разумно може да се обясни. Тъй, както сега ги обясняват, то не е обяснение, те създават по-големи противоречия. Новите положения, това са нови възможности, които идат в света, които трябва да се използуват. Има една опасност, че щом дойдете в новите положения, вие се стараете пак към старите, казвате: „Как живеем? “ Ще живеете пак по същия начин.
Новите положения изискват съвсем друго.
Ако ще повтаряте старата история, то е пак... не е нова история[1]. Ще напишеш същата история. Да имаш едно нещо седем пъти и сто пъти, прогрес няма.
към втори вариант >>
Някой казва: „Във всичките хора няма еднаква лакомия.“ Да ви приведа един пример.
(втори вариант)
Ние сега не разбираме. Ние се спираме върху закона: Който има повече от тази земя, ние делим земята. Не е лошо, че делим, но в природата има един закон турен. Но всичките хора не са лакоми еднакво.
Някой казва: „Във всичките хора няма еднаква лакомия.“ Да ви приведа един пример.
Турете една крина на една кокошка, тя ще се качи на крината отгоре, после ще започне да къшка и ще изкъшка житото навън. Вие ще кажете, че кокошката е щедра. Ни най-малко не е щедра. Кокошката не мисли за утрешния ден. Тя казва като турчина: „Аллах керим.“[3] Ако остане вие да дадете 15-20 или 100 зърна на катерицата, след като изяде няколко, другите тя ще ги скъта за утрешния ден.
към втори вариант >>
Ако ще повтаряте старата история, то е пак... не е нова история[1].
(втори вариант)
Тъй, както сега ги обясняват, то не е обяснение, те създават по-големи противоречия. Новите положения, това са нови възможности, които идат в света, които трябва да се използуват. Има една опасност, че щом дойдете в новите положения, вие се стараете пак към старите, казвате: „Как живеем? “ Ще живеете пак по същия начин. Новите положения изискват съвсем друго.
Ако ще повтаряте старата история, то е пак... не е нова история[1].
Ще напишеш същата история. Да имаш едно нещо седем пъти и сто пъти, прогрес няма.
към втори вариант >>
Турете една крина на една кокошка, тя ще се качи на крината отгоре, после ще започне да къшка и ще изкъшка житото навън.
(втори вариант)
Ние сега не разбираме. Ние се спираме върху закона: Който има повече от тази земя, ние делим земята. Не е лошо, че делим, но в природата има един закон турен. Но всичките хора не са лакоми еднакво. Някой казва: „Във всичките хора няма еднаква лакомия.“ Да ви приведа един пример.
Турете една крина на една кокошка, тя ще се качи на крината отгоре, после ще започне да къшка и ще изкъшка житото навън.
Вие ще кажете, че кокошката е щедра. Ни най-малко не е щедра. Кокошката не мисли за утрешния ден. Тя казва като турчина: „Аллах керим.“[3] Ако остане вие да дадете 15-20 или 100 зърна на катерицата, след като изяде няколко, другите тя ще ги скъта за утрешния ден. Катерицата мисли за утрешния ден, а кокошката не мисли.
към втори вариант >>
Ще напишеш същата история.
(втори вариант)
Новите положения, това са нови възможности, които идат в света, които трябва да се използуват. Има една опасност, че щом дойдете в новите положения, вие се стараете пак към старите, казвате: „Как живеем? “ Ще живеете пак по същия начин. Новите положения изискват съвсем друго. Ако ще повтаряте старата история, то е пак... не е нова история[1].
Ще напишеш същата история.
Да имаш едно нещо седем пъти и сто пъти, прогрес няма.
към втори вариант >>
Вие ще кажете, че кокошката е щедра.
(втори вариант)
Ние се спираме върху закона: Който има повече от тази земя, ние делим земята. Не е лошо, че делим, но в природата има един закон турен. Но всичките хора не са лакоми еднакво. Някой казва: „Във всичките хора няма еднаква лакомия.“ Да ви приведа един пример. Турете една крина на една кокошка, тя ще се качи на крината отгоре, после ще започне да къшка и ще изкъшка житото навън.
Вие ще кажете, че кокошката е щедра.
Ни най-малко не е щедра. Кокошката не мисли за утрешния ден. Тя казва като турчина: „Аллах керим.“[3] Ако остане вие да дадете 15-20 или 100 зърна на катерицата, след като изяде няколко, другите тя ще ги скъта за утрешния ден. Катерицата мисли за утрешния ден, а кокошката не мисли. Някой хора като катерицата мислят, само че много големи катерици са станали.
към втори вариант >>
Да имаш едно нещо седем пъти и сто пъти, прогрес няма.
(втори вариант)
Има една опасност, че щом дойдете в новите положения, вие се стараете пак към старите, казвате: „Как живеем? “ Ще живеете пак по същия начин. Новите положения изискват съвсем друго. Ако ще повтаряте старата история, то е пак... не е нова история[1]. Ще напишеш същата история.
Да имаш едно нещо седем пъти и сто пъти, прогрес няма.
към втори вариант >>
Ни най-малко не е щедра.
(втори вариант)
Не е лошо, че делим, но в природата има един закон турен. Но всичките хора не са лакоми еднакво. Някой казва: „Във всичките хора няма еднаква лакомия.“ Да ви приведа един пример. Турете една крина на една кокошка, тя ще се качи на крината отгоре, после ще започне да къшка и ще изкъшка житото навън. Вие ще кажете, че кокошката е щедра.
Ни най-малко не е щедра.
Кокошката не мисли за утрешния ден. Тя казва като турчина: „Аллах керим.“[3] Ако остане вие да дадете 15-20 или 100 зърна на катерицата, след като изяде няколко, другите тя ще ги скъта за утрешния ден. Катерицата мисли за утрешния ден, а кокошката не мисли. Някой хора като катерицата мислят, само че много големи катерици са станали. Един банкерин е една катерица, а един бедняк е една кокошка.
към втори вариант >>
Запример едно изречение може да го пишете, да напишете буквата „А“ веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти.
(втори вариант)
Запример едно изречение може да го пишете, да напишете буквата „А“ веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти.
Може да я научите да я пишете много хубаво, но ще дойдете до едно положение, трябва да минете. „А“-то в български, ако искате да знаете, е човек застанал на краката си, готов да тръгне на някъде. Това е „А“-то. Запример „аз“ е малко произволно, да ви обясня съвпаденията. „З“-то в дадения случай е отворен кръг, разтворено семе, пуснато в земята, разчупва се и от тази страна излиза един кълн.
към втори вариант >>
Кокошката не мисли за утрешния ден.
(втори вариант)
Но всичките хора не са лакоми еднакво. Някой казва: „Във всичките хора няма еднаква лакомия.“ Да ви приведа един пример. Турете една крина на една кокошка, тя ще се качи на крината отгоре, после ще започне да къшка и ще изкъшка житото навън. Вие ще кажете, че кокошката е щедра. Ни най-малко не е щедра.
Кокошката не мисли за утрешния ден.
Тя казва като турчина: „Аллах керим.“[3] Ако остане вие да дадете 15-20 или 100 зърна на катерицата, след като изяде няколко, другите тя ще ги скъта за утрешния ден. Катерицата мисли за утрешния ден, а кокошката не мисли. Някой хора като катерицата мислят, само че много големи катерици са станали. Един банкерин е една катерица, а един бедняк е една кокошка. Той рови, когато имал хубавите условия.
към втори вариант >>
Може да я научите да я пишете много хубаво, но ще дойдете до едно положение, трябва да минете.
(втори вариант)
Запример едно изречение може да го пишете, да напишете буквата „А“ веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти.
Може да я научите да я пишете много хубаво, но ще дойдете до едно положение, трябва да минете.
„А“-то в български, ако искате да знаете, е човек застанал на краката си, готов да тръгне на някъде. Това е „А“-то. Запример „аз“ е малко произволно, да ви обясня съвпаденията. „З“-то в дадения случай е отворен кръг, разтворено семе, пуснато в земята, разчупва се и от тази страна излиза един кълн. И тогава имаме котва или ченгел[2], с който може да се извади нещо.
към втори вариант >>
Тя казва като турчина: „Аллах керим.“[3] Ако остане вие да дадете 15-20 или 100 зърна на катерицата, след като изяде няколко, другите тя ще ги скъта за утрешния ден.
(втори вариант)
Някой казва: „Във всичките хора няма еднаква лакомия.“ Да ви приведа един пример. Турете една крина на една кокошка, тя ще се качи на крината отгоре, после ще започне да къшка и ще изкъшка житото навън. Вие ще кажете, че кокошката е щедра. Ни най-малко не е щедра. Кокошката не мисли за утрешния ден.
Тя казва като турчина: „Аллах керим.“[3] Ако остане вие да дадете 15-20 или 100 зърна на катерицата, след като изяде няколко, другите тя ще ги скъта за утрешния ден.
Катерицата мисли за утрешния ден, а кокошката не мисли. Някой хора като катерицата мислят, само че много големи катерици са станали. Един банкерин е една катерица, а един бедняк е една кокошка. Той рови, когато имал хубавите условия. Кокошката казва: „Пак ще дойде.“ Богатите условия само веднъж идат.
към втори вариант >>
„А“-то в български, ако искате да знаете, е човек застанал на краката си, готов да тръгне на някъде.
(втори вариант)
Запример едно изречение може да го пишете, да напишете буквата „А“ веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти. Може да я научите да я пишете много хубаво, но ще дойдете до едно положение, трябва да минете.
„А“-то в български, ако искате да знаете, е човек застанал на краката си, готов да тръгне на някъде.
Това е „А“-то. Запример „аз“ е малко произволно, да ви обясня съвпаденията. „З“-то в дадения случай е отворен кръг, разтворено семе, пуснато в земята, разчупва се и от тази страна излиза един кълн. И тогава имаме котва или ченгел[2], с който може да се извади нещо. Първата буква „а“ е почти същия знак като „З“, половината от кръга.. Ченгелчето е посоката вече.
към втори вариант >>
Катерицата мисли за утрешния ден, а кокошката не мисли.
(втори вариант)
Турете една крина на една кокошка, тя ще се качи на крината отгоре, после ще започне да къшка и ще изкъшка житото навън. Вие ще кажете, че кокошката е щедра. Ни най-малко не е щедра. Кокошката не мисли за утрешния ден. Тя казва като турчина: „Аллах керим.“[3] Ако остане вие да дадете 15-20 или 100 зърна на катерицата, след като изяде няколко, другите тя ще ги скъта за утрешния ден.
Катерицата мисли за утрешния ден, а кокошката не мисли.
Някой хора като катерицата мислят, само че много големи катерици са станали. Един банкерин е една катерица, а един бедняк е една кокошка. Той рови, когато имал хубавите условия. Кокошката казва: „Пак ще дойде.“ Богатите условия само веднъж идат. Кокошката, като се качи на някое купище жито, като са го овършали, и там рови.
към втори вариант >>
Това е „А“-то.
(втори вариант)
Запример едно изречение може да го пишете, да напишете буквата „А“ веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти. Може да я научите да я пишете много хубаво, но ще дойдете до едно положение, трябва да минете. „А“-то в български, ако искате да знаете, е човек застанал на краката си, готов да тръгне на някъде.
Това е „А“-то.
Запример „аз“ е малко произволно, да ви обясня съвпаденията. „З“-то в дадения случай е отворен кръг, разтворено семе, пуснато в земята, разчупва се и от тази страна излиза един кълн. И тогава имаме котва или ченгел[2], с който може да се извади нещо. Първата буква „а“ е почти същия знак като „З“, половината от кръга.. Ченгелчето е посоката вече. Кръгът е затворен отзад, има нещо, което човек взел със себе си и го носи.
към втори вариант >>
Някой хора като катерицата мислят, само че много големи катерици са станали.
(втори вариант)
Вие ще кажете, че кокошката е щедра. Ни най-малко не е щедра. Кокошката не мисли за утрешния ден. Тя казва като турчина: „Аллах керим.“[3] Ако остане вие да дадете 15-20 или 100 зърна на катерицата, след като изяде няколко, другите тя ще ги скъта за утрешния ден. Катерицата мисли за утрешния ден, а кокошката не мисли.
Някой хора като катерицата мислят, само че много големи катерици са станали.
Един банкерин е една катерица, а един бедняк е една кокошка. Той рови, когато имал хубавите условия. Кокошката казва: „Пак ще дойде.“ Богатите условия само веднъж идат. Кокошката, като се качи на някое купище жито, като са го овършали, и там рови. Кокошката ще се качи на купа и пак ще рови.
към втори вариант >>
Запример „аз“ е малко произволно, да ви обясня съвпаденията.
(втори вариант)
Запример едно изречение може да го пишете, да напишете буквата „А“ веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти. Може да я научите да я пишете много хубаво, но ще дойдете до едно положение, трябва да минете. „А“-то в български, ако искате да знаете, е човек застанал на краката си, готов да тръгне на някъде. Това е „А“-то.
Запример „аз“ е малко произволно, да ви обясня съвпаденията.
„З“-то в дадения случай е отворен кръг, разтворено семе, пуснато в земята, разчупва се и от тази страна излиза един кълн. И тогава имаме котва или ченгел[2], с който може да се извади нещо. Първата буква „а“ е почти същия знак като „З“, половината от кръга.. Ченгелчето е посоката вече. Кръгът е затворен отзад, има нещо, което човек взел със себе си и го носи. Ченгелчето на „а“ е посоката на движението на човека.
към втори вариант >>
Един банкерин е една катерица, а един бедняк е една кокошка.
(втори вариант)
Ни най-малко не е щедра. Кокошката не мисли за утрешния ден. Тя казва като турчина: „Аллах керим.“[3] Ако остане вие да дадете 15-20 или 100 зърна на катерицата, след като изяде няколко, другите тя ще ги скъта за утрешния ден. Катерицата мисли за утрешния ден, а кокошката не мисли. Някой хора като катерицата мислят, само че много големи катерици са станали.
Един банкерин е една катерица, а един бедняк е една кокошка.
Той рови, когато имал хубавите условия. Кокошката казва: „Пак ще дойде.“ Богатите условия само веднъж идат. Кокошката, като се качи на някое купище жито, като са го овършали, и там рови. Кокошката ще се качи на купа и пак ще рови.
към втори вариант >>
„З“-то в дадения случай е отворен кръг, разтворено семе, пуснато в земята, разчупва се и от тази страна излиза един кълн.
(втори вариант)
Запример едно изречение може да го пишете, да напишете буквата „А“ веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти. Може да я научите да я пишете много хубаво, но ще дойдете до едно положение, трябва да минете. „А“-то в български, ако искате да знаете, е човек застанал на краката си, готов да тръгне на някъде. Това е „А“-то. Запример „аз“ е малко произволно, да ви обясня съвпаденията.
„З“-то в дадения случай е отворен кръг, разтворено семе, пуснато в земята, разчупва се и от тази страна излиза един кълн.
И тогава имаме котва или ченгел[2], с който може да се извади нещо. Първата буква „а“ е почти същия знак като „З“, половината от кръга.. Ченгелчето е посоката вече. Кръгът е затворен отзад, има нещо, което човек взел със себе си и го носи. Ченгелчето на „а“ е посоката на движението на човека. Ти не може да бъдеш „аз“, ако нямаш посока.
към втори вариант >>
Той рови, когато имал хубавите условия.
(втори вариант)
Кокошката не мисли за утрешния ден. Тя казва като турчина: „Аллах керим.“[3] Ако остане вие да дадете 15-20 или 100 зърна на катерицата, след като изяде няколко, другите тя ще ги скъта за утрешния ден. Катерицата мисли за утрешния ден, а кокошката не мисли. Някой хора като катерицата мислят, само че много големи катерици са станали. Един банкерин е една катерица, а един бедняк е една кокошка.
Той рови, когато имал хубавите условия.
Кокошката казва: „Пак ще дойде.“ Богатите условия само веднъж идат. Кокошката, като се качи на някое купище жито, като са го овършали, и там рови. Кокошката ще се качи на купа и пак ще рови.
към втори вариант >>
И тогава имаме котва или ченгел[2], с който може да се извади нещо.
(втори вариант)
Може да я научите да я пишете много хубаво, но ще дойдете до едно положение, трябва да минете. „А“-то в български, ако искате да знаете, е човек застанал на краката си, готов да тръгне на някъде. Това е „А“-то. Запример „аз“ е малко произволно, да ви обясня съвпаденията. „З“-то в дадения случай е отворен кръг, разтворено семе, пуснато в земята, разчупва се и от тази страна излиза един кълн.
И тогава имаме котва или ченгел[2], с който може да се извади нещо.
Първата буква „а“ е почти същия знак като „З“, половината от кръга.. Ченгелчето е посоката вече. Кръгът е затворен отзад, има нещо, което човек взел със себе си и го носи. Ченгелчето на „а“ е посоката на движението на човека. Ти не може да бъдеш „аз“, ако нямаш посока. Казваш: „Аз.“ Ти определяш посоката на живота.
към втори вариант >>
Кокошката казва: „Пак ще дойде.“ Богатите условия само веднъж идат.
(втори вариант)
Тя казва като турчина: „Аллах керим.“[3] Ако остане вие да дадете 15-20 или 100 зърна на катерицата, след като изяде няколко, другите тя ще ги скъта за утрешния ден. Катерицата мисли за утрешния ден, а кокошката не мисли. Някой хора като катерицата мислят, само че много големи катерици са станали. Един банкерин е една катерица, а един бедняк е една кокошка. Той рови, когато имал хубавите условия.
Кокошката казва: „Пак ще дойде.“ Богатите условия само веднъж идат.
Кокошката, като се качи на някое купище жито, като са го овършали, и там рови. Кокошката ще се качи на купа и пак ще рови.
към втори вариант >>
Първата буква „а“ е почти същия знак като „З“, половината от кръга.. Ченгелчето е посоката вече.
(втори вариант)
„А“-то в български, ако искате да знаете, е човек застанал на краката си, готов да тръгне на някъде. Това е „А“-то. Запример „аз“ е малко произволно, да ви обясня съвпаденията. „З“-то в дадения случай е отворен кръг, разтворено семе, пуснато в земята, разчупва се и от тази страна излиза един кълн. И тогава имаме котва или ченгел[2], с който може да се извади нещо.
Първата буква „а“ е почти същия знак като „З“, половината от кръга.. Ченгелчето е посоката вече.
Кръгът е затворен отзад, има нещо, което човек взел със себе си и го носи. Ченгелчето на „а“ е посоката на движението на човека. Ти не може да бъдеш „аз“, ако нямаш посока. Казваш: „Аз.“ Ти определяш посоката на живота. Всеки човек, който има определена посока, той има аз.
към втори вариант >>
Кокошката, като се качи на някое купище жито, като са го овършали, и там рови.
(втори вариант)
Катерицата мисли за утрешния ден, а кокошката не мисли. Някой хора като катерицата мислят, само че много големи катерици са станали. Един банкерин е една катерица, а един бедняк е една кокошка. Той рови, когато имал хубавите условия. Кокошката казва: „Пак ще дойде.“ Богатите условия само веднъж идат.
Кокошката, като се качи на някое купище жито, като са го овършали, и там рови.
Кокошката ще се качи на купа и пак ще рови.
към втори вариант >>
Кръгът е затворен отзад, има нещо, което човек взел със себе си и го носи.
(втори вариант)
Това е „А“-то. Запример „аз“ е малко произволно, да ви обясня съвпаденията. „З“-то в дадения случай е отворен кръг, разтворено семе, пуснато в земята, разчупва се и от тази страна излиза един кълн. И тогава имаме котва или ченгел[2], с който може да се извади нещо. Първата буква „а“ е почти същия знак като „З“, половината от кръга.. Ченгелчето е посоката вече.
Кръгът е затворен отзад, има нещо, което човек взел със себе си и го носи.
Ченгелчето на „а“ е посоката на движението на човека. Ти не може да бъдеш „аз“, ако нямаш посока. Казваш: „Аз.“ Ти определяш посоката на живота. Всеки човек, който има определена посока, той има аз. Животните нямат аз, защото нямат посока.
към втори вариант >>
Кокошката ще се качи на купа и пак ще рови.
(втори вариант)
Някой хора като катерицата мислят, само че много големи катерици са станали. Един банкерин е една катерица, а един бедняк е една кокошка. Той рови, когато имал хубавите условия. Кокошката казва: „Пак ще дойде.“ Богатите условия само веднъж идат. Кокошката, като се качи на някое купище жито, като са го овършали, и там рови.
Кокошката ще се качи на купа и пак ще рови.
към втори вариант >>
Ченгелчето на „а“ е посоката на движението на човека.
(втори вариант)
Запример „аз“ е малко произволно, да ви обясня съвпаденията. „З“-то в дадения случай е отворен кръг, разтворено семе, пуснато в земята, разчупва се и от тази страна излиза един кълн. И тогава имаме котва или ченгел[2], с който може да се извади нещо. Първата буква „а“ е почти същия знак като „З“, половината от кръга.. Ченгелчето е посоката вече. Кръгът е затворен отзад, има нещо, което човек взел със себе си и го носи.
Ченгелчето на „а“ е посоката на движението на човека.
Ти не може да бъдеш „аз“, ако нямаш посока. Казваш: „Аз.“ Ти определяш посоката на живота. Всеки човек, който има определена посока, той има аз. Животните нямат аз, защото нямат посока. Едно животно защо пасе?
към втори вариант >>
В човека има едно чувство, едно получувство или полуспособност.
(втори вариант)
В човека има едно чувство, едно получувство или полуспособност.
Туй, което човек е придобил, да го спести някъде. Някой път туй чувство може да стане анормално. Следователно от тази анормалност се ражда кражбата. Има хора, които обичат да скътват чужди работи, от тук вземе чужди работи, оттам вземе. Всичките крадци намират, че туй, чуждото е на катерицата.
към втори вариант >>
Ти не може да бъдеш „аз“, ако нямаш посока.
(втори вариант)
„З“-то в дадения случай е отворен кръг, разтворено семе, пуснато в земята, разчупва се и от тази страна излиза един кълн. И тогава имаме котва или ченгел[2], с който може да се извади нещо. Първата буква „а“ е почти същия знак като „З“, половината от кръга.. Ченгелчето е посоката вече. Кръгът е затворен отзад, има нещо, което човек взел със себе си и го носи. Ченгелчето на „а“ е посоката на движението на човека.
Ти не може да бъдеш „аз“, ако нямаш посока.
Казваш: „Аз.“ Ти определяш посоката на живота. Всеки човек, който има определена посока, той има аз. Животните нямат аз, защото нямат посока. Едно животно защо пасе? То ходи и казва: „Съдба е това.“ Когато вие казвате: „Съдба“, вие сте в положението на животно.
към втори вариант >>
Туй, което човек е придобил, да го спести някъде.
(втори вариант)
В човека има едно чувство, едно получувство или полуспособност.
Туй, което човек е придобил, да го спести някъде.
Някой път туй чувство може да стане анормално. Следователно от тази анормалност се ражда кражбата. Има хора, които обичат да скътват чужди работи, от тук вземе чужди работи, оттам вземе. Всичките крадци намират, че туй, чуждото е на катерицата. Състоянието у катерицата е развито, че тя отвсякъде гледа да скъта, и крадците така скътват.
към втори вариант >>
Казваш: „Аз.“ Ти определяш посоката на живота.
(втори вариант)
И тогава имаме котва или ченгел[2], с който може да се извади нещо. Първата буква „а“ е почти същия знак като „З“, половината от кръга.. Ченгелчето е посоката вече. Кръгът е затворен отзад, има нещо, което човек взел със себе си и го носи. Ченгелчето на „а“ е посоката на движението на човека. Ти не може да бъдеш „аз“, ако нямаш посока.
Казваш: „Аз.“ Ти определяш посоката на живота.
Всеки човек, който има определена посока, той има аз. Животните нямат аз, защото нямат посока. Едно животно защо пасе? То ходи и казва: „Съдба е това.“ Когато вие казвате: „Съдба“, вие сте в положението на животно. Казвате: „Трябва да се живее“, вие сте в положението на едно растение.
към втори вариант >>
Някой път туй чувство може да стане анормално.
(втори вариант)
В човека има едно чувство, едно получувство или полуспособност. Туй, което човек е придобил, да го спести някъде.
Някой път туй чувство може да стане анормално.
Следователно от тази анормалност се ражда кражбата. Има хора, които обичат да скътват чужди работи, от тук вземе чужди работи, оттам вземе. Всичките крадци намират, че туй, чуждото е на катерицата. Състоянието у катерицата е развито, че тя отвсякъде гледа да скъта, и крадците така скътват. Скътва за 10-20 години.
към втори вариант >>
Всеки човек, който има определена посока, той има аз.
(втори вариант)
Първата буква „а“ е почти същия знак като „З“, половината от кръга.. Ченгелчето е посоката вече. Кръгът е затворен отзад, има нещо, което човек взел със себе си и го носи. Ченгелчето на „а“ е посоката на движението на човека. Ти не може да бъдеш „аз“, ако нямаш посока. Казваш: „Аз.“ Ти определяш посоката на живота.
Всеки човек, който има определена посока, той има аз.
Животните нямат аз, защото нямат посока. Едно животно защо пасе? То ходи и казва: „Съдба е това.“ Когато вие казвате: „Съдба“, вие сте в положението на животно. Казвате: „Трябва да се живее“, вие сте в положението на едно растение. Когато казвате: „Човек трябва да се вълнува“, вие сте в положението на водата.
към втори вариант >>
Следователно от тази анормалност се ражда кражбата.
(втори вариант)
В човека има едно чувство, едно получувство или полуспособност. Туй, което човек е придобил, да го спести някъде. Някой път туй чувство може да стане анормално.
Следователно от тази анормалност се ражда кражбата.
Има хора, които обичат да скътват чужди работи, от тук вземе чужди работи, оттам вземе. Всичките крадци намират, че туй, чуждото е на катерицата. Състоянието у катерицата е развито, че тя отвсякъде гледа да скъта, и крадците така скътват. Скътва за 10-20 години. Катерицата може да скътва толкоз много, че и за 100 години, пък тя сто години няма да живее.
към втори вариант >>
Животните нямат аз, защото нямат посока.
(втори вариант)
Кръгът е затворен отзад, има нещо, което човек взел със себе си и го носи. Ченгелчето на „а“ е посоката на движението на човека. Ти не може да бъдеш „аз“, ако нямаш посока. Казваш: „Аз.“ Ти определяш посоката на живота. Всеки човек, който има определена посока, той има аз.
Животните нямат аз, защото нямат посока.
Едно животно защо пасе? То ходи и казва: „Съдба е това.“ Когато вие казвате: „Съдба“, вие сте в положението на животно. Казвате: „Трябва да се живее“, вие сте в положението на едно растение. Когато казвате: „Човек трябва да се вълнува“, вие сте в положението на водата. Морето се вълнува.
към втори вариант >>
Има хора, които обичат да скътват чужди работи, от тук вземе чужди работи, оттам вземе.
(втори вариант)
В човека има едно чувство, едно получувство или полуспособност. Туй, което човек е придобил, да го спести някъде. Някой път туй чувство може да стане анормално. Следователно от тази анормалност се ражда кражбата.
Има хора, които обичат да скътват чужди работи, от тук вземе чужди работи, оттам вземе.
Всичките крадци намират, че туй, чуждото е на катерицата. Състоянието у катерицата е развито, че тя отвсякъде гледа да скъта, и крадците така скътват. Скътва за 10-20 години. Катерицата може да скътва толкоз много, че и за 100 години, пък тя сто години няма да живее. Ако скътваш за една година, разбирам.
към втори вариант >>
Едно животно защо пасе?
(втори вариант)
Ченгелчето на „а“ е посоката на движението на човека. Ти не може да бъдеш „аз“, ако нямаш посока. Казваш: „Аз.“ Ти определяш посоката на живота. Всеки човек, който има определена посока, той има аз. Животните нямат аз, защото нямат посока.
Едно животно защо пасе?
То ходи и казва: „Съдба е това.“ Когато вие казвате: „Съдба“, вие сте в положението на животно. Казвате: „Трябва да се живее“, вие сте в положението на едно растение. Когато казвате: „Човек трябва да се вълнува“, вие сте в положението на водата. Морето се вълнува. Казвате: „Вятър го вее“, вие сте в положението на вятъра.
към втори вариант >>
Всичките крадци намират, че туй, чуждото е на катерицата.
(втори вариант)
В човека има едно чувство, едно получувство или полуспособност. Туй, което човек е придобил, да го спести някъде. Някой път туй чувство може да стане анормално. Следователно от тази анормалност се ражда кражбата. Има хора, които обичат да скътват чужди работи, от тук вземе чужди работи, оттам вземе.
Всичките крадци намират, че туй, чуждото е на катерицата.
Състоянието у катерицата е развито, че тя отвсякъде гледа да скъта, и крадците така скътват. Скътва за 10-20 години. Катерицата може да скътва толкоз много, че и за 100 години, пък тя сто години няма да живее. Ако скътваш за една година, разбирам. Но ти нямаш право да скътваш за 10 години, за една година може да скъташ, понеже за една година имаме условия да сеем, да произведем.
към втори вариант >>
То ходи и казва: „Съдба е това.“ Когато вие казвате: „Съдба“, вие сте в положението на животно.
(втори вариант)
Ти не може да бъдеш „аз“, ако нямаш посока. Казваш: „Аз.“ Ти определяш посоката на живота. Всеки човек, който има определена посока, той има аз. Животните нямат аз, защото нямат посока. Едно животно защо пасе?
То ходи и казва: „Съдба е това.“ Когато вие казвате: „Съдба“, вие сте в положението на животно.
Казвате: „Трябва да се живее“, вие сте в положението на едно растение. Когато казвате: „Човек трябва да се вълнува“, вие сте в положението на водата. Морето се вълнува. Казвате: „Вятър го вее“, вие сте в положението на вятъра. Само вятърът вее.
към втори вариант >>
Състоянието у катерицата е развито, че тя отвсякъде гледа да скъта, и крадците така скътват.
(втори вариант)
Туй, което човек е придобил, да го спести някъде. Някой път туй чувство може да стане анормално. Следователно от тази анормалност се ражда кражбата. Има хора, които обичат да скътват чужди работи, от тук вземе чужди работи, оттам вземе. Всичките крадци намират, че туй, чуждото е на катерицата.
Състоянието у катерицата е развито, че тя отвсякъде гледа да скъта, и крадците така скътват.
Скътва за 10-20 години. Катерицата може да скътва толкоз много, че и за 100 години, пък тя сто години няма да живее. Ако скътваш за една година, разбирам. Но ти нямаш право да скътваш за 10 години, за една година може да скъташ, понеже за една година имаме условия да сеем, да произведем. Следователно за една година трябва да мислиш, а следующата година, тя пак ще промисли за себе си.
към втори вариант >>
Казвате: „Трябва да се живее“, вие сте в положението на едно растение.
(втори вариант)
Казваш: „Аз.“ Ти определяш посоката на живота. Всеки човек, който има определена посока, той има аз. Животните нямат аз, защото нямат посока. Едно животно защо пасе? То ходи и казва: „Съдба е това.“ Когато вие казвате: „Съдба“, вие сте в положението на животно.
Казвате: „Трябва да се живее“, вие сте в положението на едно растение.
Когато казвате: „Човек трябва да се вълнува“, вие сте в положението на водата. Морето се вълнува. Казвате: „Вятър го вее“, вие сте в положението на вятъра. Само вятърът вее. Веенето е качество на вятъра.
към втори вариант >>
Скътва за 10-20 години.
(втори вариант)
Някой път туй чувство може да стане анормално. Следователно от тази анормалност се ражда кражбата. Има хора, които обичат да скътват чужди работи, от тук вземе чужди работи, оттам вземе. Всичките крадци намират, че туй, чуждото е на катерицата. Състоянието у катерицата е развито, че тя отвсякъде гледа да скъта, и крадците така скътват.
Скътва за 10-20 години.
Катерицата може да скътва толкоз много, че и за 100 години, пък тя сто години няма да живее. Ако скътваш за една година, разбирам. Но ти нямаш право да скътваш за 10 години, за една година може да скъташ, понеже за една година имаме условия да сеем, да произведем. Следователно за една година трябва да мислиш, а следующата година, тя пак ще промисли за себе си. Не за един ден, за една година.
към втори вариант >>
Когато казвате: „Човек трябва да се вълнува“, вие сте в положението на водата.
(втори вариант)
Всеки човек, който има определена посока, той има аз. Животните нямат аз, защото нямат посока. Едно животно защо пасе? То ходи и казва: „Съдба е това.“ Когато вие казвате: „Съдба“, вие сте в положението на животно. Казвате: „Трябва да се живее“, вие сте в положението на едно растение.
Когато казвате: „Човек трябва да се вълнува“, вие сте в положението на водата.
Морето се вълнува. Казвате: „Вятър го вее“, вие сте в положението на вятъра. Само вятърът вее. Веенето е качество на вятъра. Бълнуването е качество на водата.
към втори вариант >>
Катерицата може да скътва толкоз много, че и за 100 години, пък тя сто години няма да живее.
(втори вариант)
Следователно от тази анормалност се ражда кражбата. Има хора, които обичат да скътват чужди работи, от тук вземе чужди работи, оттам вземе. Всичките крадци намират, че туй, чуждото е на катерицата. Състоянието у катерицата е развито, че тя отвсякъде гледа да скъта, и крадците така скътват. Скътва за 10-20 години.
Катерицата може да скътва толкоз много, че и за 100 години, пък тя сто години няма да живее.
Ако скътваш за една година, разбирам. Но ти нямаш право да скътваш за 10 години, за една година може да скъташ, понеже за една година имаме условия да сеем, да произведем. Следователно за една година трябва да мислиш, а следующата година, тя пак ще промисли за себе си. Не за един ден, за една година.
към втори вариант >>
Морето се вълнува.
(втори вариант)
Животните нямат аз, защото нямат посока. Едно животно защо пасе? То ходи и казва: „Съдба е това.“ Когато вие казвате: „Съдба“, вие сте в положението на животно. Казвате: „Трябва да се живее“, вие сте в положението на едно растение. Когато казвате: „Човек трябва да се вълнува“, вие сте в положението на водата.
Морето се вълнува.
Казвате: „Вятър го вее“, вие сте в положението на вятъра. Само вятърът вее. Веенето е качество на вятъра. Бълнуването е качество на водата. Растенето е качество на растенията.
към втори вариант >>
Ако скътваш за една година, разбирам.
(втори вариант)
Има хора, които обичат да скътват чужди работи, от тук вземе чужди работи, оттам вземе. Всичките крадци намират, че туй, чуждото е на катерицата. Състоянието у катерицата е развито, че тя отвсякъде гледа да скъта, и крадците така скътват. Скътва за 10-20 години. Катерицата може да скътва толкоз много, че и за 100 години, пък тя сто години няма да живее.
Ако скътваш за една година, разбирам.
Но ти нямаш право да скътваш за 10 години, за една година може да скъташ, понеже за една година имаме условия да сеем, да произведем. Следователно за една година трябва да мислиш, а следующата година, тя пак ще промисли за себе си. Не за един ден, за една година.
към втори вариант >>
Казвате: „Вятър го вее“, вие сте в положението на вятъра.
(втори вариант)
Едно животно защо пасе? То ходи и казва: „Съдба е това.“ Когато вие казвате: „Съдба“, вие сте в положението на животно. Казвате: „Трябва да се живее“, вие сте в положението на едно растение. Когато казвате: „Човек трябва да се вълнува“, вие сте в положението на водата. Морето се вълнува.
Казвате: „Вятър го вее“, вие сте в положението на вятъра.
Само вятърът вее. Веенето е качество на вятъра. Бълнуването е качество на водата. Растенето е качество на растенията. Какво нещо е мисълта?
към втори вариант >>
Но ти нямаш право да скътваш за 10 години, за една година може да скъташ, понеже за една година имаме условия да сеем, да произведем.
(втори вариант)
Всичките крадци намират, че туй, чуждото е на катерицата. Състоянието у катерицата е развито, че тя отвсякъде гледа да скъта, и крадците така скътват. Скътва за 10-20 години. Катерицата може да скътва толкоз много, че и за 100 години, пък тя сто години няма да живее. Ако скътваш за една година, разбирам.
Но ти нямаш право да скътваш за 10 години, за една година може да скъташ, понеже за една година имаме условия да сеем, да произведем.
Следователно за една година трябва да мислиш, а следующата година, тя пак ще промисли за себе си. Не за един ден, за една година.
към втори вариант >>
Само вятърът вее.
(втори вариант)
То ходи и казва: „Съдба е това.“ Когато вие казвате: „Съдба“, вие сте в положението на животно. Казвате: „Трябва да се живее“, вие сте в положението на едно растение. Когато казвате: „Човек трябва да се вълнува“, вие сте в положението на водата. Морето се вълнува. Казвате: „Вятър го вее“, вие сте в положението на вятъра.
Само вятърът вее.
Веенето е качество на вятъра. Бълнуването е качество на водата. Растенето е качество на растенията. Какво нещо е мисълта? Качество на човека е неговата мисъл.
към втори вариант >>
Следователно за една година трябва да мислиш, а следующата година, тя пак ще промисли за себе си.
(втори вариант)
Състоянието у катерицата е развито, че тя отвсякъде гледа да скъта, и крадците така скътват. Скътва за 10-20 години. Катерицата може да скътва толкоз много, че и за 100 години, пък тя сто години няма да живее. Ако скътваш за една година, разбирам. Но ти нямаш право да скътваш за 10 години, за една година може да скъташ, понеже за една година имаме условия да сеем, да произведем.
Следователно за една година трябва да мислиш, а следующата година, тя пак ще промисли за себе си.
Не за един ден, за една година.
към втори вариант >>
Веенето е качество на вятъра.
(втори вариант)
Казвате: „Трябва да се живее“, вие сте в положението на едно растение. Когато казвате: „Човек трябва да се вълнува“, вие сте в положението на водата. Морето се вълнува. Казвате: „Вятър го вее“, вие сте в положението на вятъра. Само вятърът вее.
Веенето е качество на вятъра.
Бълнуването е качество на водата. Растенето е качество на растенията. Какво нещо е мисълта? Качество на човека е неговата мисъл. Сега ние няма да се спущаме в метафизическите работи.
към втори вариант >>
Не за един ден, за една година.
(втори вариант)
Скътва за 10-20 години. Катерицата може да скътва толкоз много, че и за 100 години, пък тя сто години няма да живее. Ако скътваш за една година, разбирам. Но ти нямаш право да скътваш за 10 години, за една година може да скъташ, понеже за една година имаме условия да сеем, да произведем. Следователно за една година трябва да мислиш, а следующата година, тя пак ще промисли за себе си.
Не за един ден, за една година.
към втори вариант >>
Бълнуването е качество на водата.
(втори вариант)
Когато казвате: „Човек трябва да се вълнува“, вие сте в положението на водата. Морето се вълнува. Казвате: „Вятър го вее“, вие сте в положението на вятъра. Само вятърът вее. Веенето е качество на вятъра.
Бълнуването е качество на водата.
Растенето е качество на растенията. Какво нещо е мисълта? Качество на човека е неговата мисъл. Сега ние няма да се спущаме в метафизическите работи. Казват: „Когато нещо е метафизическо, то не е реално.“ Не, но е извън човешкото съзнание.
към втори вариант >>
Сега, по този начин ако мислим, добрите хора в света, аз ги наричам разумните хора.
(втори вариант)
Сега, по този начин ако мислим, добрите хора в света, аз ги наричам разумните хора.
Лошите хора, като се съберат, рушат. Тази почва не е производителна. Тогава няма какво да се караме с непроизводителната почва и ние ще оставим непроизводителната почва, а ще сеем на производителната. На непроизводителната ще турим тор и тогава ще сеем. Така е правила природата.
към втори вариант >>
Растенето е качество на растенията.
(втори вариант)
Морето се вълнува. Казвате: „Вятър го вее“, вие сте в положението на вятъра. Само вятърът вее. Веенето е качество на вятъра. Бълнуването е качество на водата.
Растенето е качество на растенията.
Какво нещо е мисълта? Качество на човека е неговата мисъл. Сега ние няма да се спущаме в метафизическите работи. Казват: „Когато нещо е метафизическо, то не е реално.“ Не, но е извън човешкото съзнание. Може да се говори за нещо, което не може да видиш.
към втори вариант >>
Лошите хора, като се съберат, рушат.
(втори вариант)
Сега, по този начин ако мислим, добрите хора в света, аз ги наричам разумните хора.
Лошите хора, като се съберат, рушат.
Тази почва не е производителна. Тогава няма какво да се караме с непроизводителната почва и ние ще оставим непроизводителната почва, а ще сеем на производителната. На непроизводителната ще турим тор и тогава ще сеем. Така е правила природата. Тя е турила с хиляди години тор на тия каменисти места.
към втори вариант >>
Какво нещо е мисълта?
(втори вариант)
Казвате: „Вятър го вее“, вие сте в положението на вятъра. Само вятърът вее. Веенето е качество на вятъра. Бълнуването е качество на водата. Растенето е качество на растенията.
Какво нещо е мисълта?
Качество на човека е неговата мисъл. Сега ние няма да се спущаме в метафизическите работи. Казват: „Когато нещо е метафизическо, то не е реално.“ Не, но е извън човешкото съзнание. Може да се говори за нещо, което не може да видиш. Тогава не може да си представиш въображаемото.
към втори вариант >>
Тази почва не е производителна.
(втори вариант)
Сега, по този начин ако мислим, добрите хора в света, аз ги наричам разумните хора. Лошите хора, като се съберат, рушат.
Тази почва не е производителна.
Тогава няма какво да се караме с непроизводителната почва и ние ще оставим непроизводителната почва, а ще сеем на производителната. На непроизводителната ще турим тор и тогава ще сеем. Така е правила природата. Тя е турила с хиляди години тор на тия каменисти места. Те първоначално са били непроизводителни.
към втори вариант >>
Качество на човека е неговата мисъл.
(втори вариант)
Само вятърът вее. Веенето е качество на вятъра. Бълнуването е качество на водата. Растенето е качество на растенията. Какво нещо е мисълта?
Качество на човека е неговата мисъл.
Сега ние няма да се спущаме в метафизическите работи. Казват: „Когато нещо е метафизическо, то не е реално.“ Не, но е извън човешкото съзнание. Може да се говори за нещо, което не може да видиш. Тогава не може да си представиш въображаемото. Запример, не може да си представиш какво нещо е човешкия ум.
към втори вариант >>
Тогава няма какво да се караме с непроизводителната почва и ние ще оставим непроизводителната почва, а ще сеем на производителната.
(втори вариант)
Сега, по този начин ако мислим, добрите хора в света, аз ги наричам разумните хора. Лошите хора, като се съберат, рушат. Тази почва не е производителна.
Тогава няма какво да се караме с непроизводителната почва и ние ще оставим непроизводителната почва, а ще сеем на производителната.
На непроизводителната ще турим тор и тогава ще сеем. Така е правила природата. Тя е турила с хиляди години тор на тия каменисти места. Те първоначално са били непроизводителни. Когато се е изтеглила водата, останала сушата и хиляди години на непроизводителните места постепенно са дошли растенията, които изгнили, оставили своите останки и се наслоила една утайка, и почвата станала производителна.
към втори вариант >>
Сега ние няма да се спущаме в метафизическите работи.
(втори вариант)
Веенето е качество на вятъра. Бълнуването е качество на водата. Растенето е качество на растенията. Какво нещо е мисълта? Качество на човека е неговата мисъл.
Сега ние няма да се спущаме в метафизическите работи.
Казват: „Когато нещо е метафизическо, то не е реално.“ Не, но е извън човешкото съзнание. Може да се говори за нещо, което не може да видиш. Тогава не може да си представиш въображаемото. Запример, не може да си представиш какво нещо е човешкия ум. Не може да си представиш човешкия ум.
към втори вариант >>
На непроизводителната ще турим тор и тогава ще сеем.
(втори вариант)
Сега, по този начин ако мислим, добрите хора в света, аз ги наричам разумните хора. Лошите хора, като се съберат, рушат. Тази почва не е производителна. Тогава няма какво да се караме с непроизводителната почва и ние ще оставим непроизводителната почва, а ще сеем на производителната.
На непроизводителната ще турим тор и тогава ще сеем.
Така е правила природата. Тя е турила с хиляди години тор на тия каменисти места. Те първоначално са били непроизводителни. Когато се е изтеглила водата, останала сушата и хиляди години на непроизводителните места постепенно са дошли растенията, които изгнили, оставили своите останки и се наслоила една утайка, и почвата станала производителна. Същият закон е и с човека.
към втори вариант >>
Казват: „Когато нещо е метафизическо, то не е реално.“ Не, но е извън човешкото съзнание.
(втори вариант)
Бълнуването е качество на водата. Растенето е качество на растенията. Какво нещо е мисълта? Качество на човека е неговата мисъл. Сега ние няма да се спущаме в метафизическите работи.
Казват: „Когато нещо е метафизическо, то не е реално.“ Не, но е извън човешкото съзнание.
Може да се говори за нещо, което не може да видиш. Тогава не може да си представиш въображаемото. Запример, не може да си представиш какво нещо е човешкия ум. Не може да си представиш човешкия ум. Ти може да мислиш в неговите проявления, но в същината не може да опишеш ума.
към втори вариант >>
Така е правила природата.
(втори вариант)
Сега, по този начин ако мислим, добрите хора в света, аз ги наричам разумните хора. Лошите хора, като се съберат, рушат. Тази почва не е производителна. Тогава няма какво да се караме с непроизводителната почва и ние ще оставим непроизводителната почва, а ще сеем на производителната. На непроизводителната ще турим тор и тогава ще сеем.
Така е правила природата.
Тя е турила с хиляди години тор на тия каменисти места. Те първоначално са били непроизводителни. Когато се е изтеглила водата, останала сушата и хиляди години на непроизводителните места постепенно са дошли растенията, които изгнили, оставили своите останки и се наслоила една утайка, и почвата станала производителна. Същият закон е и с човека. Трябва да се напластят известни наши мисли, чувства и желания в човека, за да бъде той производителен.
към втори вариант >>
Може да се говори за нещо, което не може да видиш.
(втори вариант)
Растенето е качество на растенията. Какво нещо е мисълта? Качество на човека е неговата мисъл. Сега ние няма да се спущаме в метафизическите работи. Казват: „Когато нещо е метафизическо, то не е реално.“ Не, но е извън човешкото съзнание.
Може да се говори за нещо, което не може да видиш.
Тогава не може да си представиш въображаемото. Запример, не може да си представиш какво нещо е човешкия ум. Не може да си представиш човешкия ум. Ти може да мислиш в неговите проявления, но в същината не може да опишеш ума. Понеже да опишеш ума, то значи да го измениш.
към втори вариант >>
Тя е турила с хиляди години тор на тия каменисти места.
(втори вариант)
Лошите хора, като се съберат, рушат. Тази почва не е производителна. Тогава няма какво да се караме с непроизводителната почва и ние ще оставим непроизводителната почва, а ще сеем на производителната. На непроизводителната ще турим тор и тогава ще сеем. Така е правила природата.
Тя е турила с хиляди години тор на тия каменисти места.
Те първоначално са били непроизводителни. Когато се е изтеглила водата, останала сушата и хиляди години на непроизводителните места постепенно са дошли растенията, които изгнили, оставили своите останки и се наслоила една утайка, и почвата станала производителна. Същият закон е и с човека. Трябва да се напластят известни наши мисли, чувства и желания в човека, за да бъде той производителен.
към втори вариант >>
Тогава не може да си представиш въображаемото.
(втори вариант)
Какво нещо е мисълта? Качество на човека е неговата мисъл. Сега ние няма да се спущаме в метафизическите работи. Казват: „Когато нещо е метафизическо, то не е реално.“ Не, но е извън човешкото съзнание. Може да се говори за нещо, което не може да видиш.
Тогава не може да си представиш въображаемото.
Запример, не може да си представиш какво нещо е човешкия ум. Не може да си представиш човешкия ум. Ти може да мислиш в неговите проявления, но в същината не може да опишеш ума. Понеже да опишеш ума, то значи да го измениш. Ти си ум, ти не може да обгрнеш себе си.
към втори вариант >>
Те първоначално са били непроизводителни.
(втори вариант)
Тази почва не е производителна. Тогава няма какво да се караме с непроизводителната почва и ние ще оставим непроизводителната почва, а ще сеем на производителната. На непроизводителната ще турим тор и тогава ще сеем. Така е правила природата. Тя е турила с хиляди години тор на тия каменисти места.
Те първоначално са били непроизводителни.
Когато се е изтеглила водата, останала сушата и хиляди години на непроизводителните места постепенно са дошли растенията, които изгнили, оставили своите останки и се наслоила една утайка, и почвата станала производителна. Същият закон е и с човека. Трябва да се напластят известни наши мисли, чувства и желания в човека, за да бъде той производителен.
към втори вариант >>
Запример, не може да си представиш какво нещо е човешкия ум.
(втори вариант)
Качество на човека е неговата мисъл. Сега ние няма да се спущаме в метафизическите работи. Казват: „Когато нещо е метафизическо, то не е реално.“ Не, но е извън човешкото съзнание. Може да се говори за нещо, което не може да видиш. Тогава не може да си представиш въображаемото.
Запример, не може да си представиш какво нещо е човешкия ум.
Не може да си представиш човешкия ум. Ти може да мислиш в неговите проявления, но в същината не може да опишеш ума. Понеже да опишеш ума, то значи да го измениш. Ти си ум, ти не може да обгрнеш себе си.
към втори вариант >>
Когато се е изтеглила водата, останала сушата и хиляди години на непроизводителните места постепенно са дошли растенията, които изгнили, оставили своите останки и се наслоила една утайка, и почвата станала производителна.
(втори вариант)
Тогава няма какво да се караме с непроизводителната почва и ние ще оставим непроизводителната почва, а ще сеем на производителната. На непроизводителната ще турим тор и тогава ще сеем. Така е правила природата. Тя е турила с хиляди години тор на тия каменисти места. Те първоначално са били непроизводителни.
Когато се е изтеглила водата, останала сушата и хиляди години на непроизводителните места постепенно са дошли растенията, които изгнили, оставили своите останки и се наслоила една утайка, и почвата станала производителна.
Същият закон е и с човека. Трябва да се напластят известни наши мисли, чувства и желания в човека, за да бъде той производителен.
към втори вариант >>
Не може да си представиш човешкия ум.
(втори вариант)
Сега ние няма да се спущаме в метафизическите работи. Казват: „Когато нещо е метафизическо, то не е реално.“ Не, но е извън човешкото съзнание. Може да се говори за нещо, което не може да видиш. Тогава не може да си представиш въображаемото. Запример, не може да си представиш какво нещо е човешкия ум.
Не може да си представиш човешкия ум.
Ти може да мислиш в неговите проявления, но в същината не може да опишеш ума. Понеже да опишеш ума, то значи да го измениш. Ти си ум, ти не може да обгрнеш себе си.
към втори вариант >>
Същият закон е и с човека.
(втори вариант)
На непроизводителната ще турим тор и тогава ще сеем. Така е правила природата. Тя е турила с хиляди години тор на тия каменисти места. Те първоначално са били непроизводителни. Когато се е изтеглила водата, останала сушата и хиляди години на непроизводителните места постепенно са дошли растенията, които изгнили, оставили своите останки и се наслоила една утайка, и почвата станала производителна.
Същият закон е и с човека.
Трябва да се напластят известни наши мисли, чувства и желания в човека, за да бъде той производителен.
към втори вариант >>
Ти може да мислиш в неговите проявления, но в същината не може да опишеш ума.
(втори вариант)
Казват: „Когато нещо е метафизическо, то не е реално.“ Не, но е извън човешкото съзнание. Може да се говори за нещо, което не може да видиш. Тогава не може да си представиш въображаемото. Запример, не може да си представиш какво нещо е човешкия ум. Не може да си представиш човешкия ум.
Ти може да мислиш в неговите проявления, но в същината не може да опишеш ума.
Понеже да опишеш ума, то значи да го измениш. Ти си ум, ти не може да обгрнеш себе си.
към втори вариант >>
Трябва да се напластят известни наши мисли, чувства и желания в човека, за да бъде той производителен.
(втори вариант)
Така е правила природата. Тя е турила с хиляди години тор на тия каменисти места. Те първоначално са били непроизводителни. Когато се е изтеглила водата, останала сушата и хиляди години на непроизводителните места постепенно са дошли растенията, които изгнили, оставили своите останки и се наслоила една утайка, и почвата станала производителна. Същият закон е и с човека.
Трябва да се напластят известни наши мисли, чувства и желания в човека, за да бъде той производителен.
към втори вариант >>
Понеже да опишеш ума, то значи да го измениш.
(втори вариант)
Може да се говори за нещо, което не може да видиш. Тогава не може да си представиш въображаемото. Запример, не може да си представиш какво нещо е човешкия ум. Не може да си представиш човешкия ум. Ти може да мислиш в неговите проявления, но в същината не може да опишеш ума.
Понеже да опишеш ума, то значи да го измениш.
Ти си ум, ти не може да обгрнеш себе си.
към втори вариант >>
Та рекох, сега ние се [намираме] в противоречие с нашето минало.
(втори вариант)
Та рекох, сега ние се [намираме] в противоречие с нашето минало.
Туй го наричат наследствено. Туй е вярно, но какво ще направим с възможностите на човека. Аз да ви дам едно обяснение. Отиват двама души при един здравеняк, но беден човек. Той седи и не може да разреши въпроса.
към втори вариант >>
Ти си ум, ти не може да обгрнеш себе си.
(втори вариант)
Тогава не може да си представиш въображаемото. Запример, не може да си представиш какво нещо е човешкия ум. Не може да си представиш човешкия ум. Ти може да мислиш в неговите проявления, но в същината не може да опишеш ума. Понеже да опишеш ума, то значи да го измениш.
Ти си ум, ти не може да обгрнеш себе си.
към втори вариант >>
Туй го наричат наследствено.
(втори вариант)
Та рекох, сега ние се [намираме] в противоречие с нашето минало.
Туй го наричат наследствено.
Туй е вярно, но какво ще направим с възможностите на човека. Аз да ви дам едно обяснение. Отиват двама души при един здравеняк, но беден човек. Той седи и не може да разреши въпроса. Единият има да взема от него, а другият имал да му дава.
към втори вариант >>
Рекох, имате права линия.
(втори вариант)
Рекох, имате права линия.
Колко качества има правата линия? Правата линия има две качества: може да бъде дълга и може да бъде къса. Но тя не може да бъде по-дълга, отколкото трябва и не може да бъде по-къса отколкото е. Тя е еднакво къса, тя влиза на дължина в едно поле, което е широко. Тя има и широчина.
към втори вариант >>
Туй е вярно, но какво ще направим с възможностите на човека.
(втори вариант)
Та рекох, сега ние се [намираме] в противоречие с нашето минало. Туй го наричат наследствено.
Туй е вярно, но какво ще направим с възможностите на човека.
Аз да ви дам едно обяснение. Отиват двама души при един здравеняк, но беден човек. Той седи и не може да разреши въпроса. Единият има да взема от него, а другият имал да му дава. Намират го и казват: „Много си се замислил.
към втори вариант >>
Колко качества има правата линия?
(втори вариант)
Рекох, имате права линия.
Колко качества има правата линия?
Правата линия има две качества: може да бъде дълга и може да бъде къса. Но тя не може да бъде по-дълга, отколкото трябва и не може да бъде по-къса отколкото е. Тя е еднакво къса, тя влиза на дължина в едно поле, което е широко. Тя има и широчина. Линията има в широчината си и дължина.
към втори вариант >>
Аз да ви дам едно обяснение.
(втори вариант)
Та рекох, сега ние се [намираме] в противоречие с нашето минало. Туй го наричат наследствено. Туй е вярно, но какво ще направим с възможностите на човека.
Аз да ви дам едно обяснение.
Отиват двама души при един здравеняк, но беден човек. Той седи и не може да разреши въпроса. Единият има да взема от него, а другият имал да му дава. Намират го и казват: „Много си се замислил. Не знаеш ли, че има да ми даваш?
към втори вариант >>
Правата линия има две качества: може да бъде дълга и може да бъде къса.
(втори вариант)
Рекох, имате права линия. Колко качества има правата линия?
Правата линия има две качества: може да бъде дълга и може да бъде къса.
Но тя не може да бъде по-дълга, отколкото трябва и не може да бъде по-къса отколкото е. Тя е еднакво къса, тя влиза на дължина в едно поле, което е широко. Тя има и широчина. Линията има в широчината си и дължина. По какво се отличава тогава широчината?
към втори вариант >>
Отиват двама души при един здравеняк, но беден човек.
(втори вариант)
Та рекох, сега ние се [намираме] в противоречие с нашето минало. Туй го наричат наследствено. Туй е вярно, но какво ще направим с възможностите на човека. Аз да ви дам едно обяснение.
Отиват двама души при един здравеняк, но беден човек.
Той седи и не може да разреши въпроса. Единият има да взема от него, а другият имал да му дава. Намират го и казват: „Много си се замислил. Не знаеш ли, че има да ми даваш? “ – Той казва: „Махни се оттук, че както ми е накипяло, ако взема тази цепеница.
към втори вариант >>
Но тя не може да бъде по-дълга, отколкото трябва и не може да бъде по-къса отколкото е.
(втори вариант)
Рекох, имате права линия. Колко качества има правата линия? Правата линия има две качества: може да бъде дълга и може да бъде къса.
Но тя не може да бъде по-дълга, отколкото трябва и не може да бъде по-къса отколкото е.
Тя е еднакво къса, тя влиза на дължина в едно поле, което е широко. Тя има и широчина. Линията има в широчината си и дължина. По какво се отличава тогава широчината? Дългата линия, туй е правата линия, тя няма никаква широчина, но крие в себе си възможност за широчина.
към втори вариант >>
Той седи и не може да разреши въпроса.
(втори вариант)
Та рекох, сега ние се [намираме] в противоречие с нашето минало. Туй го наричат наследствено. Туй е вярно, но какво ще направим с възможностите на човека. Аз да ви дам едно обяснение. Отиват двама души при един здравеняк, но беден човек.
Той седи и не може да разреши въпроса.
Единият има да взема от него, а другият имал да му дава. Намират го и казват: „Много си се замислил. Не знаеш ли, че има да ми даваш? “ – Той казва: „Махни се оттук, че както ми е накипяло, ако взема тази цепеница. Махни се, казва, ще ме накараш!
към втори вариант >>
Тя е еднакво къса, тя влиза на дължина в едно поле, което е широко.
(втори вариант)
Рекох, имате права линия. Колко качества има правата линия? Правата линия има две качества: може да бъде дълга и може да бъде къса. Но тя не може да бъде по-дълга, отколкото трябва и не може да бъде по-къса отколкото е.
Тя е еднакво къса, тя влиза на дължина в едно поле, което е широко.
Тя има и широчина. Линията има в широчината си и дължина. По какво се отличава тогава широчината? Дългата линия, туй е правата линия, тя няма никаква широчина, но крие в себе си възможност за широчина. Ако турите 1000 прави линии в една и съща посока, вие ще образувате широчина.
към втори вариант >>
Единият има да взема от него, а другият имал да му дава.
(втори вариант)
Туй го наричат наследствено. Туй е вярно, но какво ще направим с възможностите на човека. Аз да ви дам едно обяснение. Отиват двама души при един здравеняк, но беден човек. Той седи и не може да разреши въпроса.
Единият има да взема от него, а другият имал да му дава.
Намират го и казват: „Много си се замислил. Не знаеш ли, че има да ми даваш? “ – Той казва: „Махни се оттук, че както ми е накипяло, ако взема тази цепеница. Махни се, казва, ще ме накараш! “ Идва другият потупва го по гърба и казва: „Остави се, аз ще уредя тази работа.
към втори вариант >>
Тя има и широчина.
(втори вариант)
Рекох, имате права линия. Колко качества има правата линия? Правата линия има две качества: може да бъде дълга и може да бъде къса. Но тя не може да бъде по-дълга, отколкото трябва и не може да бъде по-къса отколкото е. Тя е еднакво къса, тя влиза на дължина в едно поле, което е широко.
Тя има и широчина.
Линията има в широчината си и дължина. По какво се отличава тогава широчината? Дългата линия, туй е правата линия, тя няма никаква широчина, но крие в себе си възможност за широчина. Ако турите 1000 прави линии в една и съща посока, вие ще образувате широчина. Казваме: широчина на мисълта.
към втори вариант >>
Намират го и казват: „Много си се замислил.
(втори вариант)
Туй е вярно, но какво ще направим с възможностите на човека. Аз да ви дам едно обяснение. Отиват двама души при един здравеняк, но беден човек. Той седи и не може да разреши въпроса. Единият има да взема от него, а другият имал да му дава.
Намират го и казват: „Много си се замислил.
Не знаеш ли, че има да ми даваш? “ – Той казва: „Махни се оттук, че както ми е накипяло, ако взема тази цепеница. Махни се, казва, ще ме накараш! “ Идва другият потупва го по гърба и казва: „Остави се, аз ще уредя тази работа. Не го смущавай.“ Този човек казва: „Той трябва да ми плати.“ Другият казва: „Имам да ви давам 10 хиляди, аз съм забравил.
към втори вариант >>
Линията има в широчината си и дължина.
(втори вариант)
Колко качества има правата линия? Правата линия има две качества: може да бъде дълга и може да бъде къса. Но тя не може да бъде по-дълга, отколкото трябва и не може да бъде по-къса отколкото е. Тя е еднакво къса, тя влиза на дължина в едно поле, което е широко. Тя има и широчина.
Линията има в широчината си и дължина.
По какво се отличава тогава широчината? Дългата линия, туй е правата линия, тя няма никаква широчина, но крие в себе си възможност за широчина. Ако турите 1000 прави линии в една и съща посока, вие ще образувате широчина. Казваме: широчина на мисълта. Тогава по какво се отличава дебелината на един предмет?
към втори вариант >>
Не знаеш ли, че има да ми даваш?
(втори вариант)
Аз да ви дам едно обяснение. Отиват двама души при един здравеняк, но беден човек. Той седи и не може да разреши въпроса. Единият има да взема от него, а другият имал да му дава. Намират го и казват: „Много си се замислил.
Не знаеш ли, че има да ми даваш?
“ – Той казва: „Махни се оттук, че както ми е накипяло, ако взема тази цепеница. Махни се, казва, ще ме накараш! “ Идва другият потупва го по гърба и казва: „Остави се, аз ще уредя тази работа. Не го смущавай.“ Този човек казва: „Той трябва да ми плати.“ Другият казва: „Имам да ви давам 10 хиляди, аз съм забравил. Ще ме извиниш.
към втори вариант >>
По какво се отличава тогава широчината?
(втори вариант)
Правата линия има две качества: може да бъде дълга и може да бъде къса. Но тя не може да бъде по-дълга, отколкото трябва и не може да бъде по-къса отколкото е. Тя е еднакво къса, тя влиза на дължина в едно поле, което е широко. Тя има и широчина. Линията има в широчината си и дължина.
По какво се отличава тогава широчината?
Дългата линия, туй е правата линия, тя няма никаква широчина, но крие в себе си възможност за широчина. Ако турите 1000 прави линии в една и съща посока, вие ще образувате широчина. Казваме: широчина на мисълта. Тогава по какво се отличава дебелината на един предмет? Всяка дебелина може да расте в две посоки: нагоре и надолу.
към втори вариант >>
“ – Той казва: „Махни се оттук, че както ми е накипяло, ако взема тази цепеница.
(втори вариант)
Отиват двама души при един здравеняк, но беден човек. Той седи и не може да разреши въпроса. Единият има да взема от него, а другият имал да му дава. Намират го и казват: „Много си се замислил. Не знаеш ли, че има да ми даваш?
“ – Той казва: „Махни се оттук, че както ми е накипяло, ако взема тази цепеница.
Махни се, казва, ще ме накараш! “ Идва другият потупва го по гърба и казва: „Остави се, аз ще уредя тази работа. Не го смущавай.“ Този човек казва: „Той трябва да ми плати.“ Другият казва: „Имам да ви давам 10 хиляди, аз съм забравил. Ще ме извиниш. Преди 15 години от тебе ги взех.“ Изважда парите и ги дава.
към втори вариант >>
Дългата линия, туй е правата линия, тя няма никаква широчина, но крие в себе си възможност за широчина.
(втори вариант)
Но тя не може да бъде по-дълга, отколкото трябва и не може да бъде по-къса отколкото е. Тя е еднакво къса, тя влиза на дължина в едно поле, което е широко. Тя има и широчина. Линията има в широчината си и дължина. По какво се отличава тогава широчината?
Дългата линия, туй е правата линия, тя няма никаква широчина, но крие в себе си възможност за широчина.
Ако турите 1000 прави линии в една и съща посока, вие ще образувате широчина. Казваме: широчина на мисълта. Тогава по какво се отличава дебелината на един предмет? Всяка дебелина може да расте в две посоки: нагоре и надолу. В дебелината може да има дебелина и височина.
към втори вариант >>
Махни се, казва, ще ме накараш!
(втори вариант)
Той седи и не може да разреши въпроса. Единият има да взема от него, а другият имал да му дава. Намират го и казват: „Много си се замислил. Не знаеш ли, че има да ми даваш? “ – Той казва: „Махни се оттук, че както ми е накипяло, ако взема тази цепеница.
Махни се, казва, ще ме накараш!
“ Идва другият потупва го по гърба и казва: „Остави се, аз ще уредя тази работа. Не го смущавай.“ Този човек казва: „Той трябва да ми плати.“ Другият казва: „Имам да ви давам 10 хиляди, аз съм забравил. Ще ме извиниш. Преди 15 години от тебе ги взех.“ Изважда парите и ги дава. Ще вземеш тези пари и с това ще си уредиш работите.
към втори вариант >>
Ако турите 1000 прави линии в една и съща посока, вие ще образувате широчина.
(втори вариант)
Тя е еднакво къса, тя влиза на дължина в едно поле, което е широко. Тя има и широчина. Линията има в широчината си и дължина. По какво се отличава тогава широчината? Дългата линия, туй е правата линия, тя няма никаква широчина, но крие в себе си възможност за широчина.
Ако турите 1000 прави линии в една и съща посока, вие ще образувате широчина.
Казваме: широчина на мисълта. Тогава по какво се отличава дебелината на един предмет? Всяка дебелина може да расте в две посоки: нагоре и надолу. В дебелината може да има дебелина и височина. Някой път казват: „Дълбоко пространство.“ Под думата „дебелина“ разбираме надолу.
към втори вариант >>
“ Идва другият потупва го по гърба и казва: „Остави се, аз ще уредя тази работа.
(втори вариант)
Единият има да взема от него, а другият имал да му дава. Намират го и казват: „Много си се замислил. Не знаеш ли, че има да ми даваш? “ – Той казва: „Махни се оттук, че както ми е накипяло, ако взема тази цепеница. Махни се, казва, ще ме накараш!
“ Идва другият потупва го по гърба и казва: „Остави се, аз ще уредя тази работа.
Не го смущавай.“ Този човек казва: „Той трябва да ми плати.“ Другият казва: „Имам да ви давам 10 хиляди, аз съм забравил. Ще ме извиниш. Преди 15 години от тебе ги взех.“ Изважда парите и ги дава. Ще вземеш тези пари и с това ще си уредиш работите.
към втори вариант >>
Казваме: широчина на мисълта.
(втори вариант)
Тя има и широчина. Линията има в широчината си и дължина. По какво се отличава тогава широчината? Дългата линия, туй е правата линия, тя няма никаква широчина, но крие в себе си възможност за широчина. Ако турите 1000 прави линии в една и съща посока, вие ще образувате широчина.
Казваме: широчина на мисълта.
Тогава по какво се отличава дебелината на един предмет? Всяка дебелина може да расте в две посоки: нагоре и надолу. В дебелината може да има дебелина и височина. Някой път казват: „Дълбоко пространство.“ Под думата „дебелина“ разбираме надолу. Казваме: дълбочината на небето.
към втори вариант >>
Не го смущавай.“ Този човек казва: „Той трябва да ми плати.“ Другият казва: „Имам да ви давам 10 хиляди, аз съм забравил.
(втори вариант)
Намират го и казват: „Много си се замислил. Не знаеш ли, че има да ми даваш? “ – Той казва: „Махни се оттук, че както ми е накипяло, ако взема тази цепеница. Махни се, казва, ще ме накараш! “ Идва другият потупва го по гърба и казва: „Остави се, аз ще уредя тази работа.
Не го смущавай.“ Този човек казва: „Той трябва да ми плати.“ Другият казва: „Имам да ви давам 10 хиляди, аз съм забравил.
Ще ме извиниш. Преди 15 години от тебе ги взех.“ Изважда парите и ги дава. Ще вземеш тези пари и с това ще си уредиш работите.
към втори вариант >>
Тогава по какво се отличава дебелината на един предмет?
(втори вариант)
Линията има в широчината си и дължина. По какво се отличава тогава широчината? Дългата линия, туй е правата линия, тя няма никаква широчина, но крие в себе си възможност за широчина. Ако турите 1000 прави линии в една и съща посока, вие ще образувате широчина. Казваме: широчина на мисълта.
Тогава по какво се отличава дебелината на един предмет?
Всяка дебелина може да расте в две посоки: нагоре и надолу. В дебелината може да има дебелина и височина. Някой път казват: „Дълбоко пространство.“ Под думата „дебелина“ разбираме надолу. Казваме: дълбочината на небето. Ако разбираме небе под себе си, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Ще ме извиниш.
(втори вариант)
Не знаеш ли, че има да ми даваш? “ – Той казва: „Махни се оттук, че както ми е накипяло, ако взема тази цепеница. Махни се, казва, ще ме накараш! “ Идва другият потупва го по гърба и казва: „Остави се, аз ще уредя тази работа. Не го смущавай.“ Този човек казва: „Той трябва да ми плати.“ Другият казва: „Имам да ви давам 10 хиляди, аз съм забравил.
Ще ме извиниш.
Преди 15 години от тебе ги взех.“ Изважда парите и ги дава. Ще вземеш тези пари и с това ще си уредиш работите.
към втори вариант >>
Всяка дебелина може да расте в две посоки: нагоре и надолу.
(втори вариант)
По какво се отличава тогава широчината? Дългата линия, туй е правата линия, тя няма никаква широчина, но крие в себе си възможност за широчина. Ако турите 1000 прави линии в една и съща посока, вие ще образувате широчина. Казваме: широчина на мисълта. Тогава по какво се отличава дебелината на един предмет?
Всяка дебелина може да расте в две посоки: нагоре и надолу.
В дебелината може да има дебелина и височина. Някой път казват: „Дълбоко пространство.“ Под думата „дебелина“ разбираме надолу. Казваме: дълбочината на небето. Ако разбираме небе под себе си, то е друг въпрос. Има височина над нас, няма дълбочина над нас.
към втори вариант >>
Преди 15 години от тебе ги взех.“ Изважда парите и ги дава.
(втори вариант)
“ – Той казва: „Махни се оттук, че както ми е накипяло, ако взема тази цепеница. Махни се, казва, ще ме накараш! “ Идва другият потупва го по гърба и казва: „Остави се, аз ще уредя тази работа. Не го смущавай.“ Този човек казва: „Той трябва да ми плати.“ Другият казва: „Имам да ви давам 10 хиляди, аз съм забравил. Ще ме извиниш.
Преди 15 години от тебе ги взех.“ Изважда парите и ги дава.
Ще вземеш тези пари и с това ще си уредиш работите.
към втори вариант >>
В дебелината може да има дебелина и височина.
(втори вариант)
Дългата линия, туй е правата линия, тя няма никаква широчина, но крие в себе си възможност за широчина. Ако турите 1000 прави линии в една и съща посока, вие ще образувате широчина. Казваме: широчина на мисълта. Тогава по какво се отличава дебелината на един предмет? Всяка дебелина може да расте в две посоки: нагоре и надолу.
В дебелината може да има дебелина и височина.
Някой път казват: „Дълбоко пространство.“ Под думата „дебелина“ разбираме надолу. Казваме: дълбочината на небето. Ако разбираме небе под себе си, то е друг въпрос. Има височина над нас, няма дълбочина над нас. Щом казваме дълбочина, ние се поставяме над небето, по-високо разсъждаваме.
към втори вариант >>
Ще вземеш тези пари и с това ще си уредиш работите.
(втори вариант)
Махни се, казва, ще ме накараш! “ Идва другият потупва го по гърба и казва: „Остави се, аз ще уредя тази работа. Не го смущавай.“ Този човек казва: „Той трябва да ми плати.“ Другият казва: „Имам да ви давам 10 хиляди, аз съм забравил. Ще ме извиниш. Преди 15 години от тебе ги взех.“ Изважда парите и ги дава.
Ще вземеш тези пари и с това ще си уредиш работите.
към втори вариант >>
Някой път казват: „Дълбоко пространство.“ Под думата „дебелина“ разбираме надолу.
(втори вариант)
Ако турите 1000 прави линии в една и съща посока, вие ще образувате широчина. Казваме: широчина на мисълта. Тогава по какво се отличава дебелината на един предмет? Всяка дебелина може да расте в две посоки: нагоре и надолу. В дебелината може да има дебелина и височина.
Някой път казват: „Дълбоко пространство.“ Под думата „дебелина“ разбираме надолу.
Казваме: дълбочината на небето. Ако разбираме небе под себе си, то е друг въпрос. Има височина над нас, няма дълбочина над нас. Щом казваме дълбочина, ние се поставяме над небето, по-високо разсъждаваме. Това небе не е това, което ние разбираме.
към втори вариант >>
Питам сега: кой човек вас ще ви бъде приятен?
(втори вариант)
Питам сега: кой човек вас ще ви бъде приятен?
Който има да взема от вас и той има право, но той е намерил най-лошият случай. Той не е благоразумен човек. Онзи идва да ти помогне. Кой ти е приятел? Аз взимам сега в много реалистична форма.
към втори вариант >>
Казваме: дълбочината на небето.
(втори вариант)
Казваме: широчина на мисълта. Тогава по какво се отличава дебелината на един предмет? Всяка дебелина може да расте в две посоки: нагоре и надолу. В дебелината може да има дебелина и височина. Някой път казват: „Дълбоко пространство.“ Под думата „дебелина“ разбираме надолу.
Казваме: дълбочината на небето.
Ако разбираме небе под себе си, то е друг въпрос. Има височина над нас, няма дълбочина над нас. Щом казваме дълбочина, ние се поставяме над небето, по-високо разсъждаваме. Това небе не е това, което ние разбираме. Сега това са елементи.
към втори вариант >>
Който има да взема от вас и той има право, но той е намерил най-лошият случай.
(втори вариант)
Питам сега: кой човек вас ще ви бъде приятен?
Който има да взема от вас и той има право, но той е намерил най-лошият случай.
Той не е благоразумен човек. Онзи идва да ти помогне. Кой ти е приятел? Аз взимам сега в много реалистична форма. Когато един човек иде да ти помогне, когато ти си нямаш, той трябва да знае как.
към втори вариант >>
Ако разбираме небе под себе си, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Тогава по какво се отличава дебелината на един предмет? Всяка дебелина може да расте в две посоки: нагоре и надолу. В дебелината може да има дебелина и височина. Някой път казват: „Дълбоко пространство.“ Под думата „дебелина“ разбираме надолу. Казваме: дълбочината на небето.
Ако разбираме небе под себе си, то е друг въпрос.
Има височина над нас, няма дълбочина над нас. Щом казваме дълбочина, ние се поставяме над небето, по-високо разсъждаваме. Това небе не е това, което ние разбираме. Сега това са елементи. Всяка мисъл може да бъде праволинейна, когато се движи в една посока.
към втори вариант >>
Той не е благоразумен човек.
(втори вариант)
Питам сега: кой човек вас ще ви бъде приятен? Който има да взема от вас и той има право, но той е намерил най-лошият случай.
Той не е благоразумен човек.
Онзи идва да ти помогне. Кой ти е приятел? Аз взимам сега в много реалистична форма. Когато един човек иде да ти помогне, когато ти си нямаш, той трябва да знае как. Има да ти дава, другият, неразумният, може да има да вземе.
към втори вариант >>
Има височина над нас, няма дълбочина над нас.
(втори вариант)
Всяка дебелина може да расте в две посоки: нагоре и надолу. В дебелината може да има дебелина и височина. Някой път казват: „Дълбоко пространство.“ Под думата „дебелина“ разбираме надолу. Казваме: дълбочината на небето. Ако разбираме небе под себе си, то е друг въпрос.
Има височина над нас, няма дълбочина над нас.
Щом казваме дълбочина, ние се поставяме над небето, по-високо разсъждаваме. Това небе не е това, което ние разбираме. Сега това са елементи. Всяка мисъл може да бъде праволинейна, когато се движи в една посока. Тогава тази идея може да бъде кратковременна или дълговременна.
към втори вариант >>
Онзи идва да ти помогне.
(втори вариант)
Питам сега: кой човек вас ще ви бъде приятен? Който има да взема от вас и той има право, но той е намерил най-лошият случай. Той не е благоразумен човек.
Онзи идва да ти помогне.
Кой ти е приятел? Аз взимам сега в много реалистична форма. Когато един човек иде да ти помогне, когато ти си нямаш, той трябва да знае как. Има да ти дава, другият, неразумният, може да има да вземе. Може да ти е взел 1000 лева, с лихви станали 10 хиляди лева, взел е всъщност хиляда лева и турил още 9 хиляди.
към втори вариант >>
Щом казваме дълбочина, ние се поставяме над небето, по-високо разсъждаваме.
(втори вариант)
В дебелината може да има дебелина и височина. Някой път казват: „Дълбоко пространство.“ Под думата „дебелина“ разбираме надолу. Казваме: дълбочината на небето. Ако разбираме небе под себе си, то е друг въпрос. Има височина над нас, няма дълбочина над нас.
Щом казваме дълбочина, ние се поставяме над небето, по-високо разсъждаваме.
Това небе не е това, което ние разбираме. Сега това са елементи. Всяка мисъл може да бъде праволинейна, когато се движи в една посока. Тогава тази идея може да бъде кратковременна или дълговременна. Някой идеи дълго време остават, някой са кратковременни.
към втори вариант >>
Кой ти е приятел?
(втори вариант)
Питам сега: кой човек вас ще ви бъде приятен? Който има да взема от вас и той има право, но той е намерил най-лошият случай. Той не е благоразумен човек. Онзи идва да ти помогне.
Кой ти е приятел?
Аз взимам сега в много реалистична форма. Когато един човек иде да ти помогне, когато ти си нямаш, той трябва да знае как. Има да ти дава, другият, неразумният, може да има да вземе. Може да ти е взел 1000 лева, с лихви станали 10 хиляди лева, взел е всъщност хиляда лева и турил още 9 хиляди. Ето несправедливостта – ние искаме да турим най-голямата лихва.
към втори вариант >>
Това небе не е това, което ние разбираме.
(втори вариант)
Някой път казват: „Дълбоко пространство.“ Под думата „дебелина“ разбираме надолу. Казваме: дълбочината на небето. Ако разбираме небе под себе си, то е друг въпрос. Има височина над нас, няма дълбочина над нас. Щом казваме дълбочина, ние се поставяме над небето, по-високо разсъждаваме.
Това небе не е това, което ние разбираме.
Сега това са елементи. Всяка мисъл може да бъде праволинейна, когато се движи в една посока. Тогава тази идея може да бъде кратковременна или дълговременна. Някой идеи дълго време остават, някой са кратковременни. Не, че те изчезват.
към втори вариант >>
Аз взимам сега в много реалистична форма.
(втори вариант)
Питам сега: кой човек вас ще ви бъде приятен? Който има да взема от вас и той има право, но той е намерил най-лошият случай. Той не е благоразумен човек. Онзи идва да ти помогне. Кой ти е приятел?
Аз взимам сега в много реалистична форма.
Когато един човек иде да ти помогне, когато ти си нямаш, той трябва да знае как. Има да ти дава, другият, неразумният, може да има да вземе. Може да ти е взел 1000 лева, с лихви станали 10 хиляди лева, взел е всъщност хиляда лева и турил още 9 хиляди. Ето несправедливостта – ние искаме да турим най-голямата лихва. Знаете ли какво е лихвата в природата?
към втори вариант >>
Сега това са елементи.
(втори вариант)
Казваме: дълбочината на небето. Ако разбираме небе под себе си, то е друг въпрос. Има височина над нас, няма дълбочина над нас. Щом казваме дълбочина, ние се поставяме над небето, по-високо разсъждаваме. Това небе не е това, което ние разбираме.
Сега това са елементи.
Всяка мисъл може да бъде праволинейна, когато се движи в една посока. Тогава тази идея може да бъде кратковременна или дълговременна. Някой идеи дълго време остават, някой са кратковременни. Не, че те изчезват.
към втори вариант >>
Когато един човек иде да ти помогне, когато ти си нямаш, той трябва да знае как.
(втори вариант)
Който има да взема от вас и той има право, но той е намерил най-лошият случай. Той не е благоразумен човек. Онзи идва да ти помогне. Кой ти е приятел? Аз взимам сега в много реалистична форма.
Когато един човек иде да ти помогне, когато ти си нямаш, той трябва да знае как.
Има да ти дава, другият, неразумният, може да има да вземе. Може да ти е взел 1000 лева, с лихви станали 10 хиляди лева, взел е всъщност хиляда лева и турил още 9 хиляди. Ето несправедливостта – ние искаме да турим най-голямата лихва. Знаете ли какво е лихвата в природата? – 5 стотинки за 100 години е лихвата на природата и ако се е набрала, тази лихва показва колко немарливи сте били, отлагали сте, отлагали сте.
към втори вариант >>
Всяка мисъл може да бъде праволинейна, когато се движи в една посока.
(втори вариант)
Ако разбираме небе под себе си, то е друг въпрос. Има височина над нас, няма дълбочина над нас. Щом казваме дълбочина, ние се поставяме над небето, по-високо разсъждаваме. Това небе не е това, което ние разбираме. Сега това са елементи.
Всяка мисъл може да бъде праволинейна, когато се движи в една посока.
Тогава тази идея може да бъде кратковременна или дълговременна. Някой идеи дълго време остават, някой са кратковременни. Не, че те изчезват.
към втори вариант >>
Има да ти дава, другият, неразумният, може да има да вземе.
(втори вариант)
Той не е благоразумен човек. Онзи идва да ти помогне. Кой ти е приятел? Аз взимам сега в много реалистична форма. Когато един човек иде да ти помогне, когато ти си нямаш, той трябва да знае как.
Има да ти дава, другият, неразумният, може да има да вземе.
Може да ти е взел 1000 лева, с лихви станали 10 хиляди лева, взел е всъщност хиляда лева и турил още 9 хиляди. Ето несправедливостта – ние искаме да турим най-голямата лихва. Знаете ли какво е лихвата в природата? – 5 стотинки за 100 години е лихвата на природата и ако се е набрала, тази лихва показва колко немарливи сте били, отлагали сте, отлагали сте. Насъбрала се тази лихва и тогава идват големите нещастия, които ни сполетяват на Земята.
към втори вариант >>
Тогава тази идея може да бъде кратковременна или дълговременна.
(втори вариант)
Има височина над нас, няма дълбочина над нас. Щом казваме дълбочина, ние се поставяме над небето, по-високо разсъждаваме. Това небе не е това, което ние разбираме. Сега това са елементи. Всяка мисъл може да бъде праволинейна, когато се движи в една посока.
Тогава тази идея може да бъде кратковременна или дълговременна.
Някой идеи дълго време остават, някой са кратковременни. Не, че те изчезват.
към втори вариант >>
Може да ти е взел 1000 лева, с лихви станали 10 хиляди лева, взел е всъщност хиляда лева и турил още 9 хиляди.
(втори вариант)
Онзи идва да ти помогне. Кой ти е приятел? Аз взимам сега в много реалистична форма. Когато един човек иде да ти помогне, когато ти си нямаш, той трябва да знае как. Има да ти дава, другият, неразумният, може да има да вземе.
Може да ти е взел 1000 лева, с лихви станали 10 хиляди лева, взел е всъщност хиляда лева и турил още 9 хиляди.
Ето несправедливостта – ние искаме да турим най-голямата лихва. Знаете ли какво е лихвата в природата? – 5 стотинки за 100 години е лихвата на природата и ако се е набрала, тази лихва показва колко немарливи сте били, отлагали сте, отлагали сте. Насъбрала се тази лихва и тогава идват големите нещастия, които ни сполетяват на Земята.
към втори вариант >>
Някой идеи дълго време остават, някой са кратковременни.
(втори вариант)
Щом казваме дълбочина, ние се поставяме над небето, по-високо разсъждаваме. Това небе не е това, което ние разбираме. Сега това са елементи. Всяка мисъл може да бъде праволинейна, когато се движи в една посока. Тогава тази идея може да бъде кратковременна или дълговременна.
Някой идеи дълго време остават, някой са кратковременни.
Не, че те изчезват.
към втори вариант >>
Ето несправедливостта – ние искаме да турим най-голямата лихва.
(втори вариант)
Кой ти е приятел? Аз взимам сега в много реалистична форма. Когато един човек иде да ти помогне, когато ти си нямаш, той трябва да знае как. Има да ти дава, другият, неразумният, може да има да вземе. Може да ти е взел 1000 лева, с лихви станали 10 хиляди лева, взел е всъщност хиляда лева и турил още 9 хиляди.
Ето несправедливостта – ние искаме да турим най-голямата лихва.
Знаете ли какво е лихвата в природата? – 5 стотинки за 100 години е лихвата на природата и ако се е набрала, тази лихва показва колко немарливи сте били, отлагали сте, отлагали сте. Насъбрала се тази лихва и тогава идват големите нещастия, които ни сполетяват на Земята.
към втори вариант >>
Не, че те изчезват.
(втори вариант)
Това небе не е това, което ние разбираме. Сега това са елементи. Всяка мисъл може да бъде праволинейна, когато се движи в една посока. Тогава тази идея може да бъде кратковременна или дълговременна. Някой идеи дълго време остават, някой са кратковременни.
Не, че те изчезват.
към втори вариант >>
Знаете ли какво е лихвата в природата?
(втори вариант)
Аз взимам сега в много реалистична форма. Когато един човек иде да ти помогне, когато ти си нямаш, той трябва да знае как. Има да ти дава, другият, неразумният, може да има да вземе. Може да ти е взел 1000 лева, с лихви станали 10 хиляди лева, взел е всъщност хиляда лева и турил още 9 хиляди. Ето несправедливостта – ние искаме да турим най-голямата лихва.
Знаете ли какво е лихвата в природата?
– 5 стотинки за 100 години е лихвата на природата и ако се е набрала, тази лихва показва колко немарливи сте били, отлагали сте, отлагали сте. Насъбрала се тази лихва и тогава идват големите нещастия, които ни сполетяват на Земята.
към втори вариант >>
Представете си, че вие сте в един свят, дето имате точката A.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте в един свят, дето имате точката A.
Представете си, че в тази точка се пресичат хиляди кръгове. Представете си, че тия кръгове представляват живи светове, там дето се пресичат във всяко пресичане, във всеки възел във вашия свят ще ви хрумне една идея. Но тази идея не е ваша, тя иде от един свят извън вас, който пресича. И според силите, които действуват в този свят, зависи, колко време ще може да пребъде във вашия ум. Роди се да кажем известна мисъл, преседи няколко минути, един час, или един ден и след туй тази идея във вас изчезва.
към втори вариант >>
– 5 стотинки за 100 години е лихвата на природата и ако се е набрала, тази лихва показва колко немарливи сте били, отлагали сте, отлагали сте.
(втори вариант)
Когато един човек иде да ти помогне, когато ти си нямаш, той трябва да знае как. Има да ти дава, другият, неразумният, може да има да вземе. Може да ти е взел 1000 лева, с лихви станали 10 хиляди лева, взел е всъщност хиляда лева и турил още 9 хиляди. Ето несправедливостта – ние искаме да турим най-голямата лихва. Знаете ли какво е лихвата в природата?
– 5 стотинки за 100 години е лихвата на природата и ако се е набрала, тази лихва показва колко немарливи сте били, отлагали сте, отлагали сте.
Насъбрала се тази лихва и тогава идват големите нещастия, които ни сполетяват на Земята.
към втори вариант >>
Представете си, че в тази точка се пресичат хиляди кръгове.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте в един свят, дето имате точката A.
Представете си, че в тази точка се пресичат хиляди кръгове.
Представете си, че тия кръгове представляват живи светове, там дето се пресичат във всяко пресичане, във всеки възел във вашия свят ще ви хрумне една идея. Но тази идея не е ваша, тя иде от един свят извън вас, който пресича. И според силите, които действуват в този свят, зависи, колко време ще може да пребъде във вашия ум. Роди се да кажем известна мисъл, преседи няколко минути, един час, или един ден и след туй тази идея във вас изчезва. Вие не може да си обясните откъде дошла.
към втори вариант >>
Насъбрала се тази лихва и тогава идват големите нещастия, които ни сполетяват на Земята.
(втори вариант)
Има да ти дава, другият, неразумният, може да има да вземе. Може да ти е взел 1000 лева, с лихви станали 10 хиляди лева, взел е всъщност хиляда лева и турил още 9 хиляди. Ето несправедливостта – ние искаме да турим най-голямата лихва. Знаете ли какво е лихвата в природата? – 5 стотинки за 100 години е лихвата на природата и ако се е набрала, тази лихва показва колко немарливи сте били, отлагали сте, отлагали сте.
Насъбрала се тази лихва и тогава идват големите нещастия, които ни сполетяват на Земята.
към втори вариант >>
Представете си, че тия кръгове представляват живи светове, там дето се пресичат във всяко пресичане, във всеки възел във вашия свят ще ви хрумне една идея.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте в един свят, дето имате точката A. Представете си, че в тази точка се пресичат хиляди кръгове.
Представете си, че тия кръгове представляват живи светове, там дето се пресичат във всяко пресичане, във всеки възел във вашия свят ще ви хрумне една идея.
Но тази идея не е ваша, тя иде от един свят извън вас, който пресича. И според силите, които действуват в този свят, зависи, колко време ще може да пребъде във вашия ум. Роди се да кажем известна мисъл, преседи няколко минути, един час, или един ден и след туй тази идея във вас изчезва. Вие не може да си обясните откъде дошла. Не се знае, идеята изчезнала.
към втори вариант >>
И сега цялото човечество влиза в една област няма да остане никой.
(втори вариант)
И сега цялото човечество влиза в една област няма да остане никой.
И богати, и сиромаси, и владици, и попове – еднаква участ ще имат всичките. Всички ще бъдат стопени, като восък прецедени. Нито попски глави ще останат, нито владишки глави, нито богатски, нито сиромашки. Богатите мислят за богатството, сиромасите мислят за сиромашията и всички треперят. Не е в това.
към втори вариант >>
Но тази идея не е ваша, тя иде от един свят извън вас, който пресича.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте в един свят, дето имате точката A. Представете си, че в тази точка се пресичат хиляди кръгове. Представете си, че тия кръгове представляват живи светове, там дето се пресичат във всяко пресичане, във всеки възел във вашия свят ще ви хрумне една идея.
Но тази идея не е ваша, тя иде от един свят извън вас, който пресича.
И според силите, които действуват в този свят, зависи, колко време ще може да пребъде във вашия ум. Роди се да кажем известна мисъл, преседи няколко минути, един час, или един ден и след туй тази идея във вас изчезва. Вие не може да си обясните откъде дошла. Не се знае, идеята изчезнала. Идеите са като кометите, които пресичат орбитата на Земята и после пак се изгубват в пространството, може би след 10 000, 15 000 години пак да се яви.
към втори вариант >>
И богати, и сиромаси, и владици, и попове – еднаква участ ще имат всичките.
(втори вариант)
И сега цялото човечество влиза в една област няма да остане никой.
И богати, и сиромаси, и владици, и попове – еднаква участ ще имат всичките.
Всички ще бъдат стопени, като восък прецедени. Нито попски глави ще останат, нито владишки глави, нито богатски, нито сиромашки. Богатите мислят за богатството, сиромасите мислят за сиромашията и всички треперят. Не е в това. Ние сме пренебрегнали закона на живота.
към втори вариант >>
И според силите, които действуват в този свят, зависи, колко време ще може да пребъде във вашия ум.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте в един свят, дето имате точката A. Представете си, че в тази точка се пресичат хиляди кръгове. Представете си, че тия кръгове представляват живи светове, там дето се пресичат във всяко пресичане, във всеки възел във вашия свят ще ви хрумне една идея. Но тази идея не е ваша, тя иде от един свят извън вас, който пресича.
И според силите, които действуват в този свят, зависи, колко време ще може да пребъде във вашия ум.
Роди се да кажем известна мисъл, преседи няколко минути, един час, или един ден и след туй тази идея във вас изчезва. Вие не може да си обясните откъде дошла. Не се знае, идеята изчезнала. Идеите са като кометите, които пресичат орбитата на Земята и после пак се изгубват в пространството, може би след 10 000, 15 000 години пак да се яви.
към втори вариант >>
Всички ще бъдат стопени, като восък прецедени.
(втори вариант)
И сега цялото човечество влиза в една област няма да остане никой. И богати, и сиромаси, и владици, и попове – еднаква участ ще имат всичките.
Всички ще бъдат стопени, като восък прецедени.
Нито попски глави ще останат, нито владишки глави, нито богатски, нито сиромашки. Богатите мислят за богатството, сиромасите мислят за сиромашията и всички треперят. Не е в това. Ние сме пренебрегнали закона на живота. Сиромахът трябва да живее тъй, както богатият.
към втори вариант >>
Роди се да кажем известна мисъл, преседи няколко минути, един час, или един ден и след туй тази идея във вас изчезва.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте в един свят, дето имате точката A. Представете си, че в тази точка се пресичат хиляди кръгове. Представете си, че тия кръгове представляват живи светове, там дето се пресичат във всяко пресичане, във всеки възел във вашия свят ще ви хрумне една идея. Но тази идея не е ваша, тя иде от един свят извън вас, който пресича. И според силите, които действуват в този свят, зависи, колко време ще може да пребъде във вашия ум.
Роди се да кажем известна мисъл, преседи няколко минути, един час, или един ден и след туй тази идея във вас изчезва.
Вие не може да си обясните откъде дошла. Не се знае, идеята изчезнала. Идеите са като кометите, които пресичат орбитата на Земята и после пак се изгубват в пространството, може би след 10 000, 15 000 години пак да се яви.
към втори вариант >>
Нито попски глави ще останат, нито владишки глави, нито богатски, нито сиромашки.
(втори вариант)
И сега цялото човечество влиза в една област няма да остане никой. И богати, и сиромаси, и владици, и попове – еднаква участ ще имат всичките. Всички ще бъдат стопени, като восък прецедени.
Нито попски глави ще останат, нито владишки глави, нито богатски, нито сиромашки.
Богатите мислят за богатството, сиромасите мислят за сиромашията и всички треперят. Не е в това. Ние сме пренебрегнали закона на живота. Сиромахът трябва да живее тъй, както богатият. Не, да сме богати, но трябва да живеем.
към втори вариант >>
Вие не може да си обясните откъде дошла.
(втори вариант)
Представете си, че в тази точка се пресичат хиляди кръгове. Представете си, че тия кръгове представляват живи светове, там дето се пресичат във всяко пресичане, във всеки възел във вашия свят ще ви хрумне една идея. Но тази идея не е ваша, тя иде от един свят извън вас, който пресича. И според силите, които действуват в този свят, зависи, колко време ще може да пребъде във вашия ум. Роди се да кажем известна мисъл, преседи няколко минути, един час, или един ден и след туй тази идея във вас изчезва.
Вие не може да си обясните откъде дошла.
Не се знае, идеята изчезнала. Идеите са като кометите, които пресичат орбитата на Земята и после пак се изгубват в пространството, може би след 10 000, 15 000 години пак да се яви.
към втори вариант >>
Богатите мислят за богатството, сиромасите мислят за сиромашията и всички треперят.
(втори вариант)
И сега цялото човечество влиза в една област няма да остане никой. И богати, и сиромаси, и владици, и попове – еднаква участ ще имат всичките. Всички ще бъдат стопени, като восък прецедени. Нито попски глави ще останат, нито владишки глави, нито богатски, нито сиромашки.
Богатите мислят за богатството, сиромасите мислят за сиромашията и всички треперят.
Не е в това. Ние сме пренебрегнали закона на живота. Сиромахът трябва да живее тъй, както богатият. Не, да сме богати, но трябва да живеем. Когато богатият дойде и види, че сиромахът е гладен, трябва да му даде нещо.
към втори вариант >>
Не се знае, идеята изчезнала.
(втори вариант)
Представете си, че тия кръгове представляват живи светове, там дето се пресичат във всяко пресичане, във всеки възел във вашия свят ще ви хрумне една идея. Но тази идея не е ваша, тя иде от един свят извън вас, който пресича. И според силите, които действуват в този свят, зависи, колко време ще може да пребъде във вашия ум. Роди се да кажем известна мисъл, преседи няколко минути, един час, или един ден и след туй тази идея във вас изчезва. Вие не може да си обясните откъде дошла.
Не се знае, идеята изчезнала.
Идеите са като кометите, които пресичат орбитата на Земята и после пак се изгубват в пространството, може би след 10 000, 15 000 години пак да се яви.
към втори вариант >>
Не е в това.
(втори вариант)
И сега цялото човечество влиза в една област няма да остане никой. И богати, и сиромаси, и владици, и попове – еднаква участ ще имат всичките. Всички ще бъдат стопени, като восък прецедени. Нито попски глави ще останат, нито владишки глави, нито богатски, нито сиромашки. Богатите мислят за богатството, сиромасите мислят за сиромашията и всички треперят.
Не е в това.
Ние сме пренебрегнали закона на живота. Сиромахът трябва да живее тъй, както богатият. Не, да сме богати, но трябва да живеем. Когато богатият дойде и види, че сиромахът е гладен, трябва да му даде нещо. Няма богати хора в света.
към втори вариант >>
Идеите са като кометите, които пресичат орбитата на Земята и после пак се изгубват в пространството, може би след 10 000, 15 000 години пак да се яви.
(втори вариант)
Но тази идея не е ваша, тя иде от един свят извън вас, който пресича. И според силите, които действуват в този свят, зависи, колко време ще може да пребъде във вашия ум. Роди се да кажем известна мисъл, преседи няколко минути, един час, или един ден и след туй тази идея във вас изчезва. Вие не може да си обясните откъде дошла. Не се знае, идеята изчезнала.
Идеите са като кометите, които пресичат орбитата на Земята и после пак се изгубват в пространството, може би след 10 000, 15 000 години пак да се яви.
към втори вариант >>
Ние сме пренебрегнали закона на живота.
(втори вариант)
И богати, и сиромаси, и владици, и попове – еднаква участ ще имат всичките. Всички ще бъдат стопени, като восък прецедени. Нито попски глави ще останат, нито владишки глави, нито богатски, нито сиромашки. Богатите мислят за богатството, сиромасите мислят за сиромашията и всички треперят. Не е в това.
Ние сме пренебрегнали закона на живота.
Сиромахът трябва да живее тъй, както богатият. Не, да сме богати, но трябва да живеем. Когато богатият дойде и види, че сиромахът е гладен, трябва да му даде нещо. Няма богати хора в света. Богатите хора те са хранилища, банкери на природата.
към втори вариант >>
Рекох някой път във вас ще се явят религиозни мисли.
(втори вариант)
Рекох някой път във вас ще се явят религиозни мисли.
Ще кажете: „Това са отвлечени работи.“ Не, този свят, дето съществуват, той е свят на разумни същества, с известен манталитет. Някой път те пресичат нашия свят и когато го пресичат, заражда се у хората желание за духовно разбиране. Според възрастта някой разбират едно, някой разбират друго, всеки според силите си, които имат, те така разбират този духовен свят. Някой ще говорят за Бога. Какво нещо е Господ, то е неразбрана работа.
към втори вариант >>
Сиромахът трябва да живее тъй, както богатият.
(втори вариант)
Всички ще бъдат стопени, като восък прецедени. Нито попски глави ще останат, нито владишки глави, нито богатски, нито сиромашки. Богатите мислят за богатството, сиромасите мислят за сиромашията и всички треперят. Не е в това. Ние сме пренебрегнали закона на живота.
Сиромахът трябва да живее тъй, както богатият.
Не, да сме богати, но трябва да живеем. Когато богатият дойде и види, че сиромахът е гладен, трябва да му даде нещо. Няма богати хора в света. Богатите хора те са хранилища, банкери на природата. Те трябва да отворят своите каси.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Това са отвлечени работи.“ Не, този свят, дето съществуват, той е свят на разумни същества, с известен манталитет.
(втори вариант)
Рекох някой път във вас ще се явят религиозни мисли.
Ще кажете: „Това са отвлечени работи.“ Не, този свят, дето съществуват, той е свят на разумни същества, с известен манталитет.
Някой път те пресичат нашия свят и когато го пресичат, заражда се у хората желание за духовно разбиране. Според възрастта някой разбират едно, някой разбират друго, всеки според силите си, които имат, те така разбират този духовен свят. Някой ще говорят за Бога. Какво нещо е Господ, то е неразбрана работа. Господ преставлява една идея, Бог съставлява друга идея.
към втори вариант >>
Не, да сме богати, но трябва да живеем.
(втори вариант)
Нито попски глави ще останат, нито владишки глави, нито богатски, нито сиромашки. Богатите мислят за богатството, сиромасите мислят за сиромашията и всички треперят. Не е в това. Ние сме пренебрегнали закона на живота. Сиромахът трябва да живее тъй, както богатият.
Не, да сме богати, но трябва да живеем.
Когато богатият дойде и види, че сиромахът е гладен, трябва да му даде нещо. Няма богати хора в света. Богатите хора те са хранилища, банкери на природата. Те трябва да отворят своите каси. Ние сме длъжни да направим сиромасите богати.
към втори вариант >>
Някой път те пресичат нашия свят и когато го пресичат, заражда се у хората желание за духовно разбиране.
(втори вариант)
Рекох някой път във вас ще се явят религиозни мисли. Ще кажете: „Това са отвлечени работи.“ Не, този свят, дето съществуват, той е свят на разумни същества, с известен манталитет.
Някой път те пресичат нашия свят и когато го пресичат, заражда се у хората желание за духовно разбиране.
Според възрастта някой разбират едно, някой разбират друго, всеки според силите си, които имат, те така разбират този духовен свят. Някой ще говорят за Бога. Какво нещо е Господ, то е неразбрана работа. Господ преставлява една идея, Бог съставлява друга идея. Ние някой път употребяваме думата Господ и Бог само да плашим хората.
към втори вариант >>
Когато богатият дойде и види, че сиромахът е гладен, трябва да му даде нещо.
(втори вариант)
Богатите мислят за богатството, сиромасите мислят за сиромашията и всички треперят. Не е в това. Ние сме пренебрегнали закона на живота. Сиромахът трябва да живее тъй, както богатият. Не, да сме богати, но трябва да живеем.
Когато богатият дойде и види, че сиромахът е гладен, трябва да му даде нещо.
Няма богати хора в света. Богатите хора те са хранилища, банкери на природата. Те трябва да отворят своите каси. Ние сме длъжни да направим сиромасите богати. Богатият човек е като извор, от който трябва да изтича.
към втори вариант >>
Според възрастта някой разбират едно, някой разбират друго, всеки според силите си, които имат, те така разбират този духовен свят.
(втори вариант)
Рекох някой път във вас ще се явят религиозни мисли. Ще кажете: „Това са отвлечени работи.“ Не, този свят, дето съществуват, той е свят на разумни същества, с известен манталитет. Някой път те пресичат нашия свят и когато го пресичат, заражда се у хората желание за духовно разбиране.
Според възрастта някой разбират едно, някой разбират друго, всеки според силите си, които имат, те така разбират този духовен свят.
Някой ще говорят за Бога. Какво нещо е Господ, то е неразбрана работа. Господ преставлява една идея, Бог съставлява друга идея. Ние някой път употребяваме думата Господ и Бог само да плашим хората. Казват: „Ама, трябва да знаеш, че има Господ.“ То както когато казват: има стражари, има закони; или: има стражари, има съдии, туй трябва да знаеш.
към втори вариант >>
Няма богати хора в света.
(втори вариант)
Не е в това. Ние сме пренебрегнали закона на живота. Сиромахът трябва да живее тъй, както богатият. Не, да сме богати, но трябва да живеем. Когато богатият дойде и види, че сиромахът е гладен, трябва да му даде нещо.
Няма богати хора в света.
Богатите хора те са хранилища, банкери на природата. Те трябва да отворят своите каси. Ние сме длъжни да направим сиромасите богати. Богатият човек е като извор, от който трябва да изтича. Добрият човек трябва да бъде това.
към втори вариант >>
Някой ще говорят за Бога.
(втори вариант)
Рекох някой път във вас ще се явят религиозни мисли. Ще кажете: „Това са отвлечени работи.“ Не, този свят, дето съществуват, той е свят на разумни същества, с известен манталитет. Някой път те пресичат нашия свят и когато го пресичат, заражда се у хората желание за духовно разбиране. Според възрастта някой разбират едно, някой разбират друго, всеки според силите си, които имат, те така разбират този духовен свят.
Някой ще говорят за Бога.
Какво нещо е Господ, то е неразбрана работа. Господ преставлява една идея, Бог съставлява друга идея. Ние някой път употребяваме думата Господ и Бог само да плашим хората. Казват: „Ама, трябва да знаеш, че има Господ.“ То както когато казват: има стражари, има закони; или: има стражари, има съдии, туй трябва да знаеш. Трябва да знаеш, че има Господ.
към втори вариант >>
Богатите хора те са хранилища, банкери на природата.
(втори вариант)
Ние сме пренебрегнали закона на живота. Сиромахът трябва да живее тъй, както богатият. Не, да сме богати, но трябва да живеем. Когато богатият дойде и види, че сиромахът е гладен, трябва да му даде нещо. Няма богати хора в света.
Богатите хора те са хранилища, банкери на природата.
Те трябва да отворят своите каси. Ние сме длъжни да направим сиромасите богати. Богатият човек е като извор, от който трябва да изтича. Добрият човек трябва да бъде това. И умният човек трябва да бъде хранилище, да излиза нещо от него.
към втори вариант >>
Какво нещо е Господ, то е неразбрана работа.
(втори вариант)
Рекох някой път във вас ще се явят религиозни мисли. Ще кажете: „Това са отвлечени работи.“ Не, този свят, дето съществуват, той е свят на разумни същества, с известен манталитет. Някой път те пресичат нашия свят и когато го пресичат, заражда се у хората желание за духовно разбиране. Според възрастта някой разбират едно, някой разбират друго, всеки според силите си, които имат, те така разбират този духовен свят. Някой ще говорят за Бога.
Какво нещо е Господ, то е неразбрана работа.
Господ преставлява една идея, Бог съставлява друга идея. Ние някой път употребяваме думата Господ и Бог само да плашим хората. Казват: „Ама, трябва да знаеш, че има Господ.“ То както когато казват: има стражари, има закони; или: има стражари, има съдии, туй трябва да знаеш. Трябва да знаеш, че има Господ. Тогава тази е проста идея.
към втори вариант >>
Те трябва да отворят своите каси.
(втори вариант)
Сиромахът трябва да живее тъй, както богатият. Не, да сме богати, но трябва да живеем. Когато богатият дойде и види, че сиромахът е гладен, трябва да му даде нещо. Няма богати хора в света. Богатите хора те са хранилища, банкери на природата.
Те трябва да отворят своите каси.
Ние сме длъжни да направим сиромасите богати. Богатият човек е като извор, от който трябва да изтича. Добрият човек трябва да бъде това. И умният човек трябва да бъде хранилище, да излиза нещо от него. Тази трябва да бъде идеята, а пък най-мъчното е сега, как да се справяте, кому какво да дадете.
към втори вариант >>
Господ преставлява една идея, Бог съставлява друга идея.
(втори вариант)
Ще кажете: „Това са отвлечени работи.“ Не, този свят, дето съществуват, той е свят на разумни същества, с известен манталитет. Някой път те пресичат нашия свят и когато го пресичат, заражда се у хората желание за духовно разбиране. Според възрастта някой разбират едно, някой разбират друго, всеки според силите си, които имат, те така разбират този духовен свят. Някой ще говорят за Бога. Какво нещо е Господ, то е неразбрана работа.
Господ преставлява една идея, Бог съставлява друга идея.
Ние някой път употребяваме думата Господ и Бог само да плашим хората. Казват: „Ама, трябва да знаеш, че има Господ.“ То както когато казват: има стражари, има закони; или: има стражари, има съдии, туй трябва да знаеш. Трябва да знаеш, че има Господ. Тогава тази е проста идея. В тази смисъл Той Господ е тук.
към втори вариант >>
Ние сме длъжни да направим сиромасите богати.
(втори вариант)
Не, да сме богати, но трябва да живеем. Когато богатият дойде и види, че сиромахът е гладен, трябва да му даде нещо. Няма богати хора в света. Богатите хора те са хранилища, банкери на природата. Те трябва да отворят своите каси.
Ние сме длъжни да направим сиромасите богати.
Богатият човек е като извор, от който трябва да изтича. Добрият човек трябва да бъде това. И умният човек трябва да бъде хранилище, да излиза нещо от него. Тази трябва да бъде идеята, а пък най-мъчното е сега, как да се справяте, кому какво да дадете. Аз ще ви дам едно правило.
към втори вариант >>
Ние някой път употребяваме думата Господ и Бог само да плашим хората.
(втори вариант)
Някой път те пресичат нашия свят и когато го пресичат, заражда се у хората желание за духовно разбиране. Според възрастта някой разбират едно, някой разбират друго, всеки според силите си, които имат, те така разбират този духовен свят. Някой ще говорят за Бога. Какво нещо е Господ, то е неразбрана работа. Господ преставлява една идея, Бог съставлява друга идея.
Ние някой път употребяваме думата Господ и Бог само да плашим хората.
Казват: „Ама, трябва да знаеш, че има Господ.“ То както когато казват: има стражари, има закони; или: има стражари, има съдии, туй трябва да знаеш. Трябва да знаеш, че има Господ. Тогава тази е проста идея. В тази смисъл Той Господ е тук. Че има Господ, има.
към втори вариант >>
Богатият човек е като извор, от който трябва да изтича.
(втори вариант)
Когато богатият дойде и види, че сиромахът е гладен, трябва да му даде нещо. Няма богати хора в света. Богатите хора те са хранилища, банкери на природата. Те трябва да отворят своите каси. Ние сме длъжни да направим сиромасите богати.
Богатият човек е като извор, от който трябва да изтича.
Добрият човек трябва да бъде това. И умният човек трябва да бъде хранилище, да излиза нещо от него. Тази трябва да бъде идеята, а пък най-мъчното е сега, как да се справяте, кому какво да дадете. Аз ще ви дам едно правило. Когато дойде един човек и иска пари назаем, вие ще имате няколко чувала.
към втори вариант >>
Казват: „Ама, трябва да знаеш, че има Господ.“ То както когато казват: има стражари, има закони; или: има стражари, има съдии, туй трябва да знаеш.
(втори вариант)
Според възрастта някой разбират едно, някой разбират друго, всеки според силите си, които имат, те така разбират този духовен свят. Някой ще говорят за Бога. Какво нещо е Господ, то е неразбрана работа. Господ преставлява една идея, Бог съставлява друга идея. Ние някой път употребяваме думата Господ и Бог само да плашим хората.
Казват: „Ама, трябва да знаеш, че има Господ.“ То както когато казват: има стражари, има закони; или: има стражари, има съдии, туй трябва да знаеш.
Трябва да знаеш, че има Господ. Тогава тази е проста идея. В тази смисъл Той Господ е тук. Че има Господ, има. В София като идеш, такъв Господ, на всяка улица може да те хване този Господ.
към втори вариант >>
Добрият човек трябва да бъде това.
(втори вариант)
Няма богати хора в света. Богатите хора те са хранилища, банкери на природата. Те трябва да отворят своите каси. Ние сме длъжни да направим сиромасите богати. Богатият човек е като извор, от който трябва да изтича.
Добрият човек трябва да бъде това.
И умният човек трябва да бъде хранилище, да излиза нещо от него. Тази трябва да бъде идеята, а пък най-мъчното е сега, как да се справяте, кому какво да дадете. Аз ще ви дам едно правило. Когато дойде един човек и иска пари назаем, вие ще имате няколко чувала. Като започнете от 10-15 до 150, до 200 кила.
към втори вариант >>
Трябва да знаеш, че има Господ.
(втори вариант)
Някой ще говорят за Бога. Какво нещо е Господ, то е неразбрана работа. Господ преставлява една идея, Бог съставлява друга идея. Ние някой път употребяваме думата Господ и Бог само да плашим хората. Казват: „Ама, трябва да знаеш, че има Господ.“ То както когато казват: има стражари, има закони; или: има стражари, има съдии, туй трябва да знаеш.
Трябва да знаеш, че има Господ.
Тогава тази е проста идея. В тази смисъл Той Господ е тук. Че има Господ, има. В София като идеш, такъв Господ, на всяка улица може да те хване този Господ.
към втори вариант >>
И умният човек трябва да бъде хранилище, да излиза нещо от него.
(втори вариант)
Богатите хора те са хранилища, банкери на природата. Те трябва да отворят своите каси. Ние сме длъжни да направим сиромасите богати. Богатият човек е като извор, от който трябва да изтича. Добрият човек трябва да бъде това.
И умният човек трябва да бъде хранилище, да излиза нещо от него.
Тази трябва да бъде идеята, а пък най-мъчното е сега, как да се справяте, кому какво да дадете. Аз ще ви дам едно правило. Когато дойде един човек и иска пари назаем, вие ще имате няколко чувала. Като започнете от 10-15 до 150, до 200 кила. Той иска 10 хиляди назаем, ще му дадете да вдигне един чувал от 200 килограма.
към втори вариант >>
Тогава тази е проста идея.
(втори вариант)
Какво нещо е Господ, то е неразбрана работа. Господ преставлява една идея, Бог съставлява друга идея. Ние някой път употребяваме думата Господ и Бог само да плашим хората. Казват: „Ама, трябва да знаеш, че има Господ.“ То както когато казват: има стражари, има закони; или: има стражари, има съдии, туй трябва да знаеш. Трябва да знаеш, че има Господ.
Тогава тази е проста идея.
В тази смисъл Той Господ е тук. Че има Господ, има. В София като идеш, такъв Господ, на всяка улица може да те хване този Господ.
към втори вариант >>
Тази трябва да бъде идеята, а пък най-мъчното е сега, как да се справяте, кому какво да дадете.
(втори вариант)
Те трябва да отворят своите каси. Ние сме длъжни да направим сиромасите богати. Богатият човек е като извор, от който трябва да изтича. Добрият човек трябва да бъде това. И умният човек трябва да бъде хранилище, да излиза нещо от него.
Тази трябва да бъде идеята, а пък най-мъчното е сега, как да се справяте, кому какво да дадете.
Аз ще ви дам едно правило. Когато дойде един човек и иска пари назаем, вие ще имате няколко чувала. Като започнете от 10-15 до 150, до 200 кила. Той иска 10 хиляди назаем, ще му дадете да вдигне един чувал от 200 килограма. Ако може да го дигне, ще му дадете 10 хиляди, ако не може, [няма] да му дадете.
към втори вариант >>
В тази смисъл Той Господ е тук.
(втори вариант)
Господ преставлява една идея, Бог съставлява друга идея. Ние някой път употребяваме думата Господ и Бог само да плашим хората. Казват: „Ама, трябва да знаеш, че има Господ.“ То както когато казват: има стражари, има закони; или: има стражари, има съдии, туй трябва да знаеш. Трябва да знаеш, че има Господ. Тогава тази е проста идея.
В тази смисъл Той Господ е тук.
Че има Господ, има. В София като идеш, такъв Господ, на всяка улица може да те хване този Господ.
към втори вариант >>
Аз ще ви дам едно правило.
(втори вариант)
Ние сме длъжни да направим сиромасите богати. Богатият човек е като извор, от който трябва да изтича. Добрият човек трябва да бъде това. И умният човек трябва да бъде хранилище, да излиза нещо от него. Тази трябва да бъде идеята, а пък най-мъчното е сега, как да се справяте, кому какво да дадете.
Аз ще ви дам едно правило.
Когато дойде един човек и иска пари назаем, вие ще имате няколко чувала. Като започнете от 10-15 до 150, до 200 кила. Той иска 10 хиляди назаем, ще му дадете да вдигне един чувал от 200 килограма. Ако може да го дигне, ще му дадете 10 хиляди, ако не може, [няма] да му дадете. В природата съществува един закон.
към втори вариант >>
Че има Господ, има.
(втори вариант)
Ние някой път употребяваме думата Господ и Бог само да плашим хората. Казват: „Ама, трябва да знаеш, че има Господ.“ То както когато казват: има стражари, има закони; или: има стражари, има съдии, туй трябва да знаеш. Трябва да знаеш, че има Господ. Тогава тази е проста идея. В тази смисъл Той Господ е тук.
Че има Господ, има.
В София като идеш, такъв Господ, на всяка улица може да те хване този Господ.
към втори вариант >>
Когато дойде един човек и иска пари назаем, вие ще имате няколко чувала.
(втори вариант)
Богатият човек е като извор, от който трябва да изтича. Добрият човек трябва да бъде това. И умният човек трябва да бъде хранилище, да излиза нещо от него. Тази трябва да бъде идеята, а пък най-мъчното е сега, как да се справяте, кому какво да дадете. Аз ще ви дам едно правило.
Когато дойде един човек и иска пари назаем, вие ще имате няколко чувала.
Като започнете от 10-15 до 150, до 200 кила. Той иска 10 хиляди назаем, ще му дадете да вдигне един чувал от 200 килограма. Ако може да го дигне, ще му дадете 10 хиляди, ако не може, [няма] да му дадете. В природата съществува един закон. Някой едва 30 килограма може да вдигне на гърба си, а иска 100 хиляди лева, а нему се падат 20 лева.
към втори вариант >>
В София като идеш, такъв Господ, на всяка улица може да те хване този Господ.
(втори вариант)
Казват: „Ама, трябва да знаеш, че има Господ.“ То както когато казват: има стражари, има закони; или: има стражари, има съдии, туй трябва да знаеш. Трябва да знаеш, че има Господ. Тогава тази е проста идея. В тази смисъл Той Господ е тук. Че има Господ, има.
В София като идеш, такъв Господ, на всяка улица може да те хване този Господ.
към втори вариант >>
Като започнете от 10-15 до 150, до 200 кила.
(втори вариант)
Добрият човек трябва да бъде това. И умният човек трябва да бъде хранилище, да излиза нещо от него. Тази трябва да бъде идеята, а пък най-мъчното е сега, как да се справяте, кому какво да дадете. Аз ще ви дам едно правило. Когато дойде един човек и иска пари назаем, вие ще имате няколко чувала.
Като започнете от 10-15 до 150, до 200 кила.
Той иска 10 хиляди назаем, ще му дадете да вдигне един чувал от 200 килограма. Ако може да го дигне, ще му дадете 10 хиляди, ако не може, [няма] да му дадете. В природата съществува един закон. Някой едва 30 килограма може да вдигне на гърба си, а иска 100 хиляди лева, а нему се падат 20 лева. Така прави природата.
към втори вариант >>
Сега трябва да имаме една ясна представа за нещата.
(втори вариант)
Сега трябва да имаме една ясна представа за нещата.
Вас ви предстои една задача, вие носите много неща, които не са уяснени във вас и вие мислите, че са ваши. Запример във вас има желание да ядете, казвате: „Аз съм гладен.“ Но ако останете някой път сам, не зная дали тъй ще ядете, както ако се намерите между хора, които здраво ядат, без да ти се яде, ти сладко ядеш. Някой път, ако се намериш между болни хора, които едва си отварят устата и ти започваш да ядеш като тях. Най-първо трябва да имате ясна представа какво нещо е яденето. Яденето в същината си, в своята дълбока същина представлява една възможност за усилване на живота.
към втори вариант >>
Той иска 10 хиляди назаем, ще му дадете да вдигне един чувал от 200 килограма.
(втори вариант)
И умният човек трябва да бъде хранилище, да излиза нещо от него. Тази трябва да бъде идеята, а пък най-мъчното е сега, как да се справяте, кому какво да дадете. Аз ще ви дам едно правило. Когато дойде един човек и иска пари назаем, вие ще имате няколко чувала. Като започнете от 10-15 до 150, до 200 кила.
Той иска 10 хиляди назаем, ще му дадете да вдигне един чувал от 200 килограма.
Ако може да го дигне, ще му дадете 10 хиляди, ако не може, [няма] да му дадете. В природата съществува един закон. Някой едва 30 килограма може да вдигне на гърба си, а иска 100 хиляди лева, а нему се падат 20 лева. Така прави природата. Ще те тури на изпит какво може да носиш, какво може да реализираш и тогава ще ти даде.
към втори вариант >>
Вас ви предстои една задача, вие носите много неща, които не са уяснени във вас и вие мислите, че са ваши.
(втори вариант)
Сега трябва да имаме една ясна представа за нещата.
Вас ви предстои една задача, вие носите много неща, които не са уяснени във вас и вие мислите, че са ваши.
Запример във вас има желание да ядете, казвате: „Аз съм гладен.“ Но ако останете някой път сам, не зная дали тъй ще ядете, както ако се намерите между хора, които здраво ядат, без да ти се яде, ти сладко ядеш. Някой път, ако се намериш между болни хора, които едва си отварят устата и ти започваш да ядеш като тях. Най-първо трябва да имате ясна представа какво нещо е яденето. Яденето в същината си, в своята дълбока същина представлява една възможност за усилване на живота. За да се укрепи у нас животът, ние дишаме.
към втори вариант >>
Ако може да го дигне, ще му дадете 10 хиляди, ако не може, [няма] да му дадете.
(втори вариант)
Тази трябва да бъде идеята, а пък най-мъчното е сега, как да се справяте, кому какво да дадете. Аз ще ви дам едно правило. Когато дойде един човек и иска пари назаем, вие ще имате няколко чувала. Като започнете от 10-15 до 150, до 200 кила. Той иска 10 хиляди назаем, ще му дадете да вдигне един чувал от 200 килограма.
Ако може да го дигне, ще му дадете 10 хиляди, ако не може, [няма] да му дадете.
В природата съществува един закон. Някой едва 30 килограма може да вдигне на гърба си, а иска 100 хиляди лева, а нему се падат 20 лева. Така прави природата. Ще те тури на изпит какво може да носиш, какво може да реализираш и тогава ще ти даде. Колко хора има, които не са взели богатство, условия нямат, това нямат, казват.
към втори вариант >>
Запример във вас има желание да ядете, казвате: „Аз съм гладен.“ Но ако останете някой път сам, не зная дали тъй ще ядете, както ако се намерите между хора, които здраво ядат, без да ти се яде, ти сладко ядеш.
(втори вариант)
Сега трябва да имаме една ясна представа за нещата. Вас ви предстои една задача, вие носите много неща, които не са уяснени във вас и вие мислите, че са ваши.
Запример във вас има желание да ядете, казвате: „Аз съм гладен.“ Но ако останете някой път сам, не зная дали тъй ще ядете, както ако се намерите между хора, които здраво ядат, без да ти се яде, ти сладко ядеш.
Някой път, ако се намериш между болни хора, които едва си отварят устата и ти започваш да ядеш като тях. Най-първо трябва да имате ясна представа какво нещо е яденето. Яденето в същината си, в своята дълбока същина представлява една възможност за усилване на живота. За да се укрепи у нас животът, ние дишаме. Дишането ще употребите пак за живота.
към втори вариант >>
В природата съществува един закон.
(втори вариант)
Аз ще ви дам едно правило. Когато дойде един човек и иска пари назаем, вие ще имате няколко чувала. Като започнете от 10-15 до 150, до 200 кила. Той иска 10 хиляди назаем, ще му дадете да вдигне един чувал от 200 килограма. Ако може да го дигне, ще му дадете 10 хиляди, ако не може, [няма] да му дадете.
В природата съществува един закон.
Някой едва 30 килограма може да вдигне на гърба си, а иска 100 хиляди лева, а нему се падат 20 лева. Така прави природата. Ще те тури на изпит какво може да носиш, какво може да реализираш и тогава ще ти даде. Колко хора има, които не са взели богатство, условия нямат, това нямат, казват. В нас седи едно криво разбиране, което ние сме придобили от миналото и още не можем да се справим с него.
към втори вариант >>
Някой път, ако се намериш между болни хора, които едва си отварят устата и ти започваш да ядеш като тях.
(втори вариант)
Сега трябва да имаме една ясна представа за нещата. Вас ви предстои една задача, вие носите много неща, които не са уяснени във вас и вие мислите, че са ваши. Запример във вас има желание да ядете, казвате: „Аз съм гладен.“ Но ако останете някой път сам, не зная дали тъй ще ядете, както ако се намерите между хора, които здраво ядат, без да ти се яде, ти сладко ядеш.
Някой път, ако се намериш между болни хора, които едва си отварят устата и ти започваш да ядеш като тях.
Най-първо трябва да имате ясна представа какво нещо е яденето. Яденето в същината си, в своята дълбока същина представлява една възможност за усилване на живота. За да се укрепи у нас животът, ние дишаме. Дишането ще употребите пак за живота. Ние ходим, движим се, пак ще употребим, за да се прояви животът.
към втори вариант >>
Някой едва 30 килограма може да вдигне на гърба си, а иска 100 хиляди лева, а нему се падат 20 лева.
(втори вариант)
Когато дойде един човек и иска пари назаем, вие ще имате няколко чувала. Като започнете от 10-15 до 150, до 200 кила. Той иска 10 хиляди назаем, ще му дадете да вдигне един чувал от 200 килограма. Ако може да го дигне, ще му дадете 10 хиляди, ако не може, [няма] да му дадете. В природата съществува един закон.
Някой едва 30 килограма може да вдигне на гърба си, а иска 100 хиляди лева, а нему се падат 20 лева.
Така прави природата. Ще те тури на изпит какво може да носиш, какво може да реализираш и тогава ще ти даде. Колко хора има, които не са взели богатство, условия нямат, това нямат, казват. В нас седи едно криво разбиране, което ние сме придобили от миналото и още не можем да се справим с него.
към втори вариант >>
Най-първо трябва да имате ясна представа какво нещо е яденето.
(втори вариант)
Сега трябва да имаме една ясна представа за нещата. Вас ви предстои една задача, вие носите много неща, които не са уяснени във вас и вие мислите, че са ваши. Запример във вас има желание да ядете, казвате: „Аз съм гладен.“ Но ако останете някой път сам, не зная дали тъй ще ядете, както ако се намерите между хора, които здраво ядат, без да ти се яде, ти сладко ядеш. Някой път, ако се намериш между болни хора, които едва си отварят устата и ти започваш да ядеш като тях.
Най-първо трябва да имате ясна представа какво нещо е яденето.
Яденето в същината си, в своята дълбока същина представлява една възможност за усилване на живота. За да се укрепи у нас животът, ние дишаме. Дишането ще употребите пак за живота. Ние ходим, движим се, пак ще употребим, за да се прояви животът.
към втори вариант >>
Така прави природата.
(втори вариант)
Като започнете от 10-15 до 150, до 200 кила. Той иска 10 хиляди назаем, ще му дадете да вдигне един чувал от 200 килограма. Ако може да го дигне, ще му дадете 10 хиляди, ако не може, [няма] да му дадете. В природата съществува един закон. Някой едва 30 килограма може да вдигне на гърба си, а иска 100 хиляди лева, а нему се падат 20 лева.
Така прави природата.
Ще те тури на изпит какво може да носиш, какво може да реализираш и тогава ще ти даде. Колко хора има, които не са взели богатство, условия нямат, това нямат, казват. В нас седи едно криво разбиране, което ние сме придобили от миналото и още не можем да се справим с него.
към втори вариант >>
Яденето в същината си, в своята дълбока същина представлява една възможност за усилване на живота.
(втори вариант)
Сега трябва да имаме една ясна представа за нещата. Вас ви предстои една задача, вие носите много неща, които не са уяснени във вас и вие мислите, че са ваши. Запример във вас има желание да ядете, казвате: „Аз съм гладен.“ Но ако останете някой път сам, не зная дали тъй ще ядете, както ако се намерите между хора, които здраво ядат, без да ти се яде, ти сладко ядеш. Някой път, ако се намериш между болни хора, които едва си отварят устата и ти започваш да ядеш като тях. Най-първо трябва да имате ясна представа какво нещо е яденето.
Яденето в същината си, в своята дълбока същина представлява една възможност за усилване на живота.
За да се укрепи у нас животът, ние дишаме. Дишането ще употребите пак за живота. Ние ходим, движим се, пак ще употребим, за да се прояви животът.
към втори вариант >>
Ще те тури на изпит какво може да носиш, какво може да реализираш и тогава ще ти даде.
(втори вариант)
Той иска 10 хиляди назаем, ще му дадете да вдигне един чувал от 200 килограма. Ако може да го дигне, ще му дадете 10 хиляди, ако не може, [няма] да му дадете. В природата съществува един закон. Някой едва 30 килограма може да вдигне на гърба си, а иска 100 хиляди лева, а нему се падат 20 лева. Така прави природата.
Ще те тури на изпит какво може да носиш, какво може да реализираш и тогава ще ти даде.
Колко хора има, които не са взели богатство, условия нямат, това нямат, казват. В нас седи едно криво разбиране, което ние сме придобили от миналото и още не можем да се справим с него.
към втори вариант >>
За да се укрепи у нас животът, ние дишаме.
(втори вариант)
Вас ви предстои една задача, вие носите много неща, които не са уяснени във вас и вие мислите, че са ваши. Запример във вас има желание да ядете, казвате: „Аз съм гладен.“ Но ако останете някой път сам, не зная дали тъй ще ядете, както ако се намерите между хора, които здраво ядат, без да ти се яде, ти сладко ядеш. Някой път, ако се намериш между болни хора, които едва си отварят устата и ти започваш да ядеш като тях. Най-първо трябва да имате ясна представа какво нещо е яденето. Яденето в същината си, в своята дълбока същина представлява една възможност за усилване на живота.
За да се укрепи у нас животът, ние дишаме.
Дишането ще употребите пак за живота. Ние ходим, движим се, пак ще употребим, за да се прояви животът.
към втори вариант >>
Колко хора има, които не са взели богатство, условия нямат, това нямат, казват.
(втори вариант)
Ако може да го дигне, ще му дадете 10 хиляди, ако не може, [няма] да му дадете. В природата съществува един закон. Някой едва 30 килограма може да вдигне на гърба си, а иска 100 хиляди лева, а нему се падат 20 лева. Така прави природата. Ще те тури на изпит какво може да носиш, какво може да реализираш и тогава ще ти даде.
Колко хора има, които не са взели богатство, условия нямат, това нямат, казват.
В нас седи едно криво разбиране, което ние сме придобили от миналото и още не можем да се справим с него.
към втори вариант >>
Дишането ще употребите пак за живота.
(втори вариант)
Запример във вас има желание да ядете, казвате: „Аз съм гладен.“ Но ако останете някой път сам, не зная дали тъй ще ядете, както ако се намерите между хора, които здраво ядат, без да ти се яде, ти сладко ядеш. Някой път, ако се намериш между болни хора, които едва си отварят устата и ти започваш да ядеш като тях. Най-първо трябва да имате ясна представа какво нещо е яденето. Яденето в същината си, в своята дълбока същина представлява една възможност за усилване на живота. За да се укрепи у нас животът, ние дишаме.
Дишането ще употребите пак за живота.
Ние ходим, движим се, пак ще употребим, за да се прояви животът.
към втори вариант >>
В нас седи едно криво разбиране, което ние сме придобили от миналото и още не можем да се справим с него.
(втори вариант)
В природата съществува един закон. Някой едва 30 килограма може да вдигне на гърба си, а иска 100 хиляди лева, а нему се падат 20 лева. Така прави природата. Ще те тури на изпит какво може да носиш, какво може да реализираш и тогава ще ти даде. Колко хора има, които не са взели богатство, условия нямат, това нямат, казват.
В нас седи едно криво разбиране, което ние сме придобили от миналото и още не можем да се справим с него.
към втори вариант >>
Ние ходим, движим се, пак ще употребим, за да се прояви животът.
(втори вариант)
Някой път, ако се намериш между болни хора, които едва си отварят устата и ти започваш да ядеш като тях. Най-първо трябва да имате ясна представа какво нещо е яденето. Яденето в същината си, в своята дълбока същина представлява една възможност за усилване на живота. За да се укрепи у нас животът, ние дишаме. Дишането ще употребите пак за живота.
Ние ходим, движим се, пак ще употребим, за да се прояви животът.
към втори вариант >>
Та рекох, когато човек е сиромах, много лесно влиза в положението на сиромасите хора.
(втори вариант)
Та рекох, когато човек е сиромах, много лесно влиза в положението на сиромасите хора.
Но, когато е богат, никак не може да влезе в положението на сиромасите. Срещал съм бедни хора, които влизат в положението на богатите, които са закъсали и са фалирали. И съм срещал богати хора, които влизат в положенито на един беден. Като види някой на пътя и види, че е дошъл до едно място да направи някое престъпление казва: „Ела с мене. Ти няма защо да се обезсърчаваш.“ Онзи казва: „Условията са лоши.“ – „Ще се подобрят тези условия.
към втори вариант >>
Може някой да пита: „Какво нещо е животът?
(втори вариант)
Може някой да пита: „Какво нещо е животът?
“ Какво се подразбира, какво нещо е животът? Най-първо животът не е нещо материално, но животът е проявление на една същина по-висока от самия живот. Животът е проявление на Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е проявление на Духа.
към втори вариант >>
Но, когато е богат, никак не може да влезе в положението на сиромасите.
(втори вариант)
Та рекох, когато човек е сиромах, много лесно влиза в положението на сиромасите хора.
Но, когато е богат, никак не може да влезе в положението на сиромасите.
Срещал съм бедни хора, които влизат в положението на богатите, които са закъсали и са фалирали. И съм срещал богати хора, които влизат в положенито на един беден. Като види някой на пътя и види, че е дошъл до едно място да направи някое престъпление казва: „Ела с мене. Ти няма защо да се обезсърчаваш.“ Онзи казва: „Условията са лоши.“ – „Ще се подобрят тези условия. Какво ти трябва тебе?
към втори вариант >>
“ Какво се подразбира, какво нещо е животът?
(втори вариант)
Може някой да пита: „Какво нещо е животът?
“ Какво се подразбира, какво нещо е животът?
Най-първо животът не е нещо материално, но животът е проявление на една същина по-висока от самия живот. Животът е проявление на Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е проявление на Духа. Ти не си разбрал какво нещо е живот, не и разбрал какво нещо е Любовта, искаш да разбереш какво е Духът.
към втори вариант >>
Срещал съм бедни хора, които влизат в положението на богатите, които са закъсали и са фалирали.
(втори вариант)
Та рекох, когато човек е сиромах, много лесно влиза в положението на сиромасите хора. Но, когато е богат, никак не може да влезе в положението на сиромасите.
Срещал съм бедни хора, които влизат в положението на богатите, които са закъсали и са фалирали.
И съм срещал богати хора, които влизат в положенито на един беден. Като види някой на пътя и види, че е дошъл до едно място да направи някое престъпление казва: „Ела с мене. Ти няма защо да се обезсърчаваш.“ Онзи казва: „Условията са лоши.“ – „Ще се подобрят тези условия. Какво ти трябва тебе? Иди. Употреби това, което ти давам, за да подобриш положението си.“ Всички ние не можем да помогнем.
към втори вариант >>
Най-първо животът не е нещо материално, но животът е проявление на една същина по-висока от самия живот.
(втори вариант)
Може някой да пита: „Какво нещо е животът? “ Какво се подразбира, какво нещо е животът?
Най-първо животът не е нещо материално, но животът е проявление на една същина по-висока от самия живот.
Животът е проявление на Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е проявление на Духа. Ти не си разбрал какво нещо е живот, не и разбрал какво нещо е Любовта, искаш да разбереш какво е Духът. Те са идеи, които стоят в нас смътни.
към втори вариант >>
И съм срещал богати хора, които влизат в положенито на един беден.
(втори вариант)
Та рекох, когато човек е сиромах, много лесно влиза в положението на сиромасите хора. Но, когато е богат, никак не може да влезе в положението на сиромасите. Срещал съм бедни хора, които влизат в положението на богатите, които са закъсали и са фалирали.
И съм срещал богати хора, които влизат в положенито на един беден.
Като види някой на пътя и види, че е дошъл до едно място да направи някое престъпление казва: „Ела с мене. Ти няма защо да се обезсърчаваш.“ Онзи казва: „Условията са лоши.“ – „Ще се подобрят тези условия. Какво ти трябва тебе? Иди. Употреби това, което ти давам, за да подобриш положението си.“ Всички ние не можем да помогнем. Ние се нуждаем от материални работи, които са необходими.
към втори вариант >>
Животът е проявление на Любовта.
(втори вариант)
Може някой да пита: „Какво нещо е животът? “ Какво се подразбира, какво нещо е животът? Най-първо животът не е нещо материално, но животът е проявление на една същина по-висока от самия живот.
Животът е проявление на Любовта.
Какво нещо е Любовта? Любовта е проявление на Духа. Ти не си разбрал какво нещо е живот, не и разбрал какво нещо е Любовта, искаш да разбереш какво е Духът. Те са идеи, които стоят в нас смътни. Казваме: животът, Любовта, Духът и дойдем до определението: Духът води към Бога.
към втори вариант >>
Като види някой на пътя и види, че е дошъл до едно място да направи някое престъпление казва: „Ела с мене.
(втори вариант)
Та рекох, когато човек е сиромах, много лесно влиза в положението на сиромасите хора. Но, когато е богат, никак не може да влезе в положението на сиромасите. Срещал съм бедни хора, които влизат в положението на богатите, които са закъсали и са фалирали. И съм срещал богати хора, които влизат в положенито на един беден.
Като види някой на пътя и види, че е дошъл до едно място да направи някое престъпление казва: „Ела с мене.
Ти няма защо да се обезсърчаваш.“ Онзи казва: „Условията са лоши.“ – „Ще се подобрят тези условия. Какво ти трябва тебе? Иди. Употреби това, което ти давам, за да подобриш положението си.“ Всички ние не можем да помогнем. Ние се нуждаем от материални работи, които са необходими. Хлябът е необходим.
към втори вариант >>
Какво нещо е Любовта?
(втори вариант)
Може някой да пита: „Какво нещо е животът? “ Какво се подразбира, какво нещо е животът? Най-първо животът не е нещо материално, но животът е проявление на една същина по-висока от самия живот. Животът е проявление на Любовта.
Какво нещо е Любовта?
Любовта е проявление на Духа. Ти не си разбрал какво нещо е живот, не и разбрал какво нещо е Любовта, искаш да разбереш какво е Духът. Те са идеи, които стоят в нас смътни. Казваме: животът, Любовта, Духът и дойдем до определението: Духът води към Бога. В евреите думата Бог съдържа три принципа.
към втори вариант >>
Ти няма защо да се обезсърчаваш.“ Онзи казва: „Условията са лоши.“ – „Ще се подобрят тези условия.
(втори вариант)
Та рекох, когато човек е сиромах, много лесно влиза в положението на сиромасите хора. Но, когато е богат, никак не може да влезе в положението на сиромасите. Срещал съм бедни хора, които влизат в положението на богатите, които са закъсали и са фалирали. И съм срещал богати хора, които влизат в положенито на един беден. Като види някой на пътя и види, че е дошъл до едно място да направи някое престъпление казва: „Ела с мене.
Ти няма защо да се обезсърчаваш.“ Онзи казва: „Условията са лоши.“ – „Ще се подобрят тези условия.
Какво ти трябва тебе? Иди. Употреби това, което ти давам, за да подобриш положението си.“ Всички ние не можем да помогнем. Ние се нуждаем от материални работи, които са необходими. Хлябът е необходим. Светлината имаме даром, въздухът го имаме даром.
към втори вариант >>
Любовта е проявление на Духа.
(втори вариант)
Може някой да пита: „Какво нещо е животът? “ Какво се подразбира, какво нещо е животът? Най-първо животът не е нещо материално, но животът е проявление на една същина по-висока от самия живот. Животът е проявление на Любовта. Какво нещо е Любовта?
Любовта е проявление на Духа.
Ти не си разбрал какво нещо е живот, не и разбрал какво нещо е Любовта, искаш да разбереш какво е Духът. Те са идеи, които стоят в нас смътни. Казваме: животът, Любовта, Духът и дойдем до определението: Духът води към Бога. В евреите думата Бог съдържа три принципа. Първата буква означава онова начало, което твори.
към втори вариант >>
Какво ти трябва тебе?
(втори вариант)
Но, когато е богат, никак не може да влезе в положението на сиромасите. Срещал съм бедни хора, които влизат в положението на богатите, които са закъсали и са фалирали. И съм срещал богати хора, които влизат в положенито на един беден. Като види някой на пътя и види, че е дошъл до едно място да направи някое престъпление казва: „Ела с мене. Ти няма защо да се обезсърчаваш.“ Онзи казва: „Условията са лоши.“ – „Ще се подобрят тези условия.
Какво ти трябва тебе?
Иди. Употреби това, което ти давам, за да подобриш положението си.“ Всички ние не можем да помогнем. Ние се нуждаем от материални работи, които са необходими. Хлябът е необходим. Светлината имаме даром, въздухът го имаме даром. Само хлябът е, който го нямаме даром.
към втори вариант >>
Ти не си разбрал какво нещо е живот, не и разбрал какво нещо е Любовта, искаш да разбереш какво е Духът.
(втори вариант)
“ Какво се подразбира, какво нещо е животът? Най-първо животът не е нещо материално, но животът е проявление на една същина по-висока от самия живот. Животът е проявление на Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е проявление на Духа.
Ти не си разбрал какво нещо е живот, не и разбрал какво нещо е Любовта, искаш да разбереш какво е Духът.
Те са идеи, които стоят в нас смътни. Казваме: животът, Любовта, Духът и дойдем до определението: Духът води към Бога. В евреите думата Бог съдържа три принципа. Първата буква означава онова начало, което твори. Второто начало в думата Бог на еврейски иска туй, което съхранява нещата, оставя ги да израснат.
към втори вариант >>
Иди. Употреби това, което ти давам, за да подобриш положението си.“ Всички ние не можем да помогнем.
(втори вариант)
Срещал съм бедни хора, които влизат в положението на богатите, които са закъсали и са фалирали. И съм срещал богати хора, които влизат в положенито на един беден. Като види някой на пътя и види, че е дошъл до едно място да направи някое престъпление казва: „Ела с мене. Ти няма защо да се обезсърчаваш.“ Онзи казва: „Условията са лоши.“ – „Ще се подобрят тези условия. Какво ти трябва тебе?
Иди. Употреби това, което ти давам, за да подобриш положението си.“ Всички ние не можем да помогнем.
Ние се нуждаем от материални работи, които са необходими. Хлябът е необходим. Светлината имаме даром, въздухът го имаме даром. Само хлябът е, който го нямаме даром. И всичкия спор е само за хляба.
към втори вариант >>
Те са идеи, които стоят в нас смътни.
(втори вариант)
Най-първо животът не е нещо материално, но животът е проявление на една същина по-висока от самия живот. Животът е проявление на Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е проявление на Духа. Ти не си разбрал какво нещо е живот, не и разбрал какво нещо е Любовта, искаш да разбереш какво е Духът.
Те са идеи, които стоят в нас смътни.
Казваме: животът, Любовта, Духът и дойдем до определението: Духът води към Бога. В евреите думата Бог съдържа три принципа. Първата буква означава онова начало, което твори. Второто начало в думата Бог на еврейски иска туй, което съхранява нещата, оставя ги да израснат. Третото начало е туй, което пази равновесие.
към втори вариант >>
Ние се нуждаем от материални работи, които са необходими.
(втори вариант)
И съм срещал богати хора, които влизат в положенито на един беден. Като види някой на пътя и види, че е дошъл до едно място да направи някое престъпление казва: „Ела с мене. Ти няма защо да се обезсърчаваш.“ Онзи казва: „Условията са лоши.“ – „Ще се подобрят тези условия. Какво ти трябва тебе? Иди. Употреби това, което ти давам, за да подобриш положението си.“ Всички ние не можем да помогнем.
Ние се нуждаем от материални работи, които са необходими.
Хлябът е необходим. Светлината имаме даром, въздухът го имаме даром. Само хлябът е, който го нямаме даром. И всичкия спор е само за хляба. Рекох, трябва хора в света.
към втори вариант >>
Казваме: животът, Любовта, Духът и дойдем до определението: Духът води към Бога.
(втори вариант)
Животът е проявление на Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е проявление на Духа. Ти не си разбрал какво нещо е живот, не и разбрал какво нещо е Любовта, искаш да разбереш какво е Духът. Те са идеи, които стоят в нас смътни.
Казваме: животът, Любовта, Духът и дойдем до определението: Духът води към Бога.
В евреите думата Бог съдържа три принципа. Първата буква означава онова начало, което твори. Второто начало в думата Бог на еврейски иска туй, което съхранява нещата, оставя ги да израснат. Третото начало е туй, което пази равновесие. След туй второто начало пак се проявява.
към втори вариант >>
Хлябът е необходим.
(втори вариант)
Като види някой на пътя и види, че е дошъл до едно място да направи някое престъпление казва: „Ела с мене. Ти няма защо да се обезсърчаваш.“ Онзи казва: „Условията са лоши.“ – „Ще се подобрят тези условия. Какво ти трябва тебе? Иди. Употреби това, което ти давам, за да подобриш положението си.“ Всички ние не можем да помогнем. Ние се нуждаем от материални работи, които са необходими.
Хлябът е необходим.
Светлината имаме даром, въздухът го имаме даром. Само хлябът е, който го нямаме даром. И всичкия спор е само за хляба. Рекох, трябва хора в света. Богатият човек като ви срещне, каже сладка дума, една разумна дума и замине.
към втори вариант >>
В евреите думата Бог съдържа три принципа.
(втори вариант)
Какво нещо е Любовта? Любовта е проявление на Духа. Ти не си разбрал какво нещо е живот, не и разбрал какво нещо е Любовта, искаш да разбереш какво е Духът. Те са идеи, които стоят в нас смътни. Казваме: животът, Любовта, Духът и дойдем до определението: Духът води към Бога.
В евреите думата Бог съдържа три принципа.
Първата буква означава онова начало, което твори. Второто начало в думата Бог на еврейски иска туй, което съхранява нещата, оставя ги да израснат. Третото начало е туй, което пази равновесие. След туй второто начало пак се проявява.
към втори вариант >>
Светлината имаме даром, въздухът го имаме даром.
(втори вариант)
Ти няма защо да се обезсърчаваш.“ Онзи казва: „Условията са лоши.“ – „Ще се подобрят тези условия. Какво ти трябва тебе? Иди. Употреби това, което ти давам, за да подобриш положението си.“ Всички ние не можем да помогнем. Ние се нуждаем от материални работи, които са необходими. Хлябът е необходим.
Светлината имаме даром, въздухът го имаме даром.
Само хлябът е, който го нямаме даром. И всичкия спор е само за хляба. Рекох, трябва хора в света. Богатият човек като ви срещне, каже сладка дума, една разумна дума и замине. Той не само да каже една сладка дума, но да осребри думата си.
към втори вариант >>
Първата буква означава онова начало, което твори.
(втори вариант)
Любовта е проявление на Духа. Ти не си разбрал какво нещо е живот, не и разбрал какво нещо е Любовта, искаш да разбереш какво е Духът. Те са идеи, които стоят в нас смътни. Казваме: животът, Любовта, Духът и дойдем до определението: Духът води към Бога. В евреите думата Бог съдържа три принципа.
Първата буква означава онова начало, което твори.
Второто начало в думата Бог на еврейски иска туй, което съхранява нещата, оставя ги да израснат. Третото начало е туй, което пази равновесие. След туй второто начало пак се проявява.
към втори вариант >>
Само хлябът е, който го нямаме даром.
(втори вариант)
Какво ти трябва тебе? Иди. Употреби това, което ти давам, за да подобриш положението си.“ Всички ние не можем да помогнем. Ние се нуждаем от материални работи, които са необходими. Хлябът е необходим. Светлината имаме даром, въздухът го имаме даром.
Само хлябът е, който го нямаме даром.
И всичкия спор е само за хляба. Рекох, трябва хора в света. Богатият човек като ви срещне, каже сладка дума, една разумна дума и замине. Той не само да каже една сладка дума, но да осребри думата си.
към втори вариант >>
Второто начало в думата Бог на еврейски иска туй, което съхранява нещата, оставя ги да израснат.
(втори вариант)
Ти не си разбрал какво нещо е живот, не и разбрал какво нещо е Любовта, искаш да разбереш какво е Духът. Те са идеи, които стоят в нас смътни. Казваме: животът, Любовта, Духът и дойдем до определението: Духът води към Бога. В евреите думата Бог съдържа три принципа. Първата буква означава онова начало, което твори.
Второто начало в думата Бог на еврейски иска туй, което съхранява нещата, оставя ги да израснат.
Третото начало е туй, което пази равновесие. След туй второто начало пак се проявява.
към втори вариант >>
И всичкия спор е само за хляба.
(втори вариант)
Иди. Употреби това, което ти давам, за да подобриш положението си.“ Всички ние не можем да помогнем. Ние се нуждаем от материални работи, които са необходими. Хлябът е необходим. Светлината имаме даром, въздухът го имаме даром. Само хлябът е, който го нямаме даром.
И всичкия спор е само за хляба.
Рекох, трябва хора в света. Богатият човек като ви срещне, каже сладка дума, една разумна дума и замине. Той не само да каже една сладка дума, но да осребри думата си.
към втори вариант >>
Третото начало е туй, което пази равновесие.
(втори вариант)
Те са идеи, които стоят в нас смътни. Казваме: животът, Любовта, Духът и дойдем до определението: Духът води към Бога. В евреите думата Бог съдържа три принципа. Първата буква означава онова начало, което твори. Второто начало в думата Бог на еврейски иска туй, което съхранява нещата, оставя ги да израснат.
Третото начало е туй, което пази равновесие.
След туй второто начало пак се проявява.
към втори вариант >>
Рекох, трябва хора в света.
(втори вариант)
Ние се нуждаем от материални работи, които са необходими. Хлябът е необходим. Светлината имаме даром, въздухът го имаме даром. Само хлябът е, който го нямаме даром. И всичкия спор е само за хляба.
Рекох, трябва хора в света.
Богатият човек като ви срещне, каже сладка дума, една разумна дума и замине. Той не само да каже една сладка дума, но да осребри думата си.
към втори вариант >>
След туй второто начало пак се проявява.
(втори вариант)
Казваме: животът, Любовта, Духът и дойдем до определението: Духът води към Бога. В евреите думата Бог съдържа три принципа. Първата буква означава онова начало, което твори. Второто начало в думата Бог на еврейски иска туй, което съхранява нещата, оставя ги да израснат. Третото начало е туй, което пази равновесие.
След туй второто начало пак се проявява.
към втори вариант >>
Богатият човек като ви срещне, каже сладка дума, една разумна дума и замине.
(втори вариант)
Хлябът е необходим. Светлината имаме даром, въздухът го имаме даром. Само хлябът е, който го нямаме даром. И всичкия спор е само за хляба. Рекох, трябва хора в света.
Богатият човек като ви срещне, каже сладка дума, една разумна дума и замине.
Той не само да каже една сладка дума, но да осребри думата си.
към втори вариант >>
В български думата Бог, Б-то означава, то е началото на нещата.
(втори вариант)
В български думата Бог, Б-то означава, то е началото на нещата.
Тогава имате О-то, което означава всичките възможности. В български под Бог разбират туй, което се проявава. У египтяните обаче, тяхното разбиране е съвсем друго. Египтяните са имали тази идея. Тази идея N, това е течение, една река, която слиза от планински върх.
към втори вариант >>
Той не само да каже една сладка дума, но да осребри думата си.
(втори вариант)
Светлината имаме даром, въздухът го имаме даром. Само хлябът е, който го нямаме даром. И всичкия спор е само за хляба. Рекох, трябва хора в света. Богатият човек като ви срещне, каже сладка дума, една разумна дума и замине.
Той не само да каже една сладка дума, но да осребри думата си.
към втори вариант >>
Тогава имате О-то, което означава всичките възможности.
(втори вариант)
В български думата Бог, Б-то означава, то е началото на нещата.
Тогава имате О-то, което означава всичките възможности.
В български под Бог разбират туй, което се проявава. У египтяните обаче, тяхното разбиране е съвсем друго. Египтяните са имали тази идея. Тази идея N, това е течение, една река, която слиза от планински върх. Това ние го наричаме И.
към втори вариант >>
Аз ще ви приведа един пример.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример.
Какво значи осребряване. Преди повече от 50 години във Варна един българин, който свършил по музика на запад. Върнал се във Варна. Варненските богаташи го хванали да учи дъщерите им, да свири на пиано, на китара на цигулка, да ги учи да танцуват, да играят. Но станало недоразумение между богатите и не искал да преподава.
към втори вариант >>
В български под Бог разбират туй, което се проявава.
(втори вариант)
В български думата Бог, Б-то означава, то е началото на нещата. Тогава имате О-то, което означава всичките възможности.
В български под Бог разбират туй, което се проявава.
У египтяните обаче, тяхното разбиране е съвсем друго. Египтяните са имали тази идея. Тази идея N, това е течение, една река, която слиза от планински върх. Това ние го наричаме И. Това е тяхната идея.
към втори вариант >>
Какво значи осребряване.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример.
Какво значи осребряване.
Преди повече от 50 години във Варна един българин, който свършил по музика на запад. Върнал се във Варна. Варненските богаташи го хванали да учи дъщерите им, да свири на пиано, на китара на цигулка, да ги учи да танцуват, да играят. Но станало недоразумение между богатите и не искал да преподава. Той бил много честолюбив, останал без петаче.
към втори вариант >>
У египтяните обаче, тяхното разбиране е съвсем друго.
(втори вариант)
В български думата Бог, Б-то означава, то е началото на нещата. Тогава имате О-то, което означава всичките възможности. В български под Бог разбират туй, което се проявава.
У египтяните обаче, тяхното разбиране е съвсем друго.
Египтяните са имали тази идея. Тази идея N, това е течение, една река, която слиза от планински върх. Това ние го наричаме И. Това е тяхната идея. Българинът разбира семето, което е сято в земята и изниква, Бог го накарва.
към втори вариант >>
Преди повече от 50 години във Варна един българин, който свършил по музика на запад.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример. Какво значи осребряване.
Преди повече от 50 години във Варна един българин, който свършил по музика на запад.
Върнал се във Варна. Варненските богаташи го хванали да учи дъщерите им, да свири на пиано, на китара на цигулка, да ги учи да танцуват, да играят. Но станало недоразумение между богатите и не искал да преподава. Той бил много честолюбив, останал без петаче. Да копае не може, да жъне не може, да прави обуща, дошъл до престъпна мисъл.
към втори вариант >>
Египтяните са имали тази идея.
(втори вариант)
В български думата Бог, Б-то означава, то е началото на нещата. Тогава имате О-то, което означава всичките възможности. В български под Бог разбират туй, което се проявава. У египтяните обаче, тяхното разбиране е съвсем друго.
Египтяните са имали тази идея.
Тази идея N, това е течение, една река, която слиза от планински върх. Това ние го наричаме И. Това е тяхната идея. Българинът разбира семето, което е сято в земята и изниква, Бог го накарва. По-материалистическо схващане.
към втори вариант >>
Върнал се във Варна.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример. Какво значи осребряване. Преди повече от 50 години във Варна един българин, който свършил по музика на запад.
Върнал се във Варна.
Варненските богаташи го хванали да учи дъщерите им, да свири на пиано, на китара на цигулка, да ги учи да танцуват, да играят. Но станало недоразумение между богатите и не искал да преподава. Той бил много честолюбив, останал без петаче. Да копае не може, да жъне не може, да прави обуща, дошъл до престъпна мисъл. Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам.
към втори вариант >>
Тази идея N, това е течение, една река, която слиза от планински върх.
(втори вариант)
В български думата Бог, Б-то означава, то е началото на нещата. Тогава имате О-то, което означава всичките възможности. В български под Бог разбират туй, което се проявава. У египтяните обаче, тяхното разбиране е съвсем друго. Египтяните са имали тази идея.
Тази идея N, това е течение, една река, която слиза от планински върх.
Това ние го наричаме И. Това е тяхната идея. Българинът разбира семето, което е сято в земята и изниква, Бог го накарва. По-материалистическо схващане. На египтяните схващането е инволюционно в една жидка материя.
към втори вариант >>
Варненските богаташи го хванали да учи дъщерите им, да свири на пиано, на китара на цигулка, да ги учи да танцуват, да играят.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример. Какво значи осребряване. Преди повече от 50 години във Варна един българин, който свършил по музика на запад. Върнал се във Варна.
Варненските богаташи го хванали да учи дъщерите им, да свири на пиано, на китара на цигулка, да ги учи да танцуват, да играят.
Но станало недоразумение между богатите и не искал да преподава. Той бил много честолюбив, останал без петаче. Да копае не може, да жъне не може, да прави обуща, дошъл до престъпна мисъл. Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам. Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение.
към втори вариант >>
Това ние го наричаме И.
(втори вариант)
Тогава имате О-то, което означава всичките възможности. В български под Бог разбират туй, което се проявава. У египтяните обаче, тяхното разбиране е съвсем друго. Египтяните са имали тази идея. Тази идея N, това е течение, една река, която слиза от планински върх.
Това ние го наричаме И.
Това е тяхната идея. Българинът разбира семето, което е сято в земята и изниква, Бог го накарва. По-материалистическо схващане. На египтяните схващането е инволюционно в една жидка материя. Като дойдете до англичаните, те разбират друго.
към втори вариант >>
Но станало недоразумение между богатите и не искал да преподава.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример. Какво значи осребряване. Преди повече от 50 години във Варна един българин, който свършил по музика на запад. Върнал се във Варна. Варненските богаташи го хванали да учи дъщерите им, да свири на пиано, на китара на цигулка, да ги учи да танцуват, да играят.
Но станало недоразумение между богатите и не искал да преподава.
Той бил много честолюбив, останал без петаче. Да копае не може, да жъне не може, да прави обуща, дошъл до престъпна мисъл. Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам. Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение. Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския паша.
към втори вариант >>
Това е тяхната идея.
(втори вариант)
В български под Бог разбират туй, което се проявава. У египтяните обаче, тяхното разбиране е съвсем друго. Египтяните са имали тази идея. Тази идея N, това е течение, една река, която слиза от планински върх. Това ние го наричаме И.
Това е тяхната идея.
Българинът разбира семето, което е сято в земята и изниква, Бог го накарва. По-материалистическо схващане. На египтяните схващането е инволюционно в една жидка материя. Като дойдете до англичаните, те разбират друго. Те разбират плода.
към втори вариант >>
Той бил много честолюбив, останал без петаче.
(втори вариант)
Какво значи осребряване. Преди повече от 50 години във Варна един българин, който свършил по музика на запад. Върнал се във Варна. Варненските богаташи го хванали да учи дъщерите им, да свири на пиано, на китара на цигулка, да ги учи да танцуват, да играят. Но станало недоразумение между богатите и не искал да преподава.
Той бил много честолюбив, останал без петаче.
Да копае не може, да жъне не може, да прави обуща, дошъл до престъпна мисъл. Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам. Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение. Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския паша. Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение.
към втори вариант >>
Българинът разбира семето, което е сято в земята и изниква, Бог го накарва.
(втори вариант)
У египтяните обаче, тяхното разбиране е съвсем друго. Египтяните са имали тази идея. Тази идея N, това е течение, една река, която слиза от планински върх. Това ние го наричаме И. Това е тяхната идея.
Българинът разбира семето, което е сято в земята и изниква, Бог го накарва.
По-материалистическо схващане. На египтяните схващането е инволюционно в една жидка материя. Като дойдете до англичаните, те разбират друго. Те разбират плода. Какво означава плода.
към втори вариант >>
Да копае не може, да жъне не може, да прави обуща, дошъл до престъпна мисъл.
(втори вариант)
Преди повече от 50 години във Варна един българин, който свършил по музика на запад. Върнал се във Варна. Варненските богаташи го хванали да учи дъщерите им, да свири на пиано, на китара на цигулка, да ги учи да танцуват, да играят. Но станало недоразумение между богатите и не искал да преподава. Той бил много честолюбив, останал без петаче.
Да копае не може, да жъне не може, да прави обуща, дошъл до престъпна мисъл.
Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам. Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение. Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския паша. Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение. Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него.
към втори вариант >>
По-материалистическо схващане.
(втори вариант)
Египтяните са имали тази идея. Тази идея N, това е течение, една река, която слиза от планински върх. Това ние го наричаме И. Това е тяхната идея. Българинът разбира семето, което е сято в земята и изниква, Бог го накарва.
По-материалистическо схващане.
На египтяните схващането е инволюционно в една жидка материя. Като дойдете до англичаните, те разбират друго. Те разбират плода. Какво означава плода. Туй, което дава плод за ядене.
към втори вариант >>
Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам.
(втори вариант)
Върнал се във Варна. Варненските богаташи го хванали да учи дъщерите им, да свири на пиано, на китара на цигулка, да ги учи да танцуват, да играят. Но станало недоразумение между богатите и не искал да преподава. Той бил много честолюбив, останал без петаче. Да копае не може, да жъне не може, да прави обуща, дошъл до престъпна мисъл.
Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам.
Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение. Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския паша. Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение. Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него. „Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“ Пашата взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже.
към втори вариант >>
На египтяните схващането е инволюционно в една жидка материя.
(втори вариант)
Тази идея N, това е течение, една река, която слиза от планински върх. Това ние го наричаме И. Това е тяхната идея. Българинът разбира семето, което е сято в земята и изниква, Бог го накарва. По-материалистическо схващане.
На египтяните схващането е инволюционно в една жидка материя.
Като дойдете до англичаните, те разбират друго. Те разбират плода. Какво означава плода. Туй, което дава плод за ядене. Господ е туй, което дава папо, хляб.
към втори вариант >>
Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение.
(втори вариант)
Варненските богаташи го хванали да учи дъщерите им, да свири на пиано, на китара на цигулка, да ги учи да танцуват, да играят. Но станало недоразумение между богатите и не искал да преподава. Той бил много честолюбив, останал без петаче. Да копае не може, да жъне не може, да прави обуща, дошъл до престъпна мисъл. Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам.
Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение.
Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския паша. Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение. Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него. „Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“ Пашата взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже. Дава ги на този българин, секретаря, той да му прегледа книгите.
към втори вариант >>
Като дойдете до англичаните, те разбират друго.
(втори вариант)
Това ние го наричаме И. Това е тяхната идея. Българинът разбира семето, което е сято в земята и изниква, Бог го накарва. По-материалистическо схващане. На египтяните схващането е инволюционно в една жидка материя.
Като дойдете до англичаните, те разбират друго.
Те разбират плода. Какво означава плода. Туй, което дава плод за ядене. Господ е туй, което дава папо, хляб. То е сега едно съвпадение.
към втори вариант >>
Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския паша.
(втори вариант)
Но станало недоразумение между богатите и не искал да преподава. Той бил много честолюбив, останал без петаче. Да копае не може, да жъне не може, да прави обуща, дошъл до престъпна мисъл. Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам. Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение.
Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския паша.
Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение. Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него. „Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“ Пашата взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже. Дава ги на този българин, секретаря, той да му прегледа книгите. После, като видял свещеника, казва: „Дядо попе, ако нямах онзи обед, който ми даде и меджидието, не щеше да остане главата ти, щяха да те опекат на огън.
към втори вариант >>
Те разбират плода.
(втори вариант)
Това е тяхната идея. Българинът разбира семето, което е сято в земята и изниква, Бог го накарва. По-материалистическо схващане. На египтяните схващането е инволюционно в една жидка материя. Като дойдете до англичаните, те разбират друго.
Те разбират плода.
Какво означава плода. Туй, което дава плод за ядене. Господ е туй, което дава папо, хляб. То е сега едно съвпадение. Българинът разбира туй, което е посято.
към втори вариант >>
Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение.
(втори вариант)
Той бил много честолюбив, останал без петаче. Да копае не може, да жъне не може, да прави обуща, дошъл до престъпна мисъл. Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам. Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение. Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския паша.
Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение.
Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него. „Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“ Пашата взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже. Дава ги на този българин, секретаря, той да му прегледа книгите. После, като видял свещеника, казва: „Дядо попе, ако нямах онзи обед, който ми даде и меджидието, не щеше да остане главата ти, щяха да те опекат на огън. Но аз отнех всички подозрителни писма и ги изгорих.“ И казал на пашата: „Оставете този човек, той е добър човек, няма нищо лошо.“
към втори вариант >>
Какво означава плода.
(втори вариант)
Българинът разбира семето, което е сято в земята и изниква, Бог го накарва. По-материалистическо схващане. На египтяните схващането е инволюционно в една жидка материя. Като дойдете до англичаните, те разбират друго. Те разбират плода.
Какво означава плода.
Туй, което дава плод за ядене. Господ е туй, което дава папо, хляб. То е сега едно съвпадение. Българинът разбира туй, което е посято. Египтянинът разбира туй, от което излизат нещата.
към втори вариант >>
Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него.
(втори вариант)
Да копае не може, да жъне не може, да прави обуща, дошъл до престъпна мисъл. Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам. Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение. Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския паша. Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение.
Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него.
„Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“ Пашата взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже. Дава ги на този българин, секретаря, той да му прегледа книгите. После, като видял свещеника, казва: „Дядо попе, ако нямах онзи обед, който ми даде и меджидието, не щеше да остане главата ти, щяха да те опекат на огън. Но аз отнех всички подозрителни писма и ги изгорих.“ И казал на пашата: „Оставете този човек, той е добър човек, няма нищо лошо.“
към втори вариант >>
Туй, което дава плод за ядене.
(втори вариант)
По-материалистическо схващане. На египтяните схващането е инволюционно в една жидка материя. Като дойдете до англичаните, те разбират друго. Те разбират плода. Какво означава плода.
Туй, което дава плод за ядене.
Господ е туй, което дава папо, хляб. То е сега едно съвпадение. Българинът разбира туй, което е посято. Египтянинът разбира туй, от което излизат нещата. Англичанинът разбира туй, което дава хляба.
към втори вариант >>
„Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“ Пашата взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже.
(втори вариант)
Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам. Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение. Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския паша. Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение. Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него.
„Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“ Пашата взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже.
Дава ги на този българин, секретаря, той да му прегледа книгите. После, като видял свещеника, казва: „Дядо попе, ако нямах онзи обед, който ми даде и меджидието, не щеше да остане главата ти, щяха да те опекат на огън. Но аз отнех всички подозрителни писма и ги изгорих.“ И казал на пашата: „Оставете този човек, той е добър човек, няма нищо лошо.“
към втори вариант >>
Господ е туй, което дава папо, хляб.
(втори вариант)
На египтяните схващането е инволюционно в една жидка материя. Като дойдете до англичаните, те разбират друго. Те разбират плода. Какво означава плода. Туй, което дава плод за ядене.
Господ е туй, което дава папо, хляб.
То е сега едно съвпадение. Българинът разбира туй, което е посято. Египтянинът разбира туй, от което излизат нещата. Англичанинът разбира туй, което дава хляба.
към втори вариант >>
Дава ги на този българин, секретаря, той да му прегледа книгите.
(втори вариант)
Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение. Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския паша. Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение. Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него. „Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“ Пашата взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже.
Дава ги на този българин, секретаря, той да му прегледа книгите.
После, като видял свещеника, казва: „Дядо попе, ако нямах онзи обед, който ми даде и меджидието, не щеше да остане главата ти, щяха да те опекат на огън. Но аз отнех всички подозрителни писма и ги изгорих.“ И казал на пашата: „Оставете този човек, той е добър човек, няма нищо лошо.“
към втори вариант >>
То е сега едно съвпадение.
(втори вариант)
Като дойдете до англичаните, те разбират друго. Те разбират плода. Какво означава плода. Туй, което дава плод за ядене. Господ е туй, което дава папо, хляб.
То е сега едно съвпадение.
Българинът разбира туй, което е посято. Египтянинът разбира туй, от което излизат нещата. Англичанинът разбира туй, което дава хляба.
към втори вариант >>
После, като видял свещеника, казва: „Дядо попе, ако нямах онзи обед, който ми даде и меджидието, не щеше да остане главата ти, щяха да те опекат на огън.
(втори вариант)
Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския паша. Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение. Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него. „Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“ Пашата взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже. Дава ги на този българин, секретаря, той да му прегледа книгите.
После, като видял свещеника, казва: „Дядо попе, ако нямах онзи обед, който ми даде и меджидието, не щеше да остане главата ти, щяха да те опекат на огън.
Но аз отнех всички подозрителни писма и ги изгорих.“ И казал на пашата: „Оставете този човек, той е добър човек, няма нищо лошо.“
към втори вариант >>
Българинът разбира туй, което е посято.
(втори вариант)
Те разбират плода. Какво означава плода. Туй, което дава плод за ядене. Господ е туй, което дава папо, хляб. То е сега едно съвпадение.
Българинът разбира туй, което е посято.
Египтянинът разбира туй, от което излизат нещата. Англичанинът разбира туй, което дава хляба.
към втори вариант >>
Но аз отнех всички подозрителни писма и ги изгорих.“ И казал на пашата: „Оставете този човек, той е добър човек, няма нищо лошо.“
(втори вариант)
Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение. Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него. „Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“ Пашата взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже. Дава ги на този българин, секретаря, той да му прегледа книгите. После, като видял свещеника, казва: „Дядо попе, ако нямах онзи обед, който ми даде и меджидието, не щеше да остане главата ти, щяха да те опекат на огън.
Но аз отнех всички подозрителни писма и ги изгорих.“ И казал на пашата: „Оставете този човек, той е добър човек, няма нищо лошо.“
към втори вариант >>
Египтянинът разбира туй, от което излизат нещата.
(втори вариант)
Какво означава плода. Туй, което дава плод за ядене. Господ е туй, което дава папо, хляб. То е сега едно съвпадение. Българинът разбира туй, което е посято.
Египтянинът разбира туй, от което излизат нещата.
Англичанинът разбира туй, което дава хляба.
към втори вариант >>
Прави доброто навреме.
(втори вариант)
Прави доброто навреме.
Прояви своята доброта навреме, защото тази доброта един ден ще ти бъде в услуга. И ние трябва да проявим своята доброта или онова, което в нас е заложено. В природата туй, което сме наследили от нея, да проявим, своята доброта, понеже, като я проявим, ние сме във връзка с нейното съзнание. Като проявим своята доброта ти си радостен, ти си във връзка с всички хора в света.
към втори вариант >>
Англичанинът разбира туй, което дава хляба.
(втори вариант)
Туй, което дава плод за ядене. Господ е туй, което дава папо, хляб. То е сега едно съвпадение. Българинът разбира туй, което е посято. Египтянинът разбира туй, от което излизат нещата.
Англичанинът разбира туй, което дава хляба.
към втори вариант >>
Прояви своята доброта навреме, защото тази доброта един ден ще ти бъде в услуга.
(втори вариант)
Прави доброто навреме.
Прояви своята доброта навреме, защото тази доброта един ден ще ти бъде в услуга.
И ние трябва да проявим своята доброта или онова, което в нас е заложено. В природата туй, което сме наследили от нея, да проявим, своята доброта, понеже, като я проявим, ние сме във връзка с нейното съзнание. Като проявим своята доброта ти си радостен, ти си във връзка с всички хора в света.
към втори вариант >>
Сега те са три разбирания за идеята на Бога.
(втори вариант)
Сега те са три разбирания за идеята на Бога.
Но Бог е нещо неопределено в дадения случай. Не задържайте тази същина. Вие като говорите за Бога, трябва да разбирате себе си. Вие не отделяйте Бога от себе си. Себе си вън от Бога е идея неразбрана.
към втори вариант >>
И ние трябва да проявим своята доброта или онова, което в нас е заложено.
(втори вариант)
Прави доброто навреме. Прояви своята доброта навреме, защото тази доброта един ден ще ти бъде в услуга.
И ние трябва да проявим своята доброта или онова, което в нас е заложено.
В природата туй, което сме наследили от нея, да проявим, своята доброта, понеже, като я проявим, ние сме във връзка с нейното съзнание. Като проявим своята доброта ти си радостен, ти си във връзка с всички хора в света.
към втори вариант >>
Но Бог е нещо неопределено в дадения случай.
(втори вариант)
Сега те са три разбирания за идеята на Бога.
Но Бог е нещо неопределено в дадения случай.
Не задържайте тази същина. Вие като говорите за Бога, трябва да разбирате себе си. Вие не отделяйте Бога от себе си. Себе си вън от Бога е идея неразбрана. Вие вън от Бога не съществувате, нямате съществувание.
към втори вариант >>
В природата туй, което сме наследили от нея, да проявим, своята доброта, понеже, като я проявим, ние сме във връзка с нейното съзнание.
(втори вариант)
Прави доброто навреме. Прояви своята доброта навреме, защото тази доброта един ден ще ти бъде в услуга. И ние трябва да проявим своята доброта или онова, което в нас е заложено.
В природата туй, което сме наследили от нея, да проявим, своята доброта, понеже, като я проявим, ние сме във връзка с нейното съзнание.
Като проявим своята доброта ти си радостен, ти си във връзка с всички хора в света.
към втори вариант >>
Не задържайте тази същина.
(втори вариант)
Сега те са три разбирания за идеята на Бога. Но Бог е нещо неопределено в дадения случай.
Не задържайте тази същина.
Вие като говорите за Бога, трябва да разбирате себе си. Вие не отделяйте Бога от себе си. Себе си вън от Бога е идея неразбрана. Вие вън от Бога не съществувате, нямате съществувание. Ти, когато казваш: „Какво нещо е Господ,“ ти го туряш вън от себе си.
към втори вариант >>
Като проявим своята доброта ти си радостен, ти си във връзка с всички хора в света.
(втори вариант)
Прави доброто навреме. Прояви своята доброта навреме, защото тази доброта един ден ще ти бъде в услуга. И ние трябва да проявим своята доброта или онова, което в нас е заложено. В природата туй, което сме наследили от нея, да проявим, своята доброта, понеже, като я проявим, ние сме във връзка с нейното съзнание.
Като проявим своята доброта ти си радостен, ти си във връзка с всички хора в света.
към втори вариант >>
Вие като говорите за Бога, трябва да разбирате себе си.
(втори вариант)
Сега те са три разбирания за идеята на Бога. Но Бог е нещо неопределено в дадения случай. Не задържайте тази същина.
Вие като говорите за Бога, трябва да разбирате себе си.
Вие не отделяйте Бога от себе си. Себе си вън от Бога е идея неразбрана. Вие вън от Бога не съществувате, нямате съществувание. Ти, когато казваш: „Какво нещо е Господ,“ ти го туряш вън от себе си. Ти питаш: „Какво нещо е Господ?
към втори вариант >>
Рекох сега, ще оставите вашите минали възгледи, вашите вярвания.
(втори вариант)
Рекох сега, ще оставите вашите минали възгледи, вашите вярвания.
Те са хубави, детински работи. По-рано са били полезни във вашето детинство. Количката е била много хубава. Колелата са били отлични. Но сега сте големи, тази количка не ви е потребна.
към втори вариант >>
2.
Работа и почивка / Почивка
,
ООК
, София, 9.8.1933г.,
Следователно, не можеш да бъдеш силен и свободен човек, ако не си поданик на Царството Божие.
Казваш: Американец съм, или англичанин, французин, или руснак. – Много естествено, според държавата, към която принадлежиш, такъв поданик си. При това, всеки гражданин не се ползва с една и съща почит. Поданиците на малките държави се ползват с малка почит. Едно нещо е да бъдеш поданик на велика държава, а друго е да си поданик на една от малките държави.
Следователно, не можеш да бъдеш силен и свободен човек, ако не си поданик на Царството Божие.
– Ама аз вярвам. – В какво вярваш? – Във всичко. – Това е фантазия. С такава вяра никъде не можещ да отидеш.
към беседата >>
– Ама аз вярвам.
– Много естествено, според държавата, към която принадлежиш, такъв поданик си. При това, всеки гражданин не се ползва с една и съща почит. Поданиците на малките държави се ползват с малка почит. Едно нещо е да бъдеш поданик на велика държава, а друго е да си поданик на една от малките държави. Следователно, не можеш да бъдеш силен и свободен човек, ако не си поданик на Царството Божие.
– Ама аз вярвам.
– В какво вярваш? – Във всичко. – Това е фантазия. С такава вяра никъде не можещ да отидеш. Тази вяра е нещо външно.
към беседата >>
– В какво вярваш?
При това, всеки гражданин не се ползва с една и съща почит. Поданиците на малките държави се ползват с малка почит. Едно нещо е да бъдеш поданик на велика държава, а друго е да си поданик на една от малките държави. Следователно, не можеш да бъдеш силен и свободен човек, ако не си поданик на Царството Божие. – Ама аз вярвам.
– В какво вярваш?
– Във всичко. – Това е фантазия. С такава вяра никъде не можещ да отидеш. Тази вяра е нещо външно. Друг е въпросът, ако имаш любов.
към беседата >>
– Във всичко.
Поданиците на малките държави се ползват с малка почит. Едно нещо е да бъдеш поданик на велика държава, а друго е да си поданик на една от малките държави. Следователно, не можеш да бъдеш силен и свободен човек, ако не си поданик на Царството Божие. – Ама аз вярвам. – В какво вярваш?
– Във всичко.
– Това е фантазия. С такава вяра никъде не можещ да отидеш. Тази вяра е нещо външно. Друг е въпросът, ако имаш любов. Само вяра, без любов, нищо не допринася.
към беседата >>
– Това е фантазия.
Едно нещо е да бъдеш поданик на велика държава, а друго е да си поданик на една от малките държави. Следователно, не можеш да бъдеш силен и свободен човек, ако не си поданик на Царството Божие. – Ама аз вярвам. – В какво вярваш? – Във всичко.
– Това е фантазия.
С такава вяра никъде не можещ да отидеш. Тази вяра е нещо външно. Друг е въпросът, ако имаш любов. Само вяра, без любов, нищо не допринася. Двама светии спорели по този въпрос, т. е.
към беседата >>
С такава вяра никъде не можещ да отидеш.
Следователно, не можеш да бъдеш силен и свободен човек, ако не си поданик на Царството Божие. – Ама аз вярвам. – В какво вярваш? – Във всичко. – Това е фантазия.
С такава вяра никъде не можещ да отидеш.
Тази вяра е нещо външно. Друг е въпросът, ако имаш любов. Само вяра, без любов, нищо не допринася. Двама светии спорели по този въпрос, т. е. може ли само с вяра да се разрешават въпросите.
към беседата >>
Тази вяра е нещо външно.
– Ама аз вярвам. – В какво вярваш? – Във всичко. – Това е фантазия. С такава вяра никъде не можещ да отидеш.
Тази вяра е нещо външно.
Друг е въпросът, ако имаш любов. Само вяра, без любов, нищо не допринася. Двама светии спорели по този въпрос, т. е. може ли само с вяра да се разрешават въпросите.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако имаш любов.
– В какво вярваш? – Във всичко. – Това е фантазия. С такава вяра никъде не можещ да отидеш. Тази вяра е нещо външно.
Друг е въпросът, ако имаш любов.
Само вяра, без любов, нищо не допринася. Двама светии спорели по този въпрос, т. е. може ли само с вяра да се разрешават въпросите.
към беседата >>
Само вяра, без любов, нищо не допринася.
– Във всичко. – Това е фантазия. С такава вяра никъде не можещ да отидеш. Тази вяра е нещо външно. Друг е въпросът, ако имаш любов.
Само вяра, без любов, нищо не допринася.
Двама светии спорели по този въпрос, т. е. може ли само с вяра да се разрешават въпросите.
към беседата >>
Двама светии спорели по този въпрос, т. е.
– Това е фантазия. С такава вяра никъде не можещ да отидеш. Тази вяра е нещо външно. Друг е въпросът, ако имаш любов. Само вяра, без любов, нищо не допринася.
Двама светии спорели по този въпрос, т. е.
може ли само с вяра да се разрешават въпросите.
към беседата >>
може ли само с вяра да се разрешават въпросите.
С такава вяра никъде не можещ да отидеш. Тази вяра е нещо външно. Друг е въпросът, ако имаш любов. Само вяра, без любов, нищо не допринася. Двама светии спорели по този въпрос, т. е.
може ли само с вяра да се разрешават въпросите.
към беседата >>
Един ден първият светия, който поддържал мнението, че само с вяра не се живее, останал вкъщи да готви боб.
Един ден първият светия, който поддържал мнението, че само с вяра не се живее, останал вкъщи да готви боб.
Като сготвил боба, той турил сол в него. Вторият светия намерил, че нямало нужда от сол, и без сол могло да се яде. Като останал вкъщи да готви; той турил да вари боб, да докаже на другаря си, че и без сол може. Не турил сол, но не могъл да яде боба. Значи, едно се говори, друго излиза.
към беседата >>
Като сготвил боба, той турил сол в него.
Един ден първият светия, който поддържал мнението, че само с вяра не се живее, останал вкъщи да готви боб.
Като сготвил боба, той турил сол в него.
Вторият светия намерил, че нямало нужда от сол, и без сол могло да се яде. Като останал вкъщи да готви; той турил да вари боб, да докаже на другаря си, че и без сол може. Не турил сол, но не могъл да яде боба. Значи, едно се говори, друго излиза. Въпросът не се разрешил правилно.
към беседата >>
Вторият светия намерил, че нямало нужда от сол, и без сол могло да се яде.
Един ден първият светия, който поддържал мнението, че само с вяра не се живее, останал вкъщи да готви боб. Като сготвил боба, той турил сол в него.
Вторият светия намерил, че нямало нужда от сол, и без сол могло да се яде.
Като останал вкъщи да готви; той турил да вари боб, да докаже на другаря си, че и без сол може. Не турил сол, но не могъл да яде боба. Значи, едно се говори, друго излиза. Въпросът не се разрешил правилно. Истинската вяра е път към реалността.
към беседата >>
Като останал вкъщи да готви; той турил да вари боб, да докаже на другаря си, че и без сол може.
Един ден първият светия, който поддържал мнението, че само с вяра не се живее, останал вкъщи да готви боб. Като сготвил боба, той турил сол в него. Вторият светия намерил, че нямало нужда от сол, и без сол могло да се яде.
Като останал вкъщи да готви; той турил да вари боб, да докаже на другаря си, че и без сол може.
Не турил сол, но не могъл да яде боба. Значи, едно се говори, друго излиза. Въпросът не се разрешил правилно. Истинската вяра е път към реалността. – Аз говоря само истината.
към беседата >>
Не турил сол, но не могъл да яде боба.
Един ден първият светия, който поддържал мнението, че само с вяра не се живее, останал вкъщи да готви боб. Като сготвил боба, той турил сол в него. Вторият светия намерил, че нямало нужда от сол, и без сол могло да се яде. Като останал вкъщи да готви; той турил да вари боб, да докаже на другаря си, че и без сол може.
Не турил сол, но не могъл да яде боба.
Значи, едно се говори, друго излиза. Въпросът не се разрешил правилно. Истинската вяра е път към реалността. – Аз говоря само истината. – Познаваш ли реалността?
към беседата >>
Значи, едно се говори, друго излиза.
Един ден първият светия, който поддържал мнението, че само с вяра не се живее, останал вкъщи да готви боб. Като сготвил боба, той турил сол в него. Вторият светия намерил, че нямало нужда от сол, и без сол могло да се яде. Като останал вкъщи да готви; той турил да вари боб, да докаже на другаря си, че и без сол може. Не турил сол, но не могъл да яде боба.
Значи, едно се говори, друго излиза.
Въпросът не се разрешил правилно. Истинската вяра е път към реалността. – Аз говоря само истината. – Познаваш ли реалността? Живееш ли в нея?
към беседата >>
Въпросът не се разрешил правилно.
Като сготвил боба, той турил сол в него. Вторият светия намерил, че нямало нужда от сол, и без сол могло да се яде. Като останал вкъщи да готви; той турил да вари боб, да докаже на другаря си, че и без сол може. Не турил сол, но не могъл да яде боба. Значи, едно се говори, друго излиза.
Въпросът не се разрешил правилно.
Истинската вяра е път към реалността. – Аз говоря само истината. – Познаваш ли реалността? Живееш ли в нея? Истината има отношение към реалността, която е с две страни: тъмна и светла, горчива и сладка.
към беседата >>
Истинската вяра е път към реалността.
Вторият светия намерил, че нямало нужда от сол, и без сол могло да се яде. Като останал вкъщи да готви; той турил да вари боб, да докаже на другаря си, че и без сол може. Не турил сол, но не могъл да яде боба. Значи, едно се говори, друго излиза. Въпросът не се разрешил правилно.
Истинската вяра е път към реалността.
– Аз говоря само истината. – Познаваш ли реалността? Живееш ли в нея? Истината има отношение към реалността, която е с две страни: тъмна и светла, горчива и сладка. Затова някои казват, че истината е горчива.
към беседата >>
– Аз говоря само истината.
Като останал вкъщи да готви; той турил да вари боб, да докаже на другаря си, че и без сол може. Не турил сол, но не могъл да яде боба. Значи, едно се говори, друго излиза. Въпросът не се разрешил правилно. Истинската вяра е път към реалността.
– Аз говоря само истината.
– Познаваш ли реалността? Живееш ли в нея? Истината има отношение към реалността, която е с две страни: тъмна и светла, горчива и сладка. Затова някои казват, че истината е горчива. От друга страна се казва, че истината освобождава човека.
към беседата >>
– Познаваш ли реалността?
Не турил сол, но не могъл да яде боба. Значи, едно се говори, друго излиза. Въпросът не се разрешил правилно. Истинската вяра е път към реалността. – Аз говоря само истината.
– Познаваш ли реалността?
Живееш ли в нея? Истината има отношение към реалността, която е с две страни: тъмна и светла, горчива и сладка. Затова някои казват, че истината е горчива. От друга страна се казва, че истината освобождава човека. Може ли горчивата истина да освобождава?
към беседата >>
Живееш ли в нея?
Значи, едно се говори, друго излиза. Въпросът не се разрешил правилно. Истинската вяра е път към реалността. – Аз говоря само истината. – Познаваш ли реалността?
Живееш ли в нея?
Истината има отношение към реалността, която е с две страни: тъмна и светла, горчива и сладка. Затова някои казват, че истината е горчива. От друга страна се казва, че истината освобождава човека. Може ли горчивата истина да освобождава? Майката освобождава детето си чрез сладката храна.
към беседата >>
Истината има отношение към реалността, която е с две страни: тъмна и светла, горчива и сладка.
Въпросът не се разрешил правилно. Истинската вяра е път към реалността. – Аз говоря само истината. – Познаваш ли реалността? Живееш ли в нея?
Истината има отношение към реалността, която е с две страни: тъмна и светла, горчива и сладка.
Затова някои казват, че истината е горчива. От друга страна се казва, че истината освобождава човека. Може ли горчивата истина да освобождава? Майката освобождава детето си чрез сладката храна. Ако го храни с горчива храна, то непременно ще страда.
към беседата >>
Затова някои казват, че истината е горчива.
Истинската вяра е път към реалността. – Аз говоря само истината. – Познаваш ли реалността? Живееш ли в нея? Истината има отношение към реалността, която е с две страни: тъмна и светла, горчива и сладка.
Затова някои казват, че истината е горчива.
От друга страна се казва, че истината освобождава човека. Може ли горчивата истина да освобождава? Майката освобождава детето си чрез сладката храна. Ако го храни с горчива храна, то непременно ще страда. Не давай горчивата истина на хората, защото ще страдат.
към беседата >>
От друга страна се казва, че истината освобождава човека.
– Аз говоря само истината. – Познаваш ли реалността? Живееш ли в нея? Истината има отношение към реалността, която е с две страни: тъмна и светла, горчива и сладка. Затова някои казват, че истината е горчива.
От друга страна се казва, че истината освобождава човека.
Може ли горчивата истина да освобождава? Майката освобождава детето си чрез сладката храна. Ако го храни с горчива храна, то непременно ще страда. Не давай горчивата истина на хората, защото ще страдат. Въпреки това, хората не могат да избегнат горчивата истина.
към беседата >>
Може ли горчивата истина да освобождава?
– Познаваш ли реалността? Живееш ли в нея? Истината има отношение към реалността, която е с две страни: тъмна и светла, горчива и сладка. Затова някои казват, че истината е горчива. От друга страна се казва, че истината освобождава човека.
Може ли горчивата истина да освобождава?
Майката освобождава детето си чрез сладката храна. Ако го храни с горчива храна, то непременно ще страда. Не давай горчивата истина на хората, защото ще страдат. Въпреки това, хората не могат да избегнат горчивата истина. Ще дойде ден, когато ще познаете абсолютната истина.
към беседата >>
Майката освобождава детето си чрез сладката храна.
Живееш ли в нея? Истината има отношение към реалността, която е с две страни: тъмна и светла, горчива и сладка. Затова някои казват, че истината е горчива. От друга страна се казва, че истината освобождава човека. Може ли горчивата истина да освобождава?
Майката освобождава детето си чрез сладката храна.
Ако го храни с горчива храна, то непременно ще страда. Не давай горчивата истина на хората, защото ще страдат. Въпреки това, хората не могат да избегнат горчивата истина. Ще дойде ден, когато ще познаете абсолютната истина. Това значи, да живеете в Божествения свят, дето няма страдания, няма безпокойство и страх.
към беседата >>
Ако го храни с горчива храна, то непременно ще страда.
Истината има отношение към реалността, която е с две страни: тъмна и светла, горчива и сладка. Затова някои казват, че истината е горчива. От друга страна се казва, че истината освобождава човека. Може ли горчивата истина да освобождава? Майката освобождава детето си чрез сладката храна.
Ако го храни с горчива храна, то непременно ще страда.
Не давай горчивата истина на хората, защото ще страдат. Въпреки това, хората не могат да избегнат горчивата истина. Ще дойде ден, когато ще познаете абсолютната истина. Това значи, да живеете в Божествения свят, дето няма страдания, няма безпокойство и страх. Болен си, не се страхувай, не се безпокой.
към беседата >>
Не давай горчивата истина на хората, защото ще страдат.
Затова някои казват, че истината е горчива. От друга страна се казва, че истината освобождава човека. Може ли горчивата истина да освобождава? Майката освобождава детето си чрез сладката храна. Ако го храни с горчива храна, то непременно ще страда.
Не давай горчивата истина на хората, защото ще страдат.
Въпреки това, хората не могат да избегнат горчивата истина. Ще дойде ден, когато ще познаете абсолютната истина. Това значи, да живеете в Божествения свят, дето няма страдания, няма безпокойство и страх. Болен си, не се страхувай, не се безпокой. Ако не се страхуваш, ще оздравееш.
към беседата >>
Въпреки това, хората не могат да избегнат горчивата истина.
От друга страна се казва, че истината освобождава човека. Може ли горчивата истина да освобождава? Майката освобождава детето си чрез сладката храна. Ако го храни с горчива храна, то непременно ще страда. Не давай горчивата истина на хората, защото ще страдат.
Въпреки това, хората не могат да избегнат горчивата истина.
Ще дойде ден, когато ще познаете абсолютната истина. Това значи, да живеете в Божествения свят, дето няма страдания, няма безпокойство и страх. Болен си, не се страхувай, не се безпокой. Ако не се страхуваш, ще оздравееш. Ако се страхуваш, ще умреш.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато ще познаете абсолютната истина.
Може ли горчивата истина да освобождава? Майката освобождава детето си чрез сладката храна. Ако го храни с горчива храна, то непременно ще страда. Не давай горчивата истина на хората, защото ще страдат. Въпреки това, хората не могат да избегнат горчивата истина.
Ще дойде ден, когато ще познаете абсолютната истина.
Това значи, да живеете в Божествения свят, дето няма страдания, няма безпокойство и страх. Болен си, не се страхувай, не се безпокой. Ако не се страхуваш, ще оздравееш. Ако се страхуваш, ще умреш. – Ще викам лекар.
към беседата >>
Това значи, да живеете в Божествения свят, дето няма страдания, няма безпокойство и страх.
Майката освобождава детето си чрез сладката храна. Ако го храни с горчива храна, то непременно ще страда. Не давай горчивата истина на хората, защото ще страдат. Въпреки това, хората не могат да избегнат горчивата истина. Ще дойде ден, когато ще познаете абсолютната истина.
Това значи, да живеете в Божествения свят, дето няма страдания, няма безпокойство и страх.
Болен си, не се страхувай, не се безпокой. Ако не се страхуваш, ще оздравееш. Ако се страхуваш, ще умреш. – Ще викам лекар. – Ще викаш лекар, но той не може да те възкреси.
към беседата >>
Болен си, не се страхувай, не се безпокой.
Ако го храни с горчива храна, то непременно ще страда. Не давай горчивата истина на хората, защото ще страдат. Въпреки това, хората не могат да избегнат горчивата истина. Ще дойде ден, когато ще познаете абсолютната истина. Това значи, да живеете в Божествения свят, дето няма страдания, няма безпокойство и страх.
Болен си, не се страхувай, не се безпокой.
Ако не се страхуваш, ще оздравееш. Ако се страхуваш, ще умреш. – Ще викам лекар. – Ще викаш лекар, но той не може да те възкреси. Кажи с пълна вяра в себе си: Не ми трябва лекар, ще уповавам на Господа и каквото Той каже, това ще стане.
към беседата >>
Ако не се страхуваш, ще оздравееш.
Не давай горчивата истина на хората, защото ще страдат. Въпреки това, хората не могат да избегнат горчивата истина. Ще дойде ден, когато ще познаете абсолютната истина. Това значи, да живеете в Божествения свят, дето няма страдания, няма безпокойство и страх. Болен си, не се страхувай, не се безпокой.
Ако не се страхуваш, ще оздравееш.
Ако се страхуваш, ще умреш. – Ще викам лекар. – Ще викаш лекар, но той не може да те възкреси. Кажи с пълна вяра в себе си: Не ми трябва лекар, ще уповавам на Господа и каквото Той каже, това ще стане.
към беседата >>
Ако се страхуваш, ще умреш.
Въпреки това, хората не могат да избегнат горчивата истина. Ще дойде ден, когато ще познаете абсолютната истина. Това значи, да живеете в Божествения свят, дето няма страдания, няма безпокойство и страх. Болен си, не се страхувай, не се безпокой. Ако не се страхуваш, ще оздравееш.
Ако се страхуваш, ще умреш.
– Ще викам лекар. – Ще викаш лекар, но той не може да те възкреси. Кажи с пълна вяра в себе си: Не ми трябва лекар, ще уповавам на Господа и каквото Той каже, това ще стане.
към беседата >>
– Ще викам лекар.
Ще дойде ден, когато ще познаете абсолютната истина. Това значи, да живеете в Божествения свят, дето няма страдания, няма безпокойство и страх. Болен си, не се страхувай, не се безпокой. Ако не се страхуваш, ще оздравееш. Ако се страхуваш, ще умреш.
– Ще викам лекар.
– Ще викаш лекар, но той не може да те възкреси. Кажи с пълна вяра в себе си: Не ми трябва лекар, ще уповавам на Господа и каквото Той каже, това ще стане.
към беседата >>
– Ще викаш лекар, но той не може да те възкреси.
Това значи, да живеете в Божествения свят, дето няма страдания, няма безпокойство и страх. Болен си, не се страхувай, не се безпокой. Ако не се страхуваш, ще оздравееш. Ако се страхуваш, ще умреш. – Ще викам лекар.
– Ще викаш лекар, но той не може да те възкреси.
Кажи с пълна вяра в себе си: Не ми трябва лекар, ще уповавам на Господа и каквото Той каже, това ще стане.
към беседата >>
Кажи с пълна вяра в себе си: Не ми трябва лекар, ще уповавам на Господа и каквото Той каже, това ще стане.
Болен си, не се страхувай, не се безпокой. Ако не се страхуваш, ще оздравееш. Ако се страхуваш, ще умреш. – Ще викам лекар. – Ще викаш лекар, но той не може да те възкреси.
Кажи с пълна вяра в себе си: Не ми трябва лекар, ще уповавам на Господа и каквото Той каже, това ще стане.
към беседата >>
Мнозина уповават на Бога, но скоро се отказват от Него.
Мнозина уповават на Бога, но скоро се отказват от Него.
Упованието им е слабо. Казваш „каквото Бог даде“, а си мислиш „каквото аз искам, така да стане“. Не, уповаваш ли на Бога, ще се осланяш на Него с абсолютна вяра, без никакво колебание. Защо се страхуваш от болестта? Тя е теляк, който иде да те разтрива.
към беседата >>
Упованието им е слабо.
Мнозина уповават на Бога, но скоро се отказват от Него.
Упованието им е слабо.
Казваш „каквото Бог даде“, а си мислиш „каквото аз искам, така да стане“. Не, уповаваш ли на Бога, ще се осланяш на Него с абсолютна вяра, без никакво колебание. Защо се страхуваш от болестта? Тя е теляк, който иде да те разтрива. Ще те разтрие малко, докато извади простудата навън, и ще си замине.
към беседата >>
Казваш „каквото Бог даде“, а си мислиш „каквото аз искам, така да стане“.
Мнозина уповават на Бога, но скоро се отказват от Него. Упованието им е слабо.
Казваш „каквото Бог даде“, а си мислиш „каквото аз искам, така да стане“.
Не, уповаваш ли на Бога, ще се осланяш на Него с абсолютна вяра, без никакво колебание. Защо се страхуваш от болестта? Тя е теляк, който иде да те разтрива. Ще те разтрие малко, докато извади простудата навън, и ще си замине. Ще внимаваш да не остане дълго време в тебе, да ти охлузи кожата.
към беседата >>
Не, уповаваш ли на Бога, ще се осланяш на Него с абсолютна вяра, без никакво колебание.
Мнозина уповават на Бога, но скоро се отказват от Него. Упованието им е слабо. Казваш „каквото Бог даде“, а си мислиш „каквото аз искам, така да стане“.
Не, уповаваш ли на Бога, ще се осланяш на Него с абсолютна вяра, без никакво колебание.
Защо се страхуваш от болестта? Тя е теляк, който иде да те разтрива. Ще те разтрие малко, докато извади простудата навън, и ще си замине. Ще внимаваш да не остане дълго време в тебе, да ти охлузи кожата. Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличила твърдостта.
към беседата >>
Защо се страхуваш от болестта?
Мнозина уповават на Бога, но скоро се отказват от Него. Упованието им е слабо. Казваш „каквото Бог даде“, а си мислиш „каквото аз искам, така да стане“. Не, уповаваш ли на Бога, ще се осланяш на Него с абсолютна вяра, без никакво колебание.
Защо се страхуваш от болестта?
Тя е теляк, който иде да те разтрива. Ще те разтрие малко, докато извади простудата навън, и ще си замине. Ще внимаваш да не остане дълго време в тебе, да ти охлузи кожата. Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличила твърдостта. Той е станал по-твърд отколкото трябва.
към беседата >>
Тя е теляк, който иде да те разтрива.
Мнозина уповават на Бога, но скоро се отказват от Него. Упованието им е слабо. Казваш „каквото Бог даде“, а си мислиш „каквото аз искам, така да стане“. Не, уповаваш ли на Бога, ще се осланяш на Него с абсолютна вяра, без никакво колебание. Защо се страхуваш от болестта?
Тя е теляк, който иде да те разтрива.
Ще те разтрие малко, докато извади простудата навън, и ще си замине. Ще внимаваш да не остане дълго време в тебе, да ти охлузи кожата. Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличила твърдостта. Той е станал по-твърд отколкото трябва. Като го разтрива, той постепенно омеква.
към беседата >>
Ще те разтрие малко, докато извади простудата навън, и ще си замине.
Упованието им е слабо. Казваш „каквото Бог даде“, а си мислиш „каквото аз искам, така да стане“. Не, уповаваш ли на Бога, ще се осланяш на Него с абсолютна вяра, без никакво колебание. Защо се страхуваш от болестта? Тя е теляк, който иде да те разтрива.
Ще те разтрие малко, докато извади простудата навън, и ще си замине.
Ще внимаваш да не остане дълго време в тебе, да ти охлузи кожата. Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличила твърдостта. Той е станал по-твърд отколкото трябва. Като го разтрива, той постепенно омеква. Щом свърши работата си, болестта го напуща.
към беседата >>
Ще внимаваш да не остане дълго време в тебе, да ти охлузи кожата.
Казваш „каквото Бог даде“, а си мислиш „каквото аз искам, така да стане“. Не, уповаваш ли на Бога, ще се осланяш на Него с абсолютна вяра, без никакво колебание. Защо се страхуваш от болестта? Тя е теляк, който иде да те разтрива. Ще те разтрие малко, докато извади простудата навън, и ще си замине.
Ще внимаваш да не остане дълго време в тебе, да ти охлузи кожата.
Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличила твърдостта. Той е станал по-твърд отколкото трябва. Като го разтрива, той постепенно омеква. Щом свърши работата си, болестта го напуща. Наистина, като боледува известно време, човек става мек, започва да говори сладко, нежно – приятно ти е да го слушаш.
към беседата >>
Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличила твърдостта.
Не, уповаваш ли на Бога, ще се осланяш на Него с абсолютна вяра, без никакво колебание. Защо се страхуваш от болестта? Тя е теляк, който иде да те разтрива. Ще те разтрие малко, докато извади простудата навън, и ще си замине. Ще внимаваш да не остане дълго време в тебе, да ти охлузи кожата.
Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличила твърдостта.
Той е станал по-твърд отколкото трябва. Като го разтрива, той постепенно омеква. Щом свърши работата си, болестта го напуща. Наистина, като боледува известно време, човек става мек, започва да говори сладко, нежно – приятно ти е да го слушаш. Преди болестта е бил груб, рязък, никого не слушал.
към беседата >>
Той е станал по-твърд отколкото трябва.
Защо се страхуваш от болестта? Тя е теляк, който иде да те разтрива. Ще те разтрие малко, докато извади простудата навън, и ще си замине. Ще внимаваш да не остане дълго време в тебе, да ти охлузи кожата. Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличила твърдостта.
Той е станал по-твърд отколкото трябва.
Като го разтрива, той постепенно омеква. Щом свърши работата си, болестта го напуща. Наистина, като боледува известно време, човек става мек, започва да говори сладко, нежно – приятно ти е да го слушаш. Преди болестта е бил груб, рязък, никого не слушал. Като заболее, казвате: Горкият човек, изсъхна от тази болест.
към беседата >>
Като го разтрива, той постепенно омеква.
Тя е теляк, който иде да те разтрива. Ще те разтрие малко, докато извади простудата навън, и ще си замине. Ще внимаваш да не остане дълго време в тебе, да ти охлузи кожата. Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличила твърдостта. Той е станал по-твърд отколкото трябва.
Като го разтрива, той постепенно омеква.
Щом свърши работата си, болестта го напуща. Наистина, като боледува известно време, човек става мек, започва да говори сладко, нежно – приятно ти е да го слушаш. Преди болестта е бил груб, рязък, никого не слушал. Като заболее, казвате: Горкият човек, изсъхна от тази болест. Какъв пълен, силен човек беше!
към беседата >>
Щом свърши работата си, болестта го напуща.
Ще те разтрие малко, докато извади простудата навън, и ще си замине. Ще внимаваш да не остане дълго време в тебе, да ти охлузи кожата. Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличила твърдостта. Той е станал по-твърд отколкото трябва. Като го разтрива, той постепенно омеква.
Щом свърши работата си, болестта го напуща.
Наистина, като боледува известно време, човек става мек, започва да говори сладко, нежно – приятно ти е да го слушаш. Преди болестта е бил груб, рязък, никого не слушал. Като заболее, казвате: Горкият човек, изсъхна от тази болест. Какъв пълен, силен човек беше! – Пълен беше, но груб.
към беседата >>
Наистина, като боледува известно време, човек става мек, започва да говори сладко, нежно – приятно ти е да го слушаш.
Ще внимаваш да не остане дълго време в тебе, да ти охлузи кожата. Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличила твърдостта. Той е станал по-твърд отколкото трябва. Като го разтрива, той постепенно омеква. Щом свърши работата си, болестта го напуща.
Наистина, като боледува известно време, човек става мек, започва да говори сладко, нежно – приятно ти е да го слушаш.
Преди болестта е бил груб, рязък, никого не слушал. Като заболее, казвате: Горкият човек, изсъхна от тази болест. Какъв пълен, силен човек беше! – Пълен беше, но груб. Сега е слаб, по меко, сладко говори.
към беседата >>
Преди болестта е бил груб, рязък, никого не слушал.
Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличила твърдостта. Той е станал по-твърд отколкото трябва. Като го разтрива, той постепенно омеква. Щом свърши работата си, болестта го напуща. Наистина, като боледува известно време, човек става мек, започва да говори сладко, нежно – приятно ти е да го слушаш.
Преди болестта е бил груб, рязък, никого не слушал.
Като заболее, казвате: Горкият човек, изсъхна от тази болест. Какъв пълен, силен човек беше! – Пълен беше, но груб. Сега е слаб, по меко, сладко говори. Аз не харесвам нито едното, нито другото.
към беседата >>
Като заболее, казвате: Горкият човек, изсъхна от тази болест.
Той е станал по-твърд отколкото трябва. Като го разтрива, той постепенно омеква. Щом свърши работата си, болестта го напуща. Наистина, като боледува известно време, човек става мек, започва да говори сладко, нежно – приятно ти е да го слушаш. Преди болестта е бил груб, рязък, никого не слушал.
Като заболее, казвате: Горкият човек, изсъхна от тази болест.
Какъв пълен, силен човек беше! – Пълен беше, но груб. Сега е слаб, по меко, сладко говори. Аз не харесвам нито едното, нито другото. Ще бъдеш нито много пълен и груб, нито много слаб и мек.
към беседата >>
Какъв пълен, силен човек беше!
Като го разтрива, той постепенно омеква. Щом свърши работата си, болестта го напуща. Наистина, като боледува известно време, човек става мек, започва да говори сладко, нежно – приятно ти е да го слушаш. Преди болестта е бил груб, рязък, никого не слушал. Като заболее, казвате: Горкият човек, изсъхна от тази болест.
Какъв пълен, силен човек беше!
– Пълен беше, но груб. Сега е слаб, по меко, сладко говори. Аз не харесвам нито едното, нито другото. Ще бъдеш нито много пълен и груб, нито много слаб и мек. Има едно състояние между крайна пълнота и крайна сухота – средно състояние.
към беседата >>
– Пълен беше, но груб.
Щом свърши работата си, болестта го напуща. Наистина, като боледува известно време, човек става мек, започва да говори сладко, нежно – приятно ти е да го слушаш. Преди болестта е бил груб, рязък, никого не слушал. Като заболее, казвате: Горкият човек, изсъхна от тази болест. Какъв пълен, силен човек беше!
– Пълен беше, но груб.
Сега е слаб, по меко, сладко говори. Аз не харесвам нито едното, нито другото. Ще бъдеш нито много пълен и груб, нито много слаб и мек. Има едно състояние между крайна пълнота и крайна сухота – средно състояние. Никой не иска да бъде много сух или много пълен.
към беседата >>
Сега е слаб, по меко, сладко говори.
Наистина, като боледува известно време, човек става мек, започва да говори сладко, нежно – приятно ти е да го слушаш. Преди болестта е бил груб, рязък, никого не слушал. Като заболее, казвате: Горкият човек, изсъхна от тази болест. Какъв пълен, силен човек беше! – Пълен беше, но груб.
Сега е слаб, по меко, сладко говори.
Аз не харесвам нито едното, нито другото. Ще бъдеш нито много пълен и груб, нито много слаб и мек. Има едно състояние между крайна пълнота и крайна сухота – средно състояние. Никой не иска да бъде много сух или много пълен. – Искам да имам линия.
към беседата >>
Аз не харесвам нито едното, нито другото.
Преди болестта е бил груб, рязък, никого не слушал. Като заболее, казвате: Горкият човек, изсъхна от тази болест. Какъв пълен, силен човек беше! – Пълен беше, но груб. Сега е слаб, по меко, сладко говори.
Аз не харесвам нито едното, нито другото.
Ще бъдеш нито много пълен и груб, нито много слаб и мек. Има едно състояние между крайна пълнота и крайна сухота – средно състояние. Никой не иска да бъде много сух или много пълен. – Искам да имам линия. – Най-добрата линия е тази, с която природата те е създала.
към беседата >>
Ще бъдеш нито много пълен и груб, нито много слаб и мек.
Като заболее, казвате: Горкият човек, изсъхна от тази болест. Какъв пълен, силен човек беше! – Пълен беше, но груб. Сега е слаб, по меко, сладко говори. Аз не харесвам нито едното, нито другото.
Ще бъдеш нито много пълен и груб, нито много слаб и мек.
Има едно състояние между крайна пълнота и крайна сухота – средно състояние. Никой не иска да бъде много сух или много пълен. – Искам да имам линия. – Най-добрата линия е тази, с която природата те е създала. Запази таза линия и бъди благодарен.
към беседата >>
Има едно състояние между крайна пълнота и крайна сухота – средно състояние.
Какъв пълен, силен човек беше! – Пълен беше, но груб. Сега е слаб, по меко, сладко говори. Аз не харесвам нито едното, нито другото. Ще бъдеш нито много пълен и груб, нито много слаб и мек.
Има едно състояние между крайна пълнота и крайна сухота – средно състояние.
Никой не иска да бъде много сух или много пълен. – Искам да имам линия. – Най-добрата линия е тази, с която природата те е създала. Запази таза линия и бъди благодарен. Коя е нормалната мярка за тази линия?
към беседата >>
Никой не иска да бъде много сух или много пълен.
– Пълен беше, но груб. Сега е слаб, по меко, сладко говори. Аз не харесвам нито едното, нито другото. Ще бъдеш нито много пълен и груб, нито много слаб и мек. Има едно състояние между крайна пълнота и крайна сухота – средно състояние.
Никой не иска да бъде много сух или много пълен.
– Искам да имам линия. – Най-добрата линия е тази, с която природата те е създала. Запази таза линия и бъди благодарен. Коя е нормалната мярка за тази линия? – Премери обиколката на кръста и обиколката на раменете.
към беседата >>
– Искам да имам линия.
Сега е слаб, по меко, сладко говори. Аз не харесвам нито едното, нито другото. Ще бъдеш нито много пълен и груб, нито много слаб и мек. Има едно състояние между крайна пълнота и крайна сухота – средно състояние. Никой не иска да бъде много сух или много пълен.
– Искам да имам линия.
– Най-добрата линия е тази, с която природата те е създала. Запази таза линия и бъди благодарен. Коя е нормалната мярка за тази линия? – Премери обиколката на кръста и обиколката на раменете. Обиколката на кръста трябва да бъде два пъти по-малка от тази на раменете.
към беседата >>
– Най-добрата линия е тази, с която природата те е създала.
Аз не харесвам нито едното, нито другото. Ще бъдеш нито много пълен и груб, нито много слаб и мек. Има едно състояние между крайна пълнота и крайна сухота – средно състояние. Никой не иска да бъде много сух или много пълен. – Искам да имам линия.
– Най-добрата линия е тази, с която природата те е създала.
Запази таза линия и бъди благодарен. Коя е нормалната мярка за тази линия? – Премери обиколката на кръста и обиколката на раменете. Обиколката на кръста трябва да бъде два пъти по-малка от тази на раменете. Ако обиколката на кръста е равна на тази на раменете, много ще плащате на лекарите.
към беседата >>
Запази таза линия и бъди благодарен.
Ще бъдеш нито много пълен и груб, нито много слаб и мек. Има едно състояние между крайна пълнота и крайна сухота – средно състояние. Никой не иска да бъде много сух или много пълен. – Искам да имам линия. – Най-добрата линия е тази, с която природата те е създала.
Запази таза линия и бъди благодарен.
Коя е нормалната мярка за тази линия? – Премери обиколката на кръста и обиколката на раменете. Обиколката на кръста трябва да бъде два пъти по-малка от тази на раменете. Ако обиколката на кръста е равна на тази на раменете, много ще плащате на лекарите. Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система.
към беседата >>
Коя е нормалната мярка за тази линия?
Има едно състояние между крайна пълнота и крайна сухота – средно състояние. Никой не иска да бъде много сух или много пълен. – Искам да имам линия. – Най-добрата линия е тази, с която природата те е създала. Запази таза линия и бъди благодарен.
Коя е нормалната мярка за тази линия?
– Премери обиколката на кръста и обиколката на раменете. Обиколката на кръста трябва да бъде два пъти по-малка от тази на раменете. Ако обиколката на кръста е равна на тази на раменете, много ще плащате на лекарите. Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества.
към беседата >>
– Премери обиколката на кръста и обиколката на раменете.
Никой не иска да бъде много сух или много пълен. – Искам да имам линия. – Най-добрата линия е тази, с която природата те е създала. Запази таза линия и бъди благодарен. Коя е нормалната мярка за тази линия?
– Премери обиколката на кръста и обиколката на раменете.
Обиколката на кръста трябва да бъде два пъти по-малка от тази на раменете. Ако обиколката на кръста е равна на тази на раменете, много ще плащате на лекарите. Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение.
към беседата >>
Обиколката на кръста трябва да бъде два пъти по-малка от тази на раменете.
– Искам да имам линия. – Най-добрата линия е тази, с която природата те е създала. Запази таза линия и бъди благодарен. Коя е нормалната мярка за тази линия? – Премери обиколката на кръста и обиколката на раменете.
Обиколката на кръста трябва да бъде два пъти по-малка от тази на раменете.
Ако обиколката на кръста е равна на тази на раменете, много ще плащате на лекарите. Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки.
към беседата >>
Ако обиколката на кръста е равна на тази на раменете, много ще плащате на лекарите.
– Най-добрата линия е тази, с която природата те е създала. Запази таза линия и бъди благодарен. Коя е нормалната мярка за тази линия? – Премери обиколката на кръста и обиколката на раменете. Обиколката на кръста трябва да бъде два пъти по-малка от тази на раменете.
Ако обиколката на кръста е равна на тази на раменете, много ще плащате на лекарите.
Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. При поста се явяват реакции в организма – това да не ви плаши.
към беседата >>
Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система.
Запази таза линия и бъди благодарен. Коя е нормалната мярка за тази линия? – Премери обиколката на кръста и обиколката на раменете. Обиколката на кръста трябва да бъде два пъти по-малка от тази на раменете. Ако обиколката на кръста е равна на тази на раменете, много ще плащате на лекарите.
Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система.
Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. При поста се явяват реакции в организма – това да не ви плаши. Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците.
към беседата >>
Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества.
Коя е нормалната мярка за тази линия? – Премери обиколката на кръста и обиколката на раменете. Обиколката на кръста трябва да бъде два пъти по-малка от тази на раменете. Ако обиколката на кръста е равна на тази на раменете, много ще плащате на лекарите. Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система.
Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества.
Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. При поста се явяват реакции в организма – това да не ви плаши. Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците. Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си.
към беседата >>
Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение.
– Премери обиколката на кръста и обиколката на раменете. Обиколката на кръста трябва да бъде два пъти по-малка от тази на раменете. Ако обиколката на кръста е равна на тази на раменете, много ще плащате на лекарите. Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества.
Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение.
Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. При поста се явяват реакции в организма – това да не ви плаши. Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците. Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си. Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки.
Обиколката на кръста трябва да бъде два пъти по-малка от тази на раменете. Ако обиколката на кръста е равна на тази на раменете, много ще плащате на лекарите. Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение.
Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки.
При поста се явяват реакции в организма – това да не ви плаши. Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците. Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си. Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки. Този пост крие в себе си магическа сила.
към беседата >>
При поста се явяват реакции в организма – това да не ви плаши.
Ако обиколката на кръста е равна на тази на раменете, много ще плащате на лекарите. Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки.
При поста се явяват реакции в организма – това да не ви плаши.
Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците. Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си. Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки. Този пост крие в себе си магическа сила. Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши.
към беседата >>
Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците.
Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. При поста се явяват реакции в организма – това да не ви плаши.
Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците.
Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си. Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки. Този пост крие в себе си магическа сила. Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши. Слуга си на лош, сприхав господар.
към беседата >>
Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си.
Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. При поста се явяват реакции в организма – това да не ви плаши. Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците.
Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си.
Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки. Този пост крие в себе си магическа сила. Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши. Слуга си на лош, сприхав господар. Докато си при него, не пости.
към беседата >>
Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки.
Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. При поста се явяват реакции в организма – това да не ви плаши. Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците. Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си.
Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки.
Този пост крие в себе си магическа сила. Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши. Слуга си на лош, сприхав господар. Докато си при него, не пости. Как ще се въздържаш, ако на всяка стъпка си принуден да избухваш, да се обясняваш.
към беседата >>
Този пост крие в себе си магическа сила.
Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. При поста се явяват реакции в организма – това да не ви плаши. Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците. Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си. Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки.
Този пост крие в себе си магическа сила.
Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши. Слуга си на лош, сприхав господар. Докато си при него, не пости. Как ще се въздържаш, ако на всяка стъпка си принуден да избухваш, да се обясняваш. Друг е въпросът, ако можеш да се въздържаш.
към беседата >>
Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши.
При поста се явяват реакции в организма – това да не ви плаши. Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците. Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си. Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки. Този пост крие в себе си магическа сила.
Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши.
Слуга си на лош, сприхав господар. Докато си при него, не пости. Как ще се въздържаш, ако на всяка стъпка си принуден да избухваш, да се обясняваш. Друг е въпросът, ако можеш да се въздържаш. Каквото и да ти говори твоят господар, ти само слушаш и поставяш всяко нещо на своето място.
към беседата >>
Слуга си на лош, сприхав господар.
Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците. Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си. Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки. Този пост крие в себе си магическа сила. Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши.
Слуга си на лош, сприхав господар.
Докато си при него, не пости. Как ще се въздържаш, ако на всяка стъпка си принуден да избухваш, да се обясняваш. Друг е въпросът, ако можеш да се въздържаш. Каквото и да ти говори твоят господар, ти само слушаш и поставяш всяко нещо на своето място. Дето е прав господарят ти, ще кажеш: Тук е прав.
към беседата >>
Докато си при него, не пости.
Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си. Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки. Този пост крие в себе си магическа сила. Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши. Слуга си на лош, сприхав господар.
Докато си при него, не пости.
Как ще се въздържаш, ако на всяка стъпка си принуден да избухваш, да се обясняваш. Друг е въпросът, ако можеш да се въздържаш. Каквото и да ти говори твоят господар, ти само слушаш и поставяш всяко нещо на своето място. Дето е прав господарят ти, ще кажеш: Тук е прав. Дето не е прав, ще се учиш правилно да сортираш нещата.
към беседата >>
Как ще се въздържаш, ако на всяка стъпка си принуден да избухваш, да се обясняваш.
Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки. Този пост крие в себе си магическа сила. Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши. Слуга си на лош, сприхав господар. Докато си при него, не пости.
Как ще се въздържаш, ако на всяка стъпка си принуден да избухваш, да се обясняваш.
Друг е въпросът, ако можеш да се въздържаш. Каквото и да ти говори твоят господар, ти само слушаш и поставяш всяко нещо на своето място. Дето е прав господарят ти, ще кажеш: Тук е прав. Дето не е прав, ще се учиш правилно да сортираш нещата.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако можеш да се въздържаш.
Този пост крие в себе си магическа сила. Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши. Слуга си на лош, сприхав господар. Докато си при него, не пости. Как ще се въздържаш, ако на всяка стъпка си принуден да избухваш, да се обясняваш.
Друг е въпросът, ако можеш да се въздържаш.
Каквото и да ти говори твоят господар, ти само слушаш и поставяш всяко нещо на своето място. Дето е прав господарят ти, ще кажеш: Тук е прав. Дето не е прав, ще се учиш правилно да сортираш нещата.
към беседата >>
Каквото и да ти говори твоят господар, ти само слушаш и поставяш всяко нещо на своето място.
Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши. Слуга си на лош, сприхав господар. Докато си при него, не пости. Как ще се въздържаш, ако на всяка стъпка си принуден да избухваш, да се обясняваш. Друг е въпросът, ако можеш да се въздържаш.
Каквото и да ти говори твоят господар, ти само слушаш и поставяш всяко нещо на своето място.
Дето е прав господарят ти, ще кажеш: Тук е прав. Дето не е прав, ще се учиш правилно да сортираш нещата.
към беседата >>
Дето е прав господарят ти, ще кажеш: Тук е прав.
Слуга си на лош, сприхав господар. Докато си при него, не пости. Как ще се въздържаш, ако на всяка стъпка си принуден да избухваш, да се обясняваш. Друг е въпросът, ако можеш да се въздържаш. Каквото и да ти говори твоят господар, ти само слушаш и поставяш всяко нещо на своето място.
Дето е прав господарят ти, ще кажеш: Тук е прав.
Дето не е прав, ще се учиш правилно да сортираш нещата.
към беседата >>
Дето не е прав, ще се учиш правилно да сортираш нещата.
Докато си при него, не пости. Как ще се въздържаш, ако на всяка стъпка си принуден да избухваш, да се обясняваш. Друг е въпросът, ако можеш да се въздържаш. Каквото и да ти говори твоят господар, ти само слушаш и поставяш всяко нещо на своето място. Дето е прав господарят ти, ще кажеш: Тук е прав.
Дето не е прав, ще се учиш правилно да сортираш нещата.
към беседата >>
– Какво нещо е караницата между хората.
– Какво нещо е караницата между хората.
– Приемане на неестествена храна. Ял си неестествена храна, ще се караш, разбира се. Започваш да повръщаш, за да се освободиш от тази храна. Тежко на онези, които са около тебе. Казваш: Наругах го добре.
към беседата >>
– Приемане на неестествена храна.
– Какво нещо е караницата между хората.
– Приемане на неестествена храна.
Ял си неестествена храна, ще се караш, разбира се. Започваш да повръщаш, за да се освободиш от тази храна. Тежко на онези, които са около тебе. Казваш: Наругах го добре. – Какво си постигнал с това?
към беседата >>
Ял си неестествена храна, ще се караш, разбира се.
– Какво нещо е караницата между хората. – Приемане на неестествена храна.
Ял си неестествена храна, ще се караш, разбира се.
Започваш да повръщаш, за да се освободиш от тази храна. Тежко на онези, които са около тебе. Казваш: Наругах го добре. – Какво си постигнал с това? Да не мислиш, че си казал нещо важно.
към беседата >>
Започваш да повръщаш, за да се освободиш от тази храна.
– Какво нещо е караницата между хората. – Приемане на неестествена храна. Ял си неестествена храна, ще се караш, разбира се.
Започваш да повръщаш, за да се освободиш от тази храна.
Тежко на онези, които са около тебе. Казваш: Наругах го добре. – Какво си постигнал с това? Да не мислиш, че си казал нещо важно. Първо си оцапал себе си, а после него.
към беседата >>
Тежко на онези, които са около тебе.
– Какво нещо е караницата между хората. – Приемане на неестествена храна. Ял си неестествена храна, ще се караш, разбира се. Започваш да повръщаш, за да се освободиш от тази храна.
Тежко на онези, които са около тебе.
Казваш: Наругах го добре. – Какво си постигнал с това? Да не мислиш, че си казал нещо важно. Първо си оцапал себе си, а после него. Видиш ли, че някой се е разгорещил много, стой далеч от него, да не те ругае.
към беседата >>
Казваш: Наругах го добре.
– Какво нещо е караницата между хората. – Приемане на неестествена храна. Ял си неестествена храна, ще се караш, разбира се. Започваш да повръщаш, за да се освободиш от тази храна. Тежко на онези, които са около тебе.
Казваш: Наругах го добре.
– Какво си постигнал с това? Да не мислиш, че си казал нещо важно. Първо си оцапал себе си, а после него. Видиш ли, че някой се е разгорещил много, стой далеч от него, да не те ругае. Това е истинската хигиена на живота.
към беседата >>
– Какво си постигнал с това?
– Приемане на неестествена храна. Ял си неестествена храна, ще се караш, разбира се. Започваш да повръщаш, за да се освободиш от тази храна. Тежко на онези, които са около тебе. Казваш: Наругах го добре.
– Какво си постигнал с това?
Да не мислиш, че си казал нещо важно. Първо си оцапал себе си, а после него. Видиш ли, че някой се е разгорещил много, стой далеч от него, да не те ругае. Това е истинската хигиена на живота.
към беседата >>
Да не мислиш, че си казал нещо важно.
Ял си неестествена храна, ще се караш, разбира се. Започваш да повръщаш, за да се освободиш от тази храна. Тежко на онези, които са около тебе. Казваш: Наругах го добре. – Какво си постигнал с това?
Да не мислиш, че си казал нещо важно.
Първо си оцапал себе си, а после него. Видиш ли, че някой се е разгорещил много, стой далеч от него, да не те ругае. Това е истинската хигиена на живота.
към беседата >>
Първо си оцапал себе си, а после него.
Започваш да повръщаш, за да се освободиш от тази храна. Тежко на онези, които са около тебе. Казваш: Наругах го добре. – Какво си постигнал с това? Да не мислиш, че си казал нещо важно.
Първо си оцапал себе си, а после него.
Видиш ли, че някой се е разгорещил много, стой далеч от него, да не те ругае. Това е истинската хигиена на живота.
към беседата >>
Видиш ли, че някой се е разгорещил много, стой далеч от него, да не те ругае.
Тежко на онези, които са около тебе. Казваш: Наругах го добре. – Какво си постигнал с това? Да не мислиш, че си казал нещо важно. Първо си оцапал себе си, а после него.
Видиш ли, че някой се е разгорещил много, стой далеч от него, да не те ругае.
Това е истинската хигиена на живота.
към беседата >>
Това е истинската хигиена на живота.
Казваш: Наругах го добре. – Какво си постигнал с това? Да не мислиш, че си казал нещо важно. Първо си оцапал себе си, а после него. Видиш ли, че някой се е разгорещил много, стой далеч от него, да не те ругае.
Това е истинската хигиена на живота.
към беседата >>
Седиш замислен и си казваш: Защо Бог е създал такъв свят?
Седиш замислен и си казваш: Защо Бог е създал такъв свят?
Защо трябва да боледуваме? Защо не живеем по любов? – Това зависи от тебе. Докато си обиколен от майка си, от баща си, от братята и сестрите си, лесно ще се извиниш. Ще кажеш, че окръжаващите са причина за всичко.
към беседата >>
Защо трябва да боледуваме?
Седиш замислен и си казваш: Защо Бог е създал такъв свят?
Защо трябва да боледуваме?
Защо не живеем по любов? – Това зависи от тебе. Докато си обиколен от майка си, от баща си, от братята и сестрите си, лесно ще се извиниш. Ще кажеш, че окръжаващите са причина за всичко. Лесно се говори така, но ако си сам, кой е виновен за твоя живот?
към беседата >>
Защо не живеем по любов?
Седиш замислен и си казваш: Защо Бог е създал такъв свят? Защо трябва да боледуваме?
Защо не живеем по любов?
– Това зависи от тебе. Докато си обиколен от майка си, от баща си, от братята и сестрите си, лесно ще се извиниш. Ще кажеш, че окръжаващите са причина за всичко. Лесно се говори така, но ако си сам, кой е виновен за твоя живот? Сам си, бориш се, но с кого се бориш?
към беседата >>
– Това зависи от тебе.
Седиш замислен и си казваш: Защо Бог е създал такъв свят? Защо трябва да боледуваме? Защо не живеем по любов?
– Това зависи от тебе.
Докато си обиколен от майка си, от баща си, от братята и сестрите си, лесно ще се извиниш. Ще кажеш, че окръжаващите са причина за всичко. Лесно се говори така, но ако си сам, кой е виновен за твоя живот? Сам си, бориш се, но с кого се бориш? Кой е причина сега?
към беседата >>
Докато си обиколен от майка си, от баща си, от братята и сестрите си, лесно ще се извиниш.
Седиш замислен и си казваш: Защо Бог е създал такъв свят? Защо трябва да боледуваме? Защо не живеем по любов? – Това зависи от тебе.
Докато си обиколен от майка си, от баща си, от братята и сестрите си, лесно ще се извиниш.
Ще кажеш, че окръжаващите са причина за всичко. Лесно се говори така, но ако си сам, кой е виновен за твоя живот? Сам си, бориш се, но с кого се бориш? Кой е причина сега? Така, именно, ще се натъкнеш на великата наука на живота.
към беседата >>
Ще кажеш, че окръжаващите са причина за всичко.
Седиш замислен и си казваш: Защо Бог е създал такъв свят? Защо трябва да боледуваме? Защо не живеем по любов? – Това зависи от тебе. Докато си обиколен от майка си, от баща си, от братята и сестрите си, лесно ще се извиниш.
Ще кажеш, че окръжаващите са причина за всичко.
Лесно се говори така, но ако си сам, кой е виновен за твоя живот? Сам си, бориш се, но с кого се бориш? Кой е причина сега? Така, именно, ще се натъкнеш на великата наука на живота. За да я придобиеш, трябва много пъти да се раждаш и прераждаш.
към беседата >>
Лесно се говори така, но ако си сам, кой е виновен за твоя живот?
Защо трябва да боледуваме? Защо не живеем по любов? – Това зависи от тебе. Докато си обиколен от майка си, от баща си, от братята и сестрите си, лесно ще се извиниш. Ще кажеш, че окръжаващите са причина за всичко.
Лесно се говори така, но ако си сам, кой е виновен за твоя живот?
Сам си, бориш се, но с кого се бориш? Кой е причина сега? Така, именно, ще се натъкнеш на великата наука на живота. За да я придобиеш, трябва много пъти да се раждаш и прераждаш. Всяко слизане на земята е следване във великото училище на живота.
към беседата >>
Сам си, бориш се, но с кого се бориш?
Защо не живеем по любов? – Това зависи от тебе. Докато си обиколен от майка си, от баща си, от братята и сестрите си, лесно ще се извиниш. Ще кажеш, че окръжаващите са причина за всичко. Лесно се говори така, но ако си сам, кой е виновен за твоя живот?
Сам си, бориш се, но с кого се бориш?
Кой е причина сега? Така, именно, ще се натъкнеш на великата наука на живота. За да я придобиеш, трябва много пъти да се раждаш и прераждаш. Всяко слизане на земята е следване във великото училище на живота. Значи, сутрин изгрява слънцето и ти отиваш на училище.
към беседата >>
Кой е причина сега?
– Това зависи от тебе. Докато си обиколен от майка си, от баща си, от братята и сестрите си, лесно ще се извиниш. Ще кажеш, че окръжаващите са причина за всичко. Лесно се говори така, но ако си сам, кой е виновен за твоя живот? Сам си, бориш се, но с кого се бориш?
Кой е причина сега?
Така, именно, ще се натъкнеш на великата наука на живота. За да я придобиеш, трябва много пъти да се раждаш и прераждаш. Всяко слизане на земята е следване във великото училище на живота. Значи, сутрин изгрява слънцето и ти отиваш на училище. Вечер слънцето залязва, ти се връщаш от училището.
към беседата >>
Така, именно, ще се натъкнеш на великата наука на живота.
Докато си обиколен от майка си, от баща си, от братята и сестрите си, лесно ще се извиниш. Ще кажеш, че окръжаващите са причина за всичко. Лесно се говори така, но ако си сам, кой е виновен за твоя живот? Сам си, бориш се, но с кого се бориш? Кой е причина сега?
Така, именно, ще се натъкнеш на великата наука на живота.
За да я придобиеш, трябва много пъти да се раждаш и прераждаш. Всяко слизане на земята е следване във великото училище на живота. Значи, сутрин изгрява слънцето и ти отиваш на училище. Вечер слънцето залязва, ти се връщаш от училището. Така отиваш и се връщаш, докато научиш нещо ценно и влезеш с него в живота.
към беседата >>
За да я придобиеш, трябва много пъти да се раждаш и прераждаш.
Ще кажеш, че окръжаващите са причина за всичко. Лесно се говори така, но ако си сам, кой е виновен за твоя живот? Сам си, бориш се, но с кого се бориш? Кой е причина сега? Така, именно, ще се натъкнеш на великата наука на живота.
За да я придобиеш, трябва много пъти да се раждаш и прераждаш.
Всяко слизане на земята е следване във великото училище на живота. Значи, сутрин изгрява слънцето и ти отиваш на училище. Вечер слънцето залязва, ти се връщаш от училището. Така отиваш и се връщаш, докато научиш нещо ценно и влезеш с него в живота.
към беседата >>
Всяко слизане на земята е следване във великото училище на живота.
Лесно се говори така, но ако си сам, кой е виновен за твоя живот? Сам си, бориш се, но с кого се бориш? Кой е причина сега? Така, именно, ще се натъкнеш на великата наука на живота. За да я придобиеш, трябва много пъти да се раждаш и прераждаш.
Всяко слизане на земята е следване във великото училище на живота.
Значи, сутрин изгрява слънцето и ти отиваш на училище. Вечер слънцето залязва, ти се връщаш от училището. Така отиваш и се връщаш, докато научиш нещо ценно и влезеш с него в живота.
към беседата >>
Значи, сутрин изгрява слънцето и ти отиваш на училище.
Сам си, бориш се, но с кого се бориш? Кой е причина сега? Така, именно, ще се натъкнеш на великата наука на живота. За да я придобиеш, трябва много пъти да се раждаш и прераждаш. Всяко слизане на земята е следване във великото училище на живота.
Значи, сутрин изгрява слънцето и ти отиваш на училище.
Вечер слънцето залязва, ти се връщаш от училището. Така отиваш и се връщаш, докато научиш нещо ценно и влезеш с него в живота.
към беседата >>
Вечер слънцето залязва, ти се връщаш от училището.
Кой е причина сега? Така, именно, ще се натъкнеш на великата наука на живота. За да я придобиеш, трябва много пъти да се раждаш и прераждаш. Всяко слизане на земята е следване във великото училище на живота. Значи, сутрин изгрява слънцето и ти отиваш на училище.
Вечер слънцето залязва, ти се връщаш от училището.
Така отиваш и се връщаш, докато научиш нещо ценно и влезеш с него в живота.
към беседата >>
Така отиваш и се връщаш, докато научиш нещо ценно и влезеш с него в живота.
Така, именно, ще се натъкнеш на великата наука на живота. За да я придобиеш, трябва много пъти да се раждаш и прераждаш. Всяко слизане на земята е следване във великото училище на живота. Значи, сутрин изгрява слънцето и ти отиваш на училище. Вечер слънцето залязва, ти се връщаш от училището.
Така отиваш и се връщаш, докато научиш нещо ценно и влезеш с него в живота.
към беседата >>
Всички, които ме слушате днес, сте чули много лекции от мене.
Всички, които ме слушате днес, сте чули много лекции от мене.
Някои очакват да кажа нещо магическо. Ето, ще ви дам едно магическо число – 123. С това число можеш да направиш нещо велико. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число – 435. Следователно, ако искаш да внесеш ред и порядък в живота си, работи с числото 123.
към беседата >>
Някои очакват да кажа нещо магическо.
Всички, които ме слушате днес, сте чули много лекции от мене.
Някои очакват да кажа нещо магическо.
Ето, ще ви дам едно магическо число – 123. С това число можеш да направиш нещо велико. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число – 435. Следователно, ако искаш да внесеш ред и порядък в живота си, работи с числото 123. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, работи с числото 435.
към беседата >>
Ето, ще ви дам едно магическо число – 123.
Всички, които ме слушате днес, сте чули много лекции от мене. Някои очакват да кажа нещо магическо.
Ето, ще ви дам едно магическо число – 123.
С това число можеш да направиш нещо велико. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число – 435. Следователно, ако искаш да внесеш ред и порядък в живота си, работи с числото 123. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, работи с числото 435. – Дай ни запалката, фитилът на тази работа.
към беседата >>
С това число можеш да направиш нещо велико.
Всички, които ме слушате днес, сте чули много лекции от мене. Някои очакват да кажа нещо магическо. Ето, ще ви дам едно магическо число – 123.
С това число можеш да направиш нещо велико.
Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число – 435. Следователно, ако искаш да внесеш ред и порядък в живота си, работи с числото 123. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, работи с числото 435. – Дай ни запалката, фитилът на тази работа. – Фитил, запалка не се дават на малки деца.
към беседата >>
Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число – 435.
Всички, които ме слушате днес, сте чули много лекции от мене. Някои очакват да кажа нещо магическо. Ето, ще ви дам едно магическо число – 123. С това число можеш да направиш нещо велико.
Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число – 435.
Следователно, ако искаш да внесеш ред и порядък в живота си, работи с числото 123. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, работи с числото 435. – Дай ни запалката, фитилът на тази работа. – Фитил, запалка не се дават на малки деца. Какво ще стане, ако войникът пипа ненавреме запалката на снаряда?
към беседата >>
Следователно, ако искаш да внесеш ред и порядък в живота си, работи с числото 123.
Всички, които ме слушате днес, сте чули много лекции от мене. Някои очакват да кажа нещо магическо. Ето, ще ви дам едно магическо число – 123. С това число можеш да направиш нещо велико. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число – 435.
Следователно, ако искаш да внесеш ред и порядък в живота си, работи с числото 123.
Ако искаш да се освободиш от някаква беля, работи с числото 435. – Дай ни запалката, фитилът на тази работа. – Фитил, запалка не се дават на малки деца. Какво ще стане, ако войникът пипа ненавреме запалката на снаряда? Ще стане голямо нещастие, от което всички ще пострадат.
към беседата >>
Ако искаш да се освободиш от някаква беля, работи с числото 435.
Някои очакват да кажа нещо магическо. Ето, ще ви дам едно магическо число – 123. С това число можеш да направиш нещо велико. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число – 435. Следователно, ако искаш да внесеш ред и порядък в живота си, работи с числото 123.
Ако искаш да се освободиш от някаква беля, работи с числото 435.
– Дай ни запалката, фитилът на тази работа. – Фитил, запалка не се дават на малки деца. Какво ще стане, ако войникът пипа ненавреме запалката на снаряда? Ще стане голямо нещастие, от което всички ще пострадат. Ако искаш да станеш учен, работи с числото 756, и то е магическо.
към беседата >>
– Дай ни запалката, фитилът на тази работа.
Ето, ще ви дам едно магическо число – 123. С това число можеш да направиш нещо велико. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число – 435. Следователно, ако искаш да внесеш ред и порядък в живота си, работи с числото 123. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, работи с числото 435.
– Дай ни запалката, фитилът на тази работа.
– Фитил, запалка не се дават на малки деца. Какво ще стане, ако войникът пипа ненавреме запалката на снаряда? Ще стане голямо нещастие, от което всички ще пострадат. Ако искаш да станеш учен, работи с числото 756, и то е магическо. Сборът от цифрите му е 18, а 1 + 8 = 9.
към беседата >>
– Фитил, запалка не се дават на малки деца.
С това число можеш да направиш нещо велико. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число – 435. Следователно, ако искаш да внесеш ред и порядък в живота си, работи с числото 123. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, работи с числото 435. – Дай ни запалката, фитилът на тази работа.
– Фитил, запалка не се дават на малки деца.
Какво ще стане, ако войникът пипа ненавреме запалката на снаряда? Ще стане голямо нещастие, от което всички ще пострадат. Ако искаш да станеш учен, работи с числото 756, и то е магическо. Сборът от цифрите му е 18, а 1 + 8 = 9. Числото 18 е образувано от три шесторки – 666.
към беседата >>
Какво ще стане, ако войникът пипа ненавреме запалката на снаряда?
Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число – 435. Следователно, ако искаш да внесеш ред и порядък в живота си, работи с числото 123. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, работи с числото 435. – Дай ни запалката, фитилът на тази работа. – Фитил, запалка не се дават на малки деца.
Какво ще стане, ако войникът пипа ненавреме запалката на снаряда?
Ще стане голямо нещастие, от което всички ще пострадат. Ако искаш да станеш учен, работи с числото 756, и то е магическо. Сборът от цифрите му е 18, а 1 + 8 = 9. Числото 18 е образувано от три шесторки – 666. То е число на злото.
към беседата >>
Ще стане голямо нещастие, от което всички ще пострадат.
Следователно, ако искаш да внесеш ред и порядък в живота си, работи с числото 123. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, работи с числото 435. – Дай ни запалката, фитилът на тази работа. – Фитил, запалка не се дават на малки деца. Какво ще стане, ако войникът пипа ненавреме запалката на снаряда?
Ще стане голямо нещастие, от което всички ще пострадат.
Ако искаш да станеш учен, работи с числото 756, и то е магическо. Сборът от цифрите му е 18, а 1 + 8 = 9. Числото 18 е образувано от три шесторки – 666. То е число на злото. Само деветорката може да се справи със злото.
към беседата >>
Ако искаш да станеш учен, работи с числото 756, и то е магическо.
Ако искаш да се освободиш от някаква беля, работи с числото 435. – Дай ни запалката, фитилът на тази работа. – Фитил, запалка не се дават на малки деца. Какво ще стане, ако войникът пипа ненавреме запалката на снаряда? Ще стане голямо нещастие, от което всички ще пострадат.
Ако искаш да станеш учен, работи с числото 756, и то е магическо.
Сборът от цифрите му е 18, а 1 + 8 = 9. Числото 18 е образувано от три шесторки – 666. То е число на злото. Само деветорката може да се справи със злото. Това всеки може да провери в живота си.
към беседата >>
Сборът от цифрите му е 18, а 1 + 8 = 9.
– Дай ни запалката, фитилът на тази работа. – Фитил, запалка не се дават на малки деца. Какво ще стане, ако войникът пипа ненавреме запалката на снаряда? Ще стане голямо нещастие, от което всички ще пострадат. Ако искаш да станеш учен, работи с числото 756, и то е магическо.
Сборът от цифрите му е 18, а 1 + 8 = 9.
Числото 18 е образувано от три шесторки – 666. То е число на злото. Само деветорката може да се справи със злото. Това всеки може да провери в живота си.
към беседата >>
Числото 18 е образувано от три шесторки – 666.
– Фитил, запалка не се дават на малки деца. Какво ще стане, ако войникът пипа ненавреме запалката на снаряда? Ще стане голямо нещастие, от което всички ще пострадат. Ако искаш да станеш учен, работи с числото 756, и то е магическо. Сборът от цифрите му е 18, а 1 + 8 = 9.
Числото 18 е образувано от три шесторки – 666.
То е число на злото. Само деветорката може да се справи със злото. Това всеки може да провери в живота си.
към беседата >>
То е число на злото.
Какво ще стане, ако войникът пипа ненавреме запалката на снаряда? Ще стане голямо нещастие, от което всички ще пострадат. Ако искаш да станеш учен, работи с числото 756, и то е магическо. Сборът от цифрите му е 18, а 1 + 8 = 9. Числото 18 е образувано от три шесторки – 666.
То е число на злото.
Само деветорката може да се справи със злото. Това всеки може да провери в живота си.
към беседата >>
Само деветорката може да се справи със злото.
Ще стане голямо нещастие, от което всички ще пострадат. Ако искаш да станеш учен, работи с числото 756, и то е магическо. Сборът от цифрите му е 18, а 1 + 8 = 9. Числото 18 е образувано от три шесторки – 666. То е число на злото.
Само деветорката може да се справи със злото.
Това всеки може да провери в живота си.
към беседата >>
Това всеки може да провери в живота си.
Ако искаш да станеш учен, работи с числото 756, и то е магическо. Сборът от цифрите му е 18, а 1 + 8 = 9. Числото 18 е образувано от три шесторки – 666. То е число на злото. Само деветорката може да се справи със злото.
Това всеки може да провери в живота си.
към беседата >>
Някой иска да бъде силен и търси силата вън от себе си.
Някой иска да бъде силен и търси силата вън от себе си.
– Силата е в цялото, а не в частите. Клонът е силен, докато е на дървото. Щом се отдели от дървото, той губи силата си. Щом си слаб, знай че си вън от реалността, от великото, от любовта, мъдростта и истината, вън от Бога. – Как да стана силен?
към беседата >>
– Силата е в цялото, а не в частите.
Някой иска да бъде силен и търси силата вън от себе си.
– Силата е в цялото, а не в частите.
Клонът е силен, докато е на дървото. Щом се отдели от дървото, той губи силата си. Щом си слаб, знай че си вън от реалността, от великото, от любовта, мъдростта и истината, вън от Бога. – Как да стана силен? – Върни се на дървото, отдето си се отделил.
към беседата >>
Клонът е силен, докато е на дървото.
Някой иска да бъде силен и търси силата вън от себе си. – Силата е в цялото, а не в частите.
Клонът е силен, докато е на дървото.
Щом се отдели от дървото, той губи силата си. Щом си слаб, знай че си вън от реалността, от великото, от любовта, мъдростта и истината, вън от Бога. – Как да стана силен? – Върни се на дървото, отдето си се отделил. Учените търсят начин да увеличат силата си, да заповядват на хората, да управляват масата, да подчинят природата.
към беседата >>
Щом се отдели от дървото, той губи силата си.
Някой иска да бъде силен и търси силата вън от себе си. – Силата е в цялото, а не в частите. Клонът е силен, докато е на дървото.
Щом се отдели от дървото, той губи силата си.
Щом си слаб, знай че си вън от реалността, от великото, от любовта, мъдростта и истината, вън от Бога. – Как да стана силен? – Върни се на дървото, отдето си се отделил. Учените търсят начин да увеличат силата си, да заповядват на хората, да управляват масата, да подчинят природата. И генералите се стремят към това, но в края на краищата, всички свършват по един и същ начин, всички имат обща съдба.
към беседата >>
Щом си слаб, знай че си вън от реалността, от великото, от любовта, мъдростта и истината, вън от Бога.
Някой иска да бъде силен и търси силата вън от себе си. – Силата е в цялото, а не в частите. Клонът е силен, докато е на дървото. Щом се отдели от дървото, той губи силата си.
Щом си слаб, знай че си вън от реалността, от великото, от любовта, мъдростта и истината, вън от Бога.
– Как да стана силен? – Върни се на дървото, отдето си се отделил. Учените търсят начин да увеличат силата си, да заповядват на хората, да управляват масата, да подчинят природата. И генералите се стремят към това, но в края на краищата, всички свършват по един и същ начин, всички имат обща съдба. Природата постъпва еднакво и с героя, и със страхливия.
към беседата >>
– Как да стана силен?
Някой иска да бъде силен и търси силата вън от себе си. – Силата е в цялото, а не в частите. Клонът е силен, докато е на дървото. Щом се отдели от дървото, той губи силата си. Щом си слаб, знай че си вън от реалността, от великото, от любовта, мъдростта и истината, вън от Бога.
– Как да стана силен?
– Върни се на дървото, отдето си се отделил. Учените търсят начин да увеличат силата си, да заповядват на хората, да управляват масата, да подчинят природата. И генералите се стремят към това, но в края на краищата, всички свършват по един и същ начин, всички имат обща съдба. Природата постъпва еднакво и с героя, и със страхливия. Тя ги туря един до друг, така щото страхливият да черпи от храбростта на героя, а героят да черпи от страхливия.
към беседата >>
– Върни се на дървото, отдето си се отделил.
– Силата е в цялото, а не в частите. Клонът е силен, докато е на дървото. Щом се отдели от дървото, той губи силата си. Щом си слаб, знай че си вън от реалността, от великото, от любовта, мъдростта и истината, вън от Бога. – Как да стана силен?
– Върни се на дървото, отдето си се отделил.
Учените търсят начин да увеличат силата си, да заповядват на хората, да управляват масата, да подчинят природата. И генералите се стремят към това, но в края на краищата, всички свършват по един и същ начин, всички имат обща съдба. Природата постъпва еднакво и с героя, и със страхливия. Тя ги туря един до друг, така щото страхливият да черпи от храбростта на героя, а героят да черпи от страхливия. Тя уравновесява силите си.
към беседата >>
Учените търсят начин да увеличат силата си, да заповядват на хората, да управляват масата, да подчинят природата.
Клонът е силен, докато е на дървото. Щом се отдели от дървото, той губи силата си. Щом си слаб, знай че си вън от реалността, от великото, от любовта, мъдростта и истината, вън от Бога. – Как да стана силен? – Върни се на дървото, отдето си се отделил.
Учените търсят начин да увеличат силата си, да заповядват на хората, да управляват масата, да подчинят природата.
И генералите се стремят към това, но в края на краищата, всички свършват по един и същ начин, всички имат обща съдба. Природата постъпва еднакво и с героя, и със страхливия. Тя ги туря един до друг, така щото страхливият да черпи от храбростта на героя, а героят да черпи от страхливия. Тя уравновесява силите си. Като слезе на земята, светията работи между грешници, а не между светии.
към беседата >>
И генералите се стремят към това, но в края на краищата, всички свършват по един и същ начин, всички имат обща съдба.
Щом се отдели от дървото, той губи силата си. Щом си слаб, знай че си вън от реалността, от великото, от любовта, мъдростта и истината, вън от Бога. – Как да стана силен? – Върни се на дървото, отдето си се отделил. Учените търсят начин да увеличат силата си, да заповядват на хората, да управляват масата, да подчинят природата.
И генералите се стремят към това, но в края на краищата, всички свършват по един и същ начин, всички имат обща съдба.
Природата постъпва еднакво и с героя, и със страхливия. Тя ги туря един до друг, така щото страхливият да черпи от храбростта на героя, а героят да черпи от страхливия. Тя уравновесява силите си. Като слезе на земята, светията работи между грешници, а не между светии. Така става правилна обмяна между тях.
към беседата >>
Природата постъпва еднакво и с героя, и със страхливия.
Щом си слаб, знай че си вън от реалността, от великото, от любовта, мъдростта и истината, вън от Бога. – Как да стана силен? – Върни се на дървото, отдето си се отделил. Учените търсят начин да увеличат силата си, да заповядват на хората, да управляват масата, да подчинят природата. И генералите се стремят към това, но в края на краищата, всички свършват по един и същ начин, всички имат обща съдба.
Природата постъпва еднакво и с героя, и със страхливия.
Тя ги туря един до друг, така щото страхливият да черпи от храбростта на героя, а героят да черпи от страхливия. Тя уравновесява силите си. Като слезе на земята, светията работи между грешници, а не между светии. Така става правилна обмяна между тях. Светията взима нещо от грешниците, а те взимат нещо от светията.
към беседата >>
Тя ги туря един до друг, така щото страхливият да черпи от храбростта на героя, а героят да черпи от страхливия.
– Как да стана силен? – Върни се на дървото, отдето си се отделил. Учените търсят начин да увеличат силата си, да заповядват на хората, да управляват масата, да подчинят природата. И генералите се стремят към това, но в края на краищата, всички свършват по един и същ начин, всички имат обща съдба. Природата постъпва еднакво и с героя, и със страхливия.
Тя ги туря един до друг, така щото страхливият да черпи от храбростта на героя, а героят да черпи от страхливия.
Тя уравновесява силите си. Като слезе на земята, светията работи между грешници, а не между светии. Така става правилна обмяна между тях. Светията взима нещо от грешниците, а те взимат нещо от светията. Като изнасям този факт, не искам да се откажете от старите си възгледи.
към беседата >>
Тя уравновесява силите си.
– Върни се на дървото, отдето си се отделил. Учените търсят начин да увеличат силата си, да заповядват на хората, да управляват масата, да подчинят природата. И генералите се стремят към това, но в края на краищата, всички свършват по един и същ начин, всички имат обща съдба. Природата постъпва еднакво и с героя, и със страхливия. Тя ги туря един до друг, така щото страхливият да черпи от храбростта на героя, а героят да черпи от страхливия.
Тя уравновесява силите си.
Като слезе на земята, светията работи между грешници, а не между светии. Така става правилна обмяна между тях. Светията взима нещо от грешниците, а те взимат нещо от светията. Като изнасям този факт, не искам да се откажете от старите си възгледи. Колкото и да се държите за тях, те сами по себе си ще отпаднат, ще се обезценят.
към беседата >>
Като слезе на земята, светията работи между грешници, а не между светии.
Учените търсят начин да увеличат силата си, да заповядват на хората, да управляват масата, да подчинят природата. И генералите се стремят към това, но в края на краищата, всички свършват по един и същ начин, всички имат обща съдба. Природата постъпва еднакво и с героя, и със страхливия. Тя ги туря един до друг, така щото страхливият да черпи от храбростта на героя, а героят да черпи от страхливия. Тя уравновесява силите си.
Като слезе на земята, светията работи между грешници, а не между светии.
Така става правилна обмяна между тях. Светията взима нещо от грешниците, а те взимат нещо от светията. Като изнасям този факт, не искам да се откажете от старите си възгледи. Колкото и да се държите за тях, те сами по себе си ще отпаднат, ще се обезценят.
към беседата >>
Така става правилна обмяна между тях.
И генералите се стремят към това, но в края на краищата, всички свършват по един и същ начин, всички имат обща съдба. Природата постъпва еднакво и с героя, и със страхливия. Тя ги туря един до друг, така щото страхливият да черпи от храбростта на героя, а героят да черпи от страхливия. Тя уравновесява силите си. Като слезе на земята, светията работи между грешници, а не между светии.
Така става правилна обмяна между тях.
Светията взима нещо от грешниците, а те взимат нещо от светията. Като изнасям този факт, не искам да се откажете от старите си възгледи. Колкото и да се държите за тях, те сами по себе си ще отпаднат, ще се обезценят.
към беседата >>
Светията взима нещо от грешниците, а те взимат нещо от светията.
Природата постъпва еднакво и с героя, и със страхливия. Тя ги туря един до друг, така щото страхливият да черпи от храбростта на героя, а героят да черпи от страхливия. Тя уравновесява силите си. Като слезе на земята, светията работи между грешници, а не между светии. Така става правилна обмяна между тях.
Светията взима нещо от грешниците, а те взимат нещо от светията.
Като изнасям този факт, не искам да се откажете от старите си възгледи. Колкото и да се държите за тях, те сами по себе си ще отпаднат, ще се обезценят.
към беседата >>
Като изнасям този факт, не искам да се откажете от старите си възгледи.
Тя ги туря един до друг, така щото страхливият да черпи от храбростта на героя, а героят да черпи от страхливия. Тя уравновесява силите си. Като слезе на земята, светията работи между грешници, а не между светии. Така става правилна обмяна между тях. Светията взима нещо от грешниците, а те взимат нещо от светията.
Като изнасям този факт, не искам да се откажете от старите си възгледи.
Колкото и да се държите за тях, те сами по себе си ще отпаднат, ще се обезценят.
към беседата >>
Колкото и да се държите за тях, те сами по себе си ще отпаднат, ще се обезценят.
Тя уравновесява силите си. Като слезе на земята, светията работи между грешници, а не между светии. Така става правилна обмяна между тях. Светията взима нещо от грешниците, а те взимат нещо от светията. Като изнасям този факт, не искам да се откажете от старите си възгледи.
Колкото и да се държите за тях, те сами по себе си ще отпаднат, ще се обезценят.
към беседата >>
Преди няколко дена дойдоха при мене близките на един наш приятел и разказаха следното: Нашият приятел си пестял от време на време и като събрал десет хиляди лева, турил ги в Библията си – на десет места по хиляда лева.
Преди няколко дена дойдоха при мене близките на един наш приятел и разказаха следното: Нашият приятел си пестял от време на време и като събрал десет хиляди лева, турил ги в Библията си – на десет места по хиляда лева.
След заминаването му, те отворили Библията и от нея паднали парите. Погледнали ги, преброили ги, но те били вече обезценени, излезли от употреба. Днес тези пари не струват нито стотинка. Така и много от вашите възгледи ще излязат от употреба и стотинка няма да струват. Ценно е само онова, което с в съгласие с живата природа.
към беседата >>
След заминаването му, те отворили Библията и от нея паднали парите.
Преди няколко дена дойдоха при мене близките на един наш приятел и разказаха следното: Нашият приятел си пестял от време на време и като събрал десет хиляди лева, турил ги в Библията си – на десет места по хиляда лева.
След заминаването му, те отворили Библията и от нея паднали парите.
Погледнали ги, преброили ги, но те били вече обезценени, излезли от употреба. Днес тези пари не струват нито стотинка. Така и много от вашите възгледи ще излязат от употреба и стотинка няма да струват. Ценно е само онова, което с в съгласие с живата природа. То никога не излиза от употреба.
към беседата >>
Погледнали ги, преброили ги, но те били вече обезценени, излезли от употреба.
Преди няколко дена дойдоха при мене близките на един наш приятел и разказаха следното: Нашият приятел си пестял от време на време и като събрал десет хиляди лева, турил ги в Библията си – на десет места по хиляда лева. След заминаването му, те отворили Библията и от нея паднали парите.
Погледнали ги, преброили ги, но те били вече обезценени, излезли от употреба.
Днес тези пари не струват нито стотинка. Така и много от вашите възгледи ще излязат от употреба и стотинка няма да струват. Ценно е само онова, което с в съгласие с живата природа. То никога не излиза от употреба. Доброто във всички времена си е добро.
към беседата >>
Днес тези пари не струват нито стотинка.
Преди няколко дена дойдоха при мене близките на един наш приятел и разказаха следното: Нашият приятел си пестял от време на време и като събрал десет хиляди лева, турил ги в Библията си – на десет места по хиляда лева. След заминаването му, те отворили Библията и от нея паднали парите. Погледнали ги, преброили ги, но те били вече обезценени, излезли от употреба.
Днес тези пари не струват нито стотинка.
Така и много от вашите възгледи ще излязат от употреба и стотинка няма да струват. Ценно е само онова, което с в съгласие с живата природа. То никога не излиза от употреба. Доброто във всички времена си е добро. Здравата и права мисъл, във всички времена и епохи, има една и съща цена.
към беседата >>
Така и много от вашите възгледи ще излязат от употреба и стотинка няма да струват.
Преди няколко дена дойдоха при мене близките на един наш приятел и разказаха следното: Нашият приятел си пестял от време на време и като събрал десет хиляди лева, турил ги в Библията си – на десет места по хиляда лева. След заминаването му, те отворили Библията и от нея паднали парите. Погледнали ги, преброили ги, но те били вече обезценени, излезли от употреба. Днес тези пари не струват нито стотинка.
Така и много от вашите възгледи ще излязат от употреба и стотинка няма да струват.
Ценно е само онова, което с в съгласие с живата природа. То никога не излиза от употреба. Доброто във всички времена си е добро. Здравата и права мисъл, във всички времена и епохи, има една и съща цена. Добрият всякога е добър.
към беседата >>
Ценно е само онова, което с в съгласие с живата природа.
Преди няколко дена дойдоха при мене близките на един наш приятел и разказаха следното: Нашият приятел си пестял от време на време и като събрал десет хиляди лева, турил ги в Библията си – на десет места по хиляда лева. След заминаването му, те отворили Библията и от нея паднали парите. Погледнали ги, преброили ги, но те били вече обезценени, излезли от употреба. Днес тези пари не струват нито стотинка. Така и много от вашите възгледи ще излязат от употреба и стотинка няма да струват.
Ценно е само онова, което с в съгласие с живата природа.
То никога не излиза от употреба. Доброто във всички времена си е добро. Здравата и права мисъл, във всички времена и епохи, има една и съща цена. Добрият всякога е добър. Той може да бъде щастлив, може да бъде и учен.
към беседата >>
То никога не излиза от употреба.
След заминаването му, те отворили Библията и от нея паднали парите. Погледнали ги, преброили ги, но те били вече обезценени, излезли от употреба. Днес тези пари не струват нито стотинка. Така и много от вашите възгледи ще излязат от употреба и стотинка няма да струват. Ценно е само онова, което с в съгласие с живата природа.
То никога не излиза от употреба.
Доброто във всички времена си е добро. Здравата и права мисъл, във всички времена и епохи, има една и съща цена. Добрият всякога е добър. Той може да бъде щастлив, може да бъде и учен. Лошият не може да бъде нито щастлив, нито истински учен.
към беседата >>
Доброто във всички времена си е добро.
Погледнали ги, преброили ги, но те били вече обезценени, излезли от употреба. Днес тези пари не струват нито стотинка. Така и много от вашите възгледи ще излязат от употреба и стотинка няма да струват. Ценно е само онова, което с в съгласие с живата природа. То никога не излиза от употреба.
Доброто във всички времена си е добро.
Здравата и права мисъл, във всички времена и епохи, има една и съща цена. Добрият всякога е добър. Той може да бъде щастлив, може да бъде и учен. Лошият не може да бъде нито щастлив, нито истински учен. Временни постижения може да има, но временното носи нещастие.
към беседата >>
Здравата и права мисъл, във всички времена и епохи, има една и съща цена.
Днес тези пари не струват нито стотинка. Така и много от вашите възгледи ще излязат от употреба и стотинка няма да струват. Ценно е само онова, което с в съгласие с живата природа. То никога не излиза от употреба. Доброто във всички времена си е добро.
Здравата и права мисъл, във всички времена и епохи, има една и съща цена.
Добрият всякога е добър. Той може да бъде щастлив, може да бъде и учен. Лошият не може да бъде нито щастлив, нито истински учен. Временни постижения може да има, но временното носи нещастие. Какво се ползва човек, ако му предложат хубав обяд, а той страда от язва на стомаха?
към беседата >>
Добрият всякога е добър.
Така и много от вашите възгледи ще излязат от употреба и стотинка няма да струват. Ценно е само онова, което с в съгласие с живата природа. То никога не излиза от употреба. Доброто във всички времена си е добро. Здравата и права мисъл, във всички времена и епохи, има една и съща цена.
Добрият всякога е добър.
Той може да бъде щастлив, може да бъде и учен. Лошият не може да бъде нито щастлив, нито истински учен. Временни постижения може да има, но временното носи нещастие. Какво се ползва човек, ако му предложат хубав обяд, а той страда от язва на стомаха? Ще се нахрани добре, но след това ще се превива от болки.
към беседата >>
Той може да бъде щастлив, може да бъде и учен.
Ценно е само онова, което с в съгласие с живата природа. То никога не излиза от употреба. Доброто във всички времена си е добро. Здравата и права мисъл, във всички времена и епохи, има една и съща цена. Добрият всякога е добър.
Той може да бъде щастлив, може да бъде и учен.
Лошият не може да бъде нито щастлив, нито истински учен. Временни постижения може да има, но временното носи нещастие. Какво се ползва човек, ако му предложат хубав обяд, а той страда от язва на стомаха? Ще се нахрани добре, но след това ще се превива от болки. За предпочитане е сух хляб, но здрав стомах, отколкото пищна храна, а болен стомах.
към беседата >>
Лошият не може да бъде нито щастлив, нито истински учен.
То никога не излиза от употреба. Доброто във всички времена си е добро. Здравата и права мисъл, във всички времена и епохи, има една и съща цена. Добрият всякога е добър. Той може да бъде щастлив, може да бъде и учен.
Лошият не може да бъде нито щастлив, нито истински учен.
Временни постижения може да има, но временното носи нещастие. Какво се ползва човек, ако му предложат хубав обяд, а той страда от язва на стомаха? Ще се нахрани добре, но след това ще се превива от болки. За предпочитане е сух хляб, но здрав стомах, отколкото пищна храна, а болен стомах. По-добре честен и беден живот, отколкото безчестен и богат.
към беседата >>
Временни постижения може да има, но временното носи нещастие.
Доброто във всички времена си е добро. Здравата и права мисъл, във всички времена и епохи, има една и съща цена. Добрият всякога е добър. Той може да бъде щастлив, може да бъде и учен. Лошият не може да бъде нито щастлив, нито истински учен.
Временни постижения може да има, но временното носи нещастие.
Какво се ползва човек, ако му предложат хубав обяд, а той страда от язва на стомаха? Ще се нахрани добре, но след това ще се превива от болки. За предпочитане е сух хляб, но здрав стомах, отколкото пищна храна, а болен стомах. По-добре честен и беден живот, отколкото безчестен и богат. Друг е въпросът, ако си здрав, честен и добър, а същевременно и богат.
към беседата >>
Какво се ползва човек, ако му предложат хубав обяд, а той страда от язва на стомаха?
Здравата и права мисъл, във всички времена и епохи, има една и съща цена. Добрият всякога е добър. Той може да бъде щастлив, може да бъде и учен. Лошият не може да бъде нито щастлив, нито истински учен. Временни постижения може да има, но временното носи нещастие.
Какво се ползва човек, ако му предложат хубав обяд, а той страда от язва на стомаха?
Ще се нахрани добре, но след това ще се превива от болки. За предпочитане е сух хляб, но здрав стомах, отколкото пищна храна, а болен стомах. По-добре честен и беден живот, отколкото безчестен и богат. Друг е въпросът, ако си здрав, честен и добър, а същевременно и богат. Но ако трябва да избираш от две злини, ще избереш по-малката.
към беседата >>
Ще се нахрани добре, но след това ще се превива от болки.
Добрият всякога е добър. Той може да бъде щастлив, може да бъде и учен. Лошият не може да бъде нито щастлив, нито истински учен. Временни постижения може да има, но временното носи нещастие. Какво се ползва човек, ако му предложат хубав обяд, а той страда от язва на стомаха?
Ще се нахрани добре, но след това ще се превива от болки.
За предпочитане е сух хляб, но здрав стомах, отколкото пищна храна, а болен стомах. По-добре честен и беден живот, отколкото безчестен и богат. Друг е въпросът, ако си здрав, честен и добър, а същевременно и богат. Но ако трябва да избираш от две злини, ще избереш по-малката. Сиромашията и богатството са външни неща.
към беседата >>
За предпочитане е сух хляб, но здрав стомах, отколкото пищна храна, а болен стомах.
Той може да бъде щастлив, може да бъде и учен. Лошият не може да бъде нито щастлив, нито истински учен. Временни постижения може да има, но временното носи нещастие. Какво се ползва човек, ако му предложат хубав обяд, а той страда от язва на стомаха? Ще се нахрани добре, но след това ще се превива от болки.
За предпочитане е сух хляб, но здрав стомах, отколкото пищна храна, а болен стомах.
По-добре честен и беден живот, отколкото безчестен и богат. Друг е въпросът, ако си здрав, честен и добър, а същевременно и богат. Но ако трябва да избираш от две злини, ще избереш по-малката. Сиромашията и богатството са външни неща. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството.
към беседата >>
По-добре честен и беден живот, отколкото безчестен и богат.
Лошият не може да бъде нито щастлив, нито истински учен. Временни постижения може да има, но временното носи нещастие. Какво се ползва човек, ако му предложат хубав обяд, а той страда от язва на стомаха? Ще се нахрани добре, но след това ще се превива от болки. За предпочитане е сух хляб, но здрав стомах, отколкото пищна храна, а болен стомах.
По-добре честен и беден живот, отколкото безчестен и богат.
Друг е въпросът, ако си здрав, честен и добър, а същевременно и богат. Но ако трябва да избираш от две злини, ще избереш по-малката. Сиромашията и богатството са външни неща. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството. Ако не с господар, причината е в неговото невежество.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако си здрав, честен и добър, а същевременно и богат.
Временни постижения може да има, но временното носи нещастие. Какво се ползва човек, ако му предложат хубав обяд, а той страда от язва на стомаха? Ще се нахрани добре, но след това ще се превива от болки. За предпочитане е сух хляб, но здрав стомах, отколкото пищна храна, а болен стомах. По-добре честен и беден живот, отколкото безчестен и богат.
Друг е въпросът, ако си здрав, честен и добър, а същевременно и богат.
Но ако трябва да избираш от две злини, ще избереш по-малката. Сиромашията и богатството са външни неща. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството. Ако не с господар, причината е в неговото невежество. Ако разумният баща не иска да поддържа сина си и не му праша пари, де е вината: в сина, или в бащата?
към беседата >>
Но ако трябва да избираш от две злини, ще избереш по-малката.
Какво се ползва човек, ако му предложат хубав обяд, а той страда от язва на стомаха? Ще се нахрани добре, но след това ще се превива от болки. За предпочитане е сух хляб, но здрав стомах, отколкото пищна храна, а болен стомах. По-добре честен и беден живот, отколкото безчестен и богат. Друг е въпросът, ако си здрав, честен и добър, а същевременно и богат.
Но ако трябва да избираш от две злини, ще избереш по-малката.
Сиромашията и богатството са външни неща. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството. Ако не с господар, причината е в неговото невежество. Ако разумният баща не иска да поддържа сина си и не му праша пари, де е вината: в сина, или в бащата? Докато се отнасяш грубо с баща си, нищо няма да получиш.
към беседата >>
Сиромашията и богатството са външни неща.
Ще се нахрани добре, но след това ще се превива от болки. За предпочитане е сух хляб, но здрав стомах, отколкото пищна храна, а болен стомах. По-добре честен и беден живот, отколкото безчестен и богат. Друг е въпросът, ако си здрав, честен и добър, а същевременно и богат. Но ако трябва да избираш от две злини, ще избереш по-малката.
Сиромашията и богатството са външни неща.
Човек е господар и на сиромашията, и на богатството. Ако не с господар, причината е в неговото невежество. Ако разумният баща не иска да поддържа сина си и не му праша пари, де е вината: в сина, или в бащата? Докато се отнасяш грубо с баща си, нищо няма да получиш. Щом се отнасяш меко, учтиво, сърцето му ще се отвори към тебе.
към беседата >>
Човек е господар и на сиромашията, и на богатството.
За предпочитане е сух хляб, но здрав стомах, отколкото пищна храна, а болен стомах. По-добре честен и беден живот, отколкото безчестен и богат. Друг е въпросът, ако си здрав, честен и добър, а същевременно и богат. Но ако трябва да избираш от две злини, ще избереш по-малката. Сиромашията и богатството са външни неща.
Човек е господар и на сиромашията, и на богатството.
Ако не с господар, причината е в неговото невежество. Ако разумният баща не иска да поддържа сина си и не му праша пари, де е вината: в сина, или в бащата? Докато се отнасяш грубо с баща си, нищо няма да получиш. Щом се отнасяш меко, учтиво, сърцето му ще се отвори към тебе.
към беседата >>
Ако не с господар, причината е в неговото невежество.
По-добре честен и беден живот, отколкото безчестен и богат. Друг е въпросът, ако си здрав, честен и добър, а същевременно и богат. Но ако трябва да избираш от две злини, ще избереш по-малката. Сиромашията и богатството са външни неща. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството.
Ако не с господар, причината е в неговото невежество.
Ако разумният баща не иска да поддържа сина си и не му праша пари, де е вината: в сина, или в бащата? Докато се отнасяш грубо с баща си, нищо няма да получиш. Щом се отнасяш меко, учтиво, сърцето му ще се отвори към тебе.
към беседата >>
Ако разумният баща не иска да поддържа сина си и не му праша пари, де е вината: в сина, или в бащата?
Друг е въпросът, ако си здрав, честен и добър, а същевременно и богат. Но ако трябва да избираш от две злини, ще избереш по-малката. Сиромашията и богатството са външни неща. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството. Ако не с господар, причината е в неговото невежество.
Ако разумният баща не иска да поддържа сина си и не му праша пари, де е вината: в сина, или в бащата?
Докато се отнасяш грубо с баща си, нищо няма да получиш. Щом се отнасяш меко, учтиво, сърцето му ще се отвори към тебе.
към беседата >>
Докато се отнасяш грубо с баща си, нищо няма да получиш.
Но ако трябва да избираш от две злини, ще избереш по-малката. Сиромашията и богатството са външни неща. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството. Ако не с господар, причината е в неговото невежество. Ако разумният баща не иска да поддържа сина си и не му праша пари, де е вината: в сина, или в бащата?
Докато се отнасяш грубо с баща си, нищо няма да получиш.
Щом се отнасяш меко, учтиво, сърцето му ще се отвори към тебе.
към беседата >>
Щом се отнасяш меко, учтиво, сърцето му ще се отвори към тебе.
Сиромашията и богатството са външни неща. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството. Ако не с господар, причината е в неговото невежество. Ако разумният баща не иска да поддържа сина си и не му праша пари, де е вината: в сина, или в бащата? Докато се отнасяш грубо с баща си, нищо няма да получиш.
Щом се отнасяш меко, учтиво, сърцето му ще се отвори към тебе.
към беседата >>
Един богат, но прост, неграмотен човек изпратил сина си в странство да учи.
Един богат, но прост, неграмотен човек изпратил сина си в странство да учи.
Един ден бащата получил писмо от сина си, но като неграмотен, той го занесъл на един касапин да го прочете. Касапинът чете с груб, рязък глас: Татко, изпрати ми пари, трябват ми. – Виж го ти, хем иска пари, хем грубо пише. Няма да му изпратя нищо! – казал бащата.
към беседата >>
Един ден бащата получил писмо от сина си, но като неграмотен, той го занесъл на един касапин да го прочете.
Един богат, но прост, неграмотен човек изпратил сина си в странство да учи.
Един ден бащата получил писмо от сина си, но като неграмотен, той го занесъл на един касапин да го прочете.
Касапинът чете с груб, рязък глас: Татко, изпрати ми пари, трябват ми. – Виж го ти, хем иска пари, хем грубо пише. Няма да му изпратя нищо! – казал бащата. Като му минал гневът, той занесъл писмото на фурнаджията, добър човек, с мек характер.
към беседата >>
Касапинът чете с груб, рязък глас: Татко, изпрати ми пари, трябват ми.
Един богат, но прост, неграмотен човек изпратил сина си в странство да учи. Един ден бащата получил писмо от сина си, но като неграмотен, той го занесъл на един касапин да го прочете.
Касапинът чете с груб, рязък глас: Татко, изпрати ми пари, трябват ми.
– Виж го ти, хем иска пари, хем грубо пише. Няма да му изпратя нищо! – казал бащата. Като му минал гневът, той занесъл писмото на фурнаджията, добър човек, с мек характер. Фурнаджията отворил писмото и чете с мек глас: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, трябват ми.
към беседата >>
– Виж го ти, хем иска пари, хем грубо пише.
Един богат, но прост, неграмотен човек изпратил сина си в странство да учи. Един ден бащата получил писмо от сина си, но като неграмотен, той го занесъл на един касапин да го прочете. Касапинът чете с груб, рязък глас: Татко, изпрати ми пари, трябват ми.
– Виж го ти, хем иска пари, хем грубо пише.
Няма да му изпратя нищо! – казал бащата. Като му минал гневът, той занесъл писмото на фурнаджията, добър човек, с мек характер. Фурнаджията отворил писмото и чете с мек глас: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, трябват ми. – А, сега е друго нещо!
към беседата >>
Няма да му изпратя нищо!
Един богат, но прост, неграмотен човек изпратил сина си в странство да учи. Един ден бащата получил писмо от сина си, но като неграмотен, той го занесъл на един касапин да го прочете. Касапинът чете с груб, рязък глас: Татко, изпрати ми пари, трябват ми. – Виж го ти, хем иска пари, хем грубо пише.
Няма да му изпратя нищо!
– казал бащата. Като му минал гневът, той занесъл писмото на фурнаджията, добър човек, с мек характер. Фурнаджията отворил писмото и чете с мек глас: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, трябват ми. – А, сега е друго нещо! Като се моли, ще му изпратя.
към беседата >>
– казал бащата.
Един богат, но прост, неграмотен човек изпратил сина си в странство да учи. Един ден бащата получил писмо от сина си, но като неграмотен, той го занесъл на един касапин да го прочете. Касапинът чете с груб, рязък глас: Татко, изпрати ми пари, трябват ми. – Виж го ти, хем иска пари, хем грубо пише. Няма да му изпратя нищо!
– казал бащата.
Като му минал гневът, той занесъл писмото на фурнаджията, добър човек, с мек характер. Фурнаджията отворил писмото и чете с мек глас: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, трябват ми. – А, сега е друго нещо! Като се моли, ще му изпратя. И тъй, не искай съвет от касапина, нито от фурнаджията.
към беседата >>
Като му минал гневът, той занесъл писмото на фурнаджията, добър човек, с мек характер.
Един ден бащата получил писмо от сина си, но като неграмотен, той го занесъл на един касапин да го прочете. Касапинът чете с груб, рязък глас: Татко, изпрати ми пари, трябват ми. – Виж го ти, хем иска пари, хем грубо пише. Няма да му изпратя нищо! – казал бащата.
Като му минал гневът, той занесъл писмото на фурнаджията, добър човек, с мек характер.
Фурнаджията отворил писмото и чете с мек глас: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, трябват ми. – А, сега е друго нещо! Като се моли, ще му изпратя. И тъй, не искай съвет от касапина, нито от фурнаджията. Единственият, които може да ти бъде авторитет, това си ти сам.
към беседата >>
Фурнаджията отворил писмото и чете с мек глас: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, трябват ми.
Касапинът чете с груб, рязък глас: Татко, изпрати ми пари, трябват ми. – Виж го ти, хем иска пари, хем грубо пише. Няма да му изпратя нищо! – казал бащата. Като му минал гневът, той занесъл писмото на фурнаджията, добър човек, с мек характер.
Фурнаджията отворил писмото и чете с мек глас: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, трябват ми.
– А, сега е друго нещо! Като се моли, ще му изпратя. И тъй, не искай съвет от касапина, нито от фурнаджията. Единственият, които може да ти бъде авторитет, това си ти сам. Съществува една истина, обща за всички.
към беседата >>
– А, сега е друго нещо!
– Виж го ти, хем иска пари, хем грубо пише. Няма да му изпратя нищо! – казал бащата. Като му минал гневът, той занесъл писмото на фурнаджията, добър човек, с мек характер. Фурнаджията отворил писмото и чете с мек глас: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, трябват ми.
– А, сега е друго нещо!
Като се моли, ще му изпратя. И тъй, не искай съвет от касапина, нито от фурнаджията. Единственият, които може да ти бъде авторитет, това си ти сам. Съществува една истина, обща за всички.
към беседата >>
Под „работа“ се разбира състояние, в което умът е поставен в действие, т. е.
Под „работа“ се разбира състояние, в което умът е поставен в действие, т. е.
в творчество. Велико нещо е работата. Чрез нея условията на живота се подобряват. Да работиш, това е най-разумното, което човек прави. Ако не работи правилно, човек не може да мисли правилно.
към беседата >>
Като се моли, ще му изпратя.
Няма да му изпратя нищо! – казал бащата. Като му минал гневът, той занесъл писмото на фурнаджията, добър човек, с мек характер. Фурнаджията отворил писмото и чете с мек глас: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, трябват ми. – А, сега е друго нещо!
Като се моли, ще му изпратя.
И тъй, не искай съвет от касапина, нито от фурнаджията. Единственият, които може да ти бъде авторитет, това си ти сам. Съществува една истина, обща за всички.
към беседата >>
в творчество.
Под „работа“ се разбира състояние, в което умът е поставен в действие, т. е.
в творчество.
Велико нещо е работата. Чрез нея условията на живота се подобряват. Да работиш, това е най-разумното, което човек прави. Ако не работи правилно, човек не може да мисли правилно. Следователно, работата е външен израз на мисълта.
към беседата >>
И тъй, не искай съвет от касапина, нито от фурнаджията.
– казал бащата. Като му минал гневът, той занесъл писмото на фурнаджията, добър човек, с мек характер. Фурнаджията отворил писмото и чете с мек глас: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, трябват ми. – А, сега е друго нещо! Като се моли, ще му изпратя.
И тъй, не искай съвет от касапина, нито от фурнаджията.
Единственият, които може да ти бъде авторитет, това си ти сам. Съществува една истина, обща за всички.
към беседата >>
Велико нещо е работата.
Под „работа“ се разбира състояние, в което умът е поставен в действие, т. е. в творчество.
Велико нещо е работата.
Чрез нея условията на живота се подобряват. Да работиш, това е най-разумното, което човек прави. Ако не работи правилно, човек не може да мисли правилно. Следователно, работата е външен израз на мисълта. Под „почивка“ се разбира вътрешен процес, който се отнася до сърцето на човека.
към беседата >>
Единственият, които може да ти бъде авторитет, това си ти сам.
Като му минал гневът, той занесъл писмото на фурнаджията, добър човек, с мек характер. Фурнаджията отворил писмото и чете с мек глас: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, трябват ми. – А, сега е друго нещо! Като се моли, ще му изпратя. И тъй, не искай съвет от касапина, нито от фурнаджията.
Единственият, които може да ти бъде авторитет, това си ти сам.
Съществува една истина, обща за всички.
към беседата >>
Чрез нея условията на живота се подобряват.
Под „работа“ се разбира състояние, в което умът е поставен в действие, т. е. в творчество. Велико нещо е работата.
Чрез нея условията на живота се подобряват.
Да работиш, това е най-разумното, което човек прави. Ако не работи правилно, човек не може да мисли правилно. Следователно, работата е външен израз на мисълта. Под „почивка“ се разбира вътрешен процес, който се отнася до сърцето на човека. Той иска да събере нови сили.
към беседата >>
Съществува една истина, обща за всички.
Фурнаджията отворил писмото и чете с мек глас: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, трябват ми. – А, сега е друго нещо! Като се моли, ще му изпратя. И тъй, не искай съвет от касапина, нито от фурнаджията. Единственият, които може да ти бъде авторитет, това си ти сам.
Съществува една истина, обща за всички.
към беседата >>
Да работиш, това е най-разумното, което човек прави.
Под „работа“ се разбира състояние, в което умът е поставен в действие, т. е. в творчество. Велико нещо е работата. Чрез нея условията на живота се подобряват.
Да работиш, това е най-разумното, което човек прави.
Ако не работи правилно, човек не може да мисли правилно. Следователно, работата е външен израз на мисълта. Под „почивка“ се разбира вътрешен процес, който се отнася до сърцето на човека. Той иска да събере нови сили. Когато почива вечер, той отива в друг свят.
към беседата >>
От днес ви оставям да работите сами.
От днес ви оставям да работите сами.
От всичко говорено досега извадете си резюме, да видите какво можете да приложите. Мислете върху работата и почивката. Работата се отнася до ума, а почивката – до сърцето. Работете съзнателно върху себе си, да възстановите първичните си отношения към разумния свят. От това зависи вашето щастие и вашето здраве.
към беседата >>
Ако не работи правилно, човек не може да мисли правилно.
Под „работа“ се разбира състояние, в което умът е поставен в действие, т. е. в творчество. Велико нещо е работата. Чрез нея условията на живота се подобряват. Да работиш, това е най-разумното, което човек прави.
Ако не работи правилно, човек не може да мисли правилно.
Следователно, работата е външен израз на мисълта. Под „почивка“ се разбира вътрешен процес, който се отнася до сърцето на човека. Той иска да събере нови сили. Когато почива вечер, той отива в друг свят. Който никога не работи, не може да почива.
към беседата >>
От всичко говорено досега извадете си резюме, да видите какво можете да приложите.
От днес ви оставям да работите сами.
От всичко говорено досега извадете си резюме, да видите какво можете да приложите.
Мислете върху работата и почивката. Работата се отнася до ума, а почивката – до сърцето. Работете съзнателно върху себе си, да възстановите първичните си отношения към разумния свят. От това зависи вашето щастие и вашето здраве. Не сме ли разумни и ние?
към беседата >>
Следователно, работата е външен израз на мисълта.
в творчество. Велико нещо е работата. Чрез нея условията на живота се подобряват. Да работиш, това е най-разумното, което човек прави. Ако не работи правилно, човек не може да мисли правилно.
Следователно, работата е външен израз на мисълта.
Под „почивка“ се разбира вътрешен процес, който се отнася до сърцето на човека. Той иска да събере нови сили. Когато почива вечер, той отива в друг свят. Който никога не работи, не може да почива. Който никога не мисли, не може да почива.
към беседата >>
Мислете върху работата и почивката.
От днес ви оставям да работите сами. От всичко говорено досега извадете си резюме, да видите какво можете да приложите.
Мислете върху работата и почивката.
Работата се отнася до ума, а почивката – до сърцето. Работете съзнателно върху себе си, да възстановите първичните си отношения към разумния свят. От това зависи вашето щастие и вашето здраве. Не сме ли разумни и ние? – Колкото и да сте разумни, има по-разумни от вас.
към беседата >>
Под „почивка“ се разбира вътрешен процес, който се отнася до сърцето на човека.
Велико нещо е работата. Чрез нея условията на живота се подобряват. Да работиш, това е най-разумното, което човек прави. Ако не работи правилно, човек не може да мисли правилно. Следователно, работата е външен израз на мисълта.
Под „почивка“ се разбира вътрешен процес, който се отнася до сърцето на човека.
Той иска да събере нови сили. Когато почива вечер, той отива в друг свят. Който никога не работи, не може да почива. Който никога не мисли, не може да почива. Затова не са нужни доказателства.
към беседата >>
Работата се отнася до ума, а почивката – до сърцето.
От днес ви оставям да работите сами. От всичко говорено досега извадете си резюме, да видите какво можете да приложите. Мислете върху работата и почивката.
Работата се отнася до ума, а почивката – до сърцето.
Работете съзнателно върху себе си, да възстановите първичните си отношения към разумния свят. От това зависи вашето щастие и вашето здраве. Не сме ли разумни и ние? – Колкото и да сте разумни, има по-разумни от вас. Разумни сте, но това, което днес придобивате, на другия ден го губите.
към беседата >>
Той иска да събере нови сили.
Чрез нея условията на живота се подобряват. Да работиш, това е най-разумното, което човек прави. Ако не работи правилно, човек не може да мисли правилно. Следователно, работата е външен израз на мисълта. Под „почивка“ се разбира вътрешен процес, който се отнася до сърцето на човека.
Той иска да събере нови сили.
Когато почива вечер, той отива в друг свят. Който никога не работи, не може да почива. Който никога не мисли, не може да почива. Затова не са нужни доказателства. – Ние трябва да се убедим в това.
към беседата >>
Работете съзнателно върху себе си, да възстановите първичните си отношения към разумния свят.
От днес ви оставям да работите сами. От всичко говорено досега извадете си резюме, да видите какво можете да приложите. Мислете върху работата и почивката. Работата се отнася до ума, а почивката – до сърцето.
Работете съзнателно върху себе си, да възстановите първичните си отношения към разумния свят.
От това зависи вашето щастие и вашето здраве. Не сме ли разумни и ние? – Колкото и да сте разумни, има по-разумни от вас. Разумни сте, но това, което днес придобивате, на другия ден го губите. Казваш: Едно време бях млад, сега съм стар.
към беседата >>
Когато почива вечер, той отива в друг свят.
Да работиш, това е най-разумното, което човек прави. Ако не работи правилно, човек не може да мисли правилно. Следователно, работата е външен израз на мисълта. Под „почивка“ се разбира вътрешен процес, който се отнася до сърцето на човека. Той иска да събере нови сили.
Когато почива вечер, той отива в друг свят.
Който никога не работи, не може да почива. Който никога не мисли, не може да почива. Затова не са нужни доказателства. – Ние трябва да се убедим в това. – Няма защо да ви убеждавам; няма защо да вярвате в неща, които съществуват, ние живеем в тях.
към беседата >>
От това зависи вашето щастие и вашето здраве.
От днес ви оставям да работите сами. От всичко говорено досега извадете си резюме, да видите какво можете да приложите. Мислете върху работата и почивката. Работата се отнася до ума, а почивката – до сърцето. Работете съзнателно върху себе си, да възстановите първичните си отношения към разумния свят.
От това зависи вашето щастие и вашето здраве.
Не сме ли разумни и ние? – Колкото и да сте разумни, има по-разумни от вас. Разумни сте, но това, което днес придобивате, на другия ден го губите. Казваш: Едно време бях млад, сега съм стар. – Защо остаря?
към беседата >>
Който никога не работи, не може да почива.
Ако не работи правилно, човек не може да мисли правилно. Следователно, работата е външен израз на мисълта. Под „почивка“ се разбира вътрешен процес, който се отнася до сърцето на човека. Той иска да събере нови сили. Когато почива вечер, той отива в друг свят.
Който никога не работи, не може да почива.
Който никога не мисли, не може да почива. Затова не са нужни доказателства. – Ние трябва да се убедим в това. – Няма защо да ви убеждавам; няма защо да вярвате в неща, които съществуват, ние живеем в тях. Несгодите в живота се дължат на факта, че хората са изгубили истинския път на мисълта и на работата.
към беседата >>
Не сме ли разумни и ние?
От всичко говорено досега извадете си резюме, да видите какво можете да приложите. Мислете върху работата и почивката. Работата се отнася до ума, а почивката – до сърцето. Работете съзнателно върху себе си, да възстановите първичните си отношения към разумния свят. От това зависи вашето щастие и вашето здраве.
Не сме ли разумни и ние?
– Колкото и да сте разумни, има по-разумни от вас. Разумни сте, но това, което днес придобивате, на другия ден го губите. Казваш: Едно време бях млад, сега съм стар. – Защо остаря? – Едно време ядях сладко, с апетит, сега не ям с разположение, имам киселини в стомаха си.
към беседата >>
Който никога не мисли, не може да почива.
Следователно, работата е външен израз на мисълта. Под „почивка“ се разбира вътрешен процес, който се отнася до сърцето на човека. Той иска да събере нови сили. Когато почива вечер, той отива в друг свят. Който никога не работи, не може да почива.
Който никога не мисли, не може да почива.
Затова не са нужни доказателства. – Ние трябва да се убедим в това. – Няма защо да ви убеждавам; няма защо да вярвате в неща, които съществуват, ние живеем в тях. Несгодите в живота се дължат на факта, че хората са изгубили истинския път на мисълта и на работата. Те са изгубили истинския път и на почивката.
към беседата >>
– Колкото и да сте разумни, има по-разумни от вас.
Мислете върху работата и почивката. Работата се отнася до ума, а почивката – до сърцето. Работете съзнателно върху себе си, да възстановите първичните си отношения към разумния свят. От това зависи вашето щастие и вашето здраве. Не сме ли разумни и ние?
– Колкото и да сте разумни, има по-разумни от вас.
Разумни сте, но това, което днес придобивате, на другия ден го губите. Казваш: Едно време бях млад, сега съм стар. – Защо остаря? – Едно време ядях сладко, с апетит, сега не ям с разположение, имам киселини в стомаха си. – Защо изгуби апетита си?
към беседата >>
Затова не са нужни доказателства.
Под „почивка“ се разбира вътрешен процес, който се отнася до сърцето на човека. Той иска да събере нови сили. Когато почива вечер, той отива в друг свят. Който никога не работи, не може да почива. Който никога не мисли, не може да почива.
Затова не са нужни доказателства.
– Ние трябва да се убедим в това. – Няма защо да ви убеждавам; няма защо да вярвате в неща, които съществуват, ние живеем в тях. Несгодите в живота се дължат на факта, че хората са изгубили истинския път на мисълта и на работата. Те са изгубили истинския път и на почивката. Хората не мислят правилно, не работят правилно и не почиват правилно.
към беседата >>
Разумни сте, но това, което днес придобивате, на другия ден го губите.
Работата се отнася до ума, а почивката – до сърцето. Работете съзнателно върху себе си, да възстановите първичните си отношения към разумния свят. От това зависи вашето щастие и вашето здраве. Не сме ли разумни и ние? – Колкото и да сте разумни, има по-разумни от вас.
Разумни сте, но това, което днес придобивате, на другия ден го губите.
Казваш: Едно време бях млад, сега съм стар. – Защо остаря? – Едно време ядях сладко, с апетит, сега не ям с разположение, имам киселини в стомаха си. – Защо изгуби апетита си? Учете се да мислите право, да не губите придобитото.
към беседата >>
– Ние трябва да се убедим в това.
Той иска да събере нови сили. Когато почива вечер, той отива в друг свят. Който никога не работи, не може да почива. Който никога не мисли, не може да почива. Затова не са нужни доказателства.
– Ние трябва да се убедим в това.
– Няма защо да ви убеждавам; няма защо да вярвате в неща, които съществуват, ние живеем в тях. Несгодите в живота се дължат на факта, че хората са изгубили истинския път на мисълта и на работата. Те са изгубили истинския път и на почивката. Хората не мислят правилно, не работят правилно и не почиват правилно. Някой казва: Ние така разбираме.
към беседата >>
Казваш: Едно време бях млад, сега съм стар.
Работете съзнателно върху себе си, да възстановите първичните си отношения към разумния свят. От това зависи вашето щастие и вашето здраве. Не сме ли разумни и ние? – Колкото и да сте разумни, има по-разумни от вас. Разумни сте, но това, което днес придобивате, на другия ден го губите.
Казваш: Едно време бях млад, сега съм стар.
– Защо остаря? – Едно време ядях сладко, с апетит, сега не ям с разположение, имам киселини в стомаха си. – Защо изгуби апетита си? Учете се да мислите право, да не губите придобитото. Разбирайте природата така, както аз я разбирам.
към беседата >>
– Няма защо да ви убеждавам; няма защо да вярвате в неща, които съществуват, ние живеем в тях.
Когато почива вечер, той отива в друг свят. Който никога не работи, не може да почива. Който никога не мисли, не може да почива. Затова не са нужни доказателства. – Ние трябва да се убедим в това.
– Няма защо да ви убеждавам; няма защо да вярвате в неща, които съществуват, ние живеем в тях.
Несгодите в живота се дължат на факта, че хората са изгубили истинския път на мисълта и на работата. Те са изгубили истинския път и на почивката. Хората не мислят правилно, не работят правилно и не почиват правилно. Някой казва: Ние така разбираме. – Не е въпросът, как вие разбирате нещата.
към беседата >>
– Защо остаря?
От това зависи вашето щастие и вашето здраве. Не сме ли разумни и ние? – Колкото и да сте разумни, има по-разумни от вас. Разумни сте, но това, което днес придобивате, на другия ден го губите. Казваш: Едно време бях млад, сега съм стар.
– Защо остаря?
– Едно време ядях сладко, с апетит, сега не ям с разположение, имам киселини в стомаха си. – Защо изгуби апетита си? Учете се да мислите право, да не губите придобитото. Разбирайте природата така, както аз я разбирам. Като съм изучавал природата, не съм срещнал нито едно изключение от нейните закони.
към беседата >>
Несгодите в живота се дължат на факта, че хората са изгубили истинския път на мисълта и на работата.
Който никога не работи, не може да почива. Който никога не мисли, не може да почива. Затова не са нужни доказателства. – Ние трябва да се убедим в това. – Няма защо да ви убеждавам; няма защо да вярвате в неща, които съществуват, ние живеем в тях.
Несгодите в живота се дължат на факта, че хората са изгубили истинския път на мисълта и на работата.
Те са изгубили истинския път и на почивката. Хората не мислят правилно, не работят правилно и не почиват правилно. Някой казва: Ние така разбираме. – Не е въпросът, как вие разбирате нещата. Вашето разбиране понякога е илюзия.
към беседата >>
– Едно време ядях сладко, с апетит, сега не ям с разположение, имам киселини в стомаха си.
Не сме ли разумни и ние? – Колкото и да сте разумни, има по-разумни от вас. Разумни сте, но това, което днес придобивате, на другия ден го губите. Казваш: Едно време бях млад, сега съм стар. – Защо остаря?
– Едно време ядях сладко, с апетит, сега не ям с разположение, имам киселини в стомаха си.
– Защо изгуби апетита си? Учете се да мислите право, да не губите придобитото. Разбирайте природата така, както аз я разбирам. Като съм изучавал природата, не съм срещнал нито едно изключение от нейните закони. Ако ти мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, няма да имаш нито едно изключение в живота си.
към беседата >>
Те са изгубили истинския път и на почивката.
Който никога не мисли, не може да почива. Затова не са нужни доказателства. – Ние трябва да се убедим в това. – Няма защо да ви убеждавам; няма защо да вярвате в неща, които съществуват, ние живеем в тях. Несгодите в живота се дължат на факта, че хората са изгубили истинския път на мисълта и на работата.
Те са изгубили истинския път и на почивката.
Хората не мислят правилно, не работят правилно и не почиват правилно. Някой казва: Ние така разбираме. – Не е въпросът, как вие разбирате нещата. Вашето разбиране понякога е илюзия. Няма какво да се доказва на хората кое е сладко и кое е горчиво, и после да изпадат в заблуждения и илюзии.
към беседата >>
– Защо изгуби апетита си?
– Колкото и да сте разумни, има по-разумни от вас. Разумни сте, но това, което днес придобивате, на другия ден го губите. Казваш: Едно време бях млад, сега съм стар. – Защо остаря? – Едно време ядях сладко, с апетит, сега не ям с разположение, имам киселини в стомаха си.
– Защо изгуби апетита си?
Учете се да мислите право, да не губите придобитото. Разбирайте природата така, както аз я разбирам. Като съм изучавал природата, не съм срещнал нито едно изключение от нейните закони. Ако ти мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, няма да имаш нито едно изключение в живота си. Знаеш ли как трябва да постъпваш?
към беседата >>
Хората не мислят правилно, не работят правилно и не почиват правилно.
Затова не са нужни доказателства. – Ние трябва да се убедим в това. – Няма защо да ви убеждавам; няма защо да вярвате в неща, които съществуват, ние живеем в тях. Несгодите в живота се дължат на факта, че хората са изгубили истинския път на мисълта и на работата. Те са изгубили истинския път и на почивката.
Хората не мислят правилно, не работят правилно и не почиват правилно.
Някой казва: Ние така разбираме. – Не е въпросът, как вие разбирате нещата. Вашето разбиране понякога е илюзия. Няма какво да се доказва на хората кое е сладко и кое е горчиво, и после да изпадат в заблуждения и илюзии. Върху тези неща може да се говори.
към беседата >>
Учете се да мислите право, да не губите придобитото.
Разумни сте, но това, което днес придобивате, на другия ден го губите. Казваш: Едно време бях млад, сега съм стар. – Защо остаря? – Едно време ядях сладко, с апетит, сега не ям с разположение, имам киселини в стомаха си. – Защо изгуби апетита си?
Учете се да мислите право, да не губите придобитото.
Разбирайте природата така, както аз я разбирам. Като съм изучавал природата, не съм срещнал нито едно изключение от нейните закони. Ако ти мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, няма да имаш нито едно изключение в живота си. Знаеш ли как трябва да постъпваш? Кажи си: Ще постъпвам така, както желая хората да постъпват с мене.
към беседата >>
Някой казва: Ние така разбираме.
– Ние трябва да се убедим в това. – Няма защо да ви убеждавам; няма защо да вярвате в неща, които съществуват, ние живеем в тях. Несгодите в живота се дължат на факта, че хората са изгубили истинския път на мисълта и на работата. Те са изгубили истинския път и на почивката. Хората не мислят правилно, не работят правилно и не почиват правилно.
Някой казва: Ние така разбираме.
– Не е въпросът, как вие разбирате нещата. Вашето разбиране понякога е илюзия. Няма какво да се доказва на хората кое е сладко и кое е горчиво, и после да изпадат в заблуждения и илюзии. Върху тези неща може да се говори. Ако вие нямахте един вътрешен усет, едно дълбоко чувство, с години могат да ви разправят кое е сладко и кое е горчиво, без да го разберете.
към беседата >>
Разбирайте природата така, както аз я разбирам.
Казваш: Едно време бях млад, сега съм стар. – Защо остаря? – Едно време ядях сладко, с апетит, сега не ям с разположение, имам киселини в стомаха си. – Защо изгуби апетита си? Учете се да мислите право, да не губите придобитото.
Разбирайте природата така, както аз я разбирам.
Като съм изучавал природата, не съм срещнал нито едно изключение от нейните закони. Ако ти мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, няма да имаш нито едно изключение в живота си. Знаеш ли как трябва да постъпваш? Кажи си: Ще постъпвам така, както желая хората да постъпват с мене. Ако постъпваш така, никога няма да се обезсърчаваш.
към беседата >>
– Не е въпросът, как вие разбирате нещата.
– Няма защо да ви убеждавам; няма защо да вярвате в неща, които съществуват, ние живеем в тях. Несгодите в живота се дължат на факта, че хората са изгубили истинския път на мисълта и на работата. Те са изгубили истинския път и на почивката. Хората не мислят правилно, не работят правилно и не почиват правилно. Някой казва: Ние така разбираме.
– Не е въпросът, как вие разбирате нещата.
Вашето разбиране понякога е илюзия. Няма какво да се доказва на хората кое е сладко и кое е горчиво, и после да изпадат в заблуждения и илюзии. Върху тези неща може да се говори. Ако вие нямахте един вътрешен усет, едно дълбоко чувство, с години могат да ви разправят кое е сладко и кое е горчиво, без да го разберете. Всеки ще го възприеме дотолкова, доколкото е възрастта му.
към беседата >>
Като съм изучавал природата, не съм срещнал нито едно изключение от нейните закони.
– Защо остаря? – Едно време ядях сладко, с апетит, сега не ям с разположение, имам киселини в стомаха си. – Защо изгуби апетита си? Учете се да мислите право, да не губите придобитото. Разбирайте природата така, както аз я разбирам.
Като съм изучавал природата, не съм срещнал нито едно изключение от нейните закони.
Ако ти мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, няма да имаш нито едно изключение в живота си. Знаеш ли как трябва да постъпваш? Кажи си: Ще постъпвам така, както желая хората да постъпват с мене. Ако постъпваш така, никога няма да се обезсърчаваш. Казваш: Нервен съм, не мога всякога да се въздържам.
към беседата >>
Вашето разбиране понякога е илюзия.
Несгодите в живота се дължат на факта, че хората са изгубили истинския път на мисълта и на работата. Те са изгубили истинския път и на почивката. Хората не мислят правилно, не работят правилно и не почиват правилно. Някой казва: Ние така разбираме. – Не е въпросът, как вие разбирате нещата.
Вашето разбиране понякога е илюзия.
Няма какво да се доказва на хората кое е сладко и кое е горчиво, и после да изпадат в заблуждения и илюзии. Върху тези неща може да се говори. Ако вие нямахте един вътрешен усет, едно дълбоко чувство, с години могат да ви разправят кое е сладко и кое е горчиво, без да го разберете. Всеки ще го възприеме дотолкова, доколкото е възрастта му. Старият възприема нещата по един начин, а детето – по съвсем друг начин; философът ще разбере по един начин, а простият – по друг начин.
към беседата >>
Ако ти мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, няма да имаш нито едно изключение в живота си.
– Едно време ядях сладко, с апетит, сега не ям с разположение, имам киселини в стомаха си. – Защо изгуби апетита си? Учете се да мислите право, да не губите придобитото. Разбирайте природата така, както аз я разбирам. Като съм изучавал природата, не съм срещнал нито едно изключение от нейните закони.
Ако ти мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, няма да имаш нито едно изключение в живота си.
Знаеш ли как трябва да постъпваш? Кажи си: Ще постъпвам така, както желая хората да постъпват с мене. Ако постъпваш така, никога няма да се обезсърчаваш. Казваш: Нервен съм, не мога всякога да се въздържам. – Има хора, външно нервни, а вътрешно въздържани.
към беседата >>
Няма какво да се доказва на хората кое е сладко и кое е горчиво, и после да изпадат в заблуждения и илюзии.
Те са изгубили истинския път и на почивката. Хората не мислят правилно, не работят правилно и не почиват правилно. Някой казва: Ние така разбираме. – Не е въпросът, как вие разбирате нещата. Вашето разбиране понякога е илюзия.
Няма какво да се доказва на хората кое е сладко и кое е горчиво, и после да изпадат в заблуждения и илюзии.
Върху тези неща може да се говори. Ако вие нямахте един вътрешен усет, едно дълбоко чувство, с години могат да ви разправят кое е сладко и кое е горчиво, без да го разберете. Всеки ще го възприеме дотолкова, доколкото е възрастта му. Старият възприема нещата по един начин, а детето – по съвсем друг начин; философът ще разбере по един начин, а простият – по друг начин. Философът възприема по умствен път, а простият и детето – чрез фактите.
към беседата >>
Знаеш ли как трябва да постъпваш?
– Защо изгуби апетита си? Учете се да мислите право, да не губите придобитото. Разбирайте природата така, както аз я разбирам. Като съм изучавал природата, не съм срещнал нито едно изключение от нейните закони. Ако ти мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, няма да имаш нито едно изключение в живота си.
Знаеш ли как трябва да постъпваш?
Кажи си: Ще постъпвам така, както желая хората да постъпват с мене. Ако постъпваш така, никога няма да се обезсърчаваш. Казваш: Нервен съм, не мога всякога да се въздържам. – Има хора, външно нервни, а вътрешно въздържани. Други хора са външно добри, вътрешно лоши.
към беседата >>
Върху тези неща може да се говори.
Хората не мислят правилно, не работят правилно и не почиват правилно. Някой казва: Ние така разбираме. – Не е въпросът, как вие разбирате нещата. Вашето разбиране понякога е илюзия. Няма какво да се доказва на хората кое е сладко и кое е горчиво, и после да изпадат в заблуждения и илюзии.
Върху тези неща може да се говори.
Ако вие нямахте един вътрешен усет, едно дълбоко чувство, с години могат да ви разправят кое е сладко и кое е горчиво, без да го разберете. Всеки ще го възприеме дотолкова, доколкото е възрастта му. Старият възприема нещата по един начин, а детето – по съвсем друг начин; философът ще разбере по един начин, а простият – по друг начин. Философът възприема по умствен път, а простият и детето – чрез фактите.
към беседата >>
Кажи си: Ще постъпвам така, както желая хората да постъпват с мене.
Учете се да мислите право, да не губите придобитото. Разбирайте природата така, както аз я разбирам. Като съм изучавал природата, не съм срещнал нито едно изключение от нейните закони. Ако ти мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, няма да имаш нито едно изключение в живота си. Знаеш ли как трябва да постъпваш?
Кажи си: Ще постъпвам така, както желая хората да постъпват с мене.
Ако постъпваш така, никога няма да се обезсърчаваш. Казваш: Нервен съм, не мога всякога да се въздържам. – Има хора, външно нервни, а вътрешно въздържани. Други хора са външно добри, вътрешно лоши. У някои, тъкмо обратното: лошото е скрито, а доброто открито.
към беседата >>
Ако вие нямахте един вътрешен усет, едно дълбоко чувство, с години могат да ви разправят кое е сладко и кое е горчиво, без да го разберете.
Някой казва: Ние така разбираме. – Не е въпросът, как вие разбирате нещата. Вашето разбиране понякога е илюзия. Няма какво да се доказва на хората кое е сладко и кое е горчиво, и после да изпадат в заблуждения и илюзии. Върху тези неща може да се говори.
Ако вие нямахте един вътрешен усет, едно дълбоко чувство, с години могат да ви разправят кое е сладко и кое е горчиво, без да го разберете.
Всеки ще го възприеме дотолкова, доколкото е възрастта му. Старият възприема нещата по един начин, а детето – по съвсем друг начин; философът ще разбере по един начин, а простият – по друг начин. Философът възприема по умствен път, а простият и детето – чрез фактите.
към беседата >>
Ако постъпваш така, никога няма да се обезсърчаваш.
Разбирайте природата така, както аз я разбирам. Като съм изучавал природата, не съм срещнал нито едно изключение от нейните закони. Ако ти мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, няма да имаш нито едно изключение в живота си. Знаеш ли как трябва да постъпваш? Кажи си: Ще постъпвам така, както желая хората да постъпват с мене.
Ако постъпваш така, никога няма да се обезсърчаваш.
Казваш: Нервен съм, не мога всякога да се въздържам. – Има хора, външно нервни, а вътрешно въздържани. Други хора са външно добри, вътрешно лоши. У някои, тъкмо обратното: лошото е скрито, а доброто открито. Правилно е да бъдеш и външно, и вътрешно добър.
към беседата >>
Всеки ще го възприеме дотолкова, доколкото е възрастта му.
– Не е въпросът, как вие разбирате нещата. Вашето разбиране понякога е илюзия. Няма какво да се доказва на хората кое е сладко и кое е горчиво, и после да изпадат в заблуждения и илюзии. Върху тези неща може да се говори. Ако вие нямахте един вътрешен усет, едно дълбоко чувство, с години могат да ви разправят кое е сладко и кое е горчиво, без да го разберете.
Всеки ще го възприеме дотолкова, доколкото е възрастта му.
Старият възприема нещата по един начин, а детето – по съвсем друг начин; философът ще разбере по един начин, а простият – по друг начин. Философът възприема по умствен път, а простият и детето – чрез фактите.
към беседата >>
Казваш: Нервен съм, не мога всякога да се въздържам.
Като съм изучавал природата, не съм срещнал нито едно изключение от нейните закони. Ако ти мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, няма да имаш нито едно изключение в живота си. Знаеш ли как трябва да постъпваш? Кажи си: Ще постъпвам така, както желая хората да постъпват с мене. Ако постъпваш така, никога няма да се обезсърчаваш.
Казваш: Нервен съм, не мога всякога да се въздържам.
– Има хора, външно нервни, а вътрешно въздържани. Други хора са външно добри, вътрешно лоши. У някои, тъкмо обратното: лошото е скрито, а доброто открито. Правилно е да бъдеш и външно, и вътрешно добър. Разгневен си.
към беседата >>
Старият възприема нещата по един начин, а детето – по съвсем друг начин; философът ще разбере по един начин, а простият – по друг начин.
Вашето разбиране понякога е илюзия. Няма какво да се доказва на хората кое е сладко и кое е горчиво, и после да изпадат в заблуждения и илюзии. Върху тези неща може да се говори. Ако вие нямахте един вътрешен усет, едно дълбоко чувство, с години могат да ви разправят кое е сладко и кое е горчиво, без да го разберете. Всеки ще го възприеме дотолкова, доколкото е възрастта му.
Старият възприема нещата по един начин, а детето – по съвсем друг начин; философът ще разбере по един начин, а простият – по друг начин.
Философът възприема по умствен път, а простият и детето – чрез фактите.
към беседата >>
– Има хора, външно нервни, а вътрешно въздържани.
Ако ти мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, няма да имаш нито едно изключение в живота си. Знаеш ли как трябва да постъпваш? Кажи си: Ще постъпвам така, както желая хората да постъпват с мене. Ако постъпваш така, никога няма да се обезсърчаваш. Казваш: Нервен съм, не мога всякога да се въздържам.
– Има хора, външно нервни, а вътрешно въздържани.
Други хора са външно добри, вътрешно лоши. У някои, тъкмо обратното: лошото е скрито, а доброто открито. Правилно е да бъдеш и външно, и вътрешно добър. Разгневен си. Дойде при тебе човек, гладувал три дена.
към беседата >>
Философът възприема по умствен път, а простият и детето – чрез фактите.
Няма какво да се доказва на хората кое е сладко и кое е горчиво, и после да изпадат в заблуждения и илюзии. Върху тези неща може да се говори. Ако вие нямахте един вътрешен усет, едно дълбоко чувство, с години могат да ви разправят кое е сладко и кое е горчиво, без да го разберете. Всеки ще го възприеме дотолкова, доколкото е възрастта му. Старият възприема нещата по един начин, а детето – по съвсем друг начин; философът ще разбере по един начин, а простият – по друг начин.
Философът възприема по умствен път, а простият и детето – чрез фактите.
към беседата >>
Други хора са външно добри, вътрешно лоши.
Знаеш ли как трябва да постъпваш? Кажи си: Ще постъпвам така, както желая хората да постъпват с мене. Ако постъпваш така, никога няма да се обезсърчаваш. Казваш: Нервен съм, не мога всякога да се въздържам. – Има хора, външно нервни, а вътрешно въздържани.
Други хора са външно добри, вътрешно лоши.
У някои, тъкмо обратното: лошото е скрито, а доброто открито. Правилно е да бъдеш и външно, и вътрешно добър. Разгневен си. Дойде при тебе човек, гладувал три дена. Погледнеш го сърдито, казваш му: Чакай малко.
към беседата >>
Казвам: Добрият живот е сладкият живот.
Казвам: Добрият живот е сладкият живот.
Трябва ли той да се доказва? – Трябва да се живее добре. – Там е грешката, че хората искат да доказват това. На кого ще докажеш, че трябва да се живее добре? На кого бащата и майката са доказали това?
към беседата >>
У някои, тъкмо обратното: лошото е скрито, а доброто открито.
Кажи си: Ще постъпвам така, както желая хората да постъпват с мене. Ако постъпваш така, никога няма да се обезсърчаваш. Казваш: Нервен съм, не мога всякога да се въздържам. – Има хора, външно нервни, а вътрешно въздържани. Други хора са външно добри, вътрешно лоши.
У някои, тъкмо обратното: лошото е скрито, а доброто открито.
Правилно е да бъдеш и външно, и вътрешно добър. Разгневен си. Дойде при тебе човек, гладувал три дена. Погледнеш го сърдито, казваш му: Чакай малко. – Така ли ще постъпиш с приятеля си?
към беседата >>
Трябва ли той да се доказва?
Казвам: Добрият живот е сладкият живот.
Трябва ли той да се доказва?
– Трябва да се живее добре. – Там е грешката, че хората искат да доказват това. На кого ще докажеш, че трябва да се живее добре? На кого бащата и майката са доказали това? Добрият живот се чувства, не се доказва.
към беседата >>
Правилно е да бъдеш и външно, и вътрешно добър.
Ако постъпваш така, никога няма да се обезсърчаваш. Казваш: Нервен съм, не мога всякога да се въздържам. – Има хора, външно нервни, а вътрешно въздържани. Други хора са външно добри, вътрешно лоши. У някои, тъкмо обратното: лошото е скрито, а доброто открито.
Правилно е да бъдеш и външно, и вътрешно добър.
Разгневен си. Дойде при тебе човек, гладувал три дена. Погледнеш го сърдито, казваш му: Чакай малко. – Така ли ще постъпиш с приятеля си? Ти не си справедлив.
към беседата >>
– Трябва да се живее добре.
Казвам: Добрият живот е сладкият живот. Трябва ли той да се доказва?
– Трябва да се живее добре.
– Там е грешката, че хората искат да доказват това. На кого ще докажеш, че трябва да се живее добре? На кого бащата и майката са доказали това? Добрият живот се чувства, не се доказва. Той се чувства отвътре, а се изявява отвън.
към беседата >>
Разгневен си.
Казваш: Нервен съм, не мога всякога да се въздържам. – Има хора, външно нервни, а вътрешно въздържани. Други хора са външно добри, вътрешно лоши. У някои, тъкмо обратното: лошото е скрито, а доброто открито. Правилно е да бъдеш и външно, и вътрешно добър.
Разгневен си.
Дойде при тебе човек, гладувал три дена. Погледнеш го сърдито, казваш му: Чакай малко. – Така ли ще постъпиш с приятеля си? Ти не си справедлив. С всекиго трябва да постъпваш, както със себе си.
към беседата >>
– Там е грешката, че хората искат да доказват това.
Казвам: Добрият живот е сладкият живот. Трябва ли той да се доказва? – Трябва да се живее добре.
– Там е грешката, че хората искат да доказват това.
На кого ще докажеш, че трябва да се живее добре? На кого бащата и майката са доказали това? Добрият живот се чувства, не се доказва. Той се чувства отвътре, а се изявява отвън. Доброто има отношение към здравето.
към беседата >>
Дойде при тебе човек, гладувал три дена.
– Има хора, външно нервни, а вътрешно въздържани. Други хора са външно добри, вътрешно лоши. У някои, тъкмо обратното: лошото е скрито, а доброто открито. Правилно е да бъдеш и външно, и вътрешно добър. Разгневен си.
Дойде при тебе човек, гладувал три дена.
Погледнеш го сърдито, казваш му: Чакай малко. – Така ли ще постъпиш с приятеля си? Ти не си справедлив. С всекиго трябва да постъпваш, както със себе си. Постави човека на еднакъв уровен със себе си.
към беседата >>
На кого ще докажеш, че трябва да се живее добре?
Казвам: Добрият живот е сладкият живот. Трябва ли той да се доказва? – Трябва да се живее добре. – Там е грешката, че хората искат да доказват това.
На кого ще докажеш, че трябва да се живее добре?
На кого бащата и майката са доказали това? Добрият живот се чувства, не се доказва. Той се чувства отвътре, а се изявява отвън. Доброто има отношение към здравето. Не може да бъдеш здрав, да имаш здрави ръце и крака, здрави очи, здрава нервна система, ако не си добър.
към беседата >>
Погледнеш го сърдито, казваш му: Чакай малко.
Други хора са външно добри, вътрешно лоши. У някои, тъкмо обратното: лошото е скрито, а доброто открито. Правилно е да бъдеш и външно, и вътрешно добър. Разгневен си. Дойде при тебе човек, гладувал три дена.
Погледнеш го сърдито, казваш му: Чакай малко.
– Така ли ще постъпиш с приятеля си? Ти не си справедлив. С всекиго трябва да постъпваш, както със себе си. Постави човека на еднакъв уровен със себе си. Трябва да имаш ясна представа за него.
към беседата >>
На кого бащата и майката са доказали това?
Казвам: Добрият живот е сладкият живот. Трябва ли той да се доказва? – Трябва да се живее добре. – Там е грешката, че хората искат да доказват това. На кого ще докажеш, че трябва да се живее добре?
На кого бащата и майката са доказали това?
Добрият живот се чувства, не се доказва. Той се чувства отвътре, а се изявява отвън. Доброто има отношение към здравето. Не може да бъдеш здрав, да имаш здрави ръце и крака, здрави очи, здрава нервна система, ако не си добър. Ще кажете, че има лоши хора, които са здрави.
към беседата >>
– Така ли ще постъпиш с приятеля си?
У някои, тъкмо обратното: лошото е скрито, а доброто открито. Правилно е да бъдеш и външно, и вътрешно добър. Разгневен си. Дойде при тебе човек, гладувал три дена. Погледнеш го сърдито, казваш му: Чакай малко.
– Така ли ще постъпиш с приятеля си?
Ти не си справедлив. С всекиго трябва да постъпваш, както със себе си. Постави човека на еднакъв уровен със себе си. Трябва да имаш ясна представа за него.
към беседата >>
Добрият живот се чувства, не се доказва.
Трябва ли той да се доказва? – Трябва да се живее добре. – Там е грешката, че хората искат да доказват това. На кого ще докажеш, че трябва да се живее добре? На кого бащата и майката са доказали това?
Добрият живот се чувства, не се доказва.
Той се чувства отвътре, а се изявява отвън. Доброто има отношение към здравето. Не може да бъдеш здрав, да имаш здрави ръце и крака, здрави очи, здрава нервна система, ако не си добър. Ще кажете, че има лоши хора, които са здрави. – Това е друг въпрос.
към беседата >>
Ти не си справедлив.
Правилно е да бъдеш и външно, и вътрешно добър. Разгневен си. Дойде при тебе човек, гладувал три дена. Погледнеш го сърдито, казваш му: Чакай малко. – Така ли ще постъпиш с приятеля си?
Ти не си справедлив.
С всекиго трябва да постъпваш, както със себе си. Постави човека на еднакъв уровен със себе си. Трябва да имаш ясна представа за него.
към беседата >>
Той се чувства отвътре, а се изявява отвън.
– Трябва да се живее добре. – Там е грешката, че хората искат да доказват това. На кого ще докажеш, че трябва да се живее добре? На кого бащата и майката са доказали това? Добрият живот се чувства, не се доказва.
Той се чувства отвътре, а се изявява отвън.
Доброто има отношение към здравето. Не може да бъдеш здрав, да имаш здрави ръце и крака, здрави очи, здрава нервна система, ако не си добър. Ще кажете, че има лоши хора, които са здрави. – Това е друг въпрос. И вълкът е здрав, но яде овцете.
към беседата >>
С всекиго трябва да постъпваш, както със себе си.
Разгневен си. Дойде при тебе човек, гладувал три дена. Погледнеш го сърдито, казваш му: Чакай малко. – Така ли ще постъпиш с приятеля си? Ти не си справедлив.
С всекиго трябва да постъпваш, както със себе си.
Постави човека на еднакъв уровен със себе си. Трябва да имаш ясна представа за него.
към беседата >>
Доброто има отношение към здравето.
– Там е грешката, че хората искат да доказват това. На кого ще докажеш, че трябва да се живее добре? На кого бащата и майката са доказали това? Добрият живот се чувства, не се доказва. Той се чувства отвътре, а се изявява отвън.
Доброто има отношение към здравето.
Не може да бъдеш здрав, да имаш здрави ръце и крака, здрави очи, здрава нервна система, ако не си добър. Ще кажете, че има лоши хора, които са здрави. – Това е друг въпрос. И вълкът е здрав, но яде овцете. Важно е какви ще бъдат последствията на неговия живот.
към беседата >>
Постави човека на еднакъв уровен със себе си.
Дойде при тебе човек, гладувал три дена. Погледнеш го сърдито, казваш му: Чакай малко. – Така ли ще постъпиш с приятеля си? Ти не си справедлив. С всекиго трябва да постъпваш, както със себе си.
Постави човека на еднакъв уровен със себе си.
Трябва да имаш ясна представа за него.
към беседата >>
Не може да бъдеш здрав, да имаш здрави ръце и крака, здрави очи, здрава нервна система, ако не си добър.
На кого ще докажеш, че трябва да се живее добре? На кого бащата и майката са доказали това? Добрият живот се чувства, не се доказва. Той се чувства отвътре, а се изявява отвън. Доброто има отношение към здравето.
Не може да бъдеш здрав, да имаш здрави ръце и крака, здрави очи, здрава нервна система, ако не си добър.
Ще кажете, че има лоши хора, които са здрави. – Това е друг въпрос. И вълкът е здрав, но яде овцете. Важно е какви ще бъдат последствията на неговия живот. Той яде овцете, но зло го очаква.
към беседата >>
Трябва да имаш ясна представа за него.
Погледнеш го сърдито, казваш му: Чакай малко. – Така ли ще постъпиш с приятеля си? Ти не си справедлив. С всекиго трябва да постъпваш, както със себе си. Постави човека на еднакъв уровен със себе си.
Трябва да имаш ясна представа за него.
към беседата >>
Ще кажете, че има лоши хора, които са здрави.
На кого бащата и майката са доказали това? Добрият живот се чувства, не се доказва. Той се чувства отвътре, а се изявява отвън. Доброто има отношение към здравето. Не може да бъдеш здрав, да имаш здрави ръце и крака, здрави очи, здрава нервна система, ако не си добър.
Ще кажете, че има лоши хора, които са здрави.
– Това е друг въпрос. И вълкът е здрав, но яде овцете. Важно е какви ще бъдат последствията на неговия живот. Той яде овцете, но зло го очаква. Вълкът казва, че яденето на овцете е негова работа, в която никой няма право да се меси.
към беседата >>
Казвам: Всички хора са излезли от Бога.
Казвам: Всички хора са излезли от Бога.
Щом е така, ние трябва да имаме общ възглед за Божественото начало в човека. Нямаш ли този възглед, ти може да си добър, но да не постъпваш добре; може да си добър, но си мързелив. Човек става мързелив, когато чувствата му взимат надмощие; човек става груб, когато умът му взима надмощие. – Искам да бъда силен. – И това може, но ще срещнеш съпротивление на пътя си.
към беседата >>
– Това е друг въпрос.
Добрият живот се чувства, не се доказва. Той се чувства отвътре, а се изявява отвън. Доброто има отношение към здравето. Не може да бъдеш здрав, да имаш здрави ръце и крака, здрави очи, здрава нервна система, ако не си добър. Ще кажете, че има лоши хора, които са здрави.
– Това е друг въпрос.
И вълкът е здрав, но яде овцете. Важно е какви ще бъдат последствията на неговия живот. Той яде овцете, но зло го очаква. Вълкът казва, че яденето на овцете е негова работа, в която никой няма право да се меси. Той мисли, че е така, но ще опита резултата на своята работа.
към беседата >>
Щом е така, ние трябва да имаме общ възглед за Божественото начало в човека.
Казвам: Всички хора са излезли от Бога.
Щом е така, ние трябва да имаме общ възглед за Божественото начало в човека.
Нямаш ли този възглед, ти може да си добър, но да не постъпваш добре; може да си добър, но си мързелив. Човек става мързелив, когато чувствата му взимат надмощие; човек става груб, когато умът му взима надмощие. – Искам да бъда силен. – И това може, но ще срещнеш съпротивление на пътя си. Готов ли си да се справиш с него?
към беседата >>
И вълкът е здрав, но яде овцете.
Той се чувства отвътре, а се изявява отвън. Доброто има отношение към здравето. Не може да бъдеш здрав, да имаш здрави ръце и крака, здрави очи, здрава нервна система, ако не си добър. Ще кажете, че има лоши хора, които са здрави. – Това е друг въпрос.
И вълкът е здрав, но яде овцете.
Важно е какви ще бъдат последствията на неговия живот. Той яде овцете, но зло го очаква. Вълкът казва, че яденето на овцете е негова работа, в която никой няма право да се меси. Той мисли, че е така, но ще опита резултата на своята работа. Всеки работи нещо, но работата му се опитва.
към беседата >>
Нямаш ли този възглед, ти може да си добър, но да не постъпваш добре; може да си добър, но си мързелив.
Казвам: Всички хора са излезли от Бога. Щом е така, ние трябва да имаме общ възглед за Божественото начало в човека.
Нямаш ли този възглед, ти може да си добър, но да не постъпваш добре; може да си добър, но си мързелив.
Човек става мързелив, когато чувствата му взимат надмощие; човек става груб, когато умът му взима надмощие. – Искам да бъда силен. – И това може, но ще срещнеш съпротивление на пътя си. Готов ли си да се справиш с него? – Искам да смажа всичко, което се изпречва пред мене.
към беседата >>
Важно е какви ще бъдат последствията на неговия живот.
Доброто има отношение към здравето. Не може да бъдеш здрав, да имаш здрави ръце и крака, здрави очи, здрава нервна система, ако не си добър. Ще кажете, че има лоши хора, които са здрави. – Това е друг въпрос. И вълкът е здрав, но яде овцете.
Важно е какви ще бъдат последствията на неговия живот.
Той яде овцете, но зло го очаква. Вълкът казва, че яденето на овцете е негова работа, в която никой няма право да се меси. Той мисли, че е така, но ще опита резултата на своята работа. Всеки работи нещо, но работата му се опитва. Ще кажете, че всички хора не могат да бъдат добри.
към беседата >>
Човек става мързелив, когато чувствата му взимат надмощие; човек става груб, когато умът му взима надмощие.
Казвам: Всички хора са излезли от Бога. Щом е така, ние трябва да имаме общ възглед за Божественото начало в човека. Нямаш ли този възглед, ти може да си добър, но да не постъпваш добре; може да си добър, но си мързелив.
Човек става мързелив, когато чувствата му взимат надмощие; човек става груб, когато умът му взима надмощие.
– Искам да бъда силен. – И това може, но ще срещнеш съпротивление на пътя си. Готов ли си да се справиш с него? – Искам да смажа всичко, което се изпречва пред мене. – Тогава ти ще се намериш в положението на комара, който за пръв път приложил своето оръжие срещу лъва.
към беседата >>
Той яде овцете, но зло го очаква.
Не може да бъдеш здрав, да имаш здрави ръце и крака, здрави очи, здрава нервна система, ако не си добър. Ще кажете, че има лоши хора, които са здрави. – Това е друг въпрос. И вълкът е здрав, но яде овцете. Важно е какви ще бъдат последствията на неговия живот.
Той яде овцете, но зло го очаква.
Вълкът казва, че яденето на овцете е негова работа, в която никой няма право да се меси. Той мисли, че е така, но ще опита резултата на своята работа. Всеки работи нещо, но работата му се опитва. Ще кажете, че всички хора не могат да бъдат добри. – Според мене, всички са длъжни да живеят добре.
към беседата >>
– Искам да бъда силен.
Казвам: Всички хора са излезли от Бога. Щом е така, ние трябва да имаме общ възглед за Божественото начало в човека. Нямаш ли този възглед, ти може да си добър, но да не постъпваш добре; може да си добър, но си мързелив. Човек става мързелив, когато чувствата му взимат надмощие; човек става груб, когато умът му взима надмощие.
– Искам да бъда силен.
– И това може, но ще срещнеш съпротивление на пътя си. Готов ли си да се справиш с него? – Искам да смажа всичко, което се изпречва пред мене. – Тогава ти ще се намериш в положението на комара, който за пръв път приложил своето оръжие срещу лъва. Той влязъл в носа на един лъв.
към беседата >>
Вълкът казва, че яденето на овцете е негова работа, в която никой няма право да се меси.
Ще кажете, че има лоши хора, които са здрави. – Това е друг въпрос. И вълкът е здрав, но яде овцете. Важно е какви ще бъдат последствията на неговия живот. Той яде овцете, но зло го очаква.
Вълкът казва, че яденето на овцете е негова работа, в която никой няма право да се меси.
Той мисли, че е така, но ще опита резултата на своята работа. Всеки работи нещо, но работата му се опитва. Ще кажете, че всички хора не могат да бъдат добри. – Според мене, всички са длъжни да живеят добре. Детето трябва да се научи, кое е сладко и кое – горчиво.
към беседата >>
– И това може, но ще срещнеш съпротивление на пътя си.
Казвам: Всички хора са излезли от Бога. Щом е така, ние трябва да имаме общ възглед за Божественото начало в човека. Нямаш ли този възглед, ти може да си добър, но да не постъпваш добре; може да си добър, но си мързелив. Човек става мързелив, когато чувствата му взимат надмощие; човек става груб, когато умът му взима надмощие. – Искам да бъда силен.
– И това може, но ще срещнеш съпротивление на пътя си.
Готов ли си да се справиш с него? – Искам да смажа всичко, което се изпречва пред мене. – Тогава ти ще се намериш в положението на комара, който за пръв път приложил своето оръжие срещу лъва. Той влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял от отровата на комара.
към беседата >>
Той мисли, че е така, но ще опита резултата на своята работа.
– Това е друг въпрос. И вълкът е здрав, но яде овцете. Важно е какви ще бъдат последствията на неговия живот. Той яде овцете, но зло го очаква. Вълкът казва, че яденето на овцете е негова работа, в която никой няма право да се меси.
Той мисли, че е така, но ще опита резултата на своята работа.
Всеки работи нещо, но работата му се опитва. Ще кажете, че всички хора не могат да бъдат добри. – Според мене, всички са длъжни да живеят добре. Детето трябва да се научи, кое е сладко и кое – горчиво. То трябва да ги различава.
към беседата >>
Готов ли си да се справиш с него?
Щом е така, ние трябва да имаме общ възглед за Божественото начало в човека. Нямаш ли този възглед, ти може да си добър, но да не постъпваш добре; може да си добър, но си мързелив. Човек става мързелив, когато чувствата му взимат надмощие; човек става груб, когато умът му взима надмощие. – Искам да бъда силен. – И това може, но ще срещнеш съпротивление на пътя си.
Готов ли си да се справиш с него?
– Искам да смажа всичко, което се изпречва пред мене. – Тогава ти ще се намериш в положението на комара, който за пръв път приложил своето оръжие срещу лъва. Той влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял от отровата на комара. И комарът засвирил весело и си казал: Аз убих лъва, царят на животите.
към беседата >>
Всеки работи нещо, но работата му се опитва.
И вълкът е здрав, но яде овцете. Важно е какви ще бъдат последствията на неговия живот. Той яде овцете, но зло го очаква. Вълкът казва, че яденето на овцете е негова работа, в която никой няма право да се меси. Той мисли, че е така, но ще опита резултата на своята работа.
Всеки работи нещо, но работата му се опитва.
Ще кажете, че всички хора не могат да бъдат добри. – Според мене, всички са длъжни да живеят добре. Детето трябва да се научи, кое е сладко и кое – горчиво. То трябва да ги различава. Два-три пъти можеш да го излъжеш, но повече не можеш.
към беседата >>
– Искам да смажа всичко, което се изпречва пред мене.
Нямаш ли този възглед, ти може да си добър, но да не постъпваш добре; може да си добър, но си мързелив. Човек става мързелив, когато чувствата му взимат надмощие; човек става груб, когато умът му взима надмощие. – Искам да бъда силен. – И това може, но ще срещнеш съпротивление на пътя си. Готов ли си да се справиш с него?
– Искам да смажа всичко, което се изпречва пред мене.
– Тогава ти ще се намериш в положението на комара, който за пръв път приложил своето оръжие срещу лъва. Той влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял от отровата на комара. И комарът засвирил весело и си казал: Аз убих лъва, царят на животите. Кацнал на една паяжина.
към беседата >>
Ще кажете, че всички хора не могат да бъдат добри.
Важно е какви ще бъдат последствията на неговия живот. Той яде овцете, но зло го очаква. Вълкът казва, че яденето на овцете е негова работа, в която никой няма право да се меси. Той мисли, че е така, но ще опита резултата на своята работа. Всеки работи нещо, но работата му се опитва.
Ще кажете, че всички хора не могат да бъдат добри.
– Според мене, всички са длъжни да живеят добре. Детето трябва да се научи, кое е сладко и кое – горчиво. То трябва да ги различава. Два-три пъти можеш да го излъжеш, но повече не можеш. По външните признаци то различава вече доброто от злото.
към беседата >>
– Тогава ти ще се намериш в положението на комара, който за пръв път приложил своето оръжие срещу лъва.
Човек става мързелив, когато чувствата му взимат надмощие; човек става груб, когато умът му взима надмощие. – Искам да бъда силен. – И това може, но ще срещнеш съпротивление на пътя си. Готов ли си да се справиш с него? – Искам да смажа всичко, което се изпречва пред мене.
– Тогава ти ще се намериш в положението на комара, който за пръв път приложил своето оръжие срещу лъва.
Той влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял от отровата на комара. И комарът засвирил весело и си казал: Аз убих лъва, царят на животите. Кацнал на една паяжина. Като го съзрял, паякът тръгнал към него.
към беседата >>
– Според мене, всички са длъжни да живеят добре.
Той яде овцете, но зло го очаква. Вълкът казва, че яденето на овцете е негова работа, в която никой няма право да се меси. Той мисли, че е така, но ще опита резултата на своята работа. Всеки работи нещо, но работата му се опитва. Ще кажете, че всички хора не могат да бъдат добри.
– Според мене, всички са длъжни да живеят добре.
Детето трябва да се научи, кое е сладко и кое – горчиво. То трябва да ги различава. Два-три пъти можеш да го излъжеш, но повече не можеш. По външните признаци то различава вече доброто от злото. Всяко нещо трябва да се поставя на опит, да видите какво е съдържанието му.
към беседата >>
Той влязъл в носа на един лъв.
– Искам да бъда силен. – И това може, но ще срещнеш съпротивление на пътя си. Готов ли си да се справиш с него? – Искам да смажа всичко, което се изпречва пред мене. – Тогава ти ще се намериш в положението на комара, който за пръв път приложил своето оръжие срещу лъва.
Той влязъл в носа на един лъв.
Лъвът умрял от отровата на комара. И комарът засвирил весело и си казал: Аз убих лъва, царят на животите. Кацнал на една паяжина. Като го съзрял, паякът тръгнал към него. Но комарът му казал: Аз убих царя на животите, а ти, едно малко животинче, искаш да ме изядеш!
към беседата >>
Детето трябва да се научи, кое е сладко и кое – горчиво.
Вълкът казва, че яденето на овцете е негова работа, в която никой няма право да се меси. Той мисли, че е така, но ще опита резултата на своята работа. Всеки работи нещо, но работата му се опитва. Ще кажете, че всички хора не могат да бъдат добри. – Според мене, всички са длъжни да живеят добре.
Детето трябва да се научи, кое е сладко и кое – горчиво.
То трябва да ги различава. Два-три пъти можеш да го излъжеш, но повече не можеш. По външните признаци то различава вече доброто от злото. Всяко нещо трябва да се поставя на опит, да видите какво е съдържанието му.
към беседата >>
Лъвът умрял от отровата на комара.
– И това може, но ще срещнеш съпротивление на пътя си. Готов ли си да се справиш с него? – Искам да смажа всичко, което се изпречва пред мене. – Тогава ти ще се намериш в положението на комара, който за пръв път приложил своето оръжие срещу лъва. Той влязъл в носа на един лъв.
Лъвът умрял от отровата на комара.
И комарът засвирил весело и си казал: Аз убих лъва, царят на животите. Кацнал на една паяжина. Като го съзрял, паякът тръгнал към него. Но комарът му казал: Аз убих царя на животите, а ти, едно малко животинче, искаш да ме изядеш! Комарът нямал представа за себе си.
към беседата >>
То трябва да ги различава.
Той мисли, че е така, но ще опита резултата на своята работа. Всеки работи нещо, но работата му се опитва. Ще кажете, че всички хора не могат да бъдат добри. – Според мене, всички са длъжни да живеят добре. Детето трябва да се научи, кое е сладко и кое – горчиво.
То трябва да ги различава.
Два-три пъти можеш да го излъжеш, но повече не можеш. По външните признаци то различава вече доброто от злото. Всяко нещо трябва да се поставя на опит, да видите какво е съдържанието му.
към беседата >>
И комарът засвирил весело и си казал: Аз убих лъва, царят на животите.
Готов ли си да се справиш с него? – Искам да смажа всичко, което се изпречва пред мене. – Тогава ти ще се намериш в положението на комара, който за пръв път приложил своето оръжие срещу лъва. Той влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял от отровата на комара.
И комарът засвирил весело и си казал: Аз убих лъва, царят на животите.
Кацнал на една паяжина. Като го съзрял, паякът тръгнал към него. Но комарът му казал: Аз убих царя на животите, а ти, едно малко животинче, искаш да ме изядеш! Комарът нямал представа за себе си. Че лъвът умрял, това е случайност.
към беседата >>
Два-три пъти можеш да го излъжеш, но повече не можеш.
Всеки работи нещо, но работата му се опитва. Ще кажете, че всички хора не могат да бъдат добри. – Според мене, всички са длъжни да живеят добре. Детето трябва да се научи, кое е сладко и кое – горчиво. То трябва да ги различава.
Два-три пъти можеш да го излъжеш, но повече не можеш.
По външните признаци то различава вече доброто от злото. Всяко нещо трябва да се поставя на опит, да видите какво е съдържанието му.
към беседата >>
Кацнал на една паяжина.
– Искам да смажа всичко, което се изпречва пред мене. – Тогава ти ще се намериш в положението на комара, който за пръв път приложил своето оръжие срещу лъва. Той влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял от отровата на комара. И комарът засвирил весело и си казал: Аз убих лъва, царят на животите.
Кацнал на една паяжина.
Като го съзрял, паякът тръгнал към него. Но комарът му казал: Аз убих царя на животите, а ти, едно малко животинче, искаш да ме изядеш! Комарът нямал представа за себе си. Че лъвът умрял, това е случайност. И ти някога извършиш една работа не по силите си и си въобразяваш, че си силен.
към беседата >>
По външните признаци то различава вече доброто от злото.
Ще кажете, че всички хора не могат да бъдат добри. – Според мене, всички са длъжни да живеят добре. Детето трябва да се научи, кое е сладко и кое – горчиво. То трябва да ги различава. Два-три пъти можеш да го излъжеш, но повече не можеш.
По външните признаци то различава вече доброто от злото.
Всяко нещо трябва да се поставя на опит, да видите какво е съдържанието му.
към беседата >>
Като го съзрял, паякът тръгнал към него.
– Тогава ти ще се намериш в положението на комара, който за пръв път приложил своето оръжие срещу лъва. Той влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял от отровата на комара. И комарът засвирил весело и си казал: Аз убих лъва, царят на животите. Кацнал на една паяжина.
Като го съзрял, паякът тръгнал към него.
Но комарът му казал: Аз убих царя на животите, а ти, едно малко животинче, искаш да ме изядеш! Комарът нямал представа за себе си. Че лъвът умрял, това е случайност. И ти някога извършиш една работа не по силите си и си въобразяваш, че си силен. Не се заблуждавай, защото паякът ще те изяде.
към беседата >>
Всяко нещо трябва да се поставя на опит, да видите какво е съдържанието му.
– Според мене, всички са длъжни да живеят добре. Детето трябва да се научи, кое е сладко и кое – горчиво. То трябва да ги различава. Два-три пъти можеш да го излъжеш, но повече не можеш. По външните признаци то различава вече доброто от злото.
Всяко нещо трябва да се поставя на опит, да видите какво е съдържанието му.
към беседата >>
Но комарът му казал: Аз убих царя на животите, а ти, едно малко животинче, искаш да ме изядеш!
Той влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял от отровата на комара. И комарът засвирил весело и си казал: Аз убих лъва, царят на животите. Кацнал на една паяжина. Като го съзрял, паякът тръгнал към него.
Но комарът му казал: Аз убих царя на животите, а ти, едно малко животинче, искаш да ме изядеш!
Комарът нямал представа за себе си. Че лъвът умрял, това е случайност. И ти някога извършиш една работа не по силите си и си въобразяваш, че си силен. Не се заблуждавай, защото паякът ще те изяде.
към беседата >>
Христос казва: „Ако на станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Значи, ако нямате чувствата на детето, Царството Божие ще бъде неразбрано за вас.
Христос казва: „Ако на станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Значи, ако нямате чувствата на детето, Царството Божие ще бъде неразбрано за вас.
Философът, който признава само отвлечената мисъл, а отрича чувствата на детето, е далеч от Царството Божие. Това, за което само се говори, без да може да се провери по вътрешен път, стои далеч от това царство. – Де е мястото на Царството Божие? – Това не е определено. Общо казано: Дето е доброто, там е мястото на Царството Божие.
към беседата >>
Комарът нямал представа за себе си.
Лъвът умрял от отровата на комара. И комарът засвирил весело и си казал: Аз убих лъва, царят на животите. Кацнал на една паяжина. Като го съзрял, паякът тръгнал към него. Но комарът му казал: Аз убих царя на животите, а ти, едно малко животинче, искаш да ме изядеш!
Комарът нямал представа за себе си.
Че лъвът умрял, това е случайност. И ти някога извършиш една работа не по силите си и си въобразяваш, че си силен. Не се заблуждавай, защото паякът ще те изяде.
към беседата >>
Философът, който признава само отвлечената мисъл, а отрича чувствата на детето, е далеч от Царството Божие.
Христос казва: „Ако на станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Значи, ако нямате чувствата на детето, Царството Божие ще бъде неразбрано за вас.
Философът, който признава само отвлечената мисъл, а отрича чувствата на детето, е далеч от Царството Божие.
Това, за което само се говори, без да може да се провери по вътрешен път, стои далеч от това царство. – Де е мястото на Царството Божие? – Това не е определено. Общо казано: Дето е доброто, там е мястото на Царството Божие. А добро можеш да правиш навсякъде: на улицата, в градината, вкъщи, на планината – навсякъде.
към беседата >>
Че лъвът умрял, това е случайност.
И комарът засвирил весело и си казал: Аз убих лъва, царят на животите. Кацнал на една паяжина. Като го съзрял, паякът тръгнал към него. Но комарът му казал: Аз убих царя на животите, а ти, едно малко животинче, искаш да ме изядеш! Комарът нямал представа за себе си.
Че лъвът умрял, това е случайност.
И ти някога извършиш една работа не по силите си и си въобразяваш, че си силен. Не се заблуждавай, защото паякът ще те изяде.
към беседата >>
Това, за което само се говори, без да може да се провери по вътрешен път, стои далеч от това царство.
Христос казва: „Ако на станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Значи, ако нямате чувствата на детето, Царството Божие ще бъде неразбрано за вас. Философът, който признава само отвлечената мисъл, а отрича чувствата на детето, е далеч от Царството Божие.
Това, за което само се говори, без да може да се провери по вътрешен път, стои далеч от това царство.
– Де е мястото на Царството Божие? – Това не е определено. Общо казано: Дето е доброто, там е мястото на Царството Божие. А добро можеш да правиш навсякъде: на улицата, в градината, вкъщи, на планината – навсякъде. Всяка добра постъпка е Царството Божие.
към беседата >>
И ти някога извършиш една работа не по силите си и си въобразяваш, че си силен.
Кацнал на една паяжина. Като го съзрял, паякът тръгнал към него. Но комарът му казал: Аз убих царя на животите, а ти, едно малко животинче, искаш да ме изядеш! Комарът нямал представа за себе си. Че лъвът умрял, това е случайност.
И ти някога извършиш една работа не по силите си и си въобразяваш, че си силен.
Не се заблуждавай, защото паякът ще те изяде.
към беседата >>
– Де е мястото на Царството Божие?
Христос казва: „Ако на станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Значи, ако нямате чувствата на детето, Царството Божие ще бъде неразбрано за вас. Философът, който признава само отвлечената мисъл, а отрича чувствата на детето, е далеч от Царството Божие. Това, за което само се говори, без да може да се провери по вътрешен път, стои далеч от това царство.
– Де е мястото на Царството Божие?
– Това не е определено. Общо казано: Дето е доброто, там е мястото на Царството Божие. А добро можеш да правиш навсякъде: на улицата, в градината, вкъщи, на планината – навсякъде. Всяка добра постъпка е Царството Божие. Някои мислят, че като отидат в другия свят, там ще видят Царството Божие.
към беседата >>
Не се заблуждавай, защото паякът ще те изяде.
Като го съзрял, паякът тръгнал към него. Но комарът му казал: Аз убих царя на животите, а ти, едно малко животинче, искаш да ме изядеш! Комарът нямал представа за себе си. Че лъвът умрял, това е случайност. И ти някога извършиш една работа не по силите си и си въобразяваш, че си силен.
Не се заблуждавай, защото паякът ще те изяде.
към беседата >>
– Това не е определено.
Христос казва: „Ако на станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Значи, ако нямате чувствата на детето, Царството Божие ще бъде неразбрано за вас. Философът, който признава само отвлечената мисъл, а отрича чувствата на детето, е далеч от Царството Божие. Това, за което само се говори, без да може да се провери по вътрешен път, стои далеч от това царство. – Де е мястото на Царството Божие?
– Това не е определено.
Общо казано: Дето е доброто, там е мястото на Царството Божие. А добро можеш да правиш навсякъде: на улицата, в градината, вкъщи, на планината – навсякъде. Всяка добра постъпка е Царството Божие. Някои мислят, че като отидат в другия свят, там ще видят Царството Божие. – Лъжат се те.
към беседата >>
Да се върнем към основната мисъл.
Да се върнем към основната мисъл.
Вие се нуждаете от работа на ума и от почивка на сърцето. Оценявайте работата, оценявайте и почивката. Това наричам силна воля. Ако не си работил и почивал и не си оценил работата и почивката, ти нямаш силна воля. Волята се усилва при ум, който работи и сърце, което почива навреме.
към беседата >>
Общо казано: Дето е доброто, там е мястото на Царството Божие.
Христос казва: „Ако на станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Значи, ако нямате чувствата на детето, Царството Божие ще бъде неразбрано за вас. Философът, който признава само отвлечената мисъл, а отрича чувствата на детето, е далеч от Царството Божие. Това, за което само се говори, без да може да се провери по вътрешен път, стои далеч от това царство. – Де е мястото на Царството Божие? – Това не е определено.
Общо казано: Дето е доброто, там е мястото на Царството Божие.
А добро можеш да правиш навсякъде: на улицата, в градината, вкъщи, на планината – навсякъде. Всяка добра постъпка е Царството Божие. Някои мислят, че като отидат в другия свят, там ще видят Царството Божие. – Лъжат се те. Там ще видят същото, каквото и на земята: къщи, пътища, хора – облечени добре и скромно облечени, с обувки и без обувки и т. н.
към беседата >>
Вие се нуждаете от работа на ума и от почивка на сърцето.
Да се върнем към основната мисъл.
Вие се нуждаете от работа на ума и от почивка на сърцето.
Оценявайте работата, оценявайте и почивката. Това наричам силна воля. Ако не си работил и почивал и не си оценил работата и почивката, ти нямаш силна воля. Волята се усилва при ум, който работи и сърце, което почива навреме. Както при работата се придобива нещо, така и при почивката.
към беседата >>
А добро можеш да правиш навсякъде: на улицата, в градината, вкъщи, на планината – навсякъде.
Философът, който признава само отвлечената мисъл, а отрича чувствата на детето, е далеч от Царството Божие. Това, за което само се говори, без да може да се провери по вътрешен път, стои далеч от това царство. – Де е мястото на Царството Божие? – Това не е определено. Общо казано: Дето е доброто, там е мястото на Царството Божие.
А добро можеш да правиш навсякъде: на улицата, в градината, вкъщи, на планината – навсякъде.
Всяка добра постъпка е Царството Божие. Някои мислят, че като отидат в другия свят, там ще видят Царството Божие. – Лъжат се те. Там ще видят същото, каквото и на земята: къщи, пътища, хора – облечени добре и скромно облечени, с обувки и без обувки и т. н. Какво ще види конят в другия свят?
към беседата >>
Оценявайте работата, оценявайте и почивката.
Да се върнем към основната мисъл. Вие се нуждаете от работа на ума и от почивка на сърцето.
Оценявайте работата, оценявайте и почивката.
Това наричам силна воля. Ако не си работил и почивал и не си оценил работата и почивката, ти нямаш силна воля. Волята се усилва при ум, който работи и сърце, което почива навреме. Както при работата се придобива нещо, така и при почивката. Волята е резултат на онова, което умът и сърцето са свършили.
към беседата >>
Всяка добра постъпка е Царството Божие.
Това, за което само се говори, без да може да се провери по вътрешен път, стои далеч от това царство. – Де е мястото на Царството Божие? – Това не е определено. Общо казано: Дето е доброто, там е мястото на Царството Божие. А добро можеш да правиш навсякъде: на улицата, в градината, вкъщи, на планината – навсякъде.
Всяка добра постъпка е Царството Божие.
Някои мислят, че като отидат в другия свят, там ще видят Царството Божие. – Лъжат се те. Там ще видят същото, каквото и на земята: къщи, пътища, хора – облечени добре и скромно облечени, с обувки и без обувки и т. н. Какво ще види конят в другия свят? Той ще види копитата на конете.
към беседата >>
Това наричам силна воля.
Да се върнем към основната мисъл. Вие се нуждаете от работа на ума и от почивка на сърцето. Оценявайте работата, оценявайте и почивката.
Това наричам силна воля.
Ако не си работил и почивал и не си оценил работата и почивката, ти нямаш силна воля. Волята се усилва при ум, който работи и сърце, което почива навреме. Както при работата се придобива нещо, така и при почивката. Волята е резултат на онова, което умът и сърцето са свършили. И в Писанието се говори за почивка.
към беседата >>
Някои мислят, че като отидат в другия свят, там ще видят Царството Божие.
– Де е мястото на Царството Божие? – Това не е определено. Общо казано: Дето е доброто, там е мястото на Царството Божие. А добро можеш да правиш навсякъде: на улицата, в градината, вкъщи, на планината – навсякъде. Всяка добра постъпка е Царството Божие.
Някои мислят, че като отидат в другия свят, там ще видят Царството Божие.
– Лъжат се те. Там ще видят същото, каквото и на земята: къщи, пътища, хора – облечени добре и скромно облечени, с обувки и без обувки и т. н. Какво ще види конят в другия свят? Той ще види копитата на конете. С каквато опитност иде от земята, това ще види.
към беседата >>
Ако не си работил и почивал и не си оценил работата и почивката, ти нямаш силна воля.
Да се върнем към основната мисъл. Вие се нуждаете от работа на ума и от почивка на сърцето. Оценявайте работата, оценявайте и почивката. Това наричам силна воля.
Ако не си работил и почивал и не си оценил работата и почивката, ти нямаш силна воля.
Волята се усилва при ум, който работи и сърце, което почива навреме. Както при работата се придобива нещо, така и при почивката. Волята е резултат на онова, което умът и сърцето са свършили. И в Писанието се говори за почивка. Казвате: Еди-кой си починал.
към беседата >>
– Лъжат се те.
– Това не е определено. Общо казано: Дето е доброто, там е мястото на Царството Божие. А добро можеш да правиш навсякъде: на улицата, в градината, вкъщи, на планината – навсякъде. Всяка добра постъпка е Царството Божие. Някои мислят, че като отидат в другия свят, там ще видят Царството Божие.
– Лъжат се те.
Там ще видят същото, каквото и на земята: къщи, пътища, хора – облечени добре и скромно облечени, с обувки и без обувки и т. н. Какво ще види конят в другия свят? Той ще види копитата на конете. С каквато опитност иде от земята, това ще види. Като остане известно време в другия свят, ще види, че там няма подкови, няма юлари, седла.
към беседата >>
Волята се усилва при ум, който работи и сърце, което почива навреме.
Да се върнем към основната мисъл. Вие се нуждаете от работа на ума и от почивка на сърцето. Оценявайте работата, оценявайте и почивката. Това наричам силна воля. Ако не си работил и почивал и не си оценил работата и почивката, ти нямаш силна воля.
Волята се усилва при ум, който работи и сърце, което почива навреме.
Както при работата се придобива нещо, така и при почивката. Волята е резултат на онова, което умът и сърцето са свършили. И в Писанието се говори за почивка. Казвате: Еди-кой си починал. Значи, отишъл в другия свят.
към беседата >>
Там ще видят същото, каквото и на земята: къщи, пътища, хора – облечени добре и скромно облечени, с обувки и без обувки и т. н.
Общо казано: Дето е доброто, там е мястото на Царството Божие. А добро можеш да правиш навсякъде: на улицата, в градината, вкъщи, на планината – навсякъде. Всяка добра постъпка е Царството Божие. Някои мислят, че като отидат в другия свят, там ще видят Царството Божие. – Лъжат се те.
Там ще видят същото, каквото и на земята: къщи, пътища, хора – облечени добре и скромно облечени, с обувки и без обувки и т. н.
Какво ще види конят в другия свят? Той ще види копитата на конете. С каквато опитност иде от земята, това ще види. Като остане известно време в другия свят, ще види, че там няма подкови, няма юлари, седла. Царството Божие няма нищо общо с човешката опитност.
към беседата >>
Както при работата се придобива нещо, така и при почивката.
Вие се нуждаете от работа на ума и от почивка на сърцето. Оценявайте работата, оценявайте и почивката. Това наричам силна воля. Ако не си работил и почивал и не си оценил работата и почивката, ти нямаш силна воля. Волята се усилва при ум, който работи и сърце, което почива навреме.
Както при работата се придобива нещо, така и при почивката.
Волята е резултат на онова, което умът и сърцето са свършили. И в Писанието се говори за почивка. Казвате: Еди-кой си починал. Значи, отишъл в другия свят. Като си почине известно време, отново ще дойде на земята да работи.
към беседата >>
Какво ще види конят в другия свят?
А добро можеш да правиш навсякъде: на улицата, в градината, вкъщи, на планината – навсякъде. Всяка добра постъпка е Царството Божие. Някои мислят, че като отидат в другия свят, там ще видят Царството Божие. – Лъжат се те. Там ще видят същото, каквото и на земята: къщи, пътища, хора – облечени добре и скромно облечени, с обувки и без обувки и т. н.
Какво ще види конят в другия свят?
Той ще види копитата на конете. С каквато опитност иде от земята, това ще види. Като остане известно време в другия свят, ще види, че там няма подкови, няма юлари, седла. Царството Божие няма нищо общо с човешката опитност. То е място на разумността, която осмисля живота.
към беседата >>
Волята е резултат на онова, което умът и сърцето са свършили.
Оценявайте работата, оценявайте и почивката. Това наричам силна воля. Ако не си работил и почивал и не си оценил работата и почивката, ти нямаш силна воля. Волята се усилва при ум, който работи и сърце, което почива навреме. Както при работата се придобива нещо, така и при почивката.
Волята е резултат на онова, което умът и сърцето са свършили.
И в Писанието се говори за почивка. Казвате: Еди-кой си починал. Значи, отишъл в другия свят. Като си почине известно време, отново ще дойде на земята да работи.
към беседата >>
Той ще види копитата на конете.
Всяка добра постъпка е Царството Божие. Някои мислят, че като отидат в другия свят, там ще видят Царството Божие. – Лъжат се те. Там ще видят същото, каквото и на земята: къщи, пътища, хора – облечени добре и скромно облечени, с обувки и без обувки и т. н. Какво ще види конят в другия свят?
Той ще види копитата на конете.
С каквато опитност иде от земята, това ще види. Като остане известно време в другия свят, ще види, че там няма подкови, няма юлари, седла. Царството Божие няма нищо общо с човешката опитност. То е място на разумността, която осмисля живота. То е място на великата реалност, към която всяка душа се стреми.
към беседата >>
И в Писанието се говори за почивка.
Това наричам силна воля. Ако не си работил и почивал и не си оценил работата и почивката, ти нямаш силна воля. Волята се усилва при ум, който работи и сърце, което почива навреме. Както при работата се придобива нещо, така и при почивката. Волята е резултат на онова, което умът и сърцето са свършили.
И в Писанието се говори за почивка.
Казвате: Еди-кой си починал. Значи, отишъл в другия свят. Като си почине известно време, отново ще дойде на земята да работи.
към беседата >>
С каквато опитност иде от земята, това ще види.
Някои мислят, че като отидат в другия свят, там ще видят Царството Божие. – Лъжат се те. Там ще видят същото, каквото и на земята: къщи, пътища, хора – облечени добре и скромно облечени, с обувки и без обувки и т. н. Какво ще види конят в другия свят? Той ще види копитата на конете.
С каквато опитност иде от земята, това ще види.
Като остане известно време в другия свят, ще види, че там няма подкови, няма юлари, седла. Царството Божие няма нищо общо с човешката опитност. То е място на разумността, която осмисля живота. То е място на великата реалност, към която всяка душа се стреми. Като разбере това, човек става силен, свободен и влиза като член на това царство.
към беседата >>
Казвате: Еди-кой си починал.
Ако не си работил и почивал и не си оценил работата и почивката, ти нямаш силна воля. Волята се усилва при ум, който работи и сърце, което почива навреме. Както при работата се придобива нещо, така и при почивката. Волята е резултат на онова, което умът и сърцето са свършили. И в Писанието се говори за почивка.
Казвате: Еди-кой си починал.
Значи, отишъл в другия свят. Като си почине известно време, отново ще дойде на земята да работи.
към беседата >>
Като остане известно време в другия свят, ще види, че там няма подкови, няма юлари, седла.
– Лъжат се те. Там ще видят същото, каквото и на земята: къщи, пътища, хора – облечени добре и скромно облечени, с обувки и без обувки и т. н. Какво ще види конят в другия свят? Той ще види копитата на конете. С каквато опитност иде от земята, това ще види.
Като остане известно време в другия свят, ще види, че там няма подкови, няма юлари, седла.
Царството Божие няма нищо общо с човешката опитност. То е място на разумността, която осмисля живота. То е място на великата реалност, към която всяка душа се стреми. Като разбере това, човек става силен, свободен и влиза като член на това царство.
към беседата >>
Значи, отишъл в другия свят.
Волята се усилва при ум, който работи и сърце, което почива навреме. Както при работата се придобива нещо, така и при почивката. Волята е резултат на онова, което умът и сърцето са свършили. И в Писанието се говори за почивка. Казвате: Еди-кой си починал.
Значи, отишъл в другия свят.
Като си почине известно време, отново ще дойде на земята да работи.
към беседата >>
Царството Божие няма нищо общо с човешката опитност.
Там ще видят същото, каквото и на земята: къщи, пътища, хора – облечени добре и скромно облечени, с обувки и без обувки и т. н. Какво ще види конят в другия свят? Той ще види копитата на конете. С каквато опитност иде от земята, това ще види. Като остане известно време в другия свят, ще види, че там няма подкови, няма юлари, седла.
Царството Божие няма нищо общо с човешката опитност.
То е място на разумността, която осмисля живота. То е място на великата реалност, към която всяка душа се стреми. Като разбере това, човек става силен, свободен и влиза като член на това царство.
към беседата >>
Като си почине известно време, отново ще дойде на земята да работи.
Както при работата се придобива нещо, така и при почивката. Волята е резултат на онова, което умът и сърцето са свършили. И в Писанието се говори за почивка. Казвате: Еди-кой си починал. Значи, отишъл в другия свят.
Като си почине известно време, отново ще дойде на земята да работи.
към беседата >>
То е място на разумността, която осмисля живота.
Какво ще види конят в другия свят? Той ще види копитата на конете. С каквато опитност иде от земята, това ще види. Като остане известно време в другия свят, ще види, че там няма подкови, няма юлари, седла. Царството Божие няма нищо общо с човешката опитност.
То е място на разумността, която осмисля живота.
То е място на великата реалност, към която всяка душа се стреми. Като разбере това, човек става силен, свободен и влиза като член на това царство.
към беседата >>
И тъй, намерете бележките от лекциите, които съм държал през годината, и вижте на какви теми съм говорил.
И тъй, намерете бележките от лекциите, които съм държал през годината, и вижте на какви теми съм говорил.
Извадете резюме от всяка лекция и вижте, какво можете да приложите. Каквото не разбирате, оставете го настрана. Нека остане в ума ви само онова, което можете да приложите. В това се заключава почивката. Ще работите с ума си и след това ще почивате.
към беседата >>
То е място на великата реалност, към която всяка душа се стреми.
Той ще види копитата на конете. С каквато опитност иде от земята, това ще види. Като остане известно време в другия свят, ще види, че там няма подкови, няма юлари, седла. Царството Божие няма нищо общо с човешката опитност. То е място на разумността, която осмисля живота.
То е място на великата реалност, към която всяка душа се стреми.
Като разбере това, човек става силен, свободен и влиза като член на това царство.
към беседата >>
Извадете резюме от всяка лекция и вижте, какво можете да приложите.
И тъй, намерете бележките от лекциите, които съм държал през годината, и вижте на какви теми съм говорил.
Извадете резюме от всяка лекция и вижте, какво можете да приложите.
Каквото не разбирате, оставете го настрана. Нека остане в ума ви само онова, което можете да приложите. В това се заключава почивката. Ще работите с ума си и след това ще почивате. Колко време ще продължи почивката, не се знае.
към беседата >>
Като разбере това, човек става силен, свободен и влиза като член на това царство.
С каквато опитност иде от земята, това ще види. Като остане известно време в другия свят, ще види, че там няма подкови, няма юлари, седла. Царството Божие няма нищо общо с човешката опитност. То е място на разумността, която осмисля живота. То е място на великата реалност, към която всяка душа се стреми.
Като разбере това, човек става силен, свободен и влиза като член на това царство.
към беседата >>
Каквото не разбирате, оставете го настрана.
И тъй, намерете бележките от лекциите, които съм държал през годината, и вижте на какви теми съм говорил. Извадете резюме от всяка лекция и вижте, какво можете да приложите.
Каквото не разбирате, оставете го настрана.
Нека остане в ума ви само онова, което можете да приложите. В това се заключава почивката. Ще работите с ума си и след това ще почивате. Колко време ще продължи почивката, не се знае. Като работите и почивате, ще станете по-силни.
към беседата >>
Казваш: Слаб съм, не съм свободен.
Казваш: Слаб съм, не съм свободен.
– Не си влязъл още в Царството Божие, не си признат за поданик на Божествената държава. Казваш: Американец съм, или англичанин, французин, или руснак. – Много естествено, според държавата, към която принадлежиш, такъв поданик си. При това, всеки гражданин не се ползва с една и съща почит. Поданиците на малките държави се ползват с малка почит.
към беседата >>
Нека остане в ума ви само онова, което можете да приложите.
И тъй, намерете бележките от лекциите, които съм държал през годината, и вижте на какви теми съм говорил. Извадете резюме от всяка лекция и вижте, какво можете да приложите. Каквото не разбирате, оставете го настрана.
Нека остане в ума ви само онова, което можете да приложите.
В това се заключава почивката. Ще работите с ума си и след това ще почивате. Колко време ще продължи почивката, не се знае. Като работите и почивате, ще станете по-силни. Почивка е нужна за всички.
към беседата >>
– Не си влязъл още в Царството Божие, не си признат за поданик на Божествената държава.
Казваш: Слаб съм, не съм свободен.
– Не си влязъл още в Царството Божие, не си признат за поданик на Божествената държава.
Казваш: Американец съм, или англичанин, французин, или руснак. – Много естествено, според държавата, към която принадлежиш, такъв поданик си. При това, всеки гражданин не се ползва с една и съща почит. Поданиците на малките държави се ползват с малка почит. Едно нещо е да бъдеш поданик на велика държава, а друго е да си поданик на една от малките държави.
към беседата >>
В това се заключава почивката.
И тъй, намерете бележките от лекциите, които съм държал през годината, и вижте на какви теми съм говорил. Извадете резюме от всяка лекция и вижте, какво можете да приложите. Каквото не разбирате, оставете го настрана. Нека остане в ума ви само онова, което можете да приложите.
В това се заключава почивката.
Ще работите с ума си и след това ще почивате. Колко време ще продължи почивката, не се знае. Като работите и почивате, ще станете по-силни. Почивка е нужна за всички.
към беседата >>
Казваш: Американец съм, или англичанин, французин, или руснак.
Казваш: Слаб съм, не съм свободен. – Не си влязъл още в Царството Божие, не си признат за поданик на Божествената държава.
Казваш: Американец съм, или англичанин, французин, или руснак.
– Много естествено, според държавата, към която принадлежиш, такъв поданик си. При това, всеки гражданин не се ползва с една и съща почит. Поданиците на малките държави се ползват с малка почит. Едно нещо е да бъдеш поданик на велика държава, а друго е да си поданик на една от малките държави. Следователно, не можеш да бъдеш силен и свободен човек, ако не си поданик на Царството Божие.
към беседата >>
Ще работите с ума си и след това ще почивате.
И тъй, намерете бележките от лекциите, които съм държал през годината, и вижте на какви теми съм говорил. Извадете резюме от всяка лекция и вижте, какво можете да приложите. Каквото не разбирате, оставете го настрана. Нека остане в ума ви само онова, което можете да приложите. В това се заключава почивката.
Ще работите с ума си и след това ще почивате.
Колко време ще продължи почивката, не се знае. Като работите и почивате, ще станете по-силни. Почивка е нужна за всички.
към беседата >>
– Много естествено, според държавата, към която принадлежиш, такъв поданик си.
Казваш: Слаб съм, не съм свободен. – Не си влязъл още в Царството Божие, не си признат за поданик на Божествената държава. Казваш: Американец съм, или англичанин, французин, или руснак.
– Много естествено, според държавата, към която принадлежиш, такъв поданик си.
При това, всеки гражданин не се ползва с една и съща почит. Поданиците на малките държави се ползват с малка почит. Едно нещо е да бъдеш поданик на велика държава, а друго е да си поданик на една от малките държави. Следователно, не можеш да бъдеш силен и свободен човек, ако не си поданик на Царството Божие. – Ама аз вярвам.
към беседата >>
Колко време ще продължи почивката, не се знае.
Извадете резюме от всяка лекция и вижте, какво можете да приложите. Каквото не разбирате, оставете го настрана. Нека остане в ума ви само онова, което можете да приложите. В това се заключава почивката. Ще работите с ума си и след това ще почивате.
Колко време ще продължи почивката, не се знае.
Като работите и почивате, ще станете по-силни. Почивка е нужна за всички.
към беседата >>
При това, всеки гражданин не се ползва с една и съща почит.
Казваш: Слаб съм, не съм свободен. – Не си влязъл още в Царството Божие, не си признат за поданик на Божествената държава. Казваш: Американец съм, или англичанин, французин, или руснак. – Много естествено, според държавата, към която принадлежиш, такъв поданик си.
При това, всеки гражданин не се ползва с една и съща почит.
Поданиците на малките държави се ползват с малка почит. Едно нещо е да бъдеш поданик на велика държава, а друго е да си поданик на една от малките държави. Следователно, не можеш да бъдеш силен и свободен човек, ако не си поданик на Царството Божие. – Ама аз вярвам. – В какво вярваш?
към беседата >>
Като работите и почивате, ще станете по-силни.
Каквото не разбирате, оставете го настрана. Нека остане в ума ви само онова, което можете да приложите. В това се заключава почивката. Ще работите с ума си и след това ще почивате. Колко време ще продължи почивката, не се знае.
Като работите и почивате, ще станете по-силни.
Почивка е нужна за всички.
към беседата >>
Поданиците на малките държави се ползват с малка почит.
Казваш: Слаб съм, не съм свободен. – Не си влязъл още в Царството Божие, не си признат за поданик на Божествената държава. Казваш: Американец съм, или англичанин, французин, или руснак. – Много естествено, според държавата, към която принадлежиш, такъв поданик си. При това, всеки гражданин не се ползва с една и съща почит.
Поданиците на малките държави се ползват с малка почит.
Едно нещо е да бъдеш поданик на велика държава, а друго е да си поданик на една от малките държави. Следователно, не можеш да бъдеш силен и свободен човек, ако не си поданик на Царството Божие. – Ама аз вярвам. – В какво вярваш? – Във всичко.
към беседата >>
Почивка е нужна за всички.
Нека остане в ума ви само онова, което можете да приложите. В това се заключава почивката. Ще работите с ума си и след това ще почивате. Колко време ще продължи почивката, не се знае. Като работите и почивате, ще станете по-силни.
Почивка е нужна за всички.
към беседата >>
Едно нещо е да бъдеш поданик на велика държава, а друго е да си поданик на една от малките държави.
– Не си влязъл още в Царството Божие, не си признат за поданик на Божествената държава. Казваш: Американец съм, или англичанин, французин, или руснак. – Много естествено, според държавата, към която принадлежиш, такъв поданик си. При това, всеки гражданин не се ползва с една и съща почит. Поданиците на малките държави се ползват с малка почит.
Едно нещо е да бъдеш поданик на велика държава, а друго е да си поданик на една от малките държави.
Следователно, не можеш да бъдеш силен и свободен човек, ако не си поданик на Царството Божие. – Ама аз вярвам. – В какво вярваш? – Във всичко. – Това е фантазия.
към беседата >>
Поздравявам ви с почивката, която ще имате!
Поздравявам ви с почивката, която ще имате!
към беседата >>
След като поболедува, ще стане сухичък, много любезен, говори мекичко, сладичко.
(втори вариант)
Болестта е едно състояние, което съществува, и сега лекува хората. Всичките хора стават болни по единствената причина, че се образува у тях чрезмерна твърдост и при това най-голямо зло болестта иде, като едно нововъведение вътре, да се смекчи. Значи човек като боледува, става много мек. Първоначално бил много груб, опак, нищо не може да се яви насреща му.
След като поболедува, ще стане сухичък, много любезен, говори мекичко, сладичко.
Казват: „Горкият, какъв беше. Пълен човек беше.“ Пълен човек беше, ама се караше. Сега стана сухичък, но сладко говори. Не харесвам нито едното, нито другото. Има едно състояние помеждината, между крайната сухота и крайната пълнота.
към втори вариант >>
Казват: „Горкият, какъв беше.
(втори вариант)
Болестта е едно състояние, което съществува, и сега лекува хората. Всичките хора стават болни по единствената причина, че се образува у тях чрезмерна твърдост и при това най-голямо зло болестта иде, като едно нововъведение вътре, да се смекчи. Значи човек като боледува, става много мек. Първоначално бил много груб, опак, нищо не може да се яви насреща му. След като поболедува, ще стане сухичък, много любезен, говори мекичко, сладичко.
Казват: „Горкият, какъв беше.
Пълен човек беше.“ Пълен човек беше, ама се караше. Сега стана сухичък, но сладко говори. Не харесвам нито едното, нито другото. Има едно състояние помеждината, между крайната сухота и крайната пълнота. А те са две болезнени състояния.
към втори вариант >>
Пълен човек беше.“ Пълен човек беше, ама се караше.
(втори вариант)
Всичките хора стават болни по единствената причина, че се образува у тях чрезмерна твърдост и при това най-голямо зло болестта иде, като едно нововъведение вътре, да се смекчи. Значи човек като боледува, става много мек. Първоначално бил много груб, опак, нищо не може да се яви насреща му. След като поболедува, ще стане сухичък, много любезен, говори мекичко, сладичко. Казват: „Горкият, какъв беше.
Пълен човек беше.“ Пълен човек беше, ама се караше.
Сега стана сухичък, но сладко говори. Не харесвам нито едното, нито другото. Има едно състояние помеждината, между крайната сухота и крайната пълнота. А те са две болезнени състояния. Не желайте да бъдете пълни, не желайте да бъдете и сухи.
към втори вариант >>
Сега стана сухичък, но сладко говори.
(втори вариант)
Значи човек като боледува, става много мек. Първоначално бил много груб, опак, нищо не може да се яви насреща му. След като поболедува, ще стане сухичък, много любезен, говори мекичко, сладичко. Казват: „Горкият, какъв беше. Пълен човек беше.“ Пълен човек беше, ама се караше.
Сега стана сухичък, но сладко говори.
Не харесвам нито едното, нито другото. Има едно състояние помеждината, между крайната сухота и крайната пълнота. А те са две болезнени състояния. Не желайте да бъдете пълни, не желайте да бъдете и сухи.
към втори вариант >>
Не харесвам нито едното, нито другото.
(втори вариант)
Първоначално бил много груб, опак, нищо не може да се яви насреща му. След като поболедува, ще стане сухичък, много любезен, говори мекичко, сладичко. Казват: „Горкият, какъв беше. Пълен човек беше.“ Пълен човек беше, ама се караше. Сега стана сухичък, но сладко говори.
Не харесвам нито едното, нито другото.
Има едно състояние помеждината, между крайната сухота и крайната пълнота. А те са две болезнени състояния. Не желайте да бъдете пълни, не желайте да бъдете и сухи.
към втори вариант >>
Има едно състояние помеждината, между крайната сухота и крайната пълнота.
(втори вариант)
След като поболедува, ще стане сухичък, много любезен, говори мекичко, сладичко. Казват: „Горкият, какъв беше. Пълен човек беше.“ Пълен човек беше, ама се караше. Сега стана сухичък, но сладко говори. Не харесвам нито едното, нито другото.
Има едно състояние помеждината, между крайната сухота и крайната пълнота.
А те са две болезнени състояния. Не желайте да бъдете пълни, не желайте да бъдете и сухи.
към втори вариант >>
А те са две болезнени състояния.
(втори вариант)
Казват: „Горкият, какъв беше. Пълен човек беше.“ Пълен човек беше, ама се караше. Сега стана сухичък, но сладко говори. Не харесвам нито едното, нито другото. Има едно състояние помеждината, между крайната сухота и крайната пълнота.
А те са две болезнени състояния.
Не желайте да бъдете пълни, не желайте да бъдете и сухи.
към втори вариант >>
Не желайте да бъдете пълни, не желайте да бъдете и сухи.
(втори вариант)
Пълен човек беше.“ Пълен човек беше, ама се караше. Сега стана сухичък, но сладко говори. Не харесвам нито едното, нито другото. Има едно състояние помеждината, между крайната сухота и крайната пълнота. А те са две болезнени състояния.
Не желайте да бъдете пълни, не желайте да бъдете и сухи.
към втори вариант >>
Никой не иска да бъде сух.
(втори вариант)
Никой не иска да бъде сух.
Някой от вас искат да имат талия. Мъжът иска да има талия. Никаква талия не ви трябва. Ти се дръж такъв, какъвто си създаден. Сега не съм против талията.
към втори вариант >>
Някой от вас искат да имат талия.
(втори вариант)
Никой не иска да бъде сух.
Някой от вас искат да имат талия.
Мъжът иска да има талия. Никаква талия не ви трябва. Ти се дръж такъв, какъвто си създаден. Сега не съм против талията. Някой богаташ иска да има такава талия, изпъчи се напред, кръстът се огъне.
към втори вариант >>
Мъжът иска да има талия.
(втори вариант)
Никой не иска да бъде сух. Някой от вас искат да имат талия.
Мъжът иска да има талия.
Никаква талия не ви трябва. Ти се дръж такъв, какъвто си създаден. Сега не съм против талията. Някой богаташ иска да има такава талия, изпъчи се напред, кръстът се огъне. Коремът не трябва да излиза навън.
към втори вариант >>
Никаква талия не ви трябва.
(втори вариант)
Никой не иска да бъде сух. Някой от вас искат да имат талия. Мъжът иска да има талия.
Никаква талия не ви трябва.
Ти се дръж такъв, какъвто си създаден. Сега не съм против талията. Някой богаташ иска да има такава талия, изпъчи се напред, кръстът се огъне. Коремът не трябва да излиза навън. Ако вземете кръста и ако премерите рамената, трябва да бъдат два пъти по-големи отколкото кръста.
към втори вариант >>
Ти се дръж такъв, какъвто си създаден.
(втори вариант)
Никой не иска да бъде сух. Някой от вас искат да имат талия. Мъжът иска да има талия. Никаква талия не ви трябва.
Ти се дръж такъв, какъвто си създаден.
Сега не съм против талията. Някой богаташ иска да има такава талия, изпъчи се напред, кръстът се огъне. Коремът не трябва да излиза навън. Ако вземете кръста и ако премерите рамената, трябва да бъдат два пъти по-големи отколкото кръста. Туй е едно правило.
към втори вариант >>
Сега не съм против талията.
(втори вариант)
Никой не иска да бъде сух. Някой от вас искат да имат талия. Мъжът иска да има талия. Никаква талия не ви трябва. Ти се дръж такъв, какъвто си създаден.
Сега не съм против талията.
Някой богаташ иска да има такава талия, изпъчи се напред, кръстът се огъне. Коремът не трябва да излиза навън. Ако вземете кръста и ако премерите рамената, трябва да бъдат два пъти по-големи отколкото кръста. Туй е едно правило. Щом започне стомахът да става наравно с рамената, вие ще има много да плащате на лекарите.
към втори вариант >>
Някой богаташ иска да има такава талия, изпъчи се напред, кръстът се огъне.
(втори вариант)
Някой от вас искат да имат талия. Мъжът иска да има талия. Никаква талия не ви трябва. Ти се дръж такъв, какъвто си създаден. Сега не съм против талията.
Някой богаташ иска да има такава талия, изпъчи се напред, кръстът се огъне.
Коремът не трябва да излиза навън. Ако вземете кръста и ако премерите рамената, трябва да бъдат два пъти по-големи отколкото кръста. Туй е едно правило. Щом започне стомахът да става наравно с рамената, вие ще има много да плащате на лекарите. Тази област, стомашната област е на симпатичната нервна система.
към втори вариант >>
Коремът не трябва да излиза навън.
(втори вариант)
Мъжът иска да има талия. Никаква талия не ви трябва. Ти се дръж такъв, какъвто си създаден. Сега не съм против талията. Някой богаташ иска да има такава талия, изпъчи се напред, кръстът се огъне.
Коремът не трябва да излиза навън.
Ако вземете кръста и ако премерите рамената, трябва да бъдат два пъти по-големи отколкото кръста. Туй е едно правило. Щом започне стомахът да става наравно с рамената, вие ще има много да плащате на лекарите. Тази област, стомашната област е на симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди вещества.
към втори вариант >>
Ако вземете кръста и ако премерите рамената, трябва да бъдат два пъти по-големи отколкото кръста.
(втори вариант)
Никаква талия не ви трябва. Ти се дръж такъв, какъвто си създаден. Сега не съм против талията. Някой богаташ иска да има такава талия, изпъчи се напред, кръстът се огъне. Коремът не трябва да излиза навън.
Ако вземете кръста и ако премерите рамената, трябва да бъдат два пъти по-големи отколкото кръста.
Туй е едно правило. Щом започне стомахът да става наравно с рамената, вие ще има много да плащате на лекарите. Тази област, стомашната област е на симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди вещества. Това са утайки.
към втори вариант >>
Туй е едно правило.
(втори вариант)
Ти се дръж такъв, какъвто си създаден. Сега не съм против талията. Някой богаташ иска да има такава талия, изпъчи се напред, кръстът се огъне. Коремът не трябва да излиза навън. Ако вземете кръста и ако премерите рамената, трябва да бъдат два пъти по-големи отколкото кръста.
Туй е едно правило.
Щом започне стомахът да става наравно с рамената, вие ще има много да плащате на лекарите. Тази област, стомашната област е на симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди вещества. Това са утайки. Тогава ще си наложите поет.
към втори вариант >>
Щом започне стомахът да става наравно с рамената, вие ще има много да плащате на лекарите.
(втори вариант)
Сега не съм против талията. Някой богаташ иска да има такава талия, изпъчи се напред, кръстът се огъне. Коремът не трябва да излиза навън. Ако вземете кръста и ако премерите рамената, трябва да бъдат два пъти по-големи отколкото кръста. Туй е едно правило.
Щом започне стомахът да става наравно с рамената, вие ще има много да плащате на лекарите.
Тази област, стомашната област е на симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди вещества. Това са утайки. Тогава ще си наложите поет. Ако затлъстеете, ще си наложите поет, разумен поет, да се махнат тия мазнини, за изчезнат.
към втори вариант >>
Тази област, стомашната област е на симпатичната нервна система.
(втори вариант)
Някой богаташ иска да има такава талия, изпъчи се напред, кръстът се огъне. Коремът не трябва да излиза навън. Ако вземете кръста и ако премерите рамената, трябва да бъдат два пъти по-големи отколкото кръста. Туй е едно правило. Щом започне стомахът да става наравно с рамената, вие ще има много да плащате на лекарите.
Тази област, стомашната област е на симпатичната нервна система.
Тя не трябва да се натрупва с чужди вещества. Това са утайки. Тогава ще си наложите поет. Ако затлъстеете, ще си наложите поет, разумен поет, да се махнат тия мазнини, за изчезнат. Когато си наложите един поет, може да се родят разни реакции.
към втори вариант >>
Тя не трябва да се натрупва с чужди вещества.
(втори вариант)
Коремът не трябва да излиза навън. Ако вземете кръста и ако премерите рамената, трябва да бъдат два пъти по-големи отколкото кръста. Туй е едно правило. Щом започне стомахът да става наравно с рамената, вие ще има много да плащате на лекарите. Тази област, стомашната област е на симпатичната нервна система.
Тя не трябва да се натрупва с чужди вещества.
Това са утайки. Тогава ще си наложите поет. Ако затлъстеете, ще си наложите поет, разумен поет, да се махнат тия мазнини, за изчезнат. Когато си наложите един поет, може да се родят разни реакции. Вие мислите, че при един поет изведнъж човек може да се лекува.
към втори вариант >>
Това са утайки.
(втори вариант)
Ако вземете кръста и ако премерите рамената, трябва да бъдат два пъти по-големи отколкото кръста. Туй е едно правило. Щом започне стомахът да става наравно с рамената, вие ще има много да плащате на лекарите. Тази област, стомашната област е на симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди вещества.
Това са утайки.
Тогава ще си наложите поет. Ако затлъстеете, ще си наложите поет, разумен поет, да се махнат тия мазнини, за изчезнат. Когато си наложите един поет, може да се родят разни реакции. Вие мислите, че при един поет изведнъж човек може да се лекува. Зависи как започва този поет.
към втори вариант >>
Тогава ще си наложите поет.
(втори вариант)
Туй е едно правило. Щом започне стомахът да става наравно с рамената, вие ще има много да плащате на лекарите. Тази област, стомашната област е на симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди вещества. Това са утайки.
Тогава ще си наложите поет.
Ако затлъстеете, ще си наложите поет, разумен поет, да се махнат тия мазнини, за изчезнат. Когато си наложите един поет, може да се родят разни реакции. Вие мислите, че при един поет изведнъж човек може да се лекува. Зависи как започва този поет. От какво зависи поста?
към втори вариант >>
Ако затлъстеете, ще си наложите поет, разумен поет, да се махнат тия мазнини, за изчезнат.
(втори вариант)
Щом започне стомахът да става наравно с рамената, вие ще има много да плащате на лекарите. Тази област, стомашната област е на симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди вещества. Това са утайки. Тогава ще си наложите поет.
Ако затлъстеете, ще си наложите поет, разумен поет, да се махнат тия мазнини, за изчезнат.
Когато си наложите един поет, може да се родят разни реакции. Вие мислите, че при един поет изведнъж човек може да се лекува. Зависи как започва този поет. От какво зависи поста? Ако той не приложи поста като средство в своя ум, ако той не приложи поста в своето сърдце, ако не приложи поста във волята си, този поет няма смисъл.
към втори вариант >>
Когато си наложите един поет, може да се родят разни реакции.
(втори вариант)
Тази област, стомашната област е на симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди вещества. Това са утайки. Тогава ще си наложите поет. Ако затлъстеете, ще си наложите поет, разумен поет, да се махнат тия мазнини, за изчезнат.
Когато си наложите един поет, може да се родят разни реакции.
Вие мислите, че при един поет изведнъж човек може да се лекува. Зависи как започва този поет. От какво зависи поста? Ако той не приложи поста като средство в своя ум, ако той не приложи поста в своето сърдце, ако не приложи поста във волята си, този поет няма смисъл. Ако ти приложиш един поет да въздържаш ума си от противоположни мисли, да мислиш хубави, красиви неща, ако ти въздържаш сърдцето си от противоположни чувства, и ако ти въздържаш волята си от противоположни постъпки, непременно постът има магическа сила.
към втори вариант >>
Вие мислите, че при един поет изведнъж човек може да се лекува.
(втори вариант)
Тя не трябва да се натрупва с чужди вещества. Това са утайки. Тогава ще си наложите поет. Ако затлъстеете, ще си наложите поет, разумен поет, да се махнат тия мазнини, за изчезнат. Когато си наложите един поет, може да се родят разни реакции.
Вие мислите, че при един поет изведнъж човек може да се лекува.
Зависи как започва този поет. От какво зависи поста? Ако той не приложи поста като средство в своя ум, ако той не приложи поста в своето сърдце, ако не приложи поста във волята си, този поет няма смисъл. Ако ти приложиш един поет да въздържаш ума си от противоположни мисли, да мислиш хубави, красиви неща, ако ти въздържаш сърдцето си от противоположни чувства, и ако ти въздържаш волята си от противоположни постъпки, непременно постът има магическа сила. Когато човек пости, той трябва да се намира между хора много хармонични.
към втори вариант >>
Зависи как започва този поет.
(втори вариант)
Това са утайки. Тогава ще си наложите поет. Ако затлъстеете, ще си наложите поет, разумен поет, да се махнат тия мазнини, за изчезнат. Когато си наложите един поет, може да се родят разни реакции. Вие мислите, че при един поет изведнъж човек може да се лекува.
Зависи как започва този поет.
От какво зависи поста? Ако той не приложи поста като средство в своя ум, ако той не приложи поста в своето сърдце, ако не приложи поста във волята си, този поет няма смисъл. Ако ти приложиш един поет да въздържаш ума си от противоположни мисли, да мислиш хубави, красиви неща, ако ти въздържаш сърдцето си от противоположни чувства, и ако ти въздържаш волята си от противоположни постъпки, непременно постът има магическа сила. Когато човек пости, той трябва да се намира между хора много хармонични. Когато ти си при много сприхав господар, хич не пости.
към втори вариант >>
От какво зависи поста?
(втори вариант)
Тогава ще си наложите поет. Ако затлъстеете, ще си наложите поет, разумен поет, да се махнат тия мазнини, за изчезнат. Когато си наложите един поет, може да се родят разни реакции. Вие мислите, че при един поет изведнъж човек може да се лекува. Зависи как започва този поет.
От какво зависи поста?
Ако той не приложи поста като средство в своя ум, ако той не приложи поста в своето сърдце, ако не приложи поста във волята си, този поет няма смисъл. Ако ти приложиш един поет да въздържаш ума си от противоположни мисли, да мислиш хубави, красиви неща, ако ти въздържаш сърдцето си от противоположни чувства, и ако ти въздържаш волята си от противоположни постъпки, непременно постът има магическа сила. Когато човек пости, той трябва да се намира между хора много хармонични. Когато ти си при много сприхав господар, хич не пости. Ти трябва да се въздържаш, защото има един живот, да се въздържаш.
към втори вариант >>
Ако той не приложи поста като средство в своя ум, ако той не приложи поста в своето сърдце, ако не приложи поста във волята си, този поет няма смисъл.
(втори вариант)
Ако затлъстеете, ще си наложите поет, разумен поет, да се махнат тия мазнини, за изчезнат. Когато си наложите един поет, може да се родят разни реакции. Вие мислите, че при един поет изведнъж човек може да се лекува. Зависи как започва този поет. От какво зависи поста?
Ако той не приложи поста като средство в своя ум, ако той не приложи поста в своето сърдце, ако не приложи поста във волята си, този поет няма смисъл.
Ако ти приложиш един поет да въздържаш ума си от противоположни мисли, да мислиш хубави, красиви неща, ако ти въздържаш сърдцето си от противоположни чувства, и ако ти въздържаш волята си от противоположни постъпки, непременно постът има магическа сила. Когато човек пости, той трябва да се намира между хора много хармонични. Когато ти си при много сприхав господар, хич не пости. Ти трябва да се въздържаш, защото има един живот, да се въздържаш. Някой път е по-силно, то е вътрешна работа.
към втори вариант >>
Ако ти приложиш един поет да въздържаш ума си от противоположни мисли, да мислиш хубави, красиви неща, ако ти въздържаш сърдцето си от противоположни чувства, и ако ти въздържаш волята си от противоположни постъпки, непременно постът има магическа сила.
(втори вариант)
Когато си наложите един поет, може да се родят разни реакции. Вие мислите, че при един поет изведнъж човек може да се лекува. Зависи как започва този поет. От какво зависи поста? Ако той не приложи поста като средство в своя ум, ако той не приложи поста в своето сърдце, ако не приложи поста във волята си, този поет няма смисъл.
Ако ти приложиш един поет да въздържаш ума си от противоположни мисли, да мислиш хубави, красиви неща, ако ти въздържаш сърдцето си от противоположни чувства, и ако ти въздържаш волята си от противоположни постъпки, непременно постът има магическа сила.
Когато човек пости, той трябва да се намира между хора много хармонични. Когато ти си при много сприхав господар, хич не пости. Ти трябва да се въздържаш, защото има един живот, да се въздържаш. Някой път е по-силно, то е вътрешна работа.
към втори вариант >>
Когато човек пости, той трябва да се намира между хора много хармонични.
(втори вариант)
Вие мислите, че при един поет изведнъж човек може да се лекува. Зависи как започва този поет. От какво зависи поста? Ако той не приложи поста като средство в своя ум, ако той не приложи поста в своето сърдце, ако не приложи поста във волята си, този поет няма смисъл. Ако ти приложиш един поет да въздържаш ума си от противоположни мисли, да мислиш хубави, красиви неща, ако ти въздържаш сърдцето си от противоположни чувства, и ако ти въздържаш волята си от противоположни постъпки, непременно постът има магическа сила.
Когато човек пости, той трябва да се намира между хора много хармонични.
Когато ти си при много сприхав господар, хич не пости. Ти трябва да се въздържаш, защото има един живот, да се въздържаш. Някой път е по-силно, то е вътрешна работа.
към втори вариант >>
Когато ти си при много сприхав господар, хич не пости.
(втори вариант)
Зависи как започва този поет. От какво зависи поста? Ако той не приложи поста като средство в своя ум, ако той не приложи поста в своето сърдце, ако не приложи поста във волята си, този поет няма смисъл. Ако ти приложиш един поет да въздържаш ума си от противоположни мисли, да мислиш хубави, красиви неща, ако ти въздържаш сърдцето си от противоположни чувства, и ако ти въздържаш волята си от противоположни постъпки, непременно постът има магическа сила. Когато човек пости, той трябва да се намира между хора много хармонични.
Когато ти си при много сприхав господар, хич не пости.
Ти трябва да се въздържаш, защото има един живот, да се въздържаш. Някой път е по-силно, то е вътрешна работа.
към втори вариант >>
Ти трябва да се въздържаш, защото има един живот, да се въздържаш.
(втори вариант)
От какво зависи поста? Ако той не приложи поста като средство в своя ум, ако той не приложи поста в своето сърдце, ако не приложи поста във волята си, този поет няма смисъл. Ако ти приложиш един поет да въздържаш ума си от противоположни мисли, да мислиш хубави, красиви неща, ако ти въздържаш сърдцето си от противоположни чувства, и ако ти въздържаш волята си от противоположни постъпки, непременно постът има магическа сила. Когато човек пости, той трябва да се намира между хора много хармонични. Когато ти си при много сприхав господар, хич не пости.
Ти трябва да се въздържаш, защото има един живот, да се въздържаш.
Някой път е по-силно, то е вътрешна работа.
към втори вариант >>
Някой път е по-силно, то е вътрешна работа.
(втори вариант)
Ако той не приложи поста като средство в своя ум, ако той не приложи поста в своето сърдце, ако не приложи поста във волята си, този поет няма смисъл. Ако ти приложиш един поет да въздържаш ума си от противоположни мисли, да мислиш хубави, красиви неща, ако ти въздържаш сърдцето си от противоположни чувства, и ако ти въздържаш волята си от противоположни постъпки, непременно постът има магическа сила. Когато човек пости, той трябва да се намира между хора много хармонични. Когато ти си при много сприхав господар, хич не пости. Ти трябва да се въздържаш, защото има един живот, да се въздържаш.
Някой път е по-силно, то е вътрешна работа.
към втори вариант >>
Говори ти някой, обидил си се, изслушай този човек.
(втори вариант)
Говори ти някой, обидил си се, изслушай този човек.
Започне да ти разправя, казва ти, не ти казва Драган, Стоян, Иван, ти го слушай, може да ти тури най-големите епитети. Ти слушай, не възприемай нищо. Кой е прав? Виж къде право говори и къде не говори право. Каже нещо, ако е право, виж къде да го туриш.
към втори вариант >>
Започне да ти разправя, казва ти, не ти казва Драган, Стоян, Иван, ти го слушай, може да ти тури най-големите епитети.
(втори вариант)
Говори ти някой, обидил си се, изслушай този човек.
Започне да ти разправя, казва ти, не ти казва Драган, Стоян, Иван, ти го слушай, може да ти тури най-големите епитети.
Ти слушай, не възприемай нищо. Кой е прав? Виж къде право говори и къде не говори право. Каже нещо, ако е право, виж къде да го туриш. Този, който говори, той само нахвърля нещата.
към втори вариант >>
Ти слушай, не възприемай нищо.
(втори вариант)
Говори ти някой, обидил си се, изслушай този човек. Започне да ти разправя, казва ти, не ти казва Драган, Стоян, Иван, ти го слушай, може да ти тури най-големите епитети.
Ти слушай, не възприемай нищо.
Кой е прав? Виж къде право говори и къде не говори право. Каже нещо, ако е право, виж къде да го туриш. Този, който говори, той само нахвърля нещата. Казва: „На тебе ще ти дам туй.
към втори вариант >>
Кой е прав?
(втори вариант)
Говори ти някой, обидил си се, изслушай този човек. Започне да ти разправя, казва ти, не ти казва Драган, Стоян, Иван, ти го слушай, може да ти тури най-големите епитети. Ти слушай, не възприемай нищо.
Кой е прав?
Виж къде право говори и къде не говори право. Каже нещо, ако е право, виж къде да го туриш. Този, който говори, той само нахвърля нещата. Казва: „На тебе ще ти дам туй. Ти го тури дето искаш.“ То е в един свят, дето хората може да се карат.
към втори вариант >>
Виж къде право говори и къде не говори право.
(втори вариант)
Говори ти някой, обидил си се, изслушай този човек. Започне да ти разправя, казва ти, не ти казва Драган, Стоян, Иван, ти го слушай, може да ти тури най-големите епитети. Ти слушай, не възприемай нищо. Кой е прав?
Виж къде право говори и къде не говори право.
Каже нещо, ако е право, виж къде да го туриш. Този, който говори, той само нахвърля нещата. Казва: „На тебе ще ти дам туй. Ти го тури дето искаш.“ То е в един свят, дето хората може да се карат. Аз го наричам неестествено състояние.
към втори вариант >>
Каже нещо, ако е право, виж къде да го туриш.
(втори вариант)
Говори ти някой, обидил си се, изслушай този човек. Започне да ти разправя, казва ти, не ти казва Драган, Стоян, Иван, ти го слушай, може да ти тури най-големите епитети. Ти слушай, не възприемай нищо. Кой е прав? Виж къде право говори и къде не говори право.
Каже нещо, ако е право, виж къде да го туриш.
Този, който говори, той само нахвърля нещата. Казва: „На тебе ще ти дам туй. Ти го тури дето искаш.“ То е в един свят, дето хората може да се карат. Аз го наричам неестествено състояние. Карането, лошите мисли, то е неестествено състояние.
към втори вариант >>
Този, който говори, той само нахвърля нещата.
(втори вариант)
Започне да ти разправя, казва ти, не ти казва Драган, Стоян, Иван, ти го слушай, може да ти тури най-големите епитети. Ти слушай, не възприемай нищо. Кой е прав? Виж къде право говори и къде не говори право. Каже нещо, ако е право, виж къде да го туриш.
Този, който говори, той само нахвърля нещата.
Казва: „На тебе ще ти дам туй. Ти го тури дето искаш.“ То е в един свят, дето хората може да се карат. Аз го наричам неестествено състояние. Карането, лошите мисли, то е неестествено състояние. Ял човекът неестествена храна и това е повръщане.
към втори вариант >>
Казва: „На тебе ще ти дам туй.
(втори вариант)
Ти слушай, не възприемай нищо. Кой е прав? Виж къде право говори и къде не говори право. Каже нещо, ако е право, виж къде да го туриш. Този, който говори, той само нахвърля нещата.
Казва: „На тебе ще ти дам туй.
Ти го тури дето искаш.“ То е в един свят, дето хората може да се карат. Аз го наричам неестествено състояние. Карането, лошите мисли, то е неестествено състояние. Ял човекът неестествена храна и това е повръщане. Говори този човек и как да не говори.
към втори вариант >>
Ти го тури дето искаш.“ То е в един свят, дето хората може да се карат.
(втори вариант)
Кой е прав? Виж къде право говори и къде не говори право. Каже нещо, ако е право, виж къде да го туриш. Този, който говори, той само нахвърля нещата. Казва: „На тебе ще ти дам туй.
Ти го тури дето искаш.“ То е в един свят, дето хората може да се карат.
Аз го наричам неестествено състояние. Карането, лошите мисли, то е неестествено състояние. Ял човекът неестествена храна и това е повръщане. Говори този човек и как да не говори. Красноречиво говори, но цяла една каша.
към втори вариант >>
Аз го наричам неестествено състояние.
(втори вариант)
Виж къде право говори и къде не говори право. Каже нещо, ако е право, виж къде да го туриш. Този, който говори, той само нахвърля нещата. Казва: „На тебе ще ти дам туй. Ти го тури дето искаш.“ То е в един свят, дето хората може да се карат.
Аз го наричам неестествено състояние.
Карането, лошите мисли, то е неестествено състояние. Ял човекът неестествена храна и това е повръщане. Говори този човек и как да не говори. Красноречиво говори, но цяла една каша. Един човек, който се кара, той ще те нагруби, ще те наругае, мисли, че той казал много важни неща.
към втори вариант >>
Карането, лошите мисли, то е неестествено състояние.
(втори вариант)
Каже нещо, ако е право, виж къде да го туриш. Този, който говори, той само нахвърля нещата. Казва: „На тебе ще ти дам туй. Ти го тури дето искаш.“ То е в един свят, дето хората може да се карат. Аз го наричам неестествено състояние.
Карането, лошите мисли, то е неестествено състояние.
Ял човекът неестествена храна и това е повръщане. Говори този човек и как да не говори. Красноречиво говори, но цяла една каша. Един човек, който се кара, той ще те нагруби, ще те наругае, мисли, че той казал много важни неща. Той казва: „Наругах го.“ Най-първо човек, който ругае другите хора, оцапва себе си, после оцапва и другите.
към втори вариант >>
Ял човекът неестествена храна и това е повръщане.
(втори вариант)
Този, който говори, той само нахвърля нещата. Казва: „На тебе ще ти дам туй. Ти го тури дето искаш.“ То е в един свят, дето хората може да се карат. Аз го наричам неестествено състояние. Карането, лошите мисли, то е неестествено състояние.
Ял човекът неестествена храна и това е повръщане.
Говори този човек и как да не говори. Красноречиво говори, но цяла една каша. Един човек, който се кара, той ще те нагруби, ще те наругае, мисли, че той казал много важни неща. Той казва: „Наругах го.“ Най-първо човек, който ругае другите хора, оцапва себе си, после оцапва и другите. Когато човек е огнен, седи настрана, втори път не чакай да те ругаят.
към втори вариант >>
Говори този човек и как да не говори.
(втори вариант)
Казва: „На тебе ще ти дам туй. Ти го тури дето искаш.“ То е в един свят, дето хората може да се карат. Аз го наричам неестествено състояние. Карането, лошите мисли, то е неестествено състояние. Ял човекът неестествена храна и това е повръщане.
Говори този човек и как да не говори.
Красноречиво говори, но цяла една каша. Един човек, който се кара, той ще те нагруби, ще те наругае, мисли, че той казал много важни неща. Той казва: „Наругах го.“ Най-първо човек, който ругае другите хора, оцапва себе си, после оцапва и другите. Когато човек е огнен, седи настрана, втори път не чакай да те ругаят. Това е една хигиена, която трябва да пазите в себе си.
към втори вариант >>
Красноречиво говори, но цяла една каша.
(втори вариант)
Ти го тури дето искаш.“ То е в един свят, дето хората може да се карат. Аз го наричам неестествено състояние. Карането, лошите мисли, то е неестествено състояние. Ял човекът неестествена храна и това е повръщане. Говори този човек и как да не говори.
Красноречиво говори, но цяла една каша.
Един човек, който се кара, той ще те нагруби, ще те наругае, мисли, че той казал много важни неща. Той казва: „Наругах го.“ Най-първо човек, който ругае другите хора, оцапва себе си, после оцапва и другите. Когато човек е огнен, седи настрана, втори път не чакай да те ругаят. Това е една хигиена, която трябва да пазите в себе си.
към втори вариант >>
Един човек, който се кара, той ще те нагруби, ще те наругае, мисли, че той казал много важни неща.
(втори вариант)
Аз го наричам неестествено състояние. Карането, лошите мисли, то е неестествено състояние. Ял човекът неестествена храна и това е повръщане. Говори този човек и как да не говори. Красноречиво говори, но цяла една каша.
Един човек, който се кара, той ще те нагруби, ще те наругае, мисли, че той казал много важни неща.
Той казва: „Наругах го.“ Най-първо човек, който ругае другите хора, оцапва себе си, после оцапва и другите. Когато човек е огнен, седи настрана, втори път не чакай да те ругаят. Това е една хигиена, която трябва да пазите в себе си.
към втори вариант >>
Той казва: „Наругах го.“ Най-първо човек, който ругае другите хора, оцапва себе си, после оцапва и другите.
(втори вариант)
Карането, лошите мисли, то е неестествено състояние. Ял човекът неестествена храна и това е повръщане. Говори този човек и как да не говори. Красноречиво говори, но цяла една каша. Един човек, който се кара, той ще те нагруби, ще те наругае, мисли, че той казал много важни неща.
Той казва: „Наругах го.“ Най-първо човек, който ругае другите хора, оцапва себе си, после оцапва и другите.
Когато човек е огнен, седи настрана, втори път не чакай да те ругаят. Това е една хигиена, която трябва да пазите в себе си.
към втори вариант >>
Когато човек е огнен, седи настрана, втори път не чакай да те ругаят.
(втори вариант)
Ял човекът неестествена храна и това е повръщане. Говори този човек и как да не говори. Красноречиво говори, но цяла една каша. Един човек, който се кара, той ще те нагруби, ще те наругае, мисли, че той казал много важни неща. Той казва: „Наругах го.“ Най-първо човек, който ругае другите хора, оцапва себе си, после оцапва и другите.
Когато човек е огнен, седи настрана, втори път не чакай да те ругаят.
Това е една хигиена, която трябва да пазите в себе си.
към втори вариант >>
Това е една хигиена, която трябва да пазите в себе си.
(втори вариант)
Говори този човек и как да не говори. Красноречиво говори, но цяла една каша. Един човек, който се кара, той ще те нагруби, ще те наругае, мисли, че той казал много важни неща. Той казва: „Наругах го.“ Най-първо човек, който ругае другите хора, оцапва себе си, после оцапва и другите. Когато човек е огнен, седи настрана, втори път не чакай да те ругаят.
Това е една хигиена, която трябва да пазите в себе си.
към втори вариант >>
Вие някой път седите и давате ум на Господа, как трябва да направи света.
(втори вариант)
Вие някой път седите и давате ум на Господа, как трябва да направи света.
Че не сте здрави, защо ви е заболял крака, защо ви е заболял стомахът, защо в къщи не живеете по любов? Това от вас зависи. От мене зависи аз да живея добре в себе си. Много пъти вие казвате, че: „В къщи не може да живея добре.“ Може да се измените много добре, но когато в себе си не живеете добре, ти в себе си се бориш, коя е причината? Отвън ще кажеш, че бащата, майката, сестрата, братът може да са причина, ще се извиниш.
към втори вариант >>
Че не сте здрави, защо ви е заболял крака, защо ви е заболял стомахът, защо в къщи не живеете по любов?
(втори вариант)
Вие някой път седите и давате ум на Господа, как трябва да направи света.
Че не сте здрави, защо ви е заболял крака, защо ви е заболял стомахът, защо в къщи не живеете по любов?
Това от вас зависи. От мене зависи аз да живея добре в себе си. Много пъти вие казвате, че: „В къщи не може да живея добре.“ Може да се измените много добре, но когато в себе си не живеете добре, ти в себе си се бориш, коя е причината? Отвън ще кажеш, че бащата, майката, сестрата, братът може да са причина, ще се извиниш. Казваш: „Не ме оставят на мира.“ Но когато останеш със себе си сам, че започваш да се бориш, тогава кой е причината?
към втори вариант >>
Това от вас зависи.
(втори вариант)
Вие някой път седите и давате ум на Господа, как трябва да направи света. Че не сте здрави, защо ви е заболял крака, защо ви е заболял стомахът, защо в къщи не живеете по любов?
Това от вас зависи.
От мене зависи аз да живея добре в себе си. Много пъти вие казвате, че: „В къщи не може да живея добре.“ Може да се измените много добре, но когато в себе си не живеете добре, ти в себе си се бориш, коя е причината? Отвън ще кажеш, че бащата, майката, сестрата, братът може да са причина, ще се извиниш. Казваш: „Не ме оставят на мира.“ Но когато останеш със себе си сам, че започваш да се бориш, тогава кой е причината? Тук иде онази велика вътрешна наука на живота.
към втори вариант >>
От мене зависи аз да живея добре в себе си.
(втори вариант)
Вие някой път седите и давате ум на Господа, как трябва да направи света. Че не сте здрави, защо ви е заболял крака, защо ви е заболял стомахът, защо в къщи не живеете по любов? Това от вас зависи.
От мене зависи аз да живея добре в себе си.
Много пъти вие казвате, че: „В къщи не може да живея добре.“ Може да се измените много добре, но когато в себе си не живеете добре, ти в себе си се бориш, коя е причината? Отвън ще кажеш, че бащата, майката, сестрата, братът може да са причина, ще се извиниш. Казваш: „Не ме оставят на мира.“ Но когато останеш със себе си сам, че започваш да се бориш, тогава кой е причината? Тук иде онази велика вътрешна наука на живота. Затуй човек трябва да дойде много пъти, да се яви на Земята.
към втори вариант >>
Много пъти вие казвате, че: „В къщи не може да живея добре.“ Може да се измените много добре, но когато в себе си не живеете добре, ти в себе си се бориш, коя е причината?
(втори вариант)
Вие някой път седите и давате ум на Господа, как трябва да направи света. Че не сте здрави, защо ви е заболял крака, защо ви е заболял стомахът, защо в къщи не живеете по любов? Това от вас зависи. От мене зависи аз да живея добре в себе си.
Много пъти вие казвате, че: „В къщи не може да живея добре.“ Може да се измените много добре, но когато в себе си не живеете добре, ти в себе си се бориш, коя е причината?
Отвън ще кажеш, че бащата, майката, сестрата, братът може да са причина, ще се извиниш. Казваш: „Не ме оставят на мира.“ Но когато останеш със себе си сам, че започваш да се бориш, тогава кой е причината? Тук иде онази велика вътрешна наука на живота. Затуй човек трябва да дойде много пъти, да се яви на Земята. Под думата „много пъти“ аз разбирам да се прероди.
към втори вариант >>
Отвън ще кажеш, че бащата, майката, сестрата, братът може да са причина, ще се извиниш.
(втори вариант)
Вие някой път седите и давате ум на Господа, как трябва да направи света. Че не сте здрави, защо ви е заболял крака, защо ви е заболял стомахът, защо в къщи не живеете по любов? Това от вас зависи. От мене зависи аз да живея добре в себе си. Много пъти вие казвате, че: „В къщи не може да живея добре.“ Може да се измените много добре, но когато в себе си не живеете добре, ти в себе си се бориш, коя е причината?
Отвън ще кажеш, че бащата, майката, сестрата, братът може да са причина, ще се извиниш.
Казваш: „Не ме оставят на мира.“ Но когато останеш със себе си сам, че започваш да се бориш, тогава кой е причината? Тук иде онази велика вътрешна наука на живота. Затуй човек трябва да дойде много пъти, да се яви на Земята. Под думата „много пъти“ аз разбирам да се прероди.
към втори вариант >>
Казваш: „Не ме оставят на мира.“ Но когато останеш със себе си сам, че започваш да се бориш, тогава кой е причината?
(втори вариант)
Че не сте здрави, защо ви е заболял крака, защо ви е заболял стомахът, защо в къщи не живеете по любов? Това от вас зависи. От мене зависи аз да живея добре в себе си. Много пъти вие казвате, че: „В къщи не може да живея добре.“ Може да се измените много добре, но когато в себе си не живеете добре, ти в себе си се бориш, коя е причината? Отвън ще кажеш, че бащата, майката, сестрата, братът може да са причина, ще се извиниш.
Казваш: „Не ме оставят на мира.“ Но когато останеш със себе си сам, че започваш да се бориш, тогава кой е причината?
Тук иде онази велика вътрешна наука на живота. Затуй човек трябва да дойде много пъти, да се яви на Земята. Под думата „много пъти“ аз разбирам да се прероди.
към втори вариант >>
Тук иде онази велика вътрешна наука на живота.
(втори вариант)
Това от вас зависи. От мене зависи аз да живея добре в себе си. Много пъти вие казвате, че: „В къщи не може да живея добре.“ Може да се измените много добре, но когато в себе си не живеете добре, ти в себе си се бориш, коя е причината? Отвън ще кажеш, че бащата, майката, сестрата, братът може да са причина, ще се извиниш. Казваш: „Не ме оставят на мира.“ Но когато останеш със себе си сам, че започваш да се бориш, тогава кой е причината?
Тук иде онази велика вътрешна наука на живота.
Затуй човек трябва да дойде много пъти, да се яви на Земята. Под думата „много пъти“ аз разбирам да се прероди.
към втори вариант >>
Затуй човек трябва да дойде много пъти, да се яви на Земята.
(втори вариант)
От мене зависи аз да живея добре в себе си. Много пъти вие казвате, че: „В къщи не може да живея добре.“ Може да се измените много добре, но когато в себе си не живеете добре, ти в себе си се бориш, коя е причината? Отвън ще кажеш, че бащата, майката, сестрата, братът може да са причина, ще се извиниш. Казваш: „Не ме оставят на мира.“ Но когато останеш със себе си сам, че започваш да се бориш, тогава кой е причината? Тук иде онази велика вътрешна наука на живота.
Затуй човек трябва да дойде много пъти, да се яви на Земята.
Под думата „много пъти“ аз разбирам да се прероди.
към втори вариант >>
Под думата „много пъти“ аз разбирам да се прероди.
(втори вариант)
Много пъти вие казвате, че: „В къщи не може да живея добре.“ Може да се измените много добре, но когато в себе си не живеете добре, ти в себе си се бориш, коя е причината? Отвън ще кажеш, че бащата, майката, сестрата, братът може да са причина, ще се извиниш. Казваш: „Не ме оставят на мира.“ Но когато останеш със себе си сам, че започваш да се бориш, тогава кой е причината? Тук иде онази велика вътрешна наука на живота. Затуй човек трябва да дойде много пъти, да се яви на Земята.
Под думата „много пъти“ аз разбирам да се прероди.
към втори вариант >>
Много трябва да ходиш в училището и да се връщаш, докато научиш нещо.
(втори вариант)
Много трябва да ходиш в училището и да се връщаш, докато научиш нещо.
Много пъти трябва да идвате на земята, защото всяко идване на земята, е идване на училище. То е като един ден. Сутринта изгрее слънцето, идеш в училището, залезе слънцето вечерта, ще се върнеш. На другия ден пак дойдеш. След като се свърши училището, научиш някой неща, с които може да живееш и ти ще влезеш в живота.
към втори вариант >>
Много пъти трябва да идвате на земята, защото всяко идване на земята, е идване на училище.
(втори вариант)
Много трябва да ходиш в училището и да се връщаш, докато научиш нещо.
Много пъти трябва да идвате на земята, защото всяко идване на земята, е идване на училище.
То е като един ден. Сутринта изгрее слънцето, идеш в училището, залезе слънцето вечерта, ще се върнеш. На другия ден пак дойдеш. След като се свърши училището, научиш някой неща, с които може да живееш и ти ще влезеш в живота. Досега например сте слушали толкоз лекции от мене.
към втори вариант >>
То е като един ден.
(втори вариант)
Много трябва да ходиш в училището и да се връщаш, докато научиш нещо. Много пъти трябва да идвате на земята, защото всяко идване на земята, е идване на училище.
То е като един ден.
Сутринта изгрее слънцето, идеш в училището, залезе слънцето вечерта, ще се върнеш. На другия ден пак дойдеш. След като се свърши училището, научиш някой неща, с които може да живееш и ти ще влезеш в живота. Досега например сте слушали толкоз лекции от мене. Някой още чакат нещо магическо да кажа аз.
към втори вариант >>
Сутринта изгрее слънцето, идеш в училището, залезе слънцето вечерта, ще се върнеш.
(втори вариант)
Много трябва да ходиш в училището и да се връщаш, докато научиш нещо. Много пъти трябва да идвате на земята, защото всяко идване на земята, е идване на училище. То е като един ден.
Сутринта изгрее слънцето, идеш в училището, залезе слънцето вечерта, ще се върнеш.
На другия ден пак дойдеш. След като се свърши училището, научиш някой неща, с които може да живееш и ти ще влезеш в живота. Досега например сте слушали толкоз лекции от мене. Някой още чакат нещо магическо да кажа аз. Ето едно магическо число: 123 е едно магическо число, ако ти искаш да направиш нещо велико в света.
към втори вариант >>
На другия ден пак дойдеш.
(втори вариант)
Много трябва да ходиш в училището и да се връщаш, докато научиш нещо. Много пъти трябва да идвате на земята, защото всяко идване на земята, е идване на училище. То е като един ден. Сутринта изгрее слънцето, идеш в училището, залезе слънцето вечерта, ще се върнеш.
На другия ден пак дойдеш.
След като се свърши училището, научиш някой неща, с които може да живееш и ти ще влезеш в живота. Досега например сте слушали толкоз лекции от мене. Някой още чакат нещо магическо да кажа аз. Ето едно магическо число: 123 е едно магическо число, ако ти искаш да направиш нещо велико в света. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число: 435.
към втори вариант >>
След като се свърши училището, научиш някой неща, с които може да живееш и ти ще влезеш в живота.
(втори вариант)
Много трябва да ходиш в училището и да се връщаш, докато научиш нещо. Много пъти трябва да идвате на земята, защото всяко идване на земята, е идване на училище. То е като един ден. Сутринта изгрее слънцето, идеш в училището, залезе слънцето вечерта, ще се върнеш. На другия ден пак дойдеш.
След като се свърши училището, научиш някой неща, с които може да живееш и ти ще влезеш в живота.
Досега например сте слушали толкоз лекции от мене. Някой още чакат нещо магическо да кажа аз. Ето едно магическо число: 123 е едно магическо число, ако ти искаш да направиш нещо велико в света. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число: 435. Едното е, ако искаш да внесеш ред и порядък в света, да ти тръгне, 123 е магическа формула.
към втори вариант >>
Досега например сте слушали толкоз лекции от мене.
(втори вариант)
Много пъти трябва да идвате на земята, защото всяко идване на земята, е идване на училище. То е като един ден. Сутринта изгрее слънцето, идеш в училището, залезе слънцето вечерта, ще се върнеш. На другия ден пак дойдеш. След като се свърши училището, научиш някой неща, с които може да живееш и ти ще влезеш в живота.
Досега например сте слушали толкоз лекции от мене.
Някой още чакат нещо магическо да кажа аз. Ето едно магическо число: 123 е едно магическо число, ако ти искаш да направиш нещо велико в света. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число: 435. Едното е, ако искаш да внесеш ред и порядък в света, да ти тръгне, 123 е магическа формула. Казвате: „Голяма беля имам, борчове има.“ Рекох, 435 – магия е това.
към втори вариант >>
Някой още чакат нещо магическо да кажа аз.
(втори вариант)
То е като един ден. Сутринта изгрее слънцето, идеш в училището, залезе слънцето вечерта, ще се върнеш. На другия ден пак дойдеш. След като се свърши училището, научиш някой неща, с които може да живееш и ти ще влезеш в живота. Досега например сте слушали толкоз лекции от мене.
Някой още чакат нещо магическо да кажа аз.
Ето едно магическо число: 123 е едно магическо число, ако ти искаш да направиш нещо велико в света. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число: 435. Едното е, ако искаш да внесеш ред и порядък в света, да ти тръгне, 123 е магическа формула. Казвате: „Голяма беля имам, борчове има.“ Рекох, 435 – магия е това. Казвате: „Но дай ни фитила, запалката.“ Не се дава фитил на малки деца да си играят.
към втори вариант >>
Ето едно магическо число: 123 е едно магическо число, ако ти искаш да направиш нещо велико в света.
(втори вариант)
Сутринта изгрее слънцето, идеш в училището, залезе слънцето вечерта, ще се върнеш. На другия ден пак дойдеш. След като се свърши училището, научиш някой неща, с които може да живееш и ти ще влезеш в живота. Досега например сте слушали толкоз лекции от мене. Някой още чакат нещо магическо да кажа аз.
Ето едно магическо число: 123 е едно магическо число, ако ти искаш да направиш нещо велико в света.
Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число: 435. Едното е, ако искаш да внесеш ред и порядък в света, да ти тръгне, 123 е магическа формула. Казвате: „Голяма беля имам, борчове има.“ Рекох, 435 – магия е това. Казвате: „Но дай ни фитила, запалката.“ Не се дава фитил на малки деца да си играят. Виждате онзи снаряд, който се туря на топа, стрелците са внимателни.
към втори вариант >>
Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число: 435.
(втори вариант)
На другия ден пак дойдеш. След като се свърши училището, научиш някой неща, с които може да живееш и ти ще влезеш в живота. Досега например сте слушали толкоз лекции от мене. Някой още чакат нещо магическо да кажа аз. Ето едно магическо число: 123 е едно магическо число, ако ти искаш да направиш нещо велико в света.
Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число: 435.
Едното е, ако искаш да внесеш ред и порядък в света, да ти тръгне, 123 е магическа формула. Казвате: „Голяма беля имам, борчове има.“ Рекох, 435 – магия е това. Казвате: „Но дай ни фитила, запалката.“ Не се дава фитил на малки деца да си играят. Виждате онзи снаряд, който се туря на топа, стрелците са внимателни. Ако всеки бута, би станало голямо нещастие.
към втори вариант >>
Едното е, ако искаш да внесеш ред и порядък в света, да ти тръгне, 123 е магическа формула.
(втори вариант)
След като се свърши училището, научиш някой неща, с които може да живееш и ти ще влезеш в живота. Досега например сте слушали толкоз лекции от мене. Някой още чакат нещо магическо да кажа аз. Ето едно магическо число: 123 е едно магическо число, ако ти искаш да направиш нещо велико в света. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число: 435.
Едното е, ако искаш да внесеш ред и порядък в света, да ти тръгне, 123 е магическа формула.
Казвате: „Голяма беля имам, борчове има.“ Рекох, 435 – магия е това. Казвате: „Но дай ни фитила, запалката.“ Не се дава фитил на малки деца да си играят. Виждате онзи снаряд, който се туря на топа, стрелците са внимателни. Ако всеки бута, би станало голямо нещастие. Пък и големи нещастия стават.
към втори вариант >>
Казвате: „Голяма беля имам, борчове има.“ Рекох, 435 – магия е това.
(втори вариант)
Досега например сте слушали толкоз лекции от мене. Някой още чакат нещо магическо да кажа аз. Ето едно магическо число: 123 е едно магическо число, ако ти искаш да направиш нещо велико в света. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число: 435. Едното е, ако искаш да внесеш ред и порядък в света, да ти тръгне, 123 е магическа формула.
Казвате: „Голяма беля имам, борчове има.“ Рекох, 435 – магия е това.
Казвате: „Но дай ни фитила, запалката.“ Не се дава фитил на малки деца да си играят. Виждате онзи снаряд, който се туря на топа, стрелците са внимателни. Ако всеки бута, би станало голямо нещастие. Пък и големи нещастия стават. Ето едно число, ако искаш да станеш учен човек, магическо число: 756 равно на 18, равно на 9.
към втори вариант >>
Казвате: „Но дай ни фитила, запалката.“ Не се дава фитил на малки деца да си играят.
(втори вариант)
Някой още чакат нещо магическо да кажа аз. Ето едно магическо число: 123 е едно магическо число, ако ти искаш да направиш нещо велико в света. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число: 435. Едното е, ако искаш да внесеш ред и порядък в света, да ти тръгне, 123 е магическа формула. Казвате: „Голяма беля имам, борчове има.“ Рекох, 435 – магия е това.
Казвате: „Но дай ни фитила, запалката.“ Не се дава фитил на малки деца да си играят.
Виждате онзи снаряд, който се туря на топа, стрелците са внимателни. Ако всеки бута, би станало голямо нещастие. Пък и големи нещастия стават. Ето едно число, ако искаш да станеш учен човек, магическо число: 756 равно на 18, равно на 9. 18 е равно на 3 по 6.
към втори вариант >>
Виждате онзи снаряд, който се туря на топа, стрелците са внимателни.
(втори вариант)
Ето едно магическо число: 123 е едно магическо число, ако ти искаш да направиш нещо велико в света. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число: 435. Едното е, ако искаш да внесеш ред и порядък в света, да ти тръгне, 123 е магическа формула. Казвате: „Голяма беля имам, борчове има.“ Рекох, 435 – магия е това. Казвате: „Но дай ни фитила, запалката.“ Не се дава фитил на малки деца да си играят.
Виждате онзи снаряд, който се туря на топа, стрелците са внимателни.
Ако всеки бута, би станало голямо нещастие. Пък и големи нещастия стават. Ето едно число, ако искаш да станеш учен човек, магическо число: 756 равно на 18, равно на 9. 18 е равно на 3 по 6. То е неразбрано.
към втори вариант >>
Ако всеки бута, би станало голямо нещастие.
(втори вариант)
Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число: 435. Едното е, ако искаш да внесеш ред и порядък в света, да ти тръгне, 123 е магическа формула. Казвате: „Голяма беля имам, борчове има.“ Рекох, 435 – магия е това. Казвате: „Но дай ни фитила, запалката.“ Не се дава фитил на малки деца да си играят. Виждате онзи снаряд, който се туря на топа, стрелците са внимателни.
Ако всеки бута, би станало голямо нещастие.
Пък и големи нещастия стават. Ето едно число, ако искаш да станеш учен човек, магическо число: 756 равно на 18, равно на 9. 18 е равно на 3 по 6. То е неразбрано. 666 – така се дава в Писанието.
към втори вариант >>
Пък и големи нещастия стават.
(втори вариант)
Едното е, ако искаш да внесеш ред и порядък в света, да ти тръгне, 123 е магическа формула. Казвате: „Голяма беля имам, борчове има.“ Рекох, 435 – магия е това. Казвате: „Но дай ни фитила, запалката.“ Не се дава фитил на малки деца да си играят. Виждате онзи снаряд, който се туря на топа, стрелците са внимателни. Ако всеки бута, би станало голямо нещастие.
Пък и големи нещастия стават.
Ето едно число, ако искаш да станеш учен човек, магическо число: 756 равно на 18, равно на 9. 18 е равно на 3 по 6. То е неразбрано. 666 – така се дава в Писанието. 666 е число на злото в света.
към втори вариант >>
Ето едно число, ако искаш да станеш учен човек, магическо число: 756 равно на 18, равно на 9.
(втори вариант)
Казвате: „Голяма беля имам, борчове има.“ Рекох, 435 – магия е това. Казвате: „Но дай ни фитила, запалката.“ Не се дава фитил на малки деца да си играят. Виждате онзи снаряд, който се туря на топа, стрелците са внимателни. Ако всеки бута, би станало голямо нещастие. Пък и големи нещастия стават.
Ето едно число, ако искаш да станеш учен човек, магическо число: 756 равно на 18, равно на 9.
18 е равно на 3 по 6. То е неразбрано. 666 – така се дава в Писанието. 666 е число на злото в света. Че едно зло в света, може само числото 9 да го изправи.
към втори вариант >>
18 е равно на 3 по 6.
(втори вариант)
Казвате: „Но дай ни фитила, запалката.“ Не се дава фитил на малки деца да си играят. Виждате онзи снаряд, който се туря на топа, стрелците са внимателни. Ако всеки бута, би станало голямо нещастие. Пък и големи нещастия стават. Ето едно число, ако искаш да станеш учен човек, магическо число: 756 равно на 18, равно на 9.
18 е равно на 3 по 6.
То е неразбрано. 666 – така се дава в Писанието. 666 е число на злото в света. Че едно зло в света, може само числото 9 да го изправи. Това ще срещнете всеки ден в живота си.
към втори вариант >>
То е неразбрано.
(втори вариант)
Виждате онзи снаряд, който се туря на топа, стрелците са внимателни. Ако всеки бута, би станало голямо нещастие. Пък и големи нещастия стават. Ето едно число, ако искаш да станеш учен човек, магическо число: 756 равно на 18, равно на 9. 18 е равно на 3 по 6.
То е неразбрано.
666 – така се дава в Писанието. 666 е число на злото в света. Че едно зло в света, може само числото 9 да го изправи. Това ще срещнете всеки ден в живота си. Но трябва друг един процес.
към втори вариант >>
666 – така се дава в Писанието.
(втори вариант)
Ако всеки бута, би станало голямо нещастие. Пък и големи нещастия стават. Ето едно число, ако искаш да станеш учен човек, магическо число: 756 равно на 18, равно на 9. 18 е равно на 3 по 6. То е неразбрано.
666 – така се дава в Писанието.
666 е число на злото в света. Че едно зло в света, може само числото 9 да го изправи. Това ще срещнете всеки ден в живота си. Но трябва друг един процес.
към втори вариант >>
666 е число на злото в света.
(втори вариант)
Пък и големи нещастия стават. Ето едно число, ако искаш да станеш учен човек, магическо число: 756 равно на 18, равно на 9. 18 е равно на 3 по 6. То е неразбрано. 666 – така се дава в Писанието.
666 е число на злото в света.
Че едно зло в света, може само числото 9 да го изправи. Това ще срещнете всеки ден в живота си. Но трябва друг един процес.
към втори вариант >>
Че едно зло в света, може само числото 9 да го изправи.
(втори вариант)
Ето едно число, ако искаш да станеш учен човек, магическо число: 756 равно на 18, равно на 9. 18 е равно на 3 по 6. То е неразбрано. 666 – така се дава в Писанието. 666 е число на злото в света.
Че едно зло в света, може само числото 9 да го изправи.
Това ще срещнете всеки ден в живота си. Но трябва друг един процес.
към втори вариант >>
Това ще срещнете всеки ден в живота си.
(втори вариант)
18 е равно на 3 по 6. То е неразбрано. 666 – така се дава в Писанието. 666 е число на злото в света. Че едно зло в света, може само числото 9 да го изправи.
Това ще срещнете всеки ден в живота си.
Но трябва друг един процес.
към втори вариант >>
Но трябва друг един процес.
(втори вариант)
То е неразбрано. 666 – така се дава в Писанието. 666 е число на злото в света. Че едно зло в света, може само числото 9 да го изправи. Това ще срещнете всеки ден в живота си.
Но трябва друг един процес.
към втори вариант >>
Да кажем вие искате да бъдете силни и търсите силата вън от себе си.
(втори вариант)
Да кажем вие искате да бъдете силни и търсите силата вън от себе си.
Че ти може да бъдеш силен. Силен е клонът, който се държи за дървото. Слаб е онзи клон, който се е отделил. Ако ти си слаб, отделил ли си се отвън от Реалното, от Великото, от Любовта, от Мъдростта, от Истината – отделил си се от Бога. Навън от Бога си, от Онзи, Който представя реалността.
към втори вариант >>
Че ти може да бъдеш силен.
(втори вариант)
Да кажем вие искате да бъдете силни и търсите силата вън от себе си.
Че ти може да бъдеш силен.
Силен е клонът, който се държи за дървото. Слаб е онзи клон, който се е отделил. Ако ти си слаб, отделил ли си се отвън от Реалното, от Великото, от Любовта, от Мъдростта, от Истината – отделил си се от Бога. Навън от Бога си, от Онзи, Който представя реалността. Щом усещаш своята слабост, ти си се отделил.
към втори вариант >>
Силен е клонът, който се държи за дървото.
(втори вариант)
Да кажем вие искате да бъдете силни и търсите силата вън от себе си. Че ти може да бъдеш силен.
Силен е клонът, който се държи за дървото.
Слаб е онзи клон, който се е отделил. Ако ти си слаб, отделил ли си се отвън от Реалното, от Великото, от Любовта, от Мъдростта, от Истината – отделил си се от Бога. Навън от Бога си, от Онзи, Който представя реалността. Щом усещаш своята слабост, ти си се отделил. Този клон ще го туриш на дървото, ще започне да расте и той ще стане силен.
към втори вариант >>
Слаб е онзи клон, който се е отделил.
(втори вариант)
Да кажем вие искате да бъдете силни и търсите силата вън от себе си. Че ти може да бъдеш силен. Силен е клонът, който се държи за дървото.
Слаб е онзи клон, който се е отделил.
Ако ти си слаб, отделил ли си се отвън от Реалното, от Великото, от Любовта, от Мъдростта, от Истината – отделил си се от Бога. Навън от Бога си, от Онзи, Който представя реалността. Щом усещаш своята слабост, ти си се отделил. Този клон ще го туриш на дървото, ще започне да расте и той ще стане силен. Досега учените хора увеличават своята воля, как да стане силен човек, да заповядва на хората, да заповядва на масата.
към втори вариант >>
Ако ти си слаб, отделил ли си се отвън от Реалното, от Великото, от Любовта, от Мъдростта, от Истината – отделил си се от Бога.
(втори вариант)
Да кажем вие искате да бъдете силни и търсите силата вън от себе си. Че ти може да бъдеш силен. Силен е клонът, който се държи за дървото. Слаб е онзи клон, който се е отделил.
Ако ти си слаб, отделил ли си се отвън от Реалното, от Великото, от Любовта, от Мъдростта, от Истината – отделил си се от Бога.
Навън от Бога си, от Онзи, Който представя реалността. Щом усещаш своята слабост, ти си се отделил. Този клон ще го туриш на дървото, ще започне да расте и той ще стане силен. Досега учените хора увеличават своята воля, как да стане силен човек, да заповядва на хората, да заповядва на масата. Всичките тия генерали, които по този начин работят, в последствие с всички става едно и също.
към втори вариант >>
Навън от Бога си, от Онзи, Който представя реалността.
(втори вариант)
Да кажем вие искате да бъдете силни и търсите силата вън от себе си. Че ти може да бъдеш силен. Силен е клонът, който се държи за дървото. Слаб е онзи клон, който се е отделил. Ако ти си слаб, отделил ли си се отвън от Реалното, от Великото, от Любовта, от Мъдростта, от Истината – отделил си се от Бога.
Навън от Бога си, от Онзи, Който представя реалността.
Щом усещаш своята слабост, ти си се отделил. Този клон ще го туриш на дървото, ще започне да расте и той ще стане силен. Досега учените хора увеличават своята воля, как да стане силен човек, да заповядва на хората, да заповядва на масата. Всичките тия генерали, които по този начин работят, в последствие с всички става едно и също. Те са осъдени на една и съща съдба.
към втори вариант >>
Щом усещаш своята слабост, ти си се отделил.
(втори вариант)
Че ти може да бъдеш силен. Силен е клонът, който се държи за дървото. Слаб е онзи клон, който се е отделил. Ако ти си слаб, отделил ли си се отвън от Реалното, от Великото, от Любовта, от Мъдростта, от Истината – отделил си се от Бога. Навън от Бога си, от Онзи, Който представя реалността.
Щом усещаш своята слабост, ти си се отделил.
Този клон ще го туриш на дървото, ще започне да расте и той ще стане силен. Досега учените хора увеличават своята воля, как да стане силен човек, да заповядва на хората, да заповядва на масата. Всичките тия генерали, които по този начин работят, в последствие с всички става едно и също. Те са осъдени на една и съща съдба. Героите и страхливците, всичките природата ги е турила на едно и също място.
към втори вариант >>
Този клон ще го туриш на дървото, ще започне да расте и той ще стане силен.
(втори вариант)
Силен е клонът, който се държи за дървото. Слаб е онзи клон, който се е отделил. Ако ти си слаб, отделил ли си се отвън от Реалното, от Великото, от Любовта, от Мъдростта, от Истината – отделил си се от Бога. Навън от Бога си, от Онзи, Който представя реалността. Щом усещаш своята слабост, ти си се отделил.
Този клон ще го туриш на дървото, ще започне да расте и той ще стане силен.
Досега учените хора увеличават своята воля, как да стане силен човек, да заповядва на хората, да заповядва на масата. Всичките тия генерали, които по този начин работят, в последствие с всички става едно и също. Те са осъдени на една и съща съдба. Героите и страхливците, всичките природата ги е турила на едно и също място. Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие.
към втори вариант >>
Досега учените хора увеличават своята воля, как да стане силен човек, да заповядва на хората, да заповядва на масата.
(втори вариант)
Слаб е онзи клон, който се е отделил. Ако ти си слаб, отделил ли си се отвън от Реалното, от Великото, от Любовта, от Мъдростта, от Истината – отделил си се от Бога. Навън от Бога си, от Онзи, Който представя реалността. Щом усещаш своята слабост, ти си се отделил. Този клон ще го туриш на дървото, ще започне да расте и той ще стане силен.
Досега учените хора увеличават своята воля, как да стане силен човек, да заповядва на хората, да заповядва на масата.
Всичките тия генерали, които по този начин работят, в последствие с всички става едно и също. Те са осъдени на една и съща съдба. Героите и страхливците, всичките природата ги е турила на едно и също място. Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие. Страхливецът умрял от страх.
към втори вариант >>
Всичките тия генерали, които по този начин работят, в последствие с всички става едно и също.
(втори вариант)
Ако ти си слаб, отделил ли си се отвън от Реалното, от Великото, от Любовта, от Мъдростта, от Истината – отделил си се от Бога. Навън от Бога си, от Онзи, Който представя реалността. Щом усещаш своята слабост, ти си се отделил. Този клон ще го туриш на дървото, ще започне да расте и той ще стане силен. Досега учените хора увеличават своята воля, как да стане силен човек, да заповядва на хората, да заповядва на масата.
Всичките тия генерали, които по този начин работят, в последствие с всички става едно и също.
Те са осъдени на една и съща съдба. Героите и страхливците, всичките природата ги е турила на едно и също място. Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие. Страхливецът умрял от страх. Турили ги двамата на едно място, че единият да вземе от геройството на другият, другия от страха му, че да се уравновесял. двамата.
към втори вариант >>
Те са осъдени на една и съща съдба.
(втори вариант)
Навън от Бога си, от Онзи, Който представя реалността. Щом усещаш своята слабост, ти си се отделил. Този клон ще го туриш на дървото, ще започне да расте и той ще стане силен. Досега учените хора увеличават своята воля, как да стане силен човек, да заповядва на хората, да заповядва на масата. Всичките тия генерали, които по този начин работят, в последствие с всички става едно и също.
Те са осъдени на една и съща съдба.
Героите и страхливците, всичките природата ги е турила на едно и също място. Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие. Страхливецът умрял от страх. Турили ги двамата на едно място, че единият да вземе от геройството на другият, другия от страха му, че да се уравновесял. двамата. Че така е.
към втори вариант >>
Героите и страхливците, всичките природата ги е турила на едно и също място.
(втори вариант)
Щом усещаш своята слабост, ти си се отделил. Този клон ще го туриш на дървото, ще започне да расте и той ще стане силен. Досега учените хора увеличават своята воля, как да стане силен човек, да заповядва на хората, да заповядва на масата. Всичките тия генерали, които по този начин работят, в последствие с всички става едно и също. Те са осъдени на една и съща съдба.
Героите и страхливците, всичките природата ги е турила на едно и също място.
Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие. Страхливецът умрял от страх. Турили ги двамата на едно място, че единият да вземе от геройството на другият, другия от страха му, че да се уравновесял. двамата. Че така е. Един светия в света не се праща при светии, но се праща при грешниците.
към втори вариант >>
Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие.
(втори вариант)
Този клон ще го туриш на дървото, ще започне да расте и той ще стане силен. Досега учените хора увеличават своята воля, как да стане силен човек, да заповядва на хората, да заповядва на масата. Всичките тия генерали, които по този начин работят, в последствие с всички става едно и също. Те са осъдени на една и съща съдба. Героите и страхливците, всичките природата ги е турила на едно и също място.
Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие.
Страхливецът умрял от страх. Турили ги двамата на едно място, че единият да вземе от геройството на другият, другия от страха му, че да се уравновесял. двамата. Че така е. Един светия в света не се праща при светии, но се праща при грешниците. Този светия мисли, че е светия.
към втори вариант >>
Страхливецът умрял от страх.
(втори вариант)
Досега учените хора увеличават своята воля, как да стане силен човек, да заповядва на хората, да заповядва на масата. Всичките тия генерали, които по този начин работят, в последствие с всички става едно и също. Те са осъдени на една и съща съдба. Героите и страхливците, всичките природата ги е турила на едно и също място. Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие.
Страхливецът умрял от страх.
Турили ги двамата на едно място, че единият да вземе от геройството на другият, другия от страха му, че да се уравновесял. двамата. Че така е. Един светия в света не се праща при светии, но се праща при грешниците. Този светия мисли, че е светия. Мисли да вземе нещо от грешниците, трябва му нещо нему и затова е пратен между грешниците.
към втори вариант >>
Турили ги двамата на едно място, че единият да вземе от геройството на другият, другия от страха му, че да се уравновесял. двамата.
(втори вариант)
Всичките тия генерали, които по този начин работят, в последствие с всички става едно и също. Те са осъдени на една и съща съдба. Героите и страхливците, всичките природата ги е турила на едно и също място. Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие. Страхливецът умрял от страх.
Турили ги двамата на едно място, че единият да вземе от геройството на другият, другия от страха му, че да се уравновесял. двамата.
Че така е. Един светия в света не се праща при светии, но се праща при грешниците. Този светия мисли, че е светия. Мисли да вземе нещо от грешниците, трябва му нещо нему и затова е пратен между грешниците. Да вземе.
към втори вариант >>
Че така е.
(втори вариант)
Те са осъдени на една и съща съдба. Героите и страхливците, всичките природата ги е турила на едно и също място. Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие. Страхливецът умрял от страх. Турили ги двамата на едно място, че единият да вземе от геройството на другият, другия от страха му, че да се уравновесял. двамата.
Че така е.
Един светия в света не се праща при светии, но се праща при грешниците. Този светия мисли, че е светия. Мисли да вземе нещо от грешниците, трябва му нещо нему и затова е пратен между грешниците. Да вземе. Една обмяна между тях, между светиите и грешните хора, да вземе и да даде нещо.
към втори вариант >>
Един светия в света не се праща при светии, но се праща при грешниците.
(втори вариант)
Героите и страхливците, всичките природата ги е турила на едно и също място. Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие. Страхливецът умрял от страх. Турили ги двамата на едно място, че единият да вземе от геройството на другият, другия от страха му, че да се уравновесял. двамата. Че така е.
Един светия в света не се праща при светии, но се праща при грешниците.
Този светия мисли, че е светия. Мисли да вземе нещо от грешниците, трябва му нещо нему и затова е пратен между грешниците. Да вземе. Една обмяна между тях, между светиите и грешните хора, да вземе и да даде нещо. Тази обмяна трябва да бъде много разумна.
към втори вариант >>
Този светия мисли, че е светия.
(втори вариант)
Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие. Страхливецът умрял от страх. Турили ги двамата на едно място, че единият да вземе от геройството на другият, другия от страха му, че да се уравновесял. двамата. Че така е. Един светия в света не се праща при светии, но се праща при грешниците.
Този светия мисли, че е светия.
Мисли да вземе нещо от грешниците, трябва му нещо нему и затова е пратен между грешниците. Да вземе. Една обмяна между тях, между светиите и грешните хора, да вземе и да даде нещо. Тази обмяна трябва да бъде много разумна.
към втори вариант >>
Мисли да вземе нещо от грешниците, трябва му нещо нему и затова е пратен между грешниците.
(втори вариант)
Страхливецът умрял от страх. Турили ги двамата на едно място, че единият да вземе от геройството на другият, другия от страха му, че да се уравновесял. двамата. Че така е. Един светия в света не се праща при светии, но се праща при грешниците. Този светия мисли, че е светия.
Мисли да вземе нещо от грешниците, трябва му нещо нему и затова е пратен между грешниците.
Да вземе. Една обмяна между тях, между светиите и грешните хора, да вземе и да даде нещо. Тази обмяна трябва да бъде много разумна.
към втори вариант >>
Да вземе.
(втори вариант)
Турили ги двамата на едно място, че единият да вземе от геройството на другият, другия от страха му, че да се уравновесял. двамата. Че така е. Един светия в света не се праща при светии, но се праща при грешниците. Този светия мисли, че е светия. Мисли да вземе нещо от грешниците, трябва му нещо нему и затова е пратен между грешниците.
Да вземе.
Една обмяна между тях, между светиите и грешните хора, да вземе и да даде нещо. Тази обмяна трябва да бъде много разумна.
към втори вариант >>
Една обмяна между тях, между светиите и грешните хора, да вземе и да даде нещо.
(втори вариант)
Че така е. Един светия в света не се праща при светии, но се праща при грешниците. Този светия мисли, че е светия. Мисли да вземе нещо от грешниците, трябва му нещо нему и затова е пратен между грешниците. Да вземе.
Една обмяна между тях, между светиите и грешните хора, да вземе и да даде нещо.
Тази обмяна трябва да бъде много разумна.
към втори вариант >>
Тази обмяна трябва да бъде много разумна.
(втори вариант)
Един светия в света не се праща при светии, но се праща при грешниците. Този светия мисли, че е светия. Мисли да вземе нещо от грешниците, трябва му нещо нему и затова е пратен между грешниците. Да вземе. Една обмяна между тях, между светиите и грешните хора, да вземе и да даде нещо.
Тази обмяна трябва да бъде много разумна.
към втори вариант >>
Сега моята цел не е да се смущават вашите възгледи, които имате.
(втори вариант)
Сега моята цел не е да се смущават вашите възгледи, които имате.
Вие си дръжте вашите разбирания. Един ден нашите възгледи ще се обезценят. Преди няколко деня дойде един от нашите приятели, преди повече от 15- 20 години събрал на едно място 10 хиляди лева. Той ги турил в Библията си, с цел да ги употреби за добро. Те били все по 1000 лева.
към втори вариант >>
Вие си дръжте вашите разбирания.
(втори вариант)
Сега моята цел не е да се смущават вашите възгледи, които имате.
Вие си дръжте вашите разбирания.
Един ден нашите възгледи ще се обезценят. Преди няколко деня дойде един от нашите приятели, преди повече от 15- 20 години събрал на едно място 10 хиляди лева. Той ги турил в Библията си, с цел да ги употреби за добро. Те били все по 1000 лева. Един ден му се случило нещастие и умира и парите остават в Библията.
към втори вариант >>
Един ден нашите възгледи ще се обезценят.
(втори вариант)
Сега моята цел не е да се смущават вашите възгледи, които имате. Вие си дръжте вашите разбирания.
Един ден нашите възгледи ще се обезценят.
Преди няколко деня дойде един от нашите приятели, преди повече от 15- 20 години събрал на едно място 10 хиляди лева. Той ги турил в Библията си, с цел да ги употреби за добро. Те били все по 1000 лева. Един ден му се случило нещастие и умира и парите остават в Библията. След 15-20 години намират тия пари, но вече обезценени, излезли от употребление, 5 пари не струват.
към втори вариант >>
Преди няколко деня дойде един от нашите приятели, преди повече от 15- 20 години събрал на едно място 10 хиляди лева.
(втори вариант)
Сега моята цел не е да се смущават вашите възгледи, които имате. Вие си дръжте вашите разбирания. Един ден нашите възгледи ще се обезценят.
Преди няколко деня дойде един от нашите приятели, преди повече от 15- 20 години събрал на едно място 10 хиляди лева.
Той ги турил в Библията си, с цел да ги употреби за добро. Те били все по 1000 лева. Един ден му се случило нещастие и умира и парите остават в Библията. След 15-20 години намират тия пари, но вече обезценени, излезли от употребление, 5 пари не струват. Много от нашите възгледи 5 пари няма да струват.
към втори вариант >>
Той ги турил в Библията си, с цел да ги употреби за добро.
(втори вариант)
Сега моята цел не е да се смущават вашите възгледи, които имате. Вие си дръжте вашите разбирания. Един ден нашите възгледи ще се обезценят. Преди няколко деня дойде един от нашите приятели, преди повече от 15- 20 години събрал на едно място 10 хиляди лева.
Той ги турил в Библията си, с цел да ги употреби за добро.
Те били все по 1000 лева. Един ден му се случило нещастие и умира и парите остават в Библията. След 15-20 години намират тия пари, но вече обезценени, излезли от употребление, 5 пари не струват. Много от нашите възгледи 5 пари няма да струват.
към втори вариант >>
Ще се спра върху работа и почивка.
(втори вариант)
Ще се спра върху работа и почивка.
към втори вариант >>
Те били все по 1000 лева.
(втори вариант)
Сега моята цел не е да се смущават вашите възгледи, които имате. Вие си дръжте вашите разбирания. Един ден нашите възгледи ще се обезценят. Преди няколко деня дойде един от нашите приятели, преди повече от 15- 20 години събрал на едно място 10 хиляди лева. Той ги турил в Библията си, с цел да ги употреби за добро.
Те били все по 1000 лева.
Един ден му се случило нещастие и умира и парите остават в Библията. След 15-20 години намират тия пари, но вече обезценени, излезли от употребление, 5 пари не струват. Много от нашите възгледи 5 пари няма да струват.
към втори вариант >>
Под думата работа, ние разбираме, когато умът е турен да действува.
(втори вариант)
Под думата работа, ние разбираме, когато умът е турен да действува.
Човек да работи, неговият [ум] работи, значи да съзнаваш всичката велика работа, да твориш. Велики предприятия стават чрез работата. Туй е най-разумното, което човек може да направи. Човек не може да мисли правилно, ако не работи правилно. Работата, това е външният израз на човешката мисъл.
към втори вариант >>
Един ден му се случило нещастие и умира и парите остават в Библията.
(втори вариант)
Вие си дръжте вашите разбирания. Един ден нашите възгледи ще се обезценят. Преди няколко деня дойде един от нашите приятели, преди повече от 15- 20 години събрал на едно място 10 хиляди лева. Той ги турил в Библията си, с цел да ги употреби за добро. Те били все по 1000 лева.
Един ден му се случило нещастие и умира и парите остават в Библията.
След 15-20 години намират тия пари, но вече обезценени, излезли от употребление, 5 пари не струват. Много от нашите възгледи 5 пари няма да струват.
към втори вариант >>
Човек да работи, неговият [ум] работи, значи да съзнаваш всичката велика работа, да твориш.
(втори вариант)
Под думата работа, ние разбираме, когато умът е турен да действува.
Човек да работи, неговият [ум] работи, значи да съзнаваш всичката велика работа, да твориш.
Велики предприятия стават чрез работата. Туй е най-разумното, което човек може да направи. Човек не може да мисли правилно, ако не работи правилно. Работата, това е външният израз на човешката мисъл. Ако тази мисъл няма външен израз, то човек престава да мисли правилно.
към втори вариант >>
След 15-20 години намират тия пари, но вече обезценени, излезли от употребление, 5 пари не струват.
(втори вариант)
Един ден нашите възгледи ще се обезценят. Преди няколко деня дойде един от нашите приятели, преди повече от 15- 20 години събрал на едно място 10 хиляди лева. Той ги турил в Библията си, с цел да ги употреби за добро. Те били все по 1000 лева. Един ден му се случило нещастие и умира и парите остават в Библията.
След 15-20 години намират тия пари, но вече обезценени, излезли от употребление, 5 пари не струват.
Много от нашите възгледи 5 пари няма да струват.
към втори вариант >>
Велики предприятия стават чрез работата.
(втори вариант)
Под думата работа, ние разбираме, когато умът е турен да действува. Човек да работи, неговият [ум] работи, значи да съзнаваш всичката велика работа, да твориш.
Велики предприятия стават чрез работата.
Туй е най-разумното, което човек може да направи. Човек не може да мисли правилно, ако не работи правилно. Работата, това е външният израз на човешката мисъл. Ако тази мисъл няма външен израз, то човек престава да мисли правилно. Почивката е вътрешен процес, който се отнася до човешкото сърдце.
към втори вариант >>
Много от нашите възгледи 5 пари няма да струват.
(втори вариант)
Преди няколко деня дойде един от нашите приятели, преди повече от 15- 20 години събрал на едно място 10 хиляди лева. Той ги турил в Библията си, с цел да ги употреби за добро. Те били все по 1000 лева. Един ден му се случило нещастие и умира и парите остават в Библията. След 15-20 години намират тия пари, но вече обезценени, излезли от употребление, 5 пари не струват.
Много от нашите възгледи 5 пари няма да струват.
към втори вариант >>
Туй е най-разумното, което човек може да направи.
(втори вариант)
Под думата работа, ние разбираме, когато умът е турен да действува. Човек да работи, неговият [ум] работи, значи да съзнаваш всичката велика работа, да твориш. Велики предприятия стават чрез работата.
Туй е най-разумното, което човек може да направи.
Човек не може да мисли правилно, ако не работи правилно. Работата, това е външният израз на човешката мисъл. Ако тази мисъл няма външен израз, то човек престава да мисли правилно. Почивката е вътрешен процес, който се отнася до човешкото сърдце. Човек иска да почине от работата, да събере нови сили.
към втори вариант >>
Това, което върви с живата природа, то трябва да бъде ценно.
(втори вариант)
Това, което върви с живата природа, то трябва да бъде ценно.
Ценното никога не се обезценява. Доброто във всичките времена си е добро. Здравата мисъл не може за едного да бъде една, за другиго друга. Здравата мисъл, във всичките епохи за в бъдеще всякога ще има една и съща цена. Всякога добрият човек ще бъде добър.
към втори вариант >>
Човек не може да мисли правилно, ако не работи правилно.
(втори вариант)
Под думата работа, ние разбираме, когато умът е турен да действува. Човек да работи, неговият [ум] работи, значи да съзнаваш всичката велика работа, да твориш. Велики предприятия стават чрез работата. Туй е най-разумното, което човек може да направи.
Човек не може да мисли правилно, ако не работи правилно.
Работата, това е външният израз на човешката мисъл. Ако тази мисъл няма външен израз, то човек престава да мисли правилно. Почивката е вътрешен процес, който се отнася до човешкото сърдце. Човек иска да почине от работата, да събере нови сили. Когато човек почива вечерно време, той отива на друго място.
към втори вариант >>
Ценното никога не се обезценява.
(втори вариант)
Това, което върви с живата природа, то трябва да бъде ценно.
Ценното никога не се обезценява.
Доброто във всичките времена си е добро. Здравата мисъл не може за едного да бъде една, за другиго друга. Здравата мисъл, във всичките епохи за в бъдеще всякога ще има една и съща цена. Всякога добрият човек ще бъде добър. Под думата „добър човек“ разбирам здрав човек, който може да бъде щастлив.
към втори вариант >>
Работата, това е външният израз на човешката мисъл.
(втори вариант)
Под думата работа, ние разбираме, когато умът е турен да действува. Човек да работи, неговият [ум] работи, значи да съзнаваш всичката велика работа, да твориш. Велики предприятия стават чрез работата. Туй е най-разумното, което човек може да направи. Човек не може да мисли правилно, ако не работи правилно.
Работата, това е външният израз на човешката мисъл.
Ако тази мисъл няма външен израз, то човек престава да мисли правилно. Почивката е вътрешен процес, който се отнася до човешкото сърдце. Човек иска да почине от работата, да събере нови сили. Когато човек почива вечерно време, той отива на друго място. Трябва да си почине.
към втори вариант >>
Доброто във всичките времена си е добро.
(втори вариант)
Това, което върви с живата природа, то трябва да бъде ценно. Ценното никога не се обезценява.
Доброто във всичките времена си е добро.
Здравата мисъл не може за едного да бъде една, за другиго друга. Здравата мисъл, във всичките епохи за в бъдеще всякога ще има една и съща цена. Всякога добрият човек ще бъде добър. Под думата „добър човек“ разбирам здрав човек, който може да бъде щастлив. Човек, който не може да бъде добър, не може да бъде щастлив.
към втори вариант >>
Ако тази мисъл няма външен израз, то човек престава да мисли правилно.
(втори вариант)
Човек да работи, неговият [ум] работи, значи да съзнаваш всичката велика работа, да твориш. Велики предприятия стават чрез работата. Туй е най-разумното, което човек може да направи. Човек не може да мисли правилно, ако не работи правилно. Работата, това е външният израз на човешката мисъл.
Ако тази мисъл няма външен израз, то човек престава да мисли правилно.
Почивката е вътрешен процес, който се отнася до човешкото сърдце. Човек иска да почине от работата, да събере нови сили. Когато човек почива вечерно време, той отива на друго място. Трябва да си почине. Но законът е такъв: Човек, който не е работил, никога не може да си почине.
към втори вариант >>
Здравата мисъл не може за едного да бъде една, за другиго друга.
(втори вариант)
Това, което върви с живата природа, то трябва да бъде ценно. Ценното никога не се обезценява. Доброто във всичките времена си е добро.
Здравата мисъл не може за едного да бъде една, за другиго друга.
Здравата мисъл, във всичките епохи за в бъдеще всякога ще има една и съща цена. Всякога добрият човек ще бъде добър. Под думата „добър човек“ разбирам здрав човек, който може да бъде щастлив. Човек, който не може да бъде добър, не може да бъде щастлив. Не може да бъде и учен.
към втори вариант >>
Почивката е вътрешен процес, който се отнася до човешкото сърдце.
(втори вариант)
Велики предприятия стават чрез работата. Туй е най-разумното, което човек може да направи. Човек не може да мисли правилно, ако не работи правилно. Работата, това е външният израз на човешката мисъл. Ако тази мисъл няма външен израз, то човек престава да мисли правилно.
Почивката е вътрешен процес, който се отнася до човешкото сърдце.
Човек иска да почине от работата, да събере нови сили. Когато човек почива вечерно време, той отива на друго място. Трябва да си почине. Но законът е такъв: Човек, който не е работил, никога не може да си почине. Който никога не е работил, който никога не е мислил, той не може да си почине.
към втори вариант >>
Здравата мисъл, във всичките епохи за в бъдеще всякога ще има една и съща цена.
(втори вариант)
Това, което върви с живата природа, то трябва да бъде ценно. Ценното никога не се обезценява. Доброто във всичките времена си е добро. Здравата мисъл не може за едного да бъде една, за другиго друга.
Здравата мисъл, във всичките епохи за в бъдеще всякога ще има една и съща цена.
Всякога добрият човек ще бъде добър. Под думата „добър човек“ разбирам здрав човек, който може да бъде щастлив. Човек, който не може да бъде добър, не може да бъде щастлив. Не може да бъде и учен. Може да има временни постижения, но временните постижения са едно нещастие.
към втори вариант >>
Човек иска да почине от работата, да събере нови сили.
(втори вариант)
Туй е най-разумното, което човек може да направи. Човек не може да мисли правилно, ако не работи правилно. Работата, това е външният израз на човешката мисъл. Ако тази мисъл няма външен израз, то човек престава да мисли правилно. Почивката е вътрешен процес, който се отнася до човешкото сърдце.
Човек иска да почине от работата, да събере нови сили.
Когато човек почива вечерно време, той отива на друго място. Трябва да си почине. Но законът е такъв: Човек, който не е работил, никога не може да си почине. Който никога не е работил, който никога не е мислил, той не може да си почине. Няма какво да навеждам доказателство, да ви убеждавам.
към втори вариант >>
Всякога добрият човек ще бъде добър.
(втори вариант)
Това, което върви с живата природа, то трябва да бъде ценно. Ценното никога не се обезценява. Доброто във всичките времена си е добро. Здравата мисъл не може за едного да бъде една, за другиго друга. Здравата мисъл, във всичките епохи за в бъдеще всякога ще има една и съща цена.
Всякога добрият човек ще бъде добър.
Под думата „добър човек“ разбирам здрав човек, който може да бъде щастлив. Човек, който не може да бъде добър, не може да бъде щастлив. Не може да бъде и учен. Може да има временни постижения, но временните постижения са едно нещастие. Каква полза, ако ми дадат един хубав обед, но аз имам язва в стомаха и след като се храня се преобръщам на леглото?
към втори вариант >>
Когато човек почива вечерно време, той отива на друго място.
(втори вариант)
Човек не може да мисли правилно, ако не работи правилно. Работата, това е външният израз на човешката мисъл. Ако тази мисъл няма външен израз, то човек престава да мисли правилно. Почивката е вътрешен процес, който се отнася до човешкото сърдце. Човек иска да почине от работата, да събере нови сили.
Когато човек почива вечерно време, той отива на друго място.
Трябва да си почине. Но законът е такъв: Човек, който не е работил, никога не може да си почине. Който никога не е работил, който никога не е мислил, той не може да си почине. Няма какво да навеждам доказателство, да ви убеждавам. Няма какво да вярвате, да ви убеждавам в неща, които съществуват.
към втори вариант >>
Под думата „добър човек“ разбирам здрав човек, който може да бъде щастлив.
(втори вариант)
Ценното никога не се обезценява. Доброто във всичките времена си е добро. Здравата мисъл не може за едного да бъде една, за другиго друга. Здравата мисъл, във всичките епохи за в бъдеще всякога ще има една и съща цена. Всякога добрият човек ще бъде добър.
Под думата „добър човек“ разбирам здрав човек, който може да бъде щастлив.
Човек, който не може да бъде добър, не може да бъде щастлив. Не може да бъде и учен. Може да има временни постижения, но временните постижения са едно нещастие. Каква полза, ако ми дадат един хубав обед, но аз имам язва в стомаха и след като се храня се преобръщам на леглото? Защо ми е този обед?
към втори вариант >>
Трябва да си почине.
(втори вариант)
Работата, това е външният израз на човешката мисъл. Ако тази мисъл няма външен израз, то човек престава да мисли правилно. Почивката е вътрешен процес, който се отнася до човешкото сърдце. Човек иска да почине от работата, да събере нови сили. Когато човек почива вечерно време, той отива на друго място.
Трябва да си почине.
Но законът е такъв: Човек, който не е работил, никога не може да си почине. Който никога не е работил, който никога не е мислил, той не може да си почине. Няма какво да навеждам доказателство, да ви убеждавам. Няма какво да вярвате, да ви убеждавам в неща, които съществуват. Това е един процес, в който живеем.
към втори вариант >>
Човек, който не може да бъде добър, не може да бъде щастлив.
(втори вариант)
Доброто във всичките времена си е добро. Здравата мисъл не може за едного да бъде една, за другиго друга. Здравата мисъл, във всичките епохи за в бъдеще всякога ще има една и съща цена. Всякога добрият човек ще бъде добър. Под думата „добър човек“ разбирам здрав човек, който може да бъде щастлив.
Човек, който не може да бъде добър, не може да бъде щастлив.
Не може да бъде и учен. Може да има временни постижения, но временните постижения са едно нещастие. Каква полза, ако ми дадат един хубав обед, но аз имам язва в стомаха и след като се храня се преобръщам на леглото? Защо ми е този обед? За предпочитане е сухата корица пред здравия стомах, отколкото пищната храна при разваления стомах.
към втори вариант >>
Но законът е такъв: Човек, който не е работил, никога не може да си почине.
(втори вариант)
Ако тази мисъл няма външен израз, то човек престава да мисли правилно. Почивката е вътрешен процес, който се отнася до човешкото сърдце. Човек иска да почине от работата, да събере нови сили. Когато човек почива вечерно време, той отива на друго място. Трябва да си почине.
Но законът е такъв: Човек, който не е работил, никога не може да си почине.
Който никога не е работил, който никога не е мислил, той не може да си почине. Няма какво да навеждам доказателство, да ви убеждавам. Няма какво да вярвате, да ви убеждавам в неща, които съществуват. Това е един процес, в който живеем.
към втори вариант >>
Не може да бъде и учен.
(втори вариант)
Здравата мисъл не може за едного да бъде една, за другиго друга. Здравата мисъл, във всичките епохи за в бъдеще всякога ще има една и съща цена. Всякога добрият човек ще бъде добър. Под думата „добър човек“ разбирам здрав човек, който може да бъде щастлив. Човек, който не може да бъде добър, не може да бъде щастлив.
Не може да бъде и учен.
Може да има временни постижения, но временните постижения са едно нещастие. Каква полза, ако ми дадат един хубав обед, но аз имам язва в стомаха и след като се храня се преобръщам на леглото? Защо ми е този обед? За предпочитане е сухата корица пред здравия стомах, отколкото пищната храна при разваления стомах. По-добре е добрият живот при голямата беднотия, отколкото един нечестен живот при голямото богатство.
към втори вариант >>
Който никога не е работил, който никога не е мислил, той не може да си почине.
(втори вариант)
Почивката е вътрешен процес, който се отнася до човешкото сърдце. Човек иска да почине от работата, да събере нови сили. Когато човек почива вечерно време, той отива на друго място. Трябва да си почине. Но законът е такъв: Човек, който не е работил, никога не може да си почине.
Който никога не е работил, който никога не е мислил, той не може да си почине.
Няма какво да навеждам доказателство, да ви убеждавам. Няма какво да вярвате, да ви убеждавам в неща, които съществуват. Това е един процес, в който живеем.
към втори вариант >>
Може да има временни постижения, но временните постижения са едно нещастие.
(втори вариант)
Здравата мисъл, във всичките епохи за в бъдеще всякога ще има една и съща цена. Всякога добрият човек ще бъде добър. Под думата „добър човек“ разбирам здрав човек, който може да бъде щастлив. Човек, който не може да бъде добър, не може да бъде щастлив. Не може да бъде и учен.
Може да има временни постижения, но временните постижения са едно нещастие.
Каква полза, ако ми дадат един хубав обед, но аз имам язва в стомаха и след като се храня се преобръщам на леглото? Защо ми е този обед? За предпочитане е сухата корица пред здравия стомах, отколкото пищната храна при разваления стомах. По-добре е добрият живот при голямата беднотия, отколкото един нечестен живот при голямото богатство. Ако здравият човек има богатство, може да следва, то е най-хубавото.
към втори вариант >>
Няма какво да навеждам доказателство, да ви убеждавам.
(втори вариант)
Човек иска да почине от работата, да събере нови сили. Когато човек почива вечерно време, той отива на друго място. Трябва да си почине. Но законът е такъв: Човек, който не е работил, никога не може да си почине. Който никога не е работил, който никога не е мислил, той не може да си почине.
Няма какво да навеждам доказателство, да ви убеждавам.
Няма какво да вярвате, да ви убеждавам в неща, които съществуват. Това е един процес, в който живеем.
към втори вариант >>
Каква полза, ако ми дадат един хубав обед, но аз имам язва в стомаха и след като се храня се преобръщам на леглото?
(втори вариант)
Всякога добрият човек ще бъде добър. Под думата „добър човек“ разбирам здрав човек, който може да бъде щастлив. Човек, който не може да бъде добър, не може да бъде щастлив. Не може да бъде и учен. Може да има временни постижения, но временните постижения са едно нещастие.
Каква полза, ако ми дадат един хубав обед, но аз имам язва в стомаха и след като се храня се преобръщам на леглото?
Защо ми е този обед? За предпочитане е сухата корица пред здравия стомах, отколкото пищната храна при разваления стомах. По-добре е добрият живот при голямата беднотия, отколкото един нечестен живот при голямото богатство. Ако здравият човек има богатство, може да следва, то е най-хубавото. Но рекох, когато си добър, тогава непременно от две крайности може да изберете противоположното, понеже богатството е нещо външно.
към втори вариант >>
Няма какво да вярвате, да ви убеждавам в неща, които съществуват.
(втори вариант)
Когато човек почива вечерно време, той отива на друго място. Трябва да си почине. Но законът е такъв: Човек, който не е работил, никога не може да си почине. Който никога не е работил, който никога не е мислил, той не може да си почине. Няма какво да навеждам доказателство, да ви убеждавам.
Няма какво да вярвате, да ви убеждавам в неща, които съществуват.
Това е един процес, в който живеем.
към втори вариант >>
Защо ми е този обед?
(втори вариант)
Под думата „добър човек“ разбирам здрав човек, който може да бъде щастлив. Човек, който не може да бъде добър, не може да бъде щастлив. Не може да бъде и учен. Може да има временни постижения, но временните постижения са едно нещастие. Каква полза, ако ми дадат един хубав обед, но аз имам язва в стомаха и след като се храня се преобръщам на леглото?
Защо ми е този обед?
За предпочитане е сухата корица пред здравия стомах, отколкото пищната храна при разваления стомах. По-добре е добрият живот при голямата беднотия, отколкото един нечестен живот при голямото богатство. Ако здравият човек има богатство, може да следва, то е най-хубавото. Но рекох, когато си добър, тогава непременно от две крайности може да изберете противоположното, понеже богатството е нещо външно. И сиромашията е нещо външно.
към втори вариант >>
Това е един процес, в който живеем.
(втори вариант)
Трябва да си почине. Но законът е такъв: Човек, който не е работил, никога не може да си почине. Който никога не е работил, който никога не е мислил, той не може да си почине. Няма какво да навеждам доказателство, да ви убеждавам. Няма какво да вярвате, да ви убеждавам в неща, които съществуват.
Това е един процес, в който живеем.
към втори вариант >>
За предпочитане е сухата корица пред здравия стомах, отколкото пищната храна при разваления стомах.
(втори вариант)
Човек, който не може да бъде добър, не може да бъде щастлив. Не може да бъде и учен. Може да има временни постижения, но временните постижения са едно нещастие. Каква полза, ако ми дадат един хубав обед, но аз имам язва в стомаха и след като се храня се преобръщам на леглото? Защо ми е този обед?
За предпочитане е сухата корица пред здравия стомах, отколкото пищната храна при разваления стомах.
По-добре е добрият живот при голямата беднотия, отколкото един нечестен живот при голямото богатство. Ако здравият човек има богатство, може да следва, то е най-хубавото. Но рекох, когато си добър, тогава непременно от две крайности може да изберете противоположното, понеже богатството е нещо външно. И сиромашията е нещо външно. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството.
към втори вариант >>
Несгодите на живота произтичат, че хората са изгубили истинския път на мисълта.
(втори вариант)
Несгодите на живота произтичат, че хората са изгубили истинския път на мисълта.
Изгубили са истинския път на почивката. Хората нито мислят правилно, нито работят правилно, нито почиват правилно. Някой може да каже: „Ние така разбираме.“ Не е въпросът вие как разбирате. Разбирането може да бъде илюзии. Има една естествена обстановка на нещата в света.
към втори вариант >>
По-добре е добрият живот при голямата беднотия, отколкото един нечестен живот при голямото богатство.
(втори вариант)
Не може да бъде и учен. Може да има временни постижения, но временните постижения са едно нещастие. Каква полза, ако ми дадат един хубав обед, но аз имам язва в стомаха и след като се храня се преобръщам на леглото? Защо ми е този обед? За предпочитане е сухата корица пред здравия стомах, отколкото пищната храна при разваления стомах.
По-добре е добрият живот при голямата беднотия, отколкото един нечестен живот при голямото богатство.
Ако здравият човек има богатство, може да следва, то е най-хубавото. Но рекох, когато си добър, тогава непременно от две крайности може да изберете противоположното, понеже богатството е нещо външно. И сиромашията е нещо външно. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството. Ако той сега не е господар, то е по единствената причина, че той не знае.
към втори вариант >>
Изгубили са истинския път на почивката.
(втори вариант)
Несгодите на живота произтичат, че хората са изгубили истинския път на мисълта.
Изгубили са истинския път на почивката.
Хората нито мислят правилно, нито работят правилно, нито почиват правилно. Някой може да каже: „Ние така разбираме.“ Не е въпросът вие как разбирате. Разбирането може да бъде илюзии. Има една естествена обстановка на нещата в света. Няма какво да се доказва кое е сладко, кое е горчиво.
към втори вариант >>
Ако здравият човек има богатство, може да следва, то е най-хубавото.
(втори вариант)
Може да има временни постижения, но временните постижения са едно нещастие. Каква полза, ако ми дадат един хубав обед, но аз имам язва в стомаха и след като се храня се преобръщам на леглото? Защо ми е този обед? За предпочитане е сухата корица пред здравия стомах, отколкото пищната храна при разваления стомах. По-добре е добрият живот при голямата беднотия, отколкото един нечестен живот при голямото богатство.
Ако здравият човек има богатство, може да следва, то е най-хубавото.
Но рекох, когато си добър, тогава непременно от две крайности може да изберете противоположното, понеже богатството е нещо външно. И сиромашията е нещо външно. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството. Ако той сега не е господар, то е по единствената причина, че той не знае.
към втори вариант >>
Хората нито мислят правилно, нито работят правилно, нито почиват правилно.
(втори вариант)
Несгодите на живота произтичат, че хората са изгубили истинския път на мисълта. Изгубили са истинския път на почивката.
Хората нито мислят правилно, нито работят правилно, нито почиват правилно.
Някой може да каже: „Ние така разбираме.“ Не е въпросът вие как разбирате. Разбирането може да бъде илюзии. Има една естествена обстановка на нещата в света. Няма какво да се доказва кое е сладко, кое е горчиво. То не се доказва, може да се говори върху него, но ако вие нямахте туй чувство или чутие[1] в устата, туй чутие на ухото, с години да ви разправят какво нещо е сладко, вие нямаше да го знаете.
към втори вариант >>
Но рекох, когато си добър, тогава непременно от две крайности може да изберете противоположното, понеже богатството е нещо външно.
(втори вариант)
Каква полза, ако ми дадат един хубав обед, но аз имам язва в стомаха и след като се храня се преобръщам на леглото? Защо ми е този обед? За предпочитане е сухата корица пред здравия стомах, отколкото пищната храна при разваления стомах. По-добре е добрият живот при голямата беднотия, отколкото един нечестен живот при голямото богатство. Ако здравият човек има богатство, може да следва, то е най-хубавото.
Но рекох, когато си добър, тогава непременно от две крайности може да изберете противоположното, понеже богатството е нещо външно.
И сиромашията е нещо външно. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството. Ако той сега не е господар, то е по единствената причина, че той не знае.
към втори вариант >>
Някой може да каже: „Ние така разбираме.“ Не е въпросът вие как разбирате.
(втори вариант)
Несгодите на живота произтичат, че хората са изгубили истинския път на мисълта. Изгубили са истинския път на почивката. Хората нито мислят правилно, нито работят правилно, нито почиват правилно.
Някой може да каже: „Ние така разбираме.“ Не е въпросът вие как разбирате.
Разбирането може да бъде илюзии. Има една естествена обстановка на нещата в света. Няма какво да се доказва кое е сладко, кое е горчиво. То не се доказва, може да се говори върху него, но ако вие нямахте туй чувство или чутие[1] в устата, туй чутие на ухото, с години да ви разправят какво нещо е сладко, вие нямаше да го знаете. И на едно малко дете дайте, и на един възрастен човек, и на един философ, и двамата имат усет.
към втори вариант >>
И сиромашията е нещо външно.
(втори вариант)
Защо ми е този обед? За предпочитане е сухата корица пред здравия стомах, отколкото пищната храна при разваления стомах. По-добре е добрият живот при голямата беднотия, отколкото един нечестен живот при голямото богатство. Ако здравият човек има богатство, може да следва, то е най-хубавото. Но рекох, когато си добър, тогава непременно от две крайности може да изберете противоположното, понеже богатството е нещо външно.
И сиромашията е нещо външно.
Човек е господар и на сиромашията, и на богатството. Ако той сега не е господар, то е по единствената причина, че той не знае.
към втори вариант >>
Разбирането може да бъде илюзии.
(втори вариант)
Несгодите на живота произтичат, че хората са изгубили истинския път на мисълта. Изгубили са истинския път на почивката. Хората нито мислят правилно, нито работят правилно, нито почиват правилно. Някой може да каже: „Ние така разбираме.“ Не е въпросът вие как разбирате.
Разбирането може да бъде илюзии.
Има една естествена обстановка на нещата в света. Няма какво да се доказва кое е сладко, кое е горчиво. То не се доказва, може да се говори върху него, но ако вие нямахте туй чувство или чутие[1] в устата, туй чутие на ухото, с години да ви разправят какво нещо е сладко, вие нямаше да го знаете. И на едно малко дете дайте, и на един възрастен човек, и на един философ, и двамата имат усет. Философът има свое изяснение, а детето ще го счита като дадено.
към втори вариант >>
Човек е господар и на сиромашията, и на богатството.
(втори вариант)
За предпочитане е сухата корица пред здравия стомах, отколкото пищната храна при разваления стомах. По-добре е добрият живот при голямата беднотия, отколкото един нечестен живот при голямото богатство. Ако здравият човек има богатство, може да следва, то е най-хубавото. Но рекох, когато си добър, тогава непременно от две крайности може да изберете противоположното, понеже богатството е нещо външно. И сиромашията е нещо външно.
Човек е господар и на сиромашията, и на богатството.
Ако той сега не е господар, то е по единствената причина, че той не знае.
към втори вариант >>
Има една естествена обстановка на нещата в света.
(втори вариант)
Несгодите на живота произтичат, че хората са изгубили истинския път на мисълта. Изгубили са истинския път на почивката. Хората нито мислят правилно, нито работят правилно, нито почиват правилно. Някой може да каже: „Ние така разбираме.“ Не е въпросът вие как разбирате. Разбирането може да бъде илюзии.
Има една естествена обстановка на нещата в света.
Няма какво да се доказва кое е сладко, кое е горчиво. То не се доказва, може да се говори върху него, но ако вие нямахте туй чувство или чутие[1] в устата, туй чутие на ухото, с години да ви разправят какво нещо е сладко, вие нямаше да го знаете. И на едно малко дете дайте, и на един възрастен човек, и на един философ, и двамата имат усет. Философът има свое изяснение, а детето ще го счита като дадено.
към втори вариант >>
Ако той сега не е господар, то е по единствената причина, че той не знае.
(втори вариант)
По-добре е добрият живот при голямата беднотия, отколкото един нечестен живот при голямото богатство. Ако здравият човек има богатство, може да следва, то е най-хубавото. Но рекох, когато си добър, тогава непременно от две крайности може да изберете противоположното, понеже богатството е нещо външно. И сиромашията е нещо външно. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството.
Ако той сега не е господар, то е по единствената причина, че той не знае.
към втори вариант >>
Няма какво да се доказва кое е сладко, кое е горчиво.
(втори вариант)
Изгубили са истинския път на почивката. Хората нито мислят правилно, нито работят правилно, нито почиват правилно. Някой може да каже: „Ние така разбираме.“ Не е въпросът вие как разбирате. Разбирането може да бъде илюзии. Има една естествена обстановка на нещата в света.
Няма какво да се доказва кое е сладко, кое е горчиво.
То не се доказва, може да се говори върху него, но ако вие нямахте туй чувство или чутие[1] в устата, туй чутие на ухото, с години да ви разправят какво нещо е сладко, вие нямаше да го знаете. И на едно малко дете дайте, и на един възрастен човек, и на един философ, и двамата имат усет. Философът има свое изяснение, а детето ще го счита като дадено.
към втори вариант >>
Ако някой път синът няма благоволението на своя баща, ако допуснем, че онзи баща е толкоз разумен, а не праща на сина си, погрешката де е: в бащата или в сина?
(втори вариант)
Ако някой път синът няма благоволението на своя баща, ако допуснем, че онзи баща е толкоз разумен, а не праща на сина си, погрешката де е: в бащата или в сина?
Зависи от вашето разбиране. Имаме един пример. Един син пише едно писмо на своя баща, който не знае да чете, на човек с честолюбие. Чете бащата: „Татко, толкоз пари ми трябват.“ Бащата, понеже не знае да чете, дава писмото и казва: „Я, прочети туй писмо.“ Онзи чете грубо: „Татко, толкоз пари да ми изпратиш! “ – „Какво пише това магаре, няма да му пратя.
към втори вариант >>
То не се доказва, може да се говори върху него, но ако вие нямахте туй чувство или чутие[1] в устата, туй чутие на ухото, с години да ви разправят какво нещо е сладко, вие нямаше да го знаете.
(втори вариант)
Хората нито мислят правилно, нито работят правилно, нито почиват правилно. Някой може да каже: „Ние така разбираме.“ Не е въпросът вие как разбирате. Разбирането може да бъде илюзии. Има една естествена обстановка на нещата в света. Няма какво да се доказва кое е сладко, кое е горчиво.
То не се доказва, може да се говори върху него, но ако вие нямахте туй чувство или чутие[1] в устата, туй чутие на ухото, с години да ви разправят какво нещо е сладко, вие нямаше да го знаете.
И на едно малко дете дайте, и на един възрастен човек, и на един философ, и двамата имат усет. Философът има свое изяснение, а детето ще го счита като дадено.
към втори вариант >>
Зависи от вашето разбиране.
(втори вариант)
Ако някой път синът няма благоволението на своя баща, ако допуснем, че онзи баща е толкоз разумен, а не праща на сина си, погрешката де е: в бащата или в сина?
Зависи от вашето разбиране.
Имаме един пример. Един син пише едно писмо на своя баща, който не знае да чете, на човек с честолюбие. Чете бащата: „Татко, толкоз пари ми трябват.“ Бащата, понеже не знае да чете, дава писмото и казва: „Я, прочети туй писмо.“ Онзи чете грубо: „Татко, толкоз пари да ми изпратиш! “ – „Какво пише това магаре, няма да му пратя. Да ходи в странство и така да пише.“ После дава писмото на един хлебар, да му го прочете, той добър, мек човек и той чете мекичко.
към втори вариант >>
И на едно малко дете дайте, и на един възрастен човек, и на един философ, и двамата имат усет.
(втори вариант)
Някой може да каже: „Ние така разбираме.“ Не е въпросът вие как разбирате. Разбирането може да бъде илюзии. Има една естествена обстановка на нещата в света. Няма какво да се доказва кое е сладко, кое е горчиво. То не се доказва, може да се говори върху него, но ако вие нямахте туй чувство или чутие[1] в устата, туй чутие на ухото, с години да ви разправят какво нещо е сладко, вие нямаше да го знаете.
И на едно малко дете дайте, и на един възрастен човек, и на един философ, и двамата имат усет.
Философът има свое изяснение, а детето ще го счита като дадено.
към втори вариант >>
Имаме един пример.
(втори вариант)
Ако някой път синът няма благоволението на своя баща, ако допуснем, че онзи баща е толкоз разумен, а не праща на сина си, погрешката де е: в бащата или в сина? Зависи от вашето разбиране.
Имаме един пример.
Един син пише едно писмо на своя баща, който не знае да чете, на човек с честолюбие. Чете бащата: „Татко, толкоз пари ми трябват.“ Бащата, понеже не знае да чете, дава писмото и казва: „Я, прочети туй писмо.“ Онзи чете грубо: „Татко, толкоз пари да ми изпратиш! “ – „Какво пише това магаре, няма да му пратя. Да ходи в странство и така да пише.“ После дава писмото на един хлебар, да му го прочете, той добър, мек човек и той чете мекичко. „Имам нужда от малко парици.“ Тъй да каже.
към втори вариант >>
Философът има свое изяснение, а детето ще го счита като дадено.
(втори вариант)
Разбирането може да бъде илюзии. Има една естествена обстановка на нещата в света. Няма какво да се доказва кое е сладко, кое е горчиво. То не се доказва, може да се говори върху него, но ако вие нямахте туй чувство или чутие[1] в устата, туй чутие на ухото, с години да ви разправят какво нещо е сладко, вие нямаше да го знаете. И на едно малко дете дайте, и на един възрастен човек, и на един философ, и двамата имат усет.
Философът има свое изяснение, а детето ще го счита като дадено.
към втори вариант >>
Един син пише едно писмо на своя баща, който не знае да чете, на човек с честолюбие.
(втори вариант)
Ако някой път синът няма благоволението на своя баща, ако допуснем, че онзи баща е толкоз разумен, а не праща на сина си, погрешката де е: в бащата или в сина? Зависи от вашето разбиране. Имаме един пример.
Един син пише едно писмо на своя баща, който не знае да чете, на човек с честолюбие.
Чете бащата: „Татко, толкоз пари ми трябват.“ Бащата, понеже не знае да чете, дава писмото и казва: „Я, прочети туй писмо.“ Онзи чете грубо: „Татко, толкоз пари да ми изпратиш! “ – „Какво пише това магаре, няма да му пратя. Да ходи в странство и така да пише.“ После дава писмото на един хлебар, да му го прочете, той добър, мек човек и той чете мекичко. „Имам нужда от малко парици.“ Тъй да каже. А първият, касапинът прочел грубо писмото.
към втори вариант >>
Рекох сега, добрият живот, това е сладкия живот в света.
(втори вариант)
Рекох сега, добрият живот, това е сладкия живот в света.
Няма какво да се доказва. Казвате: „Трябва да се живее добре.“ Погрешката е там, че хората искат да ни доказват, че трябва да се живее добре. На кого може да докажеш, че трябва да живее добре? Вземете бащата и майката. Първо не са правили доказателство, добрият живот ти трябва да го чувствуваш.
към втори вариант >>
Чете бащата: „Татко, толкоз пари ми трябват.“ Бащата, понеже не знае да чете, дава писмото и казва: „Я, прочети туй писмо.“ Онзи чете грубо: „Татко, толкоз пари да ми изпратиш!
(втори вариант)
Ако някой път синът няма благоволението на своя баща, ако допуснем, че онзи баща е толкоз разумен, а не праща на сина си, погрешката де е: в бащата или в сина? Зависи от вашето разбиране. Имаме един пример. Един син пише едно писмо на своя баща, който не знае да чете, на човек с честолюбие.
Чете бащата: „Татко, толкоз пари ми трябват.“ Бащата, понеже не знае да чете, дава писмото и казва: „Я, прочети туй писмо.“ Онзи чете грубо: „Татко, толкоз пари да ми изпратиш!
“ – „Какво пише това магаре, няма да му пратя. Да ходи в странство и така да пише.“ После дава писмото на един хлебар, да му го прочете, той добър, мек човек и той чете мекичко. „Имам нужда от малко парици.“ Тъй да каже. А първият, касапинът прочел грубо писмото. Не ходи да вземаш съвет от касапина.
към втори вариант >>
Няма какво да се доказва.
(втори вариант)
Рекох сега, добрият живот, това е сладкия живот в света.
Няма какво да се доказва.
Казвате: „Трябва да се живее добре.“ Погрешката е там, че хората искат да ни доказват, че трябва да се живее добре. На кого може да докажеш, че трябва да живее добре? Вземете бащата и майката. Първо не са правили доказателство, добрият живот ти трябва да го чувствуваш. Той е един вътрешен усет.
към втори вариант >>
“ – „Какво пише това магаре, няма да му пратя.
(втори вариант)
Ако някой път синът няма благоволението на своя баща, ако допуснем, че онзи баща е толкоз разумен, а не праща на сина си, погрешката де е: в бащата или в сина? Зависи от вашето разбиране. Имаме един пример. Един син пише едно писмо на своя баща, който не знае да чете, на човек с честолюбие. Чете бащата: „Татко, толкоз пари ми трябват.“ Бащата, понеже не знае да чете, дава писмото и казва: „Я, прочети туй писмо.“ Онзи чете грубо: „Татко, толкоз пари да ми изпратиш!
“ – „Какво пише това магаре, няма да му пратя.
Да ходи в странство и така да пише.“ После дава писмото на един хлебар, да му го прочете, той добър, мек човек и той чете мекичко. „Имам нужда от малко парици.“ Тъй да каже. А първият, касапинът прочел грубо писмото. Не ходи да вземаш съвет от касапина. Единствен авторитет сме ние.
към втори вариант >>
Казвате: „Трябва да се живее добре.“ Погрешката е там, че хората искат да ни доказват, че трябва да се живее добре.
(втори вариант)
Рекох сега, добрият живот, това е сладкия живот в света. Няма какво да се доказва.
Казвате: „Трябва да се живее добре.“ Погрешката е там, че хората искат да ни доказват, че трябва да се живее добре.
На кого може да докажеш, че трябва да живее добре? Вземете бащата и майката. Първо не са правили доказателство, добрият живот ти трябва да го чувствуваш. Той е един вътрешен усет. Рекох, доброто ти се проявява отвътре.
към втори вариант >>
Да ходи в странство и така да пише.“ После дава писмото на един хлебар, да му го прочете, той добър, мек човек и той чете мекичко.
(втори вариант)
Зависи от вашето разбиране. Имаме един пример. Един син пише едно писмо на своя баща, който не знае да чете, на човек с честолюбие. Чете бащата: „Татко, толкоз пари ми трябват.“ Бащата, понеже не знае да чете, дава писмото и казва: „Я, прочети туй писмо.“ Онзи чете грубо: „Татко, толкоз пари да ми изпратиш! “ – „Какво пише това магаре, няма да му пратя.
Да ходи в странство и така да пише.“ После дава писмото на един хлебар, да му го прочете, той добър, мек човек и той чете мекичко.
„Имам нужда от малко парици.“ Тъй да каже. А първият, касапинът прочел грубо писмото. Не ходи да вземаш съвет от касапина. Единствен авторитет сме ние. Като четеш, да знаеш, в дадения случай има една велика истина, която е обща за всинца ни.
към втори вариант >>
На кого може да докажеш, че трябва да живее добре?
(втори вариант)
Рекох сега, добрият живот, това е сладкия живот в света. Няма какво да се доказва. Казвате: „Трябва да се живее добре.“ Погрешката е там, че хората искат да ни доказват, че трябва да се живее добре.
На кого може да докажеш, че трябва да живее добре?
Вземете бащата и майката. Първо не са правили доказателство, добрият живот ти трябва да го чувствуваш. Той е един вътрешен усет. Рекох, доброто ти се проявява отвътре. После вече, когато имате вече тази вътрешна опитност, отвън се изяснява.
към втори вариант >>
„Имам нужда от малко парици.“ Тъй да каже.
(втори вариант)
Имаме един пример. Един син пише едно писмо на своя баща, който не знае да чете, на човек с честолюбие. Чете бащата: „Татко, толкоз пари ми трябват.“ Бащата, понеже не знае да чете, дава писмото и казва: „Я, прочети туй писмо.“ Онзи чете грубо: „Татко, толкоз пари да ми изпратиш! “ – „Какво пише това магаре, няма да му пратя. Да ходи в странство и така да пише.“ После дава писмото на един хлебар, да му го прочете, той добър, мек човек и той чете мекичко.
„Имам нужда от малко парици.“ Тъй да каже.
А първият, касапинът прочел грубо писмото. Не ходи да вземаш съвет от касапина. Единствен авторитет сме ние. Като четеш, да знаеш, в дадения случай има една велика истина, която е обща за всинца ни.
към втори вариант >>
Вземете бащата и майката.
(втори вариант)
Рекох сега, добрият живот, това е сладкия живот в света. Няма какво да се доказва. Казвате: „Трябва да се живее добре.“ Погрешката е там, че хората искат да ни доказват, че трябва да се живее добре. На кого може да докажеш, че трябва да живее добре?
Вземете бащата и майката.
Първо не са правили доказателство, добрият живот ти трябва да го чувствуваш. Той е един вътрешен усет. Рекох, доброто ти се проявява отвътре. После вече, когато имате вече тази вътрешна опитност, отвън се изяснява. След като имаш насъбрана опитност, може да изясниш какъв резултат ще произведе доброто.
към втори вариант >>
А първият, касапинът прочел грубо писмото.
(втори вариант)
Един син пише едно писмо на своя баща, който не знае да чете, на човек с честолюбие. Чете бащата: „Татко, толкоз пари ми трябват.“ Бащата, понеже не знае да чете, дава писмото и казва: „Я, прочети туй писмо.“ Онзи чете грубо: „Татко, толкоз пари да ми изпратиш! “ – „Какво пише това магаре, няма да му пратя. Да ходи в странство и така да пише.“ После дава писмото на един хлебар, да му го прочете, той добър, мек човек и той чете мекичко. „Имам нужда от малко парици.“ Тъй да каже.
А първият, касапинът прочел грубо писмото.
Не ходи да вземаш съвет от касапина. Единствен авторитет сме ние. Като четеш, да знаеш, в дадения случай има една велика истина, която е обща за всинца ни.
към втори вариант >>
Първо не са правили доказателство, добрият живот ти трябва да го чувствуваш.
(втори вариант)
Рекох сега, добрият живот, това е сладкия живот в света. Няма какво да се доказва. Казвате: „Трябва да се живее добре.“ Погрешката е там, че хората искат да ни доказват, че трябва да се живее добре. На кого може да докажеш, че трябва да живее добре? Вземете бащата и майката.
Първо не са правили доказателство, добрият живот ти трябва да го чувствуваш.
Той е един вътрешен усет. Рекох, доброто ти се проявява отвътре. После вече, когато имате вече тази вътрешна опитност, отвън се изяснява. След като имаш насъбрана опитност, може да изясниш какъв резултат ще произведе доброто.
към втори вариант >>
Не ходи да вземаш съвет от касапина.
(втори вариант)
Чете бащата: „Татко, толкоз пари ми трябват.“ Бащата, понеже не знае да чете, дава писмото и казва: „Я, прочети туй писмо.“ Онзи чете грубо: „Татко, толкоз пари да ми изпратиш! “ – „Какво пише това магаре, няма да му пратя. Да ходи в странство и така да пише.“ После дава писмото на един хлебар, да му го прочете, той добър, мек човек и той чете мекичко. „Имам нужда от малко парици.“ Тъй да каже. А първият, касапинът прочел грубо писмото.
Не ходи да вземаш съвет от касапина.
Единствен авторитет сме ние. Като четеш, да знаеш, в дадения случай има една велика истина, която е обща за всинца ни.
към втори вариант >>
Той е един вътрешен усет.
(втори вариант)
Няма какво да се доказва. Казвате: „Трябва да се живее добре.“ Погрешката е там, че хората искат да ни доказват, че трябва да се живее добре. На кого може да докажеш, че трябва да живее добре? Вземете бащата и майката. Първо не са правили доказателство, добрият живот ти трябва да го чувствуваш.
Той е един вътрешен усет.
Рекох, доброто ти се проявява отвътре. После вече, когато имате вече тази вътрешна опитност, отвън се изяснява. След като имаш насъбрана опитност, може да изясниш какъв резултат ще произведе доброто.
към втори вариант >>
Единствен авторитет сме ние.
(втори вариант)
“ – „Какво пише това магаре, няма да му пратя. Да ходи в странство и така да пише.“ После дава писмото на един хлебар, да му го прочете, той добър, мек човек и той чете мекичко. „Имам нужда от малко парици.“ Тъй да каже. А първият, касапинът прочел грубо писмото. Не ходи да вземаш съвет от касапина.
Единствен авторитет сме ние.
Като четеш, да знаеш, в дадения случай има една велика истина, която е обща за всинца ни.
към втори вариант >>
Рекох, доброто ти се проявява отвътре.
(втори вариант)
Казвате: „Трябва да се живее добре.“ Погрешката е там, че хората искат да ни доказват, че трябва да се живее добре. На кого може да докажеш, че трябва да живее добре? Вземете бащата и майката. Първо не са правили доказателство, добрият живот ти трябва да го чувствуваш. Той е един вътрешен усет.
Рекох, доброто ти се проявява отвътре.
После вече, когато имате вече тази вътрешна опитност, отвън се изяснява. След като имаш насъбрана опитност, може да изясниш какъв резултат ще произведе доброто.
към втори вариант >>
Като четеш, да знаеш, в дадения случай има една велика истина, която е обща за всинца ни.
(втори вариант)
Да ходи в странство и така да пише.“ После дава писмото на един хлебар, да му го прочете, той добър, мек човек и той чете мекичко. „Имам нужда от малко парици.“ Тъй да каже. А първият, касапинът прочел грубо писмото. Не ходи да вземаш съвет от касапина. Единствен авторитет сме ние.
Като четеш, да знаеш, в дадения случай има една велика истина, която е обща за всинца ни.
към втори вариант >>
После вече, когато имате вече тази вътрешна опитност, отвън се изяснява.
(втори вариант)
На кого може да докажеш, че трябва да живее добре? Вземете бащата и майката. Първо не са правили доказателство, добрият живот ти трябва да го чувствуваш. Той е един вътрешен усет. Рекох, доброто ти се проявява отвътре.
После вече, когато имате вече тази вътрешна опитност, отвън се изяснява.
След като имаш насъбрана опитност, може да изясниш какъв резултат ще произведе доброто.
към втори вариант >>
Сега, понеже малко време имаме, ще ходите на упражнения, наместо аз да ви говоря, имате четене на лекциите или мислене за 10 – 15 – 20 минути.
(втори вариант)
Сега, понеже малко време имаме, ще ходите на упражнения, наместо аз да ви говоря, имате четене на лекциите или мислене за 10 – 15 – 20 минути.
Трябва да има малка почивка, да стане една смяна. Вие може да се упражнявате, но да стане една вътрешна смяна. Онова, което сте учили през цялата година, направете си едно резюме какво сте научили. Какъв извод може да извадите.
към втори вариант >>
След като имаш насъбрана опитност, може да изясниш какъв резултат ще произведе доброто.
(втори вариант)
Вземете бащата и майката. Първо не са правили доказателство, добрият живот ти трябва да го чувствуваш. Той е един вътрешен усет. Рекох, доброто ти се проявява отвътре. После вече, когато имате вече тази вътрешна опитност, отвън се изяснява.
След като имаш насъбрана опитност, може да изясниш какъв резултат ще произведе доброто.
към втори вариант >>
Трябва да има малка почивка, да стане една смяна.
(втори вариант)
Сега, понеже малко време имаме, ще ходите на упражнения, наместо аз да ви говоря, имате четене на лекциите или мислене за 10 – 15 – 20 минути.
Трябва да има малка почивка, да стане една смяна.
Вие може да се упражнявате, но да стане една вътрешна смяна. Онова, което сте учили през цялата година, направете си едно резюме какво сте научили. Какъв извод може да извадите.
към втори вариант >>
Доброто в света е свързано с човешкото здраве.
(втори вариант)
Доброто в света е свързано с човешкото здраве.
Не може да имаш здраво тяло, не може да имаш отлична нервна система, не може да имаш здрави ръце, не може да имаш здрави крака, не може да имаш здрави очи, здрави уши, каквито и чувства – не може да ги имаш, ако не си добър. Ще кажете: „Ами, толкоз лоши хора има.“ Но туй е работата. Вие не гледайте на вълка, който изяда една овца, то е негова работа. Но какви ще бъдат последствията? Той може сега да яде, но трябва да работи нещо.
към втори вариант >>
Вие може да се упражнявате, но да стане една вътрешна смяна.
(втори вариант)
Сега, понеже малко време имаме, ще ходите на упражнения, наместо аз да ви говоря, имате четене на лекциите или мислене за 10 – 15 – 20 минути. Трябва да има малка почивка, да стане една смяна.
Вие може да се упражнявате, но да стане една вътрешна смяна.
Онова, което сте учили през цялата година, направете си едно резюме какво сте научили. Какъв извод може да извадите.
към втори вариант >>
Не може да имаш здраво тяло, не може да имаш отлична нервна система, не може да имаш здрави ръце, не може да имаш здрави крака, не може да имаш здрави очи, здрави уши, каквито и чувства – не може да ги имаш, ако не си добър.
(втори вариант)
Доброто в света е свързано с човешкото здраве.
Не може да имаш здраво тяло, не може да имаш отлична нервна система, не може да имаш здрави ръце, не може да имаш здрави крака, не може да имаш здрави очи, здрави уши, каквито и чувства – не може да ги имаш, ако не си добър.
Ще кажете: „Ами, толкоз лоши хора има.“ Но туй е работата. Вие не гледайте на вълка, който изяда една овца, то е негова работа. Но какви ще бъдат последствията? Той може сега да яде, но трябва да работи нещо. Обаче той е добил една опитност от своята работа.
към втори вариант >>
Онова, което сте учили през цялата година, направете си едно резюме какво сте научили.
(втори вариант)
Сега, понеже малко време имаме, ще ходите на упражнения, наместо аз да ви говоря, имате четене на лекциите или мислене за 10 – 15 – 20 минути. Трябва да има малка почивка, да стане една смяна. Вие може да се упражнявате, но да стане една вътрешна смяна.
Онова, което сте учили през цялата година, направете си едно резюме какво сте научили.
Какъв извод може да извадите.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Ами, толкоз лоши хора има.“ Но туй е работата.
(втори вариант)
Доброто в света е свързано с човешкото здраве. Не може да имаш здраво тяло, не може да имаш отлична нервна система, не може да имаш здрави ръце, не може да имаш здрави крака, не може да имаш здрави очи, здрави уши, каквито и чувства – не може да ги имаш, ако не си добър.
Ще кажете: „Ами, толкоз лоши хора има.“ Но туй е работата.
Вие не гледайте на вълка, който изяда една овца, то е негова работа. Но какви ще бъдат последствията? Той може сега да яде, но трябва да работи нещо. Обаче той е добил една опитност от своята работа. Дали работата му е добра или не, защото всяка една работа трябва да се провери.
към втори вариант >>
Какъв извод може да извадите.
(втори вариант)
Сега, понеже малко време имаме, ще ходите на упражнения, наместо аз да ви говоря, имате четене на лекциите или мислене за 10 – 15 – 20 минути. Трябва да има малка почивка, да стане една смяна. Вие може да се упражнявате, но да стане една вътрешна смяна. Онова, което сте учили през цялата година, направете си едно резюме какво сте научили.
Какъв извод може да извадите.
към втори вариант >>
Вие не гледайте на вълка, който изяда една овца, то е негова работа.
(втори вариант)
Доброто в света е свързано с човешкото здраве. Не може да имаш здраво тяло, не може да имаш отлична нервна система, не може да имаш здрави ръце, не може да имаш здрави крака, не може да имаш здрави очи, здрави уши, каквито и чувства – не може да ги имаш, ако не си добър. Ще кажете: „Ами, толкоз лоши хора има.“ Но туй е работата.
Вие не гледайте на вълка, който изяда една овца, то е негова работа.
Но какви ще бъдат последствията? Той може сега да яде, но трябва да работи нещо. Обаче той е добил една опитност от своята работа. Дали работата му е добра или не, защото всяка една работа трябва да се провери. Всеки може да пише, но всяко писане трябва да се провери.
към втори вариант >>
Та рекох, мислете върху работата и почивката.
(втори вариант)
Та рекох, мислете върху работата и почивката.
Почивката аз я отнасям до човешкото сърдце. Трябва всеки да си почива. Работата аз я отнасям до човешкият ум. Трябва да се научим да работим, да се учим да възстановим първоначалните отношения, които сме имали в Невидимия свят или другояче казано: с разумния свят, от който зависи човешкото щастие. Защото и най-силните от нас, разумните, които са изпратили хората на Земята, все таки са по-разумни, отколкото сме ние.
към втори вариант >>
Но какви ще бъдат последствията?
(втори вариант)
Доброто в света е свързано с човешкото здраве. Не може да имаш здраво тяло, не може да имаш отлична нервна система, не може да имаш здрави ръце, не може да имаш здрави крака, не може да имаш здрави очи, здрави уши, каквито и чувства – не може да ги имаш, ако не си добър. Ще кажете: „Ами, толкоз лоши хора има.“ Но туй е работата. Вие не гледайте на вълка, който изяда една овца, то е негова работа.
Но какви ще бъдат последствията?
Той може сега да яде, но трябва да работи нещо. Обаче той е добил една опитност от своята работа. Дали работата му е добра или не, защото всяка една работа трябва да се провери. Всеки може да пише, но всяко писане трябва да се провери.
към втори вариант >>
Почивката аз я отнасям до човешкото сърдце.
(втори вариант)
Та рекох, мислете върху работата и почивката.
Почивката аз я отнасям до човешкото сърдце.
Трябва всеки да си почива. Работата аз я отнасям до човешкият ум. Трябва да се научим да работим, да се учим да възстановим първоначалните отношения, които сме имали в Невидимия свят или другояче казано: с разумния свят, от който зависи човешкото щастие. Защото и най-силните от нас, разумните, които са изпратили хората на Земята, все таки са по-разумни, отколкото сме ние. Един ден ние ще почувствуваме, че има от нас по-умни.
към втори вариант >>
Той може сега да яде, но трябва да работи нещо.
(втори вариант)
Доброто в света е свързано с човешкото здраве. Не може да имаш здраво тяло, не може да имаш отлична нервна система, не може да имаш здрави ръце, не може да имаш здрави крака, не може да имаш здрави очи, здрави уши, каквито и чувства – не може да ги имаш, ако не си добър. Ще кажете: „Ами, толкоз лоши хора има.“ Но туй е работата. Вие не гледайте на вълка, който изяда една овца, то е негова работа. Но какви ще бъдат последствията?
Той може сега да яде, но трябва да работи нещо.
Обаче той е добил една опитност от своята работа. Дали работата му е добра или не, защото всяка една работа трябва да се провери. Всеки може да пише, но всяко писане трябва да се провери.
към втори вариант >>
Трябва всеки да си почива.
(втори вариант)
Та рекох, мислете върху работата и почивката. Почивката аз я отнасям до човешкото сърдце.
Трябва всеки да си почива.
Работата аз я отнасям до човешкият ум. Трябва да се научим да работим, да се учим да възстановим първоначалните отношения, които сме имали в Невидимия свят или другояче казано: с разумния свят, от който зависи човешкото щастие. Защото и най-силните от нас, разумните, които са изпратили хората на Земята, все таки са по-разумни, отколкото сме ние. Един ден ние ще почувствуваме, че има от нас по-умни. Та не сме от много умните в света.
към втори вариант >>
Обаче той е добил една опитност от своята работа.
(втори вариант)
Не може да имаш здраво тяло, не може да имаш отлична нервна система, не може да имаш здрави ръце, не може да имаш здрави крака, не може да имаш здрави очи, здрави уши, каквито и чувства – не може да ги имаш, ако не си добър. Ще кажете: „Ами, толкоз лоши хора има.“ Но туй е работата. Вие не гледайте на вълка, който изяда една овца, то е негова работа. Но какви ще бъдат последствията? Той може сега да яде, но трябва да работи нещо.
Обаче той е добил една опитност от своята работа.
Дали работата му е добра или не, защото всяка една работа трябва да се провери. Всеки може да пише, но всяко писане трябва да се провери.
към втори вариант >>
Работата аз я отнасям до човешкият ум.
(втори вариант)
Та рекох, мислете върху работата и почивката. Почивката аз я отнасям до човешкото сърдце. Трябва всеки да си почива.
Работата аз я отнасям до човешкият ум.
Трябва да се научим да работим, да се учим да възстановим първоначалните отношения, които сме имали в Невидимия свят или другояче казано: с разумния свят, от който зависи човешкото щастие. Защото и най-силните от нас, разумните, които са изпратили хората на Земята, все таки са по-разумни, отколкото сме ние. Един ден ние ще почувствуваме, че има от нас по-умни. Та не сме от много умните в света. Това се показва от онова, че което имаме, ние го изгубваме.
към втори вариант >>
Дали работата му е добра или не, защото всяка една работа трябва да се провери.
(втори вариант)
Ще кажете: „Ами, толкоз лоши хора има.“ Но туй е работата. Вие не гледайте на вълка, който изяда една овца, то е негова работа. Но какви ще бъдат последствията? Той може сега да яде, но трябва да работи нещо. Обаче той е добил една опитност от своята работа.
Дали работата му е добра или не, защото всяка една работа трябва да се провери.
Всеки може да пише, но всяко писане трябва да се провери.
към втори вариант >>
Трябва да се научим да работим, да се учим да възстановим първоначалните отношения, които сме имали в Невидимия свят или другояче казано: с разумния свят, от който зависи човешкото щастие.
(втори вариант)
Та рекох, мислете върху работата и почивката. Почивката аз я отнасям до човешкото сърдце. Трябва всеки да си почива. Работата аз я отнасям до човешкият ум.
Трябва да се научим да работим, да се учим да възстановим първоначалните отношения, които сме имали в Невидимия свят или другояче казано: с разумния свят, от който зависи човешкото щастие.
Защото и най-силните от нас, разумните, които са изпратили хората на Земята, все таки са по-разумни, отколкото сме ние. Един ден ние ще почувствуваме, че има от нас по-умни. Та не сме от много умните в света. Това се показва от онова, че което имаме, ние го изгубваме. Запример някой от вас сте в напреднала възраст и казвате: „Остаряхме.
към втори вариант >>
Всеки може да пише, но всяко писане трябва да се провери.
(втори вариант)
Вие не гледайте на вълка, който изяда една овца, то е негова работа. Но какви ще бъдат последствията? Той може сега да яде, но трябва да работи нещо. Обаче той е добил една опитност от своята работа. Дали работата му е добра или не, защото всяка една работа трябва да се провери.
Всеки може да пише, но всяко писане трябва да се провери.
към втори вариант >>
Защото и най-силните от нас, разумните, които са изпратили хората на Земята, все таки са по-разумни, отколкото сме ние.
(втори вариант)
Та рекох, мислете върху работата и почивката. Почивката аз я отнасям до човешкото сърдце. Трябва всеки да си почива. Работата аз я отнасям до човешкият ум. Трябва да се научим да работим, да се учим да възстановим първоначалните отношения, които сме имали в Невидимия свят или другояче казано: с разумния свят, от който зависи човешкото щастие.
Защото и най-силните от нас, разумните, които са изпратили хората на Земята, все таки са по-разумни, отколкото сме ние.
Един ден ние ще почувствуваме, че има от нас по-умни. Та не сме от много умните в света. Това се показва от онова, че което имаме, ние го изгубваме. Запример някой от вас сте в напреднала възраст и казвате: „Остаряхме. Едно време бяхме глупави, ходехме по екскурзии.
към втори вариант >>
Рекох сега, имам известни понятия.
(втори вариант)
Рекох сега, имам известни понятия.
Ние казваме, че в света не можем да бъдем всички добри. Хората трябва да се научат да имат този усет. Човек трябва да научи детето какво е сладко и какво е горчиво. Веднъж, два, три пъти може да го излъжеш, но повече от 3 пъти не може да го излъжеш, като види външните признаци на всичките предмети, които имат противоположни качества. В съвременния живот ние сме дошли до едно положение да проверим.
към втори вариант >>
Един ден ние ще почувствуваме, че има от нас по-умни.
(втори вариант)
Почивката аз я отнасям до човешкото сърдце. Трябва всеки да си почива. Работата аз я отнасям до човешкият ум. Трябва да се научим да работим, да се учим да възстановим първоначалните отношения, които сме имали в Невидимия свят или другояче казано: с разумния свят, от който зависи човешкото щастие. Защото и най-силните от нас, разумните, които са изпратили хората на Земята, все таки са по-разумни, отколкото сме ние.
Един ден ние ще почувствуваме, че има от нас по-умни.
Та не сме от много умните в света. Това се показва от онова, че което имаме, ние го изгубваме. Запример някой от вас сте в напреднала възраст и казвате: „Остаряхме. Едно време бяхме глупави, ходехме по екскурзии. Сега кой ще ходи, краката не държат.
към втори вариант >>
Ние казваме, че в света не можем да бъдем всички добри.
(втори вариант)
Рекох сега, имам известни понятия.
Ние казваме, че в света не можем да бъдем всички добри.
Хората трябва да се научат да имат този усет. Човек трябва да научи детето какво е сладко и какво е горчиво. Веднъж, два, три пъти може да го излъжеш, но повече от 3 пъти не може да го излъжеш, като види външните признаци на всичките предмети, които имат противоположни качества. В съвременния живот ние сме дошли до едно положение да проверим. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Царството Божие е онзи велик, разумен Живот.
към втори вариант >>
Та не сме от много умните в света.
(втори вариант)
Трябва всеки да си почива. Работата аз я отнасям до човешкият ум. Трябва да се научим да работим, да се учим да възстановим първоначалните отношения, които сме имали в Невидимия свят или другояче казано: с разумния свят, от който зависи човешкото щастие. Защото и най-силните от нас, разумните, които са изпратили хората на Земята, все таки са по-разумни, отколкото сме ние. Един ден ние ще почувствуваме, че има от нас по-умни.
Та не сме от много умните в света.
Това се показва от онова, че което имаме, ние го изгубваме. Запример някой от вас сте в напреднала възраст и казвате: „Остаряхме. Едно време бяхме глупави, ходехме по екскурзии. Сега кой ще ходи, краката не държат. Едно време яденето беше сладко, сега нещо киселини се образуват.“ Търсите лекар.
към втори вариант >>
Хората трябва да се научат да имат този усет.
(втори вариант)
Рекох сега, имам известни понятия. Ние казваме, че в света не можем да бъдем всички добри.
Хората трябва да се научат да имат този усет.
Човек трябва да научи детето какво е сладко и какво е горчиво. Веднъж, два, три пъти може да го излъжеш, но повече от 3 пъти не може да го излъжеш, като види външните признаци на всичките предмети, които имат противоположни качества. В съвременния живот ние сме дошли до едно положение да проверим. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Царството Божие е онзи велик, разумен Живот. Вие, ако нямате чувствата на едно дете непокварено, Царството Божие ще бъде неразбрано.
към втори вариант >>
Това се показва от онова, че което имаме, ние го изгубваме.
(втори вариант)
Работата аз я отнасям до човешкият ум. Трябва да се научим да работим, да се учим да възстановим първоначалните отношения, които сме имали в Невидимия свят или другояче казано: с разумния свят, от който зависи човешкото щастие. Защото и най-силните от нас, разумните, които са изпратили хората на Земята, все таки са по-разумни, отколкото сме ние. Един ден ние ще почувствуваме, че има от нас по-умни. Та не сме от много умните в света.
Това се показва от онова, че което имаме, ние го изгубваме.
Запример някой от вас сте в напреднала възраст и казвате: „Остаряхме. Едно време бяхме глупави, ходехме по екскурзии. Сега кой ще ходи, краката не държат. Едно време яденето беше сладко, сега нещо киселини се образуват.“ Търсите лекар. Някой ядат изгорял хляб, попара правят.
към втори вариант >>
НАГОРЕ