НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
459
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
459
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Новата земя
,
НБ
, София, 13.2.1927г.,
По лицето на човека пък се правят коментари върху нещата.
В горната фаланга на палеца е изразен висшият, Божественият живот на човека, а този живот включва всичко. Това не е алегория, но действителен факт. Затова, именно, турците наместо да си служат с печат, за удостоверение на своята личност, те натопяват палеца си в мастило и го отпечатват върху документа. По чертите и извивките на този пръст може да се познае, дали даден човек е лъжец или искрен, дали е поет или философ и т.н. Изобщо, по този пръст може да се познае целият характер на човека, но затова се изисква голямо умение, тънко разбиране.
По лицето на човека пък се правят коментари върху нещата.
Вие харесвате, например, тънките вежди на някого, или черните му очи, или червените му устни. Зад тънките вежди, или зад черните очи, или зад червените устни на човека се крие по едно благородно качество. Голямо разнообразие има в устните на хората. Те се различават и по форма, и по цвят. Често от устните на някой човек лъха свежест, живот.
към беседата >>
Те са отражение на Божествения свят.
Те нито се променят, нито се изменят. Световете, които се променят, се отразяват в Божествения свят. В това има голяма красота. И наистина, красиво е, когато виждаме в човека нещо възвишено и благородно! Когато слушаме музика, или когато четем някои хубави произведения, или когато гледаме една художествена картина, ние се възхищаваме, но всъщност и музиката, и поезията, и изкуството не съществуват на земята.
Те са отражение на Божествения свят.
Само там има музика, поезия, изкуство и наука. Следователно, човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото той е във връзка с Божествения свят. Никой не може да влезе в Божествения свят по някаква привилегия. Който иска да влезе в Божествения свят, той трябва да бъде герой в пълния смисъл на думата: да бъде абсолютно съвършен, да притежава качествата на Духа. Човек, който влиза в Божествения свят, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи.
към беседата >>
Вие харесвате, например, тънките вежди на някого, или черните му очи, или червените му устни.
Това не е алегория, но действителен факт. Затова, именно, турците наместо да си служат с печат, за удостоверение на своята личност, те натопяват палеца си в мастило и го отпечатват върху документа. По чертите и извивките на този пръст може да се познае, дали даден човек е лъжец или искрен, дали е поет или философ и т.н. Изобщо, по този пръст може да се познае целият характер на човека, но затова се изисква голямо умение, тънко разбиране. По лицето на човека пък се правят коментари върху нещата.
Вие харесвате, например, тънките вежди на някого, или черните му очи, или червените му устни.
Зад тънките вежди, или зад черните очи, или зад червените устни на човека се крие по едно благородно качество. Голямо разнообразие има в устните на хората. Те се различават и по форма, и по цвят. Често от устните на някой човек лъха свежест, живот. И затова, когато светията целува, човек възкръсва, но когато грешникът целува, човек умира.
към беседата >>
Само там има музика, поезия, изкуство и наука.
Световете, които се променят, се отразяват в Божествения свят. В това има голяма красота. И наистина, красиво е, когато виждаме в човека нещо възвишено и благородно! Когато слушаме музика, или когато четем някои хубави произведения, или когато гледаме една художествена картина, ние се възхищаваме, но всъщност и музиката, и поезията, и изкуството не съществуват на земята. Те са отражение на Божествения свят.
Само там има музика, поезия, изкуство и наука.
Следователно, човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото той е във връзка с Божествения свят. Никой не може да влезе в Божествения свят по някаква привилегия. Който иска да влезе в Божествения свят, той трябва да бъде герой в пълния смисъл на думата: да бъде абсолютно съвършен, да притежава качествата на Духа. Човек, който влиза в Божествения свят, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи. Не, човек всичко може да направи, но във време и пространство.
към беседата >>
Зад тънките вежди, или зад черните очи, или зад червените устни на човека се крие по едно благородно качество.
Затова, именно, турците наместо да си служат с печат, за удостоверение на своята личност, те натопяват палеца си в мастило и го отпечатват върху документа. По чертите и извивките на този пръст може да се познае, дали даден човек е лъжец или искрен, дали е поет или философ и т.н. Изобщо, по този пръст може да се познае целият характер на човека, но затова се изисква голямо умение, тънко разбиране. По лицето на човека пък се правят коментари върху нещата. Вие харесвате, например, тънките вежди на някого, или черните му очи, или червените му устни.
Зад тънките вежди, или зад черните очи, или зад червените устни на човека се крие по едно благородно качество.
Голямо разнообразие има в устните на хората. Те се различават и по форма, и по цвят. Често от устните на някой човек лъха свежест, живот. И затова, когато светията целува, човек възкръсва, но когато грешникът целува, човек умира. Когато ученият слага ръцете си върху главата на някой човек, той става учен; когато простакът слага ръцете си върху главата на някой човек, той става простак.
към беседата >>
Следователно, човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото той е във връзка с Божествения свят.
В това има голяма красота. И наистина, красиво е, когато виждаме в човека нещо възвишено и благородно! Когато слушаме музика, или когато четем някои хубави произведения, или когато гледаме една художествена картина, ние се възхищаваме, но всъщност и музиката, и поезията, и изкуството не съществуват на земята. Те са отражение на Божествения свят. Само там има музика, поезия, изкуство и наука.
Следователно, човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото той е във връзка с Божествения свят.
Никой не може да влезе в Божествения свят по някаква привилегия. Който иска да влезе в Божествения свят, той трябва да бъде герой в пълния смисъл на думата: да бъде абсолютно съвършен, да притежава качествата на Духа. Човек, който влиза в Божествения свят, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи. Не, човек всичко може да направи, но във време и пространство. Когато някой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че в момента не може да го направи.
към беседата >>
Голямо разнообразие има в устните на хората.
По чертите и извивките на този пръст може да се познае, дали даден човек е лъжец или искрен, дали е поет или философ и т.н. Изобщо, по този пръст може да се познае целият характер на човека, но затова се изисква голямо умение, тънко разбиране. По лицето на човека пък се правят коментари върху нещата. Вие харесвате, например, тънките вежди на някого, или черните му очи, или червените му устни. Зад тънките вежди, или зад черните очи, или зад червените устни на човека се крие по едно благородно качество.
Голямо разнообразие има в устните на хората.
Те се различават и по форма, и по цвят. Често от устните на някой човек лъха свежест, живот. И затова, когато светията целува, човек възкръсва, но когато грешникът целува, човек умира. Когато ученият слага ръцете си върху главата на някой човек, той става учен; когато простакът слага ръцете си върху главата на някой човек, той става простак. Божественото Божествено ражда, а човешкото – човешко.
към беседата >>
Никой не може да влезе в Божествения свят по някаква привилегия.
И наистина, красиво е, когато виждаме в човека нещо възвишено и благородно! Когато слушаме музика, или когато четем някои хубави произведения, или когато гледаме една художествена картина, ние се възхищаваме, но всъщност и музиката, и поезията, и изкуството не съществуват на земята. Те са отражение на Божествения свят. Само там има музика, поезия, изкуство и наука. Следователно, човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото той е във връзка с Божествения свят.
Никой не може да влезе в Божествения свят по някаква привилегия.
Който иска да влезе в Божествения свят, той трябва да бъде герой в пълния смисъл на думата: да бъде абсолютно съвършен, да притежава качествата на Духа. Човек, който влиза в Божествения свят, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи. Не, човек всичко може да направи, но във време и пространство. Когато някой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че в момента не може да го направи. В съвременната наука, философия, музика, поезия, изкуство има по една вътрешна слабост, която ние наричаме проказа.
към беседата >>
Те се различават и по форма, и по цвят.
Изобщо, по този пръст може да се познае целият характер на човека, но затова се изисква голямо умение, тънко разбиране. По лицето на човека пък се правят коментари върху нещата. Вие харесвате, например, тънките вежди на някого, или черните му очи, или червените му устни. Зад тънките вежди, или зад черните очи, или зад червените устни на човека се крие по едно благородно качество. Голямо разнообразие има в устните на хората.
Те се различават и по форма, и по цвят.
Често от устните на някой човек лъха свежест, живот. И затова, когато светията целува, човек възкръсва, но когато грешникът целува, човек умира. Когато ученият слага ръцете си върху главата на някой човек, той става учен; когато простакът слага ръцете си върху главата на някой човек, той става простак. Божественото Божествено ражда, а човешкото – човешко.
към беседата >>
Който иска да влезе в Божествения свят, той трябва да бъде герой в пълния смисъл на думата: да бъде абсолютно съвършен, да притежава качествата на Духа.
Когато слушаме музика, или когато четем някои хубави произведения, или когато гледаме една художествена картина, ние се възхищаваме, но всъщност и музиката, и поезията, и изкуството не съществуват на земята. Те са отражение на Божествения свят. Само там има музика, поезия, изкуство и наука. Следователно, човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото той е във връзка с Божествения свят. Никой не може да влезе в Божествения свят по някаква привилегия.
Който иска да влезе в Божествения свят, той трябва да бъде герой в пълния смисъл на думата: да бъде абсолютно съвършен, да притежава качествата на Духа.
Човек, който влиза в Божествения свят, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи. Не, човек всичко може да направи, но във време и пространство. Когато някой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че в момента не може да го направи. В съвременната наука, философия, музика, поезия, изкуство има по една вътрешна слабост, която ние наричаме проказа. И те трябва да се очистят, да се освободят от тази проказа.
към беседата >>
Често от устните на някой човек лъха свежест, живот.
По лицето на човека пък се правят коментари върху нещата. Вие харесвате, например, тънките вежди на някого, или черните му очи, или червените му устни. Зад тънките вежди, или зад черните очи, или зад червените устни на човека се крие по едно благородно качество. Голямо разнообразие има в устните на хората. Те се различават и по форма, и по цвят.
Често от устните на някой човек лъха свежест, живот.
И затова, когато светията целува, човек възкръсва, но когато грешникът целува, човек умира. Когато ученият слага ръцете си върху главата на някой човек, той става учен; когато простакът слага ръцете си върху главата на някой човек, той става простак. Божественото Божествено ражда, а човешкото – човешко.
към беседата >>
Човек, който влиза в Божествения свят, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи.
Те са отражение на Божествения свят. Само там има музика, поезия, изкуство и наука. Следователно, човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото той е във връзка с Божествения свят. Никой не може да влезе в Божествения свят по някаква привилегия. Който иска да влезе в Божествения свят, той трябва да бъде герой в пълния смисъл на думата: да бъде абсолютно съвършен, да притежава качествата на Духа.
Човек, който влиза в Божествения свят, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи.
Не, човек всичко може да направи, но във време и пространство. Когато някой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че в момента не може да го направи. В съвременната наука, философия, музика, поезия, изкуство има по една вътрешна слабост, която ние наричаме проказа. И те трябва да се очистят, да се освободят от тази проказа.
към беседата >>
И затова, когато светията целува, човек възкръсва, но когато грешникът целува, човек умира.
Вие харесвате, например, тънките вежди на някого, или черните му очи, или червените му устни. Зад тънките вежди, или зад черните очи, или зад червените устни на човека се крие по едно благородно качество. Голямо разнообразие има в устните на хората. Те се различават и по форма, и по цвят. Често от устните на някой човек лъха свежест, живот.
И затова, когато светията целува, човек възкръсва, но когато грешникът целува, човек умира.
Когато ученият слага ръцете си върху главата на някой човек, той става учен; когато простакът слага ръцете си върху главата на някой човек, той става простак. Божественото Божествено ражда, а човешкото – човешко.
към беседата >>
Не, човек всичко може да направи, но във време и пространство.
Само там има музика, поезия, изкуство и наука. Следователно, човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото той е във връзка с Божествения свят. Никой не може да влезе в Божествения свят по някаква привилегия. Който иска да влезе в Божествения свят, той трябва да бъде герой в пълния смисъл на думата: да бъде абсолютно съвършен, да притежава качествата на Духа. Човек, който влиза в Божествения свят, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи.
Не, човек всичко може да направи, но във време и пространство.
Когато някой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че в момента не може да го направи. В съвременната наука, философия, музика, поезия, изкуство има по една вътрешна слабост, която ние наричаме проказа. И те трябва да се очистят, да се освободят от тази проказа.
към беседата >>
Когато ученият слага ръцете си върху главата на някой човек, той става учен; когато простакът слага ръцете си върху главата на някой човек, той става простак.
Зад тънките вежди, или зад черните очи, или зад червените устни на човека се крие по едно благородно качество. Голямо разнообразие има в устните на хората. Те се различават и по форма, и по цвят. Често от устните на някой човек лъха свежест, живот. И затова, когато светията целува, човек възкръсва, но когато грешникът целува, човек умира.
Когато ученият слага ръцете си върху главата на някой човек, той става учен; когато простакът слага ръцете си върху главата на някой човек, той става простак.
Божественото Божествено ражда, а човешкото – човешко.
към беседата >>
Когато някой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че в момента не може да го направи.
Следователно, човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото той е във връзка с Божествения свят. Никой не може да влезе в Божествения свят по някаква привилегия. Който иска да влезе в Божествения свят, той трябва да бъде герой в пълния смисъл на думата: да бъде абсолютно съвършен, да притежава качествата на Духа. Човек, който влиза в Божествения свят, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи. Не, човек всичко може да направи, но във време и пространство.
Когато някой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че в момента не може да го направи.
В съвременната наука, философия, музика, поезия, изкуство има по една вътрешна слабост, която ние наричаме проказа. И те трябва да се очистят, да се освободят от тази проказа.
към беседата >>
Божественото Божествено ражда, а човешкото – човешко.
Голямо разнообразие има в устните на хората. Те се различават и по форма, и по цвят. Често от устните на някой човек лъха свежест, живот. И затова, когато светията целува, човек възкръсва, но когато грешникът целува, човек умира. Когато ученият слага ръцете си върху главата на някой човек, той става учен; когато простакът слага ръцете си върху главата на някой човек, той става простак.
Божественото Божествено ражда, а човешкото – човешко.
към беседата >>
В съвременната наука, философия, музика, поезия, изкуство има по една вътрешна слабост, която ние наричаме проказа.
Никой не може да влезе в Божествения свят по някаква привилегия. Който иска да влезе в Божествения свят, той трябва да бъде герой в пълния смисъл на думата: да бъде абсолютно съвършен, да притежава качествата на Духа. Човек, който влиза в Божествения свят, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи. Не, човек всичко може да направи, но във време и пространство. Когато някой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че в момента не може да го направи.
В съвременната наука, философия, музика, поезия, изкуство има по една вътрешна слабост, която ние наричаме проказа.
И те трябва да се очистят, да се освободят от тази проказа.
към беседата >>
Казвате: Да се обичаме!
Казвате: Да се обичаме!
Любовта и обичта в новото небе и новата земя представляват велик закон, който осмисля нещата. Сегашната земя е мъртва по причина на човешките грехове. Следователно, и нашата земя трябва да възкръсне, да се съживи. Нейната материя трябва напълно да се обнови. Когато хората стъпват с краката си по земята, те постоянно я опетняват.
към беседата >>
И те трябва да се очистят, да се освободят от тази проказа.
Който иска да влезе в Божествения свят, той трябва да бъде герой в пълния смисъл на думата: да бъде абсолютно съвършен, да притежава качествата на Духа. Човек, който влиза в Божествения свят, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи. Не, човек всичко може да направи, но във време и пространство. Когато някой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че в момента не може да го направи. В съвременната наука, философия, музика, поезия, изкуство има по една вътрешна слабост, която ние наричаме проказа.
И те трябва да се очистят, да се освободят от тази проказа.
към беседата >>
Любовта и обичта в новото небе и новата земя представляват велик закон, който осмисля нещата.
Казвате: Да се обичаме!
Любовта и обичта в новото небе и новата земя представляват велик закон, който осмисля нещата.
Сегашната земя е мъртва по причина на човешките грехове. Следователно, и нашата земя трябва да възкръсне, да се съживи. Нейната материя трябва напълно да се обнови. Когато хората стъпват с краката си по земята, те постоянно я опетняват. Когато един престъпник спре пред някой извор, той веднага пресъхва.
към беседата >>
Ще приведа един пример за един прокажен, който живял във времето на Христа.
Ще приведа един пример за един прокажен, който живял във времето на Христа.
Този прокажен се наричал Хазардан. Един, ден той заспал под една смоковница. Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излязъл от Йерусалим и тръгнал по посока към този прокажен. Като се поуморил малко, Той седнал да си почине под същата смоковница, дето прокаженият заспал, но Христос не го забелязал и продължил размишленията си. В това време няколко сълзи бликнали от очите на Христа и паднали върху прокажения.
към беседата >>
Сегашната земя е мъртва по причина на човешките грехове.
Казвате: Да се обичаме! Любовта и обичта в новото небе и новата земя представляват велик закон, който осмисля нещата.
Сегашната земя е мъртва по причина на човешките грехове.
Следователно, и нашата земя трябва да възкръсне, да се съживи. Нейната материя трябва напълно да се обнови. Когато хората стъпват с краката си по земята, те постоянно я опетняват. Когато един престъпник спре пред някой извор, той веднага пресъхва. След известно време същият извор излиза на друго място.
към беседата >>
Този прокажен се наричал Хазардан.
Ще приведа един пример за един прокажен, който живял във времето на Христа.
Този прокажен се наричал Хазардан.
Един, ден той заспал под една смоковница. Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излязъл от Йерусалим и тръгнал по посока към този прокажен. Като се поуморил малко, Той седнал да си почине под същата смоковница, дето прокаженият заспал, но Христос не го забелязал и продължил размишленията си. В това време няколко сълзи бликнали от очите на Христа и паднали върху прокажения. Той усетил, че нещо капнало върху него и веднага се събудил.
към беседата >>
Следователно, и нашата земя трябва да възкръсне, да се съживи.
Казвате: Да се обичаме! Любовта и обичта в новото небе и новата земя представляват велик закон, който осмисля нещата. Сегашната земя е мъртва по причина на човешките грехове.
Следователно, и нашата земя трябва да възкръсне, да се съживи.
Нейната материя трябва напълно да се обнови. Когато хората стъпват с краката си по земята, те постоянно я опетняват. Когато един престъпник спре пред някой извор, той веднага пресъхва. След известно време същият извор излиза на друго място. Значи, дето мине престъпникът все, ще причини някаква пакост: или някоя гора ще се запали, или някой извор ще пресъхне, или някое растение ще увехне и т.н.
към беседата >>
Един, ден той заспал под една смоковница.
Ще приведа един пример за един прокажен, който живял във времето на Христа. Този прокажен се наричал Хазардан.
Един, ден той заспал под една смоковница.
Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излязъл от Йерусалим и тръгнал по посока към този прокажен. Като се поуморил малко, Той седнал да си почине под същата смоковница, дето прокаженият заспал, но Христос не го забелязал и продължил размишленията си. В това време няколко сълзи бликнали от очите на Христа и паднали върху прокажения. Той усетил, че нещо капнало върху него и веднага се събудил. Като видял човек до себе си, запитал го: Човече, защо плачеш?
към беседата >>
Нейната материя трябва напълно да се обнови.
Казвате: Да се обичаме! Любовта и обичта в новото небе и новата земя представляват велик закон, който осмисля нещата. Сегашната земя е мъртва по причина на човешките грехове. Следователно, и нашата земя трябва да възкръсне, да се съживи.
Нейната материя трябва напълно да се обнови.
Когато хората стъпват с краката си по земята, те постоянно я опетняват. Когато един престъпник спре пред някой извор, той веднага пресъхва. След известно време същият извор излиза на друго място. Значи, дето мине престъпникът все, ще причини някаква пакост: или някоя гора ще се запали, или някой извор ще пресъхне, или някое растение ще увехне и т.н. Питам: Ако такъв един учител влезе в някое училище, какво ще стане с училището?
към беседата >>
Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излязъл от Йерусалим и тръгнал по посока към този прокажен.
Ще приведа един пример за един прокажен, който живял във времето на Христа. Този прокажен се наричал Хазардан. Един, ден той заспал под една смоковница.
Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излязъл от Йерусалим и тръгнал по посока към този прокажен.
Като се поуморил малко, Той седнал да си почине под същата смоковница, дето прокаженият заспал, но Христос не го забелязал и продължил размишленията си. В това време няколко сълзи бликнали от очите на Христа и паднали върху прокажения. Той усетил, че нещо капнало върху него и веднага се събудил. Като видял човек до себе си, запитал го: Човече, защо плачеш? Погледни на мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача.
към беседата >>
Когато хората стъпват с краката си по земята, те постоянно я опетняват.
Казвате: Да се обичаме! Любовта и обичта в новото небе и новата земя представляват велик закон, който осмисля нещата. Сегашната земя е мъртва по причина на човешките грехове. Следователно, и нашата земя трябва да възкръсне, да се съживи. Нейната материя трябва напълно да се обнови.
Когато хората стъпват с краката си по земята, те постоянно я опетняват.
Когато един престъпник спре пред някой извор, той веднага пресъхва. След известно време същият извор излиза на друго място. Значи, дето мине престъпникът все, ще причини някаква пакост: или някоя гора ще се запали, или някой извор ще пресъхне, или някое растение ще увехне и т.н. Питам: Ако такъв един учител влезе в някое училище, какво ще стане с училището? И след всичко това хората казват: Ние трябва да се осигурим, не ни трябва нито поезия, нито наука, нито музика.
към беседата >>
Като се поуморил малко, Той седнал да си почине под същата смоковница, дето прокаженият заспал, но Христос не го забелязал и продължил размишленията си.
Ще приведа един пример за един прокажен, който живял във времето на Христа. Този прокажен се наричал Хазардан. Един, ден той заспал под една смоковница. Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излязъл от Йерусалим и тръгнал по посока към този прокажен.
Като се поуморил малко, Той седнал да си почине под същата смоковница, дето прокаженият заспал, но Христос не го забелязал и продължил размишленията си.
В това време няколко сълзи бликнали от очите на Христа и паднали върху прокажения. Той усетил, че нещо капнало върху него и веднага се събудил. Като видял човек до себе си, запитал го: Човече, защо плачеш? Погледни на мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача. Ти си здрав, добре облечен, от нищо не страдаш, защо плачеш?
към беседата >>
Когато един престъпник спре пред някой извор, той веднага пресъхва.
Любовта и обичта в новото небе и новата земя представляват велик закон, който осмисля нещата. Сегашната земя е мъртва по причина на човешките грехове. Следователно, и нашата земя трябва да възкръсне, да се съживи. Нейната материя трябва напълно да се обнови. Когато хората стъпват с краката си по земята, те постоянно я опетняват.
Когато един престъпник спре пред някой извор, той веднага пресъхва.
След известно време същият извор излиза на друго място. Значи, дето мине престъпникът все, ще причини някаква пакост: или някоя гора ще се запали, или някой извор ще пресъхне, или някое растение ще увехне и т.н. Питам: Ако такъв един учител влезе в някое училище, какво ще стане с училището? И след всичко това хората казват: Ние трябва да се осигурим, не ни трябва нито поезия, нито наука, нито музика. Как може човек да се осигури?
към беседата >>
В това време няколко сълзи бликнали от очите на Христа и паднали върху прокажения.
Ще приведа един пример за един прокажен, който живял във времето на Христа. Този прокажен се наричал Хазардан. Един, ден той заспал под една смоковница. Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излязъл от Йерусалим и тръгнал по посока към този прокажен. Като се поуморил малко, Той седнал да си почине под същата смоковница, дето прокаженият заспал, но Христос не го забелязал и продължил размишленията си.
В това време няколко сълзи бликнали от очите на Христа и паднали върху прокажения.
Той усетил, че нещо капнало върху него и веднага се събудил. Като видял човек до себе си, запитал го: Човече, защо плачеш? Погледни на мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача. Ти си здрав, добре облечен, от нищо не страдаш, защо плачеш? Христос веднага съблякъл дрехите си и ги дал на прокажения, а сам Той облякъл дрехите на прокажения.
към беседата >>
След известно време същият извор излиза на друго място.
Сегашната земя е мъртва по причина на човешките грехове. Следователно, и нашата земя трябва да възкръсне, да се съживи. Нейната материя трябва напълно да се обнови. Когато хората стъпват с краката си по земята, те постоянно я опетняват. Когато един престъпник спре пред някой извор, той веднага пресъхва.
След известно време същият извор излиза на друго място.
Значи, дето мине престъпникът все, ще причини някаква пакост: или някоя гора ще се запали, или някой извор ще пресъхне, или някое растение ще увехне и т.н. Питам: Ако такъв един учител влезе в някое училище, какво ще стане с училището? И след всичко това хората казват: Ние трябва да се осигурим, не ни трябва нито поезия, нито наука, нито музика. Как може човек да се осигури? – Като намери Истината.
към беседата >>
Той усетил, че нещо капнало върху него и веднага се събудил.
Този прокажен се наричал Хазардан. Един, ден той заспал под една смоковница. Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излязъл от Йерусалим и тръгнал по посока към този прокажен. Като се поуморил малко, Той седнал да си почине под същата смоковница, дето прокаженият заспал, но Христос не го забелязал и продължил размишленията си. В това време няколко сълзи бликнали от очите на Христа и паднали върху прокажения.
Той усетил, че нещо капнало върху него и веднага се събудил.
Като видял човек до себе си, запитал го: Човече, защо плачеш? Погледни на мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача. Ти си здрав, добре облечен, от нищо не страдаш, защо плачеш? Христос веднага съблякъл дрехите си и ги дал на прокажения, а сам Той облякъл дрехите на прокажения. Чудно нещо, си казал прокаженият, какъв неразумен човек!
към беседата >>
Значи, дето мине престъпникът все, ще причини някаква пакост: или някоя гора ще се запали, или някой извор ще пресъхне, или някое растение ще увехне и т.н.
Следователно, и нашата земя трябва да възкръсне, да се съживи. Нейната материя трябва напълно да се обнови. Когато хората стъпват с краката си по земята, те постоянно я опетняват. Когато един престъпник спре пред някой извор, той веднага пресъхва. След известно време същият извор излиза на друго място.
Значи, дето мине престъпникът все, ще причини някаква пакост: или някоя гора ще се запали, или някой извор ще пресъхне, или някое растение ще увехне и т.н.
Питам: Ако такъв един учител влезе в някое училище, какво ще стане с училището? И след всичко това хората казват: Ние трябва да се осигурим, не ни трябва нито поезия, нито наука, нито музика. Как може човек да се осигури? – Като намери Истината. Истината се заключава в красивото, в благородното, във възвишеното.
към беседата >>
Като видял човек до себе си, запитал го: Човече, защо плачеш?
Един, ден той заспал под една смоковница. Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излязъл от Йерусалим и тръгнал по посока към този прокажен. Като се поуморил малко, Той седнал да си почине под същата смоковница, дето прокаженият заспал, но Христос не го забелязал и продължил размишленията си. В това време няколко сълзи бликнали от очите на Христа и паднали върху прокажения. Той усетил, че нещо капнало върху него и веднага се събудил.
Като видял човек до себе си, запитал го: Човече, защо плачеш?
Погледни на мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача. Ти си здрав, добре облечен, от нищо не страдаш, защо плачеш? Христос веднага съблякъл дрехите си и ги дал на прокажения, а сам Той облякъл дрехите на прокажения. Чудно нещо, си казал прокаженият, какъв неразумен човек! Облича моите дрехи и отива с тях между хората, да разнася проказата, пък и сам да се зарази.
към беседата >>
Питам: Ако такъв един учител влезе в някое училище, какво ще стане с училището?
Нейната материя трябва напълно да се обнови. Когато хората стъпват с краката си по земята, те постоянно я опетняват. Когато един престъпник спре пред някой извор, той веднага пресъхва. След известно време същият извор излиза на друго място. Значи, дето мине престъпникът все, ще причини някаква пакост: или някоя гора ще се запали, или някой извор ще пресъхне, или някое растение ще увехне и т.н.
Питам: Ако такъв един учител влезе в някое училище, какво ще стане с училището?
И след всичко това хората казват: Ние трябва да се осигурим, не ни трябва нито поезия, нито наука, нито музика. Как може човек да се осигури? – Като намери Истината. Истината се заключава в красивото, в благородното, във възвишеното. Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата.
към беседата >>
Погледни на мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача.
Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излязъл от Йерусалим и тръгнал по посока към този прокажен. Като се поуморил малко, Той седнал да си почине под същата смоковница, дето прокаженият заспал, но Христос не го забелязал и продължил размишленията си. В това време няколко сълзи бликнали от очите на Христа и паднали върху прокажения. Той усетил, че нещо капнало върху него и веднага се събудил. Като видял човек до себе си, запитал го: Човече, защо плачеш?
Погледни на мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача.
Ти си здрав, добре облечен, от нищо не страдаш, защо плачеш? Христос веднага съблякъл дрехите си и ги дал на прокажения, а сам Той облякъл дрехите на прокажения. Чудно нещо, си казал прокаженият, какъв неразумен човек! Облича моите дрехи и отива с тях между хората, да разнася проказата, пък и сам да се зарази. Христос се върнал пак в Йерусалим, между учениците си.
към беседата >>
И след всичко това хората казват: Ние трябва да се осигурим, не ни трябва нито поезия, нито наука, нито музика.
Когато хората стъпват с краката си по земята, те постоянно я опетняват. Когато един престъпник спре пред някой извор, той веднага пресъхва. След известно време същият извор излиза на друго място. Значи, дето мине престъпникът все, ще причини някаква пакост: или някоя гора ще се запали, или някой извор ще пресъхне, или някое растение ще увехне и т.н. Питам: Ако такъв един учител влезе в някое училище, какво ще стане с училището?
И след всичко това хората казват: Ние трябва да се осигурим, не ни трябва нито поезия, нито наука, нито музика.
Как може човек да се осигури? – Като намери Истината. Истината се заключава в красивото, в благородното, във възвишеното. Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата. Който живее в закона на жертвата, той придобива живота; който живее в егоизма, той придобива смъртта.
към беседата >>
Ти си здрав, добре облечен, от нищо не страдаш, защо плачеш?
Като се поуморил малко, Той седнал да си почине под същата смоковница, дето прокаженият заспал, но Христос не го забелязал и продължил размишленията си. В това време няколко сълзи бликнали от очите на Христа и паднали върху прокажения. Той усетил, че нещо капнало върху него и веднага се събудил. Като видял човек до себе си, запитал го: Човече, защо плачеш? Погледни на мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача.
Ти си здрав, добре облечен, от нищо не страдаш, защо плачеш?
Христос веднага съблякъл дрехите си и ги дал на прокажения, а сам Той облякъл дрехите на прокажения. Чудно нещо, си казал прокаженият, какъв неразумен човек! Облича моите дрехи и отива с тях между хората, да разнася проказата, пък и сам да се зарази. Христос се върнал пак в Йерусалим, между учениците си. Като Го видели с такива окъсани дрехи, те си казали: Ето нашият Учител пак е срещнал някои беден и му дал дрехите си, а облякъл неговите скъсани.
към беседата >>
Как може човек да се осигури?
Когато един престъпник спре пред някой извор, той веднага пресъхва. След известно време същият извор излиза на друго място. Значи, дето мине престъпникът все, ще причини някаква пакост: или някоя гора ще се запали, или някой извор ще пресъхне, или някое растение ще увехне и т.н. Питам: Ако такъв един учител влезе в някое училище, какво ще стане с училището? И след всичко това хората казват: Ние трябва да се осигурим, не ни трябва нито поезия, нито наука, нито музика.
Как може човек да се осигури?
– Като намери Истината. Истината се заключава в красивото, в благородното, във възвишеното. Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата. Който живее в закона на жертвата, той придобива живота; който живее в егоизма, той придобива смъртта. Който иска да се домогне до Вечния Живот, той ще се занимава и с поезия, и с музика, и с наука, и с философия.
към беседата >>
Христос веднага съблякъл дрехите си и ги дал на прокажения, а сам Той облякъл дрехите на прокажения.
В това време няколко сълзи бликнали от очите на Христа и паднали върху прокажения. Той усетил, че нещо капнало върху него и веднага се събудил. Като видял човек до себе си, запитал го: Човече, защо плачеш? Погледни на мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача. Ти си здрав, добре облечен, от нищо не страдаш, защо плачеш?
Христос веднага съблякъл дрехите си и ги дал на прокажения, а сам Той облякъл дрехите на прокажения.
Чудно нещо, си казал прокаженият, какъв неразумен човек! Облича моите дрехи и отива с тях между хората, да разнася проказата, пък и сам да се зарази. Христос се върнал пак в Йерусалим, между учениците си. Като Го видели с такива окъсани дрехи, те си казали: Ето нашият Учител пак е срещнал някои беден и му дал дрехите си, а облякъл неговите скъсани. Веднага донесли нови дрехи на Христа, за да хвърли скъсаните.
към беседата >>
– Като намери Истината.
След известно време същият извор излиза на друго място. Значи, дето мине престъпникът все, ще причини някаква пакост: или някоя гора ще се запали, или някой извор ще пресъхне, или някое растение ще увехне и т.н. Питам: Ако такъв един учител влезе в някое училище, какво ще стане с училището? И след всичко това хората казват: Ние трябва да се осигурим, не ни трябва нито поезия, нито наука, нито музика. Как може човек да се осигури?
– Като намери Истината.
Истината се заключава в красивото, в благородното, във възвишеното. Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата. Който живее в закона на жертвата, той придобива живота; който живее в егоизма, той придобива смъртта. Който иска да се домогне до Вечния Живот, той ще се занимава и с поезия, и с музика, и с наука, и с философия. Поезията запознава човека с висшите светове, с небето; музиката доставя вътрешна наслада на човека и го тонира.
към беседата >>
Чудно нещо, си казал прокаженият, какъв неразумен човек!
Той усетил, че нещо капнало върху него и веднага се събудил. Като видял човек до себе си, запитал го: Човече, защо плачеш? Погледни на мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача. Ти си здрав, добре облечен, от нищо не страдаш, защо плачеш? Христос веднага съблякъл дрехите си и ги дал на прокажения, а сам Той облякъл дрехите на прокажения.
Чудно нещо, си казал прокаженият, какъв неразумен човек!
Облича моите дрехи и отива с тях между хората, да разнася проказата, пък и сам да се зарази. Христос се върнал пак в Йерусалим, между учениците си. Като Го видели с такива окъсани дрехи, те си казали: Ето нашият Учител пак е срещнал някои беден и му дал дрехите си, а облякъл неговите скъсани. Веднага донесли нови дрехи на Христа, за да хвърли скъсаните. Прокаженият, като облякъл дрехите на Христа, оздравял и могъл вече свободно да влезе в града.
към беседата >>
Истината се заключава в красивото, в благородното, във възвишеното.
Значи, дето мине престъпникът все, ще причини някаква пакост: или някоя гора ще се запали, или някой извор ще пресъхне, или някое растение ще увехне и т.н. Питам: Ако такъв един учител влезе в някое училище, какво ще стане с училището? И след всичко това хората казват: Ние трябва да се осигурим, не ни трябва нито поезия, нито наука, нито музика. Как може човек да се осигури? – Като намери Истината.
Истината се заключава в красивото, в благородното, във възвишеното.
Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата. Който живее в закона на жертвата, той придобива живота; който живее в егоизма, той придобива смъртта. Който иска да се домогне до Вечния Живот, той ще се занимава и с поезия, и с музика, и с наука, и с философия. Поезията запознава човека с висшите светове, с небето; музиката доставя вътрешна наслада на човека и го тонира. Каквато работа и да започва човек, да обмисля някой въпрос, да чете, да пише или да учи нещо, преди всичко той трябва да започва с музика.
към беседата >>
Облича моите дрехи и отива с тях между хората, да разнася проказата, пък и сам да се зарази.
Като видял човек до себе си, запитал го: Човече, защо плачеш? Погледни на мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача. Ти си здрав, добре облечен, от нищо не страдаш, защо плачеш? Христос веднага съблякъл дрехите си и ги дал на прокажения, а сам Той облякъл дрехите на прокажения. Чудно нещо, си казал прокаженият, какъв неразумен човек!
Облича моите дрехи и отива с тях между хората, да разнася проказата, пък и сам да се зарази.
Христос се върнал пак в Йерусалим, между учениците си. Като Го видели с такива окъсани дрехи, те си казали: Ето нашият Учител пак е срещнал някои беден и му дал дрехите си, а облякъл неговите скъсани. Веднага донесли нови дрехи на Христа, за да хвърли скъсаните. Прокаженият, като облякъл дрехите на Христа, оздравял и могъл вече свободно да влезе в града. Тук той пак срещнал Христа, но вече с нови чисти дрехи и си казал: Навярно този човек трябва да е някой богаташ, който раздава своите дрехи на бедни хора, а след това си купува нови и се преоблича.
към беседата >>
Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата.
Питам: Ако такъв един учител влезе в някое училище, какво ще стане с училището? И след всичко това хората казват: Ние трябва да се осигурим, не ни трябва нито поезия, нито наука, нито музика. Как може човек да се осигури? – Като намери Истината. Истината се заключава в красивото, в благородното, във възвишеното.
Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата.
Който живее в закона на жертвата, той придобива живота; който живее в егоизма, той придобива смъртта. Който иска да се домогне до Вечния Живот, той ще се занимава и с поезия, и с музика, и с наука, и с философия. Поезията запознава човека с висшите светове, с небето; музиката доставя вътрешна наслада на човека и го тонира. Каквато работа и да започва човек, да обмисля някой въпрос, да чете, да пише или да учи нещо, преди всичко той трябва да започва с музика. Музиката е ключ за тониране.
към беседата >>
Христос се върнал пак в Йерусалим, между учениците си.
Погледни на мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача. Ти си здрав, добре облечен, от нищо не страдаш, защо плачеш? Христос веднага съблякъл дрехите си и ги дал на прокажения, а сам Той облякъл дрехите на прокажения. Чудно нещо, си казал прокаженият, какъв неразумен човек! Облича моите дрехи и отива с тях между хората, да разнася проказата, пък и сам да се зарази.
Христос се върнал пак в Йерусалим, между учениците си.
Като Го видели с такива окъсани дрехи, те си казали: Ето нашият Учител пак е срещнал някои беден и му дал дрехите си, а облякъл неговите скъсани. Веднага донесли нови дрехи на Христа, за да хвърли скъсаните. Прокаженият, като облякъл дрехите на Христа, оздравял и могъл вече свободно да влезе в града. Тук той пак срещнал Христа, но вече с нови чисти дрехи и си казал: Навярно този човек трябва да е някой богаташ, който раздава своите дрехи на бедни хора, а след това си купува нови и се преоблича. По този начин, може би, той иска да се прочуе.
към беседата >>
Който живее в закона на жертвата, той придобива живота; който живее в егоизма, той придобива смъртта.
И след всичко това хората казват: Ние трябва да се осигурим, не ни трябва нито поезия, нито наука, нито музика. Как може човек да се осигури? – Като намери Истината. Истината се заключава в красивото, в благородното, във възвишеното. Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата.
Който живее в закона на жертвата, той придобива живота; който живее в егоизма, той придобива смъртта.
Който иска да се домогне до Вечния Живот, той ще се занимава и с поезия, и с музика, и с наука, и с философия. Поезията запознава човека с висшите светове, с небето; музиката доставя вътрешна наслада на човека и го тонира. Каквато работа и да започва човек, да обмисля някой въпрос, да чете, да пише или да учи нещо, преди всичко той трябва да започва с музика. Музиката е ключ за тониране. Който не е музикант, не може да влезе в Царството Божие.
към беседата >>
Като Го видели с такива окъсани дрехи, те си казали: Ето нашият Учител пак е срещнал някои беден и му дал дрехите си, а облякъл неговите скъсани.
Ти си здрав, добре облечен, от нищо не страдаш, защо плачеш? Христос веднага съблякъл дрехите си и ги дал на прокажения, а сам Той облякъл дрехите на прокажения. Чудно нещо, си казал прокаженият, какъв неразумен човек! Облича моите дрехи и отива с тях между хората, да разнася проказата, пък и сам да се зарази. Христос се върнал пак в Йерусалим, между учениците си.
Като Го видели с такива окъсани дрехи, те си казали: Ето нашият Учител пак е срещнал някои беден и му дал дрехите си, а облякъл неговите скъсани.
Веднага донесли нови дрехи на Христа, за да хвърли скъсаните. Прокаженият, като облякъл дрехите на Христа, оздравял и могъл вече свободно да влезе в града. Тук той пак срещнал Христа, но вече с нови чисти дрехи и си казал: Навярно този човек трябва да е някой богаташ, който раздава своите дрехи на бедни хора, а след това си купува нови и се преоблича. По този начин, може би, той иска да се прочуе.
към беседата >>
Който иска да се домогне до Вечния Живот, той ще се занимава и с поезия, и с музика, и с наука, и с философия.
Как може човек да се осигури? – Като намери Истината. Истината се заключава в красивото, в благородното, във възвишеното. Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата. Който живее в закона на жертвата, той придобива живота; който живее в егоизма, той придобива смъртта.
Който иска да се домогне до Вечния Живот, той ще се занимава и с поезия, и с музика, и с наука, и с философия.
Поезията запознава човека с висшите светове, с небето; музиката доставя вътрешна наслада на човека и го тонира. Каквато работа и да започва човек, да обмисля някой въпрос, да чете, да пише или да учи нещо, преди всичко той трябва да започва с музика. Музиката е ключ за тониране. Който не е музикант, не може да влезе в Царството Божие. На това основание в Питагоровата школа не са приемали за ученици ония, които не са музиканти.
към беседата >>
Веднага донесли нови дрехи на Христа, за да хвърли скъсаните.
Христос веднага съблякъл дрехите си и ги дал на прокажения, а сам Той облякъл дрехите на прокажения. Чудно нещо, си казал прокаженият, какъв неразумен човек! Облича моите дрехи и отива с тях между хората, да разнася проказата, пък и сам да се зарази. Христос се върнал пак в Йерусалим, между учениците си. Като Го видели с такива окъсани дрехи, те си казали: Ето нашият Учител пак е срещнал някои беден и му дал дрехите си, а облякъл неговите скъсани.
Веднага донесли нови дрехи на Христа, за да хвърли скъсаните.
Прокаженият, като облякъл дрехите на Христа, оздравял и могъл вече свободно да влезе в града. Тук той пак срещнал Христа, но вече с нови чисти дрехи и си казал: Навярно този човек трябва да е някой богаташ, който раздава своите дрехи на бедни хора, а след това си купува нови и се преоблича. По този начин, може би, той иска да се прочуе.
към беседата >>
Поезията запознава човека с висшите светове, с небето; музиката доставя вътрешна наслада на човека и го тонира.
– Като намери Истината. Истината се заключава в красивото, в благородното, във възвишеното. Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата. Който живее в закона на жертвата, той придобива живота; който живее в егоизма, той придобива смъртта. Който иска да се домогне до Вечния Живот, той ще се занимава и с поезия, и с музика, и с наука, и с философия.
Поезията запознава човека с висшите светове, с небето; музиката доставя вътрешна наслада на човека и го тонира.
Каквато работа и да започва човек, да обмисля някой въпрос, да чете, да пише или да учи нещо, преди всичко той трябва да започва с музика. Музиката е ключ за тониране. Който не е музикант, не може да влезе в Царството Божие. На това основание в Питагоровата школа не са приемали за ученици ония, които не са музиканти. Някой казва: Аз не искам да свиря.
към беседата >>
Прокаженият, като облякъл дрехите на Христа, оздравял и могъл вече свободно да влезе в града.
Чудно нещо, си казал прокаженият, какъв неразумен човек! Облича моите дрехи и отива с тях между хората, да разнася проказата, пък и сам да се зарази. Христос се върнал пак в Йерусалим, между учениците си. Като Го видели с такива окъсани дрехи, те си казали: Ето нашият Учител пак е срещнал някои беден и му дал дрехите си, а облякъл неговите скъсани. Веднага донесли нови дрехи на Христа, за да хвърли скъсаните.
Прокаженият, като облякъл дрехите на Христа, оздравял и могъл вече свободно да влезе в града.
Тук той пак срещнал Христа, но вече с нови чисти дрехи и си казал: Навярно този човек трябва да е някой богаташ, който раздава своите дрехи на бедни хора, а след това си купува нови и се преоблича. По този начин, може би, той иска да се прочуе.
към беседата >>
Каквато работа и да започва човек, да обмисля някой въпрос, да чете, да пише или да учи нещо, преди всичко той трябва да започва с музика.
Истината се заключава в красивото, в благородното, във възвишеното. Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата. Който живее в закона на жертвата, той придобива живота; който живее в егоизма, той придобива смъртта. Който иска да се домогне до Вечния Живот, той ще се занимава и с поезия, и с музика, и с наука, и с философия. Поезията запознава човека с висшите светове, с небето; музиката доставя вътрешна наслада на човека и го тонира.
Каквато работа и да започва човек, да обмисля някой въпрос, да чете, да пише или да учи нещо, преди всичко той трябва да започва с музика.
Музиката е ключ за тониране. Който не е музикант, не може да влезе в Царството Божие. На това основание в Питагоровата школа не са приемали за ученици ония, които не са музиканти. Някой казва: Аз не искам да свиря. Казвам: Който не иска да свири и пее, ще остане за дълго време на земята; такъв човек не може да влезе в Царството Божие.
към беседата >>
Тук той пак срещнал Христа, но вече с нови чисти дрехи и си казал: Навярно този човек трябва да е някой богаташ, който раздава своите дрехи на бедни хора, а след това си купува нови и се преоблича.
Облича моите дрехи и отива с тях между хората, да разнася проказата, пък и сам да се зарази. Христос се върнал пак в Йерусалим, между учениците си. Като Го видели с такива окъсани дрехи, те си казали: Ето нашият Учител пак е срещнал някои беден и му дал дрехите си, а облякъл неговите скъсани. Веднага донесли нови дрехи на Христа, за да хвърли скъсаните. Прокаженият, като облякъл дрехите на Христа, оздравял и могъл вече свободно да влезе в града.
Тук той пак срещнал Христа, но вече с нови чисти дрехи и си казал: Навярно този човек трябва да е някой богаташ, който раздава своите дрехи на бедни хора, а след това си купува нови и се преоблича.
По този начин, може би, той иска да се прочуе.
към беседата >>
Музиката е ключ за тониране.
Истински благороден и възвишен човек е този, който живее в закона на жертвата. Който живее в закона на жертвата, той придобива живота; който живее в егоизма, той придобива смъртта. Който иска да се домогне до Вечния Живот, той ще се занимава и с поезия, и с музика, и с наука, и с философия. Поезията запознава човека с висшите светове, с небето; музиката доставя вътрешна наслада на човека и го тонира. Каквато работа и да започва човек, да обмисля някой въпрос, да чете, да пише или да учи нещо, преди всичко той трябва да започва с музика.
Музиката е ключ за тониране.
Който не е музикант, не може да влезе в Царството Божие. На това основание в Питагоровата школа не са приемали за ученици ония, които не са музиканти. Някой казва: Аз не искам да свиря. Казвам: Който не иска да свири и пее, ще остане за дълго време на земята; такъв човек не може да влезе в Царството Божие. Като говорим, че всеки човек трябва да свири и да пее, ние не разбираме да стане музикант или певец, като съвременните музиканти и певци.
към беседата >>
По този начин, може би, той иска да се прочуе.
Христос се върнал пак в Йерусалим, между учениците си. Като Го видели с такива окъсани дрехи, те си казали: Ето нашият Учител пак е срещнал някои беден и му дал дрехите си, а облякъл неговите скъсани. Веднага донесли нови дрехи на Христа, за да хвърли скъсаните. Прокаженият, като облякъл дрехите на Христа, оздравял и могъл вече свободно да влезе в града. Тук той пак срещнал Христа, но вече с нови чисти дрехи и си казал: Навярно този човек трябва да е някой богаташ, който раздава своите дрехи на бедни хора, а след това си купува нови и се преоблича.
По този начин, може би, той иска да се прочуе.
към беседата >>
Който не е музикант, не може да влезе в Царството Божие.
Който живее в закона на жертвата, той придобива живота; който живее в егоизма, той придобива смъртта. Който иска да се домогне до Вечния Живот, той ще се занимава и с поезия, и с музика, и с наука, и с философия. Поезията запознава човека с висшите светове, с небето; музиката доставя вътрешна наслада на човека и го тонира. Каквато работа и да започва човек, да обмисля някой въпрос, да чете, да пише или да учи нещо, преди всичко той трябва да започва с музика. Музиката е ключ за тониране.
Който не е музикант, не може да влезе в Царството Божие.
На това основание в Питагоровата школа не са приемали за ученици ония, които не са музиканти. Някой казва: Аз не искам да свиря. Казвам: Който не иска да свири и пее, ще остане за дълго време на земята; такъв човек не може да влезе в Царството Божие. Като говорим, че всеки човек трябва да свири и да пее, ние не разбираме да стане музикант или певец, като съвременните музиканти и певци. Ние говорим за музика и за пеене, в които душата се излива.
към беседата >>
Питам: Права ли е философията на този прокажен човек?
Питам: Права ли е философията на този прокажен човек?
– Не е права. Обаче, такава е философията и на много от съвременните хора. Каквото добро и да им направите, те все ще му турят някаква качулка. И най-хубавото чувство да отправите към някого, той пак ще си го обясни по своему, все ще му тури някаква качулка. Аз взимам тази качулка в добър смисъл и я уподобявам на качулката в пауна.
към беседата >>
На това основание в Питагоровата школа не са приемали за ученици ония, които не са музиканти.
Който иска да се домогне до Вечния Живот, той ще се занимава и с поезия, и с музика, и с наука, и с философия. Поезията запознава човека с висшите светове, с небето; музиката доставя вътрешна наслада на човека и го тонира. Каквато работа и да започва човек, да обмисля някой въпрос, да чете, да пише или да учи нещо, преди всичко той трябва да започва с музика. Музиката е ключ за тониране. Който не е музикант, не може да влезе в Царството Божие.
На това основание в Питагоровата школа не са приемали за ученици ония, които не са музиканти.
Някой казва: Аз не искам да свиря. Казвам: Който не иска да свири и пее, ще остане за дълго време на земята; такъв човек не може да влезе в Царството Божие. Като говорим, че всеки човек трябва да свири и да пее, ние не разбираме да стане музикант или певец, като съвременните музиканти и певци. Ние говорим за музика и за пеене, в които душата се излива. Такива музиканти и певци се срещат много рядко на земята.
към беседата >>
– Не е права.
Питам: Права ли е философията на този прокажен човек?
– Не е права.
Обаче, такава е философията и на много от съвременните хора. Каквото добро и да им направите, те все ще му турят някаква качулка. И най-хубавото чувство да отправите към някого, той пак ще си го обясни по своему, все ще му тури някаква качулка. Аз взимам тази качулка в добър смисъл и я уподобявам на качулката в пауна. Обаче, колкото малка да е, щом влезе в човека, тя произвежда обратен резултат.
към беседата >>
Някой казва: Аз не искам да свиря.
Поезията запознава човека с висшите светове, с небето; музиката доставя вътрешна наслада на човека и го тонира. Каквато работа и да започва човек, да обмисля някой въпрос, да чете, да пише или да учи нещо, преди всичко той трябва да започва с музика. Музиката е ключ за тониране. Който не е музикант, не може да влезе в Царството Божие. На това основание в Питагоровата школа не са приемали за ученици ония, които не са музиканти.
Някой казва: Аз не искам да свиря.
Казвам: Който не иска да свири и пее, ще остане за дълго време на земята; такъв човек не може да влезе в Царството Божие. Като говорим, че всеки човек трябва да свири и да пее, ние не разбираме да стане музикант или певец, като съвременните музиканти и певци. Ние говорим за музика и за пеене, в които душата се излива. Такива музиканти и певци се срещат много рядко на земята. Те са извънредни таланти, които идат на земята да свирят и пеят на хората, да ги повдигат и по този начин да изкупят греховете си.
към беседата >>
Обаче, такава е философията и на много от съвременните хора.
Питам: Права ли е философията на този прокажен човек? – Не е права.
Обаче, такава е философията и на много от съвременните хора.
Каквото добро и да им направите, те все ще му турят някаква качулка. И най-хубавото чувство да отправите към някого, той пак ще си го обясни по своему, все ще му тури някаква качулка. Аз взимам тази качулка в добър смисъл и я уподобявам на качулката в пауна. Обаче, колкото малка да е, щом влезе в човека, тя произвежда обратен резултат. Там тя внася вкисване, изопачаване на човешкия ум.
към беседата >>
Казвам: Който не иска да свири и пее, ще остане за дълго време на земята; такъв човек не може да влезе в Царството Божие.
Каквато работа и да започва човек, да обмисля някой въпрос, да чете, да пише или да учи нещо, преди всичко той трябва да започва с музика. Музиката е ключ за тониране. Който не е музикант, не може да влезе в Царството Божие. На това основание в Питагоровата школа не са приемали за ученици ония, които не са музиканти. Някой казва: Аз не искам да свиря.
Казвам: Който не иска да свири и пее, ще остане за дълго време на земята; такъв човек не може да влезе в Царството Божие.
Като говорим, че всеки човек трябва да свири и да пее, ние не разбираме да стане музикант или певец, като съвременните музиканти и певци. Ние говорим за музика и за пеене, в които душата се излива. Такива музиканти и певци се срещат много рядко на земята. Те са извънредни таланти, които идат на земята да свирят и пеят на хората, да ги повдигат и по този начин да изкупят греховете си. Ако те не изпълнят своето предназначение, както трябва, невидимият свят ще ги изпрати отново на земята, но вече като обикновени хора.
към беседата >>
Каквото добро и да им направите, те все ще му турят някаква качулка.
Питам: Права ли е философията на този прокажен човек? – Не е права. Обаче, такава е философията и на много от съвременните хора.
Каквото добро и да им направите, те все ще му турят някаква качулка.
И най-хубавото чувство да отправите към някого, той пак ще си го обясни по своему, все ще му тури някаква качулка. Аз взимам тази качулка в добър смисъл и я уподобявам на качулката в пауна. Обаче, колкото малка да е, щом влезе в човека, тя произвежда обратен резултат. Там тя внася вкисване, изопачаване на човешкия ум.
към беседата >>
Като говорим, че всеки човек трябва да свири и да пее, ние не разбираме да стане музикант или певец, като съвременните музиканти и певци.
Музиката е ключ за тониране. Който не е музикант, не може да влезе в Царството Божие. На това основание в Питагоровата школа не са приемали за ученици ония, които не са музиканти. Някой казва: Аз не искам да свиря. Казвам: Който не иска да свири и пее, ще остане за дълго време на земята; такъв човек не може да влезе в Царството Божие.
Като говорим, че всеки човек трябва да свири и да пее, ние не разбираме да стане музикант или певец, като съвременните музиканти и певци.
Ние говорим за музика и за пеене, в които душата се излива. Такива музиканти и певци се срещат много рядко на земята. Те са извънредни таланти, които идат на земята да свирят и пеят на хората, да ги повдигат и по този начин да изкупят греховете си. Ако те не изпълнят своето предназначение, както трябва, невидимият свят ще ги изпрати отново на земята, но вече като обикновени хора. Дойде ли един велик музикант на земята, той трябва да съзнава своята мисия, да свири, да работи със своя талант за облагородяване на човечеството.
към беседата >>
И най-хубавото чувство да отправите към някого, той пак ще си го обясни по своему, все ще му тури някаква качулка.
Питам: Права ли е философията на този прокажен човек? – Не е права. Обаче, такава е философията и на много от съвременните хора. Каквото добро и да им направите, те все ще му турят някаква качулка.
И най-хубавото чувство да отправите към някого, той пак ще си го обясни по своему, все ще му тури някаква качулка.
Аз взимам тази качулка в добър смисъл и я уподобявам на качулката в пауна. Обаче, колкото малка да е, щом влезе в човека, тя произвежда обратен резултат. Там тя внася вкисване, изопачаване на човешкия ум.
към беседата >>
Ние говорим за музика и за пеене, в които душата се излива.
Който не е музикант, не може да влезе в Царството Божие. На това основание в Питагоровата школа не са приемали за ученици ония, които не са музиканти. Някой казва: Аз не искам да свиря. Казвам: Който не иска да свири и пее, ще остане за дълго време на земята; такъв човек не може да влезе в Царството Божие. Като говорим, че всеки човек трябва да свири и да пее, ние не разбираме да стане музикант или певец, като съвременните музиканти и певци.
Ние говорим за музика и за пеене, в които душата се излива.
Такива музиканти и певци се срещат много рядко на земята. Те са извънредни таланти, които идат на земята да свирят и пеят на хората, да ги повдигат и по този начин да изкупят греховете си. Ако те не изпълнят своето предназначение, както трябва, невидимият свят ще ги изпрати отново на земята, но вече като обикновени хора. Дойде ли един велик музикант на земята, той трябва да съзнава своята мисия, да свири, да работи със своя талант за облагородяване на човечеството. Неговата музика трябва да вдъхва вяра между хората и да ги примирява.
към беседата >>
Аз взимам тази качулка в добър смисъл и я уподобявам на качулката в пауна.
Питам: Права ли е философията на този прокажен човек? – Не е права. Обаче, такава е философията и на много от съвременните хора. Каквото добро и да им направите, те все ще му турят някаква качулка. И най-хубавото чувство да отправите към някого, той пак ще си го обясни по своему, все ще му тури някаква качулка.
Аз взимам тази качулка в добър смисъл и я уподобявам на качулката в пауна.
Обаче, колкото малка да е, щом влезе в човека, тя произвежда обратен резултат. Там тя внася вкисване, изопачаване на човешкия ум.
към беседата >>
Такива музиканти и певци се срещат много рядко на земята.
На това основание в Питагоровата школа не са приемали за ученици ония, които не са музиканти. Някой казва: Аз не искам да свиря. Казвам: Който не иска да свири и пее, ще остане за дълго време на земята; такъв човек не може да влезе в Царството Божие. Като говорим, че всеки човек трябва да свири и да пее, ние не разбираме да стане музикант или певец, като съвременните музиканти и певци. Ние говорим за музика и за пеене, в които душата се излива.
Такива музиканти и певци се срещат много рядко на земята.
Те са извънредни таланти, които идат на земята да свирят и пеят на хората, да ги повдигат и по този начин да изкупят греховете си. Ако те не изпълнят своето предназначение, както трябва, невидимият свят ще ги изпрати отново на земята, но вече като обикновени хора. Дойде ли един велик музикант на земята, той трябва да съзнава своята мисия, да свири, да работи със своя талант за облагородяване на човечеството. Неговата музика трябва да вдъхва вяра между хората и да ги примирява.
към беседата >>
Обаче, колкото малка да е, щом влезе в човека, тя произвежда обратен резултат.
– Не е права. Обаче, такава е философията и на много от съвременните хора. Каквото добро и да им направите, те все ще му турят някаква качулка. И най-хубавото чувство да отправите към някого, той пак ще си го обясни по своему, все ще му тури някаква качулка. Аз взимам тази качулка в добър смисъл и я уподобявам на качулката в пауна.
Обаче, колкото малка да е, щом влезе в човека, тя произвежда обратен резултат.
Там тя внася вкисване, изопачаване на човешкия ум.
към беседата >>
Те са извънредни таланти, които идат на земята да свирят и пеят на хората, да ги повдигат и по този начин да изкупят греховете си.
Някой казва: Аз не искам да свиря. Казвам: Който не иска да свири и пее, ще остане за дълго време на земята; такъв човек не може да влезе в Царството Божие. Като говорим, че всеки човек трябва да свири и да пее, ние не разбираме да стане музикант или певец, като съвременните музиканти и певци. Ние говорим за музика и за пеене, в които душата се излива. Такива музиканти и певци се срещат много рядко на земята.
Те са извънредни таланти, които идат на земята да свирят и пеят на хората, да ги повдигат и по този начин да изкупят греховете си.
Ако те не изпълнят своето предназначение, както трябва, невидимият свят ще ги изпрати отново на земята, но вече като обикновени хора. Дойде ли един велик музикант на земята, той трябва да съзнава своята мисия, да свири, да работи със своя талант за облагородяване на човечеството. Неговата музика трябва да вдъхва вяра между хората и да ги примирява.
към беседата >>
Там тя внася вкисване, изопачаване на човешкия ум.
Обаче, такава е философията и на много от съвременните хора. Каквото добро и да им направите, те все ще му турят някаква качулка. И най-хубавото чувство да отправите към някого, той пак ще си го обясни по своему, все ще му тури някаква качулка. Аз взимам тази качулка в добър смисъл и я уподобявам на качулката в пауна. Обаче, колкото малка да е, щом влезе в човека, тя произвежда обратен резултат.
Там тя внася вкисване, изопачаване на човешкия ум.
към беседата >>
Ако те не изпълнят своето предназначение, както трябва, невидимият свят ще ги изпрати отново на земята, но вече като обикновени хора.
Казвам: Който не иска да свири и пее, ще остане за дълго време на земята; такъв човек не може да влезе в Царството Божие. Като говорим, че всеки човек трябва да свири и да пее, ние не разбираме да стане музикант или певец, като съвременните музиканти и певци. Ние говорим за музика и за пеене, в които душата се излива. Такива музиканти и певци се срещат много рядко на земята. Те са извънредни таланти, които идат на земята да свирят и пеят на хората, да ги повдигат и по този начин да изкупят греховете си.
Ако те не изпълнят своето предназначение, както трябва, невидимият свят ще ги изпрати отново на земята, но вече като обикновени хора.
Дойде ли един велик музикант на земята, той трябва да съзнава своята мисия, да свири, да работи със своя талант за облагородяване на човечеството. Неговата музика трябва да вдъхва вяра между хората и да ги примирява.
към беседата >>
Казвам: Новото небе и новата земя, които се създават сега, се отнасят до човека.
Казвам: Новото небе и новата земя, които се създават сега, се отнасят до човека.
Под думата „небе“ разбираме красивото, разумното начало в човека. В Божествения свят са вложени опитностите на всички вселени, които са съществували някога и които ще съществуват за в бъдеще. Който иска да види учени хора, той трябва да отиде в Божествения свят, т.е. в света на новото небе. И за новото небе има велик ден, когато и то се пременява, облича се в нови дрехи.
към беседата >>
Дойде ли един велик музикант на земята, той трябва да съзнава своята мисия, да свири, да работи със своя талант за облагородяване на човечеството.
Като говорим, че всеки човек трябва да свири и да пее, ние не разбираме да стане музикант или певец, като съвременните музиканти и певци. Ние говорим за музика и за пеене, в които душата се излива. Такива музиканти и певци се срещат много рядко на земята. Те са извънредни таланти, които идат на земята да свирят и пеят на хората, да ги повдигат и по този начин да изкупят греховете си. Ако те не изпълнят своето предназначение, както трябва, невидимият свят ще ги изпрати отново на земята, но вече като обикновени хора.
Дойде ли един велик музикант на земята, той трябва да съзнава своята мисия, да свири, да работи със своя талант за облагородяване на човечеството.
Неговата музика трябва да вдъхва вяра между хората и да ги примирява.
към беседата >>
Под думата „небе“ разбираме красивото, разумното начало в човека.
Казвам: Новото небе и новата земя, които се създават сега, се отнасят до човека.
Под думата „небе“ разбираме красивото, разумното начало в човека.
В Божествения свят са вложени опитностите на всички вселени, които са съществували някога и които ще съществуват за в бъдеще. Който иска да види учени хора, той трябва да отиде в Божествения свят, т.е. в света на новото небе. И за новото небе има велик ден, когато и то се пременява, облича се в нови дрехи. Другите светове се променят и изменят, а новото небе, т.е.
към беседата >>
Неговата музика трябва да вдъхва вяра между хората и да ги примирява.
Ние говорим за музика и за пеене, в които душата се излива. Такива музиканти и певци се срещат много рядко на земята. Те са извънредни таланти, които идат на земята да свирят и пеят на хората, да ги повдигат и по този начин да изкупят греховете си. Ако те не изпълнят своето предназначение, както трябва, невидимият свят ще ги изпрати отново на земята, но вече като обикновени хора. Дойде ли един велик музикант на земята, той трябва да съзнава своята мисия, да свири, да работи със своя талант за облагородяване на човечеството.
Неговата музика трябва да вдъхва вяра между хората и да ги примирява.
към беседата >>
В Божествения свят са вложени опитностите на всички вселени, които са съществували някога и които ще съществуват за в бъдеще.
Казвам: Новото небе и новата земя, които се създават сега, се отнасят до човека. Под думата „небе“ разбираме красивото, разумното начало в човека.
В Божествения свят са вложени опитностите на всички вселени, които са съществували някога и които ще съществуват за в бъдеще.
Който иска да види учени хора, той трябва да отиде в Божествения свят, т.е. в света на новото небе. И за новото небе има велик ден, когато и то се пременява, облича се в нови дрехи. Другите светове се променят и изменят, а новото небе, т.е. Божественото небе се само проявява.
към беседата >>
Един американец мой познат, ми разправяше за едно свое силно преживяване, предизвикано от музиката на Камила Русо, ученичка на Паганини.
Един американец мой познат, ми разправяше за едно свое силно преживяване, предизвикано от музиката на Камила Русо, ученичка на Паганини.
Той разправяше: „Когато слушах Камила Русо да свири „Сънят на живота“, в мене стана цял преврат. От този момент аз бях готов да се примиря с всички хора, да раздам имането си на бедните и да започна чист и свят живот.“ Това значи да свири човек с вдъхновение. Само такава музика може да внесе нови импулси в живота на човека. Без музика животът губи смисъла си и постепенно се изхабява.
към беседата >>
Който иска да види учени хора, той трябва да отиде в Божествения свят, т.е.
Казвам: Новото небе и новата земя, които се създават сега, се отнасят до човека. Под думата „небе“ разбираме красивото, разумното начало в човека. В Божествения свят са вложени опитностите на всички вселени, които са съществували някога и които ще съществуват за в бъдеще.
Който иска да види учени хора, той трябва да отиде в Божествения свят, т.е.
в света на новото небе. И за новото небе има велик ден, когато и то се пременява, облича се в нови дрехи. Другите светове се променят и изменят, а новото небе, т.е. Божественото небе се само проявява. Живо е това небе!
към беседата >>
Той разправяше: „Когато слушах Камила Русо да свири „Сънят на живота“, в мене стана цял преврат.
Един американец мой познат, ми разправяше за едно свое силно преживяване, предизвикано от музиката на Камила Русо, ученичка на Паганини.
Той разправяше: „Когато слушах Камила Русо да свири „Сънят на живота“, в мене стана цял преврат.
От този момент аз бях готов да се примиря с всички хора, да раздам имането си на бедните и да започна чист и свят живот.“ Това значи да свири човек с вдъхновение. Само такава музика може да внесе нови импулси в живота на човека. Без музика животът губи смисъла си и постепенно се изхабява.
към беседата >>
в света на новото небе.
Казвам: Новото небе и новата земя, които се създават сега, се отнасят до човека. Под думата „небе“ разбираме красивото, разумното начало в човека. В Божествения свят са вложени опитностите на всички вселени, които са съществували някога и които ще съществуват за в бъдеще. Който иска да види учени хора, той трябва да отиде в Божествения свят, т.е.
в света на новото небе.
И за новото небе има велик ден, когато и то се пременява, облича се в нови дрехи. Другите светове се променят и изменят, а новото небе, т.е. Божественото небе се само проявява. Живо е това небе! Праговете на новото небе мислят по-правилно от най-видните философи на земята.
към беседата >>
От този момент аз бях готов да се примиря с всички хора, да раздам имането си на бедните и да започна чист и свят живот.“ Това значи да свири човек с вдъхновение.
Един американец мой познат, ми разправяше за едно свое силно преживяване, предизвикано от музиката на Камила Русо, ученичка на Паганини. Той разправяше: „Когато слушах Камила Русо да свири „Сънят на живота“, в мене стана цял преврат.
От този момент аз бях готов да се примиря с всички хора, да раздам имането си на бедните и да започна чист и свят живот.“ Това значи да свири човек с вдъхновение.
Само такава музика може да внесе нови импулси в живота на човека. Без музика животът губи смисъла си и постепенно се изхабява.
към беседата >>
И за новото небе има велик ден, когато и то се пременява, облича се в нови дрехи.
Казвам: Новото небе и новата земя, които се създават сега, се отнасят до човека. Под думата „небе“ разбираме красивото, разумното начало в човека. В Божествения свят са вложени опитностите на всички вселени, които са съществували някога и които ще съществуват за в бъдеще. Който иска да види учени хора, той трябва да отиде в Божествения свят, т.е. в света на новото небе.
И за новото небе има велик ден, когато и то се пременява, облича се в нови дрехи.
Другите светове се променят и изменят, а новото небе, т.е. Божественото небе се само проявява. Живо е това небе! Праговете на новото небе мислят по-правилно от най-видните философи на земята. Прозорците на новото небе съчиняват по-хубави стихотворения от тези на нашите най-добри поети.
към беседата >>
Само такава музика може да внесе нови импулси в живота на човека.
Един американец мой познат, ми разправяше за едно свое силно преживяване, предизвикано от музиката на Камила Русо, ученичка на Паганини. Той разправяше: „Когато слушах Камила Русо да свири „Сънят на живота“, в мене стана цял преврат. От този момент аз бях готов да се примиря с всички хора, да раздам имането си на бедните и да започна чист и свят живот.“ Това значи да свири човек с вдъхновение.
Само такава музика може да внесе нови импулси в живота на човека.
Без музика животът губи смисъла си и постепенно се изхабява.
към беседата >>
Другите светове се променят и изменят, а новото небе, т.е.
Под думата „небе“ разбираме красивото, разумното начало в човека. В Божествения свят са вложени опитностите на всички вселени, които са съществували някога и които ще съществуват за в бъдеще. Който иска да види учени хора, той трябва да отиде в Божествения свят, т.е. в света на новото небе. И за новото небе има велик ден, когато и то се пременява, облича се в нови дрехи.
Другите светове се променят и изменят, а новото небе, т.е.
Божественото небе се само проявява. Живо е това небе! Праговете на новото небе мислят по-правилно от най-видните философи на земята. Прозорците на новото небе съчиняват по-хубави стихотворения от тези на нашите най-добри поети. Дърветата на Божествения свят, с шумоленето на своите листа, произвеждат по-хубава музика от тази на най-видните съвременни музиканти.
към беседата >>
Без музика животът губи смисъла си и постепенно се изхабява.
Един американец мой познат, ми разправяше за едно свое силно преживяване, предизвикано от музиката на Камила Русо, ученичка на Паганини. Той разправяше: „Когато слушах Камила Русо да свири „Сънят на живота“, в мене стана цял преврат. От този момент аз бях готов да се примиря с всички хора, да раздам имането си на бедните и да започна чист и свят живот.“ Това значи да свири човек с вдъхновение. Само такава музика може да внесе нови импулси в живота на човека.
Без музика животът губи смисъла си и постепенно се изхабява.
към беседата >>
Божественото небе се само проявява.
В Божествения свят са вложени опитностите на всички вселени, които са съществували някога и които ще съществуват за в бъдеще. Който иска да види учени хора, той трябва да отиде в Божествения свят, т.е. в света на новото небе. И за новото небе има велик ден, когато и то се пременява, облича се в нови дрехи. Другите светове се променят и изменят, а новото небе, т.е.
Божественото небе се само проявява.
Живо е това небе! Праговете на новото небе мислят по-правилно от най-видните философи на земята. Прозорците на новото небе съчиняват по-хубави стихотворения от тези на нашите най-добри поети. Дърветата на Божествения свят, с шумоленето на своите листа, произвеждат по-хубава музика от тази на най-видните съвременни музиканти. Ако листата на дърветата свирят по-хубаво и от най-великите музиканти на земята, може да си представите, какви ще бъдат живите музиканти на новото небе!
към беседата >>
„Ще създам нова земя и ново небе.“ Това значи: старата земя и старото небе ще заминат, и Господ ще създаде в нас нова земя и ново небе – нов свят.
„Ще създам нова земя и ново небе.“ Това значи: старата земя и старото небе ще заминат, и Господ ще създаде в нас нова земя и ново небе – нов свят.
Любовта ще бъде основа на този нов свят. Това е ново не само за хората, но и за всички напреднали същества, както и за ангелите. Сега Любовта влиза в нова фаза, и затова, който иска да осмисли своя вътрешен живот, той трябва основно да проучи Любовта. Не проучи ли Любовта, той ще живее в старата земя и в старото небе. Ако слушате един музикант с любов, той ще вдъхне във вас живот, и вие вътрешно ще го разберете; не го ли слушате с любов, той ще остане за вас чужд, и вие ще долавяте само външната страна на неговото свирене.
към беседата >>
Живо е това небе!
Който иска да види учени хора, той трябва да отиде в Божествения свят, т.е. в света на новото небе. И за новото небе има велик ден, когато и то се пременява, облича се в нови дрехи. Другите светове се променят и изменят, а новото небе, т.е. Божественото небе се само проявява.
Живо е това небе!
Праговете на новото небе мислят по-правилно от най-видните философи на земята. Прозорците на новото небе съчиняват по-хубави стихотворения от тези на нашите най-добри поети. Дърветата на Божествения свят, с шумоленето на своите листа, произвеждат по-хубава музика от тази на най-видните съвременни музиканти. Ако листата на дърветата свирят по-хубаво и от най-великите музиканти на земята, може да си представите, какви ще бъдат живите музиканти на новото небе! Ако слушате да свирят тия велики музиканти, по никой начин вие не бихте желали да се върнете на земята.
към беседата >>
Любовта ще бъде основа на този нов свят.
„Ще създам нова земя и ново небе.“ Това значи: старата земя и старото небе ще заминат, и Господ ще създаде в нас нова земя и ново небе – нов свят.
Любовта ще бъде основа на този нов свят.
Това е ново не само за хората, но и за всички напреднали същества, както и за ангелите. Сега Любовта влиза в нова фаза, и затова, който иска да осмисли своя вътрешен живот, той трябва основно да проучи Любовта. Не проучи ли Любовта, той ще живее в старата земя и в старото небе. Ако слушате един музикант с любов, той ще вдъхне във вас живот, и вие вътрешно ще го разберете; не го ли слушате с любов, той ще остане за вас чужд, и вие ще долавяте само външната страна на неговото свирене. По същия начин, ако живеете с любов, вие ще чувате навред такава симфония, каквато никога не сте слушали; тогава всички неща, всички явления ще придобият за вас дълбок смисъл.
към беседата >>
Праговете на новото небе мислят по-правилно от най-видните философи на земята.
в света на новото небе. И за новото небе има велик ден, когато и то се пременява, облича се в нови дрехи. Другите светове се променят и изменят, а новото небе, т.е. Божественото небе се само проявява. Живо е това небе!
Праговете на новото небе мислят по-правилно от най-видните философи на земята.
Прозорците на новото небе съчиняват по-хубави стихотворения от тези на нашите най-добри поети. Дърветата на Божествения свят, с шумоленето на своите листа, произвеждат по-хубава музика от тази на най-видните съвременни музиканти. Ако листата на дърветата свирят по-хубаво и от най-великите музиканти на земята, може да си представите, какви ще бъдат живите музиканти на новото небе! Ако слушате да свирят тия велики музиканти, по никой начин вие не бихте желали да се върнете на земята.
към беседата >>
Това е ново не само за хората, но и за всички напреднали същества, както и за ангелите.
„Ще създам нова земя и ново небе.“ Това значи: старата земя и старото небе ще заминат, и Господ ще създаде в нас нова земя и ново небе – нов свят. Любовта ще бъде основа на този нов свят.
Това е ново не само за хората, но и за всички напреднали същества, както и за ангелите.
Сега Любовта влиза в нова фаза, и затова, който иска да осмисли своя вътрешен живот, той трябва основно да проучи Любовта. Не проучи ли Любовта, той ще живее в старата земя и в старото небе. Ако слушате един музикант с любов, той ще вдъхне във вас живот, и вие вътрешно ще го разберете; не го ли слушате с любов, той ще остане за вас чужд, и вие ще долавяте само външната страна на неговото свирене. По същия начин, ако живеете с любов, вие ще чувате навред такава симфония, каквато никога не сте слушали; тогава всички неща, всички явления ще придобият за вас дълбок смисъл.
към беседата >>
Прозорците на новото небе съчиняват по-хубави стихотворения от тези на нашите най-добри поети.
И за новото небе има велик ден, когато и то се пременява, облича се в нови дрехи. Другите светове се променят и изменят, а новото небе, т.е. Божественото небе се само проявява. Живо е това небе! Праговете на новото небе мислят по-правилно от най-видните философи на земята.
Прозорците на новото небе съчиняват по-хубави стихотворения от тези на нашите най-добри поети.
Дърветата на Божествения свят, с шумоленето на своите листа, произвеждат по-хубава музика от тази на най-видните съвременни музиканти. Ако листата на дърветата свирят по-хубаво и от най-великите музиканти на земята, може да си представите, какви ще бъдат живите музиканти на новото небе! Ако слушате да свирят тия велики музиканти, по никой начин вие не бихте желали да се върнете на земята.
към беседата >>
Сега Любовта влиза в нова фаза, и затова, който иска да осмисли своя вътрешен живот, той трябва основно да проучи Любовта.
„Ще създам нова земя и ново небе.“ Това значи: старата земя и старото небе ще заминат, и Господ ще създаде в нас нова земя и ново небе – нов свят. Любовта ще бъде основа на този нов свят. Това е ново не само за хората, но и за всички напреднали същества, както и за ангелите.
Сега Любовта влиза в нова фаза, и затова, който иска да осмисли своя вътрешен живот, той трябва основно да проучи Любовта.
Не проучи ли Любовта, той ще живее в старата земя и в старото небе. Ако слушате един музикант с любов, той ще вдъхне във вас живот, и вие вътрешно ще го разберете; не го ли слушате с любов, той ще остане за вас чужд, и вие ще долавяте само външната страна на неговото свирене. По същия начин, ако живеете с любов, вие ще чувате навред такава симфония, каквато никога не сте слушали; тогава всички неща, всички явления ще придобият за вас дълбок смисъл.
към беседата >>
Дърветата на Божествения свят, с шумоленето на своите листа, произвеждат по-хубава музика от тази на най-видните съвременни музиканти.
Другите светове се променят и изменят, а новото небе, т.е. Божественото небе се само проявява. Живо е това небе! Праговете на новото небе мислят по-правилно от най-видните философи на земята. Прозорците на новото небе съчиняват по-хубави стихотворения от тези на нашите най-добри поети.
Дърветата на Божествения свят, с шумоленето на своите листа, произвеждат по-хубава музика от тази на най-видните съвременни музиканти.
Ако листата на дърветата свирят по-хубаво и от най-великите музиканти на земята, може да си представите, какви ще бъдат живите музиканти на новото небе! Ако слушате да свирят тия велики музиканти, по никой начин вие не бихте желали да се върнете на земята.
към беседата >>
Не проучи ли Любовта, той ще живее в старата земя и в старото небе.
„Ще създам нова земя и ново небе.“ Това значи: старата земя и старото небе ще заминат, и Господ ще създаде в нас нова земя и ново небе – нов свят. Любовта ще бъде основа на този нов свят. Това е ново не само за хората, но и за всички напреднали същества, както и за ангелите. Сега Любовта влиза в нова фаза, и затова, който иска да осмисли своя вътрешен живот, той трябва основно да проучи Любовта.
Не проучи ли Любовта, той ще живее в старата земя и в старото небе.
Ако слушате един музикант с любов, той ще вдъхне във вас живот, и вие вътрешно ще го разберете; не го ли слушате с любов, той ще остане за вас чужд, и вие ще долавяте само външната страна на неговото свирене. По същия начин, ако живеете с любов, вие ще чувате навред такава симфония, каквато никога не сте слушали; тогава всички неща, всички явления ще придобият за вас дълбок смисъл.
към беседата >>
Ако листата на дърветата свирят по-хубаво и от най-великите музиканти на земята, може да си представите, какви ще бъдат живите музиканти на новото небе!
Божественото небе се само проявява. Живо е това небе! Праговете на новото небе мислят по-правилно от най-видните философи на земята. Прозорците на новото небе съчиняват по-хубави стихотворения от тези на нашите най-добри поети. Дърветата на Божествения свят, с шумоленето на своите листа, произвеждат по-хубава музика от тази на най-видните съвременни музиканти.
Ако листата на дърветата свирят по-хубаво и от най-великите музиканти на земята, може да си представите, какви ще бъдат живите музиканти на новото небе!
Ако слушате да свирят тия велики музиканти, по никой начин вие не бихте желали да се върнете на земята.
към беседата >>
Ако слушате един музикант с любов, той ще вдъхне във вас живот, и вие вътрешно ще го разберете; не го ли слушате с любов, той ще остане за вас чужд, и вие ще долавяте само външната страна на неговото свирене.
„Ще създам нова земя и ново небе.“ Това значи: старата земя и старото небе ще заминат, и Господ ще създаде в нас нова земя и ново небе – нов свят. Любовта ще бъде основа на този нов свят. Това е ново не само за хората, но и за всички напреднали същества, както и за ангелите. Сега Любовта влиза в нова фаза, и затова, който иска да осмисли своя вътрешен живот, той трябва основно да проучи Любовта. Не проучи ли Любовта, той ще живее в старата земя и в старото небе.
Ако слушате един музикант с любов, той ще вдъхне във вас живот, и вие вътрешно ще го разберете; не го ли слушате с любов, той ще остане за вас чужд, и вие ще долавяте само външната страна на неговото свирене.
По същия начин, ако живеете с любов, вие ще чувате навред такава симфония, каквато никога не сте слушали; тогава всички неща, всички явления ще придобият за вас дълбок смисъл.
към беседата >>
Ако слушате да свирят тия велики музиканти, по никой начин вие не бихте желали да се върнете на земята.
Живо е това небе! Праговете на новото небе мислят по-правилно от най-видните философи на земята. Прозорците на новото небе съчиняват по-хубави стихотворения от тези на нашите най-добри поети. Дърветата на Божествения свят, с шумоленето на своите листа, произвеждат по-хубава музика от тази на най-видните съвременни музиканти. Ако листата на дърветата свирят по-хубаво и от най-великите музиканти на земята, може да си представите, какви ще бъдат живите музиканти на новото небе!
Ако слушате да свирят тия велики музиканти, по никой начин вие не бихте желали да се върнете на земята.
към беседата >>
По същия начин, ако живеете с любов, вие ще чувате навред такава симфония, каквато никога не сте слушали; тогава всички неща, всички явления ще придобият за вас дълбок смисъл.
Любовта ще бъде основа на този нов свят. Това е ново не само за хората, но и за всички напреднали същества, както и за ангелите. Сега Любовта влиза в нова фаза, и затова, който иска да осмисли своя вътрешен живот, той трябва основно да проучи Любовта. Не проучи ли Любовта, той ще живее в старата земя и в старото небе. Ако слушате един музикант с любов, той ще вдъхне във вас живот, и вие вътрешно ще го разберете; не го ли слушате с любов, той ще остане за вас чужд, и вие ще долавяте само външната страна на неговото свирене.
По същия начин, ако живеете с любов, вие ще чувате навред такава симфония, каквато никога не сте слушали; тогава всички неща, всички явления ще придобият за вас дълбок смисъл.
към беседата >>
Някой казва: Това са приказки от 1001 Нощ.
Някой казва: Това са приказки от 1001 Нощ.
Човек трябва да благодари, че има приказки от 1001 нощ. Животът е красив, докато в него има поезия, докато има приказки от 1001 нощ. Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта. Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието. С други думи казано: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения свят.
към беседата >>
Казвам: Ние трябва да пожелаем да познаем Бога, Който всеки момент ни се открива.
Казвам: Ние трябва да пожелаем да познаем Бога, Който всеки момент ни се открива.
У нас трябва да се събуди свещен трепет към Него, като към наш Баща и да вършим всичко заради Него с радост и веселие. Дали ще работим с пари или без пари, това не е важно; служим ли с любов, парите не опетняват. За нас е важно да вършим всичко с радост и веселие. Някой казва: Колко да ям? – Ако ядеш без любов, и малко, и много да ядеш, това ядене не хваща място, то не е благословено.
към беседата >>
Човек трябва да благодари, че има приказки от 1001 нощ.
Някой казва: Това са приказки от 1001 Нощ.
Човек трябва да благодари, че има приказки от 1001 нощ.
Животът е красив, докато в него има поезия, докато има приказки от 1001 нощ. Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта. Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието. С други думи казано: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения свят. Когато някоя велика идея от Божествения свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но всъщност още не е ангел.
към беседата >>
У нас трябва да се събуди свещен трепет към Него, като към наш Баща и да вършим всичко заради Него с радост и веселие.
Казвам: Ние трябва да пожелаем да познаем Бога, Който всеки момент ни се открива.
У нас трябва да се събуди свещен трепет към Него, като към наш Баща и да вършим всичко заради Него с радост и веселие.
Дали ще работим с пари или без пари, това не е важно; служим ли с любов, парите не опетняват. За нас е важно да вършим всичко с радост и веселие. Някой казва: Колко да ям? – Ако ядеш без любов, и малко, и много да ядеш, това ядене не хваща място, то не е благословено. Ако ядеш с любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено.
към беседата >>
Животът е красив, докато в него има поезия, докато има приказки от 1001 нощ.
Някой казва: Това са приказки от 1001 Нощ. Човек трябва да благодари, че има приказки от 1001 нощ.
Животът е красив, докато в него има поезия, докато има приказки от 1001 нощ.
Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта. Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието. С други думи казано: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения свят. Когато някоя велика идея от Божествения свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но всъщност още не е ангел. Казвате: Тази мисъл е отвлечена, тя не е реална.
към беседата >>
Дали ще работим с пари или без пари, това не е важно; служим ли с любов, парите не опетняват.
Казвам: Ние трябва да пожелаем да познаем Бога, Който всеки момент ни се открива. У нас трябва да се събуди свещен трепет към Него, като към наш Баща и да вършим всичко заради Него с радост и веселие.
Дали ще работим с пари или без пари, това не е важно; служим ли с любов, парите не опетняват.
За нас е важно да вършим всичко с радост и веселие. Някой казва: Колко да ям? – Ако ядеш без любов, и малко, и много да ядеш, това ядене не хваща място, то не е благословено. Ако ядеш с любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено. Такъв е законът.
към беседата >>
Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта.
Някой казва: Това са приказки от 1001 Нощ. Човек трябва да благодари, че има приказки от 1001 нощ. Животът е красив, докато в него има поезия, докато има приказки от 1001 нощ.
Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта.
Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието. С други думи казано: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения свят. Когато някоя велика идея от Божествения свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но всъщност още не е ангел. Казвате: Тази мисъл е отвлечена, тя не е реална. Казвам: Всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на живота.
към беседата >>
За нас е важно да вършим всичко с радост и веселие.
Казвам: Ние трябва да пожелаем да познаем Бога, Който всеки момент ни се открива. У нас трябва да се събуди свещен трепет към Него, като към наш Баща и да вършим всичко заради Него с радост и веселие. Дали ще работим с пари или без пари, това не е важно; служим ли с любов, парите не опетняват.
За нас е важно да вършим всичко с радост и веселие.
Някой казва: Колко да ям? – Ако ядеш без любов, и малко, и много да ядеш, това ядене не хваща място, то не е благословено. Ако ядеш с любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено. Такъв е законът. В любовта няма преяждане, нито преливане.
към беседата >>
Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието.
Някой казва: Това са приказки от 1001 Нощ. Човек трябва да благодари, че има приказки от 1001 нощ. Животът е красив, докато в него има поезия, докато има приказки от 1001 нощ. Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта.
Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието.
С други думи казано: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения свят. Когато някоя велика идея от Божествения свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но всъщност още не е ангел. Казвате: Тази мисъл е отвлечена, тя не е реална. Казвам: Всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на живота. Ние наричаме реални неща тези, с които можем да се разговаряме.
към беседата >>
Някой казва: Колко да ям?
Казвам: Ние трябва да пожелаем да познаем Бога, Който всеки момент ни се открива. У нас трябва да се събуди свещен трепет към Него, като към наш Баща и да вършим всичко заради Него с радост и веселие. Дали ще работим с пари или без пари, това не е важно; служим ли с любов, парите не опетняват. За нас е важно да вършим всичко с радост и веселие.
Някой казва: Колко да ям?
– Ако ядеш без любов, и малко, и много да ядеш, това ядене не хваща място, то не е благословено. Ако ядеш с любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено. Такъв е законът. В любовта няма преяждане, нито преливане. Следователно, под думите любов, музика, изкуство, наука, се разбират велики дарби на човешката душа; когато се изучат тия дарби вън от човека, ние ще видим, че има нещо по-велико, по-красиво от тях.
към беседата >>
С други думи казано: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения свят.
Някой казва: Това са приказки от 1001 Нощ. Човек трябва да благодари, че има приказки от 1001 нощ. Животът е красив, докато в него има поезия, докато има приказки от 1001 нощ. Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта. Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието.
С други думи казано: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения свят.
Когато някоя велика идея от Божествения свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но всъщност още не е ангел. Казвате: Тази мисъл е отвлечена, тя не е реална. Казвам: Всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на живота. Ние наричаме реални неща тези, с които можем да се разговаряме. Между реалността и отражението на нещата има разлика.
към беседата >>
– Ако ядеш без любов, и малко, и много да ядеш, това ядене не хваща място, то не е благословено.
Казвам: Ние трябва да пожелаем да познаем Бога, Който всеки момент ни се открива. У нас трябва да се събуди свещен трепет към Него, като към наш Баща и да вършим всичко заради Него с радост и веселие. Дали ще работим с пари или без пари, това не е важно; служим ли с любов, парите не опетняват. За нас е важно да вършим всичко с радост и веселие. Някой казва: Колко да ям?
– Ако ядеш без любов, и малко, и много да ядеш, това ядене не хваща място, то не е благословено.
Ако ядеш с любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено. Такъв е законът. В любовта няма преяждане, нито преливане. Следователно, под думите любов, музика, изкуство, наука, се разбират велики дарби на човешката душа; когато се изучат тия дарби вън от човека, ние ще видим, че има нещо по-велико, по-красиво от тях. В този смисъл Бог е дал и на човека богатство, красота и сила.
към беседата >>
Когато някоя велика идея от Божествения свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но всъщност още не е ангел.
Човек трябва да благодари, че има приказки от 1001 нощ. Животът е красив, докато в него има поезия, докато има приказки от 1001 нощ. Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта. Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието. С други думи казано: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения свят.
Когато някоя велика идея от Божествения свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но всъщност още не е ангел.
Казвате: Тази мисъл е отвлечена, тя не е реална. Казвам: Всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на живота. Ние наричаме реални неща тези, с които можем да се разговаряме. Между реалността и отражението на нещата има разлика. В отражението човек чува само себе си, а в реалността той води разумен разговор.
към беседата >>
Ако ядеш с любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено.
У нас трябва да се събуди свещен трепет към Него, като към наш Баща и да вършим всичко заради Него с радост и веселие. Дали ще работим с пари или без пари, това не е важно; служим ли с любов, парите не опетняват. За нас е важно да вършим всичко с радост и веселие. Някой казва: Колко да ям? – Ако ядеш без любов, и малко, и много да ядеш, това ядене не хваща място, то не е благословено.
Ако ядеш с любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено.
Такъв е законът. В любовта няма преяждане, нито преливане. Следователно, под думите любов, музика, изкуство, наука, се разбират велики дарби на човешката душа; когато се изучат тия дарби вън от човека, ние ще видим, че има нещо по-велико, по-красиво от тях. В този смисъл Бог е дал и на човека богатство, красота и сила. Питам: Какво трябва да правят хората с хубавите дрехи, които Бог им е дал?
към беседата >>
Казвате: Тази мисъл е отвлечена, тя не е реална.
Животът е красив, докато в него има поезия, докато има приказки от 1001 нощ. Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта. Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието. С други думи казано: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения свят. Когато някоя велика идея от Божествения свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но всъщност още не е ангел.
Казвате: Тази мисъл е отвлечена, тя не е реална.
Казвам: Всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на живота. Ние наричаме реални неща тези, с които можем да се разговаряме. Между реалността и отражението на нещата има разлика. В отражението човек чува само себе си, а в реалността той води разумен разговор. Зададе ли въпрос, ще получи веднага отговор.
към беседата >>
Такъв е законът.
Дали ще работим с пари или без пари, това не е важно; служим ли с любов, парите не опетняват. За нас е важно да вършим всичко с радост и веселие. Някой казва: Колко да ям? – Ако ядеш без любов, и малко, и много да ядеш, това ядене не хваща място, то не е благословено. Ако ядеш с любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено.
Такъв е законът.
В любовта няма преяждане, нито преливане. Следователно, под думите любов, музика, изкуство, наука, се разбират велики дарби на човешката душа; когато се изучат тия дарби вън от човека, ние ще видим, че има нещо по-велико, по-красиво от тях. В този смисъл Бог е дал и на човека богатство, красота и сила. Питам: Какво трябва да правят хората с хубавите дрехи, които Бог им е дал? Мнозина казват: Дотегна ми животът, искам да се освободя от него, искам да умра.
към беседата >>
Казвам: Всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на живота.
Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта. Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието. С други думи казано: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения свят. Когато някоя велика идея от Божествения свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но всъщност още не е ангел. Казвате: Тази мисъл е отвлечена, тя не е реална.
Казвам: Всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на живота.
Ние наричаме реални неща тези, с които можем да се разговаряме. Между реалността и отражението на нещата има разлика. В отражението човек чува само себе си, а в реалността той води разумен разговор. Зададе ли въпрос, ще получи веднага отговор.
към беседата >>
В любовта няма преяждане, нито преливане.
За нас е важно да вършим всичко с радост и веселие. Някой казва: Колко да ям? – Ако ядеш без любов, и малко, и много да ядеш, това ядене не хваща място, то не е благословено. Ако ядеш с любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено. Такъв е законът.
В любовта няма преяждане, нито преливане.
Следователно, под думите любов, музика, изкуство, наука, се разбират велики дарби на човешката душа; когато се изучат тия дарби вън от човека, ние ще видим, че има нещо по-велико, по-красиво от тях. В този смисъл Бог е дал и на човека богатство, красота и сила. Питам: Какво трябва да правят хората с хубавите дрехи, които Бог им е дал? Мнозина казват: Дотегна ми животът, искам да се освободя от него, искам да умра. Казвам: Ако можете да умрете, както праведният умира, вие сте за облажаване; обаче, ако умирате като грешник, вие сте за съжаление.
към беседата >>
Ние наричаме реални неща тези, с които можем да се разговаряме.
Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието. С други думи казано: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения свят. Когато някоя велика идея от Божествения свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но всъщност още не е ангел. Казвате: Тази мисъл е отвлечена, тя не е реална. Казвам: Всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на живота.
Ние наричаме реални неща тези, с които можем да се разговаряме.
Между реалността и отражението на нещата има разлика. В отражението човек чува само себе си, а в реалността той води разумен разговор. Зададе ли въпрос, ще получи веднага отговор.
към беседата >>
Следователно, под думите любов, музика, изкуство, наука, се разбират велики дарби на човешката душа; когато се изучат тия дарби вън от човека, ние ще видим, че има нещо по-велико, по-красиво от тях.
Някой казва: Колко да ям? – Ако ядеш без любов, и малко, и много да ядеш, това ядене не хваща място, то не е благословено. Ако ядеш с любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено. Такъв е законът. В любовта няма преяждане, нито преливане.
Следователно, под думите любов, музика, изкуство, наука, се разбират велики дарби на човешката душа; когато се изучат тия дарби вън от човека, ние ще видим, че има нещо по-велико, по-красиво от тях.
В този смисъл Бог е дал и на човека богатство, красота и сила. Питам: Какво трябва да правят хората с хубавите дрехи, които Бог им е дал? Мнозина казват: Дотегна ми животът, искам да се освободя от него, искам да умра. Казвам: Ако можете да умрете, както праведният умира, вие сте за облажаване; обаче, ако умирате като грешник, вие сте за съжаление. Друг казва: Аз искам да живея.
към беседата >>
Между реалността и отражението на нещата има разлика.
С други думи казано: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения свят. Когато някоя велика идея от Божествения свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но всъщност още не е ангел. Казвате: Тази мисъл е отвлечена, тя не е реална. Казвам: Всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на живота. Ние наричаме реални неща тези, с които можем да се разговаряме.
Между реалността и отражението на нещата има разлика.
В отражението човек чува само себе си, а в реалността той води разумен разговор. Зададе ли въпрос, ще получи веднага отговор.
към беседата >>
В този смисъл Бог е дал и на човека богатство, красота и сила.
– Ако ядеш без любов, и малко, и много да ядеш, това ядене не хваща място, то не е благословено. Ако ядеш с любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено. Такъв е законът. В любовта няма преяждане, нито преливане. Следователно, под думите любов, музика, изкуство, наука, се разбират велики дарби на човешката душа; когато се изучат тия дарби вън от човека, ние ще видим, че има нещо по-велико, по-красиво от тях.
В този смисъл Бог е дал и на човека богатство, красота и сила.
Питам: Какво трябва да правят хората с хубавите дрехи, които Бог им е дал? Мнозина казват: Дотегна ми животът, искам да се освободя от него, искам да умра. Казвам: Ако можете да умрете, както праведният умира, вие сте за облажаване; обаче, ако умирате като грешник, вие сте за съжаление. Друг казва: Аз искам да живея. – Ако живеете, както праведният живее, разбирам; ако живеете като грешник вие сте за съжаление.
към беседата >>
В отражението човек чува само себе си, а в реалността той води разумен разговор.
Когато някоя велика идея от Божествения свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но всъщност още не е ангел. Казвате: Тази мисъл е отвлечена, тя не е реална. Казвам: Всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на живота. Ние наричаме реални неща тези, с които можем да се разговаряме. Между реалността и отражението на нещата има разлика.
В отражението човек чува само себе си, а в реалността той води разумен разговор.
Зададе ли въпрос, ще получи веднага отговор.
към беседата >>
Питам: Какво трябва да правят хората с хубавите дрехи, които Бог им е дал?
Ако ядеш с любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено. Такъв е законът. В любовта няма преяждане, нито преливане. Следователно, под думите любов, музика, изкуство, наука, се разбират велики дарби на човешката душа; когато се изучат тия дарби вън от човека, ние ще видим, че има нещо по-велико, по-красиво от тях. В този смисъл Бог е дал и на човека богатство, красота и сила.
Питам: Какво трябва да правят хората с хубавите дрехи, които Бог им е дал?
Мнозина казват: Дотегна ми животът, искам да се освободя от него, искам да умра. Казвам: Ако можете да умрете, както праведният умира, вие сте за облажаване; обаче, ако умирате като грешник, вие сте за съжаление. Друг казва: Аз искам да живея. – Ако живеете, както праведният живее, разбирам; ако живеете като грешник вие сте за съжаление. В това отношение, да живее човек или да умира, подразбирам да живее или да умира, като праведен, като душа, готова на всякакви жертви за своя брат и то не само в един момент на живота му, но през всички моменти.
към беседата >>
Зададе ли въпрос, ще получи веднага отговор.
Казвате: Тази мисъл е отвлечена, тя не е реална. Казвам: Всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на живота. Ние наричаме реални неща тези, с които можем да се разговаряме. Между реалността и отражението на нещата има разлика. В отражението човек чува само себе си, а в реалността той води разумен разговор.
Зададе ли въпрос, ще получи веднага отговор.
към беседата >>
Мнозина казват: Дотегна ми животът, искам да се освободя от него, искам да умра.
Такъв е законът. В любовта няма преяждане, нито преливане. Следователно, под думите любов, музика, изкуство, наука, се разбират велики дарби на човешката душа; когато се изучат тия дарби вън от човека, ние ще видим, че има нещо по-велико, по-красиво от тях. В този смисъл Бог е дал и на човека богатство, красота и сила. Питам: Какво трябва да правят хората с хубавите дрехи, които Бог им е дал?
Мнозина казват: Дотегна ми животът, искам да се освободя от него, искам да умра.
Казвам: Ако можете да умрете, както праведният умира, вие сте за облажаване; обаче, ако умирате като грешник, вие сте за съжаление. Друг казва: Аз искам да живея. – Ако живеете, както праведният живее, разбирам; ако живеете като грешник вие сте за съжаление. В това отношение, да живее човек или да умира, подразбирам да живее или да умира, като праведен, като душа, готова на всякакви жертви за своя брат и то не само в един момент на живота му, но през всички моменти. Това значи, че в душата на този човек цари великата Божествена Любов, която се изявява всеки момент в неговия живот.
към беседата >>
Това положение мяза на музиката, която изпълняват особени източни музиканти.
Това положение мяза на музиката, която изпълняват особени източни музиканти.
Те свирят на инструменти, наречени сазове, които имат по 12 струни. Нареждат се обикновено 12 души музиканти в четири групи, по трима души в група, и започват да свирят. Публиката седи на ниски дивани, и музикантите започват концерта, като едновременно свирят, пеят и съчиняват. Те са добри поети. Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат.
към беседата >>
Казвам: Ако можете да умрете, както праведният умира, вие сте за облажаване; обаче, ако умирате като грешник, вие сте за съжаление.
В любовта няма преяждане, нито преливане. Следователно, под думите любов, музика, изкуство, наука, се разбират велики дарби на човешката душа; когато се изучат тия дарби вън от човека, ние ще видим, че има нещо по-велико, по-красиво от тях. В този смисъл Бог е дал и на човека богатство, красота и сила. Питам: Какво трябва да правят хората с хубавите дрехи, които Бог им е дал? Мнозина казват: Дотегна ми животът, искам да се освободя от него, искам да умра.
Казвам: Ако можете да умрете, както праведният умира, вие сте за облажаване; обаче, ако умирате като грешник, вие сте за съжаление.
Друг казва: Аз искам да живея. – Ако живеете, както праведният живее, разбирам; ако живеете като грешник вие сте за съжаление. В това отношение, да живее човек или да умира, подразбирам да живее или да умира, като праведен, като душа, готова на всякакви жертви за своя брат и то не само в един момент на живота му, но през всички моменти. Това значи, че в душата на този човек цари великата Божествена Любов, която се изявява всеки момент в неговия живот.
към беседата >>
Те свирят на инструменти, наречени сазове, които имат по 12 струни.
Това положение мяза на музиката, която изпълняват особени източни музиканти.
Те свирят на инструменти, наречени сазове, които имат по 12 струни.
Нареждат се обикновено 12 души музиканти в четири групи, по трима души в група, и започват да свирят. Публиката седи на ниски дивани, и музикантите започват концерта, като едновременно свирят, пеят и съчиняват. Те са добри поети. Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат. Като свършат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат.
към беседата >>
Друг казва: Аз искам да живея.
Следователно, под думите любов, музика, изкуство, наука, се разбират велики дарби на човешката душа; когато се изучат тия дарби вън от човека, ние ще видим, че има нещо по-велико, по-красиво от тях. В този смисъл Бог е дал и на човека богатство, красота и сила. Питам: Какво трябва да правят хората с хубавите дрехи, които Бог им е дал? Мнозина казват: Дотегна ми животът, искам да се освободя от него, искам да умра. Казвам: Ако можете да умрете, както праведният умира, вие сте за облажаване; обаче, ако умирате като грешник, вие сте за съжаление.
Друг казва: Аз искам да живея.
– Ако живеете, както праведният живее, разбирам; ако живеете като грешник вие сте за съжаление. В това отношение, да живее човек или да умира, подразбирам да живее или да умира, като праведен, като душа, готова на всякакви жертви за своя брат и то не само в един момент на живота му, но през всички моменти. Това значи, че в душата на този човек цари великата Божествена Любов, която се изявява всеки момент в неговия живот.
към беседата >>
Нареждат се обикновено 12 души музиканти в четири групи, по трима души в група, и започват да свирят.
Това положение мяза на музиката, която изпълняват особени източни музиканти. Те свирят на инструменти, наречени сазове, които имат по 12 струни.
Нареждат се обикновено 12 души музиканти в четири групи, по трима души в група, и започват да свирят.
Публиката седи на ниски дивани, и музикантите започват концерта, като едновременно свирят, пеят и съчиняват. Те са добри поети. Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат. Като свършат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат. Така се изреждат всичките четири групи последователно.
към беседата >>
– Ако живеете, както праведният живее, разбирам; ако живеете като грешник вие сте за съжаление.
В този смисъл Бог е дал и на човека богатство, красота и сила. Питам: Какво трябва да правят хората с хубавите дрехи, които Бог им е дал? Мнозина казват: Дотегна ми животът, искам да се освободя от него, искам да умра. Казвам: Ако можете да умрете, както праведният умира, вие сте за облажаване; обаче, ако умирате като грешник, вие сте за съжаление. Друг казва: Аз искам да живея.
– Ако живеете, както праведният живее, разбирам; ако живеете като грешник вие сте за съжаление.
В това отношение, да живее човек или да умира, подразбирам да живее или да умира, като праведен, като душа, готова на всякакви жертви за своя брат и то не само в един момент на живота му, но през всички моменти. Това значи, че в душата на този човек цари великата Божествена Любов, която се изявява всеки момент в неговия живот.
към беседата >>
Публиката седи на ниски дивани, и музикантите започват концерта, като едновременно свирят, пеят и съчиняват.
Това положение мяза на музиката, която изпълняват особени източни музиканти. Те свирят на инструменти, наречени сазове, които имат по 12 струни. Нареждат се обикновено 12 души музиканти в четири групи, по трима души в група, и започват да свирят.
Публиката седи на ниски дивани, и музикантите започват концерта, като едновременно свирят, пеят и съчиняват.
Те са добри поети. Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат. Като свършат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат. Така се изреждат всичките четири групи последователно. В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения.
към беседата >>
В това отношение, да живее човек или да умира, подразбирам да живее или да умира, като праведен, като душа, готова на всякакви жертви за своя брат и то не само в един момент на живота му, но през всички моменти.
Питам: Какво трябва да правят хората с хубавите дрехи, които Бог им е дал? Мнозина казват: Дотегна ми животът, искам да се освободя от него, искам да умра. Казвам: Ако можете да умрете, както праведният умира, вие сте за облажаване; обаче, ако умирате като грешник, вие сте за съжаление. Друг казва: Аз искам да живея. – Ако живеете, както праведният живее, разбирам; ако живеете като грешник вие сте за съжаление.
В това отношение, да живее човек или да умира, подразбирам да живее или да умира, като праведен, като душа, готова на всякакви жертви за своя брат и то не само в един момент на живота му, но през всички моменти.
Това значи, че в душата на този човек цари великата Божествена Любов, която се изявява всеки момент в неговия живот.
към беседата >>
Те са добри поети.
Това положение мяза на музиката, която изпълняват особени източни музиканти. Те свирят на инструменти, наречени сазове, които имат по 12 струни. Нареждат се обикновено 12 души музиканти в четири групи, по трима души в група, и започват да свирят. Публиката седи на ниски дивани, и музикантите започват концерта, като едновременно свирят, пеят и съчиняват.
Те са добри поети.
Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат. Като свършат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат. Така се изреждат всичките четири групи последователно. В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения. Една от групите, например, запитва, какъв е смисълът на страданията, а друга им отговаря, че всяко страдание носи добро за човека.
към беседата >>
Това значи, че в душата на този човек цари великата Божествена Любов, която се изявява всеки момент в неговия живот.
Мнозина казват: Дотегна ми животът, искам да се освободя от него, искам да умра. Казвам: Ако можете да умрете, както праведният умира, вие сте за облажаване; обаче, ако умирате като грешник, вие сте за съжаление. Друг казва: Аз искам да живея. – Ако живеете, както праведният живее, разбирам; ако живеете като грешник вие сте за съжаление. В това отношение, да живее човек или да умира, подразбирам да живее или да умира, като праведен, като душа, готова на всякакви жертви за своя брат и то не само в един момент на живота му, но през всички моменти.
Това значи, че в душата на този човек цари великата Божествена Любов, която се изявява всеки момент в неговия живот.
към беседата >>
Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат.
Това положение мяза на музиката, която изпълняват особени източни музиканти. Те свирят на инструменти, наречени сазове, които имат по 12 струни. Нареждат се обикновено 12 души музиканти в четири групи, по трима души в група, и започват да свирят. Публиката седи на ниски дивани, и музикантите започват концерта, като едновременно свирят, пеят и съчиняват. Те са добри поети.
Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат.
Като свършат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат. Така се изреждат всичките четири групи последователно. В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения. Една от групите, например, запитва, какъв е смисълът на страданията, а друга им отговаря, че всяко страдание носи добро за човека. Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат.
към беседата >>
Казвам: Тази е великата философия, която трябва да се приложи в живота.
Казвам: Тази е великата философия, която трябва да се приложи в живота.
Съвременните хора търсят начини за поправяне на света. Светът всякога може да се оправи. Как? – Чрез закона на Любовта. Каквато служба и да заема човек, бил той военен, писател, учител, философ, държавник или свещеник, тури ли в живота си Любовта, като основа, неговата служба е благословена. Ако във всяка служба няма любов, тя е отклонение от правия път на живота.
към беседата >>
Като свършат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат.
Те свирят на инструменти, наречени сазове, които имат по 12 струни. Нареждат се обикновено 12 души музиканти в четири групи, по трима души в група, и започват да свирят. Публиката седи на ниски дивани, и музикантите започват концерта, като едновременно свирят, пеят и съчиняват. Те са добри поети. Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат.
Като свършат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат.
Така се изреждат всичките четири групи последователно. В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения. Една от групите, например, запитва, какъв е смисълът на страданията, а друга им отговаря, че всяко страдание носи добро за човека. Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат. Старците си гладят само брадите и благодарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и в поезия.
към беседата >>
Съвременните хора търсят начини за поправяне на света.
Казвам: Тази е великата философия, която трябва да се приложи в живота.
Съвременните хора търсят начини за поправяне на света.
Светът всякога може да се оправи. Как? – Чрез закона на Любовта. Каквато служба и да заема човек, бил той военен, писател, учител, философ, държавник или свещеник, тури ли в живота си Любовта, като основа, неговата служба е благословена. Ако във всяка служба няма любов, тя е отклонение от правия път на живота. Имаш ли любовта в себе си и лук да пържиш, все ще научиш нещо; нямаш ли любов в себе си, и в най-големия университет да си, ще изгубиш и това, което знаеш.
към беседата >>
Така се изреждат всичките четири групи последователно.
Нареждат се обикновено 12 души музиканти в четири групи, по трима души в група, и започват да свирят. Публиката седи на ниски дивани, и музикантите започват концерта, като едновременно свирят, пеят и съчиняват. Те са добри поети. Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат. Като свършат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат.
Така се изреждат всичките четири групи последователно.
В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения. Една от групите, например, запитва, какъв е смисълът на страданията, а друга им отговаря, че всяко страдание носи добро за човека. Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат. Старците си гладят само брадите и благодарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и в поезия. Съвременните артисти или свирят, или пеят, а източните музиканти едновременно и пеят, и свирят.
към беседата >>
Светът всякога може да се оправи. Как?
Казвам: Тази е великата философия, която трябва да се приложи в живота. Съвременните хора търсят начини за поправяне на света.
Светът всякога може да се оправи. Как?
– Чрез закона на Любовта. Каквато служба и да заема човек, бил той военен, писател, учител, философ, държавник или свещеник, тури ли в живота си Любовта, като основа, неговата служба е благословена. Ако във всяка служба няма любов, тя е отклонение от правия път на живота. Имаш ли любовта в себе си и лук да пържиш, все ще научиш нещо; нямаш ли любов в себе си, и в най-големия университет да си, ще изгубиш и това, което знаеш. Много хора, след като свършат няколко факултета, казват: Животът няма смисъл, всичко е празна работа.
към беседата >>
В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения.
Публиката седи на ниски дивани, и музикантите започват концерта, като едновременно свирят, пеят и съчиняват. Те са добри поети. Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат. Като свършат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат. Така се изреждат всичките четири групи последователно.
В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения.
Една от групите, например, запитва, какъв е смисълът на страданията, а друга им отговаря, че всяко страдание носи добро за човека. Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат. Старците си гладят само брадите и благодарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и в поезия. Съвременните артисти или свирят, или пеят, а източните музиканти едновременно и пеят, и свирят. Изкуство е това!
към беседата >>
– Чрез закона на Любовта.
Казвам: Тази е великата философия, която трябва да се приложи в живота. Съвременните хора търсят начини за поправяне на света. Светът всякога може да се оправи. Как?
– Чрез закона на Любовта.
Каквато служба и да заема човек, бил той военен, писател, учител, философ, държавник или свещеник, тури ли в живота си Любовта, като основа, неговата служба е благословена. Ако във всяка служба няма любов, тя е отклонение от правия път на живота. Имаш ли любовта в себе си и лук да пържиш, все ще научиш нещо; нямаш ли любов в себе си, и в най-големия университет да си, ще изгубиш и това, което знаеш. Много хора, след като свършат няколко факултета, казват: Животът няма смисъл, всичко е празна работа. Те изгубват всякаква вяра и в науката, и в живота – всичко се обезсмисля за тях.
към беседата >>
Една от групите, например, запитва, какъв е смисълът на страданията, а друга им отговаря, че всяко страдание носи добро за човека.
Те са добри поети. Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат. Като свършат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат. Така се изреждат всичките четири групи последователно. В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения.
Една от групите, например, запитва, какъв е смисълът на страданията, а друга им отговаря, че всяко страдание носи добро за човека.
Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат. Старците си гладят само брадите и благодарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и в поезия. Съвременните артисти или свирят, или пеят, а източните музиканти едновременно и пеят, и свирят. Изкуство е това! Но и тази музика още не представлява най-великото.
към беседата >>
Каквато служба и да заема човек, бил той военен, писател, учител, философ, държавник или свещеник, тури ли в живота си Любовта, като основа, неговата служба е благословена.
Казвам: Тази е великата философия, която трябва да се приложи в живота. Съвременните хора търсят начини за поправяне на света. Светът всякога може да се оправи. Как? – Чрез закона на Любовта.
Каквато служба и да заема човек, бил той военен, писател, учител, философ, държавник или свещеник, тури ли в живота си Любовта, като основа, неговата служба е благословена.
Ако във всяка служба няма любов, тя е отклонение от правия път на живота. Имаш ли любовта в себе си и лук да пържиш, все ще научиш нещо; нямаш ли любов в себе си, и в най-големия университет да си, ще изгубиш и това, което знаеш. Много хора, след като свършат няколко факултета, казват: Животът няма смисъл, всичко е празна работа. Те изгубват всякаква вяра и в науката, и в живота – всичко се обезсмисля за тях.
към беседата >>
Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат.
Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат. Като свършат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат. Така се изреждат всичките четири групи последователно. В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения. Една от групите, например, запитва, какъв е смисълът на страданията, а друга им отговаря, че всяко страдание носи добро за човека.
Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат.
Старците си гладят само брадите и благодарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и в поезия. Съвременните артисти или свирят, или пеят, а източните музиканти едновременно и пеят, и свирят. Изкуство е това! Но и тази музика още не представлява най-великото. Един ден тя ще се преведе в нова, по-съвършена форма от сегашната.
към беседата >>
Ако във всяка служба няма любов, тя е отклонение от правия път на живота.
Казвам: Тази е великата философия, която трябва да се приложи в живота. Съвременните хора търсят начини за поправяне на света. Светът всякога може да се оправи. Как? – Чрез закона на Любовта. Каквато служба и да заема човек, бил той военен, писател, учител, философ, държавник или свещеник, тури ли в живота си Любовта, като основа, неговата служба е благословена.
Ако във всяка служба няма любов, тя е отклонение от правия път на живота.
Имаш ли любовта в себе си и лук да пържиш, все ще научиш нещо; нямаш ли любов в себе си, и в най-големия университет да си, ще изгубиш и това, което знаеш. Много хора, след като свършат няколко факултета, казват: Животът няма смисъл, всичко е празна работа. Те изгубват всякаква вяра и в науката, и в живота – всичко се обезсмисля за тях.
към беседата >>
Старците си гладят само брадите и благодарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и в поезия.
Като свършат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат. Така се изреждат всичките четири групи последователно. В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения. Една от групите, например, запитва, какъв е смисълът на страданията, а друга им отговаря, че всяко страдание носи добро за човека. Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат.
Старците си гладят само брадите и благодарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и в поезия.
Съвременните артисти или свирят, или пеят, а източните музиканти едновременно и пеят, и свирят. Изкуство е това! Но и тази музика още не представлява най-великото. Един ден тя ще се преведе в нова, по-съвършена форма от сегашната. Това, което днес имаме, то е само предвкусване от онова, което ще дойде в бъдеще.
към беседата >>
Имаш ли любовта в себе си и лук да пържиш, все ще научиш нещо; нямаш ли любов в себе си, и в най-големия университет да си, ще изгубиш и това, което знаеш.
Съвременните хора търсят начини за поправяне на света. Светът всякога може да се оправи. Как? – Чрез закона на Любовта. Каквато служба и да заема човек, бил той военен, писател, учител, философ, държавник или свещеник, тури ли в живота си Любовта, като основа, неговата служба е благословена. Ако във всяка служба няма любов, тя е отклонение от правия път на живота.
Имаш ли любовта в себе си и лук да пържиш, все ще научиш нещо; нямаш ли любов в себе си, и в най-големия университет да си, ще изгубиш и това, което знаеш.
Много хора, след като свършат няколко факултета, казват: Животът няма смисъл, всичко е празна работа. Те изгубват всякаква вяра и в науката, и в живота – всичко се обезсмисля за тях.
към беседата >>
Съвременните артисти или свирят, или пеят, а източните музиканти едновременно и пеят, и свирят.
Така се изреждат всичките четири групи последователно. В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения. Една от групите, например, запитва, какъв е смисълът на страданията, а друга им отговаря, че всяко страдание носи добро за човека. Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат. Старците си гладят само брадите и благодарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и в поезия.
Съвременните артисти или свирят, или пеят, а източните музиканти едновременно и пеят, и свирят.
Изкуство е това! Но и тази музика още не представлява най-великото. Един ден тя ще се преведе в нова, по-съвършена форма от сегашната. Това, което днес имаме, то е само предвкусване от онова, което ще дойде в бъдеще.
към беседата >>
Много хора, след като свършат няколко факултета, казват: Животът няма смисъл, всичко е празна работа.
Светът всякога може да се оправи. Как? – Чрез закона на Любовта. Каквато служба и да заема човек, бил той военен, писател, учител, философ, държавник или свещеник, тури ли в живота си Любовта, като основа, неговата служба е благословена. Ако във всяка служба няма любов, тя е отклонение от правия път на живота. Имаш ли любовта в себе си и лук да пържиш, все ще научиш нещо; нямаш ли любов в себе си, и в най-големия университет да си, ще изгубиш и това, което знаеш.
Много хора, след като свършат няколко факултета, казват: Животът няма смисъл, всичко е празна работа.
Те изгубват всякаква вяра и в науката, и в живота – всичко се обезсмисля за тях.
към беседата >>
Изкуство е това!
В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения. Една от групите, например, запитва, какъв е смисълът на страданията, а друга им отговаря, че всяко страдание носи добро за човека. Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат. Старците си гладят само брадите и благодарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и в поезия. Съвременните артисти или свирят, или пеят, а източните музиканти едновременно и пеят, и свирят.
Изкуство е това!
Но и тази музика още не представлява най-великото. Един ден тя ще се преведе в нова, по-съвършена форма от сегашната. Това, което днес имаме, то е само предвкусване от онова, което ще дойде в бъдеще.
към беседата >>
Те изгубват всякаква вяра и в науката, и в живота – всичко се обезсмисля за тях.
– Чрез закона на Любовта. Каквато служба и да заема човек, бил той военен, писател, учител, философ, държавник или свещеник, тури ли в живота си Любовта, като основа, неговата служба е благословена. Ако във всяка служба няма любов, тя е отклонение от правия път на живота. Имаш ли любовта в себе си и лук да пържиш, все ще научиш нещо; нямаш ли любов в себе си, и в най-големия университет да си, ще изгубиш и това, което знаеш. Много хора, след като свършат няколко факултета, казват: Животът няма смисъл, всичко е празна работа.
Те изгубват всякаква вяра и в науката, и в живота – всичко се обезсмисля за тях.
към беседата >>
Но и тази музика още не представлява най-великото.
Една от групите, например, запитва, какъв е смисълът на страданията, а друга им отговаря, че всяко страдание носи добро за човека. Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат. Старците си гладят само брадите и благодарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и в поезия. Съвременните артисти или свирят, или пеят, а източните музиканти едновременно и пеят, и свирят. Изкуство е това!
Но и тази музика още не представлява най-великото.
Един ден тя ще се преведе в нова, по-съвършена форма от сегашната. Това, което днес имаме, то е само предвкусване от онова, което ще дойде в бъдеще.
към беседата >>
Така е, без Божията Любов, животът няма смисъл, няма никаква основа.
Така е, без Божията Любов, животът няма смисъл, няма никаква основа.
Обичате ли поне едно лице в света, тогава и знанието, и мъдростта, и поезията, и изкуството, и науката, и философията придобиват смисъл. Кое е това лице, което трябва да обичате? Някое лице на земята ли? Човек ли трябва да обичате? Не, хората на земята са само сенки, отражения.
към беседата >>
Един ден тя ще се преведе в нова, по-съвършена форма от сегашната.
Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат. Старците си гладят само брадите и благодарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и в поезия. Съвременните артисти или свирят, или пеят, а източните музиканти едновременно и пеят, и свирят. Изкуство е това! Но и тази музика още не представлява най-великото.
Един ден тя ще се преведе в нова, по-съвършена форма от сегашната.
Това, което днес имаме, то е само предвкусване от онова, което ще дойде в бъдеще.
към беседата >>
Обичате ли поне едно лице в света, тогава и знанието, и мъдростта, и поезията, и изкуството, и науката, и философията придобиват смисъл.
Така е, без Божията Любов, животът няма смисъл, няма никаква основа.
Обичате ли поне едно лице в света, тогава и знанието, и мъдростта, и поезията, и изкуството, и науката, и философията придобиват смисъл.
Кое е това лице, което трябва да обичате? Някое лице на земята ли? Човек ли трябва да обичате? Не, хората на земята са само сенки, отражения. Вие трябва да намерите душата на този, когото обичате.
към беседата >>
Това, което днес имаме, то е само предвкусване от онова, което ще дойде в бъдеще.
Старците си гладят само брадите и благодарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и в поезия. Съвременните артисти или свирят, или пеят, а източните музиканти едновременно и пеят, и свирят. Изкуство е това! Но и тази музика още не представлява най-великото. Един ден тя ще се преведе в нова, по-съвършена форма от сегашната.
Това, което днес имаме, то е само предвкусване от онова, което ще дойде в бъдеще.
към беседата >>
Кое е това лице, което трябва да обичате?
Така е, без Божията Любов, животът няма смисъл, няма никаква основа. Обичате ли поне едно лице в света, тогава и знанието, и мъдростта, и поезията, и изкуството, и науката, и философията придобиват смисъл.
Кое е това лице, което трябва да обичате?
Някое лице на земята ли? Човек ли трябва да обичате? Не, хората на земята са само сенки, отражения. Вие трябва да намерите душата на този, когото обичате. Наистина, душата живее в тялото на човека, но заради нея ще обичате и човека.
към беседата >>
Питам: Що е поезия?
Питам: Що е поезия?
Що е наука? Ние наричаме истинска поезия тази, която може да трансформира състоянията на човека. Истинска наука наричаме тази, която може да обясни един велик закон, а същевременно дава и начин, по който този закон може да се приложи в живота на човека. Както Божественият Дух борави с висшата математика, така и човешкият дух, и на най-простия човек даже, трябва да борави с тази висша математика и да я приложи в живота си. Обаче, човешкото „аз“, или развиващата се човешка душа, сега трябва да изучава висшата, Божествената математика.
към беседата >>
Някое лице на земята ли?
Така е, без Божията Любов, животът няма смисъл, няма никаква основа. Обичате ли поне едно лице в света, тогава и знанието, и мъдростта, и поезията, и изкуството, и науката, и философията придобиват смисъл. Кое е това лице, което трябва да обичате?
Някое лице на земята ли?
Човек ли трябва да обичате? Не, хората на земята са само сенки, отражения. Вие трябва да намерите душата на този, когото обичате. Наистина, душата живее в тялото на човека, но заради нея ще обичате и човека. Душата има Божествен произход.
към беседата >>
Що е наука?
Питам: Що е поезия?
Що е наука?
Ние наричаме истинска поезия тази, която може да трансформира състоянията на човека. Истинска наука наричаме тази, която може да обясни един велик закон, а същевременно дава и начин, по който този закон може да се приложи в живота на човека. Както Божественият Дух борави с висшата математика, така и човешкият дух, и на най-простия човек даже, трябва да борави с тази висша математика и да я приложи в живота си. Обаче, човешкото „аз“, или развиващата се човешка душа, сега трябва да изучава висшата, Божествената математика. В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променливи свята, а другото същество е Божественото начало в човека, наречено „небе“.
към беседата >>
Човек ли трябва да обичате?
Така е, без Божията Любов, животът няма смисъл, няма никаква основа. Обичате ли поне едно лице в света, тогава и знанието, и мъдростта, и поезията, и изкуството, и науката, и философията придобиват смисъл. Кое е това лице, което трябва да обичате? Някое лице на земята ли?
Човек ли трябва да обичате?
Не, хората на земята са само сенки, отражения. Вие трябва да намерите душата на този, когото обичате. Наистина, душата живее в тялото на човека, но заради нея ще обичате и човека. Душата има Божествен произход. В нея Бог живее.
към беседата >>
Ние наричаме истинска поезия тази, която може да трансформира състоянията на човека.
Питам: Що е поезия? Що е наука?
Ние наричаме истинска поезия тази, която може да трансформира състоянията на човека.
Истинска наука наричаме тази, която може да обясни един велик закон, а същевременно дава и начин, по който този закон може да се приложи в живота на човека. Както Божественият Дух борави с висшата математика, така и човешкият дух, и на най-простия човек даже, трябва да борави с тази висша математика и да я приложи в живота си. Обаче, човешкото „аз“, или развиващата се човешка душа, сега трябва да изучава висшата, Божествената математика. В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променливи свята, а другото същество е Божественото начало в човека, наречено „небе“. За земята, дето се намират четирите свята, е казано: „И земята беше неустроена и пуста.“ Значи, тя трябваше да се устройва.
към беседата >>
Не, хората на земята са само сенки, отражения.
Така е, без Божията Любов, животът няма смисъл, няма никаква основа. Обичате ли поне едно лице в света, тогава и знанието, и мъдростта, и поезията, и изкуството, и науката, и философията придобиват смисъл. Кое е това лице, което трябва да обичате? Някое лице на земята ли? Човек ли трябва да обичате?
Не, хората на земята са само сенки, отражения.
Вие трябва да намерите душата на този, когото обичате. Наистина, душата живее в тялото на човека, но заради нея ще обичате и човека. Душата има Божествен произход. В нея Бог живее. Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви, Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали.
към беседата >>
Истинска наука наричаме тази, която може да обясни един велик закон, а същевременно дава и начин, по който този закон може да се приложи в живота на човека.
Питам: Що е поезия? Що е наука? Ние наричаме истинска поезия тази, която може да трансформира състоянията на човека.
Истинска наука наричаме тази, която може да обясни един велик закон, а същевременно дава и начин, по който този закон може да се приложи в живота на човека.
Както Божественият Дух борави с висшата математика, така и човешкият дух, и на най-простия човек даже, трябва да борави с тази висша математика и да я приложи в живота си. Обаче, човешкото „аз“, или развиващата се човешка душа, сега трябва да изучава висшата, Божествената математика. В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променливи свята, а другото същество е Божественото начало в човека, наречено „небе“. За земята, дето се намират четирите свята, е казано: „И земята беше неустроена и пуста.“ Значи, тя трябваше да се устройва. За небето не се казва, че трябва да се устройва.
към беседата >>
Вие трябва да намерите душата на този, когото обичате.
Обичате ли поне едно лице в света, тогава и знанието, и мъдростта, и поезията, и изкуството, и науката, и философията придобиват смисъл. Кое е това лице, което трябва да обичате? Някое лице на земята ли? Човек ли трябва да обичате? Не, хората на земята са само сенки, отражения.
Вие трябва да намерите душата на този, когото обичате.
Наистина, душата живее в тялото на човека, но заради нея ще обичате и човека. Душата има Божествен произход. В нея Бог живее. Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви, Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали. Обаче, на земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си, и не може да обичате останалите души.
към беседата >>
Както Божественият Дух борави с висшата математика, така и човешкият дух, и на най-простия човек даже, трябва да борави с тази висша математика и да я приложи в живота си.
Питам: Що е поезия? Що е наука? Ние наричаме истинска поезия тази, която може да трансформира състоянията на човека. Истинска наука наричаме тази, която може да обясни един велик закон, а същевременно дава и начин, по който този закон може да се приложи в живота на човека.
Както Божественият Дух борави с висшата математика, така и човешкият дух, и на най-простия човек даже, трябва да борави с тази висша математика и да я приложи в живота си.
Обаче, човешкото „аз“, или развиващата се човешка душа, сега трябва да изучава висшата, Божествената математика. В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променливи свята, а другото същество е Божественото начало в човека, наречено „небе“. За земята, дето се намират четирите свята, е казано: „И земята беше неустроена и пуста.“ Значи, тя трябваше да се устройва. За небето не се казва, че трябва да се устройва. „Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над нея.“ – Значи, Духът Божи ръководи човешката душа и работи върху нея.
към беседата >>
Наистина, душата живее в тялото на човека, но заради нея ще обичате и човека.
Кое е това лице, което трябва да обичате? Някое лице на земята ли? Човек ли трябва да обичате? Не, хората на земята са само сенки, отражения. Вие трябва да намерите душата на този, когото обичате.
Наистина, душата живее в тялото на човека, но заради нея ще обичате и човека.
Душата има Божествен произход. В нея Бог живее. Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви, Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали. Обаче, на земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си, и не може да обичате останалите души. Вследствие на това задържане на Любовта във вас, раждат се ред противоречия и разрушения.
към беседата >>
Обаче, човешкото „аз“, или развиващата се човешка душа, сега трябва да изучава висшата, Божествената математика.
Питам: Що е поезия? Що е наука? Ние наричаме истинска поезия тази, която може да трансформира състоянията на човека. Истинска наука наричаме тази, която може да обясни един велик закон, а същевременно дава и начин, по който този закон може да се приложи в живота на човека. Както Божественият Дух борави с висшата математика, така и човешкият дух, и на най-простия човек даже, трябва да борави с тази висша математика и да я приложи в живота си.
Обаче, човешкото „аз“, или развиващата се човешка душа, сега трябва да изучава висшата, Божествената математика.
В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променливи свята, а другото същество е Божественото начало в човека, наречено „небе“. За земята, дето се намират четирите свята, е казано: „И земята беше неустроена и пуста.“ Значи, тя трябваше да се устройва. За небето не се казва, че трябва да се устройва. „Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над нея.“ – Значи, Духът Божи ръководи човешката душа и работи върху нея. По какъв начин?
към беседата >>
Душата има Божествен произход.
Някое лице на земята ли? Човек ли трябва да обичате? Не, хората на земята са само сенки, отражения. Вие трябва да намерите душата на този, когото обичате. Наистина, душата живее в тялото на човека, но заради нея ще обичате и човека.
Душата има Божествен произход.
В нея Бог живее. Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви, Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали. Обаче, на земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си, и не може да обичате останалите души. Вследствие на това задържане на Любовта във вас, раждат се ред противоречия и разрушения. И смъртта е резултат от неправилното приложение на Любовта.
към беседата >>
В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променливи свята, а другото същество е Божественото начало в човека, наречено „небе“.
Що е наука? Ние наричаме истинска поезия тази, която може да трансформира състоянията на човека. Истинска наука наричаме тази, която може да обясни един велик закон, а същевременно дава и начин, по който този закон може да се приложи в живота на човека. Както Божественият Дух борави с висшата математика, така и човешкият дух, и на най-простия човек даже, трябва да борави с тази висша математика и да я приложи в живота си. Обаче, човешкото „аз“, или развиващата се човешка душа, сега трябва да изучава висшата, Божествената математика.
В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променливи свята, а другото същество е Божественото начало в човека, наречено „небе“.
За земята, дето се намират четирите свята, е казано: „И земята беше неустроена и пуста.“ Значи, тя трябваше да се устройва. За небето не се казва, че трябва да се устройва. „Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над нея.“ – Значи, Духът Божи ръководи човешката душа и работи върху нея. По какъв начин? – Като развива Божественото начало в човека.
към беседата >>
В нея Бог живее.
Човек ли трябва да обичате? Не, хората на земята са само сенки, отражения. Вие трябва да намерите душата на този, когото обичате. Наистина, душата живее в тялото на човека, но заради нея ще обичате и човека. Душата има Божествен произход.
В нея Бог живее.
Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви, Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали. Обаче, на земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си, и не може да обичате останалите души. Вследствие на това задържане на Любовта във вас, раждат се ред противоречия и разрушения. И смъртта е резултат от неправилното приложение на Любовта. Който не люби, той непременно ще умре.
към беседата >>
За земята, дето се намират четирите свята, е казано: „И земята беше неустроена и пуста.“ Значи, тя трябваше да се устройва.
Ние наричаме истинска поезия тази, която може да трансформира състоянията на човека. Истинска наука наричаме тази, която може да обясни един велик закон, а същевременно дава и начин, по който този закон може да се приложи в живота на човека. Както Божественият Дух борави с висшата математика, така и човешкият дух, и на най-простия човек даже, трябва да борави с тази висша математика и да я приложи в живота си. Обаче, човешкото „аз“, или развиващата се човешка душа, сега трябва да изучава висшата, Божествената математика. В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променливи свята, а другото същество е Божественото начало в човека, наречено „небе“.
За земята, дето се намират четирите свята, е казано: „И земята беше неустроена и пуста.“ Значи, тя трябваше да се устройва.
За небето не се казва, че трябва да се устройва. „Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над нея.“ – Значи, Духът Божи ръководи човешката душа и работи върху нея. По какъв начин? – Като развива Божественото начало в човека. Ако той слуша Божественото в себе си, животът му постоянно ще се подобрява.
към беседата >>
Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви, Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали.
Не, хората на земята са само сенки, отражения. Вие трябва да намерите душата на този, когото обичате. Наистина, душата живее в тялото на човека, но заради нея ще обичате и човека. Душата има Божествен произход. В нея Бог живее.
Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви, Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали.
Обаче, на земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си, и не може да обичате останалите души. Вследствие на това задържане на Любовта във вас, раждат се ред противоречия и разрушения. И смъртта е резултат от неправилното приложение на Любовта. Който не люби, той непременно ще умре. Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля.
към беседата >>
За небето не се казва, че трябва да се устройва.
Истинска наука наричаме тази, която може да обясни един велик закон, а същевременно дава и начин, по който този закон може да се приложи в живота на човека. Както Божественият Дух борави с висшата математика, така и човешкият дух, и на най-простия човек даже, трябва да борави с тази висша математика и да я приложи в живота си. Обаче, човешкото „аз“, или развиващата се човешка душа, сега трябва да изучава висшата, Божествената математика. В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променливи свята, а другото същество е Божественото начало в човека, наречено „небе“. За земята, дето се намират четирите свята, е казано: „И земята беше неустроена и пуста.“ Значи, тя трябваше да се устройва.
За небето не се казва, че трябва да се устройва.
„Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над нея.“ – Значи, Духът Божи ръководи човешката душа и работи върху нея. По какъв начин? – Като развива Божественото начало в човека. Ако той слуша Божественото в себе си, животът му постоянно ще се подобрява.
към беседата >>
Обаче, на земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си, и не може да обичате останалите души.
Вие трябва да намерите душата на този, когото обичате. Наистина, душата живее в тялото на човека, но заради нея ще обичате и човека. Душата има Божествен произход. В нея Бог живее. Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви, Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали.
Обаче, на земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си, и не може да обичате останалите души.
Вследствие на това задържане на Любовта във вас, раждат се ред противоречия и разрушения. И смъртта е резултат от неправилното приложение на Любовта. Който не люби, той непременно ще умре. Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля. В този живот човек постоянно губи, докато най-после се превърне в животно.
към беседата >>
„Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над нея.“ – Значи, Духът Божи ръководи човешката душа и работи върху нея.
Както Божественият Дух борави с висшата математика, така и човешкият дух, и на най-простия човек даже, трябва да борави с тази висша математика и да я приложи в живота си. Обаче, човешкото „аз“, или развиващата се човешка душа, сега трябва да изучава висшата, Божествената математика. В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променливи свята, а другото същество е Божественото начало в човека, наречено „небе“. За земята, дето се намират четирите свята, е казано: „И земята беше неустроена и пуста.“ Значи, тя трябваше да се устройва. За небето не се казва, че трябва да се устройва.
„Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над нея.“ – Значи, Духът Божи ръководи човешката душа и работи върху нея.
По какъв начин? – Като развива Божественото начало в човека. Ако той слуша Божественото в себе си, животът му постоянно ще се подобрява.
към беседата >>
Вследствие на това задържане на Любовта във вас, раждат се ред противоречия и разрушения.
Наистина, душата живее в тялото на човека, но заради нея ще обичате и човека. Душата има Божествен произход. В нея Бог живее. Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви, Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали. Обаче, на земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си, и не може да обичате останалите души.
Вследствие на това задържане на Любовта във вас, раждат се ред противоречия и разрушения.
И смъртта е резултат от неправилното приложение на Любовта. Който не люби, той непременно ще умре. Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля. В този живот човек постоянно губи, докато най-после се превърне в животно. Питам: Защо идват хората на земята?
към беседата >>
По какъв начин?
Обаче, човешкото „аз“, или развиващата се човешка душа, сега трябва да изучава висшата, Божествената математика. В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променливи свята, а другото същество е Божественото начало в човека, наречено „небе“. За земята, дето се намират четирите свята, е казано: „И земята беше неустроена и пуста.“ Значи, тя трябваше да се устройва. За небето не се казва, че трябва да се устройва. „Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над нея.“ – Значи, Духът Божи ръководи човешката душа и работи върху нея.
По какъв начин?
– Като развива Божественото начало в човека. Ако той слуша Божественото в себе си, животът му постоянно ще се подобрява.
към беседата >>
И смъртта е резултат от неправилното приложение на Любовта.
Душата има Божествен произход. В нея Бог живее. Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви, Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали. Обаче, на земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си, и не може да обичате останалите души. Вследствие на това задържане на Любовта във вас, раждат се ред противоречия и разрушения.
И смъртта е резултат от неправилното приложение на Любовта.
Който не люби, той непременно ще умре. Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля. В този живот човек постоянно губи, докато най-после се превърне в животно. Питам: Защо идват хората на земята? Знаят ли, какво е написано на техните дрехи?
към беседата >>
– Като развива Божественото начало в човека.
В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променливи свята, а другото същество е Божественото начало в човека, наречено „небе“. За земята, дето се намират четирите свята, е казано: „И земята беше неустроена и пуста.“ Значи, тя трябваше да се устройва. За небето не се казва, че трябва да се устройва. „Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над нея.“ – Значи, Духът Божи ръководи човешката душа и работи върху нея. По какъв начин?
– Като развива Божественото начало в човека.
Ако той слуша Божественото в себе си, животът му постоянно ще се подобрява.
към беседата >>
Който не люби, той непременно ще умре.
В нея Бог живее. Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви, Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали. Обаче, на земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си, и не може да обичате останалите души. Вследствие на това задържане на Любовта във вас, раждат се ред противоречия и разрушения. И смъртта е резултат от неправилното приложение на Любовта.
Който не люби, той непременно ще умре.
Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля. В този живот човек постоянно губи, докато най-после се превърне в животно. Питам: Защо идват хората на земята? Знаят ли, какво е написано на техните дрехи? – Не знаят.
към беседата >>
Ако той слуша Божественото в себе си, животът му постоянно ще се подобрява.
За земята, дето се намират четирите свята, е казано: „И земята беше неустроена и пуста.“ Значи, тя трябваше да се устройва. За небето не се казва, че трябва да се устройва. „Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над нея.“ – Значи, Духът Божи ръководи човешката душа и работи върху нея. По какъв начин? – Като развива Божественото начало в човека.
Ако той слуша Божественото в себе си, животът му постоянно ще се подобрява.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля.
Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви, Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали. Обаче, на земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си, и не може да обичате останалите души. Вследствие на това задържане на Любовта във вас, раждат се ред противоречия и разрушения. И смъртта е резултат от неправилното приложение на Любовта. Който не люби, той непременно ще умре.
Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля.
В този живот човек постоянно губи, докато най-после се превърне в животно. Питам: Защо идват хората на земята? Знаят ли, какво е написано на техните дрехи? – Не знаят. Те промениха дрехите си, и сега отново трябва да учат Божествения език.
към беседата >>
Единственото нещо, което ще остане от света, който виждаме около нас, са месецът, звездите и слънцето.
Единственото нещо, което ще остане от света, който виждаме около нас, са месецът, звездите и слънцето.
Светлината, която иде от слънцето, докато достигне до нас, минава през четири плоскости от различна материя, дето претърпява различни пречупвания. И в нашия организъм става същото: слънчевата светлина преминава през четири плоскости, дето претърпява различни степени на пречупване. Ето защо, когато светлината преминава през материята и се пречупва, същевременно тя намалява и силата си; за да имаме истинска представа за светлината, ние трябва да превръщаме тия пречупвания. По същия начин и всяка идея, която иде до нас претърпява тъкмо четири пречупвания, за които говори Исайя. И за да се разбере тази идея, ние трябва да я превърнем в нейното чисто състояние.
към беседата >>
В този живот човек постоянно губи, докато най-после се превърне в животно.
Обаче, на земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си, и не може да обичате останалите души. Вследствие на това задържане на Любовта във вас, раждат се ред противоречия и разрушения. И смъртта е резултат от неправилното приложение на Любовта. Който не люби, той непременно ще умре. Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля.
В този живот човек постоянно губи, докато най-после се превърне в животно.
Питам: Защо идват хората на земята? Знаят ли, какво е написано на техните дрехи? – Не знаят. Те промениха дрехите си, и сега отново трябва да учат Божествения език.
към беседата >>
Светлината, която иде от слънцето, докато достигне до нас, минава през четири плоскости от различна материя, дето претърпява различни пречупвания.
Единственото нещо, което ще остане от света, който виждаме около нас, са месецът, звездите и слънцето.
Светлината, която иде от слънцето, докато достигне до нас, минава през четири плоскости от различна материя, дето претърпява различни пречупвания.
И в нашия организъм става същото: слънчевата светлина преминава през четири плоскости, дето претърпява различни степени на пречупване. Ето защо, когато светлината преминава през материята и се пречупва, същевременно тя намалява и силата си; за да имаме истинска представа за светлината, ние трябва да превръщаме тия пречупвания. По същия начин и всяка идея, която иде до нас претърпява тъкмо четири пречупвания, за които говори Исайя. И за да се разбере тази идея, ние трябва да я превърнем в нейното чисто състояние. По какъв начин ще се постигне това?
към беседата >>
Питам: Защо идват хората на земята?
Вследствие на това задържане на Любовта във вас, раждат се ред противоречия и разрушения. И смъртта е резултат от неправилното приложение на Любовта. Който не люби, той непременно ще умре. Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля. В този живот човек постоянно губи, докато най-после се превърне в животно.
Питам: Защо идват хората на земята?
Знаят ли, какво е написано на техните дрехи? – Не знаят. Те промениха дрехите си, и сега отново трябва да учат Божествения език.
към беседата >>
И в нашия организъм става същото: слънчевата светлина преминава през четири плоскости, дето претърпява различни степени на пречупване.
Единственото нещо, което ще остане от света, който виждаме около нас, са месецът, звездите и слънцето. Светлината, която иде от слънцето, докато достигне до нас, минава през четири плоскости от различна материя, дето претърпява различни пречупвания.
И в нашия организъм става същото: слънчевата светлина преминава през четири плоскости, дето претърпява различни степени на пречупване.
Ето защо, когато светлината преминава през материята и се пречупва, същевременно тя намалява и силата си; за да имаме истинска представа за светлината, ние трябва да превръщаме тия пречупвания. По същия начин и всяка идея, която иде до нас претърпява тъкмо четири пречупвания, за които говори Исайя. И за да се разбере тази идея, ние трябва да я превърнем в нейното чисто състояние. По какъв начин ще се постигне това? – Като я прекараме през нашето сърце, през нашия ум и после през нашия разум, докато най-после стигнем с нея и до Божествения свят и разберем, какво представлява този свят.
към беседата >>
Знаят ли, какво е написано на техните дрехи?
И смъртта е резултат от неправилното приложение на Любовта. Който не люби, той непременно ще умре. Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля. В този живот човек постоянно губи, докато най-после се превърне в животно. Питам: Защо идват хората на земята?
Знаят ли, какво е написано на техните дрехи?
– Не знаят. Те промениха дрехите си, и сега отново трябва да учат Божествения език.
към беседата >>
Ето защо, когато светлината преминава през материята и се пречупва, същевременно тя намалява и силата си; за да имаме истинска представа за светлината, ние трябва да превръщаме тия пречупвания.
Единственото нещо, което ще остане от света, който виждаме около нас, са месецът, звездите и слънцето. Светлината, която иде от слънцето, докато достигне до нас, минава през четири плоскости от различна материя, дето претърпява различни пречупвания. И в нашия организъм става същото: слънчевата светлина преминава през четири плоскости, дето претърпява различни степени на пречупване.
Ето защо, когато светлината преминава през материята и се пречупва, същевременно тя намалява и силата си; за да имаме истинска представа за светлината, ние трябва да превръщаме тия пречупвания.
По същия начин и всяка идея, която иде до нас претърпява тъкмо четири пречупвания, за които говори Исайя. И за да се разбере тази идея, ние трябва да я превърнем в нейното чисто състояние. По какъв начин ще се постигне това? – Като я прекараме през нашето сърце, през нашия ум и после през нашия разум, докато най-после стигнем с нея и до Божествения свят и разберем, какво представлява този свят. В това превръщане главно участие ще вземе волята.
към беседата >>
– Не знаят.
Който не люби, той непременно ще умре. Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля. В този живот човек постоянно губи, докато най-после се превърне в животно. Питам: Защо идват хората на земята? Знаят ли, какво е написано на техните дрехи?
– Не знаят.
Те промениха дрехите си, и сега отново трябва да учат Божествения език.
към беседата >>
По същия начин и всяка идея, която иде до нас претърпява тъкмо четири пречупвания, за които говори Исайя.
Единственото нещо, което ще остане от света, който виждаме около нас, са месецът, звездите и слънцето. Светлината, която иде от слънцето, докато достигне до нас, минава през четири плоскости от различна материя, дето претърпява различни пречупвания. И в нашия организъм става същото: слънчевата светлина преминава през четири плоскости, дето претърпява различни степени на пречупване. Ето защо, когато светлината преминава през материята и се пречупва, същевременно тя намалява и силата си; за да имаме истинска представа за светлината, ние трябва да превръщаме тия пречупвания.
По същия начин и всяка идея, която иде до нас претърпява тъкмо четири пречупвания, за които говори Исайя.
И за да се разбере тази идея, ние трябва да я превърнем в нейното чисто състояние. По какъв начин ще се постигне това? – Като я прекараме през нашето сърце, през нашия ум и после през нашия разум, докато най-после стигнем с нея и до Божествения свят и разберем, какво представлява този свят. В това превръщане главно участие ще вземе волята.
към беседата >>
Те промениха дрехите си, и сега отново трябва да учат Божествения език.
Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля. В този живот човек постоянно губи, докато най-после се превърне в животно. Питам: Защо идват хората на земята? Знаят ли, какво е написано на техните дрехи? – Не знаят.
Те промениха дрехите си, и сега отново трябва да учат Божествения език.
към беседата >>
И за да се разбере тази идея, ние трябва да я превърнем в нейното чисто състояние.
Единственото нещо, което ще остане от света, който виждаме около нас, са месецът, звездите и слънцето. Светлината, която иде от слънцето, докато достигне до нас, минава през четири плоскости от различна материя, дето претърпява различни пречупвания. И в нашия организъм става същото: слънчевата светлина преминава през четири плоскости, дето претърпява различни степени на пречупване. Ето защо, когато светлината преминава през материята и се пречупва, същевременно тя намалява и силата си; за да имаме истинска представа за светлината, ние трябва да превръщаме тия пречупвания. По същия начин и всяка идея, която иде до нас претърпява тъкмо четири пречупвания, за които говори Исайя.
И за да се разбере тази идея, ние трябва да я превърнем в нейното чисто състояние.
По какъв начин ще се постигне това? – Като я прекараме през нашето сърце, през нашия ум и после през нашия разум, докато най-после стигнем с нея и до Божествения свят и разберем, какво представлява този свят. В това превръщане главно участие ще вземе волята.
към беседата >>
Сега ще ви дам едно правило, което ще ви помага при всички трудности и мъчнотии в живота.
Сега ще ви дам едно правило, което ще ви помага при всички трудности и мъчнотии в живота.
Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте, какъв резултат ще имате. Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго, освен една странстваща душа, която е грешила на земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте й една песен и кажете: Не бой се, и твоята работа ще се уреди! Тъй щото, всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива, именно, скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват. Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й нещо.
към беседата >>
По какъв начин ще се постигне това?
Светлината, която иде от слънцето, докато достигне до нас, минава през четири плоскости от различна материя, дето претърпява различни пречупвания. И в нашия организъм става същото: слънчевата светлина преминава през четири плоскости, дето претърпява различни степени на пречупване. Ето защо, когато светлината преминава през материята и се пречупва, същевременно тя намалява и силата си; за да имаме истинска представа за светлината, ние трябва да превръщаме тия пречупвания. По същия начин и всяка идея, която иде до нас претърпява тъкмо четири пречупвания, за които говори Исайя. И за да се разбере тази идея, ние трябва да я превърнем в нейното чисто състояние.
По какъв начин ще се постигне това?
– Като я прекараме през нашето сърце, през нашия ум и после през нашия разум, докато най-после стигнем с нея и до Божествения свят и разберем, какво представлява този свят. В това превръщане главно участие ще вземе волята.
към беседата >>
Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте, какъв резултат ще имате.
Сега ще ви дам едно правило, което ще ви помага при всички трудности и мъчнотии в живота.
Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте, какъв резултат ще имате.
Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго, освен една странстваща душа, която е грешила на земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте й една песен и кажете: Не бой се, и твоята работа ще се уреди! Тъй щото, всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива, именно, скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват. Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й нещо. Ако не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували.
към беседата >>
– Като я прекараме през нашето сърце, през нашия ум и после през нашия разум, докато най-после стигнем с нея и до Божествения свят и разберем, какво представлява този свят.
И в нашия организъм става същото: слънчевата светлина преминава през четири плоскости, дето претърпява различни степени на пречупване. Ето защо, когато светлината преминава през материята и се пречупва, същевременно тя намалява и силата си; за да имаме истинска представа за светлината, ние трябва да превръщаме тия пречупвания. По същия начин и всяка идея, която иде до нас претърпява тъкмо четири пречупвания, за които говори Исайя. И за да се разбере тази идея, ние трябва да я превърнем в нейното чисто състояние. По какъв начин ще се постигне това?
– Като я прекараме през нашето сърце, през нашия ум и после през нашия разум, докато най-после стигнем с нея и до Божествения свят и разберем, какво представлява този свят.
В това превръщане главно участие ще вземе волята.
към беседата >>
Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго, освен една странстваща душа, която е грешила на земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място.
Сега ще ви дам едно правило, което ще ви помага при всички трудности и мъчнотии в живота. Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте, какъв резултат ще имате.
Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго, освен една странстваща душа, която е грешила на земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място.
Изпейте й една песен и кажете: Не бой се, и твоята работа ще се уреди! Тъй щото, всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива, именно, скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват. Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й нещо. Ако не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували. В това отношение младите започват добре своя живот – с хора, с музика и с песни.
към беседата >>
В това превръщане главно участие ще вземе волята.
Ето защо, когато светлината преминава през материята и се пречупва, същевременно тя намалява и силата си; за да имаме истинска представа за светлината, ние трябва да превръщаме тия пречупвания. По същия начин и всяка идея, която иде до нас претърпява тъкмо четири пречупвания, за които говори Исайя. И за да се разбере тази идея, ние трябва да я превърнем в нейното чисто състояние. По какъв начин ще се постигне това? – Като я прекараме през нашето сърце, през нашия ум и после през нашия разум, докато най-после стигнем с нея и до Божествения свят и разберем, какво представлява този свят.
В това превръщане главно участие ще вземе волята.
към беседата >>
Изпейте й една песен и кажете: Не бой се, и твоята работа ще се уреди!
Сега ще ви дам едно правило, което ще ви помага при всички трудности и мъчнотии в живота. Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте, какъв резултат ще имате. Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго, освен една странстваща душа, която е грешила на земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място.
Изпейте й една песен и кажете: Не бой се, и твоята работа ще се уреди!
Тъй щото, всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива, именно, скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват. Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й нещо. Ако не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували. В това отношение младите започват добре своя живот – с хора, с музика и с песни. На стари години, обаче, престават хората, престават песните, и хората казват: Остаряхме вече, не ни се играе и пее.
към беседата >>
Казвам: Няма по-хубаво нещо от това, да изучава човек небето.
Казвам: Няма по-хубаво нещо от това, да изучава човек небето.
То е запазило своя първичен образ. Да се изучава небето, това не значи, че всичко ще знаем. Ако човек излиза всяка вечер на открито и съзнателно, със свещен трепет в себе си, повдигне очите си към небето и наблюдава звездите около 5 – 10 – 15 минути вдълбочен в себе си, всичките мъчнотии които го очакват на другия ден, ще се разрешат по Божествен начин. Щом изгрее слънцето, всички мъчнотии ще се разрешат. Защо иде нощта в живота?
към беседата >>
Тъй щото, всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива, именно, скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват.
Сега ще ви дам едно правило, което ще ви помага при всички трудности и мъчнотии в живота. Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте, какъв резултат ще имате. Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго, освен една странстваща душа, която е грешила на земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте й една песен и кажете: Не бой се, и твоята работа ще се уреди!
Тъй щото, всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива, именно, скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват.
Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й нещо. Ако не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували. В това отношение младите започват добре своя живот – с хора, с музика и с песни. На стари години, обаче, престават хората, престават песните, и хората казват: Остаряхме вече, не ни се играе и пее. Каква е тази философия?
към беседата >>
То е запазило своя първичен образ.
Казвам: Няма по-хубаво нещо от това, да изучава човек небето.
То е запазило своя първичен образ.
Да се изучава небето, това не значи, че всичко ще знаем. Ако човек излиза всяка вечер на открито и съзнателно, със свещен трепет в себе си, повдигне очите си към небето и наблюдава звездите около 5 – 10 – 15 минути вдълбочен в себе си, всичките мъчнотии които го очакват на другия ден, ще се разрешат по Божествен начин. Щом изгрее слънцето, всички мъчнотии ще се разрешат. Защо иде нощта в живота? – За да разберем Божествения живот на земята.
към беседата >>
Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й нещо.
Сега ще ви дам едно правило, което ще ви помага при всички трудности и мъчнотии в живота. Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте, какъв резултат ще имате. Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго, освен една странстваща душа, която е грешила на земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте й една песен и кажете: Не бой се, и твоята работа ще се уреди! Тъй щото, всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива, именно, скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват.
Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й нещо.
Ако не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували. В това отношение младите започват добре своя живот – с хора, с музика и с песни. На стари години, обаче, престават хората, престават песните, и хората казват: Остаряхме вече, не ни се играе и пее. Каква е тази философия? Не само на млади години, но и 120 годишни да сте, пак играйте и пейте.
към беседата >>
Да се изучава небето, това не значи, че всичко ще знаем.
Казвам: Няма по-хубаво нещо от това, да изучава човек небето. То е запазило своя първичен образ.
Да се изучава небето, това не значи, че всичко ще знаем.
Ако човек излиза всяка вечер на открито и съзнателно, със свещен трепет в себе си, повдигне очите си към небето и наблюдава звездите около 5 – 10 – 15 минути вдълбочен в себе си, всичките мъчнотии които го очакват на другия ден, ще се разрешат по Божествен начин. Щом изгрее слънцето, всички мъчнотии ще се разрешат. Защо иде нощта в живота? – За да разберем Божествения живот на земята. Защо има ден в живота?
към беседата >>
Ако не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували.
Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте, какъв резултат ще имате. Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго, освен една странстваща душа, която е грешила на земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте й една песен и кажете: Не бой се, и твоята работа ще се уреди! Тъй щото, всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива, именно, скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват. Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й нещо.
Ако не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували.
В това отношение младите започват добре своя живот – с хора, с музика и с песни. На стари години, обаче, престават хората, престават песните, и хората казват: Остаряхме вече, не ни се играе и пее. Каква е тази философия? Не само на млади години, но и 120 годишни да сте, пак играйте и пейте. Такъв е Божественият закон.
към беседата >>
Ако човек излиза всяка вечер на открито и съзнателно, със свещен трепет в себе си, повдигне очите си към небето и наблюдава звездите около 5 – 10 – 15 минути вдълбочен в себе си, всичките мъчнотии които го очакват на другия ден, ще се разрешат по Божествен начин.
Казвам: Няма по-хубаво нещо от това, да изучава човек небето. То е запазило своя първичен образ. Да се изучава небето, това не значи, че всичко ще знаем.
Ако човек излиза всяка вечер на открито и съзнателно, със свещен трепет в себе си, повдигне очите си към небето и наблюдава звездите около 5 – 10 – 15 минути вдълбочен в себе си, всичките мъчнотии които го очакват на другия ден, ще се разрешат по Божествен начин.
Щом изгрее слънцето, всички мъчнотии ще се разрешат. Защо иде нощта в живота? – За да разберем Божествения живот на земята. Защо има ден в живота? – За да разберем човешкия живот.
към беседата >>
В това отношение младите започват добре своя живот – с хора, с музика и с песни.
Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго, освен една странстваща душа, която е грешила на земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте й една песен и кажете: Не бой се, и твоята работа ще се уреди! Тъй щото, всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива, именно, скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват. Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й нещо. Ако не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували.
В това отношение младите започват добре своя живот – с хора, с музика и с песни.
На стари години, обаче, престават хората, престават песните, и хората казват: Остаряхме вече, не ни се играе и пее. Каква е тази философия? Не само на млади години, но и 120 годишни да сте, пак играйте и пейте. Такъв е Божественият закон. Сега човек, като остарее, казва: Като бях млад, играх и пях, но за моите години е срамно да пея и да играя.
към беседата >>
Щом изгрее слънцето, всички мъчнотии ще се разрешат.
Казвам: Няма по-хубаво нещо от това, да изучава човек небето. То е запазило своя първичен образ. Да се изучава небето, това не значи, че всичко ще знаем. Ако човек излиза всяка вечер на открито и съзнателно, със свещен трепет в себе си, повдигне очите си към небето и наблюдава звездите около 5 – 10 – 15 минути вдълбочен в себе си, всичките мъчнотии които го очакват на другия ден, ще се разрешат по Божествен начин.
Щом изгрее слънцето, всички мъчнотии ще се разрешат.
Защо иде нощта в живота? – За да разберем Божествения живот на земята. Защо има ден в живота? – За да разберем човешкия живот. Следователно, денят и нощта представляват алегории в живота.
към беседата >>
На стари години, обаче, престават хората, престават песните, и хората казват: Остаряхме вече, не ни се играе и пее.
Изпейте й една песен и кажете: Не бой се, и твоята работа ще се уреди! Тъй щото, всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива, именно, скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват. Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й нещо. Ако не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували. В това отношение младите започват добре своя живот – с хора, с музика и с песни.
На стари години, обаче, престават хората, престават песните, и хората казват: Остаряхме вече, не ни се играе и пее.
Каква е тази философия? Не само на млади години, но и 120 годишни да сте, пак играйте и пейте. Такъв е Божественият закон. Сега човек, като остарее, казва: Като бях млад, играх и пях, но за моите години е срамно да пея и да играя. Този човек мисли, че не е благочестиво да играе и да пее сега.
към беседата >>
Защо иде нощта в живота?
Казвам: Няма по-хубаво нещо от това, да изучава човек небето. То е запазило своя първичен образ. Да се изучава небето, това не значи, че всичко ще знаем. Ако човек излиза всяка вечер на открито и съзнателно, със свещен трепет в себе си, повдигне очите си към небето и наблюдава звездите около 5 – 10 – 15 минути вдълбочен в себе си, всичките мъчнотии които го очакват на другия ден, ще се разрешат по Божествен начин. Щом изгрее слънцето, всички мъчнотии ще се разрешат.
Защо иде нощта в живота?
– За да разберем Божествения живот на земята. Защо има ден в живота? – За да разберем човешкия живот. Следователно, денят и нощта представляват алегории в живота. Слънцето изгрява за хората, а залязва за Бога.
към беседата >>
Каква е тази философия?
Тъй щото, всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива, именно, скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват. Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й нещо. Ако не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували. В това отношение младите започват добре своя живот – с хора, с музика и с песни. На стари години, обаче, престават хората, престават песните, и хората казват: Остаряхме вече, не ни се играе и пее.
Каква е тази философия?
Не само на млади години, но и 120 годишни да сте, пак играйте и пейте. Такъв е Божественият закон. Сега човек, като остарее, казва: Като бях млад, играх и пях, но за моите години е срамно да пея и да играя. Този човек мисли, че не е благочестиво да играе и да пее сега. Ако той на млади години е играл и пял от любов, това е било от Бога.
към беседата >>
– За да разберем Божествения живот на земята.
То е запазило своя първичен образ. Да се изучава небето, това не значи, че всичко ще знаем. Ако човек излиза всяка вечер на открито и съзнателно, със свещен трепет в себе си, повдигне очите си към небето и наблюдава звездите около 5 – 10 – 15 минути вдълбочен в себе си, всичките мъчнотии които го очакват на другия ден, ще се разрешат по Божествен начин. Щом изгрее слънцето, всички мъчнотии ще се разрешат. Защо иде нощта в живота?
– За да разберем Божествения живот на земята.
Защо има ден в живота? – За да разберем човешкия живот. Следователно, денят и нощта представляват алегории в живота. Слънцето изгрява за хората, а залязва за Бога. Денят иде за хората, а нощта – за Бога.
към беседата >>
Не само на млади години, но и 120 годишни да сте, пак играйте и пейте.
Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й нещо. Ако не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували. В това отношение младите започват добре своя живот – с хора, с музика и с песни. На стари години, обаче, престават хората, престават песните, и хората казват: Остаряхме вече, не ни се играе и пее. Каква е тази философия?
Не само на млади години, но и 120 годишни да сте, пак играйте и пейте.
Такъв е Божественият закон. Сега човек, като остарее, казва: Като бях млад, играх и пях, но за моите години е срамно да пея и да играя. Този човек мисли, че не е благочестиво да играе и да пее сега. Ако той на млади години е играл и пял от любов, това е било от Бога. Ако и сега, на стари години, пак играе и пее от любов, и то е пак от Бога.
към беседата >>
Защо има ден в живота?
Да се изучава небето, това не значи, че всичко ще знаем. Ако човек излиза всяка вечер на открито и съзнателно, със свещен трепет в себе си, повдигне очите си към небето и наблюдава звездите около 5 – 10 – 15 минути вдълбочен в себе си, всичките мъчнотии които го очакват на другия ден, ще се разрешат по Божествен начин. Щом изгрее слънцето, всички мъчнотии ще се разрешат. Защо иде нощта в живота? – За да разберем Божествения живот на земята.
Защо има ден в живота?
– За да разберем човешкия живот. Следователно, денят и нощта представляват алегории в живота. Слънцето изгрява за хората, а залязва за Бога. Денят иде за хората, а нощта – за Бога. Другояче казано: дните идат за хората, за обикновения живот, а нощите – за Бога, за необикновения живот.
към беседата >>
Такъв е Божественият закон.
Ако не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували. В това отношение младите започват добре своя живот – с хора, с музика и с песни. На стари години, обаче, престават хората, престават песните, и хората казват: Остаряхме вече, не ни се играе и пее. Каква е тази философия? Не само на млади години, но и 120 годишни да сте, пак играйте и пейте.
Такъв е Божественият закон.
Сега човек, като остарее, казва: Като бях млад, играх и пях, но за моите години е срамно да пея и да играя. Този човек мисли, че не е благочестиво да играе и да пее сега. Ако той на млади години е играл и пял от любов, това е било от Бога. Ако и сега, на стари години, пак играе и пее от любов, и то е пак от Бога. Вие казвате: Стар човек съм вече, какво ще кажат хората, като видят, че съм се разиграл и разпял?
към беседата >>
– За да разберем човешкия живот.
Ако човек излиза всяка вечер на открито и съзнателно, със свещен трепет в себе си, повдигне очите си към небето и наблюдава звездите около 5 – 10 – 15 минути вдълбочен в себе си, всичките мъчнотии които го очакват на другия ден, ще се разрешат по Божествен начин. Щом изгрее слънцето, всички мъчнотии ще се разрешат. Защо иде нощта в живота? – За да разберем Божествения живот на земята. Защо има ден в живота?
– За да разберем човешкия живот.
Следователно, денят и нощта представляват алегории в живота. Слънцето изгрява за хората, а залязва за Бога. Денят иде за хората, а нощта – за Бога. Другояче казано: дните идат за хората, за обикновения живот, а нощите – за Бога, за необикновения живот. Щом изгрее слънцето, всички хора тръгват на работа, и никой за никого не мисли: жена, мъж, деца – всеки се залавя за някаква работа.
към беседата >>
Сега човек, като остарее, казва: Като бях млад, играх и пях, но за моите години е срамно да пея и да играя.
В това отношение младите започват добре своя живот – с хора, с музика и с песни. На стари години, обаче, престават хората, престават песните, и хората казват: Остаряхме вече, не ни се играе и пее. Каква е тази философия? Не само на млади години, но и 120 годишни да сте, пак играйте и пейте. Такъв е Божественият закон.
Сега човек, като остарее, казва: Като бях млад, играх и пях, но за моите години е срамно да пея и да играя.
Този човек мисли, че не е благочестиво да играе и да пее сега. Ако той на млади години е играл и пял от любов, това е било от Бога. Ако и сега, на стари години, пак играе и пее от любов, и то е пак от Бога. Вие казвате: Стар човек съм вече, какво ще кажат хората, като видят, че съм се разиграл и разпял? Съвременните хора остаряват от такива мисли; от думите и мнението на кои хора се безпокоите вие?
към беседата >>
2.
Светото място / Святото място
,
МОК
, София, 13.2.1927г.,
Един от общите процеси, на които се подчиняват всички живи същества, е храненето и въпреки това никое живо същество не знае как да се храни.
Един от общите процеси, на които се подчиняват всички живи същества, е храненето и въпреки това никое живо същество не знае как да се храни.
Дойдете ли до човека, най-съвършеното същество на Земята, и той не се храни правилно - дъвче бързо, без да задържа храната в устата си, вследствие на което процесът на храносмилането не става правилно. Преди всичко храната трябва да се задържа по- дълго време в устата, за да може част от енергията и да се всмуче от езика; чрез езика енергията се предава в мозъка, а оттам - в сърцето. Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприеме; за да се ползва от тази енергия, човек трябва да бъде свободен, да не се безпокои, ето защо, когато се храни, човек трябва да бъде добре разположен, да не се тревожи - той трябва да бъде като разумните деца.
към беседата >>
Дойдете ли до човека, най-съвършеното същество на Земята, и той не се храни правилно - дъвче бързо, без да задържа храната в устата си, вследствие на което процесът на храносмилането не става правилно.
Един от общите процеси, на които се подчиняват всички живи същества, е храненето и въпреки това никое живо същество не знае как да се храни.
Дойдете ли до човека, най-съвършеното същество на Земята, и той не се храни правилно - дъвче бързо, без да задържа храната в устата си, вследствие на което процесът на храносмилането не става правилно.
Преди всичко храната трябва да се задържа по- дълго време в устата, за да може част от енергията и да се всмуче от езика; чрез езика енергията се предава в мозъка, а оттам - в сърцето. Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприеме; за да се ползва от тази енергия, човек трябва да бъде свободен, да не се безпокои, ето защо, когато се храни, човек трябва да бъде добре разположен, да не се тревожи - той трябва да бъде като разумните деца.
към беседата >>
Преди всичко храната трябва да се задържа по- дълго време в устата, за да може част от енергията и да се всмуче от езика; чрез езика енергията се предава в мозъка, а оттам - в сърцето.
Един от общите процеси, на които се подчиняват всички живи същества, е храненето и въпреки това никое живо същество не знае как да се храни. Дойдете ли до човека, най-съвършеното същество на Земята, и той не се храни правилно - дъвче бързо, без да задържа храната в устата си, вследствие на което процесът на храносмилането не става правилно.
Преди всичко храната трябва да се задържа по- дълго време в устата, за да може част от енергията и да се всмуче от езика; чрез езика енергията се предава в мозъка, а оттам - в сърцето.
Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприеме; за да се ползва от тази енергия, човек трябва да бъде свободен, да не се безпокои, ето защо, когато се храни, човек трябва да бъде добре разположен, да не се тревожи - той трябва да бъде като разумните деца.
към беседата >>
Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприеме; за да се ползва от тази енергия, човек трябва да бъде свободен, да не се безпокои, ето защо, когато се храни, човек трябва да бъде добре разположен, да не се тревожи - той трябва да бъде като разумните деца.
Един от общите процеси, на които се подчиняват всички живи същества, е храненето и въпреки това никое живо същество не знае как да се храни. Дойдете ли до човека, най-съвършеното същество на Земята, и той не се храни правилно - дъвче бързо, без да задържа храната в устата си, вследствие на което процесът на храносмилането не става правилно. Преди всичко храната трябва да се задържа по- дълго време в устата, за да може част от енергията и да се всмуче от езика; чрез езика енергията се предава в мозъка, а оттам - в сърцето.
Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприеме; за да се ползва от тази енергия, човек трябва да бъде свободен, да не се безпокои, ето защо, когато се храни, човек трябва да бъде добре разположен, да не се тревожи - той трябва да бъде като разумните деца.
към беседата >>
Христос е говорил на учениците си с притчи; всяка притча крие в себе си дълбок смисъл.
Христос е говорил на учениците си с притчи; всяка притча крие в себе си дълбок смисъл.
В притчата за сеяча Христос говори за житните семена, едни от които паднали на пътя, други - на камениста почва, трети - между тръните, а някои паднали на добра почва; от последните едно дало 30 зърна, второто - 60, а третото - 100. Каквото е казал Христос за житните зърна, същото се отнася и до човека - и човек попада в неблагоприятни условия (на пътя, между тръните и на камениста почва) или в благоприятни условия (на добрата почва, където може да расте и да се развива). Благоприятни условия се дават само на красиви, на добри, на любящи души. Красотата е израз на Любовта, следователно който не люби, той не може да бъде красив; красота без Любов не съществува, красота без Любов е мъртва. Такава красота съществува само в ума на художника.
към беседата >>
В притчата за сеяча Христос говори за житните семена, едни от които паднали на пътя, други - на камениста почва, трети - между тръните, а някои паднали на добра почва; от последните едно дало 30 зърна, второто - 60, а третото - 100.
Христос е говорил на учениците си с притчи; всяка притча крие в себе си дълбок смисъл.
В притчата за сеяча Христос говори за житните семена, едни от които паднали на пътя, други - на камениста почва, трети - между тръните, а някои паднали на добра почва; от последните едно дало 30 зърна, второто - 60, а третото - 100.
Каквото е казал Христос за житните зърна, същото се отнася и до човека - и човек попада в неблагоприятни условия (на пътя, между тръните и на камениста почва) или в благоприятни условия (на добрата почва, където може да расте и да се развива). Благоприятни условия се дават само на красиви, на добри, на любящи души. Красотата е израз на Любовта, следователно който не люби, той не може да бъде красив; красота без Любов не съществува, красота без Любов е мъртва. Такава красота съществува само в ума на художника. Добротата пък определя цената на човешките постъпки; добрият човек е навсякъде приет, той носи в себе си условия за Любовта.
към беседата >>
Каквото е казал Христос за житните зърна, същото се отнася и до човека - и човек попада в неблагоприятни условия (на пътя, между тръните и на камениста почва) или в благоприятни условия (на добрата почва, където може да расте и да се развива).
Христос е говорил на учениците си с притчи; всяка притча крие в себе си дълбок смисъл. В притчата за сеяча Христос говори за житните семена, едни от които паднали на пътя, други - на камениста почва, трети - между тръните, а някои паднали на добра почва; от последните едно дало 30 зърна, второто - 60, а третото - 100.
Каквото е казал Христос за житните зърна, същото се отнася и до човека - и човек попада в неблагоприятни условия (на пътя, между тръните и на камениста почва) или в благоприятни условия (на добрата почва, където може да расте и да се развива).
Благоприятни условия се дават само на красиви, на добри, на любящи души. Красотата е израз на Любовта, следователно който не люби, той не може да бъде красив; красота без Любов не съществува, красота без Любов е мъртва. Такава красота съществува само в ума на художника. Добротата пък определя цената на човешките постъпки; добрият човек е навсякъде приет, той носи в себе си условия за Любовта.
към беседата >>
Благоприятни условия се дават само на красиви, на добри, на любящи души.
Христос е говорил на учениците си с притчи; всяка притча крие в себе си дълбок смисъл. В притчата за сеяча Христос говори за житните семена, едни от които паднали на пътя, други - на камениста почва, трети - между тръните, а някои паднали на добра почва; от последните едно дало 30 зърна, второто - 60, а третото - 100. Каквото е казал Христос за житните зърна, същото се отнася и до човека - и човек попада в неблагоприятни условия (на пътя, между тръните и на камениста почва) или в благоприятни условия (на добрата почва, където може да расте и да се развива).
Благоприятни условия се дават само на красиви, на добри, на любящи души.
Красотата е израз на Любовта, следователно който не люби, той не може да бъде красив; красота без Любов не съществува, красота без Любов е мъртва. Такава красота съществува само в ума на художника. Добротата пък определя цената на човешките постъпки; добрият човек е навсякъде приет, той носи в себе си условия за Любовта.
към беседата >>
Красотата е израз на Любовта, следователно който не люби, той не може да бъде красив; красота без Любов не съществува, красота без Любов е мъртва.
Христос е говорил на учениците си с притчи; всяка притча крие в себе си дълбок смисъл. В притчата за сеяча Христос говори за житните семена, едни от които паднали на пътя, други - на камениста почва, трети - между тръните, а някои паднали на добра почва; от последните едно дало 30 зърна, второто - 60, а третото - 100. Каквото е казал Христос за житните зърна, същото се отнася и до човека - и човек попада в неблагоприятни условия (на пътя, между тръните и на камениста почва) или в благоприятни условия (на добрата почва, където може да расте и да се развива). Благоприятни условия се дават само на красиви, на добри, на любящи души.
Красотата е израз на Любовта, следователно който не люби, той не може да бъде красив; красота без Любов не съществува, красота без Любов е мъртва.
Такава красота съществува само в ума на художника. Добротата пък определя цената на човешките постъпки; добрият човек е навсякъде приет, той носи в себе си условия за Любовта.
към беседата >>
Такава красота съществува само в ума на художника.
Христос е говорил на учениците си с притчи; всяка притча крие в себе си дълбок смисъл. В притчата за сеяча Христос говори за житните семена, едни от които паднали на пътя, други - на камениста почва, трети - между тръните, а някои паднали на добра почва; от последните едно дало 30 зърна, второто - 60, а третото - 100. Каквото е казал Христос за житните зърна, същото се отнася и до човека - и човек попада в неблагоприятни условия (на пътя, между тръните и на камениста почва) или в благоприятни условия (на добрата почва, където може да расте и да се развива). Благоприятни условия се дават само на красиви, на добри, на любящи души. Красотата е израз на Любовта, следователно който не люби, той не може да бъде красив; красота без Любов не съществува, красота без Любов е мъртва.
Такава красота съществува само в ума на художника.
Добротата пък определя цената на човешките постъпки; добрият човек е навсякъде приет, той носи в себе си условия за Любовта.
към беседата >>
Добротата пък определя цената на човешките постъпки; добрият човек е навсякъде приет, той носи в себе си условия за Любовта.
В притчата за сеяча Христос говори за житните семена, едни от които паднали на пътя, други - на камениста почва, трети - между тръните, а някои паднали на добра почва; от последните едно дало 30 зърна, второто - 60, а третото - 100. Каквото е казал Христос за житните зърна, същото се отнася и до човека - и човек попада в неблагоприятни условия (на пътя, между тръните и на камениста почва) или в благоприятни условия (на добрата почва, където може да расте и да се развива). Благоприятни условия се дават само на красиви, на добри, на любящи души. Красотата е израз на Любовта, следователно който не люби, той не може да бъде красив; красота без Любов не съществува, красота без Любов е мъртва. Такава красота съществува само в ума на художника.
Добротата пък определя цената на човешките постъпки; добрият човек е навсякъде приет, той носи в себе си условия за Любовта.
към беседата >>
Кои са благоприятните условия в живота?
Кои са благоприятните условия в живота?
Да бъде човек в благоприятни условия, това значи да има храна, която да поддържа физическия му живот; да бъде млад, да може да възприема, да бъде герой, да носи мъчнотиите и изпитанията в живота. Младият представлява началото на живота, началото на Божествените прояви. Който яде и се чувства стар, той не заслужава хляба; който яде хляб и остарява, той не разбира силата на хляба. Започне ли човек да остарява, стомахът му отказва да работи. Същият закон се отнася до ума и до сърцето - както тялото има възможност да остарява, така могат да остаряват умът и сърцето на човека; видите ли, че човек не се интересува от нищо, престава да чете, да учи, да обича хората, знайте, че неговото сърце и неговият ум са започнали вече да остаряват.
към беседата >>
Да бъде човек в благоприятни условия, това значи да има храна, която да поддържа физическия му живот; да бъде млад, да може да възприема, да бъде герой, да носи мъчнотиите и изпитанията в живота.
Кои са благоприятните условия в живота?
Да бъде човек в благоприятни условия, това значи да има храна, която да поддържа физическия му живот; да бъде млад, да може да възприема, да бъде герой, да носи мъчнотиите и изпитанията в живота.
Младият представлява началото на живота, началото на Божествените прояви. Който яде и се чувства стар, той не заслужава хляба; който яде хляб и остарява, той не разбира силата на хляба. Започне ли човек да остарява, стомахът му отказва да работи. Същият закон се отнася до ума и до сърцето - както тялото има възможност да остарява, така могат да остаряват умът и сърцето на човека; видите ли, че човек не се интересува от нищо, престава да чете, да учи, да обича хората, знайте, че неговото сърце и неговият ум са започнали вече да остаряват. Страшно нещо е остаряването на тялото, но по-страшно е остаряването на ума и на сърцето; ето защо, започне ли тялото да остарява, човек трябва да се стреми да запази младостта на ума и на сърцето си.
към беседата >>
Младият представлява началото на живота, началото на Божествените прояви.
Кои са благоприятните условия в живота? Да бъде човек в благоприятни условия, това значи да има храна, която да поддържа физическия му живот; да бъде млад, да може да възприема, да бъде герой, да носи мъчнотиите и изпитанията в живота.
Младият представлява началото на живота, началото на Божествените прояви.
Който яде и се чувства стар, той не заслужава хляба; който яде хляб и остарява, той не разбира силата на хляба. Започне ли човек да остарява, стомахът му отказва да работи. Същият закон се отнася до ума и до сърцето - както тялото има възможност да остарява, така могат да остаряват умът и сърцето на човека; видите ли, че човек не се интересува от нищо, престава да чете, да учи, да обича хората, знайте, че неговото сърце и неговият ум са започнали вече да остаряват. Страшно нещо е остаряването на тялото, но по-страшно е остаряването на ума и на сърцето; ето защо, започне ли тялото да остарява, човек трябва да се стреми да запази младостта на ума и на сърцето си.
към беседата >>
Който яде и се чувства стар, той не заслужава хляба; който яде хляб и остарява, той не разбира силата на хляба.
Кои са благоприятните условия в живота? Да бъде човек в благоприятни условия, това значи да има храна, която да поддържа физическия му живот; да бъде млад, да може да възприема, да бъде герой, да носи мъчнотиите и изпитанията в живота. Младият представлява началото на живота, началото на Божествените прояви.
Който яде и се чувства стар, той не заслужава хляба; който яде хляб и остарява, той не разбира силата на хляба.
Започне ли човек да остарява, стомахът му отказва да работи. Същият закон се отнася до ума и до сърцето - както тялото има възможност да остарява, така могат да остаряват умът и сърцето на човека; видите ли, че човек не се интересува от нищо, престава да чете, да учи, да обича хората, знайте, че неговото сърце и неговият ум са започнали вече да остаряват. Страшно нещо е остаряването на тялото, но по-страшно е остаряването на ума и на сърцето; ето защо, започне ли тялото да остарява, човек трябва да се стреми да запази младостта на ума и на сърцето си.
към беседата >>
Започне ли човек да остарява, стомахът му отказва да работи.
Кои са благоприятните условия в живота? Да бъде човек в благоприятни условия, това значи да има храна, която да поддържа физическия му живот; да бъде млад, да може да възприема, да бъде герой, да носи мъчнотиите и изпитанията в живота. Младият представлява началото на живота, началото на Божествените прояви. Който яде и се чувства стар, той не заслужава хляба; който яде хляб и остарява, той не разбира силата на хляба.
Започне ли човек да остарява, стомахът му отказва да работи.
Същият закон се отнася до ума и до сърцето - както тялото има възможност да остарява, така могат да остаряват умът и сърцето на човека; видите ли, че човек не се интересува от нищо, престава да чете, да учи, да обича хората, знайте, че неговото сърце и неговият ум са започнали вече да остаряват. Страшно нещо е остаряването на тялото, но по-страшно е остаряването на ума и на сърцето; ето защо, започне ли тялото да остарява, човек трябва да се стреми да запази младостта на ума и на сърцето си.
към беседата >>
Същият закон се отнася до ума и до сърцето - както тялото има възможност да остарява, така могат да остаряват умът и сърцето на човека; видите ли, че човек не се интересува от нищо, престава да чете, да учи, да обича хората, знайте, че неговото сърце и неговият ум са започнали вече да остаряват.
Кои са благоприятните условия в живота? Да бъде човек в благоприятни условия, това значи да има храна, която да поддържа физическия му живот; да бъде млад, да може да възприема, да бъде герой, да носи мъчнотиите и изпитанията в живота. Младият представлява началото на живота, началото на Божествените прояви. Който яде и се чувства стар, той не заслужава хляба; който яде хляб и остарява, той не разбира силата на хляба. Започне ли човек да остарява, стомахът му отказва да работи.
Същият закон се отнася до ума и до сърцето - както тялото има възможност да остарява, така могат да остаряват умът и сърцето на човека; видите ли, че човек не се интересува от нищо, престава да чете, да учи, да обича хората, знайте, че неговото сърце и неговият ум са започнали вече да остаряват.
Страшно нещо е остаряването на тялото, но по-страшно е остаряването на ума и на сърцето; ето защо, започне ли тялото да остарява, човек трябва да се стреми да запази младостта на ума и на сърцето си.
към беседата >>
Страшно нещо е остаряването на тялото, но по-страшно е остаряването на ума и на сърцето; ето защо, започне ли тялото да остарява, човек трябва да се стреми да запази младостта на ума и на сърцето си.
Да бъде човек в благоприятни условия, това значи да има храна, която да поддържа физическия му живот; да бъде млад, да може да възприема, да бъде герой, да носи мъчнотиите и изпитанията в живота. Младият представлява началото на живота, началото на Божествените прояви. Който яде и се чувства стар, той не заслужава хляба; който яде хляб и остарява, той не разбира силата на хляба. Започне ли човек да остарява, стомахът му отказва да работи. Същият закон се отнася до ума и до сърцето - както тялото има възможност да остарява, така могат да остаряват умът и сърцето на човека; видите ли, че човек не се интересува от нищо, престава да чете, да учи, да обича хората, знайте, че неговото сърце и неговият ум са започнали вече да остаряват.
Страшно нещо е остаряването на тялото, но по-страшно е остаряването на ума и на сърцето; ето защо, започне ли тялото да остарява, човек трябва да се стреми да запази младостта на ума и на сърцето си.
към беседата >>
Един ден изгряващото Слънце запитало райската птица:
Един ден изгряващото Слънце запитало райската птица:
към беседата >>
- Защо изгрявам всяка сутрин?
- Защо изгрявам всяка сутрин?
към беседата >>
Райската птица отговорила:
Райската птица отговорила:
към беседата >>
- Ти изгряваш, за да се види красотата на моите пера.
- Ти изгряваш, за да се види красотата на моите пера.
към беседата >>
- Защо залязвам?
- Защо залязвам?
към беседата >>
- За да си почина.
- За да си почина.
към беседата >>
Ако Слънцето зададе тия въпроси на вас, какво ще му отговорите?
Ако Слънцето зададе тия въпроси на вас, какво ще му отговорите?
Вярно ли е, че Слънцето изгрява, за да се види красотата на райската птица? Ако перата на райската птица са израз на усилената деятелност на Духа, вярно е, че Слънцето изгрява, за да се открие красотата на света. Наистина, големи усилия са приложени, докато се създадат тия пера със своите разнообразни и красиви шарки; естественикът изучава външната страна на перата, но мистикът чете какво е писала Природата по тях - той се интересува защо Природата е нашарила райската птица толкова красиво, а други птици е облякла с прости дрехи, без никакви украшения. Защо Природата облича едни същества с красиви дрехи, а други облича с прости - за това има ред причини. Красива е дрехата на всяко живо същество, което става рано, преди из- гряването на Слънцето, и работи усилено и с Любов.
към беседата >>
Вярно ли е, че Слънцето изгрява, за да се види красотата на райската птица?
Ако Слънцето зададе тия въпроси на вас, какво ще му отговорите?
Вярно ли е, че Слънцето изгрява, за да се види красотата на райската птица?
Ако перата на райската птица са израз на усилената деятелност на Духа, вярно е, че Слънцето изгрява, за да се открие красотата на света. Наистина, големи усилия са приложени, докато се създадат тия пера със своите разнообразни и красиви шарки; естественикът изучава външната страна на перата, но мистикът чете какво е писала Природата по тях - той се интересува защо Природата е нашарила райската птица толкова красиво, а други птици е облякла с прости дрехи, без никакви украшения. Защо Природата облича едни същества с красиви дрехи, а други облича с прости - за това има ред причини. Красива е дрехата на всяко живо същество, което става рано, преди из- гряването на Слънцето, и работи усилено и с Любов. Работи ли по този начин, и почивката му е приятна и навреме; не става ли сутрин рано, не работи ли, всяко живо същество ще бъде просто и бедно облечено.
към беседата >>
Ако перата на райската птица са израз на усилената деятелност на Духа, вярно е, че Слънцето изгрява, за да се открие красотата на света.
Ако Слънцето зададе тия въпроси на вас, какво ще му отговорите? Вярно ли е, че Слънцето изгрява, за да се види красотата на райската птица?
Ако перата на райската птица са израз на усилената деятелност на Духа, вярно е, че Слънцето изгрява, за да се открие красотата на света.
Наистина, големи усилия са приложени, докато се създадат тия пера със своите разнообразни и красиви шарки; естественикът изучава външната страна на перата, но мистикът чете какво е писала Природата по тях - той се интересува защо Природата е нашарила райската птица толкова красиво, а други птици е облякла с прости дрехи, без никакви украшения. Защо Природата облича едни същества с красиви дрехи, а други облича с прости - за това има ред причини. Красива е дрехата на всяко живо същество, което става рано, преди из- гряването на Слънцето, и работи усилено и с Любов. Работи ли по този начин, и почивката му е приятна и навреме; не става ли сутрин рано, не работи ли, всяко живо същество ще бъде просто и бедно облечено. Работа се иска от всички живи същества и колкото по-съзнателни са тия същества, толкова повече Любов трябва да влагат в работата си.
към беседата >>
Наистина, големи усилия са приложени, докато се създадат тия пера със своите разнообразни и красиви шарки; естественикът изучава външната страна на перата, но мистикът чете какво е писала Природата по тях - той се интересува защо Природата е нашарила райската птица толкова красиво, а други птици е облякла с прости дрехи, без никакви украшения.
Ако Слънцето зададе тия въпроси на вас, какво ще му отговорите? Вярно ли е, че Слънцето изгрява, за да се види красотата на райската птица? Ако перата на райската птица са израз на усилената деятелност на Духа, вярно е, че Слънцето изгрява, за да се открие красотата на света.
Наистина, големи усилия са приложени, докато се създадат тия пера със своите разнообразни и красиви шарки; естественикът изучава външната страна на перата, но мистикът чете какво е писала Природата по тях - той се интересува защо Природата е нашарила райската птица толкова красиво, а други птици е облякла с прости дрехи, без никакви украшения.
Защо Природата облича едни същества с красиви дрехи, а други облича с прости - за това има ред причини. Красива е дрехата на всяко живо същество, което става рано, преди из- гряването на Слънцето, и работи усилено и с Любов. Работи ли по този начин, и почивката му е приятна и навреме; не става ли сутрин рано, не работи ли, всяко живо същество ще бъде просто и бедно облечено. Работа се иска от всички живи същества и колкото по-съзнателни са тия същества, толкова повече Любов трябва да влагат в работата си. Красотата е резултат на усилието на душата и на духа, следователно от красотата на нещата ще съдите за усилията, които Духът и душата са проявили в известно направление.
към беседата >>
Защо Природата облича едни същества с красиви дрехи, а други облича с прости - за това има ред причини.
Ако Слънцето зададе тия въпроси на вас, какво ще му отговорите? Вярно ли е, че Слънцето изгрява, за да се види красотата на райската птица? Ако перата на райската птица са израз на усилената деятелност на Духа, вярно е, че Слънцето изгрява, за да се открие красотата на света. Наистина, големи усилия са приложени, докато се създадат тия пера със своите разнообразни и красиви шарки; естественикът изучава външната страна на перата, но мистикът чете какво е писала Природата по тях - той се интересува защо Природата е нашарила райската птица толкова красиво, а други птици е облякла с прости дрехи, без никакви украшения.
Защо Природата облича едни същества с красиви дрехи, а други облича с прости - за това има ред причини.
Красива е дрехата на всяко живо същество, което става рано, преди из- гряването на Слънцето, и работи усилено и с Любов. Работи ли по този начин, и почивката му е приятна и навреме; не става ли сутрин рано, не работи ли, всяко живо същество ще бъде просто и бедно облечено. Работа се иска от всички живи същества и колкото по-съзнателни са тия същества, толкова повече Любов трябва да влагат в работата си. Красотата е резултат на усилието на душата и на духа, следователно от красотата на нещата ще съдите за усилията, които Духът и душата са проявили в известно направление.
към беседата >>
Красива е дрехата на всяко живо същество, което става рано, преди из- гряването на Слънцето, и работи усилено и с Любов.
Ако Слънцето зададе тия въпроси на вас, какво ще му отговорите? Вярно ли е, че Слънцето изгрява, за да се види красотата на райската птица? Ако перата на райската птица са израз на усилената деятелност на Духа, вярно е, че Слънцето изгрява, за да се открие красотата на света. Наистина, големи усилия са приложени, докато се създадат тия пера със своите разнообразни и красиви шарки; естественикът изучава външната страна на перата, но мистикът чете какво е писала Природата по тях - той се интересува защо Природата е нашарила райската птица толкова красиво, а други птици е облякла с прости дрехи, без никакви украшения. Защо Природата облича едни същества с красиви дрехи, а други облича с прости - за това има ред причини.
Красива е дрехата на всяко живо същество, което става рано, преди из- гряването на Слънцето, и работи усилено и с Любов.
Работи ли по този начин, и почивката му е приятна и навреме; не става ли сутрин рано, не работи ли, всяко живо същество ще бъде просто и бедно облечено. Работа се иска от всички живи същества и колкото по-съзнателни са тия същества, толкова повече Любов трябва да влагат в работата си. Красотата е резултат на усилието на душата и на духа, следователно от красотата на нещата ще съдите за усилията, които Духът и душата са проявили в известно направление.
към беседата >>
Работи ли по този начин, и почивката му е приятна и навреме; не става ли сутрин рано, не работи ли, всяко живо същество ще бъде просто и бедно облечено.
Вярно ли е, че Слънцето изгрява, за да се види красотата на райската птица? Ако перата на райската птица са израз на усилената деятелност на Духа, вярно е, че Слънцето изгрява, за да се открие красотата на света. Наистина, големи усилия са приложени, докато се създадат тия пера със своите разнообразни и красиви шарки; естественикът изучава външната страна на перата, но мистикът чете какво е писала Природата по тях - той се интересува защо Природата е нашарила райската птица толкова красиво, а други птици е облякла с прости дрехи, без никакви украшения. Защо Природата облича едни същества с красиви дрехи, а други облича с прости - за това има ред причини. Красива е дрехата на всяко живо същество, което става рано, преди из- гряването на Слънцето, и работи усилено и с Любов.
Работи ли по този начин, и почивката му е приятна и навреме; не става ли сутрин рано, не работи ли, всяко живо същество ще бъде просто и бедно облечено.
Работа се иска от всички живи същества и колкото по-съзнателни са тия същества, толкова повече Любов трябва да влагат в работата си. Красотата е резултат на усилието на душата и на духа, следователно от красотата на нещата ще съдите за усилията, които Духът и душата са проявили в известно направление.
към беседата >>
Работа се иска от всички живи същества и колкото по-съзнателни са тия същества, толкова повече Любов трябва да влагат в работата си.
Ако перата на райската птица са израз на усилената деятелност на Духа, вярно е, че Слънцето изгрява, за да се открие красотата на света. Наистина, големи усилия са приложени, докато се създадат тия пера със своите разнообразни и красиви шарки; естественикът изучава външната страна на перата, но мистикът чете какво е писала Природата по тях - той се интересува защо Природата е нашарила райската птица толкова красиво, а други птици е облякла с прости дрехи, без никакви украшения. Защо Природата облича едни същества с красиви дрехи, а други облича с прости - за това има ред причини. Красива е дрехата на всяко живо същество, което става рано, преди из- гряването на Слънцето, и работи усилено и с Любов. Работи ли по този начин, и почивката му е приятна и навреме; не става ли сутрин рано, не работи ли, всяко живо същество ще бъде просто и бедно облечено.
Работа се иска от всички живи същества и колкото по-съзнателни са тия същества, толкова повече Любов трябва да влагат в работата си.
Красотата е резултат на усилието на душата и на духа, следователно от красотата на нещата ще съдите за усилията, които Духът и душата са проявили в известно направление.
към беседата >>
Красотата е резултат на усилието на душата и на духа, следователно от красотата на нещата ще съдите за усилията, които Духът и душата са проявили в известно направление.
Наистина, големи усилия са приложени, докато се създадат тия пера със своите разнообразни и красиви шарки; естественикът изучава външната страна на перата, но мистикът чете какво е писала Природата по тях - той се интересува защо Природата е нашарила райската птица толкова красиво, а други птици е облякла с прости дрехи, без никакви украшения. Защо Природата облича едни същества с красиви дрехи, а други облича с прости - за това има ред причини. Красива е дрехата на всяко живо същество, което става рано, преди из- гряването на Слънцето, и работи усилено и с Любов. Работи ли по този начин, и почивката му е приятна и навреме; не става ли сутрин рано, не работи ли, всяко живо същество ще бъде просто и бедно облечено. Работа се иска от всички живи същества и колкото по-съзнателни са тия същества, толкова повече Любов трябва да влагат в работата си.
Красотата е резултат на усилието на душата и на духа, следователно от красотата на нещата ще съдите за усилията, които Духът и душата са проявили в известно направление.
към беседата >>
И тъй, иска ли да бъде млад, човек трябва да става рано, когато Любовта му пошепне на ухото - Любовта подканва човека да става рано, преди изгряването на Слънцето.
И тъй, иска ли да бъде млад, човек трябва да става рано, когато Любовта му пошепне на ухото - Любовта подканва човека да става рано, преди изгряването на Слънцето.
Младият е привлечен от Слънцето както детето от своя биберон. Като работи съзнателно и с Любов, човек ще има и хляб; като работи и се храни, той ще бъде герой, ще развива силата си. Кога ще прояви геройството си - вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина. Колко е силен човек може да познае вечер, в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой - гората представлява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии. Следователно, ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен.
към беседата >>
Младият е привлечен от Слънцето както детето от своя биберон.
И тъй, иска ли да бъде млад, човек трябва да става рано, когато Любовта му пошепне на ухото - Любовта подканва човека да става рано, преди изгряването на Слънцето.
Младият е привлечен от Слънцето както детето от своя биберон.
Като работи съзнателно и с Любов, човек ще има и хляб; като работи и се храни, той ще бъде герой, ще развива силата си. Кога ще прояви геройството си - вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина. Колко е силен човек може да познае вечер, в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой - гората представлява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии. Следователно, ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен. Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади - младостта изключва всякаква ревност.
към беседата >>
Като работи съзнателно и с Любов, човек ще има и хляб; като работи и се храни, той ще бъде герой, ще развива силата си.
И тъй, иска ли да бъде млад, човек трябва да става рано, когато Любовта му пошепне на ухото - Любовта подканва човека да става рано, преди изгряването на Слънцето. Младият е привлечен от Слънцето както детето от своя биберон.
Като работи съзнателно и с Любов, човек ще има и хляб; като работи и се храни, той ще бъде герой, ще развива силата си.
Кога ще прояви геройството си - вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина. Колко е силен човек може да познае вечер, в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой - гората представлява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии. Следователно, ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен. Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади - младостта изключва всякаква ревност. Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него.
към беседата >>
Кога ще прояви геройството си - вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина.
И тъй, иска ли да бъде млад, човек трябва да става рано, когато Любовта му пошепне на ухото - Любовта подканва човека да става рано, преди изгряването на Слънцето. Младият е привлечен от Слънцето както детето от своя биберон. Като работи съзнателно и с Любов, човек ще има и хляб; като работи и се храни, той ще бъде герой, ще развива силата си.
Кога ще прояви геройството си - вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина.
Колко е силен човек може да познае вечер, в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой - гората представлява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии. Следователно, ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен. Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади - младостта изключва всякаква ревност. Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него. Младият е всякога доволен и богат; не е ли доволен, човек е влязъл в областта на старостта.
към беседата >>
Колко е силен човек може да познае вечер, в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой - гората представлява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии.
И тъй, иска ли да бъде млад, човек трябва да става рано, когато Любовта му пошепне на ухото - Любовта подканва човека да става рано, преди изгряването на Слънцето. Младият е привлечен от Слънцето както детето от своя биберон. Като работи съзнателно и с Любов, човек ще има и хляб; като работи и се храни, той ще бъде герой, ще развива силата си. Кога ще прояви геройството си - вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина.
Колко е силен човек може да познае вечер, в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой - гората представлява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии.
Следователно, ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен. Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади - младостта изключва всякаква ревност. Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него. Младият е всякога доволен и богат; не е ли доволен, човек е влязъл в областта на старостта.
към беседата >>
Следователно, ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен.
И тъй, иска ли да бъде млад, човек трябва да става рано, когато Любовта му пошепне на ухото - Любовта подканва човека да става рано, преди изгряването на Слънцето. Младият е привлечен от Слънцето както детето от своя биберон. Като работи съзнателно и с Любов, човек ще има и хляб; като работи и се храни, той ще бъде герой, ще развива силата си. Кога ще прояви геройството си - вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина. Колко е силен човек може да познае вечер, в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой - гората представлява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии.
Следователно, ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен.
Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади - младостта изключва всякаква ревност. Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него. Младият е всякога доволен и богат; не е ли доволен, човек е влязъл в областта на старостта.
към беседата >>
Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади - младостта изключва всякаква ревност.
Младият е привлечен от Слънцето както детето от своя биберон. Като работи съзнателно и с Любов, човек ще има и хляб; като работи и се храни, той ще бъде герой, ще развива силата си. Кога ще прояви геройството си - вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина. Колко е силен човек може да познае вечер, в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой - гората представлява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии. Следователно, ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен.
Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади - младостта изключва всякаква ревност.
Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него. Младият е всякога доволен и богат; не е ли доволен, човек е влязъл в областта на старостта.
към беседата >>
Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него.
Като работи съзнателно и с Любов, човек ще има и хляб; като работи и се храни, той ще бъде герой, ще развива силата си. Кога ще прояви геройството си - вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина. Колко е силен човек може да познае вечер, в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой - гората представлява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии. Следователно, ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен. Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади - младостта изключва всякаква ревност.
Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него.
Младият е всякога доволен и богат; не е ли доволен, човек е влязъл в областта на старостта.
към беседата >>
Младият е всякога доволен и богат; не е ли доволен, човек е влязъл в областта на старостта.
Кога ще прояви геройството си - вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина. Колко е силен човек може да познае вечер, в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой - гората представлява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии. Следователно, ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен. Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади - младостта изключва всякаква ревност. Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него.
Младият е всякога доволен и богат; не е ли доволен, човек е влязъл в областта на старостта.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да се спирате върху малките неща, да се учите от тях.
Като ученици, вие трябва да се спирате върху малките неща, да се учите от тях.
Колкото и малко и да е едно същество, все можете да научите нещо от него. Ако една муха кацне на носа ви, не бързайте да я изгоните, но вижте какво ще научите от нея; мухата е едно малко същество, което иска нещо от вас. Ако се занимавате с някакъв философски въпрос и в ума ви дойде мисълта да помогнете на една бедна вдовица, трябва ли да изпъдите тази мисъл от главата си? Ако помогнете на бедната вдовица, вие ще научите от нея толкова, колкото и от философската мисъл, с която се занимавате; ако не помогнете на бедната вдовица по физически начин - да и дадете хляб да се нахрани, вие ще се натъкнете на по-страшно положение, ще изпитате сърдечен или умствен глад. Дали човек изпитва физически, сърдечен или умствен глад, един е цярът: да се нахрани; щом се нахрани, всякакво противоречие изчезва.
към беседата >>
Колкото и малко и да е едно същество, все можете да научите нещо от него.
Като ученици, вие трябва да се спирате върху малките неща, да се учите от тях.
Колкото и малко и да е едно същество, все можете да научите нещо от него.
Ако една муха кацне на носа ви, не бързайте да я изгоните, но вижте какво ще научите от нея; мухата е едно малко същество, което иска нещо от вас. Ако се занимавате с някакъв философски въпрос и в ума ви дойде мисълта да помогнете на една бедна вдовица, трябва ли да изпъдите тази мисъл от главата си? Ако помогнете на бедната вдовица, вие ще научите от нея толкова, колкото и от философската мисъл, с която се занимавате; ако не помогнете на бедната вдовица по физически начин - да и дадете хляб да се нахрани, вие ще се натъкнете на по-страшно положение, ще изпитате сърдечен или умствен глад. Дали човек изпитва физически, сърдечен или умствен глад, един е цярът: да се нахрани; щом се нахрани, всякакво противоречие изчезва. Нахраните ли човека физически, сърдечно и умствено, той не се страхува от нищо.
към беседата >>
Ако една муха кацне на носа ви, не бързайте да я изгоните, но вижте какво ще научите от нея; мухата е едно малко същество, което иска нещо от вас.
Като ученици, вие трябва да се спирате върху малките неща, да се учите от тях. Колкото и малко и да е едно същество, все можете да научите нещо от него.
Ако една муха кацне на носа ви, не бързайте да я изгоните, но вижте какво ще научите от нея; мухата е едно малко същество, което иска нещо от вас.
Ако се занимавате с някакъв философски въпрос и в ума ви дойде мисълта да помогнете на една бедна вдовица, трябва ли да изпъдите тази мисъл от главата си? Ако помогнете на бедната вдовица, вие ще научите от нея толкова, колкото и от философската мисъл, с която се занимавате; ако не помогнете на бедната вдовица по физически начин - да и дадете хляб да се нахрани, вие ще се натъкнете на по-страшно положение, ще изпитате сърдечен или умствен глад. Дали човек изпитва физически, сърдечен или умствен глад, един е цярът: да се нахрани; щом се нахрани, всякакво противоречие изчезва. Нахраните ли човека физически, сърдечно и умствено, той не се страхува от нищо.
към беседата >>
Ако се занимавате с някакъв философски въпрос и в ума ви дойде мисълта да помогнете на една бедна вдовица, трябва ли да изпъдите тази мисъл от главата си?
Като ученици, вие трябва да се спирате върху малките неща, да се учите от тях. Колкото и малко и да е едно същество, все можете да научите нещо от него. Ако една муха кацне на носа ви, не бързайте да я изгоните, но вижте какво ще научите от нея; мухата е едно малко същество, което иска нещо от вас.
Ако се занимавате с някакъв философски въпрос и в ума ви дойде мисълта да помогнете на една бедна вдовица, трябва ли да изпъдите тази мисъл от главата си?
Ако помогнете на бедната вдовица, вие ще научите от нея толкова, колкото и от философската мисъл, с която се занимавате; ако не помогнете на бедната вдовица по физически начин - да и дадете хляб да се нахрани, вие ще се натъкнете на по-страшно положение, ще изпитате сърдечен или умствен глад. Дали човек изпитва физически, сърдечен или умствен глад, един е цярът: да се нахрани; щом се нахрани, всякакво противоречие изчезва. Нахраните ли човека физически, сърдечно и умствено, той не се страхува от нищо.
към беседата >>
Ако помогнете на бедната вдовица, вие ще научите от нея толкова, колкото и от философската мисъл, с която се занимавате; ако не помогнете на бедната вдовица по физически начин - да и дадете хляб да се нахрани, вие ще се натъкнете на по-страшно положение, ще изпитате сърдечен или умствен глад.
Като ученици, вие трябва да се спирате върху малките неща, да се учите от тях. Колкото и малко и да е едно същество, все можете да научите нещо от него. Ако една муха кацне на носа ви, не бързайте да я изгоните, но вижте какво ще научите от нея; мухата е едно малко същество, което иска нещо от вас. Ако се занимавате с някакъв философски въпрос и в ума ви дойде мисълта да помогнете на една бедна вдовица, трябва ли да изпъдите тази мисъл от главата си?
Ако помогнете на бедната вдовица, вие ще научите от нея толкова, колкото и от философската мисъл, с която се занимавате; ако не помогнете на бедната вдовица по физически начин - да и дадете хляб да се нахрани, вие ще се натъкнете на по-страшно положение, ще изпитате сърдечен или умствен глад.
Дали човек изпитва физически, сърдечен или умствен глад, един е цярът: да се нахрани; щом се нахрани, всякакво противоречие изчезва. Нахраните ли човека физически, сърдечно и умствено, той не се страхува от нищо.
към беседата >>
Дали човек изпитва физически, сърдечен или умствен глад, един е цярът: да се нахрани; щом се нахрани, всякакво противоречие изчезва.
Като ученици, вие трябва да се спирате върху малките неща, да се учите от тях. Колкото и малко и да е едно същество, все можете да научите нещо от него. Ако една муха кацне на носа ви, не бързайте да я изгоните, но вижте какво ще научите от нея; мухата е едно малко същество, което иска нещо от вас. Ако се занимавате с някакъв философски въпрос и в ума ви дойде мисълта да помогнете на една бедна вдовица, трябва ли да изпъдите тази мисъл от главата си? Ако помогнете на бедната вдовица, вие ще научите от нея толкова, колкото и от философската мисъл, с която се занимавате; ако не помогнете на бедната вдовица по физически начин - да и дадете хляб да се нахрани, вие ще се натъкнете на по-страшно положение, ще изпитате сърдечен или умствен глад.
Дали човек изпитва физически, сърдечен или умствен глад, един е цярът: да се нахрани; щом се нахрани, всякакво противоречие изчезва.
Нахраните ли човека физически, сърдечно и умствено, той не се страхува от нищо.
към беседата >>
Нахраните ли човека физически, сърдечно и умствено, той не се страхува от нищо.
Колкото и малко и да е едно същество, все можете да научите нещо от него. Ако една муха кацне на носа ви, не бързайте да я изгоните, но вижте какво ще научите от нея; мухата е едно малко същество, което иска нещо от вас. Ако се занимавате с някакъв философски въпрос и в ума ви дойде мисълта да помогнете на една бедна вдовица, трябва ли да изпъдите тази мисъл от главата си? Ако помогнете на бедната вдовица, вие ще научите от нея толкова, колкото и от философската мисъл, с която се занимавате; ако не помогнете на бедната вдовица по физически начин - да и дадете хляб да се нахрани, вие ще се натъкнете на по-страшно положение, ще изпитате сърдечен или умствен глад. Дали човек изпитва физически, сърдечен или умствен глад, един е цярът: да се нахрани; щом се нахрани, всякакво противоречие изчезва.
Нахраните ли човека физически, сърдечно и умствено, той не се страхува от нищо.
към беседата >>
Следователно дръжте в ума си следните мисли: когато стомахът работи добре, тялото е здраво; когато сърцето чувства правилно, душата е здрава; когато умът мисли право, духът е здрав.
Следователно дръжте в ума си следните мисли: когато стомахът работи добре, тялото е здраво; когато сърцето чувства правилно, душата е здрава; когато умът мисли право, духът е здрав.
Умът приготвя храна за Духа, за да се прояви; сърцето приготвя храна за душата. Ако сърцето на човека е студено, по някакъв начин трябва да го стоплите; ако умът на човека е тъмен, трябва да внесете в него светлина, да го просветите. Искате ли да се нахраните физически така, че да бъдете доволни от яденето, трябва да възстановите нормалното състояние на стомаха си; искате ли да стоплите сърцето си и да просветите ума си, вие трябва да възстановите хармонията на своите мисли и чувства - чрез хармонията вие можете да оправите обърканите и заплетени работи в живота си. Двойниците на всички хора са преплетени едни в други, вследствие на което се спъват взаимно и всеки за себе си трябва да намери начин как да се разплете, да се освободи от чуждото влияние върху себе си. Някой се оплаква от съседа си - че не може да го търпи, не може да го гледа; чуе ли неговото куче да лае или волът му да мучи, цял настръхва - нищо негово не може да понася.
към беседата >>
Умът приготвя храна за Духа, за да се прояви; сърцето приготвя храна за душата.
Следователно дръжте в ума си следните мисли: когато стомахът работи добре, тялото е здраво; когато сърцето чувства правилно, душата е здрава; когато умът мисли право, духът е здрав.
Умът приготвя храна за Духа, за да се прояви; сърцето приготвя храна за душата.
Ако сърцето на човека е студено, по някакъв начин трябва да го стоплите; ако умът на човека е тъмен, трябва да внесете в него светлина, да го просветите. Искате ли да се нахраните физически така, че да бъдете доволни от яденето, трябва да възстановите нормалното състояние на стомаха си; искате ли да стоплите сърцето си и да просветите ума си, вие трябва да възстановите хармонията на своите мисли и чувства - чрез хармонията вие можете да оправите обърканите и заплетени работи в живота си. Двойниците на всички хора са преплетени едни в други, вследствие на което се спъват взаимно и всеки за себе си трябва да намери начин как да се разплете, да се освободи от чуждото влияние върху себе си. Някой се оплаква от съседа си - че не може да го търпи, не може да го гледа; чуе ли неговото куче да лае или волът му да мучи, цял настръхва - нищо негово не може да понася. Защо не може да го търпи - двойниците им са преплетени.
към беседата >>
Ако сърцето на човека е студено, по някакъв начин трябва да го стоплите; ако умът на човека е тъмен, трябва да внесете в него светлина, да го просветите.
Следователно дръжте в ума си следните мисли: когато стомахът работи добре, тялото е здраво; когато сърцето чувства правилно, душата е здрава; когато умът мисли право, духът е здрав. Умът приготвя храна за Духа, за да се прояви; сърцето приготвя храна за душата.
Ако сърцето на човека е студено, по някакъв начин трябва да го стоплите; ако умът на човека е тъмен, трябва да внесете в него светлина, да го просветите.
Искате ли да се нахраните физически така, че да бъдете доволни от яденето, трябва да възстановите нормалното състояние на стомаха си; искате ли да стоплите сърцето си и да просветите ума си, вие трябва да възстановите хармонията на своите мисли и чувства - чрез хармонията вие можете да оправите обърканите и заплетени работи в живота си. Двойниците на всички хора са преплетени едни в други, вследствие на което се спъват взаимно и всеки за себе си трябва да намери начин как да се разплете, да се освободи от чуждото влияние върху себе си. Някой се оплаква от съседа си - че не може да го търпи, не може да го гледа; чуе ли неговото куче да лае или волът му да мучи, цял настръхва - нищо негово не може да понася. Защо не може да го търпи - двойниците им са преплетени. Всички хора трябва да работят върху себе си, за да се разплетат; ако някой не може сам да се разплете, да остави други да го разплетат; остави ли се на друг някой да го разплете, той не трябва да се меси в неговата работа, нека го остави свободно да работи.
към беседата >>
Искате ли да се нахраните физически така, че да бъдете доволни от яденето, трябва да възстановите нормалното състояние на стомаха си; искате ли да стоплите сърцето си и да просветите ума си, вие трябва да възстановите хармонията на своите мисли и чувства - чрез хармонията вие можете да оправите обърканите и заплетени работи в живота си.
Следователно дръжте в ума си следните мисли: когато стомахът работи добре, тялото е здраво; когато сърцето чувства правилно, душата е здрава; когато умът мисли право, духът е здрав. Умът приготвя храна за Духа, за да се прояви; сърцето приготвя храна за душата. Ако сърцето на човека е студено, по някакъв начин трябва да го стоплите; ако умът на човека е тъмен, трябва да внесете в него светлина, да го просветите.
Искате ли да се нахраните физически така, че да бъдете доволни от яденето, трябва да възстановите нормалното състояние на стомаха си; искате ли да стоплите сърцето си и да просветите ума си, вие трябва да възстановите хармонията на своите мисли и чувства - чрез хармонията вие можете да оправите обърканите и заплетени работи в живота си.
Двойниците на всички хора са преплетени едни в други, вследствие на което се спъват взаимно и всеки за себе си трябва да намери начин как да се разплете, да се освободи от чуждото влияние върху себе си. Някой се оплаква от съседа си - че не може да го търпи, не може да го гледа; чуе ли неговото куче да лае или волът му да мучи, цял настръхва - нищо негово не може да понася. Защо не може да го търпи - двойниците им са преплетени. Всички хора трябва да работят върху себе си, за да се разплетат; ако някой не може сам да се разплете, да остави други да го разплетат; остави ли се на друг някой да го разплете, той не трябва да се меси в неговата работа, нека го остави свободно да работи. Когато расте, детето не трябва да мисли за растенето си - колко е израснало; започне ли да се безпокои, че не е израснало колкото трябва, растенето му ще спре.
към беседата >>
Двойниците на всички хора са преплетени едни в други, вследствие на което се спъват взаимно и всеки за себе си трябва да намери начин как да се разплете, да се освободи от чуждото влияние върху себе си.
Следователно дръжте в ума си следните мисли: когато стомахът работи добре, тялото е здраво; когато сърцето чувства правилно, душата е здрава; когато умът мисли право, духът е здрав. Умът приготвя храна за Духа, за да се прояви; сърцето приготвя храна за душата. Ако сърцето на човека е студено, по някакъв начин трябва да го стоплите; ако умът на човека е тъмен, трябва да внесете в него светлина, да го просветите. Искате ли да се нахраните физически така, че да бъдете доволни от яденето, трябва да възстановите нормалното състояние на стомаха си; искате ли да стоплите сърцето си и да просветите ума си, вие трябва да възстановите хармонията на своите мисли и чувства - чрез хармонията вие можете да оправите обърканите и заплетени работи в живота си.
Двойниците на всички хора са преплетени едни в други, вследствие на което се спъват взаимно и всеки за себе си трябва да намери начин как да се разплете, да се освободи от чуждото влияние върху себе си.
Някой се оплаква от съседа си - че не може да го търпи, не може да го гледа; чуе ли неговото куче да лае или волът му да мучи, цял настръхва - нищо негово не може да понася. Защо не може да го търпи - двойниците им са преплетени. Всички хора трябва да работят върху себе си, за да се разплетат; ако някой не може сам да се разплете, да остави други да го разплетат; остави ли се на друг някой да го разплете, той не трябва да се меси в неговата работа, нека го остави свободно да работи. Когато расте, детето не трябва да мисли за растенето си - колко е израснало; започне ли да се безпокои, че не е израснало колкото трябва, растенето му ще спре. Някои деца се мерят всеки ден, за да видят колко да израснали, но вместо да растат, те спират на едно място; щом престанат да се мерят, растенето продължава.
към беседата >>
Някой се оплаква от съседа си - че не може да го търпи, не може да го гледа; чуе ли неговото куче да лае или волът му да мучи, цял настръхва - нищо негово не може да понася.
Следователно дръжте в ума си следните мисли: когато стомахът работи добре, тялото е здраво; когато сърцето чувства правилно, душата е здрава; когато умът мисли право, духът е здрав. Умът приготвя храна за Духа, за да се прояви; сърцето приготвя храна за душата. Ако сърцето на човека е студено, по някакъв начин трябва да го стоплите; ако умът на човека е тъмен, трябва да внесете в него светлина, да го просветите. Искате ли да се нахраните физически така, че да бъдете доволни от яденето, трябва да възстановите нормалното състояние на стомаха си; искате ли да стоплите сърцето си и да просветите ума си, вие трябва да възстановите хармонията на своите мисли и чувства - чрез хармонията вие можете да оправите обърканите и заплетени работи в живота си. Двойниците на всички хора са преплетени едни в други, вследствие на което се спъват взаимно и всеки за себе си трябва да намери начин как да се разплете, да се освободи от чуждото влияние върху себе си.
Някой се оплаква от съседа си - че не може да го търпи, не може да го гледа; чуе ли неговото куче да лае или волът му да мучи, цял настръхва - нищо негово не може да понася.
Защо не може да го търпи - двойниците им са преплетени. Всички хора трябва да работят върху себе си, за да се разплетат; ако някой не може сам да се разплете, да остави други да го разплетат; остави ли се на друг някой да го разплете, той не трябва да се меси в неговата работа, нека го остави свободно да работи. Когато расте, детето не трябва да мисли за растенето си - колко е израснало; започне ли да се безпокои, че не е израснало колкото трябва, растенето му ще спре. Някои деца се мерят всеки ден, за да видят колко да израснали, но вместо да растат, те спират на едно място; щом престанат да се мерят, растенето продължава.
към беседата >>
Защо не може да го търпи - двойниците им са преплетени.
Умът приготвя храна за Духа, за да се прояви; сърцето приготвя храна за душата. Ако сърцето на човека е студено, по някакъв начин трябва да го стоплите; ако умът на човека е тъмен, трябва да внесете в него светлина, да го просветите. Искате ли да се нахраните физически така, че да бъдете доволни от яденето, трябва да възстановите нормалното състояние на стомаха си; искате ли да стоплите сърцето си и да просветите ума си, вие трябва да възстановите хармонията на своите мисли и чувства - чрез хармонията вие можете да оправите обърканите и заплетени работи в живота си. Двойниците на всички хора са преплетени едни в други, вследствие на което се спъват взаимно и всеки за себе си трябва да намери начин как да се разплете, да се освободи от чуждото влияние върху себе си. Някой се оплаква от съседа си - че не може да го търпи, не може да го гледа; чуе ли неговото куче да лае или волът му да мучи, цял настръхва - нищо негово не може да понася.
Защо не може да го търпи - двойниците им са преплетени.
Всички хора трябва да работят върху себе си, за да се разплетат; ако някой не може сам да се разплете, да остави други да го разплетат; остави ли се на друг някой да го разплете, той не трябва да се меси в неговата работа, нека го остави свободно да работи. Когато расте, детето не трябва да мисли за растенето си - колко е израснало; започне ли да се безпокои, че не е израснало колкото трябва, растенето му ще спре. Някои деца се мерят всеки ден, за да видят колко да израснали, но вместо да растат, те спират на едно място; щом престанат да се мерят, растенето продължава.
към беседата >>
Всички хора трябва да работят върху себе си, за да се разплетат; ако някой не може сам да се разплете, да остави други да го разплетат; остави ли се на друг някой да го разплете, той не трябва да се меси в неговата работа, нека го остави свободно да работи.
Ако сърцето на човека е студено, по някакъв начин трябва да го стоплите; ако умът на човека е тъмен, трябва да внесете в него светлина, да го просветите. Искате ли да се нахраните физически така, че да бъдете доволни от яденето, трябва да възстановите нормалното състояние на стомаха си; искате ли да стоплите сърцето си и да просветите ума си, вие трябва да възстановите хармонията на своите мисли и чувства - чрез хармонията вие можете да оправите обърканите и заплетени работи в живота си. Двойниците на всички хора са преплетени едни в други, вследствие на което се спъват взаимно и всеки за себе си трябва да намери начин как да се разплете, да се освободи от чуждото влияние върху себе си. Някой се оплаква от съседа си - че не може да го търпи, не може да го гледа; чуе ли неговото куче да лае или волът му да мучи, цял настръхва - нищо негово не може да понася. Защо не може да го търпи - двойниците им са преплетени.
Всички хора трябва да работят върху себе си, за да се разплетат; ако някой не може сам да се разплете, да остави други да го разплетат; остави ли се на друг някой да го разплете, той не трябва да се меси в неговата работа, нека го остави свободно да работи.
Когато расте, детето не трябва да мисли за растенето си - колко е израснало; започне ли да се безпокои, че не е израснало колкото трябва, растенето му ще спре. Някои деца се мерят всеки ден, за да видят колко да израснали, но вместо да растат, те спират на едно място; щом престанат да се мерят, растенето продължава.
към беседата >>
Когато расте, детето не трябва да мисли за растенето си - колко е израснало; започне ли да се безпокои, че не е израснало колкото трябва, растенето му ще спре.
Искате ли да се нахраните физически така, че да бъдете доволни от яденето, трябва да възстановите нормалното състояние на стомаха си; искате ли да стоплите сърцето си и да просветите ума си, вие трябва да възстановите хармонията на своите мисли и чувства - чрез хармонията вие можете да оправите обърканите и заплетени работи в живота си. Двойниците на всички хора са преплетени едни в други, вследствие на което се спъват взаимно и всеки за себе си трябва да намери начин как да се разплете, да се освободи от чуждото влияние върху себе си. Някой се оплаква от съседа си - че не може да го търпи, не може да го гледа; чуе ли неговото куче да лае или волът му да мучи, цял настръхва - нищо негово не може да понася. Защо не може да го търпи - двойниците им са преплетени. Всички хора трябва да работят върху себе си, за да се разплетат; ако някой не може сам да се разплете, да остави други да го разплетат; остави ли се на друг някой да го разплете, той не трябва да се меси в неговата работа, нека го остави свободно да работи.
Когато расте, детето не трябва да мисли за растенето си - колко е израснало; започне ли да се безпокои, че не е израснало колкото трябва, растенето му ще спре.
Някои деца се мерят всеки ден, за да видят колко да израснали, но вместо да растат, те спират на едно място; щом престанат да се мерят, растенето продължава.
към беседата >>
Някои деца се мерят всеки ден, за да видят колко да израснали, но вместо да растат, те спират на едно място; щом престанат да се мерят, растенето продължава.
Двойниците на всички хора са преплетени едни в други, вследствие на което се спъват взаимно и всеки за себе си трябва да намери начин как да се разплете, да се освободи от чуждото влияние върху себе си. Някой се оплаква от съседа си - че не може да го търпи, не може да го гледа; чуе ли неговото куче да лае или волът му да мучи, цял настръхва - нищо негово не може да понася. Защо не може да го търпи - двойниците им са преплетени. Всички хора трябва да работят върху себе си, за да се разплетат; ако някой не може сам да се разплете, да остави други да го разплетат; остави ли се на друг някой да го разплете, той не трябва да се меси в неговата работа, нека го остави свободно да работи. Когато расте, детето не трябва да мисли за растенето си - колко е израснало; започне ли да се безпокои, че не е израснало колкото трябва, растенето му ще спре.
Някои деца се мерят всеки ден, за да видят колко да израснали, но вместо да растат, те спират на едно място; щом престанат да се мерят, растенето продължава.
към беседата >>
Същият закон се отнася до сърдечното и умственото развитие на човека: човек трябва да обича знанието, да се стреми към него, без да го свързва с мисълта за растежа на своя ум - започне ли да мисли колко е израснал умствено, той непременно ще се спъне; започне ли човек да мери Любовта си, тя непременно ще пресъхне.
Същият закон се отнася до сърдечното и умственото развитие на човека: човек трябва да обича знанието, да се стреми към него, без да го свързва с мисълта за растежа на своя ум - започне ли да мисли колко е израснал умствено, той непременно ще се спъне; започне ли човек да мери Любовта си, тя непременно ще пресъхне.
Мъдростта и Любовта не могат да се ограничават; те не се мерят, нито се говори за тях, те се развиват при свобода. Не се занимавайте с въпроса кой колко ви обича - да мерите Любовта на хората, които ви обичат, това значи да търгувате с техния капитал; вие искате да знаете колко капитал са сложили на ваша страна - това е користолюбие, приеми Любовта на ближния си, прояви и своята Любов към него и по-нататък не бутай. Бог се проявява в Любовта, Любовта е свещен олтар, на който се принася чиста и свята жертва, и само онзи има право да бута огъня на свещения олтар на Любовта, който принася жертвата. Само Бог, само Учителят има право да докосва този огън; всеки друг, който си позволи да докосва, ще си създаде ред нещастия - защо? Защото не знае елементите, от които е съставен, не знае техните свойства.
към беседата >>
Мъдростта и Любовта не могат да се ограничават; те не се мерят, нито се говори за тях, те се развиват при свобода.
Същият закон се отнася до сърдечното и умственото развитие на човека: човек трябва да обича знанието, да се стреми към него, без да го свързва с мисълта за растежа на своя ум - започне ли да мисли колко е израснал умствено, той непременно ще се спъне; започне ли човек да мери Любовта си, тя непременно ще пресъхне.
Мъдростта и Любовта не могат да се ограничават; те не се мерят, нито се говори за тях, те се развиват при свобода.
Не се занимавайте с въпроса кой колко ви обича - да мерите Любовта на хората, които ви обичат, това значи да търгувате с техния капитал; вие искате да знаете колко капитал са сложили на ваша страна - това е користолюбие, приеми Любовта на ближния си, прояви и своята Любов към него и по-нататък не бутай. Бог се проявява в Любовта, Любовта е свещен олтар, на който се принася чиста и свята жертва, и само онзи има право да бута огъня на свещения олтар на Любовта, който принася жертвата. Само Бог, само Учителят има право да докосва този огън; всеки друг, който си позволи да докосва, ще си създаде ред нещастия - защо? Защото не знае елементите, от които е съставен, не знае техните свойства. То е все едно да пуснете едно дете в лабораторията на някой химик - то ще бута тук-там, докато произведе някаква експлозия.
към беседата >>
Не се занимавайте с въпроса кой колко ви обича - да мерите Любовта на хората, които ви обичат, това значи да търгувате с техния капитал; вие искате да знаете колко капитал са сложили на ваша страна - това е користолюбие, приеми Любовта на ближния си, прояви и своята Любов към него и по-нататък не бутай.
Същият закон се отнася до сърдечното и умственото развитие на човека: човек трябва да обича знанието, да се стреми към него, без да го свързва с мисълта за растежа на своя ум - започне ли да мисли колко е израснал умствено, той непременно ще се спъне; започне ли човек да мери Любовта си, тя непременно ще пресъхне. Мъдростта и Любовта не могат да се ограничават; те не се мерят, нито се говори за тях, те се развиват при свобода.
Не се занимавайте с въпроса кой колко ви обича - да мерите Любовта на хората, които ви обичат, това значи да търгувате с техния капитал; вие искате да знаете колко капитал са сложили на ваша страна - това е користолюбие, приеми Любовта на ближния си, прояви и своята Любов към него и по-нататък не бутай.
Бог се проявява в Любовта, Любовта е свещен олтар, на който се принася чиста и свята жертва, и само онзи има право да бута огъня на свещения олтар на Любовта, който принася жертвата. Само Бог, само Учителят има право да докосва този огън; всеки друг, който си позволи да докосва, ще си създаде ред нещастия - защо? Защото не знае елементите, от които е съставен, не знае техните свойства. То е все едно да пуснете едно дете в лабораторията на някой химик - то ще бута тук-там, докато произведе някаква експлозия. Затова казвам: свещен е огънят на Любовта, най-малкото докосване на неподготвен човек до него може да произведе голяма дисхармония, дис- хармонията пък произвежда страдания и скръб - мнозина страдат по причина на това, че преждевременно докосват свещения огън на Любовта.
към беседата >>
Бог се проявява в Любовта, Любовта е свещен олтар, на който се принася чиста и свята жертва, и само онзи има право да бута огъня на свещения олтар на Любовта, който принася жертвата.
Същият закон се отнася до сърдечното и умственото развитие на човека: човек трябва да обича знанието, да се стреми към него, без да го свързва с мисълта за растежа на своя ум - започне ли да мисли колко е израснал умствено, той непременно ще се спъне; започне ли човек да мери Любовта си, тя непременно ще пресъхне. Мъдростта и Любовта не могат да се ограничават; те не се мерят, нито се говори за тях, те се развиват при свобода. Не се занимавайте с въпроса кой колко ви обича - да мерите Любовта на хората, които ви обичат, това значи да търгувате с техния капитал; вие искате да знаете колко капитал са сложили на ваша страна - това е користолюбие, приеми Любовта на ближния си, прояви и своята Любов към него и по-нататък не бутай.
Бог се проявява в Любовта, Любовта е свещен олтар, на който се принася чиста и свята жертва, и само онзи има право да бута огъня на свещения олтар на Любовта, който принася жертвата.
Само Бог, само Учителят има право да докосва този огън; всеки друг, който си позволи да докосва, ще си създаде ред нещастия - защо? Защото не знае елементите, от които е съставен, не знае техните свойства. То е все едно да пуснете едно дете в лабораторията на някой химик - то ще бута тук-там, докато произведе някаква експлозия. Затова казвам: свещен е огънят на Любовта, най-малкото докосване на неподготвен човек до него може да произведе голяма дисхармония, дис- хармонията пък произвежда страдания и скръб - мнозина страдат по причина на това, че преждевременно докосват свещения огън на Любовта. Искате ли да научите това изкуство, наблюдавайте какво прави Онзи, Който принася жертвата; щом видите и разберете как постъпва Той, постъпете и вие по същия начин.
към беседата >>
Само Бог, само Учителят има право да докосва този огън; всеки друг, който си позволи да докосва, ще си създаде ред нещастия - защо?
Същият закон се отнася до сърдечното и умственото развитие на човека: човек трябва да обича знанието, да се стреми към него, без да го свързва с мисълта за растежа на своя ум - започне ли да мисли колко е израснал умствено, той непременно ще се спъне; започне ли човек да мери Любовта си, тя непременно ще пресъхне. Мъдростта и Любовта не могат да се ограничават; те не се мерят, нито се говори за тях, те се развиват при свобода. Не се занимавайте с въпроса кой колко ви обича - да мерите Любовта на хората, които ви обичат, това значи да търгувате с техния капитал; вие искате да знаете колко капитал са сложили на ваша страна - това е користолюбие, приеми Любовта на ближния си, прояви и своята Любов към него и по-нататък не бутай. Бог се проявява в Любовта, Любовта е свещен олтар, на който се принася чиста и свята жертва, и само онзи има право да бута огъня на свещения олтар на Любовта, който принася жертвата.
Само Бог, само Учителят има право да докосва този огън; всеки друг, който си позволи да докосва, ще си създаде ред нещастия - защо?
Защото не знае елементите, от които е съставен, не знае техните свойства. То е все едно да пуснете едно дете в лабораторията на някой химик - то ще бута тук-там, докато произведе някаква експлозия. Затова казвам: свещен е огънят на Любовта, най-малкото докосване на неподготвен човек до него може да произведе голяма дисхармония, дис- хармонията пък произвежда страдания и скръб - мнозина страдат по причина на това, че преждевременно докосват свещения огън на Любовта. Искате ли да научите това изкуство, наблюдавайте какво прави Онзи, Който принася жертвата; щом видите и разберете как постъпва Той, постъпете и вие по същия начин.
към беседата >>
Защото не знае елементите, от които е съставен, не знае техните свойства.
Същият закон се отнася до сърдечното и умственото развитие на човека: човек трябва да обича знанието, да се стреми към него, без да го свързва с мисълта за растежа на своя ум - започне ли да мисли колко е израснал умствено, той непременно ще се спъне; започне ли човек да мери Любовта си, тя непременно ще пресъхне. Мъдростта и Любовта не могат да се ограничават; те не се мерят, нито се говори за тях, те се развиват при свобода. Не се занимавайте с въпроса кой колко ви обича - да мерите Любовта на хората, които ви обичат, това значи да търгувате с техния капитал; вие искате да знаете колко капитал са сложили на ваша страна - това е користолюбие, приеми Любовта на ближния си, прояви и своята Любов към него и по-нататък не бутай. Бог се проявява в Любовта, Любовта е свещен олтар, на който се принася чиста и свята жертва, и само онзи има право да бута огъня на свещения олтар на Любовта, който принася жертвата. Само Бог, само Учителят има право да докосва този огън; всеки друг, който си позволи да докосва, ще си създаде ред нещастия - защо?
Защото не знае елементите, от които е съставен, не знае техните свойства.
То е все едно да пуснете едно дете в лабораторията на някой химик - то ще бута тук-там, докато произведе някаква експлозия. Затова казвам: свещен е огънят на Любовта, най-малкото докосване на неподготвен човек до него може да произведе голяма дисхармония, дис- хармонията пък произвежда страдания и скръб - мнозина страдат по причина на това, че преждевременно докосват свещения огън на Любовта. Искате ли да научите това изкуство, наблюдавайте какво прави Онзи, Който принася жертвата; щом видите и разберете как постъпва Той, постъпете и вие по същия начин.
към беседата >>
То е все едно да пуснете едно дете в лабораторията на някой химик - то ще бута тук-там, докато произведе някаква експлозия.
Мъдростта и Любовта не могат да се ограничават; те не се мерят, нито се говори за тях, те се развиват при свобода. Не се занимавайте с въпроса кой колко ви обича - да мерите Любовта на хората, които ви обичат, това значи да търгувате с техния капитал; вие искате да знаете колко капитал са сложили на ваша страна - това е користолюбие, приеми Любовта на ближния си, прояви и своята Любов към него и по-нататък не бутай. Бог се проявява в Любовта, Любовта е свещен олтар, на който се принася чиста и свята жертва, и само онзи има право да бута огъня на свещения олтар на Любовта, който принася жертвата. Само Бог, само Учителят има право да докосва този огън; всеки друг, който си позволи да докосва, ще си създаде ред нещастия - защо? Защото не знае елементите, от които е съставен, не знае техните свойства.
То е все едно да пуснете едно дете в лабораторията на някой химик - то ще бута тук-там, докато произведе някаква експлозия.
Затова казвам: свещен е огънят на Любовта, най-малкото докосване на неподготвен човек до него може да произведе голяма дисхармония, дис- хармонията пък произвежда страдания и скръб - мнозина страдат по причина на това, че преждевременно докосват свещения огън на Любовта. Искате ли да научите това изкуство, наблюдавайте какво прави Онзи, Който принася жертвата; щом видите и разберете как постъпва Той, постъпете и вие по същия начин.
към беседата >>
Затова казвам: свещен е огънят на Любовта, най-малкото докосване на неподготвен човек до него може да произведе голяма дисхармония, дис- хармонията пък произвежда страдания и скръб - мнозина страдат по причина на това, че преждевременно докосват свещения огън на Любовта.
Не се занимавайте с въпроса кой колко ви обича - да мерите Любовта на хората, които ви обичат, това значи да търгувате с техния капитал; вие искате да знаете колко капитал са сложили на ваша страна - това е користолюбие, приеми Любовта на ближния си, прояви и своята Любов към него и по-нататък не бутай. Бог се проявява в Любовта, Любовта е свещен олтар, на който се принася чиста и свята жертва, и само онзи има право да бута огъня на свещения олтар на Любовта, който принася жертвата. Само Бог, само Учителят има право да докосва този огън; всеки друг, който си позволи да докосва, ще си създаде ред нещастия - защо? Защото не знае елементите, от които е съставен, не знае техните свойства. То е все едно да пуснете едно дете в лабораторията на някой химик - то ще бута тук-там, докато произведе някаква експлозия.
Затова казвам: свещен е огънят на Любовта, най-малкото докосване на неподготвен човек до него може да произведе голяма дисхармония, дис- хармонията пък произвежда страдания и скръб - мнозина страдат по причина на това, че преждевременно докосват свещения огън на Любовта.
Искате ли да научите това изкуство, наблюдавайте какво прави Онзи, Който принася жертвата; щом видите и разберете как постъпва Той, постъпете и вие по същия начин.
към беседата >>
Искате ли да научите това изкуство, наблюдавайте какво прави Онзи, Който принася жертвата; щом видите и разберете как постъпва Той, постъпете и вие по същия начин.
Бог се проявява в Любовта, Любовта е свещен олтар, на който се принася чиста и свята жертва, и само онзи има право да бута огъня на свещения олтар на Любовта, който принася жертвата. Само Бог, само Учителят има право да докосва този огън; всеки друг, който си позволи да докосва, ще си създаде ред нещастия - защо? Защото не знае елементите, от които е съставен, не знае техните свойства. То е все едно да пуснете едно дете в лабораторията на някой химик - то ще бута тук-там, докато произведе някаква експлозия. Затова казвам: свещен е огънят на Любовта, най-малкото докосване на неподготвен човек до него може да произведе голяма дисхармония, дис- хармонията пък произвежда страдания и скръб - мнозина страдат по причина на това, че преждевременно докосват свещения огън на Любовта.
Искате ли да научите това изкуство, наблюдавайте какво прави Онзи, Който принася жертвата; щом видите и разберете как постъпва Той, постъпете и вие по същия начин.
към беседата >>
И тъй, научете се да цените малките неща; като научите този закон, ще видите, че и росната капка съдържа толкова сили и възможности, колкото и големият извор; ако човек вярва в това, росната капка ще се увеличи, ще стане голям извор, от който мнозина ще могат да черпят.
И тъй, научете се да цените малките неща; като научите този закон, ще видите, че и росната капка съдържа толкова сили и възможности, колкото и големият извор; ако човек вярва в това, росната капка ще се увеличи, ще стане голям извор, от който мнозина ще могат да черпят.
Такъв е законът в Божествения свят - ако вие приемете в ума си една малка Божествена мисъл с Любов, тя ще изпълни и ума, и сърцето ви и ще ви направи радостни; не я ли приемете с Любов, вие се разколебавате в нейните възможности, вследствие на което тя ще пресъхне, а вие ще усетите такава жажда, каквато никога не сте изпитвали. Малкото може да се увеличи, може и да се намали - от вас зависи.
към беседата >>
Такъв е законът в Божествения свят - ако вие приемете в ума си една малка Божествена мисъл с Любов, тя ще изпълни и ума, и сърцето ви и ще ви направи радостни; не я ли приемете с Любов, вие се разколебавате в нейните възможности, вследствие на което тя ще пресъхне, а вие ще усетите такава жажда, каквато никога не сте изпитвали.
И тъй, научете се да цените малките неща; като научите този закон, ще видите, че и росната капка съдържа толкова сили и възможности, колкото и големият извор; ако човек вярва в това, росната капка ще се увеличи, ще стане голям извор, от който мнозина ще могат да черпят.
Такъв е законът в Божествения свят - ако вие приемете в ума си една малка Божествена мисъл с Любов, тя ще изпълни и ума, и сърцето ви и ще ви направи радостни; не я ли приемете с Любов, вие се разколебавате в нейните възможности, вследствие на което тя ще пресъхне, а вие ще усетите такава жажда, каквато никога не сте изпитвали.
Малкото може да се увеличи, може и да се намали - от вас зависи.
към беседата >>
Малкото може да се увеличи, може и да се намали - от вас зависи.
И тъй, научете се да цените малките неща; като научите този закон, ще видите, че и росната капка съдържа толкова сили и възможности, колкото и големият извор; ако човек вярва в това, росната капка ще се увеличи, ще стане голям извор, от който мнозина ще могат да черпят. Такъв е законът в Божествения свят - ако вие приемете в ума си една малка Божествена мисъл с Любов, тя ще изпълни и ума, и сърцето ви и ще ви направи радостни; не я ли приемете с Любов, вие се разколебавате в нейните възможности, вследствие на което тя ще пресъхне, а вие ще усетите такава жажда, каквато никога не сте изпитвали.
Малкото може да се увеличи, може и да се намали - от вас зависи.
към беседата >>
Следователно искате ли да се ползвате от Божествените блага, вярвайте в малкото - в него се крие Божественото; вярвайте в малкото, дайте му път в себе си и не го критикувайте.
Следователно искате ли да се ползвате от Божествените блага, вярвайте в малкото - в него се крие Божественото; вярвайте в малкото, дайте му път в себе си и не го критикувайте.
Искате ли да критикувате, знайте, че Доброто в човека е повече от злото и щом е така, всеки трябва да работи усилено, да развива Доброто в себе си; за да успява в тази работа, човек трябва да вярва първо в Бога, после в себе си и най-после в своя ближен. Да вярва в Бога - това значи да работи в Божествения свят; да вярва в себе си - това значи да работи в Духовния свят; да вярва в ближния си - това значи да работи на физическия свят. Без ближния си човек не може да расте, всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане. Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и повдигане на Земята, толкова и висшето Аз, което е вън от човека, е необходимо за връзка между него и Разумните същества на Небето. Сега гледайте на ближния си като на условие за вашето развитие; на висшето Аз - като на вътрешна връзка между Разумните същества и вас, а на Бога - като на велика цел, към която трябва да се стремите.
към беседата >>
Искате ли да критикувате, знайте, че Доброто в човека е повече от злото и щом е така, всеки трябва да работи усилено, да развива Доброто в себе си; за да успява в тази работа, човек трябва да вярва първо в Бога, после в себе си и най-после в своя ближен.
Следователно искате ли да се ползвате от Божествените блага, вярвайте в малкото - в него се крие Божественото; вярвайте в малкото, дайте му път в себе си и не го критикувайте.
Искате ли да критикувате, знайте, че Доброто в човека е повече от злото и щом е така, всеки трябва да работи усилено, да развива Доброто в себе си; за да успява в тази работа, човек трябва да вярва първо в Бога, после в себе си и най-после в своя ближен.
Да вярва в Бога - това значи да работи в Божествения свят; да вярва в себе си - това значи да работи в Духовния свят; да вярва в ближния си - това значи да работи на физическия свят. Без ближния си човек не може да расте, всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане. Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и повдигане на Земята, толкова и висшето Аз, което е вън от човека, е необходимо за връзка между него и Разумните същества на Небето. Сега гледайте на ближния си като на условие за вашето развитие; на висшето Аз - като на вътрешна връзка между Разумните същества и вас, а на Бога - като на велика цел, към която трябва да се стремите. Бог е великият извор на Живота, от Който изтича всичко разумно и възвишено; каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните учени и разумни хора, все от Бога излиза; като знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви - колкото и малка да е, тя иде от Великия Източник на живота и приемете ли я с Любов, върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условия за вашето светло бъдеще.
към беседата >>
Да вярва в Бога - това значи да работи в Божествения свят; да вярва в себе си - това значи да работи в Духовния свят; да вярва в ближния си - това значи да работи на физическия свят.
Следователно искате ли да се ползвате от Божествените блага, вярвайте в малкото - в него се крие Божественото; вярвайте в малкото, дайте му път в себе си и не го критикувайте. Искате ли да критикувате, знайте, че Доброто в човека е повече от злото и щом е така, всеки трябва да работи усилено, да развива Доброто в себе си; за да успява в тази работа, човек трябва да вярва първо в Бога, после в себе си и най-после в своя ближен.
Да вярва в Бога - това значи да работи в Божествения свят; да вярва в себе си - това значи да работи в Духовния свят; да вярва в ближния си - това значи да работи на физическия свят.
Без ближния си човек не може да расте, всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане. Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и повдигане на Земята, толкова и висшето Аз, което е вън от човека, е необходимо за връзка между него и Разумните същества на Небето. Сега гледайте на ближния си като на условие за вашето развитие; на висшето Аз - като на вътрешна връзка между Разумните същества и вас, а на Бога - като на велика цел, към която трябва да се стремите. Бог е великият извор на Живота, от Който изтича всичко разумно и възвишено; каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните учени и разумни хора, все от Бога излиза; като знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви - колкото и малка да е, тя иде от Великия Източник на живота и приемете ли я с Любов, върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условия за вашето светло бъдеще.
към беседата >>
Без ближния си човек не може да расте, всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане.
Следователно искате ли да се ползвате от Божествените блага, вярвайте в малкото - в него се крие Божественото; вярвайте в малкото, дайте му път в себе си и не го критикувайте. Искате ли да критикувате, знайте, че Доброто в човека е повече от злото и щом е така, всеки трябва да работи усилено, да развива Доброто в себе си; за да успява в тази работа, човек трябва да вярва първо в Бога, после в себе си и най-после в своя ближен. Да вярва в Бога - това значи да работи в Божествения свят; да вярва в себе си - това значи да работи в Духовния свят; да вярва в ближния си - това значи да работи на физическия свят.
Без ближния си човек не може да расте, всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане.
Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и повдигане на Земята, толкова и висшето Аз, което е вън от човека, е необходимо за връзка между него и Разумните същества на Небето. Сега гледайте на ближния си като на условие за вашето развитие; на висшето Аз - като на вътрешна връзка между Разумните същества и вас, а на Бога - като на велика цел, към която трябва да се стремите. Бог е великият извор на Живота, от Който изтича всичко разумно и възвишено; каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните учени и разумни хора, все от Бога излиза; като знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви - колкото и малка да е, тя иде от Великия Източник на живота и приемете ли я с Любов, върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условия за вашето светло бъдеще.
към беседата >>
Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и повдигане на Земята, толкова и висшето Аз, което е вън от човека, е необходимо за връзка между него и Разумните същества на Небето.
Следователно искате ли да се ползвате от Божествените блага, вярвайте в малкото - в него се крие Божественото; вярвайте в малкото, дайте му път в себе си и не го критикувайте. Искате ли да критикувате, знайте, че Доброто в човека е повече от злото и щом е така, всеки трябва да работи усилено, да развива Доброто в себе си; за да успява в тази работа, човек трябва да вярва първо в Бога, после в себе си и най-после в своя ближен. Да вярва в Бога - това значи да работи в Божествения свят; да вярва в себе си - това значи да работи в Духовния свят; да вярва в ближния си - това значи да работи на физическия свят. Без ближния си човек не може да расте, всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане.
Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и повдигане на Земята, толкова и висшето Аз, което е вън от човека, е необходимо за връзка между него и Разумните същества на Небето.
Сега гледайте на ближния си като на условие за вашето развитие; на висшето Аз - като на вътрешна връзка между Разумните същества и вас, а на Бога - като на велика цел, към която трябва да се стремите. Бог е великият извор на Живота, от Който изтича всичко разумно и възвишено; каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните учени и разумни хора, все от Бога излиза; като знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви - колкото и малка да е, тя иде от Великия Източник на живота и приемете ли я с Любов, върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условия за вашето светло бъдеще.
към беседата >>
Сега гледайте на ближния си като на условие за вашето развитие; на висшето Аз - като на вътрешна връзка между Разумните същества и вас, а на Бога - като на велика цел, към която трябва да се стремите.
Следователно искате ли да се ползвате от Божествените блага, вярвайте в малкото - в него се крие Божественото; вярвайте в малкото, дайте му път в себе си и не го критикувайте. Искате ли да критикувате, знайте, че Доброто в човека е повече от злото и щом е така, всеки трябва да работи усилено, да развива Доброто в себе си; за да успява в тази работа, човек трябва да вярва първо в Бога, после в себе си и най-после в своя ближен. Да вярва в Бога - това значи да работи в Божествения свят; да вярва в себе си - това значи да работи в Духовния свят; да вярва в ближния си - това значи да работи на физическия свят. Без ближния си човек не може да расте, всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане. Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и повдигане на Земята, толкова и висшето Аз, което е вън от човека, е необходимо за връзка между него и Разумните същества на Небето.
Сега гледайте на ближния си като на условие за вашето развитие; на висшето Аз - като на вътрешна връзка между Разумните същества и вас, а на Бога - като на велика цел, към която трябва да се стремите.
Бог е великият извор на Живота, от Който изтича всичко разумно и възвишено; каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните учени и разумни хора, все от Бога излиза; като знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви - колкото и малка да е, тя иде от Великия Източник на живота и приемете ли я с Любов, върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условия за вашето светло бъдеще.
към беседата >>
Бог е великият извор на Живота, от Който изтича всичко разумно и възвишено; каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните учени и разумни хора, все от Бога излиза; като знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви - колкото и малка да е, тя иде от Великия Източник на живота и приемете ли я с Любов, върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условия за вашето светло бъдеще.
Искате ли да критикувате, знайте, че Доброто в човека е повече от злото и щом е така, всеки трябва да работи усилено, да развива Доброто в себе си; за да успява в тази работа, човек трябва да вярва първо в Бога, после в себе си и най-после в своя ближен. Да вярва в Бога - това значи да работи в Божествения свят; да вярва в себе си - това значи да работи в Духовния свят; да вярва в ближния си - това значи да работи на физическия свят. Без ближния си човек не може да расте, всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане. Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и повдигане на Земята, толкова и висшето Аз, което е вън от човека, е необходимо за връзка между него и Разумните същества на Небето. Сега гледайте на ближния си като на условие за вашето развитие; на висшето Аз - като на вътрешна връзка между Разумните същества и вас, а на Бога - като на велика цел, към която трябва да се стремите.
Бог е великият извор на Живота, от Който изтича всичко разумно и възвишено; каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните учени и разумни хора, все от Бога излиза; като знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви - колкото и малка да е, тя иде от Великия Източник на живота и приемете ли я с Любов, върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условия за вашето светло бъдеще.
към беседата >>
И тъй, искате ли да живеете добре на Земята, всякога дръжте в ума си поне една светла мисъл и в сърцето си - поне едно светло чувство; те ще бъдат вашите бъдещи спътници.
И тъй, искате ли да живеете добре на Земята, всякога дръжте в ума си поне една светла мисъл и в сърцето си - поне едно светло чувство; те ще бъдат вашите бъдещи спътници.
И днес имате по двама такива спътници, които постоянно ви придружават; ако още не са дошли, скоро ще дойдат - това, което днес изработите, ще ви придружава в бъдеще.
към беседата >>
И днес имате по двама такива спътници, които постоянно ви придружават; ако още не са дошли, скоро ще дойдат - това, което днес изработите, ще ви придружава в бъдеще.
И тъй, искате ли да живеете добре на Земята, всякога дръжте в ума си поне една светла мисъл и в сърцето си - поне едно светло чувство; те ще бъдат вашите бъдещи спътници.
И днес имате по двама такива спътници, които постоянно ви придружават; ако още не са дошли, скоро ще дойдат - това, което днес изработите, ще ви придружава в бъдеще.
към беседата >>
Това е юнак.
(втори вариант)
Щом Слънцето залезе, той трябва да бъде юнак. Юнак денем не се показва. Защото денем всички са юнаци. Юначество се показва вечерно време. Вечерно време трябва да ходиш тъй, както денем.
Това е юнак.
Който иска да знае дали е юнак или не, нека вечерно време да мине през една гора, без да се спъне о някое дърво. А щом се сблъска на няколко дървета, той не е юнак, има нещо, което го тревожи.
към втори вариант >>
Който иска да знае дали е юнак или не, нека вечерно време да мине през една гора, без да се спъне о някое дърво.
(втори вариант)
Юнак денем не се показва. Защото денем всички са юнаци. Юначество се показва вечерно време. Вечерно време трябва да ходиш тъй, както денем. Това е юнак.
Който иска да знае дали е юнак или не, нека вечерно време да мине през една гора, без да се спъне о някое дърво.
А щом се сблъска на няколко дървета, той не е юнак, има нещо, което го тревожи.
към втори вариант >>
А щом се сблъска на няколко дървета, той не е юнак, има нещо, което го тревожи.
(втори вариант)
Защото денем всички са юнаци. Юначество се показва вечерно време. Вечерно време трябва да ходиш тъй, както денем. Това е юнак. Който иска да знае дали е юнак или не, нека вечерно време да мине през една гора, без да се спъне о някое дърво.
А щом се сблъска на няколко дървета, той не е юнак, има нещо, което го тревожи.
към втори вариант >>
Ако искате да знаете млади ли сте, влезте в света, и ако се зароди у вас известна малка ревност, вие не сте млади.
(втори вариант)
Ако искате да знаете млади ли сте, влезте в света, и ако се зароди у вас известна малка ревност, вие не сте млади.
Младостта се отличава с едно Божествено качество: в младостта няма ревност. Като ида при един извор, аз се радвам, че всички пият от извора. Ако пък завиждам, показва, че изворът е малък. Следователно той не е извор на младостта. Изворът на младостта се отличава с едно крайно изобилие.
към втори вариант >>
Младостта се отличава с едно Божествено качество: в младостта няма ревност.
(втори вариант)
Ако искате да знаете млади ли сте, влезте в света, и ако се зароди у вас известна малка ревност, вие не сте млади.
Младостта се отличава с едно Божествено качество: в младостта няма ревност.
Като ида при един извор, аз се радвам, че всички пият от извора. Ако пък завиждам, показва, че изворът е малък. Следователно той не е извор на младостта. Изворът на младостта се отличава с едно крайно изобилие. И онова недоволство у вас, то е старата култура.
към втори вариант >>
Като ида при един извор, аз се радвам, че всички пият от извора.
(втори вариант)
Ако искате да знаете млади ли сте, влезте в света, и ако се зароди у вас известна малка ревност, вие не сте млади. Младостта се отличава с едно Божествено качество: в младостта няма ревност.
Като ида при един извор, аз се радвам, че всички пият от извора.
Ако пък завиждам, показва, че изворът е малък. Следователно той не е извор на младостта. Изворът на младостта се отличава с едно крайно изобилие. И онова недоволство у вас, то е старата култура. А при новото схващане на нещата ще се стремите сърцето ви да бъде доволно, то ще донесе красотата и младостта.
към втори вариант >>
Ако пък завиждам, показва, че изворът е малък.
(втори вариант)
Ако искате да знаете млади ли сте, влезте в света, и ако се зароди у вас известна малка ревност, вие не сте млади. Младостта се отличава с едно Божествено качество: в младостта няма ревност. Като ида при един извор, аз се радвам, че всички пият от извора.
Ако пък завиждам, показва, че изворът е малък.
Следователно той не е извор на младостта. Изворът на младостта се отличава с едно крайно изобилие. И онова недоволство у вас, то е старата култура. А при новото схващане на нещата ще се стремите сърцето ви да бъде доволно, то ще донесе красотата и младостта.
към втори вариант >>
Следователно той не е извор на младостта.
(втори вариант)
Ако искате да знаете млади ли сте, влезте в света, и ако се зароди у вас известна малка ревност, вие не сте млади. Младостта се отличава с едно Божествено качество: в младостта няма ревност. Като ида при един извор, аз се радвам, че всички пият от извора. Ако пък завиждам, показва, че изворът е малък.
Следователно той не е извор на младостта.
Изворът на младостта се отличава с едно крайно изобилие. И онова недоволство у вас, то е старата култура. А при новото схващане на нещата ще се стремите сърцето ви да бъде доволно, то ще донесе красотата и младостта.
към втори вариант >>
Изворът на младостта се отличава с едно крайно изобилие.
(втори вариант)
Ако искате да знаете млади ли сте, влезте в света, и ако се зароди у вас известна малка ревност, вие не сте млади. Младостта се отличава с едно Божествено качество: в младостта няма ревност. Като ида при един извор, аз се радвам, че всички пият от извора. Ако пък завиждам, показва, че изворът е малък. Следователно той не е извор на младостта.
Изворът на младостта се отличава с едно крайно изобилие.
И онова недоволство у вас, то е старата култура. А при новото схващане на нещата ще се стремите сърцето ви да бъде доволно, то ще донесе красотата и младостта.
към втори вариант >>
И онова недоволство у вас, то е старата култура.
(втори вариант)
Младостта се отличава с едно Божествено качество: в младостта няма ревност. Като ида при един извор, аз се радвам, че всички пият от извора. Ако пък завиждам, показва, че изворът е малък. Следователно той не е извор на младостта. Изворът на младостта се отличава с едно крайно изобилие.
И онова недоволство у вас, то е старата култура.
А при новото схващане на нещата ще се стремите сърцето ви да бъде доволно, то ще донесе красотата и младостта.
към втори вариант >>
А при новото схващане на нещата ще се стремите сърцето ви да бъде доволно, то ще донесе красотата и младостта.
(втори вариант)
Като ида при един извор, аз се радвам, че всички пият от извора. Ако пък завиждам, показва, че изворът е малък. Следователно той не е извор на младостта. Изворът на младостта се отличава с едно крайно изобилие. И онова недоволство у вас, то е старата култура.
А при новото схващане на нещата ще се стремите сърцето ви да бъде доволно, то ще донесе красотата и младостта.
към втори вариант >>
Друг път пак може да имаме такава една вечеря, и тогава пак двама или трима нека напишат по нещо.
(втори вариант)
Друг път пак може да имаме такава една вечеря, и тогава пак двама или трима нека напишат по нещо.
Но искам нещо оригинално да излезне от вас, от сърцето ви. Или ако пишете нещо от някой списател или философ, прочетете туй, което на вас ви приляга, което вие сте преживели.
към втори вариант >>
Но искам нещо оригинално да излезне от вас, от сърцето ви.
(втори вариант)
Друг път пак може да имаме такава една вечеря, и тогава пак двама или трима нека напишат по нещо.
Но искам нещо оригинално да излезне от вас, от сърцето ви.
Или ако пишете нещо от някой списател или философ, прочетете туй, което на вас ви приляга, което вие сте преживели.
към втори вариант >>
Или ако пишете нещо от някой списател или философ, прочетете туй, което на вас ви приляга, което вие сте преживели.
(втори вариант)
Друг път пак може да имаме такава една вечеря, и тогава пак двама или трима нека напишат по нещо. Но искам нещо оригинално да излезне от вас, от сърцето ви.
Или ако пишете нещо от някой списател или философ, прочетете туй, което на вас ви приляга, което вие сте преживели.
към втори вариант >>
(9.25 ч вечерта).
(втори вариант)
(9.25 ч вечерта).
Изпейте сега една хубава песен. Най-любимата ви песен.
към втори вариант >>
Изпейте сега една хубава песен.
(втори вариант)
(9.25 ч вечерта).
Изпейте сега една хубава песен.
Най-любимата ви песен.
към втори вариант >>
Най-любимата ви песен.
(втори вариант)
(9.25 ч вечерта). Изпейте сега една хубава песен.
Най-любимата ви песен.
към втори вариант >>
«В начало бе Словото».
(втори вариант)
«В начало бе Словото».
към втори вариант >>
Предметите, които избрахте за четене тази вечер, бяха хубаво подбрани, ще мислите върху тях.
(втори вариант)
Предметите, които избрахте за четене тази вечер, бяха хубаво подбрани, ще мислите върху тях.
Има ли някои да зададе някой въпрос, който го интересува? Върху притчата на Г. Р. – какво е искала да каже тази малка мушица, която е кацнала на този стих отгоре: «Аз съм във всичко. Аз във всичко пребъдвам.» И този философ взел и я щовъкнал с пръста си. (- Понеже този философ, като чел тази книга, се спрял именно на този стих.
към втори вариант >>
Има ли някои да зададе някой въпрос, който го интересува?
(втори вариант)
Предметите, които избрахте за четене тази вечер, бяха хубаво подбрани, ще мислите върху тях.
Има ли някои да зададе някой въпрос, който го интересува?
Върху притчата на Г. Р. – какво е искала да каже тази малка мушица, която е кацнала на този стих отгоре: «Аз съм във всичко. Аз във всичко пребъдвам.» И този философ взел и я щовъкнал с пръста си. (- Понеже този философ, като чел тази книга, се спрял именно на този стих. Тази мушица е искала да му покаже едно малко присъствие на Бога и в нейната малка формица: «Аз прониквам във всичко.» А той не е можал да намери това, Живото, Великото в това малко същество, което Бог му е пратил за доказателство на тази идея: «Аз прониквам всичко!
към втори вариант >>
Върху притчата на Г. Р.
(втори вариант)
Предметите, които избрахте за четене тази вечер, бяха хубаво подбрани, ще мислите върху тях. Има ли някои да зададе някой въпрос, който го интересува?
Върху притчата на Г. Р.
– какво е искала да каже тази малка мушица, която е кацнала на този стих отгоре: «Аз съм във всичко. Аз във всичко пребъдвам.» И този философ взел и я щовъкнал с пръста си. (- Понеже този философ, като чел тази книга, се спрял именно на този стих. Тази мушица е искала да му покаже едно малко присъствие на Бога и в нейната малка формица: «Аз прониквам във всичко.» А той не е можал да намери това, Живото, Великото в това малко същество, което Бог му е пратил за доказателство на тази идея: «Аз прониквам всичко! »)
към втори вариант >>
– какво е искала да каже тази малка мушица, която е кацнала на този стих отгоре: «Аз съм във всичко.
(втори вариант)
Предметите, които избрахте за четене тази вечер, бяха хубаво подбрани, ще мислите върху тях. Има ли някои да зададе някой въпрос, който го интересува? Върху притчата на Г. Р.
– какво е искала да каже тази малка мушица, която е кацнала на този стих отгоре: «Аз съм във всичко.
Аз във всичко пребъдвам.» И този философ взел и я щовъкнал с пръста си. (- Понеже този философ, като чел тази книга, се спрял именно на този стих. Тази мушица е искала да му покаже едно малко присъствие на Бога и в нейната малка формица: «Аз прониквам във всичко.» А той не е можал да намери това, Живото, Великото в това малко същество, което Бог му е пратил за доказателство на тази идея: «Аз прониквам всичко! »)
към втори вариант >>
Аз във всичко пребъдвам.» И този философ взел и я щовъкнал с пръста си.
(втори вариант)
Предметите, които избрахте за четене тази вечер, бяха хубаво подбрани, ще мислите върху тях. Има ли някои да зададе някой въпрос, който го интересува? Върху притчата на Г. Р. – какво е искала да каже тази малка мушица, която е кацнала на този стих отгоре: «Аз съм във всичко.
Аз във всичко пребъдвам.» И този философ взел и я щовъкнал с пръста си.
(- Понеже този философ, като чел тази книга, се спрял именно на този стих. Тази мушица е искала да му покаже едно малко присъствие на Бога и в нейната малка формица: «Аз прониквам във всичко.» А той не е можал да намери това, Живото, Великото в това малко същество, което Бог му е пратил за доказателство на тази идея: «Аз прониквам всичко! »)
към втори вариант >>
(- Понеже този философ, като чел тази книга, се спрял именно на този стих.
(втори вариант)
Предметите, които избрахте за четене тази вечер, бяха хубаво подбрани, ще мислите върху тях. Има ли някои да зададе някой въпрос, който го интересува? Върху притчата на Г. Р. – какво е искала да каже тази малка мушица, която е кацнала на този стих отгоре: «Аз съм във всичко. Аз във всичко пребъдвам.» И този философ взел и я щовъкнал с пръста си.
(- Понеже този философ, като чел тази книга, се спрял именно на този стих.
Тази мушица е искала да му покаже едно малко присъствие на Бога и в нейната малка формица: «Аз прониквам във всичко.» А той не е можал да намери това, Живото, Великото в това малко същество, което Бог му е пратил за доказателство на тази идея: «Аз прониквам всичко! »)
към втори вариант >>
Тази мушица е искала да му покаже едно малко присъствие на Бога и в нейната малка формица: «Аз прониквам във всичко.» А той не е можал да намери това, Живото, Великото в това малко същество, което Бог му е пратил за доказателство на тази идея: «Аз прониквам всичко!
(втори вариант)
Има ли някои да зададе някой въпрос, който го интересува? Върху притчата на Г. Р. – какво е искала да каже тази малка мушица, която е кацнала на този стих отгоре: «Аз съм във всичко. Аз във всичко пребъдвам.» И този философ взел и я щовъкнал с пръста си. (- Понеже този философ, като чел тази книга, се спрял именно на този стих.
Тази мушица е искала да му покаже едно малко присъствие на Бога и в нейната малка формица: «Аз прониквам във всичко.» А той не е можал да намери това, Живото, Великото в това малко същество, което Бог му е пратил за доказателство на тази идея: «Аз прониквам всичко!
»)
към втори вариант >>
»)
(втори вариант)
Върху притчата на Г. Р. – какво е искала да каже тази малка мушица, която е кацнала на този стих отгоре: «Аз съм във всичко. Аз във всичко пребъдвам.» И този философ взел и я щовъкнал с пръста си. (- Понеже този философ, като чел тази книга, се спрял именно на този стих. Тази мушица е искала да му покаже едно малко присъствие на Бога и в нейната малка формица: «Аз прониквам във всичко.» А той не е можал да намери това, Живото, Великото в това малко същество, което Бог му е пратил за доказателство на тази идея: «Аз прониквам всичко!
»)
към втори вариант >>
Въобще мухите представят, като символ, същество, което не мисли.
(втори вариант)
Въобще мухите представят, като символ, същество, което не мисли.
Тя кацне на носа ти, без да те пита, и ти я къшнеш с пръста си. Тогава, ако у тебе дойде една мисъл, която тъй кацне върху ти и ти я къшнеш с пръста си, питам: ти разбра ли защо тази мисъл е кацнала отгоре ти? За пример ти четеш философията, това е една отлична наука, чрез нея хората могат да се подобрят, и изведнаж ти дойде една посторонна (посторонен – остар страничен) мисъл: там нейде си има една бедна вдовица, иска хляб. Ти къшнеш тази мисъл пред твоята философия. Но ти, като идеш при бедната вдовица, ще научиш нещо от нея.
към втори вариант >>
Тя кацне на носа ти, без да те пита, и ти я къшнеш с пръста си.
(втори вариант)
Въобще мухите представят, като символ, същество, което не мисли.
Тя кацне на носа ти, без да те пита, и ти я къшнеш с пръста си.
Тогава, ако у тебе дойде една мисъл, която тъй кацне върху ти и ти я къшнеш с пръста си, питам: ти разбра ли защо тази мисъл е кацнала отгоре ти? За пример ти четеш философията, това е една отлична наука, чрез нея хората могат да се подобрят, и изведнаж ти дойде една посторонна (посторонен – остар страничен) мисъл: там нейде си има една бедна вдовица, иска хляб. Ти къшнеш тази мисъл пред твоята философия. Но ти, като идеш при бедната вдовица, ще научиш нещо от нея.
към втори вариант >>
Тогава, ако у тебе дойде една мисъл, която тъй кацне върху ти и ти я къшнеш с пръста си, питам: ти разбра ли защо тази мисъл е кацнала отгоре ти?
(втори вариант)
Въобще мухите представят, като символ, същество, което не мисли. Тя кацне на носа ти, без да те пита, и ти я къшнеш с пръста си.
Тогава, ако у тебе дойде една мисъл, която тъй кацне върху ти и ти я къшнеш с пръста си, питам: ти разбра ли защо тази мисъл е кацнала отгоре ти?
За пример ти четеш философията, това е една отлична наука, чрез нея хората могат да се подобрят, и изведнаж ти дойде една посторонна (посторонен – остар страничен) мисъл: там нейде си има една бедна вдовица, иска хляб. Ти къшнеш тази мисъл пред твоята философия. Но ти, като идеш при бедната вдовица, ще научиш нещо от нея.
към втори вариант >>
За пример ти четеш философията, това е една отлична наука, чрез нея хората могат да се подобрят, и изведнаж ти дойде една посторонна (посторонен – остар страничен) мисъл: там нейде си има една бедна вдовица, иска хляб.
(втори вариант)
Въобще мухите представят, като символ, същество, което не мисли. Тя кацне на носа ти, без да те пита, и ти я къшнеш с пръста си. Тогава, ако у тебе дойде една мисъл, която тъй кацне върху ти и ти я къшнеш с пръста си, питам: ти разбра ли защо тази мисъл е кацнала отгоре ти?
За пример ти четеш философията, това е една отлична наука, чрез нея хората могат да се подобрят, и изведнаж ти дойде една посторонна (посторонен – остар страничен) мисъл: там нейде си има една бедна вдовица, иска хляб.
Ти къшнеш тази мисъл пред твоята философия. Но ти, като идеш при бедната вдовица, ще научиш нещо от нея.
към втори вариант >>
Ти къшнеш тази мисъл пред твоята философия.
(втори вариант)
Въобще мухите представят, като символ, същество, което не мисли. Тя кацне на носа ти, без да те пита, и ти я къшнеш с пръста си. Тогава, ако у тебе дойде една мисъл, която тъй кацне върху ти и ти я къшнеш с пръста си, питам: ти разбра ли защо тази мисъл е кацнала отгоре ти? За пример ти четеш философията, това е една отлична наука, чрез нея хората могат да се подобрят, и изведнаж ти дойде една посторонна (посторонен – остар страничен) мисъл: там нейде си има една бедна вдовица, иска хляб.
Ти къшнеш тази мисъл пред твоята философия.
Но ти, като идеш при бедната вдовица, ще научиш нещо от нея.
към втори вариант >>
Но ти, като идеш при бедната вдовица, ще научиш нещо от нея.
(втори вариант)
Въобще мухите представят, като символ, същество, което не мисли. Тя кацне на носа ти, без да те пита, и ти я къшнеш с пръста си. Тогава, ако у тебе дойде една мисъл, която тъй кацне върху ти и ти я къшнеш с пръста си, питам: ти разбра ли защо тази мисъл е кацнала отгоре ти? За пример ти четеш философията, това е една отлична наука, чрез нея хората могат да се подобрят, и изведнаж ти дойде една посторонна (посторонен – остар страничен) мисъл: там нейде си има една бедна вдовица, иска хляб. Ти къшнеш тази мисъл пред твоята философия.
Но ти, като идеш при бедната вдовица, ще научиш нещо от нея.
към втори вариант >>
Физическата храна е емблема за друг глад, по-страшен от физическия.
(втори вариант)
Физическата храна е емблема за друг глад, по-страшен от физическия.
Защото има глад умствен, има глад и сърдечен. За пример някой от вас е отпаднал, той е недоволен от всичко. Аз зная причините. Нахрани го хубаво, веднага стане весел. Дойде някой, умствено е обезсърчен – нахрани го, веднага ще стане весел.
към втори вариант >>
Защото има глад умствен, има глад и сърдечен.
(втори вариант)
Физическата храна е емблема за друг глад, по-страшен от физическия.
Защото има глад умствен, има глад и сърдечен.
За пример някой от вас е отпаднал, той е недоволен от всичко. Аз зная причините. Нахрани го хубаво, веднага стане весел. Дойде някой, умствено е обезсърчен – нахрани го, веднага ще стане весел. Глад е това.
към втори вариант >>
За пример някой от вас е отпаднал, той е недоволен от всичко.
(втори вариант)
Физическата храна е емблема за друг глад, по-страшен от физическия. Защото има глад умствен, има глад и сърдечен.
За пример някой от вас е отпаднал, той е недоволен от всичко.
Аз зная причините. Нахрани го хубаво, веднага стане весел. Дойде някой, умствено е обезсърчен – нахрани го, веднага ще стане весел. Глад е това. Нахрани хората, противоречие няма да има в света.
към втори вариант >>
Аз зная причините.
(втори вариант)
Физическата храна е емблема за друг глад, по-страшен от физическия. Защото има глад умствен, има глад и сърдечен. За пример някой от вас е отпаднал, той е недоволен от всичко.
Аз зная причините.
Нахрани го хубаво, веднага стане весел. Дойде някой, умствено е обезсърчен – нахрани го, веднага ще стане весел. Глад е това. Нахрани хората, противоречие няма да има в света. Нахрани човека, дай му подтик да може умът му да работи, и той няма да се смущава.
към втори вариант >>
Нахрани го хубаво, веднага стане весел.
(втори вариант)
Физическата храна е емблема за друг глад, по-страшен от физическия. Защото има глад умствен, има глад и сърдечен. За пример някой от вас е отпаднал, той е недоволен от всичко. Аз зная причините.
Нахрани го хубаво, веднага стане весел.
Дойде някой, умствено е обезсърчен – нахрани го, веднага ще стане весел. Глад е това. Нахрани хората, противоречие няма да има в света. Нахрани човека, дай му подтик да може умът му да работи, и той няма да се смущава.
към втори вариант >>
Дойде някой, умствено е обезсърчен – нахрани го, веднага ще стане весел.
(втори вариант)
Физическата храна е емблема за друг глад, по-страшен от физическия. Защото има глад умствен, има глад и сърдечен. За пример някой от вас е отпаднал, той е недоволен от всичко. Аз зная причините. Нахрани го хубаво, веднага стане весел.
Дойде някой, умствено е обезсърчен – нахрани го, веднага ще стане весел.
Глад е това. Нахрани хората, противоречие няма да има в света. Нахрани човека, дай му подтик да може умът му да работи, и той няма да се смущава.
към втори вариант >>
Глад е това.
(втори вариант)
Защото има глад умствен, има глад и сърдечен. За пример някой от вас е отпаднал, той е недоволен от всичко. Аз зная причините. Нахрани го хубаво, веднага стане весел. Дойде някой, умствено е обезсърчен – нахрани го, веднага ще стане весел.
Глад е това.
Нахрани хората, противоречие няма да има в света. Нахрани човека, дай му подтик да може умът му да работи, и той няма да се смущава.
към втори вариант >>
Нахрани хората, противоречие няма да има в света.
(втори вариант)
За пример някой от вас е отпаднал, той е недоволен от всичко. Аз зная причините. Нахрани го хубаво, веднага стане весел. Дойде някой, умствено е обезсърчен – нахрани го, веднага ще стане весел. Глад е това.
Нахрани хората, противоречие няма да има в света.
Нахрани човека, дай му подтик да може умът му да работи, и той няма да се смущава.
към втори вариант >>
Нахрани човека, дай му подтик да може умът му да работи, и той няма да се смущава.
(втори вариант)
Аз зная причините. Нахрани го хубаво, веднага стане весел. Дойде някой, умствено е обезсърчен – нахрани го, веднага ще стане весел. Глад е това. Нахрани хората, противоречие няма да има в света.
Нахрани човека, дай му подтик да може умът му да работи, и той няма да се смущава.
към втори вариант >>
Когато стомахът работи, тялото е здраво.
(втори вариант)
Когато стомахът работи, тялото е здраво.
Когато сърцето работи, душата е здрава. Когато умът мисли, работи добре, тогава Духът е здрав, Духът се проявява добре, тогава има приготвена енергия. Защото умът приготовлява храна за човешкия дух. А сърцето приготовлява храна за душата, тя да се прояви. Сега някои от вас сте недоволни, физически сте разстроени.
към втори вариант >>
Когато сърцето работи, душата е здрава.
(втори вариант)
Когато стомахът работи, тялото е здраво.
Когато сърцето работи, душата е здрава.
Когато умът мисли, работи добре, тогава Духът е здрав, Духът се проявява добре, тогава има приготвена енергия. Защото умът приготовлява храна за човешкия дух. А сърцето приготовлява храна за душата, тя да се прояви. Сега някои от вас сте недоволни, физически сте разстроени. Можем да ви нахраним с картошки, не е мъчно, ще ви мине.
към втори вариант >>
Когато умът мисли, работи добре, тогава Духът е здрав, Духът се проявява добре, тогава има приготвена енергия.
(втори вариант)
Когато стомахът работи, тялото е здраво. Когато сърцето работи, душата е здрава.
Когато умът мисли, работи добре, тогава Духът е здрав, Духът се проявява добре, тогава има приготвена енергия.
Защото умът приготовлява храна за човешкия дух. А сърцето приготовлява храна за душата, тя да се прояви. Сега някои от вас сте недоволни, физически сте разстроени. Можем да ви нахраним с картошки, не е мъчно, ще ви мине. Но някой не е доволен с това, казва: «Не искам аз картошки, сърцето ми е студено.» Е, как ще го нахраните вие?
към втори вариант >>
Защото умът приготовлява храна за човешкия дух.
(втори вариант)
Когато стомахът работи, тялото е здраво. Когато сърцето работи, душата е здрава. Когато умът мисли, работи добре, тогава Духът е здрав, Духът се проявява добре, тогава има приготвена енергия.
Защото умът приготовлява храна за човешкия дух.
А сърцето приготовлява храна за душата, тя да се прояви. Сега някои от вас сте недоволни, физически сте разстроени. Можем да ви нахраним с картошки, не е мъчно, ще ви мине. Но някой не е доволен с това, казва: «Не искам аз картошки, сърцето ми е студено.» Е, как ще го нахраните вие?
към втори вариант >>
А сърцето приготовлява храна за душата, тя да се прояви.
(втори вариант)
Когато стомахът работи, тялото е здраво. Когато сърцето работи, душата е здрава. Когато умът мисли, работи добре, тогава Духът е здрав, Духът се проявява добре, тогава има приготвена енергия. Защото умът приготовлява храна за човешкия дух.
А сърцето приготовлява храна за душата, тя да се прояви.
Сега някои от вас сте недоволни, физически сте разстроени. Можем да ви нахраним с картошки, не е мъчно, ще ви мине. Но някой не е доволен с това, казва: «Не искам аз картошки, сърцето ми е студено.» Е, как ще го нахраните вие?
към втори вариант >>
Сега някои от вас сте недоволни, физически сте разстроени.
(втори вариант)
Когато стомахът работи, тялото е здраво. Когато сърцето работи, душата е здрава. Когато умът мисли, работи добре, тогава Духът е здрав, Духът се проявява добре, тогава има приготвена енергия. Защото умът приготовлява храна за човешкия дух. А сърцето приготовлява храна за душата, тя да се прояви.
Сега някои от вас сте недоволни, физически сте разстроени.
Можем да ви нахраним с картошки, не е мъчно, ще ви мине. Но някой не е доволен с това, казва: «Не искам аз картошки, сърцето ми е студено.» Е, как ще го нахраните вие?
към втори вариант >>
Можем да ви нахраним с картошки, не е мъчно, ще ви мине.
(втори вариант)
Когато сърцето работи, душата е здрава. Когато умът мисли, работи добре, тогава Духът е здрав, Духът се проявява добре, тогава има приготвена енергия. Защото умът приготовлява храна за човешкия дух. А сърцето приготовлява храна за душата, тя да се прояви. Сега някои от вас сте недоволни, физически сте разстроени.
Можем да ви нахраним с картошки, не е мъчно, ще ви мине.
Но някой не е доволен с това, казва: «Не искам аз картошки, сърцето ми е студено.» Е, как ще го нахраните вие?
към втори вариант >>
Но някой не е доволен с това, казва: «Не искам аз картошки, сърцето ми е студено.» Е, как ще го нахраните вие?
(втори вариант)
Когато умът мисли, работи добре, тогава Духът е здрав, Духът се проявява добре, тогава има приготвена енергия. Защото умът приготовлява храна за човешкия дух. А сърцето приготовлява храна за душата, тя да се прояви. Сега някои от вас сте недоволни, физически сте разстроени. Можем да ви нахраним с картошки, не е мъчно, ще ви мине.
Но някой не е доволен с това, казва: «Не искам аз картошки, сърцето ми е студено.» Е, как ще го нахраните вие?
към втори вариант >>
Аз ще ви представя един пример.
(втори вариант)
Аз ще ви представя един пример.
Да кажем, една ученичка, баща ù е болен на легло, на умиране. А нейното бъдеще зависи от бащата. Тя е натъжена. Как ще я развеселиш? Ще идеш у дома ù и ще дадеш лекарства за бащата.
към втори вариант >>
Да кажем, една ученичка, баща ù е болен на легло, на умиране.
(втори вариант)
Аз ще ви представя един пример.
Да кажем, една ученичка, баща ù е болен на легло, на умиране.
А нейното бъдеще зависи от бащата. Тя е натъжена. Как ще я развеселиш? Ще идеш у дома ù и ще дадеш лекарства за бащата. Тази скръб веднага ще се махне от нея и тя ще се развесели.
към втори вариант >>
А нейното бъдеще зависи от бащата.
(втори вариант)
Аз ще ви представя един пример. Да кажем, една ученичка, баща ù е болен на легло, на умиране.
А нейното бъдеще зависи от бащата.
Тя е натъжена. Как ще я развеселиш? Ще идеш у дома ù и ще дадеш лекарства за бащата. Тази скръб веднага ще се махне от нея и тя ще се развесели.
към втори вариант >>
Тя е натъжена.
(втори вариант)
Аз ще ви представя един пример. Да кажем, една ученичка, баща ù е болен на легло, на умиране. А нейното бъдеще зависи от бащата.
Тя е натъжена.
Как ще я развеселиш? Ще идеш у дома ù и ще дадеш лекарства за бащата. Тази скръб веднага ще се махне от нея и тя ще се развесели.
към втори вариант >>
Как ще я развеселиш?
(втори вариант)
Аз ще ви представя един пример. Да кажем, една ученичка, баща ù е болен на легло, на умиране. А нейното бъдеще зависи от бащата. Тя е натъжена.
Как ще я развеселиш?
Ще идеш у дома ù и ще дадеш лекарства за бащата. Тази скръб веднага ще се махне от нея и тя ще се развесели.
към втори вариант >>
Ще идеш у дома ù и ще дадеш лекарства за бащата.
(втори вариант)
Аз ще ви представя един пример. Да кажем, една ученичка, баща ù е болен на легло, на умиране. А нейното бъдеще зависи от бащата. Тя е натъжена. Как ще я развеселиш?
Ще идеш у дома ù и ще дадеш лекарства за бащата.
Тази скръб веднага ще се махне от нея и тя ще се развесели.
към втори вариант >>
Тази скръб веднага ще се махне от нея и тя ще се развесели.
(втори вариант)
Да кажем, една ученичка, баща ù е болен на легло, на умиране. А нейното бъдеще зависи от бащата. Тя е натъжена. Как ще я развеселиш? Ще идеш у дома ù и ще дадеш лекарства за бащата.
Тази скръб веднага ще се махне от нея и тя ще се развесели.
към втори вариант >>
Заплитания има в света и трябва да се разплетете по един правилен начин.
(втори вариант)
Заплитания има в света и трябва да се разплетете по един правилен начин.
Аз наричам дисхармонията в света като една необходимост. Често в окултната наука знаят всичките тия караници и неразбирания между хората, но те са необходими. Това са сплетни, а сега трябва да знаете да отвивате вашите жички. Има много двойници, преплетени във вашите нишки, и следователно не че този, който е преплетен, иска да те безпокои, но завързан е някъде и трябва да извадиш неговия двойник из твоя, и така да се освободиш. Заплитания има, целият свят представлява една заплетена работа и трябва да се спре човек, да помисли по кой начин да се разплете.
към втори вариант >>
Аз наричам дисхармонията в света като една необходимост.
(втори вариант)
Заплитания има в света и трябва да се разплетете по един правилен начин.
Аз наричам дисхармонията в света като една необходимост.
Често в окултната наука знаят всичките тия караници и неразбирания между хората, но те са необходими. Това са сплетни, а сега трябва да знаете да отвивате вашите жички. Има много двойници, преплетени във вашите нишки, и следователно не че този, който е преплетен, иска да те безпокои, но завързан е някъде и трябва да извадиш неговия двойник из твоя, и така да се освободиш. Заплитания има, целият свят представлява една заплетена работа и трябва да се спре човек, да помисли по кой начин да се разплете. Начин за възпитание е това.
към втори вариант >>
Често в окултната наука знаят всичките тия караници и неразбирания между хората, но те са необходими.
(втори вариант)
Заплитания има в света и трябва да се разплетете по един правилен начин. Аз наричам дисхармонията в света като една необходимост.
Често в окултната наука знаят всичките тия караници и неразбирания между хората, но те са необходими.
Това са сплетни, а сега трябва да знаете да отвивате вашите жички. Има много двойници, преплетени във вашите нишки, и следователно не че този, който е преплетен, иска да те безпокои, но завързан е някъде и трябва да извадиш неговия двойник из твоя, и така да се освободиш. Заплитания има, целият свят представлява една заплетена работа и трябва да се спре човек, да помисли по кой начин да се разплете. Начин за възпитание е това.
към втори вариант >>
Това са сплетни, а сега трябва да знаете да отвивате вашите жички.
(втори вариант)
Заплитания има в света и трябва да се разплетете по един правилен начин. Аз наричам дисхармонията в света като една необходимост. Често в окултната наука знаят всичките тия караници и неразбирания между хората, но те са необходими.
Това са сплетни, а сега трябва да знаете да отвивате вашите жички.
Има много двойници, преплетени във вашите нишки, и следователно не че този, който е преплетен, иска да те безпокои, но завързан е някъде и трябва да извадиш неговия двойник из твоя, и така да се освободиш. Заплитания има, целият свят представлява една заплетена работа и трябва да се спре човек, да помисли по кой начин да се разплете. Начин за възпитание е това.
към втори вариант >>
Има много двойници, преплетени във вашите нишки, и следователно не че този, който е преплетен, иска да те безпокои, но завързан е някъде и трябва да извадиш неговия двойник из твоя, и така да се освободиш.
(втори вариант)
Заплитания има в света и трябва да се разплетете по един правилен начин. Аз наричам дисхармонията в света като една необходимост. Често в окултната наука знаят всичките тия караници и неразбирания между хората, но те са необходими. Това са сплетни, а сега трябва да знаете да отвивате вашите жички.
Има много двойници, преплетени във вашите нишки, и следователно не че този, който е преплетен, иска да те безпокои, но завързан е някъде и трябва да извадиш неговия двойник из твоя, и така да се освободиш.
Заплитания има, целият свят представлява една заплетена работа и трябва да се спре човек, да помисли по кой начин да се разплете. Начин за възпитание е това.
към втори вариант >>
Заплитания има, целият свят представлява една заплетена работа и трябва да се спре човек, да помисли по кой начин да се разплете.
(втори вариант)
Заплитания има в света и трябва да се разплетете по един правилен начин. Аз наричам дисхармонията в света като една необходимост. Често в окултната наука знаят всичките тия караници и неразбирания между хората, но те са необходими. Това са сплетни, а сега трябва да знаете да отвивате вашите жички. Има много двойници, преплетени във вашите нишки, и следователно не че този, който е преплетен, иска да те безпокои, но завързан е някъде и трябва да извадиш неговия двойник из твоя, и така да се освободиш.
Заплитания има, целият свят представлява една заплетена работа и трябва да се спре човек, да помисли по кой начин да се разплете.
Начин за възпитание е това.
към втори вариант >>
Начин за възпитание е това.
(втори вариант)
Аз наричам дисхармонията в света като една необходимост. Често в окултната наука знаят всичките тия караници и неразбирания между хората, но те са необходими. Това са сплетни, а сега трябва да знаете да отвивате вашите жички. Има много двойници, преплетени във вашите нишки, и следователно не че този, който е преплетен, иска да те безпокои, но завързан е някъде и трябва да извадиш неговия двойник из твоя, и така да се освободиш. Заплитания има, целият свят представлява една заплетена работа и трябва да се спре човек, да помисли по кой начин да се разплете.
Начин за възпитание е това.
към втори вариант >>
Вие някой път правили ли сте опит как може правилно да се разплетете?
(втори вариант)
Вие някой път правили ли сте опит как може правилно да се разплетете?
Някой казва за някого «Този човек е трън в плътта ми. Много ме безпокои. Като го видя, нищо не ми е направил, но не мога да го търпя.» Ако този съсед би седял на няколко километра далеч от вас, би ли ви смущавал? Пък сега казвате: «Как го пратили до мене да седи? Пък и като му слушам кучетата да лаят, и те ме безпокоят.
към втори вариант >>
Някой казва за някого «Този човек е трън в плътта ми.
(втори вариант)
Вие някой път правили ли сте опит как може правилно да се разплетете?
Някой казва за някого «Този човек е трън в плътта ми.
Много ме безпокои. Като го видя, нищо не ми е направил, но не мога да го търпя.» Ако този съсед би седял на няколко километра далеч от вас, би ли ви смущавал? Пък сега казвате: «Как го пратили до мене да седи? Пък и като му слушам кучетата да лаят, и те ме безпокоят. И воловете му като мучат, и туй ме дразни.
към втори вариант >>
Много ме безпокои.
(втори вариант)
Вие някой път правили ли сте опит как може правилно да се разплетете? Някой казва за някого «Този човек е трън в плътта ми.
Много ме безпокои.
Като го видя, нищо не ми е направил, но не мога да го търпя.» Ако този съсед би седял на няколко километра далеч от вас, би ли ви смущавал? Пък сега казвате: «Как го пратили до мене да седи? Пък и като му слушам кучетата да лаят, и те ме безпокоят. И воловете му като мучат, и туй ме дразни. Всичко от него ме безпокои.» Много е странно преплитането.
към втори вариант >>
Като го видя, нищо не ми е направил, но не мога да го търпя.» Ако този съсед би седял на няколко километра далеч от вас, би ли ви смущавал?
(втори вариант)
Вие някой път правили ли сте опит как може правилно да се разплетете? Някой казва за някого «Този човек е трън в плътта ми. Много ме безпокои.
Като го видя, нищо не ми е направил, но не мога да го търпя.» Ако този съсед би седял на няколко километра далеч от вас, би ли ви смущавал?
Пък сега казвате: «Как го пратили до мене да седи? Пък и като му слушам кучетата да лаят, и те ме безпокоят. И воловете му като мучат, и туй ме дразни. Всичко от него ме безпокои.» Много е странно преплитането. Сега отплитане ви трябва.
към втори вариант >>
Пък сега казвате: «Как го пратили до мене да седи?
(втори вариант)
Вие някой път правили ли сте опит как може правилно да се разплетете? Някой казва за някого «Този човек е трън в плътта ми. Много ме безпокои. Като го видя, нищо не ми е направил, но не мога да го търпя.» Ако този съсед би седял на няколко километра далеч от вас, би ли ви смущавал?
Пък сега казвате: «Как го пратили до мене да седи?
Пък и като му слушам кучетата да лаят, и те ме безпокоят. И воловете му като мучат, и туй ме дразни. Всичко от него ме безпокои.» Много е странно преплитането. Сега отплитане ви трябва. Затуй по някой път е необходимо човек да остави друг да го отплете.
към втори вариант >>
Пък и като му слушам кучетата да лаят, и те ме безпокоят.
(втори вариант)
Вие някой път правили ли сте опит как може правилно да се разплетете? Някой казва за някого «Този човек е трън в плътта ми. Много ме безпокои. Като го видя, нищо не ми е направил, но не мога да го търпя.» Ако този съсед би седял на няколко километра далеч от вас, би ли ви смущавал? Пък сега казвате: «Как го пратили до мене да седи?
Пък и като му слушам кучетата да лаят, и те ме безпокоят.
И воловете му като мучат, и туй ме дразни. Всичко от него ме безпокои.» Много е странно преплитането. Сега отплитане ви трябва. Затуй по някой път е необходимо човек да остави друг да го отплете. Ако можеш сам – добре; но ако не можеш, остави да те оплетат.
към втори вариант >>
И воловете му като мучат, и туй ме дразни.
(втори вариант)
Някой казва за някого «Този човек е трън в плътта ми. Много ме безпокои. Като го видя, нищо не ми е направил, но не мога да го търпя.» Ако този съсед би седял на няколко километра далеч от вас, би ли ви смущавал? Пък сега казвате: «Как го пратили до мене да седи? Пък и като му слушам кучетата да лаят, и те ме безпокоят.
И воловете му като мучат, и туй ме дразни.
Всичко от него ме безпокои.» Много е странно преплитането. Сега отплитане ви трябва. Затуй по някой път е необходимо човек да остави друг да го отплете. Ако можеш сам – добре; но ако не можеш, остави да те оплетат.
към втори вариант >>
Всичко от него ме безпокои.» Много е странно преплитането.
(втори вариант)
Много ме безпокои. Като го видя, нищо не ми е направил, но не мога да го търпя.» Ако този съсед би седял на няколко километра далеч от вас, би ли ви смущавал? Пък сега казвате: «Как го пратили до мене да седи? Пък и като му слушам кучетата да лаят, и те ме безпокоят. И воловете му като мучат, и туй ме дразни.
Всичко от него ме безпокои.» Много е странно преплитането.
Сега отплитане ви трябва. Затуй по някой път е необходимо човек да остави друг да го отплете. Ако можеш сам – добре; но ако не можеш, остави да те оплетат.
към втори вариант >>
Сега отплитане ви трябва.
(втори вариант)
Като го видя, нищо не ми е направил, но не мога да го търпя.» Ако този съсед би седял на няколко километра далеч от вас, би ли ви смущавал? Пък сега казвате: «Как го пратили до мене да седи? Пък и като му слушам кучетата да лаят, и те ме безпокоят. И воловете му като мучат, и туй ме дразни. Всичко от него ме безпокои.» Много е странно преплитането.
Сега отплитане ви трябва.
Затуй по някой път е необходимо човек да остави друг да го отплете. Ако можеш сам – добре; но ако не можеш, остави да те оплетат.
към втори вариант >>
Затуй по някой път е необходимо човек да остави друг да го отплете.
(втори вариант)
Пък сега казвате: «Как го пратили до мене да седи? Пък и като му слушам кучетата да лаят, и те ме безпокоят. И воловете му като мучат, и туй ме дразни. Всичко от него ме безпокои.» Много е странно преплитането. Сега отплитане ви трябва.
Затуй по някой път е необходимо човек да остави друг да го отплете.
Ако можеш сам – добре; но ако не можеш, остави да те оплетат.
към втори вариант >>
Ако можеш сам – добре; но ако не можеш, остави да те оплетат.
(втори вариант)
Пък и като му слушам кучетата да лаят, и те ме безпокоят. И воловете му като мучат, и туй ме дразни. Всичко от него ме безпокои.» Много е странно преплитането. Сега отплитане ви трябва. Затуй по някой път е необходимо човек да остави друг да го отплете.
Ако можеш сам – добре; но ако не можеш, остави да те оплетат.
към втори вариант >>
Отплитането е както растенето.
(втори вариант)
Отплитането е както растенето.
Ако в едно дете се събуди преждевременно неговата душа, и то почне да мисли за неговото растене, то се спъва и не расте вече. Има деца, които искат много да растат. Ден след ден бележи колко е израснало. Минава се година, две, туй дете ще се стопи, не расте. Щом престане да мисли за ръста си, веднага почне да расте.
към втори вариант >>
Ако в едно дете се събуди преждевременно неговата душа, и то почне да мисли за неговото растене, то се спъва и не расте вече.
(втори вариант)
Отплитането е както растенето.
Ако в едно дете се събуди преждевременно неговата душа, и то почне да мисли за неговото растене, то се спъва и не расте вече.
Има деца, които искат много да растат. Ден след ден бележи колко е израснало. Минава се година, две, туй дете ще се стопи, не расте. Щом престане да мисли за ръста си, веднага почне да расте. А от този род е и умственото развитие на човека: той трябва да обича да има знание, да се стреми, без да го свързва това с растежа на своя ум.
към втори вариант >>
Има деца, които искат много да растат.
(втори вариант)
Отплитането е както растенето. Ако в едно дете се събуди преждевременно неговата душа, и то почне да мисли за неговото растене, то се спъва и не расте вече.
Има деца, които искат много да растат.
Ден след ден бележи колко е израснало. Минава се година, две, туй дете ще се стопи, не расте. Щом престане да мисли за ръста си, веднага почне да расте. А от този род е и умственото развитие на човека: той трябва да обича да има знание, да се стреми, без да го свързва това с растежа на своя ум. Почнеш ли да мислиш за растенето на своя ум, непременно ще се спънеш.
към втори вариант >>
Ден след ден бележи колко е израснало.
(втори вариант)
Отплитането е както растенето. Ако в едно дете се събуди преждевременно неговата душа, и то почне да мисли за неговото растене, то се спъва и не расте вече. Има деца, които искат много да растат.
Ден след ден бележи колко е израснало.
Минава се година, две, туй дете ще се стопи, не расте. Щом престане да мисли за ръста си, веднага почне да расте. А от този род е и умственото развитие на човека: той трябва да обича да има знание, да се стреми, без да го свързва това с растежа на своя ум. Почнеш ли да мислиш за растенето на своя ум, непременно ще се спънеш. За знание да придобиете, да, за това ще мислиш, но да развиете ума си с това, няма да мислиш.
към втори вариант >>
Минава се година, две, туй дете ще се стопи, не расте.
(втори вариант)
Отплитането е както растенето. Ако в едно дете се събуди преждевременно неговата душа, и то почне да мисли за неговото растене, то се спъва и не расте вече. Има деца, които искат много да растат. Ден след ден бележи колко е израснало.
Минава се година, две, туй дете ще се стопи, не расте.
Щом престане да мисли за ръста си, веднага почне да расте. А от този род е и умственото развитие на човека: той трябва да обича да има знание, да се стреми, без да го свързва това с растежа на своя ум. Почнеш ли да мислиш за растенето на своя ум, непременно ще се спънеш. За знание да придобиете, да, за това ще мислиш, но да развиете ума си с това, няма да мислиш. За своето умствено растене нищо няма да мислиш.
към втори вариант >>
Щом престане да мисли за ръста си, веднага почне да расте.
(втори вариант)
Отплитането е както растенето. Ако в едно дете се събуди преждевременно неговата душа, и то почне да мисли за неговото растене, то се спъва и не расте вече. Има деца, които искат много да растат. Ден след ден бележи колко е израснало. Минава се година, две, туй дете ще се стопи, не расте.
Щом престане да мисли за ръста си, веднага почне да расте.
А от този род е и умственото развитие на човека: той трябва да обича да има знание, да се стреми, без да го свързва това с растежа на своя ум. Почнеш ли да мислиш за растенето на своя ум, непременно ще се спънеш. За знание да придобиете, да, за това ще мислиш, но да развиете ума си с това, няма да мислиш. За своето умствено растене нищо няма да мислиш.
към втори вариант >>
А от този род е и умственото развитие на човека: той трябва да обича да има знание, да се стреми, без да го свързва това с растежа на своя ум.
(втори вариант)
Ако в едно дете се събуди преждевременно неговата душа, и то почне да мисли за неговото растене, то се спъва и не расте вече. Има деца, които искат много да растат. Ден след ден бележи колко е израснало. Минава се година, две, туй дете ще се стопи, не расте. Щом престане да мисли за ръста си, веднага почне да расте.
А от този род е и умственото развитие на човека: той трябва да обича да има знание, да се стреми, без да го свързва това с растежа на своя ум.
Почнеш ли да мислиш за растенето на своя ум, непременно ще се спънеш. За знание да придобиете, да, за това ще мислиш, но да развиете ума си с това, няма да мислиш. За своето умствено растене нищо няма да мислиш.
към втори вариант >>
Почнеш ли да мислиш за растенето на своя ум, непременно ще се спънеш.
(втори вариант)
Има деца, които искат много да растат. Ден след ден бележи колко е израснало. Минава се година, две, туй дете ще се стопи, не расте. Щом престане да мисли за ръста си, веднага почне да расте. А от този род е и умственото развитие на човека: той трябва да обича да има знание, да се стреми, без да го свързва това с растежа на своя ум.
Почнеш ли да мислиш за растенето на своя ум, непременно ще се спънеш.
За знание да придобиете, да, за това ще мислиш, но да развиете ума си с това, няма да мислиш. За своето умствено растене нищо няма да мислиш.
към втори вариант >>
За знание да придобиете, да, за това ще мислиш, но да развиете ума си с това, няма да мислиш.
(втори вариант)
Ден след ден бележи колко е израснало. Минава се година, две, туй дете ще се стопи, не расте. Щом престане да мисли за ръста си, веднага почне да расте. А от този род е и умственото развитие на човека: той трябва да обича да има знание, да се стреми, без да го свързва това с растежа на своя ум. Почнеш ли да мислиш за растенето на своя ум, непременно ще се спънеш.
За знание да придобиете, да, за това ще мислиш, но да развиете ума си с това, няма да мислиш.
За своето умствено растене нищо няма да мислиш.
към втори вариант >>
За своето умствено растене нищо няма да мислиш.
(втори вариант)
Минава се година, две, туй дете ще се стопи, не расте. Щом престане да мисли за ръста си, веднага почне да расте. А от този род е и умственото развитие на човека: той трябва да обича да има знание, да се стреми, без да го свързва това с растежа на своя ум. Почнеш ли да мислиш за растенето на своя ум, непременно ще се спънеш. За знание да придобиете, да, за това ще мислиш, но да развиете ума си с това, няма да мислиш.
За своето умствено растене нищо няма да мислиш.
към втори вариант >>
После, същият закон е верен и за сърцето.
(втори вариант)
После, същият закон е верен и за сърцето.
Като почнеш да мериш любовта си, тя пресъхва. Не се спирай да определиш каква е любовта ти. Защото, без да я ограничаваш, тя се развива много по-добре; ограничиш ли любовта, тя не расте вече. После, същият закон е верен, ако искате да знаете кой колко ви обича, и съдите по това заради любовта, колко сте израснали. И себе си ще спънете, и който ви обича, и него ще спънете.
към втори вариант >>
Като почнеш да мериш любовта си, тя пресъхва.
(втори вариант)
После, същият закон е верен и за сърцето.
Като почнеш да мериш любовта си, тя пресъхва.
Не се спирай да определиш каква е любовта ти. Защото, без да я ограничаваш, тя се развива много по-добре; ограничиш ли любовта, тя не расте вече. После, същият закон е верен, ако искате да знаете кой колко ви обича, и съдите по това заради любовта, колко сте израснали. И себе си ще спънете, и който ви обича, и него ще спънете.
към втори вариант >>
Не се спирай да определиш каква е любовта ти.
(втори вариант)
После, същият закон е верен и за сърцето. Като почнеш да мериш любовта си, тя пресъхва.
Не се спирай да определиш каква е любовта ти.
Защото, без да я ограничаваш, тя се развива много по-добре; ограничиш ли любовта, тя не расте вече. После, същият закон е верен, ако искате да знаете кой колко ви обича, и съдите по това заради любовта, колко сте израснали. И себе си ще спънете, и който ви обича, и него ще спънете.
към втори вариант >>
Защото, без да я ограничаваш, тя се развива много по-добре; ограничиш ли любовта, тя не расте вече.
(втори вариант)
После, същият закон е верен и за сърцето. Като почнеш да мериш любовта си, тя пресъхва. Не се спирай да определиш каква е любовта ти.
Защото, без да я ограничаваш, тя се развива много по-добре; ограничиш ли любовта, тя не расте вече.
После, същият закон е верен, ако искате да знаете кой колко ви обича, и съдите по това заради любовта, колко сте израснали. И себе си ще спънете, и който ви обича, и него ще спънете.
към втори вариант >>
После, същият закон е верен, ако искате да знаете кой колко ви обича, и съдите по това заради любовта, колко сте израснали.
(втори вариант)
После, същият закон е верен и за сърцето. Като почнеш да мериш любовта си, тя пресъхва. Не се спирай да определиш каква е любовта ти. Защото, без да я ограничаваш, тя се развива много по-добре; ограничиш ли любовта, тя не расте вече.
После, същият закон е верен, ако искате да знаете кой колко ви обича, и съдите по това заради любовта, колко сте израснали.
И себе си ще спънете, и който ви обича, и него ще спънете.
към втори вариант >>
И себе си ще спънете, и който ви обича, и него ще спънете.
(втори вариант)
После, същият закон е верен и за сърцето. Като почнеш да мериш любовта си, тя пресъхва. Не се спирай да определиш каква е любовта ти. Защото, без да я ограничаваш, тя се развива много по-добре; ограничиш ли любовта, тя не расте вече. После, същият закон е верен, ако искате да знаете кой колко ви обича, и съдите по това заради любовта, колко сте израснали.
И себе си ще спънете, и който ви обича, и него ще спънете.
към втори вариант >>
То е закон: не мислете кой колко ви обича.
(втори вариант)
То е закон: не мислете кой колко ви обича.
Защото, ако искате да узнаете колко ви обича някой, тук има вече едно малко користолюбие. То е търговска работа, искате да знаете какъв е капиталът му. Това са базиргянски (базиргянски – търговски, търгашески; базиргян(ин) (от перс.тур.) – остар. търговец, търгаш.) работи. Прояви любовта си и вярвай, че това е Бог, Който се проявява.
към втори вариант >>
Защото, ако искате да узнаете колко ви обича някой, тук има вече едно малко користолюбие.
(втори вариант)
То е закон: не мислете кой колко ви обича.
Защото, ако искате да узнаете колко ви обича някой, тук има вече едно малко користолюбие.
То е търговска работа, искате да знаете какъв е капиталът му. Това са базиргянски (базиргянски – търговски, търгашески; базиргян(ин) (от перс.тур.) – остар. търговец, търгаш.) работи. Прояви любовта си и вярвай, че това е Бог, Който се проявява. По-нататък не разбутвай, то е един свещен олтар, Любовта.
към втори вариант >>
То е търговска работа, искате да знаете какъв е капиталът му.
(втори вариант)
То е закон: не мислете кой колко ви обича. Защото, ако искате да узнаете колко ви обича някой, тук има вече едно малко користолюбие.
То е търговска работа, искате да знаете какъв е капиталът му.
Това са базиргянски (базиргянски – търговски, търгашески; базиргян(ин) (от перс.тур.) – остар. търговец, търгаш.) работи. Прояви любовта си и вярвай, че това е Бог, Който се проявява. По-нататък не разбутвай, то е един свещен олтар, Любовта. И когато идеш при този Олтар, едно правило ще държиш.
към втори вариант >>
Това са базиргянски (базиргянски – търговски, търгашески; базиргян(ин) (от перс.тур.) – остар.
(втори вариант)
То е закон: не мислете кой колко ви обича. Защото, ако искате да узнаете колко ви обича някой, тук има вече едно малко користолюбие. То е търговска работа, искате да знаете какъв е капиталът му.
Това са базиргянски (базиргянски – търговски, търгашески; базиргян(ин) (от перс.тур.) – остар.
търговец, търгаш.) работи. Прояви любовта си и вярвай, че това е Бог, Който се проявява. По-нататък не разбутвай, то е един свещен олтар, Любовта. И когато идеш при този Олтар, едно правило ще държиш. Свещеник, който принася жертва на олтара, има право да бута огъня.
към втори вариант >>
търговец, търгаш.) работи.
(втори вариант)
То е закон: не мислете кой колко ви обича. Защото, ако искате да узнаете колко ви обича някой, тук има вече едно малко користолюбие. То е търговска работа, искате да знаете какъв е капиталът му. Това са базиргянски (базиргянски – търговски, търгашески; базиргян(ин) (от перс.тур.) – остар.
търговец, търгаш.) работи.
Прояви любовта си и вярвай, че това е Бог, Който се проявява. По-нататък не разбутвай, то е един свещен олтар, Любовта. И когато идеш при този Олтар, едно правило ще държиш. Свещеник, който принася жертва на олтара, има право да бута огъня. А ти не бутай с дилафа свещения огън на Олтара - ще си създадеш едно нещастие.
към втори вариант >>
Прояви любовта си и вярвай, че това е Бог, Който се проявява.
(втори вариант)
То е закон: не мислете кой колко ви обича. Защото, ако искате да узнаете колко ви обича някой, тук има вече едно малко користолюбие. То е търговска работа, искате да знаете какъв е капиталът му. Това са базиргянски (базиргянски – търговски, търгашески; базиргян(ин) (от перс.тур.) – остар. търговец, търгаш.) работи.
Прояви любовта си и вярвай, че това е Бог, Който се проявява.
По-нататък не разбутвай, то е един свещен олтар, Любовта. И когато идеш при този Олтар, едно правило ще държиш. Свещеник, който принася жертва на олтара, има право да бута огъня. А ти не бутай с дилафа свещения огън на Олтара - ще си създадеш едно нещастие. Само Свещеникът, само Учителят може да бута.
към втори вариант >>
По-нататък не разбутвай, то е един свещен олтар, Любовта.
(втори вариант)
Защото, ако искате да узнаете колко ви обича някой, тук има вече едно малко користолюбие. То е търговска работа, искате да знаете какъв е капиталът му. Това са базиргянски (базиргянски – търговски, търгашески; базиргян(ин) (от перс.тур.) – остар. търговец, търгаш.) работи. Прояви любовта си и вярвай, че това е Бог, Който се проявява.
По-нататък не разбутвай, то е един свещен олтар, Любовта.
И когато идеш при този Олтар, едно правило ще държиш. Свещеник, който принася жертва на олтара, има право да бута огъня. А ти не бутай с дилафа свещения огън на Олтара - ще си създадеш едно нещастие. Само Свещеникът, само Учителят може да бута.
към втори вариант >>
И когато идеш при този Олтар, едно правило ще държиш.
(втори вариант)
То е търговска работа, искате да знаете какъв е капиталът му. Това са базиргянски (базиргянски – търговски, търгашески; базиргян(ин) (от перс.тур.) – остар. търговец, търгаш.) работи. Прояви любовта си и вярвай, че това е Бог, Който се проявява. По-нататък не разбутвай, то е един свещен олтар, Любовта.
И когато идеш при този Олтар, едно правило ще държиш.
Свещеник, който принася жертва на олтара, има право да бута огъня. А ти не бутай с дилафа свещения огън на Олтара - ще си създадеш едно нещастие. Само Свещеникът, само Учителят може да бута.
към втори вариант >>
Свещеник, който принася жертва на олтара, има право да бута огъня.
(втори вариант)
Това са базиргянски (базиргянски – търговски, търгашески; базиргян(ин) (от перс.тур.) – остар. търговец, търгаш.) работи. Прояви любовта си и вярвай, че това е Бог, Който се проявява. По-нататък не разбутвай, то е един свещен олтар, Любовта. И когато идеш при този Олтар, едно правило ще държиш.
Свещеник, който принася жертва на олтара, има право да бута огъня.
А ти не бутай с дилафа свещения огън на Олтара - ще си създадеш едно нещастие. Само Свещеникът, само Учителят може да бута.
към втори вариант >>
А ти не бутай с дилафа свещения огън на Олтара - ще си създадеш едно нещастие.
(втори вариант)
търговец, търгаш.) работи. Прояви любовта си и вярвай, че това е Бог, Който се проявява. По-нататък не разбутвай, то е един свещен олтар, Любовта. И когато идеш при този Олтар, едно правило ще държиш. Свещеник, който принася жертва на олтара, има право да бута огъня.
А ти не бутай с дилафа свещения огън на Олтара - ще си създадеш едно нещастие.
Само Свещеникът, само Учителят може да бута.
към втори вариант >>
Само Свещеникът, само Учителят може да бута.
(втори вариант)
Прояви любовта си и вярвай, че това е Бог, Който се проявява. По-нататък не разбутвай, то е един свещен олтар, Любовта. И когато идеш при този Олтар, едно правило ще държиш. Свещеник, който принася жертва на олтара, има право да бута огъня. А ти не бутай с дилафа свещения огън на Олтара - ще си създадеш едно нещастие.
Само Свещеникът, само Учителят може да бута.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: «Защо да го не бутаме?
(втори вариант)
Вие ще кажете: «Защо да го не бутаме?
» Хубаво, ако влезнете в една лаборатория и не знаете елементите, какво ще правите там? Ще седите мирно и няма да бутате нищо. Този огън е толкова свещен, че най-малкото побутване може да произведе една дисхармония. А дисхармонията ще произведе страдание и скръб. Често хората страдат от това, че бутат преждевременно свещения огън на Олтара.
към втори вариант >>
» Хубаво, ако влезнете в една лаборатория и не знаете елементите, какво ще правите там?
(втори вариант)
Вие ще кажете: «Защо да го не бутаме?
» Хубаво, ако влезнете в една лаборатория и не знаете елементите, какво ще правите там?
Ще седите мирно и няма да бутате нищо. Този огън е толкова свещен, че най-малкото побутване може да произведе една дисхармония. А дисхармонията ще произведе страдание и скръб. Често хората страдат от това, че бутат преждевременно свещения огън на Олтара. Чакай, като дойде този, който принася жертвите.
към втори вариант >>
Ще седите мирно и няма да бутате нищо.
(втори вариант)
Вие ще кажете: «Защо да го не бутаме? » Хубаво, ако влезнете в една лаборатория и не знаете елементите, какво ще правите там?
Ще седите мирно и няма да бутате нищо.
Този огън е толкова свещен, че най-малкото побутване може да произведе една дисхармония. А дисхармонията ще произведе страдание и скръб. Често хората страдат от това, че бутат преждевременно свещения огън на Олтара. Чакай, като дойде този, който принася жертвите. То е символически - вие ще чакате, да видите как ще пристъпи той; и като научите туй изкуство, тогава и вие постъпете така.
към втори вариант >>
Този огън е толкова свещен, че най-малкото побутване може да произведе една дисхармония.
(втори вариант)
Вие ще кажете: «Защо да го не бутаме? » Хубаво, ако влезнете в една лаборатория и не знаете елементите, какво ще правите там? Ще седите мирно и няма да бутате нищо.
Този огън е толкова свещен, че най-малкото побутване може да произведе една дисхармония.
А дисхармонията ще произведе страдание и скръб. Често хората страдат от това, че бутат преждевременно свещения огън на Олтара. Чакай, като дойде този, който принася жертвите. То е символически - вие ще чакате, да видите как ще пристъпи той; и като научите туй изкуство, тогава и вие постъпете така. Тогава имате позволение и вие да постъпите по същия начин.
към втори вариант >>
А дисхармонията ще произведе страдание и скръб.
(втори вариант)
Вие ще кажете: «Защо да го не бутаме? » Хубаво, ако влезнете в една лаборатория и не знаете елементите, какво ще правите там? Ще седите мирно и няма да бутате нищо. Този огън е толкова свещен, че най-малкото побутване може да произведе една дисхармония.
А дисхармонията ще произведе страдание и скръб.
Често хората страдат от това, че бутат преждевременно свещения огън на Олтара. Чакай, като дойде този, който принася жертвите. То е символически - вие ще чакате, да видите как ще пристъпи той; и като научите туй изкуство, тогава и вие постъпете така. Тогава имате позволение и вие да постъпите по същия начин.
към втори вариант >>
Често хората страдат от това, че бутат преждевременно свещения огън на Олтара.
(втори вариант)
Вие ще кажете: «Защо да го не бутаме? » Хубаво, ако влезнете в една лаборатория и не знаете елементите, какво ще правите там? Ще седите мирно и няма да бутате нищо. Този огън е толкова свещен, че най-малкото побутване може да произведе една дисхармония. А дисхармонията ще произведе страдание и скръб.
Често хората страдат от това, че бутат преждевременно свещения огън на Олтара.
Чакай, като дойде този, който принася жертвите. То е символически - вие ще чакате, да видите как ще пристъпи той; и като научите туй изкуство, тогава и вие постъпете така. Тогава имате позволение и вие да постъпите по същия начин.
към втори вариант >>
Чакай, като дойде този, който принася жертвите.
(втори вариант)
» Хубаво, ако влезнете в една лаборатория и не знаете елементите, какво ще правите там? Ще седите мирно и няма да бутате нищо. Този огън е толкова свещен, че най-малкото побутване може да произведе една дисхармония. А дисхармонията ще произведе страдание и скръб. Често хората страдат от това, че бутат преждевременно свещения огън на Олтара.
Чакай, като дойде този, който принася жертвите.
То е символически - вие ще чакате, да видите как ще пристъпи той; и като научите туй изкуство, тогава и вие постъпете така. Тогава имате позволение и вие да постъпите по същия начин.
към втори вариант >>
То е символически - вие ще чакате, да видите как ще пристъпи той; и като научите туй изкуство, тогава и вие постъпете така.
(втори вариант)
Ще седите мирно и няма да бутате нищо. Този огън е толкова свещен, че най-малкото побутване може да произведе една дисхармония. А дисхармонията ще произведе страдание и скръб. Често хората страдат от това, че бутат преждевременно свещения огън на Олтара. Чакай, като дойде този, който принася жертвите.
То е символически - вие ще чакате, да видите как ще пристъпи той; и като научите туй изкуство, тогава и вие постъпете така.
Тогава имате позволение и вие да постъпите по същия начин.
към втори вариант >>
Тогава имате позволение и вие да постъпите по същия начин.
(втори вариант)
Този огън е толкова свещен, че най-малкото побутване може да произведе една дисхармония. А дисхармонията ще произведе страдание и скръб. Често хората страдат от това, че бутат преждевременно свещения огън на Олтара. Чакай, като дойде този, който принася жертвите. То е символически - вие ще чакате, да видите как ще пристъпи той; и като научите туй изкуство, тогава и вие постъпете така.
Тогава имате позволение и вие да постъпите по същия начин.
към втори вариант >>
Сега, най-първото: вие искате да знаете колко сте учен.
(втори вариант)
Сега, най-първото: вие искате да знаете колко сте учен.
После – любовта ви каква е. Но първото – любовта ви каква е. Според мене, аз не правя различие. Една росна капка, която може да падне в моята чиста чаша, и големият извор имат еднаква цена. Една росна капка представлява част от Божествения свят и ако вие разбирате закона, ако вие вярвате в нея, тя може веднага да расте и да се увеличи.
към втори вариант >>
После – любовта ви каква е.
(втори вариант)
Сега, най-първото: вие искате да знаете колко сте учен.
После – любовта ви каква е.
Но първото – любовта ви каква е. Според мене, аз не правя различие. Една росна капка, която може да падне в моята чиста чаша, и големият извор имат еднаква цена. Една росна капка представлява част от Божествения свят и ако вие разбирате закона, ако вие вярвате в нея, тя може веднага да расте и да се увеличи. Ти само щом си съсредоточиш своята мисъл, веднага тя ще напълни твоята чаша, и после от тази чаша можете да напълните хиляди други чаши, и като кажеш «стига», тя ще спре.
към втори вариант >>
Но първото – любовта ви каква е.
(втори вариант)
Сега, най-първото: вие искате да знаете колко сте учен. После – любовта ви каква е.
Но първото – любовта ви каква е.
Според мене, аз не правя различие. Една росна капка, която може да падне в моята чиста чаша, и големият извор имат еднаква цена. Една росна капка представлява част от Божествения свят и ако вие разбирате закона, ако вие вярвате в нея, тя може веднага да расте и да се увеличи. Ти само щом си съсредоточиш своята мисъл, веднага тя ще напълни твоята чаша, и после от тази чаша можете да напълните хиляди други чаши, и като кажеш «стига», тя ще спре. А вие тази малка росна капка не считате за нищо.
към втори вариант >>
Според мене, аз не правя различие.
(втори вариант)
Сега, най-първото: вие искате да знаете колко сте учен. После – любовта ви каква е. Но първото – любовта ви каква е.
Според мене, аз не правя различие.
Една росна капка, която може да падне в моята чиста чаша, и големият извор имат еднаква цена. Една росна капка представлява част от Божествения свят и ако вие разбирате закона, ако вие вярвате в нея, тя може веднага да расте и да се увеличи. Ти само щом си съсредоточиш своята мисъл, веднага тя ще напълни твоята чаша, и после от тази чаша можете да напълните хиляди други чаши, и като кажеш «стига», тя ще спре. А вие тази малка росна капка не считате за нищо. В Божествения свят работите не седят тъй.
към втори вариант >>
Една росна капка, която може да падне в моята чиста чаша, и големият извор имат еднаква цена.
(втори вариант)
Сега, най-първото: вие искате да знаете колко сте учен. После – любовта ви каква е. Но първото – любовта ви каква е. Според мене, аз не правя различие.
Една росна капка, която може да падне в моята чиста чаша, и големият извор имат еднаква цена.
Една росна капка представлява част от Божествения свят и ако вие разбирате закона, ако вие вярвате в нея, тя може веднага да расте и да се увеличи. Ти само щом си съсредоточиш своята мисъл, веднага тя ще напълни твоята чаша, и после от тази чаша можете да напълните хиляди други чаши, и като кажеш «стига», тя ще спре. А вие тази малка росна капка не считате за нищо. В Божествения свят работите не седят тъй.
към втори вариант >>
Една росна капка представлява част от Божествения свят и ако вие разбирате закона, ако вие вярвате в нея, тя може веднага да расте и да се увеличи.
(втори вариант)
Сега, най-първото: вие искате да знаете колко сте учен. После – любовта ви каква е. Но първото – любовта ви каква е. Според мене, аз не правя различие. Една росна капка, която може да падне в моята чиста чаша, и големият извор имат еднаква цена.
Една росна капка представлява част от Божествения свят и ако вие разбирате закона, ако вие вярвате в нея, тя може веднага да расте и да се увеличи.
Ти само щом си съсредоточиш своята мисъл, веднага тя ще напълни твоята чаша, и после от тази чаша можете да напълните хиляди други чаши, и като кажеш «стига», тя ще спре. А вие тази малка росна капка не считате за нищо. В Божествения свят работите не седят тъй.
към втори вариант >>
Ти само щом си съсредоточиш своята мисъл, веднага тя ще напълни твоята чаша, и после от тази чаша можете да напълните хиляди други чаши, и като кажеш «стига», тя ще спре.
(втори вариант)
После – любовта ви каква е. Но първото – любовта ви каква е. Според мене, аз не правя различие. Една росна капка, която може да падне в моята чиста чаша, и големият извор имат еднаква цена. Една росна капка представлява част от Божествения свят и ако вие разбирате закона, ако вие вярвате в нея, тя може веднага да расте и да се увеличи.
Ти само щом си съсредоточиш своята мисъл, веднага тя ще напълни твоята чаша, и после от тази чаша можете да напълните хиляди други чаши, и като кажеш «стига», тя ще спре.
А вие тази малка росна капка не считате за нищо. В Божествения свят работите не седят тъй.
към втори вариант >>
А вие тази малка росна капка не считате за нищо.
(втори вариант)
Но първото – любовта ви каква е. Според мене, аз не правя различие. Една росна капка, която може да падне в моята чиста чаша, и големият извор имат еднаква цена. Една росна капка представлява част от Божествения свят и ако вие разбирате закона, ако вие вярвате в нея, тя може веднага да расте и да се увеличи. Ти само щом си съсредоточиш своята мисъл, веднага тя ще напълни твоята чаша, и после от тази чаша можете да напълните хиляди други чаши, и като кажеш «стига», тя ще спре.
А вие тази малка росна капка не считате за нищо.
В Божествения свят работите не седят тъй.
към втори вариант >>
В Божествения свят работите не седят тъй.
(втори вариант)
Според мене, аз не правя различие. Една росна капка, която може да падне в моята чиста чаша, и големият извор имат еднаква цена. Една росна капка представлява част от Божествения свят и ако вие разбирате закона, ако вие вярвате в нея, тя може веднага да расте и да се увеличи. Ти само щом си съсредоточиш своята мисъл, веднага тя ще напълни твоята чаша, и после от тази чаша можете да напълните хиляди други чаши, и като кажеш «стига», тя ще спре. А вие тази малка росна капка не считате за нищо.
В Божествения свят работите не седят тъй.
към втори вариант >>
Искам да ви наведа на следното: една Божествена мисъл, колкото и да е малка, която е дошла във вас, ако вие вярвате и вложите любов в нея, веднага тази мисъл ще напълни ума ви, сърцето ви, и ще ви е радостно.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на следното: една Божествена мисъл, колкото и да е малка, която е дошла във вас, ако вие вярвате и вложите любов в нея, веднага тази мисъл ще напълни ума ви, сърцето ви, и ще ви е радостно.
[На] другия ден се разколебаете, пак всичко се изпразни, изворът пресъхне – един закон е това – и вие пак сте жеден. И туй не трябва да ви безпокои. Малкото, то може да се напълни и може да се изпразни. Онова малкото, което е хубаво у вас, ако вие вярвате в него, веднага чашата ви ще се напълни и ще имате всичките Божествени блага. И външните хора, като дойдат при вас, всички ви разбират.
към втори вариант >>
[На] другия ден се разколебаете, пак всичко се изпразни, изворът пресъхне – един закон е това – и вие пак сте жеден.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на следното: една Божествена мисъл, колкото и да е малка, която е дошла във вас, ако вие вярвате и вложите любов в нея, веднага тази мисъл ще напълни ума ви, сърцето ви, и ще ви е радостно.
[На] другия ден се разколебаете, пак всичко се изпразни, изворът пресъхне – един закон е това – и вие пак сте жеден.
И туй не трябва да ви безпокои. Малкото, то може да се напълни и може да се изпразни. Онова малкото, което е хубаво у вас, ако вие вярвате в него, веднага чашата ви ще се напълни и ще имате всичките Божествени блага. И външните хора, като дойдат при вас, всички ви разбират. Пък ще дойде друг ден, никой не те познава.
към втори вариант >>
И туй не трябва да ви безпокои.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на следното: една Божествена мисъл, колкото и да е малка, която е дошла във вас, ако вие вярвате и вложите любов в нея, веднага тази мисъл ще напълни ума ви, сърцето ви, и ще ви е радостно. [На] другия ден се разколебаете, пак всичко се изпразни, изворът пресъхне – един закон е това – и вие пак сте жеден.
И туй не трябва да ви безпокои.
Малкото, то може да се напълни и може да се изпразни. Онова малкото, което е хубаво у вас, ако вие вярвате в него, веднага чашата ви ще се напълни и ще имате всичките Божествени блага. И външните хора, като дойдат при вас, всички ви разбират. Пък ще дойде друг ден, никой не те познава. Някой ден ще ви намерят някой кусур: там, в книгата си някоя запетайка не си турил на мястото ù, или местоимението не е хубаво, или глаголът не е верен, или еди-как си постъпил, какво си казал, не било вярно.
към втори вариант >>
Малкото, то може да се напълни и може да се изпразни.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на следното: една Божествена мисъл, колкото и да е малка, която е дошла във вас, ако вие вярвате и вложите любов в нея, веднага тази мисъл ще напълни ума ви, сърцето ви, и ще ви е радостно. [На] другия ден се разколебаете, пак всичко се изпразни, изворът пресъхне – един закон е това – и вие пак сте жеден. И туй не трябва да ви безпокои.
Малкото, то може да се напълни и може да се изпразни.
Онова малкото, което е хубаво у вас, ако вие вярвате в него, веднага чашата ви ще се напълни и ще имате всичките Божествени блага. И външните хора, като дойдат при вас, всички ви разбират. Пък ще дойде друг ден, никой не те познава. Някой ден ще ви намерят някой кусур: там, в книгата си някоя запетайка не си турил на мястото ù, или местоимението не е хубаво, или глаголът не е верен, или еди-как си постъпил, какво си казал, не било вярно. А когато дойде Божественото, тогава ще намерите само хубавото.
към втори вариант >>
(Преди вечерята – обща, учениците от класа с Учителя.
(втори вариант)
(Преди вечерята – обща, учениците от класа с Учителя.
Картошки със сол. Всичко е готово.)
към втори вариант >>
Онова малкото, което е хубаво у вас, ако вие вярвате в него, веднага чашата ви ще се напълни и ще имате всичките Божествени блага.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на следното: една Божествена мисъл, колкото и да е малка, която е дошла във вас, ако вие вярвате и вложите любов в нея, веднага тази мисъл ще напълни ума ви, сърцето ви, и ще ви е радостно. [На] другия ден се разколебаете, пак всичко се изпразни, изворът пресъхне – един закон е това – и вие пак сте жеден. И туй не трябва да ви безпокои. Малкото, то може да се напълни и може да се изпразни.
Онова малкото, което е хубаво у вас, ако вие вярвате в него, веднага чашата ви ще се напълни и ще имате всичките Божествени блага.
И външните хора, като дойдат при вас, всички ви разбират. Пък ще дойде друг ден, никой не те познава. Някой ден ще ви намерят някой кусур: там, в книгата си някоя запетайка не си турил на мястото ù, или местоимението не е хубаво, или глаголът не е верен, или еди-как си постъпил, какво си казал, не било вярно. А когато дойде Божественото, тогава ще намерите само хубавото.
към втори вариант >>
Картошки със сол.
(втори вариант)
(Преди вечерята – обща, учениците от класа с Учителя.
Картошки със сол.
Всичко е готово.)
към втори вариант >>
И външните хора, като дойдат при вас, всички ви разбират.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на следното: една Божествена мисъл, колкото и да е малка, която е дошла във вас, ако вие вярвате и вложите любов в нея, веднага тази мисъл ще напълни ума ви, сърцето ви, и ще ви е радостно. [На] другия ден се разколебаете, пак всичко се изпразни, изворът пресъхне – един закон е това – и вие пак сте жеден. И туй не трябва да ви безпокои. Малкото, то може да се напълни и може да се изпразни. Онова малкото, което е хубаво у вас, ако вие вярвате в него, веднага чашата ви ще се напълни и ще имате всичките Божествени блага.
И външните хора, като дойдат при вас, всички ви разбират.
Пък ще дойде друг ден, никой не те познава. Някой ден ще ви намерят някой кусур: там, в книгата си някоя запетайка не си турил на мястото ù, или местоимението не е хубаво, или глаголът не е верен, или еди-как си постъпил, какво си казал, не било вярно. А когато дойде Божественото, тогава ще намерите само хубавото.
към втори вариант >>
Всичко е готово.)
(втори вариант)
(Преди вечерята – обща, учениците от класа с Учителя. Картошки със сол.
Всичко е готово.)
към втори вариант >>
Пък ще дойде друг ден, никой не те познава.
(втори вариант)
[На] другия ден се разколебаете, пак всичко се изпразни, изворът пресъхне – един закон е това – и вие пак сте жеден. И туй не трябва да ви безпокои. Малкото, то може да се напълни и може да се изпразни. Онова малкото, което е хубаво у вас, ако вие вярвате в него, веднага чашата ви ще се напълни и ще имате всичките Божествени блага. И външните хора, като дойдат при вас, всички ви разбират.
Пък ще дойде друг ден, никой не те познава.
Някой ден ще ви намерят някой кусур: там, в книгата си някоя запетайка не си турил на мястото ù, или местоимението не е хубаво, или глаголът не е верен, или еди-как си постъпил, какво си казал, не било вярно. А когато дойде Божественото, тогава ще намерите само хубавото.
към втори вариант >>
Яденето към кой род от науката спада?
(втори вариант)
Яденето към кой род от науката спада?
(- Към физиологията.)
към втори вариант >>
Някой ден ще ви намерят някой кусур: там, в книгата си някоя запетайка не си турил на мястото ù, или местоимението не е хубаво, или глаголът не е верен, или еди-как си постъпил, какво си казал, не било вярно.
(втори вариант)
И туй не трябва да ви безпокои. Малкото, то може да се напълни и може да се изпразни. Онова малкото, което е хубаво у вас, ако вие вярвате в него, веднага чашата ви ще се напълни и ще имате всичките Божествени блага. И външните хора, като дойдат при вас, всички ви разбират. Пък ще дойде друг ден, никой не те познава.
Някой ден ще ви намерят някой кусур: там, в книгата си някоя запетайка не си турил на мястото ù, или местоимението не е хубаво, или глаголът не е верен, или еди-как си постъпил, какво си казал, не било вярно.
А когато дойде Божественото, тогава ще намерите само хубавото.
към втори вариант >>
(- Към физиологията.)
(втори вариант)
Яденето към кой род от науката спада?
(- Към физиологията.)
към втори вариант >>
А когато дойде Божественото, тогава ще намерите само хубавото.
(втори вариант)
Малкото, то може да се напълни и може да се изпразни. Онова малкото, което е хубаво у вас, ако вие вярвате в него, веднага чашата ви ще се напълни и ще имате всичките Божествени блага. И външните хора, като дойдат при вас, всички ви разбират. Пък ще дойде друг ден, никой не те познава. Някой ден ще ви намерят някой кусур: там, в книгата си някоя запетайка не си турил на мястото ù, или местоимението не е хубаво, или глаголът не е верен, или еди-как си постъпил, какво си казал, не било вярно.
А когато дойде Божественото, тогава ще намерите само хубавото.
към втори вариант >>
Тази вечер вие ще се храните научно чрез езика.
(втори вариант)
Тази вечер вие ще се храните научно чрез езика.
Каквото можете да вземете чрез езика си, то ще бъде за главата и сърцето ви. Тази вечер вие ще видите как ще почувствате, че иде енергия чрез езика в мозъка и после – в сърцето. Сега трябва да бъдете крайно свободни, да не би нещо да ви смути да възприемете духовната енергия чрез храната. Като децата ще бъдете, разумните деца. Туй е правилото за тази вечер.
към втори вариант >>
Ще знаете едно: У всеки един човек хубавото преобладава.
(втори вариант)
Ще знаете едно: У всеки един човек хубавото преобладава.
Злото у хората е по-малко в сравнение с красивото. И е хубаво да обработвате хубави те работи. Ще вярвате повече. Вяра в Бога най-първо, после – вяра в себе си и в ближните си. Аз наричам, ближните, това е физическото поле.
към втори вариант >>
Каквото можете да вземете чрез езика си, то ще бъде за главата и сърцето ви.
(втори вариант)
Тази вечер вие ще се храните научно чрез езика.
Каквото можете да вземете чрез езика си, то ще бъде за главата и сърцето ви.
Тази вечер вие ще видите как ще почувствате, че иде енергия чрез езика в мозъка и после – в сърцето. Сега трябва да бъдете крайно свободни, да не би нещо да ви смути да възприемете духовната енергия чрез храната. Като децата ще бъдете, разумните деца. Туй е правилото за тази вечер.
към втори вариант >>
Злото у хората е по-малко в сравнение с красивото.
(втори вариант)
Ще знаете едно: У всеки един човек хубавото преобладава.
Злото у хората е по-малко в сравнение с красивото.
И е хубаво да обработвате хубави те работи. Ще вярвате повече. Вяра в Бога най-първо, после – вяра в себе си и в ближните си. Аз наричам, ближните, това е физическото поле. Под «аз» се разбира духовният – свят.
към втори вариант >>
Тази вечер вие ще видите как ще почувствате, че иде енергия чрез езика в мозъка и после – в сърцето.
(втори вариант)
Тази вечер вие ще се храните научно чрез езика. Каквото можете да вземете чрез езика си, то ще бъде за главата и сърцето ви.
Тази вечер вие ще видите как ще почувствате, че иде енергия чрез езика в мозъка и после – в сърцето.
Сега трябва да бъдете крайно свободни, да не би нещо да ви смути да възприемете духовната енергия чрез храната. Като децата ще бъдете, разумните деца. Туй е правилото за тази вечер.
към втори вариант >>
И е хубаво да обработвате хубави те работи.
(втори вариант)
Ще знаете едно: У всеки един човек хубавото преобладава. Злото у хората е по-малко в сравнение с красивото.
И е хубаво да обработвате хубави те работи.
Ще вярвате повече. Вяра в Бога най-първо, после – вяра в себе си и в ближните си. Аз наричам, ближните, това е физическото поле. Под «аз» се разбира духовният – свят. А Божественото – то е Бог.
към втори вариант >>
Сега трябва да бъдете крайно свободни, да не би нещо да ви смути да възприемете духовната енергия чрез храната.
(втори вариант)
Тази вечер вие ще се храните научно чрез езика. Каквото можете да вземете чрез езика си, то ще бъде за главата и сърцето ви. Тази вечер вие ще видите как ще почувствате, че иде енергия чрез езика в мозъка и после – в сърцето.
Сега трябва да бъдете крайно свободни, да не би нещо да ви смути да възприемете духовната енергия чрез храната.
Като децата ще бъдете, разумните деца. Туй е правилото за тази вечер.
към втори вариант >>
Ще вярвате повече.
(втори вариант)
Ще знаете едно: У всеки един човек хубавото преобладава. Злото у хората е по-малко в сравнение с красивото. И е хубаво да обработвате хубави те работи.
Ще вярвате повече.
Вяра в Бога най-първо, после – вяра в себе си и в ближните си. Аз наричам, ближните, това е физическото поле. Под «аз» се разбира духовният – свят. А Божественото – то е Бог. С ближните – значи във физическия свят.
към втори вариант >>
Като децата ще бъдете, разумните деца.
(втори вариант)
Тази вечер вие ще се храните научно чрез езика. Каквото можете да вземете чрез езика си, то ще бъде за главата и сърцето ви. Тази вечер вие ще видите как ще почувствате, че иде енергия чрез езика в мозъка и после – в сърцето. Сега трябва да бъдете крайно свободни, да не би нещо да ви смути да възприемете духовната енергия чрез храната.
Като децата ще бъдете, разумните деца.
Туй е правилото за тази вечер.
към втори вариант >>
Вяра в Бога най-първо, после – вяра в себе си и в ближните си.
(втори вариант)
Ще знаете едно: У всеки един човек хубавото преобладава. Злото у хората е по-малко в сравнение с красивото. И е хубаво да обработвате хубави те работи. Ще вярвате повече.
Вяра в Бога най-първо, после – вяра в себе си и в ближните си.
Аз наричам, ближните, това е физическото поле. Под «аз» се разбира духовният – свят. А Божественото – то е Бог. С ближните – значи във физическия свят. И то е необходимо.
към втори вариант >>
Туй е правилото за тази вечер.
(втори вариант)
Тази вечер вие ще се храните научно чрез езика. Каквото можете да вземете чрез езика си, то ще бъде за главата и сърцето ви. Тази вечер вие ще видите как ще почувствате, че иде енергия чрез езика в мозъка и после – в сърцето. Сега трябва да бъдете крайно свободни, да не би нещо да ви смути да възприемете духовната енергия чрез храната. Като децата ще бъдете, разумните деца.
Туй е правилото за тази вечер.
към втори вариант >>
Аз наричам, ближните, това е физическото поле.
(втори вариант)
Ще знаете едно: У всеки един човек хубавото преобладава. Злото у хората е по-малко в сравнение с красивото. И е хубаво да обработвате хубави те работи. Ще вярвате повече. Вяра в Бога най-първо, после – вяра в себе си и в ближните си.
Аз наричам, ближните, това е физическото поле.
Под «аз» се разбира духовният – свят. А Божественото – то е Бог. С ближните – значи във физическия свят. И то е необходимо. «Аз» е една връзка между физическото и Божественото, Бога.
към втори вариант >>
Сега донесете картошките, те ще предадат първия урок.
(втори вариант)
Сега донесете картошките, те ще предадат първия урок.
Те ще ви предават каква философия има у тях. Първият акт на природата започва с яденето. Първото пробуждане на съзнанието започва с ядене. Като се вземе съзнанието като единица, щом човек започне да яде, то вече и съзнанието е будно. Като сдъвчете хубаво храната, ще приемете и повече енергия в ума и сърцето.
към втори вариант >>
Под «аз» се разбира духовният – свят.
(втори вариант)
Злото у хората е по-малко в сравнение с красивото. И е хубаво да обработвате хубави те работи. Ще вярвате повече. Вяра в Бога най-първо, после – вяра в себе си и в ближните си. Аз наричам, ближните, това е физическото поле.
Под «аз» се разбира духовният – свят.
А Божественото – то е Бог. С ближните – значи във физическия свят. И то е необходимо. «Аз» е една връзка между физическото и Божественото, Бога. То е един закон, кой то съществува в живота.
към втори вариант >>
Те ще ви предават каква философия има у тях.
(втори вариант)
Сега донесете картошките, те ще предадат първия урок.
Те ще ви предават каква философия има у тях.
Първият акт на природата започва с яденето. Първото пробуждане на съзнанието започва с ядене. Като се вземе съзнанието като единица, щом човек започне да яде, то вече и съзнанието е будно. Като сдъвчете хубаво храната, ще приемете и повече енергия в ума и сърцето. Раздайте сега картошките, ще видим колко картошки може да изядете всеки един.
към втори вариант >>
А Божественото – то е Бог.
(втори вариант)
И е хубаво да обработвате хубави те работи. Ще вярвате повече. Вяра в Бога най-първо, после – вяра в себе си и в ближните си. Аз наричам, ближните, това е физическото поле. Под «аз» се разбира духовният – свят.
А Божественото – то е Бог.
С ближните – значи във физическия свят. И то е необходимо. «Аз» е една връзка между физическото и Божественото, Бога. То е един закон, кой то съществува в живота. Та, по отношение на ближните, ние сме на физическото поле.
към втори вариант >>
Първият акт на природата започва с яденето.
(втори вариант)
Сега донесете картошките, те ще предадат първия урок. Те ще ви предават каква философия има у тях.
Първият акт на природата започва с яденето.
Първото пробуждане на съзнанието започва с ядене. Като се вземе съзнанието като единица, щом човек започне да яде, то вече и съзнанието е будно. Като сдъвчете хубаво храната, ще приемете и повече енергия в ума и сърцето. Раздайте сега картошките, ще видим колко картошки може да изядете всеки един. (Раздават се картофите на всеки по 5 и малко сол.)
към втори вариант >>
С ближните – значи във физическия свят.
(втори вариант)
Ще вярвате повече. Вяра в Бога най-първо, после – вяра в себе си и в ближните си. Аз наричам, ближните, това е физическото поле. Под «аз» се разбира духовният – свят. А Божественото – то е Бог.
С ближните – значи във физическия свят.
И то е необходимо. «Аз» е една връзка между физическото и Божественото, Бога. То е един закон, кой то съществува в живота. Та, по отношение на ближните, ние сме на физическото поле. Човек без своите ближни не може да расте.
към втори вариант >>
Първото пробуждане на съзнанието започва с ядене.
(втори вариант)
Сега донесете картошките, те ще предадат първия урок. Те ще ви предават каква философия има у тях. Първият акт на природата започва с яденето.
Първото пробуждане на съзнанието започва с ядене.
Като се вземе съзнанието като единица, щом човек започне да яде, то вече и съзнанието е будно. Като сдъвчете хубаво храната, ще приемете и повече енергия в ума и сърцето. Раздайте сега картошките, ще видим колко картошки може да изядете всеки един. (Раздават се картофите на всеки по 5 и малко сол.)
към втори вариант >>
И то е необходимо.
(втори вариант)
Вяра в Бога най-първо, после – вяра в себе си и в ближните си. Аз наричам, ближните, това е физическото поле. Под «аз» се разбира духовният – свят. А Божественото – то е Бог. С ближните – значи във физическия свят.
И то е необходимо.
«Аз» е една връзка между физическото и Божественото, Бога. То е един закон, кой то съществува в живота. Та, по отношение на ближните, ние сме на физическото поле. Човек без своите ближни не може да расте. «Влизането на човешкото» или «между ближните», това са синоними.
към втори вариант >>
Като се вземе съзнанието като единица, щом човек започне да яде, то вече и съзнанието е будно.
(втори вариант)
Сега донесете картошките, те ще предадат първия урок. Те ще ви предават каква философия има у тях. Първият акт на природата започва с яденето. Първото пробуждане на съзнанието започва с ядене.
Като се вземе съзнанието като единица, щом човек започне да яде, то вече и съзнанието е будно.
Като сдъвчете хубаво храната, ще приемете и повече енергия в ума и сърцето. Раздайте сега картошките, ще видим колко картошки може да изядете всеки един. (Раздават се картофите на всеки по 5 и малко сол.)
към втори вариант >>
«Аз» е една връзка между физическото и Божественото, Бога.
(втори вариант)
Аз наричам, ближните, това е физическото поле. Под «аз» се разбира духовният – свят. А Божественото – то е Бог. С ближните – значи във физическия свят. И то е необходимо.
«Аз» е една връзка между физическото и Божественото, Бога.
То е един закон, кой то съществува в живота. Та, по отношение на ближните, ние сме на физическото поле. Човек без своите ближни не може да расте. «Влизането на човешкото» или «между ближните», това са синоними. Една необходимост е това.
към втори вариант >>
Като сдъвчете хубаво храната, ще приемете и повече енергия в ума и сърцето.
(втори вариант)
Сега донесете картошките, те ще предадат първия урок. Те ще ви предават каква философия има у тях. Първият акт на природата започва с яденето. Първото пробуждане на съзнанието започва с ядене. Като се вземе съзнанието като единица, щом човек започне да яде, то вече и съзнанието е будно.
Като сдъвчете хубаво храната, ще приемете и повече енергия в ума и сърцето.
Раздайте сега картошките, ще видим колко картошки може да изядете всеки един. (Раздават се картофите на всеки по 5 и малко сол.)
към втори вариант >>
То е един закон, кой то съществува в живота.
(втори вариант)
Под «аз» се разбира духовният – свят. А Божественото – то е Бог. С ближните – значи във физическия свят. И то е необходимо. «Аз» е една връзка между физическото и Божественото, Бога.
То е един закон, кой то съществува в живота.
Та, по отношение на ближните, ние сме на физическото поле. Човек без своите ближни не може да расте. «Влизането на човешкото» или «между ближните», това са синоними. Една необходимост е това. Както те са необходими за вас, така и вие сте необходими за другите.
към втори вариант >>
Раздайте сега картошките, ще видим колко картошки може да изядете всеки един.
(втори вариант)
Те ще ви предават каква философия има у тях. Първият акт на природата започва с яденето. Първото пробуждане на съзнанието започва с ядене. Като се вземе съзнанието като единица, щом човек започне да яде, то вече и съзнанието е будно. Като сдъвчете хубаво храната, ще приемете и повече енергия в ума и сърцето.
Раздайте сега картошките, ще видим колко картошки може да изядете всеки един.
(Раздават се картофите на всеки по 5 и малко сол.)
към втори вариант >>
Та, по отношение на ближните, ние сме на физическото поле.
(втори вариант)
А Божественото – то е Бог. С ближните – значи във физическия свят. И то е необходимо. «Аз» е една връзка между физическото и Божественото, Бога. То е един закон, кой то съществува в живота.
Та, по отношение на ближните, ние сме на физическото поле.
Човек без своите ближни не може да расте. «Влизането на човешкото» или «между ближните», това са синоними. Една необходимост е това. Както те са необходими за вас, така и вие сте необходими за другите. Вие съставяте едно условие за другите.
към втори вариант >>
(Раздават се картофите на всеки по 5 и малко сол.)
(втори вариант)
Първият акт на природата започва с яденето. Първото пробуждане на съзнанието започва с ядене. Като се вземе съзнанието като единица, щом човек започне да яде, то вече и съзнанието е будно. Като сдъвчете хубаво храната, ще приемете и повече енергия в ума и сърцето. Раздайте сега картошките, ще видим колко картошки може да изядете всеки един.
(Раздават се картофите на всеки по 5 и малко сол.)
към втори вариант >>
Човек без своите ближни не може да расте.
(втори вариант)
С ближните – значи във физическия свят. И то е необходимо. «Аз» е една връзка между физическото и Божественото, Бога. То е един закон, кой то съществува в живота. Та, по отношение на ближните, ние сме на физическото поле.
Човек без своите ближни не може да расте.
«Влизането на човешкото» или «между ближните», това са синоними. Една необходимост е това. Както те са необходими за вас, така и вие сте необходими за другите. Вие съставяте едно условие за другите. Някои от вас съставят условия за развиване на другите.
към втори вариант >>
(7.30 ч.
(втори вариант)
(7.30 ч.
Вечерята.) Запалете всички ламби в салона.
към втори вариант >>
«Влизането на човешкото» или «между ближните», това са синоними.
(втори вариант)
И то е необходимо. «Аз» е една връзка между физическото и Божественото, Бога. То е един закон, кой то съществува в живота. Та, по отношение на ближните, ние сме на физическото поле. Човек без своите ближни не може да расте.
«Влизането на човешкото» или «между ближните», това са синоними.
Една необходимост е това. Както те са необходими за вас, така и вие сте необходими за другите. Вие съставяте едно условие за другите. Някои от вас съставят условия за развиване на другите. Той е негов ближен на физическото поле, той ще му помогне, без него той ще се спъне.
към втори вариант >>
Вечерята.) Запалете всички ламби в салона.
(втори вариант)
(7.30 ч.
Вечерята.) Запалете всички ламби в салона.
към втори вариант >>
Една необходимост е това.
(втори вариант)
«Аз» е една връзка между физическото и Божественото, Бога. То е един закон, кой то съществува в живота. Та, по отношение на ближните, ние сме на физическото поле. Човек без своите ближни не може да расте. «Влизането на човешкото» или «между ближните», това са синоними.
Една необходимост е това.
Както те са необходими за вас, така и вие сте необходими за другите. Вие съставяте едно условие за другите. Някои от вас съставят условия за развиване на другите. Той е негов ближен на физическото поле, той ще му помогне, без него той ще се спъне. Тогава, щом се качите в Божествения свят, там има едно отделно висше Аз, което представлява една необходимост, една връзка между отделните същества, както ближните на Земята.
към втори вариант >>
(В 8 ч се свърши вечерята.)
(втори вариант)
(В 8 ч се свърши вечерята.)
към втори вариант >>
Както те са необходими за вас, така и вие сте необходими за другите.
(втори вариант)
То е един закон, кой то съществува в живота. Та, по отношение на ближните, ние сме на физическото поле. Човек без своите ближни не може да расте. «Влизането на човешкото» или «между ближните», това са синоними. Една необходимост е това.
Както те са необходими за вас, така и вие сте необходими за другите.
Вие съставяте едно условие за другите. Някои от вас съставят условия за развиване на другите. Той е негов ближен на физическото поле, той ще му помогне, без него той ще се спъне. Тогава, щом се качите в Божествения свят, там има едно отделно висше Аз, което представлява една необходимост, една връзка между отделните същества, както ближните на Земята.
към втори вариант >>
Преди да се чете нещо, изпейте «Давай, давай».
(втори вариант)
Преди да се чете нещо, изпейте «Давай, давай».
към втори вариант >>
Вие съставяте едно условие за другите.
(втори вариант)
Та, по отношение на ближните, ние сме на физическото поле. Човек без своите ближни не може да расте. «Влизането на човешкото» или «между ближните», това са синоними. Една необходимост е това. Както те са необходими за вас, така и вие сте необходими за другите.
Вие съставяте едно условие за другите.
Някои от вас съставят условия за развиване на другите. Той е негов ближен на физическото поле, той ще му помогне, без него той ще се спъне. Тогава, щом се качите в Божествения свят, там има едно отделно висше Аз, което представлява една необходимост, една връзка между отделните същества, както ближните на Земята.
към втори вариант >>
Б. Б. (Б. Б.
(втори вариант)
Б. Б. (Б. Б.
– вероятно Боян Боев.) чете нещо върху приказката: Едип свещеник казал веднаж на слушателите си: «Знаете ли какво ще ви кажа? » – «Не знаем», отговорили те. Тогава той казал: «Щом не знаете, няма защо да ви го казвам.» Друг път той пак попитал слушателите си същото, но те отговорили: «Знаем.» Тогава той им отговорил: «Щом знаете, няма защо да ви го казвам.»
към втори вариант >>
Някои от вас съставят условия за развиване на другите.
(втори вариант)
Човек без своите ближни не може да расте. «Влизането на човешкото» или «между ближните», това са синоними. Една необходимост е това. Както те са необходими за вас, така и вие сте необходими за другите. Вие съставяте едно условие за другите.
Някои от вас съставят условия за развиване на другите.
Той е негов ближен на физическото поле, той ще му помогне, без него той ще се спъне. Тогава, щом се качите в Божествения свят, там има едно отделно висше Аз, което представлява една необходимост, една връзка между отделните същества, както ближните на Земята.
към втори вариант >>
– вероятно Боян Боев.) чете нещо върху приказката: Едип свещеник казал веднаж на слушателите си: «Знаете ли какво ще ви кажа?
(втори вариант)
Б. Б. (Б. Б.
– вероятно Боян Боев.) чете нещо върху приказката: Едип свещеник казал веднаж на слушателите си: «Знаете ли какво ще ви кажа?
» – «Не знаем», отговорили те. Тогава той казал: «Щом не знаете, няма защо да ви го казвам.» Друг път той пак попитал слушателите си същото, но те отговорили: «Знаем.» Тогава той им отговорил: «Щом знаете, няма защо да ви го казвам.»
към втори вариант >>
Той е негов ближен на физическото поле, той ще му помогне, без него той ще се спъне.
(втори вариант)
«Влизането на човешкото» или «между ближните», това са синоними. Една необходимост е това. Както те са необходими за вас, така и вие сте необходими за другите. Вие съставяте едно условие за другите. Някои от вас съставят условия за развиване на другите.
Той е негов ближен на физическото поле, той ще му помогне, без него той ще се спъне.
Тогава, щом се качите в Божествения свят, там има едно отделно висше Аз, което представлява една необходимост, една връзка между отделните същества, както ближните на Земята.
към втори вариант >>
» – «Не знаем», отговорили те.
(втори вариант)
Б. Б. (Б. Б. – вероятно Боян Боев.) чете нещо върху приказката: Едип свещеник казал веднаж на слушателите си: «Знаете ли какво ще ви кажа?
» – «Не знаем», отговорили те.
Тогава той казал: «Щом не знаете, няма защо да ви го казвам.» Друг път той пак попитал слушателите си същото, но те отговорили: «Знаем.» Тогава той им отговорил: «Щом знаете, няма защо да ви го казвам.»
към втори вариант >>
Тогава, щом се качите в Божествения свят, там има едно отделно висше Аз, което представлява една необходимост, една връзка между отделните същества, както ближните на Земята.
(втори вариант)
Една необходимост е това. Както те са необходими за вас, така и вие сте необходими за другите. Вие съставяте едно условие за другите. Някои от вас съставят условия за развиване на другите. Той е негов ближен на физическото поле, той ще му помогне, без него той ще се спъне.
Тогава, щом се качите в Божествения свят, там има едно отделно висше Аз, което представлява една необходимост, една връзка между отделните същества, както ближните на Земята.
към втори вариант >>
Тогава той казал: «Щом не знаете, няма защо да ви го казвам.» Друг път той пак попитал слушателите си същото, но те отговорили: «Знаем.» Тогава той им отговорил: «Щом знаете, няма защо да ви го казвам.»
(втори вариант)
Б. Б. (Б. Б. – вероятно Боян Боев.) чете нещо върху приказката: Едип свещеник казал веднаж на слушателите си: «Знаете ли какво ще ви кажа? » – «Не знаем», отговорили те.
Тогава той казал: «Щом не знаете, няма защо да ви го казвам.» Друг път той пак попитал слушателите си същото, но те отговорили: «Знаем.» Тогава той им отговорил: «Щом знаете, няма защо да ви го казвам.»
към втори вариант >>
Та, засега ще схващате така ближните – като условия за вашето развитие, вие – като вътрешна връзка, а Бог – Великата Цел, към Която вие трябва да се стремите, или Изворът, отгдето иде всичко разумно в света.
(втори вариант)
Та, засега ще схващате така ближните – като условия за вашето развитие, вие – като вътрешна връзка, а Бог – Великата Цел, към Която вие трябва да се стремите, или Изворът, отгдето иде всичко разумно в света.
Тъй като схващате целокупността, ще ви е ясно всичко, което става. Ако ви дойдат някои други мисли за обяснение на тази идея, приемете ги. Всичко, което може да улесни вашия възглед по въпроса и разбирането ви, и да разшири вашето сърце, то е все от Божествен произход, откъдето и да е то. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото сега говорят разумните хора, учените хора, каквото и вие говорите. Може би след векове и вие ще бъдете учени хора, може [би] сте били някога, но сте забравили.
към втори вариант >>
Слушателят е човекът, а свещеникът е Бог.
(втори вариант)
Слушателят е човекът, а свещеникът е Бог.
Когато човек каже, че не знае, свещеникът не говори, защото в слушателя не се е събудил духовен глад. При втория случай свещеникът пак не казал нищо, защото слушателят отива с пълна торба и няма какво да му се даде. Заключението: Човек, като отива при Бога, трябва да отиде празен и с глад.
към втори вариант >>
Тъй като схващате целокупността, ще ви е ясно всичко, което става.
(втори вариант)
Та, засега ще схващате така ближните – като условия за вашето развитие, вие – като вътрешна връзка, а Бог – Великата Цел, към Която вие трябва да се стремите, или Изворът, отгдето иде всичко разумно в света.
Тъй като схващате целокупността, ще ви е ясно всичко, което става.
Ако ви дойдат някои други мисли за обяснение на тази идея, приемете ги. Всичко, което може да улесни вашия възглед по въпроса и разбирането ви, и да разшири вашето сърце, то е все от Божествен произход, откъдето и да е то. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото сега говорят разумните хора, учените хора, каквото и вие говорите. Може би след векове и вие ще бъдете учени хора, може [би] сте били някога, но сте забравили. Може и вие да сте писали това, но сте забравили.
към втори вариант >>
Когато човек каже, че не знае, свещеникът не говори, защото в слушателя не се е събудил духовен глад.
(втори вариант)
Слушателят е човекът, а свещеникът е Бог.
Когато човек каже, че не знае, свещеникът не говори, защото в слушателя не се е събудил духовен глад.
При втория случай свещеникът пак не казал нищо, защото слушателят отива с пълна торба и няма какво да му се даде. Заключението: Човек, като отива при Бога, трябва да отиде празен и с глад.
към втори вариант >>
Ако ви дойдат някои други мисли за обяснение на тази идея, приемете ги.
(втори вариант)
Та, засега ще схващате така ближните – като условия за вашето развитие, вие – като вътрешна връзка, а Бог – Великата Цел, към Която вие трябва да се стремите, или Изворът, отгдето иде всичко разумно в света. Тъй като схващате целокупността, ще ви е ясно всичко, което става.
Ако ви дойдат някои други мисли за обяснение на тази идея, приемете ги.
Всичко, което може да улесни вашия възглед по въпроса и разбирането ви, и да разшири вашето сърце, то е все от Божествен произход, откъдето и да е то. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото сега говорят разумните хора, учените хора, каквото и вие говорите. Може би след векове и вие ще бъдете учени хора, може [би] сте били някога, но сте забравили. Може и вие да сте писали това, но сте забравили. Ако ви се падне едно ваше изречение сега, много ще ви хареса, но вие не знаете откъде е.
към втори вариант >>
При втория случай свещеникът пак не казал нищо, защото слушателят отива с пълна торба и няма какво да му се даде.
(втори вариант)
Слушателят е човекът, а свещеникът е Бог. Когато човек каже, че не знае, свещеникът не говори, защото в слушателя не се е събудил духовен глад.
При втория случай свещеникът пак не казал нищо, защото слушателят отива с пълна торба и няма какво да му се даде.
Заключението: Човек, като отива при Бога, трябва да отиде празен и с глад.
към втори вариант >>
Всичко, което може да улесни вашия възглед по въпроса и разбирането ви, и да разшири вашето сърце, то е все от Божествен произход, откъдето и да е то.
(втори вариант)
Та, засега ще схващате така ближните – като условия за вашето развитие, вие – като вътрешна връзка, а Бог – Великата Цел, към Която вие трябва да се стремите, или Изворът, отгдето иде всичко разумно в света. Тъй като схващате целокупността, ще ви е ясно всичко, което става. Ако ви дойдат някои други мисли за обяснение на тази идея, приемете ги.
Всичко, което може да улесни вашия възглед по въпроса и разбирането ви, и да разшири вашето сърце, то е все от Божествен произход, откъдето и да е то.
Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото сега говорят разумните хора, учените хора, каквото и вие говорите. Може би след векове и вие ще бъдете учени хора, може [би] сте били някога, но сте забравили. Може и вие да сте писали това, но сте забравили. Ако ви се падне едно ваше изречение сега, много ще ви хареса, но вие не знаете откъде е. И ако ви кажа «Вие сте го писали преди хиляда години», вас ще ви бъде приятно.
към втори вариант >>
Заключението: Човек, като отива при Бога, трябва да отиде празен и с глад.
(втори вариант)
Слушателят е човекът, а свещеникът е Бог. Когато човек каже, че не знае, свещеникът не говори, защото в слушателя не се е събудил духовен глад. При втория случай свещеникът пак не казал нищо, защото слушателят отива с пълна торба и няма какво да му се даде.
Заключението: Човек, като отива при Бога, трябва да отиде празен и с глад.
към втори вариант >>
Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото сега говорят разумните хора, учените хора, каквото и вие говорите.
(втори вариант)
Та, засега ще схващате така ближните – като условия за вашето развитие, вие – като вътрешна връзка, а Бог – Великата Цел, към Която вие трябва да се стремите, или Изворът, отгдето иде всичко разумно в света. Тъй като схващате целокупността, ще ви е ясно всичко, което става. Ако ви дойдат някои други мисли за обяснение на тази идея, приемете ги. Всичко, което може да улесни вашия възглед по въпроса и разбирането ви, и да разшири вашето сърце, то е все от Божествен произход, откъдето и да е то.
Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото сега говорят разумните хора, учените хора, каквото и вие говорите.
Може би след векове и вие ще бъдете учени хора, може [би] сте били някога, но сте забравили. Може и вие да сте писали това, но сте забравили. Ако ви се падне едно ваше изречение сега, много ще ви хареса, но вие не знаете откъде е. И ако ви кажа «Вие сте го писали преди хиляда години», вас ще ви бъде приятно. Казвам ви, преди 3000 години туй изречение е излязло от вас.
към втори вариант >>
Г. М., прочетете Вие нещо.
(втори вариант)
Г. М., прочетете Вие нещо.
(- Прав ли да стана или да седя?) – На Вас както е най-добре. По пълна свобода. Ако прав се усещате свободен, прав; ако седнал сте свободен, седнал четете. (Г. М. чете седнал.
към втори вариант >>
Може би след векове и вие ще бъдете учени хора, може [би] сте били някога, но сте забравили.
(втори вариант)
Та, засега ще схващате така ближните – като условия за вашето развитие, вие – като вътрешна връзка, а Бог – Великата Цел, към Която вие трябва да се стремите, или Изворът, отгдето иде всичко разумно в света. Тъй като схващате целокупността, ще ви е ясно всичко, което става. Ако ви дойдат някои други мисли за обяснение на тази идея, приемете ги. Всичко, което може да улесни вашия възглед по въпроса и разбирането ви, и да разшири вашето сърце, то е все от Божествен произход, откъдето и да е то. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото сега говорят разумните хора, учените хора, каквото и вие говорите.
Може би след векове и вие ще бъдете учени хора, може [би] сте били някога, но сте забравили.
Може и вие да сте писали това, но сте забравили. Ако ви се падне едно ваше изречение сега, много ще ви хареса, но вие не знаете откъде е. И ако ви кажа «Вие сте го писали преди хиляда години», вас ще ви бъде приятно. Казвам ви, преди 3000 години туй изречение е излязло от вас. Да живее една мисъл 3000 години – тя е силна.
към втори вариант >>
(- Прав ли да стана или да седя?) – На Вас както е най-добре.
(втори вариант)
Г. М., прочетете Вие нещо.
(- Прав ли да стана или да седя?) – На Вас както е най-добре.
По пълна свобода. Ако прав се усещате свободен, прав; ако седнал сте свободен, седнал четете. (Г. М. чете седнал. За красотата, поезията и музиката.
към втори вариант >>
Може и вие да сте писали това, но сте забравили.
(втори вариант)
Тъй като схващате целокупността, ще ви е ясно всичко, което става. Ако ви дойдат някои други мисли за обяснение на тази идея, приемете ги. Всичко, което може да улесни вашия възглед по въпроса и разбирането ви, и да разшири вашето сърце, то е все от Божествен произход, откъдето и да е то. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото сега говорят разумните хора, учените хора, каквото и вие говорите. Може би след векове и вие ще бъдете учени хора, може [би] сте били някога, но сте забравили.
Може и вие да сте писали това, но сте забравили.
Ако ви се падне едно ваше изречение сега, много ще ви хареса, но вие не знаете откъде е. И ако ви кажа «Вие сте го писали преди хиляда години», вас ще ви бъде приятно. Казвам ви, преди 3000 години туй изречение е излязло от вас. Да живее една мисъл 3000 години – тя е силна. И тогава ще кажете, благодарение на тази мисъл, че е дошла сега на Земята, че пътят ви е отворен.
към втори вариант >>
По пълна свобода.
(втори вариант)
Г. М., прочетете Вие нещо. (- Прав ли да стана или да седя?) – На Вас както е най-добре.
По пълна свобода.
Ако прав се усещате свободен, прав; ако седнал сте свободен, седнал четете. (Г. М. чете седнал. За красотата, поезията и музиката. И двете са слезли от звездите.)
към втори вариант >>
Ако ви се падне едно ваше изречение сега, много ще ви хареса, но вие не знаете откъде е.
(втори вариант)
Ако ви дойдат някои други мисли за обяснение на тази идея, приемете ги. Всичко, което може да улесни вашия възглед по въпроса и разбирането ви, и да разшири вашето сърце, то е все от Божествен произход, откъдето и да е то. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото сега говорят разумните хора, учените хора, каквото и вие говорите. Може би след векове и вие ще бъдете учени хора, може [би] сте били някога, но сте забравили. Може и вие да сте писали това, но сте забравили.
Ако ви се падне едно ваше изречение сега, много ще ви хареса, но вие не знаете откъде е.
И ако ви кажа «Вие сте го писали преди хиляда години», вас ще ви бъде приятно. Казвам ви, преди 3000 години туй изречение е излязло от вас. Да живее една мисъл 3000 години – тя е силна. И тогава ще кажете, благодарение на тази мисъл, че е дошла сега на Земята, че пътят ви е отворен. Ако тази мисъл не беше тъй силна, всичките ви пътища на земята ще бъдат затворени.
към втори вариант >>
Ако прав се усещате свободен, прав; ако седнал сте свободен, седнал четете.
(втори вариант)
Г. М., прочетете Вие нещо. (- Прав ли да стана или да седя?) – На Вас както е най-добре. По пълна свобода.
Ако прав се усещате свободен, прав; ако седнал сте свободен, седнал четете.
(Г. М. чете седнал. За красотата, поезията и музиката. И двете са слезли от звездите.)
към втори вариант >>
И ако ви кажа «Вие сте го писали преди хиляда години», вас ще ви бъде приятно.
(втори вариант)
Всичко, което може да улесни вашия възглед по въпроса и разбирането ви, и да разшири вашето сърце, то е все от Божествен произход, откъдето и да е то. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото сега говорят разумните хора, учените хора, каквото и вие говорите. Може би след векове и вие ще бъдете учени хора, може [би] сте били някога, но сте забравили. Може и вие да сте писали това, но сте забравили. Ако ви се падне едно ваше изречение сега, много ще ви хареса, но вие не знаете откъде е.
И ако ви кажа «Вие сте го писали преди хиляда години», вас ще ви бъде приятно.
Казвам ви, преди 3000 години туй изречение е излязло от вас. Да живее една мисъл 3000 години – тя е силна. И тогава ще кажете, благодарение на тази мисъл, че е дошла сега на Земята, че пътят ви е отворен. Ако тази мисъл не беше тъй силна, всичките ви пътища на земята ще бъдат затворени. И всичките условия, които сега имате, се дължат само на това ваше изречение.
към втори вариант >>
(Г. М.
(втори вариант)
Г. М., прочетете Вие нещо. (- Прав ли да стана или да седя?) – На Вас както е най-добре. По пълна свобода. Ако прав се усещате свободен, прав; ако седнал сте свободен, седнал четете.
(Г. М.
чете седнал. За красотата, поезията и музиката. И двете са слезли от звездите.)
към втори вариант >>
Казвам ви, преди 3000 години туй изречение е излязло от вас.
(втори вариант)
Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото сега говорят разумните хора, учените хора, каквото и вие говорите. Може би след векове и вие ще бъдете учени хора, може [би] сте били някога, но сте забравили. Може и вие да сте писали това, но сте забравили. Ако ви се падне едно ваше изречение сега, много ще ви хареса, но вие не знаете откъде е. И ако ви кажа «Вие сте го писали преди хиляда години», вас ще ви бъде приятно.
Казвам ви, преди 3000 години туй изречение е излязло от вас.
Да живее една мисъл 3000 години – тя е силна. И тогава ще кажете, благодарение на тази мисъл, че е дошла сега на Земята, че пътят ви е отворен. Ако тази мисъл не беше тъй силна, всичките ви пътища на земята ще бъдат затворени. И всичките условия, които сега имате, се дължат само на това ваше изречение. Затуй всяка една светла мисъл, която имате, пуснете я в пространството, тя за бъдеще ще ви отвори пътя, пред вас ще върви, хиляди години ще минат, тя ще ви отваря пътя за вашия прогрес, тя ще ви бъде носителка на вашето щастие, като един пророк ще върви тя напред и ще се грижи за вашето бъдеще.
към втори вариант >>
чете седнал.
(втори вариант)
Г. М., прочетете Вие нещо. (- Прав ли да стана или да седя?) – На Вас както е най-добре. По пълна свобода. Ако прав се усещате свободен, прав; ако седнал сте свободен, седнал четете. (Г. М.
чете седнал.
За красотата, поезията и музиката. И двете са слезли от звездите.)
към втори вариант >>
Да живее една мисъл 3000 години – тя е силна.
(втори вариант)
Може би след векове и вие ще бъдете учени хора, може [би] сте били някога, но сте забравили. Може и вие да сте писали това, но сте забравили. Ако ви се падне едно ваше изречение сега, много ще ви хареса, но вие не знаете откъде е. И ако ви кажа «Вие сте го писали преди хиляда години», вас ще ви бъде приятно. Казвам ви, преди 3000 години туй изречение е излязло от вас.
Да живее една мисъл 3000 години – тя е силна.
И тогава ще кажете, благодарение на тази мисъл, че е дошла сега на Земята, че пътят ви е отворен. Ако тази мисъл не беше тъй силна, всичките ви пътища на земята ще бъдат затворени. И всичките условия, които сега имате, се дължат само на това ваше изречение. Затуй всяка една светла мисъл, която имате, пуснете я в пространството, тя за бъдеще ще ви отвори пътя, пред вас ще върви, хиляди години ще минат, тя ще ви отваря пътя за вашия прогрес, тя ще ви бъде носителка на вашето щастие, като един пророк ще върви тя напред и ще се грижи за вашето бъдеще.
към втори вариант >>
За красотата, поезията и музиката.
(втори вариант)
(- Прав ли да стана или да седя?) – На Вас както е най-добре. По пълна свобода. Ако прав се усещате свободен, прав; ако седнал сте свободен, седнал четете. (Г. М. чете седнал.
За красотата, поезията и музиката.
И двете са слезли от звездите.)
към втори вариант >>
И тогава ще кажете, благодарение на тази мисъл, че е дошла сега на Земята, че пътят ви е отворен.
(втори вариант)
Може и вие да сте писали това, но сте забравили. Ако ви се падне едно ваше изречение сега, много ще ви хареса, но вие не знаете откъде е. И ако ви кажа «Вие сте го писали преди хиляда години», вас ще ви бъде приятно. Казвам ви, преди 3000 години туй изречение е излязло от вас. Да живее една мисъл 3000 години – тя е силна.
И тогава ще кажете, благодарение на тази мисъл, че е дошла сега на Земята, че пътят ви е отворен.
Ако тази мисъл не беше тъй силна, всичките ви пътища на земята ще бъдат затворени. И всичките условия, които сега имате, се дължат само на това ваше изречение. Затуй всяка една светла мисъл, която имате, пуснете я в пространството, тя за бъдеще ще ви отвори пътя, пред вас ще върви, хиляди години ще минат, тя ще ви отваря пътя за вашия прогрес, тя ще ви бъде носителка на вашето щастие, като един пророк ще върви тя напред и ще се грижи за вашето бъдеще.
към втори вариант >>
И двете са слезли от звездите.)
(втори вариант)
По пълна свобода. Ако прав се усещате свободен, прав; ако седнал сте свободен, седнал четете. (Г. М. чете седнал. За красотата, поезията и музиката.
И двете са слезли от звездите.)
към втори вариант >>
Ако тази мисъл не беше тъй силна, всичките ви пътища на земята ще бъдат затворени.
(втори вариант)
Ако ви се падне едно ваше изречение сега, много ще ви хареса, но вие не знаете откъде е. И ако ви кажа «Вие сте го писали преди хиляда години», вас ще ви бъде приятно. Казвам ви, преди 3000 години туй изречение е излязло от вас. Да живее една мисъл 3000 години – тя е силна. И тогава ще кажете, благодарение на тази мисъл, че е дошла сега на Земята, че пътят ви е отворен.
Ако тази мисъл не беше тъй силна, всичките ви пътища на земята ще бъдат затворени.
И всичките условия, които сега имате, се дължат само на това ваше изречение. Затуй всяка една светла мисъл, която имате, пуснете я в пространството, тя за бъдеще ще ви отвори пътя, пред вас ще върви, хиляди години ще минат, тя ще ви отваря пътя за вашия прогрес, тя ще ви бъде носителка на вашето щастие, като един пророк ще върви тя напред и ще се грижи за вашето бъдеще.
към втори вариант >>
(Г. Т.: Три псалома.
(втори вариант)
(Г. Т.: Три псалома.
I псалом: Хлябът наш насъщний. Не искай заплата за твоята любов. II псалом: Младост. III псалом: Юнак. Господи, юнаци ни направи!
към втори вариант >>
И всичките условия, които сега имате, се дължат само на това ваше изречение.
(втори вариант)
И ако ви кажа «Вие сте го писали преди хиляда години», вас ще ви бъде приятно. Казвам ви, преди 3000 години туй изречение е излязло от вас. Да живее една мисъл 3000 години – тя е силна. И тогава ще кажете, благодарение на тази мисъл, че е дошла сега на Земята, че пътят ви е отворен. Ако тази мисъл не беше тъй силна, всичките ви пътища на земята ще бъдат затворени.
И всичките условия, които сега имате, се дължат само на това ваше изречение.
Затуй всяка една светла мисъл, която имате, пуснете я в пространството, тя за бъдеще ще ви отвори пътя, пред вас ще върви, хиляди години ще минат, тя ще ви отваря пътя за вашия прогрес, тя ще ви бъде носителка на вашето щастие, като един пророк ще върви тя напред и ще се грижи за вашето бъдеще.
към втори вариант >>
I псалом: Хлябът наш насъщний.
(втори вариант)
(Г. Т.: Три псалома.
I псалом: Хлябът наш насъщний.
Не искай заплата за твоята любов. II псалом: Младост. III псалом: Юнак. Господи, юнаци ни направи!
към втори вариант >>
Затуй всяка една светла мисъл, която имате, пуснете я в пространството, тя за бъдеще ще ви отвори пътя, пред вас ще върви, хиляди години ще минат, тя ще ви отваря пътя за вашия прогрес, тя ще ви бъде носителка на вашето щастие, като един пророк ще върви тя напред и ще се грижи за вашето бъдеще.
(втори вариант)
Казвам ви, преди 3000 години туй изречение е излязло от вас. Да живее една мисъл 3000 години – тя е силна. И тогава ще кажете, благодарение на тази мисъл, че е дошла сега на Земята, че пътят ви е отворен. Ако тази мисъл не беше тъй силна, всичките ви пътища на земята ще бъдат затворени. И всичките условия, които сега имате, се дължат само на това ваше изречение.
Затуй всяка една светла мисъл, която имате, пуснете я в пространството, тя за бъдеще ще ви отвори пътя, пред вас ще върви, хиляди години ще минат, тя ще ви отваря пътя за вашия прогрес, тя ще ви бъде носителка на вашето щастие, като един пророк ще върви тя напред и ще се грижи за вашето бъдеще.
към втори вариант >>
Не искай заплата за твоята любов.
(втори вариант)
(Г. Т.: Три псалома. I псалом: Хлябът наш насъщний.
Не искай заплата за твоята любов.
II псалом: Младост. III псалом: Юнак. Господи, юнаци ни направи!
към втори вариант >>
Сега аз правя следния извод понеже сега сте на Земята, казвайте всякога по едно хубаво изречение или мисъл, за да живеете добре.
(втори вариант)
Сега аз правя следния извод понеже сега сте на Земята, казвайте всякога по едно хубаво изречение или мисъл, за да живеете добре.
И сегашният ви живот се дължи на такива мисли, които преди векове сте казвали. За това в моя ум две мнения няма. Всеки един от вас е изкарал едно хубаво изречение. Питам ви сега срещнали ли сте някъде тия свои изречения? Оставили сте ги в някоя книга, но те ще дойдат.
към втори вариант >>
II псалом: Младост.
(втори вариант)
(Г. Т.: Три псалома. I псалом: Хлябът наш насъщний. Не искай заплата за твоята любов.
II псалом: Младост.
III псалом: Юнак. Господи, юнаци ни направи!
към втори вариант >>
И сегашният ви живот се дължи на такива мисли, които преди векове сте казвали.
(втори вариант)
Сега аз правя следния извод понеже сега сте на Земята, казвайте всякога по едно хубаво изречение или мисъл, за да живеете добре.
И сегашният ви живот се дължи на такива мисли, които преди векове сте казвали.
За това в моя ум две мнения няма. Всеки един от вас е изкарал едно хубаво изречение. Питам ви сега срещнали ли сте някъде тия свои изречения? Оставили сте ги в някоя книга, но те ще дойдат. И това е красивото.
към втори вариант >>
III псалом: Юнак.
(втори вариант)
(Г. Т.: Три псалома. I псалом: Хлябът наш насъщний. Не искай заплата за твоята любов. II псалом: Младост.
III псалом: Юнак.
Господи, юнаци ни направи!
към втори вариант >>
За това в моя ум две мнения няма.
(втори вариант)
Сега аз правя следния извод понеже сега сте на Земята, казвайте всякога по едно хубаво изречение или мисъл, за да живеете добре. И сегашният ви живот се дължи на такива мисли, които преди векове сте казвали.
За това в моя ум две мнения няма.
Всеки един от вас е изкарал едно хубаво изречение. Питам ви сега срещнали ли сте някъде тия свои изречения? Оставили сте ги в някоя книга, но те ще дойдат. И това е красивото.
към втори вариант >>
Господи, юнаци ни направи!
(втори вариант)
(Г. Т.: Три псалома. I псалом: Хлябът наш насъщний. Не искай заплата за твоята любов. II псалом: Младост. III псалом: Юнак.
Господи, юнаци ни направи!
към втори вариант >>
Всеки един от вас е изкарал едно хубаво изречение.
(втори вариант)
Сега аз правя следния извод понеже сега сте на Земята, казвайте всякога по едно хубаво изречение или мисъл, за да живеете добре. И сегашният ви живот се дължи на такива мисли, които преди векове сте казвали. За това в моя ум две мнения няма.
Всеки един от вас е изкарал едно хубаво изречение.
Питам ви сега срещнали ли сте някъде тия свои изречения? Оставили сте ги в някоя книга, но те ще дойдат. И това е красивото.
към втори вариант >>
Р. Г.: Три малки притчи.
(втори вариант)
Р. Г.: Три малки притчи.
към втори вариант >>
Питам ви сега срещнали ли сте някъде тия свои изречения?
(втори вариант)
Сега аз правя следния извод понеже сега сте на Земята, казвайте всякога по едно хубаво изречение или мисъл, за да живеете добре. И сегашният ви живот се дължи на такива мисли, които преди векове сте казвали. За това в моя ум две мнения няма. Всеки един от вас е изкарал едно хубаво изречение.
Питам ви сега срещнали ли сте някъде тия свои изречения?
Оставили сте ги в някоя книга, но те ще дойдат. И това е красивото.
към втори вариант >>
П.Та.: Върху зададената от Учителя приказка за свещеника и слушателите.
(втори вариант)
П.Та.: Върху зададената от Учителя приказка за свещеника и слушателите.
В туй «знаем» и «не знаем» не се крие копнеж у слушателите, че те искат да узнаят нещо. То е едно фалшиво докарване на учениците пред учителите си.)
към втори вариант >>
Оставили сте ги в някоя книга, но те ще дойдат.
(втори вариант)
Сега аз правя следния извод понеже сега сте на Земята, казвайте всякога по едно хубаво изречение или мисъл, за да живеете добре. И сегашният ви живот се дължи на такива мисли, които преди векове сте казвали. За това в моя ум две мнения няма. Всеки един от вас е изкарал едно хубаво изречение. Питам ви сега срещнали ли сте някъде тия свои изречения?
Оставили сте ги в някоя книга, но те ще дойдат.
И това е красивото.
към втори вариант >>
В туй «знаем» и «не знаем» не се крие копнеж у слушателите, че те искат да узнаят нещо.
(втори вариант)
П.Та.: Върху зададената от Учителя приказка за свещеника и слушателите.
В туй «знаем» и «не знаем» не се крие копнеж у слушателите, че те искат да узнаят нещо.
То е едно фалшиво докарване на учениците пред учителите си.)
към втори вариант >>
И това е красивото.
(втори вариант)
И сегашният ви живот се дължи на такива мисли, които преди векове сте казвали. За това в моя ум две мнения няма. Всеки един от вас е изкарал едно хубаво изречение. Питам ви сега срещнали ли сте някъде тия свои изречения? Оставили сте ги в някоя книга, но те ще дойдат.
И това е красивото.
към втори вариант >>
То е едно фалшиво докарване на учениците пред учителите си.)
(втори вариант)
П.Та.: Върху зададената от Учителя приказка за свещеника и слушателите. В туй «знаем» и «не знаем» не се крие копнеж у слушателите, че те искат да узнаят нещо.
То е едно фалшиво докарване на учениците пред учителите си.)
към втори вариант >>
(8.20 ч вечерта. Учителят)
(втори вариант)
(8.20 ч вечерта. Учителят)
към втори вариант >>
Има три положения, които са неблагоприятни.
(втори вариант)
Има три положения, които са неблагоприятни.
Да паднеш на пътя, да паднеш в трънищата и да паднеш на камениста почва отгоре. Това са неблагоприятните условия за живота. И после, има три зърна, които паднаха на добрата почва. Едното даде 30 зърна, другото – 60, а третото – 100 зърна. Това са благоприятните условия.
към втори вариант >>
Да паднеш на пътя, да паднеш в трънищата и да паднеш на камениста почва отгоре.
(втори вариант)
Има три положения, които са неблагоприятни.
Да паднеш на пътя, да паднеш в трънищата и да паднеш на камениста почва отгоре.
Това са неблагоприятните условия за живота. И после, има три зърна, които паднаха на добрата почва. Едното даде 30 зърна, другото – 60, а третото – 100 зърна. Това са благоприятните условия. Там, дето има условия, има растеж.
към втори вариант >>
Това са неблагоприятните условия за живота.
(втори вариант)
Има три положения, които са неблагоприятни. Да паднеш на пътя, да паднеш в трънищата и да паднеш на камениста почва отгоре.
Това са неблагоприятните условия за живота.
И после, има три зърна, които паднаха на добрата почва. Едното даде 30 зърна, другото – 60, а третото – 100 зърна. Това са благоприятните условия. Там, дето има условия, има растеж. Условията се дават само за красивите души.
към втори вариант >>
И после, има три зърна, които паднаха на добрата почва.
(втори вариант)
Има три положения, които са неблагоприятни. Да паднеш на пътя, да паднеш в трънищата и да паднеш на камениста почва отгоре. Това са неблагоприятните условия за живота.
И после, има три зърна, които паднаха на добрата почва.
Едното даде 30 зърна, другото – 60, а третото – 100 зърна. Това са благоприятните условия. Там, дето има условия, има растеж. Условията се дават само за красивите души. Ако светът съществува, той съществува само за красотата.
към втори вариант >>
Едното даде 30 зърна, другото – 60, а третото – 100 зърна.
(втори вариант)
Има три положения, които са неблагоприятни. Да паднеш на пътя, да паднеш в трънищата и да паднеш на камениста почва отгоре. Това са неблагоприятните условия за живота. И после, има три зърна, които паднаха на добрата почва.
Едното даде 30 зърна, другото – 60, а третото – 100 зърна.
Това са благоприятните условия. Там, дето има условия, има растеж. Условията се дават само за красивите души. Ако светът съществува, той съществува само за красотата. Туй е външният израз на света, тъй както е наредено.
към втори вариант >>
Това са благоприятните условия.
(втори вариант)
Има три положения, които са неблагоприятни. Да паднеш на пътя, да паднеш в трънищата и да паднеш на камениста почва отгоре. Това са неблагоприятните условия за живота. И после, има три зърна, които паднаха на добрата почва. Едното даде 30 зърна, другото – 60, а третото – 100 зърна.
Това са благоприятните условия.
Там, дето има условия, има растеж. Условията се дават само за красивите души. Ако светът съществува, той съществува само за красотата. Туй е външният израз на света, тъй както е наредено. А красотата се дава на кого?
към втори вариант >>
Там, дето има условия, има растеж.
(втори вариант)
Да паднеш на пътя, да паднеш в трънищата и да паднеш на камениста почва отгоре. Това са неблагоприятните условия за живота. И после, има три зърна, които паднаха на добрата почва. Едното даде 30 зърна, другото – 60, а третото – 100 зърна. Това са благоприятните условия.
Там, дето има условия, има растеж.
Условията се дават само за красивите души. Ако светът съществува, той съществува само за красотата. Туй е външният израз на света, тъй както е наредено. А красотата се дава на кого? (- На добрия човек.) Не, на любящия човек.
към втори вариант >>
Условията се дават само за красивите души.
(втори вариант)
Това са неблагоприятните условия за живота. И после, има три зърна, които паднаха на добрата почва. Едното даде 30 зърна, другото – 60, а третото – 100 зърна. Това са благоприятните условия. Там, дето има условия, има растеж.
Условията се дават само за красивите души.
Ако светът съществува, той съществува само за красотата. Туй е външният израз на света, тъй както е наредено. А красотата се дава на кого? (- На добрия човек.) Не, на любящия човек. Който не люби, той не може да бъде красив.
към втори вариант >>
Ако светът съществува, той съществува само за красотата.
(втори вариант)
И после, има три зърна, които паднаха на добрата почва. Едното даде 30 зърна, другото – 60, а третото – 100 зърна. Това са благоприятните условия. Там, дето има условия, има растеж. Условията се дават само за красивите души.
Ако светът съществува, той съществува само за красотата.
Туй е външният израз на света, тъй както е наредено. А красотата се дава на кого? (- На добрия човек.) Не, на любящия човек. Който не люби, той не може да бъде красив. Красотата е израз на Любовта.
към втори вариант >>
Туй е външният израз на света, тъй както е наредено.
(втори вариант)
Едното даде 30 зърна, другото – 60, а третото – 100 зърна. Това са благоприятните условия. Там, дето има условия, има растеж. Условията се дават само за красивите души. Ако светът съществува, той съществува само за красотата.
Туй е външният израз на света, тъй както е наредено.
А красотата се дава на кого? (- На добрия човек.) Не, на любящия човек. Който не люби, той не може да бъде красив. Красотата е израз на Любовта. И всякога, когато човек люби, става красив.
към втори вариант >>
А красотата се дава на кого?
(втори вариант)
Това са благоприятните условия. Там, дето има условия, има растеж. Условията се дават само за красивите души. Ако светът съществува, той съществува само за красотата. Туй е външният израз на света, тъй както е наредено.
А красотата се дава на кого?
(- На добрия човек.) Не, на любящия човек. Който не люби, той не може да бъде красив. Красотата е израз на Любовта. И всякога, когато човек люби, става красив. Когато говорите за красотата, ще знаете едно – Красота без Любов не съществува в света.
към втори вариант >>
(- На добрия човек.) Не, на любящия човек.
(втори вариант)
Там, дето има условия, има растеж. Условията се дават само за красивите души. Ако светът съществува, той съществува само за красотата. Туй е външният израз на света, тъй както е наредено. А красотата се дава на кого?
(- На добрия човек.) Не, на любящия човек.
Който не люби, той не може да бъде красив. Красотата е израз на Любовта. И всякога, когато човек люби, става красив. Когато говорите за красотата, ще знаете едно – Красота без Любов не съществува в света. Тя съществува, но само в ума на художниците, но тя е мъртвата красота.
към втори вариант >>
Който не люби, той не може да бъде красив.
(втори вариант)
Условията се дават само за красивите души. Ако светът съществува, той съществува само за красотата. Туй е външният израз на света, тъй както е наредено. А красотата се дава на кого? (- На добрия човек.) Не, на любящия човек.
Който не люби, той не може да бъде красив.
Красотата е израз на Любовта. И всякога, когато човек люби, става красив. Когато говорите за красотата, ще знаете едно – Красота без Любов не съществува в света. Тя съществува, но само в ума на художниците, но тя е мъртвата красота. А Добротата дава само цена на човешките постъпки.
към втори вариант >>
Красотата е израз на Любовта.
(втори вариант)
Ако светът съществува, той съществува само за красотата. Туй е външният израз на света, тъй както е наредено. А красотата се дава на кого? (- На добрия човек.) Не, на любящия човек. Който не люби, той не може да бъде красив.
Красотата е израз на Любовта.
И всякога, когато човек люби, става красив. Когато говорите за красотата, ще знаете едно – Красота без Любов не съществува в света. Тя съществува, но само в ума на художниците, но тя е мъртвата красота. А Добротата дава само цена на човешките постъпки. Добрият човек е добре дошел навсякъде.
към втори вариант >>
И всякога, когато човек люби, става красив.
(втори вариант)
Туй е външният израз на света, тъй както е наредено. А красотата се дава на кого? (- На добрия човек.) Не, на любящия човек. Който не люби, той не може да бъде красив. Красотата е израз на Любовта.
И всякога, когато човек люби, става красив.
Когато говорите за красотата, ще знаете едно – Красота без Любов не съществува в света. Тя съществува, но само в ума на художниците, но тя е мъртвата красота. А Добротата дава само цена на човешките постъпки. Добрият човек е добре дошел навсякъде. Човекът на Любовта е опасен човек, него не го приемат.
към втори вариант >>
Когато говорите за красотата, ще знаете едно – Красота без Любов не съществува в света.
(втори вариант)
А красотата се дава на кого? (- На добрия човек.) Не, на любящия човек. Който не люби, той не може да бъде красив. Красотата е израз на Любовта. И всякога, когато човек люби, става красив.
Когато говорите за красотата, ще знаете едно – Красота без Любов не съществува в света.
Тя съществува, но само в ума на художниците, но тя е мъртвата красота. А Добротата дава само цена на човешките постъпки. Добрият човек е добре дошел навсякъде. Човекът на Любовта е опасен човек, него не го приемат. Знаете ли защо?
към втори вариант >>
Тя съществува, но само в ума на художниците, но тя е мъртвата красота.
(втори вариант)
(- На добрия човек.) Не, на любящия човек. Който не люби, той не може да бъде красив. Красотата е израз на Любовта. И всякога, когато човек люби, става красив. Когато говорите за красотата, ще знаете едно – Красота без Любов не съществува в света.
Тя съществува, но само в ума на художниците, но тя е мъртвата красота.
А Добротата дава само цена на човешките постъпки. Добрият човек е добре дошел навсякъде. Човекът на Любовта е опасен човек, него не го приемат. Знаете ли защо? Хора, които любят, са опасни в света.
към втори вариант >>
А Добротата дава само цена на човешките постъпки.
(втори вариант)
Който не люби, той не може да бъде красив. Красотата е израз на Любовта. И всякога, когато човек люби, става красив. Когато говорите за красотата, ще знаете едно – Красота без Любов не съществува в света. Тя съществува, но само в ума на художниците, но тя е мъртвата красота.
А Добротата дава само цена на човешките постъпки.
Добрият човек е добре дошел навсякъде. Човекът на Любовта е опасен човек, него не го приемат. Знаете ли защо? Хора, които любят, са опасни в света. Опасни са, ви казвам, то е един факт.
към втори вариант >>
Добрият човек е добре дошел навсякъде.
(втори вариант)
Красотата е израз на Любовта. И всякога, когато човек люби, става красив. Когато говорите за красотата, ще знаете едно – Красота без Любов не съществува в света. Тя съществува, но само в ума на художниците, но тя е мъртвата красота. А Добротата дава само цена на човешките постъпки.
Добрият човек е добре дошел навсякъде.
Човекът на Любовта е опасен човек, него не го приемат. Знаете ли защо? Хора, които любят, са опасни в света. Опасни са, ви казвам, то е един факт. Сега, като казвам така, то е един парадоксален факт в света.
към втори вариант >>
Човекът на Любовта е опасен човек, него не го приемат.
(втори вариант)
И всякога, когато човек люби, става красив. Когато говорите за красотата, ще знаете едно – Красота без Любов не съществува в света. Тя съществува, но само в ума на художниците, но тя е мъртвата красота. А Добротата дава само цена на човешките постъпки. Добрият човек е добре дошел навсякъде.
Човекът на Любовта е опасен човек, него не го приемат.
Знаете ли защо? Хора, които любят, са опасни в света. Опасни са, ви казвам, то е един факт. Сега, като казвам така, то е един парадоксален факт в света. Но красотата произтича от Любовта.
към втори вариант >>
Знаете ли защо?
(втори вариант)
Когато говорите за красотата, ще знаете едно – Красота без Любов не съществува в света. Тя съществува, но само в ума на художниците, но тя е мъртвата красота. А Добротата дава само цена на човешките постъпки. Добрият човек е добре дошел навсякъде. Човекът на Любовта е опасен човек, него не го приемат.
Знаете ли защо?
Хора, които любят, са опасни в света. Опасни са, ви казвам, то е един факт. Сега, като казвам така, то е един парадоксален факт в света. Но красотата произтича от Любовта. Други фактори има, то не е само едно предчувствие на Любовта.
към втори вариант >>
Хора, които любят, са опасни в света.
(втори вариант)
Тя съществува, но само в ума на художниците, но тя е мъртвата красота. А Добротата дава само цена на човешките постъпки. Добрият човек е добре дошел навсякъде. Човекът на Любовта е опасен човек, него не го приемат. Знаете ли защо?
Хора, които любят, са опасни в света.
Опасни са, ви казвам, то е един факт. Сега, като казвам така, то е един парадоксален факт в света. Но красотата произтича от Любовта. Други фактори има, то не е само едно предчувствие на Любовта.
към втори вариант >>
Опасни са, ви казвам, то е един факт.
(втори вариант)
А Добротата дава само цена на човешките постъпки. Добрият човек е добре дошел навсякъде. Човекът на Любовта е опасен човек, него не го приемат. Знаете ли защо? Хора, които любят, са опасни в света.
Опасни са, ви казвам, то е един факт.
Сега, като казвам така, то е един парадоксален факт в света. Но красотата произтича от Любовта. Други фактори има, то не е само едно предчувствие на Любовта.
към втори вариант >>
Сега, като казвам така, то е един парадоксален факт в света.
(втори вариант)
Добрият човек е добре дошел навсякъде. Човекът на Любовта е опасен човек, него не го приемат. Знаете ли защо? Хора, които любят, са опасни в света. Опасни са, ви казвам, то е един факт.
Сега, като казвам така, то е един парадоксален факт в света.
Но красотата произтича от Любовта. Други фактори има, то не е само едно предчувствие на Любовта.
към втори вариант >>
Но красотата произтича от Любовта.
(втори вариант)
Човекът на Любовта е опасен човек, него не го приемат. Знаете ли защо? Хора, които любят, са опасни в света. Опасни са, ви казвам, то е един факт. Сега, като казвам така, то е един парадоксален факт в света.
Но красотата произтича от Любовта.
Други фактори има, то не е само едно предчувствие на Любовта.
към втори вариант >>
Други фактори има, то не е само едно предчувствие на Любовта.
(втори вариант)
Знаете ли защо? Хора, които любят, са опасни в света. Опасни са, ви казвам, то е един факт. Сега, като казвам така, то е един парадоксален факт в света. Но красотата произтича от Любовта.
Други фактори има, то не е само едно предчувствие на Любовта.
към втори вариант >>
Другото положение за красотата е както Г. Т.
(втори вариант)
Другото положение за красотата е както Г. Т.
засегна – трите псалома. И те са хубави. Той първо засегна въпроса за хляба. Хлябът е потребен за хората, за да бъде тялото яко. Вторият псалом, второто положение – младият.
към втори вариант >>
засегна – трите псалома.
(втори вариант)
Другото положение за красотата е както Г. Т.
засегна – трите псалома.
И те са хубави. Той първо засегна въпроса за хляба. Хлябът е потребен за хората, за да бъде тялото яко. Вторият псалом, второто положение – младият. Младият значи човек с възприемчив ум, начало на живот, начало на Божественото проявление.
към втори вариант >>
И те са хубави.
(втори вариант)
Другото положение за красотата е както Г. Т. засегна – трите псалома.
И те са хубави.
Той първо засегна въпроса за хляба. Хлябът е потребен за хората, за да бъде тялото яко. Вторият псалом, второто положение – младият. Младият значи човек с възприемчив ум, начало на живот, начало на Божественото проявление. И най-сетне, третото положение – младият трябва да бъде юнак.
към втори вариант >>
Той първо засегна въпроса за хляба.
(втори вариант)
Другото положение за красотата е както Г. Т. засегна – трите псалома. И те са хубави.
Той първо засегна въпроса за хляба.
Хлябът е потребен за хората, за да бъде тялото яко. Вторият псалом, второто положение – младият. Младият значи човек с възприемчив ум, начало на живот, начало на Божественото проявление. И най-сетне, третото положение – младият трябва да бъде юнак. Юначество трябва!
към втори вариант >>
Хлябът е потребен за хората, за да бъде тялото яко.
(втори вариант)
Другото положение за красотата е както Г. Т. засегна – трите псалома. И те са хубави. Той първо засегна въпроса за хляба.
Хлябът е потребен за хората, за да бъде тялото яко.
Вторият псалом, второто положение – младият. Младият значи човек с възприемчив ум, начало на живот, начало на Божественото проявление. И най-сетне, третото положение – младият трябва да бъде юнак. Юначество трябва! Значи хляб, младост и юначество трябва.
към втори вариант >>
Вторият псалом, второто положение – младият.
(втори вариант)
Другото положение за красотата е както Г. Т. засегна – трите псалома. И те са хубави. Той първо засегна въпроса за хляба. Хлябът е потребен за хората, за да бъде тялото яко.
Вторият псалом, второто положение – младият.
Младият значи човек с възприемчив ум, начало на живот, начало на Божественото проявление. И най-сетне, третото положение – младият трябва да бъде юнак. Юначество трябва! Значи хляб, младост и юначество трябва. Защото, който яде и е стар, той не заслужава хляба.
към втори вариант >>
Младият значи човек с възприемчив ум, начало на живот, начало на Божественото проявление.
(втори вариант)
засегна – трите псалома. И те са хубави. Той първо засегна въпроса за хляба. Хлябът е потребен за хората, за да бъде тялото яко. Вторият псалом, второто положение – младият.
Младият значи човек с възприемчив ум, начало на живот, начало на Божественото проявление.
И най-сетне, третото положение – младият трябва да бъде юнак. Юначество трябва! Значи хляб, младост и юначество трябва. Защото, който яде и е стар, той не заслужава хляба. И който, като яде, и остарява, той не разбира живота Остаряват хората, когато ядат и не разбират силата на хляба.
към втори вариант >>
И най-сетне, третото положение – младият трябва да бъде юнак.
(втори вариант)
И те са хубави. Той първо засегна въпроса за хляба. Хлябът е потребен за хората, за да бъде тялото яко. Вторият псалом, второто положение – младият. Младият значи човек с възприемчив ум, начало на живот, начало на Божественото проявление.
И най-сетне, третото положение – младият трябва да бъде юнак.
Юначество трябва! Значи хляб, младост и юначество трябва. Защото, който яде и е стар, той не заслужава хляба. И който, като яде, и остарява, той не разбира живота Остаряват хората, когато ядат и не разбират силата на хляба. И право е.
към втори вариант >>
Юначество трябва!
(втори вариант)
Той първо засегна въпроса за хляба. Хлябът е потребен за хората, за да бъде тялото яко. Вторият псалом, второто положение – младият. Младият значи човек с възприемчив ум, начало на живот, начало на Божественото проявление. И най-сетне, третото положение – младият трябва да бъде юнак.
Юначество трябва!
Значи хляб, младост и юначество трябва. Защото, който яде и е стар, той не заслужава хляба. И който, като яде, и остарява, той не разбира живота Остаряват хората, когато ядат и не разбират силата на хляба. И право е. Когато човек почва да остарява, стомахът му взема малко храна, днес – малко, утре – също.
към втори вариант >>
Значи хляб, младост и юначество трябва.
(втори вариант)
Хлябът е потребен за хората, за да бъде тялото яко. Вторият псалом, второто положение – младият. Младият значи човек с възприемчив ум, начало на живот, начало на Божественото проявление. И най-сетне, третото положение – младият трябва да бъде юнак. Юначество трябва!
Значи хляб, младост и юначество трябва.
Защото, който яде и е стар, той не заслужава хляба. И който, като яде, и остарява, той не разбира живота Остаряват хората, когато ядат и не разбират силата на хляба. И право е. Когато човек почва да остарява, стомахът му взема малко храна, днес – малко, утре – също. И казва: «Не работи стомахът ми.» А младият?
към втори вариант >>
Защото, който яде и е стар, той не заслужава хляба.
(втори вариант)
Вторият псалом, второто положение – младият. Младият значи човек с възприемчив ум, начало на живот, начало на Божественото проявление. И най-сетне, третото положение – младият трябва да бъде юнак. Юначество трябва! Значи хляб, младост и юначество трябва.
Защото, който яде и е стар, той не заслужава хляба.
И който, като яде, и остарява, той не разбира живота Остаряват хората, когато ядат и не разбират силата на хляба. И право е. Когато човек почва да остарява, стомахът му взема малко храна, днес – малко, утре – също. И казва: «Не работи стомахът ми.» А младият? Вие знаете това.
към втори вариант >>
И който, като яде, и остарява, той не разбира живота Остаряват хората, когато ядат и не разбират силата на хляба.
(втори вариант)
Младият значи човек с възприемчив ум, начало на живот, начало на Божественото проявление. И най-сетне, третото положение – младият трябва да бъде юнак. Юначество трябва! Значи хляб, младост и юначество трябва. Защото, който яде и е стар, той не заслужава хляба.
И който, като яде, и остарява, той не разбира живота Остаряват хората, когато ядат и не разбират силата на хляба.
И право е. Когато човек почва да остарява, стомахът му взема малко храна, днес – малко, утре – също. И казва: «Не работи стомахът ми.» А младият? Вие знаете това.
към втори вариант >>
И право е.
(втори вариант)
И най-сетне, третото положение – младият трябва да бъде юнак. Юначество трябва! Значи хляб, младост и юначество трябва. Защото, който яде и е стар, той не заслужава хляба. И който, като яде, и остарява, той не разбира живота Остаряват хората, когато ядат и не разбират силата на хляба.
И право е.
Когато човек почва да остарява, стомахът му взема малко храна, днес – малко, утре – също. И казва: «Не работи стомахът ми.» А младият? Вие знаете това.
към втори вариант >>
Когато човек почва да остарява, стомахът му взема малко храна, днес – малко, утре – също.
(втори вариант)
Юначество трябва! Значи хляб, младост и юначество трябва. Защото, който яде и е стар, той не заслужава хляба. И който, като яде, и остарява, той не разбира живота Остаряват хората, когато ядат и не разбират силата на хляба. И право е.
Когато човек почва да остарява, стомахът му взема малко храна, днес – малко, утре – също.
И казва: «Не работи стомахът ми.» А младият? Вие знаете това.
към втори вариант >>
И казва: «Не работи стомахът ми.» А младият?
(втори вариант)
Значи хляб, младост и юначество трябва. Защото, който яде и е стар, той не заслужава хляба. И който, като яде, и остарява, той не разбира живота Остаряват хората, когато ядат и не разбират силата на хляба. И право е. Когато човек почва да остарява, стомахът му взема малко храна, днес – малко, утре – също.
И казва: «Не работи стомахът ми.» А младият?
Вие знаете това.
към втори вариант >>
Вие знаете това.
(втори вариант)
Защото, който яде и е стар, той не заслужава хляба. И който, като яде, и остарява, той не разбира живота Остаряват хората, когато ядат и не разбират силата на хляба. И право е. Когато човек почва да остарява, стомахът му взема малко храна, днес – малко, утре – също. И казва: «Не работи стомахът ми.» А младият?
Вие знаете това.
към втори вариант >>
Сега, туй е вярно и в умствено отношение.
(втори вариант)
Сега, туй е вярно и в умствено отношение.
Същият закон е и там. Щом човек почне да се не интересува от нищо, казва: «Мен това не ми трябва, онова не ми трябва», той клони вече към старост. Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата. Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето. А още по-опасна е старостта на ума.
към втори вариант >>
Същият закон е и там.
(втори вариант)
Сега, туй е вярно и в умствено отношение.
Същият закон е и там.
Щом човек почне да се не интересува от нищо, казва: «Мен това не ми трябва, онова не ми трябва», той клони вече към старост. Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата. Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето. А още по-опасна е старостта на ума. Като дойдат тия три състояния [на] остаряване, няма по-опасно нещо от това.
към втори вариант >>
Щом човек почне да се не интересува от нищо, казва: «Мен това не ми трябва, онова не ми трябва», той клони вече към старост.
(втори вариант)
Сега, туй е вярно и в умствено отношение. Същият закон е и там.
Щом човек почне да се не интересува от нищо, казва: «Мен това не ми трябва, онова не ми трябва», той клони вече към старост.
Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата. Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето. А още по-опасна е старостта на ума. Като дойдат тия три състояния [на] остаряване, няма по-опасно нещо от това. Затова, като дойде старостта на тялото, гледайте да сте млади по сърце и ум.
към втори вариант >>
Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата.
(втори вариант)
Сега, туй е вярно и в умствено отношение. Същият закон е и там. Щом човек почне да се не интересува от нищо, казва: «Мен това не ми трябва, онова не ми трябва», той клони вече към старост.
Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата.
Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето. А още по-опасна е старостта на ума. Като дойдат тия три състояния [на] остаряване, няма по-опасно нещо от това. Затова, като дойде старостта на тялото, гледайте да сте млади по сърце и ум. Всякога човешкият ум трябва да се стреми към незнайното и към Любовта.
към втори вариант >>
Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето.
(втори вариант)
Сега, туй е вярно и в умствено отношение. Същият закон е и там. Щом човек почне да се не интересува от нищо, казва: «Мен това не ми трябва, онова не ми трябва», той клони вече към старост. Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата.
Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето.
А още по-опасна е старостта на ума. Като дойдат тия три състояния [на] остаряване, няма по-опасно нещо от това. Затова, като дойде старостта на тялото, гледайте да сте млади по сърце и ум. Всякога човешкият ум трябва да се стреми към незнайното и към Любовта.
към втори вариант >>
А още по-опасна е старостта на ума.
(втори вариант)
Сега, туй е вярно и в умствено отношение. Същият закон е и там. Щом човек почне да се не интересува от нищо, казва: «Мен това не ми трябва, онова не ми трябва», той клони вече към старост. Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата. Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето.
А още по-опасна е старостта на ума.
Като дойдат тия три състояния [на] остаряване, няма по-опасно нещо от това. Затова, като дойде старостта на тялото, гледайте да сте млади по сърце и ум. Всякога човешкият ум трябва да се стреми към незнайното и към Любовта.
към втори вариант >>
Като дойдат тия три състояния [на] остаряване, няма по-опасно нещо от това.
(втори вариант)
Същият закон е и там. Щом човек почне да се не интересува от нищо, казва: «Мен това не ми трябва, онова не ми трябва», той клони вече към старост. Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата. Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето. А още по-опасна е старостта на ума.
Като дойдат тия три състояния [на] остаряване, няма по-опасно нещо от това.
Затова, като дойде старостта на тялото, гледайте да сте млади по сърце и ум. Всякога човешкият ум трябва да се стреми към незнайното и към Любовта.
към втори вариант >>
Затова, като дойде старостта на тялото, гледайте да сте млади по сърце и ум.
(втори вариант)
Щом човек почне да се не интересува от нищо, казва: «Мен това не ми трябва, онова не ми трябва», той клони вече към старост. Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата. Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето. А още по-опасна е старостта на ума. Като дойдат тия три състояния [на] остаряване, няма по-опасно нещо от това.
Затова, като дойде старостта на тялото, гледайте да сте млади по сърце и ум.
Всякога човешкият ум трябва да се стреми към незнайното и към Любовта.
към втори вариант >>
Всякога човешкият ум трябва да се стреми към незнайното и към Любовта.
(втори вариант)
Защото има старост физическа, на тялото, има старост на чувствата. Остарява тялото, но по-опасна е старостта на сърцето. А още по-опасна е старостта на ума. Като дойдат тия три състояния [на] остаряване, няма по-опасно нещо от това. Затова, като дойде старостта на тялото, гледайте да сте млади по сърце и ум.
Всякога човешкият ум трябва да се стреми към незнайното и към Любовта.
към втори вариант >>
Сега за примера на свещеника ще ви кажа друго сравнение.
(втори вариант)
Сега за примера на свещеника ще ви кажа друго сравнение.
Попитало Слънцето една пъстра райска птица «Знаеш ли защо аз изгрях? » Тя казала: «Да покажеш моите хубави дрешки, които нося на гърба си.» Но Слънцето казало на райската птица: «Аз довечера, като си свърша работата, ще те запитам още един въпрос.» Като залязло, Слънцето попитало пак птицата: «Защо сега залязвам? Защо стана мрак? » – «За да ида да си почина» – казала птицата. Питам отговорила ли е тази птица право на Слънцето?
към втори вариант >>
Попитало Слънцето една пъстра райска птица «Знаеш ли защо аз изгрях?
(втори вариант)
Сега за примера на свещеника ще ви кажа друго сравнение.
Попитало Слънцето една пъстра райска птица «Знаеш ли защо аз изгрях?
» Тя казала: «Да покажеш моите хубави дрешки, които нося на гърба си.» Но Слънцето казало на райската птица: «Аз довечера, като си свърша работата, ще те запитам още един въпрос.» Като залязло, Слънцето попитало пак птицата: «Защо сега залязвам? Защо стана мрак? » – «За да ида да си почина» – казала птицата. Питам отговорила ли е тази птица право на Слънцето? Че, то е същият въпрос, ако ви попитам защо Слънцето изгрява.
към втори вариант >>
» Тя казала: «Да покажеш моите хубави дрешки, които нося на гърба си.» Но Слънцето казало на райската птица: «Аз довечера, като си свърша работата, ще те запитам още един въпрос.» Като залязло, Слънцето попитало пак птицата: «Защо сега залязвам?
(втори вариант)
Сега за примера на свещеника ще ви кажа друго сравнение. Попитало Слънцето една пъстра райска птица «Знаеш ли защо аз изгрях?
» Тя казала: «Да покажеш моите хубави дрешки, които нося на гърба си.» Но Слънцето казало на райската птица: «Аз довечера, като си свърша работата, ще те запитам още един въпрос.» Като залязло, Слънцето попитало пак птицата: «Защо сега залязвам?
Защо стана мрак? » – «За да ида да си почина» – казала птицата. Питам отговорила ли е тази птица право на Слънцето? Че, то е същият въпрос, ако ви попитам защо Слънцето изгрява. Вземете туй като символ, като една разумна проява – защо изгрява Слънцето?
към втори вариант >>
Защо стана мрак?
(втори вариант)
Сега за примера на свещеника ще ви кажа друго сравнение. Попитало Слънцето една пъстра райска птица «Знаеш ли защо аз изгрях? » Тя казала: «Да покажеш моите хубави дрешки, които нося на гърба си.» Но Слънцето казало на райската птица: «Аз довечера, като си свърша работата, ще те запитам още един въпрос.» Като залязло, Слънцето попитало пак птицата: «Защо сега залязвам?
Защо стана мрак?
» – «За да ида да си почина» – казала птицата. Питам отговорила ли е тази птица право на Слънцето? Че, то е същият въпрос, ако ви попитам защо Слънцето изгрява. Вземете туй като символ, като една разумна проява – защо изгрява Слънцето? Ако под перата на тази птица ние разбирате всичката разумна деятелност на човешката душа, защото тия цветове, това е една изложба, какво усилие има в това да се направят тия пера?
към втори вариант >>
» – «За да ида да си почина» – казала птицата.
(втори вариант)
Сега за примера на свещеника ще ви кажа друго сравнение. Попитало Слънцето една пъстра райска птица «Знаеш ли защо аз изгрях? » Тя казала: «Да покажеш моите хубави дрешки, които нося на гърба си.» Но Слънцето казало на райската птица: «Аз довечера, като си свърша работата, ще те запитам още един въпрос.» Като залязло, Слънцето попитало пак птицата: «Защо сега залязвам? Защо стана мрак?
» – «За да ида да си почина» – казала птицата.
Питам отговорила ли е тази птица право на Слънцето? Че, то е същият въпрос, ако ви попитам защо Слънцето изгрява. Вземете туй като символ, като една разумна проява – защо изгрява Слънцето? Ако под перата на тази птица ние разбирате всичката разумна деятелност на човешката душа, защото тия цветове, това е една изложба, какво усилие има в това да се направят тия пера? Един естественик може да изучава перата чисто физиологически.
към втори вариант >>
Питам отговорила ли е тази птица право на Слънцето?
(втори вариант)
Сега за примера на свещеника ще ви кажа друго сравнение. Попитало Слънцето една пъстра райска птица «Знаеш ли защо аз изгрях? » Тя казала: «Да покажеш моите хубави дрешки, които нося на гърба си.» Но Слънцето казало на райската птица: «Аз довечера, като си свърша работата, ще те запитам още един въпрос.» Като залязло, Слънцето попитало пак птицата: «Защо сега залязвам? Защо стана мрак? » – «За да ида да си почина» – казала птицата.
Питам отговорила ли е тази птица право на Слънцето?
Че, то е същият въпрос, ако ви попитам защо Слънцето изгрява. Вземете туй като символ, като една разумна проява – защо изгрява Слънцето? Ако под перата на тази птица ние разбирате всичката разумна деятелност на човешката душа, защото тия цветове, това е една изложба, какво усилие има в това да се направят тия пера? Един естественик може да изучава перата чисто физиологически. Но на перата на гърба на една райска птица има написани сума хубави работи, толкова разумни неща има написани там!
към втори вариант >>
Че, то е същият въпрос, ако ви попитам защо Слънцето изгрява.
(втори вариант)
Попитало Слънцето една пъстра райска птица «Знаеш ли защо аз изгрях? » Тя казала: «Да покажеш моите хубави дрешки, които нося на гърба си.» Но Слънцето казало на райската птица: «Аз довечера, като си свърша работата, ще те запитам още един въпрос.» Като залязло, Слънцето попитало пак птицата: «Защо сега залязвам? Защо стана мрак? » – «За да ида да си почина» – казала птицата. Питам отговорила ли е тази птица право на Слънцето?
Че, то е същият въпрос, ако ви попитам защо Слънцето изгрява.
Вземете туй като символ, като една разумна проява – защо изгрява Слънцето? Ако под перата на тази птица ние разбирате всичката разумна деятелност на човешката душа, защото тия цветове, това е една изложба, какво усилие има в това да се направят тия пера? Един естественик може да изучава перата чисто физиологически. Но на перата на гърба на една райска птица има написани сума хубави работи, толкова разумни неща има написани там! Природата е вложила много нещо в тия пера.
към втори вариант >>
Вземете туй като символ, като една разумна проява – защо изгрява Слънцето?
(втори вариант)
» Тя казала: «Да покажеш моите хубави дрешки, които нося на гърба си.» Но Слънцето казало на райската птица: «Аз довечера, като си свърша работата, ще те запитам още един въпрос.» Като залязло, Слънцето попитало пак птицата: «Защо сега залязвам? Защо стана мрак? » – «За да ида да си почина» – казала птицата. Питам отговорила ли е тази птица право на Слънцето? Че, то е същият въпрос, ако ви попитам защо Слънцето изгрява.
Вземете туй като символ, като една разумна проява – защо изгрява Слънцето?
Ако под перата на тази птица ние разбирате всичката разумна деятелност на човешката душа, защото тия цветове, това е една изложба, какво усилие има в това да се направят тия пера? Един естественик може да изучава перата чисто физиологически. Но на перата на гърба на една райска птица има написани сума хубави работи, толкова разумни неща има написани там! Природата е вложила много нещо в тия пера. Защо природата е нашарила райската птица с най-хубавите дрехи, а другите птици не е облякла така хубаво?
към втори вариант >>
Ако под перата на тази птица ние разбирате всичката разумна деятелност на човешката душа, защото тия цветове, това е една изложба, какво усилие има в това да се направят тия пера?
(втори вариант)
Защо стана мрак? » – «За да ида да си почина» – казала птицата. Питам отговорила ли е тази птица право на Слънцето? Че, то е същият въпрос, ако ви попитам защо Слънцето изгрява. Вземете туй като символ, като една разумна проява – защо изгрява Слънцето?
Ако под перата на тази птица ние разбирате всичката разумна деятелност на човешката душа, защото тия цветове, това е една изложба, какво усилие има в това да се направят тия пера?
Един естественик може да изучава перата чисто физиологически. Но на перата на гърба на една райска птица има написани сума хубави работи, толкова разумни неща има написани там! Природата е вложила много нещо в тия пера. Защо природата е нашарила райската птица с най-хубавите дрехи, а другите птици не е облякла така хубаво? Има си свой произход Провидението казва така: Ако ставаш сутрин рано и Слънцето не те завари в кревата си да спиш, а си буден и се молиш, и вечерно време си почиваш както трябва, природата казва: «Ще имаш дрехи като райската птица.» Но ако те завари Слънцето да спиш в леглото си и после се потриваш, не искаш да работиш, тогава какви дрехи ще имаш?
към втори вариант >>
Един естественик може да изучава перата чисто физиологически.
(втори вариант)
» – «За да ида да си почина» – казала птицата. Питам отговорила ли е тази птица право на Слънцето? Че, то е същият въпрос, ако ви попитам защо Слънцето изгрява. Вземете туй като символ, като една разумна проява – защо изгрява Слънцето? Ако под перата на тази птица ние разбирате всичката разумна деятелност на човешката душа, защото тия цветове, това е една изложба, какво усилие има в това да се направят тия пера?
Един естественик може да изучава перата чисто физиологически.
Но на перата на гърба на една райска птица има написани сума хубави работи, толкова разумни неща има написани там! Природата е вложила много нещо в тия пера. Защо природата е нашарила райската птица с най-хубавите дрехи, а другите птици не е облякла така хубаво? Има си свой произход Провидението казва така: Ако ставаш сутрин рано и Слънцето не те завари в кревата си да спиш, а си буден и се молиш, и вечерно време си почиваш както трябва, природата казва: «Ще имаш дрехи като райската птица.» Но ако те завари Слънцето да спиш в леглото си и после се потриваш, не искаш да работиш, тогава какви дрехи ще имаш?
към втори вариант >>
Но на перата на гърба на една райска птица има написани сума хубави работи, толкова разумни неща има написани там!
(втори вариант)
Питам отговорила ли е тази птица право на Слънцето? Че, то е същият въпрос, ако ви попитам защо Слънцето изгрява. Вземете туй като символ, като една разумна проява – защо изгрява Слънцето? Ако под перата на тази птица ние разбирате всичката разумна деятелност на човешката душа, защото тия цветове, това е една изложба, какво усилие има в това да се направят тия пера? Един естественик може да изучава перата чисто физиологически.
Но на перата на гърба на една райска птица има написани сума хубави работи, толкова разумни неща има написани там!
Природата е вложила много нещо в тия пера. Защо природата е нашарила райската птица с най-хубавите дрехи, а другите птици не е облякла така хубаво? Има си свой произход Провидението казва така: Ако ставаш сутрин рано и Слънцето не те завари в кревата си да спиш, а си буден и се молиш, и вечерно време си почиваш както трябва, природата казва: «Ще имаш дрехи като райската птица.» Но ако те завари Слънцето да спиш в леглото си и после се потриваш, не искаш да работиш, тогава какви дрехи ще имаш?
към втори вариант >>
Природата е вложила много нещо в тия пера.
(втори вариант)
Че, то е същият въпрос, ако ви попитам защо Слънцето изгрява. Вземете туй като символ, като една разумна проява – защо изгрява Слънцето? Ако под перата на тази птица ние разбирате всичката разумна деятелност на човешката душа, защото тия цветове, това е една изложба, какво усилие има в това да се направят тия пера? Един естественик може да изучава перата чисто физиологически. Но на перата на гърба на една райска птица има написани сума хубави работи, толкова разумни неща има написани там!
Природата е вложила много нещо в тия пера.
Защо природата е нашарила райската птица с най-хубавите дрехи, а другите птици не е облякла така хубаво? Има си свой произход Провидението казва така: Ако ставаш сутрин рано и Слънцето не те завари в кревата си да спиш, а си буден и се молиш, и вечерно време си почиваш както трябва, природата казва: «Ще имаш дрехи като райската птица.» Но ако те завари Слънцето да спиш в леглото си и после се потриваш, не искаш да работиш, тогава какви дрехи ще имаш?
към втори вариант >>
Защо природата е нашарила райската птица с най-хубавите дрехи, а другите птици не е облякла така хубаво?
(втори вариант)
Вземете туй като символ, като една разумна проява – защо изгрява Слънцето? Ако под перата на тази птица ние разбирате всичката разумна деятелност на човешката душа, защото тия цветове, това е една изложба, какво усилие има в това да се направят тия пера? Един естественик може да изучава перата чисто физиологически. Но на перата на гърба на една райска птица има написани сума хубави работи, толкова разумни неща има написани там! Природата е вложила много нещо в тия пера.
Защо природата е нашарила райската птица с най-хубавите дрехи, а другите птици не е облякла така хубаво?
Има си свой произход Провидението казва така: Ако ставаш сутрин рано и Слънцето не те завари в кревата си да спиш, а си буден и се молиш, и вечерно време си почиваш както трябва, природата казва: «Ще имаш дрехи като райската птица.» Но ако те завари Слънцето да спиш в леглото си и после се потриваш, не искаш да работиш, тогава какви дрехи ще имаш?
към втори вариант >>
Има си свой произход Провидението казва така: Ако ставаш сутрин рано и Слънцето не те завари в кревата си да спиш, а си буден и се молиш, и вечерно време си почиваш както трябва, природата казва: «Ще имаш дрехи като райската птица.» Но ако те завари Слънцето да спиш в леглото си и после се потриваш, не искаш да работиш, тогава какви дрехи ще имаш?
(втори вариант)
Ако под перата на тази птица ние разбирате всичката разумна деятелност на човешката душа, защото тия цветове, това е една изложба, какво усилие има в това да се направят тия пера? Един естественик може да изучава перата чисто физиологически. Но на перата на гърба на една райска птица има написани сума хубави работи, толкова разумни неща има написани там! Природата е вложила много нещо в тия пера. Защо природата е нашарила райската птица с най-хубавите дрехи, а другите птици не е облякла така хубаво?
Има си свой произход Провидението казва така: Ако ставаш сутрин рано и Слънцето не те завари в кревата си да спиш, а си буден и се молиш, и вечерно време си почиваш както трябва, природата казва: «Ще имаш дрехи като райската птица.» Но ако те завари Слънцето да спиш в леглото си и после се потриваш, не искаш да работиш, тогава какви дрехи ще имаш?
към втори вариант >>
Хубавото и красивото седи в усилието на душата.
(втори вариант)
Хубавото и красивото седи в усилието на душата.
Всичките птици трябва да се изучават по цветовете, които имат на перата си. И ако се изучава естествената история така, тя си има свое приложение на самовъзпитание. И трябва да се изучават птиците според цветовете на перата си. И животните когато се изучават, пак според техните цветове трябва да се изучават, какви цветове преодоляват (преодолявам – остар преобладавам). И после – тяхната външна форма каква е.
към втори вариант >>
Всичките птици трябва да се изучават по цветовете, които имат на перата си.
(втори вариант)
Хубавото и красивото седи в усилието на душата.
Всичките птици трябва да се изучават по цветовете, които имат на перата си.
И ако се изучава естествената история така, тя си има свое приложение на самовъзпитание. И трябва да се изучават птиците според цветовете на перата си. И животните когато се изучават, пак според техните цветове трябва да се изучават, какви цветове преодоляват (преодолявам – остар преобладавам). И после – тяхната външна форма каква е. Ако искаме да изучим природата по този закон, трябва да изучим растенията и цветята.
към втори вариант >>
И ако се изучава естествената история така, тя си има свое приложение на самовъзпитание.
(втори вариант)
Хубавото и красивото седи в усилието на душата. Всичките птици трябва да се изучават по цветовете, които имат на перата си.
И ако се изучава естествената история така, тя си има свое приложение на самовъзпитание.
И трябва да се изучават птиците според цветовете на перата си. И животните когато се изучават, пак според техните цветове трябва да се изучават, какви цветове преодоляват (преодолявам – остар преобладавам). И после – тяхната външна форма каква е. Ако искаме да изучим природата по този закон, трябва да изучим растенията и цветята.
към втори вариант >>
И трябва да се изучават птиците според цветовете на перата си.
(втори вариант)
Хубавото и красивото седи в усилието на душата. Всичките птици трябва да се изучават по цветовете, които имат на перата си. И ако се изучава естествената история така, тя си има свое приложение на самовъзпитание.
И трябва да се изучават птиците според цветовете на перата си.
И животните когато се изучават, пак според техните цветове трябва да се изучават, какви цветове преодоляват (преодолявам – остар преобладавам). И после – тяхната външна форма каква е. Ако искаме да изучим природата по този закон, трябва да изучим растенията и цветята.
към втори вариант >>
И животните когато се изучават, пак според техните цветове трябва да се изучават, какви цветове преодоляват (преодолявам – остар преобладавам).
(втори вариант)
Хубавото и красивото седи в усилието на душата. Всичките птици трябва да се изучават по цветовете, които имат на перата си. И ако се изучава естествената история така, тя си има свое приложение на самовъзпитание. И трябва да се изучават птиците според цветовете на перата си.
И животните когато се изучават, пак според техните цветове трябва да се изучават, какви цветове преодоляват (преодолявам – остар преобладавам).
И после – тяхната външна форма каква е. Ако искаме да изучим природата по този закон, трябва да изучим растенията и цветята.
към втори вариант >>
И после – тяхната външна форма каква е.
(втори вариант)
Хубавото и красивото седи в усилието на душата. Всичките птици трябва да се изучават по цветовете, които имат на перата си. И ако се изучава естествената история така, тя си има свое приложение на самовъзпитание. И трябва да се изучават птиците според цветовете на перата си. И животните когато се изучават, пак според техните цветове трябва да се изучават, какви цветове преодоляват (преодолявам – остар преобладавам).
И после – тяхната външна форма каква е.
Ако искаме да изучим природата по този закон, трябва да изучим растенията и цветята.
към втори вариант >>
Ако искаме да изучим природата по този закон, трябва да изучим растенията и цветята.
(втори вариант)
Всичките птици трябва да се изучават по цветовете, които имат на перата си. И ако се изучава естествената история така, тя си има свое приложение на самовъзпитание. И трябва да се изучават птиците според цветовете на перата си. И животните когато се изучават, пак според техните цветове трябва да се изучават, какви цветове преодоляват (преодолявам – остар преобладавам). И после – тяхната външна форма каква е.
Ако искаме да изучим природата по този закон, трябва да изучим растенията и цветята.
към втори вариант >>
Сега, ако искате да бъдете млади, ако искате да имате хляб, трябва да работите.
(втори вариант)
Сега, ако искате да бъдете млади, ако искате да имате хляб, трябва да работите.
Ако искате да бъдете млади, сутрин рано трябва да ставате. Когато дойде майка ви и ви пришепне само да станете, ще станете веднага. Нали когато дойде майката при люлката на детето, то трябва да стане. Тя като му покаже своето биберонче, и то става веднага. А юнак ще бъде човек, щом Слънцето залезе.
към втори вариант >>
Ако искате да бъдете млади, сутрин рано трябва да ставате.
(втори вариант)
Сега, ако искате да бъдете млади, ако искате да имате хляб, трябва да работите.
Ако искате да бъдете млади, сутрин рано трябва да ставате.
Когато дойде майка ви и ви пришепне само да станете, ще станете веднага. Нали когато дойде майката при люлката на детето, то трябва да стане. Тя като му покаже своето биберонче, и то става веднага. А юнак ще бъде човек, щом Слънцето залезе. Щом Слънцето залезе, той трябва да бъде юнак.
към втори вариант >>
Когато дойде майка ви и ви пришепне само да станете, ще станете веднага.
(втори вариант)
Сега, ако искате да бъдете млади, ако искате да имате хляб, трябва да работите. Ако искате да бъдете млади, сутрин рано трябва да ставате.
Когато дойде майка ви и ви пришепне само да станете, ще станете веднага.
Нали когато дойде майката при люлката на детето, то трябва да стане. Тя като му покаже своето биберонче, и то става веднага. А юнак ще бъде човек, щом Слънцето залезе. Щом Слънцето залезе, той трябва да бъде юнак. Юнак денем не се показва.
към втори вариант >>
Нали когато дойде майката при люлката на детето, то трябва да стане.
(втори вариант)
Сега, ако искате да бъдете млади, ако искате да имате хляб, трябва да работите. Ако искате да бъдете млади, сутрин рано трябва да ставате. Когато дойде майка ви и ви пришепне само да станете, ще станете веднага.
Нали когато дойде майката при люлката на детето, то трябва да стане.
Тя като му покаже своето биберонче, и то става веднага. А юнак ще бъде човек, щом Слънцето залезе. Щом Слънцето залезе, той трябва да бъде юнак. Юнак денем не се показва. Защото денем всички са юнаци.
към втори вариант >>
Тя като му покаже своето биберонче, и то става веднага.
(втори вариант)
Сега, ако искате да бъдете млади, ако искате да имате хляб, трябва да работите. Ако искате да бъдете млади, сутрин рано трябва да ставате. Когато дойде майка ви и ви пришепне само да станете, ще станете веднага. Нали когато дойде майката при люлката на детето, то трябва да стане.
Тя като му покаже своето биберонче, и то става веднага.
А юнак ще бъде човек, щом Слънцето залезе. Щом Слънцето залезе, той трябва да бъде юнак. Юнак денем не се показва. Защото денем всички са юнаци. Юначество се показва вечерно време.
към втори вариант >>
А юнак ще бъде човек, щом Слънцето залезе.
(втори вариант)
Сега, ако искате да бъдете млади, ако искате да имате хляб, трябва да работите. Ако искате да бъдете млади, сутрин рано трябва да ставате. Когато дойде майка ви и ви пришепне само да станете, ще станете веднага. Нали когато дойде майката при люлката на детето, то трябва да стане. Тя като му покаже своето биберонче, и то става веднага.
А юнак ще бъде човек, щом Слънцето залезе.
Щом Слънцето залезе, той трябва да бъде юнак. Юнак денем не се показва. Защото денем всички са юнаци. Юначество се показва вечерно време. Вечерно време трябва да ходиш тъй, както денем.
към втори вариант >>
Щом Слънцето залезе, той трябва да бъде юнак.
(втори вариант)
Ако искате да бъдете млади, сутрин рано трябва да ставате. Когато дойде майка ви и ви пришепне само да станете, ще станете веднага. Нали когато дойде майката при люлката на детето, то трябва да стане. Тя като му покаже своето биберонче, и то става веднага. А юнак ще бъде човек, щом Слънцето залезе.
Щом Слънцето залезе, той трябва да бъде юнак.
Юнак денем не се показва. Защото денем всички са юнаци. Юначество се показва вечерно време. Вечерно време трябва да ходиш тъй, както денем. Това е юнак.
към втори вариант >>
Юнак денем не се показва.
(втори вариант)
Когато дойде майка ви и ви пришепне само да станете, ще станете веднага. Нали когато дойде майката при люлката на детето, то трябва да стане. Тя като му покаже своето биберонче, и то става веднага. А юнак ще бъде човек, щом Слънцето залезе. Щом Слънцето залезе, той трябва да бъде юнак.
Юнак денем не се показва.
Защото денем всички са юнаци. Юначество се показва вечерно време. Вечерно време трябва да ходиш тъй, както денем. Това е юнак. Който иска да знае дали е юнак или не, нека вечерно време да мине през една гора, без да се спъне о някое дърво.
към втори вариант >>
Защото денем всички са юнаци.
(втори вариант)
Нали когато дойде майката при люлката на детето, то трябва да стане. Тя като му покаже своето биберонче, и то става веднага. А юнак ще бъде човек, щом Слънцето залезе. Щом Слънцето залезе, той трябва да бъде юнак. Юнак денем не се показва.
Защото денем всички са юнаци.
Юначество се показва вечерно време. Вечерно време трябва да ходиш тъй, както денем. Това е юнак. Който иска да знае дали е юнак или не, нека вечерно време да мине през една гора, без да се спъне о някое дърво. А щом се сблъска на няколко дървета, той не е юнак, има нещо, което го тревожи.
към втори вариант >>
Юначество се показва вечерно време.
(втори вариант)
Тя като му покаже своето биберонче, и то става веднага. А юнак ще бъде човек, щом Слънцето залезе. Щом Слънцето залезе, той трябва да бъде юнак. Юнак денем не се показва. Защото денем всички са юнаци.
Юначество се показва вечерно време.
Вечерно време трябва да ходиш тъй, както денем. Това е юнак. Който иска да знае дали е юнак или не, нека вечерно време да мине през една гора, без да се спъне о някое дърво. А щом се сблъска на няколко дървета, той не е юнак, има нещо, което го тревожи.
към втори вариант >>
Вечерно време трябва да ходиш тъй, както денем.
(втори вариант)
А юнак ще бъде човек, щом Слънцето залезе. Щом Слънцето залезе, той трябва да бъде юнак. Юнак денем не се показва. Защото денем всички са юнаци. Юначество се показва вечерно време.
Вечерно време трябва да ходиш тъй, както денем.
Това е юнак. Който иска да знае дали е юнак или не, нека вечерно време да мине през една гора, без да се спъне о някое дърво. А щом се сблъска на няколко дървета, той не е юнак, има нещо, което го тревожи.
към втори вариант >>
3.
Великата задача на човека
,
ООК
, София, 16.2.1927г.,
Магарето има ли нужда да се пасе?
И след това този проповедник се самоуби. Значи когато имаше възможност вече човек да стане, той се самоуби. В такъв случай ако е въпрос живота си да изгубиш, по-добре е да пасеш магарето на патриката – все ще научиш нещо. Чудна работа! Не могъл човек да стане, защото пасъл магарето на патриката.
Магарето има ли нужда да се пасе?
Магарето не се нуждае от човек, който да го пасе. Магарето се нуждае от пастир дотолкова, доколкото хората се нуждаят от проповедници, които да ги учат да вярват в Бога. Хората сами по себе си или вярват, или не вярват. Няма защо отвън да ги учат да вярват. Някой казва: Трябва да се проповядва на хората да вярват в Бога!
към беседата >>
Щом Духът почне да работи отвътре, Той заставя вече и външните условия да бъдат в хармония с вътрешните.
В душата на човека се крият възможности за неговото изправяне. Това всеки трябва да знае, да не мисли, че изправянето му ще дойде някъде отвън или че Господ трябва да се заеме да го изправи. Условията за изправянето на човека са външни, а силата и възможностите за това изправяне са в него самия. Защо? Защото Духът Божи работи отвътре-навън. Важно е веднъж Духът да заработи в човека.
Щом Духът почне да работи отвътре, Той заставя вече и външните условия да бъдат в хармония с вътрешните.
Духът е Господар и на външните, и на вътрешните условия в живота.
към беседата >>
Магарето не се нуждае от човек, който да го пасе.
Значи когато имаше възможност вече човек да стане, той се самоуби. В такъв случай ако е въпрос живота си да изгубиш, по-добре е да пасеш магарето на патриката – все ще научиш нещо. Чудна работа! Не могъл човек да стане, защото пасъл магарето на патриката. Магарето има ли нужда да се пасе?
Магарето не се нуждае от човек, който да го пасе.
Магарето се нуждае от пастир дотолкова, доколкото хората се нуждаят от проповедници, които да ги учат да вярват в Бога. Хората сами по себе си или вярват, или не вярват. Няма защо отвън да ги учат да вярват. Някой казва: Трябва да се проповядва на хората да вярват в Бога! Не, това е крива философия.
към беседата >>
Духът е Господар и на външните, и на вътрешните условия в живота.
Това всеки трябва да знае, да не мисли, че изправянето му ще дойде някъде отвън или че Господ трябва да се заеме да го изправи. Условията за изправянето на човека са външни, а силата и възможностите за това изправяне са в него самия. Защо? Защото Духът Божи работи отвътре-навън. Важно е веднъж Духът да заработи в човека. Щом Духът почне да работи отвътре, Той заставя вече и външните условия да бъдат в хармония с вътрешните.
Духът е Господар и на външните, и на вътрешните условия в живота.
към беседата >>
Магарето се нуждае от пастир дотолкова, доколкото хората се нуждаят от проповедници, които да ги учат да вярват в Бога.
В такъв случай ако е въпрос живота си да изгубиш, по-добре е да пасеш магарето на патриката – все ще научиш нещо. Чудна работа! Не могъл човек да стане, защото пасъл магарето на патриката. Магарето има ли нужда да се пасе? Магарето не се нуждае от човек, който да го пасе.
Магарето се нуждае от пастир дотолкова, доколкото хората се нуждаят от проповедници, които да ги учат да вярват в Бога.
Хората сами по себе си или вярват, или не вярват. Няма защо отвън да ги учат да вярват. Някой казва: Трябва да се проповядва на хората да вярват в Бога! Не, това е крива философия. Няма защо да учите хората на това, което те сами могат да научат.
към беседата >>
Първо човек започва да живее външен живот, а после иде вътрешният.
Първо човек започва да живее външен живот, а после иде вътрешният.
Този е пътят на всеки човек. Христос казва: “Аз Съм Пътя, Истината и Живота”. Мнозина се страхуват, безпокоят се как могат да следват Христовия Път. – Няма нищо страшно в този Път. Човек не трябва да се безпокои, но не трябва да бъде и съвършено спокоен.
към беседата >>
Хората сами по себе си или вярват, или не вярват.
Чудна работа! Не могъл човек да стане, защото пасъл магарето на патриката. Магарето има ли нужда да се пасе? Магарето не се нуждае от човек, който да го пасе. Магарето се нуждае от пастир дотолкова, доколкото хората се нуждаят от проповедници, които да ги учат да вярват в Бога.
Хората сами по себе си или вярват, или не вярват.
Няма защо отвън да ги учат да вярват. Някой казва: Трябва да се проповядва на хората да вярват в Бога! Не, това е крива философия. Няма защо да учите хората на това, което те сами могат да научат. Какво ще обръщате хората към Бога?
към беседата >>
Този е пътят на всеки човек.
Първо човек започва да живее външен живот, а после иде вътрешният.
Този е пътят на всеки човек.
Христос казва: “Аз Съм Пътя, Истината и Живота”. Мнозина се страхуват, безпокоят се как могат да следват Христовия Път. – Няма нищо страшно в този Път. Човек не трябва да се безпокои, но не трябва да бъде и съвършено спокоен. Аз не искам да отнема безпокойството ви. Защо?
към беседата >>
Няма защо отвън да ги учат да вярват.
Не могъл човек да стане, защото пасъл магарето на патриката. Магарето има ли нужда да се пасе? Магарето не се нуждае от човек, който да го пасе. Магарето се нуждае от пастир дотолкова, доколкото хората се нуждаят от проповедници, които да ги учат да вярват в Бога. Хората сами по себе си или вярват, или не вярват.
Няма защо отвън да ги учат да вярват.
Някой казва: Трябва да се проповядва на хората да вярват в Бога! Не, това е крива философия. Няма защо да учите хората на това, което те сами могат да научат. Какво ще обръщате хората към Бога? Да обърнеш човека към неговия Създател, това подразбира желание да го заставиш да прилича на тебе.
към беседата >>
Христос казва: “Аз Съм Пътя, Истината и Живота”.
Първо човек започва да живее външен живот, а после иде вътрешният. Този е пътят на всеки човек.
Христос казва: “Аз Съм Пътя, Истината и Живота”.
Мнозина се страхуват, безпокоят се как могат да следват Христовия Път. – Няма нищо страшно в този Път. Човек не трябва да се безпокои, но не трябва да бъде и съвършено спокоен. Аз не искам да отнема безпокойството ви. Защо? Колата не трябва да бъде много натоварена, но не трябва да бъде и много празна.
към беседата >>
Някой казва: Трябва да се проповядва на хората да вярват в Бога!
Магарето има ли нужда да се пасе? Магарето не се нуждае от човек, който да го пасе. Магарето се нуждае от пастир дотолкова, доколкото хората се нуждаят от проповедници, които да ги учат да вярват в Бога. Хората сами по себе си или вярват, или не вярват. Няма защо отвън да ги учат да вярват.
Някой казва: Трябва да се проповядва на хората да вярват в Бога!
Не, това е крива философия. Няма защо да учите хората на това, което те сами могат да научат. Какво ще обръщате хората към Бога? Да обърнеш човека към неговия Създател, това подразбира желание да го заставиш да прилича на тебе. Има кой да обръща хората.
към беседата >>
Мнозина се страхуват, безпокоят се как могат да следват Христовия Път.
Първо човек започва да живее външен живот, а после иде вътрешният. Този е пътят на всеки човек. Христос казва: “Аз Съм Пътя, Истината и Живота”.
Мнозина се страхуват, безпокоят се как могат да следват Христовия Път.
– Няма нищо страшно в този Път. Човек не трябва да се безпокои, но не трябва да бъде и съвършено спокоен. Аз не искам да отнема безпокойството ви. Защо? Колата не трябва да бъде много натоварена, но не трябва да бъде и много празна. Всеки кораб, всеки параход има известна стойност дотогава, докато съдържа в себе си определен баласт.
към беседата >>
Не, това е крива философия.
Магарето не се нуждае от човек, който да го пасе. Магарето се нуждае от пастир дотолкова, доколкото хората се нуждаят от проповедници, които да ги учат да вярват в Бога. Хората сами по себе си или вярват, или не вярват. Няма защо отвън да ги учат да вярват. Някой казва: Трябва да се проповядва на хората да вярват в Бога!
Не, това е крива философия.
Няма защо да учите хората на това, което те сами могат да научат. Какво ще обръщате хората към Бога? Да обърнеш човека към неговия Създател, това подразбира желание да го заставиш да прилича на тебе. Има кой да обръща хората. Който е създал човека, Той е в сила да го обърне към Себе Си.
към беседата >>
– Няма нищо страшно в този Път.
Първо човек започва да живее външен живот, а после иде вътрешният. Този е пътят на всеки човек. Христос казва: “Аз Съм Пътя, Истината и Живота”. Мнозина се страхуват, безпокоят се как могат да следват Христовия Път.
– Няма нищо страшно в този Път.
Човек не трябва да се безпокои, но не трябва да бъде и съвършено спокоен. Аз не искам да отнема безпокойството ви. Защо? Колата не трябва да бъде много натоварена, но не трябва да бъде и много празна. Всеки кораб, всеки параход има известна стойност дотогава, докато съдържа в себе си определен баласт. Ако съдържа повече баласт, отколкото е нужно, има опасност да се претовари и да потъне някъде в океана.
към беседата >>
Няма защо да учите хората на това, което те сами могат да научат.
Магарето се нуждае от пастир дотолкова, доколкото хората се нуждаят от проповедници, които да ги учат да вярват в Бога. Хората сами по себе си или вярват, или не вярват. Няма защо отвън да ги учат да вярват. Някой казва: Трябва да се проповядва на хората да вярват в Бога! Не, това е крива философия.
Няма защо да учите хората на това, което те сами могат да научат.
Какво ще обръщате хората към Бога? Да обърнеш човека към неговия Създател, това подразбира желание да го заставиш да прилича на тебе. Има кой да обръща хората. Който е създал човека, Той е в сила да го обърне към Себе Си. Преди всичко задачата на човека не седи в обръщането на хората към Бога, но в работене върху себе си.
към беседата >>
Човек не трябва да се безпокои, но не трябва да бъде и съвършено спокоен.
Първо човек започва да живее външен живот, а после иде вътрешният. Този е пътят на всеки човек. Христос казва: “Аз Съм Пътя, Истината и Живота”. Мнозина се страхуват, безпокоят се как могат да следват Христовия Път. – Няма нищо страшно в този Път.
Човек не трябва да се безпокои, но не трябва да бъде и съвършено спокоен.
Аз не искам да отнема безпокойството ви. Защо? Колата не трябва да бъде много натоварена, но не трябва да бъде и много празна. Всеки кораб, всеки параход има известна стойност дотогава, докато съдържа в себе си определен баласт. Ако съдържа повече баласт, отколкото е нужно, има опасност да се претовари и да потъне някъде в океана. Казвам: не товарете корабите си повече отколкото трябва!
към беседата >>
Какво ще обръщате хората към Бога?
Хората сами по себе си или вярват, или не вярват. Няма защо отвън да ги учат да вярват. Някой казва: Трябва да се проповядва на хората да вярват в Бога! Не, това е крива философия. Няма защо да учите хората на това, което те сами могат да научат.
Какво ще обръщате хората към Бога?
Да обърнеш човека към неговия Създател, това подразбира желание да го заставиш да прилича на тебе. Има кой да обръща хората. Който е създал човека, Той е в сила да го обърне към Себе Си. Преди всичко задачата на човека не седи в обръщането на хората към Бога, но в работене върху себе си.
към беседата >>
Аз не искам да отнема безпокойството ви. Защо?
Този е пътят на всеки човек. Христос казва: “Аз Съм Пътя, Истината и Живота”. Мнозина се страхуват, безпокоят се как могат да следват Христовия Път. – Няма нищо страшно в този Път. Човек не трябва да се безпокои, но не трябва да бъде и съвършено спокоен.
Аз не искам да отнема безпокойството ви. Защо?
Колата не трябва да бъде много натоварена, но не трябва да бъде и много празна. Всеки кораб, всеки параход има известна стойност дотогава, докато съдържа в себе си определен баласт. Ако съдържа повече баласт, отколкото е нужно, има опасност да се претовари и да потъне някъде в океана. Казвам: не товарете корабите си повече отколкото трябва! Мярката е определена.
към беседата >>
Да обърнеш човека към неговия Създател, това подразбира желание да го заставиш да прилича на тебе.
Няма защо отвън да ги учат да вярват. Някой казва: Трябва да се проповядва на хората да вярват в Бога! Не, това е крива философия. Няма защо да учите хората на това, което те сами могат да научат. Какво ще обръщате хората към Бога?
Да обърнеш човека към неговия Създател, това подразбира желание да го заставиш да прилича на тебе.
Има кой да обръща хората. Който е създал човека, Той е в сила да го обърне към Себе Си. Преди всичко задачата на човека не седи в обръщането на хората към Бога, но в работене върху себе си.
към беседата >>
Колата не трябва да бъде много натоварена, но не трябва да бъде и много празна.
Христос казва: “Аз Съм Пътя, Истината и Живота”. Мнозина се страхуват, безпокоят се как могат да следват Христовия Път. – Няма нищо страшно в този Път. Човек не трябва да се безпокои, но не трябва да бъде и съвършено спокоен. Аз не искам да отнема безпокойството ви. Защо?
Колата не трябва да бъде много натоварена, но не трябва да бъде и много празна.
Всеки кораб, всеки параход има известна стойност дотогава, докато съдържа в себе си определен баласт. Ако съдържа повече баласт, отколкото е нужно, има опасност да се претовари и да потъне някъде в океана. Казвам: не товарете корабите си повече отколкото трябва! Мярката е определена. Носете колкото можете!
към беседата >>
Има кой да обръща хората.
Някой казва: Трябва да се проповядва на хората да вярват в Бога! Не, това е крива философия. Няма защо да учите хората на това, което те сами могат да научат. Какво ще обръщате хората към Бога? Да обърнеш човека към неговия Създател, това подразбира желание да го заставиш да прилича на тебе.
Има кой да обръща хората.
Който е създал човека, Той е в сила да го обърне към Себе Си. Преди всичко задачата на човека не седи в обръщането на хората към Бога, но в работене върху себе си.
към беседата >>
Всеки кораб, всеки параход има известна стойност дотогава, докато съдържа в себе си определен баласт.
Мнозина се страхуват, безпокоят се как могат да следват Христовия Път. – Няма нищо страшно в този Път. Човек не трябва да се безпокои, но не трябва да бъде и съвършено спокоен. Аз не искам да отнема безпокойството ви. Защо? Колата не трябва да бъде много натоварена, но не трябва да бъде и много празна.
Всеки кораб, всеки параход има известна стойност дотогава, докато съдържа в себе си определен баласт.
Ако съдържа повече баласт, отколкото е нужно, има опасност да се претовари и да потъне някъде в океана. Казвам: не товарете корабите си повече отколкото трябва! Мярката е определена. Носете колкото можете! Днес съществува лакомия навсякъде.
към беседата >>
Който е създал човека, Той е в сила да го обърне към Себе Си.
Не, това е крива философия. Няма защо да учите хората на това, което те сами могат да научат. Какво ще обръщате хората към Бога? Да обърнеш човека към неговия Създател, това подразбира желание да го заставиш да прилича на тебе. Има кой да обръща хората.
Който е създал човека, Той е в сила да го обърне към Себе Си.
Преди всичко задачата на човека не седи в обръщането на хората към Бога, но в работене върху себе си.
към беседата >>
Ако съдържа повече баласт, отколкото е нужно, има опасност да се претовари и да потъне някъде в океана.
– Няма нищо страшно в този Път. Човек не трябва да се безпокои, но не трябва да бъде и съвършено спокоен. Аз не искам да отнема безпокойството ви. Защо? Колата не трябва да бъде много натоварена, но не трябва да бъде и много празна. Всеки кораб, всеки параход има известна стойност дотогава, докато съдържа в себе си определен баласт.
Ако съдържа повече баласт, отколкото е нужно, има опасност да се претовари и да потъне някъде в океана.
Казвам: не товарете корабите си повече отколкото трябва! Мярката е определена. Носете колкото можете! Днес съществува лакомия навсякъде. Като пазите определената мярка, вие ще се доберете до положителната философия на живота.
към беседата >>
Преди всичко задачата на човека не седи в обръщането на хората към Бога, но в работене върху себе си.
Няма защо да учите хората на това, което те сами могат да научат. Какво ще обръщате хората към Бога? Да обърнеш човека към неговия Създател, това подразбира желание да го заставиш да прилича на тебе. Има кой да обръща хората. Който е създал човека, Той е в сила да го обърне към Себе Си.
Преди всичко задачата на човека не седи в обръщането на хората към Бога, но в работене върху себе си.
към беседата >>
Казвам: не товарете корабите си повече отколкото трябва!
Човек не трябва да се безпокои, но не трябва да бъде и съвършено спокоен. Аз не искам да отнема безпокойството ви. Защо? Колата не трябва да бъде много натоварена, но не трябва да бъде и много празна. Всеки кораб, всеки параход има известна стойност дотогава, докато съдържа в себе си определен баласт. Ако съдържа повече баласт, отколкото е нужно, има опасност да се претовари и да потъне някъде в океана.
Казвам: не товарете корабите си повече отколкото трябва!
Мярката е определена. Носете колкото можете! Днес съществува лакомия навсякъде. Като пазите определената мярка, вие ще се доберете до положителната философия на живота.
към беседата >>
За следния път пишете върху темата: “Великата задача на човешкия живот”.
За следния път пишете върху темата: “Великата задача на човешкия живот”.
към беседата >>
Мярката е определена.
Аз не искам да отнема безпокойството ви. Защо? Колата не трябва да бъде много натоварена, но не трябва да бъде и много празна. Всеки кораб, всеки параход има известна стойност дотогава, докато съдържа в себе си определен баласт. Ако съдържа повече баласт, отколкото е нужно, има опасност да се претовари и да потъне някъде в океана. Казвам: не товарете корабите си повече отколкото трябва!
Мярката е определена.
Носете колкото можете! Днес съществува лакомия навсякъде. Като пазите определената мярка, вие ще се доберете до положителната философия на живота.
към беседата >>
Казвате: Какво да правим с противоречията в живота?
Казвате: Какво да правим с противоречията в живота?
Противоречията са временни положения в живота на човека. Те съществуват поради неправилните възгледи върху важни въпроси в живота. Щом тия въпроси се разрешат правилно, и противоречията ще изчезнат. В Божествения, във Великия свят няма противоречия. Всички пътища, които водят към Бога са добри.
към беседата >>
Носете колкото можете!
Колата не трябва да бъде много натоварена, но не трябва да бъде и много празна. Всеки кораб, всеки параход има известна стойност дотогава, докато съдържа в себе си определен баласт. Ако съдържа повече баласт, отколкото е нужно, има опасност да се претовари и да потъне някъде в океана. Казвам: не товарете корабите си повече отколкото трябва! Мярката е определена.
Носете колкото можете!
Днес съществува лакомия навсякъде. Като пазите определената мярка, вие ще се доберете до положителната философия на живота.
към беседата >>
Противоречията са временни положения в живота на човека.
Казвате: Какво да правим с противоречията в живота?
Противоречията са временни положения в живота на човека.
Те съществуват поради неправилните възгледи върху важни въпроси в живота. Щом тия въпроси се разрешат правилно, и противоречията ще изчезнат. В Божествения, във Великия свят няма противоречия. Всички пътища, които водят към Бога са добри. При сегашните условия на живота и при разбиранията на съвременните хора, за да излезе от противоречията, човек трябва да има широта на душата и простор, свобода на Духа.
към беседата >>
Днес съществува лакомия навсякъде.
Всеки кораб, всеки параход има известна стойност дотогава, докато съдържа в себе си определен баласт. Ако съдържа повече баласт, отколкото е нужно, има опасност да се претовари и да потъне някъде в океана. Казвам: не товарете корабите си повече отколкото трябва! Мярката е определена. Носете колкото можете!
Днес съществува лакомия навсякъде.
Като пазите определената мярка, вие ще се доберете до положителната философия на живота.
към беседата >>
Те съществуват поради неправилните възгледи върху важни въпроси в живота.
Казвате: Какво да правим с противоречията в живота? Противоречията са временни положения в живота на човека.
Те съществуват поради неправилните възгледи върху важни въпроси в живота.
Щом тия въпроси се разрешат правилно, и противоречията ще изчезнат. В Божествения, във Великия свят няма противоречия. Всички пътища, които водят към Бога са добри. При сегашните условия на живота и при разбиранията на съвременните хора, за да излезе от противоречията, човек трябва да има широта на душата и простор, свобода на Духа. Иначе с тесни, с ограничени възгледи той всеки час ще се натъква от едно противоречие на друго.
към беседата >>
Като пазите определената мярка, вие ще се доберете до положителната философия на живота.
Ако съдържа повече баласт, отколкото е нужно, има опасност да се претовари и да потъне някъде в океана. Казвам: не товарете корабите си повече отколкото трябва! Мярката е определена. Носете колкото можете! Днес съществува лакомия навсякъде.
Като пазите определената мярка, вие ще се доберете до положителната философия на живота.
към беседата >>
Щом тия въпроси се разрешат правилно, и противоречията ще изчезнат.
Казвате: Какво да правим с противоречията в живота? Противоречията са временни положения в живота на човека. Те съществуват поради неправилните възгледи върху важни въпроси в живота.
Щом тия въпроси се разрешат правилно, и противоречията ще изчезнат.
В Божествения, във Великия свят няма противоречия. Всички пътища, които водят към Бога са добри. При сегашните условия на живота и при разбиранията на съвременните хора, за да излезе от противоречията, човек трябва да има широта на душата и простор, свобода на Духа. Иначе с тесни, с ограничени възгледи той всеки час ще се натъква от едно противоречие на друго. Мнозина мислят, че като влязат в духовния свят, ще бъдат посрещнати с музика и песни.
към беседата >>
Казвате: Какво ще стане със света?
Казвате: Какво ще стане със света?
– Няма какво да разрешавате този въпрос. Той отдавна е разрешен. Веднъж Бог е направил този кораб и го е пуснал в пространството, Той има вече грижа за него. Този кораб има свой капитан, който го управлява, няма защо вие да се грижите за него. Капитанът има на разположение много матроси, които му помагат.
към беседата >>
В Божествения, във Великия свят няма противоречия.
Казвате: Какво да правим с противоречията в живота? Противоречията са временни положения в живота на човека. Те съществуват поради неправилните възгледи върху важни въпроси в живота. Щом тия въпроси се разрешат правилно, и противоречията ще изчезнат.
В Божествения, във Великия свят няма противоречия.
Всички пътища, които водят към Бога са добри. При сегашните условия на живота и при разбиранията на съвременните хора, за да излезе от противоречията, човек трябва да има широта на душата и простор, свобода на Духа. Иначе с тесни, с ограничени възгледи той всеки час ще се натъква от едно противоречие на друго. Мнозина мислят, че като влязат в духовния свят, ще бъдат посрещнати с музика и песни. Влезете ли в духовния свят, вие ще се намерите пред сериозни задачи.
към беседата >>
– Няма какво да разрешавате този въпрос.
Казвате: Какво ще стане със света?
– Няма какво да разрешавате този въпрос.
Той отдавна е разрешен. Веднъж Бог е направил този кораб и го е пуснал в пространството, Той има вече грижа за него. Този кораб има свой капитан, който го управлява, няма защо вие да се грижите за него. Капитанът има на разположение много матроси, които му помагат. Вие сте пътници, влезли сте в кораба; на вас не остава нищо друго, освен да се доверите на капитана.
към беседата >>
Всички пътища, които водят към Бога са добри.
Казвате: Какво да правим с противоречията в живота? Противоречията са временни положения в живота на човека. Те съществуват поради неправилните възгледи върху важни въпроси в живота. Щом тия въпроси се разрешат правилно, и противоречията ще изчезнат. В Божествения, във Великия свят няма противоречия.
Всички пътища, които водят към Бога са добри.
При сегашните условия на живота и при разбиранията на съвременните хора, за да излезе от противоречията, човек трябва да има широта на душата и простор, свобода на Духа. Иначе с тесни, с ограничени възгледи той всеки час ще се натъква от едно противоречие на друго. Мнозина мислят, че като влязат в духовния свят, ще бъдат посрещнати с музика и песни. Влезете ли в духовния свят, вие ще се намерите пред сериозни задачи. Там ще снемат булото ви, ще ви покажат доколко сте били несамостоятелни, доколко нещата са били криво поставени във вас.
към беседата >>
Той отдавна е разрешен.
Казвате: Какво ще стане със света? – Няма какво да разрешавате този въпрос.
Той отдавна е разрешен.
Веднъж Бог е направил този кораб и го е пуснал в пространството, Той има вече грижа за него. Този кораб има свой капитан, който го управлява, няма защо вие да се грижите за него. Капитанът има на разположение много матроси, които му помагат. Вие сте пътници, влезли сте в кораба; на вас не остава нищо друго, освен да се доверите на капитана. – Ама морето било бурно, голяма буря пристигала.
към беседата >>
При сегашните условия на живота и при разбиранията на съвременните хора, за да излезе от противоречията, човек трябва да има широта на душата и простор, свобода на Духа.
Противоречията са временни положения в живота на човека. Те съществуват поради неправилните възгледи върху важни въпроси в живота. Щом тия въпроси се разрешат правилно, и противоречията ще изчезнат. В Божествения, във Великия свят няма противоречия. Всички пътища, които водят към Бога са добри.
При сегашните условия на живота и при разбиранията на съвременните хора, за да излезе от противоречията, човек трябва да има широта на душата и простор, свобода на Духа.
Иначе с тесни, с ограничени възгледи той всеки час ще се натъква от едно противоречие на друго. Мнозина мислят, че като влязат в духовния свят, ще бъдат посрещнати с музика и песни. Влезете ли в духовния свят, вие ще се намерите пред сериозни задачи. Там ще снемат булото ви, ще ви покажат доколко сте били несамостоятелни, доколко нещата са били криво поставени във вас. Например вие ще се учудите когато видите, че само отгоре сте били калайдисани, а отвътре сте направени от бакър, от мед, която лесно се окислява и се превръща в отрова.
към беседата >>
Веднъж Бог е направил този кораб и го е пуснал в пространството, Той има вече грижа за него.
Казвате: Какво ще стане със света? – Няма какво да разрешавате този въпрос. Той отдавна е разрешен.
Веднъж Бог е направил този кораб и го е пуснал в пространството, Той има вече грижа за него.
Този кораб има свой капитан, който го управлява, няма защо вие да се грижите за него. Капитанът има на разположение много матроси, които му помагат. Вие сте пътници, влезли сте в кораба; на вас не остава нищо друго, освен да се доверите на капитана. – Ама морето било бурно, голяма буря пристигала. Капитанът казва: Не се безпокойте, бурята ще мине след 48 часа.
към беседата >>
Иначе с тесни, с ограничени възгледи той всеки час ще се натъква от едно противоречие на друго.
Те съществуват поради неправилните възгледи върху важни въпроси в живота. Щом тия въпроси се разрешат правилно, и противоречията ще изчезнат. В Божествения, във Великия свят няма противоречия. Всички пътища, които водят към Бога са добри. При сегашните условия на живота и при разбиранията на съвременните хора, за да излезе от противоречията, човек трябва да има широта на душата и простор, свобода на Духа.
Иначе с тесни, с ограничени възгледи той всеки час ще се натъква от едно противоречие на друго.
Мнозина мислят, че като влязат в духовния свят, ще бъдат посрещнати с музика и песни. Влезете ли в духовния свят, вие ще се намерите пред сериозни задачи. Там ще снемат булото ви, ще ви покажат доколко сте били несамостоятелни, доколко нещата са били криво поставени във вас. Например вие ще се учудите когато видите, че само отгоре сте били калайдисани, а отвътре сте направени от бакър, от мед, която лесно се окислява и се превръща в отрова. Истинският човек трябва да бъде чисто злато и отвън, и отвътре, а не само позлатен отвън.
към беседата >>
Този кораб има свой капитан, който го управлява, няма защо вие да се грижите за него.
Казвате: Какво ще стане със света? – Няма какво да разрешавате този въпрос. Той отдавна е разрешен. Веднъж Бог е направил този кораб и го е пуснал в пространството, Той има вече грижа за него.
Този кораб има свой капитан, който го управлява, няма защо вие да се грижите за него.
Капитанът има на разположение много матроси, които му помагат. Вие сте пътници, влезли сте в кораба; на вас не остава нищо друго, освен да се доверите на капитана. – Ама морето било бурно, голяма буря пристигала. Капитанът казва: Не се безпокойте, бурята ще мине след 48 часа. Също така се плашат и окултните ученици като се натъкват на някои мъчнотии.
към беседата >>
Мнозина мислят, че като влязат в духовния свят, ще бъдат посрещнати с музика и песни.
Щом тия въпроси се разрешат правилно, и противоречията ще изчезнат. В Божествения, във Великия свят няма противоречия. Всички пътища, които водят към Бога са добри. При сегашните условия на живота и при разбиранията на съвременните хора, за да излезе от противоречията, човек трябва да има широта на душата и простор, свобода на Духа. Иначе с тесни, с ограничени възгледи той всеки час ще се натъква от едно противоречие на друго.
Мнозина мислят, че като влязат в духовния свят, ще бъдат посрещнати с музика и песни.
Влезете ли в духовния свят, вие ще се намерите пред сериозни задачи. Там ще снемат булото ви, ще ви покажат доколко сте били несамостоятелни, доколко нещата са били криво поставени във вас. Например вие ще се учудите когато видите, че само отгоре сте били калайдисани, а отвътре сте направени от бакър, от мед, която лесно се окислява и се превръща в отрова. Истинският човек трябва да бъде чисто злато и отвън, и отвътре, а не само позлатен отвън. Да превърне неблагородното в себе си в благородно, в чисто злато, това е задачата на човека.
към беседата >>
Капитанът има на разположение много матроси, които му помагат.
Казвате: Какво ще стане със света? – Няма какво да разрешавате този въпрос. Той отдавна е разрешен. Веднъж Бог е направил този кораб и го е пуснал в пространството, Той има вече грижа за него. Този кораб има свой капитан, който го управлява, няма защо вие да се грижите за него.
Капитанът има на разположение много матроси, които му помагат.
Вие сте пътници, влезли сте в кораба; на вас не остава нищо друго, освен да се доверите на капитана. – Ама морето било бурно, голяма буря пристигала. Капитанът казва: Не се безпокойте, бурята ще мине след 48 часа. Също така се плашат и окултните ученици като се натъкват на някои мъчнотии. Няма защо да се плашат.
към беседата >>
Влезете ли в духовния свят, вие ще се намерите пред сериозни задачи.
В Божествения, във Великия свят няма противоречия. Всички пътища, които водят към Бога са добри. При сегашните условия на живота и при разбиранията на съвременните хора, за да излезе от противоречията, човек трябва да има широта на душата и простор, свобода на Духа. Иначе с тесни, с ограничени възгледи той всеки час ще се натъква от едно противоречие на друго. Мнозина мислят, че като влязат в духовния свят, ще бъдат посрещнати с музика и песни.
Влезете ли в духовния свят, вие ще се намерите пред сериозни задачи.
Там ще снемат булото ви, ще ви покажат доколко сте били несамостоятелни, доколко нещата са били криво поставени във вас. Например вие ще се учудите когато видите, че само отгоре сте били калайдисани, а отвътре сте направени от бакър, от мед, която лесно се окислява и се превръща в отрова. Истинският човек трябва да бъде чисто злато и отвън, и отвътре, а не само позлатен отвън. Да превърне неблагородното в себе си в благородно, в чисто злато, това е задачата на човека. Докато не стане това, докато не разреши тази задача, той винаги ще се натъква на противоречия, а с противоречия животът не може да се уреди.
към беседата >>
Вие сте пътници, влезли сте в кораба; на вас не остава нищо друго, освен да се доверите на капитана.
– Няма какво да разрешавате този въпрос. Той отдавна е разрешен. Веднъж Бог е направил този кораб и го е пуснал в пространството, Той има вече грижа за него. Този кораб има свой капитан, който го управлява, няма защо вие да се грижите за него. Капитанът има на разположение много матроси, които му помагат.
Вие сте пътници, влезли сте в кораба; на вас не остава нищо друго, освен да се доверите на капитана.
– Ама морето било бурно, голяма буря пристигала. Капитанът казва: Не се безпокойте, бурята ще мине след 48 часа. Също така се плашат и окултните ученици като се натъкват на някои мъчнотии. Няма защо да се плашат. Мъчнотията ще мине-замине покрай тях, няма да ги засегне.
към беседата >>
Там ще снемат булото ви, ще ви покажат доколко сте били несамостоятелни, доколко нещата са били криво поставени във вас.
Всички пътища, които водят към Бога са добри. При сегашните условия на живота и при разбиранията на съвременните хора, за да излезе от противоречията, човек трябва да има широта на душата и простор, свобода на Духа. Иначе с тесни, с ограничени възгледи той всеки час ще се натъква от едно противоречие на друго. Мнозина мислят, че като влязат в духовния свят, ще бъдат посрещнати с музика и песни. Влезете ли в духовния свят, вие ще се намерите пред сериозни задачи.
Там ще снемат булото ви, ще ви покажат доколко сте били несамостоятелни, доколко нещата са били криво поставени във вас.
Например вие ще се учудите когато видите, че само отгоре сте били калайдисани, а отвътре сте направени от бакър, от мед, която лесно се окислява и се превръща в отрова. Истинският човек трябва да бъде чисто злато и отвън, и отвътре, а не само позлатен отвън. Да превърне неблагородното в себе си в благородно, в чисто злато, това е задачата на човека. Докато не стане това, докато не разреши тази задача, той винаги ще се натъква на противоречия, а с противоречия животът не може да се уреди.
към беседата >>
– Ама морето било бурно, голяма буря пристигала.
Той отдавна е разрешен. Веднъж Бог е направил този кораб и го е пуснал в пространството, Той има вече грижа за него. Този кораб има свой капитан, който го управлява, няма защо вие да се грижите за него. Капитанът има на разположение много матроси, които му помагат. Вие сте пътници, влезли сте в кораба; на вас не остава нищо друго, освен да се доверите на капитана.
– Ама морето било бурно, голяма буря пристигала.
Капитанът казва: Не се безпокойте, бурята ще мине след 48 часа. Също така се плашат и окултните ученици като се натъкват на някои мъчнотии. Няма защо да се плашат. Мъчнотията ще мине-замине покрай тях, няма да ги засегне. Някои хора бягат от мъчнотиите преди те да са дошли до тях.
към беседата >>
Например вие ще се учудите когато видите, че само отгоре сте били калайдисани, а отвътре сте направени от бакър, от мед, която лесно се окислява и се превръща в отрова.
При сегашните условия на живота и при разбиранията на съвременните хора, за да излезе от противоречията, човек трябва да има широта на душата и простор, свобода на Духа. Иначе с тесни, с ограничени възгледи той всеки час ще се натъква от едно противоречие на друго. Мнозина мислят, че като влязат в духовния свят, ще бъдат посрещнати с музика и песни. Влезете ли в духовния свят, вие ще се намерите пред сериозни задачи. Там ще снемат булото ви, ще ви покажат доколко сте били несамостоятелни, доколко нещата са били криво поставени във вас.
Например вие ще се учудите когато видите, че само отгоре сте били калайдисани, а отвътре сте направени от бакър, от мед, която лесно се окислява и се превръща в отрова.
Истинският човек трябва да бъде чисто злато и отвън, и отвътре, а не само позлатен отвън. Да превърне неблагородното в себе си в благородно, в чисто злато, това е задачата на човека. Докато не стане това, докато не разреши тази задача, той винаги ще се натъква на противоречия, а с противоречия животът не може да се уреди.
към беседата >>
Капитанът казва: Не се безпокойте, бурята ще мине след 48 часа.
Веднъж Бог е направил този кораб и го е пуснал в пространството, Той има вече грижа за него. Този кораб има свой капитан, който го управлява, няма защо вие да се грижите за него. Капитанът има на разположение много матроси, които му помагат. Вие сте пътници, влезли сте в кораба; на вас не остава нищо друго, освен да се доверите на капитана. – Ама морето било бурно, голяма буря пристигала.
Капитанът казва: Не се безпокойте, бурята ще мине след 48 часа.
Също така се плашат и окултните ученици като се натъкват на някои мъчнотии. Няма защо да се плашат. Мъчнотията ще мине-замине покрай тях, няма да ги засегне. Някои хора бягат от мъчнотиите преди те да са дошли до тях. Една госпожа, наша позната пътувала в кола със свои близки.
към беседата >>
Истинският човек трябва да бъде чисто злато и отвън, и отвътре, а не само позлатен отвън.
Иначе с тесни, с ограничени възгледи той всеки час ще се натъква от едно противоречие на друго. Мнозина мислят, че като влязат в духовния свят, ще бъдат посрещнати с музика и песни. Влезете ли в духовния свят, вие ще се намерите пред сериозни задачи. Там ще снемат булото ви, ще ви покажат доколко сте били несамостоятелни, доколко нещата са били криво поставени във вас. Например вие ще се учудите когато видите, че само отгоре сте били калайдисани, а отвътре сте направени от бакър, от мед, която лесно се окислява и се превръща в отрова.
Истинският човек трябва да бъде чисто злато и отвън, и отвътре, а не само позлатен отвън.
Да превърне неблагородното в себе си в благородно, в чисто злато, това е задачата на човека. Докато не стане това, докато не разреши тази задача, той винаги ще се натъква на противоречия, а с противоречия животът не може да се уреди.
към беседата >>
Също така се плашат и окултните ученици като се натъкват на някои мъчнотии.
Този кораб има свой капитан, който го управлява, няма защо вие да се грижите за него. Капитанът има на разположение много матроси, които му помагат. Вие сте пътници, влезли сте в кораба; на вас не остава нищо друго, освен да се доверите на капитана. – Ама морето било бурно, голяма буря пристигала. Капитанът казва: Не се безпокойте, бурята ще мине след 48 часа.
Също така се плашат и окултните ученици като се натъкват на някои мъчнотии.
Няма защо да се плашат. Мъчнотията ще мине-замине покрай тях, няма да ги засегне. Някои хора бягат от мъчнотиите преди те да са дошли до тях. Една госпожа, наша позната пътувала в кола със свои близки. Изведнъж тя скочила от колата и хукнала да бяга. Защо?
към беседата >>
Да превърне неблагородното в себе си в благородно, в чисто злато, това е задачата на човека.
Мнозина мислят, че като влязат в духовния свят, ще бъдат посрещнати с музика и песни. Влезете ли в духовния свят, вие ще се намерите пред сериозни задачи. Там ще снемат булото ви, ще ви покажат доколко сте били несамостоятелни, доколко нещата са били криво поставени във вас. Например вие ще се учудите когато видите, че само отгоре сте били калайдисани, а отвътре сте направени от бакър, от мед, която лесно се окислява и се превръща в отрова. Истинският човек трябва да бъде чисто злато и отвън, и отвътре, а не само позлатен отвън.
Да превърне неблагородното в себе си в благородно, в чисто злато, това е задачата на човека.
Докато не стане това, докато не разреши тази задача, той винаги ще се натъква на противоречия, а с противоречия животът не може да се уреди.
към беседата >>
Няма защо да се плашат.
Капитанът има на разположение много матроси, които му помагат. Вие сте пътници, влезли сте в кораба; на вас не остава нищо друго, освен да се доверите на капитана. – Ама морето било бурно, голяма буря пристигала. Капитанът казва: Не се безпокойте, бурята ще мине след 48 часа. Също така се плашат и окултните ученици като се натъкват на някои мъчнотии.
Няма защо да се плашат.
Мъчнотията ще мине-замине покрай тях, няма да ги засегне. Някои хора бягат от мъчнотиите преди те да са дошли до тях. Една госпожа, наша позната пътувала в кола със свои близки. Изведнъж тя скочила от колата и хукнала да бяга. Защо? – Видяла отдалеч един бивол.
към беседата >>
Докато не стане това, докато не разреши тази задача, той винаги ще се натъква на противоречия, а с противоречия животът не може да се уреди.
Влезете ли в духовния свят, вие ще се намерите пред сериозни задачи. Там ще снемат булото ви, ще ви покажат доколко сте били несамостоятелни, доколко нещата са били криво поставени във вас. Например вие ще се учудите когато видите, че само отгоре сте били калайдисани, а отвътре сте направени от бакър, от мед, която лесно се окислява и се превръща в отрова. Истинският човек трябва да бъде чисто злато и отвън, и отвътре, а не само позлатен отвън. Да превърне неблагородното в себе си в благородно, в чисто злато, това е задачата на човека.
Докато не стане това, докато не разреши тази задача, той винаги ще се натъква на противоречия, а с противоречия животът не може да се уреди.
към беседата >>
Мъчнотията ще мине-замине покрай тях, няма да ги засегне.
Вие сте пътници, влезли сте в кораба; на вас не остава нищо друго, освен да се доверите на капитана. – Ама морето било бурно, голяма буря пристигала. Капитанът казва: Не се безпокойте, бурята ще мине след 48 часа. Също така се плашат и окултните ученици като се натъкват на някои мъчнотии. Няма защо да се плашат.
Мъчнотията ще мине-замине покрай тях, няма да ги засегне.
Някои хора бягат от мъчнотиите преди те да са дошли до тях. Една госпожа, наша позната пътувала в кола със свои близки. Изведнъж тя скочила от колата и хукнала да бяга. Защо? – Видяла отдалеч един бивол. Навярно в миналото си някога е била гонена от бивол, та и днес още не може да го забрави.
към беседата >>
Казвам: много проповедници ще срещнете в света, които препоръчват на хората да се отрекат от себе си, да раздадат имането си на бедните и да служат на Бога.
Казвам: много проповедници ще срещнете в света, които препоръчват на хората да се отрекат от себе си, да раздадат имането си на бедните и да служат на Бога.
Отлична е тази идея, но как трябва да се приложи? Ако един милионер рече да изпълни този съвет и раздаде богатството си на бедните, какво ще спечели? След това ще му кажат, че трябва да отиде в някоя гора, да се посвети на Бога и да прекара там 10-20 години в пост и молитва, далеч от съблазните и суетата на света. Ако и това направи, какво ще спечели? Ще се върне най-после в света да проповядва на хората, но вече остарял, окъсан, без пет пари в джоба си.
към беседата >>
Някои хора бягат от мъчнотиите преди те да са дошли до тях.
– Ама морето било бурно, голяма буря пристигала. Капитанът казва: Не се безпокойте, бурята ще мине след 48 часа. Също така се плашат и окултните ученици като се натъкват на някои мъчнотии. Няма защо да се плашат. Мъчнотията ще мине-замине покрай тях, няма да ги засегне.
Някои хора бягат от мъчнотиите преди те да са дошли до тях.
Една госпожа, наша позната пътувала в кола със свои близки. Изведнъж тя скочила от колата и хукнала да бяга. Защо? – Видяла отдалеч един бивол. Навярно в миналото си някога е била гонена от бивол, та и днес още не може да го забрави. Голям страх има тя от бивола.
към беседата >>
Отлична е тази идея, но как трябва да се приложи?
Казвам: много проповедници ще срещнете в света, които препоръчват на хората да се отрекат от себе си, да раздадат имането си на бедните и да служат на Бога.
Отлична е тази идея, но как трябва да се приложи?
Ако един милионер рече да изпълни този съвет и раздаде богатството си на бедните, какво ще спечели? След това ще му кажат, че трябва да отиде в някоя гора, да се посвети на Бога и да прекара там 10-20 години в пост и молитва, далеч от съблазните и суетата на света. Ако и това направи, какво ще спечели? Ще се върне най-после в света да проповядва на хората, но вече остарял, окъсан, без пет пари в джоба си. Ще отиде тук-там да проповядва, но като го видят така остарял, окъсан, всички ще му кажат:Няма какво да проповядваш; тези идеи са за стари хора като тебе, те не са за младите.
към беседата >>
Една госпожа, наша позната пътувала в кола със свои близки.
Капитанът казва: Не се безпокойте, бурята ще мине след 48 часа. Също така се плашат и окултните ученици като се натъкват на някои мъчнотии. Няма защо да се плашат. Мъчнотията ще мине-замине покрай тях, няма да ги засегне. Някои хора бягат от мъчнотиите преди те да са дошли до тях.
Една госпожа, наша позната пътувала в кола със свои близки.
Изведнъж тя скочила от колата и хукнала да бяга. Защо? – Видяла отдалеч един бивол. Навярно в миналото си някога е била гонена от бивол, та и днес още не може да го забрави. Голям страх има тя от бивола. Казвах на тази госпожа: ако ти беше останала на колата, опасността от бивола щеше да бъде по-малка, а така като си скочила на земята, по-голяма вероятност им биволът да те гони.
към беседата >>
Ако един милионер рече да изпълни този съвет и раздаде богатството си на бедните, какво ще спечели?
Казвам: много проповедници ще срещнете в света, които препоръчват на хората да се отрекат от себе си, да раздадат имането си на бедните и да служат на Бога. Отлична е тази идея, но как трябва да се приложи?
Ако един милионер рече да изпълни този съвет и раздаде богатството си на бедните, какво ще спечели?
След това ще му кажат, че трябва да отиде в някоя гора, да се посвети на Бога и да прекара там 10-20 години в пост и молитва, далеч от съблазните и суетата на света. Ако и това направи, какво ще спечели? Ще се върне най-после в света да проповядва на хората, но вече остарял, окъсан, без пет пари в джоба си. Ще отиде тук-там да проповядва, но като го видят така остарял, окъсан, всички ще му кажат:Няма какво да проповядваш; тези идеи са за стари хора като тебе, те не са за младите. Младите трябва да си поживеят докато им е времето, та един ден като дойдат на твоето положение, останат сами, боси и окъсани, тогава ще потърсят Бога.
към беседата >>
Изведнъж тя скочила от колата и хукнала да бяга. Защо?
Също така се плашат и окултните ученици като се натъкват на някои мъчнотии. Няма защо да се плашат. Мъчнотията ще мине-замине покрай тях, няма да ги засегне. Някои хора бягат от мъчнотиите преди те да са дошли до тях. Една госпожа, наша позната пътувала в кола със свои близки.
Изведнъж тя скочила от колата и хукнала да бяга. Защо?
– Видяла отдалеч един бивол. Навярно в миналото си някога е била гонена от бивол, та и днес още не може да го забрави. Голям страх има тя от бивола. Казвах на тази госпожа: ако ти беше останала на колата, опасността от бивола щеше да бъде по-малка, а така като си скочила на земята, по-голяма вероятност им биволът да те гони.
към беседата >>
След това ще му кажат, че трябва да отиде в някоя гора, да се посвети на Бога и да прекара там 10-20 години в пост и молитва, далеч от съблазните и суетата на света.
Казвам: много проповедници ще срещнете в света, които препоръчват на хората да се отрекат от себе си, да раздадат имането си на бедните и да служат на Бога. Отлична е тази идея, но как трябва да се приложи? Ако един милионер рече да изпълни този съвет и раздаде богатството си на бедните, какво ще спечели?
След това ще му кажат, че трябва да отиде в някоя гора, да се посвети на Бога и да прекара там 10-20 години в пост и молитва, далеч от съблазните и суетата на света.
Ако и това направи, какво ще спечели? Ще се върне най-после в света да проповядва на хората, но вече остарял, окъсан, без пет пари в джоба си. Ще отиде тук-там да проповядва, но като го видят така остарял, окъсан, всички ще му кажат:Няма какво да проповядваш; тези идеи са за стари хора като тебе, те не са за младите. Младите трябва да си поживеят докато им е времето, та един ден като дойдат на твоето положение, останат сами, боси и окъсани, тогава ще потърсят Бога. Този светия ще се полута година-две сред тези материалисти хора, докато един ден каже:Напразно изгубих времето си!
към беседата >>
– Видяла отдалеч един бивол.
Няма защо да се плашат. Мъчнотията ще мине-замине покрай тях, няма да ги засегне. Някои хора бягат от мъчнотиите преди те да са дошли до тях. Една госпожа, наша позната пътувала в кола със свои близки. Изведнъж тя скочила от колата и хукнала да бяга. Защо?
– Видяла отдалеч един бивол.
Навярно в миналото си някога е била гонена от бивол, та и днес още не може да го забрави. Голям страх има тя от бивола. Казвах на тази госпожа: ако ти беше останала на колата, опасността от бивола щеше да бъде по-малка, а така като си скочила на земята, по-голяма вероятност им биволът да те гони.
към беседата >>
Ако и това направи, какво ще спечели?
Казвам: много проповедници ще срещнете в света, които препоръчват на хората да се отрекат от себе си, да раздадат имането си на бедните и да служат на Бога. Отлична е тази идея, но как трябва да се приложи? Ако един милионер рече да изпълни този съвет и раздаде богатството си на бедните, какво ще спечели? След това ще му кажат, че трябва да отиде в някоя гора, да се посвети на Бога и да прекара там 10-20 години в пост и молитва, далеч от съблазните и суетата на света.
Ако и това направи, какво ще спечели?
Ще се върне най-после в света да проповядва на хората, но вече остарял, окъсан, без пет пари в джоба си. Ще отиде тук-там да проповядва, но като го видят така остарял, окъсан, всички ще му кажат:Няма какво да проповядваш; тези идеи са за стари хора като тебе, те не са за младите. Младите трябва да си поживеят докато им е времето, та един ден като дойдат на твоето положение, останат сами, боси и окъсани, тогава ще потърсят Бога. Този светия ще се полута година-две сред тези материалисти хора, докато един ден каже:Напразно изгубих времето си!
към беседата >>
Навярно в миналото си някога е била гонена от бивол, та и днес още не може да го забрави.
Мъчнотията ще мине-замине покрай тях, няма да ги засегне. Някои хора бягат от мъчнотиите преди те да са дошли до тях. Една госпожа, наша позната пътувала в кола със свои близки. Изведнъж тя скочила от колата и хукнала да бяга. Защо? – Видяла отдалеч един бивол.
Навярно в миналото си някога е била гонена от бивол, та и днес още не може да го забрави.
Голям страх има тя от бивола. Казвах на тази госпожа: ако ти беше останала на колата, опасността от бивола щеше да бъде по-малка, а така като си скочила на земята, по-голяма вероятност им биволът да те гони.
към беседата >>
Ще се върне най-после в света да проповядва на хората, но вече остарял, окъсан, без пет пари в джоба си.
Казвам: много проповедници ще срещнете в света, които препоръчват на хората да се отрекат от себе си, да раздадат имането си на бедните и да служат на Бога. Отлична е тази идея, но как трябва да се приложи? Ако един милионер рече да изпълни този съвет и раздаде богатството си на бедните, какво ще спечели? След това ще му кажат, че трябва да отиде в някоя гора, да се посвети на Бога и да прекара там 10-20 години в пост и молитва, далеч от съблазните и суетата на света. Ако и това направи, какво ще спечели?
Ще се върне най-после в света да проповядва на хората, но вече остарял, окъсан, без пет пари в джоба си.
Ще отиде тук-там да проповядва, но като го видят така остарял, окъсан, всички ще му кажат:Няма какво да проповядваш; тези идеи са за стари хора като тебе, те не са за младите. Младите трябва да си поживеят докато им е времето, та един ден като дойдат на твоето положение, останат сами, боси и окъсани, тогава ще потърсят Бога. Този светия ще се полута година-две сред тези материалисти хора, докато един ден каже:Напразно изгубих времето си!
към беседата >>
Голям страх има тя от бивола.
Някои хора бягат от мъчнотиите преди те да са дошли до тях. Една госпожа, наша позната пътувала в кола със свои близки. Изведнъж тя скочила от колата и хукнала да бяга. Защо? – Видяла отдалеч един бивол. Навярно в миналото си някога е била гонена от бивол, та и днес още не може да го забрави.
Голям страх има тя от бивола.
Казвах на тази госпожа: ако ти беше останала на колата, опасността от бивола щеше да бъде по-малка, а така като си скочила на земята, по-голяма вероятност им биволът да те гони.
към беседата >>
Ще отиде тук-там да проповядва, но като го видят така остарял, окъсан, всички ще му кажат:Няма какво да проповядваш; тези идеи са за стари хора като тебе, те не са за младите.
Отлична е тази идея, но как трябва да се приложи? Ако един милионер рече да изпълни този съвет и раздаде богатството си на бедните, какво ще спечели? След това ще му кажат, че трябва да отиде в някоя гора, да се посвети на Бога и да прекара там 10-20 години в пост и молитва, далеч от съблазните и суетата на света. Ако и това направи, какво ще спечели? Ще се върне най-после в света да проповядва на хората, но вече остарял, окъсан, без пет пари в джоба си.
Ще отиде тук-там да проповядва, но като го видят така остарял, окъсан, всички ще му кажат:Няма какво да проповядваш; тези идеи са за стари хора като тебе, те не са за младите.
Младите трябва да си поживеят докато им е времето, та един ден като дойдат на твоето положение, останат сами, боси и окъсани, тогава ще потърсят Бога. Този светия ще се полута година-две сред тези материалисти хора, докато един ден каже:Напразно изгубих времето си!
към беседата >>
Казвах на тази госпожа: ако ти беше останала на колата, опасността от бивола щеше да бъде по-малка, а така като си скочила на земята, по-голяма вероятност им биволът да те гони.
Една госпожа, наша позната пътувала в кола със свои близки. Изведнъж тя скочила от колата и хукнала да бяга. Защо? – Видяла отдалеч един бивол. Навярно в миналото си някога е била гонена от бивол, та и днес още не може да го забрави. Голям страх има тя от бивола.
Казвах на тази госпожа: ако ти беше останала на колата, опасността от бивола щеше да бъде по-малка, а така като си скочила на земята, по-голяма вероятност им биволът да те гони.
към беседата >>
Младите трябва да си поживеят докато им е времето, та един ден като дойдат на твоето положение, останат сами, боси и окъсани, тогава ще потърсят Бога.
Ако един милионер рече да изпълни този съвет и раздаде богатството си на бедните, какво ще спечели? След това ще му кажат, че трябва да отиде в някоя гора, да се посвети на Бога и да прекара там 10-20 години в пост и молитва, далеч от съблазните и суетата на света. Ако и това направи, какво ще спечели? Ще се върне най-после в света да проповядва на хората, но вече остарял, окъсан, без пет пари в джоба си. Ще отиде тук-там да проповядва, но като го видят така остарял, окъсан, всички ще му кажат:Няма какво да проповядваш; тези идеи са за стари хора като тебе, те не са за младите.
Младите трябва да си поживеят докато им е времето, та един ден като дойдат на твоето положение, останат сами, боси и окъсани, тогава ще потърсят Бога.
Този светия ще се полута година-две сред тези материалисти хора, докато един ден каже:Напразно изгубих времето си!
към беседата >>
Казвам: много от съвременните хора приличат на тая госпожа.
Казвам: много от съвременните хора приличат на тая госпожа.
Те седят в колата, разсъждават, но щом видят отдалеч още някаква опасност, скачат на земята. – Няма защо да скачате от колата. Ако Бог ви е поставил в тялото, т.е. в колата, а вие искате да напуснете тялото си, да отидете в онзи свят, това не е ли бягство? Външните мъчнотии не са нищо друго, освен бивола, от който бягате.
към беседата >>
Този светия ще се полута година-две сред тези материалисти хора, докато един ден каже:Напразно изгубих времето си!
След това ще му кажат, че трябва да отиде в някоя гора, да се посвети на Бога и да прекара там 10-20 години в пост и молитва, далеч от съблазните и суетата на света. Ако и това направи, какво ще спечели? Ще се върне най-после в света да проповядва на хората, но вече остарял, окъсан, без пет пари в джоба си. Ще отиде тук-там да проповядва, но като го видят така остарял, окъсан, всички ще му кажат:Няма какво да проповядваш; тези идеи са за стари хора като тебе, те не са за младите. Младите трябва да си поживеят докато им е времето, та един ден като дойдат на твоето положение, останат сами, боси и окъсани, тогава ще потърсят Бога.
Този светия ще се полута година-две сред тези материалисти хора, докато един ден каже:Напразно изгубих времето си!
към беседата >>
Те седят в колата, разсъждават, но щом видят отдалеч още някаква опасност, скачат на земята.
Казвам: много от съвременните хора приличат на тая госпожа.
Те седят в колата, разсъждават, но щом видят отдалеч още някаква опасност, скачат на земята.
– Няма защо да скачате от колата. Ако Бог ви е поставил в тялото, т.е. в колата, а вие искате да напуснете тялото си, да отидете в онзи свят, това не е ли бягство? Външните мъчнотии не са нищо друго, освен бивола, от който бягате. Вие искате да бягате вън някъде, но там е по-страшно.
към беседата >>
И тъй по този начин човек нищо не може да направи.
И тъй по този начин човек нищо не може да направи.
Чрез раздаване парите си на бедните и чрез отделяне от света той не може да научи закона на себеотричането, нито може да служи на Бога. Ако човек външно изпълни тия неща, след това той ще очаква отвън да получи нещо, и ако не получи, ще се разочарова от живота. Друг е законът, който хората трябва да имат предвид, когато се стремят към Божествения свят. Щом влезе в Божествения свят, човек първо придобива, а после дава. Например когато здравето дойде в човека, той дава от себе си, от своя организъм всичко излишно, всичко непотребно.
към беседата >>
– Няма защо да скачате от колата.
Казвам: много от съвременните хора приличат на тая госпожа. Те седят в колата, разсъждават, но щом видят отдалеч още някаква опасност, скачат на земята.
– Няма защо да скачате от колата.
Ако Бог ви е поставил в тялото, т.е. в колата, а вие искате да напуснете тялото си, да отидете в онзи свят, това не е ли бягство? Външните мъчнотии не са нищо друго, освен бивола, от който бягате. Вие искате да бягате вън някъде, но там е по-страшно. Докато сте на колата, стойте там, не се страхувайте.
към беседата >>
Чрез раздаване парите си на бедните и чрез отделяне от света той не може да научи закона на себеотричането, нито може да служи на Бога.
И тъй по този начин човек нищо не може да направи.
Чрез раздаване парите си на бедните и чрез отделяне от света той не може да научи закона на себеотричането, нито може да служи на Бога.
Ако човек външно изпълни тия неща, след това той ще очаква отвън да получи нещо, и ако не получи, ще се разочарова от живота. Друг е законът, който хората трябва да имат предвид, когато се стремят към Божествения свят. Щом влезе в Божествения свят, човек първо придобива, а после дава. Например когато здравето дойде в човека, той дава от себе си, от своя организъм всичко излишно, всичко непотребно. Следователно щом дойде хубавото, красивото в човека, той е готов да даде от себе си всичко онова, което до този момент не е бил готов да даде.
към беседата >>
Ако Бог ви е поставил в тялото, т.е.
Казвам: много от съвременните хора приличат на тая госпожа. Те седят в колата, разсъждават, но щом видят отдалеч още някаква опасност, скачат на земята. – Няма защо да скачате от колата.
Ако Бог ви е поставил в тялото, т.е.
в колата, а вие искате да напуснете тялото си, да отидете в онзи свят, това не е ли бягство? Външните мъчнотии не са нищо друго, освен бивола, от който бягате. Вие искате да бягате вън някъде, но там е по-страшно. Докато сте на колата, стойте там, не се страхувайте. По този начин по-лесно ще разрешите мъчнотиите във вашия живот, отколкото ако скачате от колата.
към беседата >>
Ако човек външно изпълни тия неща, след това той ще очаква отвън да получи нещо, и ако не получи, ще се разочарова от живота.
И тъй по този начин човек нищо не може да направи. Чрез раздаване парите си на бедните и чрез отделяне от света той не може да научи закона на себеотричането, нито може да служи на Бога.
Ако човек външно изпълни тия неща, след това той ще очаква отвън да получи нещо, и ако не получи, ще се разочарова от живота.
Друг е законът, който хората трябва да имат предвид, когато се стремят към Божествения свят. Щом влезе в Божествения свят, човек първо придобива, а после дава. Например когато здравето дойде в човека, той дава от себе си, от своя организъм всичко излишно, всичко непотребно. Следователно щом дойде хубавото, красивото в човека, той е готов да даде от себе си всичко онова, което до този момент не е бил готов да даде. Това нещо, в сравнение с Великото, с Красивото, което е придобил, нищо не струва.
към беседата >>
в колата, а вие искате да напуснете тялото си, да отидете в онзи свят, това не е ли бягство?
Казвам: много от съвременните хора приличат на тая госпожа. Те седят в колата, разсъждават, но щом видят отдалеч още някаква опасност, скачат на земята. – Няма защо да скачате от колата. Ако Бог ви е поставил в тялото, т.е.
в колата, а вие искате да напуснете тялото си, да отидете в онзи свят, това не е ли бягство?
Външните мъчнотии не са нищо друго, освен бивола, от който бягате. Вие искате да бягате вън някъде, но там е по-страшно. Докато сте на колата, стойте там, не се страхувайте. По този начин по-лесно ще разрешите мъчнотиите във вашия живот, отколкото ако скачате от колата. Това са проповядвали апостолите, пророците, мъчениците, Великите Учители, защото и те са имали тази опитност.
към беседата >>
Друг е законът, който хората трябва да имат предвид, когато се стремят към Божествения свят.
И тъй по този начин човек нищо не може да направи. Чрез раздаване парите си на бедните и чрез отделяне от света той не може да научи закона на себеотричането, нито може да служи на Бога. Ако човек външно изпълни тия неща, след това той ще очаква отвън да получи нещо, и ако не получи, ще се разочарова от живота.
Друг е законът, който хората трябва да имат предвид, когато се стремят към Божествения свят.
Щом влезе в Божествения свят, човек първо придобива, а после дава. Например когато здравето дойде в човека, той дава от себе си, от своя организъм всичко излишно, всичко непотребно. Следователно щом дойде хубавото, красивото в човека, той е готов да даде от себе си всичко онова, което до този момент не е бил готов да даде. Това нещо, в сравнение с Великото, с Красивото, което е придобил, нищо не струва. Когато Бог проговори на човека, когато му каже една дума само, тя струва повече от всичко, което е имал до този момент.
към беседата >>
Външните мъчнотии не са нищо друго, освен бивола, от който бягате.
Казвам: много от съвременните хора приличат на тая госпожа. Те седят в колата, разсъждават, но щом видят отдалеч още някаква опасност, скачат на земята. – Няма защо да скачате от колата. Ако Бог ви е поставил в тялото, т.е. в колата, а вие искате да напуснете тялото си, да отидете в онзи свят, това не е ли бягство?
Външните мъчнотии не са нищо друго, освен бивола, от който бягате.
Вие искате да бягате вън някъде, но там е по-страшно. Докато сте на колата, стойте там, не се страхувайте. По този начин по-лесно ще разрешите мъчнотиите във вашия живот, отколкото ако скачате от колата. Това са проповядвали апостолите, пророците, мъчениците, Великите Учители, защото и те са имали тази опитност. В това седи великото учение на живота.
към беседата >>
Щом влезе в Божествения свят, човек първо придобива, а после дава.
И тъй по този начин човек нищо не може да направи. Чрез раздаване парите си на бедните и чрез отделяне от света той не може да научи закона на себеотричането, нито може да служи на Бога. Ако човек външно изпълни тия неща, след това той ще очаква отвън да получи нещо, и ако не получи, ще се разочарова от живота. Друг е законът, който хората трябва да имат предвид, когато се стремят към Божествения свят.
Щом влезе в Божествения свят, човек първо придобива, а после дава.
Например когато здравето дойде в човека, той дава от себе си, от своя организъм всичко излишно, всичко непотребно. Следователно щом дойде хубавото, красивото в човека, той е готов да даде от себе си всичко онова, което до този момент не е бил готов да даде. Това нещо, в сравнение с Великото, с Красивото, което е придобил, нищо не струва. Когато Бог проговори на човека, когато му каже една дума само, тя струва повече от всичко, което е имал до този момент. Ако Бог каже на човека да раздаде имането си, всичко е свършено.
към беседата >>
Вие искате да бягате вън някъде, но там е по-страшно.
Те седят в колата, разсъждават, но щом видят отдалеч още някаква опасност, скачат на земята. – Няма защо да скачате от колата. Ако Бог ви е поставил в тялото, т.е. в колата, а вие искате да напуснете тялото си, да отидете в онзи свят, това не е ли бягство? Външните мъчнотии не са нищо друго, освен бивола, от който бягате.
Вие искате да бягате вън някъде, но там е по-страшно.
Докато сте на колата, стойте там, не се страхувайте. По този начин по-лесно ще разрешите мъчнотиите във вашия живот, отколкото ако скачате от колата. Това са проповядвали апостолите, пророците, мъчениците, Великите Учители, защото и те са имали тази опитност. В това седи великото учение на живота. Като не разбирате този закон, вие искате Бог да постъпва по друг начин, както на вас е добре.
към беседата >>
Например когато здравето дойде в човека, той дава от себе си, от своя организъм всичко излишно, всичко непотребно.
И тъй по този начин човек нищо не може да направи. Чрез раздаване парите си на бедните и чрез отделяне от света той не може да научи закона на себеотричането, нито може да служи на Бога. Ако човек външно изпълни тия неща, след това той ще очаква отвън да получи нещо, и ако не получи, ще се разочарова от живота. Друг е законът, който хората трябва да имат предвид, когато се стремят към Божествения свят. Щом влезе в Божествения свят, човек първо придобива, а после дава.
Например когато здравето дойде в човека, той дава от себе си, от своя организъм всичко излишно, всичко непотребно.
Следователно щом дойде хубавото, красивото в човека, той е готов да даде от себе си всичко онова, което до този момент не е бил готов да даде. Това нещо, в сравнение с Великото, с Красивото, което е придобил, нищо не струва. Когато Бог проговори на човека, когато му каже една дума само, тя струва повече от всичко, което е имал до този момент. Ако Бог каже на човека да раздаде имането си, всичко е свършено. Този човек не очаква вече от никого нищо.
към беседата >>
Докато сте на колата, стойте там, не се страхувайте.
– Няма защо да скачате от колата. Ако Бог ви е поставил в тялото, т.е. в колата, а вие искате да напуснете тялото си, да отидете в онзи свят, това не е ли бягство? Външните мъчнотии не са нищо друго, освен бивола, от който бягате. Вие искате да бягате вън някъде, но там е по-страшно.
Докато сте на колата, стойте там, не се страхувайте.
По този начин по-лесно ще разрешите мъчнотиите във вашия живот, отколкото ако скачате от колата. Това са проповядвали апостолите, пророците, мъчениците, Великите Учители, защото и те са имали тази опитност. В това седи великото учение на живота. Като не разбирате този закон, вие искате Бог да постъпва по друг начин, както на вас е добре. Не, Бог никога няма да се поддаде на вашите умове.
към беседата >>
Следователно щом дойде хубавото, красивото в човека, той е готов да даде от себе си всичко онова, което до този момент не е бил готов да даде.
Чрез раздаване парите си на бедните и чрез отделяне от света той не може да научи закона на себеотричането, нито може да служи на Бога. Ако човек външно изпълни тия неща, след това той ще очаква отвън да получи нещо, и ако не получи, ще се разочарова от живота. Друг е законът, който хората трябва да имат предвид, когато се стремят към Божествения свят. Щом влезе в Божествения свят, човек първо придобива, а после дава. Например когато здравето дойде в човека, той дава от себе си, от своя организъм всичко излишно, всичко непотребно.
Следователно щом дойде хубавото, красивото в човека, той е готов да даде от себе си всичко онова, което до този момент не е бил готов да даде.
Това нещо, в сравнение с Великото, с Красивото, което е придобил, нищо не струва. Когато Бог проговори на човека, когато му каже една дума само, тя струва повече от всичко, което е имал до този момент. Ако Бог каже на човека да раздаде имането си, всичко е свършено. Този човек не очаква вече от никого нищо. Ако след тези Божии думи той очаква от Бога още нещо да му каже, това показва, че не е разбрал първите Му думи.
към беседата >>
По този начин по-лесно ще разрешите мъчнотиите във вашия живот, отколкото ако скачате от колата.
Ако Бог ви е поставил в тялото, т.е. в колата, а вие искате да напуснете тялото си, да отидете в онзи свят, това не е ли бягство? Външните мъчнотии не са нищо друго, освен бивола, от който бягате. Вие искате да бягате вън някъде, но там е по-страшно. Докато сте на колата, стойте там, не се страхувайте.
По този начин по-лесно ще разрешите мъчнотиите във вашия живот, отколкото ако скачате от колата.
Това са проповядвали апостолите, пророците, мъчениците, Великите Учители, защото и те са имали тази опитност. В това седи великото учение на живота. Като не разбирате този закон, вие искате Бог да постъпва по друг начин, както на вас е добре. Не, Бог никога няма да се поддаде на вашите умове. Всичко може да стане, но по детински умове Бог не върви.
към беседата >>
Това нещо, в сравнение с Великото, с Красивото, което е придобил, нищо не струва.
Ако човек външно изпълни тия неща, след това той ще очаква отвън да получи нещо, и ако не получи, ще се разочарова от живота. Друг е законът, който хората трябва да имат предвид, когато се стремят към Божествения свят. Щом влезе в Божествения свят, човек първо придобива, а после дава. Например когато здравето дойде в човека, той дава от себе си, от своя организъм всичко излишно, всичко непотребно. Следователно щом дойде хубавото, красивото в човека, той е готов да даде от себе си всичко онова, което до този момент не е бил готов да даде.
Това нещо, в сравнение с Великото, с Красивото, което е придобил, нищо не струва.
Когато Бог проговори на човека, когато му каже една дума само, тя струва повече от всичко, което е имал до този момент. Ако Бог каже на човека да раздаде имането си, всичко е свършено. Този човек не очаква вече от никого нищо. Ако след тези Божии думи той очаква от Бога още нещо да му каже, това показва, че не е разбрал първите Му думи.
към беседата >>
Това са проповядвали апостолите, пророците, мъчениците, Великите Учители, защото и те са имали тази опитност.
в колата, а вие искате да напуснете тялото си, да отидете в онзи свят, това не е ли бягство? Външните мъчнотии не са нищо друго, освен бивола, от който бягате. Вие искате да бягате вън някъде, но там е по-страшно. Докато сте на колата, стойте там, не се страхувайте. По този начин по-лесно ще разрешите мъчнотиите във вашия живот, отколкото ако скачате от колата.
Това са проповядвали апостолите, пророците, мъчениците, Великите Учители, защото и те са имали тази опитност.
В това седи великото учение на живота. Като не разбирате този закон, вие искате Бог да постъпва по друг начин, както на вас е добре. Не, Бог никога няма да се поддаде на вашите умове. Всичко може да стане, но по детински умове Бог не върви. Казвате: Нима няма никаква вероятност Бог да ни послуша?
към беседата >>
Когато Бог проговори на човека, когато му каже една дума само, тя струва повече от всичко, което е имал до този момент.
Друг е законът, който хората трябва да имат предвид, когато се стремят към Божествения свят. Щом влезе в Божествения свят, човек първо придобива, а после дава. Например когато здравето дойде в човека, той дава от себе си, от своя организъм всичко излишно, всичко непотребно. Следователно щом дойде хубавото, красивото в човека, той е готов да даде от себе си всичко онова, което до този момент не е бил готов да даде. Това нещо, в сравнение с Великото, с Красивото, което е придобил, нищо не струва.
Когато Бог проговори на човека, когато му каже една дума само, тя струва повече от всичко, което е имал до този момент.
Ако Бог каже на човека да раздаде имането си, всичко е свършено. Този човек не очаква вече от никого нищо. Ако след тези Божии думи той очаква от Бога още нещо да му каже, това показва, че не е разбрал първите Му думи.
към беседата >>
В това седи великото учение на живота.
Външните мъчнотии не са нищо друго, освен бивола, от който бягате. Вие искате да бягате вън някъде, но там е по-страшно. Докато сте на колата, стойте там, не се страхувайте. По този начин по-лесно ще разрешите мъчнотиите във вашия живот, отколкото ако скачате от колата. Това са проповядвали апостолите, пророците, мъчениците, Великите Учители, защото и те са имали тази опитност.
В това седи великото учение на живота.
Като не разбирате този закон, вие искате Бог да постъпва по друг начин, както на вас е добре. Не, Бог никога няма да се поддаде на вашите умове. Всичко може да стане, но по детински умове Бог не върви. Казвате: Нима няма никаква вероятност Бог да ни послуша? – Вероятно е, но не е възможно.
към беседата >>
Ако Бог каже на човека да раздаде имането си, всичко е свършено.
Щом влезе в Божествения свят, човек първо придобива, а после дава. Например когато здравето дойде в човека, той дава от себе си, от своя организъм всичко излишно, всичко непотребно. Следователно щом дойде хубавото, красивото в човека, той е готов да даде от себе си всичко онова, което до този момент не е бил готов да даде. Това нещо, в сравнение с Великото, с Красивото, което е придобил, нищо не струва. Когато Бог проговори на човека, когато му каже една дума само, тя струва повече от всичко, което е имал до този момент.
Ако Бог каже на човека да раздаде имането си, всичко е свършено.
Този човек не очаква вече от никого нищо. Ако след тези Божии думи той очаква от Бога още нещо да му каже, това показва, че не е разбрал първите Му думи.
към беседата >>
Като не разбирате този закон, вие искате Бог да постъпва по друг начин, както на вас е добре.
Вие искате да бягате вън някъде, но там е по-страшно. Докато сте на колата, стойте там, не се страхувайте. По този начин по-лесно ще разрешите мъчнотиите във вашия живот, отколкото ако скачате от колата. Това са проповядвали апостолите, пророците, мъчениците, Великите Учители, защото и те са имали тази опитност. В това седи великото учение на живота.
Като не разбирате този закон, вие искате Бог да постъпва по друг начин, както на вас е добре.
Не, Бог никога няма да се поддаде на вашите умове. Всичко може да стане, но по детински умове Бог не върви. Казвате: Нима няма никаква вероятност Бог да ни послуша? – Вероятно е, но не е възможно. Има неща вероятни, но невъзможни.
към беседата >>
Този човек не очаква вече от никого нищо.
Например когато здравето дойде в човека, той дава от себе си, от своя организъм всичко излишно, всичко непотребно. Следователно щом дойде хубавото, красивото в човека, той е готов да даде от себе си всичко онова, което до този момент не е бил готов да даде. Това нещо, в сравнение с Великото, с Красивото, което е придобил, нищо не струва. Когато Бог проговори на човека, когато му каже една дума само, тя струва повече от всичко, което е имал до този момент. Ако Бог каже на човека да раздаде имането си, всичко е свършено.
Този човек не очаква вече от никого нищо.
Ако след тези Божии думи той очаква от Бога още нещо да му каже, това показва, че не е разбрал първите Му думи.
към беседата >>
Не, Бог никога няма да се поддаде на вашите умове.
Докато сте на колата, стойте там, не се страхувайте. По този начин по-лесно ще разрешите мъчнотиите във вашия живот, отколкото ако скачате от колата. Това са проповядвали апостолите, пророците, мъчениците, Великите Учители, защото и те са имали тази опитност. В това седи великото учение на живота. Като не разбирате този закон, вие искате Бог да постъпва по друг начин, както на вас е добре.
Не, Бог никога няма да се поддаде на вашите умове.
Всичко може да стане, но по детински умове Бог не върви. Казвате: Нима няма никаква вероятност Бог да ни послуша? – Вероятно е, но не е възможно. Има неща вероятни, но невъзможни. Запример някой казва: Аз държах такава реч на Витоша, че тя тръгна подир мене.
към беседата >>
Ако след тези Божии думи той очаква от Бога още нещо да му каже, това показва, че не е разбрал първите Му думи.
Следователно щом дойде хубавото, красивото в човека, той е готов да даде от себе си всичко онова, което до този момент не е бил готов да даде. Това нещо, в сравнение с Великото, с Красивото, което е придобил, нищо не струва. Когато Бог проговори на човека, когато му каже една дума само, тя струва повече от всичко, което е имал до този момент. Ако Бог каже на човека да раздаде имането си, всичко е свършено. Този човек не очаква вече от никого нищо.
Ако след тези Божии думи той очаква от Бога още нещо да му каже, това показва, че не е разбрал първите Му думи.
към беседата >>
Всичко може да стане, но по детински умове Бог не върви.
По този начин по-лесно ще разрешите мъчнотиите във вашия живот, отколкото ако скачате от колата. Това са проповядвали апостолите, пророците, мъчениците, Великите Учители, защото и те са имали тази опитност. В това седи великото учение на живота. Като не разбирате този закон, вие искате Бог да постъпва по друг начин, както на вас е добре. Не, Бог никога няма да се поддаде на вашите умове.
Всичко може да стане, но по детински умове Бог не върви.
Казвате: Нима няма никаква вероятност Бог да ни послуша? – Вероятно е, но не е възможно. Има неща вероятни, но невъзможни. Запример някой казва: Аз държах такава реч на Витоша, че тя тръгна подир мене. – Вероятно е, но не е възможно.
към беседата >>
Значи докато човек живее на земята, той трябва да различава нещата, да знае кой какво му говори и да прави верни преводи.
Значи докато човек живее на земята, той трябва да различава нещата, да знае кой какво му говори и да прави верни преводи.
Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки. Той трябва от една страна да бъде мек, отстъпчив, а от друга – твърд като камък. И ако давате, пак трябва да знаете как да давате: някъде ще давате всичко, някъде няма да давате нищо. Опасни са добрите хора! По-опасни от тях няма.
към беседата >>
Казвате: Нима няма никаква вероятност Бог да ни послуша?
Това са проповядвали апостолите, пророците, мъчениците, Великите Учители, защото и те са имали тази опитност. В това седи великото учение на живота. Като не разбирате този закон, вие искате Бог да постъпва по друг начин, както на вас е добре. Не, Бог никога няма да се поддаде на вашите умове. Всичко може да стане, но по детински умове Бог не върви.
Казвате: Нима няма никаква вероятност Бог да ни послуша?
– Вероятно е, но не е възможно. Има неща вероятни, но невъзможни. Запример някой казва: Аз държах такава реч на Витоша, че тя тръгна подир мене. – Вероятно е, но не е възможно. Или някой говорел нещо на реката и тя се отбила от коритото си.-Вероятно е, но не е възможно.
към беседата >>
Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки.
Значи докато човек живее на земята, той трябва да различава нещата, да знае кой какво му говори и да прави верни преводи.
Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки.
Той трябва от една страна да бъде мек, отстъпчив, а от друга – твърд като камък. И ако давате, пак трябва да знаете как да давате: някъде ще давате всичко, някъде няма да давате нищо. Опасни са добрите хора! По-опасни от тях няма. Казвате: Как е възможно добрите хора да са опасни?
към беседата >>
– Вероятно е, но не е възможно.
В това седи великото учение на живота. Като не разбирате този закон, вие искате Бог да постъпва по друг начин, както на вас е добре. Не, Бог никога няма да се поддаде на вашите умове. Всичко може да стане, но по детински умове Бог не върви. Казвате: Нима няма никаква вероятност Бог да ни послуша?
– Вероятно е, но не е възможно.
Има неща вероятни, но невъзможни. Запример някой казва: Аз държах такава реч на Витоша, че тя тръгна подир мене. – Вероятно е, но не е възможно. Или някой говорел нещо на реката и тя се отбила от коритото си.-Вероятно е, но не е възможно. Ще дойде някой при вас и ще ви убеждава, че Бог може да отклони земята от нейния път.
към беседата >>
Той трябва от една страна да бъде мек, отстъпчив, а от друга – твърд като камък.
Значи докато човек живее на земята, той трябва да различава нещата, да знае кой какво му говори и да прави верни преводи. Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки.
Той трябва от една страна да бъде мек, отстъпчив, а от друга – твърд като камък.
И ако давате, пак трябва да знаете как да давате: някъде ще давате всичко, някъде няма да давате нищо. Опасни са добрите хора! По-опасни от тях няма. Казвате: Как е възможно добрите хора да са опасни? Например водата, която е благословение за хората, в даден случай тя може да им причини ред нещастия.
към беседата >>
Има неща вероятни, но невъзможни.
Като не разбирате този закон, вие искате Бог да постъпва по друг начин, както на вас е добре. Не, Бог никога няма да се поддаде на вашите умове. Всичко може да стане, но по детински умове Бог не върви. Казвате: Нима няма никаква вероятност Бог да ни послуша? – Вероятно е, но не е възможно.
Има неща вероятни, но невъзможни.
Запример някой казва: Аз държах такава реч на Витоша, че тя тръгна подир мене. – Вероятно е, но не е възможно. Или някой говорел нещо на реката и тя се отбила от коритото си.-Вероятно е, но не е възможно. Ще дойде някой при вас и ще ви убеждава, че Бог може да отклони земята от нейния път. – Това е вероятно, но не е възможно. Защо?
към беседата >>
И ако давате, пак трябва да знаете как да давате: някъде ще давате всичко, някъде няма да давате нищо.
Значи докато човек живее на земята, той трябва да различава нещата, да знае кой какво му говори и да прави верни преводи. Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки. Той трябва от една страна да бъде мек, отстъпчив, а от друга – твърд като камък.
И ако давате, пак трябва да знаете как да давате: някъде ще давате всичко, някъде няма да давате нищо.
Опасни са добрите хора! По-опасни от тях няма. Казвате: Как е възможно добрите хора да са опасни? Например водата, която е благословение за хората, в даден случай тя може да им причини ред нещастия. Ако тази вода е дълбока един метър, в нея може да се удави вашето любимо дете.
към беседата >>
Запример някой казва: Аз държах такава реч на Витоша, че тя тръгна подир мене.
Не, Бог никога няма да се поддаде на вашите умове. Всичко може да стане, но по детински умове Бог не върви. Казвате: Нима няма никаква вероятност Бог да ни послуша? – Вероятно е, но не е възможно. Има неща вероятни, но невъзможни.
Запример някой казва: Аз държах такава реч на Витоша, че тя тръгна подир мене.
– Вероятно е, но не е възможно. Или някой говорел нещо на реката и тя се отбила от коритото си.-Вероятно е, но не е възможно. Ще дойде някой при вас и ще ви убеждава, че Бог може да отклони земята от нейния път. – Това е вероятно, но не е възможно. Защо? Невъзможно е Бог, Който е начертал пътя на земята, да я отбива от този й път, само да ви убеди във вашето вярване.
към беседата >>
Опасни са добрите хора!
Значи докато човек живее на земята, той трябва да различава нещата, да знае кой какво му говори и да прави верни преводи. Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки. Той трябва от една страна да бъде мек, отстъпчив, а от друга – твърд като камък. И ако давате, пак трябва да знаете как да давате: някъде ще давате всичко, някъде няма да давате нищо.
Опасни са добрите хора!
По-опасни от тях няма. Казвате: Как е възможно добрите хора да са опасни? Например водата, която е благословение за хората, в даден случай тя може да им причини ред нещастия. Ако тази вода е дълбока един метър, в нея може да се удави вашето любимо дете. Ако тя е дълбока четири-пет метра, и вие можете да се удавите в нея.
към беседата >>
– Вероятно е, но не е възможно.
Всичко може да стане, но по детински умове Бог не върви. Казвате: Нима няма никаква вероятност Бог да ни послуша? – Вероятно е, но не е възможно. Има неща вероятни, но невъзможни. Запример някой казва: Аз държах такава реч на Витоша, че тя тръгна подир мене.
– Вероятно е, но не е възможно.
Или някой говорел нещо на реката и тя се отбила от коритото си.-Вероятно е, но не е възможно. Ще дойде някой при вас и ще ви убеждава, че Бог може да отклони земята от нейния път. – Това е вероятно, но не е възможно. Защо? Невъзможно е Бог, Който е начертал пътя на земята, да я отбива от този й път, само да ви убеди във вашето вярване. Смешно е да дойде при вас някой човек, който е лишен от философски ум и от поетически дарби и да ви доказва, че може да стане философ или поет.
към беседата >>
По-опасни от тях няма.
Значи докато човек живее на земята, той трябва да различава нещата, да знае кой какво му говори и да прави верни преводи. Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки. Той трябва от една страна да бъде мек, отстъпчив, а от друга – твърд като камък. И ако давате, пак трябва да знаете как да давате: някъде ще давате всичко, някъде няма да давате нищо. Опасни са добрите хора!
По-опасни от тях няма.
Казвате: Как е възможно добрите хора да са опасни? Например водата, която е благословение за хората, в даден случай тя може да им причини ред нещастия. Ако тази вода е дълбока един метър, в нея може да се удави вашето любимо дете. Ако тя е дълбока четири-пет метра, и вие можете да се удавите в нея. Следователно докато не знаете как да употребявате нещата, и най-хубавите от тях могат да бъдат опасни.
към беседата >>
Или някой говорел нещо на реката и тя се отбила от коритото си.-Вероятно е, но не е възможно.
Казвате: Нима няма никаква вероятност Бог да ни послуша? – Вероятно е, но не е възможно. Има неща вероятни, но невъзможни. Запример някой казва: Аз държах такава реч на Витоша, че тя тръгна подир мене. – Вероятно е, но не е възможно.
Или някой говорел нещо на реката и тя се отбила от коритото си.-Вероятно е, но не е възможно.
Ще дойде някой при вас и ще ви убеждава, че Бог може да отклони земята от нейния път. – Това е вероятно, но не е възможно. Защо? Невъзможно е Бог, Който е начертал пътя на земята, да я отбива от този й път, само да ви убеди във вашето вярване. Смешно е да дойде при вас някой човек, който е лишен от философски ум и от поетически дарби и да ви доказва, че може да стане философ или поет. Не, в този живот той нито философ, нито поет може да стане.
към беседата >>
Казвате: Как е възможно добрите хора да са опасни?
Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки. Той трябва от една страна да бъде мек, отстъпчив, а от друга – твърд като камък. И ако давате, пак трябва да знаете как да давате: някъде ще давате всичко, някъде няма да давате нищо. Опасни са добрите хора! По-опасни от тях няма.
Казвате: Как е възможно добрите хора да са опасни?
Например водата, която е благословение за хората, в даден случай тя може да им причини ред нещастия. Ако тази вода е дълбока един метър, в нея може да се удави вашето любимо дете. Ако тя е дълбока четири-пет метра, и вие можете да се удавите в нея. Следователно докато не знаете как да употребявате нещата, и най-хубавите от тях могат да бъдат опасни. В този смисъл по-безопасни от добрите хора няма, но и по-опасни от тях пак няма.
към беседата >>
Ще дойде някой при вас и ще ви убеждава, че Бог може да отклони земята от нейния път.
– Вероятно е, но не е възможно. Има неща вероятни, но невъзможни. Запример някой казва: Аз държах такава реч на Витоша, че тя тръгна подир мене. – Вероятно е, но не е възможно. Или някой говорел нещо на реката и тя се отбила от коритото си.-Вероятно е, но не е възможно.
Ще дойде някой при вас и ще ви убеждава, че Бог може да отклони земята от нейния път.
– Това е вероятно, но не е възможно. Защо? Невъзможно е Бог, Който е начертал пътя на земята, да я отбива от този й път, само да ви убеди във вашето вярване. Смешно е да дойде при вас някой човек, който е лишен от философски ум и от поетически дарби и да ви доказва, че може да стане философ или поет. Не, в този живот той нито философ, нито поет може да стане. В друг живот възможно е да постигне това, но засега това е само вероятно, но не е възможно.
към беседата >>
Например водата, която е благословение за хората, в даден случай тя може да им причини ред нещастия.
Той трябва от една страна да бъде мек, отстъпчив, а от друга – твърд като камък. И ако давате, пак трябва да знаете как да давате: някъде ще давате всичко, някъде няма да давате нищо. Опасни са добрите хора! По-опасни от тях няма. Казвате: Как е възможно добрите хора да са опасни?
Например водата, която е благословение за хората, в даден случай тя може да им причини ред нещастия.
Ако тази вода е дълбока един метър, в нея може да се удави вашето любимо дете. Ако тя е дълбока четири-пет метра, и вие можете да се удавите в нея. Следователно докато не знаете как да употребявате нещата, и най-хубавите от тях могат да бъдат опасни. В този смисъл по-безопасни от добрите хора няма, но и по-опасни от тях пак няма. Лошият човек е плитка вода, добрият – дълбока вода.
към беседата >>
– Това е вероятно, но не е възможно. Защо?
Има неща вероятни, но невъзможни. Запример някой казва: Аз държах такава реч на Витоша, че тя тръгна подир мене. – Вероятно е, но не е възможно. Или някой говорел нещо на реката и тя се отбила от коритото си.-Вероятно е, но не е възможно. Ще дойде някой при вас и ще ви убеждава, че Бог може да отклони земята от нейния път.
– Това е вероятно, но не е възможно. Защо?
Невъзможно е Бог, Който е начертал пътя на земята, да я отбива от този й път, само да ви убеди във вашето вярване. Смешно е да дойде при вас някой човек, който е лишен от философски ум и от поетически дарби и да ви доказва, че може да стане философ или поет. Не, в този живот той нито философ, нито поет може да стане. В друг живот възможно е да постигне това, но засега това е само вероятно, но не е възможно. – Ама това е обезсърчително за нас.
към беседата >>
Ако тази вода е дълбока един метър, в нея може да се удави вашето любимо дете.
И ако давате, пак трябва да знаете как да давате: някъде ще давате всичко, някъде няма да давате нищо. Опасни са добрите хора! По-опасни от тях няма. Казвате: Как е възможно добрите хора да са опасни? Например водата, която е благословение за хората, в даден случай тя може да им причини ред нещастия.
Ако тази вода е дълбока един метър, в нея може да се удави вашето любимо дете.
Ако тя е дълбока четири-пет метра, и вие можете да се удавите в нея. Следователно докато не знаете как да употребявате нещата, и най-хубавите от тях могат да бъдат опасни. В този смисъл по-безопасни от добрите хора няма, но и по-опасни от тях пак няма. Лошият човек е плитка вода, добрият – дълбока вода. Когато отивате при добрия човек, трябва да имате на разположение лодка, която да бъде съвършено здрава.
към беседата >>
Невъзможно е Бог, Който е начертал пътя на земята, да я отбива от този й път, само да ви убеди във вашето вярване.
Запример някой казва: Аз държах такава реч на Витоша, че тя тръгна подир мене. – Вероятно е, но не е възможно. Или някой говорел нещо на реката и тя се отбила от коритото си.-Вероятно е, но не е възможно. Ще дойде някой при вас и ще ви убеждава, че Бог може да отклони земята от нейния път. – Това е вероятно, но не е възможно. Защо?
Невъзможно е Бог, Който е начертал пътя на земята, да я отбива от този й път, само да ви убеди във вашето вярване.
Смешно е да дойде при вас някой човек, който е лишен от философски ум и от поетически дарби и да ви доказва, че може да стане философ или поет. Не, в този живот той нито философ, нито поет може да стане. В друг живот възможно е да постигне това, но засега това е само вероятно, но не е възможно. – Ама това е обезсърчително за нас. – Няма защо да се обезсърчавате.
към беседата >>
Ако тя е дълбока четири-пет метра, и вие можете да се удавите в нея.
Опасни са добрите хора! По-опасни от тях няма. Казвате: Как е възможно добрите хора да са опасни? Например водата, която е благословение за хората, в даден случай тя може да им причини ред нещастия. Ако тази вода е дълбока един метър, в нея може да се удави вашето любимо дете.
Ако тя е дълбока четири-пет метра, и вие можете да се удавите в нея.
Следователно докато не знаете как да употребявате нещата, и най-хубавите от тях могат да бъдат опасни. В този смисъл по-безопасни от добрите хора няма, но и по-опасни от тях пак няма. Лошият човек е плитка вода, добрият – дълбока вода. Когато отивате при добрия човек, трябва да имате на разположение лодка, която да бъде съвършено здрава. Понякога в дълбоките води на добрия човек стават такива бури, и ако той не е внимателен, ако лодката му не е здрава, нито от лодката, нито от него ще остане нещо.
към беседата >>
Смешно е да дойде при вас някой човек, който е лишен от философски ум и от поетически дарби и да ви доказва, че може да стане философ или поет.
– Вероятно е, но не е възможно. Или някой говорел нещо на реката и тя се отбила от коритото си.-Вероятно е, но не е възможно. Ще дойде някой при вас и ще ви убеждава, че Бог може да отклони земята от нейния път. – Това е вероятно, но не е възможно. Защо? Невъзможно е Бог, Който е начертал пътя на земята, да я отбива от този й път, само да ви убеди във вашето вярване.
Смешно е да дойде при вас някой човек, който е лишен от философски ум и от поетически дарби и да ви доказва, че може да стане философ или поет.
Не, в този живот той нито философ, нито поет може да стане. В друг живот възможно е да постигне това, но засега това е само вероятно, но не е възможно. – Ама това е обезсърчително за нас. – Няма защо да се обезсърчавате. Трябва ли да се обезсърчавате от това, че работите ви не стават както вие сте мислили?
към беседата >>
Следователно докато не знаете как да употребявате нещата, и най-хубавите от тях могат да бъдат опасни.
По-опасни от тях няма. Казвате: Как е възможно добрите хора да са опасни? Например водата, която е благословение за хората, в даден случай тя може да им причини ред нещастия. Ако тази вода е дълбока един метър, в нея може да се удави вашето любимо дете. Ако тя е дълбока четири-пет метра, и вие можете да се удавите в нея.
Следователно докато не знаете как да употребявате нещата, и най-хубавите от тях могат да бъдат опасни.
В този смисъл по-безопасни от добрите хора няма, но и по-опасни от тях пак няма. Лошият човек е плитка вода, добрият – дълбока вода. Когато отивате при добрия човек, трябва да имате на разположение лодка, която да бъде съвършено здрава. Понякога в дълбоките води на добрия човек стават такива бури, и ако той не е внимателен, ако лодката му не е здрава, нито от лодката, нито от него ще остане нещо. Вземете примера с Христос и Неговите ученици, когато бяха с лодка в морето.
към беседата >>
Не, в този живот той нито философ, нито поет може да стане.
Или някой говорел нещо на реката и тя се отбила от коритото си.-Вероятно е, но не е възможно. Ще дойде някой при вас и ще ви убеждава, че Бог може да отклони земята от нейния път. – Това е вероятно, но не е възможно. Защо? Невъзможно е Бог, Който е начертал пътя на земята, да я отбива от този й път, само да ви убеди във вашето вярване. Смешно е да дойде при вас някой човек, който е лишен от философски ум и от поетически дарби и да ви доказва, че може да стане философ или поет.
Не, в този живот той нито философ, нито поет може да стане.
В друг живот възможно е да постигне това, но засега това е само вероятно, но не е възможно. – Ама това е обезсърчително за нас. – Няма защо да се обезсърчавате. Трябва ли да се обезсърчавате от това, че работите ви не стават както вие сте мислили? Красотата на живота седи в това, че нещата не стават както ние ги нареждаме, но стават според Волята Божия.
към беседата >>
В този смисъл по-безопасни от добрите хора няма, но и по-опасни от тях пак няма.
Казвате: Как е възможно добрите хора да са опасни? Например водата, която е благословение за хората, в даден случай тя може да им причини ред нещастия. Ако тази вода е дълбока един метър, в нея може да се удави вашето любимо дете. Ако тя е дълбока четири-пет метра, и вие можете да се удавите в нея. Следователно докато не знаете как да употребявате нещата, и най-хубавите от тях могат да бъдат опасни.
В този смисъл по-безопасни от добрите хора няма, но и по-опасни от тях пак няма.
Лошият човек е плитка вода, добрият – дълбока вода. Когато отивате при добрия човек, трябва да имате на разположение лодка, която да бъде съвършено здрава. Понякога в дълбоките води на добрия човек стават такива бури, и ако той не е внимателен, ако лодката му не е здрава, нито от лодката, нито от него ще остане нещо. Вземете примера с Христос и Неговите ученици, когато бяха с лодка в морето. Докато Христос беше между тях на земята, морето беше тихо.
към беседата >>
В друг живот възможно е да постигне това, но засега това е само вероятно, но не е възможно.
Ще дойде някой при вас и ще ви убеждава, че Бог може да отклони земята от нейния път. – Това е вероятно, но не е възможно. Защо? Невъзможно е Бог, Който е начертал пътя на земята, да я отбива от този й път, само да ви убеди във вашето вярване. Смешно е да дойде при вас някой човек, който е лишен от философски ум и от поетически дарби и да ви доказва, че може да стане философ или поет. Не, в този живот той нито философ, нито поет може да стане.
В друг живот възможно е да постигне това, но засега това е само вероятно, но не е възможно.
– Ама това е обезсърчително за нас. – Няма защо да се обезсърчавате. Трябва ли да се обезсърчавате от това, че работите ви не стават както вие сте мислили? Красотата на живота седи в това, че нещата не стават както ние ги нареждаме, но стават според Волята Божия. Ако искате да бъдете поет, пишете за себе си.
към беседата >>
Лошият човек е плитка вода, добрият – дълбока вода.
Например водата, която е благословение за хората, в даден случай тя може да им причини ред нещастия. Ако тази вода е дълбока един метър, в нея може да се удави вашето любимо дете. Ако тя е дълбока четири-пет метра, и вие можете да се удавите в нея. Следователно докато не знаете как да употребявате нещата, и най-хубавите от тях могат да бъдат опасни. В този смисъл по-безопасни от добрите хора няма, но и по-опасни от тях пак няма.
Лошият човек е плитка вода, добрият – дълбока вода.
Когато отивате при добрия човек, трябва да имате на разположение лодка, която да бъде съвършено здрава. Понякога в дълбоките води на добрия човек стават такива бури, и ако той не е внимателен, ако лодката му не е здрава, нито от лодката, нито от него ще остане нещо. Вземете примера с Христос и Неговите ученици, когато бяха с лодка в морето. Докато Христос беше между тях на земята, морето беше тихо. Щом заспа, т.е.
към беседата >>
– Ама това е обезсърчително за нас.
– Това е вероятно, но не е възможно. Защо? Невъзможно е Бог, Който е начертал пътя на земята, да я отбива от този й път, само да ви убеди във вашето вярване. Смешно е да дойде при вас някой човек, който е лишен от философски ум и от поетически дарби и да ви доказва, че може да стане философ или поет. Не, в този живот той нито философ, нито поет може да стане. В друг живот възможно е да постигне това, но засега това е само вероятно, но не е възможно.
– Ама това е обезсърчително за нас.
– Няма защо да се обезсърчавате. Трябва ли да се обезсърчавате от това, че работите ви не стават както вие сте мислили? Красотата на живота седи в това, че нещата не стават както ние ги нареждаме, но стават според Волята Божия. Ако искате да бъдете поет, пишете за себе си. Работете в това направление, докато един ден постигнете повече.
към беседата >>
Когато отивате при добрия човек, трябва да имате на разположение лодка, която да бъде съвършено здрава.
Ако тази вода е дълбока един метър, в нея може да се удави вашето любимо дете. Ако тя е дълбока четири-пет метра, и вие можете да се удавите в нея. Следователно докато не знаете как да употребявате нещата, и най-хубавите от тях могат да бъдат опасни. В този смисъл по-безопасни от добрите хора няма, но и по-опасни от тях пак няма. Лошият човек е плитка вода, добрият – дълбока вода.
Когато отивате при добрия човек, трябва да имате на разположение лодка, която да бъде съвършено здрава.
Понякога в дълбоките води на добрия човек стават такива бури, и ако той не е внимателен, ако лодката му не е здрава, нито от лодката, нито от него ще остане нещо. Вземете примера с Христос и Неговите ученици, когато бяха с лодка в морето. Докато Христос беше между тях на земята, морето беше тихо. Щом заспа, т.е. щом се качи горе, веднага се яви буря в морето и вълните заливаха лодката.
към беседата >>
– Няма защо да се обезсърчавате.
Невъзможно е Бог, Който е начертал пътя на земята, да я отбива от този й път, само да ви убеди във вашето вярване. Смешно е да дойде при вас някой човек, който е лишен от философски ум и от поетически дарби и да ви доказва, че може да стане философ или поет. Не, в този живот той нито философ, нито поет може да стане. В друг живот възможно е да постигне това, но засега това е само вероятно, но не е възможно. – Ама това е обезсърчително за нас.
– Няма защо да се обезсърчавате.
Трябва ли да се обезсърчавате от това, че работите ви не стават както вие сте мислили? Красотата на живота седи в това, че нещата не стават както ние ги нареждаме, но стават според Волята Божия. Ако искате да бъдете поет, пишете за себе си. Работете в това направление, докато един ден постигнете повече. Не е лесно човек да стане прочут поет, да получи Нобеловата премия.
към беседата >>
Понякога в дълбоките води на добрия човек стават такива бури, и ако той не е внимателен, ако лодката му не е здрава, нито от лодката, нито от него ще остане нещо.
Ако тя е дълбока четири-пет метра, и вие можете да се удавите в нея. Следователно докато не знаете как да употребявате нещата, и най-хубавите от тях могат да бъдат опасни. В този смисъл по-безопасни от добрите хора няма, но и по-опасни от тях пак няма. Лошият човек е плитка вода, добрият – дълбока вода. Когато отивате при добрия човек, трябва да имате на разположение лодка, която да бъде съвършено здрава.
Понякога в дълбоките води на добрия човек стават такива бури, и ако той не е внимателен, ако лодката му не е здрава, нито от лодката, нито от него ще остане нещо.
Вземете примера с Христос и Неговите ученици, когато бяха с лодка в морето. Докато Христос беше между тях на земята, морето беше тихо. Щом заспа, т.е. щом се качи горе, веднага се яви буря в морето и вълните заливаха лодката. Учениците Христови се уплашиха да не потънат.
към беседата >>
Трябва ли да се обезсърчавате от това, че работите ви не стават както вие сте мислили?
Смешно е да дойде при вас някой човек, който е лишен от философски ум и от поетически дарби и да ви доказва, че може да стане философ или поет. Не, в този живот той нито философ, нито поет може да стане. В друг живот възможно е да постигне това, но засега това е само вероятно, но не е възможно. – Ама това е обезсърчително за нас. – Няма защо да се обезсърчавате.
Трябва ли да се обезсърчавате от това, че работите ви не стават както вие сте мислили?
Красотата на живота седи в това, че нещата не стават както ние ги нареждаме, но стават според Волята Божия. Ако искате да бъдете поет, пишете за себе си. Работете в това направление, докато един ден постигнете повече. Не е лесно човек да стане прочут поет, да получи Нобеловата премия.
към беседата >>
Вземете примера с Христос и Неговите ученици, когато бяха с лодка в морето.
Следователно докато не знаете как да употребявате нещата, и най-хубавите от тях могат да бъдат опасни. В този смисъл по-безопасни от добрите хора няма, но и по-опасни от тях пак няма. Лошият човек е плитка вода, добрият – дълбока вода. Когато отивате при добрия човек, трябва да имате на разположение лодка, която да бъде съвършено здрава. Понякога в дълбоките води на добрия човек стават такива бури, и ако той не е внимателен, ако лодката му не е здрава, нито от лодката, нито от него ще остане нещо.
Вземете примера с Христос и Неговите ученици, когато бяха с лодка в морето.
Докато Христос беше между тях на земята, морето беше тихо. Щом заспа, т.е. щом се качи горе, веднага се яви буря в морето и вълните заливаха лодката. Учениците Христови се уплашиха да не потънат. Като се събуди Христос, т.е.
към беседата >>
Красотата на живота седи в това, че нещата не стават както ние ги нареждаме, но стават според Волята Божия.
Не, в този живот той нито философ, нито поет може да стане. В друг живот възможно е да постигне това, но засега това е само вероятно, но не е възможно. – Ама това е обезсърчително за нас. – Няма защо да се обезсърчавате. Трябва ли да се обезсърчавате от това, че работите ви не стават както вие сте мислили?
Красотата на живота седи в това, че нещата не стават както ние ги нареждаме, но стават според Волята Божия.
Ако искате да бъдете поет, пишете за себе си. Работете в това направление, докато един ден постигнете повече. Не е лесно човек да стане прочут поет, да получи Нобеловата премия.
към беседата >>
Докато Христос беше между тях на земята, морето беше тихо.
В този смисъл по-безопасни от добрите хора няма, но и по-опасни от тях пак няма. Лошият човек е плитка вода, добрият – дълбока вода. Когато отивате при добрия човек, трябва да имате на разположение лодка, която да бъде съвършено здрава. Понякога в дълбоките води на добрия човек стават такива бури, и ако той не е внимателен, ако лодката му не е здрава, нито от лодката, нито от него ще остане нещо. Вземете примера с Христос и Неговите ученици, когато бяха с лодка в морето.
Докато Христос беше между тях на земята, морето беше тихо.
Щом заспа, т.е. щом се качи горе, веднага се яви буря в морето и вълните заливаха лодката. Учениците Христови се уплашиха да не потънат. Като се събуди Христос, т.е. слезе отгоре, морето отново се укроти.
към беседата >>
Ако искате да бъдете поет, пишете за себе си.
В друг живот възможно е да постигне това, но засега това е само вероятно, но не е възможно. – Ама това е обезсърчително за нас. – Няма защо да се обезсърчавате. Трябва ли да се обезсърчавате от това, че работите ви не стават както вие сте мислили? Красотата на живота седи в това, че нещата не стават както ние ги нареждаме, но стават според Волята Божия.
Ако искате да бъдете поет, пишете за себе си.
Работете в това направление, докато един ден постигнете повече. Не е лесно човек да стане прочут поет, да получи Нобеловата премия.
към беседата >>
Щом заспа, т.е.
Лошият човек е плитка вода, добрият – дълбока вода. Когато отивате при добрия човек, трябва да имате на разположение лодка, която да бъде съвършено здрава. Понякога в дълбоките води на добрия човек стават такива бури, и ако той не е внимателен, ако лодката му не е здрава, нито от лодката, нито от него ще остане нещо. Вземете примера с Христос и Неговите ученици, когато бяха с лодка в морето. Докато Христос беше между тях на земята, морето беше тихо.
Щом заспа, т.е.
щом се качи горе, веднага се яви буря в морето и вълните заливаха лодката. Учениците Христови се уплашиха да не потънат. Като се събуди Христос, т.е. слезе отгоре, морето отново се укроти.
към беседата >>
Работете в това направление, докато един ден постигнете повече.
– Ама това е обезсърчително за нас. – Няма защо да се обезсърчавате. Трябва ли да се обезсърчавате от това, че работите ви не стават както вие сте мислили? Красотата на живота седи в това, че нещата не стават както ние ги нареждаме, но стават според Волята Божия. Ако искате да бъдете поет, пишете за себе си.
Работете в това направление, докато един ден постигнете повече.
Не е лесно човек да стане прочут поет, да получи Нобеловата премия.
към беседата >>
щом се качи горе, веднага се яви буря в морето и вълните заливаха лодката.
Когато отивате при добрия човек, трябва да имате на разположение лодка, която да бъде съвършено здрава. Понякога в дълбоките води на добрия човек стават такива бури, и ако той не е внимателен, ако лодката му не е здрава, нито от лодката, нито от него ще остане нещо. Вземете примера с Христос и Неговите ученици, когато бяха с лодка в морето. Докато Христос беше между тях на земята, морето беше тихо. Щом заспа, т.е.
щом се качи горе, веднага се яви буря в морето и вълните заливаха лодката.
Учениците Христови се уплашиха да не потънат. Като се събуди Христос, т.е. слезе отгоре, морето отново се укроти.
към беседата >>
Не е лесно човек да стане прочут поет, да получи Нобеловата премия.
– Няма защо да се обезсърчавате. Трябва ли да се обезсърчавате от това, че работите ви не стават както вие сте мислили? Красотата на живота седи в това, че нещата не стават както ние ги нареждаме, но стават според Волята Божия. Ако искате да бъдете поет, пишете за себе си. Работете в това направление, докато един ден постигнете повече.
Не е лесно човек да стане прочут поет, да получи Нобеловата премия.
към беседата >>
Учениците Христови се уплашиха да не потънат.
Понякога в дълбоките води на добрия човек стават такива бури, и ако той не е внимателен, ако лодката му не е здрава, нито от лодката, нито от него ще остане нещо. Вземете примера с Христос и Неговите ученици, когато бяха с лодка в морето. Докато Христос беше между тях на земята, морето беше тихо. Щом заспа, т.е. щом се качи горе, веднага се яви буря в морето и вълните заливаха лодката.
Учениците Христови се уплашиха да не потънат.
Като се събуди Христос, т.е. слезе отгоре, морето отново се укроти.
към беседата >>
И тъй не влизайте в противоречие, в разрез с Природата!
И тъй не влизайте в противоречие, в разрез с Природата!
Ако е въпрос за постижения, дръжте се за възможните неща. Ако е въпрос да се повдигнете, да работите върху себе си, дръжте в ума си непостижимите неща. Във Вечността, в обширния свят всичко е възможно и постижимо. Във физическия свят обаче всички неща са вероятни, т.е. възможни и невъзможни.
към беседата >>
Като се събуди Христос, т.е.
Вземете примера с Христос и Неговите ученици, когато бяха с лодка в морето. Докато Христос беше между тях на земята, морето беше тихо. Щом заспа, т.е. щом се качи горе, веднага се яви буря в морето и вълните заливаха лодката. Учениците Христови се уплашиха да не потънат.
Като се събуди Христос, т.е.
слезе отгоре, морето отново се укроти.
към беседата >>
Ако е въпрос за постижения, дръжте се за възможните неща.
И тъй не влизайте в противоречие, в разрез с Природата!
Ако е въпрос за постижения, дръжте се за възможните неща.
Ако е въпрос да се повдигнете, да работите върху себе си, дръжте в ума си непостижимите неща. Във Вечността, в обширния свят всичко е възможно и постижимо. Във физическия свят обаче всички неща са вероятни, т.е. възможни и невъзможни. В този свят малко неща могат да бъдат възможни, но условия се изискват за това.
към беседата >>
слезе отгоре, морето отново се укроти.
Докато Христос беше между тях на земята, морето беше тихо. Щом заспа, т.е. щом се качи горе, веднага се яви буря в морето и вълните заливаха лодката. Учениците Христови се уплашиха да не потънат. Като се събуди Христос, т.е.
слезе отгоре, морето отново се укроти.
към беседата >>
Ако е въпрос да се повдигнете, да работите върху себе си, дръжте в ума си непостижимите неща.
И тъй не влизайте в противоречие, в разрез с Природата! Ако е въпрос за постижения, дръжте се за възможните неща.
Ако е въпрос да се повдигнете, да работите върху себе си, дръжте в ума си непостижимите неща.
Във Вечността, в обширния свят всичко е възможно и постижимо. Във физическия свят обаче всички неща са вероятни, т.е. възможни и невъзможни. В този свят малко неща могат да бъдат възможни, но условия се изискват за това. Запример всички хора не могат да бъдат царе.
към беседата >>
Не мислете, че добрият, светият човек трябва да бъде “Божа кравица”, да не смее да каже дума на човека.
Не мислете, че добрият, светият човек трябва да бъде “Божа кравица”, да не смее да каже дума на човека.
Не е така. Запример казано е, че Бог е Любов. Да, но когато Бог говори на хората, земята започва да се тресе, вулкани да изригват, морета да се вълнуват, къщи да се събарят и т.н. Казвате: Дано Бог ни проговори. – Бог може да ви проговори, но ще знаете, че от вашата земя, от вашите морета, от вашите къщи помен няма да остане.
към беседата >>
Във Вечността, в обширния свят всичко е възможно и постижимо.
И тъй не влизайте в противоречие, в разрез с Природата! Ако е въпрос за постижения, дръжте се за възможните неща. Ако е въпрос да се повдигнете, да работите върху себе си, дръжте в ума си непостижимите неща.
Във Вечността, в обширния свят всичко е възможно и постижимо.
Във физическия свят обаче всички неща са вероятни, т.е. възможни и невъзможни. В този свят малко неща могат да бъдат възможни, но условия се изискват за това. Запример всички хора не могат да бъдат царе. За малко хора е определено това положение.
към беседата >>
Не е така.
Не мислете, че добрият, светият човек трябва да бъде “Божа кравица”, да не смее да каже дума на човека.
Не е така.
Запример казано е, че Бог е Любов. Да, но когато Бог говори на хората, земята започва да се тресе, вулкани да изригват, морета да се вълнуват, къщи да се събарят и т.н. Казвате: Дано Бог ни проговори. – Бог може да ви проговори, но ще знаете, че от вашата земя, от вашите морета, от вашите къщи помен няма да остане. – Тогава по-добре да не ни проговаря.
към беседата >>
Във физическия свят обаче всички неща са вероятни, т.е.
И тъй не влизайте в противоречие, в разрез с Природата! Ако е въпрос за постижения, дръжте се за възможните неща. Ако е въпрос да се повдигнете, да работите върху себе си, дръжте в ума си непостижимите неща. Във Вечността, в обширния свят всичко е възможно и постижимо.
Във физическия свят обаче всички неща са вероятни, т.е.
възможни и невъзможни. В този свят малко неща могат да бъдат възможни, но условия се изискват за това. Запример всички хора не могат да бъдат царе. За малко хора е определено това положение. Има статистика, според която е точно определено колко души в света могат да бъдат царе, колко могат да бъдат държавници.
към беседата >>
Запример казано е, че Бог е Любов.
Не мислете, че добрият, светият човек трябва да бъде “Божа кравица”, да не смее да каже дума на човека. Не е така.
Запример казано е, че Бог е Любов.
Да, но когато Бог говори на хората, земята започва да се тресе, вулкани да изригват, морета да се вълнуват, къщи да се събарят и т.н. Казвате: Дано Бог ни проговори. – Бог може да ви проговори, но ще знаете, че от вашата земя, от вашите морета, от вашите къщи помен няма да остане. – Тогава по-добре да не ни проговаря. – Не, Бог ще проговори на хората и те трябва да желаят това, но зависи по какъв начин ще им проговори.
към беседата >>
възможни и невъзможни.
И тъй не влизайте в противоречие, в разрез с Природата! Ако е въпрос за постижения, дръжте се за възможните неща. Ако е въпрос да се повдигнете, да работите върху себе си, дръжте в ума си непостижимите неща. Във Вечността, в обширния свят всичко е възможно и постижимо. Във физическия свят обаче всички неща са вероятни, т.е.
възможни и невъзможни.
В този свят малко неща могат да бъдат възможни, но условия се изискват за това. Запример всички хора не могат да бъдат царе. За малко хора е определено това положение. Има статистика, според която е точно определено колко души в света могат да бъдат царе, колко могат да бъдат държавници. Също така е определено колко души могат да бъдат музиканти, поети, художници, учени, философи и т.н.
към беседата >>
Да, но когато Бог говори на хората, земята започва да се тресе, вулкани да изригват, морета да се вълнуват, къщи да се събарят и т.н.
Не мислете, че добрият, светият човек трябва да бъде “Божа кравица”, да не смее да каже дума на човека. Не е така. Запример казано е, че Бог е Любов.
Да, но когато Бог говори на хората, земята започва да се тресе, вулкани да изригват, морета да се вълнуват, къщи да се събарят и т.н.
Казвате: Дано Бог ни проговори. – Бог може да ви проговори, но ще знаете, че от вашата земя, от вашите морета, от вашите къщи помен няма да остане. – Тогава по-добре да не ни проговаря. – Не, Бог ще проговори на хората и те трябва да желаят това, но зависи по какъв начин ще им проговори. Три начина има, по които Великият може да проговори на хората: чрез Природата, чрез добрите хора и най-после чрез лошите хора.
към беседата >>
В този свят малко неща могат да бъдат възможни, но условия се изискват за това.
Ако е въпрос за постижения, дръжте се за възможните неща. Ако е въпрос да се повдигнете, да работите върху себе си, дръжте в ума си непостижимите неща. Във Вечността, в обширния свят всичко е възможно и постижимо. Във физическия свят обаче всички неща са вероятни, т.е. възможни и невъзможни.
В този свят малко неща могат да бъдат възможни, но условия се изискват за това.
Запример всички хора не могат да бъдат царе. За малко хора е определено това положение. Има статистика, според която е точно определено колко души в света могат да бъдат царе, колко могат да бъдат държавници. Също така е определено колко души могат да бъдат музиканти, поети, художници, учени, философи и т.н. Освен тия, които са в действие, определено е още, кои и колко предстоят да станат видни хора на земята.
към беседата >>
Казвате: Дано Бог ни проговори.
Не мислете, че добрият, светият човек трябва да бъде “Божа кравица”, да не смее да каже дума на човека. Не е така. Запример казано е, че Бог е Любов. Да, но когато Бог говори на хората, земята започва да се тресе, вулкани да изригват, морета да се вълнуват, къщи да се събарят и т.н.
Казвате: Дано Бог ни проговори.
– Бог може да ви проговори, но ще знаете, че от вашата земя, от вашите морета, от вашите къщи помен няма да остане. – Тогава по-добре да не ни проговаря. – Не, Бог ще проговори на хората и те трябва да желаят това, но зависи по какъв начин ще им проговори. Три начина има, по които Великият може да проговори на хората: чрез Природата, чрез добрите хора и най-после чрез лошите хора. Чрез природата Бог говори със земетресения, с наводнения, с бури, урагани, циклони и т.н.
към беседата >>
Запример всички хора не могат да бъдат царе.
Ако е въпрос да се повдигнете, да работите върху себе си, дръжте в ума си непостижимите неща. Във Вечността, в обширния свят всичко е възможно и постижимо. Във физическия свят обаче всички неща са вероятни, т.е. възможни и невъзможни. В този свят малко неща могат да бъдат възможни, но условия се изискват за това.
Запример всички хора не могат да бъдат царе.
За малко хора е определено това положение. Има статистика, според която е точно определено колко души в света могат да бъдат царе, колко могат да бъдат държавници. Също така е определено колко души могат да бъдат музиканти, поети, художници, учени, философи и т.н. Освен тия, които са в действие, определено е още, кои и колко предстоят да станат видни хора на земята. Това не трябва да ви обезсърчава.
към беседата >>
– Бог може да ви проговори, но ще знаете, че от вашата земя, от вашите морета, от вашите къщи помен няма да остане.
Не мислете, че добрият, светият човек трябва да бъде “Божа кравица”, да не смее да каже дума на човека. Не е така. Запример казано е, че Бог е Любов. Да, но когато Бог говори на хората, земята започва да се тресе, вулкани да изригват, морета да се вълнуват, къщи да се събарят и т.н. Казвате: Дано Бог ни проговори.
– Бог може да ви проговори, но ще знаете, че от вашата земя, от вашите морета, от вашите къщи помен няма да остане.
– Тогава по-добре да не ни проговаря. – Не, Бог ще проговори на хората и те трябва да желаят това, но зависи по какъв начин ще им проговори. Три начина има, по които Великият може да проговори на хората: чрез Природата, чрез добрите хора и най-после чрез лошите хора. Чрез природата Бог говори със земетресения, с наводнения, с бури, урагани, циклони и т.н. От друга страна Той говори и чрез меките сили в природата.
към беседата >>
За малко хора е определено това положение.
Във Вечността, в обширния свят всичко е възможно и постижимо. Във физическия свят обаче всички неща са вероятни, т.е. възможни и невъзможни. В този свят малко неща могат да бъдат възможни, но условия се изискват за това. Запример всички хора не могат да бъдат царе.
За малко хора е определено това положение.
Има статистика, според която е точно определено колко души в света могат да бъдат царе, колко могат да бъдат държавници. Също така е определено колко души могат да бъдат музиканти, поети, художници, учени, философи и т.н. Освен тия, които са в действие, определено е още, кои и колко предстоят да станат видни хора на земята. Това не трябва да ви обезсърчава. За в бъдеще, във Вечността, всеки може да стане виден човек.
към беседата >>
– Тогава по-добре да не ни проговаря.
Не е така. Запример казано е, че Бог е Любов. Да, но когато Бог говори на хората, земята започва да се тресе, вулкани да изригват, морета да се вълнуват, къщи да се събарят и т.н. Казвате: Дано Бог ни проговори. – Бог може да ви проговори, но ще знаете, че от вашата земя, от вашите морета, от вашите къщи помен няма да остане.
– Тогава по-добре да не ни проговаря.
– Не, Бог ще проговори на хората и те трябва да желаят това, но зависи по какъв начин ще им проговори. Три начина има, по които Великият може да проговори на хората: чрез Природата, чрез добрите хора и най-после чрез лошите хора. Чрез природата Бог говори със земетресения, с наводнения, с бури, урагани, циклони и т.н. От друга страна Той говори и чрез меките сили в природата. Чрез добрите хора Бог се изявява във вид на водопади.
към беседата >>
Има статистика, според която е точно определено колко души в света могат да бъдат царе, колко могат да бъдат държавници.
Във физическия свят обаче всички неща са вероятни, т.е. възможни и невъзможни. В този свят малко неща могат да бъдат възможни, но условия се изискват за това. Запример всички хора не могат да бъдат царе. За малко хора е определено това положение.
Има статистика, според която е точно определено колко души в света могат да бъдат царе, колко могат да бъдат държавници.
Също така е определено колко души могат да бъдат музиканти, поети, художници, учени, философи и т.н. Освен тия, които са в действие, определено е още, кои и колко предстоят да станат видни хора на земята. Това не трябва да ви обезсърчава. За в бъдеще, във Вечността, всеки може да стане виден човек. На всеки човек е определено някога да стане поет и то от първокласните поети, да получи Нобеловата премия.
към беседата >>
– Не, Бог ще проговори на хората и те трябва да желаят това, но зависи по какъв начин ще им проговори.
Запример казано е, че Бог е Любов. Да, но когато Бог говори на хората, земята започва да се тресе, вулкани да изригват, морета да се вълнуват, къщи да се събарят и т.н. Казвате: Дано Бог ни проговори. – Бог може да ви проговори, но ще знаете, че от вашата земя, от вашите морета, от вашите къщи помен няма да остане. – Тогава по-добре да не ни проговаря.
– Не, Бог ще проговори на хората и те трябва да желаят това, но зависи по какъв начин ще им проговори.
Три начина има, по които Великият може да проговори на хората: чрез Природата, чрез добрите хора и най-после чрез лошите хора. Чрез природата Бог говори със земетресения, с наводнения, с бури, урагани, циклони и т.н. От друга страна Той говори и чрез меките сили в природата. Чрез добрите хора Бог се изявява във вид на водопади. Добрите хора вдигат шум наоколо си.
към беседата >>
Също така е определено колко души могат да бъдат музиканти, поети, художници, учени, философи и т.н.
възможни и невъзможни. В този свят малко неща могат да бъдат възможни, но условия се изискват за това. Запример всички хора не могат да бъдат царе. За малко хора е определено това положение. Има статистика, според която е точно определено колко души в света могат да бъдат царе, колко могат да бъдат държавници.
Също така е определено колко души могат да бъдат музиканти, поети, художници, учени, философи и т.н.
Освен тия, които са в действие, определено е още, кои и колко предстоят да станат видни хора на земята. Това не трябва да ви обезсърчава. За в бъдеще, във Вечността, всеки може да стане виден човек. На всеки човек е определено някога да стане поет и то от първокласните поети, да получи Нобеловата премия. Когато такъв поет дойде отново на земята, ще го посрещнат хиляди души, на които той е посочил пътя чрез своята поезия, и ще кажат: Благодарим ти за стиховете, които ни дадоха Светлина, чрез Която намерихме Пътя към Бога и се отправихме към Него.
към беседата >>
Три начина има, по които Великият може да проговори на хората: чрез Природата, чрез добрите хора и най-после чрез лошите хора.
Да, но когато Бог говори на хората, земята започва да се тресе, вулкани да изригват, морета да се вълнуват, къщи да се събарят и т.н. Казвате: Дано Бог ни проговори. – Бог може да ви проговори, но ще знаете, че от вашата земя, от вашите морета, от вашите къщи помен няма да остане. – Тогава по-добре да не ни проговаря. – Не, Бог ще проговори на хората и те трябва да желаят това, но зависи по какъв начин ще им проговори.
Три начина има, по които Великият може да проговори на хората: чрез Природата, чрез добрите хора и най-после чрез лошите хора.
Чрез природата Бог говори със земетресения, с наводнения, с бури, урагани, циклони и т.н. От друга страна Той говори и чрез меките сили в природата. Чрез добрите хора Бог се изявява във вид на водопади. Добрите хора вдигат шум наоколо си. Те имат голяма сила в себе си.
към беседата >>
Освен тия, които са в действие, определено е още, кои и колко предстоят да станат видни хора на земята.
В този свят малко неща могат да бъдат възможни, но условия се изискват за това. Запример всички хора не могат да бъдат царе. За малко хора е определено това положение. Има статистика, според която е точно определено колко души в света могат да бъдат царе, колко могат да бъдат държавници. Също така е определено колко души могат да бъдат музиканти, поети, художници, учени, философи и т.н.
Освен тия, които са в действие, определено е още, кои и колко предстоят да станат видни хора на земята.
Това не трябва да ви обезсърчава. За в бъдеще, във Вечността, всеки може да стане виден човек. На всеки човек е определено някога да стане поет и то от първокласните поети, да получи Нобеловата премия. Когато такъв поет дойде отново на земята, ще го посрещнат хиляди души, на които той е посочил пътя чрез своята поезия, и ще кажат: Благодарим ти за стиховете, които ни дадоха Светлина, чрез Която намерихме Пътя към Бога и се отправихме към Него. Тази е най-голямата награда на поета.
към беседата >>
Чрез природата Бог говори със земетресения, с наводнения, с бури, урагани, циклони и т.н.
Казвате: Дано Бог ни проговори. – Бог може да ви проговори, но ще знаете, че от вашата земя, от вашите морета, от вашите къщи помен няма да остане. – Тогава по-добре да не ни проговаря. – Не, Бог ще проговори на хората и те трябва да желаят това, но зависи по какъв начин ще им проговори. Три начина има, по които Великият може да проговори на хората: чрез Природата, чрез добрите хора и най-после чрез лошите хора.
Чрез природата Бог говори със земетресения, с наводнения, с бури, урагани, циклони и т.н.
От друга страна Той говори и чрез меките сили в природата. Чрез добрите хора Бог се изявява във вид на водопади. Добрите хора вдигат шум наоколо си. Те имат голяма сила в себе си. Те са като буйна, силна вода, която и воденици кара, и мотори кара, и градини полива.
към беседата >>
Това не трябва да ви обезсърчава.
Запример всички хора не могат да бъдат царе. За малко хора е определено това положение. Има статистика, според която е точно определено колко души в света могат да бъдат царе, колко могат да бъдат държавници. Също така е определено колко души могат да бъдат музиканти, поети, художници, учени, философи и т.н. Освен тия, които са в действие, определено е още, кои и колко предстоят да станат видни хора на земята.
Това не трябва да ви обезсърчава.
За в бъдеще, във Вечността, всеки може да стане виден човек. На всеки човек е определено някога да стане поет и то от първокласните поети, да получи Нобеловата премия. Когато такъв поет дойде отново на земята, ще го посрещнат хиляди души, на които той е посочил пътя чрез своята поезия, и ще кажат: Благодарим ти за стиховете, които ни дадоха Светлина, чрез Която намерихме Пътя към Бога и се отправихме към Него. Тази е най-голямата награда на поета. Тя ще му послужи за стимул в живота да продължава работата си за повдигане на човечеството.
към беседата >>
От друга страна Той говори и чрез меките сили в природата.
– Бог може да ви проговори, но ще знаете, че от вашата земя, от вашите морета, от вашите къщи помен няма да остане. – Тогава по-добре да не ни проговаря. – Не, Бог ще проговори на хората и те трябва да желаят това, но зависи по какъв начин ще им проговори. Три начина има, по които Великият може да проговори на хората: чрез Природата, чрез добрите хора и най-после чрез лошите хора. Чрез природата Бог говори със земетресения, с наводнения, с бури, урагани, циклони и т.н.
От друга страна Той говори и чрез меките сили в природата.
Чрез добрите хора Бог се изявява във вид на водопади. Добрите хора вдигат шум наоколо си. Те имат голяма сила в себе си. Те са като буйна, силна вода, която и воденици кара, и мотори кара, и градини полива. Чрез лошите хора Бог се проявява във вид на тиха, плитка вода, която много работа не върши: големи градини не може да полива, жаждата на много хора не задоволява.
към беседата >>
За в бъдеще, във Вечността, всеки може да стане виден човек.
За малко хора е определено това положение. Има статистика, според която е точно определено колко души в света могат да бъдат царе, колко могат да бъдат държавници. Също така е определено колко души могат да бъдат музиканти, поети, художници, учени, философи и т.н. Освен тия, които са в действие, определено е още, кои и колко предстоят да станат видни хора на земята. Това не трябва да ви обезсърчава.
За в бъдеще, във Вечността, всеки може да стане виден човек.
На всеки човек е определено някога да стане поет и то от първокласните поети, да получи Нобеловата премия. Когато такъв поет дойде отново на земята, ще го посрещнат хиляди души, на които той е посочил пътя чрез своята поезия, и ще кажат: Благодарим ти за стиховете, които ни дадоха Светлина, чрез Която намерихме Пътя към Бога и се отправихме към Него. Тази е най-голямата награда на поета. Тя ще му послужи за стимул в живота да продължава работата си за повдигане на човечеството. Така дават награди за насърчение на ученици, свършили с отличие.
към беседата >>
Чрез добрите хора Бог се изявява във вид на водопади.
– Тогава по-добре да не ни проговаря. – Не, Бог ще проговори на хората и те трябва да желаят това, но зависи по какъв начин ще им проговори. Три начина има, по които Великият може да проговори на хората: чрез Природата, чрез добрите хора и най-после чрез лошите хора. Чрез природата Бог говори със земетресения, с наводнения, с бури, урагани, циклони и т.н. От друга страна Той говори и чрез меките сили в природата.
Чрез добрите хора Бог се изявява във вид на водопади.
Добрите хора вдигат шум наоколо си. Те имат голяма сила в себе си. Те са като буйна, силна вода, която и воденици кара, и мотори кара, и градини полива. Чрез лошите хора Бог се проявява във вид на тиха, плитка вода, която много работа не върши: големи градини не може да полива, жаждата на много хора не задоволява. Често тя минава тихо, от никого незабелязана, но виждаш, че след време тук прокопала, там прокопала, ред пакости извършила.
към беседата >>
На всеки човек е определено някога да стане поет и то от първокласните поети, да получи Нобеловата премия.
Има статистика, според която е точно определено колко души в света могат да бъдат царе, колко могат да бъдат държавници. Също така е определено колко души могат да бъдат музиканти, поети, художници, учени, философи и т.н. Освен тия, които са в действие, определено е още, кои и колко предстоят да станат видни хора на земята. Това не трябва да ви обезсърчава. За в бъдеще, във Вечността, всеки може да стане виден човек.
На всеки човек е определено някога да стане поет и то от първокласните поети, да получи Нобеловата премия.
Когато такъв поет дойде отново на земята, ще го посрещнат хиляди души, на които той е посочил пътя чрез своята поезия, и ще кажат: Благодарим ти за стиховете, които ни дадоха Светлина, чрез Която намерихме Пътя към Бога и се отправихме към Него. Тази е най-голямата награда на поета. Тя ще му послужи за стимул в живота да продължава работата си за повдигане на човечеството. Така дават награди за насърчение на ученици, свършили с отличие. Тази награда ще им служи като стимул за преминаване от едно училище в друго.
към беседата >>
Добрите хора вдигат шум наоколо си.
– Не, Бог ще проговори на хората и те трябва да желаят това, но зависи по какъв начин ще им проговори. Три начина има, по които Великият може да проговори на хората: чрез Природата, чрез добрите хора и най-после чрез лошите хора. Чрез природата Бог говори със земетресения, с наводнения, с бури, урагани, циклони и т.н. От друга страна Той говори и чрез меките сили в природата. Чрез добрите хора Бог се изявява във вид на водопади.
Добрите хора вдигат шум наоколо си.
Те имат голяма сила в себе си. Те са като буйна, силна вода, която и воденици кара, и мотори кара, и градини полива. Чрез лошите хора Бог се проявява във вид на тиха, плитка вода, която много работа не върши: големи градини не може да полива, жаждата на много хора не задоволява. Често тя минава тихо, от никого незабелязана, но виждаш, че след време тук прокопала, там прокопала, ред пакости извършила.
към беседата >>
Когато такъв поет дойде отново на земята, ще го посрещнат хиляди души, на които той е посочил пътя чрез своята поезия, и ще кажат: Благодарим ти за стиховете, които ни дадоха Светлина, чрез Която намерихме Пътя към Бога и се отправихме към Него.
Също така е определено колко души могат да бъдат музиканти, поети, художници, учени, философи и т.н. Освен тия, които са в действие, определено е още, кои и колко предстоят да станат видни хора на земята. Това не трябва да ви обезсърчава. За в бъдеще, във Вечността, всеки може да стане виден човек. На всеки човек е определено някога да стане поет и то от първокласните поети, да получи Нобеловата премия.
Когато такъв поет дойде отново на земята, ще го посрещнат хиляди души, на които той е посочил пътя чрез своята поезия, и ще кажат: Благодарим ти за стиховете, които ни дадоха Светлина, чрез Която намерихме Пътя към Бога и се отправихме към Него.
Тази е най-голямата награда на поета. Тя ще му послужи за стимул в живота да продължава работата си за повдигане на човечеството. Така дават награди за насърчение на ученици, свършили с отличие. Тази награда ще им служи като стимул за преминаване от едно училище в друго. Обаче това са външни стимули, външни награди.
към беседата >>
Те имат голяма сила в себе си.
Три начина има, по които Великият може да проговори на хората: чрез Природата, чрез добрите хора и най-после чрез лошите хора. Чрез природата Бог говори със земетресения, с наводнения, с бури, урагани, циклони и т.н. От друга страна Той говори и чрез меките сили в природата. Чрез добрите хора Бог се изявява във вид на водопади. Добрите хора вдигат шум наоколо си.
Те имат голяма сила в себе си.
Те са като буйна, силна вода, която и воденици кара, и мотори кара, и градини полива. Чрез лошите хора Бог се проявява във вид на тиха, плитка вода, която много работа не върши: големи градини не може да полива, жаждата на много хора не задоволява. Често тя минава тихо, от никого незабелязана, но виждаш, че след време тук прокопала, там прокопала, ред пакости извършила.
към беседата >>
Тази е най-голямата награда на поета.
Освен тия, които са в действие, определено е още, кои и колко предстоят да станат видни хора на земята. Това не трябва да ви обезсърчава. За в бъдеще, във Вечността, всеки може да стане виден човек. На всеки човек е определено някога да стане поет и то от първокласните поети, да получи Нобеловата премия. Когато такъв поет дойде отново на земята, ще го посрещнат хиляди души, на които той е посочил пътя чрез своята поезия, и ще кажат: Благодарим ти за стиховете, които ни дадоха Светлина, чрез Която намерихме Пътя към Бога и се отправихме към Него.
Тази е най-голямата награда на поета.
Тя ще му послужи за стимул в живота да продължава работата си за повдигане на човечеството. Така дават награди за насърчение на ученици, свършили с отличие. Тази награда ще им служи като стимул за преминаване от едно училище в друго. Обаче това са външни стимули, външни награди. Има и вътрешни награди, вътрешни стимули, дадени от Природата на ония, които изпълняват нейните закони.
към беседата >>
Те са като буйна, силна вода, която и воденици кара, и мотори кара, и градини полива.
Чрез природата Бог говори със земетресения, с наводнения, с бури, урагани, циклони и т.н. От друга страна Той говори и чрез меките сили в природата. Чрез добрите хора Бог се изявява във вид на водопади. Добрите хора вдигат шум наоколо си. Те имат голяма сила в себе си.
Те са като буйна, силна вода, която и воденици кара, и мотори кара, и градини полива.
Чрез лошите хора Бог се проявява във вид на тиха, плитка вода, която много работа не върши: големи градини не може да полива, жаждата на много хора не задоволява. Често тя минава тихо, от никого незабелязана, но виждаш, че след време тук прокопала, там прокопала, ред пакости извършила.
към беседата >>
Тя ще му послужи за стимул в живота да продължава работата си за повдигане на човечеството.
Това не трябва да ви обезсърчава. За в бъдеще, във Вечността, всеки може да стане виден човек. На всеки човек е определено някога да стане поет и то от първокласните поети, да получи Нобеловата премия. Когато такъв поет дойде отново на земята, ще го посрещнат хиляди души, на които той е посочил пътя чрез своята поезия, и ще кажат: Благодарим ти за стиховете, които ни дадоха Светлина, чрез Която намерихме Пътя към Бога и се отправихме към Него. Тази е най-голямата награда на поета.
Тя ще му послужи за стимул в живота да продължава работата си за повдигане на човечеството.
Така дават награди за насърчение на ученици, свършили с отличие. Тази награда ще им служи като стимул за преминаване от едно училище в друго. Обаче това са външни стимули, външни награди. Има и вътрешни награди, вътрешни стимули, дадени от Природата на ония, които изпълняват нейните закони. Тя им дава добре устроено здраво тяло; дава им ред дарби и способности, които те използват както за своето благо, така и за благото на своите ближни.
към беседата >>
Чрез лошите хора Бог се проявява във вид на тиха, плитка вода, която много работа не върши: големи градини не може да полива, жаждата на много хора не задоволява.
От друга страна Той говори и чрез меките сили в природата. Чрез добрите хора Бог се изявява във вид на водопади. Добрите хора вдигат шум наоколо си. Те имат голяма сила в себе си. Те са като буйна, силна вода, която и воденици кара, и мотори кара, и градини полива.
Чрез лошите хора Бог се проявява във вид на тиха, плитка вода, която много работа не върши: големи градини не може да полива, жаждата на много хора не задоволява.
Често тя минава тихо, от никого незабелязана, но виждаш, че след време тук прокопала, там прокопала, ред пакости извършила.
към беседата >>
Така дават награди за насърчение на ученици, свършили с отличие.
За в бъдеще, във Вечността, всеки може да стане виден човек. На всеки човек е определено някога да стане поет и то от първокласните поети, да получи Нобеловата премия. Когато такъв поет дойде отново на земята, ще го посрещнат хиляди души, на които той е посочил пътя чрез своята поезия, и ще кажат: Благодарим ти за стиховете, които ни дадоха Светлина, чрез Която намерихме Пътя към Бога и се отправихме към Него. Тази е най-голямата награда на поета. Тя ще му послужи за стимул в живота да продължава работата си за повдигане на човечеството.
Така дават награди за насърчение на ученици, свършили с отличие.
Тази награда ще им служи като стимул за преминаване от едно училище в друго. Обаче това са външни стимули, външни награди. Има и вътрешни награди, вътрешни стимули, дадени от Природата на ония, които изпълняват нейните закони. Тя им дава добре устроено здраво тяло; дава им ред дарби и способности, които те използват както за своето благо, така и за благото на своите ближни.
към беседата >>
Често тя минава тихо, от никого незабелязана, но виждаш, че след време тук прокопала, там прокопала, ред пакости извършила.
Чрез добрите хора Бог се изявява във вид на водопади. Добрите хора вдигат шум наоколо си. Те имат голяма сила в себе си. Те са като буйна, силна вода, която и воденици кара, и мотори кара, и градини полива. Чрез лошите хора Бог се проявява във вид на тиха, плитка вода, която много работа не върши: големи градини не може да полива, жаждата на много хора не задоволява.
Често тя минава тихо, от никого незабелязана, но виждаш, че след време тук прокопала, там прокопала, ред пакости извършила.
към беседата >>
Тази награда ще им служи като стимул за преминаване от едно училище в друго.
На всеки човек е определено някога да стане поет и то от първокласните поети, да получи Нобеловата премия. Когато такъв поет дойде отново на земята, ще го посрещнат хиляди души, на които той е посочил пътя чрез своята поезия, и ще кажат: Благодарим ти за стиховете, които ни дадоха Светлина, чрез Която намерихме Пътя към Бога и се отправихме към Него. Тази е най-голямата награда на поета. Тя ще му послужи за стимул в живота да продължава работата си за повдигане на човечеството. Така дават награди за насърчение на ученици, свършили с отличие.
Тази награда ще им служи като стимул за преминаване от едно училище в друго.
Обаче това са външни стимули, външни награди. Има и вътрешни награди, вътрешни стимули, дадени от Природата на ония, които изпълняват нейните закони. Тя им дава добре устроено здраво тяло; дава им ред дарби и способности, които те използват както за своето благо, така и за благото на своите ближни.
към беседата >>
Та от всички ви се изисква да си създадете нова философия за живота, но естествено обоснована.
Та от всички ви се изисква да си създадете нова философия за живота, но естествено обоснована.
В това отношение вие можете да тълкувате науката, изкуствата, за всичко де имате свой мащаб, своя мярка на действие, но в края на краищата не трябва да забравяте, че и Природата има своя мярка за нещата. Природата, която е изразителка на Великото, на Божественото, има своя абсолютна мярка за нещата. Който влезе в нейното училище, само той има право да се ползва от тия абсолютни мерки. Ако някой се опита да злоупотреби с тия мерки, тя безпощадно се нахвърля върху него. Всеки удар, който Природата слага върху човека, показва, че той все е нарушил нещо.
към беседата >>
Обаче това са външни стимули, външни награди.
Когато такъв поет дойде отново на земята, ще го посрещнат хиляди души, на които той е посочил пътя чрез своята поезия, и ще кажат: Благодарим ти за стиховете, които ни дадоха Светлина, чрез Която намерихме Пътя към Бога и се отправихме към Него. Тази е най-голямата награда на поета. Тя ще му послужи за стимул в живота да продължава работата си за повдигане на човечеството. Така дават награди за насърчение на ученици, свършили с отличие. Тази награда ще им служи като стимул за преминаване от едно училище в друго.
Обаче това са външни стимули, външни награди.
Има и вътрешни награди, вътрешни стимули, дадени от Природата на ония, които изпълняват нейните закони. Тя им дава добре устроено здраво тяло; дава им ред дарби и способности, които те използват както за своето благо, така и за благото на своите ближни.
към беседата >>
В това отношение вие можете да тълкувате науката, изкуствата, за всичко де имате свой мащаб, своя мярка на действие, но в края на краищата не трябва да забравяте, че и Природата има своя мярка за нещата.
Та от всички ви се изисква да си създадете нова философия за живота, но естествено обоснована.
В това отношение вие можете да тълкувате науката, изкуствата, за всичко де имате свой мащаб, своя мярка на действие, но в края на краищата не трябва да забравяте, че и Природата има своя мярка за нещата.
Природата, която е изразителка на Великото, на Божественото, има своя абсолютна мярка за нещата. Който влезе в нейното училище, само той има право да се ползва от тия абсолютни мерки. Ако някой се опита да злоупотреби с тия мерки, тя безпощадно се нахвърля върху него. Всеки удар, който Природата слага върху човека, показва, че той все е нарушил нещо. Щом е така, той не трябва да се сърди, но да се запита: Де съм сгрешил аз?
към беседата >>
Има и вътрешни награди, вътрешни стимули, дадени от Природата на ония, които изпълняват нейните закони.
Тази е най-голямата награда на поета. Тя ще му послужи за стимул в живота да продължава работата си за повдигане на човечеството. Така дават награди за насърчение на ученици, свършили с отличие. Тази награда ще им служи като стимул за преминаване от едно училище в друго. Обаче това са външни стимули, външни награди.
Има и вътрешни награди, вътрешни стимули, дадени от Природата на ония, които изпълняват нейните закони.
Тя им дава добре устроено здраво тяло; дава им ред дарби и способности, които те използват както за своето благо, така и за благото на своите ближни.
към беседата >>
Природата, която е изразителка на Великото, на Божественото, има своя абсолютна мярка за нещата.
Та от всички ви се изисква да си създадете нова философия за живота, но естествено обоснована. В това отношение вие можете да тълкувате науката, изкуствата, за всичко де имате свой мащаб, своя мярка на действие, но в края на краищата не трябва да забравяте, че и Природата има своя мярка за нещата.
Природата, която е изразителка на Великото, на Божественото, има своя абсолютна мярка за нещата.
Който влезе в нейното училище, само той има право да се ползва от тия абсолютни мерки. Ако някой се опита да злоупотреби с тия мерки, тя безпощадно се нахвърля върху него. Всеки удар, който Природата слага върху човека, показва, че той все е нарушил нещо. Щом е така, той не трябва да се сърди, но да се запита: Де съм сгрешил аз? Какво да направя, за да коригирам погрешката си?
към беседата >>
Тя им дава добре устроено здраво тяло; дава им ред дарби и способности, които те използват както за своето благо, така и за благото на своите ближни.
Тя ще му послужи за стимул в живота да продължава работата си за повдигане на човечеството. Така дават награди за насърчение на ученици, свършили с отличие. Тази награда ще им служи като стимул за преминаване от едно училище в друго. Обаче това са външни стимули, външни награди. Има и вътрешни награди, вътрешни стимули, дадени от Природата на ония, които изпълняват нейните закони.
Тя им дава добре устроено здраво тяло; дава им ред дарби и способности, които те използват както за своето благо, така и за благото на своите ближни.
към беседата >>
Който влезе в нейното училище, само той има право да се ползва от тия абсолютни мерки.
Та от всички ви се изисква да си създадете нова философия за живота, но естествено обоснована. В това отношение вие можете да тълкувате науката, изкуствата, за всичко де имате свой мащаб, своя мярка на действие, но в края на краищата не трябва да забравяте, че и Природата има своя мярка за нещата. Природата, която е изразителка на Великото, на Божественото, има своя абсолютна мярка за нещата.
Който влезе в нейното училище, само той има право да се ползва от тия абсолютни мерки.
Ако някой се опита да злоупотреби с тия мерки, тя безпощадно се нахвърля върху него. Всеки удар, който Природата слага върху човека, показва, че той все е нарушил нещо. Щом е така, той не трябва да се сърди, но да се запита: Де съм сгрешил аз? Какво да направя, за да коригирам погрешката си? Всеки неправилен замах с ръката на невежия човек е в сила да наруши нещо от хармонията на великата Природа.
към беседата >>
И тъй ако можете да реализирате онова, което е определено в сегашния ви живот, това е достатъчно.
И тъй ако можете да реализирате онова, което е определено в сегашния ви живот, това е достатъчно.
Целта на живота е да реализира човек нещо безсмъртно на земята, което да остане за Вечността. В този смисъл всеки човек, всеки народ може да остави нещо безсмъртно. Кое е забележителното в еврейския народ? Кои евреи минават за видни, за знаменити хора? Това са библейските пророци, както и някои от учениците кабалисти.
към беседата >>
Ако някой се опита да злоупотреби с тия мерки, тя безпощадно се нахвърля върху него.
Та от всички ви се изисква да си създадете нова философия за живота, но естествено обоснована. В това отношение вие можете да тълкувате науката, изкуствата, за всичко де имате свой мащаб, своя мярка на действие, но в края на краищата не трябва да забравяте, че и Природата има своя мярка за нещата. Природата, която е изразителка на Великото, на Божественото, има своя абсолютна мярка за нещата. Който влезе в нейното училище, само той има право да се ползва от тия абсолютни мерки.
Ако някой се опита да злоупотреби с тия мерки, тя безпощадно се нахвърля върху него.
Всеки удар, който Природата слага върху човека, показва, че той все е нарушил нещо. Щом е така, той не трябва да се сърди, но да се запита: Де съм сгрешил аз? Какво да направя, за да коригирам погрешката си? Всеки неправилен замах с ръката на невежия човек е в сила да наруши нещо от хармонията на великата Природа. Един ден, когато очите на човека се отворят, той ще види какви пакости е извършил.
към беседата >>
Целта на живота е да реализира човек нещо безсмъртно на земята, което да остане за Вечността.
И тъй ако можете да реализирате онова, което е определено в сегашния ви живот, това е достатъчно.
Целта на живота е да реализира човек нещо безсмъртно на земята, което да остане за Вечността.
В този смисъл всеки човек, всеки народ може да остави нещо безсмъртно. Кое е забележителното в еврейския народ? Кои евреи минават за видни, за знаменити хора? Това са библейските пророци, както и някои от учениците кабалисти. Всъщност те представят еврейския народ.
към беседата >>
Всеки удар, който Природата слага върху човека, показва, че той все е нарушил нещо.
Та от всички ви се изисква да си създадете нова философия за живота, но естествено обоснована. В това отношение вие можете да тълкувате науката, изкуствата, за всичко де имате свой мащаб, своя мярка на действие, но в края на краищата не трябва да забравяте, че и Природата има своя мярка за нещата. Природата, която е изразителка на Великото, на Божественото, има своя абсолютна мярка за нещата. Който влезе в нейното училище, само той има право да се ползва от тия абсолютни мерки. Ако някой се опита да злоупотреби с тия мерки, тя безпощадно се нахвърля върху него.
Всеки удар, който Природата слага върху човека, показва, че той все е нарушил нещо.
Щом е така, той не трябва да се сърди, но да се запита: Де съм сгрешил аз? Какво да направя, за да коригирам погрешката си? Всеки неправилен замах с ръката на невежия човек е в сила да наруши нещо от хармонията на великата Природа. Един ден, когато очите на човека се отворят, той ще види какви пакости е извършил. С един свой неправилен замах човек понякога става причина да изчезне един остров от великия океан, а понякога – да се яви един остров.
към беседата >>
В този смисъл всеки човек, всеки народ може да остави нещо безсмъртно.
И тъй ако можете да реализирате онова, което е определено в сегашния ви живот, това е достатъчно. Целта на живота е да реализира човек нещо безсмъртно на земята, което да остане за Вечността.
В този смисъл всеки човек, всеки народ може да остави нещо безсмъртно.
Кое е забележителното в еврейския народ? Кои евреи минават за видни, за знаменити хора? Това са библейските пророци, както и някои от учениците кабалисти. Всъщност те представят еврейския народ. Вън от тях еврейският народ нищо не представлява.
към беседата >>
Щом е така, той не трябва да се сърди, но да се запита: Де съм сгрешил аз?
В това отношение вие можете да тълкувате науката, изкуствата, за всичко де имате свой мащаб, своя мярка на действие, но в края на краищата не трябва да забравяте, че и Природата има своя мярка за нещата. Природата, която е изразителка на Великото, на Божественото, има своя абсолютна мярка за нещата. Който влезе в нейното училище, само той има право да се ползва от тия абсолютни мерки. Ако някой се опита да злоупотреби с тия мерки, тя безпощадно се нахвърля върху него. Всеки удар, който Природата слага върху човека, показва, че той все е нарушил нещо.
Щом е така, той не трябва да се сърди, но да се запита: Де съм сгрешил аз?
Какво да направя, за да коригирам погрешката си? Всеки неправилен замах с ръката на невежия човек е в сила да наруши нещо от хармонията на великата Природа. Един ден, когато очите на човека се отворят, той ще види какви пакости е извършил. С един свой неправилен замах човек понякога става причина да изчезне един остров от великия океан, а понякога – да се яви един остров. Всяко движение, правилно или неправилно, има свои резултати, добри или лоши.
към беседата >>
Кое е забележителното в еврейския народ?
И тъй ако можете да реализирате онова, което е определено в сегашния ви живот, това е достатъчно. Целта на живота е да реализира човек нещо безсмъртно на земята, което да остане за Вечността. В този смисъл всеки човек, всеки народ може да остави нещо безсмъртно.
Кое е забележителното в еврейския народ?
Кои евреи минават за видни, за знаменити хора? Това са библейските пророци, както и някои от учениците кабалисти. Всъщност те представят еврейския народ. Вън от тях еврейският народ нищо не представлява. Който е готов да работи по този начин, той ще се насърчи; който не е готов, който не разбира законите, той ще се обезсърчи.
към беседата >>
Какво да направя, за да коригирам погрешката си?
Природата, която е изразителка на Великото, на Божественото, има своя абсолютна мярка за нещата. Който влезе в нейното училище, само той има право да се ползва от тия абсолютни мерки. Ако някой се опита да злоупотреби с тия мерки, тя безпощадно се нахвърля върху него. Всеки удар, който Природата слага върху човека, показва, че той все е нарушил нещо. Щом е така, той не трябва да се сърди, но да се запита: Де съм сгрешил аз?
Какво да направя, за да коригирам погрешката си?
Всеки неправилен замах с ръката на невежия човек е в сила да наруши нещо от хармонията на великата Природа. Един ден, когато очите на човека се отворят, той ще види какви пакости е извършил. С един свой неправилен замах човек понякога става причина да изчезне един остров от великия океан, а понякога – да се яви един остров. Всяко движение, правилно или неправилно, има свои резултати, добри или лоши. Обаче човек и тук може да изпадне в крайност.
към беседата >>
Кои евреи минават за видни, за знаменити хора?
И тъй ако можете да реализирате онова, което е определено в сегашния ви живот, това е достатъчно. Целта на живота е да реализира човек нещо безсмъртно на земята, което да остане за Вечността. В този смисъл всеки човек, всеки народ може да остави нещо безсмъртно. Кое е забележителното в еврейския народ?
Кои евреи минават за видни, за знаменити хора?
Това са библейските пророци, както и някои от учениците кабалисти. Всъщност те представят еврейския народ. Вън от тях еврейският народ нищо не представлява. Който е готов да работи по този начин, той ще се насърчи; който не е готов, който не разбира законите, той ще се обезсърчи. Някой човек е закъснял, бърза да отиде на банката да вземе пари.
към беседата >>
Всеки неправилен замах с ръката на невежия човек е в сила да наруши нещо от хармонията на великата Природа.
Който влезе в нейното училище, само той има право да се ползва от тия абсолютни мерки. Ако някой се опита да злоупотреби с тия мерки, тя безпощадно се нахвърля върху него. Всеки удар, който Природата слага върху човека, показва, че той все е нарушил нещо. Щом е така, той не трябва да се сърди, но да се запита: Де съм сгрешил аз? Какво да направя, за да коригирам погрешката си?
Всеки неправилен замах с ръката на невежия човек е в сила да наруши нещо от хармонията на великата Природа.
Един ден, когато очите на човека се отворят, той ще види какви пакости е извършил. С един свой неправилен замах човек понякога става причина да изчезне един остров от великия океан, а понякога – да се яви един остров. Всяко движение, правилно или неправилно, има свои резултати, добри или лоши. Обаче човек и тук може да изпадне в крайност.
към беседата >>
Това са библейските пророци, както и някои от учениците кабалисти.
И тъй ако можете да реализирате онова, което е определено в сегашния ви живот, това е достатъчно. Целта на живота е да реализира човек нещо безсмъртно на земята, което да остане за Вечността. В този смисъл всеки човек, всеки народ може да остави нещо безсмъртно. Кое е забележителното в еврейския народ? Кои евреи минават за видни, за знаменити хора?
Това са библейските пророци, както и някои от учениците кабалисти.
Всъщност те представят еврейския народ. Вън от тях еврейският народ нищо не представлява. Който е готов да работи по този начин, той ще се насърчи; който не е готов, който не разбира законите, той ще се обезсърчи. Някой човек е закъснял, бърза да отиде на банката да вземе пари. Казват му: Късно е вече, утре елате.
към беседата >>
Един ден, когато очите на човека се отворят, той ще види какви пакости е извършил.
Ако някой се опита да злоупотреби с тия мерки, тя безпощадно се нахвърля върху него. Всеки удар, който Природата слага върху човека, показва, че той все е нарушил нещо. Щом е така, той не трябва да се сърди, но да се запита: Де съм сгрешил аз? Какво да направя, за да коригирам погрешката си? Всеки неправилен замах с ръката на невежия човек е в сила да наруши нещо от хармонията на великата Природа.
Един ден, когато очите на човека се отворят, той ще види какви пакости е извършил.
С един свой неправилен замах човек понякога става причина да изчезне един остров от великия океан, а понякога – да се яви един остров. Всяко движение, правилно или неправилно, има свои резултати, добри или лоши. Обаче човек и тук може да изпадне в крайност.
към беседата >>
Всъщност те представят еврейския народ.
Целта на живота е да реализира човек нещо безсмъртно на земята, което да остане за Вечността. В този смисъл всеки човек, всеки народ може да остави нещо безсмъртно. Кое е забележителното в еврейския народ? Кои евреи минават за видни, за знаменити хора? Това са библейските пророци, както и някои от учениците кабалисти.
Всъщност те представят еврейския народ.
Вън от тях еврейският народ нищо не представлява. Който е готов да работи по този начин, той ще се насърчи; който не е готов, който не разбира законите, той ще се обезсърчи. Някой човек е закъснял, бърза да отиде на банката да вземе пари. Казват му: Късно е вече, утре елате. – Ама аз искам днес, не мога да чакам, ще ми се развалят плановете.
към беседата >>
С един свой неправилен замах човек понякога става причина да изчезне един остров от великия океан, а понякога – да се яви един остров.
Всеки удар, който Природата слага върху човека, показва, че той все е нарушил нещо. Щом е така, той не трябва да се сърди, но да се запита: Де съм сгрешил аз? Какво да направя, за да коригирам погрешката си? Всеки неправилен замах с ръката на невежия човек е в сила да наруши нещо от хармонията на великата Природа. Един ден, когато очите на човека се отворят, той ще види какви пакости е извършил.
С един свой неправилен замах човек понякога става причина да изчезне един остров от великия океан, а понякога – да се яви един остров.
Всяко движение, правилно или неправилно, има свои резултати, добри или лоши. Обаче човек и тук може да изпадне в крайност.
към беседата >>
Вън от тях еврейският народ нищо не представлява.
В този смисъл всеки човек, всеки народ може да остави нещо безсмъртно. Кое е забележителното в еврейския народ? Кои евреи минават за видни, за знаменити хора? Това са библейските пророци, както и някои от учениците кабалисти. Всъщност те представят еврейския народ.
Вън от тях еврейският народ нищо не представлява.
Който е готов да работи по този начин, той ще се насърчи; който не е готов, който не разбира законите, той ще се обезсърчи. Някой човек е закъснял, бърза да отиде на банката да вземе пари. Казват му: Късно е вече, утре елате. – Ама аз искам днес, не мога да чакам, ще ми се развалят плановете. – Няма нищо, ще дойдете утре.
към беседата >>
Всяко движение, правилно или неправилно, има свои резултати, добри или лоши.
Щом е така, той не трябва да се сърди, но да се запита: Де съм сгрешил аз? Какво да направя, за да коригирам погрешката си? Всеки неправилен замах с ръката на невежия човек е в сила да наруши нещо от хармонията на великата Природа. Един ден, когато очите на човека се отворят, той ще види какви пакости е извършил. С един свой неправилен замах човек понякога става причина да изчезне един остров от великия океан, а понякога – да се яви един остров.
Всяко движение, правилно или неправилно, има свои резултати, добри или лоши.
Обаче човек и тук може да изпадне в крайност.
към беседата >>
Който е готов да работи по този начин, той ще се насърчи; който не е готов, който не разбира законите, той ще се обезсърчи.
Кое е забележителното в еврейския народ? Кои евреи минават за видни, за знаменити хора? Това са библейските пророци, както и някои от учениците кабалисти. Всъщност те представят еврейския народ. Вън от тях еврейският народ нищо не представлява.
Който е готов да работи по този начин, той ще се насърчи; който не е готов, който не разбира законите, той ще се обезсърчи.
Някой човек е закъснял, бърза да отиде на банката да вземе пари. Казват му: Късно е вече, утре елате. – Ама аз искам днес, не мога да чакам, ще ми се развалят плановете. – Няма нищо, ще дойдете утре. Ако не успеете да дойдете утре, ще дойдете друг ден.
към беседата >>
Обаче човек и тук може да изпадне в крайност.
Какво да направя, за да коригирам погрешката си? Всеки неправилен замах с ръката на невежия човек е в сила да наруши нещо от хармонията на великата Природа. Един ден, когато очите на човека се отворят, той ще види какви пакости е извършил. С един свой неправилен замах човек понякога става причина да изчезне един остров от великия океан, а понякога – да се яви един остров. Всяко движение, правилно или неправилно, има свои резултати, добри или лоши.
Обаче човек и тук може да изпадне в крайност.
към беседата >>
Някой човек е закъснял, бърза да отиде на банката да вземе пари.
Кои евреи минават за видни, за знаменити хора? Това са библейските пророци, както и някои от учениците кабалисти. Всъщност те представят еврейския народ. Вън от тях еврейският народ нищо не представлява. Който е готов да работи по този начин, той ще се насърчи; който не е готов, който не разбира законите, той ще се обезсърчи.
Някой човек е закъснял, бърза да отиде на банката да вземе пари.
Казват му: Късно е вече, утре елате. – Ама аз искам днес, не мога да чакам, ще ми се развалят плановете. – Няма нищо, ще дойдете утре. Ако не успеете да дойдете утре, ще дойдете друг ден. Най-после, банката е отворена през цялата година, все ще можете един ден да получите парите си.
към беседата >>
Вие искате да бъдете идеални хора, но въпреки това имате своеобразни разбирания, които често пречат на вашите стремежи.
Вие искате да бъдете идеални хора, но въпреки това имате своеобразни разбирания, които често пречат на вашите стремежи.
Например българинът има свои разбирания за Небето, за великите и свети хора. Той си представя, че пророците на Небето прекарват в пълно мълчание. Пред тях се поставят всичките им добри дела, които вършили на земята, и те сега само гледат, мълчат и нищо не правят. Горе-долу такава е представата на българина за рая – място за възмездие за добрите дела на хората, които са живели на земята. Ако някой пророк се осмели да проговори, ще го изпъдят от рая.
към беседата >>
Казват му: Късно е вече, утре елате.
Това са библейските пророци, както и някои от учениците кабалисти. Всъщност те представят еврейския народ. Вън от тях еврейският народ нищо не представлява. Който е готов да работи по този начин, той ще се насърчи; който не е готов, който не разбира законите, той ще се обезсърчи. Някой човек е закъснял, бърза да отиде на банката да вземе пари.
Казват му: Късно е вече, утре елате.
– Ама аз искам днес, не мога да чакам, ще ми се развалят плановете. – Няма нищо, ще дойдете утре. Ако не успеете да дойдете утре, ще дойдете друг ден. Най-после, банката е отворена през цялата година, все ще можете един ден да получите парите си.
към беседата >>
Например българинът има свои разбирания за Небето, за великите и свети хора.
Вие искате да бъдете идеални хора, но въпреки това имате своеобразни разбирания, които често пречат на вашите стремежи.
Например българинът има свои разбирания за Небето, за великите и свети хора.
Той си представя, че пророците на Небето прекарват в пълно мълчание. Пред тях се поставят всичките им добри дела, които вършили на земята, и те сега само гледат, мълчат и нищо не правят. Горе-долу такава е представата на българина за рая – място за възмездие за добрите дела на хората, които са живели на земята. Ако някой пророк се осмели да проговори, ще го изпъдят от рая. Защо мисли българинът така?
към беседата >>
– Ама аз искам днес, не мога да чакам, ще ми се развалят плановете.
Всъщност те представят еврейския народ. Вън от тях еврейският народ нищо не представлява. Който е готов да работи по този начин, той ще се насърчи; който не е готов, който не разбира законите, той ще се обезсърчи. Някой човек е закъснял, бърза да отиде на банката да вземе пари. Казват му: Късно е вече, утре елате.
– Ама аз искам днес, не мога да чакам, ще ми се развалят плановете.
– Няма нищо, ще дойдете утре. Ако не успеете да дойдете утре, ще дойдете друг ден. Най-после, банката е отворена през цялата година, все ще можете един ден да получите парите си.
към беседата >>
Той си представя, че пророците на Небето прекарват в пълно мълчание.
Вие искате да бъдете идеални хора, но въпреки това имате своеобразни разбирания, които често пречат на вашите стремежи. Например българинът има свои разбирания за Небето, за великите и свети хора.
Той си представя, че пророците на Небето прекарват в пълно мълчание.
Пред тях се поставят всичките им добри дела, които вършили на земята, и те сега само гледат, мълчат и нищо не правят. Горе-долу такава е представата на българина за рая – място за възмездие за добрите дела на хората, които са живели на земята. Ако някой пророк се осмели да проговори, ще го изпъдят от рая. Защо мисли българинът така? Защото той счита, че който говори много, той не говори Истината.
към беседата >>
– Няма нищо, ще дойдете утре.
Вън от тях еврейският народ нищо не представлява. Който е готов да работи по този начин, той ще се насърчи; който не е готов, който не разбира законите, той ще се обезсърчи. Някой човек е закъснял, бърза да отиде на банката да вземе пари. Казват му: Късно е вече, утре елате. – Ама аз искам днес, не мога да чакам, ще ми се развалят плановете.
– Няма нищо, ще дойдете утре.
Ако не успеете да дойдете утре, ще дойдете друг ден. Най-после, банката е отворена през цялата година, все ще можете един ден да получите парите си.
към беседата >>
Пред тях се поставят всичките им добри дела, които вършили на земята, и те сега само гледат, мълчат и нищо не правят.
Вие искате да бъдете идеални хора, но въпреки това имате своеобразни разбирания, които често пречат на вашите стремежи. Например българинът има свои разбирания за Небето, за великите и свети хора. Той си представя, че пророците на Небето прекарват в пълно мълчание.
Пред тях се поставят всичките им добри дела, които вършили на земята, и те сега само гледат, мълчат и нищо не правят.
Горе-долу такава е представата на българина за рая – място за възмездие за добрите дела на хората, които са живели на земята. Ако някой пророк се осмели да проговори, ще го изпъдят от рая. Защо мисли българинът така? Защото той счита, че който говори много, той не говори Истината. Българинът не обича хора, които много говорят.
към беседата >>
Ако не успеете да дойдете утре, ще дойдете друг ден.
Който е готов да работи по този начин, той ще се насърчи; който не е готов, който не разбира законите, той ще се обезсърчи. Някой човек е закъснял, бърза да отиде на банката да вземе пари. Казват му: Късно е вече, утре елате. – Ама аз искам днес, не мога да чакам, ще ми се развалят плановете. – Няма нищо, ще дойдете утре.
Ако не успеете да дойдете утре, ще дойдете друг ден.
Най-после, банката е отворена през цялата година, все ще можете един ден да получите парите си.
към беседата >>
Горе-долу такава е представата на българина за рая – място за възмездие за добрите дела на хората, които са живели на земята.
Вие искате да бъдете идеални хора, но въпреки това имате своеобразни разбирания, които често пречат на вашите стремежи. Например българинът има свои разбирания за Небето, за великите и свети хора. Той си представя, че пророците на Небето прекарват в пълно мълчание. Пред тях се поставят всичките им добри дела, които вършили на земята, и те сега само гледат, мълчат и нищо не правят.
Горе-долу такава е представата на българина за рая – място за възмездие за добрите дела на хората, които са живели на земята.
Ако някой пророк се осмели да проговори, ще го изпъдят от рая. Защо мисли българинът така? Защото той счита, че който говори много, той не говори Истината. Българинът не обича хора, които много говорят. Ако някой човек отиде в село и поговори повечко, веднага казват за него: Какво се разкрякал този толкова много?
към беседата >>
Най-после, банката е отворена през цялата година, все ще можете един ден да получите парите си.
Някой човек е закъснял, бърза да отиде на банката да вземе пари. Казват му: Късно е вече, утре елате. – Ама аз искам днес, не мога да чакам, ще ми се развалят плановете. – Няма нищо, ще дойдете утре. Ако не успеете да дойдете утре, ще дойдете друг ден.
Най-после, банката е отворена през цялата година, все ще можете един ден да получите парите си.
към беседата >>
Ако някой пророк се осмели да проговори, ще го изпъдят от рая.
Вие искате да бъдете идеални хора, но въпреки това имате своеобразни разбирания, които често пречат на вашите стремежи. Например българинът има свои разбирания за Небето, за великите и свети хора. Той си представя, че пророците на Небето прекарват в пълно мълчание. Пред тях се поставят всичките им добри дела, които вършили на земята, и те сега само гледат, мълчат и нищо не правят. Горе-долу такава е представата на българина за рая – място за възмездие за добрите дела на хората, които са живели на земята.
Ако някой пророк се осмели да проговори, ще го изпъдят от рая.
Защо мисли българинът така? Защото той счита, че който говори много, той не говори Истината. Българинът не обича хора, които много говорят. Ако някой човек отиде в село и поговори повечко, веднага казват за него: Какво се разкрякал този толкова много? Или ще кажат: Брей, че обича да лъже този човек!
към беседата >>
Казвам:вие трябва да имате вяра в Божественото, Което работи в човека.
Казвам:вие трябва да имате вяра в Божественото, Което работи в човека.
Казано е в Писанието: “Нито ухо е чуло, нито око е видяло, нито през ума на човека е минало онова, което Бог е приготвил за ония, които Го слушат, които Го любят и вървят по Неговите Пътища”. Който слуша Бога и Го люби, той постоянно ще расте и усилено ще върви към постигане на своя Висок Идеал. За този човек земята е училище, дето ще среща и красиви, и весели, и комични уроци.
към беседата >>
Защо мисли българинът така?
Например българинът има свои разбирания за Небето, за великите и свети хора. Той си представя, че пророците на Небето прекарват в пълно мълчание. Пред тях се поставят всичките им добри дела, които вършили на земята, и те сега само гледат, мълчат и нищо не правят. Горе-долу такава е представата на българина за рая – място за възмездие за добрите дела на хората, които са живели на земята. Ако някой пророк се осмели да проговори, ще го изпъдят от рая.
Защо мисли българинът така?
Защото той счита, че който говори много, той не говори Истината. Българинът не обича хора, които много говорят. Ако някой човек отиде в село и поговори повечко, веднага казват за него: Какво се разкрякал този толкова много? Или ще кажат: Брей, че обича да лъже този човек! Такова е разбирането на българите за всеки, който обича много да говори.
към беседата >>
Казано е в Писанието: “Нито ухо е чуло, нито око е видяло, нито през ума на човека е минало онова, което Бог е приготвил за ония, които Го слушат, които Го любят и вървят по Неговите Пътища”.
Казвам:вие трябва да имате вяра в Божественото, Което работи в човека.
Казано е в Писанието: “Нито ухо е чуло, нито око е видяло, нито през ума на човека е минало онова, което Бог е приготвил за ония, които Го слушат, които Го любят и вървят по Неговите Пътища”.
Който слуша Бога и Го люби, той постоянно ще расте и усилено ще върви към постигане на своя Висок Идеал. За този човек земята е училище, дето ще среща и красиви, и весели, и комични уроци.
към беседата >>
Защото той счита, че който говори много, той не говори Истината.
Той си представя, че пророците на Небето прекарват в пълно мълчание. Пред тях се поставят всичките им добри дела, които вършили на земята, и те сега само гледат, мълчат и нищо не правят. Горе-долу такава е представата на българина за рая – място за възмездие за добрите дела на хората, които са живели на земята. Ако някой пророк се осмели да проговори, ще го изпъдят от рая. Защо мисли българинът така?
Защото той счита, че който говори много, той не говори Истината.
Българинът не обича хора, които много говорят. Ако някой човек отиде в село и поговори повечко, веднага казват за него: Какво се разкрякал този толкова много? Или ще кажат: Брей, че обича да лъже този човек! Такова е разбирането на българите за всеки, който обича много да говори. Ако отидете между англичаните, французите, германците, китайците или другите народи, ще видите, че всеки народ има свои особени, психологически схващания за живота.
към беседата >>
Който слуша Бога и Го люби, той постоянно ще расте и усилено ще върви към постигане на своя Висок Идеал.
Казвам:вие трябва да имате вяра в Божественото, Което работи в човека. Казано е в Писанието: “Нито ухо е чуло, нито око е видяло, нито през ума на човека е минало онова, което Бог е приготвил за ония, които Го слушат, които Го любят и вървят по Неговите Пътища”.
Който слуша Бога и Го люби, той постоянно ще расте и усилено ще върви към постигане на своя Висок Идеал.
За този човек земята е училище, дето ще среща и красиви, и весели, и комични уроци.
към беседата >>
Хората живеят и се развиват според закона на еволюцията, който гласи: човек трябва да започне от най-малките идеи и величини, от най-близките до него предмети и постепенно да отива към по-големите величини, към по-далечните предмети.
Хората живеят и се развиват според закона на еволюцията, който гласи: човек трябва да започне от най-малките идеи и величини, от най-близките до него предмети и постепенно да отива към по-големите величини, към по-далечните предмети.
Само в приложението на този закон могат да се очакват постижения. Значи в еволюционния процес имаме отиване от малките към големите неща, а в инволюционния процес имаме точно обратното: отиване от голямото, от Великото към малкото. В еволюционния процес Духът изучава отношенията на малкото към Великото, а в инволюционния процес Той изучава отношенията на Великото към малкото. Много хора правят погрешки в живота си, понеже започват със закона на еволюцията, а вървят по инволюционния път, т.е. занимават се с велики идеи, с големи величини.
към беседата >>
Българинът не обича хора, които много говорят.
Пред тях се поставят всичките им добри дела, които вършили на земята, и те сега само гледат, мълчат и нищо не правят. Горе-долу такава е представата на българина за рая – място за възмездие за добрите дела на хората, които са живели на земята. Ако някой пророк се осмели да проговори, ще го изпъдят от рая. Защо мисли българинът така? Защото той счита, че който говори много, той не говори Истината.
Българинът не обича хора, които много говорят.
Ако някой човек отиде в село и поговори повечко, веднага казват за него: Какво се разкрякал този толкова много? Или ще кажат: Брей, че обича да лъже този човек! Такова е разбирането на българите за всеки, който обича много да говори. Ако отидете между англичаните, французите, германците, китайците или другите народи, ще видите, че всеки народ има свои особени, психологически схващания за живота. Запример китаец, християнин и индус християнин не разбират еднакво християнството, нито както европеецът го разбира.
към беседата >>
За този човек земята е училище, дето ще среща и красиви, и весели, и комични уроци.
Казвам:вие трябва да имате вяра в Божественото, Което работи в човека. Казано е в Писанието: “Нито ухо е чуло, нито око е видяло, нито през ума на човека е минало онова, което Бог е приготвил за ония, които Го слушат, които Го любят и вървят по Неговите Пътища”. Който слуша Бога и Го люби, той постоянно ще расте и усилено ще върви към постигане на своя Висок Идеал.
За този човек земята е училище, дето ще среща и красиви, и весели, и комични уроци.
към беседата >>
Само в приложението на този закон могат да се очакват постижения.
Хората живеят и се развиват според закона на еволюцията, който гласи: човек трябва да започне от най-малките идеи и величини, от най-близките до него предмети и постепенно да отива към по-големите величини, към по-далечните предмети.
Само в приложението на този закон могат да се очакват постижения.
Значи в еволюционния процес имаме отиване от малките към големите неща, а в инволюционния процес имаме точно обратното: отиване от голямото, от Великото към малкото. В еволюционния процес Духът изучава отношенията на малкото към Великото, а в инволюционния процес Той изучава отношенията на Великото към малкото. Много хора правят погрешки в живота си, понеже започват със закона на еволюцията, а вървят по инволюционния път, т.е. занимават се с велики идеи, с големи величини. Те искат изведнъж да станат съвършени.
към беседата >>
Ако някой човек отиде в село и поговори повечко, веднага казват за него: Какво се разкрякал този толкова много?
Горе-долу такава е представата на българина за рая – място за възмездие за добрите дела на хората, които са живели на земята. Ако някой пророк се осмели да проговори, ще го изпъдят от рая. Защо мисли българинът така? Защото той счита, че който говори много, той не говори Истината. Българинът не обича хора, които много говорят.
Ако някой човек отиде в село и поговори повечко, веднага казват за него: Какво се разкрякал този толкова много?
Или ще кажат: Брей, че обича да лъже този човек! Такова е разбирането на българите за всеки, който обича много да говори. Ако отидете между англичаните, французите, германците, китайците или другите народи, ще видите, че всеки народ има свои особени, психологически схващания за живота. Запример китаец, християнин и индус християнин не разбират еднакво християнството, нито както европеецът го разбира. Даже и българинът християнин, както и французинът християнин напълно се различават в своите възгледи по отношение принципите на християнството. Защо?
към беседата >>
Значи в еволюционния процес имаме отиване от малките към големите неща, а в инволюционния процес имаме точно обратното: отиване от голямото, от Великото към малкото.
Хората живеят и се развиват според закона на еволюцията, който гласи: човек трябва да започне от най-малките идеи и величини, от най-близките до него предмети и постепенно да отива към по-големите величини, към по-далечните предмети. Само в приложението на този закон могат да се очакват постижения.
Значи в еволюционния процес имаме отиване от малките към големите неща, а в инволюционния процес имаме точно обратното: отиване от голямото, от Великото към малкото.
В еволюционния процес Духът изучава отношенията на малкото към Великото, а в инволюционния процес Той изучава отношенията на Великото към малкото. Много хора правят погрешки в живота си, понеже започват със закона на еволюцията, а вървят по инволюционния път, т.е. занимават се с велики идеи, с големи величини. Те искат изведнъж да станат съвършени. Ако съвършенството се постига в един ден, защо трябваше тогава Бог, Който е Съвършен, Който включва в Себе Си всички блага, да създаде целия космос, да създаде безброй същества, които да скърбят и страдат?
към беседата >>
Или ще кажат: Брей, че обича да лъже този човек!
Ако някой пророк се осмели да проговори, ще го изпъдят от рая. Защо мисли българинът така? Защото той счита, че който говори много, той не говори Истината. Българинът не обича хора, които много говорят. Ако някой човек отиде в село и поговори повечко, веднага казват за него: Какво се разкрякал този толкова много?
Или ще кажат: Брей, че обича да лъже този човек!
Такова е разбирането на българите за всеки, който обича много да говори. Ако отидете между англичаните, французите, германците, китайците или другите народи, ще видите, че всеки народ има свои особени, психологически схващания за живота. Запример китаец, християнин и индус християнин не разбират еднакво християнството, нито както европеецът го разбира. Даже и българинът християнин, както и французинът християнин напълно се различават в своите възгледи по отношение принципите на християнството. Защо? Ред причини има за това.
към беседата >>
В еволюционния процес Духът изучава отношенията на малкото към Великото, а в инволюционния процес Той изучава отношенията на Великото към малкото.
Хората живеят и се развиват според закона на еволюцията, който гласи: човек трябва да започне от най-малките идеи и величини, от най-близките до него предмети и постепенно да отива към по-големите величини, към по-далечните предмети. Само в приложението на този закон могат да се очакват постижения. Значи в еволюционния процес имаме отиване от малките към големите неща, а в инволюционния процес имаме точно обратното: отиване от голямото, от Великото към малкото.
В еволюционния процес Духът изучава отношенията на малкото към Великото, а в инволюционния процес Той изучава отношенията на Великото към малкото.
Много хора правят погрешки в живота си, понеже започват със закона на еволюцията, а вървят по инволюционния път, т.е. занимават се с велики идеи, с големи величини. Те искат изведнъж да станат съвършени. Ако съвършенството се постига в един ден, защо трябваше тогава Бог, Който е Съвършен, Който включва в Себе Си всички блага, да създаде целия космос, да създаде безброй същества, които да скърбят и страдат? Значи Той е имал предвид великата задача на човека: да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите.
към беседата >>
Такова е разбирането на българите за всеки, който обича много да говори.
Защо мисли българинът така? Защото той счита, че който говори много, той не говори Истината. Българинът не обича хора, които много говорят. Ако някой човек отиде в село и поговори повечко, веднага казват за него: Какво се разкрякал този толкова много? Или ще кажат: Брей, че обича да лъже този човек!
Такова е разбирането на българите за всеки, който обича много да говори.
Ако отидете между англичаните, французите, германците, китайците или другите народи, ще видите, че всеки народ има свои особени, психологически схващания за живота. Запример китаец, християнин и индус християнин не разбират еднакво християнството, нито както европеецът го разбира. Даже и българинът християнин, както и французинът християнин напълно се различават в своите възгледи по отношение принципите на християнството. Защо? Ред причини има за това.
към беседата >>
Много хора правят погрешки в живота си, понеже започват със закона на еволюцията, а вървят по инволюционния път, т.е.
Хората живеят и се развиват според закона на еволюцията, който гласи: човек трябва да започне от най-малките идеи и величини, от най-близките до него предмети и постепенно да отива към по-големите величини, към по-далечните предмети. Само в приложението на този закон могат да се очакват постижения. Значи в еволюционния процес имаме отиване от малките към големите неща, а в инволюционния процес имаме точно обратното: отиване от голямото, от Великото към малкото. В еволюционния процес Духът изучава отношенията на малкото към Великото, а в инволюционния процес Той изучава отношенията на Великото към малкото.
Много хора правят погрешки в живота си, понеже започват със закона на еволюцията, а вървят по инволюционния път, т.е.
занимават се с велики идеи, с големи величини. Те искат изведнъж да станат съвършени. Ако съвършенството се постига в един ден, защо трябваше тогава Бог, Който е Съвършен, Който включва в Себе Си всички блага, да създаде целия космос, да създаде безброй същества, които да скърбят и страдат? Значи Той е имал предвид великата задача на човека: да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите. Хората не разбират смисъла, който Бог е вложил в техния живот, но един ден, когато съзнанието им се разшири, те ще разберат този смисъл, ще разберат задачата, която Бог им е определил.
към беседата >>
Ако отидете между англичаните, французите, германците, китайците или другите народи, ще видите, че всеки народ има свои особени, психологически схващания за живота.
Защото той счита, че който говори много, той не говори Истината. Българинът не обича хора, които много говорят. Ако някой човек отиде в село и поговори повечко, веднага казват за него: Какво се разкрякал този толкова много? Или ще кажат: Брей, че обича да лъже този човек! Такова е разбирането на българите за всеки, който обича много да говори.
Ако отидете между англичаните, французите, германците, китайците или другите народи, ще видите, че всеки народ има свои особени, психологически схващания за живота.
Запример китаец, християнин и индус християнин не разбират еднакво християнството, нито както европеецът го разбира. Даже и българинът християнин, както и французинът християнин напълно се различават в своите възгледи по отношение принципите на християнството. Защо? Ред причини има за това.
към беседата >>
занимават се с велики идеи, с големи величини.
Хората живеят и се развиват според закона на еволюцията, който гласи: човек трябва да започне от най-малките идеи и величини, от най-близките до него предмети и постепенно да отива към по-големите величини, към по-далечните предмети. Само в приложението на този закон могат да се очакват постижения. Значи в еволюционния процес имаме отиване от малките към големите неща, а в инволюционния процес имаме точно обратното: отиване от голямото, от Великото към малкото. В еволюционния процес Духът изучава отношенията на малкото към Великото, а в инволюционния процес Той изучава отношенията на Великото към малкото. Много хора правят погрешки в живота си, понеже започват със закона на еволюцията, а вървят по инволюционния път, т.е.
занимават се с велики идеи, с големи величини.
Те искат изведнъж да станат съвършени. Ако съвършенството се постига в един ден, защо трябваше тогава Бог, Който е Съвършен, Който включва в Себе Си всички блага, да създаде целия космос, да създаде безброй същества, които да скърбят и страдат? Значи Той е имал предвид великата задача на човека: да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите. Хората не разбират смисъла, който Бог е вложил в техния живот, но един ден, когато съзнанието им се разшири, те ще разберат този смисъл, ще разберат задачата, която Бог им е определил. Днес те са в положението на човек, който влиза в гората и чува само шума на листата.
към беседата >>
Запример китаец, християнин и индус християнин не разбират еднакво християнството, нито както европеецът го разбира.
Българинът не обича хора, които много говорят. Ако някой човек отиде в село и поговори повечко, веднага казват за него: Какво се разкрякал този толкова много? Или ще кажат: Брей, че обича да лъже този човек! Такова е разбирането на българите за всеки, който обича много да говори. Ако отидете между англичаните, французите, германците, китайците или другите народи, ще видите, че всеки народ има свои особени, психологически схващания за живота.
Запример китаец, християнин и индус християнин не разбират еднакво християнството, нито както европеецът го разбира.
Даже и българинът християнин, както и французинът християнин напълно се различават в своите възгледи по отношение принципите на християнството. Защо? Ред причини има за това.
към беседата >>
Те искат изведнъж да станат съвършени.
Само в приложението на този закон могат да се очакват постижения. Значи в еволюционния процес имаме отиване от малките към големите неща, а в инволюционния процес имаме точно обратното: отиване от голямото, от Великото към малкото. В еволюционния процес Духът изучава отношенията на малкото към Великото, а в инволюционния процес Той изучава отношенията на Великото към малкото. Много хора правят погрешки в живота си, понеже започват със закона на еволюцията, а вървят по инволюционния път, т.е. занимават се с велики идеи, с големи величини.
Те искат изведнъж да станат съвършени.
Ако съвършенството се постига в един ден, защо трябваше тогава Бог, Който е Съвършен, Който включва в Себе Си всички блага, да създаде целия космос, да създаде безброй същества, които да скърбят и страдат? Значи Той е имал предвид великата задача на човека: да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите. Хората не разбират смисъла, който Бог е вложил в техния живот, но един ден, когато съзнанието им се разшири, те ще разберат този смисъл, ще разберат задачата, която Бог им е определил. Днес те са в положението на човек, който влиза в гората и чува само шума на листата. Обаче ако музикантът влезе в гората, той няма да чува шум, но от движението на листата ще създаде цяла музика.
към беседата >>
Даже и българинът християнин, както и французинът християнин напълно се различават в своите възгледи по отношение принципите на християнството. Защо?
Ако някой човек отиде в село и поговори повечко, веднага казват за него: Какво се разкрякал този толкова много? Или ще кажат: Брей, че обича да лъже този човек! Такова е разбирането на българите за всеки, който обича много да говори. Ако отидете между англичаните, французите, германците, китайците или другите народи, ще видите, че всеки народ има свои особени, психологически схващания за живота. Запример китаец, християнин и индус християнин не разбират еднакво християнството, нито както европеецът го разбира.
Даже и българинът християнин, както и французинът християнин напълно се различават в своите възгледи по отношение принципите на християнството. Защо?
Ред причини има за това.
към беседата >>
Ако съвършенството се постига в един ден, защо трябваше тогава Бог, Който е Съвършен, Който включва в Себе Си всички блага, да създаде целия космос, да създаде безброй същества, които да скърбят и страдат?
Значи в еволюционния процес имаме отиване от малките към големите неща, а в инволюционния процес имаме точно обратното: отиване от голямото, от Великото към малкото. В еволюционния процес Духът изучава отношенията на малкото към Великото, а в инволюционния процес Той изучава отношенията на Великото към малкото. Много хора правят погрешки в живота си, понеже започват със закона на еволюцията, а вървят по инволюционния път, т.е. занимават се с велики идеи, с големи величини. Те искат изведнъж да станат съвършени.
Ако съвършенството се постига в един ден, защо трябваше тогава Бог, Който е Съвършен, Който включва в Себе Си всички блага, да създаде целия космос, да създаде безброй същества, които да скърбят и страдат?
Значи Той е имал предвид великата задача на човека: да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите. Хората не разбират смисъла, който Бог е вложил в техния живот, но един ден, когато съзнанието им се разшири, те ще разберат този смисъл, ще разберат задачата, която Бог им е определил. Днес те са в положението на човек, който влиза в гората и чува само шума на листата. Обаче ако музикантът влезе в гората, той няма да чува шум, но от движението на листата ще създаде цяла музика. Нещата и явленията в живота имат един или друг изглед според това, как гледа човек на тях.
към беседата >>
Ред причини има за това.
Или ще кажат: Брей, че обича да лъже този човек! Такова е разбирането на българите за всеки, който обича много да говори. Ако отидете между англичаните, французите, германците, китайците или другите народи, ще видите, че всеки народ има свои особени, психологически схващания за живота. Запример китаец, християнин и индус християнин не разбират еднакво християнството, нито както европеецът го разбира. Даже и българинът християнин, както и французинът християнин напълно се различават в своите възгледи по отношение принципите на християнството. Защо?
Ред причини има за това.
към беседата >>
Значи Той е имал предвид великата задача на човека: да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите.
В еволюционния процес Духът изучава отношенията на малкото към Великото, а в инволюционния процес Той изучава отношенията на Великото към малкото. Много хора правят погрешки в живота си, понеже започват със закона на еволюцията, а вървят по инволюционния път, т.е. занимават се с велики идеи, с големи величини. Те искат изведнъж да станат съвършени. Ако съвършенството се постига в един ден, защо трябваше тогава Бог, Който е Съвършен, Който включва в Себе Си всички блага, да създаде целия космос, да създаде безброй същества, които да скърбят и страдат?
Значи Той е имал предвид великата задача на човека: да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите.
Хората не разбират смисъла, който Бог е вложил в техния живот, но един ден, когато съзнанието им се разшири, те ще разберат този смисъл, ще разберат задачата, която Бог им е определил. Днес те са в положението на човек, който влиза в гората и чува само шума на листата. Обаче ако музикантът влезе в гората, той няма да чува шум, но от движението на листата ще създаде цяла музика. Нещата и явленията в живота имат един или друг изглед според това, как гледа човек на тях. Запример благообразието за едного е безобразие за друг.
към беседата >>
Като наблюдаваме живота на съвременните хора, виждаме, че никакво християнство не е останало в тях.
Като наблюдаваме живота на съвременните хора, виждаме, че никакво християнство не е останало в тях.
Чудно е когато те говорят за християнство. Съвременното християнство е примесено с езичество. То още не се е проявило в своята пълнота. Съвременните християни носят своите идеи отвън, а отвътре остават със старите си вярвания и идеи, каквито са имали преди християнството. Например българите не казват “Рождество Христово”, но “Коледа”.
към беседата >>
Хората не разбират смисъла, който Бог е вложил в техния живот, но един ден, когато съзнанието им се разшири, те ще разберат този смисъл, ще разберат задачата, която Бог им е определил.
Много хора правят погрешки в живота си, понеже започват със закона на еволюцията, а вървят по инволюционния път, т.е. занимават се с велики идеи, с големи величини. Те искат изведнъж да станат съвършени. Ако съвършенството се постига в един ден, защо трябваше тогава Бог, Който е Съвършен, Който включва в Себе Си всички блага, да създаде целия космос, да създаде безброй същества, които да скърбят и страдат? Значи Той е имал предвид великата задача на човека: да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите.
Хората не разбират смисъла, който Бог е вложил в техния живот, но един ден, когато съзнанието им се разшири, те ще разберат този смисъл, ще разберат задачата, която Бог им е определил.
Днес те са в положението на човек, който влиза в гората и чува само шума на листата. Обаче ако музикантът влезе в гората, той няма да чува шум, но от движението на листата ще създаде цяла музика. Нещата и явленията в живота имат един или друг изглед според това, как гледа човек на тях. Запример благообразието за едного е безобразие за друг. Това, което съблазнява едного, окуражава друг.
към беседата >>
Чудно е когато те говорят за християнство.
Като наблюдаваме живота на съвременните хора, виждаме, че никакво християнство не е останало в тях.
Чудно е когато те говорят за християнство.
Съвременното християнство е примесено с езичество. То още не се е проявило в своята пълнота. Съвременните християни носят своите идеи отвън, а отвътре остават със старите си вярвания и идеи, каквито са имали преди християнството. Например българите не казват “Рождество Христово”, но “Коледа”. Значи те честват своите стари богове.
към беседата >>
Днес те са в положението на човек, който влиза в гората и чува само шума на листата.
занимават се с велики идеи, с големи величини. Те искат изведнъж да станат съвършени. Ако съвършенството се постига в един ден, защо трябваше тогава Бог, Който е Съвършен, Който включва в Себе Си всички блага, да създаде целия космос, да създаде безброй същества, които да скърбят и страдат? Значи Той е имал предвид великата задача на човека: да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите. Хората не разбират смисъла, който Бог е вложил в техния живот, но един ден, когато съзнанието им се разшири, те ще разберат този смисъл, ще разберат задачата, която Бог им е определил.
Днес те са в положението на човек, който влиза в гората и чува само шума на листата.
Обаче ако музикантът влезе в гората, той няма да чува шум, но от движението на листата ще създаде цяла музика. Нещата и явленията в живота имат един или друг изглед според това, как гледа човек на тях. Запример благообразието за едного е безобразие за друг. Това, което съблазнява едного, окуражава друг. Този закон съществува навсякъде в природата: когато едни се качват, други слизат.
към беседата >>
Съвременното християнство е примесено с езичество.
Като наблюдаваме живота на съвременните хора, виждаме, че никакво християнство не е останало в тях. Чудно е когато те говорят за християнство.
Съвременното християнство е примесено с езичество.
То още не се е проявило в своята пълнота. Съвременните християни носят своите идеи отвън, а отвътре остават със старите си вярвания и идеи, каквито са имали преди християнството. Например българите не казват “Рождество Христово”, но “Коледа”. Значи те честват своите стари богове. Те казват още: “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”.
към беседата >>
Обаче ако музикантът влезе в гората, той няма да чува шум, но от движението на листата ще създаде цяла музика.
Те искат изведнъж да станат съвършени. Ако съвършенството се постига в един ден, защо трябваше тогава Бог, Който е Съвършен, Който включва в Себе Си всички блага, да създаде целия космос, да създаде безброй същества, които да скърбят и страдат? Значи Той е имал предвид великата задача на човека: да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите. Хората не разбират смисъла, който Бог е вложил в техния живот, но един ден, когато съзнанието им се разшири, те ще разберат този смисъл, ще разберат задачата, която Бог им е определил. Днес те са в положението на човек, който влиза в гората и чува само шума на листата.
Обаче ако музикантът влезе в гората, той няма да чува шум, но от движението на листата ще създаде цяла музика.
Нещата и явленията в живота имат един или друг изглед според това, как гледа човек на тях. Запример благообразието за едного е безобразие за друг. Това, което съблазнява едного, окуражава друг. Този закон съществува навсякъде в природата: когато едни се качват, други слизат. И в инволюционния процес едни се качват, други слизат.
към беседата >>
То още не се е проявило в своята пълнота.
Като наблюдаваме живота на съвременните хора, виждаме, че никакво християнство не е останало в тях. Чудно е когато те говорят за християнство. Съвременното християнство е примесено с езичество.
То още не се е проявило в своята пълнота.
Съвременните християни носят своите идеи отвън, а отвътре остават със старите си вярвания и идеи, каквито са имали преди християнството. Например българите не казват “Рождество Христово”, но “Коледа”. Значи те честват своите стари богове. Те казват още: “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това подразбира, че се е замъчила майката на техните стари богове.
към беседата >>
Нещата и явленията в живота имат един или друг изглед според това, как гледа човек на тях.
Ако съвършенството се постига в един ден, защо трябваше тогава Бог, Който е Съвършен, Който включва в Себе Си всички блага, да създаде целия космос, да създаде безброй същества, които да скърбят и страдат? Значи Той е имал предвид великата задача на човека: да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите. Хората не разбират смисъла, който Бог е вложил в техния живот, но един ден, когато съзнанието им се разшири, те ще разберат този смисъл, ще разберат задачата, която Бог им е определил. Днес те са в положението на човек, който влиза в гората и чува само шума на листата. Обаче ако музикантът влезе в гората, той няма да чува шум, но от движението на листата ще създаде цяла музика.
Нещата и явленията в живота имат един или друг изглед според това, как гледа човек на тях.
Запример благообразието за едного е безобразие за друг. Това, което съблазнява едного, окуражава друг. Този закон съществува навсякъде в природата: когато едни се качват, други слизат. И в инволюционния процес едни се качват, други слизат. Ако качването се преустанови, и слизането ще спре.
към беседата >>
Съвременните християни носят своите идеи отвън, а отвътре остават със старите си вярвания и идеи, каквито са имали преди християнството.
Като наблюдаваме живота на съвременните хора, виждаме, че никакво християнство не е останало в тях. Чудно е когато те говорят за християнство. Съвременното християнство е примесено с езичество. То още не се е проявило в своята пълнота.
Съвременните християни носят своите идеи отвън, а отвътре остават със старите си вярвания и идеи, каквито са имали преди християнството.
Например българите не казват “Рождество Христово”, но “Коледа”. Значи те честват своите стари богове. Те казват още: “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това подразбира, че се е замъчила майката на техните стари богове. Когато празнуват Великден, това подразбира възкресението на някой техен бог, който отговаря на Христос.
към беседата >>
Запример благообразието за едного е безобразие за друг.
Значи Той е имал предвид великата задача на човека: да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите. Хората не разбират смисъла, който Бог е вложил в техния живот, но един ден, когато съзнанието им се разшири, те ще разберат този смисъл, ще разберат задачата, която Бог им е определил. Днес те са в положението на човек, който влиза в гората и чува само шума на листата. Обаче ако музикантът влезе в гората, той няма да чува шум, но от движението на листата ще създаде цяла музика. Нещата и явленията в живота имат един или друг изглед според това, как гледа човек на тях.
Запример благообразието за едного е безобразие за друг.
Това, което съблазнява едного, окуражава друг. Този закон съществува навсякъде в природата: когато едни се качват, други слизат. И в инволюционния процес едни се качват, други слизат. Ако качването се преустанови, и слизането ще спре. В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими.
към беседата >>
Например българите не казват “Рождество Христово”, но “Коледа”.
Като наблюдаваме живота на съвременните хора, виждаме, че никакво християнство не е останало в тях. Чудно е когато те говорят за християнство. Съвременното християнство е примесено с езичество. То още не се е проявило в своята пълнота. Съвременните християни носят своите идеи отвън, а отвътре остават със старите си вярвания и идеи, каквито са имали преди християнството.
Например българите не казват “Рождество Христово”, но “Коледа”.
Значи те честват своите стари богове. Те казват още: “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това подразбира, че се е замъчила майката на техните стари богове. Когато празнуват Великден, това подразбира възкресението на някой техен бог, който отговаря на Христос. По същия начин и у вас възкръсват някои ваши стари вярвания.
към беседата >>
Това, което съблазнява едного, окуражава друг.
Хората не разбират смисъла, който Бог е вложил в техния живот, но един ден, когато съзнанието им се разшири, те ще разберат този смисъл, ще разберат задачата, която Бог им е определил. Днес те са в положението на човек, който влиза в гората и чува само шума на листата. Обаче ако музикантът влезе в гората, той няма да чува шум, но от движението на листата ще създаде цяла музика. Нещата и явленията в живота имат един или друг изглед според това, как гледа човек на тях. Запример благообразието за едного е безобразие за друг.
Това, което съблазнява едного, окуражава друг.
Този закон съществува навсякъде в природата: когато едни се качват, други слизат. И в инволюционния процес едни се качват, други слизат. Ако качването се преустанови, и слизането ще спре. В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими. Кое е за предпочитане: да се прояви Божията Любов в света, или да не се прояви?
към беседата >>
Значи те честват своите стари богове.
Чудно е когато те говорят за християнство. Съвременното християнство е примесено с езичество. То още не се е проявило в своята пълнота. Съвременните християни носят своите идеи отвън, а отвътре остават със старите си вярвания и идеи, каквито са имали преди християнството. Например българите не казват “Рождество Христово”, но “Коледа”.
Значи те честват своите стари богове.
Те казват още: “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това подразбира, че се е замъчила майката на техните стари богове. Когато празнуват Великден, това подразбира възкресението на някой техен бог, който отговаря на Христос. По същия начин и у вас възкръсват някои ваши стари вярвания. Като знаете това, вие трябва да пресявате вашите стари вярвания, събрани от вековете, и да останете само с ония положителни възгледи и знания, които носите в себе си от създаването ви още.
към беседата >>
Този закон съществува навсякъде в природата: когато едни се качват, други слизат.
Днес те са в положението на човек, който влиза в гората и чува само шума на листата. Обаче ако музикантът влезе в гората, той няма да чува шум, но от движението на листата ще създаде цяла музика. Нещата и явленията в живота имат един или друг изглед според това, как гледа човек на тях. Запример благообразието за едного е безобразие за друг. Това, което съблазнява едного, окуражава друг.
Този закон съществува навсякъде в природата: когато едни се качват, други слизат.
И в инволюционния процес едни се качват, други слизат. Ако качването се преустанови, и слизането ще спре. В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими. Кое е за предпочитане: да се прояви Божията Любов в света, или да не се прояви? Ако е по-добре да се прояви Божията Любов, отколкото да не се прояви, защо хората плачат, когато тази Любов се изявява в живота?
към беседата >>
Те казват още: “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”.
Съвременното християнство е примесено с езичество. То още не се е проявило в своята пълнота. Съвременните християни носят своите идеи отвън, а отвътре остават със старите си вярвания и идеи, каквито са имали преди християнството. Например българите не казват “Рождество Христово”, но “Коледа”. Значи те честват своите стари богове.
Те казват още: “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”.
Това подразбира, че се е замъчила майката на техните стари богове. Когато празнуват Великден, това подразбира възкресението на някой техен бог, който отговаря на Христос. По същия начин и у вас възкръсват някои ваши стари вярвания. Като знаете това, вие трябва да пресявате вашите стари вярвания, събрани от вековете, и да останете само с ония положителни възгледи и знания, които носите в себе си от създаването ви още. Това значи ликвидиране с кармата.
към беседата >>
И в инволюционния процес едни се качват, други слизат.
Обаче ако музикантът влезе в гората, той няма да чува шум, но от движението на листата ще създаде цяла музика. Нещата и явленията в живота имат един или друг изглед според това, как гледа човек на тях. Запример благообразието за едного е безобразие за друг. Това, което съблазнява едного, окуражава друг. Този закон съществува навсякъде в природата: когато едни се качват, други слизат.
И в инволюционния процес едни се качват, други слизат.
Ако качването се преустанови, и слизането ще спре. В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими. Кое е за предпочитане: да се прояви Божията Любов в света, или да не се прояви? Ако е по-добре да се прояви Божията Любов, отколкото да не се прояви, защо хората плачат, когато тази Любов се изявява в живота? Защо малките деца плачат, когато майките им ги оставят в люлките?
към беседата >>
Това подразбира, че се е замъчила майката на техните стари богове.
То още не се е проявило в своята пълнота. Съвременните християни носят своите идеи отвън, а отвътре остават със старите си вярвания и идеи, каквито са имали преди християнството. Например българите не казват “Рождество Христово”, но “Коледа”. Значи те честват своите стари богове. Те казват още: “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”.
Това подразбира, че се е замъчила майката на техните стари богове.
Когато празнуват Великден, това подразбира възкресението на някой техен бог, който отговаря на Христос. По същия начин и у вас възкръсват някои ваши стари вярвания. Като знаете това, вие трябва да пресявате вашите стари вярвания, събрани от вековете, и да останете само с ония положителни възгледи и знания, които носите в себе си от създаването ви още. Това значи ликвидиране с кармата.
към беседата >>
Ако качването се преустанови, и слизането ще спре.
Нещата и явленията в живота имат един или друг изглед според това, как гледа човек на тях. Запример благообразието за едного е безобразие за друг. Това, което съблазнява едного, окуражава друг. Този закон съществува навсякъде в природата: когато едни се качват, други слизат. И в инволюционния процес едни се качват, други слизат.
Ако качването се преустанови, и слизането ще спре.
В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими. Кое е за предпочитане: да се прояви Божията Любов в света, или да не се прояви? Ако е по-добре да се прояви Божията Любов, отколкото да не се прояви, защо хората плачат, когато тази Любов се изявява в живота? Защо малките деца плачат, когато майките им ги оставят в люлките? Майките оставят децата си в люлките от Любов, да не се учат все на ръце да ги държат.
към беседата >>
Когато празнуват Великден, това подразбира възкресението на някой техен бог, който отговаря на Христос.
Съвременните християни носят своите идеи отвън, а отвътре остават със старите си вярвания и идеи, каквито са имали преди християнството. Например българите не казват “Рождество Христово”, но “Коледа”. Значи те честват своите стари богове. Те казват още: “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това подразбира, че се е замъчила майката на техните стари богове.
Когато празнуват Великден, това подразбира възкресението на някой техен бог, който отговаря на Христос.
По същия начин и у вас възкръсват някои ваши стари вярвания. Като знаете това, вие трябва да пресявате вашите стари вярвания, събрани от вековете, и да останете само с ония положителни възгледи и знания, които носите в себе си от създаването ви още. Това значи ликвидиране с кармата.
към беседата >>
В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими.
Запример благообразието за едного е безобразие за друг. Това, което съблазнява едного, окуражава друг. Този закон съществува навсякъде в природата: когато едни се качват, други слизат. И в инволюционния процес едни се качват, други слизат. Ако качването се преустанови, и слизането ще спре.
В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими.
Кое е за предпочитане: да се прояви Божията Любов в света, или да не се прояви? Ако е по-добре да се прояви Божията Любов, отколкото да не се прояви, защо хората плачат, когато тази Любов се изявява в живота? Защо малките деца плачат, когато майките им ги оставят в люлките? Майките оставят децата си в люлките от Любов, да не се учат все на ръце да ги държат.
към беседата >>
По същия начин и у вас възкръсват някои ваши стари вярвания.
Например българите не казват “Рождество Христово”, но “Коледа”. Значи те честват своите стари богове. Те казват още: “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това подразбира, че се е замъчила майката на техните стари богове. Когато празнуват Великден, това подразбира възкресението на някой техен бог, който отговаря на Христос.
По същия начин и у вас възкръсват някои ваши стари вярвания.
Като знаете това, вие трябва да пресявате вашите стари вярвания, събрани от вековете, и да останете само с ония положителни възгледи и знания, които носите в себе си от създаването ви още. Това значи ликвидиране с кармата.
към беседата >>
Кое е за предпочитане: да се прояви Божията Любов в света, или да не се прояви?
Това, което съблазнява едного, окуражава друг. Този закон съществува навсякъде в природата: когато едни се качват, други слизат. И в инволюционния процес едни се качват, други слизат. Ако качването се преустанови, и слизането ще спре. В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими.
Кое е за предпочитане: да се прояви Божията Любов в света, или да не се прояви?
Ако е по-добре да се прояви Божията Любов, отколкото да не се прояви, защо хората плачат, когато тази Любов се изявява в живота? Защо малките деца плачат, когато майките им ги оставят в люлките? Майките оставят децата си в люлките от Любов, да не се учат все на ръце да ги държат.
към беседата >>
Като знаете това, вие трябва да пресявате вашите стари вярвания, събрани от вековете, и да останете само с ония положителни възгледи и знания, които носите в себе си от създаването ви още.
Значи те честват своите стари богове. Те казват още: “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това подразбира, че се е замъчила майката на техните стари богове. Когато празнуват Великден, това подразбира възкресението на някой техен бог, който отговаря на Христос. По същия начин и у вас възкръсват някои ваши стари вярвания.
Като знаете това, вие трябва да пресявате вашите стари вярвания, събрани от вековете, и да останете само с ония положителни възгледи и знания, които носите в себе си от създаването ви още.
Това значи ликвидиране с кармата.
към беседата >>
Ако е по-добре да се прояви Божията Любов, отколкото да не се прояви, защо хората плачат, когато тази Любов се изявява в живота?
Този закон съществува навсякъде в природата: когато едни се качват, други слизат. И в инволюционния процес едни се качват, други слизат. Ако качването се преустанови, и слизането ще спре. В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими. Кое е за предпочитане: да се прояви Божията Любов в света, или да не се прояви?
Ако е по-добре да се прояви Божията Любов, отколкото да не се прояви, защо хората плачат, когато тази Любов се изявява в живота?
Защо малките деца плачат, когато майките им ги оставят в люлките? Майките оставят децата си в люлките от Любов, да не се учат все на ръце да ги държат.
към беседата >>
Това значи ликвидиране с кармата.
Те казват още: “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това подразбира, че се е замъчила майката на техните стари богове. Когато празнуват Великден, това подразбира възкресението на някой техен бог, който отговаря на Христос. По същия начин и у вас възкръсват някои ваши стари вярвания. Като знаете това, вие трябва да пресявате вашите стари вярвания, събрани от вековете, и да останете само с ония положителни възгледи и знания, които носите в себе си от създаването ви още.
Това значи ликвидиране с кармата.
към беседата >>
Защо малките деца плачат, когато майките им ги оставят в люлките?
И в инволюционния процес едни се качват, други слизат. Ако качването се преустанови, и слизането ще спре. В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими. Кое е за предпочитане: да се прояви Божията Любов в света, или да не се прояви? Ако е по-добре да се прояви Божията Любов, отколкото да не се прояви, защо хората плачат, когато тази Любов се изявява в живота?
Защо малките деца плачат, когато майките им ги оставят в люлките?
Майките оставят децата си в люлките от Любов, да не се учат все на ръце да ги държат.
към беседата >>
Сега настава епоха на ликвидация.
Сега настава епоха на ликвидация.
През това време всеки трябва да преобрази себе си като извади настрана старото, негодното за работа, а задържи само здравото, полезното за живота. Старото ще остане за тор, а новото – за основа на бъдещата култура. Всичко старо трябва да се пречисти, преработи и да остане само новото.
към беседата >>
Майките оставят децата си в люлките от Любов, да не се учат все на ръце да ги държат.
Ако качването се преустанови, и слизането ще спре. В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими. Кое е за предпочитане: да се прояви Божията Любов в света, или да не се прояви? Ако е по-добре да се прояви Божията Любов, отколкото да не се прояви, защо хората плачат, когато тази Любов се изявява в живота? Защо малките деца плачат, когато майките им ги оставят в люлките?
Майките оставят децата си в люлките от Любов, да не се учат все на ръце да ги държат.
към беседата >>
През това време всеки трябва да преобрази себе си като извади настрана старото, негодното за работа, а задържи само здравото, полезното за живота.
Сега настава епоха на ликвидация.
През това време всеки трябва да преобрази себе си като извади настрана старото, негодното за работа, а задържи само здравото, полезното за живота.
Старото ще остане за тор, а новото – за основа на бъдещата култура. Всичко старо трябва да се пречисти, преработи и да остане само новото.
към беседата >>
Под думите “малки деца” разбираме хора, на които съзнанието още не е пробудено.
Под думите “малки деца” разбираме хора, на които съзнанието още не е пробудено.
Някой влиза в Божествения път, но не е доволен. Той е малко дете, което вдига шум. Този човек може да е 60 годишен, но в люлката си той вдига шум със своя ум и със своето сърце. Физически малкото дете лесно се укротява: ще му пъхнете един биберон с мляко в устата и то млъква. Обаче когато физически голямото дете плаче в люлката, какво ще му дадете, за да се укроти?
към беседата >>
Старото ще остане за тор, а новото – за основа на бъдещата култура.
Сега настава епоха на ликвидация. През това време всеки трябва да преобрази себе си като извади настрана старото, негодното за работа, а задържи само здравото, полезното за живота.
Старото ще остане за тор, а новото – за основа на бъдещата култура.
Всичко старо трябва да се пречисти, преработи и да остане само новото.
към беседата >>
Някой влиза в Божествения път, но не е доволен.
Под думите “малки деца” разбираме хора, на които съзнанието още не е пробудено.
Някой влиза в Божествения път, но не е доволен.
Той е малко дете, което вдига шум. Този човек може да е 60 годишен, но в люлката си той вдига шум със своя ум и със своето сърце. Физически малкото дете лесно се укротява: ще му пъхнете един биберон с мляко в устата и то млъква. Обаче когато физически голямото дете плаче в люлката, какво ще му дадете, за да се укроти? И след всичко това тия физически големи деца задават въпроса: Защо Господ създаде света?
към беседата >>
Всичко старо трябва да се пречисти, преработи и да остане само новото.
Сега настава епоха на ликвидация. През това време всеки трябва да преобрази себе си като извади настрана старото, негодното за работа, а задържи само здравото, полезното за живота. Старото ще остане за тор, а новото – за основа на бъдещата култура.
Всичко старо трябва да се пречисти, преработи и да остане само новото.
към беседата >>
Той е малко дете, което вдига шум.
Под думите “малки деца” разбираме хора, на които съзнанието още не е пробудено. Някой влиза в Божествения път, но не е доволен.
Той е малко дете, което вдига шум.
Този човек може да е 60 годишен, но в люлката си той вдига шум със своя ум и със своето сърце. Физически малкото дете лесно се укротява: ще му пъхнете един биберон с мляко в устата и то млъква. Обаче когато физически голямото дете плаче в люлката, какво ще му дадете, за да се укроти? И след всичко това тия физически големи деца задават въпроса: Защо Господ създаде света? Казвам: Господ създаде света, за да кряскате в люлките си.
към беседата >>
Казвам: докато не стане пресяване на чистото от нечистото, на здравото от болното, животът на хората всякога ще бъде безсмислен.
Казвам: докато не стане пресяване на чистото от нечистото, на здравото от болното, животът на хората всякога ще бъде безсмислен.
Като не разбират закона на пресяването, хората се обезсърчават и казват, че животът няма смисъл. Чудно нещо! Бог намира, че животът има смисъл, а човекът казва, че животът няма смисъл! Кой има право: Бог или човек? Когато някой казва, че животът няма смисъл, това говори за неговите възгледи и за положението, в което той се намира.
към беседата >>
Този човек може да е 60 годишен, но в люлката си той вдига шум със своя ум и със своето сърце.
Под думите “малки деца” разбираме хора, на които съзнанието още не е пробудено. Някой влиза в Божествения път, но не е доволен. Той е малко дете, което вдига шум.
Този човек може да е 60 годишен, но в люлката си той вдига шум със своя ум и със своето сърце.
Физически малкото дете лесно се укротява: ще му пъхнете един биберон с мляко в устата и то млъква. Обаче когато физически голямото дете плаче в люлката, какво ще му дадете, за да се укроти? И след всичко това тия физически големи деца задават въпроса: Защо Господ създаде света? Казвам: Господ създаде света, за да кряскате в люлките си. Ако светът не съществуваше, вие нямаше де да викате.
към беседата >>
Като не разбират закона на пресяването, хората се обезсърчават и казват, че животът няма смисъл.
Казвам: докато не стане пресяване на чистото от нечистото, на здравото от болното, животът на хората всякога ще бъде безсмислен.
Като не разбират закона на пресяването, хората се обезсърчават и казват, че животът няма смисъл.
Чудно нещо! Бог намира, че животът има смисъл, а човекът казва, че животът няма смисъл! Кой има право: Бог или човек? Когато някой казва, че животът няма смисъл, това говори за неговите възгледи и за положението, в което той се намира. Този човек е дошъл в съприкосновение със същества, които в културно отношение седят по-ниско от него.
към беседата >>
Физически малкото дете лесно се укротява: ще му пъхнете един биберон с мляко в устата и то млъква.
Под думите “малки деца” разбираме хора, на които съзнанието още не е пробудено. Някой влиза в Божествения път, но не е доволен. Той е малко дете, което вдига шум. Този човек може да е 60 годишен, но в люлката си той вдига шум със своя ум и със своето сърце.
Физически малкото дете лесно се укротява: ще му пъхнете един биберон с мляко в устата и то млъква.
Обаче когато физически голямото дете плаче в люлката, какво ще му дадете, за да се укроти? И след всичко това тия физически големи деца задават въпроса: Защо Господ създаде света? Казвам: Господ създаде света, за да кряскате в люлките си. Ако светът не съществуваше, вие нямаше де да викате. Сега като кряскате в люлките си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пеете.
към беседата >>
Чудно нещо!
Казвам: докато не стане пресяване на чистото от нечистото, на здравото от болното, животът на хората всякога ще бъде безсмислен. Като не разбират закона на пресяването, хората се обезсърчават и казват, че животът няма смисъл.
Чудно нещо!
Бог намира, че животът има смисъл, а човекът казва, че животът няма смисъл! Кой има право: Бог или човек? Когато някой казва, че животът няма смисъл, това говори за неговите възгледи и за положението, в което той се намира. Този човек е дошъл в съприкосновение със същества, които в културно отношение седят по-ниско от него. Вследствие на това той има възгледите на тия същества.
към беседата >>
Обаче когато физически голямото дете плаче в люлката, какво ще му дадете, за да се укроти?
Под думите “малки деца” разбираме хора, на които съзнанието още не е пробудено. Някой влиза в Божествения път, но не е доволен. Той е малко дете, което вдига шум. Този човек може да е 60 годишен, но в люлката си той вдига шум със своя ум и със своето сърце. Физически малкото дете лесно се укротява: ще му пъхнете един биберон с мляко в устата и то млъква.
Обаче когато физически голямото дете плаче в люлката, какво ще му дадете, за да се укроти?
И след всичко това тия физически големи деца задават въпроса: Защо Господ създаде света? Казвам: Господ създаде света, за да кряскате в люлките си. Ако светът не съществуваше, вие нямаше де да викате. Сега като кряскате в люлките си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пеете. Да, певци сте, но в люлката.
към беседата >>
Бог намира, че животът има смисъл, а човекът казва, че животът няма смисъл!
Казвам: докато не стане пресяване на чистото от нечистото, на здравото от болното, животът на хората всякога ще бъде безсмислен. Като не разбират закона на пресяването, хората се обезсърчават и казват, че животът няма смисъл. Чудно нещо!
Бог намира, че животът има смисъл, а човекът казва, че животът няма смисъл!
Кой има право: Бог или човек? Когато някой казва, че животът няма смисъл, това говори за неговите възгледи и за положението, в което той се намира. Този човек е дошъл в съприкосновение със същества, които в културно отношение седят по-ниско от него. Вследствие на това той има възгледите на тия същества. Психологически този закон е верен.
към беседата >>
И след всичко това тия физически големи деца задават въпроса: Защо Господ създаде света?
Някой влиза в Божествения път, но не е доволен. Той е малко дете, което вдига шум. Този човек може да е 60 годишен, но в люлката си той вдига шум със своя ум и със своето сърце. Физически малкото дете лесно се укротява: ще му пъхнете един биберон с мляко в устата и то млъква. Обаче когато физически голямото дете плаче в люлката, какво ще му дадете, за да се укроти?
И след всичко това тия физически големи деца задават въпроса: Защо Господ създаде света?
Казвам: Господ създаде света, за да кряскате в люлките си. Ако светът не съществуваше, вие нямаше де да викате. Сега като кряскате в люлките си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пеете. Да, певци сте, но в люлката. Питам ви: харесвате ли своя плач?
към беседата >>
Кой има право: Бог или човек?
Казвам: докато не стане пресяване на чистото от нечистото, на здравото от болното, животът на хората всякога ще бъде безсмислен. Като не разбират закона на пресяването, хората се обезсърчават и казват, че животът няма смисъл. Чудно нещо! Бог намира, че животът има смисъл, а човекът казва, че животът няма смисъл!
Кой има право: Бог или човек?
Когато някой казва, че животът няма смисъл, това говори за неговите възгледи и за положението, в което той се намира. Този човек е дошъл в съприкосновение със същества, които в културно отношение седят по-ниско от него. Вследствие на това той има възгледите на тия същества. Психологически този закон е верен. Когато някой казва, че животът има смисъл, това показва, че този човек е влязъл в съприкосновение със същества, които седят по-високо от него и той се влияе от техните възгледи.
към беседата >>
Казвам: Господ създаде света, за да кряскате в люлките си.
Той е малко дете, което вдига шум. Този човек може да е 60 годишен, но в люлката си той вдига шум със своя ум и със своето сърце. Физически малкото дете лесно се укротява: ще му пъхнете един биберон с мляко в устата и то млъква. Обаче когато физически голямото дете плаче в люлката, какво ще му дадете, за да се укроти? И след всичко това тия физически големи деца задават въпроса: Защо Господ създаде света?
Казвам: Господ създаде света, за да кряскате в люлките си.
Ако светът не съществуваше, вие нямаше де да викате. Сега като кряскате в люлките си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пеете. Да, певци сте, но в люлката. Питам ви: харесвате ли своя плач? Често малките деца плачат вследствие на това, че не са ги задоволили в нещо.
към беседата >>
Когато някой казва, че животът няма смисъл, това говори за неговите възгледи и за положението, в което той се намира.
Казвам: докато не стане пресяване на чистото от нечистото, на здравото от болното, животът на хората всякога ще бъде безсмислен. Като не разбират закона на пресяването, хората се обезсърчават и казват, че животът няма смисъл. Чудно нещо! Бог намира, че животът има смисъл, а човекът казва, че животът няма смисъл! Кой има право: Бог или човек?
Когато някой казва, че животът няма смисъл, това говори за неговите възгледи и за положението, в което той се намира.
Този човек е дошъл в съприкосновение със същества, които в културно отношение седят по-ниско от него. Вследствие на това той има възгледите на тия същества. Психологически този закон е верен. Когато някой казва, че животът има смисъл, това показва, че този човек е влязъл в съприкосновение със същества, които седят по-високо от него и той се влияе от техните възгледи. Докато човек е в съприкосновение със старите богове, животът няма смисъл за него.
към беседата >>
Ако светът не съществуваше, вие нямаше де да викате.
Този човек може да е 60 годишен, но в люлката си той вдига шум със своя ум и със своето сърце. Физически малкото дете лесно се укротява: ще му пъхнете един биберон с мляко в устата и то млъква. Обаче когато физически голямото дете плаче в люлката, какво ще му дадете, за да се укроти? И след всичко това тия физически големи деца задават въпроса: Защо Господ създаде света? Казвам: Господ създаде света, за да кряскате в люлките си.
Ако светът не съществуваше, вие нямаше де да викате.
Сега като кряскате в люлките си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пеете. Да, певци сте, но в люлката. Питам ви: харесвате ли своя плач? Често малките деца плачат вследствие на това, че не са ги задоволили в нещо. В тях има скрита, потаена гордост.
към беседата >>
Този човек е дошъл в съприкосновение със същества, които в културно отношение седят по-ниско от него.
Като не разбират закона на пресяването, хората се обезсърчават и казват, че животът няма смисъл. Чудно нещо! Бог намира, че животът има смисъл, а човекът казва, че животът няма смисъл! Кой има право: Бог или човек? Когато някой казва, че животът няма смисъл, това говори за неговите възгледи и за положението, в което той се намира.
Този човек е дошъл в съприкосновение със същества, които в културно отношение седят по-ниско от него.
Вследствие на това той има възгледите на тия същества. Психологически този закон е верен. Когато някой казва, че животът има смисъл, това показва, че този човек е влязъл в съприкосновение със същества, които седят по-високо от него и той се влияе от техните възгледи. Докато човек е в съприкосновение със старите богове, животът няма смисъл за него. Докато е в съприкосновение с парите, човек се намира под тяхното магическо влияние.
към беседата >>
Сега като кряскате в люлките си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пеете.
Физически малкото дете лесно се укротява: ще му пъхнете един биберон с мляко в устата и то млъква. Обаче когато физически голямото дете плаче в люлката, какво ще му дадете, за да се укроти? И след всичко това тия физически големи деца задават въпроса: Защо Господ създаде света? Казвам: Господ създаде света, за да кряскате в люлките си. Ако светът не съществуваше, вие нямаше де да викате.
Сега като кряскате в люлките си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пеете.
Да, певци сте, но в люлката. Питам ви: харесвате ли своя плач? Често малките деца плачат вследствие на това, че не са ги задоволили в нещо. В тях има скрита, потаена гордост. Някой се моли на Бога, иска нещо, но като не го задоволят, той плаче.
към беседата >>
Вследствие на това той има възгледите на тия същества.
Чудно нещо! Бог намира, че животът има смисъл, а човекът казва, че животът няма смисъл! Кой има право: Бог или човек? Когато някой казва, че животът няма смисъл, това говори за неговите възгледи и за положението, в което той се намира. Този човек е дошъл в съприкосновение със същества, които в културно отношение седят по-ниско от него.
Вследствие на това той има възгледите на тия същества.
Психологически този закон е верен. Когато някой казва, че животът има смисъл, това показва, че този човек е влязъл в съприкосновение със същества, които седят по-високо от него и той се влияе от техните възгледи. Докато човек е в съприкосновение със старите богове, животът няма смисъл за него. Докато е в съприкосновение с парите, човек се намира под тяхното магическо влияние. Щом изгуби парите, едновременно с тях той губи и силата си.
към беседата >>
Да, певци сте, но в люлката.
Обаче когато физически голямото дете плаче в люлката, какво ще му дадете, за да се укроти? И след всичко това тия физически големи деца задават въпроса: Защо Господ създаде света? Казвам: Господ създаде света, за да кряскате в люлките си. Ако светът не съществуваше, вие нямаше де да викате. Сега като кряскате в люлките си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пеете.
Да, певци сте, но в люлката.
Питам ви: харесвате ли своя плач? Често малките деца плачат вследствие на това, че не са ги задоволили в нещо. В тях има скрита, потаена гордост. Някой се моли на Бога, иска нещо, но като не го задоволят, той плаче. Казвам: преди всичко този човек не се моли както трябва.
към беседата >>
Психологически този закон е верен.
Бог намира, че животът има смисъл, а човекът казва, че животът няма смисъл! Кой има право: Бог или човек? Когато някой казва, че животът няма смисъл, това говори за неговите възгледи и за положението, в което той се намира. Този човек е дошъл в съприкосновение със същества, които в културно отношение седят по-ниско от него. Вследствие на това той има възгледите на тия същества.
Психологически този закон е верен.
Когато някой казва, че животът има смисъл, това показва, че този човек е влязъл в съприкосновение със същества, които седят по-високо от него и той се влияе от техните възгледи. Докато човек е в съприкосновение със старите богове, животът няма смисъл за него. Докато е в съприкосновение с парите, човек се намира под тяхното магическо влияние. Щом изгуби парите, едновременно с тях той губи и силата си. Докато държи ножа в ръката си, човек е силен; щом друг вземе ножа му, той става слаб.
към беседата >>
Питам ви: харесвате ли своя плач?
И след всичко това тия физически големи деца задават въпроса: Защо Господ създаде света? Казвам: Господ създаде света, за да кряскате в люлките си. Ако светът не съществуваше, вие нямаше де да викате. Сега като кряскате в люлките си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пеете. Да, певци сте, но в люлката.
Питам ви: харесвате ли своя плач?
Често малките деца плачат вследствие на това, че не са ги задоволили в нещо. В тях има скрита, потаена гордост. Някой се моли на Бога, иска нещо, но като не го задоволят, той плаче. Казвам: преди всичко този човек не се моли както трябва. Той се моли за пред хората, а не за себе си.
към беседата >>
Когато някой казва, че животът има смисъл, това показва, че този човек е влязъл в съприкосновение със същества, които седят по-високо от него и той се влияе от техните възгледи.
Кой има право: Бог или човек? Когато някой казва, че животът няма смисъл, това говори за неговите възгледи и за положението, в което той се намира. Този човек е дошъл в съприкосновение със същества, които в културно отношение седят по-ниско от него. Вследствие на това той има възгледите на тия същества. Психологически този закон е верен.
Когато някой казва, че животът има смисъл, това показва, че този човек е влязъл в съприкосновение със същества, които седят по-високо от него и той се влияе от техните възгледи.
Докато човек е в съприкосновение със старите богове, животът няма смисъл за него. Докато е в съприкосновение с парите, човек се намира под тяхното магическо влияние. Щом изгуби парите, едновременно с тях той губи и силата си. Докато държи ножа в ръката си, човек е силен; щом друг вземе ножа му, той става слаб. Питам: защо това, което ти държиш и това, което другите държат имат два различни резултата?
към беседата >>
Често малките деца плачат вследствие на това, че не са ги задоволили в нещо.
Казвам: Господ създаде света, за да кряскате в люлките си. Ако светът не съществуваше, вие нямаше де да викате. Сега като кряскате в люлките си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пеете. Да, певци сте, но в люлката. Питам ви: харесвате ли своя плач?
Често малките деца плачат вследствие на това, че не са ги задоволили в нещо.
В тях има скрита, потаена гордост. Някой се моли на Бога, иска нещо, но като не го задоволят, той плаче. Казвам: преди всичко този човек не се моли както трябва. Той се моли за пред хората, а не за себе си. Щом всички го виждат, че се моли, това вече не е молитва, това е тщеславие.
към беседата >>
Докато човек е в съприкосновение със старите богове, животът няма смисъл за него.
Когато някой казва, че животът няма смисъл, това говори за неговите възгледи и за положението, в което той се намира. Този човек е дошъл в съприкосновение със същества, които в културно отношение седят по-ниско от него. Вследствие на това той има възгледите на тия същества. Психологически този закон е верен. Когато някой казва, че животът има смисъл, това показва, че този човек е влязъл в съприкосновение със същества, които седят по-високо от него и той се влияе от техните възгледи.
Докато човек е в съприкосновение със старите богове, животът няма смисъл за него.
Докато е в съприкосновение с парите, човек се намира под тяхното магическо влияние. Щом изгуби парите, едновременно с тях той губи и силата си. Докато държи ножа в ръката си, човек е силен; щом друг вземе ножа му, той става слаб. Питам: защо това, което ти държиш и това, което другите държат имат два различни резултата? Докато ти държиш ножа в ръката си, чувстваш се силен; щом друг вземе ножа ти в своята ръка, ти губиш вече силата си.
към беседата >>
В тях има скрита, потаена гордост.
Ако светът не съществуваше, вие нямаше де да викате. Сега като кряскате в люлките си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пеете. Да, певци сте, но в люлката. Питам ви: харесвате ли своя плач? Често малките деца плачат вследствие на това, че не са ги задоволили в нещо.
В тях има скрита, потаена гордост.
Някой се моли на Бога, иска нещо, но като не го задоволят, той плаче. Казвам: преди всичко този човек не се моли както трябва. Той се моли за пред хората, а не за себе си. Щом всички го виждат, че се моли, това вече не е молитва, това е тщеславие. – Ама аз така усърдно се молих, цял бях унесен в молитвата си.
към беседата >>
Докато е в съприкосновение с парите, човек се намира под тяхното магическо влияние.
Този човек е дошъл в съприкосновение със същества, които в културно отношение седят по-ниско от него. Вследствие на това той има възгледите на тия същества. Психологически този закон е верен. Когато някой казва, че животът има смисъл, това показва, че този човек е влязъл в съприкосновение със същества, които седят по-високо от него и той се влияе от техните възгледи. Докато човек е в съприкосновение със старите богове, животът няма смисъл за него.
Докато е в съприкосновение с парите, човек се намира под тяхното магическо влияние.
Щом изгуби парите, едновременно с тях той губи и силата си. Докато държи ножа в ръката си, човек е силен; щом друг вземе ножа му, той става слаб. Питам: защо това, което ти държиш и това, което другите държат имат два различни резултата? Докато ти държиш ножа в ръката си, чувстваш се силен; щом друг вземе ножа ти в своята ръка, ти губиш вече силата си. Значи когато някой вземе твоя нож в ръката си и ти ставаш слаб, падаш духом, това показва, че този човек има по-ниска култура от твоята.
към беседата >>
Някой се моли на Бога, иска нещо, но като не го задоволят, той плаче.
Сега като кряскате в люлките си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пеете. Да, певци сте, но в люлката. Питам ви: харесвате ли своя плач? Често малките деца плачат вследствие на това, че не са ги задоволили в нещо. В тях има скрита, потаена гордост.
Някой се моли на Бога, иска нещо, но като не го задоволят, той плаче.
Казвам: преди всичко този човек не се моли както трябва. Той се моли за пред хората, а не за себе си. Щом всички го виждат, че се моли, това вече не е молитва, това е тщеславие. – Ама аз така усърдно се молих, цял бях унесен в молитвата си. – Кой не се унася?
към беседата >>
Щом изгуби парите, едновременно с тях той губи и силата си.
Вследствие на това той има възгледите на тия същества. Психологически този закон е верен. Когато някой казва, че животът има смисъл, това показва, че този човек е влязъл в съприкосновение със същества, които седят по-високо от него и той се влияе от техните възгледи. Докато човек е в съприкосновение със старите богове, животът няма смисъл за него. Докато е в съприкосновение с парите, човек се намира под тяхното магическо влияние.
Щом изгуби парите, едновременно с тях той губи и силата си.
Докато държи ножа в ръката си, човек е силен; щом друг вземе ножа му, той става слаб. Питам: защо това, което ти държиш и това, което другите държат имат два различни резултата? Докато ти държиш ножа в ръката си, чувстваш се силен; щом друг вземе ножа ти в своята ръка, ти губиш вече силата си. Значи когато някой вземе твоя нож в ръката си и ти ставаш слаб, падаш духом, това показва, че този човек има по-ниска култура от твоята. Какво представя ножът?
към беседата >>
Казвам: преди всичко този човек не се моли както трябва.
Да, певци сте, но в люлката. Питам ви: харесвате ли своя плач? Често малките деца плачат вследствие на това, че не са ги задоволили в нещо. В тях има скрита, потаена гордост. Някой се моли на Бога, иска нещо, но като не го задоволят, той плаче.
Казвам: преди всичко този човек не се моли както трябва.
Той се моли за пред хората, а не за себе си. Щом всички го виждат, че се моли, това вече не е молитва, това е тщеславие. – Ама аз така усърдно се молих, цял бях унесен в молитвата си. – Кой не се унася? Аз срещам по улиците все унесени хора.
към беседата >>
Докато държи ножа в ръката си, човек е силен; щом друг вземе ножа му, той става слаб.
Психологически този закон е верен. Когато някой казва, че животът има смисъл, това показва, че този човек е влязъл в съприкосновение със същества, които седят по-високо от него и той се влияе от техните възгледи. Докато човек е в съприкосновение със старите богове, животът няма смисъл за него. Докато е в съприкосновение с парите, човек се намира под тяхното магическо влияние. Щом изгуби парите, едновременно с тях той губи и силата си.
Докато държи ножа в ръката си, човек е силен; щом друг вземе ножа му, той става слаб.
Питам: защо това, което ти държиш и това, което другите държат имат два различни резултата? Докато ти държиш ножа в ръката си, чувстваш се силен; щом друг вземе ножа ти в своята ръка, ти губиш вече силата си. Значи когато някой вземе твоя нож в ръката си и ти ставаш слаб, падаш духом, това показва, че този човек има по-ниска култура от твоята. Какво представя ножът? Словото. Словото пък е Разумния живот в човека, който му дава сила, мощ да се развива.
към беседата >>
Той се моли за пред хората, а не за себе си.
Питам ви: харесвате ли своя плач? Често малките деца плачат вследствие на това, че не са ги задоволили в нещо. В тях има скрита, потаена гордост. Някой се моли на Бога, иска нещо, но като не го задоволят, той плаче. Казвам: преди всичко този човек не се моли както трябва.
Той се моли за пред хората, а не за себе си.
Щом всички го виждат, че се моли, това вече не е молитва, това е тщеславие. – Ама аз така усърдно се молих, цял бях унесен в молитвата си. – Кой не се унася? Аз срещам по улиците все унесени хора. Гледам някой върви, спира се, пак тръгне, пак спре ту пред една, ту пред друга витрина – цял унесен в изложените дрехи, обуща, шапки.
към беседата >>
Питам: защо това, което ти държиш и това, което другите държат имат два различни резултата?
Когато някой казва, че животът има смисъл, това показва, че този човек е влязъл в съприкосновение със същества, които седят по-високо от него и той се влияе от техните възгледи. Докато човек е в съприкосновение със старите богове, животът няма смисъл за него. Докато е в съприкосновение с парите, човек се намира под тяхното магическо влияние. Щом изгуби парите, едновременно с тях той губи и силата си. Докато държи ножа в ръката си, човек е силен; щом друг вземе ножа му, той става слаб.
Питам: защо това, което ти държиш и това, което другите държат имат два различни резултата?
Докато ти държиш ножа в ръката си, чувстваш се силен; щом друг вземе ножа ти в своята ръка, ти губиш вече силата си. Значи когато някой вземе твоя нож в ръката си и ти ставаш слаб, падаш духом, това показва, че този човек има по-ниска култура от твоята. Какво представя ножът? Словото. Словото пък е Разумния живот в човека, който му дава сила, мощ да се развива.
към беседата >>
Щом всички го виждат, че се моли, това вече не е молитва, това е тщеславие.
Често малките деца плачат вследствие на това, че не са ги задоволили в нещо. В тях има скрита, потаена гордост. Някой се моли на Бога, иска нещо, но като не го задоволят, той плаче. Казвам: преди всичко този човек не се моли както трябва. Той се моли за пред хората, а не за себе си.
Щом всички го виждат, че се моли, това вече не е молитва, това е тщеславие.
– Ама аз така усърдно се молих, цял бях унесен в молитвата си. – Кой не се унася? Аз срещам по улиците все унесени хора. Гледам някой върви, спира се, пак тръгне, пак спре ту пред една, ту пред друга витрина – цял унесен в изложените дрехи, обуща, шапки. Тъй унесен върви, но минава покрай него автомобил, той не го забелязва и става жертва на автомобила.
към беседата >>
Докато ти държиш ножа в ръката си, чувстваш се силен; щом друг вземе ножа ти в своята ръка, ти губиш вече силата си.
Докато човек е в съприкосновение със старите богове, животът няма смисъл за него. Докато е в съприкосновение с парите, човек се намира под тяхното магическо влияние. Щом изгуби парите, едновременно с тях той губи и силата си. Докато държи ножа в ръката си, човек е силен; щом друг вземе ножа му, той става слаб. Питам: защо това, което ти държиш и това, което другите държат имат два различни резултата?
Докато ти държиш ножа в ръката си, чувстваш се силен; щом друг вземе ножа ти в своята ръка, ти губиш вече силата си.
Значи когато някой вземе твоя нож в ръката си и ти ставаш слаб, падаш духом, това показва, че този човек има по-ниска култура от твоята. Какво представя ножът? Словото. Словото пък е Разумния живот в човека, който му дава сила, мощ да се развива.
към беседата >>
– Ама аз така усърдно се молих, цял бях унесен в молитвата си.
В тях има скрита, потаена гордост. Някой се моли на Бога, иска нещо, но като не го задоволят, той плаче. Казвам: преди всичко този човек не се моли както трябва. Той се моли за пред хората, а не за себе си. Щом всички го виждат, че се моли, това вече не е молитва, това е тщеславие.
– Ама аз така усърдно се молих, цял бях унесен в молитвата си.
– Кой не се унася? Аз срещам по улиците все унесени хора. Гледам някой върви, спира се, пак тръгне, пак спре ту пред една, ту пред друга витрина – цял унесен в изложените дрехи, обуща, шапки. Тъй унесен върви, но минава покрай него автомобил, той не го забелязва и става жертва на автомобила. Щом пострада някой от автомобил, това не говори в негова полза.
към беседата >>
Значи когато някой вземе твоя нож в ръката си и ти ставаш слаб, падаш духом, това показва, че този човек има по-ниска култура от твоята.
Докато е в съприкосновение с парите, човек се намира под тяхното магическо влияние. Щом изгуби парите, едновременно с тях той губи и силата си. Докато държи ножа в ръката си, човек е силен; щом друг вземе ножа му, той става слаб. Питам: защо това, което ти държиш и това, което другите държат имат два различни резултата? Докато ти държиш ножа в ръката си, чувстваш се силен; щом друг вземе ножа ти в своята ръка, ти губиш вече силата си.
Значи когато някой вземе твоя нож в ръката си и ти ставаш слаб, падаш духом, това показва, че този човек има по-ниска култура от твоята.
Какво представя ножът? Словото. Словото пък е Разумния живот в човека, който му дава сила, мощ да се развива.
към беседата >>
– Кой не се унася?
Някой се моли на Бога, иска нещо, но като не го задоволят, той плаче. Казвам: преди всичко този човек не се моли както трябва. Той се моли за пред хората, а не за себе си. Щом всички го виждат, че се моли, това вече не е молитва, това е тщеславие. – Ама аз така усърдно се молих, цял бях унесен в молитвата си.
– Кой не се унася?
Аз срещам по улиците все унесени хора. Гледам някой върви, спира се, пак тръгне, пак спре ту пред една, ту пред друга витрина – цял унесен в изложените дрехи, обуща, шапки. Тъй унесен върви, но минава покрай него автомобил, той не го забелязва и става жертва на автомобила. Щом пострада някой от автомобил, това не говори в негова полза. Когато човек се моли, никакъв автомобил не трябва да го засяга.
към беседата >>
Какво представя ножът?
Щом изгуби парите, едновременно с тях той губи и силата си. Докато държи ножа в ръката си, човек е силен; щом друг вземе ножа му, той става слаб. Питам: защо това, което ти държиш и това, което другите държат имат два различни резултата? Докато ти държиш ножа в ръката си, чувстваш се силен; щом друг вземе ножа ти в своята ръка, ти губиш вече силата си. Значи когато някой вземе твоя нож в ръката си и ти ставаш слаб, падаш духом, това показва, че този човек има по-ниска култура от твоята.
Какво представя ножът?
Словото. Словото пък е Разумния живот в човека, който му дава сила, мощ да се развива.
към беседата >>
Аз срещам по улиците все унесени хора.
Казвам: преди всичко този човек не се моли както трябва. Той се моли за пред хората, а не за себе си. Щом всички го виждат, че се моли, това вече не е молитва, това е тщеславие. – Ама аз така усърдно се молих, цял бях унесен в молитвата си. – Кой не се унася?
Аз срещам по улиците все унесени хора.
Гледам някой върви, спира се, пак тръгне, пак спре ту пред една, ту пред друга витрина – цял унесен в изложените дрехи, обуща, шапки. Тъй унесен върви, но минава покрай него автомобил, той не го забелязва и става жертва на автомобила. Щом пострада някой от автомобил, това не говори в негова полза. Когато човек се моли, никакъв автомобил не трябва да го засяга. Когато се молите, никой не трябва да подозира това.
към беседата >>
Словото. Словото пък е Разумния живот в човека, който му дава сила, мощ да се развива.
Докато държи ножа в ръката си, човек е силен; щом друг вземе ножа му, той става слаб. Питам: защо това, което ти държиш и това, което другите държат имат два различни резултата? Докато ти държиш ножа в ръката си, чувстваш се силен; щом друг вземе ножа ти в своята ръка, ти губиш вече силата си. Значи когато някой вземе твоя нож в ръката си и ти ставаш слаб, падаш духом, това показва, че този човек има по-ниска култура от твоята. Какво представя ножът?
Словото. Словото пък е Разумния живот в човека, който му дава сила, мощ да се развива.
към беседата >>
Гледам някой върви, спира се, пак тръгне, пак спре ту пред една, ту пред друга витрина – цял унесен в изложените дрехи, обуща, шапки.
Той се моли за пред хората, а не за себе си. Щом всички го виждат, че се моли, това вече не е молитва, това е тщеславие. – Ама аз така усърдно се молих, цял бях унесен в молитвата си. – Кой не се унася? Аз срещам по улиците все унесени хора.
Гледам някой върви, спира се, пак тръгне, пак спре ту пред една, ту пред друга витрина – цял унесен в изложените дрехи, обуща, шапки.
Тъй унесен върви, но минава покрай него автомобил, той не го забелязва и става жертва на автомобила. Щом пострада някой от автомобил, това не говори в негова полза. Когато човек се моли, никакъв автомобил не трябва да го засяга. Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите.
към беседата >>
Вие трябва да разсъждавате върху тия неща, да се освободите от заблужденията.
Вие трябва да разсъждавате върху тия неща, да се освободите от заблужденията.
Докато имате заблуждения, каквото и да ви се говори, вие ще разбирате по своему. Запример аз говоря за принципите, които съществуват в Природата, които нямат отношение към вашия личен живот, но вие разбирате съвсем други неща. Водата не е създадена само за една риба; въздухът не е създаден само за една птица; слънцето не е създадено само за едно същество; животът не е създаден само за един човек. Ако аз съм първият, който посреща слънцето, мога да мисля, че то изгрява за мене или че Бог много ме обича и т.н. Друг пък може де мисли, че Бог не го обича.
към беседата >>
Тъй унесен върви, но минава покрай него автомобил, той не го забелязва и става жертва на автомобила.
Щом всички го виждат, че се моли, това вече не е молитва, това е тщеславие. – Ама аз така усърдно се молих, цял бях унесен в молитвата си. – Кой не се унася? Аз срещам по улиците все унесени хора. Гледам някой върви, спира се, пак тръгне, пак спре ту пред една, ту пред друга витрина – цял унесен в изложените дрехи, обуща, шапки.
Тъй унесен върви, но минава покрай него автомобил, той не го забелязва и става жертва на автомобила.
Щом пострада някой от автомобил, това не говори в негова полза. Когато човек се моли, никакъв автомобил не трябва да го засяга. Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите. Човек може да бъде замислен, но не унесен.
към беседата >>
Докато имате заблуждения, каквото и да ви се говори, вие ще разбирате по своему.
Вие трябва да разсъждавате върху тия неща, да се освободите от заблужденията.
Докато имате заблуждения, каквото и да ви се говори, вие ще разбирате по своему.
Запример аз говоря за принципите, които съществуват в Природата, които нямат отношение към вашия личен живот, но вие разбирате съвсем други неща. Водата не е създадена само за една риба; въздухът не е създаден само за една птица; слънцето не е създадено само за едно същество; животът не е създаден само за един човек. Ако аз съм първият, който посреща слънцето, мога да мисля, че то изгрява за мене или че Бог много ме обича и т.н. Друг пък може де мисли, че Бог не го обича. Това са човешки разбирания.
към беседата >>
Щом пострада някой от автомобил, това не говори в негова полза.
– Ама аз така усърдно се молих, цял бях унесен в молитвата си. – Кой не се унася? Аз срещам по улиците все унесени хора. Гледам някой върви, спира се, пак тръгне, пак спре ту пред една, ту пред друга витрина – цял унесен в изложените дрехи, обуща, шапки. Тъй унесен върви, но минава покрай него автомобил, той не го забелязва и става жертва на автомобила.
Щом пострада някой от автомобил, това не говори в негова полза.
Когато човек се моли, никакъв автомобил не трябва да го засяга. Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите. Човек може да бъде замислен, но не унесен. Когато е скръбен, той може да мисли, да се съсредоточава, но съзнанието му всякога трябва да е будно.
към беседата >>
Запример аз говоря за принципите, които съществуват в Природата, които нямат отношение към вашия личен живот, но вие разбирате съвсем други неща.
Вие трябва да разсъждавате върху тия неща, да се освободите от заблужденията. Докато имате заблуждения, каквото и да ви се говори, вие ще разбирате по своему.
Запример аз говоря за принципите, които съществуват в Природата, които нямат отношение към вашия личен живот, но вие разбирате съвсем други неща.
Водата не е създадена само за една риба; въздухът не е създаден само за една птица; слънцето не е създадено само за едно същество; животът не е създаден само за един човек. Ако аз съм първият, който посреща слънцето, мога да мисля, че то изгрява за мене или че Бог много ме обича и т.н. Друг пък може де мисли, че Бог не го обича. Това са човешки разбирания. Всъщност кое е правото?
към беседата >>
Когато човек се моли, никакъв автомобил не трябва да го засяга.
– Кой не се унася? Аз срещам по улиците все унесени хора. Гледам някой върви, спира се, пак тръгне, пак спре ту пред една, ту пред друга витрина – цял унесен в изложените дрехи, обуща, шапки. Тъй унесен върви, но минава покрай него автомобил, той не го забелязва и става жертва на автомобила. Щом пострада някой от автомобил, това не говори в негова полза.
Когато човек се моли, никакъв автомобил не трябва да го засяга.
Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите. Човек може да бъде замислен, но не унесен. Когато е скръбен, той може да мисли, да се съсредоточава, но съзнанието му всякога трябва да е будно. В скръбта, в страданието човек трябва да учи.
към беседата >>
Водата не е създадена само за една риба; въздухът не е създаден само за една птица; слънцето не е създадено само за едно същество; животът не е създаден само за един човек.
Вие трябва да разсъждавате върху тия неща, да се освободите от заблужденията. Докато имате заблуждения, каквото и да ви се говори, вие ще разбирате по своему. Запример аз говоря за принципите, които съществуват в Природата, които нямат отношение към вашия личен живот, но вие разбирате съвсем други неща.
Водата не е създадена само за една риба; въздухът не е създаден само за една птица; слънцето не е създадено само за едно същество; животът не е създаден само за един човек.
Ако аз съм първият, който посреща слънцето, мога да мисля, че то изгрява за мене или че Бог много ме обича и т.н. Друг пък може де мисли, че Бог не го обича. Това са човешки разбирания. Всъщност кое е правото? Обстоятелството, че съм дошъл на земята, че имам живот, това показва, че Бог ме обича.
към беседата >>
Когато се молите, никой не трябва да подозира това.
Аз срещам по улиците все унесени хора. Гледам някой върви, спира се, пак тръгне, пак спре ту пред една, ту пред друга витрина – цял унесен в изложените дрехи, обуща, шапки. Тъй унесен върви, но минава покрай него автомобил, той не го забелязва и става жертва на автомобила. Щом пострада някой от автомобил, това не говори в негова полза. Когато човек се моли, никакъв автомобил не трябва да го засяга.
Когато се молите, никой не трябва да подозира това.
Никой не трябва да знае как и кога се молите. Човек може да бъде замислен, но не унесен. Когато е скръбен, той може да мисли, да се съсредоточава, но съзнанието му всякога трябва да е будно. В скръбта, в страданието човек трябва да учи.
към беседата >>
Ако аз съм първият, който посреща слънцето, мога да мисля, че то изгрява за мене или че Бог много ме обича и т.н.
Вие трябва да разсъждавате върху тия неща, да се освободите от заблужденията. Докато имате заблуждения, каквото и да ви се говори, вие ще разбирате по своему. Запример аз говоря за принципите, които съществуват в Природата, които нямат отношение към вашия личен живот, но вие разбирате съвсем други неща. Водата не е създадена само за една риба; въздухът не е създаден само за една птица; слънцето не е създадено само за едно същество; животът не е създаден само за един човек.
Ако аз съм първият, който посреща слънцето, мога да мисля, че то изгрява за мене или че Бог много ме обича и т.н.
Друг пък може де мисли, че Бог не го обича. Това са човешки разбирания. Всъщност кое е правото? Обстоятелството, че съм дошъл на земята, че имам живот, това показва, че Бог ме обича. Обаче ако не съм доволен от живота, ако не искам да живея, при това положение мога да мисля, че Бог не ме обича.
към беседата >>
Никой не трябва да знае как и кога се молите.
Гледам някой върви, спира се, пак тръгне, пак спре ту пред една, ту пред друга витрина – цял унесен в изложените дрехи, обуща, шапки. Тъй унесен върви, но минава покрай него автомобил, той не го забелязва и става жертва на автомобила. Щом пострада някой от автомобил, това не говори в негова полза. Когато човек се моли, никакъв автомобил не трябва да го засяга. Когато се молите, никой не трябва да подозира това.
Никой не трябва да знае как и кога се молите.
Човек може да бъде замислен, но не унесен. Когато е скръбен, той може да мисли, да се съсредоточава, но съзнанието му всякога трябва да е будно. В скръбта, в страданието човек трябва да учи.
към беседата >>
Друг пък може де мисли, че Бог не го обича.
Вие трябва да разсъждавате върху тия неща, да се освободите от заблужденията. Докато имате заблуждения, каквото и да ви се говори, вие ще разбирате по своему. Запример аз говоря за принципите, които съществуват в Природата, които нямат отношение към вашия личен живот, но вие разбирате съвсем други неща. Водата не е създадена само за една риба; въздухът не е създаден само за една птица; слънцето не е създадено само за едно същество; животът не е създаден само за един човек. Ако аз съм първият, който посреща слънцето, мога да мисля, че то изгрява за мене или че Бог много ме обича и т.н.
Друг пък може де мисли, че Бог не го обича.
Това са човешки разбирания. Всъщност кое е правото? Обстоятелството, че съм дошъл на земята, че имам живот, това показва, че Бог ме обича. Обаче ако не съм доволен от живота, ако не искам да живея, при това положение мога да мисля, че Бог не ме обича. По-вярно е, че който не обича Живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо?
към беседата >>
Човек може да бъде замислен, но не унесен.
Тъй унесен върви, но минава покрай него автомобил, той не го забелязва и става жертва на автомобила. Щом пострада някой от автомобил, това не говори в негова полза. Когато човек се моли, никакъв автомобил не трябва да го засяга. Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите.
Човек може да бъде замислен, но не унесен.
Когато е скръбен, той може да мисли, да се съсредоточава, но съзнанието му всякога трябва да е будно. В скръбта, в страданието човек трябва да учи.
към беседата >>
Това са човешки разбирания.
Докато имате заблуждения, каквото и да ви се говори, вие ще разбирате по своему. Запример аз говоря за принципите, които съществуват в Природата, които нямат отношение към вашия личен живот, но вие разбирате съвсем други неща. Водата не е създадена само за една риба; въздухът не е създаден само за една птица; слънцето не е създадено само за едно същество; животът не е създаден само за един човек. Ако аз съм първият, който посреща слънцето, мога да мисля, че то изгрява за мене или че Бог много ме обича и т.н. Друг пък може де мисли, че Бог не го обича.
Това са човешки разбирания.
Всъщност кое е правото? Обстоятелството, че съм дошъл на земята, че имам живот, това показва, че Бог ме обича. Обаче ако не съм доволен от живота, ако не искам да живея, при това положение мога да мисля, че Бог не ме обича. По-вярно е, че който не обича Живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо? Защото казано е, че Бог е Живот.
към беседата >>
Когато е скръбен, той може да мисли, да се съсредоточава, но съзнанието му всякога трябва да е будно.
Щом пострада някой от автомобил, това не говори в негова полза. Когато човек се моли, никакъв автомобил не трябва да го засяга. Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите. Човек може да бъде замислен, но не унесен.
Когато е скръбен, той може да мисли, да се съсредоточава, но съзнанието му всякога трябва да е будно.
В скръбта, в страданието човек трябва да учи.
към беседата >>
Всъщност кое е правото?
Запример аз говоря за принципите, които съществуват в Природата, които нямат отношение към вашия личен живот, но вие разбирате съвсем други неща. Водата не е създадена само за една риба; въздухът не е създаден само за една птица; слънцето не е създадено само за едно същество; животът не е създаден само за един човек. Ако аз съм първият, който посреща слънцето, мога да мисля, че то изгрява за мене или че Бог много ме обича и т.н. Друг пък може де мисли, че Бог не го обича. Това са човешки разбирания.
Всъщност кое е правото?
Обстоятелството, че съм дошъл на земята, че имам живот, това показва, че Бог ме обича. Обаче ако не съм доволен от живота, ако не искам да живея, при това положение мога да мисля, че Бог не ме обича. По-вярно е, че който не обича Живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо? Защото казано е, че Бог е Живот. Докато човек има цел в живота си и върши всичко с разположение, той е обичан от Бога.
към беседата >>
В скръбта, в страданието човек трябва да учи.
Когато човек се моли, никакъв автомобил не трябва да го засяга. Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите. Човек може да бъде замислен, но не унесен. Когато е скръбен, той може да мисли, да се съсредоточава, но съзнанието му всякога трябва да е будно.
В скръбта, в страданието човек трябва да учи.
към беседата >>
Обстоятелството, че съм дошъл на земята, че имам живот, това показва, че Бог ме обича.
Водата не е създадена само за една риба; въздухът не е създаден само за една птица; слънцето не е създадено само за едно същество; животът не е създаден само за един човек. Ако аз съм първият, който посреща слънцето, мога да мисля, че то изгрява за мене или че Бог много ме обича и т.н. Друг пък може де мисли, че Бог не го обича. Това са човешки разбирания. Всъщност кое е правото?
Обстоятелството, че съм дошъл на земята, че имам живот, това показва, че Бог ме обича.
Обаче ако не съм доволен от живота, ако не искам да живея, при това положение мога да мисля, че Бог не ме обича. По-вярно е, че който не обича Живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо? Защото казано е, че Бог е Живот. Докато човек има цел в живота си и върши всичко с разположение, той е обичан от Бога. Щом е недоволен от живота и не намира цел в него, Бог казва: “Изпъдете това дете от училището!
към беседата >>
Следователно веднъж дошли на земята, вие сте ученици.
Следователно веднъж дошли на земята, вие сте ученици.
Всички живи същества, колкото малки да са, учат. В този смисъл всяка наука е на мястото си. Когато ученикът отива на училище, пита ли учителя си защо му преподава известен урок? Не, ученикът слуша учителя си и после учи зададения урок. Защо учителят му е преподал този урок, той нищо не пита.
към беседата >>
Обаче ако не съм доволен от живота, ако не искам да живея, при това положение мога да мисля, че Бог не ме обича.
Ако аз съм първият, който посреща слънцето, мога да мисля, че то изгрява за мене или че Бог много ме обича и т.н. Друг пък може де мисли, че Бог не го обича. Това са човешки разбирания. Всъщност кое е правото? Обстоятелството, че съм дошъл на земята, че имам живот, това показва, че Бог ме обича.
Обаче ако не съм доволен от живота, ако не искам да живея, при това положение мога да мисля, че Бог не ме обича.
По-вярно е, че който не обича Живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо? Защото казано е, че Бог е Живот. Докато човек има цел в живота си и върши всичко с разположение, той е обичан от Бога. Щом е недоволен от живота и не намира цел в него, Бог казва: “Изпъдете това дете от училището! Върнете го в дома му, Аз ще му дам друга работа”.
към беседата >>
Всички живи същества, колкото малки да са, учат.
Следователно веднъж дошли на земята, вие сте ученици.
Всички живи същества, колкото малки да са, учат.
В този смисъл всяка наука е на мястото си. Когато ученикът отива на училище, пита ли учителя си защо му преподава известен урок? Не, ученикът слуша учителя си и после учи зададения урок. Защо учителят му е преподал този урок, той нищо не пита. Казано е в един стих от Писанието: “Всички пътища, които водят към Бога, са добри”.
към беседата >>
По-вярно е, че който не обича Живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо?
Друг пък може де мисли, че Бог не го обича. Това са човешки разбирания. Всъщност кое е правото? Обстоятелството, че съм дошъл на земята, че имам живот, това показва, че Бог ме обича. Обаче ако не съм доволен от живота, ако не искам да живея, при това положение мога да мисля, че Бог не ме обича.
По-вярно е, че който не обича Живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо?
Защото казано е, че Бог е Живот. Докато човек има цел в живота си и върши всичко с разположение, той е обичан от Бога. Щом е недоволен от живота и не намира цел в него, Бог казва: “Изпъдете това дете от училището! Върнете го в дома му, Аз ще му дам друга работа”.
към беседата >>
В този смисъл всяка наука е на мястото си.
Следователно веднъж дошли на земята, вие сте ученици. Всички живи същества, колкото малки да са, учат.
В този смисъл всяка наука е на мястото си.
Когато ученикът отива на училище, пита ли учителя си защо му преподава известен урок? Не, ученикът слуша учителя си и после учи зададения урок. Защо учителят му е преподал този урок, той нищо не пита. Казано е в един стих от Писанието: “Всички пътища, които водят към Бога, са добри”. Че някой имал едно верую, втори – друго верую, това не е важно.
към беседата >>
Защото казано е, че Бог е Живот.
Това са човешки разбирания. Всъщност кое е правото? Обстоятелството, че съм дошъл на земята, че имам живот, това показва, че Бог ме обича. Обаче ако не съм доволен от живота, ако не искам да живея, при това положение мога да мисля, че Бог не ме обича. По-вярно е, че който не обича Живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо?
Защото казано е, че Бог е Живот.
Докато човек има цел в живота си и върши всичко с разположение, той е обичан от Бога. Щом е недоволен от живота и не намира цел в него, Бог казва: “Изпъдете това дете от училището! Върнете го в дома му, Аз ще му дам друга работа”.
към беседата >>
Когато ученикът отива на училище, пита ли учителя си защо му преподава известен урок?
Следователно веднъж дошли на земята, вие сте ученици. Всички живи същества, колкото малки да са, учат. В този смисъл всяка наука е на мястото си.
Когато ученикът отива на училище, пита ли учителя си защо му преподава известен урок?
Не, ученикът слуша учителя си и после учи зададения урок. Защо учителят му е преподал този урок, той нищо не пита. Казано е в един стих от Писанието: “Всички пътища, които водят към Бога, са добри”. Че някой имал едно верую, втори – друго верую, това не е важно. Важно е вашето верую да води към Бога.
към беседата >>
Докато човек има цел в живота си и върши всичко с разположение, той е обичан от Бога.
Всъщност кое е правото? Обстоятелството, че съм дошъл на земята, че имам живот, това показва, че Бог ме обича. Обаче ако не съм доволен от живота, ако не искам да живея, при това положение мога да мисля, че Бог не ме обича. По-вярно е, че който не обича Живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо? Защото казано е, че Бог е Живот.
Докато човек има цел в живота си и върши всичко с разположение, той е обичан от Бога.
Щом е недоволен от живота и не намира цел в него, Бог казва: “Изпъдете това дете от училището! Върнете го в дома му, Аз ще му дам друга работа”.
към беседата >>
Не, ученикът слуша учителя си и после учи зададения урок.
Следователно веднъж дошли на земята, вие сте ученици. Всички живи същества, колкото малки да са, учат. В този смисъл всяка наука е на мястото си. Когато ученикът отива на училище, пита ли учителя си защо му преподава известен урок?
Не, ученикът слуша учителя си и после учи зададения урок.
Защо учителят му е преподал този урок, той нищо не пита. Казано е в един стих от Писанието: “Всички пътища, които водят към Бога, са добри”. Че някой имал едно верую, втори – друго верую, това не е важно. Важно е вашето верую да води към Бога. Щом води към Бога, то е добро.
към беседата >>
Щом е недоволен от живота и не намира цел в него, Бог казва: “Изпъдете това дете от училището!
Обстоятелството, че съм дошъл на земята, че имам живот, това показва, че Бог ме обича. Обаче ако не съм доволен от живота, ако не искам да живея, при това положение мога да мисля, че Бог не ме обича. По-вярно е, че който не обича Живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо? Защото казано е, че Бог е Живот. Докато човек има цел в живота си и върши всичко с разположение, той е обичан от Бога.
Щом е недоволен от живота и не намира цел в него, Бог казва: “Изпъдете това дете от училището!
Върнете го в дома му, Аз ще му дам друга работа”.
към беседата >>
Защо учителят му е преподал този урок, той нищо не пита.
Следователно веднъж дошли на земята, вие сте ученици. Всички живи същества, колкото малки да са, учат. В този смисъл всяка наука е на мястото си. Когато ученикът отива на училище, пита ли учителя си защо му преподава известен урок? Не, ученикът слуша учителя си и после учи зададения урок.
Защо учителят му е преподал този урок, той нищо не пита.
Казано е в един стих от Писанието: “Всички пътища, които водят към Бога, са добри”. Че някой имал едно верую, втори – друго верую, това не е важно. Важно е вашето верую да води към Бога. Щом води към Бога, то е добро. Хората могат да имат хиляди стремежи; те могат да мислят по различни начини, но едно е важно – стремежите и мислите им да водят към Бога.
към беседата >>
Върнете го в дома му, Аз ще му дам друга работа”.
Обаче ако не съм доволен от живота, ако не искам да живея, при това положение мога да мисля, че Бог не ме обича. По-вярно е, че който не обича Живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо? Защото казано е, че Бог е Живот. Докато човек има цел в живота си и върши всичко с разположение, той е обичан от Бога. Щом е недоволен от живота и не намира цел в него, Бог казва: “Изпъдете това дете от училището!
Върнете го в дома му, Аз ще му дам друга работа”.
към беседата >>
Казано е в един стих от Писанието: “Всички пътища, които водят към Бога, са добри”.
Всички живи същества, колкото малки да са, учат. В този смисъл всяка наука е на мястото си. Когато ученикът отива на училище, пита ли учителя си защо му преподава известен урок? Не, ученикът слуша учителя си и после учи зададения урок. Защо учителят му е преподал този урок, той нищо не пита.
Казано е в един стих от Писанието: “Всички пътища, които водят към Бога, са добри”.
Че някой имал едно верую, втори – друго верую, това не е важно. Важно е вашето верую да води към Бога. Щом води към Бога, то е добро. Хората могат да имат хиляди стремежи; те могат да мислят по различни начини, но едно е важно – стремежите и мислите им да водят към Бога. Когато употребявам думата “към Бога”, аз нямам предвид някакъв външен, физически стремеж, но разбирам най-възвишения стремеж на човека.
към беседата >>
Когато Бог изпраща човека на земята, Той му дава всички възможности и условия да следва училище, да свърши университет.
Когато Бог изпраща човека на земята, Той му дава всички възможности и условия да следва училище, да свърши университет.
Ако той не остане доволен от тази задача, втория път Бог ще го изпрати на земята да оре нивата. Ако и от това не е доволен, Той ще го изпрати на земята да пасе говедата. Ако и това не иска да прави, най-после Бог ще го остави да върви по закона на инволюцията, да мине през всички форми, през които някога е минавал. И след като странства милиарди години из пространството, най-после тази човешка глава ще вземе опитност от всички тия неща, ще узрее и ще каже: Искам вече да уча, да свърша университет. Пред програмата, която Бог определя на човека, няма какво да се философства.
към беседата >>
Че някой имал едно верую, втори – друго верую, това не е важно.
В този смисъл всяка наука е на мястото си. Когато ученикът отива на училище, пита ли учителя си защо му преподава известен урок? Не, ученикът слуша учителя си и после учи зададения урок. Защо учителят му е преподал този урок, той нищо не пита. Казано е в един стих от Писанието: “Всички пътища, които водят към Бога, са добри”.
Че някой имал едно верую, втори – друго верую, това не е важно.
Важно е вашето верую да води към Бога. Щом води към Бога, то е добро. Хората могат да имат хиляди стремежи; те могат да мислят по различни начини, но едно е важно – стремежите и мислите им да водят към Бога. Когато употребявам думата “към Бога”, аз нямам предвид някакъв външен, физически стремеж, но разбирам най-възвишения стремеж на човека. Който има този стремеж в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.
към беседата >>
Ако той не остане доволен от тази задача, втория път Бог ще го изпрати на земята да оре нивата.
Когато Бог изпраща човека на земята, Той му дава всички възможности и условия да следва училище, да свърши университет.
Ако той не остане доволен от тази задача, втория път Бог ще го изпрати на земята да оре нивата.
Ако и от това не е доволен, Той ще го изпрати на земята да пасе говедата. Ако и това не иска да прави, най-после Бог ще го остави да върви по закона на инволюцията, да мине през всички форми, през които някога е минавал. И след като странства милиарди години из пространството, най-после тази човешка глава ще вземе опитност от всички тия неща, ще узрее и ще каже: Искам вече да уча, да свърша университет. Пред програмата, която Бог определя на човека, няма какво да се философства. Той разбира душите добре и на всяка душа дава съответна работа.
към беседата >>
Важно е вашето верую да води към Бога.
Когато ученикът отива на училище, пита ли учителя си защо му преподава известен урок? Не, ученикът слуша учителя си и после учи зададения урок. Защо учителят му е преподал този урок, той нищо не пита. Казано е в един стих от Писанието: “Всички пътища, които водят към Бога, са добри”. Че някой имал едно верую, втори – друго верую, това не е важно.
Важно е вашето верую да води към Бога.
Щом води към Бога, то е добро. Хората могат да имат хиляди стремежи; те могат да мислят по различни начини, но едно е важно – стремежите и мислите им да водят към Бога. Когато употребявам думата “към Бога”, аз нямам предвид някакъв външен, физически стремеж, но разбирам най-възвишения стремеж на човека. Който има този стремеж в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Докато този стремеж съществува в човека, дотогава той може да носи името “човек”.
към беседата >>
Ако и от това не е доволен, Той ще го изпрати на земята да пасе говедата.
Когато Бог изпраща човека на земята, Той му дава всички възможности и условия да следва училище, да свърши университет. Ако той не остане доволен от тази задача, втория път Бог ще го изпрати на земята да оре нивата.
Ако и от това не е доволен, Той ще го изпрати на земята да пасе говедата.
Ако и това не иска да прави, най-после Бог ще го остави да върви по закона на инволюцията, да мине през всички форми, през които някога е минавал. И след като странства милиарди години из пространството, най-после тази човешка глава ще вземе опитност от всички тия неща, ще узрее и ще каже: Искам вече да уча, да свърша университет. Пред програмата, която Бог определя на човека, няма какво да се философства. Той разбира душите добре и на всяка душа дава съответна работа. Обаче като не познават себе си, хората искат неща, които не са за тях.
към беседата >>
Щом води към Бога, то е добро.
Не, ученикът слуша учителя си и после учи зададения урок. Защо учителят му е преподал този урок, той нищо не пита. Казано е в един стих от Писанието: “Всички пътища, които водят към Бога, са добри”. Че някой имал едно верую, втори – друго верую, това не е важно. Важно е вашето верую да води към Бога.
Щом води към Бога, то е добро.
Хората могат да имат хиляди стремежи; те могат да мислят по различни начини, но едно е важно – стремежите и мислите им да водят към Бога. Когато употребявам думата “към Бога”, аз нямам предвид някакъв външен, физически стремеж, но разбирам най-възвишения стремеж на човека. Който има този стремеж в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Докато този стремеж съществува в човека, дотогава той може да носи името “човек”. Заглъхне ли този стремеж в него, едновременно с това той се обезличава като човек.
към беседата >>
Ако и това не иска да прави, най-после Бог ще го остави да върви по закона на инволюцията, да мине през всички форми, през които някога е минавал.
Когато Бог изпраща човека на земята, Той му дава всички възможности и условия да следва училище, да свърши университет. Ако той не остане доволен от тази задача, втория път Бог ще го изпрати на земята да оре нивата. Ако и от това не е доволен, Той ще го изпрати на земята да пасе говедата.
Ако и това не иска да прави, най-после Бог ще го остави да върви по закона на инволюцията, да мине през всички форми, през които някога е минавал.
И след като странства милиарди години из пространството, най-после тази човешка глава ще вземе опитност от всички тия неща, ще узрее и ще каже: Искам вече да уча, да свърша университет. Пред програмата, която Бог определя на човека, няма какво да се философства. Той разбира душите добре и на всяка душа дава съответна работа. Обаче като не познават себе си, хората искат неща, които не са за тях. Запример някой обича да философства, да говори на хората, да ги поучава, а те да го слушат.
към беседата >>
Хората могат да имат хиляди стремежи; те могат да мислят по различни начини, но едно е важно – стремежите и мислите им да водят към Бога.
Защо учителят му е преподал този урок, той нищо не пита. Казано е в един стих от Писанието: “Всички пътища, които водят към Бога, са добри”. Че някой имал едно верую, втори – друго верую, това не е важно. Важно е вашето верую да води към Бога. Щом води към Бога, то е добро.
Хората могат да имат хиляди стремежи; те могат да мислят по различни начини, но едно е важно – стремежите и мислите им да водят към Бога.
Когато употребявам думата “към Бога”, аз нямам предвид някакъв външен, физически стремеж, но разбирам най-възвишения стремеж на човека. Който има този стремеж в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Докато този стремеж съществува в човека, дотогава той може да носи името “човек”. Заглъхне ли този стремеж в него, едновременно с това той се обезличава като човек. Щом човек има стремеж към Бога, Духът пък има стремеж към човека.
към беседата >>
И след като странства милиарди години из пространството, най-после тази човешка глава ще вземе опитност от всички тия неща, ще узрее и ще каже: Искам вече да уча, да свърша университет.
Когато Бог изпраща човека на земята, Той му дава всички възможности и условия да следва училище, да свърши университет. Ако той не остане доволен от тази задача, втория път Бог ще го изпрати на земята да оре нивата. Ако и от това не е доволен, Той ще го изпрати на земята да пасе говедата. Ако и това не иска да прави, най-после Бог ще го остави да върви по закона на инволюцията, да мине през всички форми, през които някога е минавал.
И след като странства милиарди години из пространството, най-после тази човешка глава ще вземе опитност от всички тия неща, ще узрее и ще каже: Искам вече да уча, да свърша университет.
Пред програмата, която Бог определя на човека, няма какво да се философства. Той разбира душите добре и на всяка душа дава съответна работа. Обаче като не познават себе си, хората искат неща, които не са за тях. Запример някой обича да философства, да говори на хората, да ги поучава, а те да го слушат. Друг обича да морализира хората, да ги коригира, да им казва как трябва да постъпват.
към беседата >>
Когато употребявам думата “към Бога”, аз нямам предвид някакъв външен, физически стремеж, но разбирам най-възвишения стремеж на човека.
Казано е в един стих от Писанието: “Всички пътища, които водят към Бога, са добри”. Че някой имал едно верую, втори – друго верую, това не е важно. Важно е вашето верую да води към Бога. Щом води към Бога, то е добро. Хората могат да имат хиляди стремежи; те могат да мислят по различни начини, но едно е важно – стремежите и мислите им да водят към Бога.
Когато употребявам думата “към Бога”, аз нямам предвид някакъв външен, физически стремеж, но разбирам най-възвишения стремеж на човека.
Който има този стремеж в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Докато този стремеж съществува в човека, дотогава той може да носи името “човек”. Заглъхне ли този стремеж в него, едновременно с това той се обезличава като човек. Щом човек има стремеж към Бога, Духът пък има стремеж към човека. Това са две течения в живата природа.
към беседата >>
Пред програмата, която Бог определя на човека, няма какво да се философства.
Когато Бог изпраща човека на земята, Той му дава всички възможности и условия да следва училище, да свърши университет. Ако той не остане доволен от тази задача, втория път Бог ще го изпрати на земята да оре нивата. Ако и от това не е доволен, Той ще го изпрати на земята да пасе говедата. Ако и това не иска да прави, най-после Бог ще го остави да върви по закона на инволюцията, да мине през всички форми, през които някога е минавал. И след като странства милиарди години из пространството, най-после тази човешка глава ще вземе опитност от всички тия неща, ще узрее и ще каже: Искам вече да уча, да свърша университет.
Пред програмата, която Бог определя на човека, няма какво да се философства.
Той разбира душите добре и на всяка душа дава съответна работа. Обаче като не познават себе си, хората искат неща, които не са за тях. Запример някой обича да философства, да говори на хората, да ги поучава, а те да го слушат. Друг обича да морализира хората, да ги коригира, да им казва как трябва да постъпват. – Добре е човек да философства, добре е да учи другите, но преди всичко той сам трябва да е приложил своята философия, сам трябва да е живял и постъпвал добре.
към беседата >>
Който има този стремеж в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.
Че някой имал едно верую, втори – друго верую, това не е важно. Важно е вашето верую да води към Бога. Щом води към Бога, то е добро. Хората могат да имат хиляди стремежи; те могат да мислят по различни начини, но едно е важно – стремежите и мислите им да водят към Бога. Когато употребявам думата “към Бога”, аз нямам предвид някакъв външен, физически стремеж, но разбирам най-възвишения стремеж на човека.
Който има този стремеж в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.
Докато този стремеж съществува в човека, дотогава той може да носи името “човек”. Заглъхне ли този стремеж в него, едновременно с това той се обезличава като човек. Щом човек има стремеж към Бога, Духът пък има стремеж към човека. Това са две течения в живата природа. Дойде ли човек до това дълбоко разбиране на нещата, вълните на неговото море трябва да утихнат и да се възстанови първоначалната хармония в живота.
към беседата >>
Той разбира душите добре и на всяка душа дава съответна работа.
Ако той не остане доволен от тази задача, втория път Бог ще го изпрати на земята да оре нивата. Ако и от това не е доволен, Той ще го изпрати на земята да пасе говедата. Ако и това не иска да прави, най-после Бог ще го остави да върви по закона на инволюцията, да мине през всички форми, през които някога е минавал. И след като странства милиарди години из пространството, най-после тази човешка глава ще вземе опитност от всички тия неща, ще узрее и ще каже: Искам вече да уча, да свърша университет. Пред програмата, която Бог определя на човека, няма какво да се философства.
Той разбира душите добре и на всяка душа дава съответна работа.
Обаче като не познават себе си, хората искат неща, които не са за тях. Запример някой обича да философства, да говори на хората, да ги поучава, а те да го слушат. Друг обича да морализира хората, да ги коригира, да им казва как трябва да постъпват. – Добре е човек да философства, добре е да учи другите, но преди всичко той сам трябва да е приложил своята философия, сам трябва да е живял и постъпвал добре. Някой от вас е професор по химия и казва на студентите си: Вземете тези химически съединения, направете опит с тях, а след това аз ще ви покажа как трябва да се направи този опит.
към беседата >>
Докато този стремеж съществува в човека, дотогава той може да носи името “човек”.
Важно е вашето верую да води към Бога. Щом води към Бога, то е добро. Хората могат да имат хиляди стремежи; те могат да мислят по различни начини, но едно е важно – стремежите и мислите им да водят към Бога. Когато употребявам думата “към Бога”, аз нямам предвид някакъв външен, физически стремеж, но разбирам най-възвишения стремеж на човека. Който има този стремеж в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.
Докато този стремеж съществува в човека, дотогава той може да носи името “човек”.
Заглъхне ли този стремеж в него, едновременно с това той се обезличава като човек. Щом човек има стремеж към Бога, Духът пък има стремеж към човека. Това са две течения в живата природа. Дойде ли човек до това дълбоко разбиране на нещата, вълните на неговото море трябва да утихнат и да се възстанови първоначалната хармония в живота. Това е задачата на всеки човек.
към беседата >>
Обаче като не познават себе си, хората искат неща, които не са за тях.
Ако и от това не е доволен, Той ще го изпрати на земята да пасе говедата. Ако и това не иска да прави, най-после Бог ще го остави да върви по закона на инволюцията, да мине през всички форми, през които някога е минавал. И след като странства милиарди години из пространството, най-после тази човешка глава ще вземе опитност от всички тия неща, ще узрее и ще каже: Искам вече да уча, да свърша университет. Пред програмата, която Бог определя на човека, няма какво да се философства. Той разбира душите добре и на всяка душа дава съответна работа.
Обаче като не познават себе си, хората искат неща, които не са за тях.
Запример някой обича да философства, да говори на хората, да ги поучава, а те да го слушат. Друг обича да морализира хората, да ги коригира, да им казва как трябва да постъпват. – Добре е човек да философства, добре е да учи другите, но преди всичко той сам трябва да е приложил своята философия, сам трябва да е живял и постъпвал добре. Някой от вас е професор по химия и казва на студентите си: Вземете тези химически съединения, направете опит с тях, а след това аз ще ви покажа как трябва да се направи този опит. Не, професорът първо трябва да направи опита, да видят студентите как се прави, а след него и те ще го повторят.
към беседата >>
Заглъхне ли този стремеж в него, едновременно с това той се обезличава като човек.
Щом води към Бога, то е добро. Хората могат да имат хиляди стремежи; те могат да мислят по различни начини, но едно е важно – стремежите и мислите им да водят към Бога. Когато употребявам думата “към Бога”, аз нямам предвид някакъв външен, физически стремеж, но разбирам най-възвишения стремеж на човека. Който има този стремеж в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Докато този стремеж съществува в човека, дотогава той може да носи името “човек”.
Заглъхне ли този стремеж в него, едновременно с това той се обезличава като човек.
Щом човек има стремеж към Бога, Духът пък има стремеж към човека. Това са две течения в живата природа. Дойде ли човек до това дълбоко разбиране на нещата, вълните на неговото море трябва да утихнат и да се възстанови първоначалната хармония в живота. Това е задачата на всеки човек.
към беседата >>
Запример някой обича да философства, да говори на хората, да ги поучава, а те да го слушат.
Ако и това не иска да прави, най-после Бог ще го остави да върви по закона на инволюцията, да мине през всички форми, през които някога е минавал. И след като странства милиарди години из пространството, най-после тази човешка глава ще вземе опитност от всички тия неща, ще узрее и ще каже: Искам вече да уча, да свърша университет. Пред програмата, която Бог определя на човека, няма какво да се философства. Той разбира душите добре и на всяка душа дава съответна работа. Обаче като не познават себе си, хората искат неща, които не са за тях.
Запример някой обича да философства, да говори на хората, да ги поучава, а те да го слушат.
Друг обича да морализира хората, да ги коригира, да им казва как трябва да постъпват. – Добре е човек да философства, добре е да учи другите, но преди всичко той сам трябва да е приложил своята философия, сам трябва да е живял и постъпвал добре. Някой от вас е професор по химия и казва на студентите си: Вземете тези химически съединения, направете опит с тях, а след това аз ще ви покажа как трябва да се направи този опит. Не, професорът първо трябва да направи опита, да видят студентите как се прави, а след него и те ще го повторят. Казвате: Тогава ние не трябва да говорим нищо.
към беседата >>
Щом човек има стремеж към Бога, Духът пък има стремеж към човека.
Хората могат да имат хиляди стремежи; те могат да мислят по различни начини, но едно е важно – стремежите и мислите им да водят към Бога. Когато употребявам думата “към Бога”, аз нямам предвид някакъв външен, физически стремеж, но разбирам най-възвишения стремеж на човека. Който има този стремеж в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Докато този стремеж съществува в човека, дотогава той може да носи името “човек”. Заглъхне ли този стремеж в него, едновременно с това той се обезличава като човек.
Щом човек има стремеж към Бога, Духът пък има стремеж към човека.
Това са две течения в живата природа. Дойде ли човек до това дълбоко разбиране на нещата, вълните на неговото море трябва да утихнат и да се възстанови първоначалната хармония в живота. Това е задачата на всеки човек.
към беседата >>
Друг обича да морализира хората, да ги коригира, да им казва как трябва да постъпват.
И след като странства милиарди години из пространството, най-после тази човешка глава ще вземе опитност от всички тия неща, ще узрее и ще каже: Искам вече да уча, да свърша университет. Пред програмата, която Бог определя на човека, няма какво да се философства. Той разбира душите добре и на всяка душа дава съответна работа. Обаче като не познават себе си, хората искат неща, които не са за тях. Запример някой обича да философства, да говори на хората, да ги поучава, а те да го слушат.
Друг обича да морализира хората, да ги коригира, да им казва как трябва да постъпват.
– Добре е човек да философства, добре е да учи другите, но преди всичко той сам трябва да е приложил своята философия, сам трябва да е живял и постъпвал добре. Някой от вас е професор по химия и казва на студентите си: Вземете тези химически съединения, направете опит с тях, а след това аз ще ви покажа как трябва да се направи този опит. Не, професорът първо трябва да направи опита, да видят студентите как се прави, а след него и те ще го повторят. Казвате: Тогава ние не трябва да говорим нищо. – Всичко можете да говорите, но трябва да спазвате законите на говоренето.
към беседата >>
Това са две течения в живата природа.
Когато употребявам думата “към Бога”, аз нямам предвид някакъв външен, физически стремеж, но разбирам най-възвишения стремеж на човека. Който има този стремеж в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Докато този стремеж съществува в човека, дотогава той може да носи името “човек”. Заглъхне ли този стремеж в него, едновременно с това той се обезличава като човек. Щом човек има стремеж към Бога, Духът пък има стремеж към човека.
Това са две течения в живата природа.
Дойде ли човек до това дълбоко разбиране на нещата, вълните на неговото море трябва да утихнат и да се възстанови първоначалната хармония в живота. Това е задачата на всеки човек.
към беседата >>
– Добре е човек да философства, добре е да учи другите, но преди всичко той сам трябва да е приложил своята философия, сам трябва да е живял и постъпвал добре.
Пред програмата, която Бог определя на човека, няма какво да се философства. Той разбира душите добре и на всяка душа дава съответна работа. Обаче като не познават себе си, хората искат неща, които не са за тях. Запример някой обича да философства, да говори на хората, да ги поучава, а те да го слушат. Друг обича да морализира хората, да ги коригира, да им казва как трябва да постъпват.
– Добре е човек да философства, добре е да учи другите, но преди всичко той сам трябва да е приложил своята философия, сам трябва да е живял и постъпвал добре.
Някой от вас е професор по химия и казва на студентите си: Вземете тези химически съединения, направете опит с тях, а след това аз ще ви покажа как трябва да се направи този опит. Не, професорът първо трябва да направи опита, да видят студентите как се прави, а след него и те ще го повторят. Казвате: Тогава ние не трябва да говорим нищо. – Всичко можете да говорите, но трябва да спазвате законите на говоренето. Можете много да говорите, можете много да се молите, но трябва да знаете как да правите това.
към беседата >>
Дойде ли човек до това дълбоко разбиране на нещата, вълните на неговото море трябва да утихнат и да се възстанови първоначалната хармония в живота.
Който има този стремеж в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Докато този стремеж съществува в човека, дотогава той може да носи името “човек”. Заглъхне ли този стремеж в него, едновременно с това той се обезличава като човек. Щом човек има стремеж към Бога, Духът пък има стремеж към човека. Това са две течения в живата природа.
Дойде ли човек до това дълбоко разбиране на нещата, вълните на неговото море трябва да утихнат и да се възстанови първоначалната хармония в живота.
Това е задачата на всеки човек.
към беседата >>
Някой от вас е професор по химия и казва на студентите си: Вземете тези химически съединения, направете опит с тях, а след това аз ще ви покажа как трябва да се направи този опит.
Той разбира душите добре и на всяка душа дава съответна работа. Обаче като не познават себе си, хората искат неща, които не са за тях. Запример някой обича да философства, да говори на хората, да ги поучава, а те да го слушат. Друг обича да морализира хората, да ги коригира, да им казва как трябва да постъпват. – Добре е човек да философства, добре е да учи другите, но преди всичко той сам трябва да е приложил своята философия, сам трябва да е живял и постъпвал добре.
Някой от вас е професор по химия и казва на студентите си: Вземете тези химически съединения, направете опит с тях, а след това аз ще ви покажа как трябва да се направи този опит.
Не, професорът първо трябва да направи опита, да видят студентите как се прави, а след него и те ще го повторят. Казвате: Тогава ние не трябва да говорим нищо. – Всичко можете да говорите, но трябва да спазвате законите на говоренето. Можете много да говорите, можете много да се молите, но трябва да знаете как да правите това. Има хора, които много се молят, много говорят, но не е в многото говорене и молене.
към беседата >>
Това е задачата на всеки човек.
Докато този стремеж съществува в човека, дотогава той може да носи името “човек”. Заглъхне ли този стремеж в него, едновременно с това той се обезличава като човек. Щом човек има стремеж към Бога, Духът пък има стремеж към човека. Това са две течения в живата природа. Дойде ли човек до това дълбоко разбиране на нещата, вълните на неговото море трябва да утихнат и да се възстанови първоначалната хармония в живота.
Това е задачата на всеки човек.
към беседата >>
Не, професорът първо трябва да направи опита, да видят студентите как се прави, а след него и те ще го повторят.
Обаче като не познават себе си, хората искат неща, които не са за тях. Запример някой обича да философства, да говори на хората, да ги поучава, а те да го слушат. Друг обича да морализира хората, да ги коригира, да им казва как трябва да постъпват. – Добре е човек да философства, добре е да учи другите, но преди всичко той сам трябва да е приложил своята философия, сам трябва да е живял и постъпвал добре. Някой от вас е професор по химия и казва на студентите си: Вземете тези химически съединения, направете опит с тях, а след това аз ще ви покажа как трябва да се направи този опит.
Не, професорът първо трябва да направи опита, да видят студентите как се прави, а след него и те ще го повторят.
Казвате: Тогава ние не трябва да говорим нищо. – Всичко можете да говорите, но трябва да спазвате законите на говоренето. Можете много да говорите, можете много да се молите, но трябва да знаете как да правите това. Има хора, които много се молят, много говорят, но не е в многото говорене и молене.
към беседата >>
Някой се моли на Бога и казва: Господи, внеси мир в душата ми!
Някой се моли на Бога и казва: Господи, внеси мир в душата ми!
Този човек се обръща към Бога като към същество извън него. Преди всичко той трябва да знае, че Бог е в него, Той живее в душата му, дълбоко някъде скрит, и оттам се проявява, оттам дава импулс, подтик за работа, за учене. Щом Бог е в човека вътре, сам по себе си той има Мир, няма защо отвън да търси мир. Мирът е качество на Бога, но не и на хората. Следователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване на мир.
към беседата >>
Казвате: Тогава ние не трябва да говорим нищо.
Запример някой обича да философства, да говори на хората, да ги поучава, а те да го слушат. Друг обича да морализира хората, да ги коригира, да им казва как трябва да постъпват. – Добре е човек да философства, добре е да учи другите, но преди всичко той сам трябва да е приложил своята философия, сам трябва да е живял и постъпвал добре. Някой от вас е професор по химия и казва на студентите си: Вземете тези химически съединения, направете опит с тях, а след това аз ще ви покажа как трябва да се направи този опит. Не, професорът първо трябва да направи опита, да видят студентите как се прави, а след него и те ще го повторят.
Казвате: Тогава ние не трябва да говорим нищо.
– Всичко можете да говорите, но трябва да спазвате законите на говоренето. Можете много да говорите, можете много да се молите, но трябва да знаете как да правите това. Има хора, които много се молят, много говорят, но не е в многото говорене и молене.
към беседата >>
Този човек се обръща към Бога като към същество извън него.
Някой се моли на Бога и казва: Господи, внеси мир в душата ми!
Този човек се обръща към Бога като към същество извън него.
Преди всичко той трябва да знае, че Бог е в него, Той живее в душата му, дълбоко някъде скрит, и оттам се проявява, оттам дава импулс, подтик за работа, за учене. Щом Бог е в човека вътре, сам по себе си той има Мир, няма защо отвън да търси мир. Мирът е качество на Бога, но не и на хората. Следователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване на мир. Представете си, че в даден момент вие сте тих и спокоен в себе си, но искате да знаете де е човекът във вас.
към беседата >>
– Всичко можете да говорите, но трябва да спазвате законите на говоренето.
Друг обича да морализира хората, да ги коригира, да им казва как трябва да постъпват. – Добре е човек да философства, добре е да учи другите, но преди всичко той сам трябва да е приложил своята философия, сам трябва да е живял и постъпвал добре. Някой от вас е професор по химия и казва на студентите си: Вземете тези химически съединения, направете опит с тях, а след това аз ще ви покажа как трябва да се направи този опит. Не, професорът първо трябва да направи опита, да видят студентите как се прави, а след него и те ще го повторят. Казвате: Тогава ние не трябва да говорим нищо.
– Всичко можете да говорите, но трябва да спазвате законите на говоренето.
Можете много да говорите, можете много да се молите, но трябва да знаете как да правите това. Има хора, които много се молят, много говорят, но не е в многото говорене и молене.
към беседата >>
Преди всичко той трябва да знае, че Бог е в него, Той живее в душата му, дълбоко някъде скрит, и оттам се проявява, оттам дава импулс, подтик за работа, за учене.
Някой се моли на Бога и казва: Господи, внеси мир в душата ми! Този човек се обръща към Бога като към същество извън него.
Преди всичко той трябва да знае, че Бог е в него, Той живее в душата му, дълбоко някъде скрит, и оттам се проявява, оттам дава импулс, подтик за работа, за учене.
Щом Бог е в човека вътре, сам по себе си той има Мир, няма защо отвън да търси мир. Мирът е качество на Бога, но не и на хората. Следователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване на мир. Представете си, че в даден момент вие сте тих и спокоен в себе си, но искате да знаете де е човекът във вас. Човешкото може да се изпита при разни случаи в живота.
към беседата >>
Можете много да говорите, можете много да се молите, но трябва да знаете как да правите това.
– Добре е човек да философства, добре е да учи другите, но преди всичко той сам трябва да е приложил своята философия, сам трябва да е живял и постъпвал добре. Някой от вас е професор по химия и казва на студентите си: Вземете тези химически съединения, направете опит с тях, а след това аз ще ви покажа как трябва да се направи този опит. Не, професорът първо трябва да направи опита, да видят студентите как се прави, а след него и те ще го повторят. Казвате: Тогава ние не трябва да говорим нищо. – Всичко можете да говорите, но трябва да спазвате законите на говоренето.
Можете много да говорите, можете много да се молите, но трябва да знаете как да правите това.
Има хора, които много се молят, много говорят, но не е в многото говорене и молене.
към беседата >>
Щом Бог е в човека вътре, сам по себе си той има Мир, няма защо отвън да търси мир.
Някой се моли на Бога и казва: Господи, внеси мир в душата ми! Този човек се обръща към Бога като към същество извън него. Преди всичко той трябва да знае, че Бог е в него, Той живее в душата му, дълбоко някъде скрит, и оттам се проявява, оттам дава импулс, подтик за работа, за учене.
Щом Бог е в човека вътре, сам по себе си той има Мир, няма защо отвън да търси мир.
Мирът е качество на Бога, но не и на хората. Следователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване на мир. Представете си, че в даден момент вие сте тих и спокоен в себе си, но искате да знаете де е човекът във вас. Човешкото може да се изпита при разни случаи в живота. Отивате в гората, срещне ви мечка и вие се уплашите.
към беседата >>
Има хора, които много се молят, много говорят, но не е в многото говорене и молене.
Някой от вас е професор по химия и казва на студентите си: Вземете тези химически съединения, направете опит с тях, а след това аз ще ви покажа как трябва да се направи този опит. Не, професорът първо трябва да направи опита, да видят студентите как се прави, а след него и те ще го повторят. Казвате: Тогава ние не трябва да говорим нищо. – Всичко можете да говорите, но трябва да спазвате законите на говоренето. Можете много да говорите, можете много да се молите, но трябва да знаете как да правите това.
Има хора, които много се молят, много говорят, но не е в многото говорене и молене.
към беседата >>
Мирът е качество на Бога, но не и на хората.
Някой се моли на Бога и казва: Господи, внеси мир в душата ми! Този човек се обръща към Бога като към същество извън него. Преди всичко той трябва да знае, че Бог е в него, Той живее в душата му, дълбоко някъде скрит, и оттам се проявява, оттам дава импулс, подтик за работа, за учене. Щом Бог е в човека вътре, сам по себе си той има Мир, няма защо отвън да търси мир.
Мирът е качество на Бога, но не и на хората.
Следователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване на мир. Представете си, че в даден момент вие сте тих и спокоен в себе си, но искате да знаете де е човекът във вас. Човешкото може да се изпита при разни случаи в живота. Отивате в гората, срещне ви мечка и вие се уплашите. Останете без пет пари в джоба си – вие се уплашите.
към беседата >>
Един евангелски проповедник обичал много да се моли, да чете молитви, цели глави от Библията, от Евангелието и с това заставял слушателите си дълго време да седят на колене.
Един евангелски проповедник обичал много да се моли, да чете молитви, цели глави от Библията, от Евангелието и с това заставял слушателите си дълго време да седят на колене.
Един баща завел своето десетгодишно дете в неговата църква на служба. Проповедникът започнал да чете от Библията, а слушателите му коленичили. Коленичило и детето и така прекарало цял час. Като се уморило, запитало баща си: Татко, много ли още ще седим на колене? – Още, синко, ще седим.
към беседата >>
Следователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване на мир.
Някой се моли на Бога и казва: Господи, внеси мир в душата ми! Този човек се обръща към Бога като към същество извън него. Преди всичко той трябва да знае, че Бог е в него, Той живее в душата му, дълбоко някъде скрит, и оттам се проявява, оттам дава импулс, подтик за работа, за учене. Щом Бог е в човека вътре, сам по себе си той има Мир, няма защо отвън да търси мир. Мирът е качество на Бога, но не и на хората.
Следователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване на мир.
Представете си, че в даден момент вие сте тих и спокоен в себе си, но искате да знаете де е човекът във вас. Човешкото може да се изпита при разни случаи в живота. Отивате в гората, срещне ви мечка и вие се уплашите. Останете без пет пари в джоба си – вие се уплашите. Дават ви една трудна задача за разрешаване, вие пак се уплашите.
към беседата >>
Един баща завел своето десетгодишно дете в неговата църква на служба.
Един евангелски проповедник обичал много да се моли, да чете молитви, цели глави от Библията, от Евангелието и с това заставял слушателите си дълго време да седят на колене.
Един баща завел своето десетгодишно дете в неговата църква на служба.
Проповедникът започнал да чете от Библията, а слушателите му коленичили. Коленичило и детето и така прекарало цял час. Като се уморило, запитало баща си: Татко, много ли още ще седим на колене? – Още, синко, ще седим. Проповедникът едва е в пустинята.
към беседата >>
Представете си, че в даден момент вие сте тих и спокоен в себе си, но искате да знаете де е човекът във вас.
Този човек се обръща към Бога като към същество извън него. Преди всичко той трябва да знае, че Бог е в него, Той живее в душата му, дълбоко някъде скрит, и оттам се проявява, оттам дава импулс, подтик за работа, за учене. Щом Бог е в човека вътре, сам по себе си той има Мир, няма защо отвън да търси мир. Мирът е качество на Бога, но не и на хората. Следователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване на мир.
Представете си, че в даден момент вие сте тих и спокоен в себе си, но искате да знаете де е човекът във вас.
Човешкото може да се изпита при разни случаи в живота. Отивате в гората, срещне ви мечка и вие се уплашите. Останете без пет пари в джоба си – вие се уплашите. Дават ви една трудна задача за разрешаване, вие пак се уплашите. Това, което предизвиква страх, уплаха, е човешкото; това са прояви на обикновения човек.
към беседата >>
Проповедникът започнал да чете от Библията, а слушателите му коленичили.
Един евангелски проповедник обичал много да се моли, да чете молитви, цели глави от Библията, от Евангелието и с това заставял слушателите си дълго време да седят на колене. Един баща завел своето десетгодишно дете в неговата църква на служба.
Проповедникът започнал да чете от Библията, а слушателите му коленичили.
Коленичило и детето и така прекарало цял час. Като се уморило, запитало баща си: Татко, много ли още ще седим на колене? – Още, синко, ще седим. Проповедникът едва е в пустинята. Там ще прекара цели 40 години.
към беседата >>
Човешкото може да се изпита при разни случаи в живота.
Преди всичко той трябва да знае, че Бог е в него, Той живее в душата му, дълбоко някъде скрит, и оттам се проявява, оттам дава импулс, подтик за работа, за учене. Щом Бог е в човека вътре, сам по себе си той има Мир, няма защо отвън да търси мир. Мирът е качество на Бога, но не и на хората. Следователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване на мир. Представете си, че в даден момент вие сте тих и спокоен в себе си, но искате да знаете де е човекът във вас.
Човешкото може да се изпита при разни случаи в живота.
Отивате в гората, срещне ви мечка и вие се уплашите. Останете без пет пари в джоба си – вие се уплашите. Дават ви една трудна задача за разрешаване, вие пак се уплашите. Това, което предизвиква страх, уплаха, е човешкото; това са прояви на обикновения човек.
към беседата >>
Коленичило и детето и така прекарало цял час.
Един евангелски проповедник обичал много да се моли, да чете молитви, цели глави от Библията, от Евангелието и с това заставял слушателите си дълго време да седят на колене. Един баща завел своето десетгодишно дете в неговата църква на служба. Проповедникът започнал да чете от Библията, а слушателите му коленичили.
Коленичило и детето и така прекарало цял час.
Като се уморило, запитало баща си: Татко, много ли още ще седим на колене? – Още, синко, ще седим. Проповедникът едва е в пустинята. Там ще прекара цели 40 години. Много време има, докато дойде до Новия Завет.
към беседата >>
Отивате в гората, срещне ви мечка и вие се уплашите.
Щом Бог е в човека вътре, сам по себе си той има Мир, няма защо отвън да търси мир. Мирът е качество на Бога, но не и на хората. Следователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване на мир. Представете си, че в даден момент вие сте тих и спокоен в себе си, но искате да знаете де е човекът във вас. Човешкото може да се изпита при разни случаи в живота.
Отивате в гората, срещне ви мечка и вие се уплашите.
Останете без пет пари в джоба си – вие се уплашите. Дават ви една трудна задача за разрешаване, вие пак се уплашите. Това, което предизвиква страх, уплаха, е човешкото; това са прояви на обикновения човек.
към беседата >>
Като се уморило, запитало баща си: Татко, много ли още ще седим на колене?
Един евангелски проповедник обичал много да се моли, да чете молитви, цели глави от Библията, от Евангелието и с това заставял слушателите си дълго време да седят на колене. Един баща завел своето десетгодишно дете в неговата църква на служба. Проповедникът започнал да чете от Библията, а слушателите му коленичили. Коленичило и детето и така прекарало цял час.
Като се уморило, запитало баща си: Татко, много ли още ще седим на колене?
– Още, синко, ще седим. Проповедникът едва е в пустинята. Там ще прекара цели 40 години. Много време има, докато дойде до Новия Завет. – Втори път ще си помисля дали ще дойда в тази църква – отговорило детето.
към беседата >>
Останете без пет пари в джоба си – вие се уплашите.
Мирът е качество на Бога, но не и на хората. Следователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване на мир. Представете си, че в даден момент вие сте тих и спокоен в себе си, но искате да знаете де е човекът във вас. Човешкото може да се изпита при разни случаи в живота. Отивате в гората, срещне ви мечка и вие се уплашите.
Останете без пет пари в джоба си – вие се уплашите.
Дават ви една трудна задача за разрешаване, вие пак се уплашите. Това, което предизвиква страх, уплаха, е човешкото; това са прояви на обикновения човек.
към беседата >>
– Още, синко, ще седим.
Един евангелски проповедник обичал много да се моли, да чете молитви, цели глави от Библията, от Евангелието и с това заставял слушателите си дълго време да седят на колене. Един баща завел своето десетгодишно дете в неговата църква на служба. Проповедникът започнал да чете от Библията, а слушателите му коленичили. Коленичило и детето и така прекарало цял час. Като се уморило, запитало баща си: Татко, много ли още ще седим на колене?
– Още, синко, ще седим.
Проповедникът едва е в пустинята. Там ще прекара цели 40 години. Много време има, докато дойде до Новия Завет. – Втори път ще си помисля дали ще дойда в тази църква – отговорило детето.
към беседата >>
Дават ви една трудна задача за разрешаване, вие пак се уплашите.
Следователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване на мир. Представете си, че в даден момент вие сте тих и спокоен в себе си, но искате да знаете де е човекът във вас. Човешкото може да се изпита при разни случаи в живота. Отивате в гората, срещне ви мечка и вие се уплашите. Останете без пет пари в джоба си – вие се уплашите.
Дават ви една трудна задача за разрешаване, вие пак се уплашите.
Това, което предизвиква страх, уплаха, е човешкото; това са прояви на обикновения човек.
към беседата >>
Проповедникът едва е в пустинята.
Един баща завел своето десетгодишно дете в неговата църква на служба. Проповедникът започнал да чете от Библията, а слушателите му коленичили. Коленичило и детето и така прекарало цял час. Като се уморило, запитало баща си: Татко, много ли още ще седим на колене? – Още, синко, ще седим.
Проповедникът едва е в пустинята.
Там ще прекара цели 40 години. Много време има, докато дойде до Новия Завет. – Втори път ще си помисля дали ще дойда в тази църква – отговорило детето.
към беседата >>
Това, което предизвиква страх, уплаха, е човешкото; това са прояви на обикновения човек.
Представете си, че в даден момент вие сте тих и спокоен в себе си, но искате да знаете де е човекът във вас. Човешкото може да се изпита при разни случаи в живота. Отивате в гората, срещне ви мечка и вие се уплашите. Останете без пет пари в джоба си – вие се уплашите. Дават ви една трудна задача за разрешаване, вие пак се уплашите.
Това, което предизвиква страх, уплаха, е човешкото; това са прояви на обикновения човек.
към беседата >>
Там ще прекара цели 40 години.
Проповедникът започнал да чете от Библията, а слушателите му коленичили. Коленичило и детето и така прекарало цял час. Като се уморило, запитало баща си: Татко, много ли още ще седим на колене? – Още, синко, ще седим. Проповедникът едва е в пустинята.
Там ще прекара цели 40 години.
Много време има, докато дойде до Новия Завет. – Втори път ще си помисля дали ще дойда в тази църква – отговорило детето.
към беседата >>
Който иска да преодолее страха в себе си, да надрасне своите слабости и да даде предимство на Божественото, той трябва да се ръководи по вътрешния си глас, по вътрешните закони, които представляват истински образец.
Който иска да преодолее страха в себе си, да надрасне своите слабости и да даде предимство на Божественото, той трябва да се ръководи по вътрешния си глас, по вътрешните закони, които представляват истински образец.
Докато човек не се добере до законите, написани в неговата душа, той ще виси във въздуха, нито на земята ще живее, нито на Небето между светли и възвишени същества. Тази е една от задачите на човешкия живот.
към беседата >>
Много време има, докато дойде до Новия Завет.
Коленичило и детето и така прекарало цял час. Като се уморило, запитало баща си: Татко, много ли още ще седим на колене? – Още, синко, ще седим. Проповедникът едва е в пустинята. Там ще прекара цели 40 години.
Много време има, докато дойде до Новия Завет.
– Втори път ще си помисля дали ще дойда в тази църква – отговорило детето.
към беседата >>
НАГОРЕ