НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
383
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
383
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Наряд и упътвания / В съгласие с Живата Природа
,
СБ
, В.Търново, 29.8.1925г.,
Доколкото сте в съгласие с Божието сърце, дотолкова ще бъдете благородни.
(втори вариант)
Туй имайте като правило! Кой каквото върши, то се отнася лично до него, но всички хора трябва да вършат Волята Божия. В извършването на Волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате Волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила. Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени.
Доколкото сте в съгласие с Божието сърце, дотолкова ще бъдете благородни.
Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли са Божиите мисли. Най-хубавите чувства са Божиите чувства. Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша - тя е Божия.
към втори вариант >>
Доколкото вие извършвате волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила.
(втори вариант)
Тогава външните ви работи, както и умствените и сърдечните ви работи нема да се заплитат. Сега, ние сме дошли на земята да изпълним не волята на хората, а волята на Бога. Туй имайте като правило! Кой каквото върши, то се отнася лично до него, но всички хора трябва да вършат волята Божия. В извършването волята Божия е силата на всинца ви.
Доколкото вие извършвате волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила.
Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърдце, дотолкова ще бъдете благородни. Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли с Божиите мисли. Най-хубавите чувства с Божиите чувства.
към втори вариант >>
Това е същественото вътре в живота.
(втори вариант)
Кой каквото върши, то се отнася лично до него, но всички хора трябва да вършат Волята Божия. В извършването на Волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате Волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила. Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърце, дотолкова ще бъдете благородни.
Това е същественото вътре в живота.
Най-хубавите мисли са Божиите мисли. Най-хубавите чувства са Божиите чувства. Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша - тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон?
към втори вариант >>
Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени.
(втори вариант)
Сега, ние сме дошли на земята да изпълним не волята на хората, а волята на Бога. Туй имайте като правило! Кой каквото върши, то се отнася лично до него, но всички хора трябва да вършат волята Божия. В извършването волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила.
Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени.
Доколкото сте в съгласие с Божието сърдце, дотолкова ще бъдете благородни. Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли с Божиите мисли. Най-хубавите чувства с Божиите чувства. Най-хубавите постъпки с Божиите постъпки.
към втори вариант >>
Най-хубавите мисли са Божиите мисли.
(втори вариант)
В извършването на Волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате Волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила. Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърце, дотолкова ще бъдете благородни. Това е същественото вътре в живота.
Най-хубавите мисли са Божиите мисли.
Най-хубавите чувства са Божиите чувства. Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша - тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е французки.
към втори вариант >>
Доколкото сте в съгласие с Божието сърдце, дотолкова ще бъдете благородни.
(втори вариант)
Туй имайте като правило! Кой каквото върши, то се отнася лично до него, но всички хора трябва да вършат волята Божия. В извършването волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила. Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени.
Доколкото сте в съгласие с Божието сърдце, дотолкова ще бъдете благородни.
Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли с Божиите мисли. Най-хубавите чувства с Божиите чувства. Най-хубавите постъпки с Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия.
към втори вариант >>
Най-хубавите чувства са Божиите чувства.
(втори вариант)
Доколкото вие извършвате Волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила. Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърце, дотолкова ще бъдете благородни. Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли са Божиите мисли.
Най-хубавите чувства са Божиите чувства.
Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша - тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е французки. Той има цена, понеже Франция седи зад него.
към втори вариант >>
Това е същественото вътре в живота.
(втори вариант)
Кой каквото върши, то се отнася лично до него, но всички хора трябва да вършат волята Божия. В извършването волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила. Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърдце, дотолкова ще бъдете благородни.
Това е същественото вътре в живота.
Най-хубавите мисли с Божиите мисли. Най-хубавите чувства с Божиите чувства. Най-хубавите постъпки с Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон?
към втори вариант >>
Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки.
(втори вариант)
Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърце, дотолкова ще бъдете благородни. Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли са Божиите мисли. Най-хубавите чувства са Божиите чувства.
Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки.
Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша - тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е французки. Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя?
към втори вариант >>
Най-хубавите мисли с Божиите мисли.
(втори вариант)
В извършването волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила. Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърдце, дотолкова ще бъдете благородни. Това е същественото вътре в живота.
Най-хубавите мисли с Божиите мисли.
Най-хубавите чувства с Божиите чувства. Най-хубавите постъпки с Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е француски.
към втори вариант >>
Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша - тя е Божия.
(втори вариант)
Доколкото сте в съгласие с Божието сърце, дотолкова ще бъдете благородни. Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли са Божиите мисли. Най-хубавите чувства са Божиите чувства. Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки.
Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша - тя е Божия.
Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е французки. Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? - Не е моя.
към втори вариант >>
Най-хубавите чувства с Божиите чувства.
(втори вариант)
Доколкото вие извършвате волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила. Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърдце, дотолкова ще бъдете благородни. Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли с Божиите мисли.
Най-хубавите чувства с Божиите чувства.
Най-хубавите постъпки с Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е француски. Той има цена, понеже Франция седи зад него.
към втори вариант >>
Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон?
(втори вариант)
Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли са Божиите мисли. Най-хубавите чувства са Божиите чувства. Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша - тя е Божия.
Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон?
Не, той е французки. Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? - Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия.
към втори вариант >>
Най-хубавите постъпки с Божиите постъпки.
(втори вариант)
Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърдце, дотолкова ще бъдете благородни. Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли с Божиите мисли. Най-хубавите чувства с Божиите чувства.
Най-хубавите постъпки с Божиите постъпки.
Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е француски. Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя?
към втори вариант >>
Не, той е французки.
(втори вариант)
Най-хубавите мисли са Божиите мисли. Най-хубавите чувства са Божиите чувства. Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша - тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон?
Не, той е французки.
Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? - Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи там е силата.
към втори вариант >>
Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия.
(втори вариант)
Доколкото сте в съгласие с Божието сърдце, дотолкова ще бъдете благородни. Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли с Божиите мисли. Най-хубавите чувства с Божиите чувства. Най-хубавите постъпки с Божиите постъпки.
Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия.
Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е француски. Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? – Не е моя.
към втори вариант >>
Той има цена, понеже Франция седи зад него.
(втори вариант)
Най-хубавите чувства са Божиите чувства. Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша - тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е французки.
Той има цена, понеже Франция седи зад него.
Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? - Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева.
към втори вариант >>
Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон?
(втори вариант)
Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли с Божиите мисли. Най-хубавите чувства с Божиите чувства. Най-хубавите постъпки с Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия.
Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон?
Не, той е француски. Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? – Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия.
към втори вариант >>
Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя?
(втори вариант)
Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша - тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е французки. Той има цена, понеже Франция седи зад него.
Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя?
- Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то?
към втори вариант >>
Не, той е француски.
(втори вариант)
Най-хубавите мисли с Божиите мисли. Най-хубавите чувства с Божиите чувства. Най-хубавите постъпки с Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон?
Не, той е француски.
Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? – Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи, там е силата.
към втори вариант >>
- Не е моя.
(втори вариант)
Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша - тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е французки. Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя?
- Не е моя.
Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия.
към втори вариант >>
Той има цена, понеже Франция седи зад него.
(втори вариант)
Най-хубавите чувства с Божиите чувства. Най-хубавите постъпки с Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е француски.
Той има цена, понеже Франция седи зад него.
Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? – Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи, там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева.
към втори вариант >>
Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия.
(втори вариант)
Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е французки. Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? - Не е моя.
Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия.
Значи там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя няма да има цена.
към втори вариант >>
Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя?
(втори вариант)
Най-хубавите постъпки с Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е француски. Той има цена, понеже Франция седи зад него.
Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя?
– Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи, там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то?
към втори вариант >>
Значи там е силата.
(втори вариант)
Не, той е французки. Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? - Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия.
Значи там е силата.
Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя няма да има цена. Та зад всяка мисъл седи Господ.
към втори вариант >>
– Не е моя.
(втори вариант)
Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е француски. Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя?
– Не е моя.
Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи, там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия.
към втори вариант >>
Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева.
(втори вариант)
Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? - Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи там е силата.
Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева.
Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя няма да има цена. Та зад всяка мисъл седи Господ. Всяка добра мисъл има сила дотогава, докато Бог е зад нея.
към втори вариант >>
Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия.
(втори вариант)
Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е француски. Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? – Не е моя.
Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия.
Значи, там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя нема да има цена.
към втори вариант >>
Какво представлява то?
(втори вариант)
Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? - Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева.
Какво представлява то?
Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя няма да има цена. Та зад всяка мисъл седи Господ. Всяка добра мисъл има сила дотогава, докато Бог е зад нея. Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо.
към втори вариант >>
Значи, там е силата.
(втори вариант)
Не, той е француски. Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? – Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия.
Значи, там е силата.
Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя нема да има цена. Та зад всека мисъл седи Господ.
към втори вариант >>
Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия.
(втори вариант)
- Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то?
Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия.
Ако един ден Англия изчезне, тя няма да има цена. Та зад всяка мисъл седи Господ. Всяка добра мисъл има сила дотогава, докато Бог е зад нея. Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо.
към втори вариант >>
Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева.
(втори вариант)
Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? – Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи, там е силата.
Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева.
Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя нема да има цена. Та зад всека мисъл седи Господ. Всека добра мисъл има сила до тогава, докато Бог е зад нея.
към втори вариант >>
Ако един ден Англия изчезне, тя няма да има цена.
(втори вариант)
Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия.
Ако един ден Англия изчезне, тя няма да има цена.
Та зад всяка мисъл седи Господ. Всяка добра мисъл има сила дотогава, докато Бог е зад нея. Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо.
към втори вариант >>
Какво представлява то?
(втори вариант)
Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? – Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи, там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева.
Какво представлява то?
Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя нема да има цена. Та зад всека мисъл седи Господ. Всека добра мисъл има сила до тогава, докато Бог е зад нея. Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо.
към втори вариант >>
Та зад всяка мисъл седи Господ.
(втори вариант)
Значи там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя няма да има цена.
Та зад всяка мисъл седи Господ.
Всяка добра мисъл има сила дотогава, докато Бог е зад нея. Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо.
към втори вариант >>
Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия.
(втори вариант)
– Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи, там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то?
Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия.
Ако един ден Англия изчезне, тя нема да има цена. Та зад всека мисъл седи Господ. Всека добра мисъл има сила до тогава, докато Бог е зад нея. Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо. Вие може да си кажете: туй, което Учителят сега ни казва, вярно ли е?
към втори вариант >>
Всяка добра мисъл има сила дотогава, докато Бог е зад нея.
(втори вариант)
Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя няма да има цена. Та зад всяка мисъл седи Господ.
Всяка добра мисъл има сила дотогава, докато Бог е зад нея.
Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо.
към втори вариант >>
Ако един ден Англия изчезне, тя нема да има цена.
(втори вариант)
Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи, там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия.
Ако един ден Англия изчезне, тя нема да има цена.
Та зад всека мисъл седи Господ. Всека добра мисъл има сила до тогава, докато Бог е зад нея. Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо. Вие може да си кажете: туй, което Учителят сега ни казва, вярно ли е? Хубаво, слънцето аз ли го карам да изгрева, или то само по себе си изгрева?
към втори вариант >>
Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо.
(втори вариант)
Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя няма да има цена. Та зад всяка мисъл седи Господ. Всяка добра мисъл има сила дотогава, докато Бог е зад нея.
Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо.
към втори вариант >>
Та зад всека мисъл седи Господ.
(втори вариант)
Значи, там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя нема да има цена.
Та зад всека мисъл седи Господ.
Всека добра мисъл има сила до тогава, докато Бог е зад нея. Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо. Вие може да си кажете: туй, което Учителят сега ни казва, вярно ли е? Хубаво, слънцето аз ли го карам да изгрева, или то само по себе си изгрева? Изгрело ли е слънцето, или не?
към втори вариант >>
Вие може да си кажете: „Туй, което Учителя сега ни казва, вярно ли е?
(втори вариант)
Вие може да си кажете: „Туй, което Учителя сега ни казва, вярно ли е?
" Хубаво, Слънцето аз ли го карам да изгрява, или то само по себе си изгрява? Изгряло ли е Слънцето, или не? - Изгряло е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че Слънцето не е изгряло, не е ли изгряло действително? Философите могат да кажат, че не е изгряло, но това вярно ли е?
към втори вариант >>
Всека добра мисъл има сила до тогава, докато Бог е зад нея.
(втори вариант)
Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя нема да има цена. Та зад всека мисъл седи Господ.
Всека добра мисъл има сила до тогава, докато Бог е зад нея.
Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо. Вие може да си кажете: туй, което Учителят сега ни казва, вярно ли е? Хубаво, слънцето аз ли го карам да изгрева, или то само по себе си изгрева? Изгрело ли е слънцето, или не? – Изгрело е.
към втори вариант >>
" Хубаво, Слънцето аз ли го карам да изгрява, или то само по себе си изгрява?
(втори вариант)
Вие може да си кажете: „Туй, което Учителя сега ни казва, вярно ли е?
" Хубаво, Слънцето аз ли го карам да изгрява, или то само по себе си изгрява?
Изгряло ли е Слънцето, или не? - Изгряло е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че Слънцето не е изгряло, не е ли изгряло действително? Философите могат да кажат, че не е изгряло, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим?
към втори вариант >>
Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо.
(втори вариант)
Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя нема да има цена. Та зад всека мисъл седи Господ. Всека добра мисъл има сила до тогава, докато Бог е зад нея.
Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо.
Вие може да си кажете: туй, което Учителят сега ни казва, вярно ли е? Хубаво, слънцето аз ли го карам да изгрева, или то само по себе си изгрева? Изгрело ли е слънцето, или не? – Изгрело е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че слънцето не е изгрело, не е ли изгрело действително?
към втори вариант >>
Изгряло ли е Слънцето, или не?
(втори вариант)
Вие може да си кажете: „Туй, което Учителя сега ни казва, вярно ли е? " Хубаво, Слънцето аз ли го карам да изгрява, или то само по себе си изгрява?
Изгряло ли е Слънцето, или не?
- Изгряло е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че Слънцето не е изгряло, не е ли изгряло действително? Философите могат да кажат, че не е изгряло, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействаме на Природата, но истинското положение е, че Природата въздейства върху нас.
към втори вариант >>
Вие може да си кажете: туй, което Учителят сега ни казва, вярно ли е?
(втори вариант)
Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя нема да има цена. Та зад всека мисъл седи Господ. Всека добра мисъл има сила до тогава, докато Бог е зад нея. Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо.
Вие може да си кажете: туй, което Учителят сега ни казва, вярно ли е?
Хубаво, слънцето аз ли го карам да изгрева, или то само по себе си изгрева? Изгрело ли е слънцето, или не? – Изгрело е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че слънцето не е изгрело, не е ли изгрело действително? философите могат да кажат, че не е изгрело, но това вярно ли е?
към втори вариант >>
- Изгряло е.
(втори вариант)
Вие може да си кажете: „Туй, което Учителя сега ни казва, вярно ли е? " Хубаво, Слънцето аз ли го карам да изгрява, или то само по себе си изгрява? Изгряло ли е Слънцето, или не?
- Изгряло е.
Добре, ако аз в този момент ви кажа, че Слънцето не е изгряло, не е ли изгряло действително? Философите могат да кажат, че не е изгряло, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействаме на Природата, но истинското положение е, че Природата въздейства върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие.
към втори вариант >>
Хубаво, слънцето аз ли го карам да изгрева, или то само по себе си изгрева?
(втори вариант)
Ако един ден Англия изчезне, тя нема да има цена. Та зад всека мисъл седи Господ. Всека добра мисъл има сила до тогава, докато Бог е зад нея. Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо. Вие може да си кажете: туй, което Учителят сега ни казва, вярно ли е?
Хубаво, слънцето аз ли го карам да изгрева, или то само по себе си изгрева?
Изгрело ли е слънцето, или не? – Изгрело е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че слънцето не е изгрело, не е ли изгрело действително? философите могат да кажат, че не е изгрело, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето, и който се движи из целото пространство, ние ли го движим?
към втори вариант >>
Добре, ако аз в този момент ви кажа, че Слънцето не е изгряло, не е ли изгряло действително?
(втори вариант)
Вие може да си кажете: „Туй, което Учителя сега ни казва, вярно ли е? " Хубаво, Слънцето аз ли го карам да изгрява, или то само по себе си изгрява? Изгряло ли е Слънцето, или не? - Изгряло е.
Добре, ако аз в този момент ви кажа, че Слънцето не е изгряло, не е ли изгряло действително?
Философите могат да кажат, че не е изгряло, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействаме на Природата, но истинското положение е, че Природата въздейства върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че Слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил Своя светилник и той свети.
към втори вариант >>
Изгрело ли е слънцето, или не?
(втори вариант)
Та зад всека мисъл седи Господ. Всека добра мисъл има сила до тогава, докато Бог е зад нея. Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо. Вие може да си кажете: туй, което Учителят сега ни казва, вярно ли е? Хубаво, слънцето аз ли го карам да изгрева, или то само по себе си изгрева?
Изгрело ли е слънцето, или не?
– Изгрело е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че слънцето не е изгрело, не е ли изгрело действително? философите могат да кажат, че не е изгрело, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето, и който се движи из целото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас.
към втори вариант >>
Философите могат да кажат, че не е изгряло, но това вярно ли е?
(втори вариант)
Вие може да си кажете: „Туй, което Учителя сега ни казва, вярно ли е? " Хубаво, Слънцето аз ли го карам да изгрява, или то само по себе си изгрява? Изгряло ли е Слънцето, или не? - Изгряло е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че Слънцето не е изгряло, не е ли изгряло действително?
Философите могат да кажат, че не е изгряло, но това вярно ли е?
Въздухът, който е разстлан по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействаме на Природата, но истинското положение е, че Природата въздейства върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че Слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил Своя светилник и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника Си.
към втори вариант >>
– Изгрело е.
(втори вариант)
Всека добра мисъл има сила до тогава, докато Бог е зад нея. Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо. Вие може да си кажете: туй, което Учителят сега ни казва, вярно ли е? Хубаво, слънцето аз ли го карам да изгрева, или то само по себе си изгрева? Изгрело ли е слънцето, или не?
– Изгрело е.
Добре, ако аз в този момент ви кажа, че слънцето не е изгрело, не е ли изгрело действително? философите могат да кажат, че не е изгрело, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето, и който се движи из целото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие.
към втори вариант >>
Въздухът, който е разстлан по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим?
(втори вариант)
" Хубаво, Слънцето аз ли го карам да изгрява, или то само по себе си изгрява? Изгряло ли е Слънцето, или не? - Изгряло е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че Слънцето не е изгряло, не е ли изгряло действително? Философите могат да кажат, че не е изгряло, но това вярно ли е?
Въздухът, който е разстлан по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим?
Ние казваме, че въздействаме на Природата, но истинското положение е, че Природата въздейства върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че Слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил Своя светилник и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника Си. Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе.
към втори вариант >>
Добре, ако аз в този момент ви кажа, че слънцето не е изгрело, не е ли изгрело действително?
(втори вариант)
Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо. Вие може да си кажете: туй, което Учителят сега ни казва, вярно ли е? Хубаво, слънцето аз ли го карам да изгрева, или то само по себе си изгрева? Изгрело ли е слънцето, или не? – Изгрело е.
Добре, ако аз в този момент ви кажа, че слънцето не е изгрело, не е ли изгрело действително?
философите могат да кажат, че не е изгрело, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето, и който се движи из целото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че слънцето е изгрело, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник, и той свети.
към втори вариант >>
Ние казваме, че въздействаме на Природата, но истинското положение е, че Природата въздейства върху нас.
(втори вариант)
Изгряло ли е Слънцето, или не? - Изгряло е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че Слънцето не е изгряло, не е ли изгряло действително? Философите могат да кажат, че не е изгряло, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим?
Ние казваме, че въздействаме на Природата, но истинското положение е, че Природата въздейства върху нас.
Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че Слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил Своя светилник и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника Си. Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи.
към втори вариант >>
философите могат да кажат, че не е изгрело, но това вярно ли е?
(втори вариант)
Вие може да си кажете: туй, което Учителят сега ни казва, вярно ли е? Хубаво, слънцето аз ли го карам да изгрева, или то само по себе си изгрева? Изгрело ли е слънцето, или не? – Изгрело е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че слънцето не е изгрело, не е ли изгрело действително?
философите могат да кажат, че не е изгрело, но това вярно ли е?
Въздухът, който е разстлан по небето, и който се движи из целото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че слънцето е изгрело, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник, и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника си.
към втори вариант >>
Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие.
(втори вариант)
- Изгряло е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че Слънцето не е изгряло, не е ли изгряло действително? Философите могат да кажат, че не е изгряло, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействаме на Природата, но истинското положение е, че Природата въздейства върху нас.
Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие.
Като виждаш, че Слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил Своя светилник и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника Си. Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат.
към втори вариант >>
Въздухът, който е разстлан по небето, и който се движи из целото пространство, ние ли го движим?
(втори вариант)
Хубаво, слънцето аз ли го карам да изгрева, или то само по себе си изгрева? Изгрело ли е слънцето, или не? – Изгрело е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че слънцето не е изгрело, не е ли изгрело действително? философите могат да кажат, че не е изгрело, но това вярно ли е?
Въздухът, който е разстлан по небето, и който се движи из целото пространство, ние ли го движим?
Ние казваме, че въздействуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че слънцето е изгрело, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник, и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника си. Пък като излезат звездите вечерно време, като израстнат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе.
към втори вариант >>
Като виждаш, че Слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил Своя светилник и той свети.
(втори вариант)
Добре, ако аз в този момент ви кажа, че Слънцето не е изгряло, не е ли изгряло действително? Философите могат да кажат, че не е изгряло, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействаме на Природата, но истинското положение е, че Природата въздейства върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие.
Като виждаш, че Слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил Своя светилник и той свети.
Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника Си. Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст.
към втори вариант >>
Ние казваме, че въздействуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас.
(втори вариант)
Изгрело ли е слънцето, или не? – Изгрело е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че слънцето не е изгрело, не е ли изгрело действително? философите могат да кажат, че не е изгрело, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето, и който се движи из целото пространство, ние ли го движим?
Ние казваме, че въздействуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас.
Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че слънцето е изгрело, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник, и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника си. Пък като излезат звездите вечерно време, като израстнат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи.
към втори вариант >>
Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника Си.
(втори вариант)
Философите могат да кажат, че не е изгряло, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействаме на Природата, но истинското положение е, че Природата въздейства върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че Слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил Своя светилник и той свети.
Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника Си.
Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно - считай, че Господ ти говори.
към втори вариант >>
Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие.
(втори вариант)
– Изгрело е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че слънцето не е изгрело, не е ли изгрело действително? философите могат да кажат, че не е изгрело, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето, и който се движи из целото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас.
Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие.
Като виждаш, че слънцето е изгрело, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник, и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника си. Пък като излезат звездите вечерно време, като израстнат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат.
към втори вариант >>
Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе.
(втори вариант)
Въздухът, който е разстлан по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействаме на Природата, но истинското положение е, че Природата въздейства върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че Слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил Своя светилник и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника Си.
Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе.
Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно - считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те.
към втори вариант >>
Като виждаш, че слънцето е изгрело, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник, и той свети.
(втори вариант)
Добре, ако аз в този момент ви кажа, че слънцето не е изгрело, не е ли изгрело действително? философите могат да кажат, че не е изгрело, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето, и който се движи из целото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие.
Като виждаш, че слънцето е изгрело, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник, и той свети.
Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника си. Пък като излезат звездите вечерно време, като израстнат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. В всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст.
към втори вариант >>
Зарадвай се, че Бог е направил тия работи.
(втори вариант)
Ние казваме, че въздействаме на Природата, но истинското положение е, че Природата въздейства върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че Слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил Своя светилник и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника Си. Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе.
Зарадвай се, че Бог е направил тия работи.
И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно - считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те. Считай, че дявол ти говори.
към втори вариант >>
Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника си.
(втори вариант)
философите могат да кажат, че не е изгрело, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето, и който се движи из целото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че слънцето е изгрело, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник, и той свети.
Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника си.
Пък като излезат звездите вечерно време, като израстнат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. В всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори.
към втори вариант >>
И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат.
(втори вариант)
Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че Слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил Своя светилник и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника Си. Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи.
И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат.
Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно - считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те. Считай, че дявол ти говори. Под дявол се разбира всеки изопачен човек.
към втори вариант >>
Пък като излезат звездите вечерно време, като израстнат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе.
(втори вариант)
Въздухът, който е разстлан по небето, и който се движи из целото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че слънцето е изгрело, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник, и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника си.
Пък като излезат звездите вечерно време, като израстнат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе.
Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. В всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те.
към втори вариант >>
Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст.
(втори вариант)
Като виждаш, че Слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил Своя светилник и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника Си. Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат.
Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст.
Говори ти някой благо, разумно - считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те. Считай, че дявол ти говори. Под дявол се разбира всеки изопачен човек. Под дявол се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори, забъркал е работите, плещи наляво-надясно.
към втори вариант >>
Зарадвай се, че Бог е направил тия работи.
(втори вариант)
Ние казваме, че въздействуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че слънцето е изгрело, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник, и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника си. Пък като излезат звездите вечерно време, като израстнат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе.
Зарадвай се, че Бог е направил тия работи.
И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. В всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те. Считай, че дяволът ти говори.
към втори вариант >>
Говори ти някой благо, разумно - считай, че Господ ти говори.
(втори вариант)
Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника Си. Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст.
Говори ти някой благо, разумно - считай, че Господ ти говори.
Дойде някой, нахука те. Считай, че дявол ти говори. Под дявол се разбира всеки изопачен човек. Под дявол се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори, забъркал е работите, плещи наляво-надясно. Значи всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: „Господ ми говори." Когато не се отнасят с вас добре, кажете: „Човекът ми говори." - Нищо повече.
към втори вариант >>
И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат.
(втори вариант)
Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че слънцето е изгрело, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник, и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника си. Пък като излезат звездите вечерно време, като израстнат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи.
И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат.
В всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те. Считай, че дяволът ти говори. Под „дявол“ се разбира всеки изопачен човек.
към втори вариант >>
Дойде някой, нахука те.
(втори вариант)
Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно - считай, че Господ ти говори.
Дойде някой, нахука те.
Считай, че дявол ти говори. Под дявол се разбира всеки изопачен човек. Под дявол се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори, забъркал е работите, плещи наляво-надясно. Значи всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: „Господ ми говори." Когато не се отнасят с вас добре, кажете: „Човекът ми говори." - Нищо повече. На човека кусур няма да хващате.
към втори вариант >>
В всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст.
(втори вариант)
Като виждаш, че слънцето е изгрело, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник, и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника си. Пък като излезат звездите вечерно време, като израстнат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат.
В всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст.
Говори ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те. Считай, че дяволът ти говори. Под „дявол“ се разбира всеки изопачен човек. Под „дявол“ се разбира още и всеки дух, който се оплел в материята и не знае, какво говори, забъркал работите, плещи наляво-надясно.
към втори вариант >>
Считай, че дявол ти говори.
(втори вариант)
Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно - считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те.
Считай, че дявол ти говори.
Под дявол се разбира всеки изопачен човек. Под дявол се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори, забъркал е работите, плещи наляво-надясно. Значи всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: „Господ ми говори." Когато не се отнасят с вас добре, кажете: „Човекът ми говори." - Нищо повече. На човека кусур няма да хващате. Човек не е като Бога.
към втори вариант >>
Говори ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори.
(втори вариант)
Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника си. Пък като излезат звездите вечерно време, като израстнат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. В всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст.
Говори ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори.
Дойде някой, нахука те. Считай, че дяволът ти говори. Под „дявол“ се разбира всеки изопачен човек. Под „дявол“ се разбира още и всеки дух, който се оплел в материята и не знае, какво говори, забъркал работите, плещи наляво-надясно. Значи, всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: Господ ми говори.
към втори вариант >>
Под дявол се разбира всеки изопачен човек.
(втори вариант)
И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно - считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те. Считай, че дявол ти говори.
Под дявол се разбира всеки изопачен човек.
Под дявол се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори, забъркал е работите, плещи наляво-надясно. Значи всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: „Господ ми говори." Когато не се отнасят с вас добре, кажете: „Човекът ми говори." - Нищо повече. На човека кусур няма да хващате. Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенства.
към втори вариант >>
Дойде някой, нахука те.
(втори вариант)
Пък като излезат звездите вечерно време, като израстнат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. В всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори.
Дойде някой, нахука те.
Считай, че дяволът ти говори. Под „дявол“ се разбира всеки изопачен човек. Под „дявол“ се разбира още и всеки дух, който се оплел в материята и не знае, какво говори, забъркал работите, плещи наляво-надясно. Значи, всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: Господ ми говори. Когато не се отнасят с вас добре, кажете: човекът ми говори – нищо повече.
към втори вариант >>
Под дявол се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори, забъркал е работите, плещи наляво-надясно.
(втори вариант)
Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно - считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те. Считай, че дявол ти говори. Под дявол се разбира всеки изопачен човек.
Под дявол се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори, забъркал е работите, плещи наляво-надясно.
Значи всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: „Господ ми говори." Когато не се отнасят с вас добре, кажете: „Човекът ми говори." - Нищо повече. На човека кусур няма да хващате. Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенства. Та рязко ще отличавате тия положения и във вас.
към втори вариант >>
Считай, че дяволът ти говори.
(втори вариант)
Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. В всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те.
Считай, че дяволът ти говори.
Под „дявол“ се разбира всеки изопачен човек. Под „дявол“ се разбира още и всеки дух, който се оплел в материята и не знае, какво говори, забъркал работите, плещи наляво-надясно. Значи, всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: Господ ми говори. Когато не се отнасят с вас добре, кажете: човекът ми говори – нищо повече. На човека кусур нема да хващате.
към втори вариант >>
Значи всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: „Господ ми говори." Когато не се отнасят с вас добре, кажете: „Човекът ми говори." - Нищо повече.
(втори вариант)
Говори ти някой благо, разумно - считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те. Считай, че дявол ти говори. Под дявол се разбира всеки изопачен човек. Под дявол се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори, забъркал е работите, плещи наляво-надясно.
Значи всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: „Господ ми говори." Когато не се отнасят с вас добре, кажете: „Човекът ми говори." - Нищо повече.
На човека кусур няма да хващате. Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенства. Та рязко ще отличавате тия положения и във вас. Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: „Човекът говори в мен!
към втори вариант >>
Под „дявол“ се разбира всеки изопачен човек.
(втори вариант)
И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. В всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те. Считай, че дяволът ти говори.
Под „дявол“ се разбира всеки изопачен човек.
Под „дявол“ се разбира още и всеки дух, който се оплел в материята и не знае, какво говори, забъркал работите, плещи наляво-надясно. Значи, всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: Господ ми говори. Когато не се отнасят с вас добре, кажете: човекът ми говори – нищо повече. На човека кусур нема да хващате. Човек не е като Бога.
към втори вариант >>
На човека кусур няма да хващате.
(втори вариант)
Дойде някой, нахука те. Считай, че дявол ти говори. Под дявол се разбира всеки изопачен човек. Под дявол се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори, забъркал е работите, плещи наляво-надясно. Значи всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: „Господ ми говори." Когато не се отнасят с вас добре, кажете: „Човекът ми говори." - Нищо повече.
На човека кусур няма да хващате.
Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенства. Та рязко ще отличавате тия положения и във вас. Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: „Човекът говори в мен! " Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: „Господ говори в мен!
към втори вариант >>
Под „дявол“ се разбира още и всеки дух, който се оплел в материята и не знае, какво говори, забъркал работите, плещи наляво-надясно.
(втори вариант)
В всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те. Считай, че дяволът ти говори. Под „дявол“ се разбира всеки изопачен човек.
Под „дявол“ се разбира още и всеки дух, който се оплел в материята и не знае, какво говори, забъркал работите, плещи наляво-надясно.
Значи, всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: Господ ми говори. Когато не се отнасят с вас добре, кажете: човекът ми говори – нищо повече. На човека кусур нема да хващате. Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенствува.
към втори вариант >>
Човек не е като Бога.
(втори вариант)
Считай, че дявол ти говори. Под дявол се разбира всеки изопачен човек. Под дявол се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори, забъркал е работите, плещи наляво-надясно. Значи всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: „Господ ми говори." Когато не се отнасят с вас добре, кажете: „Човекът ми говори." - Нищо повече. На човека кусур няма да хващате.
Човек не е като Бога.
Бог е съвършен, човек сега се усъвършенства. Та рязко ще отличавате тия положения и във вас. Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: „Човекът говори в мен! " Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: „Господ говори в мен! "
към втори вариант >>
Значи, всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: Господ ми говори.
(втори вариант)
Говори ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те. Считай, че дяволът ти говори. Под „дявол“ се разбира всеки изопачен човек. Под „дявол“ се разбира още и всеки дух, който се оплел в материята и не знае, какво говори, забъркал работите, плещи наляво-надясно.
Значи, всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: Господ ми говори.
Когато не се отнасят с вас добре, кажете: човекът ми говори – нищо повече. На човека кусур нема да хващате. Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенствува. Та, рязко ще отличавате тия положения и в вас.
към втори вариант >>
Бог е съвършен, човек сега се усъвършенства.
(втори вариант)
Под дявол се разбира всеки изопачен човек. Под дявол се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори, забъркал е работите, плещи наляво-надясно. Значи всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: „Господ ми говори." Когато не се отнасят с вас добре, кажете: „Човекът ми говори." - Нищо повече. На човека кусур няма да хващате. Човек не е като Бога.
Бог е съвършен, човек сега се усъвършенства.
Та рязко ще отличавате тия положения и във вас. Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: „Човекът говори в мен! " Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: „Господ говори в мен! "
към втори вариант >>
Когато не се отнасят с вас добре, кажете: човекът ми говори – нищо повече.
(втори вариант)
Дойде някой, нахука те. Считай, че дяволът ти говори. Под „дявол“ се разбира всеки изопачен човек. Под „дявол“ се разбира още и всеки дух, който се оплел в материята и не знае, какво говори, забъркал работите, плещи наляво-надясно. Значи, всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: Господ ми говори.
Когато не се отнасят с вас добре, кажете: човекът ми говори – нищо повече.
На човека кусур нема да хващате. Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенствува. Та, рязко ще отличавате тия положения и в вас. Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: човекът говори в мен!
към втори вариант >>
Та рязко ще отличавате тия положения и във вас.
(втори вариант)
Под дявол се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори, забъркал е работите, плещи наляво-надясно. Значи всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: „Господ ми говори." Когато не се отнасят с вас добре, кажете: „Човекът ми говори." - Нищо повече. На човека кусур няма да хващате. Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенства.
Та рязко ще отличавате тия положения и във вас.
Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: „Човекът говори в мен! " Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: „Господ говори в мен! "
към втори вариант >>
На човека кусур нема да хващате.
(втори вариант)
Считай, че дяволът ти говори. Под „дявол“ се разбира всеки изопачен човек. Под „дявол“ се разбира още и всеки дух, който се оплел в материята и не знае, какво говори, забъркал работите, плещи наляво-надясно. Значи, всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: Господ ми говори. Когато не се отнасят с вас добре, кажете: човекът ми говори – нищо повече.
На човека кусур нема да хващате.
Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенствува. Та, рязко ще отличавате тия положения и в вас. Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: човекът говори в мен! Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: Господ говори в мен!
към втори вариант >>
Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: „Човекът говори в мен!
(втори вариант)
Значи всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: „Господ ми говори." Когато не се отнасят с вас добре, кажете: „Човекът ми говори." - Нищо повече. На човека кусур няма да хващате. Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенства. Та рязко ще отличавате тия положения и във вас.
Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: „Човекът говори в мен!
" Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: „Господ говори в мен! "
към втори вариант >>
Човек не е като Бога.
(втори вариант)
Под „дявол“ се разбира всеки изопачен човек. Под „дявол“ се разбира още и всеки дух, който се оплел в материята и не знае, какво говори, забъркал работите, плещи наляво-надясно. Значи, всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: Господ ми говори. Когато не се отнасят с вас добре, кажете: човекът ми говори – нищо повече. На човека кусур нема да хващате.
Човек не е като Бога.
Бог е съвършен, човек сега се усъвършенствува. Та, рязко ще отличавате тия положения и в вас. Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: човекът говори в мен! Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: Господ говори в мен!
към втори вариант >>
" Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: „Господ говори в мен!
(втори вариант)
На човека кусур няма да хващате. Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенства. Та рязко ще отличавате тия положения и във вас. Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: „Човекът говори в мен!
" Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: „Господ говори в мен!
"
към втори вариант >>
Бог е съвършен, човек сега се усъвършенствува.
(втори вариант)
Под „дявол“ се разбира още и всеки дух, който се оплел в материята и не знае, какво говори, забъркал работите, плещи наляво-надясно. Значи, всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: Господ ми говори. Когато не се отнасят с вас добре, кажете: човекът ми говори – нищо повече. На човека кусур нема да хващате. Човек не е като Бога.
Бог е съвършен, човек сега се усъвършенствува.
Та, рязко ще отличавате тия положения и в вас. Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: човекът говори в мен! Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: Господ говори в мен!
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенства. Та рязко ще отличавате тия положения и във вас. Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: „Човекът говори в мен! " Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: „Господ говори в мен!
"
към втори вариант >>
Та, рязко ще отличавате тия положения и в вас.
(втори вариант)
Значи, всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: Господ ми говори. Когато не се отнасят с вас добре, кажете: човекът ми говори – нищо повече. На човека кусур нема да хващате. Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенствува.
Та, рязко ще отличавате тия положения и в вас.
Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: човекът говори в мен! Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: Господ говори в мен!
към втори вариант >>
Така, в човека има две състояния, които трябва да съзнаваме и да ги различаваме.
(втори вариант)
Така, в човека има две състояния, които трябва да съзнаваме и да ги различаваме.
Като започнеш да се сърдиш, ще кажеш: „Човекът е дошъл в мене! " Някой казва: „Кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание е право? Кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание не е право? " Значи има нещо в нас, което определя нашите хармонични и нехармонични постъпки. Кое е туй, което познава кога една моя постъпка е права или кога не е?
към втори вариант >>
Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: човекът говори в мен!
(втори вариант)
Когато не се отнасят с вас добре, кажете: човекът ми говори – нищо повече. На човека кусур нема да хващате. Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенствува. Та, рязко ще отличавате тия положения и в вас.
Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: човекът говори в мен!
Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: Господ говори в мен!
към втори вариант >>
Като започнеш да се сърдиш, ще кажеш: „Човекът е дошъл в мене!
(втори вариант)
Така, в човека има две състояния, които трябва да съзнаваме и да ги различаваме.
Като започнеш да се сърдиш, ще кажеш: „Човекът е дошъл в мене!
" Някой казва: „Кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание е право? Кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание не е право? " Значи има нещо в нас, което определя нашите хармонични и нехармонични постъпки. Кое е туй, което познава кога една моя постъпка е права или кога не е? - Това е разумният Божествен Дух, Който живее в нас и ни учи.
към втори вариант >>
Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: Господ говори в мен!
(втори вариант)
На човека кусур нема да хващате. Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенствува. Та, рязко ще отличавате тия положения и в вас. Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: човекът говори в мен!
Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: Господ говори в мен!
към втори вариант >>
" Някой казва: „Кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание е право?
(втори вариант)
Така, в човека има две състояния, които трябва да съзнаваме и да ги различаваме. Като започнеш да се сърдиш, ще кажеш: „Човекът е дошъл в мене!
" Някой казва: „Кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание е право?
Кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание не е право? " Значи има нещо в нас, което определя нашите хармонични и нехармонични постъпки. Кое е туй, което познава кога една моя постъпка е права или кога не е? - Това е разумният Божествен Дух, Който живее в нас и ни учи. Божественият Дух казва: „Това, което правиш, не е право." Ти като дете упорстваш, но Той казва: „Не е право това, не го прави!
към втори вариант >>
Така, в човека има две състояния, който трябва да съзнаваме и да ги различаваме.
(втори вариант)
Така, в човека има две състояния, който трябва да съзнаваме и да ги различаваме.
Като започнеш да се сърдиш, ще кажеш: човекът е дошъл в мене! Някой казва: кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание е право? Кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание не е право? Значи, има нещо в нас, което определя нашите хармонични и нехармонични постъпки. Кое е туй, което познава, кога една моя постъпка е права, или не?
към втори вариант >>
Кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание не е право?
(втори вариант)
Така, в човека има две състояния, които трябва да съзнаваме и да ги различаваме. Като започнеш да се сърдиш, ще кажеш: „Човекът е дошъл в мене! " Някой казва: „Кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание е право?
Кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание не е право?
" Значи има нещо в нас, което определя нашите хармонични и нехармонични постъпки. Кое е туй, което познава кога една моя постъпка е права или кога не е? - Това е разумният Божествен Дух, Който живее в нас и ни учи. Божественият Дух казва: „Това, което правиш, не е право." Ти като дете упорстваш, но Той казва: „Не е право това, не го прави! " Когато не Го слушаш, Той те хваща така, както майката, която някой път хваща детето си за ухото и го стиска.
към втори вариант >>
2.
Късият път!
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1925г.,
Питам: ако Божията Любов минава като извор през нашата душа, може ли някога да остави в нас някаква утайка?
Какво трябва да направиш? Вземи четка и парцал и изчисти всичко! Ще ви приведа един закон. Ако вие подпушите един извор, който тече из камениста почва, като поставите тиня по пътя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистрите води? Коритата на бистрите балкански потоци винаги се изчистват.
Питам: ако Божията Любов минава като извор през нашата душа, може ли някога да остави в нас някаква утайка?
– Никога! Тя ще изчисти утайките и всякаква грапавина съвсем ще се изглади. Затова именно най-първо Любовта трябва да мине през душите ни, за да изчисти всичко. Животът е потребен за измиване на утайките.
към беседата >>
Имате ли Божията Любов в себе си, всичко друго, което имате, се освещава.
С книги само, а вие ги наричате пари. Ако вляза в някой дюкян, той е пълен само с дрехи. Мен такива дрехи не ми трябват. Аз мога да си направя дрехи от новата материя, които да не овехтяват. Единственото нещо, което ме интересува, то е Любовта ви.
Имате ли Божията Любов в себе си, всичко друго, което имате, се освещава.
към беседата >>
– Никога!
Вземи четка и парцал и изчисти всичко! Ще ви приведа един закон. Ако вие подпушите един извор, който тече из камениста почва, като поставите тиня по пътя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистрите води? Коритата на бистрите балкански потоци винаги се изчистват. Питам: ако Божията Любов минава като извор през нашата душа, може ли някога да остави в нас някаква утайка?
– Никога!
Тя ще изчисти утайките и всякаква грапавина съвсем ще се изглади. Затова именно най-първо Любовта трябва да мине през душите ни, за да изчисти всичко. Животът е потребен за измиване на утайките.
към беседата >>
Първото нещо, с което трябва да започнем, е сърцето на човека.
Първото нещо, с което трябва да започнем, е сърцето на човека.
Писанието казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си! ” Вие ще си зададете въпроса: на кого сте дали сърцето си. Дадено ли е на Бога? Първият залог, който човек трябва да даде на Бога, е сърцето. Господ не иска ума ви, а иска сърцето ви.
към беседата >>
Тя ще изчисти утайките и всякаква грапавина съвсем ще се изглади.
Ще ви приведа един закон. Ако вие подпушите един извор, който тече из камениста почва, като поставите тиня по пътя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистрите води? Коритата на бистрите балкански потоци винаги се изчистват. Питам: ако Божията Любов минава като извор през нашата душа, може ли някога да остави в нас някаква утайка? – Никога!
Тя ще изчисти утайките и всякаква грапавина съвсем ще се изглади.
Затова именно най-първо Любовта трябва да мине през душите ни, за да изчисти всичко. Животът е потребен за измиване на утайките.
към беседата >>
Писанието казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!
Първото нещо, с което трябва да започнем, е сърцето на човека.
Писанието казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!
” Вие ще си зададете въпроса: на кого сте дали сърцето си. Дадено ли е на Бога? Първият залог, който човек трябва да даде на Бога, е сърцето. Господ не иска ума ви, а иска сърцето ви. Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голямото благо.
към беседата >>
Затова именно най-първо Любовта трябва да мине през душите ни, за да изчисти всичко.
Ако вие подпушите един извор, който тече из камениста почва, като поставите тиня по пътя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистрите води? Коритата на бистрите балкански потоци винаги се изчистват. Питам: ако Божията Любов минава като извор през нашата душа, може ли някога да остави в нас някаква утайка? – Никога! Тя ще изчисти утайките и всякаква грапавина съвсем ще се изглади.
Затова именно най-първо Любовта трябва да мине през душите ни, за да изчисти всичко.
Животът е потребен за измиване на утайките.
към беседата >>
” Вие ще си зададете въпроса: на кого сте дали сърцето си.
Първото нещо, с което трябва да започнем, е сърцето на човека. Писанието казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!
” Вие ще си зададете въпроса: на кого сте дали сърцето си.
Дадено ли е на Бога? Първият залог, който човек трябва да даде на Бога, е сърцето. Господ не иска ума ви, а иска сърцето ви. Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голямото благо. Той ще ви даде живот.
към беседата >>
Животът е потребен за измиване на утайките.
Коритата на бистрите балкански потоци винаги се изчистват. Питам: ако Божията Любов минава като извор през нашата душа, може ли някога да остави в нас някаква утайка? – Никога! Тя ще изчисти утайките и всякаква грапавина съвсем ще се изглади. Затова именно най-първо Любовта трябва да мине през душите ни, за да изчисти всичко.
Животът е потребен за измиване на утайките.
към беседата >>
Дадено ли е на Бога?
Първото нещо, с което трябва да започнем, е сърцето на човека. Писанието казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си! ” Вие ще си зададете въпроса: на кого сте дали сърцето си.
Дадено ли е на Бога?
Първият залог, който човек трябва да даде на Бога, е сърцето. Господ не иска ума ви, а иска сърцето ви. Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голямото благо. Той ще ви даде живот. Има един закон: от вас чашата, от Господа водата.
към беседата >>
Та първото нещо: като станем сутрин, ще помислим, че Бог е Любов.
Та първото нещо: като станем сутрин, ще помислим, че Бог е Любов.
От тази Любов излиза извор, който протича към нас. Знаем ли, че Бог е Любов, ние ще възприемем туй течение. Ще отворим душата си чрез вярата и туй течение, като мине през нас, ще възстанови нарушеното равновесие. Ако Бог е с нас и ако ние имаме Божията Любов, от какво трябва да се плашим? Например аз ще пътувам за София, но нямам пет пари в джоба си.
към беседата >>
Първият залог, който човек трябва да даде на Бога, е сърцето.
Първото нещо, с което трябва да започнем, е сърцето на човека. Писанието казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си! ” Вие ще си зададете въпроса: на кого сте дали сърцето си. Дадено ли е на Бога?
Първият залог, който човек трябва да даде на Бога, е сърцето.
Господ не иска ума ви, а иска сърцето ви. Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голямото благо. Той ще ви даде живот. Има един закон: от вас чашата, от Господа водата. Към това ще се стремите сега!
към беседата >>
От тази Любов излиза извор, който протича към нас.
Та първото нещо: като станем сутрин, ще помислим, че Бог е Любов.
От тази Любов излиза извор, който протича към нас.
Знаем ли, че Бог е Любов, ние ще възприемем туй течение. Ще отворим душата си чрез вярата и туй течение, като мине през нас, ще възстанови нарушеното равновесие. Ако Бог е с нас и ако ние имаме Божията Любов, от какво трябва да се плашим? Например аз ще пътувам за София, но нямам пет пари в джоба си. Трябва ли да мисля, да се безпокоя, че нямам пари за билет?
към беседата >>
Господ не иска ума ви, а иска сърцето ви.
Първото нещо, с което трябва да започнем, е сърцето на човека. Писанието казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си! ” Вие ще си зададете въпроса: на кого сте дали сърцето си. Дадено ли е на Бога? Първият залог, който човек трябва да даде на Бога, е сърцето.
Господ не иска ума ви, а иска сърцето ви.
Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голямото благо. Той ще ви даде живот. Има един закон: от вас чашата, от Господа водата. Към това ще се стремите сега! То е най-хубавото, най-красивото състояние.
към беседата >>
Знаем ли, че Бог е Любов, ние ще възприемем туй течение.
Та първото нещо: като станем сутрин, ще помислим, че Бог е Любов. От тази Любов излиза извор, който протича към нас.
Знаем ли, че Бог е Любов, ние ще възприемем туй течение.
Ще отворим душата си чрез вярата и туй течение, като мине през нас, ще възстанови нарушеното равновесие. Ако Бог е с нас и ако ние имаме Божията Любов, от какво трябва да се плашим? Например аз ще пътувам за София, но нямам пет пари в джоба си. Трябва ли да мисля, да се безпокоя, че нямам пари за билет? Нали Бог ми е дал здрави крака?
към беседата >>
Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голямото благо.
Писанието казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си! ” Вие ще си зададете въпроса: на кого сте дали сърцето си. Дадено ли е на Бога? Първият залог, който човек трябва да даде на Бога, е сърцето. Господ не иска ума ви, а иска сърцето ви.
Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голямото благо.
Той ще ви даде живот. Има един закон: от вас чашата, от Господа водата. Към това ще се стремите сега! То е най-хубавото, най-красивото състояние. Да даде човек сърцето си на Бога – това е най-голямата привилегия за него!
към беседата >>
Ще отворим душата си чрез вярата и туй течение, като мине през нас, ще възстанови нарушеното равновесие.
Та първото нещо: като станем сутрин, ще помислим, че Бог е Любов. От тази Любов излиза извор, който протича към нас. Знаем ли, че Бог е Любов, ние ще възприемем туй течение.
Ще отворим душата си чрез вярата и туй течение, като мине през нас, ще възстанови нарушеното равновесие.
Ако Бог е с нас и ако ние имаме Божията Любов, от какво трябва да се плашим? Например аз ще пътувам за София, но нямам пет пари в джоба си. Трябва ли да мисля, да се безпокоя, че нямам пари за билет? Нали Бог ми е дал здрави крака? Аз ще тръгна пеш, ще се радвам, че имам здрави крака.
към беседата >>
Той ще ви даде живот.
” Вие ще си зададете въпроса: на кого сте дали сърцето си. Дадено ли е на Бога? Първият залог, който човек трябва да даде на Бога, е сърцето. Господ не иска ума ви, а иска сърцето ви. Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голямото благо.
Той ще ви даде живот.
Има един закон: от вас чашата, от Господа водата. Към това ще се стремите сега! То е най-хубавото, най-красивото състояние. Да даде човек сърцето си на Бога – това е най-голямата привилегия за него! Няма по-хубаво, по-красиво състояние от това!
към беседата >>
Ако Бог е с нас и ако ние имаме Божията Любов, от какво трябва да се плашим?
Та първото нещо: като станем сутрин, ще помислим, че Бог е Любов. От тази Любов излиза извор, който протича към нас. Знаем ли, че Бог е Любов, ние ще възприемем туй течение. Ще отворим душата си чрез вярата и туй течение, като мине през нас, ще възстанови нарушеното равновесие.
Ако Бог е с нас и ако ние имаме Божията Любов, от какво трябва да се плашим?
Например аз ще пътувам за София, но нямам пет пари в джоба си. Трябва ли да мисля, да се безпокоя, че нямам пари за билет? Нали Бог ми е дал здрави крака? Аз ще тръгна пеш, ще се радвам, че имам здрави крака. Пътуването пеш има някаква привилегия.
към беседата >>
Има един закон: от вас чашата, от Господа водата.
Дадено ли е на Бога? Първият залог, който човек трябва да даде на Бога, е сърцето. Господ не иска ума ви, а иска сърцето ви. Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голямото благо. Той ще ви даде живот.
Има един закон: от вас чашата, от Господа водата.
Към това ще се стремите сега! То е най-хубавото, най-красивото състояние. Да даде човек сърцето си на Бога – това е най-голямата привилегия за него! Няма по-хубаво, по-красиво състояние от това! То ще внесе такава радост, такъв мир, такова разширение във вашите души, каквото никога досега не сте чувствали.
към беседата >>
Например аз ще пътувам за София, но нямам пет пари в джоба си.
Та първото нещо: като станем сутрин, ще помислим, че Бог е Любов. От тази Любов излиза извор, който протича към нас. Знаем ли, че Бог е Любов, ние ще възприемем туй течение. Ще отворим душата си чрез вярата и туй течение, като мине през нас, ще възстанови нарушеното равновесие. Ако Бог е с нас и ако ние имаме Божията Любов, от какво трябва да се плашим?
Например аз ще пътувам за София, но нямам пет пари в джоба си.
Трябва ли да мисля, да се безпокоя, че нямам пари за билет? Нали Бог ми е дал здрави крака? Аз ще тръгна пеш, ще се радвам, че имам здрави крака. Пътуването пеш има някаква привилегия. Ще се спра в няколко села, ще се поразговоря с този-онзи и за седем дни все ще стигна.
към беседата >>
Към това ще се стремите сега!
Първият залог, който човек трябва да даде на Бога, е сърцето. Господ не иска ума ви, а иска сърцето ви. Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голямото благо. Той ще ви даде живот. Има един закон: от вас чашата, от Господа водата.
Към това ще се стремите сега!
То е най-хубавото, най-красивото състояние. Да даде човек сърцето си на Бога – това е най-голямата привилегия за него! Няма по-хубаво, по-красиво състояние от това! То ще внесе такава радост, такъв мир, такова разширение във вашите души, каквото никога досега не сте чувствали. То е най-хубавото състояние, което човек може да има!
към беседата >>
Трябва ли да мисля, да се безпокоя, че нямам пари за билет?
От тази Любов излиза извор, който протича към нас. Знаем ли, че Бог е Любов, ние ще възприемем туй течение. Ще отворим душата си чрез вярата и туй течение, като мине през нас, ще възстанови нарушеното равновесие. Ако Бог е с нас и ако ние имаме Божията Любов, от какво трябва да се плашим? Например аз ще пътувам за София, но нямам пет пари в джоба си.
Трябва ли да мисля, да се безпокоя, че нямам пари за билет?
Нали Бог ми е дал здрави крака? Аз ще тръгна пеш, ще се радвам, че имам здрави крака. Пътуването пеш има някаква привилегия. Ще се спра в няколко села, ще се поразговоря с този-онзи и за седем дни все ще стигна. При пътуването по трена може да се яви друго нещо.
към беседата >>
То е най-хубавото, най-красивото състояние.
Господ не иска ума ви, а иска сърцето ви. Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голямото благо. Той ще ви даде живот. Има един закон: от вас чашата, от Господа водата. Към това ще се стремите сега!
То е най-хубавото, най-красивото състояние.
Да даде човек сърцето си на Бога – това е най-голямата привилегия за него! Няма по-хубаво, по-красиво състояние от това! То ще внесе такава радост, такъв мир, такова разширение във вашите души, каквото никога досега не сте чувствали. То е най-хубавото състояние, което човек може да има!
към беседата >>
Нали Бог ми е дал здрави крака?
Знаем ли, че Бог е Любов, ние ще възприемем туй течение. Ще отворим душата си чрез вярата и туй течение, като мине през нас, ще възстанови нарушеното равновесие. Ако Бог е с нас и ако ние имаме Божията Любов, от какво трябва да се плашим? Например аз ще пътувам за София, но нямам пет пари в джоба си. Трябва ли да мисля, да се безпокоя, че нямам пари за билет?
Нали Бог ми е дал здрави крака?
Аз ще тръгна пеш, ще се радвам, че имам здрави крака. Пътуването пеш има някаква привилегия. Ще се спра в няколко села, ще се поразговоря с този-онзи и за седем дни все ще стигна. При пътуването по трена може да се яви друго нещо. Например мога да си изгубя билета и ще имам спречквания, разправии с кондуктора.
към беседата >>
Да даде човек сърцето си на Бога – това е най-голямата привилегия за него!
Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голямото благо. Той ще ви даде живот. Има един закон: от вас чашата, от Господа водата. Към това ще се стремите сега! То е най-хубавото, най-красивото състояние.
Да даде човек сърцето си на Бога – това е най-голямата привилегия за него!
Няма по-хубаво, по-красиво състояние от това! То ще внесе такава радост, такъв мир, такова разширение във вашите души, каквото никога досега не сте чувствали. То е най-хубавото състояние, което човек може да има!
към беседата >>
Аз ще тръгна пеш, ще се радвам, че имам здрави крака.
Ще отворим душата си чрез вярата и туй течение, като мине през нас, ще възстанови нарушеното равновесие. Ако Бог е с нас и ако ние имаме Божията Любов, от какво трябва да се плашим? Например аз ще пътувам за София, но нямам пет пари в джоба си. Трябва ли да мисля, да се безпокоя, че нямам пари за билет? Нали Бог ми е дал здрави крака?
Аз ще тръгна пеш, ще се радвам, че имам здрави крака.
Пътуването пеш има някаква привилегия. Ще се спра в няколко села, ще се поразговоря с този-онзи и за седем дни все ще стигна. При пътуването по трена може да се яви друго нещо. Например мога да си изгубя билета и ще имам спречквания, разправии с кондуктора. Ние, съвременните хора, сме изложени на големи опасности, а именно в това отношение,че нещата не стават тъй, както ние искаме.
към беседата >>
Няма по-хубаво, по-красиво състояние от това!
Той ще ви даде живот. Има един закон: от вас чашата, от Господа водата. Към това ще се стремите сега! То е най-хубавото, най-красивото състояние. Да даде човек сърцето си на Бога – това е най-голямата привилегия за него!
Няма по-хубаво, по-красиво състояние от това!
То ще внесе такава радост, такъв мир, такова разширение във вашите души, каквото никога досега не сте чувствали. То е най-хубавото състояние, което човек може да има!
към беседата >>
Пътуването пеш има някаква привилегия.
Ако Бог е с нас и ако ние имаме Божията Любов, от какво трябва да се плашим? Например аз ще пътувам за София, но нямам пет пари в джоба си. Трябва ли да мисля, да се безпокоя, че нямам пари за билет? Нали Бог ми е дал здрави крака? Аз ще тръгна пеш, ще се радвам, че имам здрави крака.
Пътуването пеш има някаква привилегия.
Ще се спра в няколко села, ще се поразговоря с този-онзи и за седем дни все ще стигна. При пътуването по трена може да се яви друго нещо. Например мога да си изгубя билета и ще имам спречквания, разправии с кондуктора. Ние, съвременните хора, сме изложени на големи опасности, а именно в това отношение,че нещата не стават тъй, както ние искаме. В живота има големи лишения!
към беседата >>
То ще внесе такава радост, такъв мир, такова разширение във вашите души, каквото никога досега не сте чувствали.
Има един закон: от вас чашата, от Господа водата. Към това ще се стремите сега! То е най-хубавото, най-красивото състояние. Да даде човек сърцето си на Бога – това е най-голямата привилегия за него! Няма по-хубаво, по-красиво състояние от това!
То ще внесе такава радост, такъв мир, такова разширение във вашите души, каквото никога досега не сте чувствали.
То е най-хубавото състояние, което човек може да има!
към беседата >>
Ще се спра в няколко села, ще се поразговоря с този-онзи и за седем дни все ще стигна.
Например аз ще пътувам за София, но нямам пет пари в джоба си. Трябва ли да мисля, да се безпокоя, че нямам пари за билет? Нали Бог ми е дал здрави крака? Аз ще тръгна пеш, ще се радвам, че имам здрави крака. Пътуването пеш има някаква привилегия.
Ще се спра в няколко села, ще се поразговоря с този-онзи и за седем дни все ще стигна.
При пътуването по трена може да се яви друго нещо. Например мога да си изгубя билета и ще имам спречквания, разправии с кондуктора. Ние, съвременните хора, сме изложени на големи опасности, а именно в това отношение,че нещата не стават тъй, както ние искаме. В живота има големи лишения! Трябва да се лишаваме.
към беседата >>
То е най-хубавото състояние, което човек може да има!
Към това ще се стремите сега! То е най-хубавото, най-красивото състояние. Да даде човек сърцето си на Бога – това е най-голямата привилегия за него! Няма по-хубаво, по-красиво състояние от това! То ще внесе такава радост, такъв мир, такова разширение във вашите души, каквото никога досега не сте чувствали.
То е най-хубавото състояние, което човек може да има!
към беседата >>
При пътуването по трена може да се яви друго нещо.
Трябва ли да мисля, да се безпокоя, че нямам пари за билет? Нали Бог ми е дал здрави крака? Аз ще тръгна пеш, ще се радвам, че имам здрави крака. Пътуването пеш има някаква привилегия. Ще се спра в няколко села, ще се поразговоря с този-онзи и за седем дни все ще стигна.
При пътуването по трена може да се яви друго нещо.
Например мога да си изгубя билета и ще имам спречквания, разправии с кондуктора. Ние, съвременните хора, сме изложени на големи опасности, а именно в това отношение,че нещата не стават тъй, както ние искаме. В живота има големи лишения! Трябва да се лишаваме. Представете си, че някой земеделец натрупа цели купища тор, който разнася миризмата си надалече.
към беседата >>
Уточнение: Слабо заросява.
Уточнение: Слабо заросява.
към беседата >>
Например мога да си изгубя билета и ще имам спречквания, разправии с кондуктора.
Нали Бог ми е дал здрави крака? Аз ще тръгна пеш, ще се радвам, че имам здрави крака. Пътуването пеш има някаква привилегия. Ще се спра в няколко села, ще се поразговоря с този-онзи и за седем дни все ще стигна. При пътуването по трена може да се яви друго нещо.
Например мога да си изгубя билета и ще имам спречквания, разправии с кондуктора.
Ние, съвременните хора, сме изложени на големи опасности, а именно в това отношение,че нещата не стават тъй, както ние искаме. В живота има големи лишения! Трябва да се лишаваме. Представете си, че някой земеделец натрупа цели купища тор, който разнася миризмата си надалече. Това безпокои ли земеделеца?
към беседата >>
Защо иде сега този малък дъжд?
Защо иде сега този малък дъжд?
– Дъждът е закон на жертвата, нищо повече! За да могат растенията да дишат, непременно трябва да се измият. За да може човешката душа да разбира Божиите работи, също така трябва да се измие. Като се измие, Животът ще дойде. Ето, дъждът престана!
към беседата >>
Ние, съвременните хора, сме изложени на големи опасности, а именно в това отношение,че нещата не стават тъй, както ние искаме.
Аз ще тръгна пеш, ще се радвам, че имам здрави крака. Пътуването пеш има някаква привилегия. Ще се спра в няколко села, ще се поразговоря с този-онзи и за седем дни все ще стигна. При пътуването по трена може да се яви друго нещо. Например мога да си изгубя билета и ще имам спречквания, разправии с кондуктора.
Ние, съвременните хора, сме изложени на големи опасности, а именно в това отношение,че нещата не стават тъй, както ние искаме.
В живота има големи лишения! Трябва да се лишаваме. Представете си, че някой земеделец натрупа цели купища тор, който разнася миризмата си надалече. Това безпокои ли земеделеца? – Не, това за него е богатство.
към беседата >>
– Дъждът е закон на жертвата, нищо повече!
Защо иде сега този малък дъжд?
– Дъждът е закон на жертвата, нищо повече!
За да могат растенията да дишат, непременно трябва да се измият. За да може човешката душа да разбира Божиите работи, също така трябва да се измие. Като се измие, Животът ще дойде. Ето, дъждът престана! Символ е туй.
към беседата >>
В живота има големи лишения!
Пътуването пеш има някаква привилегия. Ще се спра в няколко села, ще се поразговоря с този-онзи и за седем дни все ще стигна. При пътуването по трена може да се яви друго нещо. Например мога да си изгубя билета и ще имам спречквания, разправии с кондуктора. Ние, съвременните хора, сме изложени на големи опасности, а именно в това отношение,че нещата не стават тъй, както ние искаме.
В живота има големи лишения!
Трябва да се лишаваме. Представете си, че някой земеделец натрупа цели купища тор, който разнася миризмата си надалече. Това безпокои ли земеделеца? – Не, това за него е богатство. Питам: защо му е този тор?
към беседата >>
За да могат растенията да дишат, непременно трябва да се измият.
Защо иде сега този малък дъжд? – Дъждът е закон на жертвата, нищо повече!
За да могат растенията да дишат, непременно трябва да се измият.
За да може човешката душа да разбира Божиите работи, също така трябва да се измие. Като се измие, Животът ще дойде. Ето, дъждът престана! Символ е туй. Много даваш, много ще вземеш; малко даваш, малко ще вземеш.
към беседата >>
Трябва да се лишаваме.
Ще се спра в няколко села, ще се поразговоря с този-онзи и за седем дни все ще стигна. При пътуването по трена може да се яви друго нещо. Например мога да си изгубя билета и ще имам спречквания, разправии с кондуктора. Ние, съвременните хора, сме изложени на големи опасности, а именно в това отношение,че нещата не стават тъй, както ние искаме. В живота има големи лишения!
Трябва да се лишаваме.
Представете си, че някой земеделец натрупа цели купища тор, който разнася миризмата си надалече. Това безпокои ли земеделеца? – Не, това за него е богатство. Питам: защо му е този тор? Нивите без тор не могат ли?
към беседата >>
За да може човешката душа да разбира Божиите работи, също така трябва да се измие.
Защо иде сега този малък дъжд? – Дъждът е закон на жертвата, нищо повече! За да могат растенията да дишат, непременно трябва да се измият.
За да може човешката душа да разбира Божиите работи, също така трябва да се измие.
Като се измие, Животът ще дойде. Ето, дъждът престана! Символ е туй. Много даваш, много ще вземеш; малко даваш, малко ще вземеш. Много сееш, много ще придобиеш; малко сееш, малко ще придобиеш.
към беседата >>
Представете си, че някой земеделец натрупа цели купища тор, който разнася миризмата си надалече.
При пътуването по трена може да се яви друго нещо. Например мога да си изгубя билета и ще имам спречквания, разправии с кондуктора. Ние, съвременните хора, сме изложени на големи опасности, а именно в това отношение,че нещата не стават тъй, както ние искаме. В живота има големи лишения! Трябва да се лишаваме.
Представете си, че някой земеделец натрупа цели купища тор, който разнася миризмата си надалече.
Това безпокои ли земеделеца? – Не, това за него е богатство. Питам: защо му е този тор? Нивите без тор не могат ли? – Могат.
към беседата >>
Като се измие, Животът ще дойде.
Защо иде сега този малък дъжд? – Дъждът е закон на жертвата, нищо повече! За да могат растенията да дишат, непременно трябва да се измият. За да може човешката душа да разбира Божиите работи, също така трябва да се измие.
Като се измие, Животът ще дойде.
Ето, дъждът престана! Символ е туй. Много даваш, много ще вземеш; малко даваш, малко ще вземеш. Много сееш, много ще придобиеш; малко сееш, малко ще придобиеш. Такъв е законът!
към беседата >>
Това безпокои ли земеделеца?
Например мога да си изгубя билета и ще имам спречквания, разправии с кондуктора. Ние, съвременните хора, сме изложени на големи опасности, а именно в това отношение,че нещата не стават тъй, както ние искаме. В живота има големи лишения! Трябва да се лишаваме. Представете си, че някой земеделец натрупа цели купища тор, който разнася миризмата си надалече.
Това безпокои ли земеделеца?
– Не, това за него е богатство. Питам: защо му е този тор? Нивите без тор не могат ли? – Могат. Че нивите не могат да виреят без тор, това е едно заблуждение?
към беседата >>
Ето, дъждът престана!
Защо иде сега този малък дъжд? – Дъждът е закон на жертвата, нищо повече! За да могат растенията да дишат, непременно трябва да се измият. За да може човешката душа да разбира Божиите работи, също така трябва да се измие. Като се измие, Животът ще дойде.
Ето, дъждът престана!
Символ е туй. Много даваш, много ще вземеш; малко даваш, малко ще вземеш. Много сееш, много ще придобиеш; малко сееш, малко ще придобиеш. Такъв е законът! Като станете сутрин, първо ще помислите за Бога, ще се вслушате да чуете една нова мисъл.
към беседата >>
– Не, това за него е богатство.
Ние, съвременните хора, сме изложени на големи опасности, а именно в това отношение,че нещата не стават тъй, както ние искаме. В живота има големи лишения! Трябва да се лишаваме. Представете си, че някой земеделец натрупа цели купища тор, който разнася миризмата си надалече. Това безпокои ли земеделеца?
– Не, това за него е богатство.
Питам: защо му е този тор? Нивите без тор не могат ли? – Могат. Че нивите не могат да виреят без тор, това е едно заблуждение? Ако хората бяха праведни, нямаше да има нужда от тор, но понеже са грешници, трябва им тор, и то от човешки и животински извержения.
към беседата >>
Символ е туй.
– Дъждът е закон на жертвата, нищо повече! За да могат растенията да дишат, непременно трябва да се измият. За да може човешката душа да разбира Божиите работи, също така трябва да се измие. Като се измие, Животът ще дойде. Ето, дъждът престана!
Символ е туй.
Много даваш, много ще вземеш; малко даваш, малко ще вземеш. Много сееш, много ще придобиеш; малко сееш, малко ще придобиеш. Такъв е законът! Като станете сутрин, първо ще помислите за Бога, ще се вслушате да чуете една нова мисъл. Туй е за подмладяване.
към беседата >>
Питам: защо му е този тор?
В живота има големи лишения! Трябва да се лишаваме. Представете си, че някой земеделец натрупа цели купища тор, който разнася миризмата си надалече. Това безпокои ли земеделеца? – Не, това за него е богатство.
Питам: защо му е този тор?
Нивите без тор не могат ли? – Могат. Че нивите не могат да виреят без тор, това е едно заблуждение? Ако хората бяха праведни, нямаше да има нужда от тор, но понеже са грешници, трябва им тор, и то от човешки и животински извержения. Този тор турят върху ябълките, крушите и всички останали плодове.
към беседата >>
Много даваш, много ще вземеш; малко даваш, малко ще вземеш.
За да могат растенията да дишат, непременно трябва да се измият. За да може човешката душа да разбира Божиите работи, също така трябва да се измие. Като се измие, Животът ще дойде. Ето, дъждът престана! Символ е туй.
Много даваш, много ще вземеш; малко даваш, малко ще вземеш.
Много сееш, много ще придобиеш; малко сееш, малко ще придобиеш. Такъв е законът! Като станете сутрин, първо ще помислите за Бога, ще се вслушате да чуете една нова мисъл. Туй е за подмладяване. Това е Новият живот.
към беседата >>
Нивите без тор не могат ли?
Трябва да се лишаваме. Представете си, че някой земеделец натрупа цели купища тор, който разнася миризмата си надалече. Това безпокои ли земеделеца? – Не, това за него е богатство. Питам: защо му е този тор?
Нивите без тор не могат ли?
– Могат. Че нивите не могат да виреят без тор, това е едно заблуждение? Ако хората бяха праведни, нямаше да има нужда от тор, но понеже са грешници, трябва им тор, и то от човешки и животински извержения. Този тор турят върху ябълките, крушите и всички останали плодове. Това е най-голямото безобразие!
към беседата >>
Много сееш, много ще придобиеш; малко сееш, малко ще придобиеш.
За да може човешката душа да разбира Божиите работи, също така трябва да се измие. Като се измие, Животът ще дойде. Ето, дъждът престана! Символ е туй. Много даваш, много ще вземеш; малко даваш, малко ще вземеш.
Много сееш, много ще придобиеш; малко сееш, малко ще придобиеш.
Такъв е законът! Като станете сутрин, първо ще помислите за Бога, ще се вслушате да чуете една нова мисъл. Туй е за подмладяване. Това е Новият живот. Аз го наричам Живот на възкресение.
към беседата >>
– Могат.
Представете си, че някой земеделец натрупа цели купища тор, който разнася миризмата си надалече. Това безпокои ли земеделеца? – Не, това за него е богатство. Питам: защо му е този тор? Нивите без тор не могат ли?
– Могат.
Че нивите не могат да виреят без тор, това е едно заблуждение? Ако хората бяха праведни, нямаше да има нужда от тор, но понеже са грешници, трябва им тор, и то от човешки и животински извержения. Този тор турят върху ябълките, крушите и всички останали плодове. Това е най-голямото безобразие! В съвременната наука, в химията, трябва да има изкуствен тор, а не животински, от земята трябва да се взема.
към беседата >>
Такъв е законът!
Като се измие, Животът ще дойде. Ето, дъждът престана! Символ е туй. Много даваш, много ще вземеш; малко даваш, малко ще вземеш. Много сееш, много ще придобиеш; малко сееш, малко ще придобиеш.
Такъв е законът!
Като станете сутрин, първо ще помислите за Бога, ще се вслушате да чуете една нова мисъл. Туй е за подмладяване. Това е Новият живот. Аз го наричам Живот на възкресение. Аз ви гледам: всички сте отпаднали, дряхли.
към беседата >>
Че нивите не могат да виреят без тор, това е едно заблуждение?
Това безпокои ли земеделеца? – Не, това за него е богатство. Питам: защо му е този тор? Нивите без тор не могат ли? – Могат.
Че нивите не могат да виреят без тор, това е едно заблуждение?
Ако хората бяха праведни, нямаше да има нужда от тор, но понеже са грешници, трябва им тор, и то от човешки и животински извержения. Този тор турят върху ябълките, крушите и всички останали плодове. Това е най-голямото безобразие! В съвременната наука, в химията, трябва да има изкуствен тор, а не животински, от земята трябва да се взема. Сега ще направя едно сравнение.
към беседата >>
Като станете сутрин, първо ще помислите за Бога, ще се вслушате да чуете една нова мисъл.
Ето, дъждът престана! Символ е туй. Много даваш, много ще вземеш; малко даваш, малко ще вземеш. Много сееш, много ще придобиеш; малко сееш, малко ще придобиеш. Такъв е законът!
Като станете сутрин, първо ще помислите за Бога, ще се вслушате да чуете една нова мисъл.
Туй е за подмладяване. Това е Новият живот. Аз го наричам Живот на възкресение. Аз ви гледам: всички сте отпаднали, дряхли. На какво се дължи това?
към беседата >>
Ако хората бяха праведни, нямаше да има нужда от тор, но понеже са грешници, трябва им тор, и то от човешки и животински извержения.
– Не, това за него е богатство. Питам: защо му е този тор? Нивите без тор не могат ли? – Могат. Че нивите не могат да виреят без тор, това е едно заблуждение?
Ако хората бяха праведни, нямаше да има нужда от тор, но понеже са грешници, трябва им тор, и то от човешки и животински извержения.
Този тор турят върху ябълките, крушите и всички останали плодове. Това е най-голямото безобразие! В съвременната наука, в химията, трябва да има изкуствен тор, а не животински, от земята трябва да се взема. Сега ще направя едно сравнение. Под тор ние разбираме старите вярвания на хората, останали от техните деди и прадеди, които вземаме и туряме в двора си, държим ги като светиня, гордеем се с тях, с този тор.
към беседата >>
Туй е за подмладяване.
Символ е туй. Много даваш, много ще вземеш; малко даваш, малко ще вземеш. Много сееш, много ще придобиеш; малко сееш, малко ще придобиеш. Такъв е законът! Като станете сутрин, първо ще помислите за Бога, ще се вслушате да чуете една нова мисъл.
Туй е за подмладяване.
Това е Новият живот. Аз го наричам Живот на възкресение. Аз ви гледам: всички сте отпаднали, дряхли. На какво се дължи това? То е, защото, като станете сутрин, мислите първо как ще прекарате деня.
към беседата >>
Този тор турят върху ябълките, крушите и всички останали плодове.
Питам: защо му е този тор? Нивите без тор не могат ли? – Могат. Че нивите не могат да виреят без тор, това е едно заблуждение? Ако хората бяха праведни, нямаше да има нужда от тор, но понеже са грешници, трябва им тор, и то от човешки и животински извержения.
Този тор турят върху ябълките, крушите и всички останали плодове.
Това е най-голямото безобразие! В съвременната наука, в химията, трябва да има изкуствен тор, а не животински, от земята трябва да се взема. Сега ще направя едно сравнение. Под тор ние разбираме старите вярвания на хората, останали от техните деди и прадеди, които вземаме и туряме в двора си, държим ги като светиня, гордеем се с тях, с този тор.
към беседата >>
Това е Новият живот.
Много даваш, много ще вземеш; малко даваш, малко ще вземеш. Много сееш, много ще придобиеш; малко сееш, малко ще придобиеш. Такъв е законът! Като станете сутрин, първо ще помислите за Бога, ще се вслушате да чуете една нова мисъл. Туй е за подмладяване.
Това е Новият живот.
Аз го наричам Живот на възкресение. Аз ви гледам: всички сте отпаднали, дряхли. На какво се дължи това? То е, защото, като станете сутрин, мислите първо как ще прекарате деня. Питам: ангелите как прекарват своя живот?
към беседата >>
Това е най-голямото безобразие!
Нивите без тор не могат ли? – Могат. Че нивите не могат да виреят без тор, това е едно заблуждение? Ако хората бяха праведни, нямаше да има нужда от тор, но понеже са грешници, трябва им тор, и то от човешки и животински извержения. Този тор турят върху ябълките, крушите и всички останали плодове.
Това е най-голямото безобразие!
В съвременната наука, в химията, трябва да има изкуствен тор, а не животински, от земята трябва да се взема. Сега ще направя едно сравнение. Под тор ние разбираме старите вярвания на хората, останали от техните деди и прадеди, които вземаме и туряме в двора си, държим ги като светиня, гордеем се с тях, с този тор.
към беседата >>
Аз го наричам Живот на възкресение.
Много сееш, много ще придобиеш; малко сееш, малко ще придобиеш. Такъв е законът! Като станете сутрин, първо ще помислите за Бога, ще се вслушате да чуете една нова мисъл. Туй е за подмладяване. Това е Новият живот.
Аз го наричам Живот на възкресение.
Аз ви гледам: всички сте отпаднали, дряхли. На какво се дължи това? То е, защото, като станете сутрин, мислите първо как ще прекарате деня. Питам: ангелите как прекарват своя живот? Не е ли смешно да учат едно малко дете, което не разбира още нищо от живота, че ако майка му и баща му умрат, то ще остане на произвола на съдбата?
към беседата >>
В съвременната наука, в химията, трябва да има изкуствен тор, а не животински, от земята трябва да се взема.
– Могат. Че нивите не могат да виреят без тор, това е едно заблуждение? Ако хората бяха праведни, нямаше да има нужда от тор, но понеже са грешници, трябва им тор, и то от човешки и животински извержения. Този тор турят върху ябълките, крушите и всички останали плодове. Това е най-голямото безобразие!
В съвременната наука, в химията, трябва да има изкуствен тор, а не животински, от земята трябва да се взема.
Сега ще направя едно сравнение. Под тор ние разбираме старите вярвания на хората, останали от техните деди и прадеди, които вземаме и туряме в двора си, държим ги като светиня, гордеем се с тях, с този тор.
към беседата >>
Аз ви гледам: всички сте отпаднали, дряхли.
Такъв е законът! Като станете сутрин, първо ще помислите за Бога, ще се вслушате да чуете една нова мисъл. Туй е за подмладяване. Това е Новият живот. Аз го наричам Живот на възкресение.
Аз ви гледам: всички сте отпаднали, дряхли.
На какво се дължи това? То е, защото, като станете сутрин, мислите първо как ще прекарате деня. Питам: ангелите как прекарват своя живот? Не е ли смешно да учат едно малко дете, което не разбира още нищо от живота, че ако майка му и баща му умрат, то ще остане на произвола на съдбата? Това е първото заблуждение, което се внася в човешката душа.
към беседата >>
Сега ще направя едно сравнение.
Че нивите не могат да виреят без тор, това е едно заблуждение? Ако хората бяха праведни, нямаше да има нужда от тор, но понеже са грешници, трябва им тор, и то от човешки и животински извержения. Този тор турят върху ябълките, крушите и всички останали плодове. Това е най-голямото безобразие! В съвременната наука, в химията, трябва да има изкуствен тор, а не животински, от земята трябва да се взема.
Сега ще направя едно сравнение.
Под тор ние разбираме старите вярвания на хората, останали от техните деди и прадеди, които вземаме и туряме в двора си, държим ги като светиня, гордеем се с тях, с този тор.
към беседата >>
На какво се дължи това?
Като станете сутрин, първо ще помислите за Бога, ще се вслушате да чуете една нова мисъл. Туй е за подмладяване. Това е Новият живот. Аз го наричам Живот на възкресение. Аз ви гледам: всички сте отпаднали, дряхли.
На какво се дължи това?
То е, защото, като станете сутрин, мислите първо как ще прекарате деня. Питам: ангелите как прекарват своя живот? Не е ли смешно да учат едно малко дете, което не разбира още нищо от живота, че ако майка му и баща му умрат, то ще остане на произвола на съдбата? Това е първото заблуждение, което се внася в човешката душа. После казват: „Ами ако един ден ти изгубиш Любовта си, ако Господ те напусне, какво ще правиш?
към беседата >>
Под тор ние разбираме старите вярвания на хората, останали от техните деди и прадеди, които вземаме и туряме в двора си, държим ги като светиня, гордеем се с тях, с този тор.
Ако хората бяха праведни, нямаше да има нужда от тор, но понеже са грешници, трябва им тор, и то от човешки и животински извержения. Този тор турят върху ябълките, крушите и всички останали плодове. Това е най-голямото безобразие! В съвременната наука, в химията, трябва да има изкуствен тор, а не животински, от земята трябва да се взема. Сега ще направя едно сравнение.
Под тор ние разбираме старите вярвания на хората, останали от техните деди и прадеди, които вземаме и туряме в двора си, държим ги като светиня, гордеем се с тях, с този тор.
към беседата >>
То е, защото, като станете сутрин, мислите първо как ще прекарате деня.
Туй е за подмладяване. Това е Новият живот. Аз го наричам Живот на възкресение. Аз ви гледам: всички сте отпаднали, дряхли. На какво се дължи това?
То е, защото, като станете сутрин, мислите първо как ще прекарате деня.
Питам: ангелите как прекарват своя живот? Не е ли смешно да учат едно малко дете, което не разбира още нищо от живота, че ако майка му и баща му умрат, то ще остане на произвола на съдбата? Това е първото заблуждение, което се внася в човешката душа. После казват: „Ами ако един ден ти изгубиш Любовта си, ако Господ те напусне, какво ще правиш? “ – Това е второто заблуждение.
към беседата >>
Питам: мислите ли, че след като наторите нивите с този тор, ще получите нещо ново?
Питам: мислите ли, че след като наторите нивите с този тор, ще получите нещо ново?
Затова аз наричам Божестве¬но¬то девственият живот, нещо, което за първи път се проявява. Всяко нещо, което се проявява за първи път, е Божествено, а всяко нещо, което се преповтаря много пъти, е човешко. Туй запомнете! Като станеш сутрин, ако ти дойде някоя нова мисъл, в нова форма, в нова фаза – това е Божественото. Мисли за Него.
към беседата >>
Питам: ангелите как прекарват своя живот?
Това е Новият живот. Аз го наричам Живот на възкресение. Аз ви гледам: всички сте отпаднали, дряхли. На какво се дължи това? То е, защото, като станете сутрин, мислите първо как ще прекарате деня.
Питам: ангелите как прекарват своя живот?
Не е ли смешно да учат едно малко дете, което не разбира още нищо от живота, че ако майка му и баща му умрат, то ще остане на произвола на съдбата? Това е първото заблуждение, което се внася в човешката душа. После казват: „Ами ако един ден ти изгубиш Любовта си, ако Господ те напусне, какво ще правиш? “ – Това е второто заблуждение. Де са всички онези, които са се осигурявали?
към беседата >>
Затова аз наричам Божестве¬но¬то девственият живот, нещо, което за първи път се проявява.
Питам: мислите ли, че след като наторите нивите с този тор, ще получите нещо ново?
Затова аз наричам Божестве¬но¬то девственият живот, нещо, което за първи път се проявява.
Всяко нещо, което се проявява за първи път, е Божествено, а всяко нещо, което се преповтаря много пъти, е човешко. Туй запомнете! Като станеш сутрин, ако ти дойде някоя нова мисъл, в нова форма, в нова фаза – това е Божественото. Мисли за Него. Ако мислиш за ядене, за пиене, за обличане, това са човешки, обикновени работи.
към беседата >>
Не е ли смешно да учат едно малко дете, което не разбира още нищо от живота, че ако майка му и баща му умрат, то ще остане на произвола на съдбата?
Аз го наричам Живот на възкресение. Аз ви гледам: всички сте отпаднали, дряхли. На какво се дължи това? То е, защото, като станете сутрин, мислите първо как ще прекарате деня. Питам: ангелите как прекарват своя живот?
Не е ли смешно да учат едно малко дете, което не разбира още нищо от живота, че ако майка му и баща му умрат, то ще остане на произвола на съдбата?
Това е първото заблуждение, което се внася в човешката душа. После казват: „Ами ако един ден ти изгубиш Любовта си, ако Господ те напусне, какво ще правиш? “ – Това е второто заблуждение. Де са всички онези, които са се осигурявали? Де са тия, осигурените?
към беседата >>
Всяко нещо, което се проявява за първи път, е Божествено, а всяко нещо, което се преповтаря много пъти, е човешко.
Питам: мислите ли, че след като наторите нивите с този тор, ще получите нещо ново? Затова аз наричам Божестве¬но¬то девственият живот, нещо, което за първи път се проявява.
Всяко нещо, което се проявява за първи път, е Божествено, а всяко нещо, което се преповтаря много пъти, е човешко.
Туй запомнете! Като станеш сутрин, ако ти дойде някоя нова мисъл, в нова форма, в нова фаза – това е Божественото. Мисли за Него. Ако мислиш за ядене, за пиене, за обличане, това са човешки, обикновени работи. Ако през деня ти дойде някоя нова мисъл, тя е Божествена мисъл, тя осмисля нещата.
към беседата >>
Това е първото заблуждение, което се внася в човешката душа.
Аз ви гледам: всички сте отпаднали, дряхли. На какво се дължи това? То е, защото, като станете сутрин, мислите първо как ще прекарате деня. Питам: ангелите как прекарват своя живот? Не е ли смешно да учат едно малко дете, което не разбира още нищо от живота, че ако майка му и баща му умрат, то ще остане на произвола на съдбата?
Това е първото заблуждение, което се внася в човешката душа.
После казват: „Ами ако един ден ти изгубиш Любовта си, ако Господ те напусне, какво ще правиш? “ – Това е второто заблуждение. Де са всички онези, които са се осигурявали? Де са тия, осигурените? Светът е пълен само с гробища.
към беседата >>
Туй запомнете!
Питам: мислите ли, че след като наторите нивите с този тор, ще получите нещо ново? Затова аз наричам Божестве¬но¬то девственият живот, нещо, което за първи път се проявява. Всяко нещо, което се проявява за първи път, е Божествено, а всяко нещо, което се преповтаря много пъти, е човешко.
Туй запомнете!
Като станеш сутрин, ако ти дойде някоя нова мисъл, в нова форма, в нова фаза – това е Божественото. Мисли за Него. Ако мислиш за ядене, за пиене, за обличане, това са човешки, обикновени работи. Ако през деня ти дойде някоя нова мисъл, тя е Божествена мисъл, тя осмисля нещата. Благодарение на тази нова мисъл, на Божественото, което се проявява, Животът се съгражда.
към беседата >>
После казват: „Ами ако един ден ти изгубиш Любовта си, ако Господ те напусне, какво ще правиш?
На какво се дължи това? То е, защото, като станете сутрин, мислите първо как ще прекарате деня. Питам: ангелите как прекарват своя живот? Не е ли смешно да учат едно малко дете, което не разбира още нищо от живота, че ако майка му и баща му умрат, то ще остане на произвола на съдбата? Това е първото заблуждение, което се внася в човешката душа.
После казват: „Ами ако един ден ти изгубиш Любовта си, ако Господ те напусне, какво ще правиш?
“ – Това е второто заблуждение. Де са всички онези, които са се осигурявали? Де са тия, осигурените? Светът е пълен само с гробища. Те са създадени все от осигурени хора.
към беседата >>
Като станеш сутрин, ако ти дойде някоя нова мисъл, в нова форма, в нова фаза – това е Божественото.
Питам: мислите ли, че след като наторите нивите с този тор, ще получите нещо ново? Затова аз наричам Божестве¬но¬то девственият живот, нещо, което за първи път се проявява. Всяко нещо, което се проявява за първи път, е Божествено, а всяко нещо, което се преповтаря много пъти, е човешко. Туй запомнете!
Като станеш сутрин, ако ти дойде някоя нова мисъл, в нова форма, в нова фаза – това е Божественото.
Мисли за Него. Ако мислиш за ядене, за пиене, за обличане, това са човешки, обикновени работи. Ако през деня ти дойде някоя нова мисъл, тя е Божествена мисъл, тя осмисля нещата. Благодарение на тази нова мисъл, на Божественото, което се проявява, Животът се съгражда. Моментът, в който човек се обърне към Бога, се отличава по това, че тия малки поточета на новите мисли протичат в новия му живот.
към беседата >>
“ – Това е второто заблуждение.
То е, защото, като станете сутрин, мислите първо как ще прекарате деня. Питам: ангелите как прекарват своя живот? Не е ли смешно да учат едно малко дете, което не разбира още нищо от живота, че ако майка му и баща му умрат, то ще остане на произвола на съдбата? Това е първото заблуждение, което се внася в човешката душа. После казват: „Ами ако един ден ти изгубиш Любовта си, ако Господ те напусне, какво ще правиш?
“ – Това е второто заблуждение.
Де са всички онези, които са се осигурявали? Де са тия, осигурените? Светът е пълен само с гробища. Те са създадени все от осигурени хора. Онези пък, които не са осигурени, те живеят, те са живите хора.
към беседата >>
Мисли за Него.
Питам: мислите ли, че след като наторите нивите с този тор, ще получите нещо ново? Затова аз наричам Божестве¬но¬то девственият живот, нещо, което за първи път се проявява. Всяко нещо, което се проявява за първи път, е Божествено, а всяко нещо, което се преповтаря много пъти, е човешко. Туй запомнете! Като станеш сутрин, ако ти дойде някоя нова мисъл, в нова форма, в нова фаза – това е Божественото.
Мисли за Него.
Ако мислиш за ядене, за пиене, за обличане, това са човешки, обикновени работи. Ако през деня ти дойде някоя нова мисъл, тя е Божествена мисъл, тя осмисля нещата. Благодарение на тази нова мисъл, на Божественото, което се проявява, Животът се съгражда. Моментът, в който човек се обърне към Бога, се отличава по това, че тия малки поточета на новите мисли протичат в новия му живот. Този закон е верен, когато ние служим на Бога, когато Го обичаме.
към беседата >>
Де са всички онези, които са се осигурявали?
Питам: ангелите как прекарват своя живот? Не е ли смешно да учат едно малко дете, което не разбира още нищо от живота, че ако майка му и баща му умрат, то ще остане на произвола на съдбата? Това е първото заблуждение, което се внася в човешката душа. После казват: „Ами ако един ден ти изгубиш Любовта си, ако Господ те напусне, какво ще правиш? “ – Това е второто заблуждение.
Де са всички онези, които са се осигурявали?
Де са тия, осигурените? Светът е пълен само с гробища. Те са създадени все от осигурени хора. Онези пък, които не са осигурени, те живеят, те са живите хора. Щом живият се осигури, ще придобие собственост и ще си направи гроб, а щом не се осигури, той остава без гроб и живее.
към беседата >>
Ако мислиш за ядене, за пиене, за обличане, това са човешки, обикновени работи.
Затова аз наричам Божестве¬но¬то девственият живот, нещо, което за първи път се проявява. Всяко нещо, което се проявява за първи път, е Божествено, а всяко нещо, което се преповтаря много пъти, е човешко. Туй запомнете! Като станеш сутрин, ако ти дойде някоя нова мисъл, в нова форма, в нова фаза – това е Божественото. Мисли за Него.
Ако мислиш за ядене, за пиене, за обличане, това са човешки, обикновени работи.
Ако през деня ти дойде някоя нова мисъл, тя е Божествена мисъл, тя осмисля нещата. Благодарение на тази нова мисъл, на Божественото, което се проявява, Животът се съгражда. Моментът, в който човек се обърне към Бога, се отличава по това, че тия малки поточета на новите мисли протичат в новия му живот. Този закон е верен, когато ние служим на Бога, когато Го обичаме. Най-първо Бог проявява Своята Любов към нас, дава ни живот, и ако у нас се пробуди съзнанието и разберем, че тази Любов е ценна и трябва да я пазим, тогава у Бога се заражда желанието никога да не допуща да ни се случи туй, което не желаем.
към беседата >>
Де са тия, осигурените?
Не е ли смешно да учат едно малко дете, което не разбира още нищо от живота, че ако майка му и баща му умрат, то ще остане на произвола на съдбата? Това е първото заблуждение, което се внася в човешката душа. После казват: „Ами ако един ден ти изгубиш Любовта си, ако Господ те напусне, какво ще правиш? “ – Това е второто заблуждение. Де са всички онези, които са се осигурявали?
Де са тия, осигурените?
Светът е пълен само с гробища. Те са създадени все от осигурени хора. Онези пък, които не са осигурени, те живеят, те са живите хора. Щом живият се осигури, ще придобие собственост и ще си направи гроб, а щом не се осигури, той остава без гроб и живее. Сега на всинца ви трябва жива вяра!
към беседата >>
Ако през деня ти дойде някоя нова мисъл, тя е Божествена мисъл, тя осмисля нещата.
Всяко нещо, което се проявява за първи път, е Божествено, а всяко нещо, което се преповтаря много пъти, е човешко. Туй запомнете! Като станеш сутрин, ако ти дойде някоя нова мисъл, в нова форма, в нова фаза – това е Божественото. Мисли за Него. Ако мислиш за ядене, за пиене, за обличане, това са човешки, обикновени работи.
Ако през деня ти дойде някоя нова мисъл, тя е Божествена мисъл, тя осмисля нещата.
Благодарение на тази нова мисъл, на Божественото, което се проявява, Животът се съгражда. Моментът, в който човек се обърне към Бога, се отличава по това, че тия малки поточета на новите мисли протичат в новия му живот. Този закон е верен, когато ние служим на Бога, когато Го обичаме. Най-първо Бог проявява Своята Любов към нас, дава ни живот, и ако у нас се пробуди съзнанието и разберем, че тази Любов е ценна и трябва да я пазим, тогава у Бога се заражда желанието никога да не допуща да ни се случи туй, което не желаем. Той ще ни даде най-хубавото.
към беседата >>
Светът е пълен само с гробища.
Това е първото заблуждение, което се внася в човешката душа. После казват: „Ами ако един ден ти изгубиш Любовта си, ако Господ те напусне, какво ще правиш? “ – Това е второто заблуждение. Де са всички онези, които са се осигурявали? Де са тия, осигурените?
Светът е пълен само с гробища.
Те са създадени все от осигурени хора. Онези пък, които не са осигурени, те живеят, те са живите хора. Щом живият се осигури, ще придобие собственост и ще си направи гроб, а щом не се осигури, той остава без гроб и живее. Сега на всинца ви трябва жива вяра! Духът Божий действа вече във вас.
към беседата >>
Благодарение на тази нова мисъл, на Божественото, което се проявява, Животът се съгражда.
Туй запомнете! Като станеш сутрин, ако ти дойде някоя нова мисъл, в нова форма, в нова фаза – това е Божественото. Мисли за Него. Ако мислиш за ядене, за пиене, за обличане, това са човешки, обикновени работи. Ако през деня ти дойде някоя нова мисъл, тя е Божествена мисъл, тя осмисля нещата.
Благодарение на тази нова мисъл, на Божественото, което се проявява, Животът се съгражда.
Моментът, в който човек се обърне към Бога, се отличава по това, че тия малки поточета на новите мисли протичат в новия му живот. Този закон е верен, когато ние служим на Бога, когато Го обичаме. Най-първо Бог проявява Своята Любов към нас, дава ни живот, и ако у нас се пробуди съзнанието и разберем, че тази Любов е ценна и трябва да я пазим, тогава у Бога се заражда желанието никога да не допуща да ни се случи туй, което не желаем. Той ще ни даде най-хубавото. Божественият живот всякога се предшества от страдания.
към беседата >>
Те са създадени все от осигурени хора.
После казват: „Ами ако един ден ти изгубиш Любовта си, ако Господ те напусне, какво ще правиш? “ – Това е второто заблуждение. Де са всички онези, които са се осигурявали? Де са тия, осигурените? Светът е пълен само с гробища.
Те са създадени все от осигурени хора.
Онези пък, които не са осигурени, те живеят, те са живите хора. Щом живият се осигури, ще придобие собственост и ще си направи гроб, а щом не се осигури, той остава без гроб и живее. Сега на всинца ви трябва жива вяра! Духът Божий действа вече във вас. Някои от вас, като им въздейства Духът, не могат да Го разберат и заспиват.
към беседата >>
Моментът, в който човек се обърне към Бога, се отличава по това, че тия малки поточета на новите мисли протичат в новия му живот.
Като станеш сутрин, ако ти дойде някоя нова мисъл, в нова форма, в нова фаза – това е Божественото. Мисли за Него. Ако мислиш за ядене, за пиене, за обличане, това са човешки, обикновени работи. Ако през деня ти дойде някоя нова мисъл, тя е Божествена мисъл, тя осмисля нещата. Благодарение на тази нова мисъл, на Божественото, което се проявява, Животът се съгражда.
Моментът, в който човек се обърне към Бога, се отличава по това, че тия малки поточета на новите мисли протичат в новия му живот.
Този закон е верен, когато ние служим на Бога, когато Го обичаме. Най-първо Бог проявява Своята Любов към нас, дава ни живот, и ако у нас се пробуди съзнанието и разберем, че тази Любов е ценна и трябва да я пазим, тогава у Бога се заражда желанието никога да не допуща да ни се случи туй, което не желаем. Той ще ни даде най-хубавото. Божественият живот всякога се предшества от страдания. За да се прояви Божественият живот индивидуално за всеки човек, за всяко общество или за всеки народ, непременно ще дойдат страданията.
към беседата >>
Онези пък, които не са осигурени, те живеят, те са живите хора.
“ – Това е второто заблуждение. Де са всички онези, които са се осигурявали? Де са тия, осигурените? Светът е пълен само с гробища. Те са създадени все от осигурени хора.
Онези пък, които не са осигурени, те живеят, те са живите хора.
Щом живият се осигури, ще придобие собственост и ще си направи гроб, а щом не се осигури, той остава без гроб и живее. Сега на всинца ви трябва жива вяра! Духът Божий действа вече във вас. Някои от вас, като им въздейства Духът, не могат да Го разберат и заспиват. Затова на много събрания Духът приспива хората.
към беседата >>
Този закон е верен, когато ние служим на Бога, когато Го обичаме.
Мисли за Него. Ако мислиш за ядене, за пиене, за обличане, това са човешки, обикновени работи. Ако през деня ти дойде някоя нова мисъл, тя е Божествена мисъл, тя осмисля нещата. Благодарение на тази нова мисъл, на Божественото, което се проявява, Животът се съгражда. Моментът, в който човек се обърне към Бога, се отличава по това, че тия малки поточета на новите мисли протичат в новия му живот.
Този закон е верен, когато ние служим на Бога, когато Го обичаме.
Най-първо Бог проявява Своята Любов към нас, дава ни живот, и ако у нас се пробуди съзнанието и разберем, че тази Любов е ценна и трябва да я пазим, тогава у Бога се заражда желанието никога да не допуща да ни се случи туй, което не желаем. Той ще ни даде най-хубавото. Божественият живот всякога се предшества от страдания. За да се прояви Божественият живот индивидуално за всеки човек, за всяко общество или за всеки народ, непременно ще дойдат страданията.
към беседата >>
Щом живият се осигури, ще придобие собственост и ще си направи гроб, а щом не се осигури, той остава без гроб и живее.
Де са всички онези, които са се осигурявали? Де са тия, осигурените? Светът е пълен само с гробища. Те са създадени все от осигурени хора. Онези пък, които не са осигурени, те живеят, те са живите хора.
Щом живият се осигури, ще придобие собственост и ще си направи гроб, а щом не се осигури, той остава без гроб и живее.
Сега на всинца ви трябва жива вяра! Духът Божий действа вече във вас. Някои от вас, като им въздейства Духът, не могат да Го разберат и заспиват. Затова на много събрания Духът приспива хората. Духът казва: „Като не можеш да ме разбереш долу, ще те приспя и ще те взема горе.“ Но като се качи горе, човекът и там заспива.
към беседата >>
Най-първо Бог проявява Своята Любов към нас, дава ни живот, и ако у нас се пробуди съзнанието и разберем, че тази Любов е ценна и трябва да я пазим, тогава у Бога се заражда желанието никога да не допуща да ни се случи туй, което не желаем.
Ако мислиш за ядене, за пиене, за обличане, това са човешки, обикновени работи. Ако през деня ти дойде някоя нова мисъл, тя е Божествена мисъл, тя осмисля нещата. Благодарение на тази нова мисъл, на Божественото, което се проявява, Животът се съгражда. Моментът, в който човек се обърне към Бога, се отличава по това, че тия малки поточета на новите мисли протичат в новия му живот. Този закон е верен, когато ние служим на Бога, когато Го обичаме.
Най-първо Бог проявява Своята Любов към нас, дава ни живот, и ако у нас се пробуди съзнанието и разберем, че тази Любов е ценна и трябва да я пазим, тогава у Бога се заражда желанието никога да не допуща да ни се случи туй, което не желаем.
Той ще ни даде най-хубавото. Божественият живот всякога се предшества от страдания. За да се прояви Божественият живот индивидуално за всеки човек, за всяко общество или за всеки народ, непременно ще дойдат страданията.
към беседата >>
Сега на всинца ви трябва жива вяра!
Де са тия, осигурените? Светът е пълен само с гробища. Те са създадени все от осигурени хора. Онези пък, които не са осигурени, те живеят, те са живите хора. Щом живият се осигури, ще придобие собственост и ще си направи гроб, а щом не се осигури, той остава без гроб и живее.
Сега на всинца ви трябва жива вяра!
Духът Божий действа вече във вас. Някои от вас, като им въздейства Духът, не могат да Го разберат и заспиват. Затова на много събрания Духът приспива хората. Духът казва: „Като не можеш да ме разбереш долу, ще те приспя и ще те взема горе.“ Но като се качи горе, човекът и там заспива. После се връща долу, гледа – събранието се свършило, и казва: „Бях горе, Духът ме носи навсякъде, върнах се долу и не можах да разбера беседата.“
към беседата >>
Той ще ни даде най-хубавото.
Ако през деня ти дойде някоя нова мисъл, тя е Божествена мисъл, тя осмисля нещата. Благодарение на тази нова мисъл, на Божественото, което се проявява, Животът се съгражда. Моментът, в който човек се обърне към Бога, се отличава по това, че тия малки поточета на новите мисли протичат в новия му живот. Този закон е верен, когато ние служим на Бога, когато Го обичаме. Най-първо Бог проявява Своята Любов към нас, дава ни живот, и ако у нас се пробуди съзнанието и разберем, че тази Любов е ценна и трябва да я пазим, тогава у Бога се заражда желанието никога да не допуща да ни се случи туй, което не желаем.
Той ще ни даде най-хубавото.
Божественият живот всякога се предшества от страдания. За да се прояви Божественият живот индивидуално за всеки човек, за всяко общество или за всеки народ, непременно ще дойдат страданията.
към беседата >>
Духът Божий действа вече във вас.
Светът е пълен само с гробища. Те са създадени все от осигурени хора. Онези пък, които не са осигурени, те живеят, те са живите хора. Щом живият се осигури, ще придобие собственост и ще си направи гроб, а щом не се осигури, той остава без гроб и живее. Сега на всинца ви трябва жива вяра!
Духът Божий действа вече във вас.
Някои от вас, като им въздейства Духът, не могат да Го разберат и заспиват. Затова на много събрания Духът приспива хората. Духът казва: „Като не можеш да ме разбереш долу, ще те приспя и ще те взема горе.“ Но като се качи горе, човекът и там заспива. После се връща долу, гледа – събранието се свършило, и казва: „Бях горе, Духът ме носи навсякъде, върнах се долу и не можах да разбера беседата.“
към беседата >>
Божественият живот всякога се предшества от страдания.
Благодарение на тази нова мисъл, на Божественото, което се проявява, Животът се съгражда. Моментът, в който човек се обърне към Бога, се отличава по това, че тия малки поточета на новите мисли протичат в новия му живот. Този закон е верен, когато ние служим на Бога, когато Го обичаме. Най-първо Бог проявява Своята Любов към нас, дава ни живот, и ако у нас се пробуди съзнанието и разберем, че тази Любов е ценна и трябва да я пазим, тогава у Бога се заражда желанието никога да не допуща да ни се случи туй, което не желаем. Той ще ни даде най-хубавото.
Божественият живот всякога се предшества от страдания.
За да се прояви Божественият живот индивидуално за всеки човек, за всяко общество или за всеки народ, непременно ще дойдат страданията.
към беседата >>
Някои от вас, като им въздейства Духът, не могат да Го разберат и заспиват.
Те са създадени все от осигурени хора. Онези пък, които не са осигурени, те живеят, те са живите хора. Щом живият се осигури, ще придобие собственост и ще си направи гроб, а щом не се осигури, той остава без гроб и живее. Сега на всинца ви трябва жива вяра! Духът Божий действа вече във вас.
Някои от вас, като им въздейства Духът, не могат да Го разберат и заспиват.
Затова на много събрания Духът приспива хората. Духът казва: „Като не можеш да ме разбереш долу, ще те приспя и ще те взема горе.“ Но като се качи горе, човекът и там заспива. После се връща долу, гледа – събранието се свършило, и казва: „Бях горе, Духът ме носи навсякъде, върнах се долу и не можах да разбера беседата.“
към беседата >>
За да се прояви Божественият живот индивидуално за всеки човек, за всяко общество или за всеки народ, непременно ще дойдат страданията.
Моментът, в който човек се обърне към Бога, се отличава по това, че тия малки поточета на новите мисли протичат в новия му живот. Този закон е верен, когато ние служим на Бога, когато Го обичаме. Най-първо Бог проявява Своята Любов към нас, дава ни живот, и ако у нас се пробуди съзнанието и разберем, че тази Любов е ценна и трябва да я пазим, тогава у Бога се заражда желанието никога да не допуща да ни се случи туй, което не желаем. Той ще ни даде най-хубавото. Божественият живот всякога се предшества от страдания.
За да се прояви Божественият живот индивидуално за всеки човек, за всяко общество или за всеки народ, непременно ще дойдат страданията.
към беседата >>
Затова на много събрания Духът приспива хората.
Онези пък, които не са осигурени, те живеят, те са живите хора. Щом живият се осигури, ще придобие собственост и ще си направи гроб, а щом не се осигури, той остава без гроб и живее. Сега на всинца ви трябва жива вяра! Духът Божий действа вече във вас. Някои от вас, като им въздейства Духът, не могат да Го разберат и заспиват.
Затова на много събрания Духът приспива хората.
Духът казва: „Като не можеш да ме разбереш долу, ще те приспя и ще те взема горе.“ Но като се качи горе, човекът и там заспива. После се връща долу, гледа – събранието се свършило, и казва: „Бях горе, Духът ме носи навсякъде, върнах се долу и не можах да разбера беседата.“
към беседата >>
Важната мисъл, която трябва да остане в ума ви от това, което ви казвам сега, е следната: сутрин, като станете, ще внимавате дохожда ли в ума ви някоя нова, Божествена мисъл.
Важната мисъл, която трябва да остане в ума ви от това, което ви казвам сега, е следната: сутрин, като станете, ще внимавате дохожда ли в ума ви някоя нова, Божествена мисъл.
Дойде ли в ума ви една нова мисъл, колкото и да е малка тя, вие ще се държите за нея. Приятно е, когато човек става рано сутрин и Господ му заговори, а той се вслушва с притаено внимание в тази нова мисъл! Дойде ли тази мисъл във вас, животът ви се осмисля. От тази мисъл зависи работата, която ще свършите през деня. Колкото повече Любов има човек, толкова по-голям успех ще има в живота си.
към беседата >>
Духът казва: „Като не можеш да ме разбереш долу, ще те приспя и ще те взема горе.“ Но като се качи горе, човекът и там заспива.
Щом живият се осигури, ще придобие собственост и ще си направи гроб, а щом не се осигури, той остава без гроб и живее. Сега на всинца ви трябва жива вяра! Духът Божий действа вече във вас. Някои от вас, като им въздейства Духът, не могат да Го разберат и заспиват. Затова на много събрания Духът приспива хората.
Духът казва: „Като не можеш да ме разбереш долу, ще те приспя и ще те взема горе.“ Но като се качи горе, човекът и там заспива.
После се връща долу, гледа – събранието се свършило, и казва: „Бях горе, Духът ме носи навсякъде, върнах се долу и не можах да разбера беседата.“
към беседата >>
Дойде ли в ума ви една нова мисъл, колкото и да е малка тя, вие ще се държите за нея.
Важната мисъл, която трябва да остане в ума ви от това, което ви казвам сега, е следната: сутрин, като станете, ще внимавате дохожда ли в ума ви някоя нова, Божествена мисъл.
Дойде ли в ума ви една нова мисъл, колкото и да е малка тя, вие ще се държите за нея.
Приятно е, когато човек става рано сутрин и Господ му заговори, а той се вслушва с притаено внимание в тази нова мисъл! Дойде ли тази мисъл във вас, животът ви се осмисля. От тази мисъл зависи работата, която ще свършите през деня. Колкото повече Любов има човек, толкова по-голям успех ще има в живота си. Колкото по-голяма Любов има, толкова повече знания ще придобие в живота си.
към беседата >>
После се връща долу, гледа – събранието се свършило, и казва: „Бях горе, Духът ме носи навсякъде, върнах се долу и не можах да разбера беседата.“
Сега на всинца ви трябва жива вяра! Духът Божий действа вече във вас. Някои от вас, като им въздейства Духът, не могат да Го разберат и заспиват. Затова на много събрания Духът приспива хората. Духът казва: „Като не можеш да ме разбереш долу, ще те приспя и ще те взема горе.“ Но като се качи горе, човекът и там заспива.
После се връща долу, гледа – събранието се свършило, и казва: „Бях горе, Духът ме носи навсякъде, върнах се долу и не можах да разбера беседата.“
към беседата >>
Приятно е, когато човек става рано сутрин и Господ му заговори, а той се вслушва с притаено внимание в тази нова мисъл!
Важната мисъл, която трябва да остане в ума ви от това, което ви казвам сега, е следната: сутрин, като станете, ще внимавате дохожда ли в ума ви някоя нова, Божествена мисъл. Дойде ли в ума ви една нова мисъл, колкото и да е малка тя, вие ще се държите за нея.
Приятно е, когато човек става рано сутрин и Господ му заговори, а той се вслушва с притаено внимание в тази нова мисъл!
Дойде ли тази мисъл във вас, животът ви се осмисля. От тази мисъл зависи работата, която ще свършите през деня. Колкото повече Любов има човек, толкова по-голям успех ще има в живота си. Колкото по-голяма Любов има, толкова повече знания ще придобие в живота си. Всичко зависи от Любовта!
към беседата >>
Единственото важно нещо за всички е новото, Божественото.
Единственото важно нещо за всички е новото, Божественото.
Колко трябва да бъде буден човек! Всички ние вдигаме шум, врява на този свят: едни за едно, други за друго. Любов, Любов трябва на хората. Колко мъчно човек може да се примири с мъчнотиите в живота. Вяра, вяра трябва на хората!
към беседата >>
Дойде ли тази мисъл във вас, животът ви се осмисля.
Важната мисъл, която трябва да остане в ума ви от това, което ви казвам сега, е следната: сутрин, като станете, ще внимавате дохожда ли в ума ви някоя нова, Божествена мисъл. Дойде ли в ума ви една нова мисъл, колкото и да е малка тя, вие ще се държите за нея. Приятно е, когато човек става рано сутрин и Господ му заговори, а той се вслушва с притаено внимание в тази нова мисъл!
Дойде ли тази мисъл във вас, животът ви се осмисля.
От тази мисъл зависи работата, която ще свършите през деня. Колкото повече Любов има човек, толкова по-голям успех ще има в живота си. Колкото по-голяма Любов има, толкова повече знания ще придобие в живота си. Всичко зависи от Любовта! Новата мисъл е импулс през деня.
към беседата >>
Колко трябва да бъде буден човек!
Единственото важно нещо за всички е новото, Божественото.
Колко трябва да бъде буден човек!
Всички ние вдигаме шум, врява на този свят: едни за едно, други за друго. Любов, Любов трябва на хората. Колко мъчно човек може да се примири с мъчнотиите в живота. Вяра, вяра трябва на хората! Спор не трябва да има вече.
към беседата >>
От тази мисъл зависи работата, която ще свършите през деня.
Важната мисъл, която трябва да остане в ума ви от това, което ви казвам сега, е следната: сутрин, като станете, ще внимавате дохожда ли в ума ви някоя нова, Божествена мисъл. Дойде ли в ума ви една нова мисъл, колкото и да е малка тя, вие ще се държите за нея. Приятно е, когато човек става рано сутрин и Господ му заговори, а той се вслушва с притаено внимание в тази нова мисъл! Дойде ли тази мисъл във вас, животът ви се осмисля.
От тази мисъл зависи работата, която ще свършите през деня.
Колкото повече Любов има човек, толкова по-голям успех ще има в живота си. Колкото по-голяма Любов има, толкова повече знания ще придобие в живота си. Всичко зависи от Любовта! Новата мисъл е импулс през деня. Когато човек намери тази Божествена мисъл, нещата за него се извършват лесно, планомерно.
към беседата >>
Всички ние вдигаме шум, врява на този свят: едни за едно, други за друго.
Единственото важно нещо за всички е новото, Божественото. Колко трябва да бъде буден човек!
Всички ние вдигаме шум, врява на този свят: едни за едно, други за друго.
Любов, Любов трябва на хората. Колко мъчно човек може да се примири с мъчнотиите в живота. Вяра, вяра трябва на хората! Спор не трябва да има вече. Няма за какво да спорим.
към беседата >>
Колкото повече Любов има човек, толкова по-голям успех ще има в живота си.
Важната мисъл, която трябва да остане в ума ви от това, което ви казвам сега, е следната: сутрин, като станете, ще внимавате дохожда ли в ума ви някоя нова, Божествена мисъл. Дойде ли в ума ви една нова мисъл, колкото и да е малка тя, вие ще се държите за нея. Приятно е, когато човек става рано сутрин и Господ му заговори, а той се вслушва с притаено внимание в тази нова мисъл! Дойде ли тази мисъл във вас, животът ви се осмисля. От тази мисъл зависи работата, която ще свършите през деня.
Колкото повече Любов има човек, толкова по-голям успех ще има в живота си.
Колкото по-голяма Любов има, толкова повече знания ще придобие в живота си. Всичко зависи от Любовта! Новата мисъл е импулс през деня. Когато човек намери тази Божествена мисъл, нещата за него се извършват лесно, планомерно.
към беседата >>
Любов, Любов трябва на хората.
Единственото важно нещо за всички е новото, Божественото. Колко трябва да бъде буден човек! Всички ние вдигаме шум, врява на този свят: едни за едно, други за друго.
Любов, Любов трябва на хората.
Колко мъчно човек може да се примири с мъчнотиите в живота. Вяра, вяра трябва на хората! Спор не трябва да има вече. Няма за какво да спорим. Престанаха вече времената за спорове: кой в какво вярва или в колко лица е Бог и тям подобни.
към беседата >>
Колкото по-голяма Любов има, толкова повече знания ще придобие в живота си.
Дойде ли в ума ви една нова мисъл, колкото и да е малка тя, вие ще се държите за нея. Приятно е, когато човек става рано сутрин и Господ му заговори, а той се вслушва с притаено внимание в тази нова мисъл! Дойде ли тази мисъл във вас, животът ви се осмисля. От тази мисъл зависи работата, която ще свършите през деня. Колкото повече Любов има човек, толкова по-голям успех ще има в живота си.
Колкото по-голяма Любов има, толкова повече знания ще придобие в живота си.
Всичко зависи от Любовта! Новата мисъл е импулс през деня. Когато човек намери тази Божествена мисъл, нещата за него се извършват лесно, планомерно.
към беседата >>
Колко мъчно човек може да се примири с мъчнотиите в живота.
Единственото важно нещо за всички е новото, Божественото. Колко трябва да бъде буден човек! Всички ние вдигаме шум, врява на този свят: едни за едно, други за друго. Любов, Любов трябва на хората.
Колко мъчно човек може да се примири с мъчнотиите в живота.
Вяра, вяра трябва на хората! Спор не трябва да има вече. Няма за какво да спорим. Престанаха вече времената за спорове: кой в какво вярва или в колко лица е Бог и тям подобни. Всички тия неща минаха, всичко старо мина.
към беседата >>
Всичко зависи от Любовта!
Приятно е, когато човек става рано сутрин и Господ му заговори, а той се вслушва с притаено внимание в тази нова мисъл! Дойде ли тази мисъл във вас, животът ви се осмисля. От тази мисъл зависи работата, която ще свършите през деня. Колкото повече Любов има човек, толкова по-голям успех ще има в живота си. Колкото по-голяма Любов има, толкова повече знания ще придобие в живота си.
Всичко зависи от Любовта!
Новата мисъл е импулс през деня. Когато човек намери тази Божествена мисъл, нещата за него се извършват лесно, планомерно.
към беседата >>
Вяра, вяра трябва на хората!
Единственото важно нещо за всички е новото, Божественото. Колко трябва да бъде буден човек! Всички ние вдигаме шум, врява на този свят: едни за едно, други за друго. Любов, Любов трябва на хората. Колко мъчно човек може да се примири с мъчнотиите в живота.
Вяра, вяра трябва на хората!
Спор не трябва да има вече. Няма за какво да спорим. Престанаха вече времената за спорове: кой в какво вярва или в колко лица е Бог и тям подобни. Всички тия неща минаха, всичко старо мина. Господ не се нуждае от никакви символи.
към беседата >>
Новата мисъл е импулс през деня.
Дойде ли тази мисъл във вас, животът ви се осмисля. От тази мисъл зависи работата, която ще свършите през деня. Колкото повече Любов има човек, толкова по-голям успех ще има в живота си. Колкото по-голяма Любов има, толкова повече знания ще придобие в живота си. Всичко зависи от Любовта!
Новата мисъл е импулс през деня.
Когато човек намери тази Божествена мисъл, нещата за него се извършват лесно, планомерно.
към беседата >>
Спор не трябва да има вече.
Колко трябва да бъде буден човек! Всички ние вдигаме шум, врява на този свят: едни за едно, други за друго. Любов, Любов трябва на хората. Колко мъчно човек може да се примири с мъчнотиите в живота. Вяра, вяра трябва на хората!
Спор не трябва да има вече.
Няма за какво да спорим. Престанаха вече времената за спорове: кой в какво вярва или в колко лица е Бог и тям подобни. Всички тия неща минаха, всичко старо мина. Господ не се нуждае от никакви символи. Ангелът, като дойде, ще те пита: „Ти обичаш ли Бога?
към беседата >>
Когато човек намери тази Божествена мисъл, нещата за него се извършват лесно, планомерно.
От тази мисъл зависи работата, която ще свършите през деня. Колкото повече Любов има човек, толкова по-голям успех ще има в живота си. Колкото по-голяма Любов има, толкова повече знания ще придобие в живота си. Всичко зависи от Любовта! Новата мисъл е импулс през деня.
Когато човек намери тази Божествена мисъл, нещата за него се извършват лесно, планомерно.
към беседата >>
Няма за какво да спорим.
Всички ние вдигаме шум, врява на този свят: едни за едно, други за друго. Любов, Любов трябва на хората. Колко мъчно човек може да се примири с мъчнотиите в живота. Вяра, вяра трябва на хората! Спор не трябва да има вече.
Няма за какво да спорим.
Престанаха вече времената за спорове: кой в какво вярва или в колко лица е Бог и тям подобни. Всички тия неща минаха, всичко старо мина. Господ не се нуждае от никакви символи. Ангелът, като дойде, ще те пита: „Ти обичаш ли Бога? “ – „Обичам Го.“ – „Имаш ли вяра?
към беседата >>
Съвременните верующи са изгубили тази вътрешна опитност.
Съвременните верующи са изгубили тази вътрешна опитност.
Те очакват всичко на това механическо християнство. Например те очакват да дойде Христос днес от Небето и да спаси света по един механически начин. Всъщност спасението е един вътрешен процес. Най-първо между всички хора, между вас трябва да се възстанови Божествената Любов. Дойде ли въпрос за Бога, всеки човек трябва да бъде готов да жертва всичко.
към беседата >>
Престанаха вече времената за спорове: кой в какво вярва или в колко лица е Бог и тям подобни.
Любов, Любов трябва на хората. Колко мъчно човек може да се примири с мъчнотиите в живота. Вяра, вяра трябва на хората! Спор не трябва да има вече. Няма за какво да спорим.
Престанаха вече времената за спорове: кой в какво вярва или в колко лица е Бог и тям подобни.
Всички тия неща минаха, всичко старо мина. Господ не се нуждае от никакви символи. Ангелът, като дойде, ще те пита: „Ти обичаш ли Бога? “ – „Обичам Го.“ – „Имаш ли вяра? “ – „Имам.“ – „Имаш ли Любов?
към беседата >>
Те очакват всичко на това механическо християнство.
Съвременните верующи са изгубили тази вътрешна опитност.
Те очакват всичко на това механическо християнство.
Например те очакват да дойде Христос днес от Небето и да спаси света по един механически начин. Всъщност спасението е един вътрешен процес. Най-първо между всички хора, между вас трябва да се възстанови Божествената Любов. Дойде ли въпрос за Бога, всеки човек трябва да бъде готов да жертва всичко. Вие ще кажете: „Бог може да изисква от нас такава жертва, която не е по силите ни.“ Вие имате криво понятие за Бога.
към беседата >>
Всички тия неща минаха, всичко старо мина.
Колко мъчно човек може да се примири с мъчнотиите в живота. Вяра, вяра трябва на хората! Спор не трябва да има вече. Няма за какво да спорим. Престанаха вече времената за спорове: кой в какво вярва или в колко лица е Бог и тям подобни.
Всички тия неща минаха, всичко старо мина.
Господ не се нуждае от никакви символи. Ангелът, като дойде, ще те пита: „Ти обичаш ли Бога? “ – „Обичам Го.“ – „Имаш ли вяра? “ – „Имам.“ – „Имаш ли Любов? “ – „Имам.“ – „Имаш ли Божия живот?
към беседата >>
Например те очакват да дойде Христос днес от Небето и да спаси света по един механически начин.
Съвременните верующи са изгубили тази вътрешна опитност. Те очакват всичко на това механическо християнство.
Например те очакват да дойде Христос днес от Небето и да спаси света по един механически начин.
Всъщност спасението е един вътрешен процес. Най-първо между всички хора, между вас трябва да се възстанови Божествената Любов. Дойде ли въпрос за Бога, всеки човек трябва да бъде готов да жертва всичко. Вие ще кажете: „Бог може да изисква от нас такава жертва, която не е по силите ни.“ Вие имате криво понятие за Бога. Туй, което Бог изисква, направете го и не мислете!
към беседата >>
Господ не се нуждае от никакви символи.
Вяра, вяра трябва на хората! Спор не трябва да има вече. Няма за какво да спорим. Престанаха вече времената за спорове: кой в какво вярва или в колко лица е Бог и тям подобни. Всички тия неща минаха, всичко старо мина.
Господ не се нуждае от никакви символи.
Ангелът, като дойде, ще те пита: „Ти обичаш ли Бога? “ – „Обичам Го.“ – „Имаш ли вяра? “ – „Имам.“ – „Имаш ли Любов? “ – „Имам.“ – „Имаш ли Божия живот? “ – „Имам.“ – „Ела с мен тогава.“ Запитва друг някой: „Ти имаш ли Любов?
към беседата >>
Всъщност спасението е един вътрешен процес.
Съвременните верующи са изгубили тази вътрешна опитност. Те очакват всичко на това механическо християнство. Например те очакват да дойде Христос днес от Небето и да спаси света по един механически начин.
Всъщност спасението е един вътрешен процес.
Най-първо между всички хора, между вас трябва да се възстанови Божествената Любов. Дойде ли въпрос за Бога, всеки човек трябва да бъде готов да жертва всичко. Вие ще кажете: „Бог може да изисква от нас такава жертва, която не е по силите ни.“ Вие имате криво понятие за Бога. Туй, което Бог изисква, направете го и не мислете! Той знае какво може да изисква от вас.
към беседата >>
Ангелът, като дойде, ще те пита: „Ти обичаш ли Бога?
Спор не трябва да има вече. Няма за какво да спорим. Престанаха вече времената за спорове: кой в какво вярва или в колко лица е Бог и тям подобни. Всички тия неща минаха, всичко старо мина. Господ не се нуждае от никакви символи.
Ангелът, като дойде, ще те пита: „Ти обичаш ли Бога?
“ – „Обичам Го.“ – „Имаш ли вяра? “ – „Имам.“ – „Имаш ли Любов? “ – „Имам.“ – „Имаш ли Божия живот? “ – „Имам.“ – „Ела с мен тогава.“ Запитва друг някой: „Ти имаш ли Любов? “ – „Нямам.“ – „Имаш ли вяра?
към беседата >>
Най-първо между всички хора, между вас трябва да се възстанови Божествената Любов.
Съвременните верующи са изгубили тази вътрешна опитност. Те очакват всичко на това механическо християнство. Например те очакват да дойде Христос днес от Небето и да спаси света по един механически начин. Всъщност спасението е един вътрешен процес.
Най-първо между всички хора, между вас трябва да се възстанови Божествената Любов.
Дойде ли въпрос за Бога, всеки човек трябва да бъде готов да жертва всичко. Вие ще кажете: „Бог може да изисква от нас такава жертва, която не е по силите ни.“ Вие имате криво понятие за Бога. Туй, което Бог изисква, направете го и не мислете! Той знае какво може да изисква от вас. Той знае какво е най-добро за вас и какво вие можете да направите.
към беседата >>
“ – „Обичам Го.“ – „Имаш ли вяра?
Няма за какво да спорим. Престанаха вече времената за спорове: кой в какво вярва или в колко лица е Бог и тям подобни. Всички тия неща минаха, всичко старо мина. Господ не се нуждае от никакви символи. Ангелът, като дойде, ще те пита: „Ти обичаш ли Бога?
“ – „Обичам Го.“ – „Имаш ли вяра?
“ – „Имам.“ – „Имаш ли Любов? “ – „Имам.“ – „Имаш ли Божия живот? “ – „Имам.“ – „Ела с мен тогава.“ Запитва друг някой: „Ти имаш ли Любов? “ – „Нямам.“ – „Имаш ли вяра? “ – „Нямам“ – „Имаш ли Божия живот?
към беседата >>
Дойде ли въпрос за Бога, всеки човек трябва да бъде готов да жертва всичко.
Съвременните верующи са изгубили тази вътрешна опитност. Те очакват всичко на това механическо християнство. Например те очакват да дойде Христос днес от Небето и да спаси света по един механически начин. Всъщност спасението е един вътрешен процес. Най-първо между всички хора, между вас трябва да се възстанови Божествената Любов.
Дойде ли въпрос за Бога, всеки човек трябва да бъде готов да жертва всичко.
Вие ще кажете: „Бог може да изисква от нас такава жертва, която не е по силите ни.“ Вие имате криво понятие за Бога. Туй, което Бог изисква, направете го и не мислете! Той знае какво може да изисква от вас. Той знае какво е най-добро за вас и какво вие можете да направите. Каквото Бог поиска, никога не отказвайте.
към беседата >>
“ – „Имам.“ – „Имаш ли Любов?
Престанаха вече времената за спорове: кой в какво вярва или в колко лица е Бог и тям подобни. Всички тия неща минаха, всичко старо мина. Господ не се нуждае от никакви символи. Ангелът, като дойде, ще те пита: „Ти обичаш ли Бога? “ – „Обичам Го.“ – „Имаш ли вяра?
“ – „Имам.“ – „Имаш ли Любов?
“ – „Имам.“ – „Имаш ли Божия живот? “ – „Имам.“ – „Ела с мен тогава.“ Запитва друг някой: „Ти имаш ли Любов? “ – „Нямам.“ – „Имаш ли вяра? “ – „Нямам“ – „Имаш ли Божия живот? “ – „Нямам.“ – „Изхвърли старото, съблечи старата дреха!
към беседата >>
Вие ще кажете: „Бог може да изисква от нас такава жертва, която не е по силите ни.“ Вие имате криво понятие за Бога.
Те очакват всичко на това механическо християнство. Например те очакват да дойде Христос днес от Небето и да спаси света по един механически начин. Всъщност спасението е един вътрешен процес. Най-първо между всички хора, между вас трябва да се възстанови Божествената Любов. Дойде ли въпрос за Бога, всеки човек трябва да бъде готов да жертва всичко.
Вие ще кажете: „Бог може да изисква от нас такава жертва, която не е по силите ни.“ Вие имате криво понятие за Бога.
Туй, което Бог изисква, направете го и не мислете! Той знае какво може да изисква от вас. Той знае какво е най-добро за вас и какво вие можете да направите. Каквото Бог поиска, никога не отказвайте. Например вземете примера с Йона, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората да се разкаят и да се обърнат към Бога.
към беседата >>
“ – „Имам.“ – „Имаш ли Божия живот?
Всички тия неща минаха, всичко старо мина. Господ не се нуждае от никакви символи. Ангелът, като дойде, ще те пита: „Ти обичаш ли Бога? “ – „Обичам Го.“ – „Имаш ли вяра? “ – „Имам.“ – „Имаш ли Любов?
“ – „Имам.“ – „Имаш ли Божия живот?
“ – „Имам.“ – „Ела с мен тогава.“ Запитва друг някой: „Ти имаш ли Любов? “ – „Нямам.“ – „Имаш ли вяра? “ – „Нямам“ – „Имаш ли Божия живот? “ – „Нямам.“ – „Изхвърли старото, съблечи старата дреха! “ Ангелът ще те пита тия три неща: любиш ли Бога, имаш ли Неговия живот, имаш ли Вяра.
към беседата >>
Туй, което Бог изисква, направете го и не мислете!
Например те очакват да дойде Христос днес от Небето и да спаси света по един механически начин. Всъщност спасението е един вътрешен процес. Най-първо между всички хора, между вас трябва да се възстанови Божествената Любов. Дойде ли въпрос за Бога, всеки човек трябва да бъде готов да жертва всичко. Вие ще кажете: „Бог може да изисква от нас такава жертва, която не е по силите ни.“ Вие имате криво понятие за Бога.
Туй, което Бог изисква, направете го и не мислете!
Той знае какво може да изисква от вас. Той знае какво е най-добро за вас и какво вие можете да направите. Каквото Бог поиска, никога не отказвайте. Например вземете примера с Йона, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората да се разкаят и да се обърнат към Бога. Той казва на Бога: „Как, Ти ме изпращаш между тези хора да ме бият с камъни, да ми се смеят, да ме вземат за лъжец.
към беседата >>
“ – „Имам.“ – „Ела с мен тогава.“ Запитва друг някой: „Ти имаш ли Любов?
Господ не се нуждае от никакви символи. Ангелът, като дойде, ще те пита: „Ти обичаш ли Бога? “ – „Обичам Го.“ – „Имаш ли вяра? “ – „Имам.“ – „Имаш ли Любов? “ – „Имам.“ – „Имаш ли Божия живот?
“ – „Имам.“ – „Ела с мен тогава.“ Запитва друг някой: „Ти имаш ли Любов?
“ – „Нямам.“ – „Имаш ли вяра? “ – „Нямам“ – „Имаш ли Божия живот? “ – „Нямам.“ – „Изхвърли старото, съблечи старата дреха! “ Ангелът ще те пита тия три неща: любиш ли Бога, имаш ли Неговия живот, имаш ли Вяра.
към беседата >>
Той знае какво може да изисква от вас.
Всъщност спасението е един вътрешен процес. Най-първо между всички хора, между вас трябва да се възстанови Божествената Любов. Дойде ли въпрос за Бога, всеки човек трябва да бъде готов да жертва всичко. Вие ще кажете: „Бог може да изисква от нас такава жертва, която не е по силите ни.“ Вие имате криво понятие за Бога. Туй, което Бог изисква, направете го и не мислете!
Той знае какво може да изисква от вас.
Той знае какво е най-добро за вас и какво вие можете да направите. Каквото Бог поиска, никога не отказвайте. Например вземете примера с Йона, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората да се разкаят и да се обърнат към Бога. Той казва на Бога: „Как, Ти ме изпращаш между тези хора да ме бият с камъни, да ми се смеят, да ме вземат за лъжец. Нищо няма да стане от тази работа!
към беседата >>
“ – „Нямам.“ – „Имаш ли вяра?
Ангелът, като дойде, ще те пита: „Ти обичаш ли Бога? “ – „Обичам Го.“ – „Имаш ли вяра? “ – „Имам.“ – „Имаш ли Любов? “ – „Имам.“ – „Имаш ли Божия живот? “ – „Имам.“ – „Ела с мен тогава.“ Запитва друг някой: „Ти имаш ли Любов?
“ – „Нямам.“ – „Имаш ли вяра?
“ – „Нямам“ – „Имаш ли Божия живот? “ – „Нямам.“ – „Изхвърли старото, съблечи старата дреха! “ Ангелът ще те пита тия три неща: любиш ли Бога, имаш ли Неговия живот, имаш ли Вяра.
към беседата >>
Той знае какво е най-добро за вас и какво вие можете да направите.
Най-първо между всички хора, между вас трябва да се възстанови Божествената Любов. Дойде ли въпрос за Бога, всеки човек трябва да бъде готов да жертва всичко. Вие ще кажете: „Бог може да изисква от нас такава жертва, която не е по силите ни.“ Вие имате криво понятие за Бога. Туй, което Бог изисква, направете го и не мислете! Той знае какво може да изисква от вас.
Той знае какво е най-добро за вас и какво вие можете да направите.
Каквото Бог поиска, никога не отказвайте. Например вземете примера с Йона, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората да се разкаят и да се обърнат към Бога. Той казва на Бога: „Как, Ти ме изпращаш между тези хора да ме бият с камъни, да ми се смеят, да ме вземат за лъжец. Нищо няма да стане от тази работа! Тази работа не е за мене, друг изпрати!
към беседата >>
“ – „Нямам“ – „Имаш ли Божия живот?
“ – „Обичам Го.“ – „Имаш ли вяра? “ – „Имам.“ – „Имаш ли Любов? “ – „Имам.“ – „Имаш ли Божия живот? “ – „Имам.“ – „Ела с мен тогава.“ Запитва друг някой: „Ти имаш ли Любов? “ – „Нямам.“ – „Имаш ли вяра?
“ – „Нямам“ – „Имаш ли Божия живот?
“ – „Нямам.“ – „Изхвърли старото, съблечи старата дреха! “ Ангелът ще те пита тия три неща: любиш ли Бога, имаш ли Неговия живот, имаш ли Вяра.
към беседата >>
Каквото Бог поиска, никога не отказвайте.
Дойде ли въпрос за Бога, всеки човек трябва да бъде готов да жертва всичко. Вие ще кажете: „Бог може да изисква от нас такава жертва, която не е по силите ни.“ Вие имате криво понятие за Бога. Туй, което Бог изисква, направете го и не мислете! Той знае какво може да изисква от вас. Той знае какво е най-добро за вас и какво вие можете да направите.
Каквото Бог поиска, никога не отказвайте.
Например вземете примера с Йона, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората да се разкаят и да се обърнат към Бога. Той казва на Бога: „Как, Ти ме изпращаш между тези хора да ме бият с камъни, да ми се смеят, да ме вземат за лъжец. Нищо няма да стане от тази работа! Тази работа не е за мене, друг изпрати! “ Купува си той билет за Испания, качва се на кораба и отпътува.
към беседата >>
“ – „Нямам.“ – „Изхвърли старото, съблечи старата дреха!
“ – „Имам.“ – „Имаш ли Любов? “ – „Имам.“ – „Имаш ли Божия живот? “ – „Имам.“ – „Ела с мен тогава.“ Запитва друг някой: „Ти имаш ли Любов? “ – „Нямам.“ – „Имаш ли вяра? “ – „Нямам“ – „Имаш ли Божия живот?
“ – „Нямам.“ – „Изхвърли старото, съблечи старата дреха!
“ Ангелът ще те пита тия три неща: любиш ли Бога, имаш ли Неговия живот, имаш ли Вяра.
към беседата >>
Например вземете примера с Йона, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората да се разкаят и да се обърнат към Бога.
Вие ще кажете: „Бог може да изисква от нас такава жертва, която не е по силите ни.“ Вие имате криво понятие за Бога. Туй, което Бог изисква, направете го и не мислете! Той знае какво може да изисква от вас. Той знае какво е най-добро за вас и какво вие можете да направите. Каквото Бог поиска, никога не отказвайте.
Например вземете примера с Йона, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората да се разкаят и да се обърнат към Бога.
Той казва на Бога: „Как, Ти ме изпращаш между тези хора да ме бият с камъни, да ми се смеят, да ме вземат за лъжец. Нищо няма да стане от тази работа! Тази работа не е за мене, друг изпрати! “ Купува си той билет за Испания, качва се на кораба и отпътува. Но морето се развълнува, той пада от кораба и един кашалот го поглъща.
към беседата >>
“ Ангелът ще те пита тия три неща: любиш ли Бога, имаш ли Неговия живот, имаш ли Вяра.
“ – „Имам.“ – „Имаш ли Божия живот? “ – „Имам.“ – „Ела с мен тогава.“ Запитва друг някой: „Ти имаш ли Любов? “ – „Нямам.“ – „Имаш ли вяра? “ – „Нямам“ – „Имаш ли Божия живот? “ – „Нямам.“ – „Изхвърли старото, съблечи старата дреха!
“ Ангелът ще те пита тия три неща: любиш ли Бога, имаш ли Неговия живот, имаш ли Вяра.
към беседата >>
Той казва на Бога: „Как, Ти ме изпращаш между тези хора да ме бият с камъни, да ми се смеят, да ме вземат за лъжец.
Туй, което Бог изисква, направете го и не мислете! Той знае какво може да изисква от вас. Той знае какво е най-добро за вас и какво вие можете да направите. Каквото Бог поиска, никога не отказвайте. Например вземете примера с Йона, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората да се разкаят и да се обърнат към Бога.
Той казва на Бога: „Как, Ти ме изпращаш между тези хора да ме бият с камъни, да ми се смеят, да ме вземат за лъжец.
Нищо няма да стане от тази работа! Тази работа не е за мене, друг изпрати! “ Купува си той билет за Испания, качва се на кораба и отпътува. Но морето се развълнува, той пада от кораба и един кашалот го поглъща. Той остава цели три дни в утробата на този кашалот.
към беседата >>
Някои стари верующи, със своите стари традиции, ще цитират, че Бога никой никога не е видял.
Някои стари верующи, със своите стари традиции, ще цитират, че Бога никой никога не е видял.
Те са чудни! Действително грешникът може ли да види Бога? При сегашните разбирания на хората има едно противоречие в свещените книги. Наистина, там се казва, че никой никога не е видял Бога, но казва се още в Писанието, че човек е направен по образ и подобие Божие. Какво се подразбира под думите, че Бог никой никога не е видял?
към беседата >>
Нищо няма да стане от тази работа!
Той знае какво може да изисква от вас. Той знае какво е най-добро за вас и какво вие можете да направите. Каквото Бог поиска, никога не отказвайте. Например вземете примера с Йона, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората да се разкаят и да се обърнат към Бога. Той казва на Бога: „Как, Ти ме изпращаш между тези хора да ме бият с камъни, да ми се смеят, да ме вземат за лъжец.
Нищо няма да стане от тази работа!
Тази работа не е за мене, друг изпрати! “ Купува си той билет за Испания, качва се на кораба и отпътува. Но морето се развълнува, той пада от кораба и един кашалот го поглъща. Той остава цели три дни в утробата на този кашалот. Като престоява толкова време в утробата на кашалота, моли се усърдно на Господа и казва: „Господи, ако ме извадиш от това място, ще отида да проповядвам не само в Ниневия, но дето ме изпратиш.“ И Господ го извади от утробата на тази риба.
към беседата >>
Те са чудни!
Някои стари верующи, със своите стари традиции, ще цитират, че Бога никой никога не е видял.
Те са чудни!
Действително грешникът може ли да види Бога? При сегашните разбирания на хората има едно противоречие в свещените книги. Наистина, там се казва, че никой никога не е видял Бога, но казва се още в Писанието, че човек е направен по образ и подобие Божие. Какво се подразбира под думите, че Бог никой никога не е видял? Законът седи в следното: без Любов никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни с Любов, ти ще видиш Бога и ще Го познаеш.
към беседата >>
Тази работа не е за мене, друг изпрати!
Той знае какво е най-добро за вас и какво вие можете да направите. Каквото Бог поиска, никога не отказвайте. Например вземете примера с Йона, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората да се разкаят и да се обърнат към Бога. Той казва на Бога: „Как, Ти ме изпращаш между тези хора да ме бият с камъни, да ми се смеят, да ме вземат за лъжец. Нищо няма да стане от тази работа!
Тази работа не е за мене, друг изпрати!
“ Купува си той билет за Испания, качва се на кораба и отпътува. Но морето се развълнува, той пада от кораба и един кашалот го поглъща. Той остава цели три дни в утробата на този кашалот. Като престоява толкова време в утробата на кашалота, моли се усърдно на Господа и казва: „Господи, ако ме извадиш от това място, ще отида да проповядвам не само в Ниневия, но дето ме изпратиш.“ И Господ го извади от утробата на тази риба. Тя го изхвърли на брега и той отиде да проповядва.
към беседата >>
Действително грешникът може ли да види Бога?
Някои стари верующи, със своите стари традиции, ще цитират, че Бога никой никога не е видял. Те са чудни!
Действително грешникът може ли да види Бога?
При сегашните разбирания на хората има едно противоречие в свещените книги. Наистина, там се казва, че никой никога не е видял Бога, но казва се още в Писанието, че човек е направен по образ и подобие Божие. Какво се подразбира под думите, че Бог никой никога не е видял? Законът седи в следното: без Любов никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни с Любов, ти ще видиш Бога и ще Го познаеш. Това е най-важната мисъл.
към беседата >>
“ Купува си той билет за Испания, качва се на кораба и отпътува.
Каквото Бог поиска, никога не отказвайте. Например вземете примера с Йона, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората да се разкаят и да се обърнат към Бога. Той казва на Бога: „Как, Ти ме изпращаш между тези хора да ме бият с камъни, да ми се смеят, да ме вземат за лъжец. Нищо няма да стане от тази работа! Тази работа не е за мене, друг изпрати!
“ Купува си той билет за Испания, качва се на кораба и отпътува.
Но морето се развълнува, той пада от кораба и един кашалот го поглъща. Той остава цели три дни в утробата на този кашалот. Като престоява толкова време в утробата на кашалота, моли се усърдно на Господа и казва: „Господи, ако ме извадиш от това място, ще отида да проповядвам не само в Ниневия, но дето ме изпратиш.“ И Господ го извади от утробата на тази риба. Тя го изхвърли на брега и той отиде да проповядва. Ще кажете: „Всички все риби няма да ни гълтат.“ Ами смъртта постоянно ви гълта!
към беседата >>
При сегашните разбирания на хората има едно противоречие в свещените книги.
Някои стари верующи, със своите стари традиции, ще цитират, че Бога никой никога не е видял. Те са чудни! Действително грешникът може ли да види Бога?
При сегашните разбирания на хората има едно противоречие в свещените книги.
Наистина, там се казва, че никой никога не е видял Бога, но казва се още в Писанието, че човек е направен по образ и подобие Божие. Какво се подразбира под думите, че Бог никой никога не е видял? Законът седи в следното: без Любов никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни с Любов, ти ще видиш Бога и ще Го познаеш. Това е най-важната мисъл. Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: „Кажи на тази сестра да не говори тъй.“ – Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа!
към беседата >>
Но морето се развълнува, той пада от кораба и един кашалот го поглъща.
Например вземете примера с Йона, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората да се разкаят и да се обърнат към Бога. Той казва на Бога: „Как, Ти ме изпращаш между тези хора да ме бият с камъни, да ми се смеят, да ме вземат за лъжец. Нищо няма да стане от тази работа! Тази работа не е за мене, друг изпрати! “ Купува си той билет за Испания, качва се на кораба и отпътува.
Но морето се развълнува, той пада от кораба и един кашалот го поглъща.
Той остава цели три дни в утробата на този кашалот. Като престоява толкова време в утробата на кашалота, моли се усърдно на Господа и казва: „Господи, ако ме извадиш от това място, ще отида да проповядвам не само в Ниневия, но дето ме изпратиш.“ И Господ го извади от утробата на тази риба. Тя го изхвърли на брега и той отиде да проповядва. Ще кажете: „Всички все риби няма да ни гълтат.“ Ами смъртта постоянно ви гълта!
към беседата >>
Наистина, там се казва, че никой никога не е видял Бога, но казва се още в Писанието, че човек е направен по образ и подобие Божие.
Някои стари верующи, със своите стари традиции, ще цитират, че Бога никой никога не е видял. Те са чудни! Действително грешникът може ли да види Бога? При сегашните разбирания на хората има едно противоречие в свещените книги.
Наистина, там се казва, че никой никога не е видял Бога, но казва се още в Писанието, че човек е направен по образ и подобие Божие.
Какво се подразбира под думите, че Бог никой никога не е видял? Законът седи в следното: без Любов никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни с Любов, ти ще видиш Бога и ще Го познаеш. Това е най-важната мисъл. Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: „Кажи на тази сестра да не говори тъй.“ – Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа! Има ли нужда да давам съвет на Господа?
към беседата >>
Той остава цели три дни в утробата на този кашалот.
Той казва на Бога: „Как, Ти ме изпращаш между тези хора да ме бият с камъни, да ми се смеят, да ме вземат за лъжец. Нищо няма да стане от тази работа! Тази работа не е за мене, друг изпрати! “ Купува си той билет за Испания, качва се на кораба и отпътува. Но морето се развълнува, той пада от кораба и един кашалот го поглъща.
Той остава цели три дни в утробата на този кашалот.
Като престоява толкова време в утробата на кашалота, моли се усърдно на Господа и казва: „Господи, ако ме извадиш от това място, ще отида да проповядвам не само в Ниневия, но дето ме изпратиш.“ И Господ го извади от утробата на тази риба. Тя го изхвърли на брега и той отиде да проповядва. Ще кажете: „Всички все риби няма да ни гълтат.“ Ами смъртта постоянно ви гълта!
към беседата >>
Какво се подразбира под думите, че Бог никой никога не е видял?
Някои стари верующи, със своите стари традиции, ще цитират, че Бога никой никога не е видял. Те са чудни! Действително грешникът може ли да види Бога? При сегашните разбирания на хората има едно противоречие в свещените книги. Наистина, там се казва, че никой никога не е видял Бога, но казва се още в Писанието, че човек е направен по образ и подобие Божие.
Какво се подразбира под думите, че Бог никой никога не е видял?
Законът седи в следното: без Любов никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни с Любов, ти ще видиш Бога и ще Го познаеш. Това е най-важната мисъл. Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: „Кажи на тази сестра да не говори тъй.“ – Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа! Има ли нужда да давам съвет на Господа? Има ли нужда да давам ум на Господа?
към беседата >>
Като престоява толкова време в утробата на кашалота, моли се усърдно на Господа и казва: „Господи, ако ме извадиш от това място, ще отида да проповядвам не само в Ниневия, но дето ме изпратиш.“ И Господ го извади от утробата на тази риба.
Нищо няма да стане от тази работа! Тази работа не е за мене, друг изпрати! “ Купува си той билет за Испания, качва се на кораба и отпътува. Но морето се развълнува, той пада от кораба и един кашалот го поглъща. Той остава цели три дни в утробата на този кашалот.
Като престоява толкова време в утробата на кашалота, моли се усърдно на Господа и казва: „Господи, ако ме извадиш от това място, ще отида да проповядвам не само в Ниневия, но дето ме изпратиш.“ И Господ го извади от утробата на тази риба.
Тя го изхвърли на брега и той отиде да проповядва. Ще кажете: „Всички все риби няма да ни гълтат.“ Ами смъртта постоянно ви гълта!
към беседата >>
Законът седи в следното: без Любов никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни с Любов, ти ще видиш Бога и ще Го познаеш.
Те са чудни! Действително грешникът може ли да види Бога? При сегашните разбирания на хората има едно противоречие в свещените книги. Наистина, там се казва, че никой никога не е видял Бога, но казва се още в Писанието, че човек е направен по образ и подобие Божие. Какво се подразбира под думите, че Бог никой никога не е видял?
Законът седи в следното: без Любов никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни с Любов, ти ще видиш Бога и ще Го познаеш.
Това е най-важната мисъл. Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: „Кажи на тази сестра да не говори тъй.“ – Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа! Има ли нужда да давам съвет на Господа? Има ли нужда да давам ум на Господа? „Ама глупости говори!
към беседата >>
Тя го изхвърли на брега и той отиде да проповядва.
Тази работа не е за мене, друг изпрати! “ Купува си той билет за Испания, качва се на кораба и отпътува. Но морето се развълнува, той пада от кораба и един кашалот го поглъща. Той остава цели три дни в утробата на този кашалот. Като престоява толкова време в утробата на кашалота, моли се усърдно на Господа и казва: „Господи, ако ме извадиш от това място, ще отида да проповядвам не само в Ниневия, но дето ме изпратиш.“ И Господ го извади от утробата на тази риба.
Тя го изхвърли на брега и той отиде да проповядва.
Ще кажете: „Всички все риби няма да ни гълтат.“ Ами смъртта постоянно ви гълта!
към беседата >>
Това е най-важната мисъл.
Действително грешникът може ли да види Бога? При сегашните разбирания на хората има едно противоречие в свещените книги. Наистина, там се казва, че никой никога не е видял Бога, но казва се още в Писанието, че човек е направен по образ и подобие Божие. Какво се подразбира под думите, че Бог никой никога не е видял? Законът седи в следното: без Любов никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни с Любов, ти ще видиш Бога и ще Го познаеш.
Това е най-важната мисъл.
Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: „Кажи на тази сестра да не говори тъй.“ – Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа! Има ли нужда да давам съвет на Господа? Има ли нужда да давам ум на Господа? „Ама глупости говори! “ – Че светът е пълен само с глупости!
към беседата >>
Ще кажете: „Всички все риби няма да ни гълтат.“ Ами смъртта постоянно ви гълта!
“ Купува си той билет за Испания, качва се на кораба и отпътува. Но морето се развълнува, той пада от кораба и един кашалот го поглъща. Той остава цели три дни в утробата на този кашалот. Като престоява толкова време в утробата на кашалота, моли се усърдно на Господа и казва: „Господи, ако ме извадиш от това място, ще отида да проповядвам не само в Ниневия, но дето ме изпратиш.“ И Господ го извади от утробата на тази риба. Тя го изхвърли на брега и той отиде да проповядва.
Ще кажете: „Всички все риби няма да ни гълтат.“ Ами смъртта постоянно ви гълта!
към беседата >>
Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: „Кажи на тази сестра да не говори тъй.“ – Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа!
При сегашните разбирания на хората има едно противоречие в свещените книги. Наистина, там се казва, че никой никога не е видял Бога, но казва се още в Писанието, че човек е направен по образ и подобие Божие. Какво се подразбира под думите, че Бог никой никога не е видял? Законът седи в следното: без Любов никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни с Любов, ти ще видиш Бога и ще Го познаеш. Това е най-важната мисъл.
Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: „Кажи на тази сестра да не говори тъй.“ – Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа!
Има ли нужда да давам съвет на Господа? Има ли нужда да давам ум на Господа? „Ама глупости говори! “ – Че светът е пълен само с глупости! „Ама ще се компрометираме.“ – Остави това нещо, светът е компрометиран отдавна!
към беседата >>
Пак да дойдем до основната мисъл.
Пак да дойдем до основната мисъл.
Тя е следната: всичко онова, което е ново, което носи живот в себе си, е Божествено! Всеки от вас, като стане сутрин, нека се спре за 5-10 минути и да помисли върху тази мисъл.
към беседата >>
Има ли нужда да давам съвет на Господа?
Наистина, там се казва, че никой никога не е видял Бога, но казва се още в Писанието, че човек е направен по образ и подобие Божие. Какво се подразбира под думите, че Бог никой никога не е видял? Законът седи в следното: без Любов никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни с Любов, ти ще видиш Бога и ще Го познаеш. Това е най-важната мисъл. Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: „Кажи на тази сестра да не говори тъй.“ – Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа!
Има ли нужда да давам съвет на Господа?
Има ли нужда да давам ум на Господа? „Ама глупости говори! “ – Че светът е пълен само с глупости! „Ама ще се компрометираме.“ – Остави това нещо, светът е компрометиран отдавна! Има една сестра между нашите, която прави движения с ръцете си.
към беседата >>
Тя е следната: всичко онова, което е ново, което носи живот в себе си, е Божествено!
Пак да дойдем до основната мисъл.
Тя е следната: всичко онова, което е ново, което носи живот в себе си, е Божествено!
Всеки от вас, като стане сутрин, нека се спре за 5-10 минути и да помисли върху тази мисъл.
към беседата >>
Има ли нужда да давам ум на Господа?
Какво се подразбира под думите, че Бог никой никога не е видял? Законът седи в следното: без Любов никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни с Любов, ти ще видиш Бога и ще Го познаеш. Това е най-важната мисъл. Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: „Кажи на тази сестра да не говори тъй.“ – Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа! Има ли нужда да давам съвет на Господа?
Има ли нужда да давам ум на Господа?
„Ама глупости говори! “ – Че светът е пълен само с глупости! „Ама ще се компрометираме.“ – Остави това нещо, светът е компрометиран отдавна! Има една сестра между нашите, която прави движения с ръцете си. Щом почнат да пеят, тя почва да си движи ръцете, прави разни движения.
към беседата >>
Всеки от вас, като стане сутрин, нека се спре за 5-10 минути и да помисли върху тази мисъл.
Пак да дойдем до основната мисъл. Тя е следната: всичко онова, което е ново, което носи живот в себе си, е Божествено!
Всеки от вас, като стане сутрин, нека се спре за 5-10 минути и да помисли върху тази мисъл.
към беседата >>
„Ама глупости говори!
Законът седи в следното: без Любов никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни с Любов, ти ще видиш Бога и ще Го познаеш. Това е най-важната мисъл. Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: „Кажи на тази сестра да не говори тъй.“ – Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа! Има ли нужда да давам съвет на Господа? Има ли нужда да давам ум на Господа?
„Ама глупости говори!
“ – Че светът е пълен само с глупости! „Ама ще се компрометираме.“ – Остави това нещо, светът е компрометиран отдавна! Има една сестра между нашите, която прави движения с ръцете си. Щом почнат да пеят, тя почва да си движи ръцете, прави разни движения. Казват ми: „Кажи ѝ, Учителю, да отиде поне в някое кьоше, да не заема първия ред да я гледат всички.“ Казвам: „Оставете я, нека си вдига ръцете, търпете я!
към беседата >>
Тъй както ви се даде тази година наряда, с четивата и упражненията, вие си казвате: „Дали ще можем да изпълним днес наряда тъй, както трябва?
Тъй както ви се даде тази година наряда, с четивата и упражненията, вие си казвате: „Дали ще можем да изпълним днес наряда тъй, както трябва?
“ Това е външната страна. Истинското изпълнение е вътрешно. Например през цялата година вие ще прочетете Добрата молитва много пъти. При всяко прочитане обаче вие ще имате много аспекти за нея, много схващания за нейния вътрешен смисъл. Ако вие изпълнявате наряда само за да се освободите от него, трябва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само един път.
към беседата >>
“ – Че светът е пълен само с глупости!
Това е най-важната мисъл. Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: „Кажи на тази сестра да не говори тъй.“ – Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа! Има ли нужда да давам съвет на Господа? Има ли нужда да давам ум на Господа? „Ама глупости говори!
“ – Че светът е пълен само с глупости!
„Ама ще се компрометираме.“ – Остави това нещо, светът е компрометиран отдавна! Има една сестра между нашите, която прави движения с ръцете си. Щом почнат да пеят, тя почва да си движи ръцете, прави разни движения. Казват ми: „Кажи ѝ, Учителю, да отиде поне в някое кьоше, да не заема първия ред да я гледат всички.“ Казвам: „Оставете я, нека си вдига ръцете, търпете я! “ Какво казват външните хора за нея, като я виждат, че прави тия движения?
към беседата >>
“ Това е външната страна.
Тъй както ви се даде тази година наряда, с четивата и упражненията, вие си казвате: „Дали ще можем да изпълним днес наряда тъй, както трябва?
“ Това е външната страна.
Истинското изпълнение е вътрешно. Например през цялата година вие ще прочетете Добрата молитва много пъти. При всяко прочитане обаче вие ще имате много аспекти за нея, много схващания за нейния вътрешен смисъл. Ако вие изпълнявате наряда само за да се освободите от него, трябва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само един път. Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползва нищо.
към беседата >>
„Ама ще се компрометираме.“ – Остави това нещо, светът е компрометиран отдавна!
Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: „Кажи на тази сестра да не говори тъй.“ – Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа! Има ли нужда да давам съвет на Господа? Има ли нужда да давам ум на Господа? „Ама глупости говори! “ – Че светът е пълен само с глупости!
„Ама ще се компрометираме.“ – Остави това нещо, светът е компрометиран отдавна!
Има една сестра между нашите, която прави движения с ръцете си. Щом почнат да пеят, тя почва да си движи ръцете, прави разни движения. Казват ми: „Кажи ѝ, Учителю, да отиде поне в някое кьоше, да не заема първия ред да я гледат всички.“ Казвам: „Оставете я, нека си вдига ръцете, търпете я! “ Какво казват външните хора за нея, като я виждат, че прави тия движения? Те казват: „Тази стара жена трябва да е особен капелмайстор, по окултен начин дирижира, прави особени движения.
към беседата >>
Истинското изпълнение е вътрешно.
Тъй както ви се даде тази година наряда, с четивата и упражненията, вие си казвате: „Дали ще можем да изпълним днес наряда тъй, както трябва? “ Това е външната страна.
Истинското изпълнение е вътрешно.
Например през цялата година вие ще прочетете Добрата молитва много пъти. При всяко прочитане обаче вие ще имате много аспекти за нея, много схващания за нейния вътрешен смисъл. Ако вие изпълнявате наряда само за да се освободите от него, трябва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само един път. Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползва нищо. Вземете случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит.
към беседата >>
Има една сестра между нашите, която прави движения с ръцете си.
Има ли нужда да давам съвет на Господа? Има ли нужда да давам ум на Господа? „Ама глупости говори! “ – Че светът е пълен само с глупости! „Ама ще се компрометираме.“ – Остави това нещо, светът е компрометиран отдавна!
Има една сестра между нашите, която прави движения с ръцете си.
Щом почнат да пеят, тя почва да си движи ръцете, прави разни движения. Казват ми: „Кажи ѝ, Учителю, да отиде поне в някое кьоше, да не заема първия ред да я гледат всички.“ Казвам: „Оставете я, нека си вдига ръцете, търпете я! “ Какво казват външните хора за нея, като я виждат, че прави тия движения? Те казват: „Тази стара жена трябва да е особен капелмайстор, по окултен начин дирижира, прави особени движения. Има един мъж, който дирижира хора им, но старата жена е особена.“ Казвам: „Оставете я, какво ви безпокои!
към беседата >>
Например през цялата година вие ще прочетете Добрата молитва много пъти.
Тъй както ви се даде тази година наряда, с четивата и упражненията, вие си казвате: „Дали ще можем да изпълним днес наряда тъй, както трябва? “ Това е външната страна. Истинското изпълнение е вътрешно.
Например през цялата година вие ще прочетете Добрата молитва много пъти.
При всяко прочитане обаче вие ще имате много аспекти за нея, много схващания за нейния вътрешен смисъл. Ако вие изпълнявате наряда само за да се освободите от него, трябва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само един път. Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползва нищо. Вземете случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит. Питам: в края на годината еднакво ли ще знаят и двамата?
към беседата >>
Щом почнат да пеят, тя почва да си движи ръцете, прави разни движения.
Има ли нужда да давам ум на Господа? „Ама глупости говори! “ – Че светът е пълен само с глупости! „Ама ще се компрометираме.“ – Остави това нещо, светът е компрометиран отдавна! Има една сестра между нашите, която прави движения с ръцете си.
Щом почнат да пеят, тя почва да си движи ръцете, прави разни движения.
Казват ми: „Кажи ѝ, Учителю, да отиде поне в някое кьоше, да не заема първия ред да я гледат всички.“ Казвам: „Оставете я, нека си вдига ръцете, търпете я! “ Какво казват външните хора за нея, като я виждат, че прави тия движения? Те казват: „Тази стара жена трябва да е особен капелмайстор, по окултен начин дирижира, прави особени движения. Има един мъж, който дирижира хора им, но старата жена е особена.“ Казвам: „Оставете я, какво ви безпокои! “ – „Ама не можем да я търпим!
към беседата >>
При всяко прочитане обаче вие ще имате много аспекти за нея, много схващания за нейния вътрешен смисъл.
Тъй както ви се даде тази година наряда, с четивата и упражненията, вие си казвате: „Дали ще можем да изпълним днес наряда тъй, както трябва? “ Това е външната страна. Истинското изпълнение е вътрешно. Например през цялата година вие ще прочетете Добрата молитва много пъти.
При всяко прочитане обаче вие ще имате много аспекти за нея, много схващания за нейния вътрешен смисъл.
Ако вие изпълнявате наряда само за да се освободите от него, трябва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само един път. Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползва нищо. Вземете случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит. Питам: в края на годината еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите?
към беседата >>
Казват ми: „Кажи ѝ, Учителю, да отиде поне в някое кьоше, да не заема първия ред да я гледат всички.“ Казвам: „Оставете я, нека си вдига ръцете, търпете я!
„Ама глупости говори! “ – Че светът е пълен само с глупости! „Ама ще се компрометираме.“ – Остави това нещо, светът е компрометиран отдавна! Има една сестра между нашите, която прави движения с ръцете си. Щом почнат да пеят, тя почва да си движи ръцете, прави разни движения.
Казват ми: „Кажи ѝ, Учителю, да отиде поне в някое кьоше, да не заема първия ред да я гледат всички.“ Казвам: „Оставете я, нека си вдига ръцете, търпете я!
“ Какво казват външните хора за нея, като я виждат, че прави тия движения? Те казват: „Тази стара жена трябва да е особен капелмайстор, по окултен начин дирижира, прави особени движения. Има един мъж, който дирижира хора им, но старата жена е особена.“ Казвам: „Оставете я, какво ви безпокои! “ – „Ама не можем да я търпим! “ – „Какво от това?
към беседата >>
Ако вие изпълнявате наряда само за да се освободите от него, трябва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само един път.
Тъй както ви се даде тази година наряда, с четивата и упражненията, вие си казвате: „Дали ще можем да изпълним днес наряда тъй, както трябва? “ Това е външната страна. Истинското изпълнение е вътрешно. Например през цялата година вие ще прочетете Добрата молитва много пъти. При всяко прочитане обаче вие ще имате много аспекти за нея, много схващания за нейния вътрешен смисъл.
Ако вие изпълнявате наряда само за да се освободите от него, трябва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само един път.
Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползва нищо. Вземете случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит. Питам: в края на годината еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? – Молитвата е връзка, тя е пропуск.
към беседата >>
“ Какво казват външните хора за нея, като я виждат, че прави тия движения?
“ – Че светът е пълен само с глупости! „Ама ще се компрометираме.“ – Остави това нещо, светът е компрометиран отдавна! Има една сестра между нашите, която прави движения с ръцете си. Щом почнат да пеят, тя почва да си движи ръцете, прави разни движения. Казват ми: „Кажи ѝ, Учителю, да отиде поне в някое кьоше, да не заема първия ред да я гледат всички.“ Казвам: „Оставете я, нека си вдига ръцете, търпете я!
“ Какво казват външните хора за нея, като я виждат, че прави тия движения?
Те казват: „Тази стара жена трябва да е особен капелмайстор, по окултен начин дирижира, прави особени движения. Има един мъж, който дирижира хора им, но старата жена е особена.“ Казвам: „Оставете я, какво ви безпокои! “ – „Ама не можем да я търпим! “ – „Какво от това? Прави си особени движения!
към беседата >>
Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползва нищо.
“ Това е външната страна. Истинското изпълнение е вътрешно. Например през цялата година вие ще прочетете Добрата молитва много пъти. При всяко прочитане обаче вие ще имате много аспекти за нея, много схващания за нейния вътрешен смисъл. Ако вие изпълнявате наряда само за да се освободите от него, трябва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само един път.
Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползва нищо.
Вземете случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит. Питам: в края на годината еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? – Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота.
към беседата >>
Те казват: „Тази стара жена трябва да е особен капелмайстор, по окултен начин дирижира, прави особени движения.
„Ама ще се компрометираме.“ – Остави това нещо, светът е компрометиран отдавна! Има една сестра между нашите, която прави движения с ръцете си. Щом почнат да пеят, тя почва да си движи ръцете, прави разни движения. Казват ми: „Кажи ѝ, Учителю, да отиде поне в някое кьоше, да не заема първия ред да я гледат всички.“ Казвам: „Оставете я, нека си вдига ръцете, търпете я! “ Какво казват външните хора за нея, като я виждат, че прави тия движения?
Те казват: „Тази стара жена трябва да е особен капелмайстор, по окултен начин дирижира, прави особени движения.
Има един мъж, който дирижира хора им, но старата жена е особена.“ Казвам: „Оставете я, какво ви безпокои! “ – „Ама не можем да я търпим! “ – „Какво от това? Прави си особени движения! “ Колко ви шокират тия работи!
към беседата >>
Вземете случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит.
Истинското изпълнение е вътрешно. Например през цялата година вие ще прочетете Добрата молитва много пъти. При всяко прочитане обаче вие ще имате много аспекти за нея, много схващания за нейния вътрешен смисъл. Ако вие изпълнявате наряда само за да се освободите от него, трябва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само един път. Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползва нищо.
Вземете случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит.
Питам: в края на годината еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? – Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск.
към беседата >>
Има един мъж, който дирижира хора им, но старата жена е особена.“ Казвам: „Оставете я, какво ви безпокои!
Има една сестра между нашите, която прави движения с ръцете си. Щом почнат да пеят, тя почва да си движи ръцете, прави разни движения. Казват ми: „Кажи ѝ, Учителю, да отиде поне в някое кьоше, да не заема първия ред да я гледат всички.“ Казвам: „Оставете я, нека си вдига ръцете, търпете я! “ Какво казват външните хора за нея, като я виждат, че прави тия движения? Те казват: „Тази стара жена трябва да е особен капелмайстор, по окултен начин дирижира, прави особени движения.
Има един мъж, който дирижира хора им, но старата жена е особена.“ Казвам: „Оставете я, какво ви безпокои!
“ – „Ама не можем да я търпим! “ – „Какво от това? Прави си особени движения! “ Колко ви шокират тия работи! И да ѝ кажа да не прави тия движения, работата няма да се оправи.
към беседата >>
Питам: в края на годината еднакво ли ще знаят и двамата?
Например през цялата година вие ще прочетете Добрата молитва много пъти. При всяко прочитане обаче вие ще имате много аспекти за нея, много схващания за нейния вътрешен смисъл. Ако вие изпълнявате наряда само за да се освободите от него, трябва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само един път. Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползва нищо. Вземете случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит.
Питам: в края на годината еднакво ли ще знаят и двамата?
Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? – Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в живота.
към беседата >>
“ – „Ама не можем да я търпим!
Щом почнат да пеят, тя почва да си движи ръцете, прави разни движения. Казват ми: „Кажи ѝ, Учителю, да отиде поне в някое кьоше, да не заема първия ред да я гледат всички.“ Казвам: „Оставете я, нека си вдига ръцете, търпете я! “ Какво казват външните хора за нея, като я виждат, че прави тия движения? Те казват: „Тази стара жена трябва да е особен капелмайстор, по окултен начин дирижира, прави особени движения. Има един мъж, който дирижира хора им, но старата жена е особена.“ Казвам: „Оставете я, какво ви безпокои!
“ – „Ама не можем да я търпим!
“ – „Какво от това? Прави си особени движения! “ Колко ви шокират тия работи! И да ѝ кажа да не прави тия движения, работата няма да се оправи. Тя ще престане, друг ще се яви.
към беседата >>
Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите?
При всяко прочитане обаче вие ще имате много аспекти за нея, много схващания за нейния вътрешен смисъл. Ако вие изпълнявате наряда само за да се освободите от него, трябва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само един път. Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползва нищо. Вземете случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит. Питам: в края на годината еднакво ли ще знаят и двамата?
Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите?
– Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в живота. Без молитва никъде няма да отидеш.
към беседата >>
“ – „Какво от това?
Казват ми: „Кажи ѝ, Учителю, да отиде поне в някое кьоше, да не заема първия ред да я гледат всички.“ Казвам: „Оставете я, нека си вдига ръцете, търпете я! “ Какво казват външните хора за нея, като я виждат, че прави тия движения? Те казват: „Тази стара жена трябва да е особен капелмайстор, по окултен начин дирижира, прави особени движения. Има един мъж, който дирижира хора им, но старата жена е особена.“ Казвам: „Оставете я, какво ви безпокои! “ – „Ама не можем да я търпим!
“ – „Какво от това?
Прави си особени движения! “ Колко ви шокират тия работи! И да ѝ кажа да не прави тия движения, работата няма да се оправи. Тя ще престане, друг ще се яви. Противодействаш ли на Божествения Дух, ще почнат движенията.
към беседата >>
– Молитвата е връзка, тя е пропуск.
Ако вие изпълнявате наряда само за да се освободите от него, трябва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само един път. Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползва нищо. Вземете случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит. Питам: в края на годината еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите?
– Молитвата е връзка, тя е пропуск.
Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в живота. Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва животът е затворен за тебе.
към беседата >>
Прави си особени движения!
“ Какво казват външните хора за нея, като я виждат, че прави тия движения? Те казват: „Тази стара жена трябва да е особен капелмайстор, по окултен начин дирижира, прави особени движения. Има един мъж, който дирижира хора им, но старата жена е особена.“ Казвам: „Оставете я, какво ви безпокои! “ – „Ама не можем да я търпим! “ – „Какво от това?
Прави си особени движения!
“ Колко ви шокират тия работи! И да ѝ кажа да не прави тия движения, работата няма да се оправи. Тя ще престане, друг ще се яви. Противодействаш ли на Божествения Дух, ще почнат движенията. Не се спирай да учиш хората кой как да се движи, кой какво да прави!
към беседата >>
Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота.
Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползва нищо. Вземете случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит. Питам: в края на годината еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? – Молитвата е връзка, тя е пропуск.
Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота.
Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в живота. Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко.
към беседата >>
“ Колко ви шокират тия работи!
Те казват: „Тази стара жена трябва да е особен капелмайстор, по окултен начин дирижира, прави особени движения. Има един мъж, който дирижира хора им, но старата жена е особена.“ Казвам: „Оставете я, какво ви безпокои! “ – „Ама не можем да я търпим! “ – „Какво от това? Прави си особени движения!
“ Колко ви шокират тия работи!
И да ѝ кажа да не прави тия движения, работата няма да се оправи. Тя ще престане, друг ще се яви. Противодействаш ли на Божествения Дух, ще почнат движенията. Не се спирай да учиш хората кой как да се движи, кой какво да прави! Гледай себе си!
към беседата >>
Затова трябва да имаш пропуск.
Вземете случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит. Питам: в края на годината еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? – Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота.
Затова трябва да имаш пропуск.
Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в живота. Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим.
към беседата >>
И да ѝ кажа да не прави тия движения, работата няма да се оправи.
Има един мъж, който дирижира хора им, но старата жена е особена.“ Казвам: „Оставете я, какво ви безпокои! “ – „Ама не можем да я търпим! “ – „Какво от това? Прави си особени движения! “ Колко ви шокират тия работи!
И да ѝ кажа да не прави тия движения, работата няма да се оправи.
Тя ще престане, друг ще се яви. Противодействаш ли на Божествения Дух, ще почнат движенията. Не се спирай да учиш хората кой как да се движи, кой какво да прави! Гледай себе си! Че и детето, като стане сутрин, не се ли протяга един-два пъти, не се ли прозява, не си ли подвижва ръцете и краката?
към беседата >>
Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в живота.
Питам: в края на годината еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? – Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск.
Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в живота.
Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става, като се молим?
към беседата >>
Тя ще престане, друг ще се яви.
“ – „Ама не можем да я търпим! “ – „Какво от това? Прави си особени движения! “ Колко ви шокират тия работи! И да ѝ кажа да не прави тия движения, работата няма да се оправи.
Тя ще престане, друг ще се яви.
Противодействаш ли на Божествения Дух, ще почнат движенията. Не се спирай да учиш хората кой как да се движи, кой какво да прави! Гледай себе си! Че и детето, като стане сутрин, не се ли протяга един-два пъти, не се ли прозява, не си ли подвижва ръцете и краката? Майката казва: „Хайде, майка, стани!
към беседата >>
Без молитва никъде няма да отидеш.
Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? – Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в живота.
Без молитва никъде няма да отидеш.
Без молитва животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става, като се молим? Веднага вратата на живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят.
към беседата >>
Противодействаш ли на Божествения Дух, ще почнат движенията.
“ – „Какво от това? Прави си особени движения! “ Колко ви шокират тия работи! И да ѝ кажа да не прави тия движения, работата няма да се оправи. Тя ще престане, друг ще се яви.
Противодействаш ли на Божествения Дух, ще почнат движенията.
Не се спирай да учиш хората кой как да се движи, кой какво да прави! Гледай себе си! Че и детето, като стане сутрин, не се ли протяга един-два пъти, не се ли прозява, не си ли подвижва ръцете и краката? Майката казва: „Хайде, майка, стани! “ Това са необходими движения.
към беседата >>
Без молитва животът е затворен за тебе.
– Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в живота. Без молитва никъде няма да отидеш.
Без молитва животът е затворен за тебе.
Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става, като се молим? Веднага вратата на живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят.
към беседата >>
Не се спирай да учиш хората кой как да се движи, кой какво да прави!
Прави си особени движения! “ Колко ви шокират тия работи! И да ѝ кажа да не прави тия движения, работата няма да се оправи. Тя ще престане, друг ще се яви. Противодействаш ли на Божествения Дух, ще почнат движенията.
Не се спирай да учиш хората кой как да се движи, кой какво да прави!
Гледай себе си! Че и детето, като стане сутрин, не се ли протяга един-два пъти, не се ли прозява, не си ли подвижва ръцете и краката? Майката казва: „Хайде, майка, стани! “ Това са необходими движения. Майката започва да му пее, казва: „Хайде, мама, стани!
към беседата >>
Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко.
Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в живота. Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва животът е затворен за тебе.
Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко.
Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става, като се молим? Веднага вратата на живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят.
към беседата >>
Гледай себе си!
“ Колко ви шокират тия работи! И да ѝ кажа да не прави тия движения, работата няма да се оправи. Тя ще престане, друг ще се яви. Противодействаш ли на Божествения Дух, ще почнат движенията. Не се спирай да учиш хората кой как да се движи, кой какво да прави!
Гледай себе си!
Че и детето, като стане сутрин, не се ли протяга един-два пъти, не се ли прозява, не си ли подвижва ръцете и краката? Майката казва: „Хайде, майка, стани! “ Това са необходими движения. Майката започва да му пее, казва: „Хайде, мама, стани! “ То си прави своите движения.
към беседата >>
Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим.
Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в живота. Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко.
Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим.
Какво става, като се молим? Веднага вратата на живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят.
към беседата >>
Че и детето, като стане сутрин, не се ли протяга един-два пъти, не се ли прозява, не си ли подвижва ръцете и краката?
И да ѝ кажа да не прави тия движения, работата няма да се оправи. Тя ще престане, друг ще се яви. Противодействаш ли на Божествения Дух, ще почнат движенията. Не се спирай да учиш хората кой как да се движи, кой какво да прави! Гледай себе си!
Че и детето, като стане сутрин, не се ли протяга един-два пъти, не се ли прозява, не си ли подвижва ръцете и краката?
Майката казва: „Хайде, майка, стани! “ Това са необходими движения. Майката започва да му пее, казва: „Хайде, мама, стани! “ То си прави своите движения. Ами че това е Божествено.
към беседата >>
Какво става, като се молим?
Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в живота. Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим.
Какво става, като се молим?
Веднага вратата на живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят.
към беседата >>
Майката казва: „Хайде, майка, стани!
Тя ще престане, друг ще се яви. Противодействаш ли на Божествения Дух, ще почнат движенията. Не се спирай да учиш хората кой как да се движи, кой какво да прави! Гледай себе си! Че и детето, като стане сутрин, не се ли протяга един-два пъти, не се ли прозява, не си ли подвижва ръцете и краката?
Майката казва: „Хайде, майка, стани!
“ Това са необходими движения. Майката започва да му пее, казва: „Хайде, мама, стани! “ То си прави своите движения. Ами че това е Божествено. Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: „Защо са тия движения?
към беседата >>
Веднага вратата на живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят.
Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става, като се молим?
Веднага вратата на живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят.
към беседата >>
“ Това са необходими движения.
Противодействаш ли на Божествения Дух, ще почнат движенията. Не се спирай да учиш хората кой как да се движи, кой какво да прави! Гледай себе си! Че и детето, като стане сутрин, не се ли протяга един-два пъти, не се ли прозява, не си ли подвижва ръцете и краката? Майката казва: „Хайде, майка, стани!
“ Това са необходими движения.
Майката започва да му пее, казва: „Хайде, мама, стани! “ То си прави своите движения. Ами че това е Божествено. Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: „Защо са тия движения? “ Че и старият човек, като стане сутрин, най-първо е малко неразположен духом, но Духът като дойде в него, той е особено разположен и прави известни движения.
към беседата >>
Та молитвата е пропуск!
Та молитвата е пропуск!
Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратитe му са отворени през деня, да влeзе в широкия свят да живее, да използва условията. Много християни ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите! “ Те всичко отлагат. Духовният свят – това е физическият свят.
към беседата >>
Майката започва да му пее, казва: „Хайде, мама, стани!
Не се спирай да учиш хората кой как да се движи, кой какво да прави! Гледай себе си! Че и детето, като стане сутрин, не се ли протяга един-два пъти, не се ли прозява, не си ли подвижва ръцете и краката? Майката казва: „Хайде, майка, стани! “ Това са необходими движения.
Майката започва да му пее, казва: „Хайде, мама, стани!
“ То си прави своите движения. Ами че това е Божествено. Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: „Защо са тия движения? “ Че и старият човек, като стане сутрин, най-първо е малко неразположен духом, но Духът като дойде в него, той е особено разположен и прави известни движения. Духът като действа на хората в тия събрания, те стават особени.
към беседата >>
Тъй ще бъде, тъй е за ученика!
Та молитвата е пропуск!
Тъй ще бъде, тъй е за ученика!
Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратитe му са отворени през деня, да влeзе в широкия свят да живее, да използва условията. Много християни ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите! “ Те всичко отлагат. Духовният свят – това е физическият свят. Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш?
към беседата >>
“ То си прави своите движения.
Гледай себе си! Че и детето, като стане сутрин, не се ли протяга един-два пъти, не се ли прозява, не си ли подвижва ръцете и краката? Майката казва: „Хайде, майка, стани! “ Това са необходими движения. Майката започва да му пее, казва: „Хайде, мама, стани!
“ То си прави своите движения.
Ами че това е Божествено. Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: „Защо са тия движения? “ Че и старият човек, като стане сутрин, най-първо е малко неразположен духом, но Духът като дойде в него, той е особено разположен и прави известни движения. Духът като действа на хората в тия събрания, те стават особени. Не се подпушвайте, не се страхувайте!
към беседата >>
Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратитe му са отворени през деня, да влeзе в широкия свят да живее, да използва условията.
Та молитвата е пропуск! Тъй ще бъде, тъй е за ученика!
Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратитe му са отворени през деня, да влeзе в широкия свят да живее, да използва условията.
Много християни ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите! “ Те всичко отлагат. Духовният свят – това е физическият свят. Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш? Я прочети някоя молитва!
към беседата >>
Ами че това е Божествено.
Че и детето, като стане сутрин, не се ли протяга един-два пъти, не се ли прозява, не си ли подвижва ръцете и краката? Майката казва: „Хайде, майка, стани! “ Това са необходими движения. Майката започва да му пее, казва: „Хайде, мама, стани! “ То си прави своите движения.
Ами че това е Божествено.
Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: „Защо са тия движения? “ Че и старият човек, като стане сутрин, най-първо е малко неразположен духом, но Духът като дойде в него, той е особено разположен и прави известни движения. Духът като действа на хората в тия събрания, те стават особени. Не се подпушвайте, не се страхувайте! Щом почнеш да мислиш, че Бог може да внесе нещо лошо в тебе, ти се подпушваш, ти си пакостиш.
към беседата >>
Много християни ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите!
Та молитвата е пропуск! Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратитe му са отворени през деня, да влeзе в широкия свят да живее, да използва условията.
Много християни ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите!
“ Те всичко отлагат. Духовният свят – това е физическият свят. Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш? Я прочети някоя молитва! Коя молитва ще прочетеш?
към беседата >>
Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: „Защо са тия движения?
Майката казва: „Хайде, майка, стани! “ Това са необходими движения. Майката започва да му пее, казва: „Хайде, мама, стани! “ То си прави своите движения. Ами че това е Божествено.
Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: „Защо са тия движения?
“ Че и старият човек, като стане сутрин, най-първо е малко неразположен духом, но Духът като дойде в него, той е особено разположен и прави известни движения. Духът като действа на хората в тия събрания, те стават особени. Не се подпушвайте, не се страхувайте! Щом почнеш да мислиш, че Бог може да внесе нещо лошо в тебе, ти се подпушваш, ти си пакостиш. Щом противодействаме на Духа, тогава се явяват конвулсии, скачания, обсебвания, ритания, побои и т.н.
към беседата >>
“ Те всичко отлагат.
Та молитвата е пропуск! Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратитe му са отворени през деня, да влeзе в широкия свят да живее, да използва условията. Много християни ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите!
“ Те всичко отлагат.
Духовният свят – това е физическият свят. Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш? Я прочети някоя молитва! Коя молитва ще прочетеш? “ Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да минеш навсякъде.
към беседата >>
“ Че и старият човек, като стане сутрин, най-първо е малко неразположен духом, но Духът като дойде в него, той е особено разположен и прави известни движения.
“ Това са необходими движения. Майката започва да му пее, казва: „Хайде, мама, стани! “ То си прави своите движения. Ами че това е Божествено. Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: „Защо са тия движения?
“ Че и старият човек, като стане сутрин, най-първо е малко неразположен духом, но Духът като дойде в него, той е особено разположен и прави известни движения.
Духът като действа на хората в тия събрания, те стават особени. Не се подпушвайте, не се страхувайте! Щом почнеш да мислиш, че Бог може да внесе нещо лошо в тебе, ти се подпушваш, ти си пакостиш. Щом противодействаме на Духа, тогава се явяват конвулсии, скачания, обсебвания, ритания, побои и т.н. Това става, защото Духът иска да премахне всякакво противодействие.
към беседата >>
Духовният свят – това е физическият свят.
Та молитвата е пропуск! Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратитe му са отворени през деня, да влeзе в широкия свят да живее, да използва условията. Много християни ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите! “ Те всичко отлагат.
Духовният свят – това е физическият свят.
Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш? Я прочети някоя молитва! Коя молитва ще прочетеш? “ Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск.
към беседата >>
Духът като действа на хората в тия събрания, те стават особени.
Майката започва да му пее, казва: „Хайде, мама, стани! “ То си прави своите движения. Ами че това е Божествено. Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: „Защо са тия движения? “ Че и старият човек, като стане сутрин, най-първо е малко неразположен духом, но Духът като дойде в него, той е особено разположен и прави известни движения.
Духът като действа на хората в тия събрания, те стават особени.
Не се подпушвайте, не се страхувайте! Щом почнеш да мислиш, че Бог може да внесе нещо лошо в тебе, ти се подпушваш, ти си пакостиш. Щом противодействаме на Духа, тогава се явяват конвулсии, скачания, обсебвания, ритания, побои и т.н. Това става, защото Духът иска да премахне всякакво противодействие. Ако оставим Духът да действа свободно, всички движения, които прави човек, ще бъдат хармонични.
към беседата >>
Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш?
Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратитe му са отворени през деня, да влeзе в широкия свят да живее, да използва условията. Много християни ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите! “ Те всичко отлагат. Духовният свят – това е физическият свят.
Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш?
Я прочети някоя молитва! Коя молитва ще прочетеш? “ Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш: „Господи, Боже наш“, ще минеш през първата врата.
към беседата >>
Не се подпушвайте, не се страхувайте!
“ То си прави своите движения. Ами че това е Божествено. Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: „Защо са тия движения? “ Че и старият човек, като стане сутрин, най-първо е малко неразположен духом, но Духът като дойде в него, той е особено разположен и прави известни движения. Духът като действа на хората в тия събрания, те стават особени.
Не се подпушвайте, не се страхувайте!
Щом почнеш да мислиш, че Бог може да внесе нещо лошо в тебе, ти се подпушваш, ти си пакостиш. Щом противодействаме на Духа, тогава се явяват конвулсии, скачания, обсебвания, ритания, побои и т.н. Това става, защото Духът иска да премахне всякакво противодействие. Ако оставим Духът да действа свободно, всички движения, които прави човек, ще бъдат хармонични.
към беседата >>
Я прочети някоя молитва!
Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратитe му са отворени през деня, да влeзе в широкия свят да живее, да използва условията. Много християни ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите! “ Те всичко отлагат. Духовният свят – това е физическият свят. Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш?
Я прочети някоя молитва!
Коя молитва ще прочетеш? “ Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш: „Господи, Боже наш“, ще минеш през първата врата. Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш.
към беседата >>
Щом почнеш да мислиш, че Бог може да внесе нещо лошо в тебе, ти се подпушваш, ти си пакостиш.
Ами че това е Божествено. Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: „Защо са тия движения? “ Че и старият човек, като стане сутрин, най-първо е малко неразположен духом, но Духът като дойде в него, той е особено разположен и прави известни движения. Духът като действа на хората в тия събрания, те стават особени. Не се подпушвайте, не се страхувайте!
Щом почнеш да мислиш, че Бог може да внесе нещо лошо в тебе, ти се подпушваш, ти си пакостиш.
Щом противодействаме на Духа, тогава се явяват конвулсии, скачания, обсебвания, ритания, побои и т.н. Това става, защото Духът иска да премахне всякакво противодействие. Ако оставим Духът да действа свободно, всички движения, които прави човек, ще бъдат хармонични.
към беседата >>
Коя молитва ще прочетеш?
Много християни ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите! “ Те всичко отлагат. Духовният свят – това е физическият свят. Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш? Я прочети някоя молитва!
Коя молитва ще прочетеш?
“ Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш: „Господи, Боже наш“, ще минеш през първата врата. Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш. Някой казва: „С всяка молитва може да минеш.“ – Не, не е така.
към беседата >>
Щом противодействаме на Духа, тогава се явяват конвулсии, скачания, обсебвания, ритания, побои и т.н.
Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: „Защо са тия движения? “ Че и старият човек, като стане сутрин, най-първо е малко неразположен духом, но Духът като дойде в него, той е особено разположен и прави известни движения. Духът като действа на хората в тия събрания, те стават особени. Не се подпушвайте, не се страхувайте! Щом почнеш да мислиш, че Бог може да внесе нещо лошо в тебе, ти се подпушваш, ти си пакостиш.
Щом противодействаме на Духа, тогава се явяват конвулсии, скачания, обсебвания, ритания, побои и т.н.
Това става, защото Духът иска да премахне всякакво противодействие. Ако оставим Духът да действа свободно, всички движения, които прави човек, ще бъдат хармонични.
към беседата >>
“ Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да минеш навсякъде.
“ Те всичко отлагат. Духовният свят – това е физическият свят. Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш? Я прочети някоя молитва! Коя молитва ще прочетеш?
“ Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да минеш навсякъде.
Тя е един пропуск. Като кажеш: „Господи, Боже наш“, ще минеш през първата врата. Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш. Някой казва: „С всяка молитва може да минеш.“ – Не, не е така. Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви – те си мислят, че лесно може да се състави една молитва.
към беседата >>
Това става, защото Духът иска да премахне всякакво противодействие.
“ Че и старият човек, като стане сутрин, най-първо е малко неразположен духом, но Духът като дойде в него, той е особено разположен и прави известни движения. Духът като действа на хората в тия събрания, те стават особени. Не се подпушвайте, не се страхувайте! Щом почнеш да мислиш, че Бог може да внесе нещо лошо в тебе, ти се подпушваш, ти си пакостиш. Щом противодействаме на Духа, тогава се явяват конвулсии, скачания, обсебвания, ритания, побои и т.н.
Това става, защото Духът иска да премахне всякакво противодействие.
Ако оставим Духът да действа свободно, всички движения, които прави човек, ще бъдат хармонични.
към беседата >>
Тя е един пропуск.
Духовният свят – това е физическият свят. Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш? Я прочети някоя молитва! Коя молитва ще прочетеш? “ Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да минеш навсякъде.
Тя е един пропуск.
Като кажеш: „Господи, Боже наш“, ще минеш през първата врата. Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш. Някой казва: „С всяка молитва може да минеш.“ – Не, не е така. Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви – те си мислят, че лесно може да се състави една молитва. Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий.
към беседата >>
Ако оставим Духът да действа свободно, всички движения, които прави човек, ще бъдат хармонични.
Духът като действа на хората в тия събрания, те стават особени. Не се подпушвайте, не се страхувайте! Щом почнеш да мислиш, че Бог може да внесе нещо лошо в тебе, ти се подпушваш, ти си пакостиш. Щом противодействаме на Духа, тогава се явяват конвулсии, скачания, обсебвания, ритания, побои и т.н. Това става, защото Духът иска да премахне всякакво противодействие.
Ако оставим Духът да действа свободно, всички движения, които прави човек, ще бъдат хармонични.
към беседата >>
Като кажеш: „Господи, Боже наш“, ще минеш през първата врата.
Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш? Я прочети някоя молитва! Коя молитва ще прочетеш? “ Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск.
Като кажеш: „Господи, Боже наш“, ще минеш през първата врата.
Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш. Някой казва: „С всяка молитва може да минеш.“ – Не, не е така. Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви – те си мислят, че лесно може да се състави една молитва. Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий. Те са свещени молитви и никога не остаряват.
към беседата >>
Та хубавото в света е, като станеш сутрин, да почувстваш в сърцето си една малка топлинка, една малка радост.
Та хубавото в света е, като станеш сутрин, да почувстваш в сърцето си една малка топлинка, една малка радост.
Аз, като се събудя сутрин, първо гледам дали имам тази, малката радост в себе си, дали мъжделее тя. В селата имат обичай да заравят вечер огъня в огнището си с пепел, та като станат сутрин, гледат дали има останали няколко живи въгленчета. Туй е хубавото и в живота! Като станем сутрин, да разровим сърцето си и да видим дали са останали в него някои живи въгленчета, от които да запалим този свещен Божествен огън на Любовта!
към беседата >>
Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш.
Я прочети някоя молитва! Коя молитва ще прочетеш? “ Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш: „Господи, Боже наш“, ще минеш през първата врата.
Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш.
Някой казва: „С всяка молитва може да минеш.“ – Не, не е така. Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви – те си мислят, че лесно може да се състави една молитва. Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий. Те са свещени молитви и никога не остаряват. Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват.
към беседата >>
Аз, като се събудя сутрин, първо гледам дали имам тази, малката радост в себе си, дали мъжделее тя.
Та хубавото в света е, като станеш сутрин, да почувстваш в сърцето си една малка топлинка, една малка радост.
Аз, като се събудя сутрин, първо гледам дали имам тази, малката радост в себе си, дали мъжделее тя.
В селата имат обичай да заравят вечер огъня в огнището си с пепел, та като станат сутрин, гледат дали има останали няколко живи въгленчета. Туй е хубавото и в живота! Като станем сутрин, да разровим сърцето си и да видим дали са останали в него някои живи въгленчета, от които да запалим този свещен Божествен огън на Любовта!
към беседата >>
Някой казва: „С всяка молитва може да минеш.“ – Не, не е така.
Коя молитва ще прочетеш? “ Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш: „Господи, Боже наш“, ще минеш през първата врата. Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш.
Някой казва: „С всяка молитва може да минеш.“ – Не, не е така.
Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви – те си мислят, че лесно може да се състави една молитва. Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий. Те са свещени молитви и никога не остаряват. Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват. Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви.
към беседата >>
В селата имат обичай да заравят вечер огъня в огнището си с пепел, та като станат сутрин, гледат дали има останали няколко живи въгленчета.
Та хубавото в света е, като станеш сутрин, да почувстваш в сърцето си една малка топлинка, една малка радост. Аз, като се събудя сутрин, първо гледам дали имам тази, малката радост в себе си, дали мъжделее тя.
В селата имат обичай да заравят вечер огъня в огнището си с пепел, та като станат сутрин, гледат дали има останали няколко живи въгленчета.
Туй е хубавото и в живота! Като станем сутрин, да разровим сърцето си и да видим дали са останали в него някои живи въгленчета, от които да запалим този свещен Божествен огън на Любовта!
към беседата >>
Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви – те си мислят, че лесно може да се състави една молитва.
“ Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш: „Господи, Боже наш“, ще минеш през първата врата. Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш. Някой казва: „С всяка молитва може да минеш.“ – Не, не е така.
Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви – те си мислят, че лесно може да се състави една молитва.
Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий. Те са свещени молитви и никога не остаряват. Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват. Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви. Една молитва, каквато е Добрата молитва, тъй, както е дадена, Духът всеки ден я оживява.
към беседата >>
Туй е хубавото и в живота!
Та хубавото в света е, като станеш сутрин, да почувстваш в сърцето си една малка топлинка, една малка радост. Аз, като се събудя сутрин, първо гледам дали имам тази, малката радост в себе си, дали мъжделее тя. В селата имат обичай да заравят вечер огъня в огнището си с пепел, та като станат сутрин, гледат дали има останали няколко живи въгленчета.
Туй е хубавото и в живота!
Като станем сутрин, да разровим сърцето си и да видим дали са останали в него някои живи въгленчета, от които да запалим този свещен Божествен огън на Любовта!
към беседата >>
Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий.
Тя е един пропуск. Като кажеш: „Господи, Боже наш“, ще минеш през първата врата. Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш. Някой казва: „С всяка молитва може да минеш.“ – Не, не е така. Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви – те си мислят, че лесно може да се състави една молитва.
Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий.
Те са свещени молитви и никога не остаряват. Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват. Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви. Една молитва, каквато е Добрата молитва, тъй, както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден.
към беседата >>
Като станем сутрин, да разровим сърцето си и да видим дали са останали в него някои живи въгленчета, от които да запалим този свещен Божествен огън на Любовта!
Та хубавото в света е, като станеш сутрин, да почувстваш в сърцето си една малка топлинка, една малка радост. Аз, като се събудя сутрин, първо гледам дали имам тази, малката радост в себе си, дали мъжделее тя. В селата имат обичай да заравят вечер огъня в огнището си с пепел, та като станат сутрин, гледат дали има останали няколко живи въгленчета. Туй е хубавото и в живота!
Като станем сутрин, да разровим сърцето си и да видим дали са останали в него някои живи въгленчета, от които да запалим този свещен Божествен огън на Любовта!
към беседата >>
Те са свещени молитви и никога не остаряват.
Като кажеш: „Господи, Боже наш“, ще минеш през първата врата. Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш. Някой казва: „С всяка молитва може да минеш.“ – Не, не е така. Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви – те си мислят, че лесно може да се състави една молитва. Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий.
Те са свещени молитви и никога не остаряват.
Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват. Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви. Една молитва, каквато е Добрата молитва, тъй, както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден. Добрата молитва не е една и съща.
към беседата >>
Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват.
Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш. Някой казва: „С всяка молитва може да минеш.“ – Не, не е така. Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви – те си мислят, че лесно може да се състави една молитва. Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий. Те са свещени молитви и никога не остаряват.
Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват.
Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви. Една молитва, каквато е Добрата молитва, тъй, както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден. Добрата молитва не е една и съща. Например в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве, за да Ти се радваме“ – ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това?
към беседата >>
Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви.
Някой казва: „С всяка молитва може да минеш.“ – Не, не е така. Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви – те си мислят, че лесно може да се състави една молитва. Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий. Те са свещени молитви и никога не остаряват. Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват.
Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви.
Една молитва, каквато е Добрата молитва, тъй, както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден. Добрата молитва не е една и съща. Например в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве, за да Ти се радваме“ – ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това? Широк свят ви се открива!
към беседата >>
Една молитва, каквато е Добрата молитва, тъй, както е дадена, Духът всеки ден я оживява.
Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви – те си мислят, че лесно може да се състави една молитва. Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий. Те са свещени молитви и никога не остаряват. Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват. Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви.
Една молитва, каквато е Добрата молитва, тъй, както е дадена, Духът всеки ден я оживява.
Тя се мени всеки ден. Добрата молитва не е една и съща. Например в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве, за да Ти се радваме“ – ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това? Широк свят ви се открива! И това е само в първия пасаж.
към беседата >>
Тя се мени всеки ден.
Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий. Те са свещени молитви и никога не остаряват. Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват. Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви. Една молитва, каквато е Добрата молитва, тъй, както е дадена, Духът всеки ден я оживява.
Тя се мени всеки ден.
Добрата молитва не е една и съща. Например в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве, за да Ти се радваме“ – ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това? Широк свят ви се открива! И това е само в първия пасаж. Тия думи всеки ден все повече и повече ще оживяват за вас.
към беседата >>
Добрата молитва не е една и съща.
Те са свещени молитви и никога не остаряват. Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват. Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви. Една молитва, каквато е Добрата молитва, тъй, както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден.
Добрата молитва не е една и съща.
Например в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве, за да Ти се радваме“ – ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това? Широк свят ви се открива! И това е само в първия пасаж. Тия думи всеки ден все повече и повече ще оживяват за вас.
към беседата >>
Например в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве, за да Ти се радваме“ – ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това?
Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват. Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви. Една молитва, каквато е Добрата молитва, тъй, както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден. Добрата молитва не е една и съща.
Например в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве, за да Ти се радваме“ – ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това?
Широк свят ви се открива! И това е само в първия пасаж. Тия думи всеки ден все повече и повече ще оживяват за вас.
към беседата >>
Широк свят ви се открива!
Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви. Една молитва, каквато е Добрата молитва, тъй, както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден. Добрата молитва не е една и съща. Например в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве, за да Ти се радваме“ – ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това?
Широк свят ви се открива!
И това е само в първия пасаж. Тия думи всеки ден все повече и повече ще оживяват за вас.
към беседата >>
И това е само в първия пасаж.
Една молитва, каквато е Добрата молитва, тъй, както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден. Добрата молитва не е една и съща. Например в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве, за да Ти се радваме“ – ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това? Широк свят ви се открива!
И това е само в първия пасаж.
Тия думи всеки ден все повече и повече ще оживяват за вас.
към беседата >>
Тия думи всеки ден все повече и повече ще оживяват за вас.
Тя се мени всеки ден. Добрата молитва не е една и съща. Например в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве, за да Ти се радваме“ – ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това? Широк свят ви се открива! И това е само в първия пасаж.
Тия думи всеки ден все повече и повече ще оживяват за вас.
към беседата >>
Допуснете сега, че един ангел дойде от Небето и ви задигне.
Допуснете сега, че един ангел дойде от Небето и ви задигне.
Какво ще направите? Два ангела има в света, от които единият е във възходяща степен, другият е в низходяща степен. Единият те носи към Небето, а другият иде отдолу. В живота ти все ще дойде някой ангел да те задигне или нагоре, или надолу. Важното за вас е кой ангел ще дойде.
към беседата >>
Какво ще направите?
Допуснете сега, че един ангел дойде от Небето и ви задигне.
Какво ще направите?
Два ангела има в света, от които единият е във възходяща степен, другият е в низходяща степен. Единият те носи към Небето, а другият иде отдолу. В живота ти все ще дойде някой ангел да те задигне или нагоре, или надолу. Важното за вас е кой ангел ще дойде. Като дойде ангелът, какво ще му кажете?
към беседата >>
Два ангела има в света, от които единият е във възходяща степен, другият е в низходяща степен.
Допуснете сега, че един ангел дойде от Небето и ви задигне. Какво ще направите?
Два ангела има в света, от които единият е във възходяща степен, другият е в низходяща степен.
Единият те носи към Небето, а другият иде отдолу. В живота ти все ще дойде някой ангел да те задигне или нагоре, или надолу. Важното за вас е кой ангел ще дойде. Като дойде ангелът, какво ще му кажете? Всички сегашни хора се боят от ангелите.
към беседата >>
Единият те носи към Небето, а другият иде отдолу.
Допуснете сега, че един ангел дойде от Небето и ви задигне. Какво ще направите? Два ангела има в света, от които единият е във възходяща степен, другият е в низходяща степен.
Единият те носи към Небето, а другият иде отдолу.
В живота ти все ще дойде някой ангел да те задигне или нагоре, или надолу. Важното за вас е кой ангел ще дойде. Като дойде ангелът, какво ще му кажете? Всички сегашни хора се боят от ангелите. Какво представляват ангелите?
към беседата >>
В живота ти все ще дойде някой ангел да те задигне или нагоре, или надолу.
Допуснете сега, че един ангел дойде от Небето и ви задигне. Какво ще направите? Два ангела има в света, от които единият е във възходяща степен, другият е в низходяща степен. Единият те носи към Небето, а другият иде отдолу.
В живота ти все ще дойде някой ангел да те задигне или нагоре, или надолу.
Важното за вас е кой ангел ще дойде. Като дойде ангелът, какво ще му кажете? Всички сегашни хора се боят от ангелите. Какво представляват ангелите? – Носители на Любовта.
към беседата >>
Важното за вас е кой ангел ще дойде.
Допуснете сега, че един ангел дойде от Небето и ви задигне. Какво ще направите? Два ангела има в света, от които единият е във възходяща степен, другият е в низходяща степен. Единият те носи към Небето, а другият иде отдолу. В живота ти все ще дойде някой ангел да те задигне или нагоре, или надолу.
Важното за вас е кой ангел ще дойде.
Като дойде ангелът, какво ще му кажете? Всички сегашни хора се боят от ангелите. Какво представляват ангелите? – Носители на Любовта. Когато дойде някой ангел при тебе, ще имаш хубаво разположение, няма да те е страх от него.
към беседата >>
Като дойде ангелът, какво ще му кажете?
Какво ще направите? Два ангела има в света, от които единият е във възходяща степен, другият е в низходяща степен. Единият те носи към Небето, а другият иде отдолу. В живота ти все ще дойде някой ангел да те задигне или нагоре, или надолу. Важното за вас е кой ангел ще дойде.
Като дойде ангелът, какво ще му кажете?
Всички сегашни хора се боят от ангелите. Какво представляват ангелите? – Носители на Любовта. Когато дойде някой ангел при тебе, ще имаш хубаво разположение, няма да те е страх от него. Знаете ли от какви ангели да се страхувате?
към беседата >>
Всички сегашни хора се боят от ангелите.
Два ангела има в света, от които единият е във възходяща степен, другият е в низходяща степен. Единият те носи към Небето, а другият иде отдолу. В живота ти все ще дойде някой ангел да те задигне или нагоре, или надолу. Важното за вас е кой ангел ще дойде. Като дойде ангелът, какво ще му кажете?
Всички сегашни хора се боят от ангелите.
Какво представляват ангелите? – Носители на Любовта. Когато дойде някой ангел при тебе, ще имаш хубаво разположение, няма да те е страх от него. Знаете ли от какви ангели да се страхувате? – От тези, които ви носят към чистилището.
към беседата >>
Какво представляват ангелите?
Единият те носи към Небето, а другият иде отдолу. В живота ти все ще дойде някой ангел да те задигне или нагоре, или надолу. Важното за вас е кой ангел ще дойде. Като дойде ангелът, какво ще му кажете? Всички сегашни хора се боят от ангелите.
Какво представляват ангелите?
– Носители на Любовта. Когато дойде някой ангел при тебе, ще имаш хубаво разположение, няма да те е страх от него. Знаете ли от какви ангели да се страхувате? – От тези, които ви носят към чистилището. Кога ви е страх?
към беседата >>
– Носители на Любовта.
В живота ти все ще дойде някой ангел да те задигне или нагоре, или надолу. Важното за вас е кой ангел ще дойде. Като дойде ангелът, какво ще му кажете? Всички сегашни хора се боят от ангелите. Какво представляват ангелите?
– Носители на Любовта.
Когато дойде някой ангел при тебе, ще имаш хубаво разположение, няма да те е страх от него. Знаете ли от какви ангели да се страхувате? – От тези, които ви носят към чистилището. Кога ви е страх? Чудни са хората, когато ги е страх от ангелите, да не им вземат живота!
към беседата >>
Когато дойде някой ангел при тебе, ще имаш хубаво разположение, няма да те е страх от него.
Важното за вас е кой ангел ще дойде. Като дойде ангелът, какво ще му кажете? Всички сегашни хора се боят от ангелите. Какво представляват ангелите? – Носители на Любовта.
Когато дойде някой ангел при тебе, ще имаш хубаво разположение, няма да те е страх от него.
Знаете ли от какви ангели да се страхувате? – От тези, които ви носят към чистилището. Кога ви е страх? Чудни са хората, когато ги е страх от ангелите, да не им вземат живота! Когато някой приятел ви носи живот и здраве, храна и дрехи, защо ви е страх от него?
към беседата >>
Знаете ли от какви ангели да се страхувате?
Като дойде ангелът, какво ще му кажете? Всички сегашни хора се боят от ангелите. Какво представляват ангелите? – Носители на Любовта. Когато дойде някой ангел при тебе, ще имаш хубаво разположение, няма да те е страх от него.
Знаете ли от какви ангели да се страхувате?
– От тези, които ви носят към чистилището. Кога ви е страх? Чудни са хората, когато ги е страх от ангелите, да не им вземат живота! Когато някой приятел ви носи живот и здраве, храна и дрехи, защо ви е страх от него? Когато дойде някой разбойник да ви обере, разбирам да ви е страх.
към беседата >>
– От тези, които ви носят към чистилището.
Всички сегашни хора се боят от ангелите. Какво представляват ангелите? – Носители на Любовта. Когато дойде някой ангел при тебе, ще имаш хубаво разположение, няма да те е страх от него. Знаете ли от какви ангели да се страхувате?
– От тези, които ви носят към чистилището.
Кога ви е страх? Чудни са хората, когато ги е страх от ангелите, да не им вземат живота! Когато някой приятел ви носи живот и здраве, храна и дрехи, защо ви е страх от него? Когато дойде някой разбойник да ви обере, разбирам да ви е страх. Тия ангели, от които хората се страхуват, аз наричам ангели на мъчението.
към беседата >>
Кога ви е страх?
Какво представляват ангелите? – Носители на Любовта. Когато дойде някой ангел при тебе, ще имаш хубаво разположение, няма да те е страх от него. Знаете ли от какви ангели да се страхувате? – От тези, които ви носят към чистилището.
Кога ви е страх?
Чудни са хората, когато ги е страх от ангелите, да не им вземат живота! Когато някой приятел ви носи живот и здраве, храна и дрехи, защо ви е страх от него? Когато дойде някой разбойник да ви обере, разбирам да ви е страх. Тия ангели, от които хората се страхуват, аз наричам ангели на мъчението.
към беседата >>
Чудни са хората, когато ги е страх от ангелите, да не им вземат живота!
– Носители на Любовта. Когато дойде някой ангел при тебе, ще имаш хубаво разположение, няма да те е страх от него. Знаете ли от какви ангели да се страхувате? – От тези, които ви носят към чистилището. Кога ви е страх?
Чудни са хората, когато ги е страх от ангелите, да не им вземат живота!
Когато някой приятел ви носи живот и здраве, храна и дрехи, защо ви е страх от него? Когато дойде някой разбойник да ви обере, разбирам да ви е страх. Тия ангели, от които хората се страхуват, аз наричам ангели на мъчението.
към беседата >>
Когато някой приятел ви носи живот и здраве, храна и дрехи, защо ви е страх от него?
Когато дойде някой ангел при тебе, ще имаш хубаво разположение, няма да те е страх от него. Знаете ли от какви ангели да се страхувате? – От тези, които ви носят към чистилището. Кога ви е страх? Чудни са хората, когато ги е страх от ангелите, да не им вземат живота!
Когато някой приятел ви носи живот и здраве, храна и дрехи, защо ви е страх от него?
Когато дойде някой разбойник да ви обере, разбирам да ви е страх. Тия ангели, от които хората се страхуват, аз наричам ангели на мъчението.
към беседата >>
Когато дойде някой разбойник да ви обере, разбирам да ви е страх.
Знаете ли от какви ангели да се страхувате? – От тези, които ви носят към чистилището. Кога ви е страх? Чудни са хората, когато ги е страх от ангелите, да не им вземат живота! Когато някой приятел ви носи живот и здраве, храна и дрехи, защо ви е страх от него?
Когато дойде някой разбойник да ви обере, разбирам да ви е страх.
Тия ангели, от които хората се страхуват, аз наричам ангели на мъчението.
към беседата >>
Тия ангели, от които хората се страхуват, аз наричам ангели на мъчението.
– От тези, които ви носят към чистилището. Кога ви е страх? Чудни са хората, когато ги е страх от ангелите, да не им вземат живота! Когато някой приятел ви носи живот и здраве, храна и дрехи, защо ви е страх от него? Когато дойде някой разбойник да ви обере, разбирам да ви е страх.
Тия ангели, от които хората се страхуват, аз наричам ангели на мъчението.
към беседата >>
В прочетената 12-а глава от Посланието първото най-важно нещо за вас е да образувате това вътрешно общение, тази вътрешна връзка с Духа.
В прочетената 12-а глава от Посланието първото най-важно нещо за вас е да образувате това вътрешно общение, тази вътрешна връзка с Духа.
Мнозина от вас казват, че не признават какво Духът говори. Това е човешката гордост, която казва: „Аз говоря! “ – Не, трябва да знаете, че без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл. Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий. Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух.
към беседата >>
Мнозина от вас казват, че не признават какво Духът говори.
В прочетената 12-а глава от Посланието първото най-важно нещо за вас е да образувате това вътрешно общение, тази вътрешна връзка с Духа.
Мнозина от вас казват, че не признават какво Духът говори.
Това е човешката гордост, която казва: „Аз говоря! “ – Не, трябва да знаете, че без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл. Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий. Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух. И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме.
към беседата >>
Това е човешката гордост, която казва: „Аз говоря!
В прочетената 12-а глава от Посланието първото най-важно нещо за вас е да образувате това вътрешно общение, тази вътрешна връзка с Духа. Мнозина от вас казват, че не признават какво Духът говори.
Това е човешката гордост, която казва: „Аз говоря!
“ – Не, трябва да знаете, че без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл. Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий. Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух. И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме. Вие казвате: „С мене ли ще се занимава Духът?
към беседата >>
“ – Не, трябва да знаете, че без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл.
В прочетената 12-а глава от Посланието първото най-важно нещо за вас е да образувате това вътрешно общение, тази вътрешна връзка с Духа. Мнозина от вас казват, че не признават какво Духът говори. Това е човешката гордост, която казва: „Аз говоря!
“ – Не, трябва да знаете, че без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл.
Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий. Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух. И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме. Вие казвате: „С мене ли ще се занимава Духът? “ Ами с кого?
към беседата >>
Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий.
В прочетената 12-а глава от Посланието първото най-важно нещо за вас е да образувате това вътрешно общение, тази вътрешна връзка с Духа. Мнозина от вас казват, че не признават какво Духът говори. Това е човешката гордост, която казва: „Аз говоря! “ – Не, трябва да знаете, че без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл.
Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий.
Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух. И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме. Вие казвате: „С мене ли ще се занимава Духът? “ Ами с кого? Че аз не съм най-святият човек.
към беседата >>
Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух.
В прочетената 12-а глава от Посланието първото най-важно нещо за вас е да образувате това вътрешно общение, тази вътрешна връзка с Духа. Мнозина от вас казват, че не признават какво Духът говори. Това е човешката гордост, която казва: „Аз говоря! “ – Не, трябва да знаете, че без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл. Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий.
Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух.
И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме. Вие казвате: „С мене ли ще се занимава Духът? “ Ами с кого? Че аз не съм най-святият човек. Ами кой човек е свят?
към беседата >>
И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме.
Мнозина от вас казват, че не признават какво Духът говори. Това е човешката гордост, която казва: „Аз говоря! “ – Не, трябва да знаете, че без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл. Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий. Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух.
И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме.
Вие казвате: „С мене ли ще се занимава Духът? “ Ами с кого? Че аз не съм най-святият човек. Ами кой човек е свят? Че най-святите хора са като децата.
към беседата >>
Вие казвате: „С мене ли ще се занимава Духът?
Това е човешката гордост, която казва: „Аз говоря! “ – Не, трябва да знаете, че без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл. Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий. Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух. И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме.
Вие казвате: „С мене ли ще се занимава Духът?
“ Ами с кого? Че аз не съм най-святият човек. Ами кой човек е свят? Че най-святите хора са като децата. Те са толкова скромни, толкова смирени!
към беседата >>
“ Ами с кого?
“ – Не, трябва да знаете, че без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл. Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий. Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух. И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме. Вие казвате: „С мене ли ще се занимава Духът?
“ Ами с кого?
Че аз не съм най-святият човек. Ами кой човек е свят? Че най-святите хора са като децата. Те са толкова скромни, толкова смирени! Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големитe, най-високите хора, че импонират на всички.
към беседата >>
Че аз не съм най-святият човек.
Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий. Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух. И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме. Вие казвате: „С мене ли ще се занимава Духът? “ Ами с кого?
Че аз не съм най-святият човек.
Ами кой човек е свят? Че най-святите хора са като децата. Те са толкова скромни, толкова смирени! Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големитe, най-високите хора, че импонират на всички. Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса: когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение.
към беседата >>
Ами кой човек е свят?
Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух. И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме. Вие казвате: „С мене ли ще се занимава Духът? “ Ами с кого? Че аз не съм най-святият човек.
Ами кой човек е свят?
Че най-святите хора са като децата. Те са толкова скромни, толкова смирени! Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големитe, най-високите хора, че импонират на всички. Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса: когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение. Те са като малките разумни деца.
към беседата >>
Че най-святите хора са като децата.
И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме. Вие казвате: „С мене ли ще се занимава Духът? “ Ами с кого? Че аз не съм най-святият човек. Ами кой човек е свят?
Че най-святите хора са като децата.
Те са толкова скромни, толкова смирени! Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големитe, най-високите хора, че импонират на всички. Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса: когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение. Те са като малките разумни деца. Такова дете например даже и не подозира, че може да излекува някого.
към беседата >>
Те са толкова скромни, толкова смирени!
Вие казвате: „С мене ли ще се занимава Духът? “ Ами с кого? Че аз не съм най-святият човек. Ами кой човек е свят? Че най-святите хора са като децата.
Те са толкова скромни, толкова смирени!
Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големитe, най-високите хора, че импонират на всички. Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса: когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение. Те са като малките разумни деца. Такова дете например даже и не подозира, че може да излекува някого. Майка му го води тук-там по гости, а то, като види някой стар или някой болен човек, доближава се до него и го помилва.
към беседата >>
Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големитe, най-високите хора, че импонират на всички.
“ Ами с кого? Че аз не съм най-святият човек. Ами кой човек е свят? Че най-святите хора са като децата. Те са толкова скромни, толкова смирени!
Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големитe, най-високите хора, че импонират на всички.
Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса: когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение. Те са като малките разумни деца. Такова дете например даже и не подозира, че може да излекува някого. Майка му го води тук-там по гости, а то, като види някой стар или някой болен човек, доближава се до него и го помилва. Този стар човек веднага се повдига.
към беседата >>
Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса: когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение.
Че аз не съм най-святият човек. Ами кой човек е свят? Че най-святите хора са като децата. Те са толкова скромни, толкова смирени! Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големитe, най-високите хора, че импонират на всички.
Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса: когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение.
Те са като малките разумни деца. Такова дете например даже и не подозира, че може да излекува някого. Майка му го води тук-там по гости, а то, като види някой стар или някой болен човек, доближава се до него и го помилва. Този стар човек веднага се повдига. Детето му се радва, без да подозира, че то е излекувало този стар болен човек.
към беседата >>
Те са като малките разумни деца.
Ами кой човек е свят? Че най-святите хора са като децата. Те са толкова скромни, толкова смирени! Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големитe, най-високите хора, че импонират на всички. Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса: когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение.
Те са като малките разумни деца.
Такова дете например даже и не подозира, че може да излекува някого. Майка му го води тук-там по гости, а то, като види някой стар или някой болен човек, доближава се до него и го помилва. Този стар човек веднага се повдига. Детето му се радва, без да подозира, че то е излекувало този стар болен човек. Дядото казва: „Туй дете е много щастливо, лека ръка има.“ Така и вие мислите, че светиите са хора стари, с бели бради.
към беседата >>
Такова дете например даже и не подозира, че може да излекува някого.
Че най-святите хора са като децата. Те са толкова скромни, толкова смирени! Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големитe, най-високите хора, че импонират на всички. Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса: когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение. Те са като малките разумни деца.
Такова дете например даже и не подозира, че може да излекува някого.
Майка му го води тук-там по гости, а то, като види някой стар или някой болен човек, доближава се до него и го помилва. Този стар човек веднага се повдига. Детето му се радва, без да подозира, че то е излекувало този стар болен човек. Дядото казва: „Туй дете е много щастливо, лека ръка има.“ Така и вие мислите, че светиите са хора стари, с бели бради. Аз оспорвам това.
към беседата >>
Майка му го води тук-там по гости, а то, като види някой стар или някой болен човек, доближава се до него и го помилва.
Те са толкова скромни, толкова смирени! Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големитe, най-високите хора, че импонират на всички. Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса: когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение. Те са като малките разумни деца. Такова дете например даже и не подозира, че може да излекува някого.
Майка му го води тук-там по гости, а то, като види някой стар или някой болен човек, доближава се до него и го помилва.
Този стар човек веднага се повдига. Детето му се радва, без да подозира, че то е излекувало този стар болен човек. Дядото казва: „Туй дете е много щастливо, лека ръка има.“ Така и вие мислите, че светиите са хора стари, с бели бради. Аз оспорвам това.
към беседата >>
Този стар човек веднага се повдига.
Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големитe, най-високите хора, че импонират на всички. Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса: когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение. Те са като малките разумни деца. Такова дете например даже и не подозира, че може да излекува някого. Майка му го води тук-там по гости, а то, като види някой стар или някой болен човек, доближава се до него и го помилва.
Този стар човек веднага се повдига.
Детето му се радва, без да подозира, че то е излекувало този стар болен човек. Дядото казва: „Туй дете е много щастливо, лека ръка има.“ Така и вие мислите, че светиите са хора стари, с бели бради. Аз оспорвам това.
към беседата >>
Детето му се радва, без да подозира, че то е излекувало този стар болен човек.
Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса: когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение. Те са като малките разумни деца. Такова дете например даже и не подозира, че може да излекува някого. Майка му го води тук-там по гости, а то, като види някой стар или някой болен човек, доближава се до него и го помилва. Този стар човек веднага се повдига.
Детето му се радва, без да подозира, че то е излекувало този стар болен човек.
Дядото казва: „Туй дете е много щастливо, лека ръка има.“ Така и вие мислите, че светиите са хора стари, с бели бради. Аз оспорвам това.
към беседата >>
Дядото казва: „Туй дете е много щастливо, лека ръка има.“ Така и вие мислите, че светиите са хора стари, с бели бради.
Те са като малките разумни деца. Такова дете например даже и не подозира, че може да излекува някого. Майка му го води тук-там по гости, а то, като види някой стар или някой болен човек, доближава се до него и го помилва. Този стар човек веднага се повдига. Детето му се радва, без да подозира, че то е излекувало този стар болен човек.
Дядото казва: „Туй дете е много щастливо, лека ръка има.“ Така и вие мислите, че светиите са хора стари, с бели бради.
Аз оспорвам това.
към беседата >>
Аз оспорвам това.
Такова дете например даже и не подозира, че може да излекува някого. Майка му го води тук-там по гости, а то, като види някой стар или някой болен човек, доближава се до него и го помилва. Този стар човек веднага се повдига. Детето му се радва, без да подозира, че то е излекувало този стар болен човек. Дядото казва: „Туй дете е много щастливо, лека ръка има.“ Така и вие мислите, че светиите са хора стари, с бели бради.
Аз оспорвам това.
към беседата >>
Важното за вас е да имате детинско състояние на духа.
Важното за вас е да имате детинско състояние на духа.
То именно е състояние на Божия Дух. Туй е новото положение, новото схващане, което трябва да имате! Тъй както сега хората схващат живота, тъй както сега живеят, те са в една твърда, гъста материя. Вода в камък може ли да живее? Не, тя не може дори и да проникне в него.
към беседата >>
То именно е състояние на Божия Дух.
Важното за вас е да имате детинско състояние на духа.
То именно е състояние на Божия Дух.
Туй е новото положение, новото схващане, което трябва да имате! Тъй както сега хората схващат живота, тъй както сега живеят, те са в една твърда, гъста материя. Вода в камък може ли да живее? Не, тя не може дори и да проникне в него. И светлината, и топлината, които се удрят в камъните, не са онази светлина и топлина, които носят живот, които помагат на растителността да се развива.
към беседата >>
Туй е новото положение, новото схващане, което трябва да имате!
Важното за вас е да имате детинско състояние на духа. То именно е състояние на Божия Дух.
Туй е новото положение, новото схващане, което трябва да имате!
Тъй както сега хората схващат живота, тъй както сега живеят, те са в една твърда, гъста материя. Вода в камък може ли да живее? Не, тя не може дори и да проникне в него. И светлината, и топлината, които се удрят в камъните, не са онази светлина и топлина, които носят живот, които помагат на растителността да се развива. Това състояние на камъните се отнася до човешкото сърце.
към беседата >>
Тъй както сега хората схващат живота, тъй както сега живеят, те са в една твърда, гъста материя.
Важното за вас е да имате детинско състояние на духа. То именно е състояние на Божия Дух. Туй е новото положение, новото схващане, което трябва да имате!
Тъй както сега хората схващат живота, тъй както сега живеят, те са в една твърда, гъста материя.
Вода в камък може ли да живее? Не, тя не може дори и да проникне в него. И светлината, и топлината, които се удрят в камъните, не са онази светлина и топлина, които носят живот, които помагат на растителността да се развива. Това състояние на камъните се отнася до човешкото сърце. Когато човешкото сърце се ожесточава, става недоволно, то има състоянието на камъните.
към беседата >>
Вода в камък може ли да живее?
Важното за вас е да имате детинско състояние на духа. То именно е състояние на Божия Дух. Туй е новото положение, новото схващане, което трябва да имате! Тъй както сега хората схващат живота, тъй както сега живеят, те са в една твърда, гъста материя.
Вода в камък може ли да живее?
Не, тя не може дори и да проникне в него. И светлината, и топлината, които се удрят в камъните, не са онази светлина и топлина, които носят живот, които помагат на растителността да се развива. Това състояние на камъните се отнася до човешкото сърце. Когато човешкото сърце се ожесточава, става недоволно, то има състоянието на камъните. Първото нещо: като станете сутрин, сърцето ви да е благодарно, че сте станали, че съзнателно сте направили първото вдишване, и да благодарите на Бога.
към беседата >>
Не, тя не може дори и да проникне в него.
Важното за вас е да имате детинско състояние на духа. То именно е състояние на Божия Дух. Туй е новото положение, новото схващане, което трябва да имате! Тъй както сега хората схващат живота, тъй както сега живеят, те са в една твърда, гъста материя. Вода в камък може ли да живее?
Не, тя не може дори и да проникне в него.
И светлината, и топлината, които се удрят в камъните, не са онази светлина и топлина, които носят живот, които помагат на растителността да се развива. Това състояние на камъните се отнася до човешкото сърце. Когато човешкото сърце се ожесточава, става недоволно, то има състоянието на камъните. Първото нещо: като станете сутрин, сърцето ви да е благодарно, че сте станали, че съзнателно сте направили първото вдишване, и да благодарите на Бога. Първият ден съдържа първото вдишване, първото благо.
към беседата >>
И светлината, и топлината, които се удрят в камъните, не са онази светлина и топлина, които носят живот, които помагат на растителността да се развива.
То именно е състояние на Божия Дух. Туй е новото положение, новото схващане, което трябва да имате! Тъй както сега хората схващат живота, тъй както сега живеят, те са в една твърда, гъста материя. Вода в камък може ли да живее? Не, тя не може дори и да проникне в него.
И светлината, и топлината, които се удрят в камъните, не са онази светлина и топлина, които носят живот, които помагат на растителността да се развива.
Това състояние на камъните се отнася до човешкото сърце. Когато човешкото сърце се ожесточава, става недоволно, то има състоянието на камъните. Първото нещо: като станете сутрин, сърцето ви да е благодарно, че сте станали, че съзнателно сте направили първото вдишване, и да благодарите на Бога. Първият ден съдържа първото вдишване, първото благо.
към беседата >>
Това състояние на камъните се отнася до човешкото сърце.
Туй е новото положение, новото схващане, което трябва да имате! Тъй както сега хората схващат живота, тъй както сега живеят, те са в една твърда, гъста материя. Вода в камък може ли да живее? Не, тя не може дори и да проникне в него. И светлината, и топлината, които се удрят в камъните, не са онази светлина и топлина, които носят живот, които помагат на растителността да се развива.
Това състояние на камъните се отнася до човешкото сърце.
Когато човешкото сърце се ожесточава, става недоволно, то има състоянието на камъните. Първото нещо: като станете сутрин, сърцето ви да е благодарно, че сте станали, че съзнателно сте направили първото вдишване, и да благодарите на Бога. Първият ден съдържа първото вдишване, първото благо.
към беседата >>
Когато човешкото сърце се ожесточава, става недоволно, то има състоянието на камъните.
Тъй както сега хората схващат живота, тъй както сега живеят, те са в една твърда, гъста материя. Вода в камък може ли да живее? Не, тя не може дори и да проникне в него. И светлината, и топлината, които се удрят в камъните, не са онази светлина и топлина, които носят живот, които помагат на растителността да се развива. Това състояние на камъните се отнася до човешкото сърце.
Когато човешкото сърце се ожесточава, става недоволно, то има състоянието на камъните.
Първото нещо: като станете сутрин, сърцето ви да е благодарно, че сте станали, че съзнателно сте направили първото вдишване, и да благодарите на Бога. Първият ден съдържа първото вдишване, първото благо.
към беседата >>
Първото нещо: като станете сутрин, сърцето ви да е благодарно, че сте станали, че съзнателно сте направили първото вдишване, и да благодарите на Бога.
Вода в камък може ли да живее? Не, тя не може дори и да проникне в него. И светлината, и топлината, които се удрят в камъните, не са онази светлина и топлина, които носят живот, които помагат на растителността да се развива. Това състояние на камъните се отнася до човешкото сърце. Когато човешкото сърце се ожесточава, става недоволно, то има състоянието на камъните.
Първото нещо: като станете сутрин, сърцето ви да е благодарно, че сте станали, че съзнателно сте направили първото вдишване, и да благодарите на Бога.
Първият ден съдържа първото вдишване, първото благо.
към беседата >>
Първият ден съдържа първото вдишване, първото благо.
Не, тя не може дори и да проникне в него. И светлината, и топлината, които се удрят в камъните, не са онази светлина и топлина, които носят живот, които помагат на растителността да се развива. Това състояние на камъните се отнася до човешкото сърце. Когато човешкото сърце се ожесточава, става недоволно, то има състоянието на камъните. Първото нещо: като станете сутрин, сърцето ви да е благодарно, че сте станали, че съзнателно сте направили първото вдишване, и да благодарите на Бога.
Първият ден съдържа първото вдишване, първото благо.
към беседата >>
Сега какво липсва на Търново?
Сега какво липсва на Търново?
– Липсва му малко топлина, понеже зоната, която обхваща, е студена, не е тропическо място. Търново е северният полюс. Всичката философия на търновци седи в това, че им трябва повече топлина. Те ще кажат: „Да вземем тогава малко топлина от София или от другаде.“ – Не, и софиянци едва имат за себе си.
към беседата >>
– Липсва му малко топлина, понеже зоната, която обхваща, е студена, не е тропическо място.
Сега какво липсва на Търново?
– Липсва му малко топлина, понеже зоната, която обхваща, е студена, не е тропическо място.
Търново е северният полюс. Всичката философия на търновци седи в това, че им трябва повече топлина. Те ще кажат: „Да вземем тогава малко топлина от София или от другаде.“ – Не, и софиянци едва имат за себе си.
към беседата >>
Търново е северният полюс.
Сега какво липсва на Търново? – Липсва му малко топлина, понеже зоната, която обхваща, е студена, не е тропическо място.
Търново е северният полюс.
Всичката философия на търновци седи в това, че им трябва повече топлина. Те ще кажат: „Да вземем тогава малко топлина от София или от другаде.“ – Не, и софиянци едва имат за себе си.
към беседата >>
Всичката философия на търновци седи в това, че им трябва повече топлина.
Сега какво липсва на Търново? – Липсва му малко топлина, понеже зоната, която обхваща, е студена, не е тропическо място. Търново е северният полюс.
Всичката философия на търновци седи в това, че им трябва повече топлина.
Те ще кажат: „Да вземем тогава малко топлина от София или от другаде.“ – Не, и софиянци едва имат за себе си.
към беседата >>
Те ще кажат: „Да вземем тогава малко топлина от София или от другаде.“ – Не, и софиянци едва имат за себе си.
Сега какво липсва на Търново? – Липсва му малко топлина, понеже зоната, която обхваща, е студена, не е тропическо място. Търново е северният полюс. Всичката философия на търновци седи в това, че им трябва повече топлина.
Те ще кажат: „Да вземем тогава малко топлина от София или от другаде.“ – Не, и софиянци едва имат за себе си.
към беседата >>
Всички вие казвате, че сте готови да служите на Бога, но представете си, че Бог днес ви каже да направите нещо.
Всички вие казвате, че сте готови да служите на Бога, но представете си, че Бог днес ви каже да направите нещо.
Ще го направите ли? Ще започнете да философствате, ще кажете: „Не съм готов още.“ Друг някой ще каже: „Дано ме почака Господ поне още няколко дни! “ Мнозина са ме запитвали: „Кажи ни, каква е Волята Божия! “ Аз им казвам, но те отговарят: „Не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистим, да попостим, да се помолим, че тогава ще отидем да вършим Волята Божия.“ Ще ви приведа едно сравнение. Виждам един тъпан, цял потънал в прах.
към беседата >>
Това са три думи, които съдържат сила в себе си.
Това са три думи, които съдържат сила в себе си.
Любовта всякога се изявява чрез Живота. Любовта може да се прояви само там, дето има живот. Извън живота тя не се проявява. Ако се прояви извън живота, тя остава непозната, никой не знае какво е това проявление. Ние познаваме Любовта само в живота.
към беседата >>
Ще го направите ли?
Всички вие казвате, че сте готови да служите на Бога, но представете си, че Бог днес ви каже да направите нещо.
Ще го направите ли?
Ще започнете да философствате, ще кажете: „Не съм готов още.“ Друг някой ще каже: „Дано ме почака Господ поне още няколко дни! “ Мнозина са ме запитвали: „Кажи ни, каква е Волята Божия! “ Аз им казвам, но те отговарят: „Не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистим, да попостим, да се помолим, че тогава ще отидем да вършим Волята Божия.“ Ще ви приведа едно сравнение. Виждам един тъпан, цял потънал в прах. Ако той има съзнание, колко време ще му трябва, докато се изчисти?
към беседата >>
Любовта всякога се изявява чрез Живота.
Това са три думи, които съдържат сила в себе си.
Любовта всякога се изявява чрез Живота.
Любовта може да се прояви само там, дето има живот. Извън живота тя не се проявява. Ако се прояви извън живота, тя остава непозната, никой не знае какво е това проявление. Ние познаваме Любовта само в живота. Как се проявява Любовта в живота?
към беседата >>
Ще започнете да философствате, ще кажете: „Не съм готов още.“ Друг някой ще каже: „Дано ме почака Господ поне още няколко дни!
Всички вие казвате, че сте готови да служите на Бога, но представете си, че Бог днес ви каже да направите нещо. Ще го направите ли?
Ще започнете да философствате, ще кажете: „Не съм готов още.“ Друг някой ще каже: „Дано ме почака Господ поне още няколко дни!
“ Мнозина са ме запитвали: „Кажи ни, каква е Волята Божия! “ Аз им казвам, но те отговарят: „Не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистим, да попостим, да се помолим, че тогава ще отидем да вършим Волята Божия.“ Ще ви приведа едно сравнение. Виждам един тъпан, цял потънал в прах. Ако той има съзнание, колко време ще му трябва, докато се изчисти? Ако трябва да се чисти прашинка по прашинка, колко време ще му е нужно, докато премахне всичкия прах от повърхността си?
към беседата >>
Любовта може да се прояви само там, дето има живот.
Това са три думи, които съдържат сила в себе си. Любовта всякога се изявява чрез Живота.
Любовта може да се прояви само там, дето има живот.
Извън живота тя не се проявява. Ако се прояви извън живота, тя остава непозната, никой не знае какво е това проявление. Ние познаваме Любовта само в живота. Как се проявява Любовта в живота? – Това същество, което те обича, не те стеснява, грижи се за тебе, желае ти доброто.
към беседата >>
“ Мнозина са ме запитвали: „Кажи ни, каква е Волята Божия!
Всички вие казвате, че сте готови да служите на Бога, но представете си, че Бог днес ви каже да направите нещо. Ще го направите ли? Ще започнете да философствате, ще кажете: „Не съм готов още.“ Друг някой ще каже: „Дано ме почака Господ поне още няколко дни!
“ Мнозина са ме запитвали: „Кажи ни, каква е Волята Божия!
“ Аз им казвам, но те отговарят: „Не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистим, да попостим, да се помолим, че тогава ще отидем да вършим Волята Божия.“ Ще ви приведа едно сравнение. Виждам един тъпан, цял потънал в прах. Ако той има съзнание, колко време ще му трябва, докато се изчисти? Ако трябва да се чисти прашинка по прашинка, колко време ще му е нужно, докато премахне всичкия прах от повърхността си? Обаче, като дойде барабанчикът и удари с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж.
към беседата >>
Извън живота тя не се проявява.
Това са три думи, които съдържат сила в себе си. Любовта всякога се изявява чрез Живота. Любовта може да се прояви само там, дето има живот.
Извън живота тя не се проявява.
Ако се прояви извън живота, тя остава непозната, никой не знае какво е това проявление. Ние познаваме Любовта само в живота. Как се проявява Любовта в живота? – Това същество, което те обича, не те стеснява, грижи се за тебе, желае ти доброто. Това са качествата на Любовта.
към беседата >>
“ Аз им казвам, но те отговарят: „Не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистим, да попостим, да се помолим, че тогава ще отидем да вършим Волята Божия.“ Ще ви приведа едно сравнение.
Всички вие казвате, че сте готови да служите на Бога, но представете си, че Бог днес ви каже да направите нещо. Ще го направите ли? Ще започнете да философствате, ще кажете: „Не съм готов още.“ Друг някой ще каже: „Дано ме почака Господ поне още няколко дни! “ Мнозина са ме запитвали: „Кажи ни, каква е Волята Божия!
“ Аз им казвам, но те отговарят: „Не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистим, да попостим, да се помолим, че тогава ще отидем да вършим Волята Божия.“ Ще ви приведа едно сравнение.
Виждам един тъпан, цял потънал в прах. Ако той има съзнание, колко време ще му трябва, докато се изчисти? Ако трябва да се чисти прашинка по прашинка, колко време ще му е нужно, докато премахне всичкия прах от повърхността си? Обаче, като дойде барабанчикът и удари с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж. Следователно, едно страдание като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва.
към беседата >>
Ако се прояви извън живота, тя остава непозната, никой не знае какво е това проявление.
Това са три думи, които съдържат сила в себе си. Любовта всякога се изявява чрез Живота. Любовта може да се прояви само там, дето има живот. Извън живота тя не се проявява.
Ако се прояви извън живота, тя остава непозната, никой не знае какво е това проявление.
Ние познаваме Любовта само в живота. Как се проявява Любовта в живота? – Това същество, което те обича, не те стеснява, грижи се за тебе, желае ти доброто. Това са качествата на Любовта. Всеки от вас знае туй добре.
към беседата >>
Виждам един тъпан, цял потънал в прах.
Всички вие казвате, че сте готови да служите на Бога, но представете си, че Бог днес ви каже да направите нещо. Ще го направите ли? Ще започнете да философствате, ще кажете: „Не съм готов още.“ Друг някой ще каже: „Дано ме почака Господ поне още няколко дни! “ Мнозина са ме запитвали: „Кажи ни, каква е Волята Божия! “ Аз им казвам, но те отговарят: „Не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистим, да попостим, да се помолим, че тогава ще отидем да вършим Волята Божия.“ Ще ви приведа едно сравнение.
Виждам един тъпан, цял потънал в прах.
Ако той има съзнание, колко време ще му трябва, докато се изчисти? Ако трябва да се чисти прашинка по прашинка, колко време ще му е нужно, докато премахне всичкия прах от повърхността си? Обаче, като дойде барабанчикът и удари с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж. Следователно, едно страдание като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва. Питате: „Защо са страданията?
към беседата >>
Ние познаваме Любовта само в живота.
Това са три думи, които съдържат сила в себе си. Любовта всякога се изявява чрез Живота. Любовта може да се прояви само там, дето има живот. Извън живота тя не се проявява. Ако се прояви извън живота, тя остава непозната, никой не знае какво е това проявление.
Ние познаваме Любовта само в живота.
Как се проявява Любовта в живота? – Това същество, което те обича, не те стеснява, грижи се за тебе, желае ти доброто. Това са качествата на Любовта. Всеки от вас знае туй добре. Самият живот пък се проявява в това, че той носи светлина и топлина.
към беседата >>
Ако той има съзнание, колко време ще му трябва, докато се изчисти?
Ще го направите ли? Ще започнете да философствате, ще кажете: „Не съм готов още.“ Друг някой ще каже: „Дано ме почака Господ поне още няколко дни! “ Мнозина са ме запитвали: „Кажи ни, каква е Волята Божия! “ Аз им казвам, но те отговарят: „Не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистим, да попостим, да се помолим, че тогава ще отидем да вършим Волята Божия.“ Ще ви приведа едно сравнение. Виждам един тъпан, цял потънал в прах.
Ако той има съзнание, колко време ще му трябва, докато се изчисти?
Ако трябва да се чисти прашинка по прашинка, колко време ще му е нужно, докато премахне всичкия прах от повърхността си? Обаче, като дойде барабанчикът и удари с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж. Следователно, едно страдание като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва. Питате: „Защо са страданията? “ – Страданията, това е барабанчикът, който идва, за да махне праха по вас.
към беседата >>
Как се проявява Любовта в живота?
Любовта всякога се изявява чрез Живота. Любовта може да се прояви само там, дето има живот. Извън живота тя не се проявява. Ако се прояви извън живота, тя остава непозната, никой не знае какво е това проявление. Ние познаваме Любовта само в живота.
Как се проявява Любовта в живота?
– Това същество, което те обича, не те стеснява, грижи се за тебе, желае ти доброто. Това са качествата на Любовта. Всеки от вас знае туй добре. Самият живот пък се проявява в това, че той носи светлина и топлина. Значи светлината и топлината не могат да се проявят извън живота.
към беседата >>
Ако трябва да се чисти прашинка по прашинка, колко време ще му е нужно, докато премахне всичкия прах от повърхността си?
Ще започнете да философствате, ще кажете: „Не съм готов още.“ Друг някой ще каже: „Дано ме почака Господ поне още няколко дни! “ Мнозина са ме запитвали: „Кажи ни, каква е Волята Божия! “ Аз им казвам, но те отговарят: „Не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистим, да попостим, да се помолим, че тогава ще отидем да вършим Волята Божия.“ Ще ви приведа едно сравнение. Виждам един тъпан, цял потънал в прах. Ако той има съзнание, колко време ще му трябва, докато се изчисти?
Ако трябва да се чисти прашинка по прашинка, колко време ще му е нужно, докато премахне всичкия прах от повърхността си?
Обаче, като дойде барабанчикът и удари с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж. Следователно, едно страдание като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва. Питате: „Защо са страданията? “ – Страданията, това е барабанчикът, който идва, за да махне праха по вас. Този прах разяжда всичко.
към беседата >>
– Това същество, което те обича, не те стеснява, грижи се за тебе, желае ти доброто.
Любовта може да се прояви само там, дето има живот. Извън живота тя не се проявява. Ако се прояви извън живота, тя остава непозната, никой не знае какво е това проявление. Ние познаваме Любовта само в живота. Как се проявява Любовта в живота?
– Това същество, което те обича, не те стеснява, грижи се за тебе, желае ти доброто.
Това са качествата на Любовта. Всеки от вас знае туй добре. Самият живот пък се проявява в това, че той носи светлина и топлина. Значи светлината и топлината не могат да се проявят извън живота. Или, казано другояче, животът не може да се прояви извън светлината и топлината.
към беседата >>
Обаче, като дойде барабанчикът и удари с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж.
“ Мнозина са ме запитвали: „Кажи ни, каква е Волята Божия! “ Аз им казвам, но те отговарят: „Не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистим, да попостим, да се помолим, че тогава ще отидем да вършим Волята Божия.“ Ще ви приведа едно сравнение. Виждам един тъпан, цял потънал в прах. Ако той има съзнание, колко време ще му трябва, докато се изчисти? Ако трябва да се чисти прашинка по прашинка, колко време ще му е нужно, докато премахне всичкия прах от повърхността си?
Обаче, като дойде барабанчикът и удари с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж.
Следователно, едно страдание като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва. Питате: „Защо са страданията? “ – Страданията, това е барабанчикът, който идва, за да махне праха по вас. Този прах разяжда всичко. Дойде ли едно страдание, ще кажете: „Барабанчикът е дошъл.“ Дойде ли барабанчикът, тъпанът е чист.
към беседата >>
Това са качествата на Любовта.
Извън живота тя не се проявява. Ако се прояви извън живота, тя остава непозната, никой не знае какво е това проявление. Ние познаваме Любовта само в живота. Как се проявява Любовта в живота? – Това същество, което те обича, не те стеснява, грижи се за тебе, желае ти доброто.
Това са качествата на Любовта.
Всеки от вас знае туй добре. Самият живот пък се проявява в това, че той носи светлина и топлина. Значи светлината и топлината не могат да се проявят извън живота. Или, казано другояче, животът не може да се прояви извън светлината и топлината. Ако се прояви извън светлината и топлината, ние не го познаваме.
към беседата >>
Следователно, едно страдание като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва.
“ Аз им казвам, но те отговарят: „Не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистим, да попостим, да се помолим, че тогава ще отидем да вършим Волята Божия.“ Ще ви приведа едно сравнение. Виждам един тъпан, цял потънал в прах. Ако той има съзнание, колко време ще му трябва, докато се изчисти? Ако трябва да се чисти прашинка по прашинка, колко време ще му е нужно, докато премахне всичкия прах от повърхността си? Обаче, като дойде барабанчикът и удари с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж.
Следователно, едно страдание като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва.
Питате: „Защо са страданията? “ – Страданията, това е барабанчикът, който идва, за да махне праха по вас. Този прах разяжда всичко. Дойде ли едно страдание, ще кажете: „Барабанчикът е дошъл.“ Дойде ли барабанчикът, тъпанът е чист. А това е отлично!
към беседата >>
Всеки от вас знае туй добре.
Ако се прояви извън живота, тя остава непозната, никой не знае какво е това проявление. Ние познаваме Любовта само в живота. Как се проявява Любовта в живота? – Това същество, което те обича, не те стеснява, грижи се за тебе, желае ти доброто. Това са качествата на Любовта.
Всеки от вас знае туй добре.
Самият живот пък се проявява в това, че той носи светлина и топлина. Значи светлината и топлината не могат да се проявят извън живота. Или, казано другояче, животът не може да се прояви извън светлината и топлината. Ако се прояви извън светлината и топлината, ние не го познаваме.
към беседата >>
Питате: „Защо са страданията?
Виждам един тъпан, цял потънал в прах. Ако той има съзнание, колко време ще му трябва, докато се изчисти? Ако трябва да се чисти прашинка по прашинка, колко време ще му е нужно, докато премахне всичкия прах от повърхността си? Обаче, като дойде барабанчикът и удари с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж. Следователно, едно страдание като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва.
Питате: „Защо са страданията?
“ – Страданията, това е барабанчикът, който идва, за да махне праха по вас. Този прах разяжда всичко. Дойде ли едно страдание, ще кажете: „Барабанчикът е дошъл.“ Дойде ли барабанчикът, тъпанът е чист. А това е отлично! Когато страданията дойдат, човек почва да мисли.
към беседата >>
Самият живот пък се проявява в това, че той носи светлина и топлина.
Ние познаваме Любовта само в живота. Как се проявява Любовта в живота? – Това същество, което те обича, не те стеснява, грижи се за тебе, желае ти доброто. Това са качествата на Любовта. Всеки от вас знае туй добре.
Самият живот пък се проявява в това, че той носи светлина и топлина.
Значи светлината и топлината не могат да се проявят извън живота. Или, казано другояче, животът не може да се прояви извън светлината и топлината. Ако се прояви извън светлината и топлината, ние не го познаваме.
към беседата >>
“ – Страданията, това е барабанчикът, който идва, за да махне праха по вас.
Ако той има съзнание, колко време ще му трябва, докато се изчисти? Ако трябва да се чисти прашинка по прашинка, колко време ще му е нужно, докато премахне всичкия прах от повърхността си? Обаче, като дойде барабанчикът и удари с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж. Следователно, едно страдание като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва. Питате: „Защо са страданията?
“ – Страданията, това е барабанчикът, който идва, за да махне праха по вас.
Този прах разяжда всичко. Дойде ли едно страдание, ще кажете: „Барабанчикът е дошъл.“ Дойде ли барабанчикът, тъпанът е чист. А това е отлично! Когато страданията дойдат, човек почва да мисли. Почва ли да мисли, Духът Божий действа вече върху него.
към беседата >>
Значи светлината и топлината не могат да се проявят извън живота.
Как се проявява Любовта в живота? – Това същество, което те обича, не те стеснява, грижи се за тебе, желае ти доброто. Това са качествата на Любовта. Всеки от вас знае туй добре. Самият живот пък се проявява в това, че той носи светлина и топлина.
Значи светлината и топлината не могат да се проявят извън живота.
Или, казано другояче, животът не може да се прояви извън светлината и топлината. Ако се прояви извън светлината и топлината, ние не го познаваме.
към беседата >>
Този прах разяжда всичко.
Ако трябва да се чисти прашинка по прашинка, колко време ще му е нужно, докато премахне всичкия прах от повърхността си? Обаче, като дойде барабанчикът и удари с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж. Следователно, едно страдание като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва. Питате: „Защо са страданията? “ – Страданията, това е барабанчикът, който идва, за да махне праха по вас.
Този прах разяжда всичко.
Дойде ли едно страдание, ще кажете: „Барабанчикът е дошъл.“ Дойде ли барабанчикът, тъпанът е чист. А това е отлично! Когато страданията дойдат, човек почва да мисли. Почва ли да мисли, Духът Божий действа вече върху него.
към беседата >>
Или, казано другояче, животът не може да се прояви извън светлината и топлината.
– Това същество, което те обича, не те стеснява, грижи се за тебе, желае ти доброто. Това са качествата на Любовта. Всеки от вас знае туй добре. Самият живот пък се проявява в това, че той носи светлина и топлина. Значи светлината и топлината не могат да се проявят извън живота.
Или, казано другояче, животът не може да се прояви извън светлината и топлината.
Ако се прояви извън светлината и топлината, ние не го познаваме.
към беседата >>
Дойде ли едно страдание, ще кажете: „Барабанчикът е дошъл.“ Дойде ли барабанчикът, тъпанът е чист.
Обаче, като дойде барабанчикът и удари с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж. Следователно, едно страдание като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва. Питате: „Защо са страданията? “ – Страданията, това е барабанчикът, който идва, за да махне праха по вас. Този прах разяжда всичко.
Дойде ли едно страдание, ще кажете: „Барабанчикът е дошъл.“ Дойде ли барабанчикът, тъпанът е чист.
А това е отлично! Когато страданията дойдат, човек почва да мисли. Почва ли да мисли, Духът Божий действа вече върху него.
към беседата >>
Ако се прояви извън светлината и топлината, ние не го познаваме.
Това са качествата на Любовта. Всеки от вас знае туй добре. Самият живот пък се проявява в това, че той носи светлина и топлина. Значи светлината и топлината не могат да се проявят извън живота. Или, казано другояче, животът не може да се прояви извън светлината и топлината.
Ако се прояви извън светлината и топлината, ние не го познаваме.
към беседата >>
А това е отлично!
Следователно, едно страдание като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва. Питате: „Защо са страданията? “ – Страданията, това е барабанчикът, който идва, за да махне праха по вас. Този прах разяжда всичко. Дойде ли едно страдание, ще кажете: „Барабанчикът е дошъл.“ Дойде ли барабанчикът, тъпанът е чист.
А това е отлично!
Когато страданията дойдат, човек почва да мисли. Почва ли да мисли, Духът Божий действа вече върху него.
към беседата >>
Та всеки от вас, който иска да знае какво нещо е Любов¬та, трябва да има изобилен живот, не трябва да бъде хилав.
Та всеки от вас, който иска да знае какво нещо е Любов¬та, трябва да има изобилен живот, не трябва да бъде хилав.
Например често във вас се заражда недоволство. Недоволството у човека показва липса на Любов. Някой казва: „Ама аз съм недоволен от живота.“ Защо? – Липсва ти нещо. Някой гладен човек е недоволен. Защо?
към беседата >>
Когато страданията дойдат, човек почва да мисли.
Питате: „Защо са страданията? “ – Страданията, това е барабанчикът, който идва, за да махне праха по вас. Този прах разяжда всичко. Дойде ли едно страдание, ще кажете: „Барабанчикът е дошъл.“ Дойде ли барабанчикът, тъпанът е чист. А това е отлично!
Когато страданията дойдат, човек почва да мисли.
Почва ли да мисли, Духът Божий действа вече върху него.
към беседата >>
Например често във вас се заражда недоволство.
Та всеки от вас, който иска да знае какво нещо е Любов¬та, трябва да има изобилен живот, не трябва да бъде хилав.
Например често във вас се заражда недоволство.
Недоволството у човека показва липса на Любов. Някой казва: „Ама аз съм недоволен от живота.“ Защо? – Липсва ти нещо. Някой гладен човек е недоволен. Защо? – Гладен е, липсва му нещо.
към беседата >>
Почва ли да мисли, Духът Божий действа вече върху него.
“ – Страданията, това е барабанчикът, който идва, за да махне праха по вас. Този прах разяжда всичко. Дойде ли едно страдание, ще кажете: „Барабанчикът е дошъл.“ Дойде ли барабанчикът, тъпанът е чист. А това е отлично! Когато страданията дойдат, човек почва да мисли.
Почва ли да мисли, Духът Божий действа вече върху него.
към беседата >>
Недоволството у човека показва липса на Любов.
Та всеки от вас, който иска да знае какво нещо е Любов¬та, трябва да има изобилен живот, не трябва да бъде хилав. Например често във вас се заражда недоволство.
Недоволството у човека показва липса на Любов.
Някой казва: „Ама аз съм недоволен от живота.“ Защо? – Липсва ти нещо. Някой гладен човек е недоволен. Защо? – Гладен е, липсва му нещо. Има липса или от храна, или от вода, или от въздух.
към беседата >>
Сега, понеже е настанал вече Денят Божий, Денят Господен, очаква се Второто пришествие.
Сега, понеже е настанал вече Денят Божий, Денят Господен, очаква се Второто пришествие.
Второто пришествие е настанало вече на Земята. Вашият ред иде сега. Някои мислят, че съдбата ще дойде да накаже хората. Не, съдбата няма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всяка Божия Правда. Някого обрали.
към беседата >>
Някой казва: „Ама аз съм недоволен от живота.“ Защо?
Та всеки от вас, който иска да знае какво нещо е Любов¬та, трябва да има изобилен живот, не трябва да бъде хилав. Например често във вас се заражда недоволство. Недоволството у човека показва липса на Любов.
Някой казва: „Ама аз съм недоволен от живота.“ Защо?
– Липсва ти нещо. Някой гладен човек е недоволен. Защо? – Гладен е, липсва му нещо. Има липса или от храна, или от вода, или от въздух. Тогава, за да бъде човек доволен, какво му трябва?
към беседата >>
Второто пришествие е настанало вече на Земята.
Сега, понеже е настанал вече Денят Божий, Денят Господен, очаква се Второто пришествие.
Второто пришествие е настанало вече на Земята.
Вашият ред иде сега. Някои мислят, че съдбата ще дойде да накаже хората. Не, съдбата няма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всяка Божия Правда. Някого обрали. Задачата на съдията не е да затвори този-онзи, а да възстанови Правдата.
към беседата >>
– Липсва ти нещо.
Та всеки от вас, който иска да знае какво нещо е Любов¬та, трябва да има изобилен живот, не трябва да бъде хилав. Например често във вас се заражда недоволство. Недоволството у човека показва липса на Любов. Някой казва: „Ама аз съм недоволен от живота.“ Защо?
– Липсва ти нещо.
Някой гладен човек е недоволен. Защо? – Гладен е, липсва му нещо. Има липса или от храна, или от вода, или от въздух. Тогава, за да бъде човек доволен, какво му трябва? – Вода да пие, хлебец да си хапне и чист въздух да подиша.
към беседата >>
Вашият ред иде сега.
Сега, понеже е настанал вече Денят Божий, Денят Господен, очаква се Второто пришествие. Второто пришествие е настанало вече на Земята.
Вашият ред иде сега.
Някои мислят, че съдбата ще дойде да накаже хората. Не, съдбата няма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всяка Божия Правда. Някого обрали. Задачата на съдията не е да затвори този-онзи, а да възстанови Правдата. Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там!
към беседата >>
Някой гладен човек е недоволен. Защо?
Та всеки от вас, който иска да знае какво нещо е Любов¬та, трябва да има изобилен живот, не трябва да бъде хилав. Например често във вас се заражда недоволство. Недоволството у човека показва липса на Любов. Някой казва: „Ама аз съм недоволен от живота.“ Защо? – Липсва ти нещо.
Някой гладен човек е недоволен. Защо?
– Гладен е, липсва му нещо. Има липса или от храна, или от вода, или от въздух. Тогава, за да бъде човек доволен, какво му трябва? – Вода да пие, хлебец да си хапне и чист въздух да подиша. Като вземе тези три елемента, той ще бъде доволен.
към беседата >>
Някои мислят, че съдбата ще дойде да накаже хората.
Сега, понеже е настанал вече Денят Божий, Денят Господен, очаква се Второто пришествие. Второто пришествие е настанало вече на Земята. Вашият ред иде сега.
Някои мислят, че съдбата ще дойде да накаже хората.
Не, съдбата няма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всяка Божия Правда. Някого обрали. Задачата на съдията не е да затвори този-онзи, а да възстанови Правдата. Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там! “ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората.
към беседата >>
– Гладен е, липсва му нещо.
Например често във вас се заражда недоволство. Недоволството у човека показва липса на Любов. Някой казва: „Ама аз съм недоволен от живота.“ Защо? – Липсва ти нещо. Някой гладен човек е недоволен. Защо?
– Гладен е, липсва му нещо.
Има липса или от храна, или от вода, или от въздух. Тогава, за да бъде човек доволен, какво му трябва? – Вода да пие, хлебец да си хапне и чист въздух да подиша. Като вземе тези три елемента, той ще бъде доволен. Това, което е вярно по отношение на физическия живот, е вярно и по отношение на Любовта.
към беседата >>
Не, съдбата няма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всяка Божия Правда.
Сега, понеже е настанал вече Денят Божий, Денят Господен, очаква се Второто пришествие. Второто пришествие е настанало вече на Земята. Вашият ред иде сега. Някои мислят, че съдбата ще дойде да накаже хората.
Не, съдбата няма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всяка Божия Правда.
Някого обрали. Задачата на съдията не е да затвори този-онзи, а да възстанови Правдата. Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там! “ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората. Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право!
към беседата >>
Има липса или от храна, или от вода, или от въздух.
Недоволството у човека показва липса на Любов. Някой казва: „Ама аз съм недоволен от живота.“ Защо? – Липсва ти нещо. Някой гладен човек е недоволен. Защо? – Гладен е, липсва му нещо.
Има липса или от храна, или от вода, или от въздух.
Тогава, за да бъде човек доволен, какво му трябва? – Вода да пие, хлебец да си хапне и чист въздух да подиша. Като вземе тези три елемента, той ще бъде доволен. Това, което е вярно по отношение на физическия живот, е вярно и по отношение на Любовта. Защото чрез възприемането на храна в живота винаги се ражда топлината.
към беседата >>
Някого обрали.
Сега, понеже е настанал вече Денят Божий, Денят Господен, очаква се Второто пришествие. Второто пришествие е настанало вече на Земята. Вашият ред иде сега. Някои мислят, че съдбата ще дойде да накаже хората. Не, съдбата няма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всяка Божия Правда.
Някого обрали.
Задачата на съдията не е да затвори този-онзи, а да възстанови Правдата. Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там! “ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората. Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право! “ Ти ще почнеш да трепериш.
към беседата >>
Тогава, за да бъде човек доволен, какво му трябва?
Някой казва: „Ама аз съм недоволен от живота.“ Защо? – Липсва ти нещо. Някой гладен човек е недоволен. Защо? – Гладен е, липсва му нещо. Има липса или от храна, или от вода, или от въздух.
Тогава, за да бъде човек доволен, какво му трябва?
– Вода да пие, хлебец да си хапне и чист въздух да подиша. Като вземе тези три елемента, той ще бъде доволен. Това, което е вярно по отношение на физическия живот, е вярно и по отношение на Любовта. Защото чрез възприемането на храна в живота винаги се ражда топлината. Без храна не може да се яви топлина.
към беседата >>
Задачата на съдията не е да затвори този-онзи, а да възстанови Правдата.
Второто пришествие е настанало вече на Земята. Вашият ред иде сега. Някои мислят, че съдбата ще дойде да накаже хората. Не, съдбата няма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всяка Божия Правда. Някого обрали.
Задачата на съдията не е да затвори този-онзи, а да възстанови Правдата.
Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там! “ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората. Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право! “ Ти ще почнеш да трепериш. Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взел!
към беседата >>
– Вода да пие, хлебец да си хапне и чист въздух да подиша.
– Липсва ти нещо. Някой гладен човек е недоволен. Защо? – Гладен е, липсва му нещо. Има липса или от храна, или от вода, или от въздух. Тогава, за да бъде човек доволен, какво му трябва?
– Вода да пие, хлебец да си хапне и чист въздух да подиша.
Като вземе тези три елемента, той ще бъде доволен. Това, което е вярно по отношение на физическия живот, е вярно и по отношение на Любовта. Защото чрез възприемането на храна в живота винаги се ражда топлината. Без храна не може да се яви топлина. Тогава, от чисто духовно гледище, ние трябва да се храним, да ядем. Защо?
към беседата >>
Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там!
Вашият ред иде сега. Някои мислят, че съдбата ще дойде да накаже хората. Не, съдбата няма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всяка Божия Правда. Някого обрали. Задачата на съдията не е да затвори този-онзи, а да възстанови Правдата.
Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там!
“ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората. Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право! “ Ти ще почнеш да трепериш. Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взел! “ А на този твой брат ще каже: „Ти иди да целунеш брата си, прости му всичко.“ Мъчнотията ще бъде именно в това, че всичко, което си взел от брата си, сам ще го носиш, няма да търсиш слуги.
към беседата >>
Като вземе тези три елемента, той ще бъде доволен.
Някой гладен човек е недоволен. Защо? – Гладен е, липсва му нещо. Има липса или от храна, или от вода, или от въздух. Тогава, за да бъде човек доволен, какво му трябва? – Вода да пие, хлебец да си хапне и чист въздух да подиша.
Като вземе тези три елемента, той ще бъде доволен.
Това, което е вярно по отношение на физическия живот, е вярно и по отношение на Любовта. Защото чрез възприемането на храна в живота винаги се ражда топлината. Без храна не може да се яви топлина. Тогава, от чисто духовно гледище, ние трябва да се храним, да ядем. Защо? – За да се образува топлина.
към беседата >>
“ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората.
Някои мислят, че съдбата ще дойде да накаже хората. Не, съдбата няма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всяка Божия Правда. Някого обрали. Задачата на съдията не е да затвори този-онзи, а да възстанови Правдата. Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там!
“ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората.
Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право! “ Ти ще почнеш да трепериш. Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взел! “ А на този твой брат ще каже: „Ти иди да целунеш брата си, прости му всичко.“ Мъчнотията ще бъде именно в това, че всичко, което си взел от брата си, сам ще го носиш, няма да търсиш слуги. Ако си откраднал 10 килограма жито, сам ще го занесеш.
към беседата >>
Това, което е вярно по отношение на физическия живот, е вярно и по отношение на Любовта.
– Гладен е, липсва му нещо. Има липса или от храна, или от вода, или от въздух. Тогава, за да бъде човек доволен, какво му трябва? – Вода да пие, хлебец да си хапне и чист въздух да подиша. Като вземе тези три елемента, той ще бъде доволен.
Това, което е вярно по отношение на физическия живот, е вярно и по отношение на Любовта.
Защото чрез възприемането на храна в живота винаги се ражда топлината. Без храна не може да се яви топлина. Тогава, от чисто духовно гледище, ние трябва да се храним, да ядем. Защо? – За да се образува топлина. Топлината сама по себе си е носителка на живота.
към беседата >>
Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право!
Не, съдбата няма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всяка Божия Правда. Някого обрали. Задачата на съдията не е да затвори този-онзи, а да възстанови Правдата. Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там! “ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората.
Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право!
“ Ти ще почнеш да трепериш. Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взел! “ А на този твой брат ще каже: „Ти иди да целунеш брата си, прости му всичко.“ Мъчнотията ще бъде именно в това, че всичко, което си взел от брата си, сам ще го носиш, няма да търсиш слуги. Ако си откраднал 10 килограма жито, сам ще го занесеш. Там е мъчнотията – докато занесеш житото.
към беседата >>
Защото чрез възприемането на храна в живота винаги се ражда топлината.
Има липса или от храна, или от вода, или от въздух. Тогава, за да бъде човек доволен, какво му трябва? – Вода да пие, хлебец да си хапне и чист въздух да подиша. Като вземе тези три елемента, той ще бъде доволен. Това, което е вярно по отношение на физическия живот, е вярно и по отношение на Любовта.
Защото чрез възприемането на храна в живота винаги се ражда топлината.
Без храна не може да се яви топлина. Тогава, от чисто духовно гледище, ние трябва да се храним, да ядем. Защо? – За да се образува топлина. Топлината сама по себе си е носителка на живота. И затова казвам: човек трябва да има топло сърце.
към беседата >>
“ Ти ще почнеш да трепериш.
Някого обрали. Задачата на съдията не е да затвори този-онзи, а да възстанови Правдата. Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там! “ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората. Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право!
“ Ти ще почнеш да трепериш.
Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взел! “ А на този твой брат ще каже: „Ти иди да целунеш брата си, прости му всичко.“ Мъчнотията ще бъде именно в това, че всичко, което си взел от брата си, сам ще го носиш, няма да търсиш слуги. Ако си откраднал 10 килограма жито, сам ще го занесеш. Там е мъчнотията – докато занесеш житото. Сам ще го вземеш на гърба си и ще го върнеш.
към беседата >>
Без храна не може да се яви топлина.
Тогава, за да бъде човек доволен, какво му трябва? – Вода да пие, хлебец да си хапне и чист въздух да подиша. Като вземе тези три елемента, той ще бъде доволен. Това, което е вярно по отношение на физическия живот, е вярно и по отношение на Любовта. Защото чрез възприемането на храна в живота винаги се ражда топлината.
Без храна не може да се яви топлина.
Тогава, от чисто духовно гледище, ние трябва да се храним, да ядем. Защо? – За да се образува топлина. Топлината сама по себе си е носителка на живота. И затова казвам: човек трябва да има топло сърце. Почне ли сърцето му да изстива, животът се губи.
към беседата >>
Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взел!
Задачата на съдията не е да затвори този-онзи, а да възстанови Правдата. Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там! “ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората. Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право! “ Ти ще почнеш да трепериш.
Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взел!
“ А на този твой брат ще каже: „Ти иди да целунеш брата си, прости му всичко.“ Мъчнотията ще бъде именно в това, че всичко, което си взел от брата си, сам ще го носиш, няма да търсиш слуги. Ако си откраднал 10 килограма жито, сам ще го занесеш. Там е мъчнотията – докато занесеш житото. Сам ще го вземеш на гърба си и ще го върнеш. Тъй че сега Господ ще похлопа на вратата ти, ангелите ще похлопат и ще ти кажат: „Ще донесеш туй, което от толкова години не си върнал.“ Туй е съдбата на света.
към беседата >>
Тогава, от чисто духовно гледище, ние трябва да се храним, да ядем. Защо?
– Вода да пие, хлебец да си хапне и чист въздух да подиша. Като вземе тези три елемента, той ще бъде доволен. Това, което е вярно по отношение на физическия живот, е вярно и по отношение на Любовта. Защото чрез възприемането на храна в живота винаги се ражда топлината. Без храна не може да се яви топлина.
Тогава, от чисто духовно гледище, ние трябва да се храним, да ядем. Защо?
– За да се образува топлина. Топлината сама по себе си е носителка на живота. И затова казвам: човек трябва да има топло сърце. Почне ли сърцето му да изстива, животът се губи. Тия думи имат смисъл.
към беседата >>
“ А на този твой брат ще каже: „Ти иди да целунеш брата си, прости му всичко.“ Мъчнотията ще бъде именно в това, че всичко, което си взел от брата си, сам ще го носиш, няма да търсиш слуги.
Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там! “ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората. Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право! “ Ти ще почнеш да трепериш. Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взел!
“ А на този твой брат ще каже: „Ти иди да целунеш брата си, прости му всичко.“ Мъчнотията ще бъде именно в това, че всичко, което си взел от брата си, сам ще го носиш, няма да търсиш слуги.
Ако си откраднал 10 килограма жито, сам ще го занесеш. Там е мъчнотията – докато занесеш житото. Сам ще го вземеш на гърба си и ще го върнеш. Тъй че сега Господ ще похлопа на вратата ти, ангелите ще похлопат и ще ти кажат: „Ще донесеш туй, което от толкова години не си върнал.“ Туй е съдбата на света.
към беседата >>
– За да се образува топлина.
Като вземе тези три елемента, той ще бъде доволен. Това, което е вярно по отношение на физическия живот, е вярно и по отношение на Любовта. Защото чрез възприемането на храна в живота винаги се ражда топлината. Без храна не може да се яви топлина. Тогава, от чисто духовно гледище, ние трябва да се храним, да ядем. Защо?
– За да се образува топлина.
Топлината сама по себе си е носителка на живота. И затова казвам: човек трябва да има топло сърце. Почне ли сърцето му да изстива, животът се губи. Тия думи имат смисъл. Онзи ден ви говорих за продължението на живота.
към беседата >>
Ако си откраднал 10 килограма жито, сам ще го занесеш.
“ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората. Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право! “ Ти ще почнеш да трепериш. Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взел! “ А на този твой брат ще каже: „Ти иди да целунеш брата си, прости му всичко.“ Мъчнотията ще бъде именно в това, че всичко, което си взел от брата си, сам ще го носиш, няма да търсиш слуги.
Ако си откраднал 10 килограма жито, сам ще го занесеш.
Там е мъчнотията – докато занесеш житото. Сам ще го вземеш на гърба си и ще го върнеш. Тъй че сега Господ ще похлопа на вратата ти, ангелите ще похлопат и ще ти кажат: „Ще донесеш туй, което от толкова години не си върнал.“ Туй е съдбата на света.
към беседата >>
Топлината сама по себе си е носителка на живота.
Това, което е вярно по отношение на физическия живот, е вярно и по отношение на Любовта. Защото чрез възприемането на храна в живота винаги се ражда топлината. Без храна не може да се яви топлина. Тогава, от чисто духовно гледище, ние трябва да се храним, да ядем. Защо? – За да се образува топлина.
Топлината сама по себе си е носителка на живота.
И затова казвам: човек трябва да има топло сърце. Почне ли сърцето му да изстива, животът се губи. Тия думи имат смисъл. Онзи ден ви говорих за продължението на живота. Продължението на живота зависи от топлината на човека.
към беседата >>
Там е мъчнотията – докато занесеш житото.
Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право! “ Ти ще почнеш да трепериш. Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взел! “ А на този твой брат ще каже: „Ти иди да целунеш брата си, прости му всичко.“ Мъчнотията ще бъде именно в това, че всичко, което си взел от брата си, сам ще го носиш, няма да търсиш слуги. Ако си откраднал 10 килограма жито, сам ще го занесеш.
Там е мъчнотията – докато занесеш житото.
Сам ще го вземеш на гърба си и ще го върнеш. Тъй че сега Господ ще похлопа на вратата ти, ангелите ще похлопат и ще ти кажат: „Ще донесеш туй, което от толкова години не си върнал.“ Туй е съдбата на света.
към беседата >>
И затова казвам: човек трябва да има топло сърце.
Защото чрез възприемането на храна в живота винаги се ражда топлината. Без храна не може да се яви топлина. Тогава, от чисто духовно гледище, ние трябва да се храним, да ядем. Защо? – За да се образува топлина. Топлината сама по себе си е носителка на живота.
И затова казвам: човек трябва да има топло сърце.
Почне ли сърцето му да изстива, животът се губи. Тия думи имат смисъл. Онзи ден ви говорих за продължението на живота. Продължението на живота зависи от топлината на човека. Всички хора, които изгубват своята топлина, преждевременно остаряват и умират.
към беседата >>
Сам ще го вземеш на гърба си и ще го върнеш.
“ Ти ще почнеш да трепериш. Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взел! “ А на този твой брат ще каже: „Ти иди да целунеш брата си, прости му всичко.“ Мъчнотията ще бъде именно в това, че всичко, което си взел от брата си, сам ще го носиш, няма да търсиш слуги. Ако си откраднал 10 килограма жито, сам ще го занесеш. Там е мъчнотията – докато занесеш житото.
Сам ще го вземеш на гърба си и ще го върнеш.
Тъй че сега Господ ще похлопа на вратата ти, ангелите ще похлопат и ще ти кажат: „Ще донесеш туй, което от толкова години не си върнал.“ Туй е съдбата на света.
към беседата >>
Почне ли сърцето му да изстива, животът се губи.
Без храна не може да се яви топлина. Тогава, от чисто духовно гледище, ние трябва да се храним, да ядем. Защо? – За да се образува топлина. Топлината сама по себе си е носителка на живота. И затова казвам: човек трябва да има топло сърце.
Почне ли сърцето му да изстива, животът се губи.
Тия думи имат смисъл. Онзи ден ви говорих за продължението на живота. Продължението на живота зависи от топлината на човека. Всички хора, които изгубват своята топлина, преждевременно остаряват и умират.
към беседата >>
Тъй че сега Господ ще похлопа на вратата ти, ангелите ще похлопат и ще ти кажат: „Ще донесеш туй, което от толкова години не си върнал.“ Туй е съдбата на света.
Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взел! “ А на този твой брат ще каже: „Ти иди да целунеш брата си, прости му всичко.“ Мъчнотията ще бъде именно в това, че всичко, което си взел от брата си, сам ще го носиш, няма да търсиш слуги. Ако си откраднал 10 килограма жито, сам ще го занесеш. Там е мъчнотията – докато занесеш житото. Сам ще го вземеш на гърба си и ще го върнеш.
Тъй че сега Господ ще похлопа на вратата ти, ангелите ще похлопат и ще ти кажат: „Ще донесеш туй, което от толкова години не си върнал.“ Туй е съдбата на света.
към беседата >>
Тия думи имат смисъл.
Тогава, от чисто духовно гледище, ние трябва да се храним, да ядем. Защо? – За да се образува топлина. Топлината сама по себе си е носителка на живота. И затова казвам: човек трябва да има топло сърце. Почне ли сърцето му да изстива, животът се губи.
Тия думи имат смисъл.
Онзи ден ви говорих за продължението на живота. Продължението на живота зависи от топлината на човека. Всички хора, които изгубват своята топлина, преждевременно остаряват и умират.
към беседата >>
Света от толкова години са го плашили, че в огън ще гори, че големи мъки го очакват, обаче хората и досега не са се поправили и пак не се страхуват.
Света от толкова години са го плашили, че в огън ще гори, че големи мъки го очакват, обаче хората и досега не са се поправили и пак не се страхуват.
Защо светът не се поправя? Дотогава, докато човек не върне онова, което е взел, той не може да се изправи. Сега между хората ще се яви друга мисъл, ще кажат: „Щом е настанало вече Второто пришествие, да не работим! “ – Не, сега именно ще работите! Истинската, съзнателната работа отсега започва.
към беседата >>
Онзи ден ви говорих за продължението на живота.
– За да се образува топлина. Топлината сама по себе си е носителка на живота. И затова казвам: човек трябва да има топло сърце. Почне ли сърцето му да изстива, животът се губи. Тия думи имат смисъл.
Онзи ден ви говорих за продължението на живота.
Продължението на живота зависи от топлината на човека. Всички хора, които изгубват своята топлина, преждевременно остаряват и умират.
към беседата >>
Защо светът не се поправя?
Света от толкова години са го плашили, че в огън ще гори, че големи мъки го очакват, обаче хората и досега не са се поправили и пак не се страхуват.
Защо светът не се поправя?
Дотогава, докато човек не върне онова, което е взел, той не може да се изправи. Сега между хората ще се яви друга мисъл, ще кажат: „Щом е настанало вече Второто пришествие, да не работим! “ – Не, сега именно ще работите! Истинската, съзнателната работа отсега започва. Кой каквото е взел, ще го върне.
към беседата >>
Продължението на живота зависи от топлината на човека.
Топлината сама по себе си е носителка на живота. И затова казвам: човек трябва да има топло сърце. Почне ли сърцето му да изстива, животът се губи. Тия думи имат смисъл. Онзи ден ви говорих за продължението на живота.
Продължението на живота зависи от топлината на човека.
Всички хора, които изгубват своята топлина, преждевременно остаряват и умират.
към беседата >>
Дотогава, докато човек не върне онова, което е взел, той не може да се изправи.
Света от толкова години са го плашили, че в огън ще гори, че големи мъки го очакват, обаче хората и досега не са се поправили и пак не се страхуват. Защо светът не се поправя?
Дотогава, докато човек не върне онова, което е взел, той не може да се изправи.
Сега между хората ще се яви друга мисъл, ще кажат: „Щом е настанало вече Второто пришествие, да не работим! “ – Не, сега именно ще работите! Истинската, съзнателната работа отсега започва. Кой каквото е взел, ще го върне. Някой беден човек минава покрай тебе, ще кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе, имам да ти давам!
към беседата >>
Всички хора, които изгубват своята топлина, преждевременно остаряват и умират.
И затова казвам: човек трябва да има топло сърце. Почне ли сърцето му да изстива, животът се губи. Тия думи имат смисъл. Онзи ден ви говорих за продължението на живота. Продължението на живота зависи от топлината на човека.
Всички хора, които изгубват своята топлина, преждевременно остаряват и умират.
към беседата >>
Сега между хората ще се яви друга мисъл, ще кажат: „Щом е настанало вече Второто пришествие, да не работим!
Света от толкова години са го плашили, че в огън ще гори, че големи мъки го очакват, обаче хората и досега не са се поправили и пак не се страхуват. Защо светът не се поправя? Дотогава, докато човек не върне онова, което е взел, той не може да се изправи.
Сега между хората ще се яви друга мисъл, ще кажат: „Щом е настанало вече Второто пришествие, да не работим!
“ – Не, сега именно ще работите! Истинската, съзнателната работа отсега започва. Кой каквото е взел, ще го върне. Някой беден човек минава покрай тебе, ще кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе, имам да ти давам! “ Ще изнесеш, каквото имаш да му даваш, и ще му го дадеш.
към беседата >>
Сега всички вие имате криво понятие за рибите, мислите, че те се движат в морето по права линия и плуват отгоре.
Сега всички вие имате криво понятие за рибите, мислите, че те се движат в морето по права линия и плуват отгоре.
Това не е вярно. Рибите никога не се движат в морето по права линия. Те плуват винаги там, дето има топли течения. Вие ще кажете, че те са студенокръвни. Студенокръвни са, но и те търсят топлинка.
към беседата >>
“ – Не, сега именно ще работите!
Света от толкова години са го плашили, че в огън ще гори, че големи мъки го очакват, обаче хората и досега не са се поправили и пак не се страхуват. Защо светът не се поправя? Дотогава, докато човек не върне онова, което е взел, той не може да се изправи. Сега между хората ще се яви друга мисъл, ще кажат: „Щом е настанало вече Второто пришествие, да не работим!
“ – Не, сега именно ще работите!
Истинската, съзнателната работа отсега започва. Кой каквото е взел, ще го върне. Някой беден човек минава покрай тебе, ще кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе, имам да ти давам! “ Ще изнесеш, каквото имаш да му даваш, и ще му го дадеш. Работа има отсега нататък.
към беседата >>
Това не е вярно.
Сега всички вие имате криво понятие за рибите, мислите, че те се движат в морето по права линия и плуват отгоре.
Това не е вярно.
Рибите никога не се движат в морето по права линия. Те плуват винаги там, дето има топли течения. Вие ще кажете, че те са студенокръвни. Студенокръвни са, но и те търсят топлинка. Затова рибарите, които ходят да ловят риби в северните морета или другаде, изучават тия качества на рибите, знаят де да ги търсят.
към беседата >>
Истинската, съзнателната работа отсега започва.
Света от толкова години са го плашили, че в огън ще гори, че големи мъки го очакват, обаче хората и досега не са се поправили и пак не се страхуват. Защо светът не се поправя? Дотогава, докато човек не върне онова, което е взел, той не може да се изправи. Сега между хората ще се яви друга мисъл, ще кажат: „Щом е настанало вече Второто пришествие, да не работим! “ – Не, сега именно ще работите!
Истинската, съзнателната работа отсега започва.
Кой каквото е взел, ще го върне. Някой беден човек минава покрай тебе, ще кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе, имам да ти давам! “ Ще изнесеш, каквото имаш да му даваш, и ще му го дадеш. Работа има отсега нататък. Втори беден минава покрай тебе, ще му кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе – да ти го дам!
към беседата >>
Рибите никога не се движат в морето по права линия.
Сега всички вие имате криво понятие за рибите, мислите, че те се движат в морето по права линия и плуват отгоре. Това не е вярно.
Рибите никога не се движат в морето по права линия.
Те плуват винаги там, дето има топли течения. Вие ще кажете, че те са студенокръвни. Студенокръвни са, но и те търсят топлинка. Затова рибарите, които ходят да ловят риби в северните морета или другаде, изучават тия качества на рибите, знаят де да ги търсят.
към беседата >>
Кой каквото е взел, ще го върне.
Защо светът не се поправя? Дотогава, докато човек не върне онова, което е взел, той не може да се изправи. Сега между хората ще се яви друга мисъл, ще кажат: „Щом е настанало вече Второто пришествие, да не работим! “ – Не, сега именно ще работите! Истинската, съзнателната работа отсега започва.
Кой каквото е взел, ще го върне.
Някой беден човек минава покрай тебе, ще кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе, имам да ти давам! “ Ще изнесеш, каквото имаш да му даваш, и ще му го дадеш. Работа има отсега нататък. Втори беден минава покрай тебе, ще му кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе – да ти го дам! “ Мине някой пътник покрай тебе – прашен, уморен: ще изнесеш легена с топла вода на пътя и ще му измиеш краката.
към беседата >>
Те плуват винаги там, дето има топли течения.
Сега всички вие имате криво понятие за рибите, мислите, че те се движат в морето по права линия и плуват отгоре. Това не е вярно. Рибите никога не се движат в морето по права линия.
Те плуват винаги там, дето има топли течения.
Вие ще кажете, че те са студенокръвни. Студенокръвни са, но и те търсят топлинка. Затова рибарите, които ходят да ловят риби в северните морета или другаде, изучават тия качества на рибите, знаят де да ги търсят.
към беседата >>
Някой беден човек минава покрай тебе, ще кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе, имам да ти давам!
Дотогава, докато човек не върне онова, което е взел, той не може да се изправи. Сега между хората ще се яви друга мисъл, ще кажат: „Щом е настанало вече Второто пришествие, да не работим! “ – Не, сега именно ще работите! Истинската, съзнателната работа отсега започва. Кой каквото е взел, ще го върне.
Някой беден човек минава покрай тебе, ще кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе, имам да ти давам!
“ Ще изнесеш, каквото имаш да му даваш, и ще му го дадеш. Работа има отсега нататък. Втори беден минава покрай тебе, ще му кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе – да ти го дам! “ Мине някой пътник покрай тебе – прашен, уморен: ще изнесеш легена с топла вода на пътя и ще му измиеш краката. Работа е това!
към беседата >>
Вие ще кажете, че те са студенокръвни.
Сега всички вие имате криво понятие за рибите, мислите, че те се движат в морето по права линия и плуват отгоре. Това не е вярно. Рибите никога не се движат в морето по права линия. Те плуват винаги там, дето има топли течения.
Вие ще кажете, че те са студенокръвни.
Студенокръвни са, но и те търсят топлинка. Затова рибарите, които ходят да ловят риби в северните морета или другаде, изучават тия качества на рибите, знаят де да ги търсят.
към беседата >>
“ Ще изнесеш, каквото имаш да му даваш, и ще му го дадеш.
Сега между хората ще се яви друга мисъл, ще кажат: „Щом е настанало вече Второто пришествие, да не работим! “ – Не, сега именно ще работите! Истинската, съзнателната работа отсега започва. Кой каквото е взел, ще го върне. Някой беден човек минава покрай тебе, ще кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе, имам да ти давам!
“ Ще изнесеш, каквото имаш да му даваш, и ще му го дадеш.
Работа има отсега нататък. Втори беден минава покрай тебе, ще му кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе – да ти го дам! “ Мине някой пътник покрай тебе – прашен, уморен: ще изнесеш легена с топла вода на пътя и ще му измиеш краката. Работа е това! Сегашните религиозни хора мислят, че във Второто пришествие няма да има никаква работа, всичко ще престане.
към беседата >>
Студенокръвни са, но и те търсят топлинка.
Сега всички вие имате криво понятие за рибите, мислите, че те се движат в морето по права линия и плуват отгоре. Това не е вярно. Рибите никога не се движат в морето по права линия. Те плуват винаги там, дето има топли течения. Вие ще кажете, че те са студенокръвни.
Студенокръвни са, но и те търсят топлинка.
Затова рибарите, които ходят да ловят риби в северните морета или другаде, изучават тия качества на рибите, знаят де да ги търсят.
към беседата >>
Работа има отсега нататък.
“ – Не, сега именно ще работите! Истинската, съзнателната работа отсега започва. Кой каквото е взел, ще го върне. Някой беден човек минава покрай тебе, ще кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе, имам да ти давам! “ Ще изнесеш, каквото имаш да му даваш, и ще му го дадеш.
Работа има отсега нататък.
Втори беден минава покрай тебе, ще му кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе – да ти го дам! “ Мине някой пътник покрай тебе – прашен, уморен: ще изнесеш легена с топла вода на пътя и ще му измиеш краката. Работа е това! Сегашните религиозни хора мислят, че във Второто пришествие няма да има никаква работа, всичко ще престане. Това е криво разбиране на нещата.
към беседата >>
Затова рибарите, които ходят да ловят риби в северните морета или другаде, изучават тия качества на рибите, знаят де да ги търсят.
Това не е вярно. Рибите никога не се движат в морето по права линия. Те плуват винаги там, дето има топли течения. Вие ще кажете, че те са студенокръвни. Студенокръвни са, но и те търсят топлинка.
Затова рибарите, които ходят да ловят риби в северните морета или другаде, изучават тия качества на рибите, знаят де да ги търсят.
към беседата >>
Втори беден минава покрай тебе, ще му кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе – да ти го дам!
Истинската, съзнателната работа отсега започва. Кой каквото е взел, ще го върне. Някой беден човек минава покрай тебе, ще кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе, имам да ти давам! “ Ще изнесеш, каквото имаш да му даваш, и ще му го дадеш. Работа има отсега нататък.
Втори беден минава покрай тебе, ще му кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе – да ти го дам!
“ Мине някой пътник покрай тебе – прашен, уморен: ще изнесеш легена с топла вода на пътя и ще му измиеш краката. Работа е това! Сегашните религиозни хора мислят, че във Второто пришествие няма да има никаква работа, всичко ще престане. Това е криво разбиране на нещата. Отсега нататък започва работата.
към беседата >>
Следователно, като станеш сутрин, най-първото нещо е: възстанови топлината си.
Следователно, като станеш сутрин, най-първото нещо е: възстанови топлината си.
Вие ще кажете: „Как да се възстанови топлината? “ Например имаш някакво неразположение в чувствата си, някакво недоволство – отстрани това недоволство! Търговец си, изгубил си 1000 лева – недоволен си. Тия 1000 лева стоят в ума ти, ти си недоволен и се стесняваш. Скараш се с някого, ти си пак недоволен.
към беседата >>
“ Мине някой пътник покрай тебе – прашен, уморен: ще изнесеш легена с топла вода на пътя и ще му измиеш краката.
Кой каквото е взел, ще го върне. Някой беден човек минава покрай тебе, ще кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе, имам да ти давам! “ Ще изнесеш, каквото имаш да му даваш, и ще му го дадеш. Работа има отсега нататък. Втори беден минава покрай тебе, ще му кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе – да ти го дам!
“ Мине някой пътник покрай тебе – прашен, уморен: ще изнесеш легена с топла вода на пътя и ще му измиеш краката.
Работа е това! Сегашните религиозни хора мислят, че във Второто пришествие няма да има никаква работа, всичко ще престане. Това е криво разбиране на нещата. Отсега нататък започва работата. Това е едната страна на картината от Второто пришествие.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Как да се възстанови топлината?
Следователно, като станеш сутрин, най-първото нещо е: възстанови топлината си.
Вие ще кажете: „Как да се възстанови топлината?
“ Например имаш някакво неразположение в чувствата си, някакво недоволство – отстрани това недоволство! Търговец си, изгубил си 1000 лева – недоволен си. Тия 1000 лева стоят в ума ти, ти си недоволен и се стесняваш. Скараш се с някого, ти си пак недоволен. Тъй че, като се събудиш, ти не мислиш за Господа, но мислиш, че този човек ти е казал някои горчиви думи.
към беседата >>
Работа е това!
Някой беден човек минава покрай тебе, ще кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе, имам да ти давам! “ Ще изнесеш, каквото имаш да му даваш, и ще му го дадеш. Работа има отсега нататък. Втори беден минава покрай тебе, ще му кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе – да ти го дам! “ Мине някой пътник покрай тебе – прашен, уморен: ще изнесеш легена с топла вода на пътя и ще му измиеш краката.
Работа е това!
Сегашните религиозни хора мислят, че във Второто пришествие няма да има никаква работа, всичко ще престане. Това е криво разбиране на нещата. Отсега нататък започва работата. Това е едната страна на картината от Второто пришествие.
към беседата >>
“ Например имаш някакво неразположение в чувствата си, някакво недоволство – отстрани това недоволство!
Следователно, като станеш сутрин, най-първото нещо е: възстанови топлината си. Вие ще кажете: „Как да се възстанови топлината?
“ Например имаш някакво неразположение в чувствата си, някакво недоволство – отстрани това недоволство!
Търговец си, изгубил си 1000 лева – недоволен си. Тия 1000 лева стоят в ума ти, ти си недоволен и се стесняваш. Скараш се с някого, ти си пак недоволен. Тъй че, като се събудиш, ти не мислиш за Господа, но мислиш, че този човек ти е казал някои горчиви думи. На служба си някъде, но те уволнят оттам.
към беседата >>
Сегашните религиозни хора мислят, че във Второто пришествие няма да има никаква работа, всичко ще престане.
“ Ще изнесеш, каквото имаш да му даваш, и ще му го дадеш. Работа има отсега нататък. Втори беден минава покрай тебе, ще му кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе – да ти го дам! “ Мине някой пътник покрай тебе – прашен, уморен: ще изнесеш легена с топла вода на пътя и ще му измиеш краката. Работа е това!
Сегашните религиозни хора мислят, че във Второто пришествие няма да има никаква работа, всичко ще престане.
Това е криво разбиране на нещата. Отсега нататък започва работата. Това е едната страна на картината от Второто пришествие.
към беседата >>
Търговец си, изгубил си 1000 лева – недоволен си.
Следователно, като станеш сутрин, най-първото нещо е: възстанови топлината си. Вие ще кажете: „Как да се възстанови топлината? “ Например имаш някакво неразположение в чувствата си, някакво недоволство – отстрани това недоволство!
Търговец си, изгубил си 1000 лева – недоволен си.
Тия 1000 лева стоят в ума ти, ти си недоволен и се стесняваш. Скараш се с някого, ти си пак недоволен. Тъй че, като се събудиш, ти не мислиш за Господа, но мислиш, че този човек ти е казал някои горчиви думи. На служба си някъде, но те уволнят оттам. Като станеш сутрин, първо службата изпъква в ума ти.
към беседата >>
Това е криво разбиране на нещата.
Работа има отсега нататък. Втори беден минава покрай тебе, ще му кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе – да ти го дам! “ Мине някой пътник покрай тебе – прашен, уморен: ще изнесеш легена с топла вода на пътя и ще му измиеш краката. Работа е това! Сегашните религиозни хора мислят, че във Второто пришествие няма да има никаква работа, всичко ще престане.
Това е криво разбиране на нещата.
Отсега нататък започва работата. Това е едната страна на картината от Второто пришествие.
към беседата >>
Тия 1000 лева стоят в ума ти, ти си недоволен и се стесняваш.
Следователно, като станеш сутрин, най-първото нещо е: възстанови топлината си. Вие ще кажете: „Как да се възстанови топлината? “ Например имаш някакво неразположение в чувствата си, някакво недоволство – отстрани това недоволство! Търговец си, изгубил си 1000 лева – недоволен си.
Тия 1000 лева стоят в ума ти, ти си недоволен и се стесняваш.
Скараш се с някого, ти си пак недоволен. Тъй че, като се събудиш, ти не мислиш за Господа, но мислиш, че този човек ти е казал някои горчиви думи. На служба си някъде, но те уволнят оттам. Като станеш сутрин, първо службата изпъква в ума ти. И хиляди други работи изпъкват в ума ти, все безполезни, но мисълта за Бога остава на заден план.
към беседата >>
Отсега нататък започва работата.
Втори беден минава покрай тебе, ще му кажеш: „Братко, чакай, аз съм взел нещо от тебе – да ти го дам! “ Мине някой пътник покрай тебе – прашен, уморен: ще изнесеш легена с топла вода на пътя и ще му измиеш краката. Работа е това! Сегашните религиозни хора мислят, че във Второто пришествие няма да има никаква работа, всичко ще престане. Това е криво разбиране на нещата.
Отсега нататък започва работата.
Това е едната страна на картината от Второто пришествие.
към беседата >>
Скараш се с някого, ти си пак недоволен.
Следователно, като станеш сутрин, най-първото нещо е: възстанови топлината си. Вие ще кажете: „Как да се възстанови топлината? “ Например имаш някакво неразположение в чувствата си, някакво недоволство – отстрани това недоволство! Търговец си, изгубил си 1000 лева – недоволен си. Тия 1000 лева стоят в ума ти, ти си недоволен и се стесняваш.
Скараш се с някого, ти си пак недоволен.
Тъй че, като се събудиш, ти не мислиш за Господа, но мислиш, че този човек ти е казал някои горчиви думи. На служба си някъде, но те уволнят оттам. Като станеш сутрин, първо службата изпъква в ума ти. И хиляди други работи изпъкват в ума ти, все безполезни, но мисълта за Бога остава на заден план. Питам: ако мисълта за службата постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш?
към беседата >>
Това е едната страна на картината от Второто пришествие.
“ Мине някой пътник покрай тебе – прашен, уморен: ще изнесеш легена с топла вода на пътя и ще му измиеш краката. Работа е това! Сегашните религиозни хора мислят, че във Второто пришествие няма да има никаква работа, всичко ще престане. Това е криво разбиране на нещата. Отсега нататък започва работата.
Това е едната страна на картината от Второто пришествие.
към беседата >>
Тъй че, като се събудиш, ти не мислиш за Господа, но мислиш, че този човек ти е казал някои горчиви думи.
Вие ще кажете: „Как да се възстанови топлината? “ Например имаш някакво неразположение в чувствата си, някакво недоволство – отстрани това недоволство! Търговец си, изгубил си 1000 лева – недоволен си. Тия 1000 лева стоят в ума ти, ти си недоволен и се стесняваш. Скараш се с някого, ти си пак недоволен.
Тъй че, като се събудиш, ти не мислиш за Господа, но мислиш, че този човек ти е казал някои горчиви думи.
На служба си някъде, но те уволнят оттам. Като станеш сутрин, първо службата изпъква в ума ти. И хиляди други работи изпъкват в ума ти, все безполезни, но мисълта за Бога остава на заден план. Питам: ако мисълта за службата постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за изгубените 1000 лева постоянно възкръсва в ума ти, какво печелиш?
към беседата >>
Другата страна е да бъдем всички чисти, да забравим старото.
Другата страна е да бъдем всички чисти, да забравим старото.
И тогава, в Новото човечество, ще останат само три неща: вяра в Любовта, вяра в Живота, вяра в Светлината! От тия три думи ще се развие целият бъдещ свят. Тe са символи. Всичкият сегашен свят ще се преустрои. Значи от Любов¬та ще се създаде новият живот – Божественият Живот и Божествената Светлина.
към беседата >>
На служба си някъде, но те уволнят оттам.
“ Например имаш някакво неразположение в чувствата си, някакво недоволство – отстрани това недоволство! Търговец си, изгубил си 1000 лева – недоволен си. Тия 1000 лева стоят в ума ти, ти си недоволен и се стесняваш. Скараш се с някого, ти си пак недоволен. Тъй че, като се събудиш, ти не мислиш за Господа, но мислиш, че този човек ти е казал някои горчиви думи.
На служба си някъде, но те уволнят оттам.
Като станеш сутрин, първо службата изпъква в ума ти. И хиляди други работи изпъкват в ума ти, все безполезни, но мисълта за Бога остава на заден план. Питам: ако мисълта за службата постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за изгубените 1000 лева постоянно възкръсва в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за обидата от някого постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш?
към беседата >>
И тогава, в Новото човечество, ще останат само три неща: вяра в Любовта, вяра в Живота, вяра в Светлината!
Другата страна е да бъдем всички чисти, да забравим старото.
И тогава, в Новото човечество, ще останат само три неща: вяра в Любовта, вяра в Живота, вяра в Светлината!
От тия три думи ще се развие целият бъдещ свят. Тe са символи. Всичкият сегашен свят ще се преустрои. Значи от Любов¬та ще се създаде новият живот – Божественият Живот и Божествената Светлина. Като станете сутрин, ще повикате в себе си новата Любов, новия Живот и новата Светлина.
към беседата >>
Като станеш сутрин, първо службата изпъква в ума ти.
Търговец си, изгубил си 1000 лева – недоволен си. Тия 1000 лева стоят в ума ти, ти си недоволен и се стесняваш. Скараш се с някого, ти си пак недоволен. Тъй че, като се събудиш, ти не мислиш за Господа, но мислиш, че този човек ти е казал някои горчиви думи. На служба си някъде, но те уволнят оттам.
Като станеш сутрин, първо службата изпъква в ума ти.
И хиляди други работи изпъкват в ума ти, все безполезни, но мисълта за Бога остава на заден план. Питам: ако мисълта за службата постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за изгубените 1000 лева постоянно възкръсва в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за обидата от някого постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Да допуснем, че имате къща, добре мебелирана, с ново дюшеме, но дойде някой селянин и накаля дюшемето със своите цървули: не му идва наум, че ти си турил ново дюшеме, че трябва да се пази.
към беседата >>
От тия три думи ще се развие целият бъдещ свят.
Другата страна е да бъдем всички чисти, да забравим старото. И тогава, в Новото човечество, ще останат само три неща: вяра в Любовта, вяра в Живота, вяра в Светлината!
От тия три думи ще се развие целият бъдещ свят.
Тe са символи. Всичкият сегашен свят ще се преустрои. Значи от Любов¬та ще се създаде новият живот – Божественият Живот и Божествената Светлина. Като станете сутрин, ще повикате в себе си новата Любов, новия Живот и новата Светлина. При сегашните условия на вас, които сте затворени в телата си, ще ви представят някои заблуждения, ще ви кажат: „Тази Любов не е за тебе.“ – Това е една лъжа!
към беседата >>
И хиляди други работи изпъкват в ума ти, все безполезни, но мисълта за Бога остава на заден план.
Тия 1000 лева стоят в ума ти, ти си недоволен и се стесняваш. Скараш се с някого, ти си пак недоволен. Тъй че, като се събудиш, ти не мислиш за Господа, но мислиш, че този човек ти е казал някои горчиви думи. На служба си някъде, но те уволнят оттам. Като станеш сутрин, първо службата изпъква в ума ти.
И хиляди други работи изпъкват в ума ти, все безполезни, но мисълта за Бога остава на заден план.
Питам: ако мисълта за службата постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за изгубените 1000 лева постоянно възкръсва в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за обидата от някого постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Да допуснем, че имате къща, добре мебелирана, с ново дюшеме, но дойде някой селянин и накаля дюшемето със своите цървули: не му идва наум, че ти си турил ново дюшеме, че трябва да се пази. След като си отиде той, какво ще кажете по негов адрес?
към беседата >>
Тe са символи.
Другата страна е да бъдем всички чисти, да забравим старото. И тогава, в Новото човечество, ще останат само три неща: вяра в Любовта, вяра в Живота, вяра в Светлината! От тия три думи ще се развие целият бъдещ свят.
Тe са символи.
Всичкият сегашен свят ще се преустрои. Значи от Любов¬та ще се създаде новият живот – Божественият Живот и Божествената Светлина. Като станете сутрин, ще повикате в себе си новата Любов, новия Живот и новата Светлина. При сегашните условия на вас, които сте затворени в телата си, ще ви представят някои заблуждения, ще ви кажат: „Тази Любов не е за тебе.“ – Това е една лъжа! „Този Живот не е за тебе.“ – Това е друга лъжа.
към беседата >>
Питам: ако мисълта за службата постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш?
Скараш се с някого, ти си пак недоволен. Тъй че, като се събудиш, ти не мислиш за Господа, но мислиш, че този човек ти е казал някои горчиви думи. На служба си някъде, но те уволнят оттам. Като станеш сутрин, първо службата изпъква в ума ти. И хиляди други работи изпъкват в ума ти, все безполезни, но мисълта за Бога остава на заден план.
Питам: ако мисълта за службата постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш?
Или ако мисълта за изгубените 1000 лева постоянно възкръсва в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за обидата от някого постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Да допуснем, че имате къща, добре мебелирана, с ново дюшеме, но дойде някой селянин и накаля дюшемето със своите цървули: не му идва наум, че ти си турил ново дюшеме, че трябва да се пази. След като си отиде той, какво ще кажете по негов адрес? Вие знаете какво ще кажете.
към беседата >>
Всичкият сегашен свят ще се преустрои.
Другата страна е да бъдем всички чисти, да забравим старото. И тогава, в Новото човечество, ще останат само три неща: вяра в Любовта, вяра в Живота, вяра в Светлината! От тия три думи ще се развие целият бъдещ свят. Тe са символи.
Всичкият сегашен свят ще се преустрои.
Значи от Любов¬та ще се създаде новият живот – Божественият Живот и Божествената Светлина. Като станете сутрин, ще повикате в себе си новата Любов, новия Живот и новата Светлина. При сегашните условия на вас, които сте затворени в телата си, ще ви представят някои заблуждения, ще ви кажат: „Тази Любов не е за тебе.“ – Това е една лъжа! „Този Живот не е за тебе.“ – Това е друга лъжа. „Тази Светлина не е за тебе.“ – Това е трета лъжа.
към беседата >>
Или ако мисълта за изгубените 1000 лева постоянно възкръсва в ума ти, какво печелиш?
Тъй че, като се събудиш, ти не мислиш за Господа, но мислиш, че този човек ти е казал някои горчиви думи. На служба си някъде, но те уволнят оттам. Като станеш сутрин, първо службата изпъква в ума ти. И хиляди други работи изпъкват в ума ти, все безполезни, но мисълта за Бога остава на заден план. Питам: ако мисълта за службата постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш?
Или ако мисълта за изгубените 1000 лева постоянно възкръсва в ума ти, какво печелиш?
Или ако мисълта за обидата от някого постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Да допуснем, че имате къща, добре мебелирана, с ново дюшеме, но дойде някой селянин и накаля дюшемето със своите цървули: не му идва наум, че ти си турил ново дюшеме, че трябва да се пази. След като си отиде той, какво ще кажете по негов адрес? Вие знаете какво ще кажете. На другата сутрин, като станете, пак ще предизвикате в ума си мисълта за този цървуланко, за калта.
към беседата >>
Значи от Любов¬та ще се създаде новият живот – Божественият Живот и Божествената Светлина.
Другата страна е да бъдем всички чисти, да забравим старото. И тогава, в Новото човечество, ще останат само три неща: вяра в Любовта, вяра в Живота, вяра в Светлината! От тия три думи ще се развие целият бъдещ свят. Тe са символи. Всичкият сегашен свят ще се преустрои.
Значи от Любов¬та ще се създаде новият живот – Божественият Живот и Божествената Светлина.
Като станете сутрин, ще повикате в себе си новата Любов, новия Живот и новата Светлина. При сегашните условия на вас, които сте затворени в телата си, ще ви представят някои заблуждения, ще ви кажат: „Тази Любов не е за тебе.“ – Това е една лъжа! „Този Живот не е за тебе.“ – Това е друга лъжа. „Тази Светлина не е за тебе.“ – Това е трета лъжа. Ще изхвърлите всички тия неща навън.
към беседата >>
Или ако мисълта за обидата от някого постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш?
На служба си някъде, но те уволнят оттам. Като станеш сутрин, първо службата изпъква в ума ти. И хиляди други работи изпъкват в ума ти, все безполезни, но мисълта за Бога остава на заден план. Питам: ако мисълта за службата постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за изгубените 1000 лева постоянно възкръсва в ума ти, какво печелиш?
Или ако мисълта за обидата от някого постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш?
Да допуснем, че имате къща, добре мебелирана, с ново дюшеме, но дойде някой селянин и накаля дюшемето със своите цървули: не му идва наум, че ти си турил ново дюшеме, че трябва да се пази. След като си отиде той, какво ще кажете по негов адрес? Вие знаете какво ще кажете. На другата сутрин, като станете, пак ще предизвикате в ума си мисълта за този цървуланко, за калта. Питам: какво има да се разправяш с този цървуланко?
към беседата >>
Като станете сутрин, ще повикате в себе си новата Любов, новия Живот и новата Светлина.
И тогава, в Новото човечество, ще останат само три неща: вяра в Любовта, вяра в Живота, вяра в Светлината! От тия три думи ще се развие целият бъдещ свят. Тe са символи. Всичкият сегашен свят ще се преустрои. Значи от Любов¬та ще се създаде новият живот – Божественият Живот и Божествената Светлина.
Като станете сутрин, ще повикате в себе си новата Любов, новия Живот и новата Светлина.
При сегашните условия на вас, които сте затворени в телата си, ще ви представят някои заблуждения, ще ви кажат: „Тази Любов не е за тебе.“ – Това е една лъжа! „Този Живот не е за тебе.“ – Това е друга лъжа. „Тази Светлина не е за тебе.“ – Това е трета лъжа. Ще изхвърлите всички тия неща навън. Всичко това, което досега е било ценно за вас, в Новия живот няма да има тази стойност.
към беседата >>
Да допуснем, че имате къща, добре мебелирана, с ново дюшеме, но дойде някой селянин и накаля дюшемето със своите цървули: не му идва наум, че ти си турил ново дюшеме, че трябва да се пази.
Като станеш сутрин, първо службата изпъква в ума ти. И хиляди други работи изпъкват в ума ти, все безполезни, но мисълта за Бога остава на заден план. Питам: ако мисълта за службата постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за изгубените 1000 лева постоянно възкръсва в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за обидата от някого постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш?
Да допуснем, че имате къща, добре мебелирана, с ново дюшеме, но дойде някой селянин и накаля дюшемето със своите цървули: не му идва наум, че ти си турил ново дюшеме, че трябва да се пази.
След като си отиде той, какво ще кажете по негов адрес? Вие знаете какво ще кажете. На другата сутрин, като станете, пак ще предизвикате в ума си мисълта за този цървуланко, за калта. Питам: какво има да се разправяш с този цървуланко? Вземи четката и парцала, изчисти всичко туй и забрави!
към беседата >>
При сегашните условия на вас, които сте затворени в телата си, ще ви представят някои заблуждения, ще ви кажат: „Тази Любов не е за тебе.“ – Това е една лъжа!
От тия три думи ще се развие целият бъдещ свят. Тe са символи. Всичкият сегашен свят ще се преустрои. Значи от Любов¬та ще се създаде новият живот – Божественият Живот и Божествената Светлина. Като станете сутрин, ще повикате в себе си новата Любов, новия Живот и новата Светлина.
При сегашните условия на вас, които сте затворени в телата си, ще ви представят някои заблуждения, ще ви кажат: „Тази Любов не е за тебе.“ – Това е една лъжа!
„Този Живот не е за тебе.“ – Това е друга лъжа. „Тази Светлина не е за тебе.“ – Това е трета лъжа. Ще изхвърлите всички тия неща навън. Всичко това, което досега е било ценно за вас, в Новия живот няма да има тази стойност. Ако днес например дойда във вашата къща, мен не ми трябват вашите пари. Защо?
към беседата >>
След като си отиде той, какво ще кажете по негов адрес?
И хиляди други работи изпъкват в ума ти, все безполезни, но мисълта за Бога остава на заден план. Питам: ако мисълта за службата постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за изгубените 1000 лева постоянно възкръсва в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за обидата от някого постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Да допуснем, че имате къща, добре мебелирана, с ново дюшеме, но дойде някой селянин и накаля дюшемето със своите цървули: не му идва наум, че ти си турил ново дюшеме, че трябва да се пази.
След като си отиде той, какво ще кажете по негов адрес?
Вие знаете какво ще кажете. На другата сутрин, като станете, пак ще предизвикате в ума си мисълта за този цървуланко, за калта. Питам: какво има да се разправяш с този цървуланко? Вземи четката и парцала, изчисти всичко туй и забрави! Считай, че този селянин никога не е дохождал и не е окалял къщата ти.
към беседата >>
„Този Живот не е за тебе.“ – Това е друга лъжа.
Тe са символи. Всичкият сегашен свят ще се преустрои. Значи от Любов¬та ще се създаде новият живот – Божественият Живот и Божествената Светлина. Като станете сутрин, ще повикате в себе си новата Любов, новия Живот и новата Светлина. При сегашните условия на вас, които сте затворени в телата си, ще ви представят някои заблуждения, ще ви кажат: „Тази Любов не е за тебе.“ – Това е една лъжа!
„Този Живот не е за тебе.“ – Това е друга лъжа.
„Тази Светлина не е за тебе.“ – Това е трета лъжа. Ще изхвърлите всички тия неща навън. Всичко това, което досега е било ценно за вас, в Новия живот няма да има тази стойност. Ако днес например дойда във вашата къща, мен не ми трябват вашите пари. Защо? Ами аз зная, че в земята има заровено 20 милиарда злато.
към беседата >>
Вие знаете какво ще кажете.
Питам: ако мисълта за службата постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за изгубените 1000 лева постоянно възкръсва в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за обидата от някого постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Да допуснем, че имате къща, добре мебелирана, с ново дюшеме, но дойде някой селянин и накаля дюшемето със своите цървули: не му идва наум, че ти си турил ново дюшеме, че трябва да се пази. След като си отиде той, какво ще кажете по негов адрес?
Вие знаете какво ще кажете.
На другата сутрин, като станете, пак ще предизвикате в ума си мисълта за този цървуланко, за калта. Питам: какво има да се разправяш с този цървуланко? Вземи четката и парцала, изчисти всичко туй и забрави! Считай, че този селянин никога не е дохождал и не е окалял къщата ти. Когато някой човек ти каже една горчива дума, не е ли той този селянин с калните цървули, който е влязъл в къщата ти и е изкалял дюшемето?
към беседата >>
„Тази Светлина не е за тебе.“ – Това е трета лъжа.
Всичкият сегашен свят ще се преустрои. Значи от Любов¬та ще се създаде новият живот – Божественият Живот и Божествената Светлина. Като станете сутрин, ще повикате в себе си новата Любов, новия Живот и новата Светлина. При сегашните условия на вас, които сте затворени в телата си, ще ви представят някои заблуждения, ще ви кажат: „Тази Любов не е за тебе.“ – Това е една лъжа! „Този Живот не е за тебе.“ – Това е друга лъжа.
„Тази Светлина не е за тебе.“ – Това е трета лъжа.
Ще изхвърлите всички тия неща навън. Всичко това, което досега е било ценно за вас, в Новия живот няма да има тази стойност. Ако днес например дойда във вашата къща, мен не ми трябват вашите пари. Защо? Ами аз зная, че в земята има заровено 20 милиарда злато. Гледам някоя каса пълна.
към беседата >>
На другата сутрин, като станете, пак ще предизвикате в ума си мисълта за този цървуланко, за калта.
Или ако мисълта за изгубените 1000 лева постоянно възкръсва в ума ти, какво печелиш? Или ако мисълта за обидата от някого постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Да допуснем, че имате къща, добре мебелирана, с ново дюшеме, но дойде някой селянин и накаля дюшемето със своите цървули: не му идва наум, че ти си турил ново дюшеме, че трябва да се пази. След като си отиде той, какво ще кажете по негов адрес? Вие знаете какво ще кажете.
На другата сутрин, като станете, пак ще предизвикате в ума си мисълта за този цървуланко, за калта.
Питам: какво има да се разправяш с този цървуланко? Вземи четката и парцала, изчисти всичко туй и забрави! Считай, че този селянин никога не е дохождал и не е окалял къщата ти. Когато някой човек ти каже една горчива дума, не е ли той този селянин с калните цървули, който е влязъл в къщата ти и е изкалял дюшемето? Какво трябва да направиш?
към беседата >>
Ще изхвърлите всички тия неща навън.
Значи от Любов¬та ще се създаде новият живот – Божественият Живот и Божествената Светлина. Като станете сутрин, ще повикате в себе си новата Любов, новия Живот и новата Светлина. При сегашните условия на вас, които сте затворени в телата си, ще ви представят някои заблуждения, ще ви кажат: „Тази Любов не е за тебе.“ – Това е една лъжа! „Този Живот не е за тебе.“ – Това е друга лъжа. „Тази Светлина не е за тебе.“ – Това е трета лъжа.
Ще изхвърлите всички тия неща навън.
Всичко това, което досега е било ценно за вас, в Новия живот няма да има тази стойност. Ако днес например дойда във вашата къща, мен не ми трябват вашите пари. Защо? Ами аз зная, че в земята има заровено 20 милиарда злато. Гледам някоя каса пълна. С книги само, а вие ги наричате пари.
към беседата >>
Питам: какво има да се разправяш с този цървуланко?
Или ако мисълта за обидата от някого постоянно изпъква в ума ти, какво печелиш? Да допуснем, че имате къща, добре мебелирана, с ново дюшеме, но дойде някой селянин и накаля дюшемето със своите цървули: не му идва наум, че ти си турил ново дюшеме, че трябва да се пази. След като си отиде той, какво ще кажете по негов адрес? Вие знаете какво ще кажете. На другата сутрин, като станете, пак ще предизвикате в ума си мисълта за този цървуланко, за калта.
Питам: какво има да се разправяш с този цървуланко?
Вземи четката и парцала, изчисти всичко туй и забрави! Считай, че този селянин никога не е дохождал и не е окалял къщата ти. Когато някой човек ти каже една горчива дума, не е ли той този селянин с калните цървули, който е влязъл в къщата ти и е изкалял дюшемето? Какво трябва да направиш? Вземи четка и парцал и изчисти всичко!
към беседата >>
Всичко това, което досега е било ценно за вас, в Новия живот няма да има тази стойност.
Като станете сутрин, ще повикате в себе си новата Любов, новия Живот и новата Светлина. При сегашните условия на вас, които сте затворени в телата си, ще ви представят някои заблуждения, ще ви кажат: „Тази Любов не е за тебе.“ – Това е една лъжа! „Този Живот не е за тебе.“ – Това е друга лъжа. „Тази Светлина не е за тебе.“ – Това е трета лъжа. Ще изхвърлите всички тия неща навън.
Всичко това, което досега е било ценно за вас, в Новия живот няма да има тази стойност.
Ако днес например дойда във вашата къща, мен не ми трябват вашите пари. Защо? Ами аз зная, че в земята има заровено 20 милиарда злато. Гледам някоя каса пълна. С книги само, а вие ги наричате пари. Ако вляза в някой дюкян, той е пълен само с дрехи.
към беседата >>
Вземи четката и парцала, изчисти всичко туй и забрави!
Да допуснем, че имате къща, добре мебелирана, с ново дюшеме, но дойде някой селянин и накаля дюшемето със своите цървули: не му идва наум, че ти си турил ново дюшеме, че трябва да се пази. След като си отиде той, какво ще кажете по негов адрес? Вие знаете какво ще кажете. На другата сутрин, като станете, пак ще предизвикате в ума си мисълта за този цървуланко, за калта. Питам: какво има да се разправяш с този цървуланко?
Вземи четката и парцала, изчисти всичко туй и забрави!
Считай, че този селянин никога не е дохождал и не е окалял къщата ти. Когато някой човек ти каже една горчива дума, не е ли той този селянин с калните цървули, който е влязъл в къщата ти и е изкалял дюшемето? Какво трябва да направиш? Вземи четка и парцал и изчисти всичко! Ще ви приведа един закон.
към беседата >>
Ако днес например дойда във вашата къща, мен не ми трябват вашите пари. Защо?
При сегашните условия на вас, които сте затворени в телата си, ще ви представят някои заблуждения, ще ви кажат: „Тази Любов не е за тебе.“ – Това е една лъжа! „Този Живот не е за тебе.“ – Това е друга лъжа. „Тази Светлина не е за тебе.“ – Това е трета лъжа. Ще изхвърлите всички тия неща навън. Всичко това, което досега е било ценно за вас, в Новия живот няма да има тази стойност.
Ако днес например дойда във вашата къща, мен не ми трябват вашите пари. Защо?
Ами аз зная, че в земята има заровено 20 милиарда злато. Гледам някоя каса пълна. С книги само, а вие ги наричате пари. Ако вляза в някой дюкян, той е пълен само с дрехи. Мен такива дрехи не ми трябват.
към беседата >>
Считай, че този селянин никога не е дохождал и не е окалял къщата ти.
След като си отиде той, какво ще кажете по негов адрес? Вие знаете какво ще кажете. На другата сутрин, като станете, пак ще предизвикате в ума си мисълта за този цървуланко, за калта. Питам: какво има да се разправяш с този цървуланко? Вземи четката и парцала, изчисти всичко туй и забрави!
Считай, че този селянин никога не е дохождал и не е окалял къщата ти.
Когато някой човек ти каже една горчива дума, не е ли той този селянин с калните цървули, който е влязъл в къщата ти и е изкалял дюшемето? Какво трябва да направиш? Вземи четка и парцал и изчисти всичко! Ще ви приведа един закон. Ако вие подпушите един извор, който тече из камениста почва, като поставите тиня по пътя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистрите води?
към беседата >>
Ами аз зная, че в земята има заровено 20 милиарда злато.
„Този Живот не е за тебе.“ – Това е друга лъжа. „Тази Светлина не е за тебе.“ – Това е трета лъжа. Ще изхвърлите всички тия неща навън. Всичко това, което досега е било ценно за вас, в Новия живот няма да има тази стойност. Ако днес например дойда във вашата къща, мен не ми трябват вашите пари. Защо?
Ами аз зная, че в земята има заровено 20 милиарда злато.
Гледам някоя каса пълна. С книги само, а вие ги наричате пари. Ако вляза в някой дюкян, той е пълен само с дрехи. Мен такива дрехи не ми трябват. Аз мога да си направя дрехи от новата материя, които да не овехтяват.
към беседата >>
Когато някой човек ти каже една горчива дума, не е ли той този селянин с калните цървули, който е влязъл в къщата ти и е изкалял дюшемето?
Вие знаете какво ще кажете. На другата сутрин, като станете, пак ще предизвикате в ума си мисълта за този цървуланко, за калта. Питам: какво има да се разправяш с този цървуланко? Вземи четката и парцала, изчисти всичко туй и забрави! Считай, че този селянин никога не е дохождал и не е окалял къщата ти.
Когато някой човек ти каже една горчива дума, не е ли той този селянин с калните цървули, който е влязъл в къщата ти и е изкалял дюшемето?
Какво трябва да направиш? Вземи четка и парцал и изчисти всичко! Ще ви приведа един закон. Ако вие подпушите един извор, който тече из камениста почва, като поставите тиня по пътя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистрите води? Коритата на бистрите балкански потоци винаги се изчистват.
към беседата >>
Гледам някоя каса пълна.
„Тази Светлина не е за тебе.“ – Това е трета лъжа. Ще изхвърлите всички тия неща навън. Всичко това, което досега е било ценно за вас, в Новия живот няма да има тази стойност. Ако днес например дойда във вашата къща, мен не ми трябват вашите пари. Защо? Ами аз зная, че в земята има заровено 20 милиарда злато.
Гледам някоя каса пълна.
С книги само, а вие ги наричате пари. Ако вляза в някой дюкян, той е пълен само с дрехи. Мен такива дрехи не ми трябват. Аз мога да си направя дрехи от новата материя, които да не овехтяват. Единственото нещо, което ме интересува, то е Любовта ви.
към беседата >>
Какво трябва да направиш?
На другата сутрин, като станете, пак ще предизвикате в ума си мисълта за този цървуланко, за калта. Питам: какво има да се разправяш с този цървуланко? Вземи четката и парцала, изчисти всичко туй и забрави! Считай, че този селянин никога не е дохождал и не е окалял къщата ти. Когато някой човек ти каже една горчива дума, не е ли той този селянин с калните цървули, който е влязъл в къщата ти и е изкалял дюшемето?
Какво трябва да направиш?
Вземи четка и парцал и изчисти всичко! Ще ви приведа един закон. Ако вие подпушите един извор, който тече из камениста почва, като поставите тиня по пътя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистрите води? Коритата на бистрите балкански потоци винаги се изчистват. Питам: ако Божията Любов минава като извор през нашата душа, може ли някога да остави в нас някаква утайка?
към беседата >>
С книги само, а вие ги наричате пари.
Ще изхвърлите всички тия неща навън. Всичко това, което досега е било ценно за вас, в Новия живот няма да има тази стойност. Ако днес например дойда във вашата къща, мен не ми трябват вашите пари. Защо? Ами аз зная, че в земята има заровено 20 милиарда злато. Гледам някоя каса пълна.
С книги само, а вие ги наричате пари.
Ако вляза в някой дюкян, той е пълен само с дрехи. Мен такива дрехи не ми трябват. Аз мога да си направя дрехи от новата материя, които да не овехтяват. Единственото нещо, което ме интересува, то е Любовта ви. Имате ли Божията Любов в себе си, всичко друго, което имате, се освещава.
към беседата >>
Вземи четка и парцал и изчисти всичко!
Питам: какво има да се разправяш с този цървуланко? Вземи четката и парцала, изчисти всичко туй и забрави! Считай, че този селянин никога не е дохождал и не е окалял къщата ти. Когато някой човек ти каже една горчива дума, не е ли той този селянин с калните цървули, който е влязъл в къщата ти и е изкалял дюшемето? Какво трябва да направиш?
Вземи четка и парцал и изчисти всичко!
Ще ви приведа един закон. Ако вие подпушите един извор, който тече из камениста почва, като поставите тиня по пътя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистрите води? Коритата на бистрите балкански потоци винаги се изчистват. Питам: ако Божията Любов минава като извор през нашата душа, може ли някога да остави в нас някаква утайка? – Никога!
към беседата >>
Ако вляза в някой дюкян, той е пълен само с дрехи.
Всичко това, което досега е било ценно за вас, в Новия живот няма да има тази стойност. Ако днес например дойда във вашата къща, мен не ми трябват вашите пари. Защо? Ами аз зная, че в земята има заровено 20 милиарда злато. Гледам някоя каса пълна. С книги само, а вие ги наричате пари.
Ако вляза в някой дюкян, той е пълен само с дрехи.
Мен такива дрехи не ми трябват. Аз мога да си направя дрехи от новата материя, които да не овехтяват. Единственото нещо, което ме интересува, то е Любовта ви. Имате ли Божията Любов в себе си, всичко друго, което имате, се освещава.
към беседата >>
Ще ви приведа един закон.
Вземи четката и парцала, изчисти всичко туй и забрави! Считай, че този селянин никога не е дохождал и не е окалял къщата ти. Когато някой човек ти каже една горчива дума, не е ли той този селянин с калните цървули, който е влязъл в къщата ти и е изкалял дюшемето? Какво трябва да направиш? Вземи четка и парцал и изчисти всичко!
Ще ви приведа един закон.
Ако вие подпушите един извор, който тече из камениста почва, като поставите тиня по пътя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистрите води? Коритата на бистрите балкански потоци винаги се изчистват. Питам: ако Божията Любов минава като извор през нашата душа, може ли някога да остави в нас някаква утайка? – Никога! Тя ще изчисти утайките и всякаква грапавина съвсем ще се изглади.
към беседата >>
Мен такива дрехи не ми трябват.
Ако днес например дойда във вашата къща, мен не ми трябват вашите пари. Защо? Ами аз зная, че в земята има заровено 20 милиарда злато. Гледам някоя каса пълна. С книги само, а вие ги наричате пари. Ако вляза в някой дюкян, той е пълен само с дрехи.
Мен такива дрехи не ми трябват.
Аз мога да си направя дрехи от новата материя, които да не овехтяват. Единственото нещо, което ме интересува, то е Любовта ви. Имате ли Божията Любов в себе си, всичко друго, което имате, се освещава.
към беседата >>
Ако вие подпушите един извор, който тече из камениста почва, като поставите тиня по пътя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистрите води?
Считай, че този селянин никога не е дохождал и не е окалял къщата ти. Когато някой човек ти каже една горчива дума, не е ли той този селянин с калните цървули, който е влязъл в къщата ти и е изкалял дюшемето? Какво трябва да направиш? Вземи четка и парцал и изчисти всичко! Ще ви приведа един закон.
Ако вие подпушите един извор, който тече из камениста почва, като поставите тиня по пътя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистрите води?
Коритата на бистрите балкански потоци винаги се изчистват. Питам: ако Божията Любов минава като извор през нашата душа, може ли някога да остави в нас някаква утайка? – Никога! Тя ще изчисти утайките и всякаква грапавина съвсем ще се изглади. Затова именно най-първо Любовта трябва да мине през душите ни, за да изчисти всичко.
към беседата >>
Аз мога да си направя дрехи от новата материя, които да не овехтяват.
Ами аз зная, че в земята има заровено 20 милиарда злато. Гледам някоя каса пълна. С книги само, а вие ги наричате пари. Ако вляза в някой дюкян, той е пълен само с дрехи. Мен такива дрехи не ми трябват.
Аз мога да си направя дрехи от новата материя, които да не овехтяват.
Единственото нещо, което ме интересува, то е Любовта ви. Имате ли Божията Любов в себе си, всичко друго, което имате, се освещава.
към беседата >>
Коритата на бистрите балкански потоци винаги се изчистват.
Когато някой човек ти каже една горчива дума, не е ли той този селянин с калните цървули, който е влязъл в къщата ти и е изкалял дюшемето? Какво трябва да направиш? Вземи четка и парцал и изчисти всичко! Ще ви приведа един закон. Ако вие подпушите един извор, който тече из камениста почва, като поставите тиня по пътя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистрите води?
Коритата на бистрите балкански потоци винаги се изчистват.
Питам: ако Божията Любов минава като извор през нашата душа, може ли някога да остави в нас някаква утайка? – Никога! Тя ще изчисти утайките и всякаква грапавина съвсем ще се изглади. Затова именно най-първо Любовта трябва да мине през душите ни, за да изчисти всичко. Животът е потребен за измиване на утайките.
към беседата >>
Единственото нещо, което ме интересува, то е Любовта ви.
Гледам някоя каса пълна. С книги само, а вие ги наричате пари. Ако вляза в някой дюкян, той е пълен само с дрехи. Мен такива дрехи не ми трябват. Аз мога да си направя дрехи от новата материя, които да не овехтяват.
Единственото нещо, което ме интересува, то е Любовта ви.
Имате ли Божията Любов в себе си, всичко друго, което имате, се освещава.
към беседата >>
3.
Великият закон
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
Азъ ви говоря за една велика наука, която има основа въ васъ.
Азъ ви говоря за една велика наука, която има основа въ васъ.
Вие имате опитности отъ живота и азъ считамъ, че това е така. Дали вие признавате това, или не, то е другъ въпросъ. Вие сте идвали много пѫти на земята въ разни форми. Дали помните това или не, дали го признавате или не, това е написано въ аналитѣ на природата. Какво вѣрвате вие, това не е важно, важно е какво е писала природата.
към беседата >>
Ще кажете: не хващаме вѣра на такива бабини деветини.
– Нѣма никакво право. Казвамъ: това е само прѣминавание на врѣмето, а ние сме дошли тукъ на земята да разрѣшимъ единъ отъ важнитѣ въпроси. Сега, като ви говоря така, вие ще кажете: тежко е това учение! – Тежко е, защото тежки тевтери имате. Ще изгорите тевтеритѣ си!
Ще кажете: не хващаме вѣра на такива бабини деветини.
Ще хванете вѣра, защото утре като те затворятъ въ гроба, ще те питатъ изгори ли тевтеритѣ? Тамъ ще гниешъ часъ следъ часъ и червеитѣ ще те ядатъ. Ще кажешъ: върни ме Господи на земята, да изгоря тевтеритѣ си! Не, други ще ги изгорятъ. Всички вие, и майки, и бащи, и дѣца сте на парила. Защо?
към беседата >>
Вие имате опитности отъ живота и азъ считамъ, че това е така.
Азъ ви говоря за една велика наука, която има основа въ васъ.
Вие имате опитности отъ живота и азъ считамъ, че това е така.
Дали вие признавате това, или не, то е другъ въпросъ. Вие сте идвали много пѫти на земята въ разни форми. Дали помните това или не, дали го признавате или не, това е написано въ аналитѣ на природата. Какво вѣрвате вие, това не е важно, важно е какво е писала природата. Може да ми възразите: ние не помнимъ.
към беседата >>
Ще хванете вѣра, защото утре като те затворятъ въ гроба, ще те питатъ изгори ли тевтеритѣ?
Казвамъ: това е само прѣминавание на врѣмето, а ние сме дошли тукъ на земята да разрѣшимъ единъ отъ важнитѣ въпроси. Сега, като ви говоря така, вие ще кажете: тежко е това учение! – Тежко е, защото тежки тевтери имате. Ще изгорите тевтеритѣ си! Ще кажете: не хващаме вѣра на такива бабини деветини.
Ще хванете вѣра, защото утре като те затворятъ въ гроба, ще те питатъ изгори ли тевтеритѣ?
Тамъ ще гниешъ часъ следъ часъ и червеитѣ ще те ядатъ. Ще кажешъ: върни ме Господи на земята, да изгоря тевтеритѣ си! Не, други ще ги изгорятъ. Всички вие, и майки, и бащи, и дѣца сте на парила. Защо? Защото имате много тевтери.
към беседата >>
Дали вие признавате това, или не, то е другъ въпросъ.
Азъ ви говоря за една велика наука, която има основа въ васъ. Вие имате опитности отъ живота и азъ считамъ, че това е така.
Дали вие признавате това, или не, то е другъ въпросъ.
Вие сте идвали много пѫти на земята въ разни форми. Дали помните това или не, дали го признавате или не, това е написано въ аналитѣ на природата. Какво вѣрвате вие, това не е важно, важно е какво е писала природата. Може да ми възразите: ние не помнимъ. Че и онзи, който е пилъ, нищо не помни, но кръчмарьтъ всичко помни, той е писалъ всичко въ своя тевтеръ.
към беседата >>
Тамъ ще гниешъ часъ следъ часъ и червеитѣ ще те ядатъ.
Сега, като ви говоря така, вие ще кажете: тежко е това учение! – Тежко е, защото тежки тевтери имате. Ще изгорите тевтеритѣ си! Ще кажете: не хващаме вѣра на такива бабини деветини. Ще хванете вѣра, защото утре като те затворятъ въ гроба, ще те питатъ изгори ли тевтеритѣ?
Тамъ ще гниешъ часъ следъ часъ и червеитѣ ще те ядатъ.
Ще кажешъ: върни ме Господи на земята, да изгоря тевтеритѣ си! Не, други ще ги изгорятъ. Всички вие, и майки, и бащи, и дѣца сте на парила. Защо? Защото имате много тевтери. Господь има двѣ книги, едната е книгата на живота, а другата книга на доброто и злото.
към беседата >>
Вие сте идвали много пѫти на земята въ разни форми.
Азъ ви говоря за една велика наука, която има основа въ васъ. Вие имате опитности отъ живота и азъ считамъ, че това е така. Дали вие признавате това, или не, то е другъ въпросъ.
Вие сте идвали много пѫти на земята въ разни форми.
Дали помните това или не, дали го признавате или не, това е написано въ аналитѣ на природата. Какво вѣрвате вие, това не е важно, важно е какво е писала природата. Може да ми възразите: ние не помнимъ. Че и онзи, който е пилъ, нищо не помни, но кръчмарьтъ всичко помни, той е писалъ всичко въ своя тевтеръ. Писалъ е: на еди-коя си дата, вие изпихте съ еди кой си, еди-колко си вино и ракия.
към беседата >>
Ще кажешъ: върни ме Господи на земята, да изгоря тевтеритѣ си!
– Тежко е, защото тежки тевтери имате. Ще изгорите тевтеритѣ си! Ще кажете: не хващаме вѣра на такива бабини деветини. Ще хванете вѣра, защото утре като те затворятъ въ гроба, ще те питатъ изгори ли тевтеритѣ? Тамъ ще гниешъ часъ следъ часъ и червеитѣ ще те ядатъ.
Ще кажешъ: върни ме Господи на земята, да изгоря тевтеритѣ си!
Не, други ще ги изгорятъ. Всички вие, и майки, и бащи, и дѣца сте на парила. Защо? Защото имате много тевтери. Господь има двѣ книги, едната е книгата на живота, а другата книга на доброто и злото. Господь има право да държи тия книги.
към беседата >>
Дали помните това или не, дали го признавате или не, това е написано въ аналитѣ на природата.
Азъ ви говоря за една велика наука, която има основа въ васъ. Вие имате опитности отъ живота и азъ считамъ, че това е така. Дали вие признавате това, или не, то е другъ въпросъ. Вие сте идвали много пѫти на земята въ разни форми.
Дали помните това или не, дали го признавате или не, това е написано въ аналитѣ на природата.
Какво вѣрвате вие, това не е важно, важно е какво е писала природата. Може да ми възразите: ние не помнимъ. Че и онзи, който е пилъ, нищо не помни, но кръчмарьтъ всичко помни, той е писалъ всичко въ своя тевтеръ. Писалъ е: на еди-коя си дата, вие изпихте съ еди кой си, еди-колко си вино и ракия. – Нищо не помня.
към беседата >>
Не, други ще ги изгорятъ.
Ще изгорите тевтеритѣ си! Ще кажете: не хващаме вѣра на такива бабини деветини. Ще хванете вѣра, защото утре като те затворятъ въ гроба, ще те питатъ изгори ли тевтеритѣ? Тамъ ще гниешъ часъ следъ часъ и червеитѣ ще те ядатъ. Ще кажешъ: върни ме Господи на земята, да изгоря тевтеритѣ си!
Не, други ще ги изгорятъ.
Всички вие, и майки, и бащи, и дѣца сте на парила. Защо? Защото имате много тевтери. Господь има двѣ книги, едната е книгата на живота, а другата книга на доброто и злото. Господь има право да държи тия книги. Той държи смѣтка за всичко.
към беседата >>
Какво вѣрвате вие, това не е важно, важно е какво е писала природата.
Азъ ви говоря за една велика наука, която има основа въ васъ. Вие имате опитности отъ живота и азъ считамъ, че това е така. Дали вие признавате това, или не, то е другъ въпросъ. Вие сте идвали много пѫти на земята въ разни форми. Дали помните това или не, дали го признавате или не, това е написано въ аналитѣ на природата.
Какво вѣрвате вие, това не е важно, важно е какво е писала природата.
Може да ми възразите: ние не помнимъ. Че и онзи, който е пилъ, нищо не помни, но кръчмарьтъ всичко помни, той е писалъ всичко въ своя тевтеръ. Писалъ е: на еди-коя си дата, вие изпихте съ еди кой си, еди-колко си вино и ракия. – Нищо не помня. Той те дава подъ сѫдъ, и сѫдътъ казва: ще му платишъ паритѣ!
към беседата >>
Всички вие, и майки, и бащи, и дѣца сте на парила. Защо?
Ще кажете: не хващаме вѣра на такива бабини деветини. Ще хванете вѣра, защото утре като те затворятъ въ гроба, ще те питатъ изгори ли тевтеритѣ? Тамъ ще гниешъ часъ следъ часъ и червеитѣ ще те ядатъ. Ще кажешъ: върни ме Господи на земята, да изгоря тевтеритѣ си! Не, други ще ги изгорятъ.
Всички вие, и майки, и бащи, и дѣца сте на парила. Защо?
Защото имате много тевтери. Господь има двѣ книги, едната е книгата на живота, а другата книга на доброто и злото. Господь има право да държи тия книги. Той държи смѣтка за всичко. Богъ има всичкото добро желание по отношение нас.
към беседата >>
Може да ми възразите: ние не помнимъ.
Вие имате опитности отъ живота и азъ считамъ, че това е така. Дали вие признавате това, или не, то е другъ въпросъ. Вие сте идвали много пѫти на земята въ разни форми. Дали помните това или не, дали го признавате или не, това е написано въ аналитѣ на природата. Какво вѣрвате вие, това не е важно, важно е какво е писала природата.
Може да ми възразите: ние не помнимъ.
Че и онзи, който е пилъ, нищо не помни, но кръчмарьтъ всичко помни, той е писалъ всичко въ своя тевтеръ. Писалъ е: на еди-коя си дата, вие изпихте съ еди кой си, еди-колко си вино и ракия. – Нищо не помня. Той те дава подъ сѫдъ, и сѫдътъ казва: ще му платишъ паритѣ! – Ама нищо не помня.
към беседата >>
Защото имате много тевтери.
Ще хванете вѣра, защото утре като те затворятъ въ гроба, ще те питатъ изгори ли тевтеритѣ? Тамъ ще гниешъ часъ следъ часъ и червеитѣ ще те ядатъ. Ще кажешъ: върни ме Господи на земята, да изгоря тевтеритѣ си! Не, други ще ги изгорятъ. Всички вие, и майки, и бащи, и дѣца сте на парила. Защо?
Защото имате много тевтери.
Господь има двѣ книги, едната е книгата на живота, а другата книга на доброто и злото. Господь има право да държи тия книги. Той държи смѣтка за всичко. Богъ има всичкото добро желание по отношение нас. Той не ни пита, защо вършимъ престѫпления, но ни учи.
към беседата >>
Че и онзи, който е пилъ, нищо не помни, но кръчмарьтъ всичко помни, той е писалъ всичко въ своя тевтеръ.
Дали вие признавате това, или не, то е другъ въпросъ. Вие сте идвали много пѫти на земята въ разни форми. Дали помните това или не, дали го признавате или не, това е написано въ аналитѣ на природата. Какво вѣрвате вие, това не е важно, важно е какво е писала природата. Може да ми възразите: ние не помнимъ.
Че и онзи, който е пилъ, нищо не помни, но кръчмарьтъ всичко помни, той е писалъ всичко въ своя тевтеръ.
Писалъ е: на еди-коя си дата, вие изпихте съ еди кой си, еди-колко си вино и ракия. – Нищо не помня. Той те дава подъ сѫдъ, и сѫдътъ казва: ще му платишъ паритѣ! – Ама нищо не помня. Помнишъ, не помнишъ, ще платишъ!
към беседата >>
Господь има двѣ книги, едната е книгата на живота, а другата книга на доброто и злото.
Тамъ ще гниешъ часъ следъ часъ и червеитѣ ще те ядатъ. Ще кажешъ: върни ме Господи на земята, да изгоря тевтеритѣ си! Не, други ще ги изгорятъ. Всички вие, и майки, и бащи, и дѣца сте на парила. Защо? Защото имате много тевтери.
Господь има двѣ книги, едната е книгата на живота, а другата книга на доброто и злото.
Господь има право да държи тия книги. Той държи смѣтка за всичко. Богъ има всичкото добро желание по отношение нас. Той не ни пита, защо вършимъ престѫпления, но ни учи. Това, че има сѫдба, Божий сѫдъ, показва, че Той иска да ни научи чрѣзъ тази опитность да изпълнѣваме Неговата воля.
към беседата >>
Писалъ е: на еди-коя си дата, вие изпихте съ еди кой си, еди-колко си вино и ракия.
Вие сте идвали много пѫти на земята въ разни форми. Дали помните това или не, дали го признавате или не, това е написано въ аналитѣ на природата. Какво вѣрвате вие, това не е важно, важно е какво е писала природата. Може да ми възразите: ние не помнимъ. Че и онзи, който е пилъ, нищо не помни, но кръчмарьтъ всичко помни, той е писалъ всичко въ своя тевтеръ.
Писалъ е: на еди-коя си дата, вие изпихте съ еди кой си, еди-колко си вино и ракия.
– Нищо не помня. Той те дава подъ сѫдъ, и сѫдътъ казва: ще му платишъ паритѣ! – Ама нищо не помня. Помнишъ, не помнишъ, ще платишъ! Че и природата има една велика книга, въ която записва всичко.
към беседата >>
Господь има право да държи тия книги.
Ще кажешъ: върни ме Господи на земята, да изгоря тевтеритѣ си! Не, други ще ги изгорятъ. Всички вие, и майки, и бащи, и дѣца сте на парила. Защо? Защото имате много тевтери. Господь има двѣ книги, едната е книгата на живота, а другата книга на доброто и злото.
Господь има право да държи тия книги.
Той държи смѣтка за всичко. Богъ има всичкото добро желание по отношение нас. Той не ни пита, защо вършимъ престѫпления, но ни учи. Това, че има сѫдба, Божий сѫдъ, показва, че Той иска да ни научи чрѣзъ тази опитность да изпълнѣваме Неговата воля. Колкото и да е грѣшенъ единъ човѣкъ, но въ момента, когато рѣши да живѣе по Бога, Богъ заличава всичкитѣ му грѣхове.
към беседата >>
– Нищо не помня.
Дали помните това или не, дали го признавате или не, това е написано въ аналитѣ на природата. Какво вѣрвате вие, това не е важно, важно е какво е писала природата. Може да ми възразите: ние не помнимъ. Че и онзи, който е пилъ, нищо не помни, но кръчмарьтъ всичко помни, той е писалъ всичко въ своя тевтеръ. Писалъ е: на еди-коя си дата, вие изпихте съ еди кой си, еди-колко си вино и ракия.
– Нищо не помня.
Той те дава подъ сѫдъ, и сѫдътъ казва: ще му платишъ паритѣ! – Ама нищо не помня. Помнишъ, не помнишъ, ще платишъ! Че и природата има една велика книга, въ която записва всичко. Вие защо не признавате?
към беседата >>
Той държи смѣтка за всичко.
Не, други ще ги изгорятъ. Всички вие, и майки, и бащи, и дѣца сте на парила. Защо? Защото имате много тевтери. Господь има двѣ книги, едната е книгата на живота, а другата книга на доброто и злото. Господь има право да държи тия книги.
Той държи смѣтка за всичко.
Богъ има всичкото добро желание по отношение нас. Той не ни пита, защо вършимъ престѫпления, но ни учи. Това, че има сѫдба, Божий сѫдъ, показва, че Той иска да ни научи чрѣзъ тази опитность да изпълнѣваме Неговата воля. Колкото и да е грѣшенъ единъ човѣкъ, но въ момента, когато рѣши да живѣе по Бога, Богъ заличава всичкитѣ му грѣхове. Богъ казва: „Ето единъ човѣкъ, ето едно мое чадо, което е рѣшило да живѣе споредъ моя законъ!
към беседата >>
Той те дава подъ сѫдъ, и сѫдътъ казва: ще му платишъ паритѣ!
Какво вѣрвате вие, това не е важно, важно е какво е писала природата. Може да ми възразите: ние не помнимъ. Че и онзи, който е пилъ, нищо не помни, но кръчмарьтъ всичко помни, той е писалъ всичко въ своя тевтеръ. Писалъ е: на еди-коя си дата, вие изпихте съ еди кой си, еди-колко си вино и ракия. – Нищо не помня.
Той те дава подъ сѫдъ, и сѫдътъ казва: ще му платишъ паритѣ!
– Ама нищо не помня. Помнишъ, не помнишъ, ще платишъ! Че и природата има една велика книга, въ която записва всичко. Вие защо не признавате? Защо не помните?
към беседата >>
Богъ има всичкото добро желание по отношение нас.
Всички вие, и майки, и бащи, и дѣца сте на парила. Защо? Защото имате много тевтери. Господь има двѣ книги, едната е книгата на живота, а другата книга на доброто и злото. Господь има право да държи тия книги. Той държи смѣтка за всичко.
Богъ има всичкото добро желание по отношение нас.
Той не ни пита, защо вършимъ престѫпления, но ни учи. Това, че има сѫдба, Божий сѫдъ, показва, че Той иска да ни научи чрѣзъ тази опитность да изпълнѣваме Неговата воля. Колкото и да е грѣшенъ единъ човѣкъ, но въ момента, когато рѣши да живѣе по Бога, Богъ заличава всичкитѣ му грѣхове. Богъ казва: „Ето единъ човѣкъ, ето едно мое чадо, което е рѣшило да живѣе споредъ моя законъ! “ Богъ е богатъ, Той може да плати за всички.
към беседата >>
– Ама нищо не помня.
Може да ми възразите: ние не помнимъ. Че и онзи, който е пилъ, нищо не помни, но кръчмарьтъ всичко помни, той е писалъ всичко въ своя тевтеръ. Писалъ е: на еди-коя си дата, вие изпихте съ еди кой си, еди-колко си вино и ракия. – Нищо не помня. Той те дава подъ сѫдъ, и сѫдътъ казва: ще му платишъ паритѣ!
– Ама нищо не помня.
Помнишъ, не помнишъ, ще платишъ! Че и природата има една велика книга, въ която записва всичко. Вие защо не признавате? Защо не помните? Защото имате да плащате на кръчмаря.
към беседата >>
Той не ни пита, защо вършимъ престѫпления, но ни учи.
Защото имате много тевтери. Господь има двѣ книги, едната е книгата на живота, а другата книга на доброто и злото. Господь има право да държи тия книги. Той държи смѣтка за всичко. Богъ има всичкото добро желание по отношение нас.
Той не ни пита, защо вършимъ престѫпления, но ни учи.
Това, че има сѫдба, Божий сѫдъ, показва, че Той иска да ни научи чрѣзъ тази опитность да изпълнѣваме Неговата воля. Колкото и да е грѣшенъ единъ човѣкъ, но въ момента, когато рѣши да живѣе по Бога, Богъ заличава всичкитѣ му грѣхове. Богъ казва: „Ето единъ човѣкъ, ето едно мое чадо, което е рѣшило да живѣе споредъ моя законъ! “ Богъ е богатъ, Той може да плати за всички. За този, който иска да живѣе по Бога, има една книга на живота, която се отваря, и Господь написва, за този човѣкъ всичко, което е нуждно.
към беседата >>
Помнишъ, не помнишъ, ще платишъ!
Че и онзи, който е пилъ, нищо не помни, но кръчмарьтъ всичко помни, той е писалъ всичко въ своя тевтеръ. Писалъ е: на еди-коя си дата, вие изпихте съ еди кой си, еди-колко си вино и ракия. – Нищо не помня. Той те дава подъ сѫдъ, и сѫдътъ казва: ще му платишъ паритѣ! – Ама нищо не помня.
Помнишъ, не помнишъ, ще платишъ!
Че и природата има една велика книга, въ която записва всичко. Вие защо не признавате? Защо не помните? Защото имате да плащате на кръчмаря. Тия, които помнятъ, сѫ ония кредитори, които иматъ да взиматъ, а тия, които не признаватъ и не помнятъ сѫ ония, които иматъ да даватъ.
към беседата >>
Това, че има сѫдба, Божий сѫдъ, показва, че Той иска да ни научи чрѣзъ тази опитность да изпълнѣваме Неговата воля.
Господь има двѣ книги, едната е книгата на живота, а другата книга на доброто и злото. Господь има право да държи тия книги. Той държи смѣтка за всичко. Богъ има всичкото добро желание по отношение нас. Той не ни пита, защо вършимъ престѫпления, но ни учи.
Това, че има сѫдба, Божий сѫдъ, показва, че Той иска да ни научи чрѣзъ тази опитность да изпълнѣваме Неговата воля.
Колкото и да е грѣшенъ единъ човѣкъ, но въ момента, когато рѣши да живѣе по Бога, Богъ заличава всичкитѣ му грѣхове. Богъ казва: „Ето единъ човѣкъ, ето едно мое чадо, което е рѣшило да живѣе споредъ моя законъ! “ Богъ е богатъ, Той може да плати за всички. За този, който иска да живѣе по Бога, има една книга на живота, която се отваря, и Господь написва, за този човѣкъ всичко, което е нуждно.
към беседата >>
Че и природата има една велика книга, въ която записва всичко.
Писалъ е: на еди-коя си дата, вие изпихте съ еди кой си, еди-колко си вино и ракия. – Нищо не помня. Той те дава подъ сѫдъ, и сѫдътъ казва: ще му платишъ паритѣ! – Ама нищо не помня. Помнишъ, не помнишъ, ще платишъ!
Че и природата има една велика книга, въ която записва всичко.
Вие защо не признавате? Защо не помните? Защото имате да плащате на кръчмаря. Тия, които помнятъ, сѫ ония кредитори, които иматъ да взиматъ, а тия, които не признаватъ и не помнятъ сѫ ония, които иматъ да даватъ. Човѣкътъ е едно сѫщество, което много пѫти е излизало отъ Бога и се е връщало.
към беседата >>
Колкото и да е грѣшенъ единъ човѣкъ, но въ момента, когато рѣши да живѣе по Бога, Богъ заличава всичкитѣ му грѣхове.
Господь има право да държи тия книги. Той държи смѣтка за всичко. Богъ има всичкото добро желание по отношение нас. Той не ни пита, защо вършимъ престѫпления, но ни учи. Това, че има сѫдба, Божий сѫдъ, показва, че Той иска да ни научи чрѣзъ тази опитность да изпълнѣваме Неговата воля.
Колкото и да е грѣшенъ единъ човѣкъ, но въ момента, когато рѣши да живѣе по Бога, Богъ заличава всичкитѣ му грѣхове.
Богъ казва: „Ето единъ човѣкъ, ето едно мое чадо, което е рѣшило да живѣе споредъ моя законъ! “ Богъ е богатъ, Той може да плати за всички. За този, който иска да живѣе по Бога, има една книга на живота, която се отваря, и Господь написва, за този човѣкъ всичко, което е нуждно.
към беседата >>
Вие защо не признавате?
– Нищо не помня. Той те дава подъ сѫдъ, и сѫдътъ казва: ще му платишъ паритѣ! – Ама нищо не помня. Помнишъ, не помнишъ, ще платишъ! Че и природата има една велика книга, въ която записва всичко.
Вие защо не признавате?
Защо не помните? Защото имате да плащате на кръчмаря. Тия, които помнятъ, сѫ ония кредитори, които иматъ да взиматъ, а тия, които не признаватъ и не помнятъ сѫ ония, които иматъ да даватъ. Човѣкътъ е едно сѫщество, което много пѫти е излизало отъ Бога и се е връщало. Така е писано.
към беседата >>
Богъ казва: „Ето единъ човѣкъ, ето едно мое чадо, което е рѣшило да живѣе споредъ моя законъ!
Той държи смѣтка за всичко. Богъ има всичкото добро желание по отношение нас. Той не ни пита, защо вършимъ престѫпления, но ни учи. Това, че има сѫдба, Божий сѫдъ, показва, че Той иска да ни научи чрѣзъ тази опитность да изпълнѣваме Неговата воля. Колкото и да е грѣшенъ единъ човѣкъ, но въ момента, когато рѣши да живѣе по Бога, Богъ заличава всичкитѣ му грѣхове.
Богъ казва: „Ето единъ човѣкъ, ето едно мое чадо, което е рѣшило да живѣе споредъ моя законъ!
“ Богъ е богатъ, Той може да плати за всички. За този, който иска да живѣе по Бога, има една книга на живота, която се отваря, и Господь написва, за този човѣкъ всичко, което е нуждно.
към беседата >>
Защо не помните?
Той те дава подъ сѫдъ, и сѫдътъ казва: ще му платишъ паритѣ! – Ама нищо не помня. Помнишъ, не помнишъ, ще платишъ! Че и природата има една велика книга, въ която записва всичко. Вие защо не признавате?
Защо не помните?
Защото имате да плащате на кръчмаря. Тия, които помнятъ, сѫ ония кредитори, които иматъ да взиматъ, а тия, които не признаватъ и не помнятъ сѫ ония, които иматъ да даватъ. Човѣкътъ е едно сѫщество, което много пѫти е излизало отъ Бога и се е връщало. Така е писано. Какво е вашето вѣрую и въ какво вѣрвате, то е личенъ въпросъ, защото всички сѫщества иматъ по едно вѣрую.
към беседата >>
“ Богъ е богатъ, Той може да плати за всички.
Богъ има всичкото добро желание по отношение нас. Той не ни пита, защо вършимъ престѫпления, но ни учи. Това, че има сѫдба, Божий сѫдъ, показва, че Той иска да ни научи чрѣзъ тази опитность да изпълнѣваме Неговата воля. Колкото и да е грѣшенъ единъ човѣкъ, но въ момента, когато рѣши да живѣе по Бога, Богъ заличава всичкитѣ му грѣхове. Богъ казва: „Ето единъ човѣкъ, ето едно мое чадо, което е рѣшило да живѣе споредъ моя законъ!
“ Богъ е богатъ, Той може да плати за всички.
За този, който иска да живѣе по Бога, има една книга на живота, която се отваря, и Господь написва, за този човѣкъ всичко, което е нуждно.
към беседата >>
Защото имате да плащате на кръчмаря.
– Ама нищо не помня. Помнишъ, не помнишъ, ще платишъ! Че и природата има една велика книга, въ която записва всичко. Вие защо не признавате? Защо не помните?
Защото имате да плащате на кръчмаря.
Тия, които помнятъ, сѫ ония кредитори, които иматъ да взиматъ, а тия, които не признаватъ и не помнятъ сѫ ония, които иматъ да даватъ. Човѣкътъ е едно сѫщество, което много пѫти е излизало отъ Бога и се е връщало. Така е писано. Какво е вашето вѣрую и въ какво вѣрвате, то е личенъ въпросъ, защото всички сѫщества иматъ по едно вѣрую. Не е важно да вѣрваме въ нѣщо, но истинскиятъ въпросъ за насъ е въпросътъ за Любовьта.
към беседата >>
За този, който иска да живѣе по Бога, има една книга на живота, която се отваря, и Господь написва, за този човѣкъ всичко, което е нуждно.
Той не ни пита, защо вършимъ престѫпления, но ни учи. Това, че има сѫдба, Божий сѫдъ, показва, че Той иска да ни научи чрѣзъ тази опитность да изпълнѣваме Неговата воля. Колкото и да е грѣшенъ единъ човѣкъ, но въ момента, когато рѣши да живѣе по Бога, Богъ заличава всичкитѣ му грѣхове. Богъ казва: „Ето единъ човѣкъ, ето едно мое чадо, което е рѣшило да живѣе споредъ моя законъ! “ Богъ е богатъ, Той може да плати за всички.
За този, който иска да живѣе по Бога, има една книга на живота, която се отваря, и Господь написва, за този човѣкъ всичко, което е нуждно.
към беседата >>
Тия, които помнятъ, сѫ ония кредитори, които иматъ да взиматъ, а тия, които не признаватъ и не помнятъ сѫ ония, които иматъ да даватъ.
Помнишъ, не помнишъ, ще платишъ! Че и природата има една велика книга, въ която записва всичко. Вие защо не признавате? Защо не помните? Защото имате да плащате на кръчмаря.
Тия, които помнятъ, сѫ ония кредитори, които иматъ да взиматъ, а тия, които не признаватъ и не помнятъ сѫ ония, които иматъ да даватъ.
Човѣкътъ е едно сѫщество, което много пѫти е излизало отъ Бога и се е връщало. Така е писано. Какво е вашето вѣрую и въ какво вѣрвате, то е личенъ въпросъ, защото всички сѫщества иматъ по едно вѣрую. Не е важно да вѣрваме въ нѣщо, но истинскиятъ въпросъ за насъ е въпросътъ за Любовьта. Ние се занимаваме съ най-важния въпросъ.
към беседата >>
Днесъ не само българитѣ, но всички съврѣменни хора сѫ нещастни.
Днесъ не само българитѣ, но всички съврѣменни хора сѫ нещастни.
Всички народи сѫ нещастни. Защо? Защото най-важниятъ въпросъ не е разрѣшенъ. Този въпросъ трѣбваше да го разрѣшатъ всички свещеници, владици, проповѣдници, не само въ България, но и по цѣлия свѣтъ. Тѣ не го разрѣшиха. И държавницитѣ не го разрѣшиха.
към беседата >>
Човѣкътъ е едно сѫщество, което много пѫти е излизало отъ Бога и се е връщало.
Че и природата има една велика книга, въ която записва всичко. Вие защо не признавате? Защо не помните? Защото имате да плащате на кръчмаря. Тия, които помнятъ, сѫ ония кредитори, които иматъ да взиматъ, а тия, които не признаватъ и не помнятъ сѫ ония, които иматъ да даватъ.
Човѣкътъ е едно сѫщество, което много пѫти е излизало отъ Бога и се е връщало.
Така е писано. Какво е вашето вѣрую и въ какво вѣрвате, то е личенъ въпросъ, защото всички сѫщества иматъ по едно вѣрую. Не е важно да вѣрваме въ нѣщо, но истинскиятъ въпросъ за насъ е въпросътъ за Любовьта. Ние се занимаваме съ най-важния въпросъ. Ние не се занимаваме съ въпроса, кой ще дойде въ България на власть.
към беседата >>
Всички народи сѫ нещастни. Защо?
Днесъ не само българитѣ, но всички съврѣменни хора сѫ нещастни.
Всички народи сѫ нещастни. Защо?
Защото най-важниятъ въпросъ не е разрѣшенъ. Този въпросъ трѣбваше да го разрѣшатъ всички свещеници, владици, проповѣдници, не само въ България, но и по цѣлия свѣтъ. Тѣ не го разрѣшиха. И държавницитѣ не го разрѣшиха. Още два фактора има, които трѣбваше да го разрѣшатъ.
към беседата >>
Така е писано.
Вие защо не признавате? Защо не помните? Защото имате да плащате на кръчмаря. Тия, които помнятъ, сѫ ония кредитори, които иматъ да взиматъ, а тия, които не признаватъ и не помнятъ сѫ ония, които иматъ да даватъ. Човѣкътъ е едно сѫщество, което много пѫти е излизало отъ Бога и се е връщало.
Така е писано.
Какво е вашето вѣрую и въ какво вѣрвате, то е личенъ въпросъ, защото всички сѫщества иматъ по едно вѣрую. Не е важно да вѣрваме въ нѣщо, но истинскиятъ въпросъ за насъ е въпросътъ за Любовьта. Ние се занимаваме съ най-важния въпросъ. Ние не се занимаваме съ въпроса, кой ще дойде въ България на власть. Кой е най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта, и съ това не се занимаваме.
към беседата >>
Защото най-важниятъ въпросъ не е разрѣшенъ.
Днесъ не само българитѣ, но всички съврѣменни хора сѫ нещастни. Всички народи сѫ нещастни. Защо?
Защото най-важниятъ въпросъ не е разрѣшенъ.
Този въпросъ трѣбваше да го разрѣшатъ всички свещеници, владици, проповѣдници, не само въ България, но и по цѣлия свѣтъ. Тѣ не го разрѣшиха. И държавницитѣ не го разрѣшиха. Още два фактора има, които трѣбваше да го разрѣшатъ. Това сѫ майкитѣ и бащитѣ отъ една страна, и учителитѣ отъ друга, но и тѣ не го разрѣшиха.
към беседата >>
Какво е вашето вѣрую и въ какво вѣрвате, то е личенъ въпросъ, защото всички сѫщества иматъ по едно вѣрую.
Защо не помните? Защото имате да плащате на кръчмаря. Тия, които помнятъ, сѫ ония кредитори, които иматъ да взиматъ, а тия, които не признаватъ и не помнятъ сѫ ония, които иматъ да даватъ. Човѣкътъ е едно сѫщество, което много пѫти е излизало отъ Бога и се е връщало. Така е писано.
Какво е вашето вѣрую и въ какво вѣрвате, то е личенъ въпросъ, защото всички сѫщества иматъ по едно вѣрую.
Не е важно да вѣрваме въ нѣщо, но истинскиятъ въпросъ за насъ е въпросътъ за Любовьта. Ние се занимаваме съ най-важния въпросъ. Ние не се занимаваме съ въпроса, кой ще дойде въ България на власть. Кой е най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта, и съ това не се занимаваме. Кой е най-учениятъ човѣкъ, и съ това не се занимаваме. Защо?
към беседата >>
Този въпросъ трѣбваше да го разрѣшатъ всички свещеници, владици, проповѣдници, не само въ България, но и по цѣлия свѣтъ.
Днесъ не само българитѣ, но всички съврѣменни хора сѫ нещастни. Всички народи сѫ нещастни. Защо? Защото най-важниятъ въпросъ не е разрѣшенъ.
Този въпросъ трѣбваше да го разрѣшатъ всички свещеници, владици, проповѣдници, не само въ България, но и по цѣлия свѣтъ.
Тѣ не го разрѣшиха. И държавницитѣ не го разрѣшиха. Още два фактора има, които трѣбваше да го разрѣшатъ. Това сѫ майкитѣ и бащитѣ отъ една страна, и учителитѣ отъ друга, но и тѣ не го разрѣшиха. Онѣзи моми и момци, които се женятъ, които искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, трѣбва да се запитатъ, защо се женятъ.
към беседата >>
Не е важно да вѣрваме въ нѣщо, но истинскиятъ въпросъ за насъ е въпросътъ за Любовьта.
Защото имате да плащате на кръчмаря. Тия, които помнятъ, сѫ ония кредитори, които иматъ да взиматъ, а тия, които не признаватъ и не помнятъ сѫ ония, които иматъ да даватъ. Човѣкътъ е едно сѫщество, което много пѫти е излизало отъ Бога и се е връщало. Така е писано. Какво е вашето вѣрую и въ какво вѣрвате, то е личенъ въпросъ, защото всички сѫщества иматъ по едно вѣрую.
Не е важно да вѣрваме въ нѣщо, но истинскиятъ въпросъ за насъ е въпросътъ за Любовьта.
Ние се занимаваме съ най-важния въпросъ. Ние не се занимаваме съ въпроса, кой ще дойде въ България на власть. Кой е най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта, и съ това не се занимаваме. Кой е най-учениятъ човѣкъ, и съ това не се занимаваме. Защо? Защото това сѫ въпроси, които и дѣцата могатъ да разрѣшатъ.
към беседата >>
Тѣ не го разрѣшиха.
Днесъ не само българитѣ, но всички съврѣменни хора сѫ нещастни. Всички народи сѫ нещастни. Защо? Защото най-важниятъ въпросъ не е разрѣшенъ. Този въпросъ трѣбваше да го разрѣшатъ всички свещеници, владици, проповѣдници, не само въ България, но и по цѣлия свѣтъ.
Тѣ не го разрѣшиха.
И държавницитѣ не го разрѣшиха. Още два фактора има, които трѣбваше да го разрѣшатъ. Това сѫ майкитѣ и бащитѣ отъ една страна, и учителитѣ отъ друга, но и тѣ не го разрѣшиха. Онѣзи моми и момци, които се женятъ, които искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, трѣбва да се запитатъ, защо се женятъ. Казватъ за нѣкоя мома: да оженимъ тази мома!
към беседата >>
Ние се занимаваме съ най-важния въпросъ.
Тия, които помнятъ, сѫ ония кредитори, които иматъ да взиматъ, а тия, които не признаватъ и не помнятъ сѫ ония, които иматъ да даватъ. Човѣкътъ е едно сѫщество, което много пѫти е излизало отъ Бога и се е връщало. Така е писано. Какво е вашето вѣрую и въ какво вѣрвате, то е личенъ въпросъ, защото всички сѫщества иматъ по едно вѣрую. Не е важно да вѣрваме въ нѣщо, но истинскиятъ въпросъ за насъ е въпросътъ за Любовьта.
Ние се занимаваме съ най-важния въпросъ.
Ние не се занимаваме съ въпроса, кой ще дойде въ България на власть. Кой е най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта, и съ това не се занимаваме. Кой е най-учениятъ човѣкъ, и съ това не се занимаваме. Защо? Защото това сѫ въпроси, които и дѣцата могатъ да разрѣшатъ. Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси – Животътъ – основнитѣ закони на живота.
към беседата >>
И държавницитѣ не го разрѣшиха.
Днесъ не само българитѣ, но всички съврѣменни хора сѫ нещастни. Всички народи сѫ нещастни. Защо? Защото най-важниятъ въпросъ не е разрѣшенъ. Този въпросъ трѣбваше да го разрѣшатъ всички свещеници, владици, проповѣдници, не само въ България, но и по цѣлия свѣтъ. Тѣ не го разрѣшиха.
И държавницитѣ не го разрѣшиха.
Още два фактора има, които трѣбваше да го разрѣшатъ. Това сѫ майкитѣ и бащитѣ отъ една страна, и учителитѣ отъ друга, но и тѣ не го разрѣшиха. Онѣзи моми и момци, които се женятъ, които искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, трѣбва да се запитатъ, защо се женятъ. Казватъ за нѣкоя мома: да оженимъ тази мома! Защо?
към беседата >>
Ние не се занимаваме съ въпроса, кой ще дойде въ България на власть.
Човѣкътъ е едно сѫщество, което много пѫти е излизало отъ Бога и се е връщало. Така е писано. Какво е вашето вѣрую и въ какво вѣрвате, то е личенъ въпросъ, защото всички сѫщества иматъ по едно вѣрую. Не е важно да вѣрваме въ нѣщо, но истинскиятъ въпросъ за насъ е въпросътъ за Любовьта. Ние се занимаваме съ най-важния въпросъ.
Ние не се занимаваме съ въпроса, кой ще дойде въ България на власть.
Кой е най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта, и съ това не се занимаваме. Кой е най-учениятъ човѣкъ, и съ това не се занимаваме. Защо? Защото това сѫ въпроси, които и дѣцата могатъ да разрѣшатъ. Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси – Животътъ – основнитѣ закони на живота. Искате ли да живѣете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри живота ви, ние ще ви посочимъ начинъ.
към беседата >>
Още два фактора има, които трѣбваше да го разрѣшатъ.
Всички народи сѫ нещастни. Защо? Защото най-важниятъ въпросъ не е разрѣшенъ. Този въпросъ трѣбваше да го разрѣшатъ всички свещеници, владици, проповѣдници, не само въ България, но и по цѣлия свѣтъ. Тѣ не го разрѣшиха. И държавницитѣ не го разрѣшиха.
Още два фактора има, които трѣбваше да го разрѣшатъ.
Това сѫ майкитѣ и бащитѣ отъ една страна, и учителитѣ отъ друга, но и тѣ не го разрѣшиха. Онѣзи моми и момци, които се женятъ, които искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, трѣбва да се запитатъ, защо се женятъ. Казватъ за нѣкоя мома: да оженимъ тази мома! Защо? Не, женидбата, която днесъ сѫществува въ свѣта, това е продажба.
към беседата >>
Кой е най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта, и съ това не се занимаваме.
Така е писано. Какво е вашето вѣрую и въ какво вѣрвате, то е личенъ въпросъ, защото всички сѫщества иматъ по едно вѣрую. Не е важно да вѣрваме въ нѣщо, но истинскиятъ въпросъ за насъ е въпросътъ за Любовьта. Ние се занимаваме съ най-важния въпросъ. Ние не се занимаваме съ въпроса, кой ще дойде въ България на власть.
Кой е най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта, и съ това не се занимаваме.
Кой е най-учениятъ човѣкъ, и съ това не се занимаваме. Защо? Защото това сѫ въпроси, които и дѣцата могатъ да разрѣшатъ. Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси – Животътъ – основнитѣ закони на живота. Искате ли да живѣете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри живота ви, ние ще ви посочимъ начинъ. Ще ви кажемъ: възприемете Любовьта!
към беседата >>
Това сѫ майкитѣ и бащитѣ отъ една страна, и учителитѣ отъ друга, но и тѣ не го разрѣшиха.
Защото най-важниятъ въпросъ не е разрѣшенъ. Този въпросъ трѣбваше да го разрѣшатъ всички свещеници, владици, проповѣдници, не само въ България, но и по цѣлия свѣтъ. Тѣ не го разрѣшиха. И държавницитѣ не го разрѣшиха. Още два фактора има, които трѣбваше да го разрѣшатъ.
Това сѫ майкитѣ и бащитѣ отъ една страна, и учителитѣ отъ друга, но и тѣ не го разрѣшиха.
Онѣзи моми и момци, които се женятъ, които искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, трѣбва да се запитатъ, защо се женятъ. Казватъ за нѣкоя мома: да оженимъ тази мома! Защо? Не, женидбата, която днесъ сѫществува въ свѣта, това е продажба. Не се минатъ и 4–5 години, виждашъ този мѫжъ бѣга отъ жена си, развежда се, оженва се за друга.
към беседата >>
Кой е най-учениятъ човѣкъ, и съ това не се занимаваме. Защо?
Какво е вашето вѣрую и въ какво вѣрвате, то е личенъ въпросъ, защото всички сѫщества иматъ по едно вѣрую. Не е важно да вѣрваме въ нѣщо, но истинскиятъ въпросъ за насъ е въпросътъ за Любовьта. Ние се занимаваме съ най-важния въпросъ. Ние не се занимаваме съ въпроса, кой ще дойде въ България на власть. Кой е най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта, и съ това не се занимаваме.
Кой е най-учениятъ човѣкъ, и съ това не се занимаваме. Защо?
Защото това сѫ въпроси, които и дѣцата могатъ да разрѣшатъ. Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси – Животътъ – основнитѣ закони на живота. Искате ли да живѣете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри живота ви, ние ще ви посочимъ начинъ. Ще ви кажемъ: възприемете Любовьта! Вие ще ми кажете: коя любовь?
към беседата >>
Онѣзи моми и момци, които се женятъ, които искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, трѣбва да се запитатъ, защо се женятъ.
Този въпросъ трѣбваше да го разрѣшатъ всички свещеници, владици, проповѣдници, не само въ България, но и по цѣлия свѣтъ. Тѣ не го разрѣшиха. И държавницитѣ не го разрѣшиха. Още два фактора има, които трѣбваше да го разрѣшатъ. Това сѫ майкитѣ и бащитѣ отъ една страна, и учителитѣ отъ друга, но и тѣ не го разрѣшиха.
Онѣзи моми и момци, които се женятъ, които искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, трѣбва да се запитатъ, защо се женятъ.
Казватъ за нѣкоя мома: да оженимъ тази мома! Защо? Не, женидбата, която днесъ сѫществува въ свѣта, това е продажба. Не се минатъ и 4–5 години, виждашъ този мѫжъ бѣга отъ жена си, развежда се, оженва се за друга. Послѣ и отъ нея бѣга, казва: побѣлѣ ми главата отъ тѣзи жени!
към беседата >>
Защото това сѫ въпроси, които и дѣцата могатъ да разрѣшатъ.
Не е важно да вѣрваме въ нѣщо, но истинскиятъ въпросъ за насъ е въпросътъ за Любовьта. Ние се занимаваме съ най-важния въпросъ. Ние не се занимаваме съ въпроса, кой ще дойде въ България на власть. Кой е най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта, и съ това не се занимаваме. Кой е най-учениятъ човѣкъ, и съ това не се занимаваме. Защо?
Защото това сѫ въпроси, които и дѣцата могатъ да разрѣшатъ.
Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси – Животътъ – основнитѣ закони на живота. Искате ли да живѣете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри живота ви, ние ще ви посочимъ начинъ. Ще ви кажемъ: възприемете Любовьта! Вие ще ми кажете: коя любовь? Любовьта на младитѣ?
към беседата >>
Казватъ за нѣкоя мома: да оженимъ тази мома!
Тѣ не го разрѣшиха. И държавницитѣ не го разрѣшиха. Още два фактора има, които трѣбваше да го разрѣшатъ. Това сѫ майкитѣ и бащитѣ отъ една страна, и учителитѣ отъ друга, но и тѣ не го разрѣшиха. Онѣзи моми и момци, които се женятъ, които искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, трѣбва да се запитатъ, защо се женятъ.
Казватъ за нѣкоя мома: да оженимъ тази мома!
Защо? Не, женидбата, която днесъ сѫществува въ свѣта, това е продажба. Не се минатъ и 4–5 години, виждашъ този мѫжъ бѣга отъ жена си, развежда се, оженва се за друга. Послѣ и отъ нея бѣга, казва: побѣлѣ ми главата отъ тѣзи жени! Ужасни змии сѫ тѣ.
към беседата >>
Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси – Животътъ – основнитѣ закони на живота.
Ние се занимаваме съ най-важния въпросъ. Ние не се занимаваме съ въпроса, кой ще дойде въ България на власть. Кой е най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта, и съ това не се занимаваме. Кой е най-учениятъ човѣкъ, и съ това не се занимаваме. Защо? Защото това сѫ въпроси, които и дѣцата могатъ да разрѣшатъ.
Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси – Животътъ – основнитѣ закони на живота.
Искате ли да живѣете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри живота ви, ние ще ви посочимъ начинъ. Ще ви кажемъ: възприемете Любовьта! Вие ще ми кажете: коя любовь? Любовьта на младитѣ? – Не.
към беседата >>
Защо?
И държавницитѣ не го разрѣшиха. Още два фактора има, които трѣбваше да го разрѣшатъ. Това сѫ майкитѣ и бащитѣ отъ една страна, и учителитѣ отъ друга, но и тѣ не го разрѣшиха. Онѣзи моми и момци, които се женятъ, които искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, трѣбва да се запитатъ, защо се женятъ. Казватъ за нѣкоя мома: да оженимъ тази мома!
Защо?
Не, женидбата, която днесъ сѫществува въ свѣта, това е продажба. Не се минатъ и 4–5 години, виждашъ този мѫжъ бѣга отъ жена си, развежда се, оженва се за друга. Послѣ и отъ нея бѣга, казва: побѣлѣ ми главата отъ тѣзи жени! Ужасни змии сѫ тѣ. Хубаво, женитѣ сѫ ужасни змии, и мѫжетѣ сѫ ужасни змейове, ами тогава дѣ сѫ хората?
към беседата >>
Искате ли да живѣете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри живота ви, ние ще ви посочимъ начинъ.
Ние не се занимаваме съ въпроса, кой ще дойде въ България на власть. Кой е най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта, и съ това не се занимаваме. Кой е най-учениятъ човѣкъ, и съ това не се занимаваме. Защо? Защото това сѫ въпроси, които и дѣцата могатъ да разрѣшатъ. Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси – Животътъ – основнитѣ закони на живота.
Искате ли да живѣете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри живота ви, ние ще ви посочимъ начинъ.
Ще ви кажемъ: възприемете Любовьта! Вие ще ми кажете: коя любовь? Любовьта на младитѣ? – Не. Любовьта на старитѣ?
към беседата >>
Не, женидбата, която днесъ сѫществува въ свѣта, това е продажба.
Още два фактора има, които трѣбваше да го разрѣшатъ. Това сѫ майкитѣ и бащитѣ отъ една страна, и учителитѣ отъ друга, но и тѣ не го разрѣшиха. Онѣзи моми и момци, които се женятъ, които искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, трѣбва да се запитатъ, защо се женятъ. Казватъ за нѣкоя мома: да оженимъ тази мома! Защо?
Не, женидбата, която днесъ сѫществува въ свѣта, това е продажба.
Не се минатъ и 4–5 години, виждашъ този мѫжъ бѣга отъ жена си, развежда се, оженва се за друга. Послѣ и отъ нея бѣга, казва: побѣлѣ ми главата отъ тѣзи жени! Ужасни змии сѫ тѣ. Хубаво, женитѣ сѫ ужасни змии, и мѫжетѣ сѫ ужасни змейове, ами тогава дѣ сѫ хората? Ако всички мѫже сѫ лоши, и ако всички жени сѫ лоши, тогава дѣ е човѣчеството?
към беседата >>
Ще ви кажемъ: възприемете Любовьта!
Кой е най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта, и съ това не се занимаваме. Кой е най-учениятъ човѣкъ, и съ това не се занимаваме. Защо? Защото това сѫ въпроси, които и дѣцата могатъ да разрѣшатъ. Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси – Животътъ – основнитѣ закони на живота. Искате ли да живѣете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри живота ви, ние ще ви посочимъ начинъ.
Ще ви кажемъ: възприемете Любовьта!
Вие ще ми кажете: коя любовь? Любовьта на младитѣ? – Не. Любовьта на старитѣ? – Не. Защо?
към беседата >>
Не се минатъ и 4–5 години, виждашъ този мѫжъ бѣга отъ жена си, развежда се, оженва се за друга.
Това сѫ майкитѣ и бащитѣ отъ една страна, и учителитѣ отъ друга, но и тѣ не го разрѣшиха. Онѣзи моми и момци, които се женятъ, които искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, трѣбва да се запитатъ, защо се женятъ. Казватъ за нѣкоя мома: да оженимъ тази мома! Защо? Не, женидбата, която днесъ сѫществува въ свѣта, това е продажба.
Не се минатъ и 4–5 години, виждашъ този мѫжъ бѣга отъ жена си, развежда се, оженва се за друга.
Послѣ и отъ нея бѣга, казва: побѣлѣ ми главата отъ тѣзи жени! Ужасни змии сѫ тѣ. Хубаво, женитѣ сѫ ужасни змии, и мѫжетѣ сѫ ужасни змейове, ами тогава дѣ сѫ хората? Ако всички мѫже сѫ лоши, и ако всички жени сѫ лоши, тогава дѣ е човѣчеството? Това не е разрѣшение на въпроса.
към беседата >>
Вие ще ми кажете: коя любовь?
Кой е най-учениятъ човѣкъ, и съ това не се занимаваме. Защо? Защото това сѫ въпроси, които и дѣцата могатъ да разрѣшатъ. Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси – Животътъ – основнитѣ закони на живота. Искате ли да живѣете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри живота ви, ние ще ви посочимъ начинъ. Ще ви кажемъ: възприемете Любовьта!
Вие ще ми кажете: коя любовь?
Любовьта на младитѣ? – Не. Любовьта на старитѣ? – Не. Защо? Защото младитѣ изневѣряватъ, и старитѣ изневѣряватъ.
към беседата >>
Послѣ и отъ нея бѣга, казва: побѣлѣ ми главата отъ тѣзи жени!
Онѣзи моми и момци, които се женятъ, които искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, трѣбва да се запитатъ, защо се женятъ. Казватъ за нѣкоя мома: да оженимъ тази мома! Защо? Не, женидбата, която днесъ сѫществува въ свѣта, това е продажба. Не се минатъ и 4–5 години, виждашъ този мѫжъ бѣга отъ жена си, развежда се, оженва се за друга.
Послѣ и отъ нея бѣга, казва: побѣлѣ ми главата отъ тѣзи жени!
Ужасни змии сѫ тѣ. Хубаво, женитѣ сѫ ужасни змии, и мѫжетѣ сѫ ужасни змейове, ами тогава дѣ сѫ хората? Ако всички мѫже сѫ лоши, и ако всички жени сѫ лоши, тогава дѣ е човѣчеството? Това не е разрѣшение на въпроса. Подъ думата „змия“ се разбира, че мѫжетѣ и женитѣ сѫ умни, но не сѫ добри.
към беседата >>
Любовьта на младитѣ?
Защото това сѫ въпроси, които и дѣцата могатъ да разрѣшатъ. Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси – Животътъ – основнитѣ закони на живота. Искате ли да живѣете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри живота ви, ние ще ви посочимъ начинъ. Ще ви кажемъ: възприемете Любовьта! Вие ще ми кажете: коя любовь?
Любовьта на младитѣ?
– Не. Любовьта на старитѣ? – Не. Защо? Защото младитѣ изневѣряватъ, и старитѣ изневѣряватъ. Младитѣ изневѣряватъ, че се оженватъ за други, а старитѣ изневѣряватъ, че не си плащатъ дълга и си заминаватъ.
към беседата >>
Ужасни змии сѫ тѣ.
Казватъ за нѣкоя мома: да оженимъ тази мома! Защо? Не, женидбата, която днесъ сѫществува въ свѣта, това е продажба. Не се минатъ и 4–5 години, виждашъ този мѫжъ бѣга отъ жена си, развежда се, оженва се за друга. Послѣ и отъ нея бѣга, казва: побѣлѣ ми главата отъ тѣзи жени!
Ужасни змии сѫ тѣ.
Хубаво, женитѣ сѫ ужасни змии, и мѫжетѣ сѫ ужасни змейове, ами тогава дѣ сѫ хората? Ако всички мѫже сѫ лоши, и ако всички жени сѫ лоши, тогава дѣ е човѣчеството? Това не е разрѣшение на въпроса. Подъ думата „змия“ се разбира, че мѫжетѣ и женитѣ сѫ умни, но не сѫ добри. Това е важното.
към беседата >>
– Не.
Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси – Животътъ – основнитѣ закони на живота. Искате ли да живѣете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри живота ви, ние ще ви посочимъ начинъ. Ще ви кажемъ: възприемете Любовьта! Вие ще ми кажете: коя любовь? Любовьта на младитѣ?
– Не.
Любовьта на старитѣ? – Не. Защо? Защото младитѣ изневѣряватъ, и старитѣ изневѣряватъ. Младитѣ изневѣряватъ, че се оженватъ за други, а старитѣ изневѣряватъ, че не си плащатъ дълга и си заминаватъ. Ние казваме за нѣкого: Богъ да го прости!
към беседата >>
Хубаво, женитѣ сѫ ужасни змии, и мѫжетѣ сѫ ужасни змейове, ами тогава дѣ сѫ хората?
Защо? Не, женидбата, която днесъ сѫществува въ свѣта, това е продажба. Не се минатъ и 4–5 години, виждашъ този мѫжъ бѣга отъ жена си, развежда се, оженва се за друга. Послѣ и отъ нея бѣга, казва: побѣлѣ ми главата отъ тѣзи жени! Ужасни змии сѫ тѣ.
Хубаво, женитѣ сѫ ужасни змии, и мѫжетѣ сѫ ужасни змейове, ами тогава дѣ сѫ хората?
Ако всички мѫже сѫ лоши, и ако всички жени сѫ лоши, тогава дѣ е човѣчеството? Това не е разрѣшение на въпроса. Подъ думата „змия“ се разбира, че мѫжетѣ и женитѣ сѫ умни, но не сѫ добри. Това е важното. Доброта трѣбва да се вложи въ вашитѣ отношения!
към беседата >>
Любовьта на старитѣ?
Искате ли да живѣете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри живота ви, ние ще ви посочимъ начинъ. Ще ви кажемъ: възприемете Любовьта! Вие ще ми кажете: коя любовь? Любовьта на младитѣ? – Не.
Любовьта на старитѣ?
– Не. Защо? Защото младитѣ изневѣряватъ, и старитѣ изневѣряватъ. Младитѣ изневѣряватъ, че се оженватъ за други, а старитѣ изневѣряватъ, че не си плащатъ дълга и си заминаватъ. Ние казваме за нѣкого: Богъ да го прости! Старъ бѣше, обѣщалъ на нѣкоя мома, че ще се жени, а той умрѣлъ.
към беседата >>
Ако всички мѫже сѫ лоши, и ако всички жени сѫ лоши, тогава дѣ е човѣчеството?
Не, женидбата, която днесъ сѫществува въ свѣта, това е продажба. Не се минатъ и 4–5 години, виждашъ този мѫжъ бѣга отъ жена си, развежда се, оженва се за друга. Послѣ и отъ нея бѣга, казва: побѣлѣ ми главата отъ тѣзи жени! Ужасни змии сѫ тѣ. Хубаво, женитѣ сѫ ужасни змии, и мѫжетѣ сѫ ужасни змейове, ами тогава дѣ сѫ хората?
Ако всички мѫже сѫ лоши, и ако всички жени сѫ лоши, тогава дѣ е човѣчеството?
Това не е разрѣшение на въпроса. Подъ думата „змия“ се разбира, че мѫжетѣ и женитѣ сѫ умни, но не сѫ добри. Това е важното. Доброта трѣбва да се вложи въ вашитѣ отношения! Труденъ е този въпросъ за разрѣшение, той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране и нѣкои парчета въ музиката.
към беседата >>
– Не. Защо?
Ще ви кажемъ: възприемете Любовьта! Вие ще ми кажете: коя любовь? Любовьта на младитѣ? – Не. Любовьта на старитѣ?
– Не. Защо?
Защото младитѣ изневѣряватъ, и старитѣ изневѣряватъ. Младитѣ изневѣряватъ, че се оженватъ за други, а старитѣ изневѣряватъ, че не си плащатъ дълга и си заминаватъ. Ние казваме за нѣкого: Богъ да го прости! Старъ бѣше, обѣщалъ на нѣкоя мома, че ще се жени, а той умрѣлъ. Нѣма защо да умира.
към беседата >>
Това не е разрѣшение на въпроса.
Не се минатъ и 4–5 години, виждашъ този мѫжъ бѣга отъ жена си, развежда се, оженва се за друга. Послѣ и отъ нея бѣга, казва: побѣлѣ ми главата отъ тѣзи жени! Ужасни змии сѫ тѣ. Хубаво, женитѣ сѫ ужасни змии, и мѫжетѣ сѫ ужасни змейове, ами тогава дѣ сѫ хората? Ако всички мѫже сѫ лоши, и ако всички жени сѫ лоши, тогава дѣ е човѣчеството?
Това не е разрѣшение на въпроса.
Подъ думата „змия“ се разбира, че мѫжетѣ и женитѣ сѫ умни, но не сѫ добри. Това е важното. Доброта трѣбва да се вложи въ вашитѣ отношения! Труденъ е този въпросъ за разрѣшение, той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране и нѣкои парчета въ музиката. Той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране, напримѣръ, нѣкои парчета отъ Паганини.
към беседата >>
Защото младитѣ изневѣряватъ, и старитѣ изневѣряватъ.
Вие ще ми кажете: коя любовь? Любовьта на младитѣ? – Не. Любовьта на старитѣ? – Не. Защо?
Защото младитѣ изневѣряватъ, и старитѣ изневѣряватъ.
Младитѣ изневѣряватъ, че се оженватъ за други, а старитѣ изневѣряватъ, че не си плащатъ дълга и си заминаватъ. Ние казваме за нѣкого: Богъ да го прости! Старъ бѣше, обѣщалъ на нѣкоя мома, че ще се жени, а той умрѣлъ. Нѣма защо да умира. Човѣкъ, който обѣщава нѣщо, не трѣбва да умира.
към беседата >>
Подъ думата „змия“ се разбира, че мѫжетѣ и женитѣ сѫ умни, но не сѫ добри.
Послѣ и отъ нея бѣга, казва: побѣлѣ ми главата отъ тѣзи жени! Ужасни змии сѫ тѣ. Хубаво, женитѣ сѫ ужасни змии, и мѫжетѣ сѫ ужасни змейове, ами тогава дѣ сѫ хората? Ако всички мѫже сѫ лоши, и ако всички жени сѫ лоши, тогава дѣ е човѣчеството? Това не е разрѣшение на въпроса.
Подъ думата „змия“ се разбира, че мѫжетѣ и женитѣ сѫ умни, но не сѫ добри.
Това е важното. Доброта трѣбва да се вложи въ вашитѣ отношения! Труденъ е този въпросъ за разрѣшение, той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране и нѣкои парчета въ музиката. Той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране, напримѣръ, нѣкои парчета отъ Паганини. И за пияно има такива трудни парчета за разбиране и за изпълнение.
към беседата >>
Младитѣ изневѣряватъ, че се оженватъ за други, а старитѣ изневѣряватъ, че не си плащатъ дълга и си заминаватъ.
Любовьта на младитѣ? – Не. Любовьта на старитѣ? – Не. Защо? Защото младитѣ изневѣряватъ, и старитѣ изневѣряватъ.
Младитѣ изневѣряватъ, че се оженватъ за други, а старитѣ изневѣряватъ, че не си плащатъ дълга и си заминаватъ.
Ние казваме за нѣкого: Богъ да го прости! Старъ бѣше, обѣщалъ на нѣкоя мома, че ще се жени, а той умрѣлъ. Нѣма защо да умира. Човѣкъ, който обѣщава нѣщо, не трѣбва да умира. Той трѣбва първо да си изпълни обѣщанието и послѣ да умре.
към беседата >>
Това е важното.
Ужасни змии сѫ тѣ. Хубаво, женитѣ сѫ ужасни змии, и мѫжетѣ сѫ ужасни змейове, ами тогава дѣ сѫ хората? Ако всички мѫже сѫ лоши, и ако всички жени сѫ лоши, тогава дѣ е човѣчеството? Това не е разрѣшение на въпроса. Подъ думата „змия“ се разбира, че мѫжетѣ и женитѣ сѫ умни, но не сѫ добри.
Това е важното.
Доброта трѣбва да се вложи въ вашитѣ отношения! Труденъ е този въпросъ за разрѣшение, той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране и нѣкои парчета въ музиката. Той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране, напримѣръ, нѣкои парчета отъ Паганини. И за пияно има такива трудни парчета за разбиране и за изпълнение. Видишъ нѣкого, по цѣли дни свири, и едва слѣдъ 10 години може да изпълни нѣщо хубаво.
към беседата >>
Ние казваме за нѣкого: Богъ да го прости!
– Не. Любовьта на старитѣ? – Не. Защо? Защото младитѣ изневѣряватъ, и старитѣ изневѣряватъ. Младитѣ изневѣряватъ, че се оженватъ за други, а старитѣ изневѣряватъ, че не си плащатъ дълга и си заминаватъ.
Ние казваме за нѣкого: Богъ да го прости!
Старъ бѣше, обѣщалъ на нѣкоя мома, че ще се жени, а той умрѣлъ. Нѣма защо да умира. Човѣкъ, който обѣщава нѣщо, не трѣбва да умира. Той трѣбва първо да си изпълни обѣщанието и послѣ да умре. Щомъ обѣщава нѣщо и умира, той има задни цѣли.
към беседата >>
Доброта трѣбва да се вложи въ вашитѣ отношения!
Хубаво, женитѣ сѫ ужасни змии, и мѫжетѣ сѫ ужасни змейове, ами тогава дѣ сѫ хората? Ако всички мѫже сѫ лоши, и ако всички жени сѫ лоши, тогава дѣ е човѣчеството? Това не е разрѣшение на въпроса. Подъ думата „змия“ се разбира, че мѫжетѣ и женитѣ сѫ умни, но не сѫ добри. Това е важното.
Доброта трѣбва да се вложи въ вашитѣ отношения!
Труденъ е този въпросъ за разрѣшение, той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране и нѣкои парчета въ музиката. Той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране, напримѣръ, нѣкои парчета отъ Паганини. И за пияно има такива трудни парчета за разбиране и за изпълнение. Видишъ нѣкого, по цѣли дни свири, и едва слѣдъ 10 години може да изпълни нѣщо хубаво. Мислите ли, че безъ усилие можемъ да разрѣшимъ въпроса за живота и Любовьта?
към беседата >>
Старъ бѣше, обѣщалъ на нѣкоя мома, че ще се жени, а той умрѣлъ.
Любовьта на старитѣ? – Не. Защо? Защото младитѣ изневѣряватъ, и старитѣ изневѣряватъ. Младитѣ изневѣряватъ, че се оженватъ за други, а старитѣ изневѣряватъ, че не си плащатъ дълга и си заминаватъ. Ние казваме за нѣкого: Богъ да го прости!
Старъ бѣше, обѣщалъ на нѣкоя мома, че ще се жени, а той умрѣлъ.
Нѣма защо да умира. Човѣкъ, който обѣщава нѣщо, не трѣбва да умира. Той трѣбва първо да си изпълни обѣщанието и послѣ да умре. Щомъ обѣщава нѣщо и умира, той има задни цѣли. Вие може да го извините, но ние не го извиняваме.
към беседата >>
Труденъ е този въпросъ за разрѣшение, той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране и нѣкои парчета въ музиката.
Ако всички мѫже сѫ лоши, и ако всички жени сѫ лоши, тогава дѣ е човѣчеството? Това не е разрѣшение на въпроса. Подъ думата „змия“ се разбира, че мѫжетѣ и женитѣ сѫ умни, но не сѫ добри. Това е важното. Доброта трѣбва да се вложи въ вашитѣ отношения!
Труденъ е този въпросъ за разрѣшение, той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране и нѣкои парчета въ музиката.
Той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране, напримѣръ, нѣкои парчета отъ Паганини. И за пияно има такива трудни парчета за разбиране и за изпълнение. Видишъ нѣкого, по цѣли дни свири, и едва слѣдъ 10 години може да изпълни нѣщо хубаво. Мислите ли, че безъ усилие можемъ да разрѣшимъ въпроса за живота и Любовьта? Този въпросъ е най-хубавиятъ.
към беседата >>
Нѣма защо да умира.
– Не. Защо? Защото младитѣ изневѣряватъ, и старитѣ изневѣряватъ. Младитѣ изневѣряватъ, че се оженватъ за други, а старитѣ изневѣряватъ, че не си плащатъ дълга и си заминаватъ. Ние казваме за нѣкого: Богъ да го прости! Старъ бѣше, обѣщалъ на нѣкоя мома, че ще се жени, а той умрѣлъ.
Нѣма защо да умира.
Човѣкъ, който обѣщава нѣщо, не трѣбва да умира. Той трѣбва първо да си изпълни обѣщанието и послѣ да умре. Щомъ обѣщава нѣщо и умира, той има задни цѣли. Вие може да го извините, но ние не го извиняваме. Въ закона на Любовьта всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство, всѣко благородно желание трѣбва да се изпълни, безъ разлика на това, дали то се отнася за майка, за баща, за дѣца – законътъ за всички е единъ и сѫщъ.
към беседата >>
Той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране, напримѣръ, нѣкои парчета отъ Паганини.
Това не е разрѣшение на въпроса. Подъ думата „змия“ се разбира, че мѫжетѣ и женитѣ сѫ умни, но не сѫ добри. Това е важното. Доброта трѣбва да се вложи въ вашитѣ отношения! Труденъ е този въпросъ за разрѣшение, той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране и нѣкои парчета въ музиката.
Той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране, напримѣръ, нѣкои парчета отъ Паганини.
И за пияно има такива трудни парчета за разбиране и за изпълнение. Видишъ нѣкого, по цѣли дни свири, и едва слѣдъ 10 години може да изпълни нѣщо хубаво. Мислите ли, че безъ усилие можемъ да разрѣшимъ въпроса за живота и Любовьта? Този въпросъ е най-хубавиятъ. Когато дойдете до въпроса да разберете Бога, сърдцето ви ще трепне, ще се смегчи, и такава свѣтлина ще просияе въ ума ви, че ще видите такива нѣща въ свѣта, каквито никога не сте виждали.
към беседата >>
Човѣкъ, който обѣщава нѣщо, не трѣбва да умира.
Защото младитѣ изневѣряватъ, и старитѣ изневѣряватъ. Младитѣ изневѣряватъ, че се оженватъ за други, а старитѣ изневѣряватъ, че не си плащатъ дълга и си заминаватъ. Ние казваме за нѣкого: Богъ да го прости! Старъ бѣше, обѣщалъ на нѣкоя мома, че ще се жени, а той умрѣлъ. Нѣма защо да умира.
Човѣкъ, който обѣщава нѣщо, не трѣбва да умира.
Той трѣбва първо да си изпълни обѣщанието и послѣ да умре. Щомъ обѣщава нѣщо и умира, той има задни цѣли. Вие може да го извините, но ние не го извиняваме. Въ закона на Любовьта всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство, всѣко благородно желание трѣбва да се изпълни, безъ разлика на това, дали то се отнася за майка, за баща, за дѣца – законътъ за всички е единъ и сѫщъ. Ние трѣбва да покажемъ на свѣта, че носимъ въ себе си великия Животъ на Бога, че Той живѣе въ насъ, и ние трѣбва да живѣемъ като Него.
към беседата >>
И за пияно има такива трудни парчета за разбиране и за изпълнение.
Подъ думата „змия“ се разбира, че мѫжетѣ и женитѣ сѫ умни, но не сѫ добри. Това е важното. Доброта трѣбва да се вложи въ вашитѣ отношения! Труденъ е този въпросъ за разрѣшение, той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране и нѣкои парчета въ музиката. Той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране, напримѣръ, нѣкои парчета отъ Паганини.
И за пияно има такива трудни парчета за разбиране и за изпълнение.
Видишъ нѣкого, по цѣли дни свири, и едва слѣдъ 10 години може да изпълни нѣщо хубаво. Мислите ли, че безъ усилие можемъ да разрѣшимъ въпроса за живота и Любовьта? Този въпросъ е най-хубавиятъ. Когато дойдете до въпроса да разберете Бога, сърдцето ви ще трепне, ще се смегчи, и такава свѣтлина ще просияе въ ума ви, че ще видите такива нѣща въ свѣта, каквито никога не сте виждали. Ще кажете: ако живѣемъ така, какъ ще се прѣхранваме?
към беседата >>
Той трѣбва първо да си изпълни обѣщанието и послѣ да умре.
Младитѣ изневѣряватъ, че се оженватъ за други, а старитѣ изневѣряватъ, че не си плащатъ дълга и си заминаватъ. Ние казваме за нѣкого: Богъ да го прости! Старъ бѣше, обѣщалъ на нѣкоя мома, че ще се жени, а той умрѣлъ. Нѣма защо да умира. Човѣкъ, който обѣщава нѣщо, не трѣбва да умира.
Той трѣбва първо да си изпълни обѣщанието и послѣ да умре.
Щомъ обѣщава нѣщо и умира, той има задни цѣли. Вие може да го извините, но ние не го извиняваме. Въ закона на Любовьта всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство, всѣко благородно желание трѣбва да се изпълни, безъ разлика на това, дали то се отнася за майка, за баща, за дѣца – законътъ за всички е единъ и сѫщъ. Ние трѣбва да покажемъ на свѣта, че носимъ въ себе си великия Животъ на Бога, че Той живѣе въ насъ, и ние трѣбва да живѣемъ като Него. Защо отричатъ Бога?
към беседата >>
Видишъ нѣкого, по цѣли дни свири, и едва слѣдъ 10 години може да изпълни нѣщо хубаво.
Това е важното. Доброта трѣбва да се вложи въ вашитѣ отношения! Труденъ е този въпросъ за разрѣшение, той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране и нѣкои парчета въ музиката. Той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране, напримѣръ, нѣкои парчета отъ Паганини. И за пияно има такива трудни парчета за разбиране и за изпълнение.
Видишъ нѣкого, по цѣли дни свири, и едва слѣдъ 10 години може да изпълни нѣщо хубаво.
Мислите ли, че безъ усилие можемъ да разрѣшимъ въпроса за живота и Любовьта? Този въпросъ е най-хубавиятъ. Когато дойдете до въпроса да разберете Бога, сърдцето ви ще трепне, ще се смегчи, и такава свѣтлина ще просияе въ ума ви, че ще видите такива нѣща въ свѣта, каквито никога не сте виждали. Ще кажете: ако живѣемъ така, какъ ще се прѣхранваме? Живѣете ли по Бога, при васъ ще дойде единъ великъ Учитель, ще ви даде една малка пръчица, която ще има магически свойства.
към беседата >>
Щомъ обѣщава нѣщо и умира, той има задни цѣли.
Ние казваме за нѣкого: Богъ да го прости! Старъ бѣше, обѣщалъ на нѣкоя мома, че ще се жени, а той умрѣлъ. Нѣма защо да умира. Човѣкъ, който обѣщава нѣщо, не трѣбва да умира. Той трѣбва първо да си изпълни обѣщанието и послѣ да умре.
Щомъ обѣщава нѣщо и умира, той има задни цѣли.
Вие може да го извините, но ние не го извиняваме. Въ закона на Любовьта всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство, всѣко благородно желание трѣбва да се изпълни, безъ разлика на това, дали то се отнася за майка, за баща, за дѣца – законътъ за всички е единъ и сѫщъ. Ние трѣбва да покажемъ на свѣта, че носимъ въ себе си великия Животъ на Бога, че Той живѣе въ насъ, и ние трѣбва да живѣемъ като Него. Защо отричатъ Бога? Хората отричатъ Бога, понеже иматъ да му даватъ.
към беседата >>
Мислите ли, че безъ усилие можемъ да разрѣшимъ въпроса за живота и Любовьта?
Доброта трѣбва да се вложи въ вашитѣ отношения! Труденъ е този въпросъ за разрѣшение, той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране и нѣкои парчета въ музиката. Той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране, напримѣръ, нѣкои парчета отъ Паганини. И за пияно има такива трудни парчета за разбиране и за изпълнение. Видишъ нѣкого, по цѣли дни свири, и едва слѣдъ 10 години може да изпълни нѣщо хубаво.
Мислите ли, че безъ усилие можемъ да разрѣшимъ въпроса за живота и Любовьта?
Този въпросъ е най-хубавиятъ. Когато дойдете до въпроса да разберете Бога, сърдцето ви ще трепне, ще се смегчи, и такава свѣтлина ще просияе въ ума ви, че ще видите такива нѣща въ свѣта, каквито никога не сте виждали. Ще кажете: ако живѣемъ така, какъ ще се прѣхранваме? Живѣете ли по Бога, при васъ ще дойде единъ великъ Учитель, ще ви даде една малка пръчица, която ще има магически свойства. Дойдешъ ли до нѣкое затруднено положение и се почувствувашъ гладенъ, ще тропнешъ съ тази пръчица и веднага прѣдъ тебъ ще се сложи богато наредена трапеза.
към беседата >>
Вие може да го извините, но ние не го извиняваме.
Старъ бѣше, обѣщалъ на нѣкоя мома, че ще се жени, а той умрѣлъ. Нѣма защо да умира. Човѣкъ, който обѣщава нѣщо, не трѣбва да умира. Той трѣбва първо да си изпълни обѣщанието и послѣ да умре. Щомъ обѣщава нѣщо и умира, той има задни цѣли.
Вие може да го извините, но ние не го извиняваме.
Въ закона на Любовьта всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство, всѣко благородно желание трѣбва да се изпълни, безъ разлика на това, дали то се отнася за майка, за баща, за дѣца – законътъ за всички е единъ и сѫщъ. Ние трѣбва да покажемъ на свѣта, че носимъ въ себе си великия Животъ на Бога, че Той живѣе въ насъ, и ние трѣбва да живѣемъ като Него. Защо отричатъ Бога? Хората отричатъ Бога, понеже иматъ да му даватъ. Защо вѣрватъ въ Бога и Го приематъ?
към беседата >>
Този въпросъ е най-хубавиятъ.
Труденъ е този въпросъ за разрѣшение, той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране и нѣкои парчета въ музиката. Той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране, напримѣръ, нѣкои парчета отъ Паганини. И за пияно има такива трудни парчета за разбиране и за изпълнение. Видишъ нѣкого, по цѣли дни свири, и едва слѣдъ 10 години може да изпълни нѣщо хубаво. Мислите ли, че безъ усилие можемъ да разрѣшимъ въпроса за живота и Любовьта?
Този въпросъ е най-хубавиятъ.
Когато дойдете до въпроса да разберете Бога, сърдцето ви ще трепне, ще се смегчи, и такава свѣтлина ще просияе въ ума ви, че ще видите такива нѣща въ свѣта, каквито никога не сте виждали. Ще кажете: ако живѣемъ така, какъ ще се прѣхранваме? Живѣете ли по Бога, при васъ ще дойде единъ великъ Учитель, ще ви даде една малка пръчица, която ще има магически свойства. Дойдешъ ли до нѣкое затруднено положение и се почувствувашъ гладенъ, ще тропнешъ съ тази пръчица и веднага прѣдъ тебъ ще се сложи богато наредена трапеза. Ще се нахранишъ и пакъ ще тропнешъ съ пръчицата.
към беседата >>
Въ закона на Любовьта всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство, всѣко благородно желание трѣбва да се изпълни, безъ разлика на това, дали то се отнася за майка, за баща, за дѣца – законътъ за всички е единъ и сѫщъ.
Нѣма защо да умира. Човѣкъ, който обѣщава нѣщо, не трѣбва да умира. Той трѣбва първо да си изпълни обѣщанието и послѣ да умре. Щомъ обѣщава нѣщо и умира, той има задни цѣли. Вие може да го извините, но ние не го извиняваме.
Въ закона на Любовьта всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство, всѣко благородно желание трѣбва да се изпълни, безъ разлика на това, дали то се отнася за майка, за баща, за дѣца – законътъ за всички е единъ и сѫщъ.
Ние трѣбва да покажемъ на свѣта, че носимъ въ себе си великия Животъ на Бога, че Той живѣе въ насъ, и ние трѣбва да живѣемъ като Него. Защо отричатъ Бога? Хората отричатъ Бога, понеже иматъ да му даватъ. Защо вѣрватъ въ Бога и Го приематъ? Защото искатъ да взематъ отъ Него пари на заемъ.
към беседата >>
Когато дойдете до въпроса да разберете Бога, сърдцето ви ще трепне, ще се смегчи, и такава свѣтлина ще просияе въ ума ви, че ще видите такива нѣща въ свѣта, каквито никога не сте виждали.
Той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране, напримѣръ, нѣкои парчета отъ Паганини. И за пияно има такива трудни парчета за разбиране и за изпълнение. Видишъ нѣкого, по цѣли дни свири, и едва слѣдъ 10 години може да изпълни нѣщо хубаво. Мислите ли, че безъ усилие можемъ да разрѣшимъ въпроса за живота и Любовьта? Този въпросъ е най-хубавиятъ.
Когато дойдете до въпроса да разберете Бога, сърдцето ви ще трепне, ще се смегчи, и такава свѣтлина ще просияе въ ума ви, че ще видите такива нѣща въ свѣта, каквито никога не сте виждали.
Ще кажете: ако живѣемъ така, какъ ще се прѣхранваме? Живѣете ли по Бога, при васъ ще дойде единъ великъ Учитель, ще ви даде една малка пръчица, която ще има магически свойства. Дойдешъ ли до нѣкое затруднено положение и се почувствувашъ гладенъ, ще тропнешъ съ тази пръчица и веднага прѣдъ тебъ ще се сложи богато наредена трапеза. Ще се нахранишъ и пакъ ще тропнешъ съ пръчицата. Всичко това ще се прибере отново.
към беседата >>
Ние трѣбва да покажемъ на свѣта, че носимъ въ себе си великия Животъ на Бога, че Той живѣе въ насъ, и ние трѣбва да живѣемъ като Него.
Човѣкъ, който обѣщава нѣщо, не трѣбва да умира. Той трѣбва първо да си изпълни обѣщанието и послѣ да умре. Щомъ обѣщава нѣщо и умира, той има задни цѣли. Вие може да го извините, но ние не го извиняваме. Въ закона на Любовьта всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство, всѣко благородно желание трѣбва да се изпълни, безъ разлика на това, дали то се отнася за майка, за баща, за дѣца – законътъ за всички е единъ и сѫщъ.
Ние трѣбва да покажемъ на свѣта, че носимъ въ себе си великия Животъ на Бога, че Той живѣе въ насъ, и ние трѣбва да живѣемъ като Него.
Защо отричатъ Бога? Хората отричатъ Бога, понеже иматъ да му даватъ. Защо вѣрватъ въ Бога и Го приематъ? Защото искатъ да взематъ отъ Него пари на заемъ. Тъй щото, споредъ мене, и еднитѣ, които вѣрватъ въ Бога, и другитѣ, които Го отричатъ, сѫ все заинтересувани хора.
към беседата >>
Ще кажете: ако живѣемъ така, какъ ще се прѣхранваме?
И за пияно има такива трудни парчета за разбиране и за изпълнение. Видишъ нѣкого, по цѣли дни свири, и едва слѣдъ 10 години може да изпълни нѣщо хубаво. Мислите ли, че безъ усилие можемъ да разрѣшимъ въпроса за живота и Любовьта? Този въпросъ е най-хубавиятъ. Когато дойдете до въпроса да разберете Бога, сърдцето ви ще трепне, ще се смегчи, и такава свѣтлина ще просияе въ ума ви, че ще видите такива нѣща въ свѣта, каквито никога не сте виждали.
Ще кажете: ако живѣемъ така, какъ ще се прѣхранваме?
Живѣете ли по Бога, при васъ ще дойде единъ великъ Учитель, ще ви даде една малка пръчица, която ще има магически свойства. Дойдешъ ли до нѣкое затруднено положение и се почувствувашъ гладенъ, ще тропнешъ съ тази пръчица и веднага прѣдъ тебъ ще се сложи богато наредена трапеза. Ще се нахранишъ и пакъ ще тропнешъ съ пръчицата. Всичко това ще се прибере отново. И пакъ продължавашъ пѫтя си.
към беседата >>
Защо отричатъ Бога?
Той трѣбва първо да си изпълни обѣщанието и послѣ да умре. Щомъ обѣщава нѣщо и умира, той има задни цѣли. Вие може да го извините, но ние не го извиняваме. Въ закона на Любовьта всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство, всѣко благородно желание трѣбва да се изпълни, безъ разлика на това, дали то се отнася за майка, за баща, за дѣца – законътъ за всички е единъ и сѫщъ. Ние трѣбва да покажемъ на свѣта, че носимъ въ себе си великия Животъ на Бога, че Той живѣе въ насъ, и ние трѣбва да живѣемъ като Него.
Защо отричатъ Бога?
Хората отричатъ Бога, понеже иматъ да му даватъ. Защо вѣрватъ въ Бога и Го приематъ? Защото искатъ да взематъ отъ Него пари на заемъ. Тъй щото, споредъ мене, и еднитѣ, които вѣрватъ въ Бога, и другитѣ, които Го отричатъ, сѫ все заинтересувани хора. Ние, обаче, имаме друго мнѣние за Бога.
към беседата >>
Живѣете ли по Бога, при васъ ще дойде единъ великъ Учитель, ще ви даде една малка пръчица, която ще има магически свойства.
Видишъ нѣкого, по цѣли дни свири, и едва слѣдъ 10 години може да изпълни нѣщо хубаво. Мислите ли, че безъ усилие можемъ да разрѣшимъ въпроса за живота и Любовьта? Този въпросъ е най-хубавиятъ. Когато дойдете до въпроса да разберете Бога, сърдцето ви ще трепне, ще се смегчи, и такава свѣтлина ще просияе въ ума ви, че ще видите такива нѣща въ свѣта, каквито никога не сте виждали. Ще кажете: ако живѣемъ така, какъ ще се прѣхранваме?
Живѣете ли по Бога, при васъ ще дойде единъ великъ Учитель, ще ви даде една малка пръчица, която ще има магически свойства.
Дойдешъ ли до нѣкое затруднено положение и се почувствувашъ гладенъ, ще тропнешъ съ тази пръчица и веднага прѣдъ тебъ ще се сложи богато наредена трапеза. Ще се нахранишъ и пакъ ще тропнешъ съ пръчицата. Всичко това ще се прибере отново. И пакъ продължавашъ пѫтя си. Питамъ: въпроситѣ не се ли разрѣшаватъ лесно?
към беседата >>
Хората отричатъ Бога, понеже иматъ да му даватъ.
Щомъ обѣщава нѣщо и умира, той има задни цѣли. Вие може да го извините, но ние не го извиняваме. Въ закона на Любовьта всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство, всѣко благородно желание трѣбва да се изпълни, безъ разлика на това, дали то се отнася за майка, за баща, за дѣца – законътъ за всички е единъ и сѫщъ. Ние трѣбва да покажемъ на свѣта, че носимъ въ себе си великия Животъ на Бога, че Той живѣе въ насъ, и ние трѣбва да живѣемъ като Него. Защо отричатъ Бога?
Хората отричатъ Бога, понеже иматъ да му даватъ.
Защо вѣрватъ въ Бога и Го приематъ? Защото искатъ да взематъ отъ Него пари на заемъ. Тъй щото, споредъ мене, и еднитѣ, които вѣрватъ въ Бога, и другитѣ, които Го отричатъ, сѫ все заинтересувани хора. Ние, обаче, имаме друго мнѣние за Бога. Ние искаме да Му служимъ, защото вѣрваме, че всичко сме приели отъ Него.
към беседата >>
Дойдешъ ли до нѣкое затруднено положение и се почувствувашъ гладенъ, ще тропнешъ съ тази пръчица и веднага прѣдъ тебъ ще се сложи богато наредена трапеза.
Мислите ли, че безъ усилие можемъ да разрѣшимъ въпроса за живота и Любовьта? Този въпросъ е най-хубавиятъ. Когато дойдете до въпроса да разберете Бога, сърдцето ви ще трепне, ще се смегчи, и такава свѣтлина ще просияе въ ума ви, че ще видите такива нѣща въ свѣта, каквито никога не сте виждали. Ще кажете: ако живѣемъ така, какъ ще се прѣхранваме? Живѣете ли по Бога, при васъ ще дойде единъ великъ Учитель, ще ви даде една малка пръчица, която ще има магически свойства.
Дойдешъ ли до нѣкое затруднено положение и се почувствувашъ гладенъ, ще тропнешъ съ тази пръчица и веднага прѣдъ тебъ ще се сложи богато наредена трапеза.
Ще се нахранишъ и пакъ ще тропнешъ съ пръчицата. Всичко това ще се прибере отново. И пакъ продължавашъ пѫтя си. Питамъ: въпроситѣ не се ли разрѣшаватъ лесно? Вие ще кажете: то така е писано само въ книгитѣ, въ приказкитѣ.
към беседата >>
Защо вѣрватъ въ Бога и Го приематъ?
Вие може да го извините, но ние не го извиняваме. Въ закона на Любовьта всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство, всѣко благородно желание трѣбва да се изпълни, безъ разлика на това, дали то се отнася за майка, за баща, за дѣца – законътъ за всички е единъ и сѫщъ. Ние трѣбва да покажемъ на свѣта, че носимъ въ себе си великия Животъ на Бога, че Той живѣе въ насъ, и ние трѣбва да живѣемъ като Него. Защо отричатъ Бога? Хората отричатъ Бога, понеже иматъ да му даватъ.
Защо вѣрватъ въ Бога и Го приематъ?
Защото искатъ да взематъ отъ Него пари на заемъ. Тъй щото, споредъ мене, и еднитѣ, които вѣрватъ въ Бога, и другитѣ, които Го отричатъ, сѫ все заинтересувани хора. Ние, обаче, имаме друго мнѣние за Бога. Ние искаме да Му служимъ, защото вѣрваме, че всичко сме приели отъ Него. Ние не отиваме при Бога да Му искаме пари на заемъ, ние не се отказваме отъ своитѣ задължения, но ние знаемъ, че въ свѣта има една велика Мѫдрость, която ни очаква за въ бѫдаще.
към беседата >>
Ще се нахранишъ и пакъ ще тропнешъ съ пръчицата.
Този въпросъ е най-хубавиятъ. Когато дойдете до въпроса да разберете Бога, сърдцето ви ще трепне, ще се смегчи, и такава свѣтлина ще просияе въ ума ви, че ще видите такива нѣща въ свѣта, каквито никога не сте виждали. Ще кажете: ако живѣемъ така, какъ ще се прѣхранваме? Живѣете ли по Бога, при васъ ще дойде единъ великъ Учитель, ще ви даде една малка пръчица, която ще има магически свойства. Дойдешъ ли до нѣкое затруднено положение и се почувствувашъ гладенъ, ще тропнешъ съ тази пръчица и веднага прѣдъ тебъ ще се сложи богато наредена трапеза.
Ще се нахранишъ и пакъ ще тропнешъ съ пръчицата.
Всичко това ще се прибере отново. И пакъ продължавашъ пѫтя си. Питамъ: въпроситѣ не се ли разрѣшаватъ лесно? Вие ще кажете: то така е писано само въ книгитѣ, въ приказкитѣ. Ами сегашниятъ ни животъ не е ли една приказка?
към беседата >>
Защото искатъ да взематъ отъ Него пари на заемъ.
Въ закона на Любовьта всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство, всѣко благородно желание трѣбва да се изпълни, безъ разлика на това, дали то се отнася за майка, за баща, за дѣца – законътъ за всички е единъ и сѫщъ. Ние трѣбва да покажемъ на свѣта, че носимъ въ себе си великия Животъ на Бога, че Той живѣе въ насъ, и ние трѣбва да живѣемъ като Него. Защо отричатъ Бога? Хората отричатъ Бога, понеже иматъ да му даватъ. Защо вѣрватъ въ Бога и Го приематъ?
Защото искатъ да взематъ отъ Него пари на заемъ.
Тъй щото, споредъ мене, и еднитѣ, които вѣрватъ въ Бога, и другитѣ, които Го отричатъ, сѫ все заинтересувани хора. Ние, обаче, имаме друго мнѣние за Бога. Ние искаме да Му служимъ, защото вѣрваме, че всичко сме приели отъ Него. Ние не отиваме при Бога да Му искаме пари на заемъ, ние не се отказваме отъ своитѣ задължения, но ние знаемъ, че въ свѣта има една велика Мѫдрость, която ни очаква за въ бѫдаще. Какво знае съврѣменната наука?
към беседата >>
Всичко това ще се прибере отново.
Когато дойдете до въпроса да разберете Бога, сърдцето ви ще трепне, ще се смегчи, и такава свѣтлина ще просияе въ ума ви, че ще видите такива нѣща въ свѣта, каквито никога не сте виждали. Ще кажете: ако живѣемъ така, какъ ще се прѣхранваме? Живѣете ли по Бога, при васъ ще дойде единъ великъ Учитель, ще ви даде една малка пръчица, която ще има магически свойства. Дойдешъ ли до нѣкое затруднено положение и се почувствувашъ гладенъ, ще тропнешъ съ тази пръчица и веднага прѣдъ тебъ ще се сложи богато наредена трапеза. Ще се нахранишъ и пакъ ще тропнешъ съ пръчицата.
Всичко това ще се прибере отново.
И пакъ продължавашъ пѫтя си. Питамъ: въпроситѣ не се ли разрѣшаватъ лесно? Вие ще кажете: то така е писано само въ книгитѣ, въ приказкитѣ. Ами сегашниятъ ни животъ не е ли една приказка? Има ли нѣщо реално въ него?
към беседата >>
Тъй щото, споредъ мене, и еднитѣ, които вѣрватъ въ Бога, и другитѣ, които Го отричатъ, сѫ все заинтересувани хора.
Ние трѣбва да покажемъ на свѣта, че носимъ въ себе си великия Животъ на Бога, че Той живѣе въ насъ, и ние трѣбва да живѣемъ като Него. Защо отричатъ Бога? Хората отричатъ Бога, понеже иматъ да му даватъ. Защо вѣрватъ въ Бога и Го приематъ? Защото искатъ да взематъ отъ Него пари на заемъ.
Тъй щото, споредъ мене, и еднитѣ, които вѣрватъ въ Бога, и другитѣ, които Го отричатъ, сѫ все заинтересувани хора.
Ние, обаче, имаме друго мнѣние за Бога. Ние искаме да Му служимъ, защото вѣрваме, че всичко сме приели отъ Него. Ние не отиваме при Бога да Му искаме пари на заемъ, ние не се отказваме отъ своитѣ задължения, но ние знаемъ, че въ свѣта има една велика Мѫдрость, която ни очаква за въ бѫдаще. Какво знае съврѣменната наука? – Много нѣща знае, но туй, което днесъ знаятъ и най-ученитѣ хора, и най-голѣмитѣ философи слѣдъ 2000 години и дѣцата ще го знаятъ.
към беседата >>
И пакъ продължавашъ пѫтя си.
Ще кажете: ако живѣемъ така, какъ ще се прѣхранваме? Живѣете ли по Бога, при васъ ще дойде единъ великъ Учитель, ще ви даде една малка пръчица, която ще има магически свойства. Дойдешъ ли до нѣкое затруднено положение и се почувствувашъ гладенъ, ще тропнешъ съ тази пръчица и веднага прѣдъ тебъ ще се сложи богато наредена трапеза. Ще се нахранишъ и пакъ ще тропнешъ съ пръчицата. Всичко това ще се прибере отново.
И пакъ продължавашъ пѫтя си.
Питамъ: въпроситѣ не се ли разрѣшаватъ лесно? Вие ще кажете: то така е писано само въ книгитѣ, въ приказкитѣ. Ами сегашниятъ ни животъ не е ли една приказка? Има ли нѣщо реално въ него? Не е важно, дали вѣрвате, или не въ другия свѣтъ, но единъ день, когато се намѣрите тамъ, вие ще се смѣете на сегашния си животъ.
към беседата >>
Ние, обаче, имаме друго мнѣние за Бога.
Защо отричатъ Бога? Хората отричатъ Бога, понеже иматъ да му даватъ. Защо вѣрватъ въ Бога и Го приематъ? Защото искатъ да взематъ отъ Него пари на заемъ. Тъй щото, споредъ мене, и еднитѣ, които вѣрватъ въ Бога, и другитѣ, които Го отричатъ, сѫ все заинтересувани хора.
Ние, обаче, имаме друго мнѣние за Бога.
Ние искаме да Му служимъ, защото вѣрваме, че всичко сме приели отъ Него. Ние не отиваме при Бога да Му искаме пари на заемъ, ние не се отказваме отъ своитѣ задължения, но ние знаемъ, че въ свѣта има една велика Мѫдрость, която ни очаква за въ бѫдаще. Какво знае съврѣменната наука? – Много нѣща знае, но туй, което днесъ знаятъ и най-ученитѣ хора, и най-голѣмитѣ философи слѣдъ 2000 години и дѣцата ще го знаятъ. Дѣцата тогава ще бѫдатъ по-учени отколкото съврѣменнитѣ философи.
към беседата >>
Питамъ: въпроситѣ не се ли разрѣшаватъ лесно?
Живѣете ли по Бога, при васъ ще дойде единъ великъ Учитель, ще ви даде една малка пръчица, която ще има магически свойства. Дойдешъ ли до нѣкое затруднено положение и се почувствувашъ гладенъ, ще тропнешъ съ тази пръчица и веднага прѣдъ тебъ ще се сложи богато наредена трапеза. Ще се нахранишъ и пакъ ще тропнешъ съ пръчицата. Всичко това ще се прибере отново. И пакъ продължавашъ пѫтя си.
Питамъ: въпроситѣ не се ли разрѣшаватъ лесно?
Вие ще кажете: то така е писано само въ книгитѣ, въ приказкитѣ. Ами сегашниятъ ни животъ не е ли една приказка? Има ли нѣщо реално въ него? Не е важно, дали вѣрвате, или не въ другия свѣтъ, но единъ день, когато се намѣрите тамъ, вие ще се смѣете на сегашния си животъ. Разправяше ми единъ българинъ единъ свой сънь.
към беседата >>
Ние искаме да Му служимъ, защото вѣрваме, че всичко сме приели отъ Него.
Хората отричатъ Бога, понеже иматъ да му даватъ. Защо вѣрватъ въ Бога и Го приематъ? Защото искатъ да взематъ отъ Него пари на заемъ. Тъй щото, споредъ мене, и еднитѣ, които вѣрватъ въ Бога, и другитѣ, които Го отричатъ, сѫ все заинтересувани хора. Ние, обаче, имаме друго мнѣние за Бога.
Ние искаме да Му служимъ, защото вѣрваме, че всичко сме приели отъ Него.
Ние не отиваме при Бога да Му искаме пари на заемъ, ние не се отказваме отъ своитѣ задължения, но ние знаемъ, че въ свѣта има една велика Мѫдрость, която ни очаква за въ бѫдаще. Какво знае съврѣменната наука? – Много нѣща знае, но туй, което днесъ знаятъ и най-ученитѣ хора, и най-голѣмитѣ философи слѣдъ 2000 години и дѣцата ще го знаятъ. Дѣцата тогава ще бѫдатъ по-учени отколкото съврѣменнитѣ философи. Питамъ тогава: дѣ е нашата наука?
към беседата >>
Вие ще кажете: то така е писано само въ книгитѣ, въ приказкитѣ.
Дойдешъ ли до нѣкое затруднено положение и се почувствувашъ гладенъ, ще тропнешъ съ тази пръчица и веднага прѣдъ тебъ ще се сложи богато наредена трапеза. Ще се нахранишъ и пакъ ще тропнешъ съ пръчицата. Всичко това ще се прибере отново. И пакъ продължавашъ пѫтя си. Питамъ: въпроситѣ не се ли разрѣшаватъ лесно?
Вие ще кажете: то така е писано само въ книгитѣ, въ приказкитѣ.
Ами сегашниятъ ни животъ не е ли една приказка? Има ли нѣщо реално въ него? Не е важно, дали вѣрвате, или не въ другия свѣтъ, но единъ день, когато се намѣрите тамъ, вие ще се смѣете на сегашния си животъ. Разправяше ми единъ българинъ единъ свой сънь. Той ималъ много дългове и често се молилъ на Бога, да му помогне да си ги заплати.
към беседата >>
Ние не отиваме при Бога да Му искаме пари на заемъ, ние не се отказваме отъ своитѣ задължения, но ние знаемъ, че въ свѣта има една велика Мѫдрость, която ни очаква за въ бѫдаще.
Защо вѣрватъ въ Бога и Го приематъ? Защото искатъ да взематъ отъ Него пари на заемъ. Тъй щото, споредъ мене, и еднитѣ, които вѣрватъ въ Бога, и другитѣ, които Го отричатъ, сѫ все заинтересувани хора. Ние, обаче, имаме друго мнѣние за Бога. Ние искаме да Му служимъ, защото вѣрваме, че всичко сме приели отъ Него.
Ние не отиваме при Бога да Му искаме пари на заемъ, ние не се отказваме отъ своитѣ задължения, но ние знаемъ, че въ свѣта има една велика Мѫдрость, която ни очаква за въ бѫдаще.
Какво знае съврѣменната наука? – Много нѣща знае, но туй, което днесъ знаятъ и най-ученитѣ хора, и най-голѣмитѣ философи слѣдъ 2000 години и дѣцата ще го знаятъ. Дѣцата тогава ще бѫдатъ по-учени отколкото съврѣменнитѣ философи. Питамъ тогава: дѣ е нашата наука? Това не е упрѣкъ, но казвамъ, че човѣкъ още не се е проявилъ.
към беседата >>
Ами сегашниятъ ни животъ не е ли една приказка?
Ще се нахранишъ и пакъ ще тропнешъ съ пръчицата. Всичко това ще се прибере отново. И пакъ продължавашъ пѫтя си. Питамъ: въпроситѣ не се ли разрѣшаватъ лесно? Вие ще кажете: то така е писано само въ книгитѣ, въ приказкитѣ.
Ами сегашниятъ ни животъ не е ли една приказка?
Има ли нѣщо реално въ него? Не е важно, дали вѣрвате, или не въ другия свѣтъ, но единъ день, когато се намѣрите тамъ, вие ще се смѣете на сегашния си животъ. Разправяше ми единъ българинъ единъ свой сънь. Той ималъ много дългове и често се молилъ на Бога, да му помогне да си ги заплати. Една вечерь, сънува че идва нѣкой и му носи една голѣма торба пълна съ злато.
към беседата >>
Какво знае съврѣменната наука?
Защото искатъ да взематъ отъ Него пари на заемъ. Тъй щото, споредъ мене, и еднитѣ, които вѣрватъ въ Бога, и другитѣ, които Го отричатъ, сѫ все заинтересувани хора. Ние, обаче, имаме друго мнѣние за Бога. Ние искаме да Му служимъ, защото вѣрваме, че всичко сме приели отъ Него. Ние не отиваме при Бога да Му искаме пари на заемъ, ние не се отказваме отъ своитѣ задължения, но ние знаемъ, че въ свѣта има една велика Мѫдрость, която ни очаква за въ бѫдаще.
Какво знае съврѣменната наука?
– Много нѣща знае, но туй, което днесъ знаятъ и най-ученитѣ хора, и най-голѣмитѣ философи слѣдъ 2000 години и дѣцата ще го знаятъ. Дѣцата тогава ще бѫдатъ по-учени отколкото съврѣменнитѣ философи. Питамъ тогава: дѣ е нашата наука? Това не е упрѣкъ, но казвамъ, че човѣкъ още не се е проявилъ. Когато азъ дойда въ дома ви, и вашето сърдце трепне отъ недоволство, защо азъ съмъ дошълъ, какъ мислите, човѣкъ ли сте вие?
към беседата >>
Има ли нѣщо реално въ него?
Всичко това ще се прибере отново. И пакъ продължавашъ пѫтя си. Питамъ: въпроситѣ не се ли разрѣшаватъ лесно? Вие ще кажете: то така е писано само въ книгитѣ, въ приказкитѣ. Ами сегашниятъ ни животъ не е ли една приказка?
Има ли нѣщо реално въ него?
Не е важно, дали вѣрвате, или не въ другия свѣтъ, но единъ день, когато се намѣрите тамъ, вие ще се смѣете на сегашния си животъ. Разправяше ми единъ българинъ единъ свой сънь. Той ималъ много дългове и често се молилъ на Бога, да му помогне да си ги заплати. Една вечерь, сънува че идва нѣкой и му носи една голѣма торба пълна съ злато. Но едно врѣме, изкача отъ нѣкѫдѣ единъ неговъ сѫсѣдъ и казва: „Тази торба е моя“.
към беседата >>
– Много нѣща знае, но туй, което днесъ знаятъ и най-ученитѣ хора, и най-голѣмитѣ философи слѣдъ 2000 години и дѣцата ще го знаятъ.
Тъй щото, споредъ мене, и еднитѣ, които вѣрватъ въ Бога, и другитѣ, които Го отричатъ, сѫ все заинтересувани хора. Ние, обаче, имаме друго мнѣние за Бога. Ние искаме да Му служимъ, защото вѣрваме, че всичко сме приели отъ Него. Ние не отиваме при Бога да Му искаме пари на заемъ, ние не се отказваме отъ своитѣ задължения, но ние знаемъ, че въ свѣта има една велика Мѫдрость, която ни очаква за въ бѫдаще. Какво знае съврѣменната наука?
– Много нѣща знае, но туй, което днесъ знаятъ и най-ученитѣ хора, и най-голѣмитѣ философи слѣдъ 2000 години и дѣцата ще го знаятъ.
Дѣцата тогава ще бѫдатъ по-учени отколкото съврѣменнитѣ философи. Питамъ тогава: дѣ е нашата наука? Това не е упрѣкъ, но казвамъ, че човѣкъ още не се е проявилъ. Когато азъ дойда въ дома ви, и вашето сърдце трепне отъ недоволство, защо азъ съмъ дошълъ, какъ мислите, човѣкъ ли сте вие? Излизате и ме питате: какво търсите?
към беседата >>
Не е важно, дали вѣрвате, или не въ другия свѣтъ, но единъ день, когато се намѣрите тамъ, вие ще се смѣете на сегашния си животъ.
И пакъ продължавашъ пѫтя си. Питамъ: въпроситѣ не се ли разрѣшаватъ лесно? Вие ще кажете: то така е писано само въ книгитѣ, въ приказкитѣ. Ами сегашниятъ ни животъ не е ли една приказка? Има ли нѣщо реално въ него?
Не е важно, дали вѣрвате, или не въ другия свѣтъ, но единъ день, когато се намѣрите тамъ, вие ще се смѣете на сегашния си животъ.
Разправяше ми единъ българинъ единъ свой сънь. Той ималъ много дългове и често се молилъ на Бога, да му помогне да си ги заплати. Една вечерь, сънува че идва нѣкой и му носи една голѣма торба пълна съ злато. Но едно врѣме, изкача отъ нѣкѫдѣ единъ неговъ сѫсѣдъ и казва: „Тази торба е моя“. Започватъ да се каратъ, да се борятъ двамата и въ тази борба той ритва, но на масата, близо до леглото му имало една графа съ вода.
към беседата >>
Дѣцата тогава ще бѫдатъ по-учени отколкото съврѣменнитѣ философи.
Ние, обаче, имаме друго мнѣние за Бога. Ние искаме да Му служимъ, защото вѣрваме, че всичко сме приели отъ Него. Ние не отиваме при Бога да Му искаме пари на заемъ, ние не се отказваме отъ своитѣ задължения, но ние знаемъ, че въ свѣта има една велика Мѫдрость, която ни очаква за въ бѫдаще. Какво знае съврѣменната наука? – Много нѣща знае, но туй, което днесъ знаятъ и най-ученитѣ хора, и най-голѣмитѣ философи слѣдъ 2000 години и дѣцата ще го знаятъ.
Дѣцата тогава ще бѫдатъ по-учени отколкото съврѣменнитѣ философи.
Питамъ тогава: дѣ е нашата наука? Това не е упрѣкъ, но казвамъ, че човѣкъ още не се е проявилъ. Когато азъ дойда въ дома ви, и вашето сърдце трепне отъ недоволство, защо азъ съмъ дошълъ, какъ мислите, човѣкъ ли сте вие? Излизате и ме питате: какво търсите? – Моля ви се, има ли едно мѣсто въ дома ви за менъ?
към беседата >>
Разправяше ми единъ българинъ единъ свой сънь.
Питамъ: въпроситѣ не се ли разрѣшаватъ лесно? Вие ще кажете: то така е писано само въ книгитѣ, въ приказкитѣ. Ами сегашниятъ ни животъ не е ли една приказка? Има ли нѣщо реално въ него? Не е важно, дали вѣрвате, или не въ другия свѣтъ, но единъ день, когато се намѣрите тамъ, вие ще се смѣете на сегашния си животъ.
Разправяше ми единъ българинъ единъ свой сънь.
Той ималъ много дългове и често се молилъ на Бога, да му помогне да си ги заплати. Една вечерь, сънува че идва нѣкой и му носи една голѣма торба пълна съ злато. Но едно врѣме, изкача отъ нѣкѫдѣ единъ неговъ сѫсѣдъ и казва: „Тази торба е моя“. Започватъ да се каратъ, да се борятъ двамата и въ тази борба той ритва, но на масата, близо до леглото му имало една графа съ вода. Пада графата на земята, счупва се, водата се разлива и той като се събужда, вижда всичко това, вижда, че държи чершафа на масата, но торбата съ златото я нѣма.
към беседата >>
Питамъ тогава: дѣ е нашата наука?
Ние искаме да Му служимъ, защото вѣрваме, че всичко сме приели отъ Него. Ние не отиваме при Бога да Му искаме пари на заемъ, ние не се отказваме отъ своитѣ задължения, но ние знаемъ, че въ свѣта има една велика Мѫдрость, която ни очаква за въ бѫдаще. Какво знае съврѣменната наука? – Много нѣща знае, но туй, което днесъ знаятъ и най-ученитѣ хора, и най-голѣмитѣ философи слѣдъ 2000 години и дѣцата ще го знаятъ. Дѣцата тогава ще бѫдатъ по-учени отколкото съврѣменнитѣ философи.
Питамъ тогава: дѣ е нашата наука?
Това не е упрѣкъ, но казвамъ, че човѣкъ още не се е проявилъ. Когато азъ дойда въ дома ви, и вашето сърдце трепне отъ недоволство, защо азъ съмъ дошълъ, какъ мислите, човѣкъ ли сте вие? Излизате и ме питате: какво търсите? – Моля ви се, има ли едно мѣсто въ дома ви за менъ? – Нѣма мѣсто.
към беседата >>
Той ималъ много дългове и често се молилъ на Бога, да му помогне да си ги заплати.
Вие ще кажете: то така е писано само въ книгитѣ, въ приказкитѣ. Ами сегашниятъ ни животъ не е ли една приказка? Има ли нѣщо реално въ него? Не е важно, дали вѣрвате, или не въ другия свѣтъ, но единъ день, когато се намѣрите тамъ, вие ще се смѣете на сегашния си животъ. Разправяше ми единъ българинъ единъ свой сънь.
Той ималъ много дългове и често се молилъ на Бога, да му помогне да си ги заплати.
Една вечерь, сънува че идва нѣкой и му носи една голѣма торба пълна съ злато. Но едно врѣме, изкача отъ нѣкѫдѣ единъ неговъ сѫсѣдъ и казва: „Тази торба е моя“. Започватъ да се каратъ, да се борятъ двамата и въ тази борба той ритва, но на масата, близо до леглото му имало една графа съ вода. Пада графата на земята, счупва се, водата се разлива и той като се събужда, вижда всичко това, вижда, че държи чершафа на масата, но торбата съ златото я нѣма. Така и вие слѣдъ смъртьта си, като се събудите въ онзи свѣтъ и като се огледате, ще видите, че нѣмате никакви пари отъ тия, които сте имали на земята, а държите въ рѫката си само чершафа на масата и на пода водата разлѣна отъ графата.
към беседата >>
Това не е упрѣкъ, но казвамъ, че човѣкъ още не се е проявилъ.
Ние не отиваме при Бога да Му искаме пари на заемъ, ние не се отказваме отъ своитѣ задължения, но ние знаемъ, че въ свѣта има една велика Мѫдрость, която ни очаква за въ бѫдаще. Какво знае съврѣменната наука? – Много нѣща знае, но туй, което днесъ знаятъ и най-ученитѣ хора, и най-голѣмитѣ философи слѣдъ 2000 години и дѣцата ще го знаятъ. Дѣцата тогава ще бѫдатъ по-учени отколкото съврѣменнитѣ философи. Питамъ тогава: дѣ е нашата наука?
Това не е упрѣкъ, но казвамъ, че човѣкъ още не се е проявилъ.
Когато азъ дойда въ дома ви, и вашето сърдце трепне отъ недоволство, защо азъ съмъ дошълъ, какъ мислите, човѣкъ ли сте вие? Излизате и ме питате: какво търсите? – Моля ви се, има ли едно мѣсто въ дома ви за менъ? – Нѣма мѣсто. Или, друга причина: жена ми, дѣцата ми не сѫ тукъ.
към беседата >>
Една вечерь, сънува че идва нѣкой и му носи една голѣма торба пълна съ злато.
Ами сегашниятъ ни животъ не е ли една приказка? Има ли нѣщо реално въ него? Не е важно, дали вѣрвате, или не въ другия свѣтъ, но единъ день, когато се намѣрите тамъ, вие ще се смѣете на сегашния си животъ. Разправяше ми единъ българинъ единъ свой сънь. Той ималъ много дългове и често се молилъ на Бога, да му помогне да си ги заплати.
Една вечерь, сънува че идва нѣкой и му носи една голѣма торба пълна съ злато.
Но едно врѣме, изкача отъ нѣкѫдѣ единъ неговъ сѫсѣдъ и казва: „Тази торба е моя“. Започватъ да се каратъ, да се борятъ двамата и въ тази борба той ритва, но на масата, близо до леглото му имало една графа съ вода. Пада графата на земята, счупва се, водата се разлива и той като се събужда, вижда всичко това, вижда, че държи чершафа на масата, но торбата съ златото я нѣма. Така и вие слѣдъ смъртьта си, като се събудите въ онзи свѣтъ и като се огледате, ще видите, че нѣмате никакви пари отъ тия, които сте имали на земята, а държите въ рѫката си само чершафа на масата и на пода водата разлѣна отъ графата. Смѣшно е положението, въ което ще се намѣрите.
към беседата >>
Когато азъ дойда въ дома ви, и вашето сърдце трепне отъ недоволство, защо азъ съмъ дошълъ, какъ мислите, човѣкъ ли сте вие?
Какво знае съврѣменната наука? – Много нѣща знае, но туй, което днесъ знаятъ и най-ученитѣ хора, и най-голѣмитѣ философи слѣдъ 2000 години и дѣцата ще го знаятъ. Дѣцата тогава ще бѫдатъ по-учени отколкото съврѣменнитѣ философи. Питамъ тогава: дѣ е нашата наука? Това не е упрѣкъ, но казвамъ, че човѣкъ още не се е проявилъ.
Когато азъ дойда въ дома ви, и вашето сърдце трепне отъ недоволство, защо азъ съмъ дошълъ, какъ мислите, човѣкъ ли сте вие?
Излизате и ме питате: какво търсите? – Моля ви се, има ли едно мѣсто въ дома ви за менъ? – Нѣма мѣсто. Или, друга причина: жена ми, дѣцата ми не сѫ тукъ. Ще ми кажете, че нѣма мѣсто за менъ, че има хотели, дѣто мога да отида и т.н.
към беседата >>
Но едно врѣме, изкача отъ нѣкѫдѣ единъ неговъ сѫсѣдъ и казва: „Тази торба е моя“.
Има ли нѣщо реално въ него? Не е важно, дали вѣрвате, или не въ другия свѣтъ, но единъ день, когато се намѣрите тамъ, вие ще се смѣете на сегашния си животъ. Разправяше ми единъ българинъ единъ свой сънь. Той ималъ много дългове и често се молилъ на Бога, да му помогне да си ги заплати. Една вечерь, сънува че идва нѣкой и му носи една голѣма торба пълна съ злато.
Но едно врѣме, изкача отъ нѣкѫдѣ единъ неговъ сѫсѣдъ и казва: „Тази торба е моя“.
Започватъ да се каратъ, да се борятъ двамата и въ тази борба той ритва, но на масата, близо до леглото му имало една графа съ вода. Пада графата на земята, счупва се, водата се разлива и той като се събужда, вижда всичко това, вижда, че държи чершафа на масата, но торбата съ златото я нѣма. Така и вие слѣдъ смъртьта си, като се събудите въ онзи свѣтъ и като се огледате, ще видите, че нѣмате никакви пари отъ тия, които сте имали на земята, а държите въ рѫката си само чершафа на масата и на пода водата разлѣна отъ графата. Смѣшно е положението, въ което ще се намѣрите. Право е, че съврѣменнитѣ хора трѣбва вече да се свестятъ.
към беседата >>
Излизате и ме питате: какво търсите?
– Много нѣща знае, но туй, което днесъ знаятъ и най-ученитѣ хора, и най-голѣмитѣ философи слѣдъ 2000 години и дѣцата ще го знаятъ. Дѣцата тогава ще бѫдатъ по-учени отколкото съврѣменнитѣ философи. Питамъ тогава: дѣ е нашата наука? Това не е упрѣкъ, но казвамъ, че човѣкъ още не се е проявилъ. Когато азъ дойда въ дома ви, и вашето сърдце трепне отъ недоволство, защо азъ съмъ дошълъ, какъ мислите, човѣкъ ли сте вие?
Излизате и ме питате: какво търсите?
– Моля ви се, има ли едно мѣсто въ дома ви за менъ? – Нѣма мѣсто. Или, друга причина: жена ми, дѣцата ми не сѫ тукъ. Ще ми кажете, че нѣма мѣсто за менъ, че има хотели, дѣто мога да отида и т.н. Моля ви се, това човѣкъ ли е?
към беседата >>
Започватъ да се каратъ, да се борятъ двамата и въ тази борба той ритва, но на масата, близо до леглото му имало една графа съ вода.
Не е важно, дали вѣрвате, или не въ другия свѣтъ, но единъ день, когато се намѣрите тамъ, вие ще се смѣете на сегашния си животъ. Разправяше ми единъ българинъ единъ свой сънь. Той ималъ много дългове и често се молилъ на Бога, да му помогне да си ги заплати. Една вечерь, сънува че идва нѣкой и му носи една голѣма торба пълна съ злато. Но едно врѣме, изкача отъ нѣкѫдѣ единъ неговъ сѫсѣдъ и казва: „Тази торба е моя“.
Започватъ да се каратъ, да се борятъ двамата и въ тази борба той ритва, но на масата, близо до леглото му имало една графа съ вода.
Пада графата на земята, счупва се, водата се разлива и той като се събужда, вижда всичко това, вижда, че държи чершафа на масата, но торбата съ златото я нѣма. Така и вие слѣдъ смъртьта си, като се събудите въ онзи свѣтъ и като се огледате, ще видите, че нѣмате никакви пари отъ тия, които сте имали на земята, а държите въ рѫката си само чершафа на масата и на пода водата разлѣна отъ графата. Смѣшно е положението, въ което ще се намѣрите. Право е, че съврѣменнитѣ хора трѣбва вече да се свестятъ. Едно помрачение има сега въ тѣхъ.
към беседата >>
– Моля ви се, има ли едно мѣсто въ дома ви за менъ?
Дѣцата тогава ще бѫдатъ по-учени отколкото съврѣменнитѣ философи. Питамъ тогава: дѣ е нашата наука? Това не е упрѣкъ, но казвамъ, че човѣкъ още не се е проявилъ. Когато азъ дойда въ дома ви, и вашето сърдце трепне отъ недоволство, защо азъ съмъ дошълъ, какъ мислите, човѣкъ ли сте вие? Излизате и ме питате: какво търсите?
– Моля ви се, има ли едно мѣсто въ дома ви за менъ?
– Нѣма мѣсто. Или, друга причина: жена ми, дѣцата ми не сѫ тукъ. Ще ми кажете, че нѣма мѣсто за менъ, че има хотели, дѣто мога да отида и т.н. Моля ви се, това човѣкъ ли е? Но ако кажа, че нося да ви дамъ 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намѣрите мѣсто – жена ви, дѣцата ви веднага ще се събератъ нѣкѫдѣ, и ще се освободи за менъ мѣсто.
към беседата >>
Пада графата на земята, счупва се, водата се разлива и той като се събужда, вижда всичко това, вижда, че държи чершафа на масата, но торбата съ златото я нѣма.
Разправяше ми единъ българинъ единъ свой сънь. Той ималъ много дългове и често се молилъ на Бога, да му помогне да си ги заплати. Една вечерь, сънува че идва нѣкой и му носи една голѣма торба пълна съ злато. Но едно врѣме, изкача отъ нѣкѫдѣ единъ неговъ сѫсѣдъ и казва: „Тази торба е моя“. Започватъ да се каратъ, да се борятъ двамата и въ тази борба той ритва, но на масата, близо до леглото му имало една графа съ вода.
Пада графата на земята, счупва се, водата се разлива и той като се събужда, вижда всичко това, вижда, че държи чершафа на масата, но торбата съ златото я нѣма.
Така и вие слѣдъ смъртьта си, като се събудите въ онзи свѣтъ и като се огледате, ще видите, че нѣмате никакви пари отъ тия, които сте имали на земята, а държите въ рѫката си само чершафа на масата и на пода водата разлѣна отъ графата. Смѣшно е положението, въ което ще се намѣрите. Право е, че съврѣменнитѣ хора трѣбва вече да се свестятъ. Едно помрачение има сега въ тѣхъ. Стремежътъ имъ да се осигурятъ е правъ, но тѣ вървятъ по единъ кривъ пѫть въ постигането му и затова по този начинъ той никога нѣма да се осѫществи.
към беседата >>
– Нѣма мѣсто.
Питамъ тогава: дѣ е нашата наука? Това не е упрѣкъ, но казвамъ, че човѣкъ още не се е проявилъ. Когато азъ дойда въ дома ви, и вашето сърдце трепне отъ недоволство, защо азъ съмъ дошълъ, какъ мислите, човѣкъ ли сте вие? Излизате и ме питате: какво търсите? – Моля ви се, има ли едно мѣсто въ дома ви за менъ?
– Нѣма мѣсто.
Или, друга причина: жена ми, дѣцата ми не сѫ тукъ. Ще ми кажете, че нѣма мѣсто за менъ, че има хотели, дѣто мога да отида и т.н. Моля ви се, това човѣкъ ли е? Но ако кажа, че нося да ви дамъ 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намѣрите мѣсто – жена ви, дѣцата ви веднага ще се събератъ нѣкѫдѣ, и ще се освободи за менъ мѣсто. И цѣло агне ще заколите даже. Защо?
към беседата >>
Така и вие слѣдъ смъртьта си, като се събудите въ онзи свѣтъ и като се огледате, ще видите, че нѣмате никакви пари отъ тия, които сте имали на земята, а държите въ рѫката си само чершафа на масата и на пода водата разлѣна отъ графата.
Той ималъ много дългове и често се молилъ на Бога, да му помогне да си ги заплати. Една вечерь, сънува че идва нѣкой и му носи една голѣма торба пълна съ злато. Но едно врѣме, изкача отъ нѣкѫдѣ единъ неговъ сѫсѣдъ и казва: „Тази торба е моя“. Започватъ да се каратъ, да се борятъ двамата и въ тази борба той ритва, но на масата, близо до леглото му имало една графа съ вода. Пада графата на земята, счупва се, водата се разлива и той като се събужда, вижда всичко това, вижда, че държи чершафа на масата, но торбата съ златото я нѣма.
Така и вие слѣдъ смъртьта си, като се събудите въ онзи свѣтъ и като се огледате, ще видите, че нѣмате никакви пари отъ тия, които сте имали на земята, а държите въ рѫката си само чершафа на масата и на пода водата разлѣна отъ графата.
Смѣшно е положението, въ което ще се намѣрите. Право е, че съврѣменнитѣ хора трѣбва вече да се свестятъ. Едно помрачение има сега въ тѣхъ. Стремежътъ имъ да се осигурятъ е правъ, но тѣ вървятъ по единъ кривъ пѫть въ постигането му и затова по този начинъ той никога нѣма да се осѫществи. Че трѣбва да бѫдемъ богати, съгласенъ съмъ съ васъ; че трѣбва да се осигуримъ, съгласенъ съмъ.
към беседата >>
Или, друга причина: жена ми, дѣцата ми не сѫ тукъ.
Това не е упрѣкъ, но казвамъ, че човѣкъ още не се е проявилъ. Когато азъ дойда въ дома ви, и вашето сърдце трепне отъ недоволство, защо азъ съмъ дошълъ, какъ мислите, човѣкъ ли сте вие? Излизате и ме питате: какво търсите? – Моля ви се, има ли едно мѣсто въ дома ви за менъ? – Нѣма мѣсто.
Или, друга причина: жена ми, дѣцата ми не сѫ тукъ.
Ще ми кажете, че нѣма мѣсто за менъ, че има хотели, дѣто мога да отида и т.н. Моля ви се, това човѣкъ ли е? Но ако кажа, че нося да ви дамъ 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намѣрите мѣсто – жена ви, дѣцата ви веднага ще се събератъ нѣкѫдѣ, и ще се освободи за менъ мѣсто. И цѣло агне ще заколите даже. Защо? За стотѣ хиляди звонкови.
към беседата >>
Смѣшно е положението, въ което ще се намѣрите.
Една вечерь, сънува че идва нѣкой и му носи една голѣма торба пълна съ злато. Но едно врѣме, изкача отъ нѣкѫдѣ единъ неговъ сѫсѣдъ и казва: „Тази торба е моя“. Започватъ да се каратъ, да се борятъ двамата и въ тази борба той ритва, но на масата, близо до леглото му имало една графа съ вода. Пада графата на земята, счупва се, водата се разлива и той като се събужда, вижда всичко това, вижда, че държи чершафа на масата, но торбата съ златото я нѣма. Така и вие слѣдъ смъртьта си, като се събудите въ онзи свѣтъ и като се огледате, ще видите, че нѣмате никакви пари отъ тия, които сте имали на земята, а държите въ рѫката си само чершафа на масата и на пода водата разлѣна отъ графата.
Смѣшно е положението, въ което ще се намѣрите.
Право е, че съврѣменнитѣ хора трѣбва вече да се свестятъ. Едно помрачение има сега въ тѣхъ. Стремежътъ имъ да се осигурятъ е правъ, но тѣ вървятъ по единъ кривъ пѫть въ постигането му и затова по този начинъ той никога нѣма да се осѫществи. Че трѣбва да бѫдемъ богати, съгласенъ съмъ съ васъ; че трѣбва да се осигуримъ, съгласенъ съмъ. Азъ не съмъ за сиромашията.
към беседата >>
Ще ми кажете, че нѣма мѣсто за менъ, че има хотели, дѣто мога да отида и т.н.
Когато азъ дойда въ дома ви, и вашето сърдце трепне отъ недоволство, защо азъ съмъ дошълъ, какъ мислите, човѣкъ ли сте вие? Излизате и ме питате: какво търсите? – Моля ви се, има ли едно мѣсто въ дома ви за менъ? – Нѣма мѣсто. Или, друга причина: жена ми, дѣцата ми не сѫ тукъ.
Ще ми кажете, че нѣма мѣсто за менъ, че има хотели, дѣто мога да отида и т.н.
Моля ви се, това човѣкъ ли е? Но ако кажа, че нося да ви дамъ 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намѣрите мѣсто – жена ви, дѣцата ви веднага ще се събератъ нѣкѫдѣ, и ще се освободи за менъ мѣсто. И цѣло агне ще заколите даже. Защо? За стотѣ хиляди звонкови. Въ какво седи вашата човѣщина и вашето благородство тогава?
към беседата >>
Право е, че съврѣменнитѣ хора трѣбва вече да се свестятъ.
Но едно врѣме, изкача отъ нѣкѫдѣ единъ неговъ сѫсѣдъ и казва: „Тази торба е моя“. Започватъ да се каратъ, да се борятъ двамата и въ тази борба той ритва, но на масата, близо до леглото му имало една графа съ вода. Пада графата на земята, счупва се, водата се разлива и той като се събужда, вижда всичко това, вижда, че държи чершафа на масата, но торбата съ златото я нѣма. Така и вие слѣдъ смъртьта си, като се събудите въ онзи свѣтъ и като се огледате, ще видите, че нѣмате никакви пари отъ тия, които сте имали на земята, а държите въ рѫката си само чершафа на масата и на пода водата разлѣна отъ графата. Смѣшно е положението, въ което ще се намѣрите.
Право е, че съврѣменнитѣ хора трѣбва вече да се свестятъ.
Едно помрачение има сега въ тѣхъ. Стремежътъ имъ да се осигурятъ е правъ, но тѣ вървятъ по единъ кривъ пѫть въ постигането му и затова по този начинъ той никога нѣма да се осѫществи. Че трѣбва да бѫдемъ богати, съгласенъ съмъ съ васъ; че трѣбва да се осигуримъ, съгласенъ съмъ. Азъ не съмъ за сиромашията. Ако е да сме богати, най-богати трѣбва да бѫдемъ.
към беседата >>
Моля ви се, това човѣкъ ли е?
Излизате и ме питате: какво търсите? – Моля ви се, има ли едно мѣсто въ дома ви за менъ? – Нѣма мѣсто. Или, друга причина: жена ми, дѣцата ми не сѫ тукъ. Ще ми кажете, че нѣма мѣсто за менъ, че има хотели, дѣто мога да отида и т.н.
Моля ви се, това човѣкъ ли е?
Но ако кажа, че нося да ви дамъ 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намѣрите мѣсто – жена ви, дѣцата ви веднага ще се събератъ нѣкѫдѣ, и ще се освободи за менъ мѣсто. И цѣло агне ще заколите даже. Защо? За стотѣ хиляди звонкови. Въ какво седи вашата човѣщина и вашето благородство тогава? Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човѣкъ говори Истината, или не?
към беседата >>
Едно помрачение има сега въ тѣхъ.
Започватъ да се каратъ, да се борятъ двамата и въ тази борба той ритва, но на масата, близо до леглото му имало една графа съ вода. Пада графата на земята, счупва се, водата се разлива и той като се събужда, вижда всичко това, вижда, че държи чершафа на масата, но торбата съ златото я нѣма. Така и вие слѣдъ смъртьта си, като се събудите въ онзи свѣтъ и като се огледате, ще видите, че нѣмате никакви пари отъ тия, които сте имали на земята, а държите въ рѫката си само чершафа на масата и на пода водата разлѣна отъ графата. Смѣшно е положението, въ което ще се намѣрите. Право е, че съврѣменнитѣ хора трѣбва вече да се свестятъ.
Едно помрачение има сега въ тѣхъ.
Стремежътъ имъ да се осигурятъ е правъ, но тѣ вървятъ по единъ кривъ пѫть въ постигането му и затова по този начинъ той никога нѣма да се осѫществи. Че трѣбва да бѫдемъ богати, съгласенъ съмъ съ васъ; че трѣбва да се осигуримъ, съгласенъ съмъ. Азъ не съмъ за сиромашията. Ако е да сме богати, най-богати трѣбва да бѫдемъ. Най-богатъ, споредъ менъ е този, който носи животъ въ себе си.
към беседата >>
Но ако кажа, че нося да ви дамъ 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намѣрите мѣсто – жена ви, дѣцата ви веднага ще се събератъ нѣкѫдѣ, и ще се освободи за менъ мѣсто.
– Моля ви се, има ли едно мѣсто въ дома ви за менъ? – Нѣма мѣсто. Или, друга причина: жена ми, дѣцата ми не сѫ тукъ. Ще ми кажете, че нѣма мѣсто за менъ, че има хотели, дѣто мога да отида и т.н. Моля ви се, това човѣкъ ли е?
Но ако кажа, че нося да ви дамъ 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намѣрите мѣсто – жена ви, дѣцата ви веднага ще се събератъ нѣкѫдѣ, и ще се освободи за менъ мѣсто.
И цѣло агне ще заколите даже. Защо? За стотѣ хиляди звонкови. Въ какво седи вашата човѣщина и вашето благородство тогава? Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човѣкъ говори Истината, или не? Азъ ви питамъ: кой отъ васъ е постѫпилъ тъй, както Богъ иска?
към беседата >>
Стремежътъ имъ да се осигурятъ е правъ, но тѣ вървятъ по единъ кривъ пѫть въ постигането му и затова по този начинъ той никога нѣма да се осѫществи.
Пада графата на земята, счупва се, водата се разлива и той като се събужда, вижда всичко това, вижда, че държи чершафа на масата, но торбата съ златото я нѣма. Така и вие слѣдъ смъртьта си, като се събудите въ онзи свѣтъ и като се огледате, ще видите, че нѣмате никакви пари отъ тия, които сте имали на земята, а държите въ рѫката си само чершафа на масата и на пода водата разлѣна отъ графата. Смѣшно е положението, въ което ще се намѣрите. Право е, че съврѣменнитѣ хора трѣбва вече да се свестятъ. Едно помрачение има сега въ тѣхъ.
Стремежътъ имъ да се осигурятъ е правъ, но тѣ вървятъ по единъ кривъ пѫть въ постигането му и затова по този начинъ той никога нѣма да се осѫществи.
Че трѣбва да бѫдемъ богати, съгласенъ съмъ съ васъ; че трѣбва да се осигуримъ, съгласенъ съмъ. Азъ не съмъ за сиромашията. Ако е да сме богати, най-богати трѣбва да бѫдемъ. Най-богатъ, споредъ менъ е този, който носи животъ въ себе си. Най-богатъ е този, който носи свѣтлина въ себе си.
към беседата >>
И цѣло агне ще заколите даже. Защо?
– Нѣма мѣсто. Или, друга причина: жена ми, дѣцата ми не сѫ тукъ. Ще ми кажете, че нѣма мѣсто за менъ, че има хотели, дѣто мога да отида и т.н. Моля ви се, това човѣкъ ли е? Но ако кажа, че нося да ви дамъ 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намѣрите мѣсто – жена ви, дѣцата ви веднага ще се събератъ нѣкѫдѣ, и ще се освободи за менъ мѣсто.
И цѣло агне ще заколите даже. Защо?
За стотѣ хиляди звонкови. Въ какво седи вашата човѣщина и вашето благородство тогава? Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човѣкъ говори Истината, или не? Азъ ви питамъ: кой отъ васъ е постѫпилъ тъй, както Богъ иска? Този въпросъ трѣбва да разрѣшимъ най-напрѣдъ.
към беседата >>
Че трѣбва да бѫдемъ богати, съгласенъ съмъ съ васъ; че трѣбва да се осигуримъ, съгласенъ съмъ.
Така и вие слѣдъ смъртьта си, като се събудите въ онзи свѣтъ и като се огледате, ще видите, че нѣмате никакви пари отъ тия, които сте имали на земята, а държите въ рѫката си само чершафа на масата и на пода водата разлѣна отъ графата. Смѣшно е положението, въ което ще се намѣрите. Право е, че съврѣменнитѣ хора трѣбва вече да се свестятъ. Едно помрачение има сега въ тѣхъ. Стремежътъ имъ да се осигурятъ е правъ, но тѣ вървятъ по единъ кривъ пѫть въ постигането му и затова по този начинъ той никога нѣма да се осѫществи.
Че трѣбва да бѫдемъ богати, съгласенъ съмъ съ васъ; че трѣбва да се осигуримъ, съгласенъ съмъ.
Азъ не съмъ за сиромашията. Ако е да сме богати, най-богати трѣбва да бѫдемъ. Най-богатъ, споредъ менъ е този, който носи животъ въ себе си. Най-богатъ е този, който носи свѣтлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи топлина въ себе си.
към беседата >>
За стотѣ хиляди звонкови.
Или, друга причина: жена ми, дѣцата ми не сѫ тукъ. Ще ми кажете, че нѣма мѣсто за менъ, че има хотели, дѣто мога да отида и т.н. Моля ви се, това човѣкъ ли е? Но ако кажа, че нося да ви дамъ 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намѣрите мѣсто – жена ви, дѣцата ви веднага ще се събератъ нѣкѫдѣ, и ще се освободи за менъ мѣсто. И цѣло агне ще заколите даже. Защо?
За стотѣ хиляди звонкови.
Въ какво седи вашата човѣщина и вашето благородство тогава? Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човѣкъ говори Истината, или не? Азъ ви питамъ: кой отъ васъ е постѫпилъ тъй, както Богъ иска? Този въпросъ трѣбва да разрѣшимъ най-напрѣдъ. Вие, русенци, разрѣшили ли сте този въпросъ?
към беседата >>
Азъ не съмъ за сиромашията.
Смѣшно е положението, въ което ще се намѣрите. Право е, че съврѣменнитѣ хора трѣбва вече да се свестятъ. Едно помрачение има сега въ тѣхъ. Стремежътъ имъ да се осигурятъ е правъ, но тѣ вървятъ по единъ кривъ пѫть въ постигането му и затова по този начинъ той никога нѣма да се осѫществи. Че трѣбва да бѫдемъ богати, съгласенъ съмъ съ васъ; че трѣбва да се осигуримъ, съгласенъ съмъ.
Азъ не съмъ за сиромашията.
Ако е да сме богати, най-богати трѣбва да бѫдемъ. Най-богатъ, споредъ менъ е този, който носи животъ въ себе си. Най-богатъ е този, който носи свѣтлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи топлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи храна и облѣкло въ себе си.
към беседата >>
Въ какво седи вашата човѣщина и вашето благородство тогава?
Ще ми кажете, че нѣма мѣсто за менъ, че има хотели, дѣто мога да отида и т.н. Моля ви се, това човѣкъ ли е? Но ако кажа, че нося да ви дамъ 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намѣрите мѣсто – жена ви, дѣцата ви веднага ще се събератъ нѣкѫдѣ, и ще се освободи за менъ мѣсто. И цѣло агне ще заколите даже. Защо? За стотѣ хиляди звонкови.
Въ какво седи вашата човѣщина и вашето благородство тогава?
Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човѣкъ говори Истината, или не? Азъ ви питамъ: кой отъ васъ е постѫпилъ тъй, както Богъ иска? Този въпросъ трѣбва да разрѣшимъ най-напрѣдъ. Вие, русенци, разрѣшили ли сте този въпросъ? Вие, благороднитѣ тукъ, разрѣшили ли сте този въпросъ?
към беседата >>
Ако е да сме богати, най-богати трѣбва да бѫдемъ.
Право е, че съврѣменнитѣ хора трѣбва вече да се свестятъ. Едно помрачение има сега въ тѣхъ. Стремежътъ имъ да се осигурятъ е правъ, но тѣ вървятъ по единъ кривъ пѫть въ постигането му и затова по този начинъ той никога нѣма да се осѫществи. Че трѣбва да бѫдемъ богати, съгласенъ съмъ съ васъ; че трѣбва да се осигуримъ, съгласенъ съмъ. Азъ не съмъ за сиромашията.
Ако е да сме богати, най-богати трѣбва да бѫдемъ.
Най-богатъ, споредъ менъ е този, който носи животъ въ себе си. Най-богатъ е този, който носи свѣтлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи топлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи храна и облѣкло въ себе си. Най-богатъ е този, който носи Любовьта въ себе си.
към беседата >>
Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човѣкъ говори Истината, или не?
Моля ви се, това човѣкъ ли е? Но ако кажа, че нося да ви дамъ 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намѣрите мѣсто – жена ви, дѣцата ви веднага ще се събератъ нѣкѫдѣ, и ще се освободи за менъ мѣсто. И цѣло агне ще заколите даже. Защо? За стотѣ хиляди звонкови. Въ какво седи вашата човѣщина и вашето благородство тогава?
Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човѣкъ говори Истината, или не?
Азъ ви питамъ: кой отъ васъ е постѫпилъ тъй, както Богъ иска? Този въпросъ трѣбва да разрѣшимъ най-напрѣдъ. Вие, русенци, разрѣшили ли сте този въпросъ? Вие, благороднитѣ тукъ, разрѣшили ли сте този въпросъ? И когато всички хора, въ всички градове и села, живѣятъ тъй, както Богъ иска, тогава нѣма да има бѣсилки, нѣма да има затвори и всѣки ще бѫде на своето мѣсто.
към беседата >>
Най-богатъ, споредъ менъ е този, който носи животъ въ себе си.
Едно помрачение има сега въ тѣхъ. Стремежътъ имъ да се осигурятъ е правъ, но тѣ вървятъ по единъ кривъ пѫть въ постигането му и затова по този начинъ той никога нѣма да се осѫществи. Че трѣбва да бѫдемъ богати, съгласенъ съмъ съ васъ; че трѣбва да се осигуримъ, съгласенъ съмъ. Азъ не съмъ за сиромашията. Ако е да сме богати, най-богати трѣбва да бѫдемъ.
Най-богатъ, споредъ менъ е този, който носи животъ въ себе си.
Най-богатъ е този, който носи свѣтлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи топлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи храна и облѣкло въ себе си. Най-богатъ е този, който носи Любовьта въ себе си. Това е най-голѣмото богатство.
към беседата >>
Азъ ви питамъ: кой отъ васъ е постѫпилъ тъй, както Богъ иска?
Но ако кажа, че нося да ви дамъ 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намѣрите мѣсто – жена ви, дѣцата ви веднага ще се събератъ нѣкѫдѣ, и ще се освободи за менъ мѣсто. И цѣло агне ще заколите даже. Защо? За стотѣ хиляди звонкови. Въ какво седи вашата човѣщина и вашето благородство тогава? Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човѣкъ говори Истината, или не?
Азъ ви питамъ: кой отъ васъ е постѫпилъ тъй, както Богъ иска?
Този въпросъ трѣбва да разрѣшимъ най-напрѣдъ. Вие, русенци, разрѣшили ли сте този въпросъ? Вие, благороднитѣ тукъ, разрѣшили ли сте този въпросъ? И когато всички хора, въ всички градове и села, живѣятъ тъй, както Богъ иска, тогава нѣма да има бѣсилки, нѣма да има затвори и всѣки ще бѫде на своето мѣсто. Тогава вратитѣ на всички хора ще бѫдатъ отворени и като те срещне нѣкой, ще каже: братко, заповѣдай у дома, азъ отъ дълго врѣме те чакамъ.
към беседата >>
Най-богатъ е този, който носи свѣтлина въ себе си.
Стремежътъ имъ да се осигурятъ е правъ, но тѣ вървятъ по единъ кривъ пѫть въ постигането му и затова по този начинъ той никога нѣма да се осѫществи. Че трѣбва да бѫдемъ богати, съгласенъ съмъ съ васъ; че трѣбва да се осигуримъ, съгласенъ съмъ. Азъ не съмъ за сиромашията. Ако е да сме богати, най-богати трѣбва да бѫдемъ. Най-богатъ, споредъ менъ е този, който носи животъ въ себе си.
Най-богатъ е този, който носи свѣтлина въ себе си.
Най-богатъ е този, който носи топлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи храна и облѣкло въ себе си. Най-богатъ е този, който носи Любовьта въ себе си. Това е най-голѣмото богатство. Това проповѣдваме ние.
към беседата >>
Този въпросъ трѣбва да разрѣшимъ най-напрѣдъ.
И цѣло агне ще заколите даже. Защо? За стотѣ хиляди звонкови. Въ какво седи вашата човѣщина и вашето благородство тогава? Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човѣкъ говори Истината, или не? Азъ ви питамъ: кой отъ васъ е постѫпилъ тъй, както Богъ иска?
Този въпросъ трѣбва да разрѣшимъ най-напрѣдъ.
Вие, русенци, разрѣшили ли сте този въпросъ? Вие, благороднитѣ тукъ, разрѣшили ли сте този въпросъ? И когато всички хора, въ всички градове и села, живѣятъ тъй, както Богъ иска, тогава нѣма да има бѣсилки, нѣма да има затвори и всѣки ще бѫде на своето мѣсто. Тогава вратитѣ на всички хора ще бѫдатъ отворени и като те срещне нѣкой, ще каже: братко, заповѣдай у дома, азъ отъ дълго врѣме те чакамъ. Много съмъ доволенъ, че те срещнахъ.
към беседата >>
Най-богатъ е този, който носи топлина въ себе си.
Че трѣбва да бѫдемъ богати, съгласенъ съмъ съ васъ; че трѣбва да се осигуримъ, съгласенъ съмъ. Азъ не съмъ за сиромашията. Ако е да сме богати, най-богати трѣбва да бѫдемъ. Най-богатъ, споредъ менъ е този, който носи животъ въ себе си. Най-богатъ е този, който носи свѣтлина въ себе си.
Най-богатъ е този, който носи топлина въ себе си.
Най-богатъ е този, който носи храна и облѣкло въ себе си. Най-богатъ е този, който носи Любовьта въ себе си. Това е най-голѣмото богатство. Това проповѣдваме ние. Щомъ имате това богатство, всички други работи на земята лесно може да ги постигнете.
към беседата >>
Вие, русенци, разрѣшили ли сте този въпросъ?
За стотѣ хиляди звонкови. Въ какво седи вашата човѣщина и вашето благородство тогава? Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човѣкъ говори Истината, или не? Азъ ви питамъ: кой отъ васъ е постѫпилъ тъй, както Богъ иска? Този въпросъ трѣбва да разрѣшимъ най-напрѣдъ.
Вие, русенци, разрѣшили ли сте този въпросъ?
Вие, благороднитѣ тукъ, разрѣшили ли сте този въпросъ? И когато всички хора, въ всички градове и села, живѣятъ тъй, както Богъ иска, тогава нѣма да има бѣсилки, нѣма да има затвори и всѣки ще бѫде на своето мѣсто. Тогава вратитѣ на всички хора ще бѫдатъ отворени и като те срещне нѣкой, ще каже: братко, заповѣдай у дома, азъ отъ дълго врѣме те чакамъ. Много съмъ доволенъ, че те срещнахъ. И ще започнете да се разговаряте.
към беседата >>
Най-богатъ е този, който носи храна и облѣкло въ себе си.
Азъ не съмъ за сиромашията. Ако е да сме богати, най-богати трѣбва да бѫдемъ. Най-богатъ, споредъ менъ е този, който носи животъ въ себе си. Най-богатъ е този, който носи свѣтлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи топлина въ себе си.
Най-богатъ е този, който носи храна и облѣкло въ себе си.
Най-богатъ е този, който носи Любовьта въ себе си. Това е най-голѣмото богатство. Това проповѣдваме ние. Щомъ имате това богатство, всички други работи на земята лесно може да ги постигнете. Онзи човѣкъ, който е придобилъ живота въ себе си, ще бѫде едно благословение и за себе си, и за всички свои ближни и приятели.
към беседата >>
Вие, благороднитѣ тукъ, разрѣшили ли сте този въпросъ?
Въ какво седи вашата човѣщина и вашето благородство тогава? Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човѣкъ говори Истината, или не? Азъ ви питамъ: кой отъ васъ е постѫпилъ тъй, както Богъ иска? Този въпросъ трѣбва да разрѣшимъ най-напрѣдъ. Вие, русенци, разрѣшили ли сте този въпросъ?
Вие, благороднитѣ тукъ, разрѣшили ли сте този въпросъ?
И когато всички хора, въ всички градове и села, живѣятъ тъй, както Богъ иска, тогава нѣма да има бѣсилки, нѣма да има затвори и всѣки ще бѫде на своето мѣсто. Тогава вратитѣ на всички хора ще бѫдатъ отворени и като те срещне нѣкой, ще каже: братко, заповѣдай у дома, азъ отъ дълго врѣме те чакамъ. Много съмъ доволенъ, че те срещнахъ. И ще започнете да се разговаряте. Вие ще кажете: дѣ ще му излѣзе краятъ?
към беседата >>
Най-богатъ е този, който носи Любовьта въ себе си.
Ако е да сме богати, най-богати трѣбва да бѫдемъ. Най-богатъ, споредъ менъ е този, който носи животъ въ себе си. Най-богатъ е този, който носи свѣтлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи топлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи храна и облѣкло въ себе си.
Най-богатъ е този, който носи Любовьта въ себе си.
Това е най-голѣмото богатство. Това проповѣдваме ние. Щомъ имате това богатство, всички други работи на земята лесно може да ги постигнете. Онзи човѣкъ, който е придобилъ живота въ себе си, ще бѫде едно благословение и за себе си, и за всички свои ближни и приятели.
към беседата >>
И когато всички хора, въ всички градове и села, живѣятъ тъй, както Богъ иска, тогава нѣма да има бѣсилки, нѣма да има затвори и всѣки ще бѫде на своето мѣсто.
Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човѣкъ говори Истината, или не? Азъ ви питамъ: кой отъ васъ е постѫпилъ тъй, както Богъ иска? Този въпросъ трѣбва да разрѣшимъ най-напрѣдъ. Вие, русенци, разрѣшили ли сте този въпросъ? Вие, благороднитѣ тукъ, разрѣшили ли сте този въпросъ?
И когато всички хора, въ всички градове и села, живѣятъ тъй, както Богъ иска, тогава нѣма да има бѣсилки, нѣма да има затвори и всѣки ще бѫде на своето мѣсто.
Тогава вратитѣ на всички хора ще бѫдатъ отворени и като те срещне нѣкой, ще каже: братко, заповѣдай у дома, азъ отъ дълго врѣме те чакамъ. Много съмъ доволенъ, че те срещнахъ. И ще започнете да се разговаряте. Вие ще кажете: дѣ ще му излѣзе краятъ? Чудни сте вие!
към беседата >>
Това е най-голѣмото богатство.
Най-богатъ, споредъ менъ е този, който носи животъ въ себе си. Най-богатъ е този, който носи свѣтлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи топлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи храна и облѣкло въ себе си. Най-богатъ е този, който носи Любовьта въ себе си.
Това е най-голѣмото богатство.
Това проповѣдваме ние. Щомъ имате това богатство, всички други работи на земята лесно може да ги постигнете. Онзи човѣкъ, който е придобилъ живота въ себе си, ще бѫде едно благословение и за себе си, и за всички свои ближни и приятели.
към беседата >>
Тогава вратитѣ на всички хора ще бѫдатъ отворени и като те срещне нѣкой, ще каже: братко, заповѣдай у дома, азъ отъ дълго врѣме те чакамъ.
Азъ ви питамъ: кой отъ васъ е постѫпилъ тъй, както Богъ иска? Този въпросъ трѣбва да разрѣшимъ най-напрѣдъ. Вие, русенци, разрѣшили ли сте този въпросъ? Вие, благороднитѣ тукъ, разрѣшили ли сте този въпросъ? И когато всички хора, въ всички градове и села, живѣятъ тъй, както Богъ иска, тогава нѣма да има бѣсилки, нѣма да има затвори и всѣки ще бѫде на своето мѣсто.
Тогава вратитѣ на всички хора ще бѫдатъ отворени и като те срещне нѣкой, ще каже: братко, заповѣдай у дома, азъ отъ дълго врѣме те чакамъ.
Много съмъ доволенъ, че те срещнахъ. И ще започнете да се разговаряте. Вие ще кажете: дѣ ще му излѣзе краятъ? Чудни сте вие! Азъ като влѣза въ този домъ нѣма да го подямъ, азъ ще донеса своето благословение.
към беседата >>
Това проповѣдваме ние.
Най-богатъ е този, който носи свѣтлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи топлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи храна и облѣкло въ себе си. Най-богатъ е този, който носи Любовьта въ себе си. Това е най-голѣмото богатство.
Това проповѣдваме ние.
Щомъ имате това богатство, всички други работи на земята лесно може да ги постигнете. Онзи човѣкъ, който е придобилъ живота въ себе си, ще бѫде едно благословение и за себе си, и за всички свои ближни и приятели.
към беседата >>
Много съмъ доволенъ, че те срещнахъ.
Този въпросъ трѣбва да разрѣшимъ най-напрѣдъ. Вие, русенци, разрѣшили ли сте този въпросъ? Вие, благороднитѣ тукъ, разрѣшили ли сте този въпросъ? И когато всички хора, въ всички градове и села, живѣятъ тъй, както Богъ иска, тогава нѣма да има бѣсилки, нѣма да има затвори и всѣки ще бѫде на своето мѣсто. Тогава вратитѣ на всички хора ще бѫдатъ отворени и като те срещне нѣкой, ще каже: братко, заповѣдай у дома, азъ отъ дълго врѣме те чакамъ.
Много съмъ доволенъ, че те срещнахъ.
И ще започнете да се разговаряте. Вие ще кажете: дѣ ще му излѣзе краятъ? Чудни сте вие! Азъ като влѣза въ този домъ нѣма да го подямъ, азъ ще донеса своето благословение. Единъ отъ великитѣ адепти на древностьта, нѣкой еврейски пророкъ билъ той, живѣлъ нѣкѫдѣ изъ Палестина.
към беседата >>
Щомъ имате това богатство, всички други работи на земята лесно може да ги постигнете.
Най-богатъ е този, който носи топлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи храна и облѣкло въ себе си. Най-богатъ е този, който носи Любовьта въ себе си. Това е най-голѣмото богатство. Това проповѣдваме ние.
Щомъ имате това богатство, всички други работи на земята лесно може да ги постигнете.
Онзи човѣкъ, който е придобилъ живота въ себе си, ще бѫде едно благословение и за себе си, и за всички свои ближни и приятели.
към беседата >>
И ще започнете да се разговаряте.
Вие, русенци, разрѣшили ли сте този въпросъ? Вие, благороднитѣ тукъ, разрѣшили ли сте този въпросъ? И когато всички хора, въ всички градове и села, живѣятъ тъй, както Богъ иска, тогава нѣма да има бѣсилки, нѣма да има затвори и всѣки ще бѫде на своето мѣсто. Тогава вратитѣ на всички хора ще бѫдатъ отворени и като те срещне нѣкой, ще каже: братко, заповѣдай у дома, азъ отъ дълго врѣме те чакамъ. Много съмъ доволенъ, че те срещнахъ.
И ще започнете да се разговаряте.
Вие ще кажете: дѣ ще му излѣзе краятъ? Чудни сте вие! Азъ като влѣза въ този домъ нѣма да го подямъ, азъ ще донеса своето благословение. Единъ отъ великитѣ адепти на древностьта, нѣкой еврейски пророкъ билъ той, живѣлъ нѣкѫдѣ изъ Палестина. Пѫтувалъ дълго врѣме.
към беседата >>
Онзи човѣкъ, който е придобилъ живота въ себе си, ще бѫде едно благословение и за себе си, и за всички свои ближни и приятели.
Най-богатъ е този, който носи храна и облѣкло въ себе си. Най-богатъ е този, който носи Любовьта въ себе си. Това е най-голѣмото богатство. Това проповѣдваме ние. Щомъ имате това богатство, всички други работи на земята лесно може да ги постигнете.
Онзи човѣкъ, който е придобилъ живота въ себе си, ще бѫде едно благословение и за себе си, и за всички свои ближни и приятели.
към беседата >>
Вие ще кажете: дѣ ще му излѣзе краятъ?
Вие, благороднитѣ тукъ, разрѣшили ли сте този въпросъ? И когато всички хора, въ всички градове и села, живѣятъ тъй, както Богъ иска, тогава нѣма да има бѣсилки, нѣма да има затвори и всѣки ще бѫде на своето мѣсто. Тогава вратитѣ на всички хора ще бѫдатъ отворени и като те срещне нѣкой, ще каже: братко, заповѣдай у дома, азъ отъ дълго врѣме те чакамъ. Много съмъ доволенъ, че те срещнахъ. И ще започнете да се разговаряте.
Вие ще кажете: дѣ ще му излѣзе краятъ?
Чудни сте вие! Азъ като влѣза въ този домъ нѣма да го подямъ, азъ ще донеса своето благословение. Единъ отъ великитѣ адепти на древностьта, нѣкой еврейски пророкъ билъ той, живѣлъ нѣкѫдѣ изъ Палестина. Пѫтувалъ дълго врѣме. Една вечерь, за да прѣнощува нѣкѫдѣ спира въ дома на единъ бѣденъ човѣкъ и го помолва: „Човѣче Божи, мога ли да прѣнощувамъ при тебъ тази вечерь“?
към беседата >>
И тъй, на всинца ви трѣбва вѣра!
И тъй, на всинца ви трѣбва вѣра!
Вие питате: всичко това, което се говори, вѣрно ли е, или не? Азъ ви питамъ: това, въ което вие вѣрвате, вѣрно ли е, или не? Ще ги поставимъ на опитъ. Ако искате да знаете, какво е моето вѣрую, азъ ще ви кажа: елате довечера у дома! Не само довечера, но и цѣла година.
към беседата >>
Чудни сте вие!
И когато всички хора, въ всички градове и села, живѣятъ тъй, както Богъ иска, тогава нѣма да има бѣсилки, нѣма да има затвори и всѣки ще бѫде на своето мѣсто. Тогава вратитѣ на всички хора ще бѫдатъ отворени и като те срещне нѣкой, ще каже: братко, заповѣдай у дома, азъ отъ дълго врѣме те чакамъ. Много съмъ доволенъ, че те срещнахъ. И ще започнете да се разговаряте. Вие ще кажете: дѣ ще му излѣзе краятъ?
Чудни сте вие!
Азъ като влѣза въ този домъ нѣма да го подямъ, азъ ще донеса своето благословение. Единъ отъ великитѣ адепти на древностьта, нѣкой еврейски пророкъ билъ той, живѣлъ нѣкѫдѣ изъ Палестина. Пѫтувалъ дълго врѣме. Една вечерь, за да прѣнощува нѣкѫдѣ спира въ дома на единъ бѣденъ човѣкъ и го помолва: „Човѣче Божи, мога ли да прѣнощувамъ при тебъ тази вечерь“? – На радо сърдце, домътъ ми е отворенъ, но нѣмамъ нито една трошица хлѣбъ.
към беседата >>
Вие питате: всичко това, което се говори, вѣрно ли е, или не?
И тъй, на всинца ви трѣбва вѣра!
Вие питате: всичко това, което се говори, вѣрно ли е, или не?
Азъ ви питамъ: това, въ което вие вѣрвате, вѣрно ли е, или не? Ще ги поставимъ на опитъ. Ако искате да знаете, какво е моето вѣрую, азъ ще ви кажа: елате довечера у дома! Не само довечера, но и цѣла година. Ние така разрѣшаваме въпроситѣ, и вие трѣбва да ги разрѣшавате по този начинъ.
към беседата >>
Азъ като влѣза въ този домъ нѣма да го подямъ, азъ ще донеса своето благословение.
Тогава вратитѣ на всички хора ще бѫдатъ отворени и като те срещне нѣкой, ще каже: братко, заповѣдай у дома, азъ отъ дълго врѣме те чакамъ. Много съмъ доволенъ, че те срещнахъ. И ще започнете да се разговаряте. Вие ще кажете: дѣ ще му излѣзе краятъ? Чудни сте вие!
Азъ като влѣза въ този домъ нѣма да го подямъ, азъ ще донеса своето благословение.
Единъ отъ великитѣ адепти на древностьта, нѣкой еврейски пророкъ билъ той, живѣлъ нѣкѫдѣ изъ Палестина. Пѫтувалъ дълго врѣме. Една вечерь, за да прѣнощува нѣкѫдѣ спира въ дома на единъ бѣденъ човѣкъ и го помолва: „Човѣче Божи, мога ли да прѣнощувамъ при тебъ тази вечерь“? – На радо сърдце, домътъ ми е отворенъ, но нѣмамъ нито една трошица хлѣбъ. „Вижъ, потърси нѣкѫдѣ изъ кюшетата, не е ли останало поне едно парченце?
към беседата >>
Азъ ви питамъ: това, въ което вие вѣрвате, вѣрно ли е, или не?
И тъй, на всинца ви трѣбва вѣра! Вие питате: всичко това, което се говори, вѣрно ли е, или не?
Азъ ви питамъ: това, въ което вие вѣрвате, вѣрно ли е, или не?
Ще ги поставимъ на опитъ. Ако искате да знаете, какво е моето вѣрую, азъ ще ви кажа: елате довечера у дома! Не само довечера, но и цѣла година. Ние така разрѣшаваме въпроситѣ, и вие трѣбва да ги разрѣшавате по този начинъ. На опитъ трѣбва да се подложи всичко!
към беседата >>
Единъ отъ великитѣ адепти на древностьта, нѣкой еврейски пророкъ билъ той, живѣлъ нѣкѫдѣ изъ Палестина.
Много съмъ доволенъ, че те срещнахъ. И ще започнете да се разговаряте. Вие ще кажете: дѣ ще му излѣзе краятъ? Чудни сте вие! Азъ като влѣза въ този домъ нѣма да го подямъ, азъ ще донеса своето благословение.
Единъ отъ великитѣ адепти на древностьта, нѣкой еврейски пророкъ билъ той, живѣлъ нѣкѫдѣ изъ Палестина.
Пѫтувалъ дълго врѣме. Една вечерь, за да прѣнощува нѣкѫдѣ спира въ дома на единъ бѣденъ човѣкъ и го помолва: „Човѣче Божи, мога ли да прѣнощувамъ при тебъ тази вечерь“? – На радо сърдце, домътъ ми е отворенъ, но нѣмамъ нито една трошица хлѣбъ. „Вижъ, потърси нѣкѫдѣ изъ кюшетата, не е ли останало поне едно парченце? “ Намира най-послѣ едно малко парченце.
към беседата >>
Ще ги поставимъ на опитъ.
И тъй, на всинца ви трѣбва вѣра! Вие питате: всичко това, което се говори, вѣрно ли е, или не? Азъ ви питамъ: това, въ което вие вѣрвате, вѣрно ли е, или не?
Ще ги поставимъ на опитъ.
Ако искате да знаете, какво е моето вѣрую, азъ ще ви кажа: елате довечера у дома! Не само довечера, но и цѣла година. Ние така разрѣшаваме въпроситѣ, и вие трѣбва да ги разрѣшавате по този начинъ. На опитъ трѣбва да се подложи всичко! Въпросътъ не се разрѣшава съ пари.
към беседата >>
Пѫтувалъ дълго врѣме.
И ще започнете да се разговаряте. Вие ще кажете: дѣ ще му излѣзе краятъ? Чудни сте вие! Азъ като влѣза въ този домъ нѣма да го подямъ, азъ ще донеса своето благословение. Единъ отъ великитѣ адепти на древностьта, нѣкой еврейски пророкъ билъ той, живѣлъ нѣкѫдѣ изъ Палестина.
Пѫтувалъ дълго врѣме.
Една вечерь, за да прѣнощува нѣкѫдѣ спира въ дома на единъ бѣденъ човѣкъ и го помолва: „Човѣче Божи, мога ли да прѣнощувамъ при тебъ тази вечерь“? – На радо сърдце, домътъ ми е отворенъ, но нѣмамъ нито една трошица хлѣбъ. „Вижъ, потърси нѣкѫдѣ изъ кюшетата, не е ли останало поне едно парченце? “ Намира най-послѣ едно малко парченце. Пророкътъ го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява единъ голѣмъ хлѣбъ.
към беседата >>
Ако искате да знаете, какво е моето вѣрую, азъ ще ви кажа: елате довечера у дома!
И тъй, на всинца ви трѣбва вѣра! Вие питате: всичко това, което се говори, вѣрно ли е, или не? Азъ ви питамъ: това, въ което вие вѣрвате, вѣрно ли е, или не? Ще ги поставимъ на опитъ.
Ако искате да знаете, какво е моето вѣрую, азъ ще ви кажа: елате довечера у дома!
Не само довечера, но и цѣла година. Ние така разрѣшаваме въпроситѣ, и вие трѣбва да ги разрѣшавате по този начинъ. На опитъ трѣбва да се подложи всичко! Въпросътъ не се разрѣшава съ пари. Да ви дамъ една полица отъ 2–3,000 лева, па даже и отъ 25,000 лева, това не е правилно разрѣшение на въпроса.
към беседата >>
Една вечерь, за да прѣнощува нѣкѫдѣ спира въ дома на единъ бѣденъ човѣкъ и го помолва: „Човѣче Божи, мога ли да прѣнощувамъ при тебъ тази вечерь“?
Вие ще кажете: дѣ ще му излѣзе краятъ? Чудни сте вие! Азъ като влѣза въ този домъ нѣма да го подямъ, азъ ще донеса своето благословение. Единъ отъ великитѣ адепти на древностьта, нѣкой еврейски пророкъ билъ той, живѣлъ нѣкѫдѣ изъ Палестина. Пѫтувалъ дълго врѣме.
Една вечерь, за да прѣнощува нѣкѫдѣ спира въ дома на единъ бѣденъ човѣкъ и го помолва: „Човѣче Божи, мога ли да прѣнощувамъ при тебъ тази вечерь“?
– На радо сърдце, домътъ ми е отворенъ, но нѣмамъ нито една трошица хлѣбъ. „Вижъ, потърси нѣкѫдѣ изъ кюшетата, не е ли останало поне едно парченце? “ Намира най-послѣ едно малко парченце. Пророкътъ го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява единъ голѣмъ хлѣбъ. „Събуди и дѣцата си, нека дойдатъ всички да ядатъ!
към беседата >>
Не само довечера, но и цѣла година.
И тъй, на всинца ви трѣбва вѣра! Вие питате: всичко това, което се говори, вѣрно ли е, или не? Азъ ви питамъ: това, въ което вие вѣрвате, вѣрно ли е, или не? Ще ги поставимъ на опитъ. Ако искате да знаете, какво е моето вѣрую, азъ ще ви кажа: елате довечера у дома!
Не само довечера, но и цѣла година.
Ние така разрѣшаваме въпроситѣ, и вие трѣбва да ги разрѣшавате по този начинъ. На опитъ трѣбва да се подложи всичко! Въпросътъ не се разрѣшава съ пари. Да ви дамъ една полица отъ 2–3,000 лева, па даже и отъ 25,000 лева, това не е правилно разрѣшение на въпроса. Паритѣ споръ ще родятъ.
към беседата >>
– На радо сърдце, домътъ ми е отворенъ, но нѣмамъ нито една трошица хлѣбъ.
Чудни сте вие! Азъ като влѣза въ този домъ нѣма да го подямъ, азъ ще донеса своето благословение. Единъ отъ великитѣ адепти на древностьта, нѣкой еврейски пророкъ билъ той, живѣлъ нѣкѫдѣ изъ Палестина. Пѫтувалъ дълго врѣме. Една вечерь, за да прѣнощува нѣкѫдѣ спира въ дома на единъ бѣденъ човѣкъ и го помолва: „Човѣче Божи, мога ли да прѣнощувамъ при тебъ тази вечерь“?
– На радо сърдце, домътъ ми е отворенъ, но нѣмамъ нито една трошица хлѣбъ.
„Вижъ, потърси нѣкѫдѣ изъ кюшетата, не е ли останало поне едно парченце? “ Намира най-послѣ едно малко парченце. Пророкътъ го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява единъ голѣмъ хлѣбъ. „Събуди и дѣцата си, нека дойдатъ всички да ядатъ! “ Човѣкътъ, който живѣе по Бога, като влѣзе въ нѣкой домъ носи и своето благословение съ себе си.
към беседата >>
Ние така разрѣшаваме въпроситѣ, и вие трѣбва да ги разрѣшавате по този начинъ.
Вие питате: всичко това, което се говори, вѣрно ли е, или не? Азъ ви питамъ: това, въ което вие вѣрвате, вѣрно ли е, или не? Ще ги поставимъ на опитъ. Ако искате да знаете, какво е моето вѣрую, азъ ще ви кажа: елате довечера у дома! Не само довечера, но и цѣла година.
Ние така разрѣшаваме въпроситѣ, и вие трѣбва да ги разрѣшавате по този начинъ.
На опитъ трѣбва да се подложи всичко! Въпросътъ не се разрѣшава съ пари. Да ви дамъ една полица отъ 2–3,000 лева, па даже и отъ 25,000 лева, това не е правилно разрѣшение на въпроса. Паритѣ споръ ще родятъ. Азъ мога само да ви дамъ една идея, азъ мога да ви дамъ само едно житно зрънце, но това житно зрънце ще бѫде за васъ голѣмо благословение, стига да знаете какъ да го развивате.
към беседата >>
„Вижъ, потърси нѣкѫдѣ изъ кюшетата, не е ли останало поне едно парченце?
Азъ като влѣза въ този домъ нѣма да го подямъ, азъ ще донеса своето благословение. Единъ отъ великитѣ адепти на древностьта, нѣкой еврейски пророкъ билъ той, живѣлъ нѣкѫдѣ изъ Палестина. Пѫтувалъ дълго врѣме. Една вечерь, за да прѣнощува нѣкѫдѣ спира въ дома на единъ бѣденъ човѣкъ и го помолва: „Човѣче Божи, мога ли да прѣнощувамъ при тебъ тази вечерь“? – На радо сърдце, домътъ ми е отворенъ, но нѣмамъ нито една трошица хлѣбъ.
„Вижъ, потърси нѣкѫдѣ изъ кюшетата, не е ли останало поне едно парченце?
“ Намира най-послѣ едно малко парченце. Пророкътъ го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява единъ голѣмъ хлѣбъ. „Събуди и дѣцата си, нека дойдатъ всички да ядатъ! “ Човѣкътъ, който живѣе по Бога, като влѣзе въ нѣкой домъ носи и своето благословение съ себе си. Вие можете да ми възразите на това, но то е самата Истина въ свѣта.
към беседата >>
На опитъ трѣбва да се подложи всичко!
Азъ ви питамъ: това, въ което вие вѣрвате, вѣрно ли е, или не? Ще ги поставимъ на опитъ. Ако искате да знаете, какво е моето вѣрую, азъ ще ви кажа: елате довечера у дома! Не само довечера, но и цѣла година. Ние така разрѣшаваме въпроситѣ, и вие трѣбва да ги разрѣшавате по този начинъ.
На опитъ трѣбва да се подложи всичко!
Въпросътъ не се разрѣшава съ пари. Да ви дамъ една полица отъ 2–3,000 лева, па даже и отъ 25,000 лева, това не е правилно разрѣшение на въпроса. Паритѣ споръ ще родятъ. Азъ мога само да ви дамъ една идея, азъ мога да ви дамъ само едно житно зрънце, но това житно зрънце ще бѫде за васъ голѣмо благословение, стига да знаете какъ да го развивате.
към беседата >>
“ Намира най-послѣ едно малко парченце.
Единъ отъ великитѣ адепти на древностьта, нѣкой еврейски пророкъ билъ той, живѣлъ нѣкѫдѣ изъ Палестина. Пѫтувалъ дълго врѣме. Една вечерь, за да прѣнощува нѣкѫдѣ спира въ дома на единъ бѣденъ човѣкъ и го помолва: „Човѣче Божи, мога ли да прѣнощувамъ при тебъ тази вечерь“? – На радо сърдце, домътъ ми е отворенъ, но нѣмамъ нито една трошица хлѣбъ. „Вижъ, потърси нѣкѫдѣ изъ кюшетата, не е ли останало поне едно парченце?
“ Намира най-послѣ едно малко парченце.
Пророкътъ го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява единъ голѣмъ хлѣбъ. „Събуди и дѣцата си, нека дойдатъ всички да ядатъ! “ Човѣкътъ, който живѣе по Бога, като влѣзе въ нѣкой домъ носи и своето благословение съ себе си. Вие можете да ми възразите на това, но то е самата Истина въ свѣта. Ако дойде този адептъ въ свѣта и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разрѣши икономическиятъ въпросъ за хлѣба“.
към беседата >>
Въпросътъ не се разрѣшава съ пари.
Ще ги поставимъ на опитъ. Ако искате да знаете, какво е моето вѣрую, азъ ще ви кажа: елате довечера у дома! Не само довечера, но и цѣла година. Ние така разрѣшаваме въпроситѣ, и вие трѣбва да ги разрѣшавате по този начинъ. На опитъ трѣбва да се подложи всичко!
Въпросътъ не се разрѣшава съ пари.
Да ви дамъ една полица отъ 2–3,000 лева, па даже и отъ 25,000 лева, това не е правилно разрѣшение на въпроса. Паритѣ споръ ще родятъ. Азъ мога само да ви дамъ една идея, азъ мога да ви дамъ само едно житно зрънце, но това житно зрънце ще бѫде за васъ голѣмо благословение, стига да знаете какъ да го развивате.
към беседата >>
Пророкътъ го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява единъ голѣмъ хлѣбъ.
Пѫтувалъ дълго врѣме. Една вечерь, за да прѣнощува нѣкѫдѣ спира въ дома на единъ бѣденъ човѣкъ и го помолва: „Човѣче Божи, мога ли да прѣнощувамъ при тебъ тази вечерь“? – На радо сърдце, домътъ ми е отворенъ, но нѣмамъ нито една трошица хлѣбъ. „Вижъ, потърси нѣкѫдѣ изъ кюшетата, не е ли останало поне едно парченце? “ Намира най-послѣ едно малко парченце.
Пророкътъ го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява единъ голѣмъ хлѣбъ.
„Събуди и дѣцата си, нека дойдатъ всички да ядатъ! “ Човѣкътъ, който живѣе по Бога, като влѣзе въ нѣкой домъ носи и своето благословение съ себе си. Вие можете да ми възразите на това, но то е самата Истина въ свѣта. Ако дойде този адептъ въ свѣта и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разрѣши икономическиятъ въпросъ за хлѣба“. Въ колко години?
към беседата >>
Да ви дамъ една полица отъ 2–3,000 лева, па даже и отъ 25,000 лева, това не е правилно разрѣшение на въпроса.
Ако искате да знаете, какво е моето вѣрую, азъ ще ви кажа: елате довечера у дома! Не само довечера, но и цѣла година. Ние така разрѣшаваме въпроситѣ, и вие трѣбва да ги разрѣшавате по този начинъ. На опитъ трѣбва да се подложи всичко! Въпросътъ не се разрѣшава съ пари.
Да ви дамъ една полица отъ 2–3,000 лева, па даже и отъ 25,000 лева, това не е правилно разрѣшение на въпроса.
Паритѣ споръ ще родятъ. Азъ мога само да ви дамъ една идея, азъ мога да ви дамъ само едно житно зрънце, но това житно зрънце ще бѫде за васъ голѣмо благословение, стига да знаете какъ да го развивате.
към беседата >>
„Събуди и дѣцата си, нека дойдатъ всички да ядатъ!
Една вечерь, за да прѣнощува нѣкѫдѣ спира въ дома на единъ бѣденъ човѣкъ и го помолва: „Човѣче Божи, мога ли да прѣнощувамъ при тебъ тази вечерь“? – На радо сърдце, домътъ ми е отворенъ, но нѣмамъ нито една трошица хлѣбъ. „Вижъ, потърси нѣкѫдѣ изъ кюшетата, не е ли останало поне едно парченце? “ Намира най-послѣ едно малко парченце. Пророкътъ го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява единъ голѣмъ хлѣбъ.
„Събуди и дѣцата си, нека дойдатъ всички да ядатъ!
“ Човѣкътъ, който живѣе по Бога, като влѣзе въ нѣкой домъ носи и своето благословение съ себе си. Вие можете да ми възразите на това, но то е самата Истина въ свѣта. Ако дойде този адептъ въ свѣта и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разрѣши икономическиятъ въпросъ за хлѣба“. Въ колко години? – Въ 12 години.
към беседата >>
Паритѣ споръ ще родятъ.
Не само довечера, но и цѣла година. Ние така разрѣшаваме въпроситѣ, и вие трѣбва да ги разрѣшавате по този начинъ. На опитъ трѣбва да се подложи всичко! Въпросътъ не се разрѣшава съ пари. Да ви дамъ една полица отъ 2–3,000 лева, па даже и отъ 25,000 лева, това не е правилно разрѣшение на въпроса.
Паритѣ споръ ще родятъ.
Азъ мога само да ви дамъ една идея, азъ мога да ви дамъ само едно житно зрънце, но това житно зрънце ще бѫде за васъ голѣмо благословение, стига да знаете какъ да го развивате.
към беседата >>
“ Човѣкътъ, който живѣе по Бога, като влѣзе въ нѣкой домъ носи и своето благословение съ себе си.
– На радо сърдце, домътъ ми е отворенъ, но нѣмамъ нито една трошица хлѣбъ. „Вижъ, потърси нѣкѫдѣ изъ кюшетата, не е ли останало поне едно парченце? “ Намира най-послѣ едно малко парченце. Пророкътъ го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява единъ голѣмъ хлѣбъ. „Събуди и дѣцата си, нека дойдатъ всички да ядатъ!
“ Човѣкътъ, който живѣе по Бога, като влѣзе въ нѣкой домъ носи и своето благословение съ себе си.
Вие можете да ми възразите на това, но то е самата Истина въ свѣта. Ако дойде този адептъ въ свѣта и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разрѣши икономическиятъ въпросъ за хлѣба“. Въ колко години? – Въ 12 години. Нѣма да го изедете, но ще го посадите въ земята и следъ 12 години то ще даде толкова изобилно плодъ, че ще можете да ядете и вие, и роднинитѣ ви, и приятелитѣ ви.
към беседата >>
Азъ мога само да ви дамъ една идея, азъ мога да ви дамъ само едно житно зрънце, но това житно зрънце ще бѫде за васъ голѣмо благословение, стига да знаете какъ да го развивате.
Ние така разрѣшаваме въпроситѣ, и вие трѣбва да ги разрѣшавате по този начинъ. На опитъ трѣбва да се подложи всичко! Въпросътъ не се разрѣшава съ пари. Да ви дамъ една полица отъ 2–3,000 лева, па даже и отъ 25,000 лева, това не е правилно разрѣшение на въпроса. Паритѣ споръ ще родятъ.
Азъ мога само да ви дамъ една идея, азъ мога да ви дамъ само едно житно зрънце, но това житно зрънце ще бѫде за васъ голѣмо благословение, стига да знаете какъ да го развивате.
към беседата >>
Вие можете да ми възразите на това, но то е самата Истина въ свѣта.
„Вижъ, потърси нѣкѫдѣ изъ кюшетата, не е ли останало поне едно парченце? “ Намира най-послѣ едно малко парченце. Пророкътъ го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява единъ голѣмъ хлѣбъ. „Събуди и дѣцата си, нека дойдатъ всички да ядатъ! “ Човѣкътъ, който живѣе по Бога, като влѣзе въ нѣкой домъ носи и своето благословение съ себе си.
Вие можете да ми възразите на това, но то е самата Истина въ свѣта.
Ако дойде този адептъ въ свѣта и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разрѣши икономическиятъ въпросъ за хлѣба“. Въ колко години? – Въ 12 години. Нѣма да го изедете, но ще го посадите въ земята и следъ 12 години то ще даде толкова изобилно плодъ, че ще можете да ядете и вие, и роднинитѣ ви, и приятелитѣ ви. Знаете ли колко тежко ще бѫде това житно зрънце?
към беседата >>
Ще ви приведа единъ примѣръ още отъ врѣмето на Зинобий, египетски фараонъ.
Ще ви приведа единъ примѣръ още отъ врѣмето на Зинобий, египетски фараонъ.
Въ негово врѣме законитѣ въ Египетъ били много строги. Всѣки прѣстѫпникъ се наказвалъ съ смъртно наказание. Единъ отъ виднитѣ ученици на Бѣлото Братство, нареченъ Ешуа Бентамъ билъ изпратенъ въ Египетъ да държи своя изпитъ. Той трѣбвало да разрѣши тази именно задача: да намѣри нѣкакъвъ разуменъ начинъ, по който да облекчи положението на тия хора, които се наказвали и за най-малката грѣшка съ смъртно наказание. Като разрѣши задачата си, ще се върне пакъ въ Школата на Бѣлото Братство и ще каже, какъ я разрѣшилъ.
към беседата >>
Ако дойде този адептъ въ свѣта и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разрѣши икономическиятъ въпросъ за хлѣба“.
“ Намира най-послѣ едно малко парченце. Пророкътъ го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява единъ голѣмъ хлѣбъ. „Събуди и дѣцата си, нека дойдатъ всички да ядатъ! “ Човѣкътъ, който живѣе по Бога, като влѣзе въ нѣкой домъ носи и своето благословение съ себе си. Вие можете да ми възразите на това, но то е самата Истина въ свѣта.
Ако дойде този адептъ въ свѣта и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разрѣши икономическиятъ въпросъ за хлѣба“.
Въ колко години? – Въ 12 години. Нѣма да го изедете, но ще го посадите въ земята и следъ 12 години то ще даде толкова изобилно плодъ, че ще можете да ядете и вие, и роднинитѣ ви, и приятелитѣ ви. Знаете ли колко тежко ще бѫде това житно зрънце? – Колкото цѣлата земя.
към беседата >>
Въ негово врѣме законитѣ въ Египетъ били много строги.
Ще ви приведа единъ примѣръ още отъ врѣмето на Зинобий, египетски фараонъ.
Въ негово врѣме законитѣ въ Египетъ били много строги.
Всѣки прѣстѫпникъ се наказвалъ съ смъртно наказание. Единъ отъ виднитѣ ученици на Бѣлото Братство, нареченъ Ешуа Бентамъ билъ изпратенъ въ Египетъ да държи своя изпитъ. Той трѣбвало да разрѣши тази именно задача: да намѣри нѣкакъвъ разуменъ начинъ, по който да облекчи положението на тия хора, които се наказвали и за най-малката грѣшка съ смъртно наказание. Като разрѣши задачата си, ще се върне пакъ въ Школата на Бѣлото Братство и ще каже, какъ я разрѣшилъ. По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ дъщеря ти, но искамъ една услуга отъ тебе“.
към беседата >>
Въ колко години?
Пророкътъ го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява единъ голѣмъ хлѣбъ. „Събуди и дѣцата си, нека дойдатъ всички да ядатъ! “ Човѣкътъ, който живѣе по Бога, като влѣзе въ нѣкой домъ носи и своето благословение съ себе си. Вие можете да ми възразите на това, но то е самата Истина въ свѣта. Ако дойде този адептъ въ свѣта и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разрѣши икономическиятъ въпросъ за хлѣба“.
Въ колко години?
– Въ 12 години. Нѣма да го изедете, но ще го посадите въ земята и следъ 12 години то ще даде толкова изобилно плодъ, че ще можете да ядете и вие, и роднинитѣ ви, и приятелитѣ ви. Знаете ли колко тежко ще бѫде това житно зрънце? – Колкото цѣлата земя. Слѣдователно, всѣка малка частица отъ живота съдържа грамадна енергия, и ако ние живѣемъ по Божия законъ, по закона на Любовьта, тази сила ще може да се развие.
към беседата >>
Всѣки прѣстѫпникъ се наказвалъ съ смъртно наказание.
Ще ви приведа единъ примѣръ още отъ врѣмето на Зинобий, египетски фараонъ. Въ негово врѣме законитѣ въ Египетъ били много строги.
Всѣки прѣстѫпникъ се наказвалъ съ смъртно наказание.
Единъ отъ виднитѣ ученици на Бѣлото Братство, нареченъ Ешуа Бентамъ билъ изпратенъ въ Египетъ да държи своя изпитъ. Той трѣбвало да разрѣши тази именно задача: да намѣри нѣкакъвъ разуменъ начинъ, по който да облекчи положението на тия хора, които се наказвали и за най-малката грѣшка съ смъртно наказание. Като разрѣши задачата си, ще се върне пакъ въ Школата на Бѣлото Братство и ще каже, какъ я разрѣшилъ. По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ дъщеря ти, но искамъ една услуга отъ тебе“. Зинобий му отговорилъ: „Готовъ съмъ на всичко!
към беседата >>
– Въ 12 години.
„Събуди и дѣцата си, нека дойдатъ всички да ядатъ! “ Човѣкътъ, който живѣе по Бога, като влѣзе въ нѣкой домъ носи и своето благословение съ себе си. Вие можете да ми възразите на това, но то е самата Истина въ свѣта. Ако дойде този адептъ въ свѣта и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разрѣши икономическиятъ въпросъ за хлѣба“. Въ колко години?
– Въ 12 години.
Нѣма да го изедете, но ще го посадите въ земята и следъ 12 години то ще даде толкова изобилно плодъ, че ще можете да ядете и вие, и роднинитѣ ви, и приятелитѣ ви. Знаете ли колко тежко ще бѫде това житно зрънце? – Колкото цѣлата земя. Слѣдователно, всѣка малка частица отъ живота съдържа грамадна енергия, и ако ние живѣемъ по Божия законъ, по закона на Любовьта, тази сила ще може да се развие.
към беседата >>
Единъ отъ виднитѣ ученици на Бѣлото Братство, нареченъ Ешуа Бентамъ билъ изпратенъ въ Египетъ да държи своя изпитъ.
Ще ви приведа единъ примѣръ още отъ врѣмето на Зинобий, египетски фараонъ. Въ негово врѣме законитѣ въ Египетъ били много строги. Всѣки прѣстѫпникъ се наказвалъ съ смъртно наказание.
Единъ отъ виднитѣ ученици на Бѣлото Братство, нареченъ Ешуа Бентамъ билъ изпратенъ въ Египетъ да държи своя изпитъ.
Той трѣбвало да разрѣши тази именно задача: да намѣри нѣкакъвъ разуменъ начинъ, по който да облекчи положението на тия хора, които се наказвали и за най-малката грѣшка съ смъртно наказание. Като разрѣши задачата си, ще се върне пакъ въ Школата на Бѣлото Братство и ще каже, какъ я разрѣшилъ. По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ дъщеря ти, но искамъ една услуга отъ тебе“. Зинобий му отговорилъ: „Готовъ съмъ на всичко! “ – Искамъ отъ тебе, да дадешъ заповѣдь да донесатъ при мене всички ония прѣстъпници, които споредъ закона се осъждатъ на смърть съ отрѣзване на рѫцѣтѣ, на краката или съ изваждане на очитѣ и т.н.
към беседата >>
Нѣма да го изедете, но ще го посадите въ земята и следъ 12 години то ще даде толкова изобилно плодъ, че ще можете да ядете и вие, и роднинитѣ ви, и приятелитѣ ви.
“ Човѣкътъ, който живѣе по Бога, като влѣзе въ нѣкой домъ носи и своето благословение съ себе си. Вие можете да ми възразите на това, но то е самата Истина въ свѣта. Ако дойде този адептъ въ свѣта и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разрѣши икономическиятъ въпросъ за хлѣба“. Въ колко години? – Въ 12 години.
Нѣма да го изедете, но ще го посадите въ земята и следъ 12 години то ще даде толкова изобилно плодъ, че ще можете да ядете и вие, и роднинитѣ ви, и приятелитѣ ви.
Знаете ли колко тежко ще бѫде това житно зрънце? – Колкото цѣлата земя. Слѣдователно, всѣка малка частица отъ живота съдържа грамадна енергия, и ако ние живѣемъ по Божия законъ, по закона на Любовьта, тази сила ще може да се развие.
към беседата >>
Той трѣбвало да разрѣши тази именно задача: да намѣри нѣкакъвъ разуменъ начинъ, по който да облекчи положението на тия хора, които се наказвали и за най-малката грѣшка съ смъртно наказание.
Ще ви приведа единъ примѣръ още отъ врѣмето на Зинобий, египетски фараонъ. Въ негово врѣме законитѣ въ Египетъ били много строги. Всѣки прѣстѫпникъ се наказвалъ съ смъртно наказание. Единъ отъ виднитѣ ученици на Бѣлото Братство, нареченъ Ешуа Бентамъ билъ изпратенъ въ Египетъ да държи своя изпитъ.
Той трѣбвало да разрѣши тази именно задача: да намѣри нѣкакъвъ разуменъ начинъ, по който да облекчи положението на тия хора, които се наказвали и за най-малката грѣшка съ смъртно наказание.
Като разрѣши задачата си, ще се върне пакъ въ Школата на Бѣлото Братство и ще каже, какъ я разрѣшилъ. По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ дъщеря ти, но искамъ една услуга отъ тебе“. Зинобий му отговорилъ: „Готовъ съмъ на всичко! “ – Искамъ отъ тебе, да дадешъ заповѣдь да донесатъ при мене всички ония прѣстъпници, които споредъ закона се осъждатъ на смърть съ отрѣзване на рѫцѣтѣ, на краката или съ изваждане на очитѣ и т.н. Въ този видъ ги донасяйте при мене.
към беседата >>
Знаете ли колко тежко ще бѫде това житно зрънце?
Вие можете да ми възразите на това, но то е самата Истина въ свѣта. Ако дойде този адептъ въ свѣта и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разрѣши икономическиятъ въпросъ за хлѣба“. Въ колко години? – Въ 12 години. Нѣма да го изедете, но ще го посадите въ земята и следъ 12 години то ще даде толкова изобилно плодъ, че ще можете да ядете и вие, и роднинитѣ ви, и приятелитѣ ви.
Знаете ли колко тежко ще бѫде това житно зрънце?
– Колкото цѣлата земя. Слѣдователно, всѣка малка частица отъ живота съдържа грамадна енергия, и ако ние живѣемъ по Божия законъ, по закона на Любовьта, тази сила ще може да се развие.
към беседата >>
Като разрѣши задачата си, ще се върне пакъ въ Школата на Бѣлото Братство и ще каже, какъ я разрѣшилъ.
Ще ви приведа единъ примѣръ още отъ врѣмето на Зинобий, египетски фараонъ. Въ негово врѣме законитѣ въ Египетъ били много строги. Всѣки прѣстѫпникъ се наказвалъ съ смъртно наказание. Единъ отъ виднитѣ ученици на Бѣлото Братство, нареченъ Ешуа Бентамъ билъ изпратенъ въ Египетъ да държи своя изпитъ. Той трѣбвало да разрѣши тази именно задача: да намѣри нѣкакъвъ разуменъ начинъ, по който да облекчи положението на тия хора, които се наказвали и за най-малката грѣшка съ смъртно наказание.
Като разрѣши задачата си, ще се върне пакъ въ Школата на Бѣлото Братство и ще каже, какъ я разрѣшилъ.
По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ дъщеря ти, но искамъ една услуга отъ тебе“. Зинобий му отговорилъ: „Готовъ съмъ на всичко! “ – Искамъ отъ тебе, да дадешъ заповѣдь да донесатъ при мене всички ония прѣстъпници, които споредъ закона се осъждатъ на смърть съ отрѣзване на рѫцѣтѣ, на краката или съ изваждане на очитѣ и т.н. Въ този видъ ги донасяйте при мене. Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ дъщерята на фараона.
към беседата >>
– Колкото цѣлата земя.
Ако дойде този адептъ въ свѣта и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разрѣши икономическиятъ въпросъ за хлѣба“. Въ колко години? – Въ 12 години. Нѣма да го изедете, но ще го посадите въ земята и следъ 12 години то ще даде толкова изобилно плодъ, че ще можете да ядете и вие, и роднинитѣ ви, и приятелитѣ ви. Знаете ли колко тежко ще бѫде това житно зрънце?
– Колкото цѣлата земя.
Слѣдователно, всѣка малка частица отъ живота съдържа грамадна енергия, и ако ние живѣемъ по Божия законъ, по закона на Любовьта, тази сила ще може да се развие.
към беседата >>
По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ дъщеря ти, но искамъ една услуга отъ тебе“.
Въ негово врѣме законитѣ въ Египетъ били много строги. Всѣки прѣстѫпникъ се наказвалъ съ смъртно наказание. Единъ отъ виднитѣ ученици на Бѣлото Братство, нареченъ Ешуа Бентамъ билъ изпратенъ въ Египетъ да държи своя изпитъ. Той трѣбвало да разрѣши тази именно задача: да намѣри нѣкакъвъ разуменъ начинъ, по който да облекчи положението на тия хора, които се наказвали и за най-малката грѣшка съ смъртно наказание. Като разрѣши задачата си, ще се върне пакъ въ Школата на Бѣлото Братство и ще каже, какъ я разрѣшилъ.
По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ дъщеря ти, но искамъ една услуга отъ тебе“.
Зинобий му отговорилъ: „Готовъ съмъ на всичко! “ – Искамъ отъ тебе, да дадешъ заповѣдь да донесатъ при мене всички ония прѣстъпници, които споредъ закона се осъждатъ на смърть съ отрѣзване на рѫцѣтѣ, на краката или съ изваждане на очитѣ и т.н. Въ този видъ ги донасяйте при мене. Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ дъщерята на фараона. Тогава фараонътъ издалъ заповѣдь: „Всички прѣстѫпници, които се осѫждатъ на смърть, слѣдъ като се изпълни присѫдата по отношение къмъ тѣхъ, да се занасятъ на Ешуа-Бентамъ!
към беседата >>
Слѣдователно, всѣка малка частица отъ живота съдържа грамадна енергия, и ако ние живѣемъ по Божия законъ, по закона на Любовьта, тази сила ще може да се развие.
Въ колко години? – Въ 12 години. Нѣма да го изедете, но ще го посадите въ земята и следъ 12 години то ще даде толкова изобилно плодъ, че ще можете да ядете и вие, и роднинитѣ ви, и приятелитѣ ви. Знаете ли колко тежко ще бѫде това житно зрънце? – Колкото цѣлата земя.
Слѣдователно, всѣка малка частица отъ живота съдържа грамадна енергия, и ако ние живѣемъ по Божия законъ, по закона на Любовьта, тази сила ще може да се развие.
към беседата >>
Зинобий му отговорилъ: „Готовъ съмъ на всичко!
Всѣки прѣстѫпникъ се наказвалъ съ смъртно наказание. Единъ отъ виднитѣ ученици на Бѣлото Братство, нареченъ Ешуа Бентамъ билъ изпратенъ въ Египетъ да държи своя изпитъ. Той трѣбвало да разрѣши тази именно задача: да намѣри нѣкакъвъ разуменъ начинъ, по който да облекчи положението на тия хора, които се наказвали и за най-малката грѣшка съ смъртно наказание. Като разрѣши задачата си, ще се върне пакъ въ Школата на Бѣлото Братство и ще каже, какъ я разрѣшилъ. По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ дъщеря ти, но искамъ една услуга отъ тебе“.
Зинобий му отговорилъ: „Готовъ съмъ на всичко!
“ – Искамъ отъ тебе, да дадешъ заповѣдь да донесатъ при мене всички ония прѣстъпници, които споредъ закона се осъждатъ на смърть съ отрѣзване на рѫцѣтѣ, на краката или съ изваждане на очитѣ и т.н. Въ този видъ ги донасяйте при мене. Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ дъщерята на фараона. Тогава фараонътъ издалъ заповѣдь: „Всички прѣстѫпници, които се осѫждатъ на смърть, слѣдъ като се изпълни присѫдата по отношение къмъ тѣхъ, да се занасятъ на Ешуа-Бентамъ! “ И започнали да ги прѣнасятъ единъ слѣдъ другъ въ стаята му.
към беседата >>
И сега, съврѣменнитѣ хора, които не разбиратъ живота, казватъ: насъ ни трѣбватъ пари.
И сега, съврѣменнитѣ хора, които не разбиратъ живота, казватъ: насъ ни трѣбватъ пари.
Дѣйствително паритѣ се наплодиха, но храната се намали, и вслѣдствие на тази алчность нашиятъ организъмъ се развали. Сега ние имаме много, но не можемъ да ядемъ. Най-голѣмиятъ милиардеръ въ Америка, Рокфелеръ, който разполага съ гори, съ имения, съ кѫщи, страда отъ стомахъ, нищо не може да яде, и лѣкаритѣ му прѣпорѫчватъ да се храни само съ овесена чорба. Той казва: при такова голѣмо материално богатство азъ съмъ принуденъ да се храня като конь само съ овесъ поради болния си стомахъ. Питамъ: какъвъ смисълъ има сега живота?
към беседата >>
“ – Искамъ отъ тебе, да дадешъ заповѣдь да донесатъ при мене всички ония прѣстъпници, които споредъ закона се осъждатъ на смърть съ отрѣзване на рѫцѣтѣ, на краката или съ изваждане на очитѣ и т.н.
Единъ отъ виднитѣ ученици на Бѣлото Братство, нареченъ Ешуа Бентамъ билъ изпратенъ въ Египетъ да държи своя изпитъ. Той трѣбвало да разрѣши тази именно задача: да намѣри нѣкакъвъ разуменъ начинъ, по който да облекчи положението на тия хора, които се наказвали и за най-малката грѣшка съ смъртно наказание. Като разрѣши задачата си, ще се върне пакъ въ Школата на Бѣлото Братство и ще каже, какъ я разрѣшилъ. По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ дъщеря ти, но искамъ една услуга отъ тебе“. Зинобий му отговорилъ: „Готовъ съмъ на всичко!
“ – Искамъ отъ тебе, да дадешъ заповѣдь да донесатъ при мене всички ония прѣстъпници, които споредъ закона се осъждатъ на смърть съ отрѣзване на рѫцѣтѣ, на краката или съ изваждане на очитѣ и т.н.
Въ този видъ ги донасяйте при мене. Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ дъщерята на фараона. Тогава фараонътъ издалъ заповѣдь: „Всички прѣстѫпници, които се осѫждатъ на смърть, слѣдъ като се изпълни присѫдата по отношение къмъ тѣхъ, да се занасятъ на Ешуа-Бентамъ! “ И започнали да ги прѣнасятъ единъ слѣдъ другъ въ стаята му. Ешуа-Бенгамъ знаялъ законитѣ, по които могатъ да се излѣкуватъ и започналъ да ги лѣкува: на единъ възстановилъ очитѣ, на другъ – краката, на трети – рѫцѣтѣ и слѣдъ като възвръщалъ здравето имъ напълно, измѣнялъ лицата имъ и ги освобождавалъ, като имъ казвалъ да не разправятъ никому, какъ е станало тѣхното излѣкуване.
към беседата >>
Дѣйствително паритѣ се наплодиха, но храната се намали, и вслѣдствие на тази алчность нашиятъ организъмъ се развали.
И сега, съврѣменнитѣ хора, които не разбиратъ живота, казватъ: насъ ни трѣбватъ пари.
Дѣйствително паритѣ се наплодиха, но храната се намали, и вслѣдствие на тази алчность нашиятъ организъмъ се развали.
Сега ние имаме много, но не можемъ да ядемъ. Най-голѣмиятъ милиардеръ въ Америка, Рокфелеръ, който разполага съ гори, съ имения, съ кѫщи, страда отъ стомахъ, нищо не може да яде, и лѣкаритѣ му прѣпорѫчватъ да се храни само съ овесена чорба. Той казва: при такова голѣмо материално богатство азъ съмъ принуденъ да се храня като конь само съ овесъ поради болния си стомахъ. Питамъ: какъвъ смисълъ има сега живота? Казвате: човѣкъ трѣбва да има богатство!
към беседата >>
Въ този видъ ги донасяйте при мене.
Той трѣбвало да разрѣши тази именно задача: да намѣри нѣкакъвъ разуменъ начинъ, по който да облекчи положението на тия хора, които се наказвали и за най-малката грѣшка съ смъртно наказание. Като разрѣши задачата си, ще се върне пакъ въ Школата на Бѣлото Братство и ще каже, какъ я разрѣшилъ. По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ дъщеря ти, но искамъ една услуга отъ тебе“. Зинобий му отговорилъ: „Готовъ съмъ на всичко! “ – Искамъ отъ тебе, да дадешъ заповѣдь да донесатъ при мене всички ония прѣстъпници, които споредъ закона се осъждатъ на смърть съ отрѣзване на рѫцѣтѣ, на краката или съ изваждане на очитѣ и т.н.
Въ този видъ ги донасяйте при мене.
Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ дъщерята на фараона. Тогава фараонътъ издалъ заповѣдь: „Всички прѣстѫпници, които се осѫждатъ на смърть, слѣдъ като се изпълни присѫдата по отношение къмъ тѣхъ, да се занасятъ на Ешуа-Бентамъ! “ И започнали да ги прѣнасятъ единъ слѣдъ другъ въ стаята му. Ешуа-Бенгамъ знаялъ законитѣ, по които могатъ да се излѣкуватъ и започналъ да ги лѣкува: на единъ възстановилъ очитѣ, на другъ – краката, на трети – рѫцѣтѣ и слѣдъ като възвръщалъ здравето имъ напълно, измѣнялъ лицата имъ и ги освобождавалъ, като имъ казвалъ да не разправятъ никому, какъ е станало тѣхното излѣкуване. Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подирѣ му.
към беседата >>
Сега ние имаме много, но не можемъ да ядемъ.
И сега, съврѣменнитѣ хора, които не разбиратъ живота, казватъ: насъ ни трѣбватъ пари. Дѣйствително паритѣ се наплодиха, но храната се намали, и вслѣдствие на тази алчность нашиятъ организъмъ се развали.
Сега ние имаме много, но не можемъ да ядемъ.
Най-голѣмиятъ милиардеръ въ Америка, Рокфелеръ, който разполага съ гори, съ имения, съ кѫщи, страда отъ стомахъ, нищо не може да яде, и лѣкаритѣ му прѣпорѫчватъ да се храни само съ овесена чорба. Той казва: при такова голѣмо материално богатство азъ съмъ принуденъ да се храня като конь само съ овесъ поради болния си стомахъ. Питамъ: какъвъ смисълъ има сега живота? Казвате: човѣкъ трѣбва да има богатство! Много добрѣ.
към беседата >>
Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ дъщерята на фараона.
Като разрѣши задачата си, ще се върне пакъ въ Школата на Бѣлото Братство и ще каже, какъ я разрѣшилъ. По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ дъщеря ти, но искамъ една услуга отъ тебе“. Зинобий му отговорилъ: „Готовъ съмъ на всичко! “ – Искамъ отъ тебе, да дадешъ заповѣдь да донесатъ при мене всички ония прѣстъпници, които споредъ закона се осъждатъ на смърть съ отрѣзване на рѫцѣтѣ, на краката или съ изваждане на очитѣ и т.н. Въ този видъ ги донасяйте при мене.
Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ дъщерята на фараона.
Тогава фараонътъ издалъ заповѣдь: „Всички прѣстѫпници, които се осѫждатъ на смърть, слѣдъ като се изпълни присѫдата по отношение къмъ тѣхъ, да се занасятъ на Ешуа-Бентамъ! “ И започнали да ги прѣнасятъ единъ слѣдъ другъ въ стаята му. Ешуа-Бенгамъ знаялъ законитѣ, по които могатъ да се излѣкуватъ и започналъ да ги лѣкува: на единъ възстановилъ очитѣ, на другъ – краката, на трети – рѫцѣтѣ и слѣдъ като възвръщалъ здравето имъ напълно, измѣнялъ лицата имъ и ги освобождавалъ, като имъ казвалъ да не разправятъ никому, какъ е станало тѣхното излѣкуване. Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подирѣ му. Запитвали ги: какъ ви привлѣче този човѣкъ?
към беседата >>
Най-голѣмиятъ милиардеръ въ Америка, Рокфелеръ, който разполага съ гори, съ имения, съ кѫщи, страда отъ стомахъ, нищо не може да яде, и лѣкаритѣ му прѣпорѫчватъ да се храни само съ овесена чорба.
И сега, съврѣменнитѣ хора, които не разбиратъ живота, казватъ: насъ ни трѣбватъ пари. Дѣйствително паритѣ се наплодиха, но храната се намали, и вслѣдствие на тази алчность нашиятъ организъмъ се развали. Сега ние имаме много, но не можемъ да ядемъ.
Най-голѣмиятъ милиардеръ въ Америка, Рокфелеръ, който разполага съ гори, съ имения, съ кѫщи, страда отъ стомахъ, нищо не може да яде, и лѣкаритѣ му прѣпорѫчватъ да се храни само съ овесена чорба.
Той казва: при такова голѣмо материално богатство азъ съмъ принуденъ да се храня като конь само съ овесъ поради болния си стомахъ. Питамъ: какъвъ смисълъ има сега живота? Казвате: човѣкъ трѣбва да има богатство! Много добрѣ. Дѣйствително, търсенето на богатството, въ това е смисълътъ на живота, ние го търсимъ криво.
към беседата >>
Тогава фараонътъ издалъ заповѣдь: „Всички прѣстѫпници, които се осѫждатъ на смърть, слѣдъ като се изпълни присѫдата по отношение къмъ тѣхъ, да се занасятъ на Ешуа-Бентамъ!
По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ дъщеря ти, но искамъ една услуга отъ тебе“. Зинобий му отговорилъ: „Готовъ съмъ на всичко! “ – Искамъ отъ тебе, да дадешъ заповѣдь да донесатъ при мене всички ония прѣстъпници, които споредъ закона се осъждатъ на смърть съ отрѣзване на рѫцѣтѣ, на краката или съ изваждане на очитѣ и т.н. Въ този видъ ги донасяйте при мене. Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ дъщерята на фараона.
Тогава фараонътъ издалъ заповѣдь: „Всички прѣстѫпници, които се осѫждатъ на смърть, слѣдъ като се изпълни присѫдата по отношение къмъ тѣхъ, да се занасятъ на Ешуа-Бентамъ!
“ И започнали да ги прѣнасятъ единъ слѣдъ другъ въ стаята му. Ешуа-Бенгамъ знаялъ законитѣ, по които могатъ да се излѣкуватъ и започналъ да ги лѣкува: на единъ възстановилъ очитѣ, на другъ – краката, на трети – рѫцѣтѣ и слѣдъ като възвръщалъ здравето имъ напълно, измѣнялъ лицата имъ и ги освобождавалъ, като имъ казвалъ да не разправятъ никому, какъ е станало тѣхното излѣкуване. Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подирѣ му. Запитвали ги: какъ ви привлѣче този човѣкъ? Тѣ имъ отговаряли: тебе слизала ли е главата ти отъ рамѣнѣтѣ?
към беседата >>
Той казва: при такова голѣмо материално богатство азъ съмъ принуденъ да се храня като конь само съ овесъ поради болния си стомахъ.
И сега, съврѣменнитѣ хора, които не разбиратъ живота, казватъ: насъ ни трѣбватъ пари. Дѣйствително паритѣ се наплодиха, но храната се намали, и вслѣдствие на тази алчность нашиятъ организъмъ се развали. Сега ние имаме много, но не можемъ да ядемъ. Най-голѣмиятъ милиардеръ въ Америка, Рокфелеръ, който разполага съ гори, съ имения, съ кѫщи, страда отъ стомахъ, нищо не може да яде, и лѣкаритѣ му прѣпорѫчватъ да се храни само съ овесена чорба.
Той казва: при такова голѣмо материално богатство азъ съмъ принуденъ да се храня като конь само съ овесъ поради болния си стомахъ.
Питамъ: какъвъ смисълъ има сега живота? Казвате: човѣкъ трѣбва да има богатство! Много добрѣ. Дѣйствително, търсенето на богатството, въ това е смисълътъ на живота, ние го търсимъ криво. Любовьта, това е великиятъ животъ, това е смисълътъ на живота, това е богатството на човѣшката душа.
към беседата >>
“ И започнали да ги прѣнасятъ единъ слѣдъ другъ въ стаята му.
Зинобий му отговорилъ: „Готовъ съмъ на всичко! “ – Искамъ отъ тебе, да дадешъ заповѣдь да донесатъ при мене всички ония прѣстъпници, които споредъ закона се осъждатъ на смърть съ отрѣзване на рѫцѣтѣ, на краката или съ изваждане на очитѣ и т.н. Въ този видъ ги донасяйте при мене. Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ дъщерята на фараона. Тогава фараонътъ издалъ заповѣдь: „Всички прѣстѫпници, които се осѫждатъ на смърть, слѣдъ като се изпълни присѫдата по отношение къмъ тѣхъ, да се занасятъ на Ешуа-Бентамъ!
“ И започнали да ги прѣнасятъ единъ слѣдъ другъ въ стаята му.
Ешуа-Бенгамъ знаялъ законитѣ, по които могатъ да се излѣкуватъ и започналъ да ги лѣкува: на единъ възстановилъ очитѣ, на другъ – краката, на трети – рѫцѣтѣ и слѣдъ като възвръщалъ здравето имъ напълно, измѣнялъ лицата имъ и ги освобождавалъ, като имъ казвалъ да не разправятъ никому, какъ е станало тѣхното излѣкуване. Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подирѣ му. Запитвали ги: какъ ви привлѣче този човѣкъ? Тѣ имъ отговаряли: тебе слизала ли е главата ти отъ рамѣнѣтѣ? – Не е.
към беседата >>
Питамъ: какъвъ смисълъ има сега живота?
И сега, съврѣменнитѣ хора, които не разбиратъ живота, казватъ: насъ ни трѣбватъ пари. Дѣйствително паритѣ се наплодиха, но храната се намали, и вслѣдствие на тази алчность нашиятъ организъмъ се развали. Сега ние имаме много, но не можемъ да ядемъ. Най-голѣмиятъ милиардеръ въ Америка, Рокфелеръ, който разполага съ гори, съ имения, съ кѫщи, страда отъ стомахъ, нищо не може да яде, и лѣкаритѣ му прѣпорѫчватъ да се храни само съ овесена чорба. Той казва: при такова голѣмо материално богатство азъ съмъ принуденъ да се храня като конь само съ овесъ поради болния си стомахъ.
Питамъ: какъвъ смисълъ има сега живота?
Казвате: човѣкъ трѣбва да има богатство! Много добрѣ. Дѣйствително, търсенето на богатството, въ това е смисълътъ на живота, ние го търсимъ криво. Любовьта, това е великиятъ животъ, това е смисълътъ на живота, това е богатството на човѣшката душа. Когато намеримъ Бога, или казано по другъ езикъ, когато Богъ се всели въ насъ, ще се образува онази истинска връзка, която ще даде потикъ на живота.
към беседата >>
Ешуа-Бенгамъ знаялъ законитѣ, по които могатъ да се излѣкуватъ и започналъ да ги лѣкува: на единъ възстановилъ очитѣ, на другъ – краката, на трети – рѫцѣтѣ и слѣдъ като възвръщалъ здравето имъ напълно, измѣнялъ лицата имъ и ги освобождавалъ, като имъ казвалъ да не разправятъ никому, какъ е станало тѣхното излѣкуване.
“ – Искамъ отъ тебе, да дадешъ заповѣдь да донесатъ при мене всички ония прѣстъпници, които споредъ закона се осъждатъ на смърть съ отрѣзване на рѫцѣтѣ, на краката или съ изваждане на очитѣ и т.н. Въ този видъ ги донасяйте при мене. Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ дъщерята на фараона. Тогава фараонътъ издалъ заповѣдь: „Всички прѣстѫпници, които се осѫждатъ на смърть, слѣдъ като се изпълни присѫдата по отношение къмъ тѣхъ, да се занасятъ на Ешуа-Бентамъ! “ И започнали да ги прѣнасятъ единъ слѣдъ другъ въ стаята му.
Ешуа-Бенгамъ знаялъ законитѣ, по които могатъ да се излѣкуватъ и започналъ да ги лѣкува: на единъ възстановилъ очитѣ, на другъ – краката, на трети – рѫцѣтѣ и слѣдъ като възвръщалъ здравето имъ напълно, измѣнялъ лицата имъ и ги освобождавалъ, като имъ казвалъ да не разправятъ никому, какъ е станало тѣхното излѣкуване.
Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подирѣ му. Запитвали ги: какъ ви привлѣче този човѣкъ? Тѣ имъ отговаряли: тебе слизала ли е главата ти отъ рамѣнѣтѣ? – Не е. Когато главата ти слѣзе отъ рамѣнѣтѣ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ.
към беседата >>
Казвате: човѣкъ трѣбва да има богатство!
Дѣйствително паритѣ се наплодиха, но храната се намали, и вслѣдствие на тази алчность нашиятъ организъмъ се развали. Сега ние имаме много, но не можемъ да ядемъ. Най-голѣмиятъ милиардеръ въ Америка, Рокфелеръ, който разполага съ гори, съ имения, съ кѫщи, страда отъ стомахъ, нищо не може да яде, и лѣкаритѣ му прѣпорѫчватъ да се храни само съ овесена чорба. Той казва: при такова голѣмо материално богатство азъ съмъ принуденъ да се храня като конь само съ овесъ поради болния си стомахъ. Питамъ: какъвъ смисълъ има сега живота?
Казвате: човѣкъ трѣбва да има богатство!
Много добрѣ. Дѣйствително, търсенето на богатството, въ това е смисълътъ на живота, ние го търсимъ криво. Любовьта, това е великиятъ животъ, това е смисълътъ на живота, това е богатството на човѣшката душа. Когато намеримъ Бога, или казано по другъ езикъ, когато Богъ се всели въ насъ, ще се образува онази истинска връзка, която ще даде потикъ на живота. Тогава хората нѣма да се запитватъ, има ли Господь или не.
към беседата >>
Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подирѣ му.
Въ този видъ ги донасяйте при мене. Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ дъщерята на фараона. Тогава фараонътъ издалъ заповѣдь: „Всички прѣстѫпници, които се осѫждатъ на смърть, слѣдъ като се изпълни присѫдата по отношение къмъ тѣхъ, да се занасятъ на Ешуа-Бентамъ! “ И започнали да ги прѣнасятъ единъ слѣдъ другъ въ стаята му. Ешуа-Бенгамъ знаялъ законитѣ, по които могатъ да се излѣкуватъ и започналъ да ги лѣкува: на единъ възстановилъ очитѣ, на другъ – краката, на трети – рѫцѣтѣ и слѣдъ като възвръщалъ здравето имъ напълно, измѣнялъ лицата имъ и ги освобождавалъ, като имъ казвалъ да не разправятъ никому, какъ е станало тѣхното излѣкуване.
Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подирѣ му.
Запитвали ги: какъ ви привлѣче този човѣкъ? Тѣ имъ отговаряли: тебе слизала ли е главата ти отъ рамѣнѣтѣ? – Не е. Когато главата ти слѣзе отъ рамѣнѣтѣ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. На другъ отговаряли: тебе рѫцѣтѣ били ли сѫ отрѣзани?
към беседата >>
Много добрѣ.
Сега ние имаме много, но не можемъ да ядемъ. Най-голѣмиятъ милиардеръ въ Америка, Рокфелеръ, който разполага съ гори, съ имения, съ кѫщи, страда отъ стомахъ, нищо не може да яде, и лѣкаритѣ му прѣпорѫчватъ да се храни само съ овесена чорба. Той казва: при такова голѣмо материално богатство азъ съмъ принуденъ да се храня като конь само съ овесъ поради болния си стомахъ. Питамъ: какъвъ смисълъ има сега живота? Казвате: човѣкъ трѣбва да има богатство!
Много добрѣ.
Дѣйствително, търсенето на богатството, въ това е смисълътъ на живота, ние го търсимъ криво. Любовьта, това е великиятъ животъ, това е смисълътъ на живота, това е богатството на човѣшката душа. Когато намеримъ Бога, или казано по другъ езикъ, когато Богъ се всели въ насъ, ще се образува онази истинска връзка, която ще даде потикъ на живота. Тогава хората нѣма да се запитватъ, има ли Господь или не. Когато нѣкой ме пита, има ли Господь, азъ имъ казвамъ: ела утрѣ вечерь при менъ!
към беседата >>
Запитвали ги: какъ ви привлѣче този човѣкъ?
Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ дъщерята на фараона. Тогава фараонътъ издалъ заповѣдь: „Всички прѣстѫпници, които се осѫждатъ на смърть, слѣдъ като се изпълни присѫдата по отношение къмъ тѣхъ, да се занасятъ на Ешуа-Бентамъ! “ И започнали да ги прѣнасятъ единъ слѣдъ другъ въ стаята му. Ешуа-Бенгамъ знаялъ законитѣ, по които могатъ да се излѣкуватъ и започналъ да ги лѣкува: на единъ възстановилъ очитѣ, на другъ – краката, на трети – рѫцѣтѣ и слѣдъ като възвръщалъ здравето имъ напълно, измѣнялъ лицата имъ и ги освобождавалъ, като имъ казвалъ да не разправятъ никому, какъ е станало тѣхното излѣкуване. Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подирѣ му.
Запитвали ги: какъ ви привлѣче този човѣкъ?
Тѣ имъ отговаряли: тебе слизала ли е главата ти отъ рамѣнѣтѣ? – Не е. Когато главата ти слѣзе отъ рамѣнѣтѣ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. На другъ отговаряли: тебе рѫцѣтѣ били ли сѫ отрѣзани? – Не.
към беседата >>
Дѣйствително, търсенето на богатството, въ това е смисълътъ на живота, ние го търсимъ криво.
Най-голѣмиятъ милиардеръ въ Америка, Рокфелеръ, който разполага съ гори, съ имения, съ кѫщи, страда отъ стомахъ, нищо не може да яде, и лѣкаритѣ му прѣпорѫчватъ да се храни само съ овесена чорба. Той казва: при такова голѣмо материално богатство азъ съмъ принуденъ да се храня като конь само съ овесъ поради болния си стомахъ. Питамъ: какъвъ смисълъ има сега живота? Казвате: човѣкъ трѣбва да има богатство! Много добрѣ.
Дѣйствително, търсенето на богатството, въ това е смисълътъ на живота, ние го търсимъ криво.
Любовьта, това е великиятъ животъ, това е смисълътъ на живота, това е богатството на човѣшката душа. Когато намеримъ Бога, или казано по другъ езикъ, когато Богъ се всели въ насъ, ще се образува онази истинска връзка, която ще даде потикъ на живота. Тогава хората нѣма да се запитватъ, има ли Господь или не. Когато нѣкой ме пита, има ли Господь, азъ имъ казвамъ: ела утрѣ вечерь при менъ! Като дойде, нахраня го, разговоря се съ него приятелски, и го изпратя.
към беседата >>
Тѣ имъ отговаряли: тебе слизала ли е главата ти отъ рамѣнѣтѣ?
Тогава фараонътъ издалъ заповѣдь: „Всички прѣстѫпници, които се осѫждатъ на смърть, слѣдъ като се изпълни присѫдата по отношение къмъ тѣхъ, да се занасятъ на Ешуа-Бентамъ! “ И започнали да ги прѣнасятъ единъ слѣдъ другъ въ стаята му. Ешуа-Бенгамъ знаялъ законитѣ, по които могатъ да се излѣкуватъ и започналъ да ги лѣкува: на единъ възстановилъ очитѣ, на другъ – краката, на трети – рѫцѣтѣ и слѣдъ като възвръщалъ здравето имъ напълно, измѣнялъ лицата имъ и ги освобождавалъ, като имъ казвалъ да не разправятъ никому, какъ е станало тѣхното излѣкуване. Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подирѣ му. Запитвали ги: какъ ви привлѣче този човѣкъ?
Тѣ имъ отговаряли: тебе слизала ли е главата ти отъ рамѣнѣтѣ?
– Не е. Когато главата ти слѣзе отъ рамѣнѣтѣ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. На другъ отговаряли: тебе рѫцѣтѣ били ли сѫ отрѣзани? – Не. Като ти отрѣжатъ рѫцѣтѣ, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ.
към беседата >>
Любовьта, това е великиятъ животъ, това е смисълътъ на живота, това е богатството на човѣшката душа.
Той казва: при такова голѣмо материално богатство азъ съмъ принуденъ да се храня като конь само съ овесъ поради болния си стомахъ. Питамъ: какъвъ смисълъ има сега живота? Казвате: човѣкъ трѣбва да има богатство! Много добрѣ. Дѣйствително, търсенето на богатството, въ това е смисълътъ на живота, ние го търсимъ криво.
Любовьта, това е великиятъ животъ, това е смисълътъ на живота, това е богатството на човѣшката душа.
Когато намеримъ Бога, или казано по другъ езикъ, когато Богъ се всели въ насъ, ще се образува онази истинска връзка, която ще даде потикъ на живота. Тогава хората нѣма да се запитватъ, има ли Господь или не. Когато нѣкой ме пита, има ли Господь, азъ имъ казвамъ: ела утрѣ вечерь при менъ! Като дойде, нахраня го, разговоря се съ него приятелски, и го изпратя. „Ами ти нищо не ми каза за Бога“.
към беседата >>
– Не е.
“ И започнали да ги прѣнасятъ единъ слѣдъ другъ въ стаята му. Ешуа-Бенгамъ знаялъ законитѣ, по които могатъ да се излѣкуватъ и започналъ да ги лѣкува: на единъ възстановилъ очитѣ, на другъ – краката, на трети – рѫцѣтѣ и слѣдъ като възвръщалъ здравето имъ напълно, измѣнялъ лицата имъ и ги освобождавалъ, като имъ казвалъ да не разправятъ никому, какъ е станало тѣхното излѣкуване. Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подирѣ му. Запитвали ги: какъ ви привлѣче този човѣкъ? Тѣ имъ отговаряли: тебе слизала ли е главата ти отъ рамѣнѣтѣ?
– Не е.
Когато главата ти слѣзе отъ рамѣнѣтѣ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. На другъ отговаряли: тебе рѫцѣтѣ били ли сѫ отрѣзани? – Не. Като ти отрѣжатъ рѫцѣтѣ, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе краката били ли сѫ отрѣзвани?
към беседата >>
Когато намеримъ Бога, или казано по другъ езикъ, когато Богъ се всели въ насъ, ще се образува онази истинска връзка, която ще даде потикъ на живота.
Питамъ: какъвъ смисълъ има сега живота? Казвате: човѣкъ трѣбва да има богатство! Много добрѣ. Дѣйствително, търсенето на богатството, въ това е смисълътъ на живота, ние го търсимъ криво. Любовьта, това е великиятъ животъ, това е смисълътъ на живота, това е богатството на човѣшката душа.
Когато намеримъ Бога, или казано по другъ езикъ, когато Богъ се всели въ насъ, ще се образува онази истинска връзка, която ще даде потикъ на живота.
Тогава хората нѣма да се запитватъ, има ли Господь или не. Когато нѣкой ме пита, има ли Господь, азъ имъ казвамъ: ела утрѣ вечерь при менъ! Като дойде, нахраня го, разговоря се съ него приятелски, и го изпратя. „Ами ти нищо не ми каза за Бога“. Казвамъ му: ела утрѣ вечерь при менъ!
към беседата >>
Когато главата ти слѣзе отъ рамѣнѣтѣ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ.
Ешуа-Бенгамъ знаялъ законитѣ, по които могатъ да се излѣкуватъ и започналъ да ги лѣкува: на единъ възстановилъ очитѣ, на другъ – краката, на трети – рѫцѣтѣ и слѣдъ като възвръщалъ здравето имъ напълно, измѣнялъ лицата имъ и ги освобождавалъ, като имъ казвалъ да не разправятъ никому, какъ е станало тѣхното излѣкуване. Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подирѣ му. Запитвали ги: какъ ви привлѣче този човѣкъ? Тѣ имъ отговаряли: тебе слизала ли е главата ти отъ рамѣнѣтѣ? – Не е.
Когато главата ти слѣзе отъ рамѣнѣтѣ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ.
На другъ отговаряли: тебе рѫцѣтѣ били ли сѫ отрѣзани? – Не. Като ти отрѣжатъ рѫцѣтѣ, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе краката били ли сѫ отрѣзвани? – Не.
към беседата >>
Тогава хората нѣма да се запитватъ, има ли Господь или не.
Казвате: човѣкъ трѣбва да има богатство! Много добрѣ. Дѣйствително, търсенето на богатството, въ това е смисълътъ на живота, ние го търсимъ криво. Любовьта, това е великиятъ животъ, това е смисълътъ на живота, това е богатството на човѣшката душа. Когато намеримъ Бога, или казано по другъ езикъ, когато Богъ се всели въ насъ, ще се образува онази истинска връзка, която ще даде потикъ на живота.
Тогава хората нѣма да се запитватъ, има ли Господь или не.
Когато нѣкой ме пита, има ли Господь, азъ имъ казвамъ: ела утрѣ вечерь при менъ! Като дойде, нахраня го, разговоря се съ него приятелски, и го изпратя. „Ами ти нищо не ми каза за Бога“. Казвамъ му: ела утрѣ вечерь при менъ! Дойде, пакъ го нахраня, разговоря се и си отиде, азъ никога не разрѣшавамъ въпроса за Бога.
към беседата >>
На другъ отговаряли: тебе рѫцѣтѣ били ли сѫ отрѣзани?
Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подирѣ му. Запитвали ги: какъ ви привлѣче този човѣкъ? Тѣ имъ отговаряли: тебе слизала ли е главата ти отъ рамѣнѣтѣ? – Не е. Когато главата ти слѣзе отъ рамѣнѣтѣ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ.
На другъ отговаряли: тебе рѫцѣтѣ били ли сѫ отрѣзани?
– Не. Като ти отрѣжатъ рѫцѣтѣ, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе краката били ли сѫ отрѣзвани? – Не. Като ги отрѣжатъ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ.
към беседата >>
Когато нѣкой ме пита, има ли Господь, азъ имъ казвамъ: ела утрѣ вечерь при менъ!
Много добрѣ. Дѣйствително, търсенето на богатството, въ това е смисълътъ на живота, ние го търсимъ криво. Любовьта, това е великиятъ животъ, това е смисълътъ на живота, това е богатството на човѣшката душа. Когато намеримъ Бога, или казано по другъ езикъ, когато Богъ се всели въ насъ, ще се образува онази истинска връзка, която ще даде потикъ на живота. Тогава хората нѣма да се запитватъ, има ли Господь или не.
Когато нѣкой ме пита, има ли Господь, азъ имъ казвамъ: ела утрѣ вечерь при менъ!
Като дойде, нахраня го, разговоря се съ него приятелски, и го изпратя. „Ами ти нищо не ми каза за Бога“. Казвамъ му: ела утрѣ вечерь при менъ! Дойде, пакъ го нахраня, разговоря се и си отиде, азъ никога не разрѣшавамъ въпроса за Бога. Чудни сѫ хората, които ме питатъ, има ли Господь, или не.
към беседата >>
– Не.
Запитвали ги: какъ ви привлѣче този човѣкъ? Тѣ имъ отговаряли: тебе слизала ли е главата ти отъ рамѣнѣтѣ? – Не е. Когато главата ти слѣзе отъ рамѣнѣтѣ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. На другъ отговаряли: тебе рѫцѣтѣ били ли сѫ отрѣзани?
– Не.
Като ти отрѣжатъ рѫцѣтѣ, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе краката били ли сѫ отрѣзвани? – Не. Като ги отрѣжатъ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе очитѣ, сърдцето изваждали ли сѫ?
към беседата >>
Като дойде, нахраня го, разговоря се съ него приятелски, и го изпратя.
Дѣйствително, търсенето на богатството, въ това е смисълътъ на живота, ние го търсимъ криво. Любовьта, това е великиятъ животъ, това е смисълътъ на живота, това е богатството на човѣшката душа. Когато намеримъ Бога, или казано по другъ езикъ, когато Богъ се всели въ насъ, ще се образува онази истинска връзка, която ще даде потикъ на живота. Тогава хората нѣма да се запитватъ, има ли Господь или не. Когато нѣкой ме пита, има ли Господь, азъ имъ казвамъ: ела утрѣ вечерь при менъ!
Като дойде, нахраня го, разговоря се съ него приятелски, и го изпратя.
„Ами ти нищо не ми каза за Бога“. Казвамъ му: ела утрѣ вечерь при менъ! Дойде, пакъ го нахраня, разговоря се и си отиде, азъ никога не разрѣшавамъ въпроса за Бога. Чудни сѫ хората, които ме питатъ, има ли Господь, или не. Че това е най-важниятъ въпросъ!
към беседата >>
Като ти отрѣжатъ рѫцѣтѣ, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ.
Тѣ имъ отговаряли: тебе слизала ли е главата ти отъ рамѣнѣтѣ? – Не е. Когато главата ти слѣзе отъ рамѣнѣтѣ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. На другъ отговаряли: тебе рѫцѣтѣ били ли сѫ отрѣзани? – Не.
Като ти отрѣжатъ рѫцѣтѣ, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ.
Ами на тебе краката били ли сѫ отрѣзвани? – Не. Като ги отрѣжатъ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе очитѣ, сърдцето изваждали ли сѫ? – Не.
към беседата >>
„Ами ти нищо не ми каза за Бога“.
Любовьта, това е великиятъ животъ, това е смисълътъ на живота, това е богатството на човѣшката душа. Когато намеримъ Бога, или казано по другъ езикъ, когато Богъ се всели въ насъ, ще се образува онази истинска връзка, която ще даде потикъ на живота. Тогава хората нѣма да се запитватъ, има ли Господь или не. Когато нѣкой ме пита, има ли Господь, азъ имъ казвамъ: ела утрѣ вечерь при менъ! Като дойде, нахраня го, разговоря се съ него приятелски, и го изпратя.
„Ами ти нищо не ми каза за Бога“.
Казвамъ му: ела утрѣ вечерь при менъ! Дойде, пакъ го нахраня, разговоря се и си отиде, азъ никога не разрѣшавамъ въпроса за Бога. Чудни сѫ хората, които ме питатъ, има ли Господь, или не. Че това е най-важниятъ въпросъ! „Какво нѣщо е Любовьта“?
към беседата >>
Ами на тебе краката били ли сѫ отрѣзвани?
– Не е. Когато главата ти слѣзе отъ рамѣнѣтѣ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. На другъ отговаряли: тебе рѫцѣтѣ били ли сѫ отрѣзани? – Не. Като ти отрѣжатъ рѫцѣтѣ, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ.
Ами на тебе краката били ли сѫ отрѣзвани?
– Не. Като ги отрѣжатъ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе очитѣ, сърдцето изваждали ли сѫ? – Не. Като ти извадятъ очитѣ, като ти извадятъ сърдцето, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ.
към беседата >>
Казвамъ му: ела утрѣ вечерь при менъ!
Когато намеримъ Бога, или казано по другъ езикъ, когато Богъ се всели въ насъ, ще се образува онази истинска връзка, която ще даде потикъ на живота. Тогава хората нѣма да се запитватъ, има ли Господь или не. Когато нѣкой ме пита, има ли Господь, азъ имъ казвамъ: ела утрѣ вечерь при менъ! Като дойде, нахраня го, разговоря се съ него приятелски, и го изпратя. „Ами ти нищо не ми каза за Бога“.
Казвамъ му: ела утрѣ вечерь при менъ!
Дойде, пакъ го нахраня, разговоря се и си отиде, азъ никога не разрѣшавамъ въпроса за Бога. Чудни сѫ хората, които ме питатъ, има ли Господь, или не. Че това е най-важниятъ въпросъ! „Какво нѣщо е Любовьта“? – Ела утрѣ вечерь при менъ!
към беседата >>
– Не.
Когато главата ти слѣзе отъ рамѣнѣтѣ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. На другъ отговаряли: тебе рѫцѣтѣ били ли сѫ отрѣзани? – Не. Като ти отрѣжатъ рѫцѣтѣ, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе краката били ли сѫ отрѣзвани?
– Не.
Като ги отрѣжатъ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе очитѣ, сърдцето изваждали ли сѫ? – Не. Като ти извадятъ очитѣ, като ти извадятъ сърдцето, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Онзи, който носи Любовьта въ себе си, трѣбва да намѣсти главитѣ на хората; той трѣбва да намѣсти краката и рѫцѣтѣ имъ; Той трѣбва да постави очитѣ и сърдцата имъ на своето мѣсто.
към беседата >>
Дойде, пакъ го нахраня, разговоря се и си отиде, азъ никога не разрѣшавамъ въпроса за Бога.
Тогава хората нѣма да се запитватъ, има ли Господь или не. Когато нѣкой ме пита, има ли Господь, азъ имъ казвамъ: ела утрѣ вечерь при менъ! Като дойде, нахраня го, разговоря се съ него приятелски, и го изпратя. „Ами ти нищо не ми каза за Бога“. Казвамъ му: ела утрѣ вечерь при менъ!
Дойде, пакъ го нахраня, разговоря се и си отиде, азъ никога не разрѣшавамъ въпроса за Бога.
Чудни сѫ хората, които ме питатъ, има ли Господь, или не. Че това е най-важниятъ въпросъ! „Какво нѣщо е Любовьта“? – Ела утрѣ вечерь при менъ! Азъ не разрѣшавамъ и въпроса за Любовьта.
към беседата >>
Като ги отрѣжатъ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ.
На другъ отговаряли: тебе рѫцѣтѣ били ли сѫ отрѣзани? – Не. Като ти отрѣжатъ рѫцѣтѣ, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе краката били ли сѫ отрѣзвани? – Не.
Като ги отрѣжатъ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ.
Ами на тебе очитѣ, сърдцето изваждали ли сѫ? – Не. Като ти извадятъ очитѣ, като ти извадятъ сърдцето, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Онзи, който носи Любовьта въ себе си, трѣбва да намѣсти главитѣ на хората; той трѣбва да намѣсти краката и рѫцѣтѣ имъ; Той трѣбва да постави очитѣ и сърдцата имъ на своето мѣсто. Нашитѣ мисли и нашитѣ чувства трѣбва да се намѣстятъ!
към беседата >>
Чудни сѫ хората, които ме питатъ, има ли Господь, или не.
Когато нѣкой ме пита, има ли Господь, азъ имъ казвамъ: ела утрѣ вечерь при менъ! Като дойде, нахраня го, разговоря се съ него приятелски, и го изпратя. „Ами ти нищо не ми каза за Бога“. Казвамъ му: ела утрѣ вечерь при менъ! Дойде, пакъ го нахраня, разговоря се и си отиде, азъ никога не разрѣшавамъ въпроса за Бога.
Чудни сѫ хората, които ме питатъ, има ли Господь, или не.
Че това е най-важниятъ въпросъ! „Какво нѣщо е Любовьта“? – Ела утрѣ вечерь при менъ! Азъ не разрѣшавамъ и въпроса за Любовьта. Ако азъ съмъ човѣкътъ на Любовьта, ако азъ живѣя споредъ Божия законъ, ти ще ме познаешъ.
към беседата >>
Ами на тебе очитѣ, сърдцето изваждали ли сѫ?
– Не. Като ти отрѣжатъ рѫцѣтѣ, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе краката били ли сѫ отрѣзвани? – Не. Като ги отрѣжатъ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ.
Ами на тебе очитѣ, сърдцето изваждали ли сѫ?
– Не. Като ти извадятъ очитѣ, като ти извадятъ сърдцето, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Онзи, който носи Любовьта въ себе си, трѣбва да намѣсти главитѣ на хората; той трѣбва да намѣсти краката и рѫцѣтѣ имъ; Той трѣбва да постави очитѣ и сърдцата имъ на своето мѣсто. Нашитѣ мисли и нашитѣ чувства трѣбва да се намѣстятъ! Нашитѣ умове и сърдца трѣбва да се намѣстятъ!
към беседата >>
Че това е най-важниятъ въпросъ!
Като дойде, нахраня го, разговоря се съ него приятелски, и го изпратя. „Ами ти нищо не ми каза за Бога“. Казвамъ му: ела утрѣ вечерь при менъ! Дойде, пакъ го нахраня, разговоря се и си отиде, азъ никога не разрѣшавамъ въпроса за Бога. Чудни сѫ хората, които ме питатъ, има ли Господь, или не.
Че това е най-важниятъ въпросъ!
„Какво нѣщо е Любовьта“? – Ела утрѣ вечерь при менъ! Азъ не разрѣшавамъ и въпроса за Любовьта. Ако азъ съмъ човѣкътъ на Любовьта, ако азъ живѣя споредъ Божия законъ, ти ще ме познаешъ. Ако моитѣ възгледи за тебе сѫ неизмѣнни, азъ ще ти дамъ достѫпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме!
към беседата >>
– Не.
Като ти отрѣжатъ рѫцѣтѣ, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе краката били ли сѫ отрѣзвани? – Не. Като ги отрѣжатъ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе очитѣ, сърдцето изваждали ли сѫ?
– Не.
Като ти извадятъ очитѣ, като ти извадятъ сърдцето, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Онзи, който носи Любовьта въ себе си, трѣбва да намѣсти главитѣ на хората; той трѣбва да намѣсти краката и рѫцѣтѣ имъ; Той трѣбва да постави очитѣ и сърдцата имъ на своето мѣсто. Нашитѣ мисли и нашитѣ чувства трѣбва да се намѣстятъ! Нашитѣ умове и сърдца трѣбва да се намѣстятъ!
към беседата >>
„Какво нѣщо е Любовьта“?
„Ами ти нищо не ми каза за Бога“. Казвамъ му: ела утрѣ вечерь при менъ! Дойде, пакъ го нахраня, разговоря се и си отиде, азъ никога не разрѣшавамъ въпроса за Бога. Чудни сѫ хората, които ме питатъ, има ли Господь, или не. Че това е най-важниятъ въпросъ!
„Какво нѣщо е Любовьта“?
– Ела утрѣ вечерь при менъ! Азъ не разрѣшавамъ и въпроса за Любовьта. Ако азъ съмъ човѣкътъ на Любовьта, ако азъ живѣя споредъ Божия законъ, ти ще ме познаешъ. Ако моитѣ възгледи за тебе сѫ неизмѣнни, азъ ще ти дамъ достѫпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме! Не какво азъ мисля, но какъ живѣя, това е важното.
към беседата >>
Като ти извадятъ очитѣ, като ти извадятъ сърдцето, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ.
Ами на тебе краката били ли сѫ отрѣзвани? – Не. Като ги отрѣжатъ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе очитѣ, сърдцето изваждали ли сѫ? – Не.
Като ти извадятъ очитѣ, като ти извадятъ сърдцето, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ.
Онзи, който носи Любовьта въ себе си, трѣбва да намѣсти главитѣ на хората; той трѣбва да намѣсти краката и рѫцѣтѣ имъ; Той трѣбва да постави очитѣ и сърдцата имъ на своето мѣсто. Нашитѣ мисли и нашитѣ чувства трѣбва да се намѣстятъ! Нашитѣ умове и сърдца трѣбва да се намѣстятъ!
към беседата >>
Съврѣменното човѣчество разрѣшава много важни въпроси, но още не сѫ се спрѣли да видятъ, кой е най-важниятъ въпросъ, коя е най-важната задача, която трѣбва да разрѣшатъ – споръ има за това.
Съврѣменното човѣчество разрѣшава много важни въпроси, но още не сѫ се спрѣли да видятъ, кой е най-важниятъ въпросъ, коя е най-важната задача, която трѣбва да разрѣшатъ – споръ има за това.
За сега разрѣшаватъ икономическия въпросъ, въпросътъ за хлѣба, като мислятъ, че този въпросъ е най-важниятъ. Така е, но питамъ: въпросътъ за хлѣба, който отъ хиляди години насамъ се разрѣшава, разрѣшенъ ли е напълно до сега? Той се разрѣшава само врѣменно, само частично и въ резултатъ пакъ остава неразрѣшенъ. Други нѣкои казватъ, че най-важенъ въпросъ за разрѣшение е въпросътъ за просвѣтата. И дѣйствително хората отъ хиляди години все се просвѣщаватъ, но разрѣшенъ ли е този въпросъ?
към беседата >>
– Ела утрѣ вечерь при менъ!
Казвамъ му: ела утрѣ вечерь при менъ! Дойде, пакъ го нахраня, разговоря се и си отиде, азъ никога не разрѣшавамъ въпроса за Бога. Чудни сѫ хората, които ме питатъ, има ли Господь, или не. Че това е най-важниятъ въпросъ! „Какво нѣщо е Любовьта“?
– Ела утрѣ вечерь при менъ!
Азъ не разрѣшавамъ и въпроса за Любовьта. Ако азъ съмъ човѣкътъ на Любовьта, ако азъ живѣя споредъ Божия законъ, ти ще ме познаешъ. Ако моитѣ възгледи за тебе сѫ неизмѣнни, азъ ще ти дамъ достѫпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме! Не какво азъ мисля, но какъ живѣя, това е важното. За да се разрѣши единъ въпросъ, три важни фактора трѣбва да се съединятъ въ едно: вашата мисъль, вашето чувство и вашето дѣйствие, и вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ всички моменти.
към беседата >>
Онзи, който носи Любовьта въ себе си, трѣбва да намѣсти главитѣ на хората; той трѣбва да намѣсти краката и рѫцѣтѣ имъ; Той трѣбва да постави очитѣ и сърдцата имъ на своето мѣсто.
– Не. Като ги отрѣжатъ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе очитѣ, сърдцето изваждали ли сѫ? – Не. Като ти извадятъ очитѣ, като ти извадятъ сърдцето, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ.
Онзи, който носи Любовьта въ себе си, трѣбва да намѣсти главитѣ на хората; той трѣбва да намѣсти краката и рѫцѣтѣ имъ; Той трѣбва да постави очитѣ и сърдцата имъ на своето мѣсто.
Нашитѣ мисли и нашитѣ чувства трѣбва да се намѣстятъ! Нашитѣ умове и сърдца трѣбва да се намѣстятъ!
към беседата >>
За сега разрѣшаватъ икономическия въпросъ, въпросътъ за хлѣба, като мислятъ, че този въпросъ е най-важниятъ.
Съврѣменното човѣчество разрѣшава много важни въпроси, но още не сѫ се спрѣли да видятъ, кой е най-важниятъ въпросъ, коя е най-важната задача, която трѣбва да разрѣшатъ – споръ има за това.
За сега разрѣшаватъ икономическия въпросъ, въпросътъ за хлѣба, като мислятъ, че този въпросъ е най-важниятъ.
Така е, но питамъ: въпросътъ за хлѣба, който отъ хиляди години насамъ се разрѣшава, разрѣшенъ ли е напълно до сега? Той се разрѣшава само врѣменно, само частично и въ резултатъ пакъ остава неразрѣшенъ. Други нѣкои казватъ, че най-важенъ въпросъ за разрѣшение е въпросътъ за просвѣтата. И дѣйствително хората отъ хиляди години все се просвѣщаватъ, но разрѣшенъ ли е този въпросъ? – И той не е разрѣшенъ.
към беседата >>
Азъ не разрѣшавамъ и въпроса за Любовьта.
Дойде, пакъ го нахраня, разговоря се и си отиде, азъ никога не разрѣшавамъ въпроса за Бога. Чудни сѫ хората, които ме питатъ, има ли Господь, или не. Че това е най-важниятъ въпросъ! „Какво нѣщо е Любовьта“? – Ела утрѣ вечерь при менъ!
Азъ не разрѣшавамъ и въпроса за Любовьта.
Ако азъ съмъ човѣкътъ на Любовьта, ако азъ живѣя споредъ Божия законъ, ти ще ме познаешъ. Ако моитѣ възгледи за тебе сѫ неизмѣнни, азъ ще ти дамъ достѫпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме! Не какво азъ мисля, но какъ живѣя, това е важното. За да се разрѣши единъ въпросъ, три важни фактора трѣбва да се съединятъ въ едно: вашата мисъль, вашето чувство и вашето дѣйствие, и вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ всички моменти. Ти можешъ да питашъ, има ли Господь, или не, но ще познаешъ по това, когато поискашъ 1,000 лева на заемъ и чуешъ: заповѣдай!
към беседата >>
Нашитѣ мисли и нашитѣ чувства трѣбва да се намѣстятъ!
Като ги отрѣжатъ, тогава ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Ами на тебе очитѣ, сърдцето изваждали ли сѫ? – Не. Като ти извадятъ очитѣ, като ти извадятъ сърдцето, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Онзи, който носи Любовьта въ себе си, трѣбва да намѣсти главитѣ на хората; той трѣбва да намѣсти краката и рѫцѣтѣ имъ; Той трѣбва да постави очитѣ и сърдцата имъ на своето мѣсто.
Нашитѣ мисли и нашитѣ чувства трѣбва да се намѣстятъ!
Нашитѣ умове и сърдца трѣбва да се намѣстятъ!
към беседата >>
Така е, но питамъ: въпросътъ за хлѣба, който отъ хиляди години насамъ се разрѣшава, разрѣшенъ ли е напълно до сега?
Съврѣменното човѣчество разрѣшава много важни въпроси, но още не сѫ се спрѣли да видятъ, кой е най-важниятъ въпросъ, коя е най-важната задача, която трѣбва да разрѣшатъ – споръ има за това. За сега разрѣшаватъ икономическия въпросъ, въпросътъ за хлѣба, като мислятъ, че този въпросъ е най-важниятъ.
Така е, но питамъ: въпросътъ за хлѣба, който отъ хиляди години насамъ се разрѣшава, разрѣшенъ ли е напълно до сега?
Той се разрѣшава само врѣменно, само частично и въ резултатъ пакъ остава неразрѣшенъ. Други нѣкои казватъ, че най-важенъ въпросъ за разрѣшение е въпросътъ за просвѣтата. И дѣйствително хората отъ хиляди години все се просвѣщаватъ, но разрѣшенъ ли е този въпросъ? – И той не е разрѣшенъ. Трети пъкъ разрѣшаватъ другъ въпросъ.
към беседата >>
Ако азъ съмъ човѣкътъ на Любовьта, ако азъ живѣя споредъ Божия законъ, ти ще ме познаешъ.
Чудни сѫ хората, които ме питатъ, има ли Господь, или не. Че това е най-важниятъ въпросъ! „Какво нѣщо е Любовьта“? – Ела утрѣ вечерь при менъ! Азъ не разрѣшавамъ и въпроса за Любовьта.
Ако азъ съмъ човѣкътъ на Любовьта, ако азъ живѣя споредъ Божия законъ, ти ще ме познаешъ.
Ако моитѣ възгледи за тебе сѫ неизмѣнни, азъ ще ти дамъ достѫпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме! Не какво азъ мисля, но какъ живѣя, това е важното. За да се разрѣши единъ въпросъ, три важни фактора трѣбва да се съединятъ въ едно: вашата мисъль, вашето чувство и вашето дѣйствие, и вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ всички моменти. Ти можешъ да питашъ, има ли Господь, или не, но ще познаешъ по това, когато поискашъ 1,000 лева на заемъ и чуешъ: заповѣдай! Послѣ поискашъ други 2,000 лева и пакъ чуешъ: заповѣдай!
към беседата >>
Нашитѣ умове и сърдца трѣбва да се намѣстятъ!
Ами на тебе очитѣ, сърдцето изваждали ли сѫ? – Не. Като ти извадятъ очитѣ, като ти извадятъ сърдцето, ще разберешъ, кой е Ешуа-Бентамъ. Онзи, който носи Любовьта въ себе си, трѣбва да намѣсти главитѣ на хората; той трѣбва да намѣсти краката и рѫцѣтѣ имъ; Той трѣбва да постави очитѣ и сърдцата имъ на своето мѣсто. Нашитѣ мисли и нашитѣ чувства трѣбва да се намѣстятъ!
Нашитѣ умове и сърдца трѣбва да се намѣстятъ!
към беседата >>
Той се разрѣшава само врѣменно, само частично и въ резултатъ пакъ остава неразрѣшенъ.
Съврѣменното човѣчество разрѣшава много важни въпроси, но още не сѫ се спрѣли да видятъ, кой е най-важниятъ въпросъ, коя е най-важната задача, която трѣбва да разрѣшатъ – споръ има за това. За сега разрѣшаватъ икономическия въпросъ, въпросътъ за хлѣба, като мислятъ, че този въпросъ е най-важниятъ. Така е, но питамъ: въпросътъ за хлѣба, който отъ хиляди години насамъ се разрѣшава, разрѣшенъ ли е напълно до сега?
Той се разрѣшава само врѣменно, само частично и въ резултатъ пакъ остава неразрѣшенъ.
Други нѣкои казватъ, че най-важенъ въпросъ за разрѣшение е въпросътъ за просвѣтата. И дѣйствително хората отъ хиляди години все се просвѣщаватъ, но разрѣшенъ ли е този въпросъ? – И той не е разрѣшенъ. Трети пъкъ разрѣшаватъ другъ въпросъ. Тѣ казватъ, че всѣка държава трѣбва да бѫде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелитѣ си.
към беседата >>
Ако моитѣ възгледи за тебе сѫ неизмѣнни, азъ ще ти дамъ достѫпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме!
Че това е най-важниятъ въпросъ! „Какво нѣщо е Любовьта“? – Ела утрѣ вечерь при менъ! Азъ не разрѣшавамъ и въпроса за Любовьта. Ако азъ съмъ човѣкътъ на Любовьта, ако азъ живѣя споредъ Божия законъ, ти ще ме познаешъ.
Ако моитѣ възгледи за тебе сѫ неизмѣнни, азъ ще ти дамъ достѫпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме!
Не какво азъ мисля, но какъ живѣя, това е важното. За да се разрѣши единъ въпросъ, три важни фактора трѣбва да се съединятъ въ едно: вашата мисъль, вашето чувство и вашето дѣйствие, и вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ всички моменти. Ти можешъ да питашъ, има ли Господь, или не, но ще познаешъ по това, когато поискашъ 1,000 лева на заемъ и чуешъ: заповѣдай! Послѣ поискашъ други 2,000 лева и пакъ чуешъ: заповѣдай! Тогава ти ще се намирашъ като прѣдъ чешма, при която можешъ да дойдешъ съ единъ голѣмъ джобуръ, или съ една голѣма кофа и да я напълнишъ, колкото искашъ, но съ условие самъ да си ги носишъ.
към беседата >>
Слѣдователно, съмнѣнието, което сѫществува въ съврѣменнитѣ хора трѣбва да изчезне, и като се срещнатъ, да иматъ вѣра единъ въ другъ.
Слѣдователно, съмнѣнието, което сѫществува въ съврѣменнитѣ хора трѣбва да изчезне, и като се срещнатъ, да иматъ вѣра единъ въ другъ.
Като ме срещнете слѣдъ година, двѣ да не намѣрите никакво противорѣчие между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ми и да бѫдете готови да жертвувате всичко за Бога. Богъ е най-познатото, най-възвишеното сѫщество въ свѣта. Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме отъ хубавото въ свѣта, всичко онова, което ни тласка къмъ възвишеното, къмъ благородното, това е Богъ, това е Божественото въ насъ. Туй тихото, което говори въ насъ, това е Богъ. Този тихъ гласъ говори въ всички.
към беседата >>
Други нѣкои казватъ, че най-важенъ въпросъ за разрѣшение е въпросътъ за просвѣтата.
Съврѣменното човѣчество разрѣшава много важни въпроси, но още не сѫ се спрѣли да видятъ, кой е най-важниятъ въпросъ, коя е най-важната задача, която трѣбва да разрѣшатъ – споръ има за това. За сега разрѣшаватъ икономическия въпросъ, въпросътъ за хлѣба, като мислятъ, че този въпросъ е най-важниятъ. Така е, но питамъ: въпросътъ за хлѣба, който отъ хиляди години насамъ се разрѣшава, разрѣшенъ ли е напълно до сега? Той се разрѣшава само врѣменно, само частично и въ резултатъ пакъ остава неразрѣшенъ.
Други нѣкои казватъ, че най-важенъ въпросъ за разрѣшение е въпросътъ за просвѣтата.
И дѣйствително хората отъ хиляди години все се просвѣщаватъ, но разрѣшенъ ли е този въпросъ? – И той не е разрѣшенъ. Трети пъкъ разрѣшаватъ другъ въпросъ. Тѣ казватъ, че всѣка държава трѣбва да бѫде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелитѣ си. Така е, но коя държава чрѣзъ силата си е разрѣшила въпроса за своето сѫществуване?
към беседата >>
Не какво азъ мисля, но какъ живѣя, това е важното.
„Какво нѣщо е Любовьта“? – Ела утрѣ вечерь при менъ! Азъ не разрѣшавамъ и въпроса за Любовьта. Ако азъ съмъ човѣкътъ на Любовьта, ако азъ живѣя споредъ Божия законъ, ти ще ме познаешъ. Ако моитѣ възгледи за тебе сѫ неизмѣнни, азъ ще ти дамъ достѫпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме!
Не какво азъ мисля, но какъ живѣя, това е важното.
За да се разрѣши единъ въпросъ, три важни фактора трѣбва да се съединятъ въ едно: вашата мисъль, вашето чувство и вашето дѣйствие, и вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ всички моменти. Ти можешъ да питашъ, има ли Господь, или не, но ще познаешъ по това, когато поискашъ 1,000 лева на заемъ и чуешъ: заповѣдай! Послѣ поискашъ други 2,000 лева и пакъ чуешъ: заповѣдай! Тогава ти ще се намирашъ като прѣдъ чешма, при която можешъ да дойдешъ съ единъ голѣмъ джобуръ, или съ една голѣма кофа и да я напълнишъ, колкото искашъ, но съ условие самъ да си ги носишъ. Изобилие трѣбва на хората!
към беседата >>
Като ме срещнете слѣдъ година, двѣ да не намѣрите никакво противорѣчие между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ми и да бѫдете готови да жертвувате всичко за Бога.
Слѣдователно, съмнѣнието, което сѫществува въ съврѣменнитѣ хора трѣбва да изчезне, и като се срещнатъ, да иматъ вѣра единъ въ другъ.
Като ме срещнете слѣдъ година, двѣ да не намѣрите никакво противорѣчие между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ми и да бѫдете готови да жертвувате всичко за Бога.
Богъ е най-познатото, най-възвишеното сѫщество въ свѣта. Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме отъ хубавото въ свѣта, всичко онова, което ни тласка къмъ възвишеното, къмъ благородното, това е Богъ, това е Божественото въ насъ. Туй тихото, което говори въ насъ, това е Богъ. Този тихъ гласъ говори въ всички. Колко пѫти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили нѣкаква погрѣшка!
към беседата >>
И дѣйствително хората отъ хиляди години все се просвѣщаватъ, но разрѣшенъ ли е този въпросъ?
Съврѣменното човѣчество разрѣшава много важни въпроси, но още не сѫ се спрѣли да видятъ, кой е най-важниятъ въпросъ, коя е най-важната задача, която трѣбва да разрѣшатъ – споръ има за това. За сега разрѣшаватъ икономическия въпросъ, въпросътъ за хлѣба, като мислятъ, че този въпросъ е най-важниятъ. Така е, но питамъ: въпросътъ за хлѣба, който отъ хиляди години насамъ се разрѣшава, разрѣшенъ ли е напълно до сега? Той се разрѣшава само врѣменно, само частично и въ резултатъ пакъ остава неразрѣшенъ. Други нѣкои казватъ, че най-важенъ въпросъ за разрѣшение е въпросътъ за просвѣтата.
И дѣйствително хората отъ хиляди години все се просвѣщаватъ, но разрѣшенъ ли е този въпросъ?
– И той не е разрѣшенъ. Трети пъкъ разрѣшаватъ другъ въпросъ. Тѣ казватъ, че всѣка държава трѣбва да бѫде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелитѣ си. Така е, но коя държава чрѣзъ силата си е разрѣшила въпроса за своето сѫществуване? Кажете ми една държава, която да е засилила своето сѫществуване поне за прѣзъ 2–3 хиляди години.
към беседата >>
За да се разрѣши единъ въпросъ, три важни фактора трѣбва да се съединятъ въ едно: вашата мисъль, вашето чувство и вашето дѣйствие, и вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ всички моменти.
– Ела утрѣ вечерь при менъ! Азъ не разрѣшавамъ и въпроса за Любовьта. Ако азъ съмъ човѣкътъ на Любовьта, ако азъ живѣя споредъ Божия законъ, ти ще ме познаешъ. Ако моитѣ възгледи за тебе сѫ неизмѣнни, азъ ще ти дамъ достѫпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме! Не какво азъ мисля, но какъ живѣя, това е важното.
За да се разрѣши единъ въпросъ, три важни фактора трѣбва да се съединятъ въ едно: вашата мисъль, вашето чувство и вашето дѣйствие, и вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ всички моменти.
Ти можешъ да питашъ, има ли Господь, или не, но ще познаешъ по това, когато поискашъ 1,000 лева на заемъ и чуешъ: заповѣдай! Послѣ поискашъ други 2,000 лева и пакъ чуешъ: заповѣдай! Тогава ти ще се намирашъ като прѣдъ чешма, при която можешъ да дойдешъ съ единъ голѣмъ джобуръ, или съ една голѣма кофа и да я напълнишъ, колкото искашъ, но съ условие самъ да си ги носишъ. Изобилие трѣбва на хората! Такова изобилие, че да се изморятъ хората и да кажатъ: достатъчно е това!
към беседата >>
Богъ е най-познатото, най-възвишеното сѫщество въ свѣта.
Слѣдователно, съмнѣнието, което сѫществува въ съврѣменнитѣ хора трѣбва да изчезне, и като се срещнатъ, да иматъ вѣра единъ въ другъ. Като ме срещнете слѣдъ година, двѣ да не намѣрите никакво противорѣчие между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ми и да бѫдете готови да жертвувате всичко за Бога.
Богъ е най-познатото, най-възвишеното сѫщество въ свѣта.
Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме отъ хубавото въ свѣта, всичко онова, което ни тласка къмъ възвишеното, къмъ благородното, това е Богъ, това е Божественото въ насъ. Туй тихото, което говори въ насъ, това е Богъ. Този тихъ гласъ говори въ всички. Колко пѫти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили нѣкаква погрѣшка! Божественото въ насъ не говори като нѣкоя гръмотевица, но говори тихо и нѣкой пѫть, като сгрѣшимъ, то казва: нѣма нищо, има начини да се поправи тази погрѣшка.
към беседата >>
– И той не е разрѣшенъ.
За сега разрѣшаватъ икономическия въпросъ, въпросътъ за хлѣба, като мислятъ, че този въпросъ е най-важниятъ. Така е, но питамъ: въпросътъ за хлѣба, който отъ хиляди години насамъ се разрѣшава, разрѣшенъ ли е напълно до сега? Той се разрѣшава само врѣменно, само частично и въ резултатъ пакъ остава неразрѣшенъ. Други нѣкои казватъ, че най-важенъ въпросъ за разрѣшение е въпросътъ за просвѣтата. И дѣйствително хората отъ хиляди години все се просвѣщаватъ, но разрѣшенъ ли е този въпросъ?
– И той не е разрѣшенъ.
Трети пъкъ разрѣшаватъ другъ въпросъ. Тѣ казватъ, че всѣка държава трѣбва да бѫде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелитѣ си. Така е, но коя държава чрѣзъ силата си е разрѣшила въпроса за своето сѫществуване? Кажете ми една държава, която да е засилила своето сѫществуване поне за прѣзъ 2–3 хиляди години. Всички до сега сѫществующи държави сѫ се повдигали и изчезвали.
към беседата >>
Ти можешъ да питашъ, има ли Господь, или не, но ще познаешъ по това, когато поискашъ 1,000 лева на заемъ и чуешъ: заповѣдай!
Азъ не разрѣшавамъ и въпроса за Любовьта. Ако азъ съмъ човѣкътъ на Любовьта, ако азъ живѣя споредъ Божия законъ, ти ще ме познаешъ. Ако моитѣ възгледи за тебе сѫ неизмѣнни, азъ ще ти дамъ достѫпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме! Не какво азъ мисля, но какъ живѣя, това е важното. За да се разрѣши единъ въпросъ, три важни фактора трѣбва да се съединятъ въ едно: вашата мисъль, вашето чувство и вашето дѣйствие, и вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ всички моменти.
Ти можешъ да питашъ, има ли Господь, или не, но ще познаешъ по това, когато поискашъ 1,000 лева на заемъ и чуешъ: заповѣдай!
Послѣ поискашъ други 2,000 лева и пакъ чуешъ: заповѣдай! Тогава ти ще се намирашъ като прѣдъ чешма, при която можешъ да дойдешъ съ единъ голѣмъ джобуръ, или съ една голѣма кофа и да я напълнишъ, колкото искашъ, но съ условие самъ да си ги носишъ. Изобилие трѣбва на хората! Такова изобилие, че да се изморятъ хората и да кажатъ: достатъчно е това!
към беседата >>
Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме отъ хубавото въ свѣта, всичко онова, което ни тласка къмъ възвишеното, къмъ благородното, това е Богъ, това е Божественото въ насъ.
Слѣдователно, съмнѣнието, което сѫществува въ съврѣменнитѣ хора трѣбва да изчезне, и като се срещнатъ, да иматъ вѣра единъ въ другъ. Като ме срещнете слѣдъ година, двѣ да не намѣрите никакво противорѣчие между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ми и да бѫдете готови да жертвувате всичко за Бога. Богъ е най-познатото, най-възвишеното сѫщество въ свѣта.
Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме отъ хубавото въ свѣта, всичко онова, което ни тласка къмъ възвишеното, къмъ благородното, това е Богъ, това е Божественото въ насъ.
Туй тихото, което говори въ насъ, това е Богъ. Този тихъ гласъ говори въ всички. Колко пѫти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили нѣкаква погрѣшка! Божественото въ насъ не говори като нѣкоя гръмотевица, но говори тихо и нѣкой пѫть, като сгрѣшимъ, то казва: нѣма нищо, има начини да се поправи тази погрѣшка. Нѣкой не иска да отстѫпи нѣкому нѣщо.
към беседата >>
Трети пъкъ разрѣшаватъ другъ въпросъ.
Така е, но питамъ: въпросътъ за хлѣба, който отъ хиляди години насамъ се разрѣшава, разрѣшенъ ли е напълно до сега? Той се разрѣшава само врѣменно, само частично и въ резултатъ пакъ остава неразрѣшенъ. Други нѣкои казватъ, че най-важенъ въпросъ за разрѣшение е въпросътъ за просвѣтата. И дѣйствително хората отъ хиляди години все се просвѣщаватъ, но разрѣшенъ ли е този въпросъ? – И той не е разрѣшенъ.
Трети пъкъ разрѣшаватъ другъ въпросъ.
Тѣ казватъ, че всѣка държава трѣбва да бѫде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелитѣ си. Така е, но коя държава чрѣзъ силата си е разрѣшила въпроса за своето сѫществуване? Кажете ми една държава, която да е засилила своето сѫществуване поне за прѣзъ 2–3 хиляди години. Всички до сега сѫществующи държави сѫ се повдигали и изчезвали. Слѣдователно, има единъ важенъ въпросъ въ свѣта, който и до сега още не е разрѣшенъ.
към беседата >>
Послѣ поискашъ други 2,000 лева и пакъ чуешъ: заповѣдай!
Ако азъ съмъ човѣкътъ на Любовьта, ако азъ живѣя споредъ Божия законъ, ти ще ме познаешъ. Ако моитѣ възгледи за тебе сѫ неизмѣнни, азъ ще ти дамъ достѫпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме! Не какво азъ мисля, но какъ живѣя, това е важното. За да се разрѣши единъ въпросъ, три важни фактора трѣбва да се съединятъ въ едно: вашата мисъль, вашето чувство и вашето дѣйствие, и вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ всички моменти. Ти можешъ да питашъ, има ли Господь, или не, но ще познаешъ по това, когато поискашъ 1,000 лева на заемъ и чуешъ: заповѣдай!
Послѣ поискашъ други 2,000 лева и пакъ чуешъ: заповѣдай!
Тогава ти ще се намирашъ като прѣдъ чешма, при която можешъ да дойдешъ съ единъ голѣмъ джобуръ, или съ една голѣма кофа и да я напълнишъ, колкото искашъ, но съ условие самъ да си ги носишъ. Изобилие трѣбва на хората! Такова изобилие, че да се изморятъ хората и да кажатъ: достатъчно е това!
към беседата >>
Туй тихото, което говори въ насъ, това е Богъ.
Слѣдователно, съмнѣнието, което сѫществува въ съврѣменнитѣ хора трѣбва да изчезне, и като се срещнатъ, да иматъ вѣра единъ въ другъ. Като ме срещнете слѣдъ година, двѣ да не намѣрите никакво противорѣчие между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ми и да бѫдете готови да жертвувате всичко за Бога. Богъ е най-познатото, най-възвишеното сѫщество въ свѣта. Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме отъ хубавото въ свѣта, всичко онова, което ни тласка къмъ възвишеното, къмъ благородното, това е Богъ, това е Божественото въ насъ.
Туй тихото, което говори въ насъ, това е Богъ.
Този тихъ гласъ говори въ всички. Колко пѫти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили нѣкаква погрѣшка! Божественото въ насъ не говори като нѣкоя гръмотевица, но говори тихо и нѣкой пѫть, като сгрѣшимъ, то казва: нѣма нищо, има начини да се поправи тази погрѣшка. Нѣкой не иска да отстѫпи нѣкому нѣщо. Тихиятъ гласъ отвѫтрѣ пакъ казва: дай му, отстѫпи му!
към беседата >>
Тѣ казватъ, че всѣка държава трѣбва да бѫде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелитѣ си.
Той се разрѣшава само врѣменно, само частично и въ резултатъ пакъ остава неразрѣшенъ. Други нѣкои казватъ, че най-важенъ въпросъ за разрѣшение е въпросътъ за просвѣтата. И дѣйствително хората отъ хиляди години все се просвѣщаватъ, но разрѣшенъ ли е този въпросъ? – И той не е разрѣшенъ. Трети пъкъ разрѣшаватъ другъ въпросъ.
Тѣ казватъ, че всѣка държава трѣбва да бѫде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелитѣ си.
Така е, но коя държава чрѣзъ силата си е разрѣшила въпроса за своето сѫществуване? Кажете ми една държава, която да е засилила своето сѫществуване поне за прѣзъ 2–3 хиляди години. Всички до сега сѫществующи държави сѫ се повдигали и изчезвали. Слѣдователно, има единъ важенъ въпросъ въ свѣта, който и до сега още не е разрѣшенъ. Този въпросъ нито е народенъ, нито общественъ, нито е въпросъ на ученитѣ хора.
към беседата >>
Тогава ти ще се намирашъ като прѣдъ чешма, при която можешъ да дойдешъ съ единъ голѣмъ джобуръ, или съ една голѣма кофа и да я напълнишъ, колкото искашъ, но съ условие самъ да си ги носишъ.
Ако моитѣ възгледи за тебе сѫ неизмѣнни, азъ ще ти дамъ достѫпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме! Не какво азъ мисля, но какъ живѣя, това е важното. За да се разрѣши единъ въпросъ, три важни фактора трѣбва да се съединятъ въ едно: вашата мисъль, вашето чувство и вашето дѣйствие, и вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ всички моменти. Ти можешъ да питашъ, има ли Господь, или не, но ще познаешъ по това, когато поискашъ 1,000 лева на заемъ и чуешъ: заповѣдай! Послѣ поискашъ други 2,000 лева и пакъ чуешъ: заповѣдай!
Тогава ти ще се намирашъ като прѣдъ чешма, при която можешъ да дойдешъ съ единъ голѣмъ джобуръ, или съ една голѣма кофа и да я напълнишъ, колкото искашъ, но съ условие самъ да си ги носишъ.
Изобилие трѣбва на хората! Такова изобилие, че да се изморятъ хората и да кажатъ: достатъчно е това!
към беседата >>
Този тихъ гласъ говори въ всички.
Слѣдователно, съмнѣнието, което сѫществува въ съврѣменнитѣ хора трѣбва да изчезне, и като се срещнатъ, да иматъ вѣра единъ въ другъ. Като ме срещнете слѣдъ година, двѣ да не намѣрите никакво противорѣчие между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ми и да бѫдете готови да жертвувате всичко за Бога. Богъ е най-познатото, най-възвишеното сѫщество въ свѣта. Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме отъ хубавото въ свѣта, всичко онова, което ни тласка къмъ възвишеното, къмъ благородното, това е Богъ, това е Божественото въ насъ. Туй тихото, което говори въ насъ, това е Богъ.
Този тихъ гласъ говори въ всички.
Колко пѫти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили нѣкаква погрѣшка! Божественото въ насъ не говори като нѣкоя гръмотевица, но говори тихо и нѣкой пѫть, като сгрѣшимъ, то казва: нѣма нищо, има начини да се поправи тази погрѣшка. Нѣкой не иска да отстѫпи нѣкому нѣщо. Тихиятъ гласъ отвѫтрѣ пакъ казва: дай му, отстѫпи му! Азъ, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пѫтя си, трѣбва да отстъпя, не трѣбва да я стѫпча, да заобиколя.
към беседата >>
Така е, но коя държава чрѣзъ силата си е разрѣшила въпроса за своето сѫществуване?
Други нѣкои казватъ, че най-важенъ въпросъ за разрѣшение е въпросътъ за просвѣтата. И дѣйствително хората отъ хиляди години все се просвѣщаватъ, но разрѣшенъ ли е този въпросъ? – И той не е разрѣшенъ. Трети пъкъ разрѣшаватъ другъ въпросъ. Тѣ казватъ, че всѣка държава трѣбва да бѫде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелитѣ си.
Така е, но коя държава чрѣзъ силата си е разрѣшила въпроса за своето сѫществуване?
Кажете ми една държава, която да е засилила своето сѫществуване поне за прѣзъ 2–3 хиляди години. Всички до сега сѫществующи държави сѫ се повдигали и изчезвали. Слѣдователно, има единъ важенъ въпросъ въ свѣта, който и до сега още не е разрѣшенъ. Този въпросъ нито е народенъ, нито общественъ, нито е въпросъ на ученитѣ хора. Народитѣ иматъ съ какво да се занимаватъ; общественитѣ хора сѫщо тъй иматъ редъ въпроси, съ които да се занимаватъ, па и ученитѣ хора иматъ съ какво да се занимаватъ.
към беседата >>
Изобилие трѣбва на хората!
Не какво азъ мисля, но какъ живѣя, това е важното. За да се разрѣши единъ въпросъ, три важни фактора трѣбва да се съединятъ въ едно: вашата мисъль, вашето чувство и вашето дѣйствие, и вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ всички моменти. Ти можешъ да питашъ, има ли Господь, или не, но ще познаешъ по това, когато поискашъ 1,000 лева на заемъ и чуешъ: заповѣдай! Послѣ поискашъ други 2,000 лева и пакъ чуешъ: заповѣдай! Тогава ти ще се намирашъ като прѣдъ чешма, при която можешъ да дойдешъ съ единъ голѣмъ джобуръ, или съ една голѣма кофа и да я напълнишъ, колкото искашъ, но съ условие самъ да си ги носишъ.
Изобилие трѣбва на хората!
Такова изобилие, че да се изморятъ хората и да кажатъ: достатъчно е това!
към беседата >>
Колко пѫти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили нѣкаква погрѣшка!
Като ме срещнете слѣдъ година, двѣ да не намѣрите никакво противорѣчие между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ми и да бѫдете готови да жертвувате всичко за Бога. Богъ е най-познатото, най-възвишеното сѫщество въ свѣта. Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме отъ хубавото въ свѣта, всичко онова, което ни тласка къмъ възвишеното, къмъ благородното, това е Богъ, това е Божественото въ насъ. Туй тихото, което говори въ насъ, това е Богъ. Този тихъ гласъ говори въ всички.
Колко пѫти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили нѣкаква погрѣшка!
Божественото въ насъ не говори като нѣкоя гръмотевица, но говори тихо и нѣкой пѫть, като сгрѣшимъ, то казва: нѣма нищо, има начини да се поправи тази погрѣшка. Нѣкой не иска да отстѫпи нѣкому нѣщо. Тихиятъ гласъ отвѫтрѣ пакъ казва: дай му, отстѫпи му! Азъ, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пѫтя си, трѣбва да отстъпя, не трѣбва да я стѫпча, да заобиколя. Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сѫщество се движи къмъ нея, но азъ, който виждамъ, трѣбва да отстѫпя.
към беседата >>
Кажете ми една държава, която да е засилила своето сѫществуване поне за прѣзъ 2–3 хиляди години.
И дѣйствително хората отъ хиляди години все се просвѣщаватъ, но разрѣшенъ ли е този въпросъ? – И той не е разрѣшенъ. Трети пъкъ разрѣшаватъ другъ въпросъ. Тѣ казватъ, че всѣка държава трѣбва да бѫде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелитѣ си. Така е, но коя държава чрѣзъ силата си е разрѣшила въпроса за своето сѫществуване?
Кажете ми една държава, която да е засилила своето сѫществуване поне за прѣзъ 2–3 хиляди години.
Всички до сега сѫществующи държави сѫ се повдигали и изчезвали. Слѣдователно, има единъ важенъ въпросъ въ свѣта, който и до сега още не е разрѣшенъ. Този въпросъ нито е народенъ, нито общественъ, нито е въпросъ на ученитѣ хора. Народитѣ иматъ съ какво да се занимаватъ; общественитѣ хора сѫщо тъй иматъ редъ въпроси, съ които да се занимаватъ, па и ученитѣ хора иматъ съ какво да се занимаватъ. Но най-важната задача, съ която хората трѣбва да се занимаватъ е въпросътъ за човѣшката душа, или ако щете кажете, въпросътъ за човѣшкия духъ, но не и за човѣшкия умъ, защото човѣкътъ е нѣщо повече отъ човѣшкия умъ.
към беседата >>
Такова изобилие, че да се изморятъ хората и да кажатъ: достатъчно е това!
За да се разрѣши единъ въпросъ, три важни фактора трѣбва да се съединятъ въ едно: вашата мисъль, вашето чувство и вашето дѣйствие, и вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ всички моменти. Ти можешъ да питашъ, има ли Господь, или не, но ще познаешъ по това, когато поискашъ 1,000 лева на заемъ и чуешъ: заповѣдай! Послѣ поискашъ други 2,000 лева и пакъ чуешъ: заповѣдай! Тогава ти ще се намирашъ като прѣдъ чешма, при която можешъ да дойдешъ съ единъ голѣмъ джобуръ, или съ една голѣма кофа и да я напълнишъ, колкото искашъ, но съ условие самъ да си ги носишъ. Изобилие трѣбва на хората!
Такова изобилие, че да се изморятъ хората и да кажатъ: достатъчно е това!
към беседата >>
Божественото въ насъ не говори като нѣкоя гръмотевица, но говори тихо и нѣкой пѫть, като сгрѣшимъ, то казва: нѣма нищо, има начини да се поправи тази погрѣшка.
Богъ е най-познатото, най-възвишеното сѫщество въ свѣта. Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме отъ хубавото въ свѣта, всичко онова, което ни тласка къмъ възвишеното, къмъ благородното, това е Богъ, това е Божественото въ насъ. Туй тихото, което говори въ насъ, това е Богъ. Този тихъ гласъ говори въ всички. Колко пѫти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили нѣкаква погрѣшка!
Божественото въ насъ не говори като нѣкоя гръмотевица, но говори тихо и нѣкой пѫть, като сгрѣшимъ, то казва: нѣма нищо, има начини да се поправи тази погрѣшка.
Нѣкой не иска да отстѫпи нѣкому нѣщо. Тихиятъ гласъ отвѫтрѣ пакъ казва: дай му, отстѫпи му! Азъ, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пѫтя си, трѣбва да отстъпя, не трѣбва да я стѫпча, да заобиколя. Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сѫщество се движи къмъ нея, но азъ, който виждамъ, трѣбва да отстѫпя. Значи, Богъ, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заелъ да оправи свѣта.
към беседата >>
Всички до сега сѫществующи държави сѫ се повдигали и изчезвали.
– И той не е разрѣшенъ. Трети пъкъ разрѣшаватъ другъ въпросъ. Тѣ казватъ, че всѣка държава трѣбва да бѫде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелитѣ си. Така е, но коя държава чрѣзъ силата си е разрѣшила въпроса за своето сѫществуване? Кажете ми една държава, която да е засилила своето сѫществуване поне за прѣзъ 2–3 хиляди години.
Всички до сега сѫществующи държави сѫ се повдигали и изчезвали.
Слѣдователно, има единъ важенъ въпросъ въ свѣта, който и до сега още не е разрѣшенъ. Този въпросъ нито е народенъ, нито общественъ, нито е въпросъ на ученитѣ хора. Народитѣ иматъ съ какво да се занимаватъ; общественитѣ хора сѫщо тъй иматъ редъ въпроси, съ които да се занимаватъ, па и ученитѣ хора иматъ съ какво да се занимаватъ. Но най-важната задача, съ която хората трѣбва да се занимаватъ е въпросътъ за човѣшката душа, или ако щете кажете, въпросътъ за човѣшкия духъ, но не и за човѣшкия умъ, защото човѣкътъ е нѣщо повече отъ човѣшкия умъ. Човѣшкиятъ умъ е само единъ слуга на човѣшкия духъ.
към беседата >>
Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“.
Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“.
Значи, човѣкъ цѣлъ трѣбва да се изпълни съ Божията Любовь. Нѣкой хора казватъ, че като залюбятъ не могатъ да работятъ. Не тогава именно ще дойде истинската работа въ свѣта. За сега има само трудъ, а не и работа. Работата ще бѫде една велика задача на бѫдащето поколѣние, на тѣзи велики души съ които нѣма да се спори, има ли задгробенъ животъ, или не.
към беседата >>
Нѣкой не иска да отстѫпи нѣкому нѣщо.
Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме отъ хубавото въ свѣта, всичко онова, което ни тласка къмъ възвишеното, къмъ благородното, това е Богъ, това е Божественото въ насъ. Туй тихото, което говори въ насъ, това е Богъ. Този тихъ гласъ говори въ всички. Колко пѫти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили нѣкаква погрѣшка! Божественото въ насъ не говори като нѣкоя гръмотевица, но говори тихо и нѣкой пѫть, като сгрѣшимъ, то казва: нѣма нищо, има начини да се поправи тази погрѣшка.
Нѣкой не иска да отстѫпи нѣкому нѣщо.
Тихиятъ гласъ отвѫтрѣ пакъ казва: дай му, отстѫпи му! Азъ, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пѫтя си, трѣбва да отстъпя, не трѣбва да я стѫпча, да заобиколя. Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сѫщество се движи къмъ нея, но азъ, който виждамъ, трѣбва да отстѫпя. Значи, Богъ, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заелъ да оправи свѣта. Свѣтътъ ще се оправи, нѣма да остане така, но вие трѣбва да опитате това учение и да го приемете.
към беседата >>
Слѣдователно, има единъ важенъ въпросъ въ свѣта, който и до сега още не е разрѣшенъ.
Трети пъкъ разрѣшаватъ другъ въпросъ. Тѣ казватъ, че всѣка държава трѣбва да бѫде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелитѣ си. Така е, но коя държава чрѣзъ силата си е разрѣшила въпроса за своето сѫществуване? Кажете ми една държава, която да е засилила своето сѫществуване поне за прѣзъ 2–3 хиляди години. Всички до сега сѫществующи държави сѫ се повдигали и изчезвали.
Слѣдователно, има единъ важенъ въпросъ въ свѣта, който и до сега още не е разрѣшенъ.
Този въпросъ нито е народенъ, нито общественъ, нито е въпросъ на ученитѣ хора. Народитѣ иматъ съ какво да се занимаватъ; общественитѣ хора сѫщо тъй иматъ редъ въпроси, съ които да се занимаватъ, па и ученитѣ хора иматъ съ какво да се занимаватъ. Но най-важната задача, съ която хората трѣбва да се занимаватъ е въпросътъ за човѣшката душа, или ако щете кажете, въпросътъ за човѣшкия духъ, но не и за човѣшкия умъ, защото човѣкътъ е нѣщо повече отъ човѣшкия умъ. Човѣшкиятъ умъ е само единъ слуга на човѣшкия духъ. Човѣшкото сърдце е сѫщо слуга на човѣшкия духъ; и човѣшката воля е слуга на човѣшкия духъ.
към беседата >>
Значи, човѣкъ цѣлъ трѣбва да се изпълни съ Божията Любовь.
Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“.
Значи, човѣкъ цѣлъ трѣбва да се изпълни съ Божията Любовь.
Нѣкой хора казватъ, че като залюбятъ не могатъ да работятъ. Не тогава именно ще дойде истинската работа въ свѣта. За сега има само трудъ, а не и работа. Работата ще бѫде една велика задача на бѫдащето поколѣние, на тѣзи велики души съ които нѣма да се спори, има ли задгробенъ животъ, или не. Тѣ ще бѫдатъ душитѣ, които ще разрѣшатъ въпроса за живота.
към беседата >>
Тихиятъ гласъ отвѫтрѣ пакъ казва: дай му, отстѫпи му!
Туй тихото, което говори въ насъ, това е Богъ. Този тихъ гласъ говори въ всички. Колко пѫти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили нѣкаква погрѣшка! Божественото въ насъ не говори като нѣкоя гръмотевица, но говори тихо и нѣкой пѫть, като сгрѣшимъ, то казва: нѣма нищо, има начини да се поправи тази погрѣшка. Нѣкой не иска да отстѫпи нѣкому нѣщо.
Тихиятъ гласъ отвѫтрѣ пакъ казва: дай му, отстѫпи му!
Азъ, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пѫтя си, трѣбва да отстъпя, не трѣбва да я стѫпча, да заобиколя. Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сѫщество се движи къмъ нея, но азъ, който виждамъ, трѣбва да отстѫпя. Значи, Богъ, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заелъ да оправи свѣта. Свѣтътъ ще се оправи, нѣма да остане така, но вие трѣбва да опитате това учение и да го приемете. Опитайте радостьта и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа съ всичкото си сърдце.
към беседата >>
Този въпросъ нито е народенъ, нито общественъ, нито е въпросъ на ученитѣ хора.
Тѣ казватъ, че всѣка държава трѣбва да бѫде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелитѣ си. Така е, но коя държава чрѣзъ силата си е разрѣшила въпроса за своето сѫществуване? Кажете ми една държава, която да е засилила своето сѫществуване поне за прѣзъ 2–3 хиляди години. Всички до сега сѫществующи държави сѫ се повдигали и изчезвали. Слѣдователно, има единъ важенъ въпросъ въ свѣта, който и до сега още не е разрѣшенъ.
Този въпросъ нито е народенъ, нито общественъ, нито е въпросъ на ученитѣ хора.
Народитѣ иматъ съ какво да се занимаватъ; общественитѣ хора сѫщо тъй иматъ редъ въпроси, съ които да се занимаватъ, па и ученитѣ хора иматъ съ какво да се занимаватъ. Но най-важната задача, съ която хората трѣбва да се занимаватъ е въпросътъ за човѣшката душа, или ако щете кажете, въпросътъ за човѣшкия духъ, но не и за човѣшкия умъ, защото човѣкътъ е нѣщо повече отъ човѣшкия умъ. Човѣшкиятъ умъ е само единъ слуга на човѣшкия духъ. Човѣшкото сърдце е сѫщо слуга на човѣшкия духъ; и човѣшката воля е слуга на човѣшкия духъ. Човѣкътъ по произхода си, по своето естество е нѣщо велико!
към беседата >>
Нѣкой хора казватъ, че като залюбятъ не могатъ да работятъ.
Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“. Значи, човѣкъ цѣлъ трѣбва да се изпълни съ Божията Любовь.
Нѣкой хора казватъ, че като залюбятъ не могатъ да работятъ.
Не тогава именно ще дойде истинската работа въ свѣта. За сега има само трудъ, а не и работа. Работата ще бѫде една велика задача на бѫдащето поколѣние, на тѣзи велики души съ които нѣма да се спори, има ли задгробенъ животъ, или не. Тѣ ще бѫдатъ душитѣ, които ще разрѣшатъ въпроса за живота. Ако запиташъ единъ такъвъ човѣкъ, да ли те познава, той ще ти каже: ела утрѣ вечерь въ дома!
към беседата >>
Азъ, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пѫтя си, трѣбва да отстъпя, не трѣбва да я стѫпча, да заобиколя.
Този тихъ гласъ говори въ всички. Колко пѫти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили нѣкаква погрѣшка! Божественото въ насъ не говори като нѣкоя гръмотевица, но говори тихо и нѣкой пѫть, като сгрѣшимъ, то казва: нѣма нищо, има начини да се поправи тази погрѣшка. Нѣкой не иска да отстѫпи нѣкому нѣщо. Тихиятъ гласъ отвѫтрѣ пакъ казва: дай му, отстѫпи му!
Азъ, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пѫтя си, трѣбва да отстъпя, не трѣбва да я стѫпча, да заобиколя.
Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сѫщество се движи къмъ нея, но азъ, който виждамъ, трѣбва да отстѫпя. Значи, Богъ, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заелъ да оправи свѣта. Свѣтътъ ще се оправи, нѣма да остане така, но вие трѣбва да опитате това учение и да го приемете. Опитайте радостьта и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа съ всичкото си сърдце. Питамъ ви вие любили ли сте Бога до сега?
към беседата >>
Народитѣ иматъ съ какво да се занимаватъ; общественитѣ хора сѫщо тъй иматъ редъ въпроси, съ които да се занимаватъ, па и ученитѣ хора иматъ съ какво да се занимаватъ.
Така е, но коя държава чрѣзъ силата си е разрѣшила въпроса за своето сѫществуване? Кажете ми една държава, която да е засилила своето сѫществуване поне за прѣзъ 2–3 хиляди години. Всички до сега сѫществующи държави сѫ се повдигали и изчезвали. Слѣдователно, има единъ важенъ въпросъ въ свѣта, който и до сега още не е разрѣшенъ. Този въпросъ нито е народенъ, нито общественъ, нито е въпросъ на ученитѣ хора.
Народитѣ иматъ съ какво да се занимаватъ; общественитѣ хора сѫщо тъй иматъ редъ въпроси, съ които да се занимаватъ, па и ученитѣ хора иматъ съ какво да се занимаватъ.
Но най-важната задача, съ която хората трѣбва да се занимаватъ е въпросътъ за човѣшката душа, или ако щете кажете, въпросътъ за човѣшкия духъ, но не и за човѣшкия умъ, защото човѣкътъ е нѣщо повече отъ човѣшкия умъ. Човѣшкиятъ умъ е само единъ слуга на човѣшкия духъ. Човѣшкото сърдце е сѫщо слуга на човѣшкия духъ; и човѣшката воля е слуга на човѣшкия духъ. Човѣкътъ по произхода си, по своето естество е нѣщо велико! Ако вие разбирате човѣка, ако вие вѣрвахте въ него, но не въ това, което външно се проявява, щѣхте да видите, колко велико нѣщо е човѣкътъ!
към беседата >>
Не тогава именно ще дойде истинската работа въ свѣта.
Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“. Значи, човѣкъ цѣлъ трѣбва да се изпълни съ Божията Любовь. Нѣкой хора казватъ, че като залюбятъ не могатъ да работятъ.
Не тогава именно ще дойде истинската работа въ свѣта.
За сега има само трудъ, а не и работа. Работата ще бѫде една велика задача на бѫдащето поколѣние, на тѣзи велики души съ които нѣма да се спори, има ли задгробенъ животъ, или не. Тѣ ще бѫдатъ душитѣ, които ще разрѣшатъ въпроса за живота. Ако запиташъ единъ такъвъ човѣкъ, да ли те познава, той ще ти каже: ела утрѣ вечерь въ дома! „Ама ти отдѣ идешъ?
към беседата >>
Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сѫщество се движи къмъ нея, но азъ, който виждамъ, трѣбва да отстѫпя.
Колко пѫти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили нѣкаква погрѣшка! Божественото въ насъ не говори като нѣкоя гръмотевица, но говори тихо и нѣкой пѫть, като сгрѣшимъ, то казва: нѣма нищо, има начини да се поправи тази погрѣшка. Нѣкой не иска да отстѫпи нѣкому нѣщо. Тихиятъ гласъ отвѫтрѣ пакъ казва: дай му, отстѫпи му! Азъ, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пѫтя си, трѣбва да отстъпя, не трѣбва да я стѫпча, да заобиколя.
Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сѫщество се движи къмъ нея, но азъ, който виждамъ, трѣбва да отстѫпя.
Значи, Богъ, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заелъ да оправи свѣта. Свѣтътъ ще се оправи, нѣма да остане така, но вие трѣбва да опитате това учение и да го приемете. Опитайте радостьта и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа съ всичкото си сърдце. Питамъ ви вие любили ли сте Бога до сега? Казвате: азъ съмъ Го любилъ.
към беседата >>
Но най-важната задача, съ която хората трѣбва да се занимаватъ е въпросътъ за човѣшката душа, или ако щете кажете, въпросътъ за човѣшкия духъ, но не и за човѣшкия умъ, защото човѣкътъ е нѣщо повече отъ човѣшкия умъ.
Кажете ми една държава, която да е засилила своето сѫществуване поне за прѣзъ 2–3 хиляди години. Всички до сега сѫществующи държави сѫ се повдигали и изчезвали. Слѣдователно, има единъ важенъ въпросъ въ свѣта, който и до сега още не е разрѣшенъ. Този въпросъ нито е народенъ, нито общественъ, нито е въпросъ на ученитѣ хора. Народитѣ иматъ съ какво да се занимаватъ; общественитѣ хора сѫщо тъй иматъ редъ въпроси, съ които да се занимаватъ, па и ученитѣ хора иматъ съ какво да се занимаватъ.
Но най-важната задача, съ която хората трѣбва да се занимаватъ е въпросътъ за човѣшката душа, или ако щете кажете, въпросътъ за човѣшкия духъ, но не и за човѣшкия умъ, защото човѣкътъ е нѣщо повече отъ човѣшкия умъ.
Човѣшкиятъ умъ е само единъ слуга на човѣшкия духъ. Човѣшкото сърдце е сѫщо слуга на човѣшкия духъ; и човѣшката воля е слуга на човѣшкия духъ. Човѣкътъ по произхода си, по своето естество е нѣщо велико! Ако вие разбирате човѣка, ако вие вѣрвахте въ него, но не въ това, което външно се проявява, щѣхте да видите, колко велико нѣщо е човѣкътъ! Нима вие ще наречете човѣкъ онзи търговецъ, който ви продава платъ?
към беседата >>
За сега има само трудъ, а не и работа.
Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“. Значи, човѣкъ цѣлъ трѣбва да се изпълни съ Божията Любовь. Нѣкой хора казватъ, че като залюбятъ не могатъ да работятъ. Не тогава именно ще дойде истинската работа въ свѣта.
За сега има само трудъ, а не и работа.
Работата ще бѫде една велика задача на бѫдащето поколѣние, на тѣзи велики души съ които нѣма да се спори, има ли задгробенъ животъ, или не. Тѣ ще бѫдатъ душитѣ, които ще разрѣшатъ въпроса за живота. Ако запиташъ единъ такъвъ човѣкъ, да ли те познава, той ще ти каже: ела утрѣ вечерь въ дома! „Ама ти отдѣ идешъ? “ – Ела утрѣ вечерь у дома!
към беседата >>
Значи, Богъ, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заелъ да оправи свѣта.
Божественото въ насъ не говори като нѣкоя гръмотевица, но говори тихо и нѣкой пѫть, като сгрѣшимъ, то казва: нѣма нищо, има начини да се поправи тази погрѣшка. Нѣкой не иска да отстѫпи нѣкому нѣщо. Тихиятъ гласъ отвѫтрѣ пакъ казва: дай му, отстѫпи му! Азъ, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пѫтя си, трѣбва да отстъпя, не трѣбва да я стѫпча, да заобиколя. Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сѫщество се движи къмъ нея, но азъ, който виждамъ, трѣбва да отстѫпя.
Значи, Богъ, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заелъ да оправи свѣта.
Свѣтътъ ще се оправи, нѣма да остане така, но вие трѣбва да опитате това учение и да го приемете. Опитайте радостьта и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа съ всичкото си сърдце. Питамъ ви вие любили ли сте Бога до сега? Казвате: азъ съмъ Го любилъ. Любилъ си, но какво?
към беседата >>
Човѣшкиятъ умъ е само единъ слуга на човѣшкия духъ.
Всички до сега сѫществующи държави сѫ се повдигали и изчезвали. Слѣдователно, има единъ важенъ въпросъ въ свѣта, който и до сега още не е разрѣшенъ. Този въпросъ нито е народенъ, нито общественъ, нито е въпросъ на ученитѣ хора. Народитѣ иматъ съ какво да се занимаватъ; общественитѣ хора сѫщо тъй иматъ редъ въпроси, съ които да се занимаватъ, па и ученитѣ хора иматъ съ какво да се занимаватъ. Но най-важната задача, съ която хората трѣбва да се занимаватъ е въпросътъ за човѣшката душа, или ако щете кажете, въпросътъ за човѣшкия духъ, но не и за човѣшкия умъ, защото човѣкътъ е нѣщо повече отъ човѣшкия умъ.
Човѣшкиятъ умъ е само единъ слуга на човѣшкия духъ.
Човѣшкото сърдце е сѫщо слуга на човѣшкия духъ; и човѣшката воля е слуга на човѣшкия духъ. Човѣкътъ по произхода си, по своето естество е нѣщо велико! Ако вие разбирате човѣка, ако вие вѣрвахте въ него, но не въ това, което външно се проявява, щѣхте да видите, колко велико нѣщо е човѣкътъ! Нима вие ще наречете човѣкъ онзи търговецъ, който ви продава платъ? Нима вие ще наречете човѣкъ, онзи професоръ, който прѣподава въ училището и ви нагрубява?
към беседата >>
Работата ще бѫде една велика задача на бѫдащето поколѣние, на тѣзи велики души съ които нѣма да се спори, има ли задгробенъ животъ, или не.
Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“. Значи, човѣкъ цѣлъ трѣбва да се изпълни съ Божията Любовь. Нѣкой хора казватъ, че като залюбятъ не могатъ да работятъ. Не тогава именно ще дойде истинската работа въ свѣта. За сега има само трудъ, а не и работа.
Работата ще бѫде една велика задача на бѫдащето поколѣние, на тѣзи велики души съ които нѣма да се спори, има ли задгробенъ животъ, или не.
Тѣ ще бѫдатъ душитѣ, които ще разрѣшатъ въпроса за живота. Ако запиташъ единъ такъвъ човѣкъ, да ли те познава, той ще ти каже: ела утрѣ вечерь въ дома! „Ама ти отдѣ идешъ? “ – Ела утрѣ вечерь у дома! Ти ще отидешъ при него, той ще те нагости добрѣ, ще се разговори съ тебе и ще се раздѣлите.
към беседата >>
Свѣтътъ ще се оправи, нѣма да остане така, но вие трѣбва да опитате това учение и да го приемете.
Нѣкой не иска да отстѫпи нѣкому нѣщо. Тихиятъ гласъ отвѫтрѣ пакъ казва: дай му, отстѫпи му! Азъ, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пѫтя си, трѣбва да отстъпя, не трѣбва да я стѫпча, да заобиколя. Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сѫщество се движи къмъ нея, но азъ, който виждамъ, трѣбва да отстѫпя. Значи, Богъ, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заелъ да оправи свѣта.
Свѣтътъ ще се оправи, нѣма да остане така, но вие трѣбва да опитате това учение и да го приемете.
Опитайте радостьта и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа съ всичкото си сърдце. Питамъ ви вие любили ли сте Бога до сега? Казвате: азъ съмъ Го любилъ. Любилъ си, но какво? – Ледътъ си любилъ.
към беседата >>
Човѣшкото сърдце е сѫщо слуга на човѣшкия духъ; и човѣшката воля е слуга на човѣшкия духъ.
Слѣдователно, има единъ важенъ въпросъ въ свѣта, който и до сега още не е разрѣшенъ. Този въпросъ нито е народенъ, нито общественъ, нито е въпросъ на ученитѣ хора. Народитѣ иматъ съ какво да се занимаватъ; общественитѣ хора сѫщо тъй иматъ редъ въпроси, съ които да се занимаватъ, па и ученитѣ хора иматъ съ какво да се занимаватъ. Но най-важната задача, съ която хората трѣбва да се занимаватъ е въпросътъ за човѣшката душа, или ако щете кажете, въпросътъ за човѣшкия духъ, но не и за човѣшкия умъ, защото човѣкътъ е нѣщо повече отъ човѣшкия умъ. Човѣшкиятъ умъ е само единъ слуга на човѣшкия духъ.
Човѣшкото сърдце е сѫщо слуга на човѣшкия духъ; и човѣшката воля е слуга на човѣшкия духъ.
Човѣкътъ по произхода си, по своето естество е нѣщо велико! Ако вие разбирате човѣка, ако вие вѣрвахте въ него, но не въ това, което външно се проявява, щѣхте да видите, колко велико нѣщо е човѣкътъ! Нима вие ще наречете човѣкъ онзи търговецъ, който ви продава платъ? Нима вие ще наречете човѣкъ, онзи професоръ, който прѣподава въ училището и ви нагрубява? Нима вие ще наречете човѣкъ онази майка, която на 5–6 мѣсеца помѣта своето дѣте и го изхвърля нѣкѫдѣ?
към беседата >>
Тѣ ще бѫдатъ душитѣ, които ще разрѣшатъ въпроса за живота.
Значи, човѣкъ цѣлъ трѣбва да се изпълни съ Божията Любовь. Нѣкой хора казватъ, че като залюбятъ не могатъ да работятъ. Не тогава именно ще дойде истинската работа въ свѣта. За сега има само трудъ, а не и работа. Работата ще бѫде една велика задача на бѫдащето поколѣние, на тѣзи велики души съ които нѣма да се спори, има ли задгробенъ животъ, или не.
Тѣ ще бѫдатъ душитѣ, които ще разрѣшатъ въпроса за живота.
Ако запиташъ единъ такъвъ човѣкъ, да ли те познава, той ще ти каже: ела утрѣ вечерь въ дома! „Ама ти отдѣ идешъ? “ – Ела утрѣ вечерь у дома! Ти ще отидешъ при него, той ще те нагости добрѣ, ще се разговори съ тебе и ще се раздѣлите. И най-послѣ, като се раздѣлите, ще ти каже ела при менъ, когато имашъ нужда.
към беседата >>
Опитайте радостьта и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа съ всичкото си сърдце.
Тихиятъ гласъ отвѫтрѣ пакъ казва: дай му, отстѫпи му! Азъ, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пѫтя си, трѣбва да отстъпя, не трѣбва да я стѫпча, да заобиколя. Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сѫщество се движи къмъ нея, но азъ, който виждамъ, трѣбва да отстѫпя. Значи, Богъ, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заелъ да оправи свѣта. Свѣтътъ ще се оправи, нѣма да остане така, но вие трѣбва да опитате това учение и да го приемете.
Опитайте радостьта и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа съ всичкото си сърдце.
Питамъ ви вие любили ли сте Бога до сега? Казвате: азъ съмъ Го любилъ. Любилъ си, но какво? – Ледътъ си любилъ. Любилъ си, но какво?
към беседата >>
Човѣкътъ по произхода си, по своето естество е нѣщо велико!
Този въпросъ нито е народенъ, нито общественъ, нито е въпросъ на ученитѣ хора. Народитѣ иматъ съ какво да се занимаватъ; общественитѣ хора сѫщо тъй иматъ редъ въпроси, съ които да се занимаватъ, па и ученитѣ хора иматъ съ какво да се занимаватъ. Но най-важната задача, съ която хората трѣбва да се занимаватъ е въпросътъ за човѣшката душа, или ако щете кажете, въпросътъ за човѣшкия духъ, но не и за човѣшкия умъ, защото човѣкътъ е нѣщо повече отъ човѣшкия умъ. Човѣшкиятъ умъ е само единъ слуга на човѣшкия духъ. Човѣшкото сърдце е сѫщо слуга на човѣшкия духъ; и човѣшката воля е слуга на човѣшкия духъ.
Човѣкътъ по произхода си, по своето естество е нѣщо велико!
Ако вие разбирате човѣка, ако вие вѣрвахте въ него, но не въ това, което външно се проявява, щѣхте да видите, колко велико нѣщо е човѣкътъ! Нима вие ще наречете човѣкъ онзи търговецъ, който ви продава платъ? Нима вие ще наречете човѣкъ, онзи професоръ, който прѣподава въ училището и ви нагрубява? Нима вие ще наречете човѣкъ онази майка, която на 5–6 мѣсеца помѣта своето дѣте и го изхвърля нѣкѫдѣ? Нима вие ще наречете човѣкъ онзи баща, който използува сина си?
към беседата >>
Ако запиташъ единъ такъвъ човѣкъ, да ли те познава, той ще ти каже: ела утрѣ вечерь въ дома!
Нѣкой хора казватъ, че като залюбятъ не могатъ да работятъ. Не тогава именно ще дойде истинската работа въ свѣта. За сега има само трудъ, а не и работа. Работата ще бѫде една велика задача на бѫдащето поколѣние, на тѣзи велики души съ които нѣма да се спори, има ли задгробенъ животъ, или не. Тѣ ще бѫдатъ душитѣ, които ще разрѣшатъ въпроса за живота.
Ако запиташъ единъ такъвъ човѣкъ, да ли те познава, той ще ти каже: ела утрѣ вечерь въ дома!
„Ама ти отдѣ идешъ? “ – Ела утрѣ вечерь у дома! Ти ще отидешъ при него, той ще те нагости добрѣ, ще се разговори съ тебе и ще се раздѣлите. И най-послѣ, като се раздѣлите, ще ти каже ела при менъ, когато имашъ нужда. Това е потикъ въ свѣта.
към беседата >>
Питамъ ви вие любили ли сте Бога до сега?
Азъ, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пѫтя си, трѣбва да отстъпя, не трѣбва да я стѫпча, да заобиколя. Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сѫщество се движи къмъ нея, но азъ, който виждамъ, трѣбва да отстѫпя. Значи, Богъ, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заелъ да оправи свѣта. Свѣтътъ ще се оправи, нѣма да остане така, но вие трѣбва да опитате това учение и да го приемете. Опитайте радостьта и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа съ всичкото си сърдце.
Питамъ ви вие любили ли сте Бога до сега?
Казвате: азъ съмъ Го любилъ. Любилъ си, но какво? – Ледътъ си любилъ. Любилъ си, но какво? – Крушата си любилъ.
към беседата >>
Ако вие разбирате човѣка, ако вие вѣрвахте въ него, но не въ това, което външно се проявява, щѣхте да видите, колко велико нѣщо е човѣкътъ!
Народитѣ иматъ съ какво да се занимаватъ; общественитѣ хора сѫщо тъй иматъ редъ въпроси, съ които да се занимаватъ, па и ученитѣ хора иматъ съ какво да се занимаватъ. Но най-важната задача, съ която хората трѣбва да се занимаватъ е въпросътъ за човѣшката душа, или ако щете кажете, въпросътъ за човѣшкия духъ, но не и за човѣшкия умъ, защото човѣкътъ е нѣщо повече отъ човѣшкия умъ. Човѣшкиятъ умъ е само единъ слуга на човѣшкия духъ. Човѣшкото сърдце е сѫщо слуга на човѣшкия духъ; и човѣшката воля е слуга на човѣшкия духъ. Човѣкътъ по произхода си, по своето естество е нѣщо велико!
Ако вие разбирате човѣка, ако вие вѣрвахте въ него, но не въ това, което външно се проявява, щѣхте да видите, колко велико нѣщо е човѣкътъ!
Нима вие ще наречете човѣкъ онзи търговецъ, който ви продава платъ? Нима вие ще наречете човѣкъ, онзи професоръ, който прѣподава въ училището и ви нагрубява? Нима вие ще наречете човѣкъ онази майка, която на 5–6 мѣсеца помѣта своето дѣте и го изхвърля нѣкѫдѣ? Нима вие ще наречете човѣкъ онзи баща, който използува сина си? Нима вие ще наречете човѣкъ онзи държавникъ, който издава неразумни закони?
към беседата >>
„Ама ти отдѣ идешъ?
Не тогава именно ще дойде истинската работа въ свѣта. За сега има само трудъ, а не и работа. Работата ще бѫде една велика задача на бѫдащето поколѣние, на тѣзи велики души съ които нѣма да се спори, има ли задгробенъ животъ, или не. Тѣ ще бѫдатъ душитѣ, които ще разрѣшатъ въпроса за живота. Ако запиташъ единъ такъвъ човѣкъ, да ли те познава, той ще ти каже: ела утрѣ вечерь въ дома!
„Ама ти отдѣ идешъ?
“ – Ела утрѣ вечерь у дома! Ти ще отидешъ при него, той ще те нагости добрѣ, ще се разговори съ тебе и ще се раздѣлите. И най-послѣ, като се раздѣлите, ще ти каже ела при менъ, когато имашъ нужда. Това е потикъ въ свѣта. Кой каквото има, трѣбва да го изнесе на обшия жертвеникъ.
към беседата >>
Казвате: азъ съмъ Го любилъ.
Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сѫщество се движи къмъ нея, но азъ, който виждамъ, трѣбва да отстѫпя. Значи, Богъ, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заелъ да оправи свѣта. Свѣтътъ ще се оправи, нѣма да остане така, но вие трѣбва да опитате това учение и да го приемете. Опитайте радостьта и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа съ всичкото си сърдце. Питамъ ви вие любили ли сте Бога до сега?
Казвате: азъ съмъ Го любилъ.
Любилъ си, но какво? – Ледътъ си любилъ. Любилъ си, но какво? – Крушата си любилъ. Ледътъ се стопи, нѣма какво да любишъ.
към беседата >>
Нима вие ще наречете човѣкъ онзи търговецъ, който ви продава платъ?
Но най-важната задача, съ която хората трѣбва да се занимаватъ е въпросътъ за човѣшката душа, или ако щете кажете, въпросътъ за човѣшкия духъ, но не и за човѣшкия умъ, защото човѣкътъ е нѣщо повече отъ човѣшкия умъ. Човѣшкиятъ умъ е само единъ слуга на човѣшкия духъ. Човѣшкото сърдце е сѫщо слуга на човѣшкия духъ; и човѣшката воля е слуга на човѣшкия духъ. Човѣкътъ по произхода си, по своето естество е нѣщо велико! Ако вие разбирате човѣка, ако вие вѣрвахте въ него, но не въ това, което външно се проявява, щѣхте да видите, колко велико нѣщо е човѣкътъ!
Нима вие ще наречете човѣкъ онзи търговецъ, който ви продава платъ?
Нима вие ще наречете човѣкъ, онзи професоръ, който прѣподава въ училището и ви нагрубява? Нима вие ще наречете човѣкъ онази майка, която на 5–6 мѣсеца помѣта своето дѣте и го изхвърля нѣкѫдѣ? Нима вие ще наречете човѣкъ онзи баща, който използува сина си? Нима вие ще наречете човѣкъ онзи държавникъ, който издава неразумни закони?
към беседата >>
“ – Ела утрѣ вечерь у дома!
За сега има само трудъ, а не и работа. Работата ще бѫде една велика задача на бѫдащето поколѣние, на тѣзи велики души съ които нѣма да се спори, има ли задгробенъ животъ, или не. Тѣ ще бѫдатъ душитѣ, които ще разрѣшатъ въпроса за живота. Ако запиташъ единъ такъвъ човѣкъ, да ли те познава, той ще ти каже: ела утрѣ вечерь въ дома! „Ама ти отдѣ идешъ?
“ – Ела утрѣ вечерь у дома!
Ти ще отидешъ при него, той ще те нагости добрѣ, ще се разговори съ тебе и ще се раздѣлите. И най-послѣ, като се раздѣлите, ще ти каже ела при менъ, когато имашъ нужда. Това е потикъ въ свѣта. Кой каквото има, трѣбва да го изнесе на обшия жертвеникъ. Сега хората иматъ крива представа за жертвата.
към беседата >>
Любилъ си, но какво?
Значи, Богъ, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заелъ да оправи свѣта. Свѣтътъ ще се оправи, нѣма да остане така, но вие трѣбва да опитате това учение и да го приемете. Опитайте радостьта и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа съ всичкото си сърдце. Питамъ ви вие любили ли сте Бога до сега? Казвате: азъ съмъ Го любилъ.
Любилъ си, но какво?
– Ледътъ си любилъ. Любилъ си, но какво? – Крушата си любилъ. Ледътъ се стопи, нѣма какво да любишъ. Крушата изгни, нѣма какво да любишъ.
към беседата >>
Нима вие ще наречете човѣкъ, онзи професоръ, който прѣподава въ училището и ви нагрубява?
Човѣшкиятъ умъ е само единъ слуга на човѣшкия духъ. Човѣшкото сърдце е сѫщо слуга на човѣшкия духъ; и човѣшката воля е слуга на човѣшкия духъ. Човѣкътъ по произхода си, по своето естество е нѣщо велико! Ако вие разбирате човѣка, ако вие вѣрвахте въ него, но не въ това, което външно се проявява, щѣхте да видите, колко велико нѣщо е човѣкътъ! Нима вие ще наречете човѣкъ онзи търговецъ, който ви продава платъ?
Нима вие ще наречете човѣкъ, онзи професоръ, който прѣподава въ училището и ви нагрубява?
Нима вие ще наречете човѣкъ онази майка, която на 5–6 мѣсеца помѣта своето дѣте и го изхвърля нѣкѫдѣ? Нима вие ще наречете човѣкъ онзи баща, който използува сина си? Нима вие ще наречете човѣкъ онзи държавникъ, който издава неразумни закони?
към беседата >>
Ти ще отидешъ при него, той ще те нагости добрѣ, ще се разговори съ тебе и ще се раздѣлите.
Работата ще бѫде една велика задача на бѫдащето поколѣние, на тѣзи велики души съ които нѣма да се спори, има ли задгробенъ животъ, или не. Тѣ ще бѫдатъ душитѣ, които ще разрѣшатъ въпроса за живота. Ако запиташъ единъ такъвъ човѣкъ, да ли те познава, той ще ти каже: ела утрѣ вечерь въ дома! „Ама ти отдѣ идешъ? “ – Ела утрѣ вечерь у дома!
Ти ще отидешъ при него, той ще те нагости добрѣ, ще се разговори съ тебе и ще се раздѣлите.
И най-послѣ, като се раздѣлите, ще ти каже ела при менъ, когато имашъ нужда. Това е потикъ въ свѣта. Кой каквото има, трѣбва да го изнесе на обшия жертвеникъ. Сега хората иматъ крива представа за жертвата. Тѣ мислятъ, че това, което жертвуватъ, ще пропадне.
към беседата >>
– Ледътъ си любилъ.
Свѣтътъ ще се оправи, нѣма да остане така, но вие трѣбва да опитате това учение и да го приемете. Опитайте радостьта и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа съ всичкото си сърдце. Питамъ ви вие любили ли сте Бога до сега? Казвате: азъ съмъ Го любилъ. Любилъ си, но какво?
– Ледътъ си любилъ.
Любилъ си, но какво? – Крушата си любилъ. Ледътъ се стопи, нѣма какво да любишъ. Крушата изгни, нѣма какво да любишъ. Когато залюбите Бога, туй безграничното, никога нѣма да изгубите.
към беседата >>
Нима вие ще наречете човѣкъ онази майка, която на 5–6 мѣсеца помѣта своето дѣте и го изхвърля нѣкѫдѣ?
Човѣшкото сърдце е сѫщо слуга на човѣшкия духъ; и човѣшката воля е слуга на човѣшкия духъ. Човѣкътъ по произхода си, по своето естество е нѣщо велико! Ако вие разбирате човѣка, ако вие вѣрвахте въ него, но не въ това, което външно се проявява, щѣхте да видите, колко велико нѣщо е човѣкътъ! Нима вие ще наречете човѣкъ онзи търговецъ, който ви продава платъ? Нима вие ще наречете човѣкъ, онзи професоръ, който прѣподава въ училището и ви нагрубява?
Нима вие ще наречете човѣкъ онази майка, която на 5–6 мѣсеца помѣта своето дѣте и го изхвърля нѣкѫдѣ?
Нима вие ще наречете човѣкъ онзи баща, който използува сина си? Нима вие ще наречете човѣкъ онзи държавникъ, който издава неразумни закони?
към беседата >>
И най-послѣ, като се раздѣлите, ще ти каже ела при менъ, когато имашъ нужда.
Тѣ ще бѫдатъ душитѣ, които ще разрѣшатъ въпроса за живота. Ако запиташъ единъ такъвъ човѣкъ, да ли те познава, той ще ти каже: ела утрѣ вечерь въ дома! „Ама ти отдѣ идешъ? “ – Ела утрѣ вечерь у дома! Ти ще отидешъ при него, той ще те нагости добрѣ, ще се разговори съ тебе и ще се раздѣлите.
И най-послѣ, като се раздѣлите, ще ти каже ела при менъ, когато имашъ нужда.
Това е потикъ въ свѣта. Кой каквото има, трѣбва да го изнесе на обшия жертвеникъ. Сега хората иматъ крива представа за жертвата. Тѣ мислятъ, че това, което жертвуватъ, ще пропадне. Да ви опрѣдѣля какво нѣщо е житното зърно.
към беседата >>
Любилъ си, но какво?
Опитайте радостьта и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа съ всичкото си сърдце. Питамъ ви вие любили ли сте Бога до сега? Казвате: азъ съмъ Го любилъ. Любилъ си, но какво? – Ледътъ си любилъ.
Любилъ си, но какво?
– Крушата си любилъ. Ледътъ се стопи, нѣма какво да любишъ. Крушата изгни, нѣма какво да любишъ. Когато залюбите Бога, туй безграничното, никога нѣма да изгубите. Той всѣкога ще ви говори и вашето лице ще придобие една особена свѣтлина.
към беседата >>
Нима вие ще наречете човѣкъ онзи баща, който използува сина си?
Човѣкътъ по произхода си, по своето естество е нѣщо велико! Ако вие разбирате човѣка, ако вие вѣрвахте въ него, но не въ това, което външно се проявява, щѣхте да видите, колко велико нѣщо е човѣкътъ! Нима вие ще наречете човѣкъ онзи търговецъ, който ви продава платъ? Нима вие ще наречете човѣкъ, онзи професоръ, който прѣподава въ училището и ви нагрубява? Нима вие ще наречете човѣкъ онази майка, която на 5–6 мѣсеца помѣта своето дѣте и го изхвърля нѣкѫдѣ?
Нима вие ще наречете човѣкъ онзи баща, който използува сина си?
Нима вие ще наречете човѣкъ онзи държавникъ, който издава неразумни закони?
към беседата >>
Това е потикъ въ свѣта.
Ако запиташъ единъ такъвъ човѣкъ, да ли те познава, той ще ти каже: ела утрѣ вечерь въ дома! „Ама ти отдѣ идешъ? “ – Ела утрѣ вечерь у дома! Ти ще отидешъ при него, той ще те нагости добрѣ, ще се разговори съ тебе и ще се раздѣлите. И най-послѣ, като се раздѣлите, ще ти каже ела при менъ, когато имашъ нужда.
Това е потикъ въ свѣта.
Кой каквото има, трѣбва да го изнесе на обшия жертвеникъ. Сега хората иматъ крива представа за жертвата. Тѣ мислятъ, че това, което жертвуватъ, ще пропадне. Да ви опрѣдѣля какво нѣщо е житното зърно. Ако житното зърно не се пожертвува и не падне на земята и умре, какво ще бѫде положението на земледѣлеца?
към беседата >>
– Крушата си любилъ.
Питамъ ви вие любили ли сте Бога до сега? Казвате: азъ съмъ Го любилъ. Любилъ си, но какво? – Ледътъ си любилъ. Любилъ си, но какво?
– Крушата си любилъ.
Ледътъ се стопи, нѣма какво да любишъ. Крушата изгни, нѣма какво да любишъ. Когато залюбите Бога, туй безграничното, никога нѣма да изгубите. Той всѣкога ще ви говори и вашето лице ще придобие една особена свѣтлина.
към беседата >>
Нима вие ще наречете човѣкъ онзи държавникъ, който издава неразумни закони?
Ако вие разбирате човѣка, ако вие вѣрвахте въ него, но не въ това, което външно се проявява, щѣхте да видите, колко велико нѣщо е човѣкътъ! Нима вие ще наречете човѣкъ онзи търговецъ, който ви продава платъ? Нима вие ще наречете човѣкъ, онзи професоръ, който прѣподава въ училището и ви нагрубява? Нима вие ще наречете човѣкъ онази майка, която на 5–6 мѣсеца помѣта своето дѣте и го изхвърля нѣкѫдѣ? Нима вие ще наречете човѣкъ онзи баща, който използува сина си?
Нима вие ще наречете човѣкъ онзи държавникъ, който издава неразумни закони?
към беседата >>
Кой каквото има, трѣбва да го изнесе на обшия жертвеникъ.
„Ама ти отдѣ идешъ? “ – Ела утрѣ вечерь у дома! Ти ще отидешъ при него, той ще те нагости добрѣ, ще се разговори съ тебе и ще се раздѣлите. И най-послѣ, като се раздѣлите, ще ти каже ела при менъ, когато имашъ нужда. Това е потикъ въ свѣта.
Кой каквото има, трѣбва да го изнесе на обшия жертвеникъ.
Сега хората иматъ крива представа за жертвата. Тѣ мислятъ, че това, което жертвуватъ, ще пропадне. Да ви опрѣдѣля какво нѣщо е житното зърно. Ако житното зърно не се пожертвува и не падне на земята и умре, какво ще бѫде положението на земледѣлеца? Онзи, който умира, той влага своята сила и тази сила се увеличава.
към беседата >>
Ледътъ се стопи, нѣма какво да любишъ.
Казвате: азъ съмъ Го любилъ. Любилъ си, но какво? – Ледътъ си любилъ. Любилъ си, но какво? – Крушата си любилъ.
Ледътъ се стопи, нѣма какво да любишъ.
Крушата изгни, нѣма какво да любишъ. Когато залюбите Бога, туй безграничното, никога нѣма да изгубите. Той всѣкога ще ви говори и вашето лице ще придобие една особена свѣтлина.
към беседата >>
Трѣбва да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ.
Трѣбва да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ.
Казва се, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли. Не, той е нѣщо повече отъ това, което мисли. Слѣдователно, великото въ свѣта не може да се опрѣдѣли напълно. Най-важниятъ въпросъ, който занимава ученитѣ хора въ свѣта, това е въпросътъ за висшия съзнателенъ животъ. Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т.н.
към беседата >>
Сега хората иматъ крива представа за жертвата.
“ – Ела утрѣ вечерь у дома! Ти ще отидешъ при него, той ще те нагости добрѣ, ще се разговори съ тебе и ще се раздѣлите. И най-послѣ, като се раздѣлите, ще ти каже ела при менъ, когато имашъ нужда. Това е потикъ въ свѣта. Кой каквото има, трѣбва да го изнесе на обшия жертвеникъ.
Сега хората иматъ крива представа за жертвата.
Тѣ мислятъ, че това, което жертвуватъ, ще пропадне. Да ви опрѣдѣля какво нѣщо е житното зърно. Ако житното зърно не се пожертвува и не падне на земята и умре, какво ще бѫде положението на земледѣлеца? Онзи, който умира, той влага своята сила и тази сила се увеличава. Това е едно отъ качествата на жертвата.
към беседата >>
Крушата изгни, нѣма какво да любишъ.
Любилъ си, но какво? – Ледътъ си любилъ. Любилъ си, но какво? – Крушата си любилъ. Ледътъ се стопи, нѣма какво да любишъ.
Крушата изгни, нѣма какво да любишъ.
Когато залюбите Бога, туй безграничното, никога нѣма да изгубите. Той всѣкога ще ви говори и вашето лице ще придобие една особена свѣтлина.
към беседата >>
Казва се, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли.
Трѣбва да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ.
Казва се, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли.
Не, той е нѣщо повече отъ това, което мисли. Слѣдователно, великото въ свѣта не може да се опрѣдѣли напълно. Най-важниятъ въпросъ, който занимава ученитѣ хора въ свѣта, това е въпросътъ за висшия съзнателенъ животъ. Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т.н. Животъ, който се ражда отъ подкрѣпата на топлината не е животъ.
към беседата >>
Тѣ мислятъ, че това, което жертвуватъ, ще пропадне.
Ти ще отидешъ при него, той ще те нагости добрѣ, ще се разговори съ тебе и ще се раздѣлите. И най-послѣ, като се раздѣлите, ще ти каже ела при менъ, когато имашъ нужда. Това е потикъ въ свѣта. Кой каквото има, трѣбва да го изнесе на обшия жертвеникъ. Сега хората иматъ крива представа за жертвата.
Тѣ мислятъ, че това, което жертвуватъ, ще пропадне.
Да ви опрѣдѣля какво нѣщо е житното зърно. Ако житното зърно не се пожертвува и не падне на земята и умре, какво ще бѫде положението на земледѣлеца? Онзи, който умира, той влага своята сила и тази сила се увеличава. Това е едно отъ качествата на жертвата. Нѣкои учени хора казватъ: не трѣбва да се прави жертва, никому нищо не трѣбва да се дава.
към беседата >>
Когато залюбите Бога, туй безграничното, никога нѣма да изгубите.
– Ледътъ си любилъ. Любилъ си, но какво? – Крушата си любилъ. Ледътъ се стопи, нѣма какво да любишъ. Крушата изгни, нѣма какво да любишъ.
Когато залюбите Бога, туй безграничното, никога нѣма да изгубите.
Той всѣкога ще ви говори и вашето лице ще придобие една особена свѣтлина.
към беседата >>
Не, той е нѣщо повече отъ това, което мисли.
Трѣбва да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ. Казва се, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли.
Не, той е нѣщо повече отъ това, което мисли.
Слѣдователно, великото въ свѣта не може да се опрѣдѣли напълно. Най-важниятъ въпросъ, който занимава ученитѣ хора въ свѣта, това е въпросътъ за висшия съзнателенъ животъ. Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т.н. Животъ, който се ражда отъ подкрѣпата на топлината не е животъ. Това е известна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа.
към беседата >>
Да ви опрѣдѣля какво нѣщо е житното зърно.
И най-послѣ, като се раздѣлите, ще ти каже ела при менъ, когато имашъ нужда. Това е потикъ въ свѣта. Кой каквото има, трѣбва да го изнесе на обшия жертвеникъ. Сега хората иматъ крива представа за жертвата. Тѣ мислятъ, че това, което жертвуватъ, ще пропадне.
Да ви опрѣдѣля какво нѣщо е житното зърно.
Ако житното зърно не се пожертвува и не падне на земята и умре, какво ще бѫде положението на земледѣлеца? Онзи, който умира, той влага своята сила и тази сила се увеличава. Това е едно отъ качествата на жертвата. Нѣкои учени хора казватъ: не трѣбва да се прави жертва, никому нищо не трѣбва да се дава. То значи никой да не сѣе, никой да не оре.
към беседата >>
Той всѣкога ще ви говори и вашето лице ще придобие една особена свѣтлина.
Любилъ си, но какво? – Крушата си любилъ. Ледътъ се стопи, нѣма какво да любишъ. Крушата изгни, нѣма какво да любишъ. Когато залюбите Бога, туй безграничното, никога нѣма да изгубите.
Той всѣкога ще ви говори и вашето лице ще придобие една особена свѣтлина.
към беседата >>
Слѣдователно, великото въ свѣта не може да се опрѣдѣли напълно.
Трѣбва да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ. Казва се, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли. Не, той е нѣщо повече отъ това, което мисли.
Слѣдователно, великото въ свѣта не може да се опрѣдѣли напълно.
Най-важниятъ въпросъ, който занимава ученитѣ хора въ свѣта, това е въпросътъ за висшия съзнателенъ животъ. Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т.н. Животъ, който се ражда отъ подкрѣпата на топлината не е животъ. Това е известна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа. Животътъ самъ ражда всички тия нѣща.
към беседата >>
Ако житното зърно не се пожертвува и не падне на земята и умре, какво ще бѫде положението на земледѣлеца?
Това е потикъ въ свѣта. Кой каквото има, трѣбва да го изнесе на обшия жертвеникъ. Сега хората иматъ крива представа за жертвата. Тѣ мислятъ, че това, което жертвуватъ, ще пропадне. Да ви опрѣдѣля какво нѣщо е житното зърно.
Ако житното зърно не се пожертвува и не падне на земята и умре, какво ще бѫде положението на земледѣлеца?
Онзи, който умира, той влага своята сила и тази сила се увеличава. Това е едно отъ качествата на жертвата. Нѣкои учени хора казватъ: не трѣбва да се прави жертва, никому нищо не трѣбва да се дава. То значи никой да не сѣе, никой да не оре. Не, ще сѣемъ, ще оремъ, но разумно.
към беседата >>
И тъй, казвамъ: всички трѣбва да възлюбимъ Бога!
И тъй, казвамъ: всички трѣбва да възлюбимъ Бога!
Само тогава животътъ ни ще придобие смисълъ. Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си. Туй е най-голѣмото изкуство. За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь. Ние не сме животъ, Богъ е Животъ.
към беседата >>
Най-важниятъ въпросъ, който занимава ученитѣ хора въ свѣта, това е въпросътъ за висшия съзнателенъ животъ.
Трѣбва да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ. Казва се, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли. Не, той е нѣщо повече отъ това, което мисли. Слѣдователно, великото въ свѣта не може да се опрѣдѣли напълно.
Най-важниятъ въпросъ, който занимава ученитѣ хора въ свѣта, това е въпросътъ за висшия съзнателенъ животъ.
Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т.н. Животъ, който се ражда отъ подкрѣпата на топлината не е животъ. Това е известна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа. Животътъ самъ ражда всички тия нѣща. Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло.
към беседата >>
Онзи, който умира, той влага своята сила и тази сила се увеличава.
Кой каквото има, трѣбва да го изнесе на обшия жертвеникъ. Сега хората иматъ крива представа за жертвата. Тѣ мислятъ, че това, което жертвуватъ, ще пропадне. Да ви опрѣдѣля какво нѣщо е житното зърно. Ако житното зърно не се пожертвува и не падне на земята и умре, какво ще бѫде положението на земледѣлеца?
Онзи, който умира, той влага своята сила и тази сила се увеличава.
Това е едно отъ качествата на жертвата. Нѣкои учени хора казватъ: не трѣбва да се прави жертва, никому нищо не трѣбва да се дава. То значи никой да не сѣе, никой да не оре. Не, ще сѣемъ, ще оремъ, но разумно. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме една солидна основа въ живота си.
към беседата >>
Само тогава животътъ ни ще придобие смисълъ.
И тъй, казвамъ: всички трѣбва да възлюбимъ Бога!
Само тогава животътъ ни ще придобие смисълъ.
Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си. Туй е най-голѣмото изкуство. За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь. Ние не сме животъ, Богъ е Животъ. Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ.
към беседата >>
Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т.н.
Трѣбва да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ. Казва се, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли. Не, той е нѣщо повече отъ това, което мисли. Слѣдователно, великото въ свѣта не може да се опрѣдѣли напълно. Най-важниятъ въпросъ, който занимава ученитѣ хора въ свѣта, това е въпросътъ за висшия съзнателенъ животъ.
Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т.н.
Животъ, който се ражда отъ подкрѣпата на топлината не е животъ. Това е известна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа. Животътъ самъ ражда всички тия нѣща. Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло. Животътъ е нѣщо мощно, когато го разберете.
към беседата >>
Това е едно отъ качествата на жертвата.
Сега хората иматъ крива представа за жертвата. Тѣ мислятъ, че това, което жертвуватъ, ще пропадне. Да ви опрѣдѣля какво нѣщо е житното зърно. Ако житното зърно не се пожертвува и не падне на земята и умре, какво ще бѫде положението на земледѣлеца? Онзи, който умира, той влага своята сила и тази сила се увеличава.
Това е едно отъ качествата на жертвата.
Нѣкои учени хора казватъ: не трѣбва да се прави жертва, никому нищо не трѣбва да се дава. То значи никой да не сѣе, никой да не оре. Не, ще сѣемъ, ще оремъ, но разумно. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме една солидна основа въ живота си. Това, че ти си българинъ, не е основа; това че ти си ученъ човѣкъ, не е основа; това, че имашъ нови схващания за живота, не е основа.
към беседата >>
Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си.
И тъй, казвамъ: всички трѣбва да възлюбимъ Бога! Само тогава животътъ ни ще придобие смисълъ.
Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си.
Туй е най-голѣмото изкуство. За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь. Ние не сме животъ, Богъ е Животъ. Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ. Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ.
към беседата >>
Животъ, който се ражда отъ подкрѣпата на топлината не е животъ.
Казва се, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли. Не, той е нѣщо повече отъ това, което мисли. Слѣдователно, великото въ свѣта не може да се опрѣдѣли напълно. Най-важниятъ въпросъ, който занимава ученитѣ хора въ свѣта, това е въпросътъ за висшия съзнателенъ животъ. Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т.н.
Животъ, който се ражда отъ подкрѣпата на топлината не е животъ.
Това е известна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа. Животътъ самъ ражда всички тия нѣща. Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло. Животътъ е нѣщо мощно, когато го разберете. Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота?
към беседата >>
Нѣкои учени хора казватъ: не трѣбва да се прави жертва, никому нищо не трѣбва да се дава.
Тѣ мислятъ, че това, което жертвуватъ, ще пропадне. Да ви опрѣдѣля какво нѣщо е житното зърно. Ако житното зърно не се пожертвува и не падне на земята и умре, какво ще бѫде положението на земледѣлеца? Онзи, който умира, той влага своята сила и тази сила се увеличава. Това е едно отъ качествата на жертвата.
Нѣкои учени хора казватъ: не трѣбва да се прави жертва, никому нищо не трѣбва да се дава.
То значи никой да не сѣе, никой да не оре. Не, ще сѣемъ, ще оремъ, но разумно. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме една солидна основа въ живота си. Това, че ти си българинъ, не е основа; това че ти си ученъ човѣкъ, не е основа; това, че имашъ нови схващания за живота, не е основа. Истинската основа е Любовьта, а това е животъ.
към беседата >>
Туй е най-голѣмото изкуство.
И тъй, казвамъ: всички трѣбва да възлюбимъ Бога! Само тогава животътъ ни ще придобие смисълъ. Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си.
Туй е най-голѣмото изкуство.
За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь. Ние не сме животъ, Богъ е Животъ. Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ. Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие.
към беседата >>
Това е известна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа.
Не, той е нѣщо повече отъ това, което мисли. Слѣдователно, великото въ свѣта не може да се опрѣдѣли напълно. Най-важниятъ въпросъ, който занимава ученитѣ хора въ свѣта, това е въпросътъ за висшия съзнателенъ животъ. Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т.н. Животъ, който се ражда отъ подкрѣпата на топлината не е животъ.
Това е известна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа.
Животътъ самъ ражда всички тия нѣща. Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло. Животътъ е нѣщо мощно, когато го разберете. Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота? Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е животътъ, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ!
към беседата >>
То значи никой да не сѣе, никой да не оре.
Да ви опрѣдѣля какво нѣщо е житното зърно. Ако житното зърно не се пожертвува и не падне на земята и умре, какво ще бѫде положението на земледѣлеца? Онзи, който умира, той влага своята сила и тази сила се увеличава. Това е едно отъ качествата на жертвата. Нѣкои учени хора казватъ: не трѣбва да се прави жертва, никому нищо не трѣбва да се дава.
То значи никой да не сѣе, никой да не оре.
Не, ще сѣемъ, ще оремъ, но разумно. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме една солидна основа въ живота си. Това, че ти си българинъ, не е основа; това че ти си ученъ човѣкъ, не е основа; това, че имашъ нови схващания за живота, не е основа. Истинската основа е Любовьта, а това е животъ. Този животъ ние го имаме, но още не сме го проявили.
към беседата >>
За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь.
И тъй, казвамъ: всички трѣбва да възлюбимъ Бога! Само тогава животътъ ни ще придобие смисълъ. Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си. Туй е най-голѣмото изкуство.
За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь.
Ние не сме животъ, Богъ е Животъ. Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ. Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие. Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава.
към беседата >>
Животътъ самъ ражда всички тия нѣща.
Слѣдователно, великото въ свѣта не може да се опрѣдѣли напълно. Най-важниятъ въпросъ, който занимава ученитѣ хора въ свѣта, това е въпросътъ за висшия съзнателенъ животъ. Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т.н. Животъ, който се ражда отъ подкрѣпата на топлината не е животъ. Това е известна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа.
Животътъ самъ ражда всички тия нѣща.
Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло. Животътъ е нѣщо мощно, когато го разберете. Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота? Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е животътъ, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ! Какъ лѣкуватъ тѣ болнитѣ хора?
към беседата >>
Не, ще сѣемъ, ще оремъ, но разумно.
Ако житното зърно не се пожертвува и не падне на земята и умре, какво ще бѫде положението на земледѣлеца? Онзи, който умира, той влага своята сила и тази сила се увеличава. Това е едно отъ качествата на жертвата. Нѣкои учени хора казватъ: не трѣбва да се прави жертва, никому нищо не трѣбва да се дава. То значи никой да не сѣе, никой да не оре.
Не, ще сѣемъ, ще оремъ, но разумно.
Слѣдователно, ние трѣбва да имаме една солидна основа въ живота си. Това, че ти си българинъ, не е основа; това че ти си ученъ човѣкъ, не е основа; това, че имашъ нови схващания за живота, не е основа. Истинската основа е Любовьта, а това е животъ. Този животъ ние го имаме, но още не сме го проявили. Сегашнитѣ научни теории за живота азъ считамъ като локви, които сѫ се образували отъ дъжда, и хората, отъ нѣмай кѫдѣ отиватъ отъ тамъ да пиятъ вода, но вѫтрѣ жабитѣ крѣкатъ.
към беседата >>
Ние не сме животъ, Богъ е Животъ.
И тъй, казвамъ: всички трѣбва да възлюбимъ Бога! Само тогава животътъ ни ще придобие смисълъ. Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си. Туй е най-голѣмото изкуство. За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь.
Ние не сме животъ, Богъ е Животъ.
Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ. Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие. Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ.
към беседата >>
Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло.
Най-важниятъ въпросъ, който занимава ученитѣ хора въ свѣта, това е въпросътъ за висшия съзнателенъ животъ. Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т.н. Животъ, който се ражда отъ подкрѣпата на топлината не е животъ. Това е известна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа. Животътъ самъ ражда всички тия нѣща.
Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло.
Животътъ е нѣщо мощно, когато го разберете. Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота? Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е животътъ, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ! Какъ лѣкуватъ тѣ болнитѣ хора? Какво знаятъ за болнитѣ?
към беседата >>
Слѣдователно, ние трѣбва да имаме една солидна основа въ живота си.
Онзи, който умира, той влага своята сила и тази сила се увеличава. Това е едно отъ качествата на жертвата. Нѣкои учени хора казватъ: не трѣбва да се прави жертва, никому нищо не трѣбва да се дава. То значи никой да не сѣе, никой да не оре. Не, ще сѣемъ, ще оремъ, но разумно.
Слѣдователно, ние трѣбва да имаме една солидна основа въ живота си.
Това, че ти си българинъ, не е основа; това че ти си ученъ човѣкъ, не е основа; това, че имашъ нови схващания за живота, не е основа. Истинската основа е Любовьта, а това е животъ. Този животъ ние го имаме, но още не сме го проявили. Сегашнитѣ научни теории за живота азъ считамъ като локви, които сѫ се образували отъ дъжда, и хората, отъ нѣмай кѫдѣ отиватъ отъ тамъ да пиятъ вода, но вѫтрѣ жабитѣ крѣкатъ. Споредъ, мене, жабитѣ сѫ онзи материализъмъ, който сѫществува въ хората и който ги кара да желаятъ за себе си все повече и повече нѣща.
към беседата >>
Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ.
Само тогава животътъ ни ще придобие смисълъ. Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си. Туй е най-голѣмото изкуство. За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь. Ние не сме животъ, Богъ е Животъ.
Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ.
Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие. Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ. Той е разрѣшенъ: възлюби Господа!
към беседата >>
Животътъ е нѣщо мощно, когато го разберете.
Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т.н. Животъ, който се ражда отъ подкрѣпата на топлината не е животъ. Това е известна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа. Животътъ самъ ражда всички тия нѣща. Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло.
Животътъ е нѣщо мощно, когато го разберете.
Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота? Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е животътъ, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ! Какъ лѣкуватъ тѣ болнитѣ хора? Какво знаятъ за болнитѣ? – Нищо не знаятъ.
към беседата >>
Това, че ти си българинъ, не е основа; това че ти си ученъ човѣкъ, не е основа; това, че имашъ нови схващания за живота, не е основа.
Това е едно отъ качествата на жертвата. Нѣкои учени хора казватъ: не трѣбва да се прави жертва, никому нищо не трѣбва да се дава. То значи никой да не сѣе, никой да не оре. Не, ще сѣемъ, ще оремъ, но разумно. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме една солидна основа въ живота си.
Това, че ти си българинъ, не е основа; това че ти си ученъ човѣкъ, не е основа; това, че имашъ нови схващания за живота, не е основа.
Истинската основа е Любовьта, а това е животъ. Този животъ ние го имаме, но още не сме го проявили. Сегашнитѣ научни теории за живота азъ считамъ като локви, които сѫ се образували отъ дъжда, и хората, отъ нѣмай кѫдѣ отиватъ отъ тамъ да пиятъ вода, но вѫтрѣ жабитѣ крѣкатъ. Споредъ, мене, жабитѣ сѫ онзи материализъмъ, който сѫществува въ хората и който ги кара да желаятъ за себе си все повече и повече нѣща. Знаете ли, какъ хората схващатъ материалното въ свѣта?
към беседата >>
Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ.
Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си. Туй е най-голѣмото изкуство. За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь. Ние не сме животъ, Богъ е Животъ. Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ.
Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ.
Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие. Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ. Той е разрѣшенъ: възлюби Господа! То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление.
към беседата >>
Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота?
Животъ, който се ражда отъ подкрѣпата на топлината не е животъ. Това е известна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа. Животътъ самъ ражда всички тия нѣща. Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло. Животътъ е нѣщо мощно, когато го разберете.
Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота?
Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е животътъ, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ! Какъ лѣкуватъ тѣ болнитѣ хора? Какво знаятъ за болнитѣ? – Нищо не знаятъ. Болнитѣ днесъ и съ лѣкари умиратъ, и безъ лѣкари умиратъ.
към беседата >>
Истинската основа е Любовьта, а това е животъ.
Нѣкои учени хора казватъ: не трѣбва да се прави жертва, никому нищо не трѣбва да се дава. То значи никой да не сѣе, никой да не оре. Не, ще сѣемъ, ще оремъ, но разумно. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме една солидна основа въ живота си. Това, че ти си българинъ, не е основа; това че ти си ученъ човѣкъ, не е основа; това, че имашъ нови схващания за живота, не е основа.
Истинската основа е Любовьта, а това е животъ.
Този животъ ние го имаме, но още не сме го проявили. Сегашнитѣ научни теории за живота азъ считамъ като локви, които сѫ се образували отъ дъжда, и хората, отъ нѣмай кѫдѣ отиватъ отъ тамъ да пиятъ вода, но вѫтрѣ жабитѣ крѣкатъ. Споредъ, мене, жабитѣ сѫ онзи материализъмъ, който сѫществува въ хората и който ги кара да желаятъ за себе си все повече и повече нѣща. Знаете ли, какъ хората схващатъ материалното въ свѣта? Ще ви приведа единъ примѣръ.
към беседата >>
Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие.
Туй е най-голѣмото изкуство. За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь. Ние не сме животъ, Богъ е Животъ. Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ. Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ.
Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие.
Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ. Той е разрѣшенъ: възлюби Господа! То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление. И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне.
към беседата >>
Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е животътъ, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ!
Това е известна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа. Животътъ самъ ражда всички тия нѣща. Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло. Животътъ е нѣщо мощно, когато го разберете. Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота?
Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е животътъ, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ!
Какъ лѣкуватъ тѣ болнитѣ хора? Какво знаятъ за болнитѣ? – Нищо не знаятъ. Болнитѣ днесъ и съ лѣкари умиратъ, и безъ лѣкари умиратъ. Тогава защо ни сѫ лѣкаритѣ?
към беседата >>
Този животъ ние го имаме, но още не сме го проявили.
То значи никой да не сѣе, никой да не оре. Не, ще сѣемъ, ще оремъ, но разумно. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме една солидна основа въ живота си. Това, че ти си българинъ, не е основа; това че ти си ученъ човѣкъ, не е основа; това, че имашъ нови схващания за живота, не е основа. Истинската основа е Любовьта, а това е животъ.
Този животъ ние го имаме, но още не сме го проявили.
Сегашнитѣ научни теории за живота азъ считамъ като локви, които сѫ се образували отъ дъжда, и хората, отъ нѣмай кѫдѣ отиватъ отъ тамъ да пиятъ вода, но вѫтрѣ жабитѣ крѣкатъ. Споредъ, мене, жабитѣ сѫ онзи материализъмъ, който сѫществува въ хората и който ги кара да желаятъ за себе си все повече и повече нѣща. Знаете ли, какъ хората схващатъ материалното въ свѣта? Ще ви приведа единъ примѣръ.
към беседата >>
Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава.
За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь. Ние не сме животъ, Богъ е Животъ. Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ. Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие.
Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава.
Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ. Той е разрѣшенъ: възлюби Господа! То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление. И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне. Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне.
към беседата >>
Какъ лѣкуватъ тѣ болнитѣ хора?
Животътъ самъ ражда всички тия нѣща. Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло. Животътъ е нѣщо мощно, когато го разберете. Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота? Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е животътъ, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ!
Какъ лѣкуватъ тѣ болнитѣ хора?
Какво знаятъ за болнитѣ? – Нищо не знаятъ. Болнитѣ днесъ и съ лѣкари умиратъ, и безъ лѣкари умиратъ. Тогава защо ни сѫ лѣкаритѣ? И съ учители хората умиратъ, и безъ учители умиратъ.
към беседата >>
Сегашнитѣ научни теории за живота азъ считамъ като локви, които сѫ се образували отъ дъжда, и хората, отъ нѣмай кѫдѣ отиватъ отъ тамъ да пиятъ вода, но вѫтрѣ жабитѣ крѣкатъ.
Не, ще сѣемъ, ще оремъ, но разумно. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме една солидна основа въ живота си. Това, че ти си българинъ, не е основа; това че ти си ученъ човѣкъ, не е основа; това, че имашъ нови схващания за живота, не е основа. Истинската основа е Любовьта, а това е животъ. Този животъ ние го имаме, но още не сме го проявили.
Сегашнитѣ научни теории за живота азъ считамъ като локви, които сѫ се образували отъ дъжда, и хората, отъ нѣмай кѫдѣ отиватъ отъ тамъ да пиятъ вода, но вѫтрѣ жабитѣ крѣкатъ.
Споредъ, мене, жабитѣ сѫ онзи материализъмъ, който сѫществува въ хората и който ги кара да желаятъ за себе си все повече и повече нѣща. Знаете ли, какъ хората схващатъ материалното въ свѣта? Ще ви приведа единъ примѣръ.
към беседата >>
Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ.
Ние не сме животъ, Богъ е Животъ. Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ. Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие. Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава.
Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ.
Той е разрѣшенъ: възлюби Господа! То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление. И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне. Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне. А вие какъ гледате на слънцето?
към беседата >>
Какво знаятъ за болнитѣ?
Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло. Животътъ е нѣщо мощно, когато го разберете. Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота? Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е животътъ, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ! Какъ лѣкуватъ тѣ болнитѣ хора?
Какво знаятъ за болнитѣ?
– Нищо не знаятъ. Болнитѣ днесъ и съ лѣкари умиратъ, и безъ лѣкари умиратъ. Тогава защо ни сѫ лѣкаритѣ? И съ учители хората умиратъ, и безъ учители умиратъ. И съ учители хората крадятъ.
към беседата >>
Споредъ, мене, жабитѣ сѫ онзи материализъмъ, който сѫществува въ хората и който ги кара да желаятъ за себе си все повече и повече нѣща.
Слѣдователно, ние трѣбва да имаме една солидна основа въ живота си. Това, че ти си българинъ, не е основа; това че ти си ученъ човѣкъ, не е основа; това, че имашъ нови схващания за живота, не е основа. Истинската основа е Любовьта, а това е животъ. Този животъ ние го имаме, но още не сме го проявили. Сегашнитѣ научни теории за живота азъ считамъ като локви, които сѫ се образували отъ дъжда, и хората, отъ нѣмай кѫдѣ отиватъ отъ тамъ да пиятъ вода, но вѫтрѣ жабитѣ крѣкатъ.
Споредъ, мене, жабитѣ сѫ онзи материализъмъ, който сѫществува въ хората и който ги кара да желаятъ за себе си все повече и повече нѣща.
Знаете ли, какъ хората схващатъ материалното въ свѣта? Ще ви приведа единъ примѣръ.
към беседата >>
Той е разрѣшенъ: възлюби Господа!
Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ. Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие. Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ.
Той е разрѣшенъ: възлюби Господа!
То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление. И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне. Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне. А вие какъ гледате на слънцето? Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло.
към беседата >>
– Нищо не знаятъ.
Животътъ е нѣщо мощно, когато го разберете. Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота? Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е животътъ, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ! Какъ лѣкуватъ тѣ болнитѣ хора? Какво знаятъ за болнитѣ?
– Нищо не знаятъ.
Болнитѣ днесъ и съ лѣкари умиратъ, и безъ лѣкари умиратъ. Тогава защо ни сѫ лѣкаритѣ? И съ учители хората умиратъ, и безъ учители умиратъ. И съ учители хората крадятъ. И съ учители злословятъ, и безъ учители злословятъ.
към беседата >>
Знаете ли, какъ хората схващатъ материалното въ свѣта?
Това, че ти си българинъ, не е основа; това че ти си ученъ човѣкъ, не е основа; това, че имашъ нови схващания за живота, не е основа. Истинската основа е Любовьта, а това е животъ. Този животъ ние го имаме, но още не сме го проявили. Сегашнитѣ научни теории за живота азъ считамъ като локви, които сѫ се образували отъ дъжда, и хората, отъ нѣмай кѫдѣ отиватъ отъ тамъ да пиятъ вода, но вѫтрѣ жабитѣ крѣкатъ. Споредъ, мене, жабитѣ сѫ онзи материализъмъ, който сѫществува въ хората и който ги кара да желаятъ за себе си все повече и повече нѣща.
Знаете ли, какъ хората схващатъ материалното въ свѣта?
Ще ви приведа единъ примѣръ.
към беседата >>
То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление.
Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие. Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ. Той е разрѣшенъ: възлюби Господа!
То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление.
И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне. Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне. А вие какъ гледате на слънцето? Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло. Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ.
към беседата >>
Болнитѣ днесъ и съ лѣкари умиратъ, и безъ лѣкари умиратъ.
Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота? Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е животътъ, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ! Какъ лѣкуватъ тѣ болнитѣ хора? Какво знаятъ за болнитѣ? – Нищо не знаятъ.
Болнитѣ днесъ и съ лѣкари умиратъ, и безъ лѣкари умиратъ.
Тогава защо ни сѫ лѣкаритѣ? И съ учители хората умиратъ, и безъ учители умиратъ. И съ учители хората крадятъ. И съ учители злословятъ, и безъ учители злословятъ. И съ свещеници крадятъ, и безъ свещеници крадятъ.
към беседата >>
Ще ви приведа единъ примѣръ.
Истинската основа е Любовьта, а това е животъ. Този животъ ние го имаме, но още не сме го проявили. Сегашнитѣ научни теории за живота азъ считамъ като локви, които сѫ се образували отъ дъжда, и хората, отъ нѣмай кѫдѣ отиватъ отъ тамъ да пиятъ вода, но вѫтрѣ жабитѣ крѣкатъ. Споредъ, мене, жабитѣ сѫ онзи материализъмъ, който сѫществува въ хората и който ги кара да желаятъ за себе си все повече и повече нѣща. Знаете ли, какъ хората схващатъ материалното въ свѣта?
Ще ви приведа единъ примѣръ.
към беседата >>
И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне.
Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие. Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ. Той е разрѣшенъ: възлюби Господа! То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление.
И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне.
Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне. А вие какъ гледате на слънцето? Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло. Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ. Той излиза отъ изтокъ!
към беседата >>
Тогава защо ни сѫ лѣкаритѣ?
Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е животътъ, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ! Какъ лѣкуватъ тѣ болнитѣ хора? Какво знаятъ за болнитѣ? – Нищо не знаятъ. Болнитѣ днесъ и съ лѣкари умиратъ, и безъ лѣкари умиратъ.
Тогава защо ни сѫ лѣкаритѣ?
И съ учители хората умиратъ, и безъ учители умиратъ. И съ учители хората крадятъ. И съ учители злословятъ, и безъ учители злословятъ. И съ свещеници крадятъ, и безъ свещеници крадятъ. И съ държавници крадятъ, и безъ държавници крадятъ.
към беседата >>
Въ царството на 10-та династия въ Египетъ, въ врѣмето на фараона Зинобий, билъ издаденъ единъ законъ, споредъ който, всички прѣстѫпници се наказвали съ смъртно наказание.
Въ царството на 10-та династия въ Египетъ, въ врѣмето на фараона Зинобий, билъ издаденъ единъ законъ, споредъ който, всички прѣстѫпници се наказвали съ смъртно наказание.
Двама египтяни сгрѣшили, опорочили съ нѣщо Аписа и ги наказали съ смъртно наказание. Фараона опрѣдѣлилъ да бѫдатъ осѫдени на доживотенъ затворъ, но сѫдътъ издалъ слѣдното рѣшение: на единъ отъ прѣстѫпницитѣ се опрѣдѣлило да носи на гърба си единъ чувалъ съ жито отъ 100 кгр. тяжесть, а на другия – да носи на главата си една въшка. При това, тѣ трѣбвало да носятъ наказанието си до тогава, докато нѣкой поиска отъ тѣхната тяжесть и ги облѣкчи. Сѫдътъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае.
към беседата >>
Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне.
Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ. Той е разрѣшенъ: възлюби Господа! То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление. И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне.
Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне.
А вие какъ гледате на слънцето? Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло. Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ. Той излиза отъ изтокъ! Тъй виждамъ слънцето.
към беседата >>
И съ учители хората умиратъ, и безъ учители умиратъ.
Какъ лѣкуватъ тѣ болнитѣ хора? Какво знаятъ за болнитѣ? – Нищо не знаятъ. Болнитѣ днесъ и съ лѣкари умиратъ, и безъ лѣкари умиратъ. Тогава защо ни сѫ лѣкаритѣ?
И съ учители хората умиратъ, и безъ учители умиратъ.
И съ учители хората крадятъ. И съ учители злословятъ, и безъ учители злословятъ. И съ свещеници крадятъ, и безъ свещеници крадятъ. И съ държавници крадятъ, и безъ държавници крадятъ. Тогава дѣ е заслугата на човѣчеството?
към беседата >>
Двама египтяни сгрѣшили, опорочили съ нѣщо Аписа и ги наказали съ смъртно наказание.
Въ царството на 10-та династия въ Египетъ, въ врѣмето на фараона Зинобий, билъ издаденъ единъ законъ, споредъ който, всички прѣстѫпници се наказвали съ смъртно наказание.
Двама египтяни сгрѣшили, опорочили съ нѣщо Аписа и ги наказали съ смъртно наказание.
Фараона опрѣдѣлилъ да бѫдатъ осѫдени на доживотенъ затворъ, но сѫдътъ издалъ слѣдното рѣшение: на единъ отъ прѣстѫпницитѣ се опрѣдѣлило да носи на гърба си единъ чувалъ съ жито отъ 100 кгр. тяжесть, а на другия – да носи на главата си една въшка. При това, тѣ трѣбвало да носятъ наказанието си до тогава, докато нѣкой поиска отъ тѣхната тяжесть и ги облѣкчи. Сѫдътъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае. Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рекълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си?
към беседата >>
А вие какъ гледате на слънцето?
Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ. Той е разрѣшенъ: възлюби Господа! То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление. И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне. Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне.
А вие какъ гледате на слънцето?
Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло. Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ. Той излиза отъ изтокъ! Тъй виждамъ слънцето. Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико.
към беседата >>
И съ учители хората крадятъ.
Какво знаятъ за болнитѣ? – Нищо не знаятъ. Болнитѣ днесъ и съ лѣкари умиратъ, и безъ лѣкари умиратъ. Тогава защо ни сѫ лѣкаритѣ? И съ учители хората умиратъ, и безъ учители умиратъ.
И съ учители хората крадятъ.
И съ учители злословятъ, и безъ учители злословятъ. И съ свещеници крадятъ, и безъ свещеници крадятъ. И съ държавници крадятъ, и безъ държавници крадятъ. Тогава дѣ е заслугата на човѣчеството? Ще каже нѣкой, че трѣбва да има редъ и порядъкъ въ свѣта.
към беседата >>
Фараона опрѣдѣлилъ да бѫдатъ осѫдени на доживотенъ затворъ, но сѫдътъ издалъ слѣдното рѣшение: на единъ отъ прѣстѫпницитѣ се опрѣдѣлило да носи на гърба си единъ чувалъ съ жито отъ 100 кгр.
Въ царството на 10-та династия въ Египетъ, въ врѣмето на фараона Зинобий, билъ издаденъ единъ законъ, споредъ който, всички прѣстѫпници се наказвали съ смъртно наказание. Двама египтяни сгрѣшили, опорочили съ нѣщо Аписа и ги наказали съ смъртно наказание.
Фараона опрѣдѣлилъ да бѫдатъ осѫдени на доживотенъ затворъ, но сѫдътъ издалъ слѣдното рѣшение: на единъ отъ прѣстѫпницитѣ се опрѣдѣлило да носи на гърба си единъ чувалъ съ жито отъ 100 кгр.
тяжесть, а на другия – да носи на главата си една въшка. При това, тѣ трѣбвало да носятъ наказанието си до тогава, докато нѣкой поиска отъ тѣхната тяжесть и ги облѣкчи. Сѫдътъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае. Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рекълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си? Носи ли се такава тяжесть?
към беседата >>
Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло.
Той е разрѣшенъ: възлюби Господа! То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление. И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне. Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне. А вие какъ гледате на слънцето?
Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло.
Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ. Той излиза отъ изтокъ! Тъй виждамъ слънцето. Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико. И задъ нашия животъ по сѫщия начинъ е скрито нѣщо велико.
към беседата >>
И съ учители злословятъ, и безъ учители злословятъ.
– Нищо не знаятъ. Болнитѣ днесъ и съ лѣкари умиратъ, и безъ лѣкари умиратъ. Тогава защо ни сѫ лѣкаритѣ? И съ учители хората умиратъ, и безъ учители умиратъ. И съ учители хората крадятъ.
И съ учители злословятъ, и безъ учители злословятъ.
И съ свещеници крадятъ, и безъ свещеници крадятъ. И съ държавници крадятъ, и безъ държавници крадятъ. Тогава дѣ е заслугата на човѣчеството? Ще каже нѣкой, че трѣбва да има редъ и порядъкъ въ свѣта. Въ какво седи редътъ и порядъкътъ?
към беседата >>
тяжесть, а на другия – да носи на главата си една въшка.
Въ царството на 10-та династия въ Египетъ, въ врѣмето на фараона Зинобий, билъ издаденъ единъ законъ, споредъ който, всички прѣстѫпници се наказвали съ смъртно наказание. Двама египтяни сгрѣшили, опорочили съ нѣщо Аписа и ги наказали съ смъртно наказание. Фараона опрѣдѣлилъ да бѫдатъ осѫдени на доживотенъ затворъ, но сѫдътъ издалъ слѣдното рѣшение: на единъ отъ прѣстѫпницитѣ се опрѣдѣлило да носи на гърба си единъ чувалъ съ жито отъ 100 кгр.
тяжесть, а на другия – да носи на главата си една въшка.
При това, тѣ трѣбвало да носятъ наказанието си до тогава, докато нѣкой поиска отъ тѣхната тяжесть и ги облѣкчи. Сѫдътъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае. Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рекълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си? Носи ли се такава тяжесть? “ – и поискалъ въшката.
към беседата >>
Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ.
То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление. И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне. Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне. А вие какъ гледате на слънцето? Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло.
Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ.
Той излиза отъ изтокъ! Тъй виждамъ слънцето. Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико. И задъ нашия животъ по сѫщия начинъ е скрито нѣщо велико. Задъ това обикновеното проявление на живота има друго нѣщо, което всѣки отъ васъ съзнава.
към беседата >>
И съ свещеници крадятъ, и безъ свещеници крадятъ.
Болнитѣ днесъ и съ лѣкари умиратъ, и безъ лѣкари умиратъ. Тогава защо ни сѫ лѣкаритѣ? И съ учители хората умиратъ, и безъ учители умиратъ. И съ учители хората крадятъ. И съ учители злословятъ, и безъ учители злословятъ.
И съ свещеници крадятъ, и безъ свещеници крадятъ.
И съ държавници крадятъ, и безъ държавници крадятъ. Тогава дѣ е заслугата на човѣчеството? Ще каже нѣкой, че трѣбва да има редъ и порядъкъ въ свѣта. Въ какво седи редътъ и порядъкътъ? Че и най-лошитѣ хора, като си направятъ съдружие, и тѣ си турятъ редъ и порядъкъ.
към беседата >>
При това, тѣ трѣбвало да носятъ наказанието си до тогава, докато нѣкой поиска отъ тѣхната тяжесть и ги облѣкчи.
Въ царството на 10-та династия въ Египетъ, въ врѣмето на фараона Зинобий, билъ издаденъ единъ законъ, споредъ който, всички прѣстѫпници се наказвали съ смъртно наказание. Двама египтяни сгрѣшили, опорочили съ нѣщо Аписа и ги наказали съ смъртно наказание. Фараона опрѣдѣлилъ да бѫдатъ осѫдени на доживотенъ затворъ, но сѫдътъ издалъ слѣдното рѣшение: на единъ отъ прѣстѫпницитѣ се опрѣдѣлило да носи на гърба си единъ чувалъ съ жито отъ 100 кгр. тяжесть, а на другия – да носи на главата си една въшка.
При това, тѣ трѣбвало да носятъ наказанието си до тогава, докато нѣкой поиска отъ тѣхната тяжесть и ги облѣкчи.
Сѫдътъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае. Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рекълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си? Носи ли се такава тяжесть? “ – и поискалъ въшката. На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвало да вземе чувала съ жито.
към беседата >>
Той излиза отъ изтокъ!
И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне. Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне. А вие какъ гледате на слънцето? Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло. Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ.
Той излиза отъ изтокъ!
Тъй виждамъ слънцето. Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико. И задъ нашия животъ по сѫщия начинъ е скрито нѣщо велико. Задъ това обикновеното проявление на живота има друго нѣщо, което всѣки отъ васъ съзнава. То е Божественото въ човѣка.
към беседата >>
И съ държавници крадятъ, и безъ държавници крадятъ.
Тогава защо ни сѫ лѣкаритѣ? И съ учители хората умиратъ, и безъ учители умиратъ. И съ учители хората крадятъ. И съ учители злословятъ, и безъ учители злословятъ. И съ свещеници крадятъ, и безъ свещеници крадятъ.
И съ държавници крадятъ, и безъ държавници крадятъ.
Тогава дѣ е заслугата на човѣчеството? Ще каже нѣкой, че трѣбва да има редъ и порядъкъ въ свѣта. Въ какво седи редътъ и порядъкътъ? Че и най-лошитѣ хора, като си направятъ съдружие, и тѣ си турятъ редъ и порядъкъ. Та и мравитѣ иматъ редъ и порядъкъ.
към беседата >>
Сѫдътъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае.
Въ царството на 10-та династия въ Египетъ, въ врѣмето на фараона Зинобий, билъ издаденъ единъ законъ, споредъ който, всички прѣстѫпници се наказвали съ смъртно наказание. Двама египтяни сгрѣшили, опорочили съ нѣщо Аписа и ги наказали съ смъртно наказание. Фараона опрѣдѣлилъ да бѫдатъ осѫдени на доживотенъ затворъ, но сѫдътъ издалъ слѣдното рѣшение: на единъ отъ прѣстѫпницитѣ се опрѣдѣлило да носи на гърба си единъ чувалъ съ жито отъ 100 кгр. тяжесть, а на другия – да носи на главата си една въшка. При това, тѣ трѣбвало да носятъ наказанието си до тогава, докато нѣкой поиска отъ тѣхната тяжесть и ги облѣкчи.
Сѫдътъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае.
Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рекълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си? Носи ли се такава тяжесть? “ – и поискалъ въшката. На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвало да вземе чувала съ жито. И така станало.
към беседата >>
Тъй виждамъ слънцето.
Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне. А вие какъ гледате на слънцето? Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло. Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ. Той излиза отъ изтокъ!
Тъй виждамъ слънцето.
Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико. И задъ нашия животъ по сѫщия начинъ е скрито нѣщо велико. Задъ това обикновеното проявление на живота има друго нѣщо, което всѣки отъ васъ съзнава. То е Божественото въ човѣка.
към беседата >>
Тогава дѣ е заслугата на човѣчеството?
И съ учители хората умиратъ, и безъ учители умиратъ. И съ учители хората крадятъ. И съ учители злословятъ, и безъ учители злословятъ. И съ свещеници крадятъ, и безъ свещеници крадятъ. И съ държавници крадятъ, и безъ държавници крадятъ.
Тогава дѣ е заслугата на човѣчеството?
Ще каже нѣкой, че трѣбва да има редъ и порядъкъ въ свѣта. Въ какво седи редътъ и порядъкътъ? Че и най-лошитѣ хора, като си направятъ съдружие, и тѣ си турятъ редъ и порядъкъ. Та и мравитѣ иматъ редъ и порядъкъ. И пчелитѣ иматъ редъ и порядъкъ.
към беседата >>
Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рекълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си?
Двама египтяни сгрѣшили, опорочили съ нѣщо Аписа и ги наказали съ смъртно наказание. Фараона опрѣдѣлилъ да бѫдатъ осѫдени на доживотенъ затворъ, но сѫдътъ издалъ слѣдното рѣшение: на единъ отъ прѣстѫпницитѣ се опрѣдѣлило да носи на гърба си единъ чувалъ съ жито отъ 100 кгр. тяжесть, а на другия – да носи на главата си една въшка. При това, тѣ трѣбвало да носятъ наказанието си до тогава, докато нѣкой поиска отъ тѣхната тяжесть и ги облѣкчи. Сѫдътъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае.
Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рекълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си?
Носи ли се такава тяжесть? “ – и поискалъ въшката. На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвало да вземе чувала съ жито. И така станало. Тѣ трѣбвало да пѫтуватъ непрѣстанно.
към беседата >>
Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико.
А вие какъ гледате на слънцето? Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло. Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ. Той излиза отъ изтокъ! Тъй виждамъ слънцето.
Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико.
И задъ нашия животъ по сѫщия начинъ е скрито нѣщо велико. Задъ това обикновеното проявление на живота има друго нѣщо, което всѣки отъ васъ съзнава. То е Божественото въ човѣка.
към беседата >>
Ще каже нѣкой, че трѣбва да има редъ и порядъкъ въ свѣта.
И съ учители хората крадятъ. И съ учители злословятъ, и безъ учители злословятъ. И съ свещеници крадятъ, и безъ свещеници крадятъ. И съ държавници крадятъ, и безъ държавници крадятъ. Тогава дѣ е заслугата на човѣчеството?
Ще каже нѣкой, че трѣбва да има редъ и порядъкъ въ свѣта.
Въ какво седи редътъ и порядъкътъ? Че и най-лошитѣ хора, като си направятъ съдружие, и тѣ си турятъ редъ и порядъкъ. Та и мравитѣ иматъ редъ и порядъкъ. И пчелитѣ иматъ редъ и порядъкъ. Когато ви турятъ близо до единъ кошеръ, вие веднага избѣгвате. Защо?
към беседата >>
Носи ли се такава тяжесть?
Фараона опрѣдѣлилъ да бѫдатъ осѫдени на доживотенъ затворъ, но сѫдътъ издалъ слѣдното рѣшение: на единъ отъ прѣстѫпницитѣ се опрѣдѣлило да носи на гърба си единъ чувалъ съ жито отъ 100 кгр. тяжесть, а на другия – да носи на главата си една въшка. При това, тѣ трѣбвало да носятъ наказанието си до тогава, докато нѣкой поиска отъ тѣхната тяжесть и ги облѣкчи. Сѫдътъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае. Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рекълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си?
Носи ли се такава тяжесть?
“ – и поискалъ въшката. На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвало да вземе чувала съ жито. И така станало. Тѣ трѣбвало да пѫтуватъ непрѣстанно. Споредъ присѫдата, никой нѣмалъ право да сваля товара си на земята, докато нѣкой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ.
към беседата >>
И задъ нашия животъ по сѫщия начинъ е скрито нѣщо велико.
Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло. Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ. Той излиза отъ изтокъ! Тъй виждамъ слънцето. Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико.
И задъ нашия животъ по сѫщия начинъ е скрито нѣщо велико.
Задъ това обикновеното проявление на живота има друго нѣщо, което всѣки отъ васъ съзнава. То е Божественото въ човѣка.
към беседата >>
Въ какво седи редътъ и порядъкътъ?
И съ учители злословятъ, и безъ учители злословятъ. И съ свещеници крадятъ, и безъ свещеници крадятъ. И съ държавници крадятъ, и безъ държавници крадятъ. Тогава дѣ е заслугата на човѣчеството? Ще каже нѣкой, че трѣбва да има редъ и порядъкъ въ свѣта.
Въ какво седи редътъ и порядъкътъ?
Че и най-лошитѣ хора, като си направятъ съдружие, и тѣ си турятъ редъ и порядъкъ. Та и мравитѣ иматъ редъ и порядъкъ. И пчелитѣ иматъ редъ и порядъкъ. Когато ви турятъ близо до единъ кошеръ, вие веднага избѣгвате. Защо? – Редъ и порядъкъ иматъ.
към беседата >>
“ – и поискалъ въшката.
тяжесть, а на другия – да носи на главата си една въшка. При това, тѣ трѣбвало да носятъ наказанието си до тогава, докато нѣкой поиска отъ тѣхната тяжесть и ги облѣкчи. Сѫдътъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае. Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рекълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си? Носи ли се такава тяжесть?
“ – и поискалъ въшката.
На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвало да вземе чувала съ жито. И така станало. Тѣ трѣбвало да пѫтуватъ непрѣстанно. Споредъ присѫдата, никой нѣмалъ право да сваля товара си на земята, докато нѣкой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ. Тръгнали двамата.
към беседата >>
Задъ това обикновеното проявление на живота има друго нѣщо, което всѣки отъ васъ съзнава.
Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ. Той излиза отъ изтокъ! Тъй виждамъ слънцето. Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико. И задъ нашия животъ по сѫщия начинъ е скрито нѣщо велико.
Задъ това обикновеното проявление на живота има друго нѣщо, което всѣки отъ васъ съзнава.
То е Божественото въ човѣка.
към беседата >>
Че и най-лошитѣ хора, като си направятъ съдружие, и тѣ си турятъ редъ и порядъкъ.
И съ свещеници крадятъ, и безъ свещеници крадятъ. И съ държавници крадятъ, и безъ държавници крадятъ. Тогава дѣ е заслугата на човѣчеството? Ще каже нѣкой, че трѣбва да има редъ и порядъкъ въ свѣта. Въ какво седи редътъ и порядъкътъ?
Че и най-лошитѣ хора, като си направятъ съдружие, и тѣ си турятъ редъ и порядъкъ.
Та и мравитѣ иматъ редъ и порядъкъ. И пчелитѣ иматъ редъ и порядъкъ. Когато ви турятъ близо до единъ кошеръ, вие веднага избѣгвате. Защо? – Редъ и порядъкъ иматъ. Картечница иматъ тѣ!
към беседата >>
На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвало да вземе чувала съ жито.
При това, тѣ трѣбвало да носятъ наказанието си до тогава, докато нѣкой поиска отъ тѣхната тяжесть и ги облѣкчи. Сѫдътъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае. Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рекълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си? Носи ли се такава тяжесть? “ – и поискалъ въшката.
На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвало да вземе чувала съ жито.
И така станало. Тѣ трѣбвало да пѫтуватъ непрѣстанно. Споредъ присѫдата, никой нѣмалъ право да сваля товара си на земята, докато нѣкой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ. Тръгнали двамата. Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: „Какъ ти е товара?
към беседата >>
То е Божественото въ човѣка.
Той излиза отъ изтокъ! Тъй виждамъ слънцето. Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико. И задъ нашия животъ по сѫщия начинъ е скрито нѣщо велико. Задъ това обикновеното проявление на живота има друго нѣщо, което всѣки отъ васъ съзнава.
То е Божественото въ човѣка.
към беседата >>
Та и мравитѣ иматъ редъ и порядъкъ.
И съ държавници крадятъ, и безъ държавници крадятъ. Тогава дѣ е заслугата на човѣчеството? Ще каже нѣкой, че трѣбва да има редъ и порядъкъ въ свѣта. Въ какво седи редътъ и порядъкътъ? Че и най-лошитѣ хора, като си направятъ съдружие, и тѣ си турятъ редъ и порядъкъ.
Та и мравитѣ иматъ редъ и порядъкъ.
И пчелитѣ иматъ редъ и порядъкъ. Когато ви турятъ близо до единъ кошеръ, вие веднага избѣгвате. Защо? – Редъ и порядъкъ иматъ. Картечница иматъ тѣ! Ще ми кажете: важниятъ въпросъ да разрѣшимъ ние, въпросътъ за живота.
към беседата >>
И така станало.
Сѫдътъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае. Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рекълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си? Носи ли се такава тяжесть? “ – и поискалъ въшката. На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвало да вземе чувала съ жито.
И така станало.
Тѣ трѣбвало да пѫтуватъ непрѣстанно. Споредъ присѫдата, никой нѣмалъ право да сваля товара си на земята, докато нѣкой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ. Тръгнали двамата. Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: „Какъ ти е товара? “ Въшката не тежи разбира се.
към беседата >>
Нѣкои ме питатъ: въ кой Господь вѣрвашъ?
Нѣкои ме питатъ: въ кой Господь вѣрвашъ?
Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който е Любовь, Който е Животъ, Който е Свѣтлина, Който е Топлина, Който е Храна, вода, облѣкло и всичко, което е въ насъ. Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който не се нуждае да Му служимъ по външенъ начинъ, но този Господь се нуждае отъ това, да изявяваме Неговата Любовь навънъ. Той иска Неговата Любовь да минава прѣзъ насъ тъй, както водата минава прѣзъ земнитѣ пластове и се прѣцѣжда, за да излѣзе на повърхностьта чиста. Той иска всички да бѫдемъ проводници на Божията Любовь. Ако ние позволимъ на Божията Любовь да мине прѣзъ насъ, ние ще имаме Божието благословение, ще имаме Неговия кредитъ, и всички ще се наречемъ Синове Божии.
към беседата >>
И пчелитѣ иматъ редъ и порядъкъ.
Тогава дѣ е заслугата на човѣчеството? Ще каже нѣкой, че трѣбва да има редъ и порядъкъ въ свѣта. Въ какво седи редътъ и порядъкътъ? Че и най-лошитѣ хора, като си направятъ съдружие, и тѣ си турятъ редъ и порядъкъ. Та и мравитѣ иматъ редъ и порядъкъ.
И пчелитѣ иматъ редъ и порядъкъ.
Когато ви турятъ близо до единъ кошеръ, вие веднага избѣгвате. Защо? – Редъ и порядъкъ иматъ. Картечница иматъ тѣ! Ще ми кажете: важниятъ въпросъ да разрѣшимъ ние, въпросътъ за живота. Най-послѣ вие казвате: човѣкъ умира и се свършва всичко.
към беседата >>
Тѣ трѣбвало да пѫтуватъ непрѣстанно.
Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рекълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си? Носи ли се такава тяжесть? “ – и поискалъ въшката. На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвало да вземе чувала съ жито. И така станало.
Тѣ трѣбвало да пѫтуватъ непрѣстанно.
Споредъ присѫдата, никой нѣмалъ право да сваля товара си на земята, докато нѣкой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ. Тръгнали двамата. Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: „Какъ ти е товара? “ Въшката не тежи разбира се. Онзи, който носилъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара!
към беседата >>
Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който е Любовь, Който е Животъ, Който е Свѣтлина, Който е Топлина, Който е Храна, вода, облѣкло и всичко, което е въ насъ.
Нѣкои ме питатъ: въ кой Господь вѣрвашъ?
Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който е Любовь, Който е Животъ, Който е Свѣтлина, Който е Топлина, Който е Храна, вода, облѣкло и всичко, което е въ насъ.
Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който не се нуждае да Му служимъ по външенъ начинъ, но този Господь се нуждае отъ това, да изявяваме Неговата Любовь навънъ. Той иска Неговата Любовь да минава прѣзъ насъ тъй, както водата минава прѣзъ земнитѣ пластове и се прѣцѣжда, за да излѣзе на повърхностьта чиста. Той иска всички да бѫдемъ проводници на Божията Любовь. Ако ние позволимъ на Божията Любовь да мине прѣзъ насъ, ние ще имаме Божието благословение, ще имаме Неговия кредитъ, и всички ще се наречемъ Синове Божии. Какво по-хубаво отъ това да бѫдемъ Синове Божии?
към беседата >>
Когато ви турятъ близо до единъ кошеръ, вие веднага избѣгвате. Защо?
Ще каже нѣкой, че трѣбва да има редъ и порядъкъ въ свѣта. Въ какво седи редътъ и порядъкътъ? Че и най-лошитѣ хора, като си направятъ съдружие, и тѣ си турятъ редъ и порядъкъ. Та и мравитѣ иматъ редъ и порядъкъ. И пчелитѣ иматъ редъ и порядъкъ.
Когато ви турятъ близо до единъ кошеръ, вие веднага избѣгвате. Защо?
– Редъ и порядъкъ иматъ. Картечница иматъ тѣ! Ще ми кажете: важниятъ въпросъ да разрѣшимъ ние, въпросътъ за живота. Най-послѣ вие казвате: човѣкъ умира и се свършва всичко. Съгласенъ съмъ, умиратъ хората, но вие разрѣшили ли сте, какво нѣщо е смъртьта?
към беседата >>
Споредъ присѫдата, никой нѣмалъ право да сваля товара си на земята, докато нѣкой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ.
Носи ли се такава тяжесть? “ – и поискалъ въшката. На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвало да вземе чувала съ жито. И така станало. Тѣ трѣбвало да пѫтуватъ непрѣстанно.
Споредъ присѫдата, никой нѣмалъ право да сваля товара си на земята, докато нѣкой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ.
Тръгнали двамата. Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: „Какъ ти е товара? “ Въшката не тежи разбира се. Онзи, който носилъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара! “ Повървѣли малко, и единъ пѫтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ?
към беседата >>
Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който не се нуждае да Му служимъ по външенъ начинъ, но този Господь се нуждае отъ това, да изявяваме Неговата Любовь навънъ.
Нѣкои ме питатъ: въ кой Господь вѣрвашъ? Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който е Любовь, Който е Животъ, Който е Свѣтлина, Който е Топлина, Който е Храна, вода, облѣкло и всичко, което е въ насъ.
Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който не се нуждае да Му служимъ по външенъ начинъ, но този Господь се нуждае отъ това, да изявяваме Неговата Любовь навънъ.
Той иска Неговата Любовь да минава прѣзъ насъ тъй, както водата минава прѣзъ земнитѣ пластове и се прѣцѣжда, за да излѣзе на повърхностьта чиста. Той иска всички да бѫдемъ проводници на Божията Любовь. Ако ние позволимъ на Божията Любовь да мине прѣзъ насъ, ние ще имаме Божието благословение, ще имаме Неговия кредитъ, и всички ще се наречемъ Синове Божии. Какво по-хубаво отъ това да бѫдемъ Синове Божии? Какво по-хубаво отъ да живѣемъ по Бога?
към беседата >>
– Редъ и порядъкъ иматъ.
Въ какво седи редътъ и порядъкътъ? Че и най-лошитѣ хора, като си направятъ съдружие, и тѣ си турятъ редъ и порядъкъ. Та и мравитѣ иматъ редъ и порядъкъ. И пчелитѣ иматъ редъ и порядъкъ. Когато ви турятъ близо до единъ кошеръ, вие веднага избѣгвате. Защо?
– Редъ и порядъкъ иматъ.
Картечница иматъ тѣ! Ще ми кажете: важниятъ въпросъ да разрѣшимъ ние, въпросътъ за живота. Най-послѣ вие казвате: човѣкъ умира и се свършва всичко. Съгласенъ съмъ, умиратъ хората, но вие разрѣшили ли сте, какво нѣщо е смъртьта? – Смъртьта именно показва, че хората не сѫ разрѣшили истинския въпросъ, за живота, не сѫ намѣрили още живота.
към беседата >>
Тръгнали двамата.
“ – и поискалъ въшката. На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвало да вземе чувала съ жито. И така станало. Тѣ трѣбвало да пѫтуватъ непрѣстанно. Споредъ присѫдата, никой нѣмалъ право да сваля товара си на земята, докато нѣкой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ.
Тръгнали двамата.
Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: „Какъ ти е товара? “ Въшката не тежи разбира се. Онзи, който носилъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара! “ Повървѣли малко, и единъ пѫтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ? “ – Жито.
към беседата >>
Той иска Неговата Любовь да минава прѣзъ насъ тъй, както водата минава прѣзъ земнитѣ пластове и се прѣцѣжда, за да излѣзе на повърхностьта чиста.
Нѣкои ме питатъ: въ кой Господь вѣрвашъ? Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който е Любовь, Който е Животъ, Който е Свѣтлина, Който е Топлина, Който е Храна, вода, облѣкло и всичко, което е въ насъ. Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който не се нуждае да Му служимъ по външенъ начинъ, но този Господь се нуждае отъ това, да изявяваме Неговата Любовь навънъ.
Той иска Неговата Любовь да минава прѣзъ насъ тъй, както водата минава прѣзъ земнитѣ пластове и се прѣцѣжда, за да излѣзе на повърхностьта чиста.
Той иска всички да бѫдемъ проводници на Божията Любовь. Ако ние позволимъ на Божията Любовь да мине прѣзъ насъ, ние ще имаме Божието благословение, ще имаме Неговия кредитъ, и всички ще се наречемъ Синове Божии. Какво по-хубаво отъ това да бѫдемъ Синове Божии? Какво по-хубаво отъ да живѣемъ по Бога?
към беседата >>
Картечница иматъ тѣ!
Че и най-лошитѣ хора, като си направятъ съдружие, и тѣ си турятъ редъ и порядъкъ. Та и мравитѣ иматъ редъ и порядъкъ. И пчелитѣ иматъ редъ и порядъкъ. Когато ви турятъ близо до единъ кошеръ, вие веднага избѣгвате. Защо? – Редъ и порядъкъ иматъ.
Картечница иматъ тѣ!
Ще ми кажете: важниятъ въпросъ да разрѣшимъ ние, въпросътъ за живота. Най-послѣ вие казвате: човѣкъ умира и се свършва всичко. Съгласенъ съмъ, умиратъ хората, но вие разрѣшили ли сте, какво нѣщо е смъртьта? – Смъртьта именно показва, че хората не сѫ разрѣшили истинския въпросъ, за живота, не сѫ намѣрили още живота.
към беседата >>
Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: „Какъ ти е товара?
На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвало да вземе чувала съ жито. И така станало. Тѣ трѣбвало да пѫтуватъ непрѣстанно. Споредъ присѫдата, никой нѣмалъ право да сваля товара си на земята, докато нѣкой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ. Тръгнали двамата.
Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: „Какъ ти е товара?
“ Въшката не тежи разбира се. Онзи, който носилъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара! “ Повървѣли малко, и единъ пѫтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ? “ – Жито. „Дай ми малко отъ него!
към беседата >>
Той иска всички да бѫдемъ проводници на Божията Любовь.
Нѣкои ме питатъ: въ кой Господь вѣрвашъ? Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който е Любовь, Който е Животъ, Който е Свѣтлина, Който е Топлина, Който е Храна, вода, облѣкло и всичко, което е въ насъ. Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който не се нуждае да Му служимъ по външенъ начинъ, но този Господь се нуждае отъ това, да изявяваме Неговата Любовь навънъ. Той иска Неговата Любовь да минава прѣзъ насъ тъй, както водата минава прѣзъ земнитѣ пластове и се прѣцѣжда, за да излѣзе на повърхностьта чиста.
Той иска всички да бѫдемъ проводници на Божията Любовь.
Ако ние позволимъ на Божията Любовь да мине прѣзъ насъ, ние ще имаме Божието благословение, ще имаме Неговия кредитъ, и всички ще се наречемъ Синове Божии. Какво по-хубаво отъ това да бѫдемъ Синове Божии? Какво по-хубаво отъ да живѣемъ по Бога?
към беседата >>
Ще ми кажете: важниятъ въпросъ да разрѣшимъ ние, въпросътъ за живота.
Та и мравитѣ иматъ редъ и порядъкъ. И пчелитѣ иматъ редъ и порядъкъ. Когато ви турятъ близо до единъ кошеръ, вие веднага избѣгвате. Защо? – Редъ и порядъкъ иматъ. Картечница иматъ тѣ!
Ще ми кажете: важниятъ въпросъ да разрѣшимъ ние, въпросътъ за живота.
Най-послѣ вие казвате: човѣкъ умира и се свършва всичко. Съгласенъ съмъ, умиратъ хората, но вие разрѣшили ли сте, какво нѣщо е смъртьта? – Смъртьта именно показва, че хората не сѫ разрѣшили истинския въпросъ, за живота, не сѫ намѣрили още живота.
към беседата >>
“ Въшката не тежи разбира се.
И така станало. Тѣ трѣбвало да пѫтуватъ непрѣстанно. Споредъ присѫдата, никой нѣмалъ право да сваля товара си на земята, докато нѣкой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ. Тръгнали двамата. Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: „Какъ ти е товара?
“ Въшката не тежи разбира се.
Онзи, който носилъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара! “ Повървѣли малко, и единъ пѫтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ? “ – Жито. „Дай ми малко отъ него! “ Той бръква съ лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пѫтя си.
към беседата >>
Ако ние позволимъ на Божията Любовь да мине прѣзъ насъ, ние ще имаме Божието благословение, ще имаме Неговия кредитъ, и всички ще се наречемъ Синове Божии.
Нѣкои ме питатъ: въ кой Господь вѣрвашъ? Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който е Любовь, Който е Животъ, Който е Свѣтлина, Който е Топлина, Който е Храна, вода, облѣкло и всичко, което е въ насъ. Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който не се нуждае да Му служимъ по външенъ начинъ, но този Господь се нуждае отъ това, да изявяваме Неговата Любовь навънъ. Той иска Неговата Любовь да минава прѣзъ насъ тъй, както водата минава прѣзъ земнитѣ пластове и се прѣцѣжда, за да излѣзе на повърхностьта чиста. Той иска всички да бѫдемъ проводници на Божията Любовь.
Ако ние позволимъ на Божията Любовь да мине прѣзъ насъ, ние ще имаме Божието благословение, ще имаме Неговия кредитъ, и всички ще се наречемъ Синове Божии.
Какво по-хубаво отъ това да бѫдемъ Синове Божии? Какво по-хубаво отъ да живѣемъ по Бога?
към беседата >>
Най-послѣ вие казвате: човѣкъ умира и се свършва всичко.
И пчелитѣ иматъ редъ и порядъкъ. Когато ви турятъ близо до единъ кошеръ, вие веднага избѣгвате. Защо? – Редъ и порядъкъ иматъ. Картечница иматъ тѣ! Ще ми кажете: важниятъ въпросъ да разрѣшимъ ние, въпросътъ за живота.
Най-послѣ вие казвате: човѣкъ умира и се свършва всичко.
Съгласенъ съмъ, умиратъ хората, но вие разрѣшили ли сте, какво нѣщо е смъртьта? – Смъртьта именно показва, че хората не сѫ разрѣшили истинския въпросъ, за живота, не сѫ намѣрили още живота.
към беседата >>
Онзи, който носилъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара!
Тѣ трѣбвало да пѫтуватъ непрѣстанно. Споредъ присѫдата, никой нѣмалъ право да сваля товара си на земята, докато нѣкой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ. Тръгнали двамата. Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: „Какъ ти е товара? “ Въшката не тежи разбира се.
Онзи, който носилъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара!
“ Повървѣли малко, и единъ пѫтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ? “ – Жито. „Дай ми малко отъ него! “ Той бръква съ лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пѫтя си. „Ами ти какво носишъ?
към беседата >>
Какво по-хубаво отъ това да бѫдемъ Синове Божии?
Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който е Любовь, Който е Животъ, Който е Свѣтлина, Който е Топлина, Който е Храна, вода, облѣкло и всичко, което е въ насъ. Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който не се нуждае да Му служимъ по външенъ начинъ, но този Господь се нуждае отъ това, да изявяваме Неговата Любовь навънъ. Той иска Неговата Любовь да минава прѣзъ насъ тъй, както водата минава прѣзъ земнитѣ пластове и се прѣцѣжда, за да излѣзе на повърхностьта чиста. Той иска всички да бѫдемъ проводници на Божията Любовь. Ако ние позволимъ на Божията Любовь да мине прѣзъ насъ, ние ще имаме Божието благословение, ще имаме Неговия кредитъ, и всички ще се наречемъ Синове Божии.
Какво по-хубаво отъ това да бѫдемъ Синове Божии?
Какво по-хубаво отъ да живѣемъ по Бога?
към беседата >>
Съгласенъ съмъ, умиратъ хората, но вие разрѣшили ли сте, какво нѣщо е смъртьта?
Когато ви турятъ близо до единъ кошеръ, вие веднага избѣгвате. Защо? – Редъ и порядъкъ иматъ. Картечница иматъ тѣ! Ще ми кажете: важниятъ въпросъ да разрѣшимъ ние, въпросътъ за живота. Най-послѣ вие казвате: човѣкъ умира и се свършва всичко.
Съгласенъ съмъ, умиратъ хората, но вие разрѣшили ли сте, какво нѣщо е смъртьта?
– Смъртьта именно показва, че хората не сѫ разрѣшили истинския въпросъ, за живота, не сѫ намѣрили още живота.
към беседата >>
“ Повървѣли малко, и единъ пѫтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ?
Споредъ присѫдата, никой нѣмалъ право да сваля товара си на земята, докато нѣкой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ. Тръгнали двамата. Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: „Какъ ти е товара? “ Въшката не тежи разбира се. Онзи, който носилъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара!
“ Повървѣли малко, и единъ пѫтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ?
“ – Жито. „Дай ми малко отъ него! “ Той бръква съ лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пѫтя си. „Ами ти какво носишъ? “ – Въшка.
към беседата >>
Какво по-хубаво отъ да живѣемъ по Бога?
Ние вѣрваме въ онзи Господь, Който не се нуждае да Му служимъ по външенъ начинъ, но този Господь се нуждае отъ това, да изявяваме Неговата Любовь навънъ. Той иска Неговата Любовь да минава прѣзъ насъ тъй, както водата минава прѣзъ земнитѣ пластове и се прѣцѣжда, за да излѣзе на повърхностьта чиста. Той иска всички да бѫдемъ проводници на Божията Любовь. Ако ние позволимъ на Божията Любовь да мине прѣзъ насъ, ние ще имаме Божието благословение, ще имаме Неговия кредитъ, и всички ще се наречемъ Синове Божии. Какво по-хубаво отъ това да бѫдемъ Синове Божии?
Какво по-хубаво отъ да живѣемъ по Бога?
към беседата >>
– Смъртьта именно показва, че хората не сѫ разрѣшили истинския въпросъ, за живота, не сѫ намѣрили още живота.
– Редъ и порядъкъ иматъ. Картечница иматъ тѣ! Ще ми кажете: важниятъ въпросъ да разрѣшимъ ние, въпросътъ за живота. Най-послѣ вие казвате: човѣкъ умира и се свършва всичко. Съгласенъ съмъ, умиратъ хората, но вие разрѣшили ли сте, какво нѣщо е смъртьта?
– Смъртьта именно показва, че хората не сѫ разрѣшили истинския въпросъ, за живота, не сѫ намѣрили още живота.
към беседата >>
“ – Жито.
Тръгнали двамата. Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: „Какъ ти е товара? “ Въшката не тежи разбира се. Онзи, който носилъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара! “ Повървѣли малко, и единъ пѫтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ?
“ – Жито.
„Дай ми малко отъ него! “ Той бръква съ лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пѫтя си. „Ами ти какво носишъ? “ – Въшка. „Не ми трѣбва въшка“ – и продължава пѫтя си.
към беседата >>
Ето единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който трѣбва да се разрѣши!
Ето единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който трѣбва да се разрѣши!
Всѣки отъ васъ може да го разрѣши моментално. Слѣдъ като разрѣшите този въпросъ, вие ще влѣзете въ свѣта и ще се учите. Прѣдъ васъ седи една велика, дълбока наука. На първо врѣме вие ще трѣбва да придобиете вѣчната Любовь, вѣчния животъ, да познаете Бога, да познавате вѣчната Истина въ нейната цѣлокупность.
към беседата >>
Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо?
Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо?
Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!
към беседата >>
„Дай ми малко отъ него!
Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: „Какъ ти е товара? “ Въшката не тежи разбира се. Онзи, който носилъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара! “ Повървѣли малко, и единъ пѫтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ? “ – Жито.
„Дай ми малко отъ него!
“ Той бръква съ лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пѫтя си. „Ами ти какво носишъ? “ – Въшка. „Не ми трѣбва въшка“ – и продължава пѫтя си. Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200–300 въшки.
към беседата >>
Всѣки отъ васъ може да го разрѣши моментално.
Ето единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който трѣбва да се разрѣши!
Всѣки отъ васъ може да го разрѣши моментално.
Слѣдъ като разрѣшите този въпросъ, вие ще влѣзете въ свѣта и ще се учите. Прѣдъ васъ седи една велика, дълбока наука. На първо врѣме вие ще трѣбва да придобиете вѣчната Любовь, вѣчния животъ, да познаете Бога, да познавате вѣчната Истина въ нейната цѣлокупность.
към беседата >>
Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта.
Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо?
Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта.
Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога! “ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното.
към беседата >>
“ Той бръква съ лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пѫтя си.
“ Въшката не тежи разбира се. Онзи, който носилъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара! “ Повървѣли малко, и единъ пѫтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ? “ – Жито. „Дай ми малко отъ него!
“ Той бръква съ лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пѫтя си.
„Ами ти какво носишъ? “ – Въшка. „Не ми трѣбва въшка“ – и продължава пѫтя си. Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200–300 въшки. Чувалътъ съ житото на другия прѣстѫпникъ слѣдъ една година намалѣлъ на половина отъ първоначалната тяжесть.
към беседата >>
Слѣдъ като разрѣшите този въпросъ, вие ще влѣзете въ свѣта и ще се учите.
Ето единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който трѣбва да се разрѣши! Всѣки отъ васъ може да го разрѣши моментално.
Слѣдъ като разрѣшите този въпросъ, вие ще влѣзете въ свѣта и ще се учите.
Прѣдъ васъ седи една велика, дълбока наука. На първо врѣме вие ще трѣбва да придобиете вѣчната Любовь, вѣчния животъ, да познаете Бога, да познавате вѣчната Истина въ нейната цѣлокупность.
към беседата >>
Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта?
Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо? Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта.
Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта?
– Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога! “ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично.
към беседата >>
„Ами ти какво носишъ?
Онзи, който носилъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара! “ Повървѣли малко, и единъ пѫтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ? “ – Жито. „Дай ми малко отъ него! “ Той бръква съ лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пѫтя си.
„Ами ти какво носишъ?
“ – Въшка. „Не ми трѣбва въшка“ – и продължава пѫтя си. Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200–300 въшки. Чувалътъ съ житото на другия прѣстѫпникъ слѣдъ една година намалѣлъ на половина отъ първоначалната тяжесть. Кѫдѣто отивали по селата, всички, които чували, че единъ човѣкъ носи чувалъ съ жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че въ продължение на 2–3 години, нему останало само едно житно зрънце.
към беседата >>
Прѣдъ васъ седи една велика, дълбока наука.
Ето единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който трѣбва да се разрѣши! Всѣки отъ васъ може да го разрѣши моментално. Слѣдъ като разрѣшите този въпросъ, вие ще влѣзете въ свѣта и ще се учите.
Прѣдъ васъ седи една велика, дълбока наука.
На първо врѣме вие ще трѣбва да придобиете вѣчната Любовь, вѣчния животъ, да познаете Бога, да познавате вѣчната Истина въ нейната цѣлокупность.
към беседата >>
– Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си.
Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо? Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта?
– Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си.
Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога! “ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ.
към беседата >>
“ – Въшка.
“ Повървѣли малко, и единъ пѫтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ? “ – Жито. „Дай ми малко отъ него! “ Той бръква съ лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пѫтя си. „Ами ти какво носишъ?
“ – Въшка.
„Не ми трѣбва въшка“ – и продължава пѫтя си. Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200–300 въшки. Чувалътъ съ житото на другия прѣстѫпникъ слѣдъ една година намалѣлъ на половина отъ първоначалната тяжесть. Кѫдѣто отивали по селата, всички, които чували, че единъ човѣкъ носи чувалъ съ жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че въ продължение на 2–3 години, нему останало само едно житно зрънце. Другиятъ прѣстъпникъ, съ въшкитѣ на главата, никѫдѣ не намиралъ приемъ.
към беседата >>
На първо врѣме вие ще трѣбва да придобиете вѣчната Любовь, вѣчния животъ, да познаете Бога, да познавате вѣчната Истина въ нейната цѣлокупность.
Ето единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който трѣбва да се разрѣши! Всѣки отъ васъ може да го разрѣши моментално. Слѣдъ като разрѣшите този въпросъ, вие ще влѣзете въ свѣта и ще се учите. Прѣдъ васъ седи една велика, дълбока наука.
На първо врѣме вие ще трѣбва да придобиете вѣчната Любовь, вѣчния животъ, да познаете Бога, да познавате вѣчната Истина въ нейната цѣлокупность.
към беседата >>
Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ.
Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо? Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си.
Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ.
Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога! “ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора.
към беседата >>
„Не ми трѣбва въшка“ – и продължава пѫтя си.
“ – Жито. „Дай ми малко отъ него! “ Той бръква съ лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пѫтя си. „Ами ти какво носишъ? “ – Въшка.
„Не ми трѣбва въшка“ – и продължава пѫтя си.
Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200–300 въшки. Чувалътъ съ житото на другия прѣстѫпникъ слѣдъ една година намалѣлъ на половина отъ първоначалната тяжесть. Кѫдѣто отивали по селата, всички, които чували, че единъ човѣкъ носи чувалъ съ жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че въ продължение на 2–3 години, нему останало само едно житно зрънце. Другиятъ прѣстъпникъ, съ въшкитѣ на главата, никѫдѣ не намиралъ приемъ. Въ което село влизалъ, като виждали, че има толкова много въшки, не го приемали.
към беседата >>
Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!
Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо? Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ.
Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!
“ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята: Ако ви попитатъ, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ.
към беседата >>
Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200–300 въшки.
„Дай ми малко отъ него! “ Той бръква съ лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пѫтя си. „Ами ти какво носишъ? “ – Въшка. „Не ми трѣбва въшка“ – и продължава пѫтя си.
Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200–300 въшки.
Чувалътъ съ житото на другия прѣстѫпникъ слѣдъ една година намалѣлъ на половина отъ първоначалната тяжесть. Кѫдѣто отивали по селата, всички, които чували, че единъ човѣкъ носи чувалъ съ жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че въ продължение на 2–3 години, нему останало само едно житно зрънце. Другиятъ прѣстъпникъ, съ въшкитѣ на главата, никѫдѣ не намиралъ приемъ. Въ което село влизалъ, като виждали, че има толкова много въшки, не го приемали. Той се видѣлъ въ чудо отъ своето положение.
към беседата >>
“ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното.
Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!
“ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното.
Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята: Ако ви попитатъ, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ. Чудни сте вие!
към беседата >>
Чувалътъ съ житото на другия прѣстѫпникъ слѣдъ една година намалѣлъ на половина отъ първоначалната тяжесть.
“ Той бръква съ лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пѫтя си. „Ами ти какво носишъ? “ – Въшка. „Не ми трѣбва въшка“ – и продължава пѫтя си. Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200–300 въшки.
Чувалътъ съ житото на другия прѣстѫпникъ слѣдъ една година намалѣлъ на половина отъ първоначалната тяжесть.
Кѫдѣто отивали по селата, всички, които чували, че единъ човѣкъ носи чувалъ съ жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че въ продължение на 2–3 години, нему останало само едно житно зрънце. Другиятъ прѣстъпникъ, съ въшкитѣ на главата, никѫдѣ не намиралъ приемъ. Въ което село влизалъ, като виждали, че има толкова много въшки, не го приемали. Той се видѣлъ въ чудо отъ своето положение.
към беседата >>
Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично.
Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога! “ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното.
Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично.
Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята: Ако ви попитатъ, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ. Чудни сте вие! Ако ме запитате, защо съмъ дошелъ на земята, азъ ще ви кажа защо съмъ дошелъ.
към беседата >>
Кѫдѣто отивали по селата, всички, които чували, че единъ човѣкъ носи чувалъ съ жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че въ продължение на 2–3 години, нему останало само едно житно зрънце.
„Ами ти какво носишъ? “ – Въшка. „Не ми трѣбва въшка“ – и продължава пѫтя си. Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200–300 въшки. Чувалътъ съ житото на другия прѣстѫпникъ слѣдъ една година намалѣлъ на половина отъ първоначалната тяжесть.
Кѫдѣто отивали по селата, всички, които чували, че единъ човѣкъ носи чувалъ съ жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че въ продължение на 2–3 години, нему останало само едно житно зрънце.
Другиятъ прѣстъпникъ, съ въшкитѣ на главата, никѫдѣ не намиралъ приемъ. Въ което село влизалъ, като виждали, че има толкова много въшки, не го приемали. Той се видѣлъ въ чудо отъ своето положение.
към беседата >>
Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ.
– Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога! “ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично.
Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ.
За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята: Ако ви попитатъ, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ. Чудни сте вие! Ако ме запитате, защо съмъ дошелъ на земята, азъ ще ви кажа защо съмъ дошелъ. Ако запитате малкото дѣте отъ първо отдѣление, защо отива на училище, ще ви каже: отивамъ да се уча.
към беседата >>
Другиятъ прѣстъпникъ, съ въшкитѣ на главата, никѫдѣ не намиралъ приемъ.
“ – Въшка. „Не ми трѣбва въшка“ – и продължава пѫтя си. Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200–300 въшки. Чувалътъ съ житото на другия прѣстѫпникъ слѣдъ една година намалѣлъ на половина отъ първоначалната тяжесть. Кѫдѣто отивали по селата, всички, които чували, че единъ човѣкъ носи чувалъ съ жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че въ продължение на 2–3 години, нему останало само едно житно зрънце.
Другиятъ прѣстъпникъ, съ въшкитѣ на главата, никѫдѣ не намиралъ приемъ.
Въ което село влизалъ, като виждали, че има толкова много въшки, не го приемали. Той се видѣлъ въ чудо отъ своето положение.
към беседата >>
За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора.
Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога! “ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ.
За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора.
Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята: Ако ви попитатъ, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ. Чудни сте вие! Ако ме запитате, защо съмъ дошелъ на земята, азъ ще ви кажа защо съмъ дошелъ. Ако запитате малкото дѣте отъ първо отдѣление, защо отива на училище, ще ви каже: отивамъ да се уча. Това дѣте веднага ще извади буквара си.
към беседата >>
Въ което село влизалъ, като виждали, че има толкова много въшки, не го приемали.
„Не ми трѣбва въшка“ – и продължава пѫтя си. Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200–300 въшки. Чувалътъ съ житото на другия прѣстѫпникъ слѣдъ една година намалѣлъ на половина отъ първоначалната тяжесть. Кѫдѣто отивали по селата, всички, които чували, че единъ човѣкъ носи чувалъ съ жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че въ продължение на 2–3 години, нему останало само едно житно зрънце. Другиятъ прѣстъпникъ, съ въшкитѣ на главата, никѫдѣ не намиралъ приемъ.
Въ което село влизалъ, като виждали, че има толкова много въшки, не го приемали.
Той се видѣлъ въ чудо отъ своето положение.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята: Ако ви попитатъ, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ.
Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога! “ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора.
Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята: Ако ви попитатъ, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ.
Чудни сте вие! Ако ме запитате, защо съмъ дошелъ на земята, азъ ще ви кажа защо съмъ дошелъ. Ако запитате малкото дѣте отъ първо отдѣление, защо отива на училище, ще ви каже: отивамъ да се уча. Това дѣте веднага ще извади буквара си. Ами кой ти е учитель?
към беседата >>
Той се видѣлъ въ чудо отъ своето положение.
Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200–300 въшки. Чувалътъ съ житото на другия прѣстѫпникъ слѣдъ една година намалѣлъ на половина отъ първоначалната тяжесть. Кѫдѣто отивали по селата, всички, които чували, че единъ човѣкъ носи чувалъ съ жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че въ продължение на 2–3 години, нему останало само едно житно зрънце. Другиятъ прѣстъпникъ, съ въшкитѣ на главата, никѫдѣ не намиралъ приемъ. Въ което село влизалъ, като виждали, че има толкова много въшки, не го приемали.
Той се видѣлъ въ чудо отъ своето положение.
към беседата >>
Чудни сте вие!
“ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята: Ако ви попитатъ, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ.
Чудни сте вие!
Ако ме запитате, защо съмъ дошелъ на земята, азъ ще ви кажа защо съмъ дошелъ. Ако запитате малкото дѣте отъ първо отдѣление, защо отива на училище, ще ви каже: отивамъ да се уча. Това дѣте веднага ще извади буквара си. Ами кой ти е учитель? И това знае.
към беседата >>
И ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса по този начинъ.
И ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса по този начинъ.
Материализъмътъ, това е въшката. Тази въшка ще изяде всички сокове на живота въ човѣка. Когато въшката влезе въ човѣка, тя се размножава, размножава, до като човѣкъ изгуби отъ себе си всѣко благородно чувство. Ако ние изгубимъ всичко онова възвишено и благородно въ насъ, ако изгубимъ най-възвишенитѣ си идеи, чувства и мисли, ако изгубимъ Божественото отъ себе си, питамъ: за какво живѣемъ ние въ този свѣтъ?
към беседата >>
Ако ме запитате, защо съмъ дошелъ на земята, азъ ще ви кажа защо съмъ дошелъ.
Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята: Ако ви попитатъ, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ. Чудни сте вие!
Ако ме запитате, защо съмъ дошелъ на земята, азъ ще ви кажа защо съмъ дошелъ.
Ако запитате малкото дѣте отъ първо отдѣление, защо отива на училище, ще ви каже: отивамъ да се уча. Това дѣте веднага ще извади буквара си. Ами кой ти е учитель? И това знае. Ами баща ти и майка ти кои сѫ?
към беседата >>
Материализъмътъ, това е въшката.
И ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса по този начинъ.
Материализъмътъ, това е въшката.
Тази въшка ще изяде всички сокове на живота въ човѣка. Когато въшката влезе въ човѣка, тя се размножава, размножава, до като човѣкъ изгуби отъ себе си всѣко благородно чувство. Ако ние изгубимъ всичко онова възвишено и благородно въ насъ, ако изгубимъ най-възвишенитѣ си идеи, чувства и мисли, ако изгубимъ Божественото отъ себе си, питамъ: за какво живѣемъ ние въ този свѣтъ?
към беседата >>
Ако запитате малкото дѣте отъ първо отдѣление, защо отива на училище, ще ви каже: отивамъ да се уча.
Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята: Ако ви попитатъ, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ. Чудни сте вие! Ако ме запитате, защо съмъ дошелъ на земята, азъ ще ви кажа защо съмъ дошелъ.
Ако запитате малкото дѣте отъ първо отдѣление, защо отива на училище, ще ви каже: отивамъ да се уча.
Това дѣте веднага ще извади буквара си. Ами кой ти е учитель? И това знае. Ами баща ти и майка ти кои сѫ? – Знае.
към беседата >>
НАГОРЕ