НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
642
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
642
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
След един месец пак да го прочете и ако не намери никаква грешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора.
Човек може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа. Музикантът, поетът, художникът, трябва да работят поне по един час на ден само за себе си. Как ще познае поетът например, че работата му е добра? Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа. След това да го прочете и коригира.
След един месец пак да го прочете и ако не намери никаква грешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора.
Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света. Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили. Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употреби за добро. Не може ли да го употреби за добро, той нищо не печели, а вие губите.
към беседата >>
Вреди ли му, той трябва да се откаже от него.
Някои вегетарианци се отказват от употребата на всякакви масла, с цел да пречистят кръвта си. Кръвта не се пречиства само чрез храната. За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата. Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде.
Вреди ли му, той трябва да се откаже от него.
Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения. Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чийто деди и прадеди от 4–5 поколения насам са били вегетарианци. Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло. Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек – човек на новото в света.
към беседата >>
Обаче силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа.
Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си.
Обаче силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа.
Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно малките неща не разрешават въпросите.
към беседата >>
Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи.
Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Например, виждате, че един човек се гневи.
Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи.
Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е.
към беседата >>
Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света.
Музикантът, поетът, художникът, трябва да работят поне по един час на ден само за себе си. Как ще познае поетът например, че работата му е добра? Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа. След това да го прочете и коригира. След един месец пак да го прочете и ако не намери никаква грешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора.
Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света.
Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили. Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употреби за добро. Не може ли да го употреби за добро, той нищо не печели, а вие губите.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения.
Кръвта не се пречиства само чрез храната. За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата. Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде. Вреди ли му, той трябва да се откаже от него.
Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения.
Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чийто деди и прадеди от 4–5 поколения насам са били вегетарианци. Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло. Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек – човек на новото в света.
към беседата >>
Силата на душата пък не е в човешката личност.
Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа.
Силата на душата пък не е в човешката личност.
Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето.
към беседата >>
Това е неразбиране на живота.
Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Например, виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи.
Това е неразбиране на живота.
Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е. когато ту се радва, ту скърби.
към беседата >>
Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили.
Как ще познае поетът например, че работата му е добра? Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа. След това да го прочете и коригира. След един месец пак да го прочете и ако не намери никаква грешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора. Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света.
Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили.
Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употреби за добро. Не може ли да го употреби за добро, той нищо не печели, а вие губите.
към беседата >>
Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чийто деди и прадеди от 4–5 поколения насам са били вегетарианци.
За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата. Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде. Вреди ли му, той трябва да се откаже от него. Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения.
Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чийто деди и прадеди от 4–5 поколения насам са били вегетарианци.
Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло. Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек – човек на новото в света.
към беседата >>
Личността е нещо променчиво, преходно, временно.
Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност.
Личността е нещо променчиво, преходно, временно.
В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето.
към беседата >>
Оставете човека на свобода.
Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Например, виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота.
Оставете човека на свобода.
Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е. когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия.
към беседата >>
Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употреби за добро.
Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа. След това да го прочете и коригира. След един месец пак да го прочете и ако не намери никаква грешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора. Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света. Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили.
Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употреби за добро.
Не може ли да го употреби за добро, той нищо не печели, а вие губите.
към беседата >>
Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло.
Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде. Вреди ли му, той трябва да се откаже от него. Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения. Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чийто деди и прадеди от 4–5 поколения насам са били вегетарианци.
Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло.
Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек – човек на новото в света.
към беседата >>
В това отношение тя представя живота на физическия свят.
Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно.
В това отношение тя представя живота на физическия свят.
Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето.
към беседата >>
Докато живее в личността си, той не може да не се гневи.
Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Например, виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода.
Докато живее в личността си, той не може да не се гневи.
Ако не се гневи, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е. когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт.
към беседата >>
Не може ли да го употреби за добро, той нищо не печели, а вие губите.
След това да го прочете и коригира. След един месец пак да го прочете и ако не намери никаква грешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора. Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света. Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили. Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употреби за добро.
Не може ли да го употреби за добро, той нищо не печели, а вие губите.
към беседата >>
Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото.
Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде. Вреди ли му, той трябва да се откаже от него. Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения. Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чийто деди и прадеди от 4–5 поколения насам са били вегетарианци. Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло.
Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото.
Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек – човек на новото в света.
към беседата >>
Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот.
Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят.
Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот.
Следователно малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето.
към беседата >>
Ако не се гневи, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пак ще умре.
Например, виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи.
Ако не се гневи, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пак ще умре.
Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е. когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния.
към беседата >>
Следователно човек трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка.
Следователно човек трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка.
За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието. Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг.
към беседата >>
Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек – човек на новото в света.
Вреди ли му, той трябва да се откаже от него. Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения. Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чийто деди и прадеди от 4–5 поколения насам са били вегетарианци. Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло. Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото.
Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек – човек на новото в света.
към беседата >>
Следователно малките неща не разрешават въпросите.
Обаче силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот.
Следователно малките неща не разрешават въпросите.
Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето.
към беседата >>
Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е.
Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пак ще умре.
Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е.
когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части.
към беседата >>
За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието.
Следователно човек трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка.
За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието.
Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг. Когато казват на някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си.
към беседата >>
Когато на съвременните хора се говорят неща по-високи от техните разбирания, те се запитват, реално ли е всичко това.
Когато на съвременните хора се говорят неща по-високи от техните разбирания, те се запитват, реално ли е всичко това.
Питам: Реално ли е всичко, което ясновидецът разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, напъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него. Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди, реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува.
към беседата >>
Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето.
Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно малките неща не разрешават въпросите.
Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето.
към беседата >>
когато ту се радва, ту скърби.
Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е.
когато ту се радва, ту скърби.
За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част – във време, когато луната се празни, а в третата – когато слънцето е в своята най-висока точка.
към беседата >>
Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си.
Следователно човек трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка. За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието.
Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си.
За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг. Когато казват на някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си. Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно.
към беседата >>
Питам: Реално ли е всичко, което ясновидецът разказва?
Когато на съвременните хора се говорят неща по-високи от техните разбирания, те се запитват, реално ли е всичко това.
Питам: Реално ли е всичко, което ясновидецът разказва?
Той казва, че вижда красиво, обширно поле, напъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него. Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди, реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота.
към беседата >>
Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят, дали са личности, азове или души.
Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят, дали са личности, азове или души.
Животът наличността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността.
към беседата >>
За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия.
Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е. когато ту се радва, ту скърби.
За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия.
Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част – във време, когато луната се празни, а в третата – когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, подигане на температурата; при изпразване на луната – понижаване на температурата.
към беседата >>
За такъв човек казваме, че има установен поглед.
Следователно човек трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка. За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието. Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си.
За такъв човек казваме, че има установен поглед.
Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг. Когато казват на някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си. Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно. Как трябва да погледнете човека?
към беседата >>
Той казва, че вижда красиво, обширно поле, напъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него.
Когато на съвременните хора се говорят неща по-високи от техните разбирания, те се запитват, реално ли е всичко това. Питам: Реално ли е всичко, което ясновидецът разказва?
Той казва, че вижда красиво, обширно поле, напъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него.
Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди, реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална.
към беседата >>
Животът наличността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование.
Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят, дали са личности, азове или души.
Животът наличността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование.
Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността.
към беседата >>
Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт.
Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е. когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия.
Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт.
Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част – във време, когато луната се празни, а в третата – когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, подигане на температурата; при изпразване на луната – понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая.
към беседата >>
Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите.
Следователно човек трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка. За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието. Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед.
Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите.
Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг. Когато казват на някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си. Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно. Как трябва да погледнете човека? Тихо и спокойно.
към беседата >>
Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват.
Когато на съвременните хора се говорят неща по-високи от техните разбирания, те се запитват, реално ли е всичко това. Питам: Реално ли е всичко, което ясновидецът разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, напъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него.
Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват.
И той сам се чуди, реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална. Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли.
към беседата >>
Този живот е изтъкан от контрасти.
Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят, дали са личности, азове или души. Животът наличността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование.
Този живот е изтъкан от контрасти.
Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността. Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността.
към беседата >>
Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния.
Ако не се гневи, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е. когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт.
Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния.
Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част – във време, когато луната се празни, а в третата – когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, подигане на температурата; при изпразване на луната – понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си сейте.
към беседата >>
Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг.
Следователно човек трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка. За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието. Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите.
Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг.
Когато казват на някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си. Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно. Как трябва да погледнете човека? Тихо и спокойно.
към беседата >>
И той сам се чуди, реално ли е това, което вижда, или не е реално.
Когато на съвременните хора се говорят неща по-високи от техните разбирания, те се запитват, реално ли е всичко това. Питам: Реално ли е всичко, което ясновидецът разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, напъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него. Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват.
И той сам се чуди, реално ли е това, което вижда, или не е реално.
Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална. Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота.
към беседата >>
Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота.
Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят, дали са личности, азове или души. Животът наличността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти.
Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота.
Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността. Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада.
към беседата >>
Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части.
Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е. когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния.
Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части.
В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част – във време, когато луната се празни, а в третата – когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, подигане на температурата; при изпразване на луната – понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си сейте. Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити.
към беседата >>
Когато казват на някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си.
За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието. Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг.
Когато казват на някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си.
Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно. Как трябва да погледнете човека? Тихо и спокойно.
към беседата >>
Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува.
Когато на съвременните хора се говорят неща по-високи от техните разбирания, те се запитват, реално ли е всичко това. Питам: Реално ли е всичко, което ясновидецът разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, напъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него. Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди, реално ли е това, което вижда, или не е реално.
Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува.
Обаче ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална. Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Например, някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително.
към беседата >>
Произходът на личността се крие в съзнанието.
Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят, дали са личности, азове или души. Животът наличността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота.
Произходът на личността се крие в съзнанието.
То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността. Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада – Божествената душа, а над Божествената душа – Божественият Дух.
към беседата >>
В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част – във време, когато луната се празни, а в третата – когато слънцето е в своята най-висока точка.
когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части.
В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част – във време, когато луната се празни, а в третата – когато слънцето е в своята най-висока точка.
При пълнолуние се забелязва възход, подигане на температурата; при изпразване на луната – понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си сейте. Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити. Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества.
към беседата >>
Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно.
Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг. Когато казват на някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си.
Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно.
Как трябва да погледнете човека? Тихо и спокойно.
към беседата >>
Обаче ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота.
Питам: Реално ли е всичко, което ясновидецът разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, напъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него. Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди, реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува.
Обаче ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота.
Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална. Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Например, някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг път се колебае в себе си, а свършва добре.
към беседата >>
То е майка на личността.
Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят, дали са личности, азове или души. Животът наличността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието.
То е майка на личността.
Аз-ът пък е баща на личността. Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада – Божествената душа, а над Божествената душа – Божественият Дух.
към беседата >>
При пълнолуние се забелязва възход, подигане на температурата; при изпразване на луната – понижаване на температурата.
За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част – във време, когато луната се празни, а в третата – когато слънцето е в своята най-висока точка.
При пълнолуние се забелязва възход, подигане на температурата; при изпразване на луната – понижаване на температурата.
Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си сейте. Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити. Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества. Подигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност.
към беседата >>
Как трябва да погледнете човека?
За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг. Когато казват на някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си. Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно.
Как трябва да погледнете човека?
Тихо и спокойно.
към беседата >>
Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална.
Той казва, че вижда красиво, обширно поле, напъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него. Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди, реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота.
Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална.
Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Например, някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия.
към беседата >>
Аз-ът пък е баща на личността.
Животът наличността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността.
Аз-ът пък е баща на личността.
Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада – Божествената душа, а над Божествената душа – Божественият Дух.
към беседата >>
Проследете какви резултати ще имате при трите случая.
Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част – във време, когато луната се празни, а в третата – когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, подигане на температурата; при изпразване на луната – понижаване на температурата.
Проследете какви резултати ще имате при трите случая.
Направете още един опит съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си сейте. Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити. Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества. Подигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност. Подигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат.
към беседата >>
Тихо и спокойно.
Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг. Когато казват на някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си. Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно. Как трябва да погледнете човека?
Тихо и спокойно.
към беседата >>
Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли.
Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди, реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална.
Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли.
Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Например, някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия.
към беседата >>
Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността.
Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността.
Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността.
Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада – Божествената душа, а над Божествената душа – Божественият Дух.
към беседата >>
Направете още един опит съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си сейте.
Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част – във време, когато луната се празни, а в третата – когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, подигане на температурата; при изпразване на луната – понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая.
Направете още един опит съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си сейте.
Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити. Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества. Подигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност. Подигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат. Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях, както пожелае.
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях, както пожелае.
Те му са дадени да работи с тях, не само за свое благо, но и за благото на своите ближни, на цялото човечество. Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове, човекът на самообладанието се отправя за позволение там, отдето му са дадени удовете. Щом получи позволение, той пристъпва към работата си, която свършва с пълен резултат. Този е пътят, по който след време и обикновеният човек може да стане гениален.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота.
И той сам се чуди, реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална. Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли.
Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота.
Например, някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот.
към беседата >>
Над тази двойка стои Божествената монада.
Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността. Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността.
Над тази двойка стои Божествената монада.
Над Божествената монада – Божествената душа, а над Божествената душа – Божественият Дух.
към беседата >>
Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити.
Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част – във време, когато луната се празни, а в третата – когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, подигане на температурата; при изпразване на луната – понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си сейте.
Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити.
Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества. Подигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност. Подигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат. Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони. Благоприятните условия в живота са израз на Любовта и разположението на разумните същества към човека; неблагоприятните условия са израз на неразположението към човека, по повод на някаква негова погрешка.
към беседата >>
Те му са дадени да работи с тях, не само за свое благо, но и за благото на своите ближни, на цялото човечество.
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях, както пожелае.
Те му са дадени да работи с тях, не само за свое благо, но и за благото на своите ближни, на цялото човечество.
Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове, човекът на самообладанието се отправя за позволение там, отдето му са дадени удовете. Щом получи позволение, той пристъпва към работата си, която свършва с пълен резултат. Този е пътят, по който след време и обикновеният човек може да стане гениален.
към беседата >>
Например, някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително.
Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална. Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота.
Например, някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително.
Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика ѝ.
към беседата >>
Над Божествената монада – Божествената душа, а над Божествената душа – Божественият Дух.
Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността. Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада.
Над Божествената монада – Божествената душа, а над Божествената душа – Божественият Дух.
към беседата >>
Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества.
В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част – във време, когато луната се празни, а в третата – когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, подигане на температурата; при изпразване на луната – понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си сейте. Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити.
Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества.
Подигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност. Подигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат. Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони. Благоприятните условия в живота са израз на Любовта и разположението на разумните същества към човека; неблагоприятните условия са израз на неразположението към човека, по повод на някаква негова погрешка. Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.
към беседата >>
Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове, човекът на самообладанието се отправя за позволение там, отдето му са дадени удовете.
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях, както пожелае. Те му са дадени да работи с тях, не само за свое благо, но и за благото на своите ближни, на цялото човечество.
Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове, човекът на самообладанието се отправя за позволение там, отдето му са дадени удовете.
Щом получи позволение, той пристъпва към работата си, която свършва с пълен резултат. Този е пътят, по който след време и обикновеният човек може да стане гениален.
към беседата >>
Друг път се колебае в себе си, а свършва добре.
Обаче ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална. Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Например, някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително.
Друг път се колебае в себе си, а свършва добре.
Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика ѝ. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н.
към беседата >>
Окултната наука, в своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух.
Окултната наука, в своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух.
Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проявя на личността.
към беседата >>
Подигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност.
При пълнолуние се забелязва възход, подигане на температурата; при изпразване на луната – понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си сейте. Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити. Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества.
Подигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност.
Подигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат. Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони. Благоприятните условия в живота са израз на Любовта и разположението на разумните същества към човека; неблагоприятните условия са израз на неразположението към човека, по повод на някаква негова погрешка. Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.
към беседата >>
Щом получи позволение, той пристъпва към работата си, която свършва с пълен резултат.
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях, както пожелае. Те му са дадени да работи с тях, не само за свое благо, но и за благото на своите ближни, на цялото човечество. Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове, човекът на самообладанието се отправя за позволение там, отдето му са дадени удовете.
Щом получи позволение, той пристъпва към работата си, която свършва с пълен резултат.
Този е пътят, по който след време и обикновеният човек може да стане гениален.
към беседата >>
Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия.
Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална. Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Например, някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг път се колебае в себе си, а свършва добре.
Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия.
Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика ѝ. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи.
към беседата >>
Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира.
Окултната наука, в своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух.
Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира.
Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проявя на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея.
към беседата >>
Подигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат.
Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си сейте. Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити. Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества. Подигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност.
Подигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат.
Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони. Благоприятните условия в живота са израз на Любовта и разположението на разумните същества към човека; неблагоприятните условия са израз на неразположението към човека, по повод на някаква негова погрешка. Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.
към беседата >>
Този е пътят, по който след време и обикновеният човек може да стане гениален.
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях, както пожелае. Те му са дадени да работи с тях, не само за свое благо, но и за благото на своите ближни, на цялото човечество. Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове, човекът на самообладанието се отправя за позволение там, отдето му са дадени удовете. Щом получи позволение, той пристъпва към работата си, която свършва с пълен резултат.
Този е пътят, по който след време и обикновеният човек може да стане гениален.
към беседата >>
Реалността изключва всякакви противоречия.
Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Например, някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия.
Реалността изключва всякакви противоречия.
Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика ѝ. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език.
към беседата >>
Много хора не разбират себе си даже като личност.
Окултната наука, в своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира.
Много хора не разбират себе си даже като личност.
Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проявя на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби личността, ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре.
към беседата >>
Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони.
Направете още един опит съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си сейте. Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити. Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества. Подигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност. Подигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат.
Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони.
Благоприятните условия в живота са израз на Любовта и разположението на разумните същества към човека; неблагоприятните условия са израз на неразположението към човека, по повод на някаква негова погрешка. Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.
към беседата >>
Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път.
Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път.
Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият. Например, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството, например, се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята.
към беседата >>
Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот.
Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Например, някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия.
Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот.
Изучавайте природата, за да разбирате езика ѝ. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя, както външните, така и своите вътрешни промени.
към беседата >>
Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее.
Окултната наука, в своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност.
Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее.
Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проявя на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби личността, ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре.
към беседата >>
Благоприятните условия в живота са израз на Любовта и разположението на разумните същества към човека; неблагоприятните условия са израз на неразположението към човека, по повод на някаква негова погрешка.
Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити. Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества. Подигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност. Подигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат. Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони.
Благоприятните условия в живота са израз на Любовта и разположението на разумните същества към човека; неблагоприятните условия са израз на неразположението към човека, по повод на някаква негова погрешка.
Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.
към беседата >>
Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият.
Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път.
Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият.
Например, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството, например, се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние.
към беседата >>
Изучавайте природата, за да разбирате езика ѝ.
Например, някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот.
Изучавайте природата, за да разбирате езика ѝ.
Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя, както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства.
към беседата >>
Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си.
Окултната наука, в своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее.
Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си.
Да се сърди, това е проявя на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби личността, ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре.
към беседата >>
Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.
Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества. Подигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност. Подигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат. Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони. Благоприятните условия в живота са израз на Любовта и разположението на разумните същества към човека; неблагоприятните условия са израз на неразположението към човека, по повод на някаква негова погрешка.
Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.
към беседата >>
Например, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати.
Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път. Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият.
Например, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати.
Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството, например, се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия.
към беседата >>
Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н.
Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика ѝ.
Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н.
Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя, както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява.
към беседата >>
Да се сърди, това е проявя на личността.
Окултната наука, в своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си.
Да се сърди, това е проявя на личността.
В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби личността, ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре.
към беседата >>
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ, Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не.
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ, Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не.
Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство.
към беседата >>
Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание.
Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път. Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият. Например, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати.
Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание.
Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството, например, се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа.
към беседата >>
Природата учи човека чрез символи.
Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика ѝ. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н.
Природата учи човека чрез символи.
Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя, както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства.
към беседата >>
В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея.
Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проявя на личността.
В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея.
Ако не се сърди, ако не скърби личността, ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре.
към беседата >>
Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира?
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ, Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не.
Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира?
При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея.
към беседата >>
Физическите усилия не развиват дарбите.
Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път. Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият. Например, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание.
Физическите усилия не развиват дарбите.
За развиване на ясновидството, например, се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи.
към беседата >>
Те са нейният език.
Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика ѝ. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи.
Те са нейният език.
Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя, както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства. Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е.
към беседата >>
Ако не се сърди, ако не скърби личността, ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре.
Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проявя на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея.
Ако не се сърди, ако не скърби личността, ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре.
към беседата >>
При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника.
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ, Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира?
При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника.
Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно.
към беседата >>
За развиване на ясновидството, например, се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята.
Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път. Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият. Например, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите.
За развиване на ясновидството, например, се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята.
Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език.
към беседата >>
Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя, както външните, така и своите вътрешни промени.
Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика ѝ. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език.
Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя, както външните, така и своите вътрешни промени.
Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства. Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е. неговото тяло, с което той пътува.
към беседата >>
Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази.
Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази.
Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота.
към беседата >>
Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно.
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ, Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника.
Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно.
Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си.
към беседата >>
Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние.
Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият. Например, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството, например, се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята.
Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние.
Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи.
към беседата >>
Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства.
Изучавайте природата, за да разбирате езика ѝ. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя, както външните, така и своите вътрешни промени.
Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства.
Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства. Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е. неговото тяло, с което той пътува. Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят.
към беседата >>
Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния.
Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази.
Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния.
Други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н.
към беседата >>
Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива.
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ, Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно.
Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива.
Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз.
към беседата >>
Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия.
Например, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството, например, се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние.
Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия.
Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си.
към беседата >>
Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява.
Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя, както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства.
Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява.
При това положение той става господар на своите мисли и чувства. Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е. неговото тяло, с което той пътува. Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят.
към беседата >>
Други са положенията за съзнателния живот.
Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния.
Други са положенията за съзнателния живот.
Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае.
към беседата >>
Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство.
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ, Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива.
Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство.
Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка.
към беседата >>
Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа.
Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството, например, се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия.
Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа.
Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си. Той се привързва като куче.
към беседата >>
При това положение той става господар на своите мисли и чувства.
Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя, както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява.
При това положение той става господар на своите мисли и чувства.
Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е. неговото тяло, с което той пътува. Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят.
към беседата >>
Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина.
Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот.
Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина.
Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае.
към беседата >>
Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея.
Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство.
Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея.
Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата.
към беседата >>
Това са символи, чрез които невидимият свят си служи.
Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството, например, се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа.
Това са символи, чрез които невидимият свят си служи.
Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си. Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека.
към беседата >>
Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е.
Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя, както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства.
Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е.
неговото тяло, с което той пътува. Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят.
към беседата >>
Синът не определя качествата на своите родители.
Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина.
Синът не определя качествата на своите родители.
Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае.
към беседата >>
Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно.
При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея.
Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно.
Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата.
към беседата >>
Това е неговият език.
За развиване на ясновидството, например, се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи.
Това е неговият език.
Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си. Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека. Лошата черта на вълка е, че дави овцете.
към беседата >>
неговото тяло, с което той пътува.
Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя, както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства. Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е.
неговото тяло, с което той пътува.
Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят.
към беседата >>
Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота.
Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители.
Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота.
И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае.
към беседата >>
Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си.
Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно.
Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си.
Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата.
към беседата >>
Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи.
Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език.
Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи.
Вълкът има нещо добро в характера си. Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека. Лошата черта на вълка е, че дави овцете. Влезе ли в една кошара, той може да удуши всички овце.
към беседата >>
Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят.
Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства. Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е. неговото тяло, с което той пътува.
Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят.
към беседата >>
И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н.
Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота.
И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н.
Защо се сърди, и тя не знае.
към беседата >>
Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз.
Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си.
Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз.
Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата.
към беседата >>
Вълкът има нещо добро в характера си.
Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи.
Вълкът има нещо добро в характера си.
Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека. Лошата черта на вълка е, че дави овцете. Влезе ли в една кошара, той може да удуши всички овце.
към беседата >>
Следователно, искате ли да стабилизирате знанието си, вие трябва да правите ред опити.
Следователно, искате ли да стабилизирате знанието си, вие трябва да правите ред опити.
Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория. А всички знаете, че теория без практика не ползва човека. Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание. По този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си Любов към Бога.
към беседата >>
Защо се сърди, и тя не знае.
Други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н.
Защо се сърди, и тя не знае.
към беседата >>
Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка.
Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз.
Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка.
Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата.
към беседата >>
Той се привързва като куче.
Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си.
Той се привързва като куче.
Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека. Лошата черта на вълка е, че дави овцете. Влезе ли в една кошара, той може да удуши всички овце.
към беседата >>
Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория.
Следователно, искате ли да стабилизирате знанието си, вие трябва да правите ред опити.
Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория.
А всички знаете, че теория без практика не ползва човека. Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание. По този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си Любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си.
към беседата >>
Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека.
Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека.
Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея 5 ореха, а тя му дава 4. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми 5 ореха! “ Защо детето иска непременно 5 ореха? Защото са малки.
към беседата >>
Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата.
Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка.
Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата.
към беседата >>
Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека.
Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си. Той се привързва като куче.
Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека.
Лошата черта на вълка е, че дави овцете. Влезе ли в една кошара, той може да удуши всички овце.
към беседата >>
А всички знаете, че теория без практика не ползва човека.
Следователно, искате ли да стабилизирате знанието си, вие трябва да правите ред опити. Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория.
А всички знаете, че теория без практика не ползва човека.
Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание. По този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си Любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат.
към беседата >>
Детето се сърди на майка си. Защо?
Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека.
Детето се сърди на майка си. Защо?
То иска от нея 5 ореха, а тя му дава 4. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми 5 ореха! “ Защо детето иска непременно 5 ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече.
към беседата >>
Следователно личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата.
Следователно личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата.
Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм.
към беседата >>
Лошата черта на вълка е, че дави овцете.
Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си. Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека.
Лошата черта на вълка е, че дави овцете.
Влезе ли в една кошара, той може да удуши всички овце.
към беседата >>
Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание.
Следователно, искате ли да стабилизирате знанието си, вие трябва да правите ред опити. Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория. А всички знаете, че теория без практика не ползва човека.
Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание.
По този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си Любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата.
към беседата >>
То иска от нея 5 ореха, а тя му дава 4.
Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Детето се сърди на майка си. Защо?
То иска от нея 5 ореха, а тя му дава 4.
То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми 5 ореха! “ Защо детето иска непременно 5 ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи, колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето.
към беседата >>
Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот.
Следователно личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата.
Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот.
Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си.
към беседата >>
Влезе ли в една кошара, той може да удуши всички овце.
Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си. Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека. Лошата черта на вълка е, че дави овцете.
Влезе ли в една кошара, той може да удуши всички овце.
към беседата >>
По този начин ще се предпазите от излишни страдания.
Следователно, искате ли да стабилизирате знанието си, вие трябва да правите ред опити. Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория. А всички знаете, че теория без практика не ползва човека. Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание.
По този начин ще се предпазите от излишни страдания.
Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си Любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човек, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа?
към беседата >>
То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми 5 ореха!
Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея 5 ореха, а тя му дава 4.
То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми 5 ореха!
“ Защо детето иска непременно 5 ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи, колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: Колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето.
към беседата >>
Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава.
Следователно личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот.
Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава.
Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път.
към беседата >>
Като изучават проявите и характера на вълка, хората намират, че е свирепо, жестоко същество.
Като изучават проявите и характера на вълка, хората намират, че е свирепо, жестоко същество.
Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът? Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попадат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга. Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение? Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка.
към беседата >>
Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си Любов към Бога.
Следователно, искате ли да стабилизирате знанието си, вие трябва да правите ред опити. Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория. А всички знаете, че теория без практика не ползва човека. Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание. По този начин ще се предпазите от излишни страдания.
Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си Любов към Бога.
Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човек, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата.
към беседата >>
“ Защо детето иска непременно 5 ореха?
Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея 5 ореха, а тя му дава 4. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми 5 ореха!
“ Защо детето иска непременно 5 ореха?
Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи, колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: Колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не 5; то знае, че дините са големи и не може да се справи с 5 дини.
към беседата >>
Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост.
Следователно личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава.
Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост.
Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си.
към беседата >>
Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът?
Като изучават проявите и характера на вълка, хората намират, че е свирепо, жестоко същество.
Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът?
Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попадат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга. Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение? Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани.
към беседата >>
Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си.
Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория. А всички знаете, че теория без практика не ползва човека. Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание. По този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си Любов към Бога.
Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си.
Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човек, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата. Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си?
към беседата >>
Защото са малки.
Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея 5 ореха, а тя му дава 4. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми 5 ореха! “ Защо детето иска непременно 5 ореха?
Защото са малки.
Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи, колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: Колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не 5; то знае, че дините са големи и не може да се справи с 5 дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка.
към беседата >>
Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата.
Следователно личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост.
Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата.
Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо?
към беседата >>
Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попадат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга.
Като изучават проявите и характера на вълка, хората намират, че е свирепо, жестоко същество. Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът?
Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попадат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга.
Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение? Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо.
към беседата >>
Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат.
А всички знаете, че теория без практика не ползва човека. Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание. По този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си Любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си.
Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат.
Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човек, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата. Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си? Ако се съмнява в духа и душата си, човек се съмнява в Божественото.
към беседата >>
Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече.
Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея 5 ореха, а тя му дава 4. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми 5 ореха! “ Защо детето иска непременно 5 ореха? Защото са малки.
Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече.
Значи, колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: Колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не 5; то знае, че дините са големи и не може да се справи с 5 дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората на личния живот са малки деца.
към беседата >>
Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм.
Следователно личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата.
Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм.
Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н.
към беседата >>
Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение?
Като изучават проявите и характера на вълка, хората намират, че е свирепо, жестоко същество. Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът? Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попадат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга.
Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение?
Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани.
към беседата >>
Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата.
Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание. По този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си Любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат.
Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата.
Какви ще бъдат умът и сърцето на човек, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата. Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си? Ако се съмнява в духа и душата си, човек се съмнява в Божественото.
към беседата >>
Значи, колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето.
То иска от нея 5 ореха, а тя му дава 4. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми 5 ореха! “ Защо детето иска непременно 5 ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече.
Значи, колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето.
И обратно: Колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не 5; то знае, че дините са големи и не може да се справи с 5 дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората на личния живот са малки деца. Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н.
към беседата >>
Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си.
Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм.
Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си.
Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“.
към беседата >>
Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете.
Като изучават проявите и характера на вълка, хората намират, че е свирепо, жестоко същество. Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът? Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попадат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга. Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение?
Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете.
В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо.
към беседата >>
Какви ще бъдат умът и сърцето на човек, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа?
По този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си Любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата.
Какви ще бъдат умът и сърцето на човек, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа?
Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата. Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си? Ако се съмнява в духа и душата си, човек се съмнява в Божественото.
към беседата >>
И обратно: Колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето.
То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми 5 ореха! “ Защо детето иска непременно 5 ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи, колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето.
И обратно: Колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето.
Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не 5; то знае, че дините са големи и не може да се справи с 5 дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората на личния живот са малки деца. Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н.
към беседата >>
Тя лекува по вътрешен път.
Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си.
Тя лекува по вътрешен път.
Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“. Същото се отнася и до останалите отрицателни качества.
към беседата >>
В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка.
Като изучават проявите и характера на вълка, хората намират, че е свирепо, жестоко същество. Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът? Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попадат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга. Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение? Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете.
В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка.
Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява.
към беседата >>
Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата.
Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си Любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човек, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа?
Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата.
Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си? Ако се съмнява в духа и душата си, човек се съмнява в Божественото.
към беседата >>
Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не 5; то знае, че дините са големи и не може да се справи с 5 дини.
“ Защо детето иска непременно 5 ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи, колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: Колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето.
Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не 5; то знае, че дините са големи и не може да се справи с 5 дини.
Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората на личния живот са малки деца. Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н.
към беседата >>
Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си.
Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път.
Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си.
Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“. Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази?
към беседата >>
Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани.
Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът? Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попадат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга. Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение? Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка.
Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани.
Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо.
към беседата >>
Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си?
Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човек, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата.
Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си?
Ако се съмнява в духа и душата си, човек се съмнява в Божественото.
към беседата >>
Дори когато иска една диня, ще иска малка.
Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи, колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: Колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не 5; то знае, че дините са големи и не може да се справи с 5 дини.
Дори когато иска една диня, ще иска малка.
Хората на личния живот са малки деца. Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н.
към беседата >>
Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо?
Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си.
Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо?
Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“. Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма Любов към Бога.
към беседата >>
Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо.
Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попадат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга. Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение? Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани.
Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо.
Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност, за момента му е нужна само една овца.
към беседата >>
Ако се съмнява в духа и душата си, човек се съмнява в Божественото.
Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човек, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата. Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си?
Ако се съмнява в духа и душата си, човек се съмнява в Божественото.
към беседата >>
Хората на личния живот са малки деца.
Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи, колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: Колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не 5; то знае, че дините са големи и не може да се справи с 5 дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка.
Хората на личния живот са малки деца.
Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н.
към беседата >>
Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н.
Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо?
Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н.
Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“. Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма Любов към Бога. Има ли Любов към Бога, човек е придобил вечния живот.
към беседата >>
Той е гладен и трябва да се нахрани.
Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение? Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо.
Той е гладен и трябва да се нахрани.
Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност, за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни.
към беседата >>
Казано е в Писанието, обаче, че никой не е видял Бога.
Казано е в Писанието, обаче, че никой не е видял Бога.
Пророците пък казват, че виждат Бога. Христос казва: „Отец ми живее в мене, а аз живея в Него“. Как ще примирите тези противоречиви на глед мисли? Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговите стъпки.
към беседата >>
Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н.
Значи, колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: Колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не 5; то знае, че дините са големи и не може да се справи с 5 дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората на личния живот са малки деца.
Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“.
Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н.
Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“.
Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма Любов към Бога. Има ли Любов към Бога, човек е придобил вечния живот.
към беседата >>
Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо.
Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани.
Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо.
Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност, за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание?
към беседата >>
Пророците пък казват, че виждат Бога.
Казано е в Писанието, обаче, че никой не е видял Бога.
Пророците пък казват, че виждат Бога.
Христос казва: „Отец ми живее в мене, а аз живея в Него“. Как ще примирите тези противоречиви на глед мисли? Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне – ще настане коренна промяна в него.
към беседата >>
Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял.
Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял.
Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас на училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос.
към беседата >>
Същото се отнася и до останалите отрицателни качества.
Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“.
Същото се отнася и до останалите отрицателни качества.
Кой човек мрази? Който няма Любов към Бога. Има ли Любов към Бога, човек е придобил вечния живот.
към беседата >>
Престъпна е лакомията, която той проявява.
В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо.
Престъпна е лакомията, която той проявява.
Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност, за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство?
към беседата >>
Христос казва: „Отец ми живее в мене, а аз живея в Него“.
Казано е в Писанието, обаче, че никой не е видял Бога. Пророците пък казват, че виждат Бога.
Христос казва: „Отец ми живее в мене, а аз живея в Него“.
Как ще примирите тези противоречиви на глед мисли? Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне – ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека.
към беседата >>
Той трябва да види до кой клас е достигнал.
Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял.
Той трябва да види до кой клас е достигнал.
Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас на училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота.
към беседата >>
Кой човек мрази?
Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“. Същото се отнася и до останалите отрицателни качества.
Кой човек мрази?
Който няма Любов към Бога. Има ли Любов към Бога, човек е придобил вечния живот.
към беседата >>
Като иска да се осигури, той напада цялото стадо.
Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява.
Като иска да се осигури, той напада цялото стадо.
Всъщност, за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана – нищо повече.
към беседата >>
Как ще примирите тези противоречиви на глед мисли?
Казано е в Писанието, обаче, че никой не е видял Бога. Пророците пък казват, че виждат Бога. Христос казва: „Отец ми живее в мене, а аз живея в Него“.
Как ще примирите тези противоречиви на глед мисли?
Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне – ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще.
към беседата >>
Първият клас на великата житейска школа е животът на личността.
Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види до кой клас е достигнал.
Първият клас на великата житейска школа е животът на личността.
Той е подготвителният клас на училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището.
към беседата >>
Който няма Любов към Бога.
Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“. Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази?
Който няма Любов към Бога.
Има ли Любов към Бога, човек е придобил вечния живот.
към беседата >>
Всъщност, за момента му е нужна само една овца.
Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо.
Всъщност, за момента му е нужна само една овца.
Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана – нищо повече. След това плащат с кожата си.
към беседата >>
Как ще познаете Бога?
Казано е в Писанието, обаче, че никой не е видял Бога. Пророците пък казват, че виждат Бога. Христос казва: „Отец ми живее в мене, а аз живея в Него“. Как ще примирите тези противоречиви на глед мисли?
Как ще познаете Бога?
Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне – ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане.
към беседата >>
Той е подготвителният клас на училището.
Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността.
Той е подготвителният клас на училището.
След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките.
към беседата >>
Има ли Любов към Бога, човек е придобил вечния живот.
Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“. Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма Любов към Бога.
Има ли Любов към Бога, човек е придобил вечния живот.
към беседата >>
Лакомията е присъщо качество на много животни.
Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност, за момента му е нужна само една овца.
Лакомията е присъщо качество на много животни.
Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана – нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата.
към беседата >>
Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговите стъпки.
Казано е в Писанието, обаче, че никой не е видял Бога. Пророците пък казват, че виждат Бога. Христос казва: „Отец ми живее в мене, а аз живея в Него“. Как ще примирите тези противоречиви на глед мисли? Как ще познаете Бога?
Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговите стъпки.
Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне – ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят.
към беседата >>
След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н.
Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас на училището.
След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н.
Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н.
към беседата >>
Какво разбирате под думите „любов към Бога“?
Какво разбирате под думите „любов към Бога“?
Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно. И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави. Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях. Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло.
към беседата >>
Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание?
Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност, за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни.
Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание?
Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана – нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан.
към беседата >>
Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне – ще настане коренна промяна в него.
Пророците пък казват, че виждат Бога. Христос казва: „Отец ми живее в мене, а аз живея в Него“. Как ще примирите тези противоречиви на глед мисли? Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговите стъпки.
Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне – ще настане коренна промяна в него.
Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж.
към беседата >>
Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос.
Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас на училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н.
Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос.
Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н. Тия неща указват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати.
към беседата >>
Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно.
Какво разбирате под думите „любов към Бога“?
Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно.
И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави. Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях. Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, за да се хване по-голяма част вода от планинския извор.
към беседата >>
Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство?
Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност, за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание?
Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство?
С лакомството си те са намерили капана – нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг.
към беседата >>
Бог постоянно подобрява съдбата на човека.
Христос казва: „Отец ми живее в мене, а аз живея в Него“. Как ще примирите тези противоречиви на глед мисли? Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне – ще настане коренна промяна в него.
Бог постоянно подобрява съдбата на човека.
Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане.
към беседата >>
Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота.
Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас на училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос.
Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота.
Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н. Тия неща указват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек.
към беседата >>
И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави.
Какво разбирате под думите „любов към Бога“? Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно.
И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави.
Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях. Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, за да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон: когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е.
към беседата >>
С лакомството си те са намерили капана – нищо повече.
Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност, за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство?
С лакомството си те са намерили капана – нищо повече.
След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.
към беседата >>
Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще.
Как ще примирите тези противоречиви на глед мисли? Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне – ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека.
Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще.
Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си.
към беседата >>
Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището.
Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас на училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота.
Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището.
Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н. Тия неща указват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето, във физическо и духовно отношение, е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес.
към беседата >>
Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях.
Какво разбирате под думите „любов към Бога“? Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно. И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави.
Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях.
Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, за да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон: когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е. производителността трябва да се увеличи.
към беседата >>
След това плащат с кожата си.
Всъщност, за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана – нищо повече.
След това плащат с кожата си.
Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.
към беседата >>
Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане.
Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне – ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще.
Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане.
Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които Го търсят, които са готови да Го видят.
към беседата >>
Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките.
Той е подготвителният клас на училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището.
Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките.
След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н. Тия неща указват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето, във физическо и духовно отношение, е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес. Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен.
към беседата >>
Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави.
Какво разбирате под думите „любов към Бога“? Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно. И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави. Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях.
Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави.
От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, за да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон: когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е. производителността трябва да се увеличи. Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония.
към беседата >>
Особено много се цени кожата на лисицата.
Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана – нищо повече. След това плащат с кожата си.
Особено много се цени кожата на лисицата.
Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.
към беседата >>
Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят.
Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне – ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане.
Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят.
Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които Го търсят, които са готови да Го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя.
към беседата >>
След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н.
След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките.
След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н.
Тия неща указват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето, във физическо и духовно отношение, е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес. Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен.
към беседата >>
От благо за хората чешмата се превръща в зло.
Какво разбирате под думите „любов към Бога“? Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно. И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави. Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях. Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави.
От благо за хората чешмата се превръща в зло.
За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, за да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон: когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е. производителността трябва да се увеличи. Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония. Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания.
към беседата >>
Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан.
Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана – нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата.
Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан.
Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.
към беседата >>
Това пробуждане не става изведнъж.
Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне – ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят.
Това пробуждане не става изведнъж.
Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които Го търсят, които са готови да Го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши.
към беседата >>
Тия неща указват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати.
Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н.
Тия неща указват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати.
Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето, във физическо и духовно отношение, е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес. Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен.
към беседата >>
За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, за да се хване по-голяма част вода от планинския извор.
Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно. И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави. Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях. Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло.
За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, за да се хване по-голяма част вода от планинския извор.
Оттук вадим следния закон: когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е. производителността трябва да се увеличи. Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония. Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания. Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба.
към беседата >>
Дойде ли до човека, законът е по-строг.
Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана – нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан.
Дойде ли до човека, законът е по-строг.
Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.
към беседата >>
Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане.
Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж.
Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане.
Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които Го търсят, които са готови да Го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши. Обаче от Бога никой не се плаши. Защо?
към беседата >>
Това е една от великите задачи на съвременния човек.
Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н. Тия неща указват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати.
Това е една от великите задачи на съвременния човек.
Въпросът за храненето, във физическо и духовно отношение, е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес. Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен.
към беседата >>
Оттук вадим следния закон: когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е.
И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави. Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях. Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, за да се хване по-голяма част вода от планинския извор.
Оттук вадим следния закон: когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е.
производителността трябва да се увеличи. Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония. Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания. Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба.
към беседата >>
Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.
С лакомството си те са намерили капана – нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг.
Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.
към беседата >>
Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си.
Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане.
Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си.
Бог посещава само тия души, които Го търсят, които са готови да Го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши. Обаче от Бога никой не се плаши. Защо? Защото Той се изявява на човека според степента на неговото развитие.
към беседата >>
Въпросът за храненето, във физическо и духовно отношение, е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес.
Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н. Тия неща указват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек.
Въпросът за храненето, във физическо и духовно отношение, е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес.
Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен.
към беседата >>
производителността трябва да се увеличи.
Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях. Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, за да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон: когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е.
производителността трябва да се увеличи.
Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония. Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания. Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба.
към беседата >>
И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот.
И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот.
Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее. Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие. Може ли да живее вълкът без овца? Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си.
към беседата >>
Бог посещава само тия души, които Го търсят, които са готови да Го видят.
Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си.
Бог посещава само тия души, които Го търсят, които са готови да Го видят.
Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши. Обаче от Бога никой не се плаши. Защо? Защото Той се изявява на човека според степента на неговото развитие. Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята.
към беседата >>
Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен.
Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н. Тия неща указват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето, във физическо и духовно отношение, е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес.
Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен.
към беседата >>
Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония.
Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, за да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон: когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е. производителността трябва да се увеличи.
Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония.
Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания. Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба.
към беседата >>
Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее.
И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот.
Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее.
Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие. Може ли да живее вълкът без овца? Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си. Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време.
към беседата >>
Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя.
Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които Го търсят, които са готови да Го видят.
Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя.
Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши. Обаче от Бога никой не се плаши. Защо? Защото Той се изявява на човека според степента на неговото развитие. Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята. Той казва: „Аз дойдох на земята да изпълня волята Божия“.
към беседата >>
Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата.
Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата.
Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? – Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания.
към беседата >>
Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания.
От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, за да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон: когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е. производителността трябва да се увеличи. Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония.
Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания.
Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба.
към беседата >>
Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие.
И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот. Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее.
Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие.
Може ли да живее вълкът без овца? Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си. Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време. Овцата, изобщо, има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него.
към беседата >>
Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши.
Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които Го търсят, които са готови да Го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя.
Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши.
Обаче от Бога никой не се плаши. Защо? Защото Той се изявява на човека според степента на неговото развитие. Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята. Той казва: „Аз дойдох на земята да изпълня волята Божия“.
към беседата >>
Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година?
Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата.
Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година?
– Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му.
към беседата >>
Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба.
За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, за да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон: когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е. производителността трябва да се увеличи. Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония. Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания.
Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба.
към беседата >>
Може ли да живее вълкът без овца?
И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот. Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее. Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие.
Може ли да живее вълкът без овца?
Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си. Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време. Овцата, изобщо, има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него. Тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава.
към беседата >>
Обаче от Бога никой не се плаши. Защо?
Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които Го търсят, които са готови да Го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши.
Обаче от Бога никой не се плаши. Защо?
Защото Той се изявява на човека според степента на неговото развитие. Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята. Той казва: „Аз дойдох на земята да изпълня волята Божия“.
към беседата >>
– Баланс.
Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година?
– Баланс.
Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот.
към беседата >>
Същият закон се отнася и до човешките желания.
Същият закон се отнася и до човешките желания.
Някой иска да стане учен, силен, виден човек. Преди да очаква това, той трябва да се опита и провери, има ли условия за постигане на тези желания. Може ли при сегашните условия всички хора да станат учени? На всички хора се проповядва да станат силни, учени, богати, но малцина могат да постигнат това. За да живее човек дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот.
към беседата >>
Не може.
И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот. Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее. Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие. Може ли да живее вълкът без овца?
Не може.
Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си. Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време. Овцата, изобщо, има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него. Тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава. На същото основание всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка внасят отрова в човешкия организъм и намаляват деятелността на неговия дух.
към беседата >>
Защото Той се изявява на човека според степента на неговото развитие.
Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които Го търсят, които са готови да Го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши. Обаче от Бога никой не се плаши. Защо?
Защото Той се изявява на човека според степента на неговото развитие.
Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята. Той казва: „Аз дойдох на земята да изпълня волята Божия“.
към беседата >>
Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали.
Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? – Баланс.
Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали.
По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува.
към беседата >>
Някой иска да стане учен, силен, виден човек.
Същият закон се отнася и до човешките желания.
Някой иска да стане учен, силен, виден човек.
Преди да очаква това, той трябва да се опита и провери, има ли условия за постигане на тези желания. Може ли при сегашните условия всички хора да станат учени? На всички хора се проповядва да станат силни, учени, богати, но малцина могат да постигнат това. За да живее човек дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот. Ако бащата носи в себе си условия за дълъг живот, и синът може да живее дълго.
към беседата >>
Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си.
И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот. Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее. Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие. Може ли да живее вълкът без овца? Не може.
Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си.
Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време. Овцата, изобщо, има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него. Тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава. На същото основание всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка внасят отрова в човешкия организъм и намаляват деятелността на неговия дух. Сега, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, от една страна да пазите своята вътрешна чистота, а от друга – да се чистите от наслояванията на миналото.
към беседата >>
Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята.
Бог посещава само тия души, които Го търсят, които са готови да Го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши. Обаче от Бога никой не се плаши. Защо? Защото Той се изявява на човека според степента на неговото развитие.
Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята.
Той казва: „Аз дойдох на земята да изпълня волята Божия“.
към беседата >>
По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година.
Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? – Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали.
По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година.
За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува.
към беседата >>
Преди да очаква това, той трябва да се опита и провери, има ли условия за постигане на тези желания.
Същият закон се отнася и до човешките желания. Някой иска да стане учен, силен, виден човек.
Преди да очаква това, той трябва да се опита и провери, има ли условия за постигане на тези желания.
Може ли при сегашните условия всички хора да станат учени? На всички хора се проповядва да станат силни, учени, богати, но малцина могат да постигнат това. За да живее човек дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот. Ако бащата носи в себе си условия за дълъг живот, и синът може да живее дълго. За всеки човек може да се определи, има ли условия за дълъг живот, или няма.
към беседата >>
Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време.
Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее. Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие. Може ли да живее вълкът без овца? Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си.
Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време.
Овцата, изобщо, има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него. Тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава. На същото основание всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка внасят отрова в човешкия организъм и намаляват деятелността на неговия дух. Сега, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, от една страна да пазите своята вътрешна чистота, а от друга – да се чистите от наслояванията на миналото. Тази чистота не се постига само с физически пост, както мнозина мислят.
към беседата >>
Той казва: „Аз дойдох на земята да изпълня волята Божия“.
Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши. Обаче от Бога никой не се плаши. Защо? Защото Той се изявява на човека според степента на неговото развитие. Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята.
Той казва: „Аз дойдох на земята да изпълня волята Божия“.
към беседата >>
За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания.
Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? – Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година.
За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания.
Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ; ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ.
към беседата >>
Може ли при сегашните условия всички хора да станат учени?
Същият закон се отнася и до човешките желания. Някой иска да стане учен, силен, виден човек. Преди да очаква това, той трябва да се опита и провери, има ли условия за постигане на тези желания.
Може ли при сегашните условия всички хора да станат учени?
На всички хора се проповядва да станат силни, учени, богати, но малцина могат да постигнат това. За да живее човек дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот. Ако бащата носи в себе си условия за дълъг живот, и синът може да живее дълго. За всеки човек може да се определи, има ли условия за дълъг живот, или няма. Онези хора, на които е определен дълъг живот, се намират под влиянието на особени планетни съчетания.
към беседата >>
Овцата, изобщо, има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него.
Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие. Може ли да живее вълкът без овца? Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си. Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време.
Овцата, изобщо, има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него.
Тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава. На същото основание всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка внасят отрова в човешкия организъм и намаляват деятелността на неговия дух. Сега, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, от една страна да пазите своята вътрешна чистота, а от друга – да се чистите от наслояванията на миналото. Тази чистота не се постига само с физически пост, както мнозина мислят.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Молете се един за друг“.
Казано е в Писанието: „Молете се един за друг“.
И аз казвам: Когато забележите, че някой ваш брат или ваша сестра се обезсърчат или заболеят, съберете се на едно място и се помолете за тях. Колективната молба е силна. Общата работа не изключва свободата на човека. Ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път. Докато е в плът, човек не може да живее без хляб и ядене.
към беседата >>
Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му.
Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? – Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания.
Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му.
Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ; ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ. Той не е свободен човек.
към беседата >>
На всички хора се проповядва да станат силни, учени, богати, но малцина могат да постигнат това.
Същият закон се отнася и до човешките желания. Някой иска да стане учен, силен, виден човек. Преди да очаква това, той трябва да се опита и провери, има ли условия за постигане на тези желания. Може ли при сегашните условия всички хора да станат учени?
На всички хора се проповядва да станат силни, учени, богати, но малцина могат да постигнат това.
За да живее човек дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот. Ако бащата носи в себе си условия за дълъг живот, и синът може да живее дълго. За всеки човек може да се определи, има ли условия за дълъг живот, или няма. Онези хора, на които е определен дълъг живот, се намират под влиянието на особени планетни съчетания. За тези хора са отворени и 12-те извори на живота.
към беседата >>
Тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава.
Може ли да живее вълкът без овца? Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си. Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време. Овцата, изобщо, има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него.
Тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава.
На същото основание всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка внасят отрова в човешкия организъм и намаляват деятелността на неговия дух. Сега, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, от една страна да пазите своята вътрешна чистота, а от друга – да се чистите от наслояванията на миналото. Тази чистота не се постига само с физически пост, както мнозина мислят.
към беседата >>
И аз казвам: Когато забележите, че някой ваш брат или ваша сестра се обезсърчат или заболеят, съберете се на едно място и се помолете за тях.
Казано е в Писанието: „Молете се един за друг“.
И аз казвам: Когато забележите, че някой ваш брат или ваша сестра се обезсърчат или заболеят, съберете се на едно място и се помолете за тях.
Колективната молба е силна. Общата работа не изключва свободата на човека. Ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път. Докато е в плът, човек не може да живее без хляб и ядене. Докато е в плът, той не може да бъде свободен от хлебаря и от гостилничаря.
към беседата >>
Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот.
– Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му.
Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот.
Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ; ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ. Той не е свободен човек.
към беседата >>
За да живее човек дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот.
Същият закон се отнася и до човешките желания. Някой иска да стане учен, силен, виден човек. Преди да очаква това, той трябва да се опита и провери, има ли условия за постигане на тези желания. Може ли при сегашните условия всички хора да станат учени? На всички хора се проповядва да станат силни, учени, богати, но малцина могат да постигнат това.
За да живее човек дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот.
Ако бащата носи в себе си условия за дълъг живот, и синът може да живее дълго. За всеки човек може да се определи, има ли условия за дълъг живот, или няма. Онези хора, на които е определен дълъг живот, се намират под влиянието на особени планетни съчетания. За тези хора са отворени и 12-те извори на живота. Онези пък, за които са отворени само пет извора на живота, ще живеят малко време на земята.
към беседата >>
На същото основание всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка внасят отрова в човешкия организъм и намаляват деятелността на неговия дух.
Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си. Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време. Овцата, изобщо, има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него. Тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава.
На същото основание всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка внасят отрова в човешкия организъм и намаляват деятелността на неговия дух.
Сега, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, от една страна да пазите своята вътрешна чистота, а от друга – да се чистите от наслояванията на миналото. Тази чистота не се постига само с физически пост, както мнозина мислят.
към беседата >>
Колективната молба е силна.
Казано е в Писанието: „Молете се един за друг“. И аз казвам: Когато забележите, че някой ваш брат или ваша сестра се обезсърчат или заболеят, съберете се на едно място и се помолете за тях.
Колективната молба е силна.
Общата работа не изключва свободата на човека. Ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път. Докато е в плът, човек не може да живее без хляб и ядене. Докато е в плът, той не може да бъде свободен от хлебаря и от гостилничаря. Докато е слуга, човек не може да бъде свободен от господаря си.
към беседата >>
Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува.
Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот.
Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува.
Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ; ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ. Той не е свободен човек.
към беседата >>
Ако бащата носи в себе си условия за дълъг живот, и синът може да живее дълго.
Някой иска да стане учен, силен, виден човек. Преди да очаква това, той трябва да се опита и провери, има ли условия за постигане на тези желания. Може ли при сегашните условия всички хора да станат учени? На всички хора се проповядва да станат силни, учени, богати, но малцина могат да постигнат това. За да живее човек дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот.
Ако бащата носи в себе си условия за дълъг живот, и синът може да живее дълго.
За всеки човек може да се определи, има ли условия за дълъг живот, или няма. Онези хора, на които е определен дълъг живот, се намират под влиянието на особени планетни съчетания. За тези хора са отворени и 12-те извори на живота. Онези пък, за които са отворени само пет извора на живота, ще живеят малко време на земята. Това, именно, показва, че в света нищо не е произволно.
към беседата >>
Сега, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, от една страна да пазите своята вътрешна чистота, а от друга – да се чистите от наслояванията на миналото.
Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си. Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време. Овцата, изобщо, има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него. Тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава. На същото основание всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка внасят отрова в човешкия организъм и намаляват деятелността на неговия дух.
Сега, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, от една страна да пазите своята вътрешна чистота, а от друга – да се чистите от наслояванията на миналото.
Тази чистота не се постига само с физически пост, както мнозина мислят.
към беседата >>
Общата работа не изключва свободата на човека.
Казано е в Писанието: „Молете се един за друг“. И аз казвам: Когато забележите, че някой ваш брат или ваша сестра се обезсърчат или заболеят, съберете се на едно място и се помолете за тях. Колективната молба е силна.
Общата работа не изключва свободата на човека.
Ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път. Докато е в плът, човек не може да живее без хляб и ядене. Докато е в плът, той не може да бъде свободен от хлебаря и от гостилничаря. Докато е слуга, човек не може да бъде свободен от господаря си. И докато е господар, той не може да бъде свободен от слугата си.
към беседата >>
Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува.
По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува.
Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува.
Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ; ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ. Той не е свободен човек.
към беседата >>
За всеки човек може да се определи, има ли условия за дълъг живот, или няма.
Преди да очаква това, той трябва да се опита и провери, има ли условия за постигане на тези желания. Може ли при сегашните условия всички хора да станат учени? На всички хора се проповядва да станат силни, учени, богати, но малцина могат да постигнат това. За да живее човек дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот. Ако бащата носи в себе си условия за дълъг живот, и синът може да живее дълго.
За всеки човек може да се определи, има ли условия за дълъг живот, или няма.
Онези хора, на които е определен дълъг живот, се намират под влиянието на особени планетни съчетания. За тези хора са отворени и 12-те извори на живота. Онези пък, за които са отворени само пет извора на живота, ще живеят малко време на земята. Това, именно, показва, че в света нищо не е произволно.
към беседата >>
Тази чистота не се постига само с физически пост, както мнозина мислят.
Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време. Овцата, изобщо, има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него. Тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава. На същото основание всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка внасят отрова в човешкия организъм и намаляват деятелността на неговия дух. Сега, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, от една страна да пазите своята вътрешна чистота, а от друга – да се чистите от наслояванията на миналото.
Тази чистота не се постига само с физически пост, както мнозина мислят.
към беседата >>
Ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път.
Казано е в Писанието: „Молете се един за друг“. И аз казвам: Когато забележите, че някой ваш брат или ваша сестра се обезсърчат или заболеят, съберете се на едно място и се помолете за тях. Колективната молба е силна. Общата работа не изключва свободата на човека.
Ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път.
Докато е в плът, човек не може да живее без хляб и ядене. Докато е в плът, той не може да бъде свободен от хлебаря и от гостилничаря. Докато е слуга, човек не може да бъде свободен от господаря си. И докато е господар, той не може да бъде свободен от слугата си. Господарят е длъжен да храни и да облича слугата си, както и редовно да му плаща.
към беседата >>
Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ; ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ.
За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува.
Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ; ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ.
Той не е свободен човек.
към беседата >>
Онези хора, на които е определен дълъг живот, се намират под влиянието на особени планетни съчетания.
Може ли при сегашните условия всички хора да станат учени? На всички хора се проповядва да станат силни, учени, богати, но малцина могат да постигнат това. За да живее човек дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот. Ако бащата носи в себе си условия за дълъг живот, и синът може да живее дълго. За всеки човек може да се определи, има ли условия за дълъг живот, или няма.
Онези хора, на които е определен дълъг живот, се намират под влиянието на особени планетни съчетания.
За тези хора са отворени и 12-те извори на живота. Онези пък, за които са отворени само пет извора на живота, ще живеят малко време на земята. Това, именно, показва, че в света нищо не е произволно.
към беседата >>
Истинският пост подразбира умерено ядене и спане, умерен живот и т.н.
Истинският пост подразбира умерено ядене и спане, умерен живот и т.н.
Чистият живот изключва всичко онова, което скъсява живота. Има блага в живота, които придобие ли човек преждевременно, стават причина да изгуби много ценни неща. Например богатство, придобито не на време, става причина човек да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др. Защо му е това богатство? Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек.
към беседата >>
Докато е в плът, човек не може да живее без хляб и ядене.
Казано е в Писанието: „Молете се един за друг“. И аз казвам: Когато забележите, че някой ваш брат или ваша сестра се обезсърчат или заболеят, съберете се на едно място и се помолете за тях. Колективната молба е силна. Общата работа не изключва свободата на човека. Ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път.
Докато е в плът, човек не може да живее без хляб и ядене.
Докато е в плът, той не може да бъде свободен от хлебаря и от гостилничаря. Докато е слуга, човек не може да бъде свободен от господаря си. И докато е господар, той не може да бъде свободен от слугата си. Господарят е длъжен да храни и да облича слугата си, както и редовно да му плаща. Свободен, силен човек е този, който върши волята Божия.
към беседата >>
Той не е свободен човек.
Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ; ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ.
Той не е свободен човек.
към беседата >>
За тези хора са отворени и 12-те извори на живота.
На всички хора се проповядва да станат силни, учени, богати, но малцина могат да постигнат това. За да живее човек дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот. Ако бащата носи в себе си условия за дълъг живот, и синът може да живее дълго. За всеки човек може да се определи, има ли условия за дълъг живот, или няма. Онези хора, на които е определен дълъг живот, се намират под влиянието на особени планетни съчетания.
За тези хора са отворени и 12-те извори на живота.
Онези пък, за които са отворени само пет извора на живота, ще живеят малко време на земята. Това, именно, показва, че в света нищо не е произволно.
към беседата >>
Чистият живот изключва всичко онова, което скъсява живота.
Истинският пост подразбира умерено ядене и спане, умерен живот и т.н.
Чистият живот изключва всичко онова, което скъсява живота.
Има блага в живота, които придобие ли човек преждевременно, стават причина да изгуби много ценни неща. Например богатство, придобито не на време, става причина човек да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др. Защо му е това богатство? Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек. Значи във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат.
към беседата >>
Докато е в плът, той не може да бъде свободен от хлебаря и от гостилничаря.
И аз казвам: Когато забележите, че някой ваш брат или ваша сестра се обезсърчат или заболеят, съберете се на едно място и се помолете за тях. Колективната молба е силна. Общата работа не изключва свободата на човека. Ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път. Докато е в плът, човек не може да живее без хляб и ядене.
Докато е в плът, той не може да бъде свободен от хлебаря и от гостилничаря.
Докато е слуга, човек не може да бъде свободен от господаря си. И докато е господар, той не може да бъде свободен от слугата си. Господарят е длъжен да храни и да облича слугата си, както и редовно да му плаща. Свободен, силен човек е този, който върши волята Божия. Докато Любовта не цари в сърцето на човека, той не може да бъде свободен.
към беседата >>
Свободен човек е онзи, който има знания и който може да ги прилага.
Свободен човек е онзи, който има знания и който може да ги прилага.
Някой минава за учен, за човек с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне. Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено. Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си. Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време. Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави.
към беседата >>
Онези пък, за които са отворени само пет извора на живота, ще живеят малко време на земята.
За да живее човек дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот. Ако бащата носи в себе си условия за дълъг живот, и синът може да живее дълго. За всеки човек може да се определи, има ли условия за дълъг живот, или няма. Онези хора, на които е определен дълъг живот, се намират под влиянието на особени планетни съчетания. За тези хора са отворени и 12-те извори на живота.
Онези пък, за които са отворени само пет извора на живота, ще живеят малко време на земята.
Това, именно, показва, че в света нищо не е произволно.
към беседата >>
Има блага в живота, които придобие ли човек преждевременно, стават причина да изгуби много ценни неща.
Истинският пост подразбира умерено ядене и спане, умерен живот и т.н. Чистият живот изключва всичко онова, което скъсява живота.
Има блага в живота, които придобие ли човек преждевременно, стават причина да изгуби много ценни неща.
Например богатство, придобито не на време, става причина човек да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др. Защо му е това богатство? Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек. Значи във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона; който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона.
към беседата >>
Докато е слуга, човек не може да бъде свободен от господаря си.
Колективната молба е силна. Общата работа не изключва свободата на човека. Ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път. Докато е в плът, човек не може да живее без хляб и ядене. Докато е в плът, той не може да бъде свободен от хлебаря и от гостилничаря.
Докато е слуга, човек не може да бъде свободен от господаря си.
И докато е господар, той не може да бъде свободен от слугата си. Господарят е длъжен да храни и да облича слугата си, както и редовно да му плаща. Свободен, силен човек е този, който върши волята Божия. Докато Любовта не цари в сърцето на човека, той не може да бъде свободен. Любовта изисква издръжливо сърце, светъл ум и силна воля, с които да се устоява на всички мъчнотии и препятствия.
към беседата >>
Някой минава за учен, за човек с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне.
Свободен човек е онзи, който има знания и който може да ги прилага.
Някой минава за учен, за човек с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне.
Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено. Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си. Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време. Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си?
към беседата >>
Това, именно, показва, че в света нищо не е произволно.
Ако бащата носи в себе си условия за дълъг живот, и синът може да живее дълго. За всеки човек може да се определи, има ли условия за дълъг живот, или няма. Онези хора, на които е определен дълъг живот, се намират под влиянието на особени планетни съчетания. За тези хора са отворени и 12-те извори на живота. Онези пък, за които са отворени само пет извора на живота, ще живеят малко време на земята.
Това, именно, показва, че в света нищо не е произволно.
към беседата >>
Например богатство, придобито не на време, става причина човек да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др.
Истинският пост подразбира умерено ядене и спане, умерен живот и т.н. Чистият живот изключва всичко онова, което скъсява живота. Има блага в живота, които придобие ли човек преждевременно, стават причина да изгуби много ценни неща.
Например богатство, придобито не на време, става причина човек да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др.
Защо му е това богатство? Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек. Значи във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона; който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона. Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам.
към беседата >>
И докато е господар, той не може да бъде свободен от слугата си.
Общата работа не изключва свободата на човека. Ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път. Докато е в плът, човек не може да живее без хляб и ядене. Докато е в плът, той не може да бъде свободен от хлебаря и от гостилничаря. Докато е слуга, човек не може да бъде свободен от господаря си.
И докато е господар, той не може да бъде свободен от слугата си.
Господарят е длъжен да храни и да облича слугата си, както и редовно да му плаща. Свободен, силен човек е този, който върши волята Божия. Докато Любовта не цари в сърцето на човека, той не може да бъде свободен. Любовта изисква издръжливо сърце, светъл ум и силна воля, с които да се устоява на всички мъчнотии и препятствия. Човек трябва да координира силите си, да има светли мисли, като на ангелите; чисти чувства, като на херувимите, и силна воля, като тази на светията.
към беседата >>
Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено.
Свободен човек е онзи, който има знания и който може да ги прилага. Някой минава за учен, за човек с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне.
Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено.
Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си. Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време. Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си? Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве?
към беседата >>
Мнозина искат да им се дадат дарби, да се проявят.
Мнозина искат да им се дадат дарби, да се проявят.
Ако отсега нататък човек иска дарби, неговата работа е свършена. Човек се ражда с дарби, които постоянно трябва да развива. Ще възразите, че във времето на Апостолите Дух Божи ги осенил и те започнали да говорят на 12 различни езици. Ако това е станало в миналото, защо да не стане и сега? Това не е произволно явление.
към беседата >>
Защо му е това богатство?
Истинският пост подразбира умерено ядене и спане, умерен живот и т.н. Чистият живот изключва всичко онова, което скъсява живота. Има блага в живота, които придобие ли човек преждевременно, стават причина да изгуби много ценни неща. Например богатство, придобито не на време, става причина човек да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др.
Защо му е това богатство?
Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек. Значи във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона; който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона. Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам. Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда.
към беседата >>
Господарят е длъжен да храни и да облича слугата си, както и редовно да му плаща.
Ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път. Докато е в плът, човек не може да живее без хляб и ядене. Докато е в плът, той не може да бъде свободен от хлебаря и от гостилничаря. Докато е слуга, човек не може да бъде свободен от господаря си. И докато е господар, той не може да бъде свободен от слугата си.
Господарят е длъжен да храни и да облича слугата си, както и редовно да му плаща.
Свободен, силен човек е този, който върши волята Божия. Докато Любовта не цари в сърцето на човека, той не може да бъде свободен. Любовта изисква издръжливо сърце, светъл ум и силна воля, с които да се устоява на всички мъчнотии и препятствия. Човек трябва да координира силите си, да има светли мисли, като на ангелите; чисти чувства, като на херувимите, и силна воля, като тази на светията.
към беседата >>
Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си.
Свободен човек е онзи, който има знания и който може да ги прилага. Някой минава за учен, за човек с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне. Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено.
Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си.
Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време. Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си? Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве? Следователно, като живее, човек трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи.
към беседата >>
Ако отсега нататък човек иска дарби, неговата работа е свършена.
Мнозина искат да им се дадат дарби, да се проявят.
Ако отсега нататък човек иска дарби, неговата работа е свършена.
Човек се ражда с дарби, които постоянно трябва да развива. Ще възразите, че във времето на Апостолите Дух Божи ги осенил и те започнали да говорят на 12 различни езици. Ако това е станало в миналото, защо да не стане и сега? Това не е произволно явление. За да ги осени Духът, това показва, че в тях са били отворени всичките извори на живота.
към беседата >>
Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек.
Истинският пост подразбира умерено ядене и спане, умерен живот и т.н. Чистият живот изключва всичко онова, което скъсява живота. Има блага в живота, които придобие ли човек преждевременно, стават причина да изгуби много ценни неща. Например богатство, придобито не на време, става причина човек да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др. Защо му е това богатство?
Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек.
Значи във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона; който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона. Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам. Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда. Особено силно се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови, светли идеи.
към беседата >>
Свободен, силен човек е този, който върши волята Божия.
Докато е в плът, човек не може да живее без хляб и ядене. Докато е в плът, той не може да бъде свободен от хлебаря и от гостилничаря. Докато е слуга, човек не може да бъде свободен от господаря си. И докато е господар, той не може да бъде свободен от слугата си. Господарят е длъжен да храни и да облича слугата си, както и редовно да му плаща.
Свободен, силен човек е този, който върши волята Божия.
Докато Любовта не цари в сърцето на човека, той не може да бъде свободен. Любовта изисква издръжливо сърце, светъл ум и силна воля, с които да се устоява на всички мъчнотии и препятствия. Човек трябва да координира силите си, да има светли мисли, като на ангелите; чисти чувства, като на херувимите, и силна воля, като тази на светията.
към беседата >>
Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време.
Свободен човек е онзи, който има знания и който може да ги прилага. Някой минава за учен, за човек с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне. Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено. Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си.
Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време.
Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си? Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве? Следователно, като живее, човек трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи. Това знание наричаме Божествено.
към беседата >>
Човек се ражда с дарби, които постоянно трябва да развива.
Мнозина искат да им се дадат дарби, да се проявят. Ако отсега нататък човек иска дарби, неговата работа е свършена.
Човек се ражда с дарби, които постоянно трябва да развива.
Ще възразите, че във времето на Апостолите Дух Божи ги осенил и те започнали да говорят на 12 различни езици. Ако това е станало в миналото, защо да не стане и сега? Това не е произволно явление. За да ги осени Духът, това показва, че в тях са били отворени всичките извори на живота. Следователно, за да стане учен, човек трябва да се е родил учен.
към беседата >>
Значи във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат.
Чистият живот изключва всичко онова, което скъсява живота. Има блага в живота, които придобие ли човек преждевременно, стават причина да изгуби много ценни неща. Например богатство, придобито не на време, става причина човек да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др. Защо му е това богатство? Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек.
Значи във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат.
Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона; който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона. Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам. Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда. Особено силно се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови, светли идеи. Ето защо, новото е само за силни хора, които искат да работят, да се справят с мъчнотиите и противоречията си.
към беседата >>
Докато Любовта не цари в сърцето на човека, той не може да бъде свободен.
Докато е в плът, той не може да бъде свободен от хлебаря и от гостилничаря. Докато е слуга, човек не може да бъде свободен от господаря си. И докато е господар, той не може да бъде свободен от слугата си. Господарят е длъжен да храни и да облича слугата си, както и редовно да му плаща. Свободен, силен човек е този, който върши волята Божия.
Докато Любовта не цари в сърцето на човека, той не може да бъде свободен.
Любовта изисква издръжливо сърце, светъл ум и силна воля, с които да се устоява на всички мъчнотии и препятствия. Човек трябва да координира силите си, да има светли мисли, като на ангелите; чисти чувства, като на херувимите, и силна воля, като тази на светията.
към беседата >>
Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави.
Свободен човек е онзи, който има знания и който може да ги прилага. Някой минава за учен, за човек с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне. Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено. Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си. Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време.
Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави.
Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си? Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве? Следователно, като живее, човек трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи. Това знание наричаме Божествено.
към беседата >>
Ще възразите, че във времето на Апостолите Дух Божи ги осенил и те започнали да говорят на 12 различни езици.
Мнозина искат да им се дадат дарби, да се проявят. Ако отсега нататък човек иска дарби, неговата работа е свършена. Човек се ражда с дарби, които постоянно трябва да развива.
Ще възразите, че във времето на Апостолите Дух Божи ги осенил и те започнали да говорят на 12 различни езици.
Ако това е станало в миналото, защо да не стане и сега? Това не е произволно явление. За да ги осени Духът, това показва, че в тях са били отворени всичките извори на живота. Следователно, за да стане учен, човек трябва да се е родил учен. Само онзи може да се роди учен, който е работил в миналото.
към беседата >>
Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона; който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона.
Има блага в живота, които придобие ли човек преждевременно, стават причина да изгуби много ценни неща. Например богатство, придобито не на време, става причина човек да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др. Защо му е това богатство? Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек. Значи във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат.
Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона; който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона.
Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам. Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда. Особено силно се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови, светли идеи. Ето защо, новото е само за силни хора, които искат да работят, да се справят с мъчнотиите и противоречията си. Ония пък, които се чувстват слаби, които не са си отживели, нека си поживеят, докато придобият опитности, които ще им помогнат в бъдещия живот.
към беседата >>
Любовта изисква издръжливо сърце, светъл ум и силна воля, с които да се устоява на всички мъчнотии и препятствия.
Докато е слуга, човек не може да бъде свободен от господаря си. И докато е господар, той не може да бъде свободен от слугата си. Господарят е длъжен да храни и да облича слугата си, както и редовно да му плаща. Свободен, силен човек е този, който върши волята Божия. Докато Любовта не цари в сърцето на човека, той не може да бъде свободен.
Любовта изисква издръжливо сърце, светъл ум и силна воля, с които да се устоява на всички мъчнотии и препятствия.
Човек трябва да координира силите си, да има светли мисли, като на ангелите; чисти чувства, като на херувимите, и силна воля, като тази на светията.
към беседата >>
Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си?
Някой минава за учен, за човек с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне. Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено. Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си. Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време. Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави.
Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си?
Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве? Следователно, като живее, човек трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи. Това знание наричаме Божествено.
към беседата >>
Ако това е станало в миналото, защо да не стане и сега?
Мнозина искат да им се дадат дарби, да се проявят. Ако отсега нататък човек иска дарби, неговата работа е свършена. Човек се ражда с дарби, които постоянно трябва да развива. Ще възразите, че във времето на Апостолите Дух Божи ги осенил и те започнали да говорят на 12 различни езици.
Ако това е станало в миналото, защо да не стане и сега?
Това не е произволно явление. За да ги осени Духът, това показва, че в тях са били отворени всичките извори на живота. Следователно, за да стане учен, човек трябва да се е родил учен. Само онзи може да се роди учен, който е работил в миналото. Той има добре развити ум и сърце.
към беседата >>
Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам.
Например богатство, придобито не на време, става причина човек да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др. Защо му е това богатство? Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек. Значи във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона; който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона.
Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам.
Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда. Особено силно се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови, светли идеи. Ето защо, новото е само за силни хора, които искат да работят, да се справят с мъчнотиите и противоречията си. Ония пък, които се чувстват слаби, които не са си отживели, нека си поживеят, докато придобият опитности, които ще им помогнат в бъдещия живот. – „Ама трябва да живеем добре, да си помагаме.“ – Как?
към беседата >>
Човек трябва да координира силите си, да има светли мисли, като на ангелите; чисти чувства, като на херувимите, и силна воля, като тази на светията.
И докато е господар, той не може да бъде свободен от слугата си. Господарят е длъжен да храни и да облича слугата си, както и редовно да му плаща. Свободен, силен човек е този, който върши волята Божия. Докато Любовта не цари в сърцето на човека, той не може да бъде свободен. Любовта изисква издръжливо сърце, светъл ум и силна воля, с които да се устоява на всички мъчнотии и препятствия.
Човек трябва да координира силите си, да има светли мисли, като на ангелите; чисти чувства, като на херувимите, и силна воля, като тази на светията.
към беседата >>
Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве?
Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено. Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си. Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време. Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си?
Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве?
Следователно, като живее, човек трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи. Това знание наричаме Божествено.
към беседата >>
Това не е произволно явление.
Мнозина искат да им се дадат дарби, да се проявят. Ако отсега нататък човек иска дарби, неговата работа е свършена. Човек се ражда с дарби, които постоянно трябва да развива. Ще възразите, че във времето на Апостолите Дух Божи ги осенил и те започнали да говорят на 12 различни езици. Ако това е станало в миналото, защо да не стане и сега?
Това не е произволно явление.
За да ги осени Духът, това показва, че в тях са били отворени всичките извори на живота. Следователно, за да стане учен, човек трябва да се е родил учен. Само онзи може да се роди учен, който е работил в миналото. Той има добре развити ум и сърце. Днес човек се нуждае от условия, които да му съдействат да се прояви.
към беседата >>
Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда.
Защо му е това богатство? Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек. Значи във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона; който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона. Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам.
Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда.
Особено силно се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови, светли идеи. Ето защо, новото е само за силни хора, които искат да работят, да се справят с мъчнотиите и противоречията си. Ония пък, които се чувстват слаби, които не са си отживели, нека си поживеят, докато придобият опитности, които ще им помогнат в бъдещия живот. – „Ама трябва да живеем добре, да си помагаме.“ – Как? Като проповядвате?
към беседата >>
И тъй, новата година изисква от всеки човек известно постижение.
И тъй, новата година изисква от всеки човек известно постижение.
За тази цел тя носи за човека благоприятни условия. От човека зависи да използва тия условия, или да не ги използва. Използва ли разумно условията, човек може да реализира своите планове и добри желания. Той може да разплете обърканите си работи. Бог е изпратил в света велики и силни хора, да очистят пътищата ви.
към беседата >>
Следователно, като живее, човек трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи.
Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си. Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време. Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си? Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве?
Следователно, като живее, човек трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи.
Това знание наричаме Божествено.
към беседата >>
За да ги осени Духът, това показва, че в тях са били отворени всичките извори на живота.
Ако отсега нататък човек иска дарби, неговата работа е свършена. Човек се ражда с дарби, които постоянно трябва да развива. Ще възразите, че във времето на Апостолите Дух Божи ги осенил и те започнали да говорят на 12 различни езици. Ако това е станало в миналото, защо да не стане и сега? Това не е произволно явление.
За да ги осени Духът, това показва, че в тях са били отворени всичките извори на живота.
Следователно, за да стане учен, човек трябва да се е родил учен. Само онзи може да се роди учен, който е работил в миналото. Той има добре развити ум и сърце. Днес човек се нуждае от условия, които да му съдействат да се прояви. Тъй щото, за да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце, да устоява на външните и вътрешни условия.
към беседата >>
Особено силно се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови, светли идеи.
Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек. Значи във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона; който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона. Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам. Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда.
Особено силно се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови, светли идеи.
Ето защо, новото е само за силни хора, които искат да работят, да се справят с мъчнотиите и противоречията си. Ония пък, които се чувстват слаби, които не са си отживели, нека си поживеят, докато придобият опитности, които ще им помогнат в бъдещия живот. – „Ама трябва да живеем добре, да си помагаме.“ – Как? Като проповядвате? Не учете човека как трябва да готви, но сгответе добре и го поканете у дома си да хапне.
към беседата >>
За тази цел тя носи за човека благоприятни условия.
И тъй, новата година изисква от всеки човек известно постижение.
За тази цел тя носи за човека благоприятни условия.
От човека зависи да използва тия условия, или да не ги използва. Използва ли разумно условията, човек може да реализира своите планове и добри желания. Той може да разплете обърканите си работи. Бог е изпратил в света велики и силни хора, да очистят пътищата ви. Стъпите ли на чисти пътища, вие трябва да поддържате чистотата им.
към беседата >>
Това знание наричаме Божествено.
Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време. Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си? Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве? Следователно, като живее, човек трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи.
Това знание наричаме Божествено.
към беседата >>
Следователно, за да стане учен, човек трябва да се е родил учен.
Човек се ражда с дарби, които постоянно трябва да развива. Ще възразите, че във времето на Апостолите Дух Божи ги осенил и те започнали да говорят на 12 различни езици. Ако това е станало в миналото, защо да не стане и сега? Това не е произволно явление. За да ги осени Духът, това показва, че в тях са били отворени всичките извори на живота.
Следователно, за да стане учен, човек трябва да се е родил учен.
Само онзи може да се роди учен, който е работил в миналото. Той има добре развити ум и сърце. Днес човек се нуждае от условия, които да му съдействат да се прояви. Тъй щото, за да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце, да устоява на външните и вътрешни условия. Такъв човек се отличава с голяма устойчивост.
към беседата >>
Ето защо, новото е само за силни хора, които искат да работят, да се справят с мъчнотиите и противоречията си.
Значи във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона; който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона. Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам. Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда. Особено силно се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови, светли идеи.
Ето защо, новото е само за силни хора, които искат да работят, да се справят с мъчнотиите и противоречията си.
Ония пък, които се чувстват слаби, които не са си отживели, нека си поживеят, докато придобият опитности, които ще им помогнат в бъдещия живот. – „Ама трябва да живеем добре, да си помагаме.“ – Как? Като проповядвате? Не учете човека как трябва да готви, но сгответе добре и го поканете у дома си да хапне. Като опита яденето, той сам ще разбере как се готви и какво значи добре приготвено ядене.
към беседата >>
От човека зависи да използва тия условия, или да не ги използва.
И тъй, новата година изисква от всеки човек известно постижение. За тази цел тя носи за човека благоприятни условия.
От човека зависи да използва тия условия, или да не ги използва.
Използва ли разумно условията, човек може да реализира своите планове и добри желания. Той може да разплете обърканите си работи. Бог е изпратил в света велики и силни хора, да очистят пътищата ви. Стъпите ли на чисти пътища, вие трябва да поддържате чистотата им. Това се изисква от вас.
към беседата >>
Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот.
Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот.
Този живот е на степени, вследствение на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието – по друг, в душата – по трети начин, в духа – по четвърти начин и т.н. В това, именно, седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини. Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите. Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива.
към беседата >>
Само онзи може да се роди учен, който е работил в миналото.
Ще възразите, че във времето на Апостолите Дух Божи ги осенил и те започнали да говорят на 12 различни езици. Ако това е станало в миналото, защо да не стане и сега? Това не е произволно явление. За да ги осени Духът, това показва, че в тях са били отворени всичките извори на живота. Следователно, за да стане учен, човек трябва да се е родил учен.
Само онзи може да се роди учен, който е работил в миналото.
Той има добре развити ум и сърце. Днес човек се нуждае от условия, които да му съдействат да се прояви. Тъй щото, за да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце, да устоява на външните и вътрешни условия. Такъв човек се отличава с голяма устойчивост. Не е ли придобил тия неща, човек трябва да бъде внимателен, за да си осигури сносен живот.
към беседата >>
Ония пък, които се чувстват слаби, които не са си отживели, нека си поживеят, докато придобият опитности, които ще им помогнат в бъдещия живот.
Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона; който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона. Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам. Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда. Особено силно се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови, светли идеи. Ето защо, новото е само за силни хора, които искат да работят, да се справят с мъчнотиите и противоречията си.
Ония пък, които се чувстват слаби, които не са си отживели, нека си поживеят, докато придобият опитности, които ще им помогнат в бъдещия живот.
– „Ама трябва да живеем добре, да си помагаме.“ – Как? Като проповядвате? Не учете човека как трябва да готви, но сгответе добре и го поканете у дома си да хапне. Като опита яденето, той сам ще разбере как се готви и какво значи добре приготвено ядене.
към беседата >>
Използва ли разумно условията, човек може да реализира своите планове и добри желания.
И тъй, новата година изисква от всеки човек известно постижение. За тази цел тя носи за човека благоприятни условия. От човека зависи да използва тия условия, или да не ги използва.
Използва ли разумно условията, човек може да реализира своите планове и добри желания.
Той може да разплете обърканите си работи. Бог е изпратил в света велики и силни хора, да очистят пътищата ви. Стъпите ли на чисти пътища, вие трябва да поддържате чистотата им. Това се изисква от вас. В духовно отношение 1930 година е добра.
към беседата >>
Този живот е на степени, вследствение на което се проявява по различен начин.
Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот.
Този живот е на степени, вследствение на което се проявява по различен начин.
В личността той се проявява по един начин, в съзнанието – по друг, в душата – по трети начин, в духа – по четвърти начин и т.н. В това, именно, седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини. Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите. Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива. И като умре, тя пак продължава да живее.
към беседата >>
Той има добре развити ум и сърце.
Ако това е станало в миналото, защо да не стане и сега? Това не е произволно явление. За да ги осени Духът, това показва, че в тях са били отворени всичките извори на живота. Следователно, за да стане учен, човек трябва да се е родил учен. Само онзи може да се роди учен, който е работил в миналото.
Той има добре развити ум и сърце.
Днес човек се нуждае от условия, които да му съдействат да се прояви. Тъй щото, за да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце, да устоява на външните и вътрешни условия. Такъв човек се отличава с голяма устойчивост. Не е ли придобил тия неща, човек трябва да бъде внимателен, за да си осигури сносен живот. Каквото днес придобие, той ще го складира като капитал за бъдещия си живот.
към беседата >>
– „Ама трябва да живеем добре, да си помагаме.“ – Как?
Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам. Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда. Особено силно се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови, светли идеи. Ето защо, новото е само за силни хора, които искат да работят, да се справят с мъчнотиите и противоречията си. Ония пък, които се чувстват слаби, които не са си отживели, нека си поживеят, докато придобият опитности, които ще им помогнат в бъдещия живот.
– „Ама трябва да живеем добре, да си помагаме.“ – Как?
Като проповядвате? Не учете човека как трябва да готви, но сгответе добре и го поканете у дома си да хапне. Като опита яденето, той сам ще разбере как се готви и какво значи добре приготвено ядене.
към беседата >>
Той може да разплете обърканите си работи.
И тъй, новата година изисква от всеки човек известно постижение. За тази цел тя носи за човека благоприятни условия. От човека зависи да използва тия условия, или да не ги използва. Използва ли разумно условията, човек може да реализира своите планове и добри желания.
Той може да разплете обърканите си работи.
Бог е изпратил в света велики и силни хора, да очистят пътищата ви. Стъпите ли на чисти пътища, вие трябва да поддържате чистотата им. Това се изисква от вас. В духовно отношение 1930 година е добра. Тя носи добри условия, но от вас се иска работа.
към беседата >>
В личността той се проявява по един начин, в съзнанието – по друг, в душата – по трети начин, в духа – по четвърти начин и т.н.
Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствение на което се проявява по различен начин.
В личността той се проявява по един начин, в съзнанието – по друг, в душата – по трети начин, в духа – по четвърти начин и т.н.
В това, именно, седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини. Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите. Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива. И като умре, тя пак продължава да живее. Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира.
към беседата >>
Днес човек се нуждае от условия, които да му съдействат да се прояви.
Това не е произволно явление. За да ги осени Духът, това показва, че в тях са били отворени всичките извори на живота. Следователно, за да стане учен, човек трябва да се е родил учен. Само онзи може да се роди учен, който е работил в миналото. Той има добре развити ум и сърце.
Днес човек се нуждае от условия, които да му съдействат да се прояви.
Тъй щото, за да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце, да устоява на външните и вътрешни условия. Такъв човек се отличава с голяма устойчивост. Не е ли придобил тия неща, човек трябва да бъде внимателен, за да си осигури сносен живот. Каквото днес придобие, той ще го складира като капитал за бъдещия си живот. Казват за него, че е добър човек, че е светия.
към беседата >>
Като проповядвате?
Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда. Особено силно се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови, светли идеи. Ето защо, новото е само за силни хора, които искат да работят, да се справят с мъчнотиите и противоречията си. Ония пък, които се чувстват слаби, които не са си отживели, нека си поживеят, докато придобият опитности, които ще им помогнат в бъдещия живот. – „Ама трябва да живеем добре, да си помагаме.“ – Как?
Като проповядвате?
Не учете човека как трябва да готви, но сгответе добре и го поканете у дома си да хапне. Като опита яденето, той сам ще разбере как се готви и какво значи добре приготвено ядене.
към беседата >>
Бог е изпратил в света велики и силни хора, да очистят пътищата ви.
И тъй, новата година изисква от всеки човек известно постижение. За тази цел тя носи за човека благоприятни условия. От човека зависи да използва тия условия, или да не ги използва. Използва ли разумно условията, човек може да реализира своите планове и добри желания. Той може да разплете обърканите си работи.
Бог е изпратил в света велики и силни хора, да очистят пътищата ви.
Стъпите ли на чисти пътища, вие трябва да поддържате чистотата им. Това се изисква от вас. В духовно отношение 1930 година е добра. Тя носи добри условия, но от вас се иска работа. Работите ли съзнателно върху себе си, вие ще се ползвате от плодовете на своите усилия.
към беседата >>
В това, именно, седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини.
Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствение на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието – по друг, в душата – по трети начин, в духа – по четвърти начин и т.н.
В това, именно, седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини.
Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите. Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива. И като умре, тя пак продължава да живее. Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира. В това се заключава философията на живота.
към беседата >>
Тъй щото, за да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце, да устоява на външните и вътрешни условия.
За да ги осени Духът, това показва, че в тях са били отворени всичките извори на живота. Следователно, за да стане учен, човек трябва да се е родил учен. Само онзи може да се роди учен, който е работил в миналото. Той има добре развити ум и сърце. Днес човек се нуждае от условия, които да му съдействат да се прояви.
Тъй щото, за да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце, да устоява на външните и вътрешни условия.
Такъв човек се отличава с голяма устойчивост. Не е ли придобил тия неща, човек трябва да бъде внимателен, за да си осигури сносен живот. Каквото днес придобие, той ще го складира като капитал за бъдещия си живот. Казват за него, че е добър човек, че е светия. Той може да е добър, свят човек, но за хората.
към беседата >>
Не учете човека как трябва да готви, но сгответе добре и го поканете у дома си да хапне.
Особено силно се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови, светли идеи. Ето защо, новото е само за силни хора, които искат да работят, да се справят с мъчнотиите и противоречията си. Ония пък, които се чувстват слаби, които не са си отживели, нека си поживеят, докато придобият опитности, които ще им помогнат в бъдещия живот. – „Ама трябва да живеем добре, да си помагаме.“ – Как? Като проповядвате?
Не учете човека как трябва да готви, но сгответе добре и го поканете у дома си да хапне.
Като опита яденето, той сам ще разбере как се готви и какво значи добре приготвено ядене.
към беседата >>
Стъпите ли на чисти пътища, вие трябва да поддържате чистотата им.
За тази цел тя носи за човека благоприятни условия. От човека зависи да използва тия условия, или да не ги използва. Използва ли разумно условията, човек може да реализира своите планове и добри желания. Той може да разплете обърканите си работи. Бог е изпратил в света велики и силни хора, да очистят пътищата ви.
Стъпите ли на чисти пътища, вие трябва да поддържате чистотата им.
Това се изисква от вас. В духовно отношение 1930 година е добра. Тя носи добри условия, но от вас се иска работа. Работите ли съзнателно върху себе си, вие ще се ползвате от плодовете на своите усилия.
към беседата >>
Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите.
Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствение на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието – по друг, в душата – по трети начин, в духа – по четвърти начин и т.н. В това, именно, седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини.
Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите.
Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива. И като умре, тя пак продължава да живее. Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира. В това се заключава философията на живота. От гледището на тази философия човек казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея.
към беседата >>
Такъв човек се отличава с голяма устойчивост.
Следователно, за да стане учен, човек трябва да се е родил учен. Само онзи може да се роди учен, който е работил в миналото. Той има добре развити ум и сърце. Днес човек се нуждае от условия, които да му съдействат да се прояви. Тъй щото, за да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце, да устоява на външните и вътрешни условия.
Такъв човек се отличава с голяма устойчивост.
Не е ли придобил тия неща, човек трябва да бъде внимателен, за да си осигури сносен живот. Каквото днес придобие, той ще го складира като капитал за бъдещия си живот. Казват за него, че е добър човек, че е светия. Той може да е добър, свят човек, но за хората. По отношение на Бога, обаче, не е толкова добър.
към беседата >>
Като опита яденето, той сам ще разбере как се готви и какво значи добре приготвено ядене.
Ето защо, новото е само за силни хора, които искат да работят, да се справят с мъчнотиите и противоречията си. Ония пък, които се чувстват слаби, които не са си отживели, нека си поживеят, докато придобият опитности, които ще им помогнат в бъдещия живот. – „Ама трябва да живеем добре, да си помагаме.“ – Как? Като проповядвате? Не учете човека как трябва да готви, но сгответе добре и го поканете у дома си да хапне.
Като опита яденето, той сам ще разбере как се готви и какво значи добре приготвено ядене.
към беседата >>
Това се изисква от вас.
От човека зависи да използва тия условия, или да не ги използва. Използва ли разумно условията, човек може да реализира своите планове и добри желания. Той може да разплете обърканите си работи. Бог е изпратил в света велики и силни хора, да очистят пътищата ви. Стъпите ли на чисти пътища, вие трябва да поддържате чистотата им.
Това се изисква от вас.
В духовно отношение 1930 година е добра. Тя носи добри условия, но от вас се иска работа. Работите ли съзнателно върху себе си, вие ще се ползвате от плодовете на своите усилия.
към беседата >>
Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива.
Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствение на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието – по друг, в душата – по трети начин, в духа – по четвърти начин и т.н. В това, именно, седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини. Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите.
Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива.
И като умре, тя пак продължава да живее. Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира. В това се заключава философията на живота. От гледището на тази философия човек казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея. Престане ли Бог да живее в мене, и аз умирам“.
към беседата >>
Не е ли придобил тия неща, човек трябва да бъде внимателен, за да си осигури сносен живот.
Само онзи може да се роди учен, който е работил в миналото. Той има добре развити ум и сърце. Днес човек се нуждае от условия, които да му съдействат да се прояви. Тъй щото, за да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце, да устоява на външните и вътрешни условия. Такъв човек се отличава с голяма устойчивост.
Не е ли придобил тия неща, човек трябва да бъде внимателен, за да си осигури сносен живот.
Каквото днес придобие, той ще го складира като капитал за бъдещия си живот. Казват за него, че е добър човек, че е светия. Той може да е добър, свят човек, но за хората. По отношение на Бога, обаче, не е толкова добър. За Бога е добър човек този, който изпълнява Неговата воля.
към беседата >>
Сега, като ви наблюдавам, виждам, че като ученици, имате добри качества, но сте особено слаби в самообладанието.
Сега, като ви наблюдавам, виждам, че като ученици, имате добри качества, но сте особено слаби в самообладанието.
На най-силните по самообладание може да се постави тройка. Изобщо, самообладанието е слабо развито в българина. Липсата на самообладание в българина може да се вземе като дефект на целия народ. Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик. Без самообладание ученикът не може да се развива правилно.
към беседата >>
В духовно отношение 1930 година е добра.
Използва ли разумно условията, човек може да реализира своите планове и добри желания. Той може да разплете обърканите си работи. Бог е изпратил в света велики и силни хора, да очистят пътищата ви. Стъпите ли на чисти пътища, вие трябва да поддържате чистотата им. Това се изисква от вас.
В духовно отношение 1930 година е добра.
Тя носи добри условия, но от вас се иска работа. Работите ли съзнателно върху себе си, вие ще се ползвате от плодовете на своите усилия.
към беседата >>
И като умре, тя пак продължава да живее.
Този живот е на степени, вследствение на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието – по друг, в душата – по трети начин, в духа – по четвърти начин и т.н. В това, именно, седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини. Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите. Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива.
И като умре, тя пак продължава да живее.
Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира. В това се заключава философията на живота. От гледището на тази философия човек казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея. Престане ли Бог да живее в мене, и аз умирам“.
към беседата >>
Каквото днес придобие, той ще го складира като капитал за бъдещия си живот.
Той има добре развити ум и сърце. Днес човек се нуждае от условия, които да му съдействат да се прояви. Тъй щото, за да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце, да устоява на външните и вътрешни условия. Такъв човек се отличава с голяма устойчивост. Не е ли придобил тия неща, човек трябва да бъде внимателен, за да си осигури сносен живот.
Каквото днес придобие, той ще го складира като капитал за бъдещия си живот.
Казват за него, че е добър човек, че е светия. Той може да е добър, свят човек, но за хората. По отношение на Бога, обаче, не е толкова добър. За Бога е добър човек този, който изпълнява Неговата воля. Той може да се колебае за много неща в живота си, но стане ли въпрос за волята Божия, там всякакво колебание изчезва.
към беседата >>
На най-силните по самообладание може да се постави тройка.
Сега, като ви наблюдавам, виждам, че като ученици, имате добри качества, но сте особено слаби в самообладанието.
На най-силните по самообладание може да се постави тройка.
Изобщо, самообладанието е слабо развито в българина. Липсата на самообладание в българина може да се вземе като дефект на целия народ. Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик. Без самообладание ученикът не може да се развива правилно. Като работи върху себе си, ученикът трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата.
към беседата >>
Тя носи добри условия, но от вас се иска работа.
Той може да разплете обърканите си работи. Бог е изпратил в света велики и силни хора, да очистят пътищата ви. Стъпите ли на чисти пътища, вие трябва да поддържате чистотата им. Това се изисква от вас. В духовно отношение 1930 година е добра.
Тя носи добри условия, но от вас се иска работа.
Работите ли съзнателно върху себе си, вие ще се ползвате от плодовете на своите усилия.
към беседата >>
Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира.
В личността той се проявява по един начин, в съзнанието – по друг, в душата – по трети начин, в духа – по четвърти начин и т.н. В това, именно, седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини. Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите. Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива. И като умре, тя пак продължава да живее.
Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира.
В това се заключава философията на живота. От гледището на тази философия човек казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея. Престане ли Бог да живее в мене, и аз умирам“.
към беседата >>
Казват за него, че е добър човек, че е светия.
Днес човек се нуждае от условия, които да му съдействат да се прояви. Тъй щото, за да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце, да устоява на външните и вътрешни условия. Такъв човек се отличава с голяма устойчивост. Не е ли придобил тия неща, човек трябва да бъде внимателен, за да си осигури сносен живот. Каквото днес придобие, той ще го складира като капитал за бъдещия си живот.
Казват за него, че е добър човек, че е светия.
Той може да е добър, свят човек, но за хората. По отношение на Бога, обаче, не е толкова добър. За Бога е добър човек този, който изпълнява Неговата воля. Той може да се колебае за много неща в живота си, но стане ли въпрос за волята Божия, там всякакво колебание изчезва. Когато върши волята Божия, дълбоко в душата си той чувства правотата на своите действия и не се поддава на мнението на хората.
към беседата >>
Изобщо, самообладанието е слабо развито в българина.
Сега, като ви наблюдавам, виждам, че като ученици, имате добри качества, но сте особено слаби в самообладанието. На най-силните по самообладание може да се постави тройка.
Изобщо, самообладанието е слабо развито в българина.
Липсата на самообладание в българина може да се вземе като дефект на целия народ. Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик. Без самообладание ученикът не може да се развива правилно. Като работи върху себе си, ученикът трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата. Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите.
към беседата >>
Работите ли съзнателно върху себе си, вие ще се ползвате от плодовете на своите усилия.
Бог е изпратил в света велики и силни хора, да очистят пътищата ви. Стъпите ли на чисти пътища, вие трябва да поддържате чистотата им. Това се изисква от вас. В духовно отношение 1930 година е добра. Тя носи добри условия, но от вас се иска работа.
Работите ли съзнателно върху себе си, вие ще се ползвате от плодовете на своите усилия.
към беседата >>
В това се заключава философията на живота.
В това, именно, седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини. Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите. Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива. И като умре, тя пак продължава да живее. Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира.
В това се заключава философията на живота.
От гледището на тази философия човек казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея. Престане ли Бог да живее в мене, и аз умирам“.
към беседата >>
Той може да е добър, свят човек, но за хората.
Тъй щото, за да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце, да устоява на външните и вътрешни условия. Такъв човек се отличава с голяма устойчивост. Не е ли придобил тия неща, човек трябва да бъде внимателен, за да си осигури сносен живот. Каквото днес придобие, той ще го складира като капитал за бъдещия си живот. Казват за него, че е добър човек, че е светия.
Той може да е добър, свят човек, но за хората.
По отношение на Бога, обаче, не е толкова добър. За Бога е добър човек този, който изпълнява Неговата воля. Той може да се колебае за много неща в живота си, но стане ли въпрос за волята Божия, там всякакво колебание изчезва. Когато върши волята Божия, дълбоко в душата си той чувства правотата на своите действия и не се поддава на мнението на хората. Какво хората говорят за него, това не го смущава.
към беседата >>
Липсата на самообладание в българина може да се вземе като дефект на целия народ.
Сега, като ви наблюдавам, виждам, че като ученици, имате добри качества, но сте особено слаби в самообладанието. На най-силните по самообладание може да се постави тройка. Изобщо, самообладанието е слабо развито в българина.
Липсата на самообладание в българина може да се вземе като дефект на целия народ.
Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик. Без самообладание ученикът не може да се развива правилно. Като работи върху себе си, ученикът трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата. Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите. Българинът обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт.
към беседата >>
От гледището на тази философия човек казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея.
Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите. Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива. И като умре, тя пак продължава да живее. Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира. В това се заключава философията на живота.
От гледището на тази философия човек казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея.
Престане ли Бог да живее в мене, и аз умирам“.
към беседата >>
По отношение на Бога, обаче, не е толкова добър.
Такъв човек се отличава с голяма устойчивост. Не е ли придобил тия неща, човек трябва да бъде внимателен, за да си осигури сносен живот. Каквото днес придобие, той ще го складира като капитал за бъдещия си живот. Казват за него, че е добър човек, че е светия. Той може да е добър, свят човек, но за хората.
По отношение на Бога, обаче, не е толкова добър.
За Бога е добър човек този, който изпълнява Неговата воля. Той може да се колебае за много неща в живота си, но стане ли въпрос за волята Божия, там всякакво колебание изчезва. Когато върши волята Божия, дълбоко в душата си той чувства правотата на своите действия и не се поддава на мнението на хората. Какво хората говорят за него, това не го смущава. Той се държи за волята Божия и с оглед на нея изправя постъпките си.
към беседата >>
Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик.
Сега, като ви наблюдавам, виждам, че като ученици, имате добри качества, но сте особено слаби в самообладанието. На най-силните по самообладание може да се постави тройка. Изобщо, самообладанието е слабо развито в българина. Липсата на самообладание в българина може да се вземе като дефект на целия народ.
Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик.
Без самообладание ученикът не може да се развива правилно. Като работи върху себе си, ученикът трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата. Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите. Българинът обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт. Преувеличаването на фактите не е грях, но не е условие за точност.
към беседата >>
Престане ли Бог да живее в мене, и аз умирам“.
Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива. И като умре, тя пак продължава да живее. Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира. В това се заключава философията на живота. От гледището на тази философия човек казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея.
Престане ли Бог да живее в мене, и аз умирам“.
към беседата >>
За Бога е добър човек този, който изпълнява Неговата воля.
Не е ли придобил тия неща, човек трябва да бъде внимателен, за да си осигури сносен живот. Каквото днес придобие, той ще го складира като капитал за бъдещия си живот. Казват за него, че е добър човек, че е светия. Той може да е добър, свят човек, но за хората. По отношение на Бога, обаче, не е толкова добър.
За Бога е добър човек този, който изпълнява Неговата воля.
Той може да се колебае за много неща в живота си, но стане ли въпрос за волята Божия, там всякакво колебание изчезва. Когато върши волята Божия, дълбоко в душата си той чувства правотата на своите действия и не се поддава на мнението на хората. Какво хората говорят за него, това не го смущава. Той се държи за волята Божия и с оглед на нея изправя постъпките си. Той не се спира върху външния изглед на нещата, но ги разглежда вътрешно.
към беседата >>
Без самообладание ученикът не може да се развива правилно.
Сега, като ви наблюдавам, виждам, че като ученици, имате добри качества, но сте особено слаби в самообладанието. На най-силните по самообладание може да се постави тройка. Изобщо, самообладанието е слабо развито в българина. Липсата на самообладание в българина може да се вземе като дефект на целия народ. Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик.
Без самообладание ученикът не може да се развива правилно.
Като работи върху себе си, ученикът трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата. Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите. Българинът обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт. Преувеличаването на фактите не е грях, но не е условие за точност. Точен трябва да бъде човек.
към беседата >>
Дръжте в ума си мисълта: „Бог живее навсякъде и Неговата воля трябва да се слуша“.
Дръжте в ума си мисълта: „Бог живее навсякъде и Неговата воля трябва да се слуша“.
Щом Бог е създал света, трябва ли да оставим малките същества да го управляват? – „Защо е създаден светът? “ – Това е Божия работа. Щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел. Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята.
към беседата >>
Той може да се колебае за много неща в живота си, но стане ли въпрос за волята Божия, там всякакво колебание изчезва.
Каквото днес придобие, той ще го складира като капитал за бъдещия си живот. Казват за него, че е добър човек, че е светия. Той може да е добър, свят човек, но за хората. По отношение на Бога, обаче, не е толкова добър. За Бога е добър човек този, който изпълнява Неговата воля.
Той може да се колебае за много неща в живота си, но стане ли въпрос за волята Божия, там всякакво колебание изчезва.
Когато върши волята Божия, дълбоко в душата си той чувства правотата на своите действия и не се поддава на мнението на хората. Какво хората говорят за него, това не го смущава. Той се държи за волята Божия и с оглед на нея изправя постъпките си. Той не се спира върху външния изглед на нещата, но ги разглежда вътрешно. Понякога външно човек може да бъде праведен, а вътрешно – не.
към беседата >>
Като работи върху себе си, ученикът трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата.
На най-силните по самообладание може да се постави тройка. Изобщо, самообладанието е слабо развито в българина. Липсата на самообладание в българина може да се вземе като дефект на целия народ. Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик. Без самообладание ученикът не може да се развива правилно.
Като работи върху себе си, ученикът трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата.
Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите. Българинът обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт. Преувеличаването на фактите не е грях, но не е условие за точност. Точен трябва да бъде човек.
към беседата >>
Щом Бог е създал света, трябва ли да оставим малките същества да го управляват?
Дръжте в ума си мисълта: „Бог живее навсякъде и Неговата воля трябва да се слуша“.
Щом Бог е създал света, трябва ли да оставим малките същества да го управляват?
– „Защо е създаден светът? “ – Това е Божия работа. Щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел. Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята. Хората задават този въпрос и различно си отговарят.
към беседата >>
Когато върши волята Божия, дълбоко в душата си той чувства правотата на своите действия и не се поддава на мнението на хората.
Казват за него, че е добър човек, че е светия. Той може да е добър, свят човек, но за хората. По отношение на Бога, обаче, не е толкова добър. За Бога е добър човек този, който изпълнява Неговата воля. Той може да се колебае за много неща в живота си, но стане ли въпрос за волята Божия, там всякакво колебание изчезва.
Когато върши волята Божия, дълбоко в душата си той чувства правотата на своите действия и не се поддава на мнението на хората.
Какво хората говорят за него, това не го смущава. Той се държи за волята Божия и с оглед на нея изправя постъпките си. Той не се спира върху външния изглед на нещата, но ги разглежда вътрешно. Понякога външно човек може да бъде праведен, а вътрешно – не. И обратно: вътрешно може да е праведен, а външно – не.
към беседата >>
Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите.
Изобщо, самообладанието е слабо развито в българина. Липсата на самообладание в българина може да се вземе като дефект на целия народ. Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик. Без самообладание ученикът не може да се развива правилно. Като работи върху себе си, ученикът трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата.
Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите.
Българинът обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт. Преувеличаването на фактите не е грях, но не е условие за точност. Точен трябва да бъде човек.
към беседата >>
– „Защо е създаден светът?
Дръжте в ума си мисълта: „Бог живее навсякъде и Неговата воля трябва да се слуша“. Щом Бог е създал света, трябва ли да оставим малките същества да го управляват?
– „Защо е създаден светът?
“ – Това е Божия работа. Щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел. Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята. Хората задават този въпрос и различно си отговарят. Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие.
към беседата >>
Какво хората говорят за него, това не го смущава.
Той може да е добър, свят човек, но за хората. По отношение на Бога, обаче, не е толкова добър. За Бога е добър човек този, който изпълнява Неговата воля. Той може да се колебае за много неща в живота си, но стане ли въпрос за волята Божия, там всякакво колебание изчезва. Когато върши волята Божия, дълбоко в душата си той чувства правотата на своите действия и не се поддава на мнението на хората.
Какво хората говорят за него, това не го смущава.
Той се държи за волята Божия и с оглед на нея изправя постъпките си. Той не се спира върху външния изглед на нещата, но ги разглежда вътрешно. Понякога външно човек може да бъде праведен, а вътрешно – не. И обратно: вътрешно може да е праведен, а външно – не. Човек трябва да има будно съзнание, да разбира и най-скритите си мисли и желания и да си дава отчет за тях.
към беседата >>
Българинът обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт.
Липсата на самообладание в българина може да се вземе като дефект на целия народ. Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик. Без самообладание ученикът не може да се развива правилно. Като работи върху себе си, ученикът трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата. Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите.
Българинът обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт.
Преувеличаването на фактите не е грях, но не е условие за точност. Точен трябва да бъде човек.
към беседата >>
“ – Това е Божия работа.
Дръжте в ума си мисълта: „Бог живее навсякъде и Неговата воля трябва да се слуша“. Щом Бог е създал света, трябва ли да оставим малките същества да го управляват? – „Защо е създаден светът?
“ – Това е Божия работа.
Щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел. Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята. Хората задават този въпрос и различно си отговарят. Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие. Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот.
към беседата >>
Той се държи за волята Божия и с оглед на нея изправя постъпките си.
По отношение на Бога, обаче, не е толкова добър. За Бога е добър човек този, който изпълнява Неговата воля. Той може да се колебае за много неща в живота си, но стане ли въпрос за волята Божия, там всякакво колебание изчезва. Когато върши волята Божия, дълбоко в душата си той чувства правотата на своите действия и не се поддава на мнението на хората. Какво хората говорят за него, това не го смущава.
Той се държи за волята Божия и с оглед на нея изправя постъпките си.
Той не се спира върху външния изглед на нещата, но ги разглежда вътрешно. Понякога външно човек може да бъде праведен, а вътрешно – не. И обратно: вътрешно може да е праведен, а външно – не. Човек трябва да има будно съзнание, да разбира и най-скритите си мисли и желания и да си дава отчет за тях. Има мисли в човека, които са в състояние да го умъртвят; има и такива мисли, които могат да го възкресят.
към беседата >>
Преувеличаването на фактите не е грях, но не е условие за точност.
Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик. Без самообладание ученикът не може да се развива правилно. Като работи върху себе си, ученикът трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата. Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите. Българинът обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт.
Преувеличаването на фактите не е грях, но не е условие за точност.
Точен трябва да бъде човек.
към беседата >>
Щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел.
Дръжте в ума си мисълта: „Бог живее навсякъде и Неговата воля трябва да се слуша“. Щом Бог е създал света, трябва ли да оставим малките същества да го управляват? – „Защо е създаден светът? “ – Това е Божия работа.
Щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел.
Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята. Хората задават този въпрос и различно си отговарят. Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие. Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот. Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята.
към беседата >>
Той не се спира върху външния изглед на нещата, но ги разглежда вътрешно.
За Бога е добър човек този, който изпълнява Неговата воля. Той може да се колебае за много неща в живота си, но стане ли въпрос за волята Божия, там всякакво колебание изчезва. Когато върши волята Божия, дълбоко в душата си той чувства правотата на своите действия и не се поддава на мнението на хората. Какво хората говорят за него, това не го смущава. Той се държи за волята Божия и с оглед на нея изправя постъпките си.
Той не се спира върху външния изглед на нещата, но ги разглежда вътрешно.
Понякога външно човек може да бъде праведен, а вътрешно – не. И обратно: вътрешно може да е праведен, а външно – не. Човек трябва да има будно съзнание, да разбира и най-скритите си мисли и желания и да си дава отчет за тях. Има мисли в човека, които са в състояние да го умъртвят; има и такива мисли, които могат да го възкресят. Ако една ваша мисъл не може да изправи едно ваше чувство или желание, или ако едно чувство не може да изправи една мисъл, вие сте осъдени на големи страдания.
към беседата >>
Точен трябва да бъде човек.
Без самообладание ученикът не може да се развива правилно. Като работи върху себе си, ученикът трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата. Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите. Българинът обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт. Преувеличаването на фактите не е грях, но не е условие за точност.
Точен трябва да бъде човек.
към беседата >>
Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята.
Дръжте в ума си мисълта: „Бог живее навсякъде и Неговата воля трябва да се слуша“. Щом Бог е създал света, трябва ли да оставим малките същества да го управляват? – „Защо е създаден светът? “ – Това е Божия работа. Щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел.
Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята.
Хората задават този въпрос и различно си отговарят. Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие. Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот. Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята. Без ядене животът на земята е невъзможен.
към беседата >>
Понякога външно човек може да бъде праведен, а вътрешно – не.
Той може да се колебае за много неща в живота си, но стане ли въпрос за волята Божия, там всякакво колебание изчезва. Когато върши волята Божия, дълбоко в душата си той чувства правотата на своите действия и не се поддава на мнението на хората. Какво хората говорят за него, това не го смущава. Той се държи за волята Божия и с оглед на нея изправя постъпките си. Той не се спира върху външния изглед на нещата, но ги разглежда вътрешно.
Понякога външно човек може да бъде праведен, а вътрешно – не.
И обратно: вътрешно може да е праведен, а външно – не. Човек трябва да има будно съзнание, да разбира и най-скритите си мисли и желания и да си дава отчет за тях. Има мисли в човека, които са в състояние да го умъртвят; има и такива мисли, които могат да го възкресят. Ако една ваша мисъл не може да изправи едно ваше чувство или желание, или ако едно чувство не може да изправи една мисъл, вие сте осъдени на големи страдания.
към беседата >>
Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта.
Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта.
Например, някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човек на същата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината.
към беседата >>
Хората задават този въпрос и различно си отговарят.
Щом Бог е създал света, трябва ли да оставим малките същества да го управляват? – „Защо е създаден светът? “ – Това е Божия работа. Щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел. Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята.
Хората задават този въпрос и различно си отговарят.
Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие. Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот. Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята. Без ядене животът на земята е невъзможен. Едно от великите неща на земята е яденето.
към беседата >>
И обратно: вътрешно може да е праведен, а външно – не.
Когато върши волята Божия, дълбоко в душата си той чувства правотата на своите действия и не се поддава на мнението на хората. Какво хората говорят за него, това не го смущава. Той се държи за волята Божия и с оглед на нея изправя постъпките си. Той не се спира върху външния изглед на нещата, но ги разглежда вътрешно. Понякога външно човек може да бъде праведен, а вътрешно – не.
И обратно: вътрешно може да е праведен, а външно – не.
Човек трябва да има будно съзнание, да разбира и най-скритите си мисли и желания и да си дава отчет за тях. Има мисли в човека, които са в състояние да го умъртвят; има и такива мисли, които могат да го възкресят. Ако една ваша мисъл не може да изправи едно ваше чувство или желание, или ако едно чувство не може да изправи една мисъл, вие сте осъдени на големи страдания.
към беседата >>
Например, някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара.
Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта.
Например, някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара.
Като отиде човек на същата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината. Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си.
към беседата >>
Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие.
– „Защо е създаден светът? “ – Това е Божия работа. Щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел. Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята. Хората задават този въпрос и различно си отговарят.
Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие.
Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот. Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята. Без ядене животът на земята е невъзможен. Едно от великите неща на земята е яденето. Чрез ядене хората се примиряват.
към беседата >>
Човек трябва да има будно съзнание, да разбира и най-скритите си мисли и желания и да си дава отчет за тях.
Какво хората говорят за него, това не го смущава. Той се държи за волята Божия и с оглед на нея изправя постъпките си. Той не се спира върху външния изглед на нещата, но ги разглежда вътрешно. Понякога външно човек може да бъде праведен, а вътрешно – не. И обратно: вътрешно може да е праведен, а външно – не.
Човек трябва да има будно съзнание, да разбира и най-скритите си мисли и желания и да си дава отчет за тях.
Има мисли в човека, които са в състояние да го умъртвят; има и такива мисли, които могат да го възкресят. Ако една ваша мисъл не може да изправи едно ваше чувство или желание, или ако едно чувство не може да изправи една мисъл, вие сте осъдени на големи страдания.
към беседата >>
Като отиде човек на същата чешма, какво ще види?
Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта. Например, някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара.
Като отиде човек на същата чешма, какво ще види?
Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината. Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си. И единият, и другият не говорят истината.
към беседата >>
Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот.
“ – Това е Божия работа. Щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел. Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята. Хората задават този въпрос и различно си отговарят. Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие.
Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот.
Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята. Без ядене животът на земята е невъзможен. Едно от великите неща на земята е яденето. Чрез ядене хората се примиряват. Чрез ядене те разрешават противоречия в живота си.
към беседата >>
Има мисли в човека, които са в състояние да го умъртвят; има и такива мисли, които могат да го възкресят.
Той се държи за волята Божия и с оглед на нея изправя постъпките си. Той не се спира върху външния изглед на нещата, но ги разглежда вътрешно. Понякога външно човек може да бъде праведен, а вътрешно – не. И обратно: вътрешно може да е праведен, а външно – не. Човек трябва да има будно съзнание, да разбира и най-скритите си мисли и желания и да си дава отчет за тях.
Има мисли в човека, които са в състояние да го умъртвят; има и такива мисли, които могат да го възкресят.
Ако една ваша мисъл не може да изправи едно ваше чувство или желание, или ако едно чувство не може да изправи една мисъл, вие сте осъдени на големи страдания.
към беседата >>
Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица.
Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта. Например, някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човек на същата чешма, какво ще види?
Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица.
Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината. Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си. И единият, и другият не говорят истината. Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината.
към беседата >>
Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята.
Щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел. Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята. Хората задават този въпрос и различно си отговарят. Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие. Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот.
Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята.
Без ядене животът на земята е невъзможен. Едно от великите неща на земята е яденето. Чрез ядене хората се примиряват. Чрез ядене те разрешават противоречия в живота си. Значи яденето определя смисъла на живота.
към беседата >>
Ако една ваша мисъл не може да изправи едно ваше чувство или желание, или ако едно чувство не може да изправи една мисъл, вие сте осъдени на големи страдания.
Той не се спира върху външния изглед на нещата, но ги разглежда вътрешно. Понякога външно човек може да бъде праведен, а вътрешно – не. И обратно: вътрешно може да е праведен, а външно – не. Човек трябва да има будно съзнание, да разбира и най-скритите си мисли и желания и да си дава отчет за тях. Има мисли в човека, които са в състояние да го умъртвят; има и такива мисли, които могат да го възкресят.
Ако една ваша мисъл не може да изправи едно ваше чувство или желание, или ако едно чувство не може да изправи една мисъл, вие сте осъдени на големи страдания.
към беседата >>
Изкуство е човек да предава фактите, както са.
Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта. Например, някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човек на същата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица.
Изкуство е човек да предава фактите, както са.
Това значи да говори човек истината. Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си. И единият, и другият не говорят истината. Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината.
към беседата >>
Без ядене животът на земята е невъзможен.
Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята. Хората задават този въпрос и различно си отговарят. Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие. Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот. Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята.
Без ядене животът на земята е невъзможен.
Едно от великите неща на земята е яденето. Чрез ядене хората се примиряват. Чрез ядене те разрешават противоречия в живота си. Значи яденето определя смисъла на живота. Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния век.
към беседата >>
На какво се дължат страданията?
На какво се дължат страданията?
На вътрешна дисхармония между ума и сърцето, между мислите и чувствата на човека. Това разногласие между мислите и чувствата на човека се дължи на факта, че той иска да вземе повече неща, отколкото може да носи. Например, тщеславният иска всички хора да го хвалят. Могат да го хвалят няколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалят. Защо трябва да го хвалят всички хора?
към беседата >>
Това значи да говори човек истината.
Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта. Например, някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човек на същата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са.
Това значи да говори човек истината.
Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си. И единият, и другият не говорят истината. Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината.
към беседата >>
Едно от великите неща на земята е яденето.
Хората задават този въпрос и различно си отговарят. Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие. Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот. Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята. Без ядене животът на земята е невъзможен.
Едно от великите неща на земята е яденето.
Чрез ядене хората се примиряват. Чрез ядене те разрешават противоречия в живота си. Значи яденето определя смисъла на живота. Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния век. Той стои на масата на съвременния човек като пръв и най-важен за разрешаване.
към беседата >>
На вътрешна дисхармония между ума и сърцето, между мислите и чувствата на човека.
На какво се дължат страданията?
На вътрешна дисхармония между ума и сърцето, между мислите и чувствата на човека.
Това разногласие между мислите и чувствата на човека се дължи на факта, че той иска да вземе повече неща, отколкото може да носи. Например, тщеславният иска всички хора да го хвалят. Могат да го хвалят няколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалят. Защо трябва да го хвалят всички хора? Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеци“.
към беседата >>
Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си.
Например, някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човек на същата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината.
Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си.
И единият, и другият не говорят истината. Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината.
към беседата >>
Чрез ядене хората се примиряват.
Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие. Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот. Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята. Без ядене животът на земята е невъзможен. Едно от великите неща на земята е яденето.
Чрез ядене хората се примиряват.
Чрез ядене те разрешават противоречия в живота си. Значи яденето определя смисъла на живота. Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния век. Той стои на масата на съвременния човек като пръв и най-важен за разрешаване. Като се разрешава този въпрос, трябва да се има пред вид неговото трояко значение: физическо, духовно и умствено.
към беседата >>
Това разногласие между мислите и чувствата на човека се дължи на факта, че той иска да вземе повече неща, отколкото може да носи.
На какво се дължат страданията? На вътрешна дисхармония между ума и сърцето, между мислите и чувствата на човека.
Това разногласие между мислите и чувствата на човека се дължи на факта, че той иска да вземе повече неща, отколкото може да носи.
Например, тщеславният иска всички хора да го хвалят. Могат да го хвалят няколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалят. Защо трябва да го хвалят всички хора? Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеци“. Може ли бедният, невежият да ви даде това, което искате?
към беседата >>
И единият, и другият не говорят истината.
Като отиде човек на същата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината. Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си.
И единият, и другият не говорят истината.
Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината.
към беседата >>
Чрез ядене те разрешават противоречия в живота си.
Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот. Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята. Без ядене животът на земята е невъзможен. Едно от великите неща на земята е яденето. Чрез ядене хората се примиряват.
Чрез ядене те разрешават противоречия в живота си.
Значи яденето определя смисъла на живота. Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния век. Той стои на масата на съвременния човек като пръв и най-важен за разрешаване. Като се разрешава този въпрос, трябва да се има пред вид неговото трояко значение: физическо, духовно и умствено.
към беседата >>
Например, тщеславният иска всички хора да го хвалят.
На какво се дължат страданията? На вътрешна дисхармония между ума и сърцето, между мислите и чувствата на човека. Това разногласие между мислите и чувствата на човека се дължи на факта, че той иска да вземе повече неща, отколкото може да носи.
Например, тщеславният иска всички хора да го хвалят.
Могат да го хвалят няколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалят. Защо трябва да го хвалят всички хора? Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеци“. Може ли бедният, невежият да ви даде това, което искате? Може ли престъпникът да отговори на това, което душата ви желае?
към беседата >>
Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината.
Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината. Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си. И единият, и другият не говорят истината.
Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината.
към беседата >>
Значи яденето определя смисъла на живота.
Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята. Без ядене животът на земята е невъзможен. Едно от великите неща на земята е яденето. Чрез ядене хората се примиряват. Чрез ядене те разрешават противоречия в живота си.
Значи яденето определя смисъла на живота.
Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния век. Той стои на масата на съвременния човек като пръв и най-важен за разрешаване. Като се разрешава този въпрос, трябва да се има пред вид неговото трояко значение: физическо, духовно и умствено.
към беседата >>
Могат да го хвалят няколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалят.
На какво се дължат страданията? На вътрешна дисхармония между ума и сърцето, между мислите и чувствата на човека. Това разногласие между мислите и чувствата на човека се дължи на факта, че той иска да вземе повече неща, отколкото може да носи. Например, тщеславният иска всички хора да го хвалят.
Могат да го хвалят няколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалят.
Защо трябва да го хвалят всички хора? Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеци“. Може ли бедният, невежият да ви даде това, което искате? Може ли престъпникът да отговори на това, което душата ви желае? Какво може да даде престъпникът, освен своето престъпление?
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви.
Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви.
Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение българинът не може да се вземе за образец. Той не е развил в себе си Любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване. Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва.
към беседата >>
Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния век.
Без ядене животът на земята е невъзможен. Едно от великите неща на земята е яденето. Чрез ядене хората се примиряват. Чрез ядене те разрешават противоречия в живота си. Значи яденето определя смисъла на живота.
Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния век.
Той стои на масата на съвременния човек като пръв и най-важен за разрешаване. Като се разрешава този въпрос, трябва да се има пред вид неговото трояко значение: физическо, духовно и умствено.
към беседата >>
Защо трябва да го хвалят всички хора?
На какво се дължат страданията? На вътрешна дисхармония между ума и сърцето, между мислите и чувствата на човека. Това разногласие между мислите и чувствата на човека се дължи на факта, че той иска да вземе повече неща, отколкото може да носи. Например, тщеславният иска всички хора да го хвалят. Могат да го хвалят няколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалят.
Защо трябва да го хвалят всички хора?
Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеци“. Може ли бедният, невежият да ви даде това, което искате? Може ли престъпникът да отговори на това, което душата ви желае? Какво може да даде престъпникът, освен своето престъпление? Какво може да даде болният, освен своята болест?
към беседата >>
Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение.
Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви.
Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение.
В това отношение българинът не може да се вземе за образец. Той не е развил в себе си Любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване. Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва. Неблагоприятни са условията за новите, Божествени идеи в България.
към беседата >>
Той стои на масата на съвременния човек като пръв и най-важен за разрешаване.
Едно от великите неща на земята е яденето. Чрез ядене хората се примиряват. Чрез ядене те разрешават противоречия в живота си. Значи яденето определя смисъла на живота. Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния век.
Той стои на масата на съвременния човек като пръв и най-важен за разрешаване.
Като се разрешава този въпрос, трябва да се има пред вид неговото трояко значение: физическо, духовно и умствено.
към беседата >>
Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеци“.
На вътрешна дисхармония между ума и сърцето, между мислите и чувствата на човека. Това разногласие между мислите и чувствата на човека се дължи на факта, че той иска да вземе повече неща, отколкото може да носи. Например, тщеславният иска всички хора да го хвалят. Могат да го хвалят няколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалят. Защо трябва да го хвалят всички хора?
Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеци“.
Може ли бедният, невежият да ви даде това, което искате? Може ли престъпникът да отговори на това, което душата ви желае? Какво може да даде престъпникът, освен своето престъпление? Какво може да даде болният, освен своята болест? Какво може да даде слабият, освен своята слабост?
към беседата >>
В това отношение българинът не може да се вземе за образец.
Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение.
В това отношение българинът не може да се вземе за образец.
Той не е развил в себе си Любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване. Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва. Неблагоприятни са условията за новите, Божествени идеи в България. Като знае това, българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество – Любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот.
към беседата >>
Като се разрешава този въпрос, трябва да се има пред вид неговото трояко значение: физическо, духовно и умствено.
Чрез ядене хората се примиряват. Чрез ядене те разрешават противоречия в живота си. Значи яденето определя смисъла на живота. Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния век. Той стои на масата на съвременния човек като пръв и най-важен за разрешаване.
Като се разрешава този въпрос, трябва да се има пред вид неговото трояко значение: физическо, духовно и умствено.
към беседата >>
Може ли бедният, невежият да ви даде това, което искате?
Това разногласие между мислите и чувствата на човека се дължи на факта, че той иска да вземе повече неща, отколкото може да носи. Например, тщеславният иска всички хора да го хвалят. Могат да го хвалят няколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалят. Защо трябва да го хвалят всички хора? Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеци“.
Може ли бедният, невежият да ви даде това, което искате?
Може ли престъпникът да отговори на това, което душата ви желае? Какво може да даде престъпникът, освен своето престъпление? Какво може да даде болният, освен своята болест? Какво може да даде слабият, освен своята слабост? Какво може да даде невежият, освен своето невежество?
към беседата >>
Той не е развил в себе си Любов към Бога.
Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение българинът не може да се вземе за образец.
Той не е развил в себе си Любов към Бога.
В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване. Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва. Неблагоприятни са условията за новите, Божествени идеи в България. Като знае това, българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество – Любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот. Той трябва да развие в себе си Любов към истината.
към беседата >>
И тъй, всеки човек трябва да направи баланс на своите капитали, да знае с какво разполага през всяка нова година.
И тъй, всеки човек трябва да направи баланс на своите капитали, да знае с какво разполага през всяка нова година.
Като има пред вид крайния резултат на своите сметки, той ще знае причините на този резултат, ще знае защо печели и защо губи. В този случай човек не се интересува толкова от резултата, колкото от причината, която го произвежда.
към беседата >>
Може ли престъпникът да отговори на това, което душата ви желае?
Например, тщеславният иска всички хора да го хвалят. Могат да го хвалят няколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалят. Защо трябва да го хвалят всички хора? Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеци“. Може ли бедният, невежият да ви даде това, което искате?
Може ли престъпникът да отговори на това, което душата ви желае?
Какво може да даде престъпникът, освен своето престъпление? Какво може да даде болният, освен своята болест? Какво може да даде слабият, освен своята слабост? Какво може да даде невежият, освен своето невежество? Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да придобивате знания.
към беседата >>
В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване.
Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение българинът не може да се вземе за образец. Той не е развил в себе си Любов към Бога.
В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване.
Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва. Неблагоприятни са условията за новите, Божествени идеи в България. Като знае това, българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество – Любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот. Той трябва да развие в себе си Любов към истината. Този е единственият път за неговото спасение и самоусъвършенстване.
към беседата >>
Като има пред вид крайния резултат на своите сметки, той ще знае причините на този резултат, ще знае защо печели и защо губи.
И тъй, всеки човек трябва да направи баланс на своите капитали, да знае с какво разполага през всяка нова година.
Като има пред вид крайния резултат на своите сметки, той ще знае причините на този резултат, ще знае защо печели и защо губи.
В този случай човек не се интересува толкова от резултата, колкото от причината, която го произвежда.
към беседата >>
Какво може да даде престъпникът, освен своето престъпление?
Могат да го хвалят няколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалят. Защо трябва да го хвалят всички хора? Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеци“. Може ли бедният, невежият да ви даде това, което искате? Може ли престъпникът да отговори на това, което душата ви желае?
Какво може да даде престъпникът, освен своето престъпление?
Какво може да даде болният, освен своята болест? Какво може да даде слабият, освен своята слабост? Какво може да даде невежият, освен своето невежество? Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да придобивате знания. Като ги придобиете, трябва да ги приложите.
към беседата >>
Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва.
Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение българинът не може да се вземе за образец. Той не е развил в себе си Любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване.
Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва.
Неблагоприятни са условията за новите, Божествени идеи в България. Като знае това, българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество – Любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот. Той трябва да развие в себе си Любов към истината. Този е единственият път за неговото спасение и самоусъвършенстване.
към беседата >>
В този случай човек не се интересува толкова от резултата, колкото от причината, която го произвежда.
И тъй, всеки човек трябва да направи баланс на своите капитали, да знае с какво разполага през всяка нова година. Като има пред вид крайния резултат на своите сметки, той ще знае причините на този резултат, ще знае защо печели и защо губи.
В този случай човек не се интересува толкова от резултата, колкото от причината, която го произвежда.
към беседата >>
Какво може да даде болният, освен своята болест?
Защо трябва да го хвалят всички хора? Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеци“. Може ли бедният, невежият да ви даде това, което искате? Може ли престъпникът да отговори на това, което душата ви желае? Какво може да даде престъпникът, освен своето престъпление?
Какво може да даде болният, освен своята болест?
Какво може да даде слабият, освен своята слабост? Какво може да даде невежият, освен своето невежество? Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да придобивате знания. Като ги придобиете, трябва да ги приложите. Каже ли ви някой, че изведнъж можете да станете учен, и повярвате на думите му, вие сте на крив път.
към беседата >>
Неблагоприятни са условията за новите, Божествени идеи в България.
Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение българинът не може да се вземе за образец. Той не е развил в себе си Любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване. Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва.
Неблагоприятни са условията за новите, Божествени идеи в България.
Като знае това, българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество – Любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот. Той трябва да развие в себе си Любов към истината. Този е единственият път за неговото спасение и самоусъвършенстване.
към беседата >>
Богатството и сиромашията са резултат на правилната или неправилна деятелност на човешкия ум и на човешкото сърце.
Богатството и сиромашията са резултат на правилната или неправилна деятелност на човешкия ум и на човешкото сърце.
Не е достатъчно само човек да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него. Ако богатството е правилно разпределено между хората, богатият би се чувствал доволен. Днес богатите хора не са доволни от положението си. Защо? Има нещо неправилно в тяхното забогатяване. Те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение.
към беседата >>
Какво може да даде слабият, освен своята слабост?
Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеци“. Може ли бедният, невежият да ви даде това, което искате? Може ли престъпникът да отговори на това, което душата ви желае? Какво може да даде престъпникът, освен своето престъпление? Какво може да даде болният, освен своята болест?
Какво може да даде слабият, освен своята слабост?
Какво може да даде невежият, освен своето невежество? Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да придобивате знания. Като ги придобиете, трябва да ги приложите. Каже ли ви някой, че изведнъж можете да станете учен, и повярвате на думите му, вие сте на крив път. Човек постепенно придобива знания.
към беседата >>
Като знае това, българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество – Любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот.
В това отношение българинът не може да се вземе за образец. Той не е развил в себе си Любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване. Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва. Неблагоприятни са условията за новите, Божествени идеи в България.
Като знае това, българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество – Любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот.
Той трябва да развие в себе си Любов към истината. Този е единственият път за неговото спасение и самоусъвършенстване.
към беседата >>
Не е достатъчно само човек да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него.
Богатството и сиромашията са резултат на правилната или неправилна деятелност на човешкия ум и на човешкото сърце.
Не е достатъчно само човек да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него.
Ако богатството е правилно разпределено между хората, богатият би се чувствал доволен. Днес богатите хора не са доволни от положението си. Защо? Има нещо неправилно в тяхното забогатяване. Те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение. Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички.
към беседата >>
Какво може да даде невежият, освен своето невежество?
Може ли бедният, невежият да ви даде това, което искате? Може ли престъпникът да отговори на това, което душата ви желае? Какво може да даде престъпникът, освен своето престъпление? Какво може да даде болният, освен своята болест? Какво може да даде слабият, освен своята слабост?
Какво може да даде невежият, освен своето невежество?
Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да придобивате знания. Като ги придобиете, трябва да ги приложите. Каже ли ви някой, че изведнъж можете да станете учен, и повярвате на думите му, вие сте на крив път. Човек постепенно придобива знания. Придобитите знания трябва да се приложат.
към беседата >>
Той трябва да развие в себе си Любов към истината.
Той не е развил в себе си Любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване. Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва. Неблагоприятни са условията за новите, Божествени идеи в България. Като знае това, българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество – Любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот.
Той трябва да развие в себе си Любов към истината.
Този е единственият път за неговото спасение и самоусъвършенстване.
към беседата >>
Ако богатството е правилно разпределено между хората, богатият би се чувствал доволен.
Богатството и сиромашията са резултат на правилната или неправилна деятелност на човешкия ум и на човешкото сърце. Не е достатъчно само човек да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него.
Ако богатството е правилно разпределено между хората, богатият би се чувствал доволен.
Днес богатите хора не са доволни от положението си. Защо? Има нещо неправилно в тяхното забогатяване. Те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение. Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички. Злото в света се ражда по причина на това, че благата на живота не са еднакво разпределени между всички хора.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да придобивате знания.
Може ли престъпникът да отговори на това, което душата ви желае? Какво може да даде престъпникът, освен своето престъпление? Какво може да даде болният, освен своята болест? Какво може да даде слабият, освен своята слабост? Какво може да даде невежият, освен своето невежество?
Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да придобивате знания.
Като ги придобиете, трябва да ги приложите. Каже ли ви някой, че изведнъж можете да станете учен, и повярвате на думите му, вие сте на крив път. Човек постепенно придобива знания. Придобитите знания трябва да се приложат. Не се ли приложат, те могат да уморят човека.
към беседата >>
Този е единственият път за неговото спасение и самоусъвършенстване.
В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване. Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва. Неблагоприятни са условията за новите, Божествени идеи в България. Като знае това, българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество – Любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот. Той трябва да развие в себе си Любов към истината.
Този е единственият път за неговото спасение и самоусъвършенстване.
към беседата >>
Днес богатите хора не са доволни от положението си. Защо?
Богатството и сиромашията са резултат на правилната или неправилна деятелност на човешкия ум и на човешкото сърце. Не е достатъчно само човек да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него. Ако богатството е правилно разпределено между хората, богатият би се чувствал доволен.
Днес богатите хора не са доволни от положението си. Защо?
Има нещо неправилно в тяхното забогатяване. Те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение. Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички. Злото в света се ражда по причина на това, че благата на живота не са еднакво разпределени между всички хора. Всеки човек има право да се ползва от благата на живота.
към беседата >>
Като ги придобиете, трябва да ги приложите.
Какво може да даде престъпникът, освен своето престъпление? Какво може да даде болният, освен своята болест? Какво може да даде слабият, освен своята слабост? Какво може да даде невежият, освен своето невежество? Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да придобивате знания.
Като ги придобиете, трябва да ги приложите.
Каже ли ви някой, че изведнъж можете да станете учен, и повярвате на думите му, вие сте на крив път. Човек постепенно придобива знания. Придобитите знания трябва да се приложат. Не се ли приложат, те могат да уморят човека. Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го човек в стомаха си, може да го умори.
към беседата >>
Съвременният човек, бил той българин или каква да е друга нация, се намира в свят, поставен между доброто и злото.
Съвременният човек, бил той българин или каква да е друга нация, се намира в свят, поставен между доброто и злото.
За да се справи с този свят, той трябва съзнателно да изучава и доброто, и злото. Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността. Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда.
към беседата >>
Има нещо неправилно в тяхното забогатяване.
Богатството и сиромашията са резултат на правилната или неправилна деятелност на човешкия ум и на човешкото сърце. Не е достатъчно само човек да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него. Ако богатството е правилно разпределено между хората, богатият би се чувствал доволен. Днес богатите хора не са доволни от положението си. Защо?
Има нещо неправилно в тяхното забогатяване.
Те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение. Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички. Злото в света се ражда по причина на това, че благата на живота не са еднакво разпределени между всички хора. Всеки човек има право да се ползва от благата на живота. Обаче ако има злато, а няма хляб, той пак ще бъде недоволен.
към беседата >>
Каже ли ви някой, че изведнъж можете да станете учен, и повярвате на думите му, вие сте на крив път.
Какво може да даде болният, освен своята болест? Какво може да даде слабият, освен своята слабост? Какво може да даде невежият, освен своето невежество? Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да придобивате знания. Като ги придобиете, трябва да ги приложите.
Каже ли ви някой, че изведнъж можете да станете учен, и повярвате на думите му, вие сте на крив път.
Човек постепенно придобива знания. Придобитите знания трябва да се приложат. Не се ли приложат, те могат да уморят човека. Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го човек в стомаха си, може да го умори. Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, той знае какви са нейните последствия.
към беседата >>
За да се справи с този свят, той трябва съзнателно да изучава и доброто, и злото.
Съвременният човек, бил той българин или каква да е друга нация, се намира в свят, поставен между доброто и злото.
За да се справи с този свят, той трябва съзнателно да изучава и доброто, и злото.
Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността. Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото.
към беседата >>
Те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение.
Богатството и сиромашията са резултат на правилната или неправилна деятелност на човешкия ум и на човешкото сърце. Не е достатъчно само човек да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него. Ако богатството е правилно разпределено между хората, богатият би се чувствал доволен. Днес богатите хора не са доволни от положението си. Защо? Има нещо неправилно в тяхното забогатяване.
Те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение.
Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички. Злото в света се ражда по причина на това, че благата на живота не са еднакво разпределени между всички хора. Всеки човек има право да се ползва от благата на живота. Обаче ако има злато, а няма хляб, той пак ще бъде недоволен. Значи златото е нужно на човека само като средство за доставяне на хляб.
към беседата >>
Човек постепенно придобива знания.
Какво може да даде слабият, освен своята слабост? Какво може да даде невежият, освен своето невежество? Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да придобивате знания. Като ги придобиете, трябва да ги приложите. Каже ли ви някой, че изведнъж можете да станете учен, и повярвате на думите му, вие сте на крив път.
Човек постепенно придобива знания.
Придобитите знания трябва да се приложат. Не се ли приложат, те могат да уморят човека. Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го човек в стомаха си, може да го умори. Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, той знае какви са нейните последствия. Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда.
към беседата >>
Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността.
Съвременният човек, бил той българин или каква да е друга нация, се намира в свят, поставен между доброто и злото. За да се справи с този свят, той трябва съзнателно да изучава и доброто, и злото.
Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността.
Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото. Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор.
към беседата >>
Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички.
Не е достатъчно само човек да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него. Ако богатството е правилно разпределено между хората, богатият би се чувствал доволен. Днес богатите хора не са доволни от положението си. Защо? Има нещо неправилно в тяхното забогатяване. Те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение.
Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички.
Злото в света се ражда по причина на това, че благата на живота не са еднакво разпределени между всички хора. Всеки човек има право да се ползва от благата на живота. Обаче ако има злато, а няма хляб, той пак ще бъде недоволен. Значи златото е нужно на човека само като средство за доставяне на хляб. Няма ли хляб, противоречията неизбежно го следват.
към беседата >>
Придобитите знания трябва да се приложат.
Какво може да даде невежият, освен своето невежество? Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да придобивате знания. Като ги придобиете, трябва да ги приложите. Каже ли ви някой, че изведнъж можете да станете учен, и повярвате на думите му, вие сте на крив път. Човек постепенно придобива знания.
Придобитите знания трябва да се приложат.
Не се ли приложат, те могат да уморят човека. Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го човек в стомаха си, може да го умори. Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, той знае какви са нейните последствия. Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда. Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие тя трябва да се стопли.
към беседата >>
Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята.
Съвременният човек, бил той българин или каква да е друга нация, се намира в свят, поставен между доброто и злото. За да се справи с този свят, той трябва съзнателно да изучава и доброто, и злото. Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността.
Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята.
Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото. Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта.
към беседата >>
Злото в света се ражда по причина на това, че благата на живота не са еднакво разпределени между всички хора.
Ако богатството е правилно разпределено между хората, богатият би се чувствал доволен. Днес богатите хора не са доволни от положението си. Защо? Има нещо неправилно в тяхното забогатяване. Те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение. Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички.
Злото в света се ражда по причина на това, че благата на живота не са еднакво разпределени между всички хора.
Всеки човек има право да се ползва от благата на живота. Обаче ако има злато, а няма хляб, той пак ще бъде недоволен. Значи златото е нужно на човека само като средство за доставяне на хляб. Няма ли хляб, противоречията неизбежно го следват.
към беседата >>
Не се ли приложат, те могат да уморят човека.
Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да придобивате знания. Като ги придобиете, трябва да ги приложите. Каже ли ви някой, че изведнъж можете да станете учен, и повярвате на думите му, вие сте на крив път. Човек постепенно придобива знания. Придобитите знания трябва да се приложат.
Не се ли приложат, те могат да уморят човека.
Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го човек в стомаха си, може да го умори. Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, той знае какви са нейните последствия. Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда. Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие тя трябва да се стопли. Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него, човек трябва да го асимилира и приложи.
към беседата >>
Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира.
Съвременният човек, бил той българин или каква да е друга нация, се намира в свят, поставен между доброто и злото. За да се справи с този свят, той трябва съзнателно да изучава и доброто, и злото. Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността. Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята.
Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира.
Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото. Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта.
към беседата >>
Всеки човек има право да се ползва от благата на живота.
Днес богатите хора не са доволни от положението си. Защо? Има нещо неправилно в тяхното забогатяване. Те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение. Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички. Злото в света се ражда по причина на това, че благата на живота не са еднакво разпределени между всички хора.
Всеки човек има право да се ползва от благата на живота.
Обаче ако има злато, а няма хляб, той пак ще бъде недоволен. Значи златото е нужно на човека само като средство за доставяне на хляб. Няма ли хляб, противоречията неизбежно го следват.
към беседата >>
Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го човек в стомаха си, може да го умори.
Като ги придобиете, трябва да ги приложите. Каже ли ви някой, че изведнъж можете да станете учен, и повярвате на думите му, вие сте на крив път. Човек постепенно придобива знания. Придобитите знания трябва да се приложат. Не се ли приложат, те могат да уморят човека.
Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го човек в стомаха си, може да го умори.
Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, той знае какви са нейните последствия. Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда. Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие тя трябва да се стопли. Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него, човек трябва да го асимилира и приложи. Всяко необработено и неприложено знание не ползва човека.
към беседата >>
Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда.
Съвременният човек, бил той българин или каква да е друга нация, се намира в свят, поставен между доброто и злото. За да се справи с този свят, той трябва съзнателно да изучава и доброто, и злото. Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността. Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира.
Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда.
Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото. Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта. Човек не може да прави добро, докато не обича.
към беседата >>
Обаче ако има злато, а няма хляб, той пак ще бъде недоволен.
Има нещо неправилно в тяхното забогатяване. Те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение. Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички. Злото в света се ражда по причина на това, че благата на живота не са еднакво разпределени между всички хора. Всеки човек има право да се ползва от благата на живота.
Обаче ако има злато, а няма хляб, той пак ще бъде недоволен.
Значи златото е нужно на човека само като средство за доставяне на хляб. Няма ли хляб, противоречията неизбежно го следват.
към беседата >>
Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, той знае какви са нейните последствия.
Каже ли ви някой, че изведнъж можете да станете учен, и повярвате на думите му, вие сте на крив път. Човек постепенно придобива знания. Придобитите знания трябва да се приложат. Не се ли приложат, те могат да уморят човека. Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го човек в стомаха си, може да го умори.
Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, той знае какви са нейните последствия.
Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда. Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие тя трябва да се стопли. Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него, човек трябва да го асимилира и приложи. Всяко необработено и неприложено знание не ползва човека. Каквито усилия да прави, с такова знание човек не може да стане философ.
към беседата >>
Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото.
За да се справи с този свят, той трябва съзнателно да изучава и доброто, и злото. Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността. Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда.
Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото.
Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта. Човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта.
към беседата >>
Значи златото е нужно на човека само като средство за доставяне на хляб.
Те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение. Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички. Злото в света се ражда по причина на това, че благата на живота не са еднакво разпределени между всички хора. Всеки човек има право да се ползва от благата на живота. Обаче ако има злато, а няма хляб, той пак ще бъде недоволен.
Значи златото е нужно на човека само като средство за доставяне на хляб.
Няма ли хляб, противоречията неизбежно го следват.
към беседата >>
Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда.
Човек постепенно придобива знания. Придобитите знания трябва да се приложат. Не се ли приложат, те могат да уморят човека. Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го човек в стомаха си, може да го умори. Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, той знае какви са нейните последствия.
Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда.
Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие тя трябва да се стопли. Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него, човек трябва да го асимилира и приложи. Всяко необработено и неприложено знание не ползва човека. Каквито усилия да прави, с такова знание човек не може да стане философ. За да стане философ, той трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата.
към беседата >>
Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор.
Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността. Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото.
Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор.
Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта. Човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов.
към беседата >>
Няма ли хляб, противоречията неизбежно го следват.
Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички. Злото в света се ражда по причина на това, че благата на живота не са еднакво разпределени между всички хора. Всеки човек има право да се ползва от благата на живота. Обаче ако има злато, а няма хляб, той пак ще бъде недоволен. Значи златото е нужно на човека само като средство за доставяне на хляб.
Няма ли хляб, противоречията неизбежно го следват.
към беседата >>
Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие тя трябва да се стопли.
Придобитите знания трябва да се приложат. Не се ли приложат, те могат да уморят човека. Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го човек в стомаха си, може да го умори. Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, той знае какви са нейните последствия. Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда.
Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие тя трябва да се стопли.
Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него, човек трябва да го асимилира и приложи. Всяко необработено и неприложено знание не ползва човека. Каквито усилия да прави, с такова знание човек не може да стане философ. За да стане философ, той трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата. Според окултната наука философът трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата.
към беседата >>
Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта.
Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото. Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор.
Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта.
Доброто е резултат на Любовта. Човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов. Следователно изучавайте Любовта като мирова, космическа сила, която ражда целокупния живот.
към беседата >>
Къде има най-малко противоречия?
Къде има най-малко противоречия?
В живота на личността. Тя заема най-високото място в човека. По-горе от човека тя не може да отиде. Засега господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност.
към беседата >>
Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него, човек трябва да го асимилира и приложи.
Не се ли приложат, те могат да уморят човека. Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го човек в стомаха си, може да го умори. Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, той знае какви са нейните последствия. Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда. Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие тя трябва да се стопли.
Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него, човек трябва да го асимилира и приложи.
Всяко необработено и неприложено знание не ползва човека. Каквито усилия да прави, с такова знание човек не може да стане философ. За да стане философ, той трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата. Според окултната наука философът трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата. Поет може да стане онзи, който е влязъл в областта на Нирвана.
към беседата >>
Доброто е резултат на Любовта.
Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото. Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта.
Доброто е резултат на Любовта.
Човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов. Следователно изучавайте Любовта като мирова, космическа сила, която ражда целокупния живот. Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана.
към беседата >>
В живота на личността.
Къде има най-малко противоречия?
В живота на личността.
Тя заема най-високото място в човека. По-горе от човека тя не може да отиде. Засега господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда.
към беседата >>
Всяко необработено и неприложено знание не ползва човека.
Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го човек в стомаха си, може да го умори. Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, той знае какви са нейните последствия. Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда. Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие тя трябва да се стопли. Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него, човек трябва да го асимилира и приложи.
Всяко необработено и неприложено знание не ползва човека.
Каквито усилия да прави, с такова знание човек не може да стане философ. За да стане философ, той трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата. Според окултната наука философът трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата. Поет може да стане онзи, който е влязъл в областта на Нирвана. Значи философът трябва да има философски ум, поетът – въображение, добрият човек – Любов.
към беседата >>
Човек не може да прави добро, докато не обича.
Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото. Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта.
Човек не може да прави добро, докато не обича.
Любовта пък произтича от благостта. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов. Следователно изучавайте Любовта като мирова, космическа сила, която ражда целокупния живот. Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана. Достатъчно е да знаете, че злото е остатък от вашия минал живот, а доброто – продължение от миналия ви живот.
към беседата >>
Тя заема най-високото място в човека.
Къде има най-малко противоречия? В живота на личността.
Тя заема най-високото място в човека.
По-горе от човека тя не може да отиде. Засега господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода?
към беседата >>
Каквито усилия да прави, с такова знание човек не може да стане философ.
Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, той знае какви са нейните последствия. Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда. Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие тя трябва да се стопли. Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него, човек трябва да го асимилира и приложи. Всяко необработено и неприложено знание не ползва човека.
Каквито усилия да прави, с такова знание човек не може да стане философ.
За да стане философ, той трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата. Според окултната наука философът трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата. Поет може да стане онзи, който е влязъл в областта на Нирвана. Значи философът трябва да има философски ум, поетът – въображение, добрият човек – Любов. Без Любов човек не може да прави добро.
към беседата >>
Любовта пък произтича от благостта.
Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото. Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта. Човек не може да прави добро, докато не обича.
Любовта пък произтича от благостта.
Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов. Следователно изучавайте Любовта като мирова, космическа сила, която ражда целокупния живот. Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана. Достатъчно е да знаете, че злото е остатък от вашия минал живот, а доброто – продължение от миналия ви живот. Злото има начало, а доброто е без начало и без край.
към беседата >>
По-горе от човека тя не може да отиде.
Къде има най-малко противоречия? В живота на личността. Тя заема най-високото място в човека.
По-горе от човека тя не може да отиде.
Засега господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода?
към беседата >>
За да стане философ, той трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата.
Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда. Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие тя трябва да се стопли. Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него, човек трябва да го асимилира и приложи. Всяко необработено и неприложено знание не ползва човека. Каквито усилия да прави, с такова знание човек не може да стане философ.
За да стане философ, той трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата.
Според окултната наука философът трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата. Поет може да стане онзи, който е влязъл в областта на Нирвана. Значи философът трябва да има философски ум, поетът – въображение, добрият човек – Любов. Без Любов човек не може да прави добро. За да направи добро, човек трябва да вложи в доброто част от себе си.
към беседата >>
Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов.
Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта. Човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта.
Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов.
Следователно изучавайте Любовта като мирова, космическа сила, която ражда целокупния живот. Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана. Достатъчно е да знаете, че злото е остатък от вашия минал живот, а доброто – продължение от миналия ви живот. Злото има начало, а доброто е без начало и без край. То е съществувало в миналото, съществува днес, ще съществува и в бъдеще.
към беседата >>
Засега господарка на човека е личността.
Къде има най-малко противоречия? В живота на личността. Тя заема най-високото място в човека. По-горе от човека тя не може да отиде.
Засега господарка на човека е личността.
Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода? Можете ли да обидите с нещо Хималаите?
към беседата >>
Според окултната наука философът трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата.
Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие тя трябва да се стопли. Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него, човек трябва да го асимилира и приложи. Всяко необработено и неприложено знание не ползва човека. Каквито усилия да прави, с такова знание човек не може да стане философ. За да стане философ, той трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата.
Според окултната наука философът трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата.
Поет може да стане онзи, който е влязъл в областта на Нирвана. Значи философът трябва да има философски ум, поетът – въображение, добрият човек – Любов. Без Любов човек не може да прави добро. За да направи добро, човек трябва да вложи в доброто част от себе си.
към беседата >>
Следователно изучавайте Любовта като мирова, космическа сила, която ражда целокупния живот.
Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта. Човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов.
Следователно изучавайте Любовта като мирова, космическа сила, която ражда целокупния живот.
Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана. Достатъчно е да знаете, че злото е остатък от вашия минал живот, а доброто – продължение от миналия ви живот. Злото има начало, а доброто е без начало и без край. То е съществувало в миналото, съществува днес, ще съществува и в бъдеще.
към беседата >>
Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност.
Къде има най-малко противоречия? В живота на личността. Тя заема най-високото място в човека. По-горе от човека тя не може да отиде. Засега господарка на човека е личността.
Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност.
Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода? Можете ли да обидите с нещо Хималаите? Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права.
към беседата >>
Поет може да стане онзи, който е влязъл в областта на Нирвана.
Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него, човек трябва да го асимилира и приложи. Всяко необработено и неприложено знание не ползва човека. Каквито усилия да прави, с такова знание човек не може да стане философ. За да стане философ, той трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата. Според окултната наука философът трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата.
Поет може да стане онзи, който е влязъл в областта на Нирвана.
Значи философът трябва да има философски ум, поетът – въображение, добрият човек – Любов. Без Любов човек не може да прави добро. За да направи добро, човек трябва да вложи в доброто част от себе си.
към беседата >>
Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана.
Доброто е резултат на Любовта. Човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов. Следователно изучавайте Любовта като мирова, космическа сила, която ражда целокупния живот.
Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана.
Достатъчно е да знаете, че злото е остатък от вашия минал живот, а доброто – продължение от миналия ви живот. Злото има начало, а доброто е без начало и без край. То е съществувало в миналото, съществува днес, ще съществува и в бъдеще.
към беседата >>
Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда.
В живота на личността. Тя заема най-високото място в човека. По-горе от човека тя не може да отиде. Засега господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност.
Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда.
Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода? Можете ли да обидите с нещо Хималаите? Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права. За да бъде почитан, човек трябва да почита другите.
към беседата >>
Значи философът трябва да има философски ум, поетът – въображение, добрият човек – Любов.
Всяко необработено и неприложено знание не ползва човека. Каквито усилия да прави, с такова знание човек не може да стане философ. За да стане философ, той трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата. Според окултната наука философът трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата. Поет може да стане онзи, който е влязъл в областта на Нирвана.
Значи философът трябва да има философски ум, поетът – въображение, добрият човек – Любов.
Без Любов човек не може да прави добро. За да направи добро, човек трябва да вложи в доброто част от себе си.
към беседата >>
Достатъчно е да знаете, че злото е остатък от вашия минал живот, а доброто – продължение от миналия ви живот.
Човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов. Следователно изучавайте Любовта като мирова, космическа сила, която ражда целокупния живот. Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана.
Достатъчно е да знаете, че злото е остатък от вашия минал живот, а доброто – продължение от миналия ви живот.
Злото има начало, а доброто е без начало и без край. То е съществувало в миналото, съществува днес, ще съществува и в бъдеще.
към беседата >>
Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода?
Тя заема най-високото място в човека. По-горе от човека тя не може да отиде. Засега господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда.
Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода?
Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода? Можете ли да обидите с нещо Хималаите? Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права. За да бъде почитан, човек трябва да почита другите. Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан.
към беседата >>
Без Любов човек не може да прави добро.
Каквито усилия да прави, с такова знание човек не може да стане философ. За да стане философ, той трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата. Според окултната наука философът трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата. Поет може да стане онзи, който е влязъл в областта на Нирвана. Значи философът трябва да има философски ум, поетът – въображение, добрият човек – Любов.
Без Любов човек не може да прави добро.
За да направи добро, човек трябва да вложи в доброто част от себе си.
към беседата >>
Злото има начало, а доброто е без начало и без край.
Любовта пък произтича от благостта. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов. Следователно изучавайте Любовта като мирова, космическа сила, която ражда целокупния живот. Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана. Достатъчно е да знаете, че злото е остатък от вашия минал живот, а доброто – продължение от миналия ви живот.
Злото има начало, а доброто е без начало и без край.
То е съществувало в миналото, съществува днес, ще съществува и в бъдеще.
към беседата >>
Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода?
По-горе от човека тя не може да отиде. Засега господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода?
Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода?
Можете ли да обидите с нещо Хималаите? Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права. За да бъде почитан, човек трябва да почита другите. Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан.
към беседата >>
За да направи добро, човек трябва да вложи в доброто част от себе си.
За да стане философ, той трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата. Според окултната наука философът трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата. Поет може да стане онзи, който е влязъл в областта на Нирвана. Значи философът трябва да има философски ум, поетът – въображение, добрият човек – Любов. Без Любов човек не може да прави добро.
За да направи добро, човек трябва да вложи в доброто част от себе си.
към беседата >>
То е съществувало в миналото, съществува днес, ще съществува и в бъдеще.
Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов. Следователно изучавайте Любовта като мирова, космическа сила, която ражда целокупния живот. Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана. Достатъчно е да знаете, че злото е остатък от вашия минал живот, а доброто – продължение от миналия ви живот. Злото има начало, а доброто е без начало и без край.
То е съществувало в миналото, съществува днес, ще съществува и в бъдеще.
към беседата >>
Можете ли да обидите с нещо Хималаите?
Засега господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода?
Можете ли да обидите с нещо Хималаите?
Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права. За да бъде почитан, човек трябва да почита другите. Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан.
към беседата >>
Доброто има смисъл само тогава, когато може да пресъздаде човешкия характер.
Доброто има смисъл само тогава, когато може да пресъздаде човешкия характер.
За това, именно, човек трябва да върши волята Божия. Като върши волята Божия, той се свързва с Неговата Любов. Тогава Божието дело ще бъде и негово. Това означават думите: „Бог да живее в човека, а човек – в Бога“. Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва.
към беседата >>
Съвременните хора говорят, четат, пишат, работят много, но за да се ползват от всичко това, те трябва да придобият нещо, което да остане с тях през вековете.
Съвременните хора говорят, четат, пишат, работят много, но за да се ползват от всичко това, те трябва да придобият нещо, което да остане с тях през вековете.
Те трябва да придобият такова знание, което да ги ползва в живота. Колкото малко да е семето, което се посажда в земята, все трябва да знае нещо. Например то трябва да знае на каква дълбочина да пусне коренчетата си и на каква височина да се издигне над земята. Какво трябва да знае реката? Реката трябва да знае посоката, към която тече, и дали ще отиде в морето, или няма да отиде.
към беседата >>
Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права.
Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода? Можете ли да обидите с нещо Хималаите?
Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права.
За да бъде почитан, човек трябва да почита другите. Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан.
към беседата >>
За това, именно, човек трябва да върши волята Божия.
Доброто има смисъл само тогава, когато може да пресъздаде човешкия характер.
За това, именно, човек трябва да върши волята Божия.
Като върши волята Божия, той се свързва с Неговата Любов. Тогава Божието дело ще бъде и негово. Това означават думите: „Бог да живее в човека, а човек – в Бога“. Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо.
към беседата >>
Те трябва да придобият такова знание, което да ги ползва в живота.
Съвременните хора говорят, четат, пишат, работят много, но за да се ползват от всичко това, те трябва да придобият нещо, което да остане с тях през вековете.
Те трябва да придобият такова знание, което да ги ползва в живота.
Колкото малко да е семето, което се посажда в земята, все трябва да знае нещо. Например то трябва да знае на каква дълбочина да пусне коренчетата си и на каква височина да се издигне над земята. Какво трябва да знае реката? Реката трябва да знае посоката, към която тече, и дали ще отиде в морето, или няма да отиде. Какво трябва да знае светлината?
към беседата >>
За да бъде почитан, човек трябва да почита другите.
Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода? Можете ли да обидите с нещо Хималаите? Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права.
За да бъде почитан, човек трябва да почита другите.
Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан.
към беседата >>
Като върши волята Божия, той се свързва с Неговата Любов.
Доброто има смисъл само тогава, когато може да пресъздаде човешкия характер. За това, именно, човек трябва да върши волята Божия.
Като върши волята Божия, той се свързва с Неговата Любов.
Тогава Божието дело ще бъде и негово. Това означават думите: „Бог да живее в човека, а човек – в Бога“. Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо. Губи ли се детето изобщо?
към беседата >>
Колкото малко да е семето, което се посажда в земята, все трябва да знае нещо.
Съвременните хора говорят, четат, пишат, работят много, но за да се ползват от всичко това, те трябва да придобият нещо, което да остане с тях през вековете. Те трябва да придобият такова знание, което да ги ползва в живота.
Колкото малко да е семето, което се посажда в земята, все трябва да знае нещо.
Например то трябва да знае на каква дълбочина да пусне коренчетата си и на каква височина да се издигне над земята. Какво трябва да знае реката? Реката трябва да знае посоката, към която тече, и дали ще отиде в морето, или няма да отиде. Какво трябва да знае светлината? Светлината трябва да знае пътя и за най-малката дупчица, да влезе там и да освети всичко, каквото срещне на пътя си.
към беседата >>
Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан.
Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода? Можете ли да обидите с нещо Хималаите? Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права. За да бъде почитан, човек трябва да почита другите.
Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан.
към беседата >>
Тогава Божието дело ще бъде и негово.
Доброто има смисъл само тогава, когато може да пресъздаде човешкия характер. За това, именно, човек трябва да върши волята Божия. Като върши волята Божия, той се свързва с Неговата Любов.
Тогава Божието дело ще бъде и негово.
Това означават думите: „Бог да живее в човека, а човек – в Бога“. Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо. Губи ли се детето изобщо? Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца.
към беседата >>
Например то трябва да знае на каква дълбочина да пусне коренчетата си и на каква височина да се издигне над земята.
Съвременните хора говорят, четат, пишат, работят много, но за да се ползват от всичко това, те трябва да придобият нещо, което да остане с тях през вековете. Те трябва да придобият такова знание, което да ги ползва в живота. Колкото малко да е семето, което се посажда в земята, все трябва да знае нещо.
Например то трябва да знае на каква дълбочина да пусне коренчетата си и на каква височина да се издигне над земята.
Какво трябва да знае реката? Реката трябва да знае посоката, към която тече, и дали ще отиде в морето, или няма да отиде. Какво трябва да знае светлината? Светлината трябва да знае пътя и за най-малката дупчица, да влезе там и да освети всичко, каквото срещне на пътя си. В действията на водата и на светлината има нещо противоположно: тия места, които светлината първи огрява, водата последни залива; тия места, които светлината последни огрява, водата първи залива.
към беседата >>
Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества.
Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества.
И животните имат личен елемент, само че личността на човека седи най-високо, като цар на всички личности. Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността. Човек не познава още своята личност.
към беседата >>
Това означават думите: „Бог да живее в човека, а човек – в Бога“.
Доброто има смисъл само тогава, когато може да пресъздаде човешкия характер. За това, именно, човек трябва да върши волята Божия. Като върши волята Божия, той се свързва с Неговата Любов. Тогава Божието дело ще бъде и негово.
Това означават думите: „Бог да живее в човека, а човек – в Бога“.
Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо. Губи ли се детето изобщо? Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца. Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава.
към беседата >>
Какво трябва да знае реката?
Съвременните хора говорят, четат, пишат, работят много, но за да се ползват от всичко това, те трябва да придобият нещо, което да остане с тях през вековете. Те трябва да придобият такова знание, което да ги ползва в живота. Колкото малко да е семето, което се посажда в земята, все трябва да знае нещо. Например то трябва да знае на каква дълбочина да пусне коренчетата си и на каква височина да се издигне над земята.
Какво трябва да знае реката?
Реката трябва да знае посоката, към която тече, и дали ще отиде в морето, или няма да отиде. Какво трябва да знае светлината? Светлината трябва да знае пътя и за най-малката дупчица, да влезе там и да освети всичко, каквото срещне на пътя си. В действията на водата и на светлината има нещо противоположно: тия места, които светлината първи огрява, водата последни залива; тия места, които светлината последни огрява, водата първи залива. Значи водата слиза първо в ниските места, а в големи дъждове само залива и високите места.
към беседата >>
И животните имат личен елемент, само че личността на човека седи най-високо, като цар на всички личности.
Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества.
И животните имат личен елемент, само че личността на човека седи най-високо, като цар на всички личности.
Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността. Човек не познава още своята личност. Разбере ли я веднъж, той ще ѝ даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота.
към беседата >>
Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва.
Доброто има смисъл само тогава, когато може да пресъздаде човешкия характер. За това, именно, човек трябва да върши волята Божия. Като върши волята Божия, той се свързва с Неговата Любов. Тогава Божието дело ще бъде и негово. Това означават думите: „Бог да живее в човека, а човек – в Бога“.
Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва.
Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо. Губи ли се детето изобщо? Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца. Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава. Старецът често си спомня за своето детинство.
към беседата >>
Реката трябва да знае посоката, към която тече, и дали ще отиде в морето, или няма да отиде.
Съвременните хора говорят, четат, пишат, работят много, но за да се ползват от всичко това, те трябва да придобият нещо, което да остане с тях през вековете. Те трябва да придобият такова знание, което да ги ползва в живота. Колкото малко да е семето, което се посажда в земята, все трябва да знае нещо. Например то трябва да знае на каква дълбочина да пусне коренчетата си и на каква височина да се издигне над земята. Какво трябва да знае реката?
Реката трябва да знае посоката, към която тече, и дали ще отиде в морето, или няма да отиде.
Какво трябва да знае светлината? Светлината трябва да знае пътя и за най-малката дупчица, да влезе там и да освети всичко, каквото срещне на пътя си. В действията на водата и на светлината има нещо противоположно: тия места, които светлината първи огрява, водата последни залива; тия места, които светлината последни огрява, водата първи залива. Значи водата слиза първо в ниските места, а в големи дъждове само залива и високите места. При светлината е обратно: тя огрява първо високите планински върхове, а при залез слънце огрява ниските места – долините.
към беседата >>
Мнозина предават на личността Божествен произход.
Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент, само че личността на човека седи най-високо, като цар на всички личности.
Мнозина предават на личността Божествен произход.
Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността. Човек не познава още своята личност. Разбере ли я веднъж, той ще ѝ даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота.
към беседата >>
Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо.
За това, именно, човек трябва да върши волята Божия. Като върши волята Божия, той се свързва с Неговата Любов. Тогава Божието дело ще бъде и негово. Това означават думите: „Бог да живее в човека, а човек – в Бога“. Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва.
Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо.
Губи ли се детето изобщо? Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца. Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава. Старецът често си спомня за своето детинство. На кое място в стареца живее детето, не може да се определи.
към беседата >>
Какво трябва да знае светлината?
Те трябва да придобият такова знание, което да ги ползва в живота. Колкото малко да е семето, което се посажда в земята, все трябва да знае нещо. Например то трябва да знае на каква дълбочина да пусне коренчетата си и на каква височина да се издигне над земята. Какво трябва да знае реката? Реката трябва да знае посоката, към която тече, и дали ще отиде в морето, или няма да отиде.
Какво трябва да знае светлината?
Светлината трябва да знае пътя и за най-малката дупчица, да влезе там и да освети всичко, каквото срещне на пътя си. В действията на водата и на светлината има нещо противоположно: тия места, които светлината първи огрява, водата последни залива; тия места, които светлината последни огрява, водата първи залива. Значи водата слиза първо в ниските места, а в големи дъждове само залива и високите места. При светлината е обратно: тя огрява първо високите планински върхове, а при залез слънце огрява ниските места – долините. Следователно, ако човешкият ум не се стреми да слиза и в долините, да ги огрява, човек нищо не може да свърши.
към беседата >>
Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света.
Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент, само че личността на човека седи най-високо, като цар на всички личности. Мнозина предават на личността Божествен произход.
Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света.
Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността. Човек не познава още своята личност. Разбере ли я веднъж, той ще ѝ даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота.
към беседата >>
Губи ли се детето изобщо?
Като върши волята Божия, той се свързва с Неговата Любов. Тогава Божието дело ще бъде и негово. Това означават думите: „Бог да живее в човека, а човек – в Бога“. Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо.
Губи ли се детето изобщо?
Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца. Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава. Старецът често си спомня за своето детинство. На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“.
към беседата >>
Светлината трябва да знае пътя и за най-малката дупчица, да влезе там и да освети всичко, каквото срещне на пътя си.
Колкото малко да е семето, което се посажда в земята, все трябва да знае нещо. Например то трябва да знае на каква дълбочина да пусне коренчетата си и на каква височина да се издигне над земята. Какво трябва да знае реката? Реката трябва да знае посоката, към която тече, и дали ще отиде в морето, или няма да отиде. Какво трябва да знае светлината?
Светлината трябва да знае пътя и за най-малката дупчица, да влезе там и да освети всичко, каквото срещне на пътя си.
В действията на водата и на светлината има нещо противоположно: тия места, които светлината първи огрява, водата последни залива; тия места, които светлината последни огрява, водата първи залива. Значи водата слиза първо в ниските места, а в големи дъждове само залива и високите места. При светлината е обратно: тя огрява първо високите планински върхове, а при залез слънце огрява ниските места – долините. Следователно, ако човешкият ум не се стреми да слиза и в долините, да ги огрява, човек нищо не може да свърши. И ако човешкото сърце не се стреми да се качва и по високите планински върхове и оттам да се стича надолу, човек нищо няма да свърши.
към беседата >>
Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността.
Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент, само че личността на човека седи най-високо, като цар на всички личности. Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света.
Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността.
Човек не познава още своята личност. Разбере ли я веднъж, той ще ѝ даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота.
към беседата >>
Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца.
Тогава Божието дело ще бъде и негово. Това означават думите: „Бог да живее в човека, а човек – в Бога“. Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо. Губи ли се детето изобщо?
Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца.
Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава. Старецът често си спомня за своето детинство. На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“. Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум.
към беседата >>
В действията на водата и на светлината има нещо противоположно: тия места, които светлината първи огрява, водата последни залива; тия места, които светлината последни огрява, водата първи залива.
Например то трябва да знае на каква дълбочина да пусне коренчетата си и на каква височина да се издигне над земята. Какво трябва да знае реката? Реката трябва да знае посоката, към която тече, и дали ще отиде в морето, или няма да отиде. Какво трябва да знае светлината? Светлината трябва да знае пътя и за най-малката дупчица, да влезе там и да освети всичко, каквото срещне на пътя си.
В действията на водата и на светлината има нещо противоположно: тия места, които светлината първи огрява, водата последни залива; тия места, които светлината последни огрява, водата първи залива.
Значи водата слиза първо в ниските места, а в големи дъждове само залива и високите места. При светлината е обратно: тя огрява първо високите планински върхове, а при залез слънце огрява ниските места – долините. Следователно, ако човешкият ум не се стреми да слиза и в долините, да ги огрява, човек нищо не може да свърши. И ако човешкото сърце не се стреми да се качва и по високите планински върхове и оттам да се стича надолу, човек нищо няма да свърши.
към беседата >>
Човек не познава още своята личност.
Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент, само че личността на човека седи най-високо, като цар на всички личности. Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността.
Човек не познава още своята личност.
Разбере ли я веднъж, той ще ѝ даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота.
към беседата >>
Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава.
Това означават думите: „Бог да живее в човека, а човек – в Бога“. Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо. Губи ли се детето изобщо? Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца.
Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава.
Старецът често си спомня за своето детинство. На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“. Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето.
към беседата >>
Значи водата слиза първо в ниските места, а в големи дъждове само залива и високите места.
Какво трябва да знае реката? Реката трябва да знае посоката, към която тече, и дали ще отиде в морето, или няма да отиде. Какво трябва да знае светлината? Светлината трябва да знае пътя и за най-малката дупчица, да влезе там и да освети всичко, каквото срещне на пътя си. В действията на водата и на светлината има нещо противоположно: тия места, които светлината първи огрява, водата последни залива; тия места, които светлината последни огрява, водата първи залива.
Значи водата слиза първо в ниските места, а в големи дъждове само залива и високите места.
При светлината е обратно: тя огрява първо високите планински върхове, а при залез слънце огрява ниските места – долините. Следователно, ако човешкият ум не се стреми да слиза и в долините, да ги огрява, човек нищо не може да свърши. И ако човешкото сърце не се стреми да се качва и по високите планински върхове и оттам да се стича надолу, човек нищо няма да свърши.
към беседата >>
Разбере ли я веднъж, той ще ѝ даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота.
И животните имат личен елемент, само че личността на човека седи най-високо, като цар на всички личности. Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността. Човек не познава още своята личност.
Разбере ли я веднъж, той ще ѝ даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота.
към беседата >>
Старецът често си спомня за своето детинство.
Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо. Губи ли се детето изобщо? Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца. Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава.
Старецът често си спомня за своето детинство.
На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“. Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци.
към беседата >>
При светлината е обратно: тя огрява първо високите планински върхове, а при залез слънце огрява ниските места – долините.
Реката трябва да знае посоката, към която тече, и дали ще отиде в морето, или няма да отиде. Какво трябва да знае светлината? Светлината трябва да знае пътя и за най-малката дупчица, да влезе там и да освети всичко, каквото срещне на пътя си. В действията на водата и на светлината има нещо противоположно: тия места, които светлината първи огрява, водата последни залива; тия места, които светлината последни огрява, водата първи залива. Значи водата слиза първо в ниските места, а в големи дъждове само залива и високите места.
При светлината е обратно: тя огрява първо високите планински върхове, а при залез слънце огрява ниските места – долините.
Следователно, ако човешкият ум не се стреми да слиза и в долините, да ги огрява, човек нищо не може да свърши. И ако човешкото сърце не се стреми да се качва и по високите планински върхове и оттам да се стича надолу, човек нищо няма да свърши.
към беседата >>
Двама души се сдружили и тръгнали заедно на път.
Двама души се сдружили и тръгнали заедно на път.
Единият от тях бил дребен, нисък по ръст, а вторият – едър, здрав, силен човек. Първият взел за път няколко хляба, а вторият, понеже не обичал да носи много товар, взел само един хляб. Той турил хляба си в торбата на първия. За колко време ще им стигне този хляб? Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си.
към беседата >>
На кое място в стареца живее детето, не може да се определи.
Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо. Губи ли се детето изобщо? Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца. Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава. Старецът често си спомня за своето детинство.
На кое място в стареца живее детето, не може да се определи.
Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“. Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци. Детето символизира Любовта, а старият човек – Мъдростта.
към беседата >>
Следователно, ако човешкият ум не се стреми да слиза и в долините, да ги огрява, човек нищо не може да свърши.
Какво трябва да знае светлината? Светлината трябва да знае пътя и за най-малката дупчица, да влезе там и да освети всичко, каквото срещне на пътя си. В действията на водата и на светлината има нещо противоположно: тия места, които светлината първи огрява, водата последни залива; тия места, които светлината последни огрява, водата първи залива. Значи водата слиза първо в ниските места, а в големи дъждове само залива и високите места. При светлината е обратно: тя огрява първо високите планински върхове, а при залез слънце огрява ниските места – долините.
Следователно, ако човешкият ум не се стреми да слиза и в долините, да ги огрява, човек нищо не може да свърши.
И ако човешкото сърце не се стреми да се качва и по високите планински върхове и оттам да се стича надолу, човек нищо няма да свърши.
към беседата >>
Единият от тях бил дребен, нисък по ръст, а вторият – едър, здрав, силен човек.
Двама души се сдружили и тръгнали заедно на път.
Единият от тях бил дребен, нисък по ръст, а вторият – едър, здрав, силен човек.
Първият взел за път няколко хляба, а вторият, понеже не обичал да носи много товар, взел само един хляб. Той турил хляба си в торбата на първия. За колко време ще им стигне този хляб? Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си. Това негово поведение породило недоволство в първия.
към беседата >>
Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“.
Губи ли се детето изобщо? Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца. Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава. Старецът често си спомня за своето детинство. На кое място в стареца живее детето, не може да се определи.
Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“.
Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци. Детето символизира Любовта, а старият човек – Мъдростта. Старият от време на време хваща космите си, с което иска да каже: „Виждате ли тия бели косми на брадата ми?
към беседата >>
И ако човешкото сърце не се стреми да се качва и по високите планински върхове и оттам да се стича надолу, човек нищо няма да свърши.
Светлината трябва да знае пътя и за най-малката дупчица, да влезе там и да освети всичко, каквото срещне на пътя си. В действията на водата и на светлината има нещо противоположно: тия места, които светлината първи огрява, водата последни залива; тия места, които светлината последни огрява, водата първи залива. Значи водата слиза първо в ниските места, а в големи дъждове само залива и високите места. При светлината е обратно: тя огрява първо високите планински върхове, а при залез слънце огрява ниските места – долините. Следователно, ако човешкият ум не се стреми да слиза и в долините, да ги огрява, човек нищо не може да свърши.
И ако човешкото сърце не се стреми да се качва и по високите планински върхове и оттам да се стича надолу, човек нищо няма да свърши.
към беседата >>
Първият взел за път няколко хляба, а вторият, понеже не обичал да носи много товар, взел само един хляб.
Двама души се сдружили и тръгнали заедно на път. Единият от тях бил дребен, нисък по ръст, а вторият – едър, здрав, силен човек.
Първият взел за път няколко хляба, а вторият, понеже не обичал да носи много товар, взел само един хляб.
Той турил хляба си в торбата на първия. За колко време ще им стигне този хляб? Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си. Това негово поведение породило недоволство в първия. Пътят им бил дълъг, вследствие на което хлябът щял скоро да се свърши.
към беседата >>
Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум.
Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца. Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава. Старецът често си спомня за своето детинство. На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“.
Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум.
И дядото съществува в ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци. Детето символизира Любовта, а старият човек – Мъдростта. Старият от време на време хваща космите си, с което иска да каже: „Виждате ли тия бели косми на брадата ми? Това са закони, по които човек трябва да живее“.
към беседата >>
Днес всички хора говорят за култура, за наука, за изкуства и т.н.
Днес всички хора говорят за култура, за наука, за изкуства и т.н.
Какво означава думата „култура“? В широк смисъл културата подразбира обработване на нещо. Например, говори се за житна култура, за култура на лозови пръчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т.н. Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод, и този плод да узрее, представя култура на човека. Той култивира, т.е.
към беседата >>
Той турил хляба си в торбата на първия.
Двама души се сдружили и тръгнали заедно на път. Единият от тях бил дребен, нисък по ръст, а вторият – едър, здрав, силен човек. Първият взел за път няколко хляба, а вторият, понеже не обичал да носи много товар, взел само един хляб.
Той турил хляба си в торбата на първия.
За колко време ще им стигне този хляб? Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си. Това негово поведение породило недоволство в първия. Пътят им бил дълъг, вследствие на което хлябът щял скоро да се свърши. За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия.
към беседата >>
И дядото съществува в ума на детето.
Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава. Старецът често си спомня за своето детинство. На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“. Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум.
И дядото съществува в ума на детето.
Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци. Детето символизира Любовта, а старият човек – Мъдростта. Старият от време на време хваща космите си, с което иска да каже: „Виждате ли тия бели косми на брадата ми? Това са закони, по които човек трябва да живее“.
към беседата >>
Какво означава думата „култура“?
Днес всички хора говорят за култура, за наука, за изкуства и т.н.
Какво означава думата „култура“?
В широк смисъл културата подразбира обработване на нещо. Например, говори се за житна култура, за култура на лозови пръчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т.н. Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод, и този плод да узрее, представя култура на човека. Той култивира, т.е. обработва нещата в себе си, с цел да види един ден техният плод.
към беседата >>
За колко време ще им стигне този хляб?
Двама души се сдружили и тръгнали заедно на път. Единият от тях бил дребен, нисък по ръст, а вторият – едър, здрав, силен човек. Първият взел за път няколко хляба, а вторият, понеже не обичал да носи много товар, взел само един хляб. Той турил хляба си в торбата на първия.
За колко време ще им стигне този хляб?
Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си. Това негово поведение породило недоволство в първия. Пътят им бил дълъг, вследствие на което хлябът щял скоро да се свърши. За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия. Какво представляват двамата пътници?
към беседата >>
Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци.
Старецът често си спомня за своето детинство. На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“. Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето.
Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци.
Детето символизира Любовта, а старият човек – Мъдростта. Старият от време на време хваща космите си, с което иска да каже: „Виждате ли тия бели косми на брадата ми? Това са закони, по които човек трябва да живее“.
към беседата >>
В широк смисъл културата подразбира обработване на нещо.
Днес всички хора говорят за култура, за наука, за изкуства и т.н. Какво означава думата „култура“?
В широк смисъл културата подразбира обработване на нещо.
Например, говори се за житна култура, за култура на лозови пръчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т.н. Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод, и този плод да узрее, представя култура на човека. Той култивира, т.е. обработва нещата в себе си, с цел да види един ден техният плод. За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс в себе си.
към беседата >>
Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си.
Двама души се сдружили и тръгнали заедно на път. Единият от тях бил дребен, нисък по ръст, а вторият – едър, здрав, силен човек. Първият взел за път няколко хляба, а вторият, понеже не обичал да носи много товар, взел само един хляб. Той турил хляба си в торбата на първия. За колко време ще им стигне този хляб?
Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си.
Това негово поведение породило недоволство в първия. Пътят им бил дълъг, вследствие на което хлябът щял скоро да се свърши. За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия. Какво представляват двамата пътници? Първият пътник представлява Божественото в човека – а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата.
към беседата >>
Детето символизира Любовта, а старият човек – Мъдростта.
На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“. Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци.
Детето символизира Любовта, а старият човек – Мъдростта.
Старият от време на време хваща космите си, с което иска да каже: „Виждате ли тия бели косми на брадата ми? Това са закони, по които човек трябва да живее“.
към беседата >>
Например, говори се за житна култура, за култура на лозови пръчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т.н.
Днес всички хора говорят за култура, за наука, за изкуства и т.н. Какво означава думата „култура“? В широк смисъл културата подразбира обработване на нещо.
Например, говори се за житна култура, за култура на лозови пръчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т.н.
Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод, и този плод да узрее, представя култура на човека. Той култивира, т.е. обработва нещата в себе си, с цел да види един ден техният плод. За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс в себе си. Този импулс е вложен в човешката душа.
към беседата >>
Това негово поведение породило недоволство в първия.
Единият от тях бил дребен, нисък по ръст, а вторият – едър, здрав, силен човек. Първият взел за път няколко хляба, а вторият, понеже не обичал да носи много товар, взел само един хляб. Той турил хляба си в торбата на първия. За колко време ще им стигне този хляб? Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си.
Това негово поведение породило недоволство в първия.
Пътят им бил дълъг, вследствие на което хлябът щял скоро да се свърши. За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия. Какво представляват двамата пътници? Първият пътник представлява Божественото в човека – а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата. Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си.
към беседата >>
Старият от време на време хваща космите си, с което иска да каже: „Виждате ли тия бели косми на брадата ми?
Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“. Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци. Детето символизира Любовта, а старият човек – Мъдростта.
Старият от време на време хваща космите си, с което иска да каже: „Виждате ли тия бели косми на брадата ми?
Това са закони, по които човек трябва да живее“.
към беседата >>
Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод, и този плод да узрее, представя култура на човека.
Днес всички хора говорят за култура, за наука, за изкуства и т.н. Какво означава думата „култура“? В широк смисъл културата подразбира обработване на нещо. Например, говори се за житна култура, за култура на лозови пръчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т.н.
Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод, и този плод да узрее, представя култура на човека.
Той култивира, т.е. обработва нещата в себе си, с цел да види един ден техният плод. За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс в себе си. Този импулс е вложен в човешката душа. Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им.
към беседата >>
Пътят им бил дълъг, вследствие на което хлябът щял скоро да се свърши.
Първият взел за път няколко хляба, а вторият, понеже не обичал да носи много товар, взел само един хляб. Той турил хляба си в торбата на първия. За колко време ще им стигне този хляб? Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си. Това негово поведение породило недоволство в първия.
Пътят им бил дълъг, вследствие на което хлябът щял скоро да се свърши.
За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия. Какво представляват двамата пътници? Първият пътник представлява Божественото в човека – а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата. Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си. Грешката е там, че този човек се е сдружил с голям и физически силен.
към беседата >>
Това са закони, по които човек трябва да живее“.
Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци. Детето символизира Любовта, а старият човек – Мъдростта. Старият от време на време хваща космите си, с което иска да каже: „Виждате ли тия бели косми на брадата ми?
Това са закони, по които човек трябва да живее“.
към беседата >>
Той култивира, т.е.
Днес всички хора говорят за култура, за наука, за изкуства и т.н. Какво означава думата „култура“? В широк смисъл културата подразбира обработване на нещо. Например, говори се за житна култура, за култура на лозови пръчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т.н. Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод, и този плод да узрее, представя култура на човека.
Той култивира, т.е.
обработва нещата в себе си, с цел да види един ден техният плод. За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс в себе си. Този импулс е вложен в човешката душа. Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им. Щом се посеят, те се нуждаят от специфична енергия, която слиза от високите светове.
към беседата >>
За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия.
Той турил хляба си в торбата на първия. За колко време ще им стигне този хляб? Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си. Това негово поведение породило недоволство в първия. Пътят им бил дълъг, вследствие на което хлябът щял скоро да се свърши.
За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия.
Какво представляват двамата пътници? Първият пътник представлява Божественото в човека – а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата. Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си. Грешката е там, че този човек се е сдружил с голям и физически силен. Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея.
към беседата >>
Ангелите нямат бради и мустаци, което показва, че те живеят без правила и закони.
Ангелите нямат бради и мустаци, което показва, че те живеят без правила и закони.
Те не се нуждаят от правила и закони, като хората, защото живеят в светлина. Като срещнете един ангел, ще видите, че от цялото му тяло излиза светлина във вид на лъчи. Те светят като слънце. Космите на главата, брадата и мустаците в човека представят растителното царство. Като знае това, човек трябва да пази главата си от оголяване.
към беседата >>
обработва нещата в себе си, с цел да види един ден техният плод.
Какво означава думата „култура“? В широк смисъл културата подразбира обработване на нещо. Например, говори се за житна култура, за култура на лозови пръчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т.н. Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод, и този плод да узрее, представя култура на човека. Той култивира, т.е.
обработва нещата в себе си, с цел да види един ден техният плод.
За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс в себе си. Този импулс е вложен в човешката душа. Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им. Щом се посеят, те се нуждаят от специфична енергия, която слиза от високите светове. За да се домогне до тази енергия, човек трябва да влезе във връзка с възвишени същества, които да му дадат начин за работа.
към беседата >>
Какво представляват двамата пътници?
За колко време ще им стигне този хляб? Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си. Това негово поведение породило недоволство в първия. Пътят им бил дълъг, вследствие на което хлябът щял скоро да се свърши. За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия.
Какво представляват двамата пътници?
Първият пътник представлява Божественото в човека – а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата. Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си. Грешката е там, че този човек се е сдружил с голям и физически силен. Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея. Ама личността била голяма, богата, разполагала с много знания.
към беседата >>
Те не се нуждаят от правила и закони, като хората, защото живеят в светлина.
Ангелите нямат бради и мустаци, което показва, че те живеят без правила и закони.
Те не се нуждаят от правила и закони, като хората, защото живеят в светлина.
Като срещнете един ангел, ще видите, че от цялото му тяло излиза светлина във вид на лъчи. Те светят като слънце. Космите на главата, брадата и мустаците в човека представят растителното царство. Като знае това, човек трябва да пази главата си от оголяване. Космите служат за урегулиране на енергиите в човешкия организъм, а оттам и при кръвообращението.
към беседата >>
За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс в себе си.
В широк смисъл културата подразбира обработване на нещо. Например, говори се за житна култура, за култура на лозови пръчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т.н. Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод, и този плод да узрее, представя култура на човека. Той култивира, т.е. обработва нещата в себе си, с цел да види един ден техният плод.
За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс в себе си.
Този импулс е вложен в човешката душа. Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им. Щом се посеят, те се нуждаят от специфична енергия, която слиза от високите светове. За да се домогне до тази енергия, човек трябва да влезе във връзка с възвишени същества, които да му дадат начин за работа.
към беседата >>
Първият пътник представлява Божественото в човека – а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата.
Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си. Това негово поведение породило недоволство в първия. Пътят им бил дълъг, вследствие на което хлябът щял скоро да се свърши. За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия. Какво представляват двамата пътници?
Първият пътник представлява Божественото в човека – а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата.
Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си. Грешката е там, че този човек се е сдружил с голям и физически силен. Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея. Ама личността била голяма, богата, разполагала с много знания. Който много знае, той много трябва да прилага.
към беседата >>
Като срещнете един ангел, ще видите, че от цялото му тяло излиза светлина във вид на лъчи.
Ангелите нямат бради и мустаци, което показва, че те живеят без правила и закони. Те не се нуждаят от правила и закони, като хората, защото живеят в светлина.
Като срещнете един ангел, ще видите, че от цялото му тяло излиза светлина във вид на лъчи.
Те светят като слънце. Космите на главата, брадата и мустаците в човека представят растителното царство. Като знае това, човек трябва да пази главата си от оголяване. Космите служат за урегулиране на енергиите в човешкия организъм, а оттам и при кръвообращението. Всеки косъм е център на динамическа сила, която помага за разпространение на кръвта по повърхността на тялото.
към беседата >>
Този импулс е вложен в човешката душа.
Например, говори се за житна култура, за култура на лозови пръчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т.н. Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод, и този плод да узрее, представя култура на човека. Той култивира, т.е. обработва нещата в себе си, с цел да види един ден техният плод. За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс в себе си.
Този импулс е вложен в човешката душа.
Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им. Щом се посеят, те се нуждаят от специфична енергия, която слиза от високите светове. За да се домогне до тази енергия, човек трябва да влезе във връзка с възвишени същества, които да му дадат начин за работа.
към беседата >>
Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си.
Това негово поведение породило недоволство в първия. Пътят им бил дълъг, вследствие на което хлябът щял скоро да се свърши. За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия. Какво представляват двамата пътници? Първият пътник представлява Божественото в човека – а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата.
Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си.
Грешката е там, че този човек се е сдружил с голям и физически силен. Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея. Ама личността била голяма, богата, разполагала с много знания. Който много знае, той много трябва да прилага. Богатият трябва да дава повече, а сиромахът – по-малко.
към беседата >>
Те светят като слънце.
Ангелите нямат бради и мустаци, което показва, че те живеят без правила и закони. Те не се нуждаят от правила и закони, като хората, защото живеят в светлина. Като срещнете един ангел, ще видите, че от цялото му тяло излиза светлина във вид на лъчи.
Те светят като слънце.
Космите на главата, брадата и мустаците в човека представят растителното царство. Като знае това, човек трябва да пази главата си от оголяване. Космите служат за урегулиране на енергиите в човешкия организъм, а оттам и при кръвообращението. Всеки косъм е център на динамическа сила, която помага за разпространение на кръвта по повърхността на тялото. Ако всички косми по тялото на човека се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия.
към беседата >>
Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им.
Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод, и този плод да узрее, представя култура на човека. Той култивира, т.е. обработва нещата в себе си, с цел да види един ден техният плод. За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс в себе си. Този импулс е вложен в човешката душа.
Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им.
Щом се посеят, те се нуждаят от специфична енергия, която слиза от високите светове. За да се домогне до тази енергия, човек трябва да влезе във връзка с възвишени същества, които да му дадат начин за работа.
към беседата >>
Грешката е там, че този човек се е сдружил с голям и физически силен.
Пътят им бил дълъг, вследствие на което хлябът щял скоро да се свърши. За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия. Какво представляват двамата пътници? Първият пътник представлява Божественото в човека – а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата. Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си.
Грешката е там, че този човек се е сдружил с голям и физически силен.
Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея. Ама личността била голяма, богата, разполагала с много знания. Който много знае, той много трябва да прилага. Богатият трябва да дава повече, а сиромахът – по-малко.
към беседата >>
Космите на главата, брадата и мустаците в човека представят растителното царство.
Ангелите нямат бради и мустаци, което показва, че те живеят без правила и закони. Те не се нуждаят от правила и закони, като хората, защото живеят в светлина. Като срещнете един ангел, ще видите, че от цялото му тяло излиза светлина във вид на лъчи. Те светят като слънце.
Космите на главата, брадата и мустаците в човека представят растителното царство.
Като знае това, човек трябва да пази главата си от оголяване. Космите служат за урегулиране на енергиите в човешкия организъм, а оттам и при кръвообращението. Всеки косъм е център на динамическа сила, която помага за разпространение на кръвта по повърхността на тялото. Ако всички косми по тялото на човека се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия. Космите са толкова необходими за човека, колкото растенията за земята.
към беседата >>
Щом се посеят, те се нуждаят от специфична енергия, която слиза от високите светове.
Той култивира, т.е. обработва нещата в себе си, с цел да види един ден техният плод. За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс в себе си. Този импулс е вложен в човешката душа. Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им.
Щом се посеят, те се нуждаят от специфична енергия, която слиза от високите светове.
За да се домогне до тази енергия, човек трябва да влезе във връзка с възвишени същества, които да му дадат начин за работа.
към беседата >>
Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея.
За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия. Какво представляват двамата пътници? Първият пътник представлява Божественото в човека – а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата. Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си. Грешката е там, че този човек се е сдружил с голям и физически силен.
Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея.
Ама личността била голяма, богата, разполагала с много знания. Който много знае, той много трябва да прилага. Богатият трябва да дава повече, а сиромахът – по-малко.
към беседата >>
Като знае това, човек трябва да пази главата си от оголяване.
Ангелите нямат бради и мустаци, което показва, че те живеят без правила и закони. Те не се нуждаят от правила и закони, като хората, защото живеят в светлина. Като срещнете един ангел, ще видите, че от цялото му тяло излиза светлина във вид на лъчи. Те светят като слънце. Космите на главата, брадата и мустаците в човека представят растителното царство.
Като знае това, човек трябва да пази главата си от оголяване.
Космите служат за урегулиране на енергиите в човешкия организъм, а оттам и при кръвообращението. Всеки косъм е център на динамическа сила, която помага за разпространение на кръвта по повърхността на тялото. Ако всички косми по тялото на човека се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия. Космите са толкова необходими за човека, колкото растенията за земята. Ако растенията изчезнат, земята ще се превърне в суха и безжизнена пустиня.
към беседата >>
За да се домогне до тази енергия, човек трябва да влезе във връзка с възвишени същества, които да му дадат начин за работа.
обработва нещата в себе си, с цел да види един ден техният плод. За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс в себе си. Този импулс е вложен в човешката душа. Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им. Щом се посеят, те се нуждаят от специфична енергия, която слиза от високите светове.
За да се домогне до тази енергия, човек трябва да влезе във връзка с възвишени същества, които да му дадат начин за работа.
към беседата >>
Ама личността била голяма, богата, разполагала с много знания.
Какво представляват двамата пътници? Първият пътник представлява Божественото в човека – а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата. Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си. Грешката е там, че този човек се е сдружил с голям и физически силен. Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея.
Ама личността била голяма, богата, разполагала с много знания.
Който много знае, той много трябва да прилага. Богатият трябва да дава повече, а сиромахът – по-малко.
към беседата >>
Космите служат за урегулиране на енергиите в човешкия организъм, а оттам и при кръвообращението.
Те не се нуждаят от правила и закони, като хората, защото живеят в светлина. Като срещнете един ангел, ще видите, че от цялото му тяло излиза светлина във вид на лъчи. Те светят като слънце. Космите на главата, брадата и мустаците в човека представят растителното царство. Като знае това, човек трябва да пази главата си от оголяване.
Космите служат за урегулиране на енергиите в човешкия организъм, а оттам и при кръвообращението.
Всеки косъм е център на динамическа сила, която помага за разпространение на кръвта по повърхността на тялото. Ако всички косми по тялото на човека се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия. Космите са толкова необходими за човека, колкото растенията за земята. Ако растенията изчезнат, земята ще се превърне в суха и безжизнена пустиня. Корените на растенията и на дърветата играят роля на помпи за извличане на вода от дълбочината на земята.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Когато духът на Истината дойде, Той ще ви научи какво да правите!
Казано е в Писанието: „Когато духът на Истината дойде, Той ще ви научи какво да правите!
“ Като знаете това, вие трябва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде във вас, да отвори сърцата и умовете ви. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него. Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат. Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят.
към беседата >>
Който много знае, той много трябва да прилага.
Първият пътник представлява Божественото в човека – а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата. Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си. Грешката е там, че този човек се е сдружил с голям и физически силен. Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея. Ама личността била голяма, богата, разполагала с много знания.
Който много знае, той много трябва да прилага.
Богатият трябва да дава повече, а сиромахът – по-малко.
към беседата >>
Всеки косъм е център на динамическа сила, която помага за разпространение на кръвта по повърхността на тялото.
Като срещнете един ангел, ще видите, че от цялото му тяло излиза светлина във вид на лъчи. Те светят като слънце. Космите на главата, брадата и мустаците в човека представят растителното царство. Като знае това, човек трябва да пази главата си от оголяване. Космите служат за урегулиране на енергиите в човешкия организъм, а оттам и при кръвообращението.
Всеки косъм е център на динамическа сила, която помага за разпространение на кръвта по повърхността на тялото.
Ако всички косми по тялото на човека се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия. Космите са толкова необходими за човека, колкото растенията за земята. Ако растенията изчезнат, земята ще се превърне в суха и безжизнена пустиня. Корените на растенията и на дърветата играят роля на помпи за извличане на вода от дълбочината на земята. Когато водата потъне дълбоко в земята, корените на дърветата, със своята магическа сила, я извличат на повърхността на земята.
към беседата >>
“ Като знаете това, вие трябва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде във вас, да отвори сърцата и умовете ви.
Казано е в Писанието: „Когато духът на Истината дойде, Той ще ви научи какво да правите!
“ Като знаете това, вие трябва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде във вас, да отвори сърцата и умовете ви.
Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него. Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат. Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните.
към беседата >>
Богатият трябва да дава повече, а сиромахът – по-малко.
Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си. Грешката е там, че този човек се е сдружил с голям и физически силен. Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея. Ама личността била голяма, богата, разполагала с много знания. Който много знае, той много трябва да прилага.
Богатият трябва да дава повече, а сиромахът – по-малко.
към беседата >>
Ако всички косми по тялото на човека се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия.
Те светят като слънце. Космите на главата, брадата и мустаците в човека представят растителното царство. Като знае това, човек трябва да пази главата си от оголяване. Космите служат за урегулиране на енергиите в човешкия организъм, а оттам и при кръвообращението. Всеки косъм е център на динамическа сила, която помага за разпространение на кръвта по повърхността на тялото.
Ако всички косми по тялото на човека се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия.
Космите са толкова необходими за човека, колкото растенията за земята. Ако растенията изчезнат, земята ще се превърне в суха и безжизнена пустиня. Корените на растенията и на дърветата играят роля на помпи за извличане на вода от дълбочината на земята. Когато водата потъне дълбоко в земята, корените на дърветата, със своята магическа сила, я извличат на повърхността на земята. Поради това, че секат горите, почти в цяла Европа се забелязва намаляване на водата.
към беседата >>
Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него.
Казано е в Писанието: „Когато духът на Истината дойде, Той ще ви научи какво да правите! “ Като знаете това, вие трябва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде във вас, да отвори сърцата и умовете ви.
Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него.
Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат. Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните. Вътрешните качества го определят като човек.
към беседата >>
Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода.
Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода.
Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят, обаче, законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора.
към беседата >>
Космите са толкова необходими за човека, колкото растенията за земята.
Космите на главата, брадата и мустаците в човека представят растителното царство. Като знае това, човек трябва да пази главата си от оголяване. Космите служат за урегулиране на енергиите в човешкия организъм, а оттам и при кръвообращението. Всеки косъм е център на динамическа сила, която помага за разпространение на кръвта по повърхността на тялото. Ако всички косми по тялото на човека се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия.
Космите са толкова необходими за човека, колкото растенията за земята.
Ако растенията изчезнат, земята ще се превърне в суха и безжизнена пустиня. Корените на растенията и на дърветата играят роля на помпи за извличане на вода от дълбочината на земята. Когато водата потъне дълбоко в земята, корените на дърветата, със своята магическа сила, я извличат на повърхността на земята. Поради това, че секат горите, почти в цяла Европа се забелязва намаляване на водата. И в България изсичат горите.
към беседата >>
Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат.
Казано е в Писанието: „Когато духът на Истината дойде, Той ще ви научи какво да правите! “ Като знаете това, вие трябва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде във вас, да отвори сърцата и умовете ви. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него.
Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат.
Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните. Вътрешните качества го определят като човек. Те се отразяват и върху външността му.
към беседата >>
Такива са законите на физическия свят.
Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода.
Такива са законите на физическия свят.
В Божествения свят, обаче, законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо.
към беседата >>
Ако растенията изчезнат, земята ще се превърне в суха и безжизнена пустиня.
Като знае това, човек трябва да пази главата си от оголяване. Космите служат за урегулиране на енергиите в човешкия организъм, а оттам и при кръвообращението. Всеки косъм е център на динамическа сила, която помага за разпространение на кръвта по повърхността на тялото. Ако всички косми по тялото на човека се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия. Космите са толкова необходими за човека, колкото растенията за земята.
Ако растенията изчезнат, земята ще се превърне в суха и безжизнена пустиня.
Корените на растенията и на дърветата играят роля на помпи за извличане на вода от дълбочината на земята. Когато водата потъне дълбоко в земята, корените на дърветата, със своята магическа сила, я извличат на повърхността на земята. Поради това, че секат горите, почти в цяла Европа се забелязва намаляване на водата. И в България изсичат горите. Ако и в бъдеще продължават да ги секат, много от сегашните извори ще изчезнат.
към беседата >>
Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване.
Казано е в Писанието: „Когато духът на Истината дойде, Той ще ви научи какво да правите! “ Като знаете това, вие трябва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде във вас, да отвори сърцата и умовете ви. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него. Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат.
Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване.
Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните. Вътрешните качества го определят като човек. Те се отразяват и върху външността му. Например, ако устата на човека е красива, това показва устойчивост на чувствата му.
към беседата >>
В Божествения свят, обаче, законът е обратен: малкото ражда голямото.
Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода. Такива са законите на физическия свят.
В Божествения свят, обаче, законът е обратен: малкото ражда голямото.
От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо. Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира.
към беседата >>
Корените на растенията и на дърветата играят роля на помпи за извличане на вода от дълбочината на земята.
Космите служат за урегулиране на енергиите в човешкия организъм, а оттам и при кръвообращението. Всеки косъм е център на динамическа сила, която помага за разпространение на кръвта по повърхността на тялото. Ако всички косми по тялото на човека се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия. Космите са толкова необходими за човека, колкото растенията за земята. Ако растенията изчезнат, земята ще се превърне в суха и безжизнена пустиня.
Корените на растенията и на дърветата играят роля на помпи за извличане на вода от дълбочината на земята.
Когато водата потъне дълбоко в земята, корените на дърветата, със своята магическа сила, я извличат на повърхността на земята. Поради това, че секат горите, почти в цяла Европа се забелязва намаляване на водата. И в България изсичат горите. Ако и в бъдеще продължават да ги секат, много от сегашните извори ще изчезнат. За да не става това, на мястото на изсечените гори трябва да посаждат нови.
към беседата >>
Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят.
Казано е в Писанието: „Когато духът на Истината дойде, Той ще ви научи какво да правите! “ Като знаете това, вие трябва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде във вас, да отвори сърцата и умовете ви. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него. Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат. Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване.
Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят.
Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните. Вътрешните качества го определят като човек. Те се отразяват и върху външността му. Например, ако устата на човека е красива, това показва устойчивост на чувствата му. Ако на челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест.
към беседата >>
От малкото житно зърно се раждат великите неща в света.
Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода. Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят, обаче, законът е обратен: малкото ражда голямото.
От малкото житно зърно се раждат великите неща в света.
Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо. Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. Дойдете ли до живите неща, използвайте ги; дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята.
към беседата >>
Когато водата потъне дълбоко в земята, корените на дърветата, със своята магическа сила, я извличат на повърхността на земята.
Всеки косъм е център на динамическа сила, която помага за разпространение на кръвта по повърхността на тялото. Ако всички косми по тялото на човека се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия. Космите са толкова необходими за човека, колкото растенията за земята. Ако растенията изчезнат, земята ще се превърне в суха и безжизнена пустиня. Корените на растенията и на дърветата играят роля на помпи за извличане на вода от дълбочината на земята.
Когато водата потъне дълбоко в земята, корените на дърветата, със своята магическа сила, я извличат на повърхността на земята.
Поради това, че секат горите, почти в цяла Европа се забелязва намаляване на водата. И в България изсичат горите. Ако и в бъдеще продължават да ги секат, много от сегашните извори ще изчезнат. За да не става това, на мястото на изсечените гори трябва да посаждат нови.
към беседата >>
Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните.
“ Като знаете това, вие трябва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде във вас, да отвори сърцата и умовете ви. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него. Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат. Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят.
Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните.
Вътрешните качества го определят като човек. Те се отразяват и върху външността му. Например, ако устата на човека е красива, това показва устойчивост на чувствата му. Ако на челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест. Този човек никога не лъже.
към беседата >>
Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии.
Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода. Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят, обаче, законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света.
Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии.
Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо. Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. Дойдете ли до живите неща, използвайте ги; дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята. Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си“.
към беседата >>
Поради това, че секат горите, почти в цяла Европа се забелязва намаляване на водата.
Ако всички косми по тялото на човека се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия. Космите са толкова необходими за човека, колкото растенията за земята. Ако растенията изчезнат, земята ще се превърне в суха и безжизнена пустиня. Корените на растенията и на дърветата играят роля на помпи за извличане на вода от дълбочината на земята. Когато водата потъне дълбоко в земята, корените на дърветата, със своята магическа сила, я извличат на повърхността на земята.
Поради това, че секат горите, почти в цяла Европа се забелязва намаляване на водата.
И в България изсичат горите. Ако и в бъдеще продължават да ги секат, много от сегашните извори ще изчезнат. За да не става това, на мястото на изсечените гори трябва да посаждат нови.
към беседата >>
Вътрешните качества го определят като човек.
Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него. Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат. Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните.
Вътрешните качества го определят като човек.
Те се отразяват и върху външността му. Например, ако устата на човека е красива, това показва устойчивост на чувствата му. Ако на челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест. Този човек никога не лъже. Следователно човек се обича само за нещо красиво.
към беседата >>
Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора.
Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода. Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят, обаче, законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии.
Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора.
И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо. Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. Дойдете ли до живите неща, използвайте ги; дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята. Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си“.
към беседата >>
И в България изсичат горите.
Космите са толкова необходими за човека, колкото растенията за земята. Ако растенията изчезнат, земята ще се превърне в суха и безжизнена пустиня. Корените на растенията и на дърветата играят роля на помпи за извличане на вода от дълбочината на земята. Когато водата потъне дълбоко в земята, корените на дърветата, със своята магическа сила, я извличат на повърхността на земята. Поради това, че секат горите, почти в цяла Европа се забелязва намаляване на водата.
И в България изсичат горите.
Ако и в бъдеще продължават да ги секат, много от сегашните извори ще изчезнат. За да не става това, на мястото на изсечените гори трябва да посаждат нови.
към беседата >>
Те се отразяват и върху външността му.
Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат. Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните. Вътрешните качества го определят като човек.
Те се отразяват и върху външността му.
Например, ако устата на човека е красива, това показва устойчивост на чувствата му. Ако на челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест. Този човек никога не лъже. Следователно човек се обича само за нещо красиво. Само красивото в човека се обича, но не и лошото.
към беседата >>
И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо.
Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят, обаче, законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора.
И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо.
Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. Дойдете ли до живите неща, използвайте ги; дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята. Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си“.
към беседата >>
Ако и в бъдеще продължават да ги секат, много от сегашните извори ще изчезнат.
Ако растенията изчезнат, земята ще се превърне в суха и безжизнена пустиня. Корените на растенията и на дърветата играят роля на помпи за извличане на вода от дълбочината на земята. Когато водата потъне дълбоко в земята, корените на дърветата, със своята магическа сила, я извличат на повърхността на земята. Поради това, че секат горите, почти в цяла Европа се забелязва намаляване на водата. И в България изсичат горите.
Ако и в бъдеще продължават да ги секат, много от сегашните извори ще изчезнат.
За да не става това, на мястото на изсечените гори трябва да посаждат нови.
към беседата >>
Например, ако устата на човека е красива, това показва устойчивост на чувствата му.
Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните. Вътрешните качества го определят като човек. Те се отразяват и върху външността му.
Например, ако устата на човека е красива, това показва устойчивост на чувствата му.
Ако на челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест. Този човек никога не лъже. Следователно човек се обича само за нещо красиво. Само красивото в човека се обича, но не и лошото. Когато казваме, че Бог обича и грешния, Той обича доброто, което е вложено в него.
към беседата >>
Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира.
В Божествения свят, обаче, законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо.
Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира.
Дойдете ли до живите неща, използвайте ги; дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята. Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си“.
към беседата >>
За да не става това, на мястото на изсечените гори трябва да посаждат нови.
Корените на растенията и на дърветата играят роля на помпи за извличане на вода от дълбочината на земята. Когато водата потъне дълбоко в земята, корените на дърветата, със своята магическа сила, я извличат на повърхността на земята. Поради това, че секат горите, почти в цяла Европа се забелязва намаляване на водата. И в България изсичат горите. Ако и в бъдеще продължават да ги секат, много от сегашните извори ще изчезнат.
За да не става това, на мястото на изсечените гори трябва да посаждат нови.
към беседата >>
Ако на челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест.
Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните. Вътрешните качества го определят като човек. Те се отразяват и върху външността му. Например, ако устата на човека е красива, това показва устойчивост на чувствата му.
Ако на челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест.
Този човек никога не лъже. Следователно човек се обича само за нещо красиво. Само красивото в човека се обича, но не и лошото. Когато казваме, че Бог обича и грешния, Той обича доброто, което е вложено в него. Чрез своята Любов Бог въздига грешния.
към беседата >>
Дойдете ли до живите неща, използвайте ги; дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята.
От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо. Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира.
Дойдете ли до живите неща, използвайте ги; дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята.
Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си“.
към беседата >>
Следователно, за да не пресъхват изворите на човешкия живот, всеки ден човек трябва да посажда по една добра мисъл и по едно добро чувство в своята почва.
Следователно, за да не пресъхват изворите на човешкия живот, всеки ден човек трябва да посажда по една добра мисъл и по едно добро чувство в своята почва.
Само по този начин мисълта на човека ще се засили, а чувствата му – ще се облагородят. Преди всичко човек трябва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен. За да развива самообладанието си, човек трябва да знае, че един Бог съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношения на Любов и самоотричане. Законът на себеотричането не подразбира загуба. Да се отречеш от себе си, от своя живот, това значи да придобиеш Вечния живот.
към беседата >>
Този човек никога не лъже.
Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните. Вътрешните качества го определят като човек. Те се отразяват и върху външността му. Например, ако устата на човека е красива, това показва устойчивост на чувствата му. Ако на челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест.
Този човек никога не лъже.
Следователно човек се обича само за нещо красиво. Само красивото в човека се обича, но не и лошото. Когато казваме, че Бог обича и грешния, Той обича доброто, което е вложено в него. Чрез своята Любов Бог въздига грешния. Чрез Любовта си Той корени злото в него.
към беседата >>
Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си“.
Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо. Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. Дойдете ли до живите неща, използвайте ги; дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята.
Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си“.
към беседата >>
Само по този начин мисълта на човека ще се засили, а чувствата му – ще се облагородят.
Следователно, за да не пресъхват изворите на човешкия живот, всеки ден човек трябва да посажда по една добра мисъл и по едно добро чувство в своята почва.
Само по този начин мисълта на човека ще се засили, а чувствата му – ще се облагородят.
Преди всичко човек трябва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен. За да развива самообладанието си, човек трябва да знае, че един Бог съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношения на Любов и самоотричане. Законът на себеотричането не подразбира загуба. Да се отречеш от себе си, от своя живот, това значи да придобиеш Вечния живот. Затова е казано, че от онзи, на когото е много дадено, много се иска.
към беседата >>
Следователно човек се обича само за нещо красиво.
Вътрешните качества го определят като човек. Те се отразяват и върху външността му. Например, ако устата на човека е красива, това показва устойчивост на чувствата му. Ако на челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест. Този човек никога не лъже.
Следователно човек се обича само за нещо красиво.
Само красивото в човека се обича, но не и лошото. Когато казваме, че Бог обича и грешния, Той обича доброто, което е вложено в него. Чрез своята Любов Бог въздига грешния. Чрез Любовта си Той корени злото в него. Злото е потребно дотолкова, доколкото служи на доброто.
към беседата >>
Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото – живота на духа.
Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото – живота на духа.
Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно. Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва. Дето духът живее, плътта умира; дето плътта живее, духът умира. Защо? Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта.
към беседата >>
Преди всичко човек трябва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен.
Следователно, за да не пресъхват изворите на човешкия живот, всеки ден човек трябва да посажда по една добра мисъл и по едно добро чувство в своята почва. Само по този начин мисълта на човека ще се засили, а чувствата му – ще се облагородят.
Преди всичко човек трябва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен.
За да развива самообладанието си, човек трябва да знае, че един Бог съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношения на Любов и самоотричане. Законът на себеотричането не подразбира загуба. Да се отречеш от себе си, от своя живот, това значи да придобиеш Вечния живот. Затова е казано, че от онзи, на когото е много дадено, много се иска. Много е дадено на праведния, но ако той падне, голямо е падението му.
към беседата >>
Само красивото в човека се обича, но не и лошото.
Те се отразяват и върху външността му. Например, ако устата на човека е красива, това показва устойчивост на чувствата му. Ако на челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест. Този човек никога не лъже. Следователно човек се обича само за нещо красиво.
Само красивото в човека се обича, но не и лошото.
Когато казваме, че Бог обича и грешния, Той обича доброто, което е вложено в него. Чрез своята Любов Бог въздига грешния. Чрез Любовта си Той корени злото в него. Злото е потребно дотолкова, доколкото служи на доброто. Вземе ли връх над доброто и пожелае да го погълне, злото ражда вече смъртта.
към беседата >>
Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно.
Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото – живота на духа.
Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно.
Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва. Дето духът живее, плътта умира; дето плътта живее, духът умира. Защо? Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа.
към беседата >>
За да развива самообладанието си, човек трябва да знае, че един Бог съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношения на Любов и самоотричане.
Следователно, за да не пресъхват изворите на човешкия живот, всеки ден човек трябва да посажда по една добра мисъл и по едно добро чувство в своята почва. Само по този начин мисълта на човека ще се засили, а чувствата му – ще се облагородят. Преди всичко човек трябва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен.
За да развива самообладанието си, човек трябва да знае, че един Бог съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношения на Любов и самоотричане.
Законът на себеотричането не подразбира загуба. Да се отречеш от себе си, от своя живот, това значи да придобиеш Вечния живот. Затова е казано, че от онзи, на когото е много дадено, много се иска. Много е дадено на праведния, но ако той падне, голямо е падението му.
към беседата >>
Когато казваме, че Бог обича и грешния, Той обича доброто, което е вложено в него.
Например, ако устата на човека е красива, това показва устойчивост на чувствата му. Ако на челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест. Този човек никога не лъже. Следователно човек се обича само за нещо красиво. Само красивото в човека се обича, но не и лошото.
Когато казваме, че Бог обича и грешния, Той обича доброто, което е вложено в него.
Чрез своята Любов Бог въздига грешния. Чрез Любовта си Той корени злото в него. Злото е потребно дотолкова, доколкото служи на доброто. Вземе ли връх над доброто и пожелае да го погълне, злото ражда вече смъртта. Бог забрани на първите човеци да ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, за да не допуснат злото, отрицателното в света.
към беседата >>
Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва.
Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото – живота на духа. Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно.
Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва.
Дето духът живее, плътта умира; дето плътта живее, духът умира. Защо? Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа.
към беседата >>
Законът на себеотричането не подразбира загуба.
Следователно, за да не пресъхват изворите на човешкия живот, всеки ден човек трябва да посажда по една добра мисъл и по едно добро чувство в своята почва. Само по този начин мисълта на човека ще се засили, а чувствата му – ще се облагородят. Преди всичко човек трябва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен. За да развива самообладанието си, човек трябва да знае, че един Бог съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношения на Любов и самоотричане.
Законът на себеотричането не подразбира загуба.
Да се отречеш от себе си, от своя живот, това значи да придобиеш Вечния живот. Затова е казано, че от онзи, на когото е много дадено, много се иска. Много е дадено на праведния, но ако той падне, голямо е падението му.
към беседата >>
Чрез своята Любов Бог въздига грешния.
Ако на челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест. Този човек никога не лъже. Следователно човек се обича само за нещо красиво. Само красивото в човека се обича, но не и лошото. Когато казваме, че Бог обича и грешния, Той обича доброто, което е вложено в него.
Чрез своята Любов Бог въздига грешния.
Чрез Любовта си Той корени злото в него. Злото е потребно дотолкова, доколкото служи на доброто. Вземе ли връх над доброто и пожелае да го погълне, злото ражда вече смъртта. Бог забрани на първите човеци да ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, за да не допуснат злото, отрицателното в света. Допуснат ли злото в себе си, те никога няма да се домогнат до Вечния живот.
към беседата >>
Дето духът живее, плътта умира; дето плътта живее, духът умира. Защо?
Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото – живота на духа. Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно. Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва.
Дето духът живее, плътта умира; дето плътта живее, духът умира. Защо?
Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот.
към беседата >>
Да се отречеш от себе си, от своя живот, това значи да придобиеш Вечния живот.
Следователно, за да не пресъхват изворите на човешкия живот, всеки ден човек трябва да посажда по една добра мисъл и по едно добро чувство в своята почва. Само по този начин мисълта на човека ще се засили, а чувствата му – ще се облагородят. Преди всичко човек трябва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен. За да развива самообладанието си, човек трябва да знае, че един Бог съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношения на Любов и самоотричане. Законът на себеотричането не подразбира загуба.
Да се отречеш от себе си, от своя живот, това значи да придобиеш Вечния живот.
Затова е казано, че от онзи, на когото е много дадено, много се иска. Много е дадено на праведния, но ако той падне, голямо е падението му.
към беседата >>
Чрез Любовта си Той корени злото в него.
Този човек никога не лъже. Следователно човек се обича само за нещо красиво. Само красивото в човека се обича, но не и лошото. Когато казваме, че Бог обича и грешния, Той обича доброто, което е вложено в него. Чрез своята Любов Бог въздига грешния.
Чрез Любовта си Той корени злото в него.
Злото е потребно дотолкова, доколкото служи на доброто. Вземе ли връх над доброто и пожелае да го погълне, злото ражда вече смъртта. Бог забрани на първите човеци да ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, за да не допуснат злото, отрицателното в света. Допуснат ли злото в себе си, те никога няма да се домогнат до Вечния живот.
към беседата >>
Храната им не е еднаква.
Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото – живота на духа. Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно. Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва. Дето духът живее, плътта умира; дето плътта живее, духът умира. Защо?
Храната им не е еднаква.
Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек.
към беседата >>
Затова е казано, че от онзи, на когото е много дадено, много се иска.
Само по този начин мисълта на човека ще се засили, а чувствата му – ще се облагородят. Преди всичко човек трябва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен. За да развива самообладанието си, човек трябва да знае, че един Бог съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношения на Любов и самоотричане. Законът на себеотричането не подразбира загуба. Да се отречеш от себе си, от своя живот, това значи да придобиеш Вечния живот.
Затова е казано, че от онзи, на когото е много дадено, много се иска.
Много е дадено на праведния, но ако той падне, голямо е падението му.
към беседата >>
Злото е потребно дотолкова, доколкото служи на доброто.
Следователно човек се обича само за нещо красиво. Само красивото в човека се обича, но не и лошото. Когато казваме, че Бог обича и грешния, Той обича доброто, което е вложено в него. Чрез своята Любов Бог въздига грешния. Чрез Любовта си Той корени злото в него.
Злото е потребно дотолкова, доколкото служи на доброто.
Вземе ли връх над доброто и пожелае да го погълне, злото ражда вече смъртта. Бог забрани на първите човеци да ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, за да не допуснат злото, отрицателното в света. Допуснат ли злото в себе си, те никога няма да се домогнат до Вечния живот.
към беседата >>
Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта.
Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото – живота на духа. Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно. Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва. Дето духът живее, плътта умира; дето плътта живее, духът умира. Защо? Храната им не е еднаква.
Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта.
И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в човека.
към беседата >>
Много е дадено на праведния, но ако той падне, голямо е падението му.
Преди всичко човек трябва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен. За да развива самообладанието си, човек трябва да знае, че един Бог съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношения на Любов и самоотричане. Законът на себеотричането не подразбира загуба. Да се отречеш от себе си, от своя живот, това значи да придобиеш Вечния живот. Затова е казано, че от онзи, на когото е много дадено, много се иска.
Много е дадено на праведния, но ако той падне, голямо е падението му.
към беседата >>
Вземе ли връх над доброто и пожелае да го погълне, злото ражда вече смъртта.
Само красивото в човека се обича, но не и лошото. Когато казваме, че Бог обича и грешния, Той обича доброто, което е вложено в него. Чрез своята Любов Бог въздига грешния. Чрез Любовта си Той корени злото в него. Злото е потребно дотолкова, доколкото служи на доброто.
Вземе ли връх над доброто и пожелае да го погълне, злото ражда вече смъртта.
Бог забрани на първите човеци да ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, за да не допуснат злото, отрицателното в света. Допуснат ли злото в себе си, те никога няма да се домогнат до Вечния живот.
към беседата >>
И плътта не може да живее с храната на духа.
Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно. Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва. Дето духът живее, плътта умира; дето плътта живее, духът умира. Защо? Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта.
И плътта не може да живее с храната на духа.
Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е.
към беседата >>
Ако грешникът се подигне, голямо е въздигането му.
Ако грешникът се подигне, голямо е въздигането му.
С други думи казано: Големи са спънките на добрата мисъл, когато попадне при лоши, неблагоприятни условия за реализирането ѝ. И обратно: Всичко разумно се притича на помощ на слабото, да го превърне в силно, а лошото – в добро.
към беседата >>
Бог забрани на първите човеци да ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, за да не допуснат злото, отрицателното в света.
Когато казваме, че Бог обича и грешния, Той обича доброто, което е вложено в него. Чрез своята Любов Бог въздига грешния. Чрез Любовта си Той корени злото в него. Злото е потребно дотолкова, доколкото служи на доброто. Вземе ли връх над доброто и пожелае да го погълне, злото ражда вече смъртта.
Бог забрани на първите човеци да ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, за да не допуснат злото, отрицателното в света.
Допуснат ли злото в себе си, те никога няма да се домогнат до Вечния живот.
към беседата >>
Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа.
Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва. Дето духът живее, плътта умира; дето плътта живее, духът умира. Защо? Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа.
Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа.
Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека.
към беседата >>
С други думи казано: Големи са спънките на добрата мисъл, когато попадне при лоши, неблагоприятни условия за реализирането ѝ.
Ако грешникът се подигне, голямо е въздигането му.
С други думи казано: Големи са спънките на добрата мисъл, когато попадне при лоши, неблагоприятни условия за реализирането ѝ.
И обратно: Всичко разумно се притича на помощ на слабото, да го превърне в силно, а лошото – в добро.
към беседата >>
Допуснат ли злото в себе си, те никога няма да се домогнат до Вечния живот.
Чрез своята Любов Бог въздига грешния. Чрез Любовта си Той корени злото в него. Злото е потребно дотолкова, доколкото служи на доброто. Вземе ли връх над доброто и пожелае да го погълне, злото ражда вече смъртта. Бог забрани на първите човеци да ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, за да не допуснат злото, отрицателното в света.
Допуснат ли злото в себе си, те никога няма да се домогнат до Вечния живот.
към беседата >>
Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот.
Дето духът живее, плътта умира; дето плътта живее, духът умира. Защо? Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа.
Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот.
Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Днес хората мислят върху въпроса, защо духът не живее в съгласие с плътта и защо плътта не живее в съгласие с духа.
към беседата >>
И обратно: Всичко разумно се притича на помощ на слабото, да го превърне в силно, а лошото – в добро.
Ако грешникът се подигне, голямо е въздигането му. С други думи казано: Големи са спънките на добрата мисъл, когато попадне при лоши, неблагоприятни условия за реализирането ѝ.
И обратно: Всичко разумно се притича на помощ на слабото, да го превърне в силно, а лошото – в добро.
към беседата >>
За да придобие живота, изобщо, човек трябва да работи в съгласие с доброто, с положителното в света.
За да придобие живота, изобщо, човек трябва да работи в съгласие с доброто, с положителното в света.
Животът изисква от човека будно съзнание, отговорност за всички негови постъпки. Като живее, човек не трябва да търси лесния път. Съзнателният човек не се страхува от работа. Колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява. Човек се изпитва в мъчните работи, а не в леките.
към беседата >>
Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек.
Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот.
Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек.
Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Днес хората мислят върху въпроса, защо духът не живее в съгласие с плътта и защо плътта не живее в съгласие с духа. Много естествено.
към беседата >>
Да се говори на човека за доброто и красивото в света, за наука и култура, това значи да му се даде подтик към тия неща.
Да се говори на човека за доброто и красивото в света, за наука и култура, това значи да му се даде подтик към тия неща.
Като се стреми към наука, човек вижда какво поле се открива пред него. Съвременната наука е още в детинството на своето развитие, но въпреки това има области, които са добре разработени. Такава област е, например, анатомията. Във физиологията има много въпроси, които впоследствие ще се изяснят. Теоретически много въпроси са обяснени, но дойде ли до практиката, те не се съвпадат.
към беседата >>
Животът изисква от човека будно съзнание, отговорност за всички негови постъпки.
За да придобие живота, изобщо, човек трябва да работи в съгласие с доброто, с положителното в света.
Животът изисква от човека будно съзнание, отговорност за всички негови постъпки.
Като живее, човек не трябва да търси лесния път. Съзнателният човек не се страхува от работа. Колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява. Човек се изпитва в мъчните работи, а не в леките. Ако посетите някой американски пансион, ще видите, че всичката работа се върши от бедни ученици и студенти.
към беседата >>
Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в човека.
Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек.
Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в човека.
Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Днес хората мислят върху въпроса, защо духът не живее в съгласие с плътта и защо плътта не живее в съгласие с духа. Много естествено. Те са разменили местата си.
към беседата >>
Като се стреми към наука, човек вижда какво поле се открива пред него.
Да се говори на човека за доброто и красивото в света, за наука и култура, това значи да му се даде подтик към тия неща.
Като се стреми към наука, човек вижда какво поле се открива пред него.
Съвременната наука е още в детинството на своето развитие, но въпреки това има области, които са добре разработени. Такава област е, например, анатомията. Във физиологията има много въпроси, които впоследствие ще се изяснят. Теоретически много въпроси са обяснени, но дойде ли до практиката, те не се съвпадат. Истинско знание е това, в което има пълно единство между практика и теория.
към беседата >>
Като живее, човек не трябва да търси лесния път.
За да придобие живота, изобщо, човек трябва да работи в съгласие с доброто, с положителното в света. Животът изисква от човека будно съзнание, отговорност за всички негови постъпки.
Като живее, човек не трябва да търси лесния път.
Съзнателният човек не се страхува от работа. Колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява. Човек се изпитва в мъчните работи, а не в леките. Ако посетите някой американски пансион, ще видите, че всичката работа се върши от бедни ученици и студенти. Срещу труда си те получават храна, квартира и по този начин сами се издържат.
към беседата >>
Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е.
И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в човека.
Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е.
когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Днес хората мислят върху въпроса, защо духът не живее в съгласие с плътта и защо плътта не живее в съгласие с духа. Много естествено. Те са разменили местата си. Един ден, когато всеки отиде на мястото си, плътта и духът ще бъдат в пълна хармония и единство.
към беседата >>
Съвременната наука е още в детинството на своето развитие, но въпреки това има области, които са добре разработени.
Да се говори на човека за доброто и красивото в света, за наука и култура, това значи да му се даде подтик към тия неща. Като се стреми към наука, човек вижда какво поле се открива пред него.
Съвременната наука е още в детинството на своето развитие, но въпреки това има области, които са добре разработени.
Такава област е, например, анатомията. Във физиологията има много въпроси, които впоследствие ще се изяснят. Теоретически много въпроси са обяснени, но дойде ли до практиката, те не се съвпадат. Истинско знание е това, в което има пълно единство между практика и теория. Истинско наследство е това, което едновременно със съобщението за него дават парите на наследника.
към беседата >>
Съзнателният човек не се страхува от работа.
За да придобие живота, изобщо, човек трябва да работи в съгласие с доброто, с положителното в света. Животът изисква от човека будно съзнание, отговорност за всички негови постъпки. Като живее, човек не трябва да търси лесния път.
Съзнателният човек не се страхува от работа.
Колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява. Човек се изпитва в мъчните работи, а не в леките. Ако посетите някой американски пансион, ще видите, че всичката работа се върши от бедни ученици и студенти. Срещу труда си те получават храна, квартира и по този начин сами се издържат. Човек трябва да работи, да преодолява инертната материя в себе си.
към беседата >>
когато личността се подчини на Божественото начало в човека.
Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е.
когато личността се подчини на Божественото начало в човека.
Днес хората мислят върху въпроса, защо духът не живее в съгласие с плътта и защо плътта не живее в съгласие с духа. Много естествено. Те са разменили местата си. Един ден, когато всеки отиде на мястото си, плътта и духът ще бъдат в пълна хармония и единство.
към беседата >>
Такава област е, например, анатомията.
Да се говори на човека за доброто и красивото в света, за наука и култура, това значи да му се даде подтик към тия неща. Като се стреми към наука, човек вижда какво поле се открива пред него. Съвременната наука е още в детинството на своето развитие, но въпреки това има области, които са добре разработени.
Такава област е, например, анатомията.
Във физиологията има много въпроси, които впоследствие ще се изяснят. Теоретически много въпроси са обяснени, но дойде ли до практиката, те не се съвпадат. Истинско знание е това, в което има пълно единство между практика и теория. Истинско наследство е това, което едновременно със съобщението за него дават парите на наследника. Той веднага го пуща в обръщение.
към беседата >>
Колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява.
За да придобие живота, изобщо, човек трябва да работи в съгласие с доброто, с положителното в света. Животът изисква от човека будно съзнание, отговорност за всички негови постъпки. Като живее, човек не трябва да търси лесния път. Съзнателният човек не се страхува от работа.
Колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява.
Човек се изпитва в мъчните работи, а не в леките. Ако посетите някой американски пансион, ще видите, че всичката работа се върши от бедни ученици и студенти. Срещу труда си те получават храна, квартира и по този начин сами се издържат. Човек трябва да работи, да преодолява инертната материя в себе си. Не прави ли усилия, той дава път на мързела в себе си.
към беседата >>
Днес хората мислят върху въпроса, защо духът не живее в съгласие с плътта и защо плътта не живее в съгласие с духа.
Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека.
Днес хората мислят върху въпроса, защо духът не живее в съгласие с плътта и защо плътта не живее в съгласие с духа.
Много естествено. Те са разменили местата си. Един ден, когато всеки отиде на мястото си, плътта и духът ще бъдат в пълна хармония и единство.
към беседата >>
Във физиологията има много въпроси, които впоследствие ще се изяснят.
Да се говори на човека за доброто и красивото в света, за наука и култура, това значи да му се даде подтик към тия неща. Като се стреми към наука, човек вижда какво поле се открива пред него. Съвременната наука е още в детинството на своето развитие, но въпреки това има области, които са добре разработени. Такава област е, например, анатомията.
Във физиологията има много въпроси, които впоследствие ще се изяснят.
Теоретически много въпроси са обяснени, но дойде ли до практиката, те не се съвпадат. Истинско знание е това, в което има пълно единство между практика и теория. Истинско наследство е това, което едновременно със съобщението за него дават парите на наследника. Той веднага го пуща в обръщение. Който разполага с положително знание, той може да го приложи във всички области на живота.
към беседата >>
Човек се изпитва в мъчните работи, а не в леките.
За да придобие живота, изобщо, човек трябва да работи в съгласие с доброто, с положителното в света. Животът изисква от човека будно съзнание, отговорност за всички негови постъпки. Като живее, човек не трябва да търси лесния път. Съзнателният човек не се страхува от работа. Колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява.
Човек се изпитва в мъчните работи, а не в леките.
Ако посетите някой американски пансион, ще видите, че всичката работа се върши от бедни ученици и студенти. Срещу труда си те получават храна, квартира и по този начин сами се издържат. Човек трябва да работи, да преодолява инертната материя в себе си. Не прави ли усилия, той дава път на мързела в себе си. Отидете ли на гости в някое американско семейство, ще ви отдадат внимание като на гости, но само за три дена.
към беседата >>
Много естествено.
Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Днес хората мислят върху въпроса, защо духът не живее в съгласие с плътта и защо плътта не живее в съгласие с духа.
Много естествено.
Те са разменили местата си. Един ден, когато всеки отиде на мястото си, плътта и духът ще бъдат в пълна хармония и единство.
към беседата >>
Теоретически много въпроси са обяснени, но дойде ли до практиката, те не се съвпадат.
Да се говори на човека за доброто и красивото в света, за наука и култура, това значи да му се даде подтик към тия неща. Като се стреми към наука, човек вижда какво поле се открива пред него. Съвременната наука е още в детинството на своето развитие, но въпреки това има области, които са добре разработени. Такава област е, например, анатомията. Във физиологията има много въпроси, които впоследствие ще се изяснят.
Теоретически много въпроси са обяснени, но дойде ли до практиката, те не се съвпадат.
Истинско знание е това, в което има пълно единство между практика и теория. Истинско наследство е това, което едновременно със съобщението за него дават парите на наследника. Той веднага го пуща в обръщение. Който разполага с положително знание, той може да го приложи във всички области на живота. Това знание става плът и кръв за човека.
към беседата >>
Ако посетите някой американски пансион, ще видите, че всичката работа се върши от бедни ученици и студенти.
Животът изисква от човека будно съзнание, отговорност за всички негови постъпки. Като живее, човек не трябва да търси лесния път. Съзнателният човек не се страхува от работа. Колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява. Човек се изпитва в мъчните работи, а не в леките.
Ако посетите някой американски пансион, ще видите, че всичката работа се върши от бедни ученици и студенти.
Срещу труда си те получават храна, квартира и по този начин сами се издържат. Човек трябва да работи, да преодолява инертната материя в себе си. Не прави ли усилия, той дава път на мързела в себе си. Отидете ли на гости в някое американско семейство, ще ви отдадат внимание като на гости, но само за три дена. Останете ли и четвъртия ден в дома им, те ще ви дадат някаква работа.
към беседата >>
Те са разменили местата си.
Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Днес хората мислят върху въпроса, защо духът не живее в съгласие с плътта и защо плътта не живее в съгласие с духа. Много естествено.
Те са разменили местата си.
Един ден, когато всеки отиде на мястото си, плътта и духът ще бъдат в пълна хармония и единство.
към беседата >>
Истинско знание е това, в което има пълно единство между практика и теория.
Като се стреми към наука, човек вижда какво поле се открива пред него. Съвременната наука е още в детинството на своето развитие, но въпреки това има области, които са добре разработени. Такава област е, например, анатомията. Във физиологията има много въпроси, които впоследствие ще се изяснят. Теоретически много въпроси са обяснени, но дойде ли до практиката, те не се съвпадат.
Истинско знание е това, в което има пълно единство между практика и теория.
Истинско наследство е това, което едновременно със съобщението за него дават парите на наследника. Той веднага го пуща в обръщение. Който разполага с положително знание, той може да го приложи във всички области на живота. Това знание става плът и кръв за човека.
към беседата >>
Срещу труда си те получават храна, квартира и по този начин сами се издържат.
Като живее, човек не трябва да търси лесния път. Съзнателният човек не се страхува от работа. Колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява. Човек се изпитва в мъчните работи, а не в леките. Ако посетите някой американски пансион, ще видите, че всичката работа се върши от бедни ученици и студенти.
Срещу труда си те получават храна, квартира и по този начин сами се издържат.
Човек трябва да работи, да преодолява инертната материя в себе си. Не прави ли усилия, той дава път на мързела в себе си. Отидете ли на гости в някое американско семейство, ще ви отдадат внимание като на гости, но само за три дена. Останете ли и четвъртия ден в дома им, те ще ви дадат някаква работа.
към беседата >>
Един ден, когато всеки отиде на мястото си, плътта и духът ще бъдат в пълна хармония и единство.
Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Днес хората мислят върху въпроса, защо духът не живее в съгласие с плътта и защо плътта не живее в съгласие с духа. Много естествено. Те са разменили местата си.
Един ден, когато всеки отиде на мястото си, плътта и духът ще бъдат в пълна хармония и единство.
към беседата >>
Истинско наследство е това, което едновременно със съобщението за него дават парите на наследника.
Съвременната наука е още в детинството на своето развитие, но въпреки това има области, които са добре разработени. Такава област е, например, анатомията. Във физиологията има много въпроси, които впоследствие ще се изяснят. Теоретически много въпроси са обяснени, но дойде ли до практиката, те не се съвпадат. Истинско знание е това, в което има пълно единство между практика и теория.
Истинско наследство е това, което едновременно със съобщението за него дават парите на наследника.
Той веднага го пуща в обръщение. Който разполага с положително знание, той може да го приложи във всички области на живота. Това знание става плът и кръв за човека.
към беседата >>
Човек трябва да работи, да преодолява инертната материя в себе си.
Съзнателният човек не се страхува от работа. Колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява. Човек се изпитва в мъчните работи, а не в леките. Ако посетите някой американски пансион, ще видите, че всичката работа се върши от бедни ученици и студенти. Срещу труда си те получават храна, квартира и по този начин сами се издържат.
Човек трябва да работи, да преодолява инертната материя в себе си.
Не прави ли усилия, той дава път на мързела в себе си. Отидете ли на гости в някое американско семейство, ще ви отдадат внимание като на гости, но само за три дена. Останете ли и четвъртия ден в дома им, те ще ви дадат някаква работа.
към беседата >>
Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност.
Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност.
Обаче когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност. Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания.
към беседата >>
Той веднага го пуща в обръщение.
Такава област е, например, анатомията. Във физиологията има много въпроси, които впоследствие ще се изяснят. Теоретически много въпроси са обяснени, но дойде ли до практиката, те не се съвпадат. Истинско знание е това, в което има пълно единство между практика и теория. Истинско наследство е това, което едновременно със съобщението за него дават парите на наследника.
Той веднага го пуща в обръщение.
Който разполага с положително знание, той може да го приложи във всички области на живота. Това знание става плът и кръв за човека.
към беседата >>
Не прави ли усилия, той дава път на мързела в себе си.
Колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява. Човек се изпитва в мъчните работи, а не в леките. Ако посетите някой американски пансион, ще видите, че всичката работа се върши от бедни ученици и студенти. Срещу труда си те получават храна, квартира и по този начин сами се издържат. Човек трябва да работи, да преодолява инертната материя в себе си.
Не прави ли усилия, той дава път на мързела в себе си.
Отидете ли на гости в някое американско семейство, ще ви отдадат внимание като на гости, но само за три дена. Останете ли и четвъртия ден в дома им, те ще ви дадат някаква работа.
към беседата >>
Обаче когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност.
Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност.
Обаче когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност.
Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен.
към беседата >>
Който разполага с положително знание, той може да го приложи във всички области на живота.
Във физиологията има много въпроси, които впоследствие ще се изяснят. Теоретически много въпроси са обяснени, но дойде ли до практиката, те не се съвпадат. Истинско знание е това, в което има пълно единство между практика и теория. Истинско наследство е това, което едновременно със съобщението за него дават парите на наследника. Той веднага го пуща в обръщение.
Който разполага с положително знание, той може да го приложи във всички области на живота.
Това знание става плът и кръв за човека.
към беседата >>
Отидете ли на гости в някое американско семейство, ще ви отдадат внимание като на гости, но само за три дена.
Човек се изпитва в мъчните работи, а не в леките. Ако посетите някой американски пансион, ще видите, че всичката работа се върши от бедни ученици и студенти. Срещу труда си те получават храна, квартира и по този начин сами се издържат. Човек трябва да работи, да преодолява инертната материя в себе си. Не прави ли усилия, той дава път на мързела в себе си.
Отидете ли на гости в някое американско семейство, ще ви отдадат внимание като на гости, но само за три дена.
Останете ли и четвъртия ден в дома им, те ще ви дадат някаква работа.
към беседата >>
Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда?
Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност. Обаче когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност.
Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда?
Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен. При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5–10 километра.
към беседата >>
Това знание става плът и кръв за човека.
Теоретически много въпроси са обяснени, но дойде ли до практиката, те не се съвпадат. Истинско знание е това, в което има пълно единство между практика и теория. Истинско наследство е това, което едновременно със съобщението за него дават парите на наследника. Той веднага го пуща в обръщение. Който разполага с положително знание, той може да го приложи във всички области на живота.
Това знание става плът и кръв за човека.
към беседата >>
Останете ли и четвъртия ден в дома им, те ще ви дадат някаква работа.
Ако посетите някой американски пансион, ще видите, че всичката работа се върши от бедни ученици и студенти. Срещу труда си те получават храна, квартира и по този начин сами се издържат. Човек трябва да работи, да преодолява инертната материя в себе си. Не прави ли усилия, той дава път на мързела в себе си. Отидете ли на гости в някое американско семейство, ще ви отдадат внимание като на гости, но само за три дена.
Останете ли и четвъртия ден в дома им, те ще ви дадат някаква работа.
към беседата >>
Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва?
Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност. Обаче когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност. Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда?
Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва?
Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен. При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5–10 километра. При големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина.
към беседата >>
Какво трябва да прави човек, за да се помогне до положителната наука?
Какво трябва да прави човек, за да се помогне до положителната наука?
От човека се иска само едно: да разработва своята почва и да знае какви растения могат да виреят в нея. Що се отнася до останалите условия, това не е негова работа. Например, знаете, че житото вирее в умерения пояс. Какво ще правите, ако попаднете в студен климат? Колкото да разработвате и подобрявате почвата, при студения климат житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъфне и плод да даде.
към беседата >>
Един млад американец отишъл на гости при баща си, дето прекарал един месец.
Един млад американец отишъл на гости при баща си, дето прекарал един месец.
На заминаване от бащиния си дом, бащата казал: „Синко, вземи тази бележка, според която ще заплатиш сумата за едномесечното си прекарване в моя дом“. – „Добре, татко, но ще извадя от тази сума това, което се пада за два дена, които съм отсъствал от дома ти.“ И бащата, и синът постъпили по американски. В този случай славянинът постъпва другояче. Той никога няма да каже на госта си, че е прекалил с гостуването си и трябва да плати. Той оставя този въпрос на госта, сам да се сети, трябва ли да плати, или не.
към беседата >>
Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина.
Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност. Обаче когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност. Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва?
Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина.
Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен. При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5–10 километра. При големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина. Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбен – слънцето.
към беседата >>
От човека се иска само едно: да разработва своята почва и да знае какви растения могат да виреят в нея.
Какво трябва да прави човек, за да се помогне до положителната наука?
От човека се иска само едно: да разработва своята почва и да знае какви растения могат да виреят в нея.
Що се отнася до останалите условия, това не е негова работа. Например, знаете, че житото вирее в умерения пояс. Какво ще правите, ако попаднете в студен климат? Колкото да разработвате и подобрявате почвата, при студения климат житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъфне и плод да даде. Ще кажете, че можете да отглеждате житото под стъкла, при изкуствено отопление.
към беседата >>
На заминаване от бащиния си дом, бащата казал: „Синко, вземи тази бележка, според която ще заплатиш сумата за едномесечното си прекарване в моя дом“.
Един млад американец отишъл на гости при баща си, дето прекарал един месец.
На заминаване от бащиния си дом, бащата казал: „Синко, вземи тази бележка, според която ще заплатиш сумата за едномесечното си прекарване в моя дом“.
– „Добре, татко, но ще извадя от тази сума това, което се пада за два дена, които съм отсъствал от дома ти.“ И бащата, и синът постъпили по американски. В този случай славянинът постъпва другояче. Той никога няма да каже на госта си, че е прекалил с гостуването си и трябва да плати. Той оставя този въпрос на госта, сам да се сети, трябва ли да плати, или не.
към беседата >>
Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания.
Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност. Обаче когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност. Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина.
Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания.
Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен. При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5–10 километра. При големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина. Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбен – слънцето. Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе.
към беседата >>
Що се отнася до останалите условия, това не е негова работа.
Какво трябва да прави човек, за да се помогне до положителната наука? От човека се иска само едно: да разработва своята почва и да знае какви растения могат да виреят в нея.
Що се отнася до останалите условия, това не е негова работа.
Например, знаете, че житото вирее в умерения пояс. Какво ще правите, ако попаднете в студен климат? Колкото да разработвате и подобрявате почвата, при студения климат житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъфне и плод да даде. Ще кажете, че можете да отглеждате житото под стъкла, при изкуствено отопление. Това е невъзможно.
към беседата >>
– „Добре, татко, но ще извадя от тази сума това, което се пада за два дена, които съм отсъствал от дома ти.“ И бащата, и синът постъпили по американски.
Един млад американец отишъл на гости при баща си, дето прекарал един месец. На заминаване от бащиния си дом, бащата казал: „Синко, вземи тази бележка, според която ще заплатиш сумата за едномесечното си прекарване в моя дом“.
– „Добре, татко, но ще извадя от тази сума това, което се пада за два дена, които съм отсъствал от дома ти.“ И бащата, и синът постъпили по американски.
В този случай славянинът постъпва другояче. Той никога няма да каже на госта си, че е прекалил с гостуването си и трябва да плати. Той оставя този въпрос на госта, сам да се сети, трябва ли да плати, или не.
към беседата >>
Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен.
Обаче когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност. Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания.
Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен.
При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5–10 километра. При големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина. Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбен – слънцето. Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе. Застои ли се дълго време на едно място, без да тропне на хорце, земята започва да остарява: от млада мома тя постепенно отива към стара баба.
към беседата >>
Например, знаете, че житото вирее в умерения пояс.
Какво трябва да прави човек, за да се помогне до положителната наука? От човека се иска само едно: да разработва своята почва и да знае какви растения могат да виреят в нея. Що се отнася до останалите условия, това не е негова работа.
Например, знаете, че житото вирее в умерения пояс.
Какво ще правите, ако попаднете в студен климат? Колкото да разработвате и подобрявате почвата, при студения климат житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъфне и плод да даде. Ще кажете, че можете да отглеждате житото под стъкла, при изкуствено отопление. Това е невъзможно. Щом знаете, че житото не вирее в студен климат, ще се заемете с обработването на други култури, за които дадените условия благоприятстват.
към беседата >>
В този случай славянинът постъпва другояче.
Един млад американец отишъл на гости при баща си, дето прекарал един месец. На заминаване от бащиния си дом, бащата казал: „Синко, вземи тази бележка, според която ще заплатиш сумата за едномесечното си прекарване в моя дом“. – „Добре, татко, но ще извадя от тази сума това, което се пада за два дена, които съм отсъствал от дома ти.“ И бащата, и синът постъпили по американски.
В този случай славянинът постъпва другояче.
Той никога няма да каже на госта си, че е прекалил с гостуването си и трябва да плати. Той оставя този въпрос на госта, сам да се сети, трябва ли да плати, или не.
към беседата >>
При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5–10 километра.
Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен.
При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5–10 километра.
При големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина. Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбен – слънцето. Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе. Застои ли се дълго време на едно място, без да тропне на хорце, земята започва да остарява: от млада мома тя постепенно отива към стара баба. Има страни, в които не стават никакви земетресения.
към беседата >>
Какво ще правите, ако попаднете в студен климат?
Какво трябва да прави човек, за да се помогне до положителната наука? От човека се иска само едно: да разработва своята почва и да знае какви растения могат да виреят в нея. Що се отнася до останалите условия, това не е негова работа. Например, знаете, че житото вирее в умерения пояс.
Какво ще правите, ако попаднете в студен климат?
Колкото да разработвате и подобрявате почвата, при студения климат житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъфне и плод да даде. Ще кажете, че можете да отглеждате житото под стъкла, при изкуствено отопление. Това е невъзможно. Щом знаете, че житото не вирее в студен климат, ще се заемете с обработването на други култури, за които дадените условия благоприятстват. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства.
към беседата >>
Той никога няма да каже на госта си, че е прекалил с гостуването си и трябва да плати.
Един млад американец отишъл на гости при баща си, дето прекарал един месец. На заминаване от бащиния си дом, бащата казал: „Синко, вземи тази бележка, според която ще заплатиш сумата за едномесечното си прекарване в моя дом“. – „Добре, татко, но ще извадя от тази сума това, което се пада за два дена, които съм отсъствал от дома ти.“ И бащата, и синът постъпили по американски. В този случай славянинът постъпва другояче.
Той никога няма да каже на госта си, че е прекалил с гостуването си и трябва да плати.
Той оставя този въпрос на госта, сам да се сети, трябва ли да плати, или не.
към беседата >>
При големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина.
Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен. При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5–10 километра.
При големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина.
Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбен – слънцето. Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе. Застои ли се дълго време на едно място, без да тропне на хорце, земята започва да остарява: от млада мома тя постепенно отива към стара баба. Има страни, в които не стават никакви земетресения. Те се намират в положението на баби, които си почиват.
към беседата >>
Колкото да разработвате и подобрявате почвата, при студения климат житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъфне и плод да даде.
Какво трябва да прави човек, за да се помогне до положителната наука? От човека се иска само едно: да разработва своята почва и да знае какви растения могат да виреят в нея. Що се отнася до останалите условия, това не е негова работа. Например, знаете, че житото вирее в умерения пояс. Какво ще правите, ако попаднете в студен климат?
Колкото да разработвате и подобрявате почвата, при студения климат житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъфне и плод да даде.
Ще кажете, че можете да отглеждате житото под стъкла, при изкуствено отопление. Това е невъзможно. Щом знаете, че житото не вирее в студен климат, ще се заемете с обработването на други култури, за които дадените условия благоприятстват. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Хранете в себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятстват.
към беседата >>
Той оставя този въпрос на госта, сам да се сети, трябва ли да плати, или не.
Един млад американец отишъл на гости при баща си, дето прекарал един месец. На заминаване от бащиния си дом, бащата казал: „Синко, вземи тази бележка, според която ще заплатиш сумата за едномесечното си прекарване в моя дом“. – „Добре, татко, но ще извадя от тази сума това, което се пада за два дена, които съм отсъствал от дома ти.“ И бащата, и синът постъпили по американски. В този случай славянинът постъпва другояче. Той никога няма да каже на госта си, че е прекалил с гостуването си и трябва да плати.
Той оставя този въпрос на госта, сам да се сети, трябва ли да плати, или не.
към беседата >>
Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбен – слънцето.
Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен. При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5–10 километра. При големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина.
Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбен – слънцето.
Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе. Застои ли се дълго време на едно място, без да тропне на хорце, земята започва да остарява: от млада мома тя постепенно отива към стара баба. Има страни, в които не стават никакви земетресения. Те се намират в положението на баби, които си почиват.
към беседата >>
Ще кажете, че можете да отглеждате житото под стъкла, при изкуствено отопление.
От човека се иска само едно: да разработва своята почва и да знае какви растения могат да виреят в нея. Що се отнася до останалите условия, това не е негова работа. Например, знаете, че житото вирее в умерения пояс. Какво ще правите, ако попаднете в студен климат? Колкото да разработвате и подобрявате почвата, при студения климат житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъфне и плод да даде.
Ще кажете, че можете да отглеждате житото под стъкла, при изкуствено отопление.
Това е невъзможно. Щом знаете, че житото не вирее в студен климат, ще се заемете с обработването на други култури, за които дадените условия благоприятстват. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Хранете в себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятстват. Оттук вадим следните правила за живота: Отглеждай само такива семена, които могат да виреят в твоята почва.
към беседата >>
И тъй, който иска да успява в живота си, той трябва да спазва следните неща: да не се произнася върху работи, които сам не е чул и видял; да не разгласява неща, достоверността на които сам не е проверил; първо да анализира нещата, а после да действа.
И тъй, който иска да успява в живота си, той трябва да спазва следните неща: да не се произнася върху работи, които сам не е чул и видял; да не разгласява неща, достоверността на които сам не е проверил; първо да анализира нещата, а после да действа.
Който прилага тия правила в живота си, той всякога печели. От правилното им приложение зависи колко светлина може да приеме човек. Светлината обаче не изменя естеството нито на човека, нито на растението. Всички растения се осветяват, всички приемат светлина, но пелинът си остава пелин, трънът – трън, ябълката – ябълка и т.н. Когато обвиняват тръна за бодилите му, той казва: „Аз не съм виновен, че бодя.
към беседата >>
Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе.
Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен. При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5–10 километра. При големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина. Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбен – слънцето.
Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе.
Застои ли се дълго време на едно място, без да тропне на хорце, земята започва да остарява: от млада мома тя постепенно отива към стара баба. Има страни, в които не стават никакви земетресения. Те се намират в положението на баби, които си почиват.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Що се отнася до останалите условия, това не е негова работа. Например, знаете, че житото вирее в умерения пояс. Какво ще правите, ако попаднете в студен климат? Колкото да разработвате и подобрявате почвата, при студения климат житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъфне и плод да даде. Ще кажете, че можете да отглеждате житото под стъкла, при изкуствено отопление.
Това е невъзможно.
Щом знаете, че житото не вирее в студен климат, ще се заемете с обработването на други култури, за които дадените условия благоприятстват. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Хранете в себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятстват. Оттук вадим следните правила за живота: Отглеждай само такива семена, които могат да виреят в твоята почва. Не отглеждай в почвата си такива семена, за развитието на които трябва да употребиш всичката си енергия, всичките си средства и време.
към беседата >>
Който прилага тия правила в живота си, той всякога печели.
И тъй, който иска да успява в живота си, той трябва да спазва следните неща: да не се произнася върху работи, които сам не е чул и видял; да не разгласява неща, достоверността на които сам не е проверил; първо да анализира нещата, а после да действа.
Който прилага тия правила в живота си, той всякога печели.
От правилното им приложение зависи колко светлина може да приеме човек. Светлината обаче не изменя естеството нито на човека, нито на растението. Всички растения се осветяват, всички приемат светлина, но пелинът си остава пелин, трънът – трън, ябълката – ябълка и т.н. Когато обвиняват тръна за бодилите му, той казва: „Аз не съм виновен, че бодя. Такова е моето естество.
към беседата >>
Застои ли се дълго време на едно място, без да тропне на хорце, земята започва да остарява: от млада мома тя постепенно отива към стара баба.
Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен. При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5–10 километра. При големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина. Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбен – слънцето. Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе.
Застои ли се дълго време на едно място, без да тропне на хорце, земята започва да остарява: от млада мома тя постепенно отива към стара баба.
Има страни, в които не стават никакви земетресения. Те се намират в положението на баби, които си почиват.
към беседата >>
Щом знаете, че житото не вирее в студен климат, ще се заемете с обработването на други култури, за които дадените условия благоприятстват.
Например, знаете, че житото вирее в умерения пояс. Какво ще правите, ако попаднете в студен климат? Колкото да разработвате и подобрявате почвата, при студения климат житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъфне и плод да даде. Ще кажете, че можете да отглеждате житото под стъкла, при изкуствено отопление. Това е невъзможно.
Щом знаете, че житото не вирее в студен климат, ще се заемете с обработването на други култури, за които дадените условия благоприятстват.
Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Хранете в себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятстват. Оттук вадим следните правила за живота: Отглеждай само такива семена, които могат да виреят в твоята почва. Не отглеждай в почвата си такива семена, за развитието на които трябва да употребиш всичката си енергия, всичките си средства и време. За някои това са противоречиви мисли, но способният учен намира правия път чрез противоречията в живота.
към беседата >>
От правилното им приложение зависи колко светлина може да приеме човек.
И тъй, който иска да успява в живота си, той трябва да спазва следните неща: да не се произнася върху работи, които сам не е чул и видял; да не разгласява неща, достоверността на които сам не е проверил; първо да анализира нещата, а после да действа. Който прилага тия правила в живота си, той всякога печели.
От правилното им приложение зависи колко светлина може да приеме човек.
Светлината обаче не изменя естеството нито на човека, нито на растението. Всички растения се осветяват, всички приемат светлина, но пелинът си остава пелин, трънът – трън, ябълката – ябълка и т.н. Когато обвиняват тръна за бодилите му, той казва: „Аз не съм виновен, че бодя. Такова е моето естество. Вие, които сте разумни, трябва да се пазите от мене“.
към беседата >>
Има страни, в които не стават никакви земетресения.
При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5–10 километра. При големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина. Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбен – слънцето. Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе. Застои ли се дълго време на едно място, без да тропне на хорце, земята започва да остарява: от млада мома тя постепенно отива към стара баба.
Има страни, в които не стават никакви земетресения.
Те се намират в положението на баби, които си почиват.
към беседата >>
Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства.
Какво ще правите, ако попаднете в студен климат? Колкото да разработвате и подобрявате почвата, при студения климат житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъфне и плод да даде. Ще кажете, че можете да отглеждате житото под стъкла, при изкуствено отопление. Това е невъзможно. Щом знаете, че житото не вирее в студен климат, ще се заемете с обработването на други култури, за които дадените условия благоприятстват.
Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства.
Хранете в себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятстват. Оттук вадим следните правила за живота: Отглеждай само такива семена, които могат да виреят в твоята почва. Не отглеждай в почвата си такива семена, за развитието на които трябва да употребиш всичката си енергия, всичките си средства и време. За някои това са противоречиви мисли, но способният учен намира правия път чрез противоречията в живота. Витлото, което движи аероплана, прави хиляда обръщания в минута, но въпреки това картечницата в аероплана е така нагодена, че когато действа, куршумите ѝ минават през междините на витлото, без да го засягат.
към беседата >>
Светлината обаче не изменя естеството нито на човека, нито на растението.
И тъй, който иска да успява в живота си, той трябва да спазва следните неща: да не се произнася върху работи, които сам не е чул и видял; да не разгласява неща, достоверността на които сам не е проверил; първо да анализира нещата, а после да действа. Който прилага тия правила в живота си, той всякога печели. От правилното им приложение зависи колко светлина може да приеме човек.
Светлината обаче не изменя естеството нито на човека, нито на растението.
Всички растения се осветяват, всички приемат светлина, но пелинът си остава пелин, трънът – трън, ябълката – ябълка и т.н. Когато обвиняват тръна за бодилите му, той казва: „Аз не съм виновен, че бодя. Такова е моето естество. Вие, които сте разумни, трябва да се пазите от мене“. Щом съществува в природата, и трънът е потребен.
към беседата >>
Те се намират в положението на баби, които си почиват.
При големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина. Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбен – слънцето. Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе. Застои ли се дълго време на едно място, без да тропне на хорце, земята започва да остарява: от млада мома тя постепенно отива към стара баба. Има страни, в които не стават никакви земетресения.
Те се намират в положението на баби, които си почиват.
към беседата >>
Хранете в себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятстват.
Колкото да разработвате и подобрявате почвата, при студения климат житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъфне и плод да даде. Ще кажете, че можете да отглеждате житото под стъкла, при изкуствено отопление. Това е невъзможно. Щом знаете, че житото не вирее в студен климат, ще се заемете с обработването на други култури, за които дадените условия благоприятстват. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства.
Хранете в себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятстват.
Оттук вадим следните правила за живота: Отглеждай само такива семена, които могат да виреят в твоята почва. Не отглеждай в почвата си такива семена, за развитието на които трябва да употребиш всичката си енергия, всичките си средства и време. За някои това са противоречиви мисли, но способният учен намира правия път чрез противоречията в живота. Витлото, което движи аероплана, прави хиляда обръщания в минута, но въпреки това картечницата в аероплана е така нагодена, че когато действа, куршумите ѝ минават през междините на витлото, без да го засягат.
към беседата >>
Всички растения се осветяват, всички приемат светлина, но пелинът си остава пелин, трънът – трън, ябълката – ябълка и т.н.
И тъй, който иска да успява в живота си, той трябва да спазва следните неща: да не се произнася върху работи, които сам не е чул и видял; да не разгласява неща, достоверността на които сам не е проверил; първо да анализира нещата, а после да действа. Който прилага тия правила в живота си, той всякога печели. От правилното им приложение зависи колко светлина може да приеме човек. Светлината обаче не изменя естеството нито на човека, нито на растението.
Всички растения се осветяват, всички приемат светлина, но пелинът си остава пелин, трънът – трън, ябълката – ябълка и т.н.
Когато обвиняват тръна за бодилите му, той казва: „Аз не съм виновен, че бодя. Такова е моето естество. Вие, които сте разумни, трябва да се пазите от мене“. Щом съществува в природата, и трънът е потребен. Той научи хората да си правят игли за шиене.
към беседата >>
Като се казва, че земята е млада мома, мнозина искат да се докаже това по научен начин.
Като се казва, че земята е млада мома, мнозина искат да се докаже това по научен начин.
И да се докаже, ако не е истина, пак недоказано остава. В сегашната наука много неща са доказани, но всички не са истинни. Изучавате един, втори, трети факт, виждате, че са доказани, но между тях пак няма никаква връзка. Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти в едно неразривно цяло? Можете ли да наречете научни факти тия, между които не съществува никаква зависимост?
към беседата >>
Оттук вадим следните правила за живота: Отглеждай само такива семена, които могат да виреят в твоята почва.
Ще кажете, че можете да отглеждате житото под стъкла, при изкуствено отопление. Това е невъзможно. Щом знаете, че житото не вирее в студен климат, ще се заемете с обработването на други култури, за които дадените условия благоприятстват. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Хранете в себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятстват.
Оттук вадим следните правила за живота: Отглеждай само такива семена, които могат да виреят в твоята почва.
Не отглеждай в почвата си такива семена, за развитието на които трябва да употребиш всичката си енергия, всичките си средства и време. За някои това са противоречиви мисли, но способният учен намира правия път чрез противоречията в живота. Витлото, което движи аероплана, прави хиляда обръщания в минута, но въпреки това картечницата в аероплана е така нагодена, че когато действа, куршумите ѝ минават през междините на витлото, без да го засягат.
към беседата >>
Когато обвиняват тръна за бодилите му, той казва: „Аз не съм виновен, че бодя.
И тъй, който иска да успява в живота си, той трябва да спазва следните неща: да не се произнася върху работи, които сам не е чул и видял; да не разгласява неща, достоверността на които сам не е проверил; първо да анализира нещата, а после да действа. Който прилага тия правила в живота си, той всякога печели. От правилното им приложение зависи колко светлина може да приеме човек. Светлината обаче не изменя естеството нито на човека, нито на растението. Всички растения се осветяват, всички приемат светлина, но пелинът си остава пелин, трънът – трън, ябълката – ябълка и т.н.
Когато обвиняват тръна за бодилите му, той казва: „Аз не съм виновен, че бодя.
Такова е моето естество. Вие, които сте разумни, трябва да се пазите от мене“. Щом съществува в природата, и трънът е потребен. Той научи хората да си правят игли за шиене. Ако трънът не съществуваше, игли нямаше да има.
към беседата >>
И да се докаже, ако не е истина, пак недоказано остава.
Като се казва, че земята е млада мома, мнозина искат да се докаже това по научен начин.
И да се докаже, ако не е истина, пак недоказано остава.
В сегашната наука много неща са доказани, но всички не са истинни. Изучавате един, втори, трети факт, виждате, че са доказани, но между тях пак няма никаква връзка. Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти в едно неразривно цяло? Можете ли да наречете научни факти тия, между които не съществува никаква зависимост? Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките факти около него съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето.
към беседата >>
Не отглеждай в почвата си такива семена, за развитието на които трябва да употребиш всичката си енергия, всичките си средства и време.
Това е невъзможно. Щом знаете, че житото не вирее в студен климат, ще се заемете с обработването на други култури, за които дадените условия благоприятстват. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Хранете в себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятстват. Оттук вадим следните правила за живота: Отглеждай само такива семена, които могат да виреят в твоята почва.
Не отглеждай в почвата си такива семена, за развитието на които трябва да употребиш всичката си енергия, всичките си средства и време.
За някои това са противоречиви мисли, но способният учен намира правия път чрез противоречията в живота. Витлото, което движи аероплана, прави хиляда обръщания в минута, но въпреки това картечницата в аероплана е така нагодена, че когато действа, куршумите ѝ минават през междините на витлото, без да го засягат.
към беседата >>
Такова е моето естество.
Който прилага тия правила в живота си, той всякога печели. От правилното им приложение зависи колко светлина може да приеме човек. Светлината обаче не изменя естеството нито на човека, нито на растението. Всички растения се осветяват, всички приемат светлина, но пелинът си остава пелин, трънът – трън, ябълката – ябълка и т.н. Когато обвиняват тръна за бодилите му, той казва: „Аз не съм виновен, че бодя.
Такова е моето естество.
Вие, които сте разумни, трябва да се пазите от мене“. Щом съществува в природата, и трънът е потребен. Той научи хората да си правят игли за шиене. Ако трънът не съществуваше, игли нямаше да има. Ако лютите чушки не съществуваха, и гневът нямаше да съществува.
към беседата >>
В сегашната наука много неща са доказани, но всички не са истинни.
Като се казва, че земята е млада мома, мнозина искат да се докаже това по научен начин. И да се докаже, ако не е истина, пак недоказано остава.
В сегашната наука много неща са доказани, но всички не са истинни.
Изучавате един, втори, трети факт, виждате, че са доказани, но между тях пак няма никаква връзка. Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти в едно неразривно цяло? Можете ли да наречете научни факти тия, между които не съществува никаква зависимост? Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките факти около него съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето. Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът в термометъра слиза, температурата се понижава.
към беседата >>
За някои това са противоречиви мисли, но способният учен намира правия път чрез противоречията в живота.
Щом знаете, че житото не вирее в студен климат, ще се заемете с обработването на други култури, за които дадените условия благоприятстват. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Хранете в себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятстват. Оттук вадим следните правила за живота: Отглеждай само такива семена, които могат да виреят в твоята почва. Не отглеждай в почвата си такива семена, за развитието на които трябва да употребиш всичката си енергия, всичките си средства и време.
За някои това са противоречиви мисли, но способният учен намира правия път чрез противоречията в живота.
Витлото, което движи аероплана, прави хиляда обръщания в минута, но въпреки това картечницата в аероплана е така нагодена, че когато действа, куршумите ѝ минават през междините на витлото, без да го засягат.
към беседата >>
Вие, които сте разумни, трябва да се пазите от мене“.
От правилното им приложение зависи колко светлина може да приеме човек. Светлината обаче не изменя естеството нито на човека, нито на растението. Всички растения се осветяват, всички приемат светлина, но пелинът си остава пелин, трънът – трън, ябълката – ябълка и т.н. Когато обвиняват тръна за бодилите му, той казва: „Аз не съм виновен, че бодя. Такова е моето естество.
Вие, които сте разумни, трябва да се пазите от мене“.
Щом съществува в природата, и трънът е потребен. Той научи хората да си правят игли за шиене. Ако трънът не съществуваше, игли нямаше да има. Ако лютите чушки не съществуваха, и гневът нямаше да съществува. Хора, които ядат лютиви храни, лесно се гневят.
към беседата >>
Изучавате един, втори, трети факт, виждате, че са доказани, но между тях пак няма никаква връзка.
Като се казва, че земята е млада мома, мнозина искат да се докаже това по научен начин. И да се докаже, ако не е истина, пак недоказано остава. В сегашната наука много неща са доказани, но всички не са истинни.
Изучавате един, втори, трети факт, виждате, че са доказани, но между тях пак няма никаква връзка.
Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти в едно неразривно цяло? Можете ли да наречете научни факти тия, между които не съществува никаква зависимост? Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките факти около него съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето. Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът в термометъра слиза, температурата се понижава. В зависимост от подигането и падането на температурата се определя времето, дали ще бъде топло или студено.
към беседата >>
Витлото, което движи аероплана, прави хиляда обръщания в минута, но въпреки това картечницата в аероплана е така нагодена, че когато действа, куршумите ѝ минават през междините на витлото, без да го засягат.
Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Хранете в себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятстват. Оттук вадим следните правила за живота: Отглеждай само такива семена, които могат да виреят в твоята почва. Не отглеждай в почвата си такива семена, за развитието на които трябва да употребиш всичката си енергия, всичките си средства и време. За някои това са противоречиви мисли, но способният учен намира правия път чрез противоречията в живота.
Витлото, което движи аероплана, прави хиляда обръщания в минута, но въпреки това картечницата в аероплана е така нагодена, че когато действа, куршумите ѝ минават през междините на витлото, без да го засягат.
към беседата >>
Щом съществува в природата, и трънът е потребен.
Светлината обаче не изменя естеството нито на човека, нито на растението. Всички растения се осветяват, всички приемат светлина, но пелинът си остава пелин, трънът – трън, ябълката – ябълка и т.н. Когато обвиняват тръна за бодилите му, той казва: „Аз не съм виновен, че бодя. Такова е моето естество. Вие, които сте разумни, трябва да се пазите от мене“.
Щом съществува в природата, и трънът е потребен.
Той научи хората да си правят игли за шиене. Ако трънът не съществуваше, игли нямаше да има. Ако лютите чушки не съществуваха, и гневът нямаше да съществува. Хора, които ядат лютиви храни, лесно се гневят.
към беседата >>
Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти в едно неразривно цяло?
Като се казва, че земята е млада мома, мнозина искат да се докаже това по научен начин. И да се докаже, ако не е истина, пак недоказано остава. В сегашната наука много неща са доказани, но всички не са истинни. Изучавате един, втори, трети факт, виждате, че са доказани, но между тях пак няма никаква връзка.
Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти в едно неразривно цяло?
Можете ли да наречете научни факти тия, между които не съществува никаква зависимост? Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките факти около него съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето. Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът в термометъра слиза, температурата се понижава. В зависимост от подигането и падането на температурата се определя времето, дали ще бъде топло или студено. Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа.
към беседата >>
Следователно, искате ли да реализирате една мисъл, тя трябва да се движи с такава бързина, че да излиза през междините на ограничителните условия, без да ги засяга.
Следователно, искате ли да реализирате една мисъл, тя трябва да се движи с такава бързина, че да излиза през междините на ограничителните условия, без да ги засяга.
В този случай ограничителните условия могат да се уподобят на витлото в аероплана. Може ли да се нарече човек онзи, който не е в състояние да излезе от ограничителните условия на гнева, омразата, съмнението, малодушието и да ги превърне в благотворна енергия? Малодушният е ленив човек. Той не вярва на силите си, затова очаква на помощта на хората. Каквато работа да започне, преди всичко човек трябва да разчита на себе си, а после на другите.
към беседата >>
Той научи хората да си правят игли за шиене.
Всички растения се осветяват, всички приемат светлина, но пелинът си остава пелин, трънът – трън, ябълката – ябълка и т.н. Когато обвиняват тръна за бодилите му, той казва: „Аз не съм виновен, че бодя. Такова е моето естество. Вие, които сте разумни, трябва да се пазите от мене“. Щом съществува в природата, и трънът е потребен.
Той научи хората да си правят игли за шиене.
Ако трънът не съществуваше, игли нямаше да има. Ако лютите чушки не съществуваха, и гневът нямаше да съществува. Хора, които ядат лютиви храни, лесно се гневят.
към беседата >>
Можете ли да наречете научни факти тия, между които не съществува никаква зависимост?
Като се казва, че земята е млада мома, мнозина искат да се докаже това по научен начин. И да се докаже, ако не е истина, пак недоказано остава. В сегашната наука много неща са доказани, но всички не са истинни. Изучавате един, втори, трети факт, виждате, че са доказани, но между тях пак няма никаква връзка. Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти в едно неразривно цяло?
Можете ли да наречете научни факти тия, между които не съществува никаква зависимост?
Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките факти около него съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето. Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът в термометъра слиза, температурата се понижава. В зависимост от подигането и падането на температурата се определя времето, дали ще бъде топло или студено. Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа. Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на човека.
към беседата >>
В този случай ограничителните условия могат да се уподобят на витлото в аероплана.
Следователно, искате ли да реализирате една мисъл, тя трябва да се движи с такава бързина, че да излиза през междините на ограничителните условия, без да ги засяга.
В този случай ограничителните условия могат да се уподобят на витлото в аероплана.
Може ли да се нарече човек онзи, който не е в състояние да излезе от ограничителните условия на гнева, омразата, съмнението, малодушието и да ги превърне в благотворна енергия? Малодушният е ленив човек. Той не вярва на силите си, затова очаква на помощта на хората. Каквато работа да започне, преди всичко човек трябва да разчита на себе си, а после на другите. Каквото предприемеш, върши го за себе си, а после за другите.
към беседата >>
Ако трънът не съществуваше, игли нямаше да има.
Когато обвиняват тръна за бодилите му, той казва: „Аз не съм виновен, че бодя. Такова е моето естество. Вие, които сте разумни, трябва да се пазите от мене“. Щом съществува в природата, и трънът е потребен. Той научи хората да си правят игли за шиене.
Ако трънът не съществуваше, игли нямаше да има.
Ако лютите чушки не съществуваха, и гневът нямаше да съществува. Хора, които ядат лютиви храни, лесно се гневят.
към беседата >>
Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките факти около него съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето.
И да се докаже, ако не е истина, пак недоказано остава. В сегашната наука много неща са доказани, но всички не са истинни. Изучавате един, втори, трети факт, виждате, че са доказани, но между тях пак няма никаква връзка. Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти в едно неразривно цяло? Можете ли да наречете научни факти тия, между които не съществува никаква зависимост?
Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките факти около него съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето.
Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът в термометъра слиза, температурата се понижава. В зависимост от подигането и падането на температурата се определя времето, дали ще бъде топло или студено. Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа. Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на човека. Например, ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход.
към беседата >>
Може ли да се нарече човек онзи, който не е в състояние да излезе от ограничителните условия на гнева, омразата, съмнението, малодушието и да ги превърне в благотворна енергия?
Следователно, искате ли да реализирате една мисъл, тя трябва да се движи с такава бързина, че да излиза през междините на ограничителните условия, без да ги засяга. В този случай ограничителните условия могат да се уподобят на витлото в аероплана.
Може ли да се нарече човек онзи, който не е в състояние да излезе от ограничителните условия на гнева, омразата, съмнението, малодушието и да ги превърне в благотворна енергия?
Малодушният е ленив човек. Той не вярва на силите си, затова очаква на помощта на хората. Каквато работа да започне, преди всичко човек трябва да разчита на себе си, а после на другите. Каквото предприемеш, върши го за себе си, а после за другите. Учиш ли, учи добре за себе си, а не за хората.
към беседата >>
Ако лютите чушки не съществуваха, и гневът нямаше да съществува.
Такова е моето естество. Вие, които сте разумни, трябва да се пазите от мене“. Щом съществува в природата, и трънът е потребен. Той научи хората да си правят игли за шиене. Ако трънът не съществуваше, игли нямаше да има.
Ако лютите чушки не съществуваха, и гневът нямаше да съществува.
Хора, които ядат лютиви храни, лесно се гневят.
към беседата >>
Личността е нещо променчиво, преходно, временно.
(втори вариант)
Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче силата на човека не се крие във външни условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност.
Личността е нещо променчиво, преходно, временно.
В това отношение тя представя живота на физическия свят. физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето.
към втори вариант >>
Като ученици вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате.
Запример виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи.
към втори вариант >>
След това да го прочете и коригира.
(втори вариант)
Не е достатъчно човек да придобива само знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа. Човек може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа. Музикантът, поетът, художникът трябва да работят поне по един час на ден само за себе си. Как ще познае поетът запример, че работата му е добра? Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа.
След това да го прочете и коригира.
След един месец пак да го прочете, и ако не намери никаква погрешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора. Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света. Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили. Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употреби за добро. Не може ли да го употреби за добро, той нищо не печели, а вие губите.
към втори вариант >>
Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде.
(втори вариант)
Някои вегетарианци се отказват от употребата на всякакви масла с цел да пречистят кръвта си. Кръвта не се пречиства само чрез храната. За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата. Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие.
Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде.
Вреди ли му, той трябва да се откаже от него. Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения. Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чиито деди и прадеди от четири-пет поколения насам са били вегетарианци.
към втори вариант >>
В това отношение тя представя живота на физическия свят.
(втори вариант)
Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче силата на човека не се крие във външни условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно.
В това отношение тя представя живота на физическия свят.
физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето.
към втори вариант >>
Запример виждате, че един човек се гневи.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате.
Запример виждате, че един човек се гневи.
Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре, ако не се радва и не скърби, той пак ще умре.
към втори вариант >>
След един месец пак да го прочете, и ако не намери никаква погрешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора.
(втори вариант)
Човек може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа. Музикантът, поетът, художникът трябва да работят поне по един час на ден само за себе си. Как ще познае поетът запример, че работата му е добра? Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа. След това да го прочете и коригира.
След един месец пак да го прочете, и ако не намери никаква погрешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора.
Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света. Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили. Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употреби за добро. Не може ли да го употреби за добро, той нищо не печели, а вие губите.
към втори вариант >>
Вреди ли му, той трябва да се откаже от него.
(втори вариант)
Някои вегетарианци се отказват от употребата на всякакви масла с цел да пречистят кръвта си. Кръвта не се пречиства само чрез храната. За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата. Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде.
Вреди ли му, той трябва да се откаже от него.
Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения. Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чиито деди и прадеди от четири-пет поколения насам са били вегетарианци.
към втори вариант >>
физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот.
(втори вариант)
Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче силата на човека не се крие във външни условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят.
физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот.
Следователно малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето.
към втори вариант >>
Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Запример виждате, че един човек се гневи.
Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи.
Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре, ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е., когато ту се радва, ту скърби.
към втори вариант >>
Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света.
(втори вариант)
Музикантът, поетът, художникът трябва да работят поне по един час на ден само за себе си. Как ще познае поетът запример, че работата му е добра? Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа. След това да го прочете и коригира. След един месец пак да го прочете, и ако не намери никаква погрешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора.
Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света.
Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили. Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употреби за добро. Не може ли да го употреби за добро, той нищо не печели, а вие губите.
към втори вариант >>
Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения.
(втори вариант)
Кръвта не се пречиства само чрез храната. За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата. Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде. Вреди ли му, той трябва да се откаже от него.
Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения.
Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чиито деди и прадеди от четири-пет поколения насам са били вегетарианци.
към втори вариант >>
Следователно малките неща не разрешават въпросите.
(втори вариант)
Обаче силата на човека не се крие във външни условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот.
Следователно малките неща не разрешават въпросите.
Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето.
към втори вариант >>
Това е неразбиране на живота.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Запример виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи.
Това е неразбиране на живота.
Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре, ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е., когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус -кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергии.
към втори вариант >>
Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили.
(втори вариант)
Как ще познае поетът запример, че работата му е добра? Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа. След това да го прочете и коригира. След един месец пак да го прочете, и ако не намери никаква погрешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора. Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света.
Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили.
Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употреби за добро. Не може ли да го употреби за добро, той нищо не печели, а вие губите.
към втори вариант >>
Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чиито деди и прадеди от четири-пет поколения насам са били вегетарианци.
(втори вариант)
За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата. Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде. Вреди ли му, той трябва да се откаже от него. Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения.
Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чиито деди и прадеди от четири-пет поколения насам са били вегетарианци.
към втори вариант >>
Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето.
(втори вариант)
Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно малките неща не разрешават въпросите.
Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето.
към втори вариант >>
Оставете човека на свобода.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Запример виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота.
Оставете човека на свобода.
Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре, ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е., когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус -кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергии. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна, или кинетична, енергия, а в левия - на отрицателната, или потенциална, енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт.
към втори вариант >>
Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употреби за добро.
(втори вариант)
Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа. След това да го прочете и коригира. След един месец пак да го прочете, и ако не намери никаква погрешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора. Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света. Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили.
Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употреби за добро.
Не може ли да го употреби за добро, той нищо не печели, а вие губите.
към втори вариант >>
Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло.
(втори вариант)
Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло.
Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек, човек на новото в света.
към втори вариант >>
Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, азове или души.
(втори вариант)
Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, азове или души.
Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността.
към втори вариант >>
Докато живее в личността си, той не може да не се гневи.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Запример виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода.
Докато живее в личността си, той не може да не се гневи.
Ако не се гневи, той ще умре, ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е., когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус -кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергии. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна, или кинетична, енергия, а в левия - на отрицателната, или потенциална, енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния.
към втори вариант >>
Не може ли да го употреби за добро, той нищо не печели, а вие губите.
(втори вариант)
След това да го прочете и коригира. След един месец пак да го прочете, и ако не намери никаква погрешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора. Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света. Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили. Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употреби за добро.
Не може ли да го употреби за добро, той нищо не печели, а вие губите.
към втори вариант >>
Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото.
(втори вариант)
Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло.
Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото.
Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек, човек на новото в света.
към втори вариант >>
Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование.
(втори вариант)
Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, азове или души.
Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование.
Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността.
към втори вариант >>
Ако не се гневи, той ще умре, ако не се радва и не скърби, той пак ще умре.
(втори вариант)
Запример виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи.
Ако не се гневи, той ще умре, ако не се радва и не скърби, той пак ще умре.
Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е., когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус -кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергии. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна, или кинетична, енергия, а в левия - на отрицателната, или потенциална, енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит.
към втори вариант >>
Следователно човек трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка.
(втори вариант)
Следователно човек трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка.
За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието. Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг.
към втори вариант >>
Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек, човек на новото в света.
(втори вариант)
Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло. Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото.
Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек, човек на новото в света.
към втори вариант >>
Този живот е изтъкан от контрасти.
(втори вариант)
Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, азове или души. Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование.
Този живот е изтъкан от контрасти.
Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи съзнанието - нисшето себе, и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността.
към втори вариант >>
Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е., когато ту се радва, ту скърби.
(втори вариант)
Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре, ако не се радва и не скърби, той пак ще умре.
Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е., когато ту се радва, ту скърби.
За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус -кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергии. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна, или кинетична, енергия, а в левия - на отрицателната, или потенциална, енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит. Разделете нивата си на три части.
към втори вариант >>
За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието.
(втори вариант)
Следователно човек трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка.
За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието.
Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг. Когато казват за някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си.
към втори вариант >>
Когато на съвременните хора се говорят по-високи от техните разбирания, те се запитват реално ли е всичко това.
(втори вариант)
Когато на съвременните хора се говорят по-високи от техните разбирания, те се запитват реално ли е всичко това.
Питам, реално ли е всичко, което ясновидецът разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, изпъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него. Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува.
към втори вариант >>
Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота.
(втори вариант)
Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, азове или души. Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти.
Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота.
Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи съзнанието - нисшето себе, и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада.
към втори вариант >>
За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус -кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергии.
(втори вариант)
Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре, ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е., когато ту се радва, ту скърби.
За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус -кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергии.
Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна, или кинетична, енергия, а в левия - на отрицателната, или потенциална, енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит. Разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част - във време, когато луната се празни, а в третата - когато слънцето е в своята най-висока точка.
към втори вариант >>
Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си.
(втори вариант)
Следователно човек трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка. За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието.
Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си.
За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг. Когато казват за някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си. Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно.
към втори вариант >>
Питам, реално ли е всичко, което ясновидецът разказва?
(втори вариант)
Когато на съвременните хора се говорят по-високи от техните разбирания, те се запитват реално ли е всичко това.
Питам, реално ли е всичко, което ясновидецът разказва?
Той казва, че вижда красиво, обширно поле, изпъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него. Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче, ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота.
към втори вариант >>
Произходът на личността се крие в съзнанието.
(втори вариант)
Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, азове или души. Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота.
Произходът на личността се крие в съзнанието.
То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи съзнанието - нисшето себе, и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият дух.
към втори вариант >>
Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна, или кинетична, енергия, а в левия - на отрицателната, или потенциална, енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт.
(втори вариант)
Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре, ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е., когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус -кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергии.
Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна, или кинетична, енергия, а в левия - на отрицателната, или потенциална, енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт.
Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит. Разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част - във време, когато луната се празни, а в третата - когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, повдигане на температурата, при изпразване на луната - понижаване на температурата.
към втори вариант >>
За такъв човек казваме, че има установен поглед.
(втори вариант)
Следователно човек трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка. За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието. Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си.
За такъв човек казваме, че има установен поглед.
Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг. Когато казват за някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си. Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно. Как трябва да погледнете човека?
към втори вариант >>
Той казва, че вижда красиво, обширно поле, изпъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него.
(втори вариант)
Когато на съвременните хора се говорят по-високи от техните разбирания, те се запитват реално ли е всичко това. Питам, реално ли е всичко, което ясновидецът разказва?
Той казва, че вижда красиво, обширно поле, изпъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него.
Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче, ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална.
към втори вариант >>
То е майка на личността.
(втори вариант)
Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, азове или души. Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието.
То е майка на личността.
Азът пък е баща на личността. Значи съзнанието - нисшето себе, и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият дух.
към втори вариант >>
Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния.
(втори вариант)
Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре, ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е., когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус -кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергии. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна, или кинетична, енергия, а в левия - на отрицателната, или потенциална, енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт.
Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния.
Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит. Разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част - във време, когато луната се празни, а в третата - когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, повдигане на температурата, при изпразване на луната - понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая.
към втори вариант >>
Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите.
(втори вариант)
Следователно човек трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка. За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието. Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед.
Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите.
Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг. Когато казват за някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си. Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно. Как трябва да погледнете човека? Тихо и спокойно.
към втори вариант >>
Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват.
(втори вариант)
Когато на съвременните хора се говорят по-високи от техните разбирания, те се запитват реално ли е всичко това. Питам, реално ли е всичко, което ясновидецът разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, изпъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него.
Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват.
И той сам се чуди реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче, ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална. Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли.
към втори вариант >>
Азът пък е баща на личността.
(втори вариант)
Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността.
Азът пък е баща на личността.
Значи съзнанието - нисшето себе, и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият дух.
към втори вариант >>
Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит.
(втори вариант)
Ако не се гневи, той ще умре, ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е., когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус -кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергии. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна, или кинетична, енергия, а в левия - на отрицателната, или потенциална, енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния.
Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит.
Разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част - във време, когато луната се празни, а в третата - когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, повдигане на температурата, при изпразване на луната - понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит, съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна - в левия и с тази мисъл обиколете нивата си и сейте.
към втори вариант >>
Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг.
(втори вариант)
Следователно човек трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка. За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието. Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите.
Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг.
Когато казват за някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си. Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно. Как трябва да погледнете човека? Тихо и спокойно.
към втори вариант >>
И той сам се чуди реално ли е това, което вижда, или не е реално.
(втори вариант)
Когато на съвременните хора се говорят по-високи от техните разбирания, те се запитват реално ли е всичко това. Питам, реално ли е всичко, което ясновидецът разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, изпъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него. Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват.
И той сам се чуди реално ли е това, което вижда, или не е реално.
Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче, ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална. Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли.
към втори вариант >>
Значи съзнанието - нисшето себе, и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността.
(втори вариант)
Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността.
Значи съзнанието - нисшето себе, и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността.
Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият дух.
към втори вариант >>
Разделете нивата си на три части.
(втори вариант)
Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е., когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус -кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергии. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна, или кинетична, енергия, а в левия - на отрицателната, или потенциална, енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит.
Разделете нивата си на три части.
В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част - във време, когато луната се празни, а в третата - когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, повдигане на температурата, при изпразване на луната - понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит, съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна - в левия и с тази мисъл обиколете нивата си и сейте. Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити.
към втори вариант >>
Когато казват за някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си.
(втори вариант)
За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието. Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг.
Когато казват за някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си.
Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно. Как трябва да погледнете човека? Тихо и спокойно.
към втори вариант >>
Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува.
(втори вариант)
Когато на съвременните хора се говорят по-високи от техните разбирания, те се запитват реално ли е всичко това. Питам, реално ли е всичко, което ясновидецът разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, изпъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него. Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди реално ли е това, което вижда, или не е реално.
Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува.
Обаче, ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална. Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли.
към втори вариант >>
Над тази двойка стои Божествената монада.
(втори вариант)
Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи съзнанието - нисшето себе, и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността.
Над тази двойка стои Божествената монада.
Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият дух.
към втори вариант >>
В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част - във време, когато луната се празни, а в третата - когато слънцето е в своята най-висока точка.
(втори вариант)
За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус -кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергии. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна, или кинетична, енергия, а в левия - на отрицателната, или потенциална, енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит. Разделете нивата си на три части.
В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част - във време, когато луната се празни, а в третата - когато слънцето е в своята най-висока точка.
При пълнолуние се забелязва възход, повдигане на температурата, при изпразване на луната - понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит, съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна - в левия и с тази мисъл обиколете нивата си и сейте. Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити.
към втори вариант >>
Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно.
(втори вариант)
Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг. Когато казват за някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си.
Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно.
Как трябва да погледнете човека? Тихо и спокойно.
към втори вариант >>
Обаче, ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота.
(втори вариант)
Питам, реално ли е всичко, което ясновидецът разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, изпъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него. Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува.
Обаче, ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота.
Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална. Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли.
към втори вариант >>
Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият дух.
(втори вариант)
Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи съзнанието - нисшето себе, и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада.
Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият дух.
към втори вариант >>
При пълнолуние се забелязва възход, повдигане на температурата, при изпразване на луната - понижаване на температурата.
(втори вариант)
Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна, или кинетична, енергия, а в левия - на отрицателната, или потенциална, енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит. Разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част - във време, когато луната се празни, а в третата - когато слънцето е в своята най-висока точка.
При пълнолуние се забелязва възход, повдигане на температурата, при изпразване на луната - понижаване на температурата.
Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит, съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна - в левия и с тази мисъл обиколете нивата си и сейте. Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити.
към втори вариант >>
Как трябва да погледнете човека?
(втори вариант)
За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг. Когато казват за някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си. Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно.
Как трябва да погледнете човека?
Тихо и спокойно.
към втори вариант >>
Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална.
(втори вариант)
Той казва, че вижда красиво, обширно поле, изпъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него. Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче, ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота.
Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална.
Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли.
към втори вариант >>
Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения дух.
(втори вариант)
Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения дух.
Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проява на личността.
към втори вариант >>
Проследете какви резултати ще имате при трите случая.
(втори вариант)
Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит. Разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част - във време, когато луната се празни, а в третата - когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, повдигане на температурата, при изпразване на луната - понижаване на температурата.
Проследете какви резултати ще имате при трите случая.
Направете още един опит, съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна - в левия и с тази мисъл обиколете нивата си и сейте. Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити.
към втори вариант >>
Тихо и спокойно.
(втори вариант)
Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг. Когато казват за някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си. Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно. Как трябва да погледнете човека?
Тихо и спокойно.
към втори вариант >>
Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли.
(втори вариант)
Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче, ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална.
Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли.
към втори вариант >>
Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира.
(втори вариант)
Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения дух.
Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира.
Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проява на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея.
към втори вариант >>
Направете още един опит, съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна - в левия и с тази мисъл обиколете нивата си и сейте.
(втори вариант)
Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит. Разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част - във време, когато луната се празни, а в третата - когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, повдигане на температурата, при изпразване на луната - понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая.
Направете още един опит, съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна - в левия и с тази мисъл обиколете нивата си и сейте.
Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити.
към втори вариант >>
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях, както пожелае.
(втори вариант)
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях, както пожелае.
Те му са дадени да работи с тях не само за свое благо, но и за благото на своите ближни, на цялото човечество. Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове, човекът на самообладанието се отправя за позволение там, отдето му са дадени удовете. Щом получи позволение, той пристъпва към работата си, която свършва с пълен резултат. Този е пътят, по който след време и обикновеният човек може да стане гениален.
към втори вариант >>
Като ученици вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота.
Запример някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот.
към втори вариант >>
Много хора не разбират себе си даже като личност.
(втори вариант)
Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира.
Много хора не разбират себе си даже като личност.
Да разбира и да познава човек себе си в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проява на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре.
към втори вариант >>
Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити.
(втори вариант)
Разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част - във време, когато луната се празни, а в третата - когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, повдигане на температурата, при изпразване на луната - понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит, съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна - в левия и с тази мисъл обиколете нивата си и сейте.
Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити.
към втори вариант >>
Те му са дадени да работи с тях не само за свое благо, но и за благото на своите ближни, на цялото човечество.
(втори вариант)
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях, както пожелае.
Те му са дадени да работи с тях не само за свое благо, но и за благото на своите ближни, на цялото човечество.
Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове, човекът на самообладанието се отправя за позволение там, отдето му са дадени удовете. Щом получи позволение, той пристъпва към работата си, която свършва с пълен резултат. Този е пътят, по който след време и обикновеният човек може да стане гениален.
към втори вариант >>
Запример някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота.
Запример някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително.
Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика й.
към втори вариант >>
Да разбира и да познава човек себе си в пълния смисъл на думата, това значи да се владее.
(втори вариант)
Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност.
Да разбира и да познава човек себе си в пълния смисъл на думата, това значи да се владее.
Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проява на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре. Ако не се радва, тя пак ще умре.
към втори вариант >>
Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества.
(втори вариант)
Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества.
Повдигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност. Повдигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат. Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони. Благоприятните условия в живота са израз на любовта и разположението на разумните същества към човека. Неблагоприятните условия са израз на неразположението им към човека, по повод на някаква негова погрешка.
към втори вариант >>
Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове, човекът на самообладанието се отправя за позволение там, отдето му са дадени удовете.
(втори вариант)
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях, както пожелае. Те му са дадени да работи с тях не само за свое благо, но и за благото на своите ближни, на цялото човечество.
Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове, човекът на самообладанието се отправя за позволение там, отдето му са дадени удовете.
Щом получи позволение, той пристъпва към работата си, която свършва с пълен резултат. Този е пътят, по който след време и обикновеният човек може да стане гениален.
към втори вариант >>
Друг път се колебае в себе си, а свършва добре.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Запример някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително.
Друг път се колебае в себе си, а свършва добре.
Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика й. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н.
към втори вариант >>
Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си.
(втори вариант)
Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си в пълния смисъл на думата, това значи да се владее.
Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си.
Да се сърди, това е проява на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре. Ако не се радва, тя пак ще умре.
към втори вариант >>
Повдигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност.
(втори вариант)
Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества.
Повдигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност.
Повдигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат. Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони. Благоприятните условия в живота са израз на любовта и разположението на разумните същества към човека. Неблагоприятните условия са израз на неразположението им към човека, по повод на някаква негова погрешка. Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.
към втори вариант >>
Щом получи позволение, той пристъпва към работата си, която свършва с пълен резултат.
(втори вариант)
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях, както пожелае. Те му са дадени да работи с тях не само за свое благо, но и за благото на своите ближни, на цялото човечество. Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове, човекът на самообладанието се отправя за позволение там, отдето му са дадени удовете.
Щом получи позволение, той пристъпва към работата си, която свършва с пълен резултат.
Този е пътят, по който след време и обикновеният човек може да стане гениален.
към втори вариант >>
Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Запример някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг път се колебае в себе си, а свършва добре.
Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия.
Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика й. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи.
към втори вариант >>
Да се сърди, това е проява на личността.
(втори вариант)
Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си.
Да се сърди, това е проява на личността.
В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре. Ако не се радва, тя пак ще умре.
към втори вариант >>
Повдигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат.
(втори вариант)
Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества. Повдигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност.
Повдигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат.
Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони. Благоприятните условия в живота са израз на любовта и разположението на разумните същества към човека. Неблагоприятните условия са израз на неразположението им към човека, по повод на някаква негова погрешка. Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.
към втори вариант >>
Този е пътят, по който след време и обикновеният човек може да стане гениален.
(втори вариант)
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях, както пожелае. Те му са дадени да работи с тях не само за свое благо, но и за благото на своите ближни, на цялото човечество. Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове, човекът на самообладанието се отправя за позволение там, отдето му са дадени удовете. Щом получи позволение, той пристъпва към работата си, която свършва с пълен резултат.
Този е пътят, по който след време и обикновеният човек може да стане гениален.
към втори вариант >>
Реалността изключва всякакви противоречия.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Запример някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия.
Реалността изключва всякакви противоречия.
Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика й. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език.
към втори вариант >>
В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея.
(втори вариант)
Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проява на личността.
В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея.
Ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре. Ако не се радва, тя пак ще умре.
към втори вариант >>
Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони.
(втори вариант)
Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества. Повдигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност. Повдигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат.
Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони.
Благоприятните условия в живота са израз на любовта и разположението на разумните същества към човека. Неблагоприятните условия са израз на неразположението им към човека, по повод на някаква негова погрешка. Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.
към втори вариант >>
Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път.
(втори вариант)
Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път.
Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият. Запример, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството запример се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята.
към втори вариант >>
Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Запример някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия.
Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот.
Изучавайте природата, за да разбирате езика й. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя както външните, така и своите вътрешни промени.
към втори вариант >>
Ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре.
(втори вариант)
Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проява на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея.
Ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре.
Ако не се радва, тя пак ще умре.
към втори вариант >>
Благоприятните условия в живота са израз на любовта и разположението на разумните същества към човека.
(втори вариант)
Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества. Повдигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност. Повдигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат. Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони.
Благоприятните условия в живота са израз на любовта и разположението на разумните същества към човека.
Неблагоприятните условия са израз на неразположението им към човека, по повод на някаква негова погрешка. Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.
към втори вариант >>
Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият.
(втори вариант)
Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път.
Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият.
Запример, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството запример се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние.
към втори вариант >>
Изучавайте природата, за да разбирате езика й.
(втори вариант)
Запример някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот.
Изучавайте природата, за да разбирате езика й.
Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства.
към втори вариант >>
Ако не се радва, тя пак ще умре.
(втори вариант)
Да разбира и да познава човек себе си в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проява на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре.
Ако не се радва, тя пак ще умре.
към втори вариант >>
Неблагоприятните условия са израз на неразположението им към човека, по повод на някаква негова погрешка.
(втори вариант)
Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества. Повдигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност. Повдигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат. Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони. Благоприятните условия в живота са израз на любовта и разположението на разумните същества към човека.
Неблагоприятните условия са израз на неразположението им към човека, по повод на някаква негова погрешка.
Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.
към втори вариант >>
Запример, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати.
(втори вариант)
Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път. Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият.
Запример, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати.
Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството запример се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия.
към втори вариант >>
Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н.
(втори вариант)
Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика й.
Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н.
Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява.
към втори вариант >>
Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази.
(втори вариант)
Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази.
Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота.
към втори вариант >>
Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.
(втори вариант)
Повдигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност. Повдигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат. Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони. Благоприятните условия в живота са израз на любовта и разположението на разумните същества към човека. Неблагоприятните условия са израз на неразположението им към човека, по повод на някаква негова погрешка.
Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.
към втори вариант >>
Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание.
(втори вариант)
Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път. Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият. Запример, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати.
Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание.
Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството запример се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа.
към втори вариант >>
Природата учи човека чрез символи.
(втори вариант)
Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика й. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н.
Природата учи човека чрез символи.
Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства.
към втори вариант >>
Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния.
(втори вариант)
Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази.
Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния.
Други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н.
към втори вариант >>
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ.
(втори вариант)
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ.
Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива.
към втори вариант >>
Физическите усилия не развиват дарбите.
(втори вариант)
Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път. Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият. Запример, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание.
Физическите усилия не развиват дарбите.
За развиване на ясновидството запример се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи.
към втори вариант >>
Те са нейният език.
(втори вариант)
Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика й. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи.
Те са нейният език.
Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства. Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е.
към втори вариант >>
Други са положенията за съзнателния живот.
(втори вариант)
Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния.
Други са положенията за съзнателния живот.
Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае.
към втори вариант >>
Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не.
(втори вариант)
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ.
Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не.
Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство.
към втори вариант >>
За развиване на ясновидството запример се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята.
(втори вариант)
Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път. Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият. Запример, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите.
За развиване на ясновидството запример се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята.
Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език.
към втори вариант >>
Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя както външните, така и своите вътрешни промени.
(втори вариант)
Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика й. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език.
Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя както външните, така и своите вътрешни промени.
Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства. Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е. неговото тяло, с което той пътува.
към втори вариант >>
Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина.
(втори вариант)
Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот.
Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина.
Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае. Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека.
към втори вариант >>
Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира?
(втори вариант)
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ. Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не.
Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира?
При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. В момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея.
към втори вариант >>
Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние.
(втори вариант)
Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият. Запример, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството запример се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята.
Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние.
Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи.
към втори вариант >>
Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства.
(втори вариант)
Изучавайте природата, за да разбирате езика й. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя както външните, така и своите вътрешни промени.
Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства.
Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства. Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е. неговото тяло, с което той пътува. Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят.
към втори вариант >>
Синът не определя качествата на своите родители.
(втори вариант)
Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина.
Синът не определя качествата на своите родители.
Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае. Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Детето се сърди на майка си. Защо?
към втори вариант >>
При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника.
(втори вариант)
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ. Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира?
При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника.
Не е въпрос защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. В момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно.
към втори вариант >>
Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия.
(втори вариант)
Запример, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството запример се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние.
Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия.
Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си.
към втори вариант >>
Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява.
(втори вариант)
Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства.
Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява.
При това положение той става господар на своите мисли и чувства. Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е. неговото тяло, с което той пътува. Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят.
към втори вариант >>
Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота.
(втори вариант)
Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители.
Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота.
И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае. Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея пет ореха, а тя му дава четири.
към втори вариант >>
Не е въпрос защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно.
(втори вариант)
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ. Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника.
Не е въпрос защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно.
Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. В момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си.
към втори вариант >>
Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа.
(втори вариант)
Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството запример се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия.
Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа.
Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си. Той се привързва като куче.
към втори вариант >>
При това положение той става господар на своите мисли и чувства.
(втори вариант)
Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява.
При това положение той става господар на своите мисли и чувства.
Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е. неговото тяло, с което той пътува. Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят.
към втори вариант >>
И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н.
(втори вариант)
Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота.
И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н.
Защо се сърди, и тя не знае. Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея пет ореха, а тя му дава четири. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми пет ореха." Защо детето иска непременно пет ореха?
към втори вариант >>
Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива.
(втори вариант)
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ. Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно.
Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива.
Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. В момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз.
към втори вариант >>
Това са символи, чрез които невидимият свят си служи.
(втори вариант)
Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството запример се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа.
Това са символи, чрез които невидимият свят си служи.
Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си. Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека.
към втори вариант >>
Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е.
(втори вариант)
Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства.
Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е.
неговото тяло, с което той пътува. Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят.
към втори вариант >>
Защо се сърди, и тя не знае.
(втори вариант)
Други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н.
Защо се сърди, и тя не знае.
Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея пет ореха, а тя му дава четири. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми пет ореха." Защо детето иска непременно пет ореха? Защото са малки.
към втори вариант >>
Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство.
(втори вариант)
Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива.
Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство.
В момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка.
към втори вариант >>
Това е неговият език.
(втори вариант)
За развиване на ясновидството запример се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи.
Това е неговият език.
Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си. Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека. Лошата черта на вълка е, че дави овцете.
към втори вариант >>
неговото тяло, с което той пътува.
(втори вариант)
Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства. Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е.
неговото тяло, с което той пътува.
Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят.
към втори вариант >>
Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека.
(втори вариант)
Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае.
Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека.
Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея пет ореха, а тя му дава четири. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми пет ореха." Защо детето иска непременно пет ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече.
към втори вариант >>
В момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея.
(втори вариант)
Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство.
В момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея.
Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.
към втори вариант >>
Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи.
(втори вариант)
Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език.
Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи.
Вълкът има нещо добро в характера си. Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека. Лошата черта на вълка е, че дави овцете. Влезе ли в една кошара, той може да удуши всички овце.
към втори вариант >>
Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят.
(втори вариант)
Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства. Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е. неговото тяло, с което той пътува.
Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят.
към втори вариант >>
Детето се сърди на майка си. Защо?
(втори вариант)
Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае. Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека.
Детето се сърди на майка си. Защо?
То иска от нея пет ореха, а тя му дава четири. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми пет ореха." Защо детето иска непременно пет ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето.
към втори вариант >>
Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно.
(втори вариант)
При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. В момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея.
Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно.
Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.
към втори вариант >>
Вълкът има нещо добро в характера си.
(втори вариант)
Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи.
Вълкът има нещо добро в характера си.
Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека. Лошата черта на вълка е, че дави овцете. Влезе ли в една кошара, той може да удуши всички овце.
към втори вариант >>
Следователно искате ли да стабилизирате знанието си, вие трябва да правите ред опити.
(втори вариант)
Следователно искате ли да стабилизирате знанието си, вие трябва да правите ред опити.
Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория. А всички знаете, че теория без практика не ползва човека. Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание. Но този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си любов към Бога.
към втори вариант >>
То иска от нея пет ореха, а тя му дава четири.
(втори вариант)
Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае. Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Детето се сърди на майка си. Защо?
То иска от нея пет ореха, а тя му дава четири.
То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми пет ореха." Защо детето иска непременно пет ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето.
към втори вариант >>
Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си.
(втори вариант)
Не е въпрос защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. В момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно.
Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си.
Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.
към втори вариант >>
Той се привързва като куче.
(втори вариант)
Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си.
Той се привързва като куче.
Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека. Лошата черта на вълка е, че дави овцете. Влезе ли в една кошара, той може да удуши всички овце.
към втори вариант >>
Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория.
(втори вариант)
Следователно искате ли да стабилизирате знанието си, вие трябва да правите ред опити.
Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория.
А всички знаете, че теория без практика не ползва човека. Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание. Но този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си.
към втори вариант >>
То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми пет ореха." Защо детето иска непременно пет ореха?
(втори вариант)
И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае. Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея пет ореха, а тя му дава четири.
То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми пет ореха." Защо детето иска непременно пет ореха?
Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не пет, то знае, че дините са големи и не може да се справи с пет дини.
към втори вариант >>
Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз.
(втори вариант)
Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. В момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си.
Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз.
Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.
към втори вариант >>
Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека.
(втори вариант)
Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си. Той се привързва като куче.
Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека.
Лошата черта на вълка е, че дави овцете. Влезе ли в една кошара, той може да удуши всички овце.
към втори вариант >>
А всички знаете, че теория без практика не ползва човека.
(втори вариант)
Следователно искате ли да стабилизирате знанието си, вие трябва да правите ред опити. Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория.
А всички знаете, че теория без практика не ползва човека.
Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание. Но този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат.
към втори вариант >>
Защото са малки.
(втори вариант)
Защо се сърди, и тя не знае. Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея пет ореха, а тя му дава четири. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми пет ореха." Защо детето иска непременно пет ореха?
Защото са малки.
Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не пет, то знае, че дините са големи и не може да се справи с пет дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка.
към втори вариант >>
Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка.
(втори вариант)
Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. В момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз.
Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка.
Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.
към втори вариант >>
Лошата черта на вълка е, че дави овцете.
(втори вариант)
Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си. Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека.
Лошата черта на вълка е, че дави овцете.
Влезе ли в една кошара, той може да удуши всички овце.
към втори вариант >>
Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание.
(втори вариант)
Следователно искате ли да стабилизирате знанието си, вие трябва да правите ред опити. Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория. А всички знаете, че теория без практика не ползва човека.
Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание.
Но този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата.
към втори вариант >>
Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече.
(втори вариант)
Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея пет ореха, а тя му дава четири. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми пет ореха." Защо детето иска непременно пет ореха? Защото са малки.
Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече.
Значи колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не пет, то знае, че дините са големи и не може да се справи с пет дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората па личния живот са малки деца.
към втори вариант >>
Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.
(втори вариант)
В момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка.
Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.
към втори вариант >>
Влезе ли в една кошара, той може да удуши всички овце.
(втори вариант)
Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си. Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека. Лошата черта на вълка е, че дави овцете.
Влезе ли в една кошара, той може да удуши всички овце.
към втори вариант >>
Но този начин ще се предпазите от излишни страдания.
(втори вариант)
Следователно искате ли да стабилизирате знанието си, вие трябва да правите ред опити. Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория. А всички знаете, че теория без практика не ползва човека. Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание.
Но този начин ще се предпазите от излишни страдания.
Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човека, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа?
към втори вариант >>
Значи колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето.
(втори вариант)
Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея пет ореха, а тя му дава четири. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми пет ореха." Защо детето иска непременно пет ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече.
Значи колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето.
И обратно: колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не пет, то знае, че дините са големи и не може да се справи с пет дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората па личния живот са малки деца. Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н.
към втори вариант >>
Следователно личността може да живее повече или по- малко в зависимост от това, доколко е в услуга на душата.
(втори вариант)
Следователно личността може да живее повече или по- малко в зависимост от това, доколко е в услуга на душата.
Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава, не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по- издръжлив е човешкият организъм.
към втори вариант >>
Като изучават проявите и характера на вълка, хората намират, че е свирепо, жестоко същество.
(втори вариант)
Като изучават проявите и характера на вълка, хората намират, че е свирепо, жестоко същество.
Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът? Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попаднат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга. Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение? Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка.
към втори вариант >>
Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си любов към Бога.
(втори вариант)
Следователно искате ли да стабилизирате знанието си, вие трябва да правите ред опити. Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория. А всички знаете, че теория без практика не ползва човека. Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание. Но този начин ще се предпазите от излишни страдания.
Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си любов към Бога.
Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човека, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата.
към втори вариант >>
И обратно: колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето.
(втори вариант)
То иска от нея пет ореха, а тя му дава четири. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми пет ореха." Защо детето иска непременно пет ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето.
И обратно: колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето.
Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не пет, то знае, че дините са големи и не може да се справи с пет дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората па личния живот са малки деца. Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н.
към втори вариант >>
Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот.
(втори вариант)
Следователно личността може да живее повече или по- малко в зависимост от това, доколко е в услуга на душата.
Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот.
Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава, не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по- издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си.
към втори вариант >>
Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът?
(втори вариант)
Като изучават проявите и характера на вълка, хората намират, че е свирепо, жестоко същество.
Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът?
Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попаднат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга. Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение? Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани.
към втори вариант >>
Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си.
(втори вариант)
Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория. А всички знаете, че теория без практика не ползва човека. Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание. Но този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си любов към Бога.
Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си.
Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човека, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата. Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си?
към втори вариант >>
Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не пет, то знае, че дините са големи и не може да се справи с пет дини.
(втори вариант)
То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми пет ореха." Защо детето иска непременно пет ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето.
Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не пет, то знае, че дините са големи и не може да се справи с пет дини.
Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората па личния живот са малки деца. Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н.
към втори вариант >>
Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава, не я ли обича, животът му се съкращава.
(втори вариант)
Следователно личността може да живее повече или по- малко в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот.
Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава, не я ли обича, животът му се съкращава.
Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по- издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път.
към втори вариант >>
Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попаднат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга.
(втори вариант)
Като изучават проявите и характера на вълка, хората намират, че е свирепо, жестоко същество. Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът?
Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попаднат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга.
Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение? Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо.
към втори вариант >>
Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат.
(втори вариант)
А всички знаете, че теория без практика не ползва човека. Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание. Но този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си.
Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат.
Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човека, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата. Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си? Ако се съмнява в духа и в душата си, човек се съмнява в Божественото.
към втори вариант >>
Дори когато иска една диня, ще иска малка.
(втори вариант)
Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не пет, то знае, че дините са големи и не може да се справи с пет дини.
Дори когато иска една диня, ще иска малка.
Хората па личния живот са малки деца. Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н.
към втори вариант >>
Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост.
(втори вариант)
Следователно личността може да живее повече или по- малко в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава, не я ли обича, животът му се съкращава.
Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост.
Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по- издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си.
към втори вариант >>
Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение?
(втори вариант)
Като изучават проявите и характера на вълка, хората намират, че е свирепо, жестоко същество. Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът? Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попаднат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга.
Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение?
Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани.
към втори вариант >>
Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата.
(втори вариант)
Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание. Но този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат.
Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата.
Какви ще бъдат умът и сърцето на човека, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата. Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си? Ако се съмнява в духа и в душата си, човек се съмнява в Божественото.
към втори вариант >>
Хората па личния живот са малки деца.
(втори вариант)
Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не пет, то знае, че дините са големи и не може да се справи с пет дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка.
Хората па личния живот са малки деца.
Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н.
към втори вариант >>
Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата.
(втори вариант)
Следователно личността може да живее повече или по- малко в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава, не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост.
Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата.
Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по- издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо?
към втори вариант >>
Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете.
(втори вариант)
Като изучават проявите и характера на вълка, хората намират, че е свирепо, жестоко същество. Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът? Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попаднат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга. Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение?
Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете.
В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо.
към втори вариант >>
Какви ще бъдат умът и сърцето на човека, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа?
(втори вариант)
Но този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата.
Какви ще бъдат умът и сърцето на човека, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа?
Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата. Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си? Ако се съмнява в духа и в душата си, човек се съмнява в Божественото.
към втори вариант >>
Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н.
(втори вариант)
Значи колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не пет, то знае, че дините са големи и не може да се справи с пет дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората па личния живот са малки деца.
Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н.
към втори вариант >>
Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по- издръжлив е човешкият организъм.
(втори вариант)
Следователно личността може да живее повече или по- малко в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава, не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата.
Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по- издръжлив е човешкият организъм.
Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са страх, омраза, ревност и т.н.
към втори вариант >>
В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка.
(втори вариант)
Като изучават проявите и характера на вълка, хората намират, че е свирепо, жестоко същество. Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът? Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попаднат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга. Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение? Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете.
В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка.
Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява.
към втори вариант >>
Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата.
(втори вариант)
Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човека, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа?
Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата.
Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си? Ако се съмнява в духа и в душата си, човек се съмнява в Божественото.
към втори вариант >>
Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял.
(втори вариант)
Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял.
Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас за училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос.
към втори вариант >>
Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си.
(втори вариант)
Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава, не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по- издръжлив е човешкият организъм.
Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си.
Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт." Същото се отнася и до останалите отрицателни качества.
към втори вариант >>
Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани.
(втори вариант)
Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът? Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попаднат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга. Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение? Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка.
Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани.
Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо.
към втори вариант >>
Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си?
(втори вариант)
Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човека, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата.
Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си?
Ако се съмнява в духа и в душата си, човек се съмнява в Божественото.
към втори вариант >>
Той трябва да види до кой клас е достигнал.
(втори вариант)
Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял.
Той трябва да види до кой клас е достигнал.
Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас за училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътства и коригира в живота.
към втори вариант >>
Тя лекува по вътрешен път.
(втори вариант)
Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава, не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по- издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си.
Тя лекува по вътрешен път.
Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт." Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази?
към втори вариант >>
Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо.
(втори вариант)
Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попаднат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга. Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение? Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани.
Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо.
Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност за момента му е нужна само една овца.
към втори вариант >>
Ако се съмнява в духа и в душата си, човек се съмнява в Божественото.
(втори вариант)
Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човека, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата. Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си?
Ако се съмнява в духа и в душата си, човек се съмнява в Божественото.
към втори вариант >>
Първият клас на великата житейска школа е животът на личността.
(втори вариант)
Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види до кой клас е достигнал.
Първият клас на великата житейска школа е животът на личността.
Той е подготвителният клас за училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътства и коригира в живота.
към втори вариант >>
Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си.
(втори вариант)
Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по- издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път.
Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си.
Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт." Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма любов към Бога.
към втори вариант >>
Той е гладен и трябва да се нахрани.
(втори вариант)
Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение? Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо.
Той е гладен и трябва да се нахрани.
Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни.
към втори вариант >>
Казано е в Писанието обаче, че никой не е видял Бога.
(втори вариант)
Казано е в Писанието обаче, че никой не е видял Бога.
Пророците пък казват, че виждат Бога. Христос казва: „Отец ми живее в мене, и аз живея в него." Как ще примирите тези противоречиви наглед мисли? Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне - ще настане коренна промяна в него.
към втори вариант >>
Той е подготвителният клас за училището.
(втори вариант)
Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността.
Той е подготвителният клас за училището.
След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътства и коригира в живота.
към втори вариант >>
Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо?
(втори вариант)
Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по- издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си.
Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо?
Защото качествата на личността са страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт." Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма любов към Бога. Има ли любов към Бога, човек е придобил вечния живот.
към втори вариант >>
Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо.
(втори вариант)
Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани.
Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо.
Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание?
към втори вариант >>
Пророците пък казват, че виждат Бога.
(втори вариант)
Казано е в Писанието обаче, че никой не е видял Бога.
Пророците пък казват, че виждат Бога.
Христос казва: „Отец ми живее в мене, и аз живея в него." Как ще примирите тези противоречиви наглед мисли? Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне - ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека.
към втори вариант >>
След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н.
(втори вариант)
Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас за училището.
След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н.
Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътства и коригира в живота.
към втори вариант >>
Защото качествата на личността са страх, омраза, ревност и т.н.
(втори вариант)
Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по- издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо?
Защото качествата на личността са страх, омраза, ревност и т.н.
Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт." Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма любов към Бога. Има ли любов към Бога, човек е придобил вечния живот.
към втори вариант >>
Престъпна е лакомията, която той проявява.
(втори вариант)
В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо.
Престъпна е лакомията, която той проявява.
Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство?
към втори вариант >>
Христос казва: „Отец ми живее в мене, и аз живея в него." Как ще примирите тези противоречиви наглед мисли?
(втори вариант)
Казано е в Писанието обаче, че никой не е видял Бога. Пророците пък казват, че виждат Бога.
Христос казва: „Отец ми живее в мене, и аз живея в него." Как ще примирите тези противоречиви наглед мисли?
Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне - ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще.
към втори вариант >>
Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос.
(втори вариант)
Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас за училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н.
Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос.
Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътства и коригира в живота.
към втори вариант >>
Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт." Същото се отнася и до останалите отрицателни качества.
(втори вариант)
Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са страх, омраза, ревност и т.н.
Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт." Същото се отнася и до останалите отрицателни качества.
Кой човек мрази? Който няма любов към Бога. Има ли любов към Бога, човек е придобил вечния живот.
към втори вариант >>
Като иска да се осигури, той напада цялото стадо.
(втори вариант)
Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява.
Като иска да се осигури, той напада цялото стадо.
Всъщност за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана.
към втори вариант >>
Как ще познаете Бога?
(втори вариант)
Казано е в Писанието обаче, че никой не е видял Бога. Пророците пък казват, че виждат Бога. Христос казва: „Отец ми живее в мене, и аз живея в него." Как ще примирите тези противоречиви наглед мисли?
Как ще познаете Бога?
Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне - ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане.
към втори вариант >>
Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътства и коригира в живота.
(втори вариант)
Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас за училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос.
Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътства и коригира в живота.
към втори вариант >>
Кой човек мрази?
(втори вариант)
Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт." Същото се отнася и до останалите отрицателни качества.
Кой човек мрази?
Който няма любов към Бога. Има ли любов към Бога, човек е придобил вечния живот.
към втори вариант >>
Всъщност за момента му е нужна само една овца.
(втори вариант)
Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо.
Всъщност за момента му е нужна само една овца.
Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана. Нищо повече.
към втори вариант >>
Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по неговите стъпки.
(втори вариант)
Казано е в Писанието обаче, че никой не е видял Бога. Пророците пък казват, че виждат Бога. Христос казва: „Отец ми живее в мене, и аз живея в него." Как ще примирите тези противоречиви наглед мисли? Как ще познаете Бога?
Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по неговите стъпки.
Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне - ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят.
към втори вариант >>
Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището.
(втори вариант)
Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището.
Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал - въглища или дърва, и т.н. Тия неща оказват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето във физическо и в духовно отношение е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес.
към втори вариант >>
Който няма любов към Бога.
(втори вариант)
Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт." Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази?
Който няма любов към Бога.
Има ли любов към Бога, човек е придобил вечния живот.
към втори вариант >>
Лакомията е присъщо качество на много животни.
(втори вариант)
Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност за момента му е нужна само една овца.
Лакомията е присъщо качество на много животни.
Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана. Нищо повече. След това плащат с кожата си.
към втори вариант >>
Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне - ще настане коренна промяна в него.
(втори вариант)
Казано е в Писанието обаче, че никой не е видял Бога. Пророците пък казват, че виждат Бога. Христос казва: „Отец ми живее в мене, и аз живея в него." Как ще примирите тези противоречиви наглед мисли? Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по неговите стъпки.
Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне - ще настане коренна промяна в него.
Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж.
към втори вариант >>
Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките.
(втори вариант)
Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището.
Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките.
След това проучва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал - въглища или дърва, и т.н. Тия неща оказват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето във физическо и в духовно отношение е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес. Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен.
към втори вариант >>
Има ли любов към Бога, човек е придобил вечния живот.
(втори вариант)
Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт." Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма любов към Бога.
Има ли любов към Бога, човек е придобил вечния живот.
към втори вариант >>
Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание?
(втори вариант)
Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни.
Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание?
Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана. Нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата.
към втори вариант >>
Бог постоянно подобрява съдбата на човека.
(втори вариант)
Пророците пък казват, че виждат Бога. Христос казва: „Отец ми живее в мене, и аз живея в него." Как ще примирите тези противоречиви наглед мисли? Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне - ще настане коренна промяна в него.
Бог постоянно подобрява съдбата на човека.
Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане.
към втори вариант >>
След това проучва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал - въглища или дърва, и т.н.
(втори вариант)
Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките.
След това проучва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал - въглища или дърва, и т.н.
Тия неща оказват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето във физическо и в духовно отношение е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес. Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен.
към втори вариант >>
Какво разбирате под думите „любов към Бога"?
(втори вариант)
Какво разбирате под думите „любов към Бога"?
Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно. И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави. Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях. Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло.
към втори вариант >>
Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство?
(втори вариант)
Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание?
Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство?
С лакомството си те са намерили капана. Нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан.
към втори вариант >>
Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще.
(втори вариант)
Христос казва: „Отец ми живее в мене, и аз живея в него." Как ще примирите тези противоречиви наглед мисли? Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне - ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека.
Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще.
Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си.
към втори вариант >>
Тия неща оказват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати.
(втори вариант)
Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал - въглища или дърва, и т.н.
Тия неща оказват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати.
Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето във физическо и в духовно отношение е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес. Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен.
към втори вариант >>
Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно.
(втори вариант)
Какво разбирате под думите „любов към Бога"?
Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно.
И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави. Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях. Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, да се хване по-голяма част вода от планинския извор.
към втори вариант >>
С лакомството си те са намерили капана.
(втори вариант)
Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство?
С лакомството си те са намерили капана.
Нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг.
към втори вариант >>
Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане.
(втори вариант)
Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне - ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще.
Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане.
Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които го търсят, които са готови да го видят.
към втори вариант >>
Това е една от великите задачи на съвременния човек.
(втори вариант)
Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал - въглища или дърва, и т.н. Тия неща оказват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати.
Това е една от великите задачи на съвременния човек.
Въпросът за храненето във физическо и в духовно отношение е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес. Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен.
към втори вариант >>
И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави.
(втори вариант)
Какво разбирате под думите „любов към Бога"? Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно.
И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави.
Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях. Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Всъщност за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана.
Нищо повече.
След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.
към втори вариант >>
Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят.
(втори вариант)
Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне - ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане.
Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят.
Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които го търсят, които са готови да го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя.
към втори вариант >>
Въпросът за храненето във физическо и в духовно отношение е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес.
(втори вариант)
Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал - въглища или дърва, и т.н. Тия неща оказват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек.
Въпросът за храненето във физическо и в духовно отношение е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес.
Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен.
към втори вариант >>
Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях.
(втори вариант)
Какво разбирате под думите „любов към Бога"? Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно. И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави.
Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях.
Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон. Когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е.
към втори вариант >>
След това плащат с кожата си.
(втори вариант)
Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана. Нищо повече.
След това плащат с кожата си.
Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.
към втори вариант >>
Това пробуждане не става изведнъж.
(втори вариант)
Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне - ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят.
Това пробуждане не става изведнъж.
Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които го търсят, които са готови да го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши.
към втори вариант >>
Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен.
(втори вариант)
Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал - въглища или дърва, и т.н. Тия неща оказват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето във физическо и в духовно отношение е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес.
Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен.
към втори вариант >>
Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави.
(втори вариант)
Какво разбирате под думите „любов към Бога"? Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно. И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави. Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях.
Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави.
От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон. Когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е. производителността, трябва да се увеличи.
към втори вариант >>
Особено много се цени кожата на лисицата.
(втори вариант)
Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана. Нищо повече. След това плащат с кожата си.
Особено много се цени кожата на лисицата.
Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.
към втори вариант >>
Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане.
(втори вариант)
Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж.
Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане.
Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които го търсят, които са готови да го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши. Обаче от Бога никой не се плаши. Защо?
към втори вариант >>
Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата.
(втори вариант)
Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата.
Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му.
към втори вариант >>
От благо за хората чешмата се превръща в зло.
(втори вариант)
Какво разбирате под думите „любов към Бога"? Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно. И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави. Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях. Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави.
От благо за хората чешмата се превръща в зло.
За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон. Когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е. производителността, трябва да се увеличи. Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония.
към втори вариант >>
Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан.
(втори вариант)
Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана. Нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата.
Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан.
Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.
към втори вариант >>
Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си.
(втори вариант)
Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане.
Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си.
Бог посещава само тия души, които го търсят, които са готови да го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши. Обаче от Бога никой не се плаши. Защо? Защото той се изявява на човека според степента на неговото развитие.
към втори вариант >>
Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година?
(втори вариант)
Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата.
Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година?
Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот.
към втори вариант >>
За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, да се хване по-голяма част вода от планинския извор.
(втори вариант)
Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно. И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави. Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях. Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло.
За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, да се хване по-голяма част вода от планинския извор.
Оттук вадим следния закон. Когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е. производителността, трябва да се увеличи. Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония. Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания.
към втори вариант >>
Дойде ли до човека, законът е по-строг.
(втори вариант)
С лакомството си те са намерили капана. Нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан.
Дойде ли до човека, законът е по-строг.
Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.
към втори вариант >>
Бог посещава само тия души, които го търсят, които са готови да го видят.
(втори вариант)
Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си.
Бог посещава само тия души, които го търсят, които са готови да го видят.
Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши. Обаче от Бога никой не се плаши. Защо? Защото той се изявява на човека според степента на неговото развитие. Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята.
към втори вариант >>
Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали.
(втори вариант)
Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година?
Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали.
По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува.
към втори вариант >>
Оттук вадим следния закон.
(втори вариант)
И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави. Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях. Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, да се хване по-голяма част вода от планинския извор.
Оттук вадим следния закон.
Когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е. производителността, трябва да се увеличи. Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония. Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания. Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба.
към втори вариант >>
Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.
(втори вариант)
Нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг.
Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.
към втори вариант >>
Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя.
(втори вариант)
Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които го търсят, които са готови да го видят.
Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя.
Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши. Обаче от Бога никой не се плаши. Защо? Защото той се изявява на човека според степента на неговото развитие. Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята. Той казва: „Аз дойдох на земята да изпълня волята Божия."
към втори вариант >>
По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година.
(втори вариант)
Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали.
По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година.
За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува.
към втори вариант >>
Когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е.
(втори вариант)
Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях. Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон.
Когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е.
производителността, трябва да се увеличи. Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония. Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания. Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба.
към втори вариант >>
И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот.
(втори вариант)
И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот.
Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее. Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие. Може ли да живее вълкът без овца? Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си.
към втори вариант >>
Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши.
(втори вариант)
Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които го търсят, които са готови да го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя.
Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши.
Обаче от Бога никой не се плаши. Защо? Защото той се изявява на човека според степента на неговото развитие. Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята. Той казва: „Аз дойдох на земята да изпълня волята Божия."
към втори вариант >>
За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания.
(втори вариант)
Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година.
За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания.
Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ.
към втори вариант >>
производителността, трябва да се увеличи.
(втори вариант)
Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон. Когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е.
производителността, трябва да се увеличи.
Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония. Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания. Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба.
към втори вариант >>
Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее.
(втори вариант)
И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот.
Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее.
Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие. Може ли да живее вълкът без овца? Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си. Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време.
към втори вариант >>
Обаче от Бога никой не се плаши. Защо?
(втори вариант)
Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които го търсят, които са готови да го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши.
Обаче от Бога никой не се плаши. Защо?
Защото той се изявява на човека според степента на неговото развитие. Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята. Той казва: „Аз дойдох на земята да изпълня волята Божия."
към втори вариант >>
Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му.
(втори вариант)
Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания.
Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му.
Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ. Ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ.
към втори вариант >>
Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония.
(втори вариант)
От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон. Когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е. производителността, трябва да се увеличи.
Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония.
Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания. Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба.
към втори вариант >>
Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие.
(втори вариант)
И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот. Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее.
Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие.
Може ли да живее вълкът без овца? Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си. Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време. Овцата изобщо има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него.
към втори вариант >>
Защото той се изявява на човека според степента на неговото развитие.
(втори вариант)
Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които го търсят, които са готови да го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши. Обаче от Бога никой не се плаши. Защо?
Защото той се изявява на човека според степента на неговото развитие.
Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята. Той казва: „Аз дойдох на земята да изпълня волята Божия."
към втори вариант >>
Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот.
(втори вариант)
Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му.
Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот.
Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ. Ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ. Той не е свободен човек.
към втори вариант >>
Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания.
(втори вариант)
За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон. Когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е. производителността, трябва да се увеличи. Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония.
Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания.
Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба.
към втори вариант >>
Може ли да живее вълкът без овца?
(втори вариант)
И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот. Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее. Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие.
Може ли да живее вълкът без овца?
Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си. Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време. Овцата изобщо има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него. Тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава.
към втори вариант >>
Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята.
(втори вариант)
Бог посещава само тия души, които го търсят, които са готови да го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши. Обаче от Бога никой не се плаши. Защо? Защото той се изявява на човека според степента на неговото развитие.
Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята.
Той казва: „Аз дойдох на земята да изпълня волята Божия."
към втори вариант >>
Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува.
(втори вариант)
Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот.
Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува.
Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ. Ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ. Той не е свободен човек.
към втори вариант >>
Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба.
(втори вариант)
Оттук вадим следния закон. Когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е. производителността, трябва да се увеличи. Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония. Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания.
Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба.
към втори вариант >>
Не може.
(втори вариант)
И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот. Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее. Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие. Може ли да живее вълкът без овца?
Не може.
Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си. Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време. Овцата изобщо има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него. Тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава. На същото основание всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка внасят отрова в човешкия организъм и намаляват деятелността на неговия дух.
към втори вариант >>
Той казва: „Аз дойдох на земята да изпълня волята Божия."
(втори вариант)
Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши. Обаче от Бога никой не се плаши. Защо? Защото той се изявява на човека според степента на неговото развитие. Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята.
Той казва: „Аз дойдох на земята да изпълня волята Божия."
към втори вариант >>
Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува.
(втори вариант)
По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува.
Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува.
Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ. Ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ. Той не е свободен човек.
към втори вариант >>
Същият закон се отнася и до човешките желания.
(втори вариант)
Същият закон се отнася и до човешките желания.
Някой иска да стане учен, силен, виден човек. Преди да очаква това, той трябва да се опита и провери има ли условия за постигане на тия желания. Може ли при сегашните условия всички хора да станат учени? На всички хора се проповядва да станат силни, учени, богати, но малцина могат да постигнат това. За да живее човек дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот.
към втори вариант >>
Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си.
(втори вариант)
И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот. Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее. Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие. Може ли да живее вълкът без овца? Не може.
Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си.
Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време. Овцата изобщо има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него. Тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава. На същото основание всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка внасят отрова в човешкия организъм и намаляват деятелността на неговия дух.
към втори вариант >>
Казано е в Писанието: „Молете се един за друг." И аз казвам: когато забележите, че някой ваш брат или ваша сестра се обезсърчат или заболеят, съберете се на едно място и се помолете за тях.
(втори вариант)
Казано е в Писанието: „Молете се един за друг." И аз казвам: когато забележите, че някой ваш брат или ваша сестра се обезсърчат или заболеят, съберете се на едно място и се помолете за тях.
Колективната молитва е силна. Общата работа не изключва свободата на човека. Ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път. Докато е в плът, човек не може да живее без хляб и ядене. Докато е в плът, той не може да бъде свободен от хлебаря и от гостилничаря.
към втори вариант >>
Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ.
(втори вариант)
За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува.
Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ.
Ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ. Той не е свободен човек.
към втори вариант >>
Някой иска да стане учен, силен, виден човек.
(втори вариант)
Същият закон се отнася и до човешките желания.
Някой иска да стане учен, силен, виден човек.
Преди да очаква това, той трябва да се опита и провери има ли условия за постигане на тия желания. Може ли при сегашните условия всички хора да станат учени? На всички хора се проповядва да станат силни, учени, богати, но малцина могат да постигнат това. За да живее човек дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот. Ако бащата носи в себе си условия за дълъг живот, и синът може да живее дълго.
към втори вариант >>
Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време.
(втори вариант)
Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее. Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие. Може ли да живее вълкът без овца? Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си.
Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време.
Овцата изобщо има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него. Тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава. На същото основание всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка внасят отрова в човешкия организъм и намаляват деятелността на неговия дух.
към втори вариант >>
Колективната молитва е силна.
(втори вариант)
Казано е в Писанието: „Молете се един за друг." И аз казвам: когато забележите, че някой ваш брат или ваша сестра се обезсърчат или заболеят, съберете се на едно място и се помолете за тях.
Колективната молитва е силна.
Общата работа не изключва свободата на човека. Ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път. Докато е в плът, човек не може да живее без хляб и ядене. Докато е в плът, той не може да бъде свободен от хлебаря и от гостилничаря. Докато е слуга, човек не може да бъде свободен от господаря си.
към втори вариант >>
Ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ.
(втори вариант)
Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ.
Ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ.
Той не е свободен човек.
към втори вариант >>
Преди да очаква това, той трябва да се опита и провери има ли условия за постигане на тия желания.
(втори вариант)
Същият закон се отнася и до човешките желания. Някой иска да стане учен, силен, виден човек.
Преди да очаква това, той трябва да се опита и провери има ли условия за постигане на тия желания.
Може ли при сегашните условия всички хора да станат учени? На всички хора се проповядва да станат силни, учени, богати, но малцина могат да постигнат това. За да живее човек дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот. Ако бащата носи в себе си условия за дълъг живот, и синът може да живее дълго. За всеки човек може да се определи има ли условия за дълъг живот, или няма.
към втори вариант >>
Овцата изобщо има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него.
(втори вариант)
Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие. Може ли да живее вълкът без овца? Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си. Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време.
Овцата изобщо има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него.
Тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава. На същото основание всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка внасят отрова в човешкия организъм и намаляват деятелността на неговия дух.
към втори вариант >>
НАГОРЕ