НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
880
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
880
:
1000
резултата в
8
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Оставете децата
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1932г.,
След време ти сам ще видиш какво е излязло от тебе.
Едно дете носи желъд в ръката си и го пита: „Какво може да излезе от тебе? “ Желъдът му отговаря: „Ти ме посади в земята и ме остави спокоен, а слънцето ще каже какво може да излезе от мене. След сто години ела на това място и ще видиш какво е излязло от мене“. Един Бог знае какво може да излезе от тебе. Ти си едно малко семенце, което Бог посажда в земята.
След време ти сам ще видиш какво е излязло от тебе.
Оставиш ли се на хората, те ще те пренасят от ръка на ръка, като малко дете, но от тебе нищо няма да излезе. Най-после Бог, чрез малкото дете, ще те посади в земята, където на следната година ще израснеш, ще цъфнеш и плод ще вържеш. Щом е така, дръжте се за малките деца, за малките, дълбоко скрити мисли и чувства във вас, за малките блага, които се раждат в душата ви. Дръжте се за тях и не ги презирайте, ако искате да имате Божието благословение. Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но за вашите мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
При голямото си знание мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща.
За пример, ако разгледаме знанието, ще забележим, че между всички негови части пак съществува единство. В такъв случай истинското знание е това, което може да бъде украшение, помощ, светлина на човека. Знание, което не е нито украшение, нито светлина, нито помощ за човека, то е бреме – нищо повече. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Чрез него човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки.
При голямото си знание мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща.
Бог еднакво цени и слънцето, и човекът. Мощни сили крие слънцето, но Бог му отдава същото значение, каквото и на човека. Човек казва: „Какво мога да направя аз? Къде стои моята цена? “ – Твоята цена стои във връзката, която можеш да направиш.
към беседата >>
Оставиш ли се на хората, те ще те пренасят от ръка на ръка, като малко дете, но от тебе нищо няма да излезе.
“ Желъдът му отговаря: „Ти ме посади в земята и ме остави спокоен, а слънцето ще каже какво може да излезе от мене. След сто години ела на това място и ще видиш какво е излязло от мене“. Един Бог знае какво може да излезе от тебе. Ти си едно малко семенце, което Бог посажда в земята. След време ти сам ще видиш какво е излязло от тебе.
Оставиш ли се на хората, те ще те пренасят от ръка на ръка, като малко дете, но от тебе нищо няма да излезе.
Най-после Бог, чрез малкото дете, ще те посади в земята, където на следната година ще израснеш, ще цъфнеш и плод ще вържеш. Щом е така, дръжте се за малките деца, за малките, дълбоко скрити мисли и чувства във вас, за малките блага, които се раждат в душата ви. Дръжте се за тях и не ги презирайте, ако искате да имате Божието благословение. Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но за вашите мисли, чувства и постъпки. При това Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят.
към беседата >>
Бог еднакво цени и слънцето, и човекът.
В такъв случай истинското знание е това, което може да бъде украшение, помощ, светлина на човека. Знание, което не е нито украшение, нито светлина, нито помощ за човека, то е бреме – нищо повече. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Чрез него човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща.
Бог еднакво цени и слънцето, и човекът.
Мощни сили крие слънцето, но Бог му отдава същото значение, каквото и на човека. Човек казва: „Какво мога да направя аз? Къде стои моята цена? “ – Твоята цена стои във връзката, която можеш да направиш. Човешкият ум може да направи връзка между слънцето и земята.
към беседата >>
Най-после Бог, чрез малкото дете, ще те посади в земята, където на следната година ще израснеш, ще цъфнеш и плод ще вържеш.
След сто години ела на това място и ще видиш какво е излязло от мене“. Един Бог знае какво може да излезе от тебе. Ти си едно малко семенце, което Бог посажда в земята. След време ти сам ще видиш какво е излязло от тебе. Оставиш ли се на хората, те ще те пренасят от ръка на ръка, като малко дете, но от тебе нищо няма да излезе.
Най-после Бог, чрез малкото дете, ще те посади в земята, където на следната година ще израснеш, ще цъфнеш и плод ще вържеш.
Щом е така, дръжте се за малките деца, за малките, дълбоко скрити мисли и чувства във вас, за малките блага, които се раждат в душата ви. Дръжте се за тях и не ги презирайте, ако искате да имате Божието благословение. Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но за вашите мисли, чувства и постъпки. При това Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят. Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, потаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира.
към беседата >>
Мощни сили крие слънцето, но Бог му отдава същото значение, каквото и на човека.
Знание, което не е нито украшение, нито светлина, нито помощ за човека, то е бреме – нищо повече. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Чрез него човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща. Бог еднакво цени и слънцето, и човекът.
Мощни сили крие слънцето, но Бог му отдава същото значение, каквото и на човека.
Човек казва: „Какво мога да направя аз? Къде стои моята цена? “ – Твоята цена стои във връзката, която можеш да направиш. Човешкият ум може да направи връзка между слънцето и земята. Хората са дошли на земята, именно, затова, да направят тази връзка.
към беседата >>
Щом е така, дръжте се за малките деца, за малките, дълбоко скрити мисли и чувства във вас, за малките блага, които се раждат в душата ви.
Един Бог знае какво може да излезе от тебе. Ти си едно малко семенце, което Бог посажда в земята. След време ти сам ще видиш какво е излязло от тебе. Оставиш ли се на хората, те ще те пренасят от ръка на ръка, като малко дете, но от тебе нищо няма да излезе. Най-после Бог, чрез малкото дете, ще те посади в земята, където на следната година ще израснеш, ще цъфнеш и плод ще вържеш.
Щом е така, дръжте се за малките деца, за малките, дълбоко скрити мисли и чувства във вас, за малките блага, които се раждат в душата ви.
Дръжте се за тях и не ги презирайте, ако искате да имате Божието благословение. Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но за вашите мисли, чувства и постъпки. При това Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят. Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, потаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира. Бог ще ви благослови за малките, за потаените, за непроявените семенца у вас.
към беседата >>
Човек казва: „Какво мога да направя аз?
Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Чрез него човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща. Бог еднакво цени и слънцето, и човекът. Мощни сили крие слънцето, но Бог му отдава същото значение, каквото и на човека.
Човек казва: „Какво мога да направя аз?
Къде стои моята цена? “ – Твоята цена стои във връзката, която можеш да направиш. Човешкият ум може да направи връзка между слънцето и земята. Хората са дошли на земята, именно, затова, да направят тази връзка. Който не иска да направи тази връзка, той минава за големец.
към беседата >>
Дръжте се за тях и не ги презирайте, ако искате да имате Божието благословение.
Ти си едно малко семенце, което Бог посажда в земята. След време ти сам ще видиш какво е излязло от тебе. Оставиш ли се на хората, те ще те пренасят от ръка на ръка, като малко дете, но от тебе нищо няма да излезе. Най-после Бог, чрез малкото дете, ще те посади в земята, където на следната година ще израснеш, ще цъфнеш и плод ще вържеш. Щом е така, дръжте се за малките деца, за малките, дълбоко скрити мисли и чувства във вас, за малките блага, които се раждат в душата ви.
Дръжте се за тях и не ги презирайте, ако искате да имате Божието благословение.
Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но за вашите мисли, чувства и постъпки. При това Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят. Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, потаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира. Бог ще ви благослови за малките, за потаените, за непроявените семенца у вас. За проявените неща вие сте получили вече заплатата си.
към беседата >>
Къде стои моята цена?
Чрез него човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща. Бог еднакво цени и слънцето, и човекът. Мощни сили крие слънцето, но Бог му отдава същото значение, каквото и на човека. Човек казва: „Какво мога да направя аз?
Къде стои моята цена?
“ – Твоята цена стои във връзката, която можеш да направиш. Човешкият ум може да направи връзка между слънцето и земята. Хората са дошли на земята, именно, затова, да направят тази връзка. Който не иска да направи тази връзка, той минава за големец. Такъв човек обръща внимание повече на големите величини в живота си, отколкото на малките.
към беседата >>
Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но за вашите мисли, чувства и постъпки.
След време ти сам ще видиш какво е излязло от тебе. Оставиш ли се на хората, те ще те пренасят от ръка на ръка, като малко дете, но от тебе нищо няма да излезе. Най-после Бог, чрез малкото дете, ще те посади в земята, където на следната година ще израснеш, ще цъфнеш и плод ще вържеш. Щом е така, дръжте се за малките деца, за малките, дълбоко скрити мисли и чувства във вас, за малките блага, които се раждат в душата ви. Дръжте се за тях и не ги презирайте, ако искате да имате Божието благословение.
Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но за вашите мисли, чувства и постъпки.
При това Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят. Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, потаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира. Бог ще ви благослови за малките, за потаените, за непроявените семенца у вас. За проявените неща вие сте получили вече заплатата си. Сега, желая на всички да възкръснете, както Христос възкръсна.
към беседата >>
“ – Твоята цена стои във връзката, която можеш да направиш.
При голямото си знание мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща. Бог еднакво цени и слънцето, и човекът. Мощни сили крие слънцето, но Бог му отдава същото значение, каквото и на човека. Човек казва: „Какво мога да направя аз? Къде стои моята цена?
“ – Твоята цена стои във връзката, която можеш да направиш.
Човешкият ум може да направи връзка между слънцето и земята. Хората са дошли на земята, именно, затова, да направят тази връзка. Който не иска да направи тази връзка, той минава за големец. Такъв човек обръща внимание повече на големите величини в живота си, отколкото на малките. Той пренебрегва децата, т.е.
към беседата >>
При това Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят.
Оставиш ли се на хората, те ще те пренасят от ръка на ръка, като малко дете, но от тебе нищо няма да излезе. Най-после Бог, чрез малкото дете, ще те посади в земята, където на следната година ще израснеш, ще цъфнеш и плод ще вържеш. Щом е така, дръжте се за малките деца, за малките, дълбоко скрити мисли и чувства във вас, за малките блага, които се раждат в душата ви. Дръжте се за тях и не ги презирайте, ако искате да имате Божието благословение. Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но за вашите мисли, чувства и постъпки.
При това Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят.
Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, потаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира. Бог ще ви благослови за малките, за потаените, за непроявените семенца у вас. За проявените неща вие сте получили вече заплатата си. Сега, желая на всички да възкръснете, както Христос възкръсна. Обаче, докато дойдете до възкресението, желая на всички да бъдете гонени, хулени, поругани, както Христос беше гонен и поруган.
към беседата >>
Човешкият ум може да направи връзка между слънцето и земята.
Бог еднакво цени и слънцето, и човекът. Мощни сили крие слънцето, но Бог му отдава същото значение, каквото и на човека. Човек казва: „Какво мога да направя аз? Къде стои моята цена? “ – Твоята цена стои във връзката, която можеш да направиш.
Човешкият ум може да направи връзка между слънцето и земята.
Хората са дошли на земята, именно, затова, да направят тази връзка. Който не иска да направи тази връзка, той минава за големец. Такъв човек обръща внимание повече на големите величини в живота си, отколкото на малките. Той пренебрегва децата, т.е. малките работи.
към беседата >>
Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, потаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира.
Най-после Бог, чрез малкото дете, ще те посади в земята, където на следната година ще израснеш, ще цъфнеш и плод ще вържеш. Щом е така, дръжте се за малките деца, за малките, дълбоко скрити мисли и чувства във вас, за малките блага, които се раждат в душата ви. Дръжте се за тях и не ги презирайте, ако искате да имате Божието благословение. Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но за вашите мисли, чувства и постъпки. При това Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят.
Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, потаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира.
Бог ще ви благослови за малките, за потаените, за непроявените семенца у вас. За проявените неща вие сте получили вече заплатата си. Сега, желая на всички да възкръснете, както Христос възкръсна. Обаче, докато дойдете до възкресението, желая на всички да бъдете гонени, хулени, поругани, както Христос беше гонен и поруган. Желая на всички да бъдете разпнати на кръста и да кажете: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша.
към беседата >>
Хората са дошли на земята, именно, затова, да направят тази връзка.
Мощни сили крие слънцето, но Бог му отдава същото значение, каквото и на човека. Човек казва: „Какво мога да направя аз? Къде стои моята цена? “ – Твоята цена стои във връзката, която можеш да направиш. Човешкият ум може да направи връзка между слънцето и земята.
Хората са дошли на земята, именно, затова, да направят тази връзка.
Който не иска да направи тази връзка, той минава за големец. Такъв човек обръща внимание повече на големите величини в живота си, отколкото на малките. Той пренебрегва децата, т.е. малките работи. Бог слага тия големи хора някъде в пространството, да се въртят като колела.
към беседата >>
Бог ще ви благослови за малките, за потаените, за непроявените семенца у вас.
Щом е така, дръжте се за малките деца, за малките, дълбоко скрити мисли и чувства във вас, за малките блага, които се раждат в душата ви. Дръжте се за тях и не ги презирайте, ако искате да имате Божието благословение. Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но за вашите мисли, чувства и постъпки. При това Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят. Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, потаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира.
Бог ще ви благослови за малките, за потаените, за непроявените семенца у вас.
За проявените неща вие сте получили вече заплатата си. Сега, желая на всички да възкръснете, както Христос възкръсна. Обаче, докато дойдете до възкресението, желая на всички да бъдете гонени, хулени, поругани, както Христос беше гонен и поруган. Желая на всички да бъдете разпнати на кръста и да кажете: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша. Ако не е възможно, да бъде Твоята воля!
към беседата >>
Който не иска да направи тази връзка, той минава за големец.
Човек казва: „Какво мога да направя аз? Къде стои моята цена? “ – Твоята цена стои във връзката, която можеш да направиш. Човешкият ум може да направи връзка между слънцето и земята. Хората са дошли на земята, именно, затова, да направят тази връзка.
Който не иска да направи тази връзка, той минава за големец.
Такъв човек обръща внимание повече на големите величини в живота си, отколкото на малките. Той пренебрегва децата, т.е. малките работи. Бог слага тия големи хора някъде в пространството, да се въртят като колела. Нещастието на съвременните хора се дължи на ламтежа им към големи работи, към велики замисли.
към беседата >>
За проявените неща вие сте получили вече заплатата си.
Дръжте се за тях и не ги презирайте, ако искате да имате Божието благословение. Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но за вашите мисли, чувства и постъпки. При това Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят. Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, потаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира. Бог ще ви благослови за малките, за потаените, за непроявените семенца у вас.
За проявените неща вие сте получили вече заплатата си.
Сега, желая на всички да възкръснете, както Христос възкръсна. Обаче, докато дойдете до възкресението, желая на всички да бъдете гонени, хулени, поругани, както Христос беше гонен и поруган. Желая на всички да бъдете разпнати на кръста и да кажете: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша. Ако не е възможно, да бъде Твоята воля! “ Без страдания, възкресение не може да дойде.
към беседата >>
Такъв човек обръща внимание повече на големите величини в живота си, отколкото на малките.
Къде стои моята цена? “ – Твоята цена стои във връзката, която можеш да направиш. Човешкият ум може да направи връзка между слънцето и земята. Хората са дошли на земята, именно, затова, да направят тази връзка. Който не иска да направи тази връзка, той минава за големец.
Такъв човек обръща внимание повече на големите величини в живота си, отколкото на малките.
Той пренебрегва децата, т.е. малките работи. Бог слага тия големи хора някъде в пространството, да се въртят като колела. Нещастието на съвременните хора се дължи на ламтежа им към големи работи, към велики замисли. В едно предание от миналото земята се представя във вид на млада, красива мома, която Господ искал да ожени за млад, красив овчар.
към беседата >>
Сега, желая на всички да възкръснете, както Христос възкръсна.
Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но за вашите мисли, чувства и постъпки. При това Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят. Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, потаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира. Бог ще ви благослови за малките, за потаените, за непроявените семенца у вас. За проявените неща вие сте получили вече заплатата си.
Сега, желая на всички да възкръснете, както Христос възкръсна.
Обаче, докато дойдете до възкресението, желая на всички да бъдете гонени, хулени, поругани, както Христос беше гонен и поруган. Желая на всички да бъдете разпнати на кръста и да кажете: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша. Ако не е възможно, да бъде Твоята воля! “ Без страдания, възкресение не може да дойде. Христос мина през страдания, и хората ще минат.
към беседата >>
Той пренебрегва децата, т.е.
“ – Твоята цена стои във връзката, която можеш да направиш. Човешкият ум може да направи връзка между слънцето и земята. Хората са дошли на земята, именно, затова, да направят тази връзка. Който не иска да направи тази връзка, той минава за големец. Такъв човек обръща внимание повече на големите величини в живота си, отколкото на малките.
Той пренебрегва децата, т.е.
малките работи. Бог слага тия големи хора някъде в пространството, да се въртят като колела. Нещастието на съвременните хора се дължи на ламтежа им към големи работи, към велики замисли. В едно предание от миналото земята се представя във вид на млада, красива мома, която Господ искал да ожени за млад, красив овчар. Тя казала: „Господи, аз не искам да се оженя за такъв простак.
към беседата >>
Обаче, докато дойдете до възкресението, желая на всички да бъдете гонени, хулени, поругани, както Христос беше гонен и поруган.
При това Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят. Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, потаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира. Бог ще ви благослови за малките, за потаените, за непроявените семенца у вас. За проявените неща вие сте получили вече заплатата си. Сега, желая на всички да възкръснете, както Христос възкръсна.
Обаче, докато дойдете до възкресението, желая на всички да бъдете гонени, хулени, поругани, както Христос беше гонен и поруган.
Желая на всички да бъдете разпнати на кръста и да кажете: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша. Ако не е възможно, да бъде Твоята воля! “ Без страдания, възкресение не може да дойде. Христос мина през страдания, и хората ще минат. Ако майката страда, и децата ще страдат.
към беседата >>
малките работи.
Човешкият ум може да направи връзка между слънцето и земята. Хората са дошли на земята, именно, затова, да направят тази връзка. Който не иска да направи тази връзка, той минава за големец. Такъв човек обръща внимание повече на големите величини в живота си, отколкото на малките. Той пренебрегва децата, т.е.
малките работи.
Бог слага тия големи хора някъде в пространството, да се въртят като колела. Нещастието на съвременните хора се дължи на ламтежа им към големи работи, към велики замисли. В едно предание от миналото земята се представя във вид на млада, красива мома, която Господ искал да ожени за млад, красив овчар. Тя казала: „Господи, аз не искам да се оженя за такъв простак. Аз мечтая за нещо велико, за велики светове.
към беседата >>
Желая на всички да бъдете разпнати на кръста и да кажете: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша.
Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, потаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира. Бог ще ви благослови за малките, за потаените, за непроявените семенца у вас. За проявените неща вие сте получили вече заплатата си. Сега, желая на всички да възкръснете, както Христос възкръсна. Обаче, докато дойдете до възкресението, желая на всички да бъдете гонени, хулени, поругани, както Христос беше гонен и поруган.
Желая на всички да бъдете разпнати на кръста и да кажете: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша.
Ако не е възможно, да бъде Твоята воля! “ Без страдания, възкресение не може да дойде. Христос мина през страдания, и хората ще минат. Ако майката страда, и децата ще страдат. Ако децата страдат, и майката ще страда.
към беседата >>
Бог слага тия големи хора някъде в пространството, да се въртят като колела.
Хората са дошли на земята, именно, затова, да направят тази връзка. Който не иска да направи тази връзка, той минава за големец. Такъв човек обръща внимание повече на големите величини в живота си, отколкото на малките. Той пренебрегва децата, т.е. малките работи.
Бог слага тия големи хора някъде в пространството, да се въртят като колела.
Нещастието на съвременните хора се дължи на ламтежа им към големи работи, към велики замисли. В едно предание от миналото земята се представя във вид на млада, красива мома, която Господ искал да ожени за млад, красив овчар. Тя казала: „Господи, аз не искам да се оженя за такъв простак. Аз мечтая за нещо велико, за велики светове. Ако дойде някой царски син, за него ще се оженя“.
към беседата >>
Ако не е възможно, да бъде Твоята воля!
Бог ще ви благослови за малките, за потаените, за непроявените семенца у вас. За проявените неща вие сте получили вече заплатата си. Сега, желая на всички да възкръснете, както Христос възкръсна. Обаче, докато дойдете до възкресението, желая на всички да бъдете гонени, хулени, поругани, както Христос беше гонен и поруган. Желая на всички да бъдете разпнати на кръста и да кажете: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша.
Ако не е възможно, да бъде Твоята воля!
“ Без страдания, възкресение не може да дойде. Христос мина през страдания, и хората ще минат. Ако майката страда, и децата ще страдат. Ако децата страдат, и майката ще страда. Аз не съм за страданията, но има страдания неизбежни.
към беседата >>
Нещастието на съвременните хора се дължи на ламтежа им към големи работи, към велики замисли.
Който не иска да направи тази връзка, той минава за големец. Такъв човек обръща внимание повече на големите величини в живота си, отколкото на малките. Той пренебрегва децата, т.е. малките работи. Бог слага тия големи хора някъде в пространството, да се въртят като колела.
Нещастието на съвременните хора се дължи на ламтежа им към големи работи, към велики замисли.
В едно предание от миналото земята се представя във вид на млада, красива мома, която Господ искал да ожени за млад, красив овчар. Тя казала: „Господи, аз не искам да се оженя за такъв простак. Аз мечтая за нещо велико, за велики светове. Ако дойде някой царски син, за него ще се оженя“. Бог се съгласил да изпълни желанието ѝ и я оженил за царски син.
към беседата >>
“ Без страдания, възкресение не може да дойде.
За проявените неща вие сте получили вече заплатата си. Сега, желая на всички да възкръснете, както Христос възкръсна. Обаче, докато дойдете до възкресението, желая на всички да бъдете гонени, хулени, поругани, както Христос беше гонен и поруган. Желая на всички да бъдете разпнати на кръста и да кажете: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша. Ако не е възможно, да бъде Твоята воля!
“ Без страдания, възкресение не може да дойде.
Христос мина през страдания, и хората ще минат. Ако майката страда, и децата ще страдат. Ако децата страдат, и майката ще страда. Аз не съм за страданията, но има страдания неизбежни. Има неща, които могат да се отменят, но има неща, които не могат да се отменят.
към беседата >>
В едно предание от миналото земята се представя във вид на млада, красива мома, която Господ искал да ожени за млад, красив овчар.
Такъв човек обръща внимание повече на големите величини в живота си, отколкото на малките. Той пренебрегва децата, т.е. малките работи. Бог слага тия големи хора някъде в пространството, да се въртят като колела. Нещастието на съвременните хора се дължи на ламтежа им към големи работи, към велики замисли.
В едно предание от миналото земята се представя във вид на млада, красива мома, която Господ искал да ожени за млад, красив овчар.
Тя казала: „Господи, аз не искам да се оженя за такъв простак. Аз мечтая за нещо велико, за велики светове. Ако дойде някой царски син, за него ще се оженя“. Бог се съгласил да изпълни желанието ѝ и я оженил за царски син. Наскоро след това тя родила синове и дъщери, всички престъпници.
към беседата >>
Христос мина през страдания, и хората ще минат.
Сега, желая на всички да възкръснете, както Христос възкръсна. Обаче, докато дойдете до възкресението, желая на всички да бъдете гонени, хулени, поругани, както Христос беше гонен и поруган. Желая на всички да бъдете разпнати на кръста и да кажете: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша. Ако не е възможно, да бъде Твоята воля! “ Без страдания, възкресение не може да дойде.
Христос мина през страдания, и хората ще минат.
Ако майката страда, и децата ще страдат. Ако децата страдат, и майката ще страда. Аз не съм за страданията, но има страдания неизбежни. Има неща, които могат да се отменят, но има неща, които не могат да се отменят.
към беседата >>
Тя казала: „Господи, аз не искам да се оженя за такъв простак.
Той пренебрегва децата, т.е. малките работи. Бог слага тия големи хора някъде в пространството, да се въртят като колела. Нещастието на съвременните хора се дължи на ламтежа им към големи работи, към велики замисли. В едно предание от миналото земята се представя във вид на млада, красива мома, която Господ искал да ожени за млад, красив овчар.
Тя казала: „Господи, аз не искам да се оженя за такъв простак.
Аз мечтая за нещо велико, за велики светове. Ако дойде някой царски син, за него ще се оженя“. Бог се съгласил да изпълни желанието ѝ и я оженил за царски син. Наскоро след това тя родила синове и дъщери, всички престъпници. Земята се оженила за царски син, но и до днес се намира в големи изпитания с родените от него синове и дъщери.
към беседата >>
Ако майката страда, и децата ще страдат.
Обаче, докато дойдете до възкресението, желая на всички да бъдете гонени, хулени, поругани, както Христос беше гонен и поруган. Желая на всички да бъдете разпнати на кръста и да кажете: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша. Ако не е възможно, да бъде Твоята воля! “ Без страдания, възкресение не може да дойде. Христос мина през страдания, и хората ще минат.
Ако майката страда, и децата ще страдат.
Ако децата страдат, и майката ще страда. Аз не съм за страданията, но има страдания неизбежни. Има неща, които могат да се отменят, но има неща, които не могат да се отменят.
към беседата >>
Аз мечтая за нещо велико, за велики светове.
малките работи. Бог слага тия големи хора някъде в пространството, да се въртят като колела. Нещастието на съвременните хора се дължи на ламтежа им към големи работи, към велики замисли. В едно предание от миналото земята се представя във вид на млада, красива мома, която Господ искал да ожени за млад, красив овчар. Тя казала: „Господи, аз не искам да се оженя за такъв простак.
Аз мечтая за нещо велико, за велики светове.
Ако дойде някой царски син, за него ще се оженя“. Бог се съгласил да изпълни желанието ѝ и я оженил за царски син. Наскоро след това тя родила синове и дъщери, всички престъпници. Земята се оженила за царски син, но и до днес се намира в големи изпитания с родените от него синове и дъщери. Тя съзнала положението си и често си казвала: „Да бях се оженила за овчарския син!
към беседата >>
Ако децата страдат, и майката ще страда.
Желая на всички да бъдете разпнати на кръста и да кажете: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша. Ако не е възможно, да бъде Твоята воля! “ Без страдания, възкресение не може да дойде. Христос мина през страдания, и хората ще минат. Ако майката страда, и децата ще страдат.
Ако децата страдат, и майката ще страда.
Аз не съм за страданията, но има страдания неизбежни. Има неща, които могат да се отменят, но има неща, които не могат да се отменят.
към беседата >>
Ако дойде някой царски син, за него ще се оженя“.
Бог слага тия големи хора някъде в пространството, да се въртят като колела. Нещастието на съвременните хора се дължи на ламтежа им към големи работи, към велики замисли. В едно предание от миналото земята се представя във вид на млада, красива мома, която Господ искал да ожени за млад, красив овчар. Тя казала: „Господи, аз не искам да се оженя за такъв простак. Аз мечтая за нещо велико, за велики светове.
Ако дойде някой царски син, за него ще се оженя“.
Бог се съгласил да изпълни желанието ѝ и я оженил за царски син. Наскоро след това тя родила синове и дъщери, всички престъпници. Земята се оженила за царски син, но и до днес се намира в големи изпитания с родените от него синове и дъщери. Тя съзнала положението си и често си казвала: „Да бях се оженила за овчарския син! С него поне нямаше да имам такива големи изпитания, каквито днес преживявам“.
към беседата >>
Аз не съм за страданията, но има страдания неизбежни.
Ако не е възможно, да бъде Твоята воля! “ Без страдания, възкресение не може да дойде. Христос мина през страдания, и хората ще минат. Ако майката страда, и децата ще страдат. Ако децата страдат, и майката ще страда.
Аз не съм за страданията, но има страдания неизбежни.
Има неща, които могат да се отменят, но има неща, които не могат да се отменят.
към беседата >>
Бог се съгласил да изпълни желанието ѝ и я оженил за царски син.
Нещастието на съвременните хора се дължи на ламтежа им към големи работи, към велики замисли. В едно предание от миналото земята се представя във вид на млада, красива мома, която Господ искал да ожени за млад, красив овчар. Тя казала: „Господи, аз не искам да се оженя за такъв простак. Аз мечтая за нещо велико, за велики светове. Ако дойде някой царски син, за него ще се оженя“.
Бог се съгласил да изпълни желанието ѝ и я оженил за царски син.
Наскоро след това тя родила синове и дъщери, всички престъпници. Земята се оженила за царски син, но и до днес се намира в големи изпитания с родените от него синове и дъщери. Тя съзнала положението си и често си казвала: „Да бях се оженила за овчарския син! С него поне нямаше да имам такива големи изпитания, каквито днес преживявам“. Не само тя, но и децата ѝ до днес казват: „Колко по-добре щеше да направи майка ни, ако беше се оженила за някой по-прост човек, без титла и без име, но да донесе щастие за целия дом“.
към беседата >>
Има неща, които могат да се отменят, но има неща, които не могат да се отменят.
“ Без страдания, възкресение не може да дойде. Христос мина през страдания, и хората ще минат. Ако майката страда, и децата ще страдат. Ако децата страдат, и майката ще страда. Аз не съм за страданията, но има страдания неизбежни.
Има неща, които могат да се отменят, но има неща, които не могат да се отменят.
към беседата >>
Наскоро след това тя родила синове и дъщери, всички престъпници.
В едно предание от миналото земята се представя във вид на млада, красива мома, която Господ искал да ожени за млад, красив овчар. Тя казала: „Господи, аз не искам да се оженя за такъв простак. Аз мечтая за нещо велико, за велики светове. Ако дойде някой царски син, за него ще се оженя“. Бог се съгласил да изпълни желанието ѝ и я оженил за царски син.
Наскоро след това тя родила синове и дъщери, всички престъпници.
Земята се оженила за царски син, но и до днес се намира в големи изпитания с родените от него синове и дъщери. Тя съзнала положението си и често си казвала: „Да бях се оженила за овчарския син! С него поне нямаше да имам такива големи изпитания, каквито днес преживявам“. Не само тя, но и децата ѝ до днес казват: „Колко по-добре щеше да направи майка ни, ако беше се оженила за някой по-прост човек, без титла и без име, но да донесе щастие за целия дом“. И наистина, за предпочитане е овчарският син, който носи щастието в себе си, отколкото царският син, който носи нещастието.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато всички мъчения, страдания ще изчезнат.
Ще дойде ден, когато всички мъчения, страдания ще изчезнат.
Апостол Павел казва: „Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава за онези, които любят Бога“. Мнозина казват: „Кой знае, дали е така, ами ние да си поживеем“. – Къде са всички ония, които са мислили само да си поживеят? – На гробищата. Там ще намерите паметници на учени и прости, на богати и бедни, на млади и стари, които са си поживели, както са разбирали.
към беседата >>
Земята се оженила за царски син, но и до днес се намира в големи изпитания с родените от него синове и дъщери.
Тя казала: „Господи, аз не искам да се оженя за такъв простак. Аз мечтая за нещо велико, за велики светове. Ако дойде някой царски син, за него ще се оженя“. Бог се съгласил да изпълни желанието ѝ и я оженил за царски син. Наскоро след това тя родила синове и дъщери, всички престъпници.
Земята се оженила за царски син, но и до днес се намира в големи изпитания с родените от него синове и дъщери.
Тя съзнала положението си и често си казвала: „Да бях се оженила за овчарския син! С него поне нямаше да имам такива големи изпитания, каквито днес преживявам“. Не само тя, но и децата ѝ до днес казват: „Колко по-добре щеше да направи майка ни, ако беше се оженила за някой по-прост човек, без титла и без име, но да донесе щастие за целия дом“. И наистина, за предпочитане е овчарският син, който носи щастието в себе си, отколкото царският син, който носи нещастието. Сега, това са иносказания, върху които трябва да се размишлява.
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава за онези, които любят Бога“.
Ще дойде ден, когато всички мъчения, страдания ще изчезнат.
Апостол Павел казва: „Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава за онези, които любят Бога“.
Мнозина казват: „Кой знае, дали е така, ами ние да си поживеем“. – Къде са всички ония, които са мислили само да си поживеят? – На гробищата. Там ще намерите паметници на учени и прости, на богати и бедни, на млади и стари, които са си поживели, както са разбирали. Там са отишли всички велики хора, които са били почитани и уважавани.
към беседата >>
Тя съзнала положението си и често си казвала: „Да бях се оженила за овчарския син!
Аз мечтая за нещо велико, за велики светове. Ако дойде някой царски син, за него ще се оженя“. Бог се съгласил да изпълни желанието ѝ и я оженил за царски син. Наскоро след това тя родила синове и дъщери, всички престъпници. Земята се оженила за царски син, но и до днес се намира в големи изпитания с родените от него синове и дъщери.
Тя съзнала положението си и често си казвала: „Да бях се оженила за овчарския син!
С него поне нямаше да имам такива големи изпитания, каквито днес преживявам“. Не само тя, но и децата ѝ до днес казват: „Колко по-добре щеше да направи майка ни, ако беше се оженила за някой по-прост човек, без титла и без име, но да донесе щастие за целия дом“. И наистина, за предпочитане е овчарският син, който носи щастието в себе си, отколкото царският син, който носи нещастието. Сега, това са иносказания, върху които трябва да се размишлява. Човек се отказва от малките идеи, които Бог е вложил в него, за сметка на големите, които възприема отвън.
към беседата >>
Мнозина казват: „Кой знае, дали е така, ами ние да си поживеем“.
Ще дойде ден, когато всички мъчения, страдания ще изчезнат. Апостол Павел казва: „Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава за онези, които любят Бога“.
Мнозина казват: „Кой знае, дали е така, ами ние да си поживеем“.
– Къде са всички ония, които са мислили само да си поживеят? – На гробищата. Там ще намерите паметници на учени и прости, на богати и бедни, на млади и стари, които са си поживели, както са разбирали. Там са отишли всички велики хора, които са били почитани и уважавани. И тъй, отхранвайте малките деца, които Бог е възлюбил, ако искате пътищата ви да бъдат благоприятни и благоугодни на Господа.
към беседата >>
С него поне нямаше да имам такива големи изпитания, каквито днес преживявам“.
Ако дойде някой царски син, за него ще се оженя“. Бог се съгласил да изпълни желанието ѝ и я оженил за царски син. Наскоро след това тя родила синове и дъщери, всички престъпници. Земята се оженила за царски син, но и до днес се намира в големи изпитания с родените от него синове и дъщери. Тя съзнала положението си и често си казвала: „Да бях се оженила за овчарския син!
С него поне нямаше да имам такива големи изпитания, каквито днес преживявам“.
Не само тя, но и децата ѝ до днес казват: „Колко по-добре щеше да направи майка ни, ако беше се оженила за някой по-прост човек, без титла и без име, но да донесе щастие за целия дом“. И наистина, за предпочитане е овчарският син, който носи щастието в себе си, отколкото царският син, който носи нещастието. Сега, това са иносказания, върху които трябва да се размишлява. Човек се отказва от малките идеи, които Бог е вложил в него, за сметка на големите, които възприема отвън. Той иска да стане цар, да бъде красив, богат, силен.
към беседата >>
– Къде са всички ония, които са мислили само да си поживеят?
Ще дойде ден, когато всички мъчения, страдания ще изчезнат. Апостол Павел казва: „Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава за онези, които любят Бога“. Мнозина казват: „Кой знае, дали е така, ами ние да си поживеем“.
– Къде са всички ония, които са мислили само да си поживеят?
– На гробищата. Там ще намерите паметници на учени и прости, на богати и бедни, на млади и стари, които са си поживели, както са разбирали. Там са отишли всички велики хора, които са били почитани и уважавани. И тъй, отхранвайте малките деца, които Бог е възлюбил, ако искате пътищата ви да бъдат благоприятни и благоугодни на Господа.
към беседата >>
Не само тя, но и децата ѝ до днес казват: „Колко по-добре щеше да направи майка ни, ако беше се оженила за някой по-прост човек, без титла и без име, но да донесе щастие за целия дом“.
Бог се съгласил да изпълни желанието ѝ и я оженил за царски син. Наскоро след това тя родила синове и дъщери, всички престъпници. Земята се оженила за царски син, но и до днес се намира в големи изпитания с родените от него синове и дъщери. Тя съзнала положението си и често си казвала: „Да бях се оженила за овчарския син! С него поне нямаше да имам такива големи изпитания, каквито днес преживявам“.
Не само тя, но и децата ѝ до днес казват: „Колко по-добре щеше да направи майка ни, ако беше се оженила за някой по-прост човек, без титла и без име, но да донесе щастие за целия дом“.
И наистина, за предпочитане е овчарският син, който носи щастието в себе си, отколкото царският син, който носи нещастието. Сега, това са иносказания, върху които трябва да се размишлява. Човек се отказва от малките идеи, които Бог е вложил в него, за сметка на големите, които възприема отвън. Той иска да стане цар, да бъде красив, богат, силен. И това не е лошо, но щастието не се състои в красотата, в силата, в богатството.
към беседата >>
– На гробищата.
Ще дойде ден, когато всички мъчения, страдания ще изчезнат. Апостол Павел казва: „Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава за онези, които любят Бога“. Мнозина казват: „Кой знае, дали е така, ами ние да си поживеем“. – Къде са всички ония, които са мислили само да си поживеят?
– На гробищата.
Там ще намерите паметници на учени и прости, на богати и бедни, на млади и стари, които са си поживели, както са разбирали. Там са отишли всички велики хора, които са били почитани и уважавани. И тъй, отхранвайте малките деца, които Бог е възлюбил, ако искате пътищата ви да бъдат благоприятни и благоугодни на Господа.
към беседата >>
И наистина, за предпочитане е овчарският син, който носи щастието в себе си, отколкото царският син, който носи нещастието.
Наскоро след това тя родила синове и дъщери, всички престъпници. Земята се оженила за царски син, но и до днес се намира в големи изпитания с родените от него синове и дъщери. Тя съзнала положението си и често си казвала: „Да бях се оженила за овчарския син! С него поне нямаше да имам такива големи изпитания, каквито днес преживявам“. Не само тя, но и децата ѝ до днес казват: „Колко по-добре щеше да направи майка ни, ако беше се оженила за някой по-прост човек, без титла и без име, но да донесе щастие за целия дом“.
И наистина, за предпочитане е овчарският син, който носи щастието в себе си, отколкото царският син, който носи нещастието.
Сега, това са иносказания, върху които трябва да се размишлява. Човек се отказва от малките идеи, които Бог е вложил в него, за сметка на големите, които възприема отвън. Той иска да стане цар, да бъде красив, богат, силен. И това не е лошо, но щастието не се състои в красотата, в силата, в богатството. Да бъдеш цар, това още не е щастие; да бъдеш красив, това не е щастие.
към беседата >>
Там ще намерите паметници на учени и прости, на богати и бедни, на млади и стари, които са си поживели, както са разбирали.
Ще дойде ден, когато всички мъчения, страдания ще изчезнат. Апостол Павел казва: „Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава за онези, които любят Бога“. Мнозина казват: „Кой знае, дали е така, ами ние да си поживеем“. – Къде са всички ония, които са мислили само да си поживеят? – На гробищата.
Там ще намерите паметници на учени и прости, на богати и бедни, на млади и стари, които са си поживели, както са разбирали.
Там са отишли всички велики хора, които са били почитани и уважавани. И тъй, отхранвайте малките деца, които Бог е възлюбил, ако искате пътищата ви да бъдат благоприятни и благоугодни на Господа.
към беседата >>
Сега, това са иносказания, върху които трябва да се размишлява.
Земята се оженила за царски син, но и до днес се намира в големи изпитания с родените от него синове и дъщери. Тя съзнала положението си и често си казвала: „Да бях се оженила за овчарския син! С него поне нямаше да имам такива големи изпитания, каквито днес преживявам“. Не само тя, но и децата ѝ до днес казват: „Колко по-добре щеше да направи майка ни, ако беше се оженила за някой по-прост човек, без титла и без име, но да донесе щастие за целия дом“. И наистина, за предпочитане е овчарският син, който носи щастието в себе си, отколкото царският син, който носи нещастието.
Сега, това са иносказания, върху които трябва да се размишлява.
Човек се отказва от малките идеи, които Бог е вложил в него, за сметка на големите, които възприема отвън. Той иска да стане цар, да бъде красив, богат, силен. И това не е лошо, но щастието не се състои в красотата, в силата, в богатството. Да бъдеш цар, това още не е щастие; да бъдеш красив, това не е щастие. Когато момата е красива, всички я желаят.
към беседата >>
Там са отишли всички велики хора, които са били почитани и уважавани.
Апостол Павел казва: „Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава за онези, които любят Бога“. Мнозина казват: „Кой знае, дали е така, ами ние да си поживеем“. – Къде са всички ония, които са мислили само да си поживеят? – На гробищата. Там ще намерите паметници на учени и прости, на богати и бедни, на млади и стари, които са си поживели, както са разбирали.
Там са отишли всички велики хора, които са били почитани и уважавани.
И тъй, отхранвайте малките деца, които Бог е възлюбил, ако искате пътищата ви да бъдат благоприятни и благоугодни на Господа.
към беседата >>
Човек се отказва от малките идеи, които Бог е вложил в него, за сметка на големите, които възприема отвън.
Тя съзнала положението си и често си казвала: „Да бях се оженила за овчарския син! С него поне нямаше да имам такива големи изпитания, каквито днес преживявам“. Не само тя, но и децата ѝ до днес казват: „Колко по-добре щеше да направи майка ни, ако беше се оженила за някой по-прост човек, без титла и без име, но да донесе щастие за целия дом“. И наистина, за предпочитане е овчарският син, който носи щастието в себе си, отколкото царският син, който носи нещастието. Сега, това са иносказания, върху които трябва да се размишлява.
Човек се отказва от малките идеи, които Бог е вложил в него, за сметка на големите, които възприема отвън.
Той иска да стане цар, да бъде красив, богат, силен. И това не е лошо, но щастието не се състои в красотата, в силата, в богатството. Да бъдеш цар, това още не е щастие; да бъдеш красив, това не е щастие. Когато момата е красива, всички я желаят. Щом всички хора едновременно пожелават едно и също нещо, те носят нещастие.
към беседата >>
И тъй, отхранвайте малките деца, които Бог е възлюбил, ако искате пътищата ви да бъдат благоприятни и благоугодни на Господа.
Мнозина казват: „Кой знае, дали е така, ами ние да си поживеем“. – Къде са всички ония, които са мислили само да си поживеят? – На гробищата. Там ще намерите паметници на учени и прости, на богати и бедни, на млади и стари, които са си поживели, както са разбирали. Там са отишли всички велики хора, които са били почитани и уважавани.
И тъй, отхранвайте малките деца, които Бог е възлюбил, ако искате пътищата ви да бъдат благоприятни и благоугодни на Господа.
към беседата >>
Той иска да стане цар, да бъде красив, богат, силен.
С него поне нямаше да имам такива големи изпитания, каквито днес преживявам“. Не само тя, но и децата ѝ до днес казват: „Колко по-добре щеше да направи майка ни, ако беше се оженила за някой по-прост човек, без титла и без име, но да донесе щастие за целия дом“. И наистина, за предпочитане е овчарският син, който носи щастието в себе си, отколкото царският син, който носи нещастието. Сега, това са иносказания, върху които трябва да се размишлява. Човек се отказва от малките идеи, които Бог е вложил в него, за сметка на големите, които възприема отвън.
Той иска да стане цар, да бъде красив, богат, силен.
И това не е лошо, но щастието не се състои в красотата, в силата, в богатството. Да бъдеш цар, това още не е щастие; да бъдеш красив, това не е щастие. Когато момата е красива, всички я желаят. Щом всички хора едновременно пожелават едно и също нещо, те носят нещастие. В такъв случай красивият човек трябва да застане с нож срещу хората, да се брани, да устоява своята собственост.
към беседата >>
И това не е лошо, но щастието не се състои в красотата, в силата, в богатството.
Не само тя, но и децата ѝ до днес казват: „Колко по-добре щеше да направи майка ни, ако беше се оженила за някой по-прост човек, без титла и без име, но да донесе щастие за целия дом“. И наистина, за предпочитане е овчарският син, който носи щастието в себе си, отколкото царският син, който носи нещастието. Сега, това са иносказания, върху които трябва да се размишлява. Човек се отказва от малките идеи, които Бог е вложил в него, за сметка на големите, които възприема отвън. Той иска да стане цар, да бъде красив, богат, силен.
И това не е лошо, но щастието не се състои в красотата, в силата, в богатството.
Да бъдеш цар, това още не е щастие; да бъдеш красив, това не е щастие. Когато момата е красива, всички я желаят. Щом всички хора едновременно пожелават едно и също нещо, те носят нещастие. В такъв случай красивият човек трябва да застане с нож срещу хората, да се брани, да устоява своята собственост. Та съществената мисъл е, че човек не трябва да влиза в противоречие със своите възгледи и да казва: „Напразно прекарах живота си.
към беседата >>
Да бъдеш цар, това още не е щастие; да бъдеш красив, това не е щастие.
И наистина, за предпочитане е овчарският син, който носи щастието в себе си, отколкото царският син, който носи нещастието. Сега, това са иносказания, върху които трябва да се размишлява. Човек се отказва от малките идеи, които Бог е вложил в него, за сметка на големите, които възприема отвън. Той иска да стане цар, да бъде красив, богат, силен. И това не е лошо, но щастието не се състои в красотата, в силата, в богатството.
Да бъдеш цар, това още не е щастие; да бъдеш красив, това не е щастие.
Когато момата е красива, всички я желаят. Щом всички хора едновременно пожелават едно и също нещо, те носят нещастие. В такъв случай красивият човек трябва да застане с нож срещу хората, да се брани, да устоява своята собственост. Та съществената мисъл е, че човек не трябва да влиза в противоречие със своите възгледи и да казва: „Напразно прекарах живота си. Толкова години изгубих, без да придобия нещо“.
към беседата >>
Когато момата е красива, всички я желаят.
Сега, това са иносказания, върху които трябва да се размишлява. Човек се отказва от малките идеи, които Бог е вложил в него, за сметка на големите, които възприема отвън. Той иска да стане цар, да бъде красив, богат, силен. И това не е лошо, но щастието не се състои в красотата, в силата, в богатството. Да бъдеш цар, това още не е щастие; да бъдеш красив, това не е щастие.
Когато момата е красива, всички я желаят.
Щом всички хора едновременно пожелават едно и също нещо, те носят нещастие. В такъв случай красивият човек трябва да застане с нож срещу хората, да се брани, да устоява своята собственост. Та съществената мисъл е, че човек не трябва да влиза в противоречие със своите възгледи и да казва: „Напразно прекарах живота си. Толкова години изгубих, без да придобия нещо“. Така не се говори.
към беседата >>
Щом всички хора едновременно пожелават едно и също нещо, те носят нещастие.
Човек се отказва от малките идеи, които Бог е вложил в него, за сметка на големите, които възприема отвън. Той иска да стане цар, да бъде красив, богат, силен. И това не е лошо, но щастието не се състои в красотата, в силата, в богатството. Да бъдеш цар, това още не е щастие; да бъдеш красив, това не е щастие. Когато момата е красива, всички я желаят.
Щом всички хора едновременно пожелават едно и също нещо, те носят нещастие.
В такъв случай красивият човек трябва да застане с нож срещу хората, да се брани, да устоява своята собственост. Та съществената мисъл е, че човек не трябва да влиза в противоречие със своите възгледи и да казва: „Напразно прекарах живота си. Толкова години изгубих, без да придобия нещо“. Така не се говори. Бих желал да зная какво разбирате, като казвате, че сте изгубили една година, например?
към беседата >>
В такъв случай красивият човек трябва да застане с нож срещу хората, да се брани, да устоява своята собственост.
Той иска да стане цар, да бъде красив, богат, силен. И това не е лошо, но щастието не се състои в красотата, в силата, в богатството. Да бъдеш цар, това още не е щастие; да бъдеш красив, това не е щастие. Когато момата е красива, всички я желаят. Щом всички хора едновременно пожелават едно и също нещо, те носят нещастие.
В такъв случай красивият човек трябва да застане с нож срещу хората, да се брани, да устоява своята собственост.
Та съществената мисъл е, че човек не трябва да влиза в противоречие със своите възгледи и да казва: „Напразно прекарах живота си. Толкова години изгубих, без да придобия нещо“. Така не се говори. Бих желал да зная какво разбирате, като казвате, че сте изгубили една година, например? В една година земята се завъртва един път около слънцето.
към беседата >>
Та съществената мисъл е, че човек не трябва да влиза в противоречие със своите възгледи и да казва: „Напразно прекарах живота си.
И това не е лошо, но щастието не се състои в красотата, в силата, в богатството. Да бъдеш цар, това още не е щастие; да бъдеш красив, това не е щастие. Когато момата е красива, всички я желаят. Щом всички хора едновременно пожелават едно и също нещо, те носят нещастие. В такъв случай красивият човек трябва да застане с нож срещу хората, да се брани, да устоява своята собственост.
Та съществената мисъл е, че човек не трябва да влиза в противоречие със своите възгледи и да казва: „Напразно прекарах живота си.
Толкова години изгубих, без да придобия нещо“. Така не се говори. Бих желал да зная какво разбирате, като казвате, че сте изгубили една година, например? В една година земята се завъртва един път около слънцето. Значи, в това време тя е свършила много работа; тя е предала най-малко по един урок на всеки човек.
към беседата >>
Толкова години изгубих, без да придобия нещо“.
Да бъдеш цар, това още не е щастие; да бъдеш красив, това не е щастие. Когато момата е красива, всички я желаят. Щом всички хора едновременно пожелават едно и също нещо, те носят нещастие. В такъв случай красивият човек трябва да застане с нож срещу хората, да се брани, да устоява своята собственост. Та съществената мисъл е, че човек не трябва да влиза в противоречие със своите възгледи и да казва: „Напразно прекарах живота си.
Толкова години изгубих, без да придобия нещо“.
Така не се говори. Бих желал да зная какво разбирате, като казвате, че сте изгубили една година, например? В една година земята се завъртва един път около слънцето. Значи, в това време тя е свършила много работа; тя е предала най-малко по един урок на всеки човек. Следователно, когато някой каже, че годината е минала напразно, аз разбирам, че той не е могъл да научи урока, който му бил преподаден.
към беседата >>
Така не се говори.
Когато момата е красива, всички я желаят. Щом всички хора едновременно пожелават едно и също нещо, те носят нещастие. В такъв случай красивият човек трябва да застане с нож срещу хората, да се брани, да устоява своята собственост. Та съществената мисъл е, че човек не трябва да влиза в противоречие със своите възгледи и да казва: „Напразно прекарах живота си. Толкова години изгубих, без да придобия нещо“.
Така не се говори.
Бих желал да зная какво разбирате, като казвате, че сте изгубили една година, например? В една година земята се завъртва един път около слънцето. Значи, в това време тя е свършила много работа; тя е предала най-малко по един урок на всеки човек. Следователно, когато някой каже, че годината е минала напразно, аз разбирам, че той не е могъл да научи урока, който му бил преподаден. Ако беше научил урока си, той щеше да изпълни волята Божия и да получи едно малко благо.
към беседата >>
Бих желал да зная какво разбирате, като казвате, че сте изгубили една година, например?
Щом всички хора едновременно пожелават едно и също нещо, те носят нещастие. В такъв случай красивият човек трябва да застане с нож срещу хората, да се брани, да устоява своята собственост. Та съществената мисъл е, че човек не трябва да влиза в противоречие със своите възгледи и да казва: „Напразно прекарах живота си. Толкова години изгубих, без да придобия нещо“. Така не се говори.
Бих желал да зная какво разбирате, като казвате, че сте изгубили една година, например?
В една година земята се завъртва един път около слънцето. Значи, в това време тя е свършила много работа; тя е предала най-малко по един урок на всеки човек. Следователно, когато някой каже, че годината е минала напразно, аз разбирам, че той не е могъл да научи урока, който му бил преподаден. Ако беше научил урока си, той щеше да изпълни волята Божия и да получи едно малко благо. Една изгубена година представлява една малка мисъл, една връзка, която човек е пренебрегнал.
към беседата >>
В една година земята се завъртва един път около слънцето.
В такъв случай красивият човек трябва да застане с нож срещу хората, да се брани, да устоява своята собственост. Та съществената мисъл е, че човек не трябва да влиза в противоречие със своите възгледи и да казва: „Напразно прекарах живота си. Толкова години изгубих, без да придобия нещо“. Така не се говори. Бих желал да зная какво разбирате, като казвате, че сте изгубили една година, например?
В една година земята се завъртва един път около слънцето.
Значи, в това време тя е свършила много работа; тя е предала най-малко по един урок на всеки човек. Следователно, когато някой каже, че годината е минала напразно, аз разбирам, че той не е могъл да научи урока, който му бил преподаден. Ако беше научил урока си, той щеше да изпълни волята Божия и да получи едно малко благо. Една изгубена година представлява една малка мисъл, една връзка, която човек е пренебрегнал. Щом е така, човек лесно може да спечели тази година.
към беседата >>
Значи, в това време тя е свършила много работа; тя е предала най-малко по един урок на всеки човек.
Та съществената мисъл е, че човек не трябва да влиза в противоречие със своите възгледи и да казва: „Напразно прекарах живота си. Толкова години изгубих, без да придобия нещо“. Така не се говори. Бих желал да зная какво разбирате, като казвате, че сте изгубили една година, например? В една година земята се завъртва един път около слънцето.
Значи, в това време тя е свършила много работа; тя е предала най-малко по един урок на всеки човек.
Следователно, когато някой каже, че годината е минала напразно, аз разбирам, че той не е могъл да научи урока, който му бил преподаден. Ако беше научил урока си, той щеше да изпълни волята Божия и да получи едно малко благо. Една изгубена година представлява една малка мисъл, една връзка, която човек е пренебрегнал. Щом е така, човек лесно може да спечели тази година. Как ще я спечели?
към беседата >>
Следователно, когато някой каже, че годината е минала напразно, аз разбирам, че той не е могъл да научи урока, който му бил преподаден.
Толкова години изгубих, без да придобия нещо“. Така не се говори. Бих желал да зная какво разбирате, като казвате, че сте изгубили една година, например? В една година земята се завъртва един път около слънцето. Значи, в това време тя е свършила много работа; тя е предала най-малко по един урок на всеки човек.
Следователно, когато някой каже, че годината е минала напразно, аз разбирам, че той не е могъл да научи урока, който му бил преподаден.
Ако беше научил урока си, той щеше да изпълни волята Божия и да получи едно малко благо. Една изгубена година представлява една малка мисъл, една връзка, която човек е пренебрегнал. Щом е така, човек лесно може да спечели тази година. Как ще я спечели? – Като направи тази малка връзка, т.е.
към беседата >>
Ако беше научил урока си, той щеше да изпълни волята Божия и да получи едно малко благо.
Така не се говори. Бих желал да зная какво разбирате, като казвате, че сте изгубили една година, например? В една година земята се завъртва един път около слънцето. Значи, в това време тя е свършила много работа; тя е предала най-малко по един урок на всеки човек. Следователно, когато някой каже, че годината е минала напразно, аз разбирам, че той не е могъл да научи урока, който му бил преподаден.
Ако беше научил урока си, той щеше да изпълни волята Божия и да получи едно малко благо.
Една изгубена година представлява една малка мисъл, една връзка, която човек е пренебрегнал. Щом е така, човек лесно може да спечели тази година. Как ще я спечели? – Като направи тази малка връзка, т.е. като не отхвърля малката мисъл.
към беседата >>
Една изгубена година представлява една малка мисъл, една връзка, която човек е пренебрегнал.
Бих желал да зная какво разбирате, като казвате, че сте изгубили една година, например? В една година земята се завъртва един път около слънцето. Значи, в това време тя е свършила много работа; тя е предала най-малко по един урок на всеки човек. Следователно, когато някой каже, че годината е минала напразно, аз разбирам, че той не е могъл да научи урока, който му бил преподаден. Ако беше научил урока си, той щеше да изпълни волята Божия и да получи едно малко благо.
Една изгубена година представлява една малка мисъл, една връзка, която човек е пренебрегнал.
Щом е така, човек лесно може да спечели тази година. Как ще я спечели? – Като направи тази малка връзка, т.е. като не отхвърля малката мисъл. Малките мисли изправят погрешките, а не големите.
към беседата >>
Щом е така, човек лесно може да спечели тази година.
В една година земята се завъртва един път около слънцето. Значи, в това време тя е свършила много работа; тя е предала най-малко по един урок на всеки човек. Следователно, когато някой каже, че годината е минала напразно, аз разбирам, че той не е могъл да научи урока, който му бил преподаден. Ако беше научил урока си, той щеше да изпълни волята Божия и да получи едно малко благо. Една изгубена година представлява една малка мисъл, една връзка, която човек е пренебрегнал.
Щом е така, човек лесно може да спечели тази година.
Как ще я спечели? – Като направи тази малка връзка, т.е. като не отхвърля малката мисъл. Малките мисли изправят погрешките, а не големите.
към беседата >>
Как ще я спечели?
Значи, в това време тя е свършила много работа; тя е предала най-малко по един урок на всеки човек. Следователно, когато някой каже, че годината е минала напразно, аз разбирам, че той не е могъл да научи урока, който му бил преподаден. Ако беше научил урока си, той щеше да изпълни волята Божия и да получи едно малко благо. Една изгубена година представлява една малка мисъл, една връзка, която човек е пренебрегнал. Щом е така, човек лесно може да спечели тази година.
Как ще я спечели?
– Като направи тази малка връзка, т.е. като не отхвърля малката мисъл. Малките мисли изправят погрешките, а не големите.
към беседата >>
– Като направи тази малка връзка, т.е.
Следователно, когато някой каже, че годината е минала напразно, аз разбирам, че той не е могъл да научи урока, който му бил преподаден. Ако беше научил урока си, той щеше да изпълни волята Божия и да получи едно малко благо. Една изгубена година представлява една малка мисъл, една връзка, която човек е пренебрегнал. Щом е така, човек лесно може да спечели тази година. Как ще я спечели?
– Като направи тази малка връзка, т.е.
като не отхвърля малката мисъл. Малките мисли изправят погрешките, а не големите.
към беседата >>
като не отхвърля малката мисъл.
Ако беше научил урока си, той щеше да изпълни волята Божия и да получи едно малко благо. Една изгубена година представлява една малка мисъл, една връзка, която човек е пренебрегнал. Щом е така, човек лесно може да спечели тази година. Как ще я спечели? – Като направи тази малка връзка, т.е.
като не отхвърля малката мисъл.
Малките мисли изправят погрешките, а не големите.
към беседата >>
Малките мисли изправят погрешките, а не големите.
Една изгубена година представлява една малка мисъл, една връзка, която човек е пренебрегнал. Щом е така, човек лесно може да спечели тази година. Как ще я спечели? – Като направи тази малка връзка, т.е. като не отхвърля малката мисъл.
Малките мисли изправят погрешките, а не големите.
към беседата >>
Затова, сгрешите ли нещо, идете при малкото, там ще го изправите; изгубите ли нещо, идете при малкото, там ще го намерите.
Затова, сгрешите ли нещо, идете при малкото, там ще го изправите; изгубите ли нещо, идете при малкото, там ще го намерите.
Ето защо майката намира при детето си това, което тя е изгубила. Какво е изгубила майката? – Любовта си. Всяка жена, която е изгубила любовта си, трябва да стане майка, да роди дете, за да намери изгубената си любов. Защо се раждат децата?
към беседата >>
Ето защо майката намира при детето си това, което тя е изгубила.
Затова, сгрешите ли нещо, идете при малкото, там ще го изправите; изгубите ли нещо, идете при малкото, там ще го намерите.
Ето защо майката намира при детето си това, което тя е изгубила.
Какво е изгубила майката? – Любовта си. Всяка жена, която е изгубила любовта си, трябва да стане майка, да роди дете, за да намери изгубената си любов. Защо се раждат децата? – Да донесат изгубената любов на майка си.
към беседата >>
Какво е изгубила майката?
Затова, сгрешите ли нещо, идете при малкото, там ще го изправите; изгубите ли нещо, идете при малкото, там ще го намерите. Ето защо майката намира при детето си това, което тя е изгубила.
Какво е изгубила майката?
– Любовта си. Всяка жена, която е изгубила любовта си, трябва да стане майка, да роди дете, за да намери изгубената си любов. Защо се раждат децата? – Да донесат изгубената любов на майка си. Защо идат малките мисли у човека?
към беседата >>
– Любовта си.
Затова, сгрешите ли нещо, идете при малкото, там ще го изправите; изгубите ли нещо, идете при малкото, там ще го намерите. Ето защо майката намира при детето си това, което тя е изгубила. Какво е изгубила майката?
– Любовта си.
Всяка жена, която е изгубила любовта си, трябва да стане майка, да роди дете, за да намери изгубената си любов. Защо се раждат децата? – Да донесат изгубената любов на майка си. Защо идат малките мисли у човека? – Да му донесат изгубената любов.
към беседата >>
Всяка жена, която е изгубила любовта си, трябва да стане майка, да роди дете, за да намери изгубената си любов.
Затова, сгрешите ли нещо, идете при малкото, там ще го изправите; изгубите ли нещо, идете при малкото, там ще го намерите. Ето защо майката намира при детето си това, което тя е изгубила. Какво е изгубила майката? – Любовта си.
Всяка жена, която е изгубила любовта си, трябва да стане майка, да роди дете, за да намери изгубената си любов.
Защо се раждат децата? – Да донесат изгубената любов на майка си. Защо идат малките мисли у човека? – Да му донесат изгубената любов. Малката мисъл е малката светлинка, която проблясва тук-там в тъмна и непрогледна нощ.
към беседата >>
Защо се раждат децата?
Затова, сгрешите ли нещо, идете при малкото, там ще го изправите; изгубите ли нещо, идете при малкото, там ще го намерите. Ето защо майката намира при детето си това, което тя е изгубила. Какво е изгубила майката? – Любовта си. Всяка жена, която е изгубила любовта си, трябва да стане майка, да роди дете, за да намери изгубената си любов.
Защо се раждат децата?
– Да донесат изгубената любов на майка си. Защо идат малките мисли у човека? – Да му донесат изгубената любов. Малката мисъл е малката светлинка, която проблясва тук-там в тъмна и непрогледна нощ. Вървиш отчаян в тъмна нощ, объркал си пътя, но изведнъж в далечината някъде съзираш светъл лъч.
към беседата >>
– Да донесат изгубената любов на майка си.
Ето защо майката намира при детето си това, което тя е изгубила. Какво е изгубила майката? – Любовта си. Всяка жена, която е изгубила любовта си, трябва да стане майка, да роди дете, за да намери изгубената си любов. Защо се раждат децата?
– Да донесат изгубената любов на майка си.
Защо идат малките мисли у човека? – Да му донесат изгубената любов. Малката мисъл е малката светлинка, която проблясва тук-там в тъмна и непрогледна нощ. Вървиш отчаян в тъмна нощ, объркал си пътя, но изведнъж в далечината някъде съзираш светъл лъч. Този лъч предизвиква радост в тебе, че си намерил пътя.
към беседата >>
Защо идат малките мисли у човека?
Какво е изгубила майката? – Любовта си. Всяка жена, която е изгубила любовта си, трябва да стане майка, да роди дете, за да намери изгубената си любов. Защо се раждат децата? – Да донесат изгубената любов на майка си.
Защо идат малките мисли у човека?
– Да му донесат изгубената любов. Малката мисъл е малката светлинка, която проблясва тук-там в тъмна и непрогледна нощ. Вървиш отчаян в тъмна нощ, объркал си пътя, но изведнъж в далечината някъде съзираш светъл лъч. Този лъч предизвиква радост в тебе, че си намерил пътя. Една малка свещ в тъмнината носи голяма радост.
към беседата >>
– Да му донесат изгубената любов.
– Любовта си. Всяка жена, която е изгубила любовта си, трябва да стане майка, да роди дете, за да намери изгубената си любов. Защо се раждат децата? – Да донесат изгубената любов на майка си. Защо идат малките мисли у човека?
– Да му донесат изгубената любов.
Малката мисъл е малката светлинка, която проблясва тук-там в тъмна и непрогледна нощ. Вървиш отчаян в тъмна нощ, объркал си пътя, но изведнъж в далечината някъде съзираш светъл лъч. Този лъч предизвиква радост в тебе, че си намерил пътя. Една малка свещ в тъмнината носи голяма радост. Сега, ние трябва да благодарим на Бога за малките неща, които служат на големите.
към беседата >>
Малката мисъл е малката светлинка, която проблясва тук-там в тъмна и непрогледна нощ.
Всяка жена, която е изгубила любовта си, трябва да стане майка, да роди дете, за да намери изгубената си любов. Защо се раждат децата? – Да донесат изгубената любов на майка си. Защо идат малките мисли у човека? – Да му донесат изгубената любов.
Малката мисъл е малката светлинка, която проблясва тук-там в тъмна и непрогледна нощ.
Вървиш отчаян в тъмна нощ, объркал си пътя, но изведнъж в далечината някъде съзираш светъл лъч. Този лъч предизвиква радост в тебе, че си намерил пътя. Една малка свещ в тъмнината носи голяма радост. Сега, ние трябва да благодарим на Бога за малките неща, които служат на големите. Малките мисли, чувство и постъпки, т.е.
към беседата >>
Вървиш отчаян в тъмна нощ, объркал си пътя, но изведнъж в далечината някъде съзираш светъл лъч.
Защо се раждат децата? – Да донесат изгубената любов на майка си. Защо идат малките мисли у човека? – Да му донесат изгубената любов. Малката мисъл е малката светлинка, която проблясва тук-там в тъмна и непрогледна нощ.
Вървиш отчаян в тъмна нощ, объркал си пътя, но изведнъж в далечината някъде съзираш светъл лъч.
Този лъч предизвиква радост в тебе, че си намерил пътя. Една малка свещ в тъмнината носи голяма радост. Сега, ние трябва да благодарим на Бога за малките неща, които служат на големите. Малките мисли, чувство и постъпки, т.е. малките деца са малките ангели, които слизат на земята да спасяват хората.
към беседата >>
Този лъч предизвиква радост в тебе, че си намерил пътя.
– Да донесат изгубената любов на майка си. Защо идат малките мисли у човека? – Да му донесат изгубената любов. Малката мисъл е малката светлинка, която проблясва тук-там в тъмна и непрогледна нощ. Вървиш отчаян в тъмна нощ, объркал си пътя, но изведнъж в далечината някъде съзираш светъл лъч.
Този лъч предизвиква радост в тебе, че си намерил пътя.
Една малка свещ в тъмнината носи голяма радост. Сега, ние трябва да благодарим на Бога за малките неща, които служат на големите. Малките мисли, чувство и постъпки, т.е. малките деца са малките ангели, които слизат на земята да спасяват хората. Вземете, за пример, голям човек ли беше Христос?
към беседата >>
Една малка свещ в тъмнината носи голяма радост.
Защо идат малките мисли у човека? – Да му донесат изгубената любов. Малката мисъл е малката светлинка, която проблясва тук-там в тъмна и непрогледна нощ. Вървиш отчаян в тъмна нощ, объркал си пътя, но изведнъж в далечината някъде съзираш светъл лъч. Този лъч предизвиква радост в тебе, че си намерил пътя.
Една малка свещ в тъмнината носи голяма радост.
Сега, ние трябва да благодарим на Бога за малките неща, които служат на големите. Малките мисли, чувство и постъпки, т.е. малките деца са малките ангели, които слизат на земята да спасяват хората. Вземете, за пример, голям човек ли беше Христос? Цар ли беше Той?
към беседата >>
Сега, ние трябва да благодарим на Бога за малките неща, които служат на големите.
– Да му донесат изгубената любов. Малката мисъл е малката светлинка, която проблясва тук-там в тъмна и непрогледна нощ. Вървиш отчаян в тъмна нощ, объркал си пътя, но изведнъж в далечината някъде съзираш светъл лъч. Този лъч предизвиква радост в тебе, че си намерил пътя. Една малка свещ в тъмнината носи голяма радост.
Сега, ние трябва да благодарим на Бога за малките неща, които служат на големите.
Малките мисли, чувство и постъпки, т.е. малките деца са малките ангели, които слизат на земята да спасяват хората. Вземете, за пример, голям човек ли беше Христос? Цар ли беше Той? Имаше ли войска на разположение?
към беседата >>
2.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (VII)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 15.8.1932г.,
В живота търси първо обвивката, после – обвитото, след това – семката, и най-после – разумното.
В живота търси първо обвивката, после – обвитото, след това – семката, и най-после – разумното.
към беседата >>
При всички положения на живота разумното еднакво се проявява.
При всички положения на живота разумното еднакво се проявява.
към беседата >>
Туй, което мери, а само̀ не се измерва, е разумното.
Туй, което мери, а само̀ не се измерва, е разумното.
към беседата >>
Мери с разумното, което мери, а него не се труди да измериш.
Мери с разумното, което мери, а него не се труди да измериш.
към беседата >>
Не преяждай, за да не ти стане тежко.
Не преяждай, за да не ти стане тежко.
към беседата >>
Не препивай, за да не се обезсмисли животът ти.
Не препивай, за да не се обезсмисли животът ти.
към беседата >>
Не израствай повече, отколкото трябва, за да не се пречупиш.
Не израствай повече, отколкото трябва, за да не се пречупиш.
към беседата >>
Не се лакоми за многото, за да не се огъне гръбнакът ти.
Не се лакоми за многото, за да не се огъне гръбнакът ти.
към беседата >>
Мътна вода не пий; скъсани обуща не носи; върху глупавото не гради.
Мътна вода не пий; скъсани обуща не носи; върху глупавото не гради.
към беседата >>
Когато пияният говори, знай, че не той говори, а виното в него.
Когато пияният говори, знай, че не той говори, а виното в него.
Досега виното не е казало нито една истина.
към беседата >>
Досега виното не е казало нито една истина.
Когато пияният говори, знай, че не той говори, а виното в него.
Досега виното не е казало нито една истина.
към беседата >>
В живота твърдото търси повърхността, течното – наклона, въздухообразното – обема, а светлината – простора.
В живота твърдото търси повърхността, течното – наклона, въздухообразното – обема, а светлината – простора.
към беседата >>
Духът създава, душата съгражда, умът нарежда, а сърцето изтърсва.
Духът създава, душата съгражда, умът нарежда, а сърцето изтърсва.
към беседата >>
Търси Любовта, която не се придружава от омразата.
Търси Любовта, която не се придружава от омразата.
към беседата >>
Търси Правдата, която не се придружава от безправието.
Търси Правдата, която не се придружава от безправието.
към беседата >>
Търси Истината, която не се придружава от лъжата.
Търси Истината, която не се придружава от лъжата.
към беседата >>
Търси Мъдростта, която не се придружава от заблудата.
Търси Мъдростта, която не се придружава от заблудата.
към беседата >>
Търси Доброто, което не се придружава от злото.
Търси Доброто, което не се придружава от злото.
към беседата >>
Този е правият път за ученика, за вярващия и за посветения.
Този е правият път за ученика, за вярващия и за посветения.
към беседата >>
Този е пътят на вечното възходящо благо, което краси духа.
Този е пътят на вечното възходящо благо, което краси духа.
към беседата >>
3.
Ще се приложи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.8.1932г.,
След време детето постига своя идеал.
Това са най-близките неща, от които той трябва да започне външно, а не вътрешно. Не започне ли от тях, той ще се намери в противоречие: ще бъде млад и ще остарее; ще бъде весел, радостен и ще изгуби своята радост; ще бъде здрав и ще се разболее. Това е много естествено. В първо време малкото дете има идеал, иска да порасне, да стане голям човек, като дядо си, като баща си. Този идеал му дава стремеж, подтик да расте и да се развива.
След време детето постига своя идеал.
То става голям човек, придобива голям ръст, докато най-после дойде до една пределна възраст, от която по-нататък физически не може да се развива. Като дете е израснало, станал е млад човек; като млад е израснал, станал е възрастен; като възрастен е израснал, станал е стар, пригърбил се е – повече не може да расте. Този човек е свършил със своя физически идеал. Оттук нататък го очаква връщане назад.
към беседата >>
Слънцето, което изгрява, представлява сърцето.
При каквито условия поставите човека, младият ще си остане млад, и старият ще си остане стар. Искате ли да се подмладите, трябва да се свържете със закона на единството: между постъпките, мислите и чувствата ви трябва да има пълна хармония. В това отношение тялото е едно училище; сърцето е друго училище и умът е трето училище. Значи едновременно човек трябва да следва тези три университета. Камъните, на които седим сега, представляват тялото.
Слънцето, което изгрява, представлява сърцето.
Аз, който говоря, представлявам ума на човека. Остават още два университета: университетът на човешката душа и университетът на човешкия дух. Те са двете последни инстанции, през които човек минава. Ако човек не може правилно да се обхожда със своето тяло, ум и сърце, той не може да се обхожда със своята душа и дух. Каквито са законите за тялото, за ума и за сърцето, такива са законите и за душата и духа.
към беседата >>
То става голям човек, придобива голям ръст, докато най-после дойде до една пределна възраст, от която по-нататък физически не може да се развива.
Не започне ли от тях, той ще се намери в противоречие: ще бъде млад и ще остарее; ще бъде весел, радостен и ще изгуби своята радост; ще бъде здрав и ще се разболее. Това е много естествено. В първо време малкото дете има идеал, иска да порасне, да стане голям човек, като дядо си, като баща си. Този идеал му дава стремеж, подтик да расте и да се развива. След време детето постига своя идеал.
То става голям човек, придобива голям ръст, докато най-после дойде до една пределна възраст, от която по-нататък физически не може да се развива.
Като дете е израснало, станал е млад човек; като млад е израснал, станал е възрастен; като възрастен е израснал, станал е стар, пригърбил се е – повече не може да расте. Този човек е свършил със своя физически идеал. Оттук нататък го очаква връщане назад.
към беседата >>
Аз, който говоря, представлявам ума на човека.
Искате ли да се подмладите, трябва да се свържете със закона на единството: между постъпките, мислите и чувствата ви трябва да има пълна хармония. В това отношение тялото е едно училище; сърцето е друго училище и умът е трето училище. Значи едновременно човек трябва да следва тези три университета. Камъните, на които седим сега, представляват тялото. Слънцето, което изгрява, представлява сърцето.
Аз, който говоря, представлявам ума на човека.
Остават още два университета: университетът на човешката душа и университетът на човешкия дух. Те са двете последни инстанции, през които човек минава. Ако човек не може правилно да се обхожда със своето тяло, ум и сърце, той не може да се обхожда със своята душа и дух. Каквито са законите за тялото, за ума и за сърцето, такива са законите и за душата и духа. Ако човек не може правилно да се обхожда със себе си, той не може да се обхожда и с другите.
към беседата >>
Като дете е израснало, станал е млад човек; като млад е израснал, станал е възрастен; като възрастен е израснал, станал е стар, пригърбил се е – повече не може да расте.
Това е много естествено. В първо време малкото дете има идеал, иска да порасне, да стане голям човек, като дядо си, като баща си. Този идеал му дава стремеж, подтик да расте и да се развива. След време детето постига своя идеал. То става голям човек, придобива голям ръст, докато най-после дойде до една пределна възраст, от която по-нататък физически не може да се развива.
Като дете е израснало, станал е млад човек; като млад е израснал, станал е възрастен; като възрастен е израснал, станал е стар, пригърбил се е – повече не може да расте.
Този човек е свършил със своя физически идеал. Оттук нататък го очаква връщане назад.
към беседата >>
Остават още два университета: университетът на човешката душа и университетът на човешкия дух.
В това отношение тялото е едно училище; сърцето е друго училище и умът е трето училище. Значи едновременно човек трябва да следва тези три университета. Камъните, на които седим сега, представляват тялото. Слънцето, което изгрява, представлява сърцето. Аз, който говоря, представлявам ума на човека.
Остават още два университета: университетът на човешката душа и университетът на човешкия дух.
Те са двете последни инстанции, през които човек минава. Ако човек не може правилно да се обхожда със своето тяло, ум и сърце, той не може да се обхожда със своята душа и дух. Каквито са законите за тялото, за ума и за сърцето, такива са законите и за душата и духа. Ако човек не може правилно да се обхожда със себе си, той не може да се обхожда и с другите. Всички трябва да имате правилна обхода и в трите посоки: в телесната, в сърдечната и в умствената.
към беседата >>
Този човек е свършил със своя физически идеал.
В първо време малкото дете има идеал, иска да порасне, да стане голям човек, като дядо си, като баща си. Този идеал му дава стремеж, подтик да расте и да се развива. След време детето постига своя идеал. То става голям човек, придобива голям ръст, докато най-после дойде до една пределна възраст, от която по-нататък физически не може да се развива. Като дете е израснало, станал е млад човек; като млад е израснал, станал е възрастен; като възрастен е израснал, станал е стар, пригърбил се е – повече не може да расте.
Този човек е свършил със своя физически идеал.
Оттук нататък го очаква връщане назад.
към беседата >>
Те са двете последни инстанции, през които човек минава.
Значи едновременно човек трябва да следва тези три университета. Камъните, на които седим сега, представляват тялото. Слънцето, което изгрява, представлява сърцето. Аз, който говоря, представлявам ума на човека. Остават още два университета: университетът на човешката душа и университетът на човешкия дух.
Те са двете последни инстанции, през които човек минава.
Ако човек не може правилно да се обхожда със своето тяло, ум и сърце, той не може да се обхожда със своята душа и дух. Каквито са законите за тялото, за ума и за сърцето, такива са законите и за душата и духа. Ако човек не може правилно да се обхожда със себе си, той не може да се обхожда и с другите. Всички трябва да имате правилна обхода и в трите посоки: в телесната, в сърдечната и в умствената. Ако човек не зачита пътя, в който върви, той на Бога не може да служи.
към беседата >>
Оттук нататък го очаква връщане назад.
Този идеал му дава стремеж, подтик да расте и да се развива. След време детето постига своя идеал. То става голям човек, придобива голям ръст, докато най-после дойде до една пределна възраст, от която по-нататък физически не може да се развива. Като дете е израснало, станал е млад човек; като млад е израснал, станал е възрастен; като възрастен е израснал, станал е стар, пригърбил се е – повече не може да расте. Този човек е свършил със своя физически идеал.
Оттук нататък го очаква връщане назад.
към беседата >>
Ако човек не може правилно да се обхожда със своето тяло, ум и сърце, той не може да се обхожда със своята душа и дух.
Камъните, на които седим сега, представляват тялото. Слънцето, което изгрява, представлява сърцето. Аз, който говоря, представлявам ума на човека. Остават още два университета: университетът на човешката душа и университетът на човешкия дух. Те са двете последни инстанции, през които човек минава.
Ако човек не може правилно да се обхожда със своето тяло, ум и сърце, той не може да се обхожда със своята душа и дух.
Каквито са законите за тялото, за ума и за сърцето, такива са законите и за душата и духа. Ако човек не може правилно да се обхожда със себе си, той не може да се обхожда и с другите. Всички трябва да имате правилна обхода и в трите посоки: в телесната, в сърдечната и в умствената. Ако човек не зачита пътя, в който върви, той на Бога не може да служи. Трябва да знаете, че земята, по която стъпвате, е тяло на някое живо същество.
към беседата >>
Казвам: освен физическото растене на човека има още две области, в които той се развива: сърдечната и умствената.
Казвам: освен физическото растене на човека има още две области, в които той се развива: сърдечната и умствената.
Като стане млад, той живее със сърцето си, иска да се влюби, да се ожени, да има деца. И това постига: оженва се, има деца, за които се грижи. Дохожда ден, когато и деца не може да има, любовта му намалява – той свършва с развитието на сърцето. Сега навлиза в областта на ума, където мисълта започва да действа. Той взима перо и книга и започва да размишлява, пише, съчинява като писател.
към беседата >>
Каквито са законите за тялото, за ума и за сърцето, такива са законите и за душата и духа.
Слънцето, което изгрява, представлява сърцето. Аз, който говоря, представлявам ума на човека. Остават още два университета: университетът на човешката душа и университетът на човешкия дух. Те са двете последни инстанции, през които човек минава. Ако човек не може правилно да се обхожда със своето тяло, ум и сърце, той не може да се обхожда със своята душа и дух.
Каквито са законите за тялото, за ума и за сърцето, такива са законите и за душата и духа.
Ако човек не може правилно да се обхожда със себе си, той не може да се обхожда и с другите. Всички трябва да имате правилна обхода и в трите посоки: в телесната, в сърдечната и в умствената. Ако човек не зачита пътя, в който върви, той на Бога не може да служи. Трябва да знаете, че земята, по която стъпвате, е тяло на някое живо същество. Хората живеят като мъмарци в кожата на земята.
към беседата >>
Като стане млад, той живее със сърцето си, иска да се влюби, да се ожени, да има деца.
Казвам: освен физическото растене на човека има още две области, в които той се развива: сърдечната и умствената.
Като стане млад, той живее със сърцето си, иска да се влюби, да се ожени, да има деца.
И това постига: оженва се, има деца, за които се грижи. Дохожда ден, когато и деца не може да има, любовта му намалява – той свършва с развитието на сърцето. Сега навлиза в областта на ума, където мисълта започва да действа. Той взима перо и книга и започва да размишлява, пише, съчинява като писател. И най-после, като мине и тази фаза, човек престава да расте и да се развива.
към беседата >>
Ако човек не може правилно да се обхожда със себе си, той не може да се обхожда и с другите.
Аз, който говоря, представлявам ума на човека. Остават още два университета: университетът на човешката душа и университетът на човешкия дух. Те са двете последни инстанции, през които човек минава. Ако човек не може правилно да се обхожда със своето тяло, ум и сърце, той не може да се обхожда със своята душа и дух. Каквито са законите за тялото, за ума и за сърцето, такива са законите и за душата и духа.
Ако човек не може правилно да се обхожда със себе си, той не може да се обхожда и с другите.
Всички трябва да имате правилна обхода и в трите посоки: в телесната, в сърдечната и в умствената. Ако човек не зачита пътя, в който върви, той на Бога не може да служи. Трябва да знаете, че земята, по която стъпвате, е тяло на някое живо същество. Хората живеят като мъмарци в кожата на земята. Ако те не живеят, както трябва, и не спазват законите ѝ, един ден тя ще ги изхвърли вън от кожата си.
към беседата >>
И това постига: оженва се, има деца, за които се грижи.
Казвам: освен физическото растене на човека има още две области, в които той се развива: сърдечната и умствената. Като стане млад, той живее със сърцето си, иска да се влюби, да се ожени, да има деца.
И това постига: оженва се, има деца, за които се грижи.
Дохожда ден, когато и деца не може да има, любовта му намалява – той свършва с развитието на сърцето. Сега навлиза в областта на ума, където мисълта започва да действа. Той взима перо и книга и започва да размишлява, пише, съчинява като писател. И най-после, като мине и тази фаза, човек престава да расте и да се развива. Той дохожда до положение да провери закона: там, където няма вливане, има изливане.
към беседата >>
Всички трябва да имате правилна обхода и в трите посоки: в телесната, в сърдечната и в умствената.
Остават още два университета: университетът на човешката душа и университетът на човешкия дух. Те са двете последни инстанции, през които човек минава. Ако човек не може правилно да се обхожда със своето тяло, ум и сърце, той не може да се обхожда със своята душа и дух. Каквито са законите за тялото, за ума и за сърцето, такива са законите и за душата и духа. Ако човек не може правилно да се обхожда със себе си, той не може да се обхожда и с другите.
Всички трябва да имате правилна обхода и в трите посоки: в телесната, в сърдечната и в умствената.
Ако човек не зачита пътя, в който върви, той на Бога не може да служи. Трябва да знаете, че земята, по която стъпвате, е тяло на някое живо същество. Хората живеят като мъмарци в кожата на земята. Ако те не живеят, както трябва, и не спазват законите ѝ, един ден тя ще ги изхвърли вън от кожата си. Причината, където хората умират, е тази, че земята не ги иска и ги изхвърля навън.
към беседата >>
Дохожда ден, когато и деца не може да има, любовта му намалява – той свършва с развитието на сърцето.
Казвам: освен физическото растене на човека има още две области, в които той се развива: сърдечната и умствената. Като стане млад, той живее със сърцето си, иска да се влюби, да се ожени, да има деца. И това постига: оженва се, има деца, за които се грижи.
Дохожда ден, когато и деца не може да има, любовта му намалява – той свършва с развитието на сърцето.
Сега навлиза в областта на ума, където мисълта започва да действа. Той взима перо и книга и започва да размишлява, пише, съчинява като писател. И най-после, като мине и тази фаза, човек престава да расте и да се развива. Той дохожда до положение да провери закона: там, където няма вливане, има изливане. Където престава вливането, иде изливането.
към беседата >>
Ако човек не зачита пътя, в който върви, той на Бога не може да служи.
Те са двете последни инстанции, през които човек минава. Ако човек не може правилно да се обхожда със своето тяло, ум и сърце, той не може да се обхожда със своята душа и дух. Каквито са законите за тялото, за ума и за сърцето, такива са законите и за душата и духа. Ако човек не може правилно да се обхожда със себе си, той не може да се обхожда и с другите. Всички трябва да имате правилна обхода и в трите посоки: в телесната, в сърдечната и в умствената.
Ако човек не зачита пътя, в който върви, той на Бога не може да служи.
Трябва да знаете, че земята, по която стъпвате, е тяло на някое живо същество. Хората живеят като мъмарци в кожата на земята. Ако те не живеят, както трябва, и не спазват законите ѝ, един ден тя ще ги изхвърли вън от кожата си. Причината, където хората умират, е тази, че земята не ги иска и ги изхвърля навън. В Стария Завет някъде е казано: „Не грешете, да не би земята да ви избълва“.
към беседата >>
Сега навлиза в областта на ума, където мисълта започва да действа.
Казвам: освен физическото растене на човека има още две области, в които той се развива: сърдечната и умствената. Като стане млад, той живее със сърцето си, иска да се влюби, да се ожени, да има деца. И това постига: оженва се, има деца, за които се грижи. Дохожда ден, когато и деца не може да има, любовта му намалява – той свършва с развитието на сърцето.
Сега навлиза в областта на ума, където мисълта започва да действа.
Той взима перо и книга и започва да размишлява, пише, съчинява като писател. И най-после, като мине и тази фаза, човек престава да расте и да се развива. Той дохожда до положение да провери закона: там, където няма вливане, има изливане. Където престава вливането, иде изливането. В живота има едно важно противоречие, на което хората се натъкват.
към беседата >>
Трябва да знаете, че земята, по която стъпвате, е тяло на някое живо същество.
Ако човек не може правилно да се обхожда със своето тяло, ум и сърце, той не може да се обхожда със своята душа и дух. Каквито са законите за тялото, за ума и за сърцето, такива са законите и за душата и духа. Ако човек не може правилно да се обхожда със себе си, той не може да се обхожда и с другите. Всички трябва да имате правилна обхода и в трите посоки: в телесната, в сърдечната и в умствената. Ако човек не зачита пътя, в който върви, той на Бога не може да служи.
Трябва да знаете, че земята, по която стъпвате, е тяло на някое живо същество.
Хората живеят като мъмарци в кожата на земята. Ако те не живеят, както трябва, и не спазват законите ѝ, един ден тя ще ги изхвърли вън от кожата си. Причината, където хората умират, е тази, че земята не ги иска и ги изхвърля навън. В Стария Завет някъде е казано: „Не грешете, да не би земята да ви избълва“. Казвам: не грешете, да не би животът, тялото ви, сърцето ви и умът ви да ви избълват.
към беседата >>
Той взима перо и книга и започва да размишлява, пише, съчинява като писател.
Казвам: освен физическото растене на човека има още две области, в които той се развива: сърдечната и умствената. Като стане млад, той живее със сърцето си, иска да се влюби, да се ожени, да има деца. И това постига: оженва се, има деца, за които се грижи. Дохожда ден, когато и деца не може да има, любовта му намалява – той свършва с развитието на сърцето. Сега навлиза в областта на ума, където мисълта започва да действа.
Той взима перо и книга и започва да размишлява, пише, съчинява като писател.
И най-после, като мине и тази фаза, човек престава да расте и да се развива. Той дохожда до положение да провери закона: там, където няма вливане, има изливане. Където престава вливането, иде изливането. В живота има едно важно противоречие, на което хората се натъкват. То е въпросът за греха.
към беседата >>
Хората живеят като мъмарци в кожата на земята.
Каквито са законите за тялото, за ума и за сърцето, такива са законите и за душата и духа. Ако човек не може правилно да се обхожда със себе си, той не може да се обхожда и с другите. Всички трябва да имате правилна обхода и в трите посоки: в телесната, в сърдечната и в умствената. Ако човек не зачита пътя, в който върви, той на Бога не може да служи. Трябва да знаете, че земята, по която стъпвате, е тяло на някое живо същество.
Хората живеят като мъмарци в кожата на земята.
Ако те не живеят, както трябва, и не спазват законите ѝ, един ден тя ще ги изхвърли вън от кожата си. Причината, където хората умират, е тази, че земята не ги иска и ги изхвърля навън. В Стария Завет някъде е казано: „Не грешете, да не би земята да ви избълва“. Казвам: не грешете, да не би животът, тялото ви, сърцето ви и умът ви да ви избълват. И тъй, вие трябва да имате правилни схващания за нещата, за да имате добър живот.
към беседата >>
И най-после, като мине и тази фаза, човек престава да расте и да се развива.
Като стане млад, той живее със сърцето си, иска да се влюби, да се ожени, да има деца. И това постига: оженва се, има деца, за които се грижи. Дохожда ден, когато и деца не може да има, любовта му намалява – той свършва с развитието на сърцето. Сега навлиза в областта на ума, където мисълта започва да действа. Той взима перо и книга и започва да размишлява, пише, съчинява като писател.
И най-после, като мине и тази фаза, човек престава да расте и да се развива.
Той дохожда до положение да провери закона: там, където няма вливане, има изливане. Където престава вливането, иде изливането. В живота има едно важно противоречие, на което хората се натъкват. То е въпросът за греха. Мнозина питат защо е допуснат греха.
към беседата >>
Ако те не живеят, както трябва, и не спазват законите ѝ, един ден тя ще ги изхвърли вън от кожата си.
Ако човек не може правилно да се обхожда със себе си, той не може да се обхожда и с другите. Всички трябва да имате правилна обхода и в трите посоки: в телесната, в сърдечната и в умствената. Ако човек не зачита пътя, в който върви, той на Бога не може да служи. Трябва да знаете, че земята, по която стъпвате, е тяло на някое живо същество. Хората живеят като мъмарци в кожата на земята.
Ако те не живеят, както трябва, и не спазват законите ѝ, един ден тя ще ги изхвърли вън от кожата си.
Причината, където хората умират, е тази, че земята не ги иска и ги изхвърля навън. В Стария Завет някъде е казано: „Не грешете, да не би земята да ви избълва“. Казвам: не грешете, да не би животът, тялото ви, сърцето ви и умът ви да ви избълват. И тъй, вие трябва да имате правилни схващания за нещата, за да имате добър живот. Всяка добра постъпка е израз на тялото; всяка добра мисъл е израз на ума; всяко добро чувство е израз на сърцето.
към беседата >>
Той дохожда до положение да провери закона: там, където няма вливане, има изливане.
И това постига: оженва се, има деца, за които се грижи. Дохожда ден, когато и деца не може да има, любовта му намалява – той свършва с развитието на сърцето. Сега навлиза в областта на ума, където мисълта започва да действа. Той взима перо и книга и започва да размишлява, пише, съчинява като писател. И най-после, като мине и тази фаза, човек престава да расте и да се развива.
Той дохожда до положение да провери закона: там, където няма вливане, има изливане.
Където престава вливането, иде изливането. В живота има едно важно противоречие, на което хората се натъкват. То е въпросът за греха. Мнозина питат защо е допуснат греха. Казвам: има един живот, където греха не съществува.
към беседата >>
Причината, където хората умират, е тази, че земята не ги иска и ги изхвърля навън.
Всички трябва да имате правилна обхода и в трите посоки: в телесната, в сърдечната и в умствената. Ако човек не зачита пътя, в който върви, той на Бога не може да служи. Трябва да знаете, че земята, по която стъпвате, е тяло на някое живо същество. Хората живеят като мъмарци в кожата на земята. Ако те не живеят, както трябва, и не спазват законите ѝ, един ден тя ще ги изхвърли вън от кожата си.
Причината, където хората умират, е тази, че земята не ги иска и ги изхвърля навън.
В Стария Завет някъде е казано: „Не грешете, да не би земята да ви избълва“. Казвам: не грешете, да не би животът, тялото ви, сърцето ви и умът ви да ви избълват. И тъй, вие трябва да имате правилни схващания за нещата, за да имате добър живот. Всяка добра постъпка е израз на тялото; всяка добра мисъл е израз на ума; всяко добро чувство е израз на сърцето. Представете си, че човек не може да приеме за тялото, за ума и за сърцето си съответна храна.
към беседата >>
Където престава вливането, иде изливането.
Дохожда ден, когато и деца не може да има, любовта му намалява – той свършва с развитието на сърцето. Сега навлиза в областта на ума, където мисълта започва да действа. Той взима перо и книга и започва да размишлява, пише, съчинява като писател. И най-после, като мине и тази фаза, човек престава да расте и да се развива. Той дохожда до положение да провери закона: там, където няма вливане, има изливане.
Където престава вливането, иде изливането.
В живота има едно важно противоречие, на което хората се натъкват. То е въпросът за греха. Мнозина питат защо е допуснат греха. Казвам: има един живот, където греха не съществува. За да не греши човек, преди всичко той не трябва да се ражда.
към беседата >>
В Стария Завет някъде е казано: „Не грешете, да не би земята да ви избълва“.
Ако човек не зачита пътя, в който върви, той на Бога не може да служи. Трябва да знаете, че земята, по която стъпвате, е тяло на някое живо същество. Хората живеят като мъмарци в кожата на земята. Ако те не живеят, както трябва, и не спазват законите ѝ, един ден тя ще ги изхвърли вън от кожата си. Причината, където хората умират, е тази, че земята не ги иска и ги изхвърля навън.
В Стария Завет някъде е казано: „Не грешете, да не би земята да ви избълва“.
Казвам: не грешете, да не би животът, тялото ви, сърцето ви и умът ви да ви избълват. И тъй, вие трябва да имате правилни схващания за нещата, за да имате добър живот. Всяка добра постъпка е израз на тялото; всяка добра мисъл е израз на ума; всяко добро чувство е израз на сърцето. Представете си, че човек не може да приеме за тялото, за ума и за сърцето си съответна храна. Какво ще стане с него?
към беседата >>
В живота има едно важно противоречие, на което хората се натъкват.
Сега навлиза в областта на ума, където мисълта започва да действа. Той взима перо и книга и започва да размишлява, пише, съчинява като писател. И най-после, като мине и тази фаза, човек престава да расте и да се развива. Той дохожда до положение да провери закона: там, където няма вливане, има изливане. Където престава вливането, иде изливането.
В живота има едно важно противоречие, на което хората се натъкват.
То е въпросът за греха. Мнозина питат защо е допуснат греха. Казвам: има един живот, където греха не съществува. За да не греши човек, преди всичко той не трябва да се ражда. Щом не се е родил, той няма да има нито тяло, нито ум, нито сърце, с които да греши.
към беседата >>
Казвам: не грешете, да не би животът, тялото ви, сърцето ви и умът ви да ви избълват.
Трябва да знаете, че земята, по която стъпвате, е тяло на някое живо същество. Хората живеят като мъмарци в кожата на земята. Ако те не живеят, както трябва, и не спазват законите ѝ, един ден тя ще ги изхвърли вън от кожата си. Причината, където хората умират, е тази, че земята не ги иска и ги изхвърля навън. В Стария Завет някъде е казано: „Не грешете, да не би земята да ви избълва“.
Казвам: не грешете, да не би животът, тялото ви, сърцето ви и умът ви да ви избълват.
И тъй, вие трябва да имате правилни схващания за нещата, за да имате добър живот. Всяка добра постъпка е израз на тялото; всяка добра мисъл е израз на ума; всяко добро чувство е израз на сърцето. Представете си, че човек не може да приеме за тялото, за ума и за сърцето си съответна храна. Какво ще стане с него? Тялото му ще заболее, а умът и сърцето му ще се атрофират, няма да изпълняват функциите, за които са предназначени.
към беседата >>
То е въпросът за греха.
Той взима перо и книга и започва да размишлява, пише, съчинява като писател. И най-после, като мине и тази фаза, човек престава да расте и да се развива. Той дохожда до положение да провери закона: там, където няма вливане, има изливане. Където престава вливането, иде изливането. В живота има едно важно противоречие, на което хората се натъкват.
То е въпросът за греха.
Мнозина питат защо е допуснат греха. Казвам: има един живот, където греха не съществува. За да не греши човек, преди всичко той не трябва да се ражда. Щом не се е родил, той няма да има нито тяло, нито ум, нито сърце, с които да греши. Щом няма тяло, ум и сърце, няма да яде, да пие, да се облича, няма да има жена, деца и т.н.
към беседата >>
И тъй, вие трябва да имате правилни схващания за нещата, за да имате добър живот.
Хората живеят като мъмарци в кожата на земята. Ако те не живеят, както трябва, и не спазват законите ѝ, един ден тя ще ги изхвърли вън от кожата си. Причината, където хората умират, е тази, че земята не ги иска и ги изхвърля навън. В Стария Завет някъде е казано: „Не грешете, да не би земята да ви избълва“. Казвам: не грешете, да не би животът, тялото ви, сърцето ви и умът ви да ви избълват.
И тъй, вие трябва да имате правилни схващания за нещата, за да имате добър живот.
Всяка добра постъпка е израз на тялото; всяка добра мисъл е израз на ума; всяко добро чувство е израз на сърцето. Представете си, че човек не може да приеме за тялото, за ума и за сърцето си съответна храна. Какво ще стане с него? Тялото му ще заболее, а умът и сърцето му ще се атрофират, няма да изпълняват функциите, за които са предназначени. Кой спъва тялото, ума и сърцето на човека?
към беседата >>
Мнозина питат защо е допуснат греха.
И най-после, като мине и тази фаза, човек престава да расте и да се развива. Той дохожда до положение да провери закона: там, където няма вливане, има изливане. Където престава вливането, иде изливането. В живота има едно важно противоречие, на което хората се натъкват. То е въпросът за греха.
Мнозина питат защо е допуснат греха.
Казвам: има един живот, където греха не съществува. За да не греши човек, преди всичко той не трябва да се ражда. Щом не се е родил, той няма да има нито тяло, нито ум, нито сърце, с които да греши. Щом няма тяло, ум и сърце, няма да яде, да пие, да се облича, няма да има жена, деца и т.н. При тези условия няма да има възможност да греши.
към беседата >>
Всяка добра постъпка е израз на тялото; всяка добра мисъл е израз на ума; всяко добро чувство е израз на сърцето.
Ако те не живеят, както трябва, и не спазват законите ѝ, един ден тя ще ги изхвърли вън от кожата си. Причината, където хората умират, е тази, че земята не ги иска и ги изхвърля навън. В Стария Завет някъде е казано: „Не грешете, да не би земята да ви избълва“. Казвам: не грешете, да не би животът, тялото ви, сърцето ви и умът ви да ви избълват. И тъй, вие трябва да имате правилни схващания за нещата, за да имате добър живот.
Всяка добра постъпка е израз на тялото; всяка добра мисъл е израз на ума; всяко добро чувство е израз на сърцето.
Представете си, че човек не може да приеме за тялото, за ума и за сърцето си съответна храна. Какво ще стане с него? Тялото му ще заболее, а умът и сърцето му ще се атрофират, няма да изпълняват функциите, за които са предназначени. Кой спъва тялото, ума и сърцето на човека? – Той сам се спъва.
към беседата >>
Казвам: има един живот, където греха не съществува.
Той дохожда до положение да провери закона: там, където няма вливане, има изливане. Където престава вливането, иде изливането. В живота има едно важно противоречие, на което хората се натъкват. То е въпросът за греха. Мнозина питат защо е допуснат греха.
Казвам: има един живот, където греха не съществува.
За да не греши човек, преди всичко той не трябва да се ражда. Щом не се е родил, той няма да има нито тяло, нито ум, нито сърце, с които да греши. Щом няма тяло, ум и сърце, няма да яде, да пие, да се облича, няма да има жена, деца и т.н. При тези условия няма да има възможност да греши. Можете ли да си представите човек без тяло, ум, сърце и да живее?
към беседата >>
Представете си, че човек не може да приеме за тялото, за ума и за сърцето си съответна храна.
Причината, където хората умират, е тази, че земята не ги иска и ги изхвърля навън. В Стария Завет някъде е казано: „Не грешете, да не би земята да ви избълва“. Казвам: не грешете, да не би животът, тялото ви, сърцето ви и умът ви да ви избълват. И тъй, вие трябва да имате правилни схващания за нещата, за да имате добър живот. Всяка добра постъпка е израз на тялото; всяка добра мисъл е израз на ума; всяко добро чувство е израз на сърцето.
Представете си, че човек не може да приеме за тялото, за ума и за сърцето си съответна храна.
Какво ще стане с него? Тялото му ще заболее, а умът и сърцето му ще се атрофират, няма да изпълняват функциите, за които са предназначени. Кой спъва тялото, ума и сърцето на човека? – Той сам се спъва. Никой не е в състояние да спъне човека в пътя на неговото развитие.
към беседата >>
За да не греши човек, преди всичко той не трябва да се ражда.
Където престава вливането, иде изливането. В живота има едно важно противоречие, на което хората се натъкват. То е въпросът за греха. Мнозина питат защо е допуснат греха. Казвам: има един живот, където греха не съществува.
За да не греши човек, преди всичко той не трябва да се ражда.
Щом не се е родил, той няма да има нито тяло, нито ум, нито сърце, с които да греши. Щом няма тяло, ум и сърце, няма да яде, да пие, да се облича, няма да има жена, деца и т.н. При тези условия няма да има възможност да греши. Можете ли да си представите човек без тяло, ум, сърце и да живее? Такъв живот е невъзможен.
към беседата >>
Какво ще стане с него?
В Стария Завет някъде е казано: „Не грешете, да не би земята да ви избълва“. Казвам: не грешете, да не би животът, тялото ви, сърцето ви и умът ви да ви избълват. И тъй, вие трябва да имате правилни схващания за нещата, за да имате добър живот. Всяка добра постъпка е израз на тялото; всяка добра мисъл е израз на ума; всяко добро чувство е израз на сърцето. Представете си, че човек не може да приеме за тялото, за ума и за сърцето си съответна храна.
Какво ще стане с него?
Тялото му ще заболее, а умът и сърцето му ще се атрофират, няма да изпълняват функциите, за които са предназначени. Кой спъва тялото, ума и сърцето на човека? – Той сам се спъва. Никой не е в състояние да спъне човека в пътя на неговото развитие. Днес вие учите, а един ден ще кажете: „Като умрем, ще напуснем тялото си“.
към беседата >>
Щом не се е родил, той няма да има нито тяло, нито ум, нито сърце, с които да греши.
В живота има едно важно противоречие, на което хората се натъкват. То е въпросът за греха. Мнозина питат защо е допуснат греха. Казвам: има един живот, където греха не съществува. За да не греши човек, преди всичко той не трябва да се ражда.
Щом не се е родил, той няма да има нито тяло, нито ум, нито сърце, с които да греши.
Щом няма тяло, ум и сърце, няма да яде, да пие, да се облича, няма да има жена, деца и т.н. При тези условия няма да има възможност да греши. Можете ли да си представите човек без тяло, ум, сърце и да живее? Такъв живот е невъзможен. Следователно, има ли човек тяло, ум и сърце, грехът за него е неизбежен.
към беседата >>
Тялото му ще заболее, а умът и сърцето му ще се атрофират, няма да изпълняват функциите, за които са предназначени.
Казвам: не грешете, да не би животът, тялото ви, сърцето ви и умът ви да ви избълват. И тъй, вие трябва да имате правилни схващания за нещата, за да имате добър живот. Всяка добра постъпка е израз на тялото; всяка добра мисъл е израз на ума; всяко добро чувство е израз на сърцето. Представете си, че човек не може да приеме за тялото, за ума и за сърцето си съответна храна. Какво ще стане с него?
Тялото му ще заболее, а умът и сърцето му ще се атрофират, няма да изпълняват функциите, за които са предназначени.
Кой спъва тялото, ума и сърцето на човека? – Той сам се спъва. Никой не е в състояние да спъне човека в пътя на неговото развитие. Днес вие учите, а един ден ще кажете: „Като умрем, ще напуснем тялото си“. Когато човек напусне физическото си тяло, той влиза в друго тяло.
към беседата >>
Щом няма тяло, ум и сърце, няма да яде, да пие, да се облича, няма да има жена, деца и т.н.
То е въпросът за греха. Мнозина питат защо е допуснат греха. Казвам: има един живот, където греха не съществува. За да не греши човек, преди всичко той не трябва да се ражда. Щом не се е родил, той няма да има нито тяло, нито ум, нито сърце, с които да греши.
Щом няма тяло, ум и сърце, няма да яде, да пие, да се облича, няма да има жена, деца и т.н.
При тези условия няма да има възможност да греши. Можете ли да си представите човек без тяло, ум, сърце и да живее? Такъв живот е невъзможен. Следователно, има ли човек тяло, ум и сърце, грехът за него е неизбежен. Когато перото на учения човек не минава по листата на книгата, те винаги чисти остават.
към беседата >>
Кой спъва тялото, ума и сърцето на човека?
И тъй, вие трябва да имате правилни схващания за нещата, за да имате добър живот. Всяка добра постъпка е израз на тялото; всяка добра мисъл е израз на ума; всяко добро чувство е израз на сърцето. Представете си, че човек не може да приеме за тялото, за ума и за сърцето си съответна храна. Какво ще стане с него? Тялото му ще заболее, а умът и сърцето му ще се атрофират, няма да изпълняват функциите, за които са предназначени.
Кой спъва тялото, ума и сърцето на човека?
– Той сам се спъва. Никой не е в състояние да спъне човека в пътя на неговото развитие. Днес вие учите, а един ден ще кажете: „Като умрем, ще напуснем тялото си“. Когато човек напусне физическото си тяло, той влиза в друго тяло. Той влиза от едно тяло в друго, както се мести от една къща в друга.
към беседата >>
При тези условия няма да има възможност да греши.
Мнозина питат защо е допуснат греха. Казвам: има един живот, където греха не съществува. За да не греши човек, преди всичко той не трябва да се ражда. Щом не се е родил, той няма да има нито тяло, нито ум, нито сърце, с които да греши. Щом няма тяло, ум и сърце, няма да яде, да пие, да се облича, няма да има жена, деца и т.н.
При тези условия няма да има възможност да греши.
Можете ли да си представите човек без тяло, ум, сърце и да живее? Такъв живот е невъзможен. Следователно, има ли човек тяло, ум и сърце, грехът за него е неизбежен. Когато перото на учения човек не минава по листата на книгата, те винаги чисти остават. Мине ли веднъж само перото на учения върху листата на книгата, те вече изгубват своята чистота.
към беседата >>
– Той сам се спъва.
Всяка добра постъпка е израз на тялото; всяка добра мисъл е израз на ума; всяко добро чувство е израз на сърцето. Представете си, че човек не може да приеме за тялото, за ума и за сърцето си съответна храна. Какво ще стане с него? Тялото му ще заболее, а умът и сърцето му ще се атрофират, няма да изпълняват функциите, за които са предназначени. Кой спъва тялото, ума и сърцето на човека?
– Той сам се спъва.
Никой не е в състояние да спъне човека в пътя на неговото развитие. Днес вие учите, а един ден ще кажете: „Като умрем, ще напуснем тялото си“. Когато човек напусне физическото си тяло, той влиза в друго тяло. Той влиза от едно тяло в друго, както се мести от една къща в друга. Следователно човек трябва да желае здраво тяло, здраво сърце и здрав ум.
към беседата >>
Можете ли да си представите човек без тяло, ум, сърце и да живее?
Казвам: има един живот, където греха не съществува. За да не греши човек, преди всичко той не трябва да се ражда. Щом не се е родил, той няма да има нито тяло, нито ум, нито сърце, с които да греши. Щом няма тяло, ум и сърце, няма да яде, да пие, да се облича, няма да има жена, деца и т.н. При тези условия няма да има възможност да греши.
Можете ли да си представите човек без тяло, ум, сърце и да живее?
Такъв живот е невъзможен. Следователно, има ли човек тяло, ум и сърце, грехът за него е неизбежен. Когато перото на учения човек не минава по листата на книгата, те винаги чисти остават. Мине ли веднъж само перото на учения върху листата на книгата, те вече изгубват своята чистота. Значи хората искат да живеят без да цапат листата на книгата.
към беседата >>
Никой не е в състояние да спъне човека в пътя на неговото развитие.
Представете си, че човек не може да приеме за тялото, за ума и за сърцето си съответна храна. Какво ще стане с него? Тялото му ще заболее, а умът и сърцето му ще се атрофират, няма да изпълняват функциите, за които са предназначени. Кой спъва тялото, ума и сърцето на човека? – Той сам се спъва.
Никой не е в състояние да спъне човека в пътя на неговото развитие.
Днес вие учите, а един ден ще кажете: „Като умрем, ще напуснем тялото си“. Когато човек напусне физическото си тяло, той влиза в друго тяло. Той влиза от едно тяло в друго, както се мести от една къща в друга. Следователно човек трябва да желае здраво тяло, здраво сърце и здрав ум. Желае ли за себе си това, той трябва да желае същото и за другите хора. Защо?
към беседата >>
Такъв живот е невъзможен.
За да не греши човек, преди всичко той не трябва да се ражда. Щом не се е родил, той няма да има нито тяло, нито ум, нито сърце, с които да греши. Щом няма тяло, ум и сърце, няма да яде, да пие, да се облича, няма да има жена, деца и т.н. При тези условия няма да има възможност да греши. Можете ли да си представите човек без тяло, ум, сърце и да живее?
Такъв живот е невъзможен.
Следователно, има ли човек тяло, ум и сърце, грехът за него е неизбежен. Когато перото на учения човек не минава по листата на книгата, те винаги чисти остават. Мине ли веднъж само перото на учения върху листата на книгата, те вече изгубват своята чистота. Значи хората искат да живеят без да цапат листата на книгата. Едно от двете: или ще живеете и ще грешите, или няма да живеете и няма да грешите.
към беседата >>
Днес вие учите, а един ден ще кажете: „Като умрем, ще напуснем тялото си“.
Какво ще стане с него? Тялото му ще заболее, а умът и сърцето му ще се атрофират, няма да изпълняват функциите, за които са предназначени. Кой спъва тялото, ума и сърцето на човека? – Той сам се спъва. Никой не е в състояние да спъне човека в пътя на неговото развитие.
Днес вие учите, а един ден ще кажете: „Като умрем, ще напуснем тялото си“.
Когато човек напусне физическото си тяло, той влиза в друго тяло. Той влиза от едно тяло в друго, както се мести от една къща в друга. Следователно човек трябва да желае здраво тяло, здраво сърце и здрав ум. Желае ли за себе си това, той трябва да желае същото и за другите хора. Защо? – Защото хората взаимно си влияят.
към беседата >>
Следователно, има ли човек тяло, ум и сърце, грехът за него е неизбежен.
Щом не се е родил, той няма да има нито тяло, нито ум, нито сърце, с които да греши. Щом няма тяло, ум и сърце, няма да яде, да пие, да се облича, няма да има жена, деца и т.н. При тези условия няма да има възможност да греши. Можете ли да си представите човек без тяло, ум, сърце и да живее? Такъв живот е невъзможен.
Следователно, има ли човек тяло, ум и сърце, грехът за него е неизбежен.
Когато перото на учения човек не минава по листата на книгата, те винаги чисти остават. Мине ли веднъж само перото на учения върху листата на книгата, те вече изгубват своята чистота. Значи хората искат да живеят без да цапат листата на книгата. Едно от двете: или ще живеете и ще грешите, или няма да живеете и няма да грешите. Два вида грях съществува в живота: разумен и неразумен.
към беседата >>
Когато човек напусне физическото си тяло, той влиза в друго тяло.
Тялото му ще заболее, а умът и сърцето му ще се атрофират, няма да изпълняват функциите, за които са предназначени. Кой спъва тялото, ума и сърцето на човека? – Той сам се спъва. Никой не е в състояние да спъне човека в пътя на неговото развитие. Днес вие учите, а един ден ще кажете: „Като умрем, ще напуснем тялото си“.
Когато човек напусне физическото си тяло, той влиза в друго тяло.
Той влиза от едно тяло в друго, както се мести от една къща в друга. Следователно човек трябва да желае здраво тяло, здраво сърце и здрав ум. Желае ли за себе си това, той трябва да желае същото и за другите хора. Защо? – Защото хората взаимно си влияят. Ако живеете между болни хора, вие ще изпитате тяхното състояние.
към беседата >>
Когато перото на учения човек не минава по листата на книгата, те винаги чисти остават.
Щом няма тяло, ум и сърце, няма да яде, да пие, да се облича, няма да има жена, деца и т.н. При тези условия няма да има възможност да греши. Можете ли да си представите човек без тяло, ум, сърце и да живее? Такъв живот е невъзможен. Следователно, има ли човек тяло, ум и сърце, грехът за него е неизбежен.
Когато перото на учения човек не минава по листата на книгата, те винаги чисти остават.
Мине ли веднъж само перото на учения върху листата на книгата, те вече изгубват своята чистота. Значи хората искат да живеят без да цапат листата на книгата. Едно от двете: или ще живеете и ще грешите, или няма да живеете и няма да грешите. Два вида грях съществува в живота: разумен и неразумен. Човек трябва да бъде внимателен, да следи на кой от двата гряха ще се натъкне.
към беседата >>
Той влиза от едно тяло в друго, както се мести от една къща в друга.
Кой спъва тялото, ума и сърцето на човека? – Той сам се спъва. Никой не е в състояние да спъне човека в пътя на неговото развитие. Днес вие учите, а един ден ще кажете: „Като умрем, ще напуснем тялото си“. Когато човек напусне физическото си тяло, той влиза в друго тяло.
Той влиза от едно тяло в друго, както се мести от една къща в друга.
Следователно човек трябва да желае здраво тяло, здраво сърце и здрав ум. Желае ли за себе си това, той трябва да желае същото и за другите хора. Защо? – Защото хората взаимно си влияят. Ако живеете между болни хора, вие ще изпитате тяхното състояние. Ако живеете между здрави хора, и вие ще бъдете здрави.
към беседата >>
Мине ли веднъж само перото на учения върху листата на книгата, те вече изгубват своята чистота.
При тези условия няма да има възможност да греши. Можете ли да си представите човек без тяло, ум, сърце и да живее? Такъв живот е невъзможен. Следователно, има ли човек тяло, ум и сърце, грехът за него е неизбежен. Когато перото на учения човек не минава по листата на книгата, те винаги чисти остават.
Мине ли веднъж само перото на учения върху листата на книгата, те вече изгубват своята чистота.
Значи хората искат да живеят без да цапат листата на книгата. Едно от двете: или ще живеете и ще грешите, или няма да живеете и няма да грешите. Два вида грях съществува в живота: разумен и неразумен. Човек трябва да бъде внимателен, да следи на кой от двата гряха ще се натъкне. Разумният грях се нарича прегрешение, погрешка, а неразумният се нарича грях.
към беседата >>
Следователно човек трябва да желае здраво тяло, здраво сърце и здрав ум.
– Той сам се спъва. Никой не е в състояние да спъне човека в пътя на неговото развитие. Днес вие учите, а един ден ще кажете: „Като умрем, ще напуснем тялото си“. Когато човек напусне физическото си тяло, той влиза в друго тяло. Той влиза от едно тяло в друго, както се мести от една къща в друга.
Следователно човек трябва да желае здраво тяло, здраво сърце и здрав ум.
Желае ли за себе си това, той трябва да желае същото и за другите хора. Защо? – Защото хората взаимно си влияят. Ако живеете между болни хора, вие ще изпитате тяхното състояние. Ако живеете между здрави хора, и вие ще бъдете здрави. В силата на този закон човек трябва да пожелае в душата си да има здраво тяло, благородни чувства и светли мисли.
към беседата >>
Значи хората искат да живеят без да цапат листата на книгата.
Можете ли да си представите човек без тяло, ум, сърце и да живее? Такъв живот е невъзможен. Следователно, има ли човек тяло, ум и сърце, грехът за него е неизбежен. Когато перото на учения човек не минава по листата на книгата, те винаги чисти остават. Мине ли веднъж само перото на учения върху листата на книгата, те вече изгубват своята чистота.
Значи хората искат да живеят без да цапат листата на книгата.
Едно от двете: или ще живеете и ще грешите, или няма да живеете и няма да грешите. Два вида грях съществува в живота: разумен и неразумен. Човек трябва да бъде внимателен, да следи на кой от двата гряха ще се натъкне. Разумният грях се нарича прегрешение, погрешка, а неразумният се нарича грях. Ако човек само пише и къса листата на книгата, без да остави нещо написано, от което и той, и другите да се ползват, това е грях.
към беседата >>
Желае ли за себе си това, той трябва да желае същото и за другите хора. Защо?
Никой не е в състояние да спъне човека в пътя на неговото развитие. Днес вие учите, а един ден ще кажете: „Като умрем, ще напуснем тялото си“. Когато човек напусне физическото си тяло, той влиза в друго тяло. Той влиза от едно тяло в друго, както се мести от една къща в друга. Следователно човек трябва да желае здраво тяло, здраво сърце и здрав ум.
Желае ли за себе си това, той трябва да желае същото и за другите хора. Защо?
– Защото хората взаимно си влияят. Ако живеете между болни хора, вие ще изпитате тяхното състояние. Ако живеете между здрави хора, и вие ще бъдете здрави. В силата на този закон човек трябва да пожелае в душата си да има здраво тяло, благородни чувства и светли мисли. Това трябва да желае и за своите близки.
към беседата >>
Едно от двете: или ще живеете и ще грешите, или няма да живеете и няма да грешите.
Такъв живот е невъзможен. Следователно, има ли човек тяло, ум и сърце, грехът за него е неизбежен. Когато перото на учения човек не минава по листата на книгата, те винаги чисти остават. Мине ли веднъж само перото на учения върху листата на книгата, те вече изгубват своята чистота. Значи хората искат да живеят без да цапат листата на книгата.
Едно от двете: или ще живеете и ще грешите, или няма да живеете и няма да грешите.
Два вида грях съществува в живота: разумен и неразумен. Човек трябва да бъде внимателен, да следи на кой от двата гряха ще се натъкне. Разумният грях се нарича прегрешение, погрешка, а неразумният се нарича грях. Ако човек само пише и къса листата на книгата, без да остави нещо написано, от което и той, и другите да се ползват, това е грях. Ако пък той пише и от време на време зачерква и пак продължава да пише, той изправя своя грях.
към беседата >>
– Защото хората взаимно си влияят.
Днес вие учите, а един ден ще кажете: „Като умрем, ще напуснем тялото си“. Когато човек напусне физическото си тяло, той влиза в друго тяло. Той влиза от едно тяло в друго, както се мести от една къща в друга. Следователно човек трябва да желае здраво тяло, здраво сърце и здрав ум. Желае ли за себе си това, той трябва да желае същото и за другите хора. Защо?
– Защото хората взаимно си влияят.
Ако живеете между болни хора, вие ще изпитате тяхното състояние. Ако живеете между здрави хора, и вие ще бъдете здрави. В силата на този закон човек трябва да пожелае в душата си да има здраво тяло, благородни чувства и светли мисли. Това трябва да желае и за своите близки. Съвременните хора не спазват този закон.
към беседата >>
Два вида грях съществува в живота: разумен и неразумен.
Следователно, има ли човек тяло, ум и сърце, грехът за него е неизбежен. Когато перото на учения човек не минава по листата на книгата, те винаги чисти остават. Мине ли веднъж само перото на учения върху листата на книгата, те вече изгубват своята чистота. Значи хората искат да живеят без да цапат листата на книгата. Едно от двете: или ще живеете и ще грешите, или няма да живеете и няма да грешите.
Два вида грях съществува в живота: разумен и неразумен.
Човек трябва да бъде внимателен, да следи на кой от двата гряха ще се натъкне. Разумният грях се нарича прегрешение, погрешка, а неразумният се нарича грях. Ако човек само пише и къса листата на книгата, без да остави нещо написано, от което и той, и другите да се ползват, това е грях. Ако пък той пише и от време на време зачерква и пак продължава да пише, той изправя своя грях. В края на краищата той ще остави една написана книга, от която хората ще четат и ще се поучават.
към беседата >>
Ако живеете между болни хора, вие ще изпитате тяхното състояние.
Когато човек напусне физическото си тяло, той влиза в друго тяло. Той влиза от едно тяло в друго, както се мести от една къща в друга. Следователно човек трябва да желае здраво тяло, здраво сърце и здрав ум. Желае ли за себе си това, той трябва да желае същото и за другите хора. Защо? – Защото хората взаимно си влияят.
Ако живеете между болни хора, вие ще изпитате тяхното състояние.
Ако живеете между здрави хора, и вие ще бъдете здрави. В силата на този закон човек трябва да пожелае в душата си да има здраво тяло, благородни чувства и светли мисли. Това трябва да желае и за своите близки. Съвременните хора не спазват този закон. Те не си помагат, вследствие на което повече затрудняват живота си.
към беседата >>
Човек трябва да бъде внимателен, да следи на кой от двата гряха ще се натъкне.
Когато перото на учения човек не минава по листата на книгата, те винаги чисти остават. Мине ли веднъж само перото на учения върху листата на книгата, те вече изгубват своята чистота. Значи хората искат да живеят без да цапат листата на книгата. Едно от двете: или ще живеете и ще грешите, или няма да живеете и няма да грешите. Два вида грях съществува в живота: разумен и неразумен.
Човек трябва да бъде внимателен, да следи на кой от двата гряха ще се натъкне.
Разумният грях се нарича прегрешение, погрешка, а неразумният се нарича грях. Ако човек само пише и къса листата на книгата, без да остави нещо написано, от което и той, и другите да се ползват, това е грях. Ако пък той пише и от време на време зачерква и пак продължава да пише, той изправя своя грях. В края на краищата той ще остави една написана книга, от която хората ще четат и ще се поучават. Не само хората ще бъдат доволни от него, но и книгата ще бъде доволна, че са ѝ дали известна цена.
към беседата >>
Ако живеете между здрави хора, и вие ще бъдете здрави.
Той влиза от едно тяло в друго, както се мести от една къща в друга. Следователно човек трябва да желае здраво тяло, здраво сърце и здрав ум. Желае ли за себе си това, той трябва да желае същото и за другите хора. Защо? – Защото хората взаимно си влияят. Ако живеете между болни хора, вие ще изпитате тяхното състояние.
Ако живеете между здрави хора, и вие ще бъдете здрави.
В силата на този закон човек трябва да пожелае в душата си да има здраво тяло, благородни чувства и светли мисли. Това трябва да желае и за своите близки. Съвременните хора не спазват този закон. Те не си помагат, вследствие на което повече затрудняват живота си. За пример, виждате, че един човек си хапва повече, вие веднага се нахвърляте върху него, че яде много.
към беседата >>
Разумният грях се нарича прегрешение, погрешка, а неразумният се нарича грях.
Мине ли веднъж само перото на учения върху листата на книгата, те вече изгубват своята чистота. Значи хората искат да живеят без да цапат листата на книгата. Едно от двете: или ще живеете и ще грешите, или няма да живеете и няма да грешите. Два вида грях съществува в живота: разумен и неразумен. Човек трябва да бъде внимателен, да следи на кой от двата гряха ще се натъкне.
Разумният грях се нарича прегрешение, погрешка, а неразумният се нарича грях.
Ако човек само пише и къса листата на книгата, без да остави нещо написано, от което и той, и другите да се ползват, това е грях. Ако пък той пише и от време на време зачерква и пак продължава да пише, той изправя своя грях. В края на краищата той ще остави една написана книга, от която хората ще четат и ще се поучават. Не само хората ще бъдат доволни от него, но и книгата ще бъде доволна, че са ѝ дали известна цена. Когато се говори за греха, това подразбира, че в ума на хората стои мисълта, какво те не са постъпили, както трябва.
към беседата >>
В силата на този закон човек трябва да пожелае в душата си да има здраво тяло, благородни чувства и светли мисли.
Следователно човек трябва да желае здраво тяло, здраво сърце и здрав ум. Желае ли за себе си това, той трябва да желае същото и за другите хора. Защо? – Защото хората взаимно си влияят. Ако живеете между болни хора, вие ще изпитате тяхното състояние. Ако живеете между здрави хора, и вие ще бъдете здрави.
В силата на този закон човек трябва да пожелае в душата си да има здраво тяло, благородни чувства и светли мисли.
Това трябва да желае и за своите близки. Съвременните хора не спазват този закон. Те не си помагат, вследствие на което повече затрудняват живота си. За пример, виждате, че един човек си хапва повече, вие веднага се нахвърляте върху него, че яде много. Така е, много яде човекът, защото не знае законите, защото не може да си намери съответна храна.
към беседата >>
Ако човек само пише и къса листата на книгата, без да остави нещо написано, от което и той, и другите да се ползват, това е грях.
Значи хората искат да живеят без да цапат листата на книгата. Едно от двете: или ще живеете и ще грешите, или няма да живеете и няма да грешите. Два вида грях съществува в живота: разумен и неразумен. Човек трябва да бъде внимателен, да следи на кой от двата гряха ще се натъкне. Разумният грях се нарича прегрешение, погрешка, а неразумният се нарича грях.
Ако човек само пише и къса листата на книгата, без да остави нещо написано, от което и той, и другите да се ползват, това е грях.
Ако пък той пише и от време на време зачерква и пак продължава да пише, той изправя своя грях. В края на краищата той ще остави една написана книга, от която хората ще четат и ще се поучават. Не само хората ще бъдат доволни от него, но и книгата ще бъде доволна, че са ѝ дали известна цена. Когато се говори за греха, това подразбира, че в ума на хората стои мисълта, какво те не са постъпили, както трябва. Значи грях има във всичко онова, което спира растенето на тялото, на ума и на сърцето.
към беседата >>
Това трябва да желае и за своите близки.
Желае ли за себе си това, той трябва да желае същото и за другите хора. Защо? – Защото хората взаимно си влияят. Ако живеете между болни хора, вие ще изпитате тяхното състояние. Ако живеете между здрави хора, и вие ще бъдете здрави. В силата на този закон човек трябва да пожелае в душата си да има здраво тяло, благородни чувства и светли мисли.
Това трябва да желае и за своите близки.
Съвременните хора не спазват този закон. Те не си помагат, вследствие на което повече затрудняват живота си. За пример, виждате, че един човек си хапва повече, вие веднага се нахвърляте върху него, че яде много. Така е, много яде човекът, защото не знае законите, защото не може да си намери съответна храна. Всеки човек трябва да знае колко тежи и съобразно теглото си трябва да употребява нужното количество храна.
към беседата >>
Ако пък той пише и от време на време зачерква и пак продължава да пише, той изправя своя грях.
Едно от двете: или ще живеете и ще грешите, или няма да живеете и няма да грешите. Два вида грях съществува в живота: разумен и неразумен. Човек трябва да бъде внимателен, да следи на кой от двата гряха ще се натъкне. Разумният грях се нарича прегрешение, погрешка, а неразумният се нарича грях. Ако човек само пише и къса листата на книгата, без да остави нещо написано, от което и той, и другите да се ползват, това е грях.
Ако пък той пише и от време на време зачерква и пак продължава да пише, той изправя своя грях.
В края на краищата той ще остави една написана книга, от която хората ще четат и ще се поучават. Не само хората ще бъдат доволни от него, но и книгата ще бъде доволна, че са ѝ дали известна цена. Когато се говори за греха, това подразбира, че в ума на хората стои мисълта, какво те не са постъпили, както трябва. Значи грях има във всичко онова, което спира растенето на тялото, на ума и на сърцето. С други думи казано: грехът представлява някакво отклонение от Божия закон, или някакво престъпление по отношение на него.
към беседата >>
Съвременните хора не спазват този закон.
– Защото хората взаимно си влияят. Ако живеете между болни хора, вие ще изпитате тяхното състояние. Ако живеете между здрави хора, и вие ще бъдете здрави. В силата на този закон човек трябва да пожелае в душата си да има здраво тяло, благородни чувства и светли мисли. Това трябва да желае и за своите близки.
Съвременните хора не спазват този закон.
Те не си помагат, вследствие на което повече затрудняват живота си. За пример, виждате, че един човек си хапва повече, вие веднага се нахвърляте върху него, че яде много. Така е, много яде човекът, защото не знае законите, защото не може да си намери съответна храна. Всеки човек трябва да знае колко тежи и съобразно теглото си трябва да употребява нужното количество храна. Според моите изчисления, ако човек тежи 60 килограма, той трябва да употребява на ден само 150 грама храна, но чиста, префинена.
към беседата >>
В края на краищата той ще остави една написана книга, от която хората ще четат и ще се поучават.
Два вида грях съществува в живота: разумен и неразумен. Човек трябва да бъде внимателен, да следи на кой от двата гряха ще се натъкне. Разумният грях се нарича прегрешение, погрешка, а неразумният се нарича грях. Ако човек само пише и къса листата на книгата, без да остави нещо написано, от което и той, и другите да се ползват, това е грях. Ако пък той пише и от време на време зачерква и пак продължава да пише, той изправя своя грях.
В края на краищата той ще остави една написана книга, от която хората ще четат и ще се поучават.
Не само хората ще бъдат доволни от него, но и книгата ще бъде доволна, че са ѝ дали известна цена. Когато се говори за греха, това подразбира, че в ума на хората стои мисълта, какво те не са постъпили, както трябва. Значи грях има във всичко онова, което спира растенето на тялото, на ума и на сърцето. С други думи казано: грехът представлява някакво отклонение от Божия закон, или някакво престъпление по отношение на него. Обаче вън от тялото, ума и сърцето на човека престъпление не може да има.
към беседата >>
Те не си помагат, вследствие на което повече затрудняват живота си.
Ако живеете между болни хора, вие ще изпитате тяхното състояние. Ако живеете между здрави хора, и вие ще бъдете здрави. В силата на този закон човек трябва да пожелае в душата си да има здраво тяло, благородни чувства и светли мисли. Това трябва да желае и за своите близки. Съвременните хора не спазват този закон.
Те не си помагат, вследствие на което повече затрудняват живота си.
За пример, виждате, че един човек си хапва повече, вие веднага се нахвърляте върху него, че яде много. Така е, много яде човекът, защото не знае законите, защото не може да си намери съответна храна. Всеки човек трябва да знае колко тежи и съобразно теглото си трябва да употребява нужното количество храна. Според моите изчисления, ако човек тежи 60 килограма, той трябва да употребява на ден само 150 грама храна, но чиста, префинена. Има храни, от които и два килограма да употреби човек, пак гладен ще остане.
към беседата >>
Не само хората ще бъдат доволни от него, но и книгата ще бъде доволна, че са ѝ дали известна цена.
Човек трябва да бъде внимателен, да следи на кой от двата гряха ще се натъкне. Разумният грях се нарича прегрешение, погрешка, а неразумният се нарича грях. Ако човек само пише и къса листата на книгата, без да остави нещо написано, от което и той, и другите да се ползват, това е грях. Ако пък той пише и от време на време зачерква и пак продължава да пише, той изправя своя грях. В края на краищата той ще остави една написана книга, от която хората ще четат и ще се поучават.
Не само хората ще бъдат доволни от него, но и книгата ще бъде доволна, че са ѝ дали известна цена.
Когато се говори за греха, това подразбира, че в ума на хората стои мисълта, какво те не са постъпили, както трябва. Значи грях има във всичко онова, което спира растенето на тялото, на ума и на сърцето. С други думи казано: грехът представлява някакво отклонение от Божия закон, или някакво престъпление по отношение на него. Обаче вън от тялото, ума и сърцето на човека престъпление не може да има. Ако човек няма тяло, ум и сърце, как ще пристъпи Божия закон?
към беседата >>
За пример, виждате, че един човек си хапва повече, вие веднага се нахвърляте върху него, че яде много.
Ако живеете между здрави хора, и вие ще бъдете здрави. В силата на този закон човек трябва да пожелае в душата си да има здраво тяло, благородни чувства и светли мисли. Това трябва да желае и за своите близки. Съвременните хора не спазват този закон. Те не си помагат, вследствие на което повече затрудняват живота си.
За пример, виждате, че един човек си хапва повече, вие веднага се нахвърляте върху него, че яде много.
Така е, много яде човекът, защото не знае законите, защото не може да си намери съответна храна. Всеки човек трябва да знае колко тежи и съобразно теглото си трябва да употребява нужното количество храна. Според моите изчисления, ако човек тежи 60 килограма, той трябва да употребява на ден само 150 грама храна, но чиста, префинена. Има храни, от които и два килограма да употреби човек, пак гладен ще остане. Друго важно положение.
към беседата >>
Когато се говори за греха, това подразбира, че в ума на хората стои мисълта, какво те не са постъпили, както трябва.
Разумният грях се нарича прегрешение, погрешка, а неразумният се нарича грях. Ако човек само пише и къса листата на книгата, без да остави нещо написано, от което и той, и другите да се ползват, това е грях. Ако пък той пише и от време на време зачерква и пак продължава да пише, той изправя своя грях. В края на краищата той ще остави една написана книга, от която хората ще четат и ще се поучават. Не само хората ще бъдат доволни от него, но и книгата ще бъде доволна, че са ѝ дали известна цена.
Когато се говори за греха, това подразбира, че в ума на хората стои мисълта, какво те не са постъпили, както трябва.
Значи грях има във всичко онова, което спира растенето на тялото, на ума и на сърцето. С други думи казано: грехът представлява някакво отклонение от Божия закон, или някакво престъпление по отношение на него. Обаче вън от тялото, ума и сърцето на човека престъпление не може да има. Ако човек няма тяло, ум и сърце, как ще пристъпи Божия закон? Ако той никога не е ял, не е пожелавал нещо, в какво ще го обвини законът?
към беседата >>
Така е, много яде човекът, защото не знае законите, защото не може да си намери съответна храна.
В силата на този закон човек трябва да пожелае в душата си да има здраво тяло, благородни чувства и светли мисли. Това трябва да желае и за своите близки. Съвременните хора не спазват този закон. Те не си помагат, вследствие на което повече затрудняват живота си. За пример, виждате, че един човек си хапва повече, вие веднага се нахвърляте върху него, че яде много.
Така е, много яде човекът, защото не знае законите, защото не може да си намери съответна храна.
Всеки човек трябва да знае колко тежи и съобразно теглото си трябва да употребява нужното количество храна. Според моите изчисления, ако човек тежи 60 килограма, той трябва да употребява на ден само 150 грама храна, но чиста, префинена. Има храни, от които и два килограма да употреби човек, пак гладен ще остане. Друго важно положение. Хората казват, че Бог е навсякъде, че Той прониква всичко.
към беседата >>
Значи грях има във всичко онова, което спира растенето на тялото, на ума и на сърцето.
Ако човек само пише и къса листата на книгата, без да остави нещо написано, от което и той, и другите да се ползват, това е грях. Ако пък той пише и от време на време зачерква и пак продължава да пише, той изправя своя грях. В края на краищата той ще остави една написана книга, от която хората ще четат и ще се поучават. Не само хората ще бъдат доволни от него, но и книгата ще бъде доволна, че са ѝ дали известна цена. Когато се говори за греха, това подразбира, че в ума на хората стои мисълта, какво те не са постъпили, както трябва.
Значи грях има във всичко онова, което спира растенето на тялото, на ума и на сърцето.
С други думи казано: грехът представлява някакво отклонение от Божия закон, или някакво престъпление по отношение на него. Обаче вън от тялото, ума и сърцето на човека престъпление не може да има. Ако човек няма тяло, ум и сърце, как ще пристъпи Божия закон? Ако той никога не е ял, не е пожелавал нещо, в какво ще го обвини законът? Ако рекат да съдят човек, който нито е ял, нито е пил, нито е търгувал, нито се е обличал, в какво ще го обвинят?
към беседата >>
Всеки човек трябва да знае колко тежи и съобразно теглото си трябва да употребява нужното количество храна.
Това трябва да желае и за своите близки. Съвременните хора не спазват този закон. Те не си помагат, вследствие на което повече затрудняват живота си. За пример, виждате, че един човек си хапва повече, вие веднага се нахвърляте върху него, че яде много. Така е, много яде човекът, защото не знае законите, защото не може да си намери съответна храна.
Всеки човек трябва да знае колко тежи и съобразно теглото си трябва да употребява нужното количество храна.
Според моите изчисления, ако човек тежи 60 килограма, той трябва да употребява на ден само 150 грама храна, но чиста, префинена. Има храни, от които и два килограма да употреби човек, пак гладен ще остане. Друго важно положение. Хората казват, че Бог е навсякъде, че Той прониква всичко. Обаче, видят ли млад момък и мома да се разговарят, те веднага казват: „Какво са седнали тия там на приказки?
към беседата >>
С други думи казано: грехът представлява някакво отклонение от Божия закон, или някакво престъпление по отношение на него.
Ако пък той пише и от време на време зачерква и пак продължава да пише, той изправя своя грях. В края на краищата той ще остави една написана книга, от която хората ще четат и ще се поучават. Не само хората ще бъдат доволни от него, но и книгата ще бъде доволна, че са ѝ дали известна цена. Когато се говори за греха, това подразбира, че в ума на хората стои мисълта, какво те не са постъпили, както трябва. Значи грях има във всичко онова, което спира растенето на тялото, на ума и на сърцето.
С други думи казано: грехът представлява някакво отклонение от Божия закон, или някакво престъпление по отношение на него.
Обаче вън от тялото, ума и сърцето на човека престъпление не може да има. Ако човек няма тяло, ум и сърце, как ще пристъпи Божия закон? Ако той никога не е ял, не е пожелавал нещо, в какво ще го обвини законът? Ако рекат да съдят човек, който нито е ял, нито е пил, нито е търгувал, нито се е обличал, в какво ще го обвинят? Как ще обвинят някого, че е откраднал един кон, когато той няма тяло, с което да го язди и да го открадне?
към беседата >>
Според моите изчисления, ако човек тежи 60 килограма, той трябва да употребява на ден само 150 грама храна, но чиста, префинена.
Съвременните хора не спазват този закон. Те не си помагат, вследствие на което повече затрудняват живота си. За пример, виждате, че един човек си хапва повече, вие веднага се нахвърляте върху него, че яде много. Така е, много яде човекът, защото не знае законите, защото не може да си намери съответна храна. Всеки човек трябва да знае колко тежи и съобразно теглото си трябва да употребява нужното количество храна.
Според моите изчисления, ако човек тежи 60 килограма, той трябва да употребява на ден само 150 грама храна, но чиста, префинена.
Има храни, от които и два килограма да употреби човек, пак гладен ще остане. Друго важно положение. Хората казват, че Бог е навсякъде, че Той прониква всичко. Обаче, видят ли млад момък и мома да се разговарят, те веднага казват: „Какво са седнали тия там на приказки? Не е добре да се излагат така пред света, да се занимават с любовни работи“.
към беседата >>
Обаче вън от тялото, ума и сърцето на човека престъпление не може да има.
В края на краищата той ще остави една написана книга, от която хората ще четат и ще се поучават. Не само хората ще бъдат доволни от него, но и книгата ще бъде доволна, че са ѝ дали известна цена. Когато се говори за греха, това подразбира, че в ума на хората стои мисълта, какво те не са постъпили, както трябва. Значи грях има във всичко онова, което спира растенето на тялото, на ума и на сърцето. С други думи казано: грехът представлява някакво отклонение от Божия закон, или някакво престъпление по отношение на него.
Обаче вън от тялото, ума и сърцето на човека престъпление не може да има.
Ако човек няма тяло, ум и сърце, как ще пристъпи Божия закон? Ако той никога не е ял, не е пожелавал нещо, в какво ще го обвини законът? Ако рекат да съдят човек, който нито е ял, нито е пил, нито е търгувал, нито се е обличал, в какво ще го обвинят? Как ще обвинят някого, че е откраднал един кон, когато той няма тяло, с което да го язди и да го открадне? Преди всичко той няма ръце.
към беседата >>
Има храни, от които и два килограма да употреби човек, пак гладен ще остане.
Те не си помагат, вследствие на което повече затрудняват живота си. За пример, виждате, че един човек си хапва повече, вие веднага се нахвърляте върху него, че яде много. Така е, много яде човекът, защото не знае законите, защото не може да си намери съответна храна. Всеки човек трябва да знае колко тежи и съобразно теглото си трябва да употребява нужното количество храна. Според моите изчисления, ако човек тежи 60 килограма, той трябва да употребява на ден само 150 грама храна, но чиста, префинена.
Има храни, от които и два килограма да употреби човек, пак гладен ще остане.
Друго важно положение. Хората казват, че Бог е навсякъде, че Той прониква всичко. Обаче, видят ли млад момък и мома да се разговарят, те веднага казват: „Какво са седнали тия там на приказки? Не е добре да се излагат така пред света, да се занимават с любовни работи“. Тези хора едно говорят, друго мислят.
към беседата >>
Ако човек няма тяло, ум и сърце, как ще пристъпи Божия закон?
Не само хората ще бъдат доволни от него, но и книгата ще бъде доволна, че са ѝ дали известна цена. Когато се говори за греха, това подразбира, че в ума на хората стои мисълта, какво те не са постъпили, както трябва. Значи грях има във всичко онова, което спира растенето на тялото, на ума и на сърцето. С други думи казано: грехът представлява някакво отклонение от Божия закон, или някакво престъпление по отношение на него. Обаче вън от тялото, ума и сърцето на човека престъпление не може да има.
Ако човек няма тяло, ум и сърце, как ще пристъпи Божия закон?
Ако той никога не е ял, не е пожелавал нещо, в какво ще го обвини законът? Ако рекат да съдят човек, който нито е ял, нито е пил, нито е търгувал, нито се е обличал, в какво ще го обвинят? Как ще обвинят някого, че е откраднал един кон, когато той няма тяло, с което да го язди и да го открадне? Преди всичко той няма ръце. Как ще обвинят някого, че не си е платил в гостилницата, когато той няма стомах?
към беседата >>
Друго важно положение.
За пример, виждате, че един човек си хапва повече, вие веднага се нахвърляте върху него, че яде много. Така е, много яде човекът, защото не знае законите, защото не може да си намери съответна храна. Всеки човек трябва да знае колко тежи и съобразно теглото си трябва да употребява нужното количество храна. Според моите изчисления, ако човек тежи 60 килограма, той трябва да употребява на ден само 150 грама храна, но чиста, префинена. Има храни, от които и два килограма да употреби човек, пак гладен ще остане.
Друго важно положение.
Хората казват, че Бог е навсякъде, че Той прониква всичко. Обаче, видят ли млад момък и мома да се разговарят, те веднага казват: „Какво са седнали тия там на приказки? Не е добре да се излагат така пред света, да се занимават с любовни работи“. Тези хора едно говорят, друго мислят. Те казват, че Бог е навсякъде.
към беседата >>
Ако той никога не е ял, не е пожелавал нещо, в какво ще го обвини законът?
Когато се говори за греха, това подразбира, че в ума на хората стои мисълта, какво те не са постъпили, както трябва. Значи грях има във всичко онова, което спира растенето на тялото, на ума и на сърцето. С други думи казано: грехът представлява някакво отклонение от Божия закон, или някакво престъпление по отношение на него. Обаче вън от тялото, ума и сърцето на човека престъпление не може да има. Ако човек няма тяло, ум и сърце, как ще пристъпи Божия закон?
Ако той никога не е ял, не е пожелавал нещо, в какво ще го обвини законът?
Ако рекат да съдят човек, който нито е ял, нито е пил, нито е търгувал, нито се е обличал, в какво ще го обвинят? Как ще обвинят някого, че е откраднал един кон, когато той няма тяло, с което да го язди и да го открадне? Преди всичко той няма ръце. Как ще обвинят някого, че не си е платил в гостилницата, когато той няма стомах? Как ще обвинят някого за обидните думи, които казал, когато той няма уста?
към беседата >>
Хората казват, че Бог е навсякъде, че Той прониква всичко.
Така е, много яде човекът, защото не знае законите, защото не може да си намери съответна храна. Всеки човек трябва да знае колко тежи и съобразно теглото си трябва да употребява нужното количество храна. Според моите изчисления, ако човек тежи 60 килограма, той трябва да употребява на ден само 150 грама храна, но чиста, префинена. Има храни, от които и два килограма да употреби човек, пак гладен ще остане. Друго важно положение.
Хората казват, че Бог е навсякъде, че Той прониква всичко.
Обаче, видят ли млад момък и мома да се разговарят, те веднага казват: „Какво са седнали тия там на приказки? Не е добре да се излагат така пред света, да се занимават с любовни работи“. Тези хора едно говорят, друго мислят. Те казват, че Бог е навсякъде. Щом е така, защо не мислят, бе Бог в младата мома се разговаря с Бога в младия момък?
към беседата >>
Ако рекат да съдят човек, който нито е ял, нито е пил, нито е търгувал, нито се е обличал, в какво ще го обвинят?
Значи грях има във всичко онова, което спира растенето на тялото, на ума и на сърцето. С други думи казано: грехът представлява някакво отклонение от Божия закон, или някакво престъпление по отношение на него. Обаче вън от тялото, ума и сърцето на човека престъпление не може да има. Ако човек няма тяло, ум и сърце, как ще пристъпи Божия закон? Ако той никога не е ял, не е пожелавал нещо, в какво ще го обвини законът?
Ако рекат да съдят човек, който нито е ял, нито е пил, нито е търгувал, нито се е обличал, в какво ще го обвинят?
Как ще обвинят някого, че е откраднал един кон, когато той няма тяло, с което да го язди и да го открадне? Преди всичко той няма ръце. Как ще обвинят някого, че не си е платил в гостилницата, когато той няма стомах? Как ще обвинят някого за обидните думи, които казал, когато той няма уста? Как ще обвинят някого, че гледал, където не трябва, когато той няма очи?
към беседата >>
Обаче, видят ли млад момък и мома да се разговарят, те веднага казват: „Какво са седнали тия там на приказки?
Всеки човек трябва да знае колко тежи и съобразно теглото си трябва да употребява нужното количество храна. Според моите изчисления, ако човек тежи 60 килограма, той трябва да употребява на ден само 150 грама храна, но чиста, префинена. Има храни, от които и два килограма да употреби човек, пак гладен ще остане. Друго важно положение. Хората казват, че Бог е навсякъде, че Той прониква всичко.
Обаче, видят ли млад момък и мома да се разговарят, те веднага казват: „Какво са седнали тия там на приказки?
Не е добре да се излагат така пред света, да се занимават с любовни работи“. Тези хора едно говорят, друго мислят. Те казват, че Бог е навсякъде. Щом е така, защо не мислят, бе Бог в младата мома се разговаря с Бога в младия момък? Това показва, че тия хора не са последователни в мислите си.
към беседата >>
Как ще обвинят някого, че е откраднал един кон, когато той няма тяло, с което да го язди и да го открадне?
С други думи казано: грехът представлява някакво отклонение от Божия закон, или някакво престъпление по отношение на него. Обаче вън от тялото, ума и сърцето на човека престъпление не може да има. Ако човек няма тяло, ум и сърце, как ще пристъпи Божия закон? Ако той никога не е ял, не е пожелавал нещо, в какво ще го обвини законът? Ако рекат да съдят човек, който нито е ял, нито е пил, нито е търгувал, нито се е обличал, в какво ще го обвинят?
Как ще обвинят някого, че е откраднал един кон, когато той няма тяло, с което да го язди и да го открадне?
Преди всичко той няма ръце. Как ще обвинят някого, че не си е платил в гостилницата, когато той няма стомах? Как ще обвинят някого за обидните думи, които казал, когато той няма уста? Как ще обвинят някого, че гледал, където не трябва, когато той няма очи? Сега, ще дойдем до друго положение в живота, а именно: силата, величието на човека се състои в това, че след като той има тяло, ум и сърце, да не греши.
към беседата >>
Не е добре да се излагат така пред света, да се занимават с любовни работи“.
Според моите изчисления, ако човек тежи 60 килограма, той трябва да употребява на ден само 150 грама храна, но чиста, префинена. Има храни, от които и два килограма да употреби човек, пак гладен ще остане. Друго важно положение. Хората казват, че Бог е навсякъде, че Той прониква всичко. Обаче, видят ли млад момък и мома да се разговарят, те веднага казват: „Какво са седнали тия там на приказки?
Не е добре да се излагат така пред света, да се занимават с любовни работи“.
Тези хора едно говорят, друго мислят. Те казват, че Бог е навсякъде. Щом е така, защо не мислят, бе Бог в младата мома се разговаря с Бога в младия момък? Това показва, че тия хора не са последователни в мислите си. Според тях излиза, че Бог е навсякъде, но не и между младите, които се обичат.
към беседата >>
Преди всичко той няма ръце.
Обаче вън от тялото, ума и сърцето на човека престъпление не може да има. Ако човек няма тяло, ум и сърце, как ще пристъпи Божия закон? Ако той никога не е ял, не е пожелавал нещо, в какво ще го обвини законът? Ако рекат да съдят човек, който нито е ял, нито е пил, нито е търгувал, нито се е обличал, в какво ще го обвинят? Как ще обвинят някого, че е откраднал един кон, когато той няма тяло, с което да го язди и да го открадне?
Преди всичко той няма ръце.
Как ще обвинят някого, че не си е платил в гостилницата, когато той няма стомах? Как ще обвинят някого за обидните думи, които казал, когато той няма уста? Как ще обвинят някого, че гледал, където не трябва, когато той няма очи? Сега, ще дойдем до друго положение в живота, а именно: силата, величието на човека се състои в това, че след като той има тяло, ум и сърце, да не греши. Такъв е животът на светията.
към беседата >>
Тези хора едно говорят, друго мислят.
Има храни, от които и два килограма да употреби човек, пак гладен ще остане. Друго важно положение. Хората казват, че Бог е навсякъде, че Той прониква всичко. Обаче, видят ли млад момък и мома да се разговарят, те веднага казват: „Какво са седнали тия там на приказки? Не е добре да се излагат така пред света, да се занимават с любовни работи“.
Тези хора едно говорят, друго мислят.
Те казват, че Бог е навсякъде. Щом е така, защо не мислят, бе Бог в младата мома се разговаря с Бога в младия момък? Това показва, че тия хора не са последователни в мислите си. Според тях излиза, че Бог е навсякъде, но не и между младите, които се обичат. Щом Бог е навсякъде, Той е и между младите.
към беседата >>
Как ще обвинят някого, че не си е платил в гостилницата, когато той няма стомах?
Ако човек няма тяло, ум и сърце, как ще пристъпи Божия закон? Ако той никога не е ял, не е пожелавал нещо, в какво ще го обвини законът? Ако рекат да съдят човек, който нито е ял, нито е пил, нито е търгувал, нито се е обличал, в какво ще го обвинят? Как ще обвинят някого, че е откраднал един кон, когато той няма тяло, с което да го язди и да го открадне? Преди всичко той няма ръце.
Как ще обвинят някого, че не си е платил в гостилницата, когато той няма стомах?
Как ще обвинят някого за обидните думи, които казал, когато той няма уста? Как ще обвинят някого, че гледал, където не трябва, когато той няма очи? Сега, ще дойдем до друго положение в живота, а именно: силата, величието на човека се състои в това, че след като той има тяло, ум и сърце, да не греши. Такъв е животът на светията. Следователно задачата на човека се състои в това, след като има уста, да не каже с нея нито една обидна дума през целия си живот.
към беседата >>
Те казват, че Бог е навсякъде.
Друго важно положение. Хората казват, че Бог е навсякъде, че Той прониква всичко. Обаче, видят ли млад момък и мома да се разговарят, те веднага казват: „Какво са седнали тия там на приказки? Не е добре да се излагат така пред света, да се занимават с любовни работи“. Тези хора едно говорят, друго мислят.
Те казват, че Бог е навсякъде.
Щом е така, защо не мислят, бе Бог в младата мома се разговаря с Бога в младия момък? Това показва, че тия хора не са последователни в мислите си. Според тях излиза, че Бог е навсякъде, но не и между младите, които се обичат. Щом Бог е навсякъде, Той е и между младите. Какво лошо има тогава, че те се разговарят?
към беседата >>
Как ще обвинят някого за обидните думи, които казал, когато той няма уста?
Ако той никога не е ял, не е пожелавал нещо, в какво ще го обвини законът? Ако рекат да съдят човек, който нито е ял, нито е пил, нито е търгувал, нито се е обличал, в какво ще го обвинят? Как ще обвинят някого, че е откраднал един кон, когато той няма тяло, с което да го язди и да го открадне? Преди всичко той няма ръце. Как ще обвинят някого, че не си е платил в гостилницата, когато той няма стомах?
Как ще обвинят някого за обидните думи, които казал, когато той няма уста?
Как ще обвинят някого, че гледал, където не трябва, когато той няма очи? Сега, ще дойдем до друго положение в живота, а именно: силата, величието на човека се състои в това, че след като той има тяло, ум и сърце, да не греши. Такъв е животът на светията. Следователно задачата на човека се състои в това, след като има уста, да не каже с нея нито една обидна дума през целия си живот. Като има очи, да не види с тях нито една лоша постъпка.
към беседата >>
Щом е така, защо не мислят, бе Бог в младата мома се разговаря с Бога в младия момък?
Хората казват, че Бог е навсякъде, че Той прониква всичко. Обаче, видят ли млад момък и мома да се разговарят, те веднага казват: „Какво са седнали тия там на приказки? Не е добре да се излагат така пред света, да се занимават с любовни работи“. Тези хора едно говорят, друго мислят. Те казват, че Бог е навсякъде.
Щом е така, защо не мислят, бе Бог в младата мома се разговаря с Бога в младия момък?
Това показва, че тия хора не са последователни в мислите си. Според тях излиза, че Бог е навсякъде, но не и между младите, които се обичат. Щом Бог е навсякъде, Той е и между младите. Какво лошо има тогава, че те се разговарят? След това ще започнат да разправят, че младият човек не бил момък, но бил женен.
към беседата >>
Как ще обвинят някого, че гледал, където не трябва, когато той няма очи?
Ако рекат да съдят човек, който нито е ял, нито е пил, нито е търгувал, нито се е обличал, в какво ще го обвинят? Как ще обвинят някого, че е откраднал един кон, когато той няма тяло, с което да го язди и да го открадне? Преди всичко той няма ръце. Как ще обвинят някого, че не си е платил в гостилницата, когато той няма стомах? Как ще обвинят някого за обидните думи, които казал, когато той няма уста?
Как ще обвинят някого, че гледал, където не трябва, когато той няма очи?
Сега, ще дойдем до друго положение в живота, а именно: силата, величието на човека се състои в това, че след като той има тяло, ум и сърце, да не греши. Такъв е животът на светията. Следователно задачата на човека се състои в това, след като има уста, да не каже с нея нито една обидна дума през целия си живот. Като има очи, да не види с тях нито една лоша постъпка. Като има нос, да ходи само между цветята, а не между неща, които са изгубили живота си.
към беседата >>
Това показва, че тия хора не са последователни в мислите си.
Обаче, видят ли млад момък и мома да се разговарят, те веднага казват: „Какво са седнали тия там на приказки? Не е добре да се излагат така пред света, да се занимават с любовни работи“. Тези хора едно говорят, друго мислят. Те казват, че Бог е навсякъде. Щом е така, защо не мислят, бе Бог в младата мома се разговаря с Бога в младия момък?
Това показва, че тия хора не са последователни в мислите си.
Според тях излиза, че Бог е навсякъде, но не и между младите, които се обичат. Щом Бог е навсякъде, Той е и между младите. Какво лошо има тогава, че те се разговарят? След това ще започнат да разправят, че младият човек не бил момък, но бил женен.
към беседата >>
Сега, ще дойдем до друго положение в живота, а именно: силата, величието на човека се състои в това, че след като той има тяло, ум и сърце, да не греши.
Как ще обвинят някого, че е откраднал един кон, когато той няма тяло, с което да го язди и да го открадне? Преди всичко той няма ръце. Как ще обвинят някого, че не си е платил в гостилницата, когато той няма стомах? Как ще обвинят някого за обидните думи, които казал, когато той няма уста? Как ще обвинят някого, че гледал, където не трябва, когато той няма очи?
Сега, ще дойдем до друго положение в живота, а именно: силата, величието на човека се състои в това, че след като той има тяло, ум и сърце, да не греши.
Такъв е животът на светията. Следователно задачата на човека се състои в това, след като има уста, да не каже с нея нито една обидна дума през целия си живот. Като има очи, да не види с тях нито една лоша постъпка. Като има нос, да ходи само между цветята, а не между неща, които са изгубили живота си. Всяко нещо, което мирише лошо, това показва, че в него е настъпила смърт.
към беседата >>
Според тях излиза, че Бог е навсякъде, но не и между младите, които се обичат.
Не е добре да се излагат така пред света, да се занимават с любовни работи“. Тези хора едно говорят, друго мислят. Те казват, че Бог е навсякъде. Щом е така, защо не мислят, бе Бог в младата мома се разговаря с Бога в младия момък? Това показва, че тия хора не са последователни в мислите си.
Според тях излиза, че Бог е навсякъде, но не и между младите, които се обичат.
Щом Бог е навсякъде, Той е и между младите. Какво лошо има тогава, че те се разговарят? След това ще започнат да разправят, че младият човек не бил момък, но бил женен.
към беседата >>
Такъв е животът на светията.
Преди всичко той няма ръце. Как ще обвинят някого, че не си е платил в гостилницата, когато той няма стомах? Как ще обвинят някого за обидните думи, които казал, когато той няма уста? Как ще обвинят някого, че гледал, където не трябва, когато той няма очи? Сега, ще дойдем до друго положение в живота, а именно: силата, величието на човека се състои в това, че след като той има тяло, ум и сърце, да не греши.
Такъв е животът на светията.
Следователно задачата на човека се състои в това, след като има уста, да не каже с нея нито една обидна дума през целия си живот. Като има очи, да не види с тях нито една лоша постъпка. Като има нос, да ходи само между цветята, а не между неща, които са изгубили живота си. Всяко нещо, което мирише лошо, това показва, че в него е настъпила смърт. Благоуханието е признак на зараждащ се живот, а зловонието е признак на зараждаща се смърт.
към беседата >>
Щом Бог е навсякъде, Той е и между младите.
Тези хора едно говорят, друго мислят. Те казват, че Бог е навсякъде. Щом е така, защо не мислят, бе Бог в младата мома се разговаря с Бога в младия момък? Това показва, че тия хора не са последователни в мислите си. Според тях излиза, че Бог е навсякъде, но не и между младите, които се обичат.
Щом Бог е навсякъде, Той е и между младите.
Какво лошо има тогава, че те се разговарят? След това ще започнат да разправят, че младият човек не бил момък, но бил женен.
към беседата >>
Следователно задачата на човека се състои в това, след като има уста, да не каже с нея нито една обидна дума през целия си живот.
Как ще обвинят някого, че не си е платил в гостилницата, когато той няма стомах? Как ще обвинят някого за обидните думи, които казал, когато той няма уста? Как ще обвинят някого, че гледал, където не трябва, когато той няма очи? Сега, ще дойдем до друго положение в живота, а именно: силата, величието на човека се състои в това, че след като той има тяло, ум и сърце, да не греши. Такъв е животът на светията.
Следователно задачата на човека се състои в това, след като има уста, да не каже с нея нито една обидна дума през целия си живот.
Като има очи, да не види с тях нито една лоша постъпка. Като има нос, да ходи само между цветята, а не между неща, които са изгубили живота си. Всяко нещо, което мирише лошо, това показва, че в него е настъпила смърт. Благоуханието е признак на зараждащ се живот, а зловонието е признак на зараждаща се смърт. Ето защо човек трябва да избягва зловонието, а да търси благоуханието.
към беседата >>
Какво лошо има тогава, че те се разговарят?
Те казват, че Бог е навсякъде. Щом е така, защо не мислят, бе Бог в младата мома се разговаря с Бога в младия момък? Това показва, че тия хора не са последователни в мислите си. Според тях излиза, че Бог е навсякъде, но не и между младите, които се обичат. Щом Бог е навсякъде, Той е и между младите.
Какво лошо има тогава, че те се разговарят?
След това ще започнат да разправят, че младият човек не бил момък, но бил женен.
към беседата >>
Като има очи, да не види с тях нито една лоша постъпка.
Как ще обвинят някого за обидните думи, които казал, когато той няма уста? Как ще обвинят някого, че гледал, където не трябва, когато той няма очи? Сега, ще дойдем до друго положение в живота, а именно: силата, величието на човека се състои в това, че след като той има тяло, ум и сърце, да не греши. Такъв е животът на светията. Следователно задачата на човека се състои в това, след като има уста, да не каже с нея нито една обидна дума през целия си живот.
Като има очи, да не види с тях нито една лоша постъпка.
Като има нос, да ходи само между цветята, а не между неща, които са изгубили живота си. Всяко нещо, което мирише лошо, това показва, че в него е настъпила смърт. Благоуханието е признак на зараждащ се живот, а зловонието е признак на зараждаща се смърт. Ето защо човек трябва да избягва зловонието, а да търси благоуханието. По този начин той ще разбере цената на нещата и ще ги прилага.
към беседата >>
След това ще започнат да разправят, че младият човек не бил момък, но бил женен.
Щом е така, защо не мислят, бе Бог в младата мома се разговаря с Бога в младия момък? Това показва, че тия хора не са последователни в мислите си. Според тях излиза, че Бог е навсякъде, но не и между младите, които се обичат. Щом Бог е навсякъде, Той е и между младите. Какво лошо има тогава, че те се разговарят?
След това ще започнат да разправят, че младият човек не бил момък, но бил женен.
към беседата >>
Като има нос, да ходи само между цветята, а не между неща, които са изгубили живота си.
Как ще обвинят някого, че гледал, където не трябва, когато той няма очи? Сега, ще дойдем до друго положение в живота, а именно: силата, величието на човека се състои в това, че след като той има тяло, ум и сърце, да не греши. Такъв е животът на светията. Следователно задачата на човека се състои в това, след като има уста, да не каже с нея нито една обидна дума през целия си живот. Като има очи, да не види с тях нито една лоша постъпка.
Като има нос, да ходи само между цветята, а не между неща, които са изгубили живота си.
Всяко нещо, което мирише лошо, това показва, че в него е настъпила смърт. Благоуханието е признак на зараждащ се живот, а зловонието е признак на зараждаща се смърт. Ето защо човек трябва да избягва зловонието, а да търси благоуханието. По този начин той ще разбере цената на нещата и ще ги прилага. Без приложение той нищо няма да постигне.
към беседата >>
Питам: щом Бог е между тях, какво лошо има в това?
Питам: щом Бог е между тях, какво лошо има в това?
За Бога и женените и неженените са еднакви. Бог никого не е пратил на земята женен. Хората отпосле са се женили. – Ама не било морално женен човек да говори с млада мома. Кой морал учи това, човешкият или Божественият?
към беседата >>
Всяко нещо, което мирише лошо, това показва, че в него е настъпила смърт.
Сега, ще дойдем до друго положение в живота, а именно: силата, величието на човека се състои в това, че след като той има тяло, ум и сърце, да не греши. Такъв е животът на светията. Следователно задачата на човека се състои в това, след като има уста, да не каже с нея нито една обидна дума през целия си живот. Като има очи, да не види с тях нито една лоша постъпка. Като има нос, да ходи само между цветята, а не между неща, които са изгубили живота си.
Всяко нещо, което мирише лошо, това показва, че в него е настъпила смърт.
Благоуханието е признак на зараждащ се живот, а зловонието е признак на зараждаща се смърт. Ето защо човек трябва да избягва зловонието, а да търси благоуханието. По този начин той ще разбере цената на нещата и ще ги прилага. Без приложение той нищо няма да постигне. Ако болният не се храни, той е осъден да умре.
към беседата >>
За Бога и женените и неженените са еднакви.
Питам: щом Бог е между тях, какво лошо има в това?
За Бога и женените и неженените са еднакви.
Бог никого не е пратил на земята женен. Хората отпосле са се женили. – Ама не било морално женен човек да говори с млада мома. Кой морал учи това, човешкият или Божественият? Питам: какво нещо е моралът?
към беседата >>
Благоуханието е признак на зараждащ се живот, а зловонието е признак на зараждаща се смърт.
Такъв е животът на светията. Следователно задачата на човека се състои в това, след като има уста, да не каже с нея нито една обидна дума през целия си живот. Като има очи, да не види с тях нито една лоша постъпка. Като има нос, да ходи само между цветята, а не между неща, които са изгубили живота си. Всяко нещо, което мирише лошо, това показва, че в него е настъпила смърт.
Благоуханието е признак на зараждащ се живот, а зловонието е признак на зараждаща се смърт.
Ето защо човек трябва да избягва зловонието, а да търси благоуханието. По този начин той ще разбере цената на нещата и ще ги прилага. Без приложение той нищо няма да постигне. Ако болният не се храни, той е осъден да умре. Ако още след първото ядене той усети сили в себе си и може да пристъпи крачка напред, това ядене му е дало нещо.
към беседата >>
Бог никого не е пратил на земята женен.
Питам: щом Бог е между тях, какво лошо има в това? За Бога и женените и неженените са еднакви.
Бог никого не е пратил на земята женен.
Хората отпосле са се женили. – Ама не било морално женен човек да говори с млада мома. Кой морал учи това, човешкият или Божественият? Питам: какво нещо е моралът? Истински морал е онзи, който при всички условия на живота, през всички времена и епохи е останал един и същ.
към беседата >>
Ето защо човек трябва да избягва зловонието, а да търси благоуханието.
Следователно задачата на човека се състои в това, след като има уста, да не каже с нея нито една обидна дума през целия си живот. Като има очи, да не види с тях нито една лоша постъпка. Като има нос, да ходи само между цветята, а не между неща, които са изгубили живота си. Всяко нещо, което мирише лошо, това показва, че в него е настъпила смърт. Благоуханието е признак на зараждащ се живот, а зловонието е признак на зараждаща се смърт.
Ето защо човек трябва да избягва зловонието, а да търси благоуханието.
По този начин той ще разбере цената на нещата и ще ги прилага. Без приложение той нищо няма да постигне. Ако болният не се храни, той е осъден да умре. Ако още след първото ядене той усети сили в себе си и може да пристъпи крачка напред, това ядене му е дало нещо. Ако след второто, третото или стотното ядене той може да направи две, три или сто крачки напред, това ядене е допринесло много нещо за него.
към беседата >>
Хората отпосле са се женили.
Питам: щом Бог е между тях, какво лошо има в това? За Бога и женените и неженените са еднакви. Бог никого не е пратил на земята женен.
Хората отпосле са се женили.
– Ама не било морално женен човек да говори с млада мома. Кой морал учи това, човешкият или Божественият? Питам: какво нещо е моралът? Истински морал е онзи, който при всички условия на живота, през всички времена и епохи е останал един и същ. Всички хора са опитали човешкият морал.
към беседата >>
По този начин той ще разбере цената на нещата и ще ги прилага.
Като има очи, да не види с тях нито една лоша постъпка. Като има нос, да ходи само между цветята, а не между неща, които са изгубили живота си. Всяко нещо, което мирише лошо, това показва, че в него е настъпила смърт. Благоуханието е признак на зараждащ се живот, а зловонието е признак на зараждаща се смърт. Ето защо човек трябва да избягва зловонието, а да търси благоуханието.
По този начин той ще разбере цената на нещата и ще ги прилага.
Без приложение той нищо няма да постигне. Ако болният не се храни, той е осъден да умре. Ако още след първото ядене той усети сили в себе си и може да пристъпи крачка напред, това ядене му е дало нещо. Ако след второто, третото или стотното ядене той може да направи две, три или сто крачки напред, това ядене е допринесло много нещо за него. Някой казва: „Как мога да позная, дали дадено ядене ме ползва, или не?
към беседата >>
– Ама не било морално женен човек да говори с млада мома.
Питам: щом Бог е между тях, какво лошо има в това? За Бога и женените и неженените са еднакви. Бог никого не е пратил на земята женен. Хората отпосле са се женили.
– Ама не било морално женен човек да говори с млада мома.
Кой морал учи това, човешкият или Божественият? Питам: какво нещо е моралът? Истински морал е онзи, който при всички условия на живота, през всички времена и епохи е останал един и същ. Всички хора са опитали човешкият морал. Нека направят един опита да видят резултатите на Божествения морал.
към беседата >>
Без приложение той нищо няма да постигне.
Като има нос, да ходи само между цветята, а не между неща, които са изгубили живота си. Всяко нещо, което мирише лошо, това показва, че в него е настъпила смърт. Благоуханието е признак на зараждащ се живот, а зловонието е признак на зараждаща се смърт. Ето защо човек трябва да избягва зловонието, а да търси благоуханието. По този начин той ще разбере цената на нещата и ще ги прилага.
Без приложение той нищо няма да постигне.
Ако болният не се храни, той е осъден да умре. Ако още след първото ядене той усети сили в себе си и може да пристъпи крачка напред, това ядене му е дало нещо. Ако след второто, третото или стотното ядене той може да направи две, три или сто крачки напред, това ядене е допринесло много нещо за него. Някой казва: „Как мога да позная, дали дадено ядене ме ползва, или не? “ Ако яденето, което си приел в стомаха си, дава сила на тялото и подем на мислите и чувствата ти, това ядене е полезно за тебе.
към беседата >>
Кой морал учи това, човешкият или Божественият?
Питам: щом Бог е между тях, какво лошо има в това? За Бога и женените и неженените са еднакви. Бог никого не е пратил на земята женен. Хората отпосле са се женили. – Ама не било морално женен човек да говори с млада мома.
Кой морал учи това, човешкият или Божественият?
Питам: какво нещо е моралът? Истински морал е онзи, който при всички условия на живота, през всички времена и епохи е останал един и същ. Всички хора са опитали човешкият морал. Нека направят един опита да видят резултатите на Божествения морал. Нека една жена остави мъжа си свободен, да не го ограничава, да не се съмнява в него.
към беседата >>
Ако болният не се храни, той е осъден да умре.
Всяко нещо, което мирише лошо, това показва, че в него е настъпила смърт. Благоуханието е признак на зараждащ се живот, а зловонието е признак на зараждаща се смърт. Ето защо човек трябва да избягва зловонието, а да търси благоуханието. По този начин той ще разбере цената на нещата и ще ги прилага. Без приложение той нищо няма да постигне.
Ако болният не се храни, той е осъден да умре.
Ако още след първото ядене той усети сили в себе си и може да пристъпи крачка напред, това ядене му е дало нещо. Ако след второто, третото или стотното ядене той може да направи две, три или сто крачки напред, това ядене е допринесло много нещо за него. Някой казва: „Как мога да позная, дали дадено ядене ме ползва, или не? “ Ако яденето, което си приел в стомаха си, дава сила на тялото и подем на мислите и чувствата ти, това ядене е полезно за тебе. Съвременните хора говорят за стар и за нов път в живота; първия критикуват, а втория препоръчват.
към беседата >>
Питам: какво нещо е моралът?
За Бога и женените и неженените са еднакви. Бог никого не е пратил на земята женен. Хората отпосле са се женили. – Ама не било морално женен човек да говори с млада мома. Кой морал учи това, човешкият или Божественият?
Питам: какво нещо е моралът?
Истински морал е онзи, който при всички условия на живота, през всички времена и епохи е останал един и същ. Всички хора са опитали човешкият морал. Нека направят един опита да видят резултатите на Божествения морал. Нека една жена остави мъжа си свободен, да не го ограничава, да не се съмнява в него. Щом го види да приказва с друга жена, или с някоя мома, нека си каже: „Господ е между тях“.
към беседата >>
Ако още след първото ядене той усети сили в себе си и може да пристъпи крачка напред, това ядене му е дало нещо.
Благоуханието е признак на зараждащ се живот, а зловонието е признак на зараждаща се смърт. Ето защо човек трябва да избягва зловонието, а да търси благоуханието. По този начин той ще разбере цената на нещата и ще ги прилага. Без приложение той нищо няма да постигне. Ако болният не се храни, той е осъден да умре.
Ако още след първото ядене той усети сили в себе си и може да пристъпи крачка напред, това ядене му е дало нещо.
Ако след второто, третото или стотното ядене той може да направи две, три или сто крачки напред, това ядене е допринесло много нещо за него. Някой казва: „Как мога да позная, дали дадено ядене ме ползва, или не? “ Ако яденето, което си приел в стомаха си, дава сила на тялото и подем на мислите и чувствата ти, това ядене е полезно за тебе. Съвременните хора говорят за стар и за нов път в живота; първия критикуват, а втория препоръчват.
към беседата >>
Истински морал е онзи, който при всички условия на живота, през всички времена и епохи е останал един и същ.
Бог никого не е пратил на земята женен. Хората отпосле са се женили. – Ама не било морално женен човек да говори с млада мома. Кой морал учи това, човешкият или Божественият? Питам: какво нещо е моралът?
Истински морал е онзи, който при всички условия на живота, през всички времена и епохи е останал един и същ.
Всички хора са опитали човешкият морал. Нека направят един опита да видят резултатите на Божествения морал. Нека една жена остави мъжа си свободен, да не го ограничава, да не се съмнява в него. Щом го види да приказва с друга жена, или с някоя мома, нека си каже: „Господ е между тях“. Каже ли така, нека спокойно си гледа работата, без никакво смущение и съмнение.
към беседата >>
Ако след второто, третото или стотното ядене той може да направи две, три или сто крачки напред, това ядене е допринесло много нещо за него.
Ето защо човек трябва да избягва зловонието, а да търси благоуханието. По този начин той ще разбере цената на нещата и ще ги прилага. Без приложение той нищо няма да постигне. Ако болният не се храни, той е осъден да умре. Ако още след първото ядене той усети сили в себе си и може да пристъпи крачка напред, това ядене му е дало нещо.
Ако след второто, третото или стотното ядене той може да направи две, три или сто крачки напред, това ядене е допринесло много нещо за него.
Някой казва: „Как мога да позная, дали дадено ядене ме ползва, или не? “ Ако яденето, което си приел в стомаха си, дава сила на тялото и подем на мислите и чувствата ти, това ядене е полезно за тебе. Съвременните хора говорят за стар и за нов път в живота; първия критикуват, а втория препоръчват.
към беседата >>
Всички хора са опитали човешкият морал.
Хората отпосле са се женили. – Ама не било морално женен човек да говори с млада мома. Кой морал учи това, човешкият или Божественият? Питам: какво нещо е моралът? Истински морал е онзи, който при всички условия на живота, през всички времена и епохи е останал един и същ.
Всички хора са опитали човешкият морал.
Нека направят един опита да видят резултатите на Божествения морал. Нека една жена остави мъжа си свободен, да не го ограничава, да не се съмнява в него. Щом го види да приказва с друга жена, или с някоя мома, нека си каже: „Господ е между тях“. Каже ли така, нека спокойно си гледа работата, без никакво смущение и съмнение. Постъпва ли всякога така, тази жена ще забележи, че мъжът ѝ от ден на ден се поправя; жената, децата, домът му стават по-мили, и той е готов на големи жертви за тях.
към беседата >>
Някой казва: „Как мога да позная, дали дадено ядене ме ползва, или не?
По този начин той ще разбере цената на нещата и ще ги прилага. Без приложение той нищо няма да постигне. Ако болният не се храни, той е осъден да умре. Ако още след първото ядене той усети сили в себе си и може да пристъпи крачка напред, това ядене му е дало нещо. Ако след второто, третото или стотното ядене той може да направи две, три или сто крачки напред, това ядене е допринесло много нещо за него.
Някой казва: „Как мога да позная, дали дадено ядене ме ползва, или не?
“ Ако яденето, което си приел в стомаха си, дава сила на тялото и подем на мислите и чувствата ти, това ядене е полезно за тебе. Съвременните хора говорят за стар и за нов път в живота; първия критикуват, а втория препоръчват.
към беседата >>
Нека направят един опита да видят резултатите на Божествения морал.
– Ама не било морално женен човек да говори с млада мома. Кой морал учи това, човешкият или Божественият? Питам: какво нещо е моралът? Истински морал е онзи, който при всички условия на живота, през всички времена и епохи е останал един и същ. Всички хора са опитали човешкият морал.
Нека направят един опита да видят резултатите на Божествения морал.
Нека една жена остави мъжа си свободен, да не го ограничава, да не се съмнява в него. Щом го види да приказва с друга жена, или с някоя мома, нека си каже: „Господ е между тях“. Каже ли така, нека спокойно си гледа работата, без никакво смущение и съмнение. Постъпва ли всякога така, тази жена ще забележи, че мъжът ѝ от ден на ден се поправя; жената, децата, домът му стават по-мили, и той е готов на големи жертви за тях. Съмнява ли се жената в мъжа си, живее ли с човешкия морал, той все повече ще се разваля, ще охладнява към дома си, докато един ден вдигне ръка и каже: „Дотегна ми вече това робство!
към беседата >>
“ Ако яденето, което си приел в стомаха си, дава сила на тялото и подем на мислите и чувствата ти, това ядене е полезно за тебе.
Без приложение той нищо няма да постигне. Ако болният не се храни, той е осъден да умре. Ако още след първото ядене той усети сили в себе си и може да пристъпи крачка напред, това ядене му е дало нещо. Ако след второто, третото или стотното ядене той може да направи две, три или сто крачки напред, това ядене е допринесло много нещо за него. Някой казва: „Как мога да позная, дали дадено ядене ме ползва, или не?
“ Ако яденето, което си приел в стомаха си, дава сила на тялото и подем на мислите и чувствата ти, това ядене е полезно за тебе.
Съвременните хора говорят за стар и за нов път в живота; първия критикуват, а втория препоръчват.
към беседата >>
Нека една жена остави мъжа си свободен, да не го ограничава, да не се съмнява в него.
Кой морал учи това, човешкият или Божественият? Питам: какво нещо е моралът? Истински морал е онзи, който при всички условия на живота, през всички времена и епохи е останал един и същ. Всички хора са опитали човешкият морал. Нека направят един опита да видят резултатите на Божествения морал.
Нека една жена остави мъжа си свободен, да не го ограничава, да не се съмнява в него.
Щом го види да приказва с друга жена, или с някоя мома, нека си каже: „Господ е между тях“. Каже ли така, нека спокойно си гледа работата, без никакво смущение и съмнение. Постъпва ли всякога така, тази жена ще забележи, че мъжът ѝ от ден на ден се поправя; жената, децата, домът му стават по-мили, и той е готов на големи жертви за тях. Съмнява ли се жената в мъжа си, живее ли с човешкия морал, той все повече ще се разваля, ще охладнява към дома си, докато един ден вдигне ръка и каже: „Дотегна ми вече това робство! Не искам вече нито жена, нито деца.
към беседата >>
Съвременните хора говорят за стар и за нов път в живота; първия критикуват, а втория препоръчват.
Ако болният не се храни, той е осъден да умре. Ако още след първото ядене той усети сили в себе си и може да пристъпи крачка напред, това ядене му е дало нещо. Ако след второто, третото или стотното ядене той може да направи две, три или сто крачки напред, това ядене е допринесло много нещо за него. Някой казва: „Как мога да позная, дали дадено ядене ме ползва, или не? “ Ако яденето, което си приел в стомаха си, дава сила на тялото и подем на мислите и чувствата ти, това ядене е полезно за тебе.
Съвременните хора говорят за стар и за нов път в живота; първия критикуват, а втория препоръчват.
към беседата >>
Щом го види да приказва с друга жена, или с някоя мома, нека си каже: „Господ е между тях“.
Питам: какво нещо е моралът? Истински морал е онзи, който при всички условия на живота, през всички времена и епохи е останал един и същ. Всички хора са опитали човешкият морал. Нека направят един опита да видят резултатите на Божествения морал. Нека една жена остави мъжа си свободен, да не го ограничава, да не се съмнява в него.
Щом го види да приказва с друга жена, или с някоя мома, нека си каже: „Господ е между тях“.
Каже ли така, нека спокойно си гледа работата, без никакво смущение и съмнение. Постъпва ли всякога така, тази жена ще забележи, че мъжът ѝ от ден на ден се поправя; жената, децата, домът му стават по-мили, и той е готов на големи жертви за тях. Съмнява ли се жената в мъжа си, живее ли с човешкия морал, той все повече ще се разваля, ще охладнява към дома си, докато един ден вдигне ръка и каже: „Дотегна ми вече това робство! Не искам вече нито жена, нито деца. Искам да бъда свободен!
към беседата >>
Кои са признаците на стария път?
Кои са признаците на стария път?
В стария път човек слугува на господар, който повече взима, а по-малко дава. При това положение господарят се увеличава, а слугата се смалява. В новия път е точно обратно: господарят се смалява, а слугата се увеличава. Обаче и този път още не е правилен. Трябва да се дойде до положение, където и господарят, и слугата еднакво да растат, еднакво да се смаляват.
към беседата >>
Каже ли така, нека спокойно си гледа работата, без никакво смущение и съмнение.
Истински морал е онзи, който при всички условия на живота, през всички времена и епохи е останал един и същ. Всички хора са опитали човешкият морал. Нека направят един опита да видят резултатите на Божествения морал. Нека една жена остави мъжа си свободен, да не го ограничава, да не се съмнява в него. Щом го види да приказва с друга жена, или с някоя мома, нека си каже: „Господ е между тях“.
Каже ли така, нека спокойно си гледа работата, без никакво смущение и съмнение.
Постъпва ли всякога така, тази жена ще забележи, че мъжът ѝ от ден на ден се поправя; жената, децата, домът му стават по-мили, и той е готов на големи жертви за тях. Съмнява ли се жената в мъжа си, живее ли с човешкия морал, той все повече ще се разваля, ще охладнява към дома си, докато един ден вдигне ръка и каже: „Дотегна ми вече това робство! Не искам вече нито жена, нито деца. Искам да бъда свободен! “ Същото може да стане и с жената.
към беседата >>
В стария път човек слугува на господар, който повече взима, а по-малко дава.
Кои са признаците на стария път?
В стария път човек слугува на господар, който повече взима, а по-малко дава.
При това положение господарят се увеличава, а слугата се смалява. В новия път е точно обратно: господарят се смалява, а слугата се увеличава. Обаче и този път още не е правилен. Трябва да се дойде до положение, където и господарят, и слугата еднакво да растат, еднакво да се смаляват. Това подразбира, че трябва да има правилна обмяна между господаря и слугата: колкото взимат, толкова ще дават.
към беседата >>
Постъпва ли всякога така, тази жена ще забележи, че мъжът ѝ от ден на ден се поправя; жената, децата, домът му стават по-мили, и той е готов на големи жертви за тях.
Всички хора са опитали човешкият морал. Нека направят един опита да видят резултатите на Божествения морал. Нека една жена остави мъжа си свободен, да не го ограничава, да не се съмнява в него. Щом го види да приказва с друга жена, или с някоя мома, нека си каже: „Господ е между тях“. Каже ли така, нека спокойно си гледа работата, без никакво смущение и съмнение.
Постъпва ли всякога така, тази жена ще забележи, че мъжът ѝ от ден на ден се поправя; жената, децата, домът му стават по-мили, и той е готов на големи жертви за тях.
Съмнява ли се жената в мъжа си, живее ли с човешкия морал, той все повече ще се разваля, ще охладнява към дома си, докато един ден вдигне ръка и каже: „Дотегна ми вече това робство! Не искам вече нито жена, нито деца. Искам да бъда свободен! “ Същото може да стане и с жената. Бог е създал света, дал е свобода на хората, а те сами се ограничават, като искат и Бога да заставят да постъпва като тях.
към беседата >>
При това положение господарят се увеличава, а слугата се смалява.
Кои са признаците на стария път? В стария път човек слугува на господар, който повече взима, а по-малко дава.
При това положение господарят се увеличава, а слугата се смалява.
В новия път е точно обратно: господарят се смалява, а слугата се увеличава. Обаче и този път още не е правилен. Трябва да се дойде до положение, където и господарят, и слугата еднакво да растат, еднакво да се смаляват. Това подразбира, че трябва да има правилна обмяна между господаря и слугата: колкото взимат, толкова ще дават. С други думи казано: колкото се влива навътре, толкова ще се излива навън.
към беседата >>
Съмнява ли се жената в мъжа си, живее ли с човешкия морал, той все повече ще се разваля, ще охладнява към дома си, докато един ден вдигне ръка и каже: „Дотегна ми вече това робство!
Нека направят един опита да видят резултатите на Божествения морал. Нека една жена остави мъжа си свободен, да не го ограничава, да не се съмнява в него. Щом го види да приказва с друга жена, или с някоя мома, нека си каже: „Господ е между тях“. Каже ли така, нека спокойно си гледа работата, без никакво смущение и съмнение. Постъпва ли всякога така, тази жена ще забележи, че мъжът ѝ от ден на ден се поправя; жената, децата, домът му стават по-мили, и той е готов на големи жертви за тях.
Съмнява ли се жената в мъжа си, живее ли с човешкия морал, той все повече ще се разваля, ще охладнява към дома си, докато един ден вдигне ръка и каже: „Дотегна ми вече това робство!
Не искам вече нито жена, нито деца. Искам да бъда свободен! “ Същото може да стане и с жената. Бог е създал света, дал е свобода на хората, а те сами се ограничават, като искат и Бога да заставят да постъпва като тях. Съвременният морал не може да запази нито жените, нито мъжете.
към беседата >>
В новия път е точно обратно: господарят се смалява, а слугата се увеличава.
Кои са признаците на стария път? В стария път човек слугува на господар, който повече взима, а по-малко дава. При това положение господарят се увеличава, а слугата се смалява.
В новия път е точно обратно: господарят се смалява, а слугата се увеличава.
Обаче и този път още не е правилен. Трябва да се дойде до положение, където и господарят, и слугата еднакво да растат, еднакво да се смаляват. Това подразбира, че трябва да има правилна обмяна между господаря и слугата: колкото взимат, толкова ще дават. С други думи казано: колкото се влива навътре, толкова ще се излива навън. В шише от един килограм съдържание ще налееш най-много един килограм вода и ще излееш един килограм.
към беседата >>
Не искам вече нито жена, нито деца.
Нека една жена остави мъжа си свободен, да не го ограничава, да не се съмнява в него. Щом го види да приказва с друга жена, или с някоя мома, нека си каже: „Господ е между тях“. Каже ли така, нека спокойно си гледа работата, без никакво смущение и съмнение. Постъпва ли всякога така, тази жена ще забележи, че мъжът ѝ от ден на ден се поправя; жената, децата, домът му стават по-мили, и той е готов на големи жертви за тях. Съмнява ли се жената в мъжа си, живее ли с човешкия морал, той все повече ще се разваля, ще охладнява към дома си, докато един ден вдигне ръка и каже: „Дотегна ми вече това робство!
Не искам вече нито жена, нито деца.
Искам да бъда свободен! “ Същото може да стане и с жената. Бог е създал света, дал е свобода на хората, а те сами се ограничават, като искат и Бога да заставят да постъпва като тях. Съвременният морал не може да запази нито жените, нито мъжете. Една жена може да е ограничена външно, а вътре в себе си да мисли за друг мъж.
към беседата >>
Обаче и този път още не е правилен.
Кои са признаците на стария път? В стария път човек слугува на господар, който повече взима, а по-малко дава. При това положение господарят се увеличава, а слугата се смалява. В новия път е точно обратно: господарят се смалява, а слугата се увеличава.
Обаче и този път още не е правилен.
Трябва да се дойде до положение, където и господарят, и слугата еднакво да растат, еднакво да се смаляват. Това подразбира, че трябва да има правилна обмяна между господаря и слугата: колкото взимат, толкова ще дават. С други думи казано: колкото се влива навътре, толкова ще се излива навън. В шише от един килограм съдържание ще налееш най-много един килограм вода и ще излееш един килограм. На търговски език казано: не взимай от маслото повече, отколкото си дал.
към беседата >>
Искам да бъда свободен!
Щом го види да приказва с друга жена, или с някоя мома, нека си каже: „Господ е между тях“. Каже ли така, нека спокойно си гледа работата, без никакво смущение и съмнение. Постъпва ли всякога така, тази жена ще забележи, че мъжът ѝ от ден на ден се поправя; жената, децата, домът му стават по-мили, и той е готов на големи жертви за тях. Съмнява ли се жената в мъжа си, живее ли с човешкия морал, той все повече ще се разваля, ще охладнява към дома си, докато един ден вдигне ръка и каже: „Дотегна ми вече това робство! Не искам вече нито жена, нито деца.
Искам да бъда свободен!
“ Същото може да стане и с жената. Бог е създал света, дал е свобода на хората, а те сами се ограничават, като искат и Бога да заставят да постъпва като тях. Съвременният морал не може да запази нито жените, нито мъжете. Една жена може да е ограничена външно, а вътре в себе си да мисли за друг мъж. Чрез външно ограничение хората не могат да се опазят.
към беседата >>
Трябва да се дойде до положение, където и господарят, и слугата еднакво да растат, еднакво да се смаляват.
Кои са признаците на стария път? В стария път човек слугува на господар, който повече взима, а по-малко дава. При това положение господарят се увеличава, а слугата се смалява. В новия път е точно обратно: господарят се смалява, а слугата се увеличава. Обаче и този път още не е правилен.
Трябва да се дойде до положение, където и господарят, и слугата еднакво да растат, еднакво да се смаляват.
Това подразбира, че трябва да има правилна обмяна между господаря и слугата: колкото взимат, толкова ще дават. С други думи казано: колкото се влива навътре, толкова ще се излива навън. В шише от един килограм съдържание ще налееш най-много един килограм вода и ще излееш един килограм. На търговски език казано: не взимай от маслото повече, отколкото си дал. Ще кажете: „Каква е тази търговия, ако трябва да продаваме стоката за толкова, за колкото сме я купили?
към беседата >>
“ Същото може да стане и с жената.
Каже ли така, нека спокойно си гледа работата, без никакво смущение и съмнение. Постъпва ли всякога така, тази жена ще забележи, че мъжът ѝ от ден на ден се поправя; жената, децата, домът му стават по-мили, и той е готов на големи жертви за тях. Съмнява ли се жената в мъжа си, живее ли с човешкия морал, той все повече ще се разваля, ще охладнява към дома си, докато един ден вдигне ръка и каже: „Дотегна ми вече това робство! Не искам вече нито жена, нито деца. Искам да бъда свободен!
“ Същото може да стане и с жената.
Бог е създал света, дал е свобода на хората, а те сами се ограничават, като искат и Бога да заставят да постъпва като тях. Съвременният морал не може да запази нито жените, нито мъжете. Една жена може да е ограничена външно, а вътре в себе си да мисли за друг мъж. Чрез външно ограничение хората не могат да се опазят. Нищо не може да запази човека от падение, ако той няма в себе си закон или морал, който да го ръководи как да постъпва.
към беседата >>
Това подразбира, че трябва да има правилна обмяна между господаря и слугата: колкото взимат, толкова ще дават.
В стария път човек слугува на господар, който повече взима, а по-малко дава. При това положение господарят се увеличава, а слугата се смалява. В новия път е точно обратно: господарят се смалява, а слугата се увеличава. Обаче и този път още не е правилен. Трябва да се дойде до положение, където и господарят, и слугата еднакво да растат, еднакво да се смаляват.
Това подразбира, че трябва да има правилна обмяна между господаря и слугата: колкото взимат, толкова ще дават.
С други думи казано: колкото се влива навътре, толкова ще се излива навън. В шише от един килограм съдържание ще налееш най-много един килограм вода и ще излееш един килограм. На търговски език казано: не взимай от маслото повече, отколкото си дал. Ще кажете: „Каква е тази търговия, ако трябва да продаваме стоката за толкова, за колкото сме я купили? Та ние в скоро време ще фалираме“.
към беседата >>
Бог е създал света, дал е свобода на хората, а те сами се ограничават, като искат и Бога да заставят да постъпва като тях.
Постъпва ли всякога така, тази жена ще забележи, че мъжът ѝ от ден на ден се поправя; жената, децата, домът му стават по-мили, и той е готов на големи жертви за тях. Съмнява ли се жената в мъжа си, живее ли с човешкия морал, той все повече ще се разваля, ще охладнява към дома си, докато един ден вдигне ръка и каже: „Дотегна ми вече това робство! Не искам вече нито жена, нито деца. Искам да бъда свободен! “ Същото може да стане и с жената.
Бог е създал света, дал е свобода на хората, а те сами се ограничават, като искат и Бога да заставят да постъпва като тях.
Съвременният морал не може да запази нито жените, нито мъжете. Една жена може да е ограничена външно, а вътре в себе си да мисли за друг мъж. Чрез външно ограничение хората не могат да се опазят. Нищо не може да запази човека от падение, ако той няма в себе си закон или морал, който да го ръководи как да постъпва. Да бъде човек свободен, това подразбира да остави Бога свободно да действа в него.
към беседата >>
С други думи казано: колкото се влива навътре, толкова ще се излива навън.
При това положение господарят се увеличава, а слугата се смалява. В новия път е точно обратно: господарят се смалява, а слугата се увеличава. Обаче и този път още не е правилен. Трябва да се дойде до положение, където и господарят, и слугата еднакво да растат, еднакво да се смаляват. Това подразбира, че трябва да има правилна обмяна между господаря и слугата: колкото взимат, толкова ще дават.
С други думи казано: колкото се влива навътре, толкова ще се излива навън.
В шише от един килограм съдържание ще налееш най-много един килограм вода и ще излееш един килограм. На търговски език казано: не взимай от маслото повече, отколкото си дал. Ще кажете: „Каква е тази търговия, ако трябва да продаваме стоката за толкова, за колкото сме я купили? Та ние в скоро време ще фалираме“. В това, именно, се състои заблуждението на хората.
към беседата >>
Съвременният морал не може да запази нито жените, нито мъжете.
Съмнява ли се жената в мъжа си, живее ли с човешкия морал, той все повече ще се разваля, ще охладнява към дома си, докато един ден вдигне ръка и каже: „Дотегна ми вече това робство! Не искам вече нито жена, нито деца. Искам да бъда свободен! “ Същото може да стане и с жената. Бог е създал света, дал е свобода на хората, а те сами се ограничават, като искат и Бога да заставят да постъпва като тях.
Съвременният морал не може да запази нито жените, нито мъжете.
Една жена може да е ограничена външно, а вътре в себе си да мисли за друг мъж. Чрез външно ограничение хората не могат да се опазят. Нищо не може да запази човека от падение, ако той няма в себе си закон или морал, който да го ръководи как да постъпва. Да бъде човек свободен, това подразбира да остави Бога свободно да действа в него. Ако Бог действа в човека, ние знаем, че Бог е Любов, и следователно не трябва да се смущаваме нито за себе си, нито за другите. Защо?
към беседата >>
В шише от един килограм съдържание ще налееш най-много един килограм вода и ще излееш един килограм.
В новия път е точно обратно: господарят се смалява, а слугата се увеличава. Обаче и този път още не е правилен. Трябва да се дойде до положение, където и господарят, и слугата еднакво да растат, еднакво да се смаляват. Това подразбира, че трябва да има правилна обмяна между господаря и слугата: колкото взимат, толкова ще дават. С други думи казано: колкото се влива навътре, толкова ще се излива навън.
В шише от един килограм съдържание ще налееш най-много един килограм вода и ще излееш един килограм.
На търговски език казано: не взимай от маслото повече, отколкото си дал. Ще кажете: „Каква е тази търговия, ако трябва да продаваме стоката за толкова, за колкото сме я купили? Та ние в скоро време ще фалираме“. В това, именно, се състои заблуждението на хората. Те мислят, че трябва да купуват по-евтино, а да продават по-скъпо, за да прекарат един сносен живот.
към беседата >>
Една жена може да е ограничена външно, а вътре в себе си да мисли за друг мъж.
Не искам вече нито жена, нито деца. Искам да бъда свободен! “ Същото може да стане и с жената. Бог е създал света, дал е свобода на хората, а те сами се ограничават, като искат и Бога да заставят да постъпва като тях. Съвременният морал не може да запази нито жените, нито мъжете.
Една жена може да е ограничена външно, а вътре в себе си да мисли за друг мъж.
Чрез външно ограничение хората не могат да се опазят. Нищо не може да запази човека от падение, ако той няма в себе си закон или морал, който да го ръководи как да постъпва. Да бъде човек свободен, това подразбира да остави Бога свободно да действа в него. Ако Бог действа в човека, ние знаем, че Бог е Любов, и следователно не трябва да се смущаваме нито за себе си, нито за другите. Защо? – Защото Любовта никому зло не прави.
към беседата >>
На търговски език казано: не взимай от маслото повече, отколкото си дал.
Обаче и този път още не е правилен. Трябва да се дойде до положение, където и господарят, и слугата еднакво да растат, еднакво да се смаляват. Това подразбира, че трябва да има правилна обмяна между господаря и слугата: колкото взимат, толкова ще дават. С други думи казано: колкото се влива навътре, толкова ще се излива навън. В шише от един килограм съдържание ще налееш най-много един килограм вода и ще излееш един килограм.
На търговски език казано: не взимай от маслото повече, отколкото си дал.
Ще кажете: „Каква е тази търговия, ако трябва да продаваме стоката за толкова, за колкото сме я купили? Та ние в скоро време ще фалираме“. В това, именно, се състои заблуждението на хората. Те мислят, че трябва да купуват по-евтино, а да продават по-скъпо, за да прекарат един сносен живот. Другояче според тях не може да се живее.
към беседата >>
Чрез външно ограничение хората не могат да се опазят.
Искам да бъда свободен! “ Същото може да стане и с жената. Бог е създал света, дал е свобода на хората, а те сами се ограничават, като искат и Бога да заставят да постъпва като тях. Съвременният морал не може да запази нито жените, нито мъжете. Една жена може да е ограничена външно, а вътре в себе си да мисли за друг мъж.
Чрез външно ограничение хората не могат да се опазят.
Нищо не може да запази човека от падение, ако той няма в себе си закон или морал, който да го ръководи как да постъпва. Да бъде човек свободен, това подразбира да остави Бога свободно да действа в него. Ако Бог действа в човека, ние знаем, че Бог е Любов, и следователно не трябва да се смущаваме нито за себе си, нито за другите. Защо? – Защото Любовта никому зло не прави. И тъй, злото не се състои в любовта между хората, но в изопачаването на любовта.
към беседата >>
Ще кажете: „Каква е тази търговия, ако трябва да продаваме стоката за толкова, за колкото сме я купили?
Трябва да се дойде до положение, където и господарят, и слугата еднакво да растат, еднакво да се смаляват. Това подразбира, че трябва да има правилна обмяна между господаря и слугата: колкото взимат, толкова ще дават. С други думи казано: колкото се влива навътре, толкова ще се излива навън. В шише от един килограм съдържание ще налееш най-много един килограм вода и ще излееш един килограм. На търговски език казано: не взимай от маслото повече, отколкото си дал.
Ще кажете: „Каква е тази търговия, ако трябва да продаваме стоката за толкова, за колкото сме я купили?
Та ние в скоро време ще фалираме“. В това, именно, се състои заблуждението на хората. Те мислят, че трябва да купуват по-евтино, а да продават по-скъпо, за да прекарат един сносен живот. Другояче според тях не може да се живее. Всъщност този начин на живеене е най-труден, но всички хора живеят така.
към беседата >>
Нищо не може да запази човека от падение, ако той няма в себе си закон или морал, който да го ръководи как да постъпва.
“ Същото може да стане и с жената. Бог е създал света, дал е свобода на хората, а те сами се ограничават, като искат и Бога да заставят да постъпва като тях. Съвременният морал не може да запази нито жените, нито мъжете. Една жена може да е ограничена външно, а вътре в себе си да мисли за друг мъж. Чрез външно ограничение хората не могат да се опазят.
Нищо не може да запази човека от падение, ако той няма в себе си закон или морал, който да го ръководи как да постъпва.
Да бъде човек свободен, това подразбира да остави Бога свободно да действа в него. Ако Бог действа в човека, ние знаем, че Бог е Любов, и следователно не трябва да се смущаваме нито за себе си, нито за другите. Защо? – Защото Любовта никому зло не прави. И тъй, злото не се състои в любовта между хората, но в изопачаването на любовта. Любовният поглед е сила, той чудеса прави.
към беседата >>
Та ние в скоро време ще фалираме“.
Това подразбира, че трябва да има правилна обмяна между господаря и слугата: колкото взимат, толкова ще дават. С други думи казано: колкото се влива навътре, толкова ще се излива навън. В шише от един килограм съдържание ще налееш най-много един килограм вода и ще излееш един килограм. На търговски език казано: не взимай от маслото повече, отколкото си дал. Ще кажете: „Каква е тази търговия, ако трябва да продаваме стоката за толкова, за колкото сме я купили?
Та ние в скоро време ще фалираме“.
В това, именно, се състои заблуждението на хората. Те мислят, че трябва да купуват по-евтино, а да продават по-скъпо, за да прекарат един сносен живот. Другояче според тях не може да се живее. Всъщност този начин на живеене е най-труден, но всички хора живеят така. Питам: какво е допринесъл този живот на хората?
към беседата >>
Да бъде човек свободен, това подразбира да остави Бога свободно да действа в него.
Бог е създал света, дал е свобода на хората, а те сами се ограничават, като искат и Бога да заставят да постъпва като тях. Съвременният морал не може да запази нито жените, нито мъжете. Една жена може да е ограничена външно, а вътре в себе си да мисли за друг мъж. Чрез външно ограничение хората не могат да се опазят. Нищо не може да запази човека от падение, ако той няма в себе си закон или морал, който да го ръководи как да постъпва.
Да бъде човек свободен, това подразбира да остави Бога свободно да действа в него.
Ако Бог действа в човека, ние знаем, че Бог е Любов, и следователно не трябва да се смущаваме нито за себе си, нито за другите. Защо? – Защото Любовта никому зло не прави. И тъй, злото не се състои в любовта между хората, но в изопачаването на любовта. Любовният поглед е сила, той чудеса прави. Някой иска да покаже, че има любов към някого, иска да го излъже и започва да го гледа втренчено, прави разни гримаси, движения с очите си.
към беседата >>
В това, именно, се състои заблуждението на хората.
С други думи казано: колкото се влива навътре, толкова ще се излива навън. В шише от един килограм съдържание ще налееш най-много един килограм вода и ще излееш един килограм. На търговски език казано: не взимай от маслото повече, отколкото си дал. Ще кажете: „Каква е тази търговия, ако трябва да продаваме стоката за толкова, за колкото сме я купили? Та ние в скоро време ще фалираме“.
В това, именно, се състои заблуждението на хората.
Те мислят, че трябва да купуват по-евтино, а да продават по-скъпо, за да прекарат един сносен живот. Другояче според тях не може да се живее. Всъщност този начин на живеене е най-труден, но всички хора живеят така. Питам: какво е допринесъл този живот на хората? Дал е някакви облаги или загуби, но все временни.
към беседата >>
Ако Бог действа в човека, ние знаем, че Бог е Любов, и следователно не трябва да се смущаваме нито за себе си, нито за другите. Защо?
Съвременният морал не може да запази нито жените, нито мъжете. Една жена може да е ограничена външно, а вътре в себе си да мисли за друг мъж. Чрез външно ограничение хората не могат да се опазят. Нищо не може да запази човека от падение, ако той няма в себе си закон или морал, който да го ръководи как да постъпва. Да бъде човек свободен, това подразбира да остави Бога свободно да действа в него.
Ако Бог действа в човека, ние знаем, че Бог е Любов, и следователно не трябва да се смущаваме нито за себе си, нито за другите. Защо?
– Защото Любовта никому зло не прави. И тъй, злото не се състои в любовта между хората, но в изопачаването на любовта. Любовният поглед е сила, той чудеса прави. Някой иска да покаже, че има любов към някого, иска да го излъже и започва да го гледа втренчено, прави разни гримаси, движения с очите си. Не, ако погледът на човека е пълен с Любов, той ще може да вдигне болния от леглото му, да оздравее веднага.
към беседата >>
Те мислят, че трябва да купуват по-евтино, а да продават по-скъпо, за да прекарат един сносен живот.
В шише от един килограм съдържание ще налееш най-много един килограм вода и ще излееш един килограм. На търговски език казано: не взимай от маслото повече, отколкото си дал. Ще кажете: „Каква е тази търговия, ако трябва да продаваме стоката за толкова, за колкото сме я купили? Та ние в скоро време ще фалираме“. В това, именно, се състои заблуждението на хората.
Те мислят, че трябва да купуват по-евтино, а да продават по-скъпо, за да прекарат един сносен живот.
Другояче според тях не може да се живее. Всъщност този начин на живеене е най-труден, но всички хора живеят така. Питам: какво е допринесъл този живот на хората? Дал е някакви облаги или загуби, но все временни. Който е купувал по-евтино, а продавал по-скъпо, богат е станал.
към беседата >>
– Защото Любовта никому зло не прави.
Една жена може да е ограничена външно, а вътре в себе си да мисли за друг мъж. Чрез външно ограничение хората не могат да се опазят. Нищо не може да запази човека от падение, ако той няма в себе си закон или морал, който да го ръководи как да постъпва. Да бъде човек свободен, това подразбира да остави Бога свободно да действа в него. Ако Бог действа в човека, ние знаем, че Бог е Любов, и следователно не трябва да се смущаваме нито за себе си, нито за другите. Защо?
– Защото Любовта никому зло не прави.
И тъй, злото не се състои в любовта между хората, но в изопачаването на любовта. Любовният поглед е сила, той чудеса прави. Някой иска да покаже, че има любов към някого, иска да го излъже и започва да го гледа втренчено, прави разни гримаси, движения с очите си. Не, ако погледът на човека е пълен с Любов, той ще може да вдигне болния от леглото му, да оздравее веднага. От такъв поглед тъжният става весел, мрачният придобива светлина.
към беседата >>
Другояче според тях не може да се живее.
На търговски език казано: не взимай от маслото повече, отколкото си дал. Ще кажете: „Каква е тази търговия, ако трябва да продаваме стоката за толкова, за колкото сме я купили? Та ние в скоро време ще фалираме“. В това, именно, се състои заблуждението на хората. Те мислят, че трябва да купуват по-евтино, а да продават по-скъпо, за да прекарат един сносен живот.
Другояче според тях не може да се живее.
Всъщност този начин на живеене е най-труден, но всички хора живеят така. Питам: какво е допринесъл този живот на хората? Дал е някакви облаги или загуби, но все временни. Който е купувал по-евтино, а продавал по-скъпо, богат е станал. Който е купувал по-скъпо, а продавал по-евтино, сиромах е станал.
към беседата >>
И тъй, злото не се състои в любовта между хората, но в изопачаването на любовта.
Чрез външно ограничение хората не могат да се опазят. Нищо не може да запази човека от падение, ако той няма в себе си закон или морал, който да го ръководи как да постъпва. Да бъде човек свободен, това подразбира да остави Бога свободно да действа в него. Ако Бог действа в човека, ние знаем, че Бог е Любов, и следователно не трябва да се смущаваме нито за себе си, нито за другите. Защо? – Защото Любовта никому зло не прави.
И тъй, злото не се състои в любовта между хората, но в изопачаването на любовта.
Любовният поглед е сила, той чудеса прави. Някой иска да покаже, че има любов към някого, иска да го излъже и започва да го гледа втренчено, прави разни гримаси, движения с очите си. Не, ако погледът на човека е пълен с Любов, той ще може да вдигне болния от леглото му, да оздравее веднага. От такъв поглед тъжният става весел, мрачният придобива светлина. Опасното в любовта е, когато се дава предпочитание на едного.
към беседата >>
Всъщност този начин на живеене е най-труден, но всички хора живеят така.
Ще кажете: „Каква е тази търговия, ако трябва да продаваме стоката за толкова, за колкото сме я купили? Та ние в скоро време ще фалираме“. В това, именно, се състои заблуждението на хората. Те мислят, че трябва да купуват по-евтино, а да продават по-скъпо, за да прекарат един сносен живот. Другояче според тях не може да се живее.
Всъщност този начин на живеене е най-труден, но всички хора живеят така.
Питам: какво е допринесъл този живот на хората? Дал е някакви облаги или загуби, но все временни. Който е купувал по-евтино, а продавал по-скъпо, богат е станал. Който е купувал по-скъпо, а продавал по-евтино, сиромах е станал. Следователно, когато питате защо иде сиромашията, казвам: сиромашията иде, защото сте купували по-скъпо, а продавали по-евтино.
към беседата >>
Любовният поглед е сила, той чудеса прави.
Нищо не може да запази човека от падение, ако той няма в себе си закон или морал, който да го ръководи как да постъпва. Да бъде човек свободен, това подразбира да остави Бога свободно да действа в него. Ако Бог действа в човека, ние знаем, че Бог е Любов, и следователно не трябва да се смущаваме нито за себе си, нито за другите. Защо? – Защото Любовта никому зло не прави. И тъй, злото не се състои в любовта между хората, но в изопачаването на любовта.
Любовният поглед е сила, той чудеса прави.
Някой иска да покаже, че има любов към някого, иска да го излъже и започва да го гледа втренчено, прави разни гримаси, движения с очите си. Не, ако погледът на човека е пълен с Любов, той ще може да вдигне болния от леглото му, да оздравее веднага. От такъв поглед тъжният става весел, мрачният придобива светлина. Опасното в любовта е, когато се дава предпочитание на едного. Това проявление поражда ревност, а ревността не е израз на Божията Любов.
към беседата >>
Питам: какво е допринесъл този живот на хората?
Та ние в скоро време ще фалираме“. В това, именно, се състои заблуждението на хората. Те мислят, че трябва да купуват по-евтино, а да продават по-скъпо, за да прекарат един сносен живот. Другояче според тях не може да се живее. Всъщност този начин на живеене е най-труден, но всички хора живеят така.
Питам: какво е допринесъл този живот на хората?
Дал е някакви облаги или загуби, но все временни. Който е купувал по-евтино, а продавал по-скъпо, богат е станал. Който е купувал по-скъпо, а продавал по-евтино, сиромах е станал. Следователно, когато питате защо иде сиромашията, казвам: сиромашията иде, защото сте купували по-скъпо, а продавали по-евтино. – Защо иде богатството?
към беседата >>
Някой иска да покаже, че има любов към някого, иска да го излъже и започва да го гледа втренчено, прави разни гримаси, движения с очите си.
Да бъде човек свободен, това подразбира да остави Бога свободно да действа в него. Ако Бог действа в човека, ние знаем, че Бог е Любов, и следователно не трябва да се смущаваме нито за себе си, нито за другите. Защо? – Защото Любовта никому зло не прави. И тъй, злото не се състои в любовта между хората, но в изопачаването на любовта. Любовният поглед е сила, той чудеса прави.
Някой иска да покаже, че има любов към някого, иска да го излъже и започва да го гледа втренчено, прави разни гримаси, движения с очите си.
Не, ако погледът на човека е пълен с Любов, той ще може да вдигне болния от леглото му, да оздравее веднага. От такъв поглед тъжният става весел, мрачният придобива светлина. Опасното в любовта е, когато се дава предпочитание на едного. Това проявление поражда ревност, а ревността не е израз на Божията Любов. Ревността се явява в неразбраната любов между хората.
към беседата >>
Дал е някакви облаги или загуби, но все временни.
В това, именно, се състои заблуждението на хората. Те мислят, че трябва да купуват по-евтино, а да продават по-скъпо, за да прекарат един сносен живот. Другояче според тях не може да се живее. Всъщност този начин на живеене е най-труден, но всички хора живеят така. Питам: какво е допринесъл този живот на хората?
Дал е някакви облаги или загуби, но все временни.
Който е купувал по-евтино, а продавал по-скъпо, богат е станал. Който е купувал по-скъпо, а продавал по-евтино, сиромах е станал. Следователно, когато питате защо иде сиромашията, казвам: сиромашията иде, защото сте купували по-скъпо, а продавали по-евтино. – Защо иде богатството? – Богатството иде, защото сте купували по-евтино, а продавали по-скъпо.
към беседата >>
Не, ако погледът на човека е пълен с Любов, той ще може да вдигне болния от леглото му, да оздравее веднага.
Ако Бог действа в човека, ние знаем, че Бог е Любов, и следователно не трябва да се смущаваме нито за себе си, нито за другите. Защо? – Защото Любовта никому зло не прави. И тъй, злото не се състои в любовта между хората, но в изопачаването на любовта. Любовният поглед е сила, той чудеса прави. Някой иска да покаже, че има любов към някого, иска да го излъже и започва да го гледа втренчено, прави разни гримаси, движения с очите си.
Не, ако погледът на човека е пълен с Любов, той ще може да вдигне болния от леглото му, да оздравее веднага.
От такъв поглед тъжният става весел, мрачният придобива светлина. Опасното в любовта е, когато се дава предпочитание на едного. Това проявление поражда ревност, а ревността не е израз на Божията Любов. Ревността се явява в неразбраната любов между хората. Когато нямате пълно доверие в някого, у вас се ражда ревност, подозрение, съмнение.
към беседата >>
Който е купувал по-евтино, а продавал по-скъпо, богат е станал.
Те мислят, че трябва да купуват по-евтино, а да продават по-скъпо, за да прекарат един сносен живот. Другояче според тях не може да се живее. Всъщност този начин на живеене е най-труден, но всички хора живеят така. Питам: какво е допринесъл този живот на хората? Дал е някакви облаги или загуби, но все временни.
Който е купувал по-евтино, а продавал по-скъпо, богат е станал.
Който е купувал по-скъпо, а продавал по-евтино, сиромах е станал. Следователно, когато питате защо иде сиромашията, казвам: сиромашията иде, защото сте купували по-скъпо, а продавали по-евтино. – Защо иде богатството? – Богатството иде, защото сте купували по-евтино, а продавали по-скъпо. Обаче необходимо е човек някога да бъде богат, а някога да бъде сиромах.
към беседата >>
От такъв поглед тъжният става весел, мрачният придобива светлина.
– Защото Любовта никому зло не прави. И тъй, злото не се състои в любовта между хората, но в изопачаването на любовта. Любовният поглед е сила, той чудеса прави. Някой иска да покаже, че има любов към някого, иска да го излъже и започва да го гледа втренчено, прави разни гримаси, движения с очите си. Не, ако погледът на човека е пълен с Любов, той ще може да вдигне болния от леглото му, да оздравее веднага.
От такъв поглед тъжният става весел, мрачният придобива светлина.
Опасното в любовта е, когато се дава предпочитание на едного. Това проявление поражда ревност, а ревността не е израз на Божията Любов. Ревността се явява в неразбраната любов между хората. Когато нямате пълно доверие в някого, у вас се ражда ревност, подозрение, съмнение. Ако се съмнявате в едно малко дете, като го пращате да купи нещо в едно шише, първо ще му кажете: „Гледай да не счупиш шишето!
към беседата >>
Който е купувал по-скъпо, а продавал по-евтино, сиромах е станал.
Другояче според тях не може да се живее. Всъщност този начин на живеене е най-труден, но всички хора живеят така. Питам: какво е допринесъл този живот на хората? Дал е някакви облаги или загуби, но все временни. Който е купувал по-евтино, а продавал по-скъпо, богат е станал.
Който е купувал по-скъпо, а продавал по-евтино, сиромах е станал.
Следователно, когато питате защо иде сиромашията, казвам: сиромашията иде, защото сте купували по-скъпо, а продавали по-евтино. – Защо иде богатството? – Богатството иде, защото сте купували по-евтино, а продавали по-скъпо. Обаче необходимо е човек някога да бъде богат, а някога да бъде сиромах. Богатството и сиромашията са две положения, през които човек неизбежно трябва да мине.
към беседата >>
Опасното в любовта е, когато се дава предпочитание на едного.
И тъй, злото не се състои в любовта между хората, но в изопачаването на любовта. Любовният поглед е сила, той чудеса прави. Някой иска да покаже, че има любов към някого, иска да го излъже и започва да го гледа втренчено, прави разни гримаси, движения с очите си. Не, ако погледът на човека е пълен с Любов, той ще може да вдигне болния от леглото му, да оздравее веднага. От такъв поглед тъжният става весел, мрачният придобива светлина.
Опасното в любовта е, когато се дава предпочитание на едного.
Това проявление поражда ревност, а ревността не е израз на Божията Любов. Ревността се явява в неразбраната любов между хората. Когато нямате пълно доверие в някого, у вас се ражда ревност, подозрение, съмнение. Ако се съмнявате в едно малко дете, като го пращате да купи нещо в едно шише, първо ще му кажете: „Гледай да не счупиш шишето! “ Имате ли доверие в това дете, няма да му кажете нищо.
към беседата >>
Следователно, когато питате защо иде сиромашията, казвам: сиромашията иде, защото сте купували по-скъпо, а продавали по-евтино.
Всъщност този начин на живеене е най-труден, но всички хора живеят така. Питам: какво е допринесъл този живот на хората? Дал е някакви облаги или загуби, но все временни. Който е купувал по-евтино, а продавал по-скъпо, богат е станал. Който е купувал по-скъпо, а продавал по-евтино, сиромах е станал.
Следователно, когато питате защо иде сиромашията, казвам: сиромашията иде, защото сте купували по-скъпо, а продавали по-евтино.
– Защо иде богатството? – Богатството иде, защото сте купували по-евтино, а продавали по-скъпо. Обаче необходимо е човек някога да бъде богат, а някога да бъде сиромах. Богатството и сиромашията са две положения, през които човек неизбежно трябва да мине. Ако от дълго седене съдържанието в едно шише изгуби чистотата си, то непременно трябва да се излее навън.
към беседата >>
Това проявление поражда ревност, а ревността не е израз на Божията Любов.
Любовният поглед е сила, той чудеса прави. Някой иска да покаже, че има любов към някого, иска да го излъже и започва да го гледа втренчено, прави разни гримаси, движения с очите си. Не, ако погледът на човека е пълен с Любов, той ще може да вдигне болния от леглото му, да оздравее веднага. От такъв поглед тъжният става весел, мрачният придобива светлина. Опасното в любовта е, когато се дава предпочитание на едного.
Това проявление поражда ревност, а ревността не е израз на Божията Любов.
Ревността се явява в неразбраната любов между хората. Когато нямате пълно доверие в някого, у вас се ражда ревност, подозрение, съмнение. Ако се съмнявате в едно малко дете, като го пращате да купи нещо в едно шише, първо ще му кажете: „Гледай да не счупиш шишето! “ Имате ли доверие в това дете, няма да му кажете нищо. Вие знаете, че то е внимателно и ще бъдете напълно спокойни.
към беседата >>
– Защо иде богатството?
Питам: какво е допринесъл този живот на хората? Дал е някакви облаги или загуби, но все временни. Който е купувал по-евтино, а продавал по-скъпо, богат е станал. Който е купувал по-скъпо, а продавал по-евтино, сиромах е станал. Следователно, когато питате защо иде сиромашията, казвам: сиромашията иде, защото сте купували по-скъпо, а продавали по-евтино.
– Защо иде богатството?
– Богатството иде, защото сте купували по-евтино, а продавали по-скъпо. Обаче необходимо е човек някога да бъде богат, а някога да бъде сиромах. Богатството и сиромашията са две положения, през които човек неизбежно трябва да мине. Ако от дълго седене съдържанието в едно шише изгуби чистотата си, то непременно трябва да се излее навън. След това шишето трябва да се измие няколко пъти с чиста вода, преди да се налее ново съдържание.
към беседата >>
Ревността се явява в неразбраната любов между хората.
Някой иска да покаже, че има любов към някого, иска да го излъже и започва да го гледа втренчено, прави разни гримаси, движения с очите си. Не, ако погледът на човека е пълен с Любов, той ще може да вдигне болния от леглото му, да оздравее веднага. От такъв поглед тъжният става весел, мрачният придобива светлина. Опасното в любовта е, когато се дава предпочитание на едного. Това проявление поражда ревност, а ревността не е израз на Божията Любов.
Ревността се явява в неразбраната любов между хората.
Когато нямате пълно доверие в някого, у вас се ражда ревност, подозрение, съмнение. Ако се съмнявате в едно малко дете, като го пращате да купи нещо в едно шише, първо ще му кажете: „Гледай да не счупиш шишето! “ Имате ли доверие в това дете, няма да му кажете нищо. Вие знаете, че то е внимателно и ще бъдете напълно спокойни.
към беседата >>
– Богатството иде, защото сте купували по-евтино, а продавали по-скъпо.
Дал е някакви облаги или загуби, но все временни. Който е купувал по-евтино, а продавал по-скъпо, богат е станал. Който е купувал по-скъпо, а продавал по-евтино, сиромах е станал. Следователно, когато питате защо иде сиромашията, казвам: сиромашията иде, защото сте купували по-скъпо, а продавали по-евтино. – Защо иде богатството?
– Богатството иде, защото сте купували по-евтино, а продавали по-скъпо.
Обаче необходимо е човек някога да бъде богат, а някога да бъде сиромах. Богатството и сиромашията са две положения, през които човек неизбежно трябва да мине. Ако от дълго седене съдържанието в едно шише изгуби чистотата си, то непременно трябва да се излее навън. След това шишето трябва да се измие няколко пъти с чиста вода, преди да се налее ново съдържание. Сега шишето тежи по-малко, отколкото по-рано.
към беседата >>
Когато нямате пълно доверие в някого, у вас се ражда ревност, подозрение, съмнение.
Не, ако погледът на човека е пълен с Любов, той ще може да вдигне болния от леглото му, да оздравее веднага. От такъв поглед тъжният става весел, мрачният придобива светлина. Опасното в любовта е, когато се дава предпочитание на едного. Това проявление поражда ревност, а ревността не е израз на Божията Любов. Ревността се явява в неразбраната любов между хората.
Когато нямате пълно доверие в някого, у вас се ражда ревност, подозрение, съмнение.
Ако се съмнявате в едно малко дете, като го пращате да купи нещо в едно шише, първо ще му кажете: „Гледай да не счупиш шишето! “ Имате ли доверие в това дете, няма да му кажете нищо. Вие знаете, че то е внимателно и ще бъдете напълно спокойни.
към беседата >>
Обаче необходимо е човек някога да бъде богат, а някога да бъде сиромах.
Който е купувал по-евтино, а продавал по-скъпо, богат е станал. Който е купувал по-скъпо, а продавал по-евтино, сиромах е станал. Следователно, когато питате защо иде сиромашията, казвам: сиромашията иде, защото сте купували по-скъпо, а продавали по-евтино. – Защо иде богатството? – Богатството иде, защото сте купували по-евтино, а продавали по-скъпо.
Обаче необходимо е човек някога да бъде богат, а някога да бъде сиромах.
Богатството и сиромашията са две положения, през които човек неизбежно трябва да мине. Ако от дълго седене съдържанието в едно шише изгуби чистотата си, то непременно трябва да се излее навън. След това шишето трябва да се измие няколко пъти с чиста вода, преди да се налее ново съдържание. Сега шишето тежи по-малко, отколкото по-рано. Значи то е осиромашало.
към беседата >>
Ако се съмнявате в едно малко дете, като го пращате да купи нещо в едно шише, първо ще му кажете: „Гледай да не счупиш шишето!
От такъв поглед тъжният става весел, мрачният придобива светлина. Опасното в любовта е, когато се дава предпочитание на едного. Това проявление поражда ревност, а ревността не е израз на Божията Любов. Ревността се явява в неразбраната любов между хората. Когато нямате пълно доверие в някого, у вас се ражда ревност, подозрение, съмнение.
Ако се съмнявате в едно малко дете, като го пращате да купи нещо в едно шише, първо ще му кажете: „Гледай да не счупиш шишето!
“ Имате ли доверие в това дете, няма да му кажете нищо. Вие знаете, че то е внимателно и ще бъдете напълно спокойни.
към беседата >>
Богатството и сиромашията са две положения, през които човек неизбежно трябва да мине.
Който е купувал по-скъпо, а продавал по-евтино, сиромах е станал. Следователно, когато питате защо иде сиромашията, казвам: сиромашията иде, защото сте купували по-скъпо, а продавали по-евтино. – Защо иде богатството? – Богатството иде, защото сте купували по-евтино, а продавали по-скъпо. Обаче необходимо е човек някога да бъде богат, а някога да бъде сиромах.
Богатството и сиромашията са две положения, през които човек неизбежно трябва да мине.
Ако от дълго седене съдържанието в едно шише изгуби чистотата си, то непременно трябва да се излее навън. След това шишето трябва да се измие няколко пъти с чиста вода, преди да се налее ново съдържание. Сега шишето тежи по-малко, отколкото по-рано. Значи то е осиромашало. След като осиромашее съвършено, отново може да се налее чиста вода или друга някаква течност в шишето.
към беседата >>
“ Имате ли доверие в това дете, няма да му кажете нищо.
Опасното в любовта е, когато се дава предпочитание на едного. Това проявление поражда ревност, а ревността не е израз на Божията Любов. Ревността се явява в неразбраната любов между хората. Когато нямате пълно доверие в някого, у вас се ражда ревност, подозрение, съмнение. Ако се съмнявате в едно малко дете, като го пращате да купи нещо в едно шише, първо ще му кажете: „Гледай да не счупиш шишето!
“ Имате ли доверие в това дете, няма да му кажете нищо.
Вие знаете, че то е внимателно и ще бъдете напълно спокойни.
към беседата >>
Ако от дълго седене съдържанието в едно шише изгуби чистотата си, то непременно трябва да се излее навън.
Следователно, когато питате защо иде сиромашията, казвам: сиромашията иде, защото сте купували по-скъпо, а продавали по-евтино. – Защо иде богатството? – Богатството иде, защото сте купували по-евтино, а продавали по-скъпо. Обаче необходимо е човек някога да бъде богат, а някога да бъде сиромах. Богатството и сиромашията са две положения, през които човек неизбежно трябва да мине.
Ако от дълго седене съдържанието в едно шише изгуби чистотата си, то непременно трябва да се излее навън.
След това шишето трябва да се измие няколко пъти с чиста вода, преди да се налее ново съдържание. Сега шишето тежи по-малко, отколкото по-рано. Значи то е осиромашало. След като осиромашее съвършено, отново може да се налее чиста вода или друга някаква течност в шишето. Тогава казваме, че това шише е разбогатяло.
към беседата >>
Вие знаете, че то е внимателно и ще бъдете напълно спокойни.
Това проявление поражда ревност, а ревността не е израз на Божията Любов. Ревността се явява в неразбраната любов между хората. Когато нямате пълно доверие в някого, у вас се ражда ревност, подозрение, съмнение. Ако се съмнявате в едно малко дете, като го пращате да купи нещо в едно шише, първо ще му кажете: „Гледай да не счупиш шишето! “ Имате ли доверие в това дете, няма да му кажете нищо.
Вие знаете, че то е внимателно и ще бъдете напълно спокойни.
към беседата >>
След това шишето трябва да се измие няколко пъти с чиста вода, преди да се налее ново съдържание.
– Защо иде богатството? – Богатството иде, защото сте купували по-евтино, а продавали по-скъпо. Обаче необходимо е човек някога да бъде богат, а някога да бъде сиромах. Богатството и сиромашията са две положения, през които човек неизбежно трябва да мине. Ако от дълго седене съдържанието в едно шише изгуби чистотата си, то непременно трябва да се излее навън.
След това шишето трябва да се измие няколко пъти с чиста вода, преди да се налее ново съдържание.
Сега шишето тежи по-малко, отколкото по-рано. Значи то е осиромашало. След като осиромашее съвършено, отново може да се налее чиста вода или друга някаква течност в шишето. Тогава казваме, че това шише е разбогатяло.
към беседата >>
Казвам: ако искате да се развивате правилно, вие трябва да бъдете свободни по ум, сърце и воля, а също така да оставяте и другите свободно да се проявяват.
Казвам: ако искате да се развивате правилно, вие трябва да бъдете свободни по ум, сърце и воля, а също така да оставяте и другите свободно да се проявяват.
Човек не може изведнъж да придобие свобода. Още повече някои са сатурнови типове и по естество са крайно подозрителни. Те трябва да се пазят даже от сянката си. В това отношение човек трябва да се познава, да знае как да се справя. Подозрителният човек прилича на скъперника от Молиера, когото веднъж обрали.
към беседата >>
Сега шишето тежи по-малко, отколкото по-рано.
– Богатството иде, защото сте купували по-евтино, а продавали по-скъпо. Обаче необходимо е човек някога да бъде богат, а някога да бъде сиромах. Богатството и сиромашията са две положения, през които човек неизбежно трябва да мине. Ако от дълго седене съдържанието в едно шише изгуби чистотата си, то непременно трябва да се излее навън. След това шишето трябва да се измие няколко пъти с чиста вода, преди да се налее ново съдържание.
Сега шишето тежи по-малко, отколкото по-рано.
Значи то е осиромашало. След като осиромашее съвършено, отново може да се налее чиста вода или друга някаква течност в шишето. Тогава казваме, че това шише е разбогатяло.
към беседата >>
Човек не може изведнъж да придобие свобода.
Казвам: ако искате да се развивате правилно, вие трябва да бъдете свободни по ум, сърце и воля, а също така да оставяте и другите свободно да се проявяват.
Човек не може изведнъж да придобие свобода.
Още повече някои са сатурнови типове и по естество са крайно подозрителни. Те трябва да се пазят даже от сянката си. В това отношение човек трябва да се познава, да знае как да се справя. Подозрителният човек прилича на скъперника от Молиера, когото веднъж обрали. Той започнал да вика, да претърсва цялата къща, двора, градината и когато го запитали, в кого се съмнява, той казал: „Във всички хора се съмнявам, във всички окръжаващи, в целия свят“.
към беседата >>
Значи то е осиромашало.
Обаче необходимо е човек някога да бъде богат, а някога да бъде сиромах. Богатството и сиромашията са две положения, през които човек неизбежно трябва да мине. Ако от дълго седене съдържанието в едно шише изгуби чистотата си, то непременно трябва да се излее навън. След това шишето трябва да се измие няколко пъти с чиста вода, преди да се налее ново съдържание. Сега шишето тежи по-малко, отколкото по-рано.
Значи то е осиромашало.
След като осиромашее съвършено, отново може да се налее чиста вода или друга някаква течност в шишето. Тогава казваме, че това шише е разбогатяло.
към беседата >>
Още повече някои са сатурнови типове и по естество са крайно подозрителни.
Казвам: ако искате да се развивате правилно, вие трябва да бъдете свободни по ум, сърце и воля, а също така да оставяте и другите свободно да се проявяват. Човек не може изведнъж да придобие свобода.
Още повече някои са сатурнови типове и по естество са крайно подозрителни.
Те трябва да се пазят даже от сянката си. В това отношение човек трябва да се познава, да знае как да се справя. Подозрителният човек прилича на скъперника от Молиера, когото веднъж обрали. Той започнал да вика, да претърсва цялата къща, двора, градината и когато го запитали, в кого се съмнява, той казал: „Във всички хора се съмнявам, във всички окръжаващи, в целия свят“. Питам: възможно ли е всички хора да са лоши?
към беседата >>
След като осиромашее съвършено, отново може да се налее чиста вода или друга някаква течност в шишето.
Богатството и сиромашията са две положения, през които човек неизбежно трябва да мине. Ако от дълго седене съдържанието в едно шише изгуби чистотата си, то непременно трябва да се излее навън. След това шишето трябва да се измие няколко пъти с чиста вода, преди да се налее ново съдържание. Сега шишето тежи по-малко, отколкото по-рано. Значи то е осиромашало.
След като осиромашее съвършено, отново може да се налее чиста вода или друга някаква течност в шишето.
Тогава казваме, че това шише е разбогатяло.
към беседата >>
Те трябва да се пазят даже от сянката си.
Казвам: ако искате да се развивате правилно, вие трябва да бъдете свободни по ум, сърце и воля, а също така да оставяте и другите свободно да се проявяват. Човек не може изведнъж да придобие свобода. Още повече някои са сатурнови типове и по естество са крайно подозрителни.
Те трябва да се пазят даже от сянката си.
В това отношение човек трябва да се познава, да знае как да се справя. Подозрителният човек прилича на скъперника от Молиера, когото веднъж обрали. Той започнал да вика, да претърсва цялата къща, двора, градината и когато го запитали, в кого се съмнява, той казал: „Във всички хора се съмнявам, във всички окръжаващи, в целия свят“. Питам: възможно ли е всички хора да са лоши? Възможно ли е всички хора да са крадци и разбойници?
към беседата >>
Тогава казваме, че това шише е разбогатяло.
Ако от дълго седене съдържанието в едно шише изгуби чистотата си, то непременно трябва да се излее навън. След това шишето трябва да се измие няколко пъти с чиста вода, преди да се налее ново съдържание. Сега шишето тежи по-малко, отколкото по-рано. Значи то е осиромашало. След като осиромашее съвършено, отново може да се налее чиста вода или друга някаква течност в шишето.
Тогава казваме, че това шише е разбогатяло.
към беседата >>
В това отношение човек трябва да се познава, да знае как да се справя.
Казвам: ако искате да се развивате правилно, вие трябва да бъдете свободни по ум, сърце и воля, а също така да оставяте и другите свободно да се проявяват. Човек не може изведнъж да придобие свобода. Още повече някои са сатурнови типове и по естество са крайно подозрителни. Те трябва да се пазят даже от сянката си.
В това отношение човек трябва да се познава, да знае как да се справя.
Подозрителният човек прилича на скъперника от Молиера, когото веднъж обрали. Той започнал да вика, да претърсва цялата къща, двора, градината и когато го запитали, в кого се съмнява, той казал: „Във всички хора се съмнявам, във всички окръжаващи, в целия свят“. Питам: възможно ли е всички хора да са лоши? Възможно ли е всички хора да са крадци и разбойници? Следователно, когато се говори за Любовта, тя не трябва да предизвиква ревност или подозрение; тя трябва да внася живот.
към беседата >>
Какво нещо са болестите?
Какво нещо са болестите?
Болестите не са нищо друго, освен осиромашаване. Срещате някой човек, който е боледувал дълго време, станал само кожа и кости. Какво е станало с него? – Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото си, олекнало, т.е. осиромашало. И после, като го измивали, то изтъняло още повече, станало само кожа и кости.
към беседата >>
Подозрителният човек прилича на скъперника от Молиера, когото веднъж обрали.
Казвам: ако искате да се развивате правилно, вие трябва да бъдете свободни по ум, сърце и воля, а също така да оставяте и другите свободно да се проявяват. Човек не може изведнъж да придобие свобода. Още повече някои са сатурнови типове и по естество са крайно подозрителни. Те трябва да се пазят даже от сянката си. В това отношение човек трябва да се познава, да знае как да се справя.
Подозрителният човек прилича на скъперника от Молиера, когото веднъж обрали.
Той започнал да вика, да претърсва цялата къща, двора, градината и когато го запитали, в кого се съмнява, той казал: „Във всички хора се съмнявам, във всички окръжаващи, в целия свят“. Питам: възможно ли е всички хора да са лоши? Възможно ли е всички хора да са крадци и разбойници? Следователно, когато се говори за Любовта, тя не трябва да предизвиква ревност или подозрение; тя трябва да внася живот. Ако една млада, но болна мома, срещне здрав, красив момък и сърцето ѝ трепне, тя веднага ще се почувства по-добре.
към беседата >>
Болестите не са нищо друго, освен осиромашаване.
Какво нещо са болестите?
Болестите не са нищо друго, освен осиромашаване.
Срещате някой човек, който е боледувал дълго време, станал само кожа и кости. Какво е станало с него? – Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото си, олекнало, т.е. осиромашало. И после, като го измивали, то изтъняло още повече, станало само кожа и кости. Случва се, че тези, които мият шишето, изпущат го от ръката си, то пада на земята и се счупва.
към беседата >>
Той започнал да вика, да претърсва цялата къща, двора, градината и когато го запитали, в кого се съмнява, той казал: „Във всички хора се съмнявам, във всички окръжаващи, в целия свят“.
Човек не може изведнъж да придобие свобода. Още повече някои са сатурнови типове и по естество са крайно подозрителни. Те трябва да се пазят даже от сянката си. В това отношение човек трябва да се познава, да знае как да се справя. Подозрителният човек прилича на скъперника от Молиера, когото веднъж обрали.
Той започнал да вика, да претърсва цялата къща, двора, градината и когато го запитали, в кого се съмнява, той казал: „Във всички хора се съмнявам, във всички окръжаващи, в целия свят“.
Питам: възможно ли е всички хора да са лоши? Възможно ли е всички хора да са крадци и разбойници? Следователно, когато се говори за Любовта, тя не трябва да предизвиква ревност или подозрение; тя трябва да внася живот. Ако една млада, но болна мома, срещне здрав, красив момък и сърцето ѝ трепне, тя веднага ще се почувства по-добре. Като го види на другия ден, очите ѝ ще светнат.
към беседата >>
Срещате някой човек, който е боледувал дълго време, станал само кожа и кости.
Какво нещо са болестите? Болестите не са нищо друго, освен осиромашаване.
Срещате някой човек, който е боледувал дълго време, станал само кожа и кости.
Какво е станало с него? – Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото си, олекнало, т.е. осиромашало. И после, като го измивали, то изтъняло още повече, станало само кожа и кости. Случва се, че тези, които мият шишето, изпущат го от ръката си, то пада на земята и се счупва. Тогава хората казват: „Умря този човек.
към беседата >>
Питам: възможно ли е всички хора да са лоши?
Още повече някои са сатурнови типове и по естество са крайно подозрителни. Те трябва да се пазят даже от сянката си. В това отношение човек трябва да се познава, да знае как да се справя. Подозрителният човек прилича на скъперника от Молиера, когото веднъж обрали. Той започнал да вика, да претърсва цялата къща, двора, градината и когато го запитали, в кого се съмнява, той казал: „Във всички хора се съмнявам, във всички окръжаващи, в целия свят“.
Питам: възможно ли е всички хора да са лоши?
Възможно ли е всички хора да са крадци и разбойници? Следователно, когато се говори за Любовта, тя не трябва да предизвиква ревност или подозрение; тя трябва да внася живот. Ако една млада, но болна мома, срещне здрав, красив момък и сърцето ѝ трепне, тя веднага ще се почувства по-добре. Като го види на другия ден, очите ѝ ще светнат. На третия ден вече тя ще бъде бодра, весела и ще оздравее напълно.
към беседата >>
Какво е станало с него?
Какво нещо са болестите? Болестите не са нищо друго, освен осиромашаване. Срещате някой човек, който е боледувал дълго време, станал само кожа и кости.
Какво е станало с него?
– Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото си, олекнало, т.е. осиромашало. И после, като го измивали, то изтъняло още повече, станало само кожа и кости. Случва се, че тези, които мият шишето, изпущат го от ръката си, то пада на земята и се счупва. Тогава хората казват: „Умря този човек. Бог да го прости!
към беседата >>
Възможно ли е всички хора да са крадци и разбойници?
Те трябва да се пазят даже от сянката си. В това отношение човек трябва да се познава, да знае как да се справя. Подозрителният човек прилича на скъперника от Молиера, когото веднъж обрали. Той започнал да вика, да претърсва цялата къща, двора, градината и когато го запитали, в кого се съмнява, той казал: „Във всички хора се съмнявам, във всички окръжаващи, в целия свят“. Питам: възможно ли е всички хора да са лоши?
Възможно ли е всички хора да са крадци и разбойници?
Следователно, когато се говори за Любовта, тя не трябва да предизвиква ревност или подозрение; тя трябва да внася живот. Ако една млада, но болна мома, срещне здрав, красив момък и сърцето ѝ трепне, тя веднага ще се почувства по-добре. Като го види на другия ден, очите ѝ ще светнат. На третия ден вече тя ще бъде бодра, весела и ще оздравее напълно. Значи Любовта внася сила в организма на човека.
към беседата >>
– Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото си, олекнало, т.е. осиромашало.
Какво нещо са болестите? Болестите не са нищо друго, освен осиромашаване. Срещате някой човек, който е боледувал дълго време, станал само кожа и кости. Какво е станало с него?
– Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото си, олекнало, т.е. осиромашало.
И после, като го измивали, то изтъняло още повече, станало само кожа и кости. Случва се, че тези, които мият шишето, изпущат го от ръката си, то пада на земята и се счупва. Тогава хората казват: „Умря този човек. Бог да го прости! “ Онези, които мият шишето, трябва да бъдат много внимателни, да не го изпуснат на земята да се счупи, защото е много крехко, лесно се троши.
към беседата >>
Следователно, когато се говори за Любовта, тя не трябва да предизвиква ревност или подозрение; тя трябва да внася живот.
В това отношение човек трябва да се познава, да знае как да се справя. Подозрителният човек прилича на скъперника от Молиера, когото веднъж обрали. Той започнал да вика, да претърсва цялата къща, двора, градината и когато го запитали, в кого се съмнява, той казал: „Във всички хора се съмнявам, във всички окръжаващи, в целия свят“. Питам: възможно ли е всички хора да са лоши? Възможно ли е всички хора да са крадци и разбойници?
Следователно, когато се говори за Любовта, тя не трябва да предизвиква ревност или подозрение; тя трябва да внася живот.
Ако една млада, но болна мома, срещне здрав, красив момък и сърцето ѝ трепне, тя веднага ще се почувства по-добре. Като го види на другия ден, очите ѝ ще светнат. На третия ден вече тя ще бъде бодра, весела и ще оздравее напълно. Значи Любовта внася сила в организма на човека. Аз взимам младата мома като общ принцип.
към беседата >>
И после, като го измивали, то изтъняло още повече, станало само кожа и кости.
Какво нещо са болестите? Болестите не са нищо друго, освен осиромашаване. Срещате някой човек, който е боледувал дълго време, станал само кожа и кости. Какво е станало с него? – Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото си, олекнало, т.е. осиромашало.
И после, като го измивали, то изтъняло още повече, станало само кожа и кости.
Случва се, че тези, които мият шишето, изпущат го от ръката си, то пада на земята и се счупва. Тогава хората казват: „Умря този човек. Бог да го прости! “ Онези, които мият шишето, трябва да бъдат много внимателни, да не го изпуснат на земята да се счупи, защото е много крехко, лесно се троши. Защо е толкова крехко човешкото тяло?
към беседата >>
Ако една млада, но болна мома, срещне здрав, красив момък и сърцето ѝ трепне, тя веднага ще се почувства по-добре.
Подозрителният човек прилича на скъперника от Молиера, когото веднъж обрали. Той започнал да вика, да претърсва цялата къща, двора, градината и когато го запитали, в кого се съмнява, той казал: „Във всички хора се съмнявам, във всички окръжаващи, в целия свят“. Питам: възможно ли е всички хора да са лоши? Възможно ли е всички хора да са крадци и разбойници? Следователно, когато се говори за Любовта, тя не трябва да предизвиква ревност или подозрение; тя трябва да внася живот.
Ако една млада, но болна мома, срещне здрав, красив момък и сърцето ѝ трепне, тя веднага ще се почувства по-добре.
Като го види на другия ден, очите ѝ ще светнат. На третия ден вече тя ще бъде бодра, весела и ще оздравее напълно. Значи Любовта внася сила в организма на човека. Аз взимам младата мома като общ принцип. Когато старият, болният види Любовта, здравето му се възстановява, сърцето му започва правилно да тупти, умът му се изменя, започва да мисли добре.
към беседата >>
Случва се, че тези, които мият шишето, изпущат го от ръката си, то пада на земята и се счупва.
Болестите не са нищо друго, освен осиромашаване. Срещате някой човек, който е боледувал дълго време, станал само кожа и кости. Какво е станало с него? – Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото си, олекнало, т.е. осиромашало. И после, като го измивали, то изтъняло още повече, станало само кожа и кости.
Случва се, че тези, които мият шишето, изпущат го от ръката си, то пада на земята и се счупва.
Тогава хората казват: „Умря този човек. Бог да го прости! “ Онези, които мият шишето, трябва да бъдат много внимателни, да не го изпуснат на земята да се счупи, защото е много крехко, лесно се троши. Защо е толкова крехко човешкото тяло? – Понеже грънчарите, които са го правили, не знаели изкуството как да го направят, та да устоява на всички външни условия.
към беседата >>
Като го види на другия ден, очите ѝ ще светнат.
Той започнал да вика, да претърсва цялата къща, двора, градината и когато го запитали, в кого се съмнява, той казал: „Във всички хора се съмнявам, във всички окръжаващи, в целия свят“. Питам: възможно ли е всички хора да са лоши? Възможно ли е всички хора да са крадци и разбойници? Следователно, когато се говори за Любовта, тя не трябва да предизвиква ревност или подозрение; тя трябва да внася живот. Ако една млада, но болна мома, срещне здрав, красив момък и сърцето ѝ трепне, тя веднага ще се почувства по-добре.
Като го види на другия ден, очите ѝ ще светнат.
На третия ден вече тя ще бъде бодра, весела и ще оздравее напълно. Значи Любовта внася сила в организма на човека. Аз взимам младата мома като общ принцип. Когато старият, болният види Любовта, здравето му се възстановява, сърцето му започва правилно да тупти, умът му се изменя, започва да мисли добре. Така става с всеки човек, когато Бог влезе в тялото, в ума и в сърцето му.
към беседата >>
Тогава хората казват: „Умря този човек.
Срещате някой човек, който е боледувал дълго време, станал само кожа и кости. Какво е станало с него? – Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото си, олекнало, т.е. осиромашало. И после, като го измивали, то изтъняло още повече, станало само кожа и кости. Случва се, че тези, които мият шишето, изпущат го от ръката си, то пада на земята и се счупва.
Тогава хората казват: „Умря този човек.
Бог да го прости! “ Онези, които мият шишето, трябва да бъдат много внимателни, да не го изпуснат на земята да се счупи, защото е много крехко, лесно се троши. Защо е толкова крехко човешкото тяло? – Понеже грънчарите, които са го правили, не знаели изкуството как да го направят, та да устоява на всички външни условия. Първоначално Бог направил тялото на човека много здраво, хубаво, но той не могъл да го запази.
към беседата >>
На третия ден вече тя ще бъде бодра, весела и ще оздравее напълно.
Питам: възможно ли е всички хора да са лоши? Възможно ли е всички хора да са крадци и разбойници? Следователно, когато се говори за Любовта, тя не трябва да предизвиква ревност или подозрение; тя трябва да внася живот. Ако една млада, но болна мома, срещне здрав, красив момък и сърцето ѝ трепне, тя веднага ще се почувства по-добре. Като го види на другия ден, очите ѝ ще светнат.
На третия ден вече тя ще бъде бодра, весела и ще оздравее напълно.
Значи Любовта внася сила в организма на човека. Аз взимам младата мома като общ принцип. Когато старият, болният види Любовта, здравето му се възстановява, сърцето му започва правилно да тупти, умът му се изменя, започва да мисли добре. Така става с всеки човек, когато Бог влезе в тялото, в ума и в сърцето му. Желая ви сега, от Любовта, която имате в себе си, ако сте болни, да оздравеете; ако сте недоволни, да станете доволни; ако сте тъжни, да се развеселите.
към беседата >>
Бог да го прости!
Какво е станало с него? – Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото си, олекнало, т.е. осиромашало. И после, като го измивали, то изтъняло още повече, станало само кожа и кости. Случва се, че тези, които мият шишето, изпущат го от ръката си, то пада на земята и се счупва. Тогава хората казват: „Умря този човек.
Бог да го прости!
“ Онези, които мият шишето, трябва да бъдат много внимателни, да не го изпуснат на земята да се счупи, защото е много крехко, лесно се троши. Защо е толкова крехко човешкото тяло? – Понеже грънчарите, които са го правили, не знаели изкуството как да го направят, та да устоява на всички външни условия. Първоначално Бог направил тялото на човека много здраво, хубаво, но той не могъл да го запази. После Бог предоставил на слугите си да направят новото тяло на човека, но като не знаели как да го направят, те направили едно тяло крехко, неустойчиво.
към беседата >>
Значи Любовта внася сила в организма на човека.
Възможно ли е всички хора да са крадци и разбойници? Следователно, когато се говори за Любовта, тя не трябва да предизвиква ревност или подозрение; тя трябва да внася живот. Ако една млада, но болна мома, срещне здрав, красив момък и сърцето ѝ трепне, тя веднага ще се почувства по-добре. Като го види на другия ден, очите ѝ ще светнат. На третия ден вече тя ще бъде бодра, весела и ще оздравее напълно.
Значи Любовта внася сила в организма на човека.
Аз взимам младата мома като общ принцип. Когато старият, болният види Любовта, здравето му се възстановява, сърцето му започва правилно да тупти, умът му се изменя, започва да мисли добре. Така става с всеки човек, когато Бог влезе в тялото, в ума и в сърцето му. Желая ви сега, от Любовта, която имате в себе си, ако сте болни, да оздравеете; ако сте недоволни, да станете доволни; ако сте тъжни, да се развеселите. Време е вече да се откажете от дребните идеали, които имате в живота си.
към беседата >>
“ Онези, които мият шишето, трябва да бъдат много внимателни, да не го изпуснат на земята да се счупи, защото е много крехко, лесно се троши.
– Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото си, олекнало, т.е. осиромашало. И после, като го измивали, то изтъняло още повече, станало само кожа и кости. Случва се, че тези, които мият шишето, изпущат го от ръката си, то пада на земята и се счупва. Тогава хората казват: „Умря този човек. Бог да го прости!
“ Онези, които мият шишето, трябва да бъдат много внимателни, да не го изпуснат на земята да се счупи, защото е много крехко, лесно се троши.
Защо е толкова крехко човешкото тяло? – Понеже грънчарите, които са го правили, не знаели изкуството как да го направят, та да устоява на всички външни условия. Първоначално Бог направил тялото на човека много здраво, хубаво, но той не могъл да го запази. После Бог предоставил на слугите си да направят новото тяло на човека, но като не знаели как да го направят, те направили едно тяло крехко, неустойчиво. Падне ли човек на камък, той веднага ще си счупи крак, ръка или глава.
към беседата >>
Аз взимам младата мома като общ принцип.
Следователно, когато се говори за Любовта, тя не трябва да предизвиква ревност или подозрение; тя трябва да внася живот. Ако една млада, но болна мома, срещне здрав, красив момък и сърцето ѝ трепне, тя веднага ще се почувства по-добре. Като го види на другия ден, очите ѝ ще светнат. На третия ден вече тя ще бъде бодра, весела и ще оздравее напълно. Значи Любовта внася сила в организма на човека.
Аз взимам младата мома като общ принцип.
Когато старият, болният види Любовта, здравето му се възстановява, сърцето му започва правилно да тупти, умът му се изменя, започва да мисли добре. Така става с всеки човек, когато Бог влезе в тялото, в ума и в сърцето му. Желая ви сега, от Любовта, която имате в себе си, ако сте болни, да оздравеете; ако сте недоволни, да станете доволни; ако сте тъжни, да се развеселите. Време е вече да се откажете от дребните идеали, които имате в живота си. Напуснете любовта, от която умират и птици, и млекопитаещи, и хора.
към беседата >>
Защо е толкова крехко човешкото тяло?
И после, като го измивали, то изтъняло още повече, станало само кожа и кости. Случва се, че тези, които мият шишето, изпущат го от ръката си, то пада на земята и се счупва. Тогава хората казват: „Умря този човек. Бог да го прости! “ Онези, които мият шишето, трябва да бъдат много внимателни, да не го изпуснат на земята да се счупи, защото е много крехко, лесно се троши.
Защо е толкова крехко човешкото тяло?
– Понеже грънчарите, които са го правили, не знаели изкуството как да го направят, та да устоява на всички външни условия. Първоначално Бог направил тялото на човека много здраво, хубаво, но той не могъл да го запази. После Бог предоставил на слугите си да направят новото тяло на човека, но като не знаели как да го направят, те направили едно тяло крехко, неустойчиво. Падне ли човек на камък, той веднага ще си счупи крак, ръка или глава. При това положение той може да умре, а може и да се осакати за цял живот.
към беседата >>
Когато старият, болният види Любовта, здравето му се възстановява, сърцето му започва правилно да тупти, умът му се изменя, започва да мисли добре.
Ако една млада, но болна мома, срещне здрав, красив момък и сърцето ѝ трепне, тя веднага ще се почувства по-добре. Като го види на другия ден, очите ѝ ще светнат. На третия ден вече тя ще бъде бодра, весела и ще оздравее напълно. Значи Любовта внася сила в организма на човека. Аз взимам младата мома като общ принцип.
Когато старият, болният види Любовта, здравето му се възстановява, сърцето му започва правилно да тупти, умът му се изменя, започва да мисли добре.
Така става с всеки човек, когато Бог влезе в тялото, в ума и в сърцето му. Желая ви сега, от Любовта, която имате в себе си, ако сте болни, да оздравеете; ако сте недоволни, да станете доволни; ако сте тъжни, да се развеселите. Време е вече да се откажете от дребните идеали, които имате в живота си. Напуснете любовта, от която умират и птици, и млекопитаещи, и хора. Който е попаднал в ноктите на тази любов, той е осъден на смърт – нищо повече.
към беседата >>
– Понеже грънчарите, които са го правили, не знаели изкуството как да го направят, та да устоява на всички външни условия.
Случва се, че тези, които мият шишето, изпущат го от ръката си, то пада на земята и се счупва. Тогава хората казват: „Умря този човек. Бог да го прости! “ Онези, които мият шишето, трябва да бъдат много внимателни, да не го изпуснат на земята да се счупи, защото е много крехко, лесно се троши. Защо е толкова крехко човешкото тяло?
– Понеже грънчарите, които са го правили, не знаели изкуството как да го направят, та да устоява на всички външни условия.
Първоначално Бог направил тялото на човека много здраво, хубаво, но той не могъл да го запази. После Бог предоставил на слугите си да направят новото тяло на човека, но като не знаели как да го направят, те направили едно тяло крехко, неустойчиво. Падне ли човек на камък, той веднага ще си счупи крак, ръка или глава. При това положение той може да умре, а може и да се осакати за цял живот. Крехък е днешният човек, чупи се като стъкло.
към беседата >>
Така става с всеки човек, когато Бог влезе в тялото, в ума и в сърцето му.
Като го види на другия ден, очите ѝ ще светнат. На третия ден вече тя ще бъде бодра, весела и ще оздравее напълно. Значи Любовта внася сила в организма на човека. Аз взимам младата мома като общ принцип. Когато старият, болният види Любовта, здравето му се възстановява, сърцето му започва правилно да тупти, умът му се изменя, започва да мисли добре.
Така става с всеки човек, когато Бог влезе в тялото, в ума и в сърцето му.
Желая ви сега, от Любовта, която имате в себе си, ако сте болни, да оздравеете; ако сте недоволни, да станете доволни; ако сте тъжни, да се развеселите. Време е вече да се откажете от дребните идеали, които имате в живота си. Напуснете любовта, от която умират и птици, и млекопитаещи, и хора. Който е попаднал в ноктите на тази любов, той е осъден на смърт – нищо повече.
към беседата >>
Първоначално Бог направил тялото на човека много здраво, хубаво, но той не могъл да го запази.
Тогава хората казват: „Умря този човек. Бог да го прости! “ Онези, които мият шишето, трябва да бъдат много внимателни, да не го изпуснат на земята да се счупи, защото е много крехко, лесно се троши. Защо е толкова крехко човешкото тяло? – Понеже грънчарите, които са го правили, не знаели изкуството как да го направят, та да устоява на всички външни условия.
Първоначално Бог направил тялото на човека много здраво, хубаво, но той не могъл да го запази.
После Бог предоставил на слугите си да направят новото тяло на човека, но като не знаели как да го направят, те направили едно тяло крехко, неустойчиво. Падне ли човек на камък, той веднага ще си счупи крак, ръка или глава. При това положение той може да умре, а може и да се осакати за цял живот. Крехък е днешният човек, чупи се като стъкло. За в бъдеще, обаче, ще дойдат големи, велики майстори, които ще съградят здраво, неразрушимо тяло на човека.
към беседата >>
Желая ви сега, от Любовта, която имате в себе си, ако сте болни, да оздравеете; ако сте недоволни, да станете доволни; ако сте тъжни, да се развеселите.
На третия ден вече тя ще бъде бодра, весела и ще оздравее напълно. Значи Любовта внася сила в организма на човека. Аз взимам младата мома като общ принцип. Когато старият, болният види Любовта, здравето му се възстановява, сърцето му започва правилно да тупти, умът му се изменя, започва да мисли добре. Така става с всеки човек, когато Бог влезе в тялото, в ума и в сърцето му.
Желая ви сега, от Любовта, която имате в себе си, ако сте болни, да оздравеете; ако сте недоволни, да станете доволни; ако сте тъжни, да се развеселите.
Време е вече да се откажете от дребните идеали, които имате в живота си. Напуснете любовта, от която умират и птици, и млекопитаещи, и хора. Който е попаднал в ноктите на тази любов, той е осъден на смърт – нищо повече.
към беседата >>
После Бог предоставил на слугите си да направят новото тяло на човека, но като не знаели как да го направят, те направили едно тяло крехко, неустойчиво.
Бог да го прости! “ Онези, които мият шишето, трябва да бъдат много внимателни, да не го изпуснат на земята да се счупи, защото е много крехко, лесно се троши. Защо е толкова крехко човешкото тяло? – Понеже грънчарите, които са го правили, не знаели изкуството как да го направят, та да устоява на всички външни условия. Първоначално Бог направил тялото на човека много здраво, хубаво, но той не могъл да го запази.
После Бог предоставил на слугите си да направят новото тяло на човека, но като не знаели как да го направят, те направили едно тяло крехко, неустойчиво.
Падне ли човек на камък, той веднага ще си счупи крак, ръка или глава. При това положение той може да умре, а може и да се осакати за цял живот. Крехък е днешният човек, чупи се като стъкло. За в бъдеще, обаче, ще дойдат големи, велики майстори, които ще съградят здраво, неразрушимо тяло на човека. То ще бъде пластично, ще отскача като пружина.
към беседата >>
Време е вече да се откажете от дребните идеали, които имате в живота си.
Значи Любовта внася сила в организма на човека. Аз взимам младата мома като общ принцип. Когато старият, болният види Любовта, здравето му се възстановява, сърцето му започва правилно да тупти, умът му се изменя, започва да мисли добре. Така става с всеки човек, когато Бог влезе в тялото, в ума и в сърцето му. Желая ви сега, от Любовта, която имате в себе си, ако сте болни, да оздравеете; ако сте недоволни, да станете доволни; ако сте тъжни, да се развеселите.
Време е вече да се откажете от дребните идеали, които имате в живота си.
Напуснете любовта, от която умират и птици, и млекопитаещи, и хора. Който е попаднал в ноктите на тази любов, той е осъден на смърт – нищо повече.
към беседата >>
Падне ли човек на камък, той веднага ще си счупи крак, ръка или глава.
“ Онези, които мият шишето, трябва да бъдат много внимателни, да не го изпуснат на земята да се счупи, защото е много крехко, лесно се троши. Защо е толкова крехко човешкото тяло? – Понеже грънчарите, които са го правили, не знаели изкуството как да го направят, та да устоява на всички външни условия. Първоначално Бог направил тялото на човека много здраво, хубаво, но той не могъл да го запази. После Бог предоставил на слугите си да направят новото тяло на човека, но като не знаели как да го направят, те направили едно тяло крехко, неустойчиво.
Падне ли човек на камък, той веднага ще си счупи крак, ръка или глава.
При това положение той може да умре, а може и да се осакати за цял живот. Крехък е днешният човек, чупи се като стъкло. За в бъдеще, обаче, ще дойдат големи, велики майстори, които ще съградят здраво, неразрушимо тяло на човека. То ще бъде пластично, ще отскача като пружина. Удари ли човек главата си на камък, тя ще отскочи от камъка като топка, без никаква повреда.
към беседата >>
Напуснете любовта, от която умират и птици, и млекопитаещи, и хора.
Аз взимам младата мома като общ принцип. Когато старият, болният види Любовта, здравето му се възстановява, сърцето му започва правилно да тупти, умът му се изменя, започва да мисли добре. Така става с всеки човек, когато Бог влезе в тялото, в ума и в сърцето му. Желая ви сега, от Любовта, която имате в себе си, ако сте болни, да оздравеете; ако сте недоволни, да станете доволни; ако сте тъжни, да се развеселите. Време е вече да се откажете от дребните идеали, които имате в живота си.
Напуснете любовта, от която умират и птици, и млекопитаещи, и хора.
Който е попаднал в ноктите на тази любов, той е осъден на смърт – нищо повече.
към беседата >>
При това положение той може да умре, а може и да се осакати за цял живот.
Защо е толкова крехко човешкото тяло? – Понеже грънчарите, които са го правили, не знаели изкуството как да го направят, та да устоява на всички външни условия. Първоначално Бог направил тялото на човека много здраво, хубаво, но той не могъл да го запази. После Бог предоставил на слугите си да направят новото тяло на човека, но като не знаели как да го направят, те направили едно тяло крехко, неустойчиво. Падне ли човек на камък, той веднага ще си счупи крак, ръка или глава.
При това положение той може да умре, а може и да се осакати за цял живот.
Крехък е днешният човек, чупи се като стъкло. За в бъдеще, обаче, ще дойдат големи, велики майстори, които ще съградят здраво, неразрушимо тяло на човека. То ще бъде пластично, ще отскача като пружина. Удари ли човек главата си на камък, тя ще отскочи от камъка като топка, без никаква повреда. Не само това, но и подутини няма да остават.
към беседата >>
Който е попаднал в ноктите на тази любов, той е осъден на смърт – нищо повече.
Когато старият, болният види Любовта, здравето му се възстановява, сърцето му започва правилно да тупти, умът му се изменя, започва да мисли добре. Така става с всеки човек, когато Бог влезе в тялото, в ума и в сърцето му. Желая ви сега, от Любовта, която имате в себе си, ако сте болни, да оздравеете; ако сте недоволни, да станете доволни; ако сте тъжни, да се развеселите. Време е вече да се откажете от дребните идеали, които имате в живота си. Напуснете любовта, от която умират и птици, и млекопитаещи, и хора.
Който е попаднал в ноктите на тази любов, той е осъден на смърт – нищо повече.
към беседата >>
Крехък е днешният човек, чупи се като стъкло.
– Понеже грънчарите, които са го правили, не знаели изкуството как да го направят, та да устоява на всички външни условия. Първоначално Бог направил тялото на човека много здраво, хубаво, но той не могъл да го запази. После Бог предоставил на слугите си да направят новото тяло на човека, но като не знаели как да го направят, те направили едно тяло крехко, неустойчиво. Падне ли човек на камък, той веднага ще си счупи крак, ръка или глава. При това положение той може да умре, а може и да се осакати за цял живот.
Крехък е днешният човек, чупи се като стъкло.
За в бъдеще, обаче, ще дойдат големи, велики майстори, които ще съградят здраво, неразрушимо тяло на човека. То ще бъде пластично, ще отскача като пружина. Удари ли човек главата си на камък, тя ще отскочи от камъка като топка, без никаква повреда. Не само това, но и подутини няма да остават. Днес всичко в живота на съвременните религиозни и светски хора е временно, преходно.
към беседата >>
Христос казва: „Който ме люби, той ще опази моите заповеди и ще придобие живот вечен“.
Христос казва: „Който ме люби, той ще опази моите заповеди и ще придобие живот вечен“.
На друго място е казано: „Целунете се и се прегърнете с целование свето“. Днес хората са изопачили целувката. Изобщо, те не се целуват, а когато се целуват, правят това тайно, никой да не ги види. Тази целувка не е свята. Едно трябва да имате предвид: да не изгубите светостта и чистотата в чувствата си.
към беседата >>
За в бъдеще, обаче, ще дойдат големи, велики майстори, които ще съградят здраво, неразрушимо тяло на човека.
Първоначално Бог направил тялото на човека много здраво, хубаво, но той не могъл да го запази. После Бог предоставил на слугите си да направят новото тяло на човека, но като не знаели как да го направят, те направили едно тяло крехко, неустойчиво. Падне ли човек на камък, той веднага ще си счупи крак, ръка или глава. При това положение той може да умре, а може и да се осакати за цял живот. Крехък е днешният човек, чупи се като стъкло.
За в бъдеще, обаче, ще дойдат големи, велики майстори, които ще съградят здраво, неразрушимо тяло на човека.
То ще бъде пластично, ще отскача като пружина. Удари ли човек главата си на камък, тя ще отскочи от камъка като топка, без никаква повреда. Не само това, но и подутини няма да остават. Днес всичко в живота на съвременните религиозни и светски хора е временно, преходно. Умовете им са натрупани със знания, които в едно отношение са верни, а в друго отношение – неверни.
към беседата >>
На друго място е казано: „Целунете се и се прегърнете с целование свето“.
Христос казва: „Който ме люби, той ще опази моите заповеди и ще придобие живот вечен“.
На друго място е казано: „Целунете се и се прегърнете с целование свето“.
Днес хората са изопачили целувката. Изобщо, те не се целуват, а когато се целуват, правят това тайно, никой да не ги види. Тази целувка не е свята. Едно трябва да имате предвид: да не изгубите светостта и чистотата в чувствата си. Изгубите ли тази светост и чистота, вие ще изгубите здравето на тялото, на сърцето и на ума си.
към беседата >>
То ще бъде пластично, ще отскача като пружина.
После Бог предоставил на слугите си да направят новото тяло на човека, но като не знаели как да го направят, те направили едно тяло крехко, неустойчиво. Падне ли човек на камък, той веднага ще си счупи крак, ръка или глава. При това положение той може да умре, а може и да се осакати за цял живот. Крехък е днешният човек, чупи се като стъкло. За в бъдеще, обаче, ще дойдат големи, велики майстори, които ще съградят здраво, неразрушимо тяло на човека.
То ще бъде пластично, ще отскача като пружина.
Удари ли човек главата си на камък, тя ще отскочи от камъка като топка, без никаква повреда. Не само това, но и подутини няма да остават. Днес всичко в живота на съвременните религиозни и светски хора е временно, преходно. Умовете им са натрупани със знания, които в едно отношение са верни, а в друго отношение – неверни. И затова виждаме, че до известно време само човек разчита на някои свои мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Днес хората са изопачили целувката.
Христос казва: „Който ме люби, той ще опази моите заповеди и ще придобие живот вечен“. На друго място е казано: „Целунете се и се прегърнете с целование свето“.
Днес хората са изопачили целувката.
Изобщо, те не се целуват, а когато се целуват, правят това тайно, никой да не ги види. Тази целувка не е свята. Едно трябва да имате предвид: да не изгубите светостта и чистотата в чувствата си. Изгубите ли тази светост и чистота, вие ще изгубите здравето на тялото, на сърцето и на ума си. Изгубите ли това нещо, вие се лишавате от Божията Любов.
към беседата >>
Удари ли човек главата си на камък, тя ще отскочи от камъка като топка, без никаква повреда.
Падне ли човек на камък, той веднага ще си счупи крак, ръка или глава. При това положение той може да умре, а може и да се осакати за цял живот. Крехък е днешният човек, чупи се като стъкло. За в бъдеще, обаче, ще дойдат големи, велики майстори, които ще съградят здраво, неразрушимо тяло на човека. То ще бъде пластично, ще отскача като пружина.
Удари ли човек главата си на камък, тя ще отскочи от камъка като топка, без никаква повреда.
Не само това, но и подутини няма да остават. Днес всичко в живота на съвременните религиозни и светски хора е временно, преходно. Умовете им са натрупани със знания, които в едно отношение са верни, а в друго отношение – неверни. И затова виждаме, че до известно време само човек разчита на някои свои мисли, чувства и постъпки. Оттам насетне той не може да разчита.
към беседата >>
Изобщо, те не се целуват, а когато се целуват, правят това тайно, никой да не ги види.
Христос казва: „Който ме люби, той ще опази моите заповеди и ще придобие живот вечен“. На друго място е казано: „Целунете се и се прегърнете с целование свето“. Днес хората са изопачили целувката.
Изобщо, те не се целуват, а когато се целуват, правят това тайно, никой да не ги види.
Тази целувка не е свята. Едно трябва да имате предвид: да не изгубите светостта и чистотата в чувствата си. Изгубите ли тази светост и чистота, вие ще изгубите здравето на тялото, на сърцето и на ума си. Изгубите ли това нещо, вие се лишавате от Божията Любов. Човек трябва да се пази от греха като от чума.
към беседата >>
Не само това, но и подутини няма да остават.
При това положение той може да умре, а може и да се осакати за цял живот. Крехък е днешният човек, чупи се като стъкло. За в бъдеще, обаче, ще дойдат големи, велики майстори, които ще съградят здраво, неразрушимо тяло на човека. То ще бъде пластично, ще отскача като пружина. Удари ли човек главата си на камък, тя ще отскочи от камъка като топка, без никаква повреда.
Не само това, но и подутини няма да остават.
Днес всичко в живота на съвременните религиозни и светски хора е временно, преходно. Умовете им са натрупани със знания, които в едно отношение са верни, а в друго отношение – неверни. И затова виждаме, че до известно време само човек разчита на някои свои мисли, чувства и постъпки. Оттам насетне той не може да разчита. За пример, старият не може да разчита нито на краката си, нито на сърцето си, нито на ума си, като младият. Защо?
към беседата >>
Тази целувка не е свята.
Христос казва: „Който ме люби, той ще опази моите заповеди и ще придобие живот вечен“. На друго място е казано: „Целунете се и се прегърнете с целование свето“. Днес хората са изопачили целувката. Изобщо, те не се целуват, а когато се целуват, правят това тайно, никой да не ги види.
Тази целувка не е свята.
Едно трябва да имате предвид: да не изгубите светостта и чистотата в чувствата си. Изгубите ли тази светост и чистота, вие ще изгубите здравето на тялото, на сърцето и на ума си. Изгубите ли това нещо, вие се лишавате от Божията Любов. Човек трябва да се пази от греха като от чума. Изопачената любов води към греха.
към беседата >>
Днес всичко в живота на съвременните религиозни и светски хора е временно, преходно.
Крехък е днешният човек, чупи се като стъкло. За в бъдеще, обаче, ще дойдат големи, велики майстори, които ще съградят здраво, неразрушимо тяло на човека. То ще бъде пластично, ще отскача като пружина. Удари ли човек главата си на камък, тя ще отскочи от камъка като топка, без никаква повреда. Не само това, но и подутини няма да остават.
Днес всичко в живота на съвременните религиозни и светски хора е временно, преходно.
Умовете им са натрупани със знания, които в едно отношение са верни, а в друго отношение – неверни. И затова виждаме, че до известно време само човек разчита на някои свои мисли, чувства и постъпки. Оттам насетне той не може да разчита. За пример, старият не може да разчита нито на краката си, нито на сърцето си, нито на ума си, като младият. Защо? – Няма вече тези условия.
към беседата >>
Едно трябва да имате предвид: да не изгубите светостта и чистотата в чувствата си.
Христос казва: „Който ме люби, той ще опази моите заповеди и ще придобие живот вечен“. На друго място е казано: „Целунете се и се прегърнете с целование свето“. Днес хората са изопачили целувката. Изобщо, те не се целуват, а когато се целуват, правят това тайно, никой да не ги види. Тази целувка не е свята.
Едно трябва да имате предвид: да не изгубите светостта и чистотата в чувствата си.
Изгубите ли тази светост и чистота, вие ще изгубите здравето на тялото, на сърцето и на ума си. Изгубите ли това нещо, вие се лишавате от Божията Любов. Човек трябва да се пази от греха като от чума. Изопачената любов води към греха. Днес някоя мома се влюби в един момък и веднага го ограничава.
към беседата >>
Умовете им са натрупани със знания, които в едно отношение са верни, а в друго отношение – неверни.
За в бъдеще, обаче, ще дойдат големи, велики майстори, които ще съградят здраво, неразрушимо тяло на човека. То ще бъде пластично, ще отскача като пружина. Удари ли човек главата си на камък, тя ще отскочи от камъка като топка, без никаква повреда. Не само това, но и подутини няма да остават. Днес всичко в живота на съвременните религиозни и светски хора е временно, преходно.
Умовете им са натрупани със знания, които в едно отношение са верни, а в друго отношение – неверни.
И затова виждаме, че до известно време само човек разчита на някои свои мисли, чувства и постъпки. Оттам насетне той не може да разчита. За пример, старият не може да разчита нито на краката си, нито на сърцето си, нито на ума си, като младият. Защо? – Няма вече тези условия. Ако вържат краката и ръцете на един заспал човек с въже, след като се събуди, той не ще може нищо да направи.
към беседата >>
Изгубите ли тази светост и чистота, вие ще изгубите здравето на тялото, на сърцето и на ума си.
На друго място е казано: „Целунете се и се прегърнете с целование свето“. Днес хората са изопачили целувката. Изобщо, те не се целуват, а когато се целуват, правят това тайно, никой да не ги види. Тази целувка не е свята. Едно трябва да имате предвид: да не изгубите светостта и чистотата в чувствата си.
Изгубите ли тази светост и чистота, вие ще изгубите здравето на тялото, на сърцето и на ума си.
Изгубите ли това нещо, вие се лишавате от Божията Любов. Човек трябва да се пази от греха като от чума. Изопачената любов води към греха. Днес някоя мома се влюби в един момък и веднага го ограничава. Тя иска да му сложи юлар, да го върже, цял живот да я гледа.
към беседата >>
И затова виждаме, че до известно време само човек разчита на някои свои мисли, чувства и постъпки.
То ще бъде пластично, ще отскача като пружина. Удари ли човек главата си на камък, тя ще отскочи от камъка като топка, без никаква повреда. Не само това, но и подутини няма да остават. Днес всичко в живота на съвременните религиозни и светски хора е временно, преходно. Умовете им са натрупани със знания, които в едно отношение са верни, а в друго отношение – неверни.
И затова виждаме, че до известно време само човек разчита на някои свои мисли, чувства и постъпки.
Оттам насетне той не може да разчита. За пример, старият не може да разчита нито на краката си, нито на сърцето си, нито на ума си, като младият. Защо? – Няма вече тези условия. Ако вържат краката и ръцете на един заспал човек с въже, след като се събуди, той не ще може нищо да направи. Той не ще може даже и от мястото си да мръдне. Защо?
към беседата >>
Изгубите ли това нещо, вие се лишавате от Божията Любов.
Днес хората са изопачили целувката. Изобщо, те не се целуват, а когато се целуват, правят това тайно, никой да не ги види. Тази целувка не е свята. Едно трябва да имате предвид: да не изгубите светостта и чистотата в чувствата си. Изгубите ли тази светост и чистота, вие ще изгубите здравето на тялото, на сърцето и на ума си.
Изгубите ли това нещо, вие се лишавате от Божията Любов.
Човек трябва да се пази от греха като от чума. Изопачената любов води към греха. Днес някоя мома се влюби в един момък и веднага го ограничава. Тя иска да му сложи юлар, да го върже, цял живот да я гледа. Това не е любов, това е робство.
към беседата >>
Оттам насетне той не може да разчита.
Удари ли човек главата си на камък, тя ще отскочи от камъка като топка, без никаква повреда. Не само това, но и подутини няма да остават. Днес всичко в живота на съвременните религиозни и светски хора е временно, преходно. Умовете им са натрупани със знания, които в едно отношение са верни, а в друго отношение – неверни. И затова виждаме, че до известно време само човек разчита на някои свои мисли, чувства и постъпки.
Оттам насетне той не може да разчита.
За пример, старият не може да разчита нито на краката си, нито на сърцето си, нито на ума си, като младият. Защо? – Няма вече тези условия. Ако вържат краката и ръцете на един заспал човек с въже, след като се събуди, той не ще може нищо да направи. Той не ще може даже и от мястото си да мръдне. Защо? – Вързан е човекът.
към беседата >>
Човек трябва да се пази от греха като от чума.
Изобщо, те не се целуват, а когато се целуват, правят това тайно, никой да не ги види. Тази целувка не е свята. Едно трябва да имате предвид: да не изгубите светостта и чистотата в чувствата си. Изгубите ли тази светост и чистота, вие ще изгубите здравето на тялото, на сърцето и на ума си. Изгубите ли това нещо, вие се лишавате от Божията Любов.
Човек трябва да се пази от греха като от чума.
Изопачената любов води към греха. Днес някоя мома се влюби в един момък и веднага го ограничава. Тя иска да му сложи юлар, да го върже, цял живот да я гледа. Това не е любов, това е робство. Съвременният свят се нуждае от свободни хора по тяло, по ум и по сърце, а не от роби.
към беседата >>
За пример, старият не може да разчита нито на краката си, нито на сърцето си, нито на ума си, като младият. Защо?
Не само това, но и подутини няма да остават. Днес всичко в живота на съвременните религиозни и светски хора е временно, преходно. Умовете им са натрупани със знания, които в едно отношение са верни, а в друго отношение – неверни. И затова виждаме, че до известно време само човек разчита на някои свои мисли, чувства и постъпки. Оттам насетне той не може да разчита.
За пример, старият не може да разчита нито на краката си, нито на сърцето си, нито на ума си, като младият. Защо?
– Няма вече тези условия. Ако вържат краката и ръцете на един заспал човек с въже, след като се събуди, той не ще може нищо да направи. Той не ще може даже и от мястото си да мръдне. Защо? – Вързан е човекът. Такова е положението и на стария човек.
към беседата >>
Изопачената любов води към греха.
Тази целувка не е свята. Едно трябва да имате предвид: да не изгубите светостта и чистотата в чувствата си. Изгубите ли тази светост и чистота, вие ще изгубите здравето на тялото, на сърцето и на ума си. Изгубите ли това нещо, вие се лишавате от Божията Любов. Човек трябва да се пази от греха като от чума.
Изопачената любов води към греха.
Днес някоя мома се влюби в един момък и веднага го ограничава. Тя иска да му сложи юлар, да го върже, цял живот да я гледа. Това не е любов, това е робство. Съвременният свят се нуждае от свободни хора по тяло, по ум и по сърце, а не от роби. Изкуство е човек да се освободи, да се повдигне над условията, в които днес живее.
към беседата >>
– Няма вече тези условия.
Днес всичко в живота на съвременните религиозни и светски хора е временно, преходно. Умовете им са натрупани със знания, които в едно отношение са верни, а в друго отношение – неверни. И затова виждаме, че до известно време само човек разчита на някои свои мисли, чувства и постъпки. Оттам насетне той не може да разчита. За пример, старият не може да разчита нито на краката си, нито на сърцето си, нито на ума си, като младият. Защо?
– Няма вече тези условия.
Ако вържат краката и ръцете на един заспал човек с въже, след като се събуди, той не ще може нищо да направи. Той не ще може даже и от мястото си да мръдне. Защо? – Вързан е човекът. Такова е положението и на стария човек. Той е като вързания: върти очите си на една и на друга страна, гледа, мисли, движи се, иска да се освободи, но не може, здраво е вързан.
към беседата >>
Днес някоя мома се влюби в един момък и веднага го ограничава.
Едно трябва да имате предвид: да не изгубите светостта и чистотата в чувствата си. Изгубите ли тази светост и чистота, вие ще изгубите здравето на тялото, на сърцето и на ума си. Изгубите ли това нещо, вие се лишавате от Божията Любов. Човек трябва да се пази от греха като от чума. Изопачената любов води към греха.
Днес някоя мома се влюби в един момък и веднага го ограничава.
Тя иска да му сложи юлар, да го върже, цял живот да я гледа. Това не е любов, това е робство. Съвременният свят се нуждае от свободни хора по тяло, по ум и по сърце, а не от роби. Изкуство е човек да се освободи, да се повдигне над условията, в които днес живее. Човек се намира под влиянието на ред тежки условия, от които трябва да се освободи.
към беседата >>
Ако вържат краката и ръцете на един заспал човек с въже, след като се събуди, той не ще може нищо да направи.
Умовете им са натрупани със знания, които в едно отношение са верни, а в друго отношение – неверни. И затова виждаме, че до известно време само човек разчита на някои свои мисли, чувства и постъпки. Оттам насетне той не може да разчита. За пример, старият не може да разчита нито на краката си, нито на сърцето си, нито на ума си, като младият. Защо? – Няма вече тези условия.
Ако вържат краката и ръцете на един заспал човек с въже, след като се събуди, той не ще може нищо да направи.
Той не ще може даже и от мястото си да мръдне. Защо? – Вързан е човекът. Такова е положението и на стария човек. Той е като вързания: върти очите си на една и на друга страна, гледа, мисли, движи се, иска да се освободи, но не може, здраво е вързан. Той усеща, че нещо чуждо е дошло отвън, което го е обвило и го държи здраво, не му дава да мърда.
към беседата >>
Тя иска да му сложи юлар, да го върже, цял живот да я гледа.
Изгубите ли тази светост и чистота, вие ще изгубите здравето на тялото, на сърцето и на ума си. Изгубите ли това нещо, вие се лишавате от Божията Любов. Човек трябва да се пази от греха като от чума. Изопачената любов води към греха. Днес някоя мома се влюби в един момък и веднага го ограничава.
Тя иска да му сложи юлар, да го върже, цял живот да я гледа.
Това не е любов, това е робство. Съвременният свят се нуждае от свободни хора по тяло, по ум и по сърце, а не от роби. Изкуство е човек да се освободи, да се повдигне над условията, в които днес живее. Човек се намира под влиянието на ред тежки условия, от които трябва да се освободи. Мислите и чувствата на хората, общественият строй, моралът, както и ред още условия влияят на човека и го ограничават.
към беседата >>
Той не ще може даже и от мястото си да мръдне. Защо?
И затова виждаме, че до известно време само човек разчита на някои свои мисли, чувства и постъпки. Оттам насетне той не може да разчита. За пример, старият не може да разчита нито на краката си, нито на сърцето си, нито на ума си, като младият. Защо? – Няма вече тези условия. Ако вържат краката и ръцете на един заспал човек с въже, след като се събуди, той не ще може нищо да направи.
Той не ще може даже и от мястото си да мръдне. Защо?
– Вързан е човекът. Такова е положението и на стария човек. Той е като вързания: върти очите си на една и на друга страна, гледа, мисли, движи се, иска да се освободи, но не може, здраво е вързан. Той усеща, че нещо чуждо е дошло отвън, което го е обвило и го държи здраво, не му дава да мърда. Това е една опитност, която всички сте минали.
към беседата >>
Това не е любов, това е робство.
Изгубите ли това нещо, вие се лишавате от Божията Любов. Човек трябва да се пази от греха като от чума. Изопачената любов води към греха. Днес някоя мома се влюби в един момък и веднага го ограничава. Тя иска да му сложи юлар, да го върже, цял живот да я гледа.
Това не е любов, това е робство.
Съвременният свят се нуждае от свободни хора по тяло, по ум и по сърце, а не от роби. Изкуство е човек да се освободи, да се повдигне над условията, в които днес живее. Човек се намира под влиянието на ред тежки условия, от които трябва да се освободи. Мислите и чувствата на хората, общественият строй, моралът, както и ред още условия влияят на човека и го ограничават. Всичко това един ден той трябва да преодолее, да придобие истинска, разумна свобода, от която да се ползва той, както и окръжаващите.
към беседата >>
– Вързан е човекът.
Оттам насетне той не може да разчита. За пример, старият не може да разчита нито на краката си, нито на сърцето си, нито на ума си, като младият. Защо? – Няма вече тези условия. Ако вържат краката и ръцете на един заспал човек с въже, след като се събуди, той не ще може нищо да направи. Той не ще може даже и от мястото си да мръдне. Защо?
– Вързан е човекът.
Такова е положението и на стария човек. Той е като вързания: върти очите си на една и на друга страна, гледа, мисли, движи се, иска да се освободи, но не може, здраво е вързан. Той усеща, че нещо чуждо е дошло отвън, което го е обвило и го държи здраво, не му дава да мърда. Това е една опитност, която всички сте минали. Такова нещо са болестите, особено артериосклерозата, от която страдат почти всички стари хора.
към беседата >>
Съвременният свят се нуждае от свободни хора по тяло, по ум и по сърце, а не от роби.
Човек трябва да се пази от греха като от чума. Изопачената любов води към греха. Днес някоя мома се влюби в един момък и веднага го ограничава. Тя иска да му сложи юлар, да го върже, цял живот да я гледа. Това не е любов, това е робство.
Съвременният свят се нуждае от свободни хора по тяло, по ум и по сърце, а не от роби.
Изкуство е човек да се освободи, да се повдигне над условията, в които днес живее. Човек се намира под влиянието на ред тежки условия, от които трябва да се освободи. Мислите и чувствата на хората, общественият строй, моралът, както и ред още условия влияят на човека и го ограничават. Всичко това един ден той трябва да преодолее, да придобие истинска, разумна свобода, от която да се ползва той, както и окръжаващите. Оставете човешкия морал настрана и живейте по Божествения, според който сте дошли на земята да бъдете проводници на Божията Любов по тяло, по ум, по сърце, по душа и по дух.
към беседата >>
Такова е положението и на стария човек.
За пример, старият не може да разчита нито на краката си, нито на сърцето си, нито на ума си, като младият. Защо? – Няма вече тези условия. Ако вържат краката и ръцете на един заспал човек с въже, след като се събуди, той не ще може нищо да направи. Той не ще може даже и от мястото си да мръдне. Защо? – Вързан е човекът.
Такова е положението и на стария човек.
Той е като вързания: върти очите си на една и на друга страна, гледа, мисли, движи се, иска да се освободи, но не може, здраво е вързан. Той усеща, че нещо чуждо е дошло отвън, което го е обвило и го държи здраво, не му дава да мърда. Това е една опитност, която всички сте минали. Такова нещо са болестите, особено артериосклерозата, от която страдат почти всички стари хора. Докато човек е млад, той яде, пие, не мисли, че създава в себе си ред болести.
към беседата >>
Изкуство е човек да се освободи, да се повдигне над условията, в които днес живее.
Изопачената любов води към греха. Днес някоя мома се влюби в един момък и веднага го ограничава. Тя иска да му сложи юлар, да го върже, цял живот да я гледа. Това не е любов, това е робство. Съвременният свят се нуждае от свободни хора по тяло, по ум и по сърце, а не от роби.
Изкуство е човек да се освободи, да се повдигне над условията, в които днес живее.
Човек се намира под влиянието на ред тежки условия, от които трябва да се освободи. Мислите и чувствата на хората, общественият строй, моралът, както и ред още условия влияят на човека и го ограничават. Всичко това един ден той трябва да преодолее, да придобие истинска, разумна свобода, от която да се ползва той, както и окръжаващите. Оставете човешкия морал настрана и живейте по Божествения, според който сте дошли на земята да бъдете проводници на Божията Любов по тяло, по ум, по сърце, по душа и по дух. Само по този начин ще бъдете вътрешно свободни.
към беседата >>
Той е като вързания: върти очите си на една и на друга страна, гледа, мисли, движи се, иска да се освободи, но не може, здраво е вързан.
– Няма вече тези условия. Ако вържат краката и ръцете на един заспал човек с въже, след като се събуди, той не ще може нищо да направи. Той не ще може даже и от мястото си да мръдне. Защо? – Вързан е човекът. Такова е положението и на стария човек.
Той е като вързания: върти очите си на една и на друга страна, гледа, мисли, движи се, иска да се освободи, но не може, здраво е вързан.
Той усеща, че нещо чуждо е дошло отвън, което го е обвило и го държи здраво, не му дава да мърда. Това е една опитност, която всички сте минали. Такова нещо са болестите, особено артериосклерозата, от която страдат почти всички стари хора. Докато човек е млад, той яде, пие, не мисли, че създава в себе си ред болести. Един ден го хване този, когото цял живот е угощавал, върже го здраво, обере му всичкото богатство и си заминава.
към беседата >>
Човек се намира под влиянието на ред тежки условия, от които трябва да се освободи.
Днес някоя мома се влюби в един момък и веднага го ограничава. Тя иска да му сложи юлар, да го върже, цял живот да я гледа. Това не е любов, това е робство. Съвременният свят се нуждае от свободни хора по тяло, по ум и по сърце, а не от роби. Изкуство е човек да се освободи, да се повдигне над условията, в които днес живее.
Човек се намира под влиянието на ред тежки условия, от които трябва да се освободи.
Мислите и чувствата на хората, общественият строй, моралът, както и ред още условия влияят на човека и го ограничават. Всичко това един ден той трябва да преодолее, да придобие истинска, разумна свобода, от която да се ползва той, както и окръжаващите. Оставете човешкия морал настрана и живейте по Божествения, според който сте дошли на земята да бъдете проводници на Божията Любов по тяло, по ум, по сърце, по душа и по дух. Само по този начин ще бъдете вътрешно свободни. Вътрешно свободният човек съзнава, че постъпката, която е извършил в даден момент, е права.
към беседата >>
Той усеща, че нещо чуждо е дошло отвън, което го е обвило и го държи здраво, не му дава да мърда.
Ако вържат краката и ръцете на един заспал човек с въже, след като се събуди, той не ще може нищо да направи. Той не ще може даже и от мястото си да мръдне. Защо? – Вързан е човекът. Такова е положението и на стария човек. Той е като вързания: върти очите си на една и на друга страна, гледа, мисли, движи се, иска да се освободи, но не може, здраво е вързан.
Той усеща, че нещо чуждо е дошло отвън, което го е обвило и го държи здраво, не му дава да мърда.
Това е една опитност, която всички сте минали. Такова нещо са болестите, особено артериосклерозата, от която страдат почти всички стари хора. Докато човек е млад, той яде, пие, не мисли, че създава в себе си ред болести. Един ден го хване този, когото цял живот е угощавал, върже го здраво, обере му всичкото богатство и си заминава. Питам: къде отиде здравето, къде отиде младостта на този човек?
към беседата >>
Мислите и чувствата на хората, общественият строй, моралът, както и ред още условия влияят на човека и го ограничават.
Тя иска да му сложи юлар, да го върже, цял живот да я гледа. Това не е любов, това е робство. Съвременният свят се нуждае от свободни хора по тяло, по ум и по сърце, а не от роби. Изкуство е човек да се освободи, да се повдигне над условията, в които днес живее. Човек се намира под влиянието на ред тежки условия, от които трябва да се освободи.
Мислите и чувствата на хората, общественият строй, моралът, както и ред още условия влияят на човека и го ограничават.
Всичко това един ден той трябва да преодолее, да придобие истинска, разумна свобода, от която да се ползва той, както и окръжаващите. Оставете човешкия морал настрана и живейте по Божествения, според който сте дошли на земята да бъдете проводници на Божията Любов по тяло, по ум, по сърце, по душа и по дух. Само по този начин ще бъдете вътрешно свободни. Вътрешно свободният човек съзнава, че постъпката, която е извършил в даден момент, е права. Новият живот носи в себе си тази вътрешна свобода.
към беседата >>
Това е една опитност, която всички сте минали.
Той не ще може даже и от мястото си да мръдне. Защо? – Вързан е човекът. Такова е положението и на стария човек. Той е като вързания: върти очите си на една и на друга страна, гледа, мисли, движи се, иска да се освободи, но не може, здраво е вързан. Той усеща, че нещо чуждо е дошло отвън, което го е обвило и го държи здраво, не му дава да мърда.
Това е една опитност, която всички сте минали.
Такова нещо са болестите, особено артериосклерозата, от която страдат почти всички стари хора. Докато човек е млад, той яде, пие, не мисли, че създава в себе си ред болести. Един ден го хване този, когото цял живот е угощавал, върже го здраво, обере му всичкото богатство и си заминава. Питам: къде отиде здравето, къде отиде младостта на този човек? Реално нещо ли е младостта?
към беседата >>
Всичко това един ден той трябва да преодолее, да придобие истинска, разумна свобода, от която да се ползва той, както и окръжаващите.
Това не е любов, това е робство. Съвременният свят се нуждае от свободни хора по тяло, по ум и по сърце, а не от роби. Изкуство е човек да се освободи, да се повдигне над условията, в които днес живее. Човек се намира под влиянието на ред тежки условия, от които трябва да се освободи. Мислите и чувствата на хората, общественият строй, моралът, както и ред още условия влияят на човека и го ограничават.
Всичко това един ден той трябва да преодолее, да придобие истинска, разумна свобода, от която да се ползва той, както и окръжаващите.
Оставете човешкия морал настрана и живейте по Божествения, според който сте дошли на земята да бъдете проводници на Божията Любов по тяло, по ум, по сърце, по душа и по дух. Само по този начин ще бъдете вътрешно свободни. Вътрешно свободният човек съзнава, че постъпката, която е извършил в даден момент, е права. Новият живот носи в себе си тази вътрешна свобода. Тази свобода прави човека силен, готов да приложи Божествените идеи, Божията Любов.
към беседата >>
Такова нещо са болестите, особено артериосклерозата, от която страдат почти всички стари хора.
– Вързан е човекът. Такова е положението и на стария човек. Той е като вързания: върти очите си на една и на друга страна, гледа, мисли, движи се, иска да се освободи, но не може, здраво е вързан. Той усеща, че нещо чуждо е дошло отвън, което го е обвило и го държи здраво, не му дава да мърда. Това е една опитност, която всички сте минали.
Такова нещо са болестите, особено артериосклерозата, от която страдат почти всички стари хора.
Докато човек е млад, той яде, пие, не мисли, че създава в себе си ред болести. Един ден го хване този, когото цял живот е угощавал, върже го здраво, обере му всичкото богатство и си заминава. Питам: къде отиде здравето, къде отиде младостта на този човек? Реално нещо ли е младостта? – Реално е, разбира се.
към беседата >>
Оставете човешкия морал настрана и живейте по Божествения, според който сте дошли на земята да бъдете проводници на Божията Любов по тяло, по ум, по сърце, по душа и по дух.
Съвременният свят се нуждае от свободни хора по тяло, по ум и по сърце, а не от роби. Изкуство е човек да се освободи, да се повдигне над условията, в които днес живее. Човек се намира под влиянието на ред тежки условия, от които трябва да се освободи. Мислите и чувствата на хората, общественият строй, моралът, както и ред още условия влияят на човека и го ограничават. Всичко това един ден той трябва да преодолее, да придобие истинска, разумна свобода, от която да се ползва той, както и окръжаващите.
Оставете човешкия морал настрана и живейте по Божествения, според който сте дошли на земята да бъдете проводници на Божията Любов по тяло, по ум, по сърце, по душа и по дух.
Само по този начин ще бъдете вътрешно свободни. Вътрешно свободният човек съзнава, че постъпката, която е извършил в даден момент, е права. Новият живот носи в себе си тази вътрешна свобода. Тази свобода прави човека силен, готов да приложи Божествените идеи, Божията Любов. Любовта изисква жертви.
към беседата >>
Докато човек е млад, той яде, пие, не мисли, че създава в себе си ред болести.
Такова е положението и на стария човек. Той е като вързания: върти очите си на една и на друга страна, гледа, мисли, движи се, иска да се освободи, но не може, здраво е вързан. Той усеща, че нещо чуждо е дошло отвън, което го е обвило и го държи здраво, не му дава да мърда. Това е една опитност, която всички сте минали. Такова нещо са болестите, особено артериосклерозата, от която страдат почти всички стари хора.
Докато човек е млад, той яде, пие, не мисли, че създава в себе си ред болести.
Един ден го хване този, когото цял живот е угощавал, върже го здраво, обере му всичкото богатство и си заминава. Питам: къде отиде здравето, къде отиде младостта на този човек? Реално нещо ли е младостта? – Реално е, разбира се. Щом младостта е реално нещо, къде отиде тя?
към беседата >>
Само по този начин ще бъдете вътрешно свободни.
Изкуство е човек да се освободи, да се повдигне над условията, в които днес живее. Човек се намира под влиянието на ред тежки условия, от които трябва да се освободи. Мислите и чувствата на хората, общественият строй, моралът, както и ред още условия влияят на човека и го ограничават. Всичко това един ден той трябва да преодолее, да придобие истинска, разумна свобода, от която да се ползва той, както и окръжаващите. Оставете човешкия морал настрана и живейте по Божествения, според който сте дошли на земята да бъдете проводници на Божията Любов по тяло, по ум, по сърце, по душа и по дух.
Само по този начин ще бъдете вътрешно свободни.
Вътрешно свободният човек съзнава, че постъпката, която е извършил в даден момент, е права. Новият живот носи в себе си тази вътрешна свобода. Тази свобода прави човека силен, готов да приложи Божествените идеи, Божията Любов. Любовта изисква жертви. Всички трябва да бъдат готови на услуги, без да се използват едни други.
към беседата >>
Един ден го хване този, когото цял живот е угощавал, върже го здраво, обере му всичкото богатство и си заминава.
Той е като вързания: върти очите си на една и на друга страна, гледа, мисли, движи се, иска да се освободи, но не може, здраво е вързан. Той усеща, че нещо чуждо е дошло отвън, което го е обвило и го държи здраво, не му дава да мърда. Това е една опитност, която всички сте минали. Такова нещо са болестите, особено артериосклерозата, от която страдат почти всички стари хора. Докато човек е млад, той яде, пие, не мисли, че създава в себе си ред болести.
Един ден го хване този, когото цял живот е угощавал, върже го здраво, обере му всичкото богатство и си заминава.
Питам: къде отиде здравето, къде отиде младостта на този човек? Реално нещо ли е младостта? – Реално е, разбира се. Щом младостта е реално нещо, къде отиде тя? Младостта дохожда и заминава, както правят дъщерите на много от съвременните хора.
към беседата >>
Вътрешно свободният човек съзнава, че постъпката, която е извършил в даден момент, е права.
Човек се намира под влиянието на ред тежки условия, от които трябва да се освободи. Мислите и чувствата на хората, общественият строй, моралът, както и ред още условия влияят на човека и го ограничават. Всичко това един ден той трябва да преодолее, да придобие истинска, разумна свобода, от която да се ползва той, както и окръжаващите. Оставете човешкия морал настрана и живейте по Божествения, според който сте дошли на земята да бъдете проводници на Божията Любов по тяло, по ум, по сърце, по душа и по дух. Само по този начин ще бъдете вътрешно свободни.
Вътрешно свободният човек съзнава, че постъпката, която е извършил в даден момент, е права.
Новият живот носи в себе си тази вътрешна свобода. Тази свобода прави човека силен, готов да приложи Божествените идеи, Божията Любов. Любовта изисква жертви. Всички трябва да бъдат готови на услуги, без да се използват едни други. Който живее по закона на Любовта, всеки ден трябва да усеща в себе си малка придобивка, прилив на живот.
към беседата >>
Питам: къде отиде здравето, къде отиде младостта на този човек?
Той усеща, че нещо чуждо е дошло отвън, което го е обвило и го държи здраво, не му дава да мърда. Това е една опитност, която всички сте минали. Такова нещо са болестите, особено артериосклерозата, от която страдат почти всички стари хора. Докато човек е млад, той яде, пие, не мисли, че създава в себе си ред болести. Един ден го хване този, когото цял живот е угощавал, върже го здраво, обере му всичкото богатство и си заминава.
Питам: къде отиде здравето, къде отиде младостта на този човек?
Реално нещо ли е младостта? – Реално е, разбира се. Щом младостта е реално нещо, къде отиде тя? Младостта дохожда и заминава, както правят дъщерите на много от съвременните хора. Щом се влюбят в някой момък, те напущат бащиния си дом и отиват при своя възлюбен.
към беседата >>
Новият живот носи в себе си тази вътрешна свобода.
Мислите и чувствата на хората, общественият строй, моралът, както и ред още условия влияят на човека и го ограничават. Всичко това един ден той трябва да преодолее, да придобие истинска, разумна свобода, от която да се ползва той, както и окръжаващите. Оставете човешкия морал настрана и живейте по Божествения, според който сте дошли на земята да бъдете проводници на Божията Любов по тяло, по ум, по сърце, по душа и по дух. Само по този начин ще бъдете вътрешно свободни. Вътрешно свободният човек съзнава, че постъпката, която е извършил в даден момент, е права.
Новият живот носи в себе си тази вътрешна свобода.
Тази свобода прави човека силен, готов да приложи Божествените идеи, Божията Любов. Любовта изисква жертви. Всички трябва да бъдат готови на услуги, без да се използват едни други. Който живее по закона на Любовта, всеки ден трябва да усеща в себе си малка придобивка, прилив на живот. Живеете ли по този начин, вие ще придобивате повече и ще давате повече.
към беседата >>
Реално нещо ли е младостта?
Това е една опитност, която всички сте минали. Такова нещо са болестите, особено артериосклерозата, от която страдат почти всички стари хора. Докато човек е млад, той яде, пие, не мисли, че създава в себе си ред болести. Един ден го хване този, когото цял живот е угощавал, върже го здраво, обере му всичкото богатство и си заминава. Питам: къде отиде здравето, къде отиде младостта на този човек?
Реално нещо ли е младостта?
– Реално е, разбира се. Щом младостта е реално нещо, къде отиде тя? Младостта дохожда и заминава, както правят дъщерите на много от съвременните хора. Щом се влюбят в някой момък, те напущат бащиния си дом и отиват при своя възлюбен. По същия начин и сърцето, и умът на човека могат да се влюбят в някоя мома и да си заминат.
към беседата >>
Тази свобода прави човека силен, готов да приложи Божествените идеи, Божията Любов.
Всичко това един ден той трябва да преодолее, да придобие истинска, разумна свобода, от която да се ползва той, както и окръжаващите. Оставете човешкия морал настрана и живейте по Божествения, според който сте дошли на земята да бъдете проводници на Божията Любов по тяло, по ум, по сърце, по душа и по дух. Само по този начин ще бъдете вътрешно свободни. Вътрешно свободният човек съзнава, че постъпката, която е извършил в даден момент, е права. Новият живот носи в себе си тази вътрешна свобода.
Тази свобода прави човека силен, готов да приложи Божествените идеи, Божията Любов.
Любовта изисква жертви. Всички трябва да бъдат готови на услуги, без да се използват едни други. Който живее по закона на Любовта, всеки ден трябва да усеща в себе си малка придобивка, прилив на живот. Живеете ли по този начин, вие ще придобивате повече и ще давате повече.
към беседата >>
– Реално е, разбира се.
Такова нещо са болестите, особено артериосклерозата, от която страдат почти всички стари хора. Докато човек е млад, той яде, пие, не мисли, че създава в себе си ред болести. Един ден го хване този, когото цял живот е угощавал, върже го здраво, обере му всичкото богатство и си заминава. Питам: къде отиде здравето, къде отиде младостта на този човек? Реално нещо ли е младостта?
– Реално е, разбира се.
Щом младостта е реално нещо, къде отиде тя? Младостта дохожда и заминава, както правят дъщерите на много от съвременните хора. Щом се влюбят в някой момък, те напущат бащиния си дом и отиват при своя възлюбен. По същия начин и сърцето, и умът на човека могат да се влюбят в някоя мома и да си заминат. Какво остава тогава от човека?
към беседата >>
Любовта изисква жертви.
Оставете човешкия морал настрана и живейте по Божествения, според който сте дошли на земята да бъдете проводници на Божията Любов по тяло, по ум, по сърце, по душа и по дух. Само по този начин ще бъдете вътрешно свободни. Вътрешно свободният човек съзнава, че постъпката, която е извършил в даден момент, е права. Новият живот носи в себе си тази вътрешна свобода. Тази свобода прави човека силен, готов да приложи Божествените идеи, Божията Любов.
Любовта изисква жертви.
Всички трябва да бъдат готови на услуги, без да се използват едни други. Който живее по закона на Любовта, всеки ден трябва да усеща в себе си малка придобивка, прилив на живот. Живеете ли по този начин, вие ще придобивате повече и ще давате повече.
към беседата >>
Щом младостта е реално нещо, къде отиде тя?
Докато човек е млад, той яде, пие, не мисли, че създава в себе си ред болести. Един ден го хване този, когото цял живот е угощавал, върже го здраво, обере му всичкото богатство и си заминава. Питам: къде отиде здравето, къде отиде младостта на този човек? Реално нещо ли е младостта? – Реално е, разбира се.
Щом младостта е реално нещо, къде отиде тя?
Младостта дохожда и заминава, както правят дъщерите на много от съвременните хора. Щом се влюбят в някой момък, те напущат бащиния си дом и отиват при своя възлюбен. По същия начин и сърцето, и умът на човека могат да се влюбят в някоя мома и да си заминат. Какво остава тогава от човека? – Нищо не остава.
към беседата >>
Всички трябва да бъдат готови на услуги, без да се използват едни други.
Само по този начин ще бъдете вътрешно свободни. Вътрешно свободният човек съзнава, че постъпката, която е извършил в даден момент, е права. Новият живот носи в себе си тази вътрешна свобода. Тази свобода прави човека силен, готов да приложи Божествените идеи, Божията Любов. Любовта изисква жертви.
Всички трябва да бъдат готови на услуги, без да се използват едни други.
Който живее по закона на Любовта, всеки ден трябва да усеща в себе си малка придобивка, прилив на живот. Живеете ли по този начин, вие ще придобивате повече и ще давате повече.
към беседата >>
Младостта дохожда и заминава, както правят дъщерите на много от съвременните хора.
Един ден го хване този, когото цял живот е угощавал, върже го здраво, обере му всичкото богатство и си заминава. Питам: къде отиде здравето, къде отиде младостта на този човек? Реално нещо ли е младостта? – Реално е, разбира се. Щом младостта е реално нещо, къде отиде тя?
Младостта дохожда и заминава, както правят дъщерите на много от съвременните хора.
Щом се влюбят в някой момък, те напущат бащиния си дом и отиват при своя възлюбен. По същия начин и сърцето, и умът на човека могат да се влюбят в някоя мома и да си заминат. Какво остава тогава от човека? – Нищо не остава. Той изгубва вече силите си, здравето си, съзнанието си – животът му става мрачен, безсмислен.
към беседата >>
Който живее по закона на Любовта, всеки ден трябва да усеща в себе си малка придобивка, прилив на живот.
Вътрешно свободният човек съзнава, че постъпката, която е извършил в даден момент, е права. Новият живот носи в себе си тази вътрешна свобода. Тази свобода прави човека силен, готов да приложи Божествените идеи, Божията Любов. Любовта изисква жертви. Всички трябва да бъдат готови на услуги, без да се използват едни други.
Който живее по закона на Любовта, всеки ден трябва да усеща в себе си малка придобивка, прилив на живот.
Живеете ли по този начин, вие ще придобивате повече и ще давате повече.
към беседата >>
Щом се влюбят в някой момък, те напущат бащиния си дом и отиват при своя възлюбен.
Питам: къде отиде здравето, къде отиде младостта на този човек? Реално нещо ли е младостта? – Реално е, разбира се. Щом младостта е реално нещо, къде отиде тя? Младостта дохожда и заминава, както правят дъщерите на много от съвременните хора.
Щом се влюбят в някой момък, те напущат бащиния си дом и отиват при своя възлюбен.
По същия начин и сърцето, и умът на човека могат да се влюбят в някоя мома и да си заминат. Какво остава тогава от човека? – Нищо не остава. Той изгубва вече силите си, здравето си, съзнанието си – животът му става мрачен, безсмислен.
към беседата >>
Живеете ли по този начин, вие ще придобивате повече и ще давате повече.
Новият живот носи в себе си тази вътрешна свобода. Тази свобода прави човека силен, готов да приложи Божествените идеи, Божията Любов. Любовта изисква жертви. Всички трябва да бъдат готови на услуги, без да се използват едни други. Който живее по закона на Любовта, всеки ден трябва да усеща в себе си малка придобивка, прилив на живот.
Живеете ли по този начин, вие ще придобивате повече и ще давате повече.
към беседата >>
По същия начин и сърцето, и умът на човека могат да се влюбят в някоя мома и да си заминат.
Реално нещо ли е младостта? – Реално е, разбира се. Щом младостта е реално нещо, къде отиде тя? Младостта дохожда и заминава, както правят дъщерите на много от съвременните хора. Щом се влюбят в някой момък, те напущат бащиния си дом и отиват при своя възлюбен.
По същия начин и сърцето, и умът на човека могат да се влюбят в някоя мома и да си заминат.
Какво остава тогава от човека? – Нищо не остава. Той изгубва вече силите си, здравето си, съзнанието си – животът му става мрачен, безсмислен.
към беседата >>
Казвам: вие трябва да спазвате законите на тялото, на ума и на сърцето.
Казвам: вие трябва да спазвате законите на тялото, на ума и на сърцето.
Ако не спазвате тия закони, ще изгубите живота си. Защото всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка носят смърт. Мине ли една лоша мисъл през ума ви или едно лошо чувство през сърцето ви, помислете какво Бог изисква от вас и като си отговорите, на мястото на лошата мисъл и на лошото чувство сложете една добра, положителна мисъл и едно благородно чувство. Щом казвате, че Бог живее навсякъде и във всички, тогава погледнете на хората като на Божии създания и лесно ще излезете от всички трудни положения. Щом Бог живее във всички хора, тогава отношенията помежду им трябва да са прави.
към беседата >>
Какво остава тогава от човека?
– Реално е, разбира се. Щом младостта е реално нещо, къде отиде тя? Младостта дохожда и заминава, както правят дъщерите на много от съвременните хора. Щом се влюбят в някой момък, те напущат бащиния си дом и отиват при своя възлюбен. По същия начин и сърцето, и умът на човека могат да се влюбят в някоя мома и да си заминат.
Какво остава тогава от човека?
– Нищо не остава. Той изгубва вече силите си, здравето си, съзнанието си – животът му става мрачен, безсмислен.
към беседата >>
Ако не спазвате тия закони, ще изгубите живота си.
Казвам: вие трябва да спазвате законите на тялото, на ума и на сърцето.
Ако не спазвате тия закони, ще изгубите живота си.
Защото всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка носят смърт. Мине ли една лоша мисъл през ума ви или едно лошо чувство през сърцето ви, помислете какво Бог изисква от вас и като си отговорите, на мястото на лошата мисъл и на лошото чувство сложете една добра, положителна мисъл и едно благородно чувство. Щом казвате, че Бог живее навсякъде и във всички, тогава погледнете на хората като на Божии създания и лесно ще излезете от всички трудни положения. Щом Бог живее във всички хора, тогава отношенията помежду им трябва да са прави. Ако намирате, че отношенията между хората не са прави и ги съдите, ще знаете, че Бог не живее между тези хора.
към беседата >>
– Нищо не остава.
Щом младостта е реално нещо, къде отиде тя? Младостта дохожда и заминава, както правят дъщерите на много от съвременните хора. Щом се влюбят в някой момък, те напущат бащиния си дом и отиват при своя възлюбен. По същия начин и сърцето, и умът на човека могат да се влюбят в някоя мома и да си заминат. Какво остава тогава от човека?
– Нищо не остава.
Той изгубва вече силите си, здравето си, съзнанието си – животът му става мрачен, безсмислен.
към беседата >>
Защото всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка носят смърт.
Казвам: вие трябва да спазвате законите на тялото, на ума и на сърцето. Ако не спазвате тия закони, ще изгубите живота си.
Защото всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка носят смърт.
Мине ли една лоша мисъл през ума ви или едно лошо чувство през сърцето ви, помислете какво Бог изисква от вас и като си отговорите, на мястото на лошата мисъл и на лошото чувство сложете една добра, положителна мисъл и едно благородно чувство. Щом казвате, че Бог живее навсякъде и във всички, тогава погледнете на хората като на Божии създания и лесно ще излезете от всички трудни положения. Щом Бог живее във всички хора, тогава отношенията помежду им трябва да са прави. Ако намирате, че отношенията между хората не са прави и ги съдите, ще знаете, че Бог не живее между тези хора. С една дума казано: Не коригирайте постъпките на Любовта.
към беседата >>
Той изгубва вече силите си, здравето си, съзнанието си – животът му става мрачен, безсмислен.
Младостта дохожда и заминава, както правят дъщерите на много от съвременните хора. Щом се влюбят в някой момък, те напущат бащиния си дом и отиват при своя възлюбен. По същия начин и сърцето, и умът на човека могат да се влюбят в някоя мома и да си заминат. Какво остава тогава от човека? – Нищо не остава.
Той изгубва вече силите си, здравето си, съзнанието си – животът му става мрачен, безсмислен.
към беседата >>
Мине ли една лоша мисъл през ума ви или едно лошо чувство през сърцето ви, помислете какво Бог изисква от вас и като си отговорите, на мястото на лошата мисъл и на лошото чувство сложете една добра, положителна мисъл и едно благородно чувство.
Казвам: вие трябва да спазвате законите на тялото, на ума и на сърцето. Ако не спазвате тия закони, ще изгубите живота си. Защото всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка носят смърт.
Мине ли една лоша мисъл през ума ви или едно лошо чувство през сърцето ви, помислете какво Бог изисква от вас и като си отговорите, на мястото на лошата мисъл и на лошото чувство сложете една добра, положителна мисъл и едно благородно чувство.
Щом казвате, че Бог живее навсякъде и във всички, тогава погледнете на хората като на Божии създания и лесно ще излезете от всички трудни положения. Щом Бог живее във всички хора, тогава отношенията помежду им трябва да са прави. Ако намирате, че отношенията между хората не са прави и ги съдите, ще знаете, че Бог не живее между тези хора. С една дума казано: Не коригирайте постъпките на Любовта. Ако коригирате постъпка, която е произлязла от Божията Любов, вие ще се натъкнете на големи нещастия.
към беседата >>
Следователно тялото, умът и сърцето на човека са пособия, без които той не може да живее.
Следователно тялото, умът и сърцето на човека са пособия, без които той не може да живее.
Те са външни прояви на човешката душа и на човешкия дух. На всяка стъпка днес човек среща противоречия. Какво би било положението му, ако той не разполагаше с тези пособия? Как би се справял тогава с противоречията? Една стъпка да направи човек, веднага ще чуе: „Така не постъпвай, така не говори“.
към беседата >>
Щом казвате, че Бог живее навсякъде и във всички, тогава погледнете на хората като на Божии създания и лесно ще излезете от всички трудни положения.
Казвам: вие трябва да спазвате законите на тялото, на ума и на сърцето. Ако не спазвате тия закони, ще изгубите живота си. Защото всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка носят смърт. Мине ли една лоша мисъл през ума ви или едно лошо чувство през сърцето ви, помислете какво Бог изисква от вас и като си отговорите, на мястото на лошата мисъл и на лошото чувство сложете една добра, положителна мисъл и едно благородно чувство.
Щом казвате, че Бог живее навсякъде и във всички, тогава погледнете на хората като на Божии създания и лесно ще излезете от всички трудни положения.
Щом Бог живее във всички хора, тогава отношенията помежду им трябва да са прави. Ако намирате, че отношенията между хората не са прави и ги съдите, ще знаете, че Бог не живее между тези хора. С една дума казано: Не коригирайте постъпките на Любовта. Ако коригирате постъпка, която е произлязла от Божията Любов, вие ще се натъкнете на големи нещастия. Бог не търпи никакви корекции.
към беседата >>
Те са външни прояви на човешката душа и на човешкия дух.
Следователно тялото, умът и сърцето на човека са пособия, без които той не може да живее.
Те са външни прояви на човешката душа и на човешкия дух.
На всяка стъпка днес човек среща противоречия. Какво би било положението му, ако той не разполагаше с тези пособия? Как би се справял тогава с противоречията? Една стъпка да направи човек, веднага ще чуе: „Така не постъпвай, така не говори“. Той вярва в Бога, но ще дойдат редица хора да го учат как да вярва.
към беседата >>
Щом Бог живее във всички хора, тогава отношенията помежду им трябва да са прави.
Казвам: вие трябва да спазвате законите на тялото, на ума и на сърцето. Ако не спазвате тия закони, ще изгубите живота си. Защото всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка носят смърт. Мине ли една лоша мисъл през ума ви или едно лошо чувство през сърцето ви, помислете какво Бог изисква от вас и като си отговорите, на мястото на лошата мисъл и на лошото чувство сложете една добра, положителна мисъл и едно благородно чувство. Щом казвате, че Бог живее навсякъде и във всички, тогава погледнете на хората като на Божии създания и лесно ще излезете от всички трудни положения.
Щом Бог живее във всички хора, тогава отношенията помежду им трябва да са прави.
Ако намирате, че отношенията между хората не са прави и ги съдите, ще знаете, че Бог не живее между тези хора. С една дума казано: Не коригирайте постъпките на Любовта. Ако коригирате постъпка, която е произлязла от Божията Любов, вие ще се натъкнете на големи нещастия. Бог не търпи никакви корекции. Ако нещата са Божествени, благодарете, че сте имали възможност да ги видите.
към беседата >>
На всяка стъпка днес човек среща противоречия.
Следователно тялото, умът и сърцето на човека са пособия, без които той не може да живее. Те са външни прояви на човешката душа и на човешкия дух.
На всяка стъпка днес човек среща противоречия.
Какво би било положението му, ако той не разполагаше с тези пособия? Как би се справял тогава с противоречията? Една стъпка да направи човек, веднага ще чуе: „Така не постъпвай, така не говори“. Той вярва в Бога, но ще дойдат редица хора да го учат как да вярва. Обича хората, но те започват да го учат как да обича.
към беседата >>
Ако намирате, че отношенията между хората не са прави и ги съдите, ще знаете, че Бог не живее между тези хора.
Ако не спазвате тия закони, ще изгубите живота си. Защото всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка носят смърт. Мине ли една лоша мисъл през ума ви или едно лошо чувство през сърцето ви, помислете какво Бог изисква от вас и като си отговорите, на мястото на лошата мисъл и на лошото чувство сложете една добра, положителна мисъл и едно благородно чувство. Щом казвате, че Бог живее навсякъде и във всички, тогава погледнете на хората като на Божии създания и лесно ще излезете от всички трудни положения. Щом Бог живее във всички хора, тогава отношенията помежду им трябва да са прави.
Ако намирате, че отношенията между хората не са прави и ги съдите, ще знаете, че Бог не живее между тези хора.
С една дума казано: Не коригирайте постъпките на Любовта. Ако коригирате постъпка, която е произлязла от Божията Любов, вие ще се натъкнете на големи нещастия. Бог не търпи никакви корекции. Ако нещата са Божествени, благодарете, че сте имали възможност да ги видите. Ако пък не са Божествени, направете ги да бъдат такива.
към беседата >>
Какво би било положението му, ако той не разполагаше с тези пособия?
Следователно тялото, умът и сърцето на човека са пособия, без които той не може да живее. Те са външни прояви на човешката душа и на човешкия дух. На всяка стъпка днес човек среща противоречия.
Какво би било положението му, ако той не разполагаше с тези пособия?
Как би се справял тогава с противоречията? Една стъпка да направи човек, веднага ще чуе: „Така не постъпвай, така не говори“. Той вярва в Бога, но ще дойдат редица хора да го учат как да вярва. Обича хората, но те започват да го учат как да обича. Най-после той изгубва всякаква идея за вяра, за любов, не знае какво да прави.
към беседата >>
С една дума казано: Не коригирайте постъпките на Любовта.
Защото всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка носят смърт. Мине ли една лоша мисъл през ума ви или едно лошо чувство през сърцето ви, помислете какво Бог изисква от вас и като си отговорите, на мястото на лошата мисъл и на лошото чувство сложете една добра, положителна мисъл и едно благородно чувство. Щом казвате, че Бог живее навсякъде и във всички, тогава погледнете на хората като на Божии създания и лесно ще излезете от всички трудни положения. Щом Бог живее във всички хора, тогава отношенията помежду им трябва да са прави. Ако намирате, че отношенията между хората не са прави и ги съдите, ще знаете, че Бог не живее между тези хора.
С една дума казано: Не коригирайте постъпките на Любовта.
Ако коригирате постъпка, която е произлязла от Божията Любов, вие ще се натъкнете на големи нещастия. Бог не търпи никакви корекции. Ако нещата са Божествени, благодарете, че сте имали възможност да ги видите. Ако пък не са Божествени, направете ги да бъдат такива. Сега, желая ви да имате помежду си вътрешно разбиране.
към беседата >>
Как би се справял тогава с противоречията?
Следователно тялото, умът и сърцето на човека са пособия, без които той не може да живее. Те са външни прояви на човешката душа и на човешкия дух. На всяка стъпка днес човек среща противоречия. Какво би било положението му, ако той не разполагаше с тези пособия?
Как би се справял тогава с противоречията?
Една стъпка да направи човек, веднага ще чуе: „Така не постъпвай, така не говори“. Той вярва в Бога, но ще дойдат редица хора да го учат как да вярва. Обича хората, но те започват да го учат как да обича. Най-после той изгубва всякаква идея за вяра, за любов, не знае какво да прави. Питам: ако искате да се нахраните, каква храна трябва да дадете на тялото си?
към беседата >>
Ако коригирате постъпка, която е произлязла от Божията Любов, вие ще се натъкнете на големи нещастия.
Мине ли една лоша мисъл през ума ви или едно лошо чувство през сърцето ви, помислете какво Бог изисква от вас и като си отговорите, на мястото на лошата мисъл и на лошото чувство сложете една добра, положителна мисъл и едно благородно чувство. Щом казвате, че Бог живее навсякъде и във всички, тогава погледнете на хората като на Божии създания и лесно ще излезете от всички трудни положения. Щом Бог живее във всички хора, тогава отношенията помежду им трябва да са прави. Ако намирате, че отношенията между хората не са прави и ги съдите, ще знаете, че Бог не живее между тези хора. С една дума казано: Не коригирайте постъпките на Любовта.
Ако коригирате постъпка, която е произлязла от Божията Любов, вие ще се натъкнете на големи нещастия.
Бог не търпи никакви корекции. Ако нещата са Божествени, благодарете, че сте имали възможност да ги видите. Ако пък не са Божествени, направете ги да бъдат такива. Сега, желая ви да имате помежду си вътрешно разбиране. Стремете се всички процеси в тялото, в ума и в сърцето ви да стават свободно.
към беседата >>
Една стъпка да направи човек, веднага ще чуе: „Така не постъпвай, така не говори“.
Следователно тялото, умът и сърцето на човека са пособия, без които той не може да живее. Те са външни прояви на човешката душа и на човешкия дух. На всяка стъпка днес човек среща противоречия. Какво би било положението му, ако той не разполагаше с тези пособия? Как би се справял тогава с противоречията?
Една стъпка да направи човек, веднага ще чуе: „Така не постъпвай, така не говори“.
Той вярва в Бога, но ще дойдат редица хора да го учат как да вярва. Обича хората, но те започват да го учат как да обича. Най-после той изгубва всякаква идея за вяра, за любов, не знае какво да прави. Питам: ако искате да се нахраните, каква храна трябва да дадете на тялото си? – Най-чистата, най-здравословната храна, от която да остане то доволно и да е готово да работи за вас.
към беседата >>
Бог не търпи никакви корекции.
Щом казвате, че Бог живее навсякъде и във всички, тогава погледнете на хората като на Божии създания и лесно ще излезете от всички трудни положения. Щом Бог живее във всички хора, тогава отношенията помежду им трябва да са прави. Ако намирате, че отношенията между хората не са прави и ги съдите, ще знаете, че Бог не живее между тези хора. С една дума казано: Не коригирайте постъпките на Любовта. Ако коригирате постъпка, която е произлязла от Божията Любов, вие ще се натъкнете на големи нещастия.
Бог не търпи никакви корекции.
Ако нещата са Божествени, благодарете, че сте имали възможност да ги видите. Ако пък не са Божествени, направете ги да бъдат такива. Сега, желая ви да имате помежду си вътрешно разбиране. Стремете се всички процеси в тялото, в ума и в сърцето ви да стават свободно. Ако се явят някои противоречия, не се безпокойте, те са в реда на нещата.
към беседата >>
Той вярва в Бога, но ще дойдат редица хора да го учат как да вярва.
Те са външни прояви на човешката душа и на човешкия дух. На всяка стъпка днес човек среща противоречия. Какво би било положението му, ако той не разполагаше с тези пособия? Как би се справял тогава с противоречията? Една стъпка да направи човек, веднага ще чуе: „Така не постъпвай, така не говори“.
Той вярва в Бога, но ще дойдат редица хора да го учат как да вярва.
Обича хората, но те започват да го учат как да обича. Най-после той изгубва всякаква идея за вяра, за любов, не знае какво да прави. Питам: ако искате да се нахраните, каква храна трябва да дадете на тялото си? – Най-чистата, най-здравословната храна, от която да остане то доволно и да е готово да работи за вас. Не го ли нахраните, както трябва, то ще бъде недоволно от вас и няма да ви слуша.
към беседата >>
Ако нещата са Божествени, благодарете, че сте имали възможност да ги видите.
Щом Бог живее във всички хора, тогава отношенията помежду им трябва да са прави. Ако намирате, че отношенията между хората не са прави и ги съдите, ще знаете, че Бог не живее между тези хора. С една дума казано: Не коригирайте постъпките на Любовта. Ако коригирате постъпка, която е произлязла от Божията Любов, вие ще се натъкнете на големи нещастия. Бог не търпи никакви корекции.
Ако нещата са Божествени, благодарете, че сте имали възможност да ги видите.
Ако пък не са Божествени, направете ги да бъдат такива. Сега, желая ви да имате помежду си вътрешно разбиране. Стремете се всички процеси в тялото, в ума и в сърцето ви да стават свободно. Ако се явят някои противоречия, не се безпокойте, те са в реда на нещата. Противоречията се отнасят към друг свят.
към беседата >>
Обича хората, но те започват да го учат как да обича.
На всяка стъпка днес човек среща противоречия. Какво би било положението му, ако той не разполагаше с тези пособия? Как би се справял тогава с противоречията? Една стъпка да направи човек, веднага ще чуе: „Така не постъпвай, така не говори“. Той вярва в Бога, но ще дойдат редица хора да го учат как да вярва.
Обича хората, но те започват да го учат как да обича.
Най-после той изгубва всякаква идея за вяра, за любов, не знае какво да прави. Питам: ако искате да се нахраните, каква храна трябва да дадете на тялото си? – Най-чистата, най-здравословната храна, от която да остане то доволно и да е готово да работи за вас. Не го ли нахраните, както трябва, то ще бъде недоволно от вас и няма да ви слуша. Същият закон се отнася и за сърцето, и за ума.
към беседата >>
Ако пък не са Божествени, направете ги да бъдат такива.
Ако намирате, че отношенията между хората не са прави и ги съдите, ще знаете, че Бог не живее между тези хора. С една дума казано: Не коригирайте постъпките на Любовта. Ако коригирате постъпка, която е произлязла от Божията Любов, вие ще се натъкнете на големи нещастия. Бог не търпи никакви корекции. Ако нещата са Божествени, благодарете, че сте имали възможност да ги видите.
Ако пък не са Божествени, направете ги да бъдат такива.
Сега, желая ви да имате помежду си вътрешно разбиране. Стремете се всички процеси в тялото, в ума и в сърцето ви да стават свободно. Ако се явят някои противоречия, не се безпокойте, те са в реда на нещата. Противоречията се отнасят към друг свят. Те ще съществуват дотогава, докато човек влезе в хармония с Бога.
към беседата >>
Най-после той изгубва всякаква идея за вяра, за любов, не знае какво да прави.
Какво би било положението му, ако той не разполагаше с тези пособия? Как би се справял тогава с противоречията? Една стъпка да направи човек, веднага ще чуе: „Така не постъпвай, така не говори“. Той вярва в Бога, но ще дойдат редица хора да го учат как да вярва. Обича хората, но те започват да го учат как да обича.
Най-после той изгубва всякаква идея за вяра, за любов, не знае какво да прави.
Питам: ако искате да се нахраните, каква храна трябва да дадете на тялото си? – Най-чистата, най-здравословната храна, от която да остане то доволно и да е готово да работи за вас. Не го ли нахраните, както трябва, то ще бъде недоволно от вас и няма да ви слуша. Същият закон се отнася и за сърцето, и за ума. Ако не храните сърцето си с чисти и благородни чувства и ума си със светли и възвишени мисли, те няма да ви слушат.
към беседата >>
Сега, желая ви да имате помежду си вътрешно разбиране.
С една дума казано: Не коригирайте постъпките на Любовта. Ако коригирате постъпка, която е произлязла от Божията Любов, вие ще се натъкнете на големи нещастия. Бог не търпи никакви корекции. Ако нещата са Божествени, благодарете, че сте имали възможност да ги видите. Ако пък не са Божествени, направете ги да бъдат такива.
Сега, желая ви да имате помежду си вътрешно разбиране.
Стремете се всички процеси в тялото, в ума и в сърцето ви да стават свободно. Ако се явят някои противоречия, не се безпокойте, те са в реда на нещата. Противоречията се отнасят към друг свят. Те ще съществуват дотогава, докато човек влезе в хармония с Бога. Да сме в хармония с Бога, това подразбира да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Него.
към беседата >>
Питам: ако искате да се нахраните, каква храна трябва да дадете на тялото си?
Как би се справял тогава с противоречията? Една стъпка да направи човек, веднага ще чуе: „Така не постъпвай, така не говори“. Той вярва в Бога, но ще дойдат редица хора да го учат как да вярва. Обича хората, но те започват да го учат как да обича. Най-после той изгубва всякаква идея за вяра, за любов, не знае какво да прави.
Питам: ако искате да се нахраните, каква храна трябва да дадете на тялото си?
– Най-чистата, най-здравословната храна, от която да остане то доволно и да е готово да работи за вас. Не го ли нахраните, както трябва, то ще бъде недоволно от вас и няма да ви слуша. Същият закон се отнася и за сърцето, и за ума. Ако не храните сърцето си с чисти и благородни чувства и ума си със светли и възвишени мисли, те няма да ви слушат. Някои мислят, че може и без храна, или поне с по-малко храна, и то безразлично каква е тя.
към беседата >>
Стремете се всички процеси в тялото, в ума и в сърцето ви да стават свободно.
Ако коригирате постъпка, която е произлязла от Божията Любов, вие ще се натъкнете на големи нещастия. Бог не търпи никакви корекции. Ако нещата са Божествени, благодарете, че сте имали възможност да ги видите. Ако пък не са Божествени, направете ги да бъдат такива. Сега, желая ви да имате помежду си вътрешно разбиране.
Стремете се всички процеси в тялото, в ума и в сърцето ви да стават свободно.
Ако се явят някои противоречия, не се безпокойте, те са в реда на нещата. Противоречията се отнасят към друг свят. Те ще съществуват дотогава, докато човек влезе в хармония с Бога. Да сме в хармония с Бога, това подразбира да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Него. Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония.
към беседата >>
– Най-чистата, най-здравословната храна, от която да остане то доволно и да е готово да работи за вас.
Една стъпка да направи човек, веднага ще чуе: „Така не постъпвай, така не говори“. Той вярва в Бога, но ще дойдат редица хора да го учат как да вярва. Обича хората, но те започват да го учат как да обича. Най-после той изгубва всякаква идея за вяра, за любов, не знае какво да прави. Питам: ако искате да се нахраните, каква храна трябва да дадете на тялото си?
– Най-чистата, най-здравословната храна, от която да остане то доволно и да е готово да работи за вас.
Не го ли нахраните, както трябва, то ще бъде недоволно от вас и няма да ви слуша. Същият закон се отнася и за сърцето, и за ума. Ако не храните сърцето си с чисти и благородни чувства и ума си със светли и възвишени мисли, те няма да ви слушат. Някои мислят, че може и без храна, или поне с по-малко храна, и то безразлично каква е тя. Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си, и то с първокачествена храна.
към беседата >>
Ако се явят някои противоречия, не се безпокойте, те са в реда на нещата.
Бог не търпи никакви корекции. Ако нещата са Божествени, благодарете, че сте имали възможност да ги видите. Ако пък не са Божествени, направете ги да бъдат такива. Сега, желая ви да имате помежду си вътрешно разбиране. Стремете се всички процеси в тялото, в ума и в сърцето ви да стават свободно.
Ако се явят някои противоречия, не се безпокойте, те са в реда на нещата.
Противоречията се отнасят към друг свят. Те ще съществуват дотогава, докато човек влезе в хармония с Бога. Да сме в хармония с Бога, това подразбира да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Него. Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония. Мнозина са започнали да остаряват от безлюбие, понеже не мислят и не чувстват правилно.
към беседата >>
Не го ли нахраните, както трябва, то ще бъде недоволно от вас и няма да ви слуша.
Той вярва в Бога, но ще дойдат редица хора да го учат как да вярва. Обича хората, но те започват да го учат как да обича. Най-после той изгубва всякаква идея за вяра, за любов, не знае какво да прави. Питам: ако искате да се нахраните, каква храна трябва да дадете на тялото си? – Най-чистата, най-здравословната храна, от която да остане то доволно и да е готово да работи за вас.
Не го ли нахраните, както трябва, то ще бъде недоволно от вас и няма да ви слуша.
Същият закон се отнася и за сърцето, и за ума. Ако не храните сърцето си с чисти и благородни чувства и ума си със светли и възвишени мисли, те няма да ви слушат. Някои мислят, че може и без храна, или поне с по-малко храна, и то безразлично каква е тя. Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си, и то с първокачествена храна. Не ги ли храните, те ще се откажат да ви служат и ще си заминат.
към беседата >>
Противоречията се отнасят към друг свят.
Ако нещата са Божествени, благодарете, че сте имали възможност да ги видите. Ако пък не са Божествени, направете ги да бъдат такива. Сега, желая ви да имате помежду си вътрешно разбиране. Стремете се всички процеси в тялото, в ума и в сърцето ви да стават свободно. Ако се явят някои противоречия, не се безпокойте, те са в реда на нещата.
Противоречията се отнасят към друг свят.
Те ще съществуват дотогава, докато човек влезе в хармония с Бога. Да сме в хармония с Бога, това подразбира да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Него. Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония. Мнозина са започнали да остаряват от безлюбие, понеже не мислят и не чувстват правилно. Такива хора са престанали да ядат, да мислят и да чувстват правилно и не им остава нищо друго, освен да чакат смъртта си.
към беседата >>
Същият закон се отнася и за сърцето, и за ума.
Обича хората, но те започват да го учат как да обича. Най-после той изгубва всякаква идея за вяра, за любов, не знае какво да прави. Питам: ако искате да се нахраните, каква храна трябва да дадете на тялото си? – Най-чистата, най-здравословната храна, от която да остане то доволно и да е готово да работи за вас. Не го ли нахраните, както трябва, то ще бъде недоволно от вас и няма да ви слуша.
Същият закон се отнася и за сърцето, и за ума.
Ако не храните сърцето си с чисти и благородни чувства и ума си със светли и възвишени мисли, те няма да ви слушат. Някои мислят, че може и без храна, или поне с по-малко храна, и то безразлично каква е тя. Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си, и то с първокачествена храна. Не ги ли храните, те ще се откажат да ви служат и ще си заминат. Злото не се състои в яденето, но в лакомията на човека, много да яде.
към беседата >>
Те ще съществуват дотогава, докато човек влезе в хармония с Бога.
Ако пък не са Божествени, направете ги да бъдат такива. Сега, желая ви да имате помежду си вътрешно разбиране. Стремете се всички процеси в тялото, в ума и в сърцето ви да стават свободно. Ако се явят някои противоречия, не се безпокойте, те са в реда на нещата. Противоречията се отнасят към друг свят.
Те ще съществуват дотогава, докато човек влезе в хармония с Бога.
Да сме в хармония с Бога, това подразбира да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Него. Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония. Мнозина са започнали да остаряват от безлюбие, понеже не мислят и не чувстват правилно. Такива хора са престанали да ядат, да мислят и да чувстват правилно и не им остава нищо друго, освен да чакат смъртта си. Не, това не е живот.
към беседата >>
Ако не храните сърцето си с чисти и благородни чувства и ума си със светли и възвишени мисли, те няма да ви слушат.
Най-после той изгубва всякаква идея за вяра, за любов, не знае какво да прави. Питам: ако искате да се нахраните, каква храна трябва да дадете на тялото си? – Най-чистата, най-здравословната храна, от която да остане то доволно и да е готово да работи за вас. Не го ли нахраните, както трябва, то ще бъде недоволно от вас и няма да ви слуша. Същият закон се отнася и за сърцето, и за ума.
Ако не храните сърцето си с чисти и благородни чувства и ума си със светли и възвишени мисли, те няма да ви слушат.
Някои мислят, че може и без храна, или поне с по-малко храна, и то безразлично каква е тя. Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си, и то с първокачествена храна. Не ги ли храните, те ще се откажат да ви служат и ще си заминат. Злото не се състои в яденето, но в лакомията на човека, много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте.
към беседата >>
Да сме в хармония с Бога, това подразбира да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Него.
Сега, желая ви да имате помежду си вътрешно разбиране. Стремете се всички процеси в тялото, в ума и в сърцето ви да стават свободно. Ако се явят някои противоречия, не се безпокойте, те са в реда на нещата. Противоречията се отнасят към друг свят. Те ще съществуват дотогава, докато човек влезе в хармония с Бога.
Да сме в хармония с Бога, това подразбира да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Него.
Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония. Мнозина са започнали да остаряват от безлюбие, понеже не мислят и не чувстват правилно. Такива хора са престанали да ядат, да мислят и да чувстват правилно и не им остава нищо друго, освен да чакат смъртта си. Не, това не е живот. Това е преждевременна смърт.
към беседата >>
Някои мислят, че може и без храна, или поне с по-малко храна, и то безразлично каква е тя.
Питам: ако искате да се нахраните, каква храна трябва да дадете на тялото си? – Най-чистата, най-здравословната храна, от която да остане то доволно и да е готово да работи за вас. Не го ли нахраните, както трябва, то ще бъде недоволно от вас и няма да ви слуша. Същият закон се отнася и за сърцето, и за ума. Ако не храните сърцето си с чисти и благородни чувства и ума си със светли и възвишени мисли, те няма да ви слушат.
Някои мислят, че може и без храна, или поне с по-малко храна, и то безразлично каква е тя.
Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си, и то с първокачествена храна. Не ги ли храните, те ще се откажат да ви служат и ще си заминат. Злото не се състои в яденето, но в лакомията на човека, много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни.
към беседата >>
Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония.
Стремете се всички процеси в тялото, в ума и в сърцето ви да стават свободно. Ако се явят някои противоречия, не се безпокойте, те са в реда на нещата. Противоречията се отнасят към друг свят. Те ще съществуват дотогава, докато човек влезе в хармония с Бога. Да сме в хармония с Бога, това подразбира да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Него.
Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония.
Мнозина са започнали да остаряват от безлюбие, понеже не мислят и не чувстват правилно. Такива хора са престанали да ядат, да мислят и да чувстват правилно и не им остава нищо друго, освен да чакат смъртта си. Не, това не е живот. Това е преждевременна смърт. Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, се отнася до хигиената на тялото, на ума и на сърцето.
към беседата >>
Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си, и то с първокачествена храна.
– Най-чистата, най-здравословната храна, от която да остане то доволно и да е готово да работи за вас. Не го ли нахраните, както трябва, то ще бъде недоволно от вас и няма да ви слуша. Същият закон се отнася и за сърцето, и за ума. Ако не храните сърцето си с чисти и благородни чувства и ума си със светли и възвишени мисли, те няма да ви слушат. Някои мислят, че може и без храна, или поне с по-малко храна, и то безразлично каква е тя.
Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си, и то с първокачествена храна.
Не ги ли храните, те ще се откажат да ви служат и ще си заминат. Злото не се състои в яденето, но в лакомията на човека, много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени.
към беседата >>
Мнозина са започнали да остаряват от безлюбие, понеже не мислят и не чувстват правилно.
Ако се явят някои противоречия, не се безпокойте, те са в реда на нещата. Противоречията се отнасят към друг свят. Те ще съществуват дотогава, докато човек влезе в хармония с Бога. Да сме в хармония с Бога, това подразбира да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Него. Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония.
Мнозина са започнали да остаряват от безлюбие, понеже не мислят и не чувстват правилно.
Такива хора са престанали да ядат, да мислят и да чувстват правилно и не им остава нищо друго, освен да чакат смъртта си. Не, това не е живот. Това е преждевременна смърт. Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, се отнася до хигиената на тялото, на ума и на сърцето. Има един велик закон, който регулира човешкото сърце.
към беседата >>
Не ги ли храните, те ще се откажат да ви служат и ще си заминат.
Не го ли нахраните, както трябва, то ще бъде недоволно от вас и няма да ви слуша. Същият закон се отнася и за сърцето, и за ума. Ако не храните сърцето си с чисти и благородни чувства и ума си със светли и възвишени мисли, те няма да ви слушат. Някои мислят, че може и без храна, или поне с по-малко храна, и то безразлично каква е тя. Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си, и то с първокачествена храна.
Не ги ли храните, те ще се откажат да ви служат и ще си заминат.
Злото не се състои в яденето, но в лакомията на човека, много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си, до последната трошица, той не успява в живота си.
към беседата >>
Такива хора са престанали да ядат, да мислят и да чувстват правилно и не им остава нищо друго, освен да чакат смъртта си.
Противоречията се отнасят към друг свят. Те ще съществуват дотогава, докато човек влезе в хармония с Бога. Да сме в хармония с Бога, това подразбира да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Него. Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония. Мнозина са започнали да остаряват от безлюбие, понеже не мислят и не чувстват правилно.
Такива хора са престанали да ядат, да мислят и да чувстват правилно и не им остава нищо друго, освен да чакат смъртта си.
Не, това не е живот. Това е преждевременна смърт. Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, се отнася до хигиената на тялото, на ума и на сърцето. Има един велик закон, който регулира човешкото сърце. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско.
към беседата >>
Злото не се състои в яденето, но в лакомията на човека, много да яде.
Същият закон се отнася и за сърцето, и за ума. Ако не храните сърцето си с чисти и благородни чувства и ума си със светли и възвишени мисли, те няма да ви слушат. Някои мислят, че може и без храна, или поне с по-малко храна, и то безразлично каква е тя. Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си, и то с първокачествена храна. Не ги ли храните, те ще се откажат да ви служат и ще си заминат.
Злото не се състои в яденето, но в лакомията на човека, много да яде.
Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си, до последната трошица, той не успява в живота си. Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат.
към беседата >>
Не, това не е живот.
Те ще съществуват дотогава, докато човек влезе в хармония с Бога. Да сме в хармония с Бога, това подразбира да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Него. Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония. Мнозина са започнали да остаряват от безлюбие, понеже не мислят и не чувстват правилно. Такива хора са престанали да ядат, да мислят и да чувстват правилно и не им остава нищо друго, освен да чакат смъртта си.
Не, това не е живот.
Това е преждевременна смърт. Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, се отнася до хигиената на тялото, на ума и на сърцето. Има един велик закон, който регулира човешкото сърце. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско. И тогава ще ме познаят от малък до голям“.
към беседата >>
Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте.
Ако не храните сърцето си с чисти и благородни чувства и ума си със светли и възвишени мисли, те няма да ви слушат. Някои мислят, че може и без храна, или поне с по-малко храна, и то безразлично каква е тя. Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си, и то с първокачествена храна. Не ги ли храните, те ще се откажат да ви служат и ще си заминат. Злото не се състои в яденето, но в лакомията на човека, много да яде.
Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте.
Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си, до последната трошица, той не успява в живота си. Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат. Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции.
към беседата >>
Това е преждевременна смърт.
Да сме в хармония с Бога, това подразбира да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Него. Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония. Мнозина са започнали да остаряват от безлюбие, понеже не мислят и не чувстват правилно. Такива хора са престанали да ядат, да мислят и да чувстват правилно и не им остава нищо друго, освен да чакат смъртта си. Не, това не е живот.
Това е преждевременна смърт.
Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, се отнася до хигиената на тялото, на ума и на сърцето. Има един велик закон, който регулира човешкото сърце. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско. И тогава ще ме познаят от малък до голям“. Това значи: ще им дам нов закон за сърцето, да знаят как да постъпват спрямо себе си и спрямо другите хора.
към беседата >>
Винаги оставайте по малко гладни.
Някои мислят, че може и без храна, или поне с по-малко храна, и то безразлично каква е тя. Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си, и то с първокачествена храна. Не ги ли храните, те ще се откажат да ви служат и ще си заминат. Злото не се състои в яденето, но в лакомията на човека, много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте.
Винаги оставайте по малко гладни.
По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си, до последната трошица, той не успява в живота си. Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат. Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции. Сега, като говоря за храненето, в широк смисъл, хранене на тялото, на ума и на сърцето, трябва да се има предвид следното хигиенично правило: във всяко нещо, което човек върши, трябва да взимат участие тялото, ума, сърцето, душата и духът му.
към беседата >>
Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, се отнася до хигиената на тялото, на ума и на сърцето.
Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония. Мнозина са започнали да остаряват от безлюбие, понеже не мислят и не чувстват правилно. Такива хора са престанали да ядат, да мислят и да чувстват правилно и не им остава нищо друго, освен да чакат смъртта си. Не, това не е живот. Това е преждевременна смърт.
Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, се отнася до хигиената на тялото, на ума и на сърцето.
Има един велик закон, който регулира човешкото сърце. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско. И тогава ще ме познаят от малък до голям“. Това значи: ще им дам нов закон за сърцето, да знаят как да постъпват спрямо себе си и спрямо другите хора. Питам: какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата?
към беседата >>
По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени.
Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си, и то с първокачествена храна. Не ги ли храните, те ще се откажат да ви служат и ще си заминат. Злото не се състои в яденето, но в лакомията на човека, много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни.
По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени.
Който обича да изяжда всичко в чинията си, до последната трошица, той не успява в живота си. Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат. Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции. Сега, като говоря за храненето, в широк смисъл, хранене на тялото, на ума и на сърцето, трябва да се има предвид следното хигиенично правило: във всяко нещо, което човек върши, трябва да взимат участие тялото, ума, сърцето, душата и духът му. Само при това условие и постъпката, и мисълта, и чувството ще имат сила.
към беседата >>
Има един велик закон, който регулира човешкото сърце.
Мнозина са започнали да остаряват от безлюбие, понеже не мислят и не чувстват правилно. Такива хора са престанали да ядат, да мислят и да чувстват правилно и не им остава нищо друго, освен да чакат смъртта си. Не, това не е живот. Това е преждевременна смърт. Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, се отнася до хигиената на тялото, на ума и на сърцето.
Има един велик закон, който регулира човешкото сърце.
Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско. И тогава ще ме познаят от малък до голям“. Това значи: ще им дам нов закон за сърцето, да знаят как да постъпват спрямо себе си и спрямо другите хора. Питам: какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата? – Тя трябва да остави нещо от себе си.
към беседата >>
Който обича да изяжда всичко в чинията си, до последната трошица, той не успява в живота си.
Не ги ли храните, те ще се откажат да ви служат и ще си заминат. Злото не се състои в яденето, но в лакомията на човека, много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени.
Който обича да изяжда всичко в чинията си, до последната трошица, той не успява в живота си.
Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат. Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции. Сега, като говоря за храненето, в широк смисъл, хранене на тялото, на ума и на сърцето, трябва да се има предвид следното хигиенично правило: във всяко нещо, което човек върши, трябва да взимат участие тялото, ума, сърцето, душата и духът му. Само при това условие и постъпката, и мисълта, и чувството ще имат сила. Във всяко нещо се изисква пълнота, единство, връзка между частите.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско.
Такива хора са престанали да ядат, да мислят и да чувстват правилно и не им остава нищо друго, освен да чакат смъртта си. Не, това не е живот. Това е преждевременна смърт. Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, се отнася до хигиената на тялото, на ума и на сърцето. Има един велик закон, който регулира човешкото сърце.
Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско.
И тогава ще ме познаят от малък до голям“. Това значи: ще им дам нов закон за сърцето, да знаят как да постъпват спрямо себе си и спрямо другите хора. Питам: какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата? – Тя трябва да остави нещо от себе си. Какво трябва да прави човек, като минава покрай хората?
към беседата >>
Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат.
Злото не се състои в яденето, но в лакомията на човека, много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си, до последната трошица, той не успява в живота си.
Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат.
Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции. Сега, като говоря за храненето, в широк смисъл, хранене на тялото, на ума и на сърцето, трябва да се има предвид следното хигиенично правило: във всяко нещо, което човек върши, трябва да взимат участие тялото, ума, сърцето, душата и духът му. Само при това условие и постъпката, и мисълта, и чувството ще имат сила. Във всяко нещо се изисква пълнота, единство, връзка между частите. Трима приятели се оженили.
към беседата >>
И тогава ще ме познаят от малък до голям“.
Не, това не е живот. Това е преждевременна смърт. Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, се отнася до хигиената на тялото, на ума и на сърцето. Има един велик закон, който регулира човешкото сърце. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско.
И тогава ще ме познаят от малък до голям“.
Това значи: ще им дам нов закон за сърцето, да знаят как да постъпват спрямо себе си и спрямо другите хора. Питам: какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата? – Тя трябва да остави нещо от себе си. Какво трябва да прави човек, като минава покрай хората? – И той трябва да остави нещо от себе си.
към беседата >>
Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции.
Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си, до последната трошица, той не успява в живота си. Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат.
Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции.
Сега, като говоря за храненето, в широк смисъл, хранене на тялото, на ума и на сърцето, трябва да се има предвид следното хигиенично правило: във всяко нещо, което човек върши, трябва да взимат участие тялото, ума, сърцето, душата и духът му. Само при това условие и постъпката, и мисълта, и чувството ще имат сила. Във всяко нещо се изисква пълнота, единство, връзка между частите. Трима приятели се оженили. Първият се оженил за много красива мома, която знаела само да играе, да тропа на хорото.
към беседата >>
Това значи: ще им дам нов закон за сърцето, да знаят как да постъпват спрямо себе си и спрямо другите хора.
Това е преждевременна смърт. Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, се отнася до хигиената на тялото, на ума и на сърцето. Има един велик закон, който регулира човешкото сърце. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско. И тогава ще ме познаят от малък до голям“.
Това значи: ще им дам нов закон за сърцето, да знаят как да постъпват спрямо себе си и спрямо другите хора.
Питам: какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата? – Тя трябва да остави нещо от себе си. Какво трябва да прави човек, като минава покрай хората? – И той трябва да остави нещо от себе си. Ако те са били мъртви, той да ги пробуди, да ги запали и да светнат.
към беседата >>
Сега, като говоря за храненето, в широк смисъл, хранене на тялото, на ума и на сърцето, трябва да се има предвид следното хигиенично правило: във всяко нещо, което човек върши, трябва да взимат участие тялото, ума, сърцето, душата и духът му.
Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си, до последната трошица, той не успява в живота си. Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат. Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции.
Сега, като говоря за храненето, в широк смисъл, хранене на тялото, на ума и на сърцето, трябва да се има предвид следното хигиенично правило: във всяко нещо, което човек върши, трябва да взимат участие тялото, ума, сърцето, душата и духът му.
Само при това условие и постъпката, и мисълта, и чувството ще имат сила. Във всяко нещо се изисква пълнота, единство, връзка между частите. Трима приятели се оженили. Първият се оженил за много красива мома, която знаела само да играе, да тропа на хорото. Каквото пожелавал той, тя нищо не могла да направи, а само играела и скачала насреща му.
към беседата >>
Питам: какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата?
Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, се отнася до хигиената на тялото, на ума и на сърцето. Има един велик закон, който регулира човешкото сърце. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско. И тогава ще ме познаят от малък до голям“. Това значи: ще им дам нов закон за сърцето, да знаят как да постъпват спрямо себе си и спрямо другите хора.
Питам: какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата?
– Тя трябва да остави нещо от себе си. Какво трябва да прави човек, като минава покрай хората? – И той трябва да остави нещо от себе си. Ако те са били мъртви, той да ги пробуди, да ги запали и да светнат. Ако сърцето на човека е хладно, той не може да свърши никаква работа.
към беседата >>
Само при това условие и постъпката, и мисълта, и чувството ще имат сила.
По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си, до последната трошица, той не успява в живота си. Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат. Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции. Сега, като говоря за храненето, в широк смисъл, хранене на тялото, на ума и на сърцето, трябва да се има предвид следното хигиенично правило: във всяко нещо, което човек върши, трябва да взимат участие тялото, ума, сърцето, душата и духът му.
Само при това условие и постъпката, и мисълта, и чувството ще имат сила.
Във всяко нещо се изисква пълнота, единство, връзка между частите. Трима приятели се оженили. Първият се оженил за много красива мома, която знаела само да играе, да тропа на хорото. Каквото пожелавал той, тя нищо не могла да направи, а само играела и скачала насреща му. Вторият се оженил пак за красива мома, която знаела да играе, но знаела и много хубаво да готви.
към беседата >>
– Тя трябва да остави нещо от себе си.
Има един велик закон, който регулира човешкото сърце. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско. И тогава ще ме познаят от малък до голям“. Това значи: ще им дам нов закон за сърцето, да знаят как да постъпват спрямо себе си и спрямо другите хора. Питам: какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата?
– Тя трябва да остави нещо от себе си.
Какво трябва да прави човек, като минава покрай хората? – И той трябва да остави нещо от себе си. Ако те са били мъртви, той да ги пробуди, да ги запали и да светнат. Ако сърцето на човека е хладно, той не може да свърши никаква работа. Без здраво сърце кръвообращението не става правилно.
към беседата >>
Във всяко нещо се изисква пълнота, единство, връзка между частите.
Който обича да изяжда всичко в чинията си, до последната трошица, той не успява в живота си. Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат. Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции. Сега, като говоря за храненето, в широк смисъл, хранене на тялото, на ума и на сърцето, трябва да се има предвид следното хигиенично правило: във всяко нещо, което човек върши, трябва да взимат участие тялото, ума, сърцето, душата и духът му. Само при това условие и постъпката, и мисълта, и чувството ще имат сила.
Във всяко нещо се изисква пълнота, единство, връзка между частите.
Трима приятели се оженили. Първият се оженил за много красива мома, която знаела само да играе, да тропа на хорото. Каквото пожелавал той, тя нищо не могла да направи, а само играела и скачала насреща му. Вторият се оженил пак за красива мома, която знаела да играе, но знаела и много хубаво да готви. Вън от това нищо не могла да направи.
към беседата >>
Какво трябва да прави човек, като минава покрай хората?
Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско. И тогава ще ме познаят от малък до голям“. Това значи: ще им дам нов закон за сърцето, да знаят как да постъпват спрямо себе си и спрямо другите хора. Питам: какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата? – Тя трябва да остави нещо от себе си.
Какво трябва да прави човек, като минава покрай хората?
– И той трябва да остави нещо от себе си. Ако те са били мъртви, той да ги пробуди, да ги запали и да светнат. Ако сърцето на човека е хладно, той не може да свърши никаква работа. Без здраво сърце кръвообращението не става правилно. Без здрав мозък мисълта не се извършва правилно.
към беседата >>
Трима приятели се оженили.
Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат. Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции. Сега, като говоря за храненето, в широк смисъл, хранене на тялото, на ума и на сърцето, трябва да се има предвид следното хигиенично правило: във всяко нещо, което човек върши, трябва да взимат участие тялото, ума, сърцето, душата и духът му. Само при това условие и постъпката, и мисълта, и чувството ще имат сила. Във всяко нещо се изисква пълнота, единство, връзка между частите.
Трима приятели се оженили.
Първият се оженил за много красива мома, която знаела само да играе, да тропа на хорото. Каквото пожелавал той, тя нищо не могла да направи, а само играела и скачала насреща му. Вторият се оженил пак за красива мома, която знаела да играе, но знаела и много хубаво да готви. Вън от това нищо не могла да направи. Третият се оженил за красива мома, която знаела и да играе, и да готви, но знаела още и къща да върти, и на мъж да услужва.
към беседата >>
– И той трябва да остави нещо от себе си.
И тогава ще ме познаят от малък до голям“. Това значи: ще им дам нов закон за сърцето, да знаят как да постъпват спрямо себе си и спрямо другите хора. Питам: какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата? – Тя трябва да остави нещо от себе си. Какво трябва да прави човек, като минава покрай хората?
– И той трябва да остави нещо от себе си.
Ако те са били мъртви, той да ги пробуди, да ги запали и да светнат. Ако сърцето на човека е хладно, той не може да свърши никаква работа. Без здраво сърце кръвообращението не става правилно. Без здрав мозък мисълта не се извършва правилно. Без здрави мускули никаква работа не се върши.
към беседата >>
Първият се оженил за много красива мома, която знаела само да играе, да тропа на хорото.
Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции. Сега, като говоря за храненето, в широк смисъл, хранене на тялото, на ума и на сърцето, трябва да се има предвид следното хигиенично правило: във всяко нещо, което човек върши, трябва да взимат участие тялото, ума, сърцето, душата и духът му. Само при това условие и постъпката, и мисълта, и чувството ще имат сила. Във всяко нещо се изисква пълнота, единство, връзка между частите. Трима приятели се оженили.
Първият се оженил за много красива мома, която знаела само да играе, да тропа на хорото.
Каквото пожелавал той, тя нищо не могла да направи, а само играела и скачала насреща му. Вторият се оженил пак за красива мома, която знаела да играе, но знаела и много хубаво да готви. Вън от това нищо не могла да направи. Третият се оженил за красива мома, която знаела и да играе, и да готви, но знаела още и къща да върти, и на мъж да услужва. Оттук аз вадя следното заключение: външните неща са израз на вътрешния живот.
към беседата >>
Ако те са били мъртви, той да ги пробуди, да ги запали и да светнат.
Това значи: ще им дам нов закон за сърцето, да знаят как да постъпват спрямо себе си и спрямо другите хора. Питам: какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата? – Тя трябва да остави нещо от себе си. Какво трябва да прави човек, като минава покрай хората? – И той трябва да остави нещо от себе си.
Ако те са били мъртви, той да ги пробуди, да ги запали и да светнат.
Ако сърцето на човека е хладно, той не може да свърши никаква работа. Без здраво сърце кръвообращението не става правилно. Без здрав мозък мисълта не се извършва правилно. Без здрави мускули никаква работа не се върши. Здрави мускули, здраво сърце, здрав ум се изискват от човека.
към беседата >>
Каквото пожелавал той, тя нищо не могла да направи, а само играела и скачала насреща му.
Сега, като говоря за храненето, в широк смисъл, хранене на тялото, на ума и на сърцето, трябва да се има предвид следното хигиенично правило: във всяко нещо, което човек върши, трябва да взимат участие тялото, ума, сърцето, душата и духът му. Само при това условие и постъпката, и мисълта, и чувството ще имат сила. Във всяко нещо се изисква пълнота, единство, връзка между частите. Трима приятели се оженили. Първият се оженил за много красива мома, която знаела само да играе, да тропа на хорото.
Каквото пожелавал той, тя нищо не могла да направи, а само играела и скачала насреща му.
Вторият се оженил пак за красива мома, която знаела да играе, но знаела и много хубаво да готви. Вън от това нищо не могла да направи. Третият се оженил за красива мома, която знаела и да играе, и да готви, но знаела още и къща да върти, и на мъж да услужва. Оттук аз вадя следното заключение: външните неща са израз на вътрешния живот. Ако човек само тропа и вдига прах, това още не е животът.
към беседата >>
Ако сърцето на човека е хладно, той не може да свърши никаква работа.
Питам: какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата? – Тя трябва да остави нещо от себе си. Какво трябва да прави човек, като минава покрай хората? – И той трябва да остави нещо от себе си. Ако те са били мъртви, той да ги пробуди, да ги запали и да светнат.
Ако сърцето на човека е хладно, той не може да свърши никаква работа.
Без здраво сърце кръвообращението не става правилно. Без здрав мозък мисълта не се извършва правилно. Без здрави мускули никаква работа не се върши. Здрави мускули, здраво сърце, здрав ум се изискват от човека. Преведете тези неща във вашия живот, за да можете да ги приложите.
към беседата >>
Вторият се оженил пак за красива мома, която знаела да играе, но знаела и много хубаво да готви.
Само при това условие и постъпката, и мисълта, и чувството ще имат сила. Във всяко нещо се изисква пълнота, единство, връзка между частите. Трима приятели се оженили. Първият се оженил за много красива мома, която знаела само да играе, да тропа на хорото. Каквото пожелавал той, тя нищо не могла да направи, а само играела и скачала насреща му.
Вторият се оженил пак за красива мома, която знаела да играе, но знаела и много хубаво да готви.
Вън от това нищо не могла да направи. Третият се оженил за красива мома, която знаела и да играе, и да готви, но знаела още и къща да върти, и на мъж да услужва. Оттук аз вадя следното заключение: външните неща са израз на вътрешния живот. Ако човек само тропа и вдига прах, това още не е животът. След тропането трябва да дойде яденето.
към беседата >>
Без здраво сърце кръвообращението не става правилно.
– Тя трябва да остави нещо от себе си. Какво трябва да прави човек, като минава покрай хората? – И той трябва да остави нещо от себе си. Ако те са били мъртви, той да ги пробуди, да ги запали и да светнат. Ако сърцето на човека е хладно, той не може да свърши никаква работа.
Без здраво сърце кръвообращението не става правилно.
Без здрав мозък мисълта не се извършва правилно. Без здрави мускули никаква работа не се върши. Здрави мускули, здраво сърце, здрав ум се изискват от човека. Преведете тези неща във вашия живот, за да можете да ги приложите.
към беседата >>
Вън от това нищо не могла да направи.
Във всяко нещо се изисква пълнота, единство, връзка между частите. Трима приятели се оженили. Първият се оженил за много красива мома, която знаела само да играе, да тропа на хорото. Каквото пожелавал той, тя нищо не могла да направи, а само играела и скачала насреща му. Вторият се оженил пак за красива мома, която знаела да играе, но знаела и много хубаво да готви.
Вън от това нищо не могла да направи.
Третият се оженил за красива мома, която знаела и да играе, и да готви, но знаела още и къща да върти, и на мъж да услужва. Оттук аз вадя следното заключение: външните неща са израз на вътрешния живот. Ако човек само тропа и вдига прах, това още не е животът. След тропането трябва да дойде яденето. След яденето трябва да дойдат процесите на дишането, на мисленето и на чувстването.
към беседата >>
Без здрав мозък мисълта не се извършва правилно.
Какво трябва да прави човек, като минава покрай хората? – И той трябва да остави нещо от себе си. Ако те са били мъртви, той да ги пробуди, да ги запали и да светнат. Ако сърцето на човека е хладно, той не може да свърши никаква работа. Без здраво сърце кръвообращението не става правилно.
Без здрав мозък мисълта не се извършва правилно.
Без здрави мускули никаква работа не се върши. Здрави мускули, здраво сърце, здрав ум се изискват от човека. Преведете тези неща във вашия живот, за да можете да ги приложите.
към беседата >>
Третият се оженил за красива мома, която знаела и да играе, и да готви, но знаела още и къща да върти, и на мъж да услужва.
Трима приятели се оженили. Първият се оженил за много красива мома, която знаела само да играе, да тропа на хорото. Каквото пожелавал той, тя нищо не могла да направи, а само играела и скачала насреща му. Вторият се оженил пак за красива мома, която знаела да играе, но знаела и много хубаво да готви. Вън от това нищо не могла да направи.
Третият се оженил за красива мома, която знаела и да играе, и да готви, но знаела още и къща да върти, и на мъж да услужва.
Оттук аз вадя следното заключение: външните неща са израз на вътрешния живот. Ако човек само тропа и вдига прах, това още не е животът. След тропането трябва да дойде яденето. След яденето трябва да дойдат процесите на дишането, на мисленето и на чувстването. Тия процеси имат и вътрешно приложение.
към беседата >>
Без здрави мускули никаква работа не се върши.
– И той трябва да остави нещо от себе си. Ако те са били мъртви, той да ги пробуди, да ги запали и да светнат. Ако сърцето на човека е хладно, той не може да свърши никаква работа. Без здраво сърце кръвообращението не става правилно. Без здрав мозък мисълта не се извършва правилно.
Без здрави мускули никаква работа не се върши.
Здрави мускули, здраво сърце, здрав ум се изискват от човека. Преведете тези неща във вашия живот, за да можете да ги приложите.
към беседата >>
Оттук аз вадя следното заключение: външните неща са израз на вътрешния живот.
Първият се оженил за много красива мома, която знаела само да играе, да тропа на хорото. Каквото пожелавал той, тя нищо не могла да направи, а само играела и скачала насреща му. Вторият се оженил пак за красива мома, която знаела да играе, но знаела и много хубаво да готви. Вън от това нищо не могла да направи. Третият се оженил за красива мома, която знаела и да играе, и да готви, но знаела още и къща да върти, и на мъж да услужва.
Оттук аз вадя следното заключение: външните неща са израз на вътрешния живот.
Ако човек само тропа и вдига прах, това още не е животът. След тропането трябва да дойде яденето. След яденето трябва да дойдат процесите на дишането, на мисленето и на чувстването. Тия процеси имат и вътрешно приложение. Казвате: „Без тропане не може ли?
към беседата >>
Здрави мускули, здраво сърце, здрав ум се изискват от човека.
Ако те са били мъртви, той да ги пробуди, да ги запали и да светнат. Ако сърцето на човека е хладно, той не може да свърши никаква работа. Без здраво сърце кръвообращението не става правилно. Без здрав мозък мисълта не се извършва правилно. Без здрави мускули никаква работа не се върши.
Здрави мускули, здраво сърце, здрав ум се изискват от човека.
Преведете тези неща във вашия живот, за да можете да ги приложите.
към беседата >>
Ако човек само тропа и вдига прах, това още не е животът.
Каквото пожелавал той, тя нищо не могла да направи, а само играела и скачала насреща му. Вторият се оженил пак за красива мома, която знаела да играе, но знаела и много хубаво да готви. Вън от това нищо не могла да направи. Третият се оженил за красива мома, която знаела и да играе, и да готви, но знаела още и къща да върти, и на мъж да услужва. Оттук аз вадя следното заключение: външните неща са израз на вътрешния живот.
Ако човек само тропа и вдига прах, това още не е животът.
След тропането трябва да дойде яденето. След яденето трябва да дойдат процесите на дишането, на мисленето и на чувстването. Тия процеси имат и вътрешно приложение. Казвате: „Без тропане не може ли? “ – Не може.
към беседата >>
Преведете тези неща във вашия живот, за да можете да ги приложите.
Ако сърцето на човека е хладно, той не може да свърши никаква работа. Без здраво сърце кръвообращението не става правилно. Без здрав мозък мисълта не се извършва правилно. Без здрави мускули никаква работа не се върши. Здрави мускули, здраво сърце, здрав ум се изискват от човека.
Преведете тези неща във вашия живот, за да можете да ги приложите.
към беседата >>
След тропането трябва да дойде яденето.
Вторият се оженил пак за красива мома, която знаела да играе, но знаела и много хубаво да готви. Вън от това нищо не могла да направи. Третият се оженил за красива мома, която знаела и да играе, и да готви, но знаела още и къща да върти, и на мъж да услужва. Оттук аз вадя следното заключение: външните неща са израз на вътрешния живот. Ако човек само тропа и вдига прах, това още не е животът.
След тропането трябва да дойде яденето.
След яденето трябва да дойдат процесите на дишането, на мисленето и на чувстването. Тия процеси имат и вътрешно приложение. Казвате: „Без тропане не може ли? “ – Не може. Човек трябва да тропа.
към беседата >>
Изявявай Божията Любов, без да се страхуваш.
Изявявай Божията Любов, без да се страхуваш.
към беседата >>
След яденето трябва да дойдат процесите на дишането, на мисленето и на чувстването.
Вън от това нищо не могла да направи. Третият се оженил за красива мома, която знаела и да играе, и да готви, но знаела още и къща да върти, и на мъж да услужва. Оттук аз вадя следното заключение: външните неща са израз на вътрешния живот. Ако човек само тропа и вдига прах, това още не е животът. След тропането трябва да дойде яденето.
След яденето трябва да дойдат процесите на дишането, на мисленето и на чувстването.
Тия процеси имат и вътрешно приложение. Казвате: „Без тропане не може ли? “ – Не може. Човек трябва да тропа. Ако момата не тропа на хорото, тя няма да се ожени.
към беседата >>
Изявявай Божията мисъл, без да влизаш в противоречие със себе си.
Изявявай Божията мисъл, без да влизаш в противоречие със себе си.
към беседата >>
Тия процеси имат и вътрешно приложение.
Третият се оженил за красива мома, която знаела и да играе, и да готви, но знаела още и къща да върти, и на мъж да услужва. Оттук аз вадя следното заключение: външните неща са израз на вътрешния живот. Ако човек само тропа и вдига прах, това още не е животът. След тропането трябва да дойде яденето. След яденето трябва да дойдат процесите на дишането, на мисленето и на чувстването.
Тия процеси имат и вътрешно приложение.
Казвате: „Без тропане не може ли? “ – Не може. Човек трябва да тропа. Ако момата не тропа на хорото, тя няма да се ожени. – Не може ли без женитба?
към беседата >>
Постъпвай, както Бог постъпва, без да съжаляваш.
Постъпвай, както Бог постъпва, без да съжаляваш.
към беседата >>
Казвате: „Без тропане не може ли?
Оттук аз вадя следното заключение: външните неща са израз на вътрешния живот. Ако човек само тропа и вдига прах, това още не е животът. След тропането трябва да дойде яденето. След яденето трябва да дойдат процесите на дишането, на мисленето и на чувстването. Тия процеси имат и вътрешно приложение.
Казвате: „Без тропане не може ли?
“ – Не може. Човек трябва да тропа. Ако момата не тропа на хорото, тя няма да се ожени. – Не може ли без женитба? – Може и без женитба, и без ядене, и без мислене, и без чувстване – без всичко може, но при друг живот.
към беседата >>
Всякога изявявайте Божиите мисли, чувства и постъпки, та като видите двама души, които се обичат, да знаете, че Бог е между тях.
Всякога изявявайте Божиите мисли, чувства и постъпки, та като видите двама души, които се обичат, да знаете, че Бог е между тях.
Щом Бог е между тях, следвайте и вие техния пример. Казано е в Писанието: „Любовта зло не прави“.
към беседата >>
“ – Не може.
Ако човек само тропа и вдига прах, това още не е животът. След тропането трябва да дойде яденето. След яденето трябва да дойдат процесите на дишането, на мисленето и на чувстването. Тия процеси имат и вътрешно приложение. Казвате: „Без тропане не може ли?
“ – Не може.
Човек трябва да тропа. Ако момата не тропа на хорото, тя няма да се ожени. – Не може ли без женитба? – Може и без женитба, и без ядене, и без мислене, и без чувстване – без всичко може, но при друг живот. При този живот, обаче, вие трябва да разбирате дълбокия смисъл на всички тия неща и да ги прилагате разумно.
към беседата >>
Щом Бог е между тях, следвайте и вие техния пример.
Всякога изявявайте Божиите мисли, чувства и постъпки, та като видите двама души, които се обичат, да знаете, че Бог е между тях.
Щом Бог е между тях, следвайте и вие техния пример.
Казано е в Писанието: „Любовта зло не прави“.
към беседата >>
Човек трябва да тропа.
След тропането трябва да дойде яденето. След яденето трябва да дойдат процесите на дишането, на мисленето и на чувстването. Тия процеси имат и вътрешно приложение. Казвате: „Без тропане не може ли? “ – Не може.
Човек трябва да тропа.
Ако момата не тропа на хорото, тя няма да се ожени. – Не може ли без женитба? – Може и без женитба, и без ядене, и без мислене, и без чувстване – без всичко може, но при друг живот. При този живот, обаче, вие трябва да разбирате дълбокия смисъл на всички тия неща и да ги прилагате разумно. Що е женитбата?
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Любовта зло не прави“.
Всякога изявявайте Божиите мисли, чувства и постъпки, та като видите двама души, които се обичат, да знаете, че Бог е между тях. Щом Бог е между тях, следвайте и вие техния пример.
Казано е в Писанието: „Любовта зло не прави“.
към беседата >>
Ако момата не тропа на хорото, тя няма да се ожени.
След яденето трябва да дойдат процесите на дишането, на мисленето и на чувстването. Тия процеси имат и вътрешно приложение. Казвате: „Без тропане не може ли? “ – Не може. Човек трябва да тропа.
Ако момата не тропа на хорото, тя няма да се ожени.
– Не може ли без женитба? – Може и без женитба, и без ядене, и без мислене, и без чувстване – без всичко може, но при друг живот. При този живот, обаче, вие трябва да разбирате дълбокия смисъл на всички тия неща и да ги прилагате разумно. Що е женитбата? Съвременните хора тепърва трябва да изучават женитбата.
към беседата >>
– Не може ли без женитба?
Тия процеси имат и вътрешно приложение. Казвате: „Без тропане не може ли? “ – Не може. Човек трябва да тропа. Ако момата не тропа на хорото, тя няма да се ожени.
– Не може ли без женитба?
– Може и без женитба, и без ядене, и без мислене, и без чувстване – без всичко може, но при друг живот. При този живот, обаче, вие трябва да разбирате дълбокия смисъл на всички тия неща и да ги прилагате разумно. Що е женитбата? Съвременните хора тепърва трябва да изучават женитбата. Те още не знаят какво представлява тя.
към беседата >>
– Може и без женитба, и без ядене, и без мислене, и без чувстване – без всичко може, но при друг живот.
Казвате: „Без тропане не може ли? “ – Не може. Човек трябва да тропа. Ако момата не тропа на хорото, тя няма да се ожени. – Не може ли без женитба?
– Може и без женитба, и без ядене, и без мислене, и без чувстване – без всичко може, но при друг живот.
При този живот, обаче, вие трябва да разбирате дълбокия смисъл на всички тия неща и да ги прилагате разумно. Що е женитбата? Съвременните хора тепърва трябва да изучават женитбата. Те още не знаят какво представлява тя. Казано е: който иска да влезе в Царството Божие, той сам ще остане, той ще се пожертва, ще се предаде в служене на Бога.
към беседата >>
При този живот, обаче, вие трябва да разбирате дълбокия смисъл на всички тия неща и да ги прилагате разумно.
“ – Не може. Човек трябва да тропа. Ако момата не тропа на хорото, тя няма да се ожени. – Не може ли без женитба? – Може и без женитба, и без ядене, и без мислене, и без чувстване – без всичко може, но при друг живот.
При този живот, обаче, вие трябва да разбирате дълбокия смисъл на всички тия неща и да ги прилагате разумно.
Що е женитбата? Съвременните хора тепърва трябва да изучават женитбата. Те още не знаят какво представлява тя. Казано е: който иска да влезе в Царството Божие, той сам ще остане, той ще се пожертва, ще се предаде в служене на Бога. Някой казва, че женитбата е условие да научи човек закона на жертвата, на себеотричането.
към беседата >>
Що е женитбата?
Човек трябва да тропа. Ако момата не тропа на хорото, тя няма да се ожени. – Не може ли без женитба? – Може и без женитба, и без ядене, и без мислене, и без чувстване – без всичко може, но при друг живот. При този живот, обаче, вие трябва да разбирате дълбокия смисъл на всички тия неща и да ги прилагате разумно.
Що е женитбата?
Съвременните хора тепърва трябва да изучават женитбата. Те още не знаят какво представлява тя. Казано е: който иска да влезе в Царството Божие, той сам ще остане, той ще се пожертва, ще се предаде в служене на Бога. Някой казва, че женитбата е условие да научи човек закона на жертвата, на себеотричането. Не е един пътят за постигане на знания.
към беседата >>
Съвременните хора тепърва трябва да изучават женитбата.
Ако момата не тропа на хорото, тя няма да се ожени. – Не може ли без женитба? – Може и без женитба, и без ядене, и без мислене, и без чувстване – без всичко може, но при друг живот. При този живот, обаче, вие трябва да разбирате дълбокия смисъл на всички тия неща и да ги прилагате разумно. Що е женитбата?
Съвременните хора тепърва трябва да изучават женитбата.
Те още не знаят какво представлява тя. Казано е: който иска да влезе в Царството Божие, той сам ще остане, той ще се пожертва, ще се предаде в служене на Бога. Някой казва, че женитбата е условие да научи човек закона на жертвата, на себеотричането. Не е един пътят за постигане на знания. Много са пътищата, по които могат да се постигнат знания и опитности.
към беседата >>
Те още не знаят какво представлява тя.
– Не може ли без женитба? – Може и без женитба, и без ядене, и без мислене, и без чувстване – без всичко може, но при друг живот. При този живот, обаче, вие трябва да разбирате дълбокия смисъл на всички тия неща и да ги прилагате разумно. Що е женитбата? Съвременните хора тепърва трябва да изучават женитбата.
Те още не знаят какво представлява тя.
Казано е: който иска да влезе в Царството Божие, той сам ще остане, той ще се пожертва, ще се предаде в служене на Бога. Някой казва, че женитбата е условие да научи човек закона на жертвата, на себеотричането. Не е един пътят за постигане на знания. Много са пътищата, по които могат да се постигнат знания и опитности. Вземете, за пример, живота на хората и този на птиците.
към беседата >>
Казано е: който иска да влезе в Царството Божие, той сам ще остане, той ще се пожертва, ще се предаде в служене на Бога.
– Може и без женитба, и без ядене, и без мислене, и без чувстване – без всичко може, но при друг живот. При този живот, обаче, вие трябва да разбирате дълбокия смисъл на всички тия неща и да ги прилагате разумно. Що е женитбата? Съвременните хора тепърва трябва да изучават женитбата. Те още не знаят какво представлява тя.
Казано е: който иска да влезе в Царството Божие, той сам ще остане, той ще се пожертва, ще се предаде в служене на Бога.
Някой казва, че женитбата е условие да научи човек закона на жертвата, на себеотричането. Не е един пътят за постигане на знания. Много са пътищата, по които могат да се постигнат знания и опитности. Вземете, за пример, живота на хората и този на птиците. Хората сами могат да си изпредат вълната и след това да си изтъкат дрехи, но същевременно те мога да отидат в някой дюкян и там да си купят готови дрехи.
към беседата >>
Някой казва, че женитбата е условие да научи човек закона на жертвата, на себеотричането.
При този живот, обаче, вие трябва да разбирате дълбокия смисъл на всички тия неща и да ги прилагате разумно. Що е женитбата? Съвременните хора тепърва трябва да изучават женитбата. Те още не знаят какво представлява тя. Казано е: който иска да влезе в Царството Божие, той сам ще остане, той ще се пожертва, ще се предаде в служене на Бога.
Някой казва, че женитбата е условие да научи човек закона на жертвата, на себеотричането.
Не е един пътят за постигане на знания. Много са пътищата, по които могат да се постигнат знания и опитности. Вземете, за пример, живота на хората и този на птиците. Хората сами могат да си изпредат вълната и след това да си изтъкат дрехи, но същевременно те мога да отидат в някой дюкян и там да си купят готови дрехи. Обаче у птиците не е така.
към беседата >>
Не е един пътят за постигане на знания.
Що е женитбата? Съвременните хора тепърва трябва да изучават женитбата. Те още не знаят какво представлява тя. Казано е: който иска да влезе в Царството Божие, той сам ще остане, той ще се пожертва, ще се предаде в служене на Бога. Някой казва, че женитбата е условие да научи човек закона на жертвата, на себеотричането.
Не е един пътят за постигане на знания.
Много са пътищата, по които могат да се постигнат знания и опитности. Вземете, за пример, живота на хората и този на птиците. Хората сами могат да си изпредат вълната и след това да си изтъкат дрехи, но същевременно те мога да отидат в някой дюкян и там да си купят готови дрехи. Обаче у птиците не е така. Те нямат пазарни места, където могат да си купят готови дрехи.
към беседата >>
Много са пътищата, по които могат да се постигнат знания и опитности.
Съвременните хора тепърва трябва да изучават женитбата. Те още не знаят какво представлява тя. Казано е: който иска да влезе в Царството Божие, той сам ще остане, той ще се пожертва, ще се предаде в служене на Бога. Някой казва, че женитбата е условие да научи човек закона на жертвата, на себеотричането. Не е един пътят за постигане на знания.
Много са пътищата, по които могат да се постигнат знания и опитности.
Вземете, за пример, живота на хората и този на птиците. Хората сами могат да си изпредат вълната и след това да си изтъкат дрехи, но същевременно те мога да отидат в някой дюкян и там да си купят готови дрехи. Обаче у птиците не е така. Те нямат пазарни места, където могат да си купят готови дрехи. Всяка птица сама трябва да изработи костюма си.
към беседата >>
Вземете, за пример, живота на хората и този на птиците.
Те още не знаят какво представлява тя. Казано е: който иска да влезе в Царството Божие, той сам ще остане, той ще се пожертва, ще се предаде в служене на Бога. Някой казва, че женитбата е условие да научи човек закона на жертвата, на себеотричането. Не е един пътят за постигане на знания. Много са пътищата, по които могат да се постигнат знания и опитности.
Вземете, за пример, живота на хората и този на птиците.
Хората сами могат да си изпредат вълната и след това да си изтъкат дрехи, но същевременно те мога да отидат в някой дюкян и там да си купят готови дрехи. Обаче у птиците не е така. Те нямат пазарни места, където могат да си купят готови дрехи. Всяка птица сама трябва да изработи костюма си. Хората могат да придобият знанието си и от книги, а птиците имат съвсем особен начин за придобиване на знания.
към беседата >>
Хората сами могат да си изпредат вълната и след това да си изтъкат дрехи, но същевременно те мога да отидат в някой дюкян и там да си купят готови дрехи.
Казано е: който иска да влезе в Царството Божие, той сам ще остане, той ще се пожертва, ще се предаде в служене на Бога. Някой казва, че женитбата е условие да научи човек закона на жертвата, на себеотричането. Не е един пътят за постигане на знания. Много са пътищата, по които могат да се постигнат знания и опитности. Вземете, за пример, живота на хората и този на птиците.
Хората сами могат да си изпредат вълната и след това да си изтъкат дрехи, но същевременно те мога да отидат в някой дюкян и там да си купят готови дрехи.
Обаче у птиците не е така. Те нямат пазарни места, където могат да си купят готови дрехи. Всяка птица сама трябва да изработи костюма си. Хората могат да придобият знанието си и от книги, а птиците имат съвсем особен начин за придобиване на знания. Хората не знаят пътя, по който птиците придобиват знанията си.
към беседата >>
Обаче у птиците не е така.
Някой казва, че женитбата е условие да научи човек закона на жертвата, на себеотричането. Не е един пътят за постигане на знания. Много са пътищата, по които могат да се постигнат знания и опитности. Вземете, за пример, живота на хората и този на птиците. Хората сами могат да си изпредат вълната и след това да си изтъкат дрехи, но същевременно те мога да отидат в някой дюкян и там да си купят готови дрехи.
Обаче у птиците не е така.
Те нямат пазарни места, където могат да си купят готови дрехи. Всяка птица сама трябва да изработи костюма си. Хората могат да придобият знанието си и от книги, а птиците имат съвсем особен начин за придобиване на знания. Хората не знаят пътя, по който птиците придобиват знанията си. Малките птички изпълняват точно това, което майките и бащите им са вършили.
към беседата >>
Те нямат пазарни места, където могат да си купят готови дрехи.
Не е един пътят за постигане на знания. Много са пътищата, по които могат да се постигнат знания и опитности. Вземете, за пример, живота на хората и този на птиците. Хората сами могат да си изпредат вълната и след това да си изтъкат дрехи, но същевременно те мога да отидат в някой дюкян и там да си купят готови дрехи. Обаче у птиците не е така.
Те нямат пазарни места, където могат да си купят готови дрехи.
Всяка птица сама трябва да изработи костюма си. Хората могат да придобият знанието си и от книги, а птиците имат съвсем особен начин за придобиване на знания. Хората не знаят пътя, по който птиците придобиват знанията си. Малките птички изпълняват точно това, което майките и бащите им са вършили. Между хората не е така.
към беседата >>
Всяка птица сама трябва да изработи костюма си.
Много са пътищата, по които могат да се постигнат знания и опитности. Вземете, за пример, живота на хората и този на птиците. Хората сами могат да си изпредат вълната и след това да си изтъкат дрехи, но същевременно те мога да отидат в някой дюкян и там да си купят готови дрехи. Обаче у птиците не е така. Те нямат пазарни места, където могат да си купят готови дрехи.
Всяка птица сама трябва да изработи костюма си.
Хората могат да придобият знанието си и от книги, а птиците имат съвсем особен начин за придобиване на знания. Хората не знаят пътя, по който птиците придобиват знанията си. Малките птички изпълняват точно това, което майките и бащите им са вършили. Между хората не е така. Техните деца трябва да прекарат около 20 години в училище, за да придобият известни знания.
към беседата >>
Хората могат да придобият знанието си и от книги, а птиците имат съвсем особен начин за придобиване на знания.
Вземете, за пример, живота на хората и този на птиците. Хората сами могат да си изпредат вълната и след това да си изтъкат дрехи, но същевременно те мога да отидат в някой дюкян и там да си купят готови дрехи. Обаче у птиците не е така. Те нямат пазарни места, където могат да си купят готови дрехи. Всяка птица сама трябва да изработи костюма си.
Хората могат да придобият знанието си и от книги, а птиците имат съвсем особен начин за придобиване на знания.
Хората не знаят пътя, по който птиците придобиват знанията си. Малките птички изпълняват точно това, което майките и бащите им са вършили. Между хората не е така. Техните деца трябва да прекарат около 20 години в училище, за да придобият известни знания. За пример, ако синът не се е учил да плава, а бащата знае, той не може да предаде по наследство това знание на сина си.
към беседата >>
Хората не знаят пътя, по който птиците придобиват знанията си.
Хората сами могат да си изпредат вълната и след това да си изтъкат дрехи, но същевременно те мога да отидат в някой дюкян и там да си купят готови дрехи. Обаче у птиците не е така. Те нямат пазарни места, където могат да си купят готови дрехи. Всяка птица сама трябва да изработи костюма си. Хората могат да придобият знанието си и от книги, а птиците имат съвсем особен начин за придобиване на знания.
Хората не знаят пътя, по който птиците придобиват знанията си.
Малките птички изпълняват точно това, което майките и бащите им са вършили. Между хората не е така. Техните деца трябва да прекарат около 20 години в училище, за да придобият известни знания. За пример, ако синът не се е учил да плава, а бащата знае, той не може да предаде по наследство това знание на сина си. Синът за своя сметка трябва да учи това изкуство.
към беседата >>
Малките птички изпълняват точно това, което майките и бащите им са вършили.
Обаче у птиците не е така. Те нямат пазарни места, където могат да си купят готови дрехи. Всяка птица сама трябва да изработи костюма си. Хората могат да придобият знанието си и от книги, а птиците имат съвсем особен начин за придобиване на знания. Хората не знаят пътя, по който птиците придобиват знанията си.
Малките птички изпълняват точно това, което майките и бащите им са вършили.
Между хората не е така. Техните деца трябва да прекарат около 20 години в училище, за да придобият известни знания. За пример, ако синът не се е учил да плава, а бащата знае, той не може да предаде по наследство това знание на сина си. Синът за своя сметка трябва да учи това изкуство. Малкото юрдече още с излюпването си знае да плава като майка си.
към беседата >>
Между хората не е така.
Те нямат пазарни места, където могат да си купят готови дрехи. Всяка птица сама трябва да изработи костюма си. Хората могат да придобият знанието си и от книги, а птиците имат съвсем особен начин за придобиване на знания. Хората не знаят пътя, по който птиците придобиват знанията си. Малките птички изпълняват точно това, което майките и бащите им са вършили.
Между хората не е така.
Техните деца трябва да прекарат около 20 години в училище, за да придобият известни знания. За пример, ако синът не се е учил да плава, а бащата знае, той не може да предаде по наследство това знание на сина си. Синът за своя сметка трябва да учи това изкуство. Малкото юрдече още с излюпването си знае да плава като майка си. Сложите ли едно дете във водата, то веднага ще се удави.
към беседата >>
Техните деца трябва да прекарат около 20 години в училище, за да придобият известни знания.
Всяка птица сама трябва да изработи костюма си. Хората могат да придобият знанието си и от книги, а птиците имат съвсем особен начин за придобиване на знания. Хората не знаят пътя, по който птиците придобиват знанията си. Малките птички изпълняват точно това, което майките и бащите им са вършили. Между хората не е така.
Техните деца трябва да прекарат около 20 години в училище, за да придобият известни знания.
За пример, ако синът не се е учил да плава, а бащата знае, той не може да предаде по наследство това знание на сина си. Синът за своя сметка трябва да учи това изкуство. Малкото юрдече още с излюпването си знае да плава като майка си. Сложите ли едно дете във водата, то веднага ще се удави. Ако бащата на това дете не се е учил да плава, и той ще се удави във водата.
към беседата >>
За пример, ако синът не се е учил да плава, а бащата знае, той не може да предаде по наследство това знание на сина си.
Хората могат да придобият знанието си и от книги, а птиците имат съвсем особен начин за придобиване на знания. Хората не знаят пътя, по който птиците придобиват знанията си. Малките птички изпълняват точно това, което майките и бащите им са вършили. Между хората не е така. Техните деца трябва да прекарат около 20 години в училище, за да придобият известни знания.
За пример, ако синът не се е учил да плава, а бащата знае, той не може да предаде по наследство това знание на сина си.
Синът за своя сметка трябва да учи това изкуство. Малкото юрдече още с излюпването си знае да плава като майка си. Сложите ли едно дете във водата, то веднага ще се удави. Ако бащата на това дете не се е учил да плава, и той ще се удави във водата. Човек трябва дълго време да учи законите на плаването, да простира ръцете и краката си, за да може да плава.
към беседата >>
Синът за своя сметка трябва да учи това изкуство.
Хората не знаят пътя, по който птиците придобиват знанията си. Малките птички изпълняват точно това, което майките и бащите им са вършили. Между хората не е така. Техните деца трябва да прекарат около 20 години в училище, за да придобият известни знания. За пример, ако синът не се е учил да плава, а бащата знае, той не може да предаде по наследство това знание на сина си.
Синът за своя сметка трябва да учи това изкуство.
Малкото юрдече още с излюпването си знае да плава като майка си. Сложите ли едно дете във водата, то веднага ще се удави. Ако бащата на това дете не се е учил да плава, и той ще се удави във водата. Човек трябва дълго време да учи законите на плаването, да простира ръцете и краката си, за да може да плава. Ако някой влезе във водата и започне да вдига голям шум, да пляска с ръцете и с краката си, той не знае да плава.
към беседата >>
Малкото юрдече още с излюпването си знае да плава като майка си.
Малките птички изпълняват точно това, което майките и бащите им са вършили. Между хората не е така. Техните деца трябва да прекарат около 20 години в училище, за да придобият известни знания. За пример, ако синът не се е учил да плава, а бащата знае, той не може да предаде по наследство това знание на сина си. Синът за своя сметка трябва да учи това изкуство.
Малкото юрдече още с излюпването си знае да плава като майка си.
Сложите ли едно дете във водата, то веднага ще се удави. Ако бащата на това дете не се е учил да плава, и той ще се удави във водата. Човек трябва дълго време да учи законите на плаването, да простира ръцете и краката си, за да може да плава. Ако някой влезе във водата и започне да вдига голям шум, да пляска с ръцете и с краката си, той не знае да плава. Истинският плувец се носи леко по водата, без шум, без пляскане с ръце и крака.
към беседата >>
Сложите ли едно дете във водата, то веднага ще се удави.
Между хората не е така. Техните деца трябва да прекарат около 20 години в училище, за да придобият известни знания. За пример, ако синът не се е учил да плава, а бащата знае, той не може да предаде по наследство това знание на сина си. Синът за своя сметка трябва да учи това изкуство. Малкото юрдече още с излюпването си знае да плава като майка си.
Сложите ли едно дете във водата, то веднага ще се удави.
Ако бащата на това дете не се е учил да плава, и той ще се удави във водата. Човек трябва дълго време да учи законите на плаването, да простира ръцете и краката си, за да може да плава. Ако някой влезе във водата и започне да вдига голям шум, да пляска с ръцете и с краката си, той не знае да плава. Истинският плувец се носи леко по водата, без шум, без пляскане с ръце и крака. Той е голям майстор, леко се извива ту на корем, ту на гръб, ту на една и на друга страна, ту се гмурка под водата, ту излиза на повърхността.
към беседата >>
Ако бащата на това дете не се е учил да плава, и той ще се удави във водата.
Техните деца трябва да прекарат около 20 години в училище, за да придобият известни знания. За пример, ако синът не се е учил да плава, а бащата знае, той не може да предаде по наследство това знание на сина си. Синът за своя сметка трябва да учи това изкуство. Малкото юрдече още с излюпването си знае да плава като майка си. Сложите ли едно дете във водата, то веднага ще се удави.
Ако бащата на това дете не се е учил да плава, и той ще се удави във водата.
Човек трябва дълго време да учи законите на плаването, да простира ръцете и краката си, за да може да плава. Ако някой влезе във водата и започне да вдига голям шум, да пляска с ръцете и с краката си, той не знае да плава. Истинският плувец се носи леко по водата, без шум, без пляскане с ръце и крака. Той е голям майстор, леко се извива ту на корем, ту на гръб, ту на една и на друга страна, ту се гмурка под водата, ту излиза на повърхността. Плаването е изкуство.
към беседата >>
Човек трябва дълго време да учи законите на плаването, да простира ръцете и краката си, за да може да плава.
За пример, ако синът не се е учил да плава, а бащата знае, той не може да предаде по наследство това знание на сина си. Синът за своя сметка трябва да учи това изкуство. Малкото юрдече още с излюпването си знае да плава като майка си. Сложите ли едно дете във водата, то веднага ще се удави. Ако бащата на това дете не се е учил да плава, и той ще се удави във водата.
Човек трябва дълго време да учи законите на плаването, да простира ръцете и краката си, за да може да плава.
Ако някой влезе във водата и започне да вдига голям шум, да пляска с ръцете и с краката си, той не знае да плава. Истинският плувец се носи леко по водата, без шум, без пляскане с ръце и крака. Той е голям майстор, леко се извива ту на корем, ту на гръб, ту на една и на друга страна, ту се гмурка под водата, ту излиза на повърхността. Плаването е изкуство. Ако хората вдигат голям шум с добродетелите си, те не знаят да плават.
към беседата >>
Ако някой влезе във водата и започне да вдига голям шум, да пляска с ръцете и с краката си, той не знае да плава.
Синът за своя сметка трябва да учи това изкуство. Малкото юрдече още с излюпването си знае да плава като майка си. Сложите ли едно дете във водата, то веднага ще се удави. Ако бащата на това дете не се е учил да плава, и той ще се удави във водата. Човек трябва дълго време да учи законите на плаването, да простира ръцете и краката си, за да може да плава.
Ако някой влезе във водата и започне да вдига голям шум, да пляска с ръцете и с краката си, той не знае да плава.
Истинският плувец се носи леко по водата, без шум, без пляскане с ръце и крака. Той е голям майстор, леко се извива ту на корем, ту на гръб, ту на една и на друга страна, ту се гмурка под водата, ту излиза на повърхността. Плаването е изкуство. Ако хората вдигат голям шум с добродетелите си, те не знаят да плават. Ако вдигат голям шум с краката си, те не знаят да ходят.
към беседата >>
Истинският плувец се носи леко по водата, без шум, без пляскане с ръце и крака.
Малкото юрдече още с излюпването си знае да плава като майка си. Сложите ли едно дете във водата, то веднага ще се удави. Ако бащата на това дете не се е учил да плава, и той ще се удави във водата. Човек трябва дълго време да учи законите на плаването, да простира ръцете и краката си, за да може да плава. Ако някой влезе във водата и започне да вдига голям шум, да пляска с ръцете и с краката си, той не знае да плава.
Истинският плувец се носи леко по водата, без шум, без пляскане с ръце и крака.
Той е голям майстор, леко се извива ту на корем, ту на гръб, ту на една и на друга страна, ту се гмурка под водата, ту излиза на повърхността. Плаването е изкуство. Ако хората вдигат голям шум с добродетелите си, те не знаят да плават. Ако вдигат голям шум с краката си, те не знаят да ходят. Човек трябва да върви тихо и спокойно, да не вдига шум нито с краката, нито с ръцете си.
към беседата >>
Той е голям майстор, леко се извива ту на корем, ту на гръб, ту на една и на друга страна, ту се гмурка под водата, ту излиза на повърхността.
Сложите ли едно дете във водата, то веднага ще се удави. Ако бащата на това дете не се е учил да плава, и той ще се удави във водата. Човек трябва дълго време да учи законите на плаването, да простира ръцете и краката си, за да може да плава. Ако някой влезе във водата и започне да вдига голям шум, да пляска с ръцете и с краката си, той не знае да плава. Истинският плувец се носи леко по водата, без шум, без пляскане с ръце и крака.
Той е голям майстор, леко се извива ту на корем, ту на гръб, ту на една и на друга страна, ту се гмурка под водата, ту излиза на повърхността.
Плаването е изкуство. Ако хората вдигат голям шум с добродетелите си, те не знаят да плават. Ако вдигат голям шум с краката си, те не знаят да ходят. Човек трябва да върви тихо и спокойно, да не вдига шум нито с краката, нито с ръцете си. Казвам: за всяко нещо има ред правила, които човек трябва да приложи в живота си.
към беседата >>
Плаването е изкуство.
Ако бащата на това дете не се е учил да плава, и той ще се удави във водата. Човек трябва дълго време да учи законите на плаването, да простира ръцете и краката си, за да може да плава. Ако някой влезе във водата и започне да вдига голям шум, да пляска с ръцете и с краката си, той не знае да плава. Истинският плувец се носи леко по водата, без шум, без пляскане с ръце и крака. Той е голям майстор, леко се извива ту на корем, ту на гръб, ту на една и на друга страна, ту се гмурка под водата, ту излиза на повърхността.
Плаването е изкуство.
Ако хората вдигат голям шум с добродетелите си, те не знаят да плават. Ако вдигат голям шум с краката си, те не знаят да ходят. Човек трябва да върви тихо и спокойно, да не вдига шум нито с краката, нито с ръцете си. Казвам: за всяко нещо има ред правила, които човек трябва да приложи в живота си. Много хора седят наготово, очакват от другите, а те се ровят цял ден в книгите на миналото, да търсят произхода си.
към беседата >>
Ако хората вдигат голям шум с добродетелите си, те не знаят да плават.
Човек трябва дълго време да учи законите на плаването, да простира ръцете и краката си, за да може да плава. Ако някой влезе във водата и започне да вдига голям шум, да пляска с ръцете и с краката си, той не знае да плава. Истинският плувец се носи леко по водата, без шум, без пляскане с ръце и крака. Той е голям майстор, леко се извива ту на корем, ту на гръб, ту на една и на друга страна, ту се гмурка под водата, ту излиза на повърхността. Плаването е изкуство.
Ако хората вдигат голям шум с добродетелите си, те не знаят да плават.
Ако вдигат голям шум с краката си, те не знаят да ходят. Човек трябва да върви тихо и спокойно, да не вдига шум нито с краката, нито с ръцете си. Казвам: за всяко нещо има ред правила, които човек трябва да приложи в живота си. Много хора седят наготово, очакват от другите, а те се ровят цял ден в книгите на миналото, да търсят произхода си. Те искат да докажат на другите, че са от високо произхождение, че в жилите им тече царска кръв.
към беседата >>
Ако вдигат голям шум с краката си, те не знаят да ходят.
Ако някой влезе във водата и започне да вдига голям шум, да пляска с ръцете и с краката си, той не знае да плава. Истинският плувец се носи леко по водата, без шум, без пляскане с ръце и крака. Той е голям майстор, леко се извива ту на корем, ту на гръб, ту на една и на друга страна, ту се гмурка под водата, ту излиза на повърхността. Плаването е изкуство. Ако хората вдигат голям шум с добродетелите си, те не знаят да плават.
Ако вдигат голям шум с краката си, те не знаят да ходят.
Човек трябва да върви тихо и спокойно, да не вдига шум нито с краката, нито с ръцете си. Казвам: за всяко нещо има ред правила, които човек трябва да приложи в живота си. Много хора седят наготово, очакват от другите, а те се ровят цял ден в книгите на миналото, да търсят произхода си. Те искат да докажат на другите, че са от високо произхождение, че в жилите им тече царска кръв. Днес положението се е изменило, обаче.
към беседата >>
Човек трябва да върви тихо и спокойно, да не вдига шум нито с краката, нито с ръцете си.
Истинският плувец се носи леко по водата, без шум, без пляскане с ръце и крака. Той е голям майстор, леко се извива ту на корем, ту на гръб, ту на една и на друга страна, ту се гмурка под водата, ту излиза на повърхността. Плаването е изкуство. Ако хората вдигат голям шум с добродетелите си, те не знаят да плават. Ако вдигат голям шум с краката си, те не знаят да ходят.
Човек трябва да върви тихо и спокойно, да не вдига шум нито с краката, нито с ръцете си.
Казвам: за всяко нещо има ред правила, които човек трябва да приложи в живота си. Много хора седят наготово, очакват от другите, а те се ровят цял ден в книгите на миналото, да търсят произхода си. Те искат да докажат на другите, че са от високо произхождение, че в жилите им тече царска кръв. Днес положението се е изменило, обаче. Указва се, че никой вече не ги признава нито за царе, нито за князе, нито за графове.
към беседата >>
Казвам: за всяко нещо има ред правила, които човек трябва да приложи в живота си.
Той е голям майстор, леко се извива ту на корем, ту на гръб, ту на една и на друга страна, ту се гмурка под водата, ту излиза на повърхността. Плаването е изкуство. Ако хората вдигат голям шум с добродетелите си, те не знаят да плават. Ако вдигат голям шум с краката си, те не знаят да ходят. Човек трябва да върви тихо и спокойно, да не вдига шум нито с краката, нито с ръцете си.
Казвам: за всяко нещо има ред правила, които човек трябва да приложи в живота си.
Много хора седят наготово, очакват от другите, а те се ровят цял ден в книгите на миналото, да търсят произхода си. Те искат да докажат на другите, че са от високо произхождение, че в жилите им тече царска кръв. Днес положението се е изменило, обаче. Указва се, че никой вече не ги признава нито за царе, нито за князе, нито за графове. Какво трябва да правят те?
към беседата >>
Много хора седят наготово, очакват от другите, а те се ровят цял ден в книгите на миналото, да търсят произхода си.
Плаването е изкуство. Ако хората вдигат голям шум с добродетелите си, те не знаят да плават. Ако вдигат голям шум с краката си, те не знаят да ходят. Човек трябва да върви тихо и спокойно, да не вдига шум нито с краката, нито с ръцете си. Казвам: за всяко нещо има ред правила, които човек трябва да приложи в живота си.
Много хора седят наготово, очакват от другите, а те се ровят цял ден в книгите на миналото, да търсят произхода си.
Те искат да докажат на другите, че са от високо произхождение, че в жилите им тече царска кръв. Днес положението се е изменило, обаче. Указва се, че никой вече не ги признава нито за царе, нито за князе, нито за графове. Какво трябва да правят те? – Ще работят като всички хора.
към беседата >>
Те искат да докажат на другите, че са от високо произхождение, че в жилите им тече царска кръв.
Ако хората вдигат голям шум с добродетелите си, те не знаят да плават. Ако вдигат голям шум с краката си, те не знаят да ходят. Човек трябва да върви тихо и спокойно, да не вдига шум нито с краката, нито с ръцете си. Казвам: за всяко нещо има ред правила, които човек трябва да приложи в живота си. Много хора седят наготово, очакват от другите, а те се ровят цял ден в книгите на миналото, да търсят произхода си.
Те искат да докажат на другите, че са от високо произхождение, че в жилите им тече царска кръв.
Днес положението се е изменило, обаче. Указва се, че никой вече не ги признава нито за царе, нито за князе, нито за графове. Какво трябва да правят те? – Ще работят като всички хора. Преди всичко кръвта не може да бъде нито царска, нито княжеска, нито графска.
към беседата >>
Днес положението се е изменило, обаче.
Ако вдигат голям шум с краката си, те не знаят да ходят. Човек трябва да върви тихо и спокойно, да не вдига шум нито с краката, нито с ръцете си. Казвам: за всяко нещо има ред правила, които човек трябва да приложи в живота си. Много хора седят наготово, очакват от другите, а те се ровят цял ден в книгите на миналото, да търсят произхода си. Те искат да докажат на другите, че са от високо произхождение, че в жилите им тече царска кръв.
Днес положението се е изменило, обаче.
Указва се, че никой вече не ги признава нито за царе, нито за князе, нито за графове. Какво трябва да правят те? – Ще работят като всички хора. Преди всичко кръвта не може да бъде нито царска, нито княжеска, нито графска. Под думата „царска кръв“ се разбира кръв, която е абсолютно чиста и може да способства за правилни мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Указва се, че никой вече не ги признава нито за царе, нито за князе, нито за графове.
Човек трябва да върви тихо и спокойно, да не вдига шум нито с краката, нито с ръцете си. Казвам: за всяко нещо има ред правила, които човек трябва да приложи в живота си. Много хора седят наготово, очакват от другите, а те се ровят цял ден в книгите на миналото, да търсят произхода си. Те искат да докажат на другите, че са от високо произхождение, че в жилите им тече царска кръв. Днес положението се е изменило, обаче.
Указва се, че никой вече не ги признава нито за царе, нито за князе, нито за графове.
Какво трябва да правят те? – Ще работят като всички хора. Преди всичко кръвта не може да бъде нито царска, нито княжеска, нито графска. Под думата „царска кръв“ се разбира кръв, която е абсолютно чиста и може да способства за правилни мисли, чувства и постъпки. Кръв, която не способства за правилен живот, не е царска.
към беседата >>
Какво трябва да правят те?
Казвам: за всяко нещо има ред правила, които човек трябва да приложи в живота си. Много хора седят наготово, очакват от другите, а те се ровят цял ден в книгите на миналото, да търсят произхода си. Те искат да докажат на другите, че са от високо произхождение, че в жилите им тече царска кръв. Днес положението се е изменило, обаче. Указва се, че никой вече не ги признава нито за царе, нито за князе, нито за графове.
Какво трябва да правят те?
– Ще работят като всички хора. Преди всичко кръвта не може да бъде нито царска, нито княжеска, нито графска. Под думата „царска кръв“ се разбира кръв, която е абсолютно чиста и може да способства за правилни мисли, чувства и постъпки. Кръв, която не способства за правилен живот, не е царска. Кое е за предпочитане: да се роди човек в царски дом, но да бъде хилав, болнав, или да се роди между овчарите, но да бъде здрав?
към беседата >>
– Ще работят като всички хора.
Много хора седят наготово, очакват от другите, а те се ровят цял ден в книгите на миналото, да търсят произхода си. Те искат да докажат на другите, че са от високо произхождение, че в жилите им тече царска кръв. Днес положението се е изменило, обаче. Указва се, че никой вече не ги признава нито за царе, нито за князе, нито за графове. Какво трябва да правят те?
– Ще работят като всички хора.
Преди всичко кръвта не може да бъде нито царска, нито княжеска, нито графска. Под думата „царска кръв“ се разбира кръв, която е абсолютно чиста и може да способства за правилни мисли, чувства и постъпки. Кръв, която не способства за правилен живот, не е царска. Кое е за предпочитане: да се роди човек в царски дом, но да бъде хилав, болнав, или да се роди между овчарите, но да бъде здрав? По-добре е човек да бъде прост овчар, но здрав, отколкото царски син, но болен.
към беседата >>
Преди всичко кръвта не може да бъде нито царска, нито княжеска, нито графска.
Те искат да докажат на другите, че са от високо произхождение, че в жилите им тече царска кръв. Днес положението се е изменило, обаче. Указва се, че никой вече не ги признава нито за царе, нито за князе, нито за графове. Какво трябва да правят те? – Ще работят като всички хора.
Преди всичко кръвта не може да бъде нито царска, нито княжеска, нито графска.
Под думата „царска кръв“ се разбира кръв, която е абсолютно чиста и може да способства за правилни мисли, чувства и постъпки. Кръв, която не способства за правилен живот, не е царска. Кое е за предпочитане: да се роди човек в царски дом, но да бъде хилав, болнав, или да се роди между овчарите, но да бъде здрав? По-добре е човек да бъде прост овчар, но здрав, отколкото царски син, но болен. Ако царският син е здрав, той е за предпочитане пред простия, но болен овчар.
към беседата >>
Под думата „царска кръв“ се разбира кръв, която е абсолютно чиста и може да способства за правилни мисли, чувства и постъпки.
Днес положението се е изменило, обаче. Указва се, че никой вече не ги признава нито за царе, нито за князе, нито за графове. Какво трябва да правят те? – Ще работят като всички хора. Преди всичко кръвта не може да бъде нито царска, нито княжеска, нито графска.
Под думата „царска кръв“ се разбира кръв, която е абсолютно чиста и може да способства за правилни мисли, чувства и постъпки.
Кръв, която не способства за правилен живот, не е царска. Кое е за предпочитане: да се роди човек в царски дом, но да бъде хилав, болнав, или да се роди между овчарите, но да бъде здрав? По-добре е човек да бъде прост овчар, но здрав, отколкото царски син, но болен. Ако царският син е здрав, той е за предпочитане пред простия, но болен овчар. Под думата „прост човек“ разбирам онзи, който има здравето в себе си, но не го оценява.
към беседата >>
Кръв, която не способства за правилен живот, не е царска.
Указва се, че никой вече не ги признава нито за царе, нито за князе, нито за графове. Какво трябва да правят те? – Ще работят като всички хора. Преди всичко кръвта не може да бъде нито царска, нито княжеска, нито графска. Под думата „царска кръв“ се разбира кръв, която е абсолютно чиста и може да способства за правилни мисли, чувства и постъпки.
Кръв, която не способства за правилен живот, не е царска.
Кое е за предпочитане: да се роди човек в царски дом, но да бъде хилав, болнав, или да се роди между овчарите, но да бъде здрав? По-добре е човек да бъде прост овчар, но здрав, отколкото царски син, но болен. Ако царският син е здрав, той е за предпочитане пред простия, но болен овчар. Под думата „прост човек“ разбирам онзи, който има здравето в себе си, но не го оценява. Той всеки момент може да го изгуби.
към беседата >>
Кое е за предпочитане: да се роди човек в царски дом, но да бъде хилав, болнав, или да се роди между овчарите, но да бъде здрав?
Какво трябва да правят те? – Ще работят като всички хора. Преди всичко кръвта не може да бъде нито царска, нито княжеска, нито графска. Под думата „царска кръв“ се разбира кръв, която е абсолютно чиста и може да способства за правилни мисли, чувства и постъпки. Кръв, която не способства за правилен живот, не е царска.
Кое е за предпочитане: да се роди човек в царски дом, но да бъде хилав, болнав, или да се роди между овчарите, но да бъде здрав?
По-добре е човек да бъде прост овчар, но здрав, отколкото царски син, но болен. Ако царският син е здрав, той е за предпочитане пред простия, но болен овчар. Под думата „прост човек“ разбирам онзи, който има здравето в себе си, но не го оценява. Той всеки момент може да го изгуби. Изобщо, хората не оценяват онова, което природата им е дала.
към беседата >>
По-добре е човек да бъде прост овчар, но здрав, отколкото царски син, но болен.
– Ще работят като всички хора. Преди всичко кръвта не може да бъде нито царска, нито княжеска, нито графска. Под думата „царска кръв“ се разбира кръв, която е абсолютно чиста и може да способства за правилни мисли, чувства и постъпки. Кръв, която не способства за правилен живот, не е царска. Кое е за предпочитане: да се роди човек в царски дом, но да бъде хилав, болнав, или да се роди между овчарите, но да бъде здрав?
По-добре е човек да бъде прост овчар, но здрав, отколкото царски син, но болен.
Ако царският син е здрав, той е за предпочитане пред простия, но болен овчар. Под думата „прост човек“ разбирам онзи, който има здравето в себе си, но не го оценява. Той всеки момент може да го изгуби. Изобщо, хората не оценяват онова, което природата им е дала.
към беседата >>
Ако царският син е здрав, той е за предпочитане пред простия, но болен овчар.
Преди всичко кръвта не може да бъде нито царска, нито княжеска, нито графска. Под думата „царска кръв“ се разбира кръв, която е абсолютно чиста и може да способства за правилни мисли, чувства и постъпки. Кръв, която не способства за правилен живот, не е царска. Кое е за предпочитане: да се роди човек в царски дом, но да бъде хилав, болнав, или да се роди между овчарите, но да бъде здрав? По-добре е човек да бъде прост овчар, но здрав, отколкото царски син, но болен.
Ако царският син е здрав, той е за предпочитане пред простия, но болен овчар.
Под думата „прост човек“ разбирам онзи, който има здравето в себе си, но не го оценява. Той всеки момент може да го изгуби. Изобщо, хората не оценяват онова, което природата им е дала.
към беседата >>
Под думата „прост човек“ разбирам онзи, който има здравето в себе си, но не го оценява.
Под думата „царска кръв“ се разбира кръв, която е абсолютно чиста и може да способства за правилни мисли, чувства и постъпки. Кръв, която не способства за правилен живот, не е царска. Кое е за предпочитане: да се роди човек в царски дом, но да бъде хилав, болнав, или да се роди между овчарите, но да бъде здрав? По-добре е човек да бъде прост овчар, но здрав, отколкото царски син, но болен. Ако царският син е здрав, той е за предпочитане пред простия, но болен овчар.
Под думата „прост човек“ разбирам онзи, който има здравето в себе си, но не го оценява.
Той всеки момент може да го изгуби. Изобщо, хората не оценяват онова, което природата им е дала.
към беседата >>
Той всеки момент може да го изгуби.
Кръв, която не способства за правилен живот, не е царска. Кое е за предпочитане: да се роди човек в царски дом, но да бъде хилав, болнав, или да се роди между овчарите, но да бъде здрав? По-добре е човек да бъде прост овчар, но здрав, отколкото царски син, но болен. Ако царският син е здрав, той е за предпочитане пред простия, но болен овчар. Под думата „прост човек“ разбирам онзи, който има здравето в себе си, но не го оценява.
Той всеки момент може да го изгуби.
Изобщо, хората не оценяват онова, което природата им е дала.
към беседата >>
Изобщо, хората не оценяват онова, което природата им е дала.
Кое е за предпочитане: да се роди човек в царски дом, но да бъде хилав, болнав, или да се роди между овчарите, но да бъде здрав? По-добре е човек да бъде прост овчар, но здрав, отколкото царски син, но болен. Ако царският син е здрав, той е за предпочитане пред простия, но болен овчар. Под думата „прост човек“ разбирам онзи, който има здравето в себе си, но не го оценява. Той всеки момент може да го изгуби.
Изобщо, хората не оценяват онова, което природата им е дала.
към беседата >>
За пример, докато са млади, те не оценяват младостта си.
За пример, докато са млади, те не оценяват младостта си.
Като я изгубят, тогава я ценят. Докато имат хубави мисли и чувства, те не ги оценяват. Щом ги изгубят, тогава ги ценят. Жалко е, когато човек не може да събуди в себе си никаква хубава мисъл. Жалко е, когато в него не могат да се явят красиви подтици. Защо?
към беседата >>
Като я изгубят, тогава я ценят.
За пример, докато са млади, те не оценяват младостта си.
Като я изгубят, тогава я ценят.
Докато имат хубави мисли и чувства, те не ги оценяват. Щом ги изгубят, тогава ги ценят. Жалко е, когато човек не може да събуди в себе си никаква хубава мисъл. Жалко е, когато в него не могат да се явят красиви подтици. Защо? – Защото няма външни стимули.
към беседата >>
Докато имат хубави мисли и чувства, те не ги оценяват.
За пример, докато са млади, те не оценяват младостта си. Като я изгубят, тогава я ценят.
Докато имат хубави мисли и чувства, те не ги оценяват.
Щом ги изгубят, тогава ги ценят. Жалко е, когато човек не може да събуди в себе си никаква хубава мисъл. Жалко е, когато в него не могат да се явят красиви подтици. Защо? – Защото няма външни стимули. Момъкът се въодушевява от някоя млада мома и може да пише.
към беседата >>
Щом ги изгубят, тогава ги ценят.
За пример, докато са млади, те не оценяват младостта си. Като я изгубят, тогава я ценят. Докато имат хубави мисли и чувства, те не ги оценяват.
Щом ги изгубят, тогава ги ценят.
Жалко е, когато човек не може да събуди в себе си никаква хубава мисъл. Жалко е, когато в него не могат да се явят красиви подтици. Защо? – Защото няма външни стимули. Момъкът се въодушевява от някоя млада мома и може да пише. Старият не се въодушевява от младата мома и не може да пише.
към беседата >>
Жалко е, когато човек не може да събуди в себе си никаква хубава мисъл.
За пример, докато са млади, те не оценяват младостта си. Като я изгубят, тогава я ценят. Докато имат хубави мисли и чувства, те не ги оценяват. Щом ги изгубят, тогава ги ценят.
Жалко е, когато човек не може да събуди в себе си никаква хубава мисъл.
Жалко е, когато в него не могат да се явят красиви подтици. Защо? – Защото няма външни стимули. Момъкът се въодушевява от някоя млада мома и може да пише. Старият не се въодушевява от младата мома и не може да пише. Старият се въодушевява от идеята за Бога и пише.
към беседата >>
Жалко е, когато в него не могат да се явят красиви подтици. Защо?
За пример, докато са млади, те не оценяват младостта си. Като я изгубят, тогава я ценят. Докато имат хубави мисли и чувства, те не ги оценяват. Щом ги изгубят, тогава ги ценят. Жалко е, когато човек не може да събуди в себе си никаква хубава мисъл.
Жалко е, когато в него не могат да се явят красиви подтици. Защо?
– Защото няма външни стимули. Момъкът се въодушевява от някоя млада мома и може да пише. Старият не се въодушевява от младата мома и не може да пише. Старият се въодушевява от идеята за Бога и пише. Младият не се въодушевява от тази идея, не може да пише.
към беседата >>
– Защото няма външни стимули.
Като я изгубят, тогава я ценят. Докато имат хубави мисли и чувства, те не ги оценяват. Щом ги изгубят, тогава ги ценят. Жалко е, когато човек не може да събуди в себе си никаква хубава мисъл. Жалко е, когато в него не могат да се явят красиви подтици. Защо?
– Защото няма външни стимули.
Момъкът се въодушевява от някоя млада мома и може да пише. Старият не се въодушевява от младата мома и не може да пише. Старият се въодушевява от идеята за Бога и пише. Младият не се въодушевява от тази идея, не може да пише. Забелязано е, че когато поетите остаряват, те започват да пишат за Бога.
към беседата >>
Момъкът се въодушевява от някоя млада мома и може да пише.
Докато имат хубави мисли и чувства, те не ги оценяват. Щом ги изгубят, тогава ги ценят. Жалко е, когато човек не може да събуди в себе си никаква хубава мисъл. Жалко е, когато в него не могат да се явят красиви подтици. Защо? – Защото няма външни стимули.
Момъкът се въодушевява от някоя млада мома и може да пише.
Старият не се въодушевява от младата мома и не може да пише. Старият се въодушевява от идеята за Бога и пише. Младият не се въодушевява от тази идея, не може да пише. Забелязано е, че когато поетите остаряват, те започват да пишат за Бога. Да мислиш за Бога, и това е любовна работа.
към беседата >>
Старият не се въодушевява от младата мома и не може да пише.
Щом ги изгубят, тогава ги ценят. Жалко е, когато човек не може да събуди в себе си никаква хубава мисъл. Жалко е, когато в него не могат да се явят красиви подтици. Защо? – Защото няма външни стимули. Момъкът се въодушевява от някоя млада мома и може да пише.
Старият не се въодушевява от младата мома и не може да пише.
Старият се въодушевява от идеята за Бога и пише. Младият не се въодушевява от тази идея, не може да пише. Забелязано е, че когато поетите остаряват, те започват да пишат за Бога. Да мислиш за Бога, и това е любовна работа. Когато старият започне да мисли за Бога, той вече се подмладява.
към беседата >>
Човек трябва да има предвид едно важно правило в живота си, а именно: иска ли да работи, да се прояви, той трябва да има един установен ред в работата.
Човек трябва да има предвид едно важно правило в живота си, а именно: иска ли да работи, да се прояви, той трябва да има един установен ред в работата.
Иска ли човек да ходи, той трябва да спазва няколко условия: да има сили в себе си, да има органи, които трябва да впрегне в това движение, и най-после той трябва да има почва, на която да стъпва. Иска ли човек да чувства, той трябва да има материал, който да занимава сърцето му. Иска ли човек да мисли, той трябва да има материал, който да занимава ума му. Следователно за извършване и на най-малката работа изискват се условия. Често човек се натъква на ред противоречия в живота си.
към беседата >>
Старият се въодушевява от идеята за Бога и пише.
Жалко е, когато човек не може да събуди в себе си никаква хубава мисъл. Жалко е, когато в него не могат да се явят красиви подтици. Защо? – Защото няма външни стимули. Момъкът се въодушевява от някоя млада мома и може да пише. Старият не се въодушевява от младата мома и не може да пише.
Старият се въодушевява от идеята за Бога и пише.
Младият не се въодушевява от тази идея, не може да пише. Забелязано е, че когато поетите остаряват, те започват да пишат за Бога. Да мислиш за Бога, и това е любовна работа. Когато старият започне да мисли за Бога, той вече се подмладява. Тъй щото, иска ли човек да се подмлади, той трябва да намери такъв обект за мисълта си, който да не остарява.
към беседата >>
Иска ли човек да ходи, той трябва да спазва няколко условия: да има сили в себе си, да има органи, които трябва да впрегне в това движение, и най-после той трябва да има почва, на която да стъпва.
Човек трябва да има предвид едно важно правило в живота си, а именно: иска ли да работи, да се прояви, той трябва да има един установен ред в работата.
Иска ли човек да ходи, той трябва да спазва няколко условия: да има сили в себе си, да има органи, които трябва да впрегне в това движение, и най-после той трябва да има почва, на която да стъпва.
Иска ли човек да чувства, той трябва да има материал, който да занимава сърцето му. Иска ли човек да мисли, той трябва да има материал, който да занимава ума му. Следователно за извършване и на най-малката работа изискват се условия. Често човек се натъква на ред противоречия в живота си. Той мисли, че много неща знае, а при това вижда, че собствените му работи не вървят.
към беседата >>
Младият не се въодушевява от тази идея, не може да пише.
Жалко е, когато в него не могат да се явят красиви подтици. Защо? – Защото няма външни стимули. Момъкът се въодушевява от някоя млада мома и може да пише. Старият не се въодушевява от младата мома и не може да пише. Старият се въодушевява от идеята за Бога и пише.
Младият не се въодушевява от тази идея, не може да пише.
Забелязано е, че когато поетите остаряват, те започват да пишат за Бога. Да мислиш за Бога, и това е любовна работа. Когато старият започне да мисли за Бога, той вече се подмладява. Тъй щото, иска ли човек да се подмлади, той трябва да намери такъв обект за мисълта си, който да не остарява. Едно е важно: младият трябва да бъде млад, и старият трябва да бъде стар.
към беседата >>
Иска ли човек да чувства, той трябва да има материал, който да занимава сърцето му.
Човек трябва да има предвид едно важно правило в живота си, а именно: иска ли да работи, да се прояви, той трябва да има един установен ред в работата. Иска ли човек да ходи, той трябва да спазва няколко условия: да има сили в себе си, да има органи, които трябва да впрегне в това движение, и най-после той трябва да има почва, на която да стъпва.
Иска ли човек да чувства, той трябва да има материал, който да занимава сърцето му.
Иска ли човек да мисли, той трябва да има материал, който да занимава ума му. Следователно за извършване и на най-малката работа изискват се условия. Често човек се натъква на ред противоречия в живота си. Той мисли, че много неща знае, а при това вижда, че собствените му работи не вървят. Това показва, че той се нуждае от един вътрешен план, от който да се ръководи във външните си работи.
към беседата >>
Забелязано е, че когато поетите остаряват, те започват да пишат за Бога.
– Защото няма външни стимули. Момъкът се въодушевява от някоя млада мома и може да пише. Старият не се въодушевява от младата мома и не може да пише. Старият се въодушевява от идеята за Бога и пише. Младият не се въодушевява от тази идея, не може да пише.
Забелязано е, че когато поетите остаряват, те започват да пишат за Бога.
Да мислиш за Бога, и това е любовна работа. Когато старият започне да мисли за Бога, той вече се подмладява. Тъй щото, иска ли човек да се подмлади, той трябва да намери такъв обект за мисълта си, който да не остарява. Едно е важно: младият трябва да бъде млад, и старият трябва да бъде стар. Ако дигизирате един стар човек, да го облечете с дрехи на млад и смените мозъка му с мозъка на млад човек, старият пак ще си остане стар.
към беседата >>
Иска ли човек да мисли, той трябва да има материал, който да занимава ума му.
Човек трябва да има предвид едно важно правило в живота си, а именно: иска ли да работи, да се прояви, той трябва да има един установен ред в работата. Иска ли човек да ходи, той трябва да спазва няколко условия: да има сили в себе си, да има органи, които трябва да впрегне в това движение, и най-после той трябва да има почва, на която да стъпва. Иска ли човек да чувства, той трябва да има материал, който да занимава сърцето му.
Иска ли човек да мисли, той трябва да има материал, който да занимава ума му.
Следователно за извършване и на най-малката работа изискват се условия. Често човек се натъква на ред противоречия в живота си. Той мисли, че много неща знае, а при това вижда, че собствените му работи не вървят. Това показва, че той се нуждае от един вътрешен план, от който да се ръководи във външните си работи. За тази цел той трябва да разбира условията, законите на своето тяло, на своето сърце и на своя ум.
към беседата >>
Да мислиш за Бога, и това е любовна работа.
Момъкът се въодушевява от някоя млада мома и може да пише. Старият не се въодушевява от младата мома и не може да пише. Старият се въодушевява от идеята за Бога и пише. Младият не се въодушевява от тази идея, не може да пише. Забелязано е, че когато поетите остаряват, те започват да пишат за Бога.
Да мислиш за Бога, и това е любовна работа.
Когато старият започне да мисли за Бога, той вече се подмладява. Тъй щото, иска ли човек да се подмлади, той трябва да намери такъв обект за мисълта си, който да не остарява. Едно е важно: младият трябва да бъде млад, и старият трябва да бъде стар. Ако дигизирате един стар човек, да го облечете с дрехи на млад и смените мозъка му с мозъка на млад човек, старият пак ще си остане стар. И ако по същия начин дигизирате младия да го превърнете в стар, той пак ще си остане млад.
към беседата >>
Следователно за извършване и на най-малката работа изискват се условия.
Човек трябва да има предвид едно важно правило в живота си, а именно: иска ли да работи, да се прояви, той трябва да има един установен ред в работата. Иска ли човек да ходи, той трябва да спазва няколко условия: да има сили в себе си, да има органи, които трябва да впрегне в това движение, и най-после той трябва да има почва, на която да стъпва. Иска ли човек да чувства, той трябва да има материал, който да занимава сърцето му. Иска ли човек да мисли, той трябва да има материал, който да занимава ума му.
Следователно за извършване и на най-малката работа изискват се условия.
Често човек се натъква на ред противоречия в живота си. Той мисли, че много неща знае, а при това вижда, че собствените му работи не вървят. Това показва, че той се нуждае от един вътрешен план, от който да се ръководи във външните си работи. За тази цел той трябва да разбира условията, законите на своето тяло, на своето сърце и на своя ум. Това са най-близките неща, от които той трябва да започне външно, а не вътрешно.
към беседата >>
Когато старият започне да мисли за Бога, той вече се подмладява.
Старият не се въодушевява от младата мома и не може да пише. Старият се въодушевява от идеята за Бога и пише. Младият не се въодушевява от тази идея, не може да пише. Забелязано е, че когато поетите остаряват, те започват да пишат за Бога. Да мислиш за Бога, и това е любовна работа.
Когато старият започне да мисли за Бога, той вече се подмладява.
Тъй щото, иска ли човек да се подмлади, той трябва да намери такъв обект за мисълта си, който да не остарява. Едно е важно: младият трябва да бъде млад, и старият трябва да бъде стар. Ако дигизирате един стар човек, да го облечете с дрехи на млад и смените мозъка му с мозъка на млад човек, старият пак ще си остане стар. И ако по същия начин дигизирате младия да го превърнете в стар, той пак ще си остане млад. При каквито условия поставите човека, младият ще си остане млад, и старият ще си остане стар.
към беседата >>
Често човек се натъква на ред противоречия в живота си.
Човек трябва да има предвид едно важно правило в живота си, а именно: иска ли да работи, да се прояви, той трябва да има един установен ред в работата. Иска ли човек да ходи, той трябва да спазва няколко условия: да има сили в себе си, да има органи, които трябва да впрегне в това движение, и най-после той трябва да има почва, на която да стъпва. Иска ли човек да чувства, той трябва да има материал, който да занимава сърцето му. Иска ли човек да мисли, той трябва да има материал, който да занимава ума му. Следователно за извършване и на най-малката работа изискват се условия.
Често човек се натъква на ред противоречия в живота си.
Той мисли, че много неща знае, а при това вижда, че собствените му работи не вървят. Това показва, че той се нуждае от един вътрешен план, от който да се ръководи във външните си работи. За тази цел той трябва да разбира условията, законите на своето тяло, на своето сърце и на своя ум. Това са най-близките неща, от които той трябва да започне външно, а не вътрешно. Не започне ли от тях, той ще се намери в противоречие: ще бъде млад и ще остарее; ще бъде весел, радостен и ще изгуби своята радост; ще бъде здрав и ще се разболее.
към беседата >>
Тъй щото, иска ли човек да се подмлади, той трябва да намери такъв обект за мисълта си, който да не остарява.
Старият се въодушевява от идеята за Бога и пише. Младият не се въодушевява от тази идея, не може да пише. Забелязано е, че когато поетите остаряват, те започват да пишат за Бога. Да мислиш за Бога, и това е любовна работа. Когато старият започне да мисли за Бога, той вече се подмладява.
Тъй щото, иска ли човек да се подмлади, той трябва да намери такъв обект за мисълта си, който да не остарява.
Едно е важно: младият трябва да бъде млад, и старият трябва да бъде стар. Ако дигизирате един стар човек, да го облечете с дрехи на млад и смените мозъка му с мозъка на млад човек, старият пак ще си остане стар. И ако по същия начин дигизирате младия да го превърнете в стар, той пак ще си остане млад. При каквито условия поставите човека, младият ще си остане млад, и старият ще си остане стар. Искате ли да се подмладите, трябва да се свържете със закона на единството: между постъпките, мислите и чувствата ви трябва да има пълна хармония.
към беседата >>
Той мисли, че много неща знае, а при това вижда, че собствените му работи не вървят.
Иска ли човек да ходи, той трябва да спазва няколко условия: да има сили в себе си, да има органи, които трябва да впрегне в това движение, и най-после той трябва да има почва, на която да стъпва. Иска ли човек да чувства, той трябва да има материал, който да занимава сърцето му. Иска ли човек да мисли, той трябва да има материал, който да занимава ума му. Следователно за извършване и на най-малката работа изискват се условия. Често човек се натъква на ред противоречия в живота си.
Той мисли, че много неща знае, а при това вижда, че собствените му работи не вървят.
Това показва, че той се нуждае от един вътрешен план, от който да се ръководи във външните си работи. За тази цел той трябва да разбира условията, законите на своето тяло, на своето сърце и на своя ум. Това са най-близките неща, от които той трябва да започне външно, а не вътрешно. Не започне ли от тях, той ще се намери в противоречие: ще бъде млад и ще остарее; ще бъде весел, радостен и ще изгуби своята радост; ще бъде здрав и ще се разболее. Това е много естествено.
към беседата >>
Едно е важно: младият трябва да бъде млад, и старият трябва да бъде стар.
Младият не се въодушевява от тази идея, не може да пише. Забелязано е, че когато поетите остаряват, те започват да пишат за Бога. Да мислиш за Бога, и това е любовна работа. Когато старият започне да мисли за Бога, той вече се подмладява. Тъй щото, иска ли човек да се подмлади, той трябва да намери такъв обект за мисълта си, който да не остарява.
Едно е важно: младият трябва да бъде млад, и старият трябва да бъде стар.
Ако дигизирате един стар човек, да го облечете с дрехи на млад и смените мозъка му с мозъка на млад човек, старият пак ще си остане стар. И ако по същия начин дигизирате младия да го превърнете в стар, той пак ще си остане млад. При каквито условия поставите човека, младият ще си остане млад, и старият ще си остане стар. Искате ли да се подмладите, трябва да се свържете със закона на единството: между постъпките, мислите и чувствата ви трябва да има пълна хармония. В това отношение тялото е едно училище; сърцето е друго училище и умът е трето училище.
към беседата >>
Това показва, че той се нуждае от един вътрешен план, от който да се ръководи във външните си работи.
Иска ли човек да чувства, той трябва да има материал, който да занимава сърцето му. Иска ли човек да мисли, той трябва да има материал, който да занимава ума му. Следователно за извършване и на най-малката работа изискват се условия. Често човек се натъква на ред противоречия в живота си. Той мисли, че много неща знае, а при това вижда, че собствените му работи не вървят.
Това показва, че той се нуждае от един вътрешен план, от който да се ръководи във външните си работи.
За тази цел той трябва да разбира условията, законите на своето тяло, на своето сърце и на своя ум. Това са най-близките неща, от които той трябва да започне външно, а не вътрешно. Не започне ли от тях, той ще се намери в противоречие: ще бъде млад и ще остарее; ще бъде весел, радостен и ще изгуби своята радост; ще бъде здрав и ще се разболее. Това е много естествено. В първо време малкото дете има идеал, иска да порасне, да стане голям човек, като дядо си, като баща си.
към беседата >>
Ако дигизирате един стар човек, да го облечете с дрехи на млад и смените мозъка му с мозъка на млад човек, старият пак ще си остане стар.
Забелязано е, че когато поетите остаряват, те започват да пишат за Бога. Да мислиш за Бога, и това е любовна работа. Когато старият започне да мисли за Бога, той вече се подмладява. Тъй щото, иска ли човек да се подмлади, той трябва да намери такъв обект за мисълта си, който да не остарява. Едно е важно: младият трябва да бъде млад, и старият трябва да бъде стар.
Ако дигизирате един стар човек, да го облечете с дрехи на млад и смените мозъка му с мозъка на млад човек, старият пак ще си остане стар.
И ако по същия начин дигизирате младия да го превърнете в стар, той пак ще си остане млад. При каквито условия поставите човека, младият ще си остане млад, и старият ще си остане стар. Искате ли да се подмладите, трябва да се свържете със закона на единството: между постъпките, мислите и чувствата ви трябва да има пълна хармония. В това отношение тялото е едно училище; сърцето е друго училище и умът е трето училище. Значи едновременно човек трябва да следва тези три университета.
към беседата >>
За тази цел той трябва да разбира условията, законите на своето тяло, на своето сърце и на своя ум.
Иска ли човек да мисли, той трябва да има материал, който да занимава ума му. Следователно за извършване и на най-малката работа изискват се условия. Често човек се натъква на ред противоречия в живота си. Той мисли, че много неща знае, а при това вижда, че собствените му работи не вървят. Това показва, че той се нуждае от един вътрешен план, от който да се ръководи във външните си работи.
За тази цел той трябва да разбира условията, законите на своето тяло, на своето сърце и на своя ум.
Това са най-близките неща, от които той трябва да започне външно, а не вътрешно. Не започне ли от тях, той ще се намери в противоречие: ще бъде млад и ще остарее; ще бъде весел, радостен и ще изгуби своята радост; ще бъде здрав и ще се разболее. Това е много естествено. В първо време малкото дете има идеал, иска да порасне, да стане голям човек, като дядо си, като баща си. Този идеал му дава стремеж, подтик да расте и да се развива.
към беседата >>
И ако по същия начин дигизирате младия да го превърнете в стар, той пак ще си остане млад.
Да мислиш за Бога, и това е любовна работа. Когато старият започне да мисли за Бога, той вече се подмладява. Тъй щото, иска ли човек да се подмлади, той трябва да намери такъв обект за мисълта си, който да не остарява. Едно е важно: младият трябва да бъде млад, и старият трябва да бъде стар. Ако дигизирате един стар човек, да го облечете с дрехи на млад и смените мозъка му с мозъка на млад човек, старият пак ще си остане стар.
И ако по същия начин дигизирате младия да го превърнете в стар, той пак ще си остане млад.
При каквито условия поставите човека, младият ще си остане млад, и старият ще си остане стар. Искате ли да се подмладите, трябва да се свържете със закона на единството: между постъпките, мислите и чувствата ви трябва да има пълна хармония. В това отношение тялото е едно училище; сърцето е друго училище и умът е трето училище. Значи едновременно човек трябва да следва тези три университета. Камъните, на които седим сега, представляват тялото.
към беседата >>
Това са най-близките неща, от които той трябва да започне външно, а не вътрешно.
Следователно за извършване и на най-малката работа изискват се условия. Често човек се натъква на ред противоречия в живота си. Той мисли, че много неща знае, а при това вижда, че собствените му работи не вървят. Това показва, че той се нуждае от един вътрешен план, от който да се ръководи във външните си работи. За тази цел той трябва да разбира условията, законите на своето тяло, на своето сърце и на своя ум.
Това са най-близките неща, от които той трябва да започне външно, а не вътрешно.
Не започне ли от тях, той ще се намери в противоречие: ще бъде млад и ще остарее; ще бъде весел, радостен и ще изгуби своята радост; ще бъде здрав и ще се разболее. Това е много естествено. В първо време малкото дете има идеал, иска да порасне, да стане голям човек, като дядо си, като баща си. Този идеал му дава стремеж, подтик да расте и да се развива. След време детето постига своя идеал.
към беседата >>
При каквито условия поставите човека, младият ще си остане млад, и старият ще си остане стар.
Когато старият започне да мисли за Бога, той вече се подмладява. Тъй щото, иска ли човек да се подмлади, той трябва да намери такъв обект за мисълта си, който да не остарява. Едно е важно: младият трябва да бъде млад, и старият трябва да бъде стар. Ако дигизирате един стар човек, да го облечете с дрехи на млад и смените мозъка му с мозъка на млад човек, старият пак ще си остане стар. И ако по същия начин дигизирате младия да го превърнете в стар, той пак ще си остане млад.
При каквито условия поставите човека, младият ще си остане млад, и старият ще си остане стар.
Искате ли да се подмладите, трябва да се свържете със закона на единството: между постъпките, мислите и чувствата ви трябва да има пълна хармония. В това отношение тялото е едно училище; сърцето е друго училище и умът е трето училище. Значи едновременно човек трябва да следва тези три университета. Камъните, на които седим сега, представляват тялото. Слънцето, което изгрява, представлява сърцето.
към беседата >>
Не започне ли от тях, той ще се намери в противоречие: ще бъде млад и ще остарее; ще бъде весел, радостен и ще изгуби своята радост; ще бъде здрав и ще се разболее.
Често човек се натъква на ред противоречия в живота си. Той мисли, че много неща знае, а при това вижда, че собствените му работи не вървят. Това показва, че той се нуждае от един вътрешен план, от който да се ръководи във външните си работи. За тази цел той трябва да разбира условията, законите на своето тяло, на своето сърце и на своя ум. Това са най-близките неща, от които той трябва да започне външно, а не вътрешно.
Не започне ли от тях, той ще се намери в противоречие: ще бъде млад и ще остарее; ще бъде весел, радостен и ще изгуби своята радост; ще бъде здрав и ще се разболее.
Това е много естествено. В първо време малкото дете има идеал, иска да порасне, да стане голям човек, като дядо си, като баща си. Този идеал му дава стремеж, подтик да расте и да се развива. След време детето постига своя идеал. То става голям човек, придобива голям ръст, докато най-после дойде до една пределна възраст, от която по-нататък физически не може да се развива.
към беседата >>
Искате ли да се подмладите, трябва да се свържете със закона на единството: между постъпките, мислите и чувствата ви трябва да има пълна хармония.
Тъй щото, иска ли човек да се подмлади, той трябва да намери такъв обект за мисълта си, който да не остарява. Едно е важно: младият трябва да бъде млад, и старият трябва да бъде стар. Ако дигизирате един стар човек, да го облечете с дрехи на млад и смените мозъка му с мозъка на млад човек, старият пак ще си остане стар. И ако по същия начин дигизирате младия да го превърнете в стар, той пак ще си остане млад. При каквито условия поставите човека, младият ще си остане млад, и старият ще си остане стар.
Искате ли да се подмладите, трябва да се свържете със закона на единството: между постъпките, мислите и чувствата ви трябва да има пълна хармония.
В това отношение тялото е едно училище; сърцето е друго училище и умът е трето училище. Значи едновременно човек трябва да следва тези три университета. Камъните, на които седим сега, представляват тялото. Слънцето, което изгрява, представлява сърцето. Аз, който говоря, представлявам ума на човека.
към беседата >>
Това е много естествено.
Той мисли, че много неща знае, а при това вижда, че собствените му работи не вървят. Това показва, че той се нуждае от един вътрешен план, от който да се ръководи във външните си работи. За тази цел той трябва да разбира условията, законите на своето тяло, на своето сърце и на своя ум. Това са най-близките неща, от които той трябва да започне външно, а не вътрешно. Не започне ли от тях, той ще се намери в противоречие: ще бъде млад и ще остарее; ще бъде весел, радостен и ще изгуби своята радост; ще бъде здрав и ще се разболее.
Това е много естествено.
В първо време малкото дете има идеал, иска да порасне, да стане голям човек, като дядо си, като баща си. Този идеал му дава стремеж, подтик да расте и да се развива. След време детето постига своя идеал. То става голям човек, придобива голям ръст, докато най-после дойде до една пределна възраст, от която по-нататък физически не може да се развива. Като дете е израснало, станал е млад човек; като млад е израснал, станал е възрастен; като възрастен е израснал, станал е стар, пригърбил се е – повече не може да расте.
към беседата >>
В това отношение тялото е едно училище; сърцето е друго училище и умът е трето училище.
Едно е важно: младият трябва да бъде млад, и старият трябва да бъде стар. Ако дигизирате един стар човек, да го облечете с дрехи на млад и смените мозъка му с мозъка на млад човек, старият пак ще си остане стар. И ако по същия начин дигизирате младия да го превърнете в стар, той пак ще си остане млад. При каквито условия поставите човека, младият ще си остане млад, и старият ще си остане стар. Искате ли да се подмладите, трябва да се свържете със закона на единството: между постъпките, мислите и чувствата ви трябва да има пълна хармония.
В това отношение тялото е едно училище; сърцето е друго училище и умът е трето училище.
Значи едновременно човек трябва да следва тези три университета. Камъните, на които седим сега, представляват тялото. Слънцето, което изгрява, представлява сърцето. Аз, който говоря, представлявам ума на човека. Остават още два университета: университетът на човешката душа и университетът на човешкия дух.
към беседата >>
В първо време малкото дете има идеал, иска да порасне, да стане голям човек, като дядо си, като баща си.
Това показва, че той се нуждае от един вътрешен план, от който да се ръководи във външните си работи. За тази цел той трябва да разбира условията, законите на своето тяло, на своето сърце и на своя ум. Това са най-близките неща, от които той трябва да започне външно, а не вътрешно. Не започне ли от тях, той ще се намери в противоречие: ще бъде млад и ще остарее; ще бъде весел, радостен и ще изгуби своята радост; ще бъде здрав и ще се разболее. Това е много естествено.
В първо време малкото дете има идеал, иска да порасне, да стане голям човек, като дядо си, като баща си.
Този идеал му дава стремеж, подтик да расте и да се развива. След време детето постига своя идеал. То става голям човек, придобива голям ръст, докато най-после дойде до една пределна възраст, от която по-нататък физически не може да се развива. Като дете е израснало, станал е млад човек; като млад е израснал, станал е възрастен; като възрастен е израснал, станал е стар, пригърбил се е – повече не може да расте. Този човек е свършил със своя физически идеал.
към беседата >>
Значи едновременно човек трябва да следва тези три университета.
Ако дигизирате един стар човек, да го облечете с дрехи на млад и смените мозъка му с мозъка на млад човек, старият пак ще си остане стар. И ако по същия начин дигизирате младия да го превърнете в стар, той пак ще си остане млад. При каквито условия поставите човека, младият ще си остане млад, и старият ще си остане стар. Искате ли да се подмладите, трябва да се свържете със закона на единството: между постъпките, мислите и чувствата ви трябва да има пълна хармония. В това отношение тялото е едно училище; сърцето е друго училище и умът е трето училище.
Значи едновременно човек трябва да следва тези три университета.
Камъните, на които седим сега, представляват тялото. Слънцето, което изгрява, представлява сърцето. Аз, който говоря, представлявам ума на човека. Остават още два университета: университетът на човешката душа и университетът на човешкия дух. Те са двете последни инстанции, през които човек минава.
към беседата >>
Този идеал му дава стремеж, подтик да расте и да се развива.
За тази цел той трябва да разбира условията, законите на своето тяло, на своето сърце и на своя ум. Това са най-близките неща, от които той трябва да започне външно, а не вътрешно. Не започне ли от тях, той ще се намери в противоречие: ще бъде млад и ще остарее; ще бъде весел, радостен и ще изгуби своята радост; ще бъде здрав и ще се разболее. Това е много естествено. В първо време малкото дете има идеал, иска да порасне, да стане голям човек, като дядо си, като баща си.
Този идеал му дава стремеж, подтик да расте и да се развива.
След време детето постига своя идеал. То става голям човек, придобива голям ръст, докато най-после дойде до една пределна възраст, от която по-нататък физически не може да се развива. Като дете е израснало, станал е млад човек; като млад е израснал, станал е възрастен; като възрастен е израснал, станал е стар, пригърбил се е – повече не може да расте. Този човек е свършил със своя физически идеал. Оттук нататък го очаква връщане назад.
към беседата >>
Камъните, на които седим сега, представляват тялото.
И ако по същия начин дигизирате младия да го превърнете в стар, той пак ще си остане млад. При каквито условия поставите човека, младият ще си остане млад, и старият ще си остане стар. Искате ли да се подмладите, трябва да се свържете със закона на единството: между постъпките, мислите и чувствата ви трябва да има пълна хармония. В това отношение тялото е едно училище; сърцето е друго училище и умът е трето училище. Значи едновременно човек трябва да следва тези три университета.
Камъните, на които седим сега, представляват тялото.
Слънцето, което изгрява, представлява сърцето. Аз, който говоря, представлявам ума на човека. Остават още два университета: университетът на човешката душа и университетът на човешкия дух. Те са двете последни инстанции, през които човек минава. Ако човек не може правилно да се обхожда със своето тяло, ум и сърце, той не може да се обхожда със своята душа и дух.
към беседата >>
4.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (VIII)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 17.8.1932г.,
Пътят на живота за невежия е труден.
Пътят на живота за невежия е труден.
към беседата >>
Пътят на живота за разумния е лек.
Пътят на живота за разумния е лек.
към беседата >>
Отваряй вратата на живота, когато слънцето изгрява.
Отваряй вратата на живота, когато слънцето изгрява.
към беседата >>
Затваряй вратата на живота, когато слънцето залязва.
Затваряй вратата на живота, когато слънцето залязва.
към беседата >>
Разбраното противоречие за едни носи радост, за други – скръб.
Разбраното противоречие за едни носи радост, за други – скръб.
към беседата >>
Ако скърбиш за това, което си разбрал, ти не си познал живота.
Ако скърбиш за това, което си разбрал, ти не си познал живота.
към беседата >>
Ако се радваш за това, което си разбрал, ти си схванал светлите страни на живота.
Ако се радваш за това, което си разбрал, ти си схванал светлите страни на живота.
към беседата >>
Носи запалената свещ пред себе си, и пътят ти ще бъде осветлен.
Носи запалената свещ пред себе си, и пътят ти ще бъде осветлен.
към беседата >>
Мисли само за това, което носи живот в себе си.
Мисли само за това, което носи живот в себе си.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието.
Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението.
Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш силен, мисли за светлината.
Ако искаш да бъдеш силен, мисли за светлината.
към беседата >>
Ако искаш да се не спъваш, бъди всякога доволен, без да има защо.
Ако искаш да се не спъваш, бъди всякога доволен, без да има защо.
към беседата >>
Бъди доволен в недоволството си.
Бъди доволен в недоволството си.
към беседата >>
Бъди радостен в скръбта си.
Бъди радостен в скръбта си.
към беседата >>
Бъди весел в непостижението си.
Бъди весел в непостижението си.
Постижението за едного е непостижение за другиго; а непостижението за другиго е постижение за тебе.
към беседата >>
Постижението за едного е непостижение за другиго; а непостижението за другиго е постижение за тебе.
Бъди весел в непостижението си.
Постижението за едного е непостижение за другиго; а непостижението за другиго е постижение за тебе.
към беседата >>
Ако видиш, че грешникът греши, дошло е време за тебе да станеш праведен.
Ако видиш, че грешникът греши, дошло е време за тебе да станеш праведен.
към беседата >>
Ако видиш светия човек и не разбереш неговата святост, има условия да паднеш.
Ако видиш светия човек и не разбереш неговата святост, има условия да паднеш.
към беседата >>
Не очаквай много от огъня, където всичко изгаря.
Не очаквай много от огъня, където всичко изгаря.
към беседата >>
Не очаквай много от богатството, където всичко се изгубва.
Не очаквай много от богатството, където всичко се изгубва.
към беседата >>
Не очаквай много от деня, където слънцето залязва.
Не очаквай много от деня, където слънцето залязва.
към беседата >>
Не съжалявай за това, което си забравил.
Не съжалявай за това, което си забравил.
към беседата >>
Радвай се на това, което помниш.
Радвай се на това, което помниш.
към беседата >>
Не дръж сметка за счупените стомни на своите ближни.
Не дръж сметка за счупените стомни на своите ближни.
към беседата >>
Не се спирай да преброяваш прашинките по пътя.
Не се спирай да преброяваш прашинките по пътя.
към беседата >>
За скъсаните дрипи не плачи.
За скъсаните дрипи не плачи.
към беседата >>
На калната вода паметник не прави.
На калната вода паметник не прави.
към беседата >>
Не търси доброто, което съблазнява – то не е за тебе.
Не търси доброто, което съблазнява – то не е за тебе.
към беседата >>
Не търси богатството, което уморява – то не е за тебе.
Не търси богатството, което уморява – то не е за тебе.
към беседата >>
Не търси знанието, което разстройва – то не е за тебе.
Не търси знанието, което разстройва – то не е за тебе.
към беседата >>
Помни: ти не си пратен в света да разрешаваш всичките противоречия.
Помни: ти не си пратен в света да разрешаваш всичките противоречия.
Ти си пратен да живееш. Ако научиш това, ти много ще придобиеш; ако не научиш това, много още има да се прозяваш.
към беседата >>
Ти си пратен да живееш.
Помни: ти не си пратен в света да разрешаваш всичките противоречия.
Ти си пратен да живееш.
Ако научиш това, ти много ще придобиеш; ако не научиш това, много още има да се прозяваш.
към беседата >>
Ако научиш това, ти много ще придобиеш; ако не научиш това, много още има да се прозяваш.
Помни: ти не си пратен в света да разрешаваш всичките противоречия. Ти си пратен да живееш.
Ако научиш това, ти много ще придобиеш; ако не научиш това, много още има да се прозяваш.
към беседата >>
Знай, че пътищата на изгряващото слънце и пътищата на залязващото слънце се различават.
Знай, че пътищата на изгряващото слънце и пътищата на залязващото слънце се различават.
към беседата >>
Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на любещия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на человеколюбивия и на насилника също така се различават.
Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на любещия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на человеколюбивия и на насилника също така се различават.
към беседата >>
Не съжалявай, че имаш само една уста.
Не съжалявай, че имаш само една уста.
към беседата >>
Не скърби, че имаш само един език.
Не скърби, че имаш само един език.
към беседата >>
Не се безпокой, че са ти останали само два крака.
Не се безпокой, че са ти останали само два крака.
към беседата >>
Не мечтай да имаш две глави.
Не мечтай да имаш две глави.
към беседата >>
Когато работиш, дръж ръцете си винаги спокойни.
Когато работиш, дръж ръцете си винаги спокойни.
към беседата >>
Не окачвай завеса на очите си.
Не окачвай завеса на очите си.
към беседата >>
Не изгасвай свещите на сърцето си, когато слънцето изгрява.
Не изгасвай свещите на сърцето си, когато слънцето изгрява.
към беседата >>
Не късай цветята, когато цъфтят.
Не късай цветята, когато цъфтят.
към беседата >>
Обичай светлината и свободен бъди.
Обичай светлината и свободен бъди.
към беседата >>
5.
Ценни мисли из книгата на Великия живот
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 18.8.1932г.,
Считай първия ден – ден на твоя дух – ден, в който светлината се е проявила.
Считай първия ден – ден на твоя дух – ден, в който светлината се е проявила.
към беседата >>
Считай втория ден – ден на твоята душа – ден, в който Любовта се е проявила.
Считай втория ден – ден на твоята душа – ден, в който Любовта се е проявила.
към беседата >>
Считай третия ден – ден на твоя ум – ден, в който знанието се е изявило.
Считай третия ден – ден на твоя ум – ден, в който знанието се е изявило.
към беседата >>
Считай четвъртия ден – ден на твоето сърце – ден, в който съзнателният живот се е проявил.
Считай четвъртия ден – ден на твоето сърце – ден, в който съзнателният живот се е проявил.
към беседата >>
Считай петия ден – ден на твоята воля – ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат.
Считай петия ден – ден на твоята воля – ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат.
към беседата >>
Считай шестия ден – ден на Вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба.
Считай шестия ден – ден на Вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба.
към беседата >>
Считай седмия ден – ден на Бога, Вечното Начало на всичко – ден на природата, от която всичко трябва да се учи – ден на твоята почивка, когато служиш на всички добродетели.
Считай седмия ден – ден на Бога, Вечното Начало на всичко – ден на природата, от която всичко трябва да се учи – ден на твоята почивка, когато служиш на всички добродетели.
към беседата >>
Помни, че си роден, за да бъдеш разумен.
Помни, че си роден, за да бъдеш разумен.
Не давай място на безумието.
към беседата >>
Не давай място на безумието.
Помни, че си роден, за да бъдеш разумен.
Не давай място на безумието.
към беседата >>
Помни: Който следва пътя на Истината, той е всякога свободен.
Помни: Който следва пътя на Истината, той е всякога свободен.
Който следва пътя на Доброто, той е всякога добър. Който следва пътя на Мъдростта, той е всякога умен.
към беседата >>
Който следва пътя на Доброто, той е всякога добър.
Помни: Който следва пътя на Истината, той е всякога свободен.
Който следва пътя на Доброто, той е всякога добър.
Който следва пътя на Мъдростта, той е всякога умен.
към беседата >>
Който следва пътя на Мъдростта, той е всякога умен.
Помни: Който следва пътя на Истината, той е всякога свободен. Който следва пътя на Доброто, той е всякога добър.
Който следва пътя на Мъдростта, той е всякога умен.
към беседата >>
Пази неопетнена свещената връзка с Този, Който те е родил.
Пази неопетнена свещената връзка с Този, Който те е родил.
Само тогава ще придобиеш онова, за което копнееш: сила, красота, доброта и разумност.
към беседата >>
Само тогава ще придобиеш онова, за което копнееш: сила, красота, доброта и разумност.
Пази неопетнена свещената връзка с Този, Който те е родил.
Само тогава ще придобиеш онова, за което копнееш: сила, красота, доброта и разумност.
към беседата >>
6.
Делата Божии
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.8.1932г.,
Ще дам едно малко обяснение върху слепородения, за когото се говори в прочетената глава.
Ще дам едно малко обяснение върху слепородения, за когото се говори в прочетената глава.
Ако видите сутрин кепенците на някоя къща затворени, какво лошо има в това? Кой е виновен, или кой е сгрешил, че кепенците са затворени? – Никой не е виновен, никой не е сгрешил. Кепенците са затворени, защото хората още си почиват. Като се събудят, те ще отворят кепенците, ще видят външния свят, ще видят Славата Божия.
към беседата >>
Ако видите сутрин кепенците на някоя къща затворени, какво лошо има в това?
Ще дам едно малко обяснение върху слепородения, за когото се говори в прочетената глава.
Ако видите сутрин кепенците на някоя къща затворени, какво лошо има в това?
Кой е виновен, или кой е сгрешил, че кепенците са затворени? – Никой не е виновен, никой не е сгрешил. Кепенците са затворени, защото хората още си почиват. Като се събудят, те ще отворят кепенците, ще видят външния свят, ще видят Славата Божия. Такова било положението на този сляпороден.
към беседата >>
Кой е виновен, или кой е сгрешил, че кепенците са затворени?
Ще дам едно малко обяснение върху слепородения, за когото се говори в прочетената глава. Ако видите сутрин кепенците на някоя къща затворени, какво лошо има в това?
Кой е виновен, или кой е сгрешил, че кепенците са затворени?
– Никой не е виновен, никой не е сгрешил. Кепенците са затворени, защото хората още си почиват. Като се събудят, те ще отворят кепенците, ще видят външния свят, ще видят Славата Божия. Такова било положението на този сляпороден. Запитали Христа: „Кой е сгрешил, че кепенците му са затворени, бащата или майката?
към беседата >>
– Никой не е виновен, никой не е сгрешил.
Ще дам едно малко обяснение върху слепородения, за когото се говори в прочетената глава. Ако видите сутрин кепенците на някоя къща затворени, какво лошо има в това? Кой е виновен, или кой е сгрешил, че кепенците са затворени?
– Никой не е виновен, никой не е сгрешил.
Кепенците са затворени, защото хората още си почиват. Като се събудят, те ще отворят кепенците, ще видят външния свят, ще видят Славата Божия. Такова било положението на този сляпороден. Запитали Христа: „Кой е сгрешил, че кепенците му са затворени, бащата или майката? “ – Нито той, нито бащата, нито майката, но да се явят делата Божии на него.
към беседата >>
Кепенците са затворени, защото хората още си почиват.
Ще дам едно малко обяснение върху слепородения, за когото се говори в прочетената глава. Ако видите сутрин кепенците на някоя къща затворени, какво лошо има в това? Кой е виновен, или кой е сгрешил, че кепенците са затворени? – Никой не е виновен, никой не е сгрешил.
Кепенците са затворени, защото хората още си почиват.
Като се събудят, те ще отворят кепенците, ще видят външния свят, ще видят Славата Божия. Такова било положението на този сляпороден. Запитали Христа: „Кой е сгрешил, че кепенците му са затворени, бащата или майката? “ – Нито той, нито бащата, нито майката, но да се явят делата Божии на него. Следователно кепенците на хората се отварят, когато те трябва да видят Славата Божия, делата Божии.
към беседата >>
Като се събудят, те ще отворят кепенците, ще видят външния свят, ще видят Славата Божия.
Ще дам едно малко обяснение върху слепородения, за когото се говори в прочетената глава. Ако видите сутрин кепенците на някоя къща затворени, какво лошо има в това? Кой е виновен, или кой е сгрешил, че кепенците са затворени? – Никой не е виновен, никой не е сгрешил. Кепенците са затворени, защото хората още си почиват.
Като се събудят, те ще отворят кепенците, ще видят външния свят, ще видят Славата Божия.
Такова било положението на този сляпороден. Запитали Христа: „Кой е сгрешил, че кепенците му са затворени, бащата или майката? “ – Нито той, нито бащата, нито майката, но да се явят делата Божии на него. Следователно кепенците на хората се отварят, когато те трябва да видят Славата Божия, делата Божии. Кепенците се затварят, когато те почиват.
към беседата >>
Такова било положението на този сляпороден.
Ако видите сутрин кепенците на някоя къща затворени, какво лошо има в това? Кой е виновен, или кой е сгрешил, че кепенците са затворени? – Никой не е виновен, никой не е сгрешил. Кепенците са затворени, защото хората още си почиват. Като се събудят, те ще отворят кепенците, ще видят външния свят, ще видят Славата Божия.
Такова било положението на този сляпороден.
Запитали Христа: „Кой е сгрешил, че кепенците му са затворени, бащата или майката? “ – Нито той, нито бащата, нито майката, но да се явят делата Божии на него. Следователно кепенците на хората се отварят, когато те трябва да видят Славата Божия, делата Божии. Кепенците се затварят, когато те почиват. Противоречието, което се явява тук, е следното: как е възможно човек да се е родил сляп без да е сгрешил?
към беседата >>
Запитали Христа: „Кой е сгрешил, че кепенците му са затворени, бащата или майката?
Кой е виновен, или кой е сгрешил, че кепенците са затворени? – Никой не е виновен, никой не е сгрешил. Кепенците са затворени, защото хората още си почиват. Като се събудят, те ще отворят кепенците, ще видят външния свят, ще видят Славата Божия. Такова било положението на този сляпороден.
Запитали Христа: „Кой е сгрешил, че кепенците му са затворени, бащата или майката?
“ – Нито той, нито бащата, нито майката, но да се явят делата Божии на него. Следователно кепенците на хората се отварят, когато те трябва да видят Славата Божия, делата Божии. Кепенците се затварят, когато те почиват. Противоречието, което се явява тук, е следното: как е възможно човек да се е родил сляп без да е сгрешил? Казвам: няма слепи хора в света.
към беседата >>
“ – Нито той, нито бащата, нито майката, но да се явят делата Божии на него.
– Никой не е виновен, никой не е сгрешил. Кепенците са затворени, защото хората още си почиват. Като се събудят, те ще отворят кепенците, ще видят външния свят, ще видят Славата Божия. Такова било положението на този сляпороден. Запитали Христа: „Кой е сгрешил, че кепенците му са затворени, бащата или майката?
“ – Нито той, нито бащата, нито майката, но да се явят делата Божии на него.
Следователно кепенците на хората се отварят, когато те трябва да видят Славата Божия, делата Божии. Кепенците се затварят, когато те почиват. Противоречието, което се явява тук, е следното: как е възможно човек да се е родил сляп без да е сгрешил? Казвам: няма слепи хора в света. Когато хората спят, всички са слепи.
към беседата >>
Следователно кепенците на хората се отварят, когато те трябва да видят Славата Божия, делата Божии.
Кепенците са затворени, защото хората още си почиват. Като се събудят, те ще отворят кепенците, ще видят външния свят, ще видят Славата Божия. Такова било положението на този сляпороден. Запитали Христа: „Кой е сгрешил, че кепенците му са затворени, бащата или майката? “ – Нито той, нито бащата, нито майката, но да се явят делата Божии на него.
Следователно кепенците на хората се отварят, когато те трябва да видят Славата Божия, делата Божии.
Кепенците се затварят, когато те почиват. Противоречието, което се явява тук, е следното: как е възможно човек да се е родил сляп без да е сгрешил? Казвам: няма слепи хора в света. Когато хората спят, всички са слепи. Щом се събудят, очите им се отварят, и те проглеждат.
към беседата >>
Кепенците се затварят, когато те почиват.
Като се събудят, те ще отворят кепенците, ще видят външния свят, ще видят Славата Божия. Такова било положението на този сляпороден. Запитали Христа: „Кой е сгрешил, че кепенците му са затворени, бащата или майката? “ – Нито той, нито бащата, нито майката, но да се явят делата Божии на него. Следователно кепенците на хората се отварят, когато те трябва да видят Славата Божия, делата Божии.
Кепенците се затварят, когато те почиват.
Противоречието, което се явява тук, е следното: как е възможно човек да се е родил сляп без да е сгрешил? Казвам: няма слепи хора в света. Когато хората спят, всички са слепи. Щом се събудят, очите им се отварят, и те проглеждат. Размишление върху 35-ти стих от прочетената глава: „Чу Исус, че са го изпъдили вън, и като го намери, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия?
към беседата >>
Противоречието, което се явява тук, е следното: как е възможно човек да се е родил сляп без да е сгрешил?
Такова било положението на този сляпороден. Запитали Христа: „Кой е сгрешил, че кепенците му са затворени, бащата или майката? “ – Нито той, нито бащата, нито майката, но да се явят делата Божии на него. Следователно кепенците на хората се отварят, когато те трябва да видят Славата Божия, делата Божии. Кепенците се затварят, когато те почиват.
Противоречието, което се явява тук, е следното: как е възможно човек да се е родил сляп без да е сгрешил?
Казвам: няма слепи хора в света. Когато хората спят, всички са слепи. Щом се събудят, очите им се отварят, и те проглеждат. Размишление върху 35-ти стих от прочетената глава: „Чу Исус, че са го изпъдили вън, и като го намери, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия? “ Изводът от този стих е, че великият свят се интересува от човека, иска да знае защо са го изпъдили.
към беседата >>
Казвам: няма слепи хора в света.
Запитали Христа: „Кой е сгрешил, че кепенците му са затворени, бащата или майката? “ – Нито той, нито бащата, нито майката, но да се явят делата Божии на него. Следователно кепенците на хората се отварят, когато те трябва да видят Славата Божия, делата Божии. Кепенците се затварят, когато те почиват. Противоречието, което се явява тук, е следното: как е възможно човек да се е родил сляп без да е сгрешил?
Казвам: няма слепи хора в света.
Когато хората спят, всички са слепи. Щом се събудят, очите им се отварят, и те проглеждат. Размишление върху 35-ти стих от прочетената глава: „Чу Исус, че са го изпъдили вън, и като го намери, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия? “ Изводът от този стих е, че великият свят се интересува от човека, иска да знае защо са го изпъдили. Когато хората те изпъдят вън, само тогава Христос ще те намери и ще те запита: „Ти вярваш ли в Сина Божия?
към беседата >>
Когато хората спят, всички са слепи.
“ – Нито той, нито бащата, нито майката, но да се явят делата Божии на него. Следователно кепенците на хората се отварят, когато те трябва да видят Славата Божия, делата Божии. Кепенците се затварят, когато те почиват. Противоречието, което се явява тук, е следното: как е възможно човек да се е родил сляп без да е сгрешил? Казвам: няма слепи хора в света.
Когато хората спят, всички са слепи.
Щом се събудят, очите им се отварят, и те проглеждат. Размишление върху 35-ти стих от прочетената глава: „Чу Исус, че са го изпъдили вън, и като го намери, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия? “ Изводът от този стих е, че великият свят се интересува от човека, иска да знае защо са го изпъдили. Когато хората те изпъдят вън, само тогава Христос ще те намери и ще те запита: „Ти вярваш ли в Сина Божия? “ Обаче, за да те изпъдят, това показва, че очите ти са отворени.
към беседата >>
Щом се събудят, очите им се отварят, и те проглеждат.
Следователно кепенците на хората се отварят, когато те трябва да видят Славата Божия, делата Божии. Кепенците се затварят, когато те почиват. Противоречието, което се явява тук, е следното: как е възможно човек да се е родил сляп без да е сгрешил? Казвам: няма слепи хора в света. Когато хората спят, всички са слепи.
Щом се събудят, очите им се отварят, и те проглеждат.
Размишление върху 35-ти стих от прочетената глава: „Чу Исус, че са го изпъдили вън, и като го намери, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия? “ Изводът от този стих е, че великият свят се интересува от човека, иска да знае защо са го изпъдили. Когато хората те изпъдят вън, само тогава Христос ще те намери и ще те запита: „Ти вярваш ли в Сина Божия? “ Обаче, за да те изпъдят, това показва, че очите ти са отворени. Слепият човек никой не пъди вън.
към беседата >>
Размишление върху 35-ти стих от прочетената глава: „Чу Исус, че са го изпъдили вън, и като го намери, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия?
Кепенците се затварят, когато те почиват. Противоречието, което се явява тук, е следното: как е възможно човек да се е родил сляп без да е сгрешил? Казвам: няма слепи хора в света. Когато хората спят, всички са слепи. Щом се събудят, очите им се отварят, и те проглеждат.
Размишление върху 35-ти стих от прочетената глава: „Чу Исус, че са го изпъдили вън, и като го намери, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия?
“ Изводът от този стих е, че великият свят се интересува от човека, иска да знае защо са го изпъдили. Когато хората те изпъдят вън, само тогава Христос ще те намери и ще те запита: „Ти вярваш ли в Сина Божия? “ Обаче, за да те изпъдят, това показва, че очите ти са отворени. Слепият човек никой не пъди вън. Щом се отворят очите му, тогава го пъдят вън.
към беседата >>
“ Изводът от този стих е, че великият свят се интересува от човека, иска да знае защо са го изпъдили.
Противоречието, което се явява тук, е следното: как е възможно човек да се е родил сляп без да е сгрешил? Казвам: няма слепи хора в света. Когато хората спят, всички са слепи. Щом се събудят, очите им се отварят, и те проглеждат. Размишление върху 35-ти стих от прочетената глава: „Чу Исус, че са го изпъдили вън, и като го намери, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия?
“ Изводът от този стих е, че великият свят се интересува от човека, иска да знае защо са го изпъдили.
Когато хората те изпъдят вън, само тогава Христос ще те намери и ще те запита: „Ти вярваш ли в Сина Божия? “ Обаче, за да те изпъдят, това показва, че очите ти са отворени. Слепият човек никой не пъди вън. Щом се отворят очите му, тогава го пъдят вън. Значи могат да изпъдят вън само хора, очите на които са отворени.
към беседата >>
Когато хората те изпъдят вън, само тогава Христос ще те намери и ще те запита: „Ти вярваш ли в Сина Божия?
Казвам: няма слепи хора в света. Когато хората спят, всички са слепи. Щом се събудят, очите им се отварят, и те проглеждат. Размишление върху 35-ти стих от прочетената глава: „Чу Исус, че са го изпъдили вън, и като го намери, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия? “ Изводът от този стих е, че великият свят се интересува от човека, иска да знае защо са го изпъдили.
Когато хората те изпъдят вън, само тогава Христос ще те намери и ще те запита: „Ти вярваш ли в Сина Божия?
“ Обаче, за да те изпъдят, това показва, че очите ти са отворени. Слепият човек никой не пъди вън. Щом се отворят очите му, тогава го пъдят вън. Значи могат да изпъдят вън само хора, очите на които са отворени. Казвате: „Как ще познаем кой човек е сляп, и кой е с отворени очи?
към беседата >>
“ Обаче, за да те изпъдят, това показва, че очите ти са отворени.
Когато хората спят, всички са слепи. Щом се събудят, очите им се отварят, и те проглеждат. Размишление върху 35-ти стих от прочетената глава: „Чу Исус, че са го изпъдили вън, и като го намери, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия? “ Изводът от този стих е, че великият свят се интересува от човека, иска да знае защо са го изпъдили. Когато хората те изпъдят вън, само тогава Христос ще те намери и ще те запита: „Ти вярваш ли в Сина Божия?
“ Обаче, за да те изпъдят, това показва, че очите ти са отворени.
Слепият човек никой не пъди вън. Щом се отворят очите му, тогава го пъдят вън. Значи могат да изпъдят вън само хора, очите на които са отворени. Казвате: „Как ще познаем кой човек е сляп, и кой е с отворени очи? “ Ще ви дам няколко мисли да видите как се познава човекът.
към беседата >>
Слепият човек никой не пъди вън.
Щом се събудят, очите им се отварят, и те проглеждат. Размишление върху 35-ти стих от прочетената глава: „Чу Исус, че са го изпъдили вън, и като го намери, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия? “ Изводът от този стих е, че великият свят се интересува от човека, иска да знае защо са го изпъдили. Когато хората те изпъдят вън, само тогава Христос ще те намери и ще те запита: „Ти вярваш ли в Сина Божия? “ Обаче, за да те изпъдят, това показва, че очите ти са отворени.
Слепият човек никой не пъди вън.
Щом се отворят очите му, тогава го пъдят вън. Значи могат да изпъдят вън само хора, очите на които са отворени. Казвате: „Как ще познаем кой човек е сляп, и кой е с отворени очи? “ Ще ви дам няколко мисли да видите как се познава човекът. За да познаеш човека, погледни го в очите, погледни го в ушите, погледни го в носа, погледни го в устата, погледни го в ръцете, погледни го в краката и след това тегли права линия отгоре до долу.
към беседата >>
Щом се отворят очите му, тогава го пъдят вън.
Размишление върху 35-ти стих от прочетената глава: „Чу Исус, че са го изпъдили вън, и като го намери, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия? “ Изводът от този стих е, че великият свят се интересува от човека, иска да знае защо са го изпъдили. Когато хората те изпъдят вън, само тогава Христос ще те намери и ще те запита: „Ти вярваш ли в Сина Божия? “ Обаче, за да те изпъдят, това показва, че очите ти са отворени. Слепият човек никой не пъди вън.
Щом се отворят очите му, тогава го пъдят вън.
Значи могат да изпъдят вън само хора, очите на които са отворени. Казвате: „Как ще познаем кой човек е сляп, и кой е с отворени очи? “ Ще ви дам няколко мисли да видите как се познава човекът. За да познаеш човека, погледни го в очите, погледни го в ушите, погледни го в носа, погледни го в устата, погледни го в ръцете, погледни го в краката и след това тегли права линия отгоре до долу. Ако главата му е светла, ако краката му са топли, това е човекът.
към беседата >>
Значи могат да изпъдят вън само хора, очите на които са отворени.
“ Изводът от този стих е, че великият свят се интересува от човека, иска да знае защо са го изпъдили. Когато хората те изпъдят вън, само тогава Христос ще те намери и ще те запита: „Ти вярваш ли в Сина Божия? “ Обаче, за да те изпъдят, това показва, че очите ти са отворени. Слепият човек никой не пъди вън. Щом се отворят очите му, тогава го пъдят вън.
Значи могат да изпъдят вън само хора, очите на които са отворени.
Казвате: „Как ще познаем кой човек е сляп, и кой е с отворени очи? “ Ще ви дам няколко мисли да видите как се познава човекът. За да познаеш човека, погледни го в очите, погледни го в ушите, погледни го в носа, погледни го в устата, погледни го в ръцете, погледни го в краката и след това тегли права линия отгоре до долу. Ако главата му е светла, ако краката му са топли, това е човекът. Ако при главата на този човек можеш да прочетеш книгата на своя живот, той всякога може да ти бъде приятел.
към беседата >>
Казвате: „Как ще познаем кой човек е сляп, и кой е с отворени очи?
Когато хората те изпъдят вън, само тогава Христос ще те намери и ще те запита: „Ти вярваш ли в Сина Божия? “ Обаче, за да те изпъдят, това показва, че очите ти са отворени. Слепият човек никой не пъди вън. Щом се отворят очите му, тогава го пъдят вън. Значи могат да изпъдят вън само хора, очите на които са отворени.
Казвате: „Как ще познаем кой човек е сляп, и кой е с отворени очи?
“ Ще ви дам няколко мисли да видите как се познава човекът. За да познаеш човека, погледни го в очите, погледни го в ушите, погледни го в носа, погледни го в устата, погледни го в ръцете, погледни го в краката и след това тегли права линия отгоре до долу. Ако главата му е светла, ако краката му са топли, това е човекът. Ако при главата на този човек можеш да прочетеш книгата на своя живот, той всякога може да ти бъде приятел. Ако при краката на този човек можеш да сготвиш своето ядене, той всякога може да ти бъде полезен.
към беседата >>
“ Ще ви дам няколко мисли да видите как се познава човекът.
“ Обаче, за да те изпъдят, това показва, че очите ти са отворени. Слепият човек никой не пъди вън. Щом се отворят очите му, тогава го пъдят вън. Значи могат да изпъдят вън само хора, очите на които са отворени. Казвате: „Как ще познаем кой човек е сляп, и кой е с отворени очи?
“ Ще ви дам няколко мисли да видите как се познава човекът.
За да познаеш човека, погледни го в очите, погледни го в ушите, погледни го в носа, погледни го в устата, погледни го в ръцете, погледни го в краката и след това тегли права линия отгоре до долу. Ако главата му е светла, ако краката му са топли, това е човекът. Ако при главата на този човек можеш да прочетеш книгата на своя живот, той всякога може да ти бъде приятел. Ако при краката на този човек можеш да сготвиш своето ядене, той всякога може да ти бъде полезен. Сега ще ви дам още няколко мисли за приложение в живота.
към беседата >>
За да познаеш човека, погледни го в очите, погледни го в ушите, погледни го в носа, погледни го в устата, погледни го в ръцете, погледни го в краката и след това тегли права линия отгоре до долу.
Слепият човек никой не пъди вън. Щом се отворят очите му, тогава го пъдят вън. Значи могат да изпъдят вън само хора, очите на които са отворени. Казвате: „Как ще познаем кой човек е сляп, и кой е с отворени очи? “ Ще ви дам няколко мисли да видите как се познава човекът.
За да познаеш човека, погледни го в очите, погледни го в ушите, погледни го в носа, погледни го в устата, погледни го в ръцете, погледни го в краката и след това тегли права линия отгоре до долу.
Ако главата му е светла, ако краката му са топли, това е човекът. Ако при главата на този човек можеш да прочетеш книгата на своя живот, той всякога може да ти бъде приятел. Ако при краката на този човек можеш да сготвиш своето ядене, той всякога може да ти бъде полезен. Сега ще ви дам още няколко мисли за приложение в живота.
към беседата >>
Ако главата му е светла, ако краката му са топли, това е човекът.
Щом се отворят очите му, тогава го пъдят вън. Значи могат да изпъдят вън само хора, очите на които са отворени. Казвате: „Как ще познаем кой човек е сляп, и кой е с отворени очи? “ Ще ви дам няколко мисли да видите как се познава човекът. За да познаеш човека, погледни го в очите, погледни го в ушите, погледни го в носа, погледни го в устата, погледни го в ръцете, погледни го в краката и след това тегли права линия отгоре до долу.
Ако главата му е светла, ако краката му са топли, това е човекът.
Ако при главата на този човек можеш да прочетеш книгата на своя живот, той всякога може да ти бъде приятел. Ако при краката на този човек можеш да сготвиш своето ядене, той всякога може да ти бъде полезен. Сега ще ви дам още няколко мисли за приложение в живота.
към беседата >>
Ако при главата на този човек можеш да прочетеш книгата на своя живот, той всякога може да ти бъде приятел.
Значи могат да изпъдят вън само хора, очите на които са отворени. Казвате: „Как ще познаем кой човек е сляп, и кой е с отворени очи? “ Ще ви дам няколко мисли да видите как се познава човекът. За да познаеш човека, погледни го в очите, погледни го в ушите, погледни го в носа, погледни го в устата, погледни го в ръцете, погледни го в краката и след това тегли права линия отгоре до долу. Ако главата му е светла, ако краката му са топли, това е човекът.
Ако при главата на този човек можеш да прочетеш книгата на своя живот, той всякога може да ти бъде приятел.
Ако при краката на този човек можеш да сготвиш своето ядене, той всякога може да ти бъде полезен. Сега ще ви дам още няколко мисли за приложение в живота.
към беседата >>
Ако при краката на този човек можеш да сготвиш своето ядене, той всякога може да ти бъде полезен.
Казвате: „Как ще познаем кой човек е сляп, и кой е с отворени очи? “ Ще ви дам няколко мисли да видите как се познава човекът. За да познаеш човека, погледни го в очите, погледни го в ушите, погледни го в носа, погледни го в устата, погледни го в ръцете, погледни го в краката и след това тегли права линия отгоре до долу. Ако главата му е светла, ако краката му са топли, това е човекът. Ако при главата на този човек можеш да прочетеш книгата на своя живот, той всякога може да ти бъде приятел.
Ако при краката на този човек можеш да сготвиш своето ядене, той всякога може да ти бъде полезен.
Сега ще ви дам още няколко мисли за приложение в живота.
към беседата >>
Сега ще ви дам още няколко мисли за приложение в живота.
“ Ще ви дам няколко мисли да видите как се познава човекът. За да познаеш човека, погледни го в очите, погледни го в ушите, погледни го в носа, погледни го в устата, погледни го в ръцете, погледни го в краката и след това тегли права линия отгоре до долу. Ако главата му е светла, ако краката му са топли, това е човекът. Ако при главата на този човек можеш да прочетеш книгата на своя живот, той всякога може да ти бъде приятел. Ако при краката на този човек можеш да сготвиш своето ядене, той всякога може да ти бъде полезен.
Сега ще ви дам още няколко мисли за приложение в живота.
към беседата >>
Ако в пътя на живота, в който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината.
Ако в пътя на живота, в който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината.
Ако в пътя, в който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината.
към беседата >>
Ако в пътя, в който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината.
Ако в пътя на живота, в който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината.
Ако в пътя, в който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината.
към беседата >>
Следвай пътя на водата: където минеш, мий и задигай всичко.
Следвай пътя на водата: където минеш, мий и задигай всичко.
към беседата >>
Каквото намериш по пътя, търкаляй, обръщай, макар и да окаляш.
Каквото намериш по пътя, търкаляй, обръщай, макар и да окаляш.
към беседата >>
Ходи и там, където не те канят.
Ходи и там, където не те канят.
към беседата >>
Излизай оттам, откъдето те пъдят.
Излизай оттам, откъдето те пъдят.
към беседата >>
Младата булка вода не кани, тя изпраща водата.
Младата булка вода не кани, тя изпраща водата.
към беседата >>
Понякога хубавите семена и в калта добре растат.
Понякога хубавите семена и в калта добре растат.
към беседата >>
Кал, която не можеш да впрегнеш на работа, показва твоето невежество.
Кал, която не можеш да впрегнеш на работа, показва твоето невежество.
Кал, която можеш да впрегнеш на работа, показва твоето знание.
към беседата >>
Кал, която можеш да впрегнеш на работа, показва твоето знание.
Кал, която не можеш да впрегнеш на работа, показва твоето невежество.
Кал, която можеш да впрегнеш на работа, показва твоето знание.
към беседата >>
Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява.
Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява.
В океана водата дава угощение на големите риби, в морето – младите забавлява, в езерото – малките отглежда, в локвите – жабите всред лято на сухо оставя.
към беседата >>
В океана водата дава угощение на големите риби, в морето – младите забавлява, в езерото – малките отглежда, в локвите – жабите всред лято на сухо оставя.
Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява.
В океана водата дава угощение на големите риби, в морето – младите забавлява, в езерото – малките отглежда, в локвите – жабите всред лято на сухо оставя.
към беседата >>
Ако си на угощение, в океана си; ако си на забавление, в морето си; ако се клатушкаш като лист, в езерото си; ако си без петаче в джоба, в локвата си.
Ако си на угощение, в океана си; ако си на забавление, в морето си; ако се клатушкаш като лист, в езерото си; ако си без петаче в джоба, в локвата си.
към беседата >>
Когато локвата изсъхне, жабите започват да скачат от едно място на друго.
Когато локвата изсъхне, жабите започват да скачат от едно място на друго.
Те приличат на малките деца, които прескачат въжето от едната и от другата страна. Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието? Трябва ли да се отчайваш за изсъхналата локва на мъчението? Следвай пътя на жабите. Защото жабите най-много пеят, когато наближи време локвата да изсъхва.
към беседата >>
Те приличат на малките деца, които прескачат въжето от едната и от другата страна.
Когато локвата изсъхне, жабите започват да скачат от едно място на друго.
Те приличат на малките деца, които прескачат въжето от едната и от другата страна.
Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието? Трябва ли да се отчайваш за изсъхналата локва на мъчението? Следвай пътя на жабите. Защото жабите най-много пеят, когато наближи време локвата да изсъхва. Думите на жабешката песен са: „кум-кво-ква“ – дойде време за човешкото спасение.
към беседата >>
Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието?
Когато локвата изсъхне, жабите започват да скачат от едно място на друго. Те приличат на малките деца, които прескачат въжето от едната и от другата страна.
Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието?
Трябва ли да се отчайваш за изсъхналата локва на мъчението? Следвай пътя на жабите. Защото жабите най-много пеят, когато наближи време локвата да изсъхва. Думите на жабешката песен са: „кум-кво-ква“ – дойде време за човешкото спасение.
към беседата >>
Трябва ли да се отчайваш за изсъхналата локва на мъчението?
Когато локвата изсъхне, жабите започват да скачат от едно място на друго. Те приличат на малките деца, които прескачат въжето от едната и от другата страна. Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието?
Трябва ли да се отчайваш за изсъхналата локва на мъчението?
Следвай пътя на жабите. Защото жабите най-много пеят, когато наближи време локвата да изсъхва. Думите на жабешката песен са: „кум-кво-ква“ – дойде време за човешкото спасение.
към беседата >>
Следвай пътя на жабите.
Когато локвата изсъхне, жабите започват да скачат от едно място на друго. Те приличат на малките деца, които прескачат въжето от едната и от другата страна. Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието? Трябва ли да се отчайваш за изсъхналата локва на мъчението?
Следвай пътя на жабите.
Защото жабите най-много пеят, когато наближи време локвата да изсъхва. Думите на жабешката песен са: „кум-кво-ква“ – дойде време за човешкото спасение.
към беседата >>
Защото жабите най-много пеят, когато наближи време локвата да изсъхва.
Когато локвата изсъхне, жабите започват да скачат от едно място на друго. Те приличат на малките деца, които прескачат въжето от едната и от другата страна. Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието? Трябва ли да се отчайваш за изсъхналата локва на мъчението? Следвай пътя на жабите.
Защото жабите най-много пеят, когато наближи време локвата да изсъхва.
Думите на жабешката песен са: „кум-кво-ква“ – дойде време за човешкото спасение.
към беседата >>
Думите на жабешката песен са: „кум-кво-ква“ – дойде време за човешкото спасение.
Те приличат на малките деца, които прескачат въжето от едната и от другата страна. Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието? Трябва ли да се отчайваш за изсъхналата локва на мъчението? Следвай пътя на жабите. Защото жабите най-много пеят, когато наближи време локвата да изсъхва.
Думите на жабешката песен са: „кум-кво-ква“ – дойде време за човешкото спасение.
към беседата >>
В началото на лятото вие слушате вестта на тези Божии пророци, които се провикват от изсъхналите блата: „Свестете се хора и тръгнете в пътя, който води към голямото море“.
В началото на лятото вие слушате вестта на тези Божии пророци, които се провикват от изсъхналите блата: „Свестете се хора и тръгнете в пътя, който води към голямото море“.
към беседата >>
Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота.
Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота.
Блажен е онзи, който може да чете по този лист.
към беседата >>
Блажен е онзи, който може да чете по този лист.
Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота.
Блажен е онзи, който може да чете по този лист.
към беседата >>
Има две важни книги: книгата на живота и книгата на смъртта.
Има две важни книги: книгата на живота и книгата на смъртта.
Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като пресните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя. Не плачи за нейните изсъхнали листа. Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя.
към беседата >>
Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват.
Има две важни книги: книгата на живота и книгата на смъртта.
Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват.
Те винаги са здрави, сочни, като пресните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя. Не плачи за нейните изсъхнали листа. Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя. Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.
към беседата >>
Те винаги са здрави, сочни, като пресните плодове.
Има две важни книги: книгата на живота и книгата на смъртта. Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват.
Те винаги са здрави, сочни, като пресните плодове.
Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя. Не плачи за нейните изсъхнали листа. Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя. Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.
към беседата >>
Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя.
Има две важни книги: книгата на живота и книгата на смъртта. Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като пресните плодове.
Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя.
Не плачи за нейните изсъхнали листа. Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя. Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.
към беседата >>
Не плачи за нейните изсъхнали листа.
Има две важни книги: книгата на живота и книгата на смъртта. Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като пресните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя.
Не плачи за нейните изсъхнали листа.
Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя. Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.
към беседата >>
Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя.
Има две важни книги: книгата на живота и книгата на смъртта. Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като пресните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя. Не плачи за нейните изсъхнали листа.
Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя.
Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.
към беседата >>
Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.
Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като пресните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя. Не плачи за нейните изсъхнали листа. Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя.
Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.
към беседата >>
Ум, населен със светли мисли, сърце, обитаемо от светли чувства, и воля, изразителка на благородни постъпки, са вечните подтици на Духа на Доброто.
Ум, населен със светли мисли, сърце, обитаемо от светли чувства, и воля, изразителка на благородни постъпки, са вечните подтици на Духа на Доброто.
Непрестанно следвай този път.
към беседата >>
Непрестанно следвай този път.
Ум, населен със светли мисли, сърце, обитаемо от светли чувства, и воля, изразителка на благородни постъпки, са вечните подтици на Духа на Доброто.
Непрестанно следвай този път.
към беседата >>
Когато господарят идва, вратата се отваря.
Когато господарят идва, вратата се отваря.
Когато господарят влиза, вратата се затваря. Когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря. Когато Духът влиза, вратата на твоето сърце се затваря. Всяко отваряне и затваряне на вратата подразбира завършен разумен процес. Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл.
към беседата >>
Когато господарят влиза, вратата се затваря.
Когато господарят идва, вратата се отваря.
Когато господарят влиза, вратата се затваря.
Когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря. Когато Духът влиза, вратата на твоето сърце се затваря. Всяко отваряне и затваряне на вратата подразбира завършен разумен процес. Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл. Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл.
към беседата >>
Когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря.
Когато господарят идва, вратата се отваря. Когато господарят влиза, вратата се затваря.
Когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря.
Когато Духът влиза, вратата на твоето сърце се затваря. Всяко отваряне и затваряне на вратата подразбира завършен разумен процес. Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл. Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл.
към беседата >>
Когато Духът влиза, вратата на твоето сърце се затваря.
Когато господарят идва, вратата се отваря. Когато господарят влиза, вратата се затваря. Когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря.
Когато Духът влиза, вратата на твоето сърце се затваря.
Всяко отваряне и затваряне на вратата подразбира завършен разумен процес. Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл. Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл.
към беседата >>
Всяко отваряне и затваряне на вратата подразбира завършен разумен процес.
Когато господарят идва, вратата се отваря. Когато господарят влиза, вратата се затваря. Когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря. Когато Духът влиза, вратата на твоето сърце се затваря.
Всяко отваряне и затваряне на вратата подразбира завършен разумен процес.
Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл. Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл.
към беседата >>
Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл.
Когато господарят идва, вратата се отваря. Когато господарят влиза, вратата се затваря. Когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря. Когато Духът влиза, вратата на твоето сърце се затваря. Всяко отваряне и затваряне на вратата подразбира завършен разумен процес.
Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл.
Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл.
към беседата >>
Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл.
Когато господарят влиза, вратата се затваря. Когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря. Когато Духът влиза, вратата на твоето сърце се затваря. Всяко отваряне и затваряне на вратата подразбира завършен разумен процес. Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл.
Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл.
към беседата >>
7.
Открити
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.8.1932г.,
Желанието му било да я лъсне, да светне.
Тъкмо хоризонтът ви се изчисти, слънцето се покаже, и Господ рече да ви предаде един урок, но веднага дойдат отрицателни мисли и чувства в ума и сърцето ви, и хоризонтът ви отново се замъгли. Вие изгубвате благоприятния момент и трябва да чакате новите условия. Един нумизматик намерил една златна стара монета, на която имало нещо написано. Той я дал на слугата си да я измие леко само от пръстта или от полепените нечистотии върху нея. Слугата взел монетата и от голямо усърдие я изчистил така хубаво, че изтрил и надписа ѝ.
Желанието му било да я лъсне, да светне.
Занесъл монетата на господаря си и му казал: „Господарю, много хубаво изчистих монетата. Не може да не останеш доволен, тя цялата блещи. Така я лъснах, че нищо не е останало на нея“. Господарят погледнал монетата и със съжаление констатирал, че монетата изгубила ценността си. Наистина, чиста, лъскава била, но написаното върху нея изчезнало.
към беседата >>
Занесъл монетата на господаря си и му казал: „Господарю, много хубаво изчистих монетата.
Вие изгубвате благоприятния момент и трябва да чакате новите условия. Един нумизматик намерил една златна стара монета, на която имало нещо написано. Той я дал на слугата си да я измие леко само от пръстта или от полепените нечистотии върху нея. Слугата взел монетата и от голямо усърдие я изчистил така хубаво, че изтрил и надписа ѝ. Желанието му било да я лъсне, да светне.
Занесъл монетата на господаря си и му казал: „Господарю, много хубаво изчистих монетата.
Не може да не останеш доволен, тя цялата блещи. Така я лъснах, че нищо не е останало на нея“. Господарят погледнал монетата и със съжаление констатирал, че монетата изгубила ценността си. Наистина, чиста, лъскава била, но написаното върху нея изчезнало.
към беседата >>
Не може да не останеш доволен, тя цялата блещи.
Един нумизматик намерил една златна стара монета, на която имало нещо написано. Той я дал на слугата си да я измие леко само от пръстта или от полепените нечистотии върху нея. Слугата взел монетата и от голямо усърдие я изчистил така хубаво, че изтрил и надписа ѝ. Желанието му било да я лъсне, да светне. Занесъл монетата на господаря си и му казал: „Господарю, много хубаво изчистих монетата.
Не може да не останеш доволен, тя цялата блещи.
Така я лъснах, че нищо не е останало на нея“. Господарят погледнал монетата и със съжаление констатирал, че монетата изгубила ценността си. Наистина, чиста, лъскава била, но написаното върху нея изчезнало.
към беседата >>
Така я лъснах, че нищо не е останало на нея“.
Той я дал на слугата си да я измие леко само от пръстта или от полепените нечистотии върху нея. Слугата взел монетата и от голямо усърдие я изчистил така хубаво, че изтрил и надписа ѝ. Желанието му било да я лъсне, да светне. Занесъл монетата на господаря си и му казал: „Господарю, много хубаво изчистих монетата. Не може да не останеш доволен, тя цялата блещи.
Така я лъснах, че нищо не е останало на нея“.
Господарят погледнал монетата и със съжаление констатирал, че монетата изгубила ценността си. Наистина, чиста, лъскава била, но написаното върху нея изчезнало.
към беседата >>
Господарят погледнал монетата и със съжаление констатирал, че монетата изгубила ценността си.
Слугата взел монетата и от голямо усърдие я изчистил така хубаво, че изтрил и надписа ѝ. Желанието му било да я лъсне, да светне. Занесъл монетата на господаря си и му казал: „Господарю, много хубаво изчистих монетата. Не може да не останеш доволен, тя цялата блещи. Така я лъснах, че нищо не е останало на нея“.
Господарят погледнал монетата и със съжаление констатирал, че монетата изгубила ценността си.
Наистина, чиста, лъскава била, но написаното върху нея изчезнало.
към беседата >>
Наистина, чиста, лъскава била, но написаното върху нея изчезнало.
Желанието му било да я лъсне, да светне. Занесъл монетата на господаря си и му казал: „Господарю, много хубаво изчистих монетата. Не може да не останеш доволен, тя цялата блещи. Така я лъснах, че нищо не е останало на нея“. Господарят погледнал монетата и със съжаление констатирал, че монетата изгубила ценността си.
Наистина, чиста, лъскава била, но написаното върху нея изчезнало.
към беседата >>
Казвам: и съвременните хора се намират в положението на лъсналата монета.
Казвам: и съвременните хора се намират в положението на лъсналата монета.
Някои искат преждевременно да станат свети. И наистина, те успяват: изтъркат всичко от себе си, светнат, но и светостта, която Бог е вложил в тях, изчезва съвсем. Други искат да станат красиви. Стават красиви, но с това заедно изтъркват и красотата, която Бог е написал върху тях. Тъй щото, човек може да стане такъв, какъвто пожелае, но ще изгуби онова ценното, което Бог е написал върху него.
към беседата >>
Някои искат преждевременно да станат свети.
Казвам: и съвременните хора се намират в положението на лъсналата монета.
Някои искат преждевременно да станат свети.
И наистина, те успяват: изтъркат всичко от себе си, светнат, но и светостта, която Бог е вложил в тях, изчезва съвсем. Други искат да станат красиви. Стават красиви, но с това заедно изтъркват и красотата, която Бог е написал върху тях. Тъй щото, човек може да стане такъв, какъвто пожелае, но ще изгуби онова ценното, което Бог е написал върху него. Истинската красота не е нещо постоянно, каквото е маската върху лицето на маскирания.
към беседата >>
И наистина, те успяват: изтъркат всичко от себе си, светнат, но и светостта, която Бог е вложил в тях, изчезва съвсем.
Казвам: и съвременните хора се намират в положението на лъсналата монета. Някои искат преждевременно да станат свети.
И наистина, те успяват: изтъркат всичко от себе си, светнат, но и светостта, която Бог е вложил в тях, изчезва съвсем.
Други искат да станат красиви. Стават красиви, но с това заедно изтъркват и красотата, която Бог е написал върху тях. Тъй щото, човек може да стане такъв, какъвто пожелае, но ще изгуби онова ценното, което Бог е написал върху него. Истинската красота не е нещо постоянно, каквото е маската върху лицето на маскирания. Красотата е нещо непреривно, тя изразява великите подтици на човешката душа, но същевременно тя се мени.
към беседата >>
Други искат да станат красиви.
Казвам: и съвременните хора се намират в положението на лъсналата монета. Някои искат преждевременно да станат свети. И наистина, те успяват: изтъркат всичко от себе си, светнат, но и светостта, която Бог е вложил в тях, изчезва съвсем.
Други искат да станат красиви.
Стават красиви, но с това заедно изтъркват и красотата, която Бог е написал върху тях. Тъй щото, човек може да стане такъв, какъвто пожелае, но ще изгуби онова ценното, което Бог е написал върху него. Истинската красота не е нещо постоянно, каквото е маската върху лицето на маскирания. Красотата е нещо непреривно, тя изразява великите подтици на човешката душа, но същевременно тя се мени. Красив е човек, когато доброто е описано на неговото лице.
към беседата >>
Стават красиви, но с това заедно изтъркват и красотата, която Бог е написал върху тях.
Казвам: и съвременните хора се намират в положението на лъсналата монета. Някои искат преждевременно да станат свети. И наистина, те успяват: изтъркат всичко от себе си, светнат, но и светостта, която Бог е вложил в тях, изчезва съвсем. Други искат да станат красиви.
Стават красиви, но с това заедно изтъркват и красотата, която Бог е написал върху тях.
Тъй щото, човек може да стане такъв, какъвто пожелае, но ще изгуби онова ценното, което Бог е написал върху него. Истинската красота не е нещо постоянно, каквото е маската върху лицето на маскирания. Красотата е нещо непреривно, тя изразява великите подтици на човешката душа, но същевременно тя се мени. Красив е човек, когато доброто е описано на неговото лице. Красив е човек, когато всичките добродетели, една след друга, се описват на неговото лице.
към беседата >>
Тъй щото, човек може да стане такъв, какъвто пожелае, но ще изгуби онова ценното, което Бог е написал върху него.
Казвам: и съвременните хора се намират в положението на лъсналата монета. Някои искат преждевременно да станат свети. И наистина, те успяват: изтъркат всичко от себе си, светнат, но и светостта, която Бог е вложил в тях, изчезва съвсем. Други искат да станат красиви. Стават красиви, но с това заедно изтъркват и красотата, която Бог е написал върху тях.
Тъй щото, човек може да стане такъв, какъвто пожелае, но ще изгуби онова ценното, което Бог е написал върху него.
Истинската красота не е нещо постоянно, каквото е маската върху лицето на маскирания. Красотата е нещо непреривно, тя изразява великите подтици на човешката душа, но същевременно тя се мени. Красив е човек, когато доброто е описано на неговото лице. Красив е човек, когато всичките добродетели, една след друга, се описват на неговото лице. Каква по-голяма красота ще намерите от слънцето?
към беседата >>
Истинската красота не е нещо постоянно, каквото е маската върху лицето на маскирания.
Някои искат преждевременно да станат свети. И наистина, те успяват: изтъркат всичко от себе си, светнат, но и светостта, която Бог е вложил в тях, изчезва съвсем. Други искат да станат красиви. Стават красиви, но с това заедно изтъркват и красотата, която Бог е написал върху тях. Тъй щото, човек може да стане такъв, какъвто пожелае, но ще изгуби онова ценното, което Бог е написал върху него.
Истинската красота не е нещо постоянно, каквото е маската върху лицето на маскирания.
Красотата е нещо непреривно, тя изразява великите подтици на човешката душа, но същевременно тя се мени. Красив е човек, когато доброто е описано на неговото лице. Красив е човек, когато всичките добродетели, една след друга, се описват на неговото лице. Каква по-голяма красота ще намерите от слънцето? Красиво е слънцето, понеже постоянно изпраща своята светлина и топлина.
към беседата >>
Красотата е нещо непреривно, тя изразява великите подтици на човешката душа, но същевременно тя се мени.
И наистина, те успяват: изтъркат всичко от себе си, светнат, но и светостта, която Бог е вложил в тях, изчезва съвсем. Други искат да станат красиви. Стават красиви, но с това заедно изтъркват и красотата, която Бог е написал върху тях. Тъй щото, човек може да стане такъв, какъвто пожелае, но ще изгуби онова ценното, което Бог е написал върху него. Истинската красота не е нещо постоянно, каквото е маската върху лицето на маскирания.
Красотата е нещо непреривно, тя изразява великите подтици на човешката душа, но същевременно тя се мени.
Красив е човек, когато доброто е описано на неговото лице. Красив е човек, когато всичките добродетели, една след друга, се описват на неговото лице. Каква по-голяма красота ще намерите от слънцето? Красиво е слънцето, понеже постоянно изпраща своята светлина и топлина. Какво би станало със света, ако слънцето престане да изпраща светлината и топлината си?
към беседата >>
Красив е човек, когато доброто е описано на неговото лице.
Други искат да станат красиви. Стават красиви, но с това заедно изтъркват и красотата, която Бог е написал върху тях. Тъй щото, човек може да стане такъв, какъвто пожелае, но ще изгуби онова ценното, което Бог е написал върху него. Истинската красота не е нещо постоянно, каквото е маската върху лицето на маскирания. Красотата е нещо непреривно, тя изразява великите подтици на човешката душа, но същевременно тя се мени.
Красив е човек, когато доброто е описано на неговото лице.
Красив е човек, когато всичките добродетели, една след друга, се описват на неговото лице. Каква по-голяма красота ще намерите от слънцето? Красиво е слънцето, понеже постоянно изпраща своята светлина и топлина. Какво би станало със света, ако слънцето престане да изпраща светлината и топлината си? – Няма да има живот.
към беседата >>
Красив е човек, когато всичките добродетели, една след друга, се описват на неговото лице.
Стават красиви, но с това заедно изтъркват и красотата, която Бог е написал върху тях. Тъй щото, човек може да стане такъв, какъвто пожелае, но ще изгуби онова ценното, което Бог е написал върху него. Истинската красота не е нещо постоянно, каквото е маската върху лицето на маскирания. Красотата е нещо непреривно, тя изразява великите подтици на човешката душа, но същевременно тя се мени. Красив е човек, когато доброто е описано на неговото лице.
Красив е човек, когато всичките добродетели, една след друга, се описват на неговото лице.
Каква по-голяма красота ще намерите от слънцето? Красиво е слънцето, понеже постоянно изпраща своята светлина и топлина. Какво би станало със света, ако слънцето престане да изпраща светлината и топлината си? – Няма да има живот. Щом животът престане, и красотата ще изчезне.
към беседата >>
Каква по-голяма красота ще намерите от слънцето?
Тъй щото, човек може да стане такъв, какъвто пожелае, но ще изгуби онова ценното, което Бог е написал върху него. Истинската красота не е нещо постоянно, каквото е маската върху лицето на маскирания. Красотата е нещо непреривно, тя изразява великите подтици на човешката душа, но същевременно тя се мени. Красив е човек, когато доброто е описано на неговото лице. Красив е човек, когато всичките добродетели, една след друга, се описват на неговото лице.
Каква по-голяма красота ще намерите от слънцето?
Красиво е слънцето, понеже постоянно изпраща своята светлина и топлина. Какво би станало със света, ако слънцето престане да изпраща светлината и топлината си? – Няма да има живот. Щом животът престане, и красотата ще изчезне. Днес съществува красота, защото животът съществува.
към беседата >>
Красиво е слънцето, понеже постоянно изпраща своята светлина и топлина.
Истинската красота не е нещо постоянно, каквото е маската върху лицето на маскирания. Красотата е нещо непреривно, тя изразява великите подтици на човешката душа, но същевременно тя се мени. Красив е човек, когато доброто е описано на неговото лице. Красив е човек, когато всичките добродетели, една след друга, се описват на неговото лице. Каква по-голяма красота ще намерите от слънцето?
Красиво е слънцето, понеже постоянно изпраща своята светлина и топлина.
Какво би станало със света, ако слънцето престане да изпраща светлината и топлината си? – Няма да има живот. Щом животът престане, и красотата ще изчезне. Днес съществува красота, защото животът съществува. Слънцето пак изгря, за да видите неговата красота.
към беседата >>
Какво би станало със света, ако слънцето престане да изпраща светлината и топлината си?
Красотата е нещо непреривно, тя изразява великите подтици на човешката душа, но същевременно тя се мени. Красив е човек, когато доброто е описано на неговото лице. Красив е човек, когато всичките добродетели, една след друга, се описват на неговото лице. Каква по-голяма красота ще намерите от слънцето? Красиво е слънцето, понеже постоянно изпраща своята светлина и топлина.
Какво би станало със света, ако слънцето престане да изпраща светлината и топлината си?
– Няма да има живот. Щом животът престане, и красотата ще изчезне. Днес съществува красота, защото животът съществува. Слънцето пак изгря, за да видите неговата красота. То е красиво, защото обича и прави всичко около себе си красиво.
към беседата >>
– Няма да има живот.
Красив е човек, когато доброто е описано на неговото лице. Красив е човек, когато всичките добродетели, една след друга, се описват на неговото лице. Каква по-голяма красота ще намерите от слънцето? Красиво е слънцето, понеже постоянно изпраща своята светлина и топлина. Какво би станало със света, ако слънцето престане да изпраща светлината и топлината си?
– Няма да има живот.
Щом животът престане, и красотата ще изчезне. Днес съществува красота, защото животът съществува. Слънцето пак изгря, за да видите неговата красота. То е красиво, защото обича и прави всичко около себе си красиво. Красив човек е онзи, който всичко около себе си прави красиво.
към беседата >>
Щом животът престане, и красотата ще изчезне.
Красив е човек, когато всичките добродетели, една след друга, се описват на неговото лице. Каква по-голяма красота ще намерите от слънцето? Красиво е слънцето, понеже постоянно изпраща своята светлина и топлина. Какво би станало със света, ако слънцето престане да изпраща светлината и топлината си? – Няма да има живот.
Щом животът престане, и красотата ще изчезне.
Днес съществува красота, защото животът съществува. Слънцето пак изгря, за да видите неговата красота. То е красиво, защото обича и прави всичко около себе си красиво. Красив човек е онзи, който всичко около себе си прави красиво. Чист човек е онзи, който всичко около себе си прави чисто.
към беседата >>
Днес съществува красота, защото животът съществува.
Каква по-голяма красота ще намерите от слънцето? Красиво е слънцето, понеже постоянно изпраща своята светлина и топлина. Какво би станало със света, ако слънцето престане да изпраща светлината и топлината си? – Няма да има живот. Щом животът престане, и красотата ще изчезне.
Днес съществува красота, защото животът съществува.
Слънцето пак изгря, за да видите неговата красота. То е красиво, защото обича и прави всичко около себе си красиво. Красив човек е онзи, който всичко около себе си прави красиво. Чист човек е онзи, който всичко около себе си прави чисто. Къде мине, той все чисти.
към беседата >>
Слънцето пак изгря, за да видите неговата красота.
Красиво е слънцето, понеже постоянно изпраща своята светлина и топлина. Какво би станало със света, ако слънцето престане да изпраща светлината и топлината си? – Няма да има живот. Щом животът престане, и красотата ще изчезне. Днес съществува красота, защото животът съществува.
Слънцето пак изгря, за да видите неговата красота.
То е красиво, защото обича и прави всичко около себе си красиво. Красив човек е онзи, който всичко около себе си прави красиво. Чист човек е онзи, който всичко около себе си прави чисто. Къде мине, той все чисти. Търсѝ онази красота, която носи образа на Бога в себе си.
към беседата >>
То е красиво, защото обича и прави всичко около себе си красиво.
Какво би станало със света, ако слънцето престане да изпраща светлината и топлината си? – Няма да има живот. Щом животът престане, и красотата ще изчезне. Днес съществува красота, защото животът съществува. Слънцето пак изгря, за да видите неговата красота.
То е красиво, защото обича и прави всичко около себе си красиво.
Красив човек е онзи, който всичко около себе си прави красиво. Чист човек е онзи, който всичко около себе си прави чисто. Къде мине, той все чисти. Търсѝ онази красота, която носи образа на Бога в себе си. Красотата на Бога се състои в това, че Той едновременно държи в ума си живота на всички същества.
към беседата >>
Красив човек е онзи, който всичко около себе си прави красиво.
– Няма да има живот. Щом животът престане, и красотата ще изчезне. Днес съществува красота, защото животът съществува. Слънцето пак изгря, за да видите неговата красота. То е красиво, защото обича и прави всичко около себе си красиво.
Красив човек е онзи, който всичко около себе си прави красиво.
Чист човек е онзи, който всичко около себе си прави чисто. Къде мине, той все чисти. Търсѝ онази красота, която носи образа на Бога в себе си. Красотата на Бога се състои в това, че Той едновременно държи в ума си живота на всички същества. Той има предвид техните нужди, страдания, скърби и ги напътва в правия път.
към беседата >>
Чист човек е онзи, който всичко около себе си прави чисто.
Щом животът престане, и красотата ще изчезне. Днес съществува красота, защото животът съществува. Слънцето пак изгря, за да видите неговата красота. То е красиво, защото обича и прави всичко около себе си красиво. Красив човек е онзи, който всичко около себе си прави красиво.
Чист човек е онзи, който всичко около себе си прави чисто.
Къде мине, той все чисти. Търсѝ онази красота, която носи образа на Бога в себе си. Красотата на Бога се състои в това, че Той едновременно държи в ума си живота на всички същества. Той има предвид техните нужди, страдания, скърби и ги напътва в правия път. Той улеснява всички същества и в радостите, и в скърбите им.
към беседата >>
Къде мине, той все чисти.
Днес съществува красота, защото животът съществува. Слънцето пак изгря, за да видите неговата красота. То е красиво, защото обича и прави всичко около себе си красиво. Красив човек е онзи, който всичко около себе си прави красиво. Чист човек е онзи, който всичко около себе си прави чисто.
Къде мине, той все чисти.
Търсѝ онази красота, която носи образа на Бога в себе си. Красотата на Бога се състои в това, че Той едновременно държи в ума си живота на всички същества. Той има предвид техните нужди, страдания, скърби и ги напътва в правия път. Той улеснява всички същества и в радостите, и в скърбите им. Които се радват, те са работници при Бога.
към беседата >>
Търсѝ онази красота, която носи образа на Бога в себе си.
Слънцето пак изгря, за да видите неговата красота. То е красиво, защото обича и прави всичко около себе си красиво. Красив човек е онзи, който всичко около себе си прави красиво. Чист човек е онзи, който всичко около себе си прави чисто. Къде мине, той все чисти.
Търсѝ онази красота, която носи образа на Бога в себе си.
Красотата на Бога се състои в това, че Той едновременно държи в ума си живота на всички същества. Той има предвид техните нужди, страдания, скърби и ги напътва в правия път. Той улеснява всички същества и в радостите, и в скърбите им. Които се радват, те са работници при Бога. Тези, които скърбят, са готовановци, наготово чакат.
към беседата >>
Красотата на Бога се състои в това, че Той едновременно държи в ума си живота на всички същества.
То е красиво, защото обича и прави всичко около себе си красиво. Красив човек е онзи, който всичко около себе си прави красиво. Чист човек е онзи, който всичко около себе си прави чисто. Къде мине, той все чисти. Търсѝ онази красота, която носи образа на Бога в себе си.
Красотата на Бога се състои в това, че Той едновременно държи в ума си живота на всички същества.
Той има предвид техните нужди, страдания, скърби и ги напътва в правия път. Той улеснява всички същества и в радостите, и в скърбите им. Които се радват, те са работници при Бога. Тези, които скърбят, са готовановци, наготово чакат. Това значи: които скърбят и не се радват на скръбта си, те са готовановци.
към беседата >>
Той има предвид техните нужди, страдания, скърби и ги напътва в правия път.
Красив човек е онзи, който всичко около себе си прави красиво. Чист човек е онзи, който всичко около себе си прави чисто. Къде мине, той все чисти. Търсѝ онази красота, която носи образа на Бога в себе си. Красотата на Бога се състои в това, че Той едновременно държи в ума си живота на всички същества.
Той има предвид техните нужди, страдания, скърби и ги напътва в правия път.
Той улеснява всички същества и в радостите, и в скърбите им. Които се радват, те са работници при Бога. Тези, които скърбят, са готовановци, наготово чакат. Това значи: които скърбят и не се радват на скръбта си, те са готовановци. Който иска да не е готованец, щом дойде скръбта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно с нея ще отиде на нивата да работи.
към беседата >>
Той улеснява всички същества и в радостите, и в скърбите им.
Чист човек е онзи, който всичко около себе си прави чисто. Къде мине, той все чисти. Търсѝ онази красота, която носи образа на Бога в себе си. Красотата на Бога се състои в това, че Той едновременно държи в ума си живота на всички същества. Той има предвид техните нужди, страдания, скърби и ги напътва в правия път.
Той улеснява всички същества и в радостите, и в скърбите им.
Които се радват, те са работници при Бога. Тези, които скърбят, са готовановци, наготово чакат. Това значи: които скърбят и не се радват на скръбта си, те са готовановци. Който иска да не е готованец, щом дойде скръбта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно с нея ще отиде на нивата да работи. Светът се нуждае от радостни хора, които работят на нивата и донасят хляб.
към беседата >>
Които се радват, те са работници при Бога.
Къде мине, той все чисти. Търсѝ онази красота, която носи образа на Бога в себе си. Красотата на Бога се състои в това, че Той едновременно държи в ума си живота на всички същества. Той има предвид техните нужди, страдания, скърби и ги напътва в правия път. Той улеснява всички същества и в радостите, и в скърбите им.
Които се радват, те са работници при Бога.
Тези, които скърбят, са готовановци, наготово чакат. Това значи: които скърбят и не се радват на скръбта си, те са готовановци. Който иска да не е готованец, щом дойде скръбта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно с нея ще отиде на нивата да работи. Светът се нуждае от радостни хора, които работят на нивата и донасят хляб. Днес повечето хора скърбят и чакат наготово да ядат.
към беседата >>
Тези, които скърбят, са готовановци, наготово чакат.
Търсѝ онази красота, която носи образа на Бога в себе си. Красотата на Бога се състои в това, че Той едновременно държи в ума си живота на всички същества. Той има предвид техните нужди, страдания, скърби и ги напътва в правия път. Той улеснява всички същества и в радостите, и в скърбите им. Които се радват, те са работници при Бога.
Тези, които скърбят, са готовановци, наготово чакат.
Това значи: които скърбят и не се радват на скръбта си, те са готовановци. Който иска да не е готованец, щом дойде скръбта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно с нея ще отиде на нивата да работи. Светът се нуждае от радостни хора, които работят на нивата и донасят хляб. Днес повечето хора скърбят и чакат наготово да ядат. Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на живота.
към беседата >>
Това значи: които скърбят и не се радват на скръбта си, те са готовановци.
Красотата на Бога се състои в това, че Той едновременно държи в ума си живота на всички същества. Той има предвид техните нужди, страдания, скърби и ги напътва в правия път. Той улеснява всички същества и в радостите, и в скърбите им. Които се радват, те са работници при Бога. Тези, които скърбят, са готовановци, наготово чакат.
Това значи: които скърбят и не се радват на скръбта си, те са готовановци.
Който иска да не е готованец, щом дойде скръбта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно с нея ще отиде на нивата да работи. Светът се нуждае от радостни хора, които работят на нивата и донасят хляб. Днес повечето хора скърбят и чакат наготово да ядат. Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на живота. Казвам: бъдете радостни и весели и вярвайте в разумното.
към беседата >>
Който иска да не е готованец, щом дойде скръбта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно с нея ще отиде на нивата да работи.
Той има предвид техните нужди, страдания, скърби и ги напътва в правия път. Той улеснява всички същества и в радостите, и в скърбите им. Които се радват, те са работници при Бога. Тези, които скърбят, са готовановци, наготово чакат. Това значи: които скърбят и не се радват на скръбта си, те са готовановци.
Който иска да не е готованец, щом дойде скръбта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно с нея ще отиде на нивата да работи.
Светът се нуждае от радостни хора, които работят на нивата и донасят хляб. Днес повечето хора скърбят и чакат наготово да ядат. Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на живота. Казвам: бъдете радостни и весели и вярвайте в разумното. Ако не вярвате в разумното, вие сте готовановци.
към беседата >>
Светът се нуждае от радостни хора, които работят на нивата и донасят хляб.
Той улеснява всички същества и в радостите, и в скърбите им. Които се радват, те са работници при Бога. Тези, които скърбят, са готовановци, наготово чакат. Това значи: които скърбят и не се радват на скръбта си, те са готовановци. Който иска да не е готованец, щом дойде скръбта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно с нея ще отиде на нивата да работи.
Светът се нуждае от радостни хора, които работят на нивата и донасят хляб.
Днес повечето хора скърбят и чакат наготово да ядат. Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на живота. Казвам: бъдете радостни и весели и вярвайте в разумното. Ако не вярвате в разумното, вие сте готовановци. Ако се обезвериш, ако станеш лош човек, ти си готованец.
към беседата >>
Днес повечето хора скърбят и чакат наготово да ядат.
Които се радват, те са работници при Бога. Тези, които скърбят, са готовановци, наготово чакат. Това значи: които скърбят и не се радват на скръбта си, те са готовановци. Който иска да не е готованец, щом дойде скръбта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно с нея ще отиде на нивата да работи. Светът се нуждае от радостни хора, които работят на нивата и донасят хляб.
Днес повечето хора скърбят и чакат наготово да ядат.
Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на живота. Казвам: бъдете радостни и весели и вярвайте в разумното. Ако не вярвате в разумното, вие сте готовановци. Ако се обезвериш, ако станеш лош човек, ти си готованец. Вълкът е един готованец, който от сутрин до вечер мисли как ще му падне някоя жертва.
към беседата >>
Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на живота.
Тези, които скърбят, са готовановци, наготово чакат. Това значи: които скърбят и не се радват на скръбта си, те са готовановци. Който иска да не е готованец, щом дойде скръбта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно с нея ще отиде на нивата да работи. Светът се нуждае от радостни хора, които работят на нивата и донасят хляб. Днес повечето хора скърбят и чакат наготово да ядат.
Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на живота.
Казвам: бъдете радостни и весели и вярвайте в разумното. Ако не вярвате в разумното, вие сте готовановци. Ако се обезвериш, ако станеш лош човек, ти си готованец. Вълкът е един готованец, който от сутрин до вечер мисли как ще му падне някоя жертва. Той наготово яде.
към беседата >>
Казвам: бъдете радостни и весели и вярвайте в разумното.
Това значи: които скърбят и не се радват на скръбта си, те са готовановци. Който иска да не е готованец, щом дойде скръбта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно с нея ще отиде на нивата да работи. Светът се нуждае от радостни хора, които работят на нивата и донасят хляб. Днес повечето хора скърбят и чакат наготово да ядат. Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на живота.
Казвам: бъдете радостни и весели и вярвайте в разумното.
Ако не вярвате в разумното, вие сте готовановци. Ако се обезвериш, ако станеш лош човек, ти си готованец. Вълкът е един готованец, който от сутрин до вечер мисли как ще му падне някоя жертва. Той наготово яде. По цели дни той философства: „Едно време имаше повече ядене, а сега настана голяма сиромашия.
към беседата >>
Ако не вярвате в разумното, вие сте готовановци.
Който иска да не е готованец, щом дойде скръбта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно с нея ще отиде на нивата да работи. Светът се нуждае от радостни хора, които работят на нивата и донасят хляб. Днес повечето хора скърбят и чакат наготово да ядат. Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на живота. Казвам: бъдете радостни и весели и вярвайте в разумното.
Ако не вярвате в разумното, вие сте готовановци.
Ако се обезвериш, ако станеш лош човек, ти си готованец. Вълкът е един готованец, който от сутрин до вечер мисли как ще му падне някоя жертва. Той наготово яде. По цели дни той философства: „Едно време имаше повече ядене, а сега настана голяма сиромашия. Тежки времена дойдоха!
към беседата >>
Ако се обезвериш, ако станеш лош човек, ти си готованец.
Светът се нуждае от радостни хора, които работят на нивата и донасят хляб. Днес повечето хора скърбят и чакат наготово да ядат. Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на живота. Казвам: бъдете радостни и весели и вярвайте в разумното. Ако не вярвате в разумното, вие сте готовановци.
Ако се обезвериш, ако станеш лош човек, ти си готованец.
Вълкът е един готованец, който от сутрин до вечер мисли как ще му падне някоя жертва. Той наготово яде. По цели дни той философства: „Едно време имаше повече ядене, а сега настана голяма сиромашия. Тежки времена дойдоха! “ Така и много хора се оплакват от тежките условия на живота.
към беседата >>
Вълкът е един готованец, който от сутрин до вечер мисли как ще му падне някоя жертва.
Днес повечето хора скърбят и чакат наготово да ядат. Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на живота. Казвам: бъдете радостни и весели и вярвайте в разумното. Ако не вярвате в разумното, вие сте готовановци. Ако се обезвериш, ако станеш лош човек, ти си готованец.
Вълкът е един готованец, който от сутрин до вечер мисли как ще му падне някоя жертва.
Той наготово яде. По цели дни той философства: „Едно време имаше повече ядене, а сега настана голяма сиромашия. Тежки времена дойдоха! “ Така и много хора се оплакват от тежките условия на живота. Те плачат, проливат сълзи, но от плача им условията не се подобряват.
към беседата >>
Той наготово яде.
Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на живота. Казвам: бъдете радостни и весели и вярвайте в разумното. Ако не вярвате в разумното, вие сте готовановци. Ако се обезвериш, ако станеш лош човек, ти си готованец. Вълкът е един готованец, който от сутрин до вечер мисли как ще му падне някоя жертва.
Той наготово яде.
По цели дни той философства: „Едно време имаше повече ядене, а сега настана голяма сиромашия. Тежки времена дойдоха! “ Така и много хора се оплакват от тежките условия на живота. Те плачат, проливат сълзи, но от плача им условията не се подобряват. Когато времето плаче, тревите и цветята се ползват, но не и хората.
към беседата >>
По цели дни той философства: „Едно време имаше повече ядене, а сега настана голяма сиромашия.
Казвам: бъдете радостни и весели и вярвайте в разумното. Ако не вярвате в разумното, вие сте готовановци. Ако се обезвериш, ако станеш лош човек, ти си готованец. Вълкът е един готованец, който от сутрин до вечер мисли как ще му падне някоя жертва. Той наготово яде.
По цели дни той философства: „Едно време имаше повече ядене, а сега настана голяма сиромашия.
Тежки времена дойдоха! “ Така и много хора се оплакват от тежките условия на живота. Те плачат, проливат сълзи, но от плача им условията не се подобряват. Когато времето плаче, тревите и цветята се ползват, но не и хората. В такова време хората се изпокриват, бягат в домовете си.
към беседата >>
Тежки времена дойдоха!
Ако не вярвате в разумното, вие сте готовановци. Ако се обезвериш, ако станеш лош човек, ти си готованец. Вълкът е един готованец, който от сутрин до вечер мисли как ще му падне някоя жертва. Той наготово яде. По цели дни той философства: „Едно време имаше повече ядене, а сега настана голяма сиромашия.
Тежки времена дойдоха!
“ Така и много хора се оплакват от тежките условия на живота. Те плачат, проливат сълзи, но от плача им условията не се подобряват. Когато времето плаче, тревите и цветята се ползват, но не и хората. В такова време хората се изпокриват, бягат в домовете си. Защо се крият?
към беседата >>
“ Така и много хора се оплакват от тежките условия на живота.
Ако се обезвериш, ако станеш лош човек, ти си готованец. Вълкът е един готованец, който от сутрин до вечер мисли как ще му падне някоя жертва. Той наготово яде. По цели дни той философства: „Едно време имаше повече ядене, а сега настана голяма сиромашия. Тежки времена дойдоха!
“ Така и много хора се оплакват от тежките условия на живота.
Те плачат, проливат сълзи, но от плача им условията не се подобряват. Когато времето плаче, тревите и цветята се ползват, но не и хората. В такова време хората се изпокриват, бягат в домовете си. Защо се крият? – За да не заплачат и те с времето заедно.
към беседата >>
Те плачат, проливат сълзи, но от плача им условията не се подобряват.
Вълкът е един готованец, който от сутрин до вечер мисли как ще му падне някоя жертва. Той наготово яде. По цели дни той философства: „Едно време имаше повече ядене, а сега настана голяма сиромашия. Тежки времена дойдоха! “ Така и много хора се оплакват от тежките условия на живота.
Те плачат, проливат сълзи, но от плача им условията не се подобряват.
Когато времето плаче, тревите и цветята се ползват, но не и хората. В такова време хората се изпокриват, бягат в домовете си. Защо се крият? – За да не заплачат и те с времето заедно. И тъй, растенията, които разбират вътрешния смисъл на дъжда, приемат росните капчици в себе си, за да ги утешат.
към беседата >>
Когато времето плаче, тревите и цветята се ползват, но не и хората.
Той наготово яде. По цели дни той философства: „Едно време имаше повече ядене, а сега настана голяма сиромашия. Тежки времена дойдоха! “ Така и много хора се оплакват от тежките условия на живота. Те плачат, проливат сълзи, но от плача им условията не се подобряват.
Когато времето плаче, тревите и цветята се ползват, но не и хората.
В такова време хората се изпокриват, бягат в домовете си. Защо се крият? – За да не заплачат и те с времето заедно. И тъй, растенията, които разбират вътрешния смисъл на дъжда, приемат росните капчици в себе си, за да ги утешат. Росните капчици са деца, които някога са изгубили майка си и непрекъснато я търсят.
към беседата >>
В такова време хората се изпокриват, бягат в домовете си.
По цели дни той философства: „Едно време имаше повече ядене, а сега настана голяма сиромашия. Тежки времена дойдоха! “ Така и много хора се оплакват от тежките условия на живота. Те плачат, проливат сълзи, но от плача им условията не се подобряват. Когато времето плаче, тревите и цветята се ползват, но не и хората.
В такова време хората се изпокриват, бягат в домовете си.
Защо се крият? – За да не заплачат и те с времето заедно. И тъй, растенията, които разбират вътрешния смисъл на дъжда, приемат росните капчици в себе си, за да ги утешат. Росните капчици са деца, които някога са изгубили майка си и непрекъснато я търсят. Растенията ги утешават, казват им да не плачат, защото един ден те ще намерят майка си.
към беседата >>
Защо се крият?
Тежки времена дойдоха! “ Така и много хора се оплакват от тежките условия на живота. Те плачат, проливат сълзи, но от плача им условията не се подобряват. Когато времето плаче, тревите и цветята се ползват, но не и хората. В такова време хората се изпокриват, бягат в домовете си.
Защо се крият?
– За да не заплачат и те с времето заедно. И тъй, растенията, които разбират вътрешния смисъл на дъжда, приемат росните капчици в себе си, за да ги утешат. Росните капчици са деца, които някога са изгубили майка си и непрекъснато я търсят. Растенията ги утешават, казват им да не плачат, защото един ден те ще намерят майка си. Те им дават първия урок в живота.
към беседата >>
– За да не заплачат и те с времето заедно.
“ Така и много хора се оплакват от тежките условия на живота. Те плачат, проливат сълзи, но от плача им условията не се подобряват. Когато времето плаче, тревите и цветята се ползват, но не и хората. В такова време хората се изпокриват, бягат в домовете си. Защо се крият?
– За да не заплачат и те с времето заедно.
И тъй, растенията, които разбират вътрешния смисъл на дъжда, приемат росните капчици в себе си, за да ги утешат. Росните капчици са деца, които някога са изгубили майка си и непрекъснато я търсят. Растенията ги утешават, казват им да не плачат, защото един ден те ще намерят майка си. Те им дават първия урок в живота. Казвам им: вие сте богати.
към беседата >>
И тъй, растенията, които разбират вътрешния смисъл на дъжда, приемат росните капчици в себе си, за да ги утешат.
Те плачат, проливат сълзи, но от плача им условията не се подобряват. Когато времето плаче, тревите и цветята се ползват, но не и хората. В такова време хората се изпокриват, бягат в домовете си. Защо се крият? – За да не заплачат и те с времето заедно.
И тъй, растенията, които разбират вътрешния смисъл на дъжда, приемат росните капчици в себе си, за да ги утешат.
Росните капчици са деца, които някога са изгубили майка си и непрекъснато я търсят. Растенията ги утешават, казват им да не плачат, защото един ден те ще намерят майка си. Те им дават първия урок в живота. Казвам им: вие сте богати. Отворете торбичките си да видите какви богатства носите със себе си.
към беседата >>
Росните капчици са деца, които някога са изгубили майка си и непрекъснато я търсят.
Когато времето плаче, тревите и цветята се ползват, но не и хората. В такова време хората се изпокриват, бягат в домовете си. Защо се крият? – За да не заплачат и те с времето заедно. И тъй, растенията, които разбират вътрешния смисъл на дъжда, приемат росните капчици в себе си, за да ги утешат.
Росните капчици са деца, които някога са изгубили майка си и непрекъснато я търсят.
Растенията ги утешават, казват им да не плачат, защото един ден те ще намерят майка си. Те им дават първия урок в живота. Казвам им: вие сте богати. Отворете торбичките си да видите какви богатства носите със себе си. Щом отворят торбичките си, растенията взимат богатствата им и им показват пътя, по който могат да намерят майка си.
към беседата >>
Растенията ги утешават, казват им да не плачат, защото един ден те ще намерят майка си.
В такова време хората се изпокриват, бягат в домовете си. Защо се крият? – За да не заплачат и те с времето заедно. И тъй, растенията, които разбират вътрешния смисъл на дъжда, приемат росните капчици в себе си, за да ги утешат. Росните капчици са деца, които някога са изгубили майка си и непрекъснато я търсят.
Растенията ги утешават, казват им да не плачат, защото един ден те ще намерят майка си.
Те им дават първия урок в живота. Казвам им: вие сте богати. Отворете торбичките си да видите какви богатства носите със себе си. Щом отворят торбичките си, растенията взимат богатствата им и им показват пътя, по който могат да намерят майка си. Следователно, когато мъглата дойде при тебе, не плачи заедно с нея, но ѝ кажи: „Не бой се, ти ще намериш майка си“.
към беседата >>
Те им дават първия урок в живота.
Защо се крият? – За да не заплачат и те с времето заедно. И тъй, растенията, които разбират вътрешния смисъл на дъжда, приемат росните капчици в себе си, за да ги утешат. Росните капчици са деца, които някога са изгубили майка си и непрекъснато я търсят. Растенията ги утешават, казват им да не плачат, защото един ден те ще намерят майка си.
Те им дават първия урок в живота.
Казвам им: вие сте богати. Отворете торбичките си да видите какви богатства носите със себе си. Щом отворят торбичките си, растенията взимат богатствата им и им показват пътя, по който могат да намерят майка си. Следователно, когато мъглата дойде при тебе, не плачи заедно с нея, но ѝ кажи: „Не бой се, ти ще намериш майка си“. Не плачи за това, за което другите плачат.
към беседата >>
Казвам им: вие сте богати.
– За да не заплачат и те с времето заедно. И тъй, растенията, които разбират вътрешния смисъл на дъжда, приемат росните капчици в себе си, за да ги утешат. Росните капчици са деца, които някога са изгубили майка си и непрекъснато я търсят. Растенията ги утешават, казват им да не плачат, защото един ден те ще намерят майка си. Те им дават първия урок в живота.
Казвам им: вие сте богати.
Отворете торбичките си да видите какви богатства носите със себе си. Щом отворят торбичките си, растенията взимат богатствата им и им показват пътя, по който могат да намерят майка си. Следователно, когато мъглата дойде при тебе, не плачи заедно с нея, но ѝ кажи: „Не бой се, ти ще намериш майка си“. Не плачи за това, за което другите плачат. Когато колата се счупи, какво трябва да правиш: да плачеш ли, или да се заемеш да я поправиш?
към беседата >>
Отворете торбичките си да видите какви богатства носите със себе си.
И тъй, растенията, които разбират вътрешния смисъл на дъжда, приемат росните капчици в себе си, за да ги утешат. Росните капчици са деца, които някога са изгубили майка си и непрекъснато я търсят. Растенията ги утешават, казват им да не плачат, защото един ден те ще намерят майка си. Те им дават първия урок в живота. Казвам им: вие сте богати.
Отворете торбичките си да видите какви богатства носите със себе си.
Щом отворят торбичките си, растенията взимат богатствата им и им показват пътя, по който могат да намерят майка си. Следователно, когато мъглата дойде при тебе, не плачи заедно с нея, но ѝ кажи: „Не бой се, ти ще намериш майка си“. Не плачи за това, за което другите плачат. Когато колата се счупи, какво трябва да правиш: да плачеш ли, или да се заемеш да я поправиш? Плачът спасява ли човека?
към беседата >>
Щом отворят торбичките си, растенията взимат богатствата им и им показват пътя, по който могат да намерят майка си.
Росните капчици са деца, които някога са изгубили майка си и непрекъснато я търсят. Растенията ги утешават, казват им да не плачат, защото един ден те ще намерят майка си. Те им дават първия урок в живота. Казвам им: вие сте богати. Отворете торбичките си да видите какви богатства носите със себе си.
Щом отворят торбичките си, растенията взимат богатствата им и им показват пътя, по който могат да намерят майка си.
Следователно, когато мъглата дойде при тебе, не плачи заедно с нея, но ѝ кажи: „Не бой се, ти ще намериш майка си“. Не плачи за това, за което другите плачат. Когато колата се счупи, какво трябва да правиш: да плачеш ли, или да се заемеш да я поправиш? Плачът спасява ли човека? – Не, плачът само утешава.
към беседата >>
Следователно, когато мъглата дойде при тебе, не плачи заедно с нея, но ѝ кажи: „Не бой се, ти ще намериш майка си“.
Растенията ги утешават, казват им да не плачат, защото един ден те ще намерят майка си. Те им дават първия урок в живота. Казвам им: вие сте богати. Отворете торбичките си да видите какви богатства носите със себе си. Щом отворят торбичките си, растенията взимат богатствата им и им показват пътя, по който могат да намерят майка си.
Следователно, когато мъглата дойде при тебе, не плачи заедно с нея, но ѝ кажи: „Не бой се, ти ще намериш майка си“.
Не плачи за това, за което другите плачат. Когато колата се счупи, какво трябва да правиш: да плачеш ли, или да се заемеш да я поправиш? Плачът спасява ли човека? – Не, плачът само утешава. Когато плачеш около умрелия, ще го съживиш ли?
към беседата >>
Не плачи за това, за което другите плачат.
Те им дават първия урок в живота. Казвам им: вие сте богати. Отворете торбичките си да видите какви богатства носите със себе си. Щом отворят торбичките си, растенията взимат богатствата им и им показват пътя, по който могат да намерят майка си. Следователно, когато мъглата дойде при тебе, не плачи заедно с нея, но ѝ кажи: „Не бой се, ти ще намериш майка си“.
Не плачи за това, за което другите плачат.
Когато колата се счупи, какво трябва да правиш: да плачеш ли, или да се заемеш да я поправиш? Плачът спасява ли човека? – Не, плачът само утешава. Когато плачеш около умрелия, ще го съживиш ли? Ако можеш да го съживиш, плачи; ако не можеш да го съживиш, поне не го смущавай.
към беседата >>
Когато колата се счупи, какво трябва да правиш: да плачеш ли, или да се заемеш да я поправиш?
Казвам им: вие сте богати. Отворете торбичките си да видите какви богатства носите със себе си. Щом отворят торбичките си, растенията взимат богатствата им и им показват пътя, по който могат да намерят майка си. Следователно, когато мъглата дойде при тебе, не плачи заедно с нея, но ѝ кажи: „Не бой се, ти ще намериш майка си“. Не плачи за това, за което другите плачат.
Когато колата се счупи, какво трябва да правиш: да плачеш ли, или да се заемеш да я поправиш?
Плачът спасява ли човека? – Не, плачът само утешава. Когато плачеш около умрелия, ще го съживиш ли? Ако можеш да го съживиш, плачи; ако не можеш да го съживиш, поне не го смущавай. На умрял човек тъпан бие ли се?
към беседата >>
Плачът спасява ли човека?
Отворете торбичките си да видите какви богатства носите със себе си. Щом отворят торбичките си, растенията взимат богатствата им и им показват пътя, по който могат да намерят майка си. Следователно, когато мъглата дойде при тебе, не плачи заедно с нея, но ѝ кажи: „Не бой се, ти ще намериш майка си“. Не плачи за това, за което другите плачат. Когато колата се счупи, какво трябва да правиш: да плачеш ли, или да се заемеш да я поправиш?
Плачът спасява ли човека?
– Не, плачът само утешава. Когато плачеш около умрелия, ще го съживиш ли? Ако можеш да го съживиш, плачи; ако не можеш да го съживиш, поне не го смущавай. На умрял човек тъпан бие ли се? Ако може да чуе, удряй тъпана, колкото искаш; ако не може да чуе, поне времето си не хаби.
към беседата >>
– Не, плачът само утешава.
Щом отворят торбичките си, растенията взимат богатствата им и им показват пътя, по който могат да намерят майка си. Следователно, когато мъглата дойде при тебе, не плачи заедно с нея, но ѝ кажи: „Не бой се, ти ще намериш майка си“. Не плачи за това, за което другите плачат. Когато колата се счупи, какво трябва да правиш: да плачеш ли, или да се заемеш да я поправиш? Плачът спасява ли човека?
– Не, плачът само утешава.
Когато плачеш около умрелия, ще го съживиш ли? Ако можеш да го съживиш, плачи; ако не можеш да го съживиш, поне не го смущавай. На умрял човек тъпан бие ли се? Ако може да чуе, удряй тъпана, колкото искаш; ако не може да чуе, поне времето си не хаби.
към беседата >>
Когато плачеш около умрелия, ще го съживиш ли?
Следователно, когато мъглата дойде при тебе, не плачи заедно с нея, но ѝ кажи: „Не бой се, ти ще намериш майка си“. Не плачи за това, за което другите плачат. Когато колата се счупи, какво трябва да правиш: да плачеш ли, или да се заемеш да я поправиш? Плачът спасява ли човека? – Не, плачът само утешава.
Когато плачеш около умрелия, ще го съживиш ли?
Ако можеш да го съживиш, плачи; ако не можеш да го съживиш, поне не го смущавай. На умрял човек тъпан бие ли се? Ако може да чуе, удряй тъпана, колкото искаш; ако не може да чуе, поне времето си не хаби.
към беседата >>
Ако можеш да го съживиш, плачи; ако не можеш да го съживиш, поне не го смущавай.
Не плачи за това, за което другите плачат. Когато колата се счупи, какво трябва да правиш: да плачеш ли, или да се заемеш да я поправиш? Плачът спасява ли човека? – Не, плачът само утешава. Когато плачеш около умрелия, ще го съживиш ли?
Ако можеш да го съживиш, плачи; ако не можеш да го съживиш, поне не го смущавай.
На умрял човек тъпан бие ли се? Ако може да чуе, удряй тъпана, колкото искаш; ако не може да чуе, поне времето си не хаби.
към беседата >>
На умрял човек тъпан бие ли се?
Когато колата се счупи, какво трябва да правиш: да плачеш ли, или да се заемеш да я поправиш? Плачът спасява ли човека? – Не, плачът само утешава. Когато плачеш около умрелия, ще го съживиш ли? Ако можеш да го съживиш, плачи; ако не можеш да го съживиш, поне не го смущавай.
На умрял човек тъпан бие ли се?
Ако може да чуе, удряй тъпана, колкото искаш; ако не може да чуе, поне времето си не хаби.
към беседата >>
Ако може да чуе, удряй тъпана, колкото искаш; ако не може да чуе, поне времето си не хаби.
Плачът спасява ли човека? – Не, плачът само утешава. Когато плачеш около умрелия, ще го съживиш ли? Ако можеш да го съживиш, плачи; ако не можеш да го съживиш, поне не го смущавай. На умрял човек тъпан бие ли се?
Ако може да чуе, удряй тъпана, колкото искаш; ако не може да чуе, поне времето си не хаби.
към беседата >>
За направени погрешки не плачи.
За направени погрешки не плачи.
към беседата >>
Изправяй погрешките си и мисли.
Изправяй погрешките си и мисли.
към беседата >>
Радвай се за всяка направена погрешка, защото имаш възможност да я изправиш и да познаеш силата си.
Радвай се за всяка направена погрешка, защото имаш възможност да я изправиш и да познаеш силата си.
към беседата >>
Тези мисли може да ви се виждат противоречиви, но те почиват на известен закон.
Тези мисли може да ви се виждат противоречиви, но те почиват на известен закон.
На какво се дължат погрешките? – На неразбиране. Когато някое разумно същество ви каже една велика мисъл, която не можете да разберете, вие непременно ще сгрешите. Значи зад всяка погрешка се крие една велика мисъл. Щом разберете погрешката си, ще разберете и великата мисъл, която се крие зад нея.
към беседата >>
На какво се дължат погрешките?
Тези мисли може да ви се виждат противоречиви, но те почиват на известен закон.
На какво се дължат погрешките?
– На неразбиране. Когато някое разумно същество ви каже една велика мисъл, която не можете да разберете, вие непременно ще сгрешите. Значи зад всяка погрешка се крие една велика мисъл. Щом разберете погрешката си, ще разберете и великата мисъл, която се крие зад нея. Тъй щото, всяка погрешка води към добро.
към беседата >>
– На неразбиране.
Тези мисли може да ви се виждат противоречиви, но те почиват на известен закон. На какво се дължат погрешките?
– На неразбиране.
Когато някое разумно същество ви каже една велика мисъл, която не можете да разберете, вие непременно ще сгрешите. Значи зад всяка погрешка се крие една велика мисъл. Щом разберете погрешката си, ще разберете и великата мисъл, която се крие зад нея. Тъй щото, всяка погрешка води към добро. Ще ви дам един пример, да видите как можете да направите една погрешка.
към беседата >>
Когато някое разумно същество ви каже една велика мисъл, която не можете да разберете, вие непременно ще сгрешите.
Тези мисли може да ви се виждат противоречиви, но те почиват на известен закон. На какво се дължат погрешките? – На неразбиране.
Когато някое разумно същество ви каже една велика мисъл, която не можете да разберете, вие непременно ще сгрешите.
Значи зад всяка погрешка се крие една велика мисъл. Щом разберете погрешката си, ще разберете и великата мисъл, която се крие зад нея. Тъй щото, всяка погрешка води към добро. Ще ви дам един пример, да видите как можете да направите една погрешка. Дават ви едно змийско яйце и ви казват да го държите на студено.
към беседата >>
Значи зад всяка погрешка се крие една велика мисъл.
Тези мисли може да ви се виждат противоречиви, но те почиват на известен закон. На какво се дължат погрешките? – На неразбиране. Когато някое разумно същество ви каже една велика мисъл, която не можете да разберете, вие непременно ще сгрешите.
Значи зад всяка погрешка се крие една велика мисъл.
Щом разберете погрешката си, ще разберете и великата мисъл, която се крие зад нея. Тъй щото, всяка погрешка води към добро. Ще ви дам един пример, да видите как можете да направите една погрешка. Дават ви едно змийско яйце и ви казват да го държите на студено. Ако го държите на топло, то ще се излюпи, и един ден ще пострадате от него.
към беседата >>
Щом разберете погрешката си, ще разберете и великата мисъл, която се крие зад нея.
Тези мисли може да ви се виждат противоречиви, но те почиват на известен закон. На какво се дължат погрешките? – На неразбиране. Когато някое разумно същество ви каже една велика мисъл, която не можете да разберете, вие непременно ще сгрешите. Значи зад всяка погрешка се крие една велика мисъл.
Щом разберете погрешката си, ще разберете и великата мисъл, която се крие зад нея.
Тъй щото, всяка погрешка води към добро. Ще ви дам един пример, да видите как можете да направите една погрешка. Дават ви едно змийско яйце и ви казват да го държите на студено. Ако го държите на топло, то ще се излюпи, и един ден ще пострадате от него. Вие взимате яйцето, но се интересувате какво може да излезе от него.
към беседата >>
Тъй щото, всяка погрешка води към добро.
На какво се дължат погрешките? – На неразбиране. Когато някое разумно същество ви каже една велика мисъл, която не можете да разберете, вие непременно ще сгрешите. Значи зад всяка погрешка се крие една велика мисъл. Щом разберете погрешката си, ще разберете и великата мисъл, която се крие зад нея.
Тъй щото, всяка погрешка води към добро.
Ще ви дам един пример, да видите как можете да направите една погрешка. Дават ви едно змийско яйце и ви казват да го държите на студено. Ако го държите на топло, то ще се излюпи, и един ден ще пострадате от него. Вие взимате яйцето, но се интересувате какво може да излезе от него. Казвате си: „Ще сложа яйцето на топло, да видя какво ще се излюпи“.
към беседата >>
Ще ви дам един пример, да видите как можете да направите една погрешка.
– На неразбиране. Когато някое разумно същество ви каже една велика мисъл, която не можете да разберете, вие непременно ще сгрешите. Значи зад всяка погрешка се крие една велика мисъл. Щом разберете погрешката си, ще разберете и великата мисъл, която се крие зад нея. Тъй щото, всяка погрешка води към добро.
Ще ви дам един пример, да видите как можете да направите една погрешка.
Дават ви едно змийско яйце и ви казват да го държите на студено. Ако го държите на топло, то ще се излюпи, и един ден ще пострадате от него. Вие взимате яйцето, но се интересувате какво може да излезе от него. Казвате си: „Ще сложа яйцето на топло, да видя какво ще се излюпи“. Слагате яйцето на топло и след известно време от него излиза едно малко змийче.
към беседата >>
Дават ви едно змийско яйце и ви казват да го държите на студено.
Когато някое разумно същество ви каже една велика мисъл, която не можете да разберете, вие непременно ще сгрешите. Значи зад всяка погрешка се крие една велика мисъл. Щом разберете погрешката си, ще разберете и великата мисъл, която се крие зад нея. Тъй щото, всяка погрешка води към добро. Ще ви дам един пример, да видите как можете да направите една погрешка.
Дават ви едно змийско яйце и ви казват да го държите на студено.
Ако го държите на топло, то ще се излюпи, и един ден ще пострадате от него. Вие взимате яйцето, но се интересувате какво може да излезе от него. Казвате си: „Ще сложа яйцето на топло, да видя какво ще се излюпи“. Слагате яйцето на топло и след известно време от него излиза едно малко змийче. Вие се радвате на малкото змийче, храните го и то расте, става голяма змия.
към беседата >>
Ако го държите на топло, то ще се излюпи, и един ден ще пострадате от него.
Значи зад всяка погрешка се крие една велика мисъл. Щом разберете погрешката си, ще разберете и великата мисъл, която се крие зад нея. Тъй щото, всяка погрешка води към добро. Ще ви дам един пример, да видите как можете да направите една погрешка. Дават ви едно змийско яйце и ви казват да го държите на студено.
Ако го държите на топло, то ще се излюпи, и един ден ще пострадате от него.
Вие взимате яйцето, но се интересувате какво може да излезе от него. Казвате си: „Ще сложа яйцето на топло, да видя какво ще се излюпи“. Слагате яйцето на топло и след известно време от него излиза едно малко змийче. Вие се радвате на малкото змийче, храните го и то расте, става голяма змия. Един ден тази змия се увива около вас и започва да ви души.
към беседата >>
Вие взимате яйцето, но се интересувате какво може да излезе от него.
Щом разберете погрешката си, ще разберете и великата мисъл, която се крие зад нея. Тъй щото, всяка погрешка води към добро. Ще ви дам един пример, да видите как можете да направите една погрешка. Дават ви едно змийско яйце и ви казват да го държите на студено. Ако го държите на топло, то ще се излюпи, и един ден ще пострадате от него.
Вие взимате яйцето, но се интересувате какво може да излезе от него.
Казвате си: „Ще сложа яйцето на топло, да видя какво ще се излюпи“. Слагате яйцето на топло и след известно време от него излиза едно малко змийче. Вие се радвате на малкото змийче, храните го и то расте, става голяма змия. Един ден тази змия се увива около вас и започва да ви души. В това отношение на змията не може да се разчита.
към беседата >>
Казвате си: „Ще сложа яйцето на топло, да видя какво ще се излюпи“.
Тъй щото, всяка погрешка води към добро. Ще ви дам един пример, да видите как можете да направите една погрешка. Дават ви едно змийско яйце и ви казват да го държите на студено. Ако го държите на топло, то ще се излюпи, и един ден ще пострадате от него. Вие взимате яйцето, но се интересувате какво може да излезе от него.
Казвате си: „Ще сложа яйцето на топло, да видя какво ще се излюпи“.
Слагате яйцето на топло и след известно време от него излиза едно малко змийче. Вие се радвате на малкото змийче, храните го и то расте, става голяма змия. Един ден тази змия се увива около вас и започва да ви души. В това отношение на змията не може да се разчита.
към беседата >>
Слагате яйцето на топло и след известно време от него излиза едно малко змийче.
Ще ви дам един пример, да видите как можете да направите една погрешка. Дават ви едно змийско яйце и ви казват да го държите на студено. Ако го държите на топло, то ще се излюпи, и един ден ще пострадате от него. Вие взимате яйцето, но се интересувате какво може да излезе от него. Казвате си: „Ще сложа яйцето на топло, да видя какво ще се излюпи“.
Слагате яйцето на топло и след известно време от него излиза едно малко змийче.
Вие се радвате на малкото змийче, храните го и то расте, става голяма змия. Един ден тази змия се увива около вас и започва да ви души. В това отношение на змията не може да се разчита.
към беседата >>
Вие се радвате на малкото змийче, храните го и то расте, става голяма змия.
Дават ви едно змийско яйце и ви казват да го държите на студено. Ако го държите на топло, то ще се излюпи, и един ден ще пострадате от него. Вие взимате яйцето, но се интересувате какво може да излезе от него. Казвате си: „Ще сложа яйцето на топло, да видя какво ще се излюпи“. Слагате яйцето на топло и след известно време от него излиза едно малко змийче.
Вие се радвате на малкото змийче, храните го и то расте, става голяма змия.
Един ден тази змия се увива около вас и започва да ви души. В това отношение на змията не може да се разчита.
към беседата >>
Един ден тази змия се увива около вас и започва да ви души.
Ако го държите на топло, то ще се излюпи, и един ден ще пострадате от него. Вие взимате яйцето, но се интересувате какво може да излезе от него. Казвате си: „Ще сложа яйцето на топло, да видя какво ще се излюпи“. Слагате яйцето на топло и след известно време от него излиза едно малко змийче. Вие се радвате на малкото змийче, храните го и то расте, става голяма змия.
Един ден тази змия се увива около вас и започва да ви души.
В това отношение на змията не може да се разчита.
към беседата >>
В това отношение на змията не може да се разчита.
Вие взимате яйцето, но се интересувате какво може да излезе от него. Казвате си: „Ще сложа яйцето на топло, да видя какво ще се излюпи“. Слагате яйцето на топло и след известно време от него излиза едно малко змийче. Вие се радвате на малкото змийче, храните го и то расте, става голяма змия. Един ден тази змия се увива около вас и започва да ви души.
В това отношение на змията не може да се разчита.
към беседата >>
Много от противоречията в живота се дължат на това, че хората само констатират нещата и там спират.
Много от противоречията в живота се дължат на това, че хората само констатират нещата и там спират.
Те казват, за пример: „Слънцето е извор на живота. То има влияние над нас и т.н.“ Обаче това още не е знание. Да констатираш нещата само, без да ги проучиш и приложиш, това не е наука, нито знание. Ако човек би имал онази положителна наука, да разбира, за пример, от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях. И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, той ще го съживи.
към беседата >>
Те казват, за пример: „Слънцето е извор на живота.
Много от противоречията в живота се дължат на това, че хората само констатират нещата и там спират.
Те казват, за пример: „Слънцето е извор на живота.
То има влияние над нас и т.н.“ Обаче това още не е знание. Да констатираш нещата само, без да ги проучиш и приложиш, това не е наука, нито знание. Ако човек би имал онази положителна наука, да разбира, за пример, от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях. И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, той ще го съживи. Ако прекара червения цвят върху един прост човек, той ще стане учен.
към беседата >>
То има влияние над нас и т.н.“ Обаче това още не е знание.
Много от противоречията в живота се дължат на това, че хората само констатират нещата и там спират. Те казват, за пример: „Слънцето е извор на живота.
То има влияние над нас и т.н.“ Обаче това още не е знание.
Да констатираш нещата само, без да ги проучиш и приложиш, това не е наука, нито знание. Ако човек би имал онази положителна наука, да разбира, за пример, от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях. И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, той ще го съживи. Ако прекара червения цвят върху един прост човек, той ще стане учен. Цветовете са храна за хората.
към беседата >>
Да констатираш нещата само, без да ги проучиш и приложиш, това не е наука, нито знание.
Много от противоречията в живота се дължат на това, че хората само констатират нещата и там спират. Те казват, за пример: „Слънцето е извор на живота. То има влияние над нас и т.н.“ Обаче това още не е знание.
Да констатираш нещата само, без да ги проучиш и приложиш, това не е наука, нито знание.
Ако човек би имал онази положителна наука, да разбира, за пример, от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях. И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, той ще го съживи. Ако прекара червения цвят върху един прост човек, той ще стане учен. Цветовете са храна за хората. Цъфтенето на цветята крие в себе си велика сила, както за самите тях, така и за хората.
към беседата >>
Ако човек би имал онази положителна наука, да разбира, за пример, от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях.
Много от противоречията в живота се дължат на това, че хората само констатират нещата и там спират. Те казват, за пример: „Слънцето е извор на живота. То има влияние над нас и т.н.“ Обаче това още не е знание. Да констатираш нещата само, без да ги проучиш и приложиш, това не е наука, нито знание.
Ако човек би имал онази положителна наука, да разбира, за пример, от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях.
И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, той ще го съживи. Ако прекара червения цвят върху един прост човек, той ще стане учен. Цветовете са храна за хората. Цъфтенето на цветята крие в себе си велика сила, както за самите тях, така и за хората. Голямо нещастие е да живее човек в света без цветя.
към беседата >>
И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, той ще го съживи.
Много от противоречията в живота се дължат на това, че хората само констатират нещата и там спират. Те казват, за пример: „Слънцето е извор на живота. То има влияние над нас и т.н.“ Обаче това още не е знание. Да констатираш нещата само, без да ги проучиш и приложиш, това не е наука, нито знание. Ако човек би имал онази положителна наука, да разбира, за пример, от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях.
И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, той ще го съживи.
Ако прекара червения цвят върху един прост човек, той ще стане учен. Цветовете са храна за хората. Цъфтенето на цветята крие в себе си велика сила, както за самите тях, така и за хората. Голямо нещастие е да живее човек в света без цветя.
към беседата >>
Ако прекара червения цвят върху един прост човек, той ще стане учен.
Те казват, за пример: „Слънцето е извор на живота. То има влияние над нас и т.н.“ Обаче това още не е знание. Да констатираш нещата само, без да ги проучиш и приложиш, това не е наука, нито знание. Ако човек би имал онази положителна наука, да разбира, за пример, от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях. И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, той ще го съживи.
Ако прекара червения цвят върху един прост човек, той ще стане учен.
Цветовете са храна за хората. Цъфтенето на цветята крие в себе си велика сила, както за самите тях, така и за хората. Голямо нещастие е да живее човек в света без цветя.
към беседата >>
Цветовете са храна за хората.
То има влияние над нас и т.н.“ Обаче това още не е знание. Да констатираш нещата само, без да ги проучиш и приложиш, това не е наука, нито знание. Ако човек би имал онази положителна наука, да разбира, за пример, от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях. И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, той ще го съживи. Ако прекара червения цвят върху един прост човек, той ще стане учен.
Цветовете са храна за хората.
Цъфтенето на цветята крие в себе си велика сила, както за самите тях, така и за хората. Голямо нещастие е да живее човек в света без цветя.
към беседата >>
Цъфтенето на цветята крие в себе си велика сила, както за самите тях, така и за хората.
Да констатираш нещата само, без да ги проучиш и приложиш, това не е наука, нито знание. Ако човек би имал онази положителна наука, да разбира, за пример, от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях. И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, той ще го съживи. Ако прекара червения цвят върху един прост човек, той ще стане учен. Цветовете са храна за хората.
Цъфтенето на цветята крие в себе си велика сила, както за самите тях, така и за хората.
Голямо нещастие е да живее човек в света без цветя.
към беседата >>
Голямо нещастие е да живее човек в света без цветя.
Ако човек би имал онази положителна наука, да разбира, за пример, от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях. И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, той ще го съживи. Ако прекара червения цвят върху един прост човек, той ще стане учен. Цветовете са храна за хората. Цъфтенето на цветята крие в себе си велика сила, както за самите тях, така и за хората.
Голямо нещастие е да живее човек в света без цветя.
към беседата >>
Когато студът иде на гости, обличай най-дебелата си дреха.
Когато студът иде на гости, обличай най-дебелата си дреха.
към беседата >>
Когато топлината иде на гости, обличай най-тънката си дреха.
Когато топлината иде на гости, обличай най-тънката си дреха.
към беседата >>
Когато гладът иде на гости, затваряй и двете си врати.
Когато гладът иде на гости, затваряй и двете си врати.
към беседата >>
Когато ситостта иде на гости, отваряй и двете си врати.
Когато ситостта иде на гости, отваряй и двете си врати.
към беседата >>
Когато си здрав, работи.
Когато си здрав, работи.
към беседата >>
Когато си болен, почивай.
Когато си болен, почивай.
към беседата >>
Когато си сиромах, радвай се.
Когато си сиромах, радвай се.
към беседата >>
Когато си богат, плачи.
Когато си богат, плачи.
към беседата >>
Аз взимам думата плач не в обикновен смисъл.
Аз взимам думата плач не в обикновен смисъл.
Всяко нещо, което плаче, е живо. Всяко нещо, което не плаче, е мъртво. Източните философи казват, че човек трябва да престане да плаче. Казвам: да престане умният да плаче, разбирам. Обаче опасно е, когато глупавият престане да плаче.
към беседата >>
Всяко нещо, което плаче, е живо.
Аз взимам думата плач не в обикновен смисъл.
Всяко нещо, което плаче, е живо.
Всяко нещо, което не плаче, е мъртво. Източните философи казват, че човек трябва да престане да плаче. Казвам: да престане умният да плаче, разбирам. Обаче опасно е, когато глупавият престане да плаче. За глупавия плачът е необходим, той е на мястото си, той е благословение за него.
към беседата >>
Всяко нещо, което не плаче, е мъртво.
Аз взимам думата плач не в обикновен смисъл. Всяко нещо, което плаче, е живо.
Всяко нещо, което не плаче, е мъртво.
Източните философи казват, че човек трябва да престане да плаче. Казвам: да престане умният да плаче, разбирам. Обаче опасно е, когато глупавият престане да плаче. За глупавия плачът е необходим, той е на мястото си, той е благословение за него. Пуснали един голям мързеливец в една стая, в която с помощта на помпа вкарвали и изкарвали вода.
към беседата >>
Източните философи казват, че човек трябва да престане да плаче.
Аз взимам думата плач не в обикновен смисъл. Всяко нещо, което плаче, е живо. Всяко нещо, което не плаче, е мъртво.
Източните философи казват, че човек трябва да престане да плаче.
Казвам: да престане умният да плаче, разбирам. Обаче опасно е, когато глупавият престане да плаче. За глупавия плачът е необходим, той е на мястото си, той е благословение за него. Пуснали един голям мързеливец в една стая, в която с помощта на помпа вкарвали и изкарвали вода. Отворили крана на чешмата и оставили водата да тече в стаята, да видят какво ще прави този мързеливец.
към беседата >>
Казвам: да престане умният да плаче, разбирам.
Аз взимам думата плач не в обикновен смисъл. Всяко нещо, което плаче, е живо. Всяко нещо, което не плаче, е мъртво. Източните философи казват, че човек трябва да престане да плаче.
Казвам: да престане умният да плаче, разбирам.
Обаче опасно е, когато глупавият престане да плаче. За глупавия плачът е необходим, той е на мястото си, той е благословение за него. Пуснали един голям мързеливец в една стая, в която с помощта на помпа вкарвали и изкарвали вода. Отворили крана на чешмата и оставили водата да тече в стаята, да видят какво ще прави този мързеливец. Водата бързо текла в стаята и дошла до глезените на мързеливеца.
към беседата >>
Обаче опасно е, когато глупавият престане да плаче.
Аз взимам думата плач не в обикновен смисъл. Всяко нещо, което плаче, е живо. Всяко нещо, което не плаче, е мъртво. Източните философи казват, че човек трябва да престане да плаче. Казвам: да престане умният да плаче, разбирам.
Обаче опасно е, когато глупавият престане да плаче.
За глупавия плачът е необходим, той е на мястото си, той е благословение за него. Пуснали един голям мързеливец в една стая, в която с помощта на помпа вкарвали и изкарвали вода. Отворили крана на чешмата и оставили водата да тече в стаята, да видят какво ще прави този мързеливец. Водата бързо текла в стаята и дошла до глезените на мързеливеца. Той седял, не мърдал от мястото си.
към беседата >>
За глупавия плачът е необходим, той е на мястото си, той е благословение за него.
Всяко нещо, което плаче, е живо. Всяко нещо, което не плаче, е мъртво. Източните философи казват, че човек трябва да престане да плаче. Казвам: да престане умният да плаче, разбирам. Обаче опасно е, когато глупавият престане да плаче.
За глупавия плачът е необходим, той е на мястото си, той е благословение за него.
Пуснали един голям мързеливец в една стая, в която с помощта на помпа вкарвали и изкарвали вода. Отворили крана на чешмата и оставили водата да тече в стаята, да видят какво ще прави този мързеливец. Водата бързо текла в стаята и дошла до глезените на мързеливеца. Той седял, не мърдал от мястото си. Водата се изкачвала все по-високо, дошла до коленете му, той пак не мърдал.
към беседата >>
Пуснали един голям мързеливец в една стая, в която с помощта на помпа вкарвали и изкарвали вода.
Всяко нещо, което не плаче, е мъртво. Източните философи казват, че човек трябва да престане да плаче. Казвам: да престане умният да плаче, разбирам. Обаче опасно е, когато глупавият престане да плаче. За глупавия плачът е необходим, той е на мястото си, той е благословение за него.
Пуснали един голям мързеливец в една стая, в която с помощта на помпа вкарвали и изкарвали вода.
Отворили крана на чешмата и оставили водата да тече в стаята, да видят какво ще прави този мързеливец. Водата бързо текла в стаята и дошла до глезените на мързеливеца. Той седял, не мърдал от мястото си. Водата се изкачвала все по-високо, дошла до коленете му, той пак не мърдал. После се изкачила до шията му.
към беседата >>
Отворили крана на чешмата и оставили водата да тече в стаята, да видят какво ще прави този мързеливец.
Източните философи казват, че човек трябва да престане да плаче. Казвам: да престане умният да плаче, разбирам. Обаче опасно е, когато глупавият престане да плаче. За глупавия плачът е необходим, той е на мястото си, той е благословение за него. Пуснали един голям мързеливец в една стая, в която с помощта на помпа вкарвали и изкарвали вода.
Отворили крана на чешмата и оставили водата да тече в стаята, да видят какво ще прави този мързеливец.
Водата бързо текла в стаята и дошла до глезените на мързеливеца. Той седял, не мърдал от мястото си. Водата се изкачвала все по-високо, дошла до коленете му, той пак не мърдал. После се изкачила до шията му. Едва сега той се замислил какво да прави, защото положението вече станало опасно.
към беседата >>
Водата бързо текла в стаята и дошла до глезените на мързеливеца.
Казвам: да престане умният да плаче, разбирам. Обаче опасно е, когато глупавият престане да плаче. За глупавия плачът е необходим, той е на мястото си, той е благословение за него. Пуснали един голям мързеливец в една стая, в която с помощта на помпа вкарвали и изкарвали вода. Отворили крана на чешмата и оставили водата да тече в стаята, да видят какво ще прави този мързеливец.
Водата бързо текла в стаята и дошла до глезените на мързеливеца.
Той седял, не мърдал от мястото си. Водата се изкачвала все по-високо, дошла до коленете му, той пак не мърдал. После се изкачила до шията му. Едва сега той се замислил какво да прави, защото положението вече станало опасно. Тогава той взел помпата и започнал с нея да извлича водата, да я изхвърля навън.
към беседата >>
Той седял, не мърдал от мястото си.
Обаче опасно е, когато глупавият престане да плаче. За глупавия плачът е необходим, той е на мястото си, той е благословение за него. Пуснали един голям мързеливец в една стая, в която с помощта на помпа вкарвали и изкарвали вода. Отворили крана на чешмата и оставили водата да тече в стаята, да видят какво ще прави този мързеливец. Водата бързо текла в стаята и дошла до глезените на мързеливеца.
Той седял, не мърдал от мястото си.
Водата се изкачвала все по-високо, дошла до коленете му, той пак не мърдал. После се изкачила до шията му. Едва сега той се замислил какво да прави, защото положението вече станало опасно. Тогава той взел помпата и започнал с нея да извлича водата, да я изхвърля навън. От този пример се вижда, че у всички хора има един мързел, наречен свещен мързел.
към беседата >>
Водата се изкачвала все по-високо, дошла до коленете му, той пак не мърдал.
За глупавия плачът е необходим, той е на мястото си, той е благословение за него. Пуснали един голям мързеливец в една стая, в която с помощта на помпа вкарвали и изкарвали вода. Отворили крана на чешмата и оставили водата да тече в стаята, да видят какво ще прави този мързеливец. Водата бързо текла в стаята и дошла до глезените на мързеливеца. Той седял, не мърдал от мястото си.
Водата се изкачвала все по-високо, дошла до коленете му, той пак не мърдал.
После се изкачила до шията му. Едва сега той се замислил какво да прави, защото положението вече станало опасно. Тогава той взел помпата и започнал с нея да извлича водата, да я изхвърля навън. От този пример се вижда, че у всички хора има един мързел, наречен свещен мързел. Много хора, докато минават за светски, те са работливи.
към беседата >>
После се изкачила до шията му.
Пуснали един голям мързеливец в една стая, в която с помощта на помпа вкарвали и изкарвали вода. Отворили крана на чешмата и оставили водата да тече в стаята, да видят какво ще прави този мързеливец. Водата бързо текла в стаята и дошла до глезените на мързеливеца. Той седял, не мърдал от мястото си. Водата се изкачвала все по-високо, дошла до коленете му, той пак не мърдал.
После се изкачила до шията му.
Едва сега той се замислил какво да прави, защото положението вече станало опасно. Тогава той взел помпата и започнал с нея да извлича водата, да я изхвърля навън. От този пример се вижда, че у всички хора има един мързел, наречен свещен мързел. Много хора, докато минават за светски, те са работливи. Щом станат религиозни, те се отпущат, подават се на мързела и не работят.
към беседата >>
Едва сега той се замислил какво да прави, защото положението вече станало опасно.
Отворили крана на чешмата и оставили водата да тече в стаята, да видят какво ще прави този мързеливец. Водата бързо текла в стаята и дошла до глезените на мързеливеца. Той седял, не мърдал от мястото си. Водата се изкачвала все по-високо, дошла до коленете му, той пак не мърдал. После се изкачила до шията му.
Едва сега той се замислил какво да прави, защото положението вече станало опасно.
Тогава той взел помпата и започнал с нея да извлича водата, да я изхвърля навън. От този пример се вижда, че у всички хора има един мързел, наречен свещен мързел. Много хора, докато минават за светски, те са работливи. Щом станат религиозни, те се отпущат, подават се на мързела и не работят. Те започват само да съзерцават.
към беседата >>
Тогава той взел помпата и започнал с нея да извлича водата, да я изхвърля навън.
Водата бързо текла в стаята и дошла до глезените на мързеливеца. Той седял, не мърдал от мястото си. Водата се изкачвала все по-високо, дошла до коленете му, той пак не мърдал. После се изкачила до шията му. Едва сега той се замислил какво да прави, защото положението вече станало опасно.
Тогава той взел помпата и започнал с нея да извлича водата, да я изхвърля навън.
От този пример се вижда, че у всички хора има един мързел, наречен свещен мързел. Много хора, докато минават за светски, те са работливи. Щом станат религиозни, те се отпущат, подават се на мързела и не работят. Те започват само да съзерцават. Това съзерцание не е нищо друго, освен мързел.
към беседата >>
От този пример се вижда, че у всички хора има един мързел, наречен свещен мързел.
Той седял, не мърдал от мястото си. Водата се изкачвала все по-високо, дошла до коленете му, той пак не мърдал. После се изкачила до шията му. Едва сега той се замислил какво да прави, защото положението вече станало опасно. Тогава той взел помпата и започнал с нея да извлича водата, да я изхвърля навън.
От този пример се вижда, че у всички хора има един мързел, наречен свещен мързел.
Много хора, докато минават за светски, те са работливи. Щом станат религиозни, те се отпущат, подават се на мързела и не работят. Те започват само да съзерцават. Това съзерцание не е нищо друго, освен мързел. Като светски хора, те знаят, че трябва да копаят, да разорат нивата да я посеят и след това вече очакват, каквото Бога даде.
към беседата >>
Много хора, докато минават за светски, те са работливи.
Водата се изкачвала все по-високо, дошла до коленете му, той пак не мърдал. После се изкачила до шията му. Едва сега той се замислил какво да прави, защото положението вече станало опасно. Тогава той взел помпата и започнал с нея да извлича водата, да я изхвърля навън. От този пример се вижда, че у всички хора има един мързел, наречен свещен мързел.
Много хора, докато минават за светски, те са работливи.
Щом станат религиозни, те се отпущат, подават се на мързела и не работят. Те започват само да съзерцават. Това съзерцание не е нищо друго, освен мързел. Като светски хора, те знаят, че трябва да копаят, да разорат нивата да я посеят и след това вече очакват, каквото Бога даде. Обаче, като духовни, те нито копаят, нито орат, нито сеят, очакват дано Бог им даде нещо.
към беседата >>
Щом станат религиозни, те се отпущат, подават се на мързела и не работят.
После се изкачила до шията му. Едва сега той се замислил какво да прави, защото положението вече станало опасно. Тогава той взел помпата и започнал с нея да извлича водата, да я изхвърля навън. От този пример се вижда, че у всички хора има един мързел, наречен свещен мързел. Много хора, докато минават за светски, те са работливи.
Щом станат религиозни, те се отпущат, подават се на мързела и не работят.
Те започват само да съзерцават. Това съзерцание не е нищо друго, освен мързел. Като светски хора, те знаят, че трябва да копаят, да разорат нивата да я посеят и след това вече очакват, каквото Бога даде. Обаче, като духовни, те нито копаят, нито орат, нито сеят, очакват дано Бог им даде нещо. Ако не получат нещо, те се разочароват.
към беседата >>
Те започват само да съзерцават.
Едва сега той се замислил какво да прави, защото положението вече станало опасно. Тогава той взел помпата и започнал с нея да извлича водата, да я изхвърля навън. От този пример се вижда, че у всички хора има един мързел, наречен свещен мързел. Много хора, докато минават за светски, те са работливи. Щом станат религиозни, те се отпущат, подават се на мързела и не работят.
Те започват само да съзерцават.
Това съзерцание не е нищо друго, освен мързел. Като светски хора, те знаят, че трябва да копаят, да разорат нивата да я посеят и след това вече очакват, каквото Бога даде. Обаче, като духовни, те нито копаят, нито орат, нито сеят, очакват дано Бог им даде нещо. Ако не получат нещо, те се разочароват. Следователно човек не трябва да изпада в крайности.
към беседата >>
Това съзерцание не е нищо друго, освен мързел.
Тогава той взел помпата и започнал с нея да извлича водата, да я изхвърля навън. От този пример се вижда, че у всички хора има един мързел, наречен свещен мързел. Много хора, докато минават за светски, те са работливи. Щом станат религиозни, те се отпущат, подават се на мързела и не работят. Те започват само да съзерцават.
Това съзерцание не е нищо друго, освен мързел.
Като светски хора, те знаят, че трябва да копаят, да разорат нивата да я посеят и след това вече очакват, каквото Бога даде. Обаче, като духовни, те нито копаят, нито орат, нито сеят, очакват дано Бог им даде нещо. Ако не получат нещо, те се разочароват. Следователно човек не трябва да изпада в крайности. Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа.
към беседата >>
Като светски хора, те знаят, че трябва да копаят, да разорат нивата да я посеят и след това вече очакват, каквото Бога даде.
От този пример се вижда, че у всички хора има един мързел, наречен свещен мързел. Много хора, докато минават за светски, те са работливи. Щом станат религиозни, те се отпущат, подават се на мързела и не работят. Те започват само да съзерцават. Това съзерцание не е нищо друго, освен мързел.
Като светски хора, те знаят, че трябва да копаят, да разорат нивата да я посеят и след това вече очакват, каквото Бога даде.
Обаче, като духовни, те нито копаят, нито орат, нито сеят, очакват дано Бог им даде нещо. Ако не получат нещо, те се разочароват. Следователно човек не трябва да изпада в крайности. Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа. Щом стане духовен, той трябва да работи още повече и то и в трите свята.
към беседата >>
Обаче, като духовни, те нито копаят, нито орат, нито сеят, очакват дано Бог им даде нещо.
Много хора, докато минават за светски, те са работливи. Щом станат религиозни, те се отпущат, подават се на мързела и не работят. Те започват само да съзерцават. Това съзерцание не е нищо друго, освен мързел. Като светски хора, те знаят, че трябва да копаят, да разорат нивата да я посеят и след това вече очакват, каквото Бога даде.
Обаче, като духовни, те нито копаят, нито орат, нито сеят, очакват дано Бог им даде нещо.
Ако не получат нещо, те се разочароват. Следователно човек не трябва да изпада в крайности. Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа. Щом стане духовен, той трябва да работи още повече и то и в трите свята. Разликата в работата на светския и на духовния човек е следната: един земеделец от света ще посее, например, сто декара земя и ще получи някакъв резултат.
към беседата >>
Ако не получат нещо, те се разочароват.
Щом станат религиозни, те се отпущат, подават се на мързела и не работят. Те започват само да съзерцават. Това съзерцание не е нищо друго, освен мързел. Като светски хора, те знаят, че трябва да копаят, да разорат нивата да я посеят и след това вече очакват, каквото Бога даде. Обаче, като духовни, те нито копаят, нито орат, нито сеят, очакват дано Бог им даде нещо.
Ако не получат нещо, те се разочароват.
Следователно човек не трябва да изпада в крайности. Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа. Щом стане духовен, той трябва да работи още повече и то и в трите свята. Разликата в работата на светския и на духовния човек е следната: един земеделец от света ще посее, например, сто декара земя и ще получи някакъв резултат. Един духовен човек ще посее само десет декара земя, но класовете ще бъдат много по-едри и с по-голям брой зърна.
към беседата >>
Следователно човек не трябва да изпада в крайности.
Те започват само да съзерцават. Това съзерцание не е нищо друго, освен мързел. Като светски хора, те знаят, че трябва да копаят, да разорат нивата да я посеят и след това вече очакват, каквото Бога даде. Обаче, като духовни, те нито копаят, нито орат, нито сеят, очакват дано Бог им даде нещо. Ако не получат нещо, те се разочароват.
Следователно човек не трябва да изпада в крайности.
Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа. Щом стане духовен, той трябва да работи още повече и то и в трите свята. Разликата в работата на светския и на духовния човек е следната: един земеделец от света ще посее, например, сто декара земя и ще получи някакъв резултат. Един духовен човек ще посее само десет декара земя, но класовете ще бъдат много по-едри и с по-голям брой зърна. С други думи казано: светският човек ще сложи на гърба си един камък 100 килограма тежък и ще се хвали със силата си.
към беседата >>
Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа.
Това съзерцание не е нищо друго, освен мързел. Като светски хора, те знаят, че трябва да копаят, да разорат нивата да я посеят и след това вече очакват, каквото Бога даде. Обаче, като духовни, те нито копаят, нито орат, нито сеят, очакват дано Бог им даде нещо. Ако не получат нещо, те се разочароват. Следователно човек не трябва да изпада в крайности.
Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа.
Щом стане духовен, той трябва да работи още повече и то и в трите свята. Разликата в работата на светския и на духовния човек е следната: един земеделец от света ще посее, например, сто декара земя и ще получи някакъв резултат. Един духовен човек ще посее само десет декара земя, но класовете ще бъдат много по-едри и с по-голям брой зърна. С други думи казано: светският човек ще сложи на гърба си един камък 100 килограма тежък и ще се хвали със силата си. Един духовен човек ще сложи на гърба си един къс злато от 10 килограма и ще се хвали с разумността и знанието си.
към беседата >>
Щом стане духовен, той трябва да работи още повече и то и в трите свята.
Като светски хора, те знаят, че трябва да копаят, да разорат нивата да я посеят и след това вече очакват, каквото Бога даде. Обаче, като духовни, те нито копаят, нито орат, нито сеят, очакват дано Бог им даде нещо. Ако не получат нещо, те се разочароват. Следователно човек не трябва да изпада в крайности. Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа.
Щом стане духовен, той трябва да работи още повече и то и в трите свята.
Разликата в работата на светския и на духовния човек е следната: един земеделец от света ще посее, например, сто декара земя и ще получи някакъв резултат. Един духовен човек ще посее само десет декара земя, но класовете ще бъдат много по-едри и с по-голям брой зърна. С други думи казано: светският човек ще сложи на гърба си един камък 100 килограма тежък и ще се хвали със силата си. Един духовен човек ще сложи на гърба си един къс злато от 10 килограма и ще се хвали с разумността и знанието си. Чий товар е по-ценен?
към беседата >>
Разликата в работата на светския и на духовния човек е следната: един земеделец от света ще посее, например, сто декара земя и ще получи някакъв резултат.
Обаче, като духовни, те нито копаят, нито орат, нито сеят, очакват дано Бог им даде нещо. Ако не получат нещо, те се разочароват. Следователно човек не трябва да изпада в крайности. Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа. Щом стане духовен, той трябва да работи още повече и то и в трите свята.
Разликата в работата на светския и на духовния човек е следната: един земеделец от света ще посее, например, сто декара земя и ще получи някакъв резултат.
Един духовен човек ще посее само десет декара земя, но класовете ще бъдат много по-едри и с по-голям брой зърна. С други думи казано: светският човек ще сложи на гърба си един камък 100 килограма тежък и ще се хвали със силата си. Един духовен човек ще сложи на гърба си един къс злато от 10 килограма и ще се хвали с разумността и знанието си. Чий товар е по-ценен? Когато човек носи в главата си една мисъл, той трябва да знае камък ли е тя, или злато.
към беседата >>
Един духовен човек ще посее само десет декара земя, но класовете ще бъдат много по-едри и с по-голям брой зърна.
Ако не получат нещо, те се разочароват. Следователно човек не трябва да изпада в крайности. Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа. Щом стане духовен, той трябва да работи още повече и то и в трите свята. Разликата в работата на светския и на духовния човек е следната: един земеделец от света ще посее, например, сто декара земя и ще получи някакъв резултат.
Един духовен човек ще посее само десет декара земя, но класовете ще бъдат много по-едри и с по-голям брой зърна.
С други думи казано: светският човек ще сложи на гърба си един камък 100 килограма тежък и ще се хвали със силата си. Един духовен човек ще сложи на гърба си един къс злато от 10 килограма и ще се хвали с разумността и знанието си. Чий товар е по-ценен? Когато човек носи в главата си една мисъл, той трябва да знае камък ли е тя, или злато. Умният, като види, че тази мисъл е тежка като камък, той ще я изхвърли от главата си.
към беседата >>
С други думи казано: светският човек ще сложи на гърба си един камък 100 килограма тежък и ще се хвали със силата си.
Следователно човек не трябва да изпада в крайности. Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа. Щом стане духовен, той трябва да работи още повече и то и в трите свята. Разликата в работата на светския и на духовния човек е следната: един земеделец от света ще посее, например, сто декара земя и ще получи някакъв резултат. Един духовен човек ще посее само десет декара земя, но класовете ще бъдат много по-едри и с по-голям брой зърна.
С други думи казано: светският човек ще сложи на гърба си един камък 100 килограма тежък и ще се хвали със силата си.
Един духовен човек ще сложи на гърба си един къс злато от 10 килограма и ще се хвали с разумността и знанието си. Чий товар е по-ценен? Когато човек носи в главата си една мисъл, той трябва да знае камък ли е тя, или злато. Умният, като види, че тази мисъл е тежка като камък, той ще я изхвърли от главата си. Глупавият, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси някой да го освободи.
към беседата >>
Един духовен човек ще сложи на гърба си един къс злато от 10 килограма и ще се хвали с разумността и знанието си.
Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа. Щом стане духовен, той трябва да работи още повече и то и в трите свята. Разликата в работата на светския и на духовния човек е следната: един земеделец от света ще посее, например, сто декара земя и ще получи някакъв резултат. Един духовен човек ще посее само десет декара земя, но класовете ще бъдат много по-едри и с по-голям брой зърна. С други думи казано: светският човек ще сложи на гърба си един камък 100 килограма тежък и ще се хвали със силата си.
Един духовен човек ще сложи на гърба си един къс злато от 10 килограма и ще се хвали с разумността и знанието си.
Чий товар е по-ценен? Когато човек носи в главата си една мисъл, той трябва да знае камък ли е тя, или злато. Умният, като види, че тази мисъл е тежка като камък, той ще я изхвърли от главата си. Глупавият, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси някой да го освободи. Който плаче, той има някаква скрита мисъл в себе си.
към беседата >>
Чий товар е по-ценен?
Щом стане духовен, той трябва да работи още повече и то и в трите свята. Разликата в работата на светския и на духовния човек е следната: един земеделец от света ще посее, например, сто декара земя и ще получи някакъв резултат. Един духовен човек ще посее само десет декара земя, но класовете ще бъдат много по-едри и с по-голям брой зърна. С други думи казано: светският човек ще сложи на гърба си един камък 100 килограма тежък и ще се хвали със силата си. Един духовен човек ще сложи на гърба си един къс злато от 10 килограма и ще се хвали с разумността и знанието си.
Чий товар е по-ценен?
Когато човек носи в главата си една мисъл, той трябва да знае камък ли е тя, или злато. Умният, като види, че тази мисъл е тежка като камък, той ще я изхвърли от главата си. Глупавият, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси някой да го освободи. Който плаче, той има някаква скрита мисъл в себе си. Наблюдавал съм как някое малко дете плаче.
към беседата >>
Когато човек носи в главата си една мисъл, той трябва да знае камък ли е тя, или злато.
Разликата в работата на светския и на духовния човек е следната: един земеделец от света ще посее, например, сто декара земя и ще получи някакъв резултат. Един духовен човек ще посее само десет декара земя, но класовете ще бъдат много по-едри и с по-голям брой зърна. С други думи казано: светският човек ще сложи на гърба си един камък 100 килограма тежък и ще се хвали със силата си. Един духовен човек ще сложи на гърба си един къс злато от 10 килограма и ще се хвали с разумността и знанието си. Чий товар е по-ценен?
Когато човек носи в главата си една мисъл, той трябва да знае камък ли е тя, или злато.
Умният, като види, че тази мисъл е тежка като камък, той ще я изхвърли от главата си. Глупавият, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси някой да го освободи. Който плаче, той има някаква скрита мисъл в себе си. Наблюдавал съм как някое малко дете плаче. Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утеши.
към беседата >>
Умният, като види, че тази мисъл е тежка като камък, той ще я изхвърли от главата си.
Един духовен човек ще посее само десет декара земя, но класовете ще бъдат много по-едри и с по-голям брой зърна. С други думи казано: светският човек ще сложи на гърба си един камък 100 килограма тежък и ще се хвали със силата си. Един духовен човек ще сложи на гърба си един къс злато от 10 килограма и ще се хвали с разумността и знанието си. Чий товар е по-ценен? Когато човек носи в главата си една мисъл, той трябва да знае камък ли е тя, или злато.
Умният, като види, че тази мисъл е тежка като камък, той ще я изхвърли от главата си.
Глупавият, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси някой да го освободи. Който плаче, той има някаква скрита мисъл в себе си. Наблюдавал съм как някое малко дете плаче. Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утеши. Колкото повече го утешава майката, то повече плаче.
към беседата >>
Глупавият, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси някой да го освободи.
С други думи казано: светският човек ще сложи на гърба си един камък 100 килограма тежък и ще се хвали със силата си. Един духовен човек ще сложи на гърба си един къс злато от 10 килограма и ще се хвали с разумността и знанието си. Чий товар е по-ценен? Когато човек носи в главата си една мисъл, той трябва да знае камък ли е тя, или злато. Умният, като види, че тази мисъл е тежка като камък, той ще я изхвърли от главата си.
Глупавият, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси някой да го освободи.
Който плаче, той има някаква скрита мисъл в себе си. Наблюдавал съм как някое малко дете плаче. Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утеши. Колкото повече го утешава майката, то повече плаче. Щом майка му се отдалечи и престане да го утешава, то млъква и тръгва подир нея.
към беседата >>
Който плаче, той има някаква скрита мисъл в себе си.
Един духовен човек ще сложи на гърба си един къс злато от 10 килограма и ще се хвали с разумността и знанието си. Чий товар е по-ценен? Когато човек носи в главата си една мисъл, той трябва да знае камък ли е тя, или злато. Умният, като види, че тази мисъл е тежка като камък, той ще я изхвърли от главата си. Глупавият, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси някой да го освободи.
Който плаче, той има някаква скрита мисъл в себе си.
Наблюдавал съм как някое малко дете плаче. Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утеши. Колкото повече го утешава майката, то повече плаче. Щом майка му се отдалечи и престане да го утешава, то млъква и тръгва подир нея. Възрастните пък плачат, когато искат да смекчат сърцата на окръжаващите.
към беседата >>
Наблюдавал съм как някое малко дете плаче.
Чий товар е по-ценен? Когато човек носи в главата си една мисъл, той трябва да знае камък ли е тя, или злато. Умният, като види, че тази мисъл е тежка като камък, той ще я изхвърли от главата си. Глупавият, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси някой да го освободи. Който плаче, той има някаква скрита мисъл в себе си.
Наблюдавал съм как някое малко дете плаче.
Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утеши. Колкото повече го утешава майката, то повече плаче. Щом майка му се отдалечи и престане да го утешава, то млъква и тръгва подир нея. Възрастните пък плачат, когато искат да смекчат сърцата на окръжаващите. Изобщо, каквато и да е причината за плача, той е на мястото си.
към беседата >>
Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утеши.
Когато човек носи в главата си една мисъл, той трябва да знае камък ли е тя, или злато. Умният, като види, че тази мисъл е тежка като камък, той ще я изхвърли от главата си. Глупавият, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси някой да го освободи. Който плаче, той има някаква скрита мисъл в себе си. Наблюдавал съм как някое малко дете плаче.
Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утеши.
Колкото повече го утешава майката, то повече плаче. Щом майка му се отдалечи и престане да го утешава, то млъква и тръгва подир нея. Възрастните пък плачат, когато искат да смекчат сърцата на окръжаващите. Изобщо, каквато и да е причината за плача, той е на мястото си. Казано е в Писанието: „Ще обърша сълзите им“.
към беседата >>
Колкото повече го утешава майката, то повече плаче.
Умният, като види, че тази мисъл е тежка като камък, той ще я изхвърли от главата си. Глупавият, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси някой да го освободи. Който плаче, той има някаква скрита мисъл в себе си. Наблюдавал съм как някое малко дете плаче. Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утеши.
Колкото повече го утешава майката, то повече плаче.
Щом майка му се отдалечи и престане да го утешава, то млъква и тръгва подир нея. Възрастните пък плачат, когато искат да смекчат сърцата на окръжаващите. Изобщо, каквато и да е причината за плача, той е на мястото си. Казано е в Писанието: „Ще обърша сълзите им“. – Кога?
към беседата >>
Щом майка му се отдалечи и престане да го утешава, то млъква и тръгва подир нея.
Глупавият, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси някой да го освободи. Който плаче, той има някаква скрита мисъл в себе си. Наблюдавал съм как някое малко дете плаче. Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утеши. Колкото повече го утешава майката, то повече плаче.
Щом майка му се отдалечи и престане да го утешава, то млъква и тръгва подир нея.
Възрастните пък плачат, когато искат да смекчат сърцата на окръжаващите. Изобщо, каквато и да е причината за плача, той е на мястото си. Казано е в Писанието: „Ще обърша сълзите им“. – Кога? – Когато истинският живот дойде.
към беседата >>
Възрастните пък плачат, когато искат да смекчат сърцата на окръжаващите.
Който плаче, той има някаква скрита мисъл в себе си. Наблюдавал съм как някое малко дете плаче. Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утеши. Колкото повече го утешава майката, то повече плаче. Щом майка му се отдалечи и престане да го утешава, то млъква и тръгва подир нея.
Възрастните пък плачат, когато искат да смекчат сърцата на окръжаващите.
Изобщо, каквато и да е причината за плача, той е на мястото си. Казано е в Писанието: „Ще обърша сълзите им“. – Кога? – Когато истинският живот дойде. Щом истинският живот дойде, плачът ще престане.
към беседата >>
Изобщо, каквато и да е причината за плача, той е на мястото си.
Наблюдавал съм как някое малко дете плаче. Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утеши. Колкото повече го утешава майката, то повече плаче. Щом майка му се отдалечи и престане да го утешава, то млъква и тръгва подир нея. Възрастните пък плачат, когато искат да смекчат сърцата на окръжаващите.
Изобщо, каквато и да е причината за плача, той е на мястото си.
Казано е в Писанието: „Ще обърша сълзите им“. – Кога? – Когато истинският живот дойде. Щом истинският живот дойде, плачът ще престане. Тогава ще се явят изворите на живота.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Ще обърша сълзите им“.
Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утеши. Колкото повече го утешава майката, то повече плаче. Щом майка му се отдалечи и престане да го утешава, то млъква и тръгва подир нея. Възрастните пък плачат, когато искат да смекчат сърцата на окръжаващите. Изобщо, каквато и да е причината за плача, той е на мястото си.
Казано е в Писанието: „Ще обърша сълзите им“.
– Кога? – Когато истинският живот дойде. Щом истинският живот дойде, плачът ще престане. Тогава ще се явят изворите на живота. Умният човек, който се намира пред изворите на своя живот, никога не плаче.
към беседата >>
– Кога?
Колкото повече го утешава майката, то повече плаче. Щом майка му се отдалечи и престане да го утешава, то млъква и тръгва подир нея. Възрастните пък плачат, когато искат да смекчат сърцата на окръжаващите. Изобщо, каквато и да е причината за плача, той е на мястото си. Казано е в Писанието: „Ще обърша сълзите им“.
– Кога?
– Когато истинският живот дойде. Щом истинският живот дойде, плачът ще престане. Тогава ще се явят изворите на живота. Умният човек, който се намира пред изворите на своя живот, никога не плаче.
към беседата >>
– Когато истинският живот дойде.
Щом майка му се отдалечи и престане да го утешава, то млъква и тръгва подир нея. Възрастните пък плачат, когато искат да смекчат сърцата на окръжаващите. Изобщо, каквато и да е причината за плача, той е на мястото си. Казано е в Писанието: „Ще обърша сълзите им“. – Кога?
– Когато истинският живот дойде.
Щом истинският живот дойде, плачът ще престане. Тогава ще се явят изворите на живота. Умният човек, който се намира пред изворите на своя живот, никога не плаче.
към беседата >>
Щом истинският живот дойде, плачът ще престане.
Възрастните пък плачат, когато искат да смекчат сърцата на окръжаващите. Изобщо, каквато и да е причината за плача, той е на мястото си. Казано е в Писанието: „Ще обърша сълзите им“. – Кога? – Когато истинският живот дойде.
Щом истинският живот дойде, плачът ще престане.
Тогава ще се явят изворите на живота. Умният човек, който се намира пред изворите на своя живот, никога не плаче.
към беседата >>
Тогава ще се явят изворите на живота.
Изобщо, каквато и да е причината за плача, той е на мястото си. Казано е в Писанието: „Ще обърша сълзите им“. – Кога? – Когато истинският живот дойде. Щом истинският живот дойде, плачът ще престане.
Тогава ще се явят изворите на живота.
Умният човек, който се намира пред изворите на своя живот, никога не плаче.
към беседата >>
Умният човек, който се намира пред изворите на своя живот, никога не плаче.
Казано е в Писанието: „Ще обърша сълзите им“. – Кога? – Когато истинският живот дойде. Щом истинският живот дойде, плачът ще престане. Тогава ще се явят изворите на живота.
Умният човек, който се намира пред изворите на своя живот, никога не плаче.
към беседата >>
Кой е умен човек?
Кой е умен човек?
– Умен е онзи, който може да смени плача в радостта.
към беседата >>
– Умен е онзи, който може да смени плача в радостта.
Кой е умен човек?
– Умен е онзи, който може да смени плача в радостта.
към беседата >>
Умен е онзи, който може да смени скръбта в утеха.
Умен е онзи, който може да смени скръбта в утеха.
към беседата >>
Умен е онзи, който може да смени отчаянието в надежда.
Умен е онзи, който може да смени отчаянието в надежда.
към беседата >>
Умен е онзи, който може да смени омразата в любов.
Умен е онзи, който може да смени омразата в любов.
към беседата >>
Умен е онзи, който може да смени невежеството в знание.
Умен е онзи, който може да смени невежеството в знание.
към беседата >>
Умен е онзи, който може да смени неправдата в правда.
Умен е онзи, който може да смени неправдата в правда.
към беседата >>
Умен е онзи, който може да смени робството в свобода.
Умен е онзи, който може да смени робството в свобода.
към беседата >>
Умен е онзи, който може да смени сиромашията в богатство.
Умен е онзи, който може да смени сиромашията в богатство.
към беседата >>
Умен е онзи, който може да смени смъртта в живот.
Умен е онзи, който може да смени смъртта в живот.
към беседата >>
Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога.
Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога.
към беседата >>
Постоянно се радвай, когато светлината на Божествения свят те озарява и пътя ти показва.
Постоянно се радвай, когато светлината на Божествения свят те озарява и пътя ти показва.
Казано е: Бог е светлина, и където е светлината, там Бог действа. Който разбира светлината, в нея той ще познае тихия глас на Бога, Който говори ободрително на подвизаващата се душа в живота. За онзи, който разбира светлината, мъглите в съзнанието му ще се разпръснат и слънцето ще изгрее, както това става сега пред нас. Щом се усъмни, мъглите отново ще дойдат. Мъглата, която днес ни обикаля, е символ на състоянието, в което вие се намирате.
към беседата >>
Казано е: Бог е светлина, и където е светлината, там Бог действа.
Постоянно се радвай, когато светлината на Божествения свят те озарява и пътя ти показва.
Казано е: Бог е светлина, и където е светлината, там Бог действа.
Който разбира светлината, в нея той ще познае тихия глас на Бога, Който говори ободрително на подвизаващата се душа в живота. За онзи, който разбира светлината, мъглите в съзнанието му ще се разпръснат и слънцето ще изгрее, както това става сега пред нас. Щом се усъмни, мъглите отново ще дойдат. Мъглата, която днес ни обикаля, е символ на състоянието, в което вие се намирате. Вие образувате тази мъгла.
към беседата >>
Който разбира светлината, в нея той ще познае тихия глас на Бога, Който говори ободрително на подвизаващата се душа в живота.
Постоянно се радвай, когато светлината на Божествения свят те озарява и пътя ти показва. Казано е: Бог е светлина, и където е светлината, там Бог действа.
Който разбира светлината, в нея той ще познае тихия глас на Бога, Който говори ободрително на подвизаващата се душа в живота.
За онзи, който разбира светлината, мъглите в съзнанието му ще се разпръснат и слънцето ще изгрее, както това става сега пред нас. Щом се усъмни, мъглите отново ще дойдат. Мъглата, която днес ни обикаля, е символ на състоянието, в което вие се намирате. Вие образувате тази мъгла. Вятърът, който днес духа, представлява Божията мисъл, която постоянно работи върху съзнанието на човека да разпръсне мъглите.
към беседата >>
За онзи, който разбира светлината, мъглите в съзнанието му ще се разпръснат и слънцето ще изгрее, както това става сега пред нас.
Постоянно се радвай, когато светлината на Божествения свят те озарява и пътя ти показва. Казано е: Бог е светлина, и където е светлината, там Бог действа. Който разбира светлината, в нея той ще познае тихия глас на Бога, Който говори ободрително на подвизаващата се душа в живота.
За онзи, който разбира светлината, мъглите в съзнанието му ще се разпръснат и слънцето ще изгрее, както това става сега пред нас.
Щом се усъмни, мъглите отново ще дойдат. Мъглата, която днес ни обикаля, е символ на състоянието, в което вие се намирате. Вие образувате тази мъгла. Вятърът, който днес духа, представлява Божията мисъл, която постоянно работи върху съзнанието на човека да разпръсне мъглите. Сама по себе си мъглата не е опасна.
към беседата >>
Щом се усъмни, мъглите отново ще дойдат.
Постоянно се радвай, когато светлината на Божествения свят те озарява и пътя ти показва. Казано е: Бог е светлина, и където е светлината, там Бог действа. Който разбира светлината, в нея той ще познае тихия глас на Бога, Който говори ободрително на подвизаващата се душа в живота. За онзи, който разбира светлината, мъглите в съзнанието му ще се разпръснат и слънцето ще изгрее, както това става сега пред нас.
Щом се усъмни, мъглите отново ще дойдат.
Мъглата, която днес ни обикаля, е символ на състоянието, в което вие се намирате. Вие образувате тази мъгла. Вятърът, който днес духа, представлява Божията мисъл, която постоянно работи върху съзнанието на човека да разпръсне мъглите. Сама по себе си мъглата не е опасна. Опасността се състои в това, че в мъгливо време човек изгубва посоката на движението си.
към беседата >>
Мъглата, която днес ни обикаля, е символ на състоянието, в което вие се намирате.
Постоянно се радвай, когато светлината на Божествения свят те озарява и пътя ти показва. Казано е: Бог е светлина, и където е светлината, там Бог действа. Който разбира светлината, в нея той ще познае тихия глас на Бога, Който говори ободрително на подвизаващата се душа в живота. За онзи, който разбира светлината, мъглите в съзнанието му ще се разпръснат и слънцето ще изгрее, както това става сега пред нас. Щом се усъмни, мъглите отново ще дойдат.
Мъглата, която днес ни обикаля, е символ на състоянието, в което вие се намирате.
Вие образувате тази мъгла. Вятърът, който днес духа, представлява Божията мисъл, която постоянно работи върху съзнанието на човека да разпръсне мъглите. Сама по себе си мъглата не е опасна. Опасността се състои в това, че в мъгливо време човек изгубва посоката на движението си. Падне ли мъгла, седни на едно място и размишлявай.
към беседата >>
Вие образувате тази мъгла.
Казано е: Бог е светлина, и където е светлината, там Бог действа. Който разбира светлината, в нея той ще познае тихия глас на Бога, Който говори ободрително на подвизаващата се душа в живота. За онзи, който разбира светлината, мъглите в съзнанието му ще се разпръснат и слънцето ще изгрее, както това става сега пред нас. Щом се усъмни, мъглите отново ще дойдат. Мъглата, която днес ни обикаля, е символ на състоянието, в което вие се намирате.
Вие образувате тази мъгла.
Вятърът, който днес духа, представлява Божията мисъл, която постоянно работи върху съзнанието на човека да разпръсне мъглите. Сама по себе си мъглата не е опасна. Опасността се състои в това, че в мъгливо време човек изгубва посоката на движението си. Падне ли мъгла, седни на едно място и размишлявай. Мръднеш ли от мястото си, ти ще се изгубиш.
към беседата >>
Вятърът, който днес духа, представлява Божията мисъл, която постоянно работи върху съзнанието на човека да разпръсне мъглите.
Който разбира светлината, в нея той ще познае тихия глас на Бога, Който говори ободрително на подвизаващата се душа в живота. За онзи, който разбира светлината, мъглите в съзнанието му ще се разпръснат и слънцето ще изгрее, както това става сега пред нас. Щом се усъмни, мъглите отново ще дойдат. Мъглата, която днес ни обикаля, е символ на състоянието, в което вие се намирате. Вие образувате тази мъгла.
Вятърът, който днес духа, представлява Божията мисъл, която постоянно работи върху съзнанието на човека да разпръсне мъглите.
Сама по себе си мъглата не е опасна. Опасността се състои в това, че в мъгливо време човек изгубва посоката на движението си. Падне ли мъгла, седни на едно място и размишлявай. Мръднеш ли от мястото си, ти ще се изгубиш. Мъглата показва, че няма условия за движение.
към беседата >>
Сама по себе си мъглата не е опасна.
За онзи, който разбира светлината, мъглите в съзнанието му ще се разпръснат и слънцето ще изгрее, както това става сега пред нас. Щом се усъмни, мъглите отново ще дойдат. Мъглата, която днес ни обикаля, е символ на състоянието, в което вие се намирате. Вие образувате тази мъгла. Вятърът, който днес духа, представлява Божията мисъл, която постоянно работи върху съзнанието на човека да разпръсне мъглите.
Сама по себе си мъглата не е опасна.
Опасността се състои в това, че в мъгливо време човек изгубва посоката на движението си. Падне ли мъгла, седни на едно място и размишлявай. Мръднеш ли от мястото си, ти ще се изгубиш. Мъглата показва, че няма условия за движение. Сега, като наблюдавате, виждате как слънцето ту се покаже, ту се скрие.
към беседата >>
Опасността се състои в това, че в мъгливо време човек изгубва посоката на движението си.
Щом се усъмни, мъглите отново ще дойдат. Мъглата, която днес ни обикаля, е символ на състоянието, в което вие се намирате. Вие образувате тази мъгла. Вятърът, който днес духа, представлява Божията мисъл, която постоянно работи върху съзнанието на човека да разпръсне мъглите. Сама по себе си мъглата не е опасна.
Опасността се състои в това, че в мъгливо време човек изгубва посоката на движението си.
Падне ли мъгла, седни на едно място и размишлявай. Мръднеш ли от мястото си, ти ще се изгубиш. Мъглата показва, че няма условия за движение. Сега, като наблюдавате, виждате как слънцето ту се покаже, ту се скрие. Мъглата не може изведнъж да се вдигне.
към беседата >>
Падне ли мъгла, седни на едно място и размишлявай.
Мъглата, която днес ни обикаля, е символ на състоянието, в което вие се намирате. Вие образувате тази мъгла. Вятърът, който днес духа, представлява Божията мисъл, която постоянно работи върху съзнанието на човека да разпръсне мъглите. Сама по себе си мъглата не е опасна. Опасността се състои в това, че в мъгливо време човек изгубва посоката на движението си.
Падне ли мъгла, седни на едно място и размишлявай.
Мръднеш ли от мястото си, ти ще се изгубиш. Мъглата показва, че няма условия за движение. Сега, като наблюдавате, виждате как слънцето ту се покаже, ту се скрие. Мъглата не може изведнъж да се вдигне. Същото нещо става и с вас.
към беседата >>
Мръднеш ли от мястото си, ти ще се изгубиш.
Вие образувате тази мъгла. Вятърът, който днес духа, представлява Божията мисъл, която постоянно работи върху съзнанието на човека да разпръсне мъглите. Сама по себе си мъглата не е опасна. Опасността се състои в това, че в мъгливо време човек изгубва посоката на движението си. Падне ли мъгла, седни на едно място и размишлявай.
Мръднеш ли от мястото си, ти ще се изгубиш.
Мъглата показва, че няма условия за движение. Сега, като наблюдавате, виждате как слънцето ту се покаже, ту се скрие. Мъглата не може изведнъж да се вдигне. Същото нещо става и с вас. Тъкмо хоризонтът ви се изчисти, слънцето се покаже, и Господ рече да ви предаде един урок, но веднага дойдат отрицателни мисли и чувства в ума и сърцето ви, и хоризонтът ви отново се замъгли.
към беседата >>
Мъглата показва, че няма условия за движение.
Вятърът, който днес духа, представлява Божията мисъл, която постоянно работи върху съзнанието на човека да разпръсне мъглите. Сама по себе си мъглата не е опасна. Опасността се състои в това, че в мъгливо време човек изгубва посоката на движението си. Падне ли мъгла, седни на едно място и размишлявай. Мръднеш ли от мястото си, ти ще се изгубиш.
Мъглата показва, че няма условия за движение.
Сега, като наблюдавате, виждате как слънцето ту се покаже, ту се скрие. Мъглата не може изведнъж да се вдигне. Същото нещо става и с вас. Тъкмо хоризонтът ви се изчисти, слънцето се покаже, и Господ рече да ви предаде един урок, но веднага дойдат отрицателни мисли и чувства в ума и сърцето ви, и хоризонтът ви отново се замъгли. Вие изгубвате благоприятния момент и трябва да чакате новите условия.
към беседата >>
Сега, като наблюдавате, виждате как слънцето ту се покаже, ту се скрие.
Сама по себе си мъглата не е опасна. Опасността се състои в това, че в мъгливо време човек изгубва посоката на движението си. Падне ли мъгла, седни на едно място и размишлявай. Мръднеш ли от мястото си, ти ще се изгубиш. Мъглата показва, че няма условия за движение.
Сега, като наблюдавате, виждате как слънцето ту се покаже, ту се скрие.
Мъглата не може изведнъж да се вдигне. Същото нещо става и с вас. Тъкмо хоризонтът ви се изчисти, слънцето се покаже, и Господ рече да ви предаде един урок, но веднага дойдат отрицателни мисли и чувства в ума и сърцето ви, и хоризонтът ви отново се замъгли. Вие изгубвате благоприятния момент и трябва да чакате новите условия. Един нумизматик намерил една златна стара монета, на която имало нещо написано.
към беседата >>
Мъглата не може изведнъж да се вдигне.
Опасността се състои в това, че в мъгливо време човек изгубва посоката на движението си. Падне ли мъгла, седни на едно място и размишлявай. Мръднеш ли от мястото си, ти ще се изгубиш. Мъглата показва, че няма условия за движение. Сега, като наблюдавате, виждате как слънцето ту се покаже, ту се скрие.
Мъглата не може изведнъж да се вдигне.
Същото нещо става и с вас. Тъкмо хоризонтът ви се изчисти, слънцето се покаже, и Господ рече да ви предаде един урок, но веднага дойдат отрицателни мисли и чувства в ума и сърцето ви, и хоризонтът ви отново се замъгли. Вие изгубвате благоприятния момент и трябва да чакате новите условия. Един нумизматик намерил една златна стара монета, на която имало нещо написано. Той я дал на слугата си да я измие леко само от пръстта или от полепените нечистотии върху нея.
към беседата >>
Същото нещо става и с вас.
Падне ли мъгла, седни на едно място и размишлявай. Мръднеш ли от мястото си, ти ще се изгубиш. Мъглата показва, че няма условия за движение. Сега, като наблюдавате, виждате как слънцето ту се покаже, ту се скрие. Мъглата не може изведнъж да се вдигне.
Същото нещо става и с вас.
Тъкмо хоризонтът ви се изчисти, слънцето се покаже, и Господ рече да ви предаде един урок, но веднага дойдат отрицателни мисли и чувства в ума и сърцето ви, и хоризонтът ви отново се замъгли. Вие изгубвате благоприятния момент и трябва да чакате новите условия. Един нумизматик намерил една златна стара монета, на която имало нещо написано. Той я дал на слугата си да я измие леко само от пръстта или от полепените нечистотии върху нея. Слугата взел монетата и от голямо усърдие я изчистил така хубаво, че изтрил и надписа ѝ.
към беседата >>
Тъкмо хоризонтът ви се изчисти, слънцето се покаже, и Господ рече да ви предаде един урок, но веднага дойдат отрицателни мисли и чувства в ума и сърцето ви, и хоризонтът ви отново се замъгли.
Мръднеш ли от мястото си, ти ще се изгубиш. Мъглата показва, че няма условия за движение. Сега, като наблюдавате, виждате как слънцето ту се покаже, ту се скрие. Мъглата не може изведнъж да се вдигне. Същото нещо става и с вас.
Тъкмо хоризонтът ви се изчисти, слънцето се покаже, и Господ рече да ви предаде един урок, но веднага дойдат отрицателни мисли и чувства в ума и сърцето ви, и хоризонтът ви отново се замъгли.
Вие изгубвате благоприятния момент и трябва да чакате новите условия. Един нумизматик намерил една златна стара монета, на която имало нещо написано. Той я дал на слугата си да я измие леко само от пръстта или от полепените нечистотии върху нея. Слугата взел монетата и от голямо усърдие я изчистил така хубаво, че изтрил и надписа ѝ. Желанието му било да я лъсне, да светне.
към беседата >>
Вие изгубвате благоприятния момент и трябва да чакате новите условия.
Мъглата показва, че няма условия за движение. Сега, като наблюдавате, виждате как слънцето ту се покаже, ту се скрие. Мъглата не може изведнъж да се вдигне. Същото нещо става и с вас. Тъкмо хоризонтът ви се изчисти, слънцето се покаже, и Господ рече да ви предаде един урок, но веднага дойдат отрицателни мисли и чувства в ума и сърцето ви, и хоризонтът ви отново се замъгли.
Вие изгубвате благоприятния момент и трябва да чакате новите условия.
Един нумизматик намерил една златна стара монета, на която имало нещо написано. Той я дал на слугата си да я измие леко само от пръстта или от полепените нечистотии върху нея. Слугата взел монетата и от голямо усърдие я изчистил така хубаво, че изтрил и надписа ѝ. Желанието му било да я лъсне, да светне. Занесъл монетата на господаря си и му казал: „Господарю, много хубаво изчистих монетата.
към беседата >>
Един нумизматик намерил една златна стара монета, на която имало нещо написано.
Сега, като наблюдавате, виждате как слънцето ту се покаже, ту се скрие. Мъглата не може изведнъж да се вдигне. Същото нещо става и с вас. Тъкмо хоризонтът ви се изчисти, слънцето се покаже, и Господ рече да ви предаде един урок, но веднага дойдат отрицателни мисли и чувства в ума и сърцето ви, и хоризонтът ви отново се замъгли. Вие изгубвате благоприятния момент и трябва да чакате новите условия.
Един нумизматик намерил една златна стара монета, на която имало нещо написано.
Той я дал на слугата си да я измие леко само от пръстта или от полепените нечистотии върху нея. Слугата взел монетата и от голямо усърдие я изчистил така хубаво, че изтрил и надписа ѝ. Желанието му било да я лъсне, да светне. Занесъл монетата на господаря си и му казал: „Господарю, много хубаво изчистих монетата. Не може да не останеш доволен, тя цялата блещи.
към беседата >>
Той я дал на слугата си да я измие леко само от пръстта или от полепените нечистотии върху нея.
Мъглата не може изведнъж да се вдигне. Същото нещо става и с вас. Тъкмо хоризонтът ви се изчисти, слънцето се покаже, и Господ рече да ви предаде един урок, но веднага дойдат отрицателни мисли и чувства в ума и сърцето ви, и хоризонтът ви отново се замъгли. Вие изгубвате благоприятния момент и трябва да чакате новите условия. Един нумизматик намерил една златна стара монета, на която имало нещо написано.
Той я дал на слугата си да я измие леко само от пръстта или от полепените нечистотии върху нея.
Слугата взел монетата и от голямо усърдие я изчистил така хубаво, че изтрил и надписа ѝ. Желанието му било да я лъсне, да светне. Занесъл монетата на господаря си и му казал: „Господарю, много хубаво изчистих монетата. Не може да не останеш доволен, тя цялата блещи. Така я лъснах, че нищо не е останало на нея“.
към беседата >>
Слугата взел монетата и от голямо усърдие я изчистил така хубаво, че изтрил и надписа ѝ.
Същото нещо става и с вас. Тъкмо хоризонтът ви се изчисти, слънцето се покаже, и Господ рече да ви предаде един урок, но веднага дойдат отрицателни мисли и чувства в ума и сърцето ви, и хоризонтът ви отново се замъгли. Вие изгубвате благоприятния момент и трябва да чакате новите условия. Един нумизматик намерил една златна стара монета, на която имало нещо написано. Той я дал на слугата си да я измие леко само от пръстта или от полепените нечистотии върху нея.
Слугата взел монетата и от голямо усърдие я изчистил така хубаво, че изтрил и надписа ѝ.
Желанието му било да я лъсне, да светне. Занесъл монетата на господаря си и му казал: „Господарю, много хубаво изчистих монетата. Не може да не останеш доволен, тя цялата блещи. Така я лъснах, че нищо не е останало на нея“. Господарят погледнал монетата и със съжаление констатирал, че монетата изгубила ценността си.
към беседата >>
8.
На живите
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.8.1932г.,
На вас сто милиона години се виждат много, а за мене са малко.
Най-първо трябва да знаете какво нещо е пространството, за да разберете откъде е дошъл дядо ви и къде е отишъл. Засега дядо ви е на слънцето, той замина с една огнена колесница. След време ще дойде друг трен, с който вие ще заминете при дядо си. До това време вие само ще му пишете. Праведните се качват на слънцето през всеки сто милиона години по един път.
На вас сто милиона години се виждат много, а за мене са малко.
Все едно е да ми кажете сто милиона години и сто милиона лева. Според мярката на земята сто милиона години е много време, но тази мярка не е единствената. Тя е най-слабата мярка, с която се определя бързината на движението на разните тела. Обаче, ако бързината на движещите се тела се определя според бързината на светлината, тия сто милиона години ще се съкратят. Направете изчисление, за колко време ще изминете сто милиона години, ако се движите с бързината на светлината.
към беседата >>
Все едно е да ми кажете сто милиона години и сто милиона лева.
Засега дядо ви е на слънцето, той замина с една огнена колесница. След време ще дойде друг трен, с който вие ще заминете при дядо си. До това време вие само ще му пишете. Праведните се качват на слънцето през всеки сто милиона години по един път. На вас сто милиона години се виждат много, а за мене са малко.
Все едно е да ми кажете сто милиона години и сто милиона лева.
Според мярката на земята сто милиона години е много време, но тази мярка не е единствената. Тя е най-слабата мярка, с която се определя бързината на движението на разните тела. Обаче, ако бързината на движещите се тела се определя според бързината на светлината, тия сто милиона години ще се съкратят. Направете изчисление, за колко време ще изминете сто милиона години, ако се движите с бързината на светлината.
към беседата >>
Според мярката на земята сто милиона години е много време, но тази мярка не е единствената.
След време ще дойде друг трен, с който вие ще заминете при дядо си. До това време вие само ще му пишете. Праведните се качват на слънцето през всеки сто милиона години по един път. На вас сто милиона години се виждат много, а за мене са малко. Все едно е да ми кажете сто милиона години и сто милиона лева.
Според мярката на земята сто милиона години е много време, но тази мярка не е единствената.
Тя е най-слабата мярка, с която се определя бързината на движението на разните тела. Обаче, ако бързината на движещите се тела се определя според бързината на светлината, тия сто милиона години ще се съкратят. Направете изчисление, за колко време ще изминете сто милиона години, ако се движите с бързината на светлината.
към беседата >>
Тя е най-слабата мярка, с която се определя бързината на движението на разните тела.
До това време вие само ще му пишете. Праведните се качват на слънцето през всеки сто милиона години по един път. На вас сто милиона години се виждат много, а за мене са малко. Все едно е да ми кажете сто милиона години и сто милиона лева. Според мярката на земята сто милиона години е много време, но тази мярка не е единствената.
Тя е най-слабата мярка, с която се определя бързината на движението на разните тела.
Обаче, ако бързината на движещите се тела се определя според бързината на светлината, тия сто милиона години ще се съкратят. Направете изчисление, за колко време ще изминете сто милиона години, ако се движите с бързината на светлината.
към беседата >>
Обаче, ако бързината на движещите се тела се определя според бързината на светлината, тия сто милиона години ще се съкратят.
Праведните се качват на слънцето през всеки сто милиона години по един път. На вас сто милиона години се виждат много, а за мене са малко. Все едно е да ми кажете сто милиона години и сто милиона лева. Според мярката на земята сто милиона години е много време, но тази мярка не е единствената. Тя е най-слабата мярка, с която се определя бързината на движението на разните тела.
Обаче, ако бързината на движещите се тела се определя според бързината на светлината, тия сто милиона години ще се съкратят.
Направете изчисление, за колко време ще изминете сто милиона години, ако се движите с бързината на светлината.
към беседата >>
Направете изчисление, за колко време ще изминете сто милиона години, ако се движите с бързината на светлината.
На вас сто милиона години се виждат много, а за мене са малко. Все едно е да ми кажете сто милиона години и сто милиона лева. Според мярката на земята сто милиона години е много време, но тази мярка не е единствената. Тя е най-слабата мярка, с която се определя бързината на движението на разните тела. Обаче, ако бързината на движещите се тела се определя според бързината на светлината, тия сто милиона години ще се съкратят.
Направете изчисление, за колко време ще изминете сто милиона години, ако се движите с бързината на светлината.
към беседата >>
Съвременните хора разполагат с ред превозни средства, едни от други по-бързи.
Съвременните хора разполагат с ред превозни средства, едни от други по-бързи.
Който се движи с бързината на модерните съобщения, толкова по-скоро учен ще стане. И обратно: който се движи с бързината на старите съобщения, толкова по-мъчно учен ще стане. Като резултат на тия разсъждения се явява едно противоречие, което може да се изрази със следния афоризъм: често слабото в света е силно, а силното е слабо. Може ли да се нарече силен кон онзи, който се управлява от едно дете? При това този кон минава за силен.
към беседата >>
Който се движи с бързината на модерните съобщения, толкова по-скоро учен ще стане.
Съвременните хора разполагат с ред превозни средства, едни от други по-бързи.
Който се движи с бързината на модерните съобщения, толкова по-скоро учен ще стане.
И обратно: който се движи с бързината на старите съобщения, толкова по-мъчно учен ще стане. Като резултат на тия разсъждения се явява едно противоречие, което може да се изрази със следния афоризъм: често слабото в света е силно, а силното е слабо. Може ли да се нарече силен кон онзи, който се управлява от едно дете? При това този кон минава за силен. Често и хората приличат на такъв силен кон.
към беседата >>
И обратно: който се движи с бързината на старите съобщения, толкова по-мъчно учен ще стане.
Съвременните хора разполагат с ред превозни средства, едни от други по-бързи. Който се движи с бързината на модерните съобщения, толкова по-скоро учен ще стане.
И обратно: който се движи с бързината на старите съобщения, толкова по-мъчно учен ще стане.
Като резултат на тия разсъждения се явява едно противоречие, което може да се изрази със следния афоризъм: често слабото в света е силно, а силното е слабо. Може ли да се нарече силен кон онзи, който се управлява от едно дете? При това този кон минава за силен. Често и хората приличат на такъв силен кон. Срещате един силен, учен човек, а виждате, че една малка мисъл го управлява.
към беседата >>
Като резултат на тия разсъждения се явява едно противоречие, което може да се изрази със следния афоризъм: често слабото в света е силно, а силното е слабо.
Съвременните хора разполагат с ред превозни средства, едни от други по-бързи. Който се движи с бързината на модерните съобщения, толкова по-скоро учен ще стане. И обратно: който се движи с бързината на старите съобщения, толкова по-мъчно учен ще стане.
Като резултат на тия разсъждения се явява едно противоречие, което може да се изрази със следния афоризъм: често слабото в света е силно, а силното е слабо.
Може ли да се нарече силен кон онзи, който се управлява от едно дете? При това този кон минава за силен. Често и хората приличат на такъв силен кон. Срещате един силен, учен човек, а виждате, че една малка мисъл го управлява. Тя слага гема си върху този човек и го върти накъдето иска и както иска.
към беседата >>
Може ли да се нарече силен кон онзи, който се управлява от едно дете?
Съвременните хора разполагат с ред превозни средства, едни от други по-бързи. Който се движи с бързината на модерните съобщения, толкова по-скоро учен ще стане. И обратно: който се движи с бързината на старите съобщения, толкова по-мъчно учен ще стане. Като резултат на тия разсъждения се явява едно противоречие, което може да се изрази със следния афоризъм: често слабото в света е силно, а силното е слабо.
Може ли да се нарече силен кон онзи, който се управлява от едно дете?
При това този кон минава за силен. Често и хората приличат на такъв силен кон. Срещате един силен, учен човек, а виждате, че една малка мисъл го управлява. Тя слага гема си върху този човек и го върти накъдето иска и както иска. Къде остава силата на този човек?
към беседата >>
При това този кон минава за силен.
Съвременните хора разполагат с ред превозни средства, едни от други по-бързи. Който се движи с бързината на модерните съобщения, толкова по-скоро учен ще стане. И обратно: който се движи с бързината на старите съобщения, толкова по-мъчно учен ще стане. Като резултат на тия разсъждения се явява едно противоречие, което може да се изрази със следния афоризъм: често слабото в света е силно, а силното е слабо. Може ли да се нарече силен кон онзи, който се управлява от едно дете?
При това този кон минава за силен.
Често и хората приличат на такъв силен кон. Срещате един силен, учен човек, а виждате, че една малка мисъл го управлява. Тя слага гема си върху този човек и го върти накъдето иска и както иска. Къде остава силата на този човек? Щом малката мисъл го управлява, излиза, че тя е по-силна от него.
към беседата >>
Често и хората приличат на такъв силен кон.
Който се движи с бързината на модерните съобщения, толкова по-скоро учен ще стане. И обратно: който се движи с бързината на старите съобщения, толкова по-мъчно учен ще стане. Като резултат на тия разсъждения се явява едно противоречие, което може да се изрази със следния афоризъм: често слабото в света е силно, а силното е слабо. Може ли да се нарече силен кон онзи, който се управлява от едно дете? При това този кон минава за силен.
Често и хората приличат на такъв силен кон.
Срещате един силен, учен човек, а виждате, че една малка мисъл го управлява. Тя слага гема си върху този човек и го върти накъдето иска и както иска. Къде остава силата на този човек? Щом малката мисъл го управлява, излиза, че тя е по-силна от него. Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките, дребни желания управляват човека.
към беседата >>
Срещате един силен, учен човек, а виждате, че една малка мисъл го управлява.
И обратно: който се движи с бързината на старите съобщения, толкова по-мъчно учен ще стане. Като резултат на тия разсъждения се явява едно противоречие, което може да се изрази със следния афоризъм: често слабото в света е силно, а силното е слабо. Може ли да се нарече силен кон онзи, който се управлява от едно дете? При това този кон минава за силен. Често и хората приличат на такъв силен кон.
Срещате един силен, учен човек, а виждате, че една малка мисъл го управлява.
Тя слага гема си върху този човек и го върти накъдето иска и както иска. Къде остава силата на този човек? Щом малката мисъл го управлява, излиза, че тя е по-силна от него. Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките, дребни желания управляват човека. Ако една малка, нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него?
към беседата >>
Тя слага гема си върху този човек и го върти накъдето иска и както иска.
Като резултат на тия разсъждения се явява едно противоречие, което може да се изрази със следния афоризъм: често слабото в света е силно, а силното е слабо. Може ли да се нарече силен кон онзи, който се управлява от едно дете? При това този кон минава за силен. Често и хората приличат на такъв силен кон. Срещате един силен, учен човек, а виждате, че една малка мисъл го управлява.
Тя слага гема си върху този човек и го върти накъдето иска и както иска.
Къде остава силата на този човек? Щом малката мисъл го управлява, излиза, че тя е по-силна от него. Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките, дребни желания управляват човека. Ако една малка, нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него? Казано е в Писанието: „Деца управляват моя народ“.
към беседата >>
Къде остава силата на този човек?
Може ли да се нарече силен кон онзи, който се управлява от едно дете? При това този кон минава за силен. Често и хората приличат на такъв силен кон. Срещате един силен, учен човек, а виждате, че една малка мисъл го управлява. Тя слага гема си върху този човек и го върти накъдето иска и както иска.
Къде остава силата на този човек?
Щом малката мисъл го управлява, излиза, че тя е по-силна от него. Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките, дребни желания управляват човека. Ако една малка, нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него? Казано е в Писанието: „Деца управляват моя народ“. Казвам: и съвременните хора се управляват от деца.
към беседата >>
Щом малката мисъл го управлява, излиза, че тя е по-силна от него.
При това този кон минава за силен. Често и хората приличат на такъв силен кон. Срещате един силен, учен човек, а виждате, че една малка мисъл го управлява. Тя слага гема си върху този човек и го върти накъдето иска и както иска. Къде остава силата на този човек?
Щом малката мисъл го управлява, излиза, че тя е по-силна от него.
Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките, дребни желания управляват човека. Ако една малка, нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него? Казано е в Писанието: „Деца управляват моя народ“. Казвам: и съвременните хора се управляват от деца. – „Ами кога ще се оправи светът?
към беседата >>
Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките, дребни желания управляват човека.
Често и хората приличат на такъв силен кон. Срещате един силен, учен човек, а виждате, че една малка мисъл го управлява. Тя слага гема си върху този човек и го върти накъдето иска и както иска. Къде остава силата на този човек? Щом малката мисъл го управлява, излиза, че тя е по-силна от него.
Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките, дребни желания управляват човека.
Ако една малка, нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него? Казано е в Писанието: „Деца управляват моя народ“. Казвам: и съвременните хора се управляват от деца. – „Ами кога ще се оправи светът? “ – Когато тия деца израснат.
към беседата >>
Ако една малка, нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него?
Срещате един силен, учен човек, а виждате, че една малка мисъл го управлява. Тя слага гема си върху този човек и го върти накъдето иска и както иска. Къде остава силата на този човек? Щом малката мисъл го управлява, излиза, че тя е по-силна от него. Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките, дребни желания управляват човека.
Ако една малка, нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него?
Казано е в Писанието: „Деца управляват моя народ“. Казвам: и съвременните хора се управляват от деца. – „Ами кога ще се оправи светът? “ – Когато тия деца израснат. Светът не може още да се оправи, понеже децата, които го управляват, още не са израсли.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Деца управляват моя народ“.
Тя слага гема си върху този човек и го върти накъдето иска и както иска. Къде остава силата на този човек? Щом малката мисъл го управлява, излиза, че тя е по-силна от него. Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките, дребни желания управляват човека. Ако една малка, нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него?
Казано е в Писанието: „Деца управляват моя народ“.
Казвам: и съвременните хора се управляват от деца. – „Ами кога ще се оправи светът? “ – Когато тия деца израснат. Светът не може още да се оправи, понеже децата, които го управляват, още не са израсли. Докато децата в един дом са малки, майката и бащата по цял ден тичат подир тях, грижат се, работят, печелят все за тях.
към беседата >>
Казвам: и съвременните хора се управляват от деца.
Къде остава силата на този човек? Щом малката мисъл го управлява, излиза, че тя е по-силна от него. Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките, дребни желания управляват човека. Ако една малка, нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него? Казано е в Писанието: „Деца управляват моя народ“.
Казвам: и съвременните хора се управляват от деца.
– „Ами кога ще се оправи светът? “ – Когато тия деца израснат. Светът не може още да се оправи, понеже децата, които го управляват, още не са израсли. Докато децата в един дом са малки, майката и бащата по цял ден тичат подир тях, грижат се, работят, печелят все за тях. Някога бащата се измори и каже: „Кога ще дойде ден и аз да си почина?
към беседата >>
– „Ами кога ще се оправи светът?
Щом малката мисъл го управлява, излиза, че тя е по-силна от него. Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките, дребни желания управляват човека. Ако една малка, нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него? Казано е в Писанието: „Деца управляват моя народ“. Казвам: и съвременните хора се управляват от деца.
– „Ами кога ще се оправи светът?
“ – Когато тия деца израснат. Светът не може още да се оправи, понеже децата, които го управляват, още не са израсли. Докато децата в един дом са малки, майката и бащата по цял ден тичат подир тях, грижат се, работят, печелят все за тях. Някога бащата се измори и каже: „Кога ще дойде ден и аз да си почина? “ – Когато децата израснат.
към беседата >>
“ – Когато тия деца израснат.
Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките, дребни желания управляват човека. Ако една малка, нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него? Казано е в Писанието: „Деца управляват моя народ“. Казвам: и съвременните хора се управляват от деца. – „Ами кога ще се оправи светът?
“ – Когато тия деца израснат.
Светът не може още да се оправи, понеже децата, които го управляват, още не са израсли. Докато децата в един дом са малки, майката и бащата по цял ден тичат подир тях, грижат се, работят, печелят все за тях. Някога бащата се измори и каже: „Кога ще дойде ден и аз да си почина? “ – Когато децата израснат. Обаче, и да израснат децата, мъчнотията още не се е разрешила. Защо?
към беседата >>
Светът не може още да се оправи, понеже децата, които го управляват, още не са израсли.
Ако една малка, нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него? Казано е в Писанието: „Деца управляват моя народ“. Казвам: и съвременните хора се управляват от деца. – „Ами кога ще се оправи светът? “ – Когато тия деца израснат.
Светът не може още да се оправи, понеже децата, които го управляват, още не са израсли.
Докато децата в един дом са малки, майката и бащата по цял ден тичат подир тях, грижат се, работят, печелят все за тях. Някога бащата се измори и каже: „Кога ще дойде ден и аз да си почина? “ – Когато децата израснат. Обаче, и да израснат децата, мъчнотията още не се е разрешила. Защо? – Защото синовете и дъщерите се женят, раждат им се малки деца, които бащата, т.е.
към беседата >>
Докато децата в един дом са малки, майката и бащата по цял ден тичат подир тях, грижат се, работят, печелят все за тях.
Казано е в Писанието: „Деца управляват моя народ“. Казвам: и съвременните хора се управляват от деца. – „Ами кога ще се оправи светът? “ – Когато тия деца израснат. Светът не може още да се оправи, понеже децата, които го управляват, още не са израсли.
Докато децата в един дом са малки, майката и бащата по цял ден тичат подир тях, грижат се, работят, печелят все за тях.
Някога бащата се измори и каже: „Кога ще дойде ден и аз да си почина? “ – Когато децата израснат. Обаче, и да израснат децата, мъчнотията още не се е разрешила. Защо? – Защото синовете и дъщерите се женят, раждат им се малки деца, които бащата, т.е. дядото сега, отново трябва да се грижи, да тича подир тях.
към беседата >>
Някога бащата се измори и каже: „Кога ще дойде ден и аз да си почина?
Казвам: и съвременните хора се управляват от деца. – „Ами кога ще се оправи светът? “ – Когато тия деца израснат. Светът не може още да се оправи, понеже децата, които го управляват, още не са израсли. Докато децата в един дом са малки, майката и бащата по цял ден тичат подир тях, грижат се, работят, печелят все за тях.
Някога бащата се измори и каже: „Кога ще дойде ден и аз да си почина?
“ – Когато децата израснат. Обаче, и да израснат децата, мъчнотията още не се е разрешила. Защо? – Защото синовете и дъщерите се женят, раждат им се малки деца, които бащата, т.е. дядото сега, отново трябва да се грижи, да тича подир тях. Един ден той пак ще каже: „Кога ще си почина и аз?
към беседата >>
“ – Когато децата израснат.
– „Ами кога ще се оправи светът? “ – Когато тия деца израснат. Светът не може още да се оправи, понеже децата, които го управляват, още не са израсли. Докато децата в един дом са малки, майката и бащата по цял ден тичат подир тях, грижат се, работят, печелят все за тях. Някога бащата се измори и каже: „Кога ще дойде ден и аз да си почина?
“ – Когато децата израснат.
Обаче, и да израснат децата, мъчнотията още не се е разрешила. Защо? – Защото синовете и дъщерите се женят, раждат им се малки деца, които бащата, т.е. дядото сега, отново трябва да се грижи, да тича подир тях. Един ден той пак ще каже: „Кога ще си почина и аз? “ – Когато внучетата израснат.
към беседата >>
Обаче, и да израснат децата, мъчнотията още не се е разрешила. Защо?
“ – Когато тия деца израснат. Светът не може още да се оправи, понеже децата, които го управляват, още не са израсли. Докато децата в един дом са малки, майката и бащата по цял ден тичат подир тях, грижат се, работят, печелят все за тях. Някога бащата се измори и каже: „Кога ще дойде ден и аз да си почина? “ – Когато децата израснат.
Обаче, и да израснат децата, мъчнотията още не се е разрешила. Защо?
– Защото синовете и дъщерите се женят, раждат им се малки деца, които бащата, т.е. дядото сега, отново трябва да се грижи, да тича подир тях. Един ден той пак ще каже: „Кога ще си почина и аз? “ – Когато внучетата израснат. – „Кога ще се оправи светът?
към беседата >>
– Защото синовете и дъщерите се женят, раждат им се малки деца, които бащата, т.е.
Светът не може още да се оправи, понеже децата, които го управляват, още не са израсли. Докато децата в един дом са малки, майката и бащата по цял ден тичат подир тях, грижат се, работят, печелят все за тях. Някога бащата се измори и каже: „Кога ще дойде ден и аз да си почина? “ – Когато децата израснат. Обаче, и да израснат децата, мъчнотията още не се е разрешила. Защо?
– Защото синовете и дъщерите се женят, раждат им се малки деца, които бащата, т.е.
дядото сега, отново трябва да се грижи, да тича подир тях. Един ден той пак ще каже: „Кога ще си почина и аз? “ – Когато внучетата израснат. – „Кога ще се оправи светът? “ – Когато внучетата пораснат.
към беседата >>
дядото сега, отново трябва да се грижи, да тича подир тях.
Докато децата в един дом са малки, майката и бащата по цял ден тичат подир тях, грижат се, работят, печелят все за тях. Някога бащата се измори и каже: „Кога ще дойде ден и аз да си почина? “ – Когато децата израснат. Обаче, и да израснат децата, мъчнотията още не се е разрешила. Защо? – Защото синовете и дъщерите се женят, раждат им се малки деца, които бащата, т.е.
дядото сега, отново трябва да се грижи, да тича подир тях.
Един ден той пак ще каже: „Кога ще си почина и аз? “ – Когато внучетата израснат. – „Кога ще се оправи светът? “ – Когато внучетата пораснат. Този дядо пак не стои мирен, той иска да види внучетата наредени.
към беседата >>
Един ден той пак ще каже: „Кога ще си почина и аз?
Някога бащата се измори и каже: „Кога ще дойде ден и аз да си почина? “ – Когато децата израснат. Обаче, и да израснат децата, мъчнотията още не се е разрешила. Защо? – Защото синовете и дъщерите се женят, раждат им се малки деца, които бащата, т.е. дядото сега, отново трябва да се грижи, да тича подир тях.
Един ден той пак ще каже: „Кога ще си почина и аз?
“ – Когато внучетата израснат. – „Кога ще се оправи светът? “ – Когато внучетата пораснат. Този дядо пак не стои мирен, той иска да види внучетата наредени. Дойде ден, и те се оженят, родят се малки дечица, а на дядото, вече прадядо, пак предстои задачата да тича подир правнучетата, да се грижи за тях.
към беседата >>
“ – Когато внучетата израснат.
“ – Когато децата израснат. Обаче, и да израснат децата, мъчнотията още не се е разрешила. Защо? – Защото синовете и дъщерите се женят, раждат им се малки деца, които бащата, т.е. дядото сега, отново трябва да се грижи, да тича подир тях. Един ден той пак ще каже: „Кога ще си почина и аз?
“ – Когато внучетата израснат.
– „Кога ще се оправи светът? “ – Когато внучетата пораснат. Този дядо пак не стои мирен, той иска да види внучетата наредени. Дойде ден, и те се оженят, родят се малки дечица, а на дядото, вече прадядо, пак предстои задачата да тича подир правнучетата, да се грижи за тях. – „Кога ще се оправи светът?
към беседата >>
– „Кога ще се оправи светът?
Обаче, и да израснат децата, мъчнотията още не се е разрешила. Защо? – Защото синовете и дъщерите се женят, раждат им се малки деца, които бащата, т.е. дядото сега, отново трябва да се грижи, да тича подир тях. Един ден той пак ще каже: „Кога ще си почина и аз? “ – Когато внучетата израснат.
– „Кога ще се оправи светът?
“ – Когато внучетата пораснат. Този дядо пак не стои мирен, той иска да види внучетата наредени. Дойде ден, и те се оженят, родят се малки дечица, а на дядото, вече прадядо, пак предстои задачата да тича подир правнучетата, да се грижи за тях. – „Кога ще се оправи светът? “ – Когато правнучетата израснат.
към беседата >>
“ – Когато внучетата пораснат.
– Защото синовете и дъщерите се женят, раждат им се малки деца, които бащата, т.е. дядото сега, отново трябва да се грижи, да тича подир тях. Един ден той пак ще каже: „Кога ще си почина и аз? “ – Когато внучетата израснат. – „Кога ще се оправи светът?
“ – Когато внучетата пораснат.
Този дядо пак не стои мирен, той иска да види внучетата наредени. Дойде ден, и те се оженят, родят се малки дечица, а на дядото, вече прадядо, пак предстои задачата да тича подир правнучетата, да се грижи за тях. – „Кога ще се оправи светът? “ – Когато правнучетата израснат. Не, докато хората имат такива разбирания за живота, те едни други ще си създават страдания, мъчнотии и нещастия, а светът никога няма да се оправи.
към беседата >>
Този дядо пак не стои мирен, той иска да види внучетата наредени.
дядото сега, отново трябва да се грижи, да тича подир тях. Един ден той пак ще каже: „Кога ще си почина и аз? “ – Когато внучетата израснат. – „Кога ще се оправи светът? “ – Когато внучетата пораснат.
Този дядо пак не стои мирен, той иска да види внучетата наредени.
Дойде ден, и те се оженят, родят се малки дечица, а на дядото, вече прадядо, пак предстои задачата да тича подир правнучетата, да се грижи за тях. – „Кога ще се оправи светът? “ – Когато правнучетата израснат. Не, докато хората имат такива разбирания за живота, те едни други ще си създават страдания, мъчнотии и нещастия, а светът никога няма да се оправи. Ето защо, за в бъдеще, когато светът се оправи, бащата трябва да каже: „Докато съм жив, аз не позволявам да се жените.
към беседата >>
Дойде ден, и те се оженят, родят се малки дечица, а на дядото, вече прадядо, пак предстои задачата да тича подир правнучетата, да се грижи за тях.
Един ден той пак ще каже: „Кога ще си почина и аз? “ – Когато внучетата израснат. – „Кога ще се оправи светът? “ – Когато внучетата пораснат. Този дядо пак не стои мирен, той иска да види внучетата наредени.
Дойде ден, и те се оженят, родят се малки дечица, а на дядото, вече прадядо, пак предстои задачата да тича подир правнучетата, да се грижи за тях.
– „Кога ще се оправи светът? “ – Когато правнучетата израснат. Не, докато хората имат такива разбирания за живота, те едни други ще си създават страдания, мъчнотии и нещастия, а светът никога няма да се оправи. Ето защо, за в бъдеще, когато светът се оправи, бащата трябва да каже: „Докато съм жив, аз не позволявам да се жените. Щом умра, тогава свободно можете да се жените“.
към беседата >>
– „Кога ще се оправи светът?
“ – Когато внучетата израснат. – „Кога ще се оправи светът? “ – Когато внучетата пораснат. Този дядо пак не стои мирен, той иска да види внучетата наредени. Дойде ден, и те се оженят, родят се малки дечица, а на дядото, вече прадядо, пак предстои задачата да тича подир правнучетата, да се грижи за тях.
– „Кога ще се оправи светът?
“ – Когато правнучетата израснат. Не, докато хората имат такива разбирания за живота, те едни други ще си създават страдания, мъчнотии и нещастия, а светът никога няма да се оправи. Ето защо, за в бъдеще, когато светът се оправи, бащата трябва да каже: „Докато съм жив, аз не позволявам да се жените. Щом умра, тогава свободно можете да се жените“. Че съм родил деца, това е в реда на нещата, но то още не подразбира, че те непременно трябва да се женят.
към беседата >>
“ – Когато правнучетата израснат.
– „Кога ще се оправи светът? “ – Когато внучетата пораснат. Този дядо пак не стои мирен, той иска да види внучетата наредени. Дойде ден, и те се оженят, родят се малки дечица, а на дядото, вече прадядо, пак предстои задачата да тича подир правнучетата, да се грижи за тях. – „Кога ще се оправи светът?
“ – Когато правнучетата израснат.
Не, докато хората имат такива разбирания за живота, те едни други ще си създават страдания, мъчнотии и нещастия, а светът никога няма да се оправи. Ето защо, за в бъдеще, когато светът се оправи, бащата трябва да каже: „Докато съм жив, аз не позволявам да се жените. Щом умра, тогава свободно можете да се жените“. Че съм родил деца, това е в реда на нещата, но то още не подразбира, че те непременно трябва да се женят. В това се състои разрешението на задачата.
към беседата >>
Не, докато хората имат такива разбирания за живота, те едни други ще си създават страдания, мъчнотии и нещастия, а светът никога няма да се оправи.
“ – Когато внучетата пораснат. Този дядо пак не стои мирен, той иска да види внучетата наредени. Дойде ден, и те се оженят, родят се малки дечица, а на дядото, вече прадядо, пак предстои задачата да тича подир правнучетата, да се грижи за тях. – „Кога ще се оправи светът? “ – Когато правнучетата израснат.
Не, докато хората имат такива разбирания за живота, те едни други ще си създават страдания, мъчнотии и нещастия, а светът никога няма да се оправи.
Ето защо, за в бъдеще, когато светът се оправи, бащата трябва да каже: „Докато съм жив, аз не позволявам да се жените. Щом умра, тогава свободно можете да се жените“. Че съм родил деца, това е в реда на нещата, но то още не подразбира, че те непременно трябва да се женят. В това се състои разрешението на задачата. Иначе, ако синовете и дъщерите се женят, ако внучетата и правнучетата се женят, бащата никога няма да си почине, а същевременно и светът никога няма да се поправи.
към беседата >>
Ето защо, за в бъдеще, когато светът се оправи, бащата трябва да каже: „Докато съм жив, аз не позволявам да се жените.
Този дядо пак не стои мирен, той иска да види внучетата наредени. Дойде ден, и те се оженят, родят се малки дечица, а на дядото, вече прадядо, пак предстои задачата да тича подир правнучетата, да се грижи за тях. – „Кога ще се оправи светът? “ – Когато правнучетата израснат. Не, докато хората имат такива разбирания за живота, те едни други ще си създават страдания, мъчнотии и нещастия, а светът никога няма да се оправи.
Ето защо, за в бъдеще, когато светът се оправи, бащата трябва да каже: „Докато съм жив, аз не позволявам да се жените.
Щом умра, тогава свободно можете да се жените“. Че съм родил деца, това е в реда на нещата, но то още не подразбира, че те непременно трябва да се женят. В това се състои разрешението на задачата. Иначе, ако синовете и дъщерите се женят, ако внучетата и правнучетата се женят, бащата никога няма да си почине, а същевременно и светът никога няма да се поправи. Ако светът върви все по стария път, той ще прилича на търговец, който има само 10–15 хиляди лева на разположение и влиза в едно предприятие, от което в няколко години изкарва внесените пари и успява да се пооблече, да се нахрани.
към беседата >>
Щом умра, тогава свободно можете да се жените“.
Дойде ден, и те се оженят, родят се малки дечица, а на дядото, вече прадядо, пак предстои задачата да тича подир правнучетата, да се грижи за тях. – „Кога ще се оправи светът? “ – Когато правнучетата израснат. Не, докато хората имат такива разбирания за живота, те едни други ще си създават страдания, мъчнотии и нещастия, а светът никога няма да се оправи. Ето защо, за в бъдеще, когато светът се оправи, бащата трябва да каже: „Докато съм жив, аз не позволявам да се жените.
Щом умра, тогава свободно можете да се жените“.
Че съм родил деца, това е в реда на нещата, но то още не подразбира, че те непременно трябва да се женят. В това се състои разрешението на задачата. Иначе, ако синовете и дъщерите се женят, ако внучетата и правнучетата се женят, бащата никога няма да си почине, а същевременно и светът никога няма да се поправи. Ако светът върви все по стария път, той ще прилича на търговец, който има само 10–15 хиляди лева на разположение и влиза в едно предприятие, от което в няколко години изкарва внесените пари и успява да се пооблече, да се нахрани. Недоволен от това, той се впуща в по-голямо предприятие, където може да спечели, а може и да изгуби.
към беседата >>
Че съм родил деца, това е в реда на нещата, но то още не подразбира, че те непременно трябва да се женят.
– „Кога ще се оправи светът? “ – Когато правнучетата израснат. Не, докато хората имат такива разбирания за живота, те едни други ще си създават страдания, мъчнотии и нещастия, а светът никога няма да се оправи. Ето защо, за в бъдеще, когато светът се оправи, бащата трябва да каже: „Докато съм жив, аз не позволявам да се жените. Щом умра, тогава свободно можете да се жените“.
Че съм родил деца, това е в реда на нещата, но то още не подразбира, че те непременно трябва да се женят.
В това се състои разрешението на задачата. Иначе, ако синовете и дъщерите се женят, ако внучетата и правнучетата се женят, бащата никога няма да си почине, а същевременно и светът никога няма да се поправи. Ако светът върви все по стария път, той ще прилича на търговец, който има само 10–15 хиляди лева на разположение и влиза в едно предприятие, от което в няколко години изкарва внесените пари и успява да се пооблече, да се нахрани. Недоволен от това, той се впуща в по-голямо предприятие, където може да спечели, а може и да изгуби. Казвам: не влизай в ново предприятие, остави други да свършат започнатата работа.
към беседата >>
В това се състои разрешението на задачата.
“ – Когато правнучетата израснат. Не, докато хората имат такива разбирания за живота, те едни други ще си създават страдания, мъчнотии и нещастия, а светът никога няма да се оправи. Ето защо, за в бъдеще, когато светът се оправи, бащата трябва да каже: „Докато съм жив, аз не позволявам да се жените. Щом умра, тогава свободно можете да се жените“. Че съм родил деца, това е в реда на нещата, но то още не подразбира, че те непременно трябва да се женят.
В това се състои разрешението на задачата.
Иначе, ако синовете и дъщерите се женят, ако внучетата и правнучетата се женят, бащата никога няма да си почине, а същевременно и светът никога няма да се поправи. Ако светът върви все по стария път, той ще прилича на търговец, който има само 10–15 хиляди лева на разположение и влиза в едно предприятие, от което в няколко години изкарва внесените пари и успява да се пооблече, да се нахрани. Недоволен от това, той се впуща в по-голямо предприятие, където може да спечели, а може и да изгуби. Казвам: не влизай в ново предприятие, остави други да свършат започнатата работа. Ако не послуша, той ще обърка сметките си, ще се яви някаква криза в положението му и тогава ще каже: „Отидоха внуците!
към беседата >>
Иначе, ако синовете и дъщерите се женят, ако внучетата и правнучетата се женят, бащата никога няма да си почине, а същевременно и светът никога няма да се поправи.
Не, докато хората имат такива разбирания за живота, те едни други ще си създават страдания, мъчнотии и нещастия, а светът никога няма да се оправи. Ето защо, за в бъдеще, когато светът се оправи, бащата трябва да каже: „Докато съм жив, аз не позволявам да се жените. Щом умра, тогава свободно можете да се жените“. Че съм родил деца, това е в реда на нещата, но то още не подразбира, че те непременно трябва да се женят. В това се състои разрешението на задачата.
Иначе, ако синовете и дъщерите се женят, ако внучетата и правнучетата се женят, бащата никога няма да си почине, а същевременно и светът никога няма да се поправи.
Ако светът върви все по стария път, той ще прилича на търговец, който има само 10–15 хиляди лева на разположение и влиза в едно предприятие, от което в няколко години изкарва внесените пари и успява да се пооблече, да се нахрани. Недоволен от това, той се впуща в по-голямо предприятие, където може да спечели, а може и да изгуби. Казвам: не влизай в ново предприятие, остави други да свършат започнатата работа. Ако не послуша, той ще обърка сметките си, ще се яви някаква криза в положението му и тогава ще каже: „Отидоха внуците! “ След това трябва да минат 40–50 години, докато се оправят работите, а в това време той ще остарее и не ще може нито да оправи работите си, нито да си почине.
към беседата >>
Ако светът върви все по стария път, той ще прилича на търговец, който има само 10–15 хиляди лева на разположение и влиза в едно предприятие, от което в няколко години изкарва внесените пари и успява да се пооблече, да се нахрани.
Ето защо, за в бъдеще, когато светът се оправи, бащата трябва да каже: „Докато съм жив, аз не позволявам да се жените. Щом умра, тогава свободно можете да се жените“. Че съм родил деца, това е в реда на нещата, но то още не подразбира, че те непременно трябва да се женят. В това се състои разрешението на задачата. Иначе, ако синовете и дъщерите се женят, ако внучетата и правнучетата се женят, бащата никога няма да си почине, а същевременно и светът никога няма да се поправи.
Ако светът върви все по стария път, той ще прилича на търговец, който има само 10–15 хиляди лева на разположение и влиза в едно предприятие, от което в няколко години изкарва внесените пари и успява да се пооблече, да се нахрани.
Недоволен от това, той се впуща в по-голямо предприятие, където може да спечели, а може и да изгуби. Казвам: не влизай в ново предприятие, остави други да свършат започнатата работа. Ако не послуша, той ще обърка сметките си, ще се яви някаква криза в положението му и тогава ще каже: „Отидоха внуците! “ След това трябва да минат 40–50 години, докато се оправят работите, а в това време той ще остарее и не ще може нито да оправи работите си, нито да си почине. Казвам: не започвай работа, в която ще закъсаш.
към беседата >>
Недоволен от това, той се впуща в по-голямо предприятие, където може да спечели, а може и да изгуби.
Щом умра, тогава свободно можете да се жените“. Че съм родил деца, това е в реда на нещата, но то още не подразбира, че те непременно трябва да се женят. В това се състои разрешението на задачата. Иначе, ако синовете и дъщерите се женят, ако внучетата и правнучетата се женят, бащата никога няма да си почине, а същевременно и светът никога няма да се поправи. Ако светът върви все по стария път, той ще прилича на търговец, който има само 10–15 хиляди лева на разположение и влиза в едно предприятие, от което в няколко години изкарва внесените пари и успява да се пооблече, да се нахрани.
Недоволен от това, той се впуща в по-голямо предприятие, където може да спечели, а може и да изгуби.
Казвам: не влизай в ново предприятие, остави други да свършат започнатата работа. Ако не послуша, той ще обърка сметките си, ще се яви някаква криза в положението му и тогава ще каже: „Отидоха внуците! “ След това трябва да минат 40–50 години, докато се оправят работите, а в това време той ще остарее и не ще може нито да оправи работите си, нито да си почине. Казвам: не започвай работа, в която ще закъсаш. Който не разбира този закон, ще каже: „Нима не трябва да се работи?
към беседата >>
Казвам: не влизай в ново предприятие, остави други да свършат започнатата работа.
Че съм родил деца, това е в реда на нещата, но то още не подразбира, че те непременно трябва да се женят. В това се състои разрешението на задачата. Иначе, ако синовете и дъщерите се женят, ако внучетата и правнучетата се женят, бащата никога няма да си почине, а същевременно и светът никога няма да се поправи. Ако светът върви все по стария път, той ще прилича на търговец, който има само 10–15 хиляди лева на разположение и влиза в едно предприятие, от което в няколко години изкарва внесените пари и успява да се пооблече, да се нахрани. Недоволен от това, той се впуща в по-голямо предприятие, където може да спечели, а може и да изгуби.
Казвам: не влизай в ново предприятие, остави други да свършат започнатата работа.
Ако не послуша, той ще обърка сметките си, ще се яви някаква криза в положението му и тогава ще каже: „Отидоха внуците! “ След това трябва да минат 40–50 години, докато се оправят работите, а в това време той ще остарее и не ще може нито да оправи работите си, нито да си почине. Казвам: не започвай работа, в която ще закъсаш. Който не разбира този закон, ще каже: „Нима не трябва да се работи? “ – Трябва да се работи, но според вътрешните и външните сили, с които човек разполага.
към беседата >>
Ако не послуша, той ще обърка сметките си, ще се яви някаква криза в положението му и тогава ще каже: „Отидоха внуците!
В това се състои разрешението на задачата. Иначе, ако синовете и дъщерите се женят, ако внучетата и правнучетата се женят, бащата никога няма да си почине, а същевременно и светът никога няма да се поправи. Ако светът върви все по стария път, той ще прилича на търговец, който има само 10–15 хиляди лева на разположение и влиза в едно предприятие, от което в няколко години изкарва внесените пари и успява да се пооблече, да се нахрани. Недоволен от това, той се впуща в по-голямо предприятие, където може да спечели, а може и да изгуби. Казвам: не влизай в ново предприятие, остави други да свършат започнатата работа.
Ако не послуша, той ще обърка сметките си, ще се яви някаква криза в положението му и тогава ще каже: „Отидоха внуците!
“ След това трябва да минат 40–50 години, докато се оправят работите, а в това време той ще остарее и не ще може нито да оправи работите си, нито да си почине. Казвам: не започвай работа, в която ще закъсаш. Който не разбира този закон, ще каже: „Нима не трябва да се работи? “ – Трябва да се работи, но според вътрешните и външните сили, с които човек разполага. И работата се подчинява на известни закони.
към беседата >>
“ След това трябва да минат 40–50 години, докато се оправят работите, а в това време той ще остарее и не ще може нито да оправи работите си, нито да си почине.
Иначе, ако синовете и дъщерите се женят, ако внучетата и правнучетата се женят, бащата никога няма да си почине, а същевременно и светът никога няма да се поправи. Ако светът върви все по стария път, той ще прилича на търговец, който има само 10–15 хиляди лева на разположение и влиза в едно предприятие, от което в няколко години изкарва внесените пари и успява да се пооблече, да се нахрани. Недоволен от това, той се впуща в по-голямо предприятие, където може да спечели, а може и да изгуби. Казвам: не влизай в ново предприятие, остави други да свършат започнатата работа. Ако не послуша, той ще обърка сметките си, ще се яви някаква криза в положението му и тогава ще каже: „Отидоха внуците!
“ След това трябва да минат 40–50 години, докато се оправят работите, а в това време той ще остарее и не ще може нито да оправи работите си, нито да си почине.
Казвам: не започвай работа, в която ще закъсаш. Който не разбира този закон, ще каже: „Нима не трябва да се работи? “ – Трябва да се работи, но според вътрешните и външните сили, с които човек разполага. И работата се подчинява на известни закони. Вземете пример от римската империя.
към беседата >>
Казвам: не започвай работа, в която ще закъсаш.
Ако светът върви все по стария път, той ще прилича на търговец, който има само 10–15 хиляди лева на разположение и влиза в едно предприятие, от което в няколко години изкарва внесените пари и успява да се пооблече, да се нахрани. Недоволен от това, той се впуща в по-голямо предприятие, където може да спечели, а може и да изгуби. Казвам: не влизай в ново предприятие, остави други да свършат започнатата работа. Ако не послуша, той ще обърка сметките си, ще се яви някаква криза в положението му и тогава ще каже: „Отидоха внуците! “ След това трябва да минат 40–50 години, докато се оправят работите, а в това време той ще остарее и не ще може нито да оправи работите си, нито да си почине.
Казвам: не започвай работа, в която ще закъсаш.
Който не разбира този закон, ще каже: „Нима не трябва да се работи? “ – Трябва да се работи, но според вътрешните и външните сили, с които човек разполага. И работата се подчинява на известни закони. Вземете пример от римската империя. На времето тя се славеше с величие, заемаше първо място между държавите.
към беседата >>
Който не разбира този закон, ще каже: „Нима не трябва да се работи?
Недоволен от това, той се впуща в по-голямо предприятие, където може да спечели, а може и да изгуби. Казвам: не влизай в ново предприятие, остави други да свършат започнатата работа. Ако не послуша, той ще обърка сметките си, ще се яви някаква криза в положението му и тогава ще каже: „Отидоха внуците! “ След това трябва да минат 40–50 години, докато се оправят работите, а в това време той ще остарее и не ще може нито да оправи работите си, нито да си почине. Казвам: не започвай работа, в която ще закъсаш.
Който не разбира този закон, ще каже: „Нима не трябва да се работи?
“ – Трябва да се работи, но според вътрешните и външните сили, с които човек разполага. И работата се подчинява на известни закони. Вземете пример от римската империя. На времето тя се славеше с величие, заемаше първо място между държавите. По нейните закони и до днес се управляват европейските народи, но къде остана тя?
към беседата >>
“ – Трябва да се работи, но според вътрешните и външните сили, с които човек разполага.
Казвам: не влизай в ново предприятие, остави други да свършат започнатата работа. Ако не послуша, той ще обърка сметките си, ще се яви някаква криза в положението му и тогава ще каже: „Отидоха внуците! “ След това трябва да минат 40–50 години, докато се оправят работите, а в това време той ще остарее и не ще може нито да оправи работите си, нито да си почине. Казвам: не започвай работа, в която ще закъсаш. Който не разбира този закон, ще каже: „Нима не трябва да се работи?
“ – Трябва да се работи, но според вътрешните и външните сили, с които човек разполага.
И работата се подчинява на известни закони. Вземете пример от римската империя. На времето тя се славеше с величие, заемаше първо място между държавите. По нейните закони и до днес се управляват европейските народи, но къде остана тя? Ще кажете, че внуците и правнуците са виновни, те задигнаха дядото.
към беседата >>
И работата се подчинява на известни закони.
Ако не послуша, той ще обърка сметките си, ще се яви някаква криза в положението му и тогава ще каже: „Отидоха внуците! “ След това трябва да минат 40–50 години, докато се оправят работите, а в това време той ще остарее и не ще може нито да оправи работите си, нито да си почине. Казвам: не започвай работа, в която ще закъсаш. Който не разбира този закон, ще каже: „Нима не трябва да се работи? “ – Трябва да се работи, но според вътрешните и външните сили, с които човек разполага.
И работата се подчинява на известни закони.
Вземете пример от римската империя. На времето тя се славеше с величие, заемаше първо място между държавите. По нейните закони и до днес се управляват европейските народи, но къде остана тя? Ще кажете, че внуците и правнуците са виновни, те задигнаха дядото. Добре, ето, съвременните народи създават нови закони, но ще оправят ли те света?
към беседата >>
Вземете пример от римската империя.
“ След това трябва да минат 40–50 години, докато се оправят работите, а в това време той ще остарее и не ще може нито да оправи работите си, нито да си почине. Казвам: не започвай работа, в която ще закъсаш. Който не разбира този закон, ще каже: „Нима не трябва да се работи? “ – Трябва да се работи, но според вътрешните и външните сили, с които човек разполага. И работата се подчинява на известни закони.
Вземете пример от римската империя.
На времето тя се славеше с величие, заемаше първо място между държавите. По нейните закони и до днес се управляват европейските народи, но къде остана тя? Ще кажете, че внуците и правнуците са виновни, те задигнаха дядото. Добре, ето, съвременните народи създават нови закони, но ще оправят ли те света? По този начин светът не може да се оправи.
към беседата >>
На времето тя се славеше с величие, заемаше първо място между държавите.
Казвам: не започвай работа, в която ще закъсаш. Който не разбира този закон, ще каже: „Нима не трябва да се работи? “ – Трябва да се работи, но според вътрешните и външните сили, с които човек разполага. И работата се подчинява на известни закони. Вземете пример от римската империя.
На времето тя се славеше с величие, заемаше първо място между държавите.
По нейните закони и до днес се управляват европейските народи, но къде остана тя? Ще кажете, че внуците и правнуците са виновни, те задигнаха дядото. Добре, ето, съвременните народи създават нови закони, но ще оправят ли те света? По този начин светът не може да се оправи. Днес между народите се явява само надежда за спасение на света, но те нямат методи, чрез които да го спасят.
към беседата >>
По нейните закони и до днес се управляват европейските народи, но къде остана тя?
Който не разбира този закон, ще каже: „Нима не трябва да се работи? “ – Трябва да се работи, но според вътрешните и външните сили, с които човек разполага. И работата се подчинява на известни закони. Вземете пример от римската империя. На времето тя се славеше с величие, заемаше първо място между държавите.
По нейните закони и до днес се управляват европейските народи, но къде остана тя?
Ще кажете, че внуците и правнуците са виновни, те задигнаха дядото. Добре, ето, съвременните народи създават нови закони, но ще оправят ли те света? По този начин светът не може да се оправи. Днес между народите се явява само надежда за спасение на света, но те нямат методи, чрез които да го спасят. Положението на сегашните хора е като това на онзи кон, който цял ден въртял дарака, а вечерта получавал малко сено.
към беседата >>
Ще кажете, че внуците и правнуците са виновни, те задигнаха дядото.
“ – Трябва да се работи, но според вътрешните и външните сили, с които човек разполага. И работата се подчинява на известни закони. Вземете пример от римската империя. На времето тя се славеше с величие, заемаше първо място между държавите. По нейните закони и до днес се управляват европейските народи, но къде остана тя?
Ще кажете, че внуците и правнуците са виновни, те задигнаха дядото.
Добре, ето, съвременните народи създават нови закони, но ще оправят ли те света? По този начин светът не може да се оправи. Днес между народите се явява само надежда за спасение на света, но те нямат методи, чрез които да го спасят. Положението на сегашните хора е като това на онзи кон, който цял ден въртял дарака, а вечерта получавал малко сено. Пред него имало една площ, на която била поставена торба със сено, но площта била така приспособена, само да се лъже конят, че ще достигне сеното, за да върви даракът.
към беседата >>
Добре, ето, съвременните народи създават нови закони, но ще оправят ли те света?
И работата се подчинява на известни закони. Вземете пример от римската империя. На времето тя се славеше с величие, заемаше първо място между държавите. По нейните закони и до днес се управляват европейските народи, но къде остана тя? Ще кажете, че внуците и правнуците са виновни, те задигнаха дядото.
Добре, ето, съвременните народи създават нови закони, но ще оправят ли те света?
По този начин светът не може да се оправи. Днес между народите се явява само надежда за спасение на света, но те нямат методи, чрез които да го спасят. Положението на сегашните хора е като това на онзи кон, който цял ден въртял дарака, а вечерта получавал малко сено. Пред него имало една площ, на която била поставена торба със сено, но площта била така приспособена, само да се лъже конят, че ще достигне сеното, за да върви даракът. Конят въртял дарака, вълната се разбивала и едва вечерта той хапвал от сеното.
към беседата >>
По този начин светът не може да се оправи.
Вземете пример от римската империя. На времето тя се славеше с величие, заемаше първо място между държавите. По нейните закони и до днес се управляват европейските народи, но къде остана тя? Ще кажете, че внуците и правнуците са виновни, те задигнаха дядото. Добре, ето, съвременните народи създават нови закони, но ще оправят ли те света?
По този начин светът не може да се оправи.
Днес между народите се явява само надежда за спасение на света, но те нямат методи, чрез които да го спасят. Положението на сегашните хора е като това на онзи кон, който цял ден въртял дарака, а вечерта получавал малко сено. Пред него имало една площ, на която била поставена торба със сено, но площта била така приспособена, само да се лъже конят, че ще достигне сеното, за да върви даракът. Конят въртял дарака, вълната се разбивала и едва вечерта той хапвал от сеното. Та и съвременните хора имат един такъв идеал, поставен на една площ пред дарака, и те трябва цял ден да обикалят около площта, за да получат вечерта една шепа сено.
към беседата >>
Днес между народите се явява само надежда за спасение на света, но те нямат методи, чрез които да го спасят.
На времето тя се славеше с величие, заемаше първо място между държавите. По нейните закони и до днес се управляват европейските народи, но къде остана тя? Ще кажете, че внуците и правнуците са виновни, те задигнаха дядото. Добре, ето, съвременните народи създават нови закони, но ще оправят ли те света? По този начин светът не може да се оправи.
Днес между народите се явява само надежда за спасение на света, но те нямат методи, чрез които да го спасят.
Положението на сегашните хора е като това на онзи кон, който цял ден въртял дарака, а вечерта получавал малко сено. Пред него имало една площ, на която била поставена торба със сено, но площта била така приспособена, само да се лъже конят, че ще достигне сеното, за да върви даракът. Конят въртял дарака, вълната се разбивала и едва вечерта той хапвал от сеното. Та и съвременните хора имат един такъв идеал, поставен на една площ пред дарака, и те трябва цял ден да обикалят около площта, за да получат вечерта една шепа сено. Вълната на господаря се разбива, а човекът с години обикаля около площта, дано постигне своя идеал.
към беседата >>
Положението на сегашните хора е като това на онзи кон, който цял ден въртял дарака, а вечерта получавал малко сено.
По нейните закони и до днес се управляват европейските народи, но къде остана тя? Ще кажете, че внуците и правнуците са виновни, те задигнаха дядото. Добре, ето, съвременните народи създават нови закони, но ще оправят ли те света? По този начин светът не може да се оправи. Днес между народите се явява само надежда за спасение на света, но те нямат методи, чрез които да го спасят.
Положението на сегашните хора е като това на онзи кон, който цял ден въртял дарака, а вечерта получавал малко сено.
Пред него имало една площ, на която била поставена торба със сено, но площта била така приспособена, само да се лъже конят, че ще достигне сеното, за да върви даракът. Конят въртял дарака, вълната се разбивала и едва вечерта той хапвал от сеното. Та и съвременните хора имат един такъв идеал, поставен на една площ пред дарака, и те трябва цял ден да обикалят около площта, за да получат вечерта една шепа сено. Вълната на господаря се разбива, а човекът с години обикаля около площта, дано постигне своя идеал. Понякога вие се смеете на този кон, че цял ден обикаля да стигне сеното, но всеки изпада в това положение, да се върти около сеното и да не го достигне.
към беседата >>
Пред него имало една площ, на която била поставена торба със сено, но площта била така приспособена, само да се лъже конят, че ще достигне сеното, за да върви даракът.
Ще кажете, че внуците и правнуците са виновни, те задигнаха дядото. Добре, ето, съвременните народи създават нови закони, но ще оправят ли те света? По този начин светът не може да се оправи. Днес между народите се явява само надежда за спасение на света, но те нямат методи, чрез които да го спасят. Положението на сегашните хора е като това на онзи кон, който цял ден въртял дарака, а вечерта получавал малко сено.
Пред него имало една площ, на която била поставена торба със сено, но площта била така приспособена, само да се лъже конят, че ще достигне сеното, за да върви даракът.
Конят въртял дарака, вълната се разбивала и едва вечерта той хапвал от сеното. Та и съвременните хора имат един такъв идеал, поставен на една площ пред дарака, и те трябва цял ден да обикалят около площта, за да получат вечерта една шепа сено. Вълната на господаря се разбива, а човекът с години обикаля около площта, дано постигне своя идеал. Понякога вие се смеете на този кон, че цял ден обикаля да стигне сеното, но всеки изпада в това положение, да се върти около сеното и да не го достигне. Днес конят е свободен.
към беседата >>
Конят въртял дарака, вълната се разбивала и едва вечерта той хапвал от сеното.
Добре, ето, съвременните народи създават нови закони, но ще оправят ли те света? По този начин светът не може да се оправи. Днес между народите се явява само надежда за спасение на света, но те нямат методи, чрез които да го спасят. Положението на сегашните хора е като това на онзи кон, който цял ден въртял дарака, а вечерта получавал малко сено. Пред него имало една площ, на която била поставена торба със сено, но площта била така приспособена, само да се лъже конят, че ще достигне сеното, за да върви даракът.
Конят въртял дарака, вълната се разбивала и едва вечерта той хапвал от сеното.
Та и съвременните хора имат един такъв идеал, поставен на една площ пред дарака, и те трябва цял ден да обикалят около площта, за да получат вечерта една шепа сено. Вълната на господаря се разбива, а човекът с години обикаля около площта, дано постигне своя идеал. Понякога вие се смеете на този кон, че цял ден обикаля да стигне сеното, но всеки изпада в това положение, да се върти около сеното и да не го достигне. Днес конят е свободен. Вместо него се употребява парна или електрическа машина.
към беседата >>
Та и съвременните хора имат един такъв идеал, поставен на една площ пред дарака, и те трябва цял ден да обикалят около площта, за да получат вечерта една шепа сено.
По този начин светът не може да се оправи. Днес между народите се явява само надежда за спасение на света, но те нямат методи, чрез които да го спасят. Положението на сегашните хора е като това на онзи кон, който цял ден въртял дарака, а вечерта получавал малко сено. Пред него имало една площ, на която била поставена торба със сено, но площта била така приспособена, само да се лъже конят, че ще достигне сеното, за да върви даракът. Конят въртял дарака, вълната се разбивала и едва вечерта той хапвал от сеното.
Та и съвременните хора имат един такъв идеал, поставен на една площ пред дарака, и те трябва цял ден да обикалят около площта, за да получат вечерта една шепа сено.
Вълната на господаря се разбива, а човекът с години обикаля около площта, дано постигне своя идеал. Понякога вие се смеете на този кон, че цял ден обикаля да стигне сеното, но всеки изпада в това положение, да се върти около сеното и да не го достигне. Днес конят е свободен. Вместо него се употребява парна или електрическа машина. Това показва, че и човек един ден ще се освободи.
към беседата >>
Вълната на господаря се разбива, а човекът с години обикаля около площта, дано постигне своя идеал.
Днес между народите се явява само надежда за спасение на света, но те нямат методи, чрез които да го спасят. Положението на сегашните хора е като това на онзи кон, който цял ден въртял дарака, а вечерта получавал малко сено. Пред него имало една площ, на която била поставена торба със сено, но площта била така приспособена, само да се лъже конят, че ще достигне сеното, за да върви даракът. Конят въртял дарака, вълната се разбивала и едва вечерта той хапвал от сеното. Та и съвременните хора имат един такъв идеал, поставен на една площ пред дарака, и те трябва цял ден да обикалят около площта, за да получат вечерта една шепа сено.
Вълната на господаря се разбива, а човекът с години обикаля около площта, дано постигне своя идеал.
Понякога вие се смеете на този кон, че цял ден обикаля да стигне сеното, но всеки изпада в това положение, да се върти около сеното и да не го достигне. Днес конят е свободен. Вместо него се употребява парна или електрическа машина. Това показва, че и човек един ден ще се освободи. И той ще се домогне до онези начини, чрез които ще постигне своя идеал.
към беседата >>
Понякога вие се смеете на този кон, че цял ден обикаля да стигне сеното, но всеки изпада в това положение, да се върти около сеното и да не го достигне.
Положението на сегашните хора е като това на онзи кон, който цял ден въртял дарака, а вечерта получавал малко сено. Пред него имало една площ, на която била поставена торба със сено, но площта била така приспособена, само да се лъже конят, че ще достигне сеното, за да върви даракът. Конят въртял дарака, вълната се разбивала и едва вечерта той хапвал от сеното. Та и съвременните хора имат един такъв идеал, поставен на една площ пред дарака, и те трябва цял ден да обикалят около площта, за да получат вечерта една шепа сено. Вълната на господаря се разбива, а човекът с години обикаля около площта, дано постигне своя идеал.
Понякога вие се смеете на този кон, че цял ден обикаля да стигне сеното, но всеки изпада в това положение, да се върти около сеното и да не го достигне.
Днес конят е свободен. Вместо него се употребява парна или електрическа машина. Това показва, че и човек един ден ще се освободи. И той ще се домогне до онези начини, чрез които ще постигне своя идеал. Значи има един разумен начин за разрешаване на въпросите.
към беседата >>
Днес конят е свободен.
Пред него имало една площ, на която била поставена торба със сено, но площта била така приспособена, само да се лъже конят, че ще достигне сеното, за да върви даракът. Конят въртял дарака, вълната се разбивала и едва вечерта той хапвал от сеното. Та и съвременните хора имат един такъв идеал, поставен на една площ пред дарака, и те трябва цял ден да обикалят около площта, за да получат вечерта една шепа сено. Вълната на господаря се разбива, а човекът с години обикаля около площта, дано постигне своя идеал. Понякога вие се смеете на този кон, че цял ден обикаля да стигне сеното, но всеки изпада в това положение, да се върти около сеното и да не го достигне.
Днес конят е свободен.
Вместо него се употребява парна или електрическа машина. Това показва, че и човек един ден ще се освободи. И той ще се домогне до онези начини, чрез които ще постигне своя идеал. Значи има един разумен начин за разрешаване на въпросите. Щом човек се домогне до този начин, той ще придобие желания мир в душата си.
към беседата >>
Вместо него се употребява парна или електрическа машина.
Конят въртял дарака, вълната се разбивала и едва вечерта той хапвал от сеното. Та и съвременните хора имат един такъв идеал, поставен на една площ пред дарака, и те трябва цял ден да обикалят около площта, за да получат вечерта една шепа сено. Вълната на господаря се разбива, а човекът с години обикаля около площта, дано постигне своя идеал. Понякога вие се смеете на този кон, че цял ден обикаля да стигне сеното, но всеки изпада в това положение, да се върти около сеното и да не го достигне. Днес конят е свободен.
Вместо него се употребява парна или електрическа машина.
Това показва, че и човек един ден ще се освободи. И той ще се домогне до онези начини, чрез които ще постигне своя идеал. Значи има един разумен начин за разрешаване на въпросите. Щом човек се домогне до този начин, той ще придобие желания мир в душата си. Не разрешавай това, което е разрешено.
към беседата >>
Това показва, че и човек един ден ще се освободи.
Та и съвременните хора имат един такъв идеал, поставен на една площ пред дарака, и те трябва цял ден да обикалят около площта, за да получат вечерта една шепа сено. Вълната на господаря се разбива, а човекът с години обикаля около площта, дано постигне своя идеал. Понякога вие се смеете на този кон, че цял ден обикаля да стигне сеното, но всеки изпада в това положение, да се върти около сеното и да не го достигне. Днес конят е свободен. Вместо него се употребява парна или електрическа машина.
Това показва, че и човек един ден ще се освободи.
И той ще се домогне до онези начини, чрез които ще постигне своя идеал. Значи има един разумен начин за разрешаване на въпросите. Щом човек се домогне до този начин, той ще придобие желания мир в душата си. Не разрешавай това, което е разрешено. Не прави това, което е направено.
към беседата >>
И той ще се домогне до онези начини, чрез които ще постигне своя идеал.
Вълната на господаря се разбива, а човекът с години обикаля около площта, дано постигне своя идеал. Понякога вие се смеете на този кон, че цял ден обикаля да стигне сеното, но всеки изпада в това положение, да се върти около сеното и да не го достигне. Днес конят е свободен. Вместо него се употребява парна или електрическа машина. Това показва, че и човек един ден ще се освободи.
И той ще се домогне до онези начини, чрез които ще постигне своя идеал.
Значи има един разумен начин за разрешаване на въпросите. Щом човек се домогне до този начин, той ще придобие желания мир в душата си. Не разрешавай това, което е разрешено. Не прави това, което е направено. Щом съзнаеш, че други са го разрешили и направили преди тебе, нищо друго не ти остава, освен да вървиш напред.
към беседата >>
Значи има един разумен начин за разрешаване на въпросите.
Понякога вие се смеете на този кон, че цял ден обикаля да стигне сеното, но всеки изпада в това положение, да се върти около сеното и да не го достигне. Днес конят е свободен. Вместо него се употребява парна или електрическа машина. Това показва, че и човек един ден ще се освободи. И той ще се домогне до онези начини, чрез които ще постигне своя идеал.
Значи има един разумен начин за разрешаване на въпросите.
Щом човек се домогне до този начин, той ще придобие желания мир в душата си. Не разрешавай това, което е разрешено. Не прави това, което е направено. Щом съзнаеш, че други са го разрешили и направили преди тебе, нищо друго не ти остава, освен да вървиш напред. Ти разреши само това, което на тебе се пада.
към беседата >>
Щом човек се домогне до този начин, той ще придобие желания мир в душата си.
Днес конят е свободен. Вместо него се употребява парна или електрическа машина. Това показва, че и човек един ден ще се освободи. И той ще се домогне до онези начини, чрез които ще постигне своя идеал. Значи има един разумен начин за разрешаване на въпросите.
Щом човек се домогне до този начин, той ще придобие желания мир в душата си.
Не разрешавай това, което е разрешено. Не прави това, което е направено. Щом съзнаеш, че други са го разрешили и направили преди тебе, нищо друго не ти остава, освен да вървиш напред. Ти разреши само това, което на тебе се пада. В даден случай на всеки човек са дадени задачи, които той сам трябва да разреши.
към беседата >>
Не разрешавай това, което е разрешено.
Вместо него се употребява парна или електрическа машина. Това показва, че и човек един ден ще се освободи. И той ще се домогне до онези начини, чрез които ще постигне своя идеал. Значи има един разумен начин за разрешаване на въпросите. Щом човек се домогне до този начин, той ще придобие желания мир в душата си.
Не разрешавай това, което е разрешено.
Не прави това, което е направено. Щом съзнаеш, че други са го разрешили и направили преди тебе, нищо друго не ти остава, освен да вървиш напред. Ти разреши само това, което на тебе се пада. В даден случай на всеки човек са дадени задачи, които той сам трябва да разреши. При това, дойде ли човек до положение да разрешава една задача, той не трябва да се безпокои.
към беседата >>
Не прави това, което е направено.
Това показва, че и човек един ден ще се освободи. И той ще се домогне до онези начини, чрез които ще постигне своя идеал. Значи има един разумен начин за разрешаване на въпросите. Щом човек се домогне до този начин, той ще придобие желания мир в душата си. Не разрешавай това, което е разрешено.
Не прави това, което е направено.
Щом съзнаеш, че други са го разрешили и направили преди тебе, нищо друго не ти остава, освен да вървиш напред. Ти разреши само това, което на тебе се пада. В даден случай на всеки човек са дадени задачи, които той сам трябва да разреши. При това, дойде ли човек до положение да разрешава една задача, той не трябва да се безпокои. Ако листът на едно дърво се безпокои как ще прекара живота си, той нищо няма да разреши.
към беседата >>
Щом съзнаеш, че други са го разрешили и направили преди тебе, нищо друго не ти остава, освен да вървиш напред.
И той ще се домогне до онези начини, чрез които ще постигне своя идеал. Значи има един разумен начин за разрешаване на въпросите. Щом човек се домогне до този начин, той ще придобие желания мир в душата си. Не разрешавай това, което е разрешено. Не прави това, което е направено.
Щом съзнаеш, че други са го разрешили и направили преди тебе, нищо друго не ти остава, освен да вървиш напред.
Ти разреши само това, което на тебе се пада. В даден случай на всеки човек са дадени задачи, които той сам трябва да разреши. При това, дойде ли човек до положение да разрешава една задача, той не трябва да се безпокои. Ако листът на едно дърво се безпокои как ще прекара живота си, той нищо няма да разреши. Това не е философия.
към беседата >>
Ти разреши само това, което на тебе се пада.
Значи има един разумен начин за разрешаване на въпросите. Щом човек се домогне до този начин, той ще придобие желания мир в душата си. Не разрешавай това, което е разрешено. Не прави това, което е направено. Щом съзнаеш, че други са го разрешили и направили преди тебе, нищо друго не ти остава, освен да вървиш напред.
Ти разреши само това, което на тебе се пада.
В даден случай на всеки човек са дадени задачи, които той сам трябва да разреши. При това, дойде ли човек до положение да разрешава една задача, той не трябва да се безпокои. Ако листът на едно дърво се безпокои как ще прекара живота си, той нищо няма да разреши. Това не е философия. Задачата на листа е да се държи за клона и да работи.
към беседата >>
В даден случай на всеки човек са дадени задачи, които той сам трябва да разреши.
Щом човек се домогне до този начин, той ще придобие желания мир в душата си. Не разрешавай това, което е разрешено. Не прави това, което е направено. Щом съзнаеш, че други са го разрешили и направили преди тебе, нищо друго не ти остава, освен да вървиш напред. Ти разреши само това, което на тебе се пада.
В даден случай на всеки човек са дадени задачи, които той сам трябва да разреши.
При това, дойде ли човек до положение да разрешава една задача, той не трябва да се безпокои. Ако листът на едно дърво се безпокои как ще прекара живота си, той нищо няма да разреши. Това не е философия. Задачата на листа е да се държи за клона и да работи. Как стои, ще стане ли по-голям, какво ще стане с него, това не е негова работа.
към беседата >>
При това, дойде ли човек до положение да разрешава една задача, той не трябва да се безпокои.
Не разрешавай това, което е разрешено. Не прави това, което е направено. Щом съзнаеш, че други са го разрешили и направили преди тебе, нищо друго не ти остава, освен да вървиш напред. Ти разреши само това, което на тебе се пада. В даден случай на всеки човек са дадени задачи, които той сам трябва да разреши.
При това, дойде ли човек до положение да разрешава една задача, той не трябва да се безпокои.
Ако листът на едно дърво се безпокои как ще прекара живота си, той нищо няма да разреши. Това не е философия. Задачата на листа е да се държи за клона и да работи. Как стои, ще стане ли по-голям, какво ще стане с него, това не е негова работа. Колкото и да мисли по тези въпроси, той по-голям няма да стане.
към беседата >>
Ако листът на едно дърво се безпокои как ще прекара живота си, той нищо няма да разреши.
Не прави това, което е направено. Щом съзнаеш, че други са го разрешили и направили преди тебе, нищо друго не ти остава, освен да вървиш напред. Ти разреши само това, което на тебе се пада. В даден случай на всеки човек са дадени задачи, които той сам трябва да разреши. При това, дойде ли човек до положение да разрешава една задача, той не трябва да се безпокои.
Ако листът на едно дърво се безпокои как ще прекара живота си, той нищо няма да разреши.
Това не е философия. Задачата на листа е да се държи за клона и да работи. Как стои, ще стане ли по-голям, какво ще стане с него, това не е негова работа. Колкото и да мисли по тези въпроси, той по-голям няма да стане. Неговата задача е да работи, за да мине от една форма в друга.
към беседата >>
Това не е философия.
Щом съзнаеш, че други са го разрешили и направили преди тебе, нищо друго не ти остава, освен да вървиш напред. Ти разреши само това, което на тебе се пада. В даден случай на всеки човек са дадени задачи, които той сам трябва да разреши. При това, дойде ли човек до положение да разрешава една задача, той не трябва да се безпокои. Ако листът на едно дърво се безпокои как ще прекара живота си, той нищо няма да разреши.
Това не е философия.
Задачата на листа е да се държи за клона и да работи. Как стои, ще стане ли по-голям, какво ще стане с него, това не е негова работа. Колкото и да мисли по тези въпроси, той по-голям няма да стане. Неговата задача е да работи, за да мине от една форма в друга. Листът трябва да мине в малко клонче; малкото клонче – в голям клон; големият клон – в дърво; дървото – в плод; плодът – в семка; а семката трябва отново да се върне в живота, да се пресъздаде.
към беседата >>
Задачата на листа е да се държи за клона и да работи.
Ти разреши само това, което на тебе се пада. В даден случай на всеки човек са дадени задачи, които той сам трябва да разреши. При това, дойде ли човек до положение да разрешава една задача, той не трябва да се безпокои. Ако листът на едно дърво се безпокои как ще прекара живота си, той нищо няма да разреши. Това не е философия.
Задачата на листа е да се държи за клона и да работи.
Как стои, ще стане ли по-голям, какво ще стане с него, това не е негова работа. Колкото и да мисли по тези въпроси, той по-голям няма да стане. Неговата задача е да работи, за да мине от една форма в друга. Листът трябва да мине в малко клонче; малкото клонче – в голям клон; големият клон – в дърво; дървото – в плод; плодът – в семка; а семката трябва отново да се върне в живота, да се пресъздаде.
към беседата >>
Как стои, ще стане ли по-голям, какво ще стане с него, това не е негова работа.
В даден случай на всеки човек са дадени задачи, които той сам трябва да разреши. При това, дойде ли човек до положение да разрешава една задача, той не трябва да се безпокои. Ако листът на едно дърво се безпокои как ще прекара живота си, той нищо няма да разреши. Това не е философия. Задачата на листа е да се държи за клона и да работи.
Как стои, ще стане ли по-голям, какво ще стане с него, това не е негова работа.
Колкото и да мисли по тези въпроси, той по-голям няма да стане. Неговата задача е да работи, за да мине от една форма в друга. Листът трябва да мине в малко клонче; малкото клонче – в голям клон; големият клон – в дърво; дървото – в плод; плодът – в семка; а семката трябва отново да се върне в живота, да се пресъздаде.
към беседата >>
Колкото и да мисли по тези въпроси, той по-голям няма да стане.
При това, дойде ли човек до положение да разрешава една задача, той не трябва да се безпокои. Ако листът на едно дърво се безпокои как ще прекара живота си, той нищо няма да разреши. Това не е философия. Задачата на листа е да се държи за клона и да работи. Как стои, ще стане ли по-голям, какво ще стане с него, това не е негова работа.
Колкото и да мисли по тези въпроси, той по-голям няма да стане.
Неговата задача е да работи, за да мине от една форма в друга. Листът трябва да мине в малко клонче; малкото клонче – в голям клон; големият клон – в дърво; дървото – в плод; плодът – в семка; а семката трябва отново да се върне в живота, да се пресъздаде.
към беседата >>
Неговата задача е да работи, за да мине от една форма в друга.
Ако листът на едно дърво се безпокои как ще прекара живота си, той нищо няма да разреши. Това не е философия. Задачата на листа е да се държи за клона и да работи. Как стои, ще стане ли по-голям, какво ще стане с него, това не е негова работа. Колкото и да мисли по тези въпроси, той по-голям няма да стане.
Неговата задача е да работи, за да мине от една форма в друга.
Листът трябва да мине в малко клонче; малкото клонче – в голям клон; големият клон – в дърво; дървото – в плод; плодът – в семка; а семката трябва отново да се върне в живота, да се пресъздаде.
към беседата >>
Листът трябва да мине в малко клонче; малкото клонче – в голям клон; големият клон – в дърво; дървото – в плод; плодът – в семка; а семката трябва отново да се върне в живота, да се пресъздаде.
Това не е философия. Задачата на листа е да се държи за клона и да работи. Как стои, ще стане ли по-голям, какво ще стане с него, това не е негова работа. Колкото и да мисли по тези въпроси, той по-голям няма да стане. Неговата задача е да работи, за да мине от една форма в друга.
Листът трябва да мине в малко клонче; малкото клонче – в голям клон; големият клон – в дърво; дървото – в плод; плодът – в семка; а семката трябва отново да се върне в живота, да се пресъздаде.
към беседата >>
Следователно и задачата на човека се състои в това, да се пресъздаде, да намери начин как да постигне това пресъздаване.
Следователно и задачата на човека се състои в това, да се пресъздаде, да намери начин как да постигне това пресъздаване.
Това значи: човек трябва да намери начин да измени външните условия на своя живот, да ги подобри. В това се състои новата философия, новата наука. За тази цел човек трябва да намери правия път. Ако не намери правия път, той ще се уплаши и нищо няма да постигне. Листът не може да мине направо в цвят, нито цветът може да мине направо в семка.
към беседата >>
Това значи: човек трябва да намери начин да измени външните условия на своя живот, да ги подобри.
Следователно и задачата на човека се състои в това, да се пресъздаде, да намери начин как да постигне това пресъздаване.
Това значи: човек трябва да намери начин да измени външните условия на своя живот, да ги подобри.
В това се състои новата философия, новата наука. За тази цел човек трябва да намери правия път. Ако не намери правия път, той ще се уплаши и нищо няма да постигне. Листът не може да мине направо в цвят, нито цветът може да мине направо в семка. Тези процеси са последователни, непреривни.
към беседата >>
В това се състои новата философия, новата наука.
Следователно и задачата на човека се състои в това, да се пресъздаде, да намери начин как да постигне това пресъздаване. Това значи: човек трябва да намери начин да измени външните условия на своя живот, да ги подобри.
В това се състои новата философия, новата наука.
За тази цел човек трябва да намери правия път. Ако не намери правия път, той ще се уплаши и нищо няма да постигне. Листът не може да мине направо в цвят, нито цветът може да мине направо в семка. Тези процеси са последователни, непреривни.
към беседата >>
За тази цел човек трябва да намери правия път.
Следователно и задачата на човека се състои в това, да се пресъздаде, да намери начин как да постигне това пресъздаване. Това значи: човек трябва да намери начин да измени външните условия на своя живот, да ги подобри. В това се състои новата философия, новата наука.
За тази цел човек трябва да намери правия път.
Ако не намери правия път, той ще се уплаши и нищо няма да постигне. Листът не може да мине направо в цвят, нито цветът може да мине направо в семка. Тези процеси са последователни, непреривни.
към беседата >>
Ако не намери правия път, той ще се уплаши и нищо няма да постигне.
Следователно и задачата на човека се състои в това, да се пресъздаде, да намери начин как да постигне това пресъздаване. Това значи: човек трябва да намери начин да измени външните условия на своя живот, да ги подобри. В това се състои новата философия, новата наука. За тази цел човек трябва да намери правия път.
Ако не намери правия път, той ще се уплаши и нищо няма да постигне.
Листът не може да мине направо в цвят, нито цветът може да мине направо в семка. Тези процеси са последователни, непреривни.
към беседата >>
Листът не може да мине направо в цвят, нито цветът може да мине направо в семка.
Следователно и задачата на човека се състои в това, да се пресъздаде, да намери начин как да постигне това пресъздаване. Това значи: човек трябва да намери начин да измени външните условия на своя живот, да ги подобри. В това се състои новата философия, новата наука. За тази цел човек трябва да намери правия път. Ако не намери правия път, той ще се уплаши и нищо няма да постигне.
Листът не може да мине направо в цвят, нито цветът може да мине направо в семка.
Тези процеси са последователни, непреривни.
към беседата >>
Тези процеси са последователни, непреривни.
Това значи: човек трябва да намери начин да измени външните условия на своя живот, да ги подобри. В това се състои новата философия, новата наука. За тази цел човек трябва да намери правия път. Ако не намери правия път, той ще се уплаши и нищо няма да постигне. Листът не може да мине направо в цвят, нито цветът може да мине направо в семка.
Тези процеси са последователни, непреривни.
към беседата >>
Никакво прескачане не може да става; всичко подлежи на постепенни промени.
Никакво прескачане не може да става; всичко подлежи на постепенни промени.
Когато виждаме, че листата на някое дърво капят, това е привидно така. Всъщност листата от дървото на живота никога не окапват. Същото може да се каже и за плодовете му. Неговите листа са за лечение, а плодовете му – за храна. На същото основание и в човека има неща, които никога не съхнат и никога не окапват.
към беседата >>
Когато виждаме, че листата на някое дърво капят, това е привидно така.
Никакво прескачане не може да става; всичко подлежи на постепенни промени.
Когато виждаме, че листата на някое дърво капят, това е привидно така.
Всъщност листата от дървото на живота никога не окапват. Същото може да се каже и за плодовете му. Неговите листа са за лечение, а плодовете му – за храна. На същото основание и в човека има неща, които никога не съхнат и никога не окапват. Те остават в човека от младини до старини.
към беседата >>
Всъщност листата от дървото на живота никога не окапват.
Никакво прескачане не може да става; всичко подлежи на постепенни промени. Когато виждаме, че листата на някое дърво капят, това е привидно така.
Всъщност листата от дървото на живота никога не окапват.
Същото може да се каже и за плодовете му. Неговите листа са за лечение, а плодовете му – за храна. На същото основание и в човека има неща, които никога не съхнат и никога не окапват. Те остават в човека от младини до старини. Външно човек може да остарее, да побелее, но вътрешно той остава малко дете.
към беседата >>
Същото може да се каже и за плодовете му.
Никакво прескачане не може да става; всичко подлежи на постепенни промени. Когато виждаме, че листата на някое дърво капят, това е привидно така. Всъщност листата от дървото на живота никога не окапват.
Същото може да се каже и за плодовете му.
Неговите листа са за лечение, а плодовете му – за храна. На същото основание и в човека има неща, които никога не съхнат и никога не окапват. Те остават в човека от младини до старини. Външно човек може да остарее, да побелее, но вътрешно той остава малко дете. Следователно дръж се за това, което не остарява.
към беседата >>
Неговите листа са за лечение, а плодовете му – за храна.
Никакво прескачане не може да става; всичко подлежи на постепенни промени. Когато виждаме, че листата на някое дърво капят, това е привидно така. Всъщност листата от дървото на живота никога не окапват. Същото може да се каже и за плодовете му.
Неговите листа са за лечение, а плодовете му – за храна.
На същото основание и в човека има неща, които никога не съхнат и никога не окапват. Те остават в човека от младини до старини. Външно човек може да остарее, да побелее, но вътрешно той остава малко дете. Следователно дръж се за това, което не остарява. Това, което остарява, дай на хората.
към беседата >>
На същото основание и в човека има неща, които никога не съхнат и никога не окапват.
Никакво прескачане не може да става; всичко подлежи на постепенни промени. Когато виждаме, че листата на някое дърво капят, това е привидно така. Всъщност листата от дървото на живота никога не окапват. Същото може да се каже и за плодовете му. Неговите листа са за лечение, а плодовете му – за храна.
На същото основание и в човека има неща, които никога не съхнат и никога не окапват.
Те остават в човека от младини до старини. Външно човек може да остарее, да побелее, но вътрешно той остава малко дете. Следователно дръж се за това, което не остарява. Това, което остарява, дай на хората. Питам: какво виждаме в живота?
към беседата >>
Те остават в човека от младини до старини.
Когато виждаме, че листата на някое дърво капят, това е привидно така. Всъщност листата от дървото на живота никога не окапват. Същото може да се каже и за плодовете му. Неговите листа са за лечение, а плодовете му – за храна. На същото основание и в човека има неща, които никога не съхнат и никога не окапват.
Те остават в човека от младини до старини.
Външно човек може да остарее, да побелее, но вътрешно той остава малко дете. Следователно дръж се за това, което не остарява. Това, което остарява, дай на хората. Питам: какво виждаме в живота? – Младите обичат да носят дрехи, които им придават вид на стари.
към беседата >>
Външно човек може да остарее, да побелее, но вътрешно той остава малко дете.
Всъщност листата от дървото на живота никога не окапват. Същото може да се каже и за плодовете му. Неговите листа са за лечение, а плодовете му – за храна. На същото основание и в човека има неща, които никога не съхнат и никога не окапват. Те остават в човека от младини до старини.
Външно човек може да остарее, да побелее, но вътрешно той остава малко дете.
Следователно дръж се за това, което не остарява. Това, което остарява, дай на хората. Питам: какво виждаме в живота? – Младите обичат да носят дрехи, които им придават вид на стари. Старите пък гледат да се освободят от всичко старо, да се подмладят.
към беседата >>
Следователно дръж се за това, което не остарява.
Същото може да се каже и за плодовете му. Неговите листа са за лечение, а плодовете му – за храна. На същото основание и в човека има неща, които никога не съхнат и никога не окапват. Те остават в човека от младини до старини. Външно човек може да остарее, да побелее, но вътрешно той остава малко дете.
Следователно дръж се за това, което не остарява.
Това, което остарява, дай на хората. Питам: какво виждаме в живота? – Младите обичат да носят дрехи, които им придават вид на стари. Старите пък гледат да се освободят от всичко старо, да се подмладят. В това отношение старите хора, като се натоварят с голям багаж от книги, дрехи и други вещи, принуждават се да ги продават.
към беседата >>
Това, което остарява, дай на хората.
Неговите листа са за лечение, а плодовете му – за храна. На същото основание и в човека има неща, които никога не съхнат и никога не окапват. Те остават в човека от младини до старини. Външно човек може да остарее, да побелее, но вътрешно той остава малко дете. Следователно дръж се за това, което не остарява.
Това, което остарява, дай на хората.
Питам: какво виждаме в живота? – Младите обичат да носят дрехи, които им придават вид на стари. Старите пък гледат да се освободят от всичко старо, да се подмладят. В това отношение старите хора, като се натоварят с голям багаж от книги, дрехи и други вещи, принуждават се да ги продават. Младите купуват тия вещи.
към беседата >>
Питам: какво виждаме в живота?
На същото основание и в човека има неща, които никога не съхнат и никога не окапват. Те остават в човека от младини до старини. Външно човек може да остарее, да побелее, но вътрешно той остава малко дете. Следователно дръж се за това, което не остарява. Това, което остарява, дай на хората.
Питам: какво виждаме в живота?
– Младите обичат да носят дрехи, които им придават вид на стари. Старите пък гледат да се освободят от всичко старо, да се подмладят. В това отношение старите хора, като се натоварят с голям багаж от книги, дрехи и други вещи, принуждават се да ги продават. Младите купуват тия вещи. Така става смяна между едните и другите.
към беседата >>
– Младите обичат да носят дрехи, които им придават вид на стари.
Те остават в човека от младини до старини. Външно човек може да остарее, да побелее, но вътрешно той остава малко дете. Следователно дръж се за това, което не остарява. Това, което остарява, дай на хората. Питам: какво виждаме в живота?
– Младите обичат да носят дрехи, които им придават вид на стари.
Старите пък гледат да се освободят от всичко старо, да се подмладят. В това отношение старите хора, като се натоварят с голям багаж от книги, дрехи и други вещи, принуждават се да ги продават. Младите купуват тия вещи. Така става смяна между едните и другите. Младият купува някаква стара книга и казва: „Доволен съм, че си купих една ценна книга“.
към беседата >>
Старите пък гледат да се освободят от всичко старо, да се подмладят.
Външно човек може да остарее, да побелее, но вътрешно той остава малко дете. Следователно дръж се за това, което не остарява. Това, което остарява, дай на хората. Питам: какво виждаме в живота? – Младите обичат да носят дрехи, които им придават вид на стари.
Старите пък гледат да се освободят от всичко старо, да се подмладят.
В това отношение старите хора, като се натоварят с голям багаж от книги, дрехи и други вещи, принуждават се да ги продават. Младите купуват тия вещи. Така става смяна между едните и другите. Младият купува някаква стара книга и казва: „Доволен съм, че си купих една ценна книга“. Старият казва: „Благодаря на Бога, че се освободих поне от една книга“.
към беседата >>
В това отношение старите хора, като се натоварят с голям багаж от книги, дрехи и други вещи, принуждават се да ги продават.
Следователно дръж се за това, което не остарява. Това, което остарява, дай на хората. Питам: какво виждаме в живота? – Младите обичат да носят дрехи, които им придават вид на стари. Старите пък гледат да се освободят от всичко старо, да се подмладят.
В това отношение старите хора, като се натоварят с голям багаж от книги, дрехи и други вещи, принуждават се да ги продават.
Младите купуват тия вещи. Така става смяна между едните и другите. Младият купува някаква стара книга и казва: „Доволен съм, че си купих една ценна книга“. Старият казва: „Благодаря на Бога, че се освободих поне от една книга“. Сега, като слушате да ви се говори, вие приличате на онзи човек, който бил добре нагостен от своя приятел, но като си излязъл оттам, казал: „Ами утре?
към беседата >>
Младите купуват тия вещи.
Това, което остарява, дай на хората. Питам: какво виждаме в живота? – Младите обичат да носят дрехи, които им придават вид на стари. Старите пък гледат да се освободят от всичко старо, да се подмладят. В това отношение старите хора, като се натоварят с голям багаж от книги, дрехи и други вещи, принуждават се да ги продават.
Младите купуват тия вещи.
Така става смяна между едните и другите. Младият купува някаква стара книга и казва: „Доволен съм, че си купих една ценна книга“. Старият казва: „Благодаря на Бога, че се освободих поне от една книга“. Сега, като слушате да ви се говори, вие приличате на онзи човек, който бил добре нагостен от своя приятел, но като си излязъл оттам, казал: „Ами утре? “ Помнете: има само един ден, когато можеш добре да нахраниш човека.
към беседата >>
Така става смяна между едните и другите.
Питам: какво виждаме в живота? – Младите обичат да носят дрехи, които им придават вид на стари. Старите пък гледат да се освободят от всичко старо, да се подмладят. В това отношение старите хора, като се натоварят с голям багаж от книги, дрехи и други вещи, принуждават се да ги продават. Младите купуват тия вещи.
Така става смяна между едните и другите.
Младият купува някаква стара книга и казва: „Доволен съм, че си купих една ценна книга“. Старият казва: „Благодаря на Бога, че се освободих поне от една книга“. Сега, като слушате да ви се говори, вие приличате на онзи човек, който бил добре нагостен от своя приятел, но като си излязъл оттам, казал: „Ами утре? “ Помнете: има само един ден, когато можеш добре да нахраниш човека. Щом този ден се нахрани, той вече е осигурен за всички останали дни, няма защо да се безпокои повече.
към беседата >>
Младият купува някаква стара книга и казва: „Доволен съм, че си купих една ценна книга“.
– Младите обичат да носят дрехи, които им придават вид на стари. Старите пък гледат да се освободят от всичко старо, да се подмладят. В това отношение старите хора, като се натоварят с голям багаж от книги, дрехи и други вещи, принуждават се да ги продават. Младите купуват тия вещи. Така става смяна между едните и другите.
Младият купува някаква стара книга и казва: „Доволен съм, че си купих една ценна книга“.
Старият казва: „Благодаря на Бога, че се освободих поне от една книга“. Сега, като слушате да ви се говори, вие приличате на онзи човек, който бил добре нагостен от своя приятел, но като си излязъл оттам, казал: „Ами утре? “ Помнете: има само един ден, когато можеш добре да нахраниш човека. Щом този ден се нахрани, той вече е осигурен за всички останали дни, няма защо да се безпокои повече. Този ден е наречен свещен ден.
към беседата >>
Старият казва: „Благодаря на Бога, че се освободих поне от една книга“.
Старите пък гледат да се освободят от всичко старо, да се подмладят. В това отношение старите хора, като се натоварят с голям багаж от книги, дрехи и други вещи, принуждават се да ги продават. Младите купуват тия вещи. Така става смяна между едните и другите. Младият купува някаква стара книга и казва: „Доволен съм, че си купих една ценна книга“.
Старият казва: „Благодаря на Бога, че се освободих поне от една книга“.
Сега, като слушате да ви се говори, вие приличате на онзи човек, който бил добре нагостен от своя приятел, но като си излязъл оттам, казал: „Ами утре? “ Помнете: има само един ден, когато можеш добре да нахраниш човека. Щом този ден се нахрани, той вече е осигурен за всички останали дни, няма защо да се безпокои повече. Този ден е наречен свещен ден. Попадне ли човек в този ден, той няма какво повече да мисли.
към беседата >>
Сега, като слушате да ви се говори, вие приличате на онзи човек, който бил добре нагостен от своя приятел, но като си излязъл оттам, казал: „Ами утре?
В това отношение старите хора, като се натоварят с голям багаж от книги, дрехи и други вещи, принуждават се да ги продават. Младите купуват тия вещи. Така става смяна между едните и другите. Младият купува някаква стара книга и казва: „Доволен съм, че си купих една ценна книга“. Старият казва: „Благодаря на Бога, че се освободих поне от една книга“.
Сега, като слушате да ви се говори, вие приличате на онзи човек, който бил добре нагостен от своя приятел, но като си излязъл оттам, казал: „Ами утре?
“ Помнете: има само един ден, когато можеш добре да нахраниш човека. Щом този ден се нахрани, той вече е осигурен за всички останали дни, няма защо да се безпокои повече. Този ден е наречен свещен ден. Попадне ли човек в този ден, той няма какво повече да мисли. Неговата работа е осигурена вече.
към беседата >>
“ Помнете: има само един ден, когато можеш добре да нахраниш човека.
Младите купуват тия вещи. Така става смяна между едните и другите. Младият купува някаква стара книга и казва: „Доволен съм, че си купих една ценна книга“. Старият казва: „Благодаря на Бога, че се освободих поне от една книга“. Сега, като слушате да ви се говори, вие приличате на онзи човек, който бил добре нагостен от своя приятел, но като си излязъл оттам, казал: „Ами утре?
“ Помнете: има само един ден, когато можеш добре да нахраниш човека.
Щом този ден се нахрани, той вече е осигурен за всички останали дни, няма защо да се безпокои повече. Този ден е наречен свещен ден. Попадне ли човек в този ден, той няма какво повече да мисли. Неговата работа е осигурена вече. Казвам: гледайте да влезете в този свещен ден.
към беседата >>
Щом този ден се нахрани, той вече е осигурен за всички останали дни, няма защо да се безпокои повече.
Така става смяна между едните и другите. Младият купува някаква стара книга и казва: „Доволен съм, че си купих една ценна книга“. Старият казва: „Благодаря на Бога, че се освободих поне от една книга“. Сега, като слушате да ви се говори, вие приличате на онзи човек, който бил добре нагостен от своя приятел, но като си излязъл оттам, казал: „Ами утре? “ Помнете: има само един ден, когато можеш добре да нахраниш човека.
Щом този ден се нахрани, той вече е осигурен за всички останали дни, няма защо да се безпокои повече.
Този ден е наречен свещен ден. Попадне ли човек в този ден, той няма какво повече да мисли. Неговата работа е осигурена вече. Казвам: гледайте да влезете в този свещен ден. Влезете ли в този ден, работата ви е осигурена за милиони дни и години, няма защо да се осигурявате.
към беседата >>
Този ден е наречен свещен ден.
Младият купува някаква стара книга и казва: „Доволен съм, че си купих една ценна книга“. Старият казва: „Благодаря на Бога, че се освободих поне от една книга“. Сега, като слушате да ви се говори, вие приличате на онзи човек, който бил добре нагостен от своя приятел, но като си излязъл оттам, казал: „Ами утре? “ Помнете: има само един ден, когато можеш добре да нахраниш човека. Щом този ден се нахрани, той вече е осигурен за всички останали дни, няма защо да се безпокои повече.
Този ден е наречен свещен ден.
Попадне ли човек в този ден, той няма какво повече да мисли. Неговата работа е осигурена вече. Казвам: гледайте да влезете в този свещен ден. Влезете ли в този ден, работата ви е осигурена за милиони дни и години, няма защо да се осигурявате. Ако не можете да влезете в този свещен ден, все ще мислите какво ще ядете днес, какво утре и ще гледате по три пъти на ден да се осигурявате.
към беседата >>
Попадне ли човек в този ден, той няма какво повече да мисли.
Старият казва: „Благодаря на Бога, че се освободих поне от една книга“. Сега, като слушате да ви се говори, вие приличате на онзи човек, който бил добре нагостен от своя приятел, но като си излязъл оттам, казал: „Ами утре? “ Помнете: има само един ден, когато можеш добре да нахраниш човека. Щом този ден се нахрани, той вече е осигурен за всички останали дни, няма защо да се безпокои повече. Този ден е наречен свещен ден.
Попадне ли човек в този ден, той няма какво повече да мисли.
Неговата работа е осигурена вече. Казвам: гледайте да влезете в този свещен ден. Влезете ли в този ден, работата ви е осигурена за милиони дни и години, няма защо да се осигурявате. Ако не можете да влезете в този свещен ден, все ще мислите какво ще ядете днес, какво утре и ще гледате по три пъти на ден да се осигурявате. Не се безпокой за това, за което другите се безпокоят.
към беседата >>
Неговата работа е осигурена вече.
Сега, като слушате да ви се говори, вие приличате на онзи човек, който бил добре нагостен от своя приятел, но като си излязъл оттам, казал: „Ами утре? “ Помнете: има само един ден, когато можеш добре да нахраниш човека. Щом този ден се нахрани, той вече е осигурен за всички останали дни, няма защо да се безпокои повече. Този ден е наречен свещен ден. Попадне ли човек в този ден, той няма какво повече да мисли.
Неговата работа е осигурена вече.
Казвам: гледайте да влезете в този свещен ден. Влезете ли в този ден, работата ви е осигурена за милиони дни и години, няма защо да се осигурявате. Ако не можете да влезете в този свещен ден, все ще мислите какво ще ядете днес, какво утре и ще гледате по три пъти на ден да се осигурявате. Не се безпокой за това, за което другите се безпокоят. Не плачи за това, за което другите плачат.
към беседата >>
Казвам: гледайте да влезете в този свещен ден.
“ Помнете: има само един ден, когато можеш добре да нахраниш човека. Щом този ден се нахрани, той вече е осигурен за всички останали дни, няма защо да се безпокои повече. Този ден е наречен свещен ден. Попадне ли човек в този ден, той няма какво повече да мисли. Неговата работа е осигурена вече.
Казвам: гледайте да влезете в този свещен ден.
Влезете ли в този ден, работата ви е осигурена за милиони дни и години, няма защо да се осигурявате. Ако не можете да влезете в този свещен ден, все ще мислите какво ще ядете днес, какво утре и ще гледате по три пъти на ден да се осигурявате. Не се безпокой за това, за което другите се безпокоят. Не плачи за това, за което другите плачат.
към беседата >>
Влезете ли в този ден, работата ви е осигурена за милиони дни и години, няма защо да се осигурявате.
Щом този ден се нахрани, той вече е осигурен за всички останали дни, няма защо да се безпокои повече. Този ден е наречен свещен ден. Попадне ли човек в този ден, той няма какво повече да мисли. Неговата работа е осигурена вече. Казвам: гледайте да влезете в този свещен ден.
Влезете ли в този ден, работата ви е осигурена за милиони дни и години, няма защо да се осигурявате.
Ако не можете да влезете в този свещен ден, все ще мислите какво ще ядете днес, какво утре и ще гледате по три пъти на ден да се осигурявате. Не се безпокой за това, за което другите се безпокоят. Не плачи за това, за което другите плачат.
към беседата >>
Ако не можете да влезете в този свещен ден, все ще мислите какво ще ядете днес, какво утре и ще гледате по три пъти на ден да се осигурявате.
Този ден е наречен свещен ден. Попадне ли човек в този ден, той няма какво повече да мисли. Неговата работа е осигурена вече. Казвам: гледайте да влезете в този свещен ден. Влезете ли в този ден, работата ви е осигурена за милиони дни и години, няма защо да се осигурявате.
Ако не можете да влезете в този свещен ден, все ще мислите какво ще ядете днес, какво утре и ще гледате по три пъти на ден да се осигурявате.
Не се безпокой за това, за което другите се безпокоят. Не плачи за това, за което другите плачат.
към беседата >>
Не се безпокой за това, за което другите се безпокоят.
Попадне ли човек в този ден, той няма какво повече да мисли. Неговата работа е осигурена вече. Казвам: гледайте да влезете в този свещен ден. Влезете ли в този ден, работата ви е осигурена за милиони дни и години, няма защо да се осигурявате. Ако не можете да влезете в този свещен ден, все ще мислите какво ще ядете днес, какво утре и ще гледате по три пъти на ден да се осигурявате.
Не се безпокой за това, за което другите се безпокоят.
Не плачи за това, за което другите плачат.
към беседата >>
Не плачи за това, за което другите плачат.
Неговата работа е осигурена вече. Казвам: гледайте да влезете в този свещен ден. Влезете ли в този ден, работата ви е осигурена за милиони дни и години, няма защо да се осигурявате. Ако не можете да влезете в този свещен ден, все ще мислите какво ще ядете днес, какво утре и ще гледате по три пъти на ден да се осигурявате. Не се безпокой за това, за което другите се безпокоят.
Не плачи за това, за което другите плачат.
към беседата >>
Когато човек наблюдава изгрева на слънцето, не е важно толкова какво мисли той, но какво замисля да прави.
Когато човек наблюдава изгрева на слънцето, не е важно толкова какво мисли той, но какво замисля да прави.
Ако в този момент човек замисля да посади някаква семка, той ще се ползва от това. Обаче, ако слънцето го завари в момент, когато нищо не замисля, той губи. Защо? – Слънцето няма да му съдейства. Извади гнилото от въжето, за да се избавиш от голямата беда, която те очаква. Запали свещта на твоя живот, за да се осмисли целия живот.
към беседата >>
Ако в този момент човек замисля да посади някаква семка, той ще се ползва от това.
Когато човек наблюдава изгрева на слънцето, не е важно толкова какво мисли той, но какво замисля да прави.
Ако в този момент човек замисля да посади някаква семка, той ще се ползва от това.
Обаче, ако слънцето го завари в момент, когато нищо не замисля, той губи. Защо? – Слънцето няма да му съдейства. Извади гнилото от въжето, за да се избавиш от голямата беда, която те очаква. Запали свещта на твоя живот, за да се осмисли целия живот. След като се извърши една работа, само тогава тя придобива своята сила и цена.
към беседата >>
Обаче, ако слънцето го завари в момент, когато нищо не замисля, той губи. Защо?
Когато човек наблюдава изгрева на слънцето, не е важно толкова какво мисли той, но какво замисля да прави. Ако в този момент човек замисля да посади някаква семка, той ще се ползва от това.
Обаче, ако слънцето го завари в момент, когато нищо не замисля, той губи. Защо?
– Слънцето няма да му съдейства. Извади гнилото от въжето, за да се избавиш от голямата беда, която те очаква. Запали свещта на твоя живот, за да се осмисли целия живот. След като се извърши една работа, само тогава тя придобива своята сила и цена. Семката пониква, когато се посее; водата измива, когато се полее; свещта свети, когато се запали.
към беседата >>
– Слънцето няма да му съдейства.
Когато човек наблюдава изгрева на слънцето, не е важно толкова какво мисли той, но какво замисля да прави. Ако в този момент човек замисля да посади някаква семка, той ще се ползва от това. Обаче, ако слънцето го завари в момент, когато нищо не замисля, той губи. Защо?
– Слънцето няма да му съдейства.
Извади гнилото от въжето, за да се избавиш от голямата беда, която те очаква. Запали свещта на твоя живот, за да се осмисли целия живот. След като се извърши една работа, само тогава тя придобива своята сила и цена. Семката пониква, когато се посее; водата измива, когато се полее; свещта свети, когато се запали. Всяка добра работа е начало на разумното в света.
към беседата >>
Извади гнилото от въжето, за да се избавиш от голямата беда, която те очаква.
Когато човек наблюдава изгрева на слънцето, не е важно толкова какво мисли той, но какво замисля да прави. Ако в този момент човек замисля да посади някаква семка, той ще се ползва от това. Обаче, ако слънцето го завари в момент, когато нищо не замисля, той губи. Защо? – Слънцето няма да му съдейства.
Извади гнилото от въжето, за да се избавиш от голямата беда, която те очаква.
Запали свещта на твоя живот, за да се осмисли целия живот. След като се извърши една работа, само тогава тя придобива своята сила и цена. Семката пониква, когато се посее; водата измива, когато се полее; свещта свети, когато се запали. Всяка добра работа е начало на разумното в света. Лъчът показва изгрева на слънцето; слънцето говори за своя господар; росната капка говори за силата на слънчевата топлина; цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света.
към беседата >>
Запали свещта на твоя живот, за да се осмисли целия живот.
Когато човек наблюдава изгрева на слънцето, не е важно толкова какво мисли той, но какво замисля да прави. Ако в този момент човек замисля да посади някаква семка, той ще се ползва от това. Обаче, ако слънцето го завари в момент, когато нищо не замисля, той губи. Защо? – Слънцето няма да му съдейства. Извади гнилото от въжето, за да се избавиш от голямата беда, която те очаква.
Запали свещта на твоя живот, за да се осмисли целия живот.
След като се извърши една работа, само тогава тя придобива своята сила и цена. Семката пониква, когато се посее; водата измива, когато се полее; свещта свети, когато се запали. Всяка добра работа е начало на разумното в света. Лъчът показва изгрева на слънцето; слънцето говори за своя господар; росната капка говори за силата на слънчевата топлина; цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света.
към беседата >>
След като се извърши една работа, само тогава тя придобива своята сила и цена.
Ако в този момент човек замисля да посади някаква семка, той ще се ползва от това. Обаче, ако слънцето го завари в момент, когато нищо не замисля, той губи. Защо? – Слънцето няма да му съдейства. Извади гнилото от въжето, за да се избавиш от голямата беда, която те очаква. Запали свещта на твоя живот, за да се осмисли целия живот.
След като се извърши една работа, само тогава тя придобива своята сила и цена.
Семката пониква, когато се посее; водата измива, когато се полее; свещта свети, когато се запали. Всяка добра работа е начало на разумното в света. Лъчът показва изгрева на слънцето; слънцето говори за своя господар; росната капка говори за силата на слънчевата топлина; цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света.
към беседата >>
НАГОРЕ