НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1127
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1127
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Доброто име
,
УС
, София, 2.12.1934г.,
Та казвам сега, и вие не сте опитали вярата на доброто име.
(втори вариант)
Сега това едно учение да се разбере в какво седи доброто име. Някой ще каже: „Аз вярвам в Бога, имам надежда. Аз вярвам в Бога.“ Та кои ли не са вярвали? Може да вярваш ти.
Та казвам сега, и вие не сте опитали вярата на доброто име.
Често някои смесват своето вярване, своето чувстване. Някой път някои имат добро разположение. Казвам, усилила се малко вярата, усилило се чувстването. А вярата се познава във време на мъчнотии. Ако вие във време на една мъчнотия не може да издържате, малка ти е вярата.
към втори вариант >>
Че ти, докато не се научиш да вярваш в невъзможните работи, ти човек няма да станеш.
(втори вариант)
Винаги пазят съзнанието си. Когато ти съзнаваш, че си беден, мисли, че си един цар. Какво има? Казваш: „Как да мисля, че съм цар, като не съм.“ Ти пазиш другото съзнание. И там е нещастието на хората, че те мислят, че не са царе.
Че ти, докато не се научиш да вярваш в невъзможните работи, ти човек няма да станеш.
към втори вариант >>
Аз съм гледал някой певец, тъй както дигне чашата, казвам, чаша, чаша винце.
(втори вариант)
Една дума, която може в дадения случай, като я пеем, да роди друга, че детето й да бъде даровито. Някой път съм слушал, като пеете, колкото песни и да пеете, не сте добри певци. Това като пеете духовни песни, но като пеете някоя светска песен, много хубаво пеете. И като слушам, казвам: „Виж колко хубаво пеят, и чувство има вложено “ Пък като пеете някои духовни песни, като че дърва цепите. Пък светската песен така много мелодично върви.
Аз съм гледал някой певец, тъй както дигне чашата, казвам, чаша, чаша винце.
Но чашата е пълна с брашно, той не я дига вече и не може да пее. Сега брашното в чашата струва повече, отколкото виното, но той на виното повече и по–хубаво пее. На брашното не може да пее. Та по някой път аз, като слушам, на духовните песни казвам – брашнена е чашата. Не могат да пеят, но на винената чаша пеят хубаво.
към втори вариант >>
Често някои смесват своето вярване, своето чувстване.
(втори вариант)
Сега това едно учение да се разбере в какво седи доброто име. Някой ще каже: „Аз вярвам в Бога, имам надежда. Аз вярвам в Бога.“ Та кои ли не са вярвали? Може да вярваш ти. Та казвам сега, и вие не сте опитали вярата на доброто име.
Често някои смесват своето вярване, своето чувстване.
Някой път някои имат добро разположение. Казвам, усилила се малко вярата, усилило се чувстването. А вярата се познава във време на мъчнотии. Ако вие във време на една мъчнотия не може да издържате, малка ти е вярата. Аз запример не съм виждал досега някой да издържи.
към втори вариант >>
Това е едно от правилата.
(втори вариант)
Това е едно от правилата.
Казваш: „Как аз да вярвам? “ Ще вярваш, защото възможните работи са нереални неща. Ама ти вярваш в един човек, че може да ти даде един лев, това не е реално. Какво ще те ползва, ако ти даде един лев? Ти с един лев не може да се наядеш.
към втори вариант >>
Но чашата е пълна с брашно, той не я дига вече и не може да пее.
(втори вариант)
Някой път съм слушал, като пеете, колкото песни и да пеете, не сте добри певци. Това като пеете духовни песни, но като пеете някоя светска песен, много хубаво пеете. И като слушам, казвам: „Виж колко хубаво пеят, и чувство има вложено “ Пък като пеете някои духовни песни, като че дърва цепите. Пък светската песен така много мелодично върви. Аз съм гледал някой певец, тъй както дигне чашата, казвам, чаша, чаша винце.
Но чашата е пълна с брашно, той не я дига вече и не може да пее.
Сега брашното в чашата струва повече, отколкото виното, но той на виното повече и по–хубаво пее. На брашното не може да пее. Та по някой път аз, като слушам, на духовните песни казвам – брашнена е чашата. Не могат да пеят, но на винената чаша пеят хубаво. Та казвам, не че лошо пеете, но пейте и на брашнената чаша така, както и на винената.
към втори вариант >>
Някой път някои имат добро разположение.
(втори вариант)
Някой ще каже: „Аз вярвам в Бога, имам надежда. Аз вярвам в Бога.“ Та кои ли не са вярвали? Може да вярваш ти. Та казвам сега, и вие не сте опитали вярата на доброто име. Често някои смесват своето вярване, своето чувстване.
Някой път някои имат добро разположение.
Казвам, усилила се малко вярата, усилило се чувстването. А вярата се познава във време на мъчнотии. Ако вие във време на една мъчнотия не може да издържате, малка ти е вярата. Аз запример не съм виждал досега някой да издържи. Толкова години съм изследвал характера на котките, има една опасност.
към втори вариант >>
Казваш: „Как аз да вярвам?
(втори вариант)
Това е едно от правилата.
Казваш: „Как аз да вярвам?
“ Ще вярваш, защото възможните работи са нереални неща. Ама ти вярваш в един човек, че може да ти даде един лев, това не е реално. Какво ще те ползва, ако ти даде един лев? Ти с един лев не може да се наядеш. Но ако вярваш, че може да ти даде няколко хиляди лева.
към втори вариант >>
Сега брашното в чашата струва повече, отколкото виното, но той на виното повече и по–хубаво пее.
(втори вариант)
Това като пеете духовни песни, но като пеете някоя светска песен, много хубаво пеете. И като слушам, казвам: „Виж колко хубаво пеят, и чувство има вложено “ Пък като пеете някои духовни песни, като че дърва цепите. Пък светската песен така много мелодично върви. Аз съм гледал някой певец, тъй както дигне чашата, казвам, чаша, чаша винце. Но чашата е пълна с брашно, той не я дига вече и не може да пее.
Сега брашното в чашата струва повече, отколкото виното, но той на виното повече и по–хубаво пее.
На брашното не може да пее. Та по някой път аз, като слушам, на духовните песни казвам – брашнена е чашата. Не могат да пеят, но на винената чаша пеят хубаво. Та казвам, не че лошо пеете, но пейте и на брашнената чаша така, както и на винената. На винената пеете много хубаво.
към втори вариант >>
Казвам, усилила се малко вярата, усилило се чувстването.
(втори вариант)
Аз вярвам в Бога.“ Та кои ли не са вярвали? Може да вярваш ти. Та казвам сега, и вие не сте опитали вярата на доброто име. Често някои смесват своето вярване, своето чувстване. Някой път някои имат добро разположение.
Казвам, усилила се малко вярата, усилило се чувстването.
А вярата се познава във време на мъчнотии. Ако вие във време на една мъчнотия не може да издържате, малка ти е вярата. Аз запример не съм виждал досега някой да издържи. Толкова години съм изследвал характера на котките, има една опасност. Най–силната котка още като я види другата – слабата, тя я познава, че е силна.
към втори вариант >>
“ Ще вярваш, защото възможните работи са нереални неща.
(втори вариант)
Това е едно от правилата. Казваш: „Как аз да вярвам?
“ Ще вярваш, защото възможните работи са нереални неща.
Ама ти вярваш в един човек, че може да ти даде един лев, това не е реално. Какво ще те ползва, ако ти даде един лев? Ти с един лев не може да се наядеш. Но ако вярваш, че може да ти даде няколко хиляди лева. Че вярвай в това.
към втори вариант >>
На брашното не може да пее.
(втори вариант)
И като слушам, казвам: „Виж колко хубаво пеят, и чувство има вложено “ Пък като пеете някои духовни песни, като че дърва цепите. Пък светската песен така много мелодично върви. Аз съм гледал някой певец, тъй както дигне чашата, казвам, чаша, чаша винце. Но чашата е пълна с брашно, той не я дига вече и не може да пее. Сега брашното в чашата струва повече, отколкото виното, но той на виното повече и по–хубаво пее.
На брашното не може да пее.
Та по някой път аз, като слушам, на духовните песни казвам – брашнена е чашата. Не могат да пеят, но на винената чаша пеят хубаво. Та казвам, не че лошо пеете, но пейте и на брашнената чаша така, както и на винената. На винената пеете много хубаво. Представете си, че в брашното има вода, много хубави мекици могат да станат, че и на брашното можем да пеем тъй хубаво, както на виното.
към втори вариант >>
А вярата се познава във време на мъчнотии.
(втори вариант)
Може да вярваш ти. Та казвам сега, и вие не сте опитали вярата на доброто име. Често някои смесват своето вярване, своето чувстване. Някой път някои имат добро разположение. Казвам, усилила се малко вярата, усилило се чувстването.
А вярата се познава във време на мъчнотии.
Ако вие във време на една мъчнотия не може да издържате, малка ти е вярата. Аз запример не съм виждал досега някой да издържи. Толкова години съм изследвал характера на котките, има една опасност. Най–силната котка още като я види другата – слабата, тя я познава, че е силна. Те като се погледнат, разбират се.
към втори вариант >>
Ама ти вярваш в един човек, че може да ти даде един лев, това не е реално.
(втори вариант)
Това е едно от правилата. Казваш: „Как аз да вярвам? “ Ще вярваш, защото възможните работи са нереални неща.
Ама ти вярваш в един човек, че може да ти даде един лев, това не е реално.
Какво ще те ползва, ако ти даде един лев? Ти с един лев не може да се наядеш. Но ако вярваш, че може да ти даде няколко хиляди лева. Че вярвай в това. И ако вие разбирате сега, аз не искам да се обръщам лично.
към втори вариант >>
Та по някой път аз, като слушам, на духовните песни казвам – брашнена е чашата.
(втори вариант)
Пък светската песен така много мелодично върви. Аз съм гледал някой певец, тъй както дигне чашата, казвам, чаша, чаша винце. Но чашата е пълна с брашно, той не я дига вече и не може да пее. Сега брашното в чашата струва повече, отколкото виното, но той на виното повече и по–хубаво пее. На брашното не може да пее.
Та по някой път аз, като слушам, на духовните песни казвам – брашнена е чашата.
Не могат да пеят, но на винената чаша пеят хубаво. Та казвам, не че лошо пеете, но пейте и на брашнената чаша така, както и на винената. На винената пеете много хубаво. Представете си, че в брашното има вода, много хубави мекици могат да станат, че и на брашното можем да пеем тъй хубаво, както на виното.
към втори вариант >>
Ако вие във време на една мъчнотия не може да издържате, малка ти е вярата.
(втори вариант)
Та казвам сега, и вие не сте опитали вярата на доброто име. Често някои смесват своето вярване, своето чувстване. Някой път някои имат добро разположение. Казвам, усилила се малко вярата, усилило се чувстването. А вярата се познава във време на мъчнотии.
Ако вие във време на една мъчнотия не може да издържате, малка ти е вярата.
Аз запример не съм виждал досега някой да издържи. Толкова години съм изследвал характера на котките, има една опасност. Най–силната котка още като я види другата – слабата, тя я познава, че е силна. Те като се погледнат, разбират се. Онази, която е по–слаба, познава това.
към втори вариант >>
Какво ще те ползва, ако ти даде един лев?
(втори вариант)
Това е едно от правилата. Казваш: „Как аз да вярвам? “ Ще вярваш, защото възможните работи са нереални неща. Ама ти вярваш в един човек, че може да ти даде един лев, това не е реално.
Какво ще те ползва, ако ти даде един лев?
Ти с един лев не може да се наядеш. Но ако вярваш, че може да ти даде няколко хиляди лева. Че вярвай в това. И ако вие разбирате сега, аз не искам да се обръщам лично. Сега всички искате другите хора да извършат за вас повече, отколкото вие сами може да извършите.
към втори вариант >>
Не могат да пеят, но на винената чаша пеят хубаво.
(втори вариант)
Аз съм гледал някой певец, тъй както дигне чашата, казвам, чаша, чаша винце. Но чашата е пълна с брашно, той не я дига вече и не може да пее. Сега брашното в чашата струва повече, отколкото виното, но той на виното повече и по–хубаво пее. На брашното не може да пее. Та по някой път аз, като слушам, на духовните песни казвам – брашнена е чашата.
Не могат да пеят, но на винената чаша пеят хубаво.
Та казвам, не че лошо пеете, но пейте и на брашнената чаша така, както и на винената. На винената пеете много хубаво. Представете си, че в брашното има вода, много хубави мекици могат да станат, че и на брашното можем да пеем тъй хубаво, както на виното.
към втори вариант >>
Аз запример не съм виждал досега някой да издържи.
(втори вариант)
Често някои смесват своето вярване, своето чувстване. Някой път някои имат добро разположение. Казвам, усилила се малко вярата, усилило се чувстването. А вярата се познава във време на мъчнотии. Ако вие във време на една мъчнотия не може да издържате, малка ти е вярата.
Аз запример не съм виждал досега някой да издържи.
Толкова години съм изследвал характера на котките, има една опасност. Най–силната котка още като я види другата – слабата, тя я познава, че е силна. Те като се погледнат, разбират се. Онази, която е по–слаба, познава това. И няма да си говорят.
към втори вариант >>
Ти с един лев не може да се наядеш.
(втори вариант)
Това е едно от правилата. Казваш: „Как аз да вярвам? “ Ще вярваш, защото възможните работи са нереални неща. Ама ти вярваш в един човек, че може да ти даде един лев, това не е реално. Какво ще те ползва, ако ти даде един лев?
Ти с един лев не може да се наядеш.
Но ако вярваш, че може да ти даде няколко хиляди лева. Че вярвай в това. И ако вие разбирате сега, аз не искам да се обръщам лично. Сега всички искате другите хора да извършат за вас повече, отколкото вие сами може да извършите. Вие живеете в природата, във въздуха, дето има всичките блага, които Бог е дал.
към втори вариант >>
Та казвам, не че лошо пеете, но пейте и на брашнената чаша така, както и на винената.
(втори вариант)
Но чашата е пълна с брашно, той не я дига вече и не може да пее. Сега брашното в чашата струва повече, отколкото виното, но той на виното повече и по–хубаво пее. На брашното не може да пее. Та по някой път аз, като слушам, на духовните песни казвам – брашнена е чашата. Не могат да пеят, но на винената чаша пеят хубаво.
Та казвам, не че лошо пеете, но пейте и на брашнената чаша така, както и на винената.
На винената пеете много хубаво. Представете си, че в брашното има вода, много хубави мекици могат да станат, че и на брашното можем да пеем тъй хубаво, както на виното.
към втори вариант >>
Толкова години съм изследвал характера на котките, има една опасност.
(втори вариант)
Някой път някои имат добро разположение. Казвам, усилила се малко вярата, усилило се чувстването. А вярата се познава във време на мъчнотии. Ако вие във време на една мъчнотия не може да издържате, малка ти е вярата. Аз запример не съм виждал досега някой да издържи.
Толкова години съм изследвал характера на котките, има една опасност.
Най–силната котка още като я види другата – слабата, тя я познава, че е силна. Те като се погледнат, разбират се. Онази, която е по–слаба, познава това. И няма да си говорят. Само като се погледнат, веднага вземат две различни пози.
към втори вариант >>
Но ако вярваш, че може да ти даде няколко хиляди лева.
(втори вариант)
Казваш: „Как аз да вярвам? “ Ще вярваш, защото възможните работи са нереални неща. Ама ти вярваш в един човек, че може да ти даде един лев, това не е реално. Какво ще те ползва, ако ти даде един лев? Ти с един лев не може да се наядеш.
Но ако вярваш, че може да ти даде няколко хиляди лева.
Че вярвай в това. И ако вие разбирате сега, аз не искам да се обръщам лично. Сега всички искате другите хора да извършат за вас повече, отколкото вие сами може да извършите. Вие живеете в природата, във въздуха, дето има всичките блага, които Бог е дал. Те са вътре във въздуха.
към втори вариант >>
На винената пеете много хубаво.
(втори вариант)
Сега брашното в чашата струва повече, отколкото виното, но той на виното повече и по–хубаво пее. На брашното не може да пее. Та по някой път аз, като слушам, на духовните песни казвам – брашнена е чашата. Не могат да пеят, но на винената чаша пеят хубаво. Та казвам, не че лошо пеете, но пейте и на брашнената чаша така, както и на винената.
На винената пеете много хубаво.
Представете си, че в брашното има вода, много хубави мекици могат да станат, че и на брашното можем да пеем тъй хубаво, както на виното.
към втори вариант >>
Най–силната котка още като я види другата – слабата, тя я познава, че е силна.
(втори вариант)
Казвам, усилила се малко вярата, усилило се чувстването. А вярата се познава във време на мъчнотии. Ако вие във време на една мъчнотия не може да издържате, малка ти е вярата. Аз запример не съм виждал досега някой да издържи. Толкова години съм изследвал характера на котките, има една опасност.
Най–силната котка още като я види другата – слабата, тя я познава, че е силна.
Те като се погледнат, разбират се. Онази, която е по–слаба, познава това. И няма да си говорят. Само като се погледнат, веднага вземат две различни пози. С погледа се разбират.
към втори вариант >>
Че вярвай в това.
(втори вариант)
“ Ще вярваш, защото възможните работи са нереални неща. Ама ти вярваш в един човек, че може да ти даде един лев, това не е реално. Какво ще те ползва, ако ти даде един лев? Ти с един лев не може да се наядеш. Но ако вярваш, че може да ти даде няколко хиляди лева.
Че вярвай в това.
И ако вие разбирате сега, аз не искам да се обръщам лично. Сега всички искате другите хора да извършат за вас повече, отколкото вие сами може да извършите. Вие живеете в природата, във въздуха, дето има всичките блага, които Бог е дал. Те са вътре във въздуха. Всичките блага Бог турил вътре в светлината.
към втори вариант >>
Представете си, че в брашното има вода, много хубави мекици могат да станат, че и на брашното можем да пеем тъй хубаво, както на виното.
(втори вариант)
На брашното не може да пее. Та по някой път аз, като слушам, на духовните песни казвам – брашнена е чашата. Не могат да пеят, но на винената чаша пеят хубаво. Та казвам, не че лошо пеете, но пейте и на брашнената чаша така, както и на винената. На винената пеете много хубаво.
Представете си, че в брашното има вода, много хубави мекици могат да станат, че и на брашното можем да пеем тъй хубаво, както на виното.
към втори вариант >>
Те като се погледнат, разбират се.
(втори вариант)
А вярата се познава във време на мъчнотии. Ако вие във време на една мъчнотия не може да издържате, малка ти е вярата. Аз запример не съм виждал досега някой да издържи. Толкова години съм изследвал характера на котките, има една опасност. Най–силната котка още като я види другата – слабата, тя я познава, че е силна.
Те като се погледнат, разбират се.
Онази, която е по–слаба, познава това. И няма да си говорят. Само като се погледнат, веднага вземат две различни пози. С погледа се разбират. Едната си подвие опашката, а другата я издигне.
към втори вариант >>
И ако вие разбирате сега, аз не искам да се обръщам лично.
(втори вариант)
Ама ти вярваш в един човек, че може да ти даде един лев, това не е реално. Какво ще те ползва, ако ти даде един лев? Ти с един лев не може да се наядеш. Но ако вярваш, че може да ти даде няколко хиляди лева. Че вярвай в това.
И ако вие разбирате сега, аз не искам да се обръщам лично.
Сега всички искате другите хора да извършат за вас повече, отколкото вие сами може да извършите. Вие живеете в природата, във въздуха, дето има всичките блага, които Бог е дал. Те са вътре във въздуха. Всичките блага Бог турил вътре в светлината. Турил ги в живота, който сега функционира във вас.
към втори вариант >>
Та сега трябва да изпеем една дума, която е близо до вас.
(втори вариант)
Та сега трябва да изпеем една дума, която е близо до вас.
Един човек никога не може да пее, ако нищо не му е близо до сърцето. За да пее, непременно трябва сърцето и умът да е ангажиран. Ако сърцето не подкрепя ума, не може да се пее. Гласът излиза дрезгав тогава, защото в пеенето има едно голямо изкуство. Непременно трябва да дойде вдъхновението, трябва да дойде нещо в ларинкса, трябва да се качи.
към втори вариант >>
Онази, която е по–слаба, познава това.
(втори вариант)
Ако вие във време на една мъчнотия не може да издържате, малка ти е вярата. Аз запример не съм виждал досега някой да издържи. Толкова години съм изследвал характера на котките, има една опасност. Най–силната котка още като я види другата – слабата, тя я познава, че е силна. Те като се погледнат, разбират се.
Онази, която е по–слаба, познава това.
И няма да си говорят. Само като се погледнат, веднага вземат две различни пози. С погледа се разбират. Едната си подвие опашката, а другата я издигне. После си подигне шията, високо си покаже главата, а другата смирено я навежда.
към втори вариант >>
Сега всички искате другите хора да извършат за вас повече, отколкото вие сами може да извършите.
(втори вариант)
Какво ще те ползва, ако ти даде един лев? Ти с един лев не може да се наядеш. Но ако вярваш, че може да ти даде няколко хиляди лева. Че вярвай в това. И ако вие разбирате сега, аз не искам да се обръщам лично.
Сега всички искате другите хора да извършат за вас повече, отколкото вие сами може да извършите.
Вие живеете в природата, във въздуха, дето има всичките блага, които Бог е дал. Те са вътре във въздуха. Всичките блага Бог турил вътре в светлината. Турил ги в живота, който сега функционира във вас. Турил ги в храната, която ядете сега.
към втори вариант >>
Един човек никога не може да пее, ако нищо не му е близо до сърцето.
(втори вариант)
Та сега трябва да изпеем една дума, която е близо до вас.
Един човек никога не може да пее, ако нищо не му е близо до сърцето.
За да пее, непременно трябва сърцето и умът да е ангажиран. Ако сърцето не подкрепя ума, не може да се пее. Гласът излиза дрезгав тогава, защото в пеенето има едно голямо изкуство. Непременно трябва да дойде вдъхновението, трябва да дойде нещо в ларинкса, трябва да се качи. Или ако вие внимавахте, има един нерв в симпатическата нервна система, та певците с години го търсят и когато той се отпуши, и оттам тази енергия започне да излиза и отива нагоре, и тогава даровит и гениален става този певец.
към втори вариант >>
И няма да си говорят.
(втори вариант)
Аз запример не съм виждал досега някой да издържи. Толкова години съм изследвал характера на котките, има една опасност. Най–силната котка още като я види другата – слабата, тя я познава, че е силна. Те като се погледнат, разбират се. Онази, която е по–слаба, познава това.
И няма да си говорят.
Само като се погледнат, веднага вземат две различни пози. С погледа се разбират. Едната си подвие опашката, а другата я издигне. После си подигне шията, високо си покаже главата, а другата смирено я навежда. Пение има, дует котешки държат, пеят.
към втори вариант >>
Вие живеете в природата, във въздуха, дето има всичките блага, които Бог е дал.
(втори вариант)
Ти с един лев не може да се наядеш. Но ако вярваш, че може да ти даде няколко хиляди лева. Че вярвай в това. И ако вие разбирате сега, аз не искам да се обръщам лично. Сега всички искате другите хора да извършат за вас повече, отколкото вие сами може да извършите.
Вие живеете в природата, във въздуха, дето има всичките блага, които Бог е дал.
Те са вътре във въздуха. Всичките блага Бог турил вътре в светлината. Турил ги в живота, който сега функционира във вас. Турил ги в храната, която ядете сега. И при всичко това вие се оплаквате, че сте бедни, нещастни, казвате „Не ми върви.“ Някой път изследвали ли сте защо не ви върви?
към втори вариант >>
За да пее, непременно трябва сърцето и умът да е ангажиран.
(втори вариант)
Та сега трябва да изпеем една дума, която е близо до вас. Един човек никога не може да пее, ако нищо не му е близо до сърцето.
За да пее, непременно трябва сърцето и умът да е ангажиран.
Ако сърцето не подкрепя ума, не може да се пее. Гласът излиза дрезгав тогава, защото в пеенето има едно голямо изкуство. Непременно трябва да дойде вдъхновението, трябва да дойде нещо в ларинкса, трябва да се качи. Или ако вие внимавахте, има един нерв в симпатическата нервна система, та певците с години го търсят и когато той се отпуши, и оттам тази енергия започне да излиза и отива нагоре, и тогава даровит и гениален става този певец. Като се запуши този нерв, ти усещаш, напъваш се, напъваш се и вдъхновението го няма, задавиш се, всичко, и не може да пееш.
към втори вариант >>
Само като се погледнат, веднага вземат две различни пози.
(втори вариант)
Толкова години съм изследвал характера на котките, има една опасност. Най–силната котка още като я види другата – слабата, тя я познава, че е силна. Те като се погледнат, разбират се. Онази, която е по–слаба, познава това. И няма да си говорят.
Само като се погледнат, веднага вземат две различни пози.
С погледа се разбират. Едната си подвие опашката, а другата я издигне. После си подигне шията, високо си покаже главата, а другата смирено я навежда. Пение има, дует котешки държат, пеят. Тук преди няколко деня идва една котка на съседа ни.
към втори вариант >>
Те са вътре във въздуха.
(втори вариант)
Но ако вярваш, че може да ти даде няколко хиляди лева. Че вярвай в това. И ако вие разбирате сега, аз не искам да се обръщам лично. Сега всички искате другите хора да извършат за вас повече, отколкото вие сами може да извършите. Вие живеете в природата, във въздуха, дето има всичките блага, които Бог е дал.
Те са вътре във въздуха.
Всичките блага Бог турил вътре в светлината. Турил ги в живота, който сега функционира във вас. Турил ги в храната, която ядете сега. И при всичко това вие се оплаквате, че сте бедни, нещастни, казвате „Не ми върви.“ Някой път изследвали ли сте защо не ви върви? Има някой път известни условия, дето не трябва да ви върви, но не пресиляйте нещата.
към втори вариант >>
Ако сърцето не подкрепя ума, не може да се пее.
(втори вариант)
Та сега трябва да изпеем една дума, която е близо до вас. Един човек никога не може да пее, ако нищо не му е близо до сърцето. За да пее, непременно трябва сърцето и умът да е ангажиран.
Ако сърцето не подкрепя ума, не може да се пее.
Гласът излиза дрезгав тогава, защото в пеенето има едно голямо изкуство. Непременно трябва да дойде вдъхновението, трябва да дойде нещо в ларинкса, трябва да се качи. Или ако вие внимавахте, има един нерв в симпатическата нервна система, та певците с години го търсят и когато той се отпуши, и оттам тази енергия започне да излиза и отива нагоре, и тогава даровит и гениален става този певец. Като се запуши този нерв, ти усещаш, напъваш се, напъваш се и вдъхновението го няма, задавиш се, всичко, и не може да пееш. Песента не излиза.
към втори вариант >>
С погледа се разбират.
(втори вариант)
Най–силната котка още като я види другата – слабата, тя я познава, че е силна. Те като се погледнат, разбират се. Онази, която е по–слаба, познава това. И няма да си говорят. Само като се погледнат, веднага вземат две различни пози.
С погледа се разбират.
Едната си подвие опашката, а другата я издигне. После си подигне шията, високо си покаже главата, а другата смирено я навежда. Пение има, дует котешки държат, пеят. Тук преди няколко деня идва една котка на съседа ни. Нашата, бялата котка, гони другата, а другата котка е по–силна от нея, дави я.
към втори вариант >>
Всичките блага Бог турил вътре в светлината.
(втори вариант)
Че вярвай в това. И ако вие разбирате сега, аз не искам да се обръщам лично. Сега всички искате другите хора да извършат за вас повече, отколкото вие сами може да извършите. Вие живеете в природата, във въздуха, дето има всичките блага, които Бог е дал. Те са вътре във въздуха.
Всичките блага Бог турил вътре в светлината.
Турил ги в живота, който сега функционира във вас. Турил ги в храната, която ядете сега. И при всичко това вие се оплаквате, че сте бедни, нещастни, казвате „Не ми върви.“ Някой път изследвали ли сте защо не ви върви? Има някой път известни условия, дето не трябва да ви върви, но не пресиляйте нещата. Най–първо колелото не му върви, но обърне се това колело.
към втори вариант >>
Гласът излиза дрезгав тогава, защото в пеенето има едно голямо изкуство.
(втори вариант)
Та сега трябва да изпеем една дума, която е близо до вас. Един човек никога не може да пее, ако нищо не му е близо до сърцето. За да пее, непременно трябва сърцето и умът да е ангажиран. Ако сърцето не подкрепя ума, не може да се пее.
Гласът излиза дрезгав тогава, защото в пеенето има едно голямо изкуство.
Непременно трябва да дойде вдъхновението, трябва да дойде нещо в ларинкса, трябва да се качи. Или ако вие внимавахте, има един нерв в симпатическата нервна система, та певците с години го търсят и когато той се отпуши, и оттам тази енергия започне да излиза и отива нагоре, и тогава даровит и гениален става този певец. Като се запуши този нерв, ти усещаш, напъваш се, напъваш се и вдъхновението го няма, задавиш се, всичко, и не може да пееш. Песента не излиза. Когато се заключи, не върви.
към втори вариант >>
Едната си подвие опашката, а другата я издигне.
(втори вариант)
Те като се погледнат, разбират се. Онази, която е по–слаба, познава това. И няма да си говорят. Само като се погледнат, веднага вземат две различни пози. С погледа се разбират.
Едната си подвие опашката, а другата я издигне.
После си подигне шията, високо си покаже главата, а другата смирено я навежда. Пение има, дует котешки държат, пеят. Тук преди няколко деня идва една котка на съседа ни. Нашата, бялата котка, гони другата, а другата котка е по–силна от нея, дави я. Вечерно време съм ги слушал, когато пеят.
към втори вариант >>
Турил ги в живота, който сега функционира във вас.
(втори вариант)
И ако вие разбирате сега, аз не искам да се обръщам лично. Сега всички искате другите хора да извършат за вас повече, отколкото вие сами може да извършите. Вие живеете в природата, във въздуха, дето има всичките блага, които Бог е дал. Те са вътре във въздуха. Всичките блага Бог турил вътре в светлината.
Турил ги в живота, който сега функционира във вас.
Турил ги в храната, която ядете сега. И при всичко това вие се оплаквате, че сте бедни, нещастни, казвате „Не ми върви.“ Някой път изследвали ли сте защо не ви върви? Има някой път известни условия, дето не трябва да ви върви, но не пресиляйте нещата. Най–първо колелото не му върви, но обърне се това колело. Да кажем, то се върти от дясно на ляво.
към втори вариант >>
Непременно трябва да дойде вдъхновението, трябва да дойде нещо в ларинкса, трябва да се качи.
(втори вариант)
Та сега трябва да изпеем една дума, която е близо до вас. Един човек никога не може да пее, ако нищо не му е близо до сърцето. За да пее, непременно трябва сърцето и умът да е ангажиран. Ако сърцето не подкрепя ума, не може да се пее. Гласът излиза дрезгав тогава, защото в пеенето има едно голямо изкуство.
Непременно трябва да дойде вдъхновението, трябва да дойде нещо в ларинкса, трябва да се качи.
Или ако вие внимавахте, има един нерв в симпатическата нервна система, та певците с години го търсят и когато той се отпуши, и оттам тази енергия започне да излиза и отива нагоре, и тогава даровит и гениален става този певец. Като се запуши този нерв, ти усещаш, напъваш се, напъваш се и вдъхновението го няма, задавиш се, всичко, и не може да пееш. Песента не излиза. Когато се заключи, не върви. И вътре трябва да идете да го търсите, докато този нерв се отпуши във вас.
към втори вариант >>
После си подигне шията, високо си покаже главата, а другата смирено я навежда.
(втори вариант)
Онази, която е по–слаба, познава това. И няма да си говорят. Само като се погледнат, веднага вземат две различни пози. С погледа се разбират. Едната си подвие опашката, а другата я издигне.
После си подигне шията, високо си покаже главата, а другата смирено я навежда.
Пение има, дует котешки държат, пеят. Тук преди няколко деня идва една котка на съседа ни. Нашата, бялата котка, гони другата, а другата котка е по–силна от нея, дави я. Вечерно време съм ги слушал, когато пеят. Сега преди няколко деня се случва това.
към втори вариант >>
Турил ги в храната, която ядете сега.
(втори вариант)
Сега всички искате другите хора да извършат за вас повече, отколкото вие сами може да извършите. Вие живеете в природата, във въздуха, дето има всичките блага, които Бог е дал. Те са вътре във въздуха. Всичките блага Бог турил вътре в светлината. Турил ги в живота, който сега функционира във вас.
Турил ги в храната, която ядете сега.
И при всичко това вие се оплаквате, че сте бедни, нещастни, казвате „Не ми върви.“ Някой път изследвали ли сте защо не ви върви? Има някой път известни условия, дето не трябва да ви върви, но не пресиляйте нещата. Най–първо колелото не му върви, но обърне се това колело. Да кажем, то се върти от дясно на ляво. Но колелото слиза тогава.
към втори вариант >>
Или ако вие внимавахте, има един нерв в симпатическата нервна система, та певците с години го търсят и когато той се отпуши, и оттам тази енергия започне да излиза и отива нагоре, и тогава даровит и гениален става този певец.
(втори вариант)
Един човек никога не може да пее, ако нищо не му е близо до сърцето. За да пее, непременно трябва сърцето и умът да е ангажиран. Ако сърцето не подкрепя ума, не може да се пее. Гласът излиза дрезгав тогава, защото в пеенето има едно голямо изкуство. Непременно трябва да дойде вдъхновението, трябва да дойде нещо в ларинкса, трябва да се качи.
Или ако вие внимавахте, има един нерв в симпатическата нервна система, та певците с години го търсят и когато той се отпуши, и оттам тази енергия започне да излиза и отива нагоре, и тогава даровит и гениален става този певец.
Като се запуши този нерв, ти усещаш, напъваш се, напъваш се и вдъхновението го няма, задавиш се, всичко, и не може да пееш. Песента не излиза. Когато се заключи, не върви. И вътре трябва да идете да го търсите, докато този нерв се отпуши във вас. И ти всеки ден ще чакаш, дано се отпуши този нерв.
към втори вариант >>
Пение има, дует котешки държат, пеят.
(втори вариант)
И няма да си говорят. Само като се погледнат, веднага вземат две различни пози. С погледа се разбират. Едната си подвие опашката, а другата я издигне. После си подигне шията, високо си покаже главата, а другата смирено я навежда.
Пение има, дует котешки държат, пеят.
Тук преди няколко деня идва една котка на съседа ни. Нашата, бялата котка, гони другата, а другата котка е по–силна от нея, дави я. Вечерно време съм ги слушал, когато пеят. Сега преди няколко деня се случва това. Гледам, бялата котка седи така, но и двете котки се гледат.
към втори вариант >>
И при всичко това вие се оплаквате, че сте бедни, нещастни, казвате „Не ми върви.“ Някой път изследвали ли сте защо не ви върви?
(втори вариант)
Вие живеете в природата, във въздуха, дето има всичките блага, които Бог е дал. Те са вътре във въздуха. Всичките блага Бог турил вътре в светлината. Турил ги в живота, който сега функционира във вас. Турил ги в храната, която ядете сега.
И при всичко това вие се оплаквате, че сте бедни, нещастни, казвате „Не ми върви.“ Някой път изследвали ли сте защо не ви върви?
Има някой път известни условия, дето не трябва да ви върви, но не пресиляйте нещата. Най–първо колелото не му върви, но обърне се това колело. Да кажем, то се върти от дясно на ляво. Но колелото слиза тогава. И като слезе до най–ниската част туй колело, ще вземе вода и веднага тия празните кофи от другата страна връщат се пълни горе.
към втори вариант >>
Като се запуши този нерв, ти усещаш, напъваш се, напъваш се и вдъхновението го няма, задавиш се, всичко, и не може да пееш.
(втори вариант)
За да пее, непременно трябва сърцето и умът да е ангажиран. Ако сърцето не подкрепя ума, не може да се пее. Гласът излиза дрезгав тогава, защото в пеенето има едно голямо изкуство. Непременно трябва да дойде вдъхновението, трябва да дойде нещо в ларинкса, трябва да се качи. Или ако вие внимавахте, има един нерв в симпатическата нервна система, та певците с години го търсят и когато той се отпуши, и оттам тази енергия започне да излиза и отива нагоре, и тогава даровит и гениален става този певец.
Като се запуши този нерв, ти усещаш, напъваш се, напъваш се и вдъхновението го няма, задавиш се, всичко, и не може да пееш.
Песента не излиза. Когато се заключи, не върви. И вътре трябва да идете да го търсите, докато този нерв се отпуши във вас. И ти всеки ден ще чакаш, дано се отпуши този нерв. И дълго време ще го търсите, и даже години може да го учите, докато го отпушите.
към втори вариант >>
Тук преди няколко деня идва една котка на съседа ни.
(втори вариант)
Само като се погледнат, веднага вземат две различни пози. С погледа се разбират. Едната си подвие опашката, а другата я издигне. После си подигне шията, високо си покаже главата, а другата смирено я навежда. Пение има, дует котешки държат, пеят.
Тук преди няколко деня идва една котка на съседа ни.
Нашата, бялата котка, гони другата, а другата котка е по–силна от нея, дави я. Вечерно време съм ги слушал, когато пеят. Сега преди няколко деня се случва това. Гледам, бялата котка седи така, но и двете котки се гледат. Понеже зная, че бялата е по–слаба, казвам на другата: „Ти няма да я давиш сега.“ Като казах това, и онази се оттегли.
към втори вариант >>
Има някой път известни условия, дето не трябва да ви върви, но не пресиляйте нещата.
(втори вариант)
Те са вътре във въздуха. Всичките блага Бог турил вътре в светлината. Турил ги в живота, който сега функционира във вас. Турил ги в храната, която ядете сега. И при всичко това вие се оплаквате, че сте бедни, нещастни, казвате „Не ми върви.“ Някой път изследвали ли сте защо не ви върви?
Има някой път известни условия, дето не трябва да ви върви, но не пресиляйте нещата.
Най–първо колелото не му върви, но обърне се това колело. Да кажем, то се върти от дясно на ляво. Но колелото слиза тогава. И като слезе до най–ниската част туй колело, ще вземе вода и веднага тия празните кофи от другата страна връщат се пълни горе. Значи добиват нещо.
към втори вариант >>
Песента не излиза.
(втори вариант)
Ако сърцето не подкрепя ума, не може да се пее. Гласът излиза дрезгав тогава, защото в пеенето има едно голямо изкуство. Непременно трябва да дойде вдъхновението, трябва да дойде нещо в ларинкса, трябва да се качи. Или ако вие внимавахте, има един нерв в симпатическата нервна система, та певците с години го търсят и когато той се отпуши, и оттам тази енергия започне да излиза и отива нагоре, и тогава даровит и гениален става този певец. Като се запуши този нерв, ти усещаш, напъваш се, напъваш се и вдъхновението го няма, задавиш се, всичко, и не може да пееш.
Песента не излиза.
Когато се заключи, не върви. И вътре трябва да идете да го търсите, докато този нерв се отпуши във вас. И ти всеки ден ще чакаш, дано се отпуши този нерв. И дълго време ще го търсите, и даже години може да го учите, докато го отпушите. Но понеже има такива невежи духове, ти таман се приготвиш да пееш, казва: „Ти не си роден да пееш, кой ще те кара да пееш?
към втори вариант >>
Нашата, бялата котка, гони другата, а другата котка е по–силна от нея, дави я.
(втори вариант)
С погледа се разбират. Едната си подвие опашката, а другата я издигне. После си подигне шията, високо си покаже главата, а другата смирено я навежда. Пение има, дует котешки държат, пеят. Тук преди няколко деня идва една котка на съседа ни.
Нашата, бялата котка, гони другата, а другата котка е по–силна от нея, дави я.
Вечерно време съм ги слушал, когато пеят. Сега преди няколко деня се случва това. Гледам, бялата котка седи така, но и двете котки се гледат. Понеже зная, че бялата е по–слаба, казвам на другата: „Ти няма да я давиш сега.“ Като казах това, и онази се оттегли. Нашата, бялата котка, си дигна опашката, стана куражлия.
към втори вариант >>
Най–първо колелото не му върви, но обърне се това колело.
(втори вариант)
Всичките блага Бог турил вътре в светлината. Турил ги в живота, който сега функционира във вас. Турил ги в храната, която ядете сега. И при всичко това вие се оплаквате, че сте бедни, нещастни, казвате „Не ми върви.“ Някой път изследвали ли сте защо не ви върви? Има някой път известни условия, дето не трябва да ви върви, но не пресиляйте нещата.
Най–първо колелото не му върви, но обърне се това колело.
Да кажем, то се върти от дясно на ляво. Но колелото слиза тогава. И като слезе до най–ниската част туй колело, ще вземе вода и веднага тия празните кофи от другата страна връщат се пълни горе. Значи добиват нещо. И ако ти не можеш да слезеш до най–долното място, отдето да почерпиш нещо, твоето колело на живота и твоите идеи ще бъдат празни винаги.
към втори вариант >>
Когато се заключи, не върви.
(втори вариант)
Гласът излиза дрезгав тогава, защото в пеенето има едно голямо изкуство. Непременно трябва да дойде вдъхновението, трябва да дойде нещо в ларинкса, трябва да се качи. Или ако вие внимавахте, има един нерв в симпатическата нервна система, та певците с години го търсят и когато той се отпуши, и оттам тази енергия започне да излиза и отива нагоре, и тогава даровит и гениален става този певец. Като се запуши този нерв, ти усещаш, напъваш се, напъваш се и вдъхновението го няма, задавиш се, всичко, и не може да пееш. Песента не излиза.
Когато се заключи, не върви.
И вътре трябва да идете да го търсите, докато този нерв се отпуши във вас. И ти всеки ден ще чакаш, дано се отпуши този нерв. И дълго време ще го търсите, и даже години може да го учите, докато го отпушите. Но понеже има такива невежи духове, ти таман се приготвиш да пееш, казва: „Ти не си роден да пееш, кой ще те кара да пееш? “ Таман някой друг ден почнеш, дойде друг професор, казва: „Защо правиш тези работи?
към втори вариант >>
Вечерно време съм ги слушал, когато пеят.
(втори вариант)
Едната си подвие опашката, а другата я издигне. После си подигне шията, високо си покаже главата, а другата смирено я навежда. Пение има, дует котешки държат, пеят. Тук преди няколко деня идва една котка на съседа ни. Нашата, бялата котка, гони другата, а другата котка е по–силна от нея, дави я.
Вечерно време съм ги слушал, когато пеят.
Сега преди няколко деня се случва това. Гледам, бялата котка седи така, но и двете котки се гледат. Понеже зная, че бялата е по–слаба, казвам на другата: „Ти няма да я давиш сега.“ Като казах това, и онази се оттегли. Нашата, бялата котка, си дигна опашката, стана куражлия. Пренесе чувствата.
към втори вариант >>
Да кажем, то се върти от дясно на ляво.
(втори вариант)
Турил ги в живота, който сега функционира във вас. Турил ги в храната, която ядете сега. И при всичко това вие се оплаквате, че сте бедни, нещастни, казвате „Не ми върви.“ Някой път изследвали ли сте защо не ви върви? Има някой път известни условия, дето не трябва да ви върви, но не пресиляйте нещата. Най–първо колелото не му върви, но обърне се това колело.
Да кажем, то се върти от дясно на ляво.
Но колелото слиза тогава. И като слезе до най–ниската част туй колело, ще вземе вода и веднага тия празните кофи от другата страна връщат се пълни горе. Значи добиват нещо. И ако ти не можеш да слезеш до най–долното място, отдето да почерпиш нещо, твоето колело на живота и твоите идеи ще бъдат празни винаги. Някой път може да мислите какво се ползва човек, ако живее добър живот.
към втори вариант >>
И вътре трябва да идете да го търсите, докато този нерв се отпуши във вас.
(втори вариант)
Непременно трябва да дойде вдъхновението, трябва да дойде нещо в ларинкса, трябва да се качи. Или ако вие внимавахте, има един нерв в симпатическата нервна система, та певците с години го търсят и когато той се отпуши, и оттам тази енергия започне да излиза и отива нагоре, и тогава даровит и гениален става този певец. Като се запуши този нерв, ти усещаш, напъваш се, напъваш се и вдъхновението го няма, задавиш се, всичко, и не може да пееш. Песента не излиза. Когато се заключи, не върви.
И вътре трябва да идете да го търсите, докато този нерв се отпуши във вас.
И ти всеки ден ще чакаш, дано се отпуши този нерв. И дълго време ще го търсите, и даже години може да го учите, докато го отпушите. Но понеже има такива невежи духове, ти таман се приготвиш да пееш, казва: „Ти не си роден да пееш, кой ще те кара да пееш? “ Таман някой друг ден почнеш, дойде друг професор, казва: „Защо правиш тези работи? “ Остави го, ти дърва цепиш, така не се пее.
към втори вариант >>
Сега преди няколко деня се случва това.
(втори вариант)
После си подигне шията, високо си покаже главата, а другата смирено я навежда. Пение има, дует котешки държат, пеят. Тук преди няколко деня идва една котка на съседа ни. Нашата, бялата котка, гони другата, а другата котка е по–силна от нея, дави я. Вечерно време съм ги слушал, когато пеят.
Сега преди няколко деня се случва това.
Гледам, бялата котка седи така, но и двете котки се гледат. Понеже зная, че бялата е по–слаба, казвам на другата: „Ти няма да я давиш сега.“ Като казах това, и онази се оттегли. Нашата, бялата котка, си дигна опашката, стана куражлия. Пренесе чувствата. Говори й: „Досега съм ти робувал, но отсега нататък трябва да знаеш, че и аз ще си дигна опашката.“
към втори вариант >>
Но колелото слиза тогава.
(втори вариант)
Турил ги в храната, която ядете сега. И при всичко това вие се оплаквате, че сте бедни, нещастни, казвате „Не ми върви.“ Някой път изследвали ли сте защо не ви върви? Има някой път известни условия, дето не трябва да ви върви, но не пресиляйте нещата. Най–първо колелото не му върви, но обърне се това колело. Да кажем, то се върти от дясно на ляво.
Но колелото слиза тогава.
И като слезе до най–ниската част туй колело, ще вземе вода и веднага тия празните кофи от другата страна връщат се пълни горе. Значи добиват нещо. И ако ти не можеш да слезеш до най–долното място, отдето да почерпиш нещо, твоето колело на живота и твоите идеи ще бъдат празни винаги. Някой път може да мислите какво се ползва човек, ако живее добър живот. То е все едно какво се ползва колелото.
към втори вариант >>
И ти всеки ден ще чакаш, дано се отпуши този нерв.
(втори вариант)
Или ако вие внимавахте, има един нерв в симпатическата нервна система, та певците с години го търсят и когато той се отпуши, и оттам тази енергия започне да излиза и отива нагоре, и тогава даровит и гениален става този певец. Като се запуши този нерв, ти усещаш, напъваш се, напъваш се и вдъхновението го няма, задавиш се, всичко, и не може да пееш. Песента не излиза. Когато се заключи, не върви. И вътре трябва да идете да го търсите, докато този нерв се отпуши във вас.
И ти всеки ден ще чакаш, дано се отпуши този нерв.
И дълго време ще го търсите, и даже години може да го учите, докато го отпушите. Но понеже има такива невежи духове, ти таман се приготвиш да пееш, казва: „Ти не си роден да пееш, кой ще те кара да пееш? “ Таман някой друг ден почнеш, дойде друг професор, казва: „Защо правиш тези работи? “ Остави го, ти дърва цепиш, така не се пее. Та, докато се отпуши този нерв, ще полагате голямо усилие.
към втори вариант >>
Гледам, бялата котка седи така, но и двете котки се гледат.
(втори вариант)
Пение има, дует котешки държат, пеят. Тук преди няколко деня идва една котка на съседа ни. Нашата, бялата котка, гони другата, а другата котка е по–силна от нея, дави я. Вечерно време съм ги слушал, когато пеят. Сега преди няколко деня се случва това.
Гледам, бялата котка седи така, но и двете котки се гледат.
Понеже зная, че бялата е по–слаба, казвам на другата: „Ти няма да я давиш сега.“ Като казах това, и онази се оттегли. Нашата, бялата котка, си дигна опашката, стана куражлия. Пренесе чувствата. Говори й: „Досега съм ти робувал, но отсега нататък трябва да знаеш, че и аз ще си дигна опашката.“
към втори вариант >>
И като слезе до най–ниската част туй колело, ще вземе вода и веднага тия празните кофи от другата страна връщат се пълни горе.
(втори вариант)
И при всичко това вие се оплаквате, че сте бедни, нещастни, казвате „Не ми върви.“ Някой път изследвали ли сте защо не ви върви? Има някой път известни условия, дето не трябва да ви върви, но не пресиляйте нещата. Най–първо колелото не му върви, но обърне се това колело. Да кажем, то се върти от дясно на ляво. Но колелото слиза тогава.
И като слезе до най–ниската част туй колело, ще вземе вода и веднага тия празните кофи от другата страна връщат се пълни горе.
Значи добиват нещо. И ако ти не можеш да слезеш до най–долното място, отдето да почерпиш нещо, твоето колело на живота и твоите идеи ще бъдат празни винаги. Някой път може да мислите какво се ползва човек, ако живее добър живот. То е все едно какво се ползва колелото. Ако слиза и се върти, ще се напълнят кофите, ще се полее зелето и пиперът, и хиляди други работи ще станат.
към втори вариант >>
И дълго време ще го търсите, и даже години може да го учите, докато го отпушите.
(втори вариант)
Като се запуши този нерв, ти усещаш, напъваш се, напъваш се и вдъхновението го няма, задавиш се, всичко, и не може да пееш. Песента не излиза. Когато се заключи, не върви. И вътре трябва да идете да го търсите, докато този нерв се отпуши във вас. И ти всеки ден ще чакаш, дано се отпуши този нерв.
И дълго време ще го търсите, и даже години може да го учите, докато го отпушите.
Но понеже има такива невежи духове, ти таман се приготвиш да пееш, казва: „Ти не си роден да пееш, кой ще те кара да пееш? “ Таман някой друг ден почнеш, дойде друг професор, казва: „Защо правиш тези работи? “ Остави го, ти дърва цепиш, така не се пее. Та, докато се отпуши този нерв, ще полагате голямо усилие. И много дърва ще цепите, до като се отпушите.
към втори вариант >>
Понеже зная, че бялата е по–слаба, казвам на другата: „Ти няма да я давиш сега.“ Като казах това, и онази се оттегли.
(втори вариант)
Тук преди няколко деня идва една котка на съседа ни. Нашата, бялата котка, гони другата, а другата котка е по–силна от нея, дави я. Вечерно време съм ги слушал, когато пеят. Сега преди няколко деня се случва това. Гледам, бялата котка седи така, но и двете котки се гледат.
Понеже зная, че бялата е по–слаба, казвам на другата: „Ти няма да я давиш сега.“ Като казах това, и онази се оттегли.
Нашата, бялата котка, си дигна опашката, стана куражлия. Пренесе чувствата. Говори й: „Досега съм ти робувал, но отсега нататък трябва да знаеш, че и аз ще си дигна опашката.“
към втори вариант >>
Значи добиват нещо.
(втори вариант)
Има някой път известни условия, дето не трябва да ви върви, но не пресиляйте нещата. Най–първо колелото не му върви, но обърне се това колело. Да кажем, то се върти от дясно на ляво. Но колелото слиза тогава. И като слезе до най–ниската част туй колело, ще вземе вода и веднага тия празните кофи от другата страна връщат се пълни горе.
Значи добиват нещо.
И ако ти не можеш да слезеш до най–долното място, отдето да почерпиш нещо, твоето колело на живота и твоите идеи ще бъдат празни винаги. Някой път може да мислите какво се ползва човек, ако живее добър живот. То е все едно какво се ползва колелото. Ако слиза и се върти, ще се напълнят кофите, ще се полее зелето и пиперът, и хиляди други работи ще станат. Ще ги полее, и хамбарът ще бъде пълен.
към втори вариант >>
Но понеже има такива невежи духове, ти таман се приготвиш да пееш, казва: „Ти не си роден да пееш, кой ще те кара да пееш?
(втори вариант)
Песента не излиза. Когато се заключи, не върви. И вътре трябва да идете да го търсите, докато този нерв се отпуши във вас. И ти всеки ден ще чакаш, дано се отпуши този нерв. И дълго време ще го търсите, и даже години може да го учите, докато го отпушите.
Но понеже има такива невежи духове, ти таман се приготвиш да пееш, казва: „Ти не си роден да пееш, кой ще те кара да пееш?
“ Таман някой друг ден почнеш, дойде друг професор, казва: „Защо правиш тези работи? “ Остави го, ти дърва цепиш, така не се пее. Та, докато се отпуши този нерв, ще полагате голямо усилие. И много дърва ще цепите, до като се отпушите. Та ще седнете тъй и ще започнете да пеете.
към втори вариант >>
Нашата, бялата котка, си дигна опашката, стана куражлия.
(втори вариант)
Нашата, бялата котка, гони другата, а другата котка е по–силна от нея, дави я. Вечерно време съм ги слушал, когато пеят. Сега преди няколко деня се случва това. Гледам, бялата котка седи така, но и двете котки се гледат. Понеже зная, че бялата е по–слаба, казвам на другата: „Ти няма да я давиш сега.“ Като казах това, и онази се оттегли.
Нашата, бялата котка, си дигна опашката, стана куражлия.
Пренесе чувствата. Говори й: „Досега съм ти робувал, но отсега нататък трябва да знаеш, че и аз ще си дигна опашката.“
към втори вариант >>
И ако ти не можеш да слезеш до най–долното място, отдето да почерпиш нещо, твоето колело на живота и твоите идеи ще бъдат празни винаги.
(втори вариант)
Най–първо колелото не му върви, но обърне се това колело. Да кажем, то се върти от дясно на ляво. Но колелото слиза тогава. И като слезе до най–ниската част туй колело, ще вземе вода и веднага тия празните кофи от другата страна връщат се пълни горе. Значи добиват нещо.
И ако ти не можеш да слезеш до най–долното място, отдето да почерпиш нещо, твоето колело на живота и твоите идеи ще бъдат празни винаги.
Някой път може да мислите какво се ползва човек, ако живее добър живот. То е все едно какво се ползва колелото. Ако слиза и се върти, ще се напълнят кофите, ще се полее зелето и пиперът, и хиляди други работи ще станат. Ще ги полее, и хамбарът ще бъде пълен. После ще има и грухане.
към втори вариант >>
“ Таман някой друг ден почнеш, дойде друг професор, казва: „Защо правиш тези работи?
(втори вариант)
Когато се заключи, не върви. И вътре трябва да идете да го търсите, докато този нерв се отпуши във вас. И ти всеки ден ще чакаш, дано се отпуши този нерв. И дълго време ще го търсите, и даже години може да го учите, докато го отпушите. Но понеже има такива невежи духове, ти таман се приготвиш да пееш, казва: „Ти не си роден да пееш, кой ще те кара да пееш?
“ Таман някой друг ден почнеш, дойде друг професор, казва: „Защо правиш тези работи?
“ Остави го, ти дърва цепиш, така не се пее. Та, докато се отпуши този нерв, ще полагате голямо усилие. И много дърва ще цепите, до като се отпушите. Та ще седнете тъй и ще започнете да пеете. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но това е пеене, като че цепя дърва.
към втори вариант >>
Пренесе чувствата.
(втори вариант)
Вечерно време съм ги слушал, когато пеят. Сега преди няколко деня се случва това. Гледам, бялата котка седи така, но и двете котки се гледат. Понеже зная, че бялата е по–слаба, казвам на другата: „Ти няма да я давиш сега.“ Като казах това, и онази се оттегли. Нашата, бялата котка, си дигна опашката, стана куражлия.
Пренесе чувствата.
Говори й: „Досега съм ти робувал, но отсега нататък трябва да знаеш, че и аз ще си дигна опашката.“
към втори вариант >>
Някой път може да мислите какво се ползва човек, ако живее добър живот.
(втори вариант)
Да кажем, то се върти от дясно на ляво. Но колелото слиза тогава. И като слезе до най–ниската част туй колело, ще вземе вода и веднага тия празните кофи от другата страна връщат се пълни горе. Значи добиват нещо. И ако ти не можеш да слезеш до най–долното място, отдето да почерпиш нещо, твоето колело на живота и твоите идеи ще бъдат празни винаги.
Някой път може да мислите какво се ползва човек, ако живее добър живот.
То е все едно какво се ползва колелото. Ако слиза и се върти, ще се напълнят кофите, ще се полее зелето и пиперът, и хиляди други работи ще станат. Ще ги полее, и хамбарът ще бъде пълен. После ще има и грухане. Ако се върти колелото, така е.
към втори вариант >>
“ Остави го, ти дърва цепиш, така не се пее.
(втори вариант)
И вътре трябва да идете да го търсите, докато този нерв се отпуши във вас. И ти всеки ден ще чакаш, дано се отпуши този нерв. И дълго време ще го търсите, и даже години може да го учите, докато го отпушите. Но понеже има такива невежи духове, ти таман се приготвиш да пееш, казва: „Ти не си роден да пееш, кой ще те кара да пееш? “ Таман някой друг ден почнеш, дойде друг професор, казва: „Защо правиш тези работи?
“ Остави го, ти дърва цепиш, така не се пее.
Та, докато се отпуши този нерв, ще полагате голямо усилие. И много дърва ще цепите, до като се отпушите. Та ще седнете тъй и ще започнете да пеете. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но това е пеене, като че цепя дърва. Сега същото ще изпея по правия начин.
към втори вариант >>
Говори й: „Досега съм ти робувал, но отсега нататък трябва да знаеш, че и аз ще си дигна опашката.“
(втори вариант)
Сега преди няколко деня се случва това. Гледам, бялата котка седи така, но и двете котки се гледат. Понеже зная, че бялата е по–слаба, казвам на другата: „Ти няма да я давиш сега.“ Като казах това, и онази се оттегли. Нашата, бялата котка, си дигна опашката, стана куражлия. Пренесе чувствата.
Говори й: „Досега съм ти робувал, но отсега нататък трябва да знаеш, че и аз ще си дигна опашката.“
към втори вариант >>
То е все едно какво се ползва колелото.
(втори вариант)
Но колелото слиза тогава. И като слезе до най–ниската част туй колело, ще вземе вода и веднага тия празните кофи от другата страна връщат се пълни горе. Значи добиват нещо. И ако ти не можеш да слезеш до най–долното място, отдето да почерпиш нещо, твоето колело на живота и твоите идеи ще бъдат празни винаги. Някой път може да мислите какво се ползва човек, ако живее добър живот.
То е все едно какво се ползва колелото.
Ако слиза и се върти, ще се напълнят кофите, ще се полее зелето и пиперът, и хиляди други работи ще станат. Ще ги полее, и хамбарът ще бъде пълен. После ще има и грухане. Ако се върти колелото, така е. Ако пък туй колело не се въртяло, тогава в градината му нищо няма да стане.
към втори вариант >>
Та, докато се отпуши този нерв, ще полагате голямо усилие.
(втори вариант)
И ти всеки ден ще чакаш, дано се отпуши този нерв. И дълго време ще го търсите, и даже години може да го учите, докато го отпушите. Но понеже има такива невежи духове, ти таман се приготвиш да пееш, казва: „Ти не си роден да пееш, кой ще те кара да пееш? “ Таман някой друг ден почнеш, дойде друг професор, казва: „Защо правиш тези работи? “ Остави го, ти дърва цепиш, така не се пее.
Та, докато се отпуши този нерв, ще полагате голямо усилие.
И много дърва ще цепите, до като се отпушите. Та ще седнете тъй и ще започнете да пеете. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но това е пеене, като че цепя дърва. Сега същото ще изпея по правия начин. В първия случай смехът беше да се отпуши енергията.
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа кога хората си свиват опашката.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа кога хората си свиват опашката.
Когато условията са добри, те седят и си дигат опашките, давят другите. Но като дойдат лошите условия, подвият опашката си. Имат особено разположение вече. По–тихи, очите са малко наведени, главата – на рамената малко сгушена, ръцете държат близо, наум си говори. Казват: „Не съм разположен духом.“ Вярно е, че всякога има неща, които може да мъчат човека.
към втори вариант >>
Ако слиза и се върти, ще се напълнят кофите, ще се полее зелето и пиперът, и хиляди други работи ще станат.
(втори вариант)
И като слезе до най–ниската част туй колело, ще вземе вода и веднага тия празните кофи от другата страна връщат се пълни горе. Значи добиват нещо. И ако ти не можеш да слезеш до най–долното място, отдето да почерпиш нещо, твоето колело на живота и твоите идеи ще бъдат празни винаги. Някой път може да мислите какво се ползва човек, ако живее добър живот. То е все едно какво се ползва колелото.
Ако слиза и се върти, ще се напълнят кофите, ще се полее зелето и пиперът, и хиляди други работи ще станат.
Ще ги полее, и хамбарът ще бъде пълен. После ще има и грухане. Ако се върти колелото, така е. Ако пък туй колело не се въртяло, тогава в градината му нищо няма да стане. И той ще се намери в оскъдни условия.
към втори вариант >>
И много дърва ще цепите, до като се отпушите.
(втори вариант)
И дълго време ще го търсите, и даже години може да го учите, докато го отпушите. Но понеже има такива невежи духове, ти таман се приготвиш да пееш, казва: „Ти не си роден да пееш, кой ще те кара да пееш? “ Таман някой друг ден почнеш, дойде друг професор, казва: „Защо правиш тези работи? “ Остави го, ти дърва цепиш, така не се пее. Та, докато се отпуши този нерв, ще полагате голямо усилие.
И много дърва ще цепите, до като се отпушите.
Та ще седнете тъй и ще започнете да пеете. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но това е пеене, като че цепя дърва. Сега същото ще изпея по правия начин. В първия случай смехът беше да се отпуши енергията. Сега ще ви дам един пример.
към втори вариант >>
Когато условията са добри, те седят и си дигат опашките, давят другите.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа кога хората си свиват опашката.
Когато условията са добри, те седят и си дигат опашките, давят другите.
Но като дойдат лошите условия, подвият опашката си. Имат особено разположение вече. По–тихи, очите са малко наведени, главата – на рамената малко сгушена, ръцете държат близо, наум си говори. Казват: „Не съм разположен духом.“ Вярно е, че всякога има неща, които може да мъчат човека. И те ще го мъчат дотогава, докато той не добие доброто име и не го разбере.
към втори вариант >>
Ще ги полее, и хамбарът ще бъде пълен.
(втори вариант)
Значи добиват нещо. И ако ти не можеш да слезеш до най–долното място, отдето да почерпиш нещо, твоето колело на живота и твоите идеи ще бъдат празни винаги. Някой път може да мислите какво се ползва човек, ако живее добър живот. То е все едно какво се ползва колелото. Ако слиза и се върти, ще се напълнят кофите, ще се полее зелето и пиперът, и хиляди други работи ще станат.
Ще ги полее, и хамбарът ще бъде пълен.
После ще има и грухане. Ако се върти колелото, така е. Ако пък туй колело не се въртяло, тогава в градината му нищо няма да стане. И той ще се намери в оскъдни условия. Хубаво, да допуснем сега, че условието е такова, но някой път щастието не може да го намериш там, дето си.
към втори вариант >>
Та ще седнете тъй и ще започнете да пеете.
(втори вариант)
Но понеже има такива невежи духове, ти таман се приготвиш да пееш, казва: „Ти не си роден да пееш, кой ще те кара да пееш? “ Таман някой друг ден почнеш, дойде друг професор, казва: „Защо правиш тези работи? “ Остави го, ти дърва цепиш, така не се пее. Та, докато се отпуши този нерв, ще полагате голямо усилие. И много дърва ще цепите, до като се отпушите.
Та ще седнете тъй и ще започнете да пеете.
(Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но това е пеене, като че цепя дърва. Сега същото ще изпея по правия начин. В първия случай смехът беше да се отпуши енергията. Сега ще ви дам един пример.
към втори вариант >>
Но като дойдат лошите условия, подвият опашката си.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа кога хората си свиват опашката. Когато условията са добри, те седят и си дигат опашките, давят другите.
Но като дойдат лошите условия, подвият опашката си.
Имат особено разположение вече. По–тихи, очите са малко наведени, главата – на рамената малко сгушена, ръцете държат близо, наум си говори. Казват: „Не съм разположен духом.“ Вярно е, че всякога има неща, които може да мъчат човека. И те ще го мъчат дотогава, докато той не добие доброто име и не го разбере. Всяка задача е трудна, докато не си я разрешил – щом я разрешиш, тя престава да е мъчна, но след нея ще се яви друга задача.
към втори вариант >>
После ще има и грухане.
(втори вариант)
И ако ти не можеш да слезеш до най–долното място, отдето да почерпиш нещо, твоето колело на живота и твоите идеи ще бъдат празни винаги. Някой път може да мислите какво се ползва човек, ако живее добър живот. То е все едно какво се ползва колелото. Ако слиза и се върти, ще се напълнят кофите, ще се полее зелето и пиперът, и хиляди други работи ще станат. Ще ги полее, и хамбарът ще бъде пълен.
После ще има и грухане.
Ако се върти колелото, така е. Ако пък туй колело не се въртяло, тогава в градината му нищо няма да стане. И той ще се намери в оскъдни условия. Хубаво, да допуснем сега, че условието е такова, но някой път щастието не може да го намериш там, дето си. Ти си беден, но писано е, по който и да е начин, трябва да идеш или в Америка, или във Франция, Англия.
към втори вариант >>
(Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но това е пеене, като че цепя дърва.
(втори вариант)
“ Таман някой друг ден почнеш, дойде друг професор, казва: „Защо правиш тези работи? “ Остави го, ти дърва цепиш, така не се пее. Та, докато се отпуши този нерв, ще полагате голямо усилие. И много дърва ще цепите, до като се отпушите. Та ще седнете тъй и ще започнете да пеете.
(Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но това е пеене, като че цепя дърва.
Сега същото ще изпея по правия начин. В първия случай смехът беше да се отпуши енергията. Сега ще ви дам един пример.
към втори вариант >>
Имат особено разположение вече.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа кога хората си свиват опашката. Когато условията са добри, те седят и си дигат опашките, давят другите. Но като дойдат лошите условия, подвият опашката си.
Имат особено разположение вече.
По–тихи, очите са малко наведени, главата – на рамената малко сгушена, ръцете държат близо, наум си говори. Казват: „Не съм разположен духом.“ Вярно е, че всякога има неща, които може да мъчат човека. И те ще го мъчат дотогава, докато той не добие доброто име и не го разбере. Всяка задача е трудна, докато не си я разрешил – щом я разрешиш, тя престава да е мъчна, но след нея ще се яви друга задача. Следната задача ще бъде по–мъчна.
към втори вариант >>
Ако се върти колелото, така е.
(втори вариант)
Някой път може да мислите какво се ползва човек, ако живее добър живот. То е все едно какво се ползва колелото. Ако слиза и се върти, ще се напълнят кофите, ще се полее зелето и пиперът, и хиляди други работи ще станат. Ще ги полее, и хамбарът ще бъде пълен. После ще има и грухане.
Ако се върти колелото, така е.
Ако пък туй колело не се въртяло, тогава в градината му нищо няма да стане. И той ще се намери в оскъдни условия. Хубаво, да допуснем сега, че условието е такова, но някой път щастието не може да го намериш там, дето си. Ти си беден, но писано е, по който и да е начин, трябва да идеш или в Америка, или във Франция, Англия. Някой път е писано – трябва да излезеш вън от отечеството.
към втори вариант >>
Сега същото ще изпея по правия начин.
(втори вариант)
“ Остави го, ти дърва цепиш, така не се пее. Та, докато се отпуши този нерв, ще полагате голямо усилие. И много дърва ще цепите, до като се отпушите. Та ще седнете тъй и ще започнете да пеете. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но това е пеене, като че цепя дърва.
Сега същото ще изпея по правия начин.
В първия случай смехът беше да се отпуши енергията. Сега ще ви дам един пример.
към втори вариант >>
По–тихи, очите са малко наведени, главата – на рамената малко сгушена, ръцете държат близо, наум си говори.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа кога хората си свиват опашката. Когато условията са добри, те седят и си дигат опашките, давят другите. Но като дойдат лошите условия, подвият опашката си. Имат особено разположение вече.
По–тихи, очите са малко наведени, главата – на рамената малко сгушена, ръцете държат близо, наум си говори.
Казват: „Не съм разположен духом.“ Вярно е, че всякога има неща, които може да мъчат човека. И те ще го мъчат дотогава, докато той не добие доброто име и не го разбере. Всяка задача е трудна, докато не си я разрешил – щом я разрешиш, тя престава да е мъчна, но след нея ще се яви друга задача. Следната задача ще бъде по–мъчна.
към втори вариант >>
Ако пък туй колело не се въртяло, тогава в градината му нищо няма да стане.
(втори вариант)
То е все едно какво се ползва колелото. Ако слиза и се върти, ще се напълнят кофите, ще се полее зелето и пиперът, и хиляди други работи ще станат. Ще ги полее, и хамбарът ще бъде пълен. После ще има и грухане. Ако се върти колелото, така е.
Ако пък туй колело не се въртяло, тогава в градината му нищо няма да стане.
И той ще се намери в оскъдни условия. Хубаво, да допуснем сега, че условието е такова, но някой път щастието не може да го намериш там, дето си. Ти си беден, но писано е, по който и да е начин, трябва да идеш или в Америка, или във Франция, Англия. Някой път е писано – трябва да излезеш вън от отечеството.
към втори вариант >>
В първия случай смехът беше да се отпуши енергията.
(втори вариант)
Та, докато се отпуши този нерв, ще полагате голямо усилие. И много дърва ще цепите, до като се отпушите. Та ще седнете тъй и ще започнете да пеете. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но това е пеене, като че цепя дърва. Сега същото ще изпея по правия начин.
В първия случай смехът беше да се отпуши енергията.
Сега ще ви дам един пример.
към втори вариант >>
Казват: „Не съм разположен духом.“ Вярно е, че всякога има неща, които може да мъчат човека.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа кога хората си свиват опашката. Когато условията са добри, те седят и си дигат опашките, давят другите. Но като дойдат лошите условия, подвият опашката си. Имат особено разположение вече. По–тихи, очите са малко наведени, главата – на рамената малко сгушена, ръцете държат близо, наум си говори.
Казват: „Не съм разположен духом.“ Вярно е, че всякога има неща, които може да мъчат човека.
И те ще го мъчат дотогава, докато той не добие доброто име и не го разбере. Всяка задача е трудна, докато не си я разрешил – щом я разрешиш, тя престава да е мъчна, но след нея ще се яви друга задача. Следната задача ще бъде по–мъчна.
към втори вариант >>
И той ще се намери в оскъдни условия.
(втори вариант)
Ако слиза и се върти, ще се напълнят кофите, ще се полее зелето и пиперът, и хиляди други работи ще станат. Ще ги полее, и хамбарът ще бъде пълен. После ще има и грухане. Ако се върти колелото, така е. Ако пък туй колело не се въртяло, тогава в градината му нищо няма да стане.
И той ще се намери в оскъдни условия.
Хубаво, да допуснем сега, че условието е такова, но някой път щастието не може да го намериш там, дето си. Ти си беден, но писано е, по който и да е начин, трябва да идеш или в Америка, или във Франция, Англия. Някой път е писано – трябва да излезеш вън от отечеството.
към втори вариант >>
Сега ще ви дам един пример.
(втори вариант)
И много дърва ще цепите, до като се отпушите. Та ще седнете тъй и ще започнете да пеете. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но това е пеене, като че цепя дърва. Сега същото ще изпея по правия начин. В първия случай смехът беше да се отпуши енергията.
Сега ще ви дам един пример.
към втори вариант >>
И те ще го мъчат дотогава, докато той не добие доброто име и не го разбере.
(втори вариант)
Когато условията са добри, те седят и си дигат опашките, давят другите. Но като дойдат лошите условия, подвият опашката си. Имат особено разположение вече. По–тихи, очите са малко наведени, главата – на рамената малко сгушена, ръцете държат близо, наум си говори. Казват: „Не съм разположен духом.“ Вярно е, че всякога има неща, които може да мъчат човека.
И те ще го мъчат дотогава, докато той не добие доброто име и не го разбере.
Всяка задача е трудна, докато не си я разрешил – щом я разрешиш, тя престава да е мъчна, но след нея ще се яви друга задача. Следната задача ще бъде по–мъчна.
към втори вариант >>
Хубаво, да допуснем сега, че условието е такова, но някой път щастието не може да го намериш там, дето си.
(втори вариант)
Ще ги полее, и хамбарът ще бъде пълен. После ще има и грухане. Ако се върти колелото, така е. Ако пък туй колело не се въртяло, тогава в градината му нищо няма да стане. И той ще се намери в оскъдни условия.
Хубаво, да допуснем сега, че условието е такова, но някой път щастието не може да го намериш там, дето си.
Ти си беден, но писано е, по който и да е начин, трябва да идеш или в Америка, или във Франция, Англия. Някой път е писано – трябва да излезеш вън от отечеството.
към втори вариант >>
Славяните имат една песен „Да изправится молитва моя перед тобою...“.
(втори вариант)
Славяните имат една песен „Да изправится молитва моя перед тобою...“.
Славяните имат тази песен. Когато се пее, всичко е право. Има едно хубаво пеене, то е носовото пеене. Тогава пеете отвътре и отдолу. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но ако не се отпуши отдолу, песента не върви.
към втори вариант >>
Всяка задача е трудна, докато не си я разрешил – щом я разрешиш, тя престава да е мъчна, но след нея ще се яви друга задача.
(втори вариант)
Но като дойдат лошите условия, подвият опашката си. Имат особено разположение вече. По–тихи, очите са малко наведени, главата – на рамената малко сгушена, ръцете държат близо, наум си говори. Казват: „Не съм разположен духом.“ Вярно е, че всякога има неща, които може да мъчат човека. И те ще го мъчат дотогава, докато той не добие доброто име и не го разбере.
Всяка задача е трудна, докато не си я разрешил – щом я разрешиш, тя престава да е мъчна, но след нея ще се яви друга задача.
Следната задача ще бъде по–мъчна.
към втори вариант >>
Ти си беден, но писано е, по който и да е начин, трябва да идеш или в Америка, или във Франция, Англия.
(втори вариант)
После ще има и грухане. Ако се върти колелото, така е. Ако пък туй колело не се въртяло, тогава в градината му нищо няма да стане. И той ще се намери в оскъдни условия. Хубаво, да допуснем сега, че условието е такова, но някой път щастието не може да го намериш там, дето си.
Ти си беден, но писано е, по който и да е начин, трябва да идеш или в Америка, или във Франция, Англия.
Някой път е писано – трябва да излезеш вън от отечеството.
към втори вариант >>
Славяните имат тази песен.
(втори вариант)
Славяните имат една песен „Да изправится молитва моя перед тобою...“.
Славяните имат тази песен.
Когато се пее, всичко е право. Има едно хубаво пеене, то е носовото пеене. Тогава пеете отвътре и отдолу. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но ако не се отпуши отдолу, песента не върви. Много е мъчно да вземеш всякога тона си правилен.
към втори вариант >>
Следната задача ще бъде по–мъчна.
(втори вариант)
Имат особено разположение вече. По–тихи, очите са малко наведени, главата – на рамената малко сгушена, ръцете държат близо, наум си говори. Казват: „Не съм разположен духом.“ Вярно е, че всякога има неща, които може да мъчат човека. И те ще го мъчат дотогава, докато той не добие доброто име и не го разбере. Всяка задача е трудна, докато не си я разрешил – щом я разрешиш, тя престава да е мъчна, но след нея ще се яви друга задача.
Следната задача ще бъде по–мъчна.
към втори вариант >>
Някой път е писано – трябва да излезеш вън от отечеството.
(втори вариант)
Ако се върти колелото, така е. Ако пък туй колело не се въртяло, тогава в градината му нищо няма да стане. И той ще се намери в оскъдни условия. Хубаво, да допуснем сега, че условието е такова, но някой път щастието не може да го намериш там, дето си. Ти си беден, но писано е, по който и да е начин, трябва да идеш или в Америка, или във Франция, Англия.
Някой път е писано – трябва да излезеш вън от отечеството.
към втори вариант >>
Когато се пее, всичко е право.
(втори вариант)
Славяните имат една песен „Да изправится молитва моя перед тобою...“. Славяните имат тази песен.
Когато се пее, всичко е право.
Има едно хубаво пеене, то е носовото пеене. Тогава пеете отвътре и отдолу. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но ако не се отпуши отдолу, песента не върви. Много е мъчно да вземеш всякога тона си правилен. Транспониране има на гамите.
към втори вариант >>
Да ви приведа един пример.
(втори вариант)
Да ви приведа един пример.
Вие отгоре искате известни блага, известно благо, което да дойде без големи мъчнотии. Така, но представете си, че има голяма суша, вие сте земеделец, сели сте житото и се молите на Бога да вали дъжд. Но имате отлично лачени обуща, направени хубаво, скъпи са – струват хиляда лева, а тези обуща не са да ги каляте, а времето е кално. Да допуснем, такъв закон е даден. Вие се молите на Господа, той изпрати дъжд, напоява нивата, започва да расте сятото, но се образува кал.
към втори вариант >>
При сегашните условия може ли вие да намерите вашето щастие във вашия дом?
(втори вариант)
При сегашните условия може ли вие да намерите вашето щастие във вашия дом?
При сегашните условия, при които живеете, да кажем, едно семейство има само едно дете, да кажем, вашият Драганчо може ли да намери всичките условия в дома, в който живее? Този Драган трябва да излезе навън от дома, за да намери щастието. Че знанието не е в дома ви. Трябва да излезете навън от дома си. Най–първо ще идете в първоначалното училище, в прогимназия, в гимназия, в университета, може да
към втори вариант >>
Има едно хубаво пеене, то е носовото пеене.
(втори вариант)
Славяните имат една песен „Да изправится молитва моя перед тобою...“. Славяните имат тази песен. Когато се пее, всичко е право.
Има едно хубаво пеене, то е носовото пеене.
Тогава пеете отвътре и отдолу. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но ако не се отпуши отдолу, песента не върви. Много е мъчно да вземеш всякога тона си правилен. Транспониране има на гамите. В една основна гама трябва да научи човек песента, че после, като стане майстор, може да сменя всичките други гами, защото пението във всички гами не е лесно.
към втори вариант >>
Вие отгоре искате известни блага, известно благо, което да дойде без големи мъчнотии.
(втори вариант)
Да ви приведа един пример.
Вие отгоре искате известни блага, известно благо, което да дойде без големи мъчнотии.
Така, но представете си, че има голяма суша, вие сте земеделец, сели сте житото и се молите на Бога да вали дъжд. Но имате отлично лачени обуща, направени хубаво, скъпи са – струват хиляда лева, а тези обуща не са да ги каляте, а времето е кално. Да допуснем, такъв закон е даден. Вие се молите на Господа, той изпрати дъжд, напоява нивата, започва да расте сятото, но се образува кал. Ти излизаш навън, окаляш си обущата.
към втори вариант >>
При сегашните условия, при които живеете, да кажем, едно семейство има само едно дете, да кажем, вашият Драганчо може ли да намери всичките условия в дома, в който живее?
(втори вариант)
При сегашните условия може ли вие да намерите вашето щастие във вашия дом?
При сегашните условия, при които живеете, да кажем, едно семейство има само едно дете, да кажем, вашият Драганчо може ли да намери всичките условия в дома, в който живее?
Този Драган трябва да излезе навън от дома, за да намери щастието. Че знанието не е в дома ви. Трябва да излезете навън от дома си. Най–първо ще идете в първоначалното училище, в прогимназия, в гимназия, в университета, може да
към втори вариант >>
Тогава пеете отвътре и отдолу.
(втори вариант)
Славяните имат една песен „Да изправится молитва моя перед тобою...“. Славяните имат тази песен. Когато се пее, всичко е право. Има едно хубаво пеене, то е носовото пеене.
Тогава пеете отвътре и отдолу.
(Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но ако не се отпуши отдолу, песента не върви. Много е мъчно да вземеш всякога тона си правилен. Транспониране има на гамите. В една основна гама трябва да научи човек песента, че после, като стане майстор, може да сменя всичките други гами, защото пението във всички гами не е лесно. Ако една песен вземете или от „ми“, или от „сол“, или „ре“, или „до“ долно, „до“ – „сол“.
към втори вариант >>
Така, но представете си, че има голяма суша, вие сте земеделец, сели сте житото и се молите на Бога да вали дъжд.
(втори вариант)
Да ви приведа един пример. Вие отгоре искате известни блага, известно благо, което да дойде без големи мъчнотии.
Така, но представете си, че има голяма суша, вие сте земеделец, сели сте житото и се молите на Бога да вали дъжд.
Но имате отлично лачени обуща, направени хубаво, скъпи са – струват хиляда лева, а тези обуща не са да ги каляте, а времето е кално. Да допуснем, такъв закон е даден. Вие се молите на Господа, той изпрати дъжд, напоява нивата, започва да расте сятото, но се образува кал. Ти излизаш навън, окаляш си обущата. За тези обуща трябва топло време.
към втори вариант >>
Този Драган трябва да излезе навън от дома, за да намери щастието.
(втори вариант)
При сегашните условия може ли вие да намерите вашето щастие във вашия дом? При сегашните условия, при които живеете, да кажем, едно семейство има само едно дете, да кажем, вашият Драганчо може ли да намери всичките условия в дома, в който живее?
Този Драган трябва да излезе навън от дома, за да намери щастието.
Че знанието не е в дома ви. Трябва да излезете навън от дома си. Най–първо ще идете в първоначалното училище, в прогимназия, в гимназия, в университета, може да
към втори вариант >>
(Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но ако не се отпуши отдолу, песента не върви.
(втори вариант)
Славяните имат една песен „Да изправится молитва моя перед тобою...“. Славяните имат тази песен. Когато се пее, всичко е право. Има едно хубаво пеене, то е носовото пеене. Тогава пеете отвътре и отдолу.
(Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но ако не се отпуши отдолу, песента не върви.
Много е мъчно да вземеш всякога тона си правилен. Транспониране има на гамите. В една основна гама трябва да научи човек песента, че после, като стане майстор, може да сменя всичките други гами, защото пението във всички гами не е лесно. Ако една песен вземете или от „ми“, или от „сол“, или „ре“, или „до“ долно, „до“ – „сол“. Някои песни са много хубави, от долно „сол“ излизат.
към втори вариант >>
Но имате отлично лачени обуща, направени хубаво, скъпи са – струват хиляда лева, а тези обуща не са да ги каляте, а времето е кално.
(втори вариант)
Да ви приведа един пример. Вие отгоре искате известни блага, известно благо, което да дойде без големи мъчнотии. Така, но представете си, че има голяма суша, вие сте земеделец, сели сте житото и се молите на Бога да вали дъжд.
Но имате отлично лачени обуща, направени хубаво, скъпи са – струват хиляда лева, а тези обуща не са да ги каляте, а времето е кално.
Да допуснем, такъв закон е даден. Вие се молите на Господа, той изпрати дъжд, напоява нивата, започва да расте сятото, но се образува кал. Ти излизаш навън, окаляш си обущата. За тези обуща трябва топло време. Питам, при дадените условия кое е за предпочитане: да седят обущата чисти и да не стане житото или житото да стане, а обущата да се оцапат.
към втори вариант >>
Че знанието не е в дома ви.
(втори вариант)
При сегашните условия може ли вие да намерите вашето щастие във вашия дом? При сегашните условия, при които живеете, да кажем, едно семейство има само едно дете, да кажем, вашият Драганчо може ли да намери всичките условия в дома, в който живее? Този Драган трябва да излезе навън от дома, за да намери щастието.
Че знанието не е в дома ви.
Трябва да излезете навън от дома си. Най–първо ще идете в първоначалното училище, в прогимназия, в гимназия, в университета, може да
към втори вариант >>
Много е мъчно да вземеш всякога тона си правилен.
(втори вариант)
Славяните имат тази песен. Когато се пее, всичко е право. Има едно хубаво пеене, то е носовото пеене. Тогава пеете отвътре и отдолу. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но ако не се отпуши отдолу, песента не върви.
Много е мъчно да вземеш всякога тона си правилен.
Транспониране има на гамите. В една основна гама трябва да научи човек песента, че после, като стане майстор, може да сменя всичките други гами, защото пението във всички гами не е лесно. Ако една песен вземете или от „ми“, или от „сол“, или „ре“, или „до“ долно, „до“ – „сол“. Някои песни са много хубави, от долно „сол“ излизат. Без усилие върви песента.
към втори вариант >>
Да допуснем, такъв закон е даден.
(втори вариант)
Да ви приведа един пример. Вие отгоре искате известни блага, известно благо, което да дойде без големи мъчнотии. Така, но представете си, че има голяма суша, вие сте земеделец, сели сте житото и се молите на Бога да вали дъжд. Но имате отлично лачени обуща, направени хубаво, скъпи са – струват хиляда лева, а тези обуща не са да ги каляте, а времето е кално.
Да допуснем, такъв закон е даден.
Вие се молите на Господа, той изпрати дъжд, напоява нивата, започва да расте сятото, но се образува кал. Ти излизаш навън, окаляш си обущата. За тези обуща трябва топло време. Питам, при дадените условия кое е за предпочитане: да седят обущата чисти и да не стане житото или житото да стане, а обущата да се оцапат. Не може едновременно житото да стане, и обущата да останат чисти.
към втори вариант >>
Трябва да излезете навън от дома си.
(втори вариант)
При сегашните условия може ли вие да намерите вашето щастие във вашия дом? При сегашните условия, при които живеете, да кажем, едно семейство има само едно дете, да кажем, вашият Драганчо може ли да намери всичките условия в дома, в който живее? Този Драган трябва да излезе навън от дома, за да намери щастието. Че знанието не е в дома ви.
Трябва да излезете навън от дома си.
Най–първо ще идете в първоначалното училище, в прогимназия, в гимназия, в университета, може да
към втори вариант >>
Транспониране има на гамите.
(втори вариант)
Когато се пее, всичко е право. Има едно хубаво пеене, то е носовото пеене. Тогава пеете отвътре и отдолу. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но ако не се отпуши отдолу, песента не върви. Много е мъчно да вземеш всякога тона си правилен.
Транспониране има на гамите.
В една основна гама трябва да научи човек песента, че после, като стане майстор, може да сменя всичките други гами, защото пението във всички гами не е лесно. Ако една песен вземете или от „ми“, или от „сол“, или „ре“, или „до“ долно, „до“ – „сол“. Някои песни са много хубави, от долно „сол“ излизат. Без усилие върви песента. Тези песни, в които се изисква голямо усилие, там трябва да бъдеш майстор, да тургаш сила.
към втори вариант >>
Вие се молите на Господа, той изпрати дъжд, напоява нивата, започва да расте сятото, но се образува кал.
(втори вариант)
Да ви приведа един пример. Вие отгоре искате известни блага, известно благо, което да дойде без големи мъчнотии. Така, но представете си, че има голяма суша, вие сте земеделец, сели сте житото и се молите на Бога да вали дъжд. Но имате отлично лачени обуща, направени хубаво, скъпи са – струват хиляда лева, а тези обуща не са да ги каляте, а времето е кално. Да допуснем, такъв закон е даден.
Вие се молите на Господа, той изпрати дъжд, напоява нивата, започва да расте сятото, но се образува кал.
Ти излизаш навън, окаляш си обущата. За тези обуща трябва топло време. Питам, при дадените условия кое е за предпочитане: да седят обущата чисти и да не стане житото или житото да стане, а обущата да се оцапат. Не може едновременно житото да стане, и обущата да останат чисти. В ума ви седи на всинца ви да бъдете чисти, свети, без да се накаляте.
към втори вариант >>
Най–първо ще идете в първоначалното училище, в прогимназия, в гимназия, в университета, може да
(втори вариант)
При сегашните условия може ли вие да намерите вашето щастие във вашия дом? При сегашните условия, при които живеете, да кажем, едно семейство има само едно дете, да кажем, вашият Драганчо може ли да намери всичките условия в дома, в който живее? Този Драган трябва да излезе навън от дома, за да намери щастието. Че знанието не е в дома ви. Трябва да излезете навън от дома си.
Най–първо ще идете в първоначалното училище, в прогимназия, в гимназия, в университета, може да
към втори вариант >>
В една основна гама трябва да научи човек песента, че после, като стане майстор, може да сменя всичките други гами, защото пението във всички гами не е лесно.
(втори вариант)
Има едно хубаво пеене, то е носовото пеене. Тогава пеете отвътре и отдолу. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но ако не се отпуши отдолу, песента не върви. Много е мъчно да вземеш всякога тона си правилен. Транспониране има на гамите.
В една основна гама трябва да научи човек песента, че после, като стане майстор, може да сменя всичките други гами, защото пението във всички гами не е лесно.
Ако една песен вземете или от „ми“, или от „сол“, или „ре“, или „до“ долно, „до“ – „сол“. Някои песни са много хубави, от долно „сол“ излизат. Без усилие върви песента. Тези песни, в които се изисква голямо усилие, там трябва да бъдеш майстор, да тургаш сила. Пък някой път се страхуваш дали можеш да вземеш, да дигнеш толкова високо.
към втори вариант >>
Ти излизаш навън, окаляш си обущата.
(втори вариант)
Вие отгоре искате известни блага, известно благо, което да дойде без големи мъчнотии. Така, но представете си, че има голяма суша, вие сте земеделец, сели сте житото и се молите на Бога да вали дъжд. Но имате отлично лачени обуща, направени хубаво, скъпи са – струват хиляда лева, а тези обуща не са да ги каляте, а времето е кално. Да допуснем, такъв закон е даден. Вие се молите на Господа, той изпрати дъжд, напоява нивата, започва да расте сятото, но се образува кал.
Ти излизаш навън, окаляш си обущата.
За тези обуща трябва топло време. Питам, при дадените условия кое е за предпочитане: да седят обущата чисти и да не стане житото или житото да стане, а обущата да се оцапат. Не може едновременно житото да стане, и обущата да останат чисти. В ума ви седи на всинца ви да бъдете чисти, свети, без да се накаляте. Светия, без да се накаля, той светия не може да стане.
към втори вариант >>
идете в странство.
(втори вариант)
идете в странство.
Трябва да излезете от вашия дом, да добиете всичкото това учение. Този закон е верен и в духовния живот. Ако вие не минете през всичките мъчнотии, които са предвидени, вие няма да се научите. Вие наричате това грехопадение. Сега оставете, грехопадението зависи от ленивите ученици.
към втори вариант >>
Ако една песен вземете или от „ми“, или от „сол“, или „ре“, или „до“ долно, „до“ – „сол“.
(втори вариант)
Тогава пеете отвътре и отдолу. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но ако не се отпуши отдолу, песента не върви. Много е мъчно да вземеш всякога тона си правилен. Транспониране има на гамите. В една основна гама трябва да научи човек песента, че после, като стане майстор, може да сменя всичките други гами, защото пението във всички гами не е лесно.
Ако една песен вземете или от „ми“, или от „сол“, или „ре“, или „до“ долно, „до“ – „сол“.
Някои песни са много хубави, от долно „сол“ излизат. Без усилие върви песента. Тези песни, в които се изисква голямо усилие, там трябва да бъдеш майстор, да тургаш сила. Пък някой път се страхуваш дали можеш да вземеш, да дигнеш толкова високо. Пък ако слезеш по–долу, отколкото си свикнал – пак същото.
към втори вариант >>
За тези обуща трябва топло време.
(втори вариант)
Така, но представете си, че има голяма суша, вие сте земеделец, сели сте житото и се молите на Бога да вали дъжд. Но имате отлично лачени обуща, направени хубаво, скъпи са – струват хиляда лева, а тези обуща не са да ги каляте, а времето е кално. Да допуснем, такъв закон е даден. Вие се молите на Господа, той изпрати дъжд, напоява нивата, започва да расте сятото, но се образува кал. Ти излизаш навън, окаляш си обущата.
За тези обуща трябва топло време.
Питам, при дадените условия кое е за предпочитане: да седят обущата чисти и да не стане житото или житото да стане, а обущата да се оцапат. Не може едновременно житото да стане, и обущата да останат чисти. В ума ви седи на всинца ви да бъдете чисти, свети, без да се накаляте. Светия, без да се накаля, той светия не може да стане. Не е станал светия, защото в какво седи светийството?
към втори вариант >>
Трябва да излезете от вашия дом, да добиете всичкото това учение.
(втори вариант)
идете в странство.
Трябва да излезете от вашия дом, да добиете всичкото това учение.
Този закон е верен и в духовния живот. Ако вие не минете през всичките мъчнотии, които са предвидени, вие няма да се научите. Вие наричате това грехопадение. Сега оставете, грехопадението зависи от ленивите ученици. За ленивите има грях, за трудолюбивите има мъчнотии – туй е разликата.
към втори вариант >>
Някои песни са много хубави, от долно „сол“ излизат.
(втори вариант)
(Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но ако не се отпуши отдолу, песента не върви. Много е мъчно да вземеш всякога тона си правилен. Транспониране има на гамите. В една основна гама трябва да научи човек песента, че после, като стане майстор, може да сменя всичките други гами, защото пението във всички гами не е лесно. Ако една песен вземете или от „ми“, или от „сол“, или „ре“, или „до“ долно, „до“ – „сол“.
Някои песни са много хубави, от долно „сол“ излизат.
Без усилие върви песента. Тези песни, в които се изисква голямо усилие, там трябва да бъдеш майстор, да тургаш сила. Пък някой път се страхуваш дали можеш да вземеш, да дигнеш толкова високо. Пък ако слезеш по–долу, отколкото си свикнал – пак същото. Една дума имахме, която я пяхме.
към втори вариант >>
Питам, при дадените условия кое е за предпочитане: да седят обущата чисти и да не стане житото или житото да стане, а обущата да се оцапат.
(втори вариант)
Но имате отлично лачени обуща, направени хубаво, скъпи са – струват хиляда лева, а тези обуща не са да ги каляте, а времето е кално. Да допуснем, такъв закон е даден. Вие се молите на Господа, той изпрати дъжд, напоява нивата, започва да расте сятото, но се образува кал. Ти излизаш навън, окаляш си обущата. За тези обуща трябва топло време.
Питам, при дадените условия кое е за предпочитане: да седят обущата чисти и да не стане житото или житото да стане, а обущата да се оцапат.
Не може едновременно житото да стане, и обущата да останат чисти. В ума ви седи на всинца ви да бъдете чисти, свети, без да се накаляте. Светия, без да се накаля, той светия не може да стане. Не е станал светия, защото в какво седи светийството? В какво седи ученият човек?
към втори вариант >>
Този закон е верен и в духовния живот.
(втори вариант)
идете в странство. Трябва да излезете от вашия дом, да добиете всичкото това учение.
Този закон е верен и в духовния живот.
Ако вие не минете през всичките мъчнотии, които са предвидени, вие няма да се научите. Вие наричате това грехопадение. Сега оставете, грехопадението зависи от ленивите ученици. За ленивите има грях, за трудолюбивите има мъчнотии – туй е разликата. Ленивият се спъва, а трудолюбивият минава и разрешава разумно въпросите.
към втори вариант >>
Без усилие върви песента.
(втори вариант)
Много е мъчно да вземеш всякога тона си правилен. Транспониране има на гамите. В една основна гама трябва да научи човек песента, че после, като стане майстор, може да сменя всичките други гами, защото пението във всички гами не е лесно. Ако една песен вземете или от „ми“, или от „сол“, или „ре“, или „до“ долно, „до“ – „сол“. Някои песни са много хубави, от долно „сол“ излизат.
Без усилие върви песента.
Тези песни, в които се изисква голямо усилие, там трябва да бъдеш майстор, да тургаш сила. Пък някой път се страхуваш дали можеш да вземеш, да дигнеш толкова високо. Пък ако слезеш по–долу, отколкото си свикнал – пак същото. Една дума имахме, която я пяхме. („Аум“, вдъхновение).
към втори вариант >>
Не може едновременно житото да стане, и обущата да останат чисти.
(втори вариант)
Да допуснем, такъв закон е даден. Вие се молите на Господа, той изпрати дъжд, напоява нивата, започва да расте сятото, но се образува кал. Ти излизаш навън, окаляш си обущата. За тези обуща трябва топло време. Питам, при дадените условия кое е за предпочитане: да седят обущата чисти и да не стане житото или житото да стане, а обущата да се оцапат.
Не може едновременно житото да стане, и обущата да останат чисти.
В ума ви седи на всинца ви да бъдете чисти, свети, без да се накаляте. Светия, без да се накаля, той светия не може да стане. Не е станал светия, защото в какво седи светийството? В какво седи ученият човек? Ще разсъждавате.
към втори вариант >>
Ако вие не минете през всичките мъчнотии, които са предвидени, вие няма да се научите.
(втори вариант)
идете в странство. Трябва да излезете от вашия дом, да добиете всичкото това учение. Този закон е верен и в духовния живот.
Ако вие не минете през всичките мъчнотии, които са предвидени, вие няма да се научите.
Вие наричате това грехопадение. Сега оставете, грехопадението зависи от ленивите ученици. За ленивите има грях, за трудолюбивите има мъчнотии – туй е разликата. Ленивият се спъва, а трудолюбивият минава и разрешава разумно въпросите. Той не се занимава с окръжаващата го среда.
към втори вариант >>
Тези песни, в които се изисква голямо усилие, там трябва да бъдеш майстор, да тургаш сила.
(втори вариант)
Транспониране има на гамите. В една основна гама трябва да научи човек песента, че после, като стане майстор, може да сменя всичките други гами, защото пението във всички гами не е лесно. Ако една песен вземете или от „ми“, или от „сол“, или „ре“, или „до“ долно, „до“ – „сол“. Някои песни са много хубави, от долно „сол“ излизат. Без усилие върви песента.
Тези песни, в които се изисква голямо усилие, там трябва да бъдеш майстор, да тургаш сила.
Пък някой път се страхуваш дали можеш да вземеш, да дигнеш толкова високо. Пък ако слезеш по–долу, отколкото си свикнал – пак същото. Една дума имахме, която я пяхме. („Аум“, вдъхновение). Още една дума имаше. („Вехади“).
към втори вариант >>
В ума ви седи на всинца ви да бъдете чисти, свети, без да се накаляте.
(втори вариант)
Вие се молите на Господа, той изпрати дъжд, напоява нивата, започва да расте сятото, но се образува кал. Ти излизаш навън, окаляш си обущата. За тези обуща трябва топло време. Питам, при дадените условия кое е за предпочитане: да седят обущата чисти и да не стане житото или житото да стане, а обущата да се оцапат. Не може едновременно житото да стане, и обущата да останат чисти.
В ума ви седи на всинца ви да бъдете чисти, свети, без да се накаляте.
Светия, без да се накаля, той светия не може да стане. Не е станал светия, защото в какво седи светийството? В какво седи ученият човек? Ще разсъждавате. Не че не разсъждавате, но вие мислите надалеч.
към втори вариант >>
Вие наричате това грехопадение.
(втори вариант)
идете в странство. Трябва да излезете от вашия дом, да добиете всичкото това учение. Този закон е верен и в духовния живот. Ако вие не минете през всичките мъчнотии, които са предвидени, вие няма да се научите.
Вие наричате това грехопадение.
Сега оставете, грехопадението зависи от ленивите ученици. За ленивите има грях, за трудолюбивите има мъчнотии – туй е разликата. Ленивият се спъва, а трудолюбивият минава и разрешава разумно въпросите. Той не се занимава с окръжаващата го среда. И като се научите, ни най–малко да не ви смущава окръжаващата среда.
към втори вариант >>
Пък някой път се страхуваш дали можеш да вземеш, да дигнеш толкова високо.
(втори вариант)
В една основна гама трябва да научи човек песента, че после, като стане майстор, може да сменя всичките други гами, защото пението във всички гами не е лесно. Ако една песен вземете или от „ми“, или от „сол“, или „ре“, или „до“ долно, „до“ – „сол“. Някои песни са много хубави, от долно „сол“ излизат. Без усилие върви песента. Тези песни, в които се изисква голямо усилие, там трябва да бъдеш майстор, да тургаш сила.
Пък някой път се страхуваш дали можеш да вземеш, да дигнеш толкова високо.
Пък ако слезеш по–долу, отколкото си свикнал – пак същото. Една дума имахме, която я пяхме. („Аум“, вдъхновение). Още една дума имаше. („Вехади“). Изпейте сега „Вехади“.
към втори вариант >>
Светия, без да се накаля, той светия не може да стане.
(втори вариант)
Ти излизаш навън, окаляш си обущата. За тези обуща трябва топло време. Питам, при дадените условия кое е за предпочитане: да седят обущата чисти и да не стане житото или житото да стане, а обущата да се оцапат. Не може едновременно житото да стане, и обущата да останат чисти. В ума ви седи на всинца ви да бъдете чисти, свети, без да се накаляте.
Светия, без да се накаля, той светия не може да стане.
Не е станал светия, защото в какво седи светийството? В какво седи ученият човек? Ще разсъждавате. Не че не разсъждавате, но вие мислите надалеч. Във всинца ви има желание да добиете нещо.
към втори вариант >>
Сега оставете, грехопадението зависи от ленивите ученици.
(втори вариант)
идете в странство. Трябва да излезете от вашия дом, да добиете всичкото това учение. Този закон е верен и в духовния живот. Ако вие не минете през всичките мъчнотии, които са предвидени, вие няма да се научите. Вие наричате това грехопадение.
Сега оставете, грехопадението зависи от ленивите ученици.
За ленивите има грях, за трудолюбивите има мъчнотии – туй е разликата. Ленивият се спъва, а трудолюбивият минава и разрешава разумно въпросите. Той не се занимава с окръжаващата го среда. И като се научите, ни най–малко да не ви смущава окръжаващата среда. Един ден, като достигнете до върха на планината, тогава може да се върнете назад и да погледнете надолу кои са долу.
към втори вариант >>
Пък ако слезеш по–долу, отколкото си свикнал – пак същото.
(втори вариант)
Ако една песен вземете или от „ми“, или от „сол“, или „ре“, или „до“ долно, „до“ – „сол“. Някои песни са много хубави, от долно „сол“ излизат. Без усилие върви песента. Тези песни, в които се изисква голямо усилие, там трябва да бъдеш майстор, да тургаш сила. Пък някой път се страхуваш дали можеш да вземеш, да дигнеш толкова високо.
Пък ако слезеш по–долу, отколкото си свикнал – пак същото.
Една дума имахме, която я пяхме. („Аум“, вдъхновение). Още една дума имаше. („Вехади“). Изпейте сега „Вехади“.
към втори вариант >>
Не е станал светия, защото в какво седи светийството?
(втори вариант)
За тези обуща трябва топло време. Питам, при дадените условия кое е за предпочитане: да седят обущата чисти и да не стане житото или житото да стане, а обущата да се оцапат. Не може едновременно житото да стане, и обущата да останат чисти. В ума ви седи на всинца ви да бъдете чисти, свети, без да се накаляте. Светия, без да се накаля, той светия не може да стане.
Не е станал светия, защото в какво седи светийството?
В какво седи ученият човек? Ще разсъждавате. Не че не разсъждавате, но вие мислите надалеч. Във всинца ви има желание да добиете нещо. Като погледнете някой висок връх, казвате: „Искам да се кача на този висок планински връх.“ Но идете донякъде, после го погледнете и кажете: „Хайде, днес отлагам, няма да се кача.“ И се върнете назад.
към втори вариант >>
За ленивите има грях, за трудолюбивите има мъчнотии – туй е разликата.
(втори вариант)
Трябва да излезете от вашия дом, да добиете всичкото това учение. Този закон е верен и в духовния живот. Ако вие не минете през всичките мъчнотии, които са предвидени, вие няма да се научите. Вие наричате това грехопадение. Сега оставете, грехопадението зависи от ленивите ученици.
За ленивите има грях, за трудолюбивите има мъчнотии – туй е разликата.
Ленивият се спъва, а трудолюбивият минава и разрешава разумно въпросите. Той не се занимава с окръжаващата го среда. И като се научите, ни най–малко да не ви смущава окръжаващата среда. Един ден, като достигнете до върха на планината, тогава може да се върнете назад и да погледнете надолу кои са долу. Но докато се качвате, не се обръщайте назад.
към втори вариант >>
Една дума имахме, която я пяхме.
(втори вариант)
Някои песни са много хубави, от долно „сол“ излизат. Без усилие върви песента. Тези песни, в които се изисква голямо усилие, там трябва да бъдеш майстор, да тургаш сила. Пък някой път се страхуваш дали можеш да вземеш, да дигнеш толкова високо. Пък ако слезеш по–долу, отколкото си свикнал – пак същото.
Една дума имахме, която я пяхме.
(„Аум“, вдъхновение). Още една дума имаше. („Вехади“). Изпейте сега „Вехади“.
към втори вариант >>
В какво седи ученият човек?
(втори вариант)
Питам, при дадените условия кое е за предпочитане: да седят обущата чисти и да не стане житото или житото да стане, а обущата да се оцапат. Не може едновременно житото да стане, и обущата да останат чисти. В ума ви седи на всинца ви да бъдете чисти, свети, без да се накаляте. Светия, без да се накаля, той светия не може да стане. Не е станал светия, защото в какво седи светийството?
В какво седи ученият човек?
Ще разсъждавате. Не че не разсъждавате, но вие мислите надалеч. Във всинца ви има желание да добиете нещо. Като погледнете някой висок връх, казвате: „Искам да се кача на този висок планински връх.“ Но идете донякъде, после го погледнете и кажете: „Хайде, днес отлагам, няма да се кача.“ И се върнете назад. И ред години все отивате към върха, все наближавате и все не се качвате.
към втори вариант >>
Ленивият се спъва, а трудолюбивият минава и разрешава разумно въпросите.
(втори вариант)
Този закон е верен и в духовния живот. Ако вие не минете през всичките мъчнотии, които са предвидени, вие няма да се научите. Вие наричате това грехопадение. Сега оставете, грехопадението зависи от ленивите ученици. За ленивите има грях, за трудолюбивите има мъчнотии – туй е разликата.
Ленивият се спъва, а трудолюбивият минава и разрешава разумно въпросите.
Той не се занимава с окръжаващата го среда. И като се научите, ни най–малко да не ви смущава окръжаващата среда. Един ден, като достигнете до върха на планината, тогава може да се върнете назад и да погледнете надолу кои са долу. Но докато се качвате, не се обръщайте назад. Не че понякога може да се преобърнете, но не се обръщайте.
към втори вариант >>
(„Аум“, вдъхновение).
(втори вариант)
Без усилие върви песента. Тези песни, в които се изисква голямо усилие, там трябва да бъдеш майстор, да тургаш сила. Пък някой път се страхуваш дали можеш да вземеш, да дигнеш толкова високо. Пък ако слезеш по–долу, отколкото си свикнал – пак същото. Една дума имахме, която я пяхме.
(„Аум“, вдъхновение).
Още една дума имаше. („Вехади“). Изпейте сега „Вехади“.
към втори вариант >>
Ще разсъждавате.
(втори вариант)
Не може едновременно житото да стане, и обущата да останат чисти. В ума ви седи на всинца ви да бъдете чисти, свети, без да се накаляте. Светия, без да се накаля, той светия не може да стане. Не е станал светия, защото в какво седи светийството? В какво седи ученият човек?
Ще разсъждавате.
Не че не разсъждавате, но вие мислите надалеч. Във всинца ви има желание да добиете нещо. Като погледнете някой висок връх, казвате: „Искам да се кача на този висок планински връх.“ Но идете донякъде, после го погледнете и кажете: „Хайде, днес отлагам, няма да се кача.“ И се върнете назад. И ред години все отивате към върха, все наближавате и все не се качвате. Казваш: „Да има някой аероплан да ме закара горе на върха и после да ме снеме.“ Но тогаз вече славата е на аероплана, а не на тебе.
към втори вариант >>
Той не се занимава с окръжаващата го среда.
(втори вариант)
Ако вие не минете през всичките мъчнотии, които са предвидени, вие няма да се научите. Вие наричате това грехопадение. Сега оставете, грехопадението зависи от ленивите ученици. За ленивите има грях, за трудолюбивите има мъчнотии – туй е разликата. Ленивият се спъва, а трудолюбивият минава и разрешава разумно въпросите.
Той не се занимава с окръжаващата го среда.
И като се научите, ни най–малко да не ви смущава окръжаващата среда. Един ден, като достигнете до върха на планината, тогава може да се върнете назад и да погледнете надолу кои са долу. Но докато се качвате, не се обръщайте назад. Не че понякога може да се преобърнете, но не се обръщайте. Като се качите на върха, като няма накъде повече, вие, като си насочите погледа по планината, ще видите всички, които се качват.
към втори вариант >>
Още една дума имаше. („Вехади“).
(втори вариант)
Тези песни, в които се изисква голямо усилие, там трябва да бъдеш майстор, да тургаш сила. Пък някой път се страхуваш дали можеш да вземеш, да дигнеш толкова високо. Пък ако слезеш по–долу, отколкото си свикнал – пак същото. Една дума имахме, която я пяхме. („Аум“, вдъхновение).
Още една дума имаше. („Вехади“).
Изпейте сега „Вехади“.
към втори вариант >>
Не че не разсъждавате, но вие мислите надалеч.
(втори вариант)
В ума ви седи на всинца ви да бъдете чисти, свети, без да се накаляте. Светия, без да се накаля, той светия не може да стане. Не е станал светия, защото в какво седи светийството? В какво седи ученият човек? Ще разсъждавате.
Не че не разсъждавате, но вие мислите надалеч.
Във всинца ви има желание да добиете нещо. Като погледнете някой висок връх, казвате: „Искам да се кача на този висок планински връх.“ Но идете донякъде, после го погледнете и кажете: „Хайде, днес отлагам, няма да се кача.“ И се върнете назад. И ред години все отивате към върха, все наближавате и все не се качвате. Казваш: „Да има някой аероплан да ме закара горе на върха и после да ме снеме.“ Но тогаз вече славата е на аероплана, а не на тебе. „Отлично, казваш, е горе.“
към втори вариант >>
И като се научите, ни най–малко да не ви смущава окръжаващата среда.
(втори вариант)
Вие наричате това грехопадение. Сега оставете, грехопадението зависи от ленивите ученици. За ленивите има грях, за трудолюбивите има мъчнотии – туй е разликата. Ленивият се спъва, а трудолюбивият минава и разрешава разумно въпросите. Той не се занимава с окръжаващата го среда.
И като се научите, ни най–малко да не ви смущава окръжаващата среда.
Един ден, като достигнете до върха на планината, тогава може да се върнете назад и да погледнете надолу кои са долу. Но докато се качвате, не се обръщайте назад. Не че понякога може да се преобърнете, но не се обръщайте. Като се качите на върха, като няма накъде повече, вие, като си насочите погледа по планината, ще видите всички, които се качват. Та имате право да критикувате, да разсъждавате, като сте горе на планината, на високото.
към втори вариант >>
Изпейте сега „Вехади“.
(втори вариант)
Пък някой път се страхуваш дали можеш да вземеш, да дигнеш толкова високо. Пък ако слезеш по–долу, отколкото си свикнал – пак същото. Една дума имахме, която я пяхме. („Аум“, вдъхновение). Още една дума имаше. („Вехади“).
Изпейте сега „Вехади“.
към втори вариант >>
Във всинца ви има желание да добиете нещо.
(втори вариант)
Светия, без да се накаля, той светия не може да стане. Не е станал светия, защото в какво седи светийството? В какво седи ученият човек? Ще разсъждавате. Не че не разсъждавате, но вие мислите надалеч.
Във всинца ви има желание да добиете нещо.
Като погледнете някой висок връх, казвате: „Искам да се кача на този висок планински връх.“ Но идете донякъде, после го погледнете и кажете: „Хайде, днес отлагам, няма да се кача.“ И се върнете назад. И ред години все отивате към върха, все наближавате и все не се качвате. Казваш: „Да има някой аероплан да ме закара горе на върха и после да ме снеме.“ Но тогаз вече славата е на аероплана, а не на тебе. „Отлично, казваш, е горе.“
към втори вариант >>
Един ден, като достигнете до върха на планината, тогава може да се върнете назад и да погледнете надолу кои са долу.
(втори вариант)
Сега оставете, грехопадението зависи от ленивите ученици. За ленивите има грях, за трудолюбивите има мъчнотии – туй е разликата. Ленивият се спъва, а трудолюбивият минава и разрешава разумно въпросите. Той не се занимава с окръжаващата го среда. И като се научите, ни най–малко да не ви смущава окръжаващата среда.
Един ден, като достигнете до върха на планината, тогава може да се върнете назад и да погледнете надолу кои са долу.
Но докато се качвате, не се обръщайте назад. Не че понякога може да се преобърнете, но не се обръщайте. Като се качите на върха, като няма накъде повече, вие, като си насочите погледа по планината, ще видите всички, които се качват. Та имате право да критикувате, да разсъждавате, като сте горе на планината, на високото. Но докато не сте се качили, въздържайте се да харчите вашата енергия.
към втори вариант >>
С пение вие трябва да се занимавате дома най–малко половин час.
(втори вариант)
С пение вие трябва да се занимавате дома най–малко половин час.
Защото физическият живот, когато човек е огрижен и престане да пее, пък като идете в другия свят, ще ви накарат да пеете. Пък като не знаете, ще ви пратят назад. Вземете в българската музика, всичките стари песни са слизали все по еволюционен път – еволюционните песни слизат надолу, пак се качват. Но не са хармонични песни. Сегашната хармонична музика има еволюционен път, пък има инволюция, но по–малко, а еволюцията е по–голяма.
към втори вариант >>
Като погледнете някой висок връх, казвате: „Искам да се кача на този висок планински връх.“ Но идете донякъде, после го погледнете и кажете: „Хайде, днес отлагам, няма да се кача.“ И се върнете назад.
(втори вариант)
Не е станал светия, защото в какво седи светийството? В какво седи ученият човек? Ще разсъждавате. Не че не разсъждавате, но вие мислите надалеч. Във всинца ви има желание да добиете нещо.
Като погледнете някой висок връх, казвате: „Искам да се кача на този висок планински връх.“ Но идете донякъде, после го погледнете и кажете: „Хайде, днес отлагам, няма да се кача.“ И се върнете назад.
И ред години все отивате към върха, все наближавате и все не се качвате. Казваш: „Да има някой аероплан да ме закара горе на върха и после да ме снеме.“ Но тогаз вече славата е на аероплана, а не на тебе. „Отлично, казваш, е горе.“
към втори вариант >>
Но докато се качвате, не се обръщайте назад.
(втори вариант)
За ленивите има грях, за трудолюбивите има мъчнотии – туй е разликата. Ленивият се спъва, а трудолюбивият минава и разрешава разумно въпросите. Той не се занимава с окръжаващата го среда. И като се научите, ни най–малко да не ви смущава окръжаващата среда. Един ден, като достигнете до върха на планината, тогава може да се върнете назад и да погледнете надолу кои са долу.
Но докато се качвате, не се обръщайте назад.
Не че понякога може да се преобърнете, но не се обръщайте. Като се качите на върха, като няма накъде повече, вие, като си насочите погледа по планината, ще видите всички, които се качват. Та имате право да критикувате, да разсъждавате, като сте горе на планината, на високото. Но докато не сте се качили, въздържайте се да харчите вашата енергия. Има един закон, който спъва хората: че ти започнеш да съдиш някой човек в ума си, ти спъваш себе си.
към втори вариант >>
Защото физическият живот, когато човек е огрижен и престане да пее, пък като идете в другия свят, ще ви накарат да пеете.
(втори вариант)
С пение вие трябва да се занимавате дома най–малко половин час.
Защото физическият живот, когато човек е огрижен и престане да пее, пък като идете в другия свят, ще ви накарат да пеете.
Пък като не знаете, ще ви пратят назад. Вземете в българската музика, всичките стари песни са слизали все по еволюционен път – еволюционните песни слизат надолу, пак се качват. Но не са хармонични песни. Сегашната хармонична музика има еволюционен път, пък има инволюция, но по–малко, а еволюцията е по–голяма. Това е вторият принцип в природата, който действа.
към втори вариант >>
И ред години все отивате към върха, все наближавате и все не се качвате.
(втори вариант)
В какво седи ученият човек? Ще разсъждавате. Не че не разсъждавате, но вие мислите надалеч. Във всинца ви има желание да добиете нещо. Като погледнете някой висок връх, казвате: „Искам да се кача на този висок планински връх.“ Но идете донякъде, после го погледнете и кажете: „Хайде, днес отлагам, няма да се кача.“ И се върнете назад.
И ред години все отивате към върха, все наближавате и все не се качвате.
Казваш: „Да има някой аероплан да ме закара горе на върха и после да ме снеме.“ Но тогаз вече славата е на аероплана, а не на тебе. „Отлично, казваш, е горе.“
към втори вариант >>
Не че понякога може да се преобърнете, но не се обръщайте.
(втори вариант)
Ленивият се спъва, а трудолюбивият минава и разрешава разумно въпросите. Той не се занимава с окръжаващата го среда. И като се научите, ни най–малко да не ви смущава окръжаващата среда. Един ден, като достигнете до върха на планината, тогава може да се върнете назад и да погледнете надолу кои са долу. Но докато се качвате, не се обръщайте назад.
Не че понякога може да се преобърнете, но не се обръщайте.
Като се качите на върха, като няма накъде повече, вие, като си насочите погледа по планината, ще видите всички, които се качват. Та имате право да критикувате, да разсъждавате, като сте горе на планината, на високото. Но докато не сте се качили, въздържайте се да харчите вашата енергия. Има един закон, който спъва хората: че ти започнеш да съдиш някой човек в ума си, ти спъваш себе си. Не спъвай хората в ума си, ти себе си спъваш.
към втори вариант >>
Пък като не знаете, ще ви пратят назад.
(втори вариант)
С пение вие трябва да се занимавате дома най–малко половин час. Защото физическият живот, когато човек е огрижен и престане да пее, пък като идете в другия свят, ще ви накарат да пеете.
Пък като не знаете, ще ви пратят назад.
Вземете в българската музика, всичките стари песни са слизали все по еволюционен път – еволюционните песни слизат надолу, пак се качват. Но не са хармонични песни. Сегашната хармонична музика има еволюционен път, пък има инволюция, но по–малко, а еволюцията е по–голяма. Това е вторият принцип в природата, който действа. Дисхармонични песни.
към втори вариант >>
Казваш: „Да има някой аероплан да ме закара горе на върха и после да ме снеме.“ Но тогаз вече славата е на аероплана, а не на тебе.
(втори вариант)
Ще разсъждавате. Не че не разсъждавате, но вие мислите надалеч. Във всинца ви има желание да добиете нещо. Като погледнете някой висок връх, казвате: „Искам да се кача на този висок планински връх.“ Но идете донякъде, после го погледнете и кажете: „Хайде, днес отлагам, няма да се кача.“ И се върнете назад. И ред години все отивате към върха, все наближавате и все не се качвате.
Казваш: „Да има някой аероплан да ме закара горе на върха и после да ме снеме.“ Но тогаз вече славата е на аероплана, а не на тебе.
„Отлично, казваш, е горе.“
към втори вариант >>
Като се качите на върха, като няма накъде повече, вие, като си насочите погледа по планината, ще видите всички, които се качват.
(втори вариант)
Той не се занимава с окръжаващата го среда. И като се научите, ни най–малко да не ви смущава окръжаващата среда. Един ден, като достигнете до върха на планината, тогава може да се върнете назад и да погледнете надолу кои са долу. Но докато се качвате, не се обръщайте назад. Не че понякога може да се преобърнете, но не се обръщайте.
Като се качите на върха, като няма накъде повече, вие, като си насочите погледа по планината, ще видите всички, които се качват.
Та имате право да критикувате, да разсъждавате, като сте горе на планината, на високото. Но докато не сте се качили, въздържайте се да харчите вашата енергия. Има един закон, който спъва хората: че ти започнеш да съдиш някой човек в ума си, ти спъваш себе си. Не спъвай хората в ума си, ти себе си спъваш. И ти като се свържеш с него, туй неразположение, което има в него, то ще влезе в тебе, и тогава ще изгубиш настроението си.
към втори вариант >>
Вземете в българската музика, всичките стари песни са слизали все по еволюционен път – еволюционните песни слизат надолу, пак се качват.
(втори вариант)
С пение вие трябва да се занимавате дома най–малко половин час. Защото физическият живот, когато човек е огрижен и престане да пее, пък като идете в другия свят, ще ви накарат да пеете. Пък като не знаете, ще ви пратят назад.
Вземете в българската музика, всичките стари песни са слизали все по еволюционен път – еволюционните песни слизат надолу, пак се качват.
Но не са хармонични песни. Сегашната хармонична музика има еволюционен път, пък има инволюция, но по–малко, а еволюцията е по–голяма. Това е вторият принцип в природата, който действа. Дисхармонични песни. Всяка една дума, която изпявате вие, да сте доволни от нея.
към втори вариант >>
„Отлично, казваш, е горе.“
(втори вариант)
Не че не разсъждавате, но вие мислите надалеч. Във всинца ви има желание да добиете нещо. Като погледнете някой висок връх, казвате: „Искам да се кача на този висок планински връх.“ Но идете донякъде, после го погледнете и кажете: „Хайде, днес отлагам, няма да се кача.“ И се върнете назад. И ред години все отивате към върха, все наближавате и все не се качвате. Казваш: „Да има някой аероплан да ме закара горе на върха и после да ме снеме.“ Но тогаз вече славата е на аероплана, а не на тебе.
„Отлично, казваш, е горе.“
към втори вариант >>
Та имате право да критикувате, да разсъждавате, като сте горе на планината, на високото.
(втори вариант)
И като се научите, ни най–малко да не ви смущава окръжаващата среда. Един ден, като достигнете до върха на планината, тогава може да се върнете назад и да погледнете надолу кои са долу. Но докато се качвате, не се обръщайте назад. Не че понякога може да се преобърнете, но не се обръщайте. Като се качите на върха, като няма накъде повече, вие, като си насочите погледа по планината, ще видите всички, които се качват.
Та имате право да критикувате, да разсъждавате, като сте горе на планината, на високото.
Но докато не сте се качили, въздържайте се да харчите вашата енергия. Има един закон, който спъва хората: че ти започнеш да съдиш някой човек в ума си, ти спъваш себе си. Не спъвай хората в ума си, ти себе си спъваш. И ти като се свържеш с него, туй неразположение, което има в него, то ще влезе в тебе, и тогава ще изгубиш настроението си.
към втори вариант >>
Но не са хармонични песни.
(втори вариант)
С пение вие трябва да се занимавате дома най–малко половин час. Защото физическият живот, когато човек е огрижен и престане да пее, пък като идете в другия свят, ще ви накарат да пеете. Пък като не знаете, ще ви пратят назад. Вземете в българската музика, всичките стари песни са слизали все по еволюционен път – еволюционните песни слизат надолу, пак се качват.
Но не са хармонични песни.
Сегашната хармонична музика има еволюционен път, пък има инволюция, но по–малко, а еволюцията е по–голяма. Това е вторият принцип в природата, който действа. Дисхармонични песни. Всяка една дума, която изпявате вие, да сте доволни от нея. На себе си да пеете.
към втори вариант >>
Сега кой е учен човек?
(втори вариант)
Сега кой е учен човек?
Нали и ученият е бил едно дете, невежа е бил. Този ученият човек постоянно се учи, майка му и баща му го пращали на училището, той полагал постоянно усилия, вяра имал, постоянство и е дошъл до положението да каже, че е учен философ. Но всичко това не е дошло даром. Под думата „даром“ се подразбира само известни условия, които са дадени. Та казвам: „По–предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство.“ В оригинала думата „добро“ я няма, а на български за по–ясна дума турили „добро“.
към втори вариант >>
Но докато не сте се качили, въздържайте се да харчите вашата енергия.
(втори вариант)
Един ден, като достигнете до върха на планината, тогава може да се върнете назад и да погледнете надолу кои са долу. Но докато се качвате, не се обръщайте назад. Не че понякога може да се преобърнете, но не се обръщайте. Като се качите на върха, като няма накъде повече, вие, като си насочите погледа по планината, ще видите всички, които се качват. Та имате право да критикувате, да разсъждавате, като сте горе на планината, на високото.
Но докато не сте се качили, въздържайте се да харчите вашата енергия.
Има един закон, който спъва хората: че ти започнеш да съдиш някой човек в ума си, ти спъваш себе си. Не спъвай хората в ума си, ти себе си спъваш. И ти като се свържеш с него, туй неразположение, което има в него, то ще влезе в тебе, и тогава ще изгубиш настроението си.
към втори вариант >>
Сегашната хармонична музика има еволюционен път, пък има инволюция, но по–малко, а еволюцията е по–голяма.
(втори вариант)
С пение вие трябва да се занимавате дома най–малко половин час. Защото физическият живот, когато човек е огрижен и престане да пее, пък като идете в другия свят, ще ви накарат да пеете. Пък като не знаете, ще ви пратят назад. Вземете в българската музика, всичките стари песни са слизали все по еволюционен път – еволюционните песни слизат надолу, пак се качват. Но не са хармонични песни.
Сегашната хармонична музика има еволюционен път, пък има инволюция, но по–малко, а еволюцията е по–голяма.
Това е вторият принцип в природата, който действа. Дисхармонични песни. Всяка една дума, която изпявате вие, да сте доволни от нея. На себе си да пеете. Като пеете, вие да я слушате.
към втори вариант >>
Нали и ученият е бил едно дете, невежа е бил.
(втори вариант)
Сега кой е учен човек?
Нали и ученият е бил едно дете, невежа е бил.
Този ученият човек постоянно се учи, майка му и баща му го пращали на училището, той полагал постоянно усилия, вяра имал, постоянство и е дошъл до положението да каже, че е учен философ. Но всичко това не е дошло даром. Под думата „даром“ се подразбира само известни условия, които са дадени. Та казвам: „По–предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство.“ В оригинала думата „добро“ я няма, а на български за по–ясна дума турили „добро“. В източните езици там езикът е картинен, там се разбира.
към втори вариант >>
Има един закон, който спъва хората: че ти започнеш да съдиш някой човек в ума си, ти спъваш себе си.
(втори вариант)
Но докато се качвате, не се обръщайте назад. Не че понякога може да се преобърнете, но не се обръщайте. Като се качите на върха, като няма накъде повече, вие, като си насочите погледа по планината, ще видите всички, които се качват. Та имате право да критикувате, да разсъждавате, като сте горе на планината, на високото. Но докато не сте се качили, въздържайте се да харчите вашата енергия.
Има един закон, който спъва хората: че ти започнеш да съдиш някой човек в ума си, ти спъваш себе си.
Не спъвай хората в ума си, ти себе си спъваш. И ти като се свържеш с него, туй неразположение, което има в него, то ще влезе в тебе, и тогава ще изгубиш настроението си.
към втори вариант >>
Това е вторият принцип в природата, който действа.
(втори вариант)
Защото физическият живот, когато човек е огрижен и престане да пее, пък като идете в другия свят, ще ви накарат да пеете. Пък като не знаете, ще ви пратят назад. Вземете в българската музика, всичките стари песни са слизали все по еволюционен път – еволюционните песни слизат надолу, пак се качват. Но не са хармонични песни. Сегашната хармонична музика има еволюционен път, пък има инволюция, но по–малко, а еволюцията е по–голяма.
Това е вторият принцип в природата, който действа.
Дисхармонични песни. Всяка една дума, която изпявате вие, да сте доволни от нея. На себе си да пеете. Като пеете, вие да я слушате. Накрай все с удължение свършвате.
към втори вариант >>
Този ученият човек постоянно се учи, майка му и баща му го пращали на училището, той полагал постоянно усилия, вяра имал, постоянство и е дошъл до положението да каже, че е учен философ.
(втори вариант)
Сега кой е учен човек? Нали и ученият е бил едно дете, невежа е бил.
Този ученият човек постоянно се учи, майка му и баща му го пращали на училището, той полагал постоянно усилия, вяра имал, постоянство и е дошъл до положението да каже, че е учен философ.
Но всичко това не е дошло даром. Под думата „даром“ се подразбира само известни условия, които са дадени. Та казвам: „По–предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство.“ В оригинала думата „добро“ я няма, а на български за по–ясна дума турили „добро“. В източните езици там езикът е картинен, там се разбира. В западните народи е друго.
към втори вариант >>
Не спъвай хората в ума си, ти себе си спъваш.
(втори вариант)
Не че понякога може да се преобърнете, но не се обръщайте. Като се качите на върха, като няма накъде повече, вие, като си насочите погледа по планината, ще видите всички, които се качват. Та имате право да критикувате, да разсъждавате, като сте горе на планината, на високото. Но докато не сте се качили, въздържайте се да харчите вашата енергия. Има един закон, който спъва хората: че ти започнеш да съдиш някой човек в ума си, ти спъваш себе си.
Не спъвай хората в ума си, ти себе си спъваш.
И ти като се свържеш с него, туй неразположение, което има в него, то ще влезе в тебе, и тогава ще изгубиш настроението си.
към втори вариант >>
Дисхармонични песни.
(втори вариант)
Пък като не знаете, ще ви пратят назад. Вземете в българската музика, всичките стари песни са слизали все по еволюционен път – еволюционните песни слизат надолу, пак се качват. Но не са хармонични песни. Сегашната хармонична музика има еволюционен път, пък има инволюция, но по–малко, а еволюцията е по–голяма. Това е вторият принцип в природата, който действа.
Дисхармонични песни.
Всяка една дума, която изпявате вие, да сте доволни от нея. На себе си да пеете. Като пеете, вие да я слушате. Накрай все с удължение свършвате. Изпейте „фир–фюр–фен“.
към втори вариант >>
Но всичко това не е дошло даром.
(втори вариант)
Сега кой е учен човек? Нали и ученият е бил едно дете, невежа е бил. Този ученият човек постоянно се учи, майка му и баща му го пращали на училището, той полагал постоянно усилия, вяра имал, постоянство и е дошъл до положението да каже, че е учен философ.
Но всичко това не е дошло даром.
Под думата „даром“ се подразбира само известни условия, които са дадени. Та казвам: „По–предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство.“ В оригинала думата „добро“ я няма, а на български за по–ясна дума турили „добро“. В източните езици там езикът е картинен, там се разбира. В западните народи е друго. В източния език, щом като говориш за силен човек, той е картинен език.
към втори вариант >>
И ти като се свържеш с него, туй неразположение, което има в него, то ще влезе в тебе, и тогава ще изгубиш настроението си.
(втори вариант)
Като се качите на върха, като няма накъде повече, вие, като си насочите погледа по планината, ще видите всички, които се качват. Та имате право да критикувате, да разсъждавате, като сте горе на планината, на високото. Но докато не сте се качили, въздържайте се да харчите вашата енергия. Има един закон, който спъва хората: че ти започнеш да съдиш някой човек в ума си, ти спъваш себе си. Не спъвай хората в ума си, ти себе си спъваш.
И ти като се свържеш с него, туй неразположение, което има в него, то ще влезе в тебе, и тогава ще изгубиш настроението си.
към втори вариант >>
Всяка една дума, която изпявате вие, да сте доволни от нея.
(втори вариант)
Вземете в българската музика, всичките стари песни са слизали все по еволюционен път – еволюционните песни слизат надолу, пак се качват. Но не са хармонични песни. Сегашната хармонична музика има еволюционен път, пък има инволюция, но по–малко, а еволюцията е по–голяма. Това е вторият принцип в природата, който действа. Дисхармонични песни.
Всяка една дума, която изпявате вие, да сте доволни от нея.
На себе си да пеете. Като пеете, вие да я слушате. Накрай все с удължение свършвате. Изпейте „фир–фюр–фен“.
към втори вариант >>
Под думата „даром“ се подразбира само известни условия, които са дадени.
(втори вариант)
Сега кой е учен човек? Нали и ученият е бил едно дете, невежа е бил. Този ученият човек постоянно се учи, майка му и баща му го пращали на училището, той полагал постоянно усилия, вяра имал, постоянство и е дошъл до положението да каже, че е учен философ. Но всичко това не е дошло даром.
Под думата „даром“ се подразбира само известни условия, които са дадени.
Та казвам: „По–предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство.“ В оригинала думата „добро“ я няма, а на български за по–ясна дума турили „добро“. В източните езици там езикът е картинен, там се разбира. В западните народи е друго. В източния език, щом като говориш за силен човек, той е картинен език. Веднага ще изпъкнат ред картини, какво можеш да направиш.
към втори вариант >>
Да допуснем сега, ти си певец.
(втори вариант)
Да допуснем сега, ти си певец.
Един певец отличен, женен си, имаш една красива жена, искаш да пееш сега, но жена ти не иска да дойде с тебе. Ако ти й се разсърдиш, ти няма да можеш да пееш на сцената. Какво трябва да направиш със своята жена, за да пееш? Разрешете този въпрос, какво ще правите. Ти трябва да идеш, ангажимент имаш, а тази красивата твоя жена не иска да дойде с тебе.
към втори вариант >>
На себе си да пеете.
(втори вариант)
Но не са хармонични песни. Сегашната хармонична музика има еволюционен път, пък има инволюция, но по–малко, а еволюцията е по–голяма. Това е вторият принцип в природата, който действа. Дисхармонични песни. Всяка една дума, която изпявате вие, да сте доволни от нея.
На себе си да пеете.
Като пеете, вие да я слушате. Накрай все с удължение свършвате. Изпейте „фир–фюр–фен“.
към втори вариант >>
Та казвам: „По–предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство.“ В оригинала думата „добро“ я няма, а на български за по–ясна дума турили „добро“.
(втори вариант)
Сега кой е учен човек? Нали и ученият е бил едно дете, невежа е бил. Този ученият човек постоянно се учи, майка му и баща му го пращали на училището, той полагал постоянно усилия, вяра имал, постоянство и е дошъл до положението да каже, че е учен философ. Но всичко това не е дошло даром. Под думата „даром“ се подразбира само известни условия, които са дадени.
Та казвам: „По–предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство.“ В оригинала думата „добро“ я няма, а на български за по–ясна дума турили „добро“.
В източните езици там езикът е картинен, там се разбира. В западните народи е друго. В източния език, щом като говориш за силен човек, той е картинен език. Веднага ще изпъкнат ред картини, какво можеш да направиш. А когато се говори за слаб – у човека веднага ще изскочи слабият човек, който няма сили.
към втори вариант >>
Един певец отличен, женен си, имаш една красива жена, искаш да пееш сега, но жена ти не иска да дойде с тебе.
(втори вариант)
Да допуснем сега, ти си певец.
Един певец отличен, женен си, имаш една красива жена, искаш да пееш сега, но жена ти не иска да дойде с тебе.
Ако ти й се разсърдиш, ти няма да можеш да пееш на сцената. Какво трябва да направиш със своята жена, за да пееш? Разрешете този въпрос, какво ще правите. Ти трябва да идеш, ангажимент имаш, а тази красивата твоя жена не иска да дойде с тебе. Веднага в ума ти влиза, че тя остава вкъщи, но не е чиста тази работа.
към втори вариант >>
Като пеете, вие да я слушате.
(втори вариант)
Сегашната хармонична музика има еволюционен път, пък има инволюция, но по–малко, а еволюцията е по–голяма. Това е вторият принцип в природата, който действа. Дисхармонични песни. Всяка една дума, която изпявате вие, да сте доволни от нея. На себе си да пеете.
Като пеете, вие да я слушате.
Накрай все с удължение свършвате. Изпейте „фир–фюр–фен“.
към втори вариант >>
В източните езици там езикът е картинен, там се разбира.
(втори вариант)
Нали и ученият е бил едно дете, невежа е бил. Този ученият човек постоянно се учи, майка му и баща му го пращали на училището, той полагал постоянно усилия, вяра имал, постоянство и е дошъл до положението да каже, че е учен философ. Но всичко това не е дошло даром. Под думата „даром“ се подразбира само известни условия, които са дадени. Та казвам: „По–предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство.“ В оригинала думата „добро“ я няма, а на български за по–ясна дума турили „добро“.
В източните езици там езикът е картинен, там се разбира.
В западните народи е друго. В източния език, щом като говориш за силен човек, той е картинен език. Веднага ще изпъкнат ред картини, какво можеш да направиш. А когато се говори за слаб – у човека веднага ще изскочи слабият човек, който няма сили. И пак ще изскочат ред други картини.
към втори вариант >>
Ако ти й се разсърдиш, ти няма да можеш да пееш на сцената.
(втори вариант)
Да допуснем сега, ти си певец. Един певец отличен, женен си, имаш една красива жена, искаш да пееш сега, но жена ти не иска да дойде с тебе.
Ако ти й се разсърдиш, ти няма да можеш да пееш на сцената.
Какво трябва да направиш със своята жена, за да пееш? Разрешете този въпрос, какво ще правите. Ти трябва да идеш, ангажимент имаш, а тази красивата твоя жена не иска да дойде с тебе. Веднага в ума ти влиза, че тя остава вкъщи, но не е чиста тази работа. Защо тя ще остане?
към втори вариант >>
Накрай все с удължение свършвате.
(втори вариант)
Това е вторият принцип в природата, който действа. Дисхармонични песни. Всяка една дума, която изпявате вие, да сте доволни от нея. На себе си да пеете. Като пеете, вие да я слушате.
Накрай все с удължение свършвате.
Изпейте „фир–фюр–фен“.
към втори вариант >>
В западните народи е друго.
(втори вариант)
Този ученият човек постоянно се учи, майка му и баща му го пращали на училището, той полагал постоянно усилия, вяра имал, постоянство и е дошъл до положението да каже, че е учен философ. Но всичко това не е дошло даром. Под думата „даром“ се подразбира само известни условия, които са дадени. Та казвам: „По–предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство.“ В оригинала думата „добро“ я няма, а на български за по–ясна дума турили „добро“. В източните езици там езикът е картинен, там се разбира.
В западните народи е друго.
В източния език, щом като говориш за силен човек, той е картинен език. Веднага ще изпъкнат ред картини, какво можеш да направиш. А когато се говори за слаб – у човека веднага ще изскочи слабият човек, който няма сили. И пак ще изскочат ред други картини. На силния може да разчиташ, на слабия не може да разчиташ.
към втори вариант >>
Какво трябва да направиш със своята жена, за да пееш?
(втори вариант)
Да допуснем сега, ти си певец. Един певец отличен, женен си, имаш една красива жена, искаш да пееш сега, но жена ти не иска да дойде с тебе. Ако ти й се разсърдиш, ти няма да можеш да пееш на сцената.
Какво трябва да направиш със своята жена, за да пееш?
Разрешете този въпрос, какво ще правите. Ти трябва да идеш, ангажимент имаш, а тази красивата твоя жена не иска да дойде с тебе. Веднага в ума ти влиза, че тя остава вкъщи, но не е чиста тази работа. Защо тя ще остане? И защо да не дойде с тебе?
към втори вариант >>
Изпейте „фир–фюр–фен“.
(втори вариант)
Дисхармонични песни. Всяка една дума, която изпявате вие, да сте доволни от нея. На себе си да пеете. Като пеете, вие да я слушате. Накрай все с удължение свършвате.
Изпейте „фир–фюр–фен“.
към втори вариант >>
В източния език, щом като говориш за силен човек, той е картинен език.
(втори вариант)
Но всичко това не е дошло даром. Под думата „даром“ се подразбира само известни условия, които са дадени. Та казвам: „По–предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство.“ В оригинала думата „добро“ я няма, а на български за по–ясна дума турили „добро“. В източните езици там езикът е картинен, там се разбира. В западните народи е друго.
В източния език, щом като говориш за силен човек, той е картинен език.
Веднага ще изпъкнат ред картини, какво можеш да направиш. А когато се говори за слаб – у човека веднага ще изскочи слабият човек, който няма сили. И пак ще изскочат ред други картини. На силния може да разчиташ, на слабия не може да разчиташ. Значи човек именит е.
към втори вариант >>
Разрешете този въпрос, какво ще правите.
(втори вариант)
Да допуснем сега, ти си певец. Един певец отличен, женен си, имаш една красива жена, искаш да пееш сега, но жена ти не иска да дойде с тебе. Ако ти й се разсърдиш, ти няма да можеш да пееш на сцената. Какво трябва да направиш със своята жена, за да пееш?
Разрешете този въпрос, какво ще правите.
Ти трябва да идеш, ангажимент имаш, а тази красивата твоя жена не иска да дойде с тебе. Веднага в ума ти влиза, че тя остава вкъщи, но не е чиста тази работа. Защо тя ще остане? И защо да не дойде с тебе? Тя няма да дойде днес, но в ума ти влиза един бръмбар.
към втори вариант >>
Сега в музикално отношение всички трябва да се свържете с музикалния свят, дето пеят.
(втори вариант)
Сега в музикално отношение всички трябва да се свържете с музикалния свят, дето пеят.
Да искате да пеете. Които разбират как да пеят, няма да се плашите, да се стеснявате и гледайте да усвоите тяхното пение, защото, ако не мислите за един музикален човек, как ще започнеш? Трябва да има отде да се копират нещата. Сега, за да пееш, трябва да имаш силна подбуда, взето нещо. Ти не можеш да пееш само за себе си.
към втори вариант >>
Веднага ще изпъкнат ред картини, какво можеш да направиш.
(втори вариант)
Под думата „даром“ се подразбира само известни условия, които са дадени. Та казвам: „По–предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство.“ В оригинала думата „добро“ я няма, а на български за по–ясна дума турили „добро“. В източните езици там езикът е картинен, там се разбира. В западните народи е друго. В източния език, щом като говориш за силен човек, той е картинен език.
Веднага ще изпъкнат ред картини, какво можеш да направиш.
А когато се говори за слаб – у човека веднага ще изскочи слабият човек, който няма сили. И пак ще изскочат ред други картини. На силния може да разчиташ, на слабия не може да разчиташ. Значи човек именит е. На български именит е онзи човек, който има име.
към втори вариант >>
Ти трябва да идеш, ангажимент имаш, а тази красивата твоя жена не иска да дойде с тебе.
(втори вариант)
Да допуснем сега, ти си певец. Един певец отличен, женен си, имаш една красива жена, искаш да пееш сега, но жена ти не иска да дойде с тебе. Ако ти й се разсърдиш, ти няма да можеш да пееш на сцената. Какво трябва да направиш със своята жена, за да пееш? Разрешете този въпрос, какво ще правите.
Ти трябва да идеш, ангажимент имаш, а тази красивата твоя жена не иска да дойде с тебе.
Веднага в ума ти влиза, че тя остава вкъщи, но не е чиста тази работа. Защо тя ще остане? И защо да не дойде с тебе? Тя няма да дойде днес, но в ума ти влиза един бръмбар. Ти искаш да разгадаеш защо жена ти ще остане вкъщи.
към втори вариант >>
Да искате да пеете.
(втори вариант)
Сега в музикално отношение всички трябва да се свържете с музикалния свят, дето пеят.
Да искате да пеете.
Които разбират как да пеят, няма да се плашите, да се стеснявате и гледайте да усвоите тяхното пение, защото, ако не мислите за един музикален човек, как ще започнеш? Трябва да има отде да се копират нещата. Сега, за да пееш, трябва да имаш силна подбуда, взето нещо. Ти не можеш да пееш само за себе си. И ако няма да можеш да си представиш този свят, ти няма да можеш да пееш.
към втори вариант >>
А когато се говори за слаб – у човека веднага ще изскочи слабият човек, който няма сили.
(втори вариант)
Та казвам: „По–предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство.“ В оригинала думата „добро“ я няма, а на български за по–ясна дума турили „добро“. В източните езици там езикът е картинен, там се разбира. В западните народи е друго. В източния език, щом като говориш за силен човек, той е картинен език. Веднага ще изпъкнат ред картини, какво можеш да направиш.
А когато се говори за слаб – у човека веднага ще изскочи слабият човек, който няма сили.
И пак ще изскочат ред други картини. На силния може да разчиташ, на слабия не може да разчиташ. Значи човек именит е. На български именит е онзи човек, който има име. Това значи на български – който има име, значи още – който има имане.
към втори вариант >>
Веднага в ума ти влиза, че тя остава вкъщи, но не е чиста тази работа.
(втори вариант)
Един певец отличен, женен си, имаш една красива жена, искаш да пееш сега, но жена ти не иска да дойде с тебе. Ако ти й се разсърдиш, ти няма да можеш да пееш на сцената. Какво трябва да направиш със своята жена, за да пееш? Разрешете този въпрос, какво ще правите. Ти трябва да идеш, ангажимент имаш, а тази красивата твоя жена не иска да дойде с тебе.
Веднага в ума ти влиза, че тя остава вкъщи, но не е чиста тази работа.
Защо тя ще остане? И защо да не дойде с тебе? Тя няма да дойде днес, но в ума ти влиза един бръмбар. Ти искаш да разгадаеш защо жена ти ще остане вкъщи. Аз мога да ви кажа защо ще остане жена ви и като ви кажа, вие ще се смеете и ще се хванете за корема.
към втори вариант >>
Които разбират как да пеят, няма да се плашите, да се стеснявате и гледайте да усвоите тяхното пение, защото, ако не мислите за един музикален човек, как ще започнеш?
(втори вариант)
Сега в музикално отношение всички трябва да се свържете с музикалния свят, дето пеят. Да искате да пеете.
Които разбират как да пеят, няма да се плашите, да се стеснявате и гледайте да усвоите тяхното пение, защото, ако не мислите за един музикален човек, как ще започнеш?
Трябва да има отде да се копират нещата. Сега, за да пееш, трябва да имаш силна подбуда, взето нещо. Ти не можеш да пееш само за себе си. И ако няма да можеш да си представиш този свят, ти няма да можеш да пееш. Защото другояче, тъй както са хората, всеки ще те критикува, че не си взел вярно тона.
към втори вариант >>
И пак ще изскочат ред други картини.
(втори вариант)
В източните езици там езикът е картинен, там се разбира. В западните народи е друго. В източния език, щом като говориш за силен човек, той е картинен език. Веднага ще изпъкнат ред картини, какво можеш да направиш. А когато се говори за слаб – у човека веднага ще изскочи слабият човек, който няма сили.
И пак ще изскочат ред други картини.
На силния може да разчиташ, на слабия не може да разчиташ. Значи човек именит е. На български именит е онзи човек, който има име. Това значи на български – който има име, значи още – който има имане. Българинът е свързал тия две значения.
към втори вариант >>
Защо тя ще остане?
(втори вариант)
Ако ти й се разсърдиш, ти няма да можеш да пееш на сцената. Какво трябва да направиш със своята жена, за да пееш? Разрешете този въпрос, какво ще правите. Ти трябва да идеш, ангажимент имаш, а тази красивата твоя жена не иска да дойде с тебе. Веднага в ума ти влиза, че тя остава вкъщи, но не е чиста тази работа.
Защо тя ще остане?
И защо да не дойде с тебе? Тя няма да дойде днес, но в ума ти влиза един бръмбар. Ти искаш да разгадаеш защо жена ти ще остане вкъщи. Аз мога да ви кажа защо ще остане жена ви и като ви кажа, вие ще се смеете и ще се хванете за корема. Но в дадения случай ти не искаш да пееш, казваш: „Не съм разположен.
към втори вариант >>
Трябва да има отде да се копират нещата.
(втори вариант)
Сега в музикално отношение всички трябва да се свържете с музикалния свят, дето пеят. Да искате да пеете. Които разбират как да пеят, няма да се плашите, да се стеснявате и гледайте да усвоите тяхното пение, защото, ако не мислите за един музикален човек, как ще започнеш?
Трябва да има отде да се копират нещата.
Сега, за да пееш, трябва да имаш силна подбуда, взето нещо. Ти не можеш да пееш само за себе си. И ако няма да можеш да си представиш този свят, ти няма да можеш да пееш. Защото другояче, тъй както са хората, всеки ще те критикува, че не си взел вярно тона. Но неверният тон зависи от условията, в които се намираш.
към втори вариант >>
На силния може да разчиташ, на слабия не може да разчиташ.
(втори вариант)
В западните народи е друго. В източния език, щом като говориш за силен човек, той е картинен език. Веднага ще изпъкнат ред картини, какво можеш да направиш. А когато се говори за слаб – у човека веднага ще изскочи слабият човек, който няма сили. И пак ще изскочат ред други картини.
На силния може да разчиташ, на слабия не може да разчиташ.
Значи човек именит е. На български именит е онзи човек, който има име. Това значи на български – който има име, значи още – който има имане. Българинът е свързал тия две значения. Той разбира, че името на човека зависи от неговото богатство.
към втори вариант >>
И защо да не дойде с тебе?
(втори вариант)
Какво трябва да направиш със своята жена, за да пееш? Разрешете този въпрос, какво ще правите. Ти трябва да идеш, ангажимент имаш, а тази красивата твоя жена не иска да дойде с тебе. Веднага в ума ти влиза, че тя остава вкъщи, но не е чиста тази работа. Защо тя ще остане?
И защо да не дойде с тебе?
Тя няма да дойде днес, но в ума ти влиза един бръмбар. Ти искаш да разгадаеш защо жена ти ще остане вкъщи. Аз мога да ви кажа защо ще остане жена ви и като ви кажа, вие ще се смеете и ще се хванете за корема. Но в дадения случай ти не искаш да пееш, казваш: „Не съм разположен. Да се отложи концертът.“ Защо?
към втори вариант >>
Сега, за да пееш, трябва да имаш силна подбуда, взето нещо.
(втори вариант)
Сега в музикално отношение всички трябва да се свържете с музикалния свят, дето пеят. Да искате да пеете. Които разбират как да пеят, няма да се плашите, да се стеснявате и гледайте да усвоите тяхното пение, защото, ако не мислите за един музикален човек, как ще започнеш? Трябва да има отде да се копират нещата.
Сега, за да пееш, трябва да имаш силна подбуда, взето нещо.
Ти не можеш да пееш само за себе си. И ако няма да можеш да си представиш този свят, ти няма да можеш да пееш. Защото другояче, тъй както са хората, всеки ще те критикува, че не си взел вярно тона. Но неверният тон зависи от условията, в които се намираш. Щом имаш добро настроение, ще пееш хубаво.
към втори вариант >>
Значи човек именит е.
(втори вариант)
В източния език, щом като говориш за силен човек, той е картинен език. Веднага ще изпъкнат ред картини, какво можеш да направиш. А когато се говори за слаб – у човека веднага ще изскочи слабият човек, който няма сили. И пак ще изскочат ред други картини. На силния може да разчиташ, на слабия не може да разчиташ.
Значи човек именит е.
На български именит е онзи човек, който има име. Това значи на български – който има име, значи още – който има имане. Българинът е свързал тия две значения. Той разбира, че името на човека зависи от неговото богатство. Щом има пари, богатство, тогава той има име, и при това добро име, а ако няма богатство, името е лошо.
към втори вариант >>
Тя няма да дойде днес, но в ума ти влиза един бръмбар.
(втори вариант)
Разрешете този въпрос, какво ще правите. Ти трябва да идеш, ангажимент имаш, а тази красивата твоя жена не иска да дойде с тебе. Веднага в ума ти влиза, че тя остава вкъщи, но не е чиста тази работа. Защо тя ще остане? И защо да не дойде с тебе?
Тя няма да дойде днес, но в ума ти влиза един бръмбар.
Ти искаш да разгадаеш защо жена ти ще остане вкъщи. Аз мога да ви кажа защо ще остане жена ви и като ви кажа, вие ще се смеете и ще се хванете за корема. Но в дадения случай ти не искаш да пееш, казваш: „Не съм разположен. Да се отложи концертът.“ Защо? Защото жена му не е отишла с него на концерт.
към втори вариант >>
Ти не можеш да пееш само за себе си.
(втори вариант)
Сега в музикално отношение всички трябва да се свържете с музикалния свят, дето пеят. Да искате да пеете. Които разбират как да пеят, няма да се плашите, да се стеснявате и гледайте да усвоите тяхното пение, защото, ако не мислите за един музикален човек, как ще започнеш? Трябва да има отде да се копират нещата. Сега, за да пееш, трябва да имаш силна подбуда, взето нещо.
Ти не можеш да пееш само за себе си.
И ако няма да можеш да си представиш този свят, ти няма да можеш да пееш. Защото другояче, тъй както са хората, всеки ще те критикува, че не си взел вярно тона. Но неверният тон зависи от условията, в които се намираш. Щом имаш добро настроение, ще пееш хубаво. Щом нямаш добро настроение, не можеш да пееш.
към втори вариант >>
На български именит е онзи човек, който има име.
(втори вариант)
Веднага ще изпъкнат ред картини, какво можеш да направиш. А когато се говори за слаб – у човека веднага ще изскочи слабият човек, който няма сили. И пак ще изскочат ред други картини. На силния може да разчиташ, на слабия не може да разчиташ. Значи човек именит е.
На български именит е онзи човек, който има име.
Това значи на български – който има име, значи още – който има имане. Българинът е свързал тия две значения. Той разбира, че името на човека зависи от неговото богатство. Щом има пари, богатство, тогава той има име, и при това добро име, а ако няма богатство, името е лошо. Много естествено, като сиромах ще вземеш пари оттук–оттам и няма да ги върнеш, и тогава за тебе ще кажат: „Цял доломдарджия, обича да полягва.“ Ако е богат и върне парите навреме, ако платиш, ще имаш добро име.
към втори вариант >>
Ти искаш да разгадаеш защо жена ти ще остане вкъщи.
(втори вариант)
Ти трябва да идеш, ангажимент имаш, а тази красивата твоя жена не иска да дойде с тебе. Веднага в ума ти влиза, че тя остава вкъщи, но не е чиста тази работа. Защо тя ще остане? И защо да не дойде с тебе? Тя няма да дойде днес, но в ума ти влиза един бръмбар.
Ти искаш да разгадаеш защо жена ти ще остане вкъщи.
Аз мога да ви кажа защо ще остане жена ви и като ви кажа, вие ще се смеете и ще се хванете за корема. Но в дадения случай ти не искаш да пееш, казваш: „Не съм разположен. Да се отложи концертът.“ Защо? Защото жена му не е отишла с него на концерт. Питам, ако не идеш на концерта, изгубваш печалбата, а следният път е след два месеца.
към втори вариант >>
И ако няма да можеш да си представиш този свят, ти няма да можеш да пееш.
(втори вариант)
Да искате да пеете. Които разбират как да пеят, няма да се плашите, да се стеснявате и гледайте да усвоите тяхното пение, защото, ако не мислите за един музикален човек, как ще започнеш? Трябва да има отде да се копират нещата. Сега, за да пееш, трябва да имаш силна подбуда, взето нещо. Ти не можеш да пееш само за себе си.
И ако няма да можеш да си представиш този свят, ти няма да можеш да пееш.
Защото другояче, тъй както са хората, всеки ще те критикува, че не си взел вярно тона. Но неверният тон зависи от условията, в които се намираш. Щом имаш добро настроение, ще пееш хубаво. Щом нямаш добро настроение, не можеш да пееш. При всичките лоши настроения човек не може да пее.
към втори вариант >>
Това значи на български – който има име, значи още – който има имане.
(втори вариант)
А когато се говори за слаб – у човека веднага ще изскочи слабият човек, който няма сили. И пак ще изскочат ред други картини. На силния може да разчиташ, на слабия не може да разчиташ. Значи човек именит е. На български именит е онзи човек, който има име.
Това значи на български – който има име, значи още – който има имане.
Българинът е свързал тия две значения. Той разбира, че името на човека зависи от неговото богатство. Щом има пари, богатство, тогава той има име, и при това добро име, а ако няма богатство, името е лошо. Много естествено, като сиромах ще вземеш пари оттук–оттам и няма да ги върнеш, и тогава за тебе ще кажат: „Цял доломдарджия, обича да полягва.“ Ако е богат и върне парите навреме, ако платиш, ще имаш добро име. Но това още ни най–малко не е доброто име.
към втори вариант >>
Аз мога да ви кажа защо ще остане жена ви и като ви кажа, вие ще се смеете и ще се хванете за корема.
(втори вариант)
Веднага в ума ти влиза, че тя остава вкъщи, но не е чиста тази работа. Защо тя ще остане? И защо да не дойде с тебе? Тя няма да дойде днес, но в ума ти влиза един бръмбар. Ти искаш да разгадаеш защо жена ти ще остане вкъщи.
Аз мога да ви кажа защо ще остане жена ви и като ви кажа, вие ще се смеете и ще се хванете за корема.
Но в дадения случай ти не искаш да пееш, казваш: „Не съм разположен. Да се отложи концертът.“ Защо? Защото жена му не е отишла с него на концерт. Питам, ако не идеш на концерта, изгубваш печалбата, а следният път е след два месеца. Ще трябва да вземеш пари назаем, а ако бяхте отишли и двамата – работата ще се уреди, но понеже жена му не иска да иде с него, и той отлага концерта си.
към втори вариант >>
Защото другояче, тъй както са хората, всеки ще те критикува, че не си взел вярно тона.
(втори вариант)
Които разбират как да пеят, няма да се плашите, да се стеснявате и гледайте да усвоите тяхното пение, защото, ако не мислите за един музикален човек, как ще започнеш? Трябва да има отде да се копират нещата. Сега, за да пееш, трябва да имаш силна подбуда, взето нещо. Ти не можеш да пееш само за себе си. И ако няма да можеш да си представиш този свят, ти няма да можеш да пееш.
Защото другояче, тъй както са хората, всеки ще те критикува, че не си взел вярно тона.
Но неверният тон зависи от условията, в които се намираш. Щом имаш добро настроение, ще пееш хубаво. Щом нямаш добро настроение, не можеш да пееш. При всичките лоши настроения човек не може да пее. Щом човек е недоволен, той не може да пее.
към втори вариант >>
Българинът е свързал тия две значения.
(втори вариант)
И пак ще изскочат ред други картини. На силния може да разчиташ, на слабия не може да разчиташ. Значи човек именит е. На български именит е онзи човек, който има име. Това значи на български – който има име, значи още – който има имане.
Българинът е свързал тия две значения.
Той разбира, че името на човека зависи от неговото богатство. Щом има пари, богатство, тогава той има име, и при това добро име, а ако няма богатство, името е лошо. Много естествено, като сиромах ще вземеш пари оттук–оттам и няма да ги върнеш, и тогава за тебе ще кажат: „Цял доломдарджия, обича да полягва.“ Ако е богат и върне парите навреме, ако платиш, ще имаш добро име. Но това още ни най–малко не е доброто име. Ти ако плащаш навреме, туй не показва, че ти имаш добро име.
към втори вариант >>
Но в дадения случай ти не искаш да пееш, казваш: „Не съм разположен.
(втори вариант)
Защо тя ще остане? И защо да не дойде с тебе? Тя няма да дойде днес, но в ума ти влиза един бръмбар. Ти искаш да разгадаеш защо жена ти ще остане вкъщи. Аз мога да ви кажа защо ще остане жена ви и като ви кажа, вие ще се смеете и ще се хванете за корема.
Но в дадения случай ти не искаш да пееш, казваш: „Не съм разположен.
Да се отложи концертът.“ Защо? Защото жена му не е отишла с него на концерт. Питам, ако не идеш на концерта, изгубваш печалбата, а следният път е след два месеца. Ще трябва да вземеш пари назаем, а ако бяхте отишли и двамата – работата ще се уреди, но понеже жена му не иска да иде с него, и той отлага концерта си.
към втори вариант >>
Но неверният тон зависи от условията, в които се намираш.
(втори вариант)
Трябва да има отде да се копират нещата. Сега, за да пееш, трябва да имаш силна подбуда, взето нещо. Ти не можеш да пееш само за себе си. И ако няма да можеш да си представиш този свят, ти няма да можеш да пееш. Защото другояче, тъй както са хората, всеки ще те критикува, че не си взел вярно тона.
Но неверният тон зависи от условията, в които се намираш.
Щом имаш добро настроение, ще пееш хубаво. Щом нямаш добро настроение, не можеш да пееш. При всичките лоши настроения човек не може да пее. Щом човек е недоволен, той не може да пее. Да дойде сега една музикална школа, в която да влезете.
към втори вариант >>
Той разбира, че името на човека зависи от неговото богатство.
(втори вариант)
На силния може да разчиташ, на слабия не може да разчиташ. Значи човек именит е. На български именит е онзи човек, който има име. Това значи на български – който има име, значи още – който има имане. Българинът е свързал тия две значения.
Той разбира, че името на човека зависи от неговото богатство.
Щом има пари, богатство, тогава той има име, и при това добро име, а ако няма богатство, името е лошо. Много естествено, като сиромах ще вземеш пари оттук–оттам и няма да ги върнеш, и тогава за тебе ще кажат: „Цял доломдарджия, обича да полягва.“ Ако е богат и върне парите навреме, ако платиш, ще имаш добро име. Но това още ни най–малко не е доброто име. Ти ако плащаш навреме, туй не показва, че ти имаш добро име. Защото, ако дойде стражарят, ти ще платиш.
към втори вариант >>
Да се отложи концертът.“ Защо?
(втори вариант)
И защо да не дойде с тебе? Тя няма да дойде днес, но в ума ти влиза един бръмбар. Ти искаш да разгадаеш защо жена ти ще остане вкъщи. Аз мога да ви кажа защо ще остане жена ви и като ви кажа, вие ще се смеете и ще се хванете за корема. Но в дадения случай ти не искаш да пееш, казваш: „Не съм разположен.
Да се отложи концертът.“ Защо?
Защото жена му не е отишла с него на концерт. Питам, ако не идеш на концерта, изгубваш печалбата, а следният път е след два месеца. Ще трябва да вземеш пари назаем, а ако бяхте отишли и двамата – работата ще се уреди, но понеже жена му не иска да иде с него, и той отлага концерта си.
към втори вариант >>
Щом имаш добро настроение, ще пееш хубаво.
(втори вариант)
Сега, за да пееш, трябва да имаш силна подбуда, взето нещо. Ти не можеш да пееш само за себе си. И ако няма да можеш да си представиш този свят, ти няма да можеш да пееш. Защото другояче, тъй както са хората, всеки ще те критикува, че не си взел вярно тона. Но неверният тон зависи от условията, в които се намираш.
Щом имаш добро настроение, ще пееш хубаво.
Щом нямаш добро настроение, не можеш да пееш. При всичките лоши настроения човек не може да пее. Щом човек е недоволен, той не може да пее. Да дойде сега една музикална школа, в която да влезете. Вие най–първо ще си мислите, че да влезеш в школата, да се учиш, не че знаеш, а всяко нещо, което започваш, да ти е ново.
към втори вариант >>
Щом има пари, богатство, тогава той има име, и при това добро име, а ако няма богатство, името е лошо.
(втори вариант)
Значи човек именит е. На български именит е онзи човек, който има име. Това значи на български – който има име, значи още – който има имане. Българинът е свързал тия две значения. Той разбира, че името на човека зависи от неговото богатство.
Щом има пари, богатство, тогава той има име, и при това добро име, а ако няма богатство, името е лошо.
Много естествено, като сиромах ще вземеш пари оттук–оттам и няма да ги върнеш, и тогава за тебе ще кажат: „Цял доломдарджия, обича да полягва.“ Ако е богат и върне парите навреме, ако платиш, ще имаш добро име. Но това още ни най–малко не е доброто име. Ти ако плащаш навреме, туй не показва, че ти имаш добро име. Защото, ако дойде стражарят, ти ще платиш. Щом плащаш, онзи, който плаща навреме, той е слаб човек.
към втори вариант >>
Защото жена му не е отишла с него на концерт.
(втори вариант)
Тя няма да дойде днес, но в ума ти влиза един бръмбар. Ти искаш да разгадаеш защо жена ти ще остане вкъщи. Аз мога да ви кажа защо ще остане жена ви и като ви кажа, вие ще се смеете и ще се хванете за корема. Но в дадения случай ти не искаш да пееш, казваш: „Не съм разположен. Да се отложи концертът.“ Защо?
Защото жена му не е отишла с него на концерт.
Питам, ако не идеш на концерта, изгубваш печалбата, а следният път е след два месеца. Ще трябва да вземеш пари назаем, а ако бяхте отишли и двамата – работата ще се уреди, но понеже жена му не иска да иде с него, и той отлага концерта си.
към втори вариант >>
Щом нямаш добро настроение, не можеш да пееш.
(втори вариант)
Ти не можеш да пееш само за себе си. И ако няма да можеш да си представиш този свят, ти няма да можеш да пееш. Защото другояче, тъй както са хората, всеки ще те критикува, че не си взел вярно тона. Но неверният тон зависи от условията, в които се намираш. Щом имаш добро настроение, ще пееш хубаво.
Щом нямаш добро настроение, не можеш да пееш.
При всичките лоши настроения човек не може да пее. Щом човек е недоволен, той не може да пее. Да дойде сега една музикална школа, в която да влезете. Вие най–първо ще си мислите, че да влезеш в школата, да се учиш, не че знаеш, а всяко нещо, което започваш, да ти е ново. Някой път не искате да пеете.
към втори вариант >>
Много естествено, като сиромах ще вземеш пари оттук–оттам и няма да ги върнеш, и тогава за тебе ще кажат: „Цял доломдарджия, обича да полягва.“ Ако е богат и върне парите навреме, ако платиш, ще имаш добро име.
(втори вариант)
На български именит е онзи човек, който има име. Това значи на български – който има име, значи още – който има имане. Българинът е свързал тия две значения. Той разбира, че името на човека зависи от неговото богатство. Щом има пари, богатство, тогава той има име, и при това добро име, а ако няма богатство, името е лошо.
Много естествено, като сиромах ще вземеш пари оттук–оттам и няма да ги върнеш, и тогава за тебе ще кажат: „Цял доломдарджия, обича да полягва.“ Ако е богат и върне парите навреме, ако платиш, ще имаш добро име.
Но това още ни най–малко не е доброто име. Ти ако плащаш навреме, туй не показва, че ти имаш добро име. Защото, ако дойде стражарят, ти ще платиш. Щом плащаш, онзи, който плаща навреме, той е слаб човек. Който не плаща навреме, той е по–силен.
към втори вариант >>
Питам, ако не идеш на концерта, изгубваш печалбата, а следният път е след два месеца.
(втори вариант)
Ти искаш да разгадаеш защо жена ти ще остане вкъщи. Аз мога да ви кажа защо ще остане жена ви и като ви кажа, вие ще се смеете и ще се хванете за корема. Но в дадения случай ти не искаш да пееш, казваш: „Не съм разположен. Да се отложи концертът.“ Защо? Защото жена му не е отишла с него на концерт.
Питам, ако не идеш на концерта, изгубваш печалбата, а следният път е след два месеца.
Ще трябва да вземеш пари назаем, а ако бяхте отишли и двамата – работата ще се уреди, но понеже жена му не иска да иде с него, и той отлага концерта си.
към втори вариант >>
При всичките лоши настроения човек не може да пее.
(втори вариант)
И ако няма да можеш да си представиш този свят, ти няма да можеш да пееш. Защото другояче, тъй както са хората, всеки ще те критикува, че не си взел вярно тона. Но неверният тон зависи от условията, в които се намираш. Щом имаш добро настроение, ще пееш хубаво. Щом нямаш добро настроение, не можеш да пееш.
При всичките лоши настроения човек не може да пее.
Щом човек е недоволен, той не може да пее. Да дойде сега една музикална школа, в която да влезете. Вие най–първо ще си мислите, че да влезеш в школата, да се учиш, не че знаеш, а всяко нещо, което започваш, да ти е ново. Някой път не искате да пеете. Казвате: „Това не е наука, това го зная.
към втори вариант >>
Но това още ни най–малко не е доброто име.
(втори вариант)
Това значи на български – който има име, значи още – който има имане. Българинът е свързал тия две значения. Той разбира, че името на човека зависи от неговото богатство. Щом има пари, богатство, тогава той има име, и при това добро име, а ако няма богатство, името е лошо. Много естествено, като сиромах ще вземеш пари оттук–оттам и няма да ги върнеш, и тогава за тебе ще кажат: „Цял доломдарджия, обича да полягва.“ Ако е богат и върне парите навреме, ако платиш, ще имаш добро име.
Но това още ни най–малко не е доброто име.
Ти ако плащаш навреме, туй не показва, че ти имаш добро име. Защото, ако дойде стражарят, ти ще платиш. Щом плащаш, онзи, който плаща навреме, той е слаб човек. Който не плаща навреме, той е по–силен. Сиромахът, който не иска да плаща, той иска да се освободи от нещо, но е започнал оттам, отдето не трябва.
към втори вариант >>
Ще трябва да вземеш пари назаем, а ако бяхте отишли и двамата – работата ще се уреди, но понеже жена му не иска да иде с него, и той отлага концерта си.
(втори вариант)
Аз мога да ви кажа защо ще остане жена ви и като ви кажа, вие ще се смеете и ще се хванете за корема. Но в дадения случай ти не искаш да пееш, казваш: „Не съм разположен. Да се отложи концертът.“ Защо? Защото жена му не е отишла с него на концерт. Питам, ако не идеш на концерта, изгубваш печалбата, а следният път е след два месеца.
Ще трябва да вземеш пари назаем, а ако бяхте отишли и двамата – работата ще се уреди, но понеже жена му не иска да иде с него, и той отлага концерта си.
към втори вариант >>
Щом човек е недоволен, той не може да пее.
(втори вариант)
Защото другояче, тъй както са хората, всеки ще те критикува, че не си взел вярно тона. Но неверният тон зависи от условията, в които се намираш. Щом имаш добро настроение, ще пееш хубаво. Щом нямаш добро настроение, не можеш да пееш. При всичките лоши настроения човек не може да пее.
Щом човек е недоволен, той не може да пее.
Да дойде сега една музикална школа, в която да влезете. Вие най–първо ще си мислите, че да влезеш в школата, да се учиш, не че знаеш, а всяко нещо, което започваш, да ти е ново. Някой път не искате да пеете. Казвате: „Това не е наука, това го зная. Това съм пял, онова съм пял.“ А пението трябва да бъде не еднообразно, а всевъзможно.
към втори вариант >>
Ти ако плащаш навреме, туй не показва, че ти имаш добро име.
(втори вариант)
Българинът е свързал тия две значения. Той разбира, че името на човека зависи от неговото богатство. Щом има пари, богатство, тогава той има име, и при това добро име, а ако няма богатство, името е лошо. Много естествено, като сиромах ще вземеш пари оттук–оттам и няма да ги върнеш, и тогава за тебе ще кажат: „Цял доломдарджия, обича да полягва.“ Ако е богат и върне парите навреме, ако платиш, ще имаш добро име. Но това още ни най–малко не е доброто име.
Ти ако плащаш навреме, туй не показва, че ти имаш добро име.
Защото, ако дойде стражарят, ти ще платиш. Щом плащаш, онзи, който плаща навреме, той е слаб човек. Който не плаща навреме, той е по–силен. Сиромахът, който не иска да плаща, той иска да се освободи от нещо, но е започнал оттам, отдето не трябва. Щом не иска да плати, той иска да покаже, че е силен човек.
към втори вариант >>
Та казвам сега, често и вие, като идете на концерта, нали някой път отлагате да идете, защото не сте разположени.
(втори вариант)
Та казвам сега, често и вие, като идете на концерта, нали някой път отлагате да идете, защото не сте разположени.
Аз съм чувал много пъти да казва някой: „Аз днес не съм разположен да се моля.“ Казвам, той е от онези, които отлага концерта, защото жена му не е разположена да иде с него. Казвам, два месеца ще опъваш. Ако аз имам красива жена, аз ще ида, нека седи вкъщи да прави каквото иска, нейна работа е. Моя работа е да пея, а нейна работа е да остане вкъщи и да си прави каквото иска. Умният човек така прави.
към втори вариант >>
Да дойде сега една музикална школа, в която да влезете.
(втори вариант)
Но неверният тон зависи от условията, в които се намираш. Щом имаш добро настроение, ще пееш хубаво. Щом нямаш добро настроение, не можеш да пееш. При всичките лоши настроения човек не може да пее. Щом човек е недоволен, той не може да пее.
Да дойде сега една музикална школа, в която да влезете.
Вие най–първо ще си мислите, че да влезеш в школата, да се учиш, не че знаеш, а всяко нещо, което започваш, да ти е ново. Някой път не искате да пеете. Казвате: „Това не е наука, това го зная. Това съм пял, онова съм пял.“ А пението трябва да бъде не еднообразно, а всевъзможно. (Брат Велев: „Ако позволите.
към втори вариант >>
Защото, ако дойде стражарят, ти ще платиш.
(втори вариант)
Той разбира, че името на човека зависи от неговото богатство. Щом има пари, богатство, тогава той има име, и при това добро име, а ако няма богатство, името е лошо. Много естествено, като сиромах ще вземеш пари оттук–оттам и няма да ги върнеш, и тогава за тебе ще кажат: „Цял доломдарджия, обича да полягва.“ Ако е богат и върне парите навреме, ако платиш, ще имаш добро име. Но това още ни най–малко не е доброто име. Ти ако плащаш навреме, туй не показва, че ти имаш добро име.
Защото, ако дойде стражарят, ти ще платиш.
Щом плащаш, онзи, който плаща навреме, той е слаб човек. Който не плаща навреме, той е по–силен. Сиромахът, който не иска да плаща, той иска да се освободи от нещо, но е започнал оттам, отдето не трябва. Щом не иска да плати, той иска да покаже, че е силен човек. Казва: „Няма да платя.“ У българите в старо време, в турско управление, когато в България имаше юсурджии, та един българин казва: „Няма да плащам.“ Преди да дойде юсурджията, казва: „Пет пари не давам.“ Той е отличен, смел е българинът.
към втори вариант >>
Аз съм чувал много пъти да казва някой: „Аз днес не съм разположен да се моля.“ Казвам, той е от онези, които отлага концерта, защото жена му не е разположена да иде с него.
(втори вариант)
Та казвам сега, често и вие, като идете на концерта, нали някой път отлагате да идете, защото не сте разположени.
Аз съм чувал много пъти да казва някой: „Аз днес не съм разположен да се моля.“ Казвам, той е от онези, които отлага концерта, защото жена му не е разположена да иде с него.
Казвам, два месеца ще опъваш. Ако аз имам красива жена, аз ще ида, нека седи вкъщи да прави каквото иска, нейна работа е. Моя работа е да пея, а нейна работа е да остане вкъщи и да си прави каквото иска. Умният човек така прави. А глупавият човек иска в даден случай да знае какви са съображенията, че жена му не иска да иде с него.
към втори вариант >>
Вие най–първо ще си мислите, че да влезеш в школата, да се учиш, не че знаеш, а всяко нещо, което започваш, да ти е ново.
(втори вариант)
Щом имаш добро настроение, ще пееш хубаво. Щом нямаш добро настроение, не можеш да пееш. При всичките лоши настроения човек не може да пее. Щом човек е недоволен, той не може да пее. Да дойде сега една музикална школа, в която да влезете.
Вие най–първо ще си мислите, че да влезеш в школата, да се учиш, не че знаеш, а всяко нещо, което започваш, да ти е ново.
Някой път не искате да пеете. Казвате: „Това не е наука, това го зная. Това съм пял, онова съм пял.“ А пението трябва да бъде не еднообразно, а всевъзможно. (Брат Велев: „Ако позволите. Учителю, да изпея „Да изправится молитва пред тобою“.) Може.
към втори вариант >>
Щом плащаш, онзи, който плаща навреме, той е слаб човек.
(втори вариант)
Щом има пари, богатство, тогава той има име, и при това добро име, а ако няма богатство, името е лошо. Много естествено, като сиромах ще вземеш пари оттук–оттам и няма да ги върнеш, и тогава за тебе ще кажат: „Цял доломдарджия, обича да полягва.“ Ако е богат и върне парите навреме, ако платиш, ще имаш добро име. Но това още ни най–малко не е доброто име. Ти ако плащаш навреме, туй не показва, че ти имаш добро име. Защото, ако дойде стражарят, ти ще платиш.
Щом плащаш, онзи, който плаща навреме, той е слаб човек.
Който не плаща навреме, той е по–силен. Сиромахът, който не иска да плаща, той иска да се освободи от нещо, но е започнал оттам, отдето не трябва. Щом не иска да плати, той иска да покаже, че е силен човек. Казва: „Няма да платя.“ У българите в старо време, в турско управление, когато в България имаше юсурджии, та един българин казва: „Няма да плащам.“ Преди да дойде юсурджията, казва: „Пет пари не давам.“ Той е отличен, смел е българинът. Казва: „Нека дойде юсурджията, ще види кой ще плати.“ Но идва юсурджията и му пошепват – юсурджията дошъл, Драгана е претрепал от бой.
към втори вариант >>
Казвам, два месеца ще опъваш.
(втори вариант)
Та казвам сега, често и вие, като идете на концерта, нали някой път отлагате да идете, защото не сте разположени. Аз съм чувал много пъти да казва някой: „Аз днес не съм разположен да се моля.“ Казвам, той е от онези, които отлага концерта, защото жена му не е разположена да иде с него.
Казвам, два месеца ще опъваш.
Ако аз имам красива жена, аз ще ида, нека седи вкъщи да прави каквото иска, нейна работа е. Моя работа е да пея, а нейна работа е да остане вкъщи и да си прави каквото иска. Умният човек така прави. А глупавият човек иска в даден случай да знае какви са съображенията, че жена му не иска да иде с него. „Е, жена е това – казва, – трябва да дойде с мене.“ Но българите имат за жената едно схващане.
към втори вариант >>
Някой път не искате да пеете.
(втори вариант)
Щом нямаш добро настроение, не можеш да пееш. При всичките лоши настроения човек не може да пее. Щом човек е недоволен, той не може да пее. Да дойде сега една музикална школа, в която да влезете. Вие най–първо ще си мислите, че да влезеш в школата, да се учиш, не че знаеш, а всяко нещо, което започваш, да ти е ново.
Някой път не искате да пеете.
Казвате: „Това не е наука, това го зная. Това съм пял, онова съм пял.“ А пението трябва да бъде не еднообразно, а всевъзможно. (Брат Велев: „Ако позволите. Учителю, да изпея „Да изправится молитва пред тобою“.) Може. (Аз не мога да пея, но много е хубава тази песен.) Една духовна църковна песен, наистина много хубава. Молитвена.
към втори вариант >>
Който не плаща навреме, той е по–силен.
(втори вариант)
Много естествено, като сиромах ще вземеш пари оттук–оттам и няма да ги върнеш, и тогава за тебе ще кажат: „Цял доломдарджия, обича да полягва.“ Ако е богат и върне парите навреме, ако платиш, ще имаш добро име. Но това още ни най–малко не е доброто име. Ти ако плащаш навреме, туй не показва, че ти имаш добро име. Защото, ако дойде стражарят, ти ще платиш. Щом плащаш, онзи, който плаща навреме, той е слаб човек.
Който не плаща навреме, той е по–силен.
Сиромахът, който не иска да плаща, той иска да се освободи от нещо, но е започнал оттам, отдето не трябва. Щом не иска да плати, той иска да покаже, че е силен човек. Казва: „Няма да платя.“ У българите в старо време, в турско управление, когато в България имаше юсурджии, та един българин казва: „Няма да плащам.“ Преди да дойде юсурджията, казва: „Пет пари не давам.“ Той е отличен, смел е българинът. Казва: „Нека дойде юсурджията, ще види кой ще плати.“ Но идва юсурджията и му пошепват – юсурджията дошъл, Драгана е претрепал от бой. „А, тъй ли, ще платим.
към втори вариант >>
Ако аз имам красива жена, аз ще ида, нека седи вкъщи да прави каквото иска, нейна работа е.
(втори вариант)
Та казвам сега, често и вие, като идете на концерта, нали някой път отлагате да идете, защото не сте разположени. Аз съм чувал много пъти да казва някой: „Аз днес не съм разположен да се моля.“ Казвам, той е от онези, които отлага концерта, защото жена му не е разположена да иде с него. Казвам, два месеца ще опъваш.
Ако аз имам красива жена, аз ще ида, нека седи вкъщи да прави каквото иска, нейна работа е.
Моя работа е да пея, а нейна работа е да остане вкъщи и да си прави каквото иска. Умният човек така прави. А глупавият човек иска в даден случай да знае какви са съображенията, че жена му не иска да иде с него. „Е, жена е това – казва, – трябва да дойде с мене.“ Но българите имат за жената едно схващане. Минава един човек и вижда – една жена малтретира мъжа си.
към втори вариант >>
Казвате: „Това не е наука, това го зная.
(втори вариант)
При всичките лоши настроения човек не може да пее. Щом човек е недоволен, той не може да пее. Да дойде сега една музикална школа, в която да влезете. Вие най–първо ще си мислите, че да влезеш в школата, да се учиш, не че знаеш, а всяко нещо, което започваш, да ти е ново. Някой път не искате да пеете.
Казвате: „Това не е наука, това го зная.
Това съм пял, онова съм пял.“ А пението трябва да бъде не еднообразно, а всевъзможно. (Брат Велев: „Ако позволите. Учителю, да изпея „Да изправится молитва пред тобою“.) Може. (Аз не мога да пея, но много е хубава тази песен.) Една духовна църковна песен, наистина много хубава. Молитвена.
към втори вариант >>
Сиромахът, който не иска да плаща, той иска да се освободи от нещо, но е започнал оттам, отдето не трябва.
(втори вариант)
Но това още ни най–малко не е доброто име. Ти ако плащаш навреме, туй не показва, че ти имаш добро име. Защото, ако дойде стражарят, ти ще платиш. Щом плащаш, онзи, който плаща навреме, той е слаб човек. Който не плаща навреме, той е по–силен.
Сиромахът, който не иска да плаща, той иска да се освободи от нещо, но е започнал оттам, отдето не трябва.
Щом не иска да плати, той иска да покаже, че е силен човек. Казва: „Няма да платя.“ У българите в старо време, в турско управление, когато в България имаше юсурджии, та един българин казва: „Няма да плащам.“ Преди да дойде юсурджията, казва: „Пет пари не давам.“ Той е отличен, смел е българинът. Казва: „Нека дойде юсурджията, ще види кой ще плати.“ Но идва юсурджията и му пошепват – юсурджията дошъл, Драгана е претрепал от бой. „А, тъй ли, ще платим. Тогава оттук ще вземем, оттам ще вземем, какво да се прави, тегло е това.
към втори вариант >>
Моя работа е да пея, а нейна работа е да остане вкъщи и да си прави каквото иска.
(втори вариант)
Та казвам сега, често и вие, като идете на концерта, нали някой път отлагате да идете, защото не сте разположени. Аз съм чувал много пъти да казва някой: „Аз днес не съм разположен да се моля.“ Казвам, той е от онези, които отлага концерта, защото жена му не е разположена да иде с него. Казвам, два месеца ще опъваш. Ако аз имам красива жена, аз ще ида, нека седи вкъщи да прави каквото иска, нейна работа е.
Моя работа е да пея, а нейна работа е да остане вкъщи и да си прави каквото иска.
Умният човек така прави. А глупавият човек иска в даден случай да знае какви са съображенията, че жена му не иска да иде с него. „Е, жена е това – казва, – трябва да дойде с мене.“ Но българите имат за жената едно схващане. Минава един човек и вижда – една жена малтретира мъжа си. Говори тя на него.
към втори вариант >>
Това съм пял, онова съм пял.“ А пението трябва да бъде не еднообразно, а всевъзможно.
(втори вариант)
Щом човек е недоволен, той не може да пее. Да дойде сега една музикална школа, в която да влезете. Вие най–първо ще си мислите, че да влезеш в школата, да се учиш, не че знаеш, а всяко нещо, което започваш, да ти е ново. Някой път не искате да пеете. Казвате: „Това не е наука, това го зная.
Това съм пял, онова съм пял.“ А пението трябва да бъде не еднообразно, а всевъзможно.
(Брат Велев: „Ако позволите. Учителю, да изпея „Да изправится молитва пред тобою“.) Може. (Аз не мога да пея, но много е хубава тази песен.) Една духовна църковна песен, наистина много хубава. Молитвена.
към втори вариант >>
Щом не иска да плати, той иска да покаже, че е силен човек.
(втори вариант)
Ти ако плащаш навреме, туй не показва, че ти имаш добро име. Защото, ако дойде стражарят, ти ще платиш. Щом плащаш, онзи, който плаща навреме, той е слаб човек. Който не плаща навреме, той е по–силен. Сиромахът, който не иска да плаща, той иска да се освободи от нещо, но е започнал оттам, отдето не трябва.
Щом не иска да плати, той иска да покаже, че е силен човек.
Казва: „Няма да платя.“ У българите в старо време, в турско управление, когато в България имаше юсурджии, та един българин казва: „Няма да плащам.“ Преди да дойде юсурджията, казва: „Пет пари не давам.“ Той е отличен, смел е българинът. Казва: „Нека дойде юсурджията, ще види кой ще плати.“ Но идва юсурджията и му пошепват – юсурджията дошъл, Драгана е претрепал от бой. „А, тъй ли, ще платим. Тогава оттук ще вземем, оттам ще вземем, какво да се прави, тегло е това. Турско управление, ще се плаща.“ Не устоява.
към втори вариант >>
Умният човек така прави.
(втори вариант)
Та казвам сега, често и вие, като идете на концерта, нали някой път отлагате да идете, защото не сте разположени. Аз съм чувал много пъти да казва някой: „Аз днес не съм разположен да се моля.“ Казвам, той е от онези, които отлага концерта, защото жена му не е разположена да иде с него. Казвам, два месеца ще опъваш. Ако аз имам красива жена, аз ще ида, нека седи вкъщи да прави каквото иска, нейна работа е. Моя работа е да пея, а нейна работа е да остане вкъщи и да си прави каквото иска.
Умният човек така прави.
А глупавият човек иска в даден случай да знае какви са съображенията, че жена му не иска да иде с него. „Е, жена е това – казва, – трябва да дойде с мене.“ Но българите имат за жената едно схващане. Минава един човек и вижда – една жена малтретира мъжа си. Говори тя на него. Умният човек се занимава с такава малко сприхава жена.
към втори вариант >>
(Брат Велев: „Ако позволите.
(втори вариант)
Да дойде сега една музикална школа, в която да влезете. Вие най–първо ще си мислите, че да влезеш в школата, да се учиш, не че знаеш, а всяко нещо, което започваш, да ти е ново. Някой път не искате да пеете. Казвате: „Това не е наука, това го зная. Това съм пял, онова съм пял.“ А пението трябва да бъде не еднообразно, а всевъзможно.
(Брат Велев: „Ако позволите.
Учителю, да изпея „Да изправится молитва пред тобою“.) Може. (Аз не мога да пея, но много е хубава тази песен.) Една духовна църковна песен, наистина много хубава. Молитвена.
към втори вариант >>
Казва: „Няма да платя.“ У българите в старо време, в турско управление, когато в България имаше юсурджии, та един българин казва: „Няма да плащам.“ Преди да дойде юсурджията, казва: „Пет пари не давам.“ Той е отличен, смел е българинът.
(втори вариант)
Защото, ако дойде стражарят, ти ще платиш. Щом плащаш, онзи, който плаща навреме, той е слаб човек. Който не плаща навреме, той е по–силен. Сиромахът, който не иска да плаща, той иска да се освободи от нещо, но е започнал оттам, отдето не трябва. Щом не иска да плати, той иска да покаже, че е силен човек.
Казва: „Няма да платя.“ У българите в старо време, в турско управление, когато в България имаше юсурджии, та един българин казва: „Няма да плащам.“ Преди да дойде юсурджията, казва: „Пет пари не давам.“ Той е отличен, смел е българинът.
Казва: „Нека дойде юсурджията, ще види кой ще плати.“ Но идва юсурджията и му пошепват – юсурджията дошъл, Драгана е претрепал от бой. „А, тъй ли, ще платим. Тогава оттук ще вземем, оттам ще вземем, какво да се прави, тегло е това. Турско управление, ще се плаща.“ Не устоява.
към втори вариант >>
А глупавият човек иска в даден случай да знае какви са съображенията, че жена му не иска да иде с него.
(втори вариант)
Аз съм чувал много пъти да казва някой: „Аз днес не съм разположен да се моля.“ Казвам, той е от онези, които отлага концерта, защото жена му не е разположена да иде с него. Казвам, два месеца ще опъваш. Ако аз имам красива жена, аз ще ида, нека седи вкъщи да прави каквото иска, нейна работа е. Моя работа е да пея, а нейна работа е да остане вкъщи и да си прави каквото иска. Умният човек така прави.
А глупавият човек иска в даден случай да знае какви са съображенията, че жена му не иска да иде с него.
„Е, жена е това – казва, – трябва да дойде с мене.“ Но българите имат за жената едно схващане. Минава един човек и вижда – една жена малтретира мъжа си. Говори тя на него. Умният човек се занимава с такава малко сприхава жена. И той си казва: „Аз да съм на неговото място, ще й тегля един бой, да познае тя какво нещо е мъжът.“ Той си кара каруцата, но и тя се качила на каруцата му, а той самият има една сприхава жена, ревнива жена, той кара каруцата, и тя върви с него.
към втори вариант >>
Учителю, да изпея „Да изправится молитва пред тобою“.) Може.
(втори вариант)
Вие най–първо ще си мислите, че да влезеш в школата, да се учиш, не че знаеш, а всяко нещо, което започваш, да ти е ново. Някой път не искате да пеете. Казвате: „Това не е наука, това го зная. Това съм пял, онова съм пял.“ А пението трябва да бъде не еднообразно, а всевъзможно. (Брат Велев: „Ако позволите.
Учителю, да изпея „Да изправится молитва пред тобою“.) Може.
(Аз не мога да пея, но много е хубава тази песен.) Една духовна църковна песен, наистина много хубава. Молитвена.
към втори вариант >>
Казва: „Нека дойде юсурджията, ще види кой ще плати.“ Но идва юсурджията и му пошепват – юсурджията дошъл, Драгана е претрепал от бой.
(втори вариант)
Щом плащаш, онзи, който плаща навреме, той е слаб човек. Който не плаща навреме, той е по–силен. Сиромахът, който не иска да плаща, той иска да се освободи от нещо, но е започнал оттам, отдето не трябва. Щом не иска да плати, той иска да покаже, че е силен човек. Казва: „Няма да платя.“ У българите в старо време, в турско управление, когато в България имаше юсурджии, та един българин казва: „Няма да плащам.“ Преди да дойде юсурджията, казва: „Пет пари не давам.“ Той е отличен, смел е българинът.
Казва: „Нека дойде юсурджията, ще види кой ще плати.“ Но идва юсурджията и му пошепват – юсурджията дошъл, Драгана е претрепал от бой.
„А, тъй ли, ще платим. Тогава оттук ще вземем, оттам ще вземем, какво да се прави, тегло е това. Турско управление, ще се плаща.“ Не устоява.
към втори вариант >>
„Е, жена е това – казва, – трябва да дойде с мене.“ Но българите имат за жената едно схващане.
(втори вариант)
Казвам, два месеца ще опъваш. Ако аз имам красива жена, аз ще ида, нека седи вкъщи да прави каквото иска, нейна работа е. Моя работа е да пея, а нейна работа е да остане вкъщи и да си прави каквото иска. Умният човек така прави. А глупавият човек иска в даден случай да знае какви са съображенията, че жена му не иска да иде с него.
„Е, жена е това – казва, – трябва да дойде с мене.“ Но българите имат за жената едно схващане.
Минава един човек и вижда – една жена малтретира мъжа си. Говори тя на него. Умният човек се занимава с такава малко сприхава жена. И той си казва: „Аз да съм на неговото място, ще й тегля един бой, да познае тя какво нещо е мъжът.“ Той си кара каруцата, но и тя се качила на каруцата му, а той самият има една сприхава жена, ревнива жена, той кара каруцата, и тя върви с него. Той се обръща, вижда я и казва й: „Защо се качи без позволение?
към втори вариант >>
(Аз не мога да пея, но много е хубава тази песен.) Една духовна църковна песен, наистина много хубава. Молитвена.
(втори вариант)
Някой път не искате да пеете. Казвате: „Това не е наука, това го зная. Това съм пял, онова съм пял.“ А пението трябва да бъде не еднообразно, а всевъзможно. (Брат Велев: „Ако позволите. Учителю, да изпея „Да изправится молитва пред тобою“.) Може.
(Аз не мога да пея, но много е хубава тази песен.) Една духовна църковна песен, наистина много хубава. Молитвена.
към втори вариант >>
„А, тъй ли, ще платим.
(втори вариант)
Който не плаща навреме, той е по–силен. Сиромахът, който не иска да плаща, той иска да се освободи от нещо, но е започнал оттам, отдето не трябва. Щом не иска да плати, той иска да покаже, че е силен човек. Казва: „Няма да платя.“ У българите в старо време, в турско управление, когато в България имаше юсурджии, та един българин казва: „Няма да плащам.“ Преди да дойде юсурджията, казва: „Пет пари не давам.“ Той е отличен, смел е българинът. Казва: „Нека дойде юсурджията, ще види кой ще плати.“ Но идва юсурджията и му пошепват – юсурджията дошъл, Драгана е претрепал от бой.
„А, тъй ли, ще платим.
Тогава оттук ще вземем, оттам ще вземем, какво да се прави, тегло е това. Турско управление, ще се плаща.“ Не устоява.
към втори вариант >>
Минава един човек и вижда – една жена малтретира мъжа си.
(втори вариант)
Ако аз имам красива жена, аз ще ида, нека седи вкъщи да прави каквото иска, нейна работа е. Моя работа е да пея, а нейна работа е да остане вкъщи и да си прави каквото иска. Умният човек така прави. А глупавият човек иска в даден случай да знае какви са съображенията, че жена му не иска да иде с него. „Е, жена е това – казва, – трябва да дойде с мене.“ Но българите имат за жената едно схващане.
Минава един човек и вижда – една жена малтретира мъжа си.
Говори тя на него. Умният човек се занимава с такава малко сприхава жена. И той си казва: „Аз да съм на неговото място, ще й тегля един бой, да познае тя какво нещо е мъжът.“ Той си кара каруцата, но и тя се качила на каруцата му, а той самият има една сприхава жена, ревнива жена, той кара каруцата, и тя върви с него. Той се обръща, вижда я и казва й: „Защо се качи без позволение? “ „Как без позволение, нали си мой мъж.
към втори вариант >>
Сега кои са били съображенията, че този глас е даден така.
(втори вариант)
Сега кои са били съображенията, че този глас е даден така.
(Само така се пее на гръцки „Да изправится молитва“, но на осем гласа има тази песен, но така се пее тя.) Всички тези песни все са слезли по еволюционен път. Слизане надолу. Всички стари песни се отличават. И колкото отиват, нямат голямо разширение, все се стесняват в много тесен кръг. Широчина има, но е малка.
към втори вариант >>
Тогава оттук ще вземем, оттам ще вземем, какво да се прави, тегло е това.
(втори вариант)
Сиромахът, който не иска да плаща, той иска да се освободи от нещо, но е започнал оттам, отдето не трябва. Щом не иска да плати, той иска да покаже, че е силен човек. Казва: „Няма да платя.“ У българите в старо време, в турско управление, когато в България имаше юсурджии, та един българин казва: „Няма да плащам.“ Преди да дойде юсурджията, казва: „Пет пари не давам.“ Той е отличен, смел е българинът. Казва: „Нека дойде юсурджията, ще види кой ще плати.“ Но идва юсурджията и му пошепват – юсурджията дошъл, Драгана е претрепал от бой. „А, тъй ли, ще платим.
Тогава оттук ще вземем, оттам ще вземем, какво да се прави, тегло е това.
Турско управление, ще се плаща.“ Не устоява.
към втори вариант >>
Говори тя на него.
(втори вариант)
Моя работа е да пея, а нейна работа е да остане вкъщи и да си прави каквото иска. Умният човек така прави. А глупавият човек иска в даден случай да знае какви са съображенията, че жена му не иска да иде с него. „Е, жена е това – казва, – трябва да дойде с мене.“ Но българите имат за жената едно схващане. Минава един човек и вижда – една жена малтретира мъжа си.
Говори тя на него.
Умният човек се занимава с такава малко сприхава жена. И той си казва: „Аз да съм на неговото място, ще й тегля един бой, да познае тя какво нещо е мъжът.“ Той си кара каруцата, но и тя се качила на каруцата му, а той самият има една сприхава жена, ревнива жена, той кара каруцата, и тя върви с него. Той се обръща, вижда я и казва й: „Защо се качи без позволение? “ „Как без позволение, нали си мой мъж. Докато ти си мой мъж, ти се жени едно време с мене, аз те оставих.
към втори вариант >>
(Само така се пее на гръцки „Да изправится молитва“, но на осем гласа има тази песен, но така се пее тя.) Всички тези песни все са слезли по еволюционен път.
(втори вариант)
Сега кои са били съображенията, че този глас е даден така.
(Само така се пее на гръцки „Да изправится молитва“, но на осем гласа има тази песен, но така се пее тя.) Всички тези песни все са слезли по еволюционен път.
Слизане надолу. Всички стари песни се отличават. И колкото отиват, нямат голямо разширение, все се стесняват в много тесен кръг. Широчина има, но е малка. Тя е много хубава в мелодията, но понеже интервалът е бил тесен, те са искали да вложат мелодията и да турят, да разберат мелодичните тонове.
към втори вариант >>
Турско управление, ще се плаща.“ Не устоява.
(втори вариант)
Щом не иска да плати, той иска да покаже, че е силен човек. Казва: „Няма да платя.“ У българите в старо време, в турско управление, когато в България имаше юсурджии, та един българин казва: „Няма да плащам.“ Преди да дойде юсурджията, казва: „Пет пари не давам.“ Той е отличен, смел е българинът. Казва: „Нека дойде юсурджията, ще види кой ще плати.“ Но идва юсурджията и му пошепват – юсурджията дошъл, Драгана е претрепал от бой. „А, тъй ли, ще платим. Тогава оттук ще вземем, оттам ще вземем, какво да се прави, тегло е това.
Турско управление, ще се плаща.“ Не устоява.
към втори вариант >>
Умният човек се занимава с такава малко сприхава жена.
(втори вариант)
Умният човек така прави. А глупавият човек иска в даден случай да знае какви са съображенията, че жена му не иска да иде с него. „Е, жена е това – казва, – трябва да дойде с мене.“ Но българите имат за жената едно схващане. Минава един човек и вижда – една жена малтретира мъжа си. Говори тя на него.
Умният човек се занимава с такава малко сприхава жена.
И той си казва: „Аз да съм на неговото място, ще й тегля един бой, да познае тя какво нещо е мъжът.“ Той си кара каруцата, но и тя се качила на каруцата му, а той самият има една сприхава жена, ревнива жена, той кара каруцата, и тя върви с него. Той се обръща, вижда я и казва й: „Защо се качи без позволение? “ „Как без позволение, нали си мой мъж. Докато ти си мой мъж, ти се жени едно време с мене, аз те оставих. Де бела на главата.“ Какво ще кажеш, когато тази жена ти каже, че е женена за тебе?
към втори вариант >>
Слизане надолу.
(втори вариант)
Сега кои са били съображенията, че този глас е даден така. (Само така се пее на гръцки „Да изправится молитва“, но на осем гласа има тази песен, но така се пее тя.) Всички тези песни все са слезли по еволюционен път.
Слизане надолу.
Всички стари песни се отличават. И колкото отиват, нямат голямо разширение, все се стесняват в много тесен кръг. Широчина има, но е малка. Тя е много хубава в мелодията, но понеже интервалът е бил тесен, те са искали да вложат мелодията и да турят, да разберат мелодичните тонове. На сегашната музика интервалите са по– големи и тоновете са по–обемисти в тях.
към втори вариант >>
И питам сега, ако кажем, че вие сте беден човек и сте решили да не плащате на богатия, и този богатият е по–силен от вас, не с пари, но физически е силен, да кажем, че законът е такъв, че ще го прати вкъщи у вас.
(втори вариант)
И питам сега, ако кажем, че вие сте беден човек и сте решили да не плащате на богатия, и този богатият е по–силен от вас, не с пари, но физически е силен, да кажем, че законът е такъв, че ще го прати вкъщи у вас.
Да допуснем сега обратното – вие сте по–силен, имате да давате. И този, богатият човек няма никакъв стражар, няма никакъв закон – ти ще бъдеш законът, какво ще направите вие, като дойде той вкъщи, как трябва да започнете? Ако ви каже, че вие сте нахалник, такъв безчестник, ще станете, ще го набиете хубаво на общо основание. Ще го наложите добре, ще му кажеш – един човек, който не знае да си управлява устата, не му се плаща нищо. Пък ако ви говори хубаво, сладко, платете му тогава.
към втори вариант >>
И той си казва: „Аз да съм на неговото място, ще й тегля един бой, да познае тя какво нещо е мъжът.“ Той си кара каруцата, но и тя се качила на каруцата му, а той самият има една сприхава жена, ревнива жена, той кара каруцата, и тя върви с него.
(втори вариант)
А глупавият човек иска в даден случай да знае какви са съображенията, че жена му не иска да иде с него. „Е, жена е това – казва, – трябва да дойде с мене.“ Но българите имат за жената едно схващане. Минава един човек и вижда – една жена малтретира мъжа си. Говори тя на него. Умният човек се занимава с такава малко сприхава жена.
И той си казва: „Аз да съм на неговото място, ще й тегля един бой, да познае тя какво нещо е мъжът.“ Той си кара каруцата, но и тя се качила на каруцата му, а той самият има една сприхава жена, ревнива жена, той кара каруцата, и тя върви с него.
Той се обръща, вижда я и казва й: „Защо се качи без позволение? “ „Как без позволение, нали си мой мъж. Докато ти си мой мъж, ти се жени едно време с мене, аз те оставих. Де бела на главата.“ Какво ще кажеш, когато тази жена ти каже, че е женена за тебе? Как ще разрешиш въпроса?
към втори вариант >>
Всички стари песни се отличават.
(втори вариант)
Сега кои са били съображенията, че този глас е даден така. (Само така се пее на гръцки „Да изправится молитва“, но на осем гласа има тази песен, но така се пее тя.) Всички тези песни все са слезли по еволюционен път. Слизане надолу.
Всички стари песни се отличават.
И колкото отиват, нямат голямо разширение, все се стесняват в много тесен кръг. Широчина има, но е малка. Тя е много хубава в мелодията, но понеже интервалът е бил тесен, те са искали да вложат мелодията и да турят, да разберат мелодичните тонове. На сегашната музика интервалите са по– големи и тоновете са по–обемисти в тях. Запример да вземем думите „Да се изправи молбата ми пред тебе, Господи“.
към втори вариант >>
Да допуснем сега обратното – вие сте по–силен, имате да давате.
(втори вариант)
И питам сега, ако кажем, че вие сте беден човек и сте решили да не плащате на богатия, и този богатият е по–силен от вас, не с пари, но физически е силен, да кажем, че законът е такъв, че ще го прати вкъщи у вас.
Да допуснем сега обратното – вие сте по–силен, имате да давате.
И този, богатият човек няма никакъв стражар, няма никакъв закон – ти ще бъдеш законът, какво ще направите вие, като дойде той вкъщи, как трябва да започнете? Ако ви каже, че вие сте нахалник, такъв безчестник, ще станете, ще го набиете хубаво на общо основание. Ще го наложите добре, ще му кажеш – един човек, който не знае да си управлява устата, не му се плаща нищо. Пък ако ви говори хубаво, сладко, платете му тогава. Но да се повърнем сега, вие сте слабият богатият, а онзи силният – сиромахът.
към втори вариант >>
Той се обръща, вижда я и казва й: „Защо се качи без позволение?
(втори вариант)
„Е, жена е това – казва, – трябва да дойде с мене.“ Но българите имат за жената едно схващане. Минава един човек и вижда – една жена малтретира мъжа си. Говори тя на него. Умният човек се занимава с такава малко сприхава жена. И той си казва: „Аз да съм на неговото място, ще й тегля един бой, да познае тя какво нещо е мъжът.“ Той си кара каруцата, но и тя се качила на каруцата му, а той самият има една сприхава жена, ревнива жена, той кара каруцата, и тя върви с него.
Той се обръща, вижда я и казва й: „Защо се качи без позволение?
“ „Как без позволение, нали си мой мъж. Докато ти си мой мъж, ти се жени едно време с мене, аз те оставих. Де бела на главата.“ Какво ще кажеш, когато тази жена ти каже, че е женена за тебе? Как ще разрешиш въпроса? Българите не са разрешили този въпрос и тепърва трябва да го разрешат.
към втори вариант >>
И колкото отиват, нямат голямо разширение, все се стесняват в много тесен кръг.
(втори вариант)
Сега кои са били съображенията, че този глас е даден така. (Само така се пее на гръцки „Да изправится молитва“, но на осем гласа има тази песен, но така се пее тя.) Всички тези песни все са слезли по еволюционен път. Слизане надолу. Всички стари песни се отличават.
И колкото отиват, нямат голямо разширение, все се стесняват в много тесен кръг.
Широчина има, но е малка. Тя е много хубава в мелодията, но понеже интервалът е бил тесен, те са искали да вложат мелодията и да турят, да разберат мелодичните тонове. На сегашната музика интервалите са по– големи и тоновете са по–обемисти в тях. Запример да вземем думите „Да се изправи молбата ми пред тебе, Господи“. Тя, молбата ми, не може да се изправи.
към втори вариант >>
И този, богатият човек няма никакъв стражар, няма никакъв закон – ти ще бъдеш законът, какво ще направите вие, като дойде той вкъщи, как трябва да започнете?
(втори вариант)
И питам сега, ако кажем, че вие сте беден човек и сте решили да не плащате на богатия, и този богатият е по–силен от вас, не с пари, но физически е силен, да кажем, че законът е такъв, че ще го прати вкъщи у вас. Да допуснем сега обратното – вие сте по–силен, имате да давате.
И този, богатият човек няма никакъв стражар, няма никакъв закон – ти ще бъдеш законът, какво ще направите вие, като дойде той вкъщи, как трябва да започнете?
Ако ви каже, че вие сте нахалник, такъв безчестник, ще станете, ще го набиете хубаво на общо основание. Ще го наложите добре, ще му кажеш – един човек, който не знае да си управлява устата, не му се плаща нищо. Пък ако ви говори хубаво, сладко, платете му тогава. Но да се повърнем сега, вие сте слабият богатият, а онзи силният – сиромахът. Сега богатият как трябва да започне с доброто си име?
към втори вариант >>
“ „Как без позволение, нали си мой мъж.
(втори вариант)
Минава един човек и вижда – една жена малтретира мъжа си. Говори тя на него. Умният човек се занимава с такава малко сприхава жена. И той си казва: „Аз да съм на неговото място, ще й тегля един бой, да познае тя какво нещо е мъжът.“ Той си кара каруцата, но и тя се качила на каруцата му, а той самият има една сприхава жена, ревнива жена, той кара каруцата, и тя върви с него. Той се обръща, вижда я и казва й: „Защо се качи без позволение?
“ „Как без позволение, нали си мой мъж.
Докато ти си мой мъж, ти се жени едно време с мене, аз те оставих. Де бела на главата.“ Какво ще кажеш, когато тази жена ти каже, че е женена за тебе? Как ще разрешиш въпроса? Българите не са разрешили този въпрос и тепърва трябва да го разрешат. И мнозина не могат да разрешат въпроса.
към втори вариант >>
Широчина има, но е малка.
(втори вариант)
Сега кои са били съображенията, че този глас е даден така. (Само така се пее на гръцки „Да изправится молитва“, но на осем гласа има тази песен, но така се пее тя.) Всички тези песни все са слезли по еволюционен път. Слизане надолу. Всички стари песни се отличават. И колкото отиват, нямат голямо разширение, все се стесняват в много тесен кръг.
Широчина има, но е малка.
Тя е много хубава в мелодията, но понеже интервалът е бил тесен, те са искали да вложат мелодията и да турят, да разберат мелодичните тонове. На сегашната музика интервалите са по– големи и тоновете са по–обемисти в тях. Запример да вземем думите „Да се изправи молбата ми пред тебе, Господи“. Тя, молбата ми, не може да се изправи. Трябва да се измени туй.
към втори вариант >>
Ако ви каже, че вие сте нахалник, такъв безчестник, ще станете, ще го набиете хубаво на общо основание.
(втори вариант)
И питам сега, ако кажем, че вие сте беден човек и сте решили да не плащате на богатия, и този богатият е по–силен от вас, не с пари, но физически е силен, да кажем, че законът е такъв, че ще го прати вкъщи у вас. Да допуснем сега обратното – вие сте по–силен, имате да давате. И този, богатият човек няма никакъв стражар, няма никакъв закон – ти ще бъдеш законът, какво ще направите вие, като дойде той вкъщи, как трябва да започнете?
Ако ви каже, че вие сте нахалник, такъв безчестник, ще станете, ще го набиете хубаво на общо основание.
Ще го наложите добре, ще му кажеш – един човек, който не знае да си управлява устата, не му се плаща нищо. Пък ако ви говори хубаво, сладко, платете му тогава. Но да се повърнем сега, вие сте слабият богатият, а онзи силният – сиромахът. Сега богатият как трябва да започне с доброто си име? Ще употребите хубавия език.
към втори вариант >>
Докато ти си мой мъж, ти се жени едно време с мене, аз те оставих.
(втори вариант)
Говори тя на него. Умният човек се занимава с такава малко сприхава жена. И той си казва: „Аз да съм на неговото място, ще й тегля един бой, да познае тя какво нещо е мъжът.“ Той си кара каруцата, но и тя се качила на каруцата му, а той самият има една сприхава жена, ревнива жена, той кара каруцата, и тя върви с него. Той се обръща, вижда я и казва й: „Защо се качи без позволение? “ „Как без позволение, нали си мой мъж.
Докато ти си мой мъж, ти се жени едно време с мене, аз те оставих.
Де бела на главата.“ Какво ще кажеш, когато тази жена ти каже, че е женена за тебе? Как ще разрешиш въпроса? Българите не са разрешили този въпрос и тепърва трябва да го разрешат. И мнозина не могат да разрешат въпроса.
към втори вариант >>
Тя е много хубава в мелодията, но понеже интервалът е бил тесен, те са искали да вложат мелодията и да турят, да разберат мелодичните тонове.
(втори вариант)
(Само така се пее на гръцки „Да изправится молитва“, но на осем гласа има тази песен, но така се пее тя.) Всички тези песни все са слезли по еволюционен път. Слизане надолу. Всички стари песни се отличават. И колкото отиват, нямат голямо разширение, все се стесняват в много тесен кръг. Широчина има, но е малка.
Тя е много хубава в мелодията, но понеже интервалът е бил тесен, те са искали да вложат мелодията и да турят, да разберат мелодичните тонове.
На сегашната музика интервалите са по– големи и тоновете са по–обемисти в тях. Запример да вземем думите „Да се изправи молбата ми пред тебе, Господи“. Тя, молбата ми, не може да се изправи. Трябва да се измени туй. На гръцки е „да се насочи към тебе“.
към втори вариант >>
Ще го наложите добре, ще му кажеш – един човек, който не знае да си управлява устата, не му се плаща нищо.
(втори вариант)
И питам сега, ако кажем, че вие сте беден човек и сте решили да не плащате на богатия, и този богатият е по–силен от вас, не с пари, но физически е силен, да кажем, че законът е такъв, че ще го прати вкъщи у вас. Да допуснем сега обратното – вие сте по–силен, имате да давате. И този, богатият човек няма никакъв стражар, няма никакъв закон – ти ще бъдеш законът, какво ще направите вие, като дойде той вкъщи, как трябва да започнете? Ако ви каже, че вие сте нахалник, такъв безчестник, ще станете, ще го набиете хубаво на общо основание.
Ще го наложите добре, ще му кажеш – един човек, който не знае да си управлява устата, не му се плаща нищо.
Пък ако ви говори хубаво, сладко, платете му тогава. Но да се повърнем сега, вие сте слабият богатият, а онзи силният – сиромахът. Сега богатият как трябва да започне с доброто си име? Ще употребите хубавия език. Доброто име ще се покаже от вашия език.
към втори вариант >>
Де бела на главата.“ Какво ще кажеш, когато тази жена ти каже, че е женена за тебе?
(втори вариант)
Умният човек се занимава с такава малко сприхава жена. И той си казва: „Аз да съм на неговото място, ще й тегля един бой, да познае тя какво нещо е мъжът.“ Той си кара каруцата, но и тя се качила на каруцата му, а той самият има една сприхава жена, ревнива жена, той кара каруцата, и тя върви с него. Той се обръща, вижда я и казва й: „Защо се качи без позволение? “ „Как без позволение, нали си мой мъж. Докато ти си мой мъж, ти се жени едно време с мене, аз те оставих.
Де бела на главата.“ Какво ще кажеш, когато тази жена ти каже, че е женена за тебе?
Как ще разрешиш въпроса? Българите не са разрешили този въпрос и тепърва трябва да го разрешат. И мнозина не могат да разрешат въпроса.
към втори вариант >>
На сегашната музика интервалите са по– големи и тоновете са по–обемисти в тях.
(втори вариант)
Слизане надолу. Всички стари песни се отличават. И колкото отиват, нямат голямо разширение, все се стесняват в много тесен кръг. Широчина има, но е малка. Тя е много хубава в мелодията, но понеже интервалът е бил тесен, те са искали да вложат мелодията и да турят, да разберат мелодичните тонове.
На сегашната музика интервалите са по– големи и тоновете са по–обемисти в тях.
Запример да вземем думите „Да се изправи молбата ми пред тебе, Господи“. Тя, молбата ми, не може да се изправи. Трябва да се измени туй. На гръцки е „да се насочи към тебе“. Да се изправи, да излезе молбата ми.
към втори вариант >>
Пък ако ви говори хубаво, сладко, платете му тогава.
(втори вариант)
И питам сега, ако кажем, че вие сте беден човек и сте решили да не плащате на богатия, и този богатият е по–силен от вас, не с пари, но физически е силен, да кажем, че законът е такъв, че ще го прати вкъщи у вас. Да допуснем сега обратното – вие сте по–силен, имате да давате. И този, богатият човек няма никакъв стражар, няма никакъв закон – ти ще бъдеш законът, какво ще направите вие, като дойде той вкъщи, как трябва да започнете? Ако ви каже, че вие сте нахалник, такъв безчестник, ще станете, ще го набиете хубаво на общо основание. Ще го наложите добре, ще му кажеш – един човек, който не знае да си управлява устата, не му се плаща нищо.
Пък ако ви говори хубаво, сладко, платете му тогава.
Но да се повърнем сега, вие сте слабият богатият, а онзи силният – сиромахът. Сега богатият как трябва да започне с доброто си име? Ще употребите хубавия език. Доброто име ще се покаже от вашия език. Ти ще идеш приятелски при него и ще му говориш като на себе си.
към втори вариант >>
Как ще разрешиш въпроса?
(втори вариант)
И той си казва: „Аз да съм на неговото място, ще й тегля един бой, да познае тя какво нещо е мъжът.“ Той си кара каруцата, но и тя се качила на каруцата му, а той самият има една сприхава жена, ревнива жена, той кара каруцата, и тя върви с него. Той се обръща, вижда я и казва й: „Защо се качи без позволение? “ „Как без позволение, нали си мой мъж. Докато ти си мой мъж, ти се жени едно време с мене, аз те оставих. Де бела на главата.“ Какво ще кажеш, когато тази жена ти каже, че е женена за тебе?
Как ще разрешиш въпроса?
Българите не са разрешили този въпрос и тепърва трябва да го разрешат. И мнозина не могат да разрешат въпроса.
към втори вариант >>
Запример да вземем думите „Да се изправи молбата ми пред тебе, Господи“.
(втори вариант)
Всички стари песни се отличават. И колкото отиват, нямат голямо разширение, все се стесняват в много тесен кръг. Широчина има, но е малка. Тя е много хубава в мелодията, но понеже интервалът е бил тесен, те са искали да вложат мелодията и да турят, да разберат мелодичните тонове. На сегашната музика интервалите са по– големи и тоновете са по–обемисти в тях.
Запример да вземем думите „Да се изправи молбата ми пред тебе, Господи“.
Тя, молбата ми, не може да се изправи. Трябва да се измени туй. На гръцки е „да се насочи към тебе“. Да се изправи, да излезе молбата ми. Сега вземете думата „моля“.
към втори вариант >>
Но да се повърнем сега, вие сте слабият богатият, а онзи силният – сиромахът.
(втори вариант)
Да допуснем сега обратното – вие сте по–силен, имате да давате. И този, богатият човек няма никакъв стражар, няма никакъв закон – ти ще бъдеш законът, какво ще направите вие, като дойде той вкъщи, как трябва да започнете? Ако ви каже, че вие сте нахалник, такъв безчестник, ще станете, ще го набиете хубаво на общо основание. Ще го наложите добре, ще му кажеш – един човек, който не знае да си управлява устата, не му се плаща нищо. Пък ако ви говори хубаво, сладко, платете му тогава.
Но да се повърнем сега, вие сте слабият богатият, а онзи силният – сиромахът.
Сега богатият как трябва да започне с доброто си име? Ще употребите хубавия език. Доброто име ще се покаже от вашия език. Ти ще идеш приятелски при него и ще му говориш като на себе си. Питам тогава, с каква дума ще започнете, като имате да вземате пари, как ще кажете на онзи, който ви дължи, който има да ви дава?
към втори вариант >>
Българите не са разрешили този въпрос и тепърва трябва да го разрешат.
(втори вариант)
Той се обръща, вижда я и казва й: „Защо се качи без позволение? “ „Как без позволение, нали си мой мъж. Докато ти си мой мъж, ти се жени едно време с мене, аз те оставих. Де бела на главата.“ Какво ще кажеш, когато тази жена ти каже, че е женена за тебе? Как ще разрешиш въпроса?
Българите не са разрешили този въпрос и тепърва трябва да го разрешат.
И мнозина не могат да разрешат въпроса.
към втори вариант >>
Тя, молбата ми, не може да се изправи.
(втори вариант)
И колкото отиват, нямат голямо разширение, все се стесняват в много тесен кръг. Широчина има, но е малка. Тя е много хубава в мелодията, но понеже интервалът е бил тесен, те са искали да вложат мелодията и да турят, да разберат мелодичните тонове. На сегашната музика интервалите са по– големи и тоновете са по–обемисти в тях. Запример да вземем думите „Да се изправи молбата ми пред тебе, Господи“.
Тя, молбата ми, не може да се изправи.
Трябва да се измени туй. На гръцки е „да се насочи към тебе“. Да се изправи, да излезе молбата ми. Сега вземете думата „моля“. Къде е ударението?
към втори вариант >>
Сега богатият как трябва да започне с доброто си име?
(втори вариант)
И този, богатият човек няма никакъв стражар, няма никакъв закон – ти ще бъдеш законът, какво ще направите вие, като дойде той вкъщи, как трябва да започнете? Ако ви каже, че вие сте нахалник, такъв безчестник, ще станете, ще го набиете хубаво на общо основание. Ще го наложите добре, ще му кажеш – един човек, който не знае да си управлява устата, не му се плаща нищо. Пък ако ви говори хубаво, сладко, платете му тогава. Но да се повърнем сега, вие сте слабият богатият, а онзи силният – сиромахът.
Сега богатият как трябва да започне с доброто си име?
Ще употребите хубавия език. Доброто име ще се покаже от вашия език. Ти ще идеш приятелски при него и ще му говориш като на себе си. Питам тогава, с каква дума ще започнете, като имате да вземате пари, как ще кажете на онзи, който ви дължи, който има да ви дава? С нещо трябва да започнете, да ти плати човекът.
към втори вариант >>
И мнозина не могат да разрешат въпроса.
(втори вариант)
“ „Как без позволение, нали си мой мъж. Докато ти си мой мъж, ти се жени едно време с мене, аз те оставих. Де бела на главата.“ Какво ще кажеш, когато тази жена ти каже, че е женена за тебе? Как ще разрешиш въпроса? Българите не са разрешили този въпрос и тепърва трябва да го разрешат.
И мнозина не могат да разрешат въпроса.
към втори вариант >>
Трябва да се измени туй.
(втори вариант)
Широчина има, но е малка. Тя е много хубава в мелодията, но понеже интервалът е бил тесен, те са искали да вложат мелодията и да турят, да разберат мелодичните тонове. На сегашната музика интервалите са по– големи и тоновете са по–обемисти в тях. Запример да вземем думите „Да се изправи молбата ми пред тебе, Господи“. Тя, молбата ми, не може да се изправи.
Трябва да се измени туй.
На гръцки е „да се насочи към тебе“. Да се изправи, да излезе молбата ми. Сега вземете думата „моля“. Къде е ударението? Мо – мо на английски значи повече, българинът е турил „моля“.
към втори вариант >>
Ще употребите хубавия език.
(втори вариант)
Ако ви каже, че вие сте нахалник, такъв безчестник, ще станете, ще го набиете хубаво на общо основание. Ще го наложите добре, ще му кажеш – един човек, който не знае да си управлява устата, не му се плаща нищо. Пък ако ви говори хубаво, сладко, платете му тогава. Но да се повърнем сега, вие сте слабият богатият, а онзи силният – сиромахът. Сега богатият как трябва да започне с доброто си име?
Ще употребите хубавия език.
Доброто име ще се покаже от вашия език. Ти ще идеш приятелски при него и ще му говориш като на себе си. Питам тогава, с каква дума ще започнете, като имате да вземате пари, как ще кажете на онзи, който ви дължи, който има да ви дава? С нещо трябва да започнете, да ти плати човекът. Защото той е по– силен от вас и ако се изпуснете като кибритена клечка нещо, той ще ви набие и няма да ви защитава, и вкъщи си ще ви даде един хубав урок.
към втори вариант >>
В човека има две противоположни естества, на които човек не е господар.
(втори вариант)
В човека има две противоположни естества, на които човек не е господар.
Някой път едното естество е господар, някой път другото естество е господар. Имаш някой път едно добро разположение, тогава си готов всичко да направиш, като че ти си. Пък някой път като че у теб има нещо противоречиво. И в единия, и в другия случай ти усещаш, че не си господар на положението. По–хубаво е доброто естество.
към втори вариант >>
На гръцки е „да се насочи към тебе“.
(втори вариант)
Тя е много хубава в мелодията, но понеже интервалът е бил тесен, те са искали да вложат мелодията и да турят, да разберат мелодичните тонове. На сегашната музика интервалите са по– големи и тоновете са по–обемисти в тях. Запример да вземем думите „Да се изправи молбата ми пред тебе, Господи“. Тя, молбата ми, не може да се изправи. Трябва да се измени туй.
На гръцки е „да се насочи към тебе“.
Да се изправи, да излезе молбата ми. Сега вземете думата „моля“. Къде е ударението? Мо – мо на английски значи повече, българинът е турил „моля“. „Моля“ значи дайте.
към втори вариант >>
Доброто име ще се покаже от вашия език.
(втори вариант)
Ще го наложите добре, ще му кажеш – един човек, който не знае да си управлява устата, не му се плаща нищо. Пък ако ви говори хубаво, сладко, платете му тогава. Но да се повърнем сега, вие сте слабият богатият, а онзи силният – сиромахът. Сега богатият как трябва да започне с доброто си име? Ще употребите хубавия език.
Доброто име ще се покаже от вашия език.
Ти ще идеш приятелски при него и ще му говориш като на себе си. Питам тогава, с каква дума ще започнете, като имате да вземате пари, как ще кажете на онзи, който ви дължи, който има да ви дава? С нещо трябва да започнете, да ти плати човекът. Защото той е по– силен от вас и ако се изпуснете като кибритена клечка нещо, той ще ви набие и няма да ви защитава, и вкъщи си ще ви даде един хубав урок. И ти като българин ще кажеш: „Бият, брей, не се шегуват!
към втори вариант >>
Някой път едното естество е господар, някой път другото естество е господар.
(втори вариант)
В човека има две противоположни естества, на които човек не е господар.
Някой път едното естество е господар, някой път другото естество е господар.
Имаш някой път едно добро разположение, тогава си готов всичко да направиш, като че ти си. Пък някой път като че у теб има нещо противоречиво. И в единия, и в другия случай ти усещаш, че не си господар на положението. По–хубаво е доброто естество. Някой път от доброто разположение, което имаме, ние направим някои неща, и те са хубави.
към втори вариант >>
Да се изправи, да излезе молбата ми.
(втори вариант)
На сегашната музика интервалите са по– големи и тоновете са по–обемисти в тях. Запример да вземем думите „Да се изправи молбата ми пред тебе, Господи“. Тя, молбата ми, не може да се изправи. Трябва да се измени туй. На гръцки е „да се насочи към тебе“.
Да се изправи, да излезе молбата ми.
Сега вземете думата „моля“. Къде е ударението? Мо – мо на английски значи повече, българинът е турил „моля“. „Моля“ значи дайте. Англичанинът казва „повече“.
към втори вариант >>
Ти ще идеш приятелски при него и ще му говориш като на себе си.
(втори вариант)
Пък ако ви говори хубаво, сладко, платете му тогава. Но да се повърнем сега, вие сте слабият богатият, а онзи силният – сиромахът. Сега богатият как трябва да започне с доброто си име? Ще употребите хубавия език. Доброто име ще се покаже от вашия език.
Ти ще идеш приятелски при него и ще му говориш като на себе си.
Питам тогава, с каква дума ще започнете, като имате да вземате пари, как ще кажете на онзи, който ви дължи, който има да ви дава? С нещо трябва да започнете, да ти плати човекът. Защото той е по– силен от вас и ако се изпуснете като кибритена клечка нещо, той ще ви набие и няма да ви защитава, и вкъщи си ще ви даде един хубав урок. И ти като българин ще кажеш: „Бият, брей, не се шегуват! “
към втори вариант >>
Имаш някой път едно добро разположение, тогава си готов всичко да направиш, като че ти си.
(втори вариант)
В човека има две противоположни естества, на които човек не е господар. Някой път едното естество е господар, някой път другото естество е господар.
Имаш някой път едно добро разположение, тогава си готов всичко да направиш, като че ти си.
Пък някой път като че у теб има нещо противоречиво. И в единия, и в другия случай ти усещаш, че не си господар на положението. По–хубаво е доброто естество. Някой път от доброто разположение, което имаме, ние направим някои неща, и те са хубави. Но хубавото е – всякога, когато човек прави нещо, той трябва да знае защо го прави.
към втори вариант >>
Сега вземете думата „моля“.
(втори вариант)
Запример да вземем думите „Да се изправи молбата ми пред тебе, Господи“. Тя, молбата ми, не може да се изправи. Трябва да се измени туй. На гръцки е „да се насочи към тебе“. Да се изправи, да излезе молбата ми.
Сега вземете думата „моля“.
Къде е ударението? Мо – мо на английски значи повече, българинът е турил „моля“. „Моля“ значи дайте. Англичанинът казва „повече“. Българинът казва „дайте го сам“.
към втори вариант >>
Питам тогава, с каква дума ще започнете, като имате да вземате пари, как ще кажете на онзи, който ви дължи, който има да ви дава?
(втори вариант)
Но да се повърнем сега, вие сте слабият богатият, а онзи силният – сиромахът. Сега богатият как трябва да започне с доброто си име? Ще употребите хубавия език. Доброто име ще се покаже от вашия език. Ти ще идеш приятелски при него и ще му говориш като на себе си.
Питам тогава, с каква дума ще започнете, като имате да вземате пари, как ще кажете на онзи, който ви дължи, който има да ви дава?
С нещо трябва да започнете, да ти плати човекът. Защото той е по– силен от вас и ако се изпуснете като кибритена клечка нещо, той ще ви набие и няма да ви защитава, и вкъщи си ще ви даде един хубав урок. И ти като българин ще кажеш: „Бият, брей, не се шегуват! “
към втори вариант >>
Пък някой път като че у теб има нещо противоречиво.
(втори вариант)
В човека има две противоположни естества, на които човек не е господар. Някой път едното естество е господар, някой път другото естество е господар. Имаш някой път едно добро разположение, тогава си готов всичко да направиш, като че ти си.
Пък някой път като че у теб има нещо противоречиво.
И в единия, и в другия случай ти усещаш, че не си господар на положението. По–хубаво е доброто естество. Някой път от доброто разположение, което имаме, ние направим някои неща, и те са хубави. Но хубавото е – всякога, когато човек прави нещо, той трябва да знае защо го прави. И когато направиш едно добро, трябва да знаеш дали онзи човек, на когото ти правиш доброто, ще се ползва ли от това добро, или няма да се ползва.
към втори вариант >>
Къде е ударението?
(втори вариант)
Тя, молбата ми, не може да се изправи. Трябва да се измени туй. На гръцки е „да се насочи към тебе“. Да се изправи, да излезе молбата ми. Сега вземете думата „моля“.
Къде е ударението?
Мо – мо на английски значи повече, българинът е турил „моля“. „Моля“ значи дайте. Англичанинът казва „повече“. Българинът казва „дайте го сам“. На всичките европейски езици едни и същи са корените.
към втори вариант >>
С нещо трябва да започнете, да ти плати човекът.
(втори вариант)
Сега богатият как трябва да започне с доброто си име? Ще употребите хубавия език. Доброто име ще се покаже от вашия език. Ти ще идеш приятелски при него и ще му говориш като на себе си. Питам тогава, с каква дума ще започнете, като имате да вземате пари, как ще кажете на онзи, който ви дължи, който има да ви дава?
С нещо трябва да започнете, да ти плати човекът.
Защото той е по– силен от вас и ако се изпуснете като кибритена клечка нещо, той ще ви набие и няма да ви защитава, и вкъщи си ще ви даде един хубав урок. И ти като българин ще кажеш: „Бият, брей, не се шегуват! “
към втори вариант >>
И в единия, и в другия случай ти усещаш, че не си господар на положението.
(втори вариант)
В човека има две противоположни естества, на които човек не е господар. Някой път едното естество е господар, някой път другото естество е господар. Имаш някой път едно добро разположение, тогава си готов всичко да направиш, като че ти си. Пък някой път като че у теб има нещо противоречиво.
И в единия, и в другия случай ти усещаш, че не си господар на положението.
По–хубаво е доброто естество. Някой път от доброто разположение, което имаме, ние направим някои неща, и те са хубави. Но хубавото е – всякога, когато човек прави нещо, той трябва да знае защо го прави. И когато направиш едно добро, трябва да знаеш дали онзи човек, на когото ти правиш доброто, ще се ползва ли от това добро, или няма да се ползва. И ако искаш някой път да употребиш един или друг метод, че по който и да е начин, ако искаш да постъпиш, трябва да знаеш какви резултати ще произведе твоята постъпка.
към втори вариант >>
Мо – мо на английски значи повече, българинът е турил „моля“.
(втори вариант)
Трябва да се измени туй. На гръцки е „да се насочи към тебе“. Да се изправи, да излезе молбата ми. Сега вземете думата „моля“. Къде е ударението?
Мо – мо на английски значи повече, българинът е турил „моля“.
„Моля“ значи дайте. Англичанинът казва „повече“. Българинът казва „дайте го сам“. На всичките европейски езици едни и същи са корените. И ако вземе някой от вас да проучи, те са около сто и петдесет, има сто до сто и петдесет корени, изкарват ги двеста корени.
към втори вариант >>
Защото той е по– силен от вас и ако се изпуснете като кибритена клечка нещо, той ще ви набие и няма да ви защитава, и вкъщи си ще ви даде един хубав урок.
(втори вариант)
Ще употребите хубавия език. Доброто име ще се покаже от вашия език. Ти ще идеш приятелски при него и ще му говориш като на себе си. Питам тогава, с каква дума ще започнете, като имате да вземате пари, как ще кажете на онзи, който ви дължи, който има да ви дава? С нещо трябва да започнете, да ти плати човекът.
Защото той е по– силен от вас и ако се изпуснете като кибритена клечка нещо, той ще ви набие и няма да ви защитава, и вкъщи си ще ви даде един хубав урок.
И ти като българин ще кажеш: „Бият, брей, не се шегуват! “
към втори вариант >>
По–хубаво е доброто естество.
(втори вариант)
В човека има две противоположни естества, на които човек не е господар. Някой път едното естество е господар, някой път другото естество е господар. Имаш някой път едно добро разположение, тогава си готов всичко да направиш, като че ти си. Пък някой път като че у теб има нещо противоречиво. И в единия, и в другия случай ти усещаш, че не си господар на положението.
По–хубаво е доброто естество.
Някой път от доброто разположение, което имаме, ние направим някои неща, и те са хубави. Но хубавото е – всякога, когато човек прави нещо, той трябва да знае защо го прави. И когато направиш едно добро, трябва да знаеш дали онзи човек, на когото ти правиш доброто, ще се ползва ли от това добро, или няма да се ползва. И ако искаш някой път да употребиш един или друг метод, че по който и да е начин, ако искаш да постъпиш, трябва да знаеш какви резултати ще произведе твоята постъпка. Това е умният човек, който всякога трябва да има предвид това.
към втори вариант >>
„Моля“ значи дайте.
(втори вариант)
На гръцки е „да се насочи към тебе“. Да се изправи, да излезе молбата ми. Сега вземете думата „моля“. Къде е ударението? Мо – мо на английски значи повече, българинът е турил „моля“.
„Моля“ значи дайте.
Англичанинът казва „повече“. Българинът казва „дайте го сам“. На всичките европейски езици едни и същи са корените. И ако вземе някой от вас да проучи, те са около сто и петдесет, има сто до сто и петдесет корени, изкарват ги двеста корени. Това са всичките основни корени.
към втори вариант >>
И ти като българин ще кажеш: „Бият, брей, не се шегуват!
(втори вариант)
Доброто име ще се покаже от вашия език. Ти ще идеш приятелски при него и ще му говориш като на себе си. Питам тогава, с каква дума ще започнете, като имате да вземате пари, как ще кажете на онзи, който ви дължи, който има да ви дава? С нещо трябва да започнете, да ти плати човекът. Защото той е по– силен от вас и ако се изпуснете като кибритена клечка нещо, той ще ви набие и няма да ви защитава, и вкъщи си ще ви даде един хубав урок.
И ти като българин ще кажеш: „Бият, брей, не се шегуват!
“
към втори вариант >>
Някой път от доброто разположение, което имаме, ние направим някои неща, и те са хубави.
(втори вариант)
Някой път едното естество е господар, някой път другото естество е господар. Имаш някой път едно добро разположение, тогава си готов всичко да направиш, като че ти си. Пък някой път като че у теб има нещо противоречиво. И в единия, и в другия случай ти усещаш, че не си господар на положението. По–хубаво е доброто естество.
Някой път от доброто разположение, което имаме, ние направим някои неща, и те са хубави.
Но хубавото е – всякога, когато човек прави нещо, той трябва да знае защо го прави. И когато направиш едно добро, трябва да знаеш дали онзи човек, на когото ти правиш доброто, ще се ползва ли от това добро, или няма да се ползва. И ако искаш някой път да употребиш един или друг метод, че по който и да е начин, ако искаш да постъпиш, трябва да знаеш какви резултати ще произведе твоята постъпка. Това е умният човек, който всякога трябва да има предвид това.
към втори вариант >>
Англичанинът казва „повече“.
(втори вариант)
Да се изправи, да излезе молбата ми. Сега вземете думата „моля“. Къде е ударението? Мо – мо на английски значи повече, българинът е турил „моля“. „Моля“ значи дайте.
Англичанинът казва „повече“.
Българинът казва „дайте го сам“. На всичките европейски езици едни и същи са корените. И ако вземе някой от вас да проучи, те са около сто и петдесет, има сто до сто и петдесет корени, изкарват ги двеста корени. Това са всичките основни корени. Те са отвлечени тези работи.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Ти ще идеш приятелски при него и ще му говориш като на себе си. Питам тогава, с каква дума ще започнете, като имате да вземате пари, как ще кажете на онзи, който ви дължи, който има да ви дава? С нещо трябва да започнете, да ти плати човекът. Защото той е по– силен от вас и ако се изпуснете като кибритена клечка нещо, той ще ви набие и няма да ви защитава, и вкъщи си ще ви даде един хубав урок. И ти като българин ще кажеш: „Бият, брей, не се шегуват!
“
към втори вариант >>
Но хубавото е – всякога, когато човек прави нещо, той трябва да знае защо го прави.
(втори вариант)
Имаш някой път едно добро разположение, тогава си готов всичко да направиш, като че ти си. Пък някой път като че у теб има нещо противоречиво. И в единия, и в другия случай ти усещаш, че не си господар на положението. По–хубаво е доброто естество. Някой път от доброто разположение, което имаме, ние направим някои неща, и те са хубави.
Но хубавото е – всякога, когато човек прави нещо, той трябва да знае защо го прави.
И когато направиш едно добро, трябва да знаеш дали онзи човек, на когото ти правиш доброто, ще се ползва ли от това добро, или няма да се ползва. И ако искаш някой път да употребиш един или друг метод, че по който и да е начин, ако искаш да постъпиш, трябва да знаеш какви резултати ще произведе твоята постъпка. Това е умният човек, който всякога трябва да има предвид това.
към втори вариант >>
Българинът казва „дайте го сам“.
(втори вариант)
Сега вземете думата „моля“. Къде е ударението? Мо – мо на английски значи повече, българинът е турил „моля“. „Моля“ значи дайте. Англичанинът казва „повече“.
Българинът казва „дайте го сам“.
На всичките европейски езици едни и същи са корените. И ако вземе някой от вас да проучи, те са около сто и петдесет, има сто до сто и петдесет корени, изкарват ги двеста корени. Това са всичките основни корени. Те са отвлечени тези работи.
към втори вариант >>
Сега вие оставете това.
(втори вариант)
Сега вие оставете това.
По някой път вие искате Господ да ви защитава. Но разберете при какви условия Бог може да ви защитава. Вие казвате, че Господ ще защити. И така е. Но питам, една кокошка кряка там и се моли Господ да я защити.
към втори вариант >>
И когато направиш едно добро, трябва да знаеш дали онзи човек, на когото ти правиш доброто, ще се ползва ли от това добро, или няма да се ползва.
(втори вариант)
Пък някой път като че у теб има нещо противоречиво. И в единия, и в другия случай ти усещаш, че не си господар на положението. По–хубаво е доброто естество. Някой път от доброто разположение, което имаме, ние направим някои неща, и те са хубави. Но хубавото е – всякога, когато човек прави нещо, той трябва да знае защо го прави.
И когато направиш едно добро, трябва да знаеш дали онзи човек, на когото ти правиш доброто, ще се ползва ли от това добро, или няма да се ползва.
И ако искаш някой път да употребиш един или друг метод, че по който и да е начин, ако искаш да постъпиш, трябва да знаеш какви резултати ще произведе твоята постъпка. Това е умният човек, който всякога трябва да има предвид това.
към втори вариант >>
На всичките европейски езици едни и същи са корените.
(втори вариант)
Къде е ударението? Мо – мо на английски значи повече, българинът е турил „моля“. „Моля“ значи дайте. Англичанинът казва „повече“. Българинът казва „дайте го сам“.
На всичките европейски езици едни и същи са корените.
И ако вземе някой от вас да проучи, те са около сто и петдесет, има сто до сто и петдесет корени, изкарват ги двеста корени. Това са всичките основни корени. Те са отвлечени тези работи.
към втори вариант >>
По някой път вие искате Господ да ви защитава.
(втори вариант)
Сега вие оставете това.
По някой път вие искате Господ да ви защитава.
Но разберете при какви условия Бог може да ви защитава. Вие казвате, че Господ ще защити. И така е. Но питам, една кокошка кряка там и се моли Господ да я защити. Някой беден се моли, бият го, и Господ пак не го защитава.
към втори вариант >>
И ако искаш някой път да употребиш един или друг метод, че по който и да е начин, ако искаш да постъпиш, трябва да знаеш какви резултати ще произведе твоята постъпка.
(втори вариант)
И в единия, и в другия случай ти усещаш, че не си господар на положението. По–хубаво е доброто естество. Някой път от доброто разположение, което имаме, ние направим някои неща, и те са хубави. Но хубавото е – всякога, когато човек прави нещо, той трябва да знае защо го прави. И когато направиш едно добро, трябва да знаеш дали онзи човек, на когото ти правиш доброто, ще се ползва ли от това добро, или няма да се ползва.
И ако искаш някой път да употребиш един или друг метод, че по който и да е начин, ако искаш да постъпиш, трябва да знаеш какви резултати ще произведе твоята постъпка.
Това е умният човек, който всякога трябва да има предвид това.
към втори вариант >>
И ако вземе някой от вас да проучи, те са около сто и петдесет, има сто до сто и петдесет корени, изкарват ги двеста корени.
(втори вариант)
Мо – мо на английски значи повече, българинът е турил „моля“. „Моля“ значи дайте. Англичанинът казва „повече“. Българинът казва „дайте го сам“. На всичките европейски езици едни и същи са корените.
И ако вземе някой от вас да проучи, те са около сто и петдесет, има сто до сто и петдесет корени, изкарват ги двеста корени.
Това са всичките основни корени. Те са отвлечени тези работи.
към втори вариант >>
Но разберете при какви условия Бог може да ви защитава.
(втори вариант)
Сега вие оставете това. По някой път вие искате Господ да ви защитава.
Но разберете при какви условия Бог може да ви защитава.
Вие казвате, че Господ ще защити. И така е. Но питам, една кокошка кряка там и се моли Господ да я защити. Някой беден се моли, бият го, и Господ пак не го защитава. То е верно.
към втори вариант >>
Това е умният човек, който всякога трябва да има предвид това.
(втори вариант)
По–хубаво е доброто естество. Някой път от доброто разположение, което имаме, ние направим някои неща, и те са хубави. Но хубавото е – всякога, когато човек прави нещо, той трябва да знае защо го прави. И когато направиш едно добро, трябва да знаеш дали онзи човек, на когото ти правиш доброто, ще се ползва ли от това добро, или няма да се ползва. И ако искаш някой път да употребиш един или друг метод, че по който и да е начин, ако искаш да постъпиш, трябва да знаеш какви резултати ще произведе твоята постъпка.
Това е умният човек, който всякога трябва да има предвид това.
към втори вариант >>
Това са всичките основни корени.
(втори вариант)
„Моля“ значи дайте. Англичанинът казва „повече“. Българинът казва „дайте го сам“. На всичките европейски езици едни и същи са корените. И ако вземе някой от вас да проучи, те са около сто и петдесет, има сто до сто и петдесет корени, изкарват ги двеста корени.
Това са всичките основни корени.
Те са отвлечени тези работи.
към втори вариант >>
Вие казвате, че Господ ще защити.
(втори вариант)
Сега вие оставете това. По някой път вие искате Господ да ви защитава. Но разберете при какви условия Бог може да ви защитава.
Вие казвате, че Господ ще защити.
И така е. Но питам, една кокошка кряка там и се моли Господ да я защити. Някой беден се моли, бият го, и Господ пак не го защитава. То е верно. Трябва да разберете кога Бог защитава.
към втори вариант >>
Та понеже сме в един свят, Бог изисква от нас.
(втори вариант)
Та понеже сме в един свят, Бог изисква от нас.
Бог е мълчалив и силен, но той е най–силният, който е неизменяем. И Бог изисква при всичките условия и при всичките противоречия на живота, които ни сполетяват, да постъпваме разумно, а не да се оплакваме. Страхът ще дойде само като едно предупреждение. Вярата ще дойде като един помощник, надеждата ще дойде като един помощник, разсъдъкът, силата, всичко туй, но ти в дадения случай всички тия сили, които Бог ти дал, ти трябва да им дадеш направление, за да свършат нещо за тебе. Но най–първо ще се научиш – страхът у тебе е едно отрицателно чувство и ако развали всичките ти работи, ако не знаеш къде да поставиш страха, той може да развали връзката между всичките твои помощници.
към втори вариант >>
Те са отвлечени тези работи.
(втори вариант)
Англичанинът казва „повече“. Българинът казва „дайте го сам“. На всичките европейски езици едни и същи са корените. И ако вземе някой от вас да проучи, те са около сто и петдесет, има сто до сто и петдесет корени, изкарват ги двеста корени. Това са всичките основни корени.
Те са отвлечени тези работи.
към втори вариант >>
И така е.
(втори вариант)
Сега вие оставете това. По някой път вие искате Господ да ви защитава. Но разберете при какви условия Бог може да ви защитава. Вие казвате, че Господ ще защити.
И така е.
Но питам, една кокошка кряка там и се моли Господ да я защити. Някой беден се моли, бият го, и Господ пак не го защитава. То е верно. Трябва да разберете кога Бог защитава. Всички, които са умни и в които Бог живее, той ги защитава.
към втори вариант >>
Бог е мълчалив и силен, но той е най–силният, който е неизменяем.
(втори вариант)
Та понеже сме в един свят, Бог изисква от нас.
Бог е мълчалив и силен, но той е най–силният, който е неизменяем.
И Бог изисква при всичките условия и при всичките противоречия на живота, които ни сполетяват, да постъпваме разумно, а не да се оплакваме. Страхът ще дойде само като едно предупреждение. Вярата ще дойде като един помощник, надеждата ще дойде като един помощник, разсъдъкът, силата, всичко туй, но ти в дадения случай всички тия сили, които Бог ти дал, ти трябва да им дадеш направление, за да свършат нещо за тебе. Но най–първо ще се научиш – страхът у тебе е едно отрицателно чувство и ако развали всичките ти работи, ако не знаеш къде да поставиш страха, той може да развали връзката между всичките твои помощници. Че страхът като влезе в тебе, трябва да знаеш как да се справиш с него.
към втори вариант >>
Сега близките неща, онова което е най–близкото.
(втори вариант)
Сега близките неща, онова което е най–близкото.
Трябва да има една премия за вас, да се научите да пеете. Една премия от двайсет–трийсет хиляди лева, защото все трябва да има човек един стимул. Младите пеят повече, понеже имат повече стимул. Старите понеже нямат стимул, щом са религиозни, те пеят. Понеже имат стимул, обичат Бога.
към втори вариант >>
Но питам, една кокошка кряка там и се моли Господ да я защити.
(втори вариант)
Сега вие оставете това. По някой път вие искате Господ да ви защитава. Но разберете при какви условия Бог може да ви защитава. Вие казвате, че Господ ще защити. И така е.
Но питам, една кокошка кряка там и се моли Господ да я защити.
Някой беден се моли, бият го, и Господ пак не го защитава. То е верно. Трябва да разберете кога Бог защитава. Всички, които са умни и в които Бог живее, той ги защитава. Но всички, в които Бог не живее, той не ги защитава.
към втори вариант >>
И Бог изисква при всичките условия и при всичките противоречия на живота, които ни сполетяват, да постъпваме разумно, а не да се оплакваме.
(втори вариант)
Та понеже сме в един свят, Бог изисква от нас. Бог е мълчалив и силен, но той е най–силният, който е неизменяем.
И Бог изисква при всичките условия и при всичките противоречия на живота, които ни сполетяват, да постъпваме разумно, а не да се оплакваме.
Страхът ще дойде само като едно предупреждение. Вярата ще дойде като един помощник, надеждата ще дойде като един помощник, разсъдъкът, силата, всичко туй, но ти в дадения случай всички тия сили, които Бог ти дал, ти трябва да им дадеш направление, за да свършат нещо за тебе. Но най–първо ще се научиш – страхът у тебе е едно отрицателно чувство и ако развали всичките ти работи, ако не знаеш къде да поставиш страха, той може да развали връзката между всичките твои помощници. Че страхът като влезе в тебе, трябва да знаеш как да се справиш с него.
към втори вариант >>
Трябва да има една премия за вас, да се научите да пеете.
(втори вариант)
Сега близките неща, онова което е най–близкото.
Трябва да има една премия за вас, да се научите да пеете.
Една премия от двайсет–трийсет хиляди лева, защото все трябва да има човек един стимул. Младите пеят повече, понеже имат повече стимул. Старите понеже нямат стимул, щом са религиозни, те пеят. Понеже имат стимул, обичат Бога. Все трябва да имаш някой да обичаш.
към втори вариант >>
Някой беден се моли, бият го, и Господ пак не го защитава.
(втори вариант)
По някой път вие искате Господ да ви защитава. Но разберете при какви условия Бог може да ви защитава. Вие казвате, че Господ ще защити. И така е. Но питам, една кокошка кряка там и се моли Господ да я защити.
Някой беден се моли, бият го, и Господ пак не го защитава.
То е верно. Трябва да разберете кога Бог защитава. Всички, които са умни и в които Бог живее, той ги защитава. Но всички, в които Бог не живее, той не ги защитава. И в дадения случай има си причини.
към втори вариант >>
Страхът ще дойде само като едно предупреждение.
(втори вариант)
Та понеже сме в един свят, Бог изисква от нас. Бог е мълчалив и силен, но той е най–силният, който е неизменяем. И Бог изисква при всичките условия и при всичките противоречия на живота, които ни сполетяват, да постъпваме разумно, а не да се оплакваме.
Страхът ще дойде само като едно предупреждение.
Вярата ще дойде като един помощник, надеждата ще дойде като един помощник, разсъдъкът, силата, всичко туй, но ти в дадения случай всички тия сили, които Бог ти дал, ти трябва да им дадеш направление, за да свършат нещо за тебе. Но най–първо ще се научиш – страхът у тебе е едно отрицателно чувство и ако развали всичките ти работи, ако не знаеш къде да поставиш страха, той може да развали връзката между всичките твои помощници. Че страхът като влезе в тебе, трябва да знаеш как да се справиш с него.
към втори вариант >>
Една премия от двайсет–трийсет хиляди лева, защото все трябва да има човек един стимул.
(втори вариант)
Сега близките неща, онова което е най–близкото. Трябва да има една премия за вас, да се научите да пеете.
Една премия от двайсет–трийсет хиляди лева, защото все трябва да има човек един стимул.
Младите пеят повече, понеже имат повече стимул. Старите понеже нямат стимул, щом са религиозни, те пеят. Понеже имат стимул, обичат Бога. Все трябва да имаш някой да обичаш. И пееш тогава.
към втори вариант >>
2.
Помни Създателя си!
,
НБ
, София, 2.12.1934г.,
Ученият казал: Аз съжалявам, че стана така.
Затова няма да го направя. Всички ще останете недоволни. Те не вярвали. Тогава той пуснал един прах в стаята, от който всички започнали да кихат толкова много, че били принудени да излязат вън. Тези, които били близо до него, казали: Такъв опит прави ли се?
Ученият казал: Аз съжалявам, че стана така.
Аз бях в сила да ги изпъдя вън от салона, но не съм в сила да ги събера вътре. Та сега и вие събрали сте се в този салон, затворили сте прозорците, страх ви е от студ. Онези, които са до прозорците, са на фронта, а другите са на тила. Тези на фронта се боят да не ги нападне неприятелят, да ги хване хрема и да се простудят. Възможни са и тези работи.
към беседата >>
Един ден в голямо отчаяние, то дойде при мене, хвана ме за ръката и ми каза: Колко си добър, колко те обичам.
Няма нищо отвлечено в това. Това са реални неща. Реална е само онази Любов, която не се е променила. Разправили са ми много случаи, при които деца са спасявали хора в отчаяние. Един млад момък разправял: Мене ме спаси едно малко момиченце от самоубийство.
Един ден в голямо отчаяние, то дойде при мене, хвана ме за ръката и ми каза: Колко си добър, колко те обичам.
Веднага нещо просветна в съзнанието ми. И си казах: Намери се поне един човек, който ме обича. От там насетне, в душата ми стана голям преврат. До това време и проповедници са ми говорили какви ли не са ми говорили. Но като ме погледна това дете, като ме помилва, като ми каза, че ме обича, промени се цялото ми естество.
към беседата >>
Това е съвършенството.
Римската империя в това отношение седи като пример, не че е толкова добре направила, но човек се познава в Любовта си, в края, а не в началото. За мен не важи Любовта ви в началото, но в края. За мене не важи как сте създадени в началото, но как сте в края. Аз бих предпочел в края да съм, както трябва, а не в началото. По-идейно е в началото, а не в края.
Това е съвършенството.
към беседата >>
Аз бях в сила да ги изпъдя вън от салона, но не съм в сила да ги събера вътре.
Всички ще останете недоволни. Те не вярвали. Тогава той пуснал един прах в стаята, от който всички започнали да кихат толкова много, че били принудени да излязат вън. Тези, които били близо до него, казали: Такъв опит прави ли се? Ученият казал: Аз съжалявам, че стана така.
Аз бях в сила да ги изпъдя вън от салона, но не съм в сила да ги събера вътре.
Та сега и вие събрали сте се в този салон, затворили сте прозорците, страх ви е от студ. Онези, които са до прозорците, са на фронта, а другите са на тила. Тези на фронта се боят да не ги нападне неприятелят, да ги хване хрема и да се простудят. Възможни са и тези работи. Сега всички хора се намират в такъв един салон.
към беседата >>
Веднага нещо просветна в съзнанието ми.
Това са реални неща. Реална е само онази Любов, която не се е променила. Разправили са ми много случаи, при които деца са спасявали хора в отчаяние. Един млад момък разправял: Мене ме спаси едно малко момиченце от самоубийство. Един ден в голямо отчаяние, то дойде при мене, хвана ме за ръката и ми каза: Колко си добър, колко те обичам.
Веднага нещо просветна в съзнанието ми.
И си казах: Намери се поне един човек, който ме обича. От там насетне, в душата ми стана голям преврат. До това време и проповедници са ми говорили какви ли не са ми говорили. Но като ме погледна това дете, като ме помилва, като ми каза, че ме обича, промени се цялото ми естество. Не само това, но и цветята, които отглеждате в градината си, много пъти могат да ви избавят от някое нещастие.
към беседата >>
Сега ние сме дошли на земята и мнозина питат защо са дошли.
Сега ние сме дошли на земята и мнозина питат защо са дошли.
Други казват: Христос защо дойде на земята? Христос и ние сме едно и също нещо. Ние сме дошли да свършим това, което Христос преди две хиляди години поде да извърши. Сега ние чакаме Христос да дойде втори път. Но ако Христос дойде втори път на земята, знаете ли какво ще бъде Неговото идване?
към беседата >>
Та сега и вие събрали сте се в този салон, затворили сте прозорците, страх ви е от студ.
Те не вярвали. Тогава той пуснал един прах в стаята, от който всички започнали да кихат толкова много, че били принудени да излязат вън. Тези, които били близо до него, казали: Такъв опит прави ли се? Ученият казал: Аз съжалявам, че стана така. Аз бях в сила да ги изпъдя вън от салона, но не съм в сила да ги събера вътре.
Та сега и вие събрали сте се в този салон, затворили сте прозорците, страх ви е от студ.
Онези, които са до прозорците, са на фронта, а другите са на тила. Тези на фронта се боят да не ги нападне неприятелят, да ги хване хрема и да се простудят. Възможни са и тези работи. Сега всички хора се намират в такъв един салон. Страх ги е да отворят прозореца, за да не се простудят.
към беседата >>
И си казах: Намери се поне един човек, който ме обича.
Реална е само онази Любов, която не се е променила. Разправили са ми много случаи, при които деца са спасявали хора в отчаяние. Един млад момък разправял: Мене ме спаси едно малко момиченце от самоубийство. Един ден в голямо отчаяние, то дойде при мене, хвана ме за ръката и ми каза: Колко си добър, колко те обичам. Веднага нещо просветна в съзнанието ми.
И си казах: Намери се поне един човек, който ме обича.
От там насетне, в душата ми стана голям преврат. До това време и проповедници са ми говорили какви ли не са ми говорили. Но като ме погледна това дете, като ме помилва, като ми каза, че ме обича, промени се цялото ми естество. Не само това, но и цветята, които отглеждате в градината си, много пъти могат да ви избавят от някое нещастие. Има цветя, които трябва да пазите в къщата си, за да се избавите от известно нещастие.
към беседата >>
Други казват: Христос защо дойде на земята?
Сега ние сме дошли на земята и мнозина питат защо са дошли.
Други казват: Христос защо дойде на земята?
Христос и ние сме едно и също нещо. Ние сме дошли да свършим това, което Христос преди две хиляди години поде да извърши. Сега ние чакаме Христос да дойде втори път. Но ако Христос дойде втори път на земята, знаете ли какво ще бъде Неговото идване? То ще бъде като свиренето на Паганини, когото накарали да свири на три струни.
към беседата >>
Онези, които са до прозорците, са на фронта, а другите са на тила.
Тогава той пуснал един прах в стаята, от който всички започнали да кихат толкова много, че били принудени да излязат вън. Тези, които били близо до него, казали: Такъв опит прави ли се? Ученият казал: Аз съжалявам, че стана така. Аз бях в сила да ги изпъдя вън от салона, но не съм в сила да ги събера вътре. Та сега и вие събрали сте се в този салон, затворили сте прозорците, страх ви е от студ.
Онези, които са до прозорците, са на фронта, а другите са на тила.
Тези на фронта се боят да не ги нападне неприятелят, да ги хване хрема и да се простудят. Възможни са и тези работи. Сега всички хора се намират в такъв един салон. Страх ги е да отворят прозореца, за да не се простудят.
към беседата >>
От там насетне, в душата ми стана голям преврат.
Разправили са ми много случаи, при които деца са спасявали хора в отчаяние. Един млад момък разправял: Мене ме спаси едно малко момиченце от самоубийство. Един ден в голямо отчаяние, то дойде при мене, хвана ме за ръката и ми каза: Колко си добър, колко те обичам. Веднага нещо просветна в съзнанието ми. И си казах: Намери се поне един човек, който ме обича.
От там насетне, в душата ми стана голям преврат.
До това време и проповедници са ми говорили какви ли не са ми говорили. Но като ме погледна това дете, като ме помилва, като ми каза, че ме обича, промени се цялото ми естество. Не само това, но и цветята, които отглеждате в градината си, много пъти могат да ви избавят от някое нещастие. Има цветя, които трябва да пазите в къщата си, за да се избавите от известно нещастие. Има много плодни дървета, които ви носят също така благословение.
към беседата >>
Христос и ние сме едно и също нещо.
Сега ние сме дошли на земята и мнозина питат защо са дошли. Други казват: Христос защо дойде на земята?
Христос и ние сме едно и също нещо.
Ние сме дошли да свършим това, което Христос преди две хиляди години поде да извърши. Сега ние чакаме Христос да дойде втори път. Но ако Христос дойде втори път на земята, знаете ли какво ще бъде Неговото идване? То ще бъде като свиренето на Паганини, когото накарали да свири на три струни. Той свирил на три струни.
към беседата >>
Тези на фронта се боят да не ги нападне неприятелят, да ги хване хрема и да се простудят.
Тези, които били близо до него, казали: Такъв опит прави ли се? Ученият казал: Аз съжалявам, че стана така. Аз бях в сила да ги изпъдя вън от салона, но не съм в сила да ги събера вътре. Та сега и вие събрали сте се в този салон, затворили сте прозорците, страх ви е от студ. Онези, които са до прозорците, са на фронта, а другите са на тила.
Тези на фронта се боят да не ги нападне неприятелят, да ги хване хрема и да се простудят.
Възможни са и тези работи. Сега всички хора се намират в такъв един салон. Страх ги е да отворят прозореца, за да не се простудят.
към беседата >>
До това време и проповедници са ми говорили какви ли не са ми говорили.
Един млад момък разправял: Мене ме спаси едно малко момиченце от самоубийство. Един ден в голямо отчаяние, то дойде при мене, хвана ме за ръката и ми каза: Колко си добър, колко те обичам. Веднага нещо просветна в съзнанието ми. И си казах: Намери се поне един човек, който ме обича. От там насетне, в душата ми стана голям преврат.
До това време и проповедници са ми говорили какви ли не са ми говорили.
Но като ме погледна това дете, като ме помилва, като ми каза, че ме обича, промени се цялото ми естество. Не само това, но и цветята, които отглеждате в градината си, много пъти могат да ви избавят от някое нещастие. Има цветя, които трябва да пазите в къщата си, за да се избавите от известно нещастие. Има много плодни дървета, които ви носят също така благословение. Може да направите такъв един опит.
към беседата >>
Ние сме дошли да свършим това, което Христос преди две хиляди години поде да извърши.
Сега ние сме дошли на земята и мнозина питат защо са дошли. Други казват: Христос защо дойде на земята? Христос и ние сме едно и също нещо.
Ние сме дошли да свършим това, което Христос преди две хиляди години поде да извърши.
Сега ние чакаме Христос да дойде втори път. Но ако Христос дойде втори път на земята, знаете ли какво ще бъде Неговото идване? То ще бъде като свиренето на Паганини, когото накарали да свири на три струни. Той свирил на три струни. След това го запитали дали може да свири на две струни.
към беседата >>
Възможни са и тези работи.
Ученият казал: Аз съжалявам, че стана така. Аз бях в сила да ги изпъдя вън от салона, но не съм в сила да ги събера вътре. Та сега и вие събрали сте се в този салон, затворили сте прозорците, страх ви е от студ. Онези, които са до прозорците, са на фронта, а другите са на тила. Тези на фронта се боят да не ги нападне неприятелят, да ги хване хрема и да се простудят.
Възможни са и тези работи.
Сега всички хора се намират в такъв един салон. Страх ги е да отворят прозореца, за да не се простудят.
към беседата >>
Но като ме погледна това дете, като ме помилва, като ми каза, че ме обича, промени се цялото ми естество.
Един ден в голямо отчаяние, то дойде при мене, хвана ме за ръката и ми каза: Колко си добър, колко те обичам. Веднага нещо просветна в съзнанието ми. И си казах: Намери се поне един човек, който ме обича. От там насетне, в душата ми стана голям преврат. До това време и проповедници са ми говорили какви ли не са ми говорили.
Но като ме погледна това дете, като ме помилва, като ми каза, че ме обича, промени се цялото ми естество.
Не само това, но и цветята, които отглеждате в градината си, много пъти могат да ви избавят от някое нещастие. Има цветя, които трябва да пазите в къщата си, за да се избавите от известно нещастие. Има много плодни дървета, които ви носят също така благословение. Може да направите такъв един опит. Лятно време, когато сте неразположени духом, минете през нивите, когато житото расте, и ще усетите такова едно полъхване на житото, от което веднага състоянието на духа ще се подигне.
към беседата >>
Сега ние чакаме Христос да дойде втори път.
Сега ние сме дошли на земята и мнозина питат защо са дошли. Други казват: Христос защо дойде на земята? Христос и ние сме едно и също нещо. Ние сме дошли да свършим това, което Христос преди две хиляди години поде да извърши.
Сега ние чакаме Христос да дойде втори път.
Но ако Христос дойде втори път на земята, знаете ли какво ще бъде Неговото идване? То ще бъде като свиренето на Паганини, когото накарали да свири на три струни. Той свирил на три струни. След това го запитали дали може да свири на две струни. Той свирил и на две.
към беседата >>
Сега всички хора се намират в такъв един салон.
Аз бях в сила да ги изпъдя вън от салона, но не съм в сила да ги събера вътре. Та сега и вие събрали сте се в този салон, затворили сте прозорците, страх ви е от студ. Онези, които са до прозорците, са на фронта, а другите са на тила. Тези на фронта се боят да не ги нападне неприятелят, да ги хване хрема и да се простудят. Възможни са и тези работи.
Сега всички хора се намират в такъв един салон.
Страх ги е да отворят прозореца, за да не се простудят.
към беседата >>
Не само това, но и цветята, които отглеждате в градината си, много пъти могат да ви избавят от някое нещастие.
Веднага нещо просветна в съзнанието ми. И си казах: Намери се поне един човек, който ме обича. От там насетне, в душата ми стана голям преврат. До това време и проповедници са ми говорили какви ли не са ми говорили. Но като ме погледна това дете, като ме помилва, като ми каза, че ме обича, промени се цялото ми естество.
Не само това, но и цветята, които отглеждате в градината си, много пъти могат да ви избавят от някое нещастие.
Има цветя, които трябва да пазите в къщата си, за да се избавите от известно нещастие. Има много плодни дървета, които ви носят също така благословение. Може да направите такъв един опит. Лятно време, когато сте неразположени духом, минете през нивите, когато житото расте, и ще усетите такова едно полъхване на житото, от което веднага състоянието на духа ще се подигне. Има нещо, което се отделя (от) растителното царство.
към беседата >>
Но ако Христос дойде втори път на земята, знаете ли какво ще бъде Неговото идване?
Сега ние сме дошли на земята и мнозина питат защо са дошли. Други казват: Христос защо дойде на земята? Христос и ние сме едно и също нещо. Ние сме дошли да свършим това, което Христос преди две хиляди години поде да извърши. Сега ние чакаме Христос да дойде втори път.
Но ако Христос дойде втори път на земята, знаете ли какво ще бъде Неговото идване?
То ще бъде като свиренето на Паганини, когото накарали да свири на три струни. Той свирил на три струни. След това го запитали дали може да свири на две струни. Той свирил и на две. После искали да свири на една струна.
към беседата >>
Страх ги е да отворят прозореца, за да не се простудят.
Та сега и вие събрали сте се в този салон, затворили сте прозорците, страх ви е от студ. Онези, които са до прозорците, са на фронта, а другите са на тила. Тези на фронта се боят да не ги нападне неприятелят, да ги хване хрема и да се простудят. Възможни са и тези работи. Сега всички хора се намират в такъв един салон.
Страх ги е да отворят прозореца, за да не се простудят.
към беседата >>
Има цветя, които трябва да пазите в къщата си, за да се избавите от известно нещастие.
И си казах: Намери се поне един човек, който ме обича. От там насетне, в душата ми стана голям преврат. До това време и проповедници са ми говорили какви ли не са ми говорили. Но като ме погледна това дете, като ме помилва, като ми каза, че ме обича, промени се цялото ми естество. Не само това, но и цветята, които отглеждате в градината си, много пъти могат да ви избавят от някое нещастие.
Има цветя, които трябва да пазите в къщата си, за да се избавите от известно нещастие.
Има много плодни дървета, които ви носят също така благословение. Може да направите такъв един опит. Лятно време, когато сте неразположени духом, минете през нивите, когато житото расте, и ще усетите такова едно полъхване на житото, от което веднага състоянието на духа ще се подигне. Има нещо, което се отделя (от) растителното царство. Те всички казват – обичаме ви, и всичко каквото приготовляваме в природата, е за вас.
към беседата >>
То ще бъде като свиренето на Паганини, когото накарали да свири на три струни.
Други казват: Христос защо дойде на земята? Христос и ние сме едно и също нещо. Ние сме дошли да свършим това, което Христос преди две хиляди години поде да извърши. Сега ние чакаме Христос да дойде втори път. Но ако Христос дойде втори път на земята, знаете ли какво ще бъде Неговото идване?
То ще бъде като свиренето на Паганини, когото накарали да свири на три струни.
Той свирил на три струни. След това го запитали дали може да свири на две струни. Той свирил и на две. После искали да свири на една струна. Той казал, че и на една струна може да свири, но излязъл вън и повече не се върнал.
към беседата >>
Но сега да дойдем до обективната страна.
Но сега да дойдем до обективната страна.
Под думата обективен, аз разбирам външната страна, която трябва да се проучва, независимо от възгледите, които имаме. Ние имаме възгледи, които не са съществували. Те са временни. Вие имате едно временно настроение, което е променчиво и което не е реално. В човека има само едно настроение, което е реално, и което никога не се мени.
към беседата >>
Има много плодни дървета, които ви носят също така благословение.
От там насетне, в душата ми стана голям преврат. До това време и проповедници са ми говорили какви ли не са ми говорили. Но като ме погледна това дете, като ме помилва, като ми каза, че ме обича, промени се цялото ми естество. Не само това, но и цветята, които отглеждате в градината си, много пъти могат да ви избавят от някое нещастие. Има цветя, които трябва да пазите в къщата си, за да се избавите от известно нещастие.
Има много плодни дървета, които ви носят също така благословение.
Може да направите такъв един опит. Лятно време, когато сте неразположени духом, минете през нивите, когато житото расте, и ще усетите такова едно полъхване на житото, от което веднага състоянието на духа ще се подигне. Има нещо, което се отделя (от) растителното царство. Те всички казват – обичаме ви, и всичко каквото приготовляваме в природата, е за вас. Значи, трябва да помним Създателя си, защото яденето и пиенето, и всичкият въздух, водата, светлината, всички онези условия и възможности, които нашият ум може да си представи, всички се крият в това същество, което не е такова, каквото хората описват.
към беседата >>
Той свирил на три струни.
Христос и ние сме едно и също нещо. Ние сме дошли да свършим това, което Христос преди две хиляди години поде да извърши. Сега ние чакаме Христос да дойде втори път. Но ако Христос дойде втори път на земята, знаете ли какво ще бъде Неговото идване? То ще бъде като свиренето на Паганини, когото накарали да свири на три струни.
Той свирил на три струни.
След това го запитали дали може да свири на две струни. Той свирил и на две. После искали да свири на една струна. Той казал, че и на една струна може да свири, но излязъл вън и повече не се върнал. Та сега, ако и вие очаквате Христос да дойде да свири с една струна, т. е.
към беседата >>
Под думата обективен, аз разбирам външната страна, която трябва да се проучва, независимо от възгледите, които имаме.
Но сега да дойдем до обективната страна.
Под думата обективен, аз разбирам външната страна, която трябва да се проучва, независимо от възгледите, които имаме.
Ние имаме възгледи, които не са съществували. Те са временни. Вие имате едно временно настроение, което е променчиво и което не е реално. В човека има само едно настроение, което е реално, и което никога не се мени. В човека има само една черта, която го отличава от другите хора и от другите същества.
към беседата >>
Може да направите такъв един опит.
До това време и проповедници са ми говорили какви ли не са ми говорили. Но като ме погледна това дете, като ме помилва, като ми каза, че ме обича, промени се цялото ми естество. Не само това, но и цветята, които отглеждате в градината си, много пъти могат да ви избавят от някое нещастие. Има цветя, които трябва да пазите в къщата си, за да се избавите от известно нещастие. Има много плодни дървета, които ви носят също така благословение.
Може да направите такъв един опит.
Лятно време, когато сте неразположени духом, минете през нивите, когато житото расте, и ще усетите такова едно полъхване на житото, от което веднага състоянието на духа ще се подигне. Има нещо, което се отделя (от) растителното царство. Те всички казват – обичаме ви, и всичко каквото приготовляваме в природата, е за вас. Значи, трябва да помним Създателя си, защото яденето и пиенето, и всичкият въздух, водата, светлината, всички онези условия и възможности, които нашият ум може да си представи, всички се крият в това същество, което не е такова, каквото хората описват. Това същество борави в нашето съзнание чрез всички хора, които Той е създал.
към беседата >>
След това го запитали дали може да свири на две струни.
Ние сме дошли да свършим това, което Христос преди две хиляди години поде да извърши. Сега ние чакаме Христос да дойде втори път. Но ако Христос дойде втори път на земята, знаете ли какво ще бъде Неговото идване? То ще бъде като свиренето на Паганини, когото накарали да свири на три струни. Той свирил на три струни.
След това го запитали дали може да свири на две струни.
Той свирил и на две. После искали да свири на една струна. Той казал, че и на една струна може да свири, но излязъл вън и повече не се върнал. Та сега, ако и вие очаквате Христос да дойде да свири с една струна, т. е. на вашия ум, Той няма да се яви.
към беседата >>
Ние имаме възгледи, които не са съществували.
Но сега да дойдем до обективната страна. Под думата обективен, аз разбирам външната страна, която трябва да се проучва, независимо от възгледите, които имаме.
Ние имаме възгледи, които не са съществували.
Те са временни. Вие имате едно временно настроение, което е променчиво и което не е реално. В човека има само едно настроение, което е реално, и което никога не се мени. В човека има само една черта, която го отличава от другите хора и от другите същества. При всички условия тази черта всякога си остава една и съща.
към беседата >>
Лятно време, когато сте неразположени духом, минете през нивите, когато житото расте, и ще усетите такова едно полъхване на житото, от което веднага състоянието на духа ще се подигне.
Но като ме погледна това дете, като ме помилва, като ми каза, че ме обича, промени се цялото ми естество. Не само това, но и цветята, които отглеждате в градината си, много пъти могат да ви избавят от някое нещастие. Има цветя, които трябва да пазите в къщата си, за да се избавите от известно нещастие. Има много плодни дървета, които ви носят също така благословение. Може да направите такъв един опит.
Лятно време, когато сте неразположени духом, минете през нивите, когато житото расте, и ще усетите такова едно полъхване на житото, от което веднага състоянието на духа ще се подигне.
Има нещо, което се отделя (от) растителното царство. Те всички казват – обичаме ви, и всичко каквото приготовляваме в природата, е за вас. Значи, трябва да помним Създателя си, защото яденето и пиенето, и всичкият въздух, водата, светлината, всички онези условия и възможности, които нашият ум може да си представи, всички се крият в това същество, което не е такова, каквото хората описват. Това същество борави в нашето съзнание чрез всички хора, които Той е създал. Бог, Създателят, Този, Когото обичаме, някой път може да ни проговори чрез някой лист, чрез някое животно, чрез една млада мушица, чрез едно животно, чрез един човек, чрез една книга, чрез един скъпоценен камък, чрез светкавицата в природата или вечер чрез някоя звезда – в каквото и да е направление.
към беседата >>
Той свирил и на две.
Сега ние чакаме Христос да дойде втори път. Но ако Христос дойде втори път на земята, знаете ли какво ще бъде Неговото идване? То ще бъде като свиренето на Паганини, когото накарали да свири на три струни. Той свирил на три струни. След това го запитали дали може да свири на две струни.
Той свирил и на две.
После искали да свири на една струна. Той казал, че и на една струна може да свири, но излязъл вън и повече не се върнал. Та сега, ако и вие очаквате Христос да дойде да свири с една струна, т. е. на вашия ум, Той няма да се яви. Съвременните хора очакват Христос да се яви и да работи според техните вярвания и разбирания.
към беседата >>
Те са временни.
Но сега да дойдем до обективната страна. Под думата обективен, аз разбирам външната страна, която трябва да се проучва, независимо от възгледите, които имаме. Ние имаме възгледи, които не са съществували.
Те са временни.
Вие имате едно временно настроение, което е променчиво и което не е реално. В човека има само едно настроение, което е реално, и което никога не се мени. В човека има само една черта, която го отличава от другите хора и от другите същества. При всички условия тази черта всякога си остава една и съща. Тя никога не се мени.
към беседата >>
Има нещо, което се отделя (от) растителното царство.
Не само това, но и цветята, които отглеждате в градината си, много пъти могат да ви избавят от някое нещастие. Има цветя, които трябва да пазите в къщата си, за да се избавите от известно нещастие. Има много плодни дървета, които ви носят също така благословение. Може да направите такъв един опит. Лятно време, когато сте неразположени духом, минете през нивите, когато житото расте, и ще усетите такова едно полъхване на житото, от което веднага състоянието на духа ще се подигне.
Има нещо, което се отделя (от) растителното царство.
Те всички казват – обичаме ви, и всичко каквото приготовляваме в природата, е за вас. Значи, трябва да помним Създателя си, защото яденето и пиенето, и всичкият въздух, водата, светлината, всички онези условия и възможности, които нашият ум може да си представи, всички се крият в това същество, което не е такова, каквото хората описват. Това същество борави в нашето съзнание чрез всички хора, които Той е създал. Бог, Създателят, Този, Когото обичаме, някой път може да ни проговори чрез някой лист, чрез някое животно, чрез една млада мушица, чрез едно животно, чрез един човек, чрез една книга, чрез един скъпоценен камък, чрез светкавицата в природата или вечер чрез някоя звезда – в каквото и да е направление. Хиляди са начините, чрез които Бог може да употреби едно благотворно влияние върху света.
към беседата >>
После искали да свири на една струна.
Но ако Христос дойде втори път на земята, знаете ли какво ще бъде Неговото идване? То ще бъде като свиренето на Паганини, когото накарали да свири на три струни. Той свирил на три струни. След това го запитали дали може да свири на две струни. Той свирил и на две.
После искали да свири на една струна.
Той казал, че и на една струна може да свири, но излязъл вън и повече не се върнал. Та сега, ако и вие очаквате Христос да дойде да свири с една струна, т. е. на вашия ум, Той няма да се яви. Съвременните хора очакват Христос да се яви и да работи според техните вярвания и разбирания. Сега вие очаквате да дойде Христос в нашите форми и да направи хората крайно щастливи.
към беседата >>
Вие имате едно временно настроение, което е променчиво и което не е реално.
Но сега да дойдем до обективната страна. Под думата обективен, аз разбирам външната страна, която трябва да се проучва, независимо от възгледите, които имаме. Ние имаме възгледи, които не са съществували. Те са временни.
Вие имате едно временно настроение, което е променчиво и което не е реално.
В човека има само едно настроение, което е реално, и което никога не се мени. В човека има само една черта, която го отличава от другите хора и от другите същества. При всички условия тази черта всякога си остава една и съща. Тя никога не се мени. Тази черта, именно, представя човека.
към беседата >>
Те всички казват – обичаме ви, и всичко каквото приготовляваме в природата, е за вас.
Има цветя, които трябва да пазите в къщата си, за да се избавите от известно нещастие. Има много плодни дървета, които ви носят също така благословение. Може да направите такъв един опит. Лятно време, когато сте неразположени духом, минете през нивите, когато житото расте, и ще усетите такова едно полъхване на житото, от което веднага състоянието на духа ще се подигне. Има нещо, което се отделя (от) растителното царство.
Те всички казват – обичаме ви, и всичко каквото приготовляваме в природата, е за вас.
Значи, трябва да помним Създателя си, защото яденето и пиенето, и всичкият въздух, водата, светлината, всички онези условия и възможности, които нашият ум може да си представи, всички се крият в това същество, което не е такова, каквото хората описват. Това същество борави в нашето съзнание чрез всички хора, които Той е създал. Бог, Създателят, Този, Когото обичаме, някой път може да ни проговори чрез някой лист, чрез някое животно, чрез една млада мушица, чрез едно животно, чрез един човек, чрез една книга, чрез един скъпоценен камък, чрез светкавицата в природата или вечер чрез някоя звезда – в каквото и да е направление. Хиляди са начините, чрез които Бог може да употреби едно благотворно влияние върху света. Едновременно Той има две разположения: в злото Той иска да опиташ всички противоречия, които хората са създали, за да не ги правим, а чрез доброто иска да опиташ доброто, което висшите същества са създали.
към беседата >>
Той казал, че и на една струна може да свири, но излязъл вън и повече не се върнал.
То ще бъде като свиренето на Паганини, когото накарали да свири на три струни. Той свирил на три струни. След това го запитали дали може да свири на две струни. Той свирил и на две. После искали да свири на една струна.
Той казал, че и на една струна може да свири, но излязъл вън и повече не се върнал.
Та сега, ако и вие очаквате Христос да дойде да свири с една струна, т. е. на вашия ум, Той няма да се яви. Съвременните хора очакват Христос да се яви и да работи според техните вярвания и разбирания. Сега вие очаквате да дойде Христос в нашите форми и да направи хората крайно щастливи. Който е готов да бъде щастлив, да бъде, а който не е готов, той ще си носи своите страдания.
към беседата >>
В човека има само едно настроение, което е реално, и което никога не се мени.
Но сега да дойдем до обективната страна. Под думата обективен, аз разбирам външната страна, която трябва да се проучва, независимо от възгледите, които имаме. Ние имаме възгледи, които не са съществували. Те са временни. Вие имате едно временно настроение, което е променчиво и което не е реално.
В човека има само едно настроение, което е реално, и което никога не се мени.
В човека има само една черта, която го отличава от другите хора и от другите същества. При всички условия тази черта всякога си остава една и съща. Тя никога не се мени. Тази черта, именно, представя човека. Някога ще го видите весел, засмян, духовен; някога ще го видите тъжен, скръбен, недоволен.
към беседата >>
Значи, трябва да помним Създателя си, защото яденето и пиенето, и всичкият въздух, водата, светлината, всички онези условия и възможности, които нашият ум може да си представи, всички се крият в това същество, което не е такова, каквото хората описват.
Има много плодни дървета, които ви носят също така благословение. Може да направите такъв един опит. Лятно време, когато сте неразположени духом, минете през нивите, когато житото расте, и ще усетите такова едно полъхване на житото, от което веднага състоянието на духа ще се подигне. Има нещо, което се отделя (от) растителното царство. Те всички казват – обичаме ви, и всичко каквото приготовляваме в природата, е за вас.
Значи, трябва да помним Създателя си, защото яденето и пиенето, и всичкият въздух, водата, светлината, всички онези условия и възможности, които нашият ум може да си представи, всички се крият в това същество, което не е такова, каквото хората описват.
Това същество борави в нашето съзнание чрез всички хора, които Той е създал. Бог, Създателят, Този, Когото обичаме, някой път може да ни проговори чрез някой лист, чрез някое животно, чрез една млада мушица, чрез едно животно, чрез един човек, чрез една книга, чрез един скъпоценен камък, чрез светкавицата в природата или вечер чрез някоя звезда – в каквото и да е направление. Хиляди са начините, чрез които Бог може да употреби едно благотворно влияние върху света. Едновременно Той има две разположения: в злото Той иска да опиташ всички противоречия, които хората са създали, за да не ги правим, а чрез доброто иска да опиташ доброто, което висшите същества са създали. Значи доброто е един плод на висшите същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на същества, които не са завършили своето развитие.
към беседата >>
Та сега, ако и вие очаквате Христос да дойде да свири с една струна, т. е.
Той свирил на три струни. След това го запитали дали може да свири на две струни. Той свирил и на две. После искали да свири на една струна. Той казал, че и на една струна може да свири, но излязъл вън и повече не се върнал.
Та сега, ако и вие очаквате Христос да дойде да свири с една струна, т. е.
на вашия ум, Той няма да се яви. Съвременните хора очакват Христос да се яви и да работи според техните вярвания и разбирания. Сега вие очаквате да дойде Христос в нашите форми и да направи хората крайно щастливи. Който е готов да бъде щастлив, да бъде, а който не е готов, той ще си носи своите страдания. Любовта ще дойде и ще направи всички хора щастливи.
към беседата >>
В човека има само една черта, която го отличава от другите хора и от другите същества.
Под думата обективен, аз разбирам външната страна, която трябва да се проучва, независимо от възгледите, които имаме. Ние имаме възгледи, които не са съществували. Те са временни. Вие имате едно временно настроение, което е променчиво и което не е реално. В човека има само едно настроение, което е реално, и което никога не се мени.
В човека има само една черта, която го отличава от другите хора и от другите същества.
При всички условия тази черта всякога си остава една и съща. Тя никога не се мени. Тази черта, именно, представя човека. Някога ще го видите весел, засмян, духовен; някога ще го видите тъжен, скръбен, недоволен. Някога ще го видите щедър, а някога – скъперник.
към беседата >>
Това същество борави в нашето съзнание чрез всички хора, които Той е създал.
Може да направите такъв един опит. Лятно време, когато сте неразположени духом, минете през нивите, когато житото расте, и ще усетите такова едно полъхване на житото, от което веднага състоянието на духа ще се подигне. Има нещо, което се отделя (от) растителното царство. Те всички казват – обичаме ви, и всичко каквото приготовляваме в природата, е за вас. Значи, трябва да помним Създателя си, защото яденето и пиенето, и всичкият въздух, водата, светлината, всички онези условия и възможности, които нашият ум може да си представи, всички се крият в това същество, което не е такова, каквото хората описват.
Това същество борави в нашето съзнание чрез всички хора, които Той е създал.
Бог, Създателят, Този, Когото обичаме, някой път може да ни проговори чрез някой лист, чрез някое животно, чрез една млада мушица, чрез едно животно, чрез един човек, чрез една книга, чрез един скъпоценен камък, чрез светкавицата в природата или вечер чрез някоя звезда – в каквото и да е направление. Хиляди са начините, чрез които Бог може да употреби едно благотворно влияние върху света. Едновременно Той има две разположения: в злото Той иска да опиташ всички противоречия, които хората са създали, за да не ги правим, а чрез доброто иска да опиташ доброто, което висшите същества са създали. Значи доброто е един плод на висшите същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на същества, които не са завършили своето развитие. Аз наричам злото недоузрял плод.
към беседата >>
на вашия ум, Той няма да се яви.
След това го запитали дали може да свири на две струни. Той свирил и на две. После искали да свири на една струна. Той казал, че и на една струна може да свири, но излязъл вън и повече не се върнал. Та сега, ако и вие очаквате Христос да дойде да свири с една струна, т. е.
на вашия ум, Той няма да се яви.
Съвременните хора очакват Христос да се яви и да работи според техните вярвания и разбирания. Сега вие очаквате да дойде Христос в нашите форми и да направи хората крайно щастливи. Който е готов да бъде щастлив, да бъде, а който не е готов, той ще си носи своите страдания. Любовта ще дойде и ще направи всички хора щастливи. Не само в духовно отношение, но аз считам, че това щастие ще бъде както на духовния, така и на физическия свят.
към беседата >>
При всички условия тази черта всякога си остава една и съща.
Ние имаме възгледи, които не са съществували. Те са временни. Вие имате едно временно настроение, което е променчиво и което не е реално. В човека има само едно настроение, което е реално, и което никога не се мени. В човека има само една черта, която го отличава от другите хора и от другите същества.
При всички условия тази черта всякога си остава една и съща.
Тя никога не се мени. Тази черта, именно, представя човека. Някога ще го видите весел, засмян, духовен; някога ще го видите тъжен, скръбен, недоволен. Някога ще го видите щедър, а някога – скъперник. И скъперничеството и щедростта си имат своите причини.
към беседата >>
Бог, Създателят, Този, Когото обичаме, някой път може да ни проговори чрез някой лист, чрез някое животно, чрез една млада мушица, чрез едно животно, чрез един човек, чрез една книга, чрез един скъпоценен камък, чрез светкавицата в природата или вечер чрез някоя звезда – в каквото и да е направление.
Лятно време, когато сте неразположени духом, минете през нивите, когато житото расте, и ще усетите такова едно полъхване на житото, от което веднага състоянието на духа ще се подигне. Има нещо, което се отделя (от) растителното царство. Те всички казват – обичаме ви, и всичко каквото приготовляваме в природата, е за вас. Значи, трябва да помним Създателя си, защото яденето и пиенето, и всичкият въздух, водата, светлината, всички онези условия и възможности, които нашият ум може да си представи, всички се крият в това същество, което не е такова, каквото хората описват. Това същество борави в нашето съзнание чрез всички хора, които Той е създал.
Бог, Създателят, Този, Когото обичаме, някой път може да ни проговори чрез някой лист, чрез някое животно, чрез една млада мушица, чрез едно животно, чрез един човек, чрез една книга, чрез един скъпоценен камък, чрез светкавицата в природата или вечер чрез някоя звезда – в каквото и да е направление.
Хиляди са начините, чрез които Бог може да употреби едно благотворно влияние върху света. Едновременно Той има две разположения: в злото Той иска да опиташ всички противоречия, които хората са създали, за да не ги правим, а чрез доброто иска да опиташ доброто, което висшите същества са създали. Значи доброто е един плод на висшите същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на същества, които не са завършили своето развитие. Аз наричам злото недоузрял плод.
към беседата >>
Съвременните хора очакват Христос да се яви и да работи според техните вярвания и разбирания.
Той свирил и на две. После искали да свири на една струна. Той казал, че и на една струна може да свири, но излязъл вън и повече не се върнал. Та сега, ако и вие очаквате Христос да дойде да свири с една струна, т. е. на вашия ум, Той няма да се яви.
Съвременните хора очакват Христос да се яви и да работи според техните вярвания и разбирания.
Сега вие очаквате да дойде Христос в нашите форми и да направи хората крайно щастливи. Който е готов да бъде щастлив, да бъде, а който не е готов, той ще си носи своите страдания. Любовта ще дойде и ще направи всички хора щастливи. Не само в духовно отношение, но аз считам, че това щастие ще бъде както на духовния, така и на физическия свят. За мене и духовният, и физическият свят е едно и също нещо.
към беседата >>
Тя никога не се мени.
Те са временни. Вие имате едно временно настроение, което е променчиво и което не е реално. В човека има само едно настроение, което е реално, и което никога не се мени. В човека има само една черта, която го отличава от другите хора и от другите същества. При всички условия тази черта всякога си остава една и съща.
Тя никога не се мени.
Тази черта, именно, представя човека. Някога ще го видите весел, засмян, духовен; някога ще го видите тъжен, скръбен, недоволен. Някога ще го видите щедър, а някога – скъперник. И скъперничеството и щедростта си имат своите причини. Когато е щедър, човек е млад; когато е скъперник, той е стар.
към беседата >>
Хиляди са начините, чрез които Бог може да употреби едно благотворно влияние върху света.
Има нещо, което се отделя (от) растителното царство. Те всички казват – обичаме ви, и всичко каквото приготовляваме в природата, е за вас. Значи, трябва да помним Създателя си, защото яденето и пиенето, и всичкият въздух, водата, светлината, всички онези условия и възможности, които нашият ум може да си представи, всички се крият в това същество, което не е такова, каквото хората описват. Това същество борави в нашето съзнание чрез всички хора, които Той е създал. Бог, Създателят, Този, Когото обичаме, някой път може да ни проговори чрез някой лист, чрез някое животно, чрез една млада мушица, чрез едно животно, чрез един човек, чрез една книга, чрез един скъпоценен камък, чрез светкавицата в природата или вечер чрез някоя звезда – в каквото и да е направление.
Хиляди са начините, чрез които Бог може да употреби едно благотворно влияние върху света.
Едновременно Той има две разположения: в злото Той иска да опиташ всички противоречия, които хората са създали, за да не ги правим, а чрез доброто иска да опиташ доброто, което висшите същества са създали. Значи доброто е един плод на висшите същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на същества, които не са завършили своето развитие. Аз наричам злото недоузрял плод.
към беседата >>
Сега вие очаквате да дойде Христос в нашите форми и да направи хората крайно щастливи.
После искали да свири на една струна. Той казал, че и на една струна може да свири, но излязъл вън и повече не се върнал. Та сега, ако и вие очаквате Христос да дойде да свири с една струна, т. е. на вашия ум, Той няма да се яви. Съвременните хора очакват Христос да се яви и да работи според техните вярвания и разбирания.
Сега вие очаквате да дойде Христос в нашите форми и да направи хората крайно щастливи.
Който е готов да бъде щастлив, да бъде, а който не е готов, той ще си носи своите страдания. Любовта ще дойде и ще направи всички хора щастливи. Не само в духовно отношение, но аз считам, че това щастие ще бъде както на духовния, така и на физическия свят. За мене и духовният, и физическият свят е едно и също нещо. Ако човек не познава физическия свят, как ще познава духовния. Защо?
към беседата >>
Тази черта, именно, представя човека.
Вие имате едно временно настроение, което е променчиво и което не е реално. В човека има само едно настроение, което е реално, и което никога не се мени. В човека има само една черта, която го отличава от другите хора и от другите същества. При всички условия тази черта всякога си остава една и съща. Тя никога не се мени.
Тази черта, именно, представя човека.
Някога ще го видите весел, засмян, духовен; някога ще го видите тъжен, скръбен, недоволен. Някога ще го видите щедър, а някога – скъперник. И скъперничеството и щедростта си имат своите причини. Когато е щедър, човек е млад; когато е скъперник, той е стар. Щедростта никога не може да се придобие, докато старостта не умре.
към беседата >>
Едновременно Той има две разположения: в злото Той иска да опиташ всички противоречия, които хората са създали, за да не ги правим, а чрез доброто иска да опиташ доброто, което висшите същества са създали.
Те всички казват – обичаме ви, и всичко каквото приготовляваме в природата, е за вас. Значи, трябва да помним Създателя си, защото яденето и пиенето, и всичкият въздух, водата, светлината, всички онези условия и възможности, които нашият ум може да си представи, всички се крият в това същество, което не е такова, каквото хората описват. Това същество борави в нашето съзнание чрез всички хора, които Той е създал. Бог, Създателят, Този, Когото обичаме, някой път може да ни проговори чрез някой лист, чрез някое животно, чрез една млада мушица, чрез едно животно, чрез един човек, чрез една книга, чрез един скъпоценен камък, чрез светкавицата в природата или вечер чрез някоя звезда – в каквото и да е направление. Хиляди са начините, чрез които Бог може да употреби едно благотворно влияние върху света.
Едновременно Той има две разположения: в злото Той иска да опиташ всички противоречия, които хората са създали, за да не ги правим, а чрез доброто иска да опиташ доброто, което висшите същества са създали.
Значи доброто е един плод на висшите същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на същества, които не са завършили своето развитие. Аз наричам злото недоузрял плод.
към беседата >>
Който е готов да бъде щастлив, да бъде, а който не е готов, той ще си носи своите страдания.
Той казал, че и на една струна може да свири, но излязъл вън и повече не се върнал. Та сега, ако и вие очаквате Христос да дойде да свири с една струна, т. е. на вашия ум, Той няма да се яви. Съвременните хора очакват Христос да се яви и да работи според техните вярвания и разбирания. Сега вие очаквате да дойде Христос в нашите форми и да направи хората крайно щастливи.
Който е готов да бъде щастлив, да бъде, а който не е готов, той ще си носи своите страдания.
Любовта ще дойде и ще направи всички хора щастливи. Не само в духовно отношение, но аз считам, че това щастие ще бъде както на духовния, така и на физическия свят. За мене и духовният, и физическият свят е едно и също нещо. Ако човек не познава физическия свят, как ще познава духовния. Защо? Защото духовният е крайно обширен свят, той е толкова сложен, с толкова много работи.
към беседата >>
Някога ще го видите весел, засмян, духовен; някога ще го видите тъжен, скръбен, недоволен.
В човека има само едно настроение, което е реално, и което никога не се мени. В човека има само една черта, която го отличава от другите хора и от другите същества. При всички условия тази черта всякога си остава една и съща. Тя никога не се мени. Тази черта, именно, представя човека.
Някога ще го видите весел, засмян, духовен; някога ще го видите тъжен, скръбен, недоволен.
Някога ще го видите щедър, а някога – скъперник. И скъперничеството и щедростта си имат своите причини. Когато е щедър, човек е млад; когато е скъперник, той е стар. Щедростта никога не може да се придобие, докато старостта не умре. Като умре, старият ще завещае своето наследство на наследниците си.
към беседата >>
Значи доброто е един плод на висшите същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на същества, които не са завършили своето развитие.
Значи, трябва да помним Създателя си, защото яденето и пиенето, и всичкият въздух, водата, светлината, всички онези условия и възможности, които нашият ум може да си представи, всички се крият в това същество, което не е такова, каквото хората описват. Това същество борави в нашето съзнание чрез всички хора, които Той е създал. Бог, Създателят, Този, Когото обичаме, някой път може да ни проговори чрез някой лист, чрез някое животно, чрез една млада мушица, чрез едно животно, чрез един човек, чрез една книга, чрез един скъпоценен камък, чрез светкавицата в природата или вечер чрез някоя звезда – в каквото и да е направление. Хиляди са начините, чрез които Бог може да употреби едно благотворно влияние върху света. Едновременно Той има две разположения: в злото Той иска да опиташ всички противоречия, които хората са създали, за да не ги правим, а чрез доброто иска да опиташ доброто, което висшите същества са създали.
Значи доброто е един плод на висшите същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на същества, които не са завършили своето развитие.
Аз наричам злото недоузрял плод.
към беседата >>
Любовта ще дойде и ще направи всички хора щастливи.
Та сега, ако и вие очаквате Христос да дойде да свири с една струна, т. е. на вашия ум, Той няма да се яви. Съвременните хора очакват Христос да се яви и да работи според техните вярвания и разбирания. Сега вие очаквате да дойде Христос в нашите форми и да направи хората крайно щастливи. Който е готов да бъде щастлив, да бъде, а който не е готов, той ще си носи своите страдания.
Любовта ще дойде и ще направи всички хора щастливи.
Не само в духовно отношение, но аз считам, че това щастие ще бъде както на духовния, така и на физическия свят. За мене и духовният, и физическият свят е едно и също нещо. Ако човек не познава физическия свят, как ще познава духовния. Защо? Защото духовният е крайно обширен свят, той е толкова сложен, с толкова много работи. Някой казва, че е ходил в онзи свят.
към беседата >>
Някога ще го видите щедър, а някога – скъперник.
В човека има само една черта, която го отличава от другите хора и от другите същества. При всички условия тази черта всякога си остава една и съща. Тя никога не се мени. Тази черта, именно, представя човека. Някога ще го видите весел, засмян, духовен; някога ще го видите тъжен, скръбен, недоволен.
Някога ще го видите щедър, а някога – скъперник.
И скъперничеството и щедростта си имат своите причини. Когато е щедър, човек е млад; когато е скъперник, той е стар. Щедростта никога не може да се придобие, докато старостта не умре. Като умре, старият ще завещае своето наследство на наследниците си. Докато е жив, той казва: Опасно е човек да си раздава богатството приживе.
към беседата >>
Аз наричам злото недоузрял плод.
Това същество борави в нашето съзнание чрез всички хора, които Той е създал. Бог, Създателят, Този, Когото обичаме, някой път може да ни проговори чрез някой лист, чрез някое животно, чрез една млада мушица, чрез едно животно, чрез един човек, чрез една книга, чрез един скъпоценен камък, чрез светкавицата в природата или вечер чрез някоя звезда – в каквото и да е направление. Хиляди са начините, чрез които Бог може да употреби едно благотворно влияние върху света. Едновременно Той има две разположения: в злото Той иска да опиташ всички противоречия, които хората са създали, за да не ги правим, а чрез доброто иска да опиташ доброто, което висшите същества са създали. Значи доброто е един плод на висшите същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на същества, които не са завършили своето развитие.
Аз наричам злото недоузрял плод.
към беседата >>
Не само в духовно отношение, но аз считам, че това щастие ще бъде както на духовния, така и на физическия свят.
на вашия ум, Той няма да се яви. Съвременните хора очакват Христос да се яви и да работи според техните вярвания и разбирания. Сега вие очаквате да дойде Христос в нашите форми и да направи хората крайно щастливи. Който е готов да бъде щастлив, да бъде, а който не е готов, той ще си носи своите страдания. Любовта ще дойде и ще направи всички хора щастливи.
Не само в духовно отношение, но аз считам, че това щастие ще бъде както на духовния, така и на физическия свят.
За мене и духовният, и физическият свят е едно и също нещо. Ако човек не познава физическия свят, как ще познава духовния. Защо? Защото духовният е крайно обширен свят, той е толкова сложен, с толкова много работи. Някой казва, че е ходил в онзи свят. – Де да е ходил в онзи свят?
към беседата >>
И скъперничеството и щедростта си имат своите причини.
При всички условия тази черта всякога си остава една и съща. Тя никога не се мени. Тази черта, именно, представя човека. Някога ще го видите весел, засмян, духовен; някога ще го видите тъжен, скръбен, недоволен. Някога ще го видите щедър, а някога – скъперник.
И скъперничеството и щедростта си имат своите причини.
Когато е щедър, човек е млад; когато е скъперник, той е стар. Щедростта никога не може да се придобие, докато старостта не умре. Като умре, старият ще завещае своето наследство на наследниците си. Докато е жив, той казва: Опасно е човек да си раздава богатството приживе. От Михалаки Георгиев има един разказ, как един баща решил да раздаде богатството си на синовете си, докато е жив още, да бъдат те щастливи, и затова го разделил справедливо на всички по равно.
към беседата >>
Та казвам: При сегашното обективно разбиране на света, ако вземете положението на естествените науки днес, и разгледате окото на човека, ще видите, че както цялото тяло, така и окото на човека е разумно направено.
Та казвам: При сегашното обективно разбиране на света, ако вземете положението на естествените науки днес, и разгледате окото на човека, ще видите, че както цялото тяло, така и окото на човека е разумно направено.
Някои намират известни дефекти на окото, но досега още човек не е намерил такъв инструмент, който да бъде така усъвършенствуван и така подвижен, както е човешкото око. За сега, обаче, от осем хиляди години насам човешкото око се е деформирало. В човешкото око има нещо, което може да се развие, както в далекогледите. Има хора, които могат да станат толкова далекогледи, че да виждат на далечни разстояния. Засега учените си служат с далекогледи да изучават звездите на небето, но един ден, когато хората развият своето зрение, възстановят първоначалното си зрение, те ще си служат с очите, както с далекогледи.
към беседата >>
За мене и духовният, и физическият свят е едно и също нещо.
Съвременните хора очакват Христос да се яви и да работи според техните вярвания и разбирания. Сега вие очаквате да дойде Христос в нашите форми и да направи хората крайно щастливи. Който е готов да бъде щастлив, да бъде, а който не е готов, той ще си носи своите страдания. Любовта ще дойде и ще направи всички хора щастливи. Не само в духовно отношение, но аз считам, че това щастие ще бъде както на духовния, така и на физическия свят.
За мене и духовният, и физическият свят е едно и също нещо.
Ако човек не познава физическия свят, как ще познава духовния. Защо? Защото духовният е крайно обширен свят, той е толкова сложен, с толкова много работи. Някой казва, че е ходил в онзи свят. – Де да е ходил в онзи свят? Ето, апостол Павел казва, че е ходил в третото небе.
към беседата >>
Когато е щедър, човек е млад; когато е скъперник, той е стар.
Тя никога не се мени. Тази черта, именно, представя човека. Някога ще го видите весел, засмян, духовен; някога ще го видите тъжен, скръбен, недоволен. Някога ще го видите щедър, а някога – скъперник. И скъперничеството и щедростта си имат своите причини.
Когато е щедър, човек е млад; когато е скъперник, той е стар.
Щедростта никога не може да се придобие, докато старостта не умре. Като умре, старият ще завещае своето наследство на наследниците си. Докато е жив, той казва: Опасно е човек да си раздава богатството приживе. От Михалаки Георгиев има един разказ, как един баща решил да раздаде богатството си на синовете си, докато е жив още, да бъдат те щастливи, и затова го разделил справедливо на всички по равно. И той си мислил, че след като раздели богатството си, синовете му ще го гледат.
към беседата >>
Някои намират известни дефекти на окото, но досега още човек не е намерил такъв инструмент, който да бъде така усъвършенствуван и така подвижен, както е човешкото око.
Та казвам: При сегашното обективно разбиране на света, ако вземете положението на естествените науки днес, и разгледате окото на човека, ще видите, че както цялото тяло, така и окото на човека е разумно направено.
Някои намират известни дефекти на окото, но досега още човек не е намерил такъв инструмент, който да бъде така усъвършенствуван и така подвижен, както е човешкото око.
За сега, обаче, от осем хиляди години насам човешкото око се е деформирало. В човешкото око има нещо, което може да се развие, както в далекогледите. Има хора, които могат да станат толкова далекогледи, че да виждат на далечни разстояния. Засега учените си служат с далекогледи да изучават звездите на небето, но един ден, когато хората развият своето зрение, възстановят първоначалното си зрение, те ще си служат с очите, както с далекогледи. Засега хората няма нужда да развиват повече очите си, защото няма какво хубаво да виждат на земята, но един ден, когато и те се развият духовно, тогава ще развият очите си и ще виждат с тях не само най-отдалечените предмети на земята, но и всичко, което става на слънцето, на звездите и на другите планети.
към беседата >>
Ако човек не познава физическия свят, как ще познава духовния. Защо?
Сега вие очаквате да дойде Христос в нашите форми и да направи хората крайно щастливи. Който е готов да бъде щастлив, да бъде, а който не е готов, той ще си носи своите страдания. Любовта ще дойде и ще направи всички хора щастливи. Не само в духовно отношение, но аз считам, че това щастие ще бъде както на духовния, така и на физическия свят. За мене и духовният, и физическият свят е едно и също нещо.
Ако човек не познава физическия свят, как ще познава духовния. Защо?
Защото духовният е крайно обширен свят, той е толкова сложен, с толкова много работи. Някой казва, че е ходил в онзи свят. – Де да е ходил в онзи свят? Ето, апостол Павел казва, че е ходил в третото небе. До там само е стигнал той.
към беседата >>
Щедростта никога не може да се придобие, докато старостта не умре.
Тази черта, именно, представя човека. Някога ще го видите весел, засмян, духовен; някога ще го видите тъжен, скръбен, недоволен. Някога ще го видите щедър, а някога – скъперник. И скъперничеството и щедростта си имат своите причини. Когато е щедър, човек е млад; когато е скъперник, той е стар.
Щедростта никога не може да се придобие, докато старостта не умре.
Като умре, старият ще завещае своето наследство на наследниците си. Докато е жив, той казва: Опасно е човек да си раздава богатството приживе. От Михалаки Георгиев има един разказ, как един баща решил да раздаде богатството си на синовете си, докато е жив още, да бъдат те щастливи, и затова го разделил справедливо на всички по равно. И той си мислил, че след като раздели богатството си, синовете му ще го гледат. Един месец след като разделил богатството си на синовете си, отишъл при единия от тях да живее, но той му казал: Татко, нямам място при мене, в моя дом, не мога да те гледам.
към беседата >>
За сега, обаче, от осем хиляди години насам човешкото око се е деформирало.
Та казвам: При сегашното обективно разбиране на света, ако вземете положението на естествените науки днес, и разгледате окото на човека, ще видите, че както цялото тяло, така и окото на човека е разумно направено. Някои намират известни дефекти на окото, но досега още човек не е намерил такъв инструмент, който да бъде така усъвършенствуван и така подвижен, както е човешкото око.
За сега, обаче, от осем хиляди години насам човешкото око се е деформирало.
В човешкото око има нещо, което може да се развие, както в далекогледите. Има хора, които могат да станат толкова далекогледи, че да виждат на далечни разстояния. Засега учените си служат с далекогледи да изучават звездите на небето, но един ден, когато хората развият своето зрение, възстановят първоначалното си зрение, те ще си служат с очите, както с далекогледи. Засега хората няма нужда да развиват повече очите си, защото няма какво хубаво да виждат на земята, но един ден, когато и те се развият духовно, тогава ще развият очите си и ще виждат с тях не само най-отдалечените предмети на земята, но и всичко, което става на слънцето, на звездите и на другите планети. Един ден те ще дойдат до положение да разбират езика на другите планети.
към беседата >>
Защото духовният е крайно обширен свят, той е толкова сложен, с толкова много работи.
Който е готов да бъде щастлив, да бъде, а който не е готов, той ще си носи своите страдания. Любовта ще дойде и ще направи всички хора щастливи. Не само в духовно отношение, но аз считам, че това щастие ще бъде както на духовния, така и на физическия свят. За мене и духовният, и физическият свят е едно и също нещо. Ако човек не познава физическия свят, как ще познава духовния. Защо?
Защото духовният е крайно обширен свят, той е толкова сложен, с толкова много работи.
Някой казва, че е ходил в онзи свят. – Де да е ходил в онзи свят? Ето, апостол Павел казва, че е ходил в третото небе. До там само е стигнал той. Има и нещо повече от третото небе.
към беседата >>
Като умре, старият ще завещае своето наследство на наследниците си.
Някога ще го видите весел, засмян, духовен; някога ще го видите тъжен, скръбен, недоволен. Някога ще го видите щедър, а някога – скъперник. И скъперничеството и щедростта си имат своите причини. Когато е щедър, човек е млад; когато е скъперник, той е стар. Щедростта никога не може да се придобие, докато старостта не умре.
Като умре, старият ще завещае своето наследство на наследниците си.
Докато е жив, той казва: Опасно е човек да си раздава богатството приживе. От Михалаки Георгиев има един разказ, как един баща решил да раздаде богатството си на синовете си, докато е жив още, да бъдат те щастливи, и затова го разделил справедливо на всички по равно. И той си мислил, че след като раздели богатството си, синовете му ще го гледат. Един месец след като разделил богатството си на синовете си, отишъл при единия от тях да живее, но той му казал: Татко, нямам място при мене, в моя дом, не мога да те гледам. Така казали всичките му синове.
към беседата >>
В човешкото око има нещо, което може да се развие, както в далекогледите.
Та казвам: При сегашното обективно разбиране на света, ако вземете положението на естествените науки днес, и разгледате окото на човека, ще видите, че както цялото тяло, така и окото на човека е разумно направено. Някои намират известни дефекти на окото, но досега още човек не е намерил такъв инструмент, който да бъде така усъвършенствуван и така подвижен, както е човешкото око. За сега, обаче, от осем хиляди години насам човешкото око се е деформирало.
В човешкото око има нещо, което може да се развие, както в далекогледите.
Има хора, които могат да станат толкова далекогледи, че да виждат на далечни разстояния. Засега учените си служат с далекогледи да изучават звездите на небето, но един ден, когато хората развият своето зрение, възстановят първоначалното си зрение, те ще си служат с очите, както с далекогледи. Засега хората няма нужда да развиват повече очите си, защото няма какво хубаво да виждат на земята, но един ден, когато и те се развият духовно, тогава ще развият очите си и ще виждат с тях не само най-отдалечените предмети на земята, но и всичко, което става на слънцето, на звездите и на другите планети. Един ден те ще дойдат до положение да разбират езика на другите планети. Казвате: Това са илюзии.
към беседата >>
Някой казва, че е ходил в онзи свят.
Любовта ще дойде и ще направи всички хора щастливи. Не само в духовно отношение, но аз считам, че това щастие ще бъде както на духовния, така и на физическия свят. За мене и духовният, и физическият свят е едно и също нещо. Ако човек не познава физическия свят, как ще познава духовния. Защо? Защото духовният е крайно обширен свят, той е толкова сложен, с толкова много работи.
Някой казва, че е ходил в онзи свят.
– Де да е ходил в онзи свят? Ето, апостол Павел казва, че е ходил в третото небе. До там само е стигнал той. Има и нещо повече от третото небе. Казва той, че там чул и видял неща, които нито на този, нито на онзи свят могат да се видят.
към беседата >>
Докато е жив, той казва: Опасно е човек да си раздава богатството приживе.
Някога ще го видите щедър, а някога – скъперник. И скъперничеството и щедростта си имат своите причини. Когато е щедър, човек е млад; когато е скъперник, той е стар. Щедростта никога не може да се придобие, докато старостта не умре. Като умре, старият ще завещае своето наследство на наследниците си.
Докато е жив, той казва: Опасно е човек да си раздава богатството приживе.
От Михалаки Георгиев има един разказ, как един баща решил да раздаде богатството си на синовете си, докато е жив още, да бъдат те щастливи, и затова го разделил справедливо на всички по равно. И той си мислил, че след като раздели богатството си, синовете му ще го гледат. Един месец след като разделил богатството си на синовете си, отишъл при единия от тях да живее, но той му казал: Татко, нямам място при мене, в моя дом, не мога да те гледам. Така казали всичките му синове. Той се намерил в чудо какво да прави.
към беседата >>
Има хора, които могат да станат толкова далекогледи, че да виждат на далечни разстояния.
Та казвам: При сегашното обективно разбиране на света, ако вземете положението на естествените науки днес, и разгледате окото на човека, ще видите, че както цялото тяло, така и окото на човека е разумно направено. Някои намират известни дефекти на окото, но досега още човек не е намерил такъв инструмент, който да бъде така усъвършенствуван и така подвижен, както е човешкото око. За сега, обаче, от осем хиляди години насам човешкото око се е деформирало. В човешкото око има нещо, което може да се развие, както в далекогледите.
Има хора, които могат да станат толкова далекогледи, че да виждат на далечни разстояния.
Засега учените си служат с далекогледи да изучават звездите на небето, но един ден, когато хората развият своето зрение, възстановят първоначалното си зрение, те ще си служат с очите, както с далекогледи. Засега хората няма нужда да развиват повече очите си, защото няма какво хубаво да виждат на земята, но един ден, когато и те се развият духовно, тогава ще развият очите си и ще виждат с тях не само най-отдалечените предмети на земята, но и всичко, което става на слънцето, на звездите и на другите планети. Един ден те ще дойдат до положение да разбират езика на другите планети. Казвате: Това са илюзии. Съгласен съм с това.
към беседата >>
– Де да е ходил в онзи свят?
Не само в духовно отношение, но аз считам, че това щастие ще бъде както на духовния, така и на физическия свят. За мене и духовният, и физическият свят е едно и също нещо. Ако човек не познава физическия свят, как ще познава духовния. Защо? Защото духовният е крайно обширен свят, той е толкова сложен, с толкова много работи. Някой казва, че е ходил в онзи свят.
– Де да е ходил в онзи свят?
Ето, апостол Павел казва, че е ходил в третото небе. До там само е стигнал той. Има и нещо повече от третото небе. Казва той, че там чул и видял неща, които нито на този, нито на онзи свят могат да се видят.
към беседата >>
От Михалаки Георгиев има един разказ, как един баща решил да раздаде богатството си на синовете си, докато е жив още, да бъдат те щастливи, и затова го разделил справедливо на всички по равно.
И скъперничеството и щедростта си имат своите причини. Когато е щедър, човек е млад; когато е скъперник, той е стар. Щедростта никога не може да се придобие, докато старостта не умре. Като умре, старият ще завещае своето наследство на наследниците си. Докато е жив, той казва: Опасно е човек да си раздава богатството приживе.
От Михалаки Георгиев има един разказ, как един баща решил да раздаде богатството си на синовете си, докато е жив още, да бъдат те щастливи, и затова го разделил справедливо на всички по равно.
И той си мислил, че след като раздели богатството си, синовете му ще го гледат. Един месец след като разделил богатството си на синовете си, отишъл при единия от тях да живее, но той му казал: Татко, нямам място при мене, в моя дом, не мога да те гледам. Така казали всичките му синове. Той се намерил в чудо какво да прави. Никой от синовете му не искал да го гледа.
към беседата >>
Засега учените си служат с далекогледи да изучават звездите на небето, но един ден, когато хората развият своето зрение, възстановят първоначалното си зрение, те ще си служат с очите, както с далекогледи.
Та казвам: При сегашното обективно разбиране на света, ако вземете положението на естествените науки днес, и разгледате окото на човека, ще видите, че както цялото тяло, така и окото на човека е разумно направено. Някои намират известни дефекти на окото, но досега още човек не е намерил такъв инструмент, който да бъде така усъвършенствуван и така подвижен, както е човешкото око. За сега, обаче, от осем хиляди години насам човешкото око се е деформирало. В човешкото око има нещо, което може да се развие, както в далекогледите. Има хора, които могат да станат толкова далекогледи, че да виждат на далечни разстояния.
Засега учените си служат с далекогледи да изучават звездите на небето, но един ден, когато хората развият своето зрение, възстановят първоначалното си зрение, те ще си служат с очите, както с далекогледи.
Засега хората няма нужда да развиват повече очите си, защото няма какво хубаво да виждат на земята, но един ден, когато и те се развият духовно, тогава ще развият очите си и ще виждат с тях не само най-отдалечените предмети на земята, но и всичко, което става на слънцето, на звездите и на другите планети. Един ден те ще дойдат до положение да разбират езика на другите планети. Казвате: Това са илюзии. Съгласен съм с това. Но всичко, каквото имате в света, е все илюзии.
към беседата >>
Ето, апостол Павел казва, че е ходил в третото небе.
За мене и духовният, и физическият свят е едно и също нещо. Ако човек не познава физическия свят, как ще познава духовния. Защо? Защото духовният е крайно обширен свят, той е толкова сложен, с толкова много работи. Някой казва, че е ходил в онзи свят. – Де да е ходил в онзи свят?
Ето, апостол Павел казва, че е ходил в третото небе.
До там само е стигнал той. Има и нещо повече от третото небе. Казва той, че там чул и видял неща, които нито на този, нито на онзи свят могат да се видят.
към беседата >>
И той си мислил, че след като раздели богатството си, синовете му ще го гледат.
Когато е щедър, човек е млад; когато е скъперник, той е стар. Щедростта никога не може да се придобие, докато старостта не умре. Като умре, старият ще завещае своето наследство на наследниците си. Докато е жив, той казва: Опасно е човек да си раздава богатството приживе. От Михалаки Георгиев има един разказ, как един баща решил да раздаде богатството си на синовете си, докато е жив още, да бъдат те щастливи, и затова го разделил справедливо на всички по равно.
И той си мислил, че след като раздели богатството си, синовете му ще го гледат.
Един месец след като разделил богатството си на синовете си, отишъл при единия от тях да живее, но той му казал: Татко, нямам място при мене, в моя дом, не мога да те гледам. Така казали всичките му синове. Той се намерил в чудо какво да прави. Никой от синовете му не искал да го гледа. Той си казал: Изпаднах в тая беля.
към беседата >>
Засега хората няма нужда да развиват повече очите си, защото няма какво хубаво да виждат на земята, но един ден, когато и те се развият духовно, тогава ще развият очите си и ще виждат с тях не само най-отдалечените предмети на земята, но и всичко, което става на слънцето, на звездите и на другите планети.
Някои намират известни дефекти на окото, но досега още човек не е намерил такъв инструмент, който да бъде така усъвършенствуван и така подвижен, както е човешкото око. За сега, обаче, от осем хиляди години насам човешкото око се е деформирало. В човешкото око има нещо, което може да се развие, както в далекогледите. Има хора, които могат да станат толкова далекогледи, че да виждат на далечни разстояния. Засега учените си служат с далекогледи да изучават звездите на небето, но един ден, когато хората развият своето зрение, възстановят първоначалното си зрение, те ще си служат с очите, както с далекогледи.
Засега хората няма нужда да развиват повече очите си, защото няма какво хубаво да виждат на земята, но един ден, когато и те се развият духовно, тогава ще развият очите си и ще виждат с тях не само най-отдалечените предмети на земята, но и всичко, което става на слънцето, на звездите и на другите планети.
Един ден те ще дойдат до положение да разбират езика на другите планети. Казвате: Това са илюзии. Съгласен съм с това. Но всичко, каквото имате в света, е все илюзии. Ти си чиновник, висш професор си, работиш до 60–70–80 години, но един ден изгубиш всичко, фалираш и заминаваш за онзи свят, за там, дето не знаеш нищо.
към беседата >>
До там само е стигнал той.
Ако човек не познава физическия свят, как ще познава духовния. Защо? Защото духовният е крайно обширен свят, той е толкова сложен, с толкова много работи. Някой казва, че е ходил в онзи свят. – Де да е ходил в онзи свят? Ето, апостол Павел казва, че е ходил в третото небе.
До там само е стигнал той.
Има и нещо повече от третото небе. Казва той, че там чул и видял неща, които нито на този, нито на онзи свят могат да се видят.
към беседата >>
Един месец след като разделил богатството си на синовете си, отишъл при единия от тях да живее, но той му казал: Татко, нямам място при мене, в моя дом, не мога да те гледам.
Щедростта никога не може да се придобие, докато старостта не умре. Като умре, старият ще завещае своето наследство на наследниците си. Докато е жив, той казва: Опасно е човек да си раздава богатството приживе. От Михалаки Георгиев има един разказ, как един баща решил да раздаде богатството си на синовете си, докато е жив още, да бъдат те щастливи, и затова го разделил справедливо на всички по равно. И той си мислил, че след като раздели богатството си, синовете му ще го гледат.
Един месец след като разделил богатството си на синовете си, отишъл при единия от тях да живее, но той му казал: Татко, нямам място при мене, в моя дом, не мога да те гледам.
Така казали всичките му синове. Той се намерил в чудо какво да прави. Никой от синовете му не искал да го гледа. Той си казал: Изпаднах в тая беля. Ето, тези синове излязоха от мене, но никой не ме разбра.
към беседата >>
Един ден те ще дойдат до положение да разбират езика на другите планети.
За сега, обаче, от осем хиляди години насам човешкото око се е деформирало. В човешкото око има нещо, което може да се развие, както в далекогледите. Има хора, които могат да станат толкова далекогледи, че да виждат на далечни разстояния. Засега учените си служат с далекогледи да изучават звездите на небето, но един ден, когато хората развият своето зрение, възстановят първоначалното си зрение, те ще си служат с очите, както с далекогледи. Засега хората няма нужда да развиват повече очите си, защото няма какво хубаво да виждат на земята, но един ден, когато и те се развият духовно, тогава ще развият очите си и ще виждат с тях не само най-отдалечените предмети на земята, но и всичко, което става на слънцето, на звездите и на другите планети.
Един ден те ще дойдат до положение да разбират езика на другите планети.
Казвате: Това са илюзии. Съгласен съм с това. Но всичко, каквото имате в света, е все илюзии. Ти си чиновник, висш професор си, работиш до 60–70–80 години, но един ден изгубиш всичко, фалираш и заминаваш за онзи свят, за там, дето не знаеш нищо. Ти заминаваш спокоен, че оставяш на земята наследници.
към беседата >>
Има и нещо повече от третото небе.
Защото духовният е крайно обширен свят, той е толкова сложен, с толкова много работи. Някой казва, че е ходил в онзи свят. – Де да е ходил в онзи свят? Ето, апостол Павел казва, че е ходил в третото небе. До там само е стигнал той.
Има и нещо повече от третото небе.
Казва той, че там чул и видял неща, които нито на този, нито на онзи свят могат да се видят.
към беседата >>
Така казали всичките му синове.
Като умре, старият ще завещае своето наследство на наследниците си. Докато е жив, той казва: Опасно е човек да си раздава богатството приживе. От Михалаки Георгиев има един разказ, как един баща решил да раздаде богатството си на синовете си, докато е жив още, да бъдат те щастливи, и затова го разделил справедливо на всички по равно. И той си мислил, че след като раздели богатството си, синовете му ще го гледат. Един месец след като разделил богатството си на синовете си, отишъл при единия от тях да живее, но той му казал: Татко, нямам място при мене, в моя дом, не мога да те гледам.
Така казали всичките му синове.
Той се намерил в чудо какво да прави. Никой от синовете му не искал да го гледа. Той си казал: Изпаднах в тая беля. Ето, тези синове излязоха от мене, но никой не ме разбра. Мислил дълго време какво да направи, докато най-после му дошла една светла идея.
към беседата >>
Казвате: Това са илюзии.
В човешкото око има нещо, което може да се развие, както в далекогледите. Има хора, които могат да станат толкова далекогледи, че да виждат на далечни разстояния. Засега учените си служат с далекогледи да изучават звездите на небето, но един ден, когато хората развият своето зрение, възстановят първоначалното си зрение, те ще си служат с очите, както с далекогледи. Засега хората няма нужда да развиват повече очите си, защото няма какво хубаво да виждат на земята, но един ден, когато и те се развият духовно, тогава ще развият очите си и ще виждат с тях не само най-отдалечените предмети на земята, но и всичко, което става на слънцето, на звездите и на другите планети. Един ден те ще дойдат до положение да разбират езика на другите планети.
Казвате: Това са илюзии.
Съгласен съм с това. Но всичко, каквото имате в света, е все илюзии. Ти си чиновник, висш професор си, работиш до 60–70–80 години, но един ден изгубиш всичко, фалираш и заминаваш за онзи свят, за там, дето не знаеш нищо. Ти заминаваш спокоен, че оставяш на земята наследници. Преди всичко ти никога не можеш да оставиш наследници, защото това, което имаш, не е твое.
към беседата >>
Казва той, че там чул и видял неща, които нито на този, нито на онзи свят могат да се видят.
Някой казва, че е ходил в онзи свят. – Де да е ходил в онзи свят? Ето, апостол Павел казва, че е ходил в третото небе. До там само е стигнал той. Има и нещо повече от третото небе.
Казва той, че там чул и видял неща, които нито на този, нито на онзи свят могат да се видят.
към беседата >>
Той се намерил в чудо какво да прави.
Докато е жив, той казва: Опасно е човек да си раздава богатството приживе. От Михалаки Георгиев има един разказ, как един баща решил да раздаде богатството си на синовете си, докато е жив още, да бъдат те щастливи, и затова го разделил справедливо на всички по равно. И той си мислил, че след като раздели богатството си, синовете му ще го гледат. Един месец след като разделил богатството си на синовете си, отишъл при единия от тях да живее, но той му казал: Татко, нямам място при мене, в моя дом, не мога да те гледам. Така казали всичките му синове.
Той се намерил в чудо какво да прави.
Никой от синовете му не искал да го гледа. Той си казал: Изпаднах в тая беля. Ето, тези синове излязоха от мене, но никой не ме разбра. Мислил дълго време какво да направи, докато най-после му дошла една светла идея. Отишъл при един свой приятел и му казал: Моля ти се, дай ми 500 лева на заем, на по десет, по пет стотинки.
към беседата >>
Съгласен съм с това.
Има хора, които могат да станат толкова далекогледи, че да виждат на далечни разстояния. Засега учените си служат с далекогледи да изучават звездите на небето, но един ден, когато хората развият своето зрение, възстановят първоначалното си зрение, те ще си служат с очите, както с далекогледи. Засега хората няма нужда да развиват повече очите си, защото няма какво хубаво да виждат на земята, но един ден, когато и те се развият духовно, тогава ще развият очите си и ще виждат с тях не само най-отдалечените предмети на земята, но и всичко, което става на слънцето, на звездите и на другите планети. Един ден те ще дойдат до положение да разбират езика на другите планети. Казвате: Това са илюзии.
Съгласен съм с това.
Но всичко, каквото имате в света, е все илюзии. Ти си чиновник, висш професор си, работиш до 60–70–80 години, но един ден изгубиш всичко, фалираш и заминаваш за онзи свят, за там, дето не знаеш нищо. Ти заминаваш спокоен, че оставяш на земята наследници. Преди всичко ти никога не можеш да оставиш наследници, защото това, което имаш, не е твое. Щом не е твое, как ще го оставиш наследство?
към беседата >>
Сега да се върнем към главната мисъл.
Сега да се върнем към главната мисъл.
Понеже се проповядва за онзи свят, аз не ви проповядвам за онзи свят. Аз ви говоря за този свят. Онзи свят е точно такъв, какъвто е този свят. Ако вие умрете и отидете неподготвени в онзи свят, ето, какво ще ви се случи. В една своя книга един американец пише свои опитности.
към беседата >>
Никой от синовете му не искал да го гледа.
От Михалаки Георгиев има един разказ, как един баща решил да раздаде богатството си на синовете си, докато е жив още, да бъдат те щастливи, и затова го разделил справедливо на всички по равно. И той си мислил, че след като раздели богатството си, синовете му ще го гледат. Един месец след като разделил богатството си на синовете си, отишъл при единия от тях да живее, но той му казал: Татко, нямам място при мене, в моя дом, не мога да те гледам. Така казали всичките му синове. Той се намерил в чудо какво да прави.
Никой от синовете му не искал да го гледа.
Той си казал: Изпаднах в тая беля. Ето, тези синове излязоха от мене, но никой не ме разбра. Мислил дълго време какво да направи, докато най-после му дошла една светла идея. Отишъл при един свой приятел и му казал: Моля ти се, дай ми 500 лева на заем, на по десет, по пет стотинки. – Добре, давам ти, колкото искаш.
към беседата >>
Но всичко, каквото имате в света, е все илюзии.
Засега учените си служат с далекогледи да изучават звездите на небето, но един ден, когато хората развият своето зрение, възстановят първоначалното си зрение, те ще си служат с очите, както с далекогледи. Засега хората няма нужда да развиват повече очите си, защото няма какво хубаво да виждат на земята, но един ден, когато и те се развият духовно, тогава ще развият очите си и ще виждат с тях не само най-отдалечените предмети на земята, но и всичко, което става на слънцето, на звездите и на другите планети. Един ден те ще дойдат до положение да разбират езика на другите планети. Казвате: Това са илюзии. Съгласен съм с това.
Но всичко, каквото имате в света, е все илюзии.
Ти си чиновник, висш професор си, работиш до 60–70–80 години, но един ден изгубиш всичко, фалираш и заминаваш за онзи свят, за там, дето не знаеш нищо. Ти заминаваш спокоен, че оставяш на земята наследници. Преди всичко ти никога не можеш да оставиш наследници, защото това, което имаш, не е твое. Щом не е твое, как ще го оставиш наследство? Единственото нещо, което ние оставяме на нашите близки, това са нашите дългове.
към беседата >>
Понеже се проповядва за онзи свят, аз не ви проповядвам за онзи свят.
Сега да се върнем към главната мисъл.
Понеже се проповядва за онзи свят, аз не ви проповядвам за онзи свят.
Аз ви говоря за този свят. Онзи свят е точно такъв, какъвто е този свят. Ако вие умрете и отидете неподготвени в онзи свят, ето, какво ще ви се случи. В една своя книга един американец пише свои опитности. Той получавал писма от един свой роднина от онзи свят, който му казвал: Големи са моите нещастия тук.
към беседата >>
Той си казал: Изпаднах в тая беля.
И той си мислил, че след като раздели богатството си, синовете му ще го гледат. Един месец след като разделил богатството си на синовете си, отишъл при единия от тях да живее, но той му казал: Татко, нямам място при мене, в моя дом, не мога да те гледам. Така казали всичките му синове. Той се намерил в чудо какво да прави. Никой от синовете му не искал да го гледа.
Той си казал: Изпаднах в тая беля.
Ето, тези синове излязоха от мене, но никой не ме разбра. Мислил дълго време какво да направи, докато най-после му дошла една светла идея. Отишъл при един свой приятел и му казал: Моля ти се, дай ми 500 лева на заем, на по десет, по пет стотинки. – Добре, давам ти, колкото искаш. Той отишъл да си купи един сандък за 50 лева, взел един хамалин и го внесъл в стаята си.
към беседата >>
Ти си чиновник, висш професор си, работиш до 60–70–80 години, но един ден изгубиш всичко, фалираш и заминаваш за онзи свят, за там, дето не знаеш нищо.
Засега хората няма нужда да развиват повече очите си, защото няма какво хубаво да виждат на земята, но един ден, когато и те се развият духовно, тогава ще развият очите си и ще виждат с тях не само най-отдалечените предмети на земята, но и всичко, което става на слънцето, на звездите и на другите планети. Един ден те ще дойдат до положение да разбират езика на другите планети. Казвате: Това са илюзии. Съгласен съм с това. Но всичко, каквото имате в света, е все илюзии.
Ти си чиновник, висш професор си, работиш до 60–70–80 години, но един ден изгубиш всичко, фалираш и заминаваш за онзи свят, за там, дето не знаеш нищо.
Ти заминаваш спокоен, че оставяш на земята наследници. Преди всичко ти никога не можеш да оставиш наследници, защото това, което имаш, не е твое. Щом не е твое, как ще го оставиш наследство? Единственото нещо, което ние оставяме на нашите близки, това са нашите дългове. Аз не съм виждал нито един баща, който да не е оставил на своите наследници борчове, които индусите наричат карма.
към беседата >>
Аз ви говоря за този свят.
Сега да се върнем към главната мисъл. Понеже се проповядва за онзи свят, аз не ви проповядвам за онзи свят.
Аз ви говоря за този свят.
Онзи свят е точно такъв, какъвто е този свят. Ако вие умрете и отидете неподготвени в онзи свят, ето, какво ще ви се случи. В една своя книга един американец пише свои опитности. Той получавал писма от един свой роднина от онзи свят, който му казвал: Големи са моите нещастия тук. Всичко имам за ядене и пиене, но не мога да ям.
към беседата >>
Ето, тези синове излязоха от мене, но никой не ме разбра.
Един месец след като разделил богатството си на синовете си, отишъл при единия от тях да живее, но той му казал: Татко, нямам място при мене, в моя дом, не мога да те гледам. Така казали всичките му синове. Той се намерил в чудо какво да прави. Никой от синовете му не искал да го гледа. Той си казал: Изпаднах в тая беля.
Ето, тези синове излязоха от мене, но никой не ме разбра.
Мислил дълго време какво да направи, докато най-после му дошла една светла идея. Отишъл при един свой приятел и му казал: Моля ти се, дай ми 500 лева на заем, на по десет, по пет стотинки. – Добре, давам ти, колкото искаш. Той отишъл да си купи един сандък за 50 лева, взел един хамалин и го внесъл в стаята си. Всяка вечер той заключвал стаята си, отварял сандъка и започвал да брои парите си, които дрънкали, понеже били металически и по пет и десет стотинки.
към беседата >>
Ти заминаваш спокоен, че оставяш на земята наследници.
Един ден те ще дойдат до положение да разбират езика на другите планети. Казвате: Това са илюзии. Съгласен съм с това. Но всичко, каквото имате в света, е все илюзии. Ти си чиновник, висш професор си, работиш до 60–70–80 години, но един ден изгубиш всичко, фалираш и заминаваш за онзи свят, за там, дето не знаеш нищо.
Ти заминаваш спокоен, че оставяш на земята наследници.
Преди всичко ти никога не можеш да оставиш наследници, защото това, което имаш, не е твое. Щом не е твое, как ще го оставиш наследство? Единственото нещо, което ние оставяме на нашите близки, това са нашите дългове. Аз не съм виждал нито един баща, който да не е оставил на своите наследници борчове, които индусите наричат карма. Никой не е оставил на наследниците си наследство аржан-конте.
към беседата >>
Онзи свят е точно такъв, какъвто е този свят.
Сега да се върнем към главната мисъл. Понеже се проповядва за онзи свят, аз не ви проповядвам за онзи свят. Аз ви говоря за този свят.
Онзи свят е точно такъв, какъвто е този свят.
Ако вие умрете и отидете неподготвени в онзи свят, ето, какво ще ви се случи. В една своя книга един американец пише свои опитности. Той получавал писма от един свой роднина от онзи свят, който му казвал: Големи са моите нещастия тук. Всичко имам за ядене и пиене, но не мога да ям. Гледам пред себе си добре сложена трапеза с ядене.
към беседата >>
Мислил дълго време какво да направи, докато най-после му дошла една светла идея.
Така казали всичките му синове. Той се намерил в чудо какво да прави. Никой от синовете му не искал да го гледа. Той си казал: Изпаднах в тая беля. Ето, тези синове излязоха от мене, но никой не ме разбра.
Мислил дълго време какво да направи, докато най-после му дошла една светла идея.
Отишъл при един свой приятел и му казал: Моля ти се, дай ми 500 лева на заем, на по десет, по пет стотинки. – Добре, давам ти, колкото искаш. Той отишъл да си купи един сандък за 50 лева, взел един хамалин и го внесъл в стаята си. Всяка вечер той заключвал стаята си, отварял сандъка и започвал да брои парите си, които дрънкали, понеже били металически и по пет и десет стотинки. Като го чували синовете му да дрънка пари в стаята си, казали помежду си: Този стар вълк има още пари, държи ги затворени, не е раздал всичкото си богатство.
към беседата >>
Преди всичко ти никога не можеш да оставиш наследници, защото това, което имаш, не е твое.
Казвате: Това са илюзии. Съгласен съм с това. Но всичко, каквото имате в света, е все илюзии. Ти си чиновник, висш професор си, работиш до 60–70–80 години, но един ден изгубиш всичко, фалираш и заминаваш за онзи свят, за там, дето не знаеш нищо. Ти заминаваш спокоен, че оставяш на земята наследници.
Преди всичко ти никога не можеш да оставиш наследници, защото това, което имаш, не е твое.
Щом не е твое, как ще го оставиш наследство? Единственото нещо, което ние оставяме на нашите близки, това са нашите дългове. Аз не съм виждал нито един баща, който да не е оставил на своите наследници борчове, които индусите наричат карма. Никой не е оставил на наследниците си наследство аржан-конте. И затова всеки казва: Аз трябва да платя кармата си.
към беседата >>
Ако вие умрете и отидете неподготвени в онзи свят, ето, какво ще ви се случи.
Сега да се върнем към главната мисъл. Понеже се проповядва за онзи свят, аз не ви проповядвам за онзи свят. Аз ви говоря за този свят. Онзи свят е точно такъв, какъвто е този свят.
Ако вие умрете и отидете неподготвени в онзи свят, ето, какво ще ви се случи.
В една своя книга един американец пише свои опитности. Той получавал писма от един свой роднина от онзи свят, който му казвал: Големи са моите нещастия тук. Всичко имам за ядене и пиене, но не мога да ям. Гледам пред себе си добре сложена трапеза с ядене. Тъкмо пристъпя една крачка към нея, и тя веднага отстъпва една крачка от мене.
към беседата >>
Отишъл при един свой приятел и му казал: Моля ти се, дай ми 500 лева на заем, на по десет, по пет стотинки.
Той се намерил в чудо какво да прави. Никой от синовете му не искал да го гледа. Той си казал: Изпаднах в тая беля. Ето, тези синове излязоха от мене, но никой не ме разбра. Мислил дълго време какво да направи, докато най-после му дошла една светла идея.
Отишъл при един свой приятел и му казал: Моля ти се, дай ми 500 лева на заем, на по десет, по пет стотинки.
– Добре, давам ти, колкото искаш. Той отишъл да си купи един сандък за 50 лева, взел един хамалин и го внесъл в стаята си. Всяка вечер той заключвал стаята си, отварял сандъка и започвал да брои парите си, които дрънкали, понеже били металически и по пет и десет стотинки. Като го чували синовете му да дрънка пари в стаята си, казали помежду си: Този стар вълк има още пари, държи ги затворени, не е раздал всичкото си богатство. На третия ден синовете му започнали да го навещават, да го наглеждат, да му носят хубава храна.
към беседата >>
Щом не е твое, как ще го оставиш наследство?
Съгласен съм с това. Но всичко, каквото имате в света, е все илюзии. Ти си чиновник, висш професор си, работиш до 60–70–80 години, но един ден изгубиш всичко, фалираш и заминаваш за онзи свят, за там, дето не знаеш нищо. Ти заминаваш спокоен, че оставяш на земята наследници. Преди всичко ти никога не можеш да оставиш наследници, защото това, което имаш, не е твое.
Щом не е твое, как ще го оставиш наследство?
Единственото нещо, което ние оставяме на нашите близки, това са нашите дългове. Аз не съм виждал нито един баща, който да не е оставил на своите наследници борчове, които индусите наричат карма. Никой не е оставил на наследниците си наследство аржан-конте. И затова всеки казва: Аз трябва да платя кармата си. Добрините са много малко в сравнение със злото.
към беседата >>
В една своя книга един американец пише свои опитности.
Сега да се върнем към главната мисъл. Понеже се проповядва за онзи свят, аз не ви проповядвам за онзи свят. Аз ви говоря за този свят. Онзи свят е точно такъв, какъвто е този свят. Ако вие умрете и отидете неподготвени в онзи свят, ето, какво ще ви се случи.
В една своя книга един американец пише свои опитности.
Той получавал писма от един свой роднина от онзи свят, който му казвал: Големи са моите нещастия тук. Всичко имам за ядене и пиене, но не мога да ям. Гледам пред себе си добре сложена трапеза с ядене. Тъкмо пристъпя една крачка към нея, и тя веднага отстъпва една крачка от мене. Вече десет години откак съм дошъл тук, все се намирам на същото положение.
към беседата >>
– Добре, давам ти, колкото искаш.
Никой от синовете му не искал да го гледа. Той си казал: Изпаднах в тая беля. Ето, тези синове излязоха от мене, но никой не ме разбра. Мислил дълго време какво да направи, докато най-после му дошла една светла идея. Отишъл при един свой приятел и му казал: Моля ти се, дай ми 500 лева на заем, на по десет, по пет стотинки.
– Добре, давам ти, колкото искаш.
Той отишъл да си купи един сандък за 50 лева, взел един хамалин и го внесъл в стаята си. Всяка вечер той заключвал стаята си, отварял сандъка и започвал да брои парите си, които дрънкали, понеже били металически и по пет и десет стотинки. Като го чували синовете му да дрънка пари в стаята си, казали помежду си: Този стар вълк има още пари, държи ги затворени, не е раздал всичкото си богатство. На третия ден синовете му започнали да го навещават, да го наглеждат, да му носят хубава храна. Те чистили стаята му, треперели около него.
към беседата >>
Единственото нещо, което ние оставяме на нашите близки, това са нашите дългове.
Но всичко, каквото имате в света, е все илюзии. Ти си чиновник, висш професор си, работиш до 60–70–80 години, но един ден изгубиш всичко, фалираш и заминаваш за онзи свят, за там, дето не знаеш нищо. Ти заминаваш спокоен, че оставяш на земята наследници. Преди всичко ти никога не можеш да оставиш наследници, защото това, което имаш, не е твое. Щом не е твое, как ще го оставиш наследство?
Единственото нещо, което ние оставяме на нашите близки, това са нашите дългове.
Аз не съм виждал нито един баща, който да не е оставил на своите наследници борчове, които индусите наричат карма. Никой не е оставил на наследниците си наследство аржан-конте. И затова всеки казва: Аз трябва да платя кармата си. Добрините са много малко в сравнение със злото. Следователно, доброто, което иде в света, не е нито в бащата, нито в дядото.
към беседата >>
Той получавал писма от един свой роднина от онзи свят, който му казвал: Големи са моите нещастия тук.
Понеже се проповядва за онзи свят, аз не ви проповядвам за онзи свят. Аз ви говоря за този свят. Онзи свят е точно такъв, какъвто е този свят. Ако вие умрете и отидете неподготвени в онзи свят, ето, какво ще ви се случи. В една своя книга един американец пише свои опитности.
Той получавал писма от един свой роднина от онзи свят, който му казвал: Големи са моите нещастия тук.
Всичко имам за ядене и пиене, но не мога да ям. Гледам пред себе си добре сложена трапеза с ядене. Тъкмо пристъпя една крачка към нея, и тя веднага отстъпва една крачка от мене. Вече десет години откак съм дошъл тук, все се намирам на същото положение. Още не съм седнал да си хапна.
към беседата >>
Той отишъл да си купи един сандък за 50 лева, взел един хамалин и го внесъл в стаята си.
Той си казал: Изпаднах в тая беля. Ето, тези синове излязоха от мене, но никой не ме разбра. Мислил дълго време какво да направи, докато най-после му дошла една светла идея. Отишъл при един свой приятел и му казал: Моля ти се, дай ми 500 лева на заем, на по десет, по пет стотинки. – Добре, давам ти, колкото искаш.
Той отишъл да си купи един сандък за 50 лева, взел един хамалин и го внесъл в стаята си.
Всяка вечер той заключвал стаята си, отварял сандъка и започвал да брои парите си, които дрънкали, понеже били металически и по пет и десет стотинки. Като го чували синовете му да дрънка пари в стаята си, казали помежду си: Този стар вълк има още пари, държи ги затворени, не е раздал всичкото си богатство. На третия ден синовете му започнали да го навещават, да го наглеждат, да му носят хубава храна. Те чистили стаята му, треперели около него. Той им казвал: Синко, като замина за онзи свят, ще ви оставя и този сандък.
към беседата >>
Аз не съм виждал нито един баща, който да не е оставил на своите наследници борчове, които индусите наричат карма.
Ти си чиновник, висш професор си, работиш до 60–70–80 години, но един ден изгубиш всичко, фалираш и заминаваш за онзи свят, за там, дето не знаеш нищо. Ти заминаваш спокоен, че оставяш на земята наследници. Преди всичко ти никога не можеш да оставиш наследници, защото това, което имаш, не е твое. Щом не е твое, как ще го оставиш наследство? Единственото нещо, което ние оставяме на нашите близки, това са нашите дългове.
Аз не съм виждал нито един баща, който да не е оставил на своите наследници борчове, които индусите наричат карма.
Никой не е оставил на наследниците си наследство аржан-конте. И затова всеки казва: Аз трябва да платя кармата си. Добрините са много малко в сравнение със злото. Следователно, доброто, което иде в света, не е нито в бащата, нито в дядото. Доброто иде от Бога и ще Го помниш.
към беседата >>
Всичко имам за ядене и пиене, но не мога да ям.
Аз ви говоря за този свят. Онзи свят е точно такъв, какъвто е този свят. Ако вие умрете и отидете неподготвени в онзи свят, ето, какво ще ви се случи. В една своя книга един американец пише свои опитности. Той получавал писма от един свой роднина от онзи свят, който му казвал: Големи са моите нещастия тук.
Всичко имам за ядене и пиене, но не мога да ям.
Гледам пред себе си добре сложена трапеза с ядене. Тъкмо пристъпя една крачка към нея, и тя веднага отстъпва една крачка от мене. Вече десет години откак съм дошъл тук, все се намирам на същото положение. Още не съм седнал да си хапна. Дано се върна по-скоро на земята, че да се нахраня, иначе, тук гладен ще умра.
към беседата >>
Всяка вечер той заключвал стаята си, отварял сандъка и започвал да брои парите си, които дрънкали, понеже били металически и по пет и десет стотинки.
Ето, тези синове излязоха от мене, но никой не ме разбра. Мислил дълго време какво да направи, докато най-после му дошла една светла идея. Отишъл при един свой приятел и му казал: Моля ти се, дай ми 500 лева на заем, на по десет, по пет стотинки. – Добре, давам ти, колкото искаш. Той отишъл да си купи един сандък за 50 лева, взел един хамалин и го внесъл в стаята си.
Всяка вечер той заключвал стаята си, отварял сандъка и започвал да брои парите си, които дрънкали, понеже били металически и по пет и десет стотинки.
Като го чували синовете му да дрънка пари в стаята си, казали помежду си: Този стар вълк има още пари, държи ги затворени, не е раздал всичкото си богатство. На третия ден синовете му започнали да го навещават, да го наглеждат, да му носят хубава храна. Те чистили стаята му, треперели около него. Той им казвал: Синко, като замина за онзи свят, ще ви оставя и този сандък. Но всяка вечер отварял сандъка си и броил парите в него.
към беседата >>
Никой не е оставил на наследниците си наследство аржан-конте.
Ти заминаваш спокоен, че оставяш на земята наследници. Преди всичко ти никога не можеш да оставиш наследници, защото това, което имаш, не е твое. Щом не е твое, как ще го оставиш наследство? Единственото нещо, което ние оставяме на нашите близки, това са нашите дългове. Аз не съм виждал нито един баща, който да не е оставил на своите наследници борчове, които индусите наричат карма.
Никой не е оставил на наследниците си наследство аржан-конте.
И затова всеки казва: Аз трябва да платя кармата си. Добрините са много малко в сравнение със злото. Следователно, доброто, което иде в света, не е нито в бащата, нито в дядото. Доброто иде от Бога и ще Го помниш. Единственият, който може да ти даде наследство, това е Бог и Него ще помниш.
към беседата >>
Гледам пред себе си добре сложена трапеза с ядене.
Онзи свят е точно такъв, какъвто е този свят. Ако вие умрете и отидете неподготвени в онзи свят, ето, какво ще ви се случи. В една своя книга един американец пише свои опитности. Той получавал писма от един свой роднина от онзи свят, който му казвал: Големи са моите нещастия тук. Всичко имам за ядене и пиене, но не мога да ям.
Гледам пред себе си добре сложена трапеза с ядене.
Тъкмо пристъпя една крачка към нея, и тя веднага отстъпва една крачка от мене. Вече десет години откак съм дошъл тук, все се намирам на същото положение. Още не съм седнал да си хапна. Дано се върна по-скоро на земята, че да се нахраня, иначе, тук гладен ще умра. Всичко, което вижда за ядене, му се иска, но не може да яде.
към беседата >>
Като го чували синовете му да дрънка пари в стаята си, казали помежду си: Този стар вълк има още пари, държи ги затворени, не е раздал всичкото си богатство.
Мислил дълго време какво да направи, докато най-после му дошла една светла идея. Отишъл при един свой приятел и му казал: Моля ти се, дай ми 500 лева на заем, на по десет, по пет стотинки. – Добре, давам ти, колкото искаш. Той отишъл да си купи един сандък за 50 лева, взел един хамалин и го внесъл в стаята си. Всяка вечер той заключвал стаята си, отварял сандъка и започвал да брои парите си, които дрънкали, понеже били металически и по пет и десет стотинки.
Като го чували синовете му да дрънка пари в стаята си, казали помежду си: Този стар вълк има още пари, държи ги затворени, не е раздал всичкото си богатство.
На третия ден синовете му започнали да го навещават, да го наглеждат, да му носят хубава храна. Те чистили стаята му, треперели около него. Той им казвал: Синко, като замина за онзи свят, ще ви оставя и този сандък. Но всяка вечер отварял сандъка си и броил парите в него. Като умрял, синовете побързали да отворят сандъка, да видят какво има в него и останали зачудени, като намерили малко пари и то дребни, и пет и десет стотинки монети, но също така намерили едно писмо и едно въже.
към беседата >>
И затова всеки казва: Аз трябва да платя кармата си.
Преди всичко ти никога не можеш да оставиш наследници, защото това, което имаш, не е твое. Щом не е твое, как ще го оставиш наследство? Единственото нещо, което ние оставяме на нашите близки, това са нашите дългове. Аз не съм виждал нито един баща, който да не е оставил на своите наследници борчове, които индусите наричат карма. Никой не е оставил на наследниците си наследство аржан-конте.
И затова всеки казва: Аз трябва да платя кармата си.
Добрините са много малко в сравнение със злото. Следователно, доброто, което иде в света, не е нито в бащата, нито в дядото. Доброто иде от Бога и ще Го помниш. Единственият, който може да ти даде наследство, това е Бог и Него ще помниш. Това не е философски въпрос.
към беседата >>
Тъкмо пристъпя една крачка към нея, и тя веднага отстъпва една крачка от мене.
Ако вие умрете и отидете неподготвени в онзи свят, ето, какво ще ви се случи. В една своя книга един американец пише свои опитности. Той получавал писма от един свой роднина от онзи свят, който му казвал: Големи са моите нещастия тук. Всичко имам за ядене и пиене, но не мога да ям. Гледам пред себе си добре сложена трапеза с ядене.
Тъкмо пристъпя една крачка към нея, и тя веднага отстъпва една крачка от мене.
Вече десет години откак съм дошъл тук, все се намирам на същото положение. Още не съм седнал да си хапна. Дано се върна по-скоро на земята, че да се нахраня, иначе, тук гладен ще умра. Всичко, което вижда за ядене, му се иска, но не може да яде. Така се измъчва вече десет години наред.
към беседата >>
На третия ден синовете му започнали да го навещават, да го наглеждат, да му носят хубава храна.
Отишъл при един свой приятел и му казал: Моля ти се, дай ми 500 лева на заем, на по десет, по пет стотинки. – Добре, давам ти, колкото искаш. Той отишъл да си купи един сандък за 50 лева, взел един хамалин и го внесъл в стаята си. Всяка вечер той заключвал стаята си, отварял сандъка и започвал да брои парите си, които дрънкали, понеже били металически и по пет и десет стотинки. Като го чували синовете му да дрънка пари в стаята си, казали помежду си: Този стар вълк има още пари, държи ги затворени, не е раздал всичкото си богатство.
На третия ден синовете му започнали да го навещават, да го наглеждат, да му носят хубава храна.
Те чистили стаята му, треперели около него. Той им казвал: Синко, като замина за онзи свят, ще ви оставя и този сандък. Но всяка вечер отварял сандъка си и броил парите в него. Като умрял, синовете побързали да отворят сандъка, да видят какво има в него и останали зачудени, като намерили малко пари и то дребни, и пет и десет стотинки монети, но също така намерили едно писмо и едно въже. В писмото пишело: Който раздава богатството си преди смъртта си, по-напред да си купи едно въже.
към беседата >>
Добрините са много малко в сравнение със злото.
Щом не е твое, как ще го оставиш наследство? Единственото нещо, което ние оставяме на нашите близки, това са нашите дългове. Аз не съм виждал нито един баща, който да не е оставил на своите наследници борчове, които индусите наричат карма. Никой не е оставил на наследниците си наследство аржан-конте. И затова всеки казва: Аз трябва да платя кармата си.
Добрините са много малко в сравнение със злото.
Следователно, доброто, което иде в света, не е нито в бащата, нито в дядото. Доброто иде от Бога и ще Го помниш. Единственият, който може да ти даде наследство, това е Бог и Него ще помниш. Това не е философски въпрос. Това не е въпрос, който можеш да намериш в някоя книга.
към беседата >>
Вече десет години откак съм дошъл тук, все се намирам на същото положение.
В една своя книга един американец пише свои опитности. Той получавал писма от един свой роднина от онзи свят, който му казвал: Големи са моите нещастия тук. Всичко имам за ядене и пиене, но не мога да ям. Гледам пред себе си добре сложена трапеза с ядене. Тъкмо пристъпя една крачка към нея, и тя веднага отстъпва една крачка от мене.
Вече десет години откак съм дошъл тук, все се намирам на същото положение.
Още не съм седнал да си хапна. Дано се върна по-скоро на земята, че да се нахраня, иначе, тук гладен ще умра. Всичко, което вижда за ядене, му се иска, но не може да яде. Така се измъчва вече десет години наред. Така ще бъде за всеки неподготвен човек, като влезе в онзи свят.
към беседата >>
Те чистили стаята му, треперели около него.
– Добре, давам ти, колкото искаш. Той отишъл да си купи един сандък за 50 лева, взел един хамалин и го внесъл в стаята си. Всяка вечер той заключвал стаята си, отварял сандъка и започвал да брои парите си, които дрънкали, понеже били металически и по пет и десет стотинки. Като го чували синовете му да дрънка пари в стаята си, казали помежду си: Този стар вълк има още пари, държи ги затворени, не е раздал всичкото си богатство. На третия ден синовете му започнали да го навещават, да го наглеждат, да му носят хубава храна.
Те чистили стаята му, треперели около него.
Той им казвал: Синко, като замина за онзи свят, ще ви оставя и този сандък. Но всяка вечер отварял сандъка си и броил парите в него. Като умрял, синовете побързали да отворят сандъка, да видят какво има в него и останали зачудени, като намерили малко пари и то дребни, и пет и десет стотинки монети, но също така намерили едно писмо и едно въже. В писмото пишело: Който раздава богатството си преди смъртта си, по-напред да си купи едно въже. Като видели това, синовете му казали: За 500 лева го хранихме толкова години, и при това толкова добре.
към беседата >>
Следователно, доброто, което иде в света, не е нито в бащата, нито в дядото.
Единственото нещо, което ние оставяме на нашите близки, това са нашите дългове. Аз не съм виждал нито един баща, който да не е оставил на своите наследници борчове, които индусите наричат карма. Никой не е оставил на наследниците си наследство аржан-конте. И затова всеки казва: Аз трябва да платя кармата си. Добрините са много малко в сравнение със злото.
Следователно, доброто, което иде в света, не е нито в бащата, нито в дядото.
Доброто иде от Бога и ще Го помниш. Единственият, който може да ти даде наследство, това е Бог и Него ще помниш. Това не е философски въпрос. Това не е въпрос, който можеш да намериш в някоя книга. Това е въпрос, който всеки човек трябва да изследва в себе си, в самата природа.
към беседата >>
Още не съм седнал да си хапна.
Той получавал писма от един свой роднина от онзи свят, който му казвал: Големи са моите нещастия тук. Всичко имам за ядене и пиене, но не мога да ям. Гледам пред себе си добре сложена трапеза с ядене. Тъкмо пристъпя една крачка към нея, и тя веднага отстъпва една крачка от мене. Вече десет години откак съм дошъл тук, все се намирам на същото положение.
Още не съм седнал да си хапна.
Дано се върна по-скоро на земята, че да се нахраня, иначе, тук гладен ще умра. Всичко, което вижда за ядене, му се иска, но не може да яде. Така се измъчва вече десет години наред. Така ще бъде за всеки неподготвен човек, като влезе в онзи свят. Благото ще седи пред него, а той няма да може от нищо да хапне.
към беседата >>
Той им казвал: Синко, като замина за онзи свят, ще ви оставя и този сандък.
Той отишъл да си купи един сандък за 50 лева, взел един хамалин и го внесъл в стаята си. Всяка вечер той заключвал стаята си, отварял сандъка и започвал да брои парите си, които дрънкали, понеже били металически и по пет и десет стотинки. Като го чували синовете му да дрънка пари в стаята си, казали помежду си: Този стар вълк има още пари, държи ги затворени, не е раздал всичкото си богатство. На третия ден синовете му започнали да го навещават, да го наглеждат, да му носят хубава храна. Те чистили стаята му, треперели около него.
Той им казвал: Синко, като замина за онзи свят, ще ви оставя и този сандък.
Но всяка вечер отварял сандъка си и броил парите в него. Като умрял, синовете побързали да отворят сандъка, да видят какво има в него и останали зачудени, като намерили малко пари и то дребни, и пет и десет стотинки монети, но също така намерили едно писмо и едно въже. В писмото пишело: Който раздава богатството си преди смъртта си, по-напред да си купи едно въже. Като видели това, синовете му казали: За 500 лева го хранихме толкова години, и при това толкова добре.
към беседата >>
Доброто иде от Бога и ще Го помниш.
Аз не съм виждал нито един баща, който да не е оставил на своите наследници борчове, които индусите наричат карма. Никой не е оставил на наследниците си наследство аржан-конте. И затова всеки казва: Аз трябва да платя кармата си. Добрините са много малко в сравнение със злото. Следователно, доброто, което иде в света, не е нито в бащата, нито в дядото.
Доброто иде от Бога и ще Го помниш.
Единственият, който може да ти даде наследство, това е Бог и Него ще помниш. Това не е философски въпрос. Това не е въпрос, който можеш да намериш в някоя книга. Това е въпрос, който всеки човек трябва да изследва в себе си, в самата природа. Има начини, чрез които човек може да провери тези въпроси.
към беседата >>
Дано се върна по-скоро на земята, че да се нахраня, иначе, тук гладен ще умра.
Всичко имам за ядене и пиене, но не мога да ям. Гледам пред себе си добре сложена трапеза с ядене. Тъкмо пристъпя една крачка към нея, и тя веднага отстъпва една крачка от мене. Вече десет години откак съм дошъл тук, все се намирам на същото положение. Още не съм седнал да си хапна.
Дано се върна по-скоро на земята, че да се нахраня, иначе, тук гладен ще умра.
Всичко, което вижда за ядене, му се иска, но не може да яде. Така се измъчва вече десет години наред. Така ще бъде за всеки неподготвен човек, като влезе в онзи свят. Благото ще седи пред него, а той няма да може от нищо да хапне. В такъв случай по-добре е тукашният обед, отколкото духовното виждане.
към беседата >>
Но всяка вечер отварял сандъка си и броил парите в него.
Всяка вечер той заключвал стаята си, отварял сандъка и започвал да брои парите си, които дрънкали, понеже били металически и по пет и десет стотинки. Като го чували синовете му да дрънка пари в стаята си, казали помежду си: Този стар вълк има още пари, държи ги затворени, не е раздал всичкото си богатство. На третия ден синовете му започнали да го навещават, да го наглеждат, да му носят хубава храна. Те чистили стаята му, треперели около него. Той им казвал: Синко, като замина за онзи свят, ще ви оставя и този сандък.
Но всяка вечер отварял сандъка си и броил парите в него.
Като умрял, синовете побързали да отворят сандъка, да видят какво има в него и останали зачудени, като намерили малко пари и то дребни, и пет и десет стотинки монети, но също така намерили едно писмо и едно въже. В писмото пишело: Който раздава богатството си преди смъртта си, по-напред да си купи едно въже. Като видели това, синовете му казали: За 500 лева го хранихме толкова години, и при това толкова добре.
към беседата >>
Единственият, който може да ти даде наследство, това е Бог и Него ще помниш.
Никой не е оставил на наследниците си наследство аржан-конте. И затова всеки казва: Аз трябва да платя кармата си. Добрините са много малко в сравнение със злото. Следователно, доброто, което иде в света, не е нито в бащата, нито в дядото. Доброто иде от Бога и ще Го помниш.
Единственият, който може да ти даде наследство, това е Бог и Него ще помниш.
Това не е философски въпрос. Това не е въпрос, който можеш да намериш в някоя книга. Това е въпрос, който всеки човек трябва да изследва в себе си, в самата природа. Има начини, чрез които човек може да провери тези въпроси. Има хора, които отчасти са го проверили.
към беседата >>
Всичко, което вижда за ядене, му се иска, но не може да яде.
Гледам пред себе си добре сложена трапеза с ядене. Тъкмо пристъпя една крачка към нея, и тя веднага отстъпва една крачка от мене. Вече десет години откак съм дошъл тук, все се намирам на същото положение. Още не съм седнал да си хапна. Дано се върна по-скоро на земята, че да се нахраня, иначе, тук гладен ще умра.
Всичко, което вижда за ядене, му се иска, но не може да яде.
Така се измъчва вече десет години наред. Така ще бъде за всеки неподготвен човек, като влезе в онзи свят. Благото ще седи пред него, а той няма да може от нищо да хапне. В такъв случай по-добре е тукашният обед, отколкото духовното виждане. Обаче, и духовният свят има своя реална страна.
към беседата >>
Като умрял, синовете побързали да отворят сандъка, да видят какво има в него и останали зачудени, като намерили малко пари и то дребни, и пет и десет стотинки монети, но също така намерили едно писмо и едно въже.
Като го чували синовете му да дрънка пари в стаята си, казали помежду си: Този стар вълк има още пари, държи ги затворени, не е раздал всичкото си богатство. На третия ден синовете му започнали да го навещават, да го наглеждат, да му носят хубава храна. Те чистили стаята му, треперели около него. Той им казвал: Синко, като замина за онзи свят, ще ви оставя и този сандък. Но всяка вечер отварял сандъка си и броил парите в него.
Като умрял, синовете побързали да отворят сандъка, да видят какво има в него и останали зачудени, като намерили малко пари и то дребни, и пет и десет стотинки монети, но също така намерили едно писмо и едно въже.
В писмото пишело: Който раздава богатството си преди смъртта си, по-напред да си купи едно въже. Като видели това, синовете му казали: За 500 лева го хранихме толкова години, и при това толкова добре.
към беседата >>
Това не е философски въпрос.
И затова всеки казва: Аз трябва да платя кармата си. Добрините са много малко в сравнение със злото. Следователно, доброто, което иде в света, не е нито в бащата, нито в дядото. Доброто иде от Бога и ще Го помниш. Единственият, който може да ти даде наследство, това е Бог и Него ще помниш.
Това не е философски въпрос.
Това не е въпрос, който можеш да намериш в някоя книга. Това е въпрос, който всеки човек трябва да изследва в себе си, в самата природа. Има начини, чрез които човек може да провери тези въпроси. Има хора, които отчасти са го проверили. Този закон работи на всякъде.
към беседата >>
Така се измъчва вече десет години наред.
Тъкмо пристъпя една крачка към нея, и тя веднага отстъпва една крачка от мене. Вече десет години откак съм дошъл тук, все се намирам на същото положение. Още не съм седнал да си хапна. Дано се върна по-скоро на земята, че да се нахраня, иначе, тук гладен ще умра. Всичко, което вижда за ядене, му се иска, но не може да яде.
Така се измъчва вече десет години наред.
Така ще бъде за всеки неподготвен човек, като влезе в онзи свят. Благото ще седи пред него, а той няма да може от нищо да хапне. В такъв случай по-добре е тукашният обед, отколкото духовното виждане. Обаче, и духовният свят има своя реална страна. Тя се отнася за онзи, който е подготвен.
към беседата >>
В писмото пишело: Който раздава богатството си преди смъртта си, по-напред да си купи едно въже.
На третия ден синовете му започнали да го навещават, да го наглеждат, да му носят хубава храна. Те чистили стаята му, треперели около него. Той им казвал: Синко, като замина за онзи свят, ще ви оставя и този сандък. Но всяка вечер отварял сандъка си и броил парите в него. Като умрял, синовете побързали да отворят сандъка, да видят какво има в него и останали зачудени, като намерили малко пари и то дребни, и пет и десет стотинки монети, но също така намерили едно писмо и едно въже.
В писмото пишело: Който раздава богатството си преди смъртта си, по-напред да си купи едно въже.
Като видели това, синовете му казали: За 500 лева го хранихме толкова години, и при това толкова добре.
към беседата >>
Това не е въпрос, който можеш да намериш в някоя книга.
Добрините са много малко в сравнение със злото. Следователно, доброто, което иде в света, не е нито в бащата, нито в дядото. Доброто иде от Бога и ще Го помниш. Единственият, който може да ти даде наследство, това е Бог и Него ще помниш. Това не е философски въпрос.
Това не е въпрос, който можеш да намериш в някоя книга.
Това е въпрос, който всеки човек трябва да изследва в себе си, в самата природа. Има начини, чрез които човек може да провери тези въпроси. Има хора, които отчасти са го проверили. Този закон работи на всякъде. Един англичани е написал една книга, дал е цяла статистика.
към беседата >>
Така ще бъде за всеки неподготвен човек, като влезе в онзи свят.
Вече десет години откак съм дошъл тук, все се намирам на същото положение. Още не съм седнал да си хапна. Дано се върна по-скоро на земята, че да се нахраня, иначе, тук гладен ще умра. Всичко, което вижда за ядене, му се иска, но не може да яде. Така се измъчва вече десет години наред.
Така ще бъде за всеки неподготвен човек, като влезе в онзи свят.
Благото ще седи пред него, а той няма да може от нищо да хапне. В такъв случай по-добре е тукашният обед, отколкото духовното виждане. Обаче, и духовният свят има своя реална страна. Тя се отнася за онзи, който е подготвен. И там има ядене, от което човек може да яде.
към беседата >>
Като видели това, синовете му казали: За 500 лева го хранихме толкова години, и при това толкова добре.
Те чистили стаята му, треперели около него. Той им казвал: Синко, като замина за онзи свят, ще ви оставя и този сандък. Но всяка вечер отварял сандъка си и броил парите в него. Като умрял, синовете побързали да отворят сандъка, да видят какво има в него и останали зачудени, като намерили малко пари и то дребни, и пет и десет стотинки монети, но също така намерили едно писмо и едно въже. В писмото пишело: Който раздава богатството си преди смъртта си, по-напред да си купи едно въже.
Като видели това, синовете му казали: За 500 лева го хранихме толкова години, и при това толкова добре.
към беседата >>
Това е въпрос, който всеки човек трябва да изследва в себе си, в самата природа.
Следователно, доброто, което иде в света, не е нито в бащата, нито в дядото. Доброто иде от Бога и ще Го помниш. Единственият, който може да ти даде наследство, това е Бог и Него ще помниш. Това не е философски въпрос. Това не е въпрос, който можеш да намериш в някоя книга.
Това е въпрос, който всеки човек трябва да изследва в себе си, в самата природа.
Има начини, чрез които човек може да провери тези въпроси. Има хора, които отчасти са го проверили. Този закон работи на всякъде. Един англичани е написал една книга, дал е цяла статистика. Тази статистика се състои в следното: Той е написал отговор на един и половина милион молитви.
към беседата >>
Благото ще седи пред него, а той няма да може от нищо да хапне.
Още не съм седнал да си хапна. Дано се върна по-скоро на земята, че да се нахраня, иначе, тук гладен ще умра. Всичко, което вижда за ядене, му се иска, но не може да яде. Така се измъчва вече десет години наред. Така ще бъде за всеки неподготвен човек, като влезе в онзи свят.
Благото ще седи пред него, а той няма да може от нищо да хапне.
В такъв случай по-добре е тукашният обед, отколкото духовното виждане. Обаче, и духовният свят има своя реална страна. Тя се отнася за онзи, който е подготвен. И там има ядене, от което човек може да яде. Ако ти е позволено в онзи свят да ядеш, тогава няма защо да се връщаш.
към беседата >>
Сега аз ви привеждам този метод, за да ви покажа, че така постъпва и природата спрямо вас.
Сега аз ви привеждам този метод, за да ви покажа, че така постъпва и природата спрямо вас.
Вие се мислите за много умни, но все-таки природата ще ви надхитри.
към беседата >>
Има начини, чрез които човек може да провери тези въпроси.
Доброто иде от Бога и ще Го помниш. Единственият, който може да ти даде наследство, това е Бог и Него ще помниш. Това не е философски въпрос. Това не е въпрос, който можеш да намериш в някоя книга. Това е въпрос, който всеки човек трябва да изследва в себе си, в самата природа.
Има начини, чрез които човек може да провери тези въпроси.
Има хора, които отчасти са го проверили. Този закон работи на всякъде. Един англичани е написал една книга, дал е цяла статистика. Тази статистика се състои в следното: Той е написал отговор на един и половина милион молитви. Той живял 95 години и в това време отправил към Бога един и половина милион молитви, на които получил отговор.
към беседата >>
В такъв случай по-добре е тукашният обед, отколкото духовното виждане.
Дано се върна по-скоро на земята, че да се нахраня, иначе, тук гладен ще умра. Всичко, което вижда за ядене, му се иска, но не може да яде. Така се измъчва вече десет години наред. Така ще бъде за всеки неподготвен човек, като влезе в онзи свят. Благото ще седи пред него, а той няма да може от нищо да хапне.
В такъв случай по-добре е тукашният обед, отколкото духовното виждане.
Обаче, и духовният свят има своя реална страна. Тя се отнася за онзи, който е подготвен. И там има ядене, от което човек може да яде. Ако ти е позволено в онзи свят да ядеш, тогава няма защо да се връщаш. Ако можеш да ядеш в онзи свят, по-хубаво место оттам няма.
към беседата >>
Вие се мислите за много умни, но все-таки природата ще ви надхитри.
Сега аз ви привеждам този метод, за да ви покажа, че така постъпва и природата спрямо вас.
Вие се мислите за много умни, но все-таки природата ще ви надхитри.
към беседата >>
Има хора, които отчасти са го проверили.
Единственият, който може да ти даде наследство, това е Бог и Него ще помниш. Това не е философски въпрос. Това не е въпрос, който можеш да намериш в някоя книга. Това е въпрос, който всеки човек трябва да изследва в себе си, в самата природа. Има начини, чрез които човек може да провери тези въпроси.
Има хора, които отчасти са го проверили.
Този закон работи на всякъде. Един англичани е написал една книга, дал е цяла статистика. Тази статистика се състои в следното: Той е написал отговор на един и половина милион молитви. Той живял 95 години и в това време отправил към Бога един и половина милион молитви, на които получил отговор. С парите, които получил като отговор на своите молитви, той отгледал повече от две хиляди деца сирачета в едно сиропиталище, без да иска направо от хората пари.
към беседата >>
Обаче, и духовният свят има своя реална страна.
Всичко, което вижда за ядене, му се иска, но не може да яде. Така се измъчва вече десет години наред. Така ще бъде за всеки неподготвен човек, като влезе в онзи свят. Благото ще седи пред него, а той няма да може от нищо да хапне. В такъв случай по-добре е тукашният обед, отколкото духовното виждане.
Обаче, и духовният свят има своя реална страна.
Тя се отнася за онзи, който е подготвен. И там има ядене, от което човек може да яде. Ако ти е позволено в онзи свят да ядеш, тогава няма защо да се връщаш. Ако можеш да ядеш в онзи свят, по-хубаво место оттам няма. Но ако не можеш да ядеш, по-лош свят от онзи няма.
към беседата >>
В тази свещена книга е писано: „Младият да помни Създателя си в дните на младостта си“.
В тази свещена книга е писано: „Младият да помни Създателя си в дните на младостта си“.
Той трябва да го помни, защото без Него той не може да бъде щастлив. Не е въпросът във вярването, но трябва да Го помни. Това е една реална опитност. Ти трябва да помниш същественото. Ти трябва да помниш, че някой ти е направил едно голямо добро.
към беседата >>
Този закон работи на всякъде.
Това не е философски въпрос. Това не е въпрос, който можеш да намериш в някоя книга. Това е въпрос, който всеки човек трябва да изследва в себе си, в самата природа. Има начини, чрез които човек може да провери тези въпроси. Има хора, които отчасти са го проверили.
Този закон работи на всякъде.
Един англичани е написал една книга, дал е цяла статистика. Тази статистика се състои в следното: Той е написал отговор на един и половина милион молитви. Той живял 95 години и в това време отправил към Бога един и половина милион молитви, на които получил отговор. С парите, които получил като отговор на своите молитви, той отгледал повече от две хиляди деца сирачета в едно сиропиталище, без да иска направо от хората пари. Той седял и се молил, без да казва някому, че има нужда от пари, че отглежда сирачета.
към беседата >>
Тя се отнася за онзи, който е подготвен.
Така се измъчва вече десет години наред. Така ще бъде за всеки неподготвен човек, като влезе в онзи свят. Благото ще седи пред него, а той няма да може от нищо да хапне. В такъв случай по-добре е тукашният обед, отколкото духовното виждане. Обаче, и духовният свят има своя реална страна.
Тя се отнася за онзи, който е подготвен.
И там има ядене, от което човек може да яде. Ако ти е позволено в онзи свят да ядеш, тогава няма защо да се връщаш. Ако можеш да ядеш в онзи свят, по-хубаво место оттам няма. Но ако не можеш да ядеш, по-лош свят от онзи няма.
към беседата >>
Той трябва да го помни, защото без Него той не може да бъде щастлив.
В тази свещена книга е писано: „Младият да помни Създателя си в дните на младостта си“.
Той трябва да го помни, защото без Него той не може да бъде щастлив.
Не е въпросът във вярването, но трябва да Го помни. Това е една реална опитност. Ти трябва да помниш същественото. Ти трябва да помниш, че някой ти е направил едно голямо добро. Не е въпросът да вярваш, но трябва да помниш.
към беседата >>
Един англичани е написал една книга, дал е цяла статистика.
Това не е въпрос, който можеш да намериш в някоя книга. Това е въпрос, който всеки човек трябва да изследва в себе си, в самата природа. Има начини, чрез които човек може да провери тези въпроси. Има хора, които отчасти са го проверили. Този закон работи на всякъде.
Един англичани е написал една книга, дал е цяла статистика.
Тази статистика се състои в следното: Той е написал отговор на един и половина милион молитви. Той живял 95 години и в това време отправил към Бога един и половина милион молитви, на които получил отговор. С парите, които получил като отговор на своите молитви, той отгледал повече от две хиляди деца сирачета в едно сиропиталище, без да иска направо от хората пари. Той седял и се молил, без да казва някому, че има нужда от пари, че отглежда сирачета. Молил се и очаквал.
към беседата >>
И там има ядене, от което човек може да яде.
Така ще бъде за всеки неподготвен човек, като влезе в онзи свят. Благото ще седи пред него, а той няма да може от нищо да хапне. В такъв случай по-добре е тукашният обед, отколкото духовното виждане. Обаче, и духовният свят има своя реална страна. Тя се отнася за онзи, който е подготвен.
И там има ядене, от което човек може да яде.
Ако ти е позволено в онзи свят да ядеш, тогава няма защо да се връщаш. Ако можеш да ядеш в онзи свят, по-хубаво место оттам няма. Но ако не можеш да ядеш, по-лош свят от онзи няма.
към беседата >>
Не е въпросът във вярването, но трябва да Го помни.
В тази свещена книга е писано: „Младият да помни Създателя си в дните на младостта си“. Той трябва да го помни, защото без Него той не може да бъде щастлив.
Не е въпросът във вярването, но трябва да Го помни.
Това е една реална опитност. Ти трябва да помниш същественото. Ти трябва да помниш, че някой ти е направил едно голямо добро. Не е въпросът да вярваш, но трябва да помниш. Човек може да помни само онова хубавото, великото в света.
към беседата >>
Тази статистика се състои в следното: Той е написал отговор на един и половина милион молитви.
Това е въпрос, който всеки човек трябва да изследва в себе си, в самата природа. Има начини, чрез които човек може да провери тези въпроси. Има хора, които отчасти са го проверили. Този закон работи на всякъде. Един англичани е написал една книга, дал е цяла статистика.
Тази статистика се състои в следното: Той е написал отговор на един и половина милион молитви.
Той живял 95 години и в това време отправил към Бога един и половина милион молитви, на които получил отговор. С парите, които получил като отговор на своите молитви, той отгледал повече от две хиляди деца сирачета в едно сиропиталище, без да иска направо от хората пари. Той седял и се молил, без да казва някому, че има нужда от пари, че отглежда сирачета. Молил се и очаквал. Един ден имал голяма нужда от пари за сиропиталището си и се помолил на Бога да му помогне.
към беседата >>
Ако ти е позволено в онзи свят да ядеш, тогава няма защо да се връщаш.
Благото ще седи пред него, а той няма да може от нищо да хапне. В такъв случай по-добре е тукашният обед, отколкото духовното виждане. Обаче, и духовният свят има своя реална страна. Тя се отнася за онзи, който е подготвен. И там има ядене, от което човек може да яде.
Ако ти е позволено в онзи свят да ядеш, тогава няма защо да се връщаш.
Ако можеш да ядеш в онзи свят, по-хубаво место оттам няма. Но ако не можеш да ядеш, по-лош свят от онзи няма.
към беседата >>
Това е една реална опитност.
В тази свещена книга е писано: „Младият да помни Създателя си в дните на младостта си“. Той трябва да го помни, защото без Него той не може да бъде щастлив. Не е въпросът във вярването, но трябва да Го помни.
Това е една реална опитност.
Ти трябва да помниш същественото. Ти трябва да помниш, че някой ти е направил едно голямо добро. Не е въпросът да вярваш, но трябва да помниш. Човек може да помни само онова хубавото, великото в света. Кое е онова великото, което трябва да помните?
към беседата >>
Той живял 95 години и в това време отправил към Бога един и половина милион молитви, на които получил отговор.
Има начини, чрез които човек може да провери тези въпроси. Има хора, които отчасти са го проверили. Този закон работи на всякъде. Един англичани е написал една книга, дал е цяла статистика. Тази статистика се състои в следното: Той е написал отговор на един и половина милион молитви.
Той живял 95 години и в това време отправил към Бога един и половина милион молитви, на които получил отговор.
С парите, които получил като отговор на своите молитви, той отгледал повече от две хиляди деца сирачета в едно сиропиталище, без да иска направо от хората пари. Той седял и се молил, без да казва някому, че има нужда от пари, че отглежда сирачета. Молил се и очаквал. Един ден имал голяма нужда от пари за сиропиталището си и се помолил на Бога да му помогне. По едно време идва при него един англичанин и му казал: Аз имам на разположение 500 хиляди английски долари, искам да ги дам на някое благотворително дружество.
към беседата >>
Ако можеш да ядеш в онзи свят, по-хубаво место оттам няма.
В такъв случай по-добре е тукашният обед, отколкото духовното виждане. Обаче, и духовният свят има своя реална страна. Тя се отнася за онзи, който е подготвен. И там има ядене, от което човек може да яде. Ако ти е позволено в онзи свят да ядеш, тогава няма защо да се връщаш.
Ако можеш да ядеш в онзи свят, по-хубаво место оттам няма.
Но ако не можеш да ядеш, по-лош свят от онзи няма.
към беседата >>
Ти трябва да помниш същественото.
В тази свещена книга е писано: „Младият да помни Създателя си в дните на младостта си“. Той трябва да го помни, защото без Него той не може да бъде щастлив. Не е въпросът във вярването, но трябва да Го помни. Това е една реална опитност.
Ти трябва да помниш същественото.
Ти трябва да помниш, че някой ти е направил едно голямо добро. Не е въпросът да вярваш, но трябва да помниш. Човек може да помни само онова хубавото, великото в света. Кое е онова великото, което трябва да помните? Вие трябва да помните едно нещо: Че без вашия Създател вие не можете да бъдете щастливи.
към беседата >>
С парите, които получил като отговор на своите молитви, той отгледал повече от две хиляди деца сирачета в едно сиропиталище, без да иска направо от хората пари.
Има хора, които отчасти са го проверили. Този закон работи на всякъде. Един англичани е написал една книга, дал е цяла статистика. Тази статистика се състои в следното: Той е написал отговор на един и половина милион молитви. Той живял 95 години и в това време отправил към Бога един и половина милион молитви, на които получил отговор.
С парите, които получил като отговор на своите молитви, той отгледал повече от две хиляди деца сирачета в едно сиропиталище, без да иска направо от хората пари.
Той седял и се молил, без да казва някому, че има нужда от пари, че отглежда сирачета. Молил се и очаквал. Един ден имал голяма нужда от пари за сиропиталището си и се помолил на Бога да му помогне. По едно време идва при него един англичанин и му казал: Аз имам на разположение 500 хиляди английски долари, искам да ги дам на някое благотворително дружество. – Добре, щом искате, дайте ги на когото намирате за добре.
към беседата >>
Но ако не можеш да ядеш, по-лош свят от онзи няма.
Обаче, и духовният свят има своя реална страна. Тя се отнася за онзи, който е подготвен. И там има ядене, от което човек може да яде. Ако ти е позволено в онзи свят да ядеш, тогава няма защо да се връщаш. Ако можеш да ядеш в онзи свят, по-хубаво место оттам няма.
Но ако не можеш да ядеш, по-лош свят от онзи няма.
към беседата >>
Ти трябва да помниш, че някой ти е направил едно голямо добро.
В тази свещена книга е писано: „Младият да помни Създателя си в дните на младостта си“. Той трябва да го помни, защото без Него той не може да бъде щастлив. Не е въпросът във вярването, но трябва да Го помни. Това е една реална опитност. Ти трябва да помниш същественото.
Ти трябва да помниш, че някой ти е направил едно голямо добро.
Не е въпросът да вярваш, но трябва да помниш. Човек може да помни само онова хубавото, великото в света. Кое е онова великото, което трябва да помните? Вие трябва да помните едно нещо: Че без вашия Създател вие не можете да бъдете щастливи. Аз съм ровил всичките книги не само тук на земята, но и навсякъде е, и съм дошъл до заключение, че вие не можете да бъдете щастливи без онези, които са създали света.
към беседата >>
Той седял и се молил, без да казва някому, че има нужда от пари, че отглежда сирачета.
Този закон работи на всякъде. Един англичани е написал една книга, дал е цяла статистика. Тази статистика се състои в следното: Той е написал отговор на един и половина милион молитви. Той живял 95 години и в това време отправил към Бога един и половина милион молитви, на които получил отговор. С парите, които получил като отговор на своите молитви, той отгледал повече от две хиляди деца сирачета в едно сиропиталище, без да иска направо от хората пари.
Той седял и се молил, без да казва някому, че има нужда от пари, че отглежда сирачета.
Молил се и очаквал. Един ден имал голяма нужда от пари за сиропиталището си и се помолил на Бога да му помогне. По едно време идва при него един англичанин и му казал: Аз имам на разположение 500 хиляди английски долари, искам да ги дам на някое благотворително дружество. – Добре, щом искате, дайте ги на когото намирате за добре. Вие имате ли нужда?
към беседата >>
Сега не ви казвам да вярвате.
Сега не ви казвам да вярвате.
Можете да проверите това. Ако го намерите за вероятно, добре. Но ако не го намерите за вероятно, турете го на страна. Това е мимоходом казано, само да хвърля известна светлина в умовете ви. Едни казват, че слънцето било разтопено и имало топлина един милион градуса.
към беседата >>
Не е въпросът да вярваш, но трябва да помниш.
Той трябва да го помни, защото без Него той не може да бъде щастлив. Не е въпросът във вярването, но трябва да Го помни. Това е една реална опитност. Ти трябва да помниш същественото. Ти трябва да помниш, че някой ти е направил едно голямо добро.
Не е въпросът да вярваш, но трябва да помниш.
Човек може да помни само онова хубавото, великото в света. Кое е онова великото, което трябва да помните? Вие трябва да помните едно нещо: Че без вашия Създател вие не можете да бъдете щастливи. Аз съм ровил всичките книги не само тук на земята, но и навсякъде е, и съм дошъл до заключение, че вие не можете да бъдете щастливи без онези, които са създали света. Щастието на човека зависи от ред условия.
към беседата >>
Молил се и очаквал.
Един англичани е написал една книга, дал е цяла статистика. Тази статистика се състои в следното: Той е написал отговор на един и половина милион молитви. Той живял 95 години и в това време отправил към Бога един и половина милион молитви, на които получил отговор. С парите, които получил като отговор на своите молитви, той отгледал повече от две хиляди деца сирачета в едно сиропиталище, без да иска направо от хората пари. Той седял и се молил, без да казва някому, че има нужда от пари, че отглежда сирачета.
Молил се и очаквал.
Един ден имал голяма нужда от пари за сиропиталището си и се помолил на Бога да му помогне. По едно време идва при него един англичанин и му казал: Аз имам на разположение 500 хиляди английски долари, искам да ги дам на някое благотворително дружество. – Добре, щом искате, дайте ги на когото намирате за добре. Вие имате ли нужда? – Ако искате, можете да дадете, то е ваша работа.
към беседата >>
Можете да проверите това.
Сега не ви казвам да вярвате.
Можете да проверите това.
Ако го намерите за вероятно, добре. Но ако не го намерите за вероятно, турете го на страна. Това е мимоходом казано, само да хвърля известна светлина в умовете ви. Едни казват, че слънцето било разтопено и имало топлина един милион градуса. Други казват, че имало 25 милиона градуса топлина.
към беседата >>
Човек може да помни само онова хубавото, великото в света.
Не е въпросът във вярването, но трябва да Го помни. Това е една реална опитност. Ти трябва да помниш същественото. Ти трябва да помниш, че някой ти е направил едно голямо добро. Не е въпросът да вярваш, но трябва да помниш.
Човек може да помни само онова хубавото, великото в света.
Кое е онова великото, което трябва да помните? Вие трябва да помните едно нещо: Че без вашия Създател вие не можете да бъдете щастливи. Аз съм ровил всичките книги не само тук на земята, но и навсякъде е, и съм дошъл до заключение, че вие не можете да бъдете щастливи без онези, които са създали света. Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо то зависи от въздуха, после от водата, от светлината, от храната и от самата почва и от окръжаващата среда.
към беседата >>
Един ден имал голяма нужда от пари за сиропиталището си и се помолил на Бога да му помогне.
Тази статистика се състои в следното: Той е написал отговор на един и половина милион молитви. Той живял 95 години и в това време отправил към Бога един и половина милион молитви, на които получил отговор. С парите, които получил като отговор на своите молитви, той отгледал повече от две хиляди деца сирачета в едно сиропиталище, без да иска направо от хората пари. Той седял и се молил, без да казва някому, че има нужда от пари, че отглежда сирачета. Молил се и очаквал.
Един ден имал голяма нужда от пари за сиропиталището си и се помолил на Бога да му помогне.
По едно време идва при него един англичанин и му казал: Аз имам на разположение 500 хиляди английски долари, искам да ги дам на някое благотворително дружество. – Добре, щом искате, дайте ги на когото намирате за добре. Вие имате ли нужда? – Ако искате, можете да дадете, то е ваша работа. Англичанинът си излиза вън и пак се връща и го пита: Вие имате ли нужда?
към беседата >>
Ако го намерите за вероятно, добре.
Сега не ви казвам да вярвате. Можете да проверите това.
Ако го намерите за вероятно, добре.
Но ако не го намерите за вероятно, турете го на страна. Това е мимоходом казано, само да хвърля известна светлина в умовете ви. Едни казват, че слънцето било разтопено и имало топлина един милион градуса. Други казват, че имало 25 милиона градуса топлина. Трети казват, че имало 40 милиона градуса топлина.
към беседата >>
Кое е онова великото, което трябва да помните?
Това е една реална опитност. Ти трябва да помниш същественото. Ти трябва да помниш, че някой ти е направил едно голямо добро. Не е въпросът да вярваш, но трябва да помниш. Човек може да помни само онова хубавото, великото в света.
Кое е онова великото, което трябва да помните?
Вие трябва да помните едно нещо: Че без вашия Създател вие не можете да бъдете щастливи. Аз съм ровил всичките книги не само тук на земята, но и навсякъде е, и съм дошъл до заключение, че вие не можете да бъдете щастливи без онези, които са създали света. Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо то зависи от въздуха, после от водата, от светлината, от храната и от самата почва и от окръжаващата среда. Има ред още условия, които влияят за щастието на човека, които той даже и не подозира.
към беседата >>
По едно време идва при него един англичанин и му казал: Аз имам на разположение 500 хиляди английски долари, искам да ги дам на някое благотворително дружество.
Той живял 95 години и в това време отправил към Бога един и половина милион молитви, на които получил отговор. С парите, които получил като отговор на своите молитви, той отгледал повече от две хиляди деца сирачета в едно сиропиталище, без да иска направо от хората пари. Той седял и се молил, без да казва някому, че има нужда от пари, че отглежда сирачета. Молил се и очаквал. Един ден имал голяма нужда от пари за сиропиталището си и се помолил на Бога да му помогне.
По едно време идва при него един англичанин и му казал: Аз имам на разположение 500 хиляди английски долари, искам да ги дам на някое благотворително дружество.
– Добре, щом искате, дайте ги на когото намирате за добре. Вие имате ли нужда? – Ако искате, можете да дадете, то е ваша работа. Англичанинът си излиза вън и пак се връща и го пита: Вие имате ли нужда? Трети път пак го пита, и след като излязъл вън, най-после се върнал и казал на този благороден човек: Имате или нямате нужда, аз ще оставя парите на вас.
към беседата >>
Но ако не го намерите за вероятно, турете го на страна.
Сега не ви казвам да вярвате. Можете да проверите това. Ако го намерите за вероятно, добре.
Но ако не го намерите за вероятно, турете го на страна.
Това е мимоходом казано, само да хвърля известна светлина в умовете ви. Едни казват, че слънцето било разтопено и имало топлина един милион градуса. Други казват, че имало 25 милиона градуса топлина. Трети казват, че имало 40 милиона градуса топлина. И това е възможно, но кой е мерил тази топлина?
към беседата >>
Вие трябва да помните едно нещо: Че без вашия Създател вие не можете да бъдете щастливи.
Ти трябва да помниш същественото. Ти трябва да помниш, че някой ти е направил едно голямо добро. Не е въпросът да вярваш, но трябва да помниш. Човек може да помни само онова хубавото, великото в света. Кое е онова великото, което трябва да помните?
Вие трябва да помните едно нещо: Че без вашия Създател вие не можете да бъдете щастливи.
Аз съм ровил всичките книги не само тук на земята, но и навсякъде е, и съм дошъл до заключение, че вие не можете да бъдете щастливи без онези, които са създали света. Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо то зависи от въздуха, после от водата, от светлината, от храната и от самата почва и от окръжаващата среда. Има ред още условия, които влияят за щастието на човека, които той даже и не подозира. Вие искате да бъдете щастливи, но не сте изучавали науката за щастието.
към беседата >>
– Добре, щом искате, дайте ги на когото намирате за добре.
С парите, които получил като отговор на своите молитви, той отгледал повече от две хиляди деца сирачета в едно сиропиталище, без да иска направо от хората пари. Той седял и се молил, без да казва някому, че има нужда от пари, че отглежда сирачета. Молил се и очаквал. Един ден имал голяма нужда от пари за сиропиталището си и се помолил на Бога да му помогне. По едно време идва при него един англичанин и му казал: Аз имам на разположение 500 хиляди английски долари, искам да ги дам на някое благотворително дружество.
– Добре, щом искате, дайте ги на когото намирате за добре.
Вие имате ли нужда? – Ако искате, можете да дадете, то е ваша работа. Англичанинът си излиза вън и пак се връща и го пита: Вие имате ли нужда? Трети път пак го пита, и след като излязъл вън, най-после се върнал и казал на този благороден човек: Имате или нямате нужда, аз ще оставя парите на вас. Вземете тези пари и си свършете някоя работа.
към беседата >>
Това е мимоходом казано, само да хвърля известна светлина в умовете ви.
Сега не ви казвам да вярвате. Можете да проверите това. Ако го намерите за вероятно, добре. Но ако не го намерите за вероятно, турете го на страна.
Това е мимоходом казано, само да хвърля известна светлина в умовете ви.
Едни казват, че слънцето било разтопено и имало топлина един милион градуса. Други казват, че имало 25 милиона градуса топлина. Трети казват, че имало 40 милиона градуса топлина. И това е възможно, но кой е мерил тази топлина? Казват, че това се определяло от спектъра на слънцето, според различните елементи, които се намират в слънцето.
към беседата >>
Аз съм ровил всичките книги не само тук на земята, но и навсякъде е, и съм дошъл до заключение, че вие не можете да бъдете щастливи без онези, които са създали света.
Ти трябва да помниш, че някой ти е направил едно голямо добро. Не е въпросът да вярваш, но трябва да помниш. Човек може да помни само онова хубавото, великото в света. Кое е онова великото, което трябва да помните? Вие трябва да помните едно нещо: Че без вашия Създател вие не можете да бъдете щастливи.
Аз съм ровил всичките книги не само тук на земята, но и навсякъде е, и съм дошъл до заключение, че вие не можете да бъдете щастливи без онези, които са създали света.
Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо то зависи от въздуха, после от водата, от светлината, от храната и от самата почва и от окръжаващата среда. Има ред още условия, които влияят за щастието на човека, които той даже и не подозира. Вие искате да бъдете щастливи, но не сте изучавали науката за щастието. Варличел-дета, един индус, се опитва да убеди хората, че щастието трябва да се постави за основа на учението.
към беседата >>
Вие имате ли нужда?
Той седял и се молил, без да казва някому, че има нужда от пари, че отглежда сирачета. Молил се и очаквал. Един ден имал голяма нужда от пари за сиропиталището си и се помолил на Бога да му помогне. По едно време идва при него един англичанин и му казал: Аз имам на разположение 500 хиляди английски долари, искам да ги дам на някое благотворително дружество. – Добре, щом искате, дайте ги на когото намирате за добре.
Вие имате ли нужда?
– Ако искате, можете да дадете, то е ваша работа. Англичанинът си излиза вън и пак се връща и го пита: Вие имате ли нужда? Трети път пак го пита, и след като излязъл вън, най-после се върнал и казал на този благороден човек: Имате или нямате нужда, аз ще оставя парите на вас. Вземете тези пари и си свършете някоя работа. Сега аз привеждам един изключителен случай.
към беседата >>
Едни казват, че слънцето било разтопено и имало топлина един милион градуса.
Сега не ви казвам да вярвате. Можете да проверите това. Ако го намерите за вероятно, добре. Но ако не го намерите за вероятно, турете го на страна. Това е мимоходом казано, само да хвърля известна светлина в умовете ви.
Едни казват, че слънцето било разтопено и имало топлина един милион градуса.
Други казват, че имало 25 милиона градуса топлина. Трети казват, че имало 40 милиона градуса топлина. И това е възможно, но кой е мерил тази топлина? Казват, че това се определяло от спектъра на слънцето, според различните елементи, които се намират в слънцето. Сега, това е като една теория, като една хипотеза.
към беседата >>
Щастието на човека зависи от ред условия.
Не е въпросът да вярваш, но трябва да помниш. Човек може да помни само онова хубавото, великото в света. Кое е онова великото, което трябва да помните? Вие трябва да помните едно нещо: Че без вашия Създател вие не можете да бъдете щастливи. Аз съм ровил всичките книги не само тук на земята, но и навсякъде е, и съм дошъл до заключение, че вие не можете да бъдете щастливи без онези, които са създали света.
Щастието на човека зависи от ред условия.
Най-първо то зависи от въздуха, после от водата, от светлината, от храната и от самата почва и от окръжаващата среда. Има ред още условия, които влияят за щастието на човека, които той даже и не подозира. Вие искате да бъдете щастливи, но не сте изучавали науката за щастието. Варличел-дета, един индус, се опитва да убеди хората, че щастието трябва да се постави за основа на учението. Той, обаче, не може да му даде едно научно определение какво нещо е щастието.
към беседата >>
– Ако искате, можете да дадете, то е ваша работа.
Молил се и очаквал. Един ден имал голяма нужда от пари за сиропиталището си и се помолил на Бога да му помогне. По едно време идва при него един англичанин и му казал: Аз имам на разположение 500 хиляди английски долари, искам да ги дам на някое благотворително дружество. – Добре, щом искате, дайте ги на когото намирате за добре. Вие имате ли нужда?
– Ако искате, можете да дадете, то е ваша работа.
Англичанинът си излиза вън и пак се връща и го пита: Вие имате ли нужда? Трети път пак го пита, и след като излязъл вън, най-после се върнал и казал на този благороден човек: Имате или нямате нужда, аз ще оставя парите на вас. Вземете тези пари и си свършете някоя работа. Сега аз привеждам един изключителен случай. Втори подобен случай няма.
към беседата >>
Други казват, че имало 25 милиона градуса топлина.
Можете да проверите това. Ако го намерите за вероятно, добре. Но ако не го намерите за вероятно, турете го на страна. Това е мимоходом казано, само да хвърля известна светлина в умовете ви. Едни казват, че слънцето било разтопено и имало топлина един милион градуса.
Други казват, че имало 25 милиона градуса топлина.
Трети казват, че имало 40 милиона градуса топлина. И това е възможно, но кой е мерил тази топлина? Казват, че това се определяло от спектъра на слънцето, според различните елементи, които се намират в слънцето. Сега, това е като една теория, като една хипотеза. Сега, както и да разглеждаме вашите разсъждения, казвам: Помнете Онзи, Който ви обича.
към беседата >>
Най-първо то зависи от въздуха, после от водата, от светлината, от храната и от самата почва и от окръжаващата среда.
Човек може да помни само онова хубавото, великото в света. Кое е онова великото, което трябва да помните? Вие трябва да помните едно нещо: Че без вашия Създател вие не можете да бъдете щастливи. Аз съм ровил всичките книги не само тук на земята, но и навсякъде е, и съм дошъл до заключение, че вие не можете да бъдете щастливи без онези, които са създали света. Щастието на човека зависи от ред условия.
Най-първо то зависи от въздуха, после от водата, от светлината, от храната и от самата почва и от окръжаващата среда.
Има ред още условия, които влияят за щастието на човека, които той даже и не подозира. Вие искате да бъдете щастливи, но не сте изучавали науката за щастието. Варличел-дета, един индус, се опитва да убеди хората, че щастието трябва да се постави за основа на учението. Той, обаче, не може да му даде едно научно определение какво нещо е щастието. Той го определя като един поет, казва, че е нещо много хубаво, но не може да убеди света.
към беседата >>
Англичанинът си излиза вън и пак се връща и го пита: Вие имате ли нужда?
Един ден имал голяма нужда от пари за сиропиталището си и се помолил на Бога да му помогне. По едно време идва при него един англичанин и му казал: Аз имам на разположение 500 хиляди английски долари, искам да ги дам на някое благотворително дружество. – Добре, щом искате, дайте ги на когото намирате за добре. Вие имате ли нужда? – Ако искате, можете да дадете, то е ваша работа.
Англичанинът си излиза вън и пак се връща и го пита: Вие имате ли нужда?
Трети път пак го пита, и след като излязъл вън, най-после се върнал и казал на този благороден човек: Имате или нямате нужда, аз ще оставя парите на вас. Вземете тези пари и си свършете някоя работа. Сега аз привеждам един изключителен случай. Втори подобен случай няма. Такава книга втори път не може да се напише.
към беседата >>
Трети казват, че имало 40 милиона градуса топлина.
Ако го намерите за вероятно, добре. Но ако не го намерите за вероятно, турете го на страна. Това е мимоходом казано, само да хвърля известна светлина в умовете ви. Едни казват, че слънцето било разтопено и имало топлина един милион градуса. Други казват, че имало 25 милиона градуса топлина.
Трети казват, че имало 40 милиона градуса топлина.
И това е възможно, но кой е мерил тази топлина? Казват, че това се определяло от спектъра на слънцето, според различните елементи, които се намират в слънцето. Сега, това е като една теория, като една хипотеза. Сега, както и да разглеждаме вашите разсъждения, казвам: Помнете Онзи, Който ви обича. Помнете Онзи, Който ви е правил безброй добрини.
към беседата >>
Има ред още условия, които влияят за щастието на човека, които той даже и не подозира.
Кое е онова великото, което трябва да помните? Вие трябва да помните едно нещо: Че без вашия Създател вие не можете да бъдете щастливи. Аз съм ровил всичките книги не само тук на земята, но и навсякъде е, и съм дошъл до заключение, че вие не можете да бъдете щастливи без онези, които са създали света. Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо то зависи от въздуха, после от водата, от светлината, от храната и от самата почва и от окръжаващата среда.
Има ред още условия, които влияят за щастието на човека, които той даже и не подозира.
Вие искате да бъдете щастливи, но не сте изучавали науката за щастието. Варличел-дета, един индус, се опитва да убеди хората, че щастието трябва да се постави за основа на учението. Той, обаче, не може да му даде едно научно определение какво нещо е щастието. Той го определя като един поет, казва, че е нещо много хубаво, но не може да убеди света. Сегашният свят е чрезмерно обективен.
към беседата >>
Трети път пак го пита, и след като излязъл вън, най-после се върнал и казал на този благороден човек: Имате или нямате нужда, аз ще оставя парите на вас.
По едно време идва при него един англичанин и му казал: Аз имам на разположение 500 хиляди английски долари, искам да ги дам на някое благотворително дружество. – Добре, щом искате, дайте ги на когото намирате за добре. Вие имате ли нужда? – Ако искате, можете да дадете, то е ваша работа. Англичанинът си излиза вън и пак се връща и го пита: Вие имате ли нужда?
Трети път пак го пита, и след като излязъл вън, най-после се върнал и казал на този благороден човек: Имате или нямате нужда, аз ще оставя парите на вас.
Вземете тези пари и си свършете някоя работа. Сега аз привеждам един изключителен случай. Втори подобен случай няма. Такава книга втори път не може да се напише. Това е нещо небивало, от което не можем да извадим едно общо заключение.
към беседата >>
И това е възможно, но кой е мерил тази топлина?
Но ако не го намерите за вероятно, турете го на страна. Това е мимоходом казано, само да хвърля известна светлина в умовете ви. Едни казват, че слънцето било разтопено и имало топлина един милион градуса. Други казват, че имало 25 милиона градуса топлина. Трети казват, че имало 40 милиона градуса топлина.
И това е възможно, но кой е мерил тази топлина?
Казват, че това се определяло от спектъра на слънцето, според различните елементи, които се намират в слънцето. Сега, това е като една теория, като една хипотеза. Сега, както и да разглеждаме вашите разсъждения, казвам: Помнете Онзи, Който ви обича. Помнете Онзи, Който ви е правил безброй добрини. Помнете Онзи, Който всякога се е застъпвал за вас.
към беседата >>
Вие искате да бъдете щастливи, но не сте изучавали науката за щастието.
Вие трябва да помните едно нещо: Че без вашия Създател вие не можете да бъдете щастливи. Аз съм ровил всичките книги не само тук на земята, но и навсякъде е, и съм дошъл до заключение, че вие не можете да бъдете щастливи без онези, които са създали света. Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо то зависи от въздуха, после от водата, от светлината, от храната и от самата почва и от окръжаващата среда. Има ред още условия, които влияят за щастието на човека, които той даже и не подозира.
Вие искате да бъдете щастливи, но не сте изучавали науката за щастието.
Варличел-дета, един индус, се опитва да убеди хората, че щастието трябва да се постави за основа на учението. Той, обаче, не може да му даде едно научно определение какво нещо е щастието. Той го определя като един поет, казва, че е нещо много хубаво, но не може да убеди света. Сегашният свят е чрезмерно обективен. Ти на човека трябва да му представиш нещата, да ги види, да се убеди, че тогава.
към беседата >>
Вземете тези пари и си свършете някоя работа.
– Добре, щом искате, дайте ги на когото намирате за добре. Вие имате ли нужда? – Ако искате, можете да дадете, то е ваша работа. Англичанинът си излиза вън и пак се връща и го пита: Вие имате ли нужда? Трети път пак го пита, и след като излязъл вън, най-после се върнал и казал на този благороден човек: Имате или нямате нужда, аз ще оставя парите на вас.
Вземете тези пари и си свършете някоя работа.
Сега аз привеждам един изключителен случай. Втори подобен случай няма. Такава книга втори път не може да се напише. Това е нещо небивало, от което не можем да извадим едно общо заключение. Този човек е бил уверен в молитвата си.
към беседата >>
Казват, че това се определяло от спектъра на слънцето, според различните елементи, които се намират в слънцето.
Това е мимоходом казано, само да хвърля известна светлина в умовете ви. Едни казват, че слънцето било разтопено и имало топлина един милион градуса. Други казват, че имало 25 милиона градуса топлина. Трети казват, че имало 40 милиона градуса топлина. И това е възможно, но кой е мерил тази топлина?
Казват, че това се определяло от спектъра на слънцето, според различните елементи, които се намират в слънцето.
Сега, това е като една теория, като една хипотеза. Сега, както и да разглеждаме вашите разсъждения, казвам: Помнете Онзи, Който ви обича. Помнете Онзи, Който ви е правил безброй добрини. Помнете Онзи, Който всякога се е застъпвал за вас. Помнете Онзи, Който ви е създал.
към беседата >>
Варличел-дета, един индус, се опитва да убеди хората, че щастието трябва да се постави за основа на учението.
Аз съм ровил всичките книги не само тук на земята, но и навсякъде е, и съм дошъл до заключение, че вие не можете да бъдете щастливи без онези, които са създали света. Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо то зависи от въздуха, после от водата, от светлината, от храната и от самата почва и от окръжаващата среда. Има ред още условия, които влияят за щастието на човека, които той даже и не подозира. Вие искате да бъдете щастливи, но не сте изучавали науката за щастието.
Варличел-дета, един индус, се опитва да убеди хората, че щастието трябва да се постави за основа на учението.
Той, обаче, не може да му даде едно научно определение какво нещо е щастието. Той го определя като един поет, казва, че е нещо много хубаво, но не може да убеди света. Сегашният свят е чрезмерно обективен. Ти на човека трябва да му представиш нещата, да ги види, да се убеди, че тогава. Ти му разправяш за един палат, че много е хубав.
към беседата >>
Сега аз привеждам един изключителен случай.
Вие имате ли нужда? – Ако искате, можете да дадете, то е ваша работа. Англичанинът си излиза вън и пак се връща и го пита: Вие имате ли нужда? Трети път пак го пита, и след като излязъл вън, най-после се върнал и казал на този благороден човек: Имате или нямате нужда, аз ще оставя парите на вас. Вземете тези пари и си свършете някоя работа.
Сега аз привеждам един изключителен случай.
Втори подобен случай няма. Такава книга втори път не може да се напише. Това е нещо небивало, от което не можем да извадим едно общо заключение. Този човек е бил уверен в молитвата си. Той е извадил един закон, който е описал в книгата си през ред статистики.
към беседата >>
Сега, това е като една теория, като една хипотеза.
Едни казват, че слънцето било разтопено и имало топлина един милион градуса. Други казват, че имало 25 милиона градуса топлина. Трети казват, че имало 40 милиона градуса топлина. И това е възможно, но кой е мерил тази топлина? Казват, че това се определяло от спектъра на слънцето, според различните елементи, които се намират в слънцето.
Сега, това е като една теория, като една хипотеза.
Сега, както и да разглеждаме вашите разсъждения, казвам: Помнете Онзи, Който ви обича. Помнете Онзи, Който ви е правил безброй добрини. Помнете Онзи, Който всякога се е застъпвал за вас. Помнете Онзи, Който ви е създал. Обичайте Го!
към беседата >>
Той, обаче, не може да му даде едно научно определение какво нещо е щастието.
Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо то зависи от въздуха, после от водата, от светлината, от храната и от самата почва и от окръжаващата среда. Има ред още условия, които влияят за щастието на човека, които той даже и не подозира. Вие искате да бъдете щастливи, но не сте изучавали науката за щастието. Варличел-дета, един индус, се опитва да убеди хората, че щастието трябва да се постави за основа на учението.
Той, обаче, не може да му даде едно научно определение какво нещо е щастието.
Той го определя като един поет, казва, че е нещо много хубаво, но не може да убеди света. Сегашният свят е чрезмерно обективен. Ти на човека трябва да му представиш нещата, да ги види, да се убеди, че тогава. Ти му разправяш за един палат, че много е хубав. Докато не го види, той мъчно може да повярва.
към беседата >>
Втори подобен случай няма.
– Ако искате, можете да дадете, то е ваша работа. Англичанинът си излиза вън и пак се връща и го пита: Вие имате ли нужда? Трети път пак го пита, и след като излязъл вън, най-после се върнал и казал на този благороден човек: Имате или нямате нужда, аз ще оставя парите на вас. Вземете тези пари и си свършете някоя работа. Сега аз привеждам един изключителен случай.
Втори подобен случай няма.
Такава книга втори път не може да се напише. Това е нещо небивало, от което не можем да извадим едно общо заключение. Този човек е бил уверен в молитвата си. Той е извадил един закон, който е описал в книгата си през ред статистики. Ако четете тази книга, в нея няма да намерите никакви теории, никакви обяснения.
към беседата >>
Сега, както и да разглеждаме вашите разсъждения, казвам: Помнете Онзи, Който ви обича.
Други казват, че имало 25 милиона градуса топлина. Трети казват, че имало 40 милиона градуса топлина. И това е възможно, но кой е мерил тази топлина? Казват, че това се определяло от спектъра на слънцето, според различните елементи, които се намират в слънцето. Сега, това е като една теория, като една хипотеза.
Сега, както и да разглеждаме вашите разсъждения, казвам: Помнете Онзи, Който ви обича.
Помнете Онзи, Който ви е правил безброй добрини. Помнете Онзи, Който всякога се е застъпвал за вас. Помнете Онзи, Който ви е създал. Обичайте Го!
към беседата >>
Той го определя като един поет, казва, че е нещо много хубаво, но не може да убеди света.
Най-първо то зависи от въздуха, после от водата, от светлината, от храната и от самата почва и от окръжаващата среда. Има ред още условия, които влияят за щастието на човека, които той даже и не подозира. Вие искате да бъдете щастливи, но не сте изучавали науката за щастието. Варличел-дета, един индус, се опитва да убеди хората, че щастието трябва да се постави за основа на учението. Той, обаче, не може да му даде едно научно определение какво нещо е щастието.
Той го определя като един поет, казва, че е нещо много хубаво, но не може да убеди света.
Сегашният свят е чрезмерно обективен. Ти на човека трябва да му представиш нещата, да ги види, да се убеди, че тогава. Ти му разправяш за един палат, че много е хубав. Докато не го види, той мъчно може да повярва. В нашия век доверието е обосновано на икономическите условия.
към беседата >>
Такава книга втори път не може да се напише.
Англичанинът си излиза вън и пак се връща и го пита: Вие имате ли нужда? Трети път пак го пита, и след като излязъл вън, най-после се върнал и казал на този благороден човек: Имате или нямате нужда, аз ще оставя парите на вас. Вземете тези пари и си свършете някоя работа. Сега аз привеждам един изключителен случай. Втори подобен случай няма.
Такава книга втори път не може да се напише.
Това е нещо небивало, от което не можем да извадим едно общо заключение. Този човек е бил уверен в молитвата си. Той е извадил един закон, който е описал в книгата си през ред статистики. Ако четете тази книга, в нея няма да намерите никакви теории, никакви обяснения. Само статистики.
към беседата >>
Помнете Онзи, Който ви е правил безброй добрини.
Трети казват, че имало 40 милиона градуса топлина. И това е възможно, но кой е мерил тази топлина? Казват, че това се определяло от спектъра на слънцето, според различните елементи, които се намират в слънцето. Сега, това е като една теория, като една хипотеза. Сега, както и да разглеждаме вашите разсъждения, казвам: Помнете Онзи, Който ви обича.
Помнете Онзи, Който ви е правил безброй добрини.
Помнете Онзи, Който всякога се е застъпвал за вас. Помнете Онзи, Който ви е създал. Обичайте Го!
към беседата >>
Сегашният свят е чрезмерно обективен.
Има ред още условия, които влияят за щастието на човека, които той даже и не подозира. Вие искате да бъдете щастливи, но не сте изучавали науката за щастието. Варличел-дета, един индус, се опитва да убеди хората, че щастието трябва да се постави за основа на учението. Той, обаче, не може да му даде едно научно определение какво нещо е щастието. Той го определя като един поет, казва, че е нещо много хубаво, но не може да убеди света.
Сегашният свят е чрезмерно обективен.
Ти на човека трябва да му представиш нещата, да ги види, да се убеди, че тогава. Ти му разправяш за един палат, че много е хубав. Докато не го види, той мъчно може да повярва. В нашия век доверието е обосновано на икономическите условия. Когато искаш да влезеш във връзка с един човек, той май първо ще види, здрав ли си, имаш ли някаква заплата и тогава ще ти повярва.
към беседата >>
Това е нещо небивало, от което не можем да извадим едно общо заключение.
Трети път пак го пита, и след като излязъл вън, най-после се върнал и казал на този благороден човек: Имате или нямате нужда, аз ще оставя парите на вас. Вземете тези пари и си свършете някоя работа. Сега аз привеждам един изключителен случай. Втори подобен случай няма. Такава книга втори път не може да се напише.
Това е нещо небивало, от което не можем да извадим едно общо заключение.
Този човек е бил уверен в молитвата си. Той е извадил един закон, който е описал в книгата си през ред статистики. Ако четете тази книга, в нея няма да намерите никакви теории, никакви обяснения. Само статистики. Той пише в книгата си колко пъти се е молил и колко пъти са му отговорили.
към беседата >>
Помнете Онзи, Който всякога се е застъпвал за вас.
И това е възможно, но кой е мерил тази топлина? Казват, че това се определяло от спектъра на слънцето, според различните елементи, които се намират в слънцето. Сега, това е като една теория, като една хипотеза. Сега, както и да разглеждаме вашите разсъждения, казвам: Помнете Онзи, Който ви обича. Помнете Онзи, Който ви е правил безброй добрини.
Помнете Онзи, Който всякога се е застъпвал за вас.
Помнете Онзи, Който ви е създал. Обичайте Го!
към беседата >>
Ти на човека трябва да му представиш нещата, да ги види, да се убеди, че тогава.
Вие искате да бъдете щастливи, но не сте изучавали науката за щастието. Варличел-дета, един индус, се опитва да убеди хората, че щастието трябва да се постави за основа на учението. Той, обаче, не може да му даде едно научно определение какво нещо е щастието. Той го определя като един поет, казва, че е нещо много хубаво, но не може да убеди света. Сегашният свят е чрезмерно обективен.
Ти на човека трябва да му представиш нещата, да ги види, да се убеди, че тогава.
Ти му разправяш за един палат, че много е хубав. Докато не го види, той мъчно може да повярва. В нашия век доверието е обосновано на икономическите условия. Когато искаш да влезеш във връзка с един човек, той май първо ще види, здрав ли си, имаш ли някаква заплата и тогава ще ти повярва. Само при това положение може да ти повярва.
към беседата >>
Този човек е бил уверен в молитвата си.
Вземете тези пари и си свършете някоя работа. Сега аз привеждам един изключителен случай. Втори подобен случай няма. Такава книга втори път не може да се напише. Това е нещо небивало, от което не можем да извадим едно общо заключение.
Този човек е бил уверен в молитвата си.
Той е извадил един закон, който е описал в книгата си през ред статистики. Ако четете тази книга, в нея няма да намерите никакви теории, никакви обяснения. Само статистики. Той пише в книгата си колко пъти се е молил и колко пъти са му отговорили. Той пише: Колкото по-чистосърдечна е била неговата молитва, толкова по-скоро е получавал отговор на нея.
към беседата >>
Помнете Онзи, Който ви е създал.
Казват, че това се определяло от спектъра на слънцето, според различните елементи, които се намират в слънцето. Сега, това е като една теория, като една хипотеза. Сега, както и да разглеждаме вашите разсъждения, казвам: Помнете Онзи, Който ви обича. Помнете Онзи, Който ви е правил безброй добрини. Помнете Онзи, Който всякога се е застъпвал за вас.
Помнете Онзи, Който ви е създал.
Обичайте Го!
към беседата >>
Ти му разправяш за един палат, че много е хубав.
Варличел-дета, един индус, се опитва да убеди хората, че щастието трябва да се постави за основа на учението. Той, обаче, не може да му даде едно научно определение какво нещо е щастието. Той го определя като един поет, казва, че е нещо много хубаво, но не може да убеди света. Сегашният свят е чрезмерно обективен. Ти на човека трябва да му представиш нещата, да ги види, да се убеди, че тогава.
Ти му разправяш за един палат, че много е хубав.
Докато не го види, той мъчно може да повярва. В нашия век доверието е обосновано на икономическите условия. Когато искаш да влезеш във връзка с един човек, той май първо ще види, здрав ли си, имаш ли някаква заплата и тогава ще ти повярва. Само при това положение може да ти повярва. Иначе, каквото и да му говориш, той казва: Господине, криза е това.
към беседата >>
Той е извадил един закон, който е описал в книгата си през ред статистики.
Сега аз привеждам един изключителен случай. Втори подобен случай няма. Такава книга втори път не може да се напише. Това е нещо небивало, от което не можем да извадим едно общо заключение. Този човек е бил уверен в молитвата си.
Той е извадил един закон, който е описал в книгата си през ред статистики.
Ако четете тази книга, в нея няма да намерите никакви теории, никакви обяснения. Само статистики. Той пише в книгата си колко пъти се е молил и колко пъти са му отговорили. Той пише: Колкото по-чистосърдечна е била неговата молитва, толкова по-скоро е получавал отговор на нея. Колкото повече се замотавах в някаква философска теория, толкова и повече работата ми не ставаше.
към беседата >>
Обичайте Го!
Сега, това е като една теория, като една хипотеза. Сега, както и да разглеждаме вашите разсъждения, казвам: Помнете Онзи, Който ви обича. Помнете Онзи, Който ви е правил безброй добрини. Помнете Онзи, Който всякога се е застъпвал за вас. Помнете Онзи, Който ви е създал.
Обичайте Го!
към беседата >>
Докато не го види, той мъчно може да повярва.
Той, обаче, не може да му даде едно научно определение какво нещо е щастието. Той го определя като един поет, казва, че е нещо много хубаво, но не може да убеди света. Сегашният свят е чрезмерно обективен. Ти на човека трябва да му представиш нещата, да ги види, да се убеди, че тогава. Ти му разправяш за един палат, че много е хубав.
Докато не го види, той мъчно може да повярва.
В нашия век доверието е обосновано на икономическите условия. Когато искаш да влезеш във връзка с един човек, той май първо ще види, здрав ли си, имаш ли някаква заплата и тогава ще ти повярва. Само при това положение може да ти повярва. Иначе, каквото и да му говориш, той казва: Господине, криза е това. Сега да дойдем до другия въпрос.
към беседата >>
Ако четете тази книга, в нея няма да намерите никакви теории, никакви обяснения.
Втори подобен случай няма. Такава книга втори път не може да се напише. Това е нещо небивало, от което не можем да извадим едно общо заключение. Този човек е бил уверен в молитвата си. Той е извадил един закон, който е описал в книгата си през ред статистики.
Ако четете тази книга, в нея няма да намерите никакви теории, никакви обяснения.
Само статистики. Той пише в книгата си колко пъти се е молил и колко пъти са му отговорили. Той пише: Колкото по-чистосърдечна е била неговата молитва, толкова по-скоро е получавал отговор на нея. Колкото повече се замотавах в някаква философска теория, толкова и повече работата ми не ставаше.
към беседата >>
В нашия век доверието е обосновано на икономическите условия.
Той го определя като един поет, казва, че е нещо много хубаво, но не може да убеди света. Сегашният свят е чрезмерно обективен. Ти на човека трябва да му представиш нещата, да ги види, да се убеди, че тогава. Ти му разправяш за един палат, че много е хубав. Докато не го види, той мъчно може да повярва.
В нашия век доверието е обосновано на икономическите условия.
Когато искаш да влезеш във връзка с един човек, той май първо ще види, здрав ли си, имаш ли някаква заплата и тогава ще ти повярва. Само при това положение може да ти повярва. Иначе, каквото и да му говориш, той казва: Господине, криза е това. Сега да дойдем до другия въпрос. Светските хора мислят защо Господ е направил света така, а религиозните хора мислят защо Господ е създал дявола.
към беседата >>
Само статистики.
Такава книга втори път не може да се напише. Това е нещо небивало, от което не можем да извадим едно общо заключение. Този човек е бил уверен в молитвата си. Той е извадил един закон, който е описал в книгата си през ред статистики. Ако четете тази книга, в нея няма да намерите никакви теории, никакви обяснения.
Само статистики.
Той пише в книгата си колко пъти се е молил и колко пъти са му отговорили. Той пише: Колкото по-чистосърдечна е била неговата молитва, толкова по-скоро е получавал отговор на нея. Колкото повече се замотавах в някаква философска теория, толкова и повече работата ми не ставаше.
към беседата >>
Когато искаш да влезеш във връзка с един човек, той май първо ще види, здрав ли си, имаш ли някаква заплата и тогава ще ти повярва.
Сегашният свят е чрезмерно обективен. Ти на човека трябва да му представиш нещата, да ги види, да се убеди, че тогава. Ти му разправяш за един палат, че много е хубав. Докато не го види, той мъчно може да повярва. В нашия век доверието е обосновано на икономическите условия.
Когато искаш да влезеш във връзка с един човек, той май първо ще види, здрав ли си, имаш ли някаква заплата и тогава ще ти повярва.
Само при това положение може да ти повярва. Иначе, каквото и да му говориш, той казва: Господине, криза е това. Сега да дойдем до другия въпрос. Светските хора мислят защо Господ е направил света така, а религиозните хора мислят защо Господ е създал дявола. За светските хора кризата е подтик да работят.
към беседата >>
Той пише в книгата си колко пъти се е молил и колко пъти са му отговорили.
Това е нещо небивало, от което не можем да извадим едно общо заключение. Този човек е бил уверен в молитвата си. Той е извадил един закон, който е описал в книгата си през ред статистики. Ако четете тази книга, в нея няма да намерите никакви теории, никакви обяснения. Само статистики.
Той пише в книгата си колко пъти се е молил и колко пъти са му отговорили.
Той пише: Колкото по-чистосърдечна е била неговата молитва, толкова по-скоро е получавал отговор на нея. Колкото повече се замотавах в някаква философска теория, толкова и повече работата ми не ставаше.
към беседата >>
Само при това положение може да ти повярва.
Ти на човека трябва да му представиш нещата, да ги види, да се убеди, че тогава. Ти му разправяш за един палат, че много е хубав. Докато не го види, той мъчно може да повярва. В нашия век доверието е обосновано на икономическите условия. Когато искаш да влезеш във връзка с един човек, той май първо ще види, здрав ли си, имаш ли някаква заплата и тогава ще ти повярва.
Само при това положение може да ти повярва.
Иначе, каквото и да му говориш, той казва: Господине, криза е това. Сега да дойдем до другия въпрос. Светските хора мислят защо Господ е направил света така, а религиозните хора мислят защо Господ е създал дявола. За светските хора кризата е подтик да работят. А за религиозните хора дяволът е условие да се подигнат.
към беседата >>
Той пише: Колкото по-чистосърдечна е била неговата молитва, толкова по-скоро е получавал отговор на нея.
Този човек е бил уверен в молитвата си. Той е извадил един закон, който е описал в книгата си през ред статистики. Ако четете тази книга, в нея няма да намерите никакви теории, никакви обяснения. Само статистики. Той пише в книгата си колко пъти се е молил и колко пъти са му отговорили.
Той пише: Колкото по-чистосърдечна е била неговата молитва, толкова по-скоро е получавал отговор на нея.
Колкото повече се замотавах в някаква философска теория, толкова и повече работата ми не ставаше.
към беседата >>
Иначе, каквото и да му говориш, той казва: Господине, криза е това.
Ти му разправяш за един палат, че много е хубав. Докато не го види, той мъчно може да повярва. В нашия век доверието е обосновано на икономическите условия. Когато искаш да влезеш във връзка с един човек, той май първо ще види, здрав ли си, имаш ли някаква заплата и тогава ще ти повярва. Само при това положение може да ти повярва.
Иначе, каквото и да му говориш, той казва: Господине, криза е това.
Сега да дойдем до другия въпрос. Светските хора мислят защо Господ е направил света така, а религиозните хора мислят защо Господ е създал дявола. За светските хора кризата е подтик да работят. А за религиозните хора дяволът е условие да се подигнат. И ако попитате дявола дали е така, той ще ви каже, че без него вие не можете да се подигнете.
към беседата >>
Колкото повече се замотавах в някаква философска теория, толкова и повече работата ми не ставаше.
Той е извадил един закон, който е описал в книгата си през ред статистики. Ако четете тази книга, в нея няма да намерите никакви теории, никакви обяснения. Само статистики. Той пише в книгата си колко пъти се е молил и колко пъти са му отговорили. Той пише: Колкото по-чистосърдечна е била неговата молитва, толкова по-скоро е получавал отговор на нея.
Колкото повече се замотавах в някаква философска теория, толкова и повече работата ми не ставаше.
към беседата >>
Сега да дойдем до другия въпрос.
Докато не го види, той мъчно може да повярва. В нашия век доверието е обосновано на икономическите условия. Когато искаш да влезеш във връзка с един човек, той май първо ще види, здрав ли си, имаш ли някаква заплата и тогава ще ти повярва. Само при това положение може да ти повярва. Иначе, каквото и да му говориш, той казва: Господине, криза е това.
Сега да дойдем до другия въпрос.
Светските хора мислят защо Господ е направил света така, а религиозните хора мислят защо Господ е създал дявола. За светските хора кризата е подтик да работят. А за религиозните хора дяволът е условие да се подигнат. И ако попитате дявола дали е така, той ще ви каже, че без него вие не можете да се подигнете. Той ще каже на майката: Слушай, ако не бях аз, ти никога нямаше да станеш майка. Защо?
към беседата >>
Та казвам: Когато Божественото в света не работи, причината за това е някоя спънка, която ние туряме в ума си, вследствие на което идват и за нас ненужни страдания.
Та казвам: Когато Божественото в света не работи, причината за това е някоя спънка, която ние туряме в ума си, вследствие на което идват и за нас ненужни страдания.
Например, болестите, от които европейците страдат, се дължат на тяхната голяма алчност. Причината на много болести се дължи на стяженолюбието в бялата раса. Например, американците казват – времето е пари. Там всички работят и бързат. Не е лошо това, но то води към голяма алчност.
към беседата >>
Светските хора мислят защо Господ е направил света така, а религиозните хора мислят защо Господ е създал дявола.
В нашия век доверието е обосновано на икономическите условия. Когато искаш да влезеш във връзка с един човек, той май първо ще види, здрав ли си, имаш ли някаква заплата и тогава ще ти повярва. Само при това положение може да ти повярва. Иначе, каквото и да му говориш, той казва: Господине, криза е това. Сега да дойдем до другия въпрос.
Светските хора мислят защо Господ е направил света така, а религиозните хора мислят защо Господ е създал дявола.
За светските хора кризата е подтик да работят. А за религиозните хора дяволът е условие да се подигнат. И ако попитате дявола дали е така, той ще ви каже, че без него вие не можете да се подигнете. Той ще каже на майката: Слушай, ако не бях аз, ти никога нямаше да станеш майка. Защо? Защото праведният човек нямаше защо да се жени, той щеше да отиде на планината и там щеше да си живее.
към беседата >>
Например, болестите, от които европейците страдат, се дължат на тяхната голяма алчност.
Та казвам: Когато Божественото в света не работи, причината за това е някоя спънка, която ние туряме в ума си, вследствие на което идват и за нас ненужни страдания.
Например, болестите, от които европейците страдат, се дължат на тяхната голяма алчност.
Причината на много болести се дължи на стяженолюбието в бялата раса. Например, американците казват – времето е пари. Там всички работят и бързат. Не е лошо това, но то води към голяма алчност. Англичаните отчасти съзнават това.
към беседата >>
За светските хора кризата е подтик да работят.
Когато искаш да влезеш във връзка с един човек, той май първо ще види, здрав ли си, имаш ли някаква заплата и тогава ще ти повярва. Само при това положение може да ти повярва. Иначе, каквото и да му говориш, той казва: Господине, криза е това. Сега да дойдем до другия въпрос. Светските хора мислят защо Господ е направил света така, а религиозните хора мислят защо Господ е създал дявола.
За светските хора кризата е подтик да работят.
А за религиозните хора дяволът е условие да се подигнат. И ако попитате дявола дали е така, той ще ви каже, че без него вие не можете да се подигнете. Той ще каже на майката: Слушай, ако не бях аз, ти никога нямаше да станеш майка. Защо? Защото праведният човек нямаше защо да се жени, той щеше да отиде на планината и там щеше да си живее. На съдиите казва: Ако не бях аз ви научил да грешите, вие нямаше да има кого да съдите.
към беседата >>
Причината на много болести се дължи на стяженолюбието в бялата раса.
Та казвам: Когато Божественото в света не работи, причината за това е някоя спънка, която ние туряме в ума си, вследствие на което идват и за нас ненужни страдания. Например, болестите, от които европейците страдат, се дължат на тяхната голяма алчност.
Причината на много болести се дължи на стяженолюбието в бялата раса.
Например, американците казват – времето е пари. Там всички работят и бързат. Не е лошо това, но то води към голяма алчност. Англичаните отчасти съзнават това. Те са хора, които за да се избавят от това зло, правят големи жертви.
към беседата >>
А за религиозните хора дяволът е условие да се подигнат.
Само при това положение може да ти повярва. Иначе, каквото и да му говориш, той казва: Господине, криза е това. Сега да дойдем до другия въпрос. Светските хора мислят защо Господ е направил света така, а религиозните хора мислят защо Господ е създал дявола. За светските хора кризата е подтик да работят.
А за религиозните хора дяволът е условие да се подигнат.
И ако попитате дявола дали е така, той ще ви каже, че без него вие не можете да се подигнете. Той ще каже на майката: Слушай, ако не бях аз, ти никога нямаше да станеш майка. Защо? Защото праведният човек нямаше защо да се жени, той щеше да отиде на планината и там щеше да си живее. На съдиите казва: Ако не бях аз ви научил да грешите, вие нямаше да има кого да съдите. На адвокатите казва: Ако не бях научил хората да се карат помежду си, вие нямаше кого да защищавате.
към беседата >>
Например, американците казват – времето е пари.
Та казвам: Когато Божественото в света не работи, причината за това е някоя спънка, която ние туряме в ума си, вследствие на което идват и за нас ненужни страдания. Например, болестите, от които европейците страдат, се дължат на тяхната голяма алчност. Причината на много болести се дължи на стяженолюбието в бялата раса.
Например, американците казват – времето е пари.
Там всички работят и бързат. Не е лошо това, но то води към голяма алчност. Англичаните отчасти съзнават това. Те са хора, които за да се избавят от това зло, правят големи жертви. Между всичките народи англичаните най-много жертвуват за духовното.
към беседата >>
И ако попитате дявола дали е така, той ще ви каже, че без него вие не можете да се подигнете.
Иначе, каквото и да му говориш, той казва: Господине, криза е това. Сега да дойдем до другия въпрос. Светските хора мислят защо Господ е направил света така, а религиозните хора мислят защо Господ е създал дявола. За светските хора кризата е подтик да работят. А за религиозните хора дяволът е условие да се подигнат.
И ако попитате дявола дали е така, той ще ви каже, че без него вие не можете да се подигнете.
Той ще каже на майката: Слушай, ако не бях аз, ти никога нямаше да станеш майка. Защо? Защото праведният човек нямаше защо да се жени, той щеше да отиде на планината и там щеше да си живее. На съдиите казва: Ако не бях аз ви научил да грешите, вие нямаше да има кого да съдите. На адвокатите казва: Ако не бях научил хората да се карат помежду си, вие нямаше кого да защищавате. На лекарите казва: Ако не бях научил хората да не слушат, да правят грешки, вие кого щяхте да лекувате?
към беседата >>
Там всички работят и бързат.
Та казвам: Когато Божественото в света не работи, причината за това е някоя спънка, която ние туряме в ума си, вследствие на което идват и за нас ненужни страдания. Например, болестите, от които европейците страдат, се дължат на тяхната голяма алчност. Причината на много болести се дължи на стяженолюбието в бялата раса. Например, американците казват – времето е пари.
Там всички работят и бързат.
Не е лошо това, но то води към голяма алчност. Англичаните отчасти съзнават това. Те са хора, които за да се избавят от това зло, правят големи жертви. Между всичките народи англичаните най-много жертвуват за духовното. Те най-много се пазят от стяженолюбието.
към беседата >>
Той ще каже на майката: Слушай, ако не бях аз, ти никога нямаше да станеш майка. Защо?
Сега да дойдем до другия въпрос. Светските хора мислят защо Господ е направил света така, а религиозните хора мислят защо Господ е създал дявола. За светските хора кризата е подтик да работят. А за религиозните хора дяволът е условие да се подигнат. И ако попитате дявола дали е така, той ще ви каже, че без него вие не можете да се подигнете.
Той ще каже на майката: Слушай, ако не бях аз, ти никога нямаше да станеш майка. Защо?
Защото праведният човек нямаше защо да се жени, той щеше да отиде на планината и там щеше да си живее. На съдиите казва: Ако не бях аз ви научил да грешите, вие нямаше да има кого да съдите. На адвокатите казва: Ако не бях научил хората да се карат помежду си, вие нямаше кого да защищавате. На лекарите казва: Ако не бях научил хората да не слушат, да правят грешки, вие кого щяхте да лекувате? Какво сте дигнали шум.
към беседата >>
Не е лошо това, но то води към голяма алчност.
Та казвам: Когато Божественото в света не работи, причината за това е някоя спънка, която ние туряме в ума си, вследствие на което идват и за нас ненужни страдания. Например, болестите, от които европейците страдат, се дължат на тяхната голяма алчност. Причината на много болести се дължи на стяженолюбието в бялата раса. Например, американците казват – времето е пари. Там всички работят и бързат.
Не е лошо това, но то води към голяма алчност.
Англичаните отчасти съзнават това. Те са хора, които за да се избавят от това зло, правят големи жертви. Между всичките народи англичаните най-много жертвуват за духовното. Те най-много се пазят от стяженолюбието. Ако те не правеха това, щяха да имат лоши последствия.
към беседата >>
Защото праведният човек нямаше защо да се жени, той щеше да отиде на планината и там щеше да си живее.
Светските хора мислят защо Господ е направил света така, а религиозните хора мислят защо Господ е създал дявола. За светските хора кризата е подтик да работят. А за религиозните хора дяволът е условие да се подигнат. И ако попитате дявола дали е така, той ще ви каже, че без него вие не можете да се подигнете. Той ще каже на майката: Слушай, ако не бях аз, ти никога нямаше да станеш майка. Защо?
Защото праведният човек нямаше защо да се жени, той щеше да отиде на планината и там щеше да си живее.
На съдиите казва: Ако не бях аз ви научил да грешите, вие нямаше да има кого да съдите. На адвокатите казва: Ако не бях научил хората да се карат помежду си, вие нямаше кого да защищавате. На лекарите казва: Ако не бях научил хората да не слушат, да правят грешки, вие кого щяхте да лекувате? Какво сте дигнали шум. Всяко благо в света, вие дължите на мене.
към беседата >>
Англичаните отчасти съзнават това.
Например, болестите, от които европейците страдат, се дължат на тяхната голяма алчност. Причината на много болести се дължи на стяженолюбието в бялата раса. Например, американците казват – времето е пари. Там всички работят и бързат. Не е лошо това, но то води към голяма алчност.
Англичаните отчасти съзнават това.
Те са хора, които за да се избавят от това зло, правят големи жертви. Между всичките народи англичаните най-много жертвуват за духовното. Те най-много се пазят от стяженолюбието. Ако те не правеха това, щяха да имат лоши последствия. Какво е донесло користолюбието?
към беседата >>
На съдиите казва: Ако не бях аз ви научил да грешите, вие нямаше да има кого да съдите.
За светските хора кризата е подтик да работят. А за религиозните хора дяволът е условие да се подигнат. И ако попитате дявола дали е така, той ще ви каже, че без него вие не можете да се подигнете. Той ще каже на майката: Слушай, ако не бях аз, ти никога нямаше да станеш майка. Защо? Защото праведният човек нямаше защо да се жени, той щеше да отиде на планината и там щеше да си живее.
На съдиите казва: Ако не бях аз ви научил да грешите, вие нямаше да има кого да съдите.
На адвокатите казва: Ако не бях научил хората да се карат помежду си, вие нямаше кого да защищавате. На лекарите казва: Ако не бях научил хората да не слушат, да правят грешки, вие кого щяхте да лекувате? Какво сте дигнали шум. Всяко благо в света, вие дължите на мене. Така говори дяволът.
към беседата >>
Те са хора, които за да се избавят от това зло, правят големи жертви.
Причината на много болести се дължи на стяженолюбието в бялата раса. Например, американците казват – времето е пари. Там всички работят и бързат. Не е лошо това, но то води към голяма алчност. Англичаните отчасти съзнават това.
Те са хора, които за да се избавят от това зло, правят големи жертви.
Между всичките народи англичаните най-много жертвуват за духовното. Те най-много се пазят от стяженолюбието. Ако те не правеха това, щяха да имат лоши последствия. Какво е донесло користолюбието? То е донесло неврастенията в света.
към беседата >>
На адвокатите казва: Ако не бях научил хората да се карат помежду си, вие нямаше кого да защищавате.
А за религиозните хора дяволът е условие да се подигнат. И ако попитате дявола дали е така, той ще ви каже, че без него вие не можете да се подигнете. Той ще каже на майката: Слушай, ако не бях аз, ти никога нямаше да станеш майка. Защо? Защото праведният човек нямаше защо да се жени, той щеше да отиде на планината и там щеше да си живее. На съдиите казва: Ако не бях аз ви научил да грешите, вие нямаше да има кого да съдите.
На адвокатите казва: Ако не бях научил хората да се карат помежду си, вие нямаше кого да защищавате.
На лекарите казва: Ако не бях научил хората да не слушат, да правят грешки, вие кого щяхте да лекувате? Какво сте дигнали шум. Всяко благо в света, вие дължите на мене. Така говори дяволът. Хората виждат днес само лошата страна на дявола и го съдят.
към беседата >>
Между всичките народи англичаните най-много жертвуват за духовното.
Например, американците казват – времето е пари. Там всички работят и бързат. Не е лошо това, но то води към голяма алчност. Англичаните отчасти съзнават това. Те са хора, които за да се избавят от това зло, правят големи жертви.
Между всичките народи англичаните най-много жертвуват за духовното.
Те най-много се пазят от стяженолюбието. Ако те не правеха това, щяха да имат лоши последствия. Какво е донесло користолюбието? То е донесло неврастенията в света. По този начин човек се натрупва с излишни материали, които не може да носи.
към беседата >>
На лекарите казва: Ако не бях научил хората да не слушат, да правят грешки, вие кого щяхте да лекувате?
И ако попитате дявола дали е така, той ще ви каже, че без него вие не можете да се подигнете. Той ще каже на майката: Слушай, ако не бях аз, ти никога нямаше да станеш майка. Защо? Защото праведният човек нямаше защо да се жени, той щеше да отиде на планината и там щеше да си живее. На съдиите казва: Ако не бях аз ви научил да грешите, вие нямаше да има кого да съдите. На адвокатите казва: Ако не бях научил хората да се карат помежду си, вие нямаше кого да защищавате.
На лекарите казва: Ако не бях научил хората да не слушат, да правят грешки, вие кого щяхте да лекувате?
Какво сте дигнали шум. Всяко благо в света, вие дължите на мене. Така говори дяволът. Хората виждат днес само лошата страна на дявола и го съдят. Това е човешко схващане.
към беседата >>
Те най-много се пазят от стяженолюбието.
Там всички работят и бързат. Не е лошо това, но то води към голяма алчност. Англичаните отчасти съзнават това. Те са хора, които за да се избавят от това зло, правят големи жертви. Между всичките народи англичаните най-много жертвуват за духовното.
Те най-много се пазят от стяженолюбието.
Ако те не правеха това, щяха да имат лоши последствия. Какво е донесло користолюбието? То е донесло неврастенията в света. По този начин човек се натрупва с излишни материали, които не може да носи. Той иска да спечели по известен начин, но не може.
към беседата >>
Какво сте дигнали шум.
Той ще каже на майката: Слушай, ако не бях аз, ти никога нямаше да станеш майка. Защо? Защото праведният човек нямаше защо да се жени, той щеше да отиде на планината и там щеше да си живее. На съдиите казва: Ако не бях аз ви научил да грешите, вие нямаше да има кого да съдите. На адвокатите казва: Ако не бях научил хората да се карат помежду си, вие нямаше кого да защищавате. На лекарите казва: Ако не бях научил хората да не слушат, да правят грешки, вие кого щяхте да лекувате?
Какво сте дигнали шум.
Всяко благо в света, вие дължите на мене. Така говори дяволът. Хората виждат днес само лошата страна на дявола и го съдят. Това е човешко схващане. Ако дяволът започне да се защищава, какво бихте казали вие?
към беседата >>
Ако те не правеха това, щяха да имат лоши последствия.
Не е лошо това, но то води към голяма алчност. Англичаните отчасти съзнават това. Те са хора, които за да се избавят от това зло, правят големи жертви. Между всичките народи англичаните най-много жертвуват за духовното. Те най-много се пазят от стяженолюбието.
Ако те не правеха това, щяха да имат лоши последствия.
Какво е донесло користолюбието? То е донесло неврастенията в света. По този начин човек се натрупва с излишни материали, които не може да носи. Той иска да спечели по известен начин, но не може. Той иска да се подигне по някакъв начин в обществото, и това не може.
към беседата >>
Всяко благо в света, вие дължите на мене.
Защото праведният човек нямаше защо да се жени, той щеше да отиде на планината и там щеше да си живее. На съдиите казва: Ако не бях аз ви научил да грешите, вие нямаше да има кого да съдите. На адвокатите казва: Ако не бях научил хората да се карат помежду си, вие нямаше кого да защищавате. На лекарите казва: Ако не бях научил хората да не слушат, да правят грешки, вие кого щяхте да лекувате? Какво сте дигнали шум.
Всяко благо в света, вие дължите на мене.
Така говори дяволът. Хората виждат днес само лошата страна на дявола и го съдят. Това е човешко схващане. Ако дяволът започне да се защищава, какво бихте казали вие? Той казва понякога: Това е доброто, което аз мога да ви направя.
към беседата >>
Какво е донесло користолюбието?
Англичаните отчасти съзнават това. Те са хора, които за да се избавят от това зло, правят големи жертви. Между всичките народи англичаните най-много жертвуват за духовното. Те най-много се пазят от стяженолюбието. Ако те не правеха това, щяха да имат лоши последствия.
Какво е донесло користолюбието?
То е донесло неврастенията в света. По този начин човек се натрупва с излишни материали, които не може да носи. Той иска да спечели по известен начин, но не може. Той иска да се подигне по някакъв начин в обществото, и това не може. Например, българите, когато искат да постигнат нещо, казват: Ти замажи колата на този, на онзи, както той иска, за да постигнеш своето желание.
към беседата >>
Така говори дяволът.
На съдиите казва: Ако не бях аз ви научил да грешите, вие нямаше да има кого да съдите. На адвокатите казва: Ако не бях научил хората да се карат помежду си, вие нямаше кого да защищавате. На лекарите казва: Ако не бях научил хората да не слушат, да правят грешки, вие кого щяхте да лекувате? Какво сте дигнали шум. Всяко благо в света, вие дължите на мене.
Така говори дяволът.
Хората виждат днес само лошата страна на дявола и го съдят. Това е човешко схващане. Ако дяволът започне да се защищава, какво бихте казали вие? Той казва понякога: Това е доброто, което аз мога да ви направя. Също така и за философите казвам: Дяволът ги е научил да философствуват.
към беседата >>
То е донесло неврастенията в света.
Те са хора, които за да се избавят от това зло, правят големи жертви. Между всичките народи англичаните най-много жертвуват за духовното. Те най-много се пазят от стяженолюбието. Ако те не правеха това, щяха да имат лоши последствия. Какво е донесло користолюбието?
То е донесло неврастенията в света.
По този начин човек се натрупва с излишни материали, които не може да носи. Той иска да спечели по известен начин, но не може. Той иска да се подигне по някакъв начин в обществото, и това не може. Например, българите, когато искат да постигнат нещо, казват: Ти замажи колата на този, на онзи, както той иска, за да постигнеш своето желание. – С мазане на кола, тази работа не става.
към беседата >>
Хората виждат днес само лошата страна на дявола и го съдят.
На адвокатите казва: Ако не бях научил хората да се карат помежду си, вие нямаше кого да защищавате. На лекарите казва: Ако не бях научил хората да не слушат, да правят грешки, вие кого щяхте да лекувате? Какво сте дигнали шум. Всяко благо в света, вие дължите на мене. Така говори дяволът.
Хората виждат днес само лошата страна на дявола и го съдят.
Това е човешко схващане. Ако дяволът започне да се защищава, какво бихте казали вие? Той казва понякога: Това е доброто, което аз мога да ви направя. Също така и за философите казвам: Дяволът ги е научил да философствуват. Кога философствува човек?
към беседата >>
По този начин човек се натрупва с излишни материали, които не може да носи.
Между всичките народи англичаните най-много жертвуват за духовното. Те най-много се пазят от стяженолюбието. Ако те не правеха това, щяха да имат лоши последствия. Какво е донесло користолюбието? То е донесло неврастенията в света.
По този начин човек се натрупва с излишни материали, които не може да носи.
Той иска да спечели по известен начин, но не може. Той иска да се подигне по някакъв начин в обществото, и това не може. Например, българите, когато искат да постигнат нещо, казват: Ти замажи колата на този, на онзи, както той иска, за да постигнеш своето желание. – С мазане на кола, тази работа не става. С мазане на кола човек не може да се подигне.
към беседата >>
Това е човешко схващане.
На лекарите казва: Ако не бях научил хората да не слушат, да правят грешки, вие кого щяхте да лекувате? Какво сте дигнали шум. Всяко благо в света, вие дължите на мене. Така говори дяволът. Хората виждат днес само лошата страна на дявола и го съдят.
Това е човешко схващане.
Ако дяволът започне да се защищава, какво бихте казали вие? Той казва понякога: Това е доброто, което аз мога да ви направя. Също така и за философите казвам: Дяволът ги е научил да философствуват. Кога философствува човек? След като се е излъгал веднъж, тогава той започва да философствува, да разсъждава, от причини към последствия за лошите последствия на нещата.
към беседата >>
Той иска да спечели по известен начин, но не може.
Те най-много се пазят от стяженолюбието. Ако те не правеха това, щяха да имат лоши последствия. Какво е донесло користолюбието? То е донесло неврастенията в света. По този начин човек се натрупва с излишни материали, които не може да носи.
Той иска да спечели по известен начин, но не може.
Той иска да се подигне по някакъв начин в обществото, и това не може. Например, българите, когато искат да постигнат нещо, казват: Ти замажи колата на този, на онзи, както той иска, за да постигнеш своето желание. – С мазане на кола, тази работа не става. С мазане на кола човек не може да се подигне. Има един основен закон, който седи в следното, не се занимавай с мазане колата на този, на онзи, но намери основната добра черта във всеки човек и разработвай тази черта Ако ти разработваш тази негова добра черта, този човек всякога ще бъде готов да ти помогне, но ако ти го подозираш, той ще се откаже от тебе, няма да ти помага в нищо.
към беседата >>
Ако дяволът започне да се защищава, какво бихте казали вие?
Какво сте дигнали шум. Всяко благо в света, вие дължите на мене. Така говори дяволът. Хората виждат днес само лошата страна на дявола и го съдят. Това е човешко схващане.
Ако дяволът започне да се защищава, какво бихте казали вие?
Той казва понякога: Това е доброто, което аз мога да ви направя. Също така и за философите казвам: Дяволът ги е научил да философствуват. Кога философствува човек? След като се е излъгал веднъж, тогава той започва да философствува, да разсъждава, от причини към последствия за лошите последствия на нещата. В какво седят лошите последствия?
към беседата >>
Той иска да се подигне по някакъв начин в обществото, и това не може.
Ако те не правеха това, щяха да имат лоши последствия. Какво е донесло користолюбието? То е донесло неврастенията в света. По този начин човек се натрупва с излишни материали, които не може да носи. Той иска да спечели по известен начин, но не може.
Той иска да се подигне по някакъв начин в обществото, и това не може.
Например, българите, когато искат да постигнат нещо, казват: Ти замажи колата на този, на онзи, както той иска, за да постигнеш своето желание. – С мазане на кола, тази работа не става. С мазане на кола човек не може да се подигне. Има един основен закон, който седи в следното, не се занимавай с мазане колата на този, на онзи, но намери основната добра черта във всеки човек и разработвай тази черта Ако ти разработваш тази негова добра черта, този човек всякога ще бъде готов да ти помогне, но ако ти го подозираш, той ще се откаже от тебе, няма да ти помага в нищо. Често американските апаши пишат на някой американец милионер да им даде толкова и толкова долари иначе ще хванат дъщеря му.
към беседата >>
Той казва понякога: Това е доброто, което аз мога да ви направя.
Всяко благо в света, вие дължите на мене. Така говори дяволът. Хората виждат днес само лошата страна на дявола и го съдят. Това е човешко схващане. Ако дяволът започне да се защищава, какво бихте казали вие?
Той казва понякога: Това е доброто, което аз мога да ви направя.
Също така и за философите казвам: Дяволът ги е научил да философствуват. Кога философствува човек? След като се е излъгал веднъж, тогава той започва да философствува, да разсъждава, от причини към последствия за лошите последствия на нещата. В какво седят лошите последствия? Ние пак започваме от лично гледище.
към беседата >>
Например, българите, когато искат да постигнат нещо, казват: Ти замажи колата на този, на онзи, както той иска, за да постигнеш своето желание.
Какво е донесло користолюбието? То е донесло неврастенията в света. По този начин човек се натрупва с излишни материали, които не може да носи. Той иска да спечели по известен начин, но не може. Той иска да се подигне по някакъв начин в обществото, и това не може.
Например, българите, когато искат да постигнат нещо, казват: Ти замажи колата на този, на онзи, както той иска, за да постигнеш своето желание.
– С мазане на кола, тази работа не става. С мазане на кола човек не може да се подигне. Има един основен закон, който седи в следното, не се занимавай с мазане колата на този, на онзи, но намери основната добра черта във всеки човек и разработвай тази черта Ако ти разработваш тази негова добра черта, този човек всякога ще бъде готов да ти помогне, но ако ти го подозираш, той ще се откаже от тебе, няма да ти помага в нищо. Често американските апаши пишат на някой американец милионер да им даде толкова и толкова долари иначе ще хванат дъщеря му. Те ги заплашват, но много от тия милионери предпочитат да дадат 20–30 или повече долари, отколкото да хващат детективи, които да преследват апашите.
към беседата >>
Също така и за философите казвам: Дяволът ги е научил да философствуват.
Така говори дяволът. Хората виждат днес само лошата страна на дявола и го съдят. Това е човешко схващане. Ако дяволът започне да се защищава, какво бихте казали вие? Той казва понякога: Това е доброто, което аз мога да ви направя.
Също така и за философите казвам: Дяволът ги е научил да философствуват.
Кога философствува човек? След като се е излъгал веднъж, тогава той започва да философствува, да разсъждава, от причини към последствия за лошите последствия на нещата. В какво седят лошите последствия? Ние пак започваме от лично гледище. И наистина, всяко нещо, което е в наша полза, ние го наричаме добро.
към беседата >>
– С мазане на кола, тази работа не става.
То е донесло неврастенията в света. По този начин човек се натрупва с излишни материали, които не може да носи. Той иска да спечели по известен начин, но не може. Той иска да се подигне по някакъв начин в обществото, и това не може. Например, българите, когато искат да постигнат нещо, казват: Ти замажи колата на този, на онзи, както той иска, за да постигнеш своето желание.
– С мазане на кола, тази работа не става.
С мазане на кола човек не може да се подигне. Има един основен закон, който седи в следното, не се занимавай с мазане колата на този, на онзи, но намери основната добра черта във всеки човек и разработвай тази черта Ако ти разработваш тази негова добра черта, този човек всякога ще бъде готов да ти помогне, но ако ти го подозираш, той ще се откаже от тебе, няма да ти помага в нищо. Често американските апаши пишат на някой американец милионер да им даде толкова и толкова долари иначе ще хванат дъщеря му. Те ги заплашват, но много от тия милионери предпочитат да дадат 20–30 или повече долари, отколкото да хващат детективи, които да преследват апашите.
към беседата >>
Кога философствува човек?
Хората виждат днес само лошата страна на дявола и го съдят. Това е човешко схващане. Ако дяволът започне да се защищава, какво бихте казали вие? Той казва понякога: Това е доброто, което аз мога да ви направя. Също така и за философите казвам: Дяволът ги е научил да философствуват.
Кога философствува човек?
След като се е излъгал веднъж, тогава той започва да философствува, да разсъждава, от причини към последствия за лошите последствия на нещата. В какво седят лошите последствия? Ние пак започваме от лично гледище. И наистина, всяко нещо, което е в наша полза, ние го наричаме добро. Всяко нещо, което не е в наша полза, ние го наричаме зло.
към беседата >>
С мазане на кола човек не може да се подигне.
По този начин човек се натрупва с излишни материали, които не може да носи. Той иска да спечели по известен начин, но не може. Той иска да се подигне по някакъв начин в обществото, и това не може. Например, българите, когато искат да постигнат нещо, казват: Ти замажи колата на този, на онзи, както той иска, за да постигнеш своето желание. – С мазане на кола, тази работа не става.
С мазане на кола човек не може да се подигне.
Има един основен закон, който седи в следното, не се занимавай с мазане колата на този, на онзи, но намери основната добра черта във всеки човек и разработвай тази черта Ако ти разработваш тази негова добра черта, този човек всякога ще бъде готов да ти помогне, но ако ти го подозираш, той ще се откаже от тебе, няма да ти помага в нищо. Често американските апаши пишат на някой американец милионер да им даде толкова и толкова долари иначе ще хванат дъщеря му. Те ги заплашват, но много от тия милионери предпочитат да дадат 20–30 или повече долари, отколкото да хващат детективи, които да преследват апашите.
към беседата >>
След като се е излъгал веднъж, тогава той започва да философствува, да разсъждава, от причини към последствия за лошите последствия на нещата.
Това е човешко схващане. Ако дяволът започне да се защищава, какво бихте казали вие? Той казва понякога: Това е доброто, което аз мога да ви направя. Също така и за философите казвам: Дяволът ги е научил да философствуват. Кога философствува човек?
След като се е излъгал веднъж, тогава той започва да философствува, да разсъждава, от причини към последствия за лошите последствия на нещата.
В какво седят лошите последствия? Ние пак започваме от лично гледище. И наистина, всяко нещо, което е в наша полза, ние го наричаме добро. Всяко нещо, което не е в наша полза, ние го наричаме зло. Но има изключения от това гледище.
към беседата >>
Има един основен закон, който седи в следното, не се занимавай с мазане колата на този, на онзи, но намери основната добра черта във всеки човек и разработвай тази черта Ако ти разработваш тази негова добра черта, този човек всякога ще бъде готов да ти помогне, но ако ти го подозираш, той ще се откаже от тебе, няма да ти помага в нищо.
Той иска да спечели по известен начин, но не може. Той иска да се подигне по някакъв начин в обществото, и това не може. Например, българите, когато искат да постигнат нещо, казват: Ти замажи колата на този, на онзи, както той иска, за да постигнеш своето желание. – С мазане на кола, тази работа не става. С мазане на кола човек не може да се подигне.
Има един основен закон, който седи в следното, не се занимавай с мазане колата на този, на онзи, но намери основната добра черта във всеки човек и разработвай тази черта Ако ти разработваш тази негова добра черта, този човек всякога ще бъде готов да ти помогне, но ако ти го подозираш, той ще се откаже от тебе, няма да ти помага в нищо.
Често американските апаши пишат на някой американец милионер да им даде толкова и толкова долари иначе ще хванат дъщеря му. Те ги заплашват, но много от тия милионери предпочитат да дадат 20–30 или повече долари, отколкото да хващат детективи, които да преследват апашите.
към беседата >>
В какво седят лошите последствия?
Ако дяволът започне да се защищава, какво бихте казали вие? Той казва понякога: Това е доброто, което аз мога да ви направя. Също така и за философите казвам: Дяволът ги е научил да философствуват. Кога философствува човек? След като се е излъгал веднъж, тогава той започва да философствува, да разсъждава, от причини към последствия за лошите последствия на нещата.
В какво седят лошите последствия?
Ние пак започваме от лично гледище. И наистина, всяко нещо, което е в наша полза, ние го наричаме добро. Всяко нещо, което не е в наша полза, ние го наричаме зло. Но има изключения от това гледище. Много неща, които са добри за държавата, не са добри за индивидите.
към беседата >>
Често американските апаши пишат на някой американец милионер да им даде толкова и толкова долари иначе ще хванат дъщеря му.
Той иска да се подигне по някакъв начин в обществото, и това не може. Например, българите, когато искат да постигнат нещо, казват: Ти замажи колата на този, на онзи, както той иска, за да постигнеш своето желание. – С мазане на кола, тази работа не става. С мазане на кола човек не може да се подигне. Има един основен закон, който седи в следното, не се занимавай с мазане колата на този, на онзи, но намери основната добра черта във всеки човек и разработвай тази черта Ако ти разработваш тази негова добра черта, този човек всякога ще бъде готов да ти помогне, но ако ти го подозираш, той ще се откаже от тебе, няма да ти помага в нищо.
Често американските апаши пишат на някой американец милионер да им даде толкова и толкова долари иначе ще хванат дъщеря му.
Те ги заплашват, но много от тия милионери предпочитат да дадат 20–30 или повече долари, отколкото да хващат детективи, които да преследват апашите.
към беседата >>
Ние пак започваме от лично гледище.
Той казва понякога: Това е доброто, което аз мога да ви направя. Също така и за философите казвам: Дяволът ги е научил да философствуват. Кога философствува човек? След като се е излъгал веднъж, тогава той започва да философствува, да разсъждава, от причини към последствия за лошите последствия на нещата. В какво седят лошите последствия?
Ние пак започваме от лично гледище.
И наистина, всяко нещо, което е в наша полза, ние го наричаме добро. Всяко нещо, което не е в наша полза, ние го наричаме зло. Но има изключения от това гледище. Много неща, които са добри за държавата, не са добри за индивидите. И обратно: много неща, които са добри за индивидите, не са добри за държавата.
към беседата >>
Те ги заплашват, но много от тия милионери предпочитат да дадат 20–30 или повече долари, отколкото да хващат детективи, които да преследват апашите.
Например, българите, когато искат да постигнат нещо, казват: Ти замажи колата на този, на онзи, както той иска, за да постигнеш своето желание. – С мазане на кола, тази работа не става. С мазане на кола човек не може да се подигне. Има един основен закон, който седи в следното, не се занимавай с мазане колата на този, на онзи, но намери основната добра черта във всеки човек и разработвай тази черта Ако ти разработваш тази негова добра черта, този човек всякога ще бъде готов да ти помогне, но ако ти го подозираш, той ще се откаже от тебе, няма да ти помага в нищо. Често американските апаши пишат на някой американец милионер да им даде толкова и толкова долари иначе ще хванат дъщеря му.
Те ги заплашват, но много от тия милионери предпочитат да дадат 20–30 или повече долари, отколкото да хващат детективи, които да преследват апашите.
към беседата >>
И наистина, всяко нещо, което е в наша полза, ние го наричаме добро.
Също така и за философите казвам: Дяволът ги е научил да философствуват. Кога философствува човек? След като се е излъгал веднъж, тогава той започва да философствува, да разсъждава, от причини към последствия за лошите последствия на нещата. В какво седят лошите последствия? Ние пак започваме от лично гледище.
И наистина, всяко нещо, което е в наша полза, ние го наричаме добро.
Всяко нещо, което не е в наша полза, ние го наричаме зло. Но има изключения от това гледище. Много неща, които са добри за държавата, не са добри за индивидите. И обратно: много неща, които са добри за индивидите, не са добри за държавата. Например, за крадеца е добре да краде, но не е добре и за държавата.
към беседата >>
Сега бялата раса трябва да се откаже от чрезмерното си стяженолюбие.
Сега бялата раса трябва да се откаже от чрезмерното си стяженолюбие.
Бъдещето човечество трябва да бъде човечество на щедростта. Сега, като отидете в Америка, ще видите, че всички проповядват да се спестяват пари за черни дни, за стари години. Но ето сега дойде кризата и около повече от две хиляди банки, в които имаше спестени пари за черни дни, фалираха, а парите отидоха. Какво остана? – Нищо.
към беседата >>
Всяко нещо, което не е в наша полза, ние го наричаме зло.
Кога философствува човек? След като се е излъгал веднъж, тогава той започва да философствува, да разсъждава, от причини към последствия за лошите последствия на нещата. В какво седят лошите последствия? Ние пак започваме от лично гледище. И наистина, всяко нещо, което е в наша полза, ние го наричаме добро.
Всяко нещо, което не е в наша полза, ние го наричаме зло.
Но има изключения от това гледище. Много неща, които са добри за държавата, не са добри за индивидите. И обратно: много неща, които са добри за индивидите, не са добри за държавата. Например, за крадеца е добре да краде, но не е добре и за държавата. Често, за лекарите е добре да има болести и болни хора, но това не е добре за самите хора.
към беседата >>
Бъдещето човечество трябва да бъде човечество на щедростта.
Сега бялата раса трябва да се откаже от чрезмерното си стяженолюбие.
Бъдещето човечество трябва да бъде човечество на щедростта.
Сега, като отидете в Америка, ще видите, че всички проповядват да се спестяват пари за черни дни, за стари години. Но ето сега дойде кризата и около повече от две хиляди банки, в които имаше спестени пари за черни дни, фалираха, а парите отидоха. Какво остана? – Нищо. Донякъде този начин за спестяване на парите, все е едно разрешение на въпроса.
към беседата >>
Но има изключения от това гледище.
След като се е излъгал веднъж, тогава той започва да философствува, да разсъждава, от причини към последствия за лошите последствия на нещата. В какво седят лошите последствия? Ние пак започваме от лично гледище. И наистина, всяко нещо, което е в наша полза, ние го наричаме добро. Всяко нещо, което не е в наша полза, ние го наричаме зло.
Но има изключения от това гледище.
Много неща, които са добри за държавата, не са добри за индивидите. И обратно: много неща, които са добри за индивидите, не са добри за държавата. Например, за крадеца е добре да краде, но не е добре и за държавата. Често, за лекарите е добре да има болести и болни хора, но това не е добре за самите хора. Вземете какво е положението на един беден, който трябва да лежи четири–пет месеца от една сериозна болест, а няма пари да се лекува?
към беседата >>
Сега, като отидете в Америка, ще видите, че всички проповядват да се спестяват пари за черни дни, за стари години.
Сега бялата раса трябва да се откаже от чрезмерното си стяженолюбие. Бъдещето човечество трябва да бъде човечество на щедростта.
Сега, като отидете в Америка, ще видите, че всички проповядват да се спестяват пари за черни дни, за стари години.
Но ето сега дойде кризата и около повече от две хиляди банки, в които имаше спестени пари за черни дни, фалираха, а парите отидоха. Какво остана? – Нищо. Донякъде този начин за спестяване на парите, все е едно разрешение на въпроса. Човек все вярва на спасителните банки.
към беседата >>
Много неща, които са добри за държавата, не са добри за индивидите.
В какво седят лошите последствия? Ние пак започваме от лично гледище. И наистина, всяко нещо, което е в наша полза, ние го наричаме добро. Всяко нещо, което не е в наша полза, ние го наричаме зло. Но има изключения от това гледище.
Много неща, които са добри за държавата, не са добри за индивидите.
И обратно: много неща, които са добри за индивидите, не са добри за държавата. Например, за крадеца е добре да краде, но не е добре и за държавата. Често, за лекарите е добре да има болести и болни хора, но това не е добре за самите хора. Вземете какво е положението на един беден, който трябва да лежи четири–пет месеца от една сериозна болест, а няма пари да се лекува? Това е един голям данък, отде ще вземе той пари да се лекува?
към беседата >>
Но ето сега дойде кризата и около повече от две хиляди банки, в които имаше спестени пари за черни дни, фалираха, а парите отидоха.
Сега бялата раса трябва да се откаже от чрезмерното си стяженолюбие. Бъдещето човечество трябва да бъде човечество на щедростта. Сега, като отидете в Америка, ще видите, че всички проповядват да се спестяват пари за черни дни, за стари години.
Но ето сега дойде кризата и около повече от две хиляди банки, в които имаше спестени пари за черни дни, фалираха, а парите отидоха.
Какво остана? – Нищо. Донякъде този начин за спестяване на парите, все е едно разрешение на въпроса. Човек все вярва на спасителните банки. Но честността трябва да се направи спасителна банка.
към беседата >>
И обратно: много неща, които са добри за индивидите, не са добри за държавата.
Ние пак започваме от лично гледище. И наистина, всяко нещо, което е в наша полза, ние го наричаме добро. Всяко нещо, което не е в наша полза, ние го наричаме зло. Но има изключения от това гледище. Много неща, които са добри за държавата, не са добри за индивидите.
И обратно: много неща, които са добри за индивидите, не са добри за държавата.
Например, за крадеца е добре да краде, но не е добре и за държавата. Често, за лекарите е добре да има болести и болни хора, но това не е добре за самите хора. Вземете какво е положението на един беден, който трябва да лежи четири–пет месеца от една сериозна болест, а няма пари да се лекува? Това е един голям данък, отде ще вземе той пари да се лекува? Лекарят е като бирник, на всяка визита иска най-малко по 50 лева, отде ще вземе този беден човек да му плати, когато той едва получава хиляда лева месечно?
към беседата >>
Какво остана?
Сега бялата раса трябва да се откаже от чрезмерното си стяженолюбие. Бъдещето човечество трябва да бъде човечество на щедростта. Сега, като отидете в Америка, ще видите, че всички проповядват да се спестяват пари за черни дни, за стари години. Но ето сега дойде кризата и около повече от две хиляди банки, в които имаше спестени пари за черни дни, фалираха, а парите отидоха.
Какво остана?
– Нищо. Донякъде този начин за спестяване на парите, все е едно разрешение на въпроса. Човек все вярва на спасителните банки. Но честността трябва да се направи спасителна банка. Човек трябва да бъде честен, да няма абсолютно никакво желание да подяде някого.
към беседата >>
Например, за крадеца е добре да краде, но не е добре и за държавата.
И наистина, всяко нещо, което е в наша полза, ние го наричаме добро. Всяко нещо, което не е в наша полза, ние го наричаме зло. Но има изключения от това гледище. Много неща, които са добри за държавата, не са добри за индивидите. И обратно: много неща, които са добри за индивидите, не са добри за държавата.
Например, за крадеца е добре да краде, но не е добре и за държавата.
Често, за лекарите е добре да има болести и болни хора, но това не е добре за самите хора. Вземете какво е положението на един беден, който трябва да лежи четири–пет месеца от една сериозна болест, а няма пари да се лекува? Това е един голям данък, отде ще вземе той пари да се лекува? Лекарят е като бирник, на всяка визита иска най-малко по 50 лева, отде ще вземе този беден човек да му плати, когато той едва получава хиляда лева месечно? Като направи 30 визити, това са 1500 лева.
към беседата >>
– Нищо.
Сега бялата раса трябва да се откаже от чрезмерното си стяженолюбие. Бъдещето човечество трябва да бъде човечество на щедростта. Сега, като отидете в Америка, ще видите, че всички проповядват да се спестяват пари за черни дни, за стари години. Но ето сега дойде кризата и около повече от две хиляди банки, в които имаше спестени пари за черни дни, фалираха, а парите отидоха. Какво остана?
– Нищо.
Донякъде този начин за спестяване на парите, все е едно разрешение на въпроса. Човек все вярва на спасителните банки. Но честността трябва да се направи спасителна банка. Човек трябва да бъде честен, да няма абсолютно никакво желание да подяде някого. Ако имаме такива банки, никой не може да пострада.
към беседата >>
Често, за лекарите е добре да има болести и болни хора, но това не е добре за самите хора.
Всяко нещо, което не е в наша полза, ние го наричаме зло. Но има изключения от това гледище. Много неща, които са добри за държавата, не са добри за индивидите. И обратно: много неща, които са добри за индивидите, не са добри за държавата. Например, за крадеца е добре да краде, но не е добре и за държавата.
Често, за лекарите е добре да има болести и болни хора, но това не е добре за самите хора.
Вземете какво е положението на един беден, който трябва да лежи четири–пет месеца от една сериозна болест, а няма пари да се лекува? Това е един голям данък, отде ще вземе той пари да се лекува? Лекарят е като бирник, на всяка визита иска най-малко по 50 лева, отде ще вземе този беден човек да му плати, когато той едва получава хиляда лева месечно? Като направи 30 визити, това са 1500 лева. А този човек едва има хиляда лева.
към беседата >>
Донякъде този начин за спестяване на парите, все е едно разрешение на въпроса.
Бъдещето човечество трябва да бъде човечество на щедростта. Сега, като отидете в Америка, ще видите, че всички проповядват да се спестяват пари за черни дни, за стари години. Но ето сега дойде кризата и около повече от две хиляди банки, в които имаше спестени пари за черни дни, фалираха, а парите отидоха. Какво остана? – Нищо.
Донякъде този начин за спестяване на парите, все е едно разрешение на въпроса.
Човек все вярва на спасителните банки. Но честността трябва да се направи спасителна банка. Човек трябва да бъде честен, да няма абсолютно никакво желание да подяде някого. Ако имаме такива банки, никой не може да пострада. Не е въпросът да се развива стяженолюбието един срещу друг, но честността трябва да се развива между хората.
към беседата >>
Вземете какво е положението на един беден, който трябва да лежи четири–пет месеца от една сериозна болест, а няма пари да се лекува?
Но има изключения от това гледище. Много неща, които са добри за държавата, не са добри за индивидите. И обратно: много неща, които са добри за индивидите, не са добри за държавата. Например, за крадеца е добре да краде, но не е добре и за държавата. Често, за лекарите е добре да има болести и болни хора, но това не е добре за самите хора.
Вземете какво е положението на един беден, който трябва да лежи четири–пет месеца от една сериозна болест, а няма пари да се лекува?
Това е един голям данък, отде ще вземе той пари да се лекува? Лекарят е като бирник, на всяка визита иска най-малко по 50 лева, отде ще вземе този беден човек да му плати, когато той едва получава хиляда лева месечно? Като направи 30 визити, това са 1500 лева. А този човек едва има хиляда лева. Значи 500 лева остават дълг.
към беседата >>
Човек все вярва на спасителните банки.
Сега, като отидете в Америка, ще видите, че всички проповядват да се спестяват пари за черни дни, за стари години. Но ето сега дойде кризата и около повече от две хиляди банки, в които имаше спестени пари за черни дни, фалираха, а парите отидоха. Какво остана? – Нищо. Донякъде този начин за спестяване на парите, все е едно разрешение на въпроса.
Човек все вярва на спасителните банки.
Но честността трябва да се направи спасителна банка. Човек трябва да бъде честен, да няма абсолютно никакво желание да подяде някого. Ако имаме такива банки, никой не може да пострада. Не е въпросът да се развива стяженолюбието един срещу друг, но честността трябва да се развива между хората. Ако честността между хората се развива, тогава ние ще имаме една финансиална система, в която няма да стават тия бързи промени.
към беседата >>
Това е един голям данък, отде ще вземе той пари да се лекува?
Много неща, които са добри за държавата, не са добри за индивидите. И обратно: много неща, които са добри за индивидите, не са добри за държавата. Например, за крадеца е добре да краде, но не е добре и за държавата. Често, за лекарите е добре да има болести и болни хора, но това не е добре за самите хора. Вземете какво е положението на един беден, който трябва да лежи четири–пет месеца от една сериозна болест, а няма пари да се лекува?
Това е един голям данък, отде ще вземе той пари да се лекува?
Лекарят е като бирник, на всяка визита иска най-малко по 50 лева, отде ще вземе този беден човек да му плати, когато той едва получава хиляда лева месечно? Като направи 30 визити, това са 1500 лева. А този човек едва има хиляда лева. Значи 500 лева остават дълг. Ти си беден човек, но имаш едно дело, и извикваш един адвокат да те защищава.
към беседата >>
Но честността трябва да се направи спасителна банка.
Но ето сега дойде кризата и около повече от две хиляди банки, в които имаше спестени пари за черни дни, фалираха, а парите отидоха. Какво остана? – Нищо. Донякъде този начин за спестяване на парите, все е едно разрешение на въпроса. Човек все вярва на спасителните банки.
Но честността трябва да се направи спасителна банка.
Човек трябва да бъде честен, да няма абсолютно никакво желание да подяде някого. Ако имаме такива банки, никой не може да пострада. Не е въпросът да се развива стяженолюбието един срещу друг, но честността трябва да се развива между хората. Ако честността между хората се развива, тогава ние ще имаме една финансиална система, в която няма да стават тия бързи промени. В това няма нищо лошо.
към беседата >>
Лекарят е като бирник, на всяка визита иска най-малко по 50 лева, отде ще вземе този беден човек да му плати, когато той едва получава хиляда лева месечно?
И обратно: много неща, които са добри за индивидите, не са добри за държавата. Например, за крадеца е добре да краде, но не е добре и за държавата. Често, за лекарите е добре да има болести и болни хора, но това не е добре за самите хора. Вземете какво е положението на един беден, който трябва да лежи четири–пет месеца от една сериозна болест, а няма пари да се лекува? Това е един голям данък, отде ще вземе той пари да се лекува?
Лекарят е като бирник, на всяка визита иска най-малко по 50 лева, отде ще вземе този беден човек да му плати, когато той едва получава хиляда лева месечно?
Като направи 30 визити, това са 1500 лева. А този човек едва има хиляда лева. Значи 500 лева остават дълг. Ти си беден човек, но имаш едно дело, и извикваш един адвокат да те защищава. Той поисква четири хиляди лева и започва да проучва делото.
към беседата >>
Човек трябва да бъде честен, да няма абсолютно никакво желание да подяде някого.
Какво остана? – Нищо. Донякъде този начин за спестяване на парите, все е едно разрешение на въпроса. Човек все вярва на спасителните банки. Но честността трябва да се направи спасителна банка.
Човек трябва да бъде честен, да няма абсолютно никакво желание да подяде някого.
Ако имаме такива банки, никой не може да пострада. Не е въпросът да се развива стяженолюбието един срещу друг, но честността трябва да се развива между хората. Ако честността между хората се развива, тогава ние ще имаме една финансиална система, в която няма да стават тия бързи промени. В това няма нищо лошо. Ти си печелил 20–30 години, а някой вземе тия пари, яде и пие, облече се, а ти останеш с един дълг.
към беседата >>
Като направи 30 визити, това са 1500 лева.
Например, за крадеца е добре да краде, но не е добре и за държавата. Често, за лекарите е добре да има болести и болни хора, но това не е добре за самите хора. Вземете какво е положението на един беден, който трябва да лежи четири–пет месеца от една сериозна болест, а няма пари да се лекува? Това е един голям данък, отде ще вземе той пари да се лекува? Лекарят е като бирник, на всяка визита иска най-малко по 50 лева, отде ще вземе този беден човек да му плати, когато той едва получава хиляда лева месечно?
Като направи 30 визити, това са 1500 лева.
А този човек едва има хиляда лева. Значи 500 лева остават дълг. Ти си беден човек, но имаш едно дело, и извикваш един адвокат да те защищава. Той поисква четири хиляди лева и започва да проучва делото. Протака го, развлача го с месеци и години, и през това време ти трябва да плащаш.
към беседата >>
Ако имаме такива банки, никой не може да пострада.
– Нищо. Донякъде този начин за спестяване на парите, все е едно разрешение на въпроса. Човек все вярва на спасителните банки. Но честността трябва да се направи спасителна банка. Човек трябва да бъде честен, да няма абсолютно никакво желание да подяде някого.
Ако имаме такива банки, никой не може да пострада.
Не е въпросът да се развива стяженолюбието един срещу друг, но честността трябва да се развива между хората. Ако честността между хората се развива, тогава ние ще имаме една финансиална система, в която няма да стават тия бързи промени. В това няма нищо лошо. Ти си печелил 20–30 години, а някой вземе тия пари, яде и пие, облече се, а ти останеш с един дълг. И тогава ти изваждаш друга философия: Не струва човек да прави добро.
към беседата >>
А този човек едва има хиляда лева.
Често, за лекарите е добре да има болести и болни хора, но това не е добре за самите хора. Вземете какво е положението на един беден, който трябва да лежи четири–пет месеца от една сериозна болест, а няма пари да се лекува? Това е един голям данък, отде ще вземе той пари да се лекува? Лекарят е като бирник, на всяка визита иска най-малко по 50 лева, отде ще вземе този беден човек да му плати, когато той едва получава хиляда лева месечно? Като направи 30 визити, това са 1500 лева.
А този човек едва има хиляда лева.
Значи 500 лева остават дълг. Ти си беден човек, но имаш едно дело, и извикваш един адвокат да те защищава. Той поисква четири хиляди лева и започва да проучва делото. Протака го, развлача го с месеци и години, и през това време ти трябва да плащаш. След като изяде всичките ти пари, след това ще вземе и отгоре нещо.
към беседата >>
Не е въпросът да се развива стяженолюбието един срещу друг, но честността трябва да се развива между хората.
Донякъде този начин за спестяване на парите, все е едно разрешение на въпроса. Човек все вярва на спасителните банки. Но честността трябва да се направи спасителна банка. Човек трябва да бъде честен, да няма абсолютно никакво желание да подяде някого. Ако имаме такива банки, никой не може да пострада.
Не е въпросът да се развива стяженолюбието един срещу друг, но честността трябва да се развива между хората.
Ако честността между хората се развива, тогава ние ще имаме една финансиална система, в която няма да стават тия бързи промени. В това няма нищо лошо. Ти си печелил 20–30 години, а някой вземе тия пари, яде и пие, облече се, а ти останеш с един дълг. И тогава ти изваждаш друга философия: Не струва човек да прави добро. Ако дойде при тебе някой да ти иска една сума от 30 хиляди лева на заем, умно ли е да му дадеш?
към беседата >>
Значи 500 лева остават дълг.
Вземете какво е положението на един беден, който трябва да лежи четири–пет месеца от една сериозна болест, а няма пари да се лекува? Това е един голям данък, отде ще вземе той пари да се лекува? Лекарят е като бирник, на всяка визита иска най-малко по 50 лева, отде ще вземе този беден човек да му плати, когато той едва получава хиляда лева месечно? Като направи 30 визити, това са 1500 лева. А този човек едва има хиляда лева.
Значи 500 лева остават дълг.
Ти си беден човек, но имаш едно дело, и извикваш един адвокат да те защищава. Той поисква четири хиляди лева и започва да проучва делото. Протака го, развлача го с месеци и години, и през това време ти трябва да плащаш. След като изяде всичките ти пари, след това ще вземе и отгоре нещо. И след това хората се оплакват от адвокатите.
към беседата >>
Ако честността между хората се развива, тогава ние ще имаме една финансиална система, в която няма да стават тия бързи промени.
Човек все вярва на спасителните банки. Но честността трябва да се направи спасителна банка. Човек трябва да бъде честен, да няма абсолютно никакво желание да подяде някого. Ако имаме такива банки, никой не може да пострада. Не е въпросът да се развива стяженолюбието един срещу друг, но честността трябва да се развива между хората.
Ако честността между хората се развива, тогава ние ще имаме една финансиална система, в която няма да стават тия бързи промени.
В това няма нищо лошо. Ти си печелил 20–30 години, а някой вземе тия пари, яде и пие, облече се, а ти останеш с един дълг. И тогава ти изваждаш друга философия: Не струва човек да прави добро. Ако дойде при тебе някой да ти иска една сума от 30 хиляди лева на заем, умно ли е да му дадеш? Друго е, ако ти имаш сто хиляди лева приход, но ти имаш само десет хиляди лева, а той иска 30 хиляди.
към беседата >>
Ти си беден човек, но имаш едно дело, и извикваш един адвокат да те защищава.
Това е един голям данък, отде ще вземе той пари да се лекува? Лекарят е като бирник, на всяка визита иска най-малко по 50 лева, отде ще вземе този беден човек да му плати, когато той едва получава хиляда лева месечно? Като направи 30 визити, това са 1500 лева. А този човек едва има хиляда лева. Значи 500 лева остават дълг.
Ти си беден човек, но имаш едно дело, и извикваш един адвокат да те защищава.
Той поисква четири хиляди лева и започва да проучва делото. Протака го, развлача го с месеци и години, и през това време ти трябва да плащаш. След като изяде всичките ти пари, след това ще вземе и отгоре нещо. И след това хората се оплакват от адвокатите. Сега, аз не се занимавам с този въпрос, но констатирам едно явление, както съществува в обществения живот.
към беседата >>
В това няма нищо лошо.
Но честността трябва да се направи спасителна банка. Човек трябва да бъде честен, да няма абсолютно никакво желание да подяде някого. Ако имаме такива банки, никой не може да пострада. Не е въпросът да се развива стяженолюбието един срещу друг, но честността трябва да се развива между хората. Ако честността между хората се развива, тогава ние ще имаме една финансиална система, в която няма да стават тия бързи промени.
В това няма нищо лошо.
Ти си печелил 20–30 години, а някой вземе тия пари, яде и пие, облече се, а ти останеш с един дълг. И тогава ти изваждаш друга философия: Не струва човек да прави добро. Ако дойде при тебе някой да ти иска една сума от 30 хиляди лева на заем, умно ли е да му дадеш? Друго е, ако ти имаш сто хиляди лева приход, но ти имаш само десет хиляди лева, а той иска 30 хиляди. На този човек можеш да му дадеш само пет лева заем.
към беседата >>
Той поисква четири хиляди лева и започва да проучва делото.
Лекарят е като бирник, на всяка визита иска най-малко по 50 лева, отде ще вземе този беден човек да му плати, когато той едва получава хиляда лева месечно? Като направи 30 визити, това са 1500 лева. А този човек едва има хиляда лева. Значи 500 лева остават дълг. Ти си беден човек, но имаш едно дело, и извикваш един адвокат да те защищава.
Той поисква четири хиляди лева и започва да проучва делото.
Протака го, развлача го с месеци и години, и през това време ти трябва да плащаш. След като изяде всичките ти пари, след това ще вземе и отгоре нещо. И след това хората се оплакват от адвокатите. Сега, аз не се занимавам с този въпрос, но констатирам едно явление, както съществува в обществения живот. Аз не съм се спирал, доколко е вярно това, но допущам че има известна вероятност.
към беседата >>
Ти си печелил 20–30 години, а някой вземе тия пари, яде и пие, облече се, а ти останеш с един дълг.
Човек трябва да бъде честен, да няма абсолютно никакво желание да подяде някого. Ако имаме такива банки, никой не може да пострада. Не е въпросът да се развива стяженолюбието един срещу друг, но честността трябва да се развива между хората. Ако честността между хората се развива, тогава ние ще имаме една финансиална система, в която няма да стават тия бързи промени. В това няма нищо лошо.
Ти си печелил 20–30 години, а някой вземе тия пари, яде и пие, облече се, а ти останеш с един дълг.
И тогава ти изваждаш друга философия: Не струва човек да прави добро. Ако дойде при тебе някой да ти иска една сума от 30 хиляди лева на заем, умно ли е да му дадеш? Друго е, ако ти имаш сто хиляди лева приход, но ти имаш само десет хиляди лева, а той иска 30 хиляди. На този човек можеш да му дадеш само пет лева заем.
към беседата >>
Протака го, развлача го с месеци и години, и през това време ти трябва да плащаш.
Като направи 30 визити, това са 1500 лева. А този човек едва има хиляда лева. Значи 500 лева остават дълг. Ти си беден човек, но имаш едно дело, и извикваш един адвокат да те защищава. Той поисква четири хиляди лева и започва да проучва делото.
Протака го, развлача го с месеци и години, и през това време ти трябва да плащаш.
След като изяде всичките ти пари, след това ще вземе и отгоре нещо. И след това хората се оплакват от адвокатите. Сега, аз не се занимавам с този въпрос, но констатирам едно явление, както съществува в обществения живот. Аз не съм се спирал, доколко е вярно това, но допущам че има известна вероятност. Мнозина адвокати казват, че са защищавали бедните хора без пари.
към беседата >>
И тогава ти изваждаш друга философия: Не струва човек да прави добро.
Ако имаме такива банки, никой не може да пострада. Не е въпросът да се развива стяженолюбието един срещу друг, но честността трябва да се развива между хората. Ако честността между хората се развива, тогава ние ще имаме една финансиална система, в която няма да стават тия бързи промени. В това няма нищо лошо. Ти си печелил 20–30 години, а някой вземе тия пари, яде и пие, облече се, а ти останеш с един дълг.
И тогава ти изваждаш друга философия: Не струва човек да прави добро.
Ако дойде при тебе някой да ти иска една сума от 30 хиляди лева на заем, умно ли е да му дадеш? Друго е, ако ти имаш сто хиляди лева приход, но ти имаш само десет хиляди лева, а той иска 30 хиляди. На този човек можеш да му дадеш само пет лева заем.
към беседата >>
След като изяде всичките ти пари, след това ще вземе и отгоре нещо.
А този човек едва има хиляда лева. Значи 500 лева остават дълг. Ти си беден човек, но имаш едно дело, и извикваш един адвокат да те защищава. Той поисква четири хиляди лева и започва да проучва делото. Протака го, развлача го с месеци и години, и през това време ти трябва да плащаш.
След като изяде всичките ти пари, след това ще вземе и отгоре нещо.
И след това хората се оплакват от адвокатите. Сега, аз не се занимавам с този въпрос, но констатирам едно явление, както съществува в обществения живот. Аз не съм се спирал, доколко е вярно това, но допущам че има известна вероятност. Мнозина адвокати казват, че са защищавали бедните хора без пари. Възможно е, но ние не знаем каква е статистиката.
към беседата >>
Ако дойде при тебе някой да ти иска една сума от 30 хиляди лева на заем, умно ли е да му дадеш?
Не е въпросът да се развива стяженолюбието един срещу друг, но честността трябва да се развива между хората. Ако честността между хората се развива, тогава ние ще имаме една финансиална система, в която няма да стават тия бързи промени. В това няма нищо лошо. Ти си печелил 20–30 години, а някой вземе тия пари, яде и пие, облече се, а ти останеш с един дълг. И тогава ти изваждаш друга философия: Не струва човек да прави добро.
Ако дойде при тебе някой да ти иска една сума от 30 хиляди лева на заем, умно ли е да му дадеш?
Друго е, ако ти имаш сто хиляди лева приход, но ти имаш само десет хиляди лева, а той иска 30 хиляди. На този човек можеш да му дадеш само пет лева заем.
към беседата >>
И след това хората се оплакват от адвокатите.
Значи 500 лева остават дълг. Ти си беден човек, но имаш едно дело, и извикваш един адвокат да те защищава. Той поисква четири хиляди лева и започва да проучва делото. Протака го, развлача го с месеци и години, и през това време ти трябва да плащаш. След като изяде всичките ти пари, след това ще вземе и отгоре нещо.
И след това хората се оплакват от адвокатите.
Сега, аз не се занимавам с този въпрос, но констатирам едно явление, както съществува в обществения живот. Аз не съм се спирал, доколко е вярно това, но допущам че има известна вероятност. Мнозина адвокати казват, че са защищавали бедните хора без пари. Възможно е, но ние не знаем каква е статистиката. Статистика има за всичко.
към беседата >>
Друго е, ако ти имаш сто хиляди лева приход, но ти имаш само десет хиляди лева, а той иска 30 хиляди.
Ако честността между хората се развива, тогава ние ще имаме една финансиална система, в която няма да стават тия бързи промени. В това няма нищо лошо. Ти си печелил 20–30 години, а някой вземе тия пари, яде и пие, облече се, а ти останеш с един дълг. И тогава ти изваждаш друга философия: Не струва човек да прави добро. Ако дойде при тебе някой да ти иска една сума от 30 хиляди лева на заем, умно ли е да му дадеш?
Друго е, ако ти имаш сто хиляди лева приход, но ти имаш само десет хиляди лева, а той иска 30 хиляди.
На този човек можеш да му дадеш само пет лева заем.
към беседата >>
Сега, аз не се занимавам с този въпрос, но констатирам едно явление, както съществува в обществения живот.
Ти си беден човек, но имаш едно дело, и извикваш един адвокат да те защищава. Той поисква четири хиляди лева и започва да проучва делото. Протака го, развлача го с месеци и години, и през това време ти трябва да плащаш. След като изяде всичките ти пари, след това ще вземе и отгоре нещо. И след това хората се оплакват от адвокатите.
Сега, аз не се занимавам с този въпрос, но констатирам едно явление, както съществува в обществения живот.
Аз не съм се спирал, доколко е вярно това, но допущам че има известна вероятност. Мнозина адвокати казват, че са защищавали бедните хора без пари. Възможно е, но ние не знаем каква е статистиката. Статистика има за всичко. Лекарите някой път направят една операция, разпорят човека и казват, че операцията била сполучлива, но след десет дена оперираният умира.
към беседата >>
На този човек можеш да му дадеш само пет лева заем.
В това няма нищо лошо. Ти си печелил 20–30 години, а някой вземе тия пари, яде и пие, облече се, а ти останеш с един дълг. И тогава ти изваждаш друга философия: Не струва човек да прави добро. Ако дойде при тебе някой да ти иска една сума от 30 хиляди лева на заем, умно ли е да му дадеш? Друго е, ако ти имаш сто хиляди лева приход, но ти имаш само десет хиляди лева, а той иска 30 хиляди.
На този човек можеш да му дадеш само пет лева заем.
към беседата >>
Аз не съм се спирал, доколко е вярно това, но допущам че има известна вероятност.
Той поисква четири хиляди лева и започва да проучва делото. Протака го, развлача го с месеци и години, и през това време ти трябва да плащаш. След като изяде всичките ти пари, след това ще вземе и отгоре нещо. И след това хората се оплакват от адвокатите. Сега, аз не се занимавам с този въпрос, но констатирам едно явление, както съществува в обществения живот.
Аз не съм се спирал, доколко е вярно това, но допущам че има известна вероятност.
Мнозина адвокати казват, че са защищавали бедните хора без пари. Възможно е, но ние не знаем каква е статистиката. Статистика има за всичко. Лекарите някой път направят една операция, разпорят човека и казват, че операцията била сполучлива, но след десет дена оперираният умира. Статистиката казва, че операцията е излязла сполучлива, но след десет дена болният умира.
към беседата >>
„Помни Създателя си в младостта си“.
„Помни Създателя си в младостта си“.
Ако се приложи този закон „помни“, ти трябва да помниш доброто в света. Три неща има, които човек трябва да помни в света. Той трябва да помни доброто, което хората са му направили. Той трябва да помни свободата, която другите са му дали и най-после той трябва да помни тяхната справедливост, техните справедливи отношения, които те са имали към него. Слугата винаги трябва да помни добрия си господар, който го е подигнал.
към беседата >>
Мнозина адвокати казват, че са защищавали бедните хора без пари.
Протака го, развлача го с месеци и години, и през това време ти трябва да плащаш. След като изяде всичките ти пари, след това ще вземе и отгоре нещо. И след това хората се оплакват от адвокатите. Сега, аз не се занимавам с този въпрос, но констатирам едно явление, както съществува в обществения живот. Аз не съм се спирал, доколко е вярно това, но допущам че има известна вероятност.
Мнозина адвокати казват, че са защищавали бедните хора без пари.
Възможно е, но ние не знаем каква е статистиката. Статистика има за всичко. Лекарите някой път направят една операция, разпорят човека и казват, че операцията била сполучлива, но след десет дена оперираният умира. Статистиката казва, че операцията е излязла сполучлива, но след десет дена болният умира. Колко души са били щастливи след операцията?
към беседата >>
Ако се приложи този закон „помни“, ти трябва да помниш доброто в света.
„Помни Създателя си в младостта си“.
Ако се приложи този закон „помни“, ти трябва да помниш доброто в света.
Три неща има, които човек трябва да помни в света. Той трябва да помни доброто, което хората са му направили. Той трябва да помни свободата, която другите са му дали и най-после той трябва да помни тяхната справедливост, техните справедливи отношения, които те са имали към него. Слугата винаги трябва да помни добрия си господар, който го е подигнал. Той го е взел от калта и го е подигнал повече от свой син.
към беседата >>
Възможно е, но ние не знаем каква е статистиката.
След като изяде всичките ти пари, след това ще вземе и отгоре нещо. И след това хората се оплакват от адвокатите. Сега, аз не се занимавам с този въпрос, но констатирам едно явление, както съществува в обществения живот. Аз не съм се спирал, доколко е вярно това, но допущам че има известна вероятност. Мнозина адвокати казват, че са защищавали бедните хора без пари.
Възможно е, но ние не знаем каква е статистиката.
Статистика има за всичко. Лекарите някой път направят една операция, разпорят човека и казват, че операцията била сполучлива, но след десет дена оперираният умира. Статистиката казва, че операцията е излязла сполучлива, но след десет дена болният умира. Колко души са били щастливи след операцията? Статистиката знае това.
към беседата >>
Три неща има, които човек трябва да помни в света.
„Помни Създателя си в младостта си“. Ако се приложи този закон „помни“, ти трябва да помниш доброто в света.
Три неща има, които човек трябва да помни в света.
Той трябва да помни доброто, което хората са му направили. Той трябва да помни свободата, която другите са му дали и най-после той трябва да помни тяхната справедливост, техните справедливи отношения, които те са имали към него. Слугата винаги трябва да помни добрия си господар, който го е подигнал. Той го е взел от калта и го е подигнал повече от свой син. И ако този слуга не оценява своя господар, за него ще дойдат лоши дни.
към беседата >>
Статистика има за всичко.
И след това хората се оплакват от адвокатите. Сега, аз не се занимавам с този въпрос, но констатирам едно явление, както съществува в обществения живот. Аз не съм се спирал, доколко е вярно това, но допущам че има известна вероятност. Мнозина адвокати казват, че са защищавали бедните хора без пари. Възможно е, но ние не знаем каква е статистиката.
Статистика има за всичко.
Лекарите някой път направят една операция, разпорят човека и казват, че операцията била сполучлива, но след десет дена оперираният умира. Статистиката казва, че операцията е излязла сполучлива, но след десет дена болният умира. Колко души са били щастливи след операцията? Статистиката знае това. Като се базираме на статистиката, няма да обвиняваме този-онзи, но трябва да знаем дълбоките причини за това.
към беседата >>
Той трябва да помни доброто, което хората са му направили.
„Помни Създателя си в младостта си“. Ако се приложи този закон „помни“, ти трябва да помниш доброто в света. Три неща има, които човек трябва да помни в света.
Той трябва да помни доброто, което хората са му направили.
Той трябва да помни свободата, която другите са му дали и най-после той трябва да помни тяхната справедливост, техните справедливи отношения, които те са имали към него. Слугата винаги трябва да помни добрия си господар, който го е подигнал. Той го е взел от калта и го е подигнал повече от свой син. И ако този слуга не оценява своя господар, за него ще дойдат лоши дни. Всичко това, което господарят е направил, това е Промисълът в Божествения свят.
към беседата >>
Лекарите някой път направят една операция, разпорят човека и казват, че операцията била сполучлива, но след десет дена оперираният умира.
Сега, аз не се занимавам с този въпрос, но констатирам едно явление, както съществува в обществения живот. Аз не съм се спирал, доколко е вярно това, но допущам че има известна вероятност. Мнозина адвокати казват, че са защищавали бедните хора без пари. Възможно е, но ние не знаем каква е статистиката. Статистика има за всичко.
Лекарите някой път направят една операция, разпорят човека и казват, че операцията била сполучлива, но след десет дена оперираният умира.
Статистиката казва, че операцията е излязла сполучлива, но след десет дена болният умира. Колко души са били щастливи след операцията? Статистиката знае това. Като се базираме на статистиката, няма да обвиняваме този-онзи, но трябва да знаем дълбоките причини за това. Може би лекарят да е имал най-добро желание да помогне на болния, но организмът бил зле настроен, или условията не били благоприятни.
към беседата >>
Той трябва да помни свободата, която другите са му дали и най-после той трябва да помни тяхната справедливост, техните справедливи отношения, които те са имали към него.
„Помни Създателя си в младостта си“. Ако се приложи този закон „помни“, ти трябва да помниш доброто в света. Три неща има, които човек трябва да помни в света. Той трябва да помни доброто, което хората са му направили.
Той трябва да помни свободата, която другите са му дали и най-после той трябва да помни тяхната справедливост, техните справедливи отношения, които те са имали към него.
Слугата винаги трябва да помни добрия си господар, който го е подигнал. Той го е взел от калта и го е подигнал повече от свой син. И ако този слуга не оценява своя господар, за него ще дойдат лоши дни. Всичко това, което господарят е направил, това е Промисълът в Божествения свят. Той не го е направил за себе си.
към беседата >>
Статистиката казва, че операцията е излязла сполучлива, но след десет дена болният умира.
Аз не съм се спирал, доколко е вярно това, но допущам че има известна вероятност. Мнозина адвокати казват, че са защищавали бедните хора без пари. Възможно е, но ние не знаем каква е статистиката. Статистика има за всичко. Лекарите някой път направят една операция, разпорят човека и казват, че операцията била сполучлива, но след десет дена оперираният умира.
Статистиката казва, че операцията е излязла сполучлива, но след десет дена болният умира.
Колко души са били щастливи след операцията? Статистиката знае това. Като се базираме на статистиката, няма да обвиняваме този-онзи, но трябва да знаем дълбоките причини за това. Може би лекарят да е имал най-добро желание да помогне на болния, но организмът бил зле настроен, или условията не били благоприятни. Някога психологическите условия са били лоши.
към беседата >>
Слугата винаги трябва да помни добрия си господар, който го е подигнал.
„Помни Създателя си в младостта си“. Ако се приложи този закон „помни“, ти трябва да помниш доброто в света. Три неща има, които човек трябва да помни в света. Той трябва да помни доброто, което хората са му направили. Той трябва да помни свободата, която другите са му дали и най-после той трябва да помни тяхната справедливост, техните справедливи отношения, които те са имали към него.
Слугата винаги трябва да помни добрия си господар, който го е подигнал.
Той го е взел от калта и го е подигнал повече от свой син. И ако този слуга не оценява своя господар, за него ще дойдат лоши дни. Всичко това, което господарят е направил, това е Промисълът в Божествения свят. Той не го е направил за себе си. Той казва: Заради Любовта, която аз имах, направих това нещо.
към беседата >>
Колко души са били щастливи след операцията?
Мнозина адвокати казват, че са защищавали бедните хора без пари. Възможно е, но ние не знаем каква е статистиката. Статистика има за всичко. Лекарите някой път направят една операция, разпорят човека и казват, че операцията била сполучлива, но след десет дена оперираният умира. Статистиката казва, че операцията е излязла сполучлива, но след десет дена болният умира.
Колко души са били щастливи след операцията?
Статистиката знае това. Като се базираме на статистиката, няма да обвиняваме този-онзи, но трябва да знаем дълбоките причини за това. Може би лекарят да е имал най-добро желание да помогне на болния, но организмът бил зле настроен, или условията не били благоприятни. Някога психологическите условия са били лоши. Някой път може да се случи да се бутне един нерв на човешкия организъм, и животът моментално да се прекъсне.
към беседата >>
Той го е взел от калта и го е подигнал повече от свой син.
Ако се приложи този закон „помни“, ти трябва да помниш доброто в света. Три неща има, които човек трябва да помни в света. Той трябва да помни доброто, което хората са му направили. Той трябва да помни свободата, която другите са му дали и най-после той трябва да помни тяхната справедливост, техните справедливи отношения, които те са имали към него. Слугата винаги трябва да помни добрия си господар, който го е подигнал.
Той го е взел от калта и го е подигнал повече от свой син.
И ако този слуга не оценява своя господар, за него ще дойдат лоши дни. Всичко това, което господарят е направил, това е Промисълът в Божествения свят. Той не го е направил за себе си. Той казва: Заради Любовта, която аз имах, направих това нещо. Правете и вие това, което и аз правя.
към беседата >>
Статистиката знае това.
Възможно е, но ние не знаем каква е статистиката. Статистика има за всичко. Лекарите някой път направят една операция, разпорят човека и казват, че операцията била сполучлива, но след десет дена оперираният умира. Статистиката казва, че операцията е излязла сполучлива, но след десет дена болният умира. Колко души са били щастливи след операцията?
Статистиката знае това.
Като се базираме на статистиката, няма да обвиняваме този-онзи, но трябва да знаем дълбоките причини за това. Може би лекарят да е имал най-добро желание да помогне на болния, но организмът бил зле настроен, или условията не били благоприятни. Някога психологическите условия са били лоши. Някой път може да се случи да се бутне един нерв на човешкия организъм, и животът моментално да се прекъсне. Достатъчно е един от тези нерви да се пресече, за да се прекъсне и животът на човека.
към беседата >>
И ако този слуга не оценява своя господар, за него ще дойдат лоши дни.
Три неща има, които човек трябва да помни в света. Той трябва да помни доброто, което хората са му направили. Той трябва да помни свободата, която другите са му дали и най-после той трябва да помни тяхната справедливост, техните справедливи отношения, които те са имали към него. Слугата винаги трябва да помни добрия си господар, който го е подигнал. Той го е взел от калта и го е подигнал повече от свой син.
И ако този слуга не оценява своя господар, за него ще дойдат лоши дни.
Всичко това, което господарят е направил, това е Промисълът в Божествения свят. Той не го е направил за себе си. Той казва: Заради Любовта, която аз имах, направих това нещо. Правете и вие това, което и аз правя. И ако вие живеете добре, доста е да дадете един добър пример в живота си да ви следват.
към беседата >>
Като се базираме на статистиката, няма да обвиняваме този-онзи, но трябва да знаем дълбоките причини за това.
Статистика има за всичко. Лекарите някой път направят една операция, разпорят човека и казват, че операцията била сполучлива, но след десет дена оперираният умира. Статистиката казва, че операцията е излязла сполучлива, но след десет дена болният умира. Колко души са били щастливи след операцията? Статистиката знае това.
Като се базираме на статистиката, няма да обвиняваме този-онзи, но трябва да знаем дълбоките причини за това.
Може би лекарят да е имал най-добро желание да помогне на болния, но организмът бил зле настроен, или условията не били благоприятни. Някога психологическите условия са били лоши. Някой път може да се случи да се бутне един нерв на човешкия организъм, и животът моментално да се прекъсне. Достатъчно е един от тези нерви да се пресече, за да се прекъсне и животът на човека. Сложен е човешкият организъм.
към беседата >>
Всичко това, което господарят е направил, това е Промисълът в Божествения свят.
Той трябва да помни доброто, което хората са му направили. Той трябва да помни свободата, която другите са му дали и най-после той трябва да помни тяхната справедливост, техните справедливи отношения, които те са имали към него. Слугата винаги трябва да помни добрия си господар, който го е подигнал. Той го е взел от калта и го е подигнал повече от свой син. И ако този слуга не оценява своя господар, за него ще дойдат лоши дни.
Всичко това, което господарят е направил, това е Промисълът в Божествения свят.
Той не го е направил за себе си. Той казва: Заради Любовта, която аз имах, направих това нещо. Правете и вие това, което и аз правя. И ако вие живеете добре, доста е да дадете един добър пример в живота си да ви следват. Доста е да дадете един добър пример в живота си да в_следва.
към беседата >>
Може би лекарят да е имал най-добро желание да помогне на болния, но организмът бил зле настроен, или условията не били благоприятни.
Лекарите някой път направят една операция, разпорят човека и казват, че операцията била сполучлива, но след десет дена оперираният умира. Статистиката казва, че операцията е излязла сполучлива, но след десет дена болният умира. Колко души са били щастливи след операцията? Статистиката знае това. Като се базираме на статистиката, няма да обвиняваме този-онзи, но трябва да знаем дълбоките причини за това.
Може би лекарят да е имал най-добро желание да помогне на болния, но организмът бил зле настроен, или условията не били благоприятни.
Някога психологическите условия са били лоши. Някой път може да се случи да се бутне един нерв на човешкия организъм, и животът моментално да се прекъсне. Достатъчно е един от тези нерви да се пресече, за да се прекъсне и животът на човека. Сложен е човешкият организъм. Може да поставят човека в магнетически сън и да му се внуши мисълта, че той ще умре и наистина той умира.
към беседата >>
Той не го е направил за себе си.
Той трябва да помни свободата, която другите са му дали и най-после той трябва да помни тяхната справедливост, техните справедливи отношения, които те са имали към него. Слугата винаги трябва да помни добрия си господар, който го е подигнал. Той го е взел от калта и го е подигнал повече от свой син. И ако този слуга не оценява своя господар, за него ще дойдат лоши дни. Всичко това, което господарят е направил, това е Промисълът в Божествения свят.
Той не го е направил за себе си.
Той казва: Заради Любовта, която аз имах, направих това нещо. Правете и вие това, което и аз правя. И ако вие живеете добре, доста е да дадете един добър пример в живота си да ви следват. Доста е да дадете един добър пример в живота си да в_следва. Понякога вие искате да направите едно добро в живота си, за което хората да ви следват.
към беседата >>
Някога психологическите условия са били лоши.
Статистиката казва, че операцията е излязла сполучлива, но след десет дена болният умира. Колко души са били щастливи след операцията? Статистиката знае това. Като се базираме на статистиката, няма да обвиняваме този-онзи, но трябва да знаем дълбоките причини за това. Може би лекарят да е имал най-добро желание да помогне на болния, но организмът бил зле настроен, или условията не били благоприятни.
Някога психологическите условия са били лоши.
Някой път може да се случи да се бутне един нерв на човешкия организъм, и животът моментално да се прекъсне. Достатъчно е един от тези нерви да се пресече, за да се прекъсне и животът на човека. Сложен е човешкият организъм. Може да поставят човека в магнетически сън и да му се внуши мисълта, че той ще умре и наистина той умира.
към беседата >>
Той казва: Заради Любовта, която аз имах, направих това нещо.
Слугата винаги трябва да помни добрия си господар, който го е подигнал. Той го е взел от калта и го е подигнал повече от свой син. И ако този слуга не оценява своя господар, за него ще дойдат лоши дни. Всичко това, което господарят е направил, това е Промисълът в Божествения свят. Той не го е направил за себе си.
Той казва: Заради Любовта, която аз имах, направих това нещо.
Правете и вие това, което и аз правя. И ако вие живеете добре, доста е да дадете един добър пример в живота си да ви следват. Доста е да дадете един добър пример в живота си да в_следва. Понякога вие искате да направите едно добро в живота си, за което хората да ви следват. Мнозина следват подир някого.
към беседата >>
Някой път може да се случи да се бутне един нерв на човешкия организъм, и животът моментално да се прекъсне.
Колко души са били щастливи след операцията? Статистиката знае това. Като се базираме на статистиката, няма да обвиняваме този-онзи, но трябва да знаем дълбоките причини за това. Може би лекарят да е имал най-добро желание да помогне на болния, но организмът бил зле настроен, или условията не били благоприятни. Някога психологическите условия са били лоши.
Някой път може да се случи да се бутне един нерв на човешкия организъм, и животът моментално да се прекъсне.
Достатъчно е един от тези нерви да се пресече, за да се прекъсне и животът на човека. Сложен е човешкият организъм. Може да поставят човека в магнетически сън и да му се внуши мисълта, че той ще умре и наистина той умира.
към беседата >>
Правете и вие това, което и аз правя.
Той го е взел от калта и го е подигнал повече от свой син. И ако този слуга не оценява своя господар, за него ще дойдат лоши дни. Всичко това, което господарят е направил, това е Промисълът в Божествения свят. Той не го е направил за себе си. Той казва: Заради Любовта, която аз имах, направих това нещо.
Правете и вие това, което и аз правя.
И ако вие живеете добре, доста е да дадете един добър пример в живота си да ви следват. Доста е да дадете един добър пример в живота си да в_следва. Понякога вие искате да направите едно добро в живота си, за което хората да ви следват. Мнозина следват подир някого.
към беседата >>
Достатъчно е един от тези нерви да се пресече, за да се прекъсне и животът на човека.
Статистиката знае това. Като се базираме на статистиката, няма да обвиняваме този-онзи, но трябва да знаем дълбоките причини за това. Може би лекарят да е имал най-добро желание да помогне на болния, но организмът бил зле настроен, или условията не били благоприятни. Някога психологическите условия са били лоши. Някой път може да се случи да се бутне един нерв на човешкия организъм, и животът моментално да се прекъсне.
Достатъчно е един от тези нерви да се пресече, за да се прекъсне и животът на човека.
Сложен е човешкият организъм. Може да поставят човека в магнетически сън и да му се внуши мисълта, че той ще умре и наистина той умира.
към беседата >>
И ако вие живеете добре, доста е да дадете един добър пример в живота си да ви следват.
И ако този слуга не оценява своя господар, за него ще дойдат лоши дни. Всичко това, което господарят е направил, това е Промисълът в Божествения свят. Той не го е направил за себе си. Той казва: Заради Любовта, която аз имах, направих това нещо. Правете и вие това, което и аз правя.
И ако вие живеете добре, доста е да дадете един добър пример в живота си да ви следват.
Доста е да дадете един добър пример в живота си да в_следва. Понякога вие искате да направите едно добро в живота си, за което хората да ви следват. Мнозина следват подир някого.
към беседата >>
Сложен е човешкият организъм.
Като се базираме на статистиката, няма да обвиняваме този-онзи, но трябва да знаем дълбоките причини за това. Може би лекарят да е имал най-добро желание да помогне на болния, но организмът бил зле настроен, или условията не били благоприятни. Някога психологическите условия са били лоши. Някой път може да се случи да се бутне един нерв на човешкия организъм, и животът моментално да се прекъсне. Достатъчно е един от тези нерви да се пресече, за да се прекъсне и животът на човека.
Сложен е човешкият организъм.
Може да поставят човека в магнетически сън и да му се внуши мисълта, че той ще умре и наистина той умира.
към беседата >>
Доста е да дадете един добър пример в живота си да в_следва.
Всичко това, което господарят е направил, това е Промисълът в Божествения свят. Той не го е направил за себе си. Той казва: Заради Любовта, която аз имах, направих това нещо. Правете и вие това, което и аз правя. И ако вие живеете добре, доста е да дадете един добър пример в живота си да ви следват.
Доста е да дадете един добър пример в живота си да в_следва.
Понякога вие искате да направите едно добро в живота си, за което хората да ви следват. Мнозина следват подир някого.
към беседата >>
Може да поставят човека в магнетически сън и да му се внуши мисълта, че той ще умре и наистина той умира.
Може би лекарят да е имал най-добро желание да помогне на болния, но организмът бил зле настроен, или условията не били благоприятни. Някога психологическите условия са били лоши. Някой път може да се случи да се бутне един нерв на човешкия организъм, и животът моментално да се прекъсне. Достатъчно е един от тези нерви да се пресече, за да се прекъсне и животът на човека. Сложен е човешкият организъм.
Може да поставят човека в магнетически сън и да му се внуши мисълта, че той ще умре и наистина той умира.
към беседата >>
Понякога вие искате да направите едно добро в живота си, за което хората да ви следват.
Той не го е направил за себе си. Той казва: Заради Любовта, която аз имах, направих това нещо. Правете и вие това, което и аз правя. И ако вие живеете добре, доста е да дадете един добър пример в живота си да ви следват. Доста е да дадете един добър пример в живота си да в_следва.
Понякога вие искате да направите едно добро в живота си, за което хората да ви следват.
Мнозина следват подир някого.
към беседата >>
„Помни Създателя си в дните на младостта си“.
„Помни Създателя си в дните на младостта си“.
Сега аз проповядвам на младите. Който е стар, който не ме слуша, нека се готви за онзи свят. Според моята статистика, всеки, който казва, че не иска да се занимава с Господа, той е кандидат за онзи свят. А онзи, който иска да живее за Господа, той е кандидат за този свят. Всички, които казват, че са стари, са кандидати за онзи свят, които помнят Създателя си, са кандидати за този свят.
към беседата >>
Мнозина следват подир някого.
Той казва: Заради Любовта, която аз имах, направих това нещо. Правете и вие това, което и аз правя. И ако вие живеете добре, доста е да дадете един добър пример в живота си да ви следват. Доста е да дадете един добър пример в живота си да в_следва. Понякога вие искате да направите едно добро в живота си, за което хората да ви следват.
Мнозина следват подир някого.
към беседата >>
Сега аз проповядвам на младите.
„Помни Създателя си в дните на младостта си“.
Сега аз проповядвам на младите.
Който е стар, който не ме слуша, нека се готви за онзи свят. Според моята статистика, всеки, който казва, че не иска да се занимава с Господа, той е кандидат за онзи свят. А онзи, който иска да живее за Господа, той е кандидат за този свят. Всички, които казват, че са стари, са кандидати за онзи свят, които помнят Създателя си, са кандидати за този свят. Които не помнят Създателя си, те са кандидати за онзи свят.
към беседата >>
Ще ви приведа един такъв пример.
Ще ви приведа един такъв пример.
В Америка в една област в една епархия имало един епископ, добър проповедник, под чието ръководство се намирали около 400–500 проповедници. Този епископ си държал главата малко на ляво, та всички проповедници го подражавали, и те държали главата си наляво, подражавали го. Какво лошо има в това? Те изучавали, че имало един епископ, който си държал главата наляво. По този начин те вървели в неговия път.
към беседата >>
Който е стар, който не ме слуша, нека се готви за онзи свят.
„Помни Създателя си в дните на младостта си“. Сега аз проповядвам на младите.
Който е стар, който не ме слуша, нека се готви за онзи свят.
Според моята статистика, всеки, който казва, че не иска да се занимава с Господа, той е кандидат за онзи свят. А онзи, който иска да живее за Господа, той е кандидат за този свят. Всички, които казват, че са стари, са кандидати за онзи свят, които помнят Създателя си, са кандидати за този свят. Които не помнят Създателя си, те са кандидати за онзи свят. Сега у вас ще влезе мисълта: Защо старият човек да не вярва?
към беседата >>
В Америка в една област в една епархия имало един епископ, добър проповедник, под чието ръководство се намирали около 400–500 проповедници.
Ще ви приведа един такъв пример.
В Америка в една област в една епархия имало един епископ, добър проповедник, под чието ръководство се намирали около 400–500 проповедници.
Този епископ си държал главата малко на ляво, та всички проповедници го подражавали, и те държали главата си наляво, подражавали го. Какво лошо има в това? Те изучавали, че имало един епископ, който си държал главата наляво. По този начин те вървели в неговия път. Някои казват: Синовете трябва да вървят в пътя на баща си.
към беседата >>
Според моята статистика, всеки, който казва, че не иска да се занимава с Господа, той е кандидат за онзи свят.
„Помни Създателя си в дните на младостта си“. Сега аз проповядвам на младите. Който е стар, който не ме слуша, нека се готви за онзи свят.
Според моята статистика, всеки, който казва, че не иска да се занимава с Господа, той е кандидат за онзи свят.
А онзи, който иска да живее за Господа, той е кандидат за този свят. Всички, които казват, че са стари, са кандидати за онзи свят, които помнят Създателя си, са кандидати за този свят. Които не помнят Създателя си, те са кандидати за онзи свят. Сега у вас ще влезе мисълта: Защо старият човек да не вярва? Питам: Ами ако вярва, какво ще се ползува?
към беседата >>
Този епископ си държал главата малко на ляво, та всички проповедници го подражавали, и те държали главата си наляво, подражавали го.
Ще ви приведа един такъв пример. В Америка в една област в една епархия имало един епископ, добър проповедник, под чието ръководство се намирали около 400–500 проповедници.
Този епископ си държал главата малко на ляво, та всички проповедници го подражавали, и те държали главата си наляво, подражавали го.
Какво лошо има в това? Те изучавали, че имало един епископ, който си държал главата наляво. По този начин те вървели в неговия път. Някои казват: Синовете трябва да вървят в пътя на баща си. Не, синът не трябва да следва баща си, но неговите добродетели.
към беседата >>
А онзи, който иска да живее за Господа, той е кандидат за този свят.
„Помни Създателя си в дните на младостта си“. Сега аз проповядвам на младите. Който е стар, който не ме слуша, нека се готви за онзи свят. Според моята статистика, всеки, който казва, че не иска да се занимава с Господа, той е кандидат за онзи свят.
А онзи, който иска да живее за Господа, той е кандидат за този свят.
Всички, които казват, че са стари, са кандидати за онзи свят, които помнят Създателя си, са кандидати за този свят. Които не помнят Създателя си, те са кандидати за онзи свят. Сега у вас ще влезе мисълта: Защо старият човек да не вярва? Питам: Ами ако вярва, какво ще се ползува? Вярата не е съществено нещо.
към беседата >>
Какво лошо има в това?
Ще ви приведа един такъв пример. В Америка в една област в една епархия имало един епископ, добър проповедник, под чието ръководство се намирали около 400–500 проповедници. Този епископ си държал главата малко на ляво, та всички проповедници го подражавали, и те държали главата си наляво, подражавали го.
Какво лошо има в това?
Те изучавали, че имало един епископ, който си държал главата наляво. По този начин те вървели в неговия път. Някои казват: Синовете трябва да вървят в пътя на баща си. Не, синът не трябва да следва баща си, но неговите добродетели. Ако ти вървиш изправен като баща си, и ако тази изправност подразбира, че ти концентрираш ума си към центъра на слънцето, към великия принцип, разбирам, но ако тази изправеност подразбира стремеж към центъра на земята, а не към слънцето, ти освен че няма да си донесеш никакво благо, но ще си донесеш и най-голямото зло.
към беседата >>
Всички, които казват, че са стари, са кандидати за онзи свят, които помнят Създателя си, са кандидати за този свят.
„Помни Създателя си в дните на младостта си“. Сега аз проповядвам на младите. Който е стар, който не ме слуша, нека се готви за онзи свят. Според моята статистика, всеки, който казва, че не иска да се занимава с Господа, той е кандидат за онзи свят. А онзи, който иска да живее за Господа, той е кандидат за този свят.
Всички, които казват, че са стари, са кандидати за онзи свят, които помнят Създателя си, са кандидати за този свят.
Които не помнят Създателя си, те са кандидати за онзи свят. Сега у вас ще влезе мисълта: Защо старият човек да не вярва? Питам: Ами ако вярва, какво ще се ползува? Вярата не е съществено нещо. Понякога на вярата се предава едно качество, което тя няма.
към беседата >>
Те изучавали, че имало един епископ, който си държал главата наляво.
Ще ви приведа един такъв пример. В Америка в една област в една епархия имало един епископ, добър проповедник, под чието ръководство се намирали около 400–500 проповедници. Този епископ си държал главата малко на ляво, та всички проповедници го подражавали, и те държали главата си наляво, подражавали го. Какво лошо има в това?
Те изучавали, че имало един епископ, който си държал главата наляво.
По този начин те вървели в неговия път. Някои казват: Синовете трябва да вървят в пътя на баща си. Не, синът не трябва да следва баща си, но неговите добродетели. Ако ти вървиш изправен като баща си, и ако тази изправност подразбира, че ти концентрираш ума си към центъра на слънцето, към великия принцип, разбирам, но ако тази изправеност подразбира стремеж към центъра на земята, а не към слънцето, ти освен че няма да си донесеш никакво благо, но ще си донесеш и най-голямото зло. Аз съм за правото ходене, но според мене, човек, който ходи прав, изпъкнал гърдите си напред, това още не е право ходене.
към беседата >>
Които не помнят Създателя си, те са кандидати за онзи свят.
Сега аз проповядвам на младите. Който е стар, който не ме слуша, нека се готви за онзи свят. Според моята статистика, всеки, който казва, че не иска да се занимава с Господа, той е кандидат за онзи свят. А онзи, който иска да живее за Господа, той е кандидат за този свят. Всички, които казват, че са стари, са кандидати за онзи свят, които помнят Създателя си, са кандидати за този свят.
Които не помнят Създателя си, те са кандидати за онзи свят.
Сега у вас ще влезе мисълта: Защо старият човек да не вярва? Питам: Ами ако вярва, какво ще се ползува? Вярата не е съществено нещо. Понякога на вярата се предава едно качество, което тя няма. Вярата е път за някакви нови постижения.
към беседата >>
По този начин те вървели в неговия път.
Ще ви приведа един такъв пример. В Америка в една област в една епархия имало един епископ, добър проповедник, под чието ръководство се намирали около 400–500 проповедници. Този епископ си държал главата малко на ляво, та всички проповедници го подражавали, и те държали главата си наляво, подражавали го. Какво лошо има в това? Те изучавали, че имало един епископ, който си държал главата наляво.
По този начин те вървели в неговия път.
Някои казват: Синовете трябва да вървят в пътя на баща си. Не, синът не трябва да следва баща си, но неговите добродетели. Ако ти вървиш изправен като баща си, и ако тази изправност подразбира, че ти концентрираш ума си към центъра на слънцето, към великия принцип, разбирам, но ако тази изправеност подразбира стремеж към центъра на земята, а не към слънцето, ти освен че няма да си донесеш никакво благо, но ще си донесеш и най-голямото зло. Аз съм за правото ходене, но според мене, човек, който ходи прав, изпъкнал гърдите си напред, това още не е право ходене. Като ходи, човек не трябва да държи очите си към земята.
към беседата >>
Сега у вас ще влезе мисълта: Защо старият човек да не вярва?
Който е стар, който не ме слуша, нека се готви за онзи свят. Според моята статистика, всеки, който казва, че не иска да се занимава с Господа, той е кандидат за онзи свят. А онзи, който иска да живее за Господа, той е кандидат за този свят. Всички, които казват, че са стари, са кандидати за онзи свят, които помнят Създателя си, са кандидати за този свят. Които не помнят Създателя си, те са кандидати за онзи свят.
Сега у вас ще влезе мисълта: Защо старият човек да не вярва?
Питам: Ами ако вярва, какво ще се ползува? Вярата не е съществено нещо. Понякога на вярата се предава едно качество, което тя няма. Вярата е път за някакви нови постижения. Значи, вярата е само път, но в този път няма никаква реалност.
към беседата >>
Някои казват: Синовете трябва да вървят в пътя на баща си.
В Америка в една област в една епархия имало един епископ, добър проповедник, под чието ръководство се намирали около 400–500 проповедници. Този епископ си държал главата малко на ляво, та всички проповедници го подражавали, и те държали главата си наляво, подражавали го. Какво лошо има в това? Те изучавали, че имало един епископ, който си държал главата наляво. По този начин те вървели в неговия път.
Някои казват: Синовете трябва да вървят в пътя на баща си.
Не, синът не трябва да следва баща си, но неговите добродетели. Ако ти вървиш изправен като баща си, и ако тази изправност подразбира, че ти концентрираш ума си към центъра на слънцето, към великия принцип, разбирам, но ако тази изправеност подразбира стремеж към центъра на земята, а не към слънцето, ти освен че няма да си донесеш никакво благо, но ще си донесеш и най-голямото зло. Аз съм за правото ходене, но според мене, човек, който ходи прав, изпъкнал гърдите си напред, това още не е право ходене. Като ходи, човек не трябва да държи очите си към земята. Като ходи, човек трябва да държи очите си изправени, погледът да е нагоре и като погледне да види хубавите неща.
към беседата >>
Питам: Ами ако вярва, какво ще се ползува?
Според моята статистика, всеки, който казва, че не иска да се занимава с Господа, той е кандидат за онзи свят. А онзи, който иска да живее за Господа, той е кандидат за този свят. Всички, които казват, че са стари, са кандидати за онзи свят, които помнят Създателя си, са кандидати за този свят. Които не помнят Създателя си, те са кандидати за онзи свят. Сега у вас ще влезе мисълта: Защо старият човек да не вярва?
Питам: Ами ако вярва, какво ще се ползува?
Вярата не е съществено нещо. Понякога на вярата се предава едно качество, което тя няма. Вярата е път за някакви нови постижения. Значи, вярата е само път, но в този път няма никаква реалност. Вярата не е най-голямата добродетел на човека.
към беседата >>
Не, синът не трябва да следва баща си, но неговите добродетели.
Този епископ си държал главата малко на ляво, та всички проповедници го подражавали, и те държали главата си наляво, подражавали го. Какво лошо има в това? Те изучавали, че имало един епископ, който си държал главата наляво. По този начин те вървели в неговия път. Някои казват: Синовете трябва да вървят в пътя на баща си.
Не, синът не трябва да следва баща си, но неговите добродетели.
Ако ти вървиш изправен като баща си, и ако тази изправност подразбира, че ти концентрираш ума си към центъра на слънцето, към великия принцип, разбирам, но ако тази изправеност подразбира стремеж към центъра на земята, а не към слънцето, ти освен че няма да си донесеш никакво благо, но ще си донесеш и най-голямото зло. Аз съм за правото ходене, но според мене, човек, който ходи прав, изпъкнал гърдите си напред, това още не е право ходене. Като ходи, човек не трябва да държи очите си към земята. Като ходи, човек трябва да държи очите си изправени, погледът да е нагоре и като погледне да види хубавите неща. Дето и да мине, дали покрай някой човек или другаде, той все трябва да вижда хубавите работи, без да търси дефектите на хората.
към беседата >>
Вярата не е съществено нещо.
А онзи, който иска да живее за Господа, той е кандидат за този свят. Всички, които казват, че са стари, са кандидати за онзи свят, които помнят Създателя си, са кандидати за този свят. Които не помнят Създателя си, те са кандидати за онзи свят. Сега у вас ще влезе мисълта: Защо старият човек да не вярва? Питам: Ами ако вярва, какво ще се ползува?
Вярата не е съществено нещо.
Понякога на вярата се предава едно качество, което тя няма. Вярата е път за някакви нови постижения. Значи, вярата е само път, но в този път няма никаква реалност. Вярата не е най-голямата добродетел на човека. Тя е такава добродетел, която е потребна в този път.
към беседата >>
Ако ти вървиш изправен като баща си, и ако тази изправност подразбира, че ти концентрираш ума си към центъра на слънцето, към великия принцип, разбирам, но ако тази изправеност подразбира стремеж към центъра на земята, а не към слънцето, ти освен че няма да си донесеш никакво благо, но ще си донесеш и най-голямото зло.
Какво лошо има в това? Те изучавали, че имало един епископ, който си държал главата наляво. По този начин те вървели в неговия път. Някои казват: Синовете трябва да вървят в пътя на баща си. Не, синът не трябва да следва баща си, но неговите добродетели.
Ако ти вървиш изправен като баща си, и ако тази изправност подразбира, че ти концентрираш ума си към центъра на слънцето, към великия принцип, разбирам, но ако тази изправеност подразбира стремеж към центъра на земята, а не към слънцето, ти освен че няма да си донесеш никакво благо, но ще си донесеш и най-голямото зло.
Аз съм за правото ходене, но според мене, човек, който ходи прав, изпъкнал гърдите си напред, това още не е право ходене. Като ходи, човек не трябва да държи очите си към земята. Като ходи, човек трябва да държи очите си изправени, погледът да е нагоре и като погледне да види хубавите неща. Дето и да мине, дали покрай някой човек или другаде, той все трябва да вижда хубавите работи, без да търси дефектите на хората. Като влезе в една държава или в един народ, или в едно общество, навсякъде той трябва да търси хубавите работи.
към беседата >>
Понякога на вярата се предава едно качество, което тя няма.
Всички, които казват, че са стари, са кандидати за онзи свят, които помнят Създателя си, са кандидати за този свят. Които не помнят Създателя си, те са кандидати за онзи свят. Сега у вас ще влезе мисълта: Защо старият човек да не вярва? Питам: Ами ако вярва, какво ще се ползува? Вярата не е съществено нещо.
Понякога на вярата се предава едно качество, което тя няма.
Вярата е път за някакви нови постижения. Значи, вярата е само път, но в този път няма никаква реалност. Вярата не е най-голямата добродетел на човека. Тя е такава добродетел, която е потребна в този път. И като четете тази глава, виждате, че не е казано да вярваш в Създателя си, но е казано: „Помни Създателя си в дните на младостта си“.
към беседата >>
Аз съм за правото ходене, но според мене, човек, който ходи прав, изпъкнал гърдите си напред, това още не е право ходене.
Те изучавали, че имало един епископ, който си държал главата наляво. По този начин те вървели в неговия път. Някои казват: Синовете трябва да вървят в пътя на баща си. Не, синът не трябва да следва баща си, но неговите добродетели. Ако ти вървиш изправен като баща си, и ако тази изправност подразбира, че ти концентрираш ума си към центъра на слънцето, към великия принцип, разбирам, но ако тази изправеност подразбира стремеж към центъра на земята, а не към слънцето, ти освен че няма да си донесеш никакво благо, но ще си донесеш и най-голямото зло.
Аз съм за правото ходене, но според мене, човек, който ходи прав, изпъкнал гърдите си напред, това още не е право ходене.
Като ходи, човек не трябва да държи очите си към земята. Като ходи, човек трябва да държи очите си изправени, погледът да е нагоре и като погледне да види хубавите неща. Дето и да мине, дали покрай някой човек или другаде, той все трябва да вижда хубавите работи, без да търси дефектите на хората. Като влезе в една държава или в един народ, или в едно общество, навсякъде той трябва да търси хубавите работи. Хубавото е от Бога, а злото е от другите.
към беседата >>
Вярата е път за някакви нови постижения.
Които не помнят Създателя си, те са кандидати за онзи свят. Сега у вас ще влезе мисълта: Защо старият човек да не вярва? Питам: Ами ако вярва, какво ще се ползува? Вярата не е съществено нещо. Понякога на вярата се предава едно качество, което тя няма.
Вярата е път за някакви нови постижения.
Значи, вярата е само път, но в този път няма никаква реалност. Вярата не е най-голямата добродетел на човека. Тя е такава добродетел, която е потребна в този път. И като четете тази глава, виждате, че не е казано да вярваш в Създателя си, но е казано: „Помни Създателя си в дните на младостта си“. Помни, казва, Създателя си, докато не дойдат дните на злото.
към беседата >>
Като ходи, човек не трябва да държи очите си към земята.
По този начин те вървели в неговия път. Някои казват: Синовете трябва да вървят в пътя на баща си. Не, синът не трябва да следва баща си, но неговите добродетели. Ако ти вървиш изправен като баща си, и ако тази изправност подразбира, че ти концентрираш ума си към центъра на слънцето, към великия принцип, разбирам, но ако тази изправеност подразбира стремеж към центъра на земята, а не към слънцето, ти освен че няма да си донесеш никакво благо, но ще си донесеш и най-голямото зло. Аз съм за правото ходене, но според мене, човек, който ходи прав, изпъкнал гърдите си напред, това още не е право ходене.
Като ходи, човек не трябва да държи очите си към земята.
Като ходи, човек трябва да държи очите си изправени, погледът да е нагоре и като погледне да види хубавите неща. Дето и да мине, дали покрай някой човек или другаде, той все трябва да вижда хубавите работи, без да търси дефектите на хората. Като влезе в една държава или в един народ, или в едно общество, навсякъде той трябва да търси хубавите работи. Хубавото е от Бога, а злото е от другите. Злото е само условие за доброто.
към беседата >>
Значи, вярата е само път, но в този път няма никаква реалност.
Сега у вас ще влезе мисълта: Защо старият човек да не вярва? Питам: Ами ако вярва, какво ще се ползува? Вярата не е съществено нещо. Понякога на вярата се предава едно качество, което тя няма. Вярата е път за някакви нови постижения.
Значи, вярата е само път, но в този път няма никаква реалност.
Вярата не е най-голямата добродетел на човека. Тя е такава добродетел, която е потребна в този път. И като четете тази глава, виждате, че не е казано да вярваш в Създателя си, но е казано: „Помни Създателя си в дните на младостта си“. Помни, казва, Създателя си, докато не дойдат дните на злото. Дойдеш ли в дните на старостта си, ти ще остарееш преждевременно.
към беседата >>
Като ходи, човек трябва да държи очите си изправени, погледът да е нагоре и като погледне да види хубавите неща.
Някои казват: Синовете трябва да вървят в пътя на баща си. Не, синът не трябва да следва баща си, но неговите добродетели. Ако ти вървиш изправен като баща си, и ако тази изправност подразбира, че ти концентрираш ума си към центъра на слънцето, към великия принцип, разбирам, но ако тази изправеност подразбира стремеж към центъра на земята, а не към слънцето, ти освен че няма да си донесеш никакво благо, но ще си донесеш и най-голямото зло. Аз съм за правото ходене, но според мене, човек, който ходи прав, изпъкнал гърдите си напред, това още не е право ходене. Като ходи, човек не трябва да държи очите си към земята.
Като ходи, човек трябва да държи очите си изправени, погледът да е нагоре и като погледне да види хубавите неща.
Дето и да мине, дали покрай някой човек или другаде, той все трябва да вижда хубавите работи, без да търси дефектите на хората. Като влезе в една държава или в един народ, или в едно общество, навсякъде той трябва да търси хубавите работи. Хубавото е от Бога, а злото е от другите. Злото е само условие за доброто.
към беседата >>
Вярата не е най-голямата добродетел на човека.
Питам: Ами ако вярва, какво ще се ползува? Вярата не е съществено нещо. Понякога на вярата се предава едно качество, което тя няма. Вярата е път за някакви нови постижения. Значи, вярата е само път, но в този път няма никаква реалност.
Вярата не е най-голямата добродетел на човека.
Тя е такава добродетел, която е потребна в този път. И като четете тази глава, виждате, че не е казано да вярваш в Създателя си, но е казано: „Помни Създателя си в дните на младостта си“. Помни, казва, Създателя си, докато не дойдат дните на злото. Дойдеш ли в дните на старостта си, ти ще остарееш преждевременно. Остаряването е процес на безверието.
към беседата >>
Дето и да мине, дали покрай някой човек или другаде, той все трябва да вижда хубавите работи, без да търси дефектите на хората.
Не, синът не трябва да следва баща си, но неговите добродетели. Ако ти вървиш изправен като баща си, и ако тази изправност подразбира, че ти концентрираш ума си към центъра на слънцето, към великия принцип, разбирам, но ако тази изправеност подразбира стремеж към центъра на земята, а не към слънцето, ти освен че няма да си донесеш никакво благо, но ще си донесеш и най-голямото зло. Аз съм за правото ходене, но според мене, човек, който ходи прав, изпъкнал гърдите си напред, това още не е право ходене. Като ходи, човек не трябва да държи очите си към земята. Като ходи, човек трябва да държи очите си изправени, погледът да е нагоре и като погледне да види хубавите неща.
Дето и да мине, дали покрай някой човек или другаде, той все трябва да вижда хубавите работи, без да търси дефектите на хората.
Като влезе в една държава или в един народ, или в едно общество, навсякъде той трябва да търси хубавите работи. Хубавото е от Бога, а злото е от другите. Злото е само условие за доброто.
към беседата >>
Тя е такава добродетел, която е потребна в този път.
Вярата не е съществено нещо. Понякога на вярата се предава едно качество, което тя няма. Вярата е път за някакви нови постижения. Значи, вярата е само път, но в този път няма никаква реалност. Вярата не е най-голямата добродетел на човека.
Тя е такава добродетел, която е потребна в този път.
И като четете тази глава, виждате, че не е казано да вярваш в Създателя си, но е казано: „Помни Създателя си в дните на младостта си“. Помни, казва, Създателя си, докато не дойдат дните на злото. Дойдеш ли в дните на старостта си, ти ще остарееш преждевременно. Остаряването е процес на безверието. Ако ме питате защо хората остаряват, ще кажа: Те остаряват, защото престават да вярват.
към беседата >>
Като влезе в една държава или в един народ, или в едно общество, навсякъде той трябва да търси хубавите работи.
Ако ти вървиш изправен като баща си, и ако тази изправност подразбира, че ти концентрираш ума си към центъра на слънцето, към великия принцип, разбирам, но ако тази изправеност подразбира стремеж към центъра на земята, а не към слънцето, ти освен че няма да си донесеш никакво благо, но ще си донесеш и най-голямото зло. Аз съм за правото ходене, но според мене, човек, който ходи прав, изпъкнал гърдите си напред, това още не е право ходене. Като ходи, човек не трябва да държи очите си към земята. Като ходи, човек трябва да държи очите си изправени, погледът да е нагоре и като погледне да види хубавите неща. Дето и да мине, дали покрай някой човек или другаде, той все трябва да вижда хубавите работи, без да търси дефектите на хората.
Като влезе в една държава или в един народ, или в едно общество, навсякъде той трябва да търси хубавите работи.
Хубавото е от Бога, а злото е от другите. Злото е само условие за доброто.
към беседата >>
И като четете тази глава, виждате, че не е казано да вярваш в Създателя си, но е казано: „Помни Създателя си в дните на младостта си“.
Понякога на вярата се предава едно качество, което тя няма. Вярата е път за някакви нови постижения. Значи, вярата е само път, но в този път няма никаква реалност. Вярата не е най-голямата добродетел на човека. Тя е такава добродетел, която е потребна в този път.
И като четете тази глава, виждате, че не е казано да вярваш в Създателя си, но е казано: „Помни Създателя си в дните на младостта си“.
Помни, казва, Създателя си, докато не дойдат дните на злото. Дойдеш ли в дните на старостта си, ти ще остарееш преждевременно. Остаряването е процес на безверието. Ако ме питате защо хората остаряват, ще кажа: Те остаряват, защото престават да вярват. Сега ще ви приведа един факт, с който ще направя сравнение между влюбването и яденето.
към беседата >>
Хубавото е от Бога, а злото е от другите.
Аз съм за правото ходене, но според мене, човек, който ходи прав, изпъкнал гърдите си напред, това още не е право ходене. Като ходи, човек не трябва да държи очите си към земята. Като ходи, човек трябва да държи очите си изправени, погледът да е нагоре и като погледне да види хубавите неща. Дето и да мине, дали покрай някой човек или другаде, той все трябва да вижда хубавите работи, без да търси дефектите на хората. Като влезе в една държава или в един народ, или в едно общество, навсякъде той трябва да търси хубавите работи.
Хубавото е от Бога, а злото е от другите.
Злото е само условие за доброто.
към беседата >>
Помни, казва, Създателя си, докато не дойдат дните на злото.
Вярата е път за някакви нови постижения. Значи, вярата е само път, но в този път няма никаква реалност. Вярата не е най-голямата добродетел на човека. Тя е такава добродетел, която е потребна в този път. И като четете тази глава, виждате, че не е казано да вярваш в Създателя си, но е казано: „Помни Създателя си в дните на младостта си“.
Помни, казва, Създателя си, докато не дойдат дните на злото.
Дойдеш ли в дните на старостта си, ти ще остарееш преждевременно. Остаряването е процес на безверието. Ако ме питате защо хората остаряват, ще кажа: Те остаряват, защото престават да вярват. Сега ще ви приведа един факт, с който ще направя сравнение между влюбването и яденето. Влюбването е един естествен процес, както е и яденето.
към беседата >>
Злото е само условие за доброто.
Като ходи, човек не трябва да държи очите си към земята. Като ходи, човек трябва да държи очите си изправени, погледът да е нагоре и като погледне да види хубавите неща. Дето и да мине, дали покрай някой човек или другаде, той все трябва да вижда хубавите работи, без да търси дефектите на хората. Като влезе в една държава или в един народ, или в едно общество, навсякъде той трябва да търси хубавите работи. Хубавото е от Бога, а злото е от другите.
Злото е само условие за доброто.
към беседата >>
Дойдеш ли в дните на старостта си, ти ще остарееш преждевременно.
Значи, вярата е само път, но в този път няма никаква реалност. Вярата не е най-голямата добродетел на човека. Тя е такава добродетел, която е потребна в този път. И като четете тази глава, виждате, че не е казано да вярваш в Създателя си, но е казано: „Помни Създателя си в дните на младостта си“. Помни, казва, Създателя си, докато не дойдат дните на злото.
Дойдеш ли в дните на старостта си, ти ще остарееш преждевременно.
Остаряването е процес на безверието. Ако ме питате защо хората остаряват, ще кажа: Те остаряват, защото престават да вярват. Сега ще ви приведа един факт, с който ще направя сравнение между влюбването и яденето. Влюбването е един естествен процес, както е и яденето. Аз сравнявам яденето с влюбването.
към беседата >>
Съвременните хора се нуждаят от един правилен метод за възпитание.
Съвременните хора се нуждаят от един правилен метод за възпитание.
Запитайте кого и да е от Америка, от Англия, от България или отдето и да е да ви дадат един метод за възпитание на децата, да видите какво ще ви кажат. Аз съм срещал много методи за възпитанието на децата, но още не съм срещнал един правилен метод как трябва да се възпитават децата. Всеки казва, че детето трябва да бъде свободно. Но в какво същност седи тази свобода? Свободата изключва всякакво насилие, всякакво зло, всякаква лъжа.
към беседата >>
Остаряването е процес на безверието.
Вярата не е най-голямата добродетел на човека. Тя е такава добродетел, която е потребна в този път. И като четете тази глава, виждате, че не е казано да вярваш в Създателя си, но е казано: „Помни Създателя си в дните на младостта си“. Помни, казва, Създателя си, докато не дойдат дните на злото. Дойдеш ли в дните на старостта си, ти ще остарееш преждевременно.
Остаряването е процес на безверието.
Ако ме питате защо хората остаряват, ще кажа: Те остаряват, защото престават да вярват. Сега ще ви приведа един факт, с който ще направя сравнение между влюбването и яденето. Влюбването е един естествен процес, както е и яденето. Аз сравнявам яденето с влюбването. Например, когато някой човек не е ял няколко дена, лицето му посърва, пожълтява, очите му хлътват навътре и който го види, мисли, че или е болен, или не е ял нищо.
към беседата >>
Запитайте кого и да е от Америка, от Англия, от България или отдето и да е да ви дадат един метод за възпитание на децата, да видите какво ще ви кажат.
Съвременните хора се нуждаят от един правилен метод за възпитание.
Запитайте кого и да е от Америка, от Англия, от България или отдето и да е да ви дадат един метод за възпитание на децата, да видите какво ще ви кажат.
Аз съм срещал много методи за възпитанието на децата, но още не съм срещнал един правилен метод как трябва да се възпитават децата. Всеки казва, че детето трябва да бъде свободно. Но в какво същност седи тази свобода? Свободата изключва всякакво насилие, всякакво зло, всякаква лъжа. Онзи, на когото искате да дадете свобода, преди всичко трябва да изключите от него всякакви дефекти.
към беседата >>
Ако ме питате защо хората остаряват, ще кажа: Те остаряват, защото престават да вярват.
Тя е такава добродетел, която е потребна в този път. И като четете тази глава, виждате, че не е казано да вярваш в Създателя си, но е казано: „Помни Създателя си в дните на младостта си“. Помни, казва, Създателя си, докато не дойдат дните на злото. Дойдеш ли в дните на старостта си, ти ще остарееш преждевременно. Остаряването е процес на безверието.
Ако ме питате защо хората остаряват, ще кажа: Те остаряват, защото престават да вярват.
Сега ще ви приведа един факт, с който ще направя сравнение между влюбването и яденето. Влюбването е един естествен процес, както е и яденето. Аз сравнявам яденето с влюбването. Например, когато някой човек не е ял няколко дена, лицето му посърва, пожълтява, очите му хлътват навътре и който го види, мисли, че или е болен, или не е ял нищо. Но щом се наяде, веднага лицето му е освежено, става разположен.
към беседата >>
Аз съм срещал много методи за възпитанието на децата, но още не съм срещнал един правилен метод как трябва да се възпитават децата.
Съвременните хора се нуждаят от един правилен метод за възпитание. Запитайте кого и да е от Америка, от Англия, от България или отдето и да е да ви дадат един метод за възпитание на децата, да видите какво ще ви кажат.
Аз съм срещал много методи за възпитанието на децата, но още не съм срещнал един правилен метод как трябва да се възпитават децата.
Всеки казва, че детето трябва да бъде свободно. Но в какво същност седи тази свобода? Свободата изключва всякакво насилие, всякакво зло, всякаква лъжа. Онзи, на когото искате да дадете свобода, преди всичко трябва да изключите от него всякакви дефекти. Всеки сам трябва да съзнава своите дефекти и преди да се изкушава, да знае, да познава себе си.
към беседата >>
Сега ще ви приведа един факт, с който ще направя сравнение между влюбването и яденето.
И като четете тази глава, виждате, че не е казано да вярваш в Създателя си, но е казано: „Помни Създателя си в дните на младостта си“. Помни, казва, Създателя си, докато не дойдат дните на злото. Дойдеш ли в дните на старостта си, ти ще остарееш преждевременно. Остаряването е процес на безверието. Ако ме питате защо хората остаряват, ще кажа: Те остаряват, защото престават да вярват.
Сега ще ви приведа един факт, с който ще направя сравнение между влюбването и яденето.
Влюбването е един естествен процес, както е и яденето. Аз сравнявам яденето с влюбването. Например, когато някой човек не е ял няколко дена, лицето му посърва, пожълтява, очите му хлътват навътре и който го види, мисли, че или е болен, или не е ял нищо. Но щом се наяде, веднага лицето му е освежено, става разположен. Преди да се наядете вие сте неразположени, но щом се наядете, разположението веднага идва.
към беседата >>
Всеки казва, че детето трябва да бъде свободно.
Съвременните хора се нуждаят от един правилен метод за възпитание. Запитайте кого и да е от Америка, от Англия, от България или отдето и да е да ви дадат един метод за възпитание на децата, да видите какво ще ви кажат. Аз съм срещал много методи за възпитанието на децата, но още не съм срещнал един правилен метод как трябва да се възпитават децата.
Всеки казва, че детето трябва да бъде свободно.
Но в какво същност седи тази свобода? Свободата изключва всякакво насилие, всякакво зло, всякаква лъжа. Онзи, на когото искате да дадете свобода, преди всичко трябва да изключите от него всякакви дефекти. Всеки сам трябва да съзнава своите дефекти и преди да се изкушава, да знае, да познава себе си. Тогава само той може да бъде свободен.
към беседата >>
Влюбването е един естествен процес, както е и яденето.
Помни, казва, Създателя си, докато не дойдат дните на злото. Дойдеш ли в дните на старостта си, ти ще остарееш преждевременно. Остаряването е процес на безверието. Ако ме питате защо хората остаряват, ще кажа: Те остаряват, защото престават да вярват. Сега ще ви приведа един факт, с който ще направя сравнение между влюбването и яденето.
Влюбването е един естествен процес, както е и яденето.
Аз сравнявам яденето с влюбването. Например, когато някой човек не е ял няколко дена, лицето му посърва, пожълтява, очите му хлътват навътре и който го види, мисли, че или е болен, или не е ял нищо. Но щом се наяде, веднага лицето му е освежено, става разположен. Преди да се наядете вие сте неразположени, но щом се наядете, разположението веднага идва. Такова нещо е и влюбването.
към беседата >>
Но в какво същност седи тази свобода?
Съвременните хора се нуждаят от един правилен метод за възпитание. Запитайте кого и да е от Америка, от Англия, от България или отдето и да е да ви дадат един метод за възпитание на децата, да видите какво ще ви кажат. Аз съм срещал много методи за възпитанието на децата, но още не съм срещнал един правилен метод как трябва да се възпитават децата. Всеки казва, че детето трябва да бъде свободно.
Но в какво същност седи тази свобода?
Свободата изключва всякакво насилие, всякакво зло, всякаква лъжа. Онзи, на когото искате да дадете свобода, преди всичко трябва да изключите от него всякакви дефекти. Всеки сам трябва да съзнава своите дефекти и преди да се изкушава, да знае, да познава себе си. Тогава само той може да бъде свободен. Не само че изкушенията не трябва да засягат човека, но той трябва да бъде свободен от тях.
към беседата >>
Аз сравнявам яденето с влюбването.
Дойдеш ли в дните на старостта си, ти ще остарееш преждевременно. Остаряването е процес на безверието. Ако ме питате защо хората остаряват, ще кажа: Те остаряват, защото престават да вярват. Сега ще ви приведа един факт, с който ще направя сравнение между влюбването и яденето. Влюбването е един естествен процес, както е и яденето.
Аз сравнявам яденето с влюбването.
Например, когато някой човек не е ял няколко дена, лицето му посърва, пожълтява, очите му хлътват навътре и който го види, мисли, че или е болен, или не е ял нищо. Но щом се наяде, веднага лицето му е освежено, става разположен. Преди да се наядете вие сте неразположени, но щом се наядете, разположението веднага идва. Такова нещо е и влюбването. То е едно хубаво ядене.
към беседата >>
Свободата изключва всякакво насилие, всякакво зло, всякаква лъжа.
Съвременните хора се нуждаят от един правилен метод за възпитание. Запитайте кого и да е от Америка, от Англия, от България или отдето и да е да ви дадат един метод за възпитание на децата, да видите какво ще ви кажат. Аз съм срещал много методи за възпитанието на децата, но още не съм срещнал един правилен метод как трябва да се възпитават децата. Всеки казва, че детето трябва да бъде свободно. Но в какво същност седи тази свобода?
Свободата изключва всякакво насилие, всякакво зло, всякаква лъжа.
Онзи, на когото искате да дадете свобода, преди всичко трябва да изключите от него всякакви дефекти. Всеки сам трябва да съзнава своите дефекти и преди да се изкушава, да знае, да познава себе си. Тогава само той може да бъде свободен. Не само че изкушенията не трябва да засягат човека, но той трябва да бъде свободен от тях. Човек не може да избегне от изкушението.
към беседата >>
Има един обективен начин, обективен път за разглеждане на природата.
Има един обективен начин, обективен път за разглеждане на природата.
И който иска да бъде щастлив, той трябва да намери този път. Който намери този път, мъчнотии няма да има. Който не намери този път, той ще има големи мъчнотии. Това изобщо е вярно и в обективния живот. Един кораб, който е изгубил направлението си в океана, и неговите пътници ще пострадат.
към беседата >>
Например, когато някой човек не е ял няколко дена, лицето му посърва, пожълтява, очите му хлътват навътре и който го види, мисли, че или е болен, или не е ял нищо.
Остаряването е процес на безверието. Ако ме питате защо хората остаряват, ще кажа: Те остаряват, защото престават да вярват. Сега ще ви приведа един факт, с който ще направя сравнение между влюбването и яденето. Влюбването е един естествен процес, както е и яденето. Аз сравнявам яденето с влюбването.
Например, когато някой човек не е ял няколко дена, лицето му посърва, пожълтява, очите му хлътват навътре и който го види, мисли, че или е болен, или не е ял нищо.
Но щом се наяде, веднага лицето му е освежено, става разположен. Преди да се наядете вие сте неразположени, но щом се наядете, разположението веднага идва. Такова нещо е и влюбването. То е едно хубаво ядене. Когато някой се влюби, той е на голямо угощение.
към беседата >>
Онзи, на когото искате да дадете свобода, преди всичко трябва да изключите от него всякакви дефекти.
Запитайте кого и да е от Америка, от Англия, от България или отдето и да е да ви дадат един метод за възпитание на децата, да видите какво ще ви кажат. Аз съм срещал много методи за възпитанието на децата, но още не съм срещнал един правилен метод как трябва да се възпитават децата. Всеки казва, че детето трябва да бъде свободно. Но в какво същност седи тази свобода? Свободата изключва всякакво насилие, всякакво зло, всякаква лъжа.
Онзи, на когото искате да дадете свобода, преди всичко трябва да изключите от него всякакви дефекти.
Всеки сам трябва да съзнава своите дефекти и преди да се изкушава, да знае, да познава себе си. Тогава само той може да бъде свободен. Не само че изкушенията не трябва да засягат човека, но той трябва да бъде свободен от тях. Човек не може да избегне от изкушението. Това изкушение може да дойде в ума или в сърцето на човека, но той трябва да помни едно нещо: докато това изкушение не е дошло във волята на човека, то е отвън него, но дойде ли веднъж и във волята му, то е вече отрова за него.
към беседата >>
И който иска да бъде щастлив, той трябва да намери този път.
Има един обективен начин, обективен път за разглеждане на природата.
И който иска да бъде щастлив, той трябва да намери този път.
Който намери този път, мъчнотии няма да има. Който не намери този път, той ще има големи мъчнотии. Това изобщо е вярно и в обективния живот. Един кораб, който е изгубил направлението си в океана, и неговите пътници ще пострадат. Много въпроси има в света неразрешени.
към беседата >>
Но щом се наяде, веднага лицето му е освежено, става разположен.
Ако ме питате защо хората остаряват, ще кажа: Те остаряват, защото престават да вярват. Сега ще ви приведа един факт, с който ще направя сравнение между влюбването и яденето. Влюбването е един естествен процес, както е и яденето. Аз сравнявам яденето с влюбването. Например, когато някой човек не е ял няколко дена, лицето му посърва, пожълтява, очите му хлътват навътре и който го види, мисли, че или е болен, или не е ял нищо.
Но щом се наяде, веднага лицето му е освежено, става разположен.
Преди да се наядете вие сте неразположени, но щом се наядете, разположението веднага идва. Такова нещо е и влюбването. То е едно хубаво ядене. Когато някой се влюби, той е на голямо угощение. И казват за такъв човек, че се е влюбил.
към беседата >>
Всеки сам трябва да съзнава своите дефекти и преди да се изкушава, да знае, да познава себе си.
Аз съм срещал много методи за възпитанието на децата, но още не съм срещнал един правилен метод как трябва да се възпитават децата. Всеки казва, че детето трябва да бъде свободно. Но в какво същност седи тази свобода? Свободата изключва всякакво насилие, всякакво зло, всякаква лъжа. Онзи, на когото искате да дадете свобода, преди всичко трябва да изключите от него всякакви дефекти.
Всеки сам трябва да съзнава своите дефекти и преди да се изкушава, да знае, да познава себе си.
Тогава само той може да бъде свободен. Не само че изкушенията не трябва да засягат човека, но той трябва да бъде свободен от тях. Човек не може да избегне от изкушението. Това изкушение може да дойде в ума или в сърцето на човека, но той трябва да помни едно нещо: докато това изкушение не е дошло във волята на човека, то е отвън него, но дойде ли веднъж и във волята му, то е вече отрова за него. Всичките нещастия в човека дохождат чрез приемане на злото в него.
към беседата >>
Който намери този път, мъчнотии няма да има.
Има един обективен начин, обективен път за разглеждане на природата. И който иска да бъде щастлив, той трябва да намери този път.
Който намери този път, мъчнотии няма да има.
Който не намери този път, той ще има големи мъчнотии. Това изобщо е вярно и в обективния живот. Един кораб, който е изгубил направлението си в океана, и неговите пътници ще пострадат. Много въпроси има в света неразрешени. Засега, например, въпросът за млади и стари в света остава неразрешен.
към беседата >>
Преди да се наядете вие сте неразположени, но щом се наядете, разположението веднага идва.
Сега ще ви приведа един факт, с който ще направя сравнение между влюбването и яденето. Влюбването е един естествен процес, както е и яденето. Аз сравнявам яденето с влюбването. Например, когато някой човек не е ял няколко дена, лицето му посърва, пожълтява, очите му хлътват навътре и който го види, мисли, че или е болен, или не е ял нищо. Но щом се наяде, веднага лицето му е освежено, става разположен.
Преди да се наядете вие сте неразположени, но щом се наядете, разположението веднага идва.
Такова нещо е и влюбването. То е едно хубаво ядене. Когато някой се влюби, той е на голямо угощение. И казват за такъв човек, че се е влюбил. Тези големи обеди ги наричат гала-дине.
към беседата >>
Тогава само той може да бъде свободен.
Всеки казва, че детето трябва да бъде свободно. Но в какво същност седи тази свобода? Свободата изключва всякакво насилие, всякакво зло, всякаква лъжа. Онзи, на когото искате да дадете свобода, преди всичко трябва да изключите от него всякакви дефекти. Всеки сам трябва да съзнава своите дефекти и преди да се изкушава, да знае, да познава себе си.
Тогава само той може да бъде свободен.
Не само че изкушенията не трябва да засягат човека, но той трябва да бъде свободен от тях. Човек не може да избегне от изкушението. Това изкушение може да дойде в ума или в сърцето на човека, но той трябва да помни едно нещо: докато това изкушение не е дошло във волята на човека, то е отвън него, но дойде ли веднъж и във волята му, то е вече отрова за него. Всичките нещастия в човека дохождат чрез приемане на злото в него. Щом приеме злото, образува се едно съединение в неговия организъм.
към беседата >>
Който не намери този път, той ще има големи мъчнотии.
Има един обективен начин, обективен път за разглеждане на природата. И който иска да бъде щастлив, той трябва да намери този път. Който намери този път, мъчнотии няма да има.
Който не намери този път, той ще има големи мъчнотии.
Това изобщо е вярно и в обективния живот. Един кораб, който е изгубил направлението си в океана, и неговите пътници ще пострадат. Много въпроси има в света неразрешени. Засега, например, въпросът за млади и стари в света остава неразрешен. Човек се ражда млад и остарява.
към беседата >>
Такова нещо е и влюбването.
Влюбването е един естествен процес, както е и яденето. Аз сравнявам яденето с влюбването. Например, когато някой човек не е ял няколко дена, лицето му посърва, пожълтява, очите му хлътват навътре и който го види, мисли, че или е болен, или не е ял нищо. Но щом се наяде, веднага лицето му е освежено, става разположен. Преди да се наядете вие сте неразположени, но щом се наядете, разположението веднага идва.
Такова нещо е и влюбването.
То е едно хубаво ядене. Когато някой се влюби, той е на голямо угощение. И казват за такъв човек, че се е влюбил. Тези големи обеди ги наричат гала-дине. Младият, който се е влюбил, е доволен, че е на дине.
към беседата >>
Не само че изкушенията не трябва да засягат човека, но той трябва да бъде свободен от тях.
Но в какво същност седи тази свобода? Свободата изключва всякакво насилие, всякакво зло, всякаква лъжа. Онзи, на когото искате да дадете свобода, преди всичко трябва да изключите от него всякакви дефекти. Всеки сам трябва да съзнава своите дефекти и преди да се изкушава, да знае, да познава себе си. Тогава само той може да бъде свободен.
Не само че изкушенията не трябва да засягат човека, но той трябва да бъде свободен от тях.
Човек не може да избегне от изкушението. Това изкушение може да дойде в ума или в сърцето на човека, но той трябва да помни едно нещо: докато това изкушение не е дошло във волята на човека, то е отвън него, но дойде ли веднъж и във волята му, то е вече отрова за него. Всичките нещастия в човека дохождат чрез приемане на злото в него. Щом приеме злото, образува се едно съединение в неговия организъм. Представете си, че у човека се яви желание да открадне нещо.
към беседата >>
Това изобщо е вярно и в обективния живот.
Има един обективен начин, обективен път за разглеждане на природата. И който иска да бъде щастлив, той трябва да намери този път. Който намери този път, мъчнотии няма да има. Който не намери този път, той ще има големи мъчнотии.
Това изобщо е вярно и в обективния живот.
Един кораб, който е изгубил направлението си в океана, и неговите пътници ще пострадат. Много въпроси има в света неразрешени. Засега, например, въпросът за млади и стари в света остава неразрешен. Човек се ражда млад и остарява. Преди да стане млад, той трябва да се роди, за да стане млад.
към беседата >>
То е едно хубаво ядене.
Аз сравнявам яденето с влюбването. Например, когато някой човек не е ял няколко дена, лицето му посърва, пожълтява, очите му хлътват навътре и който го види, мисли, че или е болен, или не е ял нищо. Но щом се наяде, веднага лицето му е освежено, става разположен. Преди да се наядете вие сте неразположени, но щом се наядете, разположението веднага идва. Такова нещо е и влюбването.
То е едно хубаво ядене.
Когато някой се влюби, той е на голямо угощение. И казват за такъв човек, че се е влюбил. Тези големи обеди ги наричат гала-дине. Младият, който се е влюбил, е доволен, че е на дине. Един ден престават да го канят, и той изгубва разположението си, очите му стават мътни, не му се живее, и той казва: Не искам вече да живея, животът за мене няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Човек не може да избегне от изкушението.
Свободата изключва всякакво насилие, всякакво зло, всякаква лъжа. Онзи, на когото искате да дадете свобода, преди всичко трябва да изключите от него всякакви дефекти. Всеки сам трябва да съзнава своите дефекти и преди да се изкушава, да знае, да познава себе си. Тогава само той може да бъде свободен. Не само че изкушенията не трябва да засягат човека, но той трябва да бъде свободен от тях.
Човек не може да избегне от изкушението.
Това изкушение може да дойде в ума или в сърцето на човека, но той трябва да помни едно нещо: докато това изкушение не е дошло във волята на човека, то е отвън него, но дойде ли веднъж и във волята му, то е вече отрова за него. Всичките нещастия в човека дохождат чрез приемане на злото в него. Щом приеме злото, образува се едно съединение в неговия организъм. Представете си, че у човека се яви желание да открадне нещо. Не е лошо, че човек щял да открадне 10–15 хиляди лева, но този акт ще остави за четири поколения лоши последствия в него.
към беседата >>
Един кораб, който е изгубил направлението си в океана, и неговите пътници ще пострадат.
Има един обективен начин, обективен път за разглеждане на природата. И който иска да бъде щастлив, той трябва да намери този път. Който намери този път, мъчнотии няма да има. Който не намери този път, той ще има големи мъчнотии. Това изобщо е вярно и в обективния живот.
Един кораб, който е изгубил направлението си в океана, и неговите пътници ще пострадат.
Много въпроси има в света неразрешени. Засега, например, въпросът за млади и стари в света остава неразрешен. Човек се ражда млад и остарява. Преди да стане млад, той трябва да се роди, за да стане млад. Преди да умре, той трябва да стане стар, за да умре.
към беседата >>
Когато някой се влюби, той е на голямо угощение.
Например, когато някой човек не е ял няколко дена, лицето му посърва, пожълтява, очите му хлътват навътре и който го види, мисли, че или е болен, или не е ял нищо. Но щом се наяде, веднага лицето му е освежено, става разположен. Преди да се наядете вие сте неразположени, но щом се наядете, разположението веднага идва. Такова нещо е и влюбването. То е едно хубаво ядене.
Когато някой се влюби, той е на голямо угощение.
И казват за такъв човек, че се е влюбил. Тези големи обеди ги наричат гала-дине. Младият, който се е влюбил, е доволен, че е на дине. Един ден престават да го канят, и той изгубва разположението си, очите му стават мътни, не му се живее, и той казва: Не искам вече да живея, животът за мене няма никакъв смисъл. Защо не го канят на ядене, вие сами можете да си тълкувате.
към беседата >>
Това изкушение може да дойде в ума или в сърцето на човека, но той трябва да помни едно нещо: докато това изкушение не е дошло във волята на човека, то е отвън него, но дойде ли веднъж и във волята му, то е вече отрова за него.
Онзи, на когото искате да дадете свобода, преди всичко трябва да изключите от него всякакви дефекти. Всеки сам трябва да съзнава своите дефекти и преди да се изкушава, да знае, да познава себе си. Тогава само той може да бъде свободен. Не само че изкушенията не трябва да засягат човека, но той трябва да бъде свободен от тях. Човек не може да избегне от изкушението.
Това изкушение може да дойде в ума или в сърцето на човека, но той трябва да помни едно нещо: докато това изкушение не е дошло във волята на човека, то е отвън него, но дойде ли веднъж и във волята му, то е вече отрова за него.
Всичките нещастия в човека дохождат чрез приемане на злото в него. Щом приеме злото, образува се едно съединение в неговия организъм. Представете си, че у човека се яви желание да открадне нещо. Не е лошо, че човек щял да открадне 10–15 хиляди лева, но този акт ще остави за четири поколения лоши последствия в него. След тази кражба, човек трябва да мине цели четири поколения, за да се очисти тази нечистота от него.
към беседата >>
Много въпроси има в света неразрешени.
И който иска да бъде щастлив, той трябва да намери този път. Който намери този път, мъчнотии няма да има. Който не намери този път, той ще има големи мъчнотии. Това изобщо е вярно и в обективния живот. Един кораб, който е изгубил направлението си в океана, и неговите пътници ще пострадат.
Много въпроси има в света неразрешени.
Засега, например, въпросът за млади и стари в света остава неразрешен. Човек се ражда млад и остарява. Преди да стане млад, той трябва да се роди, за да стане млад. Преди да умре, той трябва да стане стар, за да умре. Понякога казвате, че и младите умират.
към беседата >>
И казват за такъв човек, че се е влюбил.
Но щом се наяде, веднага лицето му е освежено, става разположен. Преди да се наядете вие сте неразположени, но щом се наядете, разположението веднага идва. Такова нещо е и влюбването. То е едно хубаво ядене. Когато някой се влюби, той е на голямо угощение.
И казват за такъв човек, че се е влюбил.
Тези големи обеди ги наричат гала-дине. Младият, който се е влюбил, е доволен, че е на дине. Един ден престават да го канят, и той изгубва разположението си, очите му стават мътни, не му се живее, и той казва: Не искам вече да живея, животът за мене няма никакъв смисъл. Защо не го канят на ядене, вие сами можете да си тълкувате. Той казва: Свършиха се онези хубави, щастливи дни, дето имаше хубаво ядене, наздравица с хубаво винце.
към беседата >>
Всичките нещастия в човека дохождат чрез приемане на злото в него.
Всеки сам трябва да съзнава своите дефекти и преди да се изкушава, да знае, да познава себе си. Тогава само той може да бъде свободен. Не само че изкушенията не трябва да засягат човека, но той трябва да бъде свободен от тях. Човек не може да избегне от изкушението. Това изкушение може да дойде в ума или в сърцето на човека, но той трябва да помни едно нещо: докато това изкушение не е дошло във волята на човека, то е отвън него, но дойде ли веднъж и във волята му, то е вече отрова за него.
Всичките нещастия в човека дохождат чрез приемане на злото в него.
Щом приеме злото, образува се едно съединение в неговия организъм. Представете си, че у човека се яви желание да открадне нещо. Не е лошо, че човек щял да открадне 10–15 хиляди лева, но този акт ще остави за четири поколения лоши последствия в него. След тази кражба, човек трябва да мине цели четири поколения, за да се очисти тази нечистота от него. Статистиката е показала, че едно зло се ликвидира в четири поколения, а едно добро, направено, носи своите последствия за тисящи години.
към беседата >>
Засега, например, въпросът за млади и стари в света остава неразрешен.
Който намери този път, мъчнотии няма да има. Който не намери този път, той ще има големи мъчнотии. Това изобщо е вярно и в обективния живот. Един кораб, който е изгубил направлението си в океана, и неговите пътници ще пострадат. Много въпроси има в света неразрешени.
Засега, например, въпросът за млади и стари в света остава неразрешен.
Човек се ражда млад и остарява. Преди да стане млад, той трябва да се роди, за да стане млад. Преди да умре, той трябва да стане стар, за да умре. Понякога казвате, че и младите умират. Младите не умират, само старите умират.
към беседата >>
Тези големи обеди ги наричат гала-дине.
Преди да се наядете вие сте неразположени, но щом се наядете, разположението веднага идва. Такова нещо е и влюбването. То е едно хубаво ядене. Когато някой се влюби, той е на голямо угощение. И казват за такъв човек, че се е влюбил.
Тези големи обеди ги наричат гала-дине.
Младият, който се е влюбил, е доволен, че е на дине. Един ден престават да го канят, и той изгубва разположението си, очите му стават мътни, не му се живее, и той казва: Не искам вече да живея, животът за мене няма никакъв смисъл. Защо не го канят на ядене, вие сами можете да си тълкувате. Той казва: Свършиха се онези хубави, щастливи дни, дето имаше хубаво ядене, наздравица с хубаво винце. Сега вече и хубав хляб няма.
към беседата >>
Щом приеме злото, образува се едно съединение в неговия организъм.
Тогава само той може да бъде свободен. Не само че изкушенията не трябва да засягат човека, но той трябва да бъде свободен от тях. Човек не може да избегне от изкушението. Това изкушение може да дойде в ума или в сърцето на човека, но той трябва да помни едно нещо: докато това изкушение не е дошло във волята на човека, то е отвън него, но дойде ли веднъж и във волята му, то е вече отрова за него. Всичките нещастия в човека дохождат чрез приемане на злото в него.
Щом приеме злото, образува се едно съединение в неговия организъм.
Представете си, че у човека се яви желание да открадне нещо. Не е лошо, че човек щял да открадне 10–15 хиляди лева, но този акт ще остави за четири поколения лоши последствия в него. След тази кражба, човек трябва да мине цели четири поколения, за да се очисти тази нечистота от него. Статистиката е показала, че едно зло се ликвидира в четири поколения, а едно добро, направено, носи своите последствия за тисящи години. В такъв случай по-добре е човек да прави по едно добро.
към беседата >>
Човек се ражда млад и остарява.
Който не намери този път, той ще има големи мъчнотии. Това изобщо е вярно и в обективния живот. Един кораб, който е изгубил направлението си в океана, и неговите пътници ще пострадат. Много въпроси има в света неразрешени. Засега, например, въпросът за млади и стари в света остава неразрешен.
Човек се ражда млад и остарява.
Преди да стане млад, той трябва да се роди, за да стане млад. Преди да умре, той трябва да стане стар, за да умре. Понякога казвате, че и младите умират. Младите не умират, само старите умират. Млади гробове няма, все са стари гробове.
към беседата >>
Младият, който се е влюбил, е доволен, че е на дине.
Такова нещо е и влюбването. То е едно хубаво ядене. Когато някой се влюби, той е на голямо угощение. И казват за такъв човек, че се е влюбил. Тези големи обеди ги наричат гала-дине.
Младият, който се е влюбил, е доволен, че е на дине.
Един ден престават да го канят, и той изгубва разположението си, очите му стават мътни, не му се живее, и той казва: Не искам вече да живея, животът за мене няма никакъв смисъл. Защо не го канят на ядене, вие сами можете да си тълкувате. Той казва: Свършиха се онези хубави, щастливи дни, дето имаше хубаво ядене, наздравица с хубаво винце. Сега вече и хубав хляб няма. Питам: Де е същественото?
към беседата >>
Представете си, че у човека се яви желание да открадне нещо.
Не само че изкушенията не трябва да засягат човека, но той трябва да бъде свободен от тях. Човек не може да избегне от изкушението. Това изкушение може да дойде в ума или в сърцето на човека, но той трябва да помни едно нещо: докато това изкушение не е дошло във волята на човека, то е отвън него, но дойде ли веднъж и във волята му, то е вече отрова за него. Всичките нещастия в човека дохождат чрез приемане на злото в него. Щом приеме злото, образува се едно съединение в неговия организъм.
Представете си, че у човека се яви желание да открадне нещо.
Не е лошо, че човек щял да открадне 10–15 хиляди лева, но този акт ще остави за четири поколения лоши последствия в него. След тази кражба, човек трябва да мине цели четири поколения, за да се очисти тази нечистота от него. Статистиката е показала, че едно зло се ликвидира в четири поколения, а едно добро, направено, носи своите последствия за тисящи години. В такъв случай по-добре е човек да прави по едно добро. Ако човек би правил всеки ден по едно микроскопическо добро, той би имал големи резултати.
към беседата >>
Преди да стане млад, той трябва да се роди, за да стане млад.
Това изобщо е вярно и в обективния живот. Един кораб, който е изгубил направлението си в океана, и неговите пътници ще пострадат. Много въпроси има в света неразрешени. Засега, например, въпросът за млади и стари в света остава неразрешен. Човек се ражда млад и остарява.
Преди да стане млад, той трябва да се роди, за да стане млад.
Преди да умре, той трябва да стане стар, за да умре. Понякога казвате, че и младите умират. Младите не умират, само старите умират. Млади гробове няма, все са стари гробове. Като казвате, че хората от старост умират, дохожда ми на ум една приказка.
към беседата >>
Един ден престават да го канят, и той изгубва разположението си, очите му стават мътни, не му се живее, и той казва: Не искам вече да живея, животът за мене няма никакъв смисъл.
То е едно хубаво ядене. Когато някой се влюби, той е на голямо угощение. И казват за такъв човек, че се е влюбил. Тези големи обеди ги наричат гала-дине. Младият, който се е влюбил, е доволен, че е на дине.
Един ден престават да го канят, и той изгубва разположението си, очите му стават мътни, не му се живее, и той казва: Не искам вече да живея, животът за мене няма никакъв смисъл.
Защо не го канят на ядене, вие сами можете да си тълкувате. Той казва: Свършиха се онези хубави, щастливи дни, дето имаше хубаво ядене, наздравица с хубаво винце. Сега вече и хубав хляб няма. Питам: Де е същественото? – Не, пак има нещо, не мислете, че е така само.
към беседата >>
Не е лошо, че човек щял да открадне 10–15 хиляди лева, но този акт ще остави за четири поколения лоши последствия в него.
Човек не може да избегне от изкушението. Това изкушение може да дойде в ума или в сърцето на човека, но той трябва да помни едно нещо: докато това изкушение не е дошло във волята на човека, то е отвън него, но дойде ли веднъж и във волята му, то е вече отрова за него. Всичките нещастия в човека дохождат чрез приемане на злото в него. Щом приеме злото, образува се едно съединение в неговия организъм. Представете си, че у човека се яви желание да открадне нещо.
Не е лошо, че човек щял да открадне 10–15 хиляди лева, но този акт ще остави за четири поколения лоши последствия в него.
След тази кражба, човек трябва да мине цели четири поколения, за да се очисти тази нечистота от него. Статистиката е показала, че едно зло се ликвидира в четири поколения, а едно добро, направено, носи своите последствия за тисящи години. В такъв случай по-добре е човек да прави по едно добро. Ако човек би правил всеки ден по едно микроскопическо добро, той би имал големи резултати. Ако всеки ден майката и бащата, дъщерите и синовете биха правили по едно малко добро, те щяха да придобият много нещо.
към беседата >>
Преди да умре, той трябва да стане стар, за да умре.
Един кораб, който е изгубил направлението си в океана, и неговите пътници ще пострадат. Много въпроси има в света неразрешени. Засега, например, въпросът за млади и стари в света остава неразрешен. Човек се ражда млад и остарява. Преди да стане млад, той трябва да се роди, за да стане млад.
Преди да умре, той трябва да стане стар, за да умре.
Понякога казвате, че и младите умират. Младите не умират, само старите умират. Млади гробове няма, все са стари гробове. Като казвате, че хората от старост умират, дохожда ми на ум една приказка. Да се говори така, това значи да не разбирате Истината.
към беседата >>
Защо не го канят на ядене, вие сами можете да си тълкувате.
Когато някой се влюби, той е на голямо угощение. И казват за такъв човек, че се е влюбил. Тези големи обеди ги наричат гала-дине. Младият, който се е влюбил, е доволен, че е на дине. Един ден престават да го канят, и той изгубва разположението си, очите му стават мътни, не му се живее, и той казва: Не искам вече да живея, животът за мене няма никакъв смисъл.
Защо не го канят на ядене, вие сами можете да си тълкувате.
Той казва: Свършиха се онези хубави, щастливи дни, дето имаше хубаво ядене, наздравица с хубаво винце. Сега вече и хубав хляб няма. Питам: Де е същественото? – Не, пак има нещо, не мислете, че е така само. Когато човек се е влюбил, когато е на тази трапеза, в него става едно втичане, но щом се затвори този път, това втичане от сърцето му изчезва, прекъсва се, и той усеща, че няма вече това втичане.
към беседата >>
След тази кражба, човек трябва да мине цели четири поколения, за да се очисти тази нечистота от него.
Това изкушение може да дойде в ума или в сърцето на човека, но той трябва да помни едно нещо: докато това изкушение не е дошло във волята на човека, то е отвън него, но дойде ли веднъж и във волята му, то е вече отрова за него. Всичките нещастия в човека дохождат чрез приемане на злото в него. Щом приеме злото, образува се едно съединение в неговия организъм. Представете си, че у човека се яви желание да открадне нещо. Не е лошо, че човек щял да открадне 10–15 хиляди лева, но този акт ще остави за четири поколения лоши последствия в него.
След тази кражба, човек трябва да мине цели четири поколения, за да се очисти тази нечистота от него.
Статистиката е показала, че едно зло се ликвидира в четири поколения, а едно добро, направено, носи своите последствия за тисящи години. В такъв случай по-добре е човек да прави по едно добро. Ако човек би правил всеки ден по едно микроскопическо добро, той би имал големи резултати. Ако всеки ден майката и бащата, дъщерите и синовете биха правили по едно малко добро, те щяха да придобият много нещо. Никакво друго възпитание не би им трябвало.
към беседата >>
Понякога казвате, че и младите умират.
Много въпроси има в света неразрешени. Засега, например, въпросът за млади и стари в света остава неразрешен. Човек се ражда млад и остарява. Преди да стане млад, той трябва да се роди, за да стане млад. Преди да умре, той трябва да стане стар, за да умре.
Понякога казвате, че и младите умират.
Младите не умират, само старите умират. Млади гробове няма, все са стари гробове. Като казвате, че хората от старост умират, дохожда ми на ум една приказка. Да се говори така, това значи да не разбирате Истината. Има един анекдот за един, който ял и пил много, та изхарчил всичкото си имане.
към беседата >>
Той казва: Свършиха се онези хубави, щастливи дни, дето имаше хубаво ядене, наздравица с хубаво винце.
И казват за такъв човек, че се е влюбил. Тези големи обеди ги наричат гала-дине. Младият, който се е влюбил, е доволен, че е на дине. Един ден престават да го канят, и той изгубва разположението си, очите му стават мътни, не му се живее, и той казва: Не искам вече да живея, животът за мене няма никакъв смисъл. Защо не го канят на ядене, вие сами можете да си тълкувате.
Той казва: Свършиха се онези хубави, щастливи дни, дето имаше хубаво ядене, наздравица с хубаво винце.
Сега вече и хубав хляб няма. Питам: Де е същественото? – Не, пак има нещо, не мислете, че е така само. Когато човек се е влюбил, когато е на тази трапеза, в него става едно втичане, но щом се затвори този път, това втичане от сърцето му изчезва, прекъсва се, и той усеща, че няма вече това втичане. Той казва: Тежка работа.
към беседата >>
Статистиката е показала, че едно зло се ликвидира в четири поколения, а едно добро, направено, носи своите последствия за тисящи години.
Всичките нещастия в човека дохождат чрез приемане на злото в него. Щом приеме злото, образува се едно съединение в неговия организъм. Представете си, че у човека се яви желание да открадне нещо. Не е лошо, че човек щял да открадне 10–15 хиляди лева, но този акт ще остави за четири поколения лоши последствия в него. След тази кражба, човек трябва да мине цели четири поколения, за да се очисти тази нечистота от него.
Статистиката е показала, че едно зло се ликвидира в четири поколения, а едно добро, направено, носи своите последствия за тисящи години.
В такъв случай по-добре е човек да прави по едно добро. Ако човек би правил всеки ден по едно микроскопическо добро, той би имал големи резултати. Ако всеки ден майката и бащата, дъщерите и синовете биха правили по едно малко добро, те щяха да придобият много нещо. Никакво друго възпитание не би им трябвало. Ако всеки ден майката, бащата и децата биха направили по едно малко добро, и вечер, като се върнете, всеки да разправи какво добро е направил, да разправи своята опитност, по-велико нещо от това не би имало.
към беседата >>
Младите не умират, само старите умират.
Засега, например, въпросът за млади и стари в света остава неразрешен. Човек се ражда млад и остарява. Преди да стане млад, той трябва да се роди, за да стане млад. Преди да умре, той трябва да стане стар, за да умре. Понякога казвате, че и младите умират.
Младите не умират, само старите умират.
Млади гробове няма, все са стари гробове. Като казвате, че хората от старост умират, дохожда ми на ум една приказка. Да се говори така, това значи да не разбирате Истината. Има един анекдот за един, който ял и пил много, та изхарчил всичкото си имане. От много ядене и пиене той осиромашал.
към беседата >>
Сега вече и хубав хляб няма.
Тези големи обеди ги наричат гала-дине. Младият, който се е влюбил, е доволен, че е на дине. Един ден престават да го канят, и той изгубва разположението си, очите му стават мътни, не му се живее, и той казва: Не искам вече да живея, животът за мене няма никакъв смисъл. Защо не го канят на ядене, вие сами можете да си тълкувате. Той казва: Свършиха се онези хубави, щастливи дни, дето имаше хубаво ядене, наздравица с хубаво винце.
Сега вече и хубав хляб няма.
Питам: Де е същественото? – Не, пак има нещо, не мислете, че е така само. Когато човек се е влюбил, когато е на тази трапеза, в него става едно втичане, но щом се затвори този път, това втичане от сърцето му изчезва, прекъсва се, и той усеща, че няма вече това втичане. Той казва: Тежка работа. Затворили пътя му, няма вече какво да диша.
към беседата >>
В такъв случай по-добре е човек да прави по едно добро.
Щом приеме злото, образува се едно съединение в неговия организъм. Представете си, че у човека се яви желание да открадне нещо. Не е лошо, че човек щял да открадне 10–15 хиляди лева, но този акт ще остави за четири поколения лоши последствия в него. След тази кражба, човек трябва да мине цели четири поколения, за да се очисти тази нечистота от него. Статистиката е показала, че едно зло се ликвидира в четири поколения, а едно добро, направено, носи своите последствия за тисящи години.
В такъв случай по-добре е човек да прави по едно добро.
Ако човек би правил всеки ден по едно микроскопическо добро, той би имал големи резултати. Ако всеки ден майката и бащата, дъщерите и синовете биха правили по едно малко добро, те щяха да придобият много нещо. Никакво друго възпитание не би им трябвало. Ако всеки ден майката, бащата и децата биха направили по едно малко добро, и вечер, като се върнете, всеки да разправи какво добро е направил, да разправи своята опитност, по-велико нещо от това не би имало. Майката ще каже на детето си: Направи това добро.
към беседата >>
Млади гробове няма, все са стари гробове.
Човек се ражда млад и остарява. Преди да стане млад, той трябва да се роди, за да стане млад. Преди да умре, той трябва да стане стар, за да умре. Понякога казвате, че и младите умират. Младите не умират, само старите умират.
Млади гробове няма, все са стари гробове.
Като казвате, че хората от старост умират, дохожда ми на ум една приказка. Да се говори така, това значи да не разбирате Истината. Има един анекдот за един, който ял и пил много, та изхарчил всичкото си имане. От много ядене и пиене той осиромашал. Най-после му дошло на ума, че трябва да поиска от някъде пари на заем.
към беседата >>
Питам: Де е същественото?
Младият, който се е влюбил, е доволен, че е на дине. Един ден престават да го канят, и той изгубва разположението си, очите му стават мътни, не му се живее, и той казва: Не искам вече да живея, животът за мене няма никакъв смисъл. Защо не го канят на ядене, вие сами можете да си тълкувате. Той казва: Свършиха се онези хубави, щастливи дни, дето имаше хубаво ядене, наздравица с хубаво винце. Сега вече и хубав хляб няма.
Питам: Де е същественото?
– Не, пак има нещо, не мислете, че е така само. Когато човек се е влюбил, когато е на тази трапеза, в него става едно втичане, но щом се затвори този път, това втичане от сърцето му изчезва, прекъсва се, и той усеща, че няма вече това втичане. Той казва: Тежка работа. Затворили пътя му, няма вече какво да диша. Казвате: Тогава човек не трябва да се влюбва.
към беседата >>
Ако човек би правил всеки ден по едно микроскопическо добро, той би имал големи резултати.
Представете си, че у човека се яви желание да открадне нещо. Не е лошо, че човек щял да открадне 10–15 хиляди лева, но този акт ще остави за четири поколения лоши последствия в него. След тази кражба, човек трябва да мине цели четири поколения, за да се очисти тази нечистота от него. Статистиката е показала, че едно зло се ликвидира в четири поколения, а едно добро, направено, носи своите последствия за тисящи години. В такъв случай по-добре е човек да прави по едно добро.
Ако човек би правил всеки ден по едно микроскопическо добро, той би имал големи резултати.
Ако всеки ден майката и бащата, дъщерите и синовете биха правили по едно малко добро, те щяха да придобият много нещо. Никакво друго възпитание не би им трябвало. Ако всеки ден майката, бащата и децата биха направили по едно малко добро, и вечер, като се върнете, всеки да разправи какво добро е направил, да разправи своята опитност, по-велико нещо от това не би имало. Майката ще каже на детето си: Направи това добро. – Това вече не е добро, то е дисциплина.
към беседата >>
Като казвате, че хората от старост умират, дохожда ми на ум една приказка.
Преди да стане млад, той трябва да се роди, за да стане млад. Преди да умре, той трябва да стане стар, за да умре. Понякога казвате, че и младите умират. Младите не умират, само старите умират. Млади гробове няма, все са стари гробове.
Като казвате, че хората от старост умират, дохожда ми на ум една приказка.
Да се говори така, това значи да не разбирате Истината. Има един анекдот за един, който ял и пил много, та изхарчил всичкото си имане. От много ядене и пиене той осиромашал. Най-после му дошло на ума, че трябва да поиска от някъде пари на заем. Като мислил дълго време, решил да отиде при турския султан да го помоли да му помогне, да му даде пари на заем.
към беседата >>
– Не, пак има нещо, не мислете, че е така само.
Един ден престават да го канят, и той изгубва разположението си, очите му стават мътни, не му се живее, и той казва: Не искам вече да живея, животът за мене няма никакъв смисъл. Защо не го канят на ядене, вие сами можете да си тълкувате. Той казва: Свършиха се онези хубави, щастливи дни, дето имаше хубаво ядене, наздравица с хубаво винце. Сега вече и хубав хляб няма. Питам: Де е същественото?
– Не, пак има нещо, не мислете, че е така само.
Когато човек се е влюбил, когато е на тази трапеза, в него става едно втичане, но щом се затвори този път, това втичане от сърцето му изчезва, прекъсва се, и той усеща, че няма вече това втичане. Той казва: Тежка работа. Затворили пътя му, няма вече какво да диша. Казвате: Тогава човек не трябва да се влюбва. – Невъзможно е, трябва да се влюбиш.
към беседата >>
Ако всеки ден майката и бащата, дъщерите и синовете биха правили по едно малко добро, те щяха да придобият много нещо.
Не е лошо, че човек щял да открадне 10–15 хиляди лева, но този акт ще остави за четири поколения лоши последствия в него. След тази кражба, човек трябва да мине цели четири поколения, за да се очисти тази нечистота от него. Статистиката е показала, че едно зло се ликвидира в четири поколения, а едно добро, направено, носи своите последствия за тисящи години. В такъв случай по-добре е човек да прави по едно добро. Ако човек би правил всеки ден по едно микроскопическо добро, той би имал големи резултати.
Ако всеки ден майката и бащата, дъщерите и синовете биха правили по едно малко добро, те щяха да придобият много нещо.
Никакво друго възпитание не би им трябвало. Ако всеки ден майката, бащата и децата биха направили по едно малко добро, и вечер, като се върнете, всеки да разправи какво добро е направил, да разправи своята опитност, по-велико нещо от това не би имало. Майката ще каже на детето си: Направи това добро. – Това вече не е добро, то е дисциплина. Или ще му каже: Коленичи на земята, тури си ръката на гърдите.
към беседата >>
Да се говори така, това значи да не разбирате Истината.
Преди да умре, той трябва да стане стар, за да умре. Понякога казвате, че и младите умират. Младите не умират, само старите умират. Млади гробове няма, все са стари гробове. Като казвате, че хората от старост умират, дохожда ми на ум една приказка.
Да се говори така, това значи да не разбирате Истината.
Има един анекдот за един, който ял и пил много, та изхарчил всичкото си имане. От много ядене и пиене той осиромашал. Най-после му дошло на ума, че трябва да поиска от някъде пари на заем. Като мислил дълго време, решил да отиде при турския султан да го помоли да му помогне, да му даде пари на заем. Султанът го запитал: От какво осиромаша?
към беседата >>
Когато човек се е влюбил, когато е на тази трапеза, в него става едно втичане, но щом се затвори този път, това втичане от сърцето му изчезва, прекъсва се, и той усеща, че няма вече това втичане.
Защо не го канят на ядене, вие сами можете да си тълкувате. Той казва: Свършиха се онези хубави, щастливи дни, дето имаше хубаво ядене, наздравица с хубаво винце. Сега вече и хубав хляб няма. Питам: Де е същественото? – Не, пак има нещо, не мислете, че е така само.
Когато човек се е влюбил, когато е на тази трапеза, в него става едно втичане, но щом се затвори този път, това втичане от сърцето му изчезва, прекъсва се, и той усеща, че няма вече това втичане.
Той казва: Тежка работа. Затворили пътя му, няма вече какво да диша. Казвате: Тогава човек не трябва да се влюбва. – Невъзможно е, трябва да се влюбиш. – Ама защо, на какво основание?
към беседата >>
Никакво друго възпитание не би им трябвало.
След тази кражба, човек трябва да мине цели четири поколения, за да се очисти тази нечистота от него. Статистиката е показала, че едно зло се ликвидира в четири поколения, а едно добро, направено, носи своите последствия за тисящи години. В такъв случай по-добре е човек да прави по едно добро. Ако човек би правил всеки ден по едно микроскопическо добро, той би имал големи резултати. Ако всеки ден майката и бащата, дъщерите и синовете биха правили по едно малко добро, те щяха да придобият много нещо.
Никакво друго възпитание не би им трябвало.
Ако всеки ден майката, бащата и децата биха направили по едно малко добро, и вечер, като се върнете, всеки да разправи какво добро е направил, да разправи своята опитност, по-велико нещо от това не би имало. Майката ще каже на детето си: Направи това добро. – Това вече не е добро, то е дисциплина. Или ще му каже: Коленичи на земята, тури си ръката на гърдите. Детето прави тези движения, но то не знае кое какво означава.
към беседата >>
Има един анекдот за един, който ял и пил много, та изхарчил всичкото си имане.
Понякога казвате, че и младите умират. Младите не умират, само старите умират. Млади гробове няма, все са стари гробове. Като казвате, че хората от старост умират, дохожда ми на ум една приказка. Да се говори така, това значи да не разбирате Истината.
Има един анекдот за един, който ял и пил много, та изхарчил всичкото си имане.
От много ядене и пиене той осиромашал. Най-после му дошло на ума, че трябва да поиска от някъде пари на заем. Като мислил дълго време, решил да отиде при турския султан да го помоли да му помогне, да му даде пари на заем. Султанът го запитал: От какво осиромаша? – От ядене и пиене.
към беседата >>
Той казва: Тежка работа.
Той казва: Свършиха се онези хубави, щастливи дни, дето имаше хубаво ядене, наздравица с хубаво винце. Сега вече и хубав хляб няма. Питам: Де е същественото? – Не, пак има нещо, не мислете, че е така само. Когато човек се е влюбил, когато е на тази трапеза, в него става едно втичане, но щом се затвори този път, това втичане от сърцето му изчезва, прекъсва се, и той усеща, че няма вече това втичане.
Той казва: Тежка работа.
Затворили пътя му, няма вече какво да диша. Казвате: Тогава човек не трябва да се влюбва. – Невъзможно е, трябва да се влюбиш. – Ама защо, на какво основание? – Аз изхождам от друго гледище.
към беседата >>
Ако всеки ден майката, бащата и децата биха направили по едно малко добро, и вечер, като се върнете, всеки да разправи какво добро е направил, да разправи своята опитност, по-велико нещо от това не би имало.
Статистиката е показала, че едно зло се ликвидира в четири поколения, а едно добро, направено, носи своите последствия за тисящи години. В такъв случай по-добре е човек да прави по едно добро. Ако човек би правил всеки ден по едно микроскопическо добро, той би имал големи резултати. Ако всеки ден майката и бащата, дъщерите и синовете биха правили по едно малко добро, те щяха да придобият много нещо. Никакво друго възпитание не би им трябвало.
Ако всеки ден майката, бащата и децата биха направили по едно малко добро, и вечер, като се върнете, всеки да разправи какво добро е направил, да разправи своята опитност, по-велико нещо от това не би имало.
Майката ще каже на детето си: Направи това добро. – Това вече не е добро, то е дисциплина. Или ще му каже: Коленичи на земята, тури си ръката на гърдите. Детето прави тези движения, но то не знае кое какво означава. Това е дисциплина, не е добро.
към беседата >>
От много ядене и пиене той осиромашал.
Младите не умират, само старите умират. Млади гробове няма, все са стари гробове. Като казвате, че хората от старост умират, дохожда ми на ум една приказка. Да се говори така, това значи да не разбирате Истината. Има един анекдот за един, който ял и пил много, та изхарчил всичкото си имане.
От много ядене и пиене той осиромашал.
Най-после му дошло на ума, че трябва да поиска от някъде пари на заем. Като мислил дълго време, решил да отиде при турския султан да го помоли да му помогне, да му даде пари на заем. Султанът го запитал: От какво осиромаша? – От ядене и пиене. – Щом е така, кажи ми кое е най-сладкото място на кокошката?
към беседата >>
Затворили пътя му, няма вече какво да диша.
Сега вече и хубав хляб няма. Питам: Де е същественото? – Не, пак има нещо, не мислете, че е така само. Когато човек се е влюбил, когато е на тази трапеза, в него става едно втичане, но щом се затвори този път, това втичане от сърцето му изчезва, прекъсва се, и той усеща, че няма вече това втичане. Той казва: Тежка работа.
Затворили пътя му, няма вече какво да диша.
Казвате: Тогава човек не трябва да се влюбва. – Невъзможно е, трябва да се влюбиш. – Ама защо, на какво основание? – Аз изхождам от друго гледище. Невъзможно е човек да не яде.
към беседата >>
Майката ще каже на детето си: Направи това добро.
В такъв случай по-добре е човек да прави по едно добро. Ако човек би правил всеки ден по едно микроскопическо добро, той би имал големи резултати. Ако всеки ден майката и бащата, дъщерите и синовете биха правили по едно малко добро, те щяха да придобият много нещо. Никакво друго възпитание не би им трябвало. Ако всеки ден майката, бащата и децата биха направили по едно малко добро, и вечер, като се върнете, всеки да разправи какво добро е направил, да разправи своята опитност, по-велико нещо от това не би имало.
Майката ще каже на детето си: Направи това добро.
– Това вече не е добро, то е дисциплина. Или ще му каже: Коленичи на земята, тури си ръката на гърдите. Детето прави тези движения, но то не знае кое какво означава. Това е дисциплина, не е добро. Като тури ръцете си така, детето не знае, че това означава единство между неговия ум и неговото сърце.
към беседата >>
Най-после му дошло на ума, че трябва да поиска от някъде пари на заем.
Млади гробове няма, все са стари гробове. Като казвате, че хората от старост умират, дохожда ми на ум една приказка. Да се говори така, това значи да не разбирате Истината. Има един анекдот за един, който ял и пил много, та изхарчил всичкото си имане. От много ядене и пиене той осиромашал.
Най-после му дошло на ума, че трябва да поиска от някъде пари на заем.
Като мислил дълго време, решил да отиде при турския султан да го помоли да му помогне, да му даде пари на заем. Султанът го запитал: От какво осиромаша? – От ядене и пиене. – Щом е така, кажи ми кое е най-сладкото място на кокошката? – Трътката.
към беседата >>
Казвате: Тогава човек не трябва да се влюбва.
Питам: Де е същественото? – Не, пак има нещо, не мислете, че е така само. Когато човек се е влюбил, когато е на тази трапеза, в него става едно втичане, но щом се затвори този път, това втичане от сърцето му изчезва, прекъсва се, и той усеща, че няма вече това втичане. Той казва: Тежка работа. Затворили пътя му, няма вече какво да диша.
Казвате: Тогава човек не трябва да се влюбва.
– Невъзможно е, трябва да се влюбиш. – Ама защо, на какво основание? – Аз изхождам от друго гледище. Невъзможно е човек да не яде. Ще яде, и при това, колкото храната е по-хубава, толкова по-добре за него.
към беседата >>
– Това вече не е добро, то е дисциплина.
Ако човек би правил всеки ден по едно микроскопическо добро, той би имал големи резултати. Ако всеки ден майката и бащата, дъщерите и синовете биха правили по едно малко добро, те щяха да придобият много нещо. Никакво друго възпитание не би им трябвало. Ако всеки ден майката, бащата и децата биха направили по едно малко добро, и вечер, като се върнете, всеки да разправи какво добро е направил, да разправи своята опитност, по-велико нещо от това не би имало. Майката ще каже на детето си: Направи това добро.
– Това вече не е добро, то е дисциплина.
Или ще му каже: Коленичи на земята, тури си ръката на гърдите. Детето прави тези движения, но то не знае кое какво означава. Това е дисциплина, не е добро. Като тури ръцете си така, детето не знае, че това означава единство между неговия ум и неговото сърце. Това означава събирането на пръстите, когато човек се кръсти.
към беседата >>
Като мислил дълго време, решил да отиде при турския султан да го помоли да му помогне, да му даде пари на заем.
Като казвате, че хората от старост умират, дохожда ми на ум една приказка. Да се говори така, това значи да не разбирате Истината. Има един анекдот за един, който ял и пил много, та изхарчил всичкото си имане. От много ядене и пиене той осиромашал. Най-после му дошло на ума, че трябва да поиска от някъде пари на заем.
Като мислил дълго време, решил да отиде при турския султан да го помоли да му помогне, да му даде пари на заем.
Султанът го запитал: От какво осиромаша? – От ядене и пиене. – Щом е така, кажи ми кое е най-сладкото място на кокошката? – Трътката. – Дайте му тогава 250 лири, казал султанът.
към беседата >>
– Невъзможно е, трябва да се влюбиш.
– Не, пак има нещо, не мислете, че е така само. Когато човек се е влюбил, когато е на тази трапеза, в него става едно втичане, но щом се затвори този път, това втичане от сърцето му изчезва, прекъсва се, и той усеща, че няма вече това втичане. Той казва: Тежка работа. Затворили пътя му, няма вече какво да диша. Казвате: Тогава човек не трябва да се влюбва.
– Невъзможно е, трябва да се влюбиш.
– Ама защо, на какво основание? – Аз изхождам от друго гледище. Невъзможно е човек да не яде. Ще яде, и при това, колкото храната е по-хубава, толкова по-добре за него. Колкото храната е по-лоша, толкова по-зле за него.
към беседата >>
Или ще му каже: Коленичи на земята, тури си ръката на гърдите.
Ако всеки ден майката и бащата, дъщерите и синовете биха правили по едно малко добро, те щяха да придобият много нещо. Никакво друго възпитание не би им трябвало. Ако всеки ден майката, бащата и децата биха направили по едно малко добро, и вечер, като се върнете, всеки да разправи какво добро е направил, да разправи своята опитност, по-велико нещо от това не би имало. Майката ще каже на детето си: Направи това добро. – Това вече не е добро, то е дисциплина.
Или ще му каже: Коленичи на земята, тури си ръката на гърдите.
Детето прави тези движения, но то не знае кое какво означава. Това е дисциплина, не е добро. Като тури ръцете си така, детето не знае, че това означава единство между неговия ум и неговото сърце. Това означава събирането на пръстите, когато човек се кръсти. Майката, като не знае тия неща, заповядва на детето си да се моли, като фелдфебел и казва: Хайде сега, чети „Отче Наш“.
към беседата >>
Султанът го запитал: От какво осиромаша?
Да се говори така, това значи да не разбирате Истината. Има един анекдот за един, който ял и пил много, та изхарчил всичкото си имане. От много ядене и пиене той осиромашал. Най-после му дошло на ума, че трябва да поиска от някъде пари на заем. Като мислил дълго време, решил да отиде при турския султан да го помоли да му помогне, да му даде пари на заем.
Султанът го запитал: От какво осиромаша?
– От ядене и пиене. – Щом е така, кажи ми кое е най-сладкото място на кокошката? – Трътката. – Дайте му тогава 250 лири, казал султанът. Той взел парите и му се оправили работите.
към беседата >>
– Ама защо, на какво основание?
Когато човек се е влюбил, когато е на тази трапеза, в него става едно втичане, но щом се затвори този път, това втичане от сърцето му изчезва, прекъсва се, и той усеща, че няма вече това втичане. Той казва: Тежка работа. Затворили пътя му, няма вече какво да диша. Казвате: Тогава човек не трябва да се влюбва. – Невъзможно е, трябва да се влюбиш.
– Ама защо, на какво основание?
– Аз изхождам от друго гледище. Невъзможно е човек да не яде. Ще яде, и при това, колкото храната е по-хубава, толкова по-добре за него. Колкото храната е по-лоша, толкова по-зле за него. Каквато и да е храната, все трябва да ядеш.
към беседата >>
Детето прави тези движения, но то не знае кое какво означава.
Никакво друго възпитание не би им трябвало. Ако всеки ден майката, бащата и децата биха направили по едно малко добро, и вечер, като се върнете, всеки да разправи какво добро е направил, да разправи своята опитност, по-велико нещо от това не би имало. Майката ще каже на детето си: Направи това добро. – Това вече не е добро, то е дисциплина. Или ще му каже: Коленичи на земята, тури си ръката на гърдите.
Детето прави тези движения, но то не знае кое какво означава.
Това е дисциплина, не е добро. Като тури ръцете си така, детето не знае, че това означава единство между неговия ум и неговото сърце. Това означава събирането на пръстите, когато човек се кръсти. Майката, като не знае тия неща, заповядва на детето си да се моли, като фелдфебел и казва: Хайде сега, чети „Отче Наш“. И това не е лошо, но то не може да даде на детето онова благородното възпитание.
към беседата >>
– От ядене и пиене.
Има един анекдот за един, който ял и пил много, та изхарчил всичкото си имане. От много ядене и пиене той осиромашал. Най-после му дошло на ума, че трябва да поиска от някъде пари на заем. Като мислил дълго време, решил да отиде при турския султан да го помоли да му помогне, да му даде пари на заем. Султанът го запитал: От какво осиромаша?
– От ядене и пиене.
– Щом е така, кажи ми кое е най-сладкото място на кокошката? – Трътката. – Дайте му тогава 250 лири, казал султанът. Той взел парите и му се оправили работите. И вие, които сте яли кокошки, знаете кое место на кокошката е най-сладко.
към беседата >>
– Аз изхождам от друго гледище.
Той казва: Тежка работа. Затворили пътя му, няма вече какво да диша. Казвате: Тогава човек не трябва да се влюбва. – Невъзможно е, трябва да се влюбиш. – Ама защо, на какво основание?
– Аз изхождам от друго гледище.
Невъзможно е човек да не яде. Ще яде, и при това, колкото храната е по-хубава, толкова по-добре за него. Колкото храната е по-лоша, толкова по-зле за него. Каквато и да е храната, все трябва да ядеш. Непременно човек трябва да има хубава храна.
към беседата >>
Това е дисциплина, не е добро.
Ако всеки ден майката, бащата и децата биха направили по едно малко добро, и вечер, като се върнете, всеки да разправи какво добро е направил, да разправи своята опитност, по-велико нещо от това не би имало. Майката ще каже на детето си: Направи това добро. – Това вече не е добро, то е дисциплина. Или ще му каже: Коленичи на земята, тури си ръката на гърдите. Детето прави тези движения, но то не знае кое какво означава.
Това е дисциплина, не е добро.
Като тури ръцете си така, детето не знае, че това означава единство между неговия ум и неговото сърце. Това означава събирането на пръстите, когато човек се кръсти. Майката, като не знае тия неща, заповядва на детето си да се моли, като фелдфебел и казва: Хайде сега, чети „Отче Наш“. И това не е лошо, но то не може да даде на детето онова благородното възпитание. Но като порасне, детето казва: Аз се молих, но защото майка ми е седяла пред мен.
към беседата >>
– Щом е така, кажи ми кое е най-сладкото място на кокошката?
От много ядене и пиене той осиромашал. Най-после му дошло на ума, че трябва да поиска от някъде пари на заем. Като мислил дълго време, решил да отиде при турския султан да го помоли да му помогне, да му даде пари на заем. Султанът го запитал: От какво осиромаша? – От ядене и пиене.
– Щом е така, кажи ми кое е най-сладкото място на кокошката?
– Трътката. – Дайте му тогава 250 лири, казал султанът. Той взел парите и му се оправили работите. И вие, които сте яли кокошки, знаете кое место на кокошката е най-сладко. Като чул това нещо, друг един изпаднал богаташ решил също да отиде при султана да му даде пари на заем.
към беседата >>
Невъзможно е човек да не яде.
Затворили пътя му, няма вече какво да диша. Казвате: Тогава човек не трябва да се влюбва. – Невъзможно е, трябва да се влюбиш. – Ама защо, на какво основание? – Аз изхождам от друго гледище.
Невъзможно е човек да не яде.
Ще яде, и при това, колкото храната е по-хубава, толкова по-добре за него. Колкото храната е по-лоша, толкова по-зле за него. Каквато и да е храната, все трябва да ядеш. Непременно човек трябва да има хубава храна. Злото не е в яденето, но в неправилното ядене.
към беседата >>
Като тури ръцете си така, детето не знае, че това означава единство между неговия ум и неговото сърце.
Майката ще каже на детето си: Направи това добро. – Това вече не е добро, то е дисциплина. Или ще му каже: Коленичи на земята, тури си ръката на гърдите. Детето прави тези движения, но то не знае кое какво означава. Това е дисциплина, не е добро.
Като тури ръцете си така, детето не знае, че това означава единство между неговия ум и неговото сърце.
Това означава събирането на пръстите, когато човек се кръсти. Майката, като не знае тия неща, заповядва на детето си да се моли, като фелдфебел и казва: Хайде сега, чети „Отче Наш“. И това не е лошо, но то не може да даде на детето онова благородното възпитание. Но като порасне, детето казва: Аз се молих, но защото майка ми е седяла пред мен. Други пък се оплакват, че не били свободни.
към беседата >>
– Трътката.
Най-после му дошло на ума, че трябва да поиска от някъде пари на заем. Като мислил дълго време, решил да отиде при турския султан да го помоли да му помогне, да му даде пари на заем. Султанът го запитал: От какво осиромаша? – От ядене и пиене. – Щом е така, кажи ми кое е най-сладкото място на кокошката?
– Трътката.
– Дайте му тогава 250 лири, казал султанът. Той взел парите и му се оправили работите. И вие, които сте яли кокошки, знаете кое место на кокошката е най-сладко. Като чул това нещо, друг един изпаднал богаташ решил също да отиде при султана да му даде пари на заем. Той отишъл при султана и казал, че осиромашал от ядене и пиене.
към беседата >>
Ще яде, и при това, колкото храната е по-хубава, толкова по-добре за него.
Казвате: Тогава човек не трябва да се влюбва. – Невъзможно е, трябва да се влюбиш. – Ама защо, на какво основание? – Аз изхождам от друго гледище. Невъзможно е човек да не яде.
Ще яде, и при това, колкото храната е по-хубава, толкова по-добре за него.
Колкото храната е по-лоша, толкова по-зле за него. Каквато и да е храната, все трябва да ядеш. Непременно човек трябва да има хубава храна. Злото не е в яденето, но в неправилното ядене. Злото не е във влюбването, но в неоценяването на онзи, в когото си се влюбил.
към беседата >>
Това означава събирането на пръстите, когато човек се кръсти.
– Това вече не е добро, то е дисциплина. Или ще му каже: Коленичи на земята, тури си ръката на гърдите. Детето прави тези движения, но то не знае кое какво означава. Това е дисциплина, не е добро. Като тури ръцете си така, детето не знае, че това означава единство между неговия ум и неговото сърце.
Това означава събирането на пръстите, когато човек се кръсти.
Майката, като не знае тия неща, заповядва на детето си да се моли, като фелдфебел и казва: Хайде сега, чети „Отче Наш“. И това не е лошо, но то не може да даде на детето онова благородното възпитание. Но като порасне, детето казва: Аз се молих, но защото майка ми е седяла пред мен. Други пък се оплакват, че не били свободни. Като станат възрастни, те правят това, което сами намират за добре.
към беседата >>
– Дайте му тогава 250 лири, казал султанът.
Като мислил дълго време, решил да отиде при турския султан да го помоли да му помогне, да му даде пари на заем. Султанът го запитал: От какво осиромаша? – От ядене и пиене. – Щом е така, кажи ми кое е най-сладкото място на кокошката? – Трътката.
– Дайте му тогава 250 лири, казал султанът.
Той взел парите и му се оправили работите. И вие, които сте яли кокошки, знаете кое место на кокошката е най-сладко. Като чул това нещо, друг един изпаднал богаташ решил също да отиде при султана да му даде пари на заем. Той отишъл при султана и казал, че осиромашал от ядене и пиене. Султанът го запитал: Като си ял толкова много, че си се опропастил, кажи ми кое место е най-сладко на бивола?
към беседата >>
Колкото храната е по-лоша, толкова по-зле за него.
– Невъзможно е, трябва да се влюбиш. – Ама защо, на какво основание? – Аз изхождам от друго гледище. Невъзможно е човек да не яде. Ще яде, и при това, колкото храната е по-хубава, толкова по-добре за него.
Колкото храната е по-лоша, толкова по-зле за него.
Каквато и да е храната, все трябва да ядеш. Непременно човек трябва да има хубава храна. Злото не е в яденето, но в неправилното ядене. Злото не е във влюбването, но в неоценяването на онзи, в когото си се влюбил. Един ден, когато не оценяваш този, в когото си се влюбил, ти ще умреш.
към беседата >>
Майката, като не знае тия неща, заповядва на детето си да се моли, като фелдфебел и казва: Хайде сега, чети „Отче Наш“.
Или ще му каже: Коленичи на земята, тури си ръката на гърдите. Детето прави тези движения, но то не знае кое какво означава. Това е дисциплина, не е добро. Като тури ръцете си така, детето не знае, че това означава единство между неговия ум и неговото сърце. Това означава събирането на пръстите, когато човек се кръсти.
Майката, като не знае тия неща, заповядва на детето си да се моли, като фелдфебел и казва: Хайде сега, чети „Отче Наш“.
И това не е лошо, но то не може да даде на детето онова благородното възпитание. Но като порасне, детето казва: Аз се молих, но защото майка ми е седяла пред мен. Други пък се оплакват, че не били свободни. Като станат възрастни, те правят това, което сами намират за добре. Ако е хубаво, защо да не правят това децата и като малки, и като възрастни?
към беседата >>
Той взел парите и му се оправили работите.
Султанът го запитал: От какво осиромаша? – От ядене и пиене. – Щом е така, кажи ми кое е най-сладкото място на кокошката? – Трътката. – Дайте му тогава 250 лири, казал султанът.
Той взел парите и му се оправили работите.
И вие, които сте яли кокошки, знаете кое место на кокошката е най-сладко. Като чул това нещо, друг един изпаднал богаташ решил също да отиде при султана да му даде пари на заем. Той отишъл при султана и казал, че осиромашал от ядене и пиене. Султанът го запитал: Като си ял толкова много, че си се опропастил, кажи ми кое место е най-сладко на бивола? Той му отговорил по същия начин, както отговорил и първият: Трътката.
към беседата >>
Каквато и да е храната, все трябва да ядеш.
– Ама защо, на какво основание? – Аз изхождам от друго гледище. Невъзможно е човек да не яде. Ще яде, и при това, колкото храната е по-хубава, толкова по-добре за него. Колкото храната е по-лоша, толкова по-зле за него.
Каквато и да е храната, все трябва да ядеш.
Непременно човек трябва да има хубава храна. Злото не е в яденето, но в неправилното ядене. Злото не е във влюбването, но в неоценяването на онзи, в когото си се влюбил. Един ден, когато не оценяваш този, в когото си се влюбил, ти ще умреш. Слушал съм някой да казва: Не мога ли да намеря друга жена?
към беседата >>
И това не е лошо, но то не може да даде на детето онова благородното възпитание.
Детето прави тези движения, но то не знае кое какво означава. Това е дисциплина, не е добро. Като тури ръцете си така, детето не знае, че това означава единство между неговия ум и неговото сърце. Това означава събирането на пръстите, когато човек се кръсти. Майката, като не знае тия неща, заповядва на детето си да се моли, като фелдфебел и казва: Хайде сега, чети „Отче Наш“.
И това не е лошо, но то не може да даде на детето онова благородното възпитание.
Но като порасне, детето казва: Аз се молих, но защото майка ми е седяла пред мен. Други пък се оплакват, че не били свободни. Като станат възрастни, те правят това, което сами намират за добре. Ако е хубаво, защо да не правят това децата и като малки, и като възрастни? Но това положение е изключително.
към беседата >>
И вие, които сте яли кокошки, знаете кое место на кокошката е най-сладко.
– От ядене и пиене. – Щом е така, кажи ми кое е най-сладкото място на кокошката? – Трътката. – Дайте му тогава 250 лири, казал султанът. Той взел парите и му се оправили работите.
И вие, които сте яли кокошки, знаете кое место на кокошката е най-сладко.
Като чул това нещо, друг един изпаднал богаташ решил също да отиде при султана да му даде пари на заем. Той отишъл при султана и казал, че осиромашал от ядене и пиене. Султанът го запитал: Като си ял толкова много, че си се опропастил, кажи ми кое место е най-сладко на бивола? Той му отговорил по същия начин, както отговорил и първият: Трътката. Султанът се засмял и разбрал, че този човек не знае нищо.
към беседата >>
Непременно човек трябва да има хубава храна.
– Аз изхождам от друго гледище. Невъзможно е човек да не яде. Ще яде, и при това, колкото храната е по-хубава, толкова по-добре за него. Колкото храната е по-лоша, толкова по-зле за него. Каквато и да е храната, все трябва да ядеш.
Непременно човек трябва да има хубава храна.
Злото не е в яденето, но в неправилното ядене. Злото не е във влюбването, но в неоценяването на онзи, в когото си се влюбил. Един ден, когато не оценяваш този, в когото си се влюбил, ти ще умреш. Слушал съм някой да казва: Не мога ли да намеря друга жена? Вие не знаете какво нещо е природата.
към беседата >>
Но като порасне, детето казва: Аз се молих, но защото майка ми е седяла пред мен.
Това е дисциплина, не е добро. Като тури ръцете си така, детето не знае, че това означава единство между неговия ум и неговото сърце. Това означава събирането на пръстите, когато човек се кръсти. Майката, като не знае тия неща, заповядва на детето си да се моли, като фелдфебел и казва: Хайде сега, чети „Отче Наш“. И това не е лошо, но то не може да даде на детето онова благородното възпитание.
Но като порасне, детето казва: Аз се молих, но защото майка ми е седяла пред мен.
Други пък се оплакват, че не били свободни. Като станат възрастни, те правят това, което сами намират за добре. Ако е хубаво, защо да не правят това децата и като малки, и като възрастни? Но това положение е изключително. Всички ние се намираме в изключителни положения, но тези положения трябва да се употребяват по десет пъти, но само десет пъти най-много в месеца.
към беседата >>
Като чул това нещо, друг един изпаднал богаташ решил също да отиде при султана да му даде пари на заем.
– Щом е така, кажи ми кое е най-сладкото място на кокошката? – Трътката. – Дайте му тогава 250 лири, казал султанът. Той взел парите и му се оправили работите. И вие, които сте яли кокошки, знаете кое место на кокошката е най-сладко.
Като чул това нещо, друг един изпаднал богаташ решил също да отиде при султана да му даде пари на заем.
Той отишъл при султана и казал, че осиромашал от ядене и пиене. Султанът го запитал: Като си ял толкова много, че си се опропастил, кажи ми кое место е най-сладко на бивола? Той му отговорил по същия начин, както отговорил и първият: Трътката. Султанът се засмял и разбрал, че този човек не знае нищо.
към беседата >>
Злото не е в яденето, но в неправилното ядене.
Невъзможно е човек да не яде. Ще яде, и при това, колкото храната е по-хубава, толкова по-добре за него. Колкото храната е по-лоша, толкова по-зле за него. Каквато и да е храната, все трябва да ядеш. Непременно човек трябва да има хубава храна.
Злото не е в яденето, но в неправилното ядене.
Злото не е във влюбването, но в неоценяването на онзи, в когото си се влюбил. Един ден, когато не оценяваш този, в когото си се влюбил, ти ще умреш. Слушал съм някой да казва: Не мога ли да намеря друга жена? Вие не знаете какво нещо е природата. В природата вие можете да намерите само една жена.
към беседата >>
Други пък се оплакват, че не били свободни.
Като тури ръцете си така, детето не знае, че това означава единство между неговия ум и неговото сърце. Това означава събирането на пръстите, когато човек се кръсти. Майката, като не знае тия неща, заповядва на детето си да се моли, като фелдфебел и казва: Хайде сега, чети „Отче Наш“. И това не е лошо, но то не може да даде на детето онова благородното възпитание. Но като порасне, детето казва: Аз се молих, но защото майка ми е седяла пред мен.
Други пък се оплакват, че не били свободни.
Като станат възрастни, те правят това, което сами намират за добре. Ако е хубаво, защо да не правят това децата и като малки, и като възрастни? Но това положение е изключително. Всички ние се намираме в изключителни положения, но тези положения трябва да се употребяват по десет пъти, но само десет пъти най-много в месеца. Иначе, това значи да си играеш с природата.
към беседата >>
Той отишъл при султана и казал, че осиромашал от ядене и пиене.
– Трътката. – Дайте му тогава 250 лири, казал султанът. Той взел парите и му се оправили работите. И вие, които сте яли кокошки, знаете кое место на кокошката е най-сладко. Като чул това нещо, друг един изпаднал богаташ решил също да отиде при султана да му даде пари на заем.
Той отишъл при султана и казал, че осиромашал от ядене и пиене.
Султанът го запитал: Като си ял толкова много, че си се опропастил, кажи ми кое место е най-сладко на бивола? Той му отговорил по същия начин, както отговорил и първият: Трътката. Султанът се засмял и разбрал, че този човек не знае нищо.
към беседата >>
Злото не е във влюбването, но в неоценяването на онзи, в когото си се влюбил.
Ще яде, и при това, колкото храната е по-хубава, толкова по-добре за него. Колкото храната е по-лоша, толкова по-зле за него. Каквато и да е храната, все трябва да ядеш. Непременно човек трябва да има хубава храна. Злото не е в яденето, но в неправилното ядене.
Злото не е във влюбването, но в неоценяването на онзи, в когото си се влюбил.
Един ден, когато не оценяваш този, в когото си се влюбил, ти ще умреш. Слушал съм някой да казва: Не мога ли да намеря друга жена? Вие не знаете какво нещо е природата. В природата вие можете да намерите само една жена. Няма много жени в природата.
към беседата >>
Като станат възрастни, те правят това, което сами намират за добре.
Това означава събирането на пръстите, когато човек се кръсти. Майката, като не знае тия неща, заповядва на детето си да се моли, като фелдфебел и казва: Хайде сега, чети „Отче Наш“. И това не е лошо, но то не може да даде на детето онова благородното възпитание. Но като порасне, детето казва: Аз се молих, но защото майка ми е седяла пред мен. Други пък се оплакват, че не били свободни.
Като станат възрастни, те правят това, което сами намират за добре.
Ако е хубаво, защо да не правят това децата и като малки, и като възрастни? Но това положение е изключително. Всички ние се намираме в изключителни положения, но тези положения трябва да се употребяват по десет пъти, но само десет пъти най-много в месеца. Иначе, това значи да си играеш с природата. Това значи, че казваш какво си готов да направиш всичко, когато това не е вярно.
към беседата >>
Султанът го запитал: Като си ял толкова много, че си се опропастил, кажи ми кое место е най-сладко на бивола?
– Дайте му тогава 250 лири, казал султанът. Той взел парите и му се оправили работите. И вие, които сте яли кокошки, знаете кое место на кокошката е най-сладко. Като чул това нещо, друг един изпаднал богаташ решил също да отиде при султана да му даде пари на заем. Той отишъл при султана и казал, че осиромашал от ядене и пиене.
Султанът го запитал: Като си ял толкова много, че си се опропастил, кажи ми кое место е най-сладко на бивола?
Той му отговорил по същия начин, както отговорил и първият: Трътката. Султанът се засмял и разбрал, че този човек не знае нищо.
към беседата >>
Един ден, когато не оценяваш този, в когото си се влюбил, ти ще умреш.
Колкото храната е по-лоша, толкова по-зле за него. Каквато и да е храната, все трябва да ядеш. Непременно човек трябва да има хубава храна. Злото не е в яденето, но в неправилното ядене. Злото не е във влюбването, но в неоценяването на онзи, в когото си се влюбил.
Един ден, когато не оценяваш този, в когото си се влюбил, ти ще умреш.
Слушал съм някой да казва: Не мога ли да намеря друга жена? Вие не знаете какво нещо е природата. В природата вие можете да намерите само една жена. Няма много жени в природата. Докато мислите, че можете да намерите много жени, вие не можете да разрешите въпроса.
към беседата >>
Ако е хубаво, защо да не правят това децата и като малки, и като възрастни?
Майката, като не знае тия неща, заповядва на детето си да се моли, като фелдфебел и казва: Хайде сега, чети „Отче Наш“. И това не е лошо, но то не може да даде на детето онова благородното възпитание. Но като порасне, детето казва: Аз се молих, но защото майка ми е седяла пред мен. Други пък се оплакват, че не били свободни. Като станат възрастни, те правят това, което сами намират за добре.
Ако е хубаво, защо да не правят това децата и като малки, и като възрастни?
Но това положение е изключително. Всички ние се намираме в изключителни положения, но тези положения трябва да се употребяват по десет пъти, но само десет пъти най-много в месеца. Иначе, това значи да си играеш с природата. Това значи, че казваш какво си готов да направиш всичко, когато това не е вярно. То е все едно, когато човек иска да вземе нещо от някого, а за да го вземе, той казва: Аз ще платя.
към беседата >>
Той му отговорил по същия начин, както отговорил и първият: Трътката.
Той взел парите и му се оправили работите. И вие, които сте яли кокошки, знаете кое место на кокошката е най-сладко. Като чул това нещо, друг един изпаднал богаташ решил също да отиде при султана да му даде пари на заем. Той отишъл при султана и казал, че осиромашал от ядене и пиене. Султанът го запитал: Като си ял толкова много, че си се опропастил, кажи ми кое место е най-сладко на бивола?
Той му отговорил по същия начин, както отговорил и първият: Трътката.
Султанът се засмял и разбрал, че този човек не знае нищо.
към беседата >>
Слушал съм някой да казва: Не мога ли да намеря друга жена?
Каквато и да е храната, все трябва да ядеш. Непременно човек трябва да има хубава храна. Злото не е в яденето, но в неправилното ядене. Злото не е във влюбването, но в неоценяването на онзи, в когото си се влюбил. Един ден, когато не оценяваш този, в когото си се влюбил, ти ще умреш.
Слушал съм някой да казва: Не мога ли да намеря друга жена?
Вие не знаете какво нещо е природата. В природата вие можете да намерите само една жена. Няма много жени в природата. Докато мислите, че можете да намерите много жени, вие не можете да разрешите въпроса. Късно е.
към беседата >>
Но това положение е изключително.
И това не е лошо, но то не може да даде на детето онова благородното възпитание. Но като порасне, детето казва: Аз се молих, но защото майка ми е седяла пред мен. Други пък се оплакват, че не били свободни. Като станат възрастни, те правят това, което сами намират за добре. Ако е хубаво, защо да не правят това децата и като малки, и като възрастни?
Но това положение е изключително.
Всички ние се намираме в изключителни положения, но тези положения трябва да се употребяват по десет пъти, но само десет пъти най-много в месеца. Иначе, това значи да си играеш с природата. Това значи, че казваш какво си готов да направиш всичко, когато това не е вярно. То е все едно, когато човек иска да вземе нещо от някого, а за да го вземе, той казва: Аз ще платя. Минава месец или два, а той нищо не плаща.
към беседата >>
Султанът се засмял и разбрал, че този човек не знае нищо.
И вие, които сте яли кокошки, знаете кое место на кокошката е най-сладко. Като чул това нещо, друг един изпаднал богаташ решил също да отиде при султана да му даде пари на заем. Той отишъл при султана и казал, че осиромашал от ядене и пиене. Султанът го запитал: Като си ял толкова много, че си се опропастил, кажи ми кое место е най-сладко на бивола? Той му отговорил по същия начин, както отговорил и първият: Трътката.
Султанът се засмял и разбрал, че този човек не знае нищо.
към беседата >>
Вие не знаете какво нещо е природата.
Непременно човек трябва да има хубава храна. Злото не е в яденето, но в неправилното ядене. Злото не е във влюбването, но в неоценяването на онзи, в когото си се влюбил. Един ден, когато не оценяваш този, в когото си се влюбил, ти ще умреш. Слушал съм някой да казва: Не мога ли да намеря друга жена?
Вие не знаете какво нещо е природата.
В природата вие можете да намерите само една жена. Няма много жени в природата. Докато мислите, че можете да намерите много жени, вие не можете да разрешите въпроса. Късно е. Както и да го обяснявате, ще изкарате един анормален закон.
към беседата >>
Всички ние се намираме в изключителни положения, но тези положения трябва да се употребяват по десет пъти, но само десет пъти най-много в месеца.
Но като порасне, детето казва: Аз се молих, но защото майка ми е седяла пред мен. Други пък се оплакват, че не били свободни. Като станат възрастни, те правят това, което сами намират за добре. Ако е хубаво, защо да не правят това децата и като малки, и като възрастни? Но това положение е изключително.
Всички ние се намираме в изключителни положения, но тези положения трябва да се употребяват по десет пъти, но само десет пъти най-много в месеца.
Иначе, това значи да си играеш с природата. Това значи, че казваш какво си готов да направиш всичко, когато това не е вярно. То е все едно, когато човек иска да вземе нещо от някого, а за да го вземе, той казва: Аз ще платя. Минава месец или два, а той нищо не плаща. Не, щом искаш пари на заем, ще си кажеш истината.
към беседата >>
Казвам: Когато се разрешава въпросът между хората, кои умират и кои не умират, те имат съвсем криво разбиране.
Казвам: Когато се разрешава въпросът между хората, кои умират и кои не умират, те имат съвсем криво разбиране.
Само старият умира, а младият само живее. Ние взимаме думата смърт не така, както хората я разбират. Под думата смърт се разбира изчезване на страданията, отиване в един неизвестен свят. Учените хора, които се занимават с отвлечената философия, казват: Като умре, човек изчезва, никъде го няма, всичко с него се свършва. Обикновените хора, изобщо, нищо не знаят по това.
към беседата >>
В природата вие можете да намерите само една жена.
Злото не е в яденето, но в неправилното ядене. Злото не е във влюбването, но в неоценяването на онзи, в когото си се влюбил. Един ден, когато не оценяваш този, в когото си се влюбил, ти ще умреш. Слушал съм някой да казва: Не мога ли да намеря друга жена? Вие не знаете какво нещо е природата.
В природата вие можете да намерите само една жена.
Няма много жени в природата. Докато мислите, че можете да намерите много жени, вие не можете да разрешите въпроса. Късно е. Както и да го обяснявате, ще изкарате един анормален закон. В света кой как се е опитвал, все е дошъл до един лош край.
към беседата >>
Иначе, това значи да си играеш с природата.
Други пък се оплакват, че не били свободни. Като станат възрастни, те правят това, което сами намират за добре. Ако е хубаво, защо да не правят това децата и като малки, и като възрастни? Но това положение е изключително. Всички ние се намираме в изключителни положения, но тези положения трябва да се употребяват по десет пъти, но само десет пъти най-много в месеца.
Иначе, това значи да си играеш с природата.
Това значи, че казваш какво си готов да направиш всичко, когато това не е вярно. То е все едно, когато човек иска да вземе нещо от някого, а за да го вземе, той казва: Аз ще платя. Минава месец или два, а той нищо не плаща. Не, щом искаш пари на заем, ще си кажеш истината. За един месец десет хиляди лева не могат да се платят като от човек с твоето положение.
към беседата >>
Само старият умира, а младият само живее.
Казвам: Когато се разрешава въпросът между хората, кои умират и кои не умират, те имат съвсем криво разбиране.
Само старият умира, а младият само живее.
Ние взимаме думата смърт не така, както хората я разбират. Под думата смърт се разбира изчезване на страданията, отиване в един неизвестен свят. Учените хора, които се занимават с отвлечената философия, казват: Като умре, човек изчезва, никъде го няма, всичко с него се свършва. Обикновените хора, изобщо, нищо не знаят по това. Едни учени хора пишат едно, други пишат друго и настава едно смущение.
към беседата >>
Няма много жени в природата.
Злото не е във влюбването, но в неоценяването на онзи, в когото си се влюбил. Един ден, когато не оценяваш този, в когото си се влюбил, ти ще умреш. Слушал съм някой да казва: Не мога ли да намеря друга жена? Вие не знаете какво нещо е природата. В природата вие можете да намерите само една жена.
Няма много жени в природата.
Докато мислите, че можете да намерите много жени, вие не можете да разрешите въпроса. Късно е. Както и да го обяснявате, ще изкарате един анормален закон. В света кой как се е опитвал, все е дошъл до един лош край. Единственото обяснение, което мога да ви дам, е следното: Представете си, че някой се влюбил в пръста ми и постоянно гледа пръста ми.
към беседата >>
Това значи, че казваш какво си готов да направиш всичко, когато това не е вярно.
Като станат възрастни, те правят това, което сами намират за добре. Ако е хубаво, защо да не правят това децата и като малки, и като възрастни? Но това положение е изключително. Всички ние се намираме в изключителни положения, но тези положения трябва да се употребяват по десет пъти, но само десет пъти най-много в месеца. Иначе, това значи да си играеш с природата.
Това значи, че казваш какво си готов да направиш всичко, когато това не е вярно.
То е все едно, когато човек иска да вземе нещо от някого, а за да го вземе, той казва: Аз ще платя. Минава месец или два, а той нищо не плаща. Не, щом искаш пари на заем, ще си кажеш истината. За един месец десет хиляди лева не могат да се платят като от човек с твоето положение. Вие възпитавате малките деца, но като пораснат, те казват: Ние сме били в заблуждение.
към беседата >>
Ние взимаме думата смърт не така, както хората я разбират.
Казвам: Когато се разрешава въпросът между хората, кои умират и кои не умират, те имат съвсем криво разбиране. Само старият умира, а младият само живее.
Ние взимаме думата смърт не така, както хората я разбират.
Под думата смърт се разбира изчезване на страданията, отиване в един неизвестен свят. Учените хора, които се занимават с отвлечената философия, казват: Като умре, човек изчезва, никъде го няма, всичко с него се свършва. Обикновените хора, изобщо, нищо не знаят по това. Едни учени хора пишат едно, други пишат друго и настава едно смущение. И едните, и другите, и от единия, и от другия лагер малцина знаят какво пишат и какво говорят.
към беседата >>
Докато мислите, че можете да намерите много жени, вие не можете да разрешите въпроса.
Един ден, когато не оценяваш този, в когото си се влюбил, ти ще умреш. Слушал съм някой да казва: Не мога ли да намеря друга жена? Вие не знаете какво нещо е природата. В природата вие можете да намерите само една жена. Няма много жени в природата.
Докато мислите, че можете да намерите много жени, вие не можете да разрешите въпроса.
Късно е. Както и да го обяснявате, ще изкарате един анормален закон. В света кой как се е опитвал, все е дошъл до един лош край. Единственото обяснение, което мога да ви дам, е следното: Представете си, че някой се влюбил в пръста ми и постоянно гледа пръста ми. Представете си, че тия пръсти имат съзнание.
към беседата >>
То е все едно, когато човек иска да вземе нещо от някого, а за да го вземе, той казва: Аз ще платя.
Ако е хубаво, защо да не правят това децата и като малки, и като възрастни? Но това положение е изключително. Всички ние се намираме в изключителни положения, но тези положения трябва да се употребяват по десет пъти, но само десет пъти най-много в месеца. Иначе, това значи да си играеш с природата. Това значи, че казваш какво си готов да направиш всичко, когато това не е вярно.
То е все едно, когато човек иска да вземе нещо от някого, а за да го вземе, той казва: Аз ще платя.
Минава месец или два, а той нищо не плаща. Не, щом искаш пари на заем, ще си кажеш истината. За един месец десет хиляди лева не могат да се платят като от човек с твоето положение. Вие възпитавате малките деца, но като пораснат, те казват: Ние сме били в заблуждение. Не, това не е възпитание.
към беседата >>
Под думата смърт се разбира изчезване на страданията, отиване в един неизвестен свят.
Казвам: Когато се разрешава въпросът между хората, кои умират и кои не умират, те имат съвсем криво разбиране. Само старият умира, а младият само живее. Ние взимаме думата смърт не така, както хората я разбират.
Под думата смърт се разбира изчезване на страданията, отиване в един неизвестен свят.
Учените хора, които се занимават с отвлечената философия, казват: Като умре, човек изчезва, никъде го няма, всичко с него се свършва. Обикновените хора, изобщо, нищо не знаят по това. Едни учени хора пишат едно, други пишат друго и настава едно смущение. И едните, и другите, и от единия, и от другия лагер малцина знаят какво пишат и какво говорят. Онези, които пишат, че човек умира, имат малко съмнение.
към беседата >>
Късно е.
Слушал съм някой да казва: Не мога ли да намеря друга жена? Вие не знаете какво нещо е природата. В природата вие можете да намерите само една жена. Няма много жени в природата. Докато мислите, че можете да намерите много жени, вие не можете да разрешите въпроса.
Късно е.
Както и да го обяснявате, ще изкарате един анормален закон. В света кой как се е опитвал, все е дошъл до един лош край. Единственото обяснение, което мога да ви дам, е следното: Представете си, че някой се влюбил в пръста ми и постоянно гледа пръста ми. Представете си, че тия пръсти имат съзнание. Този, който се е влюбил в моя пръст, постоянно го милва, и пръстът пита защо ме милва този човек!
към беседата >>
Минава месец или два, а той нищо не плаща.
Но това положение е изключително. Всички ние се намираме в изключителни положения, но тези положения трябва да се употребяват по десет пъти, но само десет пъти най-много в месеца. Иначе, това значи да си играеш с природата. Това значи, че казваш какво си готов да направиш всичко, когато това не е вярно. То е все едно, когато човек иска да вземе нещо от някого, а за да го вземе, той казва: Аз ще платя.
Минава месец или два, а той нищо не плаща.
Не, щом искаш пари на заем, ще си кажеш истината. За един месец десет хиляди лева не могат да се платят като от човек с твоето положение. Вие възпитавате малките деца, но като пораснат, те казват: Ние сме били в заблуждение. Не, това не е възпитание. Светските хора са дошли до положение да казват, че децата трябва да бъдат свободни.
към беседата >>
Учените хора, които се занимават с отвлечената философия, казват: Като умре, човек изчезва, никъде го няма, всичко с него се свършва.
Казвам: Когато се разрешава въпросът между хората, кои умират и кои не умират, те имат съвсем криво разбиране. Само старият умира, а младият само живее. Ние взимаме думата смърт не така, както хората я разбират. Под думата смърт се разбира изчезване на страданията, отиване в един неизвестен свят.
Учените хора, които се занимават с отвлечената философия, казват: Като умре, човек изчезва, никъде го няма, всичко с него се свършва.
Обикновените хора, изобщо, нищо не знаят по това. Едни учени хора пишат едно, други пишат друго и настава едно смущение. И едните, и другите, и от единия, и от другия лагер малцина знаят какво пишат и какво говорят. Онези, които пишат, че човек умира, имат малко съмнение. Онези, които пишат, че човек живее след смъртта си, и те имат малко съмнение.
към беседата >>
Както и да го обяснявате, ще изкарате един анормален закон.
Вие не знаете какво нещо е природата. В природата вие можете да намерите само една жена. Няма много жени в природата. Докато мислите, че можете да намерите много жени, вие не можете да разрешите въпроса. Късно е.
Както и да го обяснявате, ще изкарате един анормален закон.
В света кой как се е опитвал, все е дошъл до един лош край. Единственото обяснение, което мога да ви дам, е следното: Представете си, че някой се влюбил в пръста ми и постоянно гледа пръста ми. Представете си, че тия пръсти имат съзнание. Този, който се е влюбил в моя пръст, постоянно го милва, и пръстът пита защо ме милва този човек! Пръстът мисли, че е самостоятелен, и мисли за себе си, че е цялото.
към беседата >>
Не, щом искаш пари на заем, ще си кажеш истината.
Всички ние се намираме в изключителни положения, но тези положения трябва да се употребяват по десет пъти, но само десет пъти най-много в месеца. Иначе, това значи да си играеш с природата. Това значи, че казваш какво си готов да направиш всичко, когато това не е вярно. То е все едно, когато човек иска да вземе нещо от някого, а за да го вземе, той казва: Аз ще платя. Минава месец или два, а той нищо не плаща.
Не, щом искаш пари на заем, ще си кажеш истината.
За един месец десет хиляди лева не могат да се платят като от човек с твоето положение. Вие възпитавате малките деца, но като пораснат, те казват: Ние сме били в заблуждение. Не, това не е възпитание. Светските хора са дошли до положение да казват, че децата трябва да бъдат свободни. В какво седи тази свобода?
към беседата >>
Обикновените хора, изобщо, нищо не знаят по това.
Казвам: Когато се разрешава въпросът между хората, кои умират и кои не умират, те имат съвсем криво разбиране. Само старият умира, а младият само живее. Ние взимаме думата смърт не така, както хората я разбират. Под думата смърт се разбира изчезване на страданията, отиване в един неизвестен свят. Учените хора, които се занимават с отвлечената философия, казват: Като умре, човек изчезва, никъде го няма, всичко с него се свършва.
Обикновените хора, изобщо, нищо не знаят по това.
Едни учени хора пишат едно, други пишат друго и настава едно смущение. И едните, и другите, и от единия, и от другия лагер малцина знаят какво пишат и какво говорят. Онези, които пишат, че човек умира, имат малко съмнение. Онези, които пишат, че човек живее след смъртта си, и те имат малко съмнение. Обаче, общото положение е, че в света нищо не се губи.
към беседата >>
В света кой как се е опитвал, все е дошъл до един лош край.
В природата вие можете да намерите само една жена. Няма много жени в природата. Докато мислите, че можете да намерите много жени, вие не можете да разрешите въпроса. Късно е. Както и да го обяснявате, ще изкарате един анормален закон.
В света кой как се е опитвал, все е дошъл до един лош край.
Единственото обяснение, което мога да ви дам, е следното: Представете си, че някой се влюбил в пръста ми и постоянно гледа пръста ми. Представете си, че тия пръсти имат съзнание. Този, който се е влюбил в моя пръст, постоянно го милва, и пръстът пита защо ме милва този човек! Пръстът мисли, че е самостоятелен, и мисли за себе си, че е цялото. Това не е една ясна представа.
към беседата >>
За един месец десет хиляди лева не могат да се платят като от човек с твоето положение.
Иначе, това значи да си играеш с природата. Това значи, че казваш какво си готов да направиш всичко, когато това не е вярно. То е все едно, когато човек иска да вземе нещо от някого, а за да го вземе, той казва: Аз ще платя. Минава месец или два, а той нищо не плаща. Не, щом искаш пари на заем, ще си кажеш истината.
За един месец десет хиляди лева не могат да се платят като от човек с твоето положение.
Вие възпитавате малките деца, но като пораснат, те казват: Ние сме били в заблуждение. Не, това не е възпитание. Светските хора са дошли до положение да казват, че децата трябва да бъдат свободни. В какво седи тази свобода? Някой сам се определял в какво да вярва.
към беседата >>
Едни учени хора пишат едно, други пишат друго и настава едно смущение.
Само старият умира, а младият само живее. Ние взимаме думата смърт не така, както хората я разбират. Под думата смърт се разбира изчезване на страданията, отиване в един неизвестен свят. Учените хора, които се занимават с отвлечената философия, казват: Като умре, човек изчезва, никъде го няма, всичко с него се свършва. Обикновените хора, изобщо, нищо не знаят по това.
Едни учени хора пишат едно, други пишат друго и настава едно смущение.
И едните, и другите, и от единия, и от другия лагер малцина знаят какво пишат и какво говорят. Онези, които пишат, че човек умира, имат малко съмнение. Онези, които пишат, че човек живее след смъртта си, и те имат малко съмнение. Обаче, общото положение е, че в света нищо не се губи. Де ще се изгуби човек?
към беседата >>
Единственото обяснение, което мога да ви дам, е следното: Представете си, че някой се влюбил в пръста ми и постоянно гледа пръста ми.
Няма много жени в природата. Докато мислите, че можете да намерите много жени, вие не можете да разрешите въпроса. Късно е. Както и да го обяснявате, ще изкарате един анормален закон. В света кой как се е опитвал, все е дошъл до един лош край.
Единственото обяснение, което мога да ви дам, е следното: Представете си, че някой се влюбил в пръста ми и постоянно гледа пръста ми.
Представете си, че тия пръсти имат съзнание. Този, който се е влюбил в моя пръст, постоянно го милва, и пръстът пита защо ме милва този човек! Пръстът мисли, че е самостоятелен, и мисли за себе си, че е цялото. Това не е една ясна представа. И ние понякога правим същата погрешка.
към беседата >>
Вие възпитавате малките деца, но като пораснат, те казват: Ние сме били в заблуждение.
Това значи, че казваш какво си готов да направиш всичко, когато това не е вярно. То е все едно, когато човек иска да вземе нещо от някого, а за да го вземе, той казва: Аз ще платя. Минава месец или два, а той нищо не плаща. Не, щом искаш пари на заем, ще си кажеш истината. За един месец десет хиляди лева не могат да се платят като от човек с твоето положение.
Вие възпитавате малките деца, но като пораснат, те казват: Ние сме били в заблуждение.
Не, това не е възпитание. Светските хора са дошли до положение да казват, че децата трябва да бъдат свободни. В какво седи тази свобода? Някой сам се определял в какво да вярва. В това съм съгласен.
към беседата >>
И едните, и другите, и от единия, и от другия лагер малцина знаят какво пишат и какво говорят.
Ние взимаме думата смърт не така, както хората я разбират. Под думата смърт се разбира изчезване на страданията, отиване в един неизвестен свят. Учените хора, които се занимават с отвлечената философия, казват: Като умре, човек изчезва, никъде го няма, всичко с него се свършва. Обикновените хора, изобщо, нищо не знаят по това. Едни учени хора пишат едно, други пишат друго и настава едно смущение.
И едните, и другите, и от единия, и от другия лагер малцина знаят какво пишат и какво говорят.
Онези, които пишат, че човек умира, имат малко съмнение. Онези, които пишат, че човек живее след смъртта си, и те имат малко съмнение. Обаче, общото положение е, че в света нищо не се губи. Де ще се изгуби човек? За да се изгуби човек, това подразбира нещо двусмислено.
към беседата >>
Представете си, че тия пръсти имат съзнание.
Докато мислите, че можете да намерите много жени, вие не можете да разрешите въпроса. Късно е. Както и да го обяснявате, ще изкарате един анормален закон. В света кой как се е опитвал, все е дошъл до един лош край. Единственото обяснение, което мога да ви дам, е следното: Представете си, че някой се влюбил в пръста ми и постоянно гледа пръста ми.
Представете си, че тия пръсти имат съзнание.
Този, който се е влюбил в моя пръст, постоянно го милва, и пръстът пита защо ме милва този човек! Пръстът мисли, че е самостоятелен, и мисли за себе си, че е цялото. Това не е една ясна представа. И ние понякога правим същата погрешка. Виждаме, че някой се влюбил в някого и започваме да ревнуваме.
към беседата >>
Не, това не е възпитание.
То е все едно, когато човек иска да вземе нещо от някого, а за да го вземе, той казва: Аз ще платя. Минава месец или два, а той нищо не плаща. Не, щом искаш пари на заем, ще си кажеш истината. За един месец десет хиляди лева не могат да се платят като от човек с твоето положение. Вие възпитавате малките деца, но като пораснат, те казват: Ние сме били в заблуждение.
Не, това не е възпитание.
Светските хора са дошли до положение да казват, че децата трябва да бъдат свободни. В какво седи тази свобода? Някой сам се определял в какво да вярва. В това съм съгласен. Питам: Защо до известна възраст бащата и майката са авторитети за детето?
към беседата >>
Онези, които пишат, че човек умира, имат малко съмнение.
Под думата смърт се разбира изчезване на страданията, отиване в един неизвестен свят. Учените хора, които се занимават с отвлечената философия, казват: Като умре, човек изчезва, никъде го няма, всичко с него се свършва. Обикновените хора, изобщо, нищо не знаят по това. Едни учени хора пишат едно, други пишат друго и настава едно смущение. И едните, и другите, и от единия, и от другия лагер малцина знаят какво пишат и какво говорят.
Онези, които пишат, че човек умира, имат малко съмнение.
Онези, които пишат, че човек живее след смъртта си, и те имат малко съмнение. Обаче, общото положение е, че в света нищо не се губи. Де ще се изгуби човек? За да се изгуби човек, това подразбира нещо двусмислено. Преди всичко самата дума е малко двусмислена.
към беседата >>
Този, който се е влюбил в моя пръст, постоянно го милва, и пръстът пита защо ме милва този човек!
Късно е. Както и да го обяснявате, ще изкарате един анормален закон. В света кой как се е опитвал, все е дошъл до един лош край. Единственото обяснение, което мога да ви дам, е следното: Представете си, че някой се влюбил в пръста ми и постоянно гледа пръста ми. Представете си, че тия пръсти имат съзнание.
Този, който се е влюбил в моя пръст, постоянно го милва, и пръстът пита защо ме милва този човек!
Пръстът мисли, че е самостоятелен, и мисли за себе си, че е цялото. Това не е една ясна представа. И ние понякога правим същата погрешка. Виждаме, че някой се влюбил в някого и започваме да ревнуваме. Не, вие правите същата погрешка на пръстите.
към беседата >>
Светските хора са дошли до положение да казват, че децата трябва да бъдат свободни.
Минава месец или два, а той нищо не плаща. Не, щом искаш пари на заем, ще си кажеш истината. За един месец десет хиляди лева не могат да се платят като от човек с твоето положение. Вие възпитавате малките деца, но като пораснат, те казват: Ние сме били в заблуждение. Не, това не е възпитание.
Светските хора са дошли до положение да казват, че децата трябва да бъдат свободни.
В какво седи тази свобода? Някой сам се определял в какво да вярва. В това съм съгласен. Питам: Защо до известна възраст бащата и майката са авторитети за детето? Детето абсолютно трябва да вярва в майка си и в баща си.
към беседата >>
Онези, които пишат, че човек живее след смъртта си, и те имат малко съмнение.
Учените хора, които се занимават с отвлечената философия, казват: Като умре, човек изчезва, никъде го няма, всичко с него се свършва. Обикновените хора, изобщо, нищо не знаят по това. Едни учени хора пишат едно, други пишат друго и настава едно смущение. И едните, и другите, и от единия, и от другия лагер малцина знаят какво пишат и какво говорят. Онези, които пишат, че човек умира, имат малко съмнение.
Онези, които пишат, че човек живее след смъртта си, и те имат малко съмнение.
Обаче, общото положение е, че в света нищо не се губи. Де ще се изгуби човек? За да се изгуби човек, това подразбира нещо двусмислено. Преди всичко самата дума е малко двусмислена. Загуба има само за нас, хората, но за природата няма загуба.
към беседата >>
Пръстът мисли, че е самостоятелен, и мисли за себе си, че е цялото.
Както и да го обяснявате, ще изкарате един анормален закон. В света кой как се е опитвал, все е дошъл до един лош край. Единственото обяснение, което мога да ви дам, е следното: Представете си, че някой се влюбил в пръста ми и постоянно гледа пръста ми. Представете си, че тия пръсти имат съзнание. Този, който се е влюбил в моя пръст, постоянно го милва, и пръстът пита защо ме милва този човек!
Пръстът мисли, че е самостоятелен, и мисли за себе си, че е цялото.
Това не е една ясна представа. И ние понякога правим същата погрешка. Виждаме, че някой се влюбил в някого и започваме да ревнуваме. Не, вие правите същата погрешка на пръстите. Този човек се е влюбил в някого заради Бога.
към беседата >>
В какво седи тази свобода?
Не, щом искаш пари на заем, ще си кажеш истината. За един месец десет хиляди лева не могат да се платят като от човек с твоето положение. Вие възпитавате малките деца, но като пораснат, те казват: Ние сме били в заблуждение. Не, това не е възпитание. Светските хора са дошли до положение да казват, че децата трябва да бъдат свободни.
В какво седи тази свобода?
Някой сам се определял в какво да вярва. В това съм съгласен. Питам: Защо до известна възраст бащата и майката са авторитети за детето? Детето абсолютно трябва да вярва в майка си и в баща си. Бащата сам трябва да бъде модел.
към беседата >>
Обаче, общото положение е, че в света нищо не се губи.
Обикновените хора, изобщо, нищо не знаят по това. Едни учени хора пишат едно, други пишат друго и настава едно смущение. И едните, и другите, и от единия, и от другия лагер малцина знаят какво пишат и какво говорят. Онези, които пишат, че човек умира, имат малко съмнение. Онези, които пишат, че човек живее след смъртта си, и те имат малко съмнение.
Обаче, общото положение е, че в света нищо не се губи.
Де ще се изгуби човек? За да се изгуби човек, това подразбира нещо двусмислено. Преди всичко самата дума е малко двусмислена. Загуба има само за нас, хората, но за природата няма загуба. Нещата на природата никога не се губят.
към беседата >>
Това не е една ясна представа.
В света кой как се е опитвал, все е дошъл до един лош край. Единственото обяснение, което мога да ви дам, е следното: Представете си, че някой се влюбил в пръста ми и постоянно гледа пръста ми. Представете си, че тия пръсти имат съзнание. Този, който се е влюбил в моя пръст, постоянно го милва, и пръстът пита защо ме милва този човек! Пръстът мисли, че е самостоятелен, и мисли за себе си, че е цялото.
Това не е една ясна представа.
И ние понякога правим същата погрешка. Виждаме, че някой се влюбил в някого и започваме да ревнуваме. Не, вие правите същата погрешка на пръстите. Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той помни своя Създател.
към беседата >>
Някой сам се определял в какво да вярва.
За един месец десет хиляди лева не могат да се платят като от човек с твоето положение. Вие възпитавате малките деца, но като пораснат, те казват: Ние сме били в заблуждение. Не, това не е възпитание. Светските хора са дошли до положение да казват, че децата трябва да бъдат свободни. В какво седи тази свобода?
Някой сам се определял в какво да вярва.
В това съм съгласен. Питам: Защо до известна възраст бащата и майката са авторитети за детето? Детето абсолютно трябва да вярва в майка си и в баща си. Бащата сам трябва да бъде модел. Ако бащата каже на сина си, че никакъв Господ не му трябва, той ще изгуби своя авторитет.
към беседата >>
Де ще се изгуби човек?
Едни учени хора пишат едно, други пишат друго и настава едно смущение. И едните, и другите, и от единия, и от другия лагер малцина знаят какво пишат и какво говорят. Онези, които пишат, че човек умира, имат малко съмнение. Онези, които пишат, че човек живее след смъртта си, и те имат малко съмнение. Обаче, общото положение е, че в света нищо не се губи.
Де ще се изгуби човек?
За да се изгуби човек, това подразбира нещо двусмислено. Преди всичко самата дума е малко двусмислена. Загуба има само за нас, хората, но за природата няма загуба. Нещата на природата никога не се губят. При това, и животът не може да се загуби.
към беседата >>
И ние понякога правим същата погрешка.
Единственото обяснение, което мога да ви дам, е следното: Представете си, че някой се влюбил в пръста ми и постоянно гледа пръста ми. Представете си, че тия пръсти имат съзнание. Този, който се е влюбил в моя пръст, постоянно го милва, и пръстът пита защо ме милва този човек! Пръстът мисли, че е самостоятелен, и мисли за себе си, че е цялото. Това не е една ясна представа.
И ние понякога правим същата погрешка.
Виждаме, че някой се влюбил в някого и започваме да ревнуваме. Не, вие правите същата погрешка на пръстите. Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той помни своя Създател. Колко неща са ми казвали за хора, които са се влюбили, но аз казвам: Тази работа не седи така.
към беседата >>
В това съм съгласен.
Вие възпитавате малките деца, но като пораснат, те казват: Ние сме били в заблуждение. Не, това не е възпитание. Светските хора са дошли до положение да казват, че децата трябва да бъдат свободни. В какво седи тази свобода? Някой сам се определял в какво да вярва.
В това съм съгласен.
Питам: Защо до известна възраст бащата и майката са авторитети за детето? Детето абсолютно трябва да вярва в майка си и в баща си. Бащата сам трябва да бъде модел. Ако бащата каже на сина си, че никакъв Господ не му трябва, той ще изгуби своя авторитет. Бащата трябва да бъде абсолютен модел за сина си.
към беседата >>
За да се изгуби човек, това подразбира нещо двусмислено.
И едните, и другите, и от единия, и от другия лагер малцина знаят какво пишат и какво говорят. Онези, които пишат, че човек умира, имат малко съмнение. Онези, които пишат, че човек живее след смъртта си, и те имат малко съмнение. Обаче, общото положение е, че в света нищо не се губи. Де ще се изгуби човек?
За да се изгуби човек, това подразбира нещо двусмислено.
Преди всичко самата дума е малко двусмислена. Загуба има само за нас, хората, но за природата няма загуба. Нещата на природата никога не се губят. При това, и животът не може да се загуби. Когато водата от вашето шише се е изгубила, тя не се е изгубила, тя е отишла в океана.
към беседата >>
Виждаме, че някой се влюбил в някого и започваме да ревнуваме.
Представете си, че тия пръсти имат съзнание. Този, който се е влюбил в моя пръст, постоянно го милва, и пръстът пита защо ме милва този човек! Пръстът мисли, че е самостоятелен, и мисли за себе си, че е цялото. Това не е една ясна представа. И ние понякога правим същата погрешка.
Виждаме, че някой се влюбил в някого и започваме да ревнуваме.
Не, вие правите същата погрешка на пръстите. Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той помни своя Създател. Колко неща са ми казвали за хора, които са се влюбили, но аз казвам: Тази работа не седи така. Този човек се е влюбил в някого заради Бога.
към беседата >>
Питам: Защо до известна възраст бащата и майката са авторитети за детето?
Не, това не е възпитание. Светските хора са дошли до положение да казват, че децата трябва да бъдат свободни. В какво седи тази свобода? Някой сам се определял в какво да вярва. В това съм съгласен.
Питам: Защо до известна възраст бащата и майката са авторитети за детето?
Детето абсолютно трябва да вярва в майка си и в баща си. Бащата сам трябва да бъде модел. Ако бащата каже на сина си, че никакъв Господ не му трябва, той ще изгуби своя авторитет. Бащата трябва да бъде абсолютен модел за сина си. Детето никога не трябва да бъде хванато в лъжа.
към беседата >>
Преди всичко самата дума е малко двусмислена.
Онези, които пишат, че човек умира, имат малко съмнение. Онези, които пишат, че човек живее след смъртта си, и те имат малко съмнение. Обаче, общото положение е, че в света нищо не се губи. Де ще се изгуби човек? За да се изгуби човек, това подразбира нещо двусмислено.
Преди всичко самата дума е малко двусмислена.
Загуба има само за нас, хората, но за природата няма загуба. Нещата на природата никога не се губят. При това, и животът не може да се загуби. Когато водата от вашето шише се е изгубила, тя не се е изгубила, тя е отишла в океана. За вас, обаче, водата се е изгубила.
към беседата >>
Не, вие правите същата погрешка на пръстите.
Този, който се е влюбил в моя пръст, постоянно го милва, и пръстът пита защо ме милва този човек! Пръстът мисли, че е самостоятелен, и мисли за себе си, че е цялото. Това не е една ясна представа. И ние понякога правим същата погрешка. Виждаме, че някой се влюбил в някого и започваме да ревнуваме.
Не, вие правите същата погрешка на пръстите.
Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той помни своя Създател. Колко неща са ми казвали за хора, които са се влюбили, но аз казвам: Тази работа не седи така. Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той не е истинският обект, а този човек, като люби някого, ще люби и тебе.
към беседата >>
Детето абсолютно трябва да вярва в майка си и в баща си.
Светските хора са дошли до положение да казват, че децата трябва да бъдат свободни. В какво седи тази свобода? Някой сам се определял в какво да вярва. В това съм съгласен. Питам: Защо до известна възраст бащата и майката са авторитети за детето?
Детето абсолютно трябва да вярва в майка си и в баща си.
Бащата сам трябва да бъде модел. Ако бащата каже на сина си, че никакъв Господ не му трябва, той ще изгуби своя авторитет. Бащата трябва да бъде абсолютен модел за сина си. Детето никога не трябва да бъде хванато в лъжа. Например, дойде някой в дома, и майката казва: Кажи, че ме няма.
към беседата >>
Загуба има само за нас, хората, но за природата няма загуба.
Онези, които пишат, че човек живее след смъртта си, и те имат малко съмнение. Обаче, общото положение е, че в света нищо не се губи. Де ще се изгуби човек? За да се изгуби човек, това подразбира нещо двусмислено. Преди всичко самата дума е малко двусмислена.
Загуба има само за нас, хората, но за природата няма загуба.
Нещата на природата никога не се губят. При това, и животът не може да се загуби. Когато водата от вашето шише се е изгубила, тя не се е изгубила, тя е отишла в океана. За вас, обаче, водата се е изгубила.
към беседата >>
Този човек се е влюбил в някого заради Бога.
Пръстът мисли, че е самостоятелен, и мисли за себе си, че е цялото. Това не е една ясна представа. И ние понякога правим същата погрешка. Виждаме, че някой се влюбил в някого и започваме да ревнуваме. Не, вие правите същата погрешка на пръстите.
Този човек се е влюбил в някого заради Бога.
Той помни своя Създател. Колко неща са ми казвали за хора, които са се влюбили, но аз казвам: Тази работа не седи така. Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той не е истинският обект, а този човек, като люби някого, ще люби и тебе. Ще дойде ред и до тебе.
към беседата >>
Бащата сам трябва да бъде модел.
В какво седи тази свобода? Някой сам се определял в какво да вярва. В това съм съгласен. Питам: Защо до известна възраст бащата и майката са авторитети за детето? Детето абсолютно трябва да вярва в майка си и в баща си.
Бащата сам трябва да бъде модел.
Ако бащата каже на сина си, че никакъв Господ не му трябва, той ще изгуби своя авторитет. Бащата трябва да бъде абсолютен модел за сина си. Детето никога не трябва да бъде хванато в лъжа. Например, дойде някой в дома, и майката казва: Кажи, че ме няма. Детето казва, че майка му я няма в къщи, но с това в него се внася вече първата лъжа.
към беседата >>
Нещата на природата никога не се губят.
Обаче, общото положение е, че в света нищо не се губи. Де ще се изгуби човек? За да се изгуби човек, това подразбира нещо двусмислено. Преди всичко самата дума е малко двусмислена. Загуба има само за нас, хората, но за природата няма загуба.
Нещата на природата никога не се губят.
При това, и животът не може да се загуби. Когато водата от вашето шише се е изгубила, тя не се е изгубила, тя е отишла в океана. За вас, обаче, водата се е изгубила.
към беседата >>
Той помни своя Създател.
Това не е една ясна представа. И ние понякога правим същата погрешка. Виждаме, че някой се влюбил в някого и започваме да ревнуваме. Не, вие правите същата погрешка на пръстите. Този човек се е влюбил в някого заради Бога.
Той помни своя Създател.
Колко неща са ми казвали за хора, които са се влюбили, но аз казвам: Тази работа не седи така. Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той не е истинският обект, а този човек, като люби някого, ще люби и тебе. Ще дойде ред и до тебе. Каква е вашата дипломация?
към беседата >>
Ако бащата каже на сина си, че никакъв Господ не му трябва, той ще изгуби своя авторитет.
Някой сам се определял в какво да вярва. В това съм съгласен. Питам: Защо до известна възраст бащата и майката са авторитети за детето? Детето абсолютно трябва да вярва в майка си и в баща си. Бащата сам трябва да бъде модел.
Ако бащата каже на сина си, че никакъв Господ не му трябва, той ще изгуби своя авторитет.
Бащата трябва да бъде абсолютен модел за сина си. Детето никога не трябва да бъде хванато в лъжа. Например, дойде някой в дома, и майката казва: Кажи, че ме няма. Детето казва, че майка му я няма в къщи, но с това в него се внася вече първата лъжа. То казва: Тази работа била лесна.
към беседата >>
При това, и животът не може да се загуби.
Де ще се изгуби човек? За да се изгуби човек, това подразбира нещо двусмислено. Преди всичко самата дума е малко двусмислена. Загуба има само за нас, хората, но за природата няма загуба. Нещата на природата никога не се губят.
При това, и животът не може да се загуби.
Когато водата от вашето шише се е изгубила, тя не се е изгубила, тя е отишла в океана. За вас, обаче, водата се е изгубила.
към беседата >>
Колко неща са ми казвали за хора, които са се влюбили, но аз казвам: Тази работа не седи така.
И ние понякога правим същата погрешка. Виждаме, че някой се влюбил в някого и започваме да ревнуваме. Не, вие правите същата погрешка на пръстите. Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той помни своя Създател.
Колко неща са ми казвали за хора, които са се влюбили, но аз казвам: Тази работа не седи така.
Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той не е истинският обект, а този човек, като люби някого, ще люби и тебе. Ще дойде ред и до тебе. Каква е вашата дипломация? Когато някой човек влезе в къщата ви, той започва отдолу нагоре със своята любов.
към беседата >>
Бащата трябва да бъде абсолютен модел за сина си.
В това съм съгласен. Питам: Защо до известна възраст бащата и майката са авторитети за детето? Детето абсолютно трябва да вярва в майка си и в баща си. Бащата сам трябва да бъде модел. Ако бащата каже на сина си, че никакъв Господ не му трябва, той ще изгуби своя авторитет.
Бащата трябва да бъде абсолютен модел за сина си.
Детето никога не трябва да бъде хванато в лъжа. Например, дойде някой в дома, и майката казва: Кажи, че ме няма. Детето казва, че майка му я няма в къщи, но с това в него се внася вече първата лъжа. То казва: Тази работа била лесна. Утре това дете свободно ще бръкне в джоба на баща си и ще вземе пари.
към беседата >>
Когато водата от вашето шише се е изгубила, тя не се е изгубила, тя е отишла в океана.
За да се изгуби човек, това подразбира нещо двусмислено. Преди всичко самата дума е малко двусмислена. Загуба има само за нас, хората, но за природата няма загуба. Нещата на природата никога не се губят. При това, и животът не може да се загуби.
Когато водата от вашето шише се е изгубила, тя не се е изгубила, тя е отишла в океана.
За вас, обаче, водата се е изгубила.
към беседата >>
Този човек се е влюбил в някого заради Бога.
Виждаме, че някой се влюбил в някого и започваме да ревнуваме. Не, вие правите същата погрешка на пръстите. Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той помни своя Създател. Колко неща са ми казвали за хора, които са се влюбили, но аз казвам: Тази работа не седи така.
Този човек се е влюбил в някого заради Бога.
Той не е истинският обект, а този човек, като люби някого, ще люби и тебе. Ще дойде ред и до тебе. Каква е вашата дипломация? Когато някой човек влезе в къщата ви, той започва отдолу нагоре със своята любов. Ако в този дом има някое малко момиченце, той започва с него.
към беседата >>
Детето никога не трябва да бъде хванато в лъжа.
Питам: Защо до известна възраст бащата и майката са авторитети за детето? Детето абсолютно трябва да вярва в майка си и в баща си. Бащата сам трябва да бъде модел. Ако бащата каже на сина си, че никакъв Господ не му трябва, той ще изгуби своя авторитет. Бащата трябва да бъде абсолютен модел за сина си.
Детето никога не трябва да бъде хванато в лъжа.
Например, дойде някой в дома, и майката казва: Кажи, че ме няма. Детето казва, че майка му я няма в къщи, но с това в него се внася вече първата лъжа. То казва: Тази работа била лесна. Утре това дете свободно ще бръкне в джоба на баща си и ще вземе пари. Това е възпитанието на миналото.
към беседата >>
За вас, обаче, водата се е изгубила.
Преди всичко самата дума е малко двусмислена. Загуба има само за нас, хората, но за природата няма загуба. Нещата на природата никога не се губят. При това, и животът не може да се загуби. Когато водата от вашето шише се е изгубила, тя не се е изгубила, тя е отишла в океана.
За вас, обаче, водата се е изгубила.
към беседата >>
Той не е истинският обект, а този човек, като люби някого, ще люби и тебе.
Не, вие правите същата погрешка на пръстите. Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той помни своя Създател. Колко неща са ми казвали за хора, които са се влюбили, но аз казвам: Тази работа не седи така. Този човек се е влюбил в някого заради Бога.
Той не е истинският обект, а този човек, като люби някого, ще люби и тебе.
Ще дойде ред и до тебе. Каква е вашата дипломация? Когато някой човек влезе в къщата ви, той започва отдолу нагоре със своята любов. Ако в този дом има някое малко момиченце, той започва с него. Той се радва на момиченцето, целува го, милва го.
към беседата >>
Например, дойде някой в дома, и майката казва: Кажи, че ме няма.
Детето абсолютно трябва да вярва в майка си и в баща си. Бащата сам трябва да бъде модел. Ако бащата каже на сина си, че никакъв Господ не му трябва, той ще изгуби своя авторитет. Бащата трябва да бъде абсолютен модел за сина си. Детето никога не трябва да бъде хванато в лъжа.
Например, дойде някой в дома, и майката казва: Кажи, че ме няма.
Детето казва, че майка му я няма в къщи, но с това в него се внася вече първата лъжа. То казва: Тази работа била лесна. Утре това дете свободно ще бръкне в джоба на баща си и ще вземе пари. Това е възпитанието на миналото. Сега вие искате да се самовъзпитавате, но трябва да знаете, че всяко ново учение подразбира нов морал.
към беседата >>
„Помни Създателя си в младостта си!
„Помни Създателя си в младостта си!
“ Значи, помни Създателя си не в годините на старостта си, но в годините на младостта си. Старият всичко е забравил, нищо не му остава. Последното, което остава на стария, е да умре, да ликвидира с живота на земята и да си замине за онзи свят. Сега това са обикновени работи. Съвременните философи се нуждаят от ново разбиране, от нова философия за живота.
към беседата >>
Ще дойде ред и до тебе.
Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той помни своя Създател. Колко неща са ми казвали за хора, които са се влюбили, но аз казвам: Тази работа не седи така. Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той не е истинският обект, а този човек, като люби някого, ще люби и тебе.
Ще дойде ред и до тебе.
Каква е вашата дипломация? Когато някой човек влезе в къщата ви, той започва отдолу нагоре със своята любов. Ако в този дом има някое малко момиченце, той започва с него. Той се радва на момиченцето, целува го, милва го. Ако момиченцето е от четири до десет години, както и да е.
към беседата >>
Детето казва, че майка му я няма в къщи, но с това в него се внася вече първата лъжа.
Бащата сам трябва да бъде модел. Ако бащата каже на сина си, че никакъв Господ не му трябва, той ще изгуби своя авторитет. Бащата трябва да бъде абсолютен модел за сина си. Детето никога не трябва да бъде хванато в лъжа. Например, дойде някой в дома, и майката казва: Кажи, че ме няма.
Детето казва, че майка му я няма в къщи, но с това в него се внася вече първата лъжа.
То казва: Тази работа била лесна. Утре това дете свободно ще бръкне в джоба на баща си и ще вземе пари. Това е възпитанието на миналото. Сега вие искате да се самовъзпитавате, но трябва да знаете, че всяко ново учение подразбира нов морал. Сегашният свят минава през друга една форма, която твори нов морал.
към беседата >>
“ Значи, помни Създателя си не в годините на старостта си, но в годините на младостта си.
„Помни Създателя си в младостта си!
“ Значи, помни Създателя си не в годините на старостта си, но в годините на младостта си.
Старият всичко е забравил, нищо не му остава. Последното, което остава на стария, е да умре, да ликвидира с живота на земята и да си замине за онзи свят. Сега това са обикновени работи. Съвременните философи се нуждаят от ново разбиране, от нова философия за живота. Мнозина мислят, че като станат търговци, работите им ще се оправят.
към беседата >>
Каква е вашата дипломация?
Той помни своя Създател. Колко неща са ми казвали за хора, които са се влюбили, но аз казвам: Тази работа не седи така. Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той не е истинският обект, а този човек, като люби някого, ще люби и тебе. Ще дойде ред и до тебе.
Каква е вашата дипломация?
Когато някой човек влезе в къщата ви, той започва отдолу нагоре със своята любов. Ако в този дом има някое малко момиченце, той започва с него. Той се радва на момиченцето, целува го, милва го. Ако момиченцето е от четири до десет години, както и да е. Но ако тя е млада мома, на 24 години, тогава работата е малко по-другояче.
към беседата >>
То казва: Тази работа била лесна.
Ако бащата каже на сина си, че никакъв Господ не му трябва, той ще изгуби своя авторитет. Бащата трябва да бъде абсолютен модел за сина си. Детето никога не трябва да бъде хванато в лъжа. Например, дойде някой в дома, и майката казва: Кажи, че ме няма. Детето казва, че майка му я няма в къщи, но с това в него се внася вече първата лъжа.
То казва: Тази работа била лесна.
Утре това дете свободно ще бръкне в джоба на баща си и ще вземе пари. Това е възпитанието на миналото. Сега вие искате да се самовъзпитавате, но трябва да знаете, че всяко ново учение подразбира нов морал. Сегашният свят минава през друга една форма, която твори нов морал. Този нов морал ще преустрои бъдещето общество.
към беседата >>
Старият всичко е забравил, нищо не му остава.
„Помни Създателя си в младостта си! “ Значи, помни Създателя си не в годините на старостта си, но в годините на младостта си.
Старият всичко е забравил, нищо не му остава.
Последното, което остава на стария, е да умре, да ликвидира с живота на земята и да си замине за онзи свят. Сега това са обикновени работи. Съвременните философи се нуждаят от ново разбиране, от нова философия за живота. Мнозина мислят, че като станат търговци, работите им ще се оправят. До колкото съм следил, не на всички търговци се оправят работите.
към беседата >>
Когато някой човек влезе в къщата ви, той започва отдолу нагоре със своята любов.
Колко неща са ми казвали за хора, които са се влюбили, но аз казвам: Тази работа не седи така. Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той не е истинският обект, а този човек, като люби някого, ще люби и тебе. Ще дойде ред и до тебе. Каква е вашата дипломация?
Когато някой човек влезе в къщата ви, той започва отдолу нагоре със своята любов.
Ако в този дом има някое малко момиченце, той започва с него. Той се радва на момиченцето, целува го, милва го. Ако момиченцето е от четири до десет години, както и да е. Но ако тя е млада мома, на 24 години, тогава работата е малко по-другояче. Ако пък този човек си позволи да обича майката, работата излиза съвсем другояче.
към беседата >>
Утре това дете свободно ще бръкне в джоба на баща си и ще вземе пари.
Бащата трябва да бъде абсолютен модел за сина си. Детето никога не трябва да бъде хванато в лъжа. Например, дойде някой в дома, и майката казва: Кажи, че ме няма. Детето казва, че майка му я няма в къщи, но с това в него се внася вече първата лъжа. То казва: Тази работа била лесна.
Утре това дете свободно ще бръкне в джоба на баща си и ще вземе пари.
Това е възпитанието на миналото. Сега вие искате да се самовъзпитавате, но трябва да знаете, че всяко ново учение подразбира нов морал. Сегашният свят минава през друга една форма, която твори нов морал. Този нов морал ще преустрои бъдещето общество. Това общество не може да се преустрои със същите мерки, каквито има сега.
към беседата >>
Последното, което остава на стария, е да умре, да ликвидира с живота на земята и да си замине за онзи свят.
„Помни Създателя си в младостта си! “ Значи, помни Създателя си не в годините на старостта си, но в годините на младостта си. Старият всичко е забравил, нищо не му остава.
Последното, което остава на стария, е да умре, да ликвидира с живота на земята и да си замине за онзи свят.
Сега това са обикновени работи. Съвременните философи се нуждаят от ново разбиране, от нова философия за живота. Мнозина мислят, че като станат търговци, работите им ще се оправят. До колкото съм следил, не на всички търговци се оправят работите. Мнозина мислят, че като станат адвокати, работите им ще се оправят.
към беседата >>
Ако в този дом има някое малко момиченце, той започва с него.
Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той не е истинският обект, а този човек, като люби някого, ще люби и тебе. Ще дойде ред и до тебе. Каква е вашата дипломация? Когато някой човек влезе в къщата ви, той започва отдолу нагоре със своята любов.
Ако в този дом има някое малко момиченце, той започва с него.
Той се радва на момиченцето, целува го, милва го. Ако момиченцето е от четири до десет години, както и да е. Но ако тя е млада мома, на 24 години, тогава работата е малко по-другояче. Ако пък този човек си позволи да обича майката, работата излиза съвсем другояче. Не е позволено вече на този човек да обича момата или майката.
към беседата >>
Това е възпитанието на миналото.
Детето никога не трябва да бъде хванато в лъжа. Например, дойде някой в дома, и майката казва: Кажи, че ме няма. Детето казва, че майка му я няма в къщи, но с това в него се внася вече първата лъжа. То казва: Тази работа била лесна. Утре това дете свободно ще бръкне в джоба на баща си и ще вземе пари.
Това е възпитанието на миналото.
Сега вие искате да се самовъзпитавате, но трябва да знаете, че всяко ново учение подразбира нов морал. Сегашният свят минава през друга една форма, която твори нов морал. Този нов морал ще преустрои бъдещето общество. Това общество не може да се преустрои със същите мерки, каквито има сега. Невъзможно е това.
към беседата >>
Сега това са обикновени работи.
„Помни Създателя си в младостта си! “ Значи, помни Създателя си не в годините на старостта си, но в годините на младостта си. Старият всичко е забравил, нищо не му остава. Последното, което остава на стария, е да умре, да ликвидира с живота на земята и да си замине за онзи свят.
Сега това са обикновени работи.
Съвременните философи се нуждаят от ново разбиране, от нова философия за живота. Мнозина мислят, че като станат търговци, работите им ще се оправят. До колкото съм следил, не на всички търговци се оправят работите. Мнозина мислят, че като станат адвокати, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички адвокати работите се оправят.
към беседата >>
Той се радва на момиченцето, целува го, милва го.
Той не е истинският обект, а този човек, като люби някого, ще люби и тебе. Ще дойде ред и до тебе. Каква е вашата дипломация? Когато някой човек влезе в къщата ви, той започва отдолу нагоре със своята любов. Ако в този дом има някое малко момиченце, той започва с него.
Той се радва на момиченцето, целува го, милва го.
Ако момиченцето е от четири до десет години, както и да е. Но ако тя е млада мома, на 24 години, тогава работата е малко по-другояче. Ако пък този човек си позволи да обича майката, работата излиза съвсем другояче. Не е позволено вече на този човек да обича момата или майката. За малкото момиченце не е престъпление да се обича, но като дойде до младата мома и до майката, въпросът там вече е друг, те са светци, които не трябва да се бутат.
към беседата >>
Сега вие искате да се самовъзпитавате, но трябва да знаете, че всяко ново учение подразбира нов морал.
Например, дойде някой в дома, и майката казва: Кажи, че ме няма. Детето казва, че майка му я няма в къщи, но с това в него се внася вече първата лъжа. То казва: Тази работа била лесна. Утре това дете свободно ще бръкне в джоба на баща си и ще вземе пари. Това е възпитанието на миналото.
Сега вие искате да се самовъзпитавате, но трябва да знаете, че всяко ново учение подразбира нов морал.
Сегашният свят минава през друга една форма, която твори нов морал. Този нов морал ще преустрои бъдещето общество. Това общество не може да се преустрои със същите мерки, каквито има сега. Невъзможно е това. Животните се създадоха по друг морал от този, по който се създадоха хората, т.
към беседата >>
Съвременните философи се нуждаят от ново разбиране, от нова философия за живота.
„Помни Създателя си в младостта си! “ Значи, помни Създателя си не в годините на старостта си, но в годините на младостта си. Старият всичко е забравил, нищо не му остава. Последното, което остава на стария, е да умре, да ликвидира с живота на земята и да си замине за онзи свят. Сега това са обикновени работи.
Съвременните философи се нуждаят от ново разбиране, от нова философия за живота.
Мнозина мислят, че като станат търговци, работите им ще се оправят. До колкото съм следил, не на всички търговци се оправят работите. Мнозина мислят, че като станат адвокати, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички адвокати работите се оправят. Някои мислят, че като станат лекари, ще се оправят работите им.
към беседата >>
Ако момиченцето е от четири до десет години, както и да е.
Ще дойде ред и до тебе. Каква е вашата дипломация? Когато някой човек влезе в къщата ви, той започва отдолу нагоре със своята любов. Ако в този дом има някое малко момиченце, той започва с него. Той се радва на момиченцето, целува го, милва го.
Ако момиченцето е от четири до десет години, както и да е.
Но ако тя е млада мома, на 24 години, тогава работата е малко по-другояче. Ако пък този човек си позволи да обича майката, работата излиза съвсем другояче. Не е позволено вече на този човек да обича момата или майката. За малкото момиченце не е престъпление да се обича, но като дойде до младата мома и до майката, въпросът там вече е друг, те са светци, които не трябва да се бутат. Това е субективно схващане.
към беседата >>
Сегашният свят минава през друга една форма, която твори нов морал.
Детето казва, че майка му я няма в къщи, но с това в него се внася вече първата лъжа. То казва: Тази работа била лесна. Утре това дете свободно ще бръкне в джоба на баща си и ще вземе пари. Това е възпитанието на миналото. Сега вие искате да се самовъзпитавате, но трябва да знаете, че всяко ново учение подразбира нов морал.
Сегашният свят минава през друга една форма, която твори нов морал.
Този нов морал ще преустрои бъдещето общество. Това общество не може да се преустрои със същите мерки, каквито има сега. Невъзможно е това. Животните се създадоха по друг морал от този, по който се създадоха хората, т. е. човекът.
към беседата >>
Мнозина мислят, че като станат търговци, работите им ще се оправят.
“ Значи, помни Създателя си не в годините на старостта си, но в годините на младостта си. Старият всичко е забравил, нищо не му остава. Последното, което остава на стария, е да умре, да ликвидира с живота на земята и да си замине за онзи свят. Сега това са обикновени работи. Съвременните философи се нуждаят от ново разбиране, от нова философия за живота.
Мнозина мислят, че като станат търговци, работите им ще се оправят.
До колкото съм следил, не на всички търговци се оправят работите. Мнозина мислят, че като станат адвокати, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички адвокати работите се оправят. Някои мислят, че като станат лекари, ще се оправят работите им. Но статистиката показва, че не на всички лекари работите са оправени.
към беседата >>
Но ако тя е млада мома, на 24 години, тогава работата е малко по-другояче.
Каква е вашата дипломация? Когато някой човек влезе в къщата ви, той започва отдолу нагоре със своята любов. Ако в този дом има някое малко момиченце, той започва с него. Той се радва на момиченцето, целува го, милва го. Ако момиченцето е от четири до десет години, както и да е.
Но ако тя е млада мома, на 24 години, тогава работата е малко по-другояче.
Ако пък този човек си позволи да обича майката, работата излиза съвсем другояче. Не е позволено вече на този човек да обича момата или майката. За малкото момиченце не е престъпление да се обича, но като дойде до младата мома и до майката, въпросът там вече е друг, те са светци, които не трябва да се бутат. Това е субективно схващане. Този човек първо иска да привлече вниманието ви и затова започва с малките величини.
към беседата >>
Този нов морал ще преустрои бъдещето общество.
То казва: Тази работа била лесна. Утре това дете свободно ще бръкне в джоба на баща си и ще вземе пари. Това е възпитанието на миналото. Сега вие искате да се самовъзпитавате, но трябва да знаете, че всяко ново учение подразбира нов морал. Сегашният свят минава през друга една форма, която твори нов морал.
Този нов морал ще преустрои бъдещето общество.
Това общество не може да се преустрои със същите мерки, каквито има сега. Невъзможно е това. Животните се създадоха по друг морал от този, по който се създадоха хората, т. е. човекът. Когато дойде до човека, дойде и друг морал в света.
към беседата >>
До колкото съм следил, не на всички търговци се оправят работите.
Старият всичко е забравил, нищо не му остава. Последното, което остава на стария, е да умре, да ликвидира с живота на земята и да си замине за онзи свят. Сега това са обикновени работи. Съвременните философи се нуждаят от ново разбиране, от нова философия за живота. Мнозина мислят, че като станат търговци, работите им ще се оправят.
До колкото съм следил, не на всички търговци се оправят работите.
Мнозина мислят, че като станат адвокати, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички адвокати работите се оправят. Някои мислят, че като станат лекари, ще се оправят работите им. Но статистиката показва, че не на всички лекари работите са оправени. Някои мислят, че като станат свещеници, работите им ще се оправят.
към беседата >>
Ако пък този човек си позволи да обича майката, работата излиза съвсем другояче.
Когато някой човек влезе в къщата ви, той започва отдолу нагоре със своята любов. Ако в този дом има някое малко момиченце, той започва с него. Той се радва на момиченцето, целува го, милва го. Ако момиченцето е от четири до десет години, както и да е. Но ако тя е млада мома, на 24 години, тогава работата е малко по-другояче.
Ако пък този човек си позволи да обича майката, работата излиза съвсем другояче.
Не е позволено вече на този човек да обича момата или майката. За малкото момиченце не е престъпление да се обича, но като дойде до младата мома и до майката, въпросът там вече е друг, те са светци, които не трябва да се бутат. Това е субективно схващане. Този човек първо иска да привлече вниманието ви и затова започва с малките величини. Той започва с малкото момиченце, с малките величини.
към беседата >>
Това общество не може да се преустрои със същите мерки, каквито има сега.
Утре това дете свободно ще бръкне в джоба на баща си и ще вземе пари. Това е възпитанието на миналото. Сега вие искате да се самовъзпитавате, но трябва да знаете, че всяко ново учение подразбира нов морал. Сегашният свят минава през друга една форма, която твори нов морал. Този нов морал ще преустрои бъдещето общество.
Това общество не може да се преустрои със същите мерки, каквито има сега.
Невъзможно е това. Животните се създадоха по друг морал от този, по който се създадоха хората, т. е. човекът. Когато дойде до човека, дойде и друг морал в света. Сега вече сме в друга една епоха.
към беседата >>
Мнозина мислят, че като станат адвокати, работите им ще се оправят.
Последното, което остава на стария, е да умре, да ликвидира с живота на земята и да си замине за онзи свят. Сега това са обикновени работи. Съвременните философи се нуждаят от ново разбиране, от нова философия за живота. Мнозина мислят, че като станат търговци, работите им ще се оправят. До колкото съм следил, не на всички търговци се оправят работите.
Мнозина мислят, че като станат адвокати, работите им ще се оправят.
Но статистиката показва, че не на всички адвокати работите се оправят. Някои мислят, че като станат лекари, ще се оправят работите им. Но статистиката показва, че не на всички лекари работите са оправени. Някои мислят, че като станат свещеници, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички свещеници работите се оправят.
към беседата >>
Не е позволено вече на този човек да обича момата или майката.
Ако в този дом има някое малко момиченце, той започва с него. Той се радва на момиченцето, целува го, милва го. Ако момиченцето е от четири до десет години, както и да е. Но ако тя е млада мома, на 24 години, тогава работата е малко по-другояче. Ако пък този човек си позволи да обича майката, работата излиза съвсем другояче.
Не е позволено вече на този човек да обича момата или майката.
За малкото момиченце не е престъпление да се обича, но като дойде до младата мома и до майката, въпросът там вече е друг, те са светци, които не трябва да се бутат. Това е субективно схващане. Този човек първо иска да привлече вниманието ви и затова започва с малките величини. Той започва с малкото момиченце, с малките величини. Той обиква първо децата.
към беседата >>
Невъзможно е това.
Това е възпитанието на миналото. Сега вие искате да се самовъзпитавате, но трябва да знаете, че всяко ново учение подразбира нов морал. Сегашният свят минава през друга една форма, която твори нов морал. Този нов морал ще преустрои бъдещето общество. Това общество не може да се преустрои със същите мерки, каквито има сега.
Невъзможно е това.
Животните се създадоха по друг морал от този, по който се създадоха хората, т. е. човекът. Когато дойде до човека, дойде и друг морал в света. Сега вече сме в друга една епоха. До известно време се говореше за епоха на създаването, сега се говори за епоха на еволюцията, за възраждането на човека.
към беседата >>
Но статистиката показва, че не на всички адвокати работите се оправят.
Сега това са обикновени работи. Съвременните философи се нуждаят от ново разбиране, от нова философия за живота. Мнозина мислят, че като станат търговци, работите им ще се оправят. До колкото съм следил, не на всички търговци се оправят работите. Мнозина мислят, че като станат адвокати, работите им ще се оправят.
Но статистиката показва, че не на всички адвокати работите се оправят.
Някои мислят, че като станат лекари, ще се оправят работите им. Но статистиката показва, че не на всички лекари работите са оправени. Някои мислят, че като станат свещеници, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички свещеници работите се оправят. Някои мислят, че като се оженят, работите им ще се оправят, но статистиката показва, че не на всички женени работите се оправят.
към беседата >>
За малкото момиченце не е престъпление да се обича, но като дойде до младата мома и до майката, въпросът там вече е друг, те са светци, които не трябва да се бутат.
Той се радва на момиченцето, целува го, милва го. Ако момиченцето е от четири до десет години, както и да е. Но ако тя е млада мома, на 24 години, тогава работата е малко по-другояче. Ако пък този човек си позволи да обича майката, работата излиза съвсем другояче. Не е позволено вече на този човек да обича момата или майката.
За малкото момиченце не е престъпление да се обича, но като дойде до младата мома и до майката, въпросът там вече е друг, те са светци, които не трябва да се бутат.
Това е субективно схващане. Този човек първо иска да привлече вниманието ви и затова започва с малките величини. Той започва с малкото момиченце, с малките величини. Той обиква първо децата. И като обикне децата, започват да му се доверяват.
към беседата >>
Животните се създадоха по друг морал от този, по който се създадоха хората, т.
Сега вие искате да се самовъзпитавате, но трябва да знаете, че всяко ново учение подразбира нов морал. Сегашният свят минава през друга една форма, която твори нов морал. Този нов морал ще преустрои бъдещето общество. Това общество не може да се преустрои със същите мерки, каквито има сега. Невъзможно е това.
Животните се създадоха по друг морал от този, по който се създадоха хората, т.
е. човекът. Когато дойде до човека, дойде и друг морал в света. Сега вече сме в друга една епоха. До известно време се говореше за епоха на създаването, сега се говори за епоха на еволюцията, за възраждането на човека. Създаването е механически процес, а възраждането – органически.
към беседата >>
Някои мислят, че като станат лекари, ще се оправят работите им.
Съвременните философи се нуждаят от ново разбиране, от нова философия за живота. Мнозина мислят, че като станат търговци, работите им ще се оправят. До колкото съм следил, не на всички търговци се оправят работите. Мнозина мислят, че като станат адвокати, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички адвокати работите се оправят.
Някои мислят, че като станат лекари, ще се оправят работите им.
Но статистиката показва, че не на всички лекари работите са оправени. Някои мислят, че като станат свещеници, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички свещеници работите се оправят. Някои мислят, че като се оженят, работите им ще се оправят, но статистиката показва, че не на всички женени работите се оправят. Сега понеже нямаме статистика за умрелите, не знаем как са там хората, до колко работите им са оправени, но и там статистиката показва, че като умрат хората, и там работите им остават неоправени.
към беседата >>
Това е субективно схващане.
Ако момиченцето е от четири до десет години, както и да е. Но ако тя е млада мома, на 24 години, тогава работата е малко по-другояче. Ако пък този човек си позволи да обича майката, работата излиза съвсем другояче. Не е позволено вече на този човек да обича момата или майката. За малкото момиченце не е престъпление да се обича, но като дойде до младата мома и до майката, въпросът там вече е друг, те са светци, които не трябва да се бутат.
Това е субективно схващане.
Този човек първо иска да привлече вниманието ви и затова започва с малките величини. Той започва с малкото момиченце, с малките величини. Той обиква първо децата. И като обикне децата, започват да му се доверяват. Защото, ако той се отнася към тях добре, ще се отнася добре и към големите.
към беседата >>
е. човекът.
Сегашният свят минава през друга една форма, която твори нов морал. Този нов морал ще преустрои бъдещето общество. Това общество не може да се преустрои със същите мерки, каквито има сега. Невъзможно е това. Животните се създадоха по друг морал от този, по който се създадоха хората, т.
е. човекът.
Когато дойде до човека, дойде и друг морал в света. Сега вече сме в друга една епоха. До известно време се говореше за епоха на създаването, сега се говори за епоха на еволюцията, за възраждането на човека. Създаването е механически процес, а възраждането – органически. Сега всички хора са навлезли в органическия процес, вследствие на което всички усещат големи страдания.
към беседата >>
Но статистиката показва, че не на всички лекари работите са оправени.
Мнозина мислят, че като станат търговци, работите им ще се оправят. До колкото съм следил, не на всички търговци се оправят работите. Мнозина мислят, че като станат адвокати, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички адвокати работите се оправят. Някои мислят, че като станат лекари, ще се оправят работите им.
Но статистиката показва, че не на всички лекари работите са оправени.
Някои мислят, че като станат свещеници, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички свещеници работите се оправят. Някои мислят, че като се оженят, работите им ще се оправят, но статистиката показва, че не на всички женени работите се оправят. Сега понеже нямаме статистика за умрелите, не знаем как са там хората, до колко работите им са оправени, но и там статистиката показва, че като умрат хората, и там работите им остават неоправени. По всичко се вижда, че и най-вярната статистика изнася нещата тъй, както не са.
към беседата >>
Този човек първо иска да привлече вниманието ви и затова започва с малките величини.
Но ако тя е млада мома, на 24 години, тогава работата е малко по-другояче. Ако пък този човек си позволи да обича майката, работата излиза съвсем другояче. Не е позволено вече на този човек да обича момата или майката. За малкото момиченце не е престъпление да се обича, но като дойде до младата мома и до майката, въпросът там вече е друг, те са светци, които не трябва да се бутат. Това е субективно схващане.
Този човек първо иска да привлече вниманието ви и затова започва с малките величини.
Той започва с малкото момиченце, с малките величини. Той обиква първо децата. И като обикне децата, започват да му се доверяват. Защото, ако той се отнася към тях добре, ще се отнася добре и към големите. Това е обосновано на един естествен и разумен закон.
към беседата >>
Когато дойде до човека, дойде и друг морал в света.
Този нов морал ще преустрои бъдещето общество. Това общество не може да се преустрои със същите мерки, каквито има сега. Невъзможно е това. Животните се създадоха по друг морал от този, по който се създадоха хората, т. е. човекът.
Когато дойде до човека, дойде и друг морал в света.
Сега вече сме в друга една епоха. До известно време се говореше за епоха на създаването, сега се говори за епоха на еволюцията, за възраждането на човека. Създаването е механически процес, а възраждането – органически. Сега всички хора са навлезли в органическия процес, вследствие на което всички усещат големи страдания. Кой как направи една пакост, или една погрешка, веднага съзнава, че не е така и страда.
към беседата >>
Някои мислят, че като станат свещеници, работите им ще се оправят.
До колкото съм следил, не на всички търговци се оправят работите. Мнозина мислят, че като станат адвокати, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички адвокати работите се оправят. Някои мислят, че като станат лекари, ще се оправят работите им. Но статистиката показва, че не на всички лекари работите са оправени.
Някои мислят, че като станат свещеници, работите им ще се оправят.
Но статистиката показва, че не на всички свещеници работите се оправят. Някои мислят, че като се оженят, работите им ще се оправят, но статистиката показва, че не на всички женени работите се оправят. Сега понеже нямаме статистика за умрелите, не знаем как са там хората, до колко работите им са оправени, но и там статистиката показва, че като умрат хората, и там работите им остават неоправени. По всичко се вижда, че и най-вярната статистика изнася нещата тъй, както не са. Онези, които правят статистиките, виждат, че всяка година трябва да умират еди-колко си хора, трябва да потънат еди-колкото си парахода, трябва да изгорят еди-колкото си къщи.
към беседата >>
Той започва с малкото момиченце, с малките величини.
Ако пък този човек си позволи да обича майката, работата излиза съвсем другояче. Не е позволено вече на този човек да обича момата или майката. За малкото момиченце не е престъпление да се обича, но като дойде до младата мома и до майката, въпросът там вече е друг, те са светци, които не трябва да се бутат. Това е субективно схващане. Този човек първо иска да привлече вниманието ви и затова започва с малките величини.
Той започва с малкото момиченце, с малките величини.
Той обиква първо децата. И като обикне децата, започват да му се доверяват. Защото, ако той се отнася към тях добре, ще се отнася добре и към големите. Това е обосновано на един естествен и разумен закон. Това значи: първо ти дават сто или двеста лева и гледат дали ще ги върнеш.
към беседата >>
Сега вече сме в друга една епоха.
Това общество не може да се преустрои със същите мерки, каквито има сега. Невъзможно е това. Животните се създадоха по друг морал от този, по който се създадоха хората, т. е. човекът. Когато дойде до човека, дойде и друг морал в света.
Сега вече сме в друга една епоха.
До известно време се говореше за епоха на създаването, сега се говори за епоха на еволюцията, за възраждането на човека. Създаването е механически процес, а възраждането – органически. Сега всички хора са навлезли в органическия процес, вследствие на което всички усещат големи страдания. Кой как направи една пакост, или една погрешка, веднага съзнава, че не е така и страда. Цялата бяла раса, пък и най-духовните усещат, че нещо вътре в тях ги смущава.
към беседата >>
Но статистиката показва, че не на всички свещеници работите се оправят.
Мнозина мислят, че като станат адвокати, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички адвокати работите се оправят. Някои мислят, че като станат лекари, ще се оправят работите им. Но статистиката показва, че не на всички лекари работите са оправени. Някои мислят, че като станат свещеници, работите им ще се оправят.
Но статистиката показва, че не на всички свещеници работите се оправят.
Някои мислят, че като се оженят, работите им ще се оправят, но статистиката показва, че не на всички женени работите се оправят. Сега понеже нямаме статистика за умрелите, не знаем как са там хората, до колко работите им са оправени, но и там статистиката показва, че като умрат хората, и там работите им остават неоправени. По всичко се вижда, че и най-вярната статистика изнася нещата тъй, както не са. Онези, които правят статистиките, виждат, че всяка година трябва да умират еди-колко си хора, трябва да потънат еди-колкото си парахода, трябва да изгорят еди-колкото си къщи. В продължение на десет години все има една малка разлика, но важно е, че според тази статистика нещата стават така, както са определени.
към беседата >>
Той обиква първо децата.
Не е позволено вече на този човек да обича момата или майката. За малкото момиченце не е престъпление да се обича, но като дойде до младата мома и до майката, въпросът там вече е друг, те са светци, които не трябва да се бутат. Това е субективно схващане. Този човек първо иска да привлече вниманието ви и затова започва с малките величини. Той започва с малкото момиченце, с малките величини.
Той обиква първо децата.
И като обикне децата, започват да му се доверяват. Защото, ако той се отнася към тях добре, ще се отнася добре и към големите. Това е обосновано на един естествен и разумен закон. Това значи: първо ти дават сто или двеста лева и гледат дали ще ги върнеш. Малкото момиченце е този малък капитал, тази малка сума.
към беседата >>
До известно време се говореше за епоха на създаването, сега се говори за епоха на еволюцията, за възраждането на човека.
Невъзможно е това. Животните се създадоха по друг морал от този, по който се създадоха хората, т. е. човекът. Когато дойде до човека, дойде и друг морал в света. Сега вече сме в друга една епоха.
До известно време се говореше за епоха на създаването, сега се говори за епоха на еволюцията, за възраждането на човека.
Създаването е механически процес, а възраждането – органически. Сега всички хора са навлезли в органическия процес, вследствие на което всички усещат големи страдания. Кой как направи една пакост, или една погрешка, веднага съзнава, че не е така и страда. Цялата бяла раса, пък и най-духовните усещат, че нещо вътре в тях ги смущава. Едно вътрешно безпокойствие има в бялата раса.
към беседата >>
Някои мислят, че като се оженят, работите им ще се оправят, но статистиката показва, че не на всички женени работите се оправят.
Но статистиката показва, че не на всички адвокати работите се оправят. Някои мислят, че като станат лекари, ще се оправят работите им. Но статистиката показва, че не на всички лекари работите са оправени. Някои мислят, че като станат свещеници, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички свещеници работите се оправят.
Някои мислят, че като се оженят, работите им ще се оправят, но статистиката показва, че не на всички женени работите се оправят.
Сега понеже нямаме статистика за умрелите, не знаем как са там хората, до колко работите им са оправени, но и там статистиката показва, че като умрат хората, и там работите им остават неоправени. По всичко се вижда, че и най-вярната статистика изнася нещата тъй, както не са. Онези, които правят статистиките, виждат, че всяка година трябва да умират еди-колко си хора, трябва да потънат еди-колкото си парахода, трябва да изгорят еди-колкото си къщи. В продължение на десет години все има една малка разлика, но важно е, че според тази статистика нещата стават така, както са определени. Защо е така, няма да се спираме да обясняваме, но има известни теории по този въпрос.
към беседата >>
И като обикне децата, започват да му се доверяват.
За малкото момиченце не е престъпление да се обича, но като дойде до младата мома и до майката, въпросът там вече е друг, те са светци, които не трябва да се бутат. Това е субективно схващане. Този човек първо иска да привлече вниманието ви и затова започва с малките величини. Той започва с малкото момиченце, с малките величини. Той обиква първо децата.
И като обикне децата, започват да му се доверяват.
Защото, ако той се отнася към тях добре, ще се отнася добре и към големите. Това е обосновано на един естествен и разумен закон. Това значи: първо ти дават сто или двеста лева и гледат дали ще ги върнеш. Малкото момиченце е този малък капитал, тази малка сума. Младата мома е по-големият капитал, който влиза в обращение, а майката е още по-голям капитал.
към беседата >>
Създаването е механически процес, а възраждането – органически.
Животните се създадоха по друг морал от този, по който се създадоха хората, т. е. човекът. Когато дойде до човека, дойде и друг морал в света. Сега вече сме в друга една епоха. До известно време се говореше за епоха на създаването, сега се говори за епоха на еволюцията, за възраждането на човека.
Създаването е механически процес, а възраждането – органически.
Сега всички хора са навлезли в органическия процес, вследствие на което всички усещат големи страдания. Кой как направи една пакост, или една погрешка, веднага съзнава, че не е така и страда. Цялата бяла раса, пък и най-духовните усещат, че нещо вътре в тях ги смущава. Едно вътрешно безпокойствие има в бялата раса. От гледището, от което излизам, аз считам това състояние много естествено.
към беседата >>
Сега понеже нямаме статистика за умрелите, не знаем как са там хората, до колко работите им са оправени, но и там статистиката показва, че като умрат хората, и там работите им остават неоправени.
Някои мислят, че като станат лекари, ще се оправят работите им. Но статистиката показва, че не на всички лекари работите са оправени. Някои мислят, че като станат свещеници, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички свещеници работите се оправят. Някои мислят, че като се оженят, работите им ще се оправят, но статистиката показва, че не на всички женени работите се оправят.
Сега понеже нямаме статистика за умрелите, не знаем как са там хората, до колко работите им са оправени, но и там статистиката показва, че като умрат хората, и там работите им остават неоправени.
По всичко се вижда, че и най-вярната статистика изнася нещата тъй, както не са. Онези, които правят статистиките, виждат, че всяка година трябва да умират еди-колко си хора, трябва да потънат еди-колкото си парахода, трябва да изгорят еди-колкото си къщи. В продължение на десет години все има една малка разлика, но важно е, че според тази статистика нещата стават така, както са определени. Защо е така, няма да се спираме да обясняваме, но има известни теории по този въпрос. Има някакви причини затова, но няма сега да ги обясняваме.
към беседата >>
Защото, ако той се отнася към тях добре, ще се отнася добре и към големите.
Това е субективно схващане. Този човек първо иска да привлече вниманието ви и затова започва с малките величини. Той започва с малкото момиченце, с малките величини. Той обиква първо децата. И като обикне децата, започват да му се доверяват.
Защото, ако той се отнася към тях добре, ще се отнася добре и към големите.
Това е обосновано на един естествен и разумен закон. Това значи: първо ти дават сто или двеста лева и гледат дали ще ги върнеш. Малкото момиченце е този малък капитал, тази малка сума. Младата мома е по-големият капитал, който влиза в обращение, а майката е още по-голям капитал. Малките деца са дребните пари, младата мома е капиталът в обращение, а майката, жената в дома е големият капитал.
към беседата >>
Сега всички хора са навлезли в органическия процес, вследствие на което всички усещат големи страдания.
е. човекът. Когато дойде до човека, дойде и друг морал в света. Сега вече сме в друга една епоха. До известно време се говореше за епоха на създаването, сега се говори за епоха на еволюцията, за възраждането на човека. Създаването е механически процес, а възраждането – органически.
Сега всички хора са навлезли в органическия процес, вследствие на което всички усещат големи страдания.
Кой как направи една пакост, или една погрешка, веднага съзнава, че не е така и страда. Цялата бяла раса, пък и най-духовните усещат, че нещо вътре в тях ги смущава. Едно вътрешно безпокойствие има в бялата раса. От гледището, от което излизам, аз считам това състояние много естествено. Това състояние е подобно на състоянието, в което се намира бременната жена, която започва да се безпокои как ще роди детето.
към беседата >>
По всичко се вижда, че и най-вярната статистика изнася нещата тъй, както не са.
Но статистиката показва, че не на всички лекари работите са оправени. Някои мислят, че като станат свещеници, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички свещеници работите се оправят. Някои мислят, че като се оженят, работите им ще се оправят, но статистиката показва, че не на всички женени работите се оправят. Сега понеже нямаме статистика за умрелите, не знаем как са там хората, до колко работите им са оправени, но и там статистиката показва, че като умрат хората, и там работите им остават неоправени.
По всичко се вижда, че и най-вярната статистика изнася нещата тъй, както не са.
Онези, които правят статистиките, виждат, че всяка година трябва да умират еди-колко си хора, трябва да потънат еди-колкото си парахода, трябва да изгорят еди-колкото си къщи. В продължение на десет години все има една малка разлика, но важно е, че според тази статистика нещата стават така, както са определени. Защо е така, няма да се спираме да обясняваме, но има известни теории по този въпрос. Има някакви причини затова, но няма сега да ги обясняваме. Според мене, когато изгори една къща, това не е нищо друго, освен едно малко увеселение.
към беседата >>
Това е обосновано на един естествен и разумен закон.
Този човек първо иска да привлече вниманието ви и затова започва с малките величини. Той започва с малкото момиченце, с малките величини. Той обиква първо децата. И като обикне децата, започват да му се доверяват. Защото, ако той се отнася към тях добре, ще се отнася добре и към големите.
Това е обосновано на един естествен и разумен закон.
Това значи: първо ти дават сто или двеста лева и гледат дали ще ги върнеш. Малкото момиченце е този малък капитал, тази малка сума. Младата мома е по-големият капитал, който влиза в обращение, а майката е още по-голям капитал. Малките деца са дребните пари, младата мома е капиталът в обращение, а майката, жената в дома е големият капитал. Та от това как ще постъпи някой с най-малкия капитал, ще се съди и за отношението му към големите капитали.
към беседата >>
Кой как направи една пакост, или една погрешка, веднага съзнава, че не е така и страда.
Когато дойде до човека, дойде и друг морал в света. Сега вече сме в друга една епоха. До известно време се говореше за епоха на създаването, сега се говори за епоха на еволюцията, за възраждането на човека. Създаването е механически процес, а възраждането – органически. Сега всички хора са навлезли в органическия процес, вследствие на което всички усещат големи страдания.
Кой как направи една пакост, или една погрешка, веднага съзнава, че не е така и страда.
Цялата бяла раса, пък и най-духовните усещат, че нещо вътре в тях ги смущава. Едно вътрешно безпокойствие има в бялата раса. От гледището, от което излизам, аз считам това състояние много естествено. Това състояние е подобно на състоянието, в което се намира бременната жена, която започва да се безпокои как ще роди детето. Като останат няколко деня до раждането, тя започва да се безпокои, да не би да стане някаква катастрофа с детето, което е заченала.
към беседата >>
Онези, които правят статистиките, виждат, че всяка година трябва да умират еди-колко си хора, трябва да потънат еди-колкото си парахода, трябва да изгорят еди-колкото си къщи.
Някои мислят, че като станат свещеници, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички свещеници работите се оправят. Някои мислят, че като се оженят, работите им ще се оправят, но статистиката показва, че не на всички женени работите се оправят. Сега понеже нямаме статистика за умрелите, не знаем как са там хората, до колко работите им са оправени, но и там статистиката показва, че като умрат хората, и там работите им остават неоправени. По всичко се вижда, че и най-вярната статистика изнася нещата тъй, както не са.
Онези, които правят статистиките, виждат, че всяка година трябва да умират еди-колко си хора, трябва да потънат еди-колкото си парахода, трябва да изгорят еди-колкото си къщи.
В продължение на десет години все има една малка разлика, но важно е, че според тази статистика нещата стават така, както са определени. Защо е така, няма да се спираме да обясняваме, но има известни теории по този въпрос. Има някакви причини затова, но няма сега да ги обясняваме. Според мене, когато изгори една къща, това не е нищо друго, освен едно малко увеселение. Запалят къщата, и тя гори като факел.
към беседата >>
Това значи: първо ти дават сто или двеста лева и гледат дали ще ги върнеш.
Той започва с малкото момиченце, с малките величини. Той обиква първо децата. И като обикне децата, започват да му се доверяват. Защото, ако той се отнася към тях добре, ще се отнася добре и към големите. Това е обосновано на един естествен и разумен закон.
Това значи: първо ти дават сто или двеста лева и гледат дали ще ги върнеш.
Малкото момиченце е този малък капитал, тази малка сума. Младата мома е по-големият капитал, който влиза в обращение, а майката е още по-голям капитал. Малките деца са дребните пари, младата мома е капиталът в обращение, а майката, жената в дома е големият капитал. Та от това как ще постъпи някой с най-малкия капитал, ще се съди и за отношението му към големите капитали. Тази философия е права.
към беседата >>
Цялата бяла раса, пък и най-духовните усещат, че нещо вътре в тях ги смущава.
Сега вече сме в друга една епоха. До известно време се говореше за епоха на създаването, сега се говори за епоха на еволюцията, за възраждането на човека. Създаването е механически процес, а възраждането – органически. Сега всички хора са навлезли в органическия процес, вследствие на което всички усещат големи страдания. Кой как направи една пакост, или една погрешка, веднага съзнава, че не е така и страда.
Цялата бяла раса, пък и най-духовните усещат, че нещо вътре в тях ги смущава.
Едно вътрешно безпокойствие има в бялата раса. От гледището, от което излизам, аз считам това състояние много естествено. Това състояние е подобно на състоянието, в което се намира бременната жена, която започва да се безпокои как ще роди детето. Като останат няколко деня до раждането, тя започва да се безпокои, да не би да стане някаква катастрофа с детето, което е заченала. Страданията, които бялата раса носи, показват, че тя е бременна с нещо, и трябва да роди.
към беседата >>
В продължение на десет години все има една малка разлика, но важно е, че според тази статистика нещата стават така, както са определени.
Но статистиката показва, че не на всички свещеници работите се оправят. Някои мислят, че като се оженят, работите им ще се оправят, но статистиката показва, че не на всички женени работите се оправят. Сега понеже нямаме статистика за умрелите, не знаем как са там хората, до колко работите им са оправени, но и там статистиката показва, че като умрат хората, и там работите им остават неоправени. По всичко се вижда, че и най-вярната статистика изнася нещата тъй, както не са. Онези, които правят статистиките, виждат, че всяка година трябва да умират еди-колко си хора, трябва да потънат еди-колкото си парахода, трябва да изгорят еди-колкото си къщи.
В продължение на десет години все има една малка разлика, но важно е, че според тази статистика нещата стават така, както са определени.
Защо е така, няма да се спираме да обясняваме, но има известни теории по този въпрос. Има някакви причини затова, но няма сега да ги обясняваме. Според мене, когато изгори една къща, това не е нищо друго, освен едно малко увеселение. Запалят къщата, и тя гори като факел. И като се запали къщата, хората се събират наоколо, че една къща се запалила.
към беседата >>
Малкото момиченце е този малък капитал, тази малка сума.
Той обиква първо децата. И като обикне децата, започват да му се доверяват. Защото, ако той се отнася към тях добре, ще се отнася добре и към големите. Това е обосновано на един естествен и разумен закон. Това значи: първо ти дават сто или двеста лева и гледат дали ще ги върнеш.
Малкото момиченце е този малък капитал, тази малка сума.
Младата мома е по-големият капитал, който влиза в обращение, а майката е още по-голям капитал. Малките деца са дребните пари, младата мома е капиталът в обращение, а майката, жената в дома е големият капитал. Та от това как ще постъпи някой с най-малкия капитал, ще се съди и за отношението му към големите капитали. Тази философия е права. И затова казвате някому: Нямам доверие в тебе.
към беседата >>
Едно вътрешно безпокойствие има в бялата раса.
До известно време се говореше за епоха на създаването, сега се говори за епоха на еволюцията, за възраждането на човека. Създаването е механически процес, а възраждането – органически. Сега всички хора са навлезли в органическия процес, вследствие на което всички усещат големи страдания. Кой как направи една пакост, или една погрешка, веднага съзнава, че не е така и страда. Цялата бяла раса, пък и най-духовните усещат, че нещо вътре в тях ги смущава.
Едно вътрешно безпокойствие има в бялата раса.
От гледището, от което излизам, аз считам това състояние много естествено. Това състояние е подобно на състоянието, в което се намира бременната жена, която започва да се безпокои как ще роди детето. Като останат няколко деня до раждането, тя започва да се безпокои, да не би да стане някаква катастрофа с детето, което е заченала. Страданията, които бялата раса носи, показват, че тя е бременна с нещо, и трябва да роди. От бялата раса трябва да се роди шестата раса.
към беседата >>
Защо е така, няма да се спираме да обясняваме, но има известни теории по този въпрос.
Някои мислят, че като се оженят, работите им ще се оправят, но статистиката показва, че не на всички женени работите се оправят. Сега понеже нямаме статистика за умрелите, не знаем как са там хората, до колко работите им са оправени, но и там статистиката показва, че като умрат хората, и там работите им остават неоправени. По всичко се вижда, че и най-вярната статистика изнася нещата тъй, както не са. Онези, които правят статистиките, виждат, че всяка година трябва да умират еди-колко си хора, трябва да потънат еди-колкото си парахода, трябва да изгорят еди-колкото си къщи. В продължение на десет години все има една малка разлика, но важно е, че според тази статистика нещата стават така, както са определени.
Защо е така, няма да се спираме да обясняваме, но има известни теории по този въпрос.
Има някакви причини затова, но няма сега да ги обясняваме. Според мене, когато изгори една къща, това не е нищо друго, освен едно малко увеселение. Запалят къщата, и тя гори като факел. И като се запали къщата, хората се събират наоколо, че една къща се запалила. И когато човек изгуби парите си, и това е едно развлечение.
към беседата >>
Младата мома е по-големият капитал, който влиза в обращение, а майката е още по-голям капитал.
И като обикне децата, започват да му се доверяват. Защото, ако той се отнася към тях добре, ще се отнася добре и към големите. Това е обосновано на един естествен и разумен закон. Това значи: първо ти дават сто или двеста лева и гледат дали ще ги върнеш. Малкото момиченце е този малък капитал, тази малка сума.
Младата мома е по-големият капитал, който влиза в обращение, а майката е още по-голям капитал.
Малките деца са дребните пари, младата мома е капиталът в обращение, а майката, жената в дома е големият капитал. Та от това как ще постъпи някой с най-малкия капитал, ще се съди и за отношението му към големите капитали. Тази философия е права. И затова казвате някому: Нямам доверие в тебе. Не се докачайте.
към беседата >>
От гледището, от което излизам, аз считам това състояние много естествено.
Създаването е механически процес, а възраждането – органически. Сега всички хора са навлезли в органическия процес, вследствие на което всички усещат големи страдания. Кой как направи една пакост, или една погрешка, веднага съзнава, че не е така и страда. Цялата бяла раса, пък и най-духовните усещат, че нещо вътре в тях ги смущава. Едно вътрешно безпокойствие има в бялата раса.
От гледището, от което излизам, аз считам това състояние много естествено.
Това състояние е подобно на състоянието, в което се намира бременната жена, която започва да се безпокои как ще роди детето. Като останат няколко деня до раждането, тя започва да се безпокои, да не би да стане някаква катастрофа с детето, което е заченала. Страданията, които бялата раса носи, показват, че тя е бременна с нещо, и трябва да роди. От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Това е вече бременността.
към беседата >>
Има някакви причини затова, но няма сега да ги обясняваме.
Сега понеже нямаме статистика за умрелите, не знаем как са там хората, до колко работите им са оправени, но и там статистиката показва, че като умрат хората, и там работите им остават неоправени. По всичко се вижда, че и най-вярната статистика изнася нещата тъй, както не са. Онези, които правят статистиките, виждат, че всяка година трябва да умират еди-колко си хора, трябва да потънат еди-колкото си парахода, трябва да изгорят еди-колкото си къщи. В продължение на десет години все има една малка разлика, но важно е, че според тази статистика нещата стават така, както са определени. Защо е така, няма да се спираме да обясняваме, но има известни теории по този въпрос.
Има някакви причини затова, но няма сега да ги обясняваме.
Според мене, когато изгори една къща, това не е нищо друго, освен едно малко увеселение. Запалят къщата, и тя гори като факел. И като се запали къщата, хората се събират наоколо, че една къща се запалила. И когато човек изгуби парите си, и това е едно развлечение. Докато е бил богат, никой не е виждал този човек.
към беседата >>
Малките деца са дребните пари, младата мома е капиталът в обращение, а майката, жената в дома е големият капитал.
Защото, ако той се отнася към тях добре, ще се отнася добре и към големите. Това е обосновано на един естествен и разумен закон. Това значи: първо ти дават сто или двеста лева и гледат дали ще ги върнеш. Малкото момиченце е този малък капитал, тази малка сума. Младата мома е по-големият капитал, който влиза в обращение, а майката е още по-голям капитал.
Малките деца са дребните пари, младата мома е капиталът в обращение, а майката, жената в дома е големият капитал.
Та от това как ще постъпи някой с най-малкия капитал, ще се съди и за отношението му към големите капитали. Тази философия е права. И затова казвате някому: Нямам доверие в тебе. Не се докачайте. Аз съм срещал много деца умни, знаят как да постъпват.
към беседата >>
Това състояние е подобно на състоянието, в което се намира бременната жена, която започва да се безпокои как ще роди детето.
Сега всички хора са навлезли в органическия процес, вследствие на което всички усещат големи страдания. Кой как направи една пакост, или една погрешка, веднага съзнава, че не е така и страда. Цялата бяла раса, пък и най-духовните усещат, че нещо вътре в тях ги смущава. Едно вътрешно безпокойствие има в бялата раса. От гледището, от което излизам, аз считам това състояние много естествено.
Това състояние е подобно на състоянието, в което се намира бременната жена, която започва да се безпокои как ще роди детето.
Като останат няколко деня до раждането, тя започва да се безпокои, да не би да стане някаква катастрофа с детето, което е заченала. Страданията, които бялата раса носи, показват, че тя е бременна с нещо, и трябва да роди. От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Това е вече бременността. От тази раса ще се роди новата раса, новите хора.
към беседата >>
Според мене, когато изгори една къща, това не е нищо друго, освен едно малко увеселение.
По всичко се вижда, че и най-вярната статистика изнася нещата тъй, както не са. Онези, които правят статистиките, виждат, че всяка година трябва да умират еди-колко си хора, трябва да потънат еди-колкото си парахода, трябва да изгорят еди-колкото си къщи. В продължение на десет години все има една малка разлика, но важно е, че според тази статистика нещата стават така, както са определени. Защо е така, няма да се спираме да обясняваме, но има известни теории по този въпрос. Има някакви причини затова, но няма сега да ги обясняваме.
Според мене, когато изгори една къща, това не е нищо друго, освен едно малко увеселение.
Запалят къщата, и тя гори като факел. И като се запали къщата, хората се събират наоколо, че една къща се запалила. И когато човек изгуби парите си, и това е едно развлечение. Докато е бил богат, никой не е виждал този човек. Щом осиромашее, той почва да слиза от високото място и да се движи между хората.
към беседата >>
Та от това как ще постъпи някой с най-малкия капитал, ще се съди и за отношението му към големите капитали.
Това е обосновано на един естествен и разумен закон. Това значи: първо ти дават сто или двеста лева и гледат дали ще ги върнеш. Малкото момиченце е този малък капитал, тази малка сума. Младата мома е по-големият капитал, който влиза в обращение, а майката е още по-голям капитал. Малките деца са дребните пари, младата мома е капиталът в обращение, а майката, жената в дома е големият капитал.
Та от това как ще постъпи някой с най-малкия капитал, ще се съди и за отношението му към големите капитали.
Тази философия е права. И затова казвате някому: Нямам доверие в тебе. Не се докачайте. Аз съм срещал много деца умни, знаят как да постъпват. Аз се радвам на тяхната философия.
към беседата >>
Като останат няколко деня до раждането, тя започва да се безпокои, да не би да стане някаква катастрофа с детето, което е заченала.
Кой как направи една пакост, или една погрешка, веднага съзнава, че не е така и страда. Цялата бяла раса, пък и най-духовните усещат, че нещо вътре в тях ги смущава. Едно вътрешно безпокойствие има в бялата раса. От гледището, от което излизам, аз считам това състояние много естествено. Това състояние е подобно на състоянието, в което се намира бременната жена, която започва да се безпокои как ще роди детето.
Като останат няколко деня до раждането, тя започва да се безпокои, да не би да стане някаква катастрофа с детето, което е заченала.
Страданията, които бялата раса носи, показват, че тя е бременна с нещо, и трябва да роди. От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Това е вече бременността. От тази раса ще се роди новата раса, новите хора. Тези големи страдания, тези катастрофи, това изтичане на кръв, показва, че тя е дошла до едно бременно състояние, от което трябва да се роди бъдещето, великото в света.
към беседата >>
Запалят къщата, и тя гори като факел.
Онези, които правят статистиките, виждат, че всяка година трябва да умират еди-колко си хора, трябва да потънат еди-колкото си парахода, трябва да изгорят еди-колкото си къщи. В продължение на десет години все има една малка разлика, но важно е, че според тази статистика нещата стават така, както са определени. Защо е така, няма да се спираме да обясняваме, но има известни теории по този въпрос. Има някакви причини затова, но няма сега да ги обясняваме. Според мене, когато изгори една къща, това не е нищо друго, освен едно малко увеселение.
Запалят къщата, и тя гори като факел.
И като се запали къщата, хората се събират наоколо, че една къща се запалила. И когато човек изгуби парите си, и това е едно развлечение. Докато е бил богат, никой не е виждал този човек. Щом осиромашее, той почва да слиза от високото място и да се движи между хората. Най-първо е бил надут, трябвало е по няколко пъти да хлопаш на вратата му, за да отидеш при него.
към беседата >>
Тази философия е права.
Това значи: първо ти дават сто или двеста лева и гледат дали ще ги върнеш. Малкото момиченце е този малък капитал, тази малка сума. Младата мома е по-големият капитал, който влиза в обращение, а майката е още по-голям капитал. Малките деца са дребните пари, младата мома е капиталът в обращение, а майката, жената в дома е големият капитал. Та от това как ще постъпи някой с най-малкия капитал, ще се съди и за отношението му към големите капитали.
Тази философия е права.
И затова казвате някому: Нямам доверие в тебе. Не се докачайте. Аз съм срещал много деца умни, знаят как да постъпват. Аз се радвам на тяхната философия. Много деца са ми разправяли.
към беседата >>
Страданията, които бялата раса носи, показват, че тя е бременна с нещо, и трябва да роди.
Цялата бяла раса, пък и най-духовните усещат, че нещо вътре в тях ги смущава. Едно вътрешно безпокойствие има в бялата раса. От гледището, от което излизам, аз считам това състояние много естествено. Това състояние е подобно на състоянието, в което се намира бременната жена, която започва да се безпокои как ще роди детето. Като останат няколко деня до раждането, тя започва да се безпокои, да не би да стане някаква катастрофа с детето, което е заченала.
Страданията, които бялата раса носи, показват, че тя е бременна с нещо, и трябва да роди.
От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Това е вече бременността. От тази раса ще се роди новата раса, новите хора. Тези големи страдания, тези катастрофи, това изтичане на кръв, показва, че тя е дошла до едно бременно състояние, от което трябва да се роди бъдещето, великото в света. Колкото страданията са по-големи, толкова и ние сме по-близо до онзи вътрешен момент на раждане.
към беседата >>
И като се запали къщата, хората се събират наоколо, че една къща се запалила.
В продължение на десет години все има една малка разлика, но важно е, че според тази статистика нещата стават така, както са определени. Защо е така, няма да се спираме да обясняваме, но има известни теории по този въпрос. Има някакви причини затова, но няма сега да ги обясняваме. Според мене, когато изгори една къща, това не е нищо друго, освен едно малко увеселение. Запалят къщата, и тя гори като факел.
И като се запали къщата, хората се събират наоколо, че една къща се запалила.
И когато човек изгуби парите си, и това е едно развлечение. Докато е бил богат, никой не е виждал този човек. Щом осиромашее, той почва да слиза от високото място и да се движи между хората. Най-първо е бил надут, трябвало е по няколко пъти да хлопаш на вратата му, за да отидеш при него. Като осиромашее, той става достъпен, и всички му казват добър ден.
към беседата >>
И затова казвате някому: Нямам доверие в тебе.
Малкото момиченце е този малък капитал, тази малка сума. Младата мома е по-големият капитал, който влиза в обращение, а майката е още по-голям капитал. Малките деца са дребните пари, младата мома е капиталът в обращение, а майката, жената в дома е големият капитал. Та от това как ще постъпи някой с най-малкия капитал, ще се съди и за отношението му към големите капитали. Тази философия е права.
И затова казвате някому: Нямам доверие в тебе.
Не се докачайте. Аз съм срещал много деца умни, знаят как да постъпват. Аз се радвам на тяхната философия. Много деца са ми разправяли. То казва: Дойде някой, започне да разправя някои работи, които не са по Бога.
към беседата >>
От бялата раса трябва да се роди шестата раса.
Едно вътрешно безпокойствие има в бялата раса. От гледището, от което излизам, аз считам това състояние много естествено. Това състояние е подобно на състоянието, в което се намира бременната жена, която започва да се безпокои как ще роди детето. Като останат няколко деня до раждането, тя започва да се безпокои, да не би да стане някаква катастрофа с детето, което е заченала. Страданията, които бялата раса носи, показват, че тя е бременна с нещо, и трябва да роди.
От бялата раса трябва да се роди шестата раса.
Това е вече бременността. От тази раса ще се роди новата раса, новите хора. Тези големи страдания, тези катастрофи, това изтичане на кръв, показва, че тя е дошла до едно бременно състояние, от което трябва да се роди бъдещето, великото в света. Колкото страданията са по-големи, толкова и ние сме по-близо до онзи вътрешен момент на раждане. – Вътрешно раждане.
към беседата >>
И когато човек изгуби парите си, и това е едно развлечение.
Защо е така, няма да се спираме да обясняваме, но има известни теории по този въпрос. Има някакви причини затова, но няма сега да ги обясняваме. Според мене, когато изгори една къща, това не е нищо друго, освен едно малко увеселение. Запалят къщата, и тя гори като факел. И като се запали къщата, хората се събират наоколо, че една къща се запалила.
И когато човек изгуби парите си, и това е едно развлечение.
Докато е бил богат, никой не е виждал този човек. Щом осиромашее, той почва да слиза от високото място и да се движи между хората. Най-първо е бил надут, трябвало е по няколко пъти да хлопаш на вратата му, за да отидеш при него. Като осиромашее, той става достъпен, и всички му казват добър ден. Сега някои питат: Защо хората осиромашават?
към беседата >>
Не се докачайте.
Младата мома е по-големият капитал, който влиза в обращение, а майката е още по-голям капитал. Малките деца са дребните пари, младата мома е капиталът в обращение, а майката, жената в дома е големият капитал. Та от това как ще постъпи някой с най-малкия капитал, ще се съди и за отношението му към големите капитали. Тази философия е права. И затова казвате някому: Нямам доверие в тебе.
Не се докачайте.
Аз съм срещал много деца умни, знаят как да постъпват. Аз се радвам на тяхната философия. Много деца са ми разправяли. То казва: Дойде някой, започне да разправя някои работи, които не са по Бога. Настани се, като че ни лук ял, ни лук мирисал.
към беседата >>
Това е вече бременността.
От гледището, от което излизам, аз считам това състояние много естествено. Това състояние е подобно на състоянието, в което се намира бременната жена, която започва да се безпокои как ще роди детето. Като останат няколко деня до раждането, тя започва да се безпокои, да не би да стане някаква катастрофа с детето, което е заченала. Страданията, които бялата раса носи, показват, че тя е бременна с нещо, и трябва да роди. От бялата раса трябва да се роди шестата раса.
Това е вече бременността.
От тази раса ще се роди новата раса, новите хора. Тези големи страдания, тези катастрофи, това изтичане на кръв, показва, че тя е дошла до едно бременно състояние, от което трябва да се роди бъдещето, великото в света. Колкото страданията са по-големи, толкова и ние сме по-близо до онзи вътрешен момент на раждане. – Вътрешно раждане. Ето, и Христос, Който дойде да проповядва това учение, Той сам трябваше да мине през големи страдания.
към беседата >>
Докато е бил богат, никой не е виждал този човек.
Има някакви причини затова, но няма сега да ги обясняваме. Според мене, когато изгори една къща, това не е нищо друго, освен едно малко увеселение. Запалят къщата, и тя гори като факел. И като се запали къщата, хората се събират наоколо, че една къща се запалила. И когато човек изгуби парите си, и това е едно развлечение.
Докато е бил богат, никой не е виждал този човек.
Щом осиромашее, той почва да слиза от високото място и да се движи между хората. Най-първо е бил надут, трябвало е по няколко пъти да хлопаш на вратата му, за да отидеш при него. Като осиромашее, той става достъпен, и всички му казват добър ден. Сега някои питат: Защо хората осиромашават? Аз питам: Защо хората забогатяват?
към беседата >>
Аз съм срещал много деца умни, знаят как да постъпват.
Малките деца са дребните пари, младата мома е капиталът в обращение, а майката, жената в дома е големият капитал. Та от това как ще постъпи някой с най-малкия капитал, ще се съди и за отношението му към големите капитали. Тази философия е права. И затова казвате някому: Нямам доверие в тебе. Не се докачайте.
Аз съм срещал много деца умни, знаят как да постъпват.
Аз се радвам на тяхната философия. Много деца са ми разправяли. То казва: Дойде някой, започне да разправя някои работи, които не са по Бога. Настани се, като че ни лук ял, ни лук мирисал. Като дойде майка ми, той иска да си отиде. Защо?
към беседата >>
От тази раса ще се роди новата раса, новите хора.
Това състояние е подобно на състоянието, в което се намира бременната жена, която започва да се безпокои как ще роди детето. Като останат няколко деня до раждането, тя започва да се безпокои, да не би да стане някаква катастрофа с детето, което е заченала. Страданията, които бялата раса носи, показват, че тя е бременна с нещо, и трябва да роди. От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Това е вече бременността.
От тази раса ще се роди новата раса, новите хора.
Тези големи страдания, тези катастрофи, това изтичане на кръв, показва, че тя е дошла до едно бременно състояние, от което трябва да се роди бъдещето, великото в света. Колкото страданията са по-големи, толкова и ние сме по-близо до онзи вътрешен момент на раждане. – Вътрешно раждане. Ето, и Христос, Който дойде да проповядва това учение, Той сам трябваше да мине през големи страдания. Представете си един човек, който беше толкова чувствителен, и който сам лекуваше болни, правеше чудеса, в 24 часа трябваше да дойде при него един легион от шест хиляди души войници да му се гаврят, да го плюят, да го ругаят, да го бият и отгоре на това да Му дадат да носи един дървен кръст.
към беседата >>
Щом осиромашее, той почва да слиза от високото място и да се движи между хората.
Според мене, когато изгори една къща, това не е нищо друго, освен едно малко увеселение. Запалят къщата, и тя гори като факел. И като се запали къщата, хората се събират наоколо, че една къща се запалила. И когато човек изгуби парите си, и това е едно развлечение. Докато е бил богат, никой не е виждал този човек.
Щом осиромашее, той почва да слиза от високото място и да се движи между хората.
Най-първо е бил надут, трябвало е по няколко пъти да хлопаш на вратата му, за да отидеш при него. Като осиромашее, той става достъпен, и всички му казват добър ден. Сега някои питат: Защо хората осиромашават? Аз питам: Защо хората забогатяват? Някои питат, защо хората умират.
към беседата >>
Аз се радвам на тяхната философия.
Та от това как ще постъпи някой с най-малкия капитал, ще се съди и за отношението му към големите капитали. Тази философия е права. И затова казвате някому: Нямам доверие в тебе. Не се докачайте. Аз съм срещал много деца умни, знаят как да постъпват.
Аз се радвам на тяхната философия.
Много деца са ми разправяли. То казва: Дойде някой, започне да разправя някои работи, които не са по Бога. Настани се, като че ни лук ял, ни лук мирисал. Като дойде майка ми, той иска да си отиде. Защо? – Майка ти много обича да ви чете, че така не било, че иначе не било.
към беседата >>
Тези големи страдания, тези катастрофи, това изтичане на кръв, показва, че тя е дошла до едно бременно състояние, от което трябва да се роди бъдещето, великото в света.
Като останат няколко деня до раждането, тя започва да се безпокои, да не би да стане някаква катастрофа с детето, което е заченала. Страданията, които бялата раса носи, показват, че тя е бременна с нещо, и трябва да роди. От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Това е вече бременността. От тази раса ще се роди новата раса, новите хора.
Тези големи страдания, тези катастрофи, това изтичане на кръв, показва, че тя е дошла до едно бременно състояние, от което трябва да се роди бъдещето, великото в света.
Колкото страданията са по-големи, толкова и ние сме по-близо до онзи вътрешен момент на раждане. – Вътрешно раждане. Ето, и Христос, Който дойде да проповядва това учение, Той сам трябваше да мине през големи страдания. Представете си един човек, който беше толкова чувствителен, и който сам лекуваше болни, правеше чудеса, в 24 часа трябваше да дойде при него един легион от шест хиляди души войници да му се гаврят, да го плюят, да го ругаят, да го бият и отгоре на това да Му дадат да носи един дървен кръст. И Той имаше човешко достойнство.
към беседата >>
Най-първо е бил надут, трябвало е по няколко пъти да хлопаш на вратата му, за да отидеш при него.
Запалят къщата, и тя гори като факел. И като се запали къщата, хората се събират наоколо, че една къща се запалила. И когато човек изгуби парите си, и това е едно развлечение. Докато е бил богат, никой не е виждал този човек. Щом осиромашее, той почва да слиза от високото място и да се движи между хората.
Най-първо е бил надут, трябвало е по няколко пъти да хлопаш на вратата му, за да отидеш при него.
Като осиромашее, той става достъпен, и всички му казват добър ден. Сега някои питат: Защо хората осиромашават? Аз питам: Защо хората забогатяват? Някои питат, защо хората умират. Аз питам: Защо хората се раждат?
към беседата >>
Много деца са ми разправяли.
Тази философия е права. И затова казвате някому: Нямам доверие в тебе. Не се докачайте. Аз съм срещал много деца умни, знаят как да постъпват. Аз се радвам на тяхната философия.
Много деца са ми разправяли.
То казва: Дойде някой, започне да разправя някои работи, които не са по Бога. Настани се, като че ни лук ял, ни лук мирисал. Като дойде майка ми, той иска да си отиде. Защо? – Майка ти много обича да ви чете, че така не било, че иначе не било. – Какво ти чете майка ти?
към беседата >>
Колкото страданията са по-големи, толкова и ние сме по-близо до онзи вътрешен момент на раждане.
Страданията, които бялата раса носи, показват, че тя е бременна с нещо, и трябва да роди. От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Това е вече бременността. От тази раса ще се роди новата раса, новите хора. Тези големи страдания, тези катастрофи, това изтичане на кръв, показва, че тя е дошла до едно бременно състояние, от което трябва да се роди бъдещето, великото в света.
Колкото страданията са по-големи, толкова и ние сме по-близо до онзи вътрешен момент на раждане.
– Вътрешно раждане. Ето, и Христос, Който дойде да проповядва това учение, Той сам трябваше да мине през големи страдания. Представете си един човек, който беше толкова чувствителен, и който сам лекуваше болни, правеше чудеса, в 24 часа трябваше да дойде при него един легион от шест хиляди души войници да му се гаврят, да го плюят, да го ругаят, да го бият и отгоре на това да Му дадат да носи един дървен кръст. И Той имаше човешко достойнство. Като беше подложен на това изпитание, кръв излизаше от порите му.
към беседата >>
Като осиромашее, той става достъпен, и всички му казват добър ден.
И като се запали къщата, хората се събират наоколо, че една къща се запалила. И когато човек изгуби парите си, и това е едно развлечение. Докато е бил богат, никой не е виждал този човек. Щом осиромашее, той почва да слиза от високото място и да се движи между хората. Най-първо е бил надут, трябвало е по няколко пъти да хлопаш на вратата му, за да отидеш при него.
Като осиромашее, той става достъпен, и всички му казват добър ден.
Сега някои питат: Защо хората осиромашават? Аз питам: Защо хората забогатяват? Някои питат, защо хората умират. Аз питам: Защо хората се раждат? Някои питат, защо хората грешат.
към беседата >>
То казва: Дойде някой, започне да разправя някои работи, които не са по Бога.
И затова казвате някому: Нямам доверие в тебе. Не се докачайте. Аз съм срещал много деца умни, знаят как да постъпват. Аз се радвам на тяхната философия. Много деца са ми разправяли.
То казва: Дойде някой, започне да разправя някои работи, които не са по Бога.
Настани се, като че ни лук ял, ни лук мирисал. Като дойде майка ми, той иска да си отиде. Защо? – Майка ти много обича да ви чете, че така не било, че иначе не било. – Какво ти чете майка ти? – Срам ме е да ти кажа.
към беседата >>
– Вътрешно раждане.
От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Това е вече бременността. От тази раса ще се роди новата раса, новите хора. Тези големи страдания, тези катастрофи, това изтичане на кръв, показва, че тя е дошла до едно бременно състояние, от което трябва да се роди бъдещето, великото в света. Колкото страданията са по-големи, толкова и ние сме по-близо до онзи вътрешен момент на раждане.
– Вътрешно раждане.
Ето, и Христос, Който дойде да проповядва това учение, Той сам трябваше да мине през големи страдания. Представете си един човек, който беше толкова чувствителен, и който сам лекуваше болни, правеше чудеса, в 24 часа трябваше да дойде при него един легион от шест хиляди души войници да му се гаврят, да го плюят, да го ругаят, да го бият и отгоре на това да Му дадат да носи един дървен кръст. И Той имаше човешко достойнство. Като беше подложен на това изпитание, кръв излизаше от порите му. Чудно е, че при това положение сърцето му не се пукна.
към беседата >>
Сега някои питат: Защо хората осиромашават?
И когато човек изгуби парите си, и това е едно развлечение. Докато е бил богат, никой не е виждал този човек. Щом осиромашее, той почва да слиза от високото място и да се движи между хората. Най-първо е бил надут, трябвало е по няколко пъти да хлопаш на вратата му, за да отидеш при него. Като осиромашее, той става достъпен, и всички му казват добър ден.
Сега някои питат: Защо хората осиромашават?
Аз питам: Защо хората забогатяват? Някои питат, защо хората умират. Аз питам: Защо хората се раждат? Някои питат, защо хората грешат. Аз питам: Защо хората правят добро?
към беседата >>
Настани се, като че ни лук ял, ни лук мирисал.
Не се докачайте. Аз съм срещал много деца умни, знаят как да постъпват. Аз се радвам на тяхната философия. Много деца са ми разправяли. То казва: Дойде някой, започне да разправя някои работи, които не са по Бога.
Настани се, като че ни лук ял, ни лук мирисал.
Като дойде майка ми, той иска да си отиде. Защо? – Майка ти много обича да ви чете, че така не било, че иначе не било. – Какво ти чете майка ти? – Срам ме е да ти кажа. – Щом те е срам, и на мене не го казвай, и аз не искам да те слушам.
към беседата >>
Ето, и Христос, Който дойде да проповядва това учение, Той сам трябваше да мине през големи страдания.
Това е вече бременността. От тази раса ще се роди новата раса, новите хора. Тези големи страдания, тези катастрофи, това изтичане на кръв, показва, че тя е дошла до едно бременно състояние, от което трябва да се роди бъдещето, великото в света. Колкото страданията са по-големи, толкова и ние сме по-близо до онзи вътрешен момент на раждане. – Вътрешно раждане.
Ето, и Христос, Който дойде да проповядва това учение, Той сам трябваше да мине през големи страдания.
Представете си един човек, който беше толкова чувствителен, и който сам лекуваше болни, правеше чудеса, в 24 часа трябваше да дойде при него един легион от шест хиляди души войници да му се гаврят, да го плюят, да го ругаят, да го бият и отгоре на това да Му дадат да носи един дървен кръст. И Той имаше човешко достойнство. Като беше подложен на това изпитание, кръв излизаше от порите му. Чудно е, че при това положение сърцето му не се пукна. Всеки друг човек, на когото кръв излиза от порите му, непременно би се пукнало сърцето.
към беседата >>
Аз питам: Защо хората забогатяват?
Докато е бил богат, никой не е виждал този човек. Щом осиромашее, той почва да слиза от високото място и да се движи между хората. Най-първо е бил надут, трябвало е по няколко пъти да хлопаш на вратата му, за да отидеш при него. Като осиромашее, той става достъпен, и всички му казват добър ден. Сега някои питат: Защо хората осиромашават?
Аз питам: Защо хората забогатяват?
Някои питат, защо хората умират. Аз питам: Защо хората се раждат? Някои питат, защо хората грешат. Аз питам: Защо хората правят добро? И едното, и другото става.
към беседата >>
Като дойде майка ми, той иска да си отиде. Защо?
Аз съм срещал много деца умни, знаят как да постъпват. Аз се радвам на тяхната философия. Много деца са ми разправяли. То казва: Дойде някой, започне да разправя някои работи, които не са по Бога. Настани се, като че ни лук ял, ни лук мирисал.
Като дойде майка ми, той иска да си отиде. Защо?
– Майка ти много обича да ви чете, че така не било, че иначе не било. – Какво ти чете майка ти? – Срам ме е да ти кажа. – Щом те е срам, и на мене не го казвай, и аз не искам да те слушам. Тогава, казваш: Направи това, което не те е срам, и което е приятно и на майка ти, и на мене, че да не те е срам.
към беседата >>
Представете си един човек, който беше толкова чувствителен, и който сам лекуваше болни, правеше чудеса, в 24 часа трябваше да дойде при него един легион от шест хиляди души войници да му се гаврят, да го плюят, да го ругаят, да го бият и отгоре на това да Му дадат да носи един дървен кръст.
От тази раса ще се роди новата раса, новите хора. Тези големи страдания, тези катастрофи, това изтичане на кръв, показва, че тя е дошла до едно бременно състояние, от което трябва да се роди бъдещето, великото в света. Колкото страданията са по-големи, толкова и ние сме по-близо до онзи вътрешен момент на раждане. – Вътрешно раждане. Ето, и Христос, Който дойде да проповядва това учение, Той сам трябваше да мине през големи страдания.
Представете си един човек, който беше толкова чувствителен, и който сам лекуваше болни, правеше чудеса, в 24 часа трябваше да дойде при него един легион от шест хиляди души войници да му се гаврят, да го плюят, да го ругаят, да го бият и отгоре на това да Му дадат да носи един дървен кръст.
И Той имаше човешко достойнство. Като беше подложен на това изпитание, кръв излизаше от порите му. Чудно е, че при това положение сърцето му не се пукна. Всеки друг човек, на когото кръв излиза от порите му, непременно би се пукнало сърцето. Тази кръв излезе от Христа по причина на голямото, на високото налягане, на което се намираше.
към беседата >>
Някои питат, защо хората умират.
Щом осиромашее, той почва да слиза от високото място и да се движи между хората. Най-първо е бил надут, трябвало е по няколко пъти да хлопаш на вратата му, за да отидеш при него. Като осиромашее, той става достъпен, и всички му казват добър ден. Сега някои питат: Защо хората осиромашават? Аз питам: Защо хората забогатяват?
Някои питат, защо хората умират.
Аз питам: Защо хората се раждат? Някои питат, защо хората грешат. Аз питам: Защо хората правят добро? И едното, и другото става. Аз виждам, че хората гледат на тия неща, на доброто и на злото, като на две противоположни неща.
към беседата >>
– Майка ти много обича да ви чете, че така не било, че иначе не било.
Аз се радвам на тяхната философия. Много деца са ми разправяли. То казва: Дойде някой, започне да разправя някои работи, които не са по Бога. Настани се, като че ни лук ял, ни лук мирисал. Като дойде майка ми, той иска да си отиде. Защо?
– Майка ти много обича да ви чете, че така не било, че иначе не било.
– Какво ти чете майка ти? – Срам ме е да ти кажа. – Щом те е срам, и на мене не го казвай, и аз не искам да те слушам. Тогава, казваш: Направи това, което не те е срам, и което е приятно и на майка ти, и на мене, че да не те е срам. Някой казва: Много те обичам.
към беседата >>
И Той имаше човешко достойнство.
Тези големи страдания, тези катастрофи, това изтичане на кръв, показва, че тя е дошла до едно бременно състояние, от което трябва да се роди бъдещето, великото в света. Колкото страданията са по-големи, толкова и ние сме по-близо до онзи вътрешен момент на раждане. – Вътрешно раждане. Ето, и Христос, Който дойде да проповядва това учение, Той сам трябваше да мине през големи страдания. Представете си един човек, който беше толкова чувствителен, и който сам лекуваше болни, правеше чудеса, в 24 часа трябваше да дойде при него един легион от шест хиляди души войници да му се гаврят, да го плюят, да го ругаят, да го бият и отгоре на това да Му дадат да носи един дървен кръст.
И Той имаше човешко достойнство.
Като беше подложен на това изпитание, кръв излизаше от порите му. Чудно е, че при това положение сърцето му не се пукна. Всеки друг човек, на когото кръв излиза от порите му, непременно би се пукнало сърцето. Тази кръв излезе от Христа по причина на голямото, на високото налягане, на което се намираше. Но и при това положение сърцето му не се пукна.
към беседата >>
Аз питам: Защо хората се раждат?
Най-първо е бил надут, трябвало е по няколко пъти да хлопаш на вратата му, за да отидеш при него. Като осиромашее, той става достъпен, и всички му казват добър ден. Сега някои питат: Защо хората осиромашават? Аз питам: Защо хората забогатяват? Някои питат, защо хората умират.
Аз питам: Защо хората се раждат?
Някои питат, защо хората грешат. Аз питам: Защо хората правят добро? И едното, и другото става. Аз виждам, че хората гледат на тия неща, на доброто и на злото, като на две противоположни неща. Злото е последствие от доброто.
към беседата >>
– Какво ти чете майка ти?
Много деца са ми разправяли. То казва: Дойде някой, започне да разправя някои работи, които не са по Бога. Настани се, като че ни лук ял, ни лук мирисал. Като дойде майка ми, той иска да си отиде. Защо? – Майка ти много обича да ви чете, че така не било, че иначе не било.
– Какво ти чете майка ти?
– Срам ме е да ти кажа. – Щом те е срам, и на мене не го казвай, и аз не искам да те слушам. Тогава, казваш: Направи това, което не те е срам, и което е приятно и на майка ти, и на мене, че да не те е срам. Някой казва: Много те обичам. – Кажи го на майка си.
към беседата >>
Като беше подложен на това изпитание, кръв излизаше от порите му.
Колкото страданията са по-големи, толкова и ние сме по-близо до онзи вътрешен момент на раждане. – Вътрешно раждане. Ето, и Христос, Който дойде да проповядва това учение, Той сам трябваше да мине през големи страдания. Представете си един човек, който беше толкова чувствителен, и който сам лекуваше болни, правеше чудеса, в 24 часа трябваше да дойде при него един легион от шест хиляди души войници да му се гаврят, да го плюят, да го ругаят, да го бият и отгоре на това да Му дадат да носи един дървен кръст. И Той имаше човешко достойнство.
Като беше подложен на това изпитание, кръв излизаше от порите му.
Чудно е, че при това положение сърцето му не се пукна. Всеки друг човек, на когото кръв излиза от порите му, непременно би се пукнало сърцето. Тази кръв излезе от Христа по причина на голямото, на високото налягане, на което се намираше. Но и при това положение сърцето му не се пукна. Ако се качите на височина от няколко хиляди километра, от тялото ви ще почне да излиза кръв, което се дължи на външното голямо налягане в сравнение с вътрешното.
към беседата >>
Някои питат, защо хората грешат.
Като осиромашее, той става достъпен, и всички му казват добър ден. Сега някои питат: Защо хората осиромашават? Аз питам: Защо хората забогатяват? Някои питат, защо хората умират. Аз питам: Защо хората се раждат?
Някои питат, защо хората грешат.
Аз питам: Защо хората правят добро? И едното, и другото става. Аз виждам, че хората гледат на тия неща, на доброто и на злото, като на две противоположни неща. Злото е последствие от доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие.
към беседата >>
– Срам ме е да ти кажа.
То казва: Дойде някой, започне да разправя някои работи, които не са по Бога. Настани се, като че ни лук ял, ни лук мирисал. Като дойде майка ми, той иска да си отиде. Защо? – Майка ти много обича да ви чете, че така не било, че иначе не било. – Какво ти чете майка ти?
– Срам ме е да ти кажа.
– Щом те е срам, и на мене не го казвай, и аз не искам да те слушам. Тогава, казваш: Направи това, което не те е срам, и което е приятно и на майка ти, и на мене, че да не те е срам. Някой казва: Много те обичам. – Кажи го на майка си. Не мога да кажа на майка си.
към беседата >>
Чудно е, че при това положение сърцето му не се пукна.
– Вътрешно раждане. Ето, и Христос, Който дойде да проповядва това учение, Той сам трябваше да мине през големи страдания. Представете си един човек, който беше толкова чувствителен, и който сам лекуваше болни, правеше чудеса, в 24 часа трябваше да дойде при него един легион от шест хиляди души войници да му се гаврят, да го плюят, да го ругаят, да го бият и отгоре на това да Му дадат да носи един дървен кръст. И Той имаше човешко достойнство. Като беше подложен на това изпитание, кръв излизаше от порите му.
Чудно е, че при това положение сърцето му не се пукна.
Всеки друг човек, на когото кръв излиза от порите му, непременно би се пукнало сърцето. Тази кръв излезе от Христа по причина на голямото, на високото налягане, на което се намираше. Но и при това положение сърцето му не се пукна. Ако се качите на височина от няколко хиляди километра, от тялото ви ще почне да излиза кръв, което се дължи на външното голямо налягане в сравнение с вътрешното. Има хора, у които вътрешното налягане е по-голямо от външното.
към беседата >>
Аз питам: Защо хората правят добро?
Сега някои питат: Защо хората осиромашават? Аз питам: Защо хората забогатяват? Някои питат, защо хората умират. Аз питам: Защо хората се раждат? Някои питат, защо хората грешат.
Аз питам: Защо хората правят добро?
И едното, и другото става. Аз виждам, че хората гледат на тия неща, на доброто и на злото, като на две противоположни неща. Злото е последствие от доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причина, злото е едно последствие на доброто.
към беседата >>
– Щом те е срам, и на мене не го казвай, и аз не искам да те слушам.
Настани се, като че ни лук ял, ни лук мирисал. Като дойде майка ми, той иска да си отиде. Защо? – Майка ти много обича да ви чете, че така не било, че иначе не било. – Какво ти чете майка ти? – Срам ме е да ти кажа.
– Щом те е срам, и на мене не го казвай, и аз не искам да те слушам.
Тогава, казваш: Направи това, което не те е срам, и което е приятно и на майка ти, и на мене, че да не те е срам. Някой казва: Много те обичам. – Кажи го на майка си. Не мога да кажа на майка си. – Щом не може да каже на майка си, аз зная вече какъв е законът.
към беседата >>
Всеки друг човек, на когото кръв излиза от порите му, непременно би се пукнало сърцето.
Ето, и Христос, Който дойде да проповядва това учение, Той сам трябваше да мине през големи страдания. Представете си един човек, който беше толкова чувствителен, и който сам лекуваше болни, правеше чудеса, в 24 часа трябваше да дойде при него един легион от шест хиляди души войници да му се гаврят, да го плюят, да го ругаят, да го бият и отгоре на това да Му дадат да носи един дървен кръст. И Той имаше човешко достойнство. Като беше подложен на това изпитание, кръв излизаше от порите му. Чудно е, че при това положение сърцето му не се пукна.
Всеки друг човек, на когото кръв излиза от порите му, непременно би се пукнало сърцето.
Тази кръв излезе от Христа по причина на голямото, на високото налягане, на което се намираше. Но и при това положение сърцето му не се пукна. Ако се качите на височина от няколко хиляди километра, от тялото ви ще почне да излиза кръв, което се дължи на външното голямо налягане в сравнение с вътрешното. Има хора, у които вътрешното налягане е по-голямо от външното. Мисълта, която мъчеше Христа беше толкова силна, че кръв почна да изтича от порите му, но сърцето му издържа, не се пукна.
към беседата >>
И едното, и другото става.
Аз питам: Защо хората забогатяват? Някои питат, защо хората умират. Аз питам: Защо хората се раждат? Някои питат, защо хората грешат. Аз питам: Защо хората правят добро?
И едното, и другото става.
Аз виждам, че хората гледат на тия неща, на доброто и на злото, като на две противоположни неща. Злото е последствие от доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причина, злото е едно последствие на доброто. Не цяло последствие, но на половина.
към беседата >>
Тогава, казваш: Направи това, което не те е срам, и което е приятно и на майка ти, и на мене, че да не те е срам.
Като дойде майка ми, той иска да си отиде. Защо? – Майка ти много обича да ви чете, че така не било, че иначе не било. – Какво ти чете майка ти? – Срам ме е да ти кажа. – Щом те е срам, и на мене не го казвай, и аз не искам да те слушам.
Тогава, казваш: Направи това, което не те е срам, и което е приятно и на майка ти, и на мене, че да не те е срам.
Някой казва: Много те обичам. – Кажи го на майка си. Не мога да кажа на майка си. – Щом не може да каже на майка си, аз зная вече какъв е законът. Казвам: Ти обичай първо майка си и баща си, после брат си и сестра си, а най-после остави за мене.
към беседата >>
Тази кръв излезе от Христа по причина на голямото, на високото налягане, на което се намираше.
Представете си един човек, който беше толкова чувствителен, и който сам лекуваше болни, правеше чудеса, в 24 часа трябваше да дойде при него един легион от шест хиляди души войници да му се гаврят, да го плюят, да го ругаят, да го бият и отгоре на това да Му дадат да носи един дървен кръст. И Той имаше човешко достойнство. Като беше подложен на това изпитание, кръв излизаше от порите му. Чудно е, че при това положение сърцето му не се пукна. Всеки друг човек, на когото кръв излиза от порите му, непременно би се пукнало сърцето.
Тази кръв излезе от Христа по причина на голямото, на високото налягане, на което се намираше.
Но и при това положение сърцето му не се пукна. Ако се качите на височина от няколко хиляди километра, от тялото ви ще почне да излиза кръв, което се дължи на външното голямо налягане в сравнение с вътрешното. Има хора, у които вътрешното налягане е по-голямо от външното. Мисълта, която мъчеше Христа беше толкова силна, че кръв почна да изтича от порите му, но сърцето му издържа, не се пукна. Но и като Го качиха на кръста, пак не Му остана време за Неговата мъка.
към беседата >>
Аз виждам, че хората гледат на тия неща, на доброто и на злото, като на две противоположни неща.
Някои питат, защо хората умират. Аз питам: Защо хората се раждат? Някои питат, защо хората грешат. Аз питам: Защо хората правят добро? И едното, и другото става.
Аз виждам, че хората гледат на тия неща, на доброто и на злото, като на две противоположни неща.
Злото е последствие от доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причина, злото е едно последствие на доброто. Не цяло последствие, но на половина. Доброто е причина за злото, а злото е условие за доброто.
към беседата >>
Някой казва: Много те обичам.
– Майка ти много обича да ви чете, че така не било, че иначе не било. – Какво ти чете майка ти? – Срам ме е да ти кажа. – Щом те е срам, и на мене не го казвай, и аз не искам да те слушам. Тогава, казваш: Направи това, което не те е срам, и което е приятно и на майка ти, и на мене, че да не те е срам.
Някой казва: Много те обичам.
– Кажи го на майка си. Не мога да кажа на майка си. – Щом не може да каже на майка си, аз зная вече какъв е законът. Казвам: Ти обичай първо майка си и баща си, после брат си и сестра си, а най-после остави за мене.
към беседата >>
Но и при това положение сърцето му не се пукна.
И Той имаше човешко достойнство. Като беше подложен на това изпитание, кръв излизаше от порите му. Чудно е, че при това положение сърцето му не се пукна. Всеки друг човек, на когото кръв излиза от порите му, непременно би се пукнало сърцето. Тази кръв излезе от Христа по причина на голямото, на високото налягане, на което се намираше.
Но и при това положение сърцето му не се пукна.
Ако се качите на височина от няколко хиляди километра, от тялото ви ще почне да излиза кръв, което се дължи на външното голямо налягане в сравнение с вътрешното. Има хора, у които вътрешното налягане е по-голямо от външното. Мисълта, която мъчеше Христа беше толкова силна, че кръв почна да изтича от порите му, но сърцето му издържа, не се пукна. Но и като Го качиха на кръста, пак не Му остана време за Неговата мъка. Доколко е верен този анекдот, не се знае, но преданието разправя следното: Когато бил на кръста, при Христа дошъл един баща, синът на когото бил тежко болен, но той се надявал само на Христа и Го помолил да помогне на сина му.
към беседата >>
Злото е последствие от доброто.
Аз питам: Защо хората се раждат? Някои питат, защо хората грешат. Аз питам: Защо хората правят добро? И едното, и другото става. Аз виждам, че хората гледат на тия неща, на доброто и на злото, като на две противоположни неща.
Злото е последствие от доброто.
Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причина, злото е едно последствие на доброто. Не цяло последствие, но на половина. Доброто е причина за злото, а злото е условие за доброто. Ще кажете, защо е така.
към беседата >>
– Кажи го на майка си.
– Какво ти чете майка ти? – Срам ме е да ти кажа. – Щом те е срам, и на мене не го казвай, и аз не искам да те слушам. Тогава, казваш: Направи това, което не те е срам, и което е приятно и на майка ти, и на мене, че да не те е срам. Някой казва: Много те обичам.
– Кажи го на майка си.
Не мога да кажа на майка си. – Щом не може да каже на майка си, аз зная вече какъв е законът. Казвам: Ти обичай първо майка си и баща си, после брат си и сестра си, а най-после остави за мене.
към беседата >>
Ако се качите на височина от няколко хиляди километра, от тялото ви ще почне да излиза кръв, което се дължи на външното голямо налягане в сравнение с вътрешното.
Като беше подложен на това изпитание, кръв излизаше от порите му. Чудно е, че при това положение сърцето му не се пукна. Всеки друг човек, на когото кръв излиза от порите му, непременно би се пукнало сърцето. Тази кръв излезе от Христа по причина на голямото, на високото налягане, на което се намираше. Но и при това положение сърцето му не се пукна.
Ако се качите на височина от няколко хиляди километра, от тялото ви ще почне да излиза кръв, което се дължи на външното голямо налягане в сравнение с вътрешното.
Има хора, у които вътрешното налягане е по-голямо от външното. Мисълта, която мъчеше Христа беше толкова силна, че кръв почна да изтича от порите му, но сърцето му издържа, не се пукна. Но и като Го качиха на кръста, пак не Му остана време за Неговата мъка. Доколко е верен този анекдот, не се знае, но преданието разправя следното: Когато бил на кръста, при Христа дошъл един баща, синът на когото бил тежко болен, но той се надявал само на Христа и Го помолил да помогне на сина му. Христос се обърнал към римските войници с молба да му отковат ръцете само да помогне на този болен, и после пак да Го заковат, но те Му отказали.
към беседата >>
Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие.
Някои питат, защо хората грешат. Аз питам: Защо хората правят добро? И едното, и другото става. Аз виждам, че хората гледат на тия неща, на доброто и на злото, като на две противоположни неща. Злото е последствие от доброто.
Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие.
Доброто е причина, злото е едно последствие на доброто. Не цяло последствие, но на половина. Доброто е причина за злото, а злото е условие за доброто. Ще кажете, защо е така. Благодарете, че е така, защото ако доброто не беше причина за злото, злото щеше да бъде неизцелимо, но понеже доброто е причина за него, то допуща злото, за да бъде условие за развитие на доброто.
към беседата >>
Не мога да кажа на майка си.
– Срам ме е да ти кажа. – Щом те е срам, и на мене не го казвай, и аз не искам да те слушам. Тогава, казваш: Направи това, което не те е срам, и което е приятно и на майка ти, и на мене, че да не те е срам. Някой казва: Много те обичам. – Кажи го на майка си.
Не мога да кажа на майка си.
– Щом не може да каже на майка си, аз зная вече какъв е законът. Казвам: Ти обичай първо майка си и баща си, после брат си и сестра си, а най-после остави за мене.
към беседата >>
Има хора, у които вътрешното налягане е по-голямо от външното.
Чудно е, че при това положение сърцето му не се пукна. Всеки друг човек, на когото кръв излиза от порите му, непременно би се пукнало сърцето. Тази кръв излезе от Христа по причина на голямото, на високото налягане, на което се намираше. Но и при това положение сърцето му не се пукна. Ако се качите на височина от няколко хиляди километра, от тялото ви ще почне да излиза кръв, което се дължи на външното голямо налягане в сравнение с вътрешното.
Има хора, у които вътрешното налягане е по-голямо от външното.
Мисълта, която мъчеше Христа беше толкова силна, че кръв почна да изтича от порите му, но сърцето му издържа, не се пукна. Но и като Го качиха на кръста, пак не Му остана време за Неговата мъка. Доколко е верен този анекдот, не се знае, но преданието разправя следното: Когато бил на кръста, при Христа дошъл един баща, синът на когото бил тежко болен, но той се надявал само на Христа и Го помолил да помогне на сина му. Христос се обърнал към римските войници с молба да му отковат ръцете само да помогне на този болен, и после пак да Го заковат, но те Му отказали. Значи, римските войници отказали на Христа да прави последното си добро.
към беседата >>
Доброто е причина, злото е едно последствие на доброто.
Аз питам: Защо хората правят добро? И едното, и другото става. Аз виждам, че хората гледат на тия неща, на доброто и на злото, като на две противоположни неща. Злото е последствие от доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие.
Доброто е причина, злото е едно последствие на доброто.
Не цяло последствие, но на половина. Доброто е причина за злото, а злото е условие за доброто. Ще кажете, защо е така. Благодарете, че е така, защото ако доброто не беше причина за злото, злото щеше да бъде неизцелимо, но понеже доброто е причина за него, то допуща злото, за да бъде условие за развитие на доброто. Сега може да ви наведа много аргументи, но не искам да се спирам върху злото, за (да) не развалим работата.
към беседата >>
– Щом не може да каже на майка си, аз зная вече какъв е законът.
– Щом те е срам, и на мене не го казвай, и аз не искам да те слушам. Тогава, казваш: Направи това, което не те е срам, и което е приятно и на майка ти, и на мене, че да не те е срам. Някой казва: Много те обичам. – Кажи го на майка си. Не мога да кажа на майка си.
– Щом не може да каже на майка си, аз зная вече какъв е законът.
Казвам: Ти обичай първо майка си и баща си, после брат си и сестра си, а най-после остави за мене.
към беседата >>
Мисълта, която мъчеше Христа беше толкова силна, че кръв почна да изтича от порите му, но сърцето му издържа, не се пукна.
Всеки друг човек, на когото кръв излиза от порите му, непременно би се пукнало сърцето. Тази кръв излезе от Христа по причина на голямото, на високото налягане, на което се намираше. Но и при това положение сърцето му не се пукна. Ако се качите на височина от няколко хиляди километра, от тялото ви ще почне да излиза кръв, което се дължи на външното голямо налягане в сравнение с вътрешното. Има хора, у които вътрешното налягане е по-голямо от външното.
Мисълта, която мъчеше Христа беше толкова силна, че кръв почна да изтича от порите му, но сърцето му издържа, не се пукна.
Но и като Го качиха на кръста, пак не Му остана време за Неговата мъка. Доколко е верен този анекдот, не се знае, но преданието разправя следното: Когато бил на кръста, при Христа дошъл един баща, синът на когото бил тежко болен, но той се надявал само на Христа и Го помолил да помогне на сина му. Христос се обърнал към римските войници с молба да му отковат ръцете само да помогне на този болен, и после пак да Го заковат, но те Му отказали. Значи, римските войници отказали на Христа да прави последното си добро. От тогава казва историята Римската империя пропаднала, понеже забранила на Христа да изпълни последното добро.
към беседата >>
Не цяло последствие, но на половина.
И едното, и другото става. Аз виждам, че хората гледат на тия неща, на доброто и на злото, като на две противоположни неща. Злото е последствие от доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причина, злото е едно последствие на доброто.
Не цяло последствие, но на половина.
Доброто е причина за злото, а злото е условие за доброто. Ще кажете, защо е така. Благодарете, че е така, защото ако доброто не беше причина за злото, злото щеше да бъде неизцелимо, но понеже доброто е причина за него, то допуща злото, за да бъде условие за развитие на доброто. Сега може да ви наведа много аргументи, но не искам да се спирам върху злото, за (да) не развалим работата. Мога да ви наведа такъв аргумент, с който ще се убедите, но не искам.
към беседата >>
Казвам: Ти обичай първо майка си и баща си, после брат си и сестра си, а най-после остави за мене.
Тогава, казваш: Направи това, което не те е срам, и което е приятно и на майка ти, и на мене, че да не те е срам. Някой казва: Много те обичам. – Кажи го на майка си. Не мога да кажа на майка си. – Щом не може да каже на майка си, аз зная вече какъв е законът.
Казвам: Ти обичай първо майка си и баща си, после брат си и сестра си, а най-после остави за мене.
към беседата >>
Но и като Го качиха на кръста, пак не Му остана време за Неговата мъка.
Тази кръв излезе от Христа по причина на голямото, на високото налягане, на което се намираше. Но и при това положение сърцето му не се пукна. Ако се качите на височина от няколко хиляди километра, от тялото ви ще почне да излиза кръв, което се дължи на външното голямо налягане в сравнение с вътрешното. Има хора, у които вътрешното налягане е по-голямо от външното. Мисълта, която мъчеше Христа беше толкова силна, че кръв почна да изтича от порите му, но сърцето му издържа, не се пукна.
Но и като Го качиха на кръста, пак не Му остана време за Неговата мъка.
Доколко е верен този анекдот, не се знае, но преданието разправя следното: Когато бил на кръста, при Христа дошъл един баща, синът на когото бил тежко болен, но той се надявал само на Христа и Го помолил да помогне на сина му. Христос се обърнал към римските войници с молба да му отковат ръцете само да помогне на този болен, и после пак да Го заковат, но те Му отказали. Значи, римските войници отказали на Христа да прави последното си добро. От тогава казва историята Римската империя пропаднала, понеже забранила на Христа да изпълни последното добро. Ако и вие забраните на вашия Христос, на вашия Дух да направи едно добро, и вашата съдба е подписана.
към беседата >>
Доброто е причина за злото, а злото е условие за доброто.
Аз виждам, че хората гледат на тия неща, на доброто и на злото, като на две противоположни неща. Злото е последствие от доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причина, злото е едно последствие на доброто. Не цяло последствие, но на половина.
Доброто е причина за злото, а злото е условие за доброто.
Ще кажете, защо е така. Благодарете, че е така, защото ако доброто не беше причина за злото, злото щеше да бъде неизцелимо, но понеже доброто е причина за него, то допуща злото, за да бъде условие за развитие на доброто. Сега може да ви наведа много аргументи, но не искам да се спирам върху злото, за (да) не развалим работата. Мога да ви наведа такъв аргумент, с който ще се убедите, но не искам. Един учен казал на слушателите си: Мога да ви направя този опит, но ви съжалявам, всички ще избягате навън.
към беседата >>
Казвам: Това дете има известни представи, то си мисли нещо.
Казвам: Това дете има известни представи, то си мисли нещо.
Това дете казва, че ме обича, но онези, които не разбират живота, те не знаят, че за тази Любов има своите причини. Още като ме погледне това дете, аз виждам в очите му един Божествен поглед, то вижда, като че ме познава. Неговият поглед е такъв, какъвто никога не е бил. Неговият поглед говори за някакво далечно възпоменание. Казвате: Това са детински отвлечени работи.
към беседата >>
Доколко е верен този анекдот, не се знае, но преданието разправя следното: Когато бил на кръста, при Христа дошъл един баща, синът на когото бил тежко болен, но той се надявал само на Христа и Го помолил да помогне на сина му.
Но и при това положение сърцето му не се пукна. Ако се качите на височина от няколко хиляди километра, от тялото ви ще почне да излиза кръв, което се дължи на външното голямо налягане в сравнение с вътрешното. Има хора, у които вътрешното налягане е по-голямо от външното. Мисълта, която мъчеше Христа беше толкова силна, че кръв почна да изтича от порите му, но сърцето му издържа, не се пукна. Но и като Го качиха на кръста, пак не Му остана време за Неговата мъка.
Доколко е верен този анекдот, не се знае, но преданието разправя следното: Когато бил на кръста, при Христа дошъл един баща, синът на когото бил тежко болен, но той се надявал само на Христа и Го помолил да помогне на сина му.
Христос се обърнал към римските войници с молба да му отковат ръцете само да помогне на този болен, и после пак да Го заковат, но те Му отказали. Значи, римските войници отказали на Христа да прави последното си добро. От тогава казва историята Римската империя пропаднала, понеже забранила на Христа да изпълни последното добро. Ако и вие забраните на вашия Христос, на вашия Дух да направи едно добро, и вашата съдба е подписана. Ако и вие в 24 часа можете да се гаврите с Божественото в себе си, което е най-великото и след това да Го турите на кръста, и вашата съдба е вече решена.
към беседата >>
Ще кажете, защо е така.
Злото е последствие от доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причина, злото е едно последствие на доброто. Не цяло последствие, но на половина. Доброто е причина за злото, а злото е условие за доброто.
Ще кажете, защо е така.
Благодарете, че е така, защото ако доброто не беше причина за злото, злото щеше да бъде неизцелимо, но понеже доброто е причина за него, то допуща злото, за да бъде условие за развитие на доброто. Сега може да ви наведа много аргументи, но не искам да се спирам върху злото, за (да) не развалим работата. Мога да ви наведа такъв аргумент, с който ще се убедите, но не искам. Един учен казал на слушателите си: Мога да ви направя този опит, но ви съжалявам, всички ще избягате навън. Затова няма да го направя.
към беседата >>
Това дете казва, че ме обича, но онези, които не разбират живота, те не знаят, че за тази Любов има своите причини.
Казвам: Това дете има известни представи, то си мисли нещо.
Това дете казва, че ме обича, но онези, които не разбират живота, те не знаят, че за тази Любов има своите причини.
Още като ме погледне това дете, аз виждам в очите му един Божествен поглед, то вижда, като че ме познава. Неговият поглед е такъв, какъвто никога не е бил. Неговият поглед говори за някакво далечно възпоменание. Казвате: Това са детински отвлечени работи. Няма нищо отвлечено в това.
към беседата >>
Христос се обърнал към римските войници с молба да му отковат ръцете само да помогне на този болен, и после пак да Го заковат, но те Му отказали.
Ако се качите на височина от няколко хиляди километра, от тялото ви ще почне да излиза кръв, което се дължи на външното голямо налягане в сравнение с вътрешното. Има хора, у които вътрешното налягане е по-голямо от външното. Мисълта, която мъчеше Христа беше толкова силна, че кръв почна да изтича от порите му, но сърцето му издържа, не се пукна. Но и като Го качиха на кръста, пак не Му остана време за Неговата мъка. Доколко е верен този анекдот, не се знае, но преданието разправя следното: Когато бил на кръста, при Христа дошъл един баща, синът на когото бил тежко болен, но той се надявал само на Христа и Го помолил да помогне на сина му.
Христос се обърнал към римските войници с молба да му отковат ръцете само да помогне на този болен, и после пак да Го заковат, но те Му отказали.
Значи, римските войници отказали на Христа да прави последното си добро. От тогава казва историята Римската империя пропаднала, понеже забранила на Христа да изпълни последното добро. Ако и вие забраните на вашия Христос, на вашия Дух да направи едно добро, и вашата съдба е подписана. Ако и вие в 24 часа можете да се гаврите с Божественото в себе си, което е най-великото и след това да Го турите на кръста, и вашата съдба е вече решена. Римската империя в това отношение седи като пример, не че е толкова добре направила, но човек се познава в Любовта си, в края, а не в началото.
към беседата >>
Благодарете, че е така, защото ако доброто не беше причина за злото, злото щеше да бъде неизцелимо, но понеже доброто е причина за него, то допуща злото, за да бъде условие за развитие на доброто.
Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причина, злото е едно последствие на доброто. Не цяло последствие, но на половина. Доброто е причина за злото, а злото е условие за доброто. Ще кажете, защо е така.
Благодарете, че е така, защото ако доброто не беше причина за злото, злото щеше да бъде неизцелимо, но понеже доброто е причина за него, то допуща злото, за да бъде условие за развитие на доброто.
Сега може да ви наведа много аргументи, но не искам да се спирам върху злото, за (да) не развалим работата. Мога да ви наведа такъв аргумент, с който ще се убедите, но не искам. Един учен казал на слушателите си: Мога да ви направя този опит, но ви съжалявам, всички ще избягате навън. Затова няма да го направя. Всички ще останете недоволни.
към беседата >>
Още като ме погледне това дете, аз виждам в очите му един Божествен поглед, то вижда, като че ме познава.
Казвам: Това дете има известни представи, то си мисли нещо. Това дете казва, че ме обича, но онези, които не разбират живота, те не знаят, че за тази Любов има своите причини.
Още като ме погледне това дете, аз виждам в очите му един Божествен поглед, то вижда, като че ме познава.
Неговият поглед е такъв, какъвто никога не е бил. Неговият поглед говори за някакво далечно възпоменание. Казвате: Това са детински отвлечени работи. Няма нищо отвлечено в това. Това са реални неща.
към беседата >>
Значи, римските войници отказали на Христа да прави последното си добро.
Има хора, у които вътрешното налягане е по-голямо от външното. Мисълта, която мъчеше Христа беше толкова силна, че кръв почна да изтича от порите му, но сърцето му издържа, не се пукна. Но и като Го качиха на кръста, пак не Му остана време за Неговата мъка. Доколко е верен този анекдот, не се знае, но преданието разправя следното: Когато бил на кръста, при Христа дошъл един баща, синът на когото бил тежко болен, но той се надявал само на Христа и Го помолил да помогне на сина му. Христос се обърнал към римските войници с молба да му отковат ръцете само да помогне на този болен, и после пак да Го заковат, но те Му отказали.
Значи, римските войници отказали на Христа да прави последното си добро.
От тогава казва историята Римската империя пропаднала, понеже забранила на Христа да изпълни последното добро. Ако и вие забраните на вашия Христос, на вашия Дух да направи едно добро, и вашата съдба е подписана. Ако и вие в 24 часа можете да се гаврите с Божественото в себе си, което е най-великото и след това да Го турите на кръста, и вашата съдба е вече решена. Римската империя в това отношение седи като пример, не че е толкова добре направила, но човек се познава в Любовта си, в края, а не в началото. За мен не важи Любовта ви в началото, но в края.
към беседата >>
Сега може да ви наведа много аргументи, но не искам да се спирам върху злото, за (да) не развалим работата.
Доброто е причина, злото е едно последствие на доброто. Не цяло последствие, но на половина. Доброто е причина за злото, а злото е условие за доброто. Ще кажете, защо е така. Благодарете, че е така, защото ако доброто не беше причина за злото, злото щеше да бъде неизцелимо, но понеже доброто е причина за него, то допуща злото, за да бъде условие за развитие на доброто.
Сега може да ви наведа много аргументи, но не искам да се спирам върху злото, за (да) не развалим работата.
Мога да ви наведа такъв аргумент, с който ще се убедите, но не искам. Един учен казал на слушателите си: Мога да ви направя този опит, но ви съжалявам, всички ще избягате навън. Затова няма да го направя. Всички ще останете недоволни. Те не вярвали.
към беседата >>
Неговият поглед е такъв, какъвто никога не е бил.
Казвам: Това дете има известни представи, то си мисли нещо. Това дете казва, че ме обича, но онези, които не разбират живота, те не знаят, че за тази Любов има своите причини. Още като ме погледне това дете, аз виждам в очите му един Божествен поглед, то вижда, като че ме познава.
Неговият поглед е такъв, какъвто никога не е бил.
Неговият поглед говори за някакво далечно възпоменание. Казвате: Това са детински отвлечени работи. Няма нищо отвлечено в това. Това са реални неща. Реална е само онази Любов, която не се е променила.
към беседата >>
От тогава казва историята Римската империя пропаднала, понеже забранила на Христа да изпълни последното добро.
Мисълта, която мъчеше Христа беше толкова силна, че кръв почна да изтича от порите му, но сърцето му издържа, не се пукна. Но и като Го качиха на кръста, пак не Му остана време за Неговата мъка. Доколко е верен този анекдот, не се знае, но преданието разправя следното: Когато бил на кръста, при Христа дошъл един баща, синът на когото бил тежко болен, но той се надявал само на Христа и Го помолил да помогне на сина му. Христос се обърнал към римските войници с молба да му отковат ръцете само да помогне на този болен, и после пак да Го заковат, но те Му отказали. Значи, римските войници отказали на Христа да прави последното си добро.
От тогава казва историята Римската империя пропаднала, понеже забранила на Христа да изпълни последното добро.
Ако и вие забраните на вашия Христос, на вашия Дух да направи едно добро, и вашата съдба е подписана. Ако и вие в 24 часа можете да се гаврите с Божественото в себе си, което е най-великото и след това да Го турите на кръста, и вашата съдба е вече решена. Римската империя в това отношение седи като пример, не че е толкова добре направила, но човек се познава в Любовта си, в края, а не в началото. За мен не важи Любовта ви в началото, но в края. За мене не важи как сте създадени в началото, но как сте в края.
към беседата >>
Мога да ви наведа такъв аргумент, с който ще се убедите, но не искам.
Не цяло последствие, но на половина. Доброто е причина за злото, а злото е условие за доброто. Ще кажете, защо е така. Благодарете, че е така, защото ако доброто не беше причина за злото, злото щеше да бъде неизцелимо, но понеже доброто е причина за него, то допуща злото, за да бъде условие за развитие на доброто. Сега може да ви наведа много аргументи, но не искам да се спирам върху злото, за (да) не развалим работата.
Мога да ви наведа такъв аргумент, с който ще се убедите, но не искам.
Един учен казал на слушателите си: Мога да ви направя този опит, но ви съжалявам, всички ще избягате навън. Затова няма да го направя. Всички ще останете недоволни. Те не вярвали. Тогава той пуснал един прах в стаята, от който всички започнали да кихат толкова много, че били принудени да излязат вън.
към беседата >>
Неговият поглед говори за някакво далечно възпоменание.
Казвам: Това дете има известни представи, то си мисли нещо. Това дете казва, че ме обича, но онези, които не разбират живота, те не знаят, че за тази Любов има своите причини. Още като ме погледне това дете, аз виждам в очите му един Божествен поглед, то вижда, като че ме познава. Неговият поглед е такъв, какъвто никога не е бил.
Неговият поглед говори за някакво далечно възпоменание.
Казвате: Това са детински отвлечени работи. Няма нищо отвлечено в това. Това са реални неща. Реална е само онази Любов, която не се е променила. Разправили са ми много случаи, при които деца са спасявали хора в отчаяние.
към беседата >>
Ако и вие забраните на вашия Христос, на вашия Дух да направи едно добро, и вашата съдба е подписана.
Но и като Го качиха на кръста, пак не Му остана време за Неговата мъка. Доколко е верен този анекдот, не се знае, но преданието разправя следното: Когато бил на кръста, при Христа дошъл един баща, синът на когото бил тежко болен, но той се надявал само на Христа и Го помолил да помогне на сина му. Христос се обърнал към римските войници с молба да му отковат ръцете само да помогне на този болен, и после пак да Го заковат, но те Му отказали. Значи, римските войници отказали на Христа да прави последното си добро. От тогава казва историята Римската империя пропаднала, понеже забранила на Христа да изпълни последното добро.
Ако и вие забраните на вашия Христос, на вашия Дух да направи едно добро, и вашата съдба е подписана.
Ако и вие в 24 часа можете да се гаврите с Божественото в себе си, което е най-великото и след това да Го турите на кръста, и вашата съдба е вече решена. Римската империя в това отношение седи като пример, не че е толкова добре направила, но човек се познава в Любовта си, в края, а не в началото. За мен не важи Любовта ви в началото, но в края. За мене не важи как сте създадени в началото, но как сте в края. Аз бих предпочел в края да съм, както трябва, а не в началото.
към беседата >>
Един учен казал на слушателите си: Мога да ви направя този опит, но ви съжалявам, всички ще избягате навън.
Доброто е причина за злото, а злото е условие за доброто. Ще кажете, защо е така. Благодарете, че е така, защото ако доброто не беше причина за злото, злото щеше да бъде неизцелимо, но понеже доброто е причина за него, то допуща злото, за да бъде условие за развитие на доброто. Сега може да ви наведа много аргументи, но не искам да се спирам върху злото, за (да) не развалим работата. Мога да ви наведа такъв аргумент, с който ще се убедите, но не искам.
Един учен казал на слушателите си: Мога да ви направя този опит, но ви съжалявам, всички ще избягате навън.
Затова няма да го направя. Всички ще останете недоволни. Те не вярвали. Тогава той пуснал един прах в стаята, от който всички започнали да кихат толкова много, че били принудени да излязат вън. Тези, които били близо до него, казали: Такъв опит прави ли се?
към беседата >>
НАГОРЕ