НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
12
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
12
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Ние сме се издигнали сравнително и се стремим да се издигнем повече, защото искаме да се приближим до Бога и да бъдем в съгласие с Него – има желание у нас да вървим из Божествения път.
Поради това човек, в различие от другите същества, ходи прав. Защо другите животни не ходят изправени? Защото са в разрез с Господа. Дето те ходят на четири крака, то показва, че тяхната воля е в контраст с проявлението на Бога. Ще минат, може би, хиляди години, и те ще достигнат онзи етап на човека, да се издигнат и се изправят.
Ние сме се издигнали сравнително и се стремим да се издигнем повече, защото искаме да се приближим до Бога и да бъдем в съгласие с Него – има желание у нас да вървим из Божествения път.
И ако правим грешки, правим ги не по зла воля, а по други причини, които лежат в нашето минало.
към беседата >>
Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот.
Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: „Така е то, когато е лишен човек от едно чувство. Вярвам, тя говори божествени работи, но нали не мога да ги разбера, това е моето нещастие. Бих дал всичко в този свят, само да мога да чуя поне една от сладките ѝ думици“. Слепият, от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е!
Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот.
Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“.
към беседата >>
И ако правим грешки, правим ги не по зла воля, а по други причини, които лежат в нашето минало.
Защо другите животни не ходят изправени? Защото са в разрез с Господа. Дето те ходят на четири крака, то показва, че тяхната воля е в контраст с проявлението на Бога. Ще минат, може би, хиляди години, и те ще достигнат онзи етап на човека, да се издигнат и се изправят. Ние сме се издигнали сравнително и се стремим да се издигнем повече, защото искаме да се приближим до Бога и да бъдем в съгласие с Него – има желание у нас да вървим из Божествения път.
И ако правим грешки, правим ги не по зла воля, а по други причини, които лежат в нашето минало.
към беседата >>
Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“.
Вярвам, тя говори божествени работи, но нали не мога да ги разбера, това е моето нещастие. Бих дал всичко в този свят, само да мога да чуя поне една от сладките ѝ думици“. Слепият, от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот.
Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“.
Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“.
към беседата >>
Сега, казва се, че този Дух се дава всекиму за полза; в какво именно се състои тази полза?
Сега, казва се, че този Дух се дава всекиму за полза; в какво именно се състои тази полза?
Самата дума „полза“ има известно съдържание, защото всички работят за полза. Работникът копае лозе, но чака да му платят надница 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи. Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот? Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши отношения. Някои искат да живеят на Небето; но къде е Небето?
към беседата >>
Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи.
Бих дал всичко в този свят, само да мога да чуя поне една от сладките ѝ думици“. Слепият, от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“.
Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи.
„Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“.
към беседата >>
Самата дума „полза“ има известно съдържание, защото всички работят за полза.
Сега, казва се, че този Дух се дава всекиму за полза; в какво именно се състои тази полза?
Самата дума „полза“ има известно съдържание, защото всички работят за полза.
Работникът копае лозе, но чака да му платят надница 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи. Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот? Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши отношения. Някои искат да живеят на Небето; но къде е Небето? Под думата „Небе“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите права и задължения един към други.
към беседата >>
„Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“.
Слепият, от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи.
„Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“.
към беседата >>
Работникът копае лозе, но чака да му платят надница 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи.
Сега, казва се, че този Дух се дава всекиму за полза; в какво именно се състои тази полза? Самата дума „полза“ има известно съдържание, защото всички работят за полза.
Работникът копае лозе, но чака да му платят надница 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи.
Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот? Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши отношения. Някои искат да живеят на Небето; но къде е Небето? Под думата „Небе“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите права и задължения един към други. Иска един човек да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои права, когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения.
към беседата >>
Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ.
Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ.
Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш.
към беседата >>
Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот?
Сега, казва се, че този Дух се дава всекиму за полза; в какво именно се състои тази полза? Самата дума „полза“ има известно съдържание, защото всички работят за полза. Работникът копае лозе, но чака да му платят надница 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи.
Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот?
Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши отношения. Някои искат да живеят на Небето; но къде е Небето? Под думата „Небе“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите права и задължения един към други. Иска един човек да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои права, когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения. Прочетената от мене глава из Евангелието показва какви трябва да бъдат нашите отношения.
към беседата >>
Наслаждавай се от вида ѝ и благодари.
Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ.
Наслаждавай се от вида ѝ и благодари.
Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия.
към беседата >>
Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши отношения.
Сега, казва се, че този Дух се дава всекиму за полза; в какво именно се състои тази полза? Самата дума „полза“ има известно съдържание, защото всички работят за полза. Работникът копае лозе, но чака да му платят надница 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи. Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот?
Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши отношения.
Някои искат да живеят на Небето; но къде е Небето? Под думата „Небе“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите права и задължения един към други. Иска един човек да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои права, когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения. Прочетената от мене глава из Евангелието показва какви трябва да бъдат нашите отношения. „Но има известни безсмислени неща там“ – ще кажете.
към беседата >>
Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си.
Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари.
Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си.
Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно.
към беседата >>
Някои искат да живеят на Небето; но къде е Небето?
Сега, казва се, че този Дух се дава всекиму за полза; в какво именно се състои тази полза? Самата дума „полза“ има известно съдържание, защото всички работят за полза. Работникът копае лозе, но чака да му платят надница 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи. Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот? Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши отношения.
Някои искат да живеят на Небето; но къде е Небето?
Под думата „Небе“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите права и задължения един към други. Иска един човек да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои права, когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения. Прочетената от мене глава из Евангелието показва какви трябва да бъдат нашите отношения. „Но има известни безсмислени неща там“ – ще кажете. Една руска поговорка казва: „И в безпорядке есть порядок“ – и в безобразието има благообразие, ще кажа.
към беседата >>
Две добрини на земята не може да се съберат на едно място.
Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си.
Две добрини на земята не може да се съберат на едно място.
Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно. Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот.
към беседата >>
Под думата „Небе“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите права и задължения един към други.
Самата дума „полза“ има известно съдържание, защото всички работят за полза. Работникът копае лозе, но чака да му платят надница 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи. Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот? Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши отношения. Някои искат да живеят на Небето; но къде е Небето?
Под думата „Небе“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите права и задължения един към други.
Иска един човек да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои права, когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения. Прочетената от мене глава из Евангелието показва какви трябва да бъдат нашите отношения. „Но има известни безсмислени неща там“ – ще кажете. Една руска поговорка казва: „И в безпорядке есть порядок“ – и в безобразието има благообразие, ще кажа.
към беседата >>
Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари.
Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място.
Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари.
Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно. Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му.
към беседата >>
Иска един човек да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои права, когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения.
Работникът копае лозе, но чака да му платят надница 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи. Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот? Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши отношения. Някои искат да живеят на Небето; но къде е Небето? Под думата „Небе“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите права и задължения един към други.
Иска един човек да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои права, когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения.
Прочетената от мене глава из Евангелието показва какви трябва да бъдат нашите отношения. „Но има известни безсмислени неща там“ – ще кажете. Една руска поговорка казва: „И в безпорядке есть порядок“ – и в безобразието има благообразие, ще кажа.
към беседата >>
Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш.
Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари.
Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш.
Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно. Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се утеснявай.
към беседата >>
Прочетената от мене глава из Евангелието показва какви трябва да бъдат нашите отношения.
Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот? Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши отношения. Някои искат да живеят на Небето; но къде е Небето? Под думата „Небе“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите права и задължения един към други. Иска един човек да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои права, когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения.
Прочетената от мене глава из Евангелието показва какви трябва да бъдат нашите отношения.
„Но има известни безсмислени неща там“ – ще кажете. Една руска поговорка казва: „И в безпорядке есть порядок“ – и в безобразието има благообразие, ще кажа.
към беседата >>
Доброто не всякога е облечено в царска мантия.
Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш.
Доброто не всякога е облечено в царска мантия.
Доброта и красота само на Небето живеят заедно. Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се утеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено.
към беседата >>
„Но има известни безсмислени неща там“ – ще кажете.
Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши отношения. Някои искат да живеят на Небето; но къде е Небето? Под думата „Небе“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите права и задължения един към други. Иска един човек да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои права, когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения. Прочетената от мене глава из Евангелието показва какви трябва да бъдат нашите отношения.
„Но има известни безсмислени неща там“ – ще кажете.
Една руска поговорка казва: „И в безпорядке есть порядок“ – и в безобразието има благообразие, ще кажа.
към беседата >>
Доброта и красота само на Небето живеят заедно.
Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия.
Доброта и красота само на Небето живеят заедно.
Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се утеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро.
към беседата >>
Една руска поговорка казва: „И в безпорядке есть порядок“ – и в безобразието има благообразие, ще кажа.
Някои искат да живеят на Небето; но къде е Небето? Под думата „Небе“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите права и задължения един към други. Иска един човек да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои права, когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения. Прочетената от мене глава из Евангелието показва какви трябва да бъдат нашите отношения. „Но има известни безсмислени неща там“ – ще кажете.
Една руска поговорка казва: „И в безпорядке есть порядок“ – и в безобразието има благообразие, ще кажа.
към беседата >>
Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот.
Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно.
Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот.
Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се утеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата Любов на Небето.
към беседата >>
Ще приведа една аналогия, за да разберете отде произтичат кривите понятия за нещата.
Ще приведа една аналогия, за да разберете отде произтичат кривите понятия за нещата.
Например, давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него. Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена обвивка, ще го захапе и ще го хвърли. Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той. Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно.
към беседата >>
Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му.
Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно. Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот.
Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му.
Не се утеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата Любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед.
към беседата >>
Например, давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него.
Ще приведа една аналогия, за да разберете отде произтичат кривите понятия за нещата.
Например, давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него.
Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена обвивка, ще го захапе и ще го хвърли. Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той. Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно. Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността.
към беседата >>
Не се утеснявай.
Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно. Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му.
Не се утеснявай.
Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата Любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно.
към беседата >>
Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена обвивка, ще го захапе и ще го хвърли.
Ще приведа една аналогия, за да разберете отде произтичат кривите понятия за нещата. Например, давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него.
Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена обвивка, ще го захапе и ще го хвърли.
Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той. Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно. Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността. Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним.
към беседата >>
Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено.
Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно. Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се утеснявай.
Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено.
Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата Любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа.
към беседата >>
Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той.
Ще приведа една аналогия, за да разберете отде произтичат кривите понятия за нещата. Например, давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него. Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена обвивка, ще го захапе и ще го хвърли.
Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той.
Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно. Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността. Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата.
към беседата >>
Знай, че целта е за добро.
Доброта и красота само на Небето живеят заедно. Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се утеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено.
Знай, че целта е за добро.
С време ще разбереш великата Любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа. Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с Него.
към беседата >>
Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда.
Ще приведа една аналогия, за да разберете отде произтичат кривите понятия за нещата. Например, давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него. Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена обвивка, ще го захапе и ще го хвърли. Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той.
Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда.
Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно. Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността. Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата. То е цял трояк кръг, който образува човека.
към беседата >>
С време ще разбереш великата Любов на Небето.
Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се утеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро.
С време ще разбереш великата Любов на Небето.
Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа. Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с Него.
към беседата >>
Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно.
Ще приведа една аналогия, за да разберете отде произтичат кривите понятия за нещата. Например, давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него. Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена обвивка, ще го захапе и ще го хвърли. Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той. Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда.
Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно.
Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността. Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата. То е цял трояк кръг, който образува човека. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни.
към беседата >>
Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед.
Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се утеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата Любов на Небето.
Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед.
Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа. Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с Него.
към беседата >>
Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността.
Например, давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него. Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена обвивка, ще го захапе и ще го хвърли. Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той. Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно.
Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността.
Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата. То е цял трояк кръг, който образува човека. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни. Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не!
към беседата >>
Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно.
Не се утеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата Любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед.
Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно.
Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа. Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с Него.
към беседата >>
Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним.
Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена обвивка, ще го захапе и ще го хвърли. Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той. Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно. Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността.
Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним.
И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата. То е цял трояк кръг, който образува човека. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни. Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не! Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха.
към беседата >>
Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа.
Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата Любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно.
Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа.
Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с Него.
към беседата >>
И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата.
Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той. Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно. Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността. Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним.
И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата.
То е цял трояк кръг, който образува човека. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни. Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не! Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха. Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината.
към беседата >>
Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с Него.
Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата Любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа.
Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с Него.
към беседата >>
То е цял трояк кръг, който образува човека.
Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно. Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността. Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата.
То е цял трояк кръг, който образува човека.
Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни. Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не! Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха. Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината. А четвъртите кои са?
към беседата >>
Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни.
Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно. Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността. Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата. То е цял трояк кръг, който образува човека.
Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни.
Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не! Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха. Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината. А четвъртите кои са? Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е.
към беседата >>
Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не!
Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността. Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата. То е цял трояк кръг, който образува човека. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни.
Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не!
Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха. Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината. А четвъртите кои са? Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е. да насаждат хубавите неща.
към беседата >>
Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха.
Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата. То е цял трояк кръг, който образува човека. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни. Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не!
Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха.
Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината. А четвъртите кои са? Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е. да насаждат хубавите неща. Най-отличното понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда.
към беседата >>
Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината.
И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата. То е цял трояк кръг, който образува човека. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни. Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не! Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха.
Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината.
А четвъртите кои са? Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е. да насаждат хубавите неща. Най-отличното понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда. И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот.
към беседата >>
А четвъртите кои са?
То е цял трояк кръг, който образува човека. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни. Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не! Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха. Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината.
А четвъртите кои са?
Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е. да насаждат хубавите неща. Най-отличното понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда. И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот. И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за работа, тъй и Бог е дал на човека мозък, като инструмент за работа.
към беседата >>
Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е.
Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни. Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не! Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха. Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината. А четвъртите кои са?
Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е.
да насаждат хубавите неща. Най-отличното понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда. И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот. И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за работа, тъй и Бог е дал на човека мозък, като инструмент за работа. За какво го е дал?
към беседата >>
да насаждат хубавите неща.
Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не! Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха. Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината. А четвъртите кои са? Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е.
да насаждат хубавите неща.
Най-отличното понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда. И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот. И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за работа, тъй и Бог е дал на човека мозък, като инструмент за работа. За какво го е дал? Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха?
към беседата >>
Най-отличното понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда.
Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха. Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината. А четвъртите кои са? Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е. да насаждат хубавите неща.
Най-отличното понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда.
И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот. И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за работа, тъй и Бог е дал на човека мозък, като инструмент за работа. За какво го е дал? Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха? Не, но да се научи да насажда ореха.
към беседата >>
И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот.
Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината. А четвъртите кои са? Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е. да насаждат хубавите неща. Най-отличното понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда.
И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот.
И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за работа, тъй и Бог е дал на човека мозък, като инструмент за работа. За какво го е дал? Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха? Не, но да се научи да насажда ореха. „Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“.
към беседата >>
И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за работа, тъй и Бог е дал на човека мозък, като инструмент за работа.
А четвъртите кои са? Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е. да насаждат хубавите неща. Най-отличното понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда. И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот.
И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за работа, тъй и Бог е дал на човека мозък, като инструмент за работа.
За какво го е дал? Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха? Не, но да се научи да насажда ореха. „Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“. Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и действия, които можем да посадим у другите.
към беседата >>
За какво го е дал?
Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е. да насаждат хубавите неща. Най-отличното понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда. И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот. И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за работа, тъй и Бог е дал на човека мозък, като инструмент за работа.
За какво го е дал?
Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха? Не, но да се научи да насажда ореха. „Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“. Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и действия, които можем да посадим у другите. Тази работа ще ви донесе благоденствие.
към беседата >>
Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха?
да насаждат хубавите неща. Най-отличното понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда. И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот. И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за работа, тъй и Бог е дал на човека мозък, като инструмент за работа. За какво го е дал?
Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха?
Не, но да се научи да насажда ореха. „Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“. Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и действия, които можем да посадим у другите. Тази работа ще ви донесе благоденствие. Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля: Бог е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна.
към беседата >>
Не, но да се научи да насажда ореха.
Най-отличното понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда. И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот. И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за работа, тъй и Бог е дал на човека мозък, като инструмент за работа. За какво го е дал? Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха?
Не, но да се научи да насажда ореха.
„Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“. Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и действия, които можем да посадим у другите. Тази работа ще ви донесе благоденствие. Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля: Бог е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна. Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра почва, те без друго ще дадат добър плод.
към беседата >>
„Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“.
И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот. И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за работа, тъй и Бог е дал на човека мозък, като инструмент за работа. За какво го е дал? Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха? Не, но да се научи да насажда ореха.
„Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“.
Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и действия, които можем да посадим у другите. Тази работа ще ви донесе благоденствие. Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля: Бог е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна. Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра почва, те без друго ще дадат добър плод. Аз тъй гледам на света.
към беседата >>
Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и действия, които можем да посадим у другите.
И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за работа, тъй и Бог е дал на човека мозък, като инструмент за работа. За какво го е дал? Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха? Не, но да се научи да насажда ореха. „Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“.
Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и действия, които можем да посадим у другите.
Тази работа ще ви донесе благоденствие. Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля: Бог е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна. Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра почва, те без друго ще дадат добър плод. Аз тъй гледам на света. Злото е привидно; те са външните обвивки на нещата.
към беседата >>
Тази работа ще ви донесе благоденствие.
За какво го е дал? Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха? Не, но да се научи да насажда ореха. „Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“. Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и действия, които можем да посадим у другите.
Тази работа ще ви донесе благоденствие.
Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля: Бог е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна. Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра почва, те без друго ще дадат добър плод. Аз тъй гледам на света. Злото е привидно; те са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши.
към беседата >>
Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля: Бог е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна.
Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха? Не, но да се научи да насажда ореха. „Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“. Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и действия, които можем да посадим у другите. Тази работа ще ви донесе благоденствие.
Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля: Бог е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна.
Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра почва, те без друго ще дадат добър плод. Аз тъй гледам на света. Злото е привидно; те са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе.
към беседата >>
Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра почва, те без друго ще дадат добър плод.
Не, но да се научи да насажда ореха. „Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“. Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и действия, които можем да посадим у другите. Тази работа ще ви донесе благоденствие. Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля: Бог е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна.
Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра почва, те без друго ще дадат добър плод.
Аз тъй гледам на света. Злото е привидно; те са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света.
към беседата >>
Аз тъй гледам на света.
„Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“. Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и действия, които можем да посадим у другите. Тази работа ще ви донесе благоденствие. Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля: Бог е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна. Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра почва, те без друго ще дадат добър плод.
Аз тъй гледам на света.
Злото е привидно; те са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света. Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко деца, другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали.
към беседата >>
Злото е привидно; те са външните обвивки на нещата.
Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и действия, които можем да посадим у другите. Тази работа ще ви донесе благоденствие. Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля: Бог е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна. Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра почва, те без друго ще дадат добър плод. Аз тъй гледам на света.
Злото е привидно; те са външните обвивки на нещата.
И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света. Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко деца, другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали. Питам: Защо е това скарване за стаи?
към беседата >>
И хората са привидно лоши.
Тази работа ще ви донесе благоденствие. Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля: Бог е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна. Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра почва, те без друго ще дадат добър плод. Аз тъй гледам на света. Злото е привидно; те са външните обвивки на нещата.
И хората са привидно лоши.
Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света. Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко деца, другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали. Питам: Защо е това скарване за стаи? То е съвсем нищожна причина.
към беседата >>
Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе.
Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля: Бог е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна. Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра почва, те без друго ще дадат добър плод. Аз тъй гледам на света. Злото е привидно; те са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши.
Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе.
Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света. Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко деца, другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали. Питам: Защо е това скарване за стаи? То е съвсем нищожна причина. И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също.
към беседата >>
Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света.
Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра почва, те без друго ще дадат добър плод. Аз тъй гледам на света. Злото е привидно; те са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе.
Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света.
Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко деца, другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали. Питам: Защо е това скарване за стаи? То е съвсем нищожна причина. И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също. А в действителност и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара.
към беседата >>
Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко деца, другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали.
Аз тъй гледам на света. Злото е привидно; те са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света.
Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко деца, другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали.
Питам: Защо е това скарване за стаи? То е съвсем нищожна причина. И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също. А в действителност и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара. Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в тъмнота.
към беседата >>
Питам: Защо е това скарване за стаи?
Злото е привидно; те са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света. Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко деца, другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали.
Питам: Защо е това скарване за стаи?
То е съвсем нищожна причина. И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също. А в действителност и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара. Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в тъмнота. Хора, които са във виделина, не се карат.
към беседата >>
То е съвсем нищожна причина.
И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света. Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко деца, другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали. Питам: Защо е това скарване за стаи?
То е съвсем нищожна причина.
И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също. А в действителност и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара. Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в тъмнота. Хора, които са във виделина, не се карат. Известно проявление в нашия мозък помрачава нашите мисли, и тогава последват лоши желания.
към беседата >>
И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също.
Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света. Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко деца, другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали. Питам: Защо е това скарване за стаи? То е съвсем нищожна причина.
И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също.
А в действителност и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара. Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в тъмнота. Хора, които са във виделина, не се карат. Известно проявление в нашия мозък помрачава нашите мисли, и тогава последват лоши желания. Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения.
към беседата >>
А в действителност и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара.
Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света. Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко деца, другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали. Питам: Защо е това скарване за стаи? То е съвсем нищожна причина. И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също.
А в действителност и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара.
Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в тъмнота. Хора, които са във виделина, не се карат. Известно проявление в нашия мозък помрачава нашите мисли, и тогава последват лоши желания. Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения. Та злото произлиза от помрачаването на човешкия ум.
към беседата >>
Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в тъмнота.
Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко деца, другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали. Питам: Защо е това скарване за стаи? То е съвсем нищожна причина. И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също. А в действителност и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара.
Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в тъмнота.
Хора, които са във виделина, не се карат. Известно проявление в нашия мозък помрачава нашите мисли, и тогава последват лоши желания. Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения. Та злото произлиза от помрачаването на човешкия ум. Сега, понеже Господ знае, че на земята съществува известен мрак, който причинява вреда – мракът винаги причинява вреда: ако бихме живели постоянно в мрак, той щеше да атрофира всички наши чувства, очи, уши и прочие, както има известни риби, които са живели с години в подводните пещери и са изгубили способността да виждат – Той е изпратил именно този Дух да реагира върху нас, върху нашите мисли и чувства, върху тялото, за да мислим правилно за нещата и да си съставим вярно понятие за тях.
към беседата >>
Хора, които са във виделина, не се карат.
Питам: Защо е това скарване за стаи? То е съвсем нищожна причина. И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също. А в действителност и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара. Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в тъмнота.
Хора, които са във виделина, не се карат.
Известно проявление в нашия мозък помрачава нашите мисли, и тогава последват лоши желания. Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения. Та злото произлиза от помрачаването на човешкия ум. Сега, понеже Господ знае, че на земята съществува известен мрак, който причинява вреда – мракът винаги причинява вреда: ако бихме живели постоянно в мрак, той щеше да атрофира всички наши чувства, очи, уши и прочие, както има известни риби, които са живели с години в подводните пещери и са изгубили способността да виждат – Той е изпратил именно този Дух да реагира върху нас, върху нашите мисли и чувства, върху тялото, за да мислим правилно за нещата и да си съставим вярно понятие за тях.
към беседата >>
Известно проявление в нашия мозък помрачава нашите мисли, и тогава последват лоши желания.
То е съвсем нищожна причина. И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също. А в действителност и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара. Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в тъмнота. Хора, които са във виделина, не се карат.
Известно проявление в нашия мозък помрачава нашите мисли, и тогава последват лоши желания.
Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения. Та злото произлиза от помрачаването на човешкия ум. Сега, понеже Господ знае, че на земята съществува известен мрак, който причинява вреда – мракът винаги причинява вреда: ако бихме живели постоянно в мрак, той щеше да атрофира всички наши чувства, очи, уши и прочие, както има известни риби, които са живели с години в подводните пещери и са изгубили способността да виждат – Той е изпратил именно този Дух да реагира върху нас, върху нашите мисли и чувства, върху тялото, за да мислим правилно за нещата и да си съставим вярно понятие за тях.
към беседата >>
Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения.
И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също. А в действителност и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара. Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в тъмнота. Хора, които са във виделина, не се карат. Известно проявление в нашия мозък помрачава нашите мисли, и тогава последват лоши желания.
Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения.
Та злото произлиза от помрачаването на човешкия ум. Сега, понеже Господ знае, че на земята съществува известен мрак, който причинява вреда – мракът винаги причинява вреда: ако бихме живели постоянно в мрак, той щеше да атрофира всички наши чувства, очи, уши и прочие, както има известни риби, които са живели с години в подводните пещери и са изгубили способността да виждат – Той е изпратил именно този Дух да реагира върху нас, върху нашите мисли и чувства, върху тялото, за да мислим правилно за нещата и да си съставим вярно понятие за тях.
към беседата >>
Та злото произлиза от помрачаването на човешкия ум.
А в действителност и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара. Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в тъмнота. Хора, които са във виделина, не се карат. Известно проявление в нашия мозък помрачава нашите мисли, и тогава последват лоши желания. Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения.
Та злото произлиза от помрачаването на човешкия ум.
Сега, понеже Господ знае, че на земята съществува известен мрак, който причинява вреда – мракът винаги причинява вреда: ако бихме живели постоянно в мрак, той щеше да атрофира всички наши чувства, очи, уши и прочие, както има известни риби, които са живели с години в подводните пещери и са изгубили способността да виждат – Той е изпратил именно този Дух да реагира върху нас, върху нашите мисли и чувства, върху тялото, за да мислим правилно за нещата и да си съставим вярно понятие за тях.
към беседата >>
Сега, понеже Господ знае, че на земята съществува известен мрак, който причинява вреда – мракът винаги причинява вреда: ако бихме живели постоянно в мрак, той щеше да атрофира всички наши чувства, очи, уши и прочие, както има известни риби, които са живели с години в подводните пещери и са изгубили способността да виждат – Той е изпратил именно този Дух да реагира върху нас, върху нашите мисли и чувства, върху тялото, за да мислим правилно за нещата и да си съставим вярно понятие за тях.
Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в тъмнота. Хора, които са във виделина, не се карат. Известно проявление в нашия мозък помрачава нашите мисли, и тогава последват лоши желания. Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения. Та злото произлиза от помрачаването на човешкия ум.
Сега, понеже Господ знае, че на земята съществува известен мрак, който причинява вреда – мракът винаги причинява вреда: ако бихме живели постоянно в мрак, той щеше да атрофира всички наши чувства, очи, уши и прочие, както има известни риби, които са живели с години в подводните пещери и са изгубили способността да виждат – Той е изпратил именно този Дух да реагира върху нас, върху нашите мисли и чувства, върху тялото, за да мислим правилно за нещата и да си съставим вярно понятие за тях.
към беседата >>
На първо място трябва да си съставим правилно понятие за себе си, сиреч какво трябва да бъде нашето отношение към Бога.
На първо място трябва да си съставим правилно понятие за себе си, сиреч какво трябва да бъде нашето отношение към Бога.
Според моето схващане, земята е едно училище само за индивидуалната човешка душа. Ако има нещо реално в света, то е човешката душа. Някои се питат „Какво съм аз? “ – Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае. А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята форма.
към беседата >>
Според моето схващане, земята е едно училище само за индивидуалната човешка душа.
На първо място трябва да си съставим правилно понятие за себе си, сиреч какво трябва да бъде нашето отношение към Бога.
Според моето схващане, земята е едно училище само за индивидуалната човешка душа.
Ако има нещо реално в света, то е човешката душа. Някои се питат „Какво съм аз? “ – Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае. А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята форма. Когато вие искате да направите едно оръдие, с което да убивате хората, как го приспособявате?
към беседата >>
Ако има нещо реално в света, то е човешката душа.
На първо място трябва да си съставим правилно понятие за себе си, сиреч какво трябва да бъде нашето отношение към Бога. Според моето схващане, земята е едно училище само за индивидуалната човешка душа.
Ако има нещо реално в света, то е човешката душа.
Някои се питат „Какво съм аз? “ – Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае. А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята форма. Когато вие искате да направите едно оръдие, с което да убивате хората, как го приспособявате? Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава.
към беседата >>
Някои се питат „Какво съм аз?
На първо място трябва да си съставим правилно понятие за себе си, сиреч какво трябва да бъде нашето отношение към Бога. Според моето схващане, земята е едно училище само за индивидуалната човешка душа. Ако има нещо реално в света, то е човешката душа.
Някои се питат „Какво съм аз?
“ – Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае. А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята форма. Когато вие искате да направите едно оръдие, с което да убивате хората, как го приспособявате? Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава. Правите топка за игране на децата; правите ли я остра?
към беседата >>
“ – Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае.
На първо място трябва да си съставим правилно понятие за себе си, сиреч какво трябва да бъде нашето отношение към Бога. Според моето схващане, земята е едно училище само за индивидуалната човешка душа. Ако има нещо реално в света, то е човешката душа. Някои се питат „Какво съм аз?
“ – Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае.
А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята форма. Когато вие искате да направите едно оръдие, с което да убивате хората, как го приспособявате? Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава. Правите топка за игране на децата; правите ли я остра? Не. Правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на детето, защото всички неща, които са остри, са вредни.
към беседата >>
А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята форма.
На първо място трябва да си съставим правилно понятие за себе си, сиреч какво трябва да бъде нашето отношение към Бога. Според моето схващане, земята е едно училище само за индивидуалната човешка душа. Ако има нещо реално в света, то е човешката душа. Някои се питат „Какво съм аз? “ – Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае.
А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята форма.
Когато вие искате да направите едно оръдие, с което да убивате хората, как го приспособявате? Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава. Правите топка за игране на децата; правите ли я остра? Не. Правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на детето, защото всички неща, които са остри, са вредни. Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да воюва, трябва да има много тънък ум и взривни сили – където ударят, да съкрушат.
към беседата >>
Когато вие искате да направите едно оръдие, с което да убивате хората, как го приспособявате?
Според моето схващане, земята е едно училище само за индивидуалната човешка душа. Ако има нещо реално в света, то е човешката душа. Някои се питат „Какво съм аз? “ – Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае. А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята форма.
Когато вие искате да направите едно оръдие, с което да убивате хората, как го приспособявате?
Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава. Правите топка за игране на децата; правите ли я остра? Не. Правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на детето, защото всички неща, които са остри, са вредни. Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да воюва, трябва да има много тънък ум и взривни сили – където ударят, да съкрушат. Но когато човек живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум?
към беседата >>
Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава.
Ако има нещо реално в света, то е човешката душа. Някои се питат „Какво съм аз? “ – Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае. А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята форма. Когато вие искате да направите едно оръдие, с което да убивате хората, как го приспособявате?
Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава.
Правите топка за игране на децата; правите ли я остра? Не. Правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на детето, защото всички неща, които са остри, са вредни. Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да воюва, трябва да има много тънък ум и взривни сили – където ударят, да съкрушат. Но когато човек живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум? Па и ако турите във военно време начело човек с тъп ум, той също не е на мястото си.
към беседата >>
Правите топка за игране на децата; правите ли я остра?
Някои се питат „Какво съм аз? “ – Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае. А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята форма. Когато вие искате да направите едно оръдие, с което да убивате хората, как го приспособявате? Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава.
Правите топка за игране на децата; правите ли я остра?
Не. Правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на детето, защото всички неща, които са остри, са вредни. Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да воюва, трябва да има много тънък ум и взривни сили – където ударят, да съкрушат. Но когато човек живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум? Па и ако турите във военно време начело човек с тъп ум, той също не е на мястото си. Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното.
към беседата >>
Не. Правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на детето, защото всички неща, които са остри, са вредни.
“ – Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае. А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята форма. Когато вие искате да направите едно оръдие, с което да убивате хората, как го приспособявате? Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава. Правите топка за игране на децата; правите ли я остра?
Не. Правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на детето, защото всички неща, които са остри, са вредни.
Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да воюва, трябва да има много тънък ум и взривни сили – където ударят, да съкрушат. Но когато човек живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум? Па и ако турите във военно време начело човек с тъп ум, той също не е на мястото си. Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното. Аз не казвам, че не трябва да се воюва на земята; воюването в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради.
към беседата >>
Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да воюва, трябва да има много тънък ум и взривни сили – където ударят, да съкрушат.
А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята форма. Когато вие искате да направите едно оръдие, с което да убивате хората, как го приспособявате? Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава. Правите топка за игране на децата; правите ли я остра? Не. Правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на детето, защото всички неща, които са остри, са вредни.
Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да воюва, трябва да има много тънък ум и взривни сили – където ударят, да съкрушат.
Но когато човек живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум? Па и ако турите във военно време начело човек с тъп ум, той също не е на мястото си. Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното. Аз не казвам, че не трябва да се воюва на земята; воюването в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради. Но в единия и в другия има постоянно изтощение.
към беседата >>
Но когато човек живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум?
Когато вие искате да направите едно оръдие, с което да убивате хората, как го приспособявате? Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава. Правите топка за игране на децата; правите ли я остра? Не. Правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на детето, защото всички неща, които са остри, са вредни. Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да воюва, трябва да има много тънък ум и взривни сили – където ударят, да съкрушат.
Но когато човек живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум?
Па и ако турите във военно време начело човек с тъп ум, той също не е на мястото си. Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното. Аз не казвам, че не трябва да се воюва на земята; воюването в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради. Но в единия и в другия има постоянно изтощение. Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се изтощаваме, защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като изтощаваме живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът?
към беседата >>
Па и ако турите във военно време начело човек с тъп ум, той също не е на мястото си.
Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава. Правите топка за игране на децата; правите ли я остра? Не. Правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на детето, защото всички неща, които са остри, са вредни. Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да воюва, трябва да има много тънък ум и взривни сили – където ударят, да съкрушат. Но когато човек живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум?
Па и ако турите във военно време начело човек с тъп ум, той също не е на мястото си.
Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното. Аз не казвам, че не трябва да се воюва на земята; воюването в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради. Но в единия и в другия има постоянно изтощение. Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се изтощаваме, защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като изтощаваме живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът? Когато постоянно мислим зло, постоянно трошим камъни.
към беседата >>
Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното.
Правите топка за игране на децата; правите ли я остра? Не. Правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на детето, защото всички неща, които са остри, са вредни. Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да воюва, трябва да има много тънък ум и взривни сили – където ударят, да съкрушат. Но когато човек живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум? Па и ако турите във военно време начело човек с тъп ум, той също не е на мястото си.
Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното.
Аз не казвам, че не трябва да се воюва на земята; воюването в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради. Но в единия и в другия има постоянно изтощение. Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се изтощаваме, защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като изтощаваме живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът? Когато постоянно мислим зло, постоянно трошим камъни. На Господа, впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни.
към беседата >>
Аз не казвам, че не трябва да се воюва на земята; воюването в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради.
Не. Правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на детето, защото всички неща, които са остри, са вредни. Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да воюва, трябва да има много тънък ум и взривни сили – където ударят, да съкрушат. Но когато човек живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум? Па и ако турите във военно време начело човек с тъп ум, той също не е на мястото си. Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното.
Аз не казвам, че не трябва да се воюва на земята; воюването в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради.
Но в единия и в другия има постоянно изтощение. Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се изтощаваме, защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като изтощаваме живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът? Когато постоянно мислим зло, постоянно трошим камъни. На Господа, впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни. Каквото и да вършим в света, нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други.
към беседата >>
Но в единия и в другия има постоянно изтощение.
Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да воюва, трябва да има много тънък ум и взривни сили – където ударят, да съкрушат. Но когато човек живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум? Па и ако турите във военно време начело човек с тъп ум, той също не е на мястото си. Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното. Аз не казвам, че не трябва да се воюва на земята; воюването в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради.
Но в единия и в другия има постоянно изтощение.
Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се изтощаваме, защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като изтощаваме живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът? Когато постоянно мислим зло, постоянно трошим камъни. На Господа, впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни. Каквото и да вършим в света, нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други. В единия случай, ако любим, вършим работа съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може да бъде една и съща.
към беседата >>
Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се изтощаваме, защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като изтощаваме живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът?
Но когато човек живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум? Па и ако турите във военно време начело човек с тъп ум, той също не е на мястото си. Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното. Аз не казвам, че не трябва да се воюва на земята; воюването в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради. Но в единия и в другия има постоянно изтощение.
Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се изтощаваме, защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като изтощаваме живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът?
Когато постоянно мислим зло, постоянно трошим камъни. На Господа, впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни. Каквото и да вършим в света, нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други. В единия случай, ако любим, вършим работа съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може да бъде една и съща.
към беседата >>
Когато постоянно мислим зло, постоянно трошим камъни.
Па и ако турите във военно време начело човек с тъп ум, той също не е на мястото си. Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното. Аз не казвам, че не трябва да се воюва на земята; воюването в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради. Но в единия и в другия има постоянно изтощение. Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се изтощаваме, защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като изтощаваме живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът?
Когато постоянно мислим зло, постоянно трошим камъни.
На Господа, впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни. Каквото и да вършим в света, нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други. В единия случай, ако любим, вършим работа съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може да бъде една и съща.
към беседата >>
На Господа, впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни.
Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното. Аз не казвам, че не трябва да се воюва на земята; воюването в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради. Но в единия и в другия има постоянно изтощение. Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се изтощаваме, защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като изтощаваме живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът? Когато постоянно мислим зло, постоянно трошим камъни.
На Господа, впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни.
Каквото и да вършим в света, нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други. В единия случай, ако любим, вършим работа съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може да бъде една и съща.
към беседата >>
Каквото и да вършим в света, нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други.
Аз не казвам, че не трябва да се воюва на земята; воюването в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради. Но в единия и в другия има постоянно изтощение. Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се изтощаваме, защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като изтощаваме живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът? Когато постоянно мислим зло, постоянно трошим камъни. На Господа, впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни.
Каквото и да вършим в света, нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други.
В единия случай, ако любим, вършим работа съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може да бъде една и съща.
към беседата >>
В единия случай, ако любим, вършим работа съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може да бъде една и съща.
Но в единия и в другия има постоянно изтощение. Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се изтощаваме, защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като изтощаваме живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът? Когато постоянно мислим зло, постоянно трошим камъни. На Господа, впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни. Каквото и да вършим в света, нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други.
В единия случай, ако любим, вършим работа съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може да бъде една и съща.
към беседата >>
Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви.
Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви.
Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно. А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил.
към беседата >>
Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно.
Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви.
Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно.
А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел.
към беседата >>
А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили.
Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви. Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно.
А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили.
Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел. Жестокостта е като кристал, който няма мекота.
към беседата >>
Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил.
Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви. Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно. А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили.
Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил.
Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел. Жестокостта е като кристал, който няма мекота. Ала не трябва да мислите, че между жестоките хора няма понякога добри; но изобщо те не са за едно организирано човешко общество.
към беседата >>
Казвате за някого, че е глупав. Защо?
Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви. Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно. А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил.
Казвате за някого, че е глупав. Защо?
Защото когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел. Жестокостта е като кристал, който няма мекота. Ала не трябва да мислите, че между жестоките хора няма понякога добри; но изобщо те не са за едно организирано човешко общество. И тъй, трябва да сме винаги готови да дадем място на Духа да проникне и да се прояви във всекиго от нас.
към беседата >>
Защото когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил.
Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви. Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно. А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо?
Защото когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил.
Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел. Жестокостта е като кристал, който няма мекота. Ала не трябва да мислите, че между жестоките хора няма понякога добри; но изобщо те не са за едно организирано човешко общество. И тъй, трябва да сме винаги готови да дадем място на Духа да проникне и да се прояви във всекиго от нас.
към беседата >>
Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел.
Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно. А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил.
Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел.
Жестокостта е като кристал, който няма мекота. Ала не трябва да мислите, че между жестоките хора няма понякога добри; но изобщо те не са за едно организирано човешко общество. И тъй, трябва да сме винаги готови да дадем място на Духа да проникне и да се прояви във всекиго от нас.
към беседата >>
Жестокостта е като кристал, който няма мекота.
А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел.
Жестокостта е като кристал, който няма мекота.
Ала не трябва да мислите, че между жестоките хора няма понякога добри; но изобщо те не са за едно организирано човешко общество. И тъй, трябва да сме винаги готови да дадем място на Духа да проникне и да се прояви във всекиго от нас.
към беседата >>
Ала не трябва да мислите, че между жестоките хора няма понякога добри; но изобщо те не са за едно организирано човешко общество.
Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел. Жестокостта е като кристал, който няма мекота.
Ала не трябва да мислите, че между жестоките хора няма понякога добри; но изобщо те не са за едно организирано човешко общество.
И тъй, трябва да сме винаги готови да дадем място на Духа да проникне и да се прояви във всекиго от нас.
към беседата >>
И тъй, трябва да сме винаги готови да дадем място на Духа да проникне и да се прояви във всекиго от нас.
Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел. Жестокостта е като кристал, който няма мекота. Ала не трябва да мислите, че между жестоките хора няма понякога добри; но изобщо те не са за едно организирано човешко общество.
И тъй, трябва да сме винаги готови да дадем място на Духа да проникне и да се прояви във всекиго от нас.
към беседата >>
Някои казват: „Искаме да видим Духа“.
Някои казват: „Искаме да видим Духа“.
Ами че единственото нещо, което виждате, то е Духът. Той говори, но понеже вашите уши са тъпи, не чувате, както когато говорите на глухи хора, не чуват. Искате да чуете; е добре! Нагласете ухото си да схваща това, което Духът му говори. „Аз искам да видя Духа.“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите?
към беседата >>
Ами че единственото нещо, което виждате, то е Духът.
Някои казват: „Искаме да видим Духа“.
Ами че единственото нещо, което виждате, то е Духът.
Той говори, но понеже вашите уши са тъпи, не чувате, както когато говорите на глухи хора, не чуват. Искате да чуете; е добре! Нагласете ухото си да схваща това, което Духът му говори. „Аз искам да видя Духа.“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите? Единственото нещо, което ние виждаме в света, повтарям, то е Духът.
към беседата >>
Той говори, но понеже вашите уши са тъпи, не чувате, както когато говорите на глухи хора, не чуват.
Някои казват: „Искаме да видим Духа“. Ами че единственото нещо, което виждате, то е Духът.
Той говори, но понеже вашите уши са тъпи, не чувате, както когато говорите на глухи хора, не чуват.
Искате да чуете; е добре! Нагласете ухото си да схваща това, което Духът му говори. „Аз искам да видя Духа.“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите? Единственото нещо, което ние виждаме в света, повтарям, то е Духът. Ето това цвете, което държа – то е Дух, и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него.
към беседата >>
Искате да чуете; е добре!
Някои казват: „Искаме да видим Духа“. Ами че единственото нещо, което виждате, то е Духът. Той говори, но понеже вашите уши са тъпи, не чувате, както когато говорите на глухи хора, не чуват.
Искате да чуете; е добре!
Нагласете ухото си да схваща това, което Духът му говори. „Аз искам да видя Духа.“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите? Единственото нещо, което ние виждаме в света, повтарям, то е Духът. Ето това цвете, което държа – то е Дух, и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него. Сега, защо не виждате?
към беседата >>
Нагласете ухото си да схваща това, което Духът му говори.
Някои казват: „Искаме да видим Духа“. Ами че единственото нещо, което виждате, то е Духът. Той говори, но понеже вашите уши са тъпи, не чувате, както когато говорите на глухи хора, не чуват. Искате да чуете; е добре!
Нагласете ухото си да схваща това, което Духът му говори.
„Аз искам да видя Духа.“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите? Единственото нещо, което ние виждаме в света, повтарям, то е Духът. Ето това цвете, което държа – то е Дух, и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него. Сега, защо не виждате? Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате.
към беседата >>
„Аз искам да видя Духа.“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите?
Някои казват: „Искаме да видим Духа“. Ами че единственото нещо, което виждате, то е Духът. Той говори, но понеже вашите уши са тъпи, не чувате, както когато говорите на глухи хора, не чуват. Искате да чуете; е добре! Нагласете ухото си да схваща това, което Духът му говори.
„Аз искам да видя Духа.“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите?
Единственото нещо, което ние виждаме в света, повтарям, то е Духът. Ето това цвете, което държа – то е Дух, и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него. Сега, защо не виждате? Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате. Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне?
към беседата >>
Единственото нещо, което ние виждаме в света, повтарям, то е Духът.
Ами че единственото нещо, което виждате, то е Духът. Той говори, но понеже вашите уши са тъпи, не чувате, както когато говорите на глухи хора, не чуват. Искате да чуете; е добре! Нагласете ухото си да схваща това, което Духът му говори. „Аз искам да видя Духа.“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите?
Единственото нещо, което ние виждаме в света, повтарям, то е Духът.
Ето това цвете, което държа – то е Дух, и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него. Сега, защо не виждате? Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате. Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне? Веднага ще прояви своята същност.
към беседата >>
Ето това цвете, което държа – то е Дух, и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него.
Той говори, но понеже вашите уши са тъпи, не чувате, както когато говорите на глухи хора, не чуват. Искате да чуете; е добре! Нагласете ухото си да схваща това, което Духът му говори. „Аз искам да видя Духа.“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите? Единственото нещо, което ние виждаме в света, повтарям, то е Духът.
Ето това цвете, което държа – то е Дух, и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него.
Сега, защо не виждате? Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате. Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне? Веднага ще прояви своята същност. За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната почва.
към беседата >>
Сега, защо не виждате?
Искате да чуете; е добре! Нагласете ухото си да схваща това, което Духът му говори. „Аз искам да видя Духа.“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите? Единственото нещо, което ние виждаме в света, повтарям, то е Духът. Ето това цвете, което държа – то е Дух, и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него.
Сега, защо не виждате?
Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате. Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне? Веднага ще прояви своята същност. За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната почва. И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество.
към беседата >>
Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате.
Нагласете ухото си да схваща това, което Духът му говори. „Аз искам да видя Духа.“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите? Единственото нещо, което ние виждаме в света, повтарям, то е Духът. Ето това цвете, което държа – то е Дух, и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него. Сега, защо не виждате?
Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате.
Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне? Веднага ще прояви своята същност. За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната почва. И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете?
към беседата >>
Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне?
„Аз искам да видя Духа.“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите? Единственото нещо, което ние виждаме в света, повтарям, то е Духът. Ето това цвете, което държа – то е Дух, и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него. Сега, защо не виждате? Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате.
Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне?
Веднага ще прояви своята същност. За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната почва. И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете? Тази краска защо е турена?
към беседата >>
Веднага ще прояви своята същност.
Единственото нещо, което ние виждаме в света, повтарям, то е Духът. Ето това цвете, което държа – то е Дух, и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него. Сега, защо не виждате? Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате. Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне?
Веднага ще прояви своята същност.
За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната почва. И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете? Тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че животът без любов няма смисъл.
към беседата >>
За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната почва.
Ето това цвете, което държа – то е Дух, и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него. Сега, защо не виждате? Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате. Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне? Веднага ще прояви своята същност.
За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната почва.
И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете? Тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че животът без любов няма смисъл. И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп.
към беседата >>
И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество.
Сега, защо не виждате? Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате. Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне? Веднага ще прояви своята същност. За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната почва.
И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество.
А какво ви говори това цвете? Тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че животът без любов няма смисъл. И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп. В някои случаи трябва да бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо остроумие.
към беседата >>
А какво ви говори това цвете?
Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате. Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне? Веднага ще прояви своята същност. За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната почва. И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество.
А какво ви говори това цвете?
Тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че животът без любов няма смисъл. И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп. В някои случаи трябва да бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо остроумие. Когато се намирате между неприятели, сърцето трябва да бъде кораво, а между приятели – меко.
към беседата >>
Тази краска защо е турена?
Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне? Веднага ще прояви своята същност. За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната почва. И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете?
Тази краска защо е турена?
Тя е турена, за да покаже, че животът без любов няма смисъл. И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп. В някои случаи трябва да бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо остроумие. Когато се намирате между неприятели, сърцето трябва да бъде кораво, а между приятели – меко. Трябва да знаете как да обичате.
към беседата >>
Тя е турена, за да покаже, че животът без любов няма смисъл.
Веднага ще прояви своята същност. За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната почва. И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете? Тази краска защо е турена?
Тя е турена, за да покаже, че животът без любов няма смисъл.
И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп. В някои случаи трябва да бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо остроумие. Когато се намирате между неприятели, сърцето трябва да бъде кораво, а между приятели – меко. Трябва да знаете как да обичате. Когато вземете една роза и я помиришете, две неща се проявяват: едното – нежно благоухание, другото – бодили.
към беседата >>
И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп.
За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната почва. И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете? Тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че животът без любов няма смисъл.
И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп.
В някои случаи трябва да бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо остроумие. Когато се намирате между неприятели, сърцето трябва да бъде кораво, а между приятели – меко. Трябва да знаете как да обичате. Когато вземете една роза и я помиришете, две неща се проявяват: едното – нежно благоухание, другото – бодили. Всеки човек има своите бодили; но те, разбира се, не са човекът.
към беседата >>
В някои случаи трябва да бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо остроумие.
И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете? Тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че животът без любов няма смисъл. И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп.
В някои случаи трябва да бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо остроумие.
Когато се намирате между неприятели, сърцето трябва да бъде кораво, а между приятели – меко. Трябва да знаете как да обичате. Когато вземете една роза и я помиришете, две неща се проявяват: едното – нежно благоухание, другото – бодили. Всеки човек има своите бодили; но те, разбира се, не са човекът. Бодилите са за ония условия на живота, когато човек трябва да воюва, да се брани, когато не трябва да бъде много мек.
към беседата >>
Когато се намирате между неприятели, сърцето трябва да бъде кораво, а между приятели – меко.
А какво ви говори това цвете? Тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че животът без любов няма смисъл. И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп. В някои случаи трябва да бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо остроумие.
Когато се намирате между неприятели, сърцето трябва да бъде кораво, а между приятели – меко.
Трябва да знаете как да обичате. Когато вземете една роза и я помиришете, две неща се проявяват: едното – нежно благоухание, другото – бодили. Всеки човек има своите бодили; но те, разбира се, не са човекът. Бодилите са за ония условия на живота, когато човек трябва да воюва, да се брани, когато не трябва да бъде много мек. С дяволите не бива да си давате рандеву; срещу тях трябва да имате шипове.
към беседата >>
Трябва да знаете как да обичате.
Тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че животът без любов няма смисъл. И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп. В някои случаи трябва да бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо остроумие. Когато се намирате между неприятели, сърцето трябва да бъде кораво, а между приятели – меко.
Трябва да знаете как да обичате.
Когато вземете една роза и я помиришете, две неща се проявяват: едното – нежно благоухание, другото – бодили. Всеки човек има своите бодили; но те, разбира се, не са човекът. Бодилите са за ония условия на живота, когато човек трябва да воюва, да се брани, когато не трябва да бъде много мек. С дяволите не бива да си давате рандеву; срещу тях трябва да имате шипове. Но между приятели вашият барут трябва да бъде влажен.
към беседата >>
Когато вземете една роза и я помиришете, две неща се проявяват: едното – нежно благоухание, другото – бодили.
Тя е турена, за да покаже, че животът без любов няма смисъл. И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп. В някои случаи трябва да бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо остроумие. Когато се намирате между неприятели, сърцето трябва да бъде кораво, а между приятели – меко. Трябва да знаете как да обичате.
Когато вземете една роза и я помиришете, две неща се проявяват: едното – нежно благоухание, другото – бодили.
Всеки човек има своите бодили; но те, разбира се, не са човекът. Бодилите са за ония условия на живота, когато човек трябва да воюва, да се брани, когато не трябва да бъде много мек. С дяволите не бива да си давате рандеву; срещу тях трябва да имате шипове. Но между приятели вашият барут трябва да бъде влажен. Има времена, кога трябва да бъде сух и кога – влажен.
към беседата >>
Всеки човек има своите бодили; но те, разбира се, не са човекът.
И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп. В някои случаи трябва да бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо остроумие. Когато се намирате между неприятели, сърцето трябва да бъде кораво, а между приятели – меко. Трябва да знаете как да обичате. Когато вземете една роза и я помиришете, две неща се проявяват: едното – нежно благоухание, другото – бодили.
Всеки човек има своите бодили; но те, разбира се, не са човекът.
Бодилите са за ония условия на живота, когато човек трябва да воюва, да се брани, когато не трябва да бъде много мек. С дяволите не бива да си давате рандеву; срещу тях трябва да имате шипове. Но между приятели вашият барут трябва да бъде влажен. Има времена, кога трябва да бъде сух и кога – влажен. Какво ще направи мъжът, когато барутът му е сух и когато жена му всеки ден го задява?
към беседата >>
Бодилите са за ония условия на живота, когато човек трябва да воюва, да се брани, когато не трябва да бъде много мек.
В някои случаи трябва да бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо остроумие. Когато се намирате между неприятели, сърцето трябва да бъде кораво, а между приятели – меко. Трябва да знаете как да обичате. Когато вземете една роза и я помиришете, две неща се проявяват: едното – нежно благоухание, другото – бодили. Всеки човек има своите бодили; но те, разбира се, не са човекът.
Бодилите са за ония условия на живота, когато човек трябва да воюва, да се брани, когато не трябва да бъде много мек.
С дяволите не бива да си давате рандеву; срещу тях трябва да имате шипове. Но между приятели вашият барут трябва да бъде влажен. Има времена, кога трябва да бъде сух и кога – влажен. Какво ще направи мъжът, когато барутът му е сух и когато жена му всеки ден го задява? Когато се оженят, трябва и двамата да овлажнят барута.
към беседата >>
С дяволите не бива да си давате рандеву; срещу тях трябва да имате шипове.
Когато се намирате между неприятели, сърцето трябва да бъде кораво, а между приятели – меко. Трябва да знаете как да обичате. Когато вземете една роза и я помиришете, две неща се проявяват: едното – нежно благоухание, другото – бодили. Всеки човек има своите бодили; но те, разбира се, не са човекът. Бодилите са за ония условия на живота, когато човек трябва да воюва, да се брани, когато не трябва да бъде много мек.
С дяволите не бива да си давате рандеву; срещу тях трябва да имате шипове.
Но между приятели вашият барут трябва да бъде влажен. Има времена, кога трябва да бъде сух и кога – влажен. Какво ще направи мъжът, когато барутът му е сух и когато жена му всеки ден го задява? Когато се оженят, трябва и двамата да овлажнят барута. Пред света барутът ви трябва да бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за да научите всички тия отношения, които съществуват в света.
към беседата >>
Но между приятели вашият барут трябва да бъде влажен.
Трябва да знаете как да обичате. Когато вземете една роза и я помиришете, две неща се проявяват: едното – нежно благоухание, другото – бодили. Всеки човек има своите бодили; но те, разбира се, не са човекът. Бодилите са за ония условия на живота, когато човек трябва да воюва, да се брани, когато не трябва да бъде много мек. С дяволите не бива да си давате рандеву; срещу тях трябва да имате шипове.
Но между приятели вашият барут трябва да бъде влажен.
Има времена, кога трябва да бъде сух и кога – влажен. Какво ще направи мъжът, когато барутът му е сух и когато жена му всеки ден го задява? Когато се оженят, трябва и двамата да овлажнят барута. Пред света барутът ви трябва да бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за да научите всички тия отношения, които съществуват в света. Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре.
към беседата >>
Има времена, кога трябва да бъде сух и кога – влажен.
Когато вземете една роза и я помиришете, две неща се проявяват: едното – нежно благоухание, другото – бодили. Всеки човек има своите бодили; но те, разбира се, не са човекът. Бодилите са за ония условия на живота, когато човек трябва да воюва, да се брани, когато не трябва да бъде много мек. С дяволите не бива да си давате рандеву; срещу тях трябва да имате шипове. Но между приятели вашият барут трябва да бъде влажен.
Има времена, кога трябва да бъде сух и кога – влажен.
Какво ще направи мъжът, когато барутът му е сух и когато жена му всеки ден го задява? Когато се оженят, трябва и двамата да овлажнят барута. Пред света барутът ви трябва да бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за да научите всички тия отношения, които съществуват в света. Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре. Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други.
към беседата >>
Какво ще направи мъжът, когато барутът му е сух и когато жена му всеки ден го задява?
Всеки човек има своите бодили; но те, разбира се, не са човекът. Бодилите са за ония условия на живота, когато човек трябва да воюва, да се брани, когато не трябва да бъде много мек. С дяволите не бива да си давате рандеву; срещу тях трябва да имате шипове. Но между приятели вашият барут трябва да бъде влажен. Има времена, кога трябва да бъде сух и кога – влажен.
Какво ще направи мъжът, когато барутът му е сух и когато жена му всеки ден го задява?
Когато се оженят, трябва и двамата да овлажнят барута. Пред света барутът ви трябва да бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за да научите всички тия отношения, които съществуват в света. Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре. Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други. Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да воювате.
към беседата >>
Когато се оженят, трябва и двамата да овлажнят барута.
Бодилите са за ония условия на живота, когато човек трябва да воюва, да се брани, когато не трябва да бъде много мек. С дяволите не бива да си давате рандеву; срещу тях трябва да имате шипове. Но между приятели вашият барут трябва да бъде влажен. Има времена, кога трябва да бъде сух и кога – влажен. Какво ще направи мъжът, когато барутът му е сух и когато жена му всеки ден го задява?
Когато се оженят, трябва и двамата да овлажнят барута.
Пред света барутът ви трябва да бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за да научите всички тия отношения, които съществуват в света. Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре. Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други. Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да воювате. Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако воювате с мирни или безоръжни хора, вършите глупост.
към беседата >>
Пред света барутът ви трябва да бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за да научите всички тия отношения, които съществуват в света.
С дяволите не бива да си давате рандеву; срещу тях трябва да имате шипове. Но между приятели вашият барут трябва да бъде влажен. Има времена, кога трябва да бъде сух и кога – влажен. Какво ще направи мъжът, когато барутът му е сух и когато жена му всеки ден го задява? Когато се оженят, трябва и двамата да овлажнят барута.
Пред света барутът ви трябва да бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за да научите всички тия отношения, които съществуват в света.
Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре. Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други. Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да воювате. Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако воювате с мирни или безоръжни хора, вършите глупост. Казват: „Животът е борба“.
към беседата >>
Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре.
Но между приятели вашият барут трябва да бъде влажен. Има времена, кога трябва да бъде сух и кога – влажен. Какво ще направи мъжът, когато барутът му е сух и когато жена му всеки ден го задява? Когато се оженят, трябва и двамата да овлажнят барута. Пред света барутът ви трябва да бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за да научите всички тия отношения, които съществуват в света.
Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре.
Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други. Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да воювате. Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако воювате с мирни или безоръжни хора, вършите глупост. Казват: „Животът е борба“. И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“.
към беседата >>
Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други.
Има времена, кога трябва да бъде сух и кога – влажен. Какво ще направи мъжът, когато барутът му е сух и когато жена му всеки ден го задява? Когато се оженят, трябва и двамата да овлажнят барута. Пред света барутът ви трябва да бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за да научите всички тия отношения, които съществуват в света. Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре.
Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други.
Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да воювате. Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако воювате с мирни или безоръжни хора, вършите глупост. Казват: „Животът е борба“. И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“. А с кого воюва?
към беседата >>
Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да воювате.
Какво ще направи мъжът, когато барутът му е сух и когато жена му всеки ден го задява? Когато се оженят, трябва и двамата да овлажнят барута. Пред света барутът ви трябва да бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за да научите всички тия отношения, които съществуват в света. Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре. Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други.
Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да воювате.
Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако воювате с мирни или безоръжни хора, вършите глупост. Казват: „Животът е борба“. И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“. А с кого воюва? С жена си, и жената – с мъжа си.
към беседата >>
Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако воювате с мирни или безоръжни хора, вършите глупост.
Когато се оженят, трябва и двамата да овлажнят барута. Пред света барутът ви трябва да бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за да научите всички тия отношения, които съществуват в света. Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре. Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други. Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да воювате.
Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако воювате с мирни или безоръжни хора, вършите глупост.
Казват: „Животът е борба“. И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“. А с кого воюва? С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“.
към беседата >>
Казват: „Животът е борба“.
Пред света барутът ви трябва да бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за да научите всички тия отношения, които съществуват в света. Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре. Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други. Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да воювате. Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако воювате с мирни или безоръжни хора, вършите глупост.
Казват: „Животът е борба“.
И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“. А с кого воюва? С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате.
към беседата >>
И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“.
Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре. Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други. Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да воювате. Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако воювате с мирни или безоръжни хора, вършите глупост. Казват: „Животът е борба“.
И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“.
А с кого воюва? С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз!
към беседата >>
А с кого воюва?
Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други. Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да воювате. Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако воювате с мирни или безоръжни хора, вършите глупост. Казват: „Животът е борба“. И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“.
А с кого воюва?
С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си.
към беседата >>
С жена си, и жената – с мъжа си.
Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да воювате. Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако воювате с мирни или безоръжни хора, вършите глупост. Казват: „Животът е борба“. И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“. А с кого воюва?
С жена си, и жената – с мъжа си.
Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си. Ето хора, които не разбират живота.
към беседата >>
Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“.
Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако воювате с мирни или безоръжни хора, вършите глупост. Казват: „Животът е борба“. И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“. А с кого воюва? С жена си, и жената – с мъжа си.
Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“.
И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини.
към беседата >>
И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате.
Казват: „Животът е борба“. И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“. А с кого воюва? С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“.
И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате.
Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам.
към беседата >>
Хората имат девиз!
И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“. А с кого воюва? С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате.
Хората имат девиз!
Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам. Туй показва, че хората не разбират отношението, което съществува между тях и техния Дух, задачите, които им налага последният.
към беседата >>
Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си.
А с кого воюва? С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз!
Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си.
Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам. Туй показва, че хората не разбират отношението, което съществува между тях и техния Дух, задачите, които им налага последният.
към беседата >>
Ето хора, които не разбират живота.
С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си.
Ето хора, които не разбират живота.
Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам. Туй показва, че хората не разбират отношението, което съществува между тях и техния Дух, задачите, които им налага последният.
към беседата >>
Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини.
Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си. Ето хора, които не разбират живота.
Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини.
Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам. Туй показва, че хората не разбират отношението, което съществува между тях и техния Дух, задачите, които им налага последният.
към беседата >>
Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам.
И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини.
Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам.
Туй показва, че хората не разбират отношението, което съществува между тях и техния Дух, задачите, които им налага последният.
към беседата >>
Туй показва, че хората не разбират отношението, което съществува между тях и техния Дух, задачите, които им налага последният.
Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам.
Туй показва, че хората не разбират отношението, което съществува между тях и техния Дух, задачите, които им налага последният.
към беседата >>
Апостол Павел описва в прочетената глава какво трябва да бъде това отношение.
Апостол Павел описва в прочетената глава какво трябва да бъде това отношение.
Може да ми зададете въпроса: „Нали съществуват в света хиляди отношения? “ – Но ние трябва да изберем само ония, които са благоприятни за нас. Трябва да знаем, например, отношенията на водата към нас. Ако я турим в стомаха, ще има благоприятни последици; ако обаче я турим в дробовете, ще произведе съвсем други последици. Ако внесем въздух в дробовете, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н.
към беседата >>
Може да ми зададете въпроса: „Нали съществуват в света хиляди отношения?
Апостол Павел описва в прочетената глава какво трябва да бъде това отношение.
Може да ми зададете въпроса: „Нали съществуват в света хиляди отношения?
“ – Но ние трябва да изберем само ония, които са благоприятни за нас. Трябва да знаем, например, отношенията на водата към нас. Ако я турим в стомаха, ще има благоприятни последици; ако обаче я турим в дробовете, ще произведе съвсем други последици. Ако внесем въздух в дробовете, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н. Нещата имат отношения към известни удове.
към беседата >>
“ – Но ние трябва да изберем само ония, които са благоприятни за нас.
Апостол Павел описва в прочетената глава какво трябва да бъде това отношение. Може да ми зададете въпроса: „Нали съществуват в света хиляди отношения?
“ – Но ние трябва да изберем само ония, които са благоприятни за нас.
Трябва да знаем, например, отношенията на водата към нас. Ако я турим в стомаха, ще има благоприятни последици; ако обаче я турим в дробовете, ще произведе съвсем други последици. Ако внесем въздух в дробовете, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н. Нещата имат отношения към известни удове. Трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на светлината, на звука, на мириса.
към беседата >>
Трябва да знаем, например, отношенията на водата към нас.
Апостол Павел описва в прочетената глава какво трябва да бъде това отношение. Може да ми зададете въпроса: „Нали съществуват в света хиляди отношения? “ – Но ние трябва да изберем само ония, които са благоприятни за нас.
Трябва да знаем, например, отношенията на водата към нас.
Ако я турим в стомаха, ще има благоприятни последици; ако обаче я турим в дробовете, ще произведе съвсем други последици. Ако внесем въздух в дробовете, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н. Нещата имат отношения към известни удове. Трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на светлината, на звука, на мириса. Вие ще кажете: „Ами че тия неща ние ги знаем – че светлината е потребна за очите, а звукът – за ухото“.
към беседата >>
Ако я турим в стомаха, ще има благоприятни последици; ако обаче я турим в дробовете, ще произведе съвсем други последици.
Апостол Павел описва в прочетената глава какво трябва да бъде това отношение. Може да ми зададете въпроса: „Нали съществуват в света хиляди отношения? “ – Но ние трябва да изберем само ония, които са благоприятни за нас. Трябва да знаем, например, отношенията на водата към нас.
Ако я турим в стомаха, ще има благоприятни последици; ако обаче я турим в дробовете, ще произведе съвсем други последици.
Ако внесем въздух в дробовете, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н. Нещата имат отношения към известни удове. Трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на светлината, на звука, на мириса. Вие ще кажете: „Ами че тия неща ние ги знаем – че светлината е потребна за очите, а звукът – за ухото“. – Така.
към беседата >>
Ако внесем въздух в дробовете, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н.
Апостол Павел описва в прочетената глава какво трябва да бъде това отношение. Може да ми зададете въпроса: „Нали съществуват в света хиляди отношения? “ – Но ние трябва да изберем само ония, които са благоприятни за нас. Трябва да знаем, например, отношенията на водата към нас. Ако я турим в стомаха, ще има благоприятни последици; ако обаче я турим в дробовете, ще произведе съвсем други последици.
Ако внесем въздух в дробовете, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н.
Нещата имат отношения към известни удове. Трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на светлината, на звука, на мириса. Вие ще кажете: „Ами че тия неща ние ги знаем – че светлината е потребна за очите, а звукът – за ухото“. – Така. Но вие разбирате ли вътрешния смисъл на тази светлина?
към беседата >>
Нещата имат отношения към известни удове.
Може да ми зададете въпроса: „Нали съществуват в света хиляди отношения? “ – Но ние трябва да изберем само ония, които са благоприятни за нас. Трябва да знаем, например, отношенията на водата към нас. Ако я турим в стомаха, ще има благоприятни последици; ако обаче я турим в дробовете, ще произведе съвсем други последици. Ако внесем въздух в дробовете, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н.
Нещата имат отношения към известни удове.
Трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на светлината, на звука, на мириса. Вие ще кажете: „Ами че тия неща ние ги знаем – че светлината е потребна за очите, а звукът – за ухото“. – Така. Но вие разбирате ли вътрешния смисъл на тази светлина? Сутрин, когато изгрее слънцето, какво вие си казвате?
към беседата >>
Трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на светлината, на звука, на мириса.
“ – Но ние трябва да изберем само ония, които са благоприятни за нас. Трябва да знаем, например, отношенията на водата към нас. Ако я турим в стомаха, ще има благоприятни последици; ако обаче я турим в дробовете, ще произведе съвсем други последици. Ако внесем въздух в дробовете, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н. Нещата имат отношения към известни удове.
Трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на светлината, на звука, на мириса.
Вие ще кажете: „Ами че тия неща ние ги знаем – че светлината е потребна за очите, а звукът – за ухото“. – Така. Но вие разбирате ли вътрешния смисъл на тази светлина? Сутрин, когато изгрее слънцето, какво вие си казвате? „Ха, слънцето изгря.“ Но когато някой каже: „Учителят иде“, какво подразбират учениците?
към беседата >>
Вие ще кажете: „Ами че тия неща ние ги знаем – че светлината е потребна за очите, а звукът – за ухото“.
Трябва да знаем, например, отношенията на водата към нас. Ако я турим в стомаха, ще има благоприятни последици; ако обаче я турим в дробовете, ще произведе съвсем други последици. Ако внесем въздух в дробовете, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н. Нещата имат отношения към известни удове. Трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на светлината, на звука, на мириса.
Вие ще кажете: „Ами че тия неща ние ги знаем – че светлината е потребна за очите, а звукът – за ухото“.
– Така. Но вие разбирате ли вътрешния смисъл на тази светлина? Сутрин, когато изгрее слънцето, какво вие си казвате? „Ха, слънцето изгря.“ Но когато някой каже: „Учителят иде“, какво подразбират учениците? Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете.
към беседата >>
– Така.
Ако я турим в стомаха, ще има благоприятни последици; ако обаче я турим в дробовете, ще произведе съвсем други последици. Ако внесем въздух в дробовете, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н. Нещата имат отношения към известни удове. Трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на светлината, на звука, на мириса. Вие ще кажете: „Ами че тия неща ние ги знаем – че светлината е потребна за очите, а звукът – за ухото“.
– Така.
Но вие разбирате ли вътрешния смисъл на тази светлина? Сутрин, когато изгрее слънцето, какво вие си казвате? „Ха, слънцето изгря.“ Но когато някой каже: „Учителят иде“, какво подразбират учениците? Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете. Щом изгрее слънцето, всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „Учителят-Дух иде“, и да седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден.
към беседата >>
Но вие разбирате ли вътрешния смисъл на тази светлина?
Ако внесем въздух в дробовете, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н. Нещата имат отношения към известни удове. Трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на светлината, на звука, на мириса. Вие ще кажете: „Ами че тия неща ние ги знаем – че светлината е потребна за очите, а звукът – за ухото“. – Така.
Но вие разбирате ли вътрешния смисъл на тази светлина?
Сутрин, когато изгрее слънцето, какво вие си казвате? „Ха, слънцето изгря.“ Но когато някой каже: „Учителят иде“, какво подразбират учениците? Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете. Щом изгрее слънцето, всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „Учителят-Дух иде“, и да седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден. Слънцето казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“.
към беседата >>
Сутрин, когато изгрее слънцето, какво вие си казвате?
Нещата имат отношения към известни удове. Трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на светлината, на звука, на мириса. Вие ще кажете: „Ами че тия неща ние ги знаем – че светлината е потребна за очите, а звукът – за ухото“. – Така. Но вие разбирате ли вътрешния смисъл на тази светлина?
Сутрин, когато изгрее слънцето, какво вие си казвате?
„Ха, слънцето изгря.“ Но когато някой каже: „Учителят иде“, какво подразбират учениците? Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете. Щом изгрее слънцето, всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „Учителят-Дух иде“, и да седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден. Слънцето казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“. Туй разбира изгряването на слънцето.
към беседата >>
„Ха, слънцето изгря.“ Но когато някой каже: „Учителят иде“, какво подразбират учениците?
Трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на светлината, на звука, на мириса. Вие ще кажете: „Ами че тия неща ние ги знаем – че светлината е потребна за очите, а звукът – за ухото“. – Така. Но вие разбирате ли вътрешния смисъл на тази светлина? Сутрин, когато изгрее слънцето, какво вие си казвате?
„Ха, слънцето изгря.“ Но когато някой каже: „Учителят иде“, какво подразбират учениците?
Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете. Щом изгрее слънцето, всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „Учителят-Дух иде“, и да седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден. Слънцето казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“. Туй разбира изгряването на слънцето. Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно.
към беседата >>
Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете.
Вие ще кажете: „Ами че тия неща ние ги знаем – че светлината е потребна за очите, а звукът – за ухото“. – Така. Но вие разбирате ли вътрешния смисъл на тази светлина? Сутрин, когато изгрее слънцето, какво вие си казвате? „Ха, слънцето изгря.“ Но когато някой каже: „Учителят иде“, какво подразбират учениците?
Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете.
Щом изгрее слънцето, всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „Учителят-Дух иде“, и да седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден. Слънцето казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“. Туй разбира изгряването на слънцето. Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно. „Но – ще кажете – днешното слънце мяза на вчерашното – еднакво изгрява“.
към беседата >>
Щом изгрее слънцето, всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „Учителят-Дух иде“, и да седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден.
– Така. Но вие разбирате ли вътрешния смисъл на тази светлина? Сутрин, когато изгрее слънцето, какво вие си казвате? „Ха, слънцето изгря.“ Но когато някой каже: „Учителят иде“, какво подразбират учениците? Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете.
Щом изгрее слънцето, всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „Учителят-Дух иде“, и да седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден.
Слънцето казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“. Туй разбира изгряването на слънцето. Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно. „Но – ще кажете – днешното слънце мяза на вчерашното – еднакво изгрява“. – Не!
към беседата >>
Слънцето казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“.
Но вие разбирате ли вътрешния смисъл на тази светлина? Сутрин, когато изгрее слънцето, какво вие си казвате? „Ха, слънцето изгря.“ Но когато някой каже: „Учителят иде“, какво подразбират учениците? Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете. Щом изгрее слънцето, всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „Учителят-Дух иде“, и да седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден.
Слънцето казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“.
Туй разбира изгряването на слънцето. Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно. „Но – ще кажете – днешното слънце мяза на вчерашното – еднакво изгрява“. – Не! Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма.
към беседата >>
Туй разбира изгряването на слънцето.
Сутрин, когато изгрее слънцето, какво вие си казвате? „Ха, слънцето изгря.“ Но когато някой каже: „Учителят иде“, какво подразбират учениците? Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете. Щом изгрее слънцето, всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „Учителят-Дух иде“, и да седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден. Слънцето казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“.
Туй разбира изгряването на слънцето.
Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно. „Но – ще кажете – днешното слънце мяза на вчерашното – еднакво изгрява“. – Не! Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни.
към беседата >>
Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно.
„Ха, слънцето изгря.“ Но когато някой каже: „Учителят иде“, какво подразбират учениците? Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете. Щом изгрее слънцето, всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „Учителят-Дух иде“, и да седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден. Слънцето казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“. Туй разбира изгряването на слънцето.
Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно.
„Но – ще кажете – днешното слънце мяза на вчерашното – еднакво изгрява“. – Не! Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни. В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си.
към беседата >>
„Но – ще кажете – днешното слънце мяза на вчерашното – еднакво изгрява“.
Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете. Щом изгрее слънцето, всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „Учителят-Дух иде“, и да седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден. Слънцето казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“. Туй разбира изгряването на слънцето. Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно.
„Но – ще кажете – днешното слънце мяза на вчерашното – еднакво изгрява“.
– Не! Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни. В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо велико.
към беседата >>
– Не!
Щом изгрее слънцето, всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „Учителят-Дух иде“, и да седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден. Слънцето казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“. Туй разбира изгряването на слънцето. Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно. „Но – ще кажете – днешното слънце мяза на вчерашното – еднакво изгрява“.
– Не!
Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни. В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо велико. Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате?
към беседата >>
Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма.
Слънцето казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“. Туй разбира изгряването на слънцето. Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно. „Но – ще кажете – днешното слънце мяза на вчерашното – еднакво изгрява“. – Не!
Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма.
И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни. В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо велико. Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате? “ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“.
към беседата >>
И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни.
Туй разбира изгряването на слънцето. Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно. „Но – ще кажете – днешното слънце мяза на вчерашното – еднакво изгрява“. – Не! Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма.
И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни.
В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо велико. Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате? “ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“. Но това не е важно.
към беседата >>
В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си.
Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно. „Но – ще кажете – днешното слънце мяза на вчерашното – еднакво изгрява“. – Не! Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни.
В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си.
Той е нещо велико. Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате? “ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“. Но това не е важно. Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго.
към беседата >>
Той е нещо велико.
„Но – ще кажете – днешното слънце мяза на вчерашното – еднакво изгрява“. – Не! Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни. В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си.
Той е нещо велико.
Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате? “ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“. Но това не е важно. Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго. Значи снемате първата обвивка на ореха, виждате неговия ум.
към беседата >>
Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате?
– Не! Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни. В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо велико.
Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате?
“ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“. Но това не е важно. Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго. Значи снемате първата обвивка на ореха, виждате неговия ум. Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него.
към беседата >>
“ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“.
Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни. В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо велико. Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате?
“ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“.
Но това не е важно. Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго. Значи снемате първата обвивка на ореха, виждате неговия ум. Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него. Ако го изядете, какво ще се ползвате?
към беседата >>
Но това не е важно.
И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни. В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо велико. Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате? “ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“.
Но това не е важно.
Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго. Значи снемате първата обвивка на ореха, виждате неговия ум. Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него. Ако го изядете, какво ще се ползвате? Няма да се ползвате нито вие, нито Иван.
към беседата >>
Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго.
В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо велико. Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате? “ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“. Но това не е важно.
Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго.
Значи снемате първата обвивка на ореха, виждате неговия ум. Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него. Ако го изядете, какво ще се ползвате? Няма да се ползвате нито вие, нито Иван. Тъй щото Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания.
към беседата >>
Значи снемате първата обвивка на ореха, виждате неговия ум.
Той е нещо велико. Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате? “ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“. Но това не е важно. Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго.
Значи снемате първата обвивка на ореха, виждате неговия ум.
Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него. Ако го изядете, какво ще се ползвате? Няма да се ползвате нито вие, нито Иван. Тъй щото Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания. Срещате един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“.
към беседата >>
Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него.
Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате? “ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“. Но това не е важно. Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго. Значи снемате първата обвивка на ореха, виждате неговия ум.
Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него.
Ако го изядете, какво ще се ползвате? Няма да се ползвате нито вие, нито Иван. Тъй щото Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания. Срещате един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“. Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва.
към беседата >>
Ако го изядете, какво ще се ползвате?
“ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“. Но това не е важно. Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго. Значи снемате първата обвивка на ореха, виждате неговия ум. Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него.
Ако го изядете, какво ще се ползвате?
Няма да се ползвате нито вие, нито Иван. Тъй щото Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания. Срещате един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“. Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва. Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате.
към беседата >>
Няма да се ползвате нито вие, нито Иван.
Но това не е важно. Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго. Значи снемате първата обвивка на ореха, виждате неговия ум. Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него. Ако го изядете, какво ще се ползвате?
Няма да се ползвате нито вие, нито Иван.
Тъй щото Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания. Срещате един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“. Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва. Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате. Преди да посадите ореха, недейте говори.
към беседата >>
Тъй щото Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания.
Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго. Значи снемате първата обвивка на ореха, виждате неговия ум. Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него. Ако го изядете, какво ще се ползвате? Няма да се ползвате нито вие, нито Иван.
Тъй щото Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания.
Срещате един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“. Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва. Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате. Преди да посадите ореха, недейте говори. Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“.
към беседата >>
Срещате един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“.
Значи снемате първата обвивка на ореха, виждате неговия ум. Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него. Ако го изядете, какво ще се ползвате? Няма да се ползвате нито вие, нито Иван. Тъй щото Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания.
Срещате един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“.
Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва. Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате. Преди да посадите ореха, недейте говори. Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“. Говоренето показва известни отношения, които съществуват между нас и нашите действия.
към беседата >>
Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва.
Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него. Ако го изядете, какво ще се ползвате? Няма да се ползвате нито вие, нито Иван. Тъй щото Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания. Срещате един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“.
Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва.
Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате. Преди да посадите ореха, недейте говори. Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“. Говоренето показва известни отношения, които съществуват между нас и нашите действия. Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв плод трябва днес да посадя?
към беседата >>
Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате.
Ако го изядете, какво ще се ползвате? Няма да се ползвате нито вие, нито Иван. Тъй щото Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания. Срещате един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“. Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва.
Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате.
Преди да посадите ореха, недейте говори. Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“. Говоренето показва известни отношения, които съществуват между нас и нашите действия. Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв плод трябва днес да посадя? “ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие.
към беседата >>
Преди да посадите ореха, недейте говори.
Няма да се ползвате нито вие, нито Иван. Тъй щото Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания. Срещате един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“. Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва. Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате.
Преди да посадите ореха, недейте говори.
Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“. Говоренето показва известни отношения, които съществуват между нас и нашите действия. Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв плод трябва днес да посадя? “ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие. Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи свят, откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, деца.
към беседата >>
Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“.
Тъй щото Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания. Срещате един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“. Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва. Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате. Преди да посадите ореха, недейте говори.
Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“.
Говоренето показва известни отношения, които съществуват между нас и нашите действия. Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв плод трябва днес да посадя? “ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие. Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи свят, откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, деца. Сега тия неща още ви са тъмни.
към беседата >>
Говоренето показва известни отношения, които съществуват между нас и нашите действия.
Срещате един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“. Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва. Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате. Преди да посадите ореха, недейте говори. Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“.
Говоренето показва известни отношения, които съществуват между нас и нашите действия.
Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв плод трябва днес да посадя? “ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие. Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи свят, откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, деца. Сега тия неща още ви са тъмни. – Друг пример.
към беседата >>
Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв плод трябва днес да посадя?
Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва. Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате. Преди да посадите ореха, недейте говори. Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“. Говоренето показва известни отношения, които съществуват между нас и нашите действия.
Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв плод трябва днес да посадя?
“ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие. Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи свят, откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, деца. Сега тия неща още ви са тъмни. – Друг пример. Казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога?
към беседата >>
“ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие.
Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате. Преди да посадите ореха, недейте говори. Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“. Говоренето показва известни отношения, които съществуват между нас и нашите действия. Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв плод трябва днес да посадя?
“ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие.
Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи свят, откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, деца. Сега тия неща още ви са тъмни. – Друг пример. Казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога? “ „Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете.
към беседата >>
Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи свят, откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, деца.
Преди да посадите ореха, недейте говори. Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“. Говоренето показва известни отношения, които съществуват между нас и нашите действия. Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв плод трябва днес да посадя? “ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие.
Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи свят, откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, деца.
Сега тия неща още ви са тъмни. – Друг пример. Казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога? “ „Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете. Па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да ви гледа.
към беседата >>
Сега тия неща още ви са тъмни.
Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“. Говоренето показва известни отношения, които съществуват между нас и нашите действия. Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв плод трябва днес да посадя? “ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие. Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи свят, откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, деца.
Сега тия неща още ви са тъмни.
– Друг пример. Казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога? “ „Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете. Па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да ви гледа. Казва майката: „Ех, да имам дъщеря, на стари години да ме гледа“.
към беседата >>
– Друг пример.
Говоренето показва известни отношения, които съществуват между нас и нашите действия. Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв плод трябва днес да посадя? “ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие. Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи свят, откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, деца. Сега тия неща още ви са тъмни.
– Друг пример.
Казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога? “ „Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете. Па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да ви гледа. Казва майката: „Ех, да имам дъщеря, на стари години да ме гледа“. То е много криво схващане на живота.
към беседата >>
Казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога?
Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв плод трябва днес да посадя? “ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие. Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи свят, откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, деца. Сега тия неща още ви са тъмни. – Друг пример.
Казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога?
“ „Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете. Па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да ви гледа. Казва майката: „Ех, да имам дъщеря, на стари години да ме гледа“. То е много криво схващане на живота. Дайте възпитание на децата си и не очаквайте за вас нищо.
към беседата >>
“ „Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете.
“ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие. Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи свят, откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, деца. Сега тия неща още ви са тъмни. – Друг пример. Казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога?
“ „Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете.
Па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да ви гледа. Казва майката: „Ех, да имам дъщеря, на стари години да ме гледа“. То е много криво схващане на живота. Дайте възпитание на децата си и не очаквайте за вас нищо. Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат.
към беседата >>
Па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да ви гледа.
Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи свят, откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, деца. Сега тия неща още ви са тъмни. – Друг пример. Казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога? “ „Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете.
Па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да ви гледа.
Казва майката: „Ех, да имам дъщеря, на стари години да ме гледа“. То е много криво схващане на живота. Дайте възпитание на децата си и не очаквайте за вас нищо. Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат. Когато една майка не е обичана от своите деца, това показва, че не е могла да ги възпита.
към беседата >>
Казва майката: „Ех, да имам дъщеря, на стари години да ме гледа“.
Сега тия неща още ви са тъмни. – Друг пример. Казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога? “ „Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете. Па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да ви гледа.
Казва майката: „Ех, да имам дъщеря, на стари години да ме гледа“.
То е много криво схващане на живота. Дайте възпитание на децата си и не очаквайте за вас нищо. Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат. Когато една майка не е обичана от своите деца, това показва, че не е могла да ги възпита. Та първото нещо, за да ви обичат децата, е, ръководими от този Дух, да научите децата да ви обичат.
към беседата >>
То е много криво схващане на живота.
– Друг пример. Казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога? “ „Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете. Па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да ви гледа. Казва майката: „Ех, да имам дъщеря, на стари години да ме гледа“.
То е много криво схващане на живота.
Дайте възпитание на децата си и не очаквайте за вас нищо. Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат. Когато една майка не е обичана от своите деца, това показва, че не е могла да ги възпита. Та първото нещо, за да ви обичат децата, е, ръководими от този Дух, да научите децата да ви обичат.
към беседата >>
Дайте възпитание на децата си и не очаквайте за вас нищо.
Казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога? “ „Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете. Па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да ви гледа. Казва майката: „Ех, да имам дъщеря, на стари години да ме гледа“. То е много криво схващане на живота.
Дайте възпитание на децата си и не очаквайте за вас нищо.
Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат. Когато една майка не е обичана от своите деца, това показва, че не е могла да ги възпита. Та първото нещо, за да ви обичат децата, е, ръководими от този Дух, да научите децата да ви обичат.
към беседата >>
Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат.
“ „Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете. Па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да ви гледа. Казва майката: „Ех, да имам дъщеря, на стари години да ме гледа“. То е много криво схващане на живота. Дайте възпитание на децата си и не очаквайте за вас нищо.
Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат.
Когато една майка не е обичана от своите деца, това показва, че не е могла да ги възпита. Та първото нещо, за да ви обичат децата, е, ръководими от този Дух, да научите децата да ви обичат.
към беседата >>
Когато една майка не е обичана от своите деца, това показва, че не е могла да ги възпита.
Па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да ви гледа. Казва майката: „Ех, да имам дъщеря, на стари години да ме гледа“. То е много криво схващане на живота. Дайте възпитание на децата си и не очаквайте за вас нищо. Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат.
Когато една майка не е обичана от своите деца, това показва, че не е могла да ги възпита.
Та първото нещо, за да ви обичат децата, е, ръководими от този Дух, да научите децата да ви обичат.
към беседата >>
Та първото нещо, за да ви обичат децата, е, ръководими от този Дух, да научите децата да ви обичат.
Казва майката: „Ех, да имам дъщеря, на стари години да ме гледа“. То е много криво схващане на живота. Дайте възпитание на децата си и не очаквайте за вас нищо. Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат. Когато една майка не е обичана от своите деца, това показва, че не е могла да ги възпита.
Та първото нещо, за да ви обичат децата, е, ръководими от този Дух, да научите децата да ви обичат.
към беседата >>
Ще заключа своята беседа с едно сравнение.
Ще заключа своята беседа с едно сравнение.
Има три отношения, които трябва да пазим. В света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество; някои турят на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая Господ“. Това е съвсем криво разрешение на въпроса. Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после Господ“. И то е лошо разрешение.
към беседата >>
Има три отношения, които трябва да пазим.
Ще заключа своята беседа с едно сравнение.
Има три отношения, които трябва да пазим.
В света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество; някои турят на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая Господ“. Това е съвсем криво разрешение на въпроса. Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после Господ“. И то е лошо разрешение. Трети казват: „Първо Бог, Господ, Духът ми, тогава аз, разумната душа, която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“.
към беседата >>
В света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество; някои турят на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая Господ“.
Ще заключа своята беседа с едно сравнение. Има три отношения, които трябва да пазим.
В света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество; някои турят на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая Господ“.
Това е съвсем криво разрешение на въпроса. Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после Господ“. И то е лошо разрешение. Трети казват: „Първо Бог, Господ, Духът ми, тогава аз, разумната душа, която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“. Ето правилното разрешение.
към беседата >>
Това е съвсем криво разрешение на въпроса.
Ще заключа своята беседа с едно сравнение. Има три отношения, които трябва да пазим. В света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество; някои турят на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая Господ“.
Това е съвсем криво разрешение на въпроса.
Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после Господ“. И то е лошо разрешение. Трети казват: „Първо Бог, Господ, Духът ми, тогава аз, разумната душа, която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“. Ето правилното разрешение. Всяко друго разрешение няма да бъде правилно разрешение.
към беседата >>
Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после Господ“.
Ще заключа своята беседа с едно сравнение. Има три отношения, които трябва да пазим. В света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество; някои турят на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая Господ“. Това е съвсем криво разрешение на въпроса.
Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после Господ“.
И то е лошо разрешение. Трети казват: „Първо Бог, Господ, Духът ми, тогава аз, разумната душа, която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“. Ето правилното разрешение. Всяко друго разрешение няма да бъде правилно разрешение. Всички погрешки произхождат от следното.
към беседата >>
И то е лошо разрешение.
Ще заключа своята беседа с едно сравнение. Има три отношения, които трябва да пазим. В света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество; някои турят на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая Господ“. Това е съвсем криво разрешение на въпроса. Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после Господ“.
И то е лошо разрешение.
Трети казват: „Първо Бог, Господ, Духът ми, тогава аз, разумната душа, която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“. Ето правилното разрешение. Всяко друго разрешение няма да бъде правилно разрешение. Всички погрешки произхождат от следното. Искаме да знаем, обществото ли е главата, или ние.
към беседата >>
Трети казват: „Първо Бог, Господ, Духът ми, тогава аз, разумната душа, която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“.
Има три отношения, които трябва да пазим. В света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество; някои турят на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая Господ“. Това е съвсем криво разрешение на въпроса. Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после Господ“. И то е лошо разрешение.
Трети казват: „Първо Бог, Господ, Духът ми, тогава аз, разумната душа, която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“.
Ето правилното разрешение. Всяко друго разрешение няма да бъде правилно разрешение. Всички погрешки произхождат от следното. Искаме да знаем, обществото ли е главата, или ние. Ако на едно тяло сложим три глави, то няма нищо да свърши!
към беседата >>
Ето правилното разрешение.
В света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество; някои турят на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая Господ“. Това е съвсем криво разрешение на въпроса. Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после Господ“. И то е лошо разрешение. Трети казват: „Първо Бог, Господ, Духът ми, тогава аз, разумната душа, която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“.
Ето правилното разрешение.
Всяко друго разрешение няма да бъде правилно разрешение. Всички погрешки произхождат от следното. Искаме да знаем, обществото ли е главата, или ние. Ако на едно тяло сложим три глави, то няма нищо да свърши! Вечно няма да има съгласие в кой път да тръгне.
към беседата >>
Всяко друго разрешение няма да бъде правилно разрешение.
Това е съвсем криво разрешение на въпроса. Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после Господ“. И то е лошо разрешение. Трети казват: „Първо Бог, Господ, Духът ми, тогава аз, разумната душа, която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“. Ето правилното разрешение.
Всяко друго разрешение няма да бъде правилно разрешение.
Всички погрешки произхождат от следното. Искаме да знаем, обществото ли е главата, или ние. Ако на едно тяло сложим три глави, то няма нищо да свърши! Вечно няма да има съгласие в кой път да тръгне. Някой път се борите какво да решите; това показва, че имате три глави; отсечете двете, турете Господа да бъде глава.
към беседата >>
Всички погрешки произхождат от следното.
Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после Господ“. И то е лошо разрешение. Трети казват: „Първо Бог, Господ, Духът ми, тогава аз, разумната душа, която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“. Ето правилното разрешение. Всяко друго разрешение няма да бъде правилно разрешение.
Всички погрешки произхождат от следното.
Искаме да знаем, обществото ли е главата, или ние. Ако на едно тяло сложим три глави, то няма нищо да свърши! Вечно няма да има съгласие в кой път да тръгне. Някой път се борите какво да решите; това показва, че имате три глави; отсечете двете, турете Господа да бъде глава. Всяко нещо трябва да бъде на мястото си.
към беседата >>
2.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Ще ви говоря върху 15-и стих от 25-а глава на Евангелието от Матея.
Ще ви говоря върху 15-и стих от 25-а глава на Евангелието от Матея.
Няма съмнение, много пъти сте чели тази глава, спирали сте се върху талантите да размишлявате; може би сте правили и известни заключения, някои от които са били по-близо до истината, други – по-далеч. Ще взема този стих в неговия обикновен смисъл.
към беседата >>
Няма съмнение, много пъти сте чели тази глава, спирали сте се върху талантите да размишлявате; може би сте правили и известни заключения, някои от които са били по-близо до истината, други – по-далеч.
Ще ви говоря върху 15-и стих от 25-а глава на Евангелието от Матея.
Няма съмнение, много пъти сте чели тази глава, спирали сте се върху талантите да размишлявате; може би сте правили и известни заключения, някои от които са били по-близо до истината, други – по-далеч.
Ще взема този стих в неговия обикновен смисъл.
към беседата >>
Ще взема този стих в неговия обикновен смисъл.
Ще ви говоря върху 15-и стих от 25-а глава на Евангелието от Матея. Няма съмнение, много пъти сте чели тази глава, спирали сте се върху талантите да размишлявате; може би сте правили и известни заключения, някои от които са били по-близо до истината, други – по-далеч.
Ще взема този стих в неговия обикновен смисъл.
към беседата >>
Когато Исус е изказвал едно изречение или притча, имал е предвид основната Божествена мисъл, Божествения закон, т.е.
Когато Исус е изказвал едно изречение или притча, имал е предвид основната Божествена мисъл, Божествения закон, т.е.
той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни истини. Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един? Това случайно ли е, или е обмислено? В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним.
към беседата >>
той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни истини.
Когато Исус е изказвал едно изречение или притча, имал е предвид основната Божествена мисъл, Божествения закон, т.е.
той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни истини.
Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един? Това случайно ли е, или е обмислено? В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним. Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме.
към беседата >>
Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един?
Когато Исус е изказвал едно изречение или притча, имал е предвид основната Божествена мисъл, Божествения закон, т.е. той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни истини.
Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един?
Това случайно ли е, или е обмислено? В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним. Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме. Един от законите на живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем.
към беседата >>
Това случайно ли е, или е обмислено?
Когато Исус е изказвал едно изречение или притча, имал е предвид основната Божествена мисъл, Божествения закон, т.е. той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни истини. Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един?
Това случайно ли е, или е обмислено?
В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним. Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме. Един от законите на живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем. Като не знаем закона, казваме, че се срещаме случайно без никаква причина, но това не е така.
към беседата >>
В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно.
Когато Исус е изказвал едно изречение или притча, имал е предвид основната Божествена мисъл, Божествения закон, т.е. той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни истини. Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един? Това случайно ли е, или е обмислено?
В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно.
Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним. Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме. Един от законите на живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем. Като не знаем закона, казваме, че се срещаме случайно без никаква причина, но това не е така.
към беседата >>
Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним.
Когато Исус е изказвал едно изречение или притча, имал е предвид основната Божествена мисъл, Божествения закон, т.е. той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни истини. Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един? Това случайно ли е, или е обмислено? В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно.
Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним.
Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме. Един от законите на живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем. Като не знаем закона, казваме, че се срещаме случайно без никаква причина, но това не е така.
към беседата >>
Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме.
той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни истини. Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един? Това случайно ли е, или е обмислено? В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним.
Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме.
Един от законите на живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем. Като не знаем закона, казваме, че се срещаме случайно без никаква причина, но това не е така.
към беседата >>
Един от законите на живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем.
Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един? Това случайно ли е, или е обмислено? В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним. Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме.
Един от законите на живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем.
Като не знаем закона, казваме, че се срещаме случайно без никаква причина, но това не е така.
към беседата >>
Като не знаем закона, казваме, че се срещаме случайно без никаква причина, но това не е така.
Това случайно ли е, или е обмислено? В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним. Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме. Един от законите на живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем.
Като не знаем закона, казваме, че се срещаме случайно без никаква причина, но това не е така.
към беседата >>
Какво трябва да разбираме под думите: „пет таланта“, „два таланта“, „един талант“?
Какво трябва да разбираме под думите: „пет таланта“, „два таланта“, „един талант“?
Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия талант. Сега, кои са тия на единия талант? Те са ония, които живеят само за себе си. „Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант. А кои са с два?
към беседата >>
Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия талант.
Какво трябва да разбираме под думите: „пет таланта“, „два таланта“, „един талант“?
Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия талант.
Сега, кои са тия на единия талант? Те са ония, които живеят само за себе си. „Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант. А кои са с два? Човек, който се е оженил – той е единият талант, а жена му – другият.
към беседата >>
Сега, кои са тия на единия талант?
Какво трябва да разбираме под думите: „пет таланта“, „два таланта“, „един талант“? Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия талант.
Сега, кои са тия на единия талант?
Те са ония, които живеят само за себе си. „Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант. А кои са с два? Човек, който се е оженил – той е единият талант, а жена му – другият. Събират се двама и спечелват още два таланта – раждат им се деца; стават четирима, и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта; отгледахме деца и спечелихме още два“.
към беседата >>
Те са ония, които живеят само за себе си.
Какво трябва да разбираме под думите: „пет таланта“, „два таланта“, „един талант“? Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия талант. Сега, кои са тия на единия талант?
Те са ония, които живеят само за себе си.
„Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант. А кои са с два? Човек, който се е оженил – той е единият талант, а жена му – другият. Събират се двама и спечелват още два таланта – раждат им се деца; стават четирима, и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта; отгледахме деца и спечелихме още два“. То е в първия смисъл.
към беседата >>
„Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант.
Какво трябва да разбираме под думите: „пет таланта“, „два таланта“, „един талант“? Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия талант. Сега, кои са тия на единия талант? Те са ония, които живеят само за себе си.
„Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант.
А кои са с два? Човек, който се е оженил – той е единият талант, а жена му – другият. Събират се двама и спечелват още два таланта – раждат им се деца; стават четирима, и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта; отгледахме деца и спечелихме още два“. То е в първия смисъл. Във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа.
към беседата >>
А кои са с два?
Какво трябва да разбираме под думите: „пет таланта“, „два таланта“, „един талант“? Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия талант. Сега, кои са тия на единия талант? Те са ония, които живеят само за себе си. „Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант.
А кои са с два?
Човек, който се е оженил – той е единият талант, а жена му – другият. Събират се двама и спечелват още два таланта – раждат им се деца; стават четирима, и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта; отгледахме деца и спечелихме още два“. То е в първия смисъл. Във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Ония с пет таланта притежават вече нещо повече.
към беседата >>
Човек, който се е оженил – той е единият талант, а жена му – другият.
Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия талант. Сега, кои са тия на единия талант? Те са ония, които живеят само за себе си. „Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант. А кои са с два?
Човек, който се е оженил – той е единият талант, а жена му – другият.
Събират се двама и спечелват още два таланта – раждат им се деца; стават четирима, и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта; отгледахме деца и спечелихме още два“. То е в първия смисъл. Във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Ония с пет таланта притежават вече нещо повече. Петте таланта съответстват на нашите пет чувства; значи хора, на които всички чувства – зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието – са на мястото.
към беседата >>
Събират се двама и спечелват още два таланта – раждат им се деца; стават четирима, и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта; отгледахме деца и спечелихме още два“.
Сега, кои са тия на единия талант? Те са ония, които живеят само за себе си. „Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант. А кои са с два? Човек, който се е оженил – той е единият талант, а жена му – другият.
Събират се двама и спечелват още два таланта – раждат им се деца; стават четирима, и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта; отгледахме деца и спечелихме още два“.
То е в първия смисъл. Във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Ония с пет таланта притежават вече нещо повече. Петте таланта съответстват на нашите пет чувства; значи хора, на които всички чувства – зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието – са на мястото. Те са хора с прави съждения и заключения за всичко, що Бог е създал: разбират природата, разбират нещата, разбират причините и следствията.
към беседата >>
То е в първия смисъл.
Те са ония, които живеят само за себе си. „Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант. А кои са с два? Човек, който се е оженил – той е единият талант, а жена му – другият. Събират се двама и спечелват още два таланта – раждат им се деца; стават четирима, и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта; отгледахме деца и спечелихме още два“.
То е в първия смисъл.
Във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Ония с пет таланта притежават вече нещо повече. Петте таланта съответстват на нашите пет чувства; значи хора, на които всички чувства – зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието – са на мястото. Те са хора с прави съждения и заключения за всичко, що Бог е създал: разбират природата, разбират нещата, разбират причините и следствията. Те са учители на света, те живеят за цялото човечество.
към беседата >>
Във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа.
„Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант. А кои са с два? Човек, който се е оженил – той е единият талант, а жена му – другият. Събират се двама и спечелват още два таланта – раждат им се деца; стават четирима, и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта; отгледахме деца и спечелихме още два“. То е в първия смисъл.
Във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа.
Ония с пет таланта притежават вече нещо повече. Петте таланта съответстват на нашите пет чувства; значи хора, на които всички чувства – зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието – са на мястото. Те са хора с прави съждения и заключения за всичко, що Бог е създал: разбират природата, разбират нещата, разбират причините и следствията. Те са учители на света, те живеят за цялото човечество.
към беседата >>
Ония с пет таланта притежават вече нещо повече.
А кои са с два? Човек, който се е оженил – той е единият талант, а жена му – другият. Събират се двама и спечелват още два таланта – раждат им се деца; стават четирима, и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта; отгледахме деца и спечелихме още два“. То е в първия смисъл. Във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа.
Ония с пет таланта притежават вече нещо повече.
Петте таланта съответстват на нашите пет чувства; значи хора, на които всички чувства – зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието – са на мястото. Те са хора с прави съждения и заключения за всичко, що Бог е създал: разбират природата, разбират нещата, разбират причините и следствията. Те са учители на света, те живеят за цялото човечество.
към беседата >>
Петте таланта съответстват на нашите пет чувства; значи хора, на които всички чувства – зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието – са на мястото.
Човек, който се е оженил – той е единият талант, а жена му – другият. Събират се двама и спечелват още два таланта – раждат им се деца; стават четирима, и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта; отгледахме деца и спечелихме още два“. То е в първия смисъл. Във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Ония с пет таланта притежават вече нещо повече.
Петте таланта съответстват на нашите пет чувства; значи хора, на които всички чувства – зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието – са на мястото.
Те са хора с прави съждения и заключения за всичко, що Бог е създал: разбират природата, разбират нещата, разбират причините и следствията. Те са учители на света, те живеят за цялото човечество.
към беседата >>
Те са хора с прави съждения и заключения за всичко, що Бог е създал: разбират природата, разбират нещата, разбират причините и следствията.
Събират се двама и спечелват още два таланта – раждат им се деца; стават четирима, и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта; отгледахме деца и спечелихме още два“. То е в първия смисъл. Във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Ония с пет таланта притежават вече нещо повече. Петте таланта съответстват на нашите пет чувства; значи хора, на които всички чувства – зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието – са на мястото.
Те са хора с прави съждения и заключения за всичко, що Бог е създал: разбират природата, разбират нещата, разбират причините и следствията.
Те са учители на света, те живеят за цялото човечество.
към беседата >>
Те са учители на света, те живеят за цялото човечество.
То е в първия смисъл. Във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Ония с пет таланта притежават вече нещо повече. Петте таланта съответстват на нашите пет чувства; значи хора, на които всички чувства – зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието – са на мястото. Те са хора с прави съждения и заключения за всичко, що Бог е създал: разбират природата, разбират нещата, разбират причините и следствията.
Те са учители на света, те живеят за цялото човечество.
към беседата >>
Сега да направим едно малко пресмятане на дадените таланти: имаме 1+2+5=8 таланта.
Сега да направим едно малко пресмятане на дадените таланти: имаме 1+2+5=8 таланта.
Числото 8 произволно ли е? Не; то е число на труда. Писанието казва, че Господ направи света в 6 дни; на седмия ден си почина. След всяка почивка идва нов работен ден. Ние сме в осмия ден.
към беседата >>
Числото 8 произволно ли е?
Сега да направим едно малко пресмятане на дадените таланти: имаме 1+2+5=8 таланта.
Числото 8 произволно ли е?
Не; то е число на труда. Писанието казва, че Господ направи света в 6 дни; на седмия ден си почина. След всяка почивка идва нов работен ден. Ние сме в осмия ден. И Господ е казал на хората: „Ето, Аз направих света, сега започва вашият ден, работете, и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа“.
към беседата >>
Не; то е число на труда.
Сега да направим едно малко пресмятане на дадените таланти: имаме 1+2+5=8 таланта. Числото 8 произволно ли е?
Не; то е число на труда.
Писанието казва, че Господ направи света в 6 дни; на седмия ден си почина. След всяка почивка идва нов работен ден. Ние сме в осмия ден. И Господ е казал на хората: „Ето, Аз направих света, сега започва вашият ден, работете, и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа“. Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим грешки.
към беседата >>
Писанието казва, че Господ направи света в 6 дни; на седмия ден си почина.
Сега да направим едно малко пресмятане на дадените таланти: имаме 1+2+5=8 таланта. Числото 8 произволно ли е? Не; то е число на труда.
Писанието казва, че Господ направи света в 6 дни; на седмия ден си почина.
След всяка почивка идва нов работен ден. Ние сме в осмия ден. И Господ е казал на хората: „Ето, Аз направих света, сега започва вашият ден, работете, и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа“. Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим грешки. Но Господ казва: „Работете, вървете напред, грешки, разбира се, ще правите“.
към беседата >>
След всяка почивка идва нов работен ден.
Сега да направим едно малко пресмятане на дадените таланти: имаме 1+2+5=8 таланта. Числото 8 произволно ли е? Не; то е число на труда. Писанието казва, че Господ направи света в 6 дни; на седмия ден си почина.
След всяка почивка идва нов работен ден.
Ние сме в осмия ден. И Господ е казал на хората: „Ето, Аз направих света, сега започва вашият ден, работете, и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа“. Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим грешки. Но Господ казва: „Работете, вървете напред, грешки, разбира се, ще правите“. Кой учител не очаква учениците му да късат книги и да нашущавят училището?
към беседата >>
Ние сме в осмия ден.
Сега да направим едно малко пресмятане на дадените таланти: имаме 1+2+5=8 таланта. Числото 8 произволно ли е? Не; то е число на труда. Писанието казва, че Господ направи света в 6 дни; на седмия ден си почина. След всяка почивка идва нов работен ден.
Ние сме в осмия ден.
И Господ е казал на хората: „Ето, Аз направих света, сега започва вашият ден, работете, и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа“. Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим грешки. Но Господ казва: „Работете, вървете напред, грешки, разбира се, ще правите“. Кой учител не очаква учениците му да късат книги и да нашущавят училището? Коя жена, която шъта, не нашущавя?
към беседата >>
И Господ е казал на хората: „Ето, Аз направих света, сега започва вашият ден, работете, и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа“.
Числото 8 произволно ли е? Не; то е число на труда. Писанието казва, че Господ направи света в 6 дни; на седмия ден си почина. След всяка почивка идва нов работен ден. Ние сме в осмия ден.
И Господ е казал на хората: „Ето, Аз направих света, сега започва вашият ден, работете, и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа“.
Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим грешки. Но Господ казва: „Работете, вървете напред, грешки, разбира се, ще правите“. Кой учител не очаква учениците му да късат книги и да нашущавят училището? Коя жена, която шъта, не нашущавя? Кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва?
към беседата >>
Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим грешки.
Не; то е число на труда. Писанието казва, че Господ направи света в 6 дни; на седмия ден си почина. След всяка почивка идва нов работен ден. Ние сме в осмия ден. И Господ е казал на хората: „Ето, Аз направих света, сега започва вашият ден, работете, и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа“.
Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим грешки.
Но Господ казва: „Работете, вървете напред, грешки, разбира се, ще правите“. Кой учител не очаква учениците му да късат книги и да нашущавят училището? Коя жена, която шъта, не нашущавя? Кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва? Кой човек, който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си?
към беседата >>
Но Господ казва: „Работете, вървете напред, грешки, разбира се, ще правите“.
Писанието казва, че Господ направи света в 6 дни; на седмия ден си почина. След всяка почивка идва нов работен ден. Ние сме в осмия ден. И Господ е казал на хората: „Ето, Аз направих света, сега започва вашият ден, работете, и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа“. Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим грешки.
Но Господ казва: „Работете, вървете напред, грешки, разбира се, ще правите“.
Кой учител не очаква учениците му да късат книги и да нашущавят училището? Коя жена, която шъта, не нашущавя? Кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва? Кой човек, който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си? В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване.
към беседата >>
Кой учител не очаква учениците му да късат книги и да нашущавят училището?
След всяка почивка идва нов работен ден. Ние сме в осмия ден. И Господ е казал на хората: „Ето, Аз направих света, сега започва вашият ден, работете, и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа“. Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим грешки. Но Господ казва: „Работете, вървете напред, грешки, разбира се, ще правите“.
Кой учител не очаква учениците му да късат книги и да нашущавят училището?
Коя жена, която шъта, не нашущавя? Кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва? Кой човек, който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си? В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване. Плашите се от смъртта.
към беседата >>
Коя жена, която шъта, не нашущавя?
Ние сме в осмия ден. И Господ е казал на хората: „Ето, Аз направих света, сега започва вашият ден, работете, и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа“. Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим грешки. Но Господ казва: „Работете, вървете напред, грешки, разбира се, ще правите“. Кой учител не очаква учениците му да късат книги и да нашущавят училището?
Коя жена, която шъта, не нашущавя?
Кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва? Кой човек, който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си? В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване. Плашите се от смъртта. Но що е смърт?
към беседата >>
Кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва?
И Господ е казал на хората: „Ето, Аз направих света, сега започва вашият ден, работете, и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа“. Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим грешки. Но Господ казва: „Работете, вървете напред, грешки, разбира се, ще правите“. Кой учител не очаква учениците му да късат книги и да нашущавят училището? Коя жена, която шъта, не нашущавя?
Кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва?
Кой човек, който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си? В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване. Плашите се от смъртта. Но що е смърт? Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха.
към беседата >>
Кой човек, който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си?
Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим грешки. Но Господ казва: „Работете, вървете напред, грешки, разбира се, ще правите“. Кой учител не очаква учениците му да късат книги и да нашущавят училището? Коя жена, която шъта, не нашущавя? Кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва?
Кой човек, който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си?
В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване. Плашите се от смъртта. Но що е смърт? Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха. Такъв е законът.
към беседата >>
В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване.
Но Господ казва: „Работете, вървете напред, грешки, разбира се, ще правите“. Кой учител не очаква учениците му да късат книги и да нашущавят училището? Коя жена, която шъта, не нашущавя? Кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва? Кой човек, който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си?
В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване.
Плашите се от смъртта. Но що е смърт? Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха. Такъв е законът. Тялото постепенно се изменя.
към беседата >>
Плашите се от смъртта.
Кой учител не очаква учениците му да късат книги и да нашущавят училището? Коя жена, която шъта, не нашущавя? Кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва? Кой човек, който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си? В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване.
Плашите се от смъртта.
Но що е смърт? Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха. Такъв е законът. Тялото постепенно се изменя. Писанието казва: „Господ направи човека по свой образ и подобие“; да, Божественият план е такъв; но понеже Той е оставил на нас да работим, да си създадем мозък и сърце, характер, да се възпитаме, то при изпълнение на този Божествен план това, че ще ошущавим, ще пооцапаме наоколо, нищо не значи.
към беседата >>
Но що е смърт?
Коя жена, която шъта, не нашущавя? Кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва? Кой човек, който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си? В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване. Плашите се от смъртта.
Но що е смърт?
Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха. Такъв е законът. Тялото постепенно се изменя. Писанието казва: „Господ направи човека по свой образ и подобие“; да, Божественият план е такъв; но понеже Той е оставил на нас да работим, да си създадем мозък и сърце, характер, да се възпитаме, то при изпълнение на този Божествен план това, че ще ошущавим, ще пооцапаме наоколо, нищо не значи. Когато се гради къща, върху мястото има разхвърляни камъни, тухли, пясък – много работи; но след като се изгради къщата, всичко това се очиства и тогава хората влизат да живеят в нея.
към беседата >>
Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха.
Кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва? Кой човек, който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си? В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване. Плашите се от смъртта. Но що е смърт?
Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха.
Такъв е законът. Тялото постепенно се изменя. Писанието казва: „Господ направи човека по свой образ и подобие“; да, Божественият план е такъв; но понеже Той е оставил на нас да работим, да си създадем мозък и сърце, характер, да се възпитаме, то при изпълнение на този Божествен план това, че ще ошущавим, ще пооцапаме наоколо, нищо не значи. Когато се гради къща, върху мястото има разхвърляни камъни, тухли, пясък – много работи; но след като се изгради къщата, всичко това се очиства и тогава хората влизат да живеят в нея. Следователно ние сега сме в периода на осмия ден и градим.
към беседата >>
Такъв е законът.
Кой човек, който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си? В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване. Плашите се от смъртта. Но що е смърт? Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха.
Такъв е законът.
Тялото постепенно се изменя. Писанието казва: „Господ направи човека по свой образ и подобие“; да, Божественият план е такъв; но понеже Той е оставил на нас да работим, да си създадем мозък и сърце, характер, да се възпитаме, то при изпълнение на този Божествен план това, че ще ошущавим, ще пооцапаме наоколо, нищо не значи. Когато се гради къща, върху мястото има разхвърляни камъни, тухли, пясък – много работи; но след като се изгради къщата, всичко това се очиства и тогава хората влизат да живеят в нея. Следователно ние сега сме в периода на осмия ден и градим. И в туй градене три категории хора работят: едни, които имат по един талант, други – по два, трети – по пет.
към беседата >>
Тялото постепенно се изменя.
В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване. Плашите се от смъртта. Но що е смърт? Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха. Такъв е законът.
Тялото постепенно се изменя.
Писанието казва: „Господ направи човека по свой образ и подобие“; да, Божественият план е такъв; но понеже Той е оставил на нас да работим, да си създадем мозък и сърце, характер, да се възпитаме, то при изпълнение на този Божествен план това, че ще ошущавим, ще пооцапаме наоколо, нищо не значи. Когато се гради къща, върху мястото има разхвърляни камъни, тухли, пясък – много работи; но след като се изгради къщата, всичко това се очиства и тогава хората влизат да живеят в нея. Следователно ние сега сме в периода на осмия ден и градим. И в туй градене три категории хора работят: едни, които имат по един талант, други – по два, трети – по пет.
към беседата >>
Писанието казва: „Господ направи човека по свой образ и подобие“; да, Божественият план е такъв; но понеже Той е оставил на нас да работим, да си създадем мозък и сърце, характер, да се възпитаме, то при изпълнение на този Божествен план това, че ще ошущавим, ще пооцапаме наоколо, нищо не значи.
Плашите се от смъртта. Но що е смърт? Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха. Такъв е законът. Тялото постепенно се изменя.
Писанието казва: „Господ направи човека по свой образ и подобие“; да, Божественият план е такъв; но понеже Той е оставил на нас да работим, да си създадем мозък и сърце, характер, да се възпитаме, то при изпълнение на този Божествен план това, че ще ошущавим, ще пооцапаме наоколо, нищо не значи.
Когато се гради къща, върху мястото има разхвърляни камъни, тухли, пясък – много работи; но след като се изгради къщата, всичко това се очиства и тогава хората влизат да живеят в нея. Следователно ние сега сме в периода на осмия ден и градим. И в туй градене три категории хора работят: едни, които имат по един талант, други – по два, трети – по пет.
към беседата >>
Когато се гради къща, върху мястото има разхвърляни камъни, тухли, пясък – много работи; но след като се изгради къщата, всичко това се очиства и тогава хората влизат да живеят в нея.
Но що е смърт? Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха. Такъв е законът. Тялото постепенно се изменя. Писанието казва: „Господ направи човека по свой образ и подобие“; да, Божественият план е такъв; но понеже Той е оставил на нас да работим, да си създадем мозък и сърце, характер, да се възпитаме, то при изпълнение на този Божествен план това, че ще ошущавим, ще пооцапаме наоколо, нищо не значи.
Когато се гради къща, върху мястото има разхвърляни камъни, тухли, пясък – много работи; но след като се изгради къщата, всичко това се очиства и тогава хората влизат да живеят в нея.
Следователно ние сега сме в периода на осмия ден и градим. И в туй градене три категории хора работят: едни, които имат по един талант, други – по два, трети – по пет.
към беседата >>
Следователно ние сега сме в периода на осмия ден и градим.
Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха. Такъв е законът. Тялото постепенно се изменя. Писанието казва: „Господ направи човека по свой образ и подобие“; да, Божественият план е такъв; но понеже Той е оставил на нас да работим, да си създадем мозък и сърце, характер, да се възпитаме, то при изпълнение на този Божествен план това, че ще ошущавим, ще пооцапаме наоколо, нищо не значи. Когато се гради къща, върху мястото има разхвърляни камъни, тухли, пясък – много работи; но след като се изгради къщата, всичко това се очиства и тогава хората влизат да живеят в нея.
Следователно ние сега сме в периода на осмия ден и градим.
И в туй градене три категории хора работят: едни, които имат по един талант, други – по два, трети – по пет.
към беседата >>
И в туй градене три категории хора работят: едни, които имат по един талант, други – по два, трети – по пет.
Такъв е законът. Тялото постепенно се изменя. Писанието казва: „Господ направи човека по свой образ и подобие“; да, Божественият план е такъв; но понеже Той е оставил на нас да работим, да си създадем мозък и сърце, характер, да се възпитаме, то при изпълнение на този Божествен план това, че ще ошущавим, ще пооцапаме наоколо, нищо не значи. Когато се гради къща, върху мястото има разхвърляни камъни, тухли, пясък – много работи; но след като се изгради къщата, всичко това се очиства и тогава хората влизат да живеят в нея. Следователно ние сега сме в периода на осмия ден и градим.
И в туй градене три категории хора работят: едни, които имат по един талант, други – по два, трети – по пет.
към беседата >>
Сега, нека дойдем да съберем тия таланти на онзи, който е спечелил от петте още пет – стават десет, от двата още два – четири, стават всичко 14 и с единия заровен в земята – 15.
Сега, нека дойдем да съберем тия таланти на онзи, който е спечелил от петте още пет – стават десет, от двата още два – четири, стават всичко 14 и с единия заровен в земята – 15.
Добре, от това число като извадим дадените 8, колко са спечелените? 7. Какво означава числото 7? Казахме, почивка. Сега имаме закона, мисълта, която Христос е скрил вътре, която мисъл схваща само онзи, който знае Писанието – именно, че онзи, който иска да почива, трябва да е работил, и че който не е работил, не бива да почива, защото Господ, като е работил шест дена, на седмия е почивал. Ние често казваме: „Кога ще си почина!
към беседата >>
Добре, от това число като извадим дадените 8, колко са спечелените?
Сега, нека дойдем да съберем тия таланти на онзи, който е спечелил от петте още пет – стават десет, от двата още два – четири, стават всичко 14 и с единия заровен в земята – 15.
Добре, от това число като извадим дадените 8, колко са спечелените?
7. Какво означава числото 7? Казахме, почивка. Сега имаме закона, мисълта, която Христос е скрил вътре, която мисъл схваща само онзи, който знае Писанието – именно, че онзи, който иска да почива, трябва да е работил, и че който не е работил, не бива да почива, защото Господ, като е работил шест дена, на седмия е почивал. Ние често казваме: „Кога ще си почина! “; още не си почнал да работиш, каква почивка търсиш?
към беседата >>
7. Какво означава числото 7?
Сега, нека дойдем да съберем тия таланти на онзи, който е спечелил от петте още пет – стават десет, от двата още два – четири, стават всичко 14 и с единия заровен в земята – 15. Добре, от това число като извадим дадените 8, колко са спечелените?
7. Какво означава числото 7?
Казахме, почивка. Сега имаме закона, мисълта, която Христос е скрил вътре, която мисъл схваща само онзи, който знае Писанието – именно, че онзи, който иска да почива, трябва да е работил, и че който не е работил, не бива да почива, защото Господ, като е работил шест дена, на седмия е почивал. Ние често казваме: „Кога ще си почина! “; още не си почнал да работиш, каква почивка търсиш? Едва си дигнал мотиката на рамо и искаш почивка!
към беседата >>
Казахме, почивка.
Сега, нека дойдем да съберем тия таланти на онзи, който е спечелил от петте още пет – стават десет, от двата още два – четири, стават всичко 14 и с единия заровен в земята – 15. Добре, от това число като извадим дадените 8, колко са спечелените? 7. Какво означава числото 7?
Казахме, почивка.
Сега имаме закона, мисълта, която Христос е скрил вътре, която мисъл схваща само онзи, който знае Писанието – именно, че онзи, който иска да почива, трябва да е работил, и че който не е работил, не бива да почива, защото Господ, като е работил шест дена, на седмия е почивал. Ние често казваме: „Кога ще си почина! “; още не си почнал да работиш, каква почивка търсиш? Едва си дигнал мотиката на рамо и искаш почивка! След като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш, и ще дойде почивката.
към беседата >>
Сега имаме закона, мисълта, която Христос е скрил вътре, която мисъл схваща само онзи, който знае Писанието – именно, че онзи, който иска да почива, трябва да е работил, и че който не е работил, не бива да почива, защото Господ, като е работил шест дена, на седмия е почивал.
Сега, нека дойдем да съберем тия таланти на онзи, който е спечелил от петте още пет – стават десет, от двата още два – четири, стават всичко 14 и с единия заровен в земята – 15. Добре, от това число като извадим дадените 8, колко са спечелените? 7. Какво означава числото 7? Казахме, почивка.
Сега имаме закона, мисълта, която Христос е скрил вътре, която мисъл схваща само онзи, който знае Писанието – именно, че онзи, който иска да почива, трябва да е работил, и че който не е работил, не бива да почива, защото Господ, като е работил шест дена, на седмия е почивал.
Ние често казваме: „Кога ще си почина! “; още не си почнал да работиш, каква почивка търсиш? Едва си дигнал мотиката на рамо и искаш почивка! След като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш, и ще дойде почивката. Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата.
към беседата >>
Ние често казваме: „Кога ще си почина!
Сега, нека дойдем да съберем тия таланти на онзи, който е спечелил от петте още пет – стават десет, от двата още два – четири, стават всичко 14 и с единия заровен в земята – 15. Добре, от това число като извадим дадените 8, колко са спечелените? 7. Какво означава числото 7? Казахме, почивка. Сега имаме закона, мисълта, която Христос е скрил вътре, която мисъл схваща само онзи, който знае Писанието – именно, че онзи, който иска да почива, трябва да е работил, и че който не е работил, не бива да почива, защото Господ, като е работил шест дена, на седмия е почивал.
Ние често казваме: „Кога ще си почина!
“; още не си почнал да работиш, каква почивка търсиш? Едва си дигнал мотиката на рамо и искаш почивка! След като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш, и ще дойде почивката. Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата. Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“.
към беседата >>
“; още не си почнал да работиш, каква почивка търсиш?
Добре, от това число като извадим дадените 8, колко са спечелените? 7. Какво означава числото 7? Казахме, почивка. Сега имаме закона, мисълта, която Христос е скрил вътре, която мисъл схваща само онзи, който знае Писанието – именно, че онзи, който иска да почива, трябва да е работил, и че който не е работил, не бива да почива, защото Господ, като е работил шест дена, на седмия е почивал. Ние често казваме: „Кога ще си почина!
“; още не си почнал да работиш, каква почивка търсиш?
Едва си дигнал мотиката на рамо и искаш почивка! След като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш, и ще дойде почивката. Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата. Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“. А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил таланта в земята?
към беседата >>
Едва си дигнал мотиката на рамо и искаш почивка!
7. Какво означава числото 7? Казахме, почивка. Сега имаме закона, мисълта, която Христос е скрил вътре, която мисъл схваща само онзи, който знае Писанието – именно, че онзи, който иска да почива, трябва да е работил, и че който не е работил, не бива да почива, защото Господ, като е работил шест дена, на седмия е почивал. Ние често казваме: „Кога ще си почина! “; още не си почнал да работиш, каква почивка търсиш?
Едва си дигнал мотиката на рамо и искаш почивка!
След като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш, и ще дойде почивката. Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата. Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“. А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил таланта в земята? „Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота?
към беседата >>
След като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш, и ще дойде почивката.
Казахме, почивка. Сега имаме закона, мисълта, която Христос е скрил вътре, която мисъл схваща само онзи, който знае Писанието – именно, че онзи, който иска да почива, трябва да е работил, и че който не е работил, не бива да почива, защото Господ, като е работил шест дена, на седмия е почивал. Ние често казваме: „Кога ще си почина! “; още не си почнал да работиш, каква почивка търсиш? Едва си дигнал мотиката на рамо и искаш почивка!
След като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш, и ще дойде почивката.
Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата. Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“. А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил таланта в земята? „Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота? Червеите, които работят долу в земята.
към беседата >>
Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата.
Сега имаме закона, мисълта, която Христос е скрил вътре, която мисъл схваща само онзи, който знае Писанието – именно, че онзи, който иска да почива, трябва да е работил, и че който не е работил, не бива да почива, защото Господ, като е работил шест дена, на седмия е почивал. Ние често казваме: „Кога ще си почина! “; още не си почнал да работиш, каква почивка търсиш? Едва си дигнал мотиката на рамо и искаш почивка! След като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш, и ще дойде почивката.
Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата.
Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“. А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил таланта в земята? „Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота? Червеите, които работят долу в земята. Ако не се научите да работите, Господ ще ви направи червеи и ще ви тури в земята да работите в тъмнота, додето се научите да работите.
към беседата >>
Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“.
Ние често казваме: „Кога ще си почина! “; още не си почнал да работиш, каква почивка търсиш? Едва си дигнал мотиката на рамо и искаш почивка! След като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш, и ще дойде почивката. Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата.
Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“.
А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил таланта в земята? „Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота? Червеите, които работят долу в земята. Ако не се научите да работите, Господ ще ви направи червеи и ще ви тури в земята да работите в тъмнота, додето се научите да работите. Всички ония, които искат да философстват върху Божествения закон, ще опитат дали тия думи са прави, или не.
към беседата >>
А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил таланта в земята?
“; още не си почнал да работиш, каква почивка търсиш? Едва си дигнал мотиката на рамо и искаш почивка! След като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш, и ще дойде почивката. Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата. Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“.
А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил таланта в земята?
„Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота? Червеите, които работят долу в земята. Ако не се научите да работите, Господ ще ви направи червеи и ще ви тури в земята да работите в тъмнота, додето се научите да работите. Всички ония, които искат да философстват върху Божествения закон, ще опитат дали тия думи са прави, или не. Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: трябва да работим.
към беседата >>
„Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота?
Едва си дигнал мотиката на рамо и искаш почивка! След като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш, и ще дойде почивката. Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата. Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“. А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил таланта в земята?
„Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота?
Червеите, които работят долу в земята. Ако не се научите да работите, Господ ще ви направи червеи и ще ви тури в земята да работите в тъмнота, додето се научите да работите. Всички ония, които искат да философстват върху Божествения закон, ще опитат дали тия думи са прави, или не. Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: трябва да работим. И само когато работим за Бога, то е работа; когато работим за себе си, то е труд.
към беседата >>
Червеите, които работят долу в земята.
След като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш, и ще дойде почивката. Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата. Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“. А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил таланта в земята? „Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота?
Червеите, които работят долу в земята.
Ако не се научите да работите, Господ ще ви направи червеи и ще ви тури в земята да работите в тъмнота, додето се научите да работите. Всички ония, които искат да философстват върху Божествения закон, ще опитат дали тия думи са прави, или не. Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: трябва да работим. И само когато работим за Бога, то е работа; когато работим за себе си, то е труд.
към беседата >>
Ако не се научите да работите, Господ ще ви направи червеи и ще ви тури в земята да работите в тъмнота, додето се научите да работите.
Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата. Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“. А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил таланта в земята? „Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота? Червеите, които работят долу в земята.
Ако не се научите да работите, Господ ще ви направи червеи и ще ви тури в земята да работите в тъмнота, додето се научите да работите.
Всички ония, които искат да философстват върху Божествения закон, ще опитат дали тия думи са прави, или не. Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: трябва да работим. И само когато работим за Бога, то е работа; когато работим за себе си, то е труд.
към беседата >>
Всички ония, които искат да философстват върху Божествения закон, ще опитат дали тия думи са прави, или не.
Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“. А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил таланта в земята? „Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота? Червеите, които работят долу в земята. Ако не се научите да работите, Господ ще ви направи червеи и ще ви тури в земята да работите в тъмнота, додето се научите да работите.
Всички ония, които искат да философстват върху Божествения закон, ще опитат дали тия думи са прави, или не.
Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: трябва да работим. И само когато работим за Бога, то е работа; когато работим за себе си, то е труд.
към беседата >>
Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: трябва да работим.
А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил таланта в земята? „Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота? Червеите, които работят долу в земята. Ако не се научите да работите, Господ ще ви направи червеи и ще ви тури в земята да работите в тъмнота, додето се научите да работите. Всички ония, които искат да философстват върху Божествения закон, ще опитат дали тия думи са прави, или не.
Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: трябва да работим.
И само когато работим за Бога, то е работа; когато работим за себе си, то е труд.
към беседата >>
И само когато работим за Бога, то е работа; когато работим за себе си, то е труд.
„Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота? Червеите, които работят долу в земята. Ако не се научите да работите, Господ ще ви направи червеи и ще ви тури в земята да работите в тъмнота, додето се научите да работите. Всички ония, които искат да философстват върху Божествения закон, ще опитат дали тия думи са прави, или не. Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: трябва да работим.
И само когато работим за Бога, то е работа; когато работим за себе си, то е труд.
към беседата >>
Работата подразбира знание; онзи, който е взел пет таланта, има пет чувства – нему Господ е дал всички способности и необходими знания; и онзи, който има два таланта, и той притежава способности, съобразно със своите знания.
Работата подразбира знание; онзи, който е взел пет таланта, има пет чувства – нему Господ е дал всички способности и необходими знания; и онзи, който има два таланта, и той притежава способности, съобразно със своите знания.
Ще направя още едно сравнение. С един талант – това е човек, който мяза на един минерал, който не може да се размножи – той винаги остава един. В него слънчевата светлина може да се пречупва много добре, но той не може да бъде разумно същество. Когато вашето сърце се втвърди като минерал, вие сте човек, който имате само един талант. И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце“.
към беседата >>
Ще направя още едно сравнение.
Работата подразбира знание; онзи, който е взел пет таланта, има пет чувства – нему Господ е дал всички способности и необходими знания; и онзи, който има два таланта, и той притежава способности, съобразно със своите знания.
Ще направя още едно сравнение.
С един талант – това е човек, който мяза на един минерал, който не може да се размножи – той винаги остава един. В него слънчевата светлина може да се пречупва много добре, но той не може да бъде разумно същество. Когато вашето сърце се втвърди като минерал, вие сте човек, който имате само един талант. И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце“. А този един талант трябва да се преобърне и да почне да ражда и се развива.
към беседата >>
С един талант – това е човек, който мяза на един минерал, който не може да се размножи – той винаги остава един.
Работата подразбира знание; онзи, който е взел пет таланта, има пет чувства – нему Господ е дал всички способности и необходими знания; и онзи, който има два таланта, и той притежава способности, съобразно със своите знания. Ще направя още едно сравнение.
С един талант – това е човек, който мяза на един минерал, който не може да се размножи – той винаги остава един.
В него слънчевата светлина може да се пречупва много добре, но той не може да бъде разумно същество. Когато вашето сърце се втвърди като минерал, вие сте човек, който имате само един талант. И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце“. А този един талант трябва да се преобърне и да почне да ражда и се развива. Другите таланти се подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва.
към беседата >>
В него слънчевата светлина може да се пречупва много добре, но той не може да бъде разумно същество.
Работата подразбира знание; онзи, който е взел пет таланта, има пет чувства – нему Господ е дал всички способности и необходими знания; и онзи, който има два таланта, и той притежава способности, съобразно със своите знания. Ще направя още едно сравнение. С един талант – това е човек, който мяза на един минерал, който не може да се размножи – той винаги остава един.
В него слънчевата светлина може да се пречупва много добре, но той не може да бъде разумно същество.
Когато вашето сърце се втвърди като минерал, вие сте човек, който имате само един талант. И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце“. А този един талант трябва да се преобърне и да почне да ражда и се развива. Другите таланти се подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва. Красивите минерали какво могат да ни доставят в живота?
към беседата >>
Когато вашето сърце се втвърди като минерал, вие сте човек, който имате само един талант.
Работата подразбира знание; онзи, който е взел пет таланта, има пет чувства – нему Господ е дал всички способности и необходими знания; и онзи, който има два таланта, и той притежава способности, съобразно със своите знания. Ще направя още едно сравнение. С един талант – това е човек, който мяза на един минерал, който не може да се размножи – той винаги остава един. В него слънчевата светлина може да се пречупва много добре, но той не може да бъде разумно същество.
Когато вашето сърце се втвърди като минерал, вие сте човек, който имате само един талант.
И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце“. А този един талант трябва да се преобърне и да почне да ражда и се развива. Другите таланти се подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва. Красивите минерали какво могат да ни доставят в живота? Бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем.
към беседата >>
И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце“.
Работата подразбира знание; онзи, който е взел пет таланта, има пет чувства – нему Господ е дал всички способности и необходими знания; и онзи, който има два таланта, и той притежава способности, съобразно със своите знания. Ще направя още едно сравнение. С един талант – това е човек, който мяза на един минерал, който не може да се размножи – той винаги остава един. В него слънчевата светлина може да се пречупва много добре, но той не може да бъде разумно същество. Когато вашето сърце се втвърди като минерал, вие сте човек, който имате само един талант.
И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце“.
А този един талант трябва да се преобърне и да почне да ражда и се развива. Другите таланти се подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва. Красивите минерали какво могат да ни доставят в живота? Бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем. Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава, можем да се избавим от много беди в този свят.
към беседата >>
А този един талант трябва да се преобърне и да почне да ражда и се развива.
Ще направя още едно сравнение. С един талант – това е човек, който мяза на един минерал, който не може да се размножи – той винаги остава един. В него слънчевата светлина може да се пречупва много добре, но той не може да бъде разумно същество. Когато вашето сърце се втвърди като минерал, вие сте човек, който имате само един талант. И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце“.
А този един талант трябва да се преобърне и да почне да ражда и се развива.
Другите таланти се подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва. Красивите минерали какво могат да ни доставят в живота? Бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем. Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава, можем да се избавим от много беди в този свят. Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила.
към беседата >>
Другите таланти се подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва.
С един талант – това е човек, който мяза на един минерал, който не може да се размножи – той винаги остава един. В него слънчевата светлина може да се пречупва много добре, но той не може да бъде разумно същество. Когато вашето сърце се втвърди като минерал, вие сте човек, който имате само един талант. И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце“. А този един талант трябва да се преобърне и да почне да ражда и се развива.
Другите таланти се подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва.
Красивите минерали какво могат да ни доставят в живота? Бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем. Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава, можем да се избавим от много беди в този свят. Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила. Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво.
към беседата >>
Красивите минерали какво могат да ни доставят в живота?
В него слънчевата светлина може да се пречупва много добре, но той не може да бъде разумно същество. Когато вашето сърце се втвърди като минерал, вие сте човек, който имате само един талант. И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце“. А този един талант трябва да се преобърне и да почне да ражда и се развива. Другите таланти се подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва.
Красивите минерали какво могат да ни доставят в живота?
Бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем. Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава, можем да се избавим от много беди в този свят. Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила. Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво. Ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече?
към беседата >>
Бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем.
Когато вашето сърце се втвърди като минерал, вие сте човек, който имате само един талант. И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце“. А този един талант трябва да се преобърне и да почне да ражда и се развива. Другите таланти се подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва. Красивите минерали какво могат да ни доставят в живота?
Бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем.
Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава, можем да се избавим от много беди в този свят. Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила. Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво. Ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече? Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта.
към беседата >>
Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава, можем да се избавим от много беди в този свят.
И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце“. А този един талант трябва да се преобърне и да почне да ражда и се развива. Другите таланти се подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва. Красивите минерали какво могат да ни доставят в живота? Бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем.
Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава, можем да се избавим от много беди в този свят.
Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила. Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво. Ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече? Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта. А пет таланта малцина имат.
към беседата >>
Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила.
А този един талант трябва да се преобърне и да почне да ражда и се развива. Другите таланти се подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва. Красивите минерали какво могат да ни доставят в живота? Бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем. Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава, можем да се избавим от много беди в този свят.
Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила.
Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво. Ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече? Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта. А пет таланта малцина имат. Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два таланта.
към беседата >>
Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво.
Другите таланти се подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва. Красивите минерали какво могат да ни доставят в живота? Бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем. Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава, можем да се избавим от много беди в този свят. Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила.
Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво.
Ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече? Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта. А пет таланта малцина имат. Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два таланта. Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго.
към беседата >>
Ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече?
Красивите минерали какво могат да ни доставят в живота? Бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем. Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава, можем да се избавим от много беди в този свят. Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила. Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво.
Ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече?
Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта. А пет таланта малцина имат. Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два таланта. Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго. А какво означава числото 4?
към беседата >>
Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта.
Бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем. Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава, можем да се избавим от много беди в този свят. Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила. Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво. Ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече?
Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта.
А пет таланта малцина имат. Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два таланта. Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго. А какво означава числото 4? Че трябва да намерите процеса на пречистването на вашия живот.
към беседата >>
А пет таланта малцина имат.
Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава, можем да се избавим от много беди в този свят. Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила. Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво. Ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече? Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта.
А пет таланта малцина имат.
Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два таланта. Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго. А какво означава числото 4? Че трябва да намерите процеса на пречистването на вашия живот. Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва да намерите средство да я прецедите?
към беседата >>
Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два таланта.
Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила. Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво. Ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече? Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта. А пет таланта малцина имат.
Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два таланта.
Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго. А какво означава числото 4? Че трябва да намерите процеса на пречистването на вашия живот. Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва да намерите средство да я прецедите? Ако я пиете с калта, ще ви повреди.
към беседата >>
Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго.
Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво. Ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече? Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта. А пет таланта малцина имат. Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два таланта.
Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго.
А какво означава числото 4? Че трябва да намерите процеса на пречистването на вашия живот. Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва да намерите средство да я прецедите? Ако я пиете с калта, ще ви повреди. Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат.
към беседата >>
А какво означава числото 4?
Ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече? Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта. А пет таланта малцина имат. Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два таланта. Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго.
А какво означава числото 4?
Че трябва да намерите процеса на пречистването на вашия живот. Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва да намерите средство да я прецедите? Ако я пиете с калта, ще ви повреди. Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат. Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва?
към беседата >>
Че трябва да намерите процеса на пречистването на вашия живот.
Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта. А пет таланта малцина имат. Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два таланта. Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго. А какво означава числото 4?
Че трябва да намерите процеса на пречистването на вашия живот.
Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва да намерите средство да я прецедите? Ако я пиете с калта, ще ви повреди. Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат. Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва? Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката.
към беседата >>
Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва да намерите средство да я прецедите?
А пет таланта малцина имат. Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два таланта. Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго. А какво означава числото 4? Че трябва да намерите процеса на пречистването на вашия живот.
Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва да намерите средство да я прецедите?
Ако я пиете с калта, ще ви повреди. Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат. Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва? Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката. През нея може да излезе само суроватката.
към беседата >>
Ако я пиете с калта, ще ви повреди.
Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два таланта. Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго. А какво означава числото 4? Че трябва да намерите процеса на пречистването на вашия живот. Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва да намерите средство да я прецедите?
Ако я пиете с калта, ще ви повреди.
Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат. Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва? Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката. През нея може да излезе само суроватката. Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на живота.
към беседата >>
Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат.
Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго. А какво означава числото 4? Че трябва да намерите процеса на пречистването на вашия живот. Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва да намерите средство да я прецедите? Ако я пиете с калта, ще ви повреди.
Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат.
Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва? Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката. През нея може да излезе само суроватката. Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на живота. Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу.
към беседата >>
Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва?
А какво означава числото 4? Че трябва да намерите процеса на пречистването на вашия живот. Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва да намерите средство да я прецедите? Ако я пиете с калта, ще ви повреди. Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат.
Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва?
Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката. През нея може да излезе само суроватката. Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на живота. Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу. Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него.
към беседата >>
Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката.
Че трябва да намерите процеса на пречистването на вашия живот. Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва да намерите средство да я прецедите? Ако я пиете с калта, ще ви повреди. Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат. Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва?
Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката.
През нея може да излезе само суроватката. Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на живота. Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу. Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него. Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея.
към беседата >>
През нея може да излезе само суроватката.
Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва да намерите средство да я прецедите? Ако я пиете с калта, ще ви повреди. Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат. Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва? Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката.
През нея може да излезе само суроватката.
Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на живота. Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу. Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него. Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея. Ще направя друго сравнение.
към беседата >>
Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на живота.
Ако я пиете с калта, ще ви повреди. Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат. Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва? Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката. През нея може да излезе само суроватката.
Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на живота.
Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу. Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него. Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея. Ще направя друго сравнение. Цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота.
към беседата >>
Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу.
Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат. Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва? Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката. През нея може да излезе само суроватката. Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на живота.
Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу.
Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него. Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея. Ще направя друго сравнение. Цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота. Първият талант трябва да се ползва от плода, който ви е дал Бог, а вторият талант трябва да посеете – да работите с него.
към беседата >>
Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него.
Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва? Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката. През нея може да излезе само суроватката. Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на живота. Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу.
Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него.
Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея. Ще направя друго сравнение. Цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота. Първият талант трябва да се ползва от плода, който ви е дал Бог, а вторият талант трябва да посеете – да работите с него. В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи.
към беседата >>
Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея.
Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката. През нея може да излезе само суроватката. Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на живота. Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу. Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него.
Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея.
Ще направя друго сравнение. Цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота. Първият талант трябва да се ползва от плода, който ви е дал Бог, а вторият талант трябва да посеете – да работите с него. В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи. Такъв е законът.
към беседата >>
Ще направя друго сравнение.
През нея може да излезе само суроватката. Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на живота. Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу. Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него. Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея.
Ще направя друго сравнение.
Цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота. Първият талант трябва да се ползва от плода, който ви е дал Бог, а вторият талант трябва да посеете – да работите с него. В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи. Такъв е законът. Опасно е за онзи, който има един талант и не е никак работил с него.
към беседата >>
Цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота.
Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на живота. Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу. Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него. Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея. Ще направя друго сравнение.
Цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота.
Първият талант трябва да се ползва от плода, който ви е дал Бог, а вторият талант трябва да посеете – да работите с него. В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи. Такъв е законът. Опасно е за онзи, който има един талант и не е никак работил с него. Първото нещо, което се изисква от нас, е да знаем как да работим.
към беседата >>
Първият талант трябва да се ползва от плода, който ви е дал Бог, а вторият талант трябва да посеете – да работите с него.
Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу. Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него. Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея. Ще направя друго сравнение. Цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота.
Първият талант трябва да се ползва от плода, който ви е дал Бог, а вторият талант трябва да посеете – да работите с него.
В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи. Такъв е законът. Опасно е за онзи, който има един талант и не е никак работил с него. Първото нещо, което се изисква от нас, е да знаем как да работим.
към беседата >>
В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи.
Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него. Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея. Ще направя друго сравнение. Цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота. Първият талант трябва да се ползва от плода, който ви е дал Бог, а вторият талант трябва да посеете – да работите с него.
В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи.
Такъв е законът. Опасно е за онзи, който има един талант и не е никак работил с него. Първото нещо, което се изисква от нас, е да знаем как да работим.
към беседата >>
Такъв е законът.
Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея. Ще направя друго сравнение. Цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота. Първият талант трябва да се ползва от плода, който ви е дал Бог, а вторият талант трябва да посеете – да работите с него. В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи.
Такъв е законът.
Опасно е за онзи, който има един талант и не е никак работил с него. Първото нещо, което се изисква от нас, е да знаем как да работим.
към беседата >>
Опасно е за онзи, който има един талант и не е никак работил с него.
Ще направя друго сравнение. Цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота. Първият талант трябва да се ползва от плода, който ви е дал Бог, а вторият талант трябва да посеете – да работите с него. В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи. Такъв е законът.
Опасно е за онзи, който има един талант и не е никак работил с него.
Първото нещо, което се изисква от нас, е да знаем как да работим.
към беседата >>
Първото нещо, което се изисква от нас, е да знаем как да работим.
Цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота. Първият талант трябва да се ползва от плода, който ви е дал Бог, а вторият талант трябва да посеете – да работите с него. В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи. Такъв е законът. Опасно е за онзи, който има един талант и не е никак работил с него.
Първото нещо, което се изисква от нас, е да знаем как да работим.
към беседата >>
Аз ви казах, че вие имате два таланта; ще попитате кои са те.
Аз ви казах, че вие имате два таланта; ще попитате кои са те.
Вашият ум и вашето сърце – това са два таланта. Но ще кажете: „В какво мога да употребя моя ум? “ – На някой човек там на пътя му се счупва колата, минавате оттам, имате знания, поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога, на реда си, той ще ви помогне. В случая и вие печелите. Вторият талант – то е вашето сърце.
към беседата >>
Вашият ум и вашето сърце – това са два таланта.
Аз ви казах, че вие имате два таланта; ще попитате кои са те.
Вашият ум и вашето сърце – това са два таланта.
Но ще кажете: „В какво мога да употребя моя ум? “ – На някой човек там на пътя му се счупва колата, минавате оттам, имате знания, поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога, на реда си, той ще ви помогне. В случая и вие печелите. Вторият талант – то е вашето сърце. Някой човек е болен; вашето сърце трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите.
към беседата >>
Но ще кажете: „В какво мога да употребя моя ум?
Аз ви казах, че вие имате два таланта; ще попитате кои са те. Вашият ум и вашето сърце – това са два таланта.
Но ще кажете: „В какво мога да употребя моя ум?
“ – На някой човек там на пътя му се счупва колата, минавате оттам, имате знания, поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога, на реда си, той ще ви помогне. В случая и вие печелите. Вторият талант – то е вашето сърце. Някой човек е болен; вашето сърце трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите. Двата таланта – това са корените на нашия живот.
към беседата >>
“ – На някой човек там на пътя му се счупва колата, минавате оттам, имате знания, поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога, на реда си, той ще ви помогне.
Аз ви казах, че вие имате два таланта; ще попитате кои са те. Вашият ум и вашето сърце – това са два таланта. Но ще кажете: „В какво мога да употребя моя ум?
“ – На някой човек там на пътя му се счупва колата, минавате оттам, имате знания, поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога, на реда си, той ще ви помогне.
В случая и вие печелите. Вторият талант – то е вашето сърце. Някой човек е болен; вашето сърце трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите. Двата таланта – това са корените на нашия живот. Под „сърце“ трябва да разбираме корените на нашия живот, а под „ум“ – клонищата и листата отвън.
към беседата >>
В случая и вие печелите.
Аз ви казах, че вие имате два таланта; ще попитате кои са те. Вашият ум и вашето сърце – това са два таланта. Но ще кажете: „В какво мога да употребя моя ум? “ – На някой човек там на пътя му се счупва колата, минавате оттам, имате знания, поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога, на реда си, той ще ви помогне.
В случая и вие печелите.
Вторият талант – то е вашето сърце. Някой човек е болен; вашето сърце трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите. Двата таланта – това са корените на нашия живот. Под „сърце“ трябва да разбираме корените на нашия живот, а под „ум“ – клонищата и листата отвън. Вие знаете, че в природата съществува едно съотношение между корените и клончетата.
към беседата >>
Вторият талант – то е вашето сърце.
Аз ви казах, че вие имате два таланта; ще попитате кои са те. Вашият ум и вашето сърце – това са два таланта. Но ще кажете: „В какво мога да употребя моя ум? “ – На някой човек там на пътя му се счупва колата, минавате оттам, имате знания, поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога, на реда си, той ще ви помогне. В случая и вие печелите.
Вторият талант – то е вашето сърце.
Някой човек е болен; вашето сърце трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите. Двата таланта – това са корените на нашия живот. Под „сърце“ трябва да разбираме корените на нашия живот, а под „ум“ – клонищата и листата отвън. Вие знаете, че в природата съществува едно съотношение между корените и клончетата. На всяко клонче съответстват малки коренчета долу в земята, и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон.
към беседата >>
Някой човек е болен; вашето сърце трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите.
Вашият ум и вашето сърце – това са два таланта. Но ще кажете: „В какво мога да употребя моя ум? “ – На някой човек там на пътя му се счупва колата, минавате оттам, имате знания, поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога, на реда си, той ще ви помогне. В случая и вие печелите. Вторият талант – то е вашето сърце.
Някой човек е болен; вашето сърце трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите.
Двата таланта – това са корените на нашия живот. Под „сърце“ трябва да разбираме корените на нашия живот, а под „ум“ – клонищата и листата отвън. Вие знаете, че в природата съществува едно съотношение между корените и клончетата. На всяко клонче съответстват малки коренчета долу в земята, и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон. Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл; ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли, ако изсъхнат три желания, ще изсъхнат три мисли, и един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в човеци, които имат само един талант.
към беседата >>
Двата таланта – това са корените на нашия живот.
Но ще кажете: „В какво мога да употребя моя ум? “ – На някой човек там на пътя му се счупва колата, минавате оттам, имате знания, поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога, на реда си, той ще ви помогне. В случая и вие печелите. Вторият талант – то е вашето сърце. Някой човек е болен; вашето сърце трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите.
Двата таланта – това са корените на нашия живот.
Под „сърце“ трябва да разбираме корените на нашия живот, а под „ум“ – клонищата и листата отвън. Вие знаете, че в природата съществува едно съотношение между корените и клончетата. На всяко клонче съответстват малки коренчета долу в земята, и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон. Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл; ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли, ако изсъхнат три желания, ще изсъхнат три мисли, и един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в човеци, които имат само един талант.
към беседата >>
Под „сърце“ трябва да разбираме корените на нашия живот, а под „ум“ – клонищата и листата отвън.
“ – На някой човек там на пътя му се счупва колата, минавате оттам, имате знания, поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога, на реда си, той ще ви помогне. В случая и вие печелите. Вторият талант – то е вашето сърце. Някой човек е болен; вашето сърце трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите. Двата таланта – това са корените на нашия живот.
Под „сърце“ трябва да разбираме корените на нашия живот, а под „ум“ – клонищата и листата отвън.
Вие знаете, че в природата съществува едно съотношение между корените и клончетата. На всяко клонче съответстват малки коренчета долу в земята, и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон. Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл; ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли, ако изсъхнат три желания, ще изсъхнат три мисли, и един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в човеци, които имат само един талант.
към беседата >>
Вие знаете, че в природата съществува едно съотношение между корените и клончетата.
В случая и вие печелите. Вторият талант – то е вашето сърце. Някой човек е болен; вашето сърце трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите. Двата таланта – това са корените на нашия живот. Под „сърце“ трябва да разбираме корените на нашия живот, а под „ум“ – клонищата и листата отвън.
Вие знаете, че в природата съществува едно съотношение между корените и клончетата.
На всяко клонче съответстват малки коренчета долу в земята, и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон. Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл; ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли, ако изсъхнат три желания, ще изсъхнат три мисли, и един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в човеци, които имат само един талант.
към беседата >>
На всяко клонче съответстват малки коренчета долу в земята, и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон.
Вторият талант – то е вашето сърце. Някой човек е болен; вашето сърце трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите. Двата таланта – това са корените на нашия живот. Под „сърце“ трябва да разбираме корените на нашия живот, а под „ум“ – клонищата и листата отвън. Вие знаете, че в природата съществува едно съотношение между корените и клончетата.
На всяко клонче съответстват малки коренчета долу в земята, и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон.
Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл; ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли, ако изсъхнат три желания, ще изсъхнат три мисли, и един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в човеци, които имат само един талант.
към беседата >>
Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл; ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли, ако изсъхнат три желания, ще изсъхнат три мисли, и един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в човеци, които имат само един талант.
Някой човек е болен; вашето сърце трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите. Двата таланта – това са корените на нашия живот. Под „сърце“ трябва да разбираме корените на нашия живот, а под „ум“ – клонищата и листата отвън. Вие знаете, че в природата съществува едно съотношение между корените и клончетата. На всяко клонче съответстват малки коренчета долу в земята, и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон.
Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл; ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли, ако изсъхнат три желания, ще изсъхнат три мисли, и един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в човеци, които имат само един талант.
към беседата >>
Да вземем човек, който има пет чувства – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – каква роля играят тия чувства в нашия живот?
Да вземем човек, който има пет чувства – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – каква роля играят тия чувства в нашия живот?
Те са петте врати, през които човек влиза в тоя свят, чрез които ние изпитваме природата – пет области, от които можем да черпим богатства. Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов и т.н. – такива неща можем изброи доста. Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са в свръзка с истината. Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания.
към беседата >>
Те са петте врати, през които човек влиза в тоя свят, чрез които ние изпитваме природата – пет области, от които можем да черпим богатства.
Да вземем човек, който има пет чувства – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – каква роля играят тия чувства в нашия живот?
Те са петте врати, през които човек влиза в тоя свят, чрез които ние изпитваме природата – пет области, от които можем да черпим богатства.
Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов и т.н. – такива неща можем изброи доста. Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са в свръзка с истината. Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания. О, какви истини може природата да ни разкрие!
към беседата >>
Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов и т.н.
Да вземем човек, който има пет чувства – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – каква роля играят тия чувства в нашия живот? Те са петте врати, през които човек влиза в тоя свят, чрез които ние изпитваме природата – пет области, от които можем да черпим богатства.
Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов и т.н.
– такива неща можем изброи доста. Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са в свръзка с истината. Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания. О, какви истини може природата да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва.
към беседата >>
– такива неща можем изброи доста.
Да вземем човек, който има пет чувства – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – каква роля играят тия чувства в нашия живот? Те са петте врати, през които човек влиза в тоя свят, чрез които ние изпитваме природата – пет области, от които можем да черпим богатства. Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов и т.н.
– такива неща можем изброи доста.
Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са в свръзка с истината. Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания. О, какви истини може природата да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва. Не сме разбрали смисъла на това камъче.
към беседата >>
Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са в свръзка с истината.
Да вземем човек, който има пет чувства – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – каква роля играят тия чувства в нашия живот? Те са петте врати, през които човек влиза в тоя свят, чрез които ние изпитваме природата – пет области, от които можем да черпим богатства. Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов и т.н. – такива неща можем изброи доста.
Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са в свръзка с истината.
Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания. О, какви истини може природата да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва. Не сме разбрали смисъла на това камъче. Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете.
към беседата >>
Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания.
Да вземем човек, който има пет чувства – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – каква роля играят тия чувства в нашия живот? Те са петте врати, през които човек влиза в тоя свят, чрез които ние изпитваме природата – пет области, от които можем да черпим богатства. Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов и т.н. – такива неща можем изброи доста. Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са в свръзка с истината.
Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания.
О, какви истини може природата да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва. Не сме разбрали смисъла на това камъче. Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете. Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете.
към беседата >>
О, какви истини може природата да ни разкрие!
Те са петте врати, през които човек влиза в тоя свят, чрез които ние изпитваме природата – пет области, от които можем да черпим богатства. Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов и т.н. – такива неща можем изброи доста. Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са в свръзка с истината. Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания.
О, какви истини може природата да ни разкрие!
Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва. Не сме разбрали смисъла на това камъче. Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете. Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете. Разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи?
към беседата >>
Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва.
Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов и т.н. – такива неща можем изброи доста. Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са в свръзка с истината. Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания. О, какви истини може природата да ни разкрие!
Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва.
Не сме разбрали смисъла на това камъче. Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете. Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете. Разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи? Не. „Що е?
към беседата >>
Не сме разбрали смисъла на това камъче.
– такива неща можем изброи доста. Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са в свръзка с истината. Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания. О, какви истини може природата да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва.
Не сме разбрали смисъла на това камъче.
Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете. Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете. Разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи? Не. „Що е? “, – се питаме; – „Нищо“ – и захвърляме го.
към беседата >>
Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете.
Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са в свръзка с истината. Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания. О, какви истини може природата да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва. Не сме разбрали смисъла на това камъче.
Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете.
Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете. Разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи? Не. „Що е? “, – се питаме; – „Нищо“ – и захвърляме го. Чуем думата „истина“ и казваме: „То е празна дума“.
към беседата >>
Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете.
Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания. О, какви истини може природата да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва. Не сме разбрали смисъла на това камъче. Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете.
Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете.
Разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи? Не. „Що е? “, – се питаме; – „Нищо“ – и захвърляме го. Чуем думата „истина“ и казваме: „То е празна дума“. Кое е тогава най-важно за нас?
към беседата >>
Разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи?
О, какви истини може природата да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва. Не сме разбрали смисъла на това камъче. Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете. Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете.
Разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи?
Не. „Що е? “, – се питаме; – „Нищо“ – и захвърляме го. Чуем думата „истина“ и казваме: „То е празна дума“. Кое е тогава най-важно за нас? „Човек да си похапне и след като си похапне, да си пийне една чашка винце“, казват някои.
към беседата >>
Не. „Що е?
Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва. Не сме разбрали смисъла на това камъче. Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете. Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете. Разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи?
Не. „Що е?
“, – се питаме; – „Нищо“ – и захвърляме го. Чуем думата „истина“ и казваме: „То е празна дума“. Кое е тогава най-важно за нас? „Човек да си похапне и след като си похапне, да си пийне една чашка винце“, казват някои. Що се отнася до задоволяване на вкуса, то е вярно; но всичко не се заключава в яденето.
към беседата >>
“, – се питаме; – „Нищо“ – и захвърляме го.
Не сме разбрали смисъла на това камъче. Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете. Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете. Разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи? Не. „Що е?
“, – се питаме; – „Нищо“ – и захвърляме го.
Чуем думата „истина“ и казваме: „То е празна дума“. Кое е тогава най-важно за нас? „Човек да си похапне и след като си похапне, да си пийне една чашка винце“, казват някои. Що се отнася до задоволяване на вкуса, то е вярно; но всичко не се заключава в яденето. Наистина, човек трябва да се храни, но по този закон за петте таланта трябва да се храни с пет вида храна – всяко чувство трябва да се храни със своята съответна храна; не го ли храним така, то се атрофира.
към беседата >>
Чуем думата „истина“ и казваме: „То е празна дума“.
Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете. Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете. Разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи? Не. „Що е? “, – се питаме; – „Нищо“ – и захвърляме го.
Чуем думата „истина“ и казваме: „То е празна дума“.
Кое е тогава най-важно за нас? „Човек да си похапне и след като си похапне, да си пийне една чашка винце“, казват някои. Що се отнася до задоволяване на вкуса, то е вярно; но всичко не се заключава в яденето. Наистина, човек трябва да се храни, но по този закон за петте таланта трябва да се храни с пет вида храна – всяко чувство трябва да се храни със своята съответна храна; не го ли храним така, то се атрофира.
към беседата >>
Кое е тогава най-важно за нас?
Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете. Разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи? Не. „Що е? “, – се питаме; – „Нищо“ – и захвърляме го. Чуем думата „истина“ и казваме: „То е празна дума“.
Кое е тогава най-важно за нас?
„Човек да си похапне и след като си похапне, да си пийне една чашка винце“, казват някои. Що се отнася до задоволяване на вкуса, то е вярно; но всичко не се заключава в яденето. Наистина, човек трябва да се храни, но по този закон за петте таланта трябва да се храни с пет вида храна – всяко чувство трябва да се храни със своята съответна храна; не го ли храним така, то се атрофира.
към беседата >>
„Човек да си похапне и след като си похапне, да си пийне една чашка винце“, казват някои.
Разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи? Не. „Що е? “, – се питаме; – „Нищо“ – и захвърляме го. Чуем думата „истина“ и казваме: „То е празна дума“. Кое е тогава най-важно за нас?
„Човек да си похапне и след като си похапне, да си пийне една чашка винце“, казват някои.
Що се отнася до задоволяване на вкуса, то е вярно; но всичко не се заключава в яденето. Наистина, човек трябва да се храни, но по този закон за петте таланта трябва да се храни с пет вида храна – всяко чувство трябва да се храни със своята съответна храна; не го ли храним така, то се атрофира.
към беседата >>
Що се отнася до задоволяване на вкуса, то е вярно; но всичко не се заключава в яденето.
Не. „Що е? “, – се питаме; – „Нищо“ – и захвърляме го. Чуем думата „истина“ и казваме: „То е празна дума“. Кое е тогава най-важно за нас? „Човек да си похапне и след като си похапне, да си пийне една чашка винце“, казват някои.
Що се отнася до задоволяване на вкуса, то е вярно; но всичко не се заключава в яденето.
Наистина, човек трябва да се храни, но по този закон за петте таланта трябва да се храни с пет вида храна – всяко чувство трябва да се храни със своята съответна храна; не го ли храним така, то се атрофира.
към беседата >>
Наистина, човек трябва да се храни, но по този закон за петте таланта трябва да се храни с пет вида храна – всяко чувство трябва да се храни със своята съответна храна; не го ли храним така, то се атрофира.
“, – се питаме; – „Нищо“ – и захвърляме го. Чуем думата „истина“ и казваме: „То е празна дума“. Кое е тогава най-важно за нас? „Човек да си похапне и след като си похапне, да си пийне една чашка винце“, казват някои. Що се отнася до задоволяване на вкуса, то е вярно; но всичко не се заключава в яденето.
Наистина, човек трябва да се храни, но по този закон за петте таланта трябва да се храни с пет вида храна – всяко чувство трябва да се храни със своята съответна храна; не го ли храним така, то се атрофира.
към беседата >>
Виждате, че християнството е една наука; то не е за забавление.
Виждате, че християнството е една наука; то не е за забавление.
И знаете ли каква наука е християнството? То е една велика школа, със своите отделения, класове, университети, академии, и всеки, който идва да слуша в нея, трябва да разбира това, което слуша. Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо? Защото не искам да си губя времето в безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи?
към беседата >>
И знаете ли каква наука е християнството?
Виждате, че християнството е една наука; то не е за забавление.
И знаете ли каква наука е християнството?
То е една велика школа, със своите отделения, класове, университети, академии, и всеки, който идва да слуша в нея, трябва да разбира това, което слуша. Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо? Защото не искам да си губя времето в безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това са съществата с един талант.
към беседата >>
То е една велика школа, със своите отделения, класове, университети, академии, и всеки, който идва да слуша в нея, трябва да разбира това, което слуша.
Виждате, че християнството е една наука; то не е за забавление. И знаете ли каква наука е християнството?
То е една велика школа, със своите отделения, класове, университети, академии, и всеки, който идва да слуша в нея, трябва да разбира това, което слуша.
Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо? Защото не искам да си губя времето в безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това са съществата с един талант. Всички паразити са хора с един талант, тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание.
към беседата >>
Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо?
Виждате, че християнството е една наука; то не е за забавление. И знаете ли каква наука е християнството? То е една велика школа, със своите отделения, класове, университети, академии, и всеки, който идва да слуша в нея, трябва да разбира това, което слуша.
Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо?
Защото не искам да си губя времето в безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това са съществата с един талант. Всички паразити са хора с един талант, тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание. Изпитвайте духовете; когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един талант заровен, недейте го приема; с един талант ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете облагороди.
към беседата >>
Защото не искам да си губя времето в безплодна работа.
Виждате, че християнството е една наука; то не е за забавление. И знаете ли каква наука е християнството? То е една велика школа, със своите отделения, класове, университети, академии, и всеки, който идва да слуша в нея, трябва да разбира това, което слуша. Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо?
Защото не искам да си губя времето в безплодна работа.
Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това са съществата с един талант. Всички паразити са хора с един талант, тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание. Изпитвайте духовете; когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един талант заровен, недейте го приема; с един талант ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете облагороди. Ама някои казват: „Този човек може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда.
към беседата >>
Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи?
Виждате, че християнството е една наука; то не е за забавление. И знаете ли каква наука е християнството? То е една велика школа, със своите отделения, класове, университети, академии, и всеки, който идва да слуша в нея, трябва да разбира това, което слуша. Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо? Защото не искам да си губя времето в безплодна работа.
Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи?
Това са съществата с един талант. Всички паразити са хора с един талант, тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание. Изпитвайте духовете; когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един талант заровен, недейте го приема; с един талант ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете облагороди. Ама някои казват: „Този човек може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда. Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант?
към беседата >>
Това са съществата с един талант.
И знаете ли каква наука е християнството? То е една велика школа, със своите отделения, класове, университети, академии, и всеки, който идва да слуша в нея, трябва да разбира това, което слуша. Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо? Защото не искам да си губя времето в безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи?
Това са съществата с един талант.
Всички паразити са хора с един талант, тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание. Изпитвайте духовете; когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един талант заровен, недейте го приема; с един талант ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете облагороди. Ама някои казват: „Този човек може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда. Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант? Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи.
към беседата >>
Всички паразити са хора с един талант, тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание.
То е една велика школа, със своите отделения, класове, университети, академии, и всеки, който идва да слуша в нея, трябва да разбира това, което слуша. Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо? Защото не искам да си губя времето в безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това са съществата с един талант.
Всички паразити са хора с един талант, тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание.
Изпитвайте духовете; когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един талант заровен, недейте го приема; с един талант ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете облагороди. Ама някои казват: „Този човек може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда. Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант? Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Тебе, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“.
към беседата >>
Изпитвайте духовете; когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един талант заровен, недейте го приема; с един талант ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете облагороди.
Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо? Защото не искам да си губя времето в безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това са съществата с един талант. Всички паразити са хора с един талант, тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание.
Изпитвайте духовете; когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един талант заровен, недейте го приема; с един талант ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете облагороди.
Ама някои казват: „Този човек може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда. Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант? Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Тебе, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“. Не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината.
към беседата >>
Ама някои казват: „Този човек може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда.
Защото не искам да си губя времето в безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това са съществата с един талант. Всички паразити са хора с един талант, тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание. Изпитвайте духовете; когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един талант заровен, недейте го приема; с един талант ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете облагороди.
Ама някои казват: „Този човек може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда.
Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант? Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Тебе, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“. Не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината. Често казваме: „няма нищо“.
към беседата >>
Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант?
Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това са съществата с един талант. Всички паразити са хора с един талант, тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание. Изпитвайте духовете; когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един талант заровен, недейте го приема; с един талант ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете облагороди. Ама някои казват: „Този човек може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда.
Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант?
Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Тебе, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“. Не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината. Често казваме: „няма нищо“. Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън.
към беседата >>
Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи.
Това са съществата с един талант. Всички паразити са хора с един талант, тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание. Изпитвайте духовете; когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един талант заровен, недейте го приема; с един талант ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете облагороди. Ама някои казват: „Този човек може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда. Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант?
Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи.
Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Тебе, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“. Не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината. Често казваме: „няма нищо“. Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън. Нека отиде да се лута из света.
към беседата >>
Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Тебе, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“.
Всички паразити са хора с един талант, тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание. Изпитвайте духовете; когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един талант заровен, недейте го приема; с един талант ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете облагороди. Ама някои казват: „Този човек може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда. Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант? Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи.
Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Тебе, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“.
Не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината. Често казваме: „няма нищо“. Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън. Нека отиде да се лута из света. Ще кажете: „Не е ли това жестоко?
към беседата >>
Не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината.
Изпитвайте духовете; когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един талант заровен, недейте го приема; с един талант ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете облагороди. Ама някои казват: „Този човек може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда. Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант? Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Тебе, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“.
Не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината.
Често казваме: „няма нищо“. Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън. Нека отиде да се лута из света. Ще кажете: „Не е ли това жестоко? “ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори.
към беседата >>
Често казваме: „няма нищо“.
Ама някои казват: „Този човек може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда. Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант? Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Тебе, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“. Не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината.
Често казваме: „няма нищо“.
Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън. Нека отиде да се лута из света. Ще кажете: „Не е ли това жестоко? “ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори. Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде?
към беседата >>
Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън.
Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант? Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Тебе, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“. Не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината. Често казваме: „няма нищо“.
Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън.
Нека отиде да се лута из света. Ще кажете: „Не е ли това жестоко? “ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори. Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде? “ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе?
към беседата >>
Нека отиде да се лута из света.
Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Тебе, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“. Не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината. Често казваме: „няма нищо“. Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън.
Нека отиде да се лута из света.
Ще кажете: „Не е ли това жестоко? “ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори. Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде? “ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват?
към беседата >>
Ще кажете: „Не е ли това жестоко?
Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Тебе, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“. Не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината. Често казваме: „няма нищо“. Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън. Нека отиде да се лута из света.
Ще кажете: „Не е ли това жестоко?
“ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори. Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде? “ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал.
към беседата >>
“ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори.
Не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината. Често казваме: „няма нищо“. Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън. Нека отиде да се лута из света. Ще кажете: „Не е ли това жестоко?
“ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори.
Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде? “ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва.
към беседата >>
Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде?
Често казваме: „няма нищо“. Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън. Нека отиде да се лута из света. Ще кажете: „Не е ли това жестоко? “ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори.
Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде?
“ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва.
към беседата >>
“ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе?
Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън. Нека отиде да се лута из света. Ще кажете: „Не е ли това жестоко? “ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори. Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде?
“ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе?
Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва.
към беседата >>
Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват?
Нека отиде да се лута из света. Ще кажете: „Не е ли това жестоко? “ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори. Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде? “ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе?
Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват?
Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва.
към беседата >>
Не, сам крадецът, който ги е откраднал.
Ще кажете: „Не е ли това жестоко? “ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори. Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде? “ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват?
Не, сам крадецът, който ги е откраднал.
Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва.
към беседата >>
Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва.
“ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори. Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде? “ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал.
Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва.
към беседата >>
Разбира се, със своята беседа аз не искам да ви плаша, защото моята цел не е такава.
Разбира се, със своята беседа аз не искам да ви плаша, защото моята цел не е такава.
Когато един ученик е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, учителят трябва да му обясни свойствата на разните неща и да му каже, че ако не внимава, един опит може да му коства много скъпо. Защото мнозина от невнимание са изгубвали своето зрение и други сетива.
към беседата >>
Когато един ученик е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, учителят трябва да му обясни свойствата на разните неща и да му каже, че ако не внимава, един опит може да му коства много скъпо.
Разбира се, със своята беседа аз не искам да ви плаша, защото моята цел не е такава.
Когато един ученик е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, учителят трябва да му обясни свойствата на разните неща и да му каже, че ако не внимава, един опит може да му коства много скъпо.
Защото мнозина от невнимание са изгубвали своето зрение и други сетива.
към беседата >>
Защото мнозина от невнимание са изгубвали своето зрение и други сетива.
Разбира се, със своята беседа аз не искам да ви плаша, защото моята цел не е такава. Когато един ученик е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, учителят трябва да му обясни свойствата на разните неща и да му каже, че ако не внимава, един опит може да му коства много скъпо.
Защото мнозина от невнимание са изгубвали своето зрение и други сетива.
към беседата >>
Нека приложим Христовото правило в обществения живот.
Нека приложим Христовото правило в обществения живот.
Често ме питат: „Защо България страда? “ Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант, и искате той да оправи България; че как ще я оправи? Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън. За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два. Хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири таланта; генералите и министрите – по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта.
към беседата >>
Често ме питат: „Защо България страда?
Нека приложим Христовото правило в обществения живот.
Често ме питат: „Защо България страда?
“ Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант, и искате той да оправи България; че как ще я оправи? Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън. За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два. Хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири таланта; генералите и министрите – по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта. България страда – защото начело на управлението ѝ не се поставят хора с пет таланта; често са поставяни с един, и след това ги викат и ги съдят; както виждате, и сега ги съдят.
към беседата >>
“ Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант, и искате той да оправи България; че как ще я оправи?
Нека приложим Христовото правило в обществения живот. Често ме питат: „Защо България страда?
“ Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант, и искате той да оправи България; че как ще я оправи?
Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън. За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два. Хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири таланта; генералите и министрите – по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта. България страда – защото начело на управлението ѝ не се поставят хора с пет таланта; често са поставяни с един, и след това ги викат и ги съдят; както виждате, и сега ги съдят. Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави.
към беседата >>
Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън.
Нека приложим Христовото правило в обществения живот. Често ме питат: „Защо България страда? “ Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант, и искате той да оправи България; че как ще я оправи?
Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън.
За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два. Хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири таланта; генералите и министрите – по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта. България страда – защото начело на управлението ѝ не се поставят хора с пет таланта; често са поставяни с един, и след това ги викат и ги съдят; както виждате, и сега ги съдят. Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави. Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата.
към беседата >>
За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два.
Нека приложим Христовото правило в обществения живот. Често ме питат: „Защо България страда? “ Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант, и искате той да оправи България; че как ще я оправи? Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън.
За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два.
Хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири таланта; генералите и министрите – по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта. България страда – защото начело на управлението ѝ не се поставят хора с пет таланта; често са поставяни с един, и след това ги викат и ги съдят; както виждате, и сега ги съдят. Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави. Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата. Трябва да се чудим по-скоро на господаря.
към беседата >>
Хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири таланта; генералите и министрите – по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта.
Нека приложим Христовото правило в обществения живот. Често ме питат: „Защо България страда? “ Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант, и искате той да оправи България; че как ще я оправи? Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън. За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два.
Хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири таланта; генералите и министрите – по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта.
България страда – защото начело на управлението ѝ не се поставят хора с пет таланта; често са поставяни с един, и след това ги викат и ги съдят; както виждате, и сега ги съдят. Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави. Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата. Трябва да се чудим по-скоро на господаря. И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет таланта.
към беседата >>
България страда – защото начело на управлението ѝ не се поставят хора с пет таланта; често са поставяни с един, и след това ги викат и ги съдят; както виждате, и сега ги съдят.
Често ме питат: „Защо България страда? “ Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант, и искате той да оправи България; че как ще я оправи? Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън. За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два. Хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири таланта; генералите и министрите – по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта.
България страда – защото начело на управлението ѝ не се поставят хора с пет таланта; често са поставяни с един, и след това ги викат и ги съдят; както виждате, и сега ги съдят.
Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави. Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата. Трябва да се чудим по-скоро на господаря. И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет таланта. Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в света; не ще има мъчнотии и спънки за нас; дори всички държави да се опълчат против българския народ, няма да успеят.
към беседата >>
Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави.
“ Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант, и искате той да оправи България; че как ще я оправи? Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън. За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два. Хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири таланта; генералите и министрите – по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта. България страда – защото начело на управлението ѝ не се поставят хора с пет таланта; често са поставяни с един, и след това ги викат и ги съдят; както виждате, и сега ги съдят.
Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави.
Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата. Трябва да се чудим по-скоро на господаря. И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет таланта. Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в света; не ще има мъчнотии и спънки за нас; дори всички държави да се опълчат против българския народ, няма да успеят. Тогава – аз ви уверявам – никакво нещастие не би ни сполетяло.
към беседата >>
Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата.
Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън. За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два. Хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири таланта; генералите и министрите – по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта. България страда – защото начело на управлението ѝ не се поставят хора с пет таланта; често са поставяни с един, и след това ги викат и ги съдят; както виждате, и сега ги съдят. Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави.
Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата.
Трябва да се чудим по-скоро на господаря. И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет таланта. Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в света; не ще има мъчнотии и спънки за нас; дори всички държави да се опълчат против българския народ, няма да успеят. Тогава – аз ви уверявам – никакво нещастие не би ни сполетяло. Затуй молете се да се създадат такива хора.
към беседата >>
Трябва да се чудим по-скоро на господаря.
За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два. Хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири таланта; генералите и министрите – по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта. България страда – защото начело на управлението ѝ не се поставят хора с пет таланта; често са поставяни с един, и след това ги викат и ги съдят; както виждате, и сега ги съдят. Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави. Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата.
Трябва да се чудим по-скоро на господаря.
И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет таланта. Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в света; не ще има мъчнотии и спънки за нас; дори всички държави да се опълчат против българския народ, няма да успеят. Тогава – аз ви уверявам – никакво нещастие не би ни сполетяло. Затуй молете се да се създадат такива хора. Те ще дойдат.
към беседата >>
И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет таланта.
Хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири таланта; генералите и министрите – по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта. България страда – защото начело на управлението ѝ не се поставят хора с пет таланта; често са поставяни с един, и след това ги викат и ги съдят; както виждате, и сега ги съдят. Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави. Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата. Трябва да се чудим по-скоро на господаря.
И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет таланта.
Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в света; не ще има мъчнотии и спънки за нас; дори всички държави да се опълчат против българския народ, няма да успеят. Тогава – аз ви уверявам – никакво нещастие не би ни сполетяло. Затуй молете се да се създадат такива хора. Те ще дойдат. Да турим тия таланти – два, четири, пет и десет – в работа.
към беседата >>
Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в света; не ще има мъчнотии и спънки за нас; дори всички държави да се опълчат против българския народ, няма да успеят.
България страда – защото начело на управлението ѝ не се поставят хора с пет таланта; често са поставяни с един, и след това ги викат и ги съдят; както виждате, и сега ги съдят. Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави. Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата. Трябва да се чудим по-скоро на господаря. И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет таланта.
Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в света; не ще има мъчнотии и спънки за нас; дори всички държави да се опълчат против българския народ, няма да успеят.
Тогава – аз ви уверявам – никакво нещастие не би ни сполетяло. Затуй молете се да се създадат такива хора. Те ще дойдат. Да турим тия таланти – два, четири, пет и десет – в работа.
към беседата >>
Тогава – аз ви уверявам – никакво нещастие не би ни сполетяло.
Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави. Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата. Трябва да се чудим по-скоро на господаря. И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет таланта. Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в света; не ще има мъчнотии и спънки за нас; дори всички държави да се опълчат против българския народ, няма да успеят.
Тогава – аз ви уверявам – никакво нещастие не би ни сполетяло.
Затуй молете се да се създадат такива хора. Те ще дойдат. Да турим тия таланти – два, четири, пет и десет – в работа.
към беседата >>
Затуй молете се да се създадат такива хора.
Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата. Трябва да се чудим по-скоро на господаря. И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет таланта. Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в света; не ще има мъчнотии и спънки за нас; дори всички държави да се опълчат против българския народ, няма да успеят. Тогава – аз ви уверявам – никакво нещастие не би ни сполетяло.
Затуй молете се да се създадат такива хора.
Те ще дойдат. Да турим тия таланти – два, четири, пет и десет – в работа.
към беседата >>
Те ще дойдат.
Трябва да се чудим по-скоро на господаря. И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет таланта. Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в света; не ще има мъчнотии и спънки за нас; дори всички държави да се опълчат против българския народ, няма да успеят. Тогава – аз ви уверявам – никакво нещастие не би ни сполетяло. Затуй молете се да се създадат такива хора.
Те ще дойдат.
Да турим тия таланти – два, четири, пет и десет – в работа.
към беседата >>
Да турим тия таланти – два, четири, пет и десет – в работа.
И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет таланта. Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в света; не ще има мъчнотии и спънки за нас; дори всички държави да се опълчат против българския народ, няма да успеят. Тогава – аз ви уверявам – никакво нещастие не би ни сполетяло. Затуй молете се да се създадат такива хора. Те ще дойдат.
Да турим тия таланти – два, четири, пет и десет – в работа.
към беседата >>
И най-сетне, питам: Защо ни е този ум, който ни е дал Господ?
И най-сетне, питам: Защо ни е този ум, който ни е дал Господ?
Най-първо, той е една цедилка. Прецедихте ли с нея млякото? Знаете ли как да го подквасите и подсирвате? Да приложим в живота тоя закон за прецеждане. Често се оплакват: „Нямам приятели в света!
към беседата >>
Най-първо, той е една цедилка.
И най-сетне, питам: Защо ни е този ум, който ни е дал Господ?
Най-първо, той е една цедилка.
Прецедихте ли с нея млякото? Знаете ли как да го подквасите и подсирвате? Да приложим в живота тоя закон за прецеждане. Често се оплакват: „Нямам приятели в света! “ Защо нямате приятели?
към беседата >>
Прецедихте ли с нея млякото?
И най-сетне, питам: Защо ни е този ум, който ни е дал Господ? Най-първо, той е една цедилка.
Прецедихте ли с нея млякото?
Знаете ли как да го подквасите и подсирвате? Да приложим в живота тоя закон за прецеждане. Често се оплакват: „Нямам приятели в света! “ Защо нямате приятели? Когато ми кажете: „Нямам нито един приятел“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човек с един талант.
към беседата >>
Знаете ли как да го подквасите и подсирвате?
И най-сетне, питам: Защо ни е този ум, който ни е дал Господ? Най-първо, той е една цедилка. Прецедихте ли с нея млякото?
Знаете ли как да го подквасите и подсирвате?
Да приложим в живота тоя закон за прецеждане. Често се оплакват: „Нямам приятели в света! “ Защо нямате приятели? Когато ми кажете: „Нямам нито един приятел“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човек с един талант. Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята; човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота.
към беседата >>
Да приложим в живота тоя закон за прецеждане.
И най-сетне, питам: Защо ни е този ум, който ни е дал Господ? Най-първо, той е една цедилка. Прецедихте ли с нея млякото? Знаете ли как да го подквасите и подсирвате?
Да приложим в живота тоя закон за прецеждане.
Често се оплакват: „Нямам приятели в света! “ Защо нямате приятели? Когато ми кажете: „Нямам нито един приятел“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човек с един талант. Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята; човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота. Това е, което казва Христос с тия таланти.
към беседата >>
Често се оплакват: „Нямам приятели в света!
И най-сетне, питам: Защо ни е този ум, който ни е дал Господ? Най-първо, той е една цедилка. Прецедихте ли с нея млякото? Знаете ли как да го подквасите и подсирвате? Да приложим в живота тоя закон за прецеждане.
Често се оплакват: „Нямам приятели в света!
“ Защо нямате приятели? Когато ми кажете: „Нямам нито един приятел“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човек с един талант. Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята; човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота. Това е, което казва Христос с тия таланти. Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, с която трябва да работим?
към беседата >>
“ Защо нямате приятели?
Най-първо, той е една цедилка. Прецедихте ли с нея млякото? Знаете ли как да го подквасите и подсирвате? Да приложим в живота тоя закон за прецеждане. Често се оплакват: „Нямам приятели в света!
“ Защо нямате приятели?
Когато ми кажете: „Нямам нито един приятел“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човек с един талант. Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята; човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота. Това е, което казва Христос с тия таланти. Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, с която трябва да работим? “ – Вие я имате, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото.
към беседата >>
Когато ми кажете: „Нямам нито един приятел“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човек с един талант.
Прецедихте ли с нея млякото? Знаете ли как да го подквасите и подсирвате? Да приложим в живота тоя закон за прецеждане. Често се оплакват: „Нямам приятели в света! “ Защо нямате приятели?
Когато ми кажете: „Нямам нито един приятел“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човек с един талант.
Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята; човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота. Това е, което казва Христос с тия таланти. Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, с която трябва да работим? “ – Вие я имате, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото. Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси?
към беседата >>
Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята; човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота.
Знаете ли как да го подквасите и подсирвате? Да приложим в живота тоя закон за прецеждане. Често се оплакват: „Нямам приятели в света! “ Защо нямате приятели? Когато ми кажете: „Нямам нито един приятел“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човек с един талант.
Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята; човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота.
Това е, което казва Христос с тия таланти. Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, с която трябва да работим? “ – Вие я имате, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото. Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси? Не може.
към беседата >>
Това е, което казва Христос с тия таланти.
Да приложим в живота тоя закон за прецеждане. Често се оплакват: „Нямам приятели в света! “ Защо нямате приятели? Когато ми кажете: „Нямам нито един приятел“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човек с един талант. Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята; човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота.
Това е, което казва Христос с тия таланти.
Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, с която трябва да работим? “ – Вие я имате, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото. Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси? Не може. Ако е много горещо може ли?
към беседата >>
Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, с която трябва да работим?
Често се оплакват: „Нямам приятели в света! “ Защо нямате приятели? Когато ми кажете: „Нямам нито един приятел“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човек с един талант. Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята; човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота. Това е, което казва Христос с тия таланти.
Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, с която трябва да работим?
“ – Вие я имате, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото. Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси? Не може. Ако е много горещо може ли? Пак не може.
към беседата >>
“ – Вие я имате, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото.
“ Защо нямате приятели? Когато ми кажете: „Нямам нито един приятел“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човек с един талант. Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята; човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота. Това е, което казва Христос с тия таланти. Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, с която трябва да работим?
“ – Вие я имате, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото.
Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси? Не може. Ако е много горещо може ли? Пак не може. Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри чувства, добри желания, да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с истината, и ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през процеса на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания.
към беседата >>
Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси?
Когато ми кажете: „Нямам нито един приятел“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човек с един талант. Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята; човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота. Това е, което казва Христос с тия таланти. Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, с която трябва да работим? “ – Вие я имате, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото.
Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси?
Не може. Ако е много горещо може ли? Пак не може. Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри чувства, добри желания, да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с истината, и ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през процеса на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания. Това са двата таланта, които трябва да приложите в живота си.
към беседата >>
Не може.
Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята; човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота. Това е, което казва Христос с тия таланти. Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, с която трябва да работим? “ – Вие я имате, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото. Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси?
Не може.
Ако е много горещо може ли? Пак не може. Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри чувства, добри желания, да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с истината, и ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през процеса на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания. Това са двата таланта, които трябва да приложите в живота си.
към беседата >>
Ако е много горещо може ли?
Това е, което казва Христос с тия таланти. Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, с която трябва да работим? “ – Вие я имате, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото. Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси? Не може.
Ако е много горещо може ли?
Пак не може. Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри чувства, добри желания, да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с истината, и ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през процеса на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания. Това са двата таланта, които трябва да приложите в живота си.
към беседата >>
Пак не може.
Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, с която трябва да работим? “ – Вие я имате, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото. Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси? Не може. Ако е много горещо може ли?
Пак не може.
Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри чувства, добри желания, да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с истината, и ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през процеса на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания. Това са двата таланта, които трябва да приложите в живота си.
към беседата >>
Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри чувства, добри желания, да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с истината, и ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през процеса на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания.
“ – Вие я имате, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото. Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси? Не може. Ако е много горещо може ли? Пак не може.
Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри чувства, добри желания, да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с истината, и ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през процеса на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания.
Това са двата таланта, които трябва да приложите в живота си.
към беседата >>
Това са двата таланта, които трябва да приложите в живота си.
Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси? Не може. Ако е много горещо може ли? Пак не може. Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри чувства, добри желания, да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с истината, и ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през процеса на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания.
Това са двата таланта, които трябва да приложите в живота си.
към беседата >>
Може да сте слушали и други проповеди върху талантите.
Може да сте слушали и други проповеди върху талантите.
Те означават пари, способности, сила; те са нещо обективно, не субективно. Талантът е всякога сила, внесена извън, която може да ни се даде и пак да ни се вземе. Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога, и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме. Раждате се на земята, дава ви два таланта и ви казва: „Работи! Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост“.
към беседата >>
Те означават пари, способности, сила; те са нещо обективно, не субективно.
Може да сте слушали и други проповеди върху талантите.
Те означават пари, способности, сила; те са нещо обективно, не субективно.
Талантът е всякога сила, внесена извън, която може да ни се даде и пак да ни се вземе. Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога, и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме. Раждате се на земята, дава ви два таланта и ви казва: „Работи! Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост“. Па дори кога ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави.
към беседата >>
Талантът е всякога сила, внесена извън, която може да ни се даде и пак да ни се вземе.
Може да сте слушали и други проповеди върху талантите. Те означават пари, способности, сила; те са нещо обективно, не субективно.
Талантът е всякога сила, внесена извън, която може да ни се даде и пак да ни се вземе.
Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога, и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме. Раждате се на земята, дава ви два таланта и ви казва: „Работи! Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост“. Па дори кога ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави. И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един талант, защото когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант.
към беседата >>
Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога, и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме.
Може да сте слушали и други проповеди върху талантите. Те означават пари, способности, сила; те са нещо обективно, не субективно. Талантът е всякога сила, внесена извън, която може да ни се даде и пак да ни се вземе.
Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога, и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме.
Раждате се на земята, дава ви два таланта и ви казва: „Работи! Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост“. Па дори кога ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави. И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един талант, защото когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант. Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два.
към беседата >>
Раждате се на земята, дава ви два таланта и ви казва: „Работи!
Може да сте слушали и други проповеди върху талантите. Те означават пари, способности, сила; те са нещо обективно, не субективно. Талантът е всякога сила, внесена извън, която може да ни се даде и пак да ни се вземе. Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога, и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме.
Раждате се на земята, дава ви два таланта и ви казва: „Работи!
Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост“. Па дори кога ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави. И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един талант, защото когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант. Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два. Да обработите сърцето и ума си – това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство.
към беседата >>
Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост“.
Може да сте слушали и други проповеди върху талантите. Те означават пари, способности, сила; те са нещо обективно, не субективно. Талантът е всякога сила, внесена извън, която може да ни се даде и пак да ни се вземе. Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога, и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме. Раждате се на земята, дава ви два таланта и ви казва: „Работи!
Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост“.
Па дори кога ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави. И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един талант, защото когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант. Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два. Да обработите сърцето и ума си – това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство. Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е?
към беседата >>
Па дори кога ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави.
Те означават пари, способности, сила; те са нещо обективно, не субективно. Талантът е всякога сила, внесена извън, която може да ни се даде и пак да ни се вземе. Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога, и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме. Раждате се на земята, дава ви два таланта и ви казва: „Работи! Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост“.
Па дори кога ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави.
И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един талант, защото когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант. Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два. Да обработите сърцето и ума си – това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство. Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е? Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото.
към беседата >>
И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един талант, защото когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант.
Талантът е всякога сила, внесена извън, която може да ни се даде и пак да ни се вземе. Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога, и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме. Раждате се на земята, дава ви два таланта и ви казва: „Работи! Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост“. Па дори кога ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави.
И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един талант, защото когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант.
Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два. Да обработите сърцето и ума си – това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство. Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е? Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото. Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи!
към беседата >>
Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два.
Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога, и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме. Раждате се на земята, дава ви два таланта и ви казва: „Работи! Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост“. Па дори кога ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави. И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един талант, защото когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант.
Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два.
Да обработите сърцето и ума си – това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство. Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е? Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото. Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи! Благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мене“?
към беседата >>
Да обработите сърцето и ума си – това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство.
Раждате се на земята, дава ви два таланта и ви казва: „Работи! Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост“. Па дори кога ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави. И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един талант, защото когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант. Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два.
Да обработите сърцето и ума си – това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство.
Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е? Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото. Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи! Благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мене“? Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста.
към беседата >>
Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е?
Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост“. Па дори кога ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави. И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един талант, защото когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант. Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два. Да обработите сърцето и ума си – това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство.
Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е?
Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото. Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи! Благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мене“? Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста. Тя е потребна, за да влезе в нея първо животът на Любовта, който е основа на всичко.
към беседата >>
Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото.
Па дори кога ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави. И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един талант, защото когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант. Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два. Да обработите сърцето и ума си – това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство. Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е?
Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото.
Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи! Благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мене“? Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста. Тя е потребна, за да влезе в нея първо животът на Любовта, който е основа на всичко.
към беседата >>
Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи!
И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един талант, защото когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант. Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два. Да обработите сърцето и ума си – това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство. Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е? Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото.
Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи!
Благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мене“? Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста. Тя е потребна, за да влезе в нея първо животът на Любовта, който е основа на всичко.
към беседата >>
Благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мене“?
Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два. Да обработите сърцето и ума си – това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство. Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е? Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото. Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи!
Благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мене“?
Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста. Тя е потребна, за да влезе в нея първо животът на Любовта, който е основа на всичко.
към беседата >>
Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста.
Да обработите сърцето и ума си – това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство. Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е? Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото. Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи! Благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мене“?
Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста.
Тя е потребна, за да влезе в нея първо животът на Любовта, който е основа на всичко.
към беседата >>
Тя е потребна, за да влезе в нея първо животът на Любовта, който е основа на всичко.
Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е? Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото. Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи! Благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мене“? Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста.
Тя е потребна, за да влезе в нея първо животът на Любовта, който е основа на всичко.
към беседата >>
Задръжте тия мисли в себе си: Ако Господ ви е дал един талант, молете Му се да бъде с вас и да ви даде два – там е спасението.
Задръжте тия мисли в себе си: Ако Господ ви е дал един талант, молете Му се да бъде с вас и да ви даде два – там е спасението.
Христос дойде да спаси света, да спаси повече ония, които имат един талант. Но знаете ли колко скърби Му костваха тия мързеливци? Много скъпо. Ако човек има един талант, оставете го на Господа; аз ви казвам, изпъдете го. Защо? Защото само Господ е в състояние да го излекува, да го спаси; вие не сте в положение да направите това.
към беседата >>
Христос дойде да спаси света, да спаси повече ония, които имат един талант.
Задръжте тия мисли в себе си: Ако Господ ви е дал един талант, молете Му се да бъде с вас и да ви даде два – там е спасението.
Христос дойде да спаси света, да спаси повече ония, които имат един талант.
Но знаете ли колко скърби Му костваха тия мързеливци? Много скъпо. Ако човек има един талант, оставете го на Господа; аз ви казвам, изпъдете го. Защо? Защото само Господ е в състояние да го излекува, да го спаси; вие не сте в положение да направите това. Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен.
към беседата >>
Но знаете ли колко скърби Му костваха тия мързеливци?
Задръжте тия мисли в себе си: Ако Господ ви е дал един талант, молете Му се да бъде с вас и да ви даде два – там е спасението. Христос дойде да спаси света, да спаси повече ония, които имат един талант.
Но знаете ли колко скърби Му костваха тия мързеливци?
Много скъпо. Ако човек има един талант, оставете го на Господа; аз ви казвам, изпъдете го. Защо? Защото само Господ е в състояние да го излекува, да го спаси; вие не сте в положение да направите това. Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен. Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има!
към беседата >>
Много скъпо.
Задръжте тия мисли в себе си: Ако Господ ви е дал един талант, молете Му се да бъде с вас и да ви даде два – там е спасението. Христос дойде да спаси света, да спаси повече ония, които имат един талант. Но знаете ли колко скърби Му костваха тия мързеливци?
Много скъпо.
Ако човек има един талант, оставете го на Господа; аз ви казвам, изпъдете го. Защо? Защото само Господ е в състояние да го излекува, да го спаси; вие не сте в положение да направите това. Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен. Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има! Как тъй?
към беседата >>
Ако човек има един талант, оставете го на Господа; аз ви казвам, изпъдете го. Защо?
Задръжте тия мисли в себе си: Ако Господ ви е дал един талант, молете Му се да бъде с вас и да ви даде два – там е спасението. Христос дойде да спаси света, да спаси повече ония, които имат един талант. Но знаете ли колко скърби Му костваха тия мързеливци? Много скъпо.
Ако човек има един талант, оставете го на Господа; аз ви казвам, изпъдете го. Защо?
Защото само Господ е в състояние да го излекува, да го спаси; вие не сте в положение да направите това. Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен. Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има! Как тъй? Детето по колко пъти плаче през деня?
към беседата >>
Защото само Господ е в състояние да го излекува, да го спаси; вие не сте в положение да направите това.
Задръжте тия мисли в себе си: Ако Господ ви е дал един талант, молете Му се да бъде с вас и да ви даде два – там е спасението. Христос дойде да спаси света, да спаси повече ония, които имат един талант. Но знаете ли колко скърби Му костваха тия мързеливци? Много скъпо. Ако човек има един талант, оставете го на Господа; аз ви казвам, изпъдете го. Защо?
Защото само Господ е в състояние да го излекува, да го спаси; вие не сте в положение да направите това.
Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен. Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има! Как тъй? Детето по колко пъти плаче през деня? Ако не плаче, майка му няма да го нахрани.
към беседата >>
Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен.
Христос дойде да спаси света, да спаси повече ония, които имат един талант. Но знаете ли колко скърби Му костваха тия мързеливци? Много скъпо. Ако човек има един талант, оставете го на Господа; аз ви казвам, изпъдете го. Защо? Защото само Господ е в състояние да го излекува, да го спаси; вие не сте в положение да направите това.
Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен.
Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има! Как тъй? Детето по колко пъти плаче през деня? Ако не плаче, майка му няма да го нахрани. Хора с един талант – в тях няма живот; колкото мъртвото тяло може да работи, толкова и човек с един талант.
към беседата >>
Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има!
Но знаете ли колко скърби Му костваха тия мързеливци? Много скъпо. Ако човек има един талант, оставете го на Господа; аз ви казвам, изпъдете го. Защо? Защото само Господ е в състояние да го излекува, да го спаси; вие не сте в положение да направите това. Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен.
Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има!
Как тъй? Детето по колко пъти плаче през деня? Ако не плаче, майка му няма да го нахрани. Хора с един талант – в тях няма живот; колкото мъртвото тяло може да работи, толкова и човек с един талант. Колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне човек с един талант.
към беседата >>
Как тъй?
Много скъпо. Ако човек има един талант, оставете го на Господа; аз ви казвам, изпъдете го. Защо? Защото само Господ е в състояние да го излекува, да го спаси; вие не сте в положение да направите това. Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен. Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има!
Как тъй?
Детето по колко пъти плаче през деня? Ако не плаче, майка му няма да го нахрани. Хора с един талант – в тях няма живот; колкото мъртвото тяло може да работи, толкова и човек с един талант. Колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне човек с един талант. Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два таланта: ако замязате на такъв човек и се превърнете в един талант, ще направите велико престъпление.
към беседата >>
Детето по колко пъти плаче през деня?
Ако човек има един талант, оставете го на Господа; аз ви казвам, изпъдете го. Защо? Защото само Господ е в състояние да го излекува, да го спаси; вие не сте в положение да направите това. Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен. Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има! Как тъй?
Детето по колко пъти плаче през деня?
Ако не плаче, майка му няма да го нахрани. Хора с един талант – в тях няма живот; колкото мъртвото тяло може да работи, толкова и човек с един талант. Колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне човек с един талант. Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два таланта: ако замязате на такъв човек и се превърнете в един талант, ще направите велико престъпление. Вие сте хора, които можете да имате по четири, и когато ви намери Господ, че работите, и вие му кажете: „С двата таланта, които ми даде, Господи, припечелих още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влез в Моята радост!
към беседата >>
Ако не плаче, майка му няма да го нахрани.
Защото само Господ е в състояние да го излекува, да го спаси; вие не сте в положение да направите това. Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен. Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има! Как тъй? Детето по колко пъти плаче през деня?
Ако не плаче, майка му няма да го нахрани.
Хора с един талант – в тях няма живот; колкото мъртвото тяло може да работи, толкова и човек с един талант. Колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне човек с един талант. Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два таланта: ако замязате на такъв човек и се превърнете в един талант, ще направите велико престъпление. Вие сте хора, които можете да имате по четири, и когато ви намери Господ, че работите, и вие му кажете: „С двата таланта, които ми даде, Господи, припечелих още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влез в Моята радост! “
към беседата >>
Хора с един талант – в тях няма живот; колкото мъртвото тяло може да работи, толкова и човек с един талант.
Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен. Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има! Как тъй? Детето по колко пъти плаче през деня? Ако не плаче, майка му няма да го нахрани.
Хора с един талант – в тях няма живот; колкото мъртвото тяло може да работи, толкова и човек с един талант.
Колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне човек с един талант. Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два таланта: ако замязате на такъв човек и се превърнете в един талант, ще направите велико престъпление. Вие сте хора, които можете да имате по четири, и когато ви намери Господ, че работите, и вие му кажете: „С двата таланта, които ми даде, Господи, припечелих още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влез в Моята радост! “
към беседата >>
Колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне човек с един талант.
Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има! Как тъй? Детето по колко пъти плаче през деня? Ако не плаче, майка му няма да го нахрани. Хора с един талант – в тях няма живот; колкото мъртвото тяло може да работи, толкова и човек с един талант.
Колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне човек с един талант.
Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два таланта: ако замязате на такъв човек и се превърнете в един талант, ще направите велико престъпление. Вие сте хора, които можете да имате по четири, и когато ви намери Господ, че работите, и вие му кажете: „С двата таланта, които ми даде, Господи, припечелих още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влез в Моята радост! “
към беседата >>
Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два таланта: ако замязате на такъв човек и се превърнете в един талант, ще направите велико престъпление.
Как тъй? Детето по колко пъти плаче през деня? Ако не плаче, майка му няма да го нахрани. Хора с един талант – в тях няма живот; колкото мъртвото тяло може да работи, толкова и човек с един талант. Колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне човек с един талант.
Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два таланта: ако замязате на такъв човек и се превърнете в един талант, ще направите велико престъпление.
Вие сте хора, които можете да имате по четири, и когато ви намери Господ, че работите, и вие му кажете: „С двата таланта, които ми даде, Господи, припечелих още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влез в Моята радост! “
към беседата >>
Вие сте хора, които можете да имате по четири, и когато ви намери Господ, че работите, и вие му кажете: „С двата таланта, които ми даде, Господи, припечелих още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влез в Моята радост!
Детето по колко пъти плаче през деня? Ако не плаче, майка му няма да го нахрани. Хора с един талант – в тях няма живот; колкото мъртвото тяло може да работи, толкова и човек с един талант. Колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне човек с един талант. Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два таланта: ако замязате на такъв човек и се превърнете в един талант, ще направите велико престъпление.
Вие сте хора, които можете да имате по четири, и когато ви намери Господ, че работите, и вие му кажете: „С двата таланта, които ми даде, Господи, припечелих още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влез в Моята радост!
“
към беседата >>
“
Ако не плаче, майка му няма да го нахрани. Хора с един талант – в тях няма живот; колкото мъртвото тяло може да работи, толкова и човек с един талант. Колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне човек с един талант. Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два таланта: ако замязате на такъв човек и се превърнете в един талант, ще направите велико престъпление. Вие сте хора, които можете да имате по четири, и когато ви намери Господ, че работите, и вие му кажете: „С двата таланта, които ми даде, Господи, припечелих още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влез в Моята радост!
“
към беседата >>
3.
Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1914г.,
Но преди растенето на зъбите става известен процес – детето боледува.
За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н. Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място. Следователно, когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма. Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем. Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му.
Но преди растенето на зъбите става известен процес – детето боледува.
И тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава. И в човешкия живот се явява също такова състояние – когато му дадат твърда храна, Любовта, той преминава през процеса на страданията. Следователно, когато казваме: „Страданията са необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минем, да израснат нашите зъби, за да можем да се нахраним с тази твърда храна. Какви са тия зъби – после мога да ви ги изтълкувам; но сега ви казвам, че щом почнат вашите страдания в света, то е признак, че са почнали да ви никнат зъби. Когато минете през този процес, вие сте вече сформирани, имате 32 зъба, и сте във възрастта на Христа – 32 години.
към беседата >>
Затуй отсега нататък бъдете герои, не се страхувайте от страдания, а казвайте на света, че сте мъже и че не един кръст, а десет сте готови да носите.
Затуй отсега нататък бъдете герои, не се страхувайте от страдания, а казвайте на света, че сте мъже и че не един кръст, а десет сте готови да носите.
Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък; Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“: Човекът, като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“. – „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“, рекъл Господ. Та често ние преувеличаваме нашите страдания. А те са пътят на нашето възлязване към Бога. И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е грешник, който се спасява“.
към беседата >>
И тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава.
Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място. Следователно, когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма. Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем. Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му. Но преди растенето на зъбите става известен процес – детето боледува.
И тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава.
И в човешкия живот се явява също такова състояние – когато му дадат твърда храна, Любовта, той преминава през процеса на страданията. Следователно, когато казваме: „Страданията са необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минем, да израснат нашите зъби, за да можем да се нахраним с тази твърда храна. Какви са тия зъби – после мога да ви ги изтълкувам; но сега ви казвам, че щом почнат вашите страдания в света, то е признак, че са почнали да ви никнат зъби. Когато минете през този процес, вие сте вече сформирани, имате 32 зъба, и сте във възрастта на Христа – 32 години.
към беседата >>
Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък; Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“: Човекът, като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“.
Затуй отсега нататък бъдете герои, не се страхувайте от страдания, а казвайте на света, че сте мъже и че не един кръст, а десет сте готови да носите.
Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък; Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“: Човекът, като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“.
– „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“, рекъл Господ. Та често ние преувеличаваме нашите страдания. А те са пътят на нашето възлязване към Бога. И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е грешник, който се спасява“. Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близко до Небето; бих желал да бъда на твоето място“.
към беседата >>
И в човешкия живот се явява също такова състояние – когато му дадат твърда храна, Любовта, той преминава през процеса на страданията.
Следователно, когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма. Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем. Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му. Но преди растенето на зъбите става известен процес – детето боледува. И тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава.
И в човешкия живот се явява също такова състояние – когато му дадат твърда храна, Любовта, той преминава през процеса на страданията.
Следователно, когато казваме: „Страданията са необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минем, да израснат нашите зъби, за да можем да се нахраним с тази твърда храна. Какви са тия зъби – после мога да ви ги изтълкувам; но сега ви казвам, че щом почнат вашите страдания в света, то е признак, че са почнали да ви никнат зъби. Когато минете през този процес, вие сте вече сформирани, имате 32 зъба, и сте във възрастта на Христа – 32 години.
към беседата >>
– „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“, рекъл Господ.
Затуй отсега нататък бъдете герои, не се страхувайте от страдания, а казвайте на света, че сте мъже и че не един кръст, а десет сте готови да носите. Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък; Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“: Човекът, като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“.
– „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“, рекъл Господ.
Та често ние преувеличаваме нашите страдания. А те са пътят на нашето възлязване към Бога. И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е грешник, който се спасява“. Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близко до Небето; бих желал да бъда на твоето място“. Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен“.
към беседата >>
Следователно, когато казваме: „Страданията са необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минем, да израснат нашите зъби, за да можем да се нахраним с тази твърда храна.
Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем. Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му. Но преди растенето на зъбите става известен процес – детето боледува. И тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава. И в човешкия живот се явява също такова състояние – когато му дадат твърда храна, Любовта, той преминава през процеса на страданията.
Следователно, когато казваме: „Страданията са необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минем, да израснат нашите зъби, за да можем да се нахраним с тази твърда храна.
Какви са тия зъби – после мога да ви ги изтълкувам; но сега ви казвам, че щом почнат вашите страдания в света, то е признак, че са почнали да ви никнат зъби. Когато минете през този процес, вие сте вече сформирани, имате 32 зъба, и сте във възрастта на Христа – 32 години.
към беседата >>
Та често ние преувеличаваме нашите страдания.
Затуй отсега нататък бъдете герои, не се страхувайте от страдания, а казвайте на света, че сте мъже и че не един кръст, а десет сте готови да носите. Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък; Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“: Човекът, като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“. – „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“, рекъл Господ.
Та често ние преувеличаваме нашите страдания.
А те са пътят на нашето възлязване към Бога. И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е грешник, който се спасява“. Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близко до Небето; бих желал да бъда на твоето място“. Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен“. Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията.
към беседата >>
Какви са тия зъби – после мога да ви ги изтълкувам; но сега ви казвам, че щом почнат вашите страдания в света, то е признак, че са почнали да ви никнат зъби.
Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му. Но преди растенето на зъбите става известен процес – детето боледува. И тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава. И в човешкия живот се явява също такова състояние – когато му дадат твърда храна, Любовта, той преминава през процеса на страданията. Следователно, когато казваме: „Страданията са необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минем, да израснат нашите зъби, за да можем да се нахраним с тази твърда храна.
Какви са тия зъби – после мога да ви ги изтълкувам; но сега ви казвам, че щом почнат вашите страдания в света, то е признак, че са почнали да ви никнат зъби.
Когато минете през този процес, вие сте вече сформирани, имате 32 зъба, и сте във възрастта на Христа – 32 години.
към беседата >>
А те са пътят на нашето възлязване към Бога.
Затуй отсега нататък бъдете герои, не се страхувайте от страдания, а казвайте на света, че сте мъже и че не един кръст, а десет сте готови да носите. Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък; Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“: Човекът, като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“. – „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“, рекъл Господ. Та често ние преувеличаваме нашите страдания.
А те са пътят на нашето възлязване към Бога.
И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е грешник, който се спасява“. Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близко до Небето; бих желал да бъда на твоето място“. Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен“. Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията. Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща.
към беседата >>
Когато минете през този процес, вие сте вече сформирани, имате 32 зъба, и сте във възрастта на Христа – 32 години.
Но преди растенето на зъбите става известен процес – детето боледува. И тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава. И в човешкия живот се явява също такова състояние – когато му дадат твърда храна, Любовта, той преминава през процеса на страданията. Следователно, когато казваме: „Страданията са необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минем, да израснат нашите зъби, за да можем да се нахраним с тази твърда храна. Какви са тия зъби – после мога да ви ги изтълкувам; но сега ви казвам, че щом почнат вашите страдания в света, то е признак, че са почнали да ви никнат зъби.
Когато минете през този процес, вие сте вече сформирани, имате 32 зъба, и сте във възрастта на Христа – 32 години.
към беседата >>
И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е грешник, който се спасява“.
Затуй отсега нататък бъдете герои, не се страхувайте от страдания, а казвайте на света, че сте мъже и че не един кръст, а десет сте готови да носите. Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък; Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“: Човекът, като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“. – „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“, рекъл Господ. Та често ние преувеличаваме нашите страдания. А те са пътят на нашето възлязване към Бога.
И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е грешник, който се спасява“.
Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близко до Небето; бих желал да бъда на твоето място“. Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен“. Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията. Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст.
към беседата >>
Сега, да направя един малък разбор как апостол Павел е схващал Любовта.
Сега, да направя един малък разбор как апостол Павел е схващал Любовта.
За да разберем Любовта, трябва да сравним това понятие с противоположните нему понятия. Когато човек иска да опише някой предмет, трябва да намери отличителните му белези; описва, например, един кон, една крава, овца, вълк и т.н. – трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни. В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата.
към беседата >>
Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близко до Небето; бих желал да бъда на твоето място“.
Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък; Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“: Човекът, като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“. – „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“, рекъл Господ. Та често ние преувеличаваме нашите страдания. А те са пътят на нашето възлязване към Бога. И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е грешник, който се спасява“.
Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близко до Небето; бих желал да бъда на твоето място“.
Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен“. Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията. Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността.
към беседата >>
За да разберем Любовта, трябва да сравним това понятие с противоположните нему понятия.
Сега, да направя един малък разбор как апостол Павел е схващал Любовта.
За да разберем Любовта, трябва да сравним това понятие с противоположните нему понятия.
Когато човек иска да опише някой предмет, трябва да намери отличителните му белези; описва, например, един кон, една крава, овца, вълк и т.н. – трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни. В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън.
към беседата >>
Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен“.
– „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“, рекъл Господ. Та често ние преувеличаваме нашите страдания. А те са пътят на нашето възлязване към Бога. И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е грешник, който се спасява“. Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близко до Небето; бих желал да бъда на твоето място“.
Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен“.
Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията. Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността. „Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете.
към беседата >>
Когато човек иска да опише някой предмет, трябва да намери отличителните му белези; описва, например, един кон, една крава, овца, вълк и т.н.
Сега, да направя един малък разбор как апостол Павел е схващал Любовта. За да разберем Любовта, трябва да сравним това понятие с противоположните нему понятия.
Когато човек иска да опише някой предмет, трябва да намери отличителните му белези; описва, например, един кон, една крава, овца, вълк и т.н.
– трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни. В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън. Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България?
към беседата >>
Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията.
Та често ние преувеличаваме нашите страдания. А те са пътят на нашето възлязване към Бога. И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е грешник, който се спасява“. Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близко до Небето; бих желал да бъда на твоето място“. Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен“.
Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията.
Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността. „Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете. „Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо – вие сте по-близо до Мене – отговаря Господ, – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие.
към беседата >>
– трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни.
Сега, да направя един малък разбор как апостол Павел е схващал Любовта. За да разберем Любовта, трябва да сравним това понятие с противоположните нему понятия. Когато човек иска да опише някой предмет, трябва да намери отличителните му белези; описва, например, един кон, една крава, овца, вълк и т.н.
– трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни.
В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън. Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне.
към беседата >>
Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща.
А те са пътят на нашето възлязване към Бога. И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е грешник, който се спасява“. Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близко до Небето; бих желал да бъда на твоето място“. Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен“. Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията.
Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща.
Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността. „Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете. „Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо – вие сте по-близо до Мене – отговаря Господ, – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят.
към беседата >>
В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях.
Сега, да направя един малък разбор как апостол Павел е схващал Любовта. За да разберем Любовта, трябва да сравним това понятие с противоположните нему понятия. Когато човек иска да опише някой предмет, трябва да намери отличителните му белези; описва, например, един кон, една крава, овца, вълк и т.н. – трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни.
В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях.
В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън. Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне. Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“.
към беседата >>
Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст.
И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е грешник, който се спасява“. Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близко до Небето; бих желал да бъда на твоето място“. Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен“. Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията. Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща.
Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст.
Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността. „Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете. „Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо – вие сте по-близо до Мене – отговаря Господ, – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят. Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим това име на земята – християни.
към беседата >>
В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата.
Сега, да направя един малък разбор как апостол Павел е схващал Любовта. За да разберем Любовта, трябва да сравним това понятие с противоположните нему понятия. Когато човек иска да опише някой предмет, трябва да намери отличителните му белези; описва, например, един кон, една крава, овца, вълк и т.н. – трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни. В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях.
В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата.
Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън. Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне. Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“. Тия неща, които стават днес, не съставят живота.
към беседата >>
Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността.
Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близко до Небето; бих желал да бъда на твоето място“. Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен“. Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията. Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст.
Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността.
„Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете. „Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо – вие сте по-близо до Мене – отговаря Господ, – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят. Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим това име на земята – християни. Какво ще кажат други, да оставим настрана.
към беседата >>
Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън.
За да разберем Любовта, трябва да сравним това понятие с противоположните нему понятия. Когато човек иска да опише някой предмет, трябва да намери отличителните му белези; описва, например, един кон, една крава, овца, вълк и т.н. – трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни. В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата.
Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън.
Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне. Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“. Тия неща, които стават днес, не съставят живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота.
към беседата >>
„Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете.
Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен“. Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията. Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността.
„Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете.
„Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо – вие сте по-близо до Мене – отговаря Господ, – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят. Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим това име на земята – християни. Какво ще кажат други, да оставим настрана. Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания.
към беседата >>
Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България?
Когато човек иска да опише някой предмет, трябва да намери отличителните му белези; описва, например, един кон, една крава, овца, вълк и т.н. – трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни. В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън.
Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България?
Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне. Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“. Тия неща, които стават днес, не съставят живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота. И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам“.
към беседата >>
„Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо – вие сте по-близо до Мене – отговаря Господ, – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие.
Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията. Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността. „Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете.
„Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо – вие сте по-близо до Мене – отговаря Господ, – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие.
Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят. Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим това име на земята – християни. Какво ще кажат други, да оставим настрана. Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания. И в тоя велик път никога да не се спъваме, а да воюваме смело, решително, и да насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас.
към беседата >>
Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне.
– трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни. В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън. Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България?
Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне.
Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“. Тия неща, които стават днес, не съставят живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота. И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам“.
към беседата >>
Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят.
Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността. „Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете. „Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо – вие сте по-близо до Мене – отговаря Господ, – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие.
Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят.
Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим това име на земята – християни. Какво ще кажат други, да оставим настрана. Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания. И в тоя велик път никога да не се спъваме, а да воюваме смело, решително, и да насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас. Това е силата, с която ще надделеем сегашните мъчнотии.
към беседата >>
Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“.
В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън. Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне.
Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“.
Тия неща, които стават днес, не съставят живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота. И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам“.
към беседата >>
Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим това име на земята – християни.
Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността. „Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете. „Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо – вие сте по-близо до Мене – отговаря Господ, – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят.
Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим това име на земята – християни.
Какво ще кажат други, да оставим настрана. Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания. И в тоя велик път никога да не се спъваме, а да воюваме смело, решително, и да насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас. Това е силата, с която ще надделеем сегашните мъчнотии.
към беседата >>
Тия неща, които стават днес, не съставят живота.
В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън. Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне. Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“.
Тия неща, които стават днес, не съставят живота.
Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота. И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам“.
към беседата >>
Какво ще кажат други, да оставим настрана.
Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността. „Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете. „Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо – вие сте по-близо до Мене – отговаря Господ, – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят. Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим това име на земята – християни.
Какво ще кажат други, да оставим настрана.
Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания. И в тоя велик път никога да не се спъваме, а да воюваме смело, решително, и да насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас. Това е силата, с която ще надделеем сегашните мъчнотии.
към беседата >>
Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота.
Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън. Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне. Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“. Тия неща, които стават днес, не съставят живота.
Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота.
И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам“.
към беседата >>
Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания.
„Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете. „Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо – вие сте по-близо до Мене – отговаря Господ, – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят. Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим това име на земята – християни. Какво ще кажат други, да оставим настрана.
Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания.
И в тоя велик път никога да не се спъваме, а да воюваме смело, решително, и да насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас. Това е силата, с която ще надделеем сегашните мъчнотии.
към беседата >>
И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам“.
Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на България? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне. Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм“. Тия неща, които стават днес, не съставят живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота.
И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам“.
към беседата >>
И в тоя велик път никога да не се спъваме, а да воюваме смело, решително, и да насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас.
„Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо – вие сте по-близо до Мене – отговаря Господ, – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят. Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим това име на земята – християни. Какво ще кажат други, да оставим настрана. Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания.
И в тоя велик път никога да не се спъваме, а да воюваме смело, решително, и да насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас.
Това е силата, с която ще надделеем сегашните мъчнотии.
към беседата >>
Значи дори да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от Любов, ние сме лишени от най-важното.
Значи дори да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от Любов, ние сме лишени от най-важното.
Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на Любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на живота.
към беседата >>
Това е силата, с която ще надделеем сегашните мъчнотии.
Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят. Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим това име на земята – християни. Какво ще кажат други, да оставим настрана. Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания. И в тоя велик път никога да не се спъваме, а да воюваме смело, решително, и да насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас.
Това е силата, с която ще надделеем сегашните мъчнотии.
към беседата >>
Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа.
Значи дори да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от Любов, ние сме лишени от най-важното.
Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа.
И той започва по-нататък да описва положителните качества на Любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота.
към беседата >>
И той започва по-нататък да описва положителните качества на Любовта.
Значи дори да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от Любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа.
И той започва по-нататък да описва положителните качества на Любовта.
Първото нейно качество е дълготърпението. А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило.
към беседата >>
Първото нейно качество е дълготърпението.
Значи дори да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от Любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на Любовта.
Първото нейно качество е дълготърпението.
А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило. Именно това е отличителното свойство на Любовта.
към беседата >>
А знаете ли смисъла на търпението?
Значи дори да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от Любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на Любовта. Първото нейно качество е дълготърпението.
А знаете ли смисъла на търпението?
То е основният стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило. Именно това е отличителното свойство на Любовта. Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив.
към беседата >>
То е основният стълб на живота.
Значи дори да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от Любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на Любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. А знаете ли смисъла на търпението?
То е основният стълб на живота.
Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило. Именно това е отличителното свойство на Любовта. Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас.
към беседата >>
Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота.
Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на Любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на живота.
Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота.
Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило. Именно това е отличителното свойство на Любовта. Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас. Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас.
към беседата >>
Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило.
И той започва по-нататък да описва положителните качества на Любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота.
Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило.
Именно това е отличителното свойство на Любовта. Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас. Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо.
към беседата >>
Именно това е отличителното свойство на Любовта.
Първото нейно качество е дълготърпението. А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило.
Именно това е отличителното свойство на Любовта.
Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас. Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението – това е волевост“.
към беседата >>
Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив.
А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило. Именно това е отличителното свойство на Любовта.
Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив.
Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас. Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението – това е волевост“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него.
към беседата >>
Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас.
То е основният стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило. Именно това е отличителното свойство на Любовта. Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив.
Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас.
Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението – това е волевост“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием.
към беседата >>
Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас.
Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило. Именно това е отличителното свойство на Любовта. Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас.
Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас.
Та с каквато работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението – това е волевост“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението; този е методът за придобиване на търпение.
към беседата >>
Та с каквато работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо.
Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило. Именно това е отличителното свойство на Любовта. Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас. Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас.
Та с каквато работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо.
Мнозина казват: „Търпението – това е волевост“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението; този е методът за придобиване на търпение.
към беседата >>
Мнозина казват: „Търпението – това е волевост“.
Именно това е отличителното свойство на Любовта. Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас. Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо.
Мнозина казват: „Търпението – това е волевост“.
Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението; този е методът за придобиване на търпение.
към беседата >>
Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него.
Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас. Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението – това е волевост“.
Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него.
Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението; този е методът за придобиване на търпение.
към беседата >>
Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием.
Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас. Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението – това е волевост“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него.
Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием.
А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението; този е методът за придобиване на търпение.
към беседата >>
А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението; този е методът за придобиване на търпение.
Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението – това е волевост“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием.
А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението; този е методът за придобиване на търпение.
към беседата >>
За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, Истина и Добродетел.
За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, Истина и Добродетел.
Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, човек, полезен на своя дом и на своята родина. Именно като предвижда това, майката си казва: „Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“. И тя умно постъпва. Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето.
към беседата >>
Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита?
За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, Истина и Добродетел.
Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита?
Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, човек, полезен на своя дом и на своята родина. Именно като предвижда това, майката си казва: „Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“. И тя умно постъпва. Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето. Вземете една мома; когато не е още омъжена, тя държи ръцете си много чисти, не иска да ги накваси дори с вода, маже ги с парфюми; но когато се омъжи, не се стеснява да ги намаца вече в парфюма на детенцето, и дори това ѝ е приятно.
към беседата >>
Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, човек, полезен на своя дом и на своята родина.
За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, Истина и Добродетел. Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита?
Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, човек, полезен на своя дом и на своята родина.
Именно като предвижда това, майката си казва: „Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“. И тя умно постъпва. Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето. Вземете една мома; когато не е още омъжена, тя държи ръцете си много чисти, не иска да ги накваси дори с вода, маже ги с парфюми; но когато се омъжи, не се стеснява да ги намаца вече в парфюма на детенцето, и дори това ѝ е приятно. Какво намира тя в това дете?
към беседата >>
Именно като предвижда това, майката си казва: „Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“.
За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, Истина и Добродетел. Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, човек, полезен на своя дом и на своята родина.
Именно като предвижда това, майката си казва: „Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“.
И тя умно постъпва. Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето. Вземете една мома; когато не е още омъжена, тя държи ръцете си много чисти, не иска да ги накваси дори с вода, маже ги с парфюми; но когато се омъжи, не се стеснява да ги намаца вече в парфюма на детенцето, и дори това ѝ е приятно. Какво намира тя в това дете? Какво я привързва към него?
към беседата >>
И тя умно постъпва.
За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, Истина и Добродетел. Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, човек, полезен на своя дом и на своята родина. Именно като предвижда това, майката си казва: „Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“.
И тя умно постъпва.
Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето. Вземете една мома; когато не е още омъжена, тя държи ръцете си много чисти, не иска да ги накваси дори с вода, маже ги с парфюми; но когато се омъжи, не се стеснява да ги намаца вече в парфюма на детенцето, и дори това ѝ е приятно. Какво намира тя в това дете? Какво я привързва към него? Да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма.
към беседата >>
Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето.
За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, Истина и Добродетел. Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, човек, полезен на своя дом и на своята родина. Именно като предвижда това, майката си казва: „Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“. И тя умно постъпва.
Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето.
Вземете една мома; когато не е още омъжена, тя държи ръцете си много чисти, не иска да ги накваси дори с вода, маже ги с парфюми; но когато се омъжи, не се стеснява да ги намаца вече в парфюма на детенцето, и дори това ѝ е приятно. Какво намира тя в това дете? Какво я привързва към него? Да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма. В него има една Божествена душа, която привлича любовта на майката дотолкоз, щото тя със своето дълготърпение е готова във всичко да му угоди, грижи се по всякакъв начин за него.
към беседата >>
Вземете една мома; когато не е още омъжена, тя държи ръцете си много чисти, не иска да ги накваси дори с вода, маже ги с парфюми; но когато се омъжи, не се стеснява да ги намаца вече в парфюма на детенцето, и дори това ѝ е приятно.
Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, човек, полезен на своя дом и на своята родина. Именно като предвижда това, майката си казва: „Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“. И тя умно постъпва. Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето.
Вземете една мома; когато не е още омъжена, тя държи ръцете си много чисти, не иска да ги накваси дори с вода, маже ги с парфюми; но когато се омъжи, не се стеснява да ги намаца вече в парфюма на детенцето, и дори това ѝ е приятно.
Какво намира тя в това дете? Какво я привързва към него? Да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма. В него има една Божествена душа, която привлича любовта на майката дотолкоз, щото тя със своето дълготърпение е готова във всичко да му угоди, грижи се по всякакъв начин за него. Ако останеше да го отгледа мъжът, той би го захвърлил, би казал: „Тази работа не е за мене“.
към беседата >>
Какво намира тя в това дете?
Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, човек, полезен на своя дом и на своята родина. Именно като предвижда това, майката си казва: „Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“. И тя умно постъпва. Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето. Вземете една мома; когато не е още омъжена, тя държи ръцете си много чисти, не иска да ги накваси дори с вода, маже ги с парфюми; но когато се омъжи, не се стеснява да ги намаца вече в парфюма на детенцето, и дори това ѝ е приятно.
Какво намира тя в това дете?
Какво я привързва към него? Да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма. В него има една Божествена душа, която привлича любовта на майката дотолкоз, щото тя със своето дълготърпение е готова във всичко да му угоди, грижи се по всякакъв начин за него. Ако останеше да го отгледа мъжът, той би го захвърлил, би казал: „Тази работа не е за мене“. Следователно всяка работа в този свят, за да можем да я свършим, непременно трябва да имаме Любов – тя е велик фактор в сърцата на ония, които я имат.
към беседата >>
Какво я привързва към него?
Именно като предвижда това, майката си казва: „Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“. И тя умно постъпва. Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето. Вземете една мома; когато не е още омъжена, тя държи ръцете си много чисти, не иска да ги накваси дори с вода, маже ги с парфюми; но когато се омъжи, не се стеснява да ги намаца вече в парфюма на детенцето, и дори това ѝ е приятно. Какво намира тя в това дете?
Какво я привързва към него?
Да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма. В него има една Божествена душа, която привлича любовта на майката дотолкоз, щото тя със своето дълготърпение е готова във всичко да му угоди, грижи се по всякакъв начин за него. Ако останеше да го отгледа мъжът, той би го захвърлил, би казал: „Тази работа не е за мене“. Следователно всяка работа в този свят, за да можем да я свършим, непременно трябва да имаме Любов – тя е велик фактор в сърцата на ония, които я имат.
към беседата >>
Да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма.
И тя умно постъпва. Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето. Вземете една мома; когато не е още омъжена, тя държи ръцете си много чисти, не иска да ги накваси дори с вода, маже ги с парфюми; но когато се омъжи, не се стеснява да ги намаца вече в парфюма на детенцето, и дори това ѝ е приятно. Какво намира тя в това дете? Какво я привързва към него?
Да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма.
В него има една Божествена душа, която привлича любовта на майката дотолкоз, щото тя със своето дълготърпение е готова във всичко да му угоди, грижи се по всякакъв начин за него. Ако останеше да го отгледа мъжът, той би го захвърлил, би казал: „Тази работа не е за мене“. Следователно всяка работа в този свят, за да можем да я свършим, непременно трябва да имаме Любов – тя е велик фактор в сърцата на ония, които я имат.
към беседата >>
В него има една Божествена душа, която привлича любовта на майката дотолкоз, щото тя със своето дълготърпение е готова във всичко да му угоди, грижи се по всякакъв начин за него.
Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето. Вземете една мома; когато не е още омъжена, тя държи ръцете си много чисти, не иска да ги накваси дори с вода, маже ги с парфюми; но когато се омъжи, не се стеснява да ги намаца вече в парфюма на детенцето, и дори това ѝ е приятно. Какво намира тя в това дете? Какво я привързва към него? Да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма.
В него има една Божествена душа, която привлича любовта на майката дотолкоз, щото тя със своето дълготърпение е готова във всичко да му угоди, грижи се по всякакъв начин за него.
Ако останеше да го отгледа мъжът, той би го захвърлил, би казал: „Тази работа не е за мене“. Следователно всяка работа в този свят, за да можем да я свършим, непременно трябва да имаме Любов – тя е велик фактор в сърцата на ония, които я имат.
към беседата >>
Ако останеше да го отгледа мъжът, той би го захвърлил, би казал: „Тази работа не е за мене“.
Вземете една мома; когато не е още омъжена, тя държи ръцете си много чисти, не иска да ги накваси дори с вода, маже ги с парфюми; но когато се омъжи, не се стеснява да ги намаца вече в парфюма на детенцето, и дори това ѝ е приятно. Какво намира тя в това дете? Какво я привързва към него? Да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма. В него има една Божествена душа, която привлича любовта на майката дотолкоз, щото тя със своето дълготърпение е готова във всичко да му угоди, грижи се по всякакъв начин за него.
Ако останеше да го отгледа мъжът, той би го захвърлил, би казал: „Тази работа не е за мене“.
Следователно всяка работа в този свят, за да можем да я свършим, непременно трябва да имаме Любов – тя е велик фактор в сърцата на ония, които я имат.
към беседата >>
Следователно всяка работа в този свят, за да можем да я свършим, непременно трябва да имаме Любов – тя е велик фактор в сърцата на ония, които я имат.
Какво намира тя в това дете? Какво я привързва към него? Да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма. В него има една Божествена душа, която привлича любовта на майката дотолкоз, щото тя със своето дълготърпение е готова във всичко да му угоди, грижи се по всякакъв начин за него. Ако останеше да го отгледа мъжът, той би го захвърлил, би казал: „Тази работа не е за мене“.
Следователно всяка работа в този свят, за да можем да я свършим, непременно трябва да имаме Любов – тя е велик фактор в сърцата на ония, които я имат.
към беседата >>
Говоря ви върху Любовта в нейния широк смисъл; не ви говоря за същността ѝ.
Говоря ви върху Любовта в нейния широк смисъл; не ви говоря за същността ѝ.
Някои хора считат Любовта за едно усещане, за едно приятно разположение на сърцето. Това не е Любов, защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност; но това не е оная приятност, която дава Любовта. Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка: Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва?
към беседата >>
Някои хора считат Любовта за едно усещане, за едно приятно разположение на сърцето.
Говоря ви върху Любовта в нейния широк смисъл; не ви говоря за същността ѝ.
Някои хора считат Любовта за едно усещане, за едно приятно разположение на сърцето.
Това не е Любов, защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност; но това не е оная приятност, която дава Любовта. Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка: Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм“.
към беседата >>
Това не е Любов, защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност; но това не е оная приятност, която дава Любовта.
Говоря ви върху Любовта в нейния широк смисъл; не ви говоря за същността ѝ. Някои хора считат Любовта за едно усещане, за едно приятно разположение на сърцето.
Това не е Любов, защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност; но това не е оная приятност, която дава Любовта.
Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка: Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм“. Защо сте нещастен?
към беседата >>
Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка: Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство.
Говоря ви върху Любовта в нейния широк смисъл; не ви говоря за същността ѝ. Някои хора считат Любовта за едно усещане, за едно приятно разположение на сърцето. Това не е Любов, защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност; но това не е оная приятност, която дава Любовта.
Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка: Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство.
Тя е сила с две острила: тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм“. Защо сте нещастен? От отсъствието на Любовта.
към беседата >>
Тя е сила с две острила: тя милва всички, но и наказва всички.
Говоря ви върху Любовта в нейния широк смисъл; не ви говоря за същността ѝ. Някои хора считат Любовта за едно усещане, за едно приятно разположение на сърцето. Това не е Любов, защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност; но това не е оная приятност, която дава Любовта. Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка: Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство.
Тя е сила с две острила: тя милва всички, но и наказва всички.
И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм“. Защо сте нещастен? От отсъствието на Любовта. Аз съм щастлив – защо?
към беседата >>
И как ви наказва?
Говоря ви върху Любовта в нейния широк смисъл; не ви говоря за същността ѝ. Някои хора считат Любовта за едно усещане, за едно приятно разположение на сърцето. Това не е Любов, защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност; но това не е оная приятност, която дава Любовта. Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка: Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, но и наказва всички.
И как ви наказва?
Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм“. Защо сте нещастен? От отсъствието на Любовта. Аз съм щастлив – защо? – защото Любовта присъства в мене.
към беседата >>
Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм“.
Някои хора считат Любовта за едно усещане, за едно приятно разположение на сърцето. Това не е Любов, защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност; но това не е оная приятност, която дава Любовта. Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка: Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва?
Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм“.
Защо сте нещастен? От отсъствието на Любовта. Аз съм щастлив – защо? – защото Любовта присъства в мене. Но Любовта казва и друго – търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце.
към беседата >>
Защо сте нещастен?
Това не е Любов, защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност; но това не е оная приятност, която дава Любовта. Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка: Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм“.
Защо сте нещастен?
От отсъствието на Любовта. Аз съм щастлив – защо? – защото Любовта присъства в мене. Но Любовта казва и друго – търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце. Дълготърпението създава условия да се прояви Любовта.
към беседата >>
От отсъствието на Любовта.
Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка: Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм“. Защо сте нещастен?
От отсъствието на Любовта.
Аз съм щастлив – защо? – защото Любовта присъства в мене. Но Любовта казва и друго – търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце. Дълготърпението създава условия да се прояви Любовта. Без търпение Любовта не може да дойде у нас.
към беседата >>
Аз съм щастлив – защо?
Тя е сила с две острила: тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм“. Защо сте нещастен? От отсъствието на Любовта.
Аз съм щастлив – защо?
– защото Любовта присъства в мене. Но Любовта казва и друго – търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце. Дълготърпението създава условия да се прояви Любовта. Без търпение Любовта не може да дойде у нас. То е първото основно качество – авангард на нейното идване.
към беседата >>
– защото Любовта присъства в мене.
И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм“. Защо сте нещастен? От отсъствието на Любовта. Аз съм щастлив – защо?
– защото Любовта присъства в мене.
Но Любовта казва и друго – търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце. Дълготърпението създава условия да се прояви Любовта. Без търпение Любовта не може да дойде у нас. То е първото основно качество – авангард на нейното идване. Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек – такъв човек има велико бъдеще пред себе си.
към беседата >>
Но Любовта казва и друго – търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце.
Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм“. Защо сте нещастен? От отсъствието на Любовта. Аз съм щастлив – защо? – защото Любовта присъства в мене.
Но Любовта казва и друго – търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце.
Дълготърпението създава условия да се прояви Любовта. Без търпение Любовта не може да дойде у нас. То е първото основно качество – авангард на нейното идване. Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек – такъв човек има велико бъдеще пред себе си.
към беседата >>
Дълготърпението създава условия да се прояви Любовта.
Защо сте нещастен? От отсъствието на Любовта. Аз съм щастлив – защо? – защото Любовта присъства в мене. Но Любовта казва и друго – търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце.
Дълготърпението създава условия да се прояви Любовта.
Без търпение Любовта не може да дойде у нас. То е първото основно качество – авангард на нейното идване. Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек – такъв човек има велико бъдеще пред себе си.
към беседата >>
Без търпение Любовта не може да дойде у нас.
От отсъствието на Любовта. Аз съм щастлив – защо? – защото Любовта присъства в мене. Но Любовта казва и друго – търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце. Дълготърпението създава условия да се прояви Любовта.
Без търпение Любовта не може да дойде у нас.
То е първото основно качество – авангард на нейното идване. Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек – такъв човек има велико бъдеще пред себе си.
към беседата >>
То е първото основно качество – авангард на нейното идване.
Аз съм щастлив – защо? – защото Любовта присъства в мене. Но Любовта казва и друго – търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце. Дълготърпението създава условия да се прояви Любовта. Без търпение Любовта не може да дойде у нас.
То е първото основно качество – авангард на нейното идване.
Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек – такъв човек има велико бъдеще пред себе си.
към беседата >>
Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек – такъв човек има велико бъдеще пред себе си.
– защото Любовта присъства в мене. Но Любовта казва и друго – търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце. Дълготърпението създава условия да се прояви Любовта. Без търпение Любовта не може да дойде у нас. То е първото основно качество – авангард на нейното идване.
Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек – такъв човек има велико бъдеще пред себе си.
към беседата >>
Сега ще оставя думата „благосклонност“ – тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар; благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е – срещнете един просяк, иска да му направите известна услуга, направете я; един ваш приятел има благородни черти, иска да му направите известна услуга, направете му я, макар той и да не е от вашето убеждение и вяра.
Сега ще оставя думата „благосклонност“ – тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар; благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е – срещнете един просяк, иска да му направите известна услуга, направете я; един ваш приятел има благородни черти, иска да му направите известна услуга, направете му я, макар той и да не е от вашето убеждение и вяра.
Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви, а често ние нарушаваме това правило, и освен че нямаме търпение, но често не показваме поне дължимата към хората обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото човек посее, това и ще пожъне; ако посее ябълка, ябълки ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне. Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя. Как ще разбера моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мене дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който Любовта ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае.
към беседата >>
Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви, а често ние нарушаваме това правило, и освен че нямаме търпение, но често не показваме поне дължимата към хората обикновена благосклонност.
Сега ще оставя думата „благосклонност“ – тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар; благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е – срещнете един просяк, иска да му направите известна услуга, направете я; един ваш приятел има благородни черти, иска да му направите известна услуга, направете му я, макар той и да не е от вашето убеждение и вяра.
Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви, а често ние нарушаваме това правило, и освен че нямаме търпение, но често не показваме поне дължимата към хората обикновена благосклонност.
Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото човек посее, това и ще пожъне; ако посее ябълка, ябълки ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне. Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя. Как ще разбера моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мене дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който Любовта ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае. Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце.
към беседата >>
Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него.
Сега ще оставя думата „благосклонност“ – тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар; благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е – срещнете един просяк, иска да му направите известна услуга, направете я; един ваш приятел има благородни черти, иска да му направите известна услуга, направете му я, макар той и да не е от вашето убеждение и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви, а често ние нарушаваме това правило, и освен че нямаме търпение, но често не показваме поне дължимата към хората обикновена благосклонност.
Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него.
Ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото човек посее, това и ще пожъне; ако посее ябълка, ябълки ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне. Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя. Как ще разбера моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мене дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който Любовта ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае. Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце. Онези, които не разбират това – тях ще оставя.
към беседата >>
Ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото човек посее, това и ще пожъне; ако посее ябълка, ябълки ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне.
Сега ще оставя думата „благосклонност“ – тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар; благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е – срещнете един просяк, иска да му направите известна услуга, направете я; един ваш приятел има благородни черти, иска да му направите известна услуга, направете му я, макар той и да не е от вашето убеждение и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви, а често ние нарушаваме това правило, и освен че нямаме търпение, но често не показваме поне дължимата към хората обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него.
Ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото човек посее, това и ще пожъне; ако посее ябълка, ябълки ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне.
Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя. Как ще разбера моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мене дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който Любовта ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае. Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце. Онези, които не разбират това – тях ще оставя. Някои питат: „Какво ще стане с лошите, грешните хора?
към беседата >>
Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя.
Сега ще оставя думата „благосклонност“ – тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар; благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е – срещнете един просяк, иска да му направите известна услуга, направете я; един ваш приятел има благородни черти, иска да му направите известна услуга, направете му я, макар той и да не е от вашето убеждение и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви, а често ние нарушаваме това правило, и освен че нямаме търпение, но често не показваме поне дължимата към хората обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото човек посее, това и ще пожъне; ако посее ябълка, ябълки ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне.
Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя.
Как ще разбера моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мене дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който Любовта ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае. Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце. Онези, които не разбират това – тях ще оставя. Някои питат: „Какво ще стане с лошите, грешните хора? “ Това, каквото ще стане с камъните, с мравките, с малките буболечки.
към беседата >>
Как ще разбера моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мене дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който Любовта ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае.
Сега ще оставя думата „благосклонност“ – тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар; благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е – срещнете един просяк, иска да му направите известна услуга, направете я; един ваш приятел има благородни черти, иска да му направите известна услуга, направете му я, макар той и да не е от вашето убеждение и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви, а често ние нарушаваме това правило, и освен че нямаме търпение, но често не показваме поне дължимата към хората обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото човек посее, това и ще пожъне; ако посее ябълка, ябълки ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне. Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя.
Как ще разбера моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мене дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който Любовта ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае.
Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце. Онези, които не разбират това – тях ще оставя. Някои питат: „Какво ще стане с лошите, грешните хора? “ Това, каквото ще стане с камъните, с мравките, с малките буболечки. Па нима мислите, че положението на мравките е по-лошо от вашето?
към беседата >>
Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце.
Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви, а често ние нарушаваме това правило, и освен че нямаме търпение, но често не показваме поне дължимата към хората обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото човек посее, това и ще пожъне; ако посее ябълка, ябълки ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне. Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя. Как ще разбера моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мене дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който Любовта ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае.
Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце.
Онези, които не разбират това – тях ще оставя. Някои питат: „Какво ще стане с лошите, грешните хора? “ Това, каквото ще стане с камъните, с мравките, с малките буболечки. Па нима мислите, че положението на мравките е по-лошо от вашето? Те са хиляди пъти по-щастливи от вас: те не усещат тия страдания, които вие усещате.
към беседата >>
Онези, които не разбират това – тях ще оставя.
Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото човек посее, това и ще пожъне; ако посее ябълка, ябълки ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне. Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя. Как ще разбера моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мене дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който Любовта ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае. Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце.
Онези, които не разбират това – тях ще оставя.
Някои питат: „Какво ще стане с лошите, грешните хора? “ Това, каквото ще стане с камъните, с мравките, с малките буболечки. Па нима мислите, че положението на мравките е по-лошо от вашето? Те са хиляди пъти по-щастливи от вас: те не усещат тия страдания, които вие усещате. Трябва да съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило Божественото съзнание, които разбират Любовта, доброто и злото, които страдат и се терзаят.
към беседата >>
Някои питат: „Какво ще стане с лошите, грешните хора?
Ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото човек посее, това и ще пожъне; ако посее ябълка, ябълки ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне. Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя. Как ще разбера моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мене дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който Любовта ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае. Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце. Онези, които не разбират това – тях ще оставя.
Някои питат: „Какво ще стане с лошите, грешните хора?
“ Това, каквото ще стане с камъните, с мравките, с малките буболечки. Па нима мислите, че положението на мравките е по-лошо от вашето? Те са хиляди пъти по-щастливи от вас: те не усещат тия страдания, които вие усещате. Трябва да съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило Божественото съзнание, които разбират Любовта, доброто и злото, които страдат и се терзаят. Някои хора казват: „Мене не ми върви в света – аз съм нещастен човек“.
към беседата >>
“ Това, каквото ще стане с камъните, с мравките, с малките буболечки.
Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя. Как ще разбера моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мене дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който Любовта ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае. Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце. Онези, които не разбират това – тях ще оставя. Някои питат: „Какво ще стане с лошите, грешните хора?
“ Това, каквото ще стане с камъните, с мравките, с малките буболечки.
Па нима мислите, че положението на мравките е по-лошо от вашето? Те са хиляди пъти по-щастливи от вас: те не усещат тия страдания, които вие усещате. Трябва да съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило Божественото съзнание, които разбират Любовта, доброто и злото, които страдат и се терзаят. Някои хора казват: „Мене не ми върви в света – аз съм нещастен човек“. Отговарям: „Защото Любовта не те е посетила, затова си нещастен“.
към беседата >>
Па нима мислите, че положението на мравките е по-лошо от вашето?
Как ще разбера моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мене дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който Любовта ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае. Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце. Онези, които не разбират това – тях ще оставя. Някои питат: „Какво ще стане с лошите, грешните хора? “ Това, каквото ще стане с камъните, с мравките, с малките буболечки.
Па нима мислите, че положението на мравките е по-лошо от вашето?
Те са хиляди пъти по-щастливи от вас: те не усещат тия страдания, които вие усещате. Трябва да съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило Божественото съзнание, които разбират Любовта, доброто и злото, които страдат и се терзаят. Някои хора казват: „Мене не ми върви в света – аз съм нещастен човек“. Отговарям: „Защото Любовта не те е посетила, затова си нещастен“. „А защо не дохожда?
към беседата >>
Те са хиляди пъти по-щастливи от вас: те не усещат тия страдания, които вие усещате.
Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце. Онези, които не разбират това – тях ще оставя. Някои питат: „Какво ще стане с лошите, грешните хора? “ Това, каквото ще стане с камъните, с мравките, с малките буболечки. Па нима мислите, че положението на мравките е по-лошо от вашето?
Те са хиляди пъти по-щастливи от вас: те не усещат тия страдания, които вие усещате.
Трябва да съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило Божественото съзнание, които разбират Любовта, доброто и злото, които страдат и се терзаят. Някои хора казват: „Мене не ми върви в света – аз съм нещастен човек“. Отговарям: „Защото Любовта не те е посетила, затова си нещастен“. „А защо не дохожда? “ – „Защото си нетърпелив.“ – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – „Хубаво, почнал си.“ – „Пак не ми върви.“ – „Защото не си благосклонен.“ Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи човек, ще ги направим“; но не ги правите.
към беседата >>
Трябва да съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило Божественото съзнание, които разбират Любовта, доброто и злото, които страдат и се терзаят.
Онези, които не разбират това – тях ще оставя. Някои питат: „Какво ще стане с лошите, грешните хора? “ Това, каквото ще стане с камъните, с мравките, с малките буболечки. Па нима мислите, че положението на мравките е по-лошо от вашето? Те са хиляди пъти по-щастливи от вас: те не усещат тия страдания, които вие усещате.
Трябва да съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило Божественото съзнание, които разбират Любовта, доброто и злото, които страдат и се терзаят.
Някои хора казват: „Мене не ми върви в света – аз съм нещастен човек“. Отговарям: „Защото Любовта не те е посетила, затова си нещастен“. „А защо не дохожда? “ – „Защото си нетърпелив.“ – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – „Хубаво, почнал си.“ – „Пак не ми върви.“ – „Защото не си благосклонен.“ Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи човек, ще ги направим“; но не ги правите. Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм срещал човек здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен.
към беседата >>
Някои хора казват: „Мене не ми върви в света – аз съм нещастен човек“.
Някои питат: „Какво ще стане с лошите, грешните хора? “ Това, каквото ще стане с камъните, с мравките, с малките буболечки. Па нима мислите, че положението на мравките е по-лошо от вашето? Те са хиляди пъти по-щастливи от вас: те не усещат тия страдания, които вие усещате. Трябва да съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило Божественото съзнание, които разбират Любовта, доброто и злото, които страдат и се терзаят.
Някои хора казват: „Мене не ми върви в света – аз съм нещастен човек“.
Отговарям: „Защото Любовта не те е посетила, затова си нещастен“. „А защо не дохожда? “ – „Защото си нетърпелив.“ – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – „Хубаво, почнал си.“ – „Пак не ми върви.“ – „Защото не си благосклонен.“ Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи човек, ще ги направим“; но не ги правите. Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм срещал човек здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен. Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист въздух и светлина; ще промените постелката; ще обърнете внимание на храната и т.н.“.
към беседата >>
Отговарям: „Защото Любовта не те е посетила, затова си нещастен“.
“ Това, каквото ще стане с камъните, с мравките, с малките буболечки. Па нима мислите, че положението на мравките е по-лошо от вашето? Те са хиляди пъти по-щастливи от вас: те не усещат тия страдания, които вие усещате. Трябва да съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило Божественото съзнание, които разбират Любовта, доброто и злото, които страдат и се терзаят. Някои хора казват: „Мене не ми върви в света – аз съм нещастен човек“.
Отговарям: „Защото Любовта не те е посетила, затова си нещастен“.
„А защо не дохожда? “ – „Защото си нетърпелив.“ – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – „Хубаво, почнал си.“ – „Пак не ми върви.“ – „Защото не си благосклонен.“ Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи човек, ще ги направим“; но не ги правите. Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм срещал човек здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен. Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист въздух и светлина; ще промените постелката; ще обърнете внимание на храната и т.н.“. И Любовта казва същото – „Вашата стая е на север, нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето слънцето може да ви огрее“, сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни“.
към беседата >>
„А защо не дохожда?
Па нима мислите, че положението на мравките е по-лошо от вашето? Те са хиляди пъти по-щастливи от вас: те не усещат тия страдания, които вие усещате. Трябва да съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило Божественото съзнание, които разбират Любовта, доброто и злото, които страдат и се терзаят. Някои хора казват: „Мене не ми върви в света – аз съм нещастен човек“. Отговарям: „Защото Любовта не те е посетила, затова си нещастен“.
„А защо не дохожда?
“ – „Защото си нетърпелив.“ – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – „Хубаво, почнал си.“ – „Пак не ми върви.“ – „Защото не си благосклонен.“ Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи човек, ще ги направим“; но не ги правите. Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм срещал човек здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен. Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист въздух и светлина; ще промените постелката; ще обърнете внимание на храната и т.н.“. И Любовта казва същото – „Вашата стая е на север, нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето слънцето може да ви огрее“, сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни“. Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно работя – те са ръцете на Любовта“.
към беседата >>
“ – „Защото си нетърпелив.“ – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – „Хубаво, почнал си.“ – „Пак не ми върви.“ – „Защото не си благосклонен.“ Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи човек, ще ги направим“; но не ги правите.
Те са хиляди пъти по-щастливи от вас: те не усещат тия страдания, които вие усещате. Трябва да съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило Божественото съзнание, които разбират Любовта, доброто и злото, които страдат и се терзаят. Някои хора казват: „Мене не ми върви в света – аз съм нещастен човек“. Отговарям: „Защото Любовта не те е посетила, затова си нещастен“. „А защо не дохожда?
“ – „Защото си нетърпелив.“ – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – „Хубаво, почнал си.“ – „Пак не ми върви.“ – „Защото не си благосклонен.“ Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи човек, ще ги направим“; но не ги правите.
Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм срещал човек здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен. Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист въздух и светлина; ще промените постелката; ще обърнете внимание на храната и т.н.“. И Любовта казва същото – „Вашата стая е на север, нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето слънцето може да ви огрее“, сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни“. Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно работя – те са ръцете на Любовта“. И знаете ли колко струват тия две ръце?
към беседата >>
Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм срещал човек здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен.
Трябва да съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило Божественото съзнание, които разбират Любовта, доброто и злото, които страдат и се терзаят. Някои хора казват: „Мене не ми върви в света – аз съм нещастен човек“. Отговарям: „Защото Любовта не те е посетила, затова си нещастен“. „А защо не дохожда? “ – „Защото си нетърпелив.“ – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – „Хубаво, почнал си.“ – „Пак не ми върви.“ – „Защото не си благосклонен.“ Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи човек, ще ги направим“; но не ги правите.
Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм срещал човек здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен.
Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист въздух и светлина; ще промените постелката; ще обърнете внимание на храната и т.н.“. И Любовта казва същото – „Вашата стая е на север, нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето слънцето може да ви огрее“, сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни“. Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно работя – те са ръцете на Любовта“. И знаете ли колко струват тия две ръце? Неоценими богатства.
към беседата >>
Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист въздух и светлина; ще промените постелката; ще обърнете внимание на храната и т.н.“.
Някои хора казват: „Мене не ми върви в света – аз съм нещастен човек“. Отговарям: „Защото Любовта не те е посетила, затова си нещастен“. „А защо не дохожда? “ – „Защото си нетърпелив.“ – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – „Хубаво, почнал си.“ – „Пак не ми върви.“ – „Защото не си благосклонен.“ Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи човек, ще ги направим“; но не ги правите. Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм срещал човек здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен.
Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист въздух и светлина; ще промените постелката; ще обърнете внимание на храната и т.н.“.
И Любовта казва същото – „Вашата стая е на север, нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето слънцето може да ви огрее“, сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни“. Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно работя – те са ръцете на Любовта“. И знаете ли колко струват тия две ръце? Неоценими богатства. Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко да работите.
към беседата >>
И Любовта казва същото – „Вашата стая е на север, нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето слънцето може да ви огрее“, сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни“.
Отговарям: „Защото Любовта не те е посетила, затова си нещастен“. „А защо не дохожда? “ – „Защото си нетърпелив.“ – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – „Хубаво, почнал си.“ – „Пак не ми върви.“ – „Защото не си благосклонен.“ Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи човек, ще ги направим“; но не ги правите. Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм срещал човек здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен. Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист въздух и светлина; ще промените постелката; ще обърнете внимание на храната и т.н.“.
И Любовта казва същото – „Вашата стая е на север, нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето слънцето може да ви огрее“, сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни“.
Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно работя – те са ръцете на Любовта“. И знаете ли колко струват тия две ръце? Неоценими богатства. Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко да работите. Повтарям, за да израстат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате търпение и благосклонност.
към беседата >>
Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно работя – те са ръцете на Любовта“.
„А защо не дохожда? “ – „Защото си нетърпелив.“ – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – „Хубаво, почнал си.“ – „Пак не ми върви.“ – „Защото не си благосклонен.“ Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи човек, ще ги направим“; но не ги правите. Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм срещал човек здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен. Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист въздух и светлина; ще промените постелката; ще обърнете внимание на храната и т.н.“. И Любовта казва същото – „Вашата стая е на север, нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето слънцето може да ви огрее“, сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни“.
Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно работя – те са ръцете на Любовта“.
И знаете ли колко струват тия две ръце? Неоценими богатства. Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко да работите. Повтарям, за да израстат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате търпение и благосклонност. Щом се откажете от тия две качества, и външните ваши органи не могат да реагират, па и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетели.
към беседата >>
И знаете ли колко струват тия две ръце?
“ – „Защото си нетърпелив.“ – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – „Хубаво, почнал си.“ – „Пак не ми върви.“ – „Защото не си благосклонен.“ Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи човек, ще ги направим“; но не ги правите. Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм срещал човек здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен. Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист въздух и светлина; ще промените постелката; ще обърнете внимание на храната и т.н.“. И Любовта казва същото – „Вашата стая е на север, нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето слънцето може да ви огрее“, сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни“. Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно работя – те са ръцете на Любовта“.
И знаете ли колко струват тия две ръце?
Неоценими богатства. Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко да работите. Повтарям, за да израстат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате търпение и благосклонност. Щом се откажете от тия две качества, и външните ваши органи не могат да реагират, па и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетели. А защо трябва да бъдете добродетелни?
към беседата >>
Неоценими богатства.
Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм срещал човек здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен. Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист въздух и светлина; ще промените постелката; ще обърнете внимание на храната и т.н.“. И Любовта казва същото – „Вашата стая е на север, нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето слънцето може да ви огрее“, сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни“. Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно работя – те са ръцете на Любовта“. И знаете ли колко струват тия две ръце?
Неоценими богатства.
Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко да работите. Повтарям, за да израстат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате търпение и благосклонност. Щом се откажете от тия две качества, и външните ваши органи не могат да реагират, па и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетели. А защо трябва да бъдете добродетелни? Защото добродетелите ще ви донесат всички необходими материали за съграждане на вашата къща, ще ви донесат всички ония сокове, които са потребни за вашето израстване.
към беседата >>
Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко да работите.
Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист въздух и светлина; ще промените постелката; ще обърнете внимание на храната и т.н.“. И Любовта казва същото – „Вашата стая е на север, нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето слънцето може да ви огрее“, сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни“. Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно работя – те са ръцете на Любовта“. И знаете ли колко струват тия две ръце? Неоценими богатства.
Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко да работите.
Повтарям, за да израстат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате търпение и благосклонност. Щом се откажете от тия две качества, и външните ваши органи не могат да реагират, па и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетели. А защо трябва да бъдете добродетелни? Защото добродетелите ще ви донесат всички необходими материали за съграждане на вашата къща, ще ви донесат всички ония сокове, които са потребни за вашето израстване. Добродетелта не е нищо отвлечено, а е нещо реално, което винаги е в състояние да гради.
към беседата >>
Повтарям, за да израстат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате търпение и благосклонност.
И Любовта казва същото – „Вашата стая е на север, нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето слънцето може да ви огрее“, сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни“. Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно работя – те са ръцете на Любовта“. И знаете ли колко струват тия две ръце? Неоценими богатства. Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко да работите.
Повтарям, за да израстат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате търпение и благосклонност.
Щом се откажете от тия две качества, и външните ваши органи не могат да реагират, па и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетели. А защо трябва да бъдете добродетелни? Защото добродетелите ще ви донесат всички необходими материали за съграждане на вашата къща, ще ви донесат всички ония сокове, които са потребни за вашето израстване. Добродетелта не е нищо отвлечено, а е нещо реално, което винаги е в състояние да гради.
към беседата >>
Щом се откажете от тия две качества, и външните ваши органи не могат да реагират, па и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетели.
Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно работя – те са ръцете на Любовта“. И знаете ли колко струват тия две ръце? Неоценими богатства. Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко да работите. Повтарям, за да израстат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате търпение и благосклонност.
Щом се откажете от тия две качества, и външните ваши органи не могат да реагират, па и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетели.
А защо трябва да бъдете добродетелни? Защото добродетелите ще ви донесат всички необходими материали за съграждане на вашата къща, ще ви донесат всички ония сокове, които са потребни за вашето израстване. Добродетелта не е нищо отвлечено, а е нещо реално, което винаги е в състояние да гради.
към беседата >>
А защо трябва да бъдете добродетелни?
И знаете ли колко струват тия две ръце? Неоценими богатства. Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко да работите. Повтарям, за да израстат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате търпение и благосклонност. Щом се откажете от тия две качества, и външните ваши органи не могат да реагират, па и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетели.
А защо трябва да бъдете добродетелни?
Защото добродетелите ще ви донесат всички необходими материали за съграждане на вашата къща, ще ви донесат всички ония сокове, които са потребни за вашето израстване. Добродетелта не е нищо отвлечено, а е нещо реално, което винаги е в състояние да гради.
към беседата >>
Защото добродетелите ще ви донесат всички необходими материали за съграждане на вашата къща, ще ви донесат всички ония сокове, които са потребни за вашето израстване.
Неоценими богатства. Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко да работите. Повтарям, за да израстат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате търпение и благосклонност. Щом се откажете от тия две качества, и външните ваши органи не могат да реагират, па и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетели. А защо трябва да бъдете добродетелни?
Защото добродетелите ще ви донесат всички необходими материали за съграждане на вашата къща, ще ви донесат всички ония сокове, които са потребни за вашето израстване.
Добродетелта не е нищо отвлечено, а е нещо реално, което винаги е в състояние да гради.
към беседата >>
Добродетелта не е нищо отвлечено, а е нещо реално, което винаги е в състояние да гради.
Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко да работите. Повтарям, за да израстат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате търпение и благосклонност. Щом се откажете от тия две качества, и външните ваши органи не могат да реагират, па и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетели. А защо трябва да бъдете добродетелни? Защото добродетелите ще ви донесат всички необходими материали за съграждане на вашата къща, ще ви донесат всички ония сокове, които са потребни за вашето израстване.
Добродетелта не е нищо отвлечено, а е нещо реално, което винаги е в състояние да гради.
към беседата >>
Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата – не онова търпение да понасяш обиди: то още не е търпение; тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате.
Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата – не онова търпение да понасяш обиди: то още не е търпение; тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате.
Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна, и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни; вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите. Като отидете у вас, почнете да размишлявате и да се молите на Господа да разберете търпението.
към беседата >>
Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете.
Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата – не онова търпение да понасяш обиди: то още не е търпение; тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате.
Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете.
И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна, и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни; вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите. Като отидете у вас, почнете да размишлявате и да се молите на Господа да разберете търпението. Досега много хора се занимават с глупави работи, много християни искат да бъдат велики, знаменити, да имат много знания.
към беседата >>
И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав.
Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата – не онова търпение да понасяш обиди: то още не е търпение; тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете.
И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав.
Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна, и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни; вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите. Като отидете у вас, почнете да размишлявате и да се молите на Господа да разберете търпението. Досега много хора се занимават с глупави работи, много християни искат да бъдат велики, знаменити, да имат много знания. Хубаво, знанията сами по себе си ще дойдат, стига да бъдете човеци, да умеете да ги възприемете и използвате; те може да бъдат и като сила, която може да облагодетелства вас и вашите ближни, стига да умеете да ги използвате както трябва; но може да бъдат и като раница на гърба на човека.
към беседата >>
Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна, и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни.
Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата – не онова търпение да понасяш обиди: то още не е търпение; тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав.
Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна, и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни.
Хората ви хвърлят твърди камъни; вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите. Като отидете у вас, почнете да размишлявате и да се молите на Господа да разберете търпението. Досега много хора се занимават с глупави работи, много християни искат да бъдат велики, знаменити, да имат много знания. Хубаво, знанията сами по себе си ще дойдат, стига да бъдете човеци, да умеете да ги възприемете и използвате; те може да бъдат и като сила, която може да облагодетелства вас и вашите ближни, стига да умеете да ги използвате както трябва; но може да бъдат и като раница на гърба на човека.
към беседата >>
Хората ви хвърлят твърди камъни; вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите.
Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата – не онова търпение да понасяш обиди: то още не е търпение; тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна, и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни.
Хората ви хвърлят твърди камъни; вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите.
Като отидете у вас, почнете да размишлявате и да се молите на Господа да разберете търпението. Досега много хора се занимават с глупави работи, много християни искат да бъдат велики, знаменити, да имат много знания. Хубаво, знанията сами по себе си ще дойдат, стига да бъдете човеци, да умеете да ги възприемете и използвате; те може да бъдат и като сила, която може да облагодетелства вас и вашите ближни, стига да умеете да ги използвате както трябва; но може да бъдат и като раница на гърба на човека.
към беседата >>
Като отидете у вас, почнете да размишлявате и да се молите на Господа да разберете търпението.
Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата – не онова търпение да понасяш обиди: то още не е търпение; тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна, и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни; вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите.
Като отидете у вас, почнете да размишлявате и да се молите на Господа да разберете търпението.
Досега много хора се занимават с глупави работи, много християни искат да бъдат велики, знаменити, да имат много знания. Хубаво, знанията сами по себе си ще дойдат, стига да бъдете човеци, да умеете да ги възприемете и използвате; те може да бъдат и като сила, която може да облагодетелства вас и вашите ближни, стига да умеете да ги използвате както трябва; но може да бъдат и като раница на гърба на човека.
към беседата >>
Досега много хора се занимават с глупави работи, много християни искат да бъдат велики, знаменити, да имат много знания.
Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна, и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни; вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите. Като отидете у вас, почнете да размишлявате и да се молите на Господа да разберете търпението.
Досега много хора се занимават с глупави работи, много християни искат да бъдат велики, знаменити, да имат много знания.
Хубаво, знанията сами по себе си ще дойдат, стига да бъдете човеци, да умеете да ги възприемете и използвате; те може да бъдат и като сила, която може да облагодетелства вас и вашите ближни, стига да умеете да ги използвате както трябва; но може да бъдат и като раница на гърба на човека.
към беседата >>
Хубаво, знанията сами по себе си ще дойдат, стига да бъдете човеци, да умеете да ги възприемете и използвате; те може да бъдат и като сила, която може да облагодетелства вас и вашите ближни, стига да умеете да ги използвате както трябва; но може да бъдат и като раница на гърба на човека.
И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна, и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни; вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите. Като отидете у вас, почнете да размишлявате и да се молите на Господа да разберете търпението. Досега много хора се занимават с глупави работи, много християни искат да бъдат велики, знаменити, да имат много знания.
Хубаво, знанията сами по себе си ще дойдат, стига да бъдете човеци, да умеете да ги възприемете и използвате; те може да бъдат и като сила, която може да облагодетелства вас и вашите ближни, стига да умеете да ги използвате както трябва; но може да бъдат и като раница на гърба на човека.
към беседата >>
Любовта не завижда.
Любовта не завижда.
Значи, за да видите дали ви е посетила истинската Любов, трябва да се поизпитате дали не завиждате. Завиждате ли – нямате Любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела: тя е потребна и в тоя наш живот, и в следващия, и в по-друг живот, и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва отсега да хванем този път: друг път за Небето няма. Ще кажете: „Този път е труден, не може ли без него?
към беседата >>
Значи, за да видите дали ви е посетила истинската Любов, трябва да се поизпитате дали не завиждате.
Любовта не завижда.
Значи, за да видите дали ви е посетила истинската Любов, трябва да се поизпитате дали не завиждате.
Завиждате ли – нямате Любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела: тя е потребна и в тоя наш живот, и в следващия, и в по-друг живот, и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва отсега да хванем този път: друг път за Небето няма. Ще кажете: „Този път е труден, не може ли без него? “ – Не може.
към беседата >>
Завиждате ли – нямате Любов.
Любовта не завижда. Значи, за да видите дали ви е посетила истинската Любов, трябва да се поизпитате дали не завиждате.
Завиждате ли – нямате Любов.
Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела: тя е потребна и в тоя наш живот, и в следващия, и в по-друг живот, и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва отсега да хванем този път: друг път за Небето няма. Ще кажете: „Този път е труден, не може ли без него? “ – Не може. Без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в Царството Божие.
към беседата >>
Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела: тя е потребна и в тоя наш живот, и в следващия, и в по-друг живот, и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея.
Любовта не завижда. Значи, за да видите дали ви е посетила истинската Любов, трябва да се поизпитате дали не завиждате. Завиждате ли – нямате Любов.
Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела: тя е потребна и в тоя наш живот, и в следващия, и в по-друг живот, и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея.
Трябва отсега да хванем този път: друг път за Небето няма. Ще кажете: „Този път е труден, не може ли без него? “ – Не може. Без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в Царството Божие. Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява.
към беседата >>
Трябва отсега да хванем този път: друг път за Небето няма.
Любовта не завижда. Значи, за да видите дали ви е посетила истинската Любов, трябва да се поизпитате дали не завиждате. Завиждате ли – нямате Любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела: тя е потребна и в тоя наш живот, и в следващия, и в по-друг живот, и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея.
Трябва отсега да хванем този път: друг път за Небето няма.
Ще кажете: „Този път е труден, не може ли без него? “ – Не може. Без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в Царството Божие. Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях.
към беседата >>
Ще кажете: „Този път е труден, не може ли без него?
Любовта не завижда. Значи, за да видите дали ви е посетила истинската Любов, трябва да се поизпитате дали не завиждате. Завиждате ли – нямате Любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела: тя е потребна и в тоя наш живот, и в следващия, и в по-друг живот, и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва отсега да хванем този път: друг път за Небето няма.
Ще кажете: „Този път е труден, не може ли без него?
“ – Не може. Без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в Царството Божие. Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“, и правим живота на човека нещастен.
към беседата >>
“ – Не може.
Значи, за да видите дали ви е посетила истинската Любов, трябва да се поизпитате дали не завиждате. Завиждате ли – нямате Любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела: тя е потребна и в тоя наш живот, и в следващия, и в по-друг живот, и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва отсега да хванем този път: друг път за Небето няма. Ще кажете: „Този път е труден, не може ли без него?
“ – Не може.
Без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в Царството Божие. Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“, и правим живота на човека нещастен. Завистта не е нещо отвлечено, както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на земята хора, които са олицетворение на завистта.
към беседата >>
Без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в Царството Божие.
Завиждате ли – нямате Любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела: тя е потребна и в тоя наш живот, и в следващия, и в по-друг живот, и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва отсега да хванем този път: друг път за Небето няма. Ще кажете: „Този път е труден, не може ли без него? “ – Не може.
Без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в Царството Божие.
Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“, и правим живота на човека нещастен. Завистта не е нещо отвлечено, както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на земята хора, които са олицетворение на завистта.
към беседата >>
Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява.
Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела: тя е потребна и в тоя наш живот, и в следващия, и в по-друг живот, и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва отсега да хванем този път: друг път за Небето няма. Ще кажете: „Този път е труден, не може ли без него? “ – Не може. Без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в Царството Божие.
Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява.
Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“, и правим живота на човека нещастен. Завистта не е нещо отвлечено, както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на земята хора, които са олицетворение на завистта.
към беседата >>
Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях.
Трябва отсега да хванем този път: друг път за Небето няма. Ще кажете: „Този път е труден, не може ли без него? “ – Не може. Без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в Царството Божие. Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява.
Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях.
Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“, и правим живота на човека нещастен. Завистта не е нещо отвлечено, както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на земята хора, които са олицетворение на завистта.
към беседата >>
Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“, и правим живота на човека нещастен.
Ще кажете: „Този път е труден, не може ли без него? “ – Не може. Без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в Царството Божие. Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях.
Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“, и правим живота на човека нещастен.
Завистта не е нещо отвлечено, както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на земята хора, които са олицетворение на завистта.
към беседата >>
Завистта не е нещо отвлечено, както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на земята хора, които са олицетворение на завистта.
“ – Не може. Без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в Царството Божие. Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“, и правим живота на човека нещастен.
Завистта не е нещо отвлечено, както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на земята хора, които са олицетворение на завистта.
към беседата >>
Само след като научим тия две качества – търпението и благосклонността – ние ще научим историята на нашия живот, ще научим защо сме слезли на земята.
Само след като научим тия две качества – търпението и благосклонността – ние ще научим историята на нашия живот, ще научим защо сме слезли на земята.
Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно: ако искате да изучите процеса на търпението, вижте търпението на житното зърно. Без търпение ще имате разочарование. Много хора няма да ви повярват. Ще кажете: „Мене не ме следват хората“. Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват?
към беседата >>
Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно: ако искате да изучите процеса на търпението, вижте търпението на житното зърно.
Само след като научим тия две качества – търпението и благосклонността – ние ще научим историята на нашия живот, ще научим защо сме слезли на земята.
Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно: ако искате да изучите процеса на търпението, вижте търпението на житното зърно.
Без търпение ще имате разочарование. Много хора няма да ви повярват. Ще кажете: „Мене не ме следват хората“. Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват? Ще слушат вашето учение, но да ви следват – никога.
към беседата >>
Без търпение ще имате разочарование.
Само след като научим тия две качества – търпението и благосклонността – ние ще научим историята на нашия живот, ще научим защо сме слезли на земята. Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно: ако искате да изучите процеса на търпението, вижте търпението на житното зърно.
Без търпение ще имате разочарование.
Много хора няма да ви повярват. Ще кажете: „Мене не ме следват хората“. Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват? Ще слушат вашето учение, но да ви следват – никога. Питате често: „На кого сте последовател?
към беседата >>
Много хора няма да ви повярват.
Само след като научим тия две качества – търпението и благосклонността – ние ще научим историята на нашия живот, ще научим защо сме слезли на земята. Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно: ако искате да изучите процеса на търпението, вижте търпението на житното зърно. Без търпение ще имате разочарование.
Много хора няма да ви повярват.
Ще кажете: „Мене не ме следват хората“. Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват? Ще слушат вашето учение, но да ви следват – никога. Питате често: „На кого сте последовател? “; на хората, наистина, може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани, когато ако бъдете последователи само на Бога, няма да бъдете никога излъгани.
към беседата >>
Ще кажете: „Мене не ме следват хората“.
Само след като научим тия две качества – търпението и благосклонността – ние ще научим историята на нашия живот, ще научим защо сме слезли на земята. Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно: ако искате да изучите процеса на търпението, вижте търпението на житното зърно. Без търпение ще имате разочарование. Много хора няма да ви повярват.
Ще кажете: „Мене не ме следват хората“.
Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват? Ще слушат вашето учение, но да ви следват – никога. Питате често: „На кого сте последовател? “; на хората, наистина, може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани, когато ако бъдете последователи само на Бога, няма да бъдете никога излъгани. Един е пътят, и Исус Христос го казва: „Аз съм Пътят“.
към беседата >>
Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват?
Само след като научим тия две качества – търпението и благосклонността – ние ще научим историята на нашия живот, ще научим защо сме слезли на земята. Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно: ако искате да изучите процеса на търпението, вижте търпението на житното зърно. Без търпение ще имате разочарование. Много хора няма да ви повярват. Ще кажете: „Мене не ме следват хората“.
Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват?
Ще слушат вашето учение, но да ви следват – никога. Питате често: „На кого сте последовател? “; на хората, наистина, може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани, когато ако бъдете последователи само на Бога, няма да бъдете никога излъгани. Един е пътят, и Исус Христос го казва: „Аз съм Пътят“. Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в пътя.
към беседата >>
Ще слушат вашето учение, но да ви следват – никога.
Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно: ако искате да изучите процеса на търпението, вижте търпението на житното зърно. Без търпение ще имате разочарование. Много хора няма да ви повярват. Ще кажете: „Мене не ме следват хората“. Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват?
Ще слушат вашето учение, но да ви следват – никога.
Питате често: „На кого сте последовател? “; на хората, наистина, може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани, когато ако бъдете последователи само на Бога, няма да бъдете никога излъгани. Един е пътят, и Исус Христос го казва: „Аз съм Пътят“. Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в пътя. Може да каже някой: „Аз не вярвам“, и да тръгне по друг път; но един ден бездруго ще се убеди, че този е пътят; животът ще му го каже, защото той е един велик изпит.
към беседата >>
Питате често: „На кого сте последовател?
Без търпение ще имате разочарование. Много хора няма да ви повярват. Ще кажете: „Мене не ме следват хората“. Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват? Ще слушат вашето учение, но да ви следват – никога.
Питате често: „На кого сте последовател?
“; на хората, наистина, може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани, когато ако бъдете последователи само на Бога, няма да бъдете никога излъгани. Един е пътят, и Исус Христос го казва: „Аз съм Пътят“. Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в пътя. Може да каже някой: „Аз не вярвам“, и да тръгне по друг път; но един ден бездруго ще се убеди, че този е пътят; животът ще му го каже, защото той е един велик изпит. Ама ще кажете: „Убеди ме, че тогава“.
към беседата >>
“; на хората, наистина, може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани, когато ако бъдете последователи само на Бога, няма да бъдете никога излъгани.
Много хора няма да ви повярват. Ще кажете: „Мене не ме следват хората“. Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват? Ще слушат вашето учение, но да ви следват – никога. Питате често: „На кого сте последовател?
“; на хората, наистина, може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани, когато ако бъдете последователи само на Бога, няма да бъдете никога излъгани.
Един е пътят, и Исус Христос го казва: „Аз съм Пътят“. Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в пътя. Може да каже някой: „Аз не вярвам“, и да тръгне по друг път; но един ден бездруго ще се убеди, че този е пътят; животът ще му го каже, защото той е един велик изпит. Ама ще кажете: „Убеди ме, че тогава“. „Не искам да те убеждавам.
към беседата >>
Един е пътят, и Исус Христос го казва: „Аз съм Пътят“.
Ще кажете: „Мене не ме следват хората“. Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват? Ще слушат вашето учение, но да ви следват – никога. Питате често: „На кого сте последовател? “; на хората, наистина, може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани, когато ако бъдете последователи само на Бога, няма да бъдете никога излъгани.
Един е пътят, и Исус Христос го казва: „Аз съм Пътят“.
Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в пътя. Може да каже някой: „Аз не вярвам“, и да тръгне по друг път; но един ден бездруго ще се убеди, че този е пътят; животът ще му го каже, защото той е един велик изпит. Ама ще кажете: „Убеди ме, че тогава“. „Не искам да те убеждавам. Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани.“ – „Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен.“ – „Нямам време.
към беседата >>
Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в пътя.
Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват? Ще слушат вашето учение, но да ви следват – никога. Питате често: „На кого сте последовател? “; на хората, наистина, може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани, когато ако бъдете последователи само на Бога, няма да бъдете никога излъгани. Един е пътят, и Исус Христос го казва: „Аз съм Пътят“.
Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в пътя.
Може да каже някой: „Аз не вярвам“, и да тръгне по друг път; но един ден бездруго ще се убеди, че този е пътят; животът ще му го каже, защото той е един велик изпит. Ама ще кажете: „Убеди ме, че тогава“. „Не искам да те убеждавам. Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани.“ – „Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен.“ – „Нямам време. Ще вземеш ли хляба да ядеш?
към беседата >>
Може да каже някой: „Аз не вярвам“, и да тръгне по друг път; но един ден бездруго ще се убеди, че този е пътят; животът ще му го каже, защото той е един велик изпит.
Ще слушат вашето учение, но да ви следват – никога. Питате често: „На кого сте последовател? “; на хората, наистина, може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани, когато ако бъдете последователи само на Бога, няма да бъдете никога излъгани. Един е пътят, и Исус Христос го казва: „Аз съм Пътят“. Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в пътя.
Може да каже някой: „Аз не вярвам“, и да тръгне по друг път; но един ден бездруго ще се убеди, че този е пътят; животът ще му го каже, защото той е един велик изпит.
Ама ще кажете: „Убеди ме, че тогава“. „Не искам да те убеждавам. Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани.“ – „Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен.“ – „Нямам време. Ще вземеш ли хляба да ядеш? “ – „Не искам.“ Турям го в торбата и заминавам.
към беседата >>
Ама ще кажете: „Убеди ме, че тогава“.
Питате често: „На кого сте последовател? “; на хората, наистина, може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани, когато ако бъдете последователи само на Бога, няма да бъдете никога излъгани. Един е пътят, и Исус Христос го казва: „Аз съм Пътят“. Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в пътя. Може да каже някой: „Аз не вярвам“, и да тръгне по друг път; но един ден бездруго ще се убеди, че този е пътят; животът ще му го каже, защото той е един велик изпит.
Ама ще кажете: „Убеди ме, че тогава“.
„Не искам да те убеждавам. Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани.“ – „Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен.“ – „Нямам време. Ще вземеш ли хляба да ядеш? “ – „Не искам.“ Турям го в торбата и заминавам. Ще запитате също: „Какво е Любов, от какви елементи е тя съставена?
към беседата >>
„Не искам да те убеждавам.
“; на хората, наистина, може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани, когато ако бъдете последователи само на Бога, няма да бъдете никога излъгани. Един е пътят, и Исус Христос го казва: „Аз съм Пътят“. Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в пътя. Може да каже някой: „Аз не вярвам“, и да тръгне по друг път; но един ден бездруго ще се убеди, че този е пътят; животът ще му го каже, защото той е един велик изпит. Ама ще кажете: „Убеди ме, че тогава“.
„Не искам да те убеждавам.
Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани.“ – „Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен.“ – „Нямам време. Ще вземеш ли хляба да ядеш? “ – „Не искам.“ Турям го в торбата и заминавам. Ще запитате също: „Какво е Любов, от какви елементи е тя съставена? “ Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време да разправям сега тия въпроси“.
към беседата >>
Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани.“ – „Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен.“ – „Нямам време.
Един е пътят, и Исус Христос го казва: „Аз съм Пътят“. Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в пътя. Може да каже някой: „Аз не вярвам“, и да тръгне по друг път; но един ден бездруго ще се убеди, че този е пътят; животът ще му го каже, защото той е един велик изпит. Ама ще кажете: „Убеди ме, че тогава“. „Не искам да те убеждавам.
Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани.“ – „Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен.“ – „Нямам време.
Ще вземеш ли хляба да ядеш? “ – „Не искам.“ Турям го в торбата и заминавам. Ще запитате също: „Какво е Любов, от какви елементи е тя съставена? “ Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време да разправям сега тия въпроси“. Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите.
към беседата >>
Ще вземеш ли хляба да ядеш?
Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в пътя. Може да каже някой: „Аз не вярвам“, и да тръгне по друг път; но един ден бездруго ще се убеди, че този е пътят; животът ще му го каже, защото той е един велик изпит. Ама ще кажете: „Убеди ме, че тогава“. „Не искам да те убеждавам. Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани.“ – „Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен.“ – „Нямам време.
Ще вземеш ли хляба да ядеш?
“ – „Не искам.“ Турям го в торбата и заминавам. Ще запитате също: „Какво е Любов, от какви елементи е тя съставена? “ Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време да разправям сега тия въпроси“. Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите. Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света.
към беседата >>
“ – „Не искам.“ Турям го в торбата и заминавам.
Може да каже някой: „Аз не вярвам“, и да тръгне по друг път; но един ден бездруго ще се убеди, че този е пътят; животът ще му го каже, защото той е един велик изпит. Ама ще кажете: „Убеди ме, че тогава“. „Не искам да те убеждавам. Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани.“ – „Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен.“ – „Нямам време. Ще вземеш ли хляба да ядеш?
“ – „Не искам.“ Турям го в торбата и заминавам.
Ще запитате също: „Какво е Любов, от какви елементи е тя съставена? “ Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време да разправям сега тия въпроси“. Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите. Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта, било по отношение на търговия, било в учение, било във война.
към беседата >>
Ще запитате също: „Какво е Любов, от какви елементи е тя съставена?
Ама ще кажете: „Убеди ме, че тогава“. „Не искам да те убеждавам. Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани.“ – „Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен.“ – „Нямам време. Ще вземеш ли хляба да ядеш? “ – „Не искам.“ Турям го в торбата и заминавам.
Ще запитате също: „Какво е Любов, от какви елементи е тя съставена?
“ Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време да разправям сега тия въпроси“. Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите. Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта, било по отношение на търговия, било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме Любов; тя е велика сила.
към беседата >>
“ Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време да разправям сега тия въпроси“.
„Не искам да те убеждавам. Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани.“ – „Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен.“ – „Нямам време. Ще вземеш ли хляба да ядеш? “ – „Не искам.“ Турям го в торбата и заминавам. Ще запитате също: „Какво е Любов, от какви елементи е тя съставена?
“ Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време да разправям сега тия въпроси“.
Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите. Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта, било по отношение на търговия, било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме Любов; тя е велика сила. И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов.
към беседата >>
Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите.
Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани.“ – „Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен.“ – „Нямам време. Ще вземеш ли хляба да ядеш? “ – „Не искам.“ Турям го в торбата и заминавам. Ще запитате също: „Какво е Любов, от какви елементи е тя съставена? “ Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време да разправям сега тия въпроси“.
Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите.
Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта, било по отношение на търговия, било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме Любов; тя е велика сила. И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов. Същата тази сила може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят.
към беседата >>
Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света.
Ще вземеш ли хляба да ядеш? “ – „Не искам.“ Турям го в торбата и заминавам. Ще запитате също: „Какво е Любов, от какви елементи е тя съставена? “ Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време да разправям сега тия въпроси“. Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите.
Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света.
Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта, било по отношение на търговия, било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме Любов; тя е велика сила. И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов. Същата тази сила може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят. То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна сила.
към беседата >>
Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта, било по отношение на търговия, било в учение, било във война.
“ – „Не искам.“ Турям го в торбата и заминавам. Ще запитате също: „Какво е Любов, от какви елементи е тя съставена? “ Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време да разправям сега тия въпроси“. Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите. Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света.
Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта, било по отношение на търговия, било в учение, било във война.
Всякъде трябва да имаме Любов; тя е велика сила. И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов. Същата тази сила може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят. То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна сила. Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва.
към беседата >>
Всякъде трябва да имаме Любов; тя е велика сила.
Ще запитате също: „Какво е Любов, от какви елементи е тя съставена? “ Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време да разправям сега тия въпроси“. Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите. Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта, било по отношение на търговия, било в учение, било във война.
Всякъде трябва да имаме Любов; тя е велика сила.
И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов. Същата тази сила може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят. То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна сила. Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си.
към беседата >>
И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов.
“ Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време да разправям сега тия въпроси“. Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите. Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта, било по отношение на търговия, било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме Любов; тя е велика сила.
И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов.
Същата тази сила може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят. То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна сила. Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън.
към беседата >>
Същата тази сила може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят.
Животът е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите. Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта, било по отношение на търговия, било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме Любов; тя е велика сила. И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов.
Същата тази сила може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят.
То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна сила. Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои.
към беседата >>
То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна сила.
Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта, било по отношение на търговия, било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме Любов; тя е велика сила. И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов. Същата тази сила може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят.
То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна сила.
Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда смърт.
към беседата >>
Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва.
Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта, било по отношение на търговия, било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме Любов; тя е велика сила. И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов. Същата тази сила може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят. То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна сила.
Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва.
Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили.
към беседата >>
Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си.
Всякъде трябва да имаме Любов; тя е велика сила. И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов. Същата тази сила може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят. То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна сила. Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва.
Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си.
Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат.
към беседата >>
Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън.
И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов. Същата тази сила може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят. То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна сила. Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си.
Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън.
В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна.
към беседата >>
В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои.
Същата тази сила може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят. То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна сила. Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън.
В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои.
И се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта.
към беседата >>
И се ражда смърт.
То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна сила. Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои.
И се ражда смърт.
Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта. И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“.
към беседата >>
Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили.
Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда смърт.
Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили.
Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта. И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“. Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много внимателни.
към беседата >>
Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат.
Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили.
Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат.
Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта. И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“. Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много внимателни. Когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество.
към беседата >>
Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна.
Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат.
Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна.
Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта. И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“. Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много внимателни. Когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество. Мнозина казват, че Господ е Любов и като Любов, не трябва да наказва.
към беседата >>
Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта.
В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна.
Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта.
И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“. Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много внимателни. Когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество. Мнозина казват, че Господ е Любов и като Любов, не трябва да наказва. Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен.
към беседата >>
И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“.
И се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта.
И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“.
Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много внимателни. Когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество. Мнозина казват, че Господ е Любов и като Любов, не трябва да наказва. Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва: „Турете му един килограм на гърба“.
към беседата >>
Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много внимателни.
Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта. И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“.
Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много внимателни.
Когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество. Мнозина казват, че Господ е Любов и като Любов, не трябва да наказва. Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва: „Турете му един килограм на гърба“. Ние питаме: „Защо ми турят тази тежест?
към беседата >>
Когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество.
Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта. И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“. Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много внимателни.
Когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество.
Мнозина казват, че Господ е Любов и като Любов, не трябва да наказва. Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва: „Турете му един килограм на гърба“. Ние питаме: „Защо ми турят тази тежест? “ Но Той, без да отговори, казва: „Турете му още един килограм“.
към беседата >>
Мнозина казват, че Господ е Любов и като Любов, не трябва да наказва.
Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта. И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“. Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много внимателни. Когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество.
Мнозина казват, че Господ е Любов и като Любов, не трябва да наказва.
Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва: „Турете му един килограм на гърба“. Ние питаме: „Защо ми турят тази тежест? “ Но Той, без да отговори, казва: „Турете му още един килограм“. – „Ама не мога да нося.“ – „Турете му още един килограм.“ И като ни притисне така, не можем да мърдаме.
към беседата >>
Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен.
Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта. И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“. Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много внимателни. Когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество. Мнозина казват, че Господ е Любов и като Любов, не трябва да наказва.
Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен.
Като ни види недоволни, казва: „Турете му един килограм на гърба“. Ние питаме: „Защо ми турят тази тежест? “ Но Той, без да отговори, казва: „Турете му още един килограм“. – „Ама не мога да нося.“ – „Турете му още един килограм.“ И като ни притисне така, не можем да мърдаме. Тогава почваме да казваме: „Господи!
към беседата >>
Като ни види недоволни, казва: „Турете му един килограм на гърба“.
И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“. Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много внимателни. Когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество. Мнозина казват, че Господ е Любов и като Любов, не трябва да наказва. Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен.
Като ни види недоволни, казва: „Турете му един килограм на гърба“.
Ние питаме: „Защо ми турят тази тежест? “ Но Той, без да отговори, казва: „Турете му още един килограм“. – „Ама не мога да нося.“ – „Турете му още един килограм.“ И като ни притисне така, не можем да мърдаме. Тогава почваме да казваме: „Господи! Прости ми“.
към беседата >>
Ние питаме: „Защо ми турят тази тежест?
Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много внимателни. Когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество. Мнозина казват, че Господ е Любов и като Любов, не трябва да наказва. Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва: „Турете му един килограм на гърба“.
Ние питаме: „Защо ми турят тази тежест?
“ Но Той, без да отговори, казва: „Турете му още един килограм“. – „Ама не мога да нося.“ – „Турете му още един килограм.“ И като ни притисне така, не можем да мърдаме. Тогава почваме да казваме: „Господи! Прости ми“. – „Снемете му един килограм“, отговаря Господ.
към беседата >>
“ Но Той, без да отговори, казва: „Турете му още един килограм“.
Когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество. Мнозина казват, че Господ е Любов и като Любов, не трябва да наказва. Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва: „Турете му един килограм на гърба“. Ние питаме: „Защо ми турят тази тежест?
“ Но Той, без да отговори, казва: „Турете му още един килограм“.
– „Ама не мога да нося.“ – „Турете му още един килограм.“ И като ни притисне така, не можем да мърдаме. Тогава почваме да казваме: „Господи! Прости ми“. – „Снемете му един килограм“, отговаря Господ. Повтаряме молбата – „Снемете му още един килограм“; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба.
към беседата >>
– „Ама не мога да нося.“ – „Турете му още един килограм.“ И като ни притисне така, не можем да мърдаме.
Мнозина казват, че Господ е Любов и като Любов, не трябва да наказва. Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва: „Турете му един килограм на гърба“. Ние питаме: „Защо ми турят тази тежест? “ Но Той, без да отговори, казва: „Турете му още един килограм“.
– „Ама не мога да нося.“ – „Турете му още един килограм.“ И като ни притисне така, не можем да мърдаме.
Тогава почваме да казваме: „Господи! Прости ми“. – „Снемете му един килограм“, отговаря Господ. Повтаряме молбата – „Снемете му още един килограм“; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: „Е, научи ли урока?
към беседата >>
Тогава почваме да казваме: „Господи!
Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва: „Турете му един килограм на гърба“. Ние питаме: „Защо ми турят тази тежест? “ Но Той, без да отговори, казва: „Турете му още един килограм“. – „Ама не мога да нося.“ – „Турете му още един килограм.“ И като ни притисне така, не можем да мърдаме.
Тогава почваме да казваме: „Господи!
Прости ми“. – „Снемете му един килограм“, отговаря Господ. Повтаряме молбата – „Снемете му още един килограм“; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: „Е, научи ли урока? “ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.“ – „Не мога да нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар.
към беседата >>
Прости ми“.
Като ни види недоволни, казва: „Турете му един килограм на гърба“. Ние питаме: „Защо ми турят тази тежест? “ Но Той, без да отговори, казва: „Турете му още един килограм“. – „Ама не мога да нося.“ – „Турете му още един килограм.“ И като ни притисне така, не можем да мърдаме. Тогава почваме да казваме: „Господи!
Прости ми“.
– „Снемете му един килограм“, отговаря Господ. Повтаряме молбата – „Снемете му още един килограм“; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: „Е, научи ли урока? “ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.“ – „Не мога да нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар. Всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал“; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи“.
към беседата >>
– „Снемете му един килограм“, отговаря Господ.
Ние питаме: „Защо ми турят тази тежест? “ Но Той, без да отговори, казва: „Турете му още един килограм“. – „Ама не мога да нося.“ – „Турете му още един килограм.“ И като ни притисне така, не можем да мърдаме. Тогава почваме да казваме: „Господи! Прости ми“.
– „Снемете му един килограм“, отговаря Господ.
Повтаряме молбата – „Снемете му още един килограм“; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: „Е, научи ли урока? “ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.“ – „Не мога да нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар. Всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал“; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи“. Много търговци са недоволни – защо?
към беседата >>
Повтаряме молбата – „Снемете му още един килограм“; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба.
“ Но Той, без да отговори, казва: „Турете му още един килограм“. – „Ама не мога да нося.“ – „Турете му още един килограм.“ И като ни притисне така, не можем да мърдаме. Тогава почваме да казваме: „Господи! Прости ми“. – „Снемете му един килограм“, отговаря Господ.
Повтаряме молбата – „Снемете му още един килограм“; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба.
И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: „Е, научи ли урока? “ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.“ – „Не мога да нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар. Всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал“; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи“. Много търговци са недоволни – защо? – защото имали 10,000 лева и не им стигали.
към беседата >>
И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: „Е, научи ли урока?
– „Ама не мога да нося.“ – „Турете му още един килограм.“ И като ни притисне така, не можем да мърдаме. Тогава почваме да казваме: „Господи! Прости ми“. – „Снемете му един килограм“, отговаря Господ. Повтаряме молбата – „Снемете му още един килограм“; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба.
И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: „Е, научи ли урока?
“ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.“ – „Не мога да нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар. Всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал“; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи“. Много търговци са недоволни – защо? – защото имали 10,000 лева и не им стигали. Като им дадеш 20,000, пак не им стигат; дадеш им 50,000, 100,000, пак са недоволни.
към беседата >>
“ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.“ – „Не мога да нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар.
Тогава почваме да казваме: „Господи! Прости ми“. – „Снемете му един килограм“, отговаря Господ. Повтаряме молбата – „Снемете му още един килограм“; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: „Е, научи ли урока?
“ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.“ – „Не мога да нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар.
Всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал“; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи“. Много търговци са недоволни – защо? – защото имали 10,000 лева и не им стигали. Като им дадеш 20,000, пак не им стигат; дадеш им 50,000, 100,000, пак са недоволни. Знаете ли съвременното човечество на какво мяза?
към беседата >>
Всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал“; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи“.
Прости ми“. – „Снемете му един килограм“, отговаря Господ. Повтаряме молбата – „Снемете му още един килограм“; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: „Е, научи ли урока? “ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.“ – „Не мога да нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар.
Всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал“; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи“.
Много търговци са недоволни – защо? – защото имали 10,000 лева и не им стигали. Като им дадеш 20,000, пак не им стигат; дадеш им 50,000, 100,000, пак са недоволни. Знаете ли съвременното човечество на какво мяза? Сигурно сте чели за онзи рибарин, който намерил едно красиво око.
към беседата >>
Много търговци са недоволни – защо?
– „Снемете му един килограм“, отговаря Господ. Повтаряме молбата – „Снемете му още един килограм“; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: „Е, научи ли урока? “ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.“ – „Не мога да нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар. Всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал“; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи“.
Много търговци са недоволни – защо?
– защото имали 10,000 лева и не им стигали. Като им дадеш 20,000, пак не им стигат; дадеш им 50,000, 100,000, пак са недоволни. Знаете ли съвременното човечество на какво мяза? Сигурно сте чели за онзи рибарин, който намерил едно красиво око. Попитали го: „Колко искаш за това око?
към беседата >>
– защото имали 10,000 лева и не им стигали.
Повтаряме молбата – „Снемете му още един килограм“; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: „Е, научи ли урока? “ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.“ – „Не мога да нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар. Всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал“; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи“. Много търговци са недоволни – защо?
– защото имали 10,000 лева и не им стигали.
Като им дадеш 20,000, пак не им стигат; дадеш им 50,000, 100,000, пак са недоволни. Знаете ли съвременното човечество на какво мяза? Сигурно сте чели за онзи рибарин, който намерил едно красиво око. Попитали го: „Колко искаш за това око? “ – „Колкото то тежи.“ – „Претеглете го.“ Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама – пак недоволно, турили 100 грама – недоволно, турили един килограм, 100 килограма, 1000 килограма, 10,000 килограма, всичкото злато – окото останало пак недоволно.
към беседата >>
Като им дадеш 20,000, пак не им стигат; дадеш им 50,000, 100,000, пак са недоволни.
И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: „Е, научи ли урока? “ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.“ – „Не мога да нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар. Всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал“; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи“. Много търговци са недоволни – защо? – защото имали 10,000 лева и не им стигали.
Като им дадеш 20,000, пак не им стигат; дадеш им 50,000, 100,000, пак са недоволни.
Знаете ли съвременното човечество на какво мяза? Сигурно сте чели за онзи рибарин, който намерил едно красиво око. Попитали го: „Колко искаш за това око? “ – „Колкото то тежи.“ – „Претеглете го.“ Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама – пак недоволно, турили 100 грама – недоволно, турили един килограм, 100 килограма, 1000 килограма, 10,000 килограма, всичкото злато – окото останало пак недоволно. „Какво ще правим – не може да се изплати?
към беседата >>
Знаете ли съвременното човечество на какво мяза?
“ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.“ – „Не мога да нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар. Всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал“; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи“. Много търговци са недоволни – защо? – защото имали 10,000 лева и не им стигали. Като им дадеш 20,000, пак не им стигат; дадеш им 50,000, 100,000, пак са недоволни.
Знаете ли съвременното човечество на какво мяза?
Сигурно сте чели за онзи рибарин, който намерил едно красиво око. Попитали го: „Колко искаш за това око? “ – „Колкото то тежи.“ – „Претеглете го.“ Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама – пак недоволно, турили 100 грама – недоволно, турили един килограм, 100 килограма, 1000 килограма, 10,000 килограма, всичкото злато – окото останало пак недоволно. „Какво ще правим – не може да се изплати? “, взели да се питат.
към беседата >>
Сигурно сте чели за онзи рибарин, който намерил едно красиво око.
Всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал“; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи“. Много търговци са недоволни – защо? – защото имали 10,000 лева и не им стигали. Като им дадеш 20,000, пак не им стигат; дадеш им 50,000, 100,000, пак са недоволни. Знаете ли съвременното човечество на какво мяза?
Сигурно сте чели за онзи рибарин, който намерил едно красиво око.
Попитали го: „Колко искаш за това око? “ – „Колкото то тежи.“ – „Претеглете го.“ Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама – пак недоволно, турили 100 грама – недоволно, турили един килограм, 100 килограма, 1000 килограма, 10,000 килограма, всичкото злато – окото останало пак недоволно. „Какво ще правим – не може да се изплати? “, взели да се питат. Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво да правят?
към беседата >>
Попитали го: „Колко искаш за това око?
Много търговци са недоволни – защо? – защото имали 10,000 лева и не им стигали. Като им дадеш 20,000, пак не им стигат; дадеш им 50,000, 100,000, пак са недоволни. Знаете ли съвременното човечество на какво мяза? Сигурно сте чели за онзи рибарин, който намерил едно красиво око.
Попитали го: „Колко искаш за това око?
“ – „Колкото то тежи.“ – „Претеглете го.“ Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама – пак недоволно, турили 100 грама – недоволно, турили един килограм, 100 килограма, 1000 килограма, 10,000 килограма, всичкото злато – окото останало пак недоволно. „Какво ще правим – не може да се изплати? “, взели да се питат. Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво да правят? “ – „То е много лесна работа – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре.
към беседата >>
“ – „Колкото то тежи.“ – „Претеглете го.“ Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама – пак недоволно, турили 100 грама – недоволно, турили един килограм, 100 килограма, 1000 килограма, 10,000 килограма, всичкото злато – окото останало пак недоволно.
– защото имали 10,000 лева и не им стигали. Като им дадеш 20,000, пак не им стигат; дадеш им 50,000, 100,000, пак са недоволни. Знаете ли съвременното човечество на какво мяза? Сигурно сте чели за онзи рибарин, който намерил едно красиво око. Попитали го: „Колко искаш за това око?
“ – „Колкото то тежи.“ – „Претеглете го.“ Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама – пак недоволно, турили 100 грама – недоволно, турили един килограм, 100 килограма, 1000 килограма, 10,000 килограма, всичкото злато – окото останало пак недоволно.
„Какво ще правим – не може да се изплати? “, взели да се питат. Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво да правят? “ – „То е много лесна работа – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре. И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни.
към беседата >>
„Какво ще правим – не може да се изплати?
Като им дадеш 20,000, пак не им стигат; дадеш им 50,000, 100,000, пак са недоволни. Знаете ли съвременното човечество на какво мяза? Сигурно сте чели за онзи рибарин, който намерил едно красиво око. Попитали го: „Колко искаш за това око? “ – „Колкото то тежи.“ – „Претеглете го.“ Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама – пак недоволно, турили 100 грама – недоволно, турили един килограм, 100 килограма, 1000 килограма, 10,000 килограма, всичкото злато – окото останало пак недоволно.
„Какво ще правим – не може да се изплати?
“, взели да се питат. Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво да правят? “ – „То е много лесна работа – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре. И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни. Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни.
към беседата >>
“, взели да се питат.
Знаете ли съвременното човечество на какво мяза? Сигурно сте чели за онзи рибарин, който намерил едно красиво око. Попитали го: „Колко искаш за това око? “ – „Колкото то тежи.“ – „Претеглете го.“ Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама – пак недоволно, турили 100 грама – недоволно, турили един килограм, 100 килограма, 1000 килограма, 10,000 килограма, всичкото злато – окото останало пак недоволно. „Какво ще правим – не може да се изплати?
“, взели да се питат.
Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво да правят? “ – „То е много лесна работа – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре. И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни. Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни. Защото животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това – да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал.
към беседата >>
Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво да правят?
Сигурно сте чели за онзи рибарин, който намерил едно красиво око. Попитали го: „Колко искаш за това око? “ – „Колкото то тежи.“ – „Претеглете го.“ Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама – пак недоволно, турили 100 грама – недоволно, турили един килограм, 100 килограма, 1000 килограма, 10,000 килограма, всичкото злато – окото останало пак недоволно. „Какво ще правим – не може да се изплати? “, взели да се питат.
Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво да правят?
“ – „То е много лесна работа – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре. И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни. Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни. Защото животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това – да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал. Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага.
към беседата >>
“ – „То е много лесна работа – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре.
Попитали го: „Колко искаш за това око? “ – „Колкото то тежи.“ – „Претеглете го.“ Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама – пак недоволно, турили 100 грама – недоволно, турили един килограм, 100 килограма, 1000 килограма, 10,000 килограма, всичкото злато – окото останало пак недоволно. „Какво ще правим – не може да се изплати? “, взели да се питат. Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво да правят?
“ – „То е много лесна работа – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре.
И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни. Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни. Защото животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това – да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал. Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага.
към беседата >>
И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни.
“ – „Колкото то тежи.“ – „Претеглете го.“ Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама – пак недоволно, турили 100 грама – недоволно, турили един килограм, 100 килограма, 1000 килограма, 10,000 килограма, всичкото злато – окото останало пак недоволно. „Какво ще правим – не може да се изплати? “, взели да се питат. Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво да правят? “ – „То е много лесна работа – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре.
И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни.
Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни. Защото животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това – да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал. Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага.
към беседата >>
Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни.
„Какво ще правим – не може да се изплати? “, взели да се питат. Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво да правят? “ – „То е много лесна работа – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре. И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни.
Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни.
Защото животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това – да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал. Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага.
към беседата >>
Защото животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това – да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал.
“, взели да се питат. Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво да правят? “ – „То е много лесна работа – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре. И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни. Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни.
Защото животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това – да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал.
Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага.
към беседата >>
Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага.
Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво да правят? “ – „То е много лесна работа – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре. И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни. Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни. Защото животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това – да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал.
Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага.
към беседата >>
Та тази глава от апостола трябва да я приложим в практическия живот: да почнем да работим и да бъдем полезни на своите братя, които са около нас.
Та тази глава от апостола трябва да я приложим в практическия живот: да почнем да работим и да бъдем полезни на своите братя, които са около нас.
Ние сме като в училище – учим нещата; не сме като в разсадник. Църквата е голям разсадник; там може всичко да посееш; училището е обаче градина, в която трябва да се посеят само неща, които ще принесат полза. В училищата трябва да се научим как да обработваме и насаждаме хубавите и полезни неща. И по отношение на училището има една връзка между сърцето и ума – ние трябва не само да разсаждаме, но и да култивираме и покажем ония основни закони, по които трябва да се развива животът.
към беседата >>
Ние сме като в училище – учим нещата; не сме като в разсадник.
Та тази глава от апостола трябва да я приложим в практическия живот: да почнем да работим и да бъдем полезни на своите братя, които са около нас.
Ние сме като в училище – учим нещата; не сме като в разсадник.
Църквата е голям разсадник; там може всичко да посееш; училището е обаче градина, в която трябва да се посеят само неща, които ще принесат полза. В училищата трябва да се научим как да обработваме и насаждаме хубавите и полезни неща. И по отношение на училището има една връзка между сърцето и ума – ние трябва не само да разсаждаме, но и да култивираме и покажем ония основни закони, по които трябва да се развива животът.
към беседата >>
Църквата е голям разсадник; там може всичко да посееш; училището е обаче градина, в която трябва да се посеят само неща, които ще принесат полза.
Та тази глава от апостола трябва да я приложим в практическия живот: да почнем да работим и да бъдем полезни на своите братя, които са около нас. Ние сме като в училище – учим нещата; не сме като в разсадник.
Църквата е голям разсадник; там може всичко да посееш; училището е обаче градина, в която трябва да се посеят само неща, които ще принесат полза.
В училищата трябва да се научим как да обработваме и насаждаме хубавите и полезни неща. И по отношение на училището има една връзка между сърцето и ума – ние трябва не само да разсаждаме, но и да култивираме и покажем ония основни закони, по които трябва да се развива животът.
към беседата >>
В училищата трябва да се научим как да обработваме и насаждаме хубавите и полезни неща.
Та тази глава от апостола трябва да я приложим в практическия живот: да почнем да работим и да бъдем полезни на своите братя, които са около нас. Ние сме като в училище – учим нещата; не сме като в разсадник. Църквата е голям разсадник; там може всичко да посееш; училището е обаче градина, в която трябва да се посеят само неща, които ще принесат полза.
В училищата трябва да се научим как да обработваме и насаждаме хубавите и полезни неща.
И по отношение на училището има една връзка между сърцето и ума – ние трябва не само да разсаждаме, но и да култивираме и покажем ония основни закони, по които трябва да се развива животът.
към беседата >>
И по отношение на училището има една връзка между сърцето и ума – ние трябва не само да разсаждаме, но и да култивираме и покажем ония основни закони, по които трябва да се развива животът.
Та тази глава от апостола трябва да я приложим в практическия живот: да почнем да работим и да бъдем полезни на своите братя, които са около нас. Ние сме като в училище – учим нещата; не сме като в разсадник. Църквата е голям разсадник; там може всичко да посееш; училището е обаче градина, в която трябва да се посеят само неща, които ще принесат полза. В училищата трябва да се научим как да обработваме и насаждаме хубавите и полезни неща.
И по отношение на училището има една връзка между сърцето и ума – ние трябва не само да разсаждаме, но и да култивираме и покажем ония основни закони, по които трябва да се развива животът.
към беседата >>
Казвате: „Защо Бог не ми е дал по-големи способности, по-голяма сила, повече пари?
Казвате: „Защо Бог не ми е дал по-големи способности, по-голяма сила, повече пари?
“ – Аз виждам много причини за това. Защото колкото пъти ви е пращал на нивата, вас, вашите деди и прадеди, да работите, вместо да се завземете да обработвате умовете и сърцата си, вие сте се занимавали с вкуса на забраненото дърво, да правите все нови и нови опити, които са коствали всичкия ваш капитал. Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо да работите, вие сте бягали и сте се връщали при Него и сте се молили пак да ви даде нещо наготово. Вие сте като ученици, които бащата и майката искат да направят учени, а те не се учат, бягат от училището; мнозина от вас са бягали от това Божествено училище. Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударим през просото“.
към беседата >>
“ – Аз виждам много причини за това.
Казвате: „Защо Бог не ми е дал по-големи способности, по-голяма сила, повече пари?
“ – Аз виждам много причини за това.
Защото колкото пъти ви е пращал на нивата, вас, вашите деди и прадеди, да работите, вместо да се завземете да обработвате умовете и сърцата си, вие сте се занимавали с вкуса на забраненото дърво, да правите все нови и нови опити, които са коствали всичкия ваш капитал. Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо да работите, вие сте бягали и сте се връщали при Него и сте се молили пак да ви даде нещо наготово. Вие сте като ученици, които бащата и майката искат да направят учени, а те не се учат, бягат от училището; мнозина от вас са бягали от това Божествено училище. Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударим през просото“. Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо.
към беседата >>
Защото колкото пъти ви е пращал на нивата, вас, вашите деди и прадеди, да работите, вместо да се завземете да обработвате умовете и сърцата си, вие сте се занимавали с вкуса на забраненото дърво, да правите все нови и нови опити, които са коствали всичкия ваш капитал.
Казвате: „Защо Бог не ми е дал по-големи способности, по-голяма сила, повече пари? “ – Аз виждам много причини за това.
Защото колкото пъти ви е пращал на нивата, вас, вашите деди и прадеди, да работите, вместо да се завземете да обработвате умовете и сърцата си, вие сте се занимавали с вкуса на забраненото дърво, да правите все нови и нови опити, които са коствали всичкия ваш капитал.
Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо да работите, вие сте бягали и сте се връщали при Него и сте се молили пак да ви даде нещо наготово. Вие сте като ученици, които бащата и майката искат да направят учени, а те не се учат, бягат от училището; мнозина от вас са бягали от това Божествено училище. Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударим през просото“. Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо. Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на земята със зрелостен изпит.
към беседата >>
Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо да работите, вие сте бягали и сте се връщали при Него и сте се молили пак да ви даде нещо наготово.
Казвате: „Защо Бог не ми е дал по-големи способности, по-голяма сила, повече пари? “ – Аз виждам много причини за това. Защото колкото пъти ви е пращал на нивата, вас, вашите деди и прадеди, да работите, вместо да се завземете да обработвате умовете и сърцата си, вие сте се занимавали с вкуса на забраненото дърво, да правите все нови и нови опити, които са коствали всичкия ваш капитал.
Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо да работите, вие сте бягали и сте се връщали при Него и сте се молили пак да ви даде нещо наготово.
Вие сте като ученици, които бащата и майката искат да направят учени, а те не се учат, бягат от училището; мнозина от вас са бягали от това Божествено училище. Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударим през просото“. Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо. Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на земята със зрелостен изпит. В това свършване седи благото на всекиго.
към беседата >>
Вие сте като ученици, които бащата и майката искат да направят учени, а те не се учат, бягат от училището; мнозина от вас са бягали от това Божествено училище.
Казвате: „Защо Бог не ми е дал по-големи способности, по-голяма сила, повече пари? “ – Аз виждам много причини за това. Защото колкото пъти ви е пращал на нивата, вас, вашите деди и прадеди, да работите, вместо да се завземете да обработвате умовете и сърцата си, вие сте се занимавали с вкуса на забраненото дърво, да правите все нови и нови опити, които са коствали всичкия ваш капитал. Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо да работите, вие сте бягали и сте се връщали при Него и сте се молили пак да ви даде нещо наготово.
Вие сте като ученици, които бащата и майката искат да направят учени, а те не се учат, бягат от училището; мнозина от вас са бягали от това Божествено училище.
Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударим през просото“. Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо. Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на земята със зрелостен изпит. В това свършване седи благото на всекиго. Неподготвени в тоя свят, ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пътища, докато научите онова, което конете, ралото, камъните и пътищата ви учат – да се подготвите за Царството Христово.
към беседата >>
Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударим през просото“.
Казвате: „Защо Бог не ми е дал по-големи способности, по-голяма сила, повече пари? “ – Аз виждам много причини за това. Защото колкото пъти ви е пращал на нивата, вас, вашите деди и прадеди, да работите, вместо да се завземете да обработвате умовете и сърцата си, вие сте се занимавали с вкуса на забраненото дърво, да правите все нови и нови опити, които са коствали всичкия ваш капитал. Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо да работите, вие сте бягали и сте се връщали при Него и сте се молили пак да ви даде нещо наготово. Вие сте като ученици, които бащата и майката искат да направят учени, а те не се учат, бягат от училището; мнозина от вас са бягали от това Божествено училище.
Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударим през просото“.
Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо. Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на земята със зрелостен изпит. В това свършване седи благото на всекиго. Неподготвени в тоя свят, ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пътища, докато научите онова, което конете, ралото, камъните и пътищата ви учат – да се подготвите за Царството Христово. Непослушните деца Господ ги туря камъни да трошат, а на послушните дава благородни занятия.
към беседата >>
Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо.
“ – Аз виждам много причини за това. Защото колкото пъти ви е пращал на нивата, вас, вашите деди и прадеди, да работите, вместо да се завземете да обработвате умовете и сърцата си, вие сте се занимавали с вкуса на забраненото дърво, да правите все нови и нови опити, които са коствали всичкия ваш капитал. Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо да работите, вие сте бягали и сте се връщали при Него и сте се молили пак да ви даде нещо наготово. Вие сте като ученици, които бащата и майката искат да направят учени, а те не се учат, бягат от училището; мнозина от вас са бягали от това Божествено училище. Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударим през просото“.
Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо.
Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на земята със зрелостен изпит. В това свършване седи благото на всекиго. Неподготвени в тоя свят, ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пътища, докато научите онова, което конете, ралото, камъните и пътищата ви учат – да се подготвите за Царството Христово. Непослушните деца Господ ги туря камъни да трошат, а на послушните дава благородни занятия. Ще кажете: „Тежко е това учение!
към беседата >>
Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на земята със зрелостен изпит.
Защото колкото пъти ви е пращал на нивата, вас, вашите деди и прадеди, да работите, вместо да се завземете да обработвате умовете и сърцата си, вие сте се занимавали с вкуса на забраненото дърво, да правите все нови и нови опити, които са коствали всичкия ваш капитал. Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо да работите, вие сте бягали и сте се връщали при Него и сте се молили пак да ви даде нещо наготово. Вие сте като ученици, които бащата и майката искат да направят учени, а те не се учат, бягат от училището; мнозина от вас са бягали от това Божествено училище. Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударим през просото“. Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо.
Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на земята със зрелостен изпит.
В това свършване седи благото на всекиго. Неподготвени в тоя свят, ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пътища, докато научите онова, което конете, ралото, камъните и пътищата ви учат – да се подготвите за Царството Христово. Непослушните деца Господ ги туря камъни да трошат, а на послушните дава благородни занятия. Ще кажете: „Тежко е това учение! “ Да, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко; но за прилежните, за трудолюбивите и смирените – то крие богатства.
към беседата >>
В това свършване седи благото на всекиго.
Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо да работите, вие сте бягали и сте се връщали при Него и сте се молили пак да ви даде нещо наготово. Вие сте като ученици, които бащата и майката искат да направят учени, а те не се учат, бягат от училището; мнозина от вас са бягали от това Божествено училище. Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударим през просото“. Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо. Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на земята със зрелостен изпит.
В това свършване седи благото на всекиго.
Неподготвени в тоя свят, ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пътища, докато научите онова, което конете, ралото, камъните и пътищата ви учат – да се подготвите за Царството Христово. Непослушните деца Господ ги туря камъни да трошат, а на послушните дава благородни занятия. Ще кажете: „Тежко е това учение! “ Да, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко; но за прилежните, за трудолюбивите и смирените – то крие богатства. Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха и човекът – посред тях?
към беседата >>
Неподготвени в тоя свят, ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пътища, докато научите онова, което конете, ралото, камъните и пътищата ви учат – да се подготвите за Царството Христово.
Вие сте като ученици, които бащата и майката искат да направят учени, а те не се учат, бягат от училището; мнозина от вас са бягали от това Божествено училище. Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударим през просото“. Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо. Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на земята със зрелостен изпит. В това свършване седи благото на всекиго.
Неподготвени в тоя свят, ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пътища, докато научите онова, което конете, ралото, камъните и пътищата ви учат – да се подготвите за Царството Христово.
Непослушните деца Господ ги туря камъни да трошат, а на послушните дава благородни занятия. Ще кажете: „Тежко е това учение! “ Да, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко; но за прилежните, за трудолюбивите и смирените – то крие богатства. Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха и човекът – посред тях? Това са четири велики положения на живота.
към беседата >>
Непослушните деца Господ ги туря камъни да трошат, а на послушните дава благородни занятия.
Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на глава, ами хайде да го ударим през просото“. Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо. Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на земята със зрелостен изпит. В това свършване седи благото на всекиго. Неподготвени в тоя свят, ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пътища, докато научите онова, което конете, ралото, камъните и пътищата ви учат – да се подготвите за Царството Христово.
Непослушните деца Господ ги туря камъни да трошат, а на послушните дава благородни занятия.
Ще кажете: „Тежко е това учение! “ Да, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко; но за прилежните, за трудолюбивите и смирените – то крие богатства. Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха и човекът – посред тях? Това са четири велики положения на живота. Но ще ми кажете: „Това са неща отвлечени“.
към беседата >>
Ще кажете: „Тежко е това учение!
Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо. Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на земята със зрелостен изпит. В това свършване седи благото на всекиго. Неподготвени в тоя свят, ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пътища, докато научите онова, което конете, ралото, камъните и пътищата ви учат – да се подготвите за Царството Христово. Непослушните деца Господ ги туря камъни да трошат, а на послушните дава благородни занятия.
Ще кажете: „Тежко е това учение!
“ Да, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко; но за прилежните, за трудолюбивите и смирените – то крие богатства. Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха и човекът – посред тях? Това са четири велики положения на живота. Но ще ми кажете: „Това са неща отвлечени“. – Не са отвлечени; това са четири велики истини, които ви показват тесния път – пътя на Божията мисъл.
към беседата >>
“ Да, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко; но за прилежните, за трудолюбивите и смирените – то крие богатства.
Онзи, който иска да научи Божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши Божественото училище на земята със зрелостен изпит. В това свършване седи благото на всекиго. Неподготвени в тоя свят, ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пътища, докато научите онова, което конете, ралото, камъните и пътищата ви учат – да се подготвите за Царството Христово. Непослушните деца Господ ги туря камъни да трошат, а на послушните дава благородни занятия. Ще кажете: „Тежко е това учение!
“ Да, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко; но за прилежните, за трудолюбивите и смирените – то крие богатства.
Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха и човекът – посред тях? Това са четири велики положения на живота. Но ще ми кажете: „Това са неща отвлечени“. – Не са отвлечени; това са четири велики истини, които ви показват тесния път – пътя на Божията мисъл. Той е тесен – вярно; но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам.
към беседата >>
Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха и човекът – посред тях?
В това свършване седи благото на всекиго. Неподготвени в тоя свят, ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пътища, докато научите онова, което конете, ралото, камъните и пътищата ви учат – да се подготвите за Царството Христово. Непослушните деца Господ ги туря камъни да трошат, а на послушните дава благородни занятия. Ще кажете: „Тежко е това учение! “ Да, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко; но за прилежните, за трудолюбивите и смирените – то крие богатства.
Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха и човекът – посред тях?
Това са четири велики положения на живота. Но ще ми кажете: „Това са неща отвлечени“. – Не са отвлечени; това са четири велики истини, които ви показват тесния път – пътя на Божията мисъл. Той е тесен – вярно; но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам. Те лежат извън границите на тоя свят.
към беседата >>
Това са четири велики положения на живота.
Неподготвени в тоя свят, ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пътища, докато научите онова, което конете, ралото, камъните и пътищата ви учат – да се подготвите за Царството Христово. Непослушните деца Господ ги туря камъни да трошат, а на послушните дава благородни занятия. Ще кажете: „Тежко е това учение! “ Да, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко; но за прилежните, за трудолюбивите и смирените – то крие богатства. Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха и човекът – посред тях?
Това са четири велики положения на живота.
Но ще ми кажете: „Това са неща отвлечени“. – Не са отвлечени; това са четири велики истини, които ви показват тесния път – пътя на Божията мисъл. Той е тесен – вярно; но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам. Те лежат извън границите на тоя свят.
към беседата >>
Но ще ми кажете: „Това са неща отвлечени“.
Непослушните деца Господ ги туря камъни да трошат, а на послушните дава благородни занятия. Ще кажете: „Тежко е това учение! “ Да, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко; но за прилежните, за трудолюбивите и смирените – то крие богатства. Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха и човекът – посред тях? Това са четири велики положения на живота.
Но ще ми кажете: „Това са неща отвлечени“.
– Не са отвлечени; това са четири велики истини, които ви показват тесния път – пътя на Божията мисъл. Той е тесен – вярно; но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам. Те лежат извън границите на тоя свят.
към беседата >>
– Не са отвлечени; това са четири велики истини, които ви показват тесния път – пътя на Божията мисъл.
Ще кажете: „Тежко е това учение! “ Да, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко; но за прилежните, за трудолюбивите и смирените – то крие богатства. Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха и човекът – посред тях? Това са четири велики положения на живота. Но ще ми кажете: „Това са неща отвлечени“.
– Не са отвлечени; това са четири велики истини, които ви показват тесния път – пътя на Божията мисъл.
Той е тесен – вярно; но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам. Те лежат извън границите на тоя свят.
към беседата >>
Той е тесен – вярно; но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам.
“ Да, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко; но за прилежните, за трудолюбивите и смирените – то крие богатства. Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха и човекът – посред тях? Това са четири велики положения на живота. Но ще ми кажете: „Това са неща отвлечени“. – Не са отвлечени; това са четири велики истини, които ви показват тесния път – пътя на Божията мисъл.
Той е тесен – вярно; но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам.
Те лежат извън границите на тоя свят.
към беседата >>
Те лежат извън границите на тоя свят.
Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха и човекът – посред тях? Това са четири велики положения на живота. Но ще ми кажете: „Това са неща отвлечени“. – Не са отвлечени; това са четири велики истини, които ви показват тесния път – пътя на Божията мисъл. Той е тесен – вярно; но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам.
Те лежат извън границите на тоя свят.
към беседата >>
Но да се върна на думата „любов“, която хората са обезсолили, извратили; потъпкали са нейната доброта, нейната красота и са развалили нейната звучна хармония дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни.
Но да се върна на думата „любов“, която хората са обезсолили, извратили; потъпкали са нейната доброта, нейната красота и са развалили нейната звучна хармония дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни.
И ние си казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота“. Да, сянка; но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро.
към беседата >>
И ние си казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота“.
Но да се върна на думата „любов“, която хората са обезсолили, извратили; потъпкали са нейната доброта, нейната красота и са развалили нейната звучна хармония дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни.
И ние си казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота“.
Да, сянка; но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро. Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл!
към беседата >>
Да, сянка; но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор.
Но да се върна на думата „любов“, която хората са обезсолили, извратили; потъпкали са нейната доброта, нейната красота и са развалили нейната звучна хармония дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни. И ние си казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота“.
Да, сянка; но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор.
Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро. Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл! “ Вярно, най-голямото щастие, което човек може да добие на земята.
към беседата >>
Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума!
Но да се върна на думата „любов“, която хората са обезсолили, извратили; потъпкали са нейната доброта, нейната красота и са развалили нейната звучна хармония дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни. И ние си казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота“. Да, сянка; но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор.
Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума!
И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро. Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл! “ Вярно, най-голямото щастие, което човек може да добие на земята. И може да го добие, стига да иска да се стреми непреодолимо към това благо.
към беседата >>
И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов.
Но да се върна на думата „любов“, която хората са обезсолили, извратили; потъпкали са нейната доброта, нейната красота и са развалили нейната звучна хармония дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни. И ние си казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота“. Да, сянка; но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума!
И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов.
Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро. Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл! “ Вярно, най-голямото щастие, което човек може да добие на земята. И може да го добие, стига да иска да се стреми непреодолимо към това благо.
към беседата >>
Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро.
Но да се върна на думата „любов“, която хората са обезсолили, извратили; потъпкали са нейната доброта, нейната красота и са развалили нейната звучна хармония дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни. И ние си казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота“. Да, сянка; но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов.
Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро.
Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл! “ Вярно, най-голямото щастие, което човек може да добие на земята. И може да го добие, стига да иска да се стреми непреодолимо към това благо.
към беседата >>
Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл!
И ние си казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота“. Да, сянка; но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро.
Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл!
“ Вярно, най-голямото щастие, което човек може да добие на земята. И може да го добие, стига да иска да се стреми непреодолимо към това благо.
към беседата >>
“ Вярно, най-голямото щастие, което човек може да добие на земята.
Да, сянка; но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро. Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл!
“ Вярно, най-голямото щастие, което човек може да добие на земята.
И може да го добие, стига да иска да се стреми непреодолимо към това благо.
към беседата >>
И може да го добие, стига да иска да се стреми непреодолимо към това благо.
Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро. Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл! “ Вярно, най-голямото щастие, което човек може да добие на земята.
И може да го добие, стига да иска да се стреми непреодолимо към това благо.
към беседата >>
Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпението в живота – всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост – ще намерите истината.
Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпението в живота – всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост – ще намерите истината.
С вашето нетърпение и лоши мисли създавате една тежка атмосфера във вашата къща. Жената недоволна, защото мъжът взимал 150 лева; това иска, онова иска – желания, желания, желания; а кой ще работи заради вас, кой друг ще ви ги достави, а не вие сами? Например, ако всички поискат да имат пълни хамбари, без да работят, отде ще ги вземат? Благата се добиват мъчно – с труд. Затуй трябва да бъдем доволни от онова, което Бог, в Своята велика Мъдрост, е благоволил да ни даде.
към беседата >>
С вашето нетърпение и лоши мисли създавате една тежка атмосфера във вашата къща.
Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпението в живота – всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост – ще намерите истината.
С вашето нетърпение и лоши мисли създавате една тежка атмосфера във вашата къща.
Жената недоволна, защото мъжът взимал 150 лева; това иска, онова иска – желания, желания, желания; а кой ще работи заради вас, кой друг ще ви ги достави, а не вие сами? Например, ако всички поискат да имат пълни хамбари, без да работят, отде ще ги вземат? Благата се добиват мъчно – с труд. Затуй трябва да бъдем доволни от онова, което Бог, в Своята велика Мъдрост, е благоволил да ни даде.
към беседата >>
Жената недоволна, защото мъжът взимал 150 лева; това иска, онова иска – желания, желания, желания; а кой ще работи заради вас, кой друг ще ви ги достави, а не вие сами?
Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпението в живота – всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост – ще намерите истината. С вашето нетърпение и лоши мисли създавате една тежка атмосфера във вашата къща.
Жената недоволна, защото мъжът взимал 150 лева; това иска, онова иска – желания, желания, желания; а кой ще работи заради вас, кой друг ще ви ги достави, а не вие сами?
Например, ако всички поискат да имат пълни хамбари, без да работят, отде ще ги вземат? Благата се добиват мъчно – с труд. Затуй трябва да бъдем доволни от онова, което Бог, в Своята велика Мъдрост, е благоволил да ни даде.
към беседата >>
Например, ако всички поискат да имат пълни хамбари, без да работят, отде ще ги вземат?
Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпението в живота – всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост – ще намерите истината. С вашето нетърпение и лоши мисли създавате една тежка атмосфера във вашата къща. Жената недоволна, защото мъжът взимал 150 лева; това иска, онова иска – желания, желания, желания; а кой ще работи заради вас, кой друг ще ви ги достави, а не вие сами?
Например, ако всички поискат да имат пълни хамбари, без да работят, отде ще ги вземат?
Благата се добиват мъчно – с труд. Затуй трябва да бъдем доволни от онова, което Бог, в Своята велика Мъдрост, е благоволил да ни даде.
към беседата >>
Благата се добиват мъчно – с труд.
Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпението в живота – всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост – ще намерите истината. С вашето нетърпение и лоши мисли създавате една тежка атмосфера във вашата къща. Жената недоволна, защото мъжът взимал 150 лева; това иска, онова иска – желания, желания, желания; а кой ще работи заради вас, кой друг ще ви ги достави, а не вие сами? Например, ако всички поискат да имат пълни хамбари, без да работят, отде ще ги вземат?
Благата се добиват мъчно – с труд.
Затуй трябва да бъдем доволни от онова, което Бог, в Своята велика Мъдрост, е благоволил да ни даде.
към беседата >>
Затуй трябва да бъдем доволни от онова, което Бог, в Своята велика Мъдрост, е благоволил да ни даде.
Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпението в живота – всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост – ще намерите истината. С вашето нетърпение и лоши мисли създавате една тежка атмосфера във вашата къща. Жената недоволна, защото мъжът взимал 150 лева; това иска, онова иска – желания, желания, желания; а кой ще работи заради вас, кой друг ще ви ги достави, а не вие сами? Например, ако всички поискат да имат пълни хамбари, без да работят, отде ще ги вземат? Благата се добиват мъчно – с труд.
Затуй трябва да бъдем доволни от онова, което Бог, в Своята велика Мъдрост, е благоволил да ни даде.
към беседата >>
Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети.
Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети.
Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога. Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа: всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички.
към беседата >>
Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест.
Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети.
Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест.
Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога. Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа: всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички.
към беседата >>
Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога.
Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест.
Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога.
Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа: всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички.
към беседата >>
Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа: всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички.
Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога.
Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа: всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички.
към беседата >>
Вие търсите Господа – къде?
Вие търсите Господа – къде?
Той е у вас, във вашия ум, във вашето сърце, Той се проявява в тия две дарби. Слушайте добре ума си и сърцето си – чрез тях Господ ви говори. Ама някои ще ви проповядват, че умът и сърцето са развалени. Не е право. Ако нашият ум и нашето сърце бяха развалени, с какво ще познаем Господа?
към беседата >>
Той е у вас, във вашия ум, във вашето сърце, Той се проявява в тия две дарби.
Вие търсите Господа – къде?
Той е у вас, във вашия ум, във вашето сърце, Той се проявява в тия две дарби.
Слушайте добре ума си и сърцето си – чрез тях Господ ви говори. Ама някои ще ви проповядват, че умът и сърцето са развалени. Не е право. Ако нашият ум и нашето сърце бяха развалени, с какво ще познаем Господа? Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено.
към беседата >>
Слушайте добре ума си и сърцето си – чрез тях Господ ви говори.
Вие търсите Господа – къде? Той е у вас, във вашия ум, във вашето сърце, Той се проявява в тия две дарби.
Слушайте добре ума си и сърцето си – чрез тях Господ ви говори.
Ама някои ще ви проповядват, че умът и сърцето са развалени. Не е право. Ако нашият ум и нашето сърце бяха развалени, с какво ще познаем Господа? Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено. И аз ви питам: ако не вярвате на своя ум и на своето сърце, на кого ще вярвате?
към беседата >>
Ама някои ще ви проповядват, че умът и сърцето са развалени.
Вие търсите Господа – къде? Той е у вас, във вашия ум, във вашето сърце, Той се проявява в тия две дарби. Слушайте добре ума си и сърцето си – чрез тях Господ ви говори.
Ама някои ще ви проповядват, че умът и сърцето са развалени.
Не е право. Ако нашият ум и нашето сърце бяха развалени, с какво ще познаем Господа? Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено. И аз ви питам: ако не вярвате на своя ум и на своето сърце, на кого ще вярвате? Ако вашият ум и вашето сърце са развалени като моето, защо ще вярвам във вас?
към беседата >>
Не е право.
Вие търсите Господа – къде? Той е у вас, във вашия ум, във вашето сърце, Той се проявява в тия две дарби. Слушайте добре ума си и сърцето си – чрез тях Господ ви говори. Ама някои ще ви проповядват, че умът и сърцето са развалени.
Не е право.
Ако нашият ум и нашето сърце бяха развалени, с какво ще познаем Господа? Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено. И аз ви питам: ако не вярвате на своя ум и на своето сърце, на кого ще вярвате? Ако вашият ум и вашето сърце са развалени като моето, защо ще вярвам във вас? В кого трябва да вярваме?
към беседата >>
Ако нашият ум и нашето сърце бяха развалени, с какво ще познаем Господа?
Вие търсите Господа – къде? Той е у вас, във вашия ум, във вашето сърце, Той се проявява в тия две дарби. Слушайте добре ума си и сърцето си – чрез тях Господ ви говори. Ама някои ще ви проповядват, че умът и сърцето са развалени. Не е право.
Ако нашият ум и нашето сърце бяха развалени, с какво ще познаем Господа?
Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено. И аз ви питам: ако не вярвате на своя ум и на своето сърце, на кого ще вярвате? Ако вашият ум и вашето сърце са развалени като моето, защо ще вярвам във вас? В кого трябва да вярваме? В Господа, Който живее в нас.
към беседата >>
Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено.
Той е у вас, във вашия ум, във вашето сърце, Той се проявява в тия две дарби. Слушайте добре ума си и сърцето си – чрез тях Господ ви говори. Ама някои ще ви проповядват, че умът и сърцето са развалени. Не е право. Ако нашият ум и нашето сърце бяха развалени, с какво ще познаем Господа?
Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено.
И аз ви питам: ако не вярвате на своя ум и на своето сърце, на кого ще вярвате? Ако вашият ум и вашето сърце са развалени като моето, защо ще вярвам във вас? В кого трябва да вярваме? В Господа, Който живее в нас. И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат.
към беседата >>
И аз ви питам: ако не вярвате на своя ум и на своето сърце, на кого ще вярвате?
Слушайте добре ума си и сърцето си – чрез тях Господ ви говори. Ама някои ще ви проповядват, че умът и сърцето са развалени. Не е право. Ако нашият ум и нашето сърце бяха развалени, с какво ще познаем Господа? Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено.
И аз ви питам: ако не вярвате на своя ум и на своето сърце, на кого ще вярвате?
Ако вашият ум и вашето сърце са развалени като моето, защо ще вярвам във вас? В кого трябва да вярваме? В Господа, Който живее в нас. И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат. Който не вярва в Господа, Който живее в него, не може да вярва на другите хора.
към беседата >>
Ако вашият ум и вашето сърце са развалени като моето, защо ще вярвам във вас?
Ама някои ще ви проповядват, че умът и сърцето са развалени. Не е право. Ако нашият ум и нашето сърце бяха развалени, с какво ще познаем Господа? Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено. И аз ви питам: ако не вярвате на своя ум и на своето сърце, на кого ще вярвате?
Ако вашият ум и вашето сърце са развалени като моето, защо ще вярвам във вас?
В кого трябва да вярваме? В Господа, Който живее в нас. И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат. Който не вярва в Господа, Който живее в него, не може да вярва на другите хора. И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу.
към беседата >>
В кого трябва да вярваме?
Не е право. Ако нашият ум и нашето сърце бяха развалени, с какво ще познаем Господа? Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено. И аз ви питам: ако не вярвате на своя ум и на своето сърце, на кого ще вярвате? Ако вашият ум и вашето сърце са развалени като моето, защо ще вярвам във вас?
В кого трябва да вярваме?
В Господа, Който живее в нас. И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат. Който не вярва в Господа, Който живее в него, не може да вярва на другите хора. И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу. Затуй Господ казва да обичаме ближните си.
към беседата >>
В Господа, Който живее в нас.
Ако нашият ум и нашето сърце бяха развалени, с какво ще познаем Господа? Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено. И аз ви питам: ако не вярвате на своя ум и на своето сърце, на кого ще вярвате? Ако вашият ум и вашето сърце са развалени като моето, защо ще вярвам във вас? В кого трябва да вярваме?
В Господа, Който живее в нас.
И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат. Който не вярва в Господа, Който живее в него, не може да вярва на другите хора. И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу. Затуй Господ казва да обичаме ближните си. А вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на кръста.
към беседата >>
И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат.
Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено. И аз ви питам: ако не вярвате на своя ум и на своето сърце, на кого ще вярвате? Ако вашият ум и вашето сърце са развалени като моето, защо ще вярвам във вас? В кого трябва да вярваме? В Господа, Който живее в нас.
И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат.
Който не вярва в Господа, Който живее в него, не може да вярва на другите хора. И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу. Затуй Господ казва да обичаме ближните си. А вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на кръста. Не е вашият Господ на Небето; вие сте Го приковали.
към беседата >>
Който не вярва в Господа, Който живее в него, не може да вярва на другите хора.
И аз ви питам: ако не вярвате на своя ум и на своето сърце, на кого ще вярвате? Ако вашият ум и вашето сърце са развалени като моето, защо ще вярвам във вас? В кого трябва да вярваме? В Господа, Който живее в нас. И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат.
Който не вярва в Господа, Който живее в него, не може да вярва на другите хора.
И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу. Затуй Господ казва да обичаме ближните си. А вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на кръста. Не е вашият Господ на Небето; вие сте Го приковали. Че туй е истина, четете Евангелието.
към беседата >>
И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу.
Ако вашият ум и вашето сърце са развалени като моето, защо ще вярвам във вас? В кого трябва да вярваме? В Господа, Който живее в нас. И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат. Който не вярва в Господа, Който живее в него, не може да вярва на другите хора.
И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу.
Затуй Господ казва да обичаме ближните си. А вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на кръста. Не е вашият Господ на Небето; вие сте Го приковали. Че туй е истина, четете Евангелието. Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – търпение и благосклонност.
към беседата >>
Затуй Господ казва да обичаме ближните си.
В кого трябва да вярваме? В Господа, Който живее в нас. И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат. Който не вярва в Господа, Който живее в него, не може да вярва на другите хора. И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу.
Затуй Господ казва да обичаме ближните си.
А вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на кръста. Не е вашият Господ на Небето; вие сте Го приковали. Че туй е истина, четете Евангелието. Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – търпение и благосклонност. Тогава ще дойде вашето освобождение.
към беседата >>
А вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на кръста.
В Господа, Който живее в нас. И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат. Който не вярва в Господа, Който живее в него, не може да вярва на другите хора. И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу. Затуй Господ казва да обичаме ближните си.
А вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на кръста.
Не е вашият Господ на Небето; вие сте Го приковали. Че туй е истина, четете Евангелието. Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – търпение и благосклонност. Тогава ще дойде вашето освобождение. Ще кажете: „Това е мъчна работа“.
към беседата >>
Думата „любов“ е станала много прозаична в устата на хората; дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв смисъл.
Думата „любов“ е станала много прозаична в устата на хората; дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв смисъл.
Когато някоя дума изгуби своя смисъл, избезсолява, а всичко онова, което се избезсолява, няма в себе си сила и, вследствие на това, в него настъпва упадък. В органическия свят, когато известна храна влезе в стомаха и не може да реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лекарите наричат „мъчно храносмилане“ и което, от своя страна, произвежда известна неприятност на самото тяло. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на умствения живот: когато ни се представи една мисъл, която не може да реагира върху нашия мозък, и умът ни не може да я възприеме, образува се и у нас същото състояние. Тъй става и с човешкото сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може да реагира върху него, а сърцето, вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние.
към беседата >>
Не е вашият Господ на Небето; вие сте Го приковали.
И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат. Който не вярва в Господа, Който живее в него, не може да вярва на другите хора. И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу. Затуй Господ казва да обичаме ближните си. А вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на кръста.
Не е вашият Господ на Небето; вие сте Го приковали.
Че туй е истина, четете Евангелието. Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – търпение и благосклонност. Тогава ще дойде вашето освобождение. Ще кажете: „Това е мъчна работа“. Не е мъчна.
към беседата >>
Когато някоя дума изгуби своя смисъл, избезсолява, а всичко онова, което се избезсолява, няма в себе си сила и, вследствие на това, в него настъпва упадък.
Думата „любов“ е станала много прозаична в устата на хората; дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв смисъл.
Когато някоя дума изгуби своя смисъл, избезсолява, а всичко онова, което се избезсолява, няма в себе си сила и, вследствие на това, в него настъпва упадък.
В органическия свят, когато известна храна влезе в стомаха и не може да реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лекарите наричат „мъчно храносмилане“ и което, от своя страна, произвежда известна неприятност на самото тяло. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на умствения живот: когато ни се представи една мисъл, която не може да реагира върху нашия мозък, и умът ни не може да я възприеме, образува се и у нас същото състояние. Тъй става и с човешкото сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може да реагира върху него, а сърцето, вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние.
към беседата >>
Че туй е истина, четете Евангелието.
Който не вярва в Господа, Който живее в него, не може да вярва на другите хора. И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу. Затуй Господ казва да обичаме ближните си. А вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на кръста. Не е вашият Господ на Небето; вие сте Го приковали.
Че туй е истина, четете Евангелието.
Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – търпение и благосклонност. Тогава ще дойде вашето освобождение. Ще кажете: „Това е мъчна работа“. Не е мъчна. Не се бойте.
към беседата >>
В органическия свят, когато известна храна влезе в стомаха и не може да реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лекарите наричат „мъчно храносмилане“ и което, от своя страна, произвежда известна неприятност на самото тяло.
Думата „любов“ е станала много прозаична в устата на хората; дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв смисъл. Когато някоя дума изгуби своя смисъл, избезсолява, а всичко онова, което се избезсолява, няма в себе си сила и, вследствие на това, в него настъпва упадък.
В органическия свят, когато известна храна влезе в стомаха и не може да реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лекарите наричат „мъчно храносмилане“ и което, от своя страна, произвежда известна неприятност на самото тяло.
Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на умствения живот: когато ни се представи една мисъл, която не може да реагира върху нашия мозък, и умът ни не може да я възприеме, образува се и у нас същото състояние. Тъй става и с човешкото сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може да реагира върху него, а сърцето, вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние.
към беседата >>
Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – търпение и благосклонност.
И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу. Затуй Господ казва да обичаме ближните си. А вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на кръста. Не е вашият Господ на Небето; вие сте Го приковали. Че туй е истина, четете Евангелието.
Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – търпение и благосклонност.
Тогава ще дойде вашето освобождение. Ще кажете: „Това е мъчна работа“. Не е мъчна. Не се бойте. Да те приковат на кръста е приятна работа.
към беседата >>
Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на умствения живот: когато ни се представи една мисъл, която не може да реагира върху нашия мозък, и умът ни не може да я възприеме, образува се и у нас същото състояние.
Думата „любов“ е станала много прозаична в устата на хората; дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв смисъл. Когато някоя дума изгуби своя смисъл, избезсолява, а всичко онова, което се избезсолява, няма в себе си сила и, вследствие на това, в него настъпва упадък. В органическия свят, когато известна храна влезе в стомаха и не може да реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лекарите наричат „мъчно храносмилане“ и което, от своя страна, произвежда известна неприятност на самото тяло.
Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на умствения живот: когато ни се представи една мисъл, която не може да реагира върху нашия мозък, и умът ни не може да я възприеме, образува се и у нас същото състояние.
Тъй става и с човешкото сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може да реагира върху него, а сърцето, вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние.
към беседата >>
Тогава ще дойде вашето освобождение.
Затуй Господ казва да обичаме ближните си. А вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на кръста. Не е вашият Господ на Небето; вие сте Го приковали. Че туй е истина, четете Евангелието. Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – търпение и благосклонност.
Тогава ще дойде вашето освобождение.
Ще кажете: „Това е мъчна работа“. Не е мъчна. Не се бойте. Да те приковат на кръста е приятна работа. Господ хиляди години търпи приковаването.
към беседата >>
Тъй става и с човешкото сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може да реагира върху него, а сърцето, вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние.
Думата „любов“ е станала много прозаична в устата на хората; дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв смисъл. Когато някоя дума изгуби своя смисъл, избезсолява, а всичко онова, което се избезсолява, няма в себе си сила и, вследствие на това, в него настъпва упадък. В органическия свят, когато известна храна влезе в стомаха и не може да реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лекарите наричат „мъчно храносмилане“ и което, от своя страна, произвежда известна неприятност на самото тяло. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на умствения живот: когато ни се представи една мисъл, която не може да реагира върху нашия мозък, и умът ни не може да я възприеме, образува се и у нас същото състояние.
Тъй става и с човешкото сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може да реагира върху него, а сърцето, вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние.
към беседата >>
Ще кажете: „Това е мъчна работа“.
А вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на кръста. Не е вашият Господ на Небето; вие сте Го приковали. Че туй е истина, четете Евангелието. Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – търпение и благосклонност. Тогава ще дойде вашето освобождение.
Ще кажете: „Това е мъчна работа“.
Не е мъчна. Не се бойте. Да те приковат на кръста е приятна работа. Господ хиляди години търпи приковаването. „Да не пострадаме?
към беседата >>
Човешкото естество има трояко разбиране върху нещата.
Човешкото естество има трояко разбиране върху нещата.
Вземете един плод, ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашите очи; ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ѝ страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна форма и цвят, известно понятие за нея. След като вашите очи свършат този процес, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз. Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат ябълката, и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е вкусна“. Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората. Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия и т.н.
към беседата >>
Не е мъчна.
Не е вашият Господ на Небето; вие сте Го приковали. Че туй е истина, четете Евангелието. Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – търпение и благосклонност. Тогава ще дойде вашето освобождение. Ще кажете: „Това е мъчна работа“.
Не е мъчна.
Не се бойте. Да те приковат на кръста е приятна работа. Господ хиляди години търпи приковаването. „Да не пострадаме? “ – Няма да пострадате.
към беседата >>
Вземете един плод, ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашите очи; ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ѝ страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна форма и цвят, известно понятие за нея.
Човешкото естество има трояко разбиране върху нещата.
Вземете един плод, ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашите очи; ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ѝ страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна форма и цвят, известно понятие за нея.
След като вашите очи свършат този процес, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз. Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат ябълката, и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е вкусна“. Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората. Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия и т.н. Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта.
към беседата >>
Не се бойте.
Че туй е истина, четете Евангелието. Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – търпение и благосклонност. Тогава ще дойде вашето освобождение. Ще кажете: „Това е мъчна работа“. Не е мъчна.
Не се бойте.
Да те приковат на кръста е приятна работа. Господ хиляди години търпи приковаването. „Да не пострадаме? “ – Няма да пострадате. Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в училището ни.
към беседата >>
След като вашите очи свършат този процес, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз.
Човешкото естество има трояко разбиране върху нещата. Вземете един плод, ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашите очи; ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ѝ страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна форма и цвят, известно понятие за нея.
След като вашите очи свършат този процес, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз.
Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат ябълката, и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е вкусна“. Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората. Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия и т.н. Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта. За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н.
към беседата >>
Да те приковат на кръста е приятна работа.
Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – търпение и благосклонност. Тогава ще дойде вашето освобождение. Ще кажете: „Това е мъчна работа“. Не е мъчна. Не се бойте.
Да те приковат на кръста е приятна работа.
Господ хиляди години търпи приковаването. „Да не пострадаме? “ – Няма да пострадате. Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в училището ни. Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания: те са пратени от Него.
към беседата >>
Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат ябълката, и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е вкусна“.
Човешкото естество има трояко разбиране върху нещата. Вземете един плод, ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашите очи; ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ѝ страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна форма и цвят, известно понятие за нея. След като вашите очи свършат този процес, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз.
Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат ябълката, и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е вкусна“.
Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората. Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия и т.н. Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта. За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н. Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място.
към беседата >>
Господ хиляди години търпи приковаването.
Тогава ще дойде вашето освобождение. Ще кажете: „Това е мъчна работа“. Не е мъчна. Не се бойте. Да те приковат на кръста е приятна работа.
Господ хиляди години търпи приковаването.
„Да не пострадаме? “ – Няма да пострадате. Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в училището ни. Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания: те са пратени от Него. И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях.
към беседата >>
Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората.
Човешкото естество има трояко разбиране върху нещата. Вземете един плод, ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашите очи; ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ѝ страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна форма и цвят, известно понятие за нея. След като вашите очи свършат този процес, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз. Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат ябълката, и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е вкусна“.
Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората.
Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия и т.н. Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта. За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н. Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място. Следователно, когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма.
към беседата >>
„Да не пострадаме?
Ще кажете: „Това е мъчна работа“. Не е мъчна. Не се бойте. Да те приковат на кръста е приятна работа. Господ хиляди години търпи приковаването.
„Да не пострадаме?
“ – Няма да пострадате. Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в училището ни. Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания: те са пратени от Него. И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях. Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов?
към беседата >>
Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия и т.н.
Човешкото естество има трояко разбиране върху нещата. Вземете един плод, ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашите очи; ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ѝ страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна форма и цвят, известно понятие за нея. След като вашите очи свършат този процес, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз. Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат ябълката, и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е вкусна“. Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората.
Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия и т.н.
Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта. За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н. Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място. Следователно, когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма. Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем.
към беседата >>
“ – Няма да пострадате.
Не е мъчна. Не се бойте. Да те приковат на кръста е приятна работа. Господ хиляди години търпи приковаването. „Да не пострадаме?
“ – Няма да пострадате.
Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в училището ни. Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания: те са пратени от Него. И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях. Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов? Бихте ли Го обичали днес, ако искаше и би живял като цар?
към беседата >>
Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта.
Вземете един плод, ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашите очи; ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ѝ страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна форма и цвят, известно понятие за нея. След като вашите очи свършат този процес, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз. Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат ябълката, и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е вкусна“. Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората. Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия и т.н.
Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта.
За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н. Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място. Следователно, когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма. Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем. Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му.
към беседата >>
Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в училището ни.
Не се бойте. Да те приковат на кръста е приятна работа. Господ хиляди години търпи приковаването. „Да не пострадаме? “ – Няма да пострадате.
Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в училището ни.
Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания: те са пратени от Него. И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях. Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов? Бихте ли Го обичали днес, ако искаше и би живял като цар? Вие Го обичате, защото бе прикован на кръста за нашето спасение.
към беседата >>
За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н.
След като вашите очи свършат този процес, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз. Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат ябълката, и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е вкусна“. Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората. Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия и т.н. Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта.
За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н.
Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място. Следователно, когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма. Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем. Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му. Но преди растенето на зъбите става известен процес – детето боледува.
към беседата >>
Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания: те са пратени от Него.
Да те приковат на кръста е приятна работа. Господ хиляди години търпи приковаването. „Да не пострадаме? “ – Няма да пострадате. Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в училището ни.
Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания: те са пратени от Него.
И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях. Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов? Бихте ли Го обичали днес, ако искаше и би живял като цар? Вие Го обичате, защото бе прикован на кръста за нашето спасение.
към беседата >>
Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място.
Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат ябълката, и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е вкусна“. Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората. Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия и т.н. Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта. За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н.
Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място.
Следователно, когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма. Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем. Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му. Но преди растенето на зъбите става известен процес – детето боледува. И тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава.
към беседата >>
И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях.
Господ хиляди години търпи приковаването. „Да не пострадаме? “ – Няма да пострадате. Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в училището ни. Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания: те са пратени от Него.
И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях.
Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов? Бихте ли Го обичали днес, ако искаше и би живял като цар? Вие Го обичате, защото бе прикован на кръста за нашето спасение.
към беседата >>
Следователно, когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма.
Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората. Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия и т.н. Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта. За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н. Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място.
Следователно, когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма.
Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем. Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му. Но преди растенето на зъбите става известен процес – детето боледува. И тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава. И в човешкия живот се явява също такова състояние – когато му дадат твърда храна, Любовта, той преминава през процеса на страданията.
към беседата >>
Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов?
„Да не пострадаме? “ – Няма да пострадате. Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в училището ни. Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания: те са пратени от Него. И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях.
Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов?
Бихте ли Го обичали днес, ако искаше и би живял като цар? Вие Го обичате, защото бе прикован на кръста за нашето спасение.
към беседата >>
Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем.
Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия и т.н. Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта. За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н. Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място. Следователно, когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма.
Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем.
Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му. Но преди растенето на зъбите става известен процес – детето боледува. И тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава. И в човешкия живот се явява също такова състояние – когато му дадат твърда храна, Любовта, той преминава през процеса на страданията. Следователно, когато казваме: „Страданията са необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минем, да израснат нашите зъби, за да можем да се нахраним с тази твърда храна.
към беседата >>
Бихте ли Го обичали днес, ако искаше и би живял като цар?
“ – Няма да пострадате. Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в училището ни. Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания: те са пратени от Него. И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях. Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов?
Бихте ли Го обичали днес, ако искаше и би живял като цар?
Вие Го обичате, защото бе прикован на кръста за нашето спасение.
към беседата >>
Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му.
Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта. За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н. Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място. Следователно, когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма. Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем.
Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му.
Но преди растенето на зъбите става известен процес – детето боледува. И тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава. И в човешкия живот се явява също такова състояние – когато му дадат твърда храна, Любовта, той преминава през процеса на страданията. Следователно, когато казваме: „Страданията са необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минем, да израснат нашите зъби, за да можем да се нахраним с тази твърда храна. Какви са тия зъби – после мога да ви ги изтълкувам; но сега ви казвам, че щом почнат вашите страдания в света, то е признак, че са почнали да ви никнат зъби.
към беседата >>
Вие Го обичате, защото бе прикован на кръста за нашето спасение.
Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в училището ни. Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания: те са пратени от Него. И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях. Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов? Бихте ли Го обичали днес, ако искаше и би живял като цар?
Вие Го обичате, защото бе прикован на кръста за нашето спасение.
към беседата >>
4.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
– Ами че докато не бъде зелен, може ли да узрее?
Някои искат да имат добро общество, да са заобиколени с добри хора. Йосиф, като чужденец, живееше между чужди хора, но той съумя със своето сърце и със своя ум да направи от тези хора добри приятели. Ама казват някои: „Хората са грешни“. – От тия грешници именно си създайте приятели: в тях има благородни души. Съвременният християнин казва: „Той не е вярващ, той е още зелен“.
– Ами че докато не бъде зелен, може ли да узрее?
Нещата, които изникват от земята, първо са зелени, не узряват веднага. Зеленината е процес, чрез който се изсмукват соковете, и когато се наберат, почва зреенето. „Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че си зелен; той не те обижда; ако си благороден човек, с труд, един ден ще узрееш. Който не е зелен, не може да узрее. Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма процес на развитие.
към беседата >>
Нещата, които изникват от земята, първо са зелени, не узряват веднага.
Йосиф, като чужденец, живееше между чужди хора, но той съумя със своето сърце и със своя ум да направи от тези хора добри приятели. Ама казват някои: „Хората са грешни“. – От тия грешници именно си създайте приятели: в тях има благородни души. Съвременният християнин казва: „Той не е вярващ, той е още зелен“. – Ами че докато не бъде зелен, може ли да узрее?
Нещата, които изникват от земята, първо са зелени, не узряват веднага.
Зеленината е процес, чрез който се изсмукват соковете, и когато се наберат, почва зреенето. „Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че си зелен; той не те обижда; ако си благороден човек, с труд, един ден ще узрееш. Който не е зелен, не може да узрее. Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма процес на развитие. Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато.
към беседата >>
Зеленината е процес, чрез който се изсмукват соковете, и когато се наберат, почва зреенето.
Ама казват някои: „Хората са грешни“. – От тия грешници именно си създайте приятели: в тях има благородни души. Съвременният християнин казва: „Той не е вярващ, той е още зелен“. – Ами че докато не бъде зелен, може ли да узрее? Нещата, които изникват от земята, първо са зелени, не узряват веднага.
Зеленината е процес, чрез който се изсмукват соковете, и когато се наберат, почва зреенето.
„Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че си зелен; той не те обижда; ако си благороден човек, с труд, един ден ще узрееш. Който не е зелен, не може да узрее. Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма процес на развитие. Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато. Всички обичат парите – узряването.
към беседата >>
„Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че си зелен; той не те обижда; ако си благороден човек, с труд, един ден ще узрееш.
– От тия грешници именно си създайте приятели: в тях има благородни души. Съвременният християнин казва: „Той не е вярващ, той е още зелен“. – Ами че докато не бъде зелен, може ли да узрее? Нещата, които изникват от земята, първо са зелени, не узряват веднага. Зеленината е процес, чрез който се изсмукват соковете, и когато се наберат, почва зреенето.
„Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че си зелен; той не те обижда; ако си благороден човек, с труд, един ден ще узрееш.
Който не е зелен, не може да узрее. Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма процес на развитие. Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато. Всички обичат парите – узряването. Има някои хора, които не са узрели.
към беседата >>
Който не е зелен, не може да узрее.
Съвременният християнин казва: „Той не е вярващ, той е още зелен“. – Ами че докато не бъде зелен, може ли да узрее? Нещата, които изникват от земята, първо са зелени, не узряват веднага. Зеленината е процес, чрез който се изсмукват соковете, и когато се наберат, почва зреенето. „Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че си зелен; той не те обижда; ако си благороден човек, с труд, един ден ще узрееш.
Който не е зелен, не може да узрее.
Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма процес на развитие. Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато. Всички обичат парите – узряването. Има някои хора, които не са узрели. Парите знаете ли какво са?
към беседата >>
Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма процес на развитие.
– Ами че докато не бъде зелен, може ли да узрее? Нещата, които изникват от земята, първо са зелени, не узряват веднага. Зеленината е процес, чрез който се изсмукват соковете, и когато се наберат, почва зреенето. „Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че си зелен; той не те обижда; ако си благороден човек, с труд, един ден ще узрееш. Който не е зелен, не може да узрее.
Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма процес на развитие.
Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато. Всички обичат парите – узряването. Има някои хора, които не са узрели. Парите знаете ли какво са? Да сте узрели.
към беседата >>
Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато.
Нещата, които изникват от земята, първо са зелени, не узряват веднага. Зеленината е процес, чрез който се изсмукват соковете, и когато се наберат, почва зреенето. „Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че си зелен; той не те обижда; ако си благороден човек, с труд, един ден ще узрееш. Който не е зелен, не може да узрее. Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма процес на развитие.
Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато.
Всички обичат парите – узряването. Има някои хора, които не са узрели. Парите знаете ли какво са? Да сте узрели. Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие.
към беседата >>
Всички обичат парите – узряването.
Зеленината е процес, чрез който се изсмукват соковете, и когато се наберат, почва зреенето. „Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че си зелен; той не те обижда; ако си благороден човек, с труд, един ден ще узрееш. Който не е зелен, не може да узрее. Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма процес на развитие. Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато.
Всички обичат парите – узряването.
Има някои хора, които не са узрели. Парите знаете ли какво са? Да сте узрели. Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие. Той е необходим, докогато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце.
към беседата >>
Има някои хора, които не са узрели.
„Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че си зелен; той не те обижда; ако си благороден човек, с труд, един ден ще узрееш. Който не е зелен, не може да узрее. Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма процес на развитие. Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато. Всички обичат парите – узряването.
Има някои хора, които не са узрели.
Парите знаете ли какво са? Да сте узрели. Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие. Той е необходим, докогато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце. Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят.
към беседата >>
Често в живота си задаваме въпроса: защо по някой път ни се случват нещастия?
Често в живота си задаваме въпроса: защо по някой път ни се случват нещастия?
Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения от настоящето или от миналото, и търсят причината за това. Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си. Разбира се, те изтълкували сънищата, че той е бил с тайни замисли и задни цели, и за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат. И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя. Така те при първия удобен случай го хващат и продават на исмаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер.
към беседата >>
Парите знаете ли какво са?
Който не е зелен, не може да узрее. Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма процес на развитие. Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато. Всички обичат парите – узряването. Има някои хора, които не са узрели.
Парите знаете ли какво са?
Да сте узрели. Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие. Той е необходим, докогато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце. Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят. Тогава ще се яви Господ.
към беседата >>
Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения от настоящето или от миналото, и търсят причината за това.
Често в живота си задаваме въпроса: защо по някой път ни се случват нещастия?
Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения от настоящето или от миналото, и търсят причината за това.
Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си. Разбира се, те изтълкували сънищата, че той е бил с тайни замисли и задни цели, и за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат. И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя. Така те при първия удобен случай го хващат и продават на исмаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер. Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека.
към беседата >>
Да сте узрели.
Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма процес на развитие. Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато. Всички обичат парите – узряването. Има някои хора, които не са узрели. Парите знаете ли какво са?
Да сте узрели.
Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие. Той е необходим, докогато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце. Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят. Тогава ще се яви Господ. Когато сте още зелени, той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему.
към беседата >>
Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си.
Често в живота си задаваме въпроса: защо по някой път ни се случват нещастия? Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения от настоящето или от миналото, и търсят причината за това.
Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си.
Разбира се, те изтълкували сънищата, че той е бил с тайни замисли и задни цели, и за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат. И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя. Така те при първия удобен случай го хващат и продават на исмаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер. Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните.
към беседата >>
Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие.
Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато. Всички обичат парите – узряването. Има някои хора, които не са узрели. Парите знаете ли какво са? Да сте узрели.
Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие.
Той е необходим, докогато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце. Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят. Тогава ще се яви Господ. Когато сте още зелени, той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему. Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни.
към беседата >>
Разбира се, те изтълкували сънищата, че той е бил с тайни замисли и задни цели, и за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат.
Често в живота си задаваме въпроса: защо по някой път ни се случват нещастия? Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения от настоящето или от миналото, и търсят причината за това. Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си.
Разбира се, те изтълкували сънищата, че той е бил с тайни замисли и задни цели, и за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат.
И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя. Така те при първия удобен случай го хващат и продават на исмаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер. Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом.
към беседата >>
Той е необходим, докогато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце.
Всички обичат парите – узряването. Има някои хора, които не са узрели. Парите знаете ли какво са? Да сте узрели. Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие.
Той е необходим, докогато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце.
Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят. Тогава ще се яви Господ. Когато сте още зелени, той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему. Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни. Тогава истината ще ви бъде венец на главата, а снопите на нивата ще ви се поклонят, и слънцето и луната и единадесетте звезди на Небето ще ви поздравят.
към беседата >>
И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя.
Често в живота си задаваме въпроса: защо по някой път ни се случват нещастия? Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения от настоящето или от миналото, и търсят причината за това. Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си. Разбира се, те изтълкували сънищата, че той е бил с тайни замисли и задни цели, и за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат.
И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя.
Така те при първия удобен случай го хващат и продават на исмаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер. Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом. Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“.
към беседата >>
Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят.
Има някои хора, които не са узрели. Парите знаете ли какво са? Да сте узрели. Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие. Той е необходим, докогато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце.
Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят.
Тогава ще се яви Господ. Когато сте още зелени, той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему. Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни. Тогава истината ще ви бъде венец на главата, а снопите на нивата ще ви се поклонят, и слънцето и луната и единадесетте звезди на Небето ще ви поздравят. И ще разберете тогава дълбокия смисъл на земния живот.
към беседата >>
Така те при първия удобен случай го хващат и продават на исмаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер.
Често в живота си задаваме въпроса: защо по някой път ни се случват нещастия? Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения от настоящето или от миналото, и търсят причината за това. Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си. Разбира се, те изтълкували сънищата, че той е бил с тайни замисли и задни цели, и за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат. И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя.
Така те при първия удобен случай го хващат и продават на исмаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер.
Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом. Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не.
към беседата >>
Тогава ще се яви Господ.
Парите знаете ли какво са? Да сте узрели. Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие. Той е необходим, докогато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце. Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят.
Тогава ще се яви Господ.
Когато сте още зелени, той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему. Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни. Тогава истината ще ви бъде венец на главата, а снопите на нивата ще ви се поклонят, и слънцето и луната и единадесетте звезди на Небето ще ви поздравят. И ще разберете тогава дълбокия смисъл на земния живот. Тогава Господ ще се яви, и ще се въдвори Царството Божие на земята.
към беседата >>
Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека.
Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения от настоящето или от миналото, и търсят причината за това. Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си. Разбира се, те изтълкували сънищата, че той е бил с тайни замисли и задни цели, и за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат. И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя. Така те при първия удобен случай го хващат и продават на исмаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер.
Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека.
Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом. Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши.
към беседата >>
Когато сте още зелени, той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему.
Да сте узрели. Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие. Той е необходим, докогато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце. Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят. Тогава ще се яви Господ.
Когато сте още зелени, той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему.
Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни. Тогава истината ще ви бъде венец на главата, а снопите на нивата ще ви се поклонят, и слънцето и луната и единадесетте звезди на Небето ще ви поздравят. И ще разберете тогава дълбокия смисъл на земния живот. Тогава Господ ще се яви, и ще се въдвори Царството Божие на земята.
към беседата >>
Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните.
Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си. Разбира се, те изтълкували сънищата, че той е бил с тайни замисли и задни цели, и за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат. И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя. Така те при първия удобен случай го хващат и продават на исмаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер. Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека.
Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните.
И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом. Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора.
към беседата >>
Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни.
Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие. Той е необходим, докогато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце. Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят. Тогава ще се яви Господ. Когато сте още зелени, той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему.
Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни.
Тогава истината ще ви бъде венец на главата, а снопите на нивата ще ви се поклонят, и слънцето и луната и единадесетте звезди на Небето ще ви поздравят. И ще разберете тогава дълбокия смисъл на земния живот. Тогава Господ ще се яви, и ще се въдвори Царството Божие на земята.
към беседата >>
И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом.
Разбира се, те изтълкували сънищата, че той е бил с тайни замисли и задни цели, и за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат. И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя. Така те при първия удобен случай го хващат и продават на исмаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер. Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните.
И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом.
Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора. Но Господ и тук му помага.
към беседата >>
Тогава истината ще ви бъде венец на главата, а снопите на нивата ще ви се поклонят, и слънцето и луната и единадесетте звезди на Небето ще ви поздравят.
Той е необходим, докогато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце. Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят. Тогава ще се яви Господ. Когато сте още зелени, той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему. Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни.
Тогава истината ще ви бъде венец на главата, а снопите на нивата ще ви се поклонят, и слънцето и луната и единадесетте звезди на Небето ще ви поздравят.
И ще разберете тогава дълбокия смисъл на земния живот. Тогава Господ ще се яви, и ще се въдвори Царството Божие на земята.
към беседата >>
Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“.
И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя. Така те при първия удобен случай го хващат и продават на исмаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер. Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом.
Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“.
Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора. Но Господ и тук му помага. Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар.
към беседата >>
И ще разберете тогава дълбокия смисъл на земния живот.
Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят. Тогава ще се яви Господ. Когато сте още зелени, той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему. Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни. Тогава истината ще ви бъде венец на главата, а снопите на нивата ще ви се поклонят, и слънцето и луната и единадесетте звезди на Небето ще ви поздравят.
И ще разберете тогава дълбокия смисъл на земния живот.
Тогава Господ ще се яви, и ще се въдвори Царството Божие на земята.
към беседата >>
Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не.
Така те при първия удобен случай го хващат и продават на исмаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер. Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом. Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“.
Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не.
Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора. Но Господ и тук му помага. Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар. Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми.
към беседата >>
Тогава Господ ще се яви, и ще се въдвори Царството Божие на земята.
Тогава ще се яви Господ. Когато сте още зелени, той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему. Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни. Тогава истината ще ви бъде венец на главата, а снопите на нивата ще ви се поклонят, и слънцето и луната и единадесетте звезди на Небето ще ви поздравят. И ще разберете тогава дълбокия смисъл на земния живот.
Тогава Господ ще се яви, и ще се въдвори Царството Божие на земята.
към беседата >>
Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши.
Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом. Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не.
Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши.
Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора. Но Господ и тук му помага. Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар. Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите „Небе“ или „Рай“, не знаете да му отговорите точно.
към беседата >>
Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора.
Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом. Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши.
Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора.
Но Господ и тук му помага. Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар. Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите „Небе“ или „Рай“, не знаете да му отговорите точно. Вие имате за Небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа.
към беседата >>
Но Господ и тук му помага.
И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом. Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора.
Но Господ и тук му помага.
Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар. Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите „Небе“ или „Рай“, не знаете да му отговорите точно. Вие имате за Небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа. И наистина, какво отношение са могли да имат снопите, слънцето, луната по отношение на него?
към беседата >>
Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар.
Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора. Но Господ и тук му помага.
Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар.
Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите „Небе“ или „Рай“, не знаете да му отговорите точно. Вие имате за Небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа. И наистина, какво отношение са могли да имат снопите, слънцето, луната по отношение на него? Но те показваха стечението на известни бъдещи събития – продаването му, изкушението му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му.
към беседата >>
Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми.
Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора. Но Господ и тук му помага. Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар.
Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми.
Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите „Небе“ или „Рай“, не знаете да му отговорите точно. Вие имате за Небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа. И наистина, какво отношение са могли да имат снопите, слънцето, луната по отношение на него? Но те показваха стечението на известни бъдещи събития – продаването му, изкушението му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му.
към беседата >>
Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите „Небе“ или „Рай“, не знаете да му отговорите точно.
Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора. Но Господ и тук му помага. Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар. Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми.
Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите „Небе“ или „Рай“, не знаете да му отговорите точно.
Вие имате за Небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа. И наистина, какво отношение са могли да имат снопите, слънцето, луната по отношение на него? Но те показваха стечението на известни бъдещи събития – продаването му, изкушението му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му.
към беседата >>
Вие имате за Небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа.
Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора. Но Господ и тук му помага. Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар. Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите „Небе“ или „Рай“, не знаете да му отговорите точно.
Вие имате за Небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа.
И наистина, какво отношение са могли да имат снопите, слънцето, луната по отношение на него? Но те показваха стечението на известни бъдещи събития – продаването му, изкушението му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му.
към беседата >>
И наистина, какво отношение са могли да имат снопите, слънцето, луната по отношение на него?
Но Господ и тук му помага. Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар. Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите „Небе“ или „Рай“, не знаете да му отговорите точно. Вие имате за Небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа.
И наистина, какво отношение са могли да имат снопите, слънцето, луната по отношение на него?
Но те показваха стечението на известни бъдещи събития – продаването му, изкушението му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му.
към беседата >>
Но те показваха стечението на известни бъдещи събития – продаването му, изкушението му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му.
Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар. Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите „Небе“ или „Рай“, не знаете да му отговорите точно. Вие имате за Небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа. И наистина, какво отношение са могли да имат снопите, слънцето, луната по отношение на него?
Но те показваха стечението на известни бъдещи събития – продаването му, изкушението му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му.
към беседата >>
Сега, кое е това царство и тази жена?
Сега, кое е това царство и тази жена?
Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът. Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет, и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава. Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени. Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието.
към беседата >>
Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът.
Сега, кое е това царство и тази жена?
Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът.
Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет, и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава. Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени. Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието. Колцина хора обичат да пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство.
към беседата >>
Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет, и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава.
Сега, кое е това царство и тази жена? Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът.
Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет, и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава.
Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени. Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието. Колцина хора обичат да пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“.
към беседата >>
Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени.
Сега, кое е това царство и тази жена? Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът. Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет, и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава.
Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени.
Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието. Колцина хора обичат да пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“. Светът е жена, която не принадлежи нам.
към беседата >>
Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания.
Сега, кое е това царство и тази жена? Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът. Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет, и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава. Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени.
Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания.
И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието. Колцина хора обичат да пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“. Светът е жена, която не принадлежи нам. Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли.
към беседата >>
И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието.
Сега, кое е това царство и тази жена? Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът. Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет, и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава. Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени. Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания.
И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието.
Колцина хора обичат да пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“. Светът е жена, която не принадлежи нам. Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли. Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас.
към беседата >>
Колцина хора обичат да пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство.
Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът. Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет, и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава. Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени. Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието.
Колцина хора обичат да пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство.
Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“. Светът е жена, която не принадлежи нам. Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли. Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас. Съвременното заблуждение лежи в следното нещо.
към беседата >>
Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“.
Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет, и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава. Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени. Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието. Колцина хора обичат да пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство.
Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“.
Светът е жена, която не принадлежи нам. Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли. Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас. Съвременното заблуждение лежи в следното нещо. Когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства.
към беседата >>
Светът е жена, която не принадлежи нам.
Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени. Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието. Колцина хора обичат да пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“.
Светът е жена, която не принадлежи нам.
Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли. Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас. Съвременното заблуждение лежи в следното нещо. Когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства. Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа.
към беседата >>
Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли.
Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието. Колцина хора обичат да пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“. Светът е жена, която не принадлежи нам.
Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли.
Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас. Съвременното заблуждение лежи в следното нещо. Когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства. Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа. Всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му.
към беседата >>
Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас.
И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието. Колцина хора обичат да пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“. Светът е жена, която не принадлежи нам. Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли.
Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас.
Съвременното заблуждение лежи в следното нещо. Когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства. Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа. Всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му. Също, имаме един велик цигулар; всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него.
към беседата >>
Съвременното заблуждение лежи в следното нещо.
Колцина хора обичат да пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“. Светът е жена, която не принадлежи нам. Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли. Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас.
Съвременното заблуждение лежи в следното нещо.
Когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства. Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа. Всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му. Също, имаме един велик цигулар; всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него. Може да сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: не искаме проповедник без глас.
към беседата >>
Когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства.
Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“. Светът е жена, която не принадлежи нам. Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли. Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас. Съвременното заблуждение лежи в следното нещо.
Когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства.
Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа. Всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му. Също, имаме един велик цигулар; всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него. Може да сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: не искаме проповедник без глас. Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли ѝ красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място“.
към беседата >>
Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа.
Светът е жена, която не принадлежи нам. Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли. Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас. Съвременното заблуждение лежи в следното нещо. Когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства.
Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа.
Всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му. Също, имаме един велик цигулар; всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него. Може да сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: не искаме проповедник без глас. Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли ѝ красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място“. Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат мир на човека, и той да има по този начин благоволението на Бога.
към беседата >>
Всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му.
Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли. Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас. Съвременното заблуждение лежи в следното нещо. Когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства. Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа.
Всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му.
Също, имаме един велик цигулар; всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него. Може да сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: не искаме проповедник без глас. Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли ѝ красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място“. Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат мир на човека, и той да има по този начин благоволението на Бога.
към беседата >>
Също, имаме един велик цигулар; всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него.
Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас. Съвременното заблуждение лежи в следното нещо. Когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства. Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа. Всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му.
Също, имаме един велик цигулар; всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него.
Може да сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: не искаме проповедник без глас. Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли ѝ красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място“. Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат мир на човека, и той да има по този начин благоволението на Бога.
към беседата >>
Може да сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: не искаме проповедник без глас.
Съвременното заблуждение лежи в следното нещо. Когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства. Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа. Всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му. Също, имаме един велик цигулар; всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него.
Може да сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: не искаме проповедник без глас.
Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли ѝ красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място“. Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат мир на човека, и той да има по този начин благоволението на Бога.
към беседата >>
Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли ѝ красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място“.
Когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства. Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа. Всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му. Също, имаме един велик цигулар; всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него. Може да сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: не искаме проповедник без глас.
Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли ѝ красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място“.
Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат мир на човека, и той да има по този начин благоволението на Бога.
към беседата >>
Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат мир на човека, и той да има по този начин благоволението на Бога.
Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа. Всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му. Също, имаме един велик цигулар; всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него. Може да сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: не искаме проповедник без глас. Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли ѝ красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място“.
Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат мир на човека, и той да има по този начин благоволението на Бога.
към беседата >>
Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията.
Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията.
Ако Йосиф не бе казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло. Задава се въпроса: не би ли дошло то при други случаи? Има изпитни, които не може да се избягнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите.
към беседата >>
Ако Йосиф не бе казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло.
Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията.
Ако Йосиф не бе казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло.
Задава се въпроса: не би ли дошло то при други случаи? Има изпитни, които не може да се избягнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа.
към беседата >>
Задава се въпроса: не би ли дошло то при други случаи?
Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията. Ако Йосиф не бе казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло.
Задава се въпроса: не би ли дошло то при други случаи?
Има изпитни, които не може да се избягнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали.
към беседата >>
Има изпитни, които не може да се избягнат.
Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията. Ако Йосиф не бе казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло. Задава се въпроса: не би ли дошло то при други случаи?
Има изпитни, които не може да се избягнат.
Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот.
към беседата >>
Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога.
Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията. Ако Йосиф не бе казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло. Задава се въпроса: не би ли дошло то при други случаи? Има изпитни, които не може да се избягнат.
Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога.
Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. И тия изпитни са необходими.
към беседата >>
Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите.
Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията. Ако Йосиф не бе казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло. Задава се въпроса: не би ли дошло то при други случаи? Има изпитни, които не може да се избягнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога.
Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите.
За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. И тия изпитни са необходими. Защо са необходими?
към беседата >>
За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа.
Ако Йосиф не бе казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло. Задава се въпроса: не би ли дошло то при други случаи? Има изпитни, които не може да се избягнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите.
За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа.
Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. И тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение.
към беседата >>
Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали.
Задава се въпроса: не би ли дошло то при други случаи? Има изпитни, които не може да се избягнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа.
Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали.
Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. И тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение. За да минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за да прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра.
към беседата >>
Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот.
Има изпитни, които не може да се избягнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали.
Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот.
И тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение. За да минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за да прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет.
към беседата >>
И тия изпитни са необходими.
Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот.
И тия изпитни са необходими.
Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение. За да минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за да прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек.
към беседата >>
Защо са необходими?
Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. И тия изпитни са необходими.
Защо са необходими?
Ще ви дам само едно сравнение. За да минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за да прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?
към беседата >>
Ще ви дам само едно сравнение.
За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. И тия изпитни са необходими. Защо са необходими?
Ще ви дам само едно сравнение.
За да минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за да прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания? “, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата.
към беседата >>
За да минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за да прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра.
Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. И тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение.
За да минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за да прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра.
И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания? “, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“, и е благодарен на тях, той е умен човек.
към беседата >>
И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет.
Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. И тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение. За да минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за да прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра.
И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет.
Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания? “, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“, и е благодарен на тях, той е умен човек. Забележете: когато сполетиха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положение да има всичко, не се възгордя.
към беседата >>
Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек.
И тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение. За да минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за да прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет.
Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек.
Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания? “, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“, и е благодарен на тях, той е умен човек. Забележете: когато сполетиха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положение да има всичко, не се възгордя. Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон – не трябва да греша“.
към беседата >>
Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?
Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение. За да минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за да прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек.
Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?
“, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“, и е благодарен на тях, той е умен човек. Забележете: когато сполетиха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положение да има всичко, не се възгордя. Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон – не трябва да греша“. Значи удоволствието в този смисъл е грях.
към беседата >>
“, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата.
Ще ви дам само едно сравнение. За да минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за да прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?
“, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата.
Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“, и е благодарен на тях, той е умен човек. Забележете: когато сполетиха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положение да има всичко, не се възгордя. Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон – не трябва да греша“. Значи удоволствието в този смисъл е грях.
към беседата >>
Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“, и е благодарен на тях, той е умен човек.
За да минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за да прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания? “, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата.
Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“, и е благодарен на тях, той е умен човек.
Забележете: когато сполетиха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положение да има всичко, не се възгордя. Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон – не трябва да греша“. Значи удоволствието в този смисъл е грях.
към беседата >>
Забележете: когато сполетиха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положение да има всичко, не се възгордя.
И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания? “, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“, и е благодарен на тях, той е умен човек.
Забележете: когато сполетиха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положение да има всичко, не се възгордя.
Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон – не трябва да греша“. Значи удоволствието в този смисъл е грях.
към беседата >>
Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон – не трябва да греша“.
Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания? “, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“, и е благодарен на тях, той е умен човек. Забележете: когато сполетиха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положение да има всичко, не се възгордя.
Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон – не трябва да греша“.
Значи удоволствието в този смисъл е грях.
към беседата >>
Значи удоволствието в този смисъл е грях.
Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания? “, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“, и е благодарен на тях, той е умен човек. Забележете: когато сполетиха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положение да има всичко, не се възгордя. Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон – не трябва да греша“.
Значи удоволствието в този смисъл е грях.
към беседата >>
В що се състои грехът?
В що се състои грехът?
Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия. Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия.
към беседата >>
Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях.
В що се състои грехът?
Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях.
Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия. Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия. Пиете чаша вино – на следния ден ви боли глава; какво сте придобили?
към беседата >>
Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях.
В що се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях.
Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях.
Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия. Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия. Пиете чаша вино – на следния ден ви боли глава; какво сте придобили? По-благороден да сте станали – не е.
към беседата >>
Зачатието изкупва греха.
В що се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях.
Зачатието изкупва греха.
Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия. Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия. Пиете чаша вино – на следния ден ви боли глава; какво сте придобили? По-благороден да сте станали – не е. Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер?
към беседата >>
Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия.
В що се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха.
Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия.
Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия. Пиете чаша вино – на следния ден ви боли глава; какво сте придобили? По-благороден да сте станали – не е. Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер? Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени.
към беседата >>
Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия.
В що се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия.
Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия.
Пиете чаша вино – на следния ден ви боли глава; какво сте придобили? По-благороден да сте станали – не е. Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер? Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. Например, вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни, приготвят ги за други служби.
към беседата >>
Пиете чаша вино – на следния ден ви боли глава; какво сте придобили?
Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия. Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия.
Пиете чаша вино – на следния ден ви боли глава; какво сте придобили?
По-благороден да сте станали – не е. Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер? Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. Например, вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни, приготвят ги за други служби. Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват.
към беседата >>
По-благороден да сте станали – не е.
Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия. Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия. Пиете чаша вино – на следния ден ви боли глава; какво сте придобили?
По-благороден да сте станали – не е.
Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер? Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. Например, вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни, приготвят ги за други служби. Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват. Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение.
към беседата >>
Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер?
Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия. Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия. Пиете чаша вино – на следния ден ви боли глава; какво сте придобили? По-благороден да сте станали – не е.
Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер?
Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. Например, вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни, приготвят ги за други служби. Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват. Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им.
към беседата >>
Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени.
Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия. Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия. Пиете чаша вино – на следния ден ви боли глава; какво сте придобили? По-благороден да сте станали – не е. Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер?
Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени.
Например, вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни, приготвят ги за други служби. Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват. Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум.
към беседата >>
Например, вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни, приготвят ги за други служби.
Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия. Пиете чаша вино – на следния ден ви боли глава; какво сте придобили? По-благороден да сте станали – не е. Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер? Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени.
Например, вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни, приготвят ги за други служби.
Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват. Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум. Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане.
към беседата >>
Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват.
Пиете чаша вино – на следния ден ви боли глава; какво сте придобили? По-благороден да сте станали – не е. Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер? Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. Например, вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни, приготвят ги за други служби.
Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват.
Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум. Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане. Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание.
към беседата >>
Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение.
По-благороден да сте станали – не е. Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер? Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. Например, вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни, приготвят ги за други служби. Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват.
Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение.
Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум. Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане. Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване.
към беседата >>
Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им.
Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер? Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. Например, вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни, приготвят ги за други служби. Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват. Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение.
Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им.
Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум. Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане. Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване. Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“.
към беседата >>
Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум.
Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. Например, вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни, приготвят ги за други служби. Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват. Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им.
Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум.
Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане. Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване. Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“. След това дойдоха страданията, но дойде и издигането.
към беседата >>
Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане.
Например, вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни, приготвят ги за други служби. Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват. Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум.
Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане.
Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване. Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“. След това дойдоха страданията, но дойде и издигането. Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят.
към беседата >>
Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание.
Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват. Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум. Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане.
Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание.
Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване. Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“. След това дойдоха страданията, но дойде и издигането. Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят. Бог не всякога дава, понякога взема.
към беседата >>
Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване.
Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум. Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане. Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание.
Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване.
Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“. След това дойдоха страданията, но дойде и издигането. Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят. Бог не всякога дава, понякога взема. Той в едно отношение дава, в друго взема.
към беседата >>
Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“.
Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум. Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане. Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване.
Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“.
След това дойдоха страданията, но дойде и издигането. Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят. Бог не всякога дава, понякога взема. Той в едно отношение дава, в друго взема. От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга, чрез реките тази влага пак се връща в океана.
към беседата >>
След това дойдоха страданията, но дойде и издигането.
Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум. Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане. Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване. Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“.
След това дойдоха страданията, но дойде и издигането.
Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят. Бог не всякога дава, понякога взема. Той в едно отношение дава, в друго взема. От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга, чрез реките тази влага пак се връща в океана. В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно.
към беседата >>
Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят.
Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане. Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване. Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“. След това дойдоха страданията, но дойде и издигането.
Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят.
Бог не всякога дава, понякога взема. Той в едно отношение дава, в друго взема. От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга, чрез реките тази влага пак се връща в океана. В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно. Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи.
към беседата >>
Бог не всякога дава, понякога взема.
Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване. Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“. След това дойдоха страданията, но дойде и издигането. Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят.
Бог не всякога дава, понякога взема.
Той в едно отношение дава, в друго взема. От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга, чрез реките тази влага пак се връща в океана. В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно. Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи. Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип.
към беседата >>
Той в едно отношение дава, в друго взема.
Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване. Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“. След това дойдоха страданията, но дойде и издигането. Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят. Бог не всякога дава, понякога взема.
Той в едно отношение дава, в друго взема.
От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга, чрез реките тази влага пак се връща в океана. В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно. Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи. Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип. Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат.
към беседата >>
От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга, чрез реките тази влага пак се връща в океана.
Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“. След това дойдоха страданията, но дойде и издигането. Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят. Бог не всякога дава, понякога взема. Той в едно отношение дава, в друго взема.
От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга, чрез реките тази влага пак се връща в океана.
В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно. Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи. Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип. Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания.
към беседата >>
В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно.
След това дойдоха страданията, но дойде и издигането. Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят. Бог не всякога дава, понякога взема. Той в едно отношение дава, в друго взема. От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга, чрез реките тази влага пак се връща в океана.
В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно.
Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи. Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип. Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания. Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител.
към беседата >>
Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи.
Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят. Бог не всякога дава, понякога взема. Той в едно отношение дава, в друго взема. От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга, чрез реките тази влага пак се връща в океана. В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно.
Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи.
Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип. Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания. Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител. Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота.
към беседата >>
Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип.
Бог не всякога дава, понякога взема. Той в едно отношение дава, в друго взема. От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга, чрез реките тази влага пак се връща в океана. В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно. Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи.
Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип.
Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания. Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител. Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота. Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как?
към беседата >>
Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат.
Той в едно отношение дава, в друго взема. От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга, чрез реките тази влага пак се връща в океана. В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно. Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи. Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип.
Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат.
Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания. Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител. Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота. Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили.
към беседата >>
Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания.
От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга, чрез реките тази влага пак се връща в океана. В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно. Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи. Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип. Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат.
Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания.
Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител. Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота. Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил.
към беседата >>
Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител.
В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно. Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи. Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип. Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания.
Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител.
Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота. Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил. Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули.
към беседата >>
Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота.
Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи. Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип. Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания. Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител.
Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота.
Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил. Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули. Но казват някои: „Силен по ум“.
към беседата >>
Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как?
Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип. Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания. Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител. Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота.
Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как?
Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил. Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули. Но казват някои: „Силен по ум“. Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите.
към беседата >>
Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили.
Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания. Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител. Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота. Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как?
Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили.
Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил. Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули. Но казват някои: „Силен по ум“. Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат.
към беседата >>
Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил.
Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания. Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител. Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота. Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили.
Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил.
Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули. Но казват някои: „Силен по ум“. Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат. Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота.
към беседата >>
Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули.
Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител. Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота. Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил.
Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули.
Но казват някои: „Силен по ум“. Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат. Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота. Защо някога не сполучваме?
към беседата >>
Но казват някои: „Силен по ум“.
Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота. Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил. Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули.
Но казват някои: „Силен по ум“.
Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат. Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота. Защо някога не сполучваме? Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро.
към беседата >>
Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите.
Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил. Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули. Но казват някои: „Силен по ум“.
Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите.
Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат. Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота. Защо някога не сполучваме? Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро. Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира; въртим го насам, въртим го нататък, напред, назад, а то не става.
към беседата >>
Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат.
Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил. Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули. Но казват някои: „Силен по ум“. Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите.
Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат.
Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота. Защо някога не сполучваме? Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро. Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира; въртим го насам, въртим го нататък, напред, назад, а то не става. Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа.
към беседата >>
Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота.
Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил. Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули. Но казват някои: „Силен по ум“. Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат.
Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота.
Защо някога не сполучваме? Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро. Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира; въртим го насам, въртим го нататък, напред, назад, а то не става. Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа. Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот.
към беседата >>
Защо някога не сполучваме?
Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули. Но казват някои: „Силен по ум“. Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат. Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота.
Защо някога не сполучваме?
Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро. Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира; въртим го насам, въртим го нататък, напред, назад, а то не става. Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа. Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот. Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно, и когато си изловил всичката риба, не бива.
към беседата >>
Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро.
Но казват някои: „Силен по ум“. Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат. Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота. Защо някога не сполучваме?
Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро.
Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира; въртим го насам, въртим го нататък, напред, назад, а то не става. Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа. Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот. Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно, и когато си изловил всичката риба, не бива. Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата.
към беседата >>
Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира; въртим го насам, въртим го нататък, напред, назад, а то не става.
Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат. Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота. Защо някога не сполучваме? Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро.
Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира; въртим го насам, въртим го нататък, напред, назад, а то не става.
Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа. Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот. Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно, и когато си изловил всичката риба, не бива. Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата. „Какво искаш?
към беседата >>
Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа.
Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат. Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота. Защо някога не сполучваме? Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро. Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира; въртим го насам, въртим го нататък, напред, назад, а то не става.
Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа.
Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот. Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно, и когато си изловил всичката риба, не бива. Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата. „Какво искаш? Рокля?
към беседата >>
Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот.
Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота. Защо някога не сполучваме? Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро. Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира; въртим го насам, въртим го нататък, напред, назад, а то не става. Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа.
Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот.
Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно, и когато си изловил всичката риба, не бива. Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата. „Какво искаш? Рокля? Хайде, на̀ ти рокля“, каже мъжът.
към беседата >>
Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно, и когато си изловил всичката риба, не бива.
Защо някога не сполучваме? Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро. Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира; въртим го насам, въртим го нататък, напред, назад, а то не става. Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа. Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот.
Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно, и когато си изловил всичката риба, не бива.
Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата. „Какво искаш? Рокля? Хайде, на̀ ти рокля“, каже мъжът. Обистри се езерото.
към беседата >>
Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата.
Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро. Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира; въртим го насам, въртим го нататък, напред, назад, а то не става. Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа. Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот. Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно, и когато си изловил всичката риба, не бива.
Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата.
„Какво искаш? Рокля? Хайде, на̀ ти рокля“, каже мъжът. Обистри се езерото. Утре жената пак иска да хване риба – пак размътва водата: сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка.
към беседата >>
„Какво искаш?
Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира; въртим го насам, въртим го нататък, напред, назад, а то не става. Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа. Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот. Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно, и когато си изловил всичката риба, не бива. Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата.
„Какво искаш?
Рокля? Хайде, на̀ ти рокля“, каже мъжът. Обистри се езерото. Утре жената пак иска да хване риба – пак размътва водата: сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка. „Хайде, на̀“, ѝ отговаря мъжът.
към беседата >>
Рокля?
Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа. Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот. Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно, и когато си изловил всичката риба, не бива. Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата. „Какво искаш?
Рокля?
Хайде, на̀ ти рокля“, каже мъжът. Обистри се езерото. Утре жената пак иска да хване риба – пак размътва водата: сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка. „Хайде, на̀“, ѝ отговаря мъжът. Но този мъж един ден пропада, няма пари и – какво прави?
към беседата >>
Хайде, на̀ ти рокля“, каже мъжът.
Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот. Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно, и когато си изловил всичката риба, не бива. Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата. „Какво искаш? Рокля?
Хайде, на̀ ти рокля“, каже мъжът.
Обистри се езерото. Утре жената пак иска да хване риба – пак размътва водата: сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка. „Хайде, на̀“, ѝ отговаря мъжът. Но този мъж един ден пропада, няма пари и – какво прави? – взема, че избягва.
към беседата >>
Обистри се езерото.
Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно, и когато си изловил всичката риба, не бива. Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата. „Какво искаш? Рокля? Хайде, на̀ ти рокля“, каже мъжът.
Обистри се езерото.
Утре жената пак иска да хване риба – пак размътва водата: сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка. „Хайде, на̀“, ѝ отговаря мъжът. Но този мъж един ден пропада, няма пари и – какво прави? – взема, че избягва. Значи езерото пресъхва и изгубва рибата си и дори водата си.
към беседата >>
Утре жената пак иска да хване риба – пак размътва водата: сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка.
Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата. „Какво искаш? Рокля? Хайде, на̀ ти рокля“, каже мъжът. Обистри се езерото.
Утре жената пак иска да хване риба – пак размътва водата: сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка.
„Хайде, на̀“, ѝ отговаря мъжът. Но този мъж един ден пропада, няма пари и – какво прави? – взема, че избягва. Значи езерото пресъхва и изгубва рибата си и дори водата си. Какво тогава жената ще мъти?
към беседата >>
„Хайде, на̀“, ѝ отговаря мъжът.
„Какво искаш? Рокля? Хайде, на̀ ти рокля“, каже мъжът. Обистри се езерото. Утре жената пак иска да хване риба – пак размътва водата: сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка.
„Хайде, на̀“, ѝ отговаря мъжът.
Но този мъж един ден пропада, няма пари и – какво прави? – взема, че избягва. Значи езерото пресъхва и изгубва рибата си и дори водата си. Какво тогава жената ще мъти? Да мътим постоянно живота, да смущаваме себе си – това не значи да разбираме живота.
към беседата >>
Но този мъж един ден пропада, няма пари и – какво прави?
Рокля? Хайде, на̀ ти рокля“, каже мъжът. Обистри се езерото. Утре жената пак иска да хване риба – пак размътва водата: сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка. „Хайде, на̀“, ѝ отговаря мъжът.
Но този мъж един ден пропада, няма пари и – какво прави?
– взема, че избягва. Значи езерото пресъхва и изгубва рибата си и дори водата си. Какво тогава жената ще мъти? Да мътим постоянно живота, да смущаваме себе си – това не значи да разбираме живота. Ще мътим, ще мътим, най-после ще умрем.
към беседата >>
– взема, че избягва.
Хайде, на̀ ти рокля“, каже мъжът. Обистри се езерото. Утре жената пак иска да хване риба – пак размътва водата: сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка. „Хайде, на̀“, ѝ отговаря мъжът. Но този мъж един ден пропада, няма пари и – какво прави?
– взема, че избягва.
Значи езерото пресъхва и изгубва рибата си и дори водата си. Какво тогава жената ще мъти? Да мътим постоянно живота, да смущаваме себе си – това не значи да разбираме живота. Ще мътим, ще мътим, най-после ще умрем.
към беседата >>
Значи езерото пресъхва и изгубва рибата си и дори водата си.
Обистри се езерото. Утре жената пак иска да хване риба – пак размътва водата: сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка. „Хайде, на̀“, ѝ отговаря мъжът. Но този мъж един ден пропада, няма пари и – какво прави? – взема, че избягва.
Значи езерото пресъхва и изгубва рибата си и дори водата си.
Какво тогава жената ще мъти? Да мътим постоянно живота, да смущаваме себе си – това не значи да разбираме живота. Ще мътим, ще мътим, най-после ще умрем.
към беседата >>
Какво тогава жената ще мъти?
Утре жената пак иска да хване риба – пак размътва водата: сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка. „Хайде, на̀“, ѝ отговаря мъжът. Но този мъж един ден пропада, няма пари и – какво прави? – взема, че избягва. Значи езерото пресъхва и изгубва рибата си и дори водата си.
Какво тогава жената ще мъти?
Да мътим постоянно живота, да смущаваме себе си – това не значи да разбираме живота. Ще мътим, ще мътим, най-после ще умрем.
към беседата >>
Да мътим постоянно живота, да смущаваме себе си – това не значи да разбираме живота.
„Хайде, на̀“, ѝ отговаря мъжът. Но този мъж един ден пропада, няма пари и – какво прави? – взема, че избягва. Значи езерото пресъхва и изгубва рибата си и дори водата си. Какво тогава жената ще мъти?
Да мътим постоянно живота, да смущаваме себе си – това не значи да разбираме живота.
Ще мътим, ще мътим, най-после ще умрем.
към беседата >>
Ще мътим, ще мътим, най-после ще умрем.
Но този мъж един ден пропада, няма пари и – какво прави? – взема, че избягва. Значи езерото пресъхва и изгубва рибата си и дори водата си. Какво тогава жената ще мъти? Да мътим постоянно живота, да смущаваме себе си – това не значи да разбираме живота.
Ще мътим, ще мътим, най-после ще умрем.
към беседата >>
Дали сте помислили какво нещо е смъртта?
Дали сте помислили какво нещо е смъртта?
Нарисувана е в картините – човек, състоящ се от кости и с коса в ръка. Проверили ли сте, дали е така? „Не; майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули? Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни. Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма да бъде закачана.
към беседата >>
Нарисувана е в картините – човек, състоящ се от кости и с коса в ръка.
Дали сте помислили какво нещо е смъртта?
Нарисувана е в картините – човек, състоящ се от кости и с коса в ръка.
Проверили ли сте, дали е така? „Не; майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули? Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни. Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма да бъде закачана. Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани.
към беседата >>
Проверили ли сте, дали е така?
Дали сте помислили какво нещо е смъртта? Нарисувана е в картините – човек, състоящ се от кости и с коса в ръка.
Проверили ли сте, дали е така?
„Не; майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули? Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни. Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма да бъде закачана. Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани. Престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани.
към беседата >>
„Не; майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули?
Дали сте помислили какво нещо е смъртта? Нарисувана е в картините – човек, състоящ се от кости и с коса в ръка. Проверили ли сте, дали е така?
„Не; майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули?
Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни. Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма да бъде закачана. Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани. Престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани. Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването.
към беседата >>
Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни.
Дали сте помислили какво нещо е смъртта? Нарисувана е в картините – човек, състоящ се от кости и с коса в ръка. Проверили ли сте, дали е така? „Не; майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули?
Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни.
Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма да бъде закачана. Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани. Престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани. Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването. Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло.
към беседата >>
Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма да бъде закачана.
Дали сте помислили какво нещо е смъртта? Нарисувана е в картините – човек, състоящ се от кости и с коса в ръка. Проверили ли сте, дали е така? „Не; майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули? Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни.
Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма да бъде закачана.
Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани. Престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани. Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването. Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята.
към беседата >>
Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани.
Нарисувана е в картините – човек, състоящ се от кости и с коса в ръка. Проверили ли сте, дали е така? „Не; майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули? Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни. Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма да бъде закачана.
Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани.
Престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани. Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването. Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа.
към беседата >>
Престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани.
Проверили ли сте, дали е така? „Не; майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули? Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни. Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма да бъде закачана. Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани.
Престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани.
Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването. Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа. И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа.
към беседата >>
Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването.
„Не; майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули? Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни. Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма да бъде закачана. Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани. Престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани.
Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването.
Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа. И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа. Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта.
към беседата >>
Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло.
Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни. Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма да бъде закачана. Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани. Престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани. Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването.
Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло.
Това е нашата задача на земята. И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа. И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа. Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце.
към беседата >>
Това е нашата задача на земята.
Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма да бъде закачана. Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани. Престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани. Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването. Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло.
Това е нашата задача на земята.
И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа. И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа. Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества.
към беседата >>
И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа.
Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани. Престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани. Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването. Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята.
И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа.
И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа. Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества. И са го продали.
към беседата >>
И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа.
Престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани. Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването. Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа.
И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа.
Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества. И са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна.
към беседата >>
Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта.
Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването. Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа. И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа.
Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта.
Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества. И са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко?
към беседата >>
Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце.
Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа. И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа. Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта.
Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце.
Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества. И са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко? – две години, определеното за изпитание време.
към беседата >>
Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества.
Това е нашата задача на земята. И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа. И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа. Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце.
Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества.
И са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко? – две години, определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор?
към беседата >>
И са го продали.
И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа. И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа. Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества.
И са го продали.
Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко? – две години, определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло.
към беседата >>
Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна.
И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа. Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества. И са го продали.
Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна.
Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко? – две години, определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен.
към беседата >>
Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко?
Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества. И са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна.
Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко?
– две години, определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното.
към беседата >>
– две години, определеното за изпитание време.
Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества. И са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко?
– две години, определеното за изпитание време.
А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното. Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва.
към беседата >>
А кой е вашият затвор?
Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества. И са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко? – две години, определеното за изпитание време.
А кой е вашият затвор?
Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното. Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва. А виното трябва да влезе да разхлади живота.
към беседата >>
Вашето сегашно тяло.
И са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко? – две години, определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор?
Вашето сегашно тяло.
Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното. Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва. А виното трябва да влезе да разхлади живота. То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него: те нямат такъв организъм, за да го използват.
към беседата >>
Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен.
Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко? – две години, определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло.
Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен.
Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното. Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва. А виното трябва да влезе да разхлади живота. То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него: те нямат такъв организъм, за да го използват. Когато виното влезе в шишето и почне да ферментира, шишето се пуква.
към беседата >>
Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното.
Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко? – две години, определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен.
Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното.
Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва. А виното трябва да влезе да разхлади живота. То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него: те нямат такъв организъм, за да го използват. Когато виното влезе в шишето и почне да ферментира, шишето се пуква.
към беседата >>
Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва.
– две години, определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното.
Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва.
А виното трябва да влезе да разхлади живота. То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него: те нямат такъв организъм, за да го използват. Когато виното влезе в шишето и почне да ферментира, шишето се пуква.
към беседата >>
А виното трябва да влезе да разхлади живота.
А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното. Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва.
А виното трябва да влезе да разхлади живота.
То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него: те нямат такъв организъм, за да го използват. Когато виното влезе в шишето и почне да ферментира, шишето се пуква.
към беседата >>
То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него: те нямат такъв организъм, за да го използват.
Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното. Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва. А виното трябва да влезе да разхлади живота.
То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него: те нямат такъв организъм, за да го използват.
Когато виното влезе в шишето и почне да ферментира, шишето се пуква.
към беседата >>
Когато виното влезе в шишето и почне да ферментира, шишето се пуква.
Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното. Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва. А виното трябва да влезе да разхлади живота. То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него: те нямат такъв организъм, за да го използват.
Когато виното влезе в шишето и почне да ферментира, шишето се пуква.
към беседата >>
Но да се върнем към характера на Йосифа.
Но да се върнем към характера на Йосифа.
Виждаме, че в него е имало трезвен, разсъдлив ум, който схванал какви са основните закони на живота. Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога. – „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа, да Му служа вярно, и не мога да Му изневеря.“ Следователно той не е бил такъв момък, който да върви по течението на лошите наклонности и желания; във всички случаи той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени. За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас.
към беседата >>
Виждаме, че в него е имало трезвен, разсъдлив ум, който схванал какви са основните закони на живота.
Но да се върнем към характера на Йосифа.
Виждаме, че в него е имало трезвен, разсъдлив ум, който схванал какви са основните закони на живота.
Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога. – „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа, да Му служа вярно, и не мога да Му изневеря.“ Следователно той не е бил такъв момък, който да върви по течението на лошите наклонности и желания; във всички случаи той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени. За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас. Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях.
към беседата >>
Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога.
Но да се върнем към характера на Йосифа. Виждаме, че в него е имало трезвен, разсъдлив ум, който схванал какви са основните закони на живота.
Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога.
– „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа, да Му служа вярно, и не мога да Му изневеря.“ Следователно той не е бил такъв момък, който да върви по течението на лошите наклонности и желания; във всички случаи той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени. За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас. Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях. То е общ закон, както между малките, тъй и между големите същества.
към беседата >>
– „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа, да Му служа вярно, и не мога да Му изневеря.“ Следователно той не е бил такъв момък, който да върви по течението на лошите наклонности и желания; във всички случаи той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени.
Но да се върнем към характера на Йосифа. Виждаме, че в него е имало трезвен, разсъдлив ум, който схванал какви са основните закони на живота. Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога.
– „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа, да Му служа вярно, и не мога да Му изневеря.“ Следователно той не е бил такъв момък, който да върви по течението на лошите наклонности и желания; във всички случаи той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени.
За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас. Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях. То е общ закон, както между малките, тъй и между големите същества. Мнозина искат да живеят.
към беседата >>
За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени.
Но да се върнем към характера на Йосифа. Виждаме, че в него е имало трезвен, разсъдлив ум, който схванал какви са основните закони на живота. Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога. – „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа, да Му служа вярно, и не мога да Му изневеря.“ Следователно той не е бил такъв момък, който да върви по течението на лошите наклонности и желания; във всички случаи той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени.
За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени.
Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас. Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях. То е общ закон, както между малките, тъй и между големите същества. Мнозина искат да живеят. Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора.
към беседата >>
Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас.
Но да се върнем към характера на Йосифа. Виждаме, че в него е имало трезвен, разсъдлив ум, който схванал какви са основните закони на живота. Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога. – „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа, да Му служа вярно, и не мога да Му изневеря.“ Следователно той не е бил такъв момък, който да върви по течението на лошите наклонности и желания; във всички случаи той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени. За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени.
Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас.
Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях. То е общ закон, както между малките, тъй и между големите същества. Мнозина искат да живеят. Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора. Най-доброто положение е да излезете пред Фараона.
към беседата >>
Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях.
Виждаме, че в него е имало трезвен, разсъдлив ум, който схванал какви са основните закони на живота. Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога. – „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа, да Му служа вярно, и не мога да Му изневеря.“ Следователно той не е бил такъв момък, който да върви по течението на лошите наклонности и желания; във всички случаи той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени. За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас.
Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях.
То е общ закон, както между малките, тъй и между големите същества. Мнозина искат да живеят. Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора. Най-доброто положение е да излезете пред Фараона. Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист.
към беседата >>
То е общ закон, както между малките, тъй и между големите същества.
Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога. – „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа, да Му служа вярно, и не мога да Му изневеря.“ Следователно той не е бил такъв момък, който да върви по течението на лошите наклонности и желания; във всички случаи той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени. За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас. Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях.
То е общ закон, както между малките, тъй и между големите същества.
Мнозина искат да живеят. Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора. Най-доброто положение е да излезете пред Фараона. Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист. Какво значи да оставиш дрехата си?
към беседата >>
Мнозина искат да живеят.
– „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа, да Му служа вярно, и не мога да Му изневеря.“ Следователно той не е бил такъв момък, който да върви по течението на лошите наклонности и желания; във всички случаи той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени. За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас. Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях. То е общ закон, както между малките, тъй и между големите същества.
Мнозина искат да живеят.
Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора. Най-доброто положение е да излезете пред Фараона. Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист. Какво значи да оставиш дрехата си? То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта.
към беседата >>
Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора.
За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас. Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях. То е общ закон, както между малките, тъй и между големите същества. Мнозина искат да живеят.
Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора.
Най-доброто положение е да излезете пред Фараона. Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист. Какво значи да оставиш дрехата си? То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта. Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон.
към беседата >>
Най-доброто положение е да излезете пред Фараона.
Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас. Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях. То е общ закон, както между малките, тъй и между големите същества. Мнозина искат да живеят. Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора.
Най-доброто положение е да излезете пред Фараона.
Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист. Какво значи да оставиш дрехата си? То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта. Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон. А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон.
към беседата >>
Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист.
Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях. То е общ закон, както между малките, тъй и между големите същества. Мнозина искат да живеят. Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора. Най-доброто положение е да излезете пред Фараона.
Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист.
Какво значи да оставиш дрехата си? То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта. Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон. А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа.
към беседата >>
Какво значи да оставиш дрехата си?
То е общ закон, както между малките, тъй и между големите същества. Мнозина искат да живеят. Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора. Най-доброто положение е да излезете пред Фараона. Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист.
Какво значи да оставиш дрехата си?
То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта. Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон. А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа. Върху това не може да има две мнения.
към беседата >>
То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта.
Мнозина искат да живеят. Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора. Най-доброто положение е да излезете пред Фараона. Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист. Какво значи да оставиш дрехата си?
То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта.
Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон. А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа. Върху това не може да има две мнения. Аз ви показвам тук, как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига, от положението на един обикновен овчар, до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене на Божия закон.
към беседата >>
Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон.
Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора. Най-доброто положение е да излезете пред Фараона. Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист. Какво значи да оставиш дрехата си? То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта.
Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон.
А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа. Върху това не може да има две мнения. Аз ви показвам тук, как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига, от положението на един обикновен овчар, до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене на Божия закон. Следователно мъдростта и знанието, които можете да имате във вашия ум, добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат.
към беседата >>
А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон.
Най-доброто положение е да излезете пред Фараона. Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист. Какво значи да оставиш дрехата си? То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта. Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон.
А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон.
Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа. Върху това не може да има две мнения. Аз ви показвам тук, как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига, от положението на един обикновен овчар, до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене на Божия закон. Следователно мъдростта и знанието, които можете да имате във вашия ум, добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат. Никога не се лъжете от външни неща, които може да примамят вашите очи, каквито и да бъдат те – черни или руси.
към беседата >>
Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа.
Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист. Какво значи да оставиш дрехата си? То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта. Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон. А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон.
Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа.
Върху това не може да има две мнения. Аз ви показвам тук, как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига, от положението на един обикновен овчар, до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене на Божия закон. Следователно мъдростта и знанието, които можете да имате във вашия ум, добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат. Никога не се лъжете от външни неща, които може да примамят вашите очи, каквито и да бъдат те – черни или руси. За да бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце: каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея.
към беседата >>
Върху това не може да има две мнения.
Какво значи да оставиш дрехата си? То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта. Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон. А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа.
Върху това не може да има две мнения.
Аз ви показвам тук, как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига, от положението на един обикновен овчар, до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене на Божия закон. Следователно мъдростта и знанието, които можете да имате във вашия ум, добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат. Никога не се лъжете от външни неща, които може да примамят вашите очи, каквито и да бъдат те – черни или руси. За да бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце: каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея. Всякога може човек чрез своя ум и своето сърце да измени външното свое обществено положение – от сиромах да стане богат.
към беседата >>
Аз ви показвам тук, как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига, от положението на един обикновен овчар, до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене на Божия закон.
То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта. Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон. А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа. Върху това не може да има две мнения.
Аз ви показвам тук, как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига, от положението на един обикновен овчар, до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене на Божия закон.
Следователно мъдростта и знанието, които можете да имате във вашия ум, добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат. Никога не се лъжете от външни неща, които може да примамят вашите очи, каквито и да бъдат те – черни или руси. За да бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце: каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея. Всякога може човек чрез своя ум и своето сърце да измени външното свое обществено положение – от сиромах да стане богат. Но ще го измени само когато спазва Божествените закони.
към беседата >>
Следователно мъдростта и знанието, които можете да имате във вашия ум, добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат.
Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон. А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа. Върху това не може да има две мнения. Аз ви показвам тук, как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига, от положението на един обикновен овчар, до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене на Божия закон.
Следователно мъдростта и знанието, които можете да имате във вашия ум, добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат.
Никога не се лъжете от външни неща, които може да примамят вашите очи, каквито и да бъдат те – черни или руси. За да бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце: каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея. Всякога може човек чрез своя ум и своето сърце да измени външното свое обществено положение – от сиромах да стане богат. Но ще го измени само когато спазва Божествените закони.
към беседата >>
Никога не се лъжете от външни неща, които може да примамят вашите очи, каквито и да бъдат те – черни или руси.
А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа. Върху това не може да има две мнения. Аз ви показвам тук, как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига, от положението на един обикновен овчар, до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене на Божия закон. Следователно мъдростта и знанието, които можете да имате във вашия ум, добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат.
Никога не се лъжете от външни неща, които може да примамят вашите очи, каквито и да бъдат те – черни или руси.
За да бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце: каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея. Всякога може човек чрез своя ум и своето сърце да измени външното свое обществено положение – от сиромах да стане богат. Но ще го измени само когато спазва Божествените закони.
към беседата >>
За да бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце: каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея.
Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа. Върху това не може да има две мнения. Аз ви показвам тук, как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига, от положението на един обикновен овчар, до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене на Божия закон. Следователно мъдростта и знанието, които можете да имате във вашия ум, добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат. Никога не се лъжете от външни неща, които може да примамят вашите очи, каквито и да бъдат те – черни или руси.
За да бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце: каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея.
Всякога може човек чрез своя ум и своето сърце да измени външното свое обществено положение – от сиромах да стане богат. Но ще го измени само когато спазва Божествените закони.
към беседата >>
Всякога може човек чрез своя ум и своето сърце да измени външното свое обществено положение – от сиромах да стане богат.
Върху това не може да има две мнения. Аз ви показвам тук, как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига, от положението на един обикновен овчар, до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене на Божия закон. Следователно мъдростта и знанието, които можете да имате във вашия ум, добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат. Никога не се лъжете от външни неща, които може да примамят вашите очи, каквито и да бъдат те – черни или руси. За да бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце: каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея.
Всякога може човек чрез своя ум и своето сърце да измени външното свое обществено положение – от сиромах да стане богат.
Но ще го измени само когато спазва Божествените закони.
към беседата >>
Но ще го измени само когато спазва Божествените закони.
Аз ви показвам тук, как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига, от положението на един обикновен овчар, до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене на Божия закон. Следователно мъдростта и знанието, които можете да имате във вашия ум, добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат. Никога не се лъжете от външни неща, които може да примамят вашите очи, каквито и да бъдат те – черни или руси. За да бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце: каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея. Всякога може човек чрез своя ум и своето сърце да измени външното свое обществено положение – от сиромах да стане богат.
Но ще го измени само когато спазва Божествените закони.
към беседата >>
Ако пристъпим да разгледаме втората част от характера на Йосиф, когато братята се явили при него, ще видим, че той не си е отмъстил, а е плакал заедно с тях и изливал всичката своя любов към тях.
Ако пристъпим да разгледаме втората част от характера на Йосиф, когато братята се явили при него, ще видим, че той не си е отмъстил, а е плакал заедно с тях и изливал всичката своя любов към тях.
Следователно, ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива да му отмерваме със същата мяра. Да мислиш зло, да си отмъстяваш, да одумваш – това не е характер; характер е да прощаваш, само така може да се издигнеш до степен на благородство. И този пример ние виждаме в Христа – когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи! “ Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха? “ Един баща казва на своя син: „Ти няма да станеш човек“; синът отива в странство да се учи, връща се, издига се в обществото, става управител, и първата му работа била тая: праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него, и синът го запитва: „Е, какво мислиш – няма ли да стана човек?
към беседата >>
Следователно, ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива да му отмерваме със същата мяра.
Ако пристъпим да разгледаме втората част от характера на Йосиф, когато братята се явили при него, ще видим, че той не си е отмъстил, а е плакал заедно с тях и изливал всичката своя любов към тях.
Следователно, ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива да му отмерваме със същата мяра.
Да мислиш зло, да си отмъстяваш, да одумваш – това не е характер; характер е да прощаваш, само така може да се издигнеш до степен на благородство. И този пример ние виждаме в Христа – когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи! “ Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха? “ Един баща казва на своя син: „Ти няма да станеш човек“; синът отива в странство да се учи, връща се, издига се в обществото, става управител, и първата му работа била тая: праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него, и синът го запитва: „Е, какво мислиш – няма ли да стана човек? “ Баща му тогава казал: „Това, което направи, умно ли беше, така ли трябваше да ме докараш тука – да ме плашиш?
към беседата >>
Да мислиш зло, да си отмъстяваш, да одумваш – това не е характер; характер е да прощаваш, само така може да се издигнеш до степен на благородство.
Ако пристъпим да разгледаме втората част от характера на Йосиф, когато братята се явили при него, ще видим, че той не си е отмъстил, а е плакал заедно с тях и изливал всичката своя любов към тях. Следователно, ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива да му отмерваме със същата мяра.
Да мислиш зло, да си отмъстяваш, да одумваш – това не е характер; характер е да прощаваш, само така може да се издигнеш до степен на благородство.
И този пример ние виждаме в Христа – когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи! “ Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха? “ Един баща казва на своя син: „Ти няма да станеш човек“; синът отива в странство да се учи, връща се, издига се в обществото, става управител, и първата му работа била тая: праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него, и синът го запитва: „Е, какво мислиш – няма ли да стана човек? “ Баща му тогава казал: „Това, което направи, умно ли беше, така ли трябваше да ме докараш тука – да ме плашиш? Ти си неразумен човек, който не знае какво прави.
към беседата >>
И този пример ние виждаме в Христа – когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи!
Ако пристъпим да разгледаме втората част от характера на Йосиф, когато братята се явили при него, ще видим, че той не си е отмъстил, а е плакал заедно с тях и изливал всичката своя любов към тях. Следователно, ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива да му отмерваме със същата мяра. Да мислиш зло, да си отмъстяваш, да одумваш – това не е характер; характер е да прощаваш, само така може да се издигнеш до степен на благородство.
И този пример ние виждаме в Христа – когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи!
“ Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха? “ Един баща казва на своя син: „Ти няма да станеш човек“; синът отива в странство да се учи, връща се, издига се в обществото, става управител, и първата му работа била тая: праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него, и синът го запитва: „Е, какво мислиш – няма ли да стана човек? “ Баща му тогава казал: „Това, което направи, умно ли беше, така ли трябваше да ме докараш тука – да ме плашиш? Ти си неразумен човек, който не знае какво прави. Ти трябваше да ми пратиш каляска да ме доведе“.
към беседата >>
“ Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха?
Ако пристъпим да разгледаме втората част от характера на Йосиф, когато братята се явили при него, ще видим, че той не си е отмъстил, а е плакал заедно с тях и изливал всичката своя любов към тях. Следователно, ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива да му отмерваме със същата мяра. Да мислиш зло, да си отмъстяваш, да одумваш – това не е характер; характер е да прощаваш, само така може да се издигнеш до степен на благородство. И този пример ние виждаме в Христа – когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи!
“ Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха?
“ Един баща казва на своя син: „Ти няма да станеш човек“; синът отива в странство да се учи, връща се, издига се в обществото, става управител, и първата му работа била тая: праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него, и синът го запитва: „Е, какво мислиш – няма ли да стана човек? “ Баща му тогава казал: „Това, което направи, умно ли беше, така ли трябваше да ме докараш тука – да ме плашиш? Ти си неразумен човек, който не знае какво прави. Ти трябваше да ми пратиш каляска да ме доведе“. Този е начинът, който употребяваме и ние – искаме да плашим хората.
към беседата >>
“ Един баща казва на своя син: „Ти няма да станеш човек“; синът отива в странство да се учи, връща се, издига се в обществото, става управител, и първата му работа била тая: праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него, и синът го запитва: „Е, какво мислиш – няма ли да стана човек?
Ако пристъпим да разгледаме втората част от характера на Йосиф, когато братята се явили при него, ще видим, че той не си е отмъстил, а е плакал заедно с тях и изливал всичката своя любов към тях. Следователно, ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива да му отмерваме със същата мяра. Да мислиш зло, да си отмъстяваш, да одумваш – това не е характер; характер е да прощаваш, само така може да се издигнеш до степен на благородство. И този пример ние виждаме в Христа – когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи! “ Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха?
“ Един баща казва на своя син: „Ти няма да станеш човек“; синът отива в странство да се учи, връща се, издига се в обществото, става управител, и първата му работа била тая: праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него, и синът го запитва: „Е, какво мислиш – няма ли да стана човек?
“ Баща му тогава казал: „Това, което направи, умно ли беше, така ли трябваше да ме докараш тука – да ме плашиш? Ти си неразумен човек, който не знае какво прави. Ти трябваше да ми пратиш каляска да ме доведе“. Този е начинът, който употребяваме и ние – искаме да плашим хората. „Да ми даде Господ сила, аз зная как да управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тоя метод държат – всички се бият, и всяка къща плаче.
към беседата >>
“ Баща му тогава казал: „Това, което направи, умно ли беше, така ли трябваше да ме докараш тука – да ме плашиш?
Следователно, ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива да му отмерваме със същата мяра. Да мислиш зло, да си отмъстяваш, да одумваш – това не е характер; характер е да прощаваш, само така може да се издигнеш до степен на благородство. И този пример ние виждаме в Христа – когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи! “ Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха? “ Един баща казва на своя син: „Ти няма да станеш човек“; синът отива в странство да се учи, връща се, издига се в обществото, става управител, и първата му работа била тая: праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него, и синът го запитва: „Е, какво мислиш – няма ли да стана човек?
“ Баща му тогава казал: „Това, което направи, умно ли беше, така ли трябваше да ме докараш тука – да ме плашиш?
Ти си неразумен човек, който не знае какво прави. Ти трябваше да ми пратиш каляска да ме доведе“. Този е начинът, който употребяваме и ние – искаме да плашим хората. „Да ми даде Господ сила, аз зная как да управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тоя метод държат – всички се бият, и всяка къща плаче. А колко се е подобрил светът?
към беседата >>
Ти си неразумен човек, който не знае какво прави.
Да мислиш зло, да си отмъстяваш, да одумваш – това не е характер; характер е да прощаваш, само така може да се издигнеш до степен на благородство. И този пример ние виждаме в Христа – когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи! “ Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха? “ Един баща казва на своя син: „Ти няма да станеш човек“; синът отива в странство да се учи, връща се, издига се в обществото, става управител, и първата му работа била тая: праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него, и синът го запитва: „Е, какво мислиш – няма ли да стана човек? “ Баща му тогава казал: „Това, което направи, умно ли беше, така ли трябваше да ме докараш тука – да ме плашиш?
Ти си неразумен човек, който не знае какво прави.
Ти трябваше да ми пратиш каляска да ме доведе“. Този е начинът, който употребяваме и ние – искаме да плашим хората. „Да ми даде Господ сила, аз зная как да управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тоя метод държат – всички се бият, и всяка къща плаче. А колко се е подобрил светът? Ни най-малко.
към беседата >>
Ти трябваше да ми пратиш каляска да ме доведе“.
И този пример ние виждаме в Христа – когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи! “ Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха? “ Един баща казва на своя син: „Ти няма да станеш човек“; синът отива в странство да се учи, връща се, издига се в обществото, става управител, и първата му работа била тая: праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него, и синът го запитва: „Е, какво мислиш – няма ли да стана човек? “ Баща му тогава казал: „Това, което направи, умно ли беше, така ли трябваше да ме докараш тука – да ме плашиш? Ти си неразумен човек, който не знае какво прави.
Ти трябваше да ми пратиш каляска да ме доведе“.
Този е начинът, който употребяваме и ние – искаме да плашим хората. „Да ми даде Господ сила, аз зная как да управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тоя метод държат – всички се бият, и всяка къща плаче. А колко се е подобрил светът? Ни най-малко. Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа.
към беседата >>
Този е начинът, който употребяваме и ние – искаме да плашим хората.
“ Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха? “ Един баща казва на своя син: „Ти няма да станеш човек“; синът отива в странство да се учи, връща се, издига се в обществото, става управител, и първата му работа била тая: праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него, и синът го запитва: „Е, какво мислиш – няма ли да стана човек? “ Баща му тогава казал: „Това, което направи, умно ли беше, така ли трябваше да ме докараш тука – да ме плашиш? Ти си неразумен човек, който не знае какво прави. Ти трябваше да ми пратиш каляска да ме доведе“.
Този е начинът, който употребяваме и ние – искаме да плашим хората.
„Да ми даде Господ сила, аз зная как да управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тоя метод държат – всички се бият, и всяка къща плаче. А колко се е подобрил светът? Ни най-малко. Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа. И наказанието ползва дотолкова, доколкото е наложено от Любов да се изкоренят лошите неща.
към беседата >>
„Да ми даде Господ сила, аз зная как да управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тоя метод държат – всички се бият, и всяка къща плаче.
“ Един баща казва на своя син: „Ти няма да станеш човек“; синът отива в странство да се учи, връща се, издига се в обществото, става управител, и първата му работа била тая: праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него, и синът го запитва: „Е, какво мислиш – няма ли да стана човек? “ Баща му тогава казал: „Това, което направи, умно ли беше, така ли трябваше да ме докараш тука – да ме плашиш? Ти си неразумен човек, който не знае какво прави. Ти трябваше да ми пратиш каляска да ме доведе“. Този е начинът, който употребяваме и ние – искаме да плашим хората.
„Да ми даде Господ сила, аз зная как да управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тоя метод държат – всички се бият, и всяка къща плаче.
А колко се е подобрил светът? Ни най-малко. Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа. И наказанието ползва дотолкова, доколкото е наложено от Любов да се изкоренят лошите неща. Но онзи, който чрез своята операция реже здраво месо, не е умен хирург, а глупав.
към беседата >>
А колко се е подобрил светът?
“ Баща му тогава казал: „Това, което направи, умно ли беше, така ли трябваше да ме докараш тука – да ме плашиш? Ти си неразумен човек, който не знае какво прави. Ти трябваше да ми пратиш каляска да ме доведе“. Този е начинът, който употребяваме и ние – искаме да плашим хората. „Да ми даде Господ сила, аз зная как да управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тоя метод държат – всички се бият, и всяка къща плаче.
А колко се е подобрил светът?
Ни най-малко. Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа. И наказанието ползва дотолкова, доколкото е наложено от Любов да се изкоренят лошите неща. Но онзи, който чрез своята операция реже здраво месо, не е умен хирург, а глупав. Следователно, когато дойдете в живота, ето какво трябва да правите: да съблюдавате основния закон – между вашия ум и вашето сърце да има равновесие.
към беседата >>
Ни най-малко.
Ти си неразумен човек, който не знае какво прави. Ти трябваше да ми пратиш каляска да ме доведе“. Този е начинът, който употребяваме и ние – искаме да плашим хората. „Да ми даде Господ сила, аз зная как да управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тоя метод държат – всички се бият, и всяка къща плаче. А колко се е подобрил светът?
Ни най-малко.
Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа. И наказанието ползва дотолкова, доколкото е наложено от Любов да се изкоренят лошите неща. Но онзи, който чрез своята операция реже здраво месо, не е умен хирург, а глупав. Следователно, когато дойдете в живота, ето какво трябва да правите: да съблюдавате основния закон – между вашия ум и вашето сърце да има равновесие.
към беседата >>
Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа.
Ти трябваше да ми пратиш каляска да ме доведе“. Този е начинът, който употребяваме и ние – искаме да плашим хората. „Да ми даде Господ сила, аз зная как да управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тоя метод държат – всички се бият, и всяка къща плаче. А колко се е подобрил светът? Ни най-малко.
Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа.
И наказанието ползва дотолкова, доколкото е наложено от Любов да се изкоренят лошите неща. Но онзи, който чрез своята операция реже здраво месо, не е умен хирург, а глупав. Следователно, когато дойдете в живота, ето какво трябва да правите: да съблюдавате основния закон – между вашия ум и вашето сърце да има равновесие.
към беседата >>
И наказанието ползва дотолкова, доколкото е наложено от Любов да се изкоренят лошите неща.
Този е начинът, който употребяваме и ние – искаме да плашим хората. „Да ми даде Господ сила, аз зная как да управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тоя метод държат – всички се бият, и всяка къща плаче. А колко се е подобрил светът? Ни най-малко. Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа.
И наказанието ползва дотолкова, доколкото е наложено от Любов да се изкоренят лошите неща.
Но онзи, който чрез своята операция реже здраво месо, не е умен хирург, а глупав. Следователно, когато дойдете в живота, ето какво трябва да правите: да съблюдавате основния закон – между вашия ум и вашето сърце да има равновесие.
към беседата >>
Но онзи, който чрез своята операция реже здраво месо, не е умен хирург, а глупав.
„Да ми даде Господ сила, аз зная как да управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тоя метод държат – всички се бият, и всяка къща плаче. А колко се е подобрил светът? Ни най-малко. Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа. И наказанието ползва дотолкова, доколкото е наложено от Любов да се изкоренят лошите неща.
Но онзи, който чрез своята операция реже здраво месо, не е умен хирург, а глупав.
Следователно, когато дойдете в живота, ето какво трябва да правите: да съблюдавате основния закон – между вашия ум и вашето сърце да има равновесие.
към беседата >>
Следователно, когато дойдете в живота, ето какво трябва да правите: да съблюдавате основния закон – между вашия ум и вашето сърце да има равновесие.
А колко се е подобрил светът? Ни най-малко. Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа. И наказанието ползва дотолкова, доколкото е наложено от Любов да се изкоренят лошите неща. Но онзи, който чрез своята операция реже здраво месо, не е умен хирург, а глупав.
Следователно, когато дойдете в живота, ето какво трябва да правите: да съблюдавате основния закон – между вашия ум и вашето сърце да има равновесие.
към беседата >>
Мнозина се съмняват дали има Бог.
Мнозина се съмняват дали има Бог.
Някои от вас ще кажат: „Вярваме, че има“. Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора. Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е? Не вярвам“. Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър.
към беседата >>
Някои от вас ще кажат: „Вярваме, че има“.
Мнозина се съмняват дали има Бог.
Някои от вас ще кажат: „Вярваме, че има“.
Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора. Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е? Не вярвам“. Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят.
към беседата >>
Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора.
Мнозина се съмняват дали има Бог. Някои от вас ще кажат: „Вярваме, че има“.
Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора.
Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е? Не вярвам“. Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения.
към беседата >>
Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е?
Мнозина се съмняват дали има Бог. Някои от вас ще кажат: „Вярваме, че има“. Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора.
Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е?
Не вярвам“. Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва.
към беседата >>
Не вярвам“.
Мнозина се съмняват дали има Бог. Някои от вас ще кажат: „Вярваме, че има“. Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора. Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е?
Не вярвам“.
Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва. Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове?
към беседата >>
Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър.
Мнозина се съмняват дали има Бог. Някои от вас ще кажат: „Вярваме, че има“. Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора. Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е? Не вярвам“.
Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър.
И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва. Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове? Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва?
към беседата >>
И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят.
Някои от вас ще кажат: „Вярваме, че има“. Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора. Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е? Не вярвам“. Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър.
И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят.
Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва. Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове? Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал?
към беседата >>
Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения.
Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора. Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е? Не вярвам“. Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят.
Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения.
Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва. Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове? Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал? Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават?
към беседата >>
Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва.
Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е? Не вярвам“. Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения.
Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва.
Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове? Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал? Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение?
към беседата >>
Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове?
Не вярвам“. Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва.
Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове?
Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал? Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания.
към беседата >>
Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва?
Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва. Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове?
Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва?
Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал? Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания. Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя.
към беседата >>
Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал?
И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва. Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове? Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва?
Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал?
Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания. Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя. Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер.
към беседата >>
Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават?
Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва. Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове? Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал?
Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават?
Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания. Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя. Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот.
към беседата >>
Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение?
Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва. Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове? Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал? Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават?
Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение?
От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания. Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя. Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот. Ние се готвим да отидем на Небето.
към беседата >>
От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания.
Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове? Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал? Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение?
От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания.
Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя. Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот. Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там?
към беседата >>
Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя.
Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал? Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания.
Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя.
Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот. Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там? Своя характер – той е нашето богатство.
към беседата >>
Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер.
Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал? Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания. Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя.
Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер.
И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот. Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там? Своя характер – той е нашето богатство. Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер?
към беседата >>
И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот.
Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания. Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя. Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер.
И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот.
Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там? Своя характер – той е нашето богатство. Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели?
към беседата >>
Ние се готвим да отидем на Небето.
Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания. Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя. Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот.
Ние се готвим да отидем на Небето.
Какво ще занесем там? Своя характер – той е нашето богатство. Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели? Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“.
към беседата >>
Какво ще занесем там?
От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания. Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя. Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот. Ние се готвим да отидем на Небето.
Какво ще занесем там?
Своя характер – той е нашето богатство. Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели? Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“. И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът.
към беседата >>
Своя характер – той е нашето богатство.
Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя. Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот. Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там?
Своя характер – той е нашето богатство.
Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели? Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“. И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът. Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас.
към беседата >>
Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер?
Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот. Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там? Своя характер – той е нашето богатство.
Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер?
Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели? Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“. И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът. Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас. В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараон не тури тях на първо място, а тури един чужденец?
към беседата >>
Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели?
И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот. Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там? Своя характер – той е нашето богатство. Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер?
Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели?
Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“. И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът. Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас. В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараон не тури тях на първо място, а тури един чужденец? За неговите хубави черти ли?
към беседата >>
Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“.
Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там? Своя характер – той е нашето богатство. Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели?
Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“.
И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът. Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас. В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараон не тури тях на първо място, а тури един чужденец? За неговите хубави черти ли? Не. За неговия ум и за неговата доброта.
към беседата >>
И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът.
Какво ще занесем там? Своя характер – той е нашето богатство. Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели? Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“.
И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът.
Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас. В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараон не тури тях на първо място, а тури един чужденец? За неговите хубави черти ли? Не. За неговия ум и за неговата доброта. Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли.
към беседата >>
Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас.
Своя характер – той е нашето богатство. Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели? Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“. И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът.
Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас.
В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараон не тури тях на първо място, а тури един чужденец? За неговите хубави черти ли? Не. За неговия ум и за неговата доброта. Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли. Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост.
към беседата >>
В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараон не тури тях на първо място, а тури един чужденец?
Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели? Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“. И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът. Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас.
В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараон не тури тях на първо място, а тури един чужденец?
За неговите хубави черти ли? Не. За неговия ум и за неговата доброта. Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли. Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост. Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното.
към беседата >>
За неговите хубави черти ли?
Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели? Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“. И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът. Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас. В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараон не тури тях на първо място, а тури един чужденец?
За неговите хубави черти ли?
Не. За неговия ум и за неговата доброта. Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли. Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост. Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното. Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден.
към беседата >>
Не. За неговия ум и за неговата доброта.
Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“. И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът. Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас. В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараон не тури тях на първо място, а тури един чужденец? За неговите хубави черти ли?
Не. За неговия ум и за неговата доброта.
Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли. Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост. Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното. Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден. Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце.
към беседата >>
Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли.
И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът. Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас. В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараон не тури тях на първо място, а тури един чужденец? За неговите хубави черти ли? Не. За неговия ум и за неговата доброта.
Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли.
Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост. Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното. Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден. Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце. Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите.
към беседата >>
Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост.
Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас. В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараон не тури тях на първо място, а тури един чужденец? За неговите хубави черти ли? Не. За неговия ум и за неговата доброта. Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли.
Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост.
Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното. Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден. Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце. Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал.
към беседата >>
Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното.
В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараон не тури тях на първо място, а тури един чужденец? За неговите хубави черти ли? Не. За неговия ум и за неговата доброта. Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли. Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост.
Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното.
Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден. Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце. Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата.
към беседата >>
Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден.
За неговите хубави черти ли? Не. За неговия ум и за неговата доброта. Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли. Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост. Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното.
Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден.
Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце. Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи.
към беседата >>
Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце.
Не. За неговия ум и за неговата доброта. Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли. Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост. Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното. Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден.
Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце.
Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието.
към беседата >>
Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите.
Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли. Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост. Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното. Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден. Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце.
Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите.
Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате.
към беседата >>
Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал.
Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост. Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното. Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден. Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце. Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите.
Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал.
Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“.
към беседата >>
Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата.
Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното. Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден. Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце. Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал.
Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата.
Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“. Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него.
към беседата >>
Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи.
Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден. Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце. Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата.
Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи.
Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“. Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него.
към беседата >>
Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието.
Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце. Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи.
Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието.
Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“. Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него.
към беседата >>
Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате.
Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието.
Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате.
Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“. Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него.
към беседата >>
Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“.
Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате.
Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“.
Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него.
към беседата >>
Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него.
Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“.
Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него.
към беседата >>
При съграждане на характера е необходимо търпение.
При съграждане на характера е необходимо търпение.
То е основата на нещата. И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко. Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“.
към беседата >>
То е основата на нещата.
При съграждане на характера е необходимо търпение.
То е основата на нещата.
И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко. Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“. Не, тя е в началото на живота.
към беседата >>
И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко.
При съграждане на характера е необходимо търпение. То е основата на нещата.
И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко.
Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“. Не, тя е в началото на живота. Някои казват: „Изгубих си парите“.
към беседата >>
Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия.
При съграждане на характера е необходимо търпение. То е основата на нещата. И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко.
Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия.
Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“. Не, тя е в началото на живота. Някои казват: „Изгубих си парите“. – Що от това?
към беседата >>
Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме.
При съграждане на характера е необходимо търпение. То е основата на нещата. И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко. Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия.
Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме.
Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“. Не, тя е в началото на живота. Някои казват: „Изгубих си парите“. – Що от това? Ти си в началото на своя живот – нищо не си изгубил.
към беседата >>
Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“.
При съграждане на характера е необходимо търпение. То е основата на нещата. И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко. Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме.
Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“.
Не, тя е в началото на живота. Някои казват: „Изгубих си парите“. – Що от това? Ти си в началото на своя живот – нищо не си изгубил. „Изгубих си здравето.“ – Ти си в началото на своя живот: друго здраве ще добиеш.
към беседата >>
Не, тя е в началото на живота.
То е основата на нещата. И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко. Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“.
Не, тя е в началото на живота.
Някои казват: „Изгубих си парите“. – Що от това? Ти си в началото на своя живот – нищо не си изгубил. „Изгубих си здравето.“ – Ти си в началото на своя живот: друго здраве ще добиеш. В каквото положение и да бъдем поставени, ние трябва да търпим и да се уповаваме на Бога до последна минута.
към беседата >>
Някои казват: „Изгубих си парите“.
И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко. Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“. Не, тя е в началото на живота.
Някои казват: „Изгубих си парите“.
– Що от това? Ти си в началото на своя живот – нищо не си изгубил. „Изгубих си здравето.“ – Ти си в началото на своя живот: друго здраве ще добиеш. В каквото положение и да бъдем поставени, ние трябва да търпим и да се уповаваме на Бога до последна минута. Тази вяра трябва да бъде дълбока във всичките ни работи.
към беседата >>
– Що от това?
Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“. Не, тя е в началото на живота. Някои казват: „Изгубих си парите“.
– Що от това?
Ти си в началото на своя живот – нищо не си изгубил. „Изгубих си здравето.“ – Ти си в началото на своя живот: друго здраве ще добиеш. В каквото положение и да бъдем поставени, ние трябва да търпим и да се уповаваме на Бога до последна минута. Тази вяра трябва да бъде дълбока във всичките ни работи. Някои искат да имат добро общество, да са заобиколени с добри хора.
към беседата >>
Ти си в началото на своя живот – нищо не си изгубил.
Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“. Не, тя е в началото на живота. Някои казват: „Изгубих си парите“. – Що от това?
Ти си в началото на своя живот – нищо не си изгубил.
„Изгубих си здравето.“ – Ти си в началото на своя живот: друго здраве ще добиеш. В каквото положение и да бъдем поставени, ние трябва да търпим и да се уповаваме на Бога до последна минута. Тази вяра трябва да бъде дълбока във всичките ни работи. Някои искат да имат добро общество, да са заобиколени с добри хора. Йосиф, като чужденец, живееше между чужди хора, но той съумя със своето сърце и със своя ум да направи от тези хора добри приятели.
към беседата >>
„Изгубих си здравето.“ – Ти си в началото на своя живот: друго здраве ще добиеш.
Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“. Не, тя е в началото на живота. Някои казват: „Изгубих си парите“. – Що от това? Ти си в началото на своя живот – нищо не си изгубил.
„Изгубих си здравето.“ – Ти си в началото на своя живот: друго здраве ще добиеш.
В каквото положение и да бъдем поставени, ние трябва да търпим и да се уповаваме на Бога до последна минута. Тази вяра трябва да бъде дълбока във всичките ни работи. Някои искат да имат добро общество, да са заобиколени с добри хора. Йосиф, като чужденец, живееше между чужди хора, но той съумя със своето сърце и със своя ум да направи от тези хора добри приятели. Ама казват някои: „Хората са грешни“.
към беседата >>
НАГОРЕ