НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1384
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1384
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Виделината и тъмнината
,
НБ
, София, 11.4.1937г.,
Той за всичко се смее: И в скъсани дрехи да се облече, и в здрави дрехи да се облече, все се смее.
В духовния свят е точно обратно: който има тънки вежди, е умен, а който има дебели вежди, е глупав. Като казвам глупав човек, да не ви обижда тази дума, защото според мене в думата „глупав“ се съдържа нещо хубаво. Под думата „глупав“ аз разбирам един добряк човек, който вярва на всичко. Той, и като дава, и като взима, и като губи, и като печели, все се радва. За такъв човек казват че е глупав, понеже не разбира нито кога е беден, нито кога е богат, нито кога е учен, нито кога е невежа.
Той за всичко се смее: И в скъсани дрехи да се облече, и в здрави дрехи да се облече, все се смее.
За такъв човек казвам: Този е човек, който има особени разбирания за нещата.
към беседата >>
Ако една жена ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа: Ще обичаш мъжа си, децата си, ще готвиш добре, ще чистиш, ще переш, ще се грижиш за всички в дома си.
Вие можете да влезете в стълкновение, но ще знаете, че аз не защищавам никакво положение.
Ако една жена ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа: Ще обичаш мъжа си, децата си, ще готвиш добре, ще чистиш, ще переш, ще се грижиш за всички в дома си.
Ако една слугиня ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа: Ти ще служиш на господарите си, ще ги слушаш, ще изпълняваш волята им. Ако един търговец ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че ще продава, за да задоволи своите клиенти. Обаче ако дойде при мене човек, който нито е женен, нито е слуга, нито е търговец, ще му кажа: Ти няма да правиш нищо от това, което казах на другите.
към беседата >>
За такъв човек казвам: Този е човек, който има особени разбирания за нещата.
Като казвам глупав човек, да не ви обижда тази дума, защото според мене в думата „глупав“ се съдържа нещо хубаво. Под думата „глупав“ аз разбирам един добряк човек, който вярва на всичко. Той, и като дава, и като взима, и като губи, и като печели, все се радва. За такъв човек казват че е глупав, понеже не разбира нито кога е беден, нито кога е богат, нито кога е учен, нито кога е невежа. Той за всичко се смее: И в скъсани дрехи да се облече, и в здрави дрехи да се облече, все се смее.
За такъв човек казвам: Този е човек, който има особени разбирания за нещата.
към беседата >>
Ако една слугиня ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа: Ти ще служиш на господарите си, ще ги слушаш, ще изпълняваш волята им.
Вие можете да влезете в стълкновение, но ще знаете, че аз не защищавам никакво положение. Ако една жена ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа: Ще обичаш мъжа си, децата си, ще готвиш добре, ще чистиш, ще переш, ще се грижиш за всички в дома си.
Ако една слугиня ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа: Ти ще служиш на господарите си, ще ги слушаш, ще изпълняваш волята им.
Ако един търговец ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че ще продава, за да задоволи своите клиенти. Обаче ако дойде при мене човек, който нито е женен, нито е слуга, нито е търговец, ще му кажа: Ти няма да правиш нищо от това, което казах на другите.
към беседата >>
Сега ще ви изнеса един анекдот из живота на Хенрих IV.
Сега ще ви изнеса един анекдот из живота на Хенрих IV.
Един ден той отишъл на лов в гората и се заблудил, навлязъл навътре в гората и не могъл да излезе, да намери своята свита, своите благородници. На пътя си той срещнал един селянин с кола. Той го помолил да го изведе с колата си вън от гората, да намери своите хора, които го чакали. Хенрих IV се качил на колата (или на кабриолет, не се знае точно какво е било), но селянинът му дал почетно място и започнали да се разговарят. Хенрих IV запитал селянина: „С какво мога да Ви бъда полезен?
към беседата >>
Ако един търговец ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че ще продава, за да задоволи своите клиенти.
Вие можете да влезете в стълкновение, но ще знаете, че аз не защищавам никакво положение. Ако една жена ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа: Ще обичаш мъжа си, децата си, ще готвиш добре, ще чистиш, ще переш, ще се грижиш за всички в дома си. Ако една слугиня ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа: Ти ще служиш на господарите си, ще ги слушаш, ще изпълняваш волята им.
Ако един търговец ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че ще продава, за да задоволи своите клиенти.
Обаче ако дойде при мене човек, който нито е женен, нито е слуга, нито е търговец, ще му кажа: Ти няма да правиш нищо от това, което казах на другите.
към беседата >>
Един ден той отишъл на лов в гората и се заблудил, навлязъл навътре в гората и не могъл да излезе, да намери своята свита, своите благородници.
Сега ще ви изнеса един анекдот из живота на Хенрих IV.
Един ден той отишъл на лов в гората и се заблудил, навлязъл навътре в гората и не могъл да излезе, да намери своята свита, своите благородници.
На пътя си той срещнал един селянин с кола. Той го помолил да го изведе с колата си вън от гората, да намери своите хора, които го чакали. Хенрих IV се качил на колата (или на кабриолет, не се знае точно какво е било), но селянинът му дал почетно място и започнали да се разговарят. Хенрих IV запитал селянина: „С какво мога да Ви бъда полезен? С какво мога да Ви услужа?
към беседата >>
Обаче ако дойде при мене човек, който нито е женен, нито е слуга, нито е търговец, ще му кажа: Ти няма да правиш нищо от това, което казах на другите.
Вие можете да влезете в стълкновение, но ще знаете, че аз не защищавам никакво положение. Ако една жена ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа: Ще обичаш мъжа си, децата си, ще готвиш добре, ще чистиш, ще переш, ще се грижиш за всички в дома си. Ако една слугиня ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа: Ти ще служиш на господарите си, ще ги слушаш, ще изпълняваш волята им. Ако един търговец ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че ще продава, за да задоволи своите клиенти.
Обаче ако дойде при мене човек, който нито е женен, нито е слуга, нито е търговец, ще му кажа: Ти няма да правиш нищо от това, което казах на другите.
към беседата >>
На пътя си той срещнал един селянин с кола.
Сега ще ви изнеса един анекдот из живота на Хенрих IV. Един ден той отишъл на лов в гората и се заблудил, навлязъл навътре в гората и не могъл да излезе, да намери своята свита, своите благородници.
На пътя си той срещнал един селянин с кола.
Той го помолил да го изведе с колата си вън от гората, да намери своите хора, които го чакали. Хенрих IV се качил на колата (или на кабриолет, не се знае точно какво е било), но селянинът му дал почетно място и започнали да се разговарят. Хенрих IV запитал селянина: „С какво мога да Ви бъда полезен? С какво мога да Ви услужа? “ – „Искам да видя краля.
към беседата >>
Ще кажете, че това е противоречие.
Ще кажете, че това е противоречие.
Не, не е противоречие. Защо? – Защото това не го казвам за вас. Вие сте женени, вие сте слуги, вие сте търговци. Това не се отнася до вас. Ако дойде някой, който е излязъл от тези положения, на него ще говоря другояче.
към беседата >>
Той го помолил да го изведе с колата си вън от гората, да намери своите хора, които го чакали.
Сега ще ви изнеса един анекдот из живота на Хенрих IV. Един ден той отишъл на лов в гората и се заблудил, навлязъл навътре в гората и не могъл да излезе, да намери своята свита, своите благородници. На пътя си той срещнал един селянин с кола.
Той го помолил да го изведе с колата си вън от гората, да намери своите хора, които го чакали.
Хенрих IV се качил на колата (или на кабриолет, не се знае точно какво е било), но селянинът му дал почетно място и започнали да се разговарят. Хенрих IV запитал селянина: „С какво мога да Ви бъда полезен? С какво мога да Ви услужа? “ – „Искам да видя краля. Ще ми бъде приятно, ако можете по някакъв начин да ми съдействувате в това.“ – „Много лесна работа е тази.
към беседата >>
Не, не е противоречие. Защо?
Ще кажете, че това е противоречие.
Не, не е противоречие. Защо?
– Защото това не го казвам за вас. Вие сте женени, вие сте слуги, вие сте търговци. Това не се отнася до вас. Ако дойде някой, който е излязъл от тези положения, на него ще говоря другояче. Пита ме една млада мома какво трябва да прави, за да ѝ вървят работите добре.
към беседата >>
Хенрих IV се качил на колата (или на кабриолет, не се знае точно какво е било), но селянинът му дал почетно място и започнали да се разговарят.
Сега ще ви изнеса един анекдот из живота на Хенрих IV. Един ден той отишъл на лов в гората и се заблудил, навлязъл навътре в гората и не могъл да излезе, да намери своята свита, своите благородници. На пътя си той срещнал един селянин с кола. Той го помолил да го изведе с колата си вън от гората, да намери своите хора, които го чакали.
Хенрих IV се качил на колата (или на кабриолет, не се знае точно какво е било), но селянинът му дал почетно място и започнали да се разговарят.
Хенрих IV запитал селянина: „С какво мога да Ви бъда полезен? С какво мога да Ви услужа? “ – „Искам да видя краля. Ще ми бъде приятно, ако можете по някакъв начин да ми съдействувате в това.“ – „Много лесна работа е тази. От мене само искай.“ – „Как ще стане това?
към беседата >>
– Защото това не го казвам за вас.
Ще кажете, че това е противоречие. Не, не е противоречие. Защо?
– Защото това не го казвам за вас.
Вие сте женени, вие сте слуги, вие сте търговци. Това не се отнася до вас. Ако дойде някой, който е излязъл от тези положения, на него ще говоря другояче. Пита ме една млада мома какво трябва да прави, за да ѝ вървят работите добре. Казвам ѝ: За да ти вървят работите, ти трябва да се обличаш добре, да се оглеждаш често в огледалото, да видиш как са веждите ти, намазани ли са или не, намазано ли е лицето ти.
към беседата >>
Хенрих IV запитал селянина: „С какво мога да Ви бъда полезен?
Сега ще ви изнеса един анекдот из живота на Хенрих IV. Един ден той отишъл на лов в гората и се заблудил, навлязъл навътре в гората и не могъл да излезе, да намери своята свита, своите благородници. На пътя си той срещнал един селянин с кола. Той го помолил да го изведе с колата си вън от гората, да намери своите хора, които го чакали. Хенрих IV се качил на колата (или на кабриолет, не се знае точно какво е било), но селянинът му дал почетно място и започнали да се разговарят.
Хенрих IV запитал селянина: „С какво мога да Ви бъда полезен?
С какво мога да Ви услужа? “ – „Искам да видя краля. Ще ми бъде приятно, ако можете по някакъв начин да ми съдействувате в това.“ – „Много лесна работа е тази. От мене само искай.“ – „Как ще стане това? “ – „Ето, скоро ще стигнем до едно място, дето ще видиш много хора събрани.
към беседата >>
Вие сте женени, вие сте слуги, вие сте търговци.
Ще кажете, че това е противоречие. Не, не е противоречие. Защо? – Защото това не го казвам за вас.
Вие сте женени, вие сте слуги, вие сте търговци.
Това не се отнася до вас. Ако дойде някой, който е излязъл от тези положения, на него ще говоря другояче. Пита ме една млада мома какво трябва да прави, за да ѝ вървят работите добре. Казвам ѝ: За да ти вървят работите, ти трябва да се обличаш добре, да се оглеждаш често в огледалото, да видиш как са веждите ти, намазани ли са или не, намазано ли е лицето ти. При това, дето ходиш, все ще се усмихваш, ще бъдеш любезна, учтива с всички, да се харесаш на хората.
към беседата >>
С какво мога да Ви услужа?
Един ден той отишъл на лов в гората и се заблудил, навлязъл навътре в гората и не могъл да излезе, да намери своята свита, своите благородници. На пътя си той срещнал един селянин с кола. Той го помолил да го изведе с колата си вън от гората, да намери своите хора, които го чакали. Хенрих IV се качил на колата (или на кабриолет, не се знае точно какво е било), но селянинът му дал почетно място и започнали да се разговарят. Хенрих IV запитал селянина: „С какво мога да Ви бъда полезен?
С какво мога да Ви услужа?
“ – „Искам да видя краля. Ще ми бъде приятно, ако можете по някакъв начин да ми съдействувате в това.“ – „Много лесна работа е тази. От мене само искай.“ – „Как ще стане това? “ – „Ето, скоро ще стигнем до едно място, дето ще видиш много хора събрани. Като видиш, че снемат шапки, един от тях ще остане с шапка на главата.
към беседата >>
Това не се отнася до вас.
Ще кажете, че това е противоречие. Не, не е противоречие. Защо? – Защото това не го казвам за вас. Вие сте женени, вие сте слуги, вие сте търговци.
Това не се отнася до вас.
Ако дойде някой, който е излязъл от тези положения, на него ще говоря другояче. Пита ме една млада мома какво трябва да прави, за да ѝ вървят работите добре. Казвам ѝ: За да ти вървят работите, ти трябва да се обличаш добре, да се оглеждаш често в огледалото, да видиш как са веждите ти, намазани ли са или не, намазано ли е лицето ти. При това, дето ходиш, все ще се усмихваш, ще бъдеш любезна, учтива с всички, да се харесаш на хората. Ако дойде при мене една баба на 90 години и ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа да не прави нищо от това, което казах на младата мома.
към беседата >>
“ – „Искам да видя краля.
На пътя си той срещнал един селянин с кола. Той го помолил да го изведе с колата си вън от гората, да намери своите хора, които го чакали. Хенрих IV се качил на колата (или на кабриолет, не се знае точно какво е било), но селянинът му дал почетно място и започнали да се разговарят. Хенрих IV запитал селянина: „С какво мога да Ви бъда полезен? С какво мога да Ви услужа?
“ – „Искам да видя краля.
Ще ми бъде приятно, ако можете по някакъв начин да ми съдействувате в това.“ – „Много лесна работа е тази. От мене само искай.“ – „Как ще стане това? “ – „Ето, скоро ще стигнем до едно място, дето ще видиш много хора събрани. Като видиш, че снемат шапки, един от тях ще остане с шапка на главата. Този, който остане с шапка на главата, той е Хенрих IV.“ Скоро те стигнали до едно място, дето благородниците чакали краля.
към беседата >>
Ако дойде някой, който е излязъл от тези положения, на него ще говоря другояче.
Ще кажете, че това е противоречие. Не, не е противоречие. Защо? – Защото това не го казвам за вас. Вие сте женени, вие сте слуги, вие сте търговци. Това не се отнася до вас.
Ако дойде някой, който е излязъл от тези положения, на него ще говоря другояче.
Пита ме една млада мома какво трябва да прави, за да ѝ вървят работите добре. Казвам ѝ: За да ти вървят работите, ти трябва да се обличаш добре, да се оглеждаш често в огледалото, да видиш как са веждите ти, намазани ли са или не, намазано ли е лицето ти. При това, дето ходиш, все ще се усмихваш, ще бъдеш любезна, учтива с всички, да се харесаш на хората. Ако дойде при мене една баба на 90 години и ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа да не прави нищо от това, което казах на младата мома.
към беседата >>
Ще ми бъде приятно, ако можете по някакъв начин да ми съдействувате в това.“ – „Много лесна работа е тази.
Той го помолил да го изведе с колата си вън от гората, да намери своите хора, които го чакали. Хенрих IV се качил на колата (или на кабриолет, не се знае точно какво е било), но селянинът му дал почетно място и започнали да се разговарят. Хенрих IV запитал селянина: „С какво мога да Ви бъда полезен? С какво мога да Ви услужа? “ – „Искам да видя краля.
Ще ми бъде приятно, ако можете по някакъв начин да ми съдействувате в това.“ – „Много лесна работа е тази.
От мене само искай.“ – „Как ще стане това? “ – „Ето, скоро ще стигнем до едно място, дето ще видиш много хора събрани. Като видиш, че снемат шапки, един от тях ще остане с шапка на главата. Този, който остане с шапка на главата, той е Хенрих IV.“ Скоро те стигнали до едно място, дето благородниците чакали краля. Като слязъл от колата и се приближил до тях, всички свалили шапките си, само той останал с шапка на главата.
към беседата >>
Пита ме една млада мома какво трябва да прави, за да ѝ вървят работите добре.
Не, не е противоречие. Защо? – Защото това не го казвам за вас. Вие сте женени, вие сте слуги, вие сте търговци. Това не се отнася до вас. Ако дойде някой, който е излязъл от тези положения, на него ще говоря другояче.
Пита ме една млада мома какво трябва да прави, за да ѝ вървят работите добре.
Казвам ѝ: За да ти вървят работите, ти трябва да се обличаш добре, да се оглеждаш често в огледалото, да видиш как са веждите ти, намазани ли са или не, намазано ли е лицето ти. При това, дето ходиш, все ще се усмихваш, ще бъдеш любезна, учтива с всички, да се харесаш на хората. Ако дойде при мене една баба на 90 години и ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа да не прави нищо от това, което казах на младата мома.
към беседата >>
От мене само искай.“ – „Как ще стане това?
Хенрих IV се качил на колата (или на кабриолет, не се знае точно какво е било), но селянинът му дал почетно място и започнали да се разговарят. Хенрих IV запитал селянина: „С какво мога да Ви бъда полезен? С какво мога да Ви услужа? “ – „Искам да видя краля. Ще ми бъде приятно, ако можете по някакъв начин да ми съдействувате в това.“ – „Много лесна работа е тази.
От мене само искай.“ – „Как ще стане това?
“ – „Ето, скоро ще стигнем до едно място, дето ще видиш много хора събрани. Като видиш, че снемат шапки, един от тях ще остане с шапка на главата. Този, който остане с шапка на главата, той е Хенрих IV.“ Скоро те стигнали до едно място, дето благородниците чакали краля. Като слязъл от колата и се приближил до тях, всички свалили шапките си, само той останал с шапка на главата. Тогава Хенрих IV се обърнал към селянина и го запитал: „Видя ли, кой остана без да сваля шапката си?
към беседата >>
Казвам ѝ: За да ти вървят работите, ти трябва да се обличаш добре, да се оглеждаш често в огледалото, да видиш как са веждите ти, намазани ли са или не, намазано ли е лицето ти.
– Защото това не го казвам за вас. Вие сте женени, вие сте слуги, вие сте търговци. Това не се отнася до вас. Ако дойде някой, който е излязъл от тези положения, на него ще говоря другояче. Пита ме една млада мома какво трябва да прави, за да ѝ вървят работите добре.
Казвам ѝ: За да ти вървят работите, ти трябва да се обличаш добре, да се оглеждаш често в огледалото, да видиш как са веждите ти, намазани ли са или не, намазано ли е лицето ти.
При това, дето ходиш, все ще се усмихваш, ще бъдеш любезна, учтива с всички, да се харесаш на хората. Ако дойде при мене една баба на 90 години и ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа да не прави нищо от това, което казах на младата мома.
към беседата >>
“ – „Ето, скоро ще стигнем до едно място, дето ще видиш много хора събрани.
Хенрих IV запитал селянина: „С какво мога да Ви бъда полезен? С какво мога да Ви услужа? “ – „Искам да видя краля. Ще ми бъде приятно, ако можете по някакъв начин да ми съдействувате в това.“ – „Много лесна работа е тази. От мене само искай.“ – „Как ще стане това?
“ – „Ето, скоро ще стигнем до едно място, дето ще видиш много хора събрани.
Като видиш, че снемат шапки, един от тях ще остане с шапка на главата. Този, който остане с шапка на главата, той е Хенрих IV.“ Скоро те стигнали до едно място, дето благородниците чакали краля. Като слязъл от колата и се приближил до тях, всички свалили шапките си, само той останал с шапка на главата. Тогава Хенрих IV се обърнал към селянина и го запитал: „Видя ли, кой остана без да сваля шапката си? Видя ли, кой остана с шапка на глава?
към беседата >>
При това, дето ходиш, все ще се усмихваш, ще бъдеш любезна, учтива с всички, да се харесаш на хората.
Вие сте женени, вие сте слуги, вие сте търговци. Това не се отнася до вас. Ако дойде някой, който е излязъл от тези положения, на него ще говоря другояче. Пита ме една млада мома какво трябва да прави, за да ѝ вървят работите добре. Казвам ѝ: За да ти вървят работите, ти трябва да се обличаш добре, да се оглеждаш често в огледалото, да видиш как са веждите ти, намазани ли са или не, намазано ли е лицето ти.
При това, дето ходиш, все ще се усмихваш, ще бъдеш любезна, учтива с всички, да се харесаш на хората.
Ако дойде при мене една баба на 90 години и ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа да не прави нищо от това, което казах на младата мома.
към беседата >>
Като видиш, че снемат шапки, един от тях ще остане с шапка на главата.
С какво мога да Ви услужа? “ – „Искам да видя краля. Ще ми бъде приятно, ако можете по някакъв начин да ми съдействувате в това.“ – „Много лесна работа е тази. От мене само искай.“ – „Как ще стане това? “ – „Ето, скоро ще стигнем до едно място, дето ще видиш много хора събрани.
Като видиш, че снемат шапки, един от тях ще остане с шапка на главата.
Този, който остане с шапка на главата, той е Хенрих IV.“ Скоро те стигнали до едно място, дето благородниците чакали краля. Като слязъл от колата и се приближил до тях, всички свалили шапките си, само той останал с шапка на главата. Тогава Хенрих IV се обърнал към селянина и го запитал: „Видя ли, кой остана без да сваля шапката си? Видя ли, кой остана с шапка на глава? “ – „Не зная, господине, ние двамата с вас останахме с шапки.“
към беседата >>
Ако дойде при мене една баба на 90 години и ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа да не прави нищо от това, което казах на младата мома.
Това не се отнася до вас. Ако дойде някой, който е излязъл от тези положения, на него ще говоря другояче. Пита ме една млада мома какво трябва да прави, за да ѝ вървят работите добре. Казвам ѝ: За да ти вървят работите, ти трябва да се обличаш добре, да се оглеждаш често в огледалото, да видиш как са веждите ти, намазани ли са или не, намазано ли е лицето ти. При това, дето ходиш, все ще се усмихваш, ще бъдеш любезна, учтива с всички, да се харесаш на хората.
Ако дойде при мене една баба на 90 години и ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа да не прави нищо от това, което казах на младата мома.
към беседата >>
Този, който остане с шапка на главата, той е Хенрих IV.“ Скоро те стигнали до едно място, дето благородниците чакали краля.
“ – „Искам да видя краля. Ще ми бъде приятно, ако можете по някакъв начин да ми съдействувате в това.“ – „Много лесна работа е тази. От мене само искай.“ – „Как ще стане това? “ – „Ето, скоро ще стигнем до едно място, дето ще видиш много хора събрани. Като видиш, че снемат шапки, един от тях ще остане с шапка на главата.
Този, който остане с шапка на главата, той е Хенрих IV.“ Скоро те стигнали до едно място, дето благородниците чакали краля.
Като слязъл от колата и се приближил до тях, всички свалили шапките си, само той останал с шапка на главата. Тогава Хенрих IV се обърнал към селянина и го запитал: „Видя ли, кой остана без да сваля шапката си? Видя ли, кой остана с шапка на глава? “ – „Не зная, господине, ние двамата с вас останахме с шапки.“
към беседата >>
Като ви говоря така, аз искам правилно да разсъждавате.
Като ви говоря така, аз искам правилно да разсъждавате.
Вие търсите новото, а живеете по стар начин. Сега аз мога да ви кажа, че тъй, както проповядва един православен свещеник, прав е той. Както проповядва един евангелски проповедник, прав е той. Както католическият проповедник проповядва, и той е прав. И будистът е прав в това, което изповядва и проповядва.
към беседата >>
Като слязъл от колата и се приближил до тях, всички свалили шапките си, само той останал с шапка на главата.
Ще ми бъде приятно, ако можете по някакъв начин да ми съдействувате в това.“ – „Много лесна работа е тази. От мене само искай.“ – „Как ще стане това? “ – „Ето, скоро ще стигнем до едно място, дето ще видиш много хора събрани. Като видиш, че снемат шапки, един от тях ще остане с шапка на главата. Този, който остане с шапка на главата, той е Хенрих IV.“ Скоро те стигнали до едно място, дето благородниците чакали краля.
Като слязъл от колата и се приближил до тях, всички свалили шапките си, само той останал с шапка на главата.
Тогава Хенрих IV се обърнал към селянина и го запитал: „Видя ли, кой остана без да сваля шапката си? Видя ли, кой остана с шапка на глава? “ – „Не зная, господине, ние двамата с вас останахме с шапки.“
към беседата >>
Вие търсите новото, а живеете по стар начин.
Като ви говоря така, аз искам правилно да разсъждавате.
Вие търсите новото, а живеете по стар начин.
Сега аз мога да ви кажа, че тъй, както проповядва един православен свещеник, прав е той. Както проповядва един евангелски проповедник, прав е той. Както католическият проповедник проповядва, и той е прав. И будистът е прав в това, което изповядва и проповядва.
към беседата >>
Тогава Хенрих IV се обърнал към селянина и го запитал: „Видя ли, кой остана без да сваля шапката си?
От мене само искай.“ – „Как ще стане това? “ – „Ето, скоро ще стигнем до едно място, дето ще видиш много хора събрани. Като видиш, че снемат шапки, един от тях ще остане с шапка на главата. Този, който остане с шапка на главата, той е Хенрих IV.“ Скоро те стигнали до едно място, дето благородниците чакали краля. Като слязъл от колата и се приближил до тях, всички свалили шапките си, само той останал с шапка на главата.
Тогава Хенрих IV се обърнал към селянина и го запитал: „Видя ли, кой остана без да сваля шапката си?
Видя ли, кой остана с шапка на глава? “ – „Не зная, господине, ние двамата с вас останахме с шапки.“
към беседата >>
Сега аз мога да ви кажа, че тъй, както проповядва един православен свещеник, прав е той.
Като ви говоря така, аз искам правилно да разсъждавате. Вие търсите новото, а живеете по стар начин.
Сега аз мога да ви кажа, че тъй, както проповядва един православен свещеник, прав е той.
Както проповядва един евангелски проповедник, прав е той. Както католическият проповедник проповядва, и той е прав. И будистът е прав в това, което изповядва и проповядва.
към беседата >>
Видя ли, кой остана с шапка на глава?
“ – „Ето, скоро ще стигнем до едно място, дето ще видиш много хора събрани. Като видиш, че снемат шапки, един от тях ще остане с шапка на главата. Този, който остане с шапка на главата, той е Хенрих IV.“ Скоро те стигнали до едно място, дето благородниците чакали краля. Като слязъл от колата и се приближил до тях, всички свалили шапките си, само той останал с шапка на главата. Тогава Хенрих IV се обърнал към селянина и го запитал: „Видя ли, кой остана без да сваля шапката си?
Видя ли, кой остана с шапка на глава?
“ – „Не зная, господине, ние двамата с вас останахме с шапки.“
към беседата >>
Както проповядва един евангелски проповедник, прав е той.
Като ви говоря така, аз искам правилно да разсъждавате. Вие търсите новото, а живеете по стар начин. Сега аз мога да ви кажа, че тъй, както проповядва един православен свещеник, прав е той.
Както проповядва един евангелски проповедник, прав е той.
Както католическият проповедник проповядва, и той е прав. И будистът е прав в това, което изповядва и проповядва.
към беседата >>
“ – „Не зная, господине, ние двамата с вас останахме с шапки.“
Като видиш, че снемат шапки, един от тях ще остане с шапка на главата. Този, който остане с шапка на главата, той е Хенрих IV.“ Скоро те стигнали до едно място, дето благородниците чакали краля. Като слязъл от колата и се приближил до тях, всички свалили шапките си, само той останал с шапка на главата. Тогава Хенрих IV се обърнал към селянина и го запитал: „Видя ли, кой остана без да сваля шапката си? Видя ли, кой остана с шапка на глава?
“ – „Не зная, господине, ние двамата с вас останахме с шапки.“
към беседата >>
Както католическият проповедник проповядва, и той е прав.
Като ви говоря така, аз искам правилно да разсъждавате. Вие търсите новото, а живеете по стар начин. Сега аз мога да ви кажа, че тъй, както проповядва един православен свещеник, прав е той. Както проповядва един евангелски проповедник, прав е той.
Както католическият проповедник проповядва, и той е прав.
И будистът е прав в това, което изповядва и проповядва.
към беседата >>
Сега, като ви привеждам този анекдот, намирам един смисъл в него, турен от автора, а аз му поставям друг смисъл.
Сега, като ви привеждам този анекдот, намирам един смисъл в него, турен от автора, а аз му поставям друг смисъл.
Казвам: Все трябва да остане един човек с шапка на главата си. Следователно не съжалявай, че си яздил на такава проста кола, защото коларят на тази кола остава с шапка на глава, когато всички останали свалят шапка на своя крал. И коларят искал да каже на краля: „Не съжалявай, че си се качил на такава проста кола, защото и мене французите ме почитат като тебе.“
към беседата >>
И будистът е прав в това, което изповядва и проповядва.
Като ви говоря така, аз искам правилно да разсъждавате. Вие търсите новото, а живеете по стар начин. Сега аз мога да ви кажа, че тъй, както проповядва един православен свещеник, прав е той. Както проповядва един евангелски проповедник, прав е той. Както католическият проповедник проповядва, и той е прав.
И будистът е прав в това, което изповядва и проповядва.
към беседата >>
Казвам: Все трябва да остане един човек с шапка на главата си.
Сега, като ви привеждам този анекдот, намирам един смисъл в него, турен от автора, а аз му поставям друг смисъл.
Казвам: Все трябва да остане един човек с шапка на главата си.
Следователно не съжалявай, че си яздил на такава проста кола, защото коларят на тази кола остава с шапка на глава, когато всички останали свалят шапка на своя крал. И коларят искал да каже на краля: „Не съжалявай, че си се качил на такава проста кола, защото и мене французите ме почитат като тебе.“
към беседата >>
Но като дойдем до новото, там няма да се проповядва нищо от това, което православните, евангелистите, католиците, будистите или мохамеданите проповядват.
Но като дойдем до новото, там няма да се проповядва нищо от това, което православните, евангелистите, католиците, будистите или мохамеданите проповядват.
Сега, като проповядвам, аз не искам да проповядвам това, което другите учат. Аз не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата. Обаче ако вляза в една православна църква, аз ще проповядвам така, както там проповядват. Тогава ще бъда правоверен.
към беседата >>
Следователно не съжалявай, че си яздил на такава проста кола, защото коларят на тази кола остава с шапка на глава, когато всички останали свалят шапка на своя крал.
Сега, като ви привеждам този анекдот, намирам един смисъл в него, турен от автора, а аз му поставям друг смисъл. Казвам: Все трябва да остане един човек с шапка на главата си.
Следователно не съжалявай, че си яздил на такава проста кола, защото коларят на тази кола остава с шапка на глава, когато всички останали свалят шапка на своя крал.
И коларят искал да каже на краля: „Не съжалявай, че си се качил на такава проста кола, защото и мене французите ме почитат като тебе.“
към беседата >>
Сега, като проповядвам, аз не искам да проповядвам това, което другите учат.
Но като дойдем до новото, там няма да се проповядва нищо от това, което православните, евангелистите, католиците, будистите или мохамеданите проповядват.
Сега, като проповядвам, аз не искам да проповядвам това, което другите учат.
Аз не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата. Обаче ако вляза в една православна църква, аз ще проповядвам така, както там проповядват. Тогава ще бъда правоверен. Тогава няма да казвам, че не трябва да вярвате в това, което свещениците учат.
към беседата >>
И коларят искал да каже на краля: „Не съжалявай, че си се качил на такава проста кола, защото и мене французите ме почитат като тебе.“
Сега, като ви привеждам този анекдот, намирам един смисъл в него, турен от автора, а аз му поставям друг смисъл. Казвам: Все трябва да остане един човек с шапка на главата си. Следователно не съжалявай, че си яздил на такава проста кола, защото коларят на тази кола остава с шапка на глава, когато всички останали свалят шапка на своя крал.
И коларят искал да каже на краля: „Не съжалявай, че си се качил на такава проста кола, защото и мене французите ме почитат като тебе.“
към беседата >>
Аз не искам да влизам в чужда територия.
Но като дойдем до новото, там няма да се проповядва нищо от това, което православните, евангелистите, католиците, будистите или мохамеданите проповядват. Сега, като проповядвам, аз не искам да проповядвам това, което другите учат.
Аз не искам да влизам в чужда територия.
Аз съм човек на свободата. Обаче ако вляза в една православна църква, аз ще проповядвам така, както там проповядват. Тогава ще бъда правоверен. Тогава няма да казвам, че не трябва да вярвате в това, което свещениците учат. Онези, които дойдат да ме питат какво трябва да правят, понеже не вярват в прaвославната църква.
към беседата >>
И тъй, най-същественото нещо, на което шапката остава, това е виделината.
И тъй, най-същественото нещо, на което шапката остава, това е виделината.
Единственото място, дето шапката не остава, това е тъмнината. В тъмнината всички шапки слизат, свалят се, а във виделината всички шапки остават, т.е. качват се. Следователно, щом вашата шапка е на главата ви, вие сте виделина. Щом вашата шапка не е на главата ви, вие сте тъмнина.
към беседата >>
Аз съм човек на свободата.
Но като дойдем до новото, там няма да се проповядва нищо от това, което православните, евангелистите, католиците, будистите или мохамеданите проповядват. Сега, като проповядвам, аз не искам да проповядвам това, което другите учат. Аз не искам да влизам в чужда територия.
Аз съм човек на свободата.
Обаче ако вляза в една православна църква, аз ще проповядвам така, както там проповядват. Тогава ще бъда правоверен. Тогава няма да казвам, че не трябва да вярвате в това, което свещениците учат. Онези, които дойдат да ме питат какво трябва да правят, понеже не вярват в прaвославната църква. Ако бабата ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа, че няма и не трябва да прави нищо от това, което момата прави, от това, което казах на младата мома.
към беседата >>
Единственото място, дето шапката не остава, това е тъмнината.
И тъй, най-същественото нещо, на което шапката остава, това е виделината.
Единственото място, дето шапката не остава, това е тъмнината.
В тъмнината всички шапки слизат, свалят се, а във виделината всички шапки остават, т.е. качват се. Следователно, щом вашата шапка е на главата ви, вие сте виделина. Щом вашата шапка не е на главата ви, вие сте тъмнина. Не ме разбирайте криво.
към беседата >>
Обаче ако вляза в една православна църква, аз ще проповядвам така, както там проповядват.
Но като дойдем до новото, там няма да се проповядва нищо от това, което православните, евангелистите, католиците, будистите или мохамеданите проповядват. Сега, като проповядвам, аз не искам да проповядвам това, което другите учат. Аз не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата.
Обаче ако вляза в една православна църква, аз ще проповядвам така, както там проповядват.
Тогава ще бъда правоверен. Тогава няма да казвам, че не трябва да вярвате в това, което свещениците учат. Онези, които дойдат да ме питат какво трябва да правят, понеже не вярват в прaвославната църква. Ако бабата ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа, че няма и не трябва да прави нищо от това, което момата прави, от това, което казах на младата мома. Какво трябва да върши старата баба?
към беседата >>
В тъмнината всички шапки слизат, свалят се, а във виделината всички шапки остават, т.е.
И тъй, най-същественото нещо, на което шапката остава, това е виделината. Единственото място, дето шапката не остава, това е тъмнината.
В тъмнината всички шапки слизат, свалят се, а във виделината всички шапки остават, т.е.
качват се. Следователно, щом вашата шапка е на главата ви, вие сте виделина. Щом вашата шапка не е на главата ви, вие сте тъмнина. Не ме разбирайте криво. Когато шапката ви слиза от главата, тогава вие поздравявате вашия господар.
към беседата >>
Тогава ще бъда правоверен.
Но като дойдем до новото, там няма да се проповядва нищо от това, което православните, евангелистите, католиците, будистите или мохамеданите проповядват. Сега, като проповядвам, аз не искам да проповядвам това, което другите учат. Аз не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата. Обаче ако вляза в една православна църква, аз ще проповядвам така, както там проповядват.
Тогава ще бъда правоверен.
Тогава няма да казвам, че не трябва да вярвате в това, което свещениците учат. Онези, които дойдат да ме питат какво трябва да правят, понеже не вярват в прaвославната църква. Ако бабата ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа, че няма и не трябва да прави нищо от това, което момата прави, от това, което казах на младата мома. Какво трябва да върши старата баба? Ето какво трябва тя да върши.
към беседата >>
качват се.
И тъй, най-същественото нещо, на което шапката остава, това е виделината. Единственото място, дето шапката не остава, това е тъмнината. В тъмнината всички шапки слизат, свалят се, а във виделината всички шапки остават, т.е.
качват се.
Следователно, щом вашата шапка е на главата ви, вие сте виделина. Щом вашата шапка не е на главата ви, вие сте тъмнина. Не ме разбирайте криво. Когато шапката ви слиза от главата, тогава вие поздравявате вашия господар. Свалете шапката си от главата и поздравете този господар.
към беседата >>
Тогава няма да казвам, че не трябва да вярвате в това, което свещениците учат.
Сега, като проповядвам, аз не искам да проповядвам това, което другите учат. Аз не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата. Обаче ако вляза в една православна църква, аз ще проповядвам така, както там проповядват. Тогава ще бъда правоверен.
Тогава няма да казвам, че не трябва да вярвате в това, което свещениците учат.
Онези, които дойдат да ме питат какво трябва да правят, понеже не вярват в прaвославната църква. Ако бабата ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа, че няма и не трябва да прави нищо от това, което момата прави, от това, което казах на младата мома. Какво трябва да върши старата баба? Ето какво трябва тя да върши. Старата баба трябва да свири много хубаво.
към беседата >>
Следователно, щом вашата шапка е на главата ви, вие сте виделина.
И тъй, най-същественото нещо, на което шапката остава, това е виделината. Единственото място, дето шапката не остава, това е тъмнината. В тъмнината всички шапки слизат, свалят се, а във виделината всички шапки остават, т.е. качват се.
Следователно, щом вашата шапка е на главата ви, вие сте виделина.
Щом вашата шапка не е на главата ви, вие сте тъмнина. Не ме разбирайте криво. Когато шапката ви слиза от главата, тогава вие поздравявате вашия господар. Свалете шапката си от главата и поздравете този господар. Като се обръща към селянина, кралят го запитва: „Разбра ли сега кой е кралят?
към беседата >>
Онези, които дойдат да ме питат какво трябва да правят, понеже не вярват в прaвославната църква.
Аз не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата. Обаче ако вляза в една православна църква, аз ще проповядвам така, както там проповядват. Тогава ще бъда правоверен. Тогава няма да казвам, че не трябва да вярвате в това, което свещениците учат.
Онези, които дойдат да ме питат какво трябва да правят, понеже не вярват в прaвославната църква.
Ако бабата ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа, че няма и не трябва да прави нищо от това, което момата прави, от това, което казах на младата мома. Какво трябва да върши старата баба? Ето какво трябва тя да върши. Старата баба трябва да свири много хубаво. Тя трябва да рисува много хубаво.
към беседата >>
Щом вашата шапка не е на главата ви, вие сте тъмнина.
И тъй, най-същественото нещо, на което шапката остава, това е виделината. Единственото място, дето шапката не остава, това е тъмнината. В тъмнината всички шапки слизат, свалят се, а във виделината всички шапки остават, т.е. качват се. Следователно, щом вашата шапка е на главата ви, вие сте виделина.
Щом вашата шапка не е на главата ви, вие сте тъмнина.
Не ме разбирайте криво. Когато шапката ви слиза от главата, тогава вие поздравявате вашия господар. Свалете шапката си от главата и поздравете този господар. Като се обръща към селянина, кралят го запитва: „Разбра ли сега кой е кралят? “ – „Не зная на кого свалят шапка, на тебе или на мене, защото и двамата сме с шапки на глава.
към беседата >>
Ако бабата ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа, че няма и не трябва да прави нищо от това, което момата прави, от това, което казах на младата мома.
Аз съм човек на свободата. Обаче ако вляза в една православна църква, аз ще проповядвам така, както там проповядват. Тогава ще бъда правоверен. Тогава няма да казвам, че не трябва да вярвате в това, което свещениците учат. Онези, които дойдат да ме питат какво трябва да правят, понеже не вярват в прaвославната църква.
Ако бабата ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа, че няма и не трябва да прави нищо от това, което момата прави, от това, което казах на младата мома.
Какво трябва да върши старата баба? Ето какво трябва тя да върши. Старата баба трябва да свири много хубаво. Тя трябва да рисува много хубаво. Тя трябва да бъде красноречива.
към беседата >>
Не ме разбирайте криво.
Единственото място, дето шапката не остава, това е тъмнината. В тъмнината всички шапки слизат, свалят се, а във виделината всички шапки остават, т.е. качват се. Следователно, щом вашата шапка е на главата ви, вие сте виделина. Щом вашата шапка не е на главата ви, вие сте тъмнина.
Не ме разбирайте криво.
Когато шапката ви слиза от главата, тогава вие поздравявате вашия господар. Свалете шапката си от главата и поздравете този господар. Като се обръща към селянина, кралят го запитва: „Разбра ли сега кой е кралят? “ – „Не зная на кого свалят шапка, на тебе или на мене, защото и двамата сме с шапки на глава. Ако беше само ти с шапка, както и да е, но и двамата сме с шапки.“
към беседата >>
Какво трябва да върши старата баба?
Обаче ако вляза в една православна църква, аз ще проповядвам така, както там проповядват. Тогава ще бъда правоверен. Тогава няма да казвам, че не трябва да вярвате в това, което свещениците учат. Онези, които дойдат да ме питат какво трябва да правят, понеже не вярват в прaвославната църква. Ако бабата ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа, че няма и не трябва да прави нищо от това, което момата прави, от това, което казах на младата мома.
Какво трябва да върши старата баба?
Ето какво трябва тя да върши. Старата баба трябва да свири много хубаво. Тя трябва да рисува много хубаво. Тя трябва да бъде красноречива. И после, всичко, каквото прави, без пари да го прави.
към беседата >>
Когато шапката ви слиза от главата, тогава вие поздравявате вашия господар.
В тъмнината всички шапки слизат, свалят се, а във виделината всички шапки остават, т.е. качват се. Следователно, щом вашата шапка е на главата ви, вие сте виделина. Щом вашата шапка не е на главата ви, вие сте тъмнина. Не ме разбирайте криво.
Когато шапката ви слиза от главата, тогава вие поздравявате вашия господар.
Свалете шапката си от главата и поздравете този господар. Като се обръща към селянина, кралят го запитва: „Разбра ли сега кой е кралят? “ – „Не зная на кого свалят шапка, на тебе или на мене, защото и двамата сме с шапки на глава. Ако беше само ти с шапка, както и да е, но и двамата сме с шапки.“
към беседата >>
Ето какво трябва тя да върши.
Тогава ще бъда правоверен. Тогава няма да казвам, че не трябва да вярвате в това, което свещениците учат. Онези, които дойдат да ме питат какво трябва да правят, понеже не вярват в прaвославната църква. Ако бабата ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа, че няма и не трябва да прави нищо от това, което момата прави, от това, което казах на младата мома. Какво трябва да върши старата баба?
Ето какво трябва тя да върши.
Старата баба трябва да свири много хубаво. Тя трябва да рисува много хубаво. Тя трябва да бъде красноречива. И после, всичко, каквото прави, без пари да го прави. Освен това, на старата 90-годишна баба бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи.
към беседата >>
Свалете шапката си от главата и поздравете този господар.
качват се. Следователно, щом вашата шапка е на главата ви, вие сте виделина. Щом вашата шапка не е на главата ви, вие сте тъмнина. Не ме разбирайте криво. Когато шапката ви слиза от главата, тогава вие поздравявате вашия господар.
Свалете шапката си от главата и поздравете този господар.
Като се обръща към селянина, кралят го запитва: „Разбра ли сега кой е кралят? “ – „Не зная на кого свалят шапка, на тебе или на мене, защото и двамата сме с шапки на глава. Ако беше само ти с шапка, както и да е, но и двамата сме с шапки.“
към беседата >>
Старата баба трябва да свири много хубаво.
Тогава няма да казвам, че не трябва да вярвате в това, което свещениците учат. Онези, които дойдат да ме питат какво трябва да правят, понеже не вярват в прaвославната църква. Ако бабата ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа, че няма и не трябва да прави нищо от това, което момата прави, от това, което казах на младата мома. Какво трябва да върши старата баба? Ето какво трябва тя да върши.
Старата баба трябва да свири много хубаво.
Тя трябва да рисува много хубаво. Тя трябва да бъде красноречива. И после, всичко, каквото прави, без пари да го прави. Освен това, на старата 90-годишна баба бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници, все старите баби бих препоръчал.
към беседата >>
Като се обръща към селянина, кралят го запитва: „Разбра ли сега кой е кралят?
Следователно, щом вашата шапка е на главата ви, вие сте виделина. Щом вашата шапка не е на главата ви, вие сте тъмнина. Не ме разбирайте криво. Когато шапката ви слиза от главата, тогава вие поздравявате вашия господар. Свалете шапката си от главата и поздравете този господар.
Като се обръща към селянина, кралят го запитва: „Разбра ли сега кой е кралят?
“ – „Не зная на кого свалят шапка, на тебе или на мене, защото и двамата сме с шапки на глава. Ако беше само ти с шапка, както и да е, но и двамата сме с шапки.“
към беседата >>
Тя трябва да рисува много хубаво.
Онези, които дойдат да ме питат какво трябва да правят, понеже не вярват в прaвославната църква. Ако бабата ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа, че няма и не трябва да прави нищо от това, което момата прави, от това, което казах на младата мома. Какво трябва да върши старата баба? Ето какво трябва тя да върши. Старата баба трябва да свири много хубаво.
Тя трябва да рисува много хубаво.
Тя трябва да бъде красноречива. И после, всичко, каквото прави, без пари да го прави. Освен това, на старата 90-годишна баба бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници, все старите баби бих препоръчал. Ако млада мома дойде при мене, бих ѝ казал: Ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума.
към беседата >>
“ – „Не зная на кого свалят шапка, на тебе или на мене, защото и двамата сме с шапки на глава.
Щом вашата шапка не е на главата ви, вие сте тъмнина. Не ме разбирайте криво. Когато шапката ви слиза от главата, тогава вие поздравявате вашия господар. Свалете шапката си от главата и поздравете този господар. Като се обръща към селянина, кралят го запитва: „Разбра ли сега кой е кралят?
“ – „Не зная на кого свалят шапка, на тебе или на мене, защото и двамата сме с шапки на глава.
Ако беше само ти с шапка, както и да е, но и двамата сме с шапки.“
към беседата >>
Тя трябва да бъде красноречива.
Ако бабата ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа, че няма и не трябва да прави нищо от това, което момата прави, от това, което казах на младата мома. Какво трябва да върши старата баба? Ето какво трябва тя да върши. Старата баба трябва да свири много хубаво. Тя трябва да рисува много хубаво.
Тя трябва да бъде красноречива.
И после, всичко, каквото прави, без пари да го прави. Освен това, на старата 90-годишна баба бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници, все старите баби бих препоръчал. Ако млада мома дойде при мене, бих ѝ казал: Ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума. Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си.
към беседата >>
Ако беше само ти с шапка, както и да е, но и двамата сме с шапки.“
Не ме разбирайте криво. Когато шапката ви слиза от главата, тогава вие поздравявате вашия господар. Свалете шапката си от главата и поздравете този господар. Като се обръща към селянина, кралят го запитва: „Разбра ли сега кой е кралят? “ – „Не зная на кого свалят шапка, на тебе или на мене, защото и двамата сме с шапки на глава.
Ако беше само ти с шапка, както и да е, но и двамата сме с шапки.“
към беседата >>
И после, всичко, каквото прави, без пари да го прави.
Какво трябва да върши старата баба? Ето какво трябва тя да върши. Старата баба трябва да свири много хубаво. Тя трябва да рисува много хубаво. Тя трябва да бъде красноречива.
И после, всичко, каквото прави, без пари да го прави.
Освен това, на старата 90-годишна баба бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници, все старите баби бих препоръчал. Ако млада мома дойде при мене, бих ѝ казал: Ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума. Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си.
към беседата >>
Казвам: Ние трябва добре да разгадаваме онова, което природата е създала.
Казвам: Ние трябва добре да разгадаваме онова, което природата е създала.
Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, което е вложила в нас. Това не се отнася само за един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва да реши. Сега аз искам да ви поговоря вкратце върху някои работи, които могат да ви задоволят, които могат да ви бъдат полезни. За тази цел ще ви приведа още един анекдот, който се е случил в Париж, в трамваите. В трамвая влизат две дами и сядат близо до вратата.
към беседата >>
Освен това, на старата 90-годишна баба бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи.
Ето какво трябва тя да върши. Старата баба трябва да свири много хубаво. Тя трябва да рисува много хубаво. Тя трябва да бъде красноречива. И после, всичко, каквото прави, без пари да го прави.
Освен това, на старата 90-годишна баба бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи.
Където се изискват добри работници, все старите баби бих препоръчал. Ако млада мома дойде при мене, бих ѝ казал: Ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума. Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си.
към беседата >>
Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, което е вложила в нас.
Казвам: Ние трябва добре да разгадаваме онова, което природата е създала.
Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, което е вложила в нас.
Това не се отнася само за един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва да реши. Сега аз искам да ви поговоря вкратце върху някои работи, които могат да ви задоволят, които могат да ви бъдат полезни. За тази цел ще ви приведа още един анекдот, който се е случил в Париж, в трамваите. В трамвая влизат две дами и сядат близо до вратата. Едната от тях се пази много от течение, бои се да не се простуди, да не я хване хрема и да умре.
към беседата >>
Където се изискват добри работници, все старите баби бих препоръчал.
Старата баба трябва да свири много хубаво. Тя трябва да рисува много хубаво. Тя трябва да бъде красноречива. И после, всичко, каквото прави, без пари да го прави. Освен това, на старата 90-годишна баба бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи.
Където се изискват добри работници, все старите баби бих препоръчал.
Ако млада мома дойде при мене, бих ѝ казал: Ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума. Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си.
към беседата >>
Това не се отнася само за един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва да реши.
Казвам: Ние трябва добре да разгадаваме онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, което е вложила в нас.
Това не се отнася само за един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва да реши.
Сега аз искам да ви поговоря вкратце върху някои работи, които могат да ви задоволят, които могат да ви бъдат полезни. За тази цел ще ви приведа още един анекдот, който се е случил в Париж, в трамваите. В трамвая влизат две дами и сядат близо до вратата. Едната от тях се пази много от течение, бои се да не се простуди, да не я хване хрема и да умре. Другата пък страда от задуха.
към беседата >>
Ако млада мома дойде при мене, бих ѝ казал: Ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума.
Тя трябва да рисува много хубаво. Тя трябва да бъде красноречива. И после, всичко, каквото прави, без пари да го прави. Освен това, на старата 90-годишна баба бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници, все старите баби бих препоръчал.
Ако млада мома дойде при мене, бих ѝ казал: Ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума.
Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си.
към беседата >>
Сега аз искам да ви поговоря вкратце върху някои работи, които могат да ви задоволят, които могат да ви бъдат полезни.
Казвам: Ние трябва добре да разгадаваме онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, което е вложила в нас. Това не се отнася само за един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва да реши.
Сега аз искам да ви поговоря вкратце върху някои работи, които могат да ви задоволят, които могат да ви бъдат полезни.
За тази цел ще ви приведа още един анекдот, който се е случил в Париж, в трамваите. В трамвая влизат две дами и сядат близо до вратата. Едната от тях се пази много от течение, бои се да не се простуди, да не я хване хрема и да умре. Другата пък страда от задуха. Тя се бои да не би в затворения трамвай да умре от задуха.
към беседата >>
Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си.
Тя трябва да бъде красноречива. И после, всичко, каквото прави, без пари да го прави. Освен това, на старата 90-годишна баба бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници, все старите баби бих препоръчал. Ако млада мома дойде при мене, бих ѝ казал: Ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума.
Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си.
към беседата >>
За тази цел ще ви приведа още един анекдот, който се е случил в Париж, в трамваите.
Казвам: Ние трябва добре да разгадаваме онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, което е вложила в нас. Това не се отнася само за един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва да реши. Сега аз искам да ви поговоря вкратце върху някои работи, които могат да ви задоволят, които могат да ви бъдат полезни.
За тази цел ще ви приведа още един анекдот, който се е случил в Париж, в трамваите.
В трамвая влизат две дами и сядат близо до вратата. Едната от тях се пази много от течение, бои се да не се простуди, да не я хване хрема и да умре. Другата пък страда от задуха. Тя се бои да не би в затворения трамвай да умре от задуха. Едната иска да се отвори вратата, да влиза въздух в трамвая, за да не се задуши и да умре.
към беседата >>
Та, на онези от вас, които са млади, казвам: Вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците, в най-чист и красив смисъл на думата.
Та, на онези от вас, които са млади, казвам: Вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците, в най-чист и красив смисъл на думата.
На старите казвам да не правят нищо от това, което казвам на младите. На старите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят. Сега е станало точно обратно. Старите са престанали да пеят и да свирят, а са оставили тази работа на младите. Те излизат на сцената и се пъчат.
към беседата >>
В трамвая влизат две дами и сядат близо до вратата.
Казвам: Ние трябва добре да разгадаваме онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, което е вложила в нас. Това не се отнася само за един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва да реши. Сега аз искам да ви поговоря вкратце върху някои работи, които могат да ви задоволят, които могат да ви бъдат полезни. За тази цел ще ви приведа още един анекдот, който се е случил в Париж, в трамваите.
В трамвая влизат две дами и сядат близо до вратата.
Едната от тях се пази много от течение, бои се да не се простуди, да не я хване хрема и да умре. Другата пък страда от задуха. Тя се бои да не би в затворения трамвай да умре от задуха. Едната иска да се отвори вратата, да влиза въздух в трамвая, за да не се задуши и да умре. Другата пък иска вратата на трамвая да се затвори, да не става течение, да не се простуди и умре.
към беседата >>
На старите казвам да не правят нищо от това, което казвам на младите.
Та, на онези от вас, които са млади, казвам: Вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците, в най-чист и красив смисъл на думата.
На старите казвам да не правят нищо от това, което казвам на младите.
На старите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят. Сега е станало точно обратно. Старите са престанали да пеят и да свирят, а са оставили тази работа на младите. Те излизат на сцената и се пъчат. Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант?
към беседата >>
Едната от тях се пази много от течение, бои се да не се простуди, да не я хване хрема и да умре.
Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, което е вложила в нас. Това не се отнася само за един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва да реши. Сега аз искам да ви поговоря вкратце върху някои работи, които могат да ви задоволят, които могат да ви бъдат полезни. За тази цел ще ви приведа още един анекдот, който се е случил в Париж, в трамваите. В трамвая влизат две дами и сядат близо до вратата.
Едната от тях се пази много от течение, бои се да не се простуди, да не я хване хрема и да умре.
Другата пък страда от задуха. Тя се бои да не би в затворения трамвай да умре от задуха. Едната иска да се отвори вратата, да влиза въздух в трамвая, за да не се задуши и да умре. Другата пък иска вратата на трамвая да се затвори, да не става течение, да не се простуди и умре. Викат тогава кондуктора, той да разреши въпроса.
към беседата >>
На старите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят.
Та, на онези от вас, които са млади, казвам: Вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците, в най-чист и красив смисъл на думата. На старите казвам да не правят нищо от това, което казвам на младите.
На старите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят.
Сега е станало точно обратно. Старите са престанали да пеят и да свирят, а са оставили тази работа на младите. Те излизат на сцената и се пъчат. Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант? Слушате музиката на Бетховена, с онези бури, с онези гръмотевици – изразява той своите страдания.
към беседата >>
Другата пък страда от задуха.
Това не се отнася само за един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва да реши. Сега аз искам да ви поговоря вкратце върху някои работи, които могат да ви задоволят, които могат да ви бъдат полезни. За тази цел ще ви приведа още един анекдот, който се е случил в Париж, в трамваите. В трамвая влизат две дами и сядат близо до вратата. Едната от тях се пази много от течение, бои се да не се простуди, да не я хване хрема и да умре.
Другата пък страда от задуха.
Тя се бои да не би в затворения трамвай да умре от задуха. Едната иска да се отвори вратата, да влиза въздух в трамвая, за да не се задуши и да умре. Другата пък иска вратата на трамвая да се затвори, да не става течение, да не се простуди и умре. Викат тогава кондуктора, той да разреши въпроса. Едната госпожа се оплаква от задуха, иска да се отвори вратата на трамвая.
към беседата >>
Сега е станало точно обратно.
Та, на онези от вас, които са млади, казвам: Вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците, в най-чист и красив смисъл на думата. На старите казвам да не правят нищо от това, което казвам на младите. На старите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят.
Сега е станало точно обратно.
Старите са престанали да пеят и да свирят, а са оставили тази работа на младите. Те излизат на сцената и се пъчат. Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант? Слушате музиката на Бетховена, с онези бури, с онези гръмотевици – изразява той своите страдания. Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал тази музикална пиеса.
към беседата >>
Тя се бои да не би в затворения трамвай да умре от задуха.
Сега аз искам да ви поговоря вкратце върху някои работи, които могат да ви задоволят, които могат да ви бъдат полезни. За тази цел ще ви приведа още един анекдот, който се е случил в Париж, в трамваите. В трамвая влизат две дами и сядат близо до вратата. Едната от тях се пази много от течение, бои се да не се простуди, да не я хване хрема и да умре. Другата пък страда от задуха.
Тя се бои да не би в затворения трамвай да умре от задуха.
Едната иска да се отвори вратата, да влиза въздух в трамвая, за да не се задуши и да умре. Другата пък иска вратата на трамвая да се затвори, да не става течение, да не се простуди и умре. Викат тогава кондуктора, той да разреши въпроса. Едната госпожа се оплаква от задуха, иска да се отвори вратата на трамвая. Другата се страхува от течение и простуда, не иска да се отвори вратата.
към беседата >>
Старите са престанали да пеят и да свирят, а са оставили тази работа на младите.
Та, на онези от вас, които са млади, казвам: Вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците, в най-чист и красив смисъл на думата. На старите казвам да не правят нищо от това, което казвам на младите. На старите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят. Сега е станало точно обратно.
Старите са престанали да пеят и да свирят, а са оставили тази работа на младите.
Те излизат на сцената и се пъчат. Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант? Слушате музиката на Бетховена, с онези бури, с онези гръмотевици – изразява той своите страдания. Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал тази музикална пиеса. Само старите, след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, които са изнесени в едно парче.
към беседата >>
Едната иска да се отвори вратата, да влиза въздух в трамвая, за да не се задуши и да умре.
За тази цел ще ви приведа още един анекдот, който се е случил в Париж, в трамваите. В трамвая влизат две дами и сядат близо до вратата. Едната от тях се пази много от течение, бои се да не се простуди, да не я хване хрема и да умре. Другата пък страда от задуха. Тя се бои да не би в затворения трамвай да умре от задуха.
Едната иска да се отвори вратата, да влиза въздух в трамвая, за да не се задуши и да умре.
Другата пък иска вратата на трамвая да се затвори, да не става течение, да не се простуди и умре. Викат тогава кондуктора, той да разреши въпроса. Едната госпожа се оплаква от задуха, иска да се отвори вратата на трамвая. Другата се страхува от течение и простуда, не иска да се отвори вратата. Кондукторът се намира в чудо, не знае как да разреши въпроса.
към беседата >>
Те излизат на сцената и се пъчат.
Та, на онези от вас, които са млади, казвам: Вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците, в най-чист и красив смисъл на думата. На старите казвам да не правят нищо от това, което казвам на младите. На старите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят. Сега е станало точно обратно. Старите са престанали да пеят и да свирят, а са оставили тази работа на младите.
Те излизат на сцената и се пъчат.
Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант? Слушате музиката на Бетховена, с онези бури, с онези гръмотевици – изразява той своите страдания. Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал тази музикална пиеса. Само старите, след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, които са изнесени в едно парче. А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и оставят всичко в ръцете на младия.
към беседата >>
Другата пък иска вратата на трамвая да се затвори, да не става течение, да не се простуди и умре.
В трамвая влизат две дами и сядат близо до вратата. Едната от тях се пази много от течение, бои се да не се простуди, да не я хване хрема и да умре. Другата пък страда от задуха. Тя се бои да не би в затворения трамвай да умре от задуха. Едната иска да се отвори вратата, да влиза въздух в трамвая, за да не се задуши и да умре.
Другата пък иска вратата на трамвая да се затвори, да не става течение, да не се простуди и умре.
Викат тогава кондуктора, той да разреши въпроса. Едната госпожа се оплаква от задуха, иска да се отвори вратата на трамвая. Другата се страхува от течение и простуда, не иска да се отвори вратата. Кондукторът се намира в чудо, не знае как да разреши въпроса. Един благороден господин, който бил също в трамвая и чул тази разправия, казва на кондуктора: „Господине, отворете малко вратата за онази, която страда от задуха, а после я затворете за другата, която се страхува от течение и от простуда.“ Веднъж ще отворите вратата и после ще я затворите, за да задоволите и двете, да не умрат.
към беседата >>
Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант?
На старите казвам да не правят нищо от това, което казвам на младите. На старите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят. Сега е станало точно обратно. Старите са престанали да пеят и да свирят, а са оставили тази работа на младите. Те излизат на сцената и се пъчат.
Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант?
Слушате музиката на Бетховена, с онези бури, с онези гръмотевици – изразява той своите страдания. Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал тази музикална пиеса. Само старите, след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, които са изнесени в едно парче. А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и оставят всичко в ръцете на младия. Същото правят старите по отношение на молитвата.
към беседата >>
Викат тогава кондуктора, той да разреши въпроса.
Едната от тях се пази много от течение, бои се да не се простуди, да не я хване хрема и да умре. Другата пък страда от задуха. Тя се бои да не би в затворения трамвай да умре от задуха. Едната иска да се отвори вратата, да влиза въздух в трамвая, за да не се задуши и да умре. Другата пък иска вратата на трамвая да се затвори, да не става течение, да не се простуди и умре.
Викат тогава кондуктора, той да разреши въпроса.
Едната госпожа се оплаква от задуха, иска да се отвори вратата на трамвая. Другата се страхува от течение и простуда, не иска да се отвори вратата. Кондукторът се намира в чудо, не знае как да разреши въпроса. Един благороден господин, който бил също в трамвая и чул тази разправия, казва на кондуктора: „Господине, отворете малко вратата за онази, която страда от задуха, а после я затворете за другата, която се страхува от течение и от простуда.“ Веднъж ще отворите вратата и после ще я затворите, за да задоволите и двете, да не умрат.
към беседата >>
Слушате музиката на Бетховена, с онези бури, с онези гръмотевици – изразява той своите страдания.
На старите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят. Сега е станало точно обратно. Старите са престанали да пеят и да свирят, а са оставили тази работа на младите. Те излизат на сцената и се пъчат. Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант?
Слушате музиката на Бетховена, с онези бури, с онези гръмотевици – изразява той своите страдания.
Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал тази музикална пиеса. Само старите, след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, които са изнесени в едно парче. А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и оставят всичко в ръцете на младия. Същото правят старите по отношение на молитвата. Докато са били млади, те са се молили повече.
към беседата >>
Едната госпожа се оплаква от задуха, иска да се отвори вратата на трамвая.
Другата пък страда от задуха. Тя се бои да не би в затворения трамвай да умре от задуха. Едната иска да се отвори вратата, да влиза въздух в трамвая, за да не се задуши и да умре. Другата пък иска вратата на трамвая да се затвори, да не става течение, да не се простуди и умре. Викат тогава кондуктора, той да разреши въпроса.
Едната госпожа се оплаква от задуха, иска да се отвори вратата на трамвая.
Другата се страхува от течение и простуда, не иска да се отвори вратата. Кондукторът се намира в чудо, не знае как да разреши въпроса. Един благороден господин, който бил също в трамвая и чул тази разправия, казва на кондуктора: „Господине, отворете малко вратата за онази, която страда от задуха, а после я затворете за другата, която се страхува от течение и от простуда.“ Веднъж ще отворите вратата и после ще я затворите, за да задоволите и двете, да не умрат.
към беседата >>
Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал тази музикална пиеса.
Сега е станало точно обратно. Старите са престанали да пеят и да свирят, а са оставили тази работа на младите. Те излизат на сцената и се пъчат. Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант? Слушате музиката на Бетховена, с онези бури, с онези гръмотевици – изразява той своите страдания.
Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал тази музикална пиеса.
Само старите, след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, които са изнесени в едно парче. А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и оставят всичко в ръцете на младия. Същото правят старите по отношение на молитвата. Докато са били млади, те са се молили повече. Като остареят, престават да се молят.
към беседата >>
Другата се страхува от течение и простуда, не иска да се отвори вратата.
Тя се бои да не би в затворения трамвай да умре от задуха. Едната иска да се отвори вратата, да влиза въздух в трамвая, за да не се задуши и да умре. Другата пък иска вратата на трамвая да се затвори, да не става течение, да не се простуди и умре. Викат тогава кондуктора, той да разреши въпроса. Едната госпожа се оплаква от задуха, иска да се отвори вратата на трамвая.
Другата се страхува от течение и простуда, не иска да се отвори вратата.
Кондукторът се намира в чудо, не знае как да разреши въпроса. Един благороден господин, който бил също в трамвая и чул тази разправия, казва на кондуктора: „Господине, отворете малко вратата за онази, която страда от задуха, а после я затворете за другата, която се страхува от течение и от простуда.“ Веднъж ще отворите вратата и после ще я затворите, за да задоволите и двете, да не умрат.
към беседата >>
Само старите, след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, които са изнесени в едно парче.
Старите са престанали да пеят и да свирят, а са оставили тази работа на младите. Те излизат на сцената и се пъчат. Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант? Слушате музиката на Бетховена, с онези бури, с онези гръмотевици – изразява той своите страдания. Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал тази музикална пиеса.
Само старите, след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, които са изнесени в едно парче.
А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и оставят всичко в ръцете на младия. Същото правят старите по отношение на молитвата. Докато са били млади, те са се молили повече. Като остареят, престават да се молят.
към беседата >>
Кондукторът се намира в чудо, не знае как да разреши въпроса.
Едната иска да се отвори вратата, да влиза въздух в трамвая, за да не се задуши и да умре. Другата пък иска вратата на трамвая да се затвори, да не става течение, да не се простуди и умре. Викат тогава кондуктора, той да разреши въпроса. Едната госпожа се оплаква от задуха, иска да се отвори вратата на трамвая. Другата се страхува от течение и простуда, не иска да се отвори вратата.
Кондукторът се намира в чудо, не знае как да разреши въпроса.
Един благороден господин, който бил също в трамвая и чул тази разправия, казва на кондуктора: „Господине, отворете малко вратата за онази, която страда от задуха, а после я затворете за другата, която се страхува от течение и от простуда.“ Веднъж ще отворите вратата и после ще я затворите, за да задоволите и двете, да не умрат.
към беседата >>
А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и оставят всичко в ръцете на младия.
Те излизат на сцената и се пъчат. Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант? Слушате музиката на Бетховена, с онези бури, с онези гръмотевици – изразява той своите страдания. Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал тази музикална пиеса. Само старите, след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, които са изнесени в едно парче.
А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и оставят всичко в ръцете на младия.
Същото правят старите по отношение на молитвата. Докато са били млади, те са се молили повече. Като остареят, престават да се молят.
към беседата >>
Един благороден господин, който бил също в трамвая и чул тази разправия, казва на кондуктора: „Господине, отворете малко вратата за онази, която страда от задуха, а после я затворете за другата, която се страхува от течение и от простуда.“ Веднъж ще отворите вратата и после ще я затворите, за да задоволите и двете, да не умрат.
Другата пък иска вратата на трамвая да се затвори, да не става течение, да не се простуди и умре. Викат тогава кондуктора, той да разреши въпроса. Едната госпожа се оплаква от задуха, иска да се отвори вратата на трамвая. Другата се страхува от течение и простуда, не иска да се отвори вратата. Кондукторът се намира в чудо, не знае как да разреши въпроса.
Един благороден господин, който бил също в трамвая и чул тази разправия, казва на кондуктора: „Господине, отворете малко вратата за онази, която страда от задуха, а после я затворете за другата, която се страхува от течение и от простуда.“ Веднъж ще отворите вратата и после ще я затворите, за да задоволите и двете, да не умрат.
към беседата >>
Същото правят старите по отношение на молитвата.
Как може млад човек да изрази страданията на един велик музикант? Слушате музиката на Бетховена, с онези бури, с онези гръмотевици – изразява той своите страдания. Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал тази музикална пиеса. Само старите, след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, които са изнесени в едно парче. А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и оставят всичко в ръцете на младия.
Същото правят старите по отношение на молитвата.
Докато са били млади, те са се молили повече. Като остареят, престават да се молят.
към беседата >>
Казвам: Понеже и у вас има един, който страда от задуха, а друг – от хрема, затова един път отворете вратата, а после я затворете.
Казвам: Понеже и у вас има един, който страда от задуха, а друг – от хрема, затова един път отворете вратата, а после я затворете.
Та, когато вратата на къщата ви се отваря, това става за онзи у вас, който страда от задуха. А когато се затваря, това става за онзи, който страда от хрема и се безпокои да не се простуди и да умре. Само така могат да се примирят нещата. Затова понякога ту ще отваряме, ту ще затваряме вратата, за да не умрат и двете. И двете жени били нервни.
към беседата >>
Докато са били млади, те са се молили повече.
Слушате музиката на Бетховена, с онези бури, с онези гръмотевици – изразява той своите страдания. Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал тази музикална пиеса. Само старите, след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, които са изнесени в едно парче. А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и оставят всичко в ръцете на младия. Същото правят старите по отношение на молитвата.
Докато са били млади, те са се молили повече.
Като остареят, престават да се молят.
към беседата >>
Та, когато вратата на къщата ви се отваря, това става за онзи у вас, който страда от задуха.
Казвам: Понеже и у вас има един, който страда от задуха, а друг – от хрема, затова един път отворете вратата, а после я затворете.
Та, когато вратата на къщата ви се отваря, това става за онзи у вас, който страда от задуха.
А когато се затваря, това става за онзи, който страда от хрема и се безпокои да не се простуди и да умре. Само така могат да се примирят нещата. Затова понякога ту ще отваряме, ту ще затваряме вратата, за да не умрат и двете. И двете жени били нервни.
към беседата >>
Като остареят, престават да се молят.
Младият не може да изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал тази музикална пиеса. Само старите, след като улегнат в живота, биха могли да изразят страданията, които са изнесени в едно парче. А тъкмо тогава те престават да свирят и да пеят и оставят всичко в ръцете на младия. Същото правят старите по отношение на молитвата. Докато са били млади, те са се молили повече.
Като остареят, престават да се молят.
към беседата >>
А когато се затваря, това става за онзи, който страда от хрема и се безпокои да не се простуди и да умре.
Казвам: Понеже и у вас има един, който страда от задуха, а друг – от хрема, затова един път отворете вратата, а после я затворете. Та, когато вратата на къщата ви се отваря, това става за онзи у вас, който страда от задуха.
А когато се затваря, това става за онзи, който страда от хрема и се безпокои да не се простуди и да умре.
Само така могат да се примирят нещата. Затова понякога ту ще отваряме, ту ще затваряме вратата, за да не умрат и двете. И двете жени били нервни.
към беседата >>
Молитвата не е нищо друго, освен една прочута реч, държана от някой красноречив говорител.
Молитвата не е нищо друго, освен една прочута реч, държана от някой красноречив говорител.
Тази реч се държи пред някое възвишено същество. Като свършите речта си, то ще ви направи една добра критика. Докато им държите реч, те, възвишените същества ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви държат критика. Много безсмислени речи са държали хората на Господа. Някой се изправи на молитва и започва: „Господи, много страдам.“ Това не е молитва.
към беседата >>
Само така могат да се примирят нещата.
Казвам: Понеже и у вас има един, който страда от задуха, а друг – от хрема, затова един път отворете вратата, а после я затворете. Та, когато вратата на къщата ви се отваря, това става за онзи у вас, който страда от задуха. А когато се затваря, това става за онзи, който страда от хрема и се безпокои да не се простуди и да умре.
Само така могат да се примирят нещата.
Затова понякога ту ще отваряме, ту ще затваряме вратата, за да не умрат и двете. И двете жени били нервни.
към беседата >>
Тази реч се държи пред някое възвишено същество.
Молитвата не е нищо друго, освен една прочута реч, държана от някой красноречив говорител.
Тази реч се държи пред някое възвишено същество.
Като свършите речта си, то ще ви направи една добра критика. Докато им държите реч, те, възвишените същества ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви държат критика. Много безсмислени речи са държали хората на Господа. Някой се изправи на молитва и започва: „Господи, много страдам.“ Това не е молитва. Аз бих желал да кажете така: „Господи, Ти виждаш, че малко страдам.
към беседата >>
Затова понякога ту ще отваряме, ту ще затваряме вратата, за да не умрат и двете.
Казвам: Понеже и у вас има един, който страда от задуха, а друг – от хрема, затова един път отворете вратата, а после я затворете. Та, когато вратата на къщата ви се отваря, това става за онзи у вас, който страда от задуха. А когато се затваря, това става за онзи, който страда от хрема и се безпокои да не се простуди и да умре. Само така могат да се примирят нещата.
Затова понякога ту ще отваряме, ту ще затваряме вратата, за да не умрат и двете.
И двете жени били нервни.
към беседата >>
Като свършите речта си, то ще ви направи една добра критика.
Молитвата не е нищо друго, освен една прочута реч, държана от някой красноречив говорител. Тази реч се държи пред някое възвишено същество.
Като свършите речта си, то ще ви направи една добра критика.
Докато им държите реч, те, възвишените същества ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви държат критика. Много безсмислени речи са държали хората на Господа. Някой се изправи на молитва и започва: „Господи, много страдам.“ Това не е молитва. Аз бих желал да кажете така: „Господи, Ти виждаш, че малко страдам. Дай ми повече страдания, т.е.
към беседата >>
И двете жени били нервни.
Казвам: Понеже и у вас има един, който страда от задуха, а друг – от хрема, затова един път отворете вратата, а после я затворете. Та, когато вратата на къщата ви се отваря, това става за онзи у вас, който страда от задуха. А когато се затваря, това става за онзи, който страда от хрема и се безпокои да не се простуди и да умре. Само така могат да се примирят нещата. Затова понякога ту ще отваряме, ту ще затваряме вратата, за да не умрат и двете.
И двете жени били нервни.
към беседата >>
Докато им държите реч, те, възвишените същества ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви държат критика.
Молитвата не е нищо друго, освен една прочута реч, държана от някой красноречив говорител. Тази реч се държи пред някое възвишено същество. Като свършите речта си, то ще ви направи една добра критика.
Докато им държите реч, те, възвишените същества ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви държат критика.
Много безсмислени речи са държали хората на Господа. Някой се изправи на молитва и започва: „Господи, много страдам.“ Това не е молитва. Аз бих желал да кажете така: „Господи, Ти виждаш, че малко страдам. Дай ми повече страдания, т.е. повече богатство.“ Страданията са богатствата за човешката душа.
към беседата >>
Виделината съставя една отлична наука за вътрешния живот на човека.
Виделината съставя една отлична наука за вътрешния живот на човека.
Когато изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, и за малки, и за големи, които боледуват и които се раждат. Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. Тя има две прояви, две страни. Едната страна е като изгряването на Слънцето, което, като изгрява, ни дава нещо, без сами да знаем това.
към беседата >>
Много безсмислени речи са държали хората на Господа.
Молитвата не е нищо друго, освен една прочута реч, държана от някой красноречив говорител. Тази реч се държи пред някое възвишено същество. Като свършите речта си, то ще ви направи една добра критика. Докато им държите реч, те, възвишените същества ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви държат критика.
Много безсмислени речи са държали хората на Господа.
Някой се изправи на молитва и започва: „Господи, много страдам.“ Това не е молитва. Аз бих желал да кажете така: „Господи, Ти виждаш, че малко страдам. Дай ми повече страдания, т.е. повече богатство.“ Страданията са богатствата за човешката душа. А тъй, да разправяте на Господа колко сте страдали, колко молитви знаете, това не е никаква молитва.
към беседата >>
Когато изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, и за малки, и за големи, които боледуват и които се раждат.
Виделината съставя една отлична наука за вътрешния живот на човека.
Когато изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, и за малки, и за големи, които боледуват и които се раждат.
Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. Тя има две прояви, две страни. Едната страна е като изгряването на Слънцето, което, като изгрява, ни дава нещо, без сами да знаем това. И всичко онова, което природата е вложила у нас, без да знаем, все внася нещо.
към беседата >>
Някой се изправи на молитва и започва: „Господи, много страдам.“ Това не е молитва.
Молитвата не е нищо друго, освен една прочута реч, държана от някой красноречив говорител. Тази реч се държи пред някое възвишено същество. Като свършите речта си, то ще ви направи една добра критика. Докато им държите реч, те, възвишените същества ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви държат критика. Много безсмислени речи са държали хората на Господа.
Някой се изправи на молитва и започва: „Господи, много страдам.“ Това не е молитва.
Аз бих желал да кажете така: „Господи, Ти виждаш, че малко страдам. Дай ми повече страдания, т.е. повече богатство.“ Страданията са богатствата за човешката душа. А тъй, да разправяте на Господа колко сте страдали, колко молитви знаете, това не е никаква молитва. Не, според мене молитвите са за младите, а за старите нито една молитва не е нужна.
към беседата >>
Виделината в природата е потребна за всички.
Виделината съставя една отлична наука за вътрешния живот на човека. Когато изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, и за малки, и за големи, които боледуват и които се раждат.
Виделината в природата е потребна за всички.
В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. Тя има две прояви, две страни. Едната страна е като изгряването на Слънцето, което, като изгрява, ни дава нещо, без сами да знаем това. И всичко онова, което природата е вложила у нас, без да знаем, все внася нещо. Така внасят нещо у нас и растенията, и минералите.
към беседата >>
Аз бих желал да кажете така: „Господи, Ти виждаш, че малко страдам.
Тази реч се държи пред някое възвишено същество. Като свършите речта си, то ще ви направи една добра критика. Докато им държите реч, те, възвишените същества ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви държат критика. Много безсмислени речи са държали хората на Господа. Някой се изправи на молитва и започва: „Господи, много страдам.“ Това не е молитва.
Аз бих желал да кажете така: „Господи, Ти виждаш, че малко страдам.
Дай ми повече страдания, т.е. повече богатство.“ Страданията са богатствата за човешката душа. А тъй, да разправяте на Господа колко сте страдали, колко молитви знаете, това не е никаква молитва. Не, според мене молитвите са за младите, а за старите нито една молитва не е нужна. За тях трябват стомни.
към беседата >>
В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината.
Виделината съставя една отлична наука за вътрешния живот на човека. Когато изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, и за малки, и за големи, които боледуват и които се раждат. Виделината в природата е потребна за всички.
В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината.
Тя има две прояви, две страни. Едната страна е като изгряването на Слънцето, което, като изгрява, ни дава нещо, без сами да знаем това. И всичко онова, което природата е вложила у нас, без да знаем, все внася нещо. Така внасят нещо у нас и растенията, и минералите. Всеки човек, когото срещнете, или всяка книга, която четете, все упражнява върху вас известно мощно влияние върху съграждане на човешкия характер.
към беседата >>
Дай ми повече страдания, т.е.
Като свършите речта си, то ще ви направи една добра критика. Докато им държите реч, те, възвишените същества ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви държат критика. Много безсмислени речи са държали хората на Господа. Някой се изправи на молитва и започва: „Господи, много страдам.“ Това не е молитва. Аз бих желал да кажете така: „Господи, Ти виждаш, че малко страдам.
Дай ми повече страдания, т.е.
повече богатство.“ Страданията са богатствата за човешката душа. А тъй, да разправяте на Господа колко сте страдали, колко молитви знаете, това не е никаква молитва. Не, според мене молитвите са за младите, а за старите нито една молитва не е нужна. За тях трябват стомни. Стомните в ръка и на работа.
към беседата >>
Тя има две прояви, две страни.
Виделината съставя една отлична наука за вътрешния живот на човека. Когато изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, и за малки, и за големи, които боледуват и които се раждат. Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината.
Тя има две прояви, две страни.
Едната страна е като изгряването на Слънцето, което, като изгрява, ни дава нещо, без сами да знаем това. И всичко онова, което природата е вложила у нас, без да знаем, все внася нещо. Така внасят нещо у нас и растенията, и минералите. Всеки човек, когото срещнете, или всяка книга, която четете, все упражнява върху вас известно мощно влияние върху съграждане на човешкия характер. Това мощно влияние наричат „Божественото“ в човека.
към беседата >>
повече богатство.“ Страданията са богатствата за човешката душа.
Докато им държите реч, те, възвишените същества ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви държат критика. Много безсмислени речи са държали хората на Господа. Някой се изправи на молитва и започва: „Господи, много страдам.“ Това не е молитва. Аз бих желал да кажете така: „Господи, Ти виждаш, че малко страдам. Дай ми повече страдания, т.е.
повече богатство.“ Страданията са богатствата за човешката душа.
А тъй, да разправяте на Господа колко сте страдали, колко молитви знаете, това не е никаква молитва. Не, според мене молитвите са за младите, а за старите нито една молитва не е нужна. За тях трябват стомни. Стомните в ръка и на работа. Вземе старата баба стомната в ръка и ме пита: „Какво да правя с тази празна стомна?
към беседата >>
Едната страна е като изгряването на Слънцето, което, като изгрява, ни дава нещо, без сами да знаем това.
Виделината съставя една отлична наука за вътрешния живот на човека. Когато изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, и за малки, и за големи, които боледуват и които се раждат. Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. Тя има две прояви, две страни.
Едната страна е като изгряването на Слънцето, което, като изгрява, ни дава нещо, без сами да знаем това.
И всичко онова, което природата е вложила у нас, без да знаем, все внася нещо. Така внасят нещо у нас и растенията, и минералите. Всеки човек, когото срещнете, или всяка книга, която четете, все упражнява върху вас известно мощно влияние върху съграждане на човешкия характер. Това мощно влияние наричат „Божественото“ в човека.
към беседата >>
А тъй, да разправяте на Господа колко сте страдали, колко молитви знаете, това не е никаква молитва.
Много безсмислени речи са държали хората на Господа. Някой се изправи на молитва и започва: „Господи, много страдам.“ Това не е молитва. Аз бих желал да кажете така: „Господи, Ти виждаш, че малко страдам. Дай ми повече страдания, т.е. повече богатство.“ Страданията са богатствата за човешката душа.
А тъй, да разправяте на Господа колко сте страдали, колко молитви знаете, това не е никаква молитва.
Не, според мене молитвите са за младите, а за старите нито една молитва не е нужна. За тях трябват стомни. Стомните в ръка и на работа. Вземе старата баба стомната в ръка и ме пита: „Какво да правя с тази празна стомна? “ – Ще я напълниш с вода.
към беседата >>
И всичко онова, което природата е вложила у нас, без да знаем, все внася нещо.
Когато изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, и за малки, и за големи, които боледуват и които се раждат. Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. Тя има две прояви, две страни. Едната страна е като изгряването на Слънцето, което, като изгрява, ни дава нещо, без сами да знаем това.
И всичко онова, което природата е вложила у нас, без да знаем, все внася нещо.
Така внасят нещо у нас и растенията, и минералите. Всеки човек, когото срещнете, или всяка книга, която четете, все упражнява върху вас известно мощно влияние върху съграждане на човешкия характер. Това мощно влияние наричат „Божественото“ в човека.
към беседата >>
Не, според мене молитвите са за младите, а за старите нито една молитва не е нужна.
Някой се изправи на молитва и започва: „Господи, много страдам.“ Това не е молитва. Аз бих желал да кажете така: „Господи, Ти виждаш, че малко страдам. Дай ми повече страдания, т.е. повече богатство.“ Страданията са богатствата за човешката душа. А тъй, да разправяте на Господа колко сте страдали, колко молитви знаете, това не е никаква молитва.
Не, според мене молитвите са за младите, а за старите нито една молитва не е нужна.
За тях трябват стомни. Стомните в ръка и на работа. Вземе старата баба стомната в ръка и ме пита: „Какво да правя с тази празна стомна? “ – Ще я напълниш с вода. – „Ами, изворът е много далеч.“ – Ще направиш една услуга да отидеш до извора.
към беседата >>
Така внасят нещо у нас и растенията, и минералите.
Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. Тя има две прояви, две страни. Едната страна е като изгряването на Слънцето, което, като изгрява, ни дава нещо, без сами да знаем това. И всичко онова, което природата е вложила у нас, без да знаем, все внася нещо.
Така внасят нещо у нас и растенията, и минералите.
Всеки човек, когото срещнете, или всяка книга, която четете, все упражнява върху вас известно мощно влияние върху съграждане на човешкия характер. Това мощно влияние наричат „Божественото“ в човека.
към беседата >>
За тях трябват стомни.
Аз бих желал да кажете така: „Господи, Ти виждаш, че малко страдам. Дай ми повече страдания, т.е. повече богатство.“ Страданията са богатствата за човешката душа. А тъй, да разправяте на Господа колко сте страдали, колко молитви знаете, това не е никаква молитва. Не, според мене молитвите са за младите, а за старите нито една молитва не е нужна.
За тях трябват стомни.
Стомните в ръка и на работа. Вземе старата баба стомната в ръка и ме пита: „Какво да правя с тази празна стомна? “ – Ще я напълниш с вода. – „Ами, изворът е много далеч.“ – Ще направиш една услуга да отидеш до извора. Нека бабата се разговаря със стомната.
към беседата >>
Всеки човек, когото срещнете, или всяка книга, която четете, все упражнява върху вас известно мощно влияние върху съграждане на човешкия характер.
В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. Тя има две прояви, две страни. Едната страна е като изгряването на Слънцето, което, като изгрява, ни дава нещо, без сами да знаем това. И всичко онова, което природата е вложила у нас, без да знаем, все внася нещо. Така внасят нещо у нас и растенията, и минералите.
Всеки човек, когото срещнете, или всяка книга, която четете, все упражнява върху вас известно мощно влияние върху съграждане на човешкия характер.
Това мощно влияние наричат „Божественото“ в човека.
към беседата >>
Стомните в ръка и на работа.
Дай ми повече страдания, т.е. повече богатство.“ Страданията са богатствата за човешката душа. А тъй, да разправяте на Господа колко сте страдали, колко молитви знаете, това не е никаква молитва. Не, според мене молитвите са за младите, а за старите нито една молитва не е нужна. За тях трябват стомни.
Стомните в ръка и на работа.
Вземе старата баба стомната в ръка и ме пита: „Какво да правя с тази празна стомна? “ – Ще я напълниш с вода. – „Ами, изворът е много далеч.“ – Ще направиш една услуга да отидеш до извора. Нека бабата се разговаря със стомната. Като се върне от вода, нека пита стомната какво да прави с тази вода.
към беседата >>
Това мощно влияние наричат „Божественото“ в човека.
Тя има две прояви, две страни. Едната страна е като изгряването на Слънцето, което, като изгрява, ни дава нещо, без сами да знаем това. И всичко онова, което природата е вложила у нас, без да знаем, все внася нещо. Така внасят нещо у нас и растенията, и минералите. Всеки човек, когото срещнете, или всяка книга, която четете, все упражнява върху вас известно мощно влияние върху съграждане на човешкия характер.
Това мощно влияние наричат „Божественото“ в човека.
към беседата >>
Вземе старата баба стомната в ръка и ме пита: „Какво да правя с тази празна стомна?
повече богатство.“ Страданията са богатствата за човешката душа. А тъй, да разправяте на Господа колко сте страдали, колко молитви знаете, това не е никаква молитва. Не, според мене молитвите са за младите, а за старите нито една молитва не е нужна. За тях трябват стомни. Стомните в ръка и на работа.
Вземе старата баба стомната в ръка и ме пита: „Какво да правя с тази празна стомна?
“ – Ще я напълниш с вода. – „Ами, изворът е много далеч.“ – Ще направиш една услуга да отидеш до извора. Нека бабата се разговаря със стомната. Като се върне от вода, нека пита стомната какво да прави с тази вода. Стомната ще ѝ каже да я излее в кацата.
към беседата >>
Като не разбираме този закон, понякога ние се мъчим да турим една преграда на онази обширна деятелност на природата, която работи.
Като не разбираме този закон, понякога ние се мъчим да турим една преграда на онази обширна деятелност на природата, която работи.
Често с нашите бентове, с нашите канали, които поставяме, с нашите закони, ние си създаваме ред неприятности. Всички неща, които ние считаме за анормални, се образуват от бентовете, които хората сами си поставят. Ето, някои хора, за пример, влагат в ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, докато най-после умрат. Това е една мисъл, натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта.
към беседата >>
“ – Ще я напълниш с вода.
А тъй, да разправяте на Господа колко сте страдали, колко молитви знаете, това не е никаква молитва. Не, според мене молитвите са за младите, а за старите нито една молитва не е нужна. За тях трябват стомни. Стомните в ръка и на работа. Вземе старата баба стомната в ръка и ме пита: „Какво да правя с тази празна стомна?
“ – Ще я напълниш с вода.
– „Ами, изворът е много далеч.“ – Ще направиш една услуга да отидеш до извора. Нека бабата се разговаря със стомната. Като се върне от вода, нека пита стомната какво да прави с тази вода. Стомната ще ѝ каже да я излее в кацата. Изпразва стомната.
към беседата >>
Често с нашите бентове, с нашите канали, които поставяме, с нашите закони, ние си създаваме ред неприятности.
Като не разбираме този закон, понякога ние се мъчим да турим една преграда на онази обширна деятелност на природата, която работи.
Често с нашите бентове, с нашите канали, които поставяме, с нашите закони, ние си създаваме ред неприятности.
Всички неща, които ние считаме за анормални, се образуват от бентовете, които хората сами си поставят. Ето, някои хора, за пример, влагат в ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, докато най-после умрат. Това е една мисъл, натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта. Може да възкръсне само умрелият, живият не може да възкръсне.
към беседата >>
– „Ами, изворът е много далеч.“ – Ще направиш една услуга да отидеш до извора.
Не, според мене молитвите са за младите, а за старите нито една молитва не е нужна. За тях трябват стомни. Стомните в ръка и на работа. Вземе старата баба стомната в ръка и ме пита: „Какво да правя с тази празна стомна? “ – Ще я напълниш с вода.
– „Ами, изворът е много далеч.“ – Ще направиш една услуга да отидеш до извора.
Нека бабата се разговаря със стомната. Като се върне от вода, нека пита стомната какво да прави с тази вода. Стомната ще ѝ каже да я излее в кацата. Изпразва стомната. – „Ами сега?
към беседата >>
Всички неща, които ние считаме за анормални, се образуват от бентовете, които хората сами си поставят.
Като не разбираме този закон, понякога ние се мъчим да турим една преграда на онази обширна деятелност на природата, която работи. Често с нашите бентове, с нашите канали, които поставяме, с нашите закони, ние си създаваме ред неприятности.
Всички неща, които ние считаме за анормални, се образуват от бентовете, които хората сами си поставят.
Ето, някои хора, за пример, влагат в ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, докато най-после умрат. Това е една мисъл, натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта. Може да възкръсне само умрелият, живият не може да възкръсне. И може да умре само живият, умрелият не може да умре.
към беседата >>
Нека бабата се разговаря със стомната.
За тях трябват стомни. Стомните в ръка и на работа. Вземе старата баба стомната в ръка и ме пита: „Какво да правя с тази празна стомна? “ – Ще я напълниш с вода. – „Ами, изворът е много далеч.“ – Ще направиш една услуга да отидеш до извора.
Нека бабата се разговаря със стомната.
Като се върне от вода, нека пита стомната какво да прави с тази вода. Стомната ще ѝ каже да я излее в кацата. Изпразва стомната. – „Ами сега? “ – „Пак ще отидеш на извора да ме напълниш.“ Този е първият урок, който стомната може да ви даде.
към беседата >>
Ето, някои хора, за пример, влагат в ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, докато най-после умрат.
Като не разбираме този закон, понякога ние се мъчим да турим една преграда на онази обширна деятелност на природата, която работи. Често с нашите бентове, с нашите канали, които поставяме, с нашите закони, ние си създаваме ред неприятности. Всички неща, които ние считаме за анормални, се образуват от бентовете, които хората сами си поставят.
Ето, някои хора, за пример, влагат в ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, докато най-после умрат.
Това е една мисъл, натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта. Може да възкръсне само умрелият, живият не може да възкръсне. И може да умре само живият, умрелият не може да умре. Умрелият може да възкръсне, а може и да оживее.
към беседата >>
Като се върне от вода, нека пита стомната какво да прави с тази вода.
Стомните в ръка и на работа. Вземе старата баба стомната в ръка и ме пита: „Какво да правя с тази празна стомна? “ – Ще я напълниш с вода. – „Ами, изворът е много далеч.“ – Ще направиш една услуга да отидеш до извора. Нека бабата се разговаря със стомната.
Като се върне от вода, нека пита стомната какво да прави с тази вода.
Стомната ще ѝ каже да я излее в кацата. Изпразва стомната. – „Ами сега? “ – „Пак ще отидеш на извора да ме напълниш.“ Този е първият урок, който стомната може да ви даде. Старият казва: „Аз, старият философ, който съм се молил толкова години, сега трябва да ходя на извора да пълня и да празня стомните.“
към беседата >>
Това е една мисъл, натрапена отвън.
Като не разбираме този закон, понякога ние се мъчим да турим една преграда на онази обширна деятелност на природата, която работи. Често с нашите бентове, с нашите канали, които поставяме, с нашите закони, ние си създаваме ред неприятности. Всички неща, които ние считаме за анормални, се образуват от бентовете, които хората сами си поставят. Ето, някои хора, за пример, влагат в ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, докато най-после умрат.
Това е една мисъл, натрапена отвън.
Това показва, че хората не разбират смъртта. Може да възкръсне само умрелият, живият не може да възкръсне. И може да умре само живият, умрелият не може да умре. Умрелият може да възкръсне, а може и да оживее. Две възможности има за него.
към беседата >>
Стомната ще ѝ каже да я излее в кацата.
Вземе старата баба стомната в ръка и ме пита: „Какво да правя с тази празна стомна? “ – Ще я напълниш с вода. – „Ами, изворът е много далеч.“ – Ще направиш една услуга да отидеш до извора. Нека бабата се разговаря със стомната. Като се върне от вода, нека пита стомната какво да прави с тази вода.
Стомната ще ѝ каже да я излее в кацата.
Изпразва стомната. – „Ами сега? “ – „Пак ще отидеш на извора да ме напълниш.“ Този е първият урок, който стомната може да ви даде. Старият казва: „Аз, старият философ, който съм се молил толкова години, сега трябва да ходя на извора да пълня и да празня стомните.“
към беседата >>
2.
Двамата сина
,
УС
, София, 11.4.1937г.,
Гостилничарят не мисли като вас.
Вън има надпис: Днес с пари, утре без пари. Гостилничарят ви посреща любезно, с думата: Заповядайте! Вие сядате, нахранвате се добре, доволен сте. След това иде мъчнотията – трябва да плащате. Вие сте мислели, че може да се нахраните и да платите на другия ден.
Гостилничарят не мисли като вас.
Той казва: В гостилницата ми можеш да влезеш без пари, но като дойде време за излизане, ще платиш: Значи, ти си бил заблуден. Мислиш си: Не може ли да мина даром, без пари? – Без пари може само в любовта.
към беседата >>
Той казва: В гостилницата ми можеш да влезеш без пари, но като дойде време за излизане, ще платиш: Значи, ти си бил заблуден.
Гостилничарят ви посреща любезно, с думата: Заповядайте! Вие сядате, нахранвате се добре, доволен сте. След това иде мъчнотията – трябва да плащате. Вие сте мислели, че може да се нахраните и да платите на другия ден. Гостилничарят не мисли като вас.
Той казва: В гостилницата ми можеш да влезеш без пари, но като дойде време за излизане, ще платиш: Значи, ти си бил заблуден.
Мислиш си: Не може ли да мина даром, без пари? – Без пари може само в любовта.
към беседата >>
Мислиш си: Не може ли да мина даром, без пари?
Вие сядате, нахранвате се добре, доволен сте. След това иде мъчнотията – трябва да плащате. Вие сте мислели, че може да се нахраните и да платите на другия ден. Гостилничарят не мисли като вас. Той казва: В гостилницата ми можеш да влезеш без пари, но като дойде време за излизане, ще платиш: Значи, ти си бил заблуден.
Мислиш си: Не може ли да мина даром, без пари?
– Без пари може само в любовта.
към беседата >>
– Без пари може само в любовта.
След това иде мъчнотията – трябва да плащате. Вие сте мислели, че може да се нахраните и да платите на другия ден. Гостилничарят не мисли като вас. Той казва: В гостилницата ми можеш да влезеш без пари, но като дойде време за излизане, ще платиш: Значи, ти си бил заблуден. Мислиш си: Не може ли да мина даром, без пари?
– Без пари може само в любовта.
към беседата >>
Какъвто е законът в гостилницата, такъв е и в живота: влизаш без пари, излизаш с пари.
Какъвто е законът в гостилницата, такъв е и в живота: влизаш без пари, излизаш с пари.
Какво представят страданията? – Плащане. – На кого ще плащам? – На гостилничаря. – Защо съм дошъл на земята?
към беседата >>
Какво представят страданията?
Какъвто е законът в гостилницата, такъв е и в живота: влизаш без пари, излизаш с пари.
Какво представят страданията?
– Плащане. – На кого ще плащам? – На гостилничаря. – Защо съм дошъл на земята? – Да платиш дълговете си.
към беседата >>
– Плащане.
Какъвто е законът в гостилницата, такъв е и в живота: влизаш без пари, излизаш с пари. Какво представят страданията?
– Плащане.
– На кого ще плащам? – На гостилничаря. – Защо съм дошъл на земята? – Да платиш дълговете си. Дошъл си без пари, но като напущаш земята, ще плащаш.
към беседата >>
– На кого ще плащам?
Какъвто е законът в гостилницата, такъв е и в живота: влизаш без пари, излизаш с пари. Какво представят страданията? – Плащане.
– На кого ще плащам?
– На гостилничаря. – Защо съм дошъл на земята? – Да платиш дълговете си. Дошъл си без пари, но като напущаш земята, ще плащаш. – Защо Бог създаде света?
към беседата >>
– На гостилничаря.
Какъвто е законът в гостилницата, такъв е и в живота: влизаш без пари, излизаш с пари. Какво представят страданията? – Плащане. – На кого ще плащам?
– На гостилничаря.
– Защо съм дошъл на земята? – Да платиш дълговете си. Дошъл си без пари, но като напущаш земята, ще плащаш. – Защо Бог създаде света? – Да се учиш.
към беседата >>
– Защо съм дошъл на земята?
Какъвто е законът в гостилницата, такъв е и в живота: влизаш без пари, излизаш с пари. Какво представят страданията? – Плащане. – На кого ще плащам? – На гостилничаря.
– Защо съм дошъл на земята?
– Да платиш дълговете си. Дошъл си без пари, но като напущаш земята, ще плащаш. – Защо Бог създаде света? – Да се учиш. Питам: Кой син си ти – малкият, или големият?
към беседата >>
– Да платиш дълговете си.
Какво представят страданията? – Плащане. – На кого ще плащам? – На гостилничаря. – Защо съм дошъл на земята?
– Да платиш дълговете си.
Дошъл си без пари, но като напущаш земята, ще плащаш. – Защо Бог създаде света? – Да се учиш. Питам: Кой син си ти – малкият, или големият? Малкият син се връща при баща си без пари.
към беседата >>
Дошъл си без пари, но като напущаш земята, ще плащаш.
– Плащане. – На кого ще плащам? – На гостилничаря. – Защо съм дошъл на земята? – Да платиш дълговете си.
Дошъл си без пари, но като напущаш земята, ще плащаш.
– Защо Бог създаде света? – Да се учиш. Питам: Кой син си ти – малкият, или големият? Малкият син се връща при баща си без пари. Големият син е недоволен от баща си, иска да го напусне.
към беседата >>
– Защо Бог създаде света?
– На кого ще плащам? – На гостилничаря. – Защо съм дошъл на земята? – Да платиш дълговете си. Дошъл си без пари, но като напущаш земята, ще плащаш.
– Защо Бог създаде света?
– Да се учиш. Питам: Кой син си ти – малкият, или големият? Малкият син се връща при баща си без пари. Големият син е недоволен от баща си, иска да го напусне. Често и вие сте недоволни от Господа.
към беседата >>
– Да се учиш.
– На гостилничаря. – Защо съм дошъл на земята? – Да платиш дълговете си. Дошъл си без пари, но като напущаш земята, ще плащаш. – Защо Бог създаде света?
– Да се учиш.
Питам: Кой син си ти – малкият, или големият? Малкият син се връща при баща си без пари. Големият син е недоволен от баща си, иска да го напусне. Често и вие сте недоволни от Господа. Той казва: Щом си недоволен, излез вън!
към беседата >>
Питам: Кой син си ти – малкият, или големият?
– Защо съм дошъл на земята? – Да платиш дълговете си. Дошъл си без пари, но като напущаш земята, ще плащаш. – Защо Бог създаде света? – Да се учиш.
Питам: Кой син си ти – малкият, или големият?
Малкият син се връща при баща си без пари. Големият син е недоволен от баща си, иска да го напусне. Често и вие сте недоволни от Господа. Той казва: Щом си недоволен, излез вън! Но като напуснеш къщата, ще платиш.
към беседата >>
Малкият син се връща при баща си без пари.
– Да платиш дълговете си. Дошъл си без пари, но като напущаш земята, ще плащаш. – Защо Бог създаде света? – Да се учиш. Питам: Кой син си ти – малкият, или големият?
Малкият син се връща при баща си без пари.
Големият син е недоволен от баща си, иска да го напусне. Често и вие сте недоволни от Господа. Той казва: Щом си недоволен, излез вън! Но като напуснеш къщата, ще платиш. Двамата синове се разминават: малкият се връща при баща си, а големият го напуща.
към беседата >>
Големият син е недоволен от баща си, иска да го напусне.
Дошъл си без пари, но като напущаш земята, ще плащаш. – Защо Бог създаде света? – Да се учиш. Питам: Кой син си ти – малкият, или големият? Малкият син се връща при баща си без пари.
Големият син е недоволен от баща си, иска да го напусне.
Често и вие сте недоволни от Господа. Той казва: Щом си недоволен, излез вън! Но като напуснеш къщата, ще платиш. Двамата синове се разминават: малкият се връща при баща си, а големият го напуща. Малкият влиза без пари, а големият излиза с пари, недоволен от живота.
към беседата >>
Често и вие сте недоволни от Господа.
– Защо Бог създаде света? – Да се учиш. Питам: Кой син си ти – малкият, или големият? Малкият син се връща при баща си без пари. Големият син е недоволен от баща си, иска да го напусне.
Често и вие сте недоволни от Господа.
Той казва: Щом си недоволен, излез вън! Но като напуснеш къщата, ще платиш. Двамата синове се разминават: малкият се връща при баща си, а големият го напуща. Малкият влиза без пари, а големият излиза с пари, недоволен от живота.
към беседата >>
Той казва: Щом си недоволен, излез вън!
– Да се учиш. Питам: Кой син си ти – малкият, или големият? Малкият син се връща при баща си без пари. Големият син е недоволен от баща си, иска да го напусне. Често и вие сте недоволни от Господа.
Той казва: Щом си недоволен, излез вън!
Но като напуснеш къщата, ще платиш. Двамата синове се разминават: малкият се връща при баща си, а големият го напуща. Малкият влиза без пари, а големият излиза с пари, недоволен от живота.
към беседата >>
Но като напуснеш къщата, ще платиш.
Питам: Кой син си ти – малкият, или големият? Малкият син се връща при баща си без пари. Големият син е недоволен от баща си, иска да го напусне. Често и вие сте недоволни от Господа. Той казва: Щом си недоволен, излез вън!
Но като напуснеш къщата, ще платиш.
Двамата синове се разминават: малкият се връща при баща си, а големият го напуща. Малкият влиза без пари, а големият излиза с пари, недоволен от живота.
към беседата >>
Двамата синове се разминават: малкият се връща при баща си, а големият го напуща.
Малкият син се връща при баща си без пари. Големият син е недоволен от баща си, иска да го напусне. Често и вие сте недоволни от Господа. Той казва: Щом си недоволен, излез вън! Но като напуснеш къщата, ще платиш.
Двамата синове се разминават: малкият се връща при баща си, а големият го напуща.
Малкият влиза без пари, а големият излиза с пари, недоволен от живота.
към беседата >>
Малкият влиза без пари, а големият излиза с пари, недоволен от живота.
Големият син е недоволен от баща си, иска да го напусне. Често и вие сте недоволни от Господа. Той казва: Щом си недоволен, излез вън! Но като напуснеш къщата, ще платиш. Двамата синове се разминават: малкият се връща при баща си, а големият го напуща.
Малкият влиза без пари, а големият излиза с пари, недоволен от живота.
към беседата >>
И тъй, недоволният е големият син, а доволният – малкият син.
И тъй, недоволният е големият син, а доволният – малкият син.
Първият не е разбрал още живота, а вторият го е разбрал. Двамата синове са в човека вътре. В един момент човек е доволен, в друг момент – недоволен. В един момент съзнанието му е будно, той е кротък, смирен, въздържан. В друг момент мисли, че е онеправдан и неоценен.
към беседата >>
Първият не е разбрал още живота, а вторият го е разбрал.
И тъй, недоволният е големият син, а доволният – малкият син.
Първият не е разбрал още живота, а вторият го е разбрал.
Двамата синове са в човека вътре. В един момент човек е доволен, в друг момент – недоволен. В един момент съзнанието му е будно, той е кротък, смирен, въздържан. В друг момент мисли, че е онеправдан и неоценен. В един момент се чувствува малък, слаб и уповава на Бога.
към беседата >>
Двамата синове са в човека вътре.
И тъй, недоволният е големият син, а доволният – малкият син. Първият не е разбрал още живота, а вторият го е разбрал.
Двамата синове са в човека вътре.
В един момент човек е доволен, в друг момент – недоволен. В един момент съзнанието му е будно, той е кротък, смирен, въздържан. В друг момент мисли, че е онеправдан и неоценен. В един момент се чувствува малък, слаб и уповава на Бога. В друг момент се чувствува силен и мисли, че каквото желае, може да направи.
към беседата >>
В един момент човек е доволен, в друг момент – недоволен.
И тъй, недоволният е големият син, а доволният – малкият син. Първият не е разбрал още живота, а вторият го е разбрал. Двамата синове са в човека вътре.
В един момент човек е доволен, в друг момент – недоволен.
В един момент съзнанието му е будно, той е кротък, смирен, въздържан. В друг момент мисли, че е онеправдан и неоценен. В един момент се чувствува малък, слаб и уповава на Бога. В друг момент се чувствува силен и мисли, че каквото желае, може да направи. В края на краищата, не излиза така.
към беседата >>
В един момент съзнанието му е будно, той е кротък, смирен, въздържан.
И тъй, недоволният е големият син, а доволният – малкият син. Първият не е разбрал още живота, а вторият го е разбрал. Двамата синове са в човека вътре. В един момент човек е доволен, в друг момент – недоволен.
В един момент съзнанието му е будно, той е кротък, смирен, въздържан.
В друг момент мисли, че е онеправдан и неоценен. В един момент се чувствува малък, слаб и уповава на Бога. В друг момент се чувствува силен и мисли, че каквото желае, може да направи. В края на краищата, не излиза така.
към беседата >>
В друг момент мисли, че е онеправдан и неоценен.
И тъй, недоволният е големият син, а доволният – малкият син. Първият не е разбрал още живота, а вторият го е разбрал. Двамата синове са в човека вътре. В един момент човек е доволен, в друг момент – недоволен. В един момент съзнанието му е будно, той е кротък, смирен, въздържан.
В друг момент мисли, че е онеправдан и неоценен.
В един момент се чувствува малък, слаб и уповава на Бога. В друг момент се чувствува силен и мисли, че каквото желае, може да направи. В края на краищата, не излиза така.
към беседата >>
В един момент се чувствува малък, слаб и уповава на Бога.
Първият не е разбрал още живота, а вторият го е разбрал. Двамата синове са в човека вътре. В един момент човек е доволен, в друг момент – недоволен. В един момент съзнанието му е будно, той е кротък, смирен, въздържан. В друг момент мисли, че е онеправдан и неоценен.
В един момент се чувствува малък, слаб и уповава на Бога.
В друг момент се чувствува силен и мисли, че каквото желае, може да направи. В края на краищата, не излиза така.
към беседата >>
В друг момент се чувствува силен и мисли, че каквото желае, може да направи.
Двамата синове са в човека вътре. В един момент човек е доволен, в друг момент – недоволен. В един момент съзнанието му е будно, той е кротък, смирен, въздържан. В друг момент мисли, че е онеправдан и неоценен. В един момент се чувствува малък, слаб и уповава на Бога.
В друг момент се чувствува силен и мисли, че каквото желае, може да направи.
В края на краищата, не излиза така.
към беседата >>
В края на краищата, не излиза така.
В един момент човек е доволен, в друг момент – недоволен. В един момент съзнанието му е будно, той е кротък, смирен, въздържан. В друг момент мисли, че е онеправдан и неоценен. В един момент се чувствува малък, слаб и уповава на Бога. В друг момент се чувствува силен и мисли, че каквото желае, може да направи.
В края на краищата, не излиза така.
към беседата >>
Един баща, голям педагог, ми разправяше една своя опитност.
Един баща, голям педагог, ми разправяше една своя опитност.
Той казваше: Много ученици възпитах, много от тях станаха човеци, но на моя син не можах да въздействувам, нищо не му дадох. Каквото му кажа, не ме слуша, нищо не изпълнява. Някога съзнанието му се пробужда, но пак не ме слуша. Най-после реших да потърся други учители за него, те да го възпитават. Като му кажа нещо, той се обръща към мене с думите: Ти няма да ме учиш и възпитаваш.
към беседата >>
Той казваше: Много ученици възпитах, много от тях станаха човеци, но на моя син не можах да въздействувам, нищо не му дадох.
Един баща, голям педагог, ми разправяше една своя опитност.
Той казваше: Много ученици възпитах, много от тях станаха човеци, но на моя син не можах да въздействувам, нищо не му дадох.
Каквото му кажа, не ме слуша, нищо не изпълнява. Някога съзнанието му се пробужда, но пак не ме слуша. Най-после реших да потърся други учители за него, те да го възпитават. Като му кажа нещо, той се обръща към мене с думите: Ти няма да ме учиш и възпитаваш. Аз сам зная, какво да правя.
към беседата >>
Каквото му кажа, не ме слуша, нищо не изпълнява.
Един баща, голям педагог, ми разправяше една своя опитност. Той казваше: Много ученици възпитах, много от тях станаха човеци, но на моя син не можах да въздействувам, нищо не му дадох.
Каквото му кажа, не ме слуша, нищо не изпълнява.
Някога съзнанието му се пробужда, но пак не ме слуша. Най-после реших да потърся други учители за него, те да го възпитават. Като му кажа нещо, той се обръща към мене с думите: Ти няма да ме учиш и възпитаваш. Аз сам зная, какво да правя.
към беседата >>
Някога съзнанието му се пробужда, но пак не ме слуша.
Един баща, голям педагог, ми разправяше една своя опитност. Той казваше: Много ученици възпитах, много от тях станаха човеци, но на моя син не можах да въздействувам, нищо не му дадох. Каквото му кажа, не ме слуша, нищо не изпълнява.
Някога съзнанието му се пробужда, но пак не ме слуша.
Най-после реших да потърся други учители за него, те да го възпитават. Като му кажа нещо, той се обръща към мене с думите: Ти няма да ме учиш и възпитаваш. Аз сам зная, какво да правя.
към беседата >>
Най-после реших да потърся други учители за него, те да го възпитават.
Един баща, голям педагог, ми разправяше една своя опитност. Той казваше: Много ученици възпитах, много от тях станаха човеци, но на моя син не можах да въздействувам, нищо не му дадох. Каквото му кажа, не ме слуша, нищо не изпълнява. Някога съзнанието му се пробужда, но пак не ме слуша.
Най-после реших да потърся други учители за него, те да го възпитават.
Като му кажа нещо, той се обръща към мене с думите: Ти няма да ме учиш и възпитаваш. Аз сам зная, какво да правя.
към беседата >>
Като му кажа нещо, той се обръща към мене с думите: Ти няма да ме учиш и възпитаваш.
Един баща, голям педагог, ми разправяше една своя опитност. Той казваше: Много ученици възпитах, много от тях станаха човеци, но на моя син не можах да въздействувам, нищо не му дадох. Каквото му кажа, не ме слуша, нищо не изпълнява. Някога съзнанието му се пробужда, но пак не ме слуша. Най-после реших да потърся други учители за него, те да го възпитават.
Като му кажа нещо, той се обръща към мене с думите: Ти няма да ме учиш и възпитаваш.
Аз сам зная, какво да правя.
към беседата >>
Аз сам зная, какво да правя.
Той казваше: Много ученици възпитах, много от тях станаха човеци, но на моя син не можах да въздействувам, нищо не му дадох. Каквото му кажа, не ме слуша, нищо не изпълнява. Някога съзнанието му се пробужда, но пак не ме слуша. Най-после реших да потърся други учители за него, те да го възпитават. Като му кажа нещо, той се обръща към мене с думите: Ти няма да ме учиш и възпитаваш.
Аз сам зная, какво да правя.
към беседата >>
Често хората се натъкват на страдания и не знаят, как да се справят с тях, изпадат в противоречия.
Често хората се натъкват на страдания и не знаят, как да се справят с тях, изпадат в противоречия.
Ще ви приведа един пример, да разберете какво представят страданията и противоречията. Един селянин имал много неразбрана жена. Често му устройвала такива изненади, че той се виждал в чудо, не знаел, как да се справя с нея. Мъжът бил кротък и добър човек. Съседът му, като виждал техния живот, казвал: Да е на мене тая жена, така ще я бия, че с години ще ме помни.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, да разберете какво представят страданията и противоречията.
Често хората се натъкват на страдания и не знаят, как да се справят с тях, изпадат в противоречия.
Ще ви приведа един пример, да разберете какво представят страданията и противоречията.
Един селянин имал много неразбрана жена. Често му устройвала такива изненади, че той се виждал в чудо, не знаел, как да се справя с нея. Мъжът бил кротък и добър човек. Съседът му, като виждал техния живот, казвал: Да е на мене тая жена, така ще я бия, че с години ще ме помни. Тя чула заканата му и си казала: И на тебе ще дам един урок, да знаеш, какво значи жена.
към беседата >>
Един селянин имал много неразбрана жена.
Често хората се натъкват на страдания и не знаят, как да се справят с тях, изпадат в противоречия. Ще ви приведа един пример, да разберете какво представят страданията и противоречията.
Един селянин имал много неразбрана жена.
Често му устройвала такива изненади, че той се виждал в чудо, не знаел, как да се справя с нея. Мъжът бил кротък и добър човек. Съседът му, като виждал техния живот, казвал: Да е на мене тая жена, така ще я бия, че с години ще ме помни. Тя чула заканата му и си казала: И на тебе ще дам един урок, да знаеш, какво значи жена. Един ден съседът се връщал от града с колата си.
към беседата >>
Често му устройвала такива изненади, че той се виждал в чудо, не знаел, как да се справя с нея.
Често хората се натъкват на страдания и не знаят, как да се справят с тях, изпадат в противоречия. Ще ви приведа един пример, да разберете какво представят страданията и противоречията. Един селянин имал много неразбрана жена.
Често му устройвала такива изненади, че той се виждал в чудо, не знаел, как да се справя с нея.
Мъжът бил кротък и добър човек. Съседът му, като виждал техния живот, казвал: Да е на мене тая жена, така ще я бия, че с години ще ме помни. Тя чула заканата му и си казала: И на тебе ще дам един урок, да знаеш, какво значи жена. Един ден съседът се връщал от града с колата си. Неразбраната жена го настигнала и бързо се качила на колата.
към беседата >>
Мъжът бил кротък и добър човек.
Често хората се натъкват на страдания и не знаят, как да се справят с тях, изпадат в противоречия. Ще ви приведа един пример, да разберете какво представят страданията и противоречията. Един селянин имал много неразбрана жена. Често му устройвала такива изненади, че той се виждал в чудо, не знаел, как да се справя с нея.
Мъжът бил кротък и добър човек.
Съседът му, като виждал техния живот, казвал: Да е на мене тая жена, така ще я бия, че с години ще ме помни. Тя чула заканата му и си казала: И на тебе ще дам един урок, да знаеш, какво значи жена. Един ден съседът се връщал от града с колата си. Неразбраната жена го настигнала и бързо се качила на колата. Той се обърнал назад и като я видял, останал изненадан, но сърдито казал: Слез долу!
към беседата >>
Съседът му, като виждал техния живот, казвал: Да е на мене тая жена, така ще я бия, че с години ще ме помни.
Често хората се натъкват на страдания и не знаят, как да се справят с тях, изпадат в противоречия. Ще ви приведа един пример, да разберете какво представят страданията и противоречията. Един селянин имал много неразбрана жена. Често му устройвала такива изненади, че той се виждал в чудо, не знаел, как да се справя с нея. Мъжът бил кротък и добър човек.
Съседът му, като виждал техния живот, казвал: Да е на мене тая жена, така ще я бия, че с години ще ме помни.
Тя чула заканата му и си казала: И на тебе ще дам един урок, да знаеш, какво значи жена. Един ден съседът се връщал от града с колата си. Неразбраната жена го настигнала и бързо се качила на колата. Той се обърнал назад и като я видял, останал изненадан, но сърдито казал: Слез долу! – Няма да слеза.
към беседата >>
Тя чула заканата му и си казала: И на тебе ще дам един урок, да знаеш, какво значи жена.
Ще ви приведа един пример, да разберете какво представят страданията и противоречията. Един селянин имал много неразбрана жена. Често му устройвала такива изненади, че той се виждал в чудо, не знаел, как да се справя с нея. Мъжът бил кротък и добър човек. Съседът му, като виждал техния живот, казвал: Да е на мене тая жена, така ще я бия, че с години ще ме помни.
Тя чула заканата му и си казала: И на тебе ще дам един урок, да знаеш, какво значи жена.
Един ден съседът се връщал от града с колата си. Неразбраната жена го настигнала и бързо се качила на колата. Той се обърнал назад и като я видял, останал изненадан, но сърдито казал: Слез долу! – Няма да слеза. Аз имам пълно право да се возя, твоя жена съм.
към беседата >>
Един ден съседът се връщал от града с колата си.
Един селянин имал много неразбрана жена. Често му устройвала такива изненади, че той се виждал в чудо, не знаел, как да се справя с нея. Мъжът бил кротък и добър човек. Съседът му, като виждал техния живот, казвал: Да е на мене тая жена, така ще я бия, че с години ще ме помни. Тя чула заканата му и си казала: И на тебе ще дам един урок, да знаеш, какво значи жена.
Един ден съседът се връщал от града с колата си.
Неразбраната жена го настигнала и бързо се качила на колата. Той се обърнал назад и като я видял, останал изненадан, но сърдито казал: Слез долу! – Няма да слеза. Аз имам пълно право да се возя, твоя жена съм. – Слез долу!
към беседата >>
Неразбраната жена го настигнала и бързо се качила на колата.
Често му устройвала такива изненади, че той се виждал в чудо, не знаел, как да се справя с нея. Мъжът бил кротък и добър човек. Съседът му, като виждал техния живот, казвал: Да е на мене тая жена, така ще я бия, че с години ще ме помни. Тя чула заканата му и си казала: И на тебе ще дам един урок, да знаеш, какво значи жена. Един ден съседът се връщал от града с колата си.
Неразбраната жена го настигнала и бързо се качила на колата.
Той се обърнал назад и като я видял, останал изненадан, но сърдито казал: Слез долу! – Няма да слеза. Аз имам пълно право да се возя, твоя жена съм. – Слез долу! – Не можещ да ме заставиш насила.
към беседата >>
Той се обърнал назад и като я видял, останал изненадан, но сърдито казал: Слез долу!
Мъжът бил кротък и добър човек. Съседът му, като виждал техния живот, казвал: Да е на мене тая жена, така ще я бия, че с години ще ме помни. Тя чула заканата му и си казала: И на тебе ще дам един урок, да знаеш, какво значи жена. Един ден съседът се връщал от града с колата си. Неразбраната жена го настигнала и бързо се качила на колата.
Той се обърнал назад и като я видял, останал изненадан, но сърдито казал: Слез долу!
– Няма да слеза. Аз имам пълно право да се возя, твоя жена съм. – Слез долу! – Не можещ да ме заставиш насила. Ще ме водиш в селото.
към беседата >>
– Няма да слеза.
Съседът му, като виждал техния живот, казвал: Да е на мене тая жена, така ще я бия, че с години ще ме помни. Тя чула заканата му и си казала: И на тебе ще дам един урок, да знаеш, какво значи жена. Един ден съседът се връщал от града с колата си. Неразбраната жена го настигнала и бързо се качила на колата. Той се обърнал назад и като я видял, останал изненадан, но сърдито казал: Слез долу!
– Няма да слеза.
Аз имам пълно право да се возя, твоя жена съм. – Слез долу! – Не можещ да ме заставиш насила. Ще ме водиш в селото. Той се чудел, какво да прави, как ще я води в селото, да види жена му, че чужда жена се качила на колата.
към беседата >>
Аз имам пълно право да се возя, твоя жена съм.
Тя чула заканата му и си казала: И на тебе ще дам един урок, да знаеш, какво значи жена. Един ден съседът се връщал от града с колата си. Неразбраната жена го настигнала и бързо се качила на колата. Той се обърнал назад и като я видял, останал изненадан, но сърдито казал: Слез долу! – Няма да слеза.
Аз имам пълно право да се возя, твоя жена съм.
– Слез долу! – Не можещ да ме заставиш насила. Ще ме водиш в селото. Той се чудел, какво да прави, как ще я води в селото, да види жена му, че чужда жена се качила на колата. Колкото и да се канел по-рано да я бие, сега не му идело на ум, какво да прави с нея, как да я накара да слезе от колата.
към беседата >>
– Слез долу!
Един ден съседът се връщал от града с колата си. Неразбраната жена го настигнала и бързо се качила на колата. Той се обърнал назад и като я видял, останал изненадан, но сърдито казал: Слез долу! – Няма да слеза. Аз имам пълно право да се возя, твоя жена съм.
– Слез долу!
– Не можещ да ме заставиш насила. Ще ме водиш в селото. Той се чудел, какво да прави, как ще я води в селото, да види жена му, че чужда жена се качила на колата. Колкото и да се канел по-рано да я бие, сега не му идело на ум, какво да прави с нея, как да я накара да слезе от колата. – Карай, не мисли, че лесно ще те освободя, твоя жена съм.
към беседата >>
– Не можещ да ме заставиш насила.
Неразбраната жена го настигнала и бързо се качила на колата. Той се обърнал назад и като я видял, останал изненадан, но сърдито казал: Слез долу! – Няма да слеза. Аз имам пълно право да се возя, твоя жена съм. – Слез долу!
– Не можещ да ме заставиш насила.
Ще ме водиш в селото. Той се чудел, какво да прави, как ще я води в селото, да види жена му, че чужда жена се качила на колата. Колкото и да се канел по-рано да я бие, сега не му идело на ум, какво да прави с нея, как да я накара да слезе от колата. – Карай, не мисли, че лесно ще те освободя, твоя жена съм. Той се объркал, нищо не могъл да направи.
към беседата >>
Ще ме водиш в селото.
Той се обърнал назад и като я видял, останал изненадан, но сърдито казал: Слез долу! – Няма да слеза. Аз имам пълно право да се возя, твоя жена съм. – Слез долу! – Не можещ да ме заставиш насила.
Ще ме водиш в селото.
Той се чудел, какво да прави, как ще я води в селото, да види жена му, че чужда жена се качила на колата. Колкото и да се канел по-рано да я бие, сега не му идело на ум, какво да прави с нея, как да я накара да слезе от колата. – Карай, не мисли, че лесно ще те освободя, твоя жена съм. Той се объркал, нищо не могъл да направи. Карал колата и си казвал: Страшна работа е тая жена!
към беседата >>
Той се чудел, какво да прави, как ще я води в селото, да види жена му, че чужда жена се качила на колата.
– Няма да слеза. Аз имам пълно право да се возя, твоя жена съм. – Слез долу! – Не можещ да ме заставиш насила. Ще ме водиш в селото.
Той се чудел, какво да прави, как ще я води в селото, да види жена му, че чужда жена се качила на колата.
Колкото и да се канел по-рано да я бие, сега не му идело на ум, какво да прави с нея, как да я накара да слезе от колата. – Карай, не мисли, че лесно ще те освободя, твоя жена съм. Той се объркал, нищо не могъл да направи. Карал колата и си казвал: Страшна работа е тая жена!
към беседата >>
Колкото и да се канел по-рано да я бие, сега не му идело на ум, какво да прави с нея, как да я накара да слезе от колата.
Аз имам пълно право да се возя, твоя жена съм. – Слез долу! – Не можещ да ме заставиш насила. Ще ме водиш в селото. Той се чудел, какво да прави, как ще я води в селото, да види жена му, че чужда жена се качила на колата.
Колкото и да се канел по-рано да я бие, сега не му идело на ум, какво да прави с нея, как да я накара да слезе от колата.
– Карай, не мисли, че лесно ще те освободя, твоя жена съм. Той се объркал, нищо не могъл да направи. Карал колата и си казвал: Страшна работа е тая жена!
към беседата >>
– Карай, не мисли, че лесно ще те освободя, твоя жена съм.
– Слез долу! – Не можещ да ме заставиш насила. Ще ме водиш в селото. Той се чудел, какво да прави, как ще я води в селото, да види жена му, че чужда жена се качила на колата. Колкото и да се канел по-рано да я бие, сега не му идело на ум, какво да прави с нея, как да я накара да слезе от колата.
– Карай, не мисли, че лесно ще те освободя, твоя жена съм.
Той се объркал, нищо не могъл да направи. Карал колата и си казвал: Страшна работа е тая жена!
към беседата >>
Той се объркал, нищо не могъл да направи.
– Не можещ да ме заставиш насила. Ще ме водиш в селото. Той се чудел, какво да прави, как ще я води в селото, да види жена му, че чужда жена се качила на колата. Колкото и да се канел по-рано да я бие, сега не му идело на ум, какво да прави с нея, как да я накара да слезе от колата. – Карай, не мисли, че лесно ще те освободя, твоя жена съм.
Той се объркал, нищо не могъл да направи.
Карал колата и си казвал: Страшна работа е тая жена!
към беседата >>
Карал колата и си казвал: Страшна работа е тая жена!
Ще ме водиш в селото. Той се чудел, какво да прави, как ще я води в селото, да види жена му, че чужда жена се качила на колата. Колкото и да се канел по-рано да я бие, сега не му идело на ум, какво да прави с нея, как да я накара да слезе от колата. – Карай, не мисли, че лесно ще те освободя, твоя жена съм. Той се объркал, нищо не могъл да направи.
Карал колата и си казвал: Страшна работа е тая жена!
към беседата >>
Казвам: Каквото е неразбраната жена за мъжа, такова нещо е страданието за човека.
Казвам: Каквото е неразбраната жена за мъжа, такова нещо е страданието за човека.
То се качва на колата и ви заставя да го возите. Като знаете това, не питайте защо страда човек. Не казвай, че лесно можеш да се справиш със страданието си. Какво ще правиш? Страданието се е качило на колата ти и, искаш или не искаш, ще го возиш донякъде.
към беседата >>
То се качва на колата и ви заставя да го возите.
Казвам: Каквото е неразбраната жена за мъжа, такова нещо е страданието за човека.
То се качва на колата и ви заставя да го возите.
Като знаете това, не питайте защо страда човек. Не казвай, че лесно можеш да се справиш със страданието си. Какво ще правиш? Страданието се е качило на колата ти и, искаш или не искаш, ще го возиш донякъде. Как се справил селянинът със съседката си?
към беседата >>
Като знаете това, не питайте защо страда човек.
Казвам: Каквото е неразбраната жена за мъжа, такова нещо е страданието за човека. То се качва на колата и ви заставя да го возите.
Като знаете това, не питайте защо страда човек.
Не казвай, че лесно можеш да се справиш със страданието си. Какво ще правиш? Страданието се е качило на колата ти и, искаш или не искаш, ще го возиш донякъде. Как се справил селянинът със съседката си? Като видял, че от лошо не разбира, той обърнал с добро, започнал да се моли: Слушай, не ме поставяй в трудно положение.
към беседата >>
Не казвай, че лесно можеш да се справиш със страданието си.
Казвам: Каквото е неразбраната жена за мъжа, такова нещо е страданието за човека. То се качва на колата и ви заставя да го возите. Като знаете това, не питайте защо страда човек.
Не казвай, че лесно можеш да се справиш със страданието си.
Какво ще правиш? Страданието се е качило на колата ти и, искаш или не искаш, ще го возиш донякъде. Как се справил селянинът със съседката си? Като видял, че от лошо не разбира, той обърнал с добро, започнал да се моли: Слушай, не ме поставяй в трудно положение. Готов съм, каквото съм спечелил днес, всичко да ти дам.
към беседата >>
Какво ще правиш?
Казвам: Каквото е неразбраната жена за мъжа, такова нещо е страданието за човека. То се качва на колата и ви заставя да го возите. Като знаете това, не питайте защо страда човек. Не казвай, че лесно можеш да се справиш със страданието си.
Какво ще правиш?
Страданието се е качило на колата ти и, искаш или не искаш, ще го возиш донякъде. Как се справил селянинът със съседката си? Като видял, че от лошо не разбира, той обърнал с добро, започнал да се моли: Слушай, не ме поставяй в трудно положение. Готов съм, каквото съм спечелил днес, всичко да ти дам. Аз имам добро мнение за тебе.
към беседата >>
Страданието се е качило на колата ти и, искаш или не искаш, ще го возиш донякъде.
Казвам: Каквото е неразбраната жена за мъжа, такова нещо е страданието за човека. То се качва на колата и ви заставя да го возите. Като знаете това, не питайте защо страда човек. Не казвай, че лесно можеш да се справиш със страданието си. Какво ще правиш?
Страданието се е качило на колата ти и, искаш или не искаш, ще го возиш донякъде.
Как се справил селянинът със съседката си? Като видял, че от лошо не разбира, той обърнал с добро, започнал да се моли: Слушай, не ме поставяй в трудно положение. Готов съм, каквото съм спечелил днес, всичко да ти дам. Аз имам добро мнение за тебе. Досега не съм срещал толкова умна жена.
към беседата >>
Как се справил селянинът със съседката си?
То се качва на колата и ви заставя да го возите. Като знаете това, не питайте защо страда човек. Не казвай, че лесно можеш да се справиш със страданието си. Какво ще правиш? Страданието се е качило на колата ти и, искаш или не искаш, ще го возиш донякъде.
Как се справил селянинът със съседката си?
Като видял, че от лошо не разбира, той обърнал с добро, започнал да се моли: Слушай, не ме поставяй в трудно положение. Готов съм, каквото съм спечелил днес, всичко да ти дам. Аз имам добро мнение за тебе. Досега не съм срещал толкова умна жена. Най-после тя слязла от колата му.
към беседата >>
Като видял, че от лошо не разбира, той обърнал с добро, започнал да се моли: Слушай, не ме поставяй в трудно положение.
Като знаете това, не питайте защо страда човек. Не казвай, че лесно можеш да се справиш със страданието си. Какво ще правиш? Страданието се е качило на колата ти и, искаш или не искаш, ще го возиш донякъде. Как се справил селянинът със съседката си?
Като видял, че от лошо не разбира, той обърнал с добро, започнал да се моли: Слушай, не ме поставяй в трудно положение.
Готов съм, каквото съм спечелил днес, всичко да ти дам. Аз имам добро мнение за тебе. Досега не съм срещал толкова умна жена. Най-после тя слязла от колата му. Той свободно си въздъхнал и казал: Да те пази Господ от неразбрана жена!
към беседата >>
Готов съм, каквото съм спечелил днес, всичко да ти дам.
Не казвай, че лесно можеш да се справиш със страданието си. Какво ще правиш? Страданието се е качило на колата ти и, искаш или не искаш, ще го возиш донякъде. Как се справил селянинът със съседката си? Като видял, че от лошо не разбира, той обърнал с добро, започнал да се моли: Слушай, не ме поставяй в трудно положение.
Готов съм, каквото съм спечелил днес, всичко да ти дам.
Аз имам добро мнение за тебе. Досега не съм срещал толкова умна жена. Най-после тя слязла от колата му. Той свободно си въздъхнал и казал: Да те пази Господ от неразбрана жена!
към беседата >>
Аз имам добро мнение за тебе.
Какво ще правиш? Страданието се е качило на колата ти и, искаш или не искаш, ще го возиш донякъде. Как се справил селянинът със съседката си? Като видял, че от лошо не разбира, той обърнал с добро, започнал да се моли: Слушай, не ме поставяй в трудно положение. Готов съм, каквото съм спечелил днес, всичко да ти дам.
Аз имам добро мнение за тебе.
Досега не съм срещал толкова умна жена. Най-после тя слязла от колата му. Той свободно си въздъхнал и казал: Да те пази Господ от неразбрана жена!
към беседата >>
Досега не съм срещал толкова умна жена.
Страданието се е качило на колата ти и, искаш или не искаш, ще го возиш донякъде. Как се справил селянинът със съседката си? Като видял, че от лошо не разбира, той обърнал с добро, започнал да се моли: Слушай, не ме поставяй в трудно положение. Готов съм, каквото съм спечелил днес, всичко да ти дам. Аз имам добро мнение за тебе.
Досега не съм срещал толкова умна жена.
Най-после тя слязла от колата му. Той свободно си въздъхнал и казал: Да те пази Господ от неразбрана жена!
към беседата >>
Най-после тя слязла от колата му.
Как се справил селянинът със съседката си? Като видял, че от лошо не разбира, той обърнал с добро, започнал да се моли: Слушай, не ме поставяй в трудно положение. Готов съм, каквото съм спечелил днес, всичко да ти дам. Аз имам добро мнение за тебе. Досега не съм срещал толкова умна жена.
Най-после тя слязла от колата му.
Той свободно си въздъхнал и казал: Да те пази Господ от неразбрана жена!
към беседата >>
Той свободно си въздъхнал и казал: Да те пази Господ от неразбрана жена!
Като видял, че от лошо не разбира, той обърнал с добро, започнал да се моли: Слушай, не ме поставяй в трудно положение. Готов съм, каквото съм спечелил днес, всичко да ти дам. Аз имам добро мнение за тебе. Досега не съм срещал толкова умна жена. Най-после тя слязла от колата му.
Той свободно си въздъхнал и казал: Да те пази Господ от неразбрана жена!
към беседата >>
Човек трябва да бъде умен.
Човек трябва да бъде умен.
Само така той може да се справи с неразбраната жена, т. е. със страданието. Един саксонски маршал искал да покаже пред хората, колко е умен и силен. Той яхнал коня си и отишъл при един налбантин да подкове коня му. Налбантинът извадил едни подкови и ги подал на маршала.
към беседата >>
Само така той може да се справи с неразбраната жена, т. е.
Човек трябва да бъде умен.
Само така той може да се справи с неразбраната жена, т. е.
със страданието. Един саксонски маршал искал да покаже пред хората, колко е умен и силен. Той яхнал коня си и отишъл при един налбантин да подкове коня му. Налбантинът извадил едни подкови и ги подал на маршала. Последният взел подковите, стиснал ги с ръцете си и ги счупил.
към беседата >>
със страданието.
Човек трябва да бъде умен. Само така той може да се справи с неразбраната жена, т. е.
със страданието.
Един саксонски маршал искал да покаже пред хората, колко е умен и силен. Той яхнал коня си и отишъл при един налбантин да подкове коня му. Налбантинът извадил едни подкови и ги подал на маршала. Последният взел подковите, стиснал ги с ръцете си и ги счупил. – Дай по-здрави!
към беседата >>
Един саксонски маршал искал да покаже пред хората, колко е умен и силен.
Човек трябва да бъде умен. Само така той може да се справи с неразбраната жена, т. е. със страданието.
Един саксонски маршал искал да покаже пред хората, колко е умен и силен.
Той яхнал коня си и отишъл при един налбантин да подкове коня му. Налбантинът извадил едни подкови и ги подал на маршала. Последният взел подковите, стиснал ги с ръцете си и ги счупил. – Дай по-здрави! Налбантинът избрал по-здрави, но маршалът и тях счупил.
към беседата >>
Той яхнал коня си и отишъл при един налбантин да подкове коня му.
Човек трябва да бъде умен. Само така той може да се справи с неразбраната жена, т. е. със страданието. Един саксонски маршал искал да покаже пред хората, колко е умен и силен.
Той яхнал коня си и отишъл при един налбантин да подкове коня му.
Налбантинът извадил едни подкови и ги подал на маршала. Последният взел подковите, стиснал ги с ръцете си и ги счупил. – Дай по-здрави! Налбантинът избрал по-здрави, но маршалът и тях счупил. – Дай други!
към беседата >>
Налбантинът извадил едни подкови и ги подал на маршала.
Човек трябва да бъде умен. Само така той може да се справи с неразбраната жена, т. е. със страданието. Един саксонски маршал искал да покаже пред хората, колко е умен и силен. Той яхнал коня си и отишъл при един налбантин да подкове коня му.
Налбантинът извадил едни подкови и ги подал на маршала.
Последният взел подковите, стиснал ги с ръцете си и ги счупил. – Дай по-здрави! Налбантинът избрал по-здрави, но маршалът и тях счупил. – Дай други! Най-после налбантинът намерил здрави подкови, с които подковал коня.
към беседата >>
Последният взел подковите, стиснал ги с ръцете си и ги счупил.
Само така той може да се справи с неразбраната жена, т. е. със страданието. Един саксонски маршал искал да покаже пред хората, колко е умен и силен. Той яхнал коня си и отишъл при един налбантин да подкове коня му. Налбантинът извадил едни подкови и ги подал на маршала.
Последният взел подковите, стиснал ги с ръцете си и ги счупил.
– Дай по-здрави! Налбантинът избрал по-здрави, но маршалът и тях счупил. – Дай други! Най-после налбантинът намерил здрави подкови, с които подковал коня. Маршалът дал пет франка на налбантина, който му отговорил по същия начин: огънал монетата с пръстите си и я счупил.
към беседата >>
– Дай по-здрави!
със страданието. Един саксонски маршал искал да покаже пред хората, колко е умен и силен. Той яхнал коня си и отишъл при един налбантин да подкове коня му. Налбантинът извадил едни подкови и ги подал на маршала. Последният взел подковите, стиснал ги с ръцете си и ги счупил.
– Дай по-здрави!
Налбантинът избрал по-здрави, но маршалът и тях счупил. – Дай други! Най-после налбантинът намерил здрави подкови, с които подковал коня. Маршалът дал пет франка на налбантина, който му отговорил по същия начин: огънал монетата с пръстите си и я счупил. – Дай нещо по-здраво, което не се чупи!
към беседата >>
Налбантинът избрал по-здрави, но маршалът и тях счупил.
Един саксонски маршал искал да покаже пред хората, колко е умен и силен. Той яхнал коня си и отишъл при един налбантин да подкове коня му. Налбантинът извадил едни подкови и ги подал на маршала. Последният взел подковите, стиснал ги с ръцете си и ги счупил. – Дай по-здрави!
Налбантинът избрал по-здрави, но маршалът и тях счупил.
– Дай други! Най-после налбантинът намерил здрави подкови, с които подковал коня. Маршалът дал пет франка на налбантина, който му отговорил по същия начин: огънал монетата с пръстите си и я счупил. – Дай нещо по-здраво, което не се чупи! – казал той.
към беседата >>
– Дай други!
Той яхнал коня си и отишъл при един налбантин да подкове коня му. Налбантинът извадил едни подкови и ги подал на маршала. Последният взел подковите, стиснал ги с ръцете си и ги счупил. – Дай по-здрави! Налбантинът избрал по-здрави, но маршалът и тях счупил.
– Дай други!
Най-после налбантинът намерил здрави подкови, с които подковал коня. Маршалът дал пет франка на налбантина, който му отговорил по същия начин: огънал монетата с пръстите си и я счупил. – Дай нещо по-здраво, което не се чупи! – казал той. Маршалът извадил от кесията си една златна монета и го запитал: Върви ли тя?
към беседата >>
Най-после налбантинът намерил здрави подкови, с които подковал коня.
Налбантинът извадил едни подкови и ги подал на маршала. Последният взел подковите, стиснал ги с ръцете си и ги счупил. – Дай по-здрави! Налбантинът избрал по-здрави, но маршалът и тях счупил. – Дай други!
Най-после налбантинът намерил здрави подкови, с които подковал коня.
Маршалът дал пет франка на налбантина, който му отговорил по същия начин: огънал монетата с пръстите си и я счупил. – Дай нещо по-здраво, което не се чупи! – казал той. Маршалът извадил от кесията си една златна монета и го запитал: Върви ли тя? – Да, здрава е тая монета, върви.
към беседата >>
Маршалът дал пет франка на налбантина, който му отговорил по същия начин: огънал монетата с пръстите си и я счупил.
Последният взел подковите, стиснал ги с ръцете си и ги счупил. – Дай по-здрави! Налбантинът избрал по-здрави, но маршалът и тях счупил. – Дай други! Най-после налбантинът намерил здрави подкови, с които подковал коня.
Маршалът дал пет франка на налбантина, който му отговорил по същия начин: огънал монетата с пръстите си и я счупил.
– Дай нещо по-здраво, което не се чупи! – казал той. Маршалът извадил от кесията си една златна монета и го запитал: Върви ли тя? – Да, здрава е тая монета, върви. Маршалът се качил на коня и си казал: Аз съм умен и силен, но и тоя не пада по-долу от мене.
към беседата >>
– Дай нещо по-здраво, което не се чупи!
– Дай по-здрави! Налбантинът избрал по-здрави, но маршалът и тях счупил. – Дай други! Най-после налбантинът намерил здрави подкови, с които подковал коня. Маршалът дал пет франка на налбантина, който му отговорил по същия начин: огънал монетата с пръстите си и я счупил.
– Дай нещо по-здраво, което не се чупи!
– казал той. Маршалът извадил от кесията си една златна монета и го запитал: Върви ли тя? – Да, здрава е тая монета, върви. Маршалът се качил на коня и си казал: Аз съм умен и силен, но и тоя не пада по-долу от мене.
към беседата >>
– казал той.
Налбантинът избрал по-здрави, но маршалът и тях счупил. – Дай други! Най-после налбантинът намерил здрави подкови, с които подковал коня. Маршалът дал пет франка на налбантина, който му отговорил по същия начин: огънал монетата с пръстите си и я счупил. – Дай нещо по-здраво, което не се чупи!
– казал той.
Маршалът извадил от кесията си една златна монета и го запитал: Върви ли тя? – Да, здрава е тая монета, върви. Маршалът се качил на коня и си казал: Аз съм умен и силен, но и тоя не пада по-долу от мене.
към беседата >>
Маршалът извадил от кесията си една златна монета и го запитал: Върви ли тя?
– Дай други! Най-после налбантинът намерил здрави подкови, с които подковал коня. Маршалът дал пет франка на налбантина, който му отговорил по същия начин: огънал монетата с пръстите си и я счупил. – Дай нещо по-здраво, което не се чупи! – казал той.
Маршалът извадил от кесията си една златна монета и го запитал: Върви ли тя?
– Да, здрава е тая монета, върви. Маршалът се качил на коня и си казал: Аз съм умен и силен, но и тоя не пада по-долу от мене.
към беседата >>
– Да, здрава е тая монета, върви.
Най-после налбантинът намерил здрави подкови, с които подковал коня. Маршалът дал пет франка на налбантина, който му отговорил по същия начин: огънал монетата с пръстите си и я счупил. – Дай нещо по-здраво, което не се чупи! – казал той. Маршалът извадил от кесията си една златна монета и го запитал: Върви ли тя?
– Да, здрава е тая монета, върви.
Маршалът се качил на коня и си казал: Аз съм умен и силен, но и тоя не пада по-долу от мене.
към беседата >>
Маршалът се качил на коня и си казал: Аз съм умен и силен, но и тоя не пада по-долу от мене.
Маршалът дал пет франка на налбантина, който му отговорил по същия начин: огънал монетата с пръстите си и я счупил. – Дай нещо по-здраво, което не се чупи! – казал той. Маршалът извадил от кесията си една златна монета и го запитал: Върви ли тя? – Да, здрава е тая монета, върви.
Маршалът се качил на коня и си казал: Аз съм умен и силен, но и тоя не пада по-долу от мене.
към беседата >>
И тъй, когато проявявате силата и разумността си, трябва да намерите величини, равносилни на тях.
И тъй, когато проявявате силата и разумността си, трябва да намерите величини, равносилни на тях.
Ако имаш сила да чупиш подкови, ще платиш за тях със съответната монета. Някой е недоволен от живота си, от това, което Бог е създал, и го чупи, огъва. Бог е по-силен и по-разумен от човека. На това, което чупите и огъвате, Той казва: Дайте нещо по-здраво от онова, което се осмелявате да огъвате. Лесно се критикува света, създаден от Бога.
към беседата >>
Ако имаш сила да чупиш подкови, ще платиш за тях със съответната монета.
И тъй, когато проявявате силата и разумността си, трябва да намерите величини, равносилни на тях.
Ако имаш сила да чупиш подкови, ще платиш за тях със съответната монета.
Някой е недоволен от живота си, от това, което Бог е създал, и го чупи, огъва. Бог е по-силен и по-разумен от човека. На това, което чупите и огъвате, Той казва: Дайте нещо по-здраво от онова, което се осмелявате да огъвате. Лесно се критикува света, създаден от Бога. Лесно е да изискваш всичко от Него.
към беседата >>
Някой е недоволен от живота си, от това, което Бог е създал, и го чупи, огъва.
И тъй, когато проявявате силата и разумността си, трябва да намерите величини, равносилни на тях. Ако имаш сила да чупиш подкови, ще платиш за тях със съответната монета.
Някой е недоволен от живота си, от това, което Бог е създал, и го чупи, огъва.
Бог е по-силен и по-разумен от човека. На това, което чупите и огъвате, Той казва: Дайте нещо по-здраво от онова, което се осмелявате да огъвате. Лесно се критикува света, създаден от Бога. Лесно е да изискваш всичко от Него. Казваш: Не можа ли Бог да създаде разумни хора, да не постъпват неправилно?
към беседата >>
Бог е по-силен и по-разумен от човека.
И тъй, когато проявявате силата и разумността си, трябва да намерите величини, равносилни на тях. Ако имаш сила да чупиш подкови, ще платиш за тях със съответната монета. Някой е недоволен от живота си, от това, което Бог е създал, и го чупи, огъва.
Бог е по-силен и по-разумен от човека.
На това, което чупите и огъвате, Той казва: Дайте нещо по-здраво от онова, което се осмелявате да огъвате. Лесно се критикува света, създаден от Бога. Лесно е да изискваш всичко от Него. Казваш: Не можа ли Бог да създаде разумни хора, да не постъпват неправилно? Той ще те накара да се ожениш, да ти се родят четири-пет деца и след това ще каже: Ето, ти създаде тоя малък свят, възпитай го както разбираш.
към беседата >>
На това, което чупите и огъвате, Той казва: Дайте нещо по-здраво от онова, което се осмелявате да огъвате.
И тъй, когато проявявате силата и разумността си, трябва да намерите величини, равносилни на тях. Ако имаш сила да чупиш подкови, ще платиш за тях със съответната монета. Някой е недоволен от живота си, от това, което Бог е създал, и го чупи, огъва. Бог е по-силен и по-разумен от човека.
На това, което чупите и огъвате, Той казва: Дайте нещо по-здраво от онова, което се осмелявате да огъвате.
Лесно се критикува света, създаден от Бога. Лесно е да изискваш всичко от Него. Казваш: Не можа ли Бог да създаде разумни хора, да не постъпват неправилно? Той ще те накара да се ожениш, да ти се родят четири-пет деца и след това ще каже: Ето, ти създаде тоя малък свят, възпитай го както разбираш. Внеси Царството Божие в своя свят!
към беседата >>
Ще започна с един анекдот из живота на Нютона.
Ще започна с един анекдот из живота на Нютона.
Една сутрин слугинята влязла в кабинета му, дето той размишлявал върху закона за земното притегляне, търсел начин за неговото математично разрешаване. Тя носела тенджерка с вода и едно яйце, да го свари на огъня – това била редовната закуска на Нютона. Понеже не искал никой да го смущава, Нютон казал на слугинята да остави яйцето и тенджерката, той сам ще го свари. Тя оставила яйцето на масата, близо до часовника, а тенджерката с водата турила на огъня и излязла от стаята. След два часа тя отново влязла в кабинета на учения, да вземе тенджерката, но, каква била изненадата й, като видяла учения Нютон пред огъня, в тенджерката ври часовникът, а в ръката си държи яйцето.
към беседата >>
Лесно се критикува света, създаден от Бога.
И тъй, когато проявявате силата и разумността си, трябва да намерите величини, равносилни на тях. Ако имаш сила да чупиш подкови, ще платиш за тях със съответната монета. Някой е недоволен от живота си, от това, което Бог е създал, и го чупи, огъва. Бог е по-силен и по-разумен от човека. На това, което чупите и огъвате, Той казва: Дайте нещо по-здраво от онова, което се осмелявате да огъвате.
Лесно се критикува света, създаден от Бога.
Лесно е да изискваш всичко от Него. Казваш: Не можа ли Бог да създаде разумни хора, да не постъпват неправилно? Той ще те накара да се ожениш, да ти се родят четири-пет деца и след това ще каже: Ето, ти създаде тоя малък свят, възпитай го както разбираш. Внеси Царството Божие в своя свят! Ти си родил тия деца, но въпреки това, всяко си върви по свой път, не иска да те знае.
към беседата >>
Една сутрин слугинята влязла в кабинета му, дето той размишлявал върху закона за земното притегляне, търсел начин за неговото математично разрешаване.
Ще започна с един анекдот из живота на Нютона.
Една сутрин слугинята влязла в кабинета му, дето той размишлявал върху закона за земното притегляне, търсел начин за неговото математично разрешаване.
Тя носела тенджерка с вода и едно яйце, да го свари на огъня – това била редовната закуска на Нютона. Понеже не искал никой да го смущава, Нютон казал на слугинята да остави яйцето и тенджерката, той сам ще го свари. Тя оставила яйцето на масата, близо до часовника, а тенджерката с водата турила на огъня и излязла от стаята. След два часа тя отново влязла в кабинета на учения, да вземе тенджерката, но, каква била изненадата й, като видяла учения Нютон пред огъня, в тенджерката ври часовникът, а в ръката си държи яйцето.
към беседата >>
Лесно е да изискваш всичко от Него.
Ако имаш сила да чупиш подкови, ще платиш за тях със съответната монета. Някой е недоволен от живота си, от това, което Бог е създал, и го чупи, огъва. Бог е по-силен и по-разумен от човека. На това, което чупите и огъвате, Той казва: Дайте нещо по-здраво от онова, което се осмелявате да огъвате. Лесно се критикува света, създаден от Бога.
Лесно е да изискваш всичко от Него.
Казваш: Не можа ли Бог да създаде разумни хора, да не постъпват неправилно? Той ще те накара да се ожениш, да ти се родят четири-пет деца и след това ще каже: Ето, ти създаде тоя малък свят, възпитай го както разбираш. Внеси Царството Божие в своя свят! Ти си родил тия деца, но въпреки това, всяко си върви по свой път, не иска да те знае. Опитай се да туриш ред и порядък в своя дом, да дадеш пример на другите.
към беседата >>
Тя носела тенджерка с вода и едно яйце, да го свари на огъня – това била редовната закуска на Нютона.
Ще започна с един анекдот из живота на Нютона. Една сутрин слугинята влязла в кабинета му, дето той размишлявал върху закона за земното притегляне, търсел начин за неговото математично разрешаване.
Тя носела тенджерка с вода и едно яйце, да го свари на огъня – това била редовната закуска на Нютона.
Понеже не искал никой да го смущава, Нютон казал на слугинята да остави яйцето и тенджерката, той сам ще го свари. Тя оставила яйцето на масата, близо до часовника, а тенджерката с водата турила на огъня и излязла от стаята. След два часа тя отново влязла в кабинета на учения, да вземе тенджерката, но, каква била изненадата й, като видяла учения Нютон пред огъня, в тенджерката ври часовникът, а в ръката си държи яйцето.
към беседата >>
Казваш: Не можа ли Бог да създаде разумни хора, да не постъпват неправилно?
Някой е недоволен от живота си, от това, което Бог е създал, и го чупи, огъва. Бог е по-силен и по-разумен от човека. На това, което чупите и огъвате, Той казва: Дайте нещо по-здраво от онова, което се осмелявате да огъвате. Лесно се критикува света, създаден от Бога. Лесно е да изискваш всичко от Него.
Казваш: Не можа ли Бог да създаде разумни хора, да не постъпват неправилно?
Той ще те накара да се ожениш, да ти се родят четири-пет деца и след това ще каже: Ето, ти създаде тоя малък свят, възпитай го както разбираш. Внеси Царството Божие в своя свят! Ти си родил тия деца, но въпреки това, всяко си върви по свой път, не иска да те знае. Опитай се да туриш ред и порядък в своя дом, да дадеш пример на другите. Бог те наблюдава, иска да научи нещо от тебе.
към беседата >>
Понеже не искал никой да го смущава, Нютон казал на слугинята да остави яйцето и тенджерката, той сам ще го свари.
Ще започна с един анекдот из живота на Нютона. Една сутрин слугинята влязла в кабинета му, дето той размишлявал върху закона за земното притегляне, търсел начин за неговото математично разрешаване. Тя носела тенджерка с вода и едно яйце, да го свари на огъня – това била редовната закуска на Нютона.
Понеже не искал никой да го смущава, Нютон казал на слугинята да остави яйцето и тенджерката, той сам ще го свари.
Тя оставила яйцето на масата, близо до часовника, а тенджерката с водата турила на огъня и излязла от стаята. След два часа тя отново влязла в кабинета на учения, да вземе тенджерката, но, каква била изненадата й, като видяла учения Нютон пред огъня, в тенджерката ври часовникът, а в ръката си държи яйцето.
към беседата >>
Той ще те накара да се ожениш, да ти се родят четири-пет деца и след това ще каже: Ето, ти създаде тоя малък свят, възпитай го както разбираш.
Бог е по-силен и по-разумен от човека. На това, което чупите и огъвате, Той казва: Дайте нещо по-здраво от онова, което се осмелявате да огъвате. Лесно се критикува света, създаден от Бога. Лесно е да изискваш всичко от Него. Казваш: Не можа ли Бог да създаде разумни хора, да не постъпват неправилно?
Той ще те накара да се ожениш, да ти се родят четири-пет деца и след това ще каже: Ето, ти създаде тоя малък свят, възпитай го както разбираш.
Внеси Царството Божие в своя свят! Ти си родил тия деца, но въпреки това, всяко си върви по свой път, не иска да те знае. Опитай се да туриш ред и порядък в своя дом, да дадеш пример на другите. Бог те наблюдава, иска да научи нещо от тебе.
към беседата >>
Тя оставила яйцето на масата, близо до часовника, а тенджерката с водата турила на огъня и излязла от стаята.
Ще започна с един анекдот из живота на Нютона. Една сутрин слугинята влязла в кабинета му, дето той размишлявал върху закона за земното притегляне, търсел начин за неговото математично разрешаване. Тя носела тенджерка с вода и едно яйце, да го свари на огъня – това била редовната закуска на Нютона. Понеже не искал никой да го смущава, Нютон казал на слугинята да остави яйцето и тенджерката, той сам ще го свари.
Тя оставила яйцето на масата, близо до часовника, а тенджерката с водата турила на огъня и излязла от стаята.
След два часа тя отново влязла в кабинета на учения, да вземе тенджерката, но, каква била изненадата й, като видяла учения Нютон пред огъня, в тенджерката ври часовникът, а в ръката си държи яйцето.
към беседата >>
Внеси Царството Божие в своя свят!
На това, което чупите и огъвате, Той казва: Дайте нещо по-здраво от онова, което се осмелявате да огъвате. Лесно се критикува света, създаден от Бога. Лесно е да изискваш всичко от Него. Казваш: Не можа ли Бог да създаде разумни хора, да не постъпват неправилно? Той ще те накара да се ожениш, да ти се родят четири-пет деца и след това ще каже: Ето, ти създаде тоя малък свят, възпитай го както разбираш.
Внеси Царството Божие в своя свят!
Ти си родил тия деца, но въпреки това, всяко си върви по свой път, не иска да те знае. Опитай се да туриш ред и порядък в своя дом, да дадеш пример на другите. Бог те наблюдава, иска да научи нещо от тебе.
към беседата >>
След два часа тя отново влязла в кабинета на учения, да вземе тенджерката, но, каква била изненадата й, като видяла учения Нютон пред огъня, в тенджерката ври часовникът, а в ръката си държи яйцето.
Ще започна с един анекдот из живота на Нютона. Една сутрин слугинята влязла в кабинета му, дето той размишлявал върху закона за земното притегляне, търсел начин за неговото математично разрешаване. Тя носела тенджерка с вода и едно яйце, да го свари на огъня – това била редовната закуска на Нютона. Понеже не искал никой да го смущава, Нютон казал на слугинята да остави яйцето и тенджерката, той сам ще го свари. Тя оставила яйцето на масата, близо до часовника, а тенджерката с водата турила на огъня и излязла от стаята.
След два часа тя отново влязла в кабинета на учения, да вземе тенджерката, но, каква била изненадата й, като видяла учения Нютон пред огъня, в тенджерката ври часовникът, а в ръката си държи яйцето.
към беседата >>
Ти си родил тия деца, но въпреки това, всяко си върви по свой път, не иска да те знае.
Лесно се критикува света, създаден от Бога. Лесно е да изискваш всичко от Него. Казваш: Не можа ли Бог да създаде разумни хора, да не постъпват неправилно? Той ще те накара да се ожениш, да ти се родят четири-пет деца и след това ще каже: Ето, ти създаде тоя малък свят, възпитай го както разбираш. Внеси Царството Божие в своя свят!
Ти си родил тия деца, но въпреки това, всяко си върви по свой път, не иска да те знае.
Опитай се да туриш ред и порядък в своя дом, да дадеш пример на другите. Бог те наблюдава, иска да научи нещо от тебе.
към беседата >>
Мнозина изпадат в положението на Нютона: в ръката си държат яйцето, а на огъня, в тенджера, ври часовника.
Мнозина изпадат в положението на Нютона: в ръката си държат яйцето, а на огъня, в тенджера, ври часовника.
Това показва, до каква степен съзнанието на Нютона било заето с научни въпроси, че не могъл да различи часовника от яйцето. От гледището на слугинята, това е захласване. Ако една домакиня вари копринената си рокля, някои ще я осъдят. Какво ще получи от нея? Чорба не може да направи; да извлече някакво богатство от нея, пак не може.
към беседата >>
Опитай се да туриш ред и порядък в своя дом, да дадеш пример на другите.
Лесно е да изискваш всичко от Него. Казваш: Не можа ли Бог да създаде разумни хора, да не постъпват неправилно? Той ще те накара да се ожениш, да ти се родят четири-пет деца и след това ще каже: Ето, ти създаде тоя малък свят, възпитай го както разбираш. Внеси Царството Божие в своя свят! Ти си родил тия деца, но въпреки това, всяко си върви по свой път, не иска да те знае.
Опитай се да туриш ред и порядък в своя дом, да дадеш пример на другите.
Бог те наблюдава, иска да научи нещо от тебе.
към беседата >>
Това показва, до каква степен съзнанието на Нютона било заето с научни въпроси, че не могъл да различи часовника от яйцето.
Мнозина изпадат в положението на Нютона: в ръката си държат яйцето, а на огъня, в тенджера, ври часовника.
Това показва, до каква степен съзнанието на Нютона било заето с научни въпроси, че не могъл да различи часовника от яйцето.
От гледището на слугинята, това е захласване. Ако една домакиня вари копринената си рокля, някои ще я осъдят. Какво ще получи от нея? Чорба не може да направи; да извлече някакво богатство от нея, пак не може. Обаче, има случаи, когато коприната трябва да се вари вместо яйцето.
към беседата >>
Бог те наблюдава, иска да научи нещо от тебе.
Казваш: Не можа ли Бог да създаде разумни хора, да не постъпват неправилно? Той ще те накара да се ожениш, да ти се родят четири-пет деца и след това ще каже: Ето, ти създаде тоя малък свят, възпитай го както разбираш. Внеси Царството Божие в своя свят! Ти си родил тия деца, но въпреки това, всяко си върви по свой път, не иска да те знае. Опитай се да туриш ред и порядък в своя дом, да дадеш пример на другите.
Бог те наблюдава, иска да научи нещо от тебе.
към беседата >>
От гледището на слугинята, това е захласване.
Мнозина изпадат в положението на Нютона: в ръката си държат яйцето, а на огъня, в тенджера, ври часовника. Това показва, до каква степен съзнанието на Нютона било заето с научни въпроси, че не могъл да различи часовника от яйцето.
От гледището на слугинята, това е захласване.
Ако една домакиня вари копринената си рокля, някои ще я осъдят. Какво ще получи от нея? Чорба не може да направи; да извлече някакво богатство от нея, пак не може. Обаче, има случаи, когато коприната трябва да се вари вместо яйцето.
към беседата >>
Мнозина питат: Защо Учителят не тури ред в това общество?
Мнозина питат: Защо Учителят не тури ред в това общество?
Питам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си? Колкото пъти съм бил на угощение, всякога е ставал малък или голям скандал. – Защо? Коя е причината за това? – Грешките на хората.
към беседата >>
Ако една домакиня вари копринената си рокля, някои ще я осъдят.
Мнозина изпадат в положението на Нютона: в ръката си държат яйцето, а на огъня, в тенджера, ври часовника. Това показва, до каква степен съзнанието на Нютона било заето с научни въпроси, че не могъл да различи часовника от яйцето. От гледището на слугинята, това е захласване.
Ако една домакиня вари копринената си рокля, някои ще я осъдят.
Какво ще получи от нея? Чорба не може да направи; да извлече някакво богатство от нея, пак не може. Обаче, има случаи, когато коприната трябва да се вари вместо яйцето.
към беседата >>
Питам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си?
Мнозина питат: Защо Учителят не тури ред в това общество?
Питам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си?
Колкото пъти съм бил на угощение, всякога е ставал малък или голям скандал. – Защо? Коя е причината за това? – Грешките на хората. Който не е турил ред и порядък в себе си, т. е.
към беседата >>
Какво ще получи от нея?
Мнозина изпадат в положението на Нютона: в ръката си държат яйцето, а на огъня, в тенджера, ври часовника. Това показва, до каква степен съзнанието на Нютона било заето с научни въпроси, че не могъл да различи часовника от яйцето. От гледището на слугинята, това е захласване. Ако една домакиня вари копринената си рокля, някои ще я осъдят.
Какво ще получи от нея?
Чорба не може да направи; да извлече някакво богатство от нея, пак не може. Обаче, има случаи, когато коприната трябва да се вари вместо яйцето.
към беседата >>
Колкото пъти съм бил на угощение, всякога е ставал малък или голям скандал.
Мнозина питат: Защо Учителят не тури ред в това общество? Питам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си?
Колкото пъти съм бил на угощение, всякога е ставал малък или голям скандал.
– Защо? Коя е причината за това? – Грешките на хората. Който не е турил ред и порядък в себе си, т. е. не се е организирал, всякога греши.
към беседата >>
Чорба не може да направи; да извлече някакво богатство от нея, пак не може.
Мнозина изпадат в положението на Нютона: в ръката си държат яйцето, а на огъня, в тенджера, ври часовника. Това показва, до каква степен съзнанието на Нютона било заето с научни въпроси, че не могъл да различи часовника от яйцето. От гледището на слугинята, това е захласване. Ако една домакиня вари копринената си рокля, някои ще я осъдят. Какво ще получи от нея?
Чорба не може да направи; да извлече някакво богатство от нея, пак не може.
Обаче, има случаи, когато коприната трябва да се вари вместо яйцето.
към беседата >>
– Защо?
Мнозина питат: Защо Учителят не тури ред в това общество? Питам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си? Колкото пъти съм бил на угощение, всякога е ставал малък или голям скандал.
– Защо?
Коя е причината за това? – Грешките на хората. Който не е турил ред и порядък в себе си, т. е. не се е организирал, всякога греши. Ако твоята кола се претовари, непременно ще се счупи и ще произлезе някакъв скандал.
към беседата >>
Обаче, има случаи, когато коприната трябва да се вари вместо яйцето.
Това показва, до каква степен съзнанието на Нютона било заето с научни въпроси, че не могъл да различи часовника от яйцето. От гледището на слугинята, това е захласване. Ако една домакиня вари копринената си рокля, някои ще я осъдят. Какво ще получи от нея? Чорба не може да направи; да извлече някакво богатство от нея, пак не може.
Обаче, има случаи, когато коприната трябва да се вари вместо яйцето.
към беседата >>
Коя е причината за това?
Мнозина питат: Защо Учителят не тури ред в това общество? Питам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си? Колкото пъти съм бил на угощение, всякога е ставал малък или голям скандал. – Защо?
Коя е причината за това?
– Грешките на хората. Който не е турил ред и порядък в себе си, т. е. не се е организирал, всякога греши. Ако твоята кола се претовари, непременно ще се счупи и ще произлезе някакъв скандал. Ако не туриш пълната стомна на място, ще мине някой и ще я бутне.
към беседата >>
Сега, като говоря, казвате: Учителят ще ни каже нещо.
Сега, като говоря, казвате: Учителят ще ни каже нещо.
– Учителят говори на учениците си и казва: Голямата вода изтича от големите и от малките извори. Тя иде от големите и малки реки и се събира в езерата, в моретата и в океаните. Водата тече, но никога не изтича. Думата „изтича" има две значения: едното подразбира, че нещо тече, без да изтича. Другото подразбира, че, колкото и да тече, водата никога няма да се свърши.
към беседата >>
– Грешките на хората.
Мнозина питат: Защо Учителят не тури ред в това общество? Питам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си? Колкото пъти съм бил на угощение, всякога е ставал малък или голям скандал. – Защо? Коя е причината за това?
– Грешките на хората.
Който не е турил ред и порядък в себе си, т. е. не се е организирал, всякога греши. Ако твоята кола се претовари, непременно ще се счупи и ще произлезе някакъв скандал. Ако не туриш пълната стомна на място, ще мине някой и ще я бутне. Щом се счупи, разправията иде.
към беседата >>
– Учителят говори на учениците си и казва: Голямата вода изтича от големите и от малките извори.
Сега, като говоря, казвате: Учителят ще ни каже нещо.
– Учителят говори на учениците си и казва: Голямата вода изтича от големите и от малките извори.
Тя иде от големите и малки реки и се събира в езерата, в моретата и в океаните. Водата тече, но никога не изтича. Думата „изтича" има две значения: едното подразбира, че нещо тече, без да изтича. Другото подразбира, че, колкото и да тече, водата никога няма да се свърши.
към беседата >>
Който не е турил ред и порядък в себе си, т. е.
Питам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си? Колкото пъти съм бил на угощение, всякога е ставал малък или голям скандал. – Защо? Коя е причината за това? – Грешките на хората.
Който не е турил ред и порядък в себе си, т. е.
не се е организирал, всякога греши. Ако твоята кола се претовари, непременно ще се счупи и ще произлезе някакъв скандал. Ако не туриш пълната стомна на място, ще мине някой и ще я бутне. Щом се счупи, разправията иде. Ако някои бутне инструмента ни и го счупи, разправията пак иде.
към беседата >>
Тя иде от големите и малки реки и се събира в езерата, в моретата и в океаните.
Сега, като говоря, казвате: Учителят ще ни каже нещо. – Учителят говори на учениците си и казва: Голямата вода изтича от големите и от малките извори.
Тя иде от големите и малки реки и се събира в езерата, в моретата и в океаните.
Водата тече, но никога не изтича. Думата „изтича" има две значения: едното подразбира, че нещо тече, без да изтича. Другото подразбира, че, колкото и да тече, водата никога няма да се свърши.
към беседата >>
не се е организирал, всякога греши.
Колкото пъти съм бил на угощение, всякога е ставал малък или голям скандал. – Защо? Коя е причината за това? – Грешките на хората. Който не е турил ред и порядък в себе си, т. е.
не се е организирал, всякога греши.
Ако твоята кола се претовари, непременно ще се счупи и ще произлезе някакъв скандал. Ако не туриш пълната стомна на място, ще мине някой и ще я бутне. Щом се счупи, разправията иде. Ако някои бутне инструмента ни и го счупи, разправията пак иде. Казвате, че счупените и развалени неща ще се заместят с нови.
към беседата >>
Водата тече, но никога не изтича.
Сега, като говоря, казвате: Учителят ще ни каже нещо. – Учителят говори на учениците си и казва: Голямата вода изтича от големите и от малките извори. Тя иде от големите и малки реки и се събира в езерата, в моретата и в океаните.
Водата тече, но никога не изтича.
Думата „изтича" има две значения: едното подразбира, че нещо тече, без да изтича. Другото подразбира, че, колкото и да тече, водата никога няма да се свърши.
към беседата >>
Ако твоята кола се претовари, непременно ще се счупи и ще произлезе някакъв скандал.
– Защо? Коя е причината за това? – Грешките на хората. Който не е турил ред и порядък в себе си, т. е. не се е организирал, всякога греши.
Ако твоята кола се претовари, непременно ще се счупи и ще произлезе някакъв скандал.
Ако не туриш пълната стомна на място, ще мине някой и ще я бутне. Щом се счупи, разправията иде. Ако някои бутне инструмента ни и го счупи, разправията пак иде. Казвате, че счупените и развалени неща ще се заместят с нови. Това не разрешава въпроса.
към беседата >>
Думата „изтича" има две значения: едното подразбира, че нещо тече, без да изтича.
Сега, като говоря, казвате: Учителят ще ни каже нещо. – Учителят говори на учениците си и казва: Голямата вода изтича от големите и от малките извори. Тя иде от големите и малки реки и се събира в езерата, в моретата и в океаните. Водата тече, но никога не изтича.
Думата „изтича" има две значения: едното подразбира, че нещо тече, без да изтича.
Другото подразбира, че, колкото и да тече, водата никога няма да се свърши.
към беседата >>
Ако не туриш пълната стомна на място, ще мине някой и ще я бутне.
Коя е причината за това? – Грешките на хората. Който не е турил ред и порядък в себе си, т. е. не се е организирал, всякога греши. Ако твоята кола се претовари, непременно ще се счупи и ще произлезе някакъв скандал.
Ако не туриш пълната стомна на място, ще мине някой и ще я бутне.
Щом се счупи, разправията иде. Ако някои бутне инструмента ни и го счупи, разправията пак иде. Казвате, че счупените и развалени неща ще се заместят с нови. Това не разрешава въпроса. Важно е да се запазят нещата, ме от страх, но от съзнание.
към беседата >>
Другото подразбира, че, колкото и да тече, водата никога няма да се свърши.
Сега, като говоря, казвате: Учителят ще ни каже нещо. – Учителят говори на учениците си и казва: Голямата вода изтича от големите и от малките извори. Тя иде от големите и малки реки и се събира в езерата, в моретата и в океаните. Водата тече, но никога не изтича. Думата „изтича" има две значения: едното подразбира, че нещо тече, без да изтича.
Другото подразбира, че, колкото и да тече, водата никога няма да се свърши.
към беседата >>
Щом се счупи, разправията иде.
– Грешките на хората. Който не е турил ред и порядък в себе си, т. е. не се е организирал, всякога греши. Ако твоята кола се претовари, непременно ще се счупи и ще произлезе някакъв скандал. Ако не туриш пълната стомна на място, ще мине някой и ще я бутне.
Щом се счупи, разправията иде.
Ако някои бутне инструмента ни и го счупи, разправията пак иде. Казвате, че счупените и развалени неща ще се заместят с нови. Това не разрешава въпроса. Важно е да се запазят нещата, ме от страх, но от съзнание.
към беседата >>
Учителят продължава да говори на учениците си: Свети са думите на Свещената книга, понеже съдържат великата истина, която носи живот.
Учителят продължава да говори на учениците си: Свети са думите на Свещената книга, понеже съдържат великата истина, която носи живот.
Някои искат да станат велики. – Как? – Чрез външно знание, външно растене и външно богатство. Всъщност, величието на човека се заключава в неговия живот. Величието иде от големия Извор, от Първоизточника на живота.
към беседата >>
Ако някои бутне инструмента ни и го счупи, разправията пак иде.
Който не е турил ред и порядък в себе си, т. е. не се е организирал, всякога греши. Ако твоята кола се претовари, непременно ще се счупи и ще произлезе някакъв скандал. Ако не туриш пълната стомна на място, ще мине някой и ще я бутне. Щом се счупи, разправията иде.
Ако някои бутне инструмента ни и го счупи, разправията пак иде.
Казвате, че счупените и развалени неща ще се заместят с нови. Това не разрешава въпроса. Важно е да се запазят нещата, ме от страх, но от съзнание.
към беседата >>
Някои искат да станат велики.
Учителят продължава да говори на учениците си: Свети са думите на Свещената книга, понеже съдържат великата истина, която носи живот.
Някои искат да станат велики.
– Как? – Чрез външно знание, външно растене и външно богатство. Всъщност, величието на човека се заключава в неговия живот. Величието иде от големия Извор, от Първоизточника на живота. Той изпълва цялото Битие.
към беседата >>
Казвате, че счупените и развалени неща ще се заместят с нови.
не се е организирал, всякога греши. Ако твоята кола се претовари, непременно ще се счупи и ще произлезе някакъв скандал. Ако не туриш пълната стомна на място, ще мине някой и ще я бутне. Щом се счупи, разправията иде. Ако някои бутне инструмента ни и го счупи, разправията пак иде.
Казвате, че счупените и развалени неща ще се заместят с нови.
Това не разрешава въпроса. Важно е да се запазят нещата, ме от страх, но от съзнание.
към беседата >>
– Как?
Учителят продължава да говори на учениците си: Свети са думите на Свещената книга, понеже съдържат великата истина, която носи живот. Някои искат да станат велики.
– Как?
– Чрез външно знание, външно растене и външно богатство. Всъщност, величието на човека се заключава в неговия живот. Величието иде от големия Извор, от Първоизточника на живота. Той изпълва цялото Битие. Всички хора – учени и прости, знаят тоя Източник и Го приемат като подбудителна причина, като велик подтик в живота.
към беседата >>
Това не разрешава въпроса.
Ако твоята кола се претовари, непременно ще се счупи и ще произлезе някакъв скандал. Ако не туриш пълната стомна на място, ще мине някой и ще я бутне. Щом се счупи, разправията иде. Ако някои бутне инструмента ни и го счупи, разправията пак иде. Казвате, че счупените и развалени неща ще се заместят с нови.
Това не разрешава въпроса.
Важно е да се запазят нещата, ме от страх, но от съзнание.
към беседата >>
– Чрез външно знание, външно растене и външно богатство.
Учителят продължава да говори на учениците си: Свети са думите на Свещената книга, понеже съдържат великата истина, която носи живот. Някои искат да станат велики. – Как?
– Чрез външно знание, външно растене и външно богатство.
Всъщност, величието на човека се заключава в неговия живот. Величието иде от големия Извор, от Първоизточника на живота. Той изпълва цялото Битие. Всички хора – учени и прости, знаят тоя Източник и Го приемат като подбудителна причина, като велик подтик в живота. Той носи различни имена.
към беседата >>
Важно е да се запазят нещата, ме от страх, но от съзнание.
Ако не туриш пълната стомна на място, ще мине някой и ще я бутне. Щом се счупи, разправията иде. Ако някои бутне инструмента ни и го счупи, разправията пак иде. Казвате, че счупените и развалени неща ще се заместят с нови. Това не разрешава въпроса.
Важно е да се запазят нещата, ме от страх, но от съзнание.
към беседата >>
Всъщност, величието на човека се заключава в неговия живот.
Учителят продължава да говори на учениците си: Свети са думите на Свещената книга, понеже съдържат великата истина, която носи живот. Някои искат да станат велики. – Как? – Чрез външно знание, външно растене и външно богатство.
Всъщност, величието на човека се заключава в неговия живот.
Величието иде от големия Извор, от Първоизточника на живота. Той изпълва цялото Битие. Всички хора – учени и прости, знаят тоя Източник и Го приемат като подбудителна причина, като велик подтик в живота. Той носи различни имена. Някои го наричат любов, без да знаят, какво нещо е любовта.
към беседата >>
Какво представлява страхът?
Какво представлява страхът?
Страхът е животинско чувство, остен. Някога страхът е бил необходим, но той няма място между разумните хора. Страхът е отживял времето си. По него съдим, как са живели хората в миналото. На времето си и насилието е било потребно, но днес, в разумния свят, то няма място.
към беседата >>
Величието иде от големия Извор, от Първоизточника на живота.
Учителят продължава да говори на учениците си: Свети са думите на Свещената книга, понеже съдържат великата истина, която носи живот. Някои искат да станат велики. – Как? – Чрез външно знание, външно растене и външно богатство. Всъщност, величието на човека се заключава в неговия живот.
Величието иде от големия Извор, от Първоизточника на живота.
Той изпълва цялото Битие. Всички хора – учени и прости, знаят тоя Източник и Го приемат като подбудителна причина, като велик подтик в живота. Той носи различни имена. Някои го наричат любов, без да знаят, какво нещо е любовта. Тя ще остане неразбрана за вечни времена.
към беседата >>
Страхът е животинско чувство, остен.
Какво представлява страхът?
Страхът е животинско чувство, остен.
Някога страхът е бил необходим, но той няма място между разумните хора. Страхът е отживял времето си. По него съдим, как са живели хората в миналото. На времето си и насилието е било потребно, но днес, в разумния свят, то няма място. При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при чукане на камъните, насилието е потребно.
към беседата >>
Той изпълва цялото Битие.
Някои искат да станат велики. – Как? – Чрез външно знание, външно растене и външно богатство. Всъщност, величието на човека се заключава в неговия живот. Величието иде от големия Извор, от Първоизточника на живота.
Той изпълва цялото Битие.
Всички хора – учени и прости, знаят тоя Източник и Го приемат като подбудителна причина, като велик подтик в живота. Той носи различни имена. Някои го наричат любов, без да знаят, какво нещо е любовта. Тя ще остане неразбрана за вечни времена. В неразбирането й се крие красотата на живота.
към беседата >>
Някога страхът е бил необходим, но той няма място между разумните хора.
Какво представлява страхът? Страхът е животинско чувство, остен.
Някога страхът е бил необходим, но той няма място между разумните хора.
Страхът е отживял времето си. По него съдим, как са живели хората в миналото. На времето си и насилието е било потребно, но днес, в разумния свят, то няма място. При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при чукане на камъните, насилието е потребно. Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от чукове, да удряме с тях камъни?
към беседата >>
Всички хора – учени и прости, знаят тоя Източник и Го приемат като подбудителна причина, като велик подтик в живота.
– Как? – Чрез външно знание, външно растене и външно богатство. Всъщност, величието на човека се заключава в неговия живот. Величието иде от големия Извор, от Първоизточника на живота. Той изпълва цялото Битие.
Всички хора – учени и прости, знаят тоя Източник и Го приемат като подбудителна причина, като велик подтик в живота.
Той носи различни имена. Някои го наричат любов, без да знаят, какво нещо е любовта. Тя ще остане неразбрана за вечни времена. В неразбирането й се крие красотата на живота. Който се опитвал да разбере любовта, да я обясни по някакъв начин, или да я определи, той е потъвал в нейните дълбоки води.
към беседата >>
Страхът е отживял времето си.
Какво представлява страхът? Страхът е животинско чувство, остен. Някога страхът е бил необходим, но той няма място между разумните хора.
Страхът е отживял времето си.
По него съдим, как са живели хората в миналото. На времето си и насилието е било потребно, но днес, в разумния свят, то няма място. При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при чукане на камъните, насилието е потребно. Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от чукове, да удряме с тях камъни? Оръжието е потребно на бойното поле, но каква нужда имаме от него в църквата?
към беседата >>
Той носи различни имена.
– Чрез външно знание, външно растене и външно богатство. Всъщност, величието на човека се заключава в неговия живот. Величието иде от големия Извор, от Първоизточника на живота. Той изпълва цялото Битие. Всички хора – учени и прости, знаят тоя Източник и Го приемат като подбудителна причина, като велик подтик в живота.
Той носи различни имена.
Някои го наричат любов, без да знаят, какво нещо е любовта. Тя ще остане неразбрана за вечни времена. В неразбирането й се крие красотата на живота. Който се опитвал да разбере любовта, да я обясни по някакъв начин, или да я определи, той е потъвал в нейните дълбоки води. Да разбереш любовта, това значи да мислиш, че можеш да носиш земята на гърба си.
към беседата >>
По него съдим, как са живели хората в миналото.
Какво представлява страхът? Страхът е животинско чувство, остен. Някога страхът е бил необходим, но той няма място между разумните хора. Страхът е отживял времето си.
По него съдим, как са живели хората в миналото.
На времето си и насилието е било потребно, но днес, в разумния свят, то няма място. При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при чукане на камъните, насилието е потребно. Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от чукове, да удряме с тях камъни? Оръжието е потребно на бойното поле, но каква нужда имаме от него в църквата? Виждал съм стражари, войници, които влизат в църква с оръжието си.
към беседата >>
Някои го наричат любов, без да знаят, какво нещо е любовта.
Всъщност, величието на човека се заключава в неговия живот. Величието иде от големия Извор, от Първоизточника на живота. Той изпълва цялото Битие. Всички хора – учени и прости, знаят тоя Източник и Го приемат като подбудителна причина, като велик подтик в живота. Той носи различни имена.
Някои го наричат любов, без да знаят, какво нещо е любовта.
Тя ще остане неразбрана за вечни времена. В неразбирането й се крие красотата на живота. Който се опитвал да разбере любовта, да я обясни по някакъв начин, или да я определи, той е потъвал в нейните дълбоки води. Да разбереш любовта, това значи да мислиш, че можеш да носиш земята на гърба си. Колкото е възможно да носи човек земята на гърба си, толкова може да разбере любовта.
към беседата >>
На времето си и насилието е било потребно, но днес, в разумния свят, то няма място.
Какво представлява страхът? Страхът е животинско чувство, остен. Някога страхът е бил необходим, но той няма място между разумните хора. Страхът е отживял времето си. По него съдим, как са живели хората в миналото.
На времето си и насилието е било потребно, но днес, в разумния свят, то няма място.
При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при чукане на камъните, насилието е потребно. Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от чукове, да удряме с тях камъни? Оръжието е потребно на бойното поле, но каква нужда имаме от него в църквата? Виждал съм стражари, войници, които влизат в църква с оръжието си. В църква не се влиза с оръжие.
към беседата >>
Тя ще остане неразбрана за вечни времена.
Величието иде от големия Извор, от Първоизточника на живота. Той изпълва цялото Битие. Всички хора – учени и прости, знаят тоя Източник и Го приемат като подбудителна причина, като велик подтик в живота. Той носи различни имена. Някои го наричат любов, без да знаят, какво нещо е любовта.
Тя ще остане неразбрана за вечни времена.
В неразбирането й се крие красотата на живота. Който се опитвал да разбере любовта, да я обясни по някакъв начин, или да я определи, той е потъвал в нейните дълбоки води. Да разбереш любовта, това значи да мислиш, че можеш да носиш земята на гърба си. Колкото е възможно да носи човек земята на гърба си, толкова може да разбере любовта. Някои казват, че знаят какво представят любовта, мъдростта и истината.
към беседата >>
При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при чукане на камъните, насилието е потребно.
Страхът е животинско чувство, остен. Някога страхът е бил необходим, но той няма място между разумните хора. Страхът е отживял времето си. По него съдим, как са живели хората в миналото. На времето си и насилието е било потребно, но днес, в разумния свят, то няма място.
При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при чукане на камъните, насилието е потребно.
Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от чукове, да удряме с тях камъни? Оръжието е потребно на бойното поле, но каква нужда имаме от него в църквата? Виждал съм стражари, войници, които влизат в църква с оръжието си. В църква не се влиза с оръжие. Много ученици влизат в училище с оръжие на пояса.
към беседата >>
В неразбирането й се крие красотата на живота.
Той изпълва цялото Битие. Всички хора – учени и прости, знаят тоя Източник и Го приемат като подбудителна причина, като велик подтик в живота. Той носи различни имена. Някои го наричат любов, без да знаят, какво нещо е любовта. Тя ще остане неразбрана за вечни времена.
В неразбирането й се крие красотата на живота.
Който се опитвал да разбере любовта, да я обясни по някакъв начин, или да я определи, той е потъвал в нейните дълбоки води. Да разбереш любовта, това значи да мислиш, че можеш да носиш земята на гърба си. Колкото е възможно да носи човек земята на гърба си, толкова може да разбере любовта. Някои казват, че знаят какво представят любовта, мъдростта и истината. Тяхното знание е подобно на малки хапчета, които всеки ден опитват.
към беседата >>
Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от чукове, да удряме с тях камъни?
Някога страхът е бил необходим, но той няма място между разумните хора. Страхът е отживял времето си. По него съдим, как са живели хората в миналото. На времето си и насилието е било потребно, но днес, в разумния свят, то няма място. При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при чукане на камъните, насилието е потребно.
Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от чукове, да удряме с тях камъни?
Оръжието е потребно на бойното поле, но каква нужда имаме от него в църквата? Виждал съм стражари, войници, които влизат в църква с оръжието си. В църква не се влиза с оръжие. Много ученици влизат в училище с оръжие на пояса. С оръжие в училище не се влиза.
към беседата >>
Който се опитвал да разбере любовта, да я обясни по някакъв начин, или да я определи, той е потъвал в нейните дълбоки води.
Всички хора – учени и прости, знаят тоя Източник и Го приемат като подбудителна причина, като велик подтик в живота. Той носи различни имена. Някои го наричат любов, без да знаят, какво нещо е любовта. Тя ще остане неразбрана за вечни времена. В неразбирането й се крие красотата на живота.
Който се опитвал да разбере любовта, да я обясни по някакъв начин, или да я определи, той е потъвал в нейните дълбоки води.
Да разбереш любовта, това значи да мислиш, че можеш да носиш земята на гърба си. Колкото е възможно да носи човек земята на гърба си, толкова може да разбере любовта. Някои казват, че знаят какво представят любовта, мъдростта и истината. Тяхното знание е подобно на малки хапчета, които всеки ден опитват.
към беседата >>
Оръжието е потребно на бойното поле, но каква нужда имаме от него в църквата?
Страхът е отживял времето си. По него съдим, как са живели хората в миналото. На времето си и насилието е било потребно, но днес, в разумния свят, то няма място. При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при чукане на камъните, насилието е потребно. Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от чукове, да удряме с тях камъни?
Оръжието е потребно на бойното поле, но каква нужда имаме от него в църквата?
Виждал съм стражари, войници, които влизат в църква с оръжието си. В църква не се влиза с оръжие. Много ученици влизат в училище с оръжие на пояса. С оръжие в училище не се влиза. Защо ви е оръжието?
към беседата >>
Да разбереш любовта, това значи да мислиш, че можеш да носиш земята на гърба си.
Той носи различни имена. Някои го наричат любов, без да знаят, какво нещо е любовта. Тя ще остане неразбрана за вечни времена. В неразбирането й се крие красотата на живота. Който се опитвал да разбере любовта, да я обясни по някакъв начин, или да я определи, той е потъвал в нейните дълбоки води.
Да разбереш любовта, това значи да мислиш, че можеш да носиш земята на гърба си.
Колкото е възможно да носи човек земята на гърба си, толкова може да разбере любовта. Някои казват, че знаят какво представят любовта, мъдростта и истината. Тяхното знание е подобно на малки хапчета, които всеки ден опитват.
към беседата >>
Виждал съм стражари, войници, които влизат в църква с оръжието си.
По него съдим, как са живели хората в миналото. На времето си и насилието е било потребно, но днес, в разумния свят, то няма място. При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при чукане на камъните, насилието е потребно. Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от чукове, да удряме с тях камъни? Оръжието е потребно на бойното поле, но каква нужда имаме от него в църквата?
Виждал съм стражари, войници, които влизат в църква с оръжието си.
В църква не се влиза с оръжие. Много ученици влизат в училище с оръжие на пояса. С оръжие в училище не се влиза. Защо ви е оръжието? Ще кажете, че когато имате нужда, само тогава носите оръжие.
към беседата >>
Колкото е възможно да носи човек земята на гърба си, толкова може да разбере любовта.
Някои го наричат любов, без да знаят, какво нещо е любовта. Тя ще остане неразбрана за вечни времена. В неразбирането й се крие красотата на живота. Който се опитвал да разбере любовта, да я обясни по някакъв начин, или да я определи, той е потъвал в нейните дълбоки води. Да разбереш любовта, това значи да мислиш, че можеш да носиш земята на гърба си.
Колкото е възможно да носи човек земята на гърба си, толкова може да разбере любовта.
Някои казват, че знаят какво представят любовта, мъдростта и истината. Тяхното знание е подобно на малки хапчета, които всеки ден опитват.
към беседата >>
В църква не се влиза с оръжие.
На времето си и насилието е било потребно, но днес, в разумния свят, то няма място. При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при чукане на камъните, насилието е потребно. Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от чукове, да удряме с тях камъни? Оръжието е потребно на бойното поле, но каква нужда имаме от него в църквата? Виждал съм стражари, войници, които влизат в църква с оръжието си.
В църква не се влиза с оръжие.
Много ученици влизат в училище с оръжие на пояса. С оръжие в училище не се влиза. Защо ви е оръжието? Ще кажете, че когато имате нужда, само тогава носите оръжие. Аз не съм срещал невъоръжени хора.
към беседата >>
Някои казват, че знаят какво представят любовта, мъдростта и истината.
Тя ще остане неразбрана за вечни времена. В неразбирането й се крие красотата на живота. Който се опитвал да разбере любовта, да я обясни по някакъв начин, или да я определи, той е потъвал в нейните дълбоки води. Да разбереш любовта, това значи да мислиш, че можеш да носиш земята на гърба си. Колкото е възможно да носи човек земята на гърба си, толкова може да разбере любовта.
Някои казват, че знаят какво представят любовта, мъдростта и истината.
Тяхното знание е подобно на малки хапчета, които всеки ден опитват.
към беседата >>
Много ученици влизат в училище с оръжие на пояса.
При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при чукане на камъните, насилието е потребно. Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от чукове, да удряме с тях камъни? Оръжието е потребно на бойното поле, но каква нужда имаме от него в църквата? Виждал съм стражари, войници, които влизат в църква с оръжието си. В църква не се влиза с оръжие.
Много ученици влизат в училище с оръжие на пояса.
С оръжие в училище не се влиза. Защо ви е оръжието? Ще кажете, че когато имате нужда, само тогава носите оръжие. Аз не съм срещал невъоръжени хора. Дето отида, все въоръжени хора виждам.
към беседата >>
Тяхното знание е подобно на малки хапчета, които всеки ден опитват.
В неразбирането й се крие красотата на живота. Който се опитвал да разбере любовта, да я обясни по някакъв начин, или да я определи, той е потъвал в нейните дълбоки води. Да разбереш любовта, това значи да мислиш, че можеш да носиш земята на гърба си. Колкото е възможно да носи човек земята на гърба си, толкова може да разбере любовта. Някои казват, че знаят какво представят любовта, мъдростта и истината.
Тяхното знание е подобно на малки хапчета, които всеки ден опитват.
към беседата >>
С оръжие в училище не се влиза.
Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от чукове, да удряме с тях камъни? Оръжието е потребно на бойното поле, но каква нужда имаме от него в църквата? Виждал съм стражари, войници, които влизат в църква с оръжието си. В църква не се влиза с оръжие. Много ученици влизат в училище с оръжие на пояса.
С оръжие в училище не се влиза.
Защо ви е оръжието? Ще кажете, че когато имате нужда, само тогава носите оръжие. Аз не съм срещал невъоръжени хора. Дето отида, все въоръжени хора виждам. – Защо се въоръжавате?
към беседата >>
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат някакво понятие за любовта, но то коренно се различава от истинското.
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат някакво понятие за любовта, но то коренно се различава от истинското.
С думи любовта не се описва. Отчасти тя се чувствува, отчасти се възприема чрез мисълта. Първият признак, по който човек познава, че е навлязъл в областта на любовта, е неговият дълбок вътрешен мир. Същевременно той изпитва подем към Великото и Безграничното в света. Обаче, ако само за момент си помисли, че веднъж влязъл в предверието на любовта, нищо друго не му трябва, той сам спира развитието си.
към беседата >>
Защо ви е оръжието?
Оръжието е потребно на бойното поле, но каква нужда имаме от него в църквата? Виждал съм стражари, войници, които влизат в църква с оръжието си. В църква не се влиза с оръжие. Много ученици влизат в училище с оръжие на пояса. С оръжие в училище не се влиза.
Защо ви е оръжието?
Ще кажете, че когато имате нужда, само тогава носите оръжие. Аз не съм срещал невъоръжени хора. Дето отида, все въоръжени хора виждам. – Защо се въоръжавате? – Голяма опасност иде.
към беседата >>
С думи любовта не се описва.
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат някакво понятие за любовта, но то коренно се различава от истинското.
С думи любовта не се описва.
Отчасти тя се чувствува, отчасти се възприема чрез мисълта. Първият признак, по който човек познава, че е навлязъл в областта на любовта, е неговият дълбок вътрешен мир. Същевременно той изпитва подем към Великото и Безграничното в света. Обаче, ако само за момент си помисли, че веднъж влязъл в предверието на любовта, нищо друго не му трябва, той сам спира развитието си. Следователно, ако си попаднал в първите лъчи на слънцето, т. е.
към беседата >>
Ще кажете, че когато имате нужда, само тогава носите оръжие.
Виждал съм стражари, войници, които влизат в църква с оръжието си. В църква не се влиза с оръжие. Много ученици влизат в училище с оръжие на пояса. С оръжие в училище не се влиза. Защо ви е оръжието?
Ще кажете, че когато имате нужда, само тогава носите оръжие.
Аз не съм срещал невъоръжени хора. Дето отида, все въоръжени хора виждам. – Защо се въоръжавате? – Голяма опасност иде. – Дайте оръжията си на мене.
към беседата >>
Отчасти тя се чувствува, отчасти се възприема чрез мисълта.
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат някакво понятие за любовта, но то коренно се различава от истинското. С думи любовта не се описва.
Отчасти тя се чувствува, отчасти се възприема чрез мисълта.
Първият признак, по който човек познава, че е навлязъл в областта на любовта, е неговият дълбок вътрешен мир. Същевременно той изпитва подем към Великото и Безграничното в света. Обаче, ако само за момент си помисли, че веднъж влязъл в предверието на любовта, нищо друго не му трябва, той сам спира развитието си. Следователно, ако си попаднал в първите лъчи на слънцето, т. е. в зазоряването, не мисли, че всичко си постигнал.
към беседата >>
Аз не съм срещал невъоръжени хора.
В църква не се влиза с оръжие. Много ученици влизат в училище с оръжие на пояса. С оръжие в училище не се влиза. Защо ви е оръжието? Ще кажете, че когато имате нужда, само тогава носите оръжие.
Аз не съм срещал невъоръжени хора.
Дето отида, все въоръжени хора виждам. – Защо се въоръжавате? – Голяма опасност иде. – Дайте оръжията си на мене. – Ако ги употребиш срещу нас?
към беседата >>
Първият признак, по който човек познава, че е навлязъл в областта на любовта, е неговият дълбок вътрешен мир.
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат някакво понятие за любовта, но то коренно се различава от истинското. С думи любовта не се описва. Отчасти тя се чувствува, отчасти се възприема чрез мисълта.
Първият признак, по който човек познава, че е навлязъл в областта на любовта, е неговият дълбок вътрешен мир.
Същевременно той изпитва подем към Великото и Безграничното в света. Обаче, ако само за момент си помисли, че веднъж влязъл в предверието на любовта, нищо друго не му трябва, той сам спира развитието си. Следователно, ако си попаднал в първите лъчи на слънцето, т. е. в зазоряването, не мисли, че всичко си постигнал. Радвай се на първия лъч и очаквай изгряването на слънцето.
към беседата >>
Дето отида, все въоръжени хора виждам.
Много ученици влизат в училище с оръжие на пояса. С оръжие в училище не се влиза. Защо ви е оръжието? Ще кажете, че когато имате нужда, само тогава носите оръжие. Аз не съм срещал невъоръжени хора.
Дето отида, все въоръжени хора виждам.
– Защо се въоръжавате? – Голяма опасност иде. – Дайте оръжията си на мене. – Ако ги употребиш срещу нас? – Не се страхувайте, аз искам да ви освободя от оръжията, от мисълта, че съществуват опасности в света.
към беседата >>
Същевременно той изпитва подем към Великото и Безграничното в света.
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат някакво понятие за любовта, но то коренно се различава от истинското. С думи любовта не се описва. Отчасти тя се чувствува, отчасти се възприема чрез мисълта. Първият признак, по който човек познава, че е навлязъл в областта на любовта, е неговият дълбок вътрешен мир.
Същевременно той изпитва подем към Великото и Безграничното в света.
Обаче, ако само за момент си помисли, че веднъж влязъл в предверието на любовта, нищо друго не му трябва, той сам спира развитието си. Следователно, ако си попаднал в първите лъчи на слънцето, т. е. в зазоряването, не мисли, че всичко си постигнал. Радвай се на първия лъч и очаквай изгряването на слънцето. Ти ще видиш не само светлината на слънцето, но и чудесата, които то върши.
към беседата >>
– Защо се въоръжавате?
С оръжие в училище не се влиза. Защо ви е оръжието? Ще кажете, че когато имате нужда, само тогава носите оръжие. Аз не съм срещал невъоръжени хора. Дето отида, все въоръжени хора виждам.
– Защо се въоръжавате?
– Голяма опасност иде. – Дайте оръжията си на мене. – Ако ги употребиш срещу нас? – Не се страхувайте, аз искам да ви освободя от оръжията, от мисълта, че съществуват опасности в света. Някой се разкае, даде оръжието си, а после съжалява, че го дал.
към беседата >>
Обаче, ако само за момент си помисли, че веднъж влязъл в предверието на любовта, нищо друго не му трябва, той сам спира развитието си.
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат някакво понятие за любовта, но то коренно се различава от истинското. С думи любовта не се описва. Отчасти тя се чувствува, отчасти се възприема чрез мисълта. Първият признак, по който човек познава, че е навлязъл в областта на любовта, е неговият дълбок вътрешен мир. Същевременно той изпитва подем към Великото и Безграничното в света.
Обаче, ако само за момент си помисли, че веднъж влязъл в предверието на любовта, нищо друго не му трябва, той сам спира развитието си.
Следователно, ако си попаднал в първите лъчи на слънцето, т. е. в зазоряването, не мисли, че всичко си постигнал. Радвай се на първия лъч и очаквай изгряването на слънцето. Ти ще видиш не само светлината на слънцето, но и чудесата, които то върши. Много неща са скрити за човешките очи.
към беседата >>
– Голяма опасност иде.
Защо ви е оръжието? Ще кажете, че когато имате нужда, само тогава носите оръжие. Аз не съм срещал невъоръжени хора. Дето отида, все въоръжени хора виждам. – Защо се въоръжавате?
– Голяма опасност иде.
– Дайте оръжията си на мене. – Ако ги употребиш срещу нас? – Не се страхувайте, аз искам да ви освободя от оръжията, от мисълта, че съществуват опасности в света. Някой се разкае, даде оръжието си, а после съжалява, че го дал.
към беседата >>
Следователно, ако си попаднал в първите лъчи на слънцето, т. е.
С думи любовта не се описва. Отчасти тя се чувствува, отчасти се възприема чрез мисълта. Първият признак, по който човек познава, че е навлязъл в областта на любовта, е неговият дълбок вътрешен мир. Същевременно той изпитва подем към Великото и Безграничното в света. Обаче, ако само за момент си помисли, че веднъж влязъл в предверието на любовта, нищо друго не му трябва, той сам спира развитието си.
Следователно, ако си попаднал в първите лъчи на слънцето, т. е.
в зазоряването, не мисли, че всичко си постигнал. Радвай се на първия лъч и очаквай изгряването на слънцето. Ти ще видиш не само светлината на слънцето, но и чудесата, които то върши. Много неща са скрити за човешките очи. Много неща са скрити и за ангелските очи, и за очите на големите богове.
към беседата >>
– Дайте оръжията си на мене.
Ще кажете, че когато имате нужда, само тогава носите оръжие. Аз не съм срещал невъоръжени хора. Дето отида, все въоръжени хора виждам. – Защо се въоръжавате? – Голяма опасност иде.
– Дайте оръжията си на мене.
– Ако ги употребиш срещу нас? – Не се страхувайте, аз искам да ви освободя от оръжията, от мисълта, че съществуват опасности в света. Някой се разкае, даде оръжието си, а после съжалява, че го дал.
към беседата >>
в зазоряването, не мисли, че всичко си постигнал.
Отчасти тя се чувствува, отчасти се възприема чрез мисълта. Първият признак, по който човек познава, че е навлязъл в областта на любовта, е неговият дълбок вътрешен мир. Същевременно той изпитва подем към Великото и Безграничното в света. Обаче, ако само за момент си помисли, че веднъж влязъл в предверието на любовта, нищо друго не му трябва, той сам спира развитието си. Следователно, ако си попаднал в първите лъчи на слънцето, т. е.
в зазоряването, не мисли, че всичко си постигнал.
Радвай се на първия лъч и очаквай изгряването на слънцето. Ти ще видиш не само светлината на слънцето, но и чудесата, които то върши. Много неща са скрити за човешките очи. Много неща са скрити и за ангелските очи, и за очите на големите богове. Много неща са скрити и за напредналите и съвършени същества.
към беседата >>
– Ако ги употребиш срещу нас?
Аз не съм срещал невъоръжени хора. Дето отида, все въоръжени хора виждам. – Защо се въоръжавате? – Голяма опасност иде. – Дайте оръжията си на мене.
– Ако ги употребиш срещу нас?
– Не се страхувайте, аз искам да ви освободя от оръжията, от мисълта, че съществуват опасности в света. Някой се разкае, даде оръжието си, а после съжалява, че го дал.
към беседата >>
Радвай се на първия лъч и очаквай изгряването на слънцето.
Първият признак, по който човек познава, че е навлязъл в областта на любовта, е неговият дълбок вътрешен мир. Същевременно той изпитва подем към Великото и Безграничното в света. Обаче, ако само за момент си помисли, че веднъж влязъл в предверието на любовта, нищо друго не му трябва, той сам спира развитието си. Следователно, ако си попаднал в първите лъчи на слънцето, т. е. в зазоряването, не мисли, че всичко си постигнал.
Радвай се на първия лъч и очаквай изгряването на слънцето.
Ти ще видиш не само светлината на слънцето, но и чудесата, които то върши. Много неща са скрити за човешките очи. Много неща са скрити и за ангелските очи, и за очите на големите богове. Много неща са скрити и за напредналите и съвършени същества. Всички трябва да се радват за това, което е скрито за тях.
към беседата >>
– Не се страхувайте, аз искам да ви освободя от оръжията, от мисълта, че съществуват опасности в света.
Дето отида, все въоръжени хора виждам. – Защо се въоръжавате? – Голяма опасност иде. – Дайте оръжията си на мене. – Ако ги употребиш срещу нас?
– Не се страхувайте, аз искам да ви освободя от оръжията, от мисълта, че съществуват опасности в света.
Някой се разкае, даде оръжието си, а после съжалява, че го дал.
към беседата >>
Ти ще видиш не само светлината на слънцето, но и чудесата, които то върши.
Същевременно той изпитва подем към Великото и Безграничното в света. Обаче, ако само за момент си помисли, че веднъж влязъл в предверието на любовта, нищо друго не му трябва, той сам спира развитието си. Следователно, ако си попаднал в първите лъчи на слънцето, т. е. в зазоряването, не мисли, че всичко си постигнал. Радвай се на първия лъч и очаквай изгряването на слънцето.
Ти ще видиш не само светлината на слънцето, но и чудесата, които то върши.
Много неща са скрити за човешките очи. Много неща са скрити и за ангелските очи, и за очите на големите богове. Много неща са скрити и за напредналите и съвършени същества. Всички трябва да се радват за това, което е скрито за тях. Това, което се крие от всички същества, е любовта.
към беседата >>
Някой се разкае, даде оръжието си, а после съжалява, че го дал.
– Защо се въоръжавате? – Голяма опасност иде. – Дайте оръжията си на мене. – Ако ги употребиш срещу нас? – Не се страхувайте, аз искам да ви освободя от оръжията, от мисълта, че съществуват опасности в света.
Някой се разкае, даде оръжието си, а после съжалява, че го дал.
към беседата >>
Много неща са скрити за човешките очи.
Обаче, ако само за момент си помисли, че веднъж влязъл в предверието на любовта, нищо друго не му трябва, той сам спира развитието си. Следователно, ако си попаднал в първите лъчи на слънцето, т. е. в зазоряването, не мисли, че всичко си постигнал. Радвай се на първия лъч и очаквай изгряването на слънцето. Ти ще видиш не само светлината на слънцето, но и чудесата, които то върши.
Много неща са скрити за човешките очи.
Много неща са скрити и за ангелските очи, и за очите на големите богове. Много неща са скрити и за напредналите и съвършени същества. Всички трябва да се радват за това, което е скрито за тях. Това, което се крие от всички същества, е любовта.
към беседата >>
В древността, един ученик подарил на учителя си един златен часовник.
В древността, един ученик подарил на учителя си един златен часовник.
Един ден той излязъл с учителя си на разходка, да се порадват на природата. Ученикът бръкнал незабелязано в джоба на учителя си, взел часовника, който сам му подарил, и спокойно го турил в своя джоб. Защо го подарил ма учителя си? Защо го взел обратно? Така постъпват много хора с Господа: дадат Му нещо и после си го вземат.
към беседата >>
Много неща са скрити и за ангелските очи, и за очите на големите богове.
Следователно, ако си попаднал в първите лъчи на слънцето, т. е. в зазоряването, не мисли, че всичко си постигнал. Радвай се на първия лъч и очаквай изгряването на слънцето. Ти ще видиш не само светлината на слънцето, но и чудесата, които то върши. Много неща са скрити за човешките очи.
Много неща са скрити и за ангелските очи, и за очите на големите богове.
Много неща са скрити и за напредналите и съвършени същества. Всички трябва да се радват за това, което е скрито за тях. Това, което се крие от всички същества, е любовта.
към беседата >>
Един ден той излязъл с учителя си на разходка, да се порадват на природата.
В древността, един ученик подарил на учителя си един златен часовник.
Един ден той излязъл с учителя си на разходка, да се порадват на природата.
Ученикът бръкнал незабелязано в джоба на учителя си, взел часовника, който сам му подарил, и спокойно го турил в своя джоб. Защо го подарил ма учителя си? Защо го взел обратно? Така постъпват много хора с Господа: дадат Му нещо и после си го вземат. Това, което веднъж си дал на Бога, никога не взимай назад.
към беседата >>
Много неща са скрити и за напредналите и съвършени същества.
в зазоряването, не мисли, че всичко си постигнал. Радвай се на първия лъч и очаквай изгряването на слънцето. Ти ще видиш не само светлината на слънцето, но и чудесата, които то върши. Много неща са скрити за човешките очи. Много неща са скрити и за ангелските очи, и за очите на големите богове.
Много неща са скрити и за напредналите и съвършени същества.
Всички трябва да се радват за това, което е скрито за тях. Това, което се крие от всички същества, е любовта.
към беседата >>
Ученикът бръкнал незабелязано в джоба на учителя си, взел часовника, който сам му подарил, и спокойно го турил в своя джоб.
В древността, един ученик подарил на учителя си един златен часовник. Един ден той излязъл с учителя си на разходка, да се порадват на природата.
Ученикът бръкнал незабелязано в джоба на учителя си, взел часовника, който сам му подарил, и спокойно го турил в своя джоб.
Защо го подарил ма учителя си? Защо го взел обратно? Така постъпват много хора с Господа: дадат Му нещо и после си го вземат. Това, което веднъж си дал на Бога, никога не взимай назад. Постъпвай, както Бог постъпва с нас.
към беседата >>
Всички трябва да се радват за това, което е скрито за тях.
Радвай се на първия лъч и очаквай изгряването на слънцето. Ти ще видиш не само светлината на слънцето, но и чудесата, които то върши. Много неща са скрити за човешките очи. Много неща са скрити и за ангелските очи, и за очите на големите богове. Много неща са скрити и за напредналите и съвършени същества.
Всички трябва да се радват за това, което е скрито за тях.
Това, което се крие от всички същества, е любовта.
към беседата >>
Защо го подарил ма учителя си?
В древността, един ученик подарил на учителя си един златен часовник. Един ден той излязъл с учителя си на разходка, да се порадват на природата. Ученикът бръкнал незабелязано в джоба на учителя си, взел часовника, който сам му подарил, и спокойно го турил в своя джоб.
Защо го подарил ма учителя си?
Защо го взел обратно? Така постъпват много хора с Господа: дадат Му нещо и после си го вземат. Това, което веднъж си дал на Бога, никога не взимай назад. Постъпвай, както Бог постъпва с нас. Каквото Бог ни е дал и дава, никога не взима назад.
към беседата >>
Това, което се крие от всички същества, е любовта.
Ти ще видиш не само светлината на слънцето, но и чудесата, които то върши. Много неща са скрити за човешките очи. Много неща са скрити и за ангелските очи, и за очите на големите богове. Много неща са скрити и за напредналите и съвършени същества. Всички трябва да се радват за това, което е скрито за тях.
Това, което се крие от всички същества, е любовта.
към беседата >>
Защо го взел обратно?
В древността, един ученик подарил на учителя си един златен часовник. Един ден той излязъл с учителя си на разходка, да се порадват на природата. Ученикът бръкнал незабелязано в джоба на учителя си, взел часовника, който сам му подарил, и спокойно го турил в своя джоб. Защо го подарил ма учителя си?
Защо го взел обратно?
Така постъпват много хора с Господа: дадат Му нещо и после си го вземат. Това, което веднъж си дал на Бога, никога не взимай назад. Постъпвай, както Бог постъпва с нас. Каквото Бог ни е дал и дава, никога не взима назад. Такъв е Неговият закон.
към беседата >>
Казвам: Мислете за любовта, мислете за щастието в света.
Казвам: Мислете за любовта, мислете за щастието в света.
Някои мислят, че щастието е в многото имане. Не е така. Щастието обхваща и големите, и малките величини. Човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил ; той може да бъде нещастен и при най-големите придобивки. Често срещате хора, които живеят в голямо изобилие, а страдат.
към беседата >>
Така постъпват много хора с Господа: дадат Му нещо и после си го вземат.
В древността, един ученик подарил на учителя си един златен часовник. Един ден той излязъл с учителя си на разходка, да се порадват на природата. Ученикът бръкнал незабелязано в джоба на учителя си, взел часовника, който сам му подарил, и спокойно го турил в своя джоб. Защо го подарил ма учителя си? Защо го взел обратно?
Така постъпват много хора с Господа: дадат Му нещо и после си го вземат.
Това, което веднъж си дал на Бога, никога не взимай назад. Постъпвай, както Бог постъпва с нас. Каквото Бог ни е дал и дава, никога не взима назад. Такъв е Неговият закон. Животът, който Бог ни е дал, остава завинаги в нас.
към беседата >>
Някои мислят, че щастието е в многото имане.
Казвам: Мислете за любовта, мислете за щастието в света.
Някои мислят, че щастието е в многото имане.
Не е така. Щастието обхваща и големите, и малките величини. Човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил ; той може да бъде нещастен и при най-големите придобивки. Често срещате хора, които живеят в голямо изобилие, а страдат. За да бъдеш щастлив, не е нужно да носиш голям товар на гърба си.
към беседата >>
Това, което веднъж си дал на Бога, никога не взимай назад.
Един ден той излязъл с учителя си на разходка, да се порадват на природата. Ученикът бръкнал незабелязано в джоба на учителя си, взел часовника, който сам му подарил, и спокойно го турил в своя джоб. Защо го подарил ма учителя си? Защо го взел обратно? Така постъпват много хора с Господа: дадат Му нещо и после си го вземат.
Това, което веднъж си дал на Бога, никога не взимай назад.
Постъпвай, както Бог постъпва с нас. Каквото Бог ни е дал и дава, никога не взима назад. Такъв е Неговият закон. Животът, който Бог ни е дал, остава завинаги в нас. Дали живеем добре, или не, Бог не отнема живота ни.
към беседата >>
Не е така.
Казвам: Мислете за любовта, мислете за щастието в света. Някои мислят, че щастието е в многото имане.
Не е така.
Щастието обхваща и големите, и малките величини. Човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил ; той може да бъде нещастен и при най-големите придобивки. Често срещате хора, които живеят в голямо изобилие, а страдат. За да бъдеш щастлив, не е нужно да носиш голям товар на гърба си. Ти ще охкаш, ще страдаш, ще се безпокоиш за големия товар и в края на краищата, нищо няма да постигнеш.
към беседата >>
Постъпвай, както Бог постъпва с нас.
Ученикът бръкнал незабелязано в джоба на учителя си, взел часовника, който сам му подарил, и спокойно го турил в своя джоб. Защо го подарил ма учителя си? Защо го взел обратно? Така постъпват много хора с Господа: дадат Му нещо и после си го вземат. Това, което веднъж си дал на Бога, никога не взимай назад.
Постъпвай, както Бог постъпва с нас.
Каквото Бог ни е дал и дава, никога не взима назад. Такъв е Неговият закон. Животът, който Бог ни е дал, остава завинаги в нас. Дали живеем добре, или не, Бог не отнема живота ни. Ако при всяка грешка, която хората правят, Бог отнемаше това, което им е дал, те не биха съществували.
към беседата >>
Щастието обхваща и големите, и малките величини.
Казвам: Мислете за любовта, мислете за щастието в света. Някои мислят, че щастието е в многото имане. Не е така.
Щастието обхваща и големите, и малките величини.
Човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил ; той може да бъде нещастен и при най-големите придобивки. Често срещате хора, които живеят в голямо изобилие, а страдат. За да бъдеш щастлив, не е нужно да носиш голям товар на гърба си. Ти ще охкаш, ще страдаш, ще се безпокоиш за големия товар и в края на краищата, нищо няма да постигнеш. Казват за някого, че не мисли право.
към беседата >>
Каквото Бог ни е дал и дава, никога не взима назад.
Защо го подарил ма учителя си? Защо го взел обратно? Така постъпват много хора с Господа: дадат Му нещо и после си го вземат. Това, което веднъж си дал на Бога, никога не взимай назад. Постъпвай, както Бог постъпва с нас.
Каквото Бог ни е дал и дава, никога не взима назад.
Такъв е Неговият закон. Животът, който Бог ни е дал, остава завинаги в нас. Дали живеем добре, или не, Бог не отнема живота ни. Ако при всяка грешка, която хората правят, Бог отнемаше това, което им е дал, те не биха съществували.
към беседата >>
Човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил ; той може да бъде нещастен и при най-големите придобивки.
Казвам: Мислете за любовта, мислете за щастието в света. Някои мислят, че щастието е в многото имане. Не е така. Щастието обхваща и големите, и малките величини.
Човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил ; той може да бъде нещастен и при най-големите придобивки.
Често срещате хора, които живеят в голямо изобилие, а страдат. За да бъдеш щастлив, не е нужно да носиш голям товар на гърба си. Ти ще охкаш, ще страдаш, ще се безпокоиш за големия товар и в края на краищата, нищо няма да постигнеш. Казват за някого, че не мисли право. – Защо не мисли право?
към беседата >>
Такъв е Неговият закон.
Защо го взел обратно? Така постъпват много хора с Господа: дадат Му нещо и после си го вземат. Това, което веднъж си дал на Бога, никога не взимай назад. Постъпвай, както Бог постъпва с нас. Каквото Бог ни е дал и дава, никога не взима назад.
Такъв е Неговият закон.
Животът, който Бог ни е дал, остава завинаги в нас. Дали живеем добре, или не, Бог не отнема живота ни. Ако при всяка грешка, която хората правят, Бог отнемаше това, което им е дал, те не биха съществували.
към беседата >>
Често срещате хора, които живеят в голямо изобилие, а страдат.
Казвам: Мислете за любовта, мислете за щастието в света. Някои мислят, че щастието е в многото имане. Не е така. Щастието обхваща и големите, и малките величини. Човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил ; той може да бъде нещастен и при най-големите придобивки.
Често срещате хора, които живеят в голямо изобилие, а страдат.
За да бъдеш щастлив, не е нужно да носиш голям товар на гърба си. Ти ще охкаш, ще страдаш, ще се безпокоиш за големия товар и в края на краищата, нищо няма да постигнеш. Казват за някого, че не мисли право. – Защо не мисли право? – Умът му е обременен, голям товар носи на гърба си.
към беседата >>
Животът, който Бог ни е дал, остава завинаги в нас.
Така постъпват много хора с Господа: дадат Му нещо и после си го вземат. Това, което веднъж си дал на Бога, никога не взимай назад. Постъпвай, както Бог постъпва с нас. Каквото Бог ни е дал и дава, никога не взима назад. Такъв е Неговият закон.
Животът, който Бог ни е дал, остава завинаги в нас.
Дали живеем добре, или не, Бог не отнема живота ни. Ако при всяка грешка, която хората правят, Бог отнемаше това, което им е дал, те не биха съществували.
към беседата >>
За да бъдеш щастлив, не е нужно да носиш голям товар на гърба си.
Някои мислят, че щастието е в многото имане. Не е така. Щастието обхваща и големите, и малките величини. Човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил ; той може да бъде нещастен и при най-големите придобивки. Често срещате хора, които живеят в голямо изобилие, а страдат.
За да бъдеш щастлив, не е нужно да носиш голям товар на гърба си.
Ти ще охкаш, ще страдаш, ще се безпокоиш за големия товар и в края на краищата, нищо няма да постигнеш. Казват за някого, че не мисли право. – Защо не мисли право? – Умът му е обременен, голям товар носи на гърба си. Когато страда, човек е обременен с нещо.
към беседата >>
Дали живеем добре, или не, Бог не отнема живота ни.
Това, което веднъж си дал на Бога, никога не взимай назад. Постъпвай, както Бог постъпва с нас. Каквото Бог ни е дал и дава, никога не взима назад. Такъв е Неговият закон. Животът, който Бог ни е дал, остава завинаги в нас.
Дали живеем добре, или не, Бог не отнема живота ни.
Ако при всяка грешка, която хората правят, Бог отнемаше това, което им е дал, те не биха съществували.
към беседата >>
Ти ще охкаш, ще страдаш, ще се безпокоиш за големия товар и в края на краищата, нищо няма да постигнеш.
Не е така. Щастието обхваща и големите, и малките величини. Човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил ; той може да бъде нещастен и при най-големите придобивки. Често срещате хора, които живеят в голямо изобилие, а страдат. За да бъдеш щастлив, не е нужно да носиш голям товар на гърба си.
Ти ще охкаш, ще страдаш, ще се безпокоиш за големия товар и в края на краищата, нищо няма да постигнеш.
Казват за някого, че не мисли право. – Защо не мисли право? – Умът му е обременен, голям товар носи на гърба си. Когато страда, човек е обременен с нещо. Страданието е път към любовта.
към беседата >>
Ако при всяка грешка, която хората правят, Бог отнемаше това, което им е дал, те не биха съществували.
Постъпвай, както Бог постъпва с нас. Каквото Бог ни е дал и дава, никога не взима назад. Такъв е Неговият закон. Животът, който Бог ни е дал, остава завинаги в нас. Дали живеем добре, или не, Бог не отнема живота ни.
Ако при всяка грешка, която хората правят, Бог отнемаше това, което им е дал, те не биха съществували.
към беседата >>
Казват за някого, че не мисли право.
Щастието обхваща и големите, и малките величини. Човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил ; той може да бъде нещастен и при най-големите придобивки. Често срещате хора, които живеят в голямо изобилие, а страдат. За да бъдеш щастлив, не е нужно да носиш голям товар на гърба си. Ти ще охкаш, ще страдаш, ще се безпокоиш за големия товар и в края на краищата, нищо няма да постигнеш.
Казват за някого, че не мисли право.
– Защо не мисли право? – Умът му е обременен, голям товар носи на гърба си. Когато страда, човек е обременен с нещо. Страданието е път към любовта. Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до любовта, към която душата му се стреми.
към беседата >>
Питате: Как ще се справим с противоречията?
Питате: Как ще се справим с противоречията?
– Много лесно. Срещам двама души, които се карат. Спирам се пред тях и казвам: Ще ми позволите ли да си поговорим? Виждам, че и двамата сте добри хора, искам да се запозная с вас. Започвам да се разговарям с тях.
към беседата >>
– Защо не мисли право?
Човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил ; той може да бъде нещастен и при най-големите придобивки. Често срещате хора, които живеят в голямо изобилие, а страдат. За да бъдеш щастлив, не е нужно да носиш голям товар на гърба си. Ти ще охкаш, ще страдаш, ще се безпокоиш за големия товар и в края на краищата, нищо няма да постигнеш. Казват за някого, че не мисли право.
– Защо не мисли право?
– Умът му е обременен, голям товар носи на гърба си. Когато страда, човек е обременен с нещо. Страданието е път към любовта. Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до любовта, към която душата му се стреми. Мине ли границата на любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във вечния живот.
към беседата >>
– Много лесно.
Питате: Как ще се справим с противоречията?
– Много лесно.
Срещам двама души, които се карат. Спирам се пред тях и казвам: Ще ми позволите ли да си поговорим? Виждам, че и двамата сте добри хора, искам да се запозная с вас. Започвам да се разговарям с тях. Питам ги: Какво говорите?
към беседата >>
– Умът му е обременен, голям товар носи на гърба си.
Често срещате хора, които живеят в голямо изобилие, а страдат. За да бъдеш щастлив, не е нужно да носиш голям товар на гърба си. Ти ще охкаш, ще страдаш, ще се безпокоиш за големия товар и в края на краищата, нищо няма да постигнеш. Казват за някого, че не мисли право. – Защо не мисли право?
– Умът му е обременен, голям товар носи на гърба си.
Когато страда, човек е обременен с нещо. Страданието е път към любовта. Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до любовта, към която душата му се стреми. Мине ли границата на любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във вечния живот. Докато е вън от любовта, човек живее във временното, в преходното.
към беседата >>
Срещам двама души, които се карат.
Питате: Как ще се справим с противоречията? – Много лесно.
Срещам двама души, които се карат.
Спирам се пред тях и казвам: Ще ми позволите ли да си поговорим? Виждам, че и двамата сте добри хора, искам да се запозная с вас. Започвам да се разговарям с тях. Питам ги: Какво говорите? Коя е темата на вашия разговор?
към беседата >>
Когато страда, човек е обременен с нещо.
За да бъдеш щастлив, не е нужно да носиш голям товар на гърба си. Ти ще охкаш, ще страдаш, ще се безпокоиш за големия товар и в края на краищата, нищо няма да постигнеш. Казват за някого, че не мисли право. – Защо не мисли право? – Умът му е обременен, голям товар носи на гърба си.
Когато страда, човек е обременен с нещо.
Страданието е път към любовта. Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до любовта, към която душата му се стреми. Мине ли границата на любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във вечния живот. Докато е вън от любовта, човек живее във временното, в преходното. – Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание?
към беседата >>
Спирам се пред тях и казвам: Ще ми позволите ли да си поговорим?
Питате: Как ще се справим с противоречията? – Много лесно. Срещам двама души, които се карат.
Спирам се пред тях и казвам: Ще ми позволите ли да си поговорим?
Виждам, че и двамата сте добри хора, искам да се запозная с вас. Започвам да се разговарям с тях. Питам ги: Какво говорите? Коя е темата на вашия разговор? – Човешка работа!
към беседата >>
Страданието е път към любовта.
Ти ще охкаш, ще страдаш, ще се безпокоиш за големия товар и в края на краищата, нищо няма да постигнеш. Казват за някого, че не мисли право. – Защо не мисли право? – Умът му е обременен, голям товар носи на гърба си. Когато страда, човек е обременен с нещо.
Страданието е път към любовта.
Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до любовта, към която душата му се стреми. Мине ли границата на любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във вечния живот. Докато е вън от любовта, човек живее във временното, в преходното. – Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание? – Чрез тях душата влиза в областта на великото, незнайното, във вечния живот – в живота на любовта.
към беседата >>
Виждам, че и двамата сте добри хора, искам да се запозная с вас.
Питате: Как ще се справим с противоречията? – Много лесно. Срещам двама души, които се карат. Спирам се пред тях и казвам: Ще ми позволите ли да си поговорим?
Виждам, че и двамата сте добри хора, искам да се запозная с вас.
Започвам да се разговарям с тях. Питам ги: Какво говорите? Коя е темата на вашия разговор? – Човешка работа! Аз му дадох пари на заем, да си свърши една работа.
към беседата >>
Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до любовта, към която душата му се стреми.
Казват за някого, че не мисли право. – Защо не мисли право? – Умът му е обременен, голям товар носи на гърба си. Когато страда, човек е обременен с нещо. Страданието е път към любовта.
Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до любовта, към която душата му се стреми.
Мине ли границата на любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във вечния живот. Докато е вън от любовта, човек живее във временното, в преходното. – Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание? – Чрез тях душата влиза в областта на великото, незнайното, във вечния живот – в живота на любовта. Така разбрани, скръбта и страданието осмислят живота.
към беседата >>
Започвам да се разговарям с тях.
Питате: Как ще се справим с противоречията? – Много лесно. Срещам двама души, които се карат. Спирам се пред тях и казвам: Ще ми позволите ли да си поговорим? Виждам, че и двамата сте добри хора, искам да се запозная с вас.
Започвам да се разговарям с тях.
Питам ги: Какво говорите? Коя е темата на вашия разговор? – Човешка работа! Аз му дадох пари на заем, да си свърши една работа. Той си услужи, но не мисли да ми върне парите.
към беседата >>
Мине ли границата на любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във вечния живот.
– Защо не мисли право? – Умът му е обременен, голям товар носи на гърба си. Когато страда, човек е обременен с нещо. Страданието е път към любовта. Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до любовта, към която душата му се стреми.
Мине ли границата на любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във вечния живот.
Докато е вън от любовта, човек живее във временното, в преходното. – Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание? – Чрез тях душата влиза в областта на великото, незнайното, във вечния живот – в живота на любовта. Така разбрани, скръбта и страданието осмислят живота. Само така човек може да използува богатството, скрито в недрата на неговия живот.
към беседата >>
Питам ги: Какво говорите?
– Много лесно. Срещам двама души, които се карат. Спирам се пред тях и казвам: Ще ми позволите ли да си поговорим? Виждам, че и двамата сте добри хора, искам да се запозная с вас. Започвам да се разговарям с тях.
Питам ги: Какво говорите?
Коя е темата на вашия разговор? – Човешка работа! Аз му дадох пари на заем, да си свърши една работа. Той си услужи, но не мисли да ми върне парите. Колко ти дължи?
към беседата >>
Докато е вън от любовта, човек живее във временното, в преходното.
– Умът му е обременен, голям товар носи на гърба си. Когато страда, човек е обременен с нещо. Страданието е път към любовта. Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до любовта, към която душата му се стреми. Мине ли границата на любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във вечния живот.
Докато е вън от любовта, човек живее във временното, в преходното.
– Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание? – Чрез тях душата влиза в областта на великото, незнайното, във вечния живот – в живота на любовта. Така разбрани, скръбта и страданието осмислят живота. Само така човек може да използува богатството, скрито в недрата на неговия живот.
към беседата >>
Коя е темата на вашия разговор?
Срещам двама души, които се карат. Спирам се пред тях и казвам: Ще ми позволите ли да си поговорим? Виждам, че и двамата сте добри хора, искам да се запозная с вас. Започвам да се разговарям с тях. Питам ги: Какво говорите?
Коя е темата на вашия разговор?
– Човешка работа! Аз му дадох пари на заем, да си свърши една работа. Той си услужи, но не мисли да ми върне парите. Колко ти дължи? Ето, аз ще ти дам тая сума, имам пари на разположение.
към беседата >>
– Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание?
Когато страда, човек е обременен с нещо. Страданието е път към любовта. Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до любовта, към която душата му се стреми. Мине ли границата на любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във вечния живот. Докато е вън от любовта, човек живее във временното, в преходното.
– Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание?
– Чрез тях душата влиза в областта на великото, незнайното, във вечния живот – в живота на любовта. Така разбрани, скръбта и страданието осмислят живота. Само така човек може да използува богатството, скрито в недрата на неговия живот.
към беседата >>
– Човешка работа!
Спирам се пред тях и казвам: Ще ми позволите ли да си поговорим? Виждам, че и двамата сте добри хора, искам да се запозная с вас. Започвам да се разговарям с тях. Питам ги: Какво говорите? Коя е темата на вашия разговор?
– Човешка работа!
Аз му дадох пари на заем, да си свърши една работа. Той си услужи, но не мисли да ми върне парите. Колко ти дължи? Ето, аз ще ти дам тая сума, имам пари на разположение. Един ден, когато се улесниш, ще ми върнеш парите.
към беседата >>
– Чрез тях душата влиза в областта на великото, незнайното, във вечния живот – в живота на любовта.
Страданието е път към любовта. Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до любовта, към която душата му се стреми. Мине ли границата на любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във вечния живот. Докато е вън от любовта, човек живее във временното, в преходното. – Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание?
– Чрез тях душата влиза в областта на великото, незнайното, във вечния живот – в живота на любовта.
Така разбрани, скръбта и страданието осмислят живота. Само така човек може да използува богатството, скрито в недрата на неговия живот.
към беседата >>
Аз му дадох пари на заем, да си свърши една работа.
Виждам, че и двамата сте добри хора, искам да се запозная с вас. Започвам да се разговарям с тях. Питам ги: Какво говорите? Коя е темата на вашия разговор? – Човешка работа!
Аз му дадох пари на заем, да си свърши една работа.
Той си услужи, но не мисли да ми върне парите. Колко ти дължи? Ето, аз ще ти дам тая сума, имам пари на разположение. Един ден, когато се улесниш, ще ми върнеш парите. Няма да бързаш, давам ти срок десет години.
към беседата >>
Така разбрани, скръбта и страданието осмислят живота.
Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до любовта, към която душата му се стреми. Мине ли границата на любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във вечния живот. Докато е вън от любовта, човек живее във временното, в преходното. – Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание? – Чрез тях душата влиза в областта на великото, незнайното, във вечния живот – в живота на любовта.
Така разбрани, скръбта и страданието осмислят живота.
Само така човек може да използува богатството, скрито в недрата на неговия живот.
към беседата >>
Той си услужи, но не мисли да ми върне парите.
Започвам да се разговарям с тях. Питам ги: Какво говорите? Коя е темата на вашия разговор? – Човешка работа! Аз му дадох пари на заем, да си свърши една работа.
Той си услужи, но не мисли да ми върне парите.
Колко ти дължи? Ето, аз ще ти дам тая сума, имам пари на разположение. Един ден, когато се улесниш, ще ми върнеш парите. Няма да бързаш, давам ти срок десет години. Ако можеш да ги върнеш по-рано, толкова по-добре и за двамата.
към беседата >>
Само така човек може да използува богатството, скрито в недрата на неговия живот.
Мине ли границата на любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във вечния живот. Докато е вън от любовта, човек живее във временното, в преходното. – Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание? – Чрез тях душата влиза в областта на великото, незнайното, във вечния живот – в живота на любовта. Така разбрани, скръбта и страданието осмислят живота.
Само така човек може да използува богатството, скрито в недрата на неговия живот.
към беседата >>
Колко ти дължи?
Питам ги: Какво говорите? Коя е темата на вашия разговор? – Човешка работа! Аз му дадох пари на заем, да си свърши една работа. Той си услужи, но не мисли да ми върне парите.
Колко ти дължи?
Ето, аз ще ти дам тая сума, имам пари на разположение. Един ден, когато се улесниш, ще ми върнеш парите. Няма да бързаш, давам ти срок десет години. Ако можеш да ги върнеш по-рано, толкова по-добре и за двамата.
към беседата >>
И тъй, за да се домогне до любовта, човек трябва да има вътрешна светлина, т. е.
И тъй, за да се домогне до любовта, човек трябва да има вътрешна светлина, т. е.
светлина на съзнанието. Само при тая светлина той може да види онова богатство, ония дарби и способности, вложени и човешката душа от вековете. И като разбере това, ще работи съзнателно върху тяхното развитие. Днес повечето хора стават, лягат, движат се, простират ръце към майка си, искат подкрепа. Те мислят, че като простират ръце към майка си, силата е в нея.
към беседата >>
Ето, аз ще ти дам тая сума, имам пари на разположение.
Коя е темата на вашия разговор? – Човешка работа! Аз му дадох пари на заем, да си свърши една работа. Той си услужи, но не мисли да ми върне парите. Колко ти дължи?
Ето, аз ще ти дам тая сума, имам пари на разположение.
Един ден, когато се улесниш, ще ми върнеш парите. Няма да бързаш, давам ти срок десет години. Ако можеш да ги върнеш по-рано, толкова по-добре и за двамата.
към беседата >>
светлина на съзнанието.
И тъй, за да се домогне до любовта, човек трябва да има вътрешна светлина, т. е.
светлина на съзнанието.
Само при тая светлина той може да види онова богатство, ония дарби и способности, вложени и човешката душа от вековете. И като разбере това, ще работи съзнателно върху тяхното развитие. Днес повечето хора стават, лягат, движат се, простират ръце към майка си, искат подкрепа. Те мислят, че като простират ръце към майка си, силата е в нея. Майката се радва на простряните ръчички към нея, но до едно време.
към беседата >>
Един ден, когато се улесниш, ще ми върнеш парите.
– Човешка работа! Аз му дадох пари на заем, да си свърши една работа. Той си услужи, но не мисли да ми върне парите. Колко ти дължи? Ето, аз ще ти дам тая сума, имам пари на разположение.
Един ден, когато се улесниш, ще ми върнеш парите.
Няма да бързаш, давам ти срок десет години. Ако можеш да ги върнеш по-рано, толкова по-добре и за двамата.
към беседата >>
Само при тая светлина той може да види онова богатство, ония дарби и способности, вложени и човешката душа от вековете.
И тъй, за да се домогне до любовта, човек трябва да има вътрешна светлина, т. е. светлина на съзнанието.
Само при тая светлина той може да види онова богатство, ония дарби и способности, вложени и човешката душа от вековете.
И като разбере това, ще работи съзнателно върху тяхното развитие. Днес повечето хора стават, лягат, движат се, простират ръце към майка си, искат подкрепа. Те мислят, че като простират ръце към майка си, силата е в нея. Майката се радва на простряните ръчички към нея, но до едно време. Ако това става цял живот, тя ще се отегчи и отчае.
към беседата >>
Няма да бързаш, давам ти срок десет години.
Аз му дадох пари на заем, да си свърши една работа. Той си услужи, но не мисли да ми върне парите. Колко ти дължи? Ето, аз ще ти дам тая сума, имам пари на разположение. Един ден, когато се улесниш, ще ми върнеш парите.
Няма да бързаш, давам ти срок десет години.
Ако можеш да ги върнеш по-рано, толкова по-добре и за двамата.
към беседата >>
И като разбере това, ще работи съзнателно върху тяхното развитие.
И тъй, за да се домогне до любовта, човек трябва да има вътрешна светлина, т. е. светлина на съзнанието. Само при тая светлина той може да види онова богатство, ония дарби и способности, вложени и човешката душа от вековете.
И като разбере това, ще работи съзнателно върху тяхното развитие.
Днес повечето хора стават, лягат, движат се, простират ръце към майка си, искат подкрепа. Те мислят, че като простират ръце към майка си, силата е в нея. Майката се радва на простряните ръчички към нея, но до едно време. Ако това става цял живот, тя ще се отегчи и отчае. Колкото повече расте детето, ръчичките започват да правят пакости.
към беседата >>
Ако можеш да ги върнеш по-рано, толкова по-добре и за двамата.
Той си услужи, но не мисли да ми върне парите. Колко ти дължи? Ето, аз ще ти дам тая сума, имам пари на разположение. Един ден, когато се улесниш, ще ми върнеш парите. Няма да бързаш, давам ти срок десет години.
Ако можеш да ги върнеш по-рано, толкова по-добре и за двамата.
към беседата >>
Днес повечето хора стават, лягат, движат се, простират ръце към майка си, искат подкрепа.
И тъй, за да се домогне до любовта, човек трябва да има вътрешна светлина, т. е. светлина на съзнанието. Само при тая светлина той може да види онова богатство, ония дарби и способности, вложени и човешката душа от вековете. И като разбере това, ще работи съзнателно върху тяхното развитие.
Днес повечето хора стават, лягат, движат се, простират ръце към майка си, искат подкрепа.
Те мислят, че като простират ръце към майка си, силата е в нея. Майката се радва на простряните ръчички към нея, но до едно време. Ако това става цял живот, тя ще се отегчи и отчае. Колкото повече расте детето, ръчичките започват да правят пакости. Това не може да радва майката.
към беседата >>
Как постъпва Бог с нещата, които дава на хората?
Как постъпва Бог с нещата, които дава на хората?
Има неща, които Бог дава и никога не ги взема обратно. Това виждаме в притчата за талантите. Господарят дал на един от слугите си пет таланта, на другия дал два таланта, а на третия – един. Тоя, който получил пет таланта, придобил още пет и ги задържал за себе си – Бог не му ги поискал назад. Тоя, който получил два таланта, придобил още два и ги задържал за себе си.
към беседата >>
Те мислят, че като простират ръце към майка си, силата е в нея.
И тъй, за да се домогне до любовта, човек трябва да има вътрешна светлина, т. е. светлина на съзнанието. Само при тая светлина той може да види онова богатство, ония дарби и способности, вложени и човешката душа от вековете. И като разбере това, ще работи съзнателно върху тяхното развитие. Днес повечето хора стават, лягат, движат се, простират ръце към майка си, искат подкрепа.
Те мислят, че като простират ръце към майка си, силата е в нея.
Майката се радва на простряните ръчички към нея, но до едно време. Ако това става цял живот, тя ще се отегчи и отчае. Колкото повече расте детето, ръчичките започват да правят пакости. Това не може да радва майката. Така всички хора простират ръце към Господа, искат да вземат нещо от Него.
към беседата >>
Има неща, които Бог дава и никога не ги взема обратно.
Как постъпва Бог с нещата, които дава на хората?
Има неща, които Бог дава и никога не ги взема обратно.
Това виждаме в притчата за талантите. Господарят дал на един от слугите си пет таланта, на другия дал два таланта, а на третия – един. Тоя, който получил пет таланта, придобил още пет и ги задържал за себе си – Бог не му ги поискал назад. Тоя, който получил два таланта, придобил още два и ги задържал за себе си. Третият получил само един талант и го заровил в земята.
към беседата >>
Майката се радва на простряните ръчички към нея, но до едно време.
светлина на съзнанието. Само при тая светлина той може да види онова богатство, ония дарби и способности, вложени и човешката душа от вековете. И като разбере това, ще работи съзнателно върху тяхното развитие. Днес повечето хора стават, лягат, движат се, простират ръце към майка си, искат подкрепа. Те мислят, че като простират ръце към майка си, силата е в нея.
Майката се радва на простряните ръчички към нея, но до едно време.
Ако това става цял живот, тя ще се отегчи и отчае. Колкото повече расте детето, ръчичките започват да правят пакости. Това не може да радва майката. Така всички хора простират ръце към Господа, искат да вземат нещо от Него. Обаче, нито детето може да простира цял живот ръце към майка си, нито големият човек може да простира цял живот ръце към Господа.
към беседата >>
Това виждаме в притчата за талантите.
Как постъпва Бог с нещата, които дава на хората? Има неща, които Бог дава и никога не ги взема обратно.
Това виждаме в притчата за талантите.
Господарят дал на един от слугите си пет таланта, на другия дал два таланта, а на третия – един. Тоя, който получил пет таланта, придобил още пет и ги задържал за себе си – Бог не му ги поискал назад. Тоя, който получил два таланта, придобил още два и ги задържал за себе си. Третият получил само един талант и го заровил в земята. Тоя талант Бог взел назад и го дал на оня, който имал най-много.
към беседата >>
Ако това става цял живот, тя ще се отегчи и отчае.
Само при тая светлина той може да види онова богатство, ония дарби и способности, вложени и човешката душа от вековете. И като разбере това, ще работи съзнателно върху тяхното развитие. Днес повечето хора стават, лягат, движат се, простират ръце към майка си, искат подкрепа. Те мислят, че като простират ръце към майка си, силата е в нея. Майката се радва на простряните ръчички към нея, но до едно време.
Ако това става цял живот, тя ще се отегчи и отчае.
Колкото повече расте детето, ръчичките започват да правят пакости. Това не може да радва майката. Така всички хора простират ръце към Господа, искат да вземат нещо от Него. Обаче, нито детето може да простира цял живот ръце към майка си, нито големият човек може да простира цял живот ръце към Господа. Друго нещо иска майката от детето си – да се пробуди неговият ум, сърце, душа и дух.
към беседата >>
Господарят дал на един от слугите си пет таланта, на другия дал два таланта, а на третия – един.
Как постъпва Бог с нещата, които дава на хората? Има неща, които Бог дава и никога не ги взема обратно. Това виждаме в притчата за талантите.
Господарят дал на един от слугите си пет таланта, на другия дал два таланта, а на третия – един.
Тоя, който получил пет таланта, придобил още пет и ги задържал за себе си – Бог не му ги поискал назад. Тоя, който получил два таланта, придобил още два и ги задържал за себе си. Третият получил само един талант и го заровил в земята. Тоя талант Бог взел назад и го дал на оня, който имал най-много. Оня, който получил един талант и нищо не придобил, се намерил в затвора.
към беседата >>
Колкото повече расте детето, ръчичките започват да правят пакости.
И като разбере това, ще работи съзнателно върху тяхното развитие. Днес повечето хора стават, лягат, движат се, простират ръце към майка си, искат подкрепа. Те мислят, че като простират ръце към майка си, силата е в нея. Майката се радва на простряните ръчички към нея, но до едно време. Ако това става цял живот, тя ще се отегчи и отчае.
Колкото повече расте детето, ръчичките започват да правят пакости.
Това не може да радва майката. Така всички хора простират ръце към Господа, искат да вземат нещо от Него. Обаче, нито детето може да простира цял живот ръце към майка си, нито големият човек може да простира цял живот ръце към Господа. Друго нещо иска майката от детето си – да се пробуди неговият ум, сърце, душа и дух. Друго нещо иска Бог от човека – да се пробуди неговото Божествено съзнание.
към беседата >>
Тоя, който получил пет таланта, придобил още пет и ги задържал за себе си – Бог не му ги поискал назад.
Как постъпва Бог с нещата, които дава на хората? Има неща, които Бог дава и никога не ги взема обратно. Това виждаме в притчата за талантите. Господарят дал на един от слугите си пет таланта, на другия дал два таланта, а на третия – един.
Тоя, който получил пет таланта, придобил още пет и ги задържал за себе си – Бог не му ги поискал назад.
Тоя, който получил два таланта, придобил още два и ги задържал за себе си. Третият получил само един талант и го заровил в земята. Тоя талант Бог взел назад и го дал на оня, който имал най-много. Оня, който получил един талант и нищо не придобил, се намерил в затвора. Значи, в единия талант се крие някаква опасност.
към беседата >>
Това не може да радва майката.
Днес повечето хора стават, лягат, движат се, простират ръце към майка си, искат подкрепа. Те мислят, че като простират ръце към майка си, силата е в нея. Майката се радва на простряните ръчички към нея, но до едно време. Ако това става цял живот, тя ще се отегчи и отчае. Колкото повече расте детето, ръчичките започват да правят пакости.
Това не може да радва майката.
Така всички хора простират ръце към Господа, искат да вземат нещо от Него. Обаче, нито детето може да простира цял живот ръце към майка си, нито големият човек може да простира цял живот ръце към Господа. Друго нещо иска майката от детето си – да се пробуди неговият ум, сърце, душа и дух. Друго нещо иска Бог от човека – да се пробуди неговото Божествено съзнание. Когато детето се пробуди, изразът на очите му е друг, движенията му са игриви, съзнателни.
към беседата >>
Тоя, който получил два таланта, придобил още два и ги задържал за себе си.
Как постъпва Бог с нещата, които дава на хората? Има неща, които Бог дава и никога не ги взема обратно. Това виждаме в притчата за талантите. Господарят дал на един от слугите си пет таланта, на другия дал два таланта, а на третия – един. Тоя, който получил пет таланта, придобил още пет и ги задържал за себе си – Бог не му ги поискал назад.
Тоя, който получил два таланта, придобил още два и ги задържал за себе си.
Третият получил само един талант и го заровил в земята. Тоя талант Бог взел назад и го дал на оня, който имал най-много. Оня, който получил един талант и нищо не придобил, се намерил в затвора. Значи, в единия талант се крие някаква опасност. Пазете се от единия талант, за да не влезете в затвора.
към беседата >>
Така всички хора простират ръце към Господа, искат да вземат нещо от Него.
Те мислят, че като простират ръце към майка си, силата е в нея. Майката се радва на простряните ръчички към нея, но до едно време. Ако това става цял живот, тя ще се отегчи и отчае. Колкото повече расте детето, ръчичките започват да правят пакости. Това не може да радва майката.
Така всички хора простират ръце към Господа, искат да вземат нещо от Него.
Обаче, нито детето може да простира цял живот ръце към майка си, нито големият човек може да простира цял живот ръце към Господа. Друго нещо иска майката от детето си – да се пробуди неговият ум, сърце, душа и дух. Друго нещо иска Бог от човека – да се пробуди неговото Божествено съзнание. Когато детето се пробуди, изразът на очите му е друг, движенията му са игриви, съзнателни. Това радва майката, радва и окръжаващите.
към беседата >>
Третият получил само един талант и го заровил в земята.
Има неща, които Бог дава и никога не ги взема обратно. Това виждаме в притчата за талантите. Господарят дал на един от слугите си пет таланта, на другия дал два таланта, а на третия – един. Тоя, който получил пет таланта, придобил още пет и ги задържал за себе си – Бог не му ги поискал назад. Тоя, който получил два таланта, придобил още два и ги задържал за себе си.
Третият получил само един талант и го заровил в земята.
Тоя талант Бог взел назад и го дал на оня, който имал най-много. Оня, който получил един талант и нищо не придобил, се намерил в затвора. Значи, в единия талант се крие някаква опасност. Пазете се от единия талант, за да не влезете в затвора. Дето отивате, каквото правите, никога не носете в ръката си само един талант.
към беседата >>
Обаче, нито детето може да простира цял живот ръце към майка си, нито големият човек може да простира цял живот ръце към Господа.
Майката се радва на простряните ръчички към нея, но до едно време. Ако това става цял живот, тя ще се отегчи и отчае. Колкото повече расте детето, ръчичките започват да правят пакости. Това не може да радва майката. Така всички хора простират ръце към Господа, искат да вземат нещо от Него.
Обаче, нито детето може да простира цял живот ръце към майка си, нито големият човек може да простира цял живот ръце към Господа.
Друго нещо иска майката от детето си – да се пробуди неговият ум, сърце, душа и дух. Друго нещо иска Бог от човека – да се пробуди неговото Божествено съзнание. Когато детето се пробуди, изразът на очите му е друг, движенията му са игриви, съзнателни. Това радва майката, радва и окръжаващите.
към беседата >>
Тоя талант Бог взел назад и го дал на оня, който имал най-много.
Това виждаме в притчата за талантите. Господарят дал на един от слугите си пет таланта, на другия дал два таланта, а на третия – един. Тоя, който получил пет таланта, придобил още пет и ги задържал за себе си – Бог не му ги поискал назад. Тоя, който получил два таланта, придобил още два и ги задържал за себе си. Третият получил само един талант и го заровил в земята.
Тоя талант Бог взел назад и го дал на оня, който имал най-много.
Оня, който получил един талант и нищо не придобил, се намерил в затвора. Значи, в единия талант се крие някаква опасност. Пазете се от единия талант, за да не влезете в затвора. Дето отивате, каквото правите, никога не носете в ръката си само един талант. Носете със себе си най-малко два таланта.
към беседата >>
Друго нещо иска майката от детето си – да се пробуди неговият ум, сърце, душа и дух.
Ако това става цял живот, тя ще се отегчи и отчае. Колкото повече расте детето, ръчичките започват да правят пакости. Това не може да радва майката. Така всички хора простират ръце към Господа, искат да вземат нещо от Него. Обаче, нито детето може да простира цял живот ръце към майка си, нито големият човек може да простира цял живот ръце към Господа.
Друго нещо иска майката от детето си – да се пробуди неговият ум, сърце, душа и дух.
Друго нещо иска Бог от човека – да се пробуди неговото Божествено съзнание. Когато детето се пробуди, изразът на очите му е друг, движенията му са игриви, съзнателни. Това радва майката, радва и окръжаващите.
към беседата >>
Оня, който получил един талант и нищо не придобил, се намерил в затвора.
Господарят дал на един от слугите си пет таланта, на другия дал два таланта, а на третия – един. Тоя, който получил пет таланта, придобил още пет и ги задържал за себе си – Бог не му ги поискал назад. Тоя, който получил два таланта, придобил още два и ги задържал за себе си. Третият получил само един талант и го заровил в земята. Тоя талант Бог взел назад и го дал на оня, който имал най-много.
Оня, който получил един талант и нищо не придобил, се намерил в затвора.
Значи, в единия талант се крие някаква опасност. Пазете се от единия талант, за да не влезете в затвора. Дето отивате, каквото правите, никога не носете в ръката си само един талант. Носете със себе си най-малко два таланта. Щом имате два таланта, ще придобиете още два.
към беседата >>
Друго нещо иска Бог от човека – да се пробуди неговото Божествено съзнание.
Колкото повече расте детето, ръчичките започват да правят пакости. Това не може да радва майката. Така всички хора простират ръце към Господа, искат да вземат нещо от Него. Обаче, нито детето може да простира цял живот ръце към майка си, нито големият човек може да простира цял живот ръце към Господа. Друго нещо иска майката от детето си – да се пробуди неговият ум, сърце, душа и дух.
Друго нещо иска Бог от човека – да се пробуди неговото Божествено съзнание.
Когато детето се пробуди, изразът на очите му е друг, движенията му са игриви, съзнателни. Това радва майката, радва и окръжаващите.
към беседата >>
Значи, в единия талант се крие някаква опасност.
Тоя, който получил пет таланта, придобил още пет и ги задържал за себе си – Бог не му ги поискал назад. Тоя, който получил два таланта, придобил още два и ги задържал за себе си. Третият получил само един талант и го заровил в земята. Тоя талант Бог взел назад и го дал на оня, който имал най-много. Оня, който получил един талант и нищо не придобил, се намерил в затвора.
Значи, в единия талант се крие някаква опасност.
Пазете се от единия талант, за да не влезете в затвора. Дето отивате, каквото правите, никога не носете в ръката си само един талант. Носете със себе си най-малко два таланта. Щом имате два таланта, ще придобиете още два. Даже и Бог да ви дава един талант, не го взимайте.
към беседата >>
Когато детето се пробуди, изразът на очите му е друг, движенията му са игриви, съзнателни.
Това не може да радва майката. Така всички хора простират ръце към Господа, искат да вземат нещо от Него. Обаче, нито детето може да простира цял живот ръце към майка си, нито големият човек може да простира цял живот ръце към Господа. Друго нещо иска майката от детето си – да се пробуди неговият ум, сърце, душа и дух. Друго нещо иска Бог от човека – да се пробуди неговото Божествено съзнание.
Когато детето се пробуди, изразът на очите му е друг, движенията му са игриви, съзнателни.
Това радва майката, радва и окръжаващите.
към беседата >>
Пазете се от единия талант, за да не влезете в затвора.
Тоя, който получил два таланта, придобил още два и ги задържал за себе си. Третият получил само един талант и го заровил в земята. Тоя талант Бог взел назад и го дал на оня, който имал най-много. Оня, който получил един талант и нищо не придобил, се намерил в затвора. Значи, в единия талант се крие някаква опасност.
Пазете се от единия талант, за да не влезете в затвора.
Дето отивате, каквото правите, никога не носете в ръката си само един талант. Носете със себе си най-малко два таланта. Щом имате два таланта, ще придобиете още два. Даже и Бог да ви дава един талант, не го взимайте. Кажете: Господи, ако ми даваш нещо, дай ми поне два таланта.
към беседата >>
Това радва майката, радва и окръжаващите.
Така всички хора простират ръце към Господа, искат да вземат нещо от Него. Обаче, нито детето може да простира цял живот ръце към майка си, нито големият човек може да простира цял живот ръце към Господа. Друго нещо иска майката от детето си – да се пробуди неговият ум, сърце, душа и дух. Друго нещо иска Бог от човека – да се пробуди неговото Божествено съзнание. Когато детето се пробуди, изразът на очите му е друг, движенията му са игриви, съзнателни.
Това радва майката, радва и окръжаващите.
към беседата >>
Дето отивате, каквото правите, никога не носете в ръката си само един талант.
Третият получил само един талант и го заровил в земята. Тоя талант Бог взел назад и го дал на оня, който имал най-много. Оня, който получил един талант и нищо не придобил, се намерил в затвора. Значи, в единия талант се крие някаква опасност. Пазете се от единия талант, за да не влезете в затвора.
Дето отивате, каквото правите, никога не носете в ръката си само един талант.
Носете със себе си най-малко два таланта. Щом имате два таланта, ще придобиете още два. Даже и Бог да ви дава един талант, не го взимайте. Кажете: Господи, ако ми даваш нещо, дай ми поне два таланта. По-малко от два таланта не вземам.
към беседата >>
Учителят пита учениците си: Защо сте дошли на земята?
Учителят пита учениците си: Защо сте дошли на земята?
– Дошли сте да зарадвате Бога, че сте събудени деца, готови да служите, да изпълнявате Неговата воля. Щом е така, трябва ли да викате и плачете по цели дни за своите нужди? Трябва ли да се оплаквате от неудобствата на своя живот? Искате да служите на Бога и да Го познаете. Как ще Го познаете?
към беседата >>
Носете със себе си най-малко два таланта.
Тоя талант Бог взел назад и го дал на оня, който имал най-много. Оня, който получил един талант и нищо не придобил, се намерил в затвора. Значи, в единия талант се крие някаква опасност. Пазете се от единия талант, за да не влезете в затвора. Дето отивате, каквото правите, никога не носете в ръката си само един талант.
Носете със себе си най-малко два таланта.
Щом имате два таланта, ще придобиете още два. Даже и Бог да ви дава един талант, не го взимайте. Кажете: Господи, ако ми даваш нещо, дай ми поне два таланта. По-малко от два таланта не вземам. Вземете ли един талант и очаквате да дойде наготово още един, ще сгрешите като Настрадин Ходжа.
към беседата >>
– Дошли сте да зарадвате Бога, че сте събудени деца, готови да служите, да изпълнявате Неговата воля.
Учителят пита учениците си: Защо сте дошли на земята?
– Дошли сте да зарадвате Бога, че сте събудени деца, готови да служите, да изпълнявате Неговата воля.
Щом е така, трябва ли да викате и плачете по цели дни за своите нужди? Трябва ли да се оплаквате от неудобствата на своя живот? Искате да служите на Бога и да Го познаете. Как ще Го познаете? Казвате: „Бог е Любов." Как ще познаете любовта?
към беседата >>
Щом имате два таланта, ще придобиете още два.
Оня, който получил един талант и нищо не придобил, се намерил в затвора. Значи, в единия талант се крие някаква опасност. Пазете се от единия талант, за да не влезете в затвора. Дето отивате, каквото правите, никога не носете в ръката си само един талант. Носете със себе си най-малко два таланта.
Щом имате два таланта, ще придобиете още два.
Даже и Бог да ви дава един талант, не го взимайте. Кажете: Господи, ако ми даваш нещо, дай ми поне два таланта. По-малко от два таланта не вземам. Вземете ли един талант и очаквате да дойде наготово още един, ще сгрешите като Настрадин Ходжа.
към беседата >>
Щом е така, трябва ли да викате и плачете по цели дни за своите нужди?
Учителят пита учениците си: Защо сте дошли на земята? – Дошли сте да зарадвате Бога, че сте събудени деца, готови да служите, да изпълнявате Неговата воля.
Щом е така, трябва ли да викате и плачете по цели дни за своите нужди?
Трябва ли да се оплаквате от неудобствата на своя живот? Искате да служите на Бога и да Го познаете. Как ще Го познаете? Казвате: „Бог е Любов." Как ще познаете любовта? Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота.
към беседата >>
Даже и Бог да ви дава един талант, не го взимайте.
Значи, в единия талант се крие някаква опасност. Пазете се от единия талант, за да не влезете в затвора. Дето отивате, каквото правите, никога не носете в ръката си само един талант. Носете със себе си най-малко два таланта. Щом имате два таланта, ще придобиете още два.
Даже и Бог да ви дава един талант, не го взимайте.
Кажете: Господи, ако ми даваш нещо, дай ми поне два таланта. По-малко от два таланта не вземам. Вземете ли един талант и очаквате да дойде наготово още един, ще сгрешите като Настрадин Ходжа.
към беседата >>
Трябва ли да се оплаквате от неудобствата на своя живот?
Учителят пита учениците си: Защо сте дошли на земята? – Дошли сте да зарадвате Бога, че сте събудени деца, готови да служите, да изпълнявате Неговата воля. Щом е така, трябва ли да викате и плачете по цели дни за своите нужди?
Трябва ли да се оплаквате от неудобствата на своя живот?
Искате да служите на Бога и да Го познаете. Как ще Го познаете? Казвате: „Бог е Любов." Как ще познаете любовта? Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. Те са граница за минаване от обикновения живот към Божествения, от обикновената любов към Божията.
към беседата >>
Кажете: Господи, ако ми даваш нещо, дай ми поне два таланта.
Пазете се от единия талант, за да не влезете в затвора. Дето отивате, каквото правите, никога не носете в ръката си само един талант. Носете със себе си най-малко два таланта. Щом имате два таланта, ще придобиете още два. Даже и Бог да ви дава един талант, не го взимайте.
Кажете: Господи, ако ми даваш нещо, дай ми поне два таланта.
По-малко от два таланта не вземам. Вземете ли един талант и очаквате да дойде наготово още един, ще сгрешите като Настрадин Ходжа.
към беседата >>
Искате да служите на Бога и да Го познаете.
Учителят пита учениците си: Защо сте дошли на земята? – Дошли сте да зарадвате Бога, че сте събудени деца, готови да служите, да изпълнявате Неговата воля. Щом е така, трябва ли да викате и плачете по цели дни за своите нужди? Трябва ли да се оплаквате от неудобствата на своя живот?
Искате да служите на Бога и да Го познаете.
Как ще Го познаете? Казвате: „Бог е Любов." Как ще познаете любовта? Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. Те са граница за минаване от обикновения живот към Божествения, от обикновената любов към Божията. Който иска да влезе в света на любовта, трябва да мине през тая граница.
към беседата >>
По-малко от два таланта не вземам.
Дето отивате, каквото правите, никога не носете в ръката си само един талант. Носете със себе си най-малко два таланта. Щом имате два таланта, ще придобиете още два. Даже и Бог да ви дава един талант, не го взимайте. Кажете: Господи, ако ми даваш нещо, дай ми поне два таланта.
По-малко от два таланта не вземам.
Вземете ли един талант и очаквате да дойде наготово още един, ще сгрешите като Настрадин Ходжа.
към беседата >>
Как ще Го познаете?
Учителят пита учениците си: Защо сте дошли на земята? – Дошли сте да зарадвате Бога, че сте събудени деца, готови да служите, да изпълнявате Неговата воля. Щом е така, трябва ли да викате и плачете по цели дни за своите нужди? Трябва ли да се оплаквате от неудобствата на своя живот? Искате да служите на Бога и да Го познаете.
Как ще Го познаете?
Казвате: „Бог е Любов." Как ще познаете любовта? Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. Те са граница за минаване от обикновения живот към Божествения, от обикновената любов към Божията. Който иска да влезе в света на любовта, трябва да мине през тая граница. Който издържи на най-големите противоречия и страдания, той ще познае любовта и ще вкуси от нея.
към беседата >>
Вземете ли един талант и очаквате да дойде наготово още един, ще сгрешите като Настрадин Ходжа.
Носете със себе си най-малко два таланта. Щом имате два таланта, ще придобиете още два. Даже и Бог да ви дава един талант, не го взимайте. Кажете: Господи, ако ми даваш нещо, дай ми поне два таланта. По-малко от два таланта не вземам.
Вземете ли един талант и очаквате да дойде наготово още един, ще сгрешите като Настрадин Ходжа.
към беседата >>
Казвате: „Бог е Любов." Как ще познаете любовта?
– Дошли сте да зарадвате Бога, че сте събудени деца, готови да служите, да изпълнявате Неговата воля. Щом е така, трябва ли да викате и плачете по цели дни за своите нужди? Трябва ли да се оплаквате от неудобствата на своя живот? Искате да служите на Бога и да Го познаете. Как ще Го познаете?
Казвате: „Бог е Любов." Как ще познаете любовта?
Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. Те са граница за минаване от обикновения живот към Божествения, от обикновената любов към Божията. Който иска да влезе в света на любовта, трябва да мине през тая граница. Който издържи на най-големите противоречия и страдания, той ще познае любовта и ще вкуси от нея.
към беседата >>
Един ден той вървял по улиците и си казвал: Ако намеря 99 лири на пътя си, няма да ги взема.
Един ден той вървял по улиците и си казвал: Ако намеря 99 лири на пътя си, няма да ги взема.
Или сто да бъдат, или никак. Чул го един богат турчин и си казал: Ще те опитам, да видя, как ще постъпиш. На другия ден Настрадин Ходжа минавал по същия път. Турчинът турил 99 лири пред краката му и гледал, какво ще прави. Ходжата се навел, взел лирите, преброил ги и казал: Който е турил 99 лири, ще тури още една.
към беседата >>
Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота.
Щом е така, трябва ли да викате и плачете по цели дни за своите нужди? Трябва ли да се оплаквате от неудобствата на своя живот? Искате да служите на Бога и да Го познаете. Как ще Го познаете? Казвате: „Бог е Любов." Как ще познаете любовта?
Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота.
Те са граница за минаване от обикновения живот към Божествения, от обикновената любов към Божията. Който иска да влезе в света на любовта, трябва да мине през тая граница. Който издържи на най-големите противоречия и страдания, той ще познае любовта и ще вкуси от нея.
към беседата >>
Или сто да бъдат, или никак.
Един ден той вървял по улиците и си казвал: Ако намеря 99 лири на пътя си, няма да ги взема.
Или сто да бъдат, или никак.
Чул го един богат турчин и си казал: Ще те опитам, да видя, как ще постъпиш. На другия ден Настрадин Ходжа минавал по същия път. Турчинът турил 99 лири пред краката му и гледал, какво ще прави. Ходжата се навел, взел лирите, преброил ги и казал: Който е турил 99 лири, ще тури още една. Опасността се крие в последната лира, в единицата.
към беседата >>
Те са граница за минаване от обикновения живот към Божествения, от обикновената любов към Божията.
Трябва ли да се оплаквате от неудобствата на своя живот? Искате да служите на Бога и да Го познаете. Как ще Го познаете? Казвате: „Бог е Любов." Как ще познаете любовта? Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота.
Те са граница за минаване от обикновения живот към Божествения, от обикновената любов към Божията.
Който иска да влезе в света на любовта, трябва да мине през тая граница. Който издържи на най-големите противоречия и страдания, той ще познае любовта и ще вкуси от нея.
към беседата >>
Чул го един богат турчин и си казал: Ще те опитам, да видя, как ще постъпиш.
Един ден той вървял по улиците и си казвал: Ако намеря 99 лири на пътя си, няма да ги взема. Или сто да бъдат, или никак.
Чул го един богат турчин и си казал: Ще те опитам, да видя, как ще постъпиш.
На другия ден Настрадин Ходжа минавал по същия път. Турчинът турил 99 лири пред краката му и гледал, какво ще прави. Ходжата се навел, взел лирите, преброил ги и казал: Който е турил 99 лири, ще тури още една. Опасността се крие в последната лира, в единицата. Тя ще заведе човека в затвора.
към беседата >>
Който иска да влезе в света на любовта, трябва да мине през тая граница.
Искате да служите на Бога и да Го познаете. Как ще Го познаете? Казвате: „Бог е Любов." Как ще познаете любовта? Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. Те са граница за минаване от обикновения живот към Божествения, от обикновената любов към Божията.
Който иска да влезе в света на любовта, трябва да мине през тая граница.
Който издържи на най-големите противоречия и страдания, той ще познае любовта и ще вкуси от нея.
към беседата >>
На другия ден Настрадин Ходжа минавал по същия път.
Един ден той вървял по улиците и си казвал: Ако намеря 99 лири на пътя си, няма да ги взема. Или сто да бъдат, или никак. Чул го един богат турчин и си казал: Ще те опитам, да видя, как ще постъпиш.
На другия ден Настрадин Ходжа минавал по същия път.
Турчинът турил 99 лири пред краката му и гледал, какво ще прави. Ходжата се навел, взел лирите, преброил ги и казал: Който е турил 99 лири, ще тури още една. Опасността се крие в последната лира, в единицата. Тя ще заведе човека в затвора. Бъди доволен на 99 лири.
към беседата >>
Който издържи на най-големите противоречия и страдания, той ще познае любовта и ще вкуси от нея.
Как ще Го познаете? Казвате: „Бог е Любов." Как ще познаете любовта? Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. Те са граница за минаване от обикновения живот към Божествения, от обикновената любов към Божията. Който иска да влезе в света на любовта, трябва да мине през тая граница.
Който издържи на най-големите противоречия и страдания, той ще познае любовта и ще вкуси от нея.
към беседата >>
Турчинът турил 99 лири пред краката му и гледал, какво ще прави.
Един ден той вървял по улиците и си казвал: Ако намеря 99 лири на пътя си, няма да ги взема. Или сто да бъдат, или никак. Чул го един богат турчин и си казал: Ще те опитам, да видя, как ще постъпиш. На другия ден Настрадин Ходжа минавал по същия път.
Турчинът турил 99 лири пред краката му и гледал, какво ще прави.
Ходжата се навел, взел лирите, преброил ги и казал: Който е турил 99 лири, ще тури още една. Опасността се крие в последната лира, в единицата. Тя ще заведе човека в затвора. Бъди доволен на 99 лири. Очакваш ли още една, ще дойде нещастието.
към беседата >>
Какво прави човекът, който не е дошъл още до границата на любовта?
Какво прави човекът, който не е дошъл още до границата на любовта?
Като дойде до някое страдание, до една несрета, той започва да се оплаква и казва: Господи, все до мене ли идат тия страдания? Той не подозира, че страданията са накити, с които младата мома се кичи, за да влезе в живота. Женитбата не е нищо друго, освен влизане на момата в живота. Венецът, новите дрехи на младоженците представят външния, преходния, променливия живот на човека. Не е лесно да поставиш в тоя живот всяко нещо на своето място.
към беседата >>
Ходжата се навел, взел лирите, преброил ги и казал: Който е турил 99 лири, ще тури още една.
Един ден той вървял по улиците и си казвал: Ако намеря 99 лири на пътя си, няма да ги взема. Или сто да бъдат, или никак. Чул го един богат турчин и си казал: Ще те опитам, да видя, как ще постъпиш. На другия ден Настрадин Ходжа минавал по същия път. Турчинът турил 99 лири пред краката му и гледал, какво ще прави.
Ходжата се навел, взел лирите, преброил ги и казал: Който е турил 99 лири, ще тури още една.
Опасността се крие в последната лира, в единицата. Тя ще заведе човека в затвора. Бъди доволен на 99 лири. Очакваш ли още една, ще дойде нещастието. Пресищането се крие в едното, което не ти достига.
към беседата >>
Като дойде до някое страдание, до една несрета, той започва да се оплаква и казва: Господи, все до мене ли идат тия страдания?
Какво прави човекът, който не е дошъл още до границата на любовта?
Като дойде до някое страдание, до една несрета, той започва да се оплаква и казва: Господи, все до мене ли идат тия страдания?
Той не подозира, че страданията са накити, с които младата мома се кичи, за да влезе в живота. Женитбата не е нищо друго, освен влизане на момата в живота. Венецът, новите дрехи на младоженците представят външния, преходния, променливия живот на човека. Не е лесно да поставиш в тоя живот всяко нещо на своето място. Поставиш ли ги веднъж, ти влизаш вече във вътрешния, неизменен живот.
към беседата >>
Опасността се крие в последната лира, в единицата.
Или сто да бъдат, или никак. Чул го един богат турчин и си казал: Ще те опитам, да видя, как ще постъпиш. На другия ден Настрадин Ходжа минавал по същия път. Турчинът турил 99 лири пред краката му и гледал, какво ще прави. Ходжата се навел, взел лирите, преброил ги и казал: Който е турил 99 лири, ще тури още една.
Опасността се крие в последната лира, в единицата.
Тя ще заведе човека в затвора. Бъди доволен на 99 лири. Очакваш ли още една, ще дойде нещастието. Пресищането се крие в едното, което не ти достига.
към беседата >>
Той не подозира, че страданията са накити, с които младата мома се кичи, за да влезе в живота.
Какво прави човекът, който не е дошъл още до границата на любовта? Като дойде до някое страдание, до една несрета, той започва да се оплаква и казва: Господи, все до мене ли идат тия страдания?
Той не подозира, че страданията са накити, с които младата мома се кичи, за да влезе в живота.
Женитбата не е нищо друго, освен влизане на момата в живота. Венецът, новите дрехи на младоженците представят външния, преходния, променливия живот на човека. Не е лесно да поставиш в тоя живот всяко нещо на своето място. Поставиш ли ги веднъж, ти влизаш вече във вътрешния, неизменен живот.
към беседата >>
Тя ще заведе човека в затвора.
Чул го един богат турчин и си казал: Ще те опитам, да видя, как ще постъпиш. На другия ден Настрадин Ходжа минавал по същия път. Турчинът турил 99 лири пред краката му и гледал, какво ще прави. Ходжата се навел, взел лирите, преброил ги и казал: Който е турил 99 лири, ще тури още една. Опасността се крие в последната лира, в единицата.
Тя ще заведе човека в затвора.
Бъди доволен на 99 лири. Очакваш ли още една, ще дойде нещастието. Пресищането се крие в едното, което не ти достига.
към беседата >>
Женитбата не е нищо друго, освен влизане на момата в живота.
Какво прави човекът, който не е дошъл още до границата на любовта? Като дойде до някое страдание, до една несрета, той започва да се оплаква и казва: Господи, все до мене ли идат тия страдания? Той не подозира, че страданията са накити, с които младата мома се кичи, за да влезе в живота.
Женитбата не е нищо друго, освен влизане на момата в живота.
Венецът, новите дрехи на младоженците представят външния, преходния, променливия живот на човека. Не е лесно да поставиш в тоя живот всяко нещо на своето място. Поставиш ли ги веднъж, ти влизаш вече във вътрешния, неизменен живот.
към беседата >>
Бъди доволен на 99 лири.
На другия ден Настрадин Ходжа минавал по същия път. Турчинът турил 99 лири пред краката му и гледал, какво ще прави. Ходжата се навел, взел лирите, преброил ги и казал: Който е турил 99 лири, ще тури още една. Опасността се крие в последната лира, в единицата. Тя ще заведе човека в затвора.
Бъди доволен на 99 лири.
Очакваш ли още една, ще дойде нещастието. Пресищането се крие в едното, което не ти достига.
към беседата >>
Венецът, новите дрехи на младоженците представят външния, преходния, променливия живот на човека.
Какво прави човекът, който не е дошъл още до границата на любовта? Като дойде до някое страдание, до една несрета, той започва да се оплаква и казва: Господи, все до мене ли идат тия страдания? Той не подозира, че страданията са накити, с които младата мома се кичи, за да влезе в живота. Женитбата не е нищо друго, освен влизане на момата в живота.
Венецът, новите дрехи на младоженците представят външния, преходния, променливия живот на човека.
Не е лесно да поставиш в тоя живот всяко нещо на своето място. Поставиш ли ги веднъж, ти влизаш вече във вътрешния, неизменен живот.
към беседата >>
Очакваш ли още една, ще дойде нещастието.
Турчинът турил 99 лири пред краката му и гледал, какво ще прави. Ходжата се навел, взел лирите, преброил ги и казал: Който е турил 99 лири, ще тури още една. Опасността се крие в последната лира, в единицата. Тя ще заведе човека в затвора. Бъди доволен на 99 лири.
Очакваш ли още една, ще дойде нещастието.
Пресищането се крие в едното, което не ти достига.
към беседата >>
Не е лесно да поставиш в тоя живот всяко нещо на своето място.
Какво прави човекът, който не е дошъл още до границата на любовта? Като дойде до някое страдание, до една несрета, той започва да се оплаква и казва: Господи, все до мене ли идат тия страдания? Той не подозира, че страданията са накити, с които младата мома се кичи, за да влезе в живота. Женитбата не е нищо друго, освен влизане на момата в живота. Венецът, новите дрехи на младоженците представят външния, преходния, променливия живот на човека.
Не е лесно да поставиш в тоя живот всяко нещо на своето място.
Поставиш ли ги веднъж, ти влизаш вече във вътрешния, неизменен живот.
към беседата >>
Пресищането се крие в едното, което не ти достига.
Ходжата се навел, взел лирите, преброил ги и казал: Който е турил 99 лири, ще тури още една. Опасността се крие в последната лира, в единицата. Тя ще заведе човека в затвора. Бъди доволен на 99 лири. Очакваш ли още една, ще дойде нещастието.
Пресищането се крие в едното, което не ти достига.
към беседата >>
Поставиш ли ги веднъж, ти влизаш вече във вътрешния, неизменен живот.
Като дойде до някое страдание, до една несрета, той започва да се оплаква и казва: Господи, все до мене ли идат тия страдания? Той не подозира, че страданията са накити, с които младата мома се кичи, за да влезе в живота. Женитбата не е нищо друго, освен влизане на момата в живота. Венецът, новите дрехи на младоженците представят външния, преходния, променливия живот на човека. Не е лесно да поставиш в тоя живот всяко нещо на своето място.
Поставиш ли ги веднъж, ти влизаш вече във вътрешния, неизменен живот.
към беседата >>
Казвам: Не се стремете към последната лира, към последната единица, към едното.
Казвам: Не се стремете към последната лира, към последната единица, към едното.
Даже и 99 лири не ви са нужни. Започнете с двата таланта, най-много с петте, това ви е достатъчно. Щастливи числа на земята са двойката и петорката. Човек има две очи, две уши, две вежди, две ноздри, две отвърстия на устата – едното за белите дробове, другото – за стомаха. Той има две ръце, два крака.
към беседата >>
Следователно, човешкият живот има две страни: външна, или материална, и вътрешна, или духовна.
Следователно, човешкият живот има две страни: външна, или материална, и вътрешна, или духовна.
Те постоянно се сменят, а с тях заедно се менят и състоянията на човека – ту скръбни, ту радостни. Скърбите и радостите представят външната страна на живота, т. е. неговата външна дреха. Какво прави младата мома, когато се готви за живота? Тя се мие, чисти и след това облича бяла, нова, булска премяна.
към беседата >>
Даже и 99 лири не ви са нужни.
Казвам: Не се стремете към последната лира, към последната единица, към едното.
Даже и 99 лири не ви са нужни.
Започнете с двата таланта, най-много с петте, това ви е достатъчно. Щастливи числа на земята са двойката и петорката. Човек има две очи, две уши, две вежди, две ноздри, две отвърстия на устата – едното за белите дробове, другото – за стомаха. Той има две ръце, два крака. Той има още една глава, но с две полушария; един дроб с две крила.
към беседата >>
Те постоянно се сменят, а с тях заедно се менят и състоянията на човека – ту скръбни, ту радостни.
Следователно, човешкият живот има две страни: външна, или материална, и вътрешна, или духовна.
Те постоянно се сменят, а с тях заедно се менят и състоянията на човека – ту скръбни, ту радостни.
Скърбите и радостите представят външната страна на живота, т. е. неговата външна дреха. Какво прави младата мома, когато се готви за живота? Тя се мие, чисти и след това облича бяла, нова, булска премяна. После се накичва със златни накити, със златна огърлица и застава пред олтаря на живота.
към беседата >>
Започнете с двата таланта, най-много с петте, това ви е достатъчно.
Казвам: Не се стремете към последната лира, към последната единица, към едното. Даже и 99 лири не ви са нужни.
Започнете с двата таланта, най-много с петте, това ви е достатъчно.
Щастливи числа на земята са двойката и петорката. Човек има две очи, две уши, две вежди, две ноздри, две отвърстия на устата – едното за белите дробове, другото – за стомаха. Той има две ръце, два крака. Той има още една глава, но с две полушария; един дроб с две крила. На земята двойката работи най-много.
към беседата >>
Скърбите и радостите представят външната страна на живота, т. е.
Следователно, човешкият живот има две страни: външна, или материална, и вътрешна, или духовна. Те постоянно се сменят, а с тях заедно се менят и състоянията на човека – ту скръбни, ту радостни.
Скърбите и радостите представят външната страна на живота, т. е.
неговата външна дреха. Какво прави младата мома, когато се готви за живота? Тя се мие, чисти и след това облича бяла, нова, булска премяна. После се накичва със златни накити, със златна огърлица и застава пред олтаря на живота. Златните накити са нейните добродетели, без които не може да влезе в живота.
към беседата >>
Щастливи числа на земята са двойката и петорката.
Казвам: Не се стремете към последната лира, към последната единица, към едното. Даже и 99 лири не ви са нужни. Започнете с двата таланта, най-много с петте, това ви е достатъчно.
Щастливи числа на земята са двойката и петорката.
Човек има две очи, две уши, две вежди, две ноздри, две отвърстия на устата – едното за белите дробове, другото – за стомаха. Той има две ръце, два крака. Той има още една глава, но с две полушария; един дроб с две крила. На земята двойката работи най-много. Аз не съм за единицата.
към беседата >>
неговата външна дреха.
Следователно, човешкият живот има две страни: външна, или материална, и вътрешна, или духовна. Те постоянно се сменят, а с тях заедно се менят и състоянията на човека – ту скръбни, ту радостни. Скърбите и радостите представят външната страна на живота, т. е.
неговата външна дреха.
Какво прави младата мома, когато се готви за живота? Тя се мие, чисти и след това облича бяла, нова, булска премяна. После се накичва със златни накити, със златна огърлица и застава пред олтаря на живота. Златните накити са нейните добродетели, без които не може да влезе в живота.
към беседата >>
Човек има две очи, две уши, две вежди, две ноздри, две отвърстия на устата – едното за белите дробове, другото – за стомаха.
Казвам: Не се стремете към последната лира, към последната единица, към едното. Даже и 99 лири не ви са нужни. Започнете с двата таланта, най-много с петте, това ви е достатъчно. Щастливи числа на земята са двойката и петорката.
Човек има две очи, две уши, две вежди, две ноздри, две отвърстия на устата – едното за белите дробове, другото – за стомаха.
Той има две ръце, два крака. Той има още една глава, но с две полушария; един дроб с две крила. На земята двойката работи най-много. Аз не съм за единицата. Какво щеше да бъде, ако имахте едно око, едно ухо, една ръка и един крак?
към беседата >>
Какво прави младата мома, когато се готви за живота?
Следователно, човешкият живот има две страни: външна, или материална, и вътрешна, или духовна. Те постоянно се сменят, а с тях заедно се менят и състоянията на човека – ту скръбни, ту радостни. Скърбите и радостите представят външната страна на живота, т. е. неговата външна дреха.
Какво прави младата мома, когато се готви за живота?
Тя се мие, чисти и след това облича бяла, нова, булска премяна. После се накичва със златни накити, със златна огърлица и застава пред олтаря на живота. Златните накити са нейните добродетели, без които не може да влезе в живота.
към беседата >>
Той има две ръце, два крака.
Казвам: Не се стремете към последната лира, към последната единица, към едното. Даже и 99 лири не ви са нужни. Започнете с двата таланта, най-много с петте, това ви е достатъчно. Щастливи числа на земята са двойката и петорката. Човек има две очи, две уши, две вежди, две ноздри, две отвърстия на устата – едното за белите дробове, другото – за стомаха.
Той има две ръце, два крака.
Той има още една глава, но с две полушария; един дроб с две крила. На земята двойката работи най-много. Аз не съм за единицата. Какво щеше да бъде, ако имахте едно око, едно ухо, една ръка и един крак? Засега човек има една уста.
към беседата >>
Тя се мие, чисти и след това облича бяла, нова, булска премяна.
Следователно, човешкият живот има две страни: външна, или материална, и вътрешна, или духовна. Те постоянно се сменят, а с тях заедно се менят и състоянията на човека – ту скръбни, ту радостни. Скърбите и радостите представят външната страна на живота, т. е. неговата външна дреха. Какво прави младата мома, когато се готви за живота?
Тя се мие, чисти и след това облича бяла, нова, булска премяна.
После се накичва със златни накити, със златна огърлица и застава пред олтаря на живота. Златните накити са нейните добродетели, без които не може да влезе в живота.
към беседата >>
Той има още една глава, но с две полушария; един дроб с две крила.
Даже и 99 лири не ви са нужни. Започнете с двата таланта, най-много с петте, това ви е достатъчно. Щастливи числа на земята са двойката и петорката. Човек има две очи, две уши, две вежди, две ноздри, две отвърстия на устата – едното за белите дробове, другото – за стомаха. Той има две ръце, два крака.
Той има още една глава, но с две полушария; един дроб с две крила.
На земята двойката работи най-много. Аз не съм за единицата. Какво щеше да бъде, ако имахте едно око, едно ухо, една ръка и един крак? Засега човек има една уста. С нея той говори и с нея яде.
към беседата >>
После се накичва със златни накити, със златна огърлица и застава пред олтаря на живота.
Те постоянно се сменят, а с тях заедно се менят и състоянията на човека – ту скръбни, ту радостни. Скърбите и радостите представят външната страна на живота, т. е. неговата външна дреха. Какво прави младата мома, когато се готви за живота? Тя се мие, чисти и след това облича бяла, нова, булска премяна.
После се накичва със златни накити, със златна огърлица и застава пред олтаря на живота.
Златните накити са нейните добродетели, без които не може да влезе в живота.
към беседата >>
На земята двойката работи най-много.
Започнете с двата таланта, най-много с петте, това ви е достатъчно. Щастливи числа на земята са двойката и петорката. Човек има две очи, две уши, две вежди, две ноздри, две отвърстия на устата – едното за белите дробове, другото – за стомаха. Той има две ръце, два крака. Той има още една глава, но с две полушария; един дроб с две крила.
На земята двойката работи най-много.
Аз не съм за единицата. Какво щеше да бъде, ако имахте едно око, едно ухо, една ръка и един крак? Засега човек има една уста. С нея той говори и с нея яде. Ето защо, преди да говорите, измийте устата си много добре, да не остане нищо от храната.
към беседата >>
Златните накити са нейните добродетели, без които не може да влезе в живота.
Скърбите и радостите представят външната страна на живота, т. е. неговата външна дреха. Какво прави младата мома, когато се готви за живота? Тя се мие, чисти и след това облича бяла, нова, булска премяна. После се накичва със златни накити, със златна огърлица и застава пред олтаря на живота.
Златните накити са нейните добродетели, без които не може да влезе в живота.
към беседата >>
Аз не съм за единицата.
Щастливи числа на земята са двойката и петорката. Човек има две очи, две уши, две вежди, две ноздри, две отвърстия на устата – едното за белите дробове, другото – за стомаха. Той има две ръце, два крака. Той има още една глава, но с две полушария; един дроб с две крила. На земята двойката работи най-много.
Аз не съм за единицата.
Какво щеше да бъде, ако имахте едно око, едно ухо, една ръка и един крак? Засега човек има една уста. С нея той говори и с нея яде. Ето защо, преди да говорите, измийте устата си много добре, да не остане нищо от храната. Това е алхимия.
към беседата >>
Питам: Защо се е накичила тая мома?
Питам: Защо се е накичила тая мома?
За да се хареса на момъка ли? – Да се хареса на живота. Ако животът я хареса, и момъкът ще я хареса. Кой момък харесва болна, окъсана мома? Лекарят може да хареса болната мома, но той има друг интерес от нея: или да вземе пари от нея, или да й помогне.
към беседата >>
Какво щеше да бъде, ако имахте едно око, едно ухо, една ръка и един крак?
Човек има две очи, две уши, две вежди, две ноздри, две отвърстия на устата – едното за белите дробове, другото – за стомаха. Той има две ръце, два крака. Той има още една глава, но с две полушария; един дроб с две крила. На земята двойката работи най-много. Аз не съм за единицата.
Какво щеше да бъде, ако имахте едно око, едно ухо, една ръка и един крак?
Засега човек има една уста. С нея той говори и с нея яде. Ето защо, преди да говорите, измийте устата си много добре, да не остане нищо от храната. Това е алхимия. Никога не говорете с немита уста!
към беседата >>
За да се хареса на момъка ли?
Питам: Защо се е накичила тая мома?
За да се хареса на момъка ли?
– Да се хареса на живота. Ако животът я хареса, и момъкът ще я хареса. Кой момък харесва болна, окъсана мома? Лекарят може да хареса болната мома, но той има друг интерес от нея: или да вземе пари от нея, или да й помогне. Ако услужваш на някого, услужвай безкористно.
към беседата >>
Засега човек има една уста.
Той има две ръце, два крака. Той има още една глава, но с две полушария; един дроб с две крила. На земята двойката работи най-много. Аз не съм за единицата. Какво щеше да бъде, ако имахте едно око, едно ухо, една ръка и един крак?
Засега човек има една уста.
С нея той говори и с нея яде. Ето защо, преди да говорите, измийте устата си много добре, да не остане нищо от храната. Това е алхимия. Никога не говорете с немита уста!
към беседата >>
– Да се хареса на живота.
Питам: Защо се е накичила тая мома? За да се хареса на момъка ли?
– Да се хареса на живота.
Ако животът я хареса, и момъкът ще я хареса. Кой момък харесва болна, окъсана мома? Лекарят може да хареса болната мома, но той има друг интерес от нея: или да вземе пари от нея, или да й помогне. Ако услужваш на някого, услужвай безкористно. Ако майката очаква детето й да порасне, за да я гледа на старини, тая любов не е безкористна.
към беседата >>
С нея той говори и с нея яде.
Той има още една глава, но с две полушария; един дроб с две крила. На земята двойката работи най-много. Аз не съм за единицата. Какво щеше да бъде, ако имахте едно око, едно ухо, една ръка и един крак? Засега човек има една уста.
С нея той говори и с нея яде.
Ето защо, преди да говорите, измийте устата си много добре, да не остане нищо от храната. Това е алхимия. Никога не говорете с немита уста!
към беседата >>
Ако животът я хареса, и момъкът ще я хареса.
Питам: Защо се е накичила тая мома? За да се хареса на момъка ли? – Да се хареса на живота.
Ако животът я хареса, и момъкът ще я хареса.
Кой момък харесва болна, окъсана мома? Лекарят може да хареса болната мома, но той има друг интерес от нея: или да вземе пари от нея, или да й помогне. Ако услужваш на някого, услужвай безкористно. Ако майката очаква детето й да порасне, за да я гледа на старини, тая любов не е безкористна. Когато учителят учи учениците си и очаква да му платят, и неговата любов не е безкористна.
към беседата >>
Ето защо, преди да говорите, измийте устата си много добре, да не остане нищо от храната.
На земята двойката работи най-много. Аз не съм за единицата. Какво щеше да бъде, ако имахте едно око, едно ухо, една ръка и един крак? Засега човек има една уста. С нея той говори и с нея яде.
Ето защо, преди да говорите, измийте устата си много добре, да не остане нищо от храната.
Това е алхимия. Никога не говорете с немита уста!
към беседата >>
Кой момък харесва болна, окъсана мома?
Питам: Защо се е накичила тая мома? За да се хареса на момъка ли? – Да се хареса на живота. Ако животът я хареса, и момъкът ще я хареса.
Кой момък харесва болна, окъсана мома?
Лекарят може да хареса болната мома, но той има друг интерес от нея: или да вземе пари от нея, или да й помогне. Ако услужваш на някого, услужвай безкористно. Ако майката очаква детето й да порасне, за да я гледа на старини, тая любов не е безкористна. Когато учителят учи учениците си и очаква да му платят, и неговата любов не е безкористна. Когато свещеникът служи и очаква да му се плати, а когато някой проповядва за пари, и двамата служат користно.
към беседата >>
Това е алхимия.
Аз не съм за единицата. Какво щеше да бъде, ако имахте едно око, едно ухо, една ръка и един крак? Засега човек има една уста. С нея той говори и с нея яде. Ето защо, преди да говорите, измийте устата си много добре, да не остане нищо от храната.
Това е алхимия.
Никога не говорете с немита уста!
към беседата >>
Лекарят може да хареса болната мома, но той има друг интерес от нея: или да вземе пари от нея, или да й помогне.
Питам: Защо се е накичила тая мома? За да се хареса на момъка ли? – Да се хареса на живота. Ако животът я хареса, и момъкът ще я хареса. Кой момък харесва болна, окъсана мома?
Лекарят може да хареса болната мома, но той има друг интерес от нея: или да вземе пари от нея, или да й помогне.
Ако услужваш на някого, услужвай безкористно. Ако майката очаква детето й да порасне, за да я гледа на старини, тая любов не е безкористна. Когато учителят учи учениците си и очаква да му платят, и неговата любов не е безкористна. Когато свещеникът служи и очаква да му се плати, а когато някой проповядва за пари, и двамата служат користно. Така се спъват всички, които вървят в пътя.
към беседата >>
Никога не говорете с немита уста!
Какво щеше да бъде, ако имахте едно око, едно ухо, една ръка и един крак? Засега човек има една уста. С нея той говори и с нея яде. Ето защо, преди да говорите, измийте устата си много добре, да не остане нищо от храната. Това е алхимия.
Никога не говорете с немита уста!
към беседата >>
Ако услужваш на някого, услужвай безкористно.
За да се хареса на момъка ли? – Да се хареса на живота. Ако животът я хареса, и момъкът ще я хареса. Кой момък харесва болна, окъсана мома? Лекарят може да хареса болната мома, но той има друг интерес от нея: или да вземе пари от нея, или да й помогне.
Ако услужваш на някого, услужвай безкористно.
Ако майката очаква детето й да порасне, за да я гледа на старини, тая любов не е безкористна. Когато учителят учи учениците си и очаква да му платят, и неговата любов не е безкористна. Когато свещеникът служи и очаква да му се плати, а когато някой проповядва за пари, и двамата служат користно. Така се спъват всички, които вървят в пътя. Правият път изисква безкористно служене, т. е.
към беседата >>
Какво представя алхимията в живота?
Какво представя алхимията в живота?
– Превръщане на нечистото в чисто, слабото в силно. Когато имат нужда от здраво желязо, каляват го. – Как? – Турят го в огъня, после го потопяват в студена вода. Пак го турят в огъня, пак в студена вода, докато напълно го калят.
към беседата >>
Ако майката очаква детето й да порасне, за да я гледа на старини, тая любов не е безкористна.
– Да се хареса на живота. Ако животът я хареса, и момъкът ще я хареса. Кой момък харесва болна, окъсана мома? Лекарят може да хареса болната мома, но той има друг интерес от нея: или да вземе пари от нея, или да й помогне. Ако услужваш на някого, услужвай безкористно.
Ако майката очаква детето й да порасне, за да я гледа на старини, тая любов не е безкористна.
Когато учителят учи учениците си и очаква да му платят, и неговата любов не е безкористна. Когато свещеникът служи и очаква да му се плати, а когато някой проповядва за пари, и двамата служат користно. Така се спъват всички, които вървят в пътя. Правият път изисква безкористно служене, т. е. служене от любов.
към беседата >>
– Превръщане на нечистото в чисто, слабото в силно.
Какво представя алхимията в живота?
– Превръщане на нечистото в чисто, слабото в силно.
Когато имат нужда от здраво желязо, каляват го. – Как? – Турят го в огъня, после го потопяват в студена вода. Пак го турят в огъня, пак в студена вода, докато напълно го калят. Това става със стоманата, превръщат я в калена.
към беседата >>
Когато учителят учи учениците си и очаква да му платят, и неговата любов не е безкористна.
Ако животът я хареса, и момъкът ще я хареса. Кой момък харесва болна, окъсана мома? Лекарят може да хареса болната мома, но той има друг интерес от нея: или да вземе пари от нея, или да й помогне. Ако услужваш на някого, услужвай безкористно. Ако майката очаква детето й да порасне, за да я гледа на старини, тая любов не е безкористна.
Когато учителят учи учениците си и очаква да му платят, и неговата любов не е безкористна.
Когато свещеникът служи и очаква да му се плати, а когато някой проповядва за пари, и двамата служат користно. Така се спъват всички, които вървят в пътя. Правият път изисква безкористно служене, т. е. служене от любов. Който отива при Бога, трябва да се накичи с всичките си добродетели, да се облече с всичките си дарби и способности и така да се яви пред лицето Му.
към беседата >>
Когато имат нужда от здраво желязо, каляват го.
Какво представя алхимията в живота? – Превръщане на нечистото в чисто, слабото в силно.
Когато имат нужда от здраво желязо, каляват го.
– Как? – Турят го в огъня, после го потопяват в студена вода. Пак го турят в огъня, пак в студена вода, докато напълно го калят. Това става със стоманата, превръщат я в калена. Ако искаш да калиш нещо, туряш го от горещо в студено; ако искаш да го смекчиш, туряш го от студено в горещо.
към беседата >>
Когато свещеникът служи и очаква да му се плати, а когато някой проповядва за пари, и двамата служат користно.
Кой момък харесва болна, окъсана мома? Лекарят може да хареса болната мома, но той има друг интерес от нея: или да вземе пари от нея, или да й помогне. Ако услужваш на някого, услужвай безкористно. Ако майката очаква детето й да порасне, за да я гледа на старини, тая любов не е безкористна. Когато учителят учи учениците си и очаква да му платят, и неговата любов не е безкористна.
Когато свещеникът служи и очаква да му се плати, а когато някой проповядва за пари, и двамата служат користно.
Така се спъват всички, които вървят в пътя. Правият път изисква безкористно служене, т. е. служене от любов. Който отива при Бога, трябва да се накичи с всичките си добродетели, да се облече с всичките си дарби и способности и така да се яви пред лицето Му.
към беседата >>
– Как?
Какво представя алхимията в живота? – Превръщане на нечистото в чисто, слабото в силно. Когато имат нужда от здраво желязо, каляват го.
– Как?
– Турят го в огъня, после го потопяват в студена вода. Пак го турят в огъня, пак в студена вода, докато напълно го калят. Това става със стоманата, превръщат я в калена. Ако искаш да калиш нещо, туряш го от горещо в студено; ако искаш да го смекчиш, туряш го от студено в горещо. Казваш: Корав човек съм.
към беседата >>
Така се спъват всички, които вървят в пътя.
Лекарят може да хареса болната мома, но той има друг интерес от нея: или да вземе пари от нея, или да й помогне. Ако услужваш на някого, услужвай безкористно. Ако майката очаква детето й да порасне, за да я гледа на старини, тая любов не е безкористна. Когато учителят учи учениците си и очаква да му платят, и неговата любов не е безкористна. Когато свещеникът служи и очаква да му се плати, а когато някой проповядва за пари, и двамата служат користно.
Така се спъват всички, които вървят в пътя.
Правият път изисква безкористно служене, т. е. служене от любов. Който отива при Бога, трябва да се накичи с всичките си добродетели, да се облече с всичките си дарби и способности и така да се яви пред лицето Му.
към беседата >>
– Турят го в огъня, после го потопяват в студена вода.
Какво представя алхимията в живота? – Превръщане на нечистото в чисто, слабото в силно. Когато имат нужда от здраво желязо, каляват го. – Как?
– Турят го в огъня, после го потопяват в студена вода.
Пак го турят в огъня, пак в студена вода, докато напълно го калят. Това става със стоманата, превръщат я в калена. Ако искаш да калиш нещо, туряш го от горещо в студено; ако искаш да го смекчиш, туряш го от студено в горещо. Казваш: Корав човек съм. – Ще те турят от студено в горещо.
към беседата >>
Правият път изисква безкористно служене, т. е.
Ако услужваш на някого, услужвай безкористно. Ако майката очаква детето й да порасне, за да я гледа на старини, тая любов не е безкористна. Когато учителят учи учениците си и очаква да му платят, и неговата любов не е безкористна. Когато свещеникът служи и очаква да му се плати, а когато някой проповядва за пари, и двамата служат користно. Така се спъват всички, които вървят в пътя.
Правият път изисква безкористно служене, т. е.
служене от любов. Който отива при Бога, трябва да се накичи с всичките си добродетели, да се облече с всичките си дарби и способности и така да се яви пред лицето Му.
към беседата >>
Пак го турят в огъня, пак в студена вода, докато напълно го калят.
Какво представя алхимията в живота? – Превръщане на нечистото в чисто, слабото в силно. Когато имат нужда от здраво желязо, каляват го. – Как? – Турят го в огъня, после го потопяват в студена вода.
Пак го турят в огъня, пак в студена вода, докато напълно го калят.
Това става със стоманата, превръщат я в калена. Ако искаш да калиш нещо, туряш го от горещо в студено; ако искаш да го смекчиш, туряш го от студено в горещо. Казваш: Корав човек съм. – Ще те турят от студено в горещо. – Мек съм.
към беседата >>
служене от любов.
Ако майката очаква детето й да порасне, за да я гледа на старини, тая любов не е безкористна. Когато учителят учи учениците си и очаква да му платят, и неговата любов не е безкористна. Когато свещеникът служи и очаква да му се плати, а когато някой проповядва за пари, и двамата служат користно. Така се спъват всички, които вървят в пътя. Правият път изисква безкористно служене, т. е.
служене от любов.
Който отива при Бога, трябва да се накичи с всичките си добродетели, да се облече с всичките си дарби и способности и така да се яви пред лицето Му.
към беседата >>
Това става със стоманата, превръщат я в калена.
– Превръщане на нечистото в чисто, слабото в силно. Когато имат нужда от здраво желязо, каляват го. – Как? – Турят го в огъня, после го потопяват в студена вода. Пак го турят в огъня, пак в студена вода, докато напълно го калят.
Това става със стоманата, превръщат я в калена.
Ако искаш да калиш нещо, туряш го от горещо в студено; ако искаш да го смекчиш, туряш го от студено в горещо. Казваш: Корав човек съм. – Ще те турят от студено в горещо. – Мек съм. – Ще влезеш от горещо в студено.
към беседата >>
Който отива при Бога, трябва да се накичи с всичките си добродетели, да се облече с всичките си дарби и способности и така да се яви пред лицето Му.
Когато учителят учи учениците си и очаква да му платят, и неговата любов не е безкористна. Когато свещеникът служи и очаква да му се плати, а когато някой проповядва за пари, и двамата служат користно. Така се спъват всички, които вървят в пътя. Правият път изисква безкористно служене, т. е. служене от любов.
Който отива при Бога, трябва да се накичи с всичките си добродетели, да се облече с всичките си дарби и способности и така да се яви пред лицето Му.
към беседата >>
Ако искаш да калиш нещо, туряш го от горещо в студено; ако искаш да го смекчиш, туряш го от студено в горещо.
Когато имат нужда от здраво желязо, каляват го. – Как? – Турят го в огъня, после го потопяват в студена вода. Пак го турят в огъня, пак в студена вода, докато напълно го калят. Това става със стоманата, превръщат я в калена.
Ако искаш да калиш нещо, туряш го от горещо в студено; ако искаш да го смекчиш, туряш го от студено в горещо.
Казваш: Корав човек съм. – Ще те турят от студено в горещо. – Мек съм. – Ще влезеш от горещо в студено. Бъдете едновременно силни и слаби, меки и корави, умни и глупави, бедни и богати.
към беседата >>
В една от притчите на Христа се говори за двамата синове: блудният и добрият син.
В една от притчите на Христа се говори за двамата синове: блудният и добрият син.
По-малкият син отишъл в странство да се учи, но изял и изпил всичко с другарите си. Като останал без стотинка в джоба си и без работа, изоставен от всички, той се върнал при баща си, готов да работи при него като последен слуга. Баща му го запитал, какво научил в странство, какъв диплом носи. Синът отговорил: След като минах през големи несрети и противоречия, реших да се върна при тебе със смирение и готовност за всякаква работа. Не мога да се нарека твой син, ще работя като слуга при тебе.
към беседата >>
Казваш: Корав човек съм.
– Как? – Турят го в огъня, после го потопяват в студена вода. Пак го турят в огъня, пак в студена вода, докато напълно го калят. Това става със стоманата, превръщат я в калена. Ако искаш да калиш нещо, туряш го от горещо в студено; ако искаш да го смекчиш, туряш го от студено в горещо.
Казваш: Корав човек съм.
– Ще те турят от студено в горещо. – Мек съм. – Ще влезеш от горещо в студено. Бъдете едновременно силни и слаби, меки и корави, умни и глупави, бедни и богати. Когато влизате между разбойници, бъдете бедни и умни.
към беседата >>
По-малкият син отишъл в странство да се учи, но изял и изпил всичко с другарите си.
В една от притчите на Христа се говори за двамата синове: блудният и добрият син.
По-малкият син отишъл в странство да се учи, но изял и изпил всичко с другарите си.
Като останал без стотинка в джоба си и без работа, изоставен от всички, той се върнал при баща си, готов да работи при него като последен слуга. Баща му го запитал, какво научил в странство, какъв диплом носи. Синът отговорил: След като минах през големи несрети и противоречия, реших да се върна при тебе със смирение и готовност за всякаква работа. Не мога да се нарека твой син, ще работя като слуга при тебе. Бащата се зарадвал, че синът научил добри уроци от живота и го целунал.
към беседата >>
– Ще те турят от студено в горещо.
– Турят го в огъня, после го потопяват в студена вода. Пак го турят в огъня, пак в студена вода, докато напълно го калят. Това става със стоманата, превръщат я в калена. Ако искаш да калиш нещо, туряш го от горещо в студено; ако искаш да го смекчиш, туряш го от студено в горещо. Казваш: Корав човек съм.
– Ще те турят от студено в горещо.
– Мек съм. – Ще влезеш от горещо в студено. Бъдете едновременно силни и слаби, меки и корави, умни и глупави, бедни и богати. Когато влизате между разбойници, бъдете бедни и умни. Когато отивате при някой цар, бъдете богати и здрави.
към беседата >>
Като останал без стотинка в джоба си и без работа, изоставен от всички, той се върнал при баща си, готов да работи при него като последен слуга.
В една от притчите на Христа се говори за двамата синове: блудният и добрият син. По-малкият син отишъл в странство да се учи, но изял и изпил всичко с другарите си.
Като останал без стотинка в джоба си и без работа, изоставен от всички, той се върнал при баща си, готов да работи при него като последен слуга.
Баща му го запитал, какво научил в странство, какъв диплом носи. Синът отговорил: След като минах през големи несрети и противоречия, реших да се върна при тебе със смирение и готовност за всякаква работа. Не мога да се нарека твой син, ще работя като слуга при тебе. Бащата се зарадвал, че синът научил добри уроци от живота и го целунал. После заповядал на слугите си да заколят угоено теле за него, да го окъпят и облекат с нови дрехи.
към беседата >>
– Мек съм.
Пак го турят в огъня, пак в студена вода, докато напълно го калят. Това става със стоманата, превръщат я в калена. Ако искаш да калиш нещо, туряш го от горещо в студено; ако искаш да го смекчиш, туряш го от студено в горещо. Казваш: Корав човек съм. – Ще те турят от студено в горещо.
– Мек съм.
– Ще влезеш от горещо в студено. Бъдете едновременно силни и слаби, меки и корави, умни и глупави, бедни и богати. Когато влизате между разбойници, бъдете бедни и умни. Когато отивате при някой цар, бъдете богати и здрави. Царят иска здрави, силни хора да се бият за отечеството.
към беседата >>
Баща му го запитал, какво научил в странство, какъв диплом носи.
В една от притчите на Христа се говори за двамата синове: блудният и добрият син. По-малкият син отишъл в странство да се учи, но изял и изпил всичко с другарите си. Като останал без стотинка в джоба си и без работа, изоставен от всички, той се върнал при баща си, готов да работи при него като последен слуга.
Баща му го запитал, какво научил в странство, какъв диплом носи.
Синът отговорил: След като минах през големи несрети и противоречия, реших да се върна при тебе със смирение и готовност за всякаква работа. Не мога да се нарека твой син, ще работя като слуга при тебе. Бащата се зарадвал, че синът научил добри уроци от живота и го целунал. После заповядал на слугите си да заколят угоено теле за него, да го окъпят и облекат с нови дрехи. Турил пръстен на ръката му и започнали да се веселят.
към беседата >>
– Ще влезеш от горещо в студено.
Това става със стоманата, превръщат я в калена. Ако искаш да калиш нещо, туряш го от горещо в студено; ако искаш да го смекчиш, туряш го от студено в горещо. Казваш: Корав човек съм. – Ще те турят от студено в горещо. – Мек съм.
– Ще влезеш от горещо в студено.
Бъдете едновременно силни и слаби, меки и корави, умни и глупави, бедни и богати. Когато влизате между разбойници, бъдете бедни и умни. Когато отивате при някой цар, бъдете богати и здрави. Царят иска здрави, силни хора да се бият за отечеството. Болните са за болницата, а здравите, силните и богатите – за живота.
към беседата >>
Синът отговорил: След като минах през големи несрети и противоречия, реших да се върна при тебе със смирение и готовност за всякаква работа.
В една от притчите на Христа се говори за двамата синове: блудният и добрият син. По-малкият син отишъл в странство да се учи, но изял и изпил всичко с другарите си. Като останал без стотинка в джоба си и без работа, изоставен от всички, той се върнал при баща си, готов да работи при него като последен слуга. Баща му го запитал, какво научил в странство, какъв диплом носи.
Синът отговорил: След като минах през големи несрети и противоречия, реших да се върна при тебе със смирение и готовност за всякаква работа.
Не мога да се нарека твой син, ще работя като слуга при тебе. Бащата се зарадвал, че синът научил добри уроци от живота и го целунал. После заповядал на слугите си да заколят угоено теле за него, да го окъпят и облекат с нови дрехи. Турил пръстен на ръката му и започнали да се веселят. В това време по-големият син се връщал от нивата, уморен и гладен.
към беседата >>
Бъдете едновременно силни и слаби, меки и корави, умни и глупави, бедни и богати.
Ако искаш да калиш нещо, туряш го от горещо в студено; ако искаш да го смекчиш, туряш го от студено в горещо. Казваш: Корав човек съм. – Ще те турят от студено в горещо. – Мек съм. – Ще влезеш от горещо в студено.
Бъдете едновременно силни и слаби, меки и корави, умни и глупави, бедни и богати.
Когато влизате между разбойници, бъдете бедни и умни. Когато отивате при някой цар, бъдете богати и здрави. Царят иска здрави, силни хора да се бият за отечеството. Болните са за болницата, а здравите, силните и богатите – за живота.
към беседата >>
Не мога да се нарека твой син, ще работя като слуга при тебе.
В една от притчите на Христа се говори за двамата синове: блудният и добрият син. По-малкият син отишъл в странство да се учи, но изял и изпил всичко с другарите си. Като останал без стотинка в джоба си и без работа, изоставен от всички, той се върнал при баща си, готов да работи при него като последен слуга. Баща му го запитал, какво научил в странство, какъв диплом носи. Синът отговорил: След като минах през големи несрети и противоречия, реших да се върна при тебе със смирение и готовност за всякаква работа.
Не мога да се нарека твой син, ще работя като слуга при тебе.
Бащата се зарадвал, че синът научил добри уроци от живота и го целунал. После заповядал на слугите си да заколят угоено теле за него, да го окъпят и облекат с нови дрехи. Турил пръстен на ръката му и започнали да се веселят. В това време по-големият син се връщал от нивата, уморен и гладен. Отдалеч още той чул музика, веселба и запитал слугите, коя е причината за това.
към беседата >>
Когато влизате между разбойници, бъдете бедни и умни.
Казваш: Корав човек съм. – Ще те турят от студено в горещо. – Мек съм. – Ще влезеш от горещо в студено. Бъдете едновременно силни и слаби, меки и корави, умни и глупави, бедни и богати.
Когато влизате между разбойници, бъдете бедни и умни.
Когато отивате при някой цар, бъдете богати и здрави. Царят иска здрави, силни хора да се бият за отечеството. Болните са за болницата, а здравите, силните и богатите – за живота.
към беседата >>
Бащата се зарадвал, че синът научил добри уроци от живота и го целунал.
По-малкият син отишъл в странство да се учи, но изял и изпил всичко с другарите си. Като останал без стотинка в джоба си и без работа, изоставен от всички, той се върнал при баща си, готов да работи при него като последен слуга. Баща му го запитал, какво научил в странство, какъв диплом носи. Синът отговорил: След като минах през големи несрети и противоречия, реших да се върна при тебе със смирение и готовност за всякаква работа. Не мога да се нарека твой син, ще работя като слуга при тебе.
Бащата се зарадвал, че синът научил добри уроци от живота и го целунал.
После заповядал на слугите си да заколят угоено теле за него, да го окъпят и облекат с нови дрехи. Турил пръстен на ръката му и започнали да се веселят. В това време по-големият син се връщал от нивата, уморен и гладен. Отдалеч още той чул музика, веселба и запитал слугите, коя е причината за това. – Брат ти си дойде от път, отговорили те.
към беседата >>
Когато отивате при някой цар, бъдете богати и здрави.
– Ще те турят от студено в горещо. – Мек съм. – Ще влезеш от горещо в студено. Бъдете едновременно силни и слаби, меки и корави, умни и глупави, бедни и богати. Когато влизате между разбойници, бъдете бедни и умни.
Когато отивате при някой цар, бъдете богати и здрави.
Царят иска здрави, силни хора да се бият за отечеството. Болните са за болницата, а здравите, силните и богатите – за живота.
към беседата >>
После заповядал на слугите си да заколят угоено теле за него, да го окъпят и облекат с нови дрехи.
Като останал без стотинка в джоба си и без работа, изоставен от всички, той се върнал при баща си, готов да работи при него като последен слуга. Баща му го запитал, какво научил в странство, какъв диплом носи. Синът отговорил: След като минах през големи несрети и противоречия, реших да се върна при тебе със смирение и готовност за всякаква работа. Не мога да се нарека твой син, ще работя като слуга при тебе. Бащата се зарадвал, че синът научил добри уроци от живота и го целунал.
После заповядал на слугите си да заколят угоено теле за него, да го окъпят и облекат с нови дрехи.
Турил пръстен на ръката му и започнали да се веселят. В това време по-големият син се връщал от нивата, уморен и гладен. Отдалеч още той чул музика, веселба и запитал слугите, коя е причината за това. – Брат ти си дойде от път, отговорили те. Големият брат се наскърбил и не се явил при баща си.
към беседата >>
Царят иска здрави, силни хора да се бият за отечеството.
– Мек съм. – Ще влезеш от горещо в студено. Бъдете едновременно силни и слаби, меки и корави, умни и глупави, бедни и богати. Когато влизате между разбойници, бъдете бедни и умни. Когато отивате при някой цар, бъдете богати и здрави.
Царят иска здрави, силни хора да се бият за отечеството.
Болните са за болницата, а здравите, силните и богатите – за живота.
към беседата >>
Турил пръстен на ръката му и започнали да се веселят.
Баща му го запитал, какво научил в странство, какъв диплом носи. Синът отговорил: След като минах през големи несрети и противоречия, реших да се върна при тебе със смирение и готовност за всякаква работа. Не мога да се нарека твой син, ще работя като слуга при тебе. Бащата се зарадвал, че синът научил добри уроци от живота и го целунал. После заповядал на слугите си да заколят угоено теле за него, да го окъпят и облекат с нови дрехи.
Турил пръстен на ръката му и започнали да се веселят.
В това време по-големият син се връщал от нивата, уморен и гладен. Отдалеч още той чул музика, веселба и запитал слугите, коя е причината за това. – Брат ти си дойде от път, отговорили те. Големият брат се наскърбил и не се явил при баща си. Последният го потърсил и, като го намерил, запитал го: Синко, защо си недоволен?
към беседата >>
Болните са за болницата, а здравите, силните и богатите – за живота.
– Ще влезеш от горещо в студено. Бъдете едновременно силни и слаби, меки и корави, умни и глупави, бедни и богати. Когато влизате между разбойници, бъдете бедни и умни. Когато отивате при някой цар, бъдете богати и здрави. Царят иска здрави, силни хора да се бият за отечеството.
Болните са за болницата, а здравите, силните и богатите – за живота.
към беседата >>
В това време по-големият син се връщал от нивата, уморен и гладен.
Синът отговорил: След като минах през големи несрети и противоречия, реших да се върна при тебе със смирение и готовност за всякаква работа. Не мога да се нарека твой син, ще работя като слуга при тебе. Бащата се зарадвал, че синът научил добри уроци от живота и го целунал. После заповядал на слугите си да заколят угоено теле за него, да го окъпят и облекат с нови дрехи. Турил пръстен на ръката му и започнали да се веселят.
В това време по-големият син се връщал от нивата, уморен и гладен.
Отдалеч още той чул музика, веселба и запитал слугите, коя е причината за това. – Брат ти си дойде от път, отговорили те. Големият брат се наскърбил и не се явил при баща си. Последният го потърсил и, като го намерил, запитал го: Синко, защо си недоволен? Синът отговорил: Едно научих от живота, че няма признателност и благодарност.
към беседата >>
Отдалеч още той чул музика, веселба и запитал слугите, коя е причината за това.
Не мога да се нарека твой син, ще работя като слуга при тебе. Бащата се зарадвал, че синът научил добри уроци от живота и го целунал. После заповядал на слугите си да заколят угоено теле за него, да го окъпят и облекат с нови дрехи. Турил пръстен на ръката му и започнали да се веселят. В това време по-големият син се връщал от нивата, уморен и гладен.
Отдалеч още той чул музика, веселба и запитал слугите, коя е причината за това.
– Брат ти си дойде от път, отговорили те. Големият брат се наскърбил и не се явил при баща си. Последният го потърсил и, като го намерил, запитал го: Синко, защо си недоволен? Синът отговорил: Едно научих от живота, че няма признателност и благодарност. Цял живот ти работя, но ти никога не си заклал за мене едно теле.
към беседата >>
– Брат ти си дойде от път, отговорили те.
Бащата се зарадвал, че синът научил добри уроци от живота и го целунал. После заповядал на слугите си да заколят угоено теле за него, да го окъпят и облекат с нови дрехи. Турил пръстен на ръката му и започнали да се веселят. В това време по-големият син се връщал от нивата, уморен и гладен. Отдалеч още той чул музика, веселба и запитал слугите, коя е причината за това.
– Брат ти си дойде от път, отговорили те.
Големият брат се наскърбил и не се явил при баща си. Последният го потърсил и, като го намерил, запитал го: Синко, защо си недоволен? Синът отговорил: Едно научих от живота, че няма признателност и благодарност. Цял живот ти работя, но ти никога не си заклал за мене едно теле. Бащата казал: Не се безпокой, синко, всичко, каквото имам, е твое.
към беседата >>
Големият брат се наскърбил и не се явил при баща си.
После заповядал на слугите си да заколят угоено теле за него, да го окъпят и облекат с нови дрехи. Турил пръстен на ръката му и започнали да се веселят. В това време по-големият син се връщал от нивата, уморен и гладен. Отдалеч още той чул музика, веселба и запитал слугите, коя е причината за това. – Брат ти си дойде от път, отговорили те.
Големият брат се наскърбил и не се явил при баща си.
Последният го потърсил и, като го намерил, запитал го: Синко, защо си недоволен? Синът отговорил: Едно научих от живота, че няма признателност и благодарност. Цял живот ти работя, но ти никога не си заклал за мене едно теле. Бащата казал: Не се безпокой, синко, всичко, каквото имам, е твое. Ти разполагаш с него.
към беседата >>
Последният го потърсил и, като го намерил, запитал го: Синко, защо си недоволен?
Турил пръстен на ръката му и започнали да се веселят. В това време по-големият син се връщал от нивата, уморен и гладен. Отдалеч още той чул музика, веселба и запитал слугите, коя е причината за това. – Брат ти си дойде от път, отговорили те. Големият брат се наскърбил и не се явил при баща си.
Последният го потърсил и, като го намерил, запитал го: Синко, защо си недоволен?
Синът отговорил: Едно научих от живота, че няма признателност и благодарност. Цял живот ти работя, но ти никога не си заклал за мене едно теле. Бащата казал: Не се безпокой, синко, всичко, каквото имам, е твое. Ти разполагаш с него. Бащата разбрал, че големият син не е научил най-важния урок от живота – доволството и смирението.
към беседата >>
Синът отговорил: Едно научих от живота, че няма признателност и благодарност.
В това време по-големият син се връщал от нивата, уморен и гладен. Отдалеч още той чул музика, веселба и запитал слугите, коя е причината за това. – Брат ти си дойде от път, отговорили те. Големият брат се наскърбил и не се явил при баща си. Последният го потърсил и, като го намерил, запитал го: Синко, защо си недоволен?
Синът отговорил: Едно научих от живота, че няма признателност и благодарност.
Цял живот ти работя, но ти никога не си заклал за мене едно теле. Бащата казал: Не се безпокой, синко, всичко, каквото имам, е твое. Ти разполагаш с него. Бащата разбрал, че големият син не е научил най-важния урок от живота – доволството и смирението. За да се задоволи, трябва да му даде нещо.
към беседата >>
Цял живот ти работя, но ти никога не си заклал за мене едно теле.
Отдалеч още той чул музика, веселба и запитал слугите, коя е причината за това. – Брат ти си дойде от път, отговорили те. Големият брат се наскърбил и не се явил при баща си. Последният го потърсил и, като го намерил, запитал го: Синко, защо си недоволен? Синът отговорил: Едно научих от живота, че няма признателност и благодарност.
Цял живот ти работя, но ти никога не си заклал за мене едно теле.
Бащата казал: Не се безпокой, синко, всичко, каквото имам, е твое. Ти разполагаш с него. Бащата разбрал, че големият син не е научил най-важния урок от живота – доволството и смирението. За да се задоволи, трябва да му даде нещо. Какво се иска от човека?
към беседата >>
Бащата казал: Не се безпокой, синко, всичко, каквото имам, е твое.
– Брат ти си дойде от път, отговорили те. Големият брат се наскърбил и не се явил при баща си. Последният го потърсил и, като го намерил, запитал го: Синко, защо си недоволен? Синът отговорил: Едно научих от живота, че няма признателност и благодарност. Цял живот ти работя, но ти никога не си заклал за мене едно теле.
Бащата казал: Не се безпокой, синко, всичко, каквото имам, е твое.
Ти разполагаш с него. Бащата разбрал, че големият син не е научил най-важния урок от живота – доволството и смирението. За да се задоволи, трябва да му даде нещо. Какво се иска от човека? – Да знае, какво да прави във всеки даден момент.
към беседата >>
Ти разполагаш с него.
Големият брат се наскърбил и не се явил при баща си. Последният го потърсил и, като го намерил, запитал го: Синко, защо си недоволен? Синът отговорил: Едно научих от живота, че няма признателност и благодарност. Цял живот ти работя, но ти никога не си заклал за мене едно теле. Бащата казал: Не се безпокой, синко, всичко, каквото имам, е твое.
Ти разполагаш с него.
Бащата разбрал, че големият син не е научил най-важния урок от живота – доволството и смирението. За да се задоволи, трябва да му даде нещо. Какво се иска от човека? – Да знае, какво да прави във всеки даден момент. Иначе, той всякога ще се натъква на противоречия.
към беседата >>
Бащата разбрал, че големият син не е научил най-важния урок от живота – доволството и смирението.
Последният го потърсил и, като го намерил, запитал го: Синко, защо си недоволен? Синът отговорил: Едно научих от живота, че няма признателност и благодарност. Цял живот ти работя, но ти никога не си заклал за мене едно теле. Бащата казал: Не се безпокой, синко, всичко, каквото имам, е твое. Ти разполагаш с него.
Бащата разбрал, че големият син не е научил най-важния урок от живота – доволството и смирението.
За да се задоволи, трябва да му даде нещо. Какво се иска от човека? – Да знае, какво да прави във всеки даден момент. Иначе, той всякога ще се натъква на противоречия. Да не знаеш какво да правиш, това значи да влезеш в тъмна, неосветена стая.
към беседата >>
За да се задоволи, трябва да му даде нещо.
Синът отговорил: Едно научих от живота, че няма признателност и благодарност. Цял живот ти работя, но ти никога не си заклал за мене едно теле. Бащата казал: Не се безпокой, синко, всичко, каквото имам, е твое. Ти разполагаш с него. Бащата разбрал, че големият син не е научил най-важния урок от живота – доволството и смирението.
За да се задоволи, трябва да му даде нещо.
Какво се иска от човека? – Да знае, какво да прави във всеки даден момент. Иначе, той всякога ще се натъква на противоречия. Да не знаеш какво да правиш, това значи да влезеш в тъмна, неосветена стая. Колкото внимателно да стъпваш, все ще се блъснеш в някой предмет.
към беседата >>
Какво се иска от човека?
Цял живот ти работя, но ти никога не си заклал за мене едно теле. Бащата казал: Не се безпокой, синко, всичко, каквото имам, е твое. Ти разполагаш с него. Бащата разбрал, че големият син не е научил най-важния урок от живота – доволството и смирението. За да се задоволи, трябва да му даде нещо.
Какво се иска от човека?
– Да знае, какво да прави във всеки даден момент. Иначе, той всякога ще се натъква на противоречия. Да не знаеш какво да правиш, това значи да влезеш в тъмна, неосветена стая. Колкото внимателно да стъпваш, все ще се блъснеш в някой предмет. Светлина е нужна на човека.
към беседата >>
– Да знае, какво да прави във всеки даден момент.
Бащата казал: Не се безпокой, синко, всичко, каквото имам, е твое. Ти разполагаш с него. Бащата разбрал, че големият син не е научил най-важния урок от живота – доволството и смирението. За да се задоволи, трябва да му даде нещо. Какво се иска от човека?
– Да знае, какво да прави във всеки даден момент.
Иначе, той всякога ще се натъква на противоречия. Да не знаеш какво да правиш, това значи да влезеш в тъмна, неосветена стая. Колкото внимателно да стъпваш, все ще се блъснеш в някой предмет. Светлина е нужна на човека. Само при светлината се създават правилни отношения между хората.
към беседата >>
Иначе, той всякога ще се натъква на противоречия.
Ти разполагаш с него. Бащата разбрал, че големият син не е научил най-важния урок от живота – доволството и смирението. За да се задоволи, трябва да му даде нещо. Какво се иска от човека? – Да знае, какво да прави във всеки даден момент.
Иначе, той всякога ще се натъква на противоречия.
Да не знаеш какво да правиш, това значи да влезеш в тъмна, неосветена стая. Колкото внимателно да стъпваш, все ще се блъснеш в някой предмет. Светлина е нужна на човека. Само при светлината се създават правилни отношения между хората. Първо се създали отношенията между баща и син, майка и дъщеря, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и богомолци.
към беседата >>
Да не знаеш какво да правиш, това значи да влезеш в тъмна, неосветена стая.
Бащата разбрал, че големият син не е научил най-важния урок от живота – доволството и смирението. За да се задоволи, трябва да му даде нещо. Какво се иска от човека? – Да знае, какво да прави във всеки даден момент. Иначе, той всякога ще се натъква на противоречия.
Да не знаеш какво да правиш, това значи да влезеш в тъмна, неосветена стая.
Колкото внимателно да стъпваш, все ще се блъснеш в някой предмет. Светлина е нужна на човека. Само при светлината се създават правилни отношения между хората. Първо се създали отношенията между баща и син, майка и дъщеря, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и богомолци. Каквито и да са отношенията между хората, още не са правилни.
към беседата >>
Колкото внимателно да стъпваш, все ще се блъснеш в някой предмет.
За да се задоволи, трябва да му даде нещо. Какво се иска от човека? – Да знае, какво да прави във всеки даден момент. Иначе, той всякога ще се натъква на противоречия. Да не знаеш какво да правиш, това значи да влезеш в тъмна, неосветена стая.
Колкото внимателно да стъпваш, все ще се блъснеш в някой предмет.
Светлина е нужна на човека. Само при светлината се създават правилни отношения между хората. Първо се създали отношенията между баща и син, майка и дъщеря, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и богомолци. Каквито и да са отношенията между хората, още не са правилни. Те не почиват на закона на любовта.
към беседата >>
Светлина е нужна на човека.
Какво се иска от човека? – Да знае, какво да прави във всеки даден момент. Иначе, той всякога ще се натъква на противоречия. Да не знаеш какво да правиш, това значи да влезеш в тъмна, неосветена стая. Колкото внимателно да стъпваш, все ще се блъснеш в някой предмет.
Светлина е нужна на човека.
Само при светлината се създават правилни отношения между хората. Първо се създали отношенията между баща и син, майка и дъщеря, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и богомолци. Каквито и да са отношенията между хората, още не са правилни. Те не почиват на закона на любовта. Влизате в една гостилница.
към беседата >>
Само при светлината се създават правилни отношения между хората.
– Да знае, какво да прави във всеки даден момент. Иначе, той всякога ще се натъква на противоречия. Да не знаеш какво да правиш, това значи да влезеш в тъмна, неосветена стая. Колкото внимателно да стъпваш, все ще се блъснеш в някой предмет. Светлина е нужна на човека.
Само при светлината се създават правилни отношения между хората.
Първо се създали отношенията между баща и син, майка и дъщеря, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и богомолци. Каквито и да са отношенията между хората, още не са правилни. Те не почиват на закона на любовта. Влизате в една гостилница. Вън има надпис: Днес с пари, утре без пари.
към беседата >>
Първо се създали отношенията между баща и син, майка и дъщеря, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и богомолци.
Иначе, той всякога ще се натъква на противоречия. Да не знаеш какво да правиш, това значи да влезеш в тъмна, неосветена стая. Колкото внимателно да стъпваш, все ще се блъснеш в някой предмет. Светлина е нужна на човека. Само при светлината се създават правилни отношения между хората.
Първо се създали отношенията между баща и син, майка и дъщеря, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и богомолци.
Каквито и да са отношенията между хората, още не са правилни. Те не почиват на закона на любовта. Влизате в една гостилница. Вън има надпис: Днес с пари, утре без пари. Гостилничарят ви посреща любезно, с думата: Заповядайте!
към беседата >>
Каквито и да са отношенията между хората, още не са правилни.
Да не знаеш какво да правиш, това значи да влезеш в тъмна, неосветена стая. Колкото внимателно да стъпваш, все ще се блъснеш в някой предмет. Светлина е нужна на човека. Само при светлината се създават правилни отношения между хората. Първо се създали отношенията между баща и син, майка и дъщеря, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и богомолци.
Каквито и да са отношенията между хората, още не са правилни.
Те не почиват на закона на любовта. Влизате в една гостилница. Вън има надпис: Днес с пари, утре без пари. Гостилничарят ви посреща любезно, с думата: Заповядайте! Вие сядате, нахранвате се добре, доволен сте.
към беседата >>
Те не почиват на закона на любовта.
Колкото внимателно да стъпваш, все ще се блъснеш в някой предмет. Светлина е нужна на човека. Само при светлината се създават правилни отношения между хората. Първо се създали отношенията между баща и син, майка и дъщеря, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и богомолци. Каквито и да са отношенията между хората, още не са правилни.
Те не почиват на закона на любовта.
Влизате в една гостилница. Вън има надпис: Днес с пари, утре без пари. Гостилничарят ви посреща любезно, с думата: Заповядайте! Вие сядате, нахранвате се добре, доволен сте. След това иде мъчнотията – трябва да плащате.
към беседата >>
Влизате в една гостилница.
Светлина е нужна на човека. Само при светлината се създават правилни отношения между хората. Първо се създали отношенията между баща и син, майка и дъщеря, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и богомолци. Каквито и да са отношенията между хората, още не са правилни. Те не почиват на закона на любовта.
Влизате в една гостилница.
Вън има надпис: Днес с пари, утре без пари. Гостилничарят ви посреща любезно, с думата: Заповядайте! Вие сядате, нахранвате се добре, доволен сте. След това иде мъчнотията – трябва да плащате. Вие сте мислели, че може да се нахраните и да платите на другия ден.
към беседата >>
Вън има надпис: Днес с пари, утре без пари.
Само при светлината се създават правилни отношения между хората. Първо се създали отношенията между баща и син, майка и дъщеря, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и богомолци. Каквито и да са отношенията между хората, още не са правилни. Те не почиват на закона на любовта. Влизате в една гостилница.
Вън има надпис: Днес с пари, утре без пари.
Гостилничарят ви посреща любезно, с думата: Заповядайте! Вие сядате, нахранвате се добре, доволен сте. След това иде мъчнотията – трябва да плащате. Вие сте мислели, че може да се нахраните и да платите на другия ден. Гостилничарят не мисли като вас.
към беседата >>
Гостилничарят ви посреща любезно, с думата: Заповядайте!
Първо се създали отношенията между баща и син, майка и дъщеря, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и богомолци. Каквито и да са отношенията между хората, още не са правилни. Те не почиват на закона на любовта. Влизате в една гостилница. Вън има надпис: Днес с пари, утре без пари.
Гостилничарят ви посреща любезно, с думата: Заповядайте!
Вие сядате, нахранвате се добре, доволен сте. След това иде мъчнотията – трябва да плащате. Вие сте мислели, че може да се нахраните и да платите на другия ден. Гостилничарят не мисли като вас. Той казва: В гостилницата ми можеш да влезеш без пари, но като дойде време за излизане, ще платиш: Значи, ти си бил заблуден.
към беседата >>
Вие сядате, нахранвате се добре, доволен сте.
Каквито и да са отношенията между хората, още не са правилни. Те не почиват на закона на любовта. Влизате в една гостилница. Вън има надпис: Днес с пари, утре без пари. Гостилничарят ви посреща любезно, с думата: Заповядайте!
Вие сядате, нахранвате се добре, доволен сте.
След това иде мъчнотията – трябва да плащате. Вие сте мислели, че може да се нахраните и да платите на другия ден. Гостилничарят не мисли като вас. Той казва: В гостилницата ми можеш да влезеш без пари, но като дойде време за излизане, ще платиш: Значи, ти си бил заблуден. Мислиш си: Не може ли да мина даром, без пари?
към беседата >>
След това иде мъчнотията – трябва да плащате.
Те не почиват на закона на любовта. Влизате в една гостилница. Вън има надпис: Днес с пари, утре без пари. Гостилничарят ви посреща любезно, с думата: Заповядайте! Вие сядате, нахранвате се добре, доволен сте.
След това иде мъчнотията – трябва да плащате.
Вие сте мислели, че може да се нахраните и да платите на другия ден. Гостилничарят не мисли като вас. Той казва: В гостилницата ми можеш да влезеш без пари, но като дойде време за излизане, ще платиш: Значи, ти си бил заблуден. Мислиш си: Не може ли да мина даром, без пари? – Без пари може само в любовта.
към беседата >>
Вие сте мислели, че може да се нахраните и да платите на другия ден.
Влизате в една гостилница. Вън има надпис: Днес с пари, утре без пари. Гостилничарят ви посреща любезно, с думата: Заповядайте! Вие сядате, нахранвате се добре, доволен сте. След това иде мъчнотията – трябва да плащате.
Вие сте мислели, че може да се нахраните и да платите на другия ден.
Гостилничарят не мисли като вас. Той казва: В гостилницата ми можеш да влезеш без пари, но като дойде време за излизане, ще платиш: Значи, ти си бил заблуден. Мислиш си: Не може ли да мина даром, без пари? – Без пари може само в любовта.
към беседата >>
Срещате хора, които цял живот мислят, тревожат се, но никакви резултати нямат.
(втори вариант)
Има случай, когато човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил. Съвремените хора страдат, когато имат най-много неща. Когато живеят в изобилие. За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си. Ако носи голям товар на гърба си човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в край на краищата, нищо няма да придобие.
Срещате хора, които цял живот мислят, тревожат се, но никакви резултати нямат.
До никакво заключение не са дошли. Този човек е прахосал времето си. Ние казваме, този човек не мисли добре. Човек трябва да мисли право. Това е възможно само тогава, когато умът му е свободен, т. е.
към втори вариант >>
Онова, което ти си дал на Бога, никога назад да не го вземаш.
(втори вариант)
И тръгнали да ходят двамата. Той по един изкустен начин бръкнал, извадил часовника от джоба на учителя си, и го турил в своя джоб. Учителят не могъл да забележи това. Често и ние онова, което даваме на Бога, ние си го вземаме назад. Там е голямата погрешка.
Онова, което ти си дал на Бога, никога назад да не го вземаш.
И онова, което Бог ни го е дал, Той никога назад не го взема. Каквото ни е дал Бог по Неговия закон, назад не го взема. Дали хората съзнават или не, дали добре живеят, животът, който излязъл от Бога, той остава у хората. Другояче не може да стане. Казвам, в този случай онези противоречия, през които сте минали, и които сега минавате, как ще ги разрешите.
към втори вариант >>
До никакво заключение не са дошли.
(втори вариант)
Съвремените хора страдат, когато имат най-много неща. Когато живеят в изобилие. За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си. Ако носи голям товар на гърба си човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в край на краищата, нищо няма да придобие. Срещате хора, които цял живот мислят, тревожат се, но никакви резултати нямат.
До никакво заключение не са дошли.
Този човек е прахосал времето си. Ние казваме, този човек не мисли добре. Човек трябва да мисли право. Това е възможно само тогава, когато умът му е свободен, т. е. не е обременен.
към втори вариант >>
И онова, което Бог ни го е дал, Той никога назад не го взема.
(втори вариант)
Той по един изкустен начин бръкнал, извадил часовника от джоба на учителя си, и го турил в своя джоб. Учителят не могъл да забележи това. Често и ние онова, което даваме на Бога, ние си го вземаме назад. Там е голямата погрешка. Онова, което ти си дал на Бога, никога назад да не го вземаш.
И онова, което Бог ни го е дал, Той никога назад не го взема.
Каквото ни е дал Бог по Неговия закон, назад не го взема. Дали хората съзнават или не, дали добре живеят, животът, който излязъл от Бога, той остава у хората. Другояче не може да стане. Казвам, в този случай онези противоречия, през които сте минали, и които сега минавате, как ще ги разрешите. Вие по някой път искате да знаете, как ще се оправи живота?
към втори вариант >>
Този човек е прахосал времето си.
(втори вариант)
Когато живеят в изобилие. За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си. Ако носи голям товар на гърба си човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в край на краищата, нищо няма да придобие. Срещате хора, които цял живот мислят, тревожат се, но никакви резултати нямат. До никакво заключение не са дошли.
Този човек е прахосал времето си.
Ние казваме, този човек не мисли добре. Човек трябва да мисли право. Това е възможно само тогава, когато умът му е свободен, т. е. не е обременен. Когато човек скърби, когато човек страда, той е обременен са нещо.
към втори вариант >>
Каквото ни е дал Бог по Неговия закон, назад не го взема.
(втори вариант)
Учителят не могъл да забележи това. Често и ние онова, което даваме на Бога, ние си го вземаме назад. Там е голямата погрешка. Онова, което ти си дал на Бога, никога назад да не го вземаш. И онова, което Бог ни го е дал, Той никога назад не го взема.
Каквото ни е дал Бог по Неговия закон, назад не го взема.
Дали хората съзнават или не, дали добре живеят, животът, който излязъл от Бога, той остава у хората. Другояче не може да стане. Казвам, в този случай онези противоречия, през които сте минали, и които сега минавате, как ще ги разрешите. Вие по някой път искате да знаете, как ще се оправи живота? То е най-лесната работа, да се оправи живота.
към втори вариант >>
Ние казваме, този човек не мисли добре.
(втори вариант)
За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си. Ако носи голям товар на гърба си човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в край на краищата, нищо няма да придобие. Срещате хора, които цял живот мислят, тревожат се, но никакви резултати нямат. До никакво заключение не са дошли. Този човек е прахосал времето си.
Ние казваме, този човек не мисли добре.
Човек трябва да мисли право. Това е възможно само тогава, когато умът му е свободен, т. е. не е обременен. Когато човек скърби, когато човек страда, той е обременен са нещо. В този смисъл, скръбта е граница за преминаване в Любовта.
към втори вариант >>
Дали хората съзнават или не, дали добре живеят, животът, който излязъл от Бога, той остава у хората.
(втори вариант)
Често и ние онова, което даваме на Бога, ние си го вземаме назад. Там е голямата погрешка. Онова, което ти си дал на Бога, никога назад да не го вземаш. И онова, което Бог ни го е дал, Той никога назад не го взема. Каквото ни е дал Бог по Неговия закон, назад не го взема.
Дали хората съзнават или не, дали добре живеят, животът, който излязъл от Бога, той остава у хората.
Другояче не може да стане. Казвам, в този случай онези противоречия, през които сте минали, и които сега минавате, как ще ги разрешите. Вие по някой път искате да знаете, как ще се оправи живота? То е най-лесната работа, да се оправи живота. Минавам през едно място и гледам двама души се карат.
към втори вариант >>
Човек трябва да мисли право.
(втори вариант)
Ако носи голям товар на гърба си човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в край на краищата, нищо няма да придобие. Срещате хора, които цял живот мислят, тревожат се, но никакви резултати нямат. До никакво заключение не са дошли. Този човек е прахосал времето си. Ние казваме, този човек не мисли добре.
Човек трябва да мисли право.
Това е възможно само тогава, когато умът му е свободен, т. е. не е обременен. Когато човек скърби, когато човек страда, той е обременен са нещо. В този смисъл, скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скърб човек е до границата до онази Любов, към която душата се стреми.
към втори вариант >>
Другояче не може да стане.
(втори вариант)
Там е голямата погрешка. Онова, което ти си дал на Бога, никога назад да не го вземаш. И онова, което Бог ни го е дал, Той никога назад не го взема. Каквото ни е дал Бог по Неговия закон, назад не го взема. Дали хората съзнават или не, дали добре живеят, животът, който излязъл от Бога, той остава у хората.
Другояче не може да стане.
Казвам, в този случай онези противоречия, през които сте минали, и които сега минавате, как ще ги разрешите. Вие по някой път искате да знаете, как ще се оправи живота? То е най-лесната работа, да се оправи живота. Минавам през едно място и гледам двама души се карат. Приближавам се, и казвам, моля ви се, искам да се запозная с вас.
към втори вариант >>
Това е възможно само тогава, когато умът му е свободен, т. е.
(втори вариант)
Срещате хора, които цял живот мислят, тревожат се, но никакви резултати нямат. До никакво заключение не са дошли. Този човек е прахосал времето си. Ние казваме, този човек не мисли добре. Човек трябва да мисли право.
Това е възможно само тогава, когато умът му е свободен, т. е.
не е обременен. Когато човек скърби, когато човек страда, той е обременен са нещо. В този смисъл, скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скърб човек е до границата до онази Любов, към която душата се стреми. Щом премине през тази скърб, т. е.
към втори вариант >>
Казвам, в този случай онези противоречия, през които сте минали, и които сега минавате, как ще ги разрешите.
(втори вариант)
Онова, което ти си дал на Бога, никога назад да не го вземаш. И онова, което Бог ни го е дал, Той никога назад не го взема. Каквото ни е дал Бог по Неговия закон, назад не го взема. Дали хората съзнават или не, дали добре живеят, животът, който излязъл от Бога, той остава у хората. Другояче не може да стане.
Казвам, в този случай онези противоречия, през които сте минали, и които сега минавате, как ще ги разрешите.
Вие по някой път искате да знаете, как ще се оправи живота? То е най-лесната работа, да се оправи живота. Минавам през едно място и гледам двама души се карат. Приближавам се, и казвам, моля ви се, искам да се запозная с вас. Много ми е приятно.
към втори вариант >>
не е обременен.
(втори вариант)
До никакво заключение не са дошли. Този човек е прахосал времето си. Ние казваме, този човек не мисли добре. Човек трябва да мисли право. Това е възможно само тогава, когато умът му е свободен, т. е.
не е обременен.
Когато човек скърби, когато човек страда, той е обременен са нещо. В този смисъл, скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скърб човек е до границата до онази Любов, към която душата се стреми. Щом премине през тази скърб, т. е. щом премине границата душата му навлиза вече в дълбок вътрешен мир, дето Любовта царува.
към втори вариант >>
Вие по някой път искате да знаете, как ще се оправи живота?
(втори вариант)
И онова, което Бог ни го е дал, Той никога назад не го взема. Каквото ни е дал Бог по Неговия закон, назад не го взема. Дали хората съзнават или не, дали добре живеят, животът, който излязъл от Бога, той остава у хората. Другояче не може да стане. Казвам, в този случай онези противоречия, през които сте минали, и които сега минавате, как ще ги разрешите.
Вие по някой път искате да знаете, как ще се оправи живота?
То е най-лесната работа, да се оправи живота. Минавам през едно място и гледам двама души се карат. Приближавам се, и казвам, моля ви се, искам да се запозная с вас. Много ми е приятно. Виждам и двамата добри хора сте, много усърдно си говорите.
към втори вариант >>
Когато човек скърби, когато човек страда, той е обременен са нещо.
(втори вариант)
Този човек е прахосал времето си. Ние казваме, този човек не мисли добре. Човек трябва да мисли право. Това е възможно само тогава, когато умът му е свободен, т. е. не е обременен.
Когато човек скърби, когато човек страда, той е обременен са нещо.
В този смисъл, скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скърб човек е до границата до онази Любов, към която душата се стреми. Щом премине през тази скърб, т. е. щом премине границата душата му навлиза вече в дълбок вътрешен мир, дето Любовта царува. До като не мине тази граница, човек винаги живее в преходното, във временото.
към втори вариант >>
То е най-лесната работа, да се оправи живота.
(втори вариант)
Каквото ни е дал Бог по Неговия закон, назад не го взема. Дали хората съзнават или не, дали добре живеят, животът, който излязъл от Бога, той остава у хората. Другояче не може да стане. Казвам, в този случай онези противоречия, през които сте минали, и които сега минавате, как ще ги разрешите. Вие по някой път искате да знаете, как ще се оправи живота?
То е най-лесната работа, да се оправи живота.
Минавам през едно място и гледам двама души се карат. Приближавам се, и казвам, моля ви се, искам да се запозная с вас. Много ми е приятно. Виждам и двамата добри хора сте, много усърдно си говорите. Говорите си на разбран език.
към втори вариант >>
В този смисъл, скръбта е граница за преминаване в Любовта.
(втори вариант)
Ние казваме, този човек не мисли добре. Човек трябва да мисли право. Това е възможно само тогава, когато умът му е свободен, т. е. не е обременен. Когато човек скърби, когато човек страда, той е обременен са нещо.
В този смисъл, скръбта е граница за преминаване в Любовта.
Когато дойде до най-голямата скърб човек е до границата до онази Любов, към която душата се стреми. Щом премине през тази скърб, т. е. щом премине границата душата му навлиза вече в дълбок вътрешен мир, дето Любовта царува. До като не мине тази граница, човек винаги живее в преходното, във временото. Когато някой пита, защо е необходима голямата скръб в живота?
към втори вариант >>
Минавам през едно място и гледам двама души се карат.
(втори вариант)
Дали хората съзнават или не, дали добре живеят, животът, който излязъл от Бога, той остава у хората. Другояче не може да стане. Казвам, в този случай онези противоречия, през които сте минали, и които сега минавате, как ще ги разрешите. Вие по някой път искате да знаете, как ще се оправи живота? То е най-лесната работа, да се оправи живота.
Минавам през едно място и гледам двама души се карат.
Приближавам се, и казвам, моля ви се, искам да се запозная с вас. Много ми е приятно. Виждам и двамата добри хора сте, много усърдно си говорите. Говорите си на разбран език. Като ви слушах, мен ми стана приятно да поговоря с тия хора, които по братски си говорят.
към втори вариант >>
Когато дойде до най-голямата скърб човек е до границата до онази Любов, към която душата се стреми.
(втори вариант)
Човек трябва да мисли право. Това е възможно само тогава, когато умът му е свободен, т. е. не е обременен. Когато човек скърби, когато човек страда, той е обременен са нещо. В този смисъл, скръбта е граница за преминаване в Любовта.
Когато дойде до най-голямата скърб човек е до границата до онази Любов, към която душата се стреми.
Щом премине през тази скърб, т. е. щом премине границата душата му навлиза вече в дълбок вътрешен мир, дето Любовта царува. До като не мине тази граница, човек винаги живее в преходното, във временото. Когато някой пита, защо е необходима голямата скръб в живота? Казвам му: Голямата скръб е граница, през която душата трябва да влезе в областта на великото, Незнайното, във вечния живот, в живота на Любовта.
към втори вариант >>
Приближавам се, и казвам, моля ви се, искам да се запозная с вас.
(втори вариант)
Другояче не може да стане. Казвам, в този случай онези противоречия, през които сте минали, и които сега минавате, как ще ги разрешите. Вие по някой път искате да знаете, как ще се оправи живота? То е най-лесната работа, да се оправи живота. Минавам през едно място и гледам двама души се карат.
Приближавам се, и казвам, моля ви се, искам да се запозная с вас.
Много ми е приятно. Виждам и двамата добри хора сте, много усърдно си говорите. Говорите си на разбран език. Като ви слушах, мен ми стана приятно да поговоря с тия хора, които по братски си говорят. Какъв е предметът?
към втори вариант >>
Щом премине през тази скърб, т. е.
(втори вариант)
Това е възможно само тогава, когато умът му е свободен, т. е. не е обременен. Когато човек скърби, когато човек страда, той е обременен са нещо. В този смисъл, скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скърб човек е до границата до онази Любов, към която душата се стреми.
Щом премине през тази скърб, т. е.
щом премине границата душата му навлиза вече в дълбок вътрешен мир, дето Любовта царува. До като не мине тази граница, човек винаги живее в преходното, във временото. Когато някой пита, защо е необходима голямата скръб в живота? Казвам му: Голямата скръб е граница, през която душата трябва да влезе в областта на великото, Незнайното, във вечния живот, в живота на Любовта. Така разбрана скръбта тя осмисля и самия живот.
към втори вариант >>
Много ми е приятно.
(втори вариант)
Казвам, в този случай онези противоречия, през които сте минали, и които сега минавате, как ще ги разрешите. Вие по някой път искате да знаете, как ще се оправи живота? То е най-лесната работа, да се оправи живота. Минавам през едно място и гледам двама души се карат. Приближавам се, и казвам, моля ви се, искам да се запозная с вас.
Много ми е приятно.
Виждам и двамата добри хора сте, много усърдно си говорите. Говорите си на разбран език. Като ви слушах, мен ми стана приятно да поговоря с тия хора, които по братски си говорят. Какъв е предметът? Казват: Човешка работа.
към втори вариант >>
щом премине границата душата му навлиза вече в дълбок вътрешен мир, дето Любовта царува.
(втори вариант)
не е обременен. Когато човек скърби, когато човек страда, той е обременен са нещо. В този смисъл, скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скърб човек е до границата до онази Любов, към която душата се стреми. Щом премине през тази скърб, т. е.
щом премине границата душата му навлиза вече в дълбок вътрешен мир, дето Любовта царува.
До като не мине тази граница, човек винаги живее в преходното, във временото. Когато някой пита, защо е необходима голямата скръб в живота? Казвам му: Голямата скръб е граница, през която душата трябва да влезе в областта на великото, Незнайното, във вечния живот, в живота на Любовта. Така разбрана скръбта тя осмисля и самия живот. Само по този начин човек ще може да използува ония богатства, които седят скрити в неговия живот.
към втори вариант >>
Виждам и двамата добри хора сте, много усърдно си говорите.
(втори вариант)
Вие по някой път искате да знаете, как ще се оправи живота? То е най-лесната работа, да се оправи живота. Минавам през едно място и гледам двама души се карат. Приближавам се, и казвам, моля ви се, искам да се запозная с вас. Много ми е приятно.
Виждам и двамата добри хора сте, много усърдно си говорите.
Говорите си на разбран език. Като ви слушах, мен ми стана приятно да поговоря с тия хора, които по братски си говорят. Какъв е предметът? Казват: Човешка работа. Дал съм му пари на заем, стана две, три години, не ми дава парите.
към втори вариант >>
До като не мине тази граница, човек винаги живее в преходното, във временото.
(втори вариант)
Когато човек скърби, когато човек страда, той е обременен са нещо. В този смисъл, скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скърб човек е до границата до онази Любов, към която душата се стреми. Щом премине през тази скърб, т. е. щом премине границата душата му навлиза вече в дълбок вътрешен мир, дето Любовта царува.
До като не мине тази граница, човек винаги живее в преходното, във временото.
Когато някой пита, защо е необходима голямата скръб в живота? Казвам му: Голямата скръб е граница, през която душата трябва да влезе в областта на великото, Незнайното, във вечния живот, в живота на Любовта. Така разбрана скръбта тя осмисля и самия живот. Само по този начин човек ще може да използува ония богатства, които седят скрити в неговия живот.
към втори вариант >>
Говорите си на разбран език.
(втори вариант)
То е най-лесната работа, да се оправи живота. Минавам през едно място и гледам двама души се карат. Приближавам се, и казвам, моля ви се, искам да се запозная с вас. Много ми е приятно. Виждам и двамата добри хора сте, много усърдно си говорите.
Говорите си на разбран език.
Като ви слушах, мен ми стана приятно да поговоря с тия хора, които по братски си говорят. Какъв е предметът? Казват: Човешка работа. Дал съм му пари на заем, стана две, три години, не ми дава парите. Любовно му казвам че и мене ми трябват парите, да ми ги върне.
към втори вариант >>
Когато някой пита, защо е необходима голямата скръб в живота?
(втори вариант)
В този смисъл, скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скърб човек е до границата до онази Любов, към която душата се стреми. Щом премине през тази скърб, т. е. щом премине границата душата му навлиза вече в дълбок вътрешен мир, дето Любовта царува. До като не мине тази граница, човек винаги живее в преходното, във временото.
Когато някой пита, защо е необходима голямата скръб в живота?
Казвам му: Голямата скръб е граница, през която душата трябва да влезе в областта на великото, Незнайното, във вечния живот, в живота на Любовта. Така разбрана скръбта тя осмисля и самия живот. Само по този начин човек ще може да използува ония богатства, които седят скрити в неговия живот.
към втори вариант >>
Като ви слушах, мен ми стана приятно да поговоря с тия хора, които по братски си говорят.
(втори вариант)
Минавам през едно място и гледам двама души се карат. Приближавам се, и казвам, моля ви се, искам да се запозная с вас. Много ми е приятно. Виждам и двамата добри хора сте, много усърдно си говорите. Говорите си на разбран език.
Като ви слушах, мен ми стана приятно да поговоря с тия хора, които по братски си говорят.
Какъв е предметът? Казват: Човешка работа. Дал съм му пари на заем, стана две, три години, не ми дава парите. Любовно му казвам че и мене ми трябват парите, да ми ги върне. Той се влюбил в парите, не ми ги връща.
към втори вариант >>
Казвам му: Голямата скръб е граница, през която душата трябва да влезе в областта на великото, Незнайното, във вечния живот, в живота на Любовта.
(втори вариант)
Когато дойде до най-голямата скърб човек е до границата до онази Любов, към която душата се стреми. Щом премине през тази скърб, т. е. щом премине границата душата му навлиза вече в дълбок вътрешен мир, дето Любовта царува. До като не мине тази граница, човек винаги живее в преходното, във временото. Когато някой пита, защо е необходима голямата скръб в живота?
Казвам му: Голямата скръб е граница, през която душата трябва да влезе в областта на великото, Незнайното, във вечния живот, в живота на Любовта.
Така разбрана скръбта тя осмисля и самия живот. Само по този начин човек ще може да използува ония богатства, които седят скрити в неговия живот.
към втори вариант >>
Какъв е предметът?
(втори вариант)
Приближавам се, и казвам, моля ви се, искам да се запозная с вас. Много ми е приятно. Виждам и двамата добри хора сте, много усърдно си говорите. Говорите си на разбран език. Като ви слушах, мен ми стана приятно да поговоря с тия хора, които по братски си говорят.
Какъв е предметът?
Казват: Човешка работа. Дал съм му пари на заем, стана две, три години, не ми дава парите. Любовно му казвам че и мене ми трябват парите, да ми ги върне. Той се влюбил в парите, не ми ги връща. Казва му: Аз ти дадох парите да ти помогна, не да се влюбиш в тях.
към втори вариант >>
Така разбрана скръбта тя осмисля и самия живот.
(втори вариант)
Щом премине през тази скърб, т. е. щом премине границата душата му навлиза вече в дълбок вътрешен мир, дето Любовта царува. До като не мине тази граница, човек винаги живее в преходното, във временото. Когато някой пита, защо е необходима голямата скръб в живота? Казвам му: Голямата скръб е граница, през която душата трябва да влезе в областта на великото, Незнайното, във вечния живот, в живота на Любовта.
Така разбрана скръбта тя осмисля и самия живот.
Само по този начин човек ще може да използува ония богатства, които седят скрити в неговия живот.
към втори вариант >>
Казват: Човешка работа.
(втори вариант)
Много ми е приятно. Виждам и двамата добри хора сте, много усърдно си говорите. Говорите си на разбран език. Като ви слушах, мен ми стана приятно да поговоря с тия хора, които по братски си говорят. Какъв е предметът?
Казват: Човешка работа.
Дал съм му пари на заем, стана две, три години, не ми дава парите. Любовно му казвам че и мене ми трябват парите, да ми ги върне. Той се влюбил в парите, не ми ги връща. Казва му: Аз ти дадох парите да ти помогна, не да се влюбиш в тях. Тогава му казвам: Хубаво, ти нали си му услужил.
към втори вариант >>
Само по този начин човек ще може да използува ония богатства, които седят скрити в неговия живот.
(втори вариант)
щом премине границата душата му навлиза вече в дълбок вътрешен мир, дето Любовта царува. До като не мине тази граница, човек винаги живее в преходното, във временото. Когато някой пита, защо е необходима голямата скръб в живота? Казвам му: Голямата скръб е граница, през която душата трябва да влезе в областта на великото, Незнайното, във вечния живот, в живота на Любовта. Така разбрана скръбта тя осмисля и самия живот.
Само по този начин човек ще може да използува ония богатства, които седят скрити в неговия живот.
към втори вариант >>
Дал съм му пари на заем, стана две, три години, не ми дава парите.
(втори вариант)
Виждам и двамата добри хора сте, много усърдно си говорите. Говорите си на разбран език. Като ви слушах, мен ми стана приятно да поговоря с тия хора, които по братски си говорят. Какъв е предметът? Казват: Човешка работа.
Дал съм му пари на заем, стана две, три години, не ми дава парите.
Любовно му казвам че и мене ми трябват парите, да ми ги върне. Той се влюбил в парите, не ми ги връща. Казва му: Аз ти дадох парите да ти помогна, не да се влюбиш в тях. Тогава му казвам: Хубаво, ти нали си му услужил. Щом ти имаш нужда от пари, аз ще ти услужа.
към втори вариант >>
За да се домогне човек до Любовта трябва да има вътрешна светлина на съзнанието си.
(втори вариант)
За да се домогне човек до Любовта трябва да има вътрешна светлина на съзнанието си.
Само при тази светлина вие ще можете да видите ония богатства, ония способности, ония дарби и таланти, които са заложени във вас от памти века. Като ги разберете, ще може да ги разработите. Всички се движат натук-натам, лягат, стават като някое малко дете, което само знае да простира ръце към майка си. То мисли, че като простре ръцете си към майка си, всичката сила е в тях. Майката се радва на тия прострени ръчички към към нея.
към втори вариант >>
Любовно му казвам че и мене ми трябват парите, да ми ги върне.
(втори вариант)
Говорите си на разбран език. Като ви слушах, мен ми стана приятно да поговоря с тия хора, които по братски си говорят. Какъв е предметът? Казват: Човешка работа. Дал съм му пари на заем, стана две, три години, не ми дава парите.
Любовно му казвам че и мене ми трябват парите, да ми ги върне.
Той се влюбил в парите, не ми ги връща. Казва му: Аз ти дадох парите да ти помогна, не да се влюбиш в тях. Тогава му казвам: Хубаво, ти нали си му услужил. Щом ти имаш нужда от пари, аз ще ти услужа. И един ден на мен като ми потрябват парите, защото един ден може и на мен да ми потрябват парите, не зная, тогава ще мина да си взема парите. Кога?
към втори вариант >>
Само при тази светлина вие ще можете да видите ония богатства, ония способности, ония дарби и таланти, които са заложени във вас от памти века.
(втори вариант)
За да се домогне човек до Любовта трябва да има вътрешна светлина на съзнанието си.
Само при тази светлина вие ще можете да видите ония богатства, ония способности, ония дарби и таланти, които са заложени във вас от памти века.
Като ги разберете, ще може да ги разработите. Всички се движат натук-натам, лягат, стават като някое малко дете, което само знае да простира ръце към майка си. То мисли, че като простре ръцете си към майка си, всичката сила е в тях. Майката се радва на тия прострени ръчички към към нея. Но ако те цял живот се отправят към майката, най-после и на нея ще дотегне.
към втори вариант >>
Той се влюбил в парите, не ми ги връща.
(втори вариант)
Като ви слушах, мен ми стана приятно да поговоря с тия хора, които по братски си говорят. Какъв е предметът? Казват: Човешка работа. Дал съм му пари на заем, стана две, три години, не ми дава парите. Любовно му казвам че и мене ми трябват парите, да ми ги върне.
Той се влюбил в парите, не ми ги връща.
Казва му: Аз ти дадох парите да ти помогна, не да се влюбиш в тях. Тогава му казвам: Хубаво, ти нали си му услужил. Щом ти имаш нужда от пари, аз ще ти услужа. И един ден на мен като ми потрябват парите, защото един ден може и на мен да ми потрябват парите, не зная, тогава ще мина да си взема парите. Кога? Не зная, кога.
към втори вариант >>
Като ги разберете, ще може да ги разработите.
(втори вариант)
За да се домогне човек до Любовта трябва да има вътрешна светлина на съзнанието си. Само при тази светлина вие ще можете да видите ония богатства, ония способности, ония дарби и таланти, които са заложени във вас от памти века.
Като ги разберете, ще може да ги разработите.
Всички се движат натук-натам, лягат, стават като някое малко дете, което само знае да простира ръце към майка си. То мисли, че като простре ръцете си към майка си, всичката сила е в тях. Майката се радва на тия прострени ръчички към към нея. Но ако те цял живот се отправят към майката, най-после и на нея ще дотегне. Като расте детето, тия ръчички ще започнат да правят пакости, а това не може да радва майката.
към втори вариант >>
Казва му: Аз ти дадох парите да ти помогна, не да се влюбиш в тях.
(втори вариант)
Какъв е предметът? Казват: Човешка работа. Дал съм му пари на заем, стана две, три години, не ми дава парите. Любовно му казвам че и мене ми трябват парите, да ми ги върне. Той се влюбил в парите, не ми ги връща.
Казва му: Аз ти дадох парите да ти помогна, не да се влюбиш в тях.
Тогава му казвам: Хубаво, ти нали си му услужил. Щом ти имаш нужда от пари, аз ще ти услужа. И един ден на мен като ми потрябват парите, защото един ден може и на мен да ми потрябват парите, не зная, тогава ще мина да си взема парите. Кога? Не зная, кога. Един ден аз ще мина, та като мина, не мога да ти определя времето, може да е след един месец, след два, може да е след година, 2, 3, 4, 5, но няма да се мине повече от 10 години парите ми ще ми ги дадеш.
към втори вариант >>
Всички се движат натук-натам, лягат, стават като някое малко дете, което само знае да простира ръце към майка си.
(втори вариант)
За да се домогне човек до Любовта трябва да има вътрешна светлина на съзнанието си. Само при тази светлина вие ще можете да видите ония богатства, ония способности, ония дарби и таланти, които са заложени във вас от памти века. Като ги разберете, ще може да ги разработите.
Всички се движат натук-натам, лягат, стават като някое малко дете, което само знае да простира ръце към майка си.
То мисли, че като простре ръцете си към майка си, всичката сила е в тях. Майката се радва на тия прострени ръчички към към нея. Но ако те цял живот се отправят към майката, най-после и на нея ще дотегне. Като расте детето, тия ръчички ще започнат да правят пакости, а това не може да радва майката. По този начин и хората простират ръцете си към Господа, като че искат да Го хванат.
към втори вариант >>
Тогава му казвам: Хубаво, ти нали си му услужил.
(втори вариант)
Казват: Човешка работа. Дал съм му пари на заем, стана две, три години, не ми дава парите. Любовно му казвам че и мене ми трябват парите, да ми ги върне. Той се влюбил в парите, не ми ги връща. Казва му: Аз ти дадох парите да ти помогна, не да се влюбиш в тях.
Тогава му казвам: Хубаво, ти нали си му услужил.
Щом ти имаш нужда от пари, аз ще ти услужа. И един ден на мен като ми потрябват парите, защото един ден може и на мен да ми потрябват парите, не зная, тогава ще мина да си взема парите. Кога? Не зная, кога. Един ден аз ще мина, та като мина, не мога да ти определя времето, може да е след един месец, след два, може да е след година, 2, 3, 4, 5, но няма да се мине повече от 10 години парите ми ще ми ги дадеш.
към втори вариант >>
То мисли, че като простре ръцете си към майка си, всичката сила е в тях.
(втори вариант)
За да се домогне човек до Любовта трябва да има вътрешна светлина на съзнанието си. Само при тази светлина вие ще можете да видите ония богатства, ония способности, ония дарби и таланти, които са заложени във вас от памти века. Като ги разберете, ще може да ги разработите. Всички се движат натук-натам, лягат, стават като някое малко дете, което само знае да простира ръце към майка си.
То мисли, че като простре ръцете си към майка си, всичката сила е в тях.
Майката се радва на тия прострени ръчички към към нея. Но ако те цял живот се отправят към майката, най-после и на нея ще дотегне. Като расте детето, тия ръчички ще започнат да правят пакости, а това не може да радва майката. По този начин и хората простират ръцете си към Господа, като че искат да Го хванат. Искат да вземат нещо от Него.
към втори вариант >>
Щом ти имаш нужда от пари, аз ще ти услужа.
(втори вариант)
Дал съм му пари на заем, стана две, три години, не ми дава парите. Любовно му казвам че и мене ми трябват парите, да ми ги върне. Той се влюбил в парите, не ми ги връща. Казва му: Аз ти дадох парите да ти помогна, не да се влюбиш в тях. Тогава му казвам: Хубаво, ти нали си му услужил.
Щом ти имаш нужда от пари, аз ще ти услужа.
И един ден на мен като ми потрябват парите, защото един ден може и на мен да ми потрябват парите, не зная, тогава ще мина да си взема парите. Кога? Не зная, кога. Един ден аз ще мина, та като мина, не мога да ти определя времето, може да е след един месец, след два, може да е след година, 2, 3, 4, 5, но няма да се мине повече от 10 години парите ми ще ми ги дадеш.
към втори вариант >>
Майката се радва на тия прострени ръчички към към нея.
(втори вариант)
За да се домогне човек до Любовта трябва да има вътрешна светлина на съзнанието си. Само при тази светлина вие ще можете да видите ония богатства, ония способности, ония дарби и таланти, които са заложени във вас от памти века. Като ги разберете, ще може да ги разработите. Всички се движат натук-натам, лягат, стават като някое малко дете, което само знае да простира ръце към майка си. То мисли, че като простре ръцете си към майка си, всичката сила е в тях.
Майката се радва на тия прострени ръчички към към нея.
Но ако те цял живот се отправят към майката, най-после и на нея ще дотегне. Като расте детето, тия ръчички ще започнат да правят пакости, а това не може да радва майката. По този начин и хората простират ръцете си към Господа, като че искат да Го хванат. Искат да вземат нещо от Него. Нито малкото дете може да простира цял живот ръце към майка си, нито голямото дете, човек може цял живот да простира ръце към Господа.
към втори вариант >>
И един ден на мен като ми потрябват парите, защото един ден може и на мен да ми потрябват парите, не зная, тогава ще мина да си взема парите. Кога?
(втори вариант)
Любовно му казвам че и мене ми трябват парите, да ми ги върне. Той се влюбил в парите, не ми ги връща. Казва му: Аз ти дадох парите да ти помогна, не да се влюбиш в тях. Тогава му казвам: Хубаво, ти нали си му услужил. Щом ти имаш нужда от пари, аз ще ти услужа.
И един ден на мен като ми потрябват парите, защото един ден може и на мен да ми потрябват парите, не зная, тогава ще мина да си взема парите. Кога?
Не зная, кога. Един ден аз ще мина, та като мина, не мога да ти определя времето, може да е след един месец, след два, може да е след година, 2, 3, 4, 5, но няма да се мине повече от 10 години парите ми ще ми ги дадеш.
към втори вариант >>
Но ако те цял живот се отправят към майката, най-после и на нея ще дотегне.
(втори вариант)
Само при тази светлина вие ще можете да видите ония богатства, ония способности, ония дарби и таланти, които са заложени във вас от памти века. Като ги разберете, ще може да ги разработите. Всички се движат натук-натам, лягат, стават като някое малко дете, което само знае да простира ръце към майка си. То мисли, че като простре ръцете си към майка си, всичката сила е в тях. Майката се радва на тия прострени ръчички към към нея.
Но ако те цял живот се отправят към майката, най-после и на нея ще дотегне.
Като расте детето, тия ръчички ще започнат да правят пакости, а това не може да радва майката. По този начин и хората простират ръцете си към Господа, като че искат да Го хванат. Искат да вземат нещо от Него. Нито малкото дете може да простира цял живот ръце към майка си, нито голямото дете, човек може цял живот да простира ръце към Господа. Друго иска майката от детето си: Тя иска да се пробуди неговия ум неговото сърдце, неговата душа и неговия дух.
към втори вариант >>
Не зная, кога.
(втори вариант)
Той се влюбил в парите, не ми ги връща. Казва му: Аз ти дадох парите да ти помогна, не да се влюбиш в тях. Тогава му казвам: Хубаво, ти нали си му услужил. Щом ти имаш нужда от пари, аз ще ти услужа. И един ден на мен като ми потрябват парите, защото един ден може и на мен да ми потрябват парите, не зная, тогава ще мина да си взема парите. Кога?
Не зная, кога.
Един ден аз ще мина, та като мина, не мога да ти определя времето, може да е след един месец, след два, може да е след година, 2, 3, 4, 5, но няма да се мине повече от 10 години парите ми ще ми ги дадеш.
към втори вариант >>
Като расте детето, тия ръчички ще започнат да правят пакости, а това не може да радва майката.
(втори вариант)
Като ги разберете, ще може да ги разработите. Всички се движат натук-натам, лягат, стават като някое малко дете, което само знае да простира ръце към майка си. То мисли, че като простре ръцете си към майка си, всичката сила е в тях. Майката се радва на тия прострени ръчички към към нея. Но ако те цял живот се отправят към майката, най-после и на нея ще дотегне.
Като расте детето, тия ръчички ще започнат да правят пакости, а това не може да радва майката.
По този начин и хората простират ръцете си към Господа, като че искат да Го хванат. Искат да вземат нещо от Него. Нито малкото дете може да простира цял живот ръце към майка си, нито голямото дете, човек може цял живот да простира ръце към Господа. Друго иска майката от детето си: Тя иска да се пробуди неговия ум неговото сърдце, неговата душа и неговия дух. Друго иска Бог от човека: Да се пробуди в него Божественото съзнание.
към втори вариант >>
Един ден аз ще мина, та като мина, не мога да ти определя времето, може да е след един месец, след два, може да е след година, 2, 3, 4, 5, но няма да се мине повече от 10 години парите ми ще ми ги дадеш.
(втори вариант)
Казва му: Аз ти дадох парите да ти помогна, не да се влюбиш в тях. Тогава му казвам: Хубаво, ти нали си му услужил. Щом ти имаш нужда от пари, аз ще ти услужа. И един ден на мен като ми потрябват парите, защото един ден може и на мен да ми потрябват парите, не зная, тогава ще мина да си взема парите. Кога? Не зная, кога.
Един ден аз ще мина, та като мина, не мога да ти определя времето, може да е след един месец, след два, може да е след година, 2, 3, 4, 5, но няма да се мине повече от 10 години парите ми ще ми ги дадеш.
към втори вариант >>
По този начин и хората простират ръцете си към Господа, като че искат да Го хванат.
(втори вариант)
Всички се движат натук-натам, лягат, стават като някое малко дете, което само знае да простира ръце към майка си. То мисли, че като простре ръцете си към майка си, всичката сила е в тях. Майката се радва на тия прострени ръчички към към нея. Но ако те цял живот се отправят към майката, най-после и на нея ще дотегне. Като расте детето, тия ръчички ще започнат да правят пакости, а това не може да радва майката.
По този начин и хората простират ръцете си към Господа, като че искат да Го хванат.
Искат да вземат нещо от Него. Нито малкото дете може да простира цял живот ръце към майка си, нито голямото дете, човек може цял живот да простира ръце към Господа. Друго иска майката от детето си: Тя иска да се пробуди неговия ум неговото сърдце, неговата душа и неговия дух. Друго иска Бог от човека: Да се пробуди в него Божественото съзнание. Когато детето се пробуди както майката желае, изразът на лицето, на очите в него е съвсем друг; движенията в него са игриви и съзнателни.
към втори вариант >>
Казвам: Каквото Господ ти е дал, ще мине един ден, и ще си ги поиска това, което ни е дал.
(втори вариант)
Казвам: Каквото Господ ти е дал, ще мине един ден, и ще си ги поиска това, което ни е дал.
Има неща, които Той ги дава и не ги иска, но има неща, които на заем ги дава. И след 10 години, той ще мине, няма да се мине и по същия начин ще иска да ги върнете. Тази е притчата: Онзи, който е дал талантите, иска сметка. Не, че Господ иска за себе си. Онзи, който имал 5 таланта спечелил още 5.
към втори вариант >>
Искат да вземат нещо от Него.
(втори вариант)
То мисли, че като простре ръцете си към майка си, всичката сила е в тях. Майката се радва на тия прострени ръчички към към нея. Но ако те цял живот се отправят към майката, най-после и на нея ще дотегне. Като расте детето, тия ръчички ще започнат да правят пакости, а това не може да радва майката. По този начин и хората простират ръцете си към Господа, като че искат да Го хванат.
Искат да вземат нещо от Него.
Нито малкото дете може да простира цял живот ръце към майка си, нито голямото дете, човек може цял живот да простира ръце към Господа. Друго иска майката от детето си: Тя иска да се пробуди неговия ум неговото сърдце, неговата душа и неговия дух. Друго иска Бог от човека: Да се пробуди в него Божественото съзнание. Когато детето се пробуди както майката желае, изразът на лицето, на очите в него е съвсем друг; движенията в него са игриви и съзнателни. Това е силното, това е красивото, което радва човека.
към втори вариант >>
Има неща, които Той ги дава и не ги иска, но има неща, които на заем ги дава.
(втори вариант)
Казвам: Каквото Господ ти е дал, ще мине един ден, и ще си ги поиска това, което ни е дал.
Има неща, които Той ги дава и не ги иска, но има неща, които на заем ги дава.
И след 10 години, той ще мине, няма да се мине и по същия начин ще иска да ги върнете. Тази е притчата: Онзи, който е дал талантите, иска сметка. Не, че Господ иска за себе си. Онзи, който имал 5 таланта спечелил още 5. Дава му ги.
към втори вариант >>
Нито малкото дете може да простира цял живот ръце към майка си, нито голямото дете, човек може цял живот да простира ръце към Господа.
(втори вариант)
Майката се радва на тия прострени ръчички към към нея. Но ако те цял живот се отправят към майката, най-после и на нея ще дотегне. Като расте детето, тия ръчички ще започнат да правят пакости, а това не може да радва майката. По този начин и хората простират ръцете си към Господа, като че искат да Го хванат. Искат да вземат нещо от Него.
Нито малкото дете може да простира цял живот ръце към майка си, нито голямото дете, човек може цял живот да простира ръце към Господа.
Друго иска майката от детето си: Тя иска да се пробуди неговия ум неговото сърдце, неговата душа и неговия дух. Друго иска Бог от човека: Да се пробуди в него Божественото съзнание. Когато детето се пробуди както майката желае, изразът на лицето, на очите в него е съвсем друг; движенията в него са игриви и съзнателни. Това е силното, това е красивото, което радва човека.
към втори вариант >>
И след 10 години, той ще мине, няма да се мине и по същия начин ще иска да ги върнете.
(втори вариант)
Казвам: Каквото Господ ти е дал, ще мине един ден, и ще си ги поиска това, което ни е дал. Има неща, които Той ги дава и не ги иска, но има неща, които на заем ги дава.
И след 10 години, той ще мине, няма да се мине и по същия начин ще иска да ги върнете.
Тази е притчата: Онзи, който е дал талантите, иска сметка. Не, че Господ иска за себе си. Онзи, който имал 5 таланта спечелил още 5. Дава му ги. Онзи, който имал 2, спечелил още 2.
към втори вариант >>
Друго иска майката от детето си: Тя иска да се пробуди неговия ум неговото сърдце, неговата душа и неговия дух.
(втори вариант)
Но ако те цял живот се отправят към майката, най-после и на нея ще дотегне. Като расте детето, тия ръчички ще започнат да правят пакости, а това не може да радва майката. По този начин и хората простират ръцете си към Господа, като че искат да Го хванат. Искат да вземат нещо от Него. Нито малкото дете може да простира цял живот ръце към майка си, нито голямото дете, човек може цял живот да простира ръце към Господа.
Друго иска майката от детето си: Тя иска да се пробуди неговия ум неговото сърдце, неговата душа и неговия дух.
Друго иска Бог от човека: Да се пробуди в него Божественото съзнание. Когато детето се пробуди както майката желае, изразът на лицето, на очите в него е съвсем друг; движенията в него са игриви и съзнателни. Това е силното, това е красивото, което радва човека.
към втори вариант >>
Тази е притчата: Онзи, който е дал талантите, иска сметка.
(втори вариант)
Казвам: Каквото Господ ти е дал, ще мине един ден, и ще си ги поиска това, което ни е дал. Има неща, които Той ги дава и не ги иска, но има неща, които на заем ги дава. И след 10 години, той ще мине, няма да се мине и по същия начин ще иска да ги върнете.
Тази е притчата: Онзи, който е дал талантите, иска сметка.
Не, че Господ иска за себе си. Онзи, който имал 5 таланта спечелил още 5. Дава му ги. Онзи, който имал 2, спечелил още 2. И на него ги подарил.
към втори вариант >>
Друго иска Бог от човека: Да се пробуди в него Божественото съзнание.
(втори вариант)
Като расте детето, тия ръчички ще започнат да правят пакости, а това не може да радва майката. По този начин и хората простират ръцете си към Господа, като че искат да Го хванат. Искат да вземат нещо от Него. Нито малкото дете може да простира цял живот ръце към майка си, нито голямото дете, човек може цял живот да простира ръце към Господа. Друго иска майката от детето си: Тя иска да се пробуди неговия ум неговото сърдце, неговата душа и неговия дух.
Друго иска Бог от човека: Да се пробуди в него Божественото съзнание.
Когато детето се пробуди както майката желае, изразът на лицето, на очите в него е съвсем друг; движенията в него са игриви и съзнателни. Това е силното, това е красивото, което радва човека.
към втори вариант >>
Не, че Господ иска за себе си.
(втори вариант)
Казвам: Каквото Господ ти е дал, ще мине един ден, и ще си ги поиска това, което ни е дал. Има неща, които Той ги дава и не ги иска, но има неща, които на заем ги дава. И след 10 години, той ще мине, няма да се мине и по същия начин ще иска да ги върнете. Тази е притчата: Онзи, който е дал талантите, иска сметка.
Не, че Господ иска за себе си.
Онзи, който имал 5 таланта спечелил още 5. Дава му ги. Онзи, който имал 2, спечелил още 2. И на него ги подарил. А онзи, който имал един талант, заровил го в земята.
към втори вариант >>
Когато детето се пробуди както майката желае, изразът на лицето, на очите в него е съвсем друг; движенията в него са игриви и съзнателни.
(втори вариант)
По този начин и хората простират ръцете си към Господа, като че искат да Го хванат. Искат да вземат нещо от Него. Нито малкото дете може да простира цял живот ръце към майка си, нито голямото дете, човек може цял живот да простира ръце към Господа. Друго иска майката от детето си: Тя иска да се пробуди неговия ум неговото сърдце, неговата душа и неговия дух. Друго иска Бог от човека: Да се пробуди в него Божественото съзнание.
Когато детето се пробуди както майката желае, изразът на лицето, на очите в него е съвсем друг; движенията в него са игриви и съзнателни.
Това е силното, това е красивото, което радва човека.
към втори вариант >>
Онзи, който имал 5 таланта спечелил още 5.
(втори вариант)
Казвам: Каквото Господ ти е дал, ще мине един ден, и ще си ги поиска това, което ни е дал. Има неща, които Той ги дава и не ги иска, но има неща, които на заем ги дава. И след 10 години, той ще мине, няма да се мине и по същия начин ще иска да ги върнете. Тази е притчата: Онзи, който е дал талантите, иска сметка. Не, че Господ иска за себе си.
Онзи, който имал 5 таланта спечелил още 5.
Дава му ги. Онзи, който имал 2, спечелил още 2. И на него ги подарил. А онзи, който имал един талант, заровил го в земята. Тогава казва: Вземете този талант от него, турете го в затвора.
към втори вариант >>
Това е силното, това е красивото, което радва човека.
(втори вариант)
Искат да вземат нещо от Него. Нито малкото дете може да простира цял живот ръце към майка си, нито голямото дете, човек може цял живот да простира ръце към Господа. Друго иска майката от детето си: Тя иска да се пробуди неговия ум неговото сърдце, неговата душа и неговия дух. Друго иска Бог от човека: Да се пробуди в него Божественото съзнание. Когато детето се пробуди както майката желае, изразът на лицето, на очите в него е съвсем друг; движенията в него са игриви и съзнателни.
Това е силното, това е красивото, което радва човека.
към втори вариант >>
Дава му ги.
(втори вариант)
Има неща, които Той ги дава и не ги иска, но има неща, които на заем ги дава. И след 10 години, той ще мине, няма да се мине и по същия начин ще иска да ги върнете. Тази е притчата: Онзи, който е дал талантите, иска сметка. Не, че Господ иска за себе си. Онзи, който имал 5 таланта спечелил още 5.
Дава му ги.
Онзи, който имал 2, спечелил още 2. И на него ги подарил. А онзи, който имал един талант, заровил го в земята. Тогава казва: Вземете този талант от него, турете го в затвора. А таланта дайте на този, който има най-много.
към втори вариант >>
Казва Учителят сега: За какво сте дошли на Земята?
(втори вариант)
Казва Учителят сега: За какво сте дошли на Земята?
Дошли сте да изпълните Волята Божия, да зарадвате Бога, че сте умни и събудени деца, готови да служите. Щом е така, трябва ли да викате, да плачете цял ден за своите нужди и неудобства? Искате да служите на Бога, да Го познавате. По какво ще Го познаете? По какво ще познаете Любовта?
към втори вариант >>
Онзи, който имал 2, спечелил още 2.
(втори вариант)
И след 10 години, той ще мине, няма да се мине и по същия начин ще иска да ги върнете. Тази е притчата: Онзи, който е дал талантите, иска сметка. Не, че Господ иска за себе си. Онзи, който имал 5 таланта спечелил още 5. Дава му ги.
Онзи, който имал 2, спечелил още 2.
И на него ги подарил. А онзи, който имал един талант, заровил го в земята. Тогава казва: Вземете този талант от него, турете го в затвора. А таланта дайте на този, който има най-много. Има една опасност сега в единият талант.
към втори вариант >>
Дошли сте да изпълните Волята Божия, да зарадвате Бога, че сте умни и събудени деца, готови да служите.
(втори вариант)
Казва Учителят сега: За какво сте дошли на Земята?
Дошли сте да изпълните Волята Божия, да зарадвате Бога, че сте умни и събудени деца, готови да служите.
Щом е така, трябва ли да викате, да плачете цял ден за своите нужди и неудобства? Искате да служите на Бога, да Го познавате. По какво ще Го познаете? По какво ще познаете Любовта? Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота.
към втори вариант >>
И на него ги подарил.
(втори вариант)
Тази е притчата: Онзи, който е дал талантите, иска сметка. Не, че Господ иска за себе си. Онзи, който имал 5 таланта спечелил още 5. Дава му ги. Онзи, който имал 2, спечелил още 2.
И на него ги подарил.
А онзи, който имал един талант, заровил го в земята. Тогава казва: Вземете този талант от него, турете го в затвора. А таланта дайте на този, който има най-много. Има една опасност сега в единият талант. Само едно изключение има: Онзи, който има един талант, ще намери затвора.
към втори вариант >>
Щом е така, трябва ли да викате, да плачете цял ден за своите нужди и неудобства?
(втори вариант)
Казва Учителят сега: За какво сте дошли на Земята? Дошли сте да изпълните Волята Божия, да зарадвате Бога, че сте умни и събудени деца, готови да служите.
Щом е така, трябва ли да викате, да плачете цял ден за своите нужди и неудобства?
Искате да служите на Бога, да Го познавате. По какво ще Го познаете? По какво ще познаете Любовта? Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота. ТЕ са границата, пред която всеки се изпитва.
към втори вариант >>
А онзи, който имал един талант, заровил го в земята.
(втори вариант)
Не, че Господ иска за себе си. Онзи, който имал 5 таланта спечелил още 5. Дава му ги. Онзи, който имал 2, спечелил още 2. И на него ги подарил.
А онзи, който имал един талант, заровил го в земята.
Тогава казва: Вземете този талант от него, турете го в затвора. А таланта дайте на този, който има най-много. Има една опасност сега в единият талант. Само едно изключение има: Онзи, който има един талант, ще намери затвора. Пазете се от единия талант.
към втори вариант >>
Искате да служите на Бога, да Го познавате.
(втори вариант)
Казва Учителят сега: За какво сте дошли на Земята? Дошли сте да изпълните Волята Божия, да зарадвате Бога, че сте умни и събудени деца, готови да служите. Щом е така, трябва ли да викате, да плачете цял ден за своите нужди и неудобства?
Искате да служите на Бога, да Го познавате.
По какво ще Го познаете? По какво ще познаете Любовта? Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота. ТЕ са границата, пред която всеки се изпитва. Доброто и злото, скърбите и противоречията, през които човек може да мине, са представени във вид на каша, която служи за граница.
към втори вариант >>
Тогава казва: Вземете този талант от него, турете го в затвора.
(втори вариант)
Онзи, който имал 5 таланта спечелил още 5. Дава му ги. Онзи, който имал 2, спечелил още 2. И на него ги подарил. А онзи, който имал един талант, заровил го в земята.
Тогава казва: Вземете този талант от него, турете го в затвора.
А таланта дайте на този, който има най-много. Има една опасност сега в единият талант. Само едно изключение има: Онзи, който има един талант, ще намери затвора. Пазете се от единия талант. Никога никъде не отивайте с един талант.
към втори вариант >>
По какво ще Го познаете?
(втори вариант)
Казва Учителят сега: За какво сте дошли на Земята? Дошли сте да изпълните Волята Божия, да зарадвате Бога, че сте умни и събудени деца, готови да служите. Щом е така, трябва ли да викате, да плачете цял ден за своите нужди и неудобства? Искате да служите на Бога, да Го познавате.
По какво ще Го познаете?
По какво ще познаете Любовта? Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота. ТЕ са границата, пред която всеки се изпитва. Доброто и злото, скърбите и противоречията, през които човек може да мине, са представени във вид на каша, която служи за граница. През нея той трябва да мине, за да влезе в Любовта.
към втори вариант >>
А таланта дайте на този, който има най-много.
(втори вариант)
Дава му ги. Онзи, който имал 2, спечелил още 2. И на него ги подарил. А онзи, който имал един талант, заровил го в земята. Тогава казва: Вземете този талант от него, турете го в затвора.
А таланта дайте на този, който има най-много.
Има една опасност сега в единият талант. Само едно изключение има: Онзи, който има един талант, ще намери затвора. Пазете се от единия талант. Никога никъде не отивайте с един талант. Всякога да носите два таланта.
към втори вариант >>
По какво ще познаете Любовта?
(втори вариант)
Казва Учителят сега: За какво сте дошли на Земята? Дошли сте да изпълните Волята Божия, да зарадвате Бога, че сте умни и събудени деца, готови да служите. Щом е така, трябва ли да викате, да плачете цял ден за своите нужди и неудобства? Искате да служите на Бога, да Го познавате. По какво ще Го познаете?
По какво ще познаете Любовта?
Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота. ТЕ са границата, пред която всеки се изпитва. Доброто и злото, скърбите и противоречията, през които човек може да мине, са представени във вид на каша, която служи за граница. През нея той трябва да мине, за да влезе в Любовта. Който издържи на тия страдания, той ще познае великата Любов, и ще вкуси от нея.
към втори вариант >>
Има една опасност сега в единият талант.
(втори вариант)
Онзи, който имал 2, спечелил още 2. И на него ги подарил. А онзи, който имал един талант, заровил го в земята. Тогава казва: Вземете този талант от него, турете го в затвора. А таланта дайте на този, който има най-много.
Има една опасност сега в единият талант.
Само едно изключение има: Онзи, който има един талант, ще намери затвора. Пазете се от единия талант. Никога никъде не отивайте с един талант. Всякога да носите два таланта. Щом имаш два таланта, ще имаш още два.
към втори вариант >>
Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота.
(втори вариант)
Дошли сте да изпълните Волята Божия, да зарадвате Бога, че сте умни и събудени деца, готови да служите. Щом е така, трябва ли да викате, да плачете цял ден за своите нужди и неудобства? Искате да служите на Бога, да Го познавате. По какво ще Го познаете? По какво ще познаете Любовта?
Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота.
ТЕ са границата, пред която всеки се изпитва. Доброто и злото, скърбите и противоречията, през които човек може да мине, са представени във вид на каша, която служи за граница. През нея той трябва да мине, за да влезе в Любовта. Който издържи на тия страдания, той ще познае великата Любов, и ще вкуси от нея. Като дойде до някое страдание, до някоя несрета, човек започва да се оплаква: Господи, все на мене ли ще пращаш страдания?
към втори вариант >>
Само едно изключение има: Онзи, който има един талант, ще намери затвора.
(втори вариант)
И на него ги подарил. А онзи, който имал един талант, заровил го в земята. Тогава казва: Вземете този талант от него, турете го в затвора. А таланта дайте на този, който има най-много. Има една опасност сега в единият талант.
Само едно изключение има: Онзи, който има един талант, ще намери затвора.
Пазете се от единия талант. Никога никъде не отивайте с един талант. Всякога да носите два таланта. Щом имаш два таланта, ще имаш още два. Щом имаш само един талант, ще намериш затвора.
към втори вариант >>
ТЕ са границата, пред която всеки се изпитва.
(втори вариант)
Щом е така, трябва ли да викате, да плачете цял ден за своите нужди и неудобства? Искате да служите на Бога, да Го познавате. По какво ще Го познаете? По какво ще познаете Любовта? Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота.
ТЕ са границата, пред която всеки се изпитва.
Доброто и злото, скърбите и противоречията, през които човек може да мине, са представени във вид на каша, която служи за граница. През нея той трябва да мине, за да влезе в Любовта. Който издържи на тия страдания, той ще познае великата Любов, и ще вкуси от нея. Като дойде до някое страдание, до някоя несрета, човек започва да се оплаква: Господи, все на мене ли ще пращаш страдания? Страданията представят накитите, с които младата мома ще се накичи, за да влезе в живота.
към втори вариант >>
Пазете се от единия талант.
(втори вариант)
А онзи, който имал един талант, заровил го в земята. Тогава казва: Вземете този талант от него, турете го в затвора. А таланта дайте на този, който има най-много. Има една опасност сега в единият талант. Само едно изключение има: Онзи, който има един талант, ще намери затвора.
Пазете се от единия талант.
Никога никъде не отивайте с един талант. Всякога да носите два таланта. Щом имаш два таланта, ще имаш още два. Щом имаш само един талант, ще намериш затвора. Давам ви едно правило: Никога не вземайте един талант, когато Господ ви дава, кажете: Не, един талант не ми давай, ако ми дадеш два, взимам ги.
към втори вариант >>
Доброто и злото, скърбите и противоречията, през които човек може да мине, са представени във вид на каша, която служи за граница.
(втори вариант)
Искате да служите на Бога, да Го познавате. По какво ще Го познаете? По какво ще познаете Любовта? Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота. ТЕ са границата, пред която всеки се изпитва.
Доброто и злото, скърбите и противоречията, през които човек може да мине, са представени във вид на каша, която служи за граница.
През нея той трябва да мине, за да влезе в Любовта. Който издържи на тия страдания, той ще познае великата Любов, и ще вкуси от нея. Като дойде до някое страдание, до някоя несрета, човек започва да се оплаква: Господи, все на мене ли ще пращаш страдания? Страданията представят накитите, с които младата мома ще се накичи, за да влезе в живота. Някой път неприятно е, докато туриш нещата на място.
към втори вариант >>
Никога никъде не отивайте с един талант.
(втори вариант)
Тогава казва: Вземете този талант от него, турете го в затвора. А таланта дайте на този, който има най-много. Има една опасност сега в единият талант. Само едно изключение има: Онзи, който има един талант, ще намери затвора. Пазете се от единия талант.
Никога никъде не отивайте с един талант.
Всякога да носите два таланта. Щом имаш два таланта, ще имаш още два. Щом имаш само един талант, ще намериш затвора. Давам ви едно правило: Никога не вземайте един талант, когато Господ ви дава, кажете: Не, един талант не ми давай, ако ми дадеш два, взимам ги. Да не мязате на Настрадин ходжа, казва той веднъж: Ако ми дадат 99 турски лири, не ги взимам.
към втори вариант >>
През нея той трябва да мине, за да влезе в Любовта.
(втори вариант)
По какво ще Го познаете? По какво ще познаете Любовта? Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота. ТЕ са границата, пред която всеки се изпитва. Доброто и злото, скърбите и противоречията, през които човек може да мине, са представени във вид на каша, която служи за граница.
През нея той трябва да мине, за да влезе в Любовта.
Който издържи на тия страдания, той ще познае великата Любов, и ще вкуси от нея. Като дойде до някое страдание, до някоя несрета, човек започва да се оплаква: Господи, все на мене ли ще пращаш страдания? Страданията представят накитите, с които младата мома ще се накичи, за да влезе в живота. Някой път неприятно е, докато туриш нещата на място. Женитбата е влизане на човека в живота.
към втори вариант >>
Всякога да носите два таланта.
(втори вариант)
А таланта дайте на този, който има най-много. Има една опасност сега в единият талант. Само едно изключение има: Онзи, който има един талант, ще намери затвора. Пазете се от единия талант. Никога никъде не отивайте с един талант.
Всякога да носите два таланта.
Щом имаш два таланта, ще имаш още два. Щом имаш само един талант, ще намериш затвора. Давам ви едно правило: Никога не вземайте един талант, когато Господ ви дава, кажете: Не, един талант не ми давай, ако ми дадеш два, взимам ги. Да не мязате на Настрадин ходжа, казва той веднъж: Ако ми дадат 99 турски лири, не ги взимам. Да ми дадат сто!
към втори вариант >>
Който издържи на тия страдания, той ще познае великата Любов, и ще вкуси от нея.
(втори вариант)
По какво ще познаете Любовта? Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота. ТЕ са границата, пред която всеки се изпитва. Доброто и злото, скърбите и противоречията, през които човек може да мине, са представени във вид на каша, която служи за граница. През нея той трябва да мине, за да влезе в Любовта.
Който издържи на тия страдания, той ще познае великата Любов, и ще вкуси от нея.
Като дойде до някое страдание, до някоя несрета, човек започва да се оплаква: Господи, все на мене ли ще пращаш страдания? Страданията представят накитите, с които младата мома ще се накичи, за да влезе в живота. Някой път неприятно е, докато туриш нещата на място. Женитбата е влизане на човека в живота. Венецът, короната, дрехите на младоженците представят външния живот на човека.
към втори вариант >>
Щом имаш два таланта, ще имаш още два.
(втори вариант)
Има една опасност сега в единият талант. Само едно изключение има: Онзи, който има един талант, ще намери затвора. Пазете се от единия талант. Никога никъде не отивайте с един талант. Всякога да носите два таланта.
Щом имаш два таланта, ще имаш още два.
Щом имаш само един талант, ще намериш затвора. Давам ви едно правило: Никога не вземайте един талант, когато Господ ви дава, кажете: Не, един талант не ми давай, ако ми дадеш два, взимам ги. Да не мязате на Настрадин ходжа, казва той веднъж: Ако ми дадат 99 турски лири, не ги взимам. Да ми дадат сто! Една да липсва не взимам.
към втори вариант >>
Като дойде до някое страдание, до някоя несрета, човек започва да се оплаква: Господи, все на мене ли ще пращаш страдания?
(втори вариант)
Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота. ТЕ са границата, пред която всеки се изпитва. Доброто и злото, скърбите и противоречията, през които човек може да мине, са представени във вид на каша, която служи за граница. През нея той трябва да мине, за да влезе в Любовта. Който издържи на тия страдания, той ще познае великата Любов, и ще вкуси от нея.
Като дойде до някое страдание, до някоя несрета, човек започва да се оплаква: Господи, все на мене ли ще пращаш страдания?
Страданията представят накитите, с които младата мома ще се накичи, за да влезе в живота. Някой път неприятно е, докато туриш нещата на място. Женитбата е влизане на човека в живота. Венецът, короната, дрехите на младоженците представят външния живот на човека. Този живот е изложен на постоянни промени.
към втори вариант >>
Щом имаш само един талант, ще намериш затвора.
(втори вариант)
Само едно изключение има: Онзи, който има един талант, ще намери затвора. Пазете се от единия талант. Никога никъде не отивайте с един талант. Всякога да носите два таланта. Щом имаш два таланта, ще имаш още два.
Щом имаш само един талант, ще намериш затвора.
Давам ви едно правило: Никога не вземайте един талант, когато Господ ви дава, кажете: Не, един талант не ми давай, ако ми дадеш два, взимам ги. Да не мязате на Настрадин ходжа, казва той веднъж: Ако ми дадат 99 турски лири, не ги взимам. Да ми дадат сто! Една да липсва не взимам. Минавал един турски богаташ, който го чул, и искал да направи опит.
към втори вариант >>
Страданията представят накитите, с които младата мома ще се накичи, за да влезе в живота.
(втори вариант)
ТЕ са границата, пред която всеки се изпитва. Доброто и злото, скърбите и противоречията, през които човек може да мине, са представени във вид на каша, която служи за граница. През нея той трябва да мине, за да влезе в Любовта. Който издържи на тия страдания, той ще познае великата Любов, и ще вкуси от нея. Като дойде до някое страдание, до някоя несрета, човек започва да се оплаква: Господи, все на мене ли ще пращаш страдания?
Страданията представят накитите, с които младата мома ще се накичи, за да влезе в живота.
Някой път неприятно е, докато туриш нещата на място. Женитбата е влизане на човека в живота. Венецът, короната, дрехите на младоженците представят външния живот на човека. Този живот е изложен на постоянни промени. Вътрешния живот обаче е неизменен.
към втори вариант >>
Давам ви едно правило: Никога не вземайте един талант, когато Господ ви дава, кажете: Не, един талант не ми давай, ако ми дадеш два, взимам ги.
(втори вариант)
Пазете се от единия талант. Никога никъде не отивайте с един талант. Всякога да носите два таланта. Щом имаш два таланта, ще имаш още два. Щом имаш само един талант, ще намериш затвора.
Давам ви едно правило: Никога не вземайте един талант, когато Господ ви дава, кажете: Не, един талант не ми давай, ако ми дадеш два, взимам ги.
Да не мязате на Настрадин ходжа, казва той веднъж: Ако ми дадат 99 турски лири, не ги взимам. Да ми дадат сто! Една да липсва не взимам. Минавал един турски богаташ, който го чул, и искал да направи опит. Турил 99 лири, които Настрадин ходжа, щом ги видял, ги взел и ги турил в джоба си.
към втори вариант >>
Някой път неприятно е, докато туриш нещата на място.
(втори вариант)
Доброто и злото, скърбите и противоречията, през които човек може да мине, са представени във вид на каша, която служи за граница. През нея той трябва да мине, за да влезе в Любовта. Който издържи на тия страдания, той ще познае великата Любов, и ще вкуси от нея. Като дойде до някое страдание, до някоя несрета, човек започва да се оплаква: Господи, все на мене ли ще пращаш страдания? Страданията представят накитите, с които младата мома ще се накичи, за да влезе в живота.
Някой път неприятно е, докато туриш нещата на място.
Женитбата е влизане на човека в живота. Венецът, короната, дрехите на младоженците представят външния живот на човека. Този живот е изложен на постоянни промени. Вътрешния живот обаче е неизменен. Значи, животът на човека има две страни - външна и вътрешна: Външна или материалистична, и вътрешна, или духовна.
към втори вариант >>
Да не мязате на Настрадин ходжа, казва той веднъж: Ако ми дадат 99 турски лири, не ги взимам.
(втори вариант)
Никога никъде не отивайте с един талант. Всякога да носите два таланта. Щом имаш два таланта, ще имаш още два. Щом имаш само един талант, ще намериш затвора. Давам ви едно правило: Никога не вземайте един талант, когато Господ ви дава, кажете: Не, един талант не ми давай, ако ми дадеш два, взимам ги.
Да не мязате на Настрадин ходжа, казва той веднъж: Ако ми дадат 99 турски лири, не ги взимам.
Да ми дадат сто! Една да липсва не взимам. Минавал един турски богаташ, който го чул, и искал да направи опит. Турил 99 лири, които Настрадин ходжа, щом ги видял, ги взел и ги турил в джоба си. Казват му: Нали ти казваше, че ако са 99 ти няма да ги вземеш?
към втори вариант >>
Женитбата е влизане на човека в живота.
(втори вариант)
През нея той трябва да мине, за да влезе в Любовта. Който издържи на тия страдания, той ще познае великата Любов, и ще вкуси от нея. Като дойде до някое страдание, до някоя несрета, човек започва да се оплаква: Господи, все на мене ли ще пращаш страдания? Страданията представят накитите, с които младата мома ще се накичи, за да влезе в живота. Някой път неприятно е, докато туриш нещата на място.
Женитбата е влизане на човека в живота.
Венецът, короната, дрехите на младоженците представят външния живот на човека. Този живот е изложен на постоянни промени. Вътрешния живот обаче е неизменен. Значи, животът на човека има две страни - външна и вътрешна: Външна или материалистична, и вътрешна, или духовна. Тези две страни в живота на човека постоянно се изменят.
към втори вариант >>
Да ми дадат сто!
(втори вариант)
Всякога да носите два таланта. Щом имаш два таланта, ще имаш още два. Щом имаш само един талант, ще намериш затвора. Давам ви едно правило: Никога не вземайте един талант, когато Господ ви дава, кажете: Не, един талант не ми давай, ако ми дадеш два, взимам ги. Да не мязате на Настрадин ходжа, казва той веднъж: Ако ми дадат 99 турски лири, не ги взимам.
Да ми дадат сто!
Една да липсва не взимам. Минавал един турски богаташ, който го чул, и искал да направи опит. Турил 99 лири, които Настрадин ходжа, щом ги видял, ги взел и ги турил в джоба си. Казват му: Нали ти казваше, че ако са 99 ти няма да ги вземеш? Той трябва да седи на думата!
към втори вариант >>
Венецът, короната, дрехите на младоженците представят външния живот на човека.
(втори вариант)
Който издържи на тия страдания, той ще познае великата Любов, и ще вкуси от нея. Като дойде до някое страдание, до някоя несрета, човек започва да се оплаква: Господи, все на мене ли ще пращаш страдания? Страданията представят накитите, с които младата мома ще се накичи, за да влезе в живота. Някой път неприятно е, докато туриш нещата на място. Женитбата е влизане на човека в живота.
Венецът, короната, дрехите на младоженците представят външния живот на човека.
Този живот е изложен на постоянни промени. Вътрешния живот обаче е неизменен. Значи, животът на човека има две страни - външна и вътрешна: Външна или материалистична, и вътрешна, или духовна. Тези две страни в живота на човека постоянно се изменят. А с Тях наедно се менят и неговите настроения; ту скърбни, ту радостни.
към втори вариант >>
Една да липсва не взимам.
(втори вариант)
Щом имаш два таланта, ще имаш още два. Щом имаш само един талант, ще намериш затвора. Давам ви едно правило: Никога не вземайте един талант, когато Господ ви дава, кажете: Не, един талант не ми давай, ако ми дадеш два, взимам ги. Да не мязате на Настрадин ходжа, казва той веднъж: Ако ми дадат 99 турски лири, не ги взимам. Да ми дадат сто!
Една да липсва не взимам.
Минавал един турски богаташ, който го чул, и искал да направи опит. Турил 99 лири, които Настрадин ходжа, щом ги видял, ги взел и ги турил в джоба си. Казват му: Нали ти казваше, че ако са 99 ти няма да ги вземеш? Той трябва да седи на думата! Последната лира, която взима, тя е опасната.
към втори вариант >>
Този живот е изложен на постоянни промени.
(втори вариант)
Като дойде до някое страдание, до някоя несрета, човек започва да се оплаква: Господи, все на мене ли ще пращаш страдания? Страданията представят накитите, с които младата мома ще се накичи, за да влезе в живота. Някой път неприятно е, докато туриш нещата на място. Женитбата е влизане на човека в живота. Венецът, короната, дрехите на младоженците представят външния живот на човека.
Този живот е изложен на постоянни промени.
Вътрешния живот обаче е неизменен. Значи, животът на човека има две страни - външна и вътрешна: Външна или материалистична, и вътрешна, или духовна. Тези две страни в живота на човека постоянно се изменят. А с Тях наедно се менят и неговите настроения; ту скърбни, ту радостни. Скръбите и радостите представят външната страна на живота т. е.
към втори вариант >>
Минавал един турски богаташ, който го чул, и искал да направи опит.
(втори вариант)
Щом имаш само един талант, ще намериш затвора. Давам ви едно правило: Никога не вземайте един талант, когато Господ ви дава, кажете: Не, един талант не ми давай, ако ми дадеш два, взимам ги. Да не мязате на Настрадин ходжа, казва той веднъж: Ако ми дадат 99 турски лири, не ги взимам. Да ми дадат сто! Една да липсва не взимам.
Минавал един турски богаташ, който го чул, и искал да направи опит.
Турил 99 лири, които Настрадин ходжа, щом ги видял, ги взел и ги турил в джоба си. Казват му: Нали ти казваше, че ако са 99 ти няма да ги вземеш? Той трябва да седи на думата! Последната лира, която взима, тя е опасната. И този закон е верен за всички ви.
към втори вариант >>
Вътрешния живот обаче е неизменен.
(втори вариант)
Страданията представят накитите, с които младата мома ще се накичи, за да влезе в живота. Някой път неприятно е, докато туриш нещата на място. Женитбата е влизане на човека в живота. Венецът, короната, дрехите на младоженците представят външния живот на човека. Този живот е изложен на постоянни промени.
Вътрешния живот обаче е неизменен.
Значи, животът на човека има две страни - външна и вътрешна: Външна или материалистична, и вътрешна, или духовна. Тези две страни в живота на човека постоянно се изменят. А с Тях наедно се менят и неговите настроения; ту скърбни, ту радостни. Скръбите и радостите представят външната страна на живота т. е. неговото облекло, неговата външна дреха.
към втори вариант >>
Турил 99 лири, които Настрадин ходжа, щом ги видял, ги взел и ги турил в джоба си.
(втори вариант)
Давам ви едно правило: Никога не вземайте един талант, когато Господ ви дава, кажете: Не, един талант не ми давай, ако ми дадеш два, взимам ги. Да не мязате на Настрадин ходжа, казва той веднъж: Ако ми дадат 99 турски лири, не ги взимам. Да ми дадат сто! Една да липсва не взимам. Минавал един турски богаташ, който го чул, и искал да направи опит.
Турил 99 лири, които Настрадин ходжа, щом ги видял, ги взел и ги турил в джоба си.
Казват му: Нали ти казваше, че ако са 99 ти няма да ги вземеш? Той трябва да седи на думата! Последната лира, която взима, тя е опасната. И този закон е верен за всички ви. Пресищането винаги иде от едното.
към втори вариант >>
Значи, животът на човека има две страни - външна и вътрешна: Външна или материалистична, и вътрешна, или духовна.
(втори вариант)
Някой път неприятно е, докато туриш нещата на място. Женитбата е влизане на човека в живота. Венецът, короната, дрехите на младоженците представят външния живот на човека. Този живот е изложен на постоянни промени. Вътрешния живот обаче е неизменен.
Значи, животът на човека има две страни - външна и вътрешна: Външна или материалистична, и вътрешна, или духовна.
Тези две страни в живота на човека постоянно се изменят. А с Тях наедно се менят и неговите настроения; ту скърбни, ту радостни. Скръбите и радостите представят външната страна на живота т. е. неговото облекло, неговата външна дреха. И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може до отиде със скъсаните си дрехи, но предварително трябва да се измие, очисти и облече с нови, чисти дрехи.
към втори вариант >>
Казват му: Нали ти казваше, че ако са 99 ти няма да ги вземеш?
(втори вариант)
Да не мязате на Настрадин ходжа, казва той веднъж: Ако ми дадат 99 турски лири, не ги взимам. Да ми дадат сто! Една да липсва не взимам. Минавал един турски богаташ, който го чул, и искал да направи опит. Турил 99 лири, които Настрадин ходжа, щом ги видял, ги взел и ги турил в джоба си.
Казват му: Нали ти казваше, че ако са 99 ти няма да ги вземеш?
Той трябва да седи на думата! Последната лира, която взима, тя е опасната. И този закон е верен за всички ви. Пресищането винаги иде от едното. 99 си взел и още един наполеон като вземеш вайкане става.
към втори вариант >>
Тези две страни в живота на човека постоянно се изменят.
(втори вариант)
Женитбата е влизане на човека в живота. Венецът, короната, дрехите на младоженците представят външния живот на човека. Този живот е изложен на постоянни промени. Вътрешния живот обаче е неизменен. Значи, животът на човека има две страни - външна и вътрешна: Външна или материалистична, и вътрешна, или духовна.
Тези две страни в живота на човека постоянно се изменят.
А с Тях наедно се менят и неговите настроения; ту скърбни, ту радостни. Скръбите и радостите представят външната страна на живота т. е. неговото облекло, неговата външна дреха. И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може до отиде със скъсаните си дрехи, но предварително трябва да се измие, очисти и облече с нови, чисти дрехи. И най-после, тя се накичва с хубави накити и огърлици.
към втори вариант >>
Той трябва да седи на думата!
(втори вариант)
Да ми дадат сто! Една да липсва не взимам. Минавал един турски богаташ, който го чул, и искал да направи опит. Турил 99 лири, които Настрадин ходжа, щом ги видял, ги взел и ги турил в джоба си. Казват му: Нали ти казваше, че ако са 99 ти няма да ги вземеш?
Той трябва да седи на думата!
Последната лира, която взима, тя е опасната. И този закон е верен за всички ви. Пресищането винаги иде от едното. 99 си взел и още един наполеон като вземеш вайкане става. Та казвам, никога не вземайте последният наполеон.
към втори вариант >>
А с Тях наедно се менят и неговите настроения; ту скърбни, ту радостни.
(втори вариант)
Венецът, короната, дрехите на младоженците представят външния живот на човека. Този живот е изложен на постоянни промени. Вътрешния живот обаче е неизменен. Значи, животът на човека има две страни - външна и вътрешна: Външна или материалистична, и вътрешна, или духовна. Тези две страни в живота на човека постоянно се изменят.
А с Тях наедно се менят и неговите настроения; ту скърбни, ту радостни.
Скръбите и радостите представят външната страна на живота т. е. неговото облекло, неговата външна дреха. И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може до отиде със скъсаните си дрехи, но предварително трябва да се измие, очисти и облече с нови, чисти дрехи. И най-после, тя се накичва с хубави накити и огърлици. Накитите, това са нейните Добродетели, без които тя не може да влезе в живота.
към втори вариант >>
Последната лира, която взима, тя е опасната.
(втори вариант)
Една да липсва не взимам. Минавал един турски богаташ, който го чул, и искал да направи опит. Турил 99 лири, които Настрадин ходжа, щом ги видял, ги взел и ги турил в джоба си. Казват му: Нали ти казваше, че ако са 99 ти няма да ги вземеш? Той трябва да седи на думата!
Последната лира, която взима, тя е опасната.
И този закон е верен за всички ви. Пресищането винаги иде от едното. 99 си взел и още един наполеон като вземеш вайкане става. Та казвам, никога не вземайте последният наполеон. И 99-те и те не ви трябват.
към втори вариант >>
Скръбите и радостите представят външната страна на живота т. е.
(втори вариант)
Този живот е изложен на постоянни промени. Вътрешния живот обаче е неизменен. Значи, животът на човека има две страни - външна и вътрешна: Външна или материалистична, и вътрешна, или духовна. Тези две страни в живота на човека постоянно се изменят. А с Тях наедно се менят и неговите настроения; ту скърбни, ту радостни.
Скръбите и радостите представят външната страна на живота т. е.
неговото облекло, неговата външна дреха. И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може до отиде със скъсаните си дрехи, но предварително трябва да се измие, очисти и облече с нови, чисти дрехи. И най-после, тя се накичва с хубави накити и огърлици. Накитите, това са нейните Добродетели, без които тя не може да влезе в живота.
към втори вариант >>
И този закон е верен за всички ви.
(втори вариант)
Минавал един турски богаташ, който го чул, и искал да направи опит. Турил 99 лири, които Настрадин ходжа, щом ги видял, ги взел и ги турил в джоба си. Казват му: Нали ти казваше, че ако са 99 ти няма да ги вземеш? Той трябва да седи на думата! Последната лира, която взима, тя е опасната.
И този закон е верен за всички ви.
Пресищането винаги иде от едното. 99 си взел и още един наполеон като вземеш вайкане става. Та казвам, никога не вземайте последният наполеон. И 99-те и те не ви трябват. Започнете, ако може да ви даде някой, вземете 2 или 5-те ви са достатъчно за сега в живота.
към втори вариант >>
неговото облекло, неговата външна дреха.
(втори вариант)
Вътрешния живот обаче е неизменен. Значи, животът на човека има две страни - външна и вътрешна: Външна или материалистична, и вътрешна, или духовна. Тези две страни в живота на човека постоянно се изменят. А с Тях наедно се менят и неговите настроения; ту скърбни, ту радостни. Скръбите и радостите представят външната страна на живота т. е.
неговото облекло, неговата външна дреха.
И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може до отиде със скъсаните си дрехи, но предварително трябва да се измие, очисти и облече с нови, чисти дрехи. И най-после, тя се накичва с хубави накити и огърлици. Накитите, това са нейните Добродетели, без които тя не може да влезе в живота.
към втори вариант >>
Пресищането винаги иде от едното.
(втори вариант)
Турил 99 лири, които Настрадин ходжа, щом ги видял, ги взел и ги турил в джоба си. Казват му: Нали ти казваше, че ако са 99 ти няма да ги вземеш? Той трябва да седи на думата! Последната лира, която взима, тя е опасната. И този закон е верен за всички ви.
Пресищането винаги иде от едното.
99 си взел и още един наполеон като вземеш вайкане става. Та казвам, никога не вземайте последният наполеон. И 99-те и те не ви трябват. Започнете, ако може да ви даде някой, вземете 2 или 5-те ви са достатъчно за сега в живота. Щастливи числа са 2 и 5.
към втори вариант >>
И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може до отиде със скъсаните си дрехи, но предварително трябва да се измие, очисти и облече с нови, чисти дрехи.
(втори вариант)
Значи, животът на човека има две страни - външна и вътрешна: Външна или материалистична, и вътрешна, или духовна. Тези две страни в живота на човека постоянно се изменят. А с Тях наедно се менят и неговите настроения; ту скърбни, ту радостни. Скръбите и радостите представят външната страна на живота т. е. неговото облекло, неговата външна дреха.
И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може до отиде със скъсаните си дрехи, но предварително трябва да се измие, очисти и облече с нови, чисти дрехи.
И най-после, тя се накичва с хубави накити и огърлици. Накитите, това са нейните Добродетели, без които тя не може да влезе в живота.
към втори вариант >>
99 си взел и още един наполеон като вземеш вайкане става.
(втори вариант)
Казват му: Нали ти казваше, че ако са 99 ти няма да ги вземеш? Той трябва да седи на думата! Последната лира, която взима, тя е опасната. И този закон е верен за всички ви. Пресищането винаги иде от едното.
99 си взел и още един наполеон като вземеш вайкане става.
Та казвам, никога не вземайте последният наполеон. И 99-те и те не ви трябват. Започнете, ако може да ви даде някой, вземете 2 или 5-те ви са достатъчно за сега в живота. Щастливи числа са 2 и 5. Всички други числа са опасни.
към втори вариант >>
И най-после, тя се накичва с хубави накити и огърлици.
(втори вариант)
Тези две страни в живота на човека постоянно се изменят. А с Тях наедно се менят и неговите настроения; ту скърбни, ту радостни. Скръбите и радостите представят външната страна на живота т. е. неговото облекло, неговата външна дреха. И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може до отиде със скъсаните си дрехи, но предварително трябва да се измие, очисти и облече с нови, чисти дрехи.
И най-после, тя се накичва с хубави накити и огърлици.
Накитите, това са нейните Добродетели, без които тя не може да влезе в живота.
към втори вариант >>
Та казвам, никога не вземайте последният наполеон.
(втори вариант)
Той трябва да седи на думата! Последната лира, която взима, тя е опасната. И този закон е верен за всички ви. Пресищането винаги иде от едното. 99 си взел и още един наполеон като вземеш вайкане става.
Та казвам, никога не вземайте последният наполеон.
И 99-те и те не ви трябват. Започнете, ако може да ви даде някой, вземете 2 или 5-те ви са достатъчно за сега в живота. Щастливи числа са 2 и 5. Всички други числа са опасни. Виждаме, че човек има 2 очи, две уши, две дупки на носа, устата има две гърла, едното отива в стомаха другото в белите дробове.
към втори вариант >>
Накитите, това са нейните Добродетели, без които тя не може да влезе в живота.
(втори вариант)
А с Тях наедно се менят и неговите настроения; ту скърбни, ту радостни. Скръбите и радостите представят външната страна на живота т. е. неговото облекло, неговата външна дреха. И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може до отиде със скъсаните си дрехи, но предварително трябва да се измие, очисти и облече с нови, чисти дрехи. И най-после, тя се накичва с хубави накити и огърлици.
Накитите, това са нейните Добродетели, без които тя не може да влезе в живота.
към втори вариант >>
И 99-те и те не ви трябват.
(втори вариант)
Последната лира, която взима, тя е опасната. И този закон е верен за всички ви. Пресищането винаги иде от едното. 99 си взел и още един наполеон като вземеш вайкане става. Та казвам, никога не вземайте последният наполеон.
И 99-те и те не ви трябват.
Започнете, ако може да ви даде някой, вземете 2 или 5-те ви са достатъчно за сега в живота. Щастливи числа са 2 и 5. Всички други числа са опасни. Виждаме, че човек има 2 очи, две уши, две дупки на носа, устата има две гърла, едното отива в стомаха другото в белите дробове. Две ръце, два крака, две вежди.
към втори вариант >>
Много пъти ние казваме: Защо се е накичила?
(втори вариант)
Много пъти ние казваме: Защо се е накичила?
Иска да се хареса, тази мома. По някой път хората искат да се харесат. Че как ще се харесаш, ако не си се облекъл? Искате да ви обичат. Никой момък не обича окъсана мома.
към втори вариант >>
Започнете, ако може да ви даде някой, вземете 2 или 5-те ви са достатъчно за сега в живота.
(втори вариант)
И този закон е верен за всички ви. Пресищането винаги иде от едното. 99 си взел и още един наполеон като вземеш вайкане става. Та казвам, никога не вземайте последният наполеон. И 99-те и те не ви трябват.
Започнете, ако може да ви даде някой, вземете 2 или 5-те ви са достатъчно за сега в живота.
Щастливи числа са 2 и 5. Всички други числа са опасни. Виждаме, че човек има 2 очи, две уши, две дупки на носа, устата има две гърла, едното отива в стомаха другото в белите дробове. Две ръце, два крака, две вежди. Човек има една глава, но мозъкът е раздвоен на две части, лява и дясна.
към втори вариант >>
Иска да се хареса, тази мома.
(втори вариант)
Много пъти ние казваме: Защо се е накичила?
Иска да се хареса, тази мома.
По някой път хората искат да се харесат. Че как ще се харесаш, ако не си се облекъл? Искате да ви обичат. Никой момък не обича окъсана мома. Никой не обича болни хора.
към втори вариант >>
Щастливи числа са 2 и 5.
(втори вариант)
Пресищането винаги иде от едното. 99 си взел и още един наполеон като вземеш вайкане става. Та казвам, никога не вземайте последният наполеон. И 99-те и те не ви трябват. Започнете, ако може да ви даде някой, вземете 2 или 5-те ви са достатъчно за сега в живота.
Щастливи числа са 2 и 5.
Всички други числа са опасни. Виждаме, че човек има 2 очи, две уши, две дупки на носа, устата има две гърла, едното отива в стомаха другото в белите дробове. Две ръце, два крака, две вежди. Човек има една глава, но мозъкът е раздвоен на две части, лява и дясна. Има един дроб, но дробът е разделен на две.
към втори вариант >>
По някой път хората искат да се харесат.
(втори вариант)
Много пъти ние казваме: Защо се е накичила? Иска да се хареса, тази мома.
По някой път хората искат да се харесат.
Че как ще се харесаш, ако не си се облекъл? Искате да ви обичат. Никой момък не обича окъсана мома. Никой не обича болни хора. Лекарите може да ги обичат, понеже лично са заинтерисовани.
към втори вариант >>
Всички други числа са опасни.
(втори вариант)
99 си взел и още един наполеон като вземеш вайкане става. Та казвам, никога не вземайте последният наполеон. И 99-те и те не ви трябват. Започнете, ако може да ви даде някой, вземете 2 или 5-те ви са достатъчно за сега в живота. Щастливи числа са 2 и 5.
Всички други числа са опасни.
Виждаме, че човек има 2 очи, две уши, две дупки на носа, устата има две гърла, едното отива в стомаха другото в белите дробове. Две ръце, два крака, две вежди. Човек има една глава, но мозъкът е раздвоен на две части, лява и дясна. Има един дроб, но дробът е разделен на две. И стомахът е разделен.
към втори вариант >>
Че как ще се харесаш, ако не си се облекъл?
(втори вариант)
Много пъти ние казваме: Защо се е накичила? Иска да се хареса, тази мома. По някой път хората искат да се харесат.
Че как ще се харесаш, ако не си се облекъл?
Искате да ви обичат. Никой момък не обича окъсана мома. Никой не обича болни хора. Лекарите може да ги обичат, понеже лично са заинтерисовани. Лекарят обича болните, но той обича техните пари.
към втори вариант >>
Виждаме, че човек има 2 очи, две уши, две дупки на носа, устата има две гърла, едното отива в стомаха другото в белите дробове.
(втори вариант)
Та казвам, никога не вземайте последният наполеон. И 99-те и те не ви трябват. Започнете, ако може да ви даде някой, вземете 2 или 5-те ви са достатъчно за сега в живота. Щастливи числа са 2 и 5. Всички други числа са опасни.
Виждаме, че човек има 2 очи, две уши, две дупки на носа, устата има две гърла, едното отива в стомаха другото в белите дробове.
Две ръце, два крака, две вежди. Човек има една глава, но мозъкът е раздвоен на две части, лява и дясна. Има един дроб, но дробът е разделен на две. И стомахът е разделен. Навсякъде имаме две.
към втори вариант >>
Искате да ви обичат.
(втори вариант)
Много пъти ние казваме: Защо се е накичила? Иска да се хареса, тази мома. По някой път хората искат да се харесат. Че как ще се харесаш, ако не си се облекъл?
Искате да ви обичат.
Никой момък не обича окъсана мома. Никой не обича болни хора. Лекарите може да ги обичат, понеже лично са заинтерисовани. Лекарят обича болните, но той обича техните пари. Когато правите услуга някому, слушам да казвате: Много го обича.
към втори вариант >>
Две ръце, два крака, две вежди.
(втори вариант)
И 99-те и те не ви трябват. Започнете, ако може да ви даде някой, вземете 2 или 5-те ви са достатъчно за сега в живота. Щастливи числа са 2 и 5. Всички други числа са опасни. Виждаме, че човек има 2 очи, две уши, две дупки на носа, устата има две гърла, едното отива в стомаха другото в белите дробове.
Две ръце, два крака, две вежди.
Човек има една глава, но мозъкът е раздвоен на две части, лява и дясна. Има един дроб, но дробът е разделен на две. И стомахът е разделен. Навсякъде имаме две. И казвам, щастливите числа за вас са две.
към втори вариант >>
Никой момък не обича окъсана мома.
(втори вариант)
Много пъти ние казваме: Защо се е накичила? Иска да се хареса, тази мома. По някой път хората искат да се харесат. Че как ще се харесаш, ако не си се облекъл? Искате да ви обичат.
Никой момък не обича окъсана мома.
Никой не обича болни хора. Лекарите може да ги обичат, понеже лично са заинтерисовани. Лекарят обича болните, но той обича техните пари. Когато правите услуга някому, слушам да казвате: Много го обича. Когато онази майка гледа своето дете, и очаква това дете да я гледа един ден.
към втори вариант >>
Човек има една глава, но мозъкът е раздвоен на две части, лява и дясна.
(втори вариант)
Започнете, ако може да ви даде някой, вземете 2 или 5-те ви са достатъчно за сега в живота. Щастливи числа са 2 и 5. Всички други числа са опасни. Виждаме, че човек има 2 очи, две уши, две дупки на носа, устата има две гърла, едното отива в стомаха другото в белите дробове. Две ръце, два крака, две вежди.
Човек има една глава, но мозъкът е раздвоен на две части, лява и дясна.
Има един дроб, но дробът е разделен на две. И стомахът е разделен. Навсякъде имаме две. И казвам, щастливите числа за вас са две. Аз не съм за едно око, не съм и за едно ухо, не съм и за една уста.
към втори вариант >>
Никой не обича болни хора.
(втори вариант)
Иска да се хареса, тази мома. По някой път хората искат да се харесат. Че как ще се харесаш, ако не си се облекъл? Искате да ви обичат. Никой момък не обича окъсана мома.
Никой не обича болни хора.
Лекарите може да ги обичат, понеже лично са заинтерисовани. Лекарят обича болните, но той обича техните пари. Когато правите услуга някому, слушам да казвате: Много го обича. Когато онази майка гледа своето дете, и очаква това дете да я гледа един ден. Мислите ли, че тази Любов е безкористна?
към втори вариант >>
Има един дроб, но дробът е разделен на две.
(втори вариант)
Щастливи числа са 2 и 5. Всички други числа са опасни. Виждаме, че човек има 2 очи, две уши, две дупки на носа, устата има две гърла, едното отива в стомаха другото в белите дробове. Две ръце, два крака, две вежди. Човек има една глава, но мозъкът е раздвоен на две части, лява и дясна.
Има един дроб, но дробът е разделен на две.
И стомахът е разделен. Навсякъде имаме две. И казвам, щастливите числа за вас са две. Аз не съм за едно око, не съм и за едно ухо, не съм и за една уста. Ако имаш, да имаш две усти, с едната да ядеш, и с другата да говориш.
към втори вариант >>
Лекарите може да ги обичат, понеже лично са заинтерисовани.
(втори вариант)
По някой път хората искат да се харесат. Че как ще се харесаш, ако не си се облекъл? Искате да ви обичат. Никой момък не обича окъсана мома. Никой не обича болни хора.
Лекарите може да ги обичат, понеже лично са заинтерисовани.
Лекарят обича болните, но той обича техните пари. Когато правите услуга някому, слушам да казвате: Много го обича. Когато онази майка гледа своето дете, и очаква това дете да я гледа един ден. Мислите ли, че тази Любов е безкористна? Когато един учен учи учениците и мисли, един ден да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна?
към втори вариант >>
И стомахът е разделен.
(втори вариант)
Всички други числа са опасни. Виждаме, че човек има 2 очи, две уши, две дупки на носа, устата има две гърла, едното отива в стомаха другото в белите дробове. Две ръце, два крака, две вежди. Човек има една глава, но мозъкът е раздвоен на две части, лява и дясна. Има един дроб, но дробът е разделен на две.
И стомахът е разделен.
Навсякъде имаме две. И казвам, щастливите числа за вас са две. Аз не съм за едно око, не съм и за едно ухо, не съм и за една уста. Ако имаш, да имаш две усти, с едната да ядеш, и с другата да говориш. И съжалявам, че имате една уста, с която ядете и говорите.
към втори вариант >>
Лекарят обича болните, но той обича техните пари.
(втори вариант)
Че как ще се харесаш, ако не си се облекъл? Искате да ви обичат. Никой момък не обича окъсана мома. Никой не обича болни хора. Лекарите може да ги обичат, понеже лично са заинтерисовани.
Лекарят обича болните, но той обича техните пари.
Когато правите услуга някому, слушам да казвате: Много го обича. Когато онази майка гледа своето дете, и очаква това дете да я гледа един ден. Мислите ли, че тази Любов е безкористна? Когато един учен учи учениците и мисли, един ден да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна? Когато един свещеник служи и очаква да му платят, когато проповедникът проповядва, и очаква да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна?
към втори вариант >>
Навсякъде имаме две.
(втори вариант)
Виждаме, че човек има 2 очи, две уши, две дупки на носа, устата има две гърла, едното отива в стомаха другото в белите дробове. Две ръце, два крака, две вежди. Човек има една глава, но мозъкът е раздвоен на две части, лява и дясна. Има един дроб, но дробът е разделен на две. И стомахът е разделен.
Навсякъде имаме две.
И казвам, щастливите числа за вас са две. Аз не съм за едно око, не съм и за едно ухо, не съм и за една уста. Ако имаш, да имаш две усти, с едната да ядеш, и с другата да говориш. И съжалявам, че имате една уста, с която ядете и говорите. Аз не обичам с една уста.
към втори вариант >>
Когато правите услуга някому, слушам да казвате: Много го обича.
(втори вариант)
Искате да ви обичат. Никой момък не обича окъсана мома. Никой не обича болни хора. Лекарите може да ги обичат, понеже лично са заинтерисовани. Лекарят обича болните, но той обича техните пари.
Когато правите услуга някому, слушам да казвате: Много го обича.
Когато онази майка гледа своето дете, и очаква това дете да я гледа един ден. Мислите ли, че тази Любов е безкористна? Когато един учен учи учениците и мисли, един ден да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна? Когато един свещеник служи и очаква да му платят, когато проповедникът проповядва, и очаква да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна? По някой път сами се спъват онези, които вървят по пътя.
към втори вариант >>
И казвам, щастливите числа за вас са две.
(втори вариант)
Две ръце, два крака, две вежди. Човек има една глава, но мозъкът е раздвоен на две части, лява и дясна. Има един дроб, но дробът е разделен на две. И стомахът е разделен. Навсякъде имаме две.
И казвам, щастливите числа за вас са две.
Аз не съм за едно око, не съм и за едно ухо, не съм и за една уста. Ако имаш, да имаш две усти, с едната да ядеш, и с другата да говориш. И съжалявам, че имате една уста, с която ядете и говорите. Аз не обичам с една уста. Да имате специални уста за ядене и специална за говорене.
към втори вариант >>
Когато онази майка гледа своето дете, и очаква това дете да я гледа един ден.
(втори вариант)
Никой момък не обича окъсана мома. Никой не обича болни хора. Лекарите може да ги обичат, понеже лично са заинтерисовани. Лекарят обича болните, но той обича техните пари. Когато правите услуга някому, слушам да казвате: Много го обича.
Когато онази майка гледа своето дете, и очаква това дете да я гледа един ден.
Мислите ли, че тази Любов е безкористна? Когато един учен учи учениците и мисли, един ден да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна? Когато един свещеник служи и очаква да му платят, когато проповедникът проповядва, и очаква да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна? По някой път сами се спъват онези, които вървят по пътя. И когато идете при Бога по същия начин и вие трябва да бъдете накичени с всичките си Добродетели, с всичките дарби и способности, които са вложени във вас.
към втори вариант >>
Аз не съм за едно око, не съм и за едно ухо, не съм и за една уста.
(втори вариант)
Човек има една глава, но мозъкът е раздвоен на две части, лява и дясна. Има един дроб, но дробът е разделен на две. И стомахът е разделен. Навсякъде имаме две. И казвам, щастливите числа за вас са две.
Аз не съм за едно око, не съм и за едно ухо, не съм и за една уста.
Ако имаш, да имаш две усти, с едната да ядеш, и с другата да говориш. И съжалявам, че имате една уста, с която ядете и говорите. Аз не обичам с една уста. Да имате специални уста за ядене и специална за говорене. Като говори човек, след като яде, поне дръжте едно правило: Измийте си добре устата и зъбите и тогава говорете.
към втори вариант >>
Мислите ли, че тази Любов е безкористна?
(втори вариант)
Никой не обича болни хора. Лекарите може да ги обичат, понеже лично са заинтерисовани. Лекарят обича болните, но той обича техните пари. Когато правите услуга някому, слушам да казвате: Много го обича. Когато онази майка гледа своето дете, и очаква това дете да я гледа един ден.
Мислите ли, че тази Любов е безкористна?
Когато един учен учи учениците и мисли, един ден да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна? Когато един свещеник служи и очаква да му платят, когато проповедникът проповядва, и очаква да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна? По някой път сами се спъват онези, които вървят по пътя. И когато идете при Бога по същия начин и вие трябва да бъдете накичени с всичките си Добродетели, с всичките дарби и способности, които са вложени във вас.
към втори вариант >>
Ако имаш, да имаш две усти, с едната да ядеш, и с другата да говориш.
(втори вариант)
Има един дроб, но дробът е разделен на две. И стомахът е разделен. Навсякъде имаме две. И казвам, щастливите числа за вас са две. Аз не съм за едно око, не съм и за едно ухо, не съм и за една уста.
Ако имаш, да имаш две усти, с едната да ядеш, и с другата да говориш.
И съжалявам, че имате една уста, с която ядете и говорите. Аз не обичам с една уста. Да имате специални уста за ядене и специална за говорене. Като говори човек, след като яде, поне дръжте едно правило: Измийте си добре устата и зъбите и тогава говорете. Никога щом си ял и не си мил устата не говори, мълчи!
към втори вариант >>
Когато един учен учи учениците и мисли, един ден да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна?
(втори вариант)
Лекарите може да ги обичат, понеже лично са заинтерисовани. Лекарят обича болните, но той обича техните пари. Когато правите услуга някому, слушам да казвате: Много го обича. Когато онази майка гледа своето дете, и очаква това дете да я гледа един ден. Мислите ли, че тази Любов е безкористна?
Когато един учен учи учениците и мисли, един ден да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна?
Когато един свещеник служи и очаква да му платят, когато проповедникът проповядва, и очаква да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна? По някой път сами се спъват онези, които вървят по пътя. И когато идете при Бога по същия начин и вие трябва да бъдете накичени с всичките си Добродетели, с всичките дарби и способности, които са вложени във вас.
към втори вариант >>
И съжалявам, че имате една уста, с която ядете и говорите.
(втори вариант)
И стомахът е разделен. Навсякъде имаме две. И казвам, щастливите числа за вас са две. Аз не съм за едно око, не съм и за едно ухо, не съм и за една уста. Ако имаш, да имаш две усти, с едната да ядеш, и с другата да говориш.
И съжалявам, че имате една уста, с която ядете и говорите.
Аз не обичам с една уста. Да имате специални уста за ядене и специална за говорене. Като говори човек, след като яде, поне дръжте едно правило: Измийте си добре устата и зъбите и тогава говорете. Никога щом си ял и не си мил устата не говори, мълчи! Като те види някой, и ти заговори, махни му с уста, иди измий се и тогава започни да говориш.
към втори вариант >>
Когато един свещеник служи и очаква да му платят, когато проповедникът проповядва, и очаква да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна?
(втори вариант)
Лекарят обича болните, но той обича техните пари. Когато правите услуга някому, слушам да казвате: Много го обича. Когато онази майка гледа своето дете, и очаква това дете да я гледа един ден. Мислите ли, че тази Любов е безкористна? Когато един учен учи учениците и мисли, един ден да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна?
Когато един свещеник служи и очаква да му платят, когато проповедникът проповядва, и очаква да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна?
По някой път сами се спъват онези, които вървят по пътя. И когато идете при Бога по същия начин и вие трябва да бъдете накичени с всичките си Добродетели, с всичките дарби и способности, които са вложени във вас.
към втори вариант >>
Аз не обичам с една уста.
(втори вариант)
Навсякъде имаме две. И казвам, щастливите числа за вас са две. Аз не съм за едно око, не съм и за едно ухо, не съм и за една уста. Ако имаш, да имаш две усти, с едната да ядеш, и с другата да говориш. И съжалявам, че имате една уста, с която ядете и говорите.
Аз не обичам с една уста.
Да имате специални уста за ядене и специална за говорене. Като говори човек, след като яде, поне дръжте едно правило: Измийте си добре устата и зъбите и тогава говорете. Никога щом си ял и не си мил устата не говори, мълчи! Като те види някой, и ти заговори, махни му с уста, иди измий се и тогава започни да говориш. Казвам, те са основни правила.
към втори вариант >>
По някой път сами се спъват онези, които вървят по пътя.
(втори вариант)
Когато правите услуга някому, слушам да казвате: Много го обича. Когато онази майка гледа своето дете, и очаква това дете да я гледа един ден. Мислите ли, че тази Любов е безкористна? Когато един учен учи учениците и мисли, един ден да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна? Когато един свещеник служи и очаква да му платят, когато проповедникът проповядва, и очаква да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна?
По някой път сами се спъват онези, които вървят по пътя.
И когато идете при Бога по същия начин и вие трябва да бъдете накичени с всичките си Добродетели, с всичките дарби и способности, които са вложени във вас.
към втори вариант >>
Да имате специални уста за ядене и специална за говорене.
(втори вариант)
И казвам, щастливите числа за вас са две. Аз не съм за едно око, не съм и за едно ухо, не съм и за една уста. Ако имаш, да имаш две усти, с едната да ядеш, и с другата да говориш. И съжалявам, че имате една уста, с която ядете и говорите. Аз не обичам с една уста.
Да имате специални уста за ядене и специална за говорене.
Като говори човек, след като яде, поне дръжте едно правило: Измийте си добре устата и зъбите и тогава говорете. Никога щом си ял и не си мил устата не говори, мълчи! Като те види някой, и ти заговори, махни му с уста, иди измий се и тогава започни да говориш. Казвам, те са основни правила. Това е алхимия в живота.
към втори вариант >>
И когато идете при Бога по същия начин и вие трябва да бъдете накичени с всичките си Добродетели, с всичките дарби и способности, които са вложени във вас.
(втори вариант)
Когато онази майка гледа своето дете, и очаква това дете да я гледа един ден. Мислите ли, че тази Любов е безкористна? Когато един учен учи учениците и мисли, един ден да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна? Когато един свещеник служи и очаква да му платят, когато проповедникът проповядва, и очаква да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна? По някой път сами се спъват онези, които вървят по пътя.
И когато идете при Бога по същия начин и вие трябва да бъдете накичени с всичките си Добродетели, с всичките дарби и способности, които са вложени във вас.
към втори вариант >>
Като говори човек, след като яде, поне дръжте едно правило: Измийте си добре устата и зъбите и тогава говорете.
(втори вариант)
Аз не съм за едно око, не съм и за едно ухо, не съм и за една уста. Ако имаш, да имаш две усти, с едната да ядеш, и с другата да говориш. И съжалявам, че имате една уста, с която ядете и говорите. Аз не обичам с една уста. Да имате специални уста за ядене и специална за говорене.
Като говори човек, след като яде, поне дръжте едно правило: Измийте си добре устата и зъбите и тогава говорете.
Никога щом си ял и не си мил устата не говори, мълчи! Като те види някой, и ти заговори, махни му с уста, иди измий се и тогава започни да говориш. Казвам, те са основни правила. Това е алхимия в живота. Алхимия е значи, да можеш в даден случай да превръщаш, да направиш един предмет в даден случай да ти служи.
към втори вариант >>
При бащата се връщат двама синове, единият млад, който има голяма самоувереност, отива в странство изпохарчва всичко, и като закъсал, и като нямал от къде да му гарантират, казва: Я, да се върна при своя баща, все таки, ще излезе нещо от мене.
(втори вариант)
При бащата се връщат двама синове, единият млад, който има голяма самоувереност, отива в странство изпохарчва всичко, и като закъсал, и като нямал от къде да му гарантират, казва: Я, да се върна при своя баща, все таки, ще излезе нещо от мене.
Този младият син изгубил своята самоувереност, вече няма от друго място да вземе. Връща се при баща си, и бащата го посрещнал. Той се зарадвал, че в неговия млад син дошла една нова идея в ума му. Бащата пита: Синко, я да ти видим диплома, какъв е твоя диплом? Какво научи в странството?
към втори вариант >>
Никога щом си ял и не си мил устата не говори, мълчи!
(втори вариант)
Ако имаш, да имаш две усти, с едната да ядеш, и с другата да говориш. И съжалявам, че имате една уста, с която ядете и говорите. Аз не обичам с една уста. Да имате специални уста за ядене и специална за говорене. Като говори човек, след като яде, поне дръжте едно правило: Измийте си добре устата и зъбите и тогава говорете.
Никога щом си ял и не си мил устата не говори, мълчи!
Като те види някой, и ти заговори, махни му с уста, иди измий се и тогава започни да говориш. Казвам, те са основни правила. Това е алхимия в живота. Алхимия е значи, да можеш в даден случай да превръщаш, да направиш един предмет в даден случай да ти служи. Онези майстори, които искат слабото желязо да калят, турят го в огъня, нажежат го, после го турат във водата, пак го нажежат в огъня, тъй правят, за да го калят.
към втори вариант >>
Този младият син изгубил своята самоувереност, вече няма от друго място да вземе.
(втори вариант)
При бащата се връщат двама синове, единият млад, който има голяма самоувереност, отива в странство изпохарчва всичко, и като закъсал, и като нямал от къде да му гарантират, казва: Я, да се върна при своя баща, все таки, ще излезе нещо от мене.
Този младият син изгубил своята самоувереност, вече няма от друго място да вземе.
Връща се при баща си, и бащата го посрещнал. Той се зарадвал, че в неговия млад син дошла една нова идея в ума му. Бащата пита: Синко, я да ти видим диплома, какъв е твоя диплом? Какво научи в странството? Знаете ли какво каза онзи син на баща си?
към втори вариант >>
Като те види някой, и ти заговори, махни му с уста, иди измий се и тогава започни да говориш.
(втори вариант)
И съжалявам, че имате една уста, с която ядете и говорите. Аз не обичам с една уста. Да имате специални уста за ядене и специална за говорене. Като говори човек, след като яде, поне дръжте едно правило: Измийте си добре устата и зъбите и тогава говорете. Никога щом си ял и не си мил устата не говори, мълчи!
Като те види някой, и ти заговори, махни му с уста, иди измий се и тогава започни да говориш.
Казвам, те са основни правила. Това е алхимия в живота. Алхимия е значи, да можеш в даден случай да превръщаш, да направиш един предмет в даден случай да ти служи. Онези майстори, които искат слабото желязо да калят, турят го в огъня, нажежат го, после го турат във водата, пак го нажежат в огъня, тъй правят, за да го калят. Щом искаш да закалиш, от горещо в студено.
към втори вариант >>
Връща се при баща си, и бащата го посрещнал.
(втори вариант)
При бащата се връщат двама синове, единият млад, който има голяма самоувереност, отива в странство изпохарчва всичко, и като закъсал, и като нямал от къде да му гарантират, казва: Я, да се върна при своя баща, все таки, ще излезе нещо от мене. Този младият син изгубил своята самоувереност, вече няма от друго място да вземе.
Връща се при баща си, и бащата го посрещнал.
Той се зарадвал, че в неговия млад син дошла една нова идея в ума му. Бащата пита: Синко, я да ти видим диплома, какъв е твоя диплом? Какво научи в странството? Знаете ли какво каза онзи син на баща си? Той му е казал: Срещнах най-големите несрети в живота и научих що е смирение, и що безсмислие в живота.
към втори вариант >>
Казвам, те са основни правила.
(втори вариант)
Аз не обичам с една уста. Да имате специални уста за ядене и специална за говорене. Като говори човек, след като яде, поне дръжте едно правило: Измийте си добре устата и зъбите и тогава говорете. Никога щом си ял и не си мил устата не говори, мълчи! Като те види някой, и ти заговори, махни му с уста, иди измий се и тогава започни да говориш.
Казвам, те са основни правила.
Това е алхимия в живота. Алхимия е значи, да можеш в даден случай да превръщаш, да направиш един предмет в даден случай да ти служи. Онези майстори, които искат слабото желязо да калят, турят го в огъня, нажежат го, после го турат във водата, пак го нажежат в огъня, тъй правят, за да го калят. Щом искаш да закалиш, от горещо в студено. Щом искаш да омекчиш, от студено в топлото.
към втори вариант >>
Той се зарадвал, че в неговия млад син дошла една нова идея в ума му.
(втори вариант)
При бащата се връщат двама синове, единият млад, който има голяма самоувереност, отива в странство изпохарчва всичко, и като закъсал, и като нямал от къде да му гарантират, казва: Я, да се върна при своя баща, все таки, ще излезе нещо от мене. Този младият син изгубил своята самоувереност, вече няма от друго място да вземе. Връща се при баща си, и бащата го посрещнал.
Той се зарадвал, че в неговия млад син дошла една нова идея в ума му.
Бащата пита: Синко, я да ти видим диплома, какъв е твоя диплом? Какво научи в странството? Знаете ли какво каза онзи син на баща си? Той му е казал: Срещнах най-големите несрети в живота и научих що е смирение, и що безсмислие в живота. Затова се връщам при тебе, не да ти бъда син, но да ти бъда слуга, защото името „син“ не мога да нося.
към втори вариант >>
Това е алхимия в живота.
(втори вариант)
Да имате специални уста за ядене и специална за говорене. Като говори човек, след като яде, поне дръжте едно правило: Измийте си добре устата и зъбите и тогава говорете. Никога щом си ял и не си мил устата не говори, мълчи! Като те види някой, и ти заговори, махни му с уста, иди измий се и тогава започни да говориш. Казвам, те са основни правила.
Това е алхимия в живота.
Алхимия е значи, да можеш в даден случай да превръщаш, да направиш един предмет в даден случай да ти служи. Онези майстори, които искат слабото желязо да калят, турят го в огъня, нажежат го, после го турат във водата, пак го нажежат в огъня, тъй правят, за да го калят. Щом искаш да закалиш, от горещо в студено. Щом искаш да омекчиш, от студено в топлото. Някой казва: Много съм корав човек.
към втори вариант >>
Бащата пита: Синко, я да ти видим диплома, какъв е твоя диплом?
(втори вариант)
При бащата се връщат двама синове, единият млад, който има голяма самоувереност, отива в странство изпохарчва всичко, и като закъсал, и като нямал от къде да му гарантират, казва: Я, да се върна при своя баща, все таки, ще излезе нещо от мене. Този младият син изгубил своята самоувереност, вече няма от друго място да вземе. Връща се при баща си, и бащата го посрещнал. Той се зарадвал, че в неговия млад син дошла една нова идея в ума му.
Бащата пита: Синко, я да ти видим диплома, какъв е твоя диплом?
Какво научи в странството? Знаете ли какво каза онзи син на баща си? Той му е казал: Срещнах най-големите несрети в живота и научих що е смирение, и що безсмислие в живота. Затова се връщам при тебе, не да ти бъда син, но да ти бъда слуга, защото името „син“ не мога да нося. Понеже се завърнал този му син, бащата казва на слугите си: Я заколете хранененото теле!
към втори вариант >>
Алхимия е значи, да можеш в даден случай да превръщаш, да направиш един предмет в даден случай да ти служи.
(втори вариант)
Като говори човек, след като яде, поне дръжте едно правило: Измийте си добре устата и зъбите и тогава говорете. Никога щом си ял и не си мил устата не говори, мълчи! Като те види някой, и ти заговори, махни му с уста, иди измий се и тогава започни да говориш. Казвам, те са основни правила. Това е алхимия в живота.
Алхимия е значи, да можеш в даден случай да превръщаш, да направиш един предмет в даден случай да ти служи.
Онези майстори, които искат слабото желязо да калят, турят го в огъня, нажежат го, после го турат във водата, пак го нажежат в огъня, тъй правят, за да го калят. Щом искаш да закалиш, от горещо в студено. Щом искаш да омекчиш, от студено в топлото. Някой казва: Много съм корав човек. От студено в топлото.
към втори вариант >>
Какво научи в странството?
(втори вариант)
При бащата се връщат двама синове, единият млад, който има голяма самоувереност, отива в странство изпохарчва всичко, и като закъсал, и като нямал от къде да му гарантират, казва: Я, да се върна при своя баща, все таки, ще излезе нещо от мене. Този младият син изгубил своята самоувереност, вече няма от друго място да вземе. Връща се при баща си, и бащата го посрещнал. Той се зарадвал, че в неговия млад син дошла една нова идея в ума му. Бащата пита: Синко, я да ти видим диплома, какъв е твоя диплом?
Какво научи в странството?
Знаете ли какво каза онзи син на баща си? Той му е казал: Срещнах най-големите несрети в живота и научих що е смирение, и що безсмислие в живота. Затова се връщам при тебе, не да ти бъда син, но да ти бъда слуга, защото името „син“ не мога да нося. Понеже се завърнал този му син, бащата казва на слугите си: Я заколете хранененото теле! Синът дошъл и много добър, отличен диплом носи със себе си.
към втори вариант >>
Онези майстори, които искат слабото желязо да калят, турят го в огъня, нажежат го, после го турат във водата, пак го нажежат в огъня, тъй правят, за да го калят.
(втори вариант)
Никога щом си ял и не си мил устата не говори, мълчи! Като те види някой, и ти заговори, махни му с уста, иди измий се и тогава започни да говориш. Казвам, те са основни правила. Това е алхимия в живота. Алхимия е значи, да можеш в даден случай да превръщаш, да направиш един предмет в даден случай да ти служи.
Онези майстори, които искат слабото желязо да калят, турят го в огъня, нажежат го, после го турат във водата, пак го нажежат в огъня, тъй правят, за да го калят.
Щом искаш да закалиш, от горещо в студено. Щом искаш да омекчиш, от студено в топлото. Някой казва: Много съм корав човек. От студено в топлото. Казва много мек човек съм.
към втори вариант >>
Знаете ли какво каза онзи син на баща си?
(втори вариант)
Този младият син изгубил своята самоувереност, вече няма от друго място да вземе. Връща се при баща си, и бащата го посрещнал. Той се зарадвал, че в неговия млад син дошла една нова идея в ума му. Бащата пита: Синко, я да ти видим диплома, какъв е твоя диплом? Какво научи в странството?
Знаете ли какво каза онзи син на баща си?
Той му е казал: Срещнах най-големите несрети в живота и научих що е смирение, и що безсмислие в живота. Затова се връщам при тебе, не да ти бъда син, но да ти бъда слуга, защото името „син“ не мога да нося. Понеже се завърнал този му син, бащата казва на слугите си: Я заколете хранененото теле! Синът дошъл и много добър, отличен диплом носи със себе си. Заколете телето, да ядем и пием.
към втори вариант >>
Щом искаш да закалиш, от горещо в студено.
(втори вариант)
Като те види някой, и ти заговори, махни му с уста, иди измий се и тогава започни да говориш. Казвам, те са основни правила. Това е алхимия в живота. Алхимия е значи, да можеш в даден случай да превръщаш, да направиш един предмет в даден случай да ти служи. Онези майстори, които искат слабото желязо да калят, турят го в огъня, нажежат го, после го турат във водата, пак го нажежат в огъня, тъй правят, за да го калят.
Щом искаш да закалиш, от горещо в студено.
Щом искаш да омекчиш, от студено в топлото. Някой казва: Много съм корав човек. От студено в топлото. Казва много мек човек съм. От топлото в студеното.
към втори вариант >>
Той му е казал: Срещнах най-големите несрети в живота и научих що е смирение, и що безсмислие в живота.
(втори вариант)
Връща се при баща си, и бащата го посрещнал. Той се зарадвал, че в неговия млад син дошла една нова идея в ума му. Бащата пита: Синко, я да ти видим диплома, какъв е твоя диплом? Какво научи в странството? Знаете ли какво каза онзи син на баща си?
Той му е казал: Срещнах най-големите несрети в живота и научих що е смирение, и що безсмислие в живота.
Затова се връщам при тебе, не да ти бъда син, но да ти бъда слуга, защото името „син“ не мога да нося. Понеже се завърнал този му син, бащата казва на слугите си: Я заколете хранененото теле! Синът дошъл и много добър, отличен диплом носи със себе си. Заколете телето, да ядем и пием. Другият син и той се връща от нивата.
към втори вариант >>
Щом искаш да омекчиш, от студено в топлото.
(втори вариант)
Казвам, те са основни правила. Това е алхимия в живота. Алхимия е значи, да можеш в даден случай да превръщаш, да направиш един предмет в даден случай да ти служи. Онези майстори, които искат слабото желязо да калят, турят го в огъня, нажежат го, после го турат във водата, пак го нажежат в огъня, тъй правят, за да го калят. Щом искаш да закалиш, от горещо в студено.
Щом искаш да омекчиш, от студено в топлото.
Някой казва: Много съм корав човек. От студено в топлото. Казва много мек човек съм. От топлото в студеното. Ако искате да бъдете твърди, от топлото в студеното.
към втори вариант >>
Затова се връщам при тебе, не да ти бъда син, но да ти бъда слуга, защото името „син“ не мога да нося.
(втори вариант)
Той се зарадвал, че в неговия млад син дошла една нова идея в ума му. Бащата пита: Синко, я да ти видим диплома, какъв е твоя диплом? Какво научи в странството? Знаете ли какво каза онзи син на баща си? Той му е казал: Срещнах най-големите несрети в живота и научих що е смирение, и що безсмислие в живота.
Затова се връщам при тебе, не да ти бъда син, но да ти бъда слуга, защото името „син“ не мога да нося.
Понеже се завърнал този му син, бащата казва на слугите си: Я заколете хранененото теле! Синът дошъл и много добър, отличен диплом носи със себе си. Заколете телето, да ядем и пием. Другият син и той се връща от нивата. Праща баща му да го викат, той не иска да влезе.
към втори вариант >>
Някой казва: Много съм корав човек.
(втори вариант)
Това е алхимия в живота. Алхимия е значи, да можеш в даден случай да превръщаш, да направиш един предмет в даден случай да ти служи. Онези майстори, които искат слабото желязо да калят, турят го в огъня, нажежат го, после го турат във водата, пак го нажежат в огъня, тъй правят, за да го калят. Щом искаш да закалиш, от горещо в студено. Щом искаш да омекчиш, от студено в топлото.
Някой казва: Много съм корав човек.
От студено в топлото. Казва много мек човек съм. От топлото в студеното. Ако искате да бъдете твърди, от топлото в студеното. Щом си свършите работата, искате меки да бъдете, от студеното в топлото, и меки ще станете.
към втори вариант >>
Понеже се завърнал този му син, бащата казва на слугите си: Я заколете хранененото теле!
(втори вариант)
Бащата пита: Синко, я да ти видим диплома, какъв е твоя диплом? Какво научи в странството? Знаете ли какво каза онзи син на баща си? Той му е казал: Срещнах най-големите несрети в живота и научих що е смирение, и що безсмислие в живота. Затова се връщам при тебе, не да ти бъда син, но да ти бъда слуга, защото името „син“ не мога да нося.
Понеже се завърнал този му син, бащата казва на слугите си: Я заколете хранененото теле!
Синът дошъл и много добър, отличен диплом носи със себе си. Заколете телето, да ядем и пием. Другият син и той се връща от нивата. Праща баща му да го викат, той не иска да влезе. Той малко по-дипломат.
към втори вариант >>
От студено в топлото.
(втори вариант)
Алхимия е значи, да можеш в даден случай да превръщаш, да направиш един предмет в даден случай да ти служи. Онези майстори, които искат слабото желязо да калят, турят го в огъня, нажежат го, после го турат във водата, пак го нажежат в огъня, тъй правят, за да го калят. Щом искаш да закалиш, от горещо в студено. Щом искаш да омекчиш, от студено в топлото. Някой казва: Много съм корав човек.
От студено в топлото.
Казва много мек човек съм. От топлото в студеното. Ако искате да бъдете твърди, от топлото в студеното. Щом си свършите работата, искате меки да бъдете, от студеното в топлото, и меки ще станете. Едновременно бъдете и силни и слаби, и твърди и меки, и умни и глупави; и сиромаси и богати бъдете.
към втори вариант >>
Синът дошъл и много добър, отличен диплом носи със себе си.
(втори вариант)
Какво научи в странството? Знаете ли какво каза онзи син на баща си? Той му е казал: Срещнах най-големите несрети в живота и научих що е смирение, и що безсмислие в живота. Затова се връщам при тебе, не да ти бъда син, но да ти бъда слуга, защото името „син“ не мога да нося. Понеже се завърнал този му син, бащата казва на слугите си: Я заколете хранененото теле!
Синът дошъл и много добър, отличен диплом носи със себе си.
Заколете телето, да ядем и пием. Другият син и той се връща от нивата. Праща баща му да го викат, той не иска да влезе. Той малко по-дипломат. Бащата казва: Нека дойде и големият син да участвува в угощението.
към втори вариант >>
Казва много мек човек съм.
(втори вариант)
Онези майстори, които искат слабото желязо да калят, турят го в огъня, нажежат го, после го турат във водата, пак го нажежат в огъня, тъй правят, за да го калят. Щом искаш да закалиш, от горещо в студено. Щом искаш да омекчиш, от студено в топлото. Някой казва: Много съм корав човек. От студено в топлото.
Казва много мек човек съм.
От топлото в студеното. Ако искате да бъдете твърди, от топлото в студеното. Щом си свършите работата, искате меки да бъдете, от студеното в топлото, и меки ще станете. Едновременно бъдете и силни и слаби, и твърди и меки, и умни и глупави; и сиромаси и богати бъдете. Когато отивате при разбойници, идете сиромаси.
към втори вариант >>
Заколете телето, да ядем и пием.
(втори вариант)
Знаете ли какво каза онзи син на баща си? Той му е казал: Срещнах най-големите несрети в живота и научих що е смирение, и що безсмислие в живота. Затова се връщам при тебе, не да ти бъда син, но да ти бъда слуга, защото името „син“ не мога да нося. Понеже се завърнал този му син, бащата казва на слугите си: Я заколете хранененото теле! Синът дошъл и много добър, отличен диплом носи със себе си.
Заколете телето, да ядем и пием.
Другият син и той се връща от нивата. Праща баща му да го викат, той не иска да влезе. Той малко по-дипломат. Бащата казва: Нека дойде и големият син да участвува в угощението. Казва: Не съм разположен, от дълъг път ида, уморен сам.
към втори вариант >>
От топлото в студеното.
(втори вариант)
Щом искаш да закалиш, от горещо в студено. Щом искаш да омекчиш, от студено в топлото. Някой казва: Много съм корав човек. От студено в топлото. Казва много мек човек съм.
От топлото в студеното.
Ако искате да бъдете твърди, от топлото в студеното. Щом си свършите работата, искате меки да бъдете, от студеното в топлото, и меки ще станете. Едновременно бъдете и силни и слаби, и твърди и меки, и умни и глупави; и сиромаси и богати бъдете. Когато отивате при разбойници, идете сиромаси. Когато отивате при някой цар, идете богати.
към втори вариант >>
Другият син и той се връща от нивата.
(втори вариант)
Той му е казал: Срещнах най-големите несрети в живота и научих що е смирение, и що безсмислие в живота. Затова се връщам при тебе, не да ти бъда син, но да ти бъда слуга, защото името „син“ не мога да нося. Понеже се завърнал този му син, бащата казва на слугите си: Я заколете хранененото теле! Синът дошъл и много добър, отличен диплом носи със себе си. Заколете телето, да ядем и пием.
Другият син и той се връща от нивата.
Праща баща му да го викат, той не иска да влезе. Той малко по-дипломат. Бащата казва: Нека дойде и големият син да участвува в угощението. Казва: Не съм разположен, от дълъг път ида, уморен сам. Така говори той на баща си.
към втори вариант >>
Ако искате да бъдете твърди, от топлото в студеното.
(втори вариант)
Щом искаш да омекчиш, от студено в топлото. Някой казва: Много съм корав човек. От студено в топлото. Казва много мек човек съм. От топлото в студеното.
Ако искате да бъдете твърди, от топлото в студеното.
Щом си свършите работата, искате меки да бъдете, от студеното в топлото, и меки ще станете. Едновременно бъдете и силни и слаби, и твърди и меки, и умни и глупави; и сиромаси и богати бъдете. Когато отивате при разбойници, идете сиромаси. Когато отивате при някой цар, идете богати. Царят не иска болни хора, царят иска юнаци, на бойното поле, войници да се бият заради него.
към втори вариант >>
Праща баща му да го викат, той не иска да влезе.
(втори вариант)
Затова се връщам при тебе, не да ти бъда син, но да ти бъда слуга, защото името „син“ не мога да нося. Понеже се завърнал този му син, бащата казва на слугите си: Я заколете хранененото теле! Синът дошъл и много добър, отличен диплом носи със себе си. Заколете телето, да ядем и пием. Другият син и той се връща от нивата.
Праща баща му да го викат, той не иска да влезе.
Той малко по-дипломат. Бащата казва: Нека дойде и големият син да участвува в угощението. Казва: Не съм разположен, от дълъг път ида, уморен сам. Така говори той на баща си. Какво научи?
към втори вариант >>
Щом си свършите работата, искате меки да бъдете, от студеното в топлото, и меки ще станете.
(втори вариант)
Някой казва: Много съм корав човек. От студено в топлото. Казва много мек човек съм. От топлото в студеното. Ако искате да бъдете твърди, от топлото в студеното.
Щом си свършите работата, искате меки да бъдете, от студеното в топлото, и меки ще станете.
Едновременно бъдете и силни и слаби, и твърди и меки, и умни и глупави; и сиромаси и богати бъдете. Когато отивате при разбойници, идете сиромаси. Когато отивате при някой цар, идете богати. Царят не иска болни хора, царят иска юнаци, на бойното поле, войници да се бият заради него. А болницата иска болни хора.
към втори вариант >>
Той малко по-дипломат.
(втори вариант)
Понеже се завърнал този му син, бащата казва на слугите си: Я заколете хранененото теле! Синът дошъл и много добър, отличен диплом носи със себе си. Заколете телето, да ядем и пием. Другият син и той се връща от нивата. Праща баща му да го викат, той не иска да влезе.
Той малко по-дипломат.
Бащата казва: Нека дойде и големият син да участвува в угощението. Казва: Не съм разположен, от дълъг път ида, уморен сам. Така говори той на баща си. Какво научи? Казва: Недоволството в живота.
към втори вариант >>
Едновременно бъдете и силни и слаби, и твърди и меки, и умни и глупави; и сиромаси и богати бъдете.
(втори вариант)
От студено в топлото. Казва много мек човек съм. От топлото в студеното. Ако искате да бъдете твърди, от топлото в студеното. Щом си свършите работата, искате меки да бъдете, от студеното в топлото, и меки ще станете.
Едновременно бъдете и силни и слаби, и твърди и меки, и умни и глупави; и сиромаси и богати бъдете.
Когато отивате при разбойници, идете сиромаси. Когато отивате при някой цар, идете богати. Царят не иска болни хора, царят иска юнаци, на бойното поле, войници да се бият заради него. А болницата иска болни хора.
към втори вариант >>
Бащата казва: Нека дойде и големият син да участвува в угощението.
(втори вариант)
Синът дошъл и много добър, отличен диплом носи със себе си. Заколете телето, да ядем и пием. Другият син и той се връща от нивата. Праща баща му да го викат, той не иска да влезе. Той малко по-дипломат.
Бащата казва: Нека дойде и големият син да участвува в угощението.
Казва: Не съм разположен, от дълъг път ида, уморен сам. Така говори той на баща си. Какво научи? Казва: Недоволството в живота. Че в този свят няма никаква признателност.
към втори вариант >>
Когато отивате при разбойници, идете сиромаси.
(втори вариант)
Казва много мек човек съм. От топлото в студеното. Ако искате да бъдете твърди, от топлото в студеното. Щом си свършите работата, искате меки да бъдете, от студеното в топлото, и меки ще станете. Едновременно бъдете и силни и слаби, и твърди и меки, и умни и глупави; и сиромаси и богати бъдете.
Когато отивате при разбойници, идете сиромаси.
Когато отивате при някой цар, идете богати. Царят не иска болни хора, царят иска юнаци, на бойното поле, войници да се бият заради него. А болницата иска болни хора.
към втори вариант >>
Казва: Не съм разположен, от дълъг път ида, уморен сам.
(втори вариант)
Заколете телето, да ядем и пием. Другият син и той се връща от нивата. Праща баща му да го викат, той не иска да влезе. Той малко по-дипломат. Бащата казва: Нека дойде и големият син да участвува в угощението.
Казва: Не съм разположен, от дълъг път ида, уморен сам.
Така говори той на баща си. Какво научи? Казва: Недоволството в живота. Че в този свят няма никаква признателност. И на баща си да служиш, не принася никаква полза.
към втори вариант >>
Когато отивате при някой цар, идете богати.
(втори вариант)
От топлото в студеното. Ако искате да бъдете твърди, от топлото в студеното. Щом си свършите работата, искате меки да бъдете, от студеното в топлото, и меки ще станете. Едновременно бъдете и силни и слаби, и твърди и меки, и умни и глупави; и сиромаси и богати бъдете. Когато отивате при разбойници, идете сиромаси.
Когато отивате при някой цар, идете богати.
Царят не иска болни хора, царят иска юнаци, на бойното поле, войници да се бият заради него. А болницата иска болни хора.
към втори вариант >>
Така говори той на баща си.
(втори вариант)
Другият син и той се връща от нивата. Праща баща му да го викат, той не иска да влезе. Той малко по-дипломат. Бащата казва: Нека дойде и големият син да участвува в угощението. Казва: Не съм разположен, от дълъг път ида, уморен сам.
Така говори той на баща си.
Какво научи? Казва: Недоволството в живота. Че в този свят няма никаква признателност. И на баща си да служиш, не принася никаква полза. Това научих!
към втори вариант >>
Царят не иска болни хора, царят иска юнаци, на бойното поле, войници да се бият заради него.
(втори вариант)
Ако искате да бъдете твърди, от топлото в студеното. Щом си свършите работата, искате меки да бъдете, от студеното в топлото, и меки ще станете. Едновременно бъдете и силни и слаби, и твърди и меки, и умни и глупави; и сиромаси и богати бъдете. Когато отивате при разбойници, идете сиромаси. Когато отивате при някой цар, идете богати.
Царят не иска болни хора, царят иска юнаци, на бойното поле, войници да се бият заради него.
А болницата иска болни хора.
към втори вариант >>
Какво научи?
(втори вариант)
Праща баща му да го викат, той не иска да влезе. Той малко по-дипломат. Бащата казва: Нека дойде и големият син да участвува в угощението. Казва: Не съм разположен, от дълъг път ида, уморен сам. Така говори той на баща си.
Какво научи?
Казва: Недоволството в живота. Че в този свят няма никаква признателност. И на баща си да служиш, не принася никаква полза. Това научих! Виждам, че в странство бащите не постъпват тъй със синовете си.
към втори вариант >>
А болницата иска болни хора.
(втори вариант)
Щом си свършите работата, искате меки да бъдете, от студеното в топлото, и меки ще станете. Едновременно бъдете и силни и слаби, и твърди и меки, и умни и глупави; и сиромаси и богати бъдете. Когато отивате при разбойници, идете сиромаси. Когато отивате при някой цар, идете богати. Царят не иска болни хора, царят иска юнаци, на бойното поле, войници да се бият заради него.
А болницата иска болни хора.
към втори вариант >>
Казва: Недоволството в живота.
(втори вариант)
Той малко по-дипломат. Бащата казва: Нека дойде и големият син да участвува в угощението. Казва: Не съм разположен, от дълъг път ида, уморен сам. Така говори той на баща си. Какво научи?
Казва: Недоволството в живота.
Че в този свят няма никаква признателност. И на баща си да служиш, не принася никаква полза. Това научих! Виждам, че в странство бащите не постъпват тъй със синовете си. Баща му казва: Не бой се синко, те ония синове са други, пък аз каквото имам, ще го дам на тебе за да бъдеш ти доволен.
към втори вариант >>
Че в този свят няма никаква признателност.
(втори вариант)
Бащата казва: Нека дойде и големият син да участвува в угощението. Казва: Не съм разположен, от дълъг път ида, уморен сам. Така говори той на баща си. Какво научи? Казва: Недоволството в живота.
Че в този свят няма никаква признателност.
И на баща си да служиш, не принася никаква полза. Това научих! Виждам, че в странство бащите не постъпват тъй със синовете си. Баща му казва: Не бой се синко, те ония синове са други, пък аз каквото имам, ще го дам на тебе за да бъдеш ти доволен. Казва бащата: На моя син не са му предали още добър урок.
към втори вариант >>
И на баща си да служиш, не принася никаква полза.
(втори вариант)
Казва: Не съм разположен, от дълъг път ида, уморен сам. Така говори той на баща си. Какво научи? Казва: Недоволството в живота. Че в този свят няма никаква признателност.
И на баща си да служиш, не принася никаква полза.
Това научих! Виждам, че в странство бащите не постъпват тъй със синовете си. Баща му казва: Не бой се синко, те ония синове са други, пък аз каквото имам, ще го дам на тебе за да бъдеш ти доволен. Казва бащата: На моя син не са му предали още добър урок. Той не е свършил още.
към втори вариант >>
Това научих!
(втори вариант)
Така говори той на баща си. Какво научи? Казва: Недоволството в живота. Че в този свят няма никаква признателност. И на баща си да служиш, не принася никаква полза.
Това научих!
Виждам, че в странство бащите не постъпват тъй със синовете си. Баща му казва: Не бой се синко, те ония синове са други, пък аз каквото имам, ще го дам на тебе за да бъдеш ти доволен. Казва бащата: На моя син не са му предали още добър урок. Той не е свършил още. Той е едно дете, което става недоволно.
към втори вариант >>
Виждам, че в странство бащите не постъпват тъй със синовете си.
(втори вариант)
Какво научи? Казва: Недоволството в живота. Че в този свят няма никаква признателност. И на баща си да служиш, не принася никаква полза. Това научих!
Виждам, че в странство бащите не постъпват тъй със синовете си.
Баща му казва: Не бой се синко, те ония синове са други, пък аз каквото имам, ще го дам на тебе за да бъдеш ти доволен. Казва бащата: На моя син не са му предали още добър урок. Той не е свършил още. Той е едно дете, което става недоволно. И трябва да му се даде нещо.
към втори вариант >>
Баща му казва: Не бой се синко, те ония синове са други, пък аз каквото имам, ще го дам на тебе за да бъдеш ти доволен.
(втори вариант)
Казва: Недоволството в живота. Че в този свят няма никаква признателност. И на баща си да служиш, не принася никаква полза. Това научих! Виждам, че в странство бащите не постъпват тъй със синовете си.
Баща му казва: Не бой се синко, те ония синове са други, пък аз каквото имам, ще го дам на тебе за да бъдеш ти доволен.
Казва бащата: На моя син не са му предали още добър урок. Той не е свършил още. Той е едно дете, което става недоволно. И трябва да му се даде нещо.
към втори вариант >>
Казва бащата: На моя син не са му предали още добър урок.
(втори вариант)
Че в този свят няма никаква признателност. И на баща си да служиш, не принася никаква полза. Това научих! Виждам, че в странство бащите не постъпват тъй със синовете си. Баща му казва: Не бой се синко, те ония синове са други, пък аз каквото имам, ще го дам на тебе за да бъдеш ти доволен.
Казва бащата: На моя син не са му предали още добър урок.
Той не е свършил още. Той е едно дете, което става недоволно. И трябва да му се даде нещо.
към втори вариант >>
Той не е свършил още.
(втори вариант)
И на баща си да служиш, не принася никаква полза. Това научих! Виждам, че в странство бащите не постъпват тъй със синовете си. Баща му казва: Не бой се синко, те ония синове са други, пък аз каквото имам, ще го дам на тебе за да бъдеш ти доволен. Казва бащата: На моя син не са му предали още добър урок.
Той не е свършил още.
Той е едно дете, което става недоволно. И трябва да му се даде нещо.
към втори вариант >>
Той е едно дете, което става недоволно.
(втори вариант)
Това научих! Виждам, че в странство бащите не постъпват тъй със синовете си. Баща му казва: Не бой се синко, те ония синове са други, пък аз каквото имам, ще го дам на тебе за да бъдеш ти доволен. Казва бащата: На моя син не са му предали още добър урок. Той не е свършил още.
Той е едно дете, което става недоволно.
И трябва да му се даде нещо.
към втори вариант >>
И трябва да му се даде нещо.
(втори вариант)
Виждам, че в странство бащите не постъпват тъй със синовете си. Баща му казва: Не бой се синко, те ония синове са други, пък аз каквото имам, ще го дам на тебе за да бъдеш ти доволен. Казва бащата: На моя син не са му предали още добър урок. Той не е свършил още. Той е едно дете, което става недоволно.
И трябва да му се даде нещо.
към втори вариант >>
Та казвам: Всичко онова, което се чете, всичко което вие мислите в даден случай, необходимо е във всеки един момент в живота да знаете, какво да вършите.
(втори вариант)
Та казвам: Всичко онова, което се чете, всичко което вие мислите в даден случай, необходимо е във всеки един момент в живота да знаете, какво да вършите.
Всякога ние се натъкваме на противоречия. Не че сме виновати, но противоречието иде. Ако влезеш в една тъмна стая, че се сблъскаш някъде в някой предмет, ако нямаш светлина, колко и да си внимателен, все ще се сблъснеш с някой предмет. Непременно човек трябва да има светлина, която да образува ония вътрешни отношения между хората. Най-първо на Земята са се образували отношенията между баща и синове, между дъщери и майка, между учители и ученици.
към втори вариант >>
Всякога ние се натъкваме на противоречия.
(втори вариант)
Та казвам: Всичко онова, което се чете, всичко което вие мислите в даден случай, необходимо е във всеки един момент в живота да знаете, какво да вършите.
Всякога ние се натъкваме на противоречия.
Не че сме виновати, но противоречието иде. Ако влезеш в една тъмна стая, че се сблъскаш някъде в някой предмет, ако нямаш светлина, колко и да си внимателен, все ще се сблъснеш с някой предмет. Непременно човек трябва да има светлина, която да образува ония вътрешни отношения между хората. Най-първо на Земята са се образували отношенията между баща и синове, между дъщери и майка, между учители и ученици. Между богомолци и духовници.
към втори вариант >>
Не че сме виновати, но противоречието иде.
(втори вариант)
Та казвам: Всичко онова, което се чете, всичко което вие мислите в даден случай, необходимо е във всеки един момент в живота да знаете, какво да вършите. Всякога ние се натъкваме на противоречия.
Не че сме виновати, но противоречието иде.
Ако влезеш в една тъмна стая, че се сблъскаш някъде в някой предмет, ако нямаш светлина, колко и да си внимателен, все ще се сблъснеш с някой предмет. Непременно човек трябва да има светлина, която да образува ония вътрешни отношения между хората. Най-първо на Земята са се образували отношенията между баща и синове, между дъщери и майка, между учители и ученици. Между богомолци и духовници. Навсякъде в света отношенията не са пълни.
към втори вариант >>
Ако влезеш в една тъмна стая, че се сблъскаш някъде в някой предмет, ако нямаш светлина, колко и да си внимателен, все ще се сблъснеш с някой предмет.
(втори вариант)
Та казвам: Всичко онова, което се чете, всичко което вие мислите в даден случай, необходимо е във всеки един момент в живота да знаете, какво да вършите. Всякога ние се натъкваме на противоречия. Не че сме виновати, но противоречието иде.
Ако влезеш в една тъмна стая, че се сблъскаш някъде в някой предмет, ако нямаш светлина, колко и да си внимателен, все ще се сблъснеш с някой предмет.
Непременно човек трябва да има светлина, която да образува ония вътрешни отношения между хората. Най-първо на Земята са се образували отношенията между баща и синове, между дъщери и майка, между учители и ученици. Между богомолци и духовници. Навсякъде в света отношенията не са пълни. Запример вие влизате в една гостилница.
към втори вариант >>
Непременно човек трябва да има светлина, която да образува ония вътрешни отношения между хората.
(втори вариант)
Та казвам: Всичко онова, което се чете, всичко което вие мислите в даден случай, необходимо е във всеки един момент в живота да знаете, какво да вършите. Всякога ние се натъкваме на противоречия. Не че сме виновати, но противоречието иде. Ако влезеш в една тъмна стая, че се сблъскаш някъде в някой предмет, ако нямаш светлина, колко и да си внимателен, все ще се сблъснеш с някой предмет.
Непременно човек трябва да има светлина, която да образува ония вътрешни отношения между хората.
Най-първо на Земята са се образували отношенията между баща и синове, между дъщери и майка, между учители и ученици. Между богомолци и духовници. Навсякъде в света отношенията не са пълни. Запример вие влизате в една гостилница. Гостилничарят ви посреща много учтиво, казва: Заповядайте!
към втори вариант >>
Най-първо на Земята са се образували отношенията между баща и синове, между дъщери и майка, между учители и ученици.
(втори вариант)
Та казвам: Всичко онова, което се чете, всичко което вие мислите в даден случай, необходимо е във всеки един момент в живота да знаете, какво да вършите. Всякога ние се натъкваме на противоречия. Не че сме виновати, но противоречието иде. Ако влезеш в една тъмна стая, че се сблъскаш някъде в някой предмет, ако нямаш светлина, колко и да си внимателен, все ще се сблъснеш с някой предмет. Непременно човек трябва да има светлина, която да образува ония вътрешни отношения между хората.
Най-първо на Земята са се образували отношенията между баща и синове, между дъщери и майка, между учители и ученици.
Между богомолци и духовници. Навсякъде в света отношенията не са пълни. Запример вие влизате в една гостилница. Гостилничарят ви посреща много учтиво, казва: Заповядайте! Но като се нахраните, той ви показва един надпис: „Днес с пари, утре без пари".
към втори вариант >>
Между богомолци и духовници.
(втори вариант)
Всякога ние се натъкваме на противоречия. Не че сме виновати, но противоречието иде. Ако влезеш в една тъмна стая, че се сблъскаш някъде в някой предмет, ако нямаш светлина, колко и да си внимателен, все ще се сблъснеш с някой предмет. Непременно човек трябва да има светлина, която да образува ония вътрешни отношения между хората. Най-първо на Земята са се образували отношенията между баща и синове, между дъщери и майка, между учители и ученици.
Между богомолци и духовници.
Навсякъде в света отношенията не са пълни. Запример вие влизате в една гостилница. Гостилничарят ви посреща много учтиво, казва: Заповядайте! Но като се нахраните, той ви показва един надпис: „Днес с пари, утре без пари". Вие преди да сте влезли от вън сте чели по обратен път - от дясно на ляво, по еврейски: „Днес с пари, утре без пари." А вие като влезете вътре четете: „Днес с пари, утре без пари".
към втори вариант >>
Навсякъде в света отношенията не са пълни.
(втори вариант)
Не че сме виновати, но противоречието иде. Ако влезеш в една тъмна стая, че се сблъскаш някъде в някой предмет, ако нямаш светлина, колко и да си внимателен, все ще се сблъснеш с някой предмет. Непременно човек трябва да има светлина, която да образува ония вътрешни отношения между хората. Най-първо на Земята са се образували отношенията между баща и синове, между дъщери и майка, между учители и ученици. Между богомолци и духовници.
Навсякъде в света отношенията не са пълни.
Запример вие влизате в една гостилница. Гостилничарят ви посреща много учтиво, казва: Заповядайте! Но като се нахраните, той ви показва един надпис: „Днес с пари, утре без пари". Вие преди да сте влезли от вън сте чели по обратен път - от дясно на ляво, по еврейски: „Днес с пари, утре без пари." А вие като влезете вътре четете: „Днес с пари, утре без пари". Сега вие се намирате в едно заблуждение, вие мислехте да влезнете вътре, че утре да плащате, а работата излезе обратното, днес трябва да платите.
към втори вариант >>
Запример вие влизате в една гостилница.
(втори вариант)
Ако влезеш в една тъмна стая, че се сблъскаш някъде в някой предмет, ако нямаш светлина, колко и да си внимателен, все ще се сблъснеш с някой предмет. Непременно човек трябва да има светлина, която да образува ония вътрешни отношения между хората. Най-първо на Земята са се образували отношенията между баща и синове, между дъщери и майка, между учители и ученици. Между богомолци и духовници. Навсякъде в света отношенията не са пълни.
Запример вие влизате в една гостилница.
Гостилничарят ви посреща много учтиво, казва: Заповядайте! Но като се нахраните, той ви показва един надпис: „Днес с пари, утре без пари". Вие преди да сте влезли от вън сте чели по обратен път - от дясно на ляво, по еврейски: „Днес с пари, утре без пари." А вие като влезете вътре четете: „Днес с пари, утре без пари". Сега вие се намирате в едно заблуждение, вие мислехте да влезнете вътре, че утре да плащате, а работата излезе обратното, днес трябва да платите. Тогава, как ще разрешите въпроса?
към втори вариант >>
Гостилничарят ви посреща много учтиво, казва: Заповядайте!
(втори вариант)
Непременно човек трябва да има светлина, която да образува ония вътрешни отношения между хората. Най-първо на Земята са се образували отношенията между баща и синове, между дъщери и майка, между учители и ученици. Между богомолци и духовници. Навсякъде в света отношенията не са пълни. Запример вие влизате в една гостилница.
Гостилничарят ви посреща много учтиво, казва: Заповядайте!
Но като се нахраните, той ви показва един надпис: „Днес с пари, утре без пари". Вие преди да сте влезли от вън сте чели по обратен път - от дясно на ляво, по еврейски: „Днес с пари, утре без пари." А вие като влезете вътре четете: „Днес с пари, утре без пари". Сега вие се намирате в едно заблуждение, вие мислехте да влезнете вътре, че утре да плащате, а работата излезе обратното, днес трябва да платите. Тогава, как ще разрешите въпроса? Вие трябва да погледнете надписа от вън от ляво на дясно.
към втори вариант >>
Но като се нахраните, той ви показва един надпис: „Днес с пари, утре без пари".
(втори вариант)
Най-първо на Земята са се образували отношенията между баща и синове, между дъщери и майка, между учители и ученици. Между богомолци и духовници. Навсякъде в света отношенията не са пълни. Запример вие влизате в една гостилница. Гостилничарят ви посреща много учтиво, казва: Заповядайте!
Но като се нахраните, той ви показва един надпис: „Днес с пари, утре без пари".
Вие преди да сте влезли от вън сте чели по обратен път - от дясно на ляво, по еврейски: „Днес с пари, утре без пари." А вие като влезете вътре четете: „Днес с пари, утре без пари". Сега вие се намирате в едно заблуждение, вие мислехте да влезнете вътре, че утре да плащате, а работата излезе обратното, днес трябва да платите. Тогава, как ще разрешите въпроса? Вие трябва да погледнете надписа от вън от ляво на дясно. Тъй казва гостилничарят.
към втори вариант >>
Вие преди да сте влезли от вън сте чели по обратен път - от дясно на ляво, по еврейски: „Днес с пари, утре без пари." А вие като влезете вътре четете: „Днес с пари, утре без пари".
(втори вариант)
Между богомолци и духовници. Навсякъде в света отношенията не са пълни. Запример вие влизате в една гостилница. Гостилничарят ви посреща много учтиво, казва: Заповядайте! Но като се нахраните, той ви показва един надпис: „Днес с пари, утре без пари".
Вие преди да сте влезли от вън сте чели по обратен път - от дясно на ляво, по еврейски: „Днес с пари, утре без пари." А вие като влезете вътре четете: „Днес с пари, утре без пари".
Сега вие се намирате в едно заблуждение, вие мислехте да влезнете вътре, че утре да плащате, а работата излезе обратното, днес трябва да платите. Тогава, как ще разрешите въпроса? Вие трябва да погледнете надписа от вън от ляво на дясно. Тъй казва гостилничарят. Да влезете в моята гостилница беше без пари, а като излизате - с пари.
към втори вариант >>
Сега вие се намирате в едно заблуждение, вие мислехте да влезнете вътре, че утре да плащате, а работата излезе обратното, днес трябва да платите.
(втори вариант)
Навсякъде в света отношенията не са пълни. Запример вие влизате в една гостилница. Гостилничарят ви посреща много учтиво, казва: Заповядайте! Но като се нахраните, той ви показва един надпис: „Днес с пари, утре без пари". Вие преди да сте влезли от вън сте чели по обратен път - от дясно на ляво, по еврейски: „Днес с пари, утре без пари." А вие като влезете вътре четете: „Днес с пари, утре без пари".
Сега вие се намирате в едно заблуждение, вие мислехте да влезнете вътре, че утре да плащате, а работата излезе обратното, днес трябва да платите.
Тогава, как ще разрешите въпроса? Вие трябва да погледнете надписа от вън от ляво на дясно. Тъй казва гостилничарят. Да влезете в моята гостилница беше без пари, а като излизате - с пари. Тогава гостилничарят казва: Без пари може да влезете в гостилницата, но с пари може да излезете.
към втори вариант >>
Тогава, как ще разрешите въпроса?
(втори вариант)
Запример вие влизате в една гостилница. Гостилничарят ви посреща много учтиво, казва: Заповядайте! Но като се нахраните, той ви показва един надпис: „Днес с пари, утре без пари". Вие преди да сте влезли от вън сте чели по обратен път - от дясно на ляво, по еврейски: „Днес с пари, утре без пари." А вие като влезете вътре четете: „Днес с пари, утре без пари". Сега вие се намирате в едно заблуждение, вие мислехте да влезнете вътре, че утре да плащате, а работата излезе обратното, днес трябва да платите.
Тогава, как ще разрешите въпроса?
Вие трябва да погледнете надписа от вън от ляво на дясно. Тъй казва гостилничарят. Да влезете в моята гостилница беше без пари, а като излизате - с пари. Тогава гостилничарят казва: Без пари може да влезете в гостилницата, но с пари може да излезете.
към втори вариант >>
Вие трябва да погледнете надписа от вън от ляво на дясно.
(втори вариант)
Гостилничарят ви посреща много учтиво, казва: Заповядайте! Но като се нахраните, той ви показва един надпис: „Днес с пари, утре без пари". Вие преди да сте влезли от вън сте чели по обратен път - от дясно на ляво, по еврейски: „Днес с пари, утре без пари." А вие като влезете вътре четете: „Днес с пари, утре без пари". Сега вие се намирате в едно заблуждение, вие мислехте да влезнете вътре, че утре да плащате, а работата излезе обратното, днес трябва да платите. Тогава, как ще разрешите въпроса?
Вие трябва да погледнете надписа от вън от ляво на дясно.
Тъй казва гостилничарят. Да влезете в моята гостилница беше без пари, а като излизате - с пари. Тогава гостилничарят казва: Без пари може да влезете в гостилницата, но с пари може да излезете.
към втори вариант >>
Тъй казва гостилничарят.
(втори вариант)
Но като се нахраните, той ви показва един надпис: „Днес с пари, утре без пари". Вие преди да сте влезли от вън сте чели по обратен път - от дясно на ляво, по еврейски: „Днес с пари, утре без пари." А вие като влезете вътре четете: „Днес с пари, утре без пари". Сега вие се намирате в едно заблуждение, вие мислехте да влезнете вътре, че утре да плащате, а работата излезе обратното, днес трябва да платите. Тогава, как ще разрешите въпроса? Вие трябва да погледнете надписа от вън от ляво на дясно.
Тъй казва гостилничарят.
Да влезете в моята гостилница беше без пари, а като излизате - с пари. Тогава гостилничарят казва: Без пари може да влезете в гостилницата, но с пари може да излезете.
към втори вариант >>
Да влезете в моята гостилница беше без пари, а като излизате - с пари.
(втори вариант)
Вие преди да сте влезли от вън сте чели по обратен път - от дясно на ляво, по еврейски: „Днес с пари, утре без пари." А вие като влезете вътре четете: „Днес с пари, утре без пари". Сега вие се намирате в едно заблуждение, вие мислехте да влезнете вътре, че утре да плащате, а работата излезе обратното, днес трябва да платите. Тогава, как ще разрешите въпроса? Вие трябва да погледнете надписа от вън от ляво на дясно. Тъй казва гостилничарят.
Да влезете в моята гостилница беше без пари, а като излизате - с пари.
Тогава гостилничарят казва: Без пари може да влезете в гостилницата, но с пари може да излезете.
към втори вариант >>
Тогава гостилничарят казва: Без пари може да влезете в гостилницата, но с пари може да излезете.
(втори вариант)
Сега вие се намирате в едно заблуждение, вие мислехте да влезнете вътре, че утре да плащате, а работата излезе обратното, днес трябва да платите. Тогава, как ще разрешите въпроса? Вие трябва да погледнете надписа от вън от ляво на дясно. Тъй казва гостилничарят. Да влезете в моята гостилница беше без пари, а като излизате - с пари.
Тогава гостилничарят казва: Без пари може да влезете в гостилницата, но с пари може да излезете.
към втори вариант >>
Та ви казвам, вие сте влезли в живота без пари, а без пари не може да излезете.
(втори вариант)
Та ви казвам, вие сте влезли в живота без пари, а без пари не може да излезете.
Там е всичкото. Що са страданията? Плащане. Ще платиш на гостилничаря. Казва: Аз за какво съм дошъл? За какво си дошъл?
към втори вариант >>
Там е всичкото.
(втори вариант)
Та ви казвам, вие сте влезли в живота без пари, а без пари не може да излезете.
Там е всичкото.
Що са страданията? Плащане. Ще платиш на гостилничаря. Казва: Аз за какво съм дошъл? За какво си дошъл? Дошъл си да влезеш без пари, а ще излезеш с пари сега.
към втори вариант >>
Що са страданията?
(втори вариант)
Та ви казвам, вие сте влезли в живота без пари, а без пари не може да излезете. Там е всичкото.
Що са страданията?
Плащане. Ще платиш на гостилничаря. Казва: Аз за какво съм дошъл? За какво си дошъл? Дошъл си да влезеш без пари, а ще излезеш с пари сега. Вие казвате: Защо Господ направи света сега?
към втори вариант >>
Плащане. Ще платиш на гостилничаря.
(втори вариант)
Та ви казвам, вие сте влезли в живота без пари, а без пари не може да излезете. Там е всичкото. Що са страданията?
Плащане. Ще платиш на гостилничаря.
Казва: Аз за какво съм дошъл? За какво си дошъл? Дошъл си да влезеш без пари, а ще излезеш с пари сега. Вие казвате: Защо Господ направи света сега? Питам: От кои синове сте?
към втори вариант >>
Казва: Аз за какво съм дошъл?
(втори вариант)
Та ви казвам, вие сте влезли в живота без пари, а без пари не може да излезете. Там е всичкото. Що са страданията? Плащане. Ще платиш на гостилничаря.
Казва: Аз за какво съм дошъл?
За какво си дошъл? Дошъл си да влезеш без пари, а ще излезеш с пари сега. Вие казвате: Защо Господ направи света сега? Питам: От кои синове сте? От младите или от старите синове?
към втори вариант >>
За какво си дошъл?
(втори вариант)
Та ви казвам, вие сте влезли в живота без пари, а без пари не може да излезете. Там е всичкото. Що са страданията? Плащане. Ще платиш на гостилничаря. Казва: Аз за какво съм дошъл?
За какво си дошъл?
Дошъл си да влезеш без пари, а ще излезеш с пари сега. Вие казвате: Защо Господ направи света сега? Питам: От кои синове сте? От младите или от старите синове? Сега младият син се връща без пари.
към втори вариант >>
Дошъл си да влезеш без пари, а ще излезеш с пари сега.
(втори вариант)
Там е всичкото. Що са страданията? Плащане. Ще платиш на гостилничаря. Казва: Аз за какво съм дошъл? За какво си дошъл?
Дошъл си да влезеш без пари, а ще излезеш с пари сега.
Вие казвате: Защо Господ направи света сега? Питам: От кои синове сте? От младите или от старите синове? Сега младият син се връща без пари. Защото няма какво.
към втори вариант >>
Вие казвате: Защо Господ направи света сега?
(втори вариант)
Що са страданията? Плащане. Ще платиш на гостилничаря. Казва: Аз за какво съм дошъл? За какво си дошъл? Дошъл си да влезеш без пари, а ще излезеш с пари сега.
Вие казвате: Защо Господ направи света сега?
Питам: От кои синове сте? От младите или от старите синове? Сега младият син се връща без пари. Защото няма какво. А големият син, той иска да излезе навън.
към втори вариант >>
Питам: От кои синове сте?
(втори вариант)
Плащане. Ще платиш на гостилничаря. Казва: Аз за какво съм дошъл? За какво си дошъл? Дошъл си да влезеш без пари, а ще излезеш с пари сега. Вие казвате: Защо Господ направи света сега?
Питам: От кои синове сте?
От младите или от старите синове? Сега младият син се връща без пари. Защото няма какво. А големият син, той иска да излезе навън. По някой път вие не искате да служите на Господа.
към втори вариант >>
От младите или от старите синове?
(втори вариант)
Казва: Аз за какво съм дошъл? За какво си дошъл? Дошъл си да влезеш без пари, а ще излезеш с пари сега. Вие казвате: Защо Господ направи света сега? Питам: От кои синове сте?
От младите или от старите синове?
Сега младият син се връща без пари. Защото няма какво. А големият син, той иска да излезе навън. По някой път вие не искате да служите на Господа. Господ казва: Щом като искаш, излез из къщи.
към втори вариант >>
Сега младият син се връща без пари.
(втори вариант)
За какво си дошъл? Дошъл си да влезеш без пари, а ще излезеш с пари сега. Вие казвате: Защо Господ направи света сега? Питам: От кои синове сте? От младите или от старите синове?
Сега младият син се връща без пари.
Защото няма какво. А големият син, той иска да излезе навън. По някой път вие не искате да служите на Господа. Господ казва: Щом като искаш, излез из къщи. Казва: Плати!
към втори вариант >>
Защото няма какво.
(втори вариант)
Дошъл си да влезеш без пари, а ще излезеш с пари сега. Вие казвате: Защо Господ направи света сега? Питам: От кои синове сте? От младите или от старите синове? Сега младият син се връща без пари.
Защото няма какво.
А големият син, той иска да излезе навън. По някой път вие не искате да служите на Господа. Господ казва: Щом като искаш, излез из къщи. Казва: Плати! Някой път вие като страдате, искате да излезете от къщи без пари.
към втори вариант >>
А големият син, той иска да излезе навън.
(втори вариант)
Вие казвате: Защо Господ направи света сега? Питам: От кои синове сте? От младите или от старите синове? Сега младият син се връща без пари. Защото няма какво.
А големият син, той иска да излезе навън.
По някой път вие не искате да служите на Господа. Господ казва: Щом като искаш, излез из къщи. Казва: Плати! Някой път вие като страдате, искате да излезете от къщи без пари. Не може, вие сте големия син, ще платите.
към втори вариант >>
По някой път вие не искате да служите на Господа.
(втори вариант)
Питам: От кои синове сте? От младите или от старите синове? Сега младият син се връща без пари. Защото няма какво. А големият син, той иска да излезе навън.
По някой път вие не искате да служите на Господа.
Господ казва: Щом като искаш, излез из къщи. Казва: Плати! Някой път вие като страдате, искате да излезете от къщи без пари. Не може, вие сте големия син, ще платите. Младият влиза, големият излиза.
към втори вариант >>
Господ казва: Щом като искаш, излез из къщи.
(втори вариант)
От младите или от старите синове? Сега младият син се връща без пари. Защото няма какво. А големият син, той иска да излезе навън. По някой път вие не искате да служите на Господа.
Господ казва: Щом като искаш, излез из къщи.
Казва: Плати! Някой път вие като страдате, искате да излезете от къщи без пари. Не може, вие сте големия син, ще платите. Младият влиза, големият излиза. Малкият без пари, а големият с пари.
към втори вариант >>
Казва: Плати!
(втори вариант)
Сега младият син се връща без пари. Защото няма какво. А големият син, той иска да излезе навън. По някой път вие не искате да служите на Господа. Господ казва: Щом като искаш, излез из къщи.
Казва: Плати!
Някой път вие като страдате, искате да излезете от къщи без пари. Не може, вие сте големия син, ще платите. Младият влиза, големият излиза. Малкият без пари, а големият с пари. Щом сте недоволни от живота, големият син сте.
към втори вариант >>
Някой път вие като страдате, искате да излезете от къщи без пари.
(втори вариант)
Защото няма какво. А големият син, той иска да излезе навън. По някой път вие не искате да служите на Господа. Господ казва: Щом като искаш, излез из къщи. Казва: Плати!
Някой път вие като страдате, искате да излезете от къщи без пари.
Не може, вие сте големия син, ще платите. Младият влиза, големият излиза. Малкият без пари, а големият с пари. Щом сте недоволни от живота, големият син сте. А щом сте доволни от живота, разбрали сте, вие сте малкият син.
към втори вариант >>
Не може, вие сте големия син, ще платите.
(втори вариант)
А големият син, той иска да излезе навън. По някой път вие не искате да служите на Господа. Господ казва: Щом като искаш, излез из къщи. Казва: Плати! Някой път вие като страдате, искате да излезете от къщи без пари.
Не може, вие сте големия син, ще платите.
Младият влиза, големият излиза. Малкият без пари, а големият с пари. Щом сте недоволни от живота, големият син сте. А щом сте доволни от живота, разбрали сте, вие сте малкият син. Всеки ден вие питате, какво означава?
към втори вариант >>
Младият влиза, големият излиза.
(втори вариант)
По някой път вие не искате да служите на Господа. Господ казва: Щом като искаш, излез из къщи. Казва: Плати! Някой път вие като страдате, искате да излезете от къщи без пари. Не може, вие сте големия син, ще платите.
Младият влиза, големият излиза.
Малкият без пари, а големият с пари. Щом сте недоволни от живота, големият син сте. А щом сте доволни от живота, разбрали сте, вие сте малкият син. Всеки ден вие питате, какво означава? То сте вие самия човек.
към втори вариант >>
Малкият без пари, а големият с пари.
(втори вариант)
Господ казва: Щом като искаш, излез из къщи. Казва: Плати! Някой път вие като страдате, искате да излезете от къщи без пари. Не може, вие сте големия син, ще платите. Младият влиза, големият излиза.
Малкият без пари, а големият с пари.
Щом сте недоволни от живота, големият син сте. А щом сте доволни от живота, разбрали сте, вие сте малкият син. Всеки ден вие питате, какво означава? То сте вие самия човек. Всеки един от вас в един момент е големия син, в друг момент е малкия син.
към втори вариант >>
Щом сте недоволни от живота, големият син сте.
(втори вариант)
Казва: Плати! Някой път вие като страдате, искате да излезете от къщи без пари. Не може, вие сте големия син, ще платите. Младият влиза, големият излиза. Малкият без пари, а големият с пари.
Щом сте недоволни от живота, големият син сте.
А щом сте доволни от живота, разбрали сте, вие сте малкият син. Всеки ден вие питате, какво означава? То сте вие самия човек. Всеки един от вас в един момент е големия син, в друг момент е малкия син. В един момент имате онова съзнание, смирение, кротост, въздържание, всичко туй.
към втори вариант >>
А щом сте доволни от живота, разбрали сте, вие сте малкият син.
(втори вариант)
Някой път вие като страдате, искате да излезете от къщи без пари. Не може, вие сте големия син, ще платите. Младият влиза, големият излиза. Малкият без пари, а големият с пари. Щом сте недоволни от живота, големият син сте.
А щом сте доволни от живота, разбрали сте, вие сте малкият син.
Всеки ден вие питате, какво означава? То сте вие самия човек. Всеки един от вас в един момент е големия син, в друг момент е малкия син. В един момент имате онова съзнание, смирение, кротост, въздържание, всичко туй. А в друг момент във вас се заражда една голяма идея, че вие сте онеправдан, имате някаква сила, че каквото кажете, може да стане.
към втори вариант >>
Всеки ден вие питате, какво означава?
(втори вариант)
Не може, вие сте големия син, ще платите. Младият влиза, големият излиза. Малкият без пари, а големият с пари. Щом сте недоволни от живота, големият син сте. А щом сте доволни от живота, разбрали сте, вие сте малкият син.
Всеки ден вие питате, какво означава?
То сте вие самия човек. Всеки един от вас в един момент е големия син, в друг момент е малкия син. В един момент имате онова съзнание, смирение, кротост, въздържание, всичко туй. А в друг момент във вас се заражда една голяма идея, че вие сте онеправдан, имате някаква сила, че каквото кажете, може да стане. А при това не стават работите.
към втори вариант >>
То сте вие самия човек.
(втори вариант)
Младият влиза, големият излиза. Малкият без пари, а големият с пари. Щом сте недоволни от живота, големият син сте. А щом сте доволни от живота, разбрали сте, вие сте малкият син. Всеки ден вие питате, какво означава?
То сте вие самия човек.
Всеки един от вас в един момент е големия син, в друг момент е малкия син. В един момент имате онова съзнание, смирение, кротост, въздържание, всичко туй. А в друг момент във вас се заражда една голяма идея, че вие сте онеправдан, имате някаква сила, че каквото кажете, може да стане. А при това не стават работите.
към втори вариант >>
Всеки един от вас в един момент е големия син, в друг момент е малкия син.
(втори вариант)
Малкият без пари, а големият с пари. Щом сте недоволни от живота, големият син сте. А щом сте доволни от живота, разбрали сте, вие сте малкият син. Всеки ден вие питате, какво означава? То сте вие самия човек.
Всеки един от вас в един момент е големия син, в друг момент е малкия син.
В един момент имате онова съзнание, смирение, кротост, въздържание, всичко туй. А в друг момент във вас се заражда една голяма идея, че вие сте онеправдан, имате някаква сила, че каквото кажете, може да стане. А при това не стават работите.
към втори вариант >>
В един момент имате онова съзнание, смирение, кротост, въздържание, всичко туй.
(втори вариант)
Щом сте недоволни от живота, големият син сте. А щом сте доволни от живота, разбрали сте, вие сте малкият син. Всеки ден вие питате, какво означава? То сте вие самия човек. Всеки един от вас в един момент е големия син, в друг момент е малкия син.
В един момент имате онова съзнание, смирение, кротост, въздържание, всичко туй.
А в друг момент във вас се заражда една голяма идея, че вие сте онеправдан, имате някаква сила, че каквото кажете, може да стане. А при това не стават работите.
към втори вариант >>
А в друг момент във вас се заражда една голяма идея, че вие сте онеправдан, имате някаква сила, че каквото кажете, може да стане.
(втори вариант)
А щом сте доволни от живота, разбрали сте, вие сте малкият син. Всеки ден вие питате, какво означава? То сте вие самия човек. Всеки един от вас в един момент е големия син, в друг момент е малкия син. В един момент имате онова съзнание, смирение, кротост, въздържание, всичко туй.
А в друг момент във вас се заражда една голяма идея, че вие сте онеправдан, имате някаква сила, че каквото кажете, може да стане.
А при това не стават работите.
към втори вариант >>
А при това не стават работите.
(втори вариант)
Всеки ден вие питате, какво означава? То сте вие самия човек. Всеки един от вас в един момент е големия син, в друг момент е малкия син. В един момент имате онова съзнание, смирение, кротост, въздържание, всичко туй. А в друг момент във вас се заражда една голяма идея, че вие сте онеправдан, имате някаква сила, че каквото кажете, може да стане.
А при това не стават работите.
към втори вариант >>
Мен ми разправяше един баща, голям педагог: На колко ученици можах да дам нещо, да ги възпитам, и хора станаха, пък на своя син нищо не можах да му дам.
(втори вариант)
Мен ми разправяше един баща, голям педагог: На колко ученици можах да дам нещо, да ги възпитам, и хора станаха, пък на своя син нищо не можах да му дам.
Не ме слуша. По някой път събужда съзнанието в него, но не ме слуша. Нищо повече. Рекох да повикам чужди учители, да го възпитават. Защото синът казва: Ти няма да ме учиш, ти няма да ме възпитаваш.
към втори вариант >>
Не ме слуша.
(втори вариант)
Мен ми разправяше един баща, голям педагог: На колко ученици можах да дам нещо, да ги възпитам, и хора станаха, пък на своя син нищо не можах да му дам.
Не ме слуша.
По някой път събужда съзнанието в него, но не ме слуша. Нищо повече. Рекох да повикам чужди учители, да го възпитават. Защото синът казва: Ти няма да ме учиш, ти няма да ме възпитаваш. Тогава вие се намирате в онова противоречие, в което се намерил един мъж.
към втори вариант >>
По някой път събужда съзнанието в него, но не ме слуша.
(втори вариант)
Мен ми разправяше един баща, голям педагог: На колко ученици можах да дам нещо, да ги възпитам, и хора станаха, пък на своя син нищо не можах да му дам. Не ме слуша.
По някой път събужда съзнанието в него, но не ме слуша.
Нищо повече. Рекох да повикам чужди учители, да го възпитават. Защото синът казва: Ти няма да ме учиш, ти няма да ме възпитаваш. Тогава вие се намирате в онова противоречие, в което се намерил един мъж. Това се случило в българския живот.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Мен ми разправяше един баща, голям педагог: На колко ученици можах да дам нещо, да ги възпитам, и хора станаха, пък на своя син нищо не можах да му дам. Не ме слуша. По някой път събужда съзнанието в него, но не ме слуша.
Нищо повече.
Рекох да повикам чужди учители, да го възпитават. Защото синът казва: Ти няма да ме учиш, ти няма да ме възпитаваш. Тогава вие се намирате в онова противоречие, в което се намерил един мъж. Това се случило в българския живот. Този мъж вижда, че една жена прави голям скандал на мъжа си.
към втори вариант >>
Рекох да повикам чужди учители, да го възпитават.
(втори вариант)
Мен ми разправяше един баща, голям педагог: На колко ученици можах да дам нещо, да ги възпитам, и хора станаха, пък на своя син нищо не можах да му дам. Не ме слуша. По някой път събужда съзнанието в него, но не ме слуша. Нищо повече.
Рекох да повикам чужди учители, да го възпитават.
Защото синът казва: Ти няма да ме учиш, ти няма да ме възпитаваш. Тогава вие се намирате в онова противоречие, в което се намерил един мъж. Това се случило в българския живот. Този мъж вижда, че една жена прави голям скандал на мъжа си. Той човек кротък, тя го измъчва.
към втори вариант >>
Защото синът казва: Ти няма да ме учиш, ти няма да ме възпитаваш.
(втори вариант)
Мен ми разправяше един баща, голям педагог: На колко ученици можах да дам нещо, да ги възпитам, и хора станаха, пък на своя син нищо не можах да му дам. Не ме слуша. По някой път събужда съзнанието в него, но не ме слуша. Нищо повече. Рекох да повикам чужди учители, да го възпитават.
Защото синът казва: Ти няма да ме учиш, ти няма да ме възпитаваш.
Тогава вие се намирате в онова противоречие, в което се намерил един мъж. Това се случило в българския живот. Този мъж вижда, че една жена прави голям скандал на мъжа си. Той човек кротък, тя го измъчва. Приказката е тъй, че тя измъчвала мъжа си.
към втори вариант >>
Тогава вие се намирате в онова противоречие, в което се намерил един мъж.
(втори вариант)
Не ме слуша. По някой път събужда съзнанието в него, но не ме слуша. Нищо повече. Рекох да повикам чужди учители, да го възпитават. Защото синът казва: Ти няма да ме учиш, ти няма да ме възпитаваш.
Тогава вие се намирате в онова противоречие, в което се намерил един мъж.
Това се случило в българския живот. Този мъж вижда, че една жена прави голям скандал на мъжа си. Той човек кротък, тя го измъчва. Приказката е тъй, че тя измъчвала мъжа си. Този казва: Аз ако съм на неговото място, ще й дам да разбере!
към втори вариант >>
Това се случило в българския живот.
(втори вариант)
По някой път събужда съзнанието в него, но не ме слуша. Нищо повече. Рекох да повикам чужди учители, да го възпитават. Защото синът казва: Ти няма да ме учиш, ти няма да ме възпитаваш. Тогава вие се намирате в онова противоречие, в което се намерил един мъж.
Това се случило в българския живот.
Този мъж вижда, че една жена прави голям скандал на мъжа си. Той човек кротък, тя го измъчва. Приказката е тъй, че тя измъчвала мъжа си. Този казва: Аз ако съм на неговото място, ще й дам да разбере! Намерила си е тя мъж, да му вършее житото така.
към втори вариант >>
Този мъж вижда, че една жена прави голям скандал на мъжа си.
(втори вариант)
Нищо повече. Рекох да повикам чужди учители, да го възпитават. Защото синът казва: Ти няма да ме учиш, ти няма да ме възпитаваш. Тогава вие се намирате в онова противоречие, в което се намерил един мъж. Това се случило в българския живот.
Този мъж вижда, че една жена прави голям скандал на мъжа си.
Той човек кротък, тя го измъчва. Приказката е тъй, че тя измъчвала мъжа си. Този казва: Аз ако съм на неговото място, ще й дам да разбере! Намерила си е тя мъж, да му вършее житото така. Жената го чула.
към втори вариант >>
Той човек кротък, тя го измъчва.
(втори вариант)
Рекох да повикам чужди учители, да го възпитават. Защото синът казва: Ти няма да ме учиш, ти няма да ме възпитаваш. Тогава вие се намирате в онова противоречие, в което се намерил един мъж. Това се случило в българския живот. Този мъж вижда, че една жена прави голям скандал на мъжа си.
Той човек кротък, тя го измъчва.
Приказката е тъй, че тя измъчвала мъжа си. Този казва: Аз ако съм на неговото място, ще й дам да разбере! Намерила си е тя мъж, да му вършее житото така. Жената го чула. Той върви по пътя си, тя напуща своя мъж, отишла и се качила на колата му, без негово позволение.
към втори вариант >>
Приказката е тъй, че тя измъчвала мъжа си.
(втори вариант)
Защото синът казва: Ти няма да ме учиш, ти няма да ме възпитаваш. Тогава вие се намирате в онова противоречие, в което се намерил един мъж. Това се случило в българския живот. Този мъж вижда, че една жена прави голям скандал на мъжа си. Той човек кротък, тя го измъчва.
Приказката е тъй, че тя измъчвала мъжа си.
Този казва: Аз ако съм на неговото място, ще й дам да разбере! Намерила си е тя мъж, да му вършее житото така. Жената го чула. Той върви по пътя си, тя напуща своя мъж, отишла и се качила на колата му, без негово позволение. Той казва: Кой ти позволи, да се качиш?
към втори вариант >>
Този казва: Аз ако съм на неговото място, ще й дам да разбере!
(втори вариант)
Тогава вие се намирате в онова противоречие, в което се намерил един мъж. Това се случило в българския живот. Този мъж вижда, че една жена прави голям скандал на мъжа си. Той човек кротък, тя го измъчва. Приказката е тъй, че тя измъчвала мъжа си.
Този казва: Аз ако съм на неговото място, ще й дам да разбере!
Намерила си е тя мъж, да му вършее житото така. Жената го чула. Той върви по пътя си, тя напуща своя мъж, отишла и се качила на колата му, без негово позволение. Той казва: Кой ти позволи, да се качиш? Че как то е мое право.
към втори вариант >>
Намерила си е тя мъж, да му вършее житото така.
(втори вариант)
Това се случило в българския живот. Този мъж вижда, че една жена прави голям скандал на мъжа си. Той човек кротък, тя го измъчва. Приказката е тъй, че тя измъчвала мъжа си. Този казва: Аз ако съм на неговото място, ще й дам да разбере!
Намерила си е тя мъж, да му вършее житото така.
Жената го чула. Той върви по пътя си, тя напуща своя мъж, отишла и се качила на колата му, без негово позволение. Той казва: Кой ти позволи, да се качиш? Че как то е мое право. Че как така?
към втори вариант >>
Жената го чула.
(втори вариант)
Този мъж вижда, че една жена прави голям скандал на мъжа си. Той човек кротък, тя го измъчва. Приказката е тъй, че тя измъчвала мъжа си. Този казва: Аз ако съм на неговото място, ще й дам да разбере! Намерила си е тя мъж, да му вършее житото така.
Жената го чула.
Той върви по пътя си, тя напуща своя мъж, отишла и се качила на колата му, без негово позволение. Той казва: Кой ти позволи, да се качиш? Че как то е мое право. Че как така? Че аз съм ти жена, какво искаш ти да се отказваш, или имаш някоя друга жена?
към втори вариант >>
Той върви по пътя си, тя напуща своя мъж, отишла и се качила на колата му, без негово позволение.
(втори вариант)
Той човек кротък, тя го измъчва. Приказката е тъй, че тя измъчвала мъжа си. Този казва: Аз ако съм на неговото място, ще й дам да разбере! Намерила си е тя мъж, да му вършее житото така. Жената го чула.
Той върви по пътя си, тя напуща своя мъж, отишла и се качила на колата му, без негово позволение.
Той казва: Кой ти позволи, да се качиш? Че как то е мое право. Че как така? Че аз съм ти жена, какво искаш ти да се отказваш, или имаш някоя друга жена? Тъй не може.
към втори вариант >>
Той казва: Кой ти позволи, да се качиш?
(втори вариант)
Приказката е тъй, че тя измъчвала мъжа си. Този казва: Аз ако съм на неговото място, ще й дам да разбере! Намерила си е тя мъж, да му вършее житото така. Жената го чула. Той върви по пътя си, тя напуща своя мъж, отишла и се качила на колата му, без негово позволение.
Той казва: Кой ти позволи, да се качиш?
Че как то е мое право. Че как така? Че аз съм ти жена, какво искаш ти да се отказваш, или имаш някоя друга жена? Тъй не може. И казва, че е негова жена.
към втори вариант >>
Че как то е мое право.
(втори вариант)
Този казва: Аз ако съм на неговото място, ще й дам да разбере! Намерила си е тя мъж, да му вършее житото така. Жената го чула. Той върви по пътя си, тя напуща своя мъж, отишла и се качила на колата му, без негово позволение. Той казва: Кой ти позволи, да се качиш?
Че как то е мое право.
Че как така? Че аз съм ти жена, какво искаш ти да се отказваш, или имаш някоя друга жена? Тъй не може. И казва, че е негова жена. Качва се на колата.
към втори вариант >>
Че как така?
(втори вариант)
Намерила си е тя мъж, да му вършее житото така. Жената го чула. Той върви по пътя си, тя напуща своя мъж, отишла и се качила на колата му, без негово позволение. Той казва: Кой ти позволи, да се качиш? Че как то е мое право.
Че как така?
Че аз съм ти жена, какво искаш ти да се отказваш, или имаш някоя друга жена? Тъй не може. И казва, че е негова жена. Качва се на колата. Той си казва: Опасна работа!
към втори вариант >>
Че аз съм ти жена, какво искаш ти да се отказваш, или имаш някоя друга жена?
(втори вариант)
Жената го чула. Той върви по пътя си, тя напуща своя мъж, отишла и се качила на колата му, без негово позволение. Той казва: Кой ти позволи, да се качиш? Че как то е мое право. Че как така?
Че аз съм ти жена, какво искаш ти да се отказваш, или имаш някоя друга жена?
Тъй не може. И казва, че е негова жена. Качва се на колата. Той си казва: Опасна работа! Какво ще кажа на другата жена като се върна в къщи?
към втори вариант >>
Тъй не може.
(втори вариант)
Той върви по пътя си, тя напуща своя мъж, отишла и се качила на колата му, без негово позволение. Той казва: Кой ти позволи, да се качиш? Че как то е мое право. Че как така? Че аз съм ти жена, какво искаш ти да се отказваш, или имаш някоя друга жена?
Тъй не може.
И казва, че е негова жена. Качва се на колата. Той си казва: Опасна работа! Какво ще кажа на другата жена като се върна в къщи? Той я гледа чуди се какво да прави.
към втори вариант >>
И казва, че е негова жена.
(втори вариант)
Той казва: Кой ти позволи, да се качиш? Че как то е мое право. Че как така? Че аз съм ти жена, какво искаш ти да се отказваш, или имаш някоя друга жена? Тъй не може.
И казва, че е негова жена.
Качва се на колата. Той си казва: Опасна работа! Какво ще кажа на другата жена като се върна в къщи? Той я гледа чуди се какво да прави. Той забравил, на ум не му е да я бие.
към втори вариант >>
Качва се на колата.
(втори вариант)
Че как то е мое право. Че как така? Че аз съм ти жена, какво искаш ти да се отказваш, или имаш някоя друга жена? Тъй не може. И казва, че е негова жена.
Качва се на колата.
Той си казва: Опасна работа! Какво ще кажа на другата жена като се върна в къщи? Той я гледа чуди се какво да прави. Той забравил, на ум не му е да я бие. Оплита го тя.
към втори вариант >>
Той си казва: Опасна работа!
(втори вариант)
Че как така? Че аз съм ти жена, какво искаш ти да се отказваш, или имаш някоя друга жена? Тъй не може. И казва, че е негова жена. Качва се на колата.
Той си казва: Опасна работа!
Какво ще кажа на другата жена като се върна в къщи? Той я гледа чуди се какво да прави. Той забравил, на ум не му е да я бие. Оплита го тя. Ами че скърбта не е ли вашата жена, която се е качила на колата ви?
към втори вариант >>
Какво ще кажа на другата жена като се върна в къщи?
(втори вариант)
Че аз съм ти жена, какво искаш ти да се отказваш, или имаш някоя друга жена? Тъй не може. И казва, че е негова жена. Качва се на колата. Той си казва: Опасна работа!
Какво ще кажа на другата жена като се върна в къщи?
Той я гледа чуди се какво да прави. Той забравил, на ум не му е да я бие. Оплита го тя. Ами че скърбта не е ли вашата жена, която се е качила на колата ви? Казвате: Този човек защо страда?
към втори вариант >>
Той я гледа чуди се какво да прави.
(втори вариант)
Тъй не може. И казва, че е негова жена. Качва се на колата. Той си казва: Опасна работа! Какво ще кажа на другата жена като се върна в къщи?
Той я гледа чуди се какво да прави.
Той забравил, на ум не му е да я бие. Оплита го тя. Ами че скърбта не е ли вашата жена, която се е качила на колата ви? Казвате: Този човек защо страда? Не трябва да страда.
към втори вариант >>
Той забравил, на ум не му е да я бие.
(втори вариант)
И казва, че е негова жена. Качва се на колата. Той си казва: Опасна работа! Какво ще кажа на другата жена като се върна в къщи? Той я гледа чуди се какво да прави.
Той забравил, на ум не му е да я бие.
Оплита го тя. Ами че скърбта не е ли вашата жена, която се е качила на колата ви? Казвате: Този човек защо страда? Не трябва да страда. Скърбта отгоре минала на вашата кола.
към втори вариант >>
Оплита го тя.
(втори вариант)
Качва се на колата. Той си казва: Опасна работа! Какво ще кажа на другата жена като се върна в къщи? Той я гледа чуди се какво да прави. Той забравил, на ум не му е да я бие.
Оплита го тя.
Ами че скърбта не е ли вашата жена, която се е качила на колата ви? Казвате: Този човек защо страда? Не трябва да страда. Скърбта отгоре минала на вашата кола. Какво ще правите скърбта?
към втори вариант >>
Ами че скърбта не е ли вашата жена, която се е качила на колата ви?
(втори вариант)
Той си казва: Опасна работа! Какво ще кажа на другата жена като се върна в къщи? Той я гледа чуди се какво да прави. Той забравил, на ум не му е да я бие. Оплита го тя.
Ами че скърбта не е ли вашата жена, която се е качила на колата ви?
Казвате: Този човек защо страда? Не трябва да страда. Скърбта отгоре минала на вашата кола. Какво ще правите скърбта? Кажете, как се е разправил този българин с тази жена?
към втори вариант >>
Казвате: Този човек защо страда?
(втори вариант)
Какво ще кажа на другата жена като се върна в къщи? Той я гледа чуди се какво да прави. Той забравил, на ум не му е да я бие. Оплита го тя. Ами че скърбта не е ли вашата жена, която се е качила на колата ви?
Казвате: Този човек защо страда?
Не трябва да страда. Скърбта отгоре минала на вашата кола. Какво ще правите скърбта? Кажете, как се е разправил този българин с тази жена? Казва й: Не ми прави тази бяла, каквото съм спечелил всичко ще ти дам.
към втори вариант >>
Не трябва да страда.
(втори вариант)
Той я гледа чуди се какво да прави. Той забравил, на ум не му е да я бие. Оплита го тя. Ами че скърбта не е ли вашата жена, която се е качила на колата ви? Казвате: Този човек защо страда?
Не трябва да страда.
Скърбта отгоре минала на вашата кола. Какво ще правите скърбта? Кажете, как се е разправил този българин с тази жена? Казва й: Не ми прави тази бяла, каквото съм спечелил всичко ще ти дам. Казва: Ще ме извиниш, аз казах нещо, но високо мнение имам за тебе.
към втори вариант >>
Аз донесох една книга, да ви прочета нещо от нея.
(втори вариант)
Аз донесох една книга, да ви прочета нещо от нея.
Преди да започнем четенето ще ви кажа един малък анекдот, който се е случил с прочутият учен Нютон. Един ден, когато той бил в кабинета си дълбоко замислен върху закона на теготението, на притегателната сила на Вселената. Изучавал дълбоко да разреши тази проблема, математически. Иде неговата слугиня, носи му едно яйце и тенджера. Имал навик да си вари по едно яйце - това било неговата закуска.
към втори вариант >>
Скърбта отгоре минала на вашата кола.
(втори вариант)
Той забравил, на ум не му е да я бие. Оплита го тя. Ами че скърбта не е ли вашата жена, която се е качила на колата ви? Казвате: Този човек защо страда? Не трябва да страда.
Скърбта отгоре минала на вашата кола.
Какво ще правите скърбта? Кажете, как се е разправил този българин с тази жена? Казва й: Не ми прави тази бяла, каквото съм спечелил всичко ще ти дам. Казва: Ще ме извиниш, аз казах нещо, но високо мнение имам за тебе. За пръв път срещам една умна жена!
към втори вариант >>
Преди да започнем четенето ще ви кажа един малък анекдот, който се е случил с прочутият учен Нютон.
(втори вариант)
Аз донесох една книга, да ви прочета нещо от нея.
Преди да започнем четенето ще ви кажа един малък анекдот, който се е случил с прочутият учен Нютон.
Един ден, когато той бил в кабинета си дълбоко замислен върху закона на теготението, на притегателната сила на Вселената. Изучавал дълбоко да разреши тази проблема, математически. Иде неговата слугиня, носи му едно яйце и тенджера. Имал навик да си вари по едно яйце - това било неговата закуска. Понеже бил много занят, и не искал слугинята да го занимава с яйцето, казал й, да остави тенжерата и яйцето, той сам ще го свари, когато си свърши работата.
към втори вариант >>
Какво ще правите скърбта?
(втори вариант)
Оплита го тя. Ами че скърбта не е ли вашата жена, която се е качила на колата ви? Казвате: Този човек защо страда? Не трябва да страда. Скърбта отгоре минала на вашата кола.
Какво ще правите скърбта?
Кажете, как се е разправил този българин с тази жена? Казва й: Не ми прави тази бяла, каквото съм спечелил всичко ще ти дам. Казва: Ще ме извиниш, аз казах нещо, но високо мнение имам за тебе. За пръв път срещам една умна жена!
към втори вариант >>
Един ден, когато той бил в кабинета си дълбоко замислен върху закона на теготението, на притегателната сила на Вселената.
(втори вариант)
Аз донесох една книга, да ви прочета нещо от нея. Преди да започнем четенето ще ви кажа един малък анекдот, който се е случил с прочутият учен Нютон.
Един ден, когато той бил в кабинета си дълбоко замислен върху закона на теготението, на притегателната сила на Вселената.
Изучавал дълбоко да разреши тази проблема, математически. Иде неговата слугиня, носи му едно яйце и тенджера. Имал навик да си вари по едно яйце - това било неговата закуска. Понеже бил много занят, и не искал слугинята да го занимава с яйцето, казал й, да остави тенжерата и яйцето, той сам ще го свари, когато си свърши работата. Тя оставила яйцето до часовника.
към втори вариант >>
Кажете, как се е разправил този българин с тази жена?
(втори вариант)
Ами че скърбта не е ли вашата жена, която се е качила на колата ви? Казвате: Този човек защо страда? Не трябва да страда. Скърбта отгоре минала на вашата кола. Какво ще правите скърбта?
Кажете, как се е разправил този българин с тази жена?
Казва й: Не ми прави тази бяла, каквото съм спечелил всичко ще ти дам. Казва: Ще ме извиниш, аз казах нещо, но високо мнение имам за тебе. За пръв път срещам една умна жена!
към втори вариант >>
Изучавал дълбоко да разреши тази проблема, математически.
(втори вариант)
Аз донесох една книга, да ви прочета нещо от нея. Преди да започнем четенето ще ви кажа един малък анекдот, който се е случил с прочутият учен Нютон. Един ден, когато той бил в кабинета си дълбоко замислен върху закона на теготението, на притегателната сила на Вселената.
Изучавал дълбоко да разреши тази проблема, математически.
Иде неговата слугиня, носи му едно яйце и тенджера. Имал навик да си вари по едно яйце - това било неговата закуска. Понеже бил много занят, и не искал слугинята да го занимава с яйцето, казал й, да остави тенжерата и яйцето, той сам ще го свари, когато си свърши работата. Тя оставила яйцето до часовника. След два часа идва слугинята, да вземе тенжерата, и вижда този учения седи при огнището, тенжерата там, и вътре ври часовника, а в ръката си държи яйцето.
към втори вариант >>
Казва й: Не ми прави тази бяла, каквото съм спечелил всичко ще ти дам.
(втори вариант)
Казвате: Този човек защо страда? Не трябва да страда. Скърбта отгоре минала на вашата кола. Какво ще правите скърбта? Кажете, как се е разправил този българин с тази жена?
Казва й: Не ми прави тази бяла, каквото съм спечелил всичко ще ти дам.
Казва: Ще ме извиниш, аз казах нещо, но високо мнение имам за тебе. За пръв път срещам една умна жена!
към втори вариант >>
Иде неговата слугиня, носи му едно яйце и тенджера.
(втори вариант)
Аз донесох една книга, да ви прочета нещо от нея. Преди да започнем четенето ще ви кажа един малък анекдот, който се е случил с прочутият учен Нютон. Един ден, когато той бил в кабинета си дълбоко замислен върху закона на теготението, на притегателната сила на Вселената. Изучавал дълбоко да разреши тази проблема, математически.
Иде неговата слугиня, носи му едно яйце и тенджера.
Имал навик да си вари по едно яйце - това било неговата закуска. Понеже бил много занят, и не искал слугинята да го занимава с яйцето, казал й, да остави тенжерата и яйцето, той сам ще го свари, когато си свърши работата. Тя оставила яйцето до часовника. След два часа идва слугинята, да вземе тенжерата, и вижда този учения седи при огнището, тенжерата там, и вътре ври часовника, а в ръката си държи яйцето. Та наместо яйцето да уври, ври часовника.
към втори вариант >>
Казва: Ще ме извиниш, аз казах нещо, но високо мнение имам за тебе.
(втори вариант)
Не трябва да страда. Скърбта отгоре минала на вашата кола. Какво ще правите скърбта? Кажете, как се е разправил този българин с тази жена? Казва й: Не ми прави тази бяла, каквото съм спечелил всичко ще ти дам.
Казва: Ще ме извиниш, аз казах нещо, но високо мнение имам за тебе.
За пръв път срещам една умна жена!
към втори вариант >>
Имал навик да си вари по едно яйце - това било неговата закуска.
(втори вариант)
Аз донесох една книга, да ви прочета нещо от нея. Преди да започнем четенето ще ви кажа един малък анекдот, който се е случил с прочутият учен Нютон. Един ден, когато той бил в кабинета си дълбоко замислен върху закона на теготението, на притегателната сила на Вселената. Изучавал дълбоко да разреши тази проблема, математически. Иде неговата слугиня, носи му едно яйце и тенджера.
Имал навик да си вари по едно яйце - това било неговата закуска.
Понеже бил много занят, и не искал слугинята да го занимава с яйцето, казал й, да остави тенжерата и яйцето, той сам ще го свари, когато си свърши работата. Тя оставила яйцето до часовника. След два часа идва слугинята, да вземе тенжерата, и вижда този учения седи при огнището, тенжерата там, и вътре ври часовника, а в ръката си държи яйцето. Та наместо яйцето да уври, ври часовника. Та сега, по някой път и вие варите часовника си наместо яйцето.
към втори вариант >>
За пръв път срещам една умна жена!
(втори вариант)
Скърбта отгоре минала на вашата кола. Какво ще правите скърбта? Кажете, как се е разправил този българин с тази жена? Казва й: Не ми прави тази бяла, каквото съм спечелил всичко ще ти дам. Казва: Ще ме извиниш, аз казах нещо, но високо мнение имам за тебе.
За пръв път срещам една умна жена!
към втори вариант >>
Понеже бил много занят, и не искал слугинята да го занимава с яйцето, казал й, да остави тенжерата и яйцето, той сам ще го свари, когато си свърши работата.
(втори вариант)
Преди да започнем четенето ще ви кажа един малък анекдот, който се е случил с прочутият учен Нютон. Един ден, когато той бил в кабинета си дълбоко замислен върху закона на теготението, на притегателната сила на Вселената. Изучавал дълбоко да разреши тази проблема, математически. Иде неговата слугиня, носи му едно яйце и тенджера. Имал навик да си вари по едно яйце - това било неговата закуска.
Понеже бил много занят, и не искал слугинята да го занимава с яйцето, казал й, да остави тенжерата и яйцето, той сам ще го свари, когато си свърши работата.
Тя оставила яйцето до часовника. След два часа идва слугинята, да вземе тенжерата, и вижда този учения седи при огнището, тенжерата там, и вътре ври часовника, а в ръката си държи яйцето. Та наместо яйцето да уври, ври часовника. Та сега, по някой път и вие варите часовника си наместо яйцето. Значи, с този пример искат да покажат, че толкоз било заето съзнанието, че не могъл да направи различие, че часовника се вари, а яйцето седи.
към втори вариант >>
Тогава ще ви преведа друг един пример.
(втори вариант)
Тогава ще ви преведа друг един пример.
В какво е умна тази жена? Един от саксонските маршали, един ден да покаже, колко е силен на своите придворни маршали, излиза с коня си, и влиза в една налбатница, дето подковават конете. Искал да си направи шега с този налбантин. Казва: Имате ли хубави здрави подкови? Дава му той няколко вида, той взима, и едно по едно ги счупва.
към втори вариант >>
Тя оставила яйцето до часовника.
(втори вариант)
Един ден, когато той бил в кабинета си дълбоко замислен върху закона на теготението, на притегателната сила на Вселената. Изучавал дълбоко да разреши тази проблема, математически. Иде неговата слугиня, носи му едно яйце и тенджера. Имал навик да си вари по едно яйце - това било неговата закуска. Понеже бил много занят, и не искал слугинята да го занимава с яйцето, казал й, да остави тенжерата и яйцето, той сам ще го свари, когато си свърши работата.
Тя оставила яйцето до часовника.
След два часа идва слугинята, да вземе тенжерата, и вижда този учения седи при огнището, тенжерата там, и вътре ври часовника, а в ръката си държи яйцето. Та наместо яйцето да уври, ври часовника. Та сега, по някой път и вие варите часовника си наместо яйцето. Значи, с този пример искат да покажат, че толкоз било заето съзнанието, че не могъл да направи различие, че часовника се вари, а яйцето седи. Това е един прост анекдот.
към втори вариант >>
В какво е умна тази жена?
(втори вариант)
Тогава ще ви преведа друг един пример.
В какво е умна тази жена?
Един от саксонските маршали, един ден да покаже, колко е силен на своите придворни маршали, излиза с коня си, и влиза в една налбатница, дето подковават конете. Искал да си направи шега с този налбантин. Казва: Имате ли хубави здрави подкови? Дава му той няколко вида, той взима, и едно по едно ги счупва. Казва: Нещо по-здраво ми дайте.
към втори вариант >>
След два часа идва слугинята, да вземе тенжерата, и вижда този учения седи при огнището, тенжерата там, и вътре ври часовника, а в ръката си държи яйцето.
(втори вариант)
Изучавал дълбоко да разреши тази проблема, математически. Иде неговата слугиня, носи му едно яйце и тенджера. Имал навик да си вари по едно яйце - това било неговата закуска. Понеже бил много занят, и не искал слугинята да го занимава с яйцето, казал й, да остави тенжерата и яйцето, той сам ще го свари, когато си свърши работата. Тя оставила яйцето до часовника.
След два часа идва слугинята, да вземе тенжерата, и вижда този учения седи при огнището, тенжерата там, и вътре ври часовника, а в ръката си държи яйцето.
Та наместо яйцето да уври, ври часовника. Та сега, по някой път и вие варите часовника си наместо яйцето. Значи, с този пример искат да покажат, че толкоз било заето съзнанието, че не могъл да направи различие, че часовника се вари, а яйцето седи. Това е един прост анекдот. Казва: Днес яйцето може без варене.
към втори вариант >>
Един от саксонските маршали, един ден да покаже, колко е силен на своите придворни маршали, излиза с коня си, и влиза в една налбатница, дето подковават конете.
(втори вариант)
Тогава ще ви преведа друг един пример. В какво е умна тази жена?
Един от саксонските маршали, един ден да покаже, колко е силен на своите придворни маршали, излиза с коня си, и влиза в една налбатница, дето подковават конете.
Искал да си направи шега с този налбантин. Казва: Имате ли хубави здрави подкови? Дава му той няколко вида, той взима, и едно по едно ги счупва. Казва: Нещо по-здраво ми дайте. Най-после налбатинът намира едно петало много здраво, и подковава коня на маршала.
към втори вариант >>
Та наместо яйцето да уври, ври часовника.
(втори вариант)
Иде неговата слугиня, носи му едно яйце и тенджера. Имал навик да си вари по едно яйце - това било неговата закуска. Понеже бил много занят, и не искал слугинята да го занимава с яйцето, казал й, да остави тенжерата и яйцето, той сам ще го свари, когато си свърши работата. Тя оставила яйцето до часовника. След два часа идва слугинята, да вземе тенжерата, и вижда този учения седи при огнището, тенжерата там, и вътре ври часовника, а в ръката си държи яйцето.
Та наместо яйцето да уври, ври часовника.
Та сега, по някой път и вие варите часовника си наместо яйцето. Значи, с този пример искат да покажат, че толкоз било заето съзнанието, че не могъл да направи различие, че часовника се вари, а яйцето седи. Това е един прост анекдот. Казва: Днес яйцето може без варене. Ако този часовник сварим, какво ще излезе от него.
към втори вариант >>
Искал да си направи шега с този налбантин.
(втори вариант)
Тогава ще ви преведа друг един пример. В какво е умна тази жена? Един от саксонските маршали, един ден да покаже, колко е силен на своите придворни маршали, излиза с коня си, и влиза в една налбатница, дето подковават конете.
Искал да си направи шега с този налбантин.
Казва: Имате ли хубави здрави подкови? Дава му той няколко вида, той взима, и едно по едно ги счупва. Казва: Нещо по-здраво ми дайте. Най-после налбатинът намира едно петало много здраво, и подковава коня на маршала. Маршалът като излиза, дава му 5 франка.
към втори вариант >>
Та сега, по някой път и вие варите часовника си наместо яйцето.
(втори вариант)
Имал навик да си вари по едно яйце - това било неговата закуска. Понеже бил много занят, и не искал слугинята да го занимава с яйцето, казал й, да остави тенжерата и яйцето, той сам ще го свари, когато си свърши работата. Тя оставила яйцето до часовника. След два часа идва слугинята, да вземе тенжерата, и вижда този учения седи при огнището, тенжерата там, и вътре ври часовника, а в ръката си държи яйцето. Та наместо яйцето да уври, ври часовника.
Та сега, по някой път и вие варите часовника си наместо яйцето.
Значи, с този пример искат да покажат, че толкоз било заето съзнанието, че не могъл да направи различие, че часовника се вари, а яйцето седи. Това е един прост анекдот. Казва: Днес яйцето може без варене. Ако този часовник сварим, какво ще излезе от него. Като сварил часовника, влиза слугинята и се чуди, как тъй нейният умен господар, как да не вари яйцето, а вари часовника?
към втори вариант >>
Казва: Имате ли хубави здрави подкови?
(втори вариант)
Тогава ще ви преведа друг един пример. В какво е умна тази жена? Един от саксонските маршали, един ден да покаже, колко е силен на своите придворни маршали, излиза с коня си, и влиза в една налбатница, дето подковават конете. Искал да си направи шега с този налбантин.
Казва: Имате ли хубави здрави подкови?
Дава му той няколко вида, той взима, и едно по едно ги счупва. Казва: Нещо по-здраво ми дайте. Най-после налбатинът намира едно петало много здраво, и подковава коня на маршала. Маршалът като излиза, дава му 5 франка. Налбатинът взима парите, и ги счупва.
към втори вариант >>
Значи, с този пример искат да покажат, че толкоз било заето съзнанието, че не могъл да направи различие, че часовника се вари, а яйцето седи.
(втори вариант)
Понеже бил много занят, и не искал слугинята да го занимава с яйцето, казал й, да остави тенжерата и яйцето, той сам ще го свари, когато си свърши работата. Тя оставила яйцето до часовника. След два часа идва слугинята, да вземе тенжерата, и вижда този учения седи при огнището, тенжерата там, и вътре ври часовника, а в ръката си държи яйцето. Та наместо яйцето да уври, ври часовника. Та сега, по някой път и вие варите часовника си наместо яйцето.
Значи, с този пример искат да покажат, че толкоз било заето съзнанието, че не могъл да направи различие, че часовника се вари, а яйцето седи.
Това е един прост анекдот. Казва: Днес яйцето може без варене. Ако този часовник сварим, какво ще излезе от него. Като сварил часовника, влиза слугинята и се чуди, как тъй нейният умен господар, как да не вари яйцето, а вари часовника? От нейно гледище се е захласнал.
към втори вариант >>
Дава му той няколко вида, той взима, и едно по едно ги счупва.
(втори вариант)
Тогава ще ви преведа друг един пример. В какво е умна тази жена? Един от саксонските маршали, един ден да покаже, колко е силен на своите придворни маршали, излиза с коня си, и влиза в една налбатница, дето подковават конете. Искал да си направи шега с този налбантин. Казва: Имате ли хубави здрави подкови?
Дава му той няколко вида, той взима, и едно по едно ги счупва.
Казва: Нещо по-здраво ми дайте. Най-после налбатинът намира едно петало много здраво, и подковава коня на маршала. Маршалът като излиза, дава му 5 франка. Налбатинът взима парите, и ги счупва. Казва: Дайте ми нещо, което не се чупи.
към втори вариант >>
Това е един прост анекдот.
(втори вариант)
Тя оставила яйцето до часовника. След два часа идва слугинята, да вземе тенжерата, и вижда този учения седи при огнището, тенжерата там, и вътре ври часовника, а в ръката си държи яйцето. Та наместо яйцето да уври, ври часовника. Та сега, по някой път и вие варите часовника си наместо яйцето. Значи, с този пример искат да покажат, че толкоз било заето съзнанието, че не могъл да направи различие, че часовника се вари, а яйцето седи.
Това е един прост анекдот.
Казва: Днес яйцето може без варене. Ако този часовник сварим, какво ще излезе от него. Като сварил часовника, влиза слугинята и се чуди, как тъй нейният умен господар, как да не вари яйцето, а вари часовника? От нейно гледище се е захласнал. Някаква причина има.
към втори вариант >>
Казва: Нещо по-здраво ми дайте.
(втори вариант)
В какво е умна тази жена? Един от саксонските маршали, един ден да покаже, колко е силен на своите придворни маршали, излиза с коня си, и влиза в една налбатница, дето подковават конете. Искал да си направи шега с този налбантин. Казва: Имате ли хубави здрави подкови? Дава му той няколко вида, той взима, и едно по едно ги счупва.
Казва: Нещо по-здраво ми дайте.
Най-после налбатинът намира едно петало много здраво, и подковава коня на маршала. Маршалът като излиза, дава му 5 франка. Налбатинът взима парите, и ги счупва. Казва: Дайте ми нещо, което не се чупи. Като бърка изважда един наполеон и му го дава.
към втори вариант >>
Казва: Днес яйцето може без варене.
(втори вариант)
След два часа идва слугинята, да вземе тенжерата, и вижда този учения седи при огнището, тенжерата там, и вътре ври часовника, а в ръката си държи яйцето. Та наместо яйцето да уври, ври часовника. Та сега, по някой път и вие варите часовника си наместо яйцето. Значи, с този пример искат да покажат, че толкоз било заето съзнанието, че не могъл да направи различие, че часовника се вари, а яйцето седи. Това е един прост анекдот.
Казва: Днес яйцето може без варене.
Ако този часовник сварим, какво ще излезе от него. Като сварил часовника, влиза слугинята и се чуди, как тъй нейният умен господар, как да не вари яйцето, а вари часовника? От нейно гледище се е захласнал. Някаква причина има. Ако вие съвремените домакини, ви видят някоя хубава копринена риза, че я варите в котела, който не разбира закона, ще се очуди, защо я варите?
към втори вариант >>
Най-после налбатинът намира едно петало много здраво, и подковава коня на маршала.
(втори вариант)
Един от саксонските маршали, един ден да покаже, колко е силен на своите придворни маршали, излиза с коня си, и влиза в една налбатница, дето подковават конете. Искал да си направи шега с този налбантин. Казва: Имате ли хубави здрави подкови? Дава му той няколко вида, той взима, и едно по едно ги счупва. Казва: Нещо по-здраво ми дайте.
Най-после налбатинът намира едно петало много здраво, и подковава коня на маршала.
Маршалът като излиза, дава му 5 франка. Налбатинът взима парите, и ги счупва. Казва: Дайте ми нещо, което не се чупи. Като бърка изважда един наполеон и му го дава. Казва: Вярвам, че тава няма да се счупи.
към втори вариант >>
Ако този часовник сварим, какво ще излезе от него.
(втори вариант)
Та наместо яйцето да уври, ври часовника. Та сега, по някой път и вие варите часовника си наместо яйцето. Значи, с този пример искат да покажат, че толкоз било заето съзнанието, че не могъл да направи различие, че часовника се вари, а яйцето седи. Това е един прост анекдот. Казва: Днес яйцето може без варене.
Ако този часовник сварим, какво ще излезе от него.
Като сварил часовника, влиза слугинята и се чуди, как тъй нейният умен господар, как да не вари яйцето, а вари часовника? От нейно гледище се е захласнал. Някаква причина има. Ако вие съвремените домакини, ви видят някоя хубава копринена риза, че я варите в котела, който не разбира закона, ще се очуди, защо я варите? Какво искате от ризата?
към втори вариант >>
Маршалът като излиза, дава му 5 франка.
(втори вариант)
Искал да си направи шега с този налбантин. Казва: Имате ли хубави здрави подкови? Дава му той няколко вида, той взима, и едно по едно ги счупва. Казва: Нещо по-здраво ми дайте. Най-после налбатинът намира едно петало много здраво, и подковава коня на маршала.
Маршалът като излиза, дава му 5 франка.
Налбатинът взима парите, и ги счупва. Казва: Дайте ми нещо, което не се чупи. Като бърка изважда един наполеон и му го дава. Казва: Вярвам, че тава няма да се счупи. Казва: Да, туй хваща.
към втори вариант >>
Като сварил часовника, влиза слугинята и се чуди, как тъй нейният умен господар, как да не вари яйцето, а вари часовника?
(втори вариант)
Та сега, по някой път и вие варите часовника си наместо яйцето. Значи, с този пример искат да покажат, че толкоз било заето съзнанието, че не могъл да направи различие, че часовника се вари, а яйцето седи. Това е един прост анекдот. Казва: Днес яйцето може без варене. Ако този часовник сварим, какво ще излезе от него.
Като сварил часовника, влиза слугинята и се чуди, как тъй нейният умен господар, как да не вари яйцето, а вари часовника?
От нейно гледище се е захласнал. Някаква причина има. Ако вие съвремените домакини, ви видят някоя хубава копринена риза, че я варите в котела, който не разбира закона, ще се очуди, защо я варите? Какво искате от ризата? Чорба да ви даде, не може.
към втори вариант >>
Налбатинът взима парите, и ги счупва.
(втори вариант)
Казва: Имате ли хубави здрави подкови? Дава му той няколко вида, той взима, и едно по едно ги счупва. Казва: Нещо по-здраво ми дайте. Най-после налбатинът намира едно петало много здраво, и подковава коня на маршала. Маршалът като излиза, дава му 5 франка.
Налбатинът взима парите, и ги счупва.
Казва: Дайте ми нещо, което не се чупи. Като бърка изважда един наполеон и му го дава. Казва: Вярвам, че тава няма да се счупи. Казва: Да, туй хваща. Маршалът казва: Аз съм умен, но и този е умен като мене.
към втори вариант >>
От нейно гледище се е захласнал.
(втори вариант)
Значи, с този пример искат да покажат, че толкоз било заето съзнанието, че не могъл да направи различие, че часовника се вари, а яйцето седи. Това е един прост анекдот. Казва: Днес яйцето може без варене. Ако този часовник сварим, какво ще излезе от него. Като сварил часовника, влиза слугинята и се чуди, как тъй нейният умен господар, как да не вари яйцето, а вари часовника?
От нейно гледище се е захласнал.
Някаква причина има. Ако вие съвремените домакини, ви видят някоя хубава копринена риза, че я варите в котела, който не разбира закона, ще се очуди, защо я варите? Какво искате от ризата? Чорба да ви даде, не може. Някакво богатство?
към втори вариант >>
Казва: Дайте ми нещо, което не се чупи.
(втори вариант)
Дава му той няколко вида, той взима, и едно по едно ги счупва. Казва: Нещо по-здраво ми дайте. Най-после налбатинът намира едно петало много здраво, и подковава коня на маршала. Маршалът като излиза, дава му 5 франка. Налбатинът взима парите, и ги счупва.
Казва: Дайте ми нещо, което не се чупи.
Като бърка изважда един наполеон и му го дава. Казва: Вярвам, че тава няма да се счупи. Казва: Да, туй хваща. Маршалът казва: Аз съм умен, но и този е умен като мене.
към втори вариант >>
Някаква причина има.
(втори вариант)
Това е един прост анекдот. Казва: Днес яйцето може без варене. Ако този часовник сварим, какво ще излезе от него. Като сварил часовника, влиза слугинята и се чуди, как тъй нейният умен господар, как да не вари яйцето, а вари часовника? От нейно гледище се е захласнал.
Някаква причина има.
Ако вие съвремените домакини, ви видят някоя хубава копринена риза, че я варите в котела, който не разбира закона, ще се очуди, защо я варите? Какво искате от ризата? Чорба да ви даде, не може. Някакво богатство? Не може.
към втори вариант >>
Като бърка изважда един наполеон и му го дава.
(втори вариант)
Казва: Нещо по-здраво ми дайте. Най-после налбатинът намира едно петало много здраво, и подковава коня на маршала. Маршалът като излиза, дава му 5 франка. Налбатинът взима парите, и ги счупва. Казва: Дайте ми нещо, което не се чупи.
Като бърка изважда един наполеон и му го дава.
Казва: Вярвам, че тава няма да се счупи. Казва: Да, туй хваща. Маршалът казва: Аз съм умен, но и този е умен като мене.
към втори вариант >>
Ако вие съвремените домакини, ви видят някоя хубава копринена риза, че я варите в котела, който не разбира закона, ще се очуди, защо я варите?
(втори вариант)
Казва: Днес яйцето може без варене. Ако този часовник сварим, какво ще излезе от него. Като сварил часовника, влиза слугинята и се чуди, как тъй нейният умен господар, как да не вари яйцето, а вари часовника? От нейно гледище се е захласнал. Някаква причина има.
Ако вие съвремените домакини, ви видят някоя хубава копринена риза, че я варите в котела, който не разбира закона, ще се очуди, защо я варите?
Какво искате от ризата? Чорба да ви даде, не може. Някакво богатство? Не може. Варите тази риза, за да ви даде нещо.
към втори вариант >>
Казва: Вярвам, че тава няма да се счупи.
(втори вариант)
Най-после налбатинът намира едно петало много здраво, и подковава коня на маршала. Маршалът като излиза, дава му 5 франка. Налбатинът взима парите, и ги счупва. Казва: Дайте ми нещо, което не се чупи. Като бърка изважда един наполеон и му го дава.
Казва: Вярвам, че тава няма да се счупи.
Казва: Да, туй хваща. Маршалът казва: Аз съм умен, но и този е умен като мене.
към втори вариант >>
Какво искате от ризата?
(втори вариант)
Ако този часовник сварим, какво ще излезе от него. Като сварил часовника, влиза слугинята и се чуди, как тъй нейният умен господар, как да не вари яйцето, а вари часовника? От нейно гледище се е захласнал. Някаква причина има. Ако вие съвремените домакини, ви видят някоя хубава копринена риза, че я варите в котела, който не разбира закона, ще се очуди, защо я варите?
Какво искате от ризата?
Чорба да ви даде, не може. Някакво богатство? Не може. Варите тази риза, за да ви даде нещо. И туй, което изваждате, ще го изхвърлите навън, пък ризата ще изсушите, и след туй ще я турите на себе си.
към втори вариант >>
Казва: Да, туй хваща.
(втори вариант)
Маршалът като излиза, дава му 5 франка. Налбатинът взима парите, и ги счупва. Казва: Дайте ми нещо, което не се чупи. Като бърка изважда един наполеон и му го дава. Казва: Вярвам, че тава няма да се счупи.
Казва: Да, туй хваща.
Маршалът казва: Аз съм умен, но и този е умен като мене.
към втори вариант >>
Чорба да ви даде, не може.
(втори вариант)
Като сварил часовника, влиза слугинята и се чуди, как тъй нейният умен господар, как да не вари яйцето, а вари часовника? От нейно гледище се е захласнал. Някаква причина има. Ако вие съвремените домакини, ви видят някоя хубава копринена риза, че я варите в котела, който не разбира закона, ще се очуди, защо я варите? Какво искате от ризата?
Чорба да ви даде, не може.
Някакво богатство? Не може. Варите тази риза, за да ви даде нещо. И туй, което изваждате, ще го изхвърлите навън, пък ризата ще изсушите, и след туй ще я турите на себе си. Като ви види някой човек, ще мисли, че си губите времето, но от вашето гледище някой път има смисъл да се вари ризата, наместо яйцето.
към втори вариант >>
Маршалът казва: Аз съм умен, но и този е умен като мене.
(втори вариант)
Налбатинът взима парите, и ги счупва. Казва: Дайте ми нещо, което не се чупи. Като бърка изважда един наполеон и му го дава. Казва: Вярвам, че тава няма да се счупи. Казва: Да, туй хваща.
Маршалът казва: Аз съм умен, но и този е умен като мене.
към втори вариант >>
Някакво богатство?
(втори вариант)
От нейно гледище се е захласнал. Някаква причина има. Ако вие съвремените домакини, ви видят някоя хубава копринена риза, че я варите в котела, който не разбира закона, ще се очуди, защо я варите? Какво искате от ризата? Чорба да ви даде, не може.
Някакво богатство?
Не може. Варите тази риза, за да ви даде нещо. И туй, което изваждате, ще го изхвърлите навън, пък ризата ще изсушите, и след туй ще я турите на себе си. Като ви види някой човек, ще мисли, че си губите времето, но от вашето гледище някой път има смисъл да се вари ризата, наместо яйцето.
към втори вариант >>
Та казвам, когато проявявате своята сила някъде като маршала, като дойде да заплащате за подковата, той няма да се задоволи с 5 лева, той ще огъне парите, и ще каже: Не струват тия пари.
(втори вариант)
Та казвам, когато проявявате своята сила някъде като маршала, като дойде да заплащате за подковата, той няма да се задоволи с 5 лева, той ще огъне парите, и ще каже: Не струват тия пари.
Често там е всичката мъчнотия. Тогава по същия начин и в живота ние искаме да покажем, че нещата не са създадени здрави. Ние сме недоволни от туй, от онуй, огъваме нещата. Ама Господ го огъне и казва: Дайте нещо по- здраво! Казваш: Как този грешният свят Господ да не го оправи?
към втори вариант >>
Не може.
(втори вариант)
Някаква причина има. Ако вие съвремените домакини, ви видят някоя хубава копринена риза, че я варите в котела, който не разбира закона, ще се очуди, защо я варите? Какво искате от ризата? Чорба да ви даде, не може. Някакво богатство?
Не може.
Варите тази риза, за да ви даде нещо. И туй, което изваждате, ще го изхвърлите навън, пък ризата ще изсушите, и след туй ще я турите на себе си. Като ви види някой човек, ще мисли, че си губите времето, но от вашето гледище някой път има смисъл да се вари ризата, наместо яйцето.
към втори вариант >>
Често там е всичката мъчнотия.
(втори вариант)
Та казвам, когато проявявате своята сила някъде като маршала, като дойде да заплащате за подковата, той няма да се задоволи с 5 лева, той ще огъне парите, и ще каже: Не струват тия пари.
Често там е всичката мъчнотия.
Тогава по същия начин и в живота ние искаме да покажем, че нещата не са създадени здрави. Ние сме недоволни от туй, от онуй, огъваме нещата. Ама Господ го огъне и казва: Дайте нещо по- здраво! Казваш: Как този грешният свят Господ да не го оправи? Че Той трябва да даде разумен живот на хората тъй да не постъпват.
към втори вариант >>
Варите тази риза, за да ви даде нещо.
(втори вариант)
Ако вие съвремените домакини, ви видят някоя хубава копринена риза, че я варите в котела, който не разбира закона, ще се очуди, защо я варите? Какво искате от ризата? Чорба да ви даде, не може. Някакво богатство? Не може.
Варите тази риза, за да ви даде нещо.
И туй, което изваждате, ще го изхвърлите навън, пък ризата ще изсушите, и след туй ще я турите на себе си. Като ви види някой човек, ще мисли, че си губите времето, но от вашето гледище някой път има смисъл да се вари ризата, наместо яйцето.
към втори вариант >>
Тогава по същия начин и в живота ние искаме да покажем, че нещата не са създадени здрави.
(втори вариант)
Та казвам, когато проявявате своята сила някъде като маршала, като дойде да заплащате за подковата, той няма да се задоволи с 5 лева, той ще огъне парите, и ще каже: Не струват тия пари. Често там е всичката мъчнотия.
Тогава по същия начин и в живота ние искаме да покажем, че нещата не са създадени здрави.
Ние сме недоволни от туй, от онуй, огъваме нещата. Ама Господ го огъне и казва: Дайте нещо по- здраво! Казваш: Как този грешният свят Господ да не го оправи? Че Той трябва да даде разумен живот на хората тъй да не постъпват. Най-богатите критикувате Го.
към втори вариант >>
И туй, което изваждате, ще го изхвърлите навън, пък ризата ще изсушите, и след туй ще я турите на себе си.
(втори вариант)
Какво искате от ризата? Чорба да ви даде, не може. Някакво богатство? Не може. Варите тази риза, за да ви даде нещо.
И туй, което изваждате, ще го изхвърлите навън, пък ризата ще изсушите, и след туй ще я турите на себе си.
Като ви види някой човек, ще мисли, че си губите времето, но от вашето гледище някой път има смисъл да се вари ризата, наместо яйцето.
към втори вариант >>
Ние сме недоволни от туй, от онуй, огъваме нещата.
(втори вариант)
Та казвам, когато проявявате своята сила някъде като маршала, като дойде да заплащате за подковата, той няма да се задоволи с 5 лева, той ще огъне парите, и ще каже: Не струват тия пари. Често там е всичката мъчнотия. Тогава по същия начин и в живота ние искаме да покажем, че нещата не са създадени здрави.
Ние сме недоволни от туй, от онуй, огъваме нещата.
Ама Господ го огъне и казва: Дайте нещо по- здраво! Казваш: Как този грешният свят Господ да не го оправи? Че Той трябва да даде разумен живот на хората тъй да не постъпват. Най-богатите критикувате Го. Господ ще ви накара да се ожените, ще ви даде 4 - 5 сина, дъщери и ще ви каже: Ха сега турете Царството Божие, възпитавайте ги!
към втори вариант >>
Като ви види някой човек, ще мисли, че си губите времето, но от вашето гледище някой път има смисъл да се вари ризата, наместо яйцето.
(втори вариант)
Чорба да ви даде, не може. Някакво богатство? Не може. Варите тази риза, за да ви даде нещо. И туй, което изваждате, ще го изхвърлите навън, пък ризата ще изсушите, и след туй ще я турите на себе си.
Като ви види някой човек, ще мисли, че си губите времето, но от вашето гледище някой път има смисъл да се вари ризата, наместо яйцето.
към втори вариант >>
Ама Господ го огъне и казва: Дайте нещо по- здраво!
(втори вариант)
Та казвам, когато проявявате своята сила някъде като маршала, като дойде да заплащате за подковата, той няма да се задоволи с 5 лева, той ще огъне парите, и ще каже: Не струват тия пари. Често там е всичката мъчнотия. Тогава по същия начин и в живота ние искаме да покажем, че нещата не са създадени здрави. Ние сме недоволни от туй, от онуй, огъваме нещата.
Ама Господ го огъне и казва: Дайте нещо по- здраво!
Казваш: Как този грешният свят Господ да не го оправи? Че Той трябва да даде разумен живот на хората тъй да не постъпват. Най-богатите критикувате Го. Господ ще ви накара да се ожените, ще ви даде 4 - 5 сина, дъщери и ще ви каже: Ха сега турете Царството Божие, възпитавайте ги! Всичките тия синове и дъщери започват да вършеят по всичките правила.
към втори вариант >>
Та казвам, слушам сега, казват: Думите на Учителя.
(втори вариант)
Та казвам, слушам сега, казват: Думите на Учителя.
Казвам, щом е Учител, той има ученици. Какво е говорил учителя, какъв е предмета, върху, който е говорил? Учителят казва на учениците: голямата вода изтича из големите извори и из малките извори. Голямата вода тече през малките и големите реки. Голямата вода се събира в езерата, събира се в моретата, и океаните.
към втори вариант >>
Казваш: Как този грешният свят Господ да не го оправи?
(втори вариант)
Та казвам, когато проявявате своята сила някъде като маршала, като дойде да заплащате за подковата, той няма да се задоволи с 5 лева, той ще огъне парите, и ще каже: Не струват тия пари. Често там е всичката мъчнотия. Тогава по същия начин и в живота ние искаме да покажем, че нещата не са създадени здрави. Ние сме недоволни от туй, от онуй, огъваме нещата. Ама Господ го огъне и казва: Дайте нещо по- здраво!
Казваш: Как този грешният свят Господ да не го оправи?
Че Той трябва да даде разумен живот на хората тъй да не постъпват. Най-богатите критикувате Го. Господ ще ви накара да се ожените, ще ви даде 4 - 5 сина, дъщери и ще ви каже: Ха сега турете Царството Божие, възпитавайте ги! Всичките тия синове и дъщери започват да вършеят по всичките правила. Господ казва: Аз искам да се науча от вас, да турите ред и порядък?
към втори вариант >>
Казвам, щом е Учител, той има ученици.
(втори вариант)
Та казвам, слушам сега, казват: Думите на Учителя.
Казвам, щом е Учител, той има ученици.
Какво е говорил учителя, какъв е предмета, върху, който е говорил? Учителят казва на учениците: голямата вода изтича из големите извори и из малките извори. Голямата вода тече през малките и големите реки. Голямата вода се събира в езерата, събира се в моретата, и океаните. Никога не изтича.
към втори вариант >>
Че Той трябва да даде разумен живот на хората тъй да не постъпват.
(втори вариант)
Често там е всичката мъчнотия. Тогава по същия начин и в живота ние искаме да покажем, че нещата не са създадени здрави. Ние сме недоволни от туй, от онуй, огъваме нещата. Ама Господ го огъне и казва: Дайте нещо по- здраво! Казваш: Как този грешният свят Господ да не го оправи?
Че Той трябва да даде разумен живот на хората тъй да не постъпват.
Най-богатите критикувате Го. Господ ще ви накара да се ожените, ще ви даде 4 - 5 сина, дъщери и ще ви каже: Ха сега турете Царството Божие, възпитавайте ги! Всичките тия синове и дъщери започват да вършеят по всичките правила. Господ казва: Аз искам да се науча от вас, да турите ред и порядък? Как ще турите?
към втори вариант >>
Какво е говорил учителя, какъв е предмета, върху, който е говорил?
(втори вариант)
Та казвам, слушам сега, казват: Думите на Учителя. Казвам, щом е Учител, той има ученици.
Какво е говорил учителя, какъв е предмета, върху, който е говорил?
Учителят казва на учениците: голямата вода изтича из големите извори и из малките извори. Голямата вода тече през малките и големите реки. Голямата вода се събира в езерата, събира се в моретата, и океаните. Никога не изтича. Думата „не изтича", в дадения случай е двусмислена.
към втори вариант >>
Най-богатите критикувате Го.
(втори вариант)
Тогава по същия начин и в живота ние искаме да покажем, че нещата не са създадени здрави. Ние сме недоволни от туй, от онуй, огъваме нещата. Ама Господ го огъне и казва: Дайте нещо по- здраво! Казваш: Как този грешният свят Господ да не го оправи? Че Той трябва да даде разумен живот на хората тъй да не постъпват.
Най-богатите критикувате Го.
Господ ще ви накара да се ожените, ще ви даде 4 - 5 сина, дъщери и ще ви каже: Ха сега турете Царството Божие, възпитавайте ги! Всичките тия синове и дъщери започват да вършеят по всичките правила. Господ казва: Аз искам да се науча от вас, да турите ред и порядък? Как ще турите?
към втори вариант >>
Учителят казва на учениците: голямата вода изтича из големите извори и из малките извори.
(втори вариант)
Та казвам, слушам сега, казват: Думите на Учителя. Казвам, щом е Учител, той има ученици. Какво е говорил учителя, какъв е предмета, върху, който е говорил?
Учителят казва на учениците: голямата вода изтича из големите извори и из малките извори.
Голямата вода тече през малките и големите реки. Голямата вода се събира в езерата, събира се в моретата, и океаните. Никога не изтича. Думата „не изтича", в дадения случай е двусмислена. Едното значение е, че започва да тече и не изтича.
към втори вариант >>
Господ ще ви накара да се ожените, ще ви даде 4 - 5 сина, дъщери и ще ви каже: Ха сега турете Царството Божие, възпитавайте ги!
(втори вариант)
Ние сме недоволни от туй, от онуй, огъваме нещата. Ама Господ го огъне и казва: Дайте нещо по- здраво! Казваш: Как този грешният свят Господ да не го оправи? Че Той трябва да даде разумен живот на хората тъй да не постъпват. Най-богатите критикувате Го.
Господ ще ви накара да се ожените, ще ви даде 4 - 5 сина, дъщери и ще ви каже: Ха сега турете Царството Божие, възпитавайте ги!
Всичките тия синове и дъщери започват да вършеят по всичките правила. Господ казва: Аз искам да се науча от вас, да турите ред и порядък? Как ще турите?
към втори вариант >>
Голямата вода тече през малките и големите реки.
(втори вариант)
Та казвам, слушам сега, казват: Думите на Учителя. Казвам, щом е Учител, той има ученици. Какво е говорил учителя, какъв е предмета, върху, който е говорил? Учителят казва на учениците: голямата вода изтича из големите извори и из малките извори.
Голямата вода тече през малките и големите реки.
Голямата вода се събира в езерата, събира се в моретата, и океаните. Никога не изтича. Думата „не изтича", в дадения случай е двусмислена. Едното значение е, че започва да тече и не изтича. Пък другото подразбира, че колкото и да разправяш за един предмет, колкото и да тече, не може да изтече тази вода.
към втори вариант >>
Всичките тия синове и дъщери започват да вършеят по всичките правила.
(втори вариант)
Ама Господ го огъне и казва: Дайте нещо по- здраво! Казваш: Как този грешният свят Господ да не го оправи? Че Той трябва да даде разумен живот на хората тъй да не постъпват. Най-богатите критикувате Го. Господ ще ви накара да се ожените, ще ви даде 4 - 5 сина, дъщери и ще ви каже: Ха сега турете Царството Божие, възпитавайте ги!
Всичките тия синове и дъщери започват да вършеят по всичките правила.
Господ казва: Аз искам да се науча от вас, да турите ред и порядък? Как ще турите?
към втори вариант >>
Голямата вода се събира в езерата, събира се в моретата, и океаните.
(втори вариант)
Та казвам, слушам сега, казват: Думите на Учителя. Казвам, щом е Учител, той има ученици. Какво е говорил учителя, какъв е предмета, върху, който е говорил? Учителят казва на учениците: голямата вода изтича из големите извори и из малките извори. Голямата вода тече през малките и големите реки.
Голямата вода се събира в езерата, събира се в моретата, и океаните.
Никога не изтича. Думата „не изтича", в дадения случай е двусмислена. Едното значение е, че започва да тече и не изтича. Пък другото подразбира, че колкото и да разправяш за един предмет, колкото и да тече, не може да изтече тази вода. Продължава Учителят да говори на учениците: „Думите на Свещената Книга", казва Учителят, са свещени, понеже те съдържат велика Истина в себе си, те са велики имено в това, че носят живот.
към втори вариант >>
Господ казва: Аз искам да се науча от вас, да турите ред и порядък?
(втори вариант)
Казваш: Как този грешният свят Господ да не го оправи? Че Той трябва да даде разумен живот на хората тъй да не постъпват. Най-богатите критикувате Го. Господ ще ви накара да се ожените, ще ви даде 4 - 5 сина, дъщери и ще ви каже: Ха сега турете Царството Божие, възпитавайте ги! Всичките тия синове и дъщери започват да вършеят по всичките правила.
Господ казва: Аз искам да се науча от вас, да турите ред и порядък?
Как ще турите?
към втори вариант >>
Никога не изтича.
(втори вариант)
Казвам, щом е Учител, той има ученици. Какво е говорил учителя, какъв е предмета, върху, който е говорил? Учителят казва на учениците: голямата вода изтича из големите извори и из малките извори. Голямата вода тече през малките и големите реки. Голямата вода се събира в езерата, събира се в моретата, и океаните.
Никога не изтича.
Думата „не изтича", в дадения случай е двусмислена. Едното значение е, че започва да тече и не изтича. Пък другото подразбира, че колкото и да разправяш за един предмет, колкото и да тече, не може да изтече тази вода. Продължава Учителят да говори на учениците: „Думите на Свещената Книга", казва Учителят, са свещени, понеже те съдържат велика Истина в себе си, те са велики имено в това, че носят живот. Мнозина искат да станат велики в живота.
към втори вариант >>
Как ще турите?
(втори вариант)
Че Той трябва да даде разумен живот на хората тъй да не постъпват. Най-богатите критикувате Го. Господ ще ви накара да се ожените, ще ви даде 4 - 5 сина, дъщери и ще ви каже: Ха сега турете Царството Божие, възпитавайте ги! Всичките тия синове и дъщери започват да вършеят по всичките правила. Господ казва: Аз искам да се науча от вас, да турите ред и порядък?
Как ще турите?
към втори вариант >>
Думата „не изтича", в дадения случай е двусмислена.
(втори вариант)
Какво е говорил учителя, какъв е предмета, върху, който е говорил? Учителят казва на учениците: голямата вода изтича из големите извори и из малките извори. Голямата вода тече през малките и големите реки. Голямата вода се събира в езерата, събира се в моретата, и океаните. Никога не изтича.
Думата „не изтича", в дадения случай е двусмислена.
Едното значение е, че започва да тече и не изтича. Пък другото подразбира, че колкото и да разправяш за един предмет, колкото и да тече, не може да изтече тази вода. Продължава Учителят да говори на учениците: „Думите на Свещената Книга", казва Учителят, са свещени, понеже те съдържат велика Истина в себе си, те са велики имено в това, че носят живот. Мнозина искат да станат велики в живота. ТЕ мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство, и знанието във външното величие.
към втори вариант >>
Сега съм слушал често да казвате: Защо този Учител не тури ред и порядък?
(втори вариант)
Сега съм слушал често да казвате: Защо този Учител не тури ред и порядък?
Аз ви казвам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си? До сега съм гледал, и никога не съм дал едно угощение, на което в края на краищата да не е станал скандал. До сега нямам нито едно изключение. Колкото години съм бил на Земята, нито на едно угощение дето съм бил, не е станало да няма един скандал. Скандалът произтича от нашите погрешки.
към втори вариант >>
Едното значение е, че започва да тече и не изтича.
(втори вариант)
Учителят казва на учениците: голямата вода изтича из големите извори и из малките извори. Голямата вода тече през малките и големите реки. Голямата вода се събира в езерата, събира се в моретата, и океаните. Никога не изтича. Думата „не изтича", в дадения случай е двусмислена.
Едното значение е, че започва да тече и не изтича.
Пък другото подразбира, че колкото и да разправяш за един предмет, колкото и да тече, не може да изтече тази вода. Продължава Учителят да говори на учениците: „Думите на Свещената Книга", казва Учителят, са свещени, понеже те съдържат велика Истина в себе си, те са велики имено в това, че носят живот. Мнозина искат да станат велики в живота. ТЕ мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство, и знанието във външното величие. В същност, величието на човека се заключава в неговия живот.
към втори вариант >>
Аз ви казвам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си?
(втори вариант)
Сега съм слушал често да казвате: Защо този Учител не тури ред и порядък?
Аз ви казвам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си?
До сега съм гледал, и никога не съм дал едно угощение, на което в края на краищата да не е станал скандал. До сега нямам нито едно изключение. Колкото години съм бил на Земята, нито на едно угощение дето съм бил, не е станало да няма един скандал. Скандалът произтича от нашите погрешки. Де е причината?
към втори вариант >>
Пък другото подразбира, че колкото и да разправяш за един предмет, колкото и да тече, не може да изтече тази вода.
(втори вариант)
Голямата вода тече през малките и големите реки. Голямата вода се събира в езерата, събира се в моретата, и океаните. Никога не изтича. Думата „не изтича", в дадения случай е двусмислена. Едното значение е, че започва да тече и не изтича.
Пък другото подразбира, че колкото и да разправяш за един предмет, колкото и да тече, не може да изтече тази вода.
Продължава Учителят да говори на учениците: „Думите на Свещената Книга", казва Учителят, са свещени, понеже те съдържат велика Истина в себе си, те са велики имено в това, че носят живот. Мнозина искат да станат велики в живота. ТЕ мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство, и знанието във външното величие. В същност, величието на човека се заключава в неговия живот. Това величие иде от най-силния извор, от най- силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието!
към втори вариант >>
До сега съм гледал, и никога не съм дал едно угощение, на което в края на краищата да не е станал скандал.
(втори вариант)
Сега съм слушал често да казвате: Защо този Учител не тури ред и порядък? Аз ви казвам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си?
До сега съм гледал, и никога не съм дал едно угощение, на което в края на краищата да не е станал скандал.
До сега нямам нито едно изключение. Колкото години съм бил на Земята, нито на едно угощение дето съм бил, не е станало да няма един скандал. Скандалът произтича от нашите погрешки. Де е причината? Ако ти вземеш една хубава каруца, и я претовариш, тя ще се счупи и скандалът ще стане.
към втори вариант >>
Продължава Учителят да говори на учениците: „Думите на Свещената Книга", казва Учителят, са свещени, понеже те съдържат велика Истина в себе си, те са велики имено в това, че носят живот.
(втори вариант)
Голямата вода се събира в езерата, събира се в моретата, и океаните. Никога не изтича. Думата „не изтича", в дадения случай е двусмислена. Едното значение е, че започва да тече и не изтича. Пък другото подразбира, че колкото и да разправяш за един предмет, колкото и да тече, не може да изтече тази вода.
Продължава Учителят да говори на учениците: „Думите на Свещената Книга", казва Учителят, са свещени, понеже те съдържат велика Истина в себе си, те са велики имено в това, че носят живот.
Мнозина искат да станат велики в живота. ТЕ мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство, и знанието във външното величие. В същност, величието на човека се заключава в неговия живот. Това величие иде от най-силния извор, от най- силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието! Учени и прости знаят това нещо, и го приемат като побудителна причина, като велик подтик в живота.
към втори вариант >>
До сега нямам нито едно изключение.
(втори вариант)
Сега съм слушал често да казвате: Защо този Учител не тури ред и порядък? Аз ви казвам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си? До сега съм гледал, и никога не съм дал едно угощение, на което в края на краищата да не е станал скандал.
До сега нямам нито едно изключение.
Колкото години съм бил на Земята, нито на едно угощение дето съм бил, не е станало да няма един скандал. Скандалът произтича от нашите погрешки. Де е причината? Ако ти вземеш една хубава каруца, и я претовариш, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако вземеш една стомна пълна с вода, и я туриш на земята, тя ще се счупи и скандалът ще стане.
към втори вариант >>
Мнозина искат да станат велики в живота.
(втори вариант)
Никога не изтича. Думата „не изтича", в дадения случай е двусмислена. Едното значение е, че започва да тече и не изтича. Пък другото подразбира, че колкото и да разправяш за един предмет, колкото и да тече, не може да изтече тази вода. Продължава Учителят да говори на учениците: „Думите на Свещената Книга", казва Учителят, са свещени, понеже те съдържат велика Истина в себе си, те са велики имено в това, че носят живот.
Мнозина искат да станат велики в живота.
ТЕ мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство, и знанието във външното величие. В същност, величието на човека се заключава в неговия живот. Това величие иде от най-силния извор, от най- силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието! Учени и прости знаят това нещо, и го приемат като побудителна причина, като велик подтик в живота. Този подтик носи различни имена.
към втори вариант >>
Колкото години съм бил на Земята, нито на едно угощение дето съм бил, не е станало да няма един скандал.
(втори вариант)
Сега съм слушал често да казвате: Защо този Учител не тури ред и порядък? Аз ви казвам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си? До сега съм гледал, и никога не съм дал едно угощение, на което в края на краищата да не е станал скандал. До сега нямам нито едно изключение.
Колкото години съм бил на Земята, нито на едно угощение дето съм бил, не е станало да няма един скандал.
Скандалът произтича от нашите погрешки. Де е причината? Ако ти вземеш една хубава каруца, и я претовариш, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако вземеш една стомна пълна с вода, и я туриш на земята, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако имам един инструмент, той ще се развали, и скандалът ще стане.
към втори вариант >>
ТЕ мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство, и знанието във външното величие.
(втори вариант)
Думата „не изтича", в дадения случай е двусмислена. Едното значение е, че започва да тече и не изтича. Пък другото подразбира, че колкото и да разправяш за един предмет, колкото и да тече, не може да изтече тази вода. Продължава Учителят да говори на учениците: „Думите на Свещената Книга", казва Учителят, са свещени, понеже те съдържат велика Истина в себе си, те са велики имено в това, че носят живот. Мнозина искат да станат велики в живота.
ТЕ мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство, и знанието във външното величие.
В същност, величието на човека се заключава в неговия живот. Това величие иде от най-силния извор, от най- силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието! Учени и прости знаят това нещо, и го приемат като побудителна причина, като велик подтик в живота. Този подтик носи различни имена. Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта.
към втори вариант >>
Скандалът произтича от нашите погрешки.
(втори вариант)
Сега съм слушал често да казвате: Защо този Учител не тури ред и порядък? Аз ви казвам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си? До сега съм гледал, и никога не съм дал едно угощение, на което в края на краищата да не е станал скандал. До сега нямам нито едно изключение. Колкото години съм бил на Земята, нито на едно угощение дето съм бил, не е станало да няма един скандал.
Скандалът произтича от нашите погрешки.
Де е причината? Ако ти вземеш една хубава каруца, и я претовариш, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако вземеш една стомна пълна с вода, и я туриш на земята, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако имам един инструмент, той ще се развали, и скандалът ще стане. Не е в направянето на нещата, но в пазенето на нещата.
към втори вариант >>
В същност, величието на човека се заключава в неговия живот.
(втори вариант)
Едното значение е, че започва да тече и не изтича. Пък другото подразбира, че колкото и да разправяш за един предмет, колкото и да тече, не може да изтече тази вода. Продължава Учителят да говори на учениците: „Думите на Свещената Книга", казва Учителят, са свещени, понеже те съдържат велика Истина в себе си, те са велики имено в това, че носят живот. Мнозина искат да станат велики в живота. ТЕ мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство, и знанието във външното величие.
В същност, величието на човека се заключава в неговия живот.
Това величие иде от най-силния извор, от най- силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието! Учени и прости знаят това нещо, и го приемат като побудителна причина, като велик подтик в живота. Този подтик носи различни имена. Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта. Любовта ще остане неразбрана за вечни времена.
към втори вариант >>
Де е причината?
(втори вариант)
Аз ви казвам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си? До сега съм гледал, и никога не съм дал едно угощение, на което в края на краищата да не е станал скандал. До сега нямам нито едно изключение. Колкото години съм бил на Земята, нито на едно угощение дето съм бил, не е станало да няма един скандал. Скандалът произтича от нашите погрешки.
Де е причината?
Ако ти вземеш една хубава каруца, и я претовариш, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако вземеш една стомна пълна с вода, и я туриш на земята, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако имам един инструмент, той ще се развали, и скандалът ще стане. Не е в направянето на нещата, но в пазенето на нещата. Много неща трябва да пазите.
към втори вариант >>
Това величие иде от най-силния извор, от най- силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието!
(втори вариант)
Пък другото подразбира, че колкото и да разправяш за един предмет, колкото и да тече, не може да изтече тази вода. Продължава Учителят да говори на учениците: „Думите на Свещената Книга", казва Учителят, са свещени, понеже те съдържат велика Истина в себе си, те са велики имено в това, че носят живот. Мнозина искат да станат велики в живота. ТЕ мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство, и знанието във външното величие. В същност, величието на човека се заключава в неговия живот.
Това величие иде от най-силния извор, от най- силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието!
Учени и прости знаят това нещо, и го приемат като побудителна причина, като велик подтик в живота. Този подтик носи различни имена. Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта. Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота.
към втори вариант >>
Ако ти вземеш една хубава каруца, и я претовариш, тя ще се счупи и скандалът ще стане.
(втори вариант)
До сега съм гледал, и никога не съм дал едно угощение, на което в края на краищата да не е станал скандал. До сега нямам нито едно изключение. Колкото години съм бил на Земята, нито на едно угощение дето съм бил, не е станало да няма един скандал. Скандалът произтича от нашите погрешки. Де е причината?
Ако ти вземеш една хубава каруца, и я претовариш, тя ще се счупи и скандалът ще стане.
Ако вземеш една стомна пълна с вода, и я туриш на земята, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако имам един инструмент, той ще се развали, и скандалът ще стане. Не е в направянето на нещата, но в пазенето на нещата. Много неща трябва да пазите. Да пазиш нещата, не от страх.
към втори вариант >>
Учени и прости знаят това нещо, и го приемат като побудителна причина, като велик подтик в живота.
(втори вариант)
Продължава Учителят да говори на учениците: „Думите на Свещената Книга", казва Учителят, са свещени, понеже те съдържат велика Истина в себе си, те са велики имено в това, че носят живот. Мнозина искат да станат велики в живота. ТЕ мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство, и знанието във външното величие. В същност, величието на човека се заключава в неговия живот. Това величие иде от най-силния извор, от най- силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието!
Учени и прости знаят това нещо, и го приемат като побудителна причина, като велик подтик в живота.
Този подтик носи различни имена. Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта. Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота. И всеки, който се е опитал да обясни, да разбере, да определи по някакъв начин Любовта, той е потъвал в дълбоките й води.
към втори вариант >>
Ако вземеш една стомна пълна с вода, и я туриш на земята, тя ще се счупи и скандалът ще стане.
(втори вариант)
До сега нямам нито едно изключение. Колкото години съм бил на Земята, нито на едно угощение дето съм бил, не е станало да няма един скандал. Скандалът произтича от нашите погрешки. Де е причината? Ако ти вземеш една хубава каруца, и я претовариш, тя ще се счупи и скандалът ще стане.
Ако вземеш една стомна пълна с вода, и я туриш на земята, тя ще се счупи и скандалът ще стане.
Ако имам един инструмент, той ще се развали, и скандалът ще стане. Не е в направянето на нещата, но в пазенето на нещата. Много неща трябва да пазите. Да пазиш нещата, не от страх. Страхът не е едно чувство на мисълта, страхът е нещо, което безпокои.
към втори вариант >>
Този подтик носи различни имена.
(втори вариант)
Мнозина искат да станат велики в живота. ТЕ мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство, и знанието във външното величие. В същност, величието на човека се заключава в неговия живот. Това величие иде от най-силния извор, от най- силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието! Учени и прости знаят това нещо, и го приемат като побудителна причина, като велик подтик в живота.
Този подтик носи различни имена.
Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта. Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота. И всеки, който се е опитал да обясни, да разбере, да определи по някакъв начин Любовта, той е потъвал в дълбоките й води. Който се е опитвал, да определи Любовта и да я направи позната на хората, той е подобен на човек, който иска да носи Земята на гърба си.
към втори вариант >>
Ако имам един инструмент, той ще се развали, и скандалът ще стане.
(втори вариант)
Колкото години съм бил на Земята, нито на едно угощение дето съм бил, не е станало да няма един скандал. Скандалът произтича от нашите погрешки. Де е причината? Ако ти вземеш една хубава каруца, и я претовариш, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако вземеш една стомна пълна с вода, и я туриш на земята, тя ще се счупи и скандалът ще стане.
Ако имам един инструмент, той ще се развали, и скандалът ще стане.
Не е в направянето на нещата, но в пазенето на нещата. Много неща трябва да пазите. Да пазиш нещата, не от страх. Страхът не е едно чувство на мисълта, страхът е нещо, което безпокои. То е един остен.
към втори вариант >>
Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта.
(втори вариант)
ТЕ мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство, и знанието във външното величие. В същност, величието на човека се заключава в неговия живот. Това величие иде от най-силния извор, от най- силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието! Учени и прости знаят това нещо, и го приемат като побудителна причина, като велик подтик в живота. Този подтик носи различни имена.
Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта.
Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота. И всеки, който се е опитал да обясни, да разбере, да определи по някакъв начин Любовта, той е потъвал в дълбоките й води. Който се е опитвал, да определи Любовта и да я направи позната на хората, той е подобен на човек, който иска да носи Земята на гърба си. Колкото е възможно за човека да носи Земята на гърба си, толкова е възможно, да определи какво нещо е Любовта.
към втори вариант >>
Не е в направянето на нещата, но в пазенето на нещата.
(втори вариант)
Скандалът произтича от нашите погрешки. Де е причината? Ако ти вземеш една хубава каруца, и я претовариш, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако вземеш една стомна пълна с вода, и я туриш на земята, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако имам един инструмент, той ще се развали, и скандалът ще стане.
Не е в направянето на нещата, но в пазенето на нещата.
Много неща трябва да пазите. Да пазиш нещата, не от страх. Страхът не е едно чувство на мисълта, страхът е нещо, което безпокои. То е един остен. Страхът е на място, но той се дължи на едно нисше състояние.
към втори вариант >>
Любовта ще остане неразбрана за вечни времена.
(втори вариант)
В същност, величието на човека се заключава в неговия живот. Това величие иде от най-силния извор, от най- силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието! Учени и прости знаят това нещо, и го приемат като побудителна причина, като велик подтик в живота. Този подтик носи различни имена. Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта.
Любовта ще остане неразбрана за вечни времена.
В това седи красотата на живота. И всеки, който се е опитал да обясни, да разбере, да определи по някакъв начин Любовта, той е потъвал в дълбоките й води. Който се е опитвал, да определи Любовта и да я направи позната на хората, той е подобен на човек, който иска да носи Земята на гърба си. Колкото е възможно за човека да носи Земята на гърба си, толкова е възможно, да определи какво нещо е Любовта. Някой казва, че знае, какво нещо е Любовта.
към втори вариант >>
Много неща трябва да пазите.
(втори вариант)
Де е причината? Ако ти вземеш една хубава каруца, и я претовариш, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако вземеш една стомна пълна с вода, и я туриш на земята, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако имам един инструмент, той ще се развали, и скандалът ще стане. Не е в направянето на нещата, но в пазенето на нещата.
Много неща трябва да пазите.
Да пазиш нещата, не от страх. Страхът не е едно чувство на мисълта, страхът е нещо, което безпокои. То е един остен. Страхът е на място, но той се дължи на едно нисше състояние. Някога страхът е бил потребен, но в един разумен свят страхът е нещо старо, което показва, едно време как са живели хората.
към втори вариант >>
В това седи красотата на живота.
(втори вариант)
Това величие иде от най-силния извор, от най- силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието! Учени и прости знаят това нещо, и го приемат като побудителна причина, като велик подтик в живота. Този подтик носи различни имена. Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта. Любовта ще остане неразбрана за вечни времена.
В това седи красотата на живота.
И всеки, който се е опитал да обясни, да разбере, да определи по някакъв начин Любовта, той е потъвал в дълбоките й води. Който се е опитвал, да определи Любовта и да я направи позната на хората, той е подобен на човек, който иска да носи Земята на гърба си. Колкото е възможно за човека да носи Земята на гърба си, толкова е възможно, да определи какво нещо е Любовта. Някой казва, че знае, какво нещо е Любовта. Учителят отговаря: Любовта не е никакво нещо.
към втори вариант >>
Да пазиш нещата, не от страх.
(втори вариант)
Ако ти вземеш една хубава каруца, и я претовариш, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако вземеш една стомна пълна с вода, и я туриш на земята, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако имам един инструмент, той ще се развали, и скандалът ще стане. Не е в направянето на нещата, но в пазенето на нещата. Много неща трябва да пазите.
Да пазиш нещата, не от страх.
Страхът не е едно чувство на мисълта, страхът е нещо, което безпокои. То е един остен. Страхът е на място, но той се дължи на едно нисше състояние. Някога страхът е бил потребен, но в един разумен свят страхът е нещо старо, което показва, едно време как са живели хората. Насилието е било потребно някога, но в един разумен свят насилието не е потребно.
към втори вариант >>
И всеки, който се е опитал да обясни, да разбере, да определи по някакъв начин Любовта, той е потъвал в дълбоките й води.
(втори вариант)
Учени и прости знаят това нещо, и го приемат като побудителна причина, като велик подтик в живота. Този подтик носи различни имена. Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта. Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота.
И всеки, който се е опитал да обясни, да разбере, да определи по някакъв начин Любовта, той е потъвал в дълбоките й води.
Който се е опитвал, да определи Любовта и да я направи позната на хората, той е подобен на човек, който иска да носи Земята на гърба си. Колкото е възможно за човека да носи Земята на гърба си, толкова е възможно, да определи какво нещо е Любовта. Някой казва, че знае, какво нещо е Любовта. Учителят отговаря: Любовта не е никакво нещо. Други казват, че знаят, какво нещо е Мъдростта и Истината.
към втори вариант >>
Страхът не е едно чувство на мисълта, страхът е нещо, което безпокои.
(втори вариант)
Ако вземеш една стомна пълна с вода, и я туриш на земята, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако имам един инструмент, той ще се развали, и скандалът ще стане. Не е в направянето на нещата, но в пазенето на нещата. Много неща трябва да пазите. Да пазиш нещата, не от страх.
Страхът не е едно чувство на мисълта, страхът е нещо, което безпокои.
То е един остен. Страхът е на място, но той се дължи на едно нисше състояние. Някога страхът е бил потребен, но в един разумен свят страхът е нещо старо, което показва, едно време как са живели хората. Насилието е било потребно някога, но в един разумен свят насилието не е потребно. Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с чук.
към втори вариант >>
Който се е опитвал, да определи Любовта и да я направи позната на хората, той е подобен на човек, който иска да носи Земята на гърба си.
(втори вариант)
Този подтик носи различни имена. Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта. Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота. И всеки, който се е опитал да обясни, да разбере, да определи по някакъв начин Любовта, той е потъвал в дълбоките й води.
Който се е опитвал, да определи Любовта и да я направи позната на хората, той е подобен на човек, който иска да носи Земята на гърба си.
Колкото е възможно за човека да носи Земята на гърба си, толкова е възможно, да определи какво нещо е Любовта. Някой казва, че знае, какво нещо е Любовта. Учителят отговаря: Любовта не е никакво нещо. Други казват, че знаят, какво нещо е Мъдростта и Истината. Това, което хората знаят за Любовта, Мъдростта, Истината, са малки хапчета, които те всеки ден опитват.
към втори вариант >>
То е един остен.
(втори вариант)
Ако имам един инструмент, той ще се развали, и скандалът ще стане. Не е в направянето на нещата, но в пазенето на нещата. Много неща трябва да пазите. Да пазиш нещата, не от страх. Страхът не е едно чувство на мисълта, страхът е нещо, което безпокои.
То е един остен.
Страхът е на място, но той се дължи на едно нисше състояние. Някога страхът е бил потребен, но в един разумен свят страхът е нещо старо, което показва, едно време как са живели хората. Насилието е било потребно някога, но в един разумен свят насилието не е потребно. Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с чук. При изливането на стоманата, при чукането на камъните.
към втори вариант >>
Колкото е възможно за човека да носи Земята на гърба си, толкова е възможно, да определи какво нещо е Любовта.
(втори вариант)
Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта. Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота. И всеки, който се е опитал да обясни, да разбере, да определи по някакъв начин Любовта, той е потъвал в дълбоките й води. Който се е опитвал, да определи Любовта и да я направи позната на хората, той е подобен на човек, който иска да носи Земята на гърба си.
Колкото е възможно за човека да носи Земята на гърба си, толкова е възможно, да определи какво нещо е Любовта.
Някой казва, че знае, какво нещо е Любовта. Учителят отговаря: Любовта не е никакво нещо. Други казват, че знаят, какво нещо е Мъдростта и Истината. Това, което хората знаят за Любовта, Мъдростта, Истината, са малки хапчета, които те всеки ден опитват.
към втори вариант >>
Страхът е на място, но той се дължи на едно нисше състояние.
(втори вариант)
Не е в направянето на нещата, но в пазенето на нещата. Много неща трябва да пазите. Да пазиш нещата, не от страх. Страхът не е едно чувство на мисълта, страхът е нещо, което безпокои. То е един остен.
Страхът е на място, но той се дължи на едно нисше състояние.
Някога страхът е бил потребен, но в един разумен свят страхът е нещо старо, което показва, едно време как са живели хората. Насилието е било потребно някога, но в един разумен свят насилието не е потребно. Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с чук. При изливането на стоманата, при чукането на камъните. Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари чукове, с Тях да чукаме камъните?
към втори вариант >>
Някой казва, че знае, какво нещо е Любовта.
(втори вариант)
Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота. И всеки, който се е опитал да обясни, да разбере, да определи по някакъв начин Любовта, той е потъвал в дълбоките й води. Който се е опитвал, да определи Любовта и да я направи позната на хората, той е подобен на човек, който иска да носи Земята на гърба си. Колкото е възможно за човека да носи Земята на гърба си, толкова е възможно, да определи какво нещо е Любовта.
Някой казва, че знае, какво нещо е Любовта.
Учителят отговаря: Любовта не е никакво нещо. Други казват, че знаят, какво нещо е Мъдростта и Истината. Това, което хората знаят за Любовта, Мъдростта, Истината, са малки хапчета, които те всеки ден опитват.
към втори вариант >>
Някога страхът е бил потребен, но в един разумен свят страхът е нещо старо, което показва, едно време как са живели хората.
(втори вариант)
Много неща трябва да пазите. Да пазиш нещата, не от страх. Страхът не е едно чувство на мисълта, страхът е нещо, което безпокои. То е един остен. Страхът е на място, но той се дължи на едно нисше състояние.
Някога страхът е бил потребен, но в един разумен свят страхът е нещо старо, което показва, едно време как са живели хората.
Насилието е било потребно някога, но в един разумен свят насилието не е потребно. Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с чук. При изливането на стоманата, при чукането на камъните. Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари чукове, с Тях да чукаме камъните? Оръжието е потребно на бойното поле.
към втори вариант >>
Учителят отговаря: Любовта не е никакво нещо.
(втори вариант)
В това седи красотата на живота. И всеки, който се е опитал да обясни, да разбере, да определи по някакъв начин Любовта, той е потъвал в дълбоките й води. Който се е опитвал, да определи Любовта и да я направи позната на хората, той е подобен на човек, който иска да носи Земята на гърба си. Колкото е възможно за човека да носи Земята на гърба си, толкова е възможно, да определи какво нещо е Любовта. Някой казва, че знае, какво нещо е Любовта.
Учителят отговаря: Любовта не е никакво нещо.
Други казват, че знаят, какво нещо е Мъдростта и Истината. Това, което хората знаят за Любовта, Мъдростта, Истината, са малки хапчета, които те всеки ден опитват.
към втори вариант >>
Насилието е било потребно някога, но в един разумен свят насилието не е потребно.
(втори вариант)
Да пазиш нещата, не от страх. Страхът не е едно чувство на мисълта, страхът е нещо, което безпокои. То е един остен. Страхът е на място, но той се дължи на едно нисше състояние. Някога страхът е бил потребен, но в един разумен свят страхът е нещо старо, което показва, едно време как са живели хората.
Насилието е било потребно някога, но в един разумен свят насилието не е потребно.
Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с чук. При изливането на стоманата, при чукането на камъните. Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари чукове, с Тях да чукаме камъните? Оръжието е потребно на бойното поле. Но каква нужда има от него, като отидем на църква да се молим на Бога.
към втори вариант >>
Други казват, че знаят, какво нещо е Мъдростта и Истината.
(втори вариант)
И всеки, който се е опитал да обясни, да разбере, да определи по някакъв начин Любовта, той е потъвал в дълбоките й води. Който се е опитвал, да определи Любовта и да я направи позната на хората, той е подобен на човек, който иска да носи Земята на гърба си. Колкото е възможно за човека да носи Земята на гърба си, толкова е възможно, да определи какво нещо е Любовта. Някой казва, че знае, какво нещо е Любовта. Учителят отговаря: Любовта не е никакво нещо.
Други казват, че знаят, какво нещо е Мъдростта и Истината.
Това, което хората знаят за Любовта, Мъдростта, Истината, са малки хапчета, които те всеки ден опитват.
към втори вариант >>
Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с чук.
(втори вариант)
Страхът не е едно чувство на мисълта, страхът е нещо, което безпокои. То е един остен. Страхът е на място, но той се дължи на едно нисше състояние. Някога страхът е бил потребен, но в един разумен свят страхът е нещо старо, което показва, едно време как са живели хората. Насилието е било потребно някога, но в един разумен свят насилието не е потребно.
Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с чук.
При изливането на стоманата, при чукането на камъните. Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари чукове, с Тях да чукаме камъните? Оръжието е потребно на бойното поле. Но каква нужда има от него, като отидем на църква да се молим на Бога. Често съм виждал стражари, войници влизат с оръжие в църква.
към втори вариант >>
Това, което хората знаят за Любовта, Мъдростта, Истината, са малки хапчета, които те всеки ден опитват.
(втори вариант)
Който се е опитвал, да определи Любовта и да я направи позната на хората, той е подобен на човек, който иска да носи Земята на гърба си. Колкото е възможно за човека да носи Земята на гърба си, толкова е възможно, да определи какво нещо е Любовта. Някой казва, че знае, какво нещо е Любовта. Учителят отговаря: Любовта не е никакво нещо. Други казват, че знаят, какво нещо е Мъдростта и Истината.
Това, което хората знаят за Любовта, Мъдростта, Истината, са малки хапчета, които те всеки ден опитват.
към втори вариант >>
При изливането на стоманата, при чукането на камъните.
(втори вариант)
То е един остен. Страхът е на място, но той се дължи на едно нисше състояние. Някога страхът е бил потребен, но в един разумен свят страхът е нещо старо, което показва, едно време как са живели хората. Насилието е било потребно някога, но в един разумен свят насилието не е потребно. Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с чук.
При изливането на стоманата, при чукането на камъните.
Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари чукове, с Тях да чукаме камъните? Оръжието е потребно на бойното поле. Но каква нужда има от него, като отидем на църква да се молим на Бога. Често съм виждал стражари, войници влизат с оръжие в църква. Че то не е на място.
към втори вариант >>
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат Някакво понятие за Любовта, но тия понятия корено се различават едни от други.
(втори вариант)
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат Някакво понятие за Любовта, но тия понятия корено се различават едни от други.
С думи Любовта не се описва, тя се чувствува. Тя донякъде само се съзнава, чувствува, само вътрешно отчасти се мисли за нея. Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на Любовта е, че в него настъпва дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал. Същевремено той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света. Обаче, ако се спре на това място и започне да мисли, че като влязъл в Любовта, нищо друго не му трябва, в него моментално ще стане обратна реакция.
към втори вариант >>
Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари чукове, с Тях да чукаме камъните?
(втори вариант)
Страхът е на място, но той се дължи на едно нисше състояние. Някога страхът е бил потребен, но в един разумен свят страхът е нещо старо, което показва, едно време как са живели хората. Насилието е било потребно някога, но в един разумен свят насилието не е потребно. Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с чук. При изливането на стоманата, при чукането на камъните.
Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари чукове, с Тях да чукаме камъните?
Оръжието е потребно на бойното поле. Но каква нужда има от него, като отидем на църква да се молим на Бога. Често съм виждал стражари, войници влизат с оръжие в църква. Че то не е на място. Вие когато идвате в училището, гледам много ученици са опасали ножове, идат да учат в училището.
към втори вариант >>
С думи Любовта не се описва, тя се чувствува.
(втори вариант)
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат Някакво понятие за Любовта, но тия понятия корено се различават едни от други.
С думи Любовта не се описва, тя се чувствува.
Тя донякъде само се съзнава, чувствува, само вътрешно отчасти се мисли за нея. Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на Любовта е, че в него настъпва дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал. Същевремено той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света. Обаче, ако се спре на това място и започне да мисли, че като влязъл в Любовта, нищо друго не му трябва, в него моментално ще стане обратна реакция. Той едва е влязъл в предверието на Любовта и мисли, че всичко е разбрал. Не.
към втори вариант >>
Оръжието е потребно на бойното поле.
(втори вариант)
Някога страхът е бил потребен, но в един разумен свят страхът е нещо старо, което показва, едно време как са живели хората. Насилието е било потребно някога, но в един разумен свят насилието не е потребно. Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с чук. При изливането на стоманата, при чукането на камъните. Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари чукове, с Тях да чукаме камъните?
Оръжието е потребно на бойното поле.
Но каква нужда има от него, като отидем на църква да се молим на Бога. Често съм виждал стражари, войници влизат с оръжие в църква. Че то не е на място. Вие когато идвате в училището, гледам много ученици са опасали ножове, идат да учат в училището. Защо носите оръжие?
към втори вариант >>
Тя донякъде само се съзнава, чувствува, само вътрешно отчасти се мисли за нея.
(втори вариант)
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат Някакво понятие за Любовта, но тия понятия корено се различават едни от други. С думи Любовта не се описва, тя се чувствува.
Тя донякъде само се съзнава, чувствува, само вътрешно отчасти се мисли за нея.
Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на Любовта е, че в него настъпва дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал. Същевремено той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света. Обаче, ако се спре на това място и започне да мисли, че като влязъл в Любовта, нищо друго не му трябва, в него моментално ще стане обратна реакция. Той едва е влязъл в предверието на Любовта и мисли, че всичко е разбрал. Не. От тази мисъл ще се създадат кисели чувства, които ще го спънат.
към втори вариант >>
Но каква нужда има от него, като отидем на църква да се молим на Бога.
(втори вариант)
Насилието е било потребно някога, но в един разумен свят насилието не е потребно. Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с чук. При изливането на стоманата, при чукането на камъните. Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари чукове, с Тях да чукаме камъните? Оръжието е потребно на бойното поле.
Но каква нужда има от него, като отидем на църква да се молим на Бога.
Често съм виждал стражари, войници влизат с оръжие в църква. Че то не е на място. Вие когато идвате в училището, гледам много ученици са опасали ножове, идат да учат в училището. Защо носите оръжие? За зор заман.
към втори вариант >>
Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на Любовта е, че в него настъпва дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал.
(втори вариант)
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат Някакво понятие за Любовта, но тия понятия корено се различават едни от други. С думи Любовта не се описва, тя се чувствува. Тя донякъде само се съзнава, чувствува, само вътрешно отчасти се мисли за нея.
Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на Любовта е, че в него настъпва дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал.
Същевремено той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света. Обаче, ако се спре на това място и започне да мисли, че като влязъл в Любовта, нищо друго не му трябва, в него моментално ще стане обратна реакция. Той едва е влязъл в предверието на Любовта и мисли, че всичко е разбрал. Не. От тази мисъл ще се създадат кисели чувства, които ще го спънат. Тъй щото когато попаднеш в първите лъчи на Слънцето, тоест в зазоряването, радвай се, че то ще изгрее някога.
към втори вариант >>
Често съм виждал стражари, войници влизат с оръжие в църква.
(втори вариант)
Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с чук. При изливането на стоманата, при чукането на камъните. Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари чукове, с Тях да чукаме камъните? Оръжието е потребно на бойното поле. Но каква нужда има от него, като отидем на църква да се молим на Бога.
Често съм виждал стражари, войници влизат с оръжие в църква.
Че то не е на място. Вие когато идвате в училището, гледам много ученици са опасали ножове, идат да учат в училището. Защо носите оръжие? За зор заман. Аз не съм намерил нито един, който да не е въоръжен.
към втори вариант >>
Същевремено той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света.
(втори вариант)
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат Някакво понятие за Любовта, но тия понятия корено се различават едни от други. С думи Любовта не се описва, тя се чувствува. Тя донякъде само се съзнава, чувствува, само вътрешно отчасти се мисли за нея. Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на Любовта е, че в него настъпва дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал.
Същевремено той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света.
Обаче, ако се спре на това място и започне да мисли, че като влязъл в Любовта, нищо друго не му трябва, в него моментално ще стане обратна реакция. Той едва е влязъл в предверието на Любовта и мисли, че всичко е разбрал. Не. От тази мисъл ще се създадат кисели чувства, които ще го спънат. Тъй щото когато попаднеш в първите лъчи на Слънцето, тоест в зазоряването, радвай се, че то ще изгрее някога. И ти ще видиш не само неговата светлина, но и чудесата, които то върши.
към втори вариант >>
Че то не е на място.
(втори вариант)
При изливането на стоманата, при чукането на камъните. Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари чукове, с Тях да чукаме камъните? Оръжието е потребно на бойното поле. Но каква нужда има от него, като отидем на църква да се молим на Бога. Често съм виждал стражари, войници влизат с оръжие в църква.
Че то не е на място.
Вие когато идвате в училището, гледам много ученици са опасали ножове, идат да учат в училището. Защо носите оръжие? За зор заман. Аз не съм намерил нито един, който да не е въоръжен. Казвате, че без оръжие ходите.
към втори вариант >>
Обаче, ако се спре на това място и започне да мисли, че като влязъл в Любовта, нищо друго не му трябва, в него моментално ще стане обратна реакция.
(втори вариант)
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат Някакво понятие за Любовта, но тия понятия корено се различават едни от други. С думи Любовта не се описва, тя се чувствува. Тя донякъде само се съзнава, чувствува, само вътрешно отчасти се мисли за нея. Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на Любовта е, че в него настъпва дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал. Същевремено той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света.
Обаче, ако се спре на това място и започне да мисли, че като влязъл в Любовта, нищо друго не му трябва, в него моментално ще стане обратна реакция.
Той едва е влязъл в предверието на Любовта и мисли, че всичко е разбрал. Не. От тази мисъл ще се създадат кисели чувства, които ще го спънат. Тъй щото когато попаднеш в първите лъчи на Слънцето, тоест в зазоряването, радвай се, че то ще изгрее някога. И ти ще видиш не само неговата светлина, но и чудесата, които то върши. За сега има неща скрити от човешките очи.
към втори вариант >>
Вие когато идвате в училището, гледам много ученици са опасали ножове, идат да учат в училището.
(втори вариант)
Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари чукове, с Тях да чукаме камъните? Оръжието е потребно на бойното поле. Но каква нужда има от него, като отидем на църква да се молим на Бога. Често съм виждал стражари, войници влизат с оръжие в църква. Че то не е на място.
Вие когато идвате в училището, гледам много ученици са опасали ножове, идат да учат в училището.
Защо носите оръжие? За зор заман. Аз не съм намерил нито един, който да не е въоръжен. Казвате, че без оръжие ходите. До сега не съм срещнал някой, който не въоръжен.
към втори вариант >>
Той едва е влязъл в предверието на Любовта и мисли, че всичко е разбрал. Не.
(втори вариант)
С думи Любовта не се описва, тя се чувствува. Тя донякъде само се съзнава, чувствува, само вътрешно отчасти се мисли за нея. Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на Любовта е, че в него настъпва дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал. Същевремено той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света. Обаче, ако се спре на това място и започне да мисли, че като влязъл в Любовта, нищо друго не му трябва, в него моментално ще стане обратна реакция.
Той едва е влязъл в предверието на Любовта и мисли, че всичко е разбрал. Не.
От тази мисъл ще се създадат кисели чувства, които ще го спънат. Тъй щото когато попаднеш в първите лъчи на Слънцето, тоест в зазоряването, радвай се, че то ще изгрее някога. И ти ще видиш не само неговата светлина, но и чудесата, които то върши. За сега има неща скрити от човешките очи. В човешките очи има нещо, което днес е скрито за ангелите, и в ангелските очи има нещо, което е скрито за големите богове.
към втори вариант >>
Защо носите оръжие?
(втори вариант)
Оръжието е потребно на бойното поле. Но каква нужда има от него, като отидем на църква да се молим на Бога. Често съм виждал стражари, войници влизат с оръжие в църква. Че то не е на място. Вие когато идвате в училището, гледам много ученици са опасали ножове, идат да учат в училището.
Защо носите оръжие?
За зор заман. Аз не съм намерил нито един, който да не е въоръжен. Казвате, че без оръжие ходите. До сега не съм срещнал някой, който не въоръжен. На мнозина съм казвал, защо носиш това оръжие?
към втори вариант >>
От тази мисъл ще се създадат кисели чувства, които ще го спънат.
(втори вариант)
Тя донякъде само се съзнава, чувствува, само вътрешно отчасти се мисли за нея. Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на Любовта е, че в него настъпва дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал. Същевремено той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света. Обаче, ако се спре на това място и започне да мисли, че като влязъл в Любовта, нищо друго не му трябва, в него моментално ще стане обратна реакция. Той едва е влязъл в предверието на Любовта и мисли, че всичко е разбрал. Не.
От тази мисъл ще се създадат кисели чувства, които ще го спънат.
Тъй щото когато попаднеш в първите лъчи на Слънцето, тоест в зазоряването, радвай се, че то ще изгрее някога. И ти ще видиш не само неговата светлина, но и чудесата, които то върши. За сега има неща скрити от човешките очи. В човешките очи има нещо, което днес е скрито за ангелите, и в ангелските очи има нещо, което е скрито за големите богове. Има неща скрити даже и за най-съвършените същества.
към втори вариант >>
За зор заман.
(втори вариант)
Но каква нужда има от него, като отидем на църква да се молим на Бога. Често съм виждал стражари, войници влизат с оръжие в църква. Че то не е на място. Вие когато идвате в училището, гледам много ученици са опасали ножове, идат да учат в училището. Защо носите оръжие?
За зор заман.
Аз не съм намерил нито един, който да не е въоръжен. Казвате, че без оръжие ходите. До сега не съм срещнал някой, който не въоръжен. На мнозина съм казвал, защо носиш това оръжие? Казва: Опасност има в света.
към втори вариант >>
Тъй щото когато попаднеш в първите лъчи на Слънцето, тоест в зазоряването, радвай се, че то ще изгрее някога.
(втори вариант)
Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на Любовта е, че в него настъпва дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал. Същевремено той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света. Обаче, ако се спре на това място и започне да мисли, че като влязъл в Любовта, нищо друго не му трябва, в него моментално ще стане обратна реакция. Той едва е влязъл в предверието на Любовта и мисли, че всичко е разбрал. Не. От тази мисъл ще се създадат кисели чувства, които ще го спънат.
Тъй щото когато попаднеш в първите лъчи на Слънцето, тоест в зазоряването, радвай се, че то ще изгрее някога.
И ти ще видиш не само неговата светлина, но и чудесата, които то върши. За сега има неща скрити от човешките очи. В човешките очи има нещо, което днес е скрито за ангелите, и в ангелските очи има нещо, което е скрито за големите богове. Има неща скрити даже и за най-съвършените същества. Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях.
към втори вариант >>
Аз не съм намерил нито един, който да не е въоръжен.
(втори вариант)
Често съм виждал стражари, войници влизат с оръжие в църква. Че то не е на място. Вие когато идвате в училището, гледам много ученици са опасали ножове, идат да учат в училището. Защо носите оръжие? За зор заман.
Аз не съм намерил нито един, който да не е въоръжен.
Казвате, че без оръжие ходите. До сега не съм срещнал някой, който не въоръжен. На мнозина съм казвал, защо носиш това оръжие? Казва: Опасност има в света. Казвам: Дайте оръжието, мен ми трябва.
към втори вариант >>
И ти ще видиш не само неговата светлина, но и чудесата, които то върши.
(втори вариант)
Същевремено той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света. Обаче, ако се спре на това място и започне да мисли, че като влязъл в Любовта, нищо друго не му трябва, в него моментално ще стане обратна реакция. Той едва е влязъл в предверието на Любовта и мисли, че всичко е разбрал. Не. От тази мисъл ще се създадат кисели чувства, които ще го спънат. Тъй щото когато попаднеш в първите лъчи на Слънцето, тоест в зазоряването, радвай се, че то ще изгрее някога.
И ти ще видиш не само неговата светлина, но и чудесата, които то върши.
За сега има неща скрити от човешките очи. В човешките очи има нещо, което днес е скрито за ангелите, и в ангелските очи има нещо, което е скрито за големите богове. Има неща скрити даже и за най-съвършените същества. Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях. Кое е скрито?
към втори вариант >>
Казвате, че без оръжие ходите.
(втори вариант)
Че то не е на място. Вие когато идвате в училището, гледам много ученици са опасали ножове, идат да учат в училището. Защо носите оръжие? За зор заман. Аз не съм намерил нито един, който да не е въоръжен.
Казвате, че без оръжие ходите.
До сега не съм срещнал някой, който не въоръжен. На мнозина съм казвал, защо носиш това оръжие? Казва: Опасност има в света. Казвам: Дайте оръжието, мен ми трябва. Казва, от де да зная, че това оръжие ще го употребиш срещу мене?
към втори вариант >>
За сега има неща скрити от човешките очи.
(втори вариант)
Обаче, ако се спре на това място и започне да мисли, че като влязъл в Любовта, нищо друго не му трябва, в него моментално ще стане обратна реакция. Той едва е влязъл в предверието на Любовта и мисли, че всичко е разбрал. Не. От тази мисъл ще се създадат кисели чувства, които ще го спънат. Тъй щото когато попаднеш в първите лъчи на Слънцето, тоест в зазоряването, радвай се, че то ще изгрее някога. И ти ще видиш не само неговата светлина, но и чудесата, които то върши.
За сега има неща скрити от човешките очи.
В човешките очи има нещо, което днес е скрито за ангелите, и в ангелските очи има нещо, което е скрито за големите богове. Има неща скрити даже и за най-съвършените същества. Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях. Кое е скрито? Скритото, това е Любовта.
към втори вариант >>
До сега не съм срещнал някой, който не въоръжен.
(втори вариант)
Вие когато идвате в училището, гледам много ученици са опасали ножове, идат да учат в училището. Защо носите оръжие? За зор заман. Аз не съм намерил нито един, който да не е въоръжен. Казвате, че без оръжие ходите.
До сега не съм срещнал някой, който не въоръжен.
На мнозина съм казвал, защо носиш това оръжие? Казва: Опасност има в света. Казвам: Дайте оръжието, мен ми трябва. Казва, от де да зная, че това оръжие ще го употребиш срещу мене? Има много примери дадени.
към втори вариант >>
В човешките очи има нещо, което днес е скрито за ангелите, и в ангелските очи има нещо, което е скрито за големите богове.
(втори вариант)
Той едва е влязъл в предверието на Любовта и мисли, че всичко е разбрал. Не. От тази мисъл ще се създадат кисели чувства, които ще го спънат. Тъй щото когато попаднеш в първите лъчи на Слънцето, тоест в зазоряването, радвай се, че то ще изгрее някога. И ти ще видиш не само неговата светлина, но и чудесата, които то върши. За сега има неща скрити от човешките очи.
В човешките очи има нещо, което днес е скрито за ангелите, и в ангелските очи има нещо, което е скрито за големите богове.
Има неща скрити даже и за най-съвършените същества. Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях. Кое е скрито? Скритото, това е Любовта.
към втори вариант >>
На мнозина съм казвал, защо носиш това оръжие?
(втори вариант)
Защо носите оръжие? За зор заман. Аз не съм намерил нито един, който да не е въоръжен. Казвате, че без оръжие ходите. До сега не съм срещнал някой, който не въоръжен.
На мнозина съм казвал, защо носиш това оръжие?
Казва: Опасност има в света. Казвам: Дайте оръжието, мен ми трябва. Казва, от де да зная, че това оръжие ще го употребиш срещу мене? Има много примери дадени. Когато някой се е разкаял, оставил оръжието си, но знаете ли на какво мяза нашето разкаяние?
към втори вариант >>
Има неща скрити даже и за най-съвършените същества.
(втори вариант)
От тази мисъл ще се създадат кисели чувства, които ще го спънат. Тъй щото когато попаднеш в първите лъчи на Слънцето, тоест в зазоряването, радвай се, че то ще изгрее някога. И ти ще видиш не само неговата светлина, но и чудесата, които то върши. За сега има неща скрити от човешките очи. В човешките очи има нещо, което днес е скрито за ангелите, и в ангелските очи има нещо, което е скрито за големите богове.
Има неща скрити даже и за най-съвършените същества.
Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях. Кое е скрито? Скритото, това е Любовта.
към втори вариант >>
Казва: Опасност има в света.
(втори вариант)
За зор заман. Аз не съм намерил нито един, който да не е въоръжен. Казвате, че без оръжие ходите. До сега не съм срещнал някой, който не въоръжен. На мнозина съм казвал, защо носиш това оръжие?
Казва: Опасност има в света.
Казвам: Дайте оръжието, мен ми трябва. Казва, от де да зная, че това оръжие ще го употребиш срещу мене? Има много примери дадени. Когато някой се е разкаял, оставил оръжието си, но знаете ли на какво мяза нашето разкаяние? То мяза на следния пример.
към втори вариант >>
Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях.
(втори вариант)
Тъй щото когато попаднеш в първите лъчи на Слънцето, тоест в зазоряването, радвай се, че то ще изгрее някога. И ти ще видиш не само неговата светлина, но и чудесата, които то върши. За сега има неща скрити от човешките очи. В човешките очи има нещо, което днес е скрито за ангелите, и в ангелските очи има нещо, което е скрито за големите богове. Има неща скрити даже и за най-съвършените същества.
Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях.
Кое е скрито? Скритото, това е Любовта.
към втори вариант >>
Казвам: Дайте оръжието, мен ми трябва.
(втори вариант)
Аз не съм намерил нито един, който да не е въоръжен. Казвате, че без оръжие ходите. До сега не съм срещнал някой, който не въоръжен. На мнозина съм казвал, защо носиш това оръжие? Казва: Опасност има в света.
Казвам: Дайте оръжието, мен ми трябва.
Казва, от де да зная, че това оръжие ще го употребиш срещу мене? Има много примери дадени. Когато някой се е разкаял, оставил оръжието си, но знаете ли на какво мяза нашето разкаяние? То мяза на следния пример. Отива в древността един ученик, и подарява един златен часовник на своя учител.
към втори вариант >>
Кое е скрито?
(втори вариант)
И ти ще видиш не само неговата светлина, но и чудесата, които то върши. За сега има неща скрити от човешките очи. В човешките очи има нещо, което днес е скрито за ангелите, и в ангелските очи има нещо, което е скрито за големите богове. Има неща скрити даже и за най-съвършените същества. Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях.
Кое е скрито?
Скритото, това е Любовта.
към втори вариант >>
Казва, от де да зная, че това оръжие ще го употребиш срещу мене?
(втори вариант)
Казвате, че без оръжие ходите. До сега не съм срещнал някой, който не въоръжен. На мнозина съм казвал, защо носиш това оръжие? Казва: Опасност има в света. Казвам: Дайте оръжието, мен ми трябва.
Казва, от де да зная, че това оръжие ще го употребиш срещу мене?
Има много примери дадени. Когато някой се е разкаял, оставил оръжието си, но знаете ли на какво мяза нашето разкаяние? То мяза на следния пример. Отива в древността един ученик, и подарява един златен часовник на своя учител. И тръгнали да ходят двамата.
към втори вариант >>
Скритото, това е Любовта.
(втори вариант)
За сега има неща скрити от човешките очи. В човешките очи има нещо, което днес е скрито за ангелите, и в ангелските очи има нещо, което е скрито за големите богове. Има неща скрити даже и за най-съвършените същества. Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях. Кое е скрито?
Скритото, това е Любовта.
към втори вариант >>
Има много примери дадени.
(втори вариант)
До сега не съм срещнал някой, който не въоръжен. На мнозина съм казвал, защо носиш това оръжие? Казва: Опасност има в света. Казвам: Дайте оръжието, мен ми трябва. Казва, от де да зная, че това оръжие ще го употребиш срещу мене?
Има много примери дадени.
Когато някой се е разкаял, оставил оръжието си, но знаете ли на какво мяза нашето разкаяние? То мяза на следния пример. Отива в древността един ученик, и подарява един златен часовник на своя учител. И тръгнали да ходят двамата. Той по един изкустен начин бръкнал, извадил часовника от джоба на учителя си, и го турил в своя джоб.
към втори вариант >>
Мислете сега върху въпроса за щастието.
(втори вариант)
Мислете сега върху въпроса за щастието.
Мнозина мислят, че щастието зависи от многото. Не. Щастието е закон, който еднакво обхваща и големите и малки величини. Има случай, когато човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил. Съвремените хора страдат, когато имат най-много неща. Когато живеят в изобилие.
към втори вариант >>
Когато някой се е разкаял, оставил оръжието си, но знаете ли на какво мяза нашето разкаяние?
(втори вариант)
На мнозина съм казвал, защо носиш това оръжие? Казва: Опасност има в света. Казвам: Дайте оръжието, мен ми трябва. Казва, от де да зная, че това оръжие ще го употребиш срещу мене? Има много примери дадени.
Когато някой се е разкаял, оставил оръжието си, но знаете ли на какво мяза нашето разкаяние?
То мяза на следния пример. Отива в древността един ученик, и подарява един златен часовник на своя учител. И тръгнали да ходят двамата. Той по един изкустен начин бръкнал, извадил часовника от джоба на учителя си, и го турил в своя джоб. Учителят не могъл да забележи това.
към втори вариант >>
Мнозина мислят, че щастието зависи от многото. Не.
(втори вариант)
Мислете сега върху въпроса за щастието.
Мнозина мислят, че щастието зависи от многото. Не.
Щастието е закон, който еднакво обхваща и големите и малки величини. Има случай, когато човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил. Съвремените хора страдат, когато имат най-много неща. Когато живеят в изобилие. За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си.
към втори вариант >>
То мяза на следния пример.
(втори вариант)
Казва: Опасност има в света. Казвам: Дайте оръжието, мен ми трябва. Казва, от де да зная, че това оръжие ще го употребиш срещу мене? Има много примери дадени. Когато някой се е разкаял, оставил оръжието си, но знаете ли на какво мяза нашето разкаяние?
То мяза на следния пример.
Отива в древността един ученик, и подарява един златен часовник на своя учител. И тръгнали да ходят двамата. Той по един изкустен начин бръкнал, извадил часовника от джоба на учителя си, и го турил в своя джоб. Учителят не могъл да забележи това. Често и ние онова, което даваме на Бога, ние си го вземаме назад.
към втори вариант >>
Щастието е закон, който еднакво обхваща и големите и малки величини.
(втори вариант)
Мислете сега върху въпроса за щастието. Мнозина мислят, че щастието зависи от многото. Не.
Щастието е закон, който еднакво обхваща и големите и малки величини.
Има случай, когато човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил. Съвремените хора страдат, когато имат най-много неща. Когато живеят в изобилие. За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си. Ако носи голям товар на гърба си човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в край на краищата, нищо няма да придобие.
към втори вариант >>
Отива в древността един ученик, и подарява един златен часовник на своя учител.
(втори вариант)
Казвам: Дайте оръжието, мен ми трябва. Казва, от де да зная, че това оръжие ще го употребиш срещу мене? Има много примери дадени. Когато някой се е разкаял, оставил оръжието си, но знаете ли на какво мяза нашето разкаяние? То мяза на следния пример.
Отива в древността един ученик, и подарява един златен часовник на своя учител.
И тръгнали да ходят двамата. Той по един изкустен начин бръкнал, извадил часовника от джоба на учителя си, и го турил в своя джоб. Учителят не могъл да забележи това. Често и ние онова, което даваме на Бога, ние си го вземаме назад. Там е голямата погрешка.
към втори вариант >>
Има случай, когато човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил.
(втори вариант)
Мислете сега върху въпроса за щастието. Мнозина мислят, че щастието зависи от многото. Не. Щастието е закон, който еднакво обхваща и големите и малки величини.
Има случай, когато човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил.
Съвремените хора страдат, когато имат най-много неща. Когато живеят в изобилие. За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си. Ако носи голям товар на гърба си човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в край на краищата, нищо няма да придобие. Срещате хора, които цял живот мислят, тревожат се, но никакви резултати нямат.
към втори вариант >>
И тръгнали да ходят двамата.
(втори вариант)
Казва, от де да зная, че това оръжие ще го употребиш срещу мене? Има много примери дадени. Когато някой се е разкаял, оставил оръжието си, но знаете ли на какво мяза нашето разкаяние? То мяза на следния пример. Отива в древността един ученик, и подарява един златен часовник на своя учител.
И тръгнали да ходят двамата.
Той по един изкустен начин бръкнал, извадил часовника от джоба на учителя си, и го турил в своя джоб. Учителят не могъл да забележи това. Често и ние онова, което даваме на Бога, ние си го вземаме назад. Там е голямата погрешка. Онова, което ти си дал на Бога, никога назад да не го вземаш.
към втори вариант >>
Съвремените хора страдат, когато имат най-много неща.
(втори вариант)
Мислете сега върху въпроса за щастието. Мнозина мислят, че щастието зависи от многото. Не. Щастието е закон, който еднакво обхваща и големите и малки величини. Има случай, когато човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил.
Съвремените хора страдат, когато имат най-много неща.
Когато живеят в изобилие. За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си. Ако носи голям товар на гърба си човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в край на краищата, нищо няма да придобие. Срещате хора, които цял живот мислят, тревожат се, но никакви резултати нямат. До никакво заключение не са дошли.
към втори вариант >>
Той по един изкустен начин бръкнал, извадил часовника от джоба на учителя си, и го турил в своя джоб.
(втори вариант)
Има много примери дадени. Когато някой се е разкаял, оставил оръжието си, но знаете ли на какво мяза нашето разкаяние? То мяза на следния пример. Отива в древността един ученик, и подарява един златен часовник на своя учител. И тръгнали да ходят двамата.
Той по един изкустен начин бръкнал, извадил часовника от джоба на учителя си, и го турил в своя джоб.
Учителят не могъл да забележи това. Често и ние онова, което даваме на Бога, ние си го вземаме назад. Там е голямата погрешка. Онова, което ти си дал на Бога, никога назад да не го вземаш. И онова, което Бог ни го е дал, Той никога назад не го взема.
към втори вариант >>
Когато живеят в изобилие.
(втори вариант)
Мислете сега върху въпроса за щастието. Мнозина мислят, че щастието зависи от многото. Не. Щастието е закон, който еднакво обхваща и големите и малки величини. Има случай, когато човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил. Съвремените хора страдат, когато имат най-много неща.
Когато живеят в изобилие.
За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си. Ако носи голям товар на гърба си човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в край на краищата, нищо няма да придобие. Срещате хора, които цял живот мислят, тревожат се, но никакви резултати нямат. До никакво заключение не са дошли. Този човек е прахосал времето си.
към втори вариант >>
Учителят не могъл да забележи това.
(втори вариант)
Когато някой се е разкаял, оставил оръжието си, но знаете ли на какво мяза нашето разкаяние? То мяза на следния пример. Отива в древността един ученик, и подарява един златен часовник на своя учител. И тръгнали да ходят двамата. Той по един изкустен начин бръкнал, извадил часовника от джоба на учителя си, и го турил в своя джоб.
Учителят не могъл да забележи това.
Често и ние онова, което даваме на Бога, ние си го вземаме назад. Там е голямата погрешка. Онова, което ти си дал на Бога, никога назад да не го вземаш. И онова, което Бог ни го е дал, Той никога назад не го взема. Каквото ни е дал Бог по Неговия закон, назад не го взема.
към втори вариант >>
За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си.
(втори вариант)
Мнозина мислят, че щастието зависи от многото. Не. Щастието е закон, който еднакво обхваща и големите и малки величини. Има случай, когато човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил. Съвремените хора страдат, когато имат най-много неща. Когато живеят в изобилие.
За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си.
Ако носи голям товар на гърба си човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в край на краищата, нищо няма да придобие. Срещате хора, които цял живот мислят, тревожат се, но никакви резултати нямат. До никакво заключение не са дошли. Този човек е прахосал времето си. Ние казваме, този човек не мисли добре.
към втори вариант >>
Често и ние онова, което даваме на Бога, ние си го вземаме назад.
(втори вариант)
То мяза на следния пример. Отива в древността един ученик, и подарява един златен часовник на своя учител. И тръгнали да ходят двамата. Той по един изкустен начин бръкнал, извадил часовника от джоба на учителя си, и го турил в своя джоб. Учителят не могъл да забележи това.
Често и ние онова, което даваме на Бога, ние си го вземаме назад.
Там е голямата погрешка. Онова, което ти си дал на Бога, никога назад да не го вземаш. И онова, което Бог ни го е дал, Той никога назад не го взема. Каквото ни е дал Бог по Неговия закон, назад не го взема. Дали хората съзнават или не, дали добре живеят, животът, който излязъл от Бога, той остава у хората.
към втори вариант >>
Ако носи голям товар на гърба си човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в край на краищата, нищо няма да придобие.
(втори вариант)
Щастието е закон, който еднакво обхваща и големите и малки величини. Има случай, когато човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил. Съвремените хора страдат, когато имат най-много неща. Когато живеят в изобилие. За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си.
Ако носи голям товар на гърба си човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в край на краищата, нищо няма да придобие.
Срещате хора, които цял живот мислят, тревожат се, но никакви резултати нямат. До никакво заключение не са дошли. Този човек е прахосал времето си. Ние казваме, този човек не мисли добре. Човек трябва да мисли право.
към втори вариант >>
Там е голямата погрешка.
(втори вариант)
Отива в древността един ученик, и подарява един златен часовник на своя учител. И тръгнали да ходят двамата. Той по един изкустен начин бръкнал, извадил часовника от джоба на учителя си, и го турил в своя джоб. Учителят не могъл да забележи това. Често и ние онова, което даваме на Бога, ние си го вземаме назад.
Там е голямата погрешка.
Онова, което ти си дал на Бога, никога назад да не го вземаш. И онова, което Бог ни го е дал, Той никога назад не го взема. Каквото ни е дал Бог по Неговия закон, назад не го взема. Дали хората съзнават или не, дали добре живеят, животът, който излязъл от Бога, той остава у хората. Другояче не може да стане.
към втори вариант >>
3.
Път към новото
,
ООК
, София, 14.4.1937г.,
Казвам: Ако бащата е грешник, пък синът праведник, бащата ще умре, пък синът ще живее.
Сега за да се поправи светът, почти този метод хората още не са го подобрили. Значи да родиш един син, то той може да е разбойник. Може бащата да е разбойник и да роди един син праведен, няма полза. Може бащата да е грешник и синът праведен, остава за сметка на сина. Синът ще живее, бащата ще умре.
Казвам: Ако бащата е грешник, пък синът праведник, бащата ще умре, пък синът ще живее.
Ако бащата е праведен и роди син грешник, бащата ще живее, пък синът ще умре. Питам: Какво се постига с туй? Не се постига туй, което бащата иска. Защо се женят хората?
към беседата >>
То е моята философия.
Или щом ме срещне една мома и ми казва: „Харесваш ли ми дрехите, шапката, обущата? “ Има нещо скрито зад нейните обуща, шапка, дрехи. Тя се облича, за да се продава. Тя е търговец и всякога ще те изиграе. Всеки, който купувал стока от младата мома е изигран и всеки, който купува стока от младия момък е изигран.
То е моята философия.
Туй е, което зная аз.
към беседата >>
Ако бащата е праведен и роди син грешник, бащата ще живее, пък синът ще умре.
Значи да родиш един син, то той може да е разбойник. Може бащата да е разбойник и да роди един син праведен, няма полза. Може бащата да е грешник и синът праведен, остава за сметка на сина. Синът ще живее, бащата ще умре. Казвам: Ако бащата е грешник, пък синът праведник, бащата ще умре, пък синът ще живее.
Ако бащата е праведен и роди син грешник, бащата ще живее, пък синът ще умре.
Питам: Какво се постига с туй? Не се постига туй, което бащата иска. Защо се женят хората?
към беседата >>
Туй е, което зная аз.
“ Има нещо скрито зад нейните обуща, шапка, дрехи. Тя се облича, за да се продава. Тя е търговец и всякога ще те изиграе. Всеки, който купувал стока от младата мома е изигран и всеки, който купува стока от младия момък е изигран. То е моята философия.
Туй е, което зная аз.
към беседата >>
Питам: Какво се постига с туй?
Може бащата да е разбойник и да роди един син праведен, няма полза. Може бащата да е грешник и синът праведен, остава за сметка на сина. Синът ще живее, бащата ще умре. Казвам: Ако бащата е грешник, пък синът праведник, бащата ще умре, пък синът ще живее. Ако бащата е праведен и роди син грешник, бащата ще живее, пък синът ще умре.
Питам: Какво се постига с туй?
Не се постига туй, което бащата иска. Защо се женят хората?
към беседата >>
Казвам: Вие в новия живот сте готови да живеете с разбиранията на стария живот и да бъдете благоугодни на Бога.
Казвам: Вие в новия живот сте готови да живеете с разбиранията на стария живот и да бъдете благоугодни на Бога.
То е немислимо. Мислите ли, ако някой, който крал пари ми даде една торба със злато, ще ми направи добро? Казва: „Ще ти подаря една торба“. След туй ме хванат и хайде в дрънголника. Вчера една сестра ми казва: „Погнусила съм се от мъжете“.
към беседата >>
Не се постига туй, което бащата иска.
Може бащата да е грешник и синът праведен, остава за сметка на сина. Синът ще живее, бащата ще умре. Казвам: Ако бащата е грешник, пък синът праведник, бащата ще умре, пък синът ще живее. Ако бащата е праведен и роди син грешник, бащата ще живее, пък синът ще умре. Питам: Какво се постига с туй?
Не се постига туй, което бащата иска.
Защо се женят хората?
към беседата >>
То е немислимо.
Казвам: Вие в новия живот сте готови да живеете с разбиранията на стария живот и да бъдете благоугодни на Бога.
То е немислимо.
Мислите ли, ако някой, който крал пари ми даде една торба със злато, ще ми направи добро? Казва: „Ще ти подаря една торба“. След туй ме хванат и хайде в дрънголника. Вчера една сестра ми казва: „Погнусила съм се от мъжете“. Защо, казвам?
към беседата >>
Защо се женят хората?
Синът ще живее, бащата ще умре. Казвам: Ако бащата е грешник, пък синът праведник, бащата ще умре, пък синът ще живее. Ако бащата е праведен и роди син грешник, бащата ще живее, пък синът ще умре. Питам: Какво се постига с туй? Не се постига туй, което бащата иска.
Защо се женят хората?
към беседата >>
Мислите ли, ако някой, който крал пари ми даде една торба със злато, ще ми направи добро?
Казвам: Вие в новия живот сте готови да живеете с разбиранията на стария живот и да бъдете благоугодни на Бога. То е немислимо.
Мислите ли, ако някой, който крал пари ми даде една торба със злато, ще ми направи добро?
Казва: „Ще ти подаря една торба“. След туй ме хванат и хайде в дрънголника. Вчера една сестра ми казва: „Погнусила съм се от мъжете“. Защо, казвам? Срещам един мъж и ми казва: „Погнусил съм се от жените“.
към беседата >>
Сега в Библията се казва, че като видял Господ Адама, казва не е добро човек сам да бъде, работата му е голяма, се му трябва помощник.
Сега в Библията се казва, че като видял Господ Адама, казва не е добро човек сам да бъде, работата му е голяма, се му трябва помощник.
Или аз бих го турил другояче: Видял Господ Адама с един крак и му направил два крака. Че преди Ева, той имаше един крак и една ръка. Като дойде Ева, туриха му още един крак и една ръка, станаха две ръце и два крака. С един крак и с една ръка беше Адам. Как ще го разберете?
към беседата >>
Казва: „Ще ти подаря една торба“.
Казвам: Вие в новия живот сте готови да живеете с разбиранията на стария живот и да бъдете благоугодни на Бога. То е немислимо. Мислите ли, ако някой, който крал пари ми даде една торба със злато, ще ми направи добро?
Казва: „Ще ти подаря една торба“.
След туй ме хванат и хайде в дрънголника. Вчера една сестра ми казва: „Погнусила съм се от мъжете“. Защо, казвам? Срещам един мъж и ми казва: „Погнусил съм се от жените“. На кого да вярвам?
към беседата >>
Или аз бих го турил другояче: Видял Господ Адама с един крак и му направил два крака.
Сега в Библията се казва, че като видял Господ Адама, казва не е добро човек сам да бъде, работата му е голяма, се му трябва помощник.
Или аз бих го турил другояче: Видял Господ Адама с един крак и му направил два крака.
Че преди Ева, той имаше един крак и една ръка. Като дойде Ева, туриха му още един крак и една ръка, станаха две ръце и два крака. С един крак и с една ръка беше Адам. Как ще го разберете? Буквално, ако го разберете, ще кажете: „Как е възможно Господ да направи човек с един крак?
към беседата >>
След туй ме хванат и хайде в дрънголника.
Казвам: Вие в новия живот сте готови да живеете с разбиранията на стария живот и да бъдете благоугодни на Бога. То е немислимо. Мислите ли, ако някой, който крал пари ми даде една торба със злато, ще ми направи добро? Казва: „Ще ти подаря една торба“.
След туй ме хванат и хайде в дрънголника.
Вчера една сестра ми казва: „Погнусила съм се от мъжете“. Защо, казвам? Срещам един мъж и ми казва: „Погнусил съм се от жените“. На кого да вярвам? И двамата говорят право.
към беседата >>
Че преди Ева, той имаше един крак и една ръка.
Сега в Библията се казва, че като видял Господ Адама, казва не е добро човек сам да бъде, работата му е голяма, се му трябва помощник. Или аз бих го турил другояче: Видял Господ Адама с един крак и му направил два крака.
Че преди Ева, той имаше един крак и една ръка.
Като дойде Ева, туриха му още един крак и една ръка, станаха две ръце и два крака. С един крак и с една ръка беше Адам. Как ще го разберете? Буквално, ако го разберете, ще кажете: „Как е възможно Господ да направи човек с един крак? “ Че тогава аз бих ви попитал: Ако човек може да хвърка във въздуха без да си маха ръцете, без да си движи краката, ще кажете аероплана ще хвърка, крака и крила има той, хвърка, а човек се носи с аероплана.
към беседата >>
Вчера една сестра ми казва: „Погнусила съм се от мъжете“.
Казвам: Вие в новия живот сте готови да живеете с разбиранията на стария живот и да бъдете благоугодни на Бога. То е немислимо. Мислите ли, ако някой, който крал пари ми даде една торба със злато, ще ми направи добро? Казва: „Ще ти подаря една торба“. След туй ме хванат и хайде в дрънголника.
Вчера една сестра ми казва: „Погнусила съм се от мъжете“.
Защо, казвам? Срещам един мъж и ми казва: „Погнусил съм се от жените“. На кого да вярвам? И двамата говорят право. Сестрата се погнусила от мъжете, защото не мислят; мъжът се погнусил от жените, защото не са чисти.
към беседата >>
Като дойде Ева, туриха му още един крак и една ръка, станаха две ръце и два крака.
Сега в Библията се казва, че като видял Господ Адама, казва не е добро човек сам да бъде, работата му е голяма, се му трябва помощник. Или аз бих го турил другояче: Видял Господ Адама с един крак и му направил два крака. Че преди Ева, той имаше един крак и една ръка.
Като дойде Ева, туриха му още един крак и една ръка, станаха две ръце и два крака.
С един крак и с една ръка беше Адам. Как ще го разберете? Буквално, ако го разберете, ще кажете: „Как е възможно Господ да направи човек с един крак? “ Че тогава аз бих ви попитал: Ако човек може да хвърка във въздуха без да си маха ръцете, без да си движи краката, ще кажете аероплана ще хвърка, крака и крила има той, хвърка, а човек се носи с аероплана. Казвам: Този въпрос аз няма да го разрешавам, аз не искам да го разрешавам, но казвам: Вие ако и да се родите от един праведен баща, ако грешите, ще умрете.
към беседата >>
Защо, казвам?
То е немислимо. Мислите ли, ако някой, който крал пари ми даде една торба със злато, ще ми направи добро? Казва: „Ще ти подаря една торба“. След туй ме хванат и хайде в дрънголника. Вчера една сестра ми казва: „Погнусила съм се от мъжете“.
Защо, казвам?
Срещам един мъж и ми казва: „Погнусил съм се от жените“. На кого да вярвам? И двамата говорят право. Сестрата се погнусила от мъжете, защото не мислят; мъжът се погнусил от жените, защото не са чисти.
към беседата >>
С един крак и с една ръка беше Адам.
Сега в Библията се казва, че като видял Господ Адама, казва не е добро човек сам да бъде, работата му е голяма, се му трябва помощник. Или аз бих го турил другояче: Видял Господ Адама с един крак и му направил два крака. Че преди Ева, той имаше един крак и една ръка. Като дойде Ева, туриха му още един крак и една ръка, станаха две ръце и два крака.
С един крак и с една ръка беше Адам.
Как ще го разберете? Буквално, ако го разберете, ще кажете: „Как е възможно Господ да направи човек с един крак? “ Че тогава аз бих ви попитал: Ако човек може да хвърка във въздуха без да си маха ръцете, без да си движи краката, ще кажете аероплана ще хвърка, крака и крила има той, хвърка, а човек се носи с аероплана. Казвам: Този въпрос аз няма да го разрешавам, аз не искам да го разрешавам, но казвам: Вие ако и да се родите от един праведен баща, ако грешите, ще умрете. Ако се родите от един грешен баща, пък сте праведник, вие ще живеете.
към беседата >>
Срещам един мъж и ми казва: „Погнусил съм се от жените“.
Мислите ли, ако някой, който крал пари ми даде една торба със злато, ще ми направи добро? Казва: „Ще ти подаря една торба“. След туй ме хванат и хайде в дрънголника. Вчера една сестра ми казва: „Погнусила съм се от мъжете“. Защо, казвам?
Срещам един мъж и ми казва: „Погнусил съм се от жените“.
На кого да вярвам? И двамата говорят право. Сестрата се погнусила от мъжете, защото не мислят; мъжът се погнусил от жените, защото не са чисти.
към беседата >>
Как ще го разберете?
Сега в Библията се казва, че като видял Господ Адама, казва не е добро човек сам да бъде, работата му е голяма, се му трябва помощник. Или аз бих го турил другояче: Видял Господ Адама с един крак и му направил два крака. Че преди Ева, той имаше един крак и една ръка. Като дойде Ева, туриха му още един крак и една ръка, станаха две ръце и два крака. С един крак и с една ръка беше Адам.
Как ще го разберете?
Буквално, ако го разберете, ще кажете: „Как е възможно Господ да направи човек с един крак? “ Че тогава аз бих ви попитал: Ако човек може да хвърка във въздуха без да си маха ръцете, без да си движи краката, ще кажете аероплана ще хвърка, крака и крила има той, хвърка, а човек се носи с аероплана. Казвам: Този въпрос аз няма да го разрешавам, аз не искам да го разрешавам, но казвам: Вие ако и да се родите от един праведен баща, ако грешите, ще умрете. Ако се родите от един грешен баща, пък сте праведник, вие ще живеете. Много широки възгледи трябва да имате.
към беседата >>
На кого да вярвам?
Казва: „Ще ти подаря една торба“. След туй ме хванат и хайде в дрънголника. Вчера една сестра ми казва: „Погнусила съм се от мъжете“. Защо, казвам? Срещам един мъж и ми казва: „Погнусил съм се от жените“.
На кого да вярвам?
И двамата говорят право. Сестрата се погнусила от мъжете, защото не мислят; мъжът се погнусил от жените, защото не са чисти.
към беседата >>
Буквално, ако го разберете, ще кажете: „Как е възможно Господ да направи човек с един крак?
Или аз бих го турил другояче: Видял Господ Адама с един крак и му направил два крака. Че преди Ева, той имаше един крак и една ръка. Като дойде Ева, туриха му още един крак и една ръка, станаха две ръце и два крака. С един крак и с една ръка беше Адам. Как ще го разберете?
Буквално, ако го разберете, ще кажете: „Как е възможно Господ да направи човек с един крак?
“ Че тогава аз бих ви попитал: Ако човек може да хвърка във въздуха без да си маха ръцете, без да си движи краката, ще кажете аероплана ще хвърка, крака и крила има той, хвърка, а човек се носи с аероплана. Казвам: Този въпрос аз няма да го разрешавам, аз не искам да го разрешавам, но казвам: Вие ако и да се родите от един праведен баща, ако грешите, ще умрете. Ако се родите от един грешен баща, пък сте праведник, вие ще живеете. Много широки възгледи трябва да имате. Ако вършите волята Божия, вие ще живеете.
към беседата >>
И двамата говорят право.
След туй ме хванат и хайде в дрънголника. Вчера една сестра ми казва: „Погнусила съм се от мъжете“. Защо, казвам? Срещам един мъж и ми казва: „Погнусил съм се от жените“. На кого да вярвам?
И двамата говорят право.
Сестрата се погнусила от мъжете, защото не мислят; мъжът се погнусил от жените, защото не са чисти.
към беседата >>
“ Че тогава аз бих ви попитал: Ако човек може да хвърка във въздуха без да си маха ръцете, без да си движи краката, ще кажете аероплана ще хвърка, крака и крила има той, хвърка, а човек се носи с аероплана.
Че преди Ева, той имаше един крак и една ръка. Като дойде Ева, туриха му още един крак и една ръка, станаха две ръце и два крака. С един крак и с една ръка беше Адам. Как ще го разберете? Буквално, ако го разберете, ще кажете: „Как е възможно Господ да направи човек с един крак?
“ Че тогава аз бих ви попитал: Ако човек може да хвърка във въздуха без да си маха ръцете, без да си движи краката, ще кажете аероплана ще хвърка, крака и крила има той, хвърка, а човек се носи с аероплана.
Казвам: Този въпрос аз няма да го разрешавам, аз не искам да го разрешавам, но казвам: Вие ако и да се родите от един праведен баща, ако грешите, ще умрете. Ако се родите от един грешен баща, пък сте праведник, вие ще живеете. Много широки възгледи трябва да имате. Ако вършите волята Божия, вие ще живеете. Вие имате едно заблуждение: понеже сте в една окултна школа, вярвате, че в Христа сте родени.
към беседата >>
Сестрата се погнусила от мъжете, защото не мислят; мъжът се погнусил от жените, защото не са чисти.
Вчера една сестра ми казва: „Погнусила съм се от мъжете“. Защо, казвам? Срещам един мъж и ми казва: „Погнусил съм се от жените“. На кого да вярвам? И двамата говорят право.
Сестрата се погнусила от мъжете, защото не мислят; мъжът се погнусил от жените, защото не са чисти.
към беседата >>
Казвам: Този въпрос аз няма да го разрешавам, аз не искам да го разрешавам, но казвам: Вие ако и да се родите от един праведен баща, ако грешите, ще умрете.
Като дойде Ева, туриха му още един крак и една ръка, станаха две ръце и два крака. С един крак и с една ръка беше Адам. Как ще го разберете? Буквално, ако го разберете, ще кажете: „Как е възможно Господ да направи човек с един крак? “ Че тогава аз бих ви попитал: Ако човек може да хвърка във въздуха без да си маха ръцете, без да си движи краката, ще кажете аероплана ще хвърка, крака и крила има той, хвърка, а човек се носи с аероплана.
Казвам: Този въпрос аз няма да го разрешавам, аз не искам да го разрешавам, но казвам: Вие ако и да се родите от един праведен баща, ако грешите, ще умрете.
Ако се родите от един грешен баща, пък сте праведник, вие ще живеете. Много широки възгледи трябва да имате. Ако вършите волята Божия, вие ще живеете. Вие имате едно заблуждение: понеже сте в една окултна школа, вярвате, че в Христа сте родени. Ако ти не вършиш волята Божия ти и при праведния баща ще умреш.
към беседата >>
Та казвам: Бог изисква сега от нас не механически, но по закона на Любовта изисква.
Та казвам: Бог изисква сега от нас не механически, но по закона на Любовта изисква.
Аз не бих ви говорил затова, но някои искат да поправят Изгрева. Вие имате същата погрешка, която един наш брат направи, който е сега в Полша. Сега го вземам за пример. Той тук едва го накарахме да свърши университет, с идеята, че може да свърши нещо. И в него се заражда идеята да вземе докторат.
към беседата >>
Ако се родите от един грешен баща, пък сте праведник, вие ще живеете.
С един крак и с една ръка беше Адам. Как ще го разберете? Буквално, ако го разберете, ще кажете: „Как е възможно Господ да направи човек с един крак? “ Че тогава аз бих ви попитал: Ако човек може да хвърка във въздуха без да си маха ръцете, без да си движи краката, ще кажете аероплана ще хвърка, крака и крила има той, хвърка, а човек се носи с аероплана. Казвам: Този въпрос аз няма да го разрешавам, аз не искам да го разрешавам, но казвам: Вие ако и да се родите от един праведен баща, ако грешите, ще умрете.
Ако се родите от един грешен баща, пък сте праведник, вие ще живеете.
Много широки възгледи трябва да имате. Ако вършите волята Божия, вие ще живеете. Вие имате едно заблуждение: понеже сте в една окултна школа, вярвате, че в Христа сте родени. Ако ти не вършиш волята Божия ти и при праведния баща ще умреш.
към беседата >>
Аз не бих ви говорил затова, но някои искат да поправят Изгрева.
Та казвам: Бог изисква сега от нас не механически, но по закона на Любовта изисква.
Аз не бих ви говорил затова, но някои искат да поправят Изгрева.
Вие имате същата погрешка, която един наш брат направи, който е сега в Полша. Сега го вземам за пример. Той тук едва го накарахме да свърши университет, с идеята, че може да свърши нещо. И в него се заражда идеята да вземе докторат. Писа той върху една тема и мисли да иде в Полша и за три месеца отгоре доктор ще стане.
към беседата >>
Много широки възгледи трябва да имате.
Как ще го разберете? Буквално, ако го разберете, ще кажете: „Как е възможно Господ да направи човек с един крак? “ Че тогава аз бих ви попитал: Ако човек може да хвърка във въздуха без да си маха ръцете, без да си движи краката, ще кажете аероплана ще хвърка, крака и крила има той, хвърка, а човек се носи с аероплана. Казвам: Този въпрос аз няма да го разрешавам, аз не искам да го разрешавам, но казвам: Вие ако и да се родите от един праведен баща, ако грешите, ще умрете. Ако се родите от един грешен баща, пък сте праведник, вие ще живеете.
Много широки възгледи трябва да имате.
Ако вършите волята Божия, вие ще живеете. Вие имате едно заблуждение: понеже сте в една окултна школа, вярвате, че в Христа сте родени. Ако ти не вършиш волята Божия ти и при праведния баща ще умреш.
към беседата >>
Вие имате същата погрешка, която един наш брат направи, който е сега в Полша.
Та казвам: Бог изисква сега от нас не механически, но по закона на Любовта изисква. Аз не бих ви говорил затова, но някои искат да поправят Изгрева.
Вие имате същата погрешка, която един наш брат направи, който е сега в Полша.
Сега го вземам за пример. Той тук едва го накарахме да свърши университет, с идеята, че може да свърши нещо. И в него се заражда идеята да вземе докторат. Писа той върху една тема и мисли да иде в Полша и за три месеца отгоре доктор ще стане. Рекох: Тая работа обмисли ли я хубаво.
към беседата >>
Ако вършите волята Божия, вие ще живеете.
Буквално, ако го разберете, ще кажете: „Как е възможно Господ да направи човек с един крак? “ Че тогава аз бих ви попитал: Ако човек може да хвърка във въздуха без да си маха ръцете, без да си движи краката, ще кажете аероплана ще хвърка, крака и крила има той, хвърка, а човек се носи с аероплана. Казвам: Този въпрос аз няма да го разрешавам, аз не искам да го разрешавам, но казвам: Вие ако и да се родите от един праведен баща, ако грешите, ще умрете. Ако се родите от един грешен баща, пък сте праведник, вие ще живеете. Много широки възгледи трябва да имате.
Ако вършите волята Божия, вие ще живеете.
Вие имате едно заблуждение: понеже сте в една окултна школа, вярвате, че в Христа сте родени. Ако ти не вършиш волята Божия ти и при праведния баща ще умреш.
към беседата >>
Сега го вземам за пример.
Та казвам: Бог изисква сега от нас не механически, но по закона на Любовта изисква. Аз не бих ви говорил затова, но някои искат да поправят Изгрева. Вие имате същата погрешка, която един наш брат направи, който е сега в Полша.
Сега го вземам за пример.
Той тук едва го накарахме да свърши университет, с идеята, че може да свърши нещо. И в него се заражда идеята да вземе докторат. Писа той върху една тема и мисли да иде в Полша и за три месеца отгоре доктор ще стане. Рекох: Тая работа обмисли ли я хубаво. – „Да ти чета тезата?
към беседата >>
Вие имате едно заблуждение: понеже сте в една окултна школа, вярвате, че в Христа сте родени.
“ Че тогава аз бих ви попитал: Ако човек може да хвърка във въздуха без да си маха ръцете, без да си движи краката, ще кажете аероплана ще хвърка, крака и крила има той, хвърка, а човек се носи с аероплана. Казвам: Този въпрос аз няма да го разрешавам, аз не искам да го разрешавам, но казвам: Вие ако и да се родите от един праведен баща, ако грешите, ще умрете. Ако се родите от един грешен баща, пък сте праведник, вие ще живеете. Много широки възгледи трябва да имате. Ако вършите волята Божия, вие ще живеете.
Вие имате едно заблуждение: понеже сте в една окултна школа, вярвате, че в Христа сте родени.
Ако ти не вършиш волята Божия ти и при праведния баща ще умреш.
към беседата >>
Той тук едва го накарахме да свърши университет, с идеята, че може да свърши нещо.
Та казвам: Бог изисква сега от нас не механически, но по закона на Любовта изисква. Аз не бих ви говорил затова, но някои искат да поправят Изгрева. Вие имате същата погрешка, която един наш брат направи, който е сега в Полша. Сега го вземам за пример.
Той тук едва го накарахме да свърши университет, с идеята, че може да свърши нещо.
И в него се заражда идеята да вземе докторат. Писа той върху една тема и мисли да иде в Полша и за три месеца отгоре доктор ще стане. Рекох: Тая работа обмисли ли я хубаво. – „Да ти чета тезата? “ Казвам: Няма защо да ми четеш тезата.
към беседата >>
Ако ти не вършиш волята Божия ти и при праведния баща ще умреш.
Казвам: Този въпрос аз няма да го разрешавам, аз не искам да го разрешавам, но казвам: Вие ако и да се родите от един праведен баща, ако грешите, ще умрете. Ако се родите от един грешен баща, пък сте праведник, вие ще живеете. Много широки възгледи трябва да имате. Ако вършите волята Божия, вие ще живеете. Вие имате едно заблуждение: понеже сте в една окултна школа, вярвате, че в Христа сте родени.
Ако ти не вършиш волята Божия ти и при праведния баща ще умреш.
към беседата >>
И в него се заражда идеята да вземе докторат.
Та казвам: Бог изисква сега от нас не механически, но по закона на Любовта изисква. Аз не бих ви говорил затова, но някои искат да поправят Изгрева. Вие имате същата погрешка, която един наш брат направи, който е сега в Полша. Сега го вземам за пример. Той тук едва го накарахме да свърши университет, с идеята, че може да свърши нещо.
И в него се заражда идеята да вземе докторат.
Писа той върху една тема и мисли да иде в Полша и за три месеца отгоре доктор ще стане. Рекох: Тая работа обмисли ли я хубаво. – „Да ти чета тезата? “ Казвам: Няма защо да ми четеш тезата. Писал върху дунавския въпрос.
към беседата >>
НАГОРЕ