НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
824
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
824
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието
,
ООК
, София, 10.2.1932г.,
Вижте, колко добре тегли плуга старият вол.
Тя произлиза от корена “сат”, който означава проява, повишение. Стар е оня, който иска да се прояви. При сегашното разбиране, “стар” означава немощен човек, негоден за работа. В същност, старият човек се е калил, работи повече от младия. Той е орал, сял, жънал, а младият не издържа колкото старият.
Вижте, колко добре тегли плуга старият вол.
Турите ли даначето на работа, нищо не може да направи.
към беседата >>
В това се заключава истинското знание.
Казвате: Докато сме млади, ще живеем като млади; щом остареем, ще живеем като стари. Все ще прекараме един живот на земята. Не е така. Животът не нито в младостта, нито в старостта, но в правилното разбиране. Човек трябва да разбира силата на Божията мисъл, която се проявява чрез неговата душа: младият ще разбира като млад, старият – като стар.
В това се заключава истинското знание.
Ти трябва да знаеш, че мисълта, която се изявява чрез тебе, е Божествена. Кажеш ли си така, да не се колебаеш, но всякога да проявяваш Божественото. Обаче, ако Божествената мисъл минава през твоя човешки ум, тя се изопачава. Не подържай тая мисъл в себе си, Божественото се изявява само чрез Божественото. Божествената мисъл носи в себе си магическа сила – с нея всичко се постига.
към беседата >>
Турите ли даначето на работа, нищо не може да направи.
Стар е оня, който иска да се прояви. При сегашното разбиране, “стар” означава немощен човек, негоден за работа. В същност, старият човек се е калил, работи повече от младия. Той е орал, сял, жънал, а младият не издържа колкото старият. Вижте, колко добре тегли плуга старият вол.
Турите ли даначето на работа, нищо не може да направи.
към беседата >>
Ти трябва да знаеш, че мисълта, която се изявява чрез тебе, е Божествена.
Все ще прекараме един живот на земята. Не е така. Животът не нито в младостта, нито в старостта, но в правилното разбиране. Човек трябва да разбира силата на Божията мисъл, която се проявява чрез неговата душа: младият ще разбира като млад, старият – като стар. В това се заключава истинското знание.
Ти трябва да знаеш, че мисълта, която се изявява чрез тебе, е Божествена.
Кажеш ли си така, да не се колебаеш, но всякога да проявяваш Божественото. Обаче, ако Божествената мисъл минава през твоя човешки ум, тя се изопачава. Не подържай тая мисъл в себе си, Божественото се изявява само чрез Божественото. Божествената мисъл носи в себе си магическа сила – с нея всичко се постига. Бог казва: “Опитайте ме и ще видите, че съм бла г.” – Как се изявява Божията благост?
към беседата >>
Работа, учене се иска от човека.
Работа, учене се иска от човека.
Ако изучавате старите езици, ще приложите един метод; ако изучавате новите езици, ще приложите друг метод. При това, всеки нов език има специфичен метод за изучаване. Това се дължи на особеностите на езика. Казвате, че изучаването на езиците трябва да се опрости. И това може, но колкото повече се опростява езика, толкова повече губи от своята красота.
към беседата >>
Кажеш ли си така, да не се колебаеш, но всякога да проявяваш Божественото.
Не е така. Животът не нито в младостта, нито в старостта, но в правилното разбиране. Човек трябва да разбира силата на Божията мисъл, която се проявява чрез неговата душа: младият ще разбира като млад, старият – като стар. В това се заключава истинското знание. Ти трябва да знаеш, че мисълта, която се изявява чрез тебе, е Божествена.
Кажеш ли си така, да не се колебаеш, но всякога да проявяваш Божественото.
Обаче, ако Божествената мисъл минава през твоя човешки ум, тя се изопачава. Не подържай тая мисъл в себе си, Божественото се изявява само чрез Божественото. Божествената мисъл носи в себе си магическа сила – с нея всичко се постига. Бог казва: “Опитайте ме и ще видите, че съм бла г.” – Как се изявява Божията благост? – В щедрост, в даване.
към беседата >>
Ако изучавате старите езици, ще приложите един метод; ако изучавате новите езици, ще приложите друг метод.
Работа, учене се иска от човека.
Ако изучавате старите езици, ще приложите един метод; ако изучавате новите езици, ще приложите друг метод.
При това, всеки нов език има специфичен метод за изучаване. Това се дължи на особеностите на езика. Казвате, че изучаването на езиците трябва да се опрости. И това може, но колкото повече се опростява езика, толкова повече губи от своята красота. За предпочитане е нещата да бъдат красиви, макар и усложнени.
към беседата >>
Обаче, ако Божествената мисъл минава през твоя човешки ум, тя се изопачава.
Животът не нито в младостта, нито в старостта, но в правилното разбиране. Човек трябва да разбира силата на Божията мисъл, която се проявява чрез неговата душа: младият ще разбира като млад, старият – като стар. В това се заключава истинското знание. Ти трябва да знаеш, че мисълта, която се изявява чрез тебе, е Божествена. Кажеш ли си така, да не се колебаеш, но всякога да проявяваш Божественото.
Обаче, ако Божествената мисъл минава през твоя човешки ум, тя се изопачава.
Не подържай тая мисъл в себе си, Божественото се изявява само чрез Божественото. Божествената мисъл носи в себе си магическа сила – с нея всичко се постига. Бог казва: “Опитайте ме и ще видите, че съм бла г.” – Как се изявява Божията благост? – В щедрост, в даване. Бог отваря път на всички, които Го търсят, които работят и уповават на Него.
към беседата >>
При това, всеки нов език има специфичен метод за изучаване.
Работа, учене се иска от човека. Ако изучавате старите езици, ще приложите един метод; ако изучавате новите езици, ще приложите друг метод.
При това, всеки нов език има специфичен метод за изучаване.
Това се дължи на особеностите на езика. Казвате, че изучаването на езиците трябва да се опрости. И това може, но колкото повече се опростява езика, толкова повече губи от своята красота. За предпочитане е нещата да бъдат красиви, макар и усложнени. Който иска да бъде красив, трябва да бъде вътрешно богат, или вътрешно сложен.
към беседата >>
Не подържай тая мисъл в себе си, Божественото се изявява само чрез Божественото.
Човек трябва да разбира силата на Божията мисъл, която се проявява чрез неговата душа: младият ще разбира като млад, старият – като стар. В това се заключава истинското знание. Ти трябва да знаеш, че мисълта, която се изявява чрез тебе, е Божествена. Кажеш ли си така, да не се колебаеш, но всякога да проявяваш Божественото. Обаче, ако Божествената мисъл минава през твоя човешки ум, тя се изопачава.
Не подържай тая мисъл в себе си, Божественото се изявява само чрез Божественото.
Божествената мисъл носи в себе си магическа сила – с нея всичко се постига. Бог казва: “Опитайте ме и ще видите, че съм бла г.” – Как се изявява Божията благост? – В щедрост, в даване. Бог отваря път на всички, които Го търсят, които работят и уповават на Него.
към беседата >>
Това се дължи на особеностите на езика.
Работа, учене се иска от човека. Ако изучавате старите езици, ще приложите един метод; ако изучавате новите езици, ще приложите друг метод. При това, всеки нов език има специфичен метод за изучаване.
Това се дължи на особеностите на езика.
Казвате, че изучаването на езиците трябва да се опрости. И това може, но колкото повече се опростява езика, толкова повече губи от своята красота. За предпочитане е нещата да бъдат красиви, макар и усложнени. Който иска да бъде красив, трябва да бъде вътрешно богат, или вътрешно сложен. Красивото лице е сложно.
към беседата >>
Божествената мисъл носи в себе си магическа сила – с нея всичко се постига.
В това се заключава истинското знание. Ти трябва да знаеш, че мисълта, която се изявява чрез тебе, е Божествена. Кажеш ли си така, да не се колебаеш, но всякога да проявяваш Божественото. Обаче, ако Божествената мисъл минава през твоя човешки ум, тя се изопачава. Не подържай тая мисъл в себе си, Божественото се изявява само чрез Божественото.
Божествената мисъл носи в себе си магическа сила – с нея всичко се постига.
Бог казва: “Опитайте ме и ще видите, че съм бла г.” – Как се изявява Божията благост? – В щедрост, в даване. Бог отваря път на всички, които Го търсят, които работят и уповават на Него.
към беседата >>
Казвате, че изучаването на езиците трябва да се опрости.
Работа, учене се иска от човека. Ако изучавате старите езици, ще приложите един метод; ако изучавате новите езици, ще приложите друг метод. При това, всеки нов език има специфичен метод за изучаване. Това се дължи на особеностите на езика.
Казвате, че изучаването на езиците трябва да се опрости.
И това може, но колкото повече се опростява езика, толкова повече губи от своята красота. За предпочитане е нещата да бъдат красиви, макар и усложнени. Който иска да бъде красив, трябва да бъде вътрешно богат, или вътрешно сложен. Красивото лице е сложно. По него може да се чете много.
към беседата >>
Бог казва: “Опитайте ме и ще видите, че съм бла г.” – Как се изявява Божията благост?
Ти трябва да знаеш, че мисълта, която се изявява чрез тебе, е Божествена. Кажеш ли си така, да не се колебаеш, но всякога да проявяваш Божественото. Обаче, ако Божествената мисъл минава през твоя човешки ум, тя се изопачава. Не подържай тая мисъл в себе си, Божественото се изявява само чрез Божественото. Божествената мисъл носи в себе си магическа сила – с нея всичко се постига.
Бог казва: “Опитайте ме и ще видите, че съм бла г.” – Как се изявява Божията благост?
– В щедрост, в даване. Бог отваря път на всички, които Го търсят, които работят и уповават на Него.
към беседата >>
И това може, но колкото повече се опростява езика, толкова повече губи от своята красота.
Работа, учене се иска от човека. Ако изучавате старите езици, ще приложите един метод; ако изучавате новите езици, ще приложите друг метод. При това, всеки нов език има специфичен метод за изучаване. Това се дължи на особеностите на езика. Казвате, че изучаването на езиците трябва да се опрости.
И това може, но колкото повече се опростява езика, толкова повече губи от своята красота.
За предпочитане е нещата да бъдат красиви, макар и усложнени. Който иска да бъде красив, трябва да бъде вътрешно богат, или вътрешно сложен. Красивото лице е сложно. По него може да се чете много. Красивият има особени линии на лицето, каквито в обикновения човек не можеш да намериш.
към беседата >>
– В щедрост, в даване.
Кажеш ли си така, да не се колебаеш, но всякога да проявяваш Божественото. Обаче, ако Божествената мисъл минава през твоя човешки ум, тя се изопачава. Не подържай тая мисъл в себе си, Божественото се изявява само чрез Божественото. Божествената мисъл носи в себе си магическа сила – с нея всичко се постига. Бог казва: “Опитайте ме и ще видите, че съм бла г.” – Как се изявява Божията благост?
– В щедрост, в даване.
Бог отваря път на всички, които Го търсят, които работят и уповават на Него.
към беседата >>
За предпочитане е нещата да бъдат красиви, макар и усложнени.
Ако изучавате старите езици, ще приложите един метод; ако изучавате новите езици, ще приложите друг метод. При това, всеки нов език има специфичен метод за изучаване. Това се дължи на особеностите на езика. Казвате, че изучаването на езиците трябва да се опрости. И това може, но колкото повече се опростява езика, толкова повече губи от своята красота.
За предпочитане е нещата да бъдат красиви, макар и усложнени.
Който иска да бъде красив, трябва да бъде вътрешно богат, или вътрешно сложен. Красивото лице е сложно. По него може да се чете много. Красивият има особени линии на лицето, каквито в обикновения човек не можеш да намериш. И на лицето на мъдреца има сложни, красиви линии.
към беседата >>
Бог отваря път на всички, които Го търсят, които работят и уповават на Него.
Обаче, ако Божествената мисъл минава през твоя човешки ум, тя се изопачава. Не подържай тая мисъл в себе си, Божественото се изявява само чрез Божественото. Божествената мисъл носи в себе си магическа сила – с нея всичко се постига. Бог казва: “Опитайте ме и ще видите, че съм бла г.” – Как се изявява Божията благост? – В щедрост, в даване.
Бог отваря път на всички, които Го търсят, които работят и уповават на Него.
към беседата >>
Който иска да бъде красив, трябва да бъде вътрешно богат, или вътрешно сложен.
При това, всеки нов език има специфичен метод за изучаване. Това се дължи на особеностите на езика. Казвате, че изучаването на езиците трябва да се опрости. И това може, но колкото повече се опростява езика, толкова повече губи от своята красота. За предпочитане е нещата да бъдат красиви, макар и усложнени.
Който иска да бъде красив, трябва да бъде вътрешно богат, или вътрешно сложен.
Красивото лице е сложно. По него може да се чете много. Красивият има особени линии на лицето, каквито в обикновения човек не можеш да намериш. И на лицето на мъдреца има сложни, красиви линии. В мъдреца всичко е особено; неговият ход се отличава коренно от хода на обикновения човек.
към беседата >>
Един млад брат разправяше една своя опитност, която потвърждава горната мисъл.
Един млад брат разправяше една своя опитност, която потвърждава горната мисъл.
По едно време той съвсем объркал материалните си работи: оттук-оттам взимал пари на заем, но не могъл да ги върне. Приятелите му започнали да странят от него. Той се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Решил в себе си, от никого да не взима пари на заем, но да работи, да разчита на Бога. Започнал да работи, сам да се подържа.
към беседата >>
Красивото лице е сложно.
Това се дължи на особеностите на езика. Казвате, че изучаването на езиците трябва да се опрости. И това може, но колкото повече се опростява езика, толкова повече губи от своята красота. За предпочитане е нещата да бъдат красиви, макар и усложнени. Който иска да бъде красив, трябва да бъде вътрешно богат, или вътрешно сложен.
Красивото лице е сложно.
По него може да се чете много. Красивият има особени линии на лицето, каквито в обикновения човек не можеш да намериш. И на лицето на мъдреца има сложни, красиви линии. В мъдреца всичко е особено; неговият ход се отличава коренно от хода на обикновения човек.
към беседата >>
По едно време той съвсем объркал материалните си работи: оттук-оттам взимал пари на заем, но не могъл да ги върне.
Един млад брат разправяше една своя опитност, която потвърждава горната мисъл.
По едно време той съвсем объркал материалните си работи: оттук-оттам взимал пари на заем, но не могъл да ги върне.
Приятелите му започнали да странят от него. Той се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Решил в себе си, от никого да не взима пари на заем, но да работи, да разчита на Бога. Започнал да работи, сам да се подържа. Като престанал да очаква на другите, работите му започнали да се оправят.
към беседата >>
По него може да се чете много.
Казвате, че изучаването на езиците трябва да се опрости. И това може, но колкото повече се опростява езика, толкова повече губи от своята красота. За предпочитане е нещата да бъдат красиви, макар и усложнени. Който иска да бъде красив, трябва да бъде вътрешно богат, или вътрешно сложен. Красивото лице е сложно.
По него може да се чете много.
Красивият има особени линии на лицето, каквито в обикновения човек не можеш да намериш. И на лицето на мъдреца има сложни, красиви линии. В мъдреца всичко е особено; неговият ход се отличава коренно от хода на обикновения човек.
към беседата >>
Приятелите му започнали да странят от него.
Един млад брат разправяше една своя опитност, която потвърждава горната мисъл. По едно време той съвсем объркал материалните си работи: оттук-оттам взимал пари на заем, но не могъл да ги върне.
Приятелите му започнали да странят от него.
Той се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Решил в себе си, от никого да не взима пари на заем, но да работи, да разчита на Бога. Започнал да работи, сам да се подържа. Като престанал да очаква на другите, работите му започнали да се оправят. В кратко време той изплатил дълговете си.
към беседата >>
Красивият има особени линии на лицето, каквито в обикновения човек не можеш да намериш.
И това може, но колкото повече се опростява езика, толкова повече губи от своята красота. За предпочитане е нещата да бъдат красиви, макар и усложнени. Който иска да бъде красив, трябва да бъде вътрешно богат, или вътрешно сложен. Красивото лице е сложно. По него може да се чете много.
Красивият има особени линии на лицето, каквито в обикновения човек не можеш да намериш.
И на лицето на мъдреца има сложни, красиви линии. В мъдреца всичко е особено; неговият ход се отличава коренно от хода на обикновения човек.
към беседата >>
Той се видял в чудо, не знаел, какво да прави.
Един млад брат разправяше една своя опитност, която потвърждава горната мисъл. По едно време той съвсем объркал материалните си работи: оттук-оттам взимал пари на заем, но не могъл да ги върне. Приятелите му започнали да странят от него.
Той се видял в чудо, не знаел, какво да прави.
Решил в себе си, от никого да не взима пари на заем, но да работи, да разчита на Бога. Започнал да работи, сам да се подържа. Като престанал да очаква на другите, работите му започнали да се оправят. В кратко време той изплатил дълговете си.
към беседата >>
И на лицето на мъдреца има сложни, красиви линии.
За предпочитане е нещата да бъдат красиви, макар и усложнени. Който иска да бъде красив, трябва да бъде вътрешно богат, или вътрешно сложен. Красивото лице е сложно. По него може да се чете много. Красивият има особени линии на лицето, каквито в обикновения човек не можеш да намериш.
И на лицето на мъдреца има сложни, красиви линии.
В мъдреца всичко е особено; неговият ход се отличава коренно от хода на обикновения човек.
към беседата >>
Решил в себе си, от никого да не взима пари на заем, но да работи, да разчита на Бога.
Един млад брат разправяше една своя опитност, която потвърждава горната мисъл. По едно време той съвсем объркал материалните си работи: оттук-оттам взимал пари на заем, но не могъл да ги върне. Приятелите му започнали да странят от него. Той се видял в чудо, не знаел, какво да прави.
Решил в себе си, от никого да не взима пари на заем, но да работи, да разчита на Бога.
Започнал да работи, сам да се подържа. Като престанал да очаква на другите, работите му започнали да се оправят. В кратко време той изплатил дълговете си.
към беседата >>
В мъдреца всичко е особено; неговият ход се отличава коренно от хода на обикновения човек.
Който иска да бъде красив, трябва да бъде вътрешно богат, или вътрешно сложен. Красивото лице е сложно. По него може да се чете много. Красивият има особени линии на лицето, каквито в обикновения човек не можеш да намериш. И на лицето на мъдреца има сложни, красиви линии.
В мъдреца всичко е особено; неговият ход се отличава коренно от хода на обикновения човек.
към беседата >>
Започнал да работи, сам да се подържа.
Един млад брат разправяше една своя опитност, която потвърждава горната мисъл. По едно време той съвсем объркал материалните си работи: оттук-оттам взимал пари на заем, но не могъл да ги върне. Приятелите му започнали да странят от него. Той се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Решил в себе си, от никого да не взима пари на заем, но да работи, да разчита на Бога.
Започнал да работи, сам да се подържа.
Като престанал да очаква на другите, работите му започнали да се оправят. В кратко време той изплатил дълговете си.
към беседата >>
Как се моли мъдрецът?
Как се моли мъдрецът?
– Като забравя себе си. Истинска молитва е оная, в която човек забравя себе си и окръжаващите. Истински певец е оня ,който забравя себе си,забравя, че хора го слушат. Сега и вие мислите, че сте събрани заедно и се стеснявате едни от други. Не е така, събранието става далеч някъде.
към беседата >>
Като престанал да очаква на другите, работите му започнали да се оправят.
По едно време той съвсем объркал материалните си работи: оттук-оттам взимал пари на заем, но не могъл да ги върне. Приятелите му започнали да странят от него. Той се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Решил в себе си, от никого да не взима пари на заем, но да работи, да разчита на Бога. Започнал да работи, сам да се подържа.
Като престанал да очаква на другите, работите му започнали да се оправят.
В кратко време той изплатил дълговете си.
към беседата >>
– Като забравя себе си.
Как се моли мъдрецът?
– Като забравя себе си.
Истинска молитва е оная, в която човек забравя себе си и окръжаващите. Истински певец е оня ,който забравя себе си,забравя, че хора го слушат. Сега и вие мислите, че сте събрани заедно и се стеснявате едни от други. Не е така, събранието става далеч някъде. Вие сте отражение на онова, което става в невидимия свят.
към беседата >>
В кратко време той изплатил дълговете си.
Приятелите му започнали да странят от него. Той се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Решил в себе си, от никого да не взима пари на заем, но да работи, да разчита на Бога. Започнал да работи, сам да се подържа. Като престанал да очаква на другите, работите му започнали да се оправят.
В кратко време той изплатил дълговете си.
към беседата >>
Истинска молитва е оная, в която човек забравя себе си и окръжаващите.
Как се моли мъдрецът? – Като забравя себе си.
Истинска молитва е оная, в която човек забравя себе си и окръжаващите.
Истински певец е оня ,който забравя себе си,забравя, че хора го слушат. Сега и вие мислите, че сте събрани заедно и се стеснявате едни от други. Не е така, събранието става далеч някъде. Вие сте отражение на онова, което става в невидимия свят. И каквото става там, става и тук.
към беседата >>
Пазете правилото: На заем пари не взимай.
Пазете правилото: На заем пари не взимай.
– Защо? – Защото започваш да уповаваш на другите. Имаш да решаваш една задача и започваш да се допитваш до хората, те да ти помогнат – ти взимаш пари на заем. Имаш една мъчнотия, не можеш сам да я решиш, търсиш чужда помощ – ти взимаш пари на заем. – Какво да правя, как да си помогна?
към беседата >>
Истински певец е оня ,който забравя себе си,забравя, че хора го слушат.
Как се моли мъдрецът? – Като забравя себе си. Истинска молитва е оная, в която човек забравя себе си и окръжаващите.
Истински певец е оня ,който забравя себе си,забравя, че хора го слушат.
Сега и вие мислите, че сте събрани заедно и се стеснявате едни от други. Не е така, събранието става далеч някъде. Вие сте отражение на онова, което става в невидимия свят. И каквото става там, става и тук. Вие сте представители на ония, които присъстват горе.
към беседата >>
– Защо?
Пазете правилото: На заем пари не взимай.
– Защо?
– Защото започваш да уповаваш на другите. Имаш да решаваш една задача и започваш да се допитваш до хората, те да ти помогнат – ти взимаш пари на заем. Имаш една мъчнотия, не можеш сам да я решиш, търсиш чужда помощ – ти взимаш пари на заем. – Какво да правя, как да си помогна? – Свържи се с Бога.
към беседата >>
Сега и вие мислите, че сте събрани заедно и се стеснявате едни от други.
Как се моли мъдрецът? – Като забравя себе си. Истинска молитва е оная, в която човек забравя себе си и окръжаващите. Истински певец е оня ,който забравя себе си,забравя, че хора го слушат.
Сега и вие мислите, че сте събрани заедно и се стеснявате едни от други.
Не е така, събранието става далеч някъде. Вие сте отражение на онова, което става в невидимия свят. И каквото става там, става и тук. Вие сте представители на ония, които присъстват горе. Ако мислите, че работите се нареждат тук, лъжете се.
към беседата >>
– Защото започваш да уповаваш на другите.
Пазете правилото: На заем пари не взимай. – Защо?
– Защото започваш да уповаваш на другите.
Имаш да решаваш една задача и започваш да се допитваш до хората, те да ти помогнат – ти взимаш пари на заем. Имаш една мъчнотия, не можеш сам да я решиш, търсиш чужда помощ – ти взимаш пари на заем. – Какво да правя, как да си помогна? – Свържи се с Бога. Като душа, ти представяш част от Божествения организъм.
към беседата >>
Не е така, събранието става далеч някъде.
Как се моли мъдрецът? – Като забравя себе си. Истинска молитва е оная, в която човек забравя себе си и окръжаващите. Истински певец е оня ,който забравя себе си,забравя, че хора го слушат. Сега и вие мислите, че сте събрани заедно и се стеснявате едни от други.
Не е така, събранието става далеч някъде.
Вие сте отражение на онова, което става в невидимия свят. И каквото става там, става и тук. Вие сте представители на ония, които присъстват горе. Ако мислите, че работите се нареждат тук, лъжете се. Всички работи стават далеч някъде, а тук се проявяват техните отражения.
към беседата >>
Имаш да решаваш една задача и започваш да се допитваш до хората, те да ти помогнат – ти взимаш пари на заем.
Пазете правилото: На заем пари не взимай. – Защо? – Защото започваш да уповаваш на другите.
Имаш да решаваш една задача и започваш да се допитваш до хората, те да ти помогнат – ти взимаш пари на заем.
Имаш една мъчнотия, не можеш сам да я решиш, търсиш чужда помощ – ти взимаш пари на заем. – Какво да правя, как да си помогна? – Свържи се с Бога. Като душа, ти представяш част от Божествения организъм. Носиш ли тая мисъл в ума си, твоите работи ще се наредят по естествен начин.
към беседата >>
Вие сте отражение на онова, което става в невидимия свят.
– Като забравя себе си. Истинска молитва е оная, в която човек забравя себе си и окръжаващите. Истински певец е оня ,който забравя себе си,забравя, че хора го слушат. Сега и вие мислите, че сте събрани заедно и се стеснявате едни от други. Не е така, събранието става далеч някъде.
Вие сте отражение на онова, което става в невидимия свят.
И каквото става там, става и тук. Вие сте представители на ония, които присъстват горе. Ако мислите, че работите се нареждат тук, лъжете се. Всички работи стават далеч някъде, а тук се проявяват техните отражения. Това ще разберете, когато се освободите от непотребните мисли и желания.
към беседата >>
Имаш една мъчнотия, не можеш сам да я решиш, търсиш чужда помощ – ти взимаш пари на заем.
Пазете правилото: На заем пари не взимай. – Защо? – Защото започваш да уповаваш на другите. Имаш да решаваш една задача и започваш да се допитваш до хората, те да ти помогнат – ти взимаш пари на заем.
Имаш една мъчнотия, не можеш сам да я решиш, търсиш чужда помощ – ти взимаш пари на заем.
– Какво да правя, как да си помогна? – Свържи се с Бога. Като душа, ти представяш част от Божествения организъм. Носиш ли тая мисъл в ума си, твоите работи ще се наредят по естествен начин. Само така човек ще разбере, какви способности и дарби се крият в него.
към беседата >>
И каквото става там, става и тук.
Истинска молитва е оная, в която човек забравя себе си и окръжаващите. Истински певец е оня ,който забравя себе си,забравя, че хора го слушат. Сега и вие мислите, че сте събрани заедно и се стеснявате едни от други. Не е така, събранието става далеч някъде. Вие сте отражение на онова, което става в невидимия свят.
И каквото става там, става и тук.
Вие сте представители на ония, които присъстват горе. Ако мислите, че работите се нареждат тук, лъжете се. Всички работи стават далеч някъде, а тук се проявяват техните отражения. Това ще разберете, когато се освободите от непотребните мисли и желания. Само свободният може да учи.
към беседата >>
– Какво да правя, как да си помогна?
Пазете правилото: На заем пари не взимай. – Защо? – Защото започваш да уповаваш на другите. Имаш да решаваш една задача и започваш да се допитваш до хората, те да ти помогнат – ти взимаш пари на заем. Имаш една мъчнотия, не можеш сам да я решиш, търсиш чужда помощ – ти взимаш пари на заем.
– Какво да правя, как да си помогна?
– Свържи се с Бога. Като душа, ти представяш част от Божествения организъм. Носиш ли тая мисъл в ума си, твоите работи ще се наредят по естествен начин. Само така човек ще разбере, какви способности и дарби се крият в него. Само така ще види, с какви възможности разполага.
към беседата >>
Вие сте представители на ония, които присъстват горе.
Истински певец е оня ,който забравя себе си,забравя, че хора го слушат. Сега и вие мислите, че сте събрани заедно и се стеснявате едни от други. Не е така, събранието става далеч някъде. Вие сте отражение на онова, което става в невидимия свят. И каквото става там, става и тук.
Вие сте представители на ония, които присъстват горе.
Ако мислите, че работите се нареждат тук, лъжете се. Всички работи стават далеч някъде, а тук се проявяват техните отражения. Това ще разберете, когато се освободите от непотребните мисли и желания. Само свободният може да учи. Освободете и съзнанието си от всичко, което се е наслоило в него от далечното минало.
към беседата >>
– Свържи се с Бога.
– Защо? – Защото започваш да уповаваш на другите. Имаш да решаваш една задача и започваш да се допитваш до хората, те да ти помогнат – ти взимаш пари на заем. Имаш една мъчнотия, не можеш сам да я решиш, търсиш чужда помощ – ти взимаш пари на заем. – Какво да правя, как да си помогна?
– Свържи се с Бога.
Като душа, ти представяш част от Божествения организъм. Носиш ли тая мисъл в ума си, твоите работи ще се наредят по естествен начин. Само така човек ще разбере, какви способности и дарби се крият в него. Само така ще види, с какви възможности разполага.
към беседата >>
Ако мислите, че работите се нареждат тук, лъжете се.
Сега и вие мислите, че сте събрани заедно и се стеснявате едни от други. Не е така, събранието става далеч някъде. Вие сте отражение на онова, което става в невидимия свят. И каквото става там, става и тук. Вие сте представители на ония, които присъстват горе.
Ако мислите, че работите се нареждат тук, лъжете се.
Всички работи стават далеч някъде, а тук се проявяват техните отражения. Това ще разберете, когато се освободите от непотребните мисли и желания. Само свободният може да учи. Освободете и съзнанието си от всичко, което се е наслоило в него от далечното минало. Само така ще избегнете стълкновението между миналия, сегашния и бъдещия ви живот.
към беседата >>
Като душа, ти представяш част от Божествения организъм.
– Защото започваш да уповаваш на другите. Имаш да решаваш една задача и започваш да се допитваш до хората, те да ти помогнат – ти взимаш пари на заем. Имаш една мъчнотия, не можеш сам да я решиш, търсиш чужда помощ – ти взимаш пари на заем. – Какво да правя, как да си помогна? – Свържи се с Бога.
Като душа, ти представяш част от Божествения организъм.
Носиш ли тая мисъл в ума си, твоите работи ще се наредят по естествен начин. Само така човек ще разбере, какви способности и дарби се крият в него. Само така ще види, с какви възможности разполага.
към беседата >>
Всички работи стават далеч някъде, а тук се проявяват техните отражения.
Не е така, събранието става далеч някъде. Вие сте отражение на онова, което става в невидимия свят. И каквото става там, става и тук. Вие сте представители на ония, които присъстват горе. Ако мислите, че работите се нареждат тук, лъжете се.
Всички работи стават далеч някъде, а тук се проявяват техните отражения.
Това ще разберете, когато се освободите от непотребните мисли и желания. Само свободният може да учи. Освободете и съзнанието си от всичко, което се е наслоило в него от далечното минало. Само така ще избегнете стълкновението между миналия, сегашния и бъдещия ви живот.
към беседата >>
Носиш ли тая мисъл в ума си, твоите работи ще се наредят по естествен начин.
Имаш да решаваш една задача и започваш да се допитваш до хората, те да ти помогнат – ти взимаш пари на заем. Имаш една мъчнотия, не можеш сам да я решиш, търсиш чужда помощ – ти взимаш пари на заем. – Какво да правя, как да си помогна? – Свържи се с Бога. Като душа, ти представяш част от Божествения организъм.
Носиш ли тая мисъл в ума си, твоите работи ще се наредят по естествен начин.
Само така човек ще разбере, какви способности и дарби се крият в него. Само така ще види, с какви възможности разполага.
към беседата >>
Това ще разберете, когато се освободите от непотребните мисли и желания.
Вие сте отражение на онова, което става в невидимия свят. И каквото става там, става и тук. Вие сте представители на ония, които присъстват горе. Ако мислите, че работите се нареждат тук, лъжете се. Всички работи стават далеч някъде, а тук се проявяват техните отражения.
Това ще разберете, когато се освободите от непотребните мисли и желания.
Само свободният може да учи. Освободете и съзнанието си от всичко, което се е наслоило в него от далечното минало. Само така ще избегнете стълкновението между миналия, сегашния и бъдещия ви живот.
към беседата >>
Само така човек ще разбере, какви способности и дарби се крият в него.
Имаш една мъчнотия, не можеш сам да я решиш, търсиш чужда помощ – ти взимаш пари на заем. – Какво да правя, как да си помогна? – Свържи се с Бога. Като душа, ти представяш част от Божествения организъм. Носиш ли тая мисъл в ума си, твоите работи ще се наредят по естествен начин.
Само така човек ще разбере, какви способности и дарби се крият в него.
Само така ще види, с какви възможности разполага.
към беседата >>
Само свободният може да учи.
И каквото става там, става и тук. Вие сте представители на ония, които присъстват горе. Ако мислите, че работите се нареждат тук, лъжете се. Всички работи стават далеч някъде, а тук се проявяват техните отражения. Това ще разберете, когато се освободите от непотребните мисли и желания.
Само свободният може да учи.
Освободете и съзнанието си от всичко, което се е наслоило в него от далечното минало. Само така ще избегнете стълкновението между миналия, сегашния и бъдещия ви живот.
към беседата >>
Само така ще види, с какви възможности разполага.
– Какво да правя, как да си помогна? – Свържи се с Бога. Като душа, ти представяш част от Божествения организъм. Носиш ли тая мисъл в ума си, твоите работи ще се наредят по естествен начин. Само така човек ще разбере, какви способности и дарби се крият в него.
Само така ще види, с какви възможности разполага.
към беседата >>
Освободете и съзнанието си от всичко, което се е наслоило в него от далечното минало.
Вие сте представители на ония, които присъстват горе. Ако мислите, че работите се нареждат тук, лъжете се. Всички работи стават далеч някъде, а тук се проявяват техните отражения. Това ще разберете, когато се освободите от непотребните мисли и желания. Само свободният може да учи.
Освободете и съзнанието си от всичко, което се е наслоило в него от далечното минало.
Само така ще избегнете стълкновението между миналия, сегашния и бъдещия ви живот.
към беседата >>
Разправя се, че един англичанин знаел 15 езика.
Разправя се, че един англичанин знаел 15 езика.
Той разполагал с много думи. Колко езика знаете вие и с колко думи разполагате в обикновения си живот? Средно човек употребява около 500-600 думи, рядко до хиляда думи. Някои талантливи поети и писатели си служат с около четири-пет хиляди думи в езика си. Милтон в своите произведения си е служил с 11 хиляди думи, Шекспир – с 15 хиляди думи.
към беседата >>
Само така ще избегнете стълкновението между миналия, сегашния и бъдещия ви живот.
Ако мислите, че работите се нареждат тук, лъжете се. Всички работи стават далеч някъде, а тук се проявяват техните отражения. Това ще разберете, когато се освободите от непотребните мисли и желания. Само свободният може да учи. Освободете и съзнанието си от всичко, което се е наслоило в него от далечното минало.
Само така ще избегнете стълкновението между миналия, сегашния и бъдещия ви живот.
към беседата >>
Той разполагал с много думи.
Разправя се, че един англичанин знаел 15 езика.
Той разполагал с много думи.
Колко езика знаете вие и с колко думи разполагате в обикновения си живот? Средно човек употребява около 500-600 думи, рядко до хиляда думи. Някои талантливи поети и писатели си служат с около четири-пет хиляди думи в езика си. Милтон в своите произведения си е служил с 11 хиляди думи, Шекспир – с 15 хиляди думи. Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намерите само в речник.
към беседата >>
Преди няколко деня при мене дойде един земеделец, който ми каза: Аз съм работлив човек.
Преди няколко деня при мене дойде един земеделец, който ми каза: Аз съм работлив човек.
Изорах нивите си, посях ги; разработих градините си, посадих плодни дръвчета, отглеждам ги; и днес, благодарение на моя труд, земята има друг вид от тоя, който някога е имала. Казвам му: Ти мислиш така, но питай земята, какво ще ти каже тя. Земята казва, че ти, наистина, си я изорал, посял, но тя е отхранила семената. Ти се ползваш от нейните плодове, а на нея оставяш само сухи листа и клончета. Питам: Ако работиш по същия начин върху един човек, развиваш доброто в него и, в края на краищата, обереш плодовете му, какво си направил за него?
към беседата >>
Колко езика знаете вие и с колко думи разполагате в обикновения си живот?
Разправя се, че един англичанин знаел 15 езика. Той разполагал с много думи.
Колко езика знаете вие и с колко думи разполагате в обикновения си живот?
Средно човек употребява около 500-600 думи, рядко до хиляда думи. Някои талантливи поети и писатели си служат с около четири-пет хиляди думи в езика си. Милтон в своите произведения си е служил с 11 хиляди думи, Шекспир – с 15 хиляди думи. Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намерите само в речник. За Омира се казва, че си служил с 40 хиляди думи.
към беседата >>
Изорах нивите си, посях ги; разработих градините си, посадих плодни дръвчета, отглеждам ги; и днес, благодарение на моя труд, земята има друг вид от тоя, който някога е имала.
Преди няколко деня при мене дойде един земеделец, който ми каза: Аз съм работлив човек.
Изорах нивите си, посях ги; разработих градините си, посадих плодни дръвчета, отглеждам ги; и днес, благодарение на моя труд, земята има друг вид от тоя, който някога е имала.
Казвам му: Ти мислиш така, но питай земята, какво ще ти каже тя. Земята казва, че ти, наистина, си я изорал, посял, но тя е отхранила семената. Ти се ползваш от нейните плодове, а на нея оставяш само сухи листа и клончета. Питам: Ако работиш по същия начин върху един човек, развиваш доброто в него и, в края на краищата, обереш плодовете му, какво си направил за него? Ти взимаш плодовете му, а на него оставяш сухите листа.
към беседата >>
Средно човек употребява около 500-600 думи, рядко до хиляда думи.
Разправя се, че един англичанин знаел 15 езика. Той разполагал с много думи. Колко езика знаете вие и с колко думи разполагате в обикновения си живот?
Средно човек употребява около 500-600 думи, рядко до хиляда думи.
Някои талантливи поети и писатели си служат с около четири-пет хиляди думи в езика си. Милтон в своите произведения си е служил с 11 хиляди думи, Шекспир – с 15 хиляди думи. Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намерите само в речник. За Омира се казва, че си служил с 40 хиляди думи. С колко думи си служи природата?
към беседата >>
Казвам му: Ти мислиш така, но питай земята, какво ще ти каже тя.
Преди няколко деня при мене дойде един земеделец, който ми каза: Аз съм работлив човек. Изорах нивите си, посях ги; разработих градините си, посадих плодни дръвчета, отглеждам ги; и днес, благодарение на моя труд, земята има друг вид от тоя, който някога е имала.
Казвам му: Ти мислиш така, но питай земята, какво ще ти каже тя.
Земята казва, че ти, наистина, си я изорал, посял, но тя е отхранила семената. Ти се ползваш от нейните плодове, а на нея оставяш само сухи листа и клончета. Питам: Ако работиш по същия начин върху един човек, развиваш доброто в него и, в края на краищата, обереш плодовете му, какво си направил за него? Ти взимаш плодовете му, а на него оставяш сухите листа. След всичко това ще кажеш на тоя човек, че си работил върху него.
към беседата >>
Някои талантливи поети и писатели си служат с около четири-пет хиляди думи в езика си.
Разправя се, че един англичанин знаел 15 езика. Той разполагал с много думи. Колко езика знаете вие и с колко думи разполагате в обикновения си живот? Средно човек употребява около 500-600 думи, рядко до хиляда думи.
Някои талантливи поети и писатели си служат с около четири-пет хиляди думи в езика си.
Милтон в своите произведения си е служил с 11 хиляди думи, Шекспир – с 15 хиляди думи. Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намерите само в речник. За Омира се казва, че си служил с 40 хиляди думи. С колко думи си служи природата? Неизброимо е числото на нейните думи.
към беседата >>
Земята казва, че ти, наистина, си я изорал, посял, но тя е отхранила семената.
Преди няколко деня при мене дойде един земеделец, който ми каза: Аз съм работлив човек. Изорах нивите си, посях ги; разработих градините си, посадих плодни дръвчета, отглеждам ги; и днес, благодарение на моя труд, земята има друг вид от тоя, който някога е имала. Казвам му: Ти мислиш така, но питай земята, какво ще ти каже тя.
Земята казва, че ти, наистина, си я изорал, посял, но тя е отхранила семената.
Ти се ползваш от нейните плодове, а на нея оставяш само сухи листа и клончета. Питам: Ако работиш по същия начин върху един човек, развиваш доброто в него и, в края на краищата, обереш плодовете му, какво си направил за него? Ти взимаш плодовете му, а на него оставяш сухите листа. След всичко това ще кажеш на тоя човек, че си работил върху него. Работил си, наистина, но си взел най-хубавите му плодове за себе си.
към беседата >>
Милтон в своите произведения си е служил с 11 хиляди думи, Шекспир – с 15 хиляди думи.
Разправя се, че един англичанин знаел 15 езика. Той разполагал с много думи. Колко езика знаете вие и с колко думи разполагате в обикновения си живот? Средно човек употребява около 500-600 думи, рядко до хиляда думи. Някои талантливи поети и писатели си служат с около четири-пет хиляди думи в езика си.
Милтон в своите произведения си е служил с 11 хиляди думи, Шекспир – с 15 хиляди думи.
Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намерите само в речник. За Омира се казва, че си служил с 40 хиляди думи. С колко думи си служи природата? Неизброимо е числото на нейните думи. Чуден е езикът на природата.
към беседата >>
Ти се ползваш от нейните плодове, а на нея оставяш само сухи листа и клончета.
Преди няколко деня при мене дойде един земеделец, който ми каза: Аз съм работлив човек. Изорах нивите си, посях ги; разработих градините си, посадих плодни дръвчета, отглеждам ги; и днес, благодарение на моя труд, земята има друг вид от тоя, който някога е имала. Казвам му: Ти мислиш така, но питай земята, какво ще ти каже тя. Земята казва, че ти, наистина, си я изорал, посял, но тя е отхранила семената.
Ти се ползваш от нейните плодове, а на нея оставяш само сухи листа и клончета.
Питам: Ако работиш по същия начин върху един човек, развиваш доброто в него и, в края на краищата, обереш плодовете му, какво си направил за него? Ти взимаш плодовете му, а на него оставяш сухите листа. След всичко това ще кажеш на тоя човек, че си работил върху него. Работил си, наистина, но си взел най-хубавите му плодове за себе си. Ако така работите и разбирате нещата, нищо не може да постигнете.
към беседата >>
Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намерите само в речник.
Той разполагал с много думи. Колко езика знаете вие и с колко думи разполагате в обикновения си живот? Средно човек употребява около 500-600 думи, рядко до хиляда думи. Някои талантливи поети и писатели си служат с около четири-пет хиляди думи в езика си. Милтон в своите произведения си е служил с 11 хиляди думи, Шекспир – с 15 хиляди думи.
Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намерите само в речник.
За Омира се казва, че си служил с 40 хиляди думи. С колко думи си служи природата? Неизброимо е числото на нейните думи. Чуден е езикът на природата. За оня, който го разбира, тоя език е смислен.
към беседата >>
Питам: Ако работиш по същия начин върху един човек, развиваш доброто в него и, в края на краищата, обереш плодовете му, какво си направил за него?
Преди няколко деня при мене дойде един земеделец, който ми каза: Аз съм работлив човек. Изорах нивите си, посях ги; разработих градините си, посадих плодни дръвчета, отглеждам ги; и днес, благодарение на моя труд, земята има друг вид от тоя, който някога е имала. Казвам му: Ти мислиш така, но питай земята, какво ще ти каже тя. Земята казва, че ти, наистина, си я изорал, посял, но тя е отхранила семената. Ти се ползваш от нейните плодове, а на нея оставяш само сухи листа и клончета.
Питам: Ако работиш по същия начин върху един човек, развиваш доброто в него и, в края на краищата, обереш плодовете му, какво си направил за него?
Ти взимаш плодовете му, а на него оставяш сухите листа. След всичко това ще кажеш на тоя човек, че си работил върху него. Работил си, наистина, но си взел най-хубавите му плодове за себе си. Ако така работите и разбирате нещата, нищо не може да постигнете. Работете с любов.
към беседата >>
За Омира се казва, че си служил с 40 хиляди думи.
Колко езика знаете вие и с колко думи разполагате в обикновения си живот? Средно човек употребява около 500-600 думи, рядко до хиляда думи. Някои талантливи поети и писатели си служат с около четири-пет хиляди думи в езика си. Милтон в своите произведения си е служил с 11 хиляди думи, Шекспир – с 15 хиляди думи. Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намерите само в речник.
За Омира се казва, че си служил с 40 хиляди думи.
С колко думи си служи природата? Неизброимо е числото на нейните думи. Чуден е езикът на природата. За оня, който го разбира, тоя език е смислен. За оня, който не го разбира, тоя език е безсмислен.
към беседата >>
Ти взимаш плодовете му, а на него оставяш сухите листа.
Изорах нивите си, посях ги; разработих градините си, посадих плодни дръвчета, отглеждам ги; и днес, благодарение на моя труд, земята има друг вид от тоя, който някога е имала. Казвам му: Ти мислиш така, но питай земята, какво ще ти каже тя. Земята казва, че ти, наистина, си я изорал, посял, но тя е отхранила семената. Ти се ползваш от нейните плодове, а на нея оставяш само сухи листа и клончета. Питам: Ако работиш по същия начин върху един човек, развиваш доброто в него и, в края на краищата, обереш плодовете му, какво си направил за него?
Ти взимаш плодовете му, а на него оставяш сухите листа.
След всичко това ще кажеш на тоя човек, че си работил върху него. Работил си, наистина, но си взел най-хубавите му плодове за себе си. Ако така работите и разбирате нещата, нищо не може да постигнете. Работете с любов. Освободете се от егоизма си.
към беседата >>
С колко думи си служи природата?
Средно човек употребява около 500-600 думи, рядко до хиляда думи. Някои талантливи поети и писатели си служат с около четири-пет хиляди думи в езика си. Милтон в своите произведения си е служил с 11 хиляди думи, Шекспир – с 15 хиляди думи. Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намерите само в речник. За Омира се казва, че си служил с 40 хиляди думи.
С колко думи си служи природата?
Неизброимо е числото на нейните думи. Чуден е езикът на природата. За оня, който го разбира, тоя език е смислен. За оня, който не го разбира, тоя език е безсмислен.
към беседата >>
След всичко това ще кажеш на тоя човек, че си работил върху него.
Казвам му: Ти мислиш така, но питай земята, какво ще ти каже тя. Земята казва, че ти, наистина, си я изорал, посял, но тя е отхранила семената. Ти се ползваш от нейните плодове, а на нея оставяш само сухи листа и клончета. Питам: Ако работиш по същия начин върху един човек, развиваш доброто в него и, в края на краищата, обереш плодовете му, какво си направил за него? Ти взимаш плодовете му, а на него оставяш сухите листа.
След всичко това ще кажеш на тоя човек, че си работил върху него.
Работил си, наистина, но си взел най-хубавите му плодове за себе си. Ако така работите и разбирате нещата, нищо не може да постигнете. Работете с любов. Освободете се от егоизма си. Вложите ли най-малкото егоистично чувство в работата си, то ще разяде основите и, както червеят изяжда младите коренчета.
към беседата >>
Неизброимо е числото на нейните думи.
Някои талантливи поети и писатели си служат с около четири-пет хиляди думи в езика си. Милтон в своите произведения си е служил с 11 хиляди думи, Шекспир – с 15 хиляди думи. Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намерите само в речник. За Омира се казва, че си служил с 40 хиляди думи. С колко думи си служи природата?
Неизброимо е числото на нейните думи.
Чуден е езикът на природата. За оня, който го разбира, тоя език е смислен. За оня, който не го разбира, тоя език е безсмислен.
към беседата >>
Работил си, наистина, но си взел най-хубавите му плодове за себе си.
Земята казва, че ти, наистина, си я изорал, посял, но тя е отхранила семената. Ти се ползваш от нейните плодове, а на нея оставяш само сухи листа и клончета. Питам: Ако работиш по същия начин върху един човек, развиваш доброто в него и, в края на краищата, обереш плодовете му, какво си направил за него? Ти взимаш плодовете му, а на него оставяш сухите листа. След всичко това ще кажеш на тоя човек, че си работил върху него.
Работил си, наистина, но си взел най-хубавите му плодове за себе си.
Ако така работите и разбирате нещата, нищо не може да постигнете. Работете с любов. Освободете се от егоизма си. Вложите ли най-малкото егоистично чувство в работата си, то ще разяде основите и, както червеят изяжда младите коренчета. Всяка работа трябва да се започва и свършва със свещен трепет и пълно безкористие.
към беседата >>
Чуден е езикът на природата.
Милтон в своите произведения си е служил с 11 хиляди думи, Шекспир – с 15 хиляди думи. Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намерите само в речник. За Омира се казва, че си служил с 40 хиляди думи. С колко думи си служи природата? Неизброимо е числото на нейните думи.
Чуден е езикът на природата.
За оня, който го разбира, тоя език е смислен. За оня, който не го разбира, тоя език е безсмислен.
към беседата >>
Ако така работите и разбирате нещата, нищо не може да постигнете.
Ти се ползваш от нейните плодове, а на нея оставяш само сухи листа и клончета. Питам: Ако работиш по същия начин върху един човек, развиваш доброто в него и, в края на краищата, обереш плодовете му, какво си направил за него? Ти взимаш плодовете му, а на него оставяш сухите листа. След всичко това ще кажеш на тоя човек, че си работил върху него. Работил си, наистина, но си взел най-хубавите му плодове за себе си.
Ако така работите и разбирате нещата, нищо не може да постигнете.
Работете с любов. Освободете се от егоизма си. Вложите ли най-малкото егоистично чувство в работата си, то ще разяде основите и, както червеят изяжда младите коренчета. Всяка работа трябва да се започва и свършва със свещен трепет и пълно безкористие. Един ден, като преглеждах дърветата в градината, видях на едно дръвче доста голяма дупка.
към беседата >>
За оня, който го разбира, тоя език е смислен.
Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намерите само в речник. За Омира се казва, че си служил с 40 хиляди думи. С колко думи си служи природата? Неизброимо е числото на нейните думи. Чуден е езикът на природата.
За оня, който го разбира, тоя език е смислен.
За оня, който не го разбира, тоя език е безсмислен.
към беседата >>
Работете с любов.
Питам: Ако работиш по същия начин върху един човек, развиваш доброто в него и, в края на краищата, обереш плодовете му, какво си направил за него? Ти взимаш плодовете му, а на него оставяш сухите листа. След всичко това ще кажеш на тоя човек, че си работил върху него. Работил си, наистина, но си взел най-хубавите му плодове за себе си. Ако така работите и разбирате нещата, нищо не може да постигнете.
Работете с любов.
Освободете се от егоизма си. Вложите ли най-малкото егоистично чувство в работата си, то ще разяде основите и, както червеят изяжда младите коренчета. Всяка работа трябва да се започва и свършва със свещен трепет и пълно безкористие. Един ден, като преглеждах дърветата в градината, видях на едно дръвче доста голяма дупка. Взрях се да видя какво има там, и забелязах, че нещо пада от дупката.
към беседата >>
За оня, който не го разбира, тоя език е безсмислен.
За Омира се казва, че си служил с 40 хиляди думи. С колко думи си служи природата? Неизброимо е числото на нейните думи. Чуден е езикът на природата. За оня, който го разбира, тоя език е смислен.
За оня, който не го разбира, тоя език е безсмислен.
към беседата >>
Освободете се от егоизма си.
Ти взимаш плодовете му, а на него оставяш сухите листа. След всичко това ще кажеш на тоя човек, че си работил върху него. Работил си, наистина, но си взел най-хубавите му плодове за себе си. Ако така работите и разбирате нещата, нищо не може да постигнете. Работете с любов.
Освободете се от егоизма си.
Вложите ли най-малкото егоистично чувство в работата си, то ще разяде основите и, както червеят изяжда младите коренчета. Всяка работа трябва да се започва и свършва със свещен трепет и пълно безкористие. Един ден, като преглеждах дърветата в градината, видях на едно дръвче доста голяма дупка. Взрях се да видя какво има там, и забелязах, че нещо пада от дупката. Разбрах, че е влязъл червей, който руши дървото.
към беседата >>
Помнете: Пред вас се разкрива велико бъдеще.
Помнете: Пред вас се разкрива велико бъдеще.
Това, което досега сте придобили е нищо пред онова, което предстои да придобиете. Вие сте още в предисловието. Животът, който сега минавате, е живот на смъртта. В бъдеще ще влезете в живота на безсмъртието. Това значи, да си роден от Бога и свободно да излизаш и влизаш в тялото си.
към беседата >>
Вложите ли най-малкото егоистично чувство в работата си, то ще разяде основите и, както червеят изяжда младите коренчета.
След всичко това ще кажеш на тоя човек, че си работил върху него. Работил си, наистина, но си взел най-хубавите му плодове за себе си. Ако така работите и разбирате нещата, нищо не може да постигнете. Работете с любов. Освободете се от егоизма си.
Вложите ли най-малкото егоистично чувство в работата си, то ще разяде основите и, както червеят изяжда младите коренчета.
Всяка работа трябва да се започва и свършва със свещен трепет и пълно безкористие. Един ден, като преглеждах дърветата в градината, видях на едно дръвче доста голяма дупка. Взрях се да видя какво има там, и забелязах, че нещо пада от дупката. Разбрах, че е влязъл червей, който руши дървото. Взех един тънък тел, пъхнах го внимателно вътре и извадих червея.
към беседата >>
Това, което досега сте придобили е нищо пред онова, което предстои да придобиете.
Помнете: Пред вас се разкрива велико бъдеще.
Това, което досега сте придобили е нищо пред онова, което предстои да придобиете.
Вие сте още в предисловието. Животът, който сега минавате, е живот на смъртта. В бъдеще ще влезете в живота на безсмъртието. Това значи, да си роден от Бога и свободно да излизаш и влизаш в тялото си. Когато пожелаеш, ще напуснеш тялото си, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се върнеш.
към беседата >>
Всяка работа трябва да се започва и свършва със свещен трепет и пълно безкористие.
Работил си, наистина, но си взел най-хубавите му плодове за себе си. Ако така работите и разбирате нещата, нищо не може да постигнете. Работете с любов. Освободете се от егоизма си. Вложите ли най-малкото егоистично чувство в работата си, то ще разяде основите и, както червеят изяжда младите коренчета.
Всяка работа трябва да се започва и свършва със свещен трепет и пълно безкористие.
Един ден, като преглеждах дърветата в градината, видях на едно дръвче доста голяма дупка. Взрях се да видя какво има там, и забелязах, че нещо пада от дупката. Разбрах, че е влязъл червей, който руши дървото. Взех един тънък тел, пъхнах го внимателно вътре и извадих червея. Пазете се от червеи, които рушат и прояждат вътрешността на вашия живот.
към беседата >>
Вие сте още в предисловието.
Помнете: Пред вас се разкрива велико бъдеще. Това, което досега сте придобили е нищо пред онова, което предстои да придобиете.
Вие сте още в предисловието.
Животът, който сега минавате, е живот на смъртта. В бъдеще ще влезете в живота на безсмъртието. Това значи, да си роден от Бога и свободно да излизаш и влизаш в тялото си. Когато пожелаеш, ще напуснеш тялото си, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се върнеш. Това е велика наука, велико изкуство.
към беседата >>
Един ден, като преглеждах дърветата в градината, видях на едно дръвче доста голяма дупка.
Ако така работите и разбирате нещата, нищо не може да постигнете. Работете с любов. Освободете се от егоизма си. Вложите ли най-малкото егоистично чувство в работата си, то ще разяде основите и, както червеят изяжда младите коренчета. Всяка работа трябва да се започва и свършва със свещен трепет и пълно безкористие.
Един ден, като преглеждах дърветата в градината, видях на едно дръвче доста голяма дупка.
Взрях се да видя какво има там, и забелязах, че нещо пада от дупката. Разбрах, че е влязъл червей, който руши дървото. Взех един тънък тел, пъхнах го внимателно вътре и извадих червея. Пазете се от червеи, които рушат и прояждат вътрешността на вашия живот.
към беседата >>
Животът, който сега минавате, е живот на смъртта.
Помнете: Пред вас се разкрива велико бъдеще. Това, което досега сте придобили е нищо пред онова, което предстои да придобиете. Вие сте още в предисловието.
Животът, който сега минавате, е живот на смъртта.
В бъдеще ще влезете в живота на безсмъртието. Това значи, да си роден от Бога и свободно да излизаш и влизаш в тялото си. Когато пожелаеш, ще напуснеш тялото си, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се върнеш. Това е велика наука, велико изкуство. Това се отнася до оня, който сам може да излиза и влиза в тялото си.
към беседата >>
Взрях се да видя какво има там, и забелязах, че нещо пада от дупката.
Работете с любов. Освободете се от егоизма си. Вложите ли най-малкото егоистично чувство в работата си, то ще разяде основите и, както червеят изяжда младите коренчета. Всяка работа трябва да се започва и свършва със свещен трепет и пълно безкористие. Един ден, като преглеждах дърветата в градината, видях на едно дръвче доста голяма дупка.
Взрях се да видя какво има там, и забелязах, че нещо пада от дупката.
Разбрах, че е влязъл червей, който руши дървото. Взех един тънък тел, пъхнах го внимателно вътре и извадих червея. Пазете се от червеи, които рушат и прояждат вътрешността на вашия живот.
към беседата >>
В бъдеще ще влезете в живота на безсмъртието.
Помнете: Пред вас се разкрива велико бъдеще. Това, което досега сте придобили е нищо пред онова, което предстои да придобиете. Вие сте още в предисловието. Животът, който сега минавате, е живот на смъртта.
В бъдеще ще влезете в живота на безсмъртието.
Това значи, да си роден от Бога и свободно да излизаш и влизаш в тялото си. Когато пожелаеш, ще напуснеш тялото си, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се върнеш. Това е велика наука, велико изкуство. Това се отнася до оня, който сам може да излиза и влиза в тялото си. Остане ли хората да ви учат на това изкуство, скъпо ще платите.
към беседата >>
Разбрах, че е влязъл червей, който руши дървото.
Освободете се от егоизма си. Вложите ли най-малкото егоистично чувство в работата си, то ще разяде основите и, както червеят изяжда младите коренчета. Всяка работа трябва да се започва и свършва със свещен трепет и пълно безкористие. Един ден, като преглеждах дърветата в градината, видях на едно дръвче доста голяма дупка. Взрях се да видя какво има там, и забелязах, че нещо пада от дупката.
Разбрах, че е влязъл червей, който руши дървото.
Взех един тънък тел, пъхнах го внимателно вътре и извадих червея. Пазете се от червеи, които рушат и прояждат вътрешността на вашия живот.
към беседата >>
Това значи, да си роден от Бога и свободно да излизаш и влизаш в тялото си.
Помнете: Пред вас се разкрива велико бъдеще. Това, което досега сте придобили е нищо пред онова, което предстои да придобиете. Вие сте още в предисловието. Животът, който сега минавате, е живот на смъртта. В бъдеще ще влезете в живота на безсмъртието.
Това значи, да си роден от Бога и свободно да излизаш и влизаш в тялото си.
Когато пожелаеш, ще напуснеш тялото си, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се върнеш. Това е велика наука, велико изкуство. Това се отнася до оня, който сам може да излиза и влиза в тялото си. Остане ли хората да ви учат на това изкуство, скъпо ще платите. Може да излезете от тялото си и да не се върнете назад.
към беседата >>
Взех един тънък тел, пъхнах го внимателно вътре и извадих червея.
Вложите ли най-малкото егоистично чувство в работата си, то ще разяде основите и, както червеят изяжда младите коренчета. Всяка работа трябва да се започва и свършва със свещен трепет и пълно безкористие. Един ден, като преглеждах дърветата в градината, видях на едно дръвче доста голяма дупка. Взрях се да видя какво има там, и забелязах, че нещо пада от дупката. Разбрах, че е влязъл червей, който руши дървото.
Взех един тънък тел, пъхнах го внимателно вътре и извадих червея.
Пазете се от червеи, които рушат и прояждат вътрешността на вашия живот.
към беседата >>
Когато пожелаеш, ще напуснеш тялото си, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се върнеш.
Това, което досега сте придобили е нищо пред онова, което предстои да придобиете. Вие сте още в предисловието. Животът, който сега минавате, е живот на смъртта. В бъдеще ще влезете в живота на безсмъртието. Това значи, да си роден от Бога и свободно да излизаш и влизаш в тялото си.
Когато пожелаеш, ще напуснеш тялото си, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се върнеш.
Това е велика наука, велико изкуство. Това се отнася до оня, който сам може да излиза и влиза в тялото си. Остане ли хората да ви учат на това изкуство, скъпо ще платите. Може да излезете от тялото си и да не се върнете назад. Може и да се върнете, но в това време са влезли в тялото ви крадци и разбойници, които са ви обрали.
към беседата >>
Пазете се от червеи, които рушат и прояждат вътрешността на вашия живот.
Всяка работа трябва да се започва и свършва със свещен трепет и пълно безкористие. Един ден, като преглеждах дърветата в градината, видях на едно дръвче доста голяма дупка. Взрях се да видя какво има там, и забелязах, че нещо пада от дупката. Разбрах, че е влязъл червей, който руши дървото. Взех един тънък тел, пъхнах го внимателно вътре и извадих червея.
Пазете се от червеи, които рушат и прояждат вътрешността на вашия живот.
към беседата >>
Това е велика наука, велико изкуство.
Вие сте още в предисловието. Животът, който сега минавате, е живот на смъртта. В бъдеще ще влезете в живота на безсмъртието. Това значи, да си роден от Бога и свободно да излизаш и влизаш в тялото си. Когато пожелаеш, ще напуснеш тялото си, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се върнеш.
Това е велика наука, велико изкуство.
Това се отнася до оня, който сам може да излиза и влиза в тялото си. Остане ли хората да ви учат на това изкуство, скъпо ще платите. Може да излезете от тялото си и да не се върнете назад. Може и да се върнете, но в това време са влезли в тялото ви крадци и разбойници, които са ви обрали. Това е друга опасност.
към беседата >>
Сега вие се учите да пеете.
Сега вие се учите да пеете.
Някои от вас са добри певци. Добре е да пеете, да свирите, да се занимавате с музика, поезия, наука. Обръщайте внимание на всичко, да не останете едностранчиви, еднообразни. Ако работите само в едно направление, ще развиете само един център. Главата трябва да бъде добре развита, всички центрове да се подхранват.
към беседата >>
Това се отнася до оня, който сам може да излиза и влиза в тялото си.
Животът, който сега минавате, е живот на смъртта. В бъдеще ще влезете в живота на безсмъртието. Това значи, да си роден от Бога и свободно да излизаш и влизаш в тялото си. Когато пожелаеш, ще напуснеш тялото си, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се върнеш. Това е велика наука, велико изкуство.
Това се отнася до оня, който сам може да излиза и влиза в тялото си.
Остане ли хората да ви учат на това изкуство, скъпо ще платите. Може да излезете от тялото си и да не се върнете назад. Може и да се върнете, но в това време са влезли в тялото ви крадци и разбойници, които са ви обрали. Това е друга опасност. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен разбойничество.
към беседата >>
Някои от вас са добри певци.
Сега вие се учите да пеете.
Някои от вас са добри певци.
Добре е да пеете, да свирите, да се занимавате с музика, поезия, наука. Обръщайте внимание на всичко, да не останете едностранчиви, еднообразни. Ако работите само в едно направление, ще развиете само един център. Главата трябва да бъде добре развита, всички центрове да се подхранват. Ако развивате главно личните си чувства, главата ви ще стане дълга като краставица.
към беседата >>
Остане ли хората да ви учат на това изкуство, скъпо ще платите.
В бъдеще ще влезете в живота на безсмъртието. Това значи, да си роден от Бога и свободно да излизаш и влизаш в тялото си. Когато пожелаеш, ще напуснеш тялото си, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се върнеш. Това е велика наука, велико изкуство. Това се отнася до оня, който сам може да излиза и влиза в тялото си.
Остане ли хората да ви учат на това изкуство, скъпо ще платите.
Може да излезете от тялото си и да не се върнете назад. Може и да се върнете, но в това време са влезли в тялото ви крадци и разбойници, които са ви обрали. Това е друга опасност. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен разбойничество. Дойдат в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън.
към беседата >>
Добре е да пеете, да свирите, да се занимавате с музика, поезия, наука.
Сега вие се учите да пеете. Някои от вас са добри певци.
Добре е да пеете, да свирите, да се занимавате с музика, поезия, наука.
Обръщайте внимание на всичко, да не останете едностранчиви, еднообразни. Ако работите само в едно направление, ще развиете само един център. Главата трябва да бъде добре развита, всички центрове да се подхранват. Ако развивате главно личните си чувства, главата ви ще стане дълга като краставица. Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стеснява.
към беседата >>
Може да излезете от тялото си и да не се върнете назад.
Това значи, да си роден от Бога и свободно да излизаш и влизаш в тялото си. Когато пожелаеш, ще напуснеш тялото си, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се върнеш. Това е велика наука, велико изкуство. Това се отнася до оня, който сам може да излиза и влиза в тялото си. Остане ли хората да ви учат на това изкуство, скъпо ще платите.
Може да излезете от тялото си и да не се върнете назад.
Може и да се върнете, но в това време са влезли в тялото ви крадци и разбойници, които са ви обрали. Това е друга опасност. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен разбойничество. Дойдат в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън. Обаче, ако вие владеете изкуството, сами да влизате и излизате от тялото си, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове.
към беседата >>
Обръщайте внимание на всичко, да не останете едностранчиви, еднообразни.
Сега вие се учите да пеете. Някои от вас са добри певци. Добре е да пеете, да свирите, да се занимавате с музика, поезия, наука.
Обръщайте внимание на всичко, да не останете едностранчиви, еднообразни.
Ако работите само в едно направление, ще развиете само един център. Главата трябва да бъде добре развита, всички центрове да се подхранват. Ако развивате главно личните си чувства, главата ви ще стане дълга като краставица. Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стеснява. Някой е толкова миролюбив, че и на мравката прави път.
към беседата >>
Може и да се върнете, но в това време са влезли в тялото ви крадци и разбойници, които са ви обрали.
Когато пожелаеш, ще напуснеш тялото си, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се върнеш. Това е велика наука, велико изкуство. Това се отнася до оня, който сам може да излиза и влиза в тялото си. Остане ли хората да ви учат на това изкуство, скъпо ще платите. Може да излезете от тялото си и да не се върнете назад.
Може и да се върнете, но в това време са влезли в тялото ви крадци и разбойници, които са ви обрали.
Това е друга опасност. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен разбойничество. Дойдат в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън. Обаче, ако вие владеете изкуството, сами да влизате и излизате от тялото си, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове. Някой проявява любопитство, иска да разбере, как става излизането и влизането в тялото.
към беседата >>
Ако работите само в едно направление, ще развиете само един център.
Сега вие се учите да пеете. Някои от вас са добри певци. Добре е да пеете, да свирите, да се занимавате с музика, поезия, наука. Обръщайте внимание на всичко, да не останете едностранчиви, еднообразни.
Ако работите само в едно направление, ще развиете само един център.
Главата трябва да бъде добре развита, всички центрове да се подхранват. Ако развивате главно личните си чувства, главата ви ще стане дълга като краставица. Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стеснява. Някой е толкова миролюбив, че и на мравката прави път. Главата на тоя човек се стеснява горе, като дъска.
към беседата >>
Това е друга опасност.
Това е велика наука, велико изкуство. Това се отнася до оня, който сам може да излиза и влиза в тялото си. Остане ли хората да ви учат на това изкуство, скъпо ще платите. Може да излезете от тялото си и да не се върнете назад. Може и да се върнете, но в това време са влезли в тялото ви крадци и разбойници, които са ви обрали.
Това е друга опасност.
В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен разбойничество. Дойдат в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън. Обаче, ако вие владеете изкуството, сами да влизате и излизате от тялото си, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове. Някой проявява любопитство, иска да разбере, как става излизането и влизането в тялото. За да не задоволи човешкото любопитство, природата е скрила някои неща от хората.
към беседата >>
Главата трябва да бъде добре развита, всички центрове да се подхранват.
Сега вие се учите да пеете. Някои от вас са добри певци. Добре е да пеете, да свирите, да се занимавате с музика, поезия, наука. Обръщайте внимание на всичко, да не останете едностранчиви, еднообразни. Ако работите само в едно направление, ще развиете само един център.
Главата трябва да бъде добре развита, всички центрове да се подхранват.
Ако развивате главно личните си чувства, главата ви ще стане дълга като краставица. Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стеснява. Някой е толкова миролюбив, че и на мравката прави път. Главата на тоя човек се стеснява горе, като дъска. Кажете ли, че човек не трябва да фантазира, нито да живее с въображение, ти не даваш възможност на челото си да се разширява.
към беседата >>
В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен разбойничество.
Това се отнася до оня, който сам може да излиза и влиза в тялото си. Остане ли хората да ви учат на това изкуство, скъпо ще платите. Може да излезете от тялото си и да не се върнете назад. Може и да се върнете, но в това време са влезли в тялото ви крадци и разбойници, които са ви обрали. Това е друга опасност.
В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен разбойничество.
Дойдат в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън. Обаче, ако вие владеете изкуството, сами да влизате и излизате от тялото си, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове. Някой проявява любопитство, иска да разбере, как става излизането и влизането в тялото. За да не задоволи човешкото любопитство, природата е скрила някои неща от хората. Например, никой не може да проникне в сърцето, да види, как става кръвообращението.
към беседата >>
Ако развивате главно личните си чувства, главата ви ще стане дълга като краставица.
Някои от вас са добри певци. Добре е да пеете, да свирите, да се занимавате с музика, поезия, наука. Обръщайте внимание на всичко, да не останете едностранчиви, еднообразни. Ако работите само в едно направление, ще развиете само един център. Главата трябва да бъде добре развита, всички центрове да се подхранват.
Ако развивате главно личните си чувства, главата ви ще стане дълга като краставица.
Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стеснява. Някой е толкова миролюбив, че и на мравката прави път. Главата на тоя човек се стеснява горе, като дъска. Кажете ли, че човек не трябва да фантазира, нито да живее с въображение, ти не даваш възможност на челото си да се разширява. Докато живееш на земята, ще си въобразяваш, че си богат, че си силен, че си велик поет, учен, философ.
към беседата >>
Дойдат в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън.
Остане ли хората да ви учат на това изкуство, скъпо ще платите. Може да излезете от тялото си и да не се върнете назад. Може и да се върнете, но в това време са влезли в тялото ви крадци и разбойници, които са ви обрали. Това е друга опасност. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен разбойничество.
Дойдат в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън.
Обаче, ако вие владеете изкуството, сами да влизате и излизате от тялото си, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове. Някой проявява любопитство, иска да разбере, как става излизането и влизането в тялото. За да не задоволи човешкото любопитство, природата е скрила някои неща от хората. Например, никой не може да проникне в сърцето, да види, как става кръвообращението. Никой не може да проникне в дробовете, да види, как става дишането.
към беседата >>
Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стеснява.
Добре е да пеете, да свирите, да се занимавате с музика, поезия, наука. Обръщайте внимание на всичко, да не останете едностранчиви, еднообразни. Ако работите само в едно направление, ще развиете само един център. Главата трябва да бъде добре развита, всички центрове да се подхранват. Ако развивате главно личните си чувства, главата ви ще стане дълга като краставица.
Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стеснява.
Някой е толкова миролюбив, че и на мравката прави път. Главата на тоя човек се стеснява горе, като дъска. Кажете ли, че човек не трябва да фантазира, нито да живее с въображение, ти не даваш възможност на челото си да се разширява. Докато живееш на земята, ще си въобразяваш, че си богат, че си силен, че си велик поет, учен, философ. Така поне ще оформиш челото си.
към беседата >>
Обаче, ако вие владеете изкуството, сами да влизате и излизате от тялото си, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове.
Може да излезете от тялото си и да не се върнете назад. Може и да се върнете, но в това време са влезли в тялото ви крадци и разбойници, които са ви обрали. Това е друга опасност. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен разбойничество. Дойдат в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън.
Обаче, ако вие владеете изкуството, сами да влизате и излизате от тялото си, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове.
Някой проявява любопитство, иска да разбере, как става излизането и влизането в тялото. За да не задоволи човешкото любопитство, природата е скрила някои неща от хората. Например, никой не може да проникне в сърцето, да види, как става кръвообращението. Никой не може да проникне в дробовете, да види, как става дишането. Умствено човек може да проникне и в сърцето, и в дробовете, но по физичен начин не може.
към беседата >>
Някой е толкова миролюбив, че и на мравката прави път.
Обръщайте внимание на всичко, да не останете едностранчиви, еднообразни. Ако работите само в едно направление, ще развиете само един център. Главата трябва да бъде добре развита, всички центрове да се подхранват. Ако развивате главно личните си чувства, главата ви ще стане дълга като краставица. Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стеснява.
Някой е толкова миролюбив, че и на мравката прави път.
Главата на тоя човек се стеснява горе, като дъска. Кажете ли, че човек не трябва да фантазира, нито да живее с въображение, ти не даваш възможност на челото си да се разширява. Докато живееш на земята, ще си въобразяваш, че си богат, че си силен, че си велик поет, учен, философ. Така поне ще оформиш челото си.
към беседата >>
Някой проявява любопитство, иска да разбере, как става излизането и влизането в тялото.
Може и да се върнете, но в това време са влезли в тялото ви крадци и разбойници, които са ви обрали. Това е друга опасност. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен разбойничество. Дойдат в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън. Обаче, ако вие владеете изкуството, сами да влизате и излизате от тялото си, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове.
Някой проявява любопитство, иска да разбере, как става излизането и влизането в тялото.
За да не задоволи човешкото любопитство, природата е скрила някои неща от хората. Например, никой не може да проникне в сърцето, да види, как става кръвообращението. Никой не може да проникне в дробовете, да види, как става дишането. Умствено човек може да проникне и в сърцето, и в дробовете, но по физичен начин не може.
към беседата >>
Главата на тоя човек се стеснява горе, като дъска.
Ако работите само в едно направление, ще развиете само един център. Главата трябва да бъде добре развита, всички центрове да се подхранват. Ако развивате главно личните си чувства, главата ви ще стане дълга като краставица. Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стеснява. Някой е толкова миролюбив, че и на мравката прави път.
Главата на тоя човек се стеснява горе, като дъска.
Кажете ли, че човек не трябва да фантазира, нито да живее с въображение, ти не даваш възможност на челото си да се разширява. Докато живееш на земята, ще си въобразяваш, че си богат, че си силен, че си велик поет, учен, философ. Така поне ще оформиш челото си.
към беседата >>
За да не задоволи човешкото любопитство, природата е скрила някои неща от хората.
Това е друга опасност. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен разбойничество. Дойдат в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън. Обаче, ако вие владеете изкуството, сами да влизате и излизате от тялото си, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове. Някой проявява любопитство, иска да разбере, как става излизането и влизането в тялото.
За да не задоволи човешкото любопитство, природата е скрила някои неща от хората.
Например, никой не може да проникне в сърцето, да види, как става кръвообращението. Никой не може да проникне в дробовете, да види, как става дишането. Умствено човек може да проникне и в сърцето, и в дробовете, но по физичен начин не може.
към беседата >>
Кажете ли, че човек не трябва да фантазира, нито да живее с въображение, ти не даваш възможност на челото си да се разширява.
Главата трябва да бъде добре развита, всички центрове да се подхранват. Ако развивате главно личните си чувства, главата ви ще стане дълга като краставица. Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стеснява. Някой е толкова миролюбив, че и на мравката прави път. Главата на тоя човек се стеснява горе, като дъска.
Кажете ли, че човек не трябва да фантазира, нито да живее с въображение, ти не даваш възможност на челото си да се разширява.
Докато живееш на земята, ще си въобразяваш, че си богат, че си силен, че си велик поет, учен, философ. Така поне ще оформиш челото си.
към беседата >>
Например, никой не може да проникне в сърцето, да види, как става кръвообращението.
В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен разбойничество. Дойдат в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън. Обаче, ако вие владеете изкуството, сами да влизате и излизате от тялото си, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове. Някой проявява любопитство, иска да разбере, как става излизането и влизането в тялото. За да не задоволи човешкото любопитство, природата е скрила някои неща от хората.
Например, никой не може да проникне в сърцето, да види, как става кръвообращението.
Никой не може да проникне в дробовете, да види, как става дишането. Умствено човек може да проникне и в сърцето, и в дробовете, но по физичен начин не може.
към беседата >>
Докато живееш на земята, ще си въобразяваш, че си богат, че си силен, че си велик поет, учен, философ.
Ако развивате главно личните си чувства, главата ви ще стане дълга като краставица. Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стеснява. Някой е толкова миролюбив, че и на мравката прави път. Главата на тоя човек се стеснява горе, като дъска. Кажете ли, че човек не трябва да фантазира, нито да живее с въображение, ти не даваш възможност на челото си да се разширява.
Докато живееш на земята, ще си въобразяваш, че си богат, че си силен, че си велик поет, учен, философ.
Така поне ще оформиш челото си.
към беседата >>
Никой не може да проникне в дробовете, да види, как става дишането.
Дойдат в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън. Обаче, ако вие владеете изкуството, сами да влизате и излизате от тялото си, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове. Някой проявява любопитство, иска да разбере, как става излизането и влизането в тялото. За да не задоволи човешкото любопитство, природата е скрила някои неща от хората. Например, никой не може да проникне в сърцето, да види, как става кръвообращението.
Никой не може да проникне в дробовете, да види, как става дишането.
Умствено човек може да проникне и в сърцето, и в дробовете, но по физичен начин не може.
към беседата >>
Така поне ще оформиш челото си.
Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стеснява. Някой е толкова миролюбив, че и на мравката прави път. Главата на тоя човек се стеснява горе, като дъска. Кажете ли, че човек не трябва да фантазира, нито да живее с въображение, ти не даваш възможност на челото си да се разширява. Докато живееш на земята, ще си въобразяваш, че си богат, че си силен, че си велик поет, учен, философ.
Така поне ще оформиш челото си.
към беседата >>
Умствено човек може да проникне и в сърцето, и в дробовете, но по физичен начин не може.
Обаче, ако вие владеете изкуството, сами да влизате и излизате от тялото си, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове. Някой проявява любопитство, иска да разбере, как става излизането и влизането в тялото. За да не задоволи човешкото любопитство, природата е скрила някои неща от хората. Например, никой не може да проникне в сърцето, да види, как става кръвообращението. Никой не може да проникне в дробовете, да види, как става дишането.
Умствено човек може да проникне и в сърцето, и в дробовете, но по физичен начин не може.
към беседата >>
Един турски бей отишъл в дома на един български чорбаджия.
Един турски бей отишъл в дома на един български чорбаджия.
Последният го почерпил с ново вино, което не било още прекипяло. Беят изпил една-две чаши и се развеселил. Той казал на чорбаджията: Чорбаджи, пее ми се. - Пей! После казал: Играе ми се.
към беседата >>
Казвам: Красиви са тайните неща в природата.
Казвам: Красиви са тайните неща в природата.
Великото работи в тайна. Като свърши работата си в тайна, природата изнася делото си навън, на изложба. Тя представя малка част от това, което се работи вътре. Когато извадя цигулката си пред вас, вие виждате малка част от това, което искам и мога да проявя. Понякога свиря пред вас, но това свирене представя малка част от онова, което мога да изразя.
към беседата >>
Последният го почерпил с ново вино, което не било още прекипяло.
Един турски бей отишъл в дома на един български чорбаджия.
Последният го почерпил с ново вино, което не било още прекипяло.
Беят изпил една-две чаши и се развеселил. Той казал на чорбаджията: Чорбаджи, пее ми се. - Пей! После казал: Играе ми се. – Играй!
към беседата >>
Великото работи в тайна.
Казвам: Красиви са тайните неща в природата.
Великото работи в тайна.
Като свърши работата си в тайна, природата изнася делото си навън, на изложба. Тя представя малка част от това, което се работи вътре. Когато извадя цигулката си пред вас, вие виждате малка част от това, което искам и мога да проявя. Понякога свиря пред вас, но това свирене представя малка част от онова, което мога да изразя. Според мене, това свирене е залъгване.
към беседата >>
Беят изпил една-две чаши и се развеселил.
Един турски бей отишъл в дома на един български чорбаджия. Последният го почерпил с ново вино, което не било още прекипяло.
Беят изпил една-две чаши и се развеселил.
Той казал на чорбаджията: Чорбаджи, пее ми се. - Пей! После казал: Играе ми се. – Играй! Понеже беят никога не пил такова вино, почудил се, защо му се пее и играе.
към беседата >>
Като свърши работата си в тайна, природата изнася делото си навън, на изложба.
Казвам: Красиви са тайните неща в природата. Великото работи в тайна.
Като свърши работата си в тайна, природата изнася делото си навън, на изложба.
Тя представя малка част от това, което се работи вътре. Когато извадя цигулката си пред вас, вие виждате малка част от това, което искам и мога да проявя. Понякога свиря пред вас, но това свирене представя малка част от онова, което мога да изразя. Според мене, това свирене е залъгване. Скрита е моята музика.
към беседата >>
Той казал на чорбаджията: Чорбаджи, пее ми се.
Един турски бей отишъл в дома на един български чорбаджия. Последният го почерпил с ново вино, което не било още прекипяло. Беят изпил една-две чаши и се развеселил.
Той казал на чорбаджията: Чорбаджи, пее ми се.
- Пей! После казал: Играе ми се. – Играй! Понеже беят никога не пил такова вино, почудил се, защо му се пее и играе. – Хубаво нещо е новото вино.
към беседата >>
Тя представя малка част от това, което се работи вътре.
Казвам: Красиви са тайните неща в природата. Великото работи в тайна. Като свърши работата си в тайна, природата изнася делото си навън, на изложба.
Тя представя малка част от това, което се работи вътре.
Когато извадя цигулката си пред вас, вие виждате малка част от това, което искам и мога да проявя. Понякога свиря пред вас, но това свирене представя малка част от онова, което мога да изразя. Според мене, това свирене е залъгване. Скрита е моята музика. Когато трябва, аз вадя по няколко тонове от тая музика само за себе си.
към беседата >>
- Пей!
Един турски бей отишъл в дома на един български чорбаджия. Последният го почерпил с ново вино, което не било още прекипяло. Беят изпил една-две чаши и се развеселил. Той казал на чорбаджията: Чорбаджи, пее ми се.
- Пей!
После казал: Играе ми се. – Играй! Понеже беят никога не пил такова вино, почудил се, защо му се пее и играе. – Хубаво нещо е новото вино. То развеселява човека, казал беят.
към беседата >>
Когато извадя цигулката си пред вас, вие виждате малка част от това, което искам и мога да проявя.
Казвам: Красиви са тайните неща в природата. Великото работи в тайна. Като свърши работата си в тайна, природата изнася делото си навън, на изложба. Тя представя малка част от това, което се работи вътре.
Когато извадя цигулката си пред вас, вие виждате малка част от това, което искам и мога да проявя.
Понякога свиря пред вас, но това свирене представя малка част от онова, което мога да изразя. Според мене, това свирене е залъгване. Скрита е моята музика. Когато трябва, аз вадя по няколко тонове от тая музика само за себе си. Тя е важна за мене, а не за другите.
към беседата >>
После казал: Играе ми се.
Един турски бей отишъл в дома на един български чорбаджия. Последният го почерпил с ново вино, което не било още прекипяло. Беят изпил една-две чаши и се развеселил. Той казал на чорбаджията: Чорбаджи, пее ми се. - Пей!
После казал: Играе ми се.
– Играй! Понеже беят никога не пил такова вино, почудил се, защо му се пее и играе. – Хубаво нещо е новото вино. То развеселява човека, казал беят. Казвам: Има реални състояния в човека, но има и нереални, преходни, като това, причинено от новото вино.
към беседата >>
Понякога свиря пред вас, но това свирене представя малка част от онова, което мога да изразя.
Казвам: Красиви са тайните неща в природата. Великото работи в тайна. Като свърши работата си в тайна, природата изнася делото си навън, на изложба. Тя представя малка част от това, което се работи вътре. Когато извадя цигулката си пред вас, вие виждате малка част от това, което искам и мога да проявя.
Понякога свиря пред вас, но това свирене представя малка част от онова, което мога да изразя.
Според мене, това свирене е залъгване. Скрита е моята музика. Когато трябва, аз вадя по няколко тонове от тая музика само за себе си. Тя е важна за мене, а не за другите. Тая музика има отношение към вярата.
към беседата >>
– Играй!
Последният го почерпил с ново вино, което не било още прекипяло. Беят изпил една-две чаши и се развеселил. Той казал на чорбаджията: Чорбаджи, пее ми се. - Пей! После казал: Играе ми се.
– Играй!
Понеже беят никога не пил такова вино, почудил се, защо му се пее и играе. – Хубаво нещо е новото вино. То развеселява човека, казал беят. Казвам: Има реални състояния в човека, но има и нереални, преходни, като това, причинено от новото вино.
към беседата >>
Според мене, това свирене е залъгване.
Великото работи в тайна. Като свърши работата си в тайна, природата изнася делото си навън, на изложба. Тя представя малка част от това, което се работи вътре. Когато извадя цигулката си пред вас, вие виждате малка част от това, което искам и мога да проявя. Понякога свиря пред вас, но това свирене представя малка част от онова, което мога да изразя.
Според мене, това свирене е залъгване.
Скрита е моята музика. Когато трябва, аз вадя по няколко тонове от тая музика само за себе си. Тя е важна за мене, а не за другите. Тая музика има отношение към вярата. Вярвам, че мога да свиря, че мога да лекувам с тая музика, че мога и да подобря живота си с нея.
към беседата >>
Понеже беят никога не пил такова вино, почудил се, защо му се пее и играе.
Беят изпил една-две чаши и се развеселил. Той казал на чорбаджията: Чорбаджи, пее ми се. - Пей! После казал: Играе ми се. – Играй!
Понеже беят никога не пил такова вино, почудил се, защо му се пее и играе.
– Хубаво нещо е новото вино. То развеселява човека, казал беят. Казвам: Има реални състояния в човека, но има и нереални, преходни, като това, причинено от новото вино.
към беседата >>
Скрита е моята музика.
Като свърши работата си в тайна, природата изнася делото си навън, на изложба. Тя представя малка част от това, което се работи вътре. Когато извадя цигулката си пред вас, вие виждате малка част от това, което искам и мога да проявя. Понякога свиря пред вас, но това свирене представя малка част от онова, което мога да изразя. Според мене, това свирене е залъгване.
Скрита е моята музика.
Когато трябва, аз вадя по няколко тонове от тая музика само за себе си. Тя е важна за мене, а не за другите. Тая музика има отношение към вярата. Вярвам, че мога да свиря, че мога да лекувам с тая музика, че мога и да подобря живота си с нея. Това значи, да свириш и да пееш с любов.
към беседата >>
– Хубаво нещо е новото вино.
Той казал на чорбаджията: Чорбаджи, пее ми се. - Пей! После казал: Играе ми се. – Играй! Понеже беят никога не пил такова вино, почудил се, защо му се пее и играе.
– Хубаво нещо е новото вино.
То развеселява човека, казал беят. Казвам: Има реални състояния в човека, но има и нереални, преходни, като това, причинено от новото вино.
към беседата >>
Когато трябва, аз вадя по няколко тонове от тая музика само за себе си.
Тя представя малка част от това, което се работи вътре. Когато извадя цигулката си пред вас, вие виждате малка част от това, което искам и мога да проявя. Понякога свиря пред вас, но това свирене представя малка част от онова, което мога да изразя. Според мене, това свирене е залъгване. Скрита е моята музика.
Когато трябва, аз вадя по няколко тонове от тая музика само за себе си.
Тя е важна за мене, а не за другите. Тая музика има отношение към вярата. Вярвам, че мога да свиря, че мога да лекувам с тая музика, че мога и да подобря живота си с нея. Това значи, да свириш и да пееш с любов.
към беседата >>
То развеселява човека, казал беят.
- Пей! После казал: Играе ми се. – Играй! Понеже беят никога не пил такова вино, почудил се, защо му се пее и играе. – Хубаво нещо е новото вино.
То развеселява човека, казал беят.
Казвам: Има реални състояния в човека, но има и нереални, преходни, като това, причинено от новото вино.
към беседата >>
Тя е важна за мене, а не за другите.
Когато извадя цигулката си пред вас, вие виждате малка част от това, което искам и мога да проявя. Понякога свиря пред вас, но това свирене представя малка част от онова, което мога да изразя. Според мене, това свирене е залъгване. Скрита е моята музика. Когато трябва, аз вадя по няколко тонове от тая музика само за себе си.
Тя е важна за мене, а не за другите.
Тая музика има отношение към вярата. Вярвам, че мога да свиря, че мога да лекувам с тая музика, че мога и да подобря живота си с нея. Това значи, да свириш и да пееш с любов.
към беседата >>
Казвам: Има реални състояния в човека, но има и нереални, преходни, като това, причинено от новото вино.
После казал: Играе ми се. – Играй! Понеже беят никога не пил такова вино, почудил се, защо му се пее и играе. – Хубаво нещо е новото вино. То развеселява човека, казал беят.
Казвам: Има реални състояния в човека, но има и нереални, преходни, като това, причинено от новото вино.
към беседата >>
Тая музика има отношение към вярата.
Понякога свиря пред вас, но това свирене представя малка част от онова, което мога да изразя. Според мене, това свирене е залъгване. Скрита е моята музика. Когато трябва, аз вадя по няколко тонове от тая музика само за себе си. Тя е важна за мене, а не за другите.
Тая музика има отношение към вярата.
Вярвам, че мога да свиря, че мога да лекувам с тая музика, че мога и да подобря живота си с нея. Това значи, да свириш и да пееш с любов.
към беседата >>
Човек трябва да разбира живота като проява на реалността.
Човек трябва да разбира живота като проява на реалността.
Казвате, че животът е сериозен, тежък. Ако нямаш пари, ако си болен, ако жена ти и децата ти са гладни, животът е сериозен. Ако имаш възможност да посрещаш всичките си нужди, животът не е сериозен. Според вас, животът е сериозен, когато нямате пари. Щом имате пари, животът е приятен, лек.
към беседата >>
Вярвам, че мога да свиря, че мога да лекувам с тая музика, че мога и да подобря живота си с нея.
Според мене, това свирене е залъгване. Скрита е моята музика. Когато трябва, аз вадя по няколко тонове от тая музика само за себе си. Тя е важна за мене, а не за другите. Тая музика има отношение към вярата.
Вярвам, че мога да свиря, че мога да лекувам с тая музика, че мога и да подобря живота си с нея.
Това значи, да свириш и да пееш с любов.
към беседата >>
Казвате, че животът е сериозен, тежък.
Човек трябва да разбира живота като проява на реалността.
Казвате, че животът е сериозен, тежък.
Ако нямаш пари, ако си болен, ако жена ти и децата ти са гладни, животът е сериозен. Ако имаш възможност да посрещаш всичките си нужди, животът не е сериозен. Според вас, животът е сериозен, когато нямате пари. Щом имате пари, животът е приятен, лек. Някой има много пари, но не знае, как да ги употреби.
към беседата >>
Това значи, да свириш и да пееш с любов.
Скрита е моята музика. Когато трябва, аз вадя по няколко тонове от тая музика само за себе си. Тя е важна за мене, а не за другите. Тая музика има отношение към вярата. Вярвам, че мога да свиря, че мога да лекувам с тая музика, че мога и да подобря живота си с нея.
Това значи, да свириш и да пееш с любов.
към беседата >>
Ако нямаш пари, ако си болен, ако жена ти и децата ти са гладни, животът е сериозен.
Човек трябва да разбира живота като проява на реалността. Казвате, че животът е сериозен, тежък.
Ако нямаш пари, ако си болен, ако жена ти и децата ти са гладни, животът е сериозен.
Ако имаш възможност да посрещаш всичките си нужди, животът не е сериозен. Според вас, животът е сериозен, когато нямате пари. Щом имате пари, животът е приятен, лек. Някой има много пари, но не знае, как да ги употреби. Някой има дарба да пише, но се стеснява, не иска да се прояви.
към беседата >>
Помнете: Вярата и любовта ви трябва да бъдат прогресивни.
Помнете: Вярата и любовта ви трябва да бъдат прогресивни.
Като такива, те ще срещат на пътя си големи препятствия. Това да не ви плаши. Без препятствия те не биха могли да се проявят. Без противоречия и противодействие никоя сила не може да се прояви. Какво прави часовникарят?
към беседата >>
Ако имаш възможност да посрещаш всичките си нужди, животът не е сериозен.
Човек трябва да разбира живота като проява на реалността. Казвате, че животът е сериозен, тежък. Ако нямаш пари, ако си болен, ако жена ти и децата ти са гладни, животът е сериозен.
Ако имаш възможност да посрещаш всичките си нужди, животът не е сериозен.
Според вас, животът е сериозен, когато нямате пари. Щом имате пари, животът е приятен, лек. Някой има много пари, но не знае, как да ги употреби. Някой има дарба да пише, но се стеснява, не иска да се прояви. Едно време на цигуларите не гледаха с добро око.
към беседата >>
Като такива, те ще срещат на пътя си големи препятствия.
Помнете: Вярата и любовта ви трябва да бъдат прогресивни.
Като такива, те ще срещат на пътя си големи препятствия.
Това да не ви плаши. Без препятствия те не биха могли да се проявят. Без противоречия и противодействие никоя сила не може да се прояви. Какво прави часовникарят? Когато му дадат да поправи един часовник, първо, той го разглобява на части.
към беседата >>
Според вас, животът е сериозен, когато нямате пари.
Човек трябва да разбира живота като проява на реалността. Казвате, че животът е сериозен, тежък. Ако нямаш пари, ако си болен, ако жена ти и децата ти са гладни, животът е сериозен. Ако имаш възможност да посрещаш всичките си нужди, животът не е сериозен.
Според вас, животът е сериозен, когато нямате пари.
Щом имате пари, животът е приятен, лек. Някой има много пари, но не знае, как да ги употреби. Някой има дарба да пише, но се стеснява, не иска да се прояви. Едно време на цигуларите не гледаха с добро око. Ако някой се предаде на музика, казваха: Горкият, взел цигулката и засвирил като циганин.
към беседата >>
Това да не ви плаши.
Помнете: Вярата и любовта ви трябва да бъдат прогресивни. Като такива, те ще срещат на пътя си големи препятствия.
Това да не ви плаши.
Без препятствия те не биха могли да се проявят. Без противоречия и противодействие никоя сила не може да се прояви. Какво прави часовникарят? Когато му дадат да поправи един часовник, първо, той го разглобява на части. После изчиства отделните части, оправя изкривените и отново го сглобява.
към беседата >>
Щом имате пари, животът е приятен, лек.
Човек трябва да разбира живота като проява на реалността. Казвате, че животът е сериозен, тежък. Ако нямаш пари, ако си болен, ако жена ти и децата ти са гладни, животът е сериозен. Ако имаш възможност да посрещаш всичките си нужди, животът не е сериозен. Според вас, животът е сериозен, когато нямате пари.
Щом имате пари, животът е приятен, лек.
Някой има много пари, но не знае, как да ги употреби. Някой има дарба да пише, но се стеснява, не иска да се прояви. Едно време на цигуларите не гледаха с добро око. Ако някой се предаде на музика, казваха: Горкият, взел цигулката и засвирил като циганин. Други казваха: “Цигулар къща не храни.” За да свири, човек трябва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравките им.
към беседата >>
Без препятствия те не биха могли да се проявят.
Помнете: Вярата и любовта ви трябва да бъдат прогресивни. Като такива, те ще срещат на пътя си големи препятствия. Това да не ви плаши.
Без препятствия те не биха могли да се проявят.
Без противоречия и противодействие никоя сила не може да се прояви. Какво прави часовникарят? Когато му дадат да поправи един часовник, първо, той го разглобява на части. После изчиства отделните части, оправя изкривените и отново го сглобява. Любовта е велико изкуство, което разглобява и сглобява нещата, за да отдели годното от негодното, чистото от нечистото.
към беседата >>
Някой има много пари, но не знае, как да ги употреби.
Казвате, че животът е сериозен, тежък. Ако нямаш пари, ако си болен, ако жена ти и децата ти са гладни, животът е сериозен. Ако имаш възможност да посрещаш всичките си нужди, животът не е сериозен. Според вас, животът е сериозен, когато нямате пари. Щом имате пари, животът е приятен, лек.
Някой има много пари, но не знае, как да ги употреби.
Някой има дарба да пише, но се стеснява, не иска да се прояви. Едно време на цигуларите не гледаха с добро око. Ако някой се предаде на музика, казваха: Горкият, взел цигулката и засвирил като циганин. Други казваха: “Цигулар къща не храни.” За да свири, човек трябва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравките им. И до днес още се подиграват на религиозните, особено, ако те са млади.
към беседата >>
Без противоречия и противодействие никоя сила не може да се прояви.
Помнете: Вярата и любовта ви трябва да бъдат прогресивни. Като такива, те ще срещат на пътя си големи препятствия. Това да не ви плаши. Без препятствия те не биха могли да се проявят.
Без противоречия и противодействие никоя сила не може да се прояви.
Какво прави часовникарят? Когато му дадат да поправи един часовник, първо, той го разглобява на части. После изчиства отделните части, оправя изкривените и отново го сглобява. Любовта е велико изкуство, което разглобява и сглобява нещата, за да отдели годното от негодното, чистото от нечистото. По това се познава истинската любов.
към беседата >>
Някой има дарба да пише, но се стеснява, не иска да се прояви.
Ако нямаш пари, ако си болен, ако жена ти и децата ти са гладни, животът е сериозен. Ако имаш възможност да посрещаш всичките си нужди, животът не е сериозен. Според вас, животът е сериозен, когато нямате пари. Щом имате пари, животът е приятен, лек. Някой има много пари, но не знае, как да ги употреби.
Някой има дарба да пише, но се стеснява, не иска да се прояви.
Едно време на цигуларите не гледаха с добро око. Ако някой се предаде на музика, казваха: Горкият, взел цигулката и засвирил като циганин. Други казваха: “Цигулар къща не храни.” За да свири, човек трябва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравките им. И до днес още се подиграват на религиозните, особено, ако те са млади. Човек трябва да дойде до вътрешно разбиране на живота, да се освободи от всички предразсъдъци на времето.
към беседата >>
Какво прави часовникарят?
Помнете: Вярата и любовта ви трябва да бъдат прогресивни. Като такива, те ще срещат на пътя си големи препятствия. Това да не ви плаши. Без препятствия те не биха могли да се проявят. Без противоречия и противодействие никоя сила не може да се прояви.
Какво прави часовникарят?
Когато му дадат да поправи един часовник, първо, той го разглобява на части. После изчиства отделните части, оправя изкривените и отново го сглобява. Любовта е велико изкуство, което разглобява и сглобява нещата, за да отдели годното от негодното, чистото от нечистото. По това се познава истинската любов.
към беседата >>
Едно време на цигуларите не гледаха с добро око.
Ако имаш възможност да посрещаш всичките си нужди, животът не е сериозен. Според вас, животът е сериозен, когато нямате пари. Щом имате пари, животът е приятен, лек. Някой има много пари, но не знае, как да ги употреби. Някой има дарба да пише, но се стеснява, не иска да се прояви.
Едно време на цигуларите не гледаха с добро око.
Ако някой се предаде на музика, казваха: Горкият, взел цигулката и засвирил като циганин. Други казваха: “Цигулар къща не храни.” За да свири, човек трябва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравките им. И до днес още се подиграват на религиозните, особено, ако те са млади. Човек трябва да дойде до вътрешно разбиране на живота, да се освободи от всички предразсъдъци на времето. Освободи ума си от ненужни мисли.
към беседата >>
Когато му дадат да поправи един часовник, първо, той го разглобява на части.
Като такива, те ще срещат на пътя си големи препятствия. Това да не ви плаши. Без препятствия те не биха могли да се проявят. Без противоречия и противодействие никоя сила не може да се прояви. Какво прави часовникарят?
Когато му дадат да поправи един часовник, първо, той го разглобява на части.
После изчиства отделните части, оправя изкривените и отново го сглобява. Любовта е велико изкуство, което разглобява и сглобява нещата, за да отдели годното от негодното, чистото от нечистото. По това се познава истинската любов.
към беседата >>
Ако някой се предаде на музика, казваха: Горкият, взел цигулката и засвирил като циганин.
Според вас, животът е сериозен, когато нямате пари. Щом имате пари, животът е приятен, лек. Някой има много пари, но не знае, как да ги употреби. Някой има дарба да пише, но се стеснява, не иска да се прояви. Едно време на цигуларите не гледаха с добро око.
Ако някой се предаде на музика, казваха: Горкият, взел цигулката и засвирил като циганин.
Други казваха: “Цигулар къща не храни.” За да свири, човек трябва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравките им. И до днес още се подиграват на религиозните, особено, ако те са млади. Човек трябва да дойде до вътрешно разбиране на живота, да се освободи от всички предразсъдъци на времето. Освободи ума си от ненужни мисли. Защо трябва да мислиш и да се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш, или ще обеднееш?
към беседата >>
После изчиства отделните части, оправя изкривените и отново го сглобява.
Това да не ви плаши. Без препятствия те не биха могли да се проявят. Без противоречия и противодействие никоя сила не може да се прояви. Какво прави часовникарят? Когато му дадат да поправи един часовник, първо, той го разглобява на части.
После изчиства отделните части, оправя изкривените и отново го сглобява.
Любовта е велико изкуство, което разглобява и сглобява нещата, за да отдели годното от негодното, чистото от нечистото. По това се познава истинската любов.
към беседата >>
Други казваха: “Цигулар къща не храни.” За да свири, човек трябва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравките им.
Щом имате пари, животът е приятен, лек. Някой има много пари, но не знае, как да ги употреби. Някой има дарба да пише, но се стеснява, не иска да се прояви. Едно време на цигуларите не гледаха с добро око. Ако някой се предаде на музика, казваха: Горкият, взел цигулката и засвирил като циганин.
Други казваха: “Цигулар къща не храни.” За да свири, човек трябва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравките им.
И до днес още се подиграват на религиозните, особено, ако те са млади. Човек трябва да дойде до вътрешно разбиране на живота, да се освободи от всички предразсъдъци на времето. Освободи ума си от ненужни мисли. Защо трябва да мислиш и да се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш, или ще обеднееш? Ако обеднееш, ти ще научиш това, което при богатството никога няма да научиш.
към беседата >>
Любовта е велико изкуство, което разглобява и сглобява нещата, за да отдели годното от негодното, чистото от нечистото.
Без препятствия те не биха могли да се проявят. Без противоречия и противодействие никоя сила не може да се прояви. Какво прави часовникарят? Когато му дадат да поправи един часовник, първо, той го разглобява на части. После изчиства отделните части, оправя изкривените и отново го сглобява.
Любовта е велико изкуство, което разглобява и сглобява нещата, за да отдели годното от негодното, чистото от нечистото.
По това се познава истинската любов.
към беседата >>
И до днес още се подиграват на религиозните, особено, ако те са млади.
Някой има много пари, но не знае, как да ги употреби. Някой има дарба да пише, но се стеснява, не иска да се прояви. Едно време на цигуларите не гледаха с добро око. Ако някой се предаде на музика, казваха: Горкият, взел цигулката и засвирил като циганин. Други казваха: “Цигулар къща не храни.” За да свири, човек трябва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравките им.
И до днес още се подиграват на религиозните, особено, ако те са млади.
Човек трябва да дойде до вътрешно разбиране на живота, да се освободи от всички предразсъдъци на времето. Освободи ума си от ненужни мисли. Защо трябва да мислиш и да се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш, или ще обеднееш? Ако обеднееш, ти ще научиш това, което при богатството никога няма да научиш. В каквото положение и да се намериш, или каквато работа да вършиш, ти все ще научиш нещо.
към беседата >>
По това се познава истинската любов.
Без противоречия и противодействие никоя сила не може да се прояви. Какво прави часовникарят? Когато му дадат да поправи един часовник, първо, той го разглобява на части. После изчиства отделните части, оправя изкривените и отново го сглобява. Любовта е велико изкуство, което разглобява и сглобява нещата, за да отдели годното от негодното, чистото от нечистото.
По това се познава истинската любов.
към беседата >>
Човек трябва да дойде до вътрешно разбиране на живота, да се освободи от всички предразсъдъци на времето.
Някой има дарба да пише, но се стеснява, не иска да се прояви. Едно време на цигуларите не гледаха с добро око. Ако някой се предаде на музика, казваха: Горкият, взел цигулката и засвирил като циганин. Други казваха: “Цигулар къща не храни.” За да свири, човек трябва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравките им. И до днес още се подиграват на религиозните, особено, ако те са млади.
Човек трябва да дойде до вътрешно разбиране на живота, да се освободи от всички предразсъдъци на времето.
Освободи ума си от ненужни мисли. Защо трябва да мислиш и да се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш, или ще обеднееш? Ако обеднееш, ти ще научиш това, което при богатството никога няма да научиш. В каквото положение и да се намериш, или каквато работа да вършиш, ти все ще научиш нещо. Като художник, ще придобиеш нещо ценно; като учен или философ, също ще придобиеш нещо.
към беседата >>
Представете си, че трябва да напишете едно любовно писмо.
Представете си, че трябва да напишете едно любовно писмо.
Коя ще бъде първата дума, с която ще започнете? – Драги. – Не. – Любезни. – Не.
към беседата >>
Освободи ума си от ненужни мисли.
Едно време на цигуларите не гледаха с добро око. Ако някой се предаде на музика, казваха: Горкият, взел цигулката и засвирил като циганин. Други казваха: “Цигулар къща не храни.” За да свири, човек трябва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравките им. И до днес още се подиграват на религиозните, особено, ако те са млади. Човек трябва да дойде до вътрешно разбиране на живота, да се освободи от всички предразсъдъци на времето.
Освободи ума си от ненужни мисли.
Защо трябва да мислиш и да се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш, или ще обеднееш? Ако обеднееш, ти ще научиш това, което при богатството никога няма да научиш. В каквото положение и да се намериш, или каквато работа да вършиш, ти все ще научиш нещо. Като художник, ще придобиеш нещо ценно; като учен или философ, също ще придобиеш нещо. Не е художник оня, който само топи четката в боята.
към беседата >>
Коя ще бъде първата дума, с която ще започнете?
Представете си, че трябва да напишете едно любовно писмо.
Коя ще бъде първата дума, с която ще започнете?
– Драги. – Не. – Любезни. – Не. – Възлюбени.
към беседата >>
Защо трябва да мислиш и да се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш, или ще обеднееш?
Ако някой се предаде на музика, казваха: Горкият, взел цигулката и засвирил като циганин. Други казваха: “Цигулар къща не храни.” За да свири, човек трябва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравките им. И до днес още се подиграват на религиозните, особено, ако те са млади. Човек трябва да дойде до вътрешно разбиране на живота, да се освободи от всички предразсъдъци на времето. Освободи ума си от ненужни мисли.
Защо трябва да мислиш и да се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш, или ще обеднееш?
Ако обеднееш, ти ще научиш това, което при богатството никога няма да научиш. В каквото положение и да се намериш, или каквато работа да вършиш, ти все ще научиш нещо. Като художник, ще придобиеш нещо ценно; като учен или философ, също ще придобиеш нещо. Не е художник оня, който само топи четката в боята. Не е писател оня, който само драска върху хартията.
към беседата >>
– Драги.
Представете си, че трябва да напишете едно любовно писмо. Коя ще бъде първата дума, с която ще започнете?
– Драги.
– Не. – Любезни. – Не. – Възлюбени. – Не.
към беседата >>
Ако обеднееш, ти ще научиш това, което при богатството никога няма да научиш.
Други казваха: “Цигулар къща не храни.” За да свири, човек трябва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравките им. И до днес още се подиграват на религиозните, особено, ако те са млади. Човек трябва да дойде до вътрешно разбиране на живота, да се освободи от всички предразсъдъци на времето. Освободи ума си от ненужни мисли. Защо трябва да мислиш и да се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш, или ще обеднееш?
Ако обеднееш, ти ще научиш това, което при богатството никога няма да научиш.
В каквото положение и да се намериш, или каквато работа да вършиш, ти все ще научиш нещо. Като художник, ще придобиеш нещо ценно; като учен или философ, също ще придобиеш нещо. Не е художник оня, който само топи четката в боята. Не е писател оня, който само драска върху хартията. Работи така, че да придобиваш нещо ценно.
към беседата >>
– Не.
Представете си, че трябва да напишете едно любовно писмо. Коя ще бъде първата дума, с която ще започнете? – Драги.
– Не.
– Любезни. – Не. – Възлюбени. – Не. Изкуство е да знаете, как да започнете писмото.
към беседата >>
В каквото положение и да се намериш, или каквато работа да вършиш, ти все ще научиш нещо.
И до днес още се подиграват на религиозните, особено, ако те са млади. Човек трябва да дойде до вътрешно разбиране на живота, да се освободи от всички предразсъдъци на времето. Освободи ума си от ненужни мисли. Защо трябва да мислиш и да се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш, или ще обеднееш? Ако обеднееш, ти ще научиш това, което при богатството никога няма да научиш.
В каквото положение и да се намериш, или каквато работа да вършиш, ти все ще научиш нещо.
Като художник, ще придобиеш нещо ценно; като учен или философ, също ще придобиеш нещо. Не е художник оня, който само топи четката в боята. Не е писател оня, който само драска върху хартията. Работи така, че да придобиваш нещо ценно. От любовта към работата и към хората зависи твоят успех.
към беседата >>
– Любезни.
Представете си, че трябва да напишете едно любовно писмо. Коя ще бъде първата дума, с която ще започнете? – Драги. – Не.
– Любезни.
– Не. – Възлюбени. – Не. Изкуство е да знаете, как да започнете писмото. Казваш: Като обичам, лесно ще напиша писмото.
към беседата >>
Като художник, ще придобиеш нещо ценно; като учен или философ, също ще придобиеш нещо.
Човек трябва да дойде до вътрешно разбиране на живота, да се освободи от всички предразсъдъци на времето. Освободи ума си от ненужни мисли. Защо трябва да мислиш и да се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш, или ще обеднееш? Ако обеднееш, ти ще научиш това, което при богатството никога няма да научиш. В каквото положение и да се намериш, или каквато работа да вършиш, ти все ще научиш нещо.
Като художник, ще придобиеш нещо ценно; като учен или философ, също ще придобиеш нещо.
Не е художник оня, който само топи четката в боята. Не е писател оня, който само драска върху хартията. Работи така, че да придобиваш нещо ценно. От любовта към работата и към хората зависи твоят успех.
към беседата >>
– Не.
Представете си, че трябва да напишете едно любовно писмо. Коя ще бъде първата дума, с която ще започнете? – Драги. – Не. – Любезни.
– Не.
– Възлюбени. – Не. Изкуство е да знаете, как да започнете писмото. Казваш: Като обичам, лесно ще напиша писмото. Може да се лъжеш, че обичаш.
към беседата >>
Не е художник оня, който само топи четката в боята.
Освободи ума си от ненужни мисли. Защо трябва да мислиш и да се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш, или ще обеднееш? Ако обеднееш, ти ще научиш това, което при богатството никога няма да научиш. В каквото положение и да се намериш, или каквато работа да вършиш, ти все ще научиш нещо. Като художник, ще придобиеш нещо ценно; като учен или философ, също ще придобиеш нещо.
Не е художник оня, който само топи четката в боята.
Не е писател оня, който само драска върху хартията. Работи така, че да придобиваш нещо ценно. От любовта към работата и към хората зависи твоят успех.
към беседата >>
– Възлюбени.
Коя ще бъде първата дума, с която ще започнете? – Драги. – Не. – Любезни. – Не.
– Възлюбени.
– Не. Изкуство е да знаете, как да започнете писмото. Казваш: Като обичам, лесно ще напиша писмото. Може да се лъжеш, че обичаш. Четете живота на светиите, на великите хора, на адептите.
към беседата >>
Не е писател оня, който само драска върху хартията.
Защо трябва да мислиш и да се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш, или ще обеднееш? Ако обеднееш, ти ще научиш това, което при богатството никога няма да научиш. В каквото положение и да се намериш, или каквато работа да вършиш, ти все ще научиш нещо. Като художник, ще придобиеш нещо ценно; като учен или философ, също ще придобиеш нещо. Не е художник оня, който само топи четката в боята.
Не е писател оня, който само драска върху хартията.
Работи така, че да придобиваш нещо ценно. От любовта към работата и към хората зависи твоят успех.
към беседата >>
– Не.
– Драги. – Не. – Любезни. – Не. – Възлюбени.
– Не.
Изкуство е да знаете, как да започнете писмото. Казваш: Като обичам, лесно ще напиша писмото. Може да се лъжеш, че обичаш. Четете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Ще видите, че когато са били най-повдигнати, пълни с любов, тогава не са могли нищо да направят.
към беседата >>
Работи така, че да придобиваш нещо ценно.
Ако обеднееш, ти ще научиш това, което при богатството никога няма да научиш. В каквото положение и да се намериш, или каквато работа да вършиш, ти все ще научиш нещо. Като художник, ще придобиеш нещо ценно; като учен или философ, също ще придобиеш нещо. Не е художник оня, който само топи четката в боята. Не е писател оня, който само драска върху хартията.
Работи така, че да придобиваш нещо ценно.
От любовта към работата и към хората зависи твоят успех.
към беседата >>
Изкуство е да знаете, как да започнете писмото.
– Не. – Любезни. – Не. – Възлюбени. – Не.
Изкуство е да знаете, как да започнете писмото.
Казваш: Като обичам, лесно ще напиша писмото. Може да се лъжеш, че обичаш. Четете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Ще видите, че когато са били най-повдигнати, пълни с любов, тогава не са могли нищо да направят. И обратно: Когато са били крайно обезсърчени, недоволни от себе си, тогава са свършвали най-добрата работа.
към беседата >>
От любовта към работата и към хората зависи твоят успех.
В каквото положение и да се намериш, или каквато работа да вършиш, ти все ще научиш нещо. Като художник, ще придобиеш нещо ценно; като учен или философ, също ще придобиеш нещо. Не е художник оня, който само топи четката в боята. Не е писател оня, който само драска върху хартията. Работи така, че да придобиваш нещо ценно.
От любовта към работата и към хората зависи твоят успех.
към беседата >>
Казваш: Като обичам, лесно ще напиша писмото.
– Любезни. – Не. – Възлюбени. – Не. Изкуство е да знаете, как да започнете писмото.
Казваш: Като обичам, лесно ще напиша писмото.
Може да се лъжеш, че обичаш. Четете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Ще видите, че когато са били най-повдигнати, пълни с любов, тогава не са могли нищо да направят. И обратно: Когато са били крайно обезсърчени, недоволни от себе си, тогава са свършвали най-добрата работа. Има състояния в живота им, когато те не могат да се проявят, но се радват на успеха на хората, които стоят по-долу от тях.
към беседата >>
Един виден майстор-шивач бил поканен в дома на един богат турчин да му ушие едни бирбючуклии гащи.
Един виден майстор-шивач бил поканен в дома на един богат турчин да му ушие едни бирбючуклии гащи.
Майсторът взел със себе си своя чирак, Стоян. Турчинът заповядал да сготвят на шивача кокошка. Понеже майсторът обичал кокошка, казал на домакина: Моят слуга не яде кокошка. Сгответе за него боб. Той искал да остане цялата кокошка за него.
към беседата >>
Може да се лъжеш, че обичаш.
– Не. – Възлюбени. – Не. Изкуство е да знаете, как да започнете писмото. Казваш: Като обичам, лесно ще напиша писмото.
Може да се лъжеш, че обичаш.
Четете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Ще видите, че когато са били най-повдигнати, пълни с любов, тогава не са могли нищо да направят. И обратно: Когато са били крайно обезсърчени, недоволни от себе си, тогава са свършвали най-добрата работа. Има състояния в живота им, когато те не могат да се проявят, но се радват на успеха на хората, които стоят по-долу от тях. Те казват: Дано тия хора свършат това, което ние не можем.
към беседата >>
Майсторът взел със себе си своя чирак, Стоян.
Един виден майстор-шивач бил поканен в дома на един богат турчин да му ушие едни бирбючуклии гащи.
Майсторът взел със себе си своя чирак, Стоян.
Турчинът заповядал да сготвят на шивача кокошка. Понеже майсторът обичал кокошка, казал на домакина: Моят слуга не яде кокошка. Сгответе за него боб. Той искал да остане цялата кокошка за него. Стоян слушал, какво говори господарят му и само въздишал.
към беседата >>
Четете живота на светиите, на великите хора, на адептите.
– Възлюбени. – Не. Изкуство е да знаете, как да започнете писмото. Казваш: Като обичам, лесно ще напиша писмото. Може да се лъжеш, че обичаш.
Четете живота на светиите, на великите хора, на адептите.
Ще видите, че когато са били най-повдигнати, пълни с любов, тогава не са могли нищо да направят. И обратно: Когато са били крайно обезсърчени, недоволни от себе си, тогава са свършвали най-добрата работа. Има състояния в живота им, когато те не могат да се проявят, но се радват на успеха на хората, които стоят по-долу от тях. Те казват: Дано тия хора свършат това, което ние не можем. С доброто си желание те им помагат.
към беседата >>
Турчинът заповядал да сготвят на шивача кокошка.
Един виден майстор-шивач бил поканен в дома на един богат турчин да му ушие едни бирбючуклии гащи. Майсторът взел със себе си своя чирак, Стоян.
Турчинът заповядал да сготвят на шивача кокошка.
Понеже майсторът обичал кокошка, казал на домакина: Моят слуга не яде кокошка. Сгответе за него боб. Той искал да остане цялата кокошка за него. Стоян слушал, какво говори господарят му и само въздишал. Като се нахранили, слугата казал на домакините: Отвреме-навреме моят господар го хващат нервите и започва да се озърта, като че търси нещо.
към беседата >>
Ще видите, че когато са били най-повдигнати, пълни с любов, тогава не са могли нищо да направят.
– Не. Изкуство е да знаете, как да започнете писмото. Казваш: Като обичам, лесно ще напиша писмото. Може да се лъжеш, че обичаш. Четете живота на светиите, на великите хора, на адептите.
Ще видите, че когато са били най-повдигнати, пълни с любов, тогава не са могли нищо да направят.
И обратно: Когато са били крайно обезсърчени, недоволни от себе си, тогава са свършвали най-добрата работа. Има състояния в живота им, когато те не могат да се проявят, но се радват на успеха на хората, които стоят по-долу от тях. Те казват: Дано тия хора свършат това, което ние не можем. С доброто си желание те им помагат. Това значи, да се радваш на успеха на своя ближен и да му помагаш в доброто.
към беседата >>
Понеже майсторът обичал кокошка, казал на домакина: Моят слуга не яде кокошка.
Един виден майстор-шивач бил поканен в дома на един богат турчин да му ушие едни бирбючуклии гащи. Майсторът взел със себе си своя чирак, Стоян. Турчинът заповядал да сготвят на шивача кокошка.
Понеже майсторът обичал кокошка, казал на домакина: Моят слуга не яде кокошка.
Сгответе за него боб. Той искал да остане цялата кокошка за него. Стоян слушал, какво говори господарят му и само въздишал. Като се нахранили, слугата казал на домакините: Отвреме-навреме моят господар го хващат нервите и започва да се озърта, като че търси нещо. Вържете го с едно въже и, като се успокои, освободете го.
към беседата >>
И обратно: Когато са били крайно обезсърчени, недоволни от себе си, тогава са свършвали най-добрата работа.
Изкуство е да знаете, как да започнете писмото. Казваш: Като обичам, лесно ще напиша писмото. Може да се лъжеш, че обичаш. Четете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Ще видите, че когато са били най-повдигнати, пълни с любов, тогава не са могли нищо да направят.
И обратно: Когато са били крайно обезсърчени, недоволни от себе си, тогава са свършвали най-добрата работа.
Има състояния в живота им, когато те не могат да се проявят, но се радват на успеха на хората, които стоят по-долу от тях. Те казват: Дано тия хора свършат това, което ние не можем. С доброто си желание те им помагат. Това значи, да се радваш на успеха на своя ближен и да му помагаш в доброто.
към беседата >>
Сгответе за него боб.
Един виден майстор-шивач бил поканен в дома на един богат турчин да му ушие едни бирбючуклии гащи. Майсторът взел със себе си своя чирак, Стоян. Турчинът заповядал да сготвят на шивача кокошка. Понеже майсторът обичал кокошка, казал на домакина: Моят слуга не яде кокошка.
Сгответе за него боб.
Той искал да остане цялата кокошка за него. Стоян слушал, какво говори господарят му и само въздишал. Като се нахранили, слугата казал на домакините: Отвреме-навреме моят господар го хващат нервите и започва да се озърта, като че търси нещо. Вържете го с едно въже и, като се успокои, освободете го. В това време той скрил напръстника на господаря си.
към беседата >>
Има състояния в живота им, когато те не могат да се проявят, но се радват на успеха на хората, които стоят по-долу от тях.
Казваш: Като обичам, лесно ще напиша писмото. Може да се лъжеш, че обичаш. Четете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Ще видите, че когато са били най-повдигнати, пълни с любов, тогава не са могли нищо да направят. И обратно: Когато са били крайно обезсърчени, недоволни от себе си, тогава са свършвали най-добрата работа.
Има състояния в живота им, когато те не могат да се проявят, но се радват на успеха на хората, които стоят по-долу от тях.
Те казват: Дано тия хора свършат това, което ние не можем. С доброто си желание те им помагат. Това значи, да се радваш на успеха на своя ближен и да му помагаш в доброто.
към беседата >>
Той искал да остане цялата кокошка за него.
Един виден майстор-шивач бил поканен в дома на един богат турчин да му ушие едни бирбючуклии гащи. Майсторът взел със себе си своя чирак, Стоян. Турчинът заповядал да сготвят на шивача кокошка. Понеже майсторът обичал кокошка, казал на домакина: Моят слуга не яде кокошка. Сгответе за него боб.
Той искал да остане цялата кокошка за него.
Стоян слушал, какво говори господарят му и само въздишал. Като се нахранили, слугата казал на домакините: Отвреме-навреме моят господар го хващат нервите и започва да се озърта, като че търси нещо. Вържете го с едно въже и, като се успокои, освободете го. В това време той скрил напръстника на господаря си. Започнали да шият.
към беседата >>
Те казват: Дано тия хора свършат това, което ние не можем.
Може да се лъжеш, че обичаш. Четете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Ще видите, че когато са били най-повдигнати, пълни с любов, тогава не са могли нищо да направят. И обратно: Когато са били крайно обезсърчени, недоволни от себе си, тогава са свършвали най-добрата работа. Има състояния в живота им, когато те не могат да се проявят, но се радват на успеха на хората, които стоят по-долу от тях.
Те казват: Дано тия хора свършат това, което ние не можем.
С доброто си желание те им помагат. Това значи, да се радваш на успеха на своя ближен и да му помагаш в доброто.
към беседата >>
Стоян слушал, какво говори господарят му и само въздишал.
Майсторът взел със себе си своя чирак, Стоян. Турчинът заповядал да сготвят на шивача кокошка. Понеже майсторът обичал кокошка, казал на домакина: Моят слуга не яде кокошка. Сгответе за него боб. Той искал да остане цялата кокошка за него.
Стоян слушал, какво говори господарят му и само въздишал.
Като се нахранили, слугата казал на домакините: Отвреме-навреме моят господар го хващат нервите и започва да се озърта, като че търси нещо. Вържете го с едно въже и, като се успокои, освободете го. В това време той скрил напръстника на господаря си. Започнали да шият. Майсторът търсел напръстника си, озъртал се натук-натам, не можал да го намери.
към беседата >>
С доброто си желание те им помагат.
Четете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Ще видите, че когато са били най-повдигнати, пълни с любов, тогава не са могли нищо да направят. И обратно: Когато са били крайно обезсърчени, недоволни от себе си, тогава са свършвали най-добрата работа. Има състояния в живота им, когато те не могат да се проявят, но се радват на успеха на хората, които стоят по-долу от тях. Те казват: Дано тия хора свършат това, което ние не можем.
С доброто си желание те им помагат.
Това значи, да се радваш на успеха на своя ближен и да му помагаш в доброто.
към беседата >>
Като се нахранили, слугата казал на домакините: Отвреме-навреме моят господар го хващат нервите и започва да се озърта, като че търси нещо.
Турчинът заповядал да сготвят на шивача кокошка. Понеже майсторът обичал кокошка, казал на домакина: Моят слуга не яде кокошка. Сгответе за него боб. Той искал да остане цялата кокошка за него. Стоян слушал, какво говори господарят му и само въздишал.
Като се нахранили, слугата казал на домакините: Отвреме-навреме моят господар го хващат нервите и започва да се озърта, като че търси нещо.
Вържете го с едно въже и, като се успокои, освободете го. В това време той скрил напръстника на господаря си. Започнали да шият. Майсторът търсел напръстника си, озъртал се натук-натам, не можал да го намери. Като забелязали това, домакините хванали майстора и го вързали, докато се успокои.
към беседата >>
Това значи, да се радваш на успеха на своя ближен и да му помагаш в доброто.
Ще видите, че когато са били най-повдигнати, пълни с любов, тогава не са могли нищо да направят. И обратно: Когато са били крайно обезсърчени, недоволни от себе си, тогава са свършвали най-добрата работа. Има състояния в живота им, когато те не могат да се проявят, но се радват на успеха на хората, които стоят по-долу от тях. Те казват: Дано тия хора свършат това, което ние не можем. С доброто си желание те им помагат.
Това значи, да се радваш на успеха на своя ближен и да му помагаш в доброто.
към беседата >>
Вържете го с едно въже и, като се успокои, освободете го.
Понеже майсторът обичал кокошка, казал на домакина: Моят слуга не яде кокошка. Сгответе за него боб. Той искал да остане цялата кокошка за него. Стоян слушал, какво говори господарят му и само въздишал. Като се нахранили, слугата казал на домакините: Отвреме-навреме моят господар го хващат нервите и започва да се озърта, като че търси нещо.
Вържете го с едно въже и, като се успокои, освободете го.
В това време той скрил напръстника на господаря си. Започнали да шият. Майсторът търсел напръстника си, озъртал се натук-натам, не можал да го намери. Като забелязали това, домакините хванали майстора и го вързали, докато се успокои. Майсторът се почудил, защо го връзват, но се подчинил.
към беседата >>
Нужно е смирение на човека.
Нужно е смирение на човека.
Божиите пътища са неизповедими. Никой не знае, кога Бог ще се прояви чрез него. Ти си поет, искаш да напишеш нещо. Вдъхновиш се и започваш да пишеш. Казваш: Написах едно хубаво стихотворение.
към беседата >>
В това време той скрил напръстника на господаря си.
Сгответе за него боб. Той искал да остане цялата кокошка за него. Стоян слушал, какво говори господарят му и само въздишал. Като се нахранили, слугата казал на домакините: Отвреме-навреме моят господар го хващат нервите и започва да се озърта, като че търси нещо. Вържете го с едно въже и, като се успокои, освободете го.
В това време той скрил напръстника на господаря си.
Започнали да шият. Майсторът търсел напръстника си, озъртал се натук-натам, не можал да го намери. Като забелязали това, домакините хванали майстора и го вързали, докато се успокои. Майсторът се почудил, защо го връзват, но се подчинил. В това време слугата погледнал към него самодоволно и казал: Стоян не яде кокошка, боб яде!
към беседата >>
Божиите пътища са неизповедими.
Нужно е смирение на човека.
Божиите пътища са неизповедими.
Никой не знае, кога Бог ще се прояви чрез него. Ти си поет, искаш да напишеш нещо. Вдъхновиш се и започваш да пишеш. Казваш: Написах едно хубаво стихотворение. – Ти си го написал, но Бог ти е диктувал.
към беседата >>
Започнали да шият.
Той искал да остане цялата кокошка за него. Стоян слушал, какво говори господарят му и само въздишал. Като се нахранили, слугата казал на домакините: Отвреме-навреме моят господар го хващат нервите и започва да се озърта, като че търси нещо. Вържете го с едно въже и, като се успокои, освободете го. В това време той скрил напръстника на господаря си.
Започнали да шият.
Майсторът търсел напръстника си, озъртал се натук-натам, не можал да го намери. Като забелязали това, домакините хванали майстора и го вързали, докато се успокои. Майсторът се почудил, защо го връзват, но се подчинил. В това време слугата погледнал към него самодоволно и казал: Стоян не яде кокошка, боб яде!
към беседата >>
Никой не знае, кога Бог ще се прояви чрез него.
Нужно е смирение на човека. Божиите пътища са неизповедими.
Никой не знае, кога Бог ще се прояви чрез него.
Ти си поет, искаш да напишеш нещо. Вдъхновиш се и започваш да пишеш. Казваш: Написах едно хубаво стихотворение. – Ти си го написал, но Бог ти е диктувал. Ясновидците виждат това.
към беседата >>
Майсторът търсел напръстника си, озъртал се натук-натам, не можал да го намери.
Стоян слушал, какво говори господарят му и само въздишал. Като се нахранили, слугата казал на домакините: Отвреме-навреме моят господар го хващат нервите и започва да се озърта, като че търси нещо. Вържете го с едно въже и, като се успокои, освободете го. В това време той скрил напръстника на господаря си. Започнали да шият.
Майсторът търсел напръстника си, озъртал се натук-натам, не можал да го намери.
Като забелязали това, домакините хванали майстора и го вързали, докато се успокои. Майсторът се почудил, защо го връзват, но се подчинил. В това време слугата погледнал към него самодоволно и казал: Стоян не яде кокошка, боб яде!
към беседата >>
Ти си поет, искаш да напишеш нещо.
Нужно е смирение на човека. Божиите пътища са неизповедими. Никой не знае, кога Бог ще се прояви чрез него.
Ти си поет, искаш да напишеш нещо.
Вдъхновиш се и започваш да пишеш. Казваш: Написах едно хубаво стихотворение. – Ти си го написал, но Бог ти е диктувал. Ясновидците виждат това. Ти си учен, наблюдаваш някое явление, но от двете ти страни стоят възвишени същества, които ти диктуват, насочват вниманието ти на важни неща и ги обясняват.
към беседата >>
Като забелязали това, домакините хванали майстора и го вързали, докато се успокои.
Като се нахранили, слугата казал на домакините: Отвреме-навреме моят господар го хващат нервите и започва да се озърта, като че търси нещо. Вържете го с едно въже и, като се успокои, освободете го. В това време той скрил напръстника на господаря си. Започнали да шият. Майсторът търсел напръстника си, озъртал се натук-натам, не можал да го намери.
Като забелязали това, домакините хванали майстора и го вързали, докато се успокои.
Майсторът се почудил, защо го връзват, но се подчинил. В това време слугата погледнал към него самодоволно и казал: Стоян не яде кокошка, боб яде!
към беседата >>
Вдъхновиш се и започваш да пишеш.
Нужно е смирение на човека. Божиите пътища са неизповедими. Никой не знае, кога Бог ще се прояви чрез него. Ти си поет, искаш да напишеш нещо.
Вдъхновиш се и започваш да пишеш.
Казваш: Написах едно хубаво стихотворение. – Ти си го написал, но Бог ти е диктувал. Ясновидците виждат това. Ти си учен, наблюдаваш някое явление, но от двете ти страни стоят възвишени същества, които ти диктуват, насочват вниманието ти на важни неща и ги обясняват. Ти казваш: Дойде ми едно просветление.
към беседата >>
Майсторът се почудил, защо го връзват, но се подчинил.
Вържете го с едно въже и, като се успокои, освободете го. В това време той скрил напръстника на господаря си. Започнали да шият. Майсторът търсел напръстника си, озъртал се натук-натам, не можал да го намери. Като забелязали това, домакините хванали майстора и го вързали, докато се успокои.
Майсторът се почудил, защо го връзват, но се подчинил.
В това време слугата погледнал към него самодоволно и казал: Стоян не яде кокошка, боб яде!
към беседата >>
Казваш: Написах едно хубаво стихотворение.
Нужно е смирение на човека. Божиите пътища са неизповедими. Никой не знае, кога Бог ще се прояви чрез него. Ти си поет, искаш да напишеш нещо. Вдъхновиш се и започваш да пишеш.
Казваш: Написах едно хубаво стихотворение.
– Ти си го написал, но Бог ти е диктувал. Ясновидците виждат това. Ти си учен, наблюдаваш някое явление, но от двете ти страни стоят възвишени същества, които ти диктуват, насочват вниманието ти на важни неща и ги обясняват. Ти казваш: Дойде ми едно просветление. – Ако други не бяха ти помогнали, ти сам нищо нямаше да направиш.
към беседата >>
В това време слугата погледнал към него самодоволно и казал: Стоян не яде кокошка, боб яде!
В това време той скрил напръстника на господаря си. Започнали да шият. Майсторът търсел напръстника си, озъртал се натук-натам, не можал да го намери. Като забелязали това, домакините хванали майстора и го вързали, докато се успокои. Майсторът се почудил, защо го връзват, но се подчинил.
В това време слугата погледнал към него самодоволно и казал: Стоян не яде кокошка, боб яде!
към беседата >>
– Ти си го написал, но Бог ти е диктувал.
Божиите пътища са неизповедими. Никой не знае, кога Бог ще се прояви чрез него. Ти си поет, искаш да напишеш нещо. Вдъхновиш се и започваш да пишеш. Казваш: Написах едно хубаво стихотворение.
– Ти си го написал, но Бог ти е диктувал.
Ясновидците виждат това. Ти си учен, наблюдаваш някое явление, но от двете ти страни стоят възвишени същества, които ти диктуват, насочват вниманието ти на важни неща и ги обясняват. Ти казваш: Дойде ми едно просветление. – Ако други не бяха ти помогнали, ти сам нищо нямаше да направиш. Казваш: Отвътре ми се подсказа нещо.
към беседата >>
Закон е: Каквото правиш на другите, ще ти се върне.
Закон е: Каквото правиш на другите, ще ти се върне.
В природата съществува ехо, отзвук или повторение на нещата. Природата не е отмъстителна, но спазва своите закони. Ако бащата е музикален, и синът ще бъде музикален; ако майката е художничка, и дъщерята ще бъде художничка. Това наричаме закон за предаване на дарбите и способностите. Понякога има изключения от закона.
към беседата >>
Ясновидците виждат това.
Никой не знае, кога Бог ще се прояви чрез него. Ти си поет, искаш да напишеш нещо. Вдъхновиш се и започваш да пишеш. Казваш: Написах едно хубаво стихотворение. – Ти си го написал, но Бог ти е диктувал.
Ясновидците виждат това.
Ти си учен, наблюдаваш някое явление, но от двете ти страни стоят възвишени същества, които ти диктуват, насочват вниманието ти на важни неща и ги обясняват. Ти казваш: Дойде ми едно просветление. – Ако други не бяха ти помогнали, ти сам нищо нямаше да направиш. Казваш: Отвътре ми се подсказа нещо. – И това е вярно.
към беседата >>
В природата съществува ехо, отзвук или повторение на нещата.
Закон е: Каквото правиш на другите, ще ти се върне.
В природата съществува ехо, отзвук или повторение на нещата.
Природата не е отмъстителна, но спазва своите закони. Ако бащата е музикален, и синът ще бъде музикален; ако майката е художничка, и дъщерята ще бъде художничка. Това наричаме закон за предаване на дарбите и способностите. Понякога има изключения от закона. Следователно, ако бащата не може да свърши започнатата си работа, синът ще я свърши.
към беседата >>
Ти си учен, наблюдаваш някое явление, но от двете ти страни стоят възвишени същества, които ти диктуват, насочват вниманието ти на важни неща и ги обясняват.
Ти си поет, искаш да напишеш нещо. Вдъхновиш се и започваш да пишеш. Казваш: Написах едно хубаво стихотворение. – Ти си го написал, но Бог ти е диктувал. Ясновидците виждат това.
Ти си учен, наблюдаваш някое явление, но от двете ти страни стоят възвишени същества, които ти диктуват, насочват вниманието ти на важни неща и ги обясняват.
Ти казваш: Дойде ми едно просветление. – Ако други не бяха ти помогнали, ти сам нищо нямаше да направиш. Казваш: Отвътре ми се подсказа нещо. – И това е вярно. Бог от хиляди години говори на човека.
към беседата >>
Природата не е отмъстителна, но спазва своите закони.
Закон е: Каквото правиш на другите, ще ти се върне. В природата съществува ехо, отзвук или повторение на нещата.
Природата не е отмъстителна, но спазва своите закони.
Ако бащата е музикален, и синът ще бъде музикален; ако майката е художничка, и дъщерята ще бъде художничка. Това наричаме закон за предаване на дарбите и способностите. Понякога има изключения от закона. Следователно, ако бащата не може да свърши започнатата си работа, синът ще я свърши. Не е лошо повтарянето.
към беседата >>
Ти казваш: Дойде ми едно просветление.
Вдъхновиш се и започваш да пишеш. Казваш: Написах едно хубаво стихотворение. – Ти си го написал, но Бог ти е диктувал. Ясновидците виждат това. Ти си учен, наблюдаваш някое явление, но от двете ти страни стоят възвишени същества, които ти диктуват, насочват вниманието ти на важни неща и ги обясняват.
Ти казваш: Дойде ми едно просветление.
– Ако други не бяха ти помогнали, ти сам нищо нямаше да направиш. Казваш: Отвътре ми се подсказа нещо. – И това е вярно. Бог от хиляди години говори на човека. – Как говори Бог?
към беседата >>
Ако бащата е музикален, и синът ще бъде музикален; ако майката е художничка, и дъщерята ще бъде художничка.
Закон е: Каквото правиш на другите, ще ти се върне. В природата съществува ехо, отзвук или повторение на нещата. Природата не е отмъстителна, но спазва своите закони.
Ако бащата е музикален, и синът ще бъде музикален; ако майката е художничка, и дъщерята ще бъде художничка.
Това наричаме закон за предаване на дарбите и способностите. Понякога има изключения от закона. Следователно, ако бащата не може да свърши започнатата си работа, синът ще я свърши. Не е лошо повтарянето. Българската пословица казва: “Повтарянето е майка на знанието.”
към беседата >>
– Ако други не бяха ти помогнали, ти сам нищо нямаше да направиш.
Казваш: Написах едно хубаво стихотворение. – Ти си го написал, но Бог ти е диктувал. Ясновидците виждат това. Ти си учен, наблюдаваш някое явление, но от двете ти страни стоят възвишени същества, които ти диктуват, насочват вниманието ти на важни неща и ги обясняват. Ти казваш: Дойде ми едно просветление.
– Ако други не бяха ти помогнали, ти сам нищо нямаше да направиш.
Казваш: Отвътре ми се подсказа нещо. – И това е вярно. Бог от хиляди години говори на човека. – Как говори Бог? – Всяка права мисъл е глас Божи.
към беседата >>
Това наричаме закон за предаване на дарбите и способностите.
Закон е: Каквото правиш на другите, ще ти се върне. В природата съществува ехо, отзвук или повторение на нещата. Природата не е отмъстителна, но спазва своите закони. Ако бащата е музикален, и синът ще бъде музикален; ако майката е художничка, и дъщерята ще бъде художничка.
Това наричаме закон за предаване на дарбите и способностите.
Понякога има изключения от закона. Следователно, ако бащата не може да свърши започнатата си работа, синът ще я свърши. Не е лошо повтарянето. Българската пословица казва: “Повтарянето е майка на знанието.”
към беседата >>
Казваш: Отвътре ми се подсказа нещо.
– Ти си го написал, но Бог ти е диктувал. Ясновидците виждат това. Ти си учен, наблюдаваш някое явление, но от двете ти страни стоят възвишени същества, които ти диктуват, насочват вниманието ти на важни неща и ги обясняват. Ти казваш: Дойде ми едно просветление. – Ако други не бяха ти помогнали, ти сам нищо нямаше да направиш.
Казваш: Отвътре ми се подсказа нещо.
– И това е вярно. Бог от хиляди години говори на човека. – Как говори Бог? – Всяка права мисъл е глас Божи. Тя иде от три места: отдалеч, отвътре и през главата.
към беседата >>
Понякога има изключения от закона.
Закон е: Каквото правиш на другите, ще ти се върне. В природата съществува ехо, отзвук или повторение на нещата. Природата не е отмъстителна, но спазва своите закони. Ако бащата е музикален, и синът ще бъде музикален; ако майката е художничка, и дъщерята ще бъде художничка. Това наричаме закон за предаване на дарбите и способностите.
Понякога има изключения от закона.
Следователно, ако бащата не може да свърши започнатата си работа, синът ще я свърши. Не е лошо повтарянето. Българската пословица казва: “Повтарянето е майка на знанието.”
към беседата >>
– И това е вярно.
Ясновидците виждат това. Ти си учен, наблюдаваш някое явление, но от двете ти страни стоят възвишени същества, които ти диктуват, насочват вниманието ти на важни неща и ги обясняват. Ти казваш: Дойде ми едно просветление. – Ако други не бяха ти помогнали, ти сам нищо нямаше да направиш. Казваш: Отвътре ми се подсказа нещо.
– И това е вярно.
Бог от хиляди години говори на човека. – Как говори Бог? – Всяка права мисъл е глас Божи. Тя иде от три места: отдалеч, отвътре и през главата. Чуеш ли глас близо до ушите, това е глас на изкушение.
към беседата >>
Следователно, ако бащата не може да свърши започнатата си работа, синът ще я свърши.
В природата съществува ехо, отзвук или повторение на нещата. Природата не е отмъстителна, но спазва своите закони. Ако бащата е музикален, и синът ще бъде музикален; ако майката е художничка, и дъщерята ще бъде художничка. Това наричаме закон за предаване на дарбите и способностите. Понякога има изключения от закона.
Следователно, ако бащата не може да свърши започнатата си работа, синът ще я свърши.
Не е лошо повтарянето. Българската пословица казва: “Повтарянето е майка на знанието.”
към беседата >>
Бог от хиляди години говори на човека.
Ти си учен, наблюдаваш някое явление, но от двете ти страни стоят възвишени същества, които ти диктуват, насочват вниманието ти на важни неща и ги обясняват. Ти казваш: Дойде ми едно просветление. – Ако други не бяха ти помогнали, ти сам нищо нямаше да направиш. Казваш: Отвътре ми се подсказа нещо. – И това е вярно.
Бог от хиляди години говори на човека.
– Как говори Бог? – Всяка права мисъл е глас Божи. Тя иде от три места: отдалеч, отвътре и през главата. Чуеш ли глас близо до ушите, това е глас на изкушение. Божият глас иде отдалеч.
към беседата >>
Не е лошо повтарянето.
Природата не е отмъстителна, но спазва своите закони. Ако бащата е музикален, и синът ще бъде музикален; ако майката е художничка, и дъщерята ще бъде художничка. Това наричаме закон за предаване на дарбите и способностите. Понякога има изключения от закона. Следователно, ако бащата не може да свърши започнатата си работа, синът ще я свърши.
Не е лошо повтарянето.
Българската пословица казва: “Повтарянето е майка на знанието.”
към беседата >>
– Как говори Бог?
Ти казваш: Дойде ми едно просветление. – Ако други не бяха ти помогнали, ти сам нищо нямаше да направиш. Казваш: Отвътре ми се подсказа нещо. – И това е вярно. Бог от хиляди години говори на човека.
– Как говори Бог?
– Всяка права мисъл е глас Божи. Тя иде от три места: отдалеч, отвътре и през главата. Чуеш ли глас близо до ушите, това е глас на изкушение. Божият глас иде отдалеч. Чуеш ли глас отдолу, около пъпа, това е някакво отражение – не се вслушвай в него.
към беседата >>
Българската пословица казва: “Повтарянето е майка на знанието.”
Ако бащата е музикален, и синът ще бъде музикален; ако майката е художничка, и дъщерята ще бъде художничка. Това наричаме закон за предаване на дарбите и способностите. Понякога има изключения от закона. Следователно, ако бащата не може да свърши започнатата си работа, синът ще я свърши. Не е лошо повтарянето.
Българската пословица казва: “Повтарянето е майка на знанието.”
към беседата >>
– Всяка права мисъл е глас Божи.
– Ако други не бяха ти помогнали, ти сам нищо нямаше да направиш. Казваш: Отвътре ми се подсказа нещо. – И това е вярно. Бог от хиляди години говори на човека. – Как говори Бог?
– Всяка права мисъл е глас Божи.
Тя иде от три места: отдалеч, отвътре и през главата. Чуеш ли глас близо до ушите, това е глас на изкушение. Божият глас иде отдалеч. Чуеш ли глас отдолу, около пъпа, това е някакво отражение – не се вслушвай в него. Чакай да чуеш гласа отвътре, отдалеч някъде и от главата.
към беседата >>
Помнете: Всяко нещо, което започваш, трябва да се изучи добре, защото след време ще се повтори.
Помнете: Всяко нещо, което започваш, трябва да се изучи добре, защото след време ще се повтори.
Само така то може да принесе своя плод. Не всяко знание принася плод. Например, говоря на богатия за любовта, казвам му, че трябва да се обичаме, но той се усмихва и мълчи. Той знае това, но знанието му не принася плод. То не е в състояние да отвори сърцето му.
към беседата >>
Тя иде от три места: отдалеч, отвътре и през главата.
Казваш: Отвътре ми се подсказа нещо. – И това е вярно. Бог от хиляди години говори на човека. – Как говори Бог? – Всяка права мисъл е глас Божи.
Тя иде от три места: отдалеч, отвътре и през главата.
Чуеш ли глас близо до ушите, това е глас на изкушение. Божият глас иде отдалеч. Чуеш ли глас отдолу, около пъпа, това е някакво отражение – не се вслушвай в него. Чакай да чуеш гласа отвътре, отдалеч някъде и от главата. Мисъл, която иде само от едно място, е от физичния свят.
към беседата >>
Само така то може да принесе своя плод.
Помнете: Всяко нещо, което започваш, трябва да се изучи добре, защото след време ще се повтори.
Само така то може да принесе своя плод.
Не всяко знание принася плод. Например, говоря на богатия за любовта, казвам му, че трябва да се обичаме, но той се усмихва и мълчи. Той знае това, но знанието му не принася плод. То не е в състояние да отвори сърцето му. Той даже се страхува да не му искат пари на заем.
към беседата >>
Чуеш ли глас близо до ушите, това е глас на изкушение.
– И това е вярно. Бог от хиляди години говори на човека. – Как говори Бог? – Всяка права мисъл е глас Божи. Тя иде от три места: отдалеч, отвътре и през главата.
Чуеш ли глас близо до ушите, това е глас на изкушение.
Божият глас иде отдалеч. Чуеш ли глас отдолу, около пъпа, това е някакво отражение – не се вслушвай в него. Чакай да чуеш гласа отвътре, отдалеч някъде и от главата. Мисъл, която иде само от едно място, е от физичния свят. Ако мисълта иде от две места, тя е от духовния свят.
към беседата >>
Не всяко знание принася плод.
Помнете: Всяко нещо, което започваш, трябва да се изучи добре, защото след време ще се повтори. Само така то може да принесе своя плод.
Не всяко знание принася плод.
Например, говоря на богатия за любовта, казвам му, че трябва да се обичаме, но той се усмихва и мълчи. Той знае това, но знанието му не принася плод. То не е в състояние да отвори сърцето му. Той даже се страхува да не му искат пари на заем. Да знаеш нещо, значи, да прилагаш знанието си.
към беседата >>
Божият глас иде отдалеч.
Бог от хиляди години говори на човека. – Как говори Бог? – Всяка права мисъл е глас Божи. Тя иде от три места: отдалеч, отвътре и през главата. Чуеш ли глас близо до ушите, това е глас на изкушение.
Божият глас иде отдалеч.
Чуеш ли глас отдолу, около пъпа, това е някакво отражение – не се вслушвай в него. Чакай да чуеш гласа отвътре, отдалеч някъде и от главата. Мисъл, която иде само от едно място, е от физичния свят. Ако мисълта иде от две места, тя е от духовния свят. И най-после, ако мисълта иде едновременно от три места, тя е Божествена, тя иде от Божествения свят.
към беседата >>
Като му мине, ще го пуснете." Стоян взел напръстника на майстора и го скрива.
(втори вариант)
Абаджията казал: "Моят слуга печена кокошка не яде. Сварете му боб." За да остане кокошката за него. Стоян слушал и въздишал. Слугата яде боб без зехтин, само с малко лук. Той си казал: "Аз ще му кажа яде ли Стоян кокошка, или боб яде." Майсторът изяжда кокошката и казва: "Хайде на работа, Стояне." Стоян казва на околните: "Моят майстор по някой път го прихваща нещо и като започне да се озърта, вържете го.
Като му мине, ще го пуснете." Стоян взел напръстника на майстора и го скрива.
Майсторът търси напръстника си насам-натам, озърта се, и тогава онези го хващат и го връзват. Майсторът се чуди, че е вързан. Слугата му казва: "Стоян кокошка не яде, а боб яде."
към втори вариант >>
За мен взимам известни тонове, те са важни за мен, но за другите не са важни.
(втори вариант)
Да кажем, че аз извадя моята цигулка. Вие не сте ме слушали още аз как свиря. По някой път, когато аз свиря, залъгвам хората. Но има известно свирене, което не искам да покажа на другите хора, защото не е полезно. То е скрито.
За мен взимам известни тонове, те са важни за мен, но за другите не са важни.
към втори вариант >>
Майсторът търси напръстника си насам-натам, озърта се, и тогава онези го хващат и го връзват.
(втори вариант)
Сварете му боб." За да остане кокошката за него. Стоян слушал и въздишал. Слугата яде боб без зехтин, само с малко лук. Той си казал: "Аз ще му кажа яде ли Стоян кокошка, или боб яде." Майсторът изяжда кокошката и казва: "Хайде на работа, Стояне." Стоян казва на околните: "Моят майстор по някой път го прихваща нещо и като започне да се озърта, вържете го. Като му мине, ще го пуснете." Стоян взел напръстника на майстора и го скрива.
Майсторът търси напръстника си насам-натам, озърта се, и тогава онези го хващат и го връзват.
Майсторът се чуди, че е вързан. Слугата му казва: "Стоян кокошка не яде, а боб яде."
към втори вариант >>
Вашата вяра, вашата любов, трябва да бъдат прогресивни.
(втори вариант)
Вашата вяра, вашата любов, трябва да бъдат прогресивни.
А прогресивната любов и вяра всякога на пътя си имат грамадни препятствия. Хубаво е, че те имат препятствия. Без препятствия любовта не може да се прояви. Без препятствие не може да се прояви и вярата. Там ще намериш големите контрасти.
към втори вариант >>
Майсторът се чуди, че е вързан.
(втори вариант)
Стоян слушал и въздишал. Слугата яде боб без зехтин, само с малко лук. Той си казал: "Аз ще му кажа яде ли Стоян кокошка, или боб яде." Майсторът изяжда кокошката и казва: "Хайде на работа, Стояне." Стоян казва на околните: "Моят майстор по някой път го прихваща нещо и като започне да се озърта, вържете го. Като му мине, ще го пуснете." Стоян взел напръстника на майстора и го скрива. Майсторът търси напръстника си насам-натам, озърта се, и тогава онези го хващат и го връзват.
Майсторът се чуди, че е вързан.
Слугата му казва: "Стоян кокошка не яде, а боб яде."
към втори вариант >>
А прогресивната любов и вяра всякога на пътя си имат грамадни препятствия.
(втори вариант)
Вашата вяра, вашата любов, трябва да бъдат прогресивни.
А прогресивната любов и вяра всякога на пътя си имат грамадни препятствия.
Хубаво е, че те имат препятствия. Без препятствия любовта не може да се прояви. Без препятствие не може да се прояви и вярата. Там ще намериш големите контрасти.
към втори вариант >>
Слугата му казва: "Стоян кокошка не яде, а боб яде."
(втори вариант)
Слугата яде боб без зехтин, само с малко лук. Той си казал: "Аз ще му кажа яде ли Стоян кокошка, или боб яде." Майсторът изяжда кокошката и казва: "Хайде на работа, Стояне." Стоян казва на околните: "Моят майстор по някой път го прихваща нещо и като започне да се озърта, вържете го. Като му мине, ще го пуснете." Стоян взел напръстника на майстора и го скрива. Майсторът търси напръстника си насам-натам, озърта се, и тогава онези го хващат и го връзват. Майсторът се чуди, че е вързан.
Слугата му казва: "Стоян кокошка не яде, а боб яде."
към втори вариант >>
Хубаво е, че те имат препятствия.
(втори вариант)
Вашата вяра, вашата любов, трябва да бъдат прогресивни. А прогресивната любов и вяра всякога на пътя си имат грамадни препятствия.
Хубаво е, че те имат препятствия.
Без препятствия любовта не може да се прояви. Без препятствие не може да се прояви и вярата. Там ще намериш големите контрасти.
към втори вариант >>
Или казано другояче.
(втори вариант)
Или казано другояче.
В природата съществува следният закон: това, което правиш на другите, ще ти се върне на главата. Всякога ще ти се върне. В природата има отзив, ехо. Не че тя мисли да отмъсти, но всяка постъпка има едно ехо. Ще дойде отзвук, това ехо ще се върне, ще се повторят нещата.
към втори вариант >>
Без препятствия любовта не може да се прояви.
(втори вариант)
Вашата вяра, вашата любов, трябва да бъдат прогресивни. А прогресивната любов и вяра всякога на пътя си имат грамадни препятствия. Хубаво е, че те имат препятствия.
Без препятствия любовта не може да се прояви.
Без препятствие не може да се прояви и вярата. Там ще намериш големите контрасти.
към втори вариант >>
В природата съществува следният закон: това, което правиш на другите, ще ти се върне на главата.
(втори вариант)
Или казано другояче.
В природата съществува следният закон: това, което правиш на другите, ще ти се върне на главата.
Всякога ще ти се върне. В природата има отзив, ехо. Не че тя мисли да отмъсти, но всяка постъпка има едно ехо. Ще дойде отзвук, това ехо ще се върне, ще се повторят нещата. Ако в бащата има един навик, в сина ще се повтори.
към втори вариант >>
Без препятствие не може да се прояви и вярата.
(втори вариант)
Вашата вяра, вашата любов, трябва да бъдат прогресивни. А прогресивната любов и вяра всякога на пътя си имат грамадни препятствия. Хубаво е, че те имат препятствия. Без препятствия любовта не може да се прояви.
Без препятствие не може да се прояви и вярата.
Там ще намериш големите контрасти.
към втори вариант >>
Всякога ще ти се върне.
(втори вариант)
Или казано другояче. В природата съществува следният закон: това, което правиш на другите, ще ти се върне на главата.
Всякога ще ти се върне.
В природата има отзив, ехо. Не че тя мисли да отмъсти, но всяка постъпка има едно ехо. Ще дойде отзвук, това ехо ще се върне, ще се повторят нещата. Ако в бащата има един навик, в сина ще се повтори. Не е лошо да се повтарят нещата.
към втори вариант >>
Там ще намериш големите контрасти.
(втори вариант)
Вашата вяра, вашата любов, трябва да бъдат прогресивни. А прогресивната любов и вяра всякога на пътя си имат грамадни препятствия. Хубаво е, че те имат препятствия. Без препятствия любовта не може да се прояви. Без препятствие не може да се прояви и вярата.
Там ще намериш големите контрасти.
към втори вариант >>
В природата има отзив, ехо.
(втори вариант)
Или казано другояче. В природата съществува следният закон: това, което правиш на другите, ще ти се върне на главата. Всякога ще ти се върне.
В природата има отзив, ехо.
Не че тя мисли да отмъсти, но всяка постъпка има едно ехо. Ще дойде отзвук, това ехо ще се върне, ще се повторят нещата. Ако в бащата има един навик, в сина ще се повтори. Не е лошо да се повтарят нещата. Ако бащата е музикален, това ще се повтори в сина.
към втори вариант >>
Когато на часовникаря му дадат някой развален часовник, той го рязглоби.
(втори вариант)
Когато на часовникаря му дадат някой развален часовник, той го рязглоби.
Любовта е най-великото изкуство. Да видиш в какво седи истинската любов. Кажете ми в какво седи истинската любов. Представете си, че пишете любовно писмо. Коя ще бъде първата дума?
към втори вариант >>
Не че тя мисли да отмъсти, но всяка постъпка има едно ехо.
(втори вариант)
Или казано другояче. В природата съществува следният закон: това, което правиш на другите, ще ти се върне на главата. Всякога ще ти се върне. В природата има отзив, ехо.
Не че тя мисли да отмъсти, но всяка постъпка има едно ехо.
Ще дойде отзвук, това ехо ще се върне, ще се повторят нещата. Ако в бащата има един навик, в сина ще се повтори. Не е лошо да се повтарят нещата. Ако бащата е музикален, това ще се повтори в сина. Ако майката е художничка, 6 дъщерята ще се повтори.
към втори вариант >>
Любовта е най-великото изкуство.
(втори вариант)
Когато на часовникаря му дадат някой развален часовник, той го рязглоби.
Любовта е най-великото изкуство.
Да видиш в какво седи истинската любов. Кажете ми в какво седи истинската любов. Представете си, че пишете любовно писмо. Коя ще бъде първата дума? Драги?
към втори вариант >>
Ще дойде отзвук, това ехо ще се върне, ще се повторят нещата.
(втори вариант)
Или казано другояче. В природата съществува следният закон: това, което правиш на другите, ще ти се върне на главата. Всякога ще ти се върне. В природата има отзив, ехо. Не че тя мисли да отмъсти, но всяка постъпка има едно ехо.
Ще дойде отзвук, това ехо ще се върне, ще се повторят нещата.
Ако в бащата има един навик, в сина ще се повтори. Не е лошо да се повтарят нещата. Ако бащата е музикален, това ще се повтори в сина. Ако майката е художничка, 6 дъщерята ще се повтори. Ако бащата е писател, в сина ще се повтори.
към втори вариант >>
Да видиш в какво седи истинската любов.
(втори вариант)
Когато на часовникаря му дадат някой развален часовник, той го рязглоби. Любовта е най-великото изкуство.
Да видиш в какво седи истинската любов.
Кажете ми в какво седи истинската любов. Представете си, че пишете любовно писмо. Коя ще бъде първата дума? Драги? Любезний?
към втори вариант >>
Ако в бащата има един навик, в сина ще се повтори.
(втори вариант)
В природата съществува следният закон: това, което правиш на другите, ще ти се върне на главата. Всякога ще ти се върне. В природата има отзив, ехо. Не че тя мисли да отмъсти, но всяка постъпка има едно ехо. Ще дойде отзвук, това ехо ще се върне, ще се повторят нещата.
Ако в бащата има един навик, в сина ще се повтори.
Не е лошо да се повтарят нещата. Ако бащата е музикален, това ще се повтори в сина. Ако майката е художничка, 6 дъщерята ще се повтори. Ако бащата е писател, в сина ще се повтори. Някой път има изключение.
към втори вариант >>
Кажете ми в какво седи истинската любов.
(втори вариант)
Когато на часовникаря му дадат някой развален часовник, той го рязглоби. Любовта е най-великото изкуство. Да видиш в какво седи истинската любов.
Кажете ми в какво седи истинската любов.
Представете си, че пишете любовно писмо. Коя ще бъде първата дума? Драги? Любезний? Не. Възлюблени?
към втори вариант >>
Не е лошо да се повтарят нещата.
(втори вариант)
Всякога ще ти се върне. В природата има отзив, ехо. Не че тя мисли да отмъсти, но всяка постъпка има едно ехо. Ще дойде отзвук, това ехо ще се върне, ще се повторят нещата. Ако в бащата има един навик, в сина ще се повтори.
Не е лошо да се повтарят нещата.
Ако бащата е музикален, това ще се повтори в сина. Ако майката е художничка, 6 дъщерята ще се повтори. Ако бащата е писател, в сина ще се повтори. Някой път има изключение. Но нещата ще се повторят.
към втори вариант >>
Представете си, че пишете любовно писмо.
(втори вариант)
Когато на часовникаря му дадат някой развален часовник, той го рязглоби. Любовта е най-великото изкуство. Да видиш в какво седи истинската любов. Кажете ми в какво седи истинската любов.
Представете си, че пишете любовно писмо.
Коя ще бъде първата дума? Драги? Любезний? Не. Възлюблени? Не. Миличък?
към втори вариант >>
Ако бащата е музикален, това ще се повтори в сина.
(втори вариант)
В природата има отзив, ехо. Не че тя мисли да отмъсти, но всяка постъпка има едно ехо. Ще дойде отзвук, това ехо ще се върне, ще се повторят нещата. Ако в бащата има един навик, в сина ще се повтори. Не е лошо да се повтарят нещата.
Ако бащата е музикален, това ще се повтори в сина.
Ако майката е художничка, 6 дъщерята ще се повтори. Ако бащата е писател, в сина ще се повтори. Някой път има изключение. Но нещата ще се повторят. Нещо недовършиш.
към втори вариант >>
Коя ще бъде първата дума?
(втори вариант)
Когато на часовникаря му дадат някой развален часовник, той го рязглоби. Любовта е най-великото изкуство. Да видиш в какво седи истинската любов. Кажете ми в какво седи истинската любов. Представете си, че пишете любовно писмо.
Коя ще бъде първата дума?
Драги? Любезний? Не. Възлюблени? Не. Миличък? Не. Без тебе не мога?
към втори вариант >>
Ако майката е художничка, 6 дъщерята ще се повтори.
(втори вариант)
Не че тя мисли да отмъсти, но всяка постъпка има едно ехо. Ще дойде отзвук, това ехо ще се върне, ще се повторят нещата. Ако в бащата има един навик, в сина ще се повтори. Не е лошо да се повтарят нещата. Ако бащата е музикален, това ще се повтори в сина.
Ако майката е художничка, 6 дъщерята ще се повтори.
Ако бащата е писател, в сина ще се повтори. Някой път има изключение. Но нещата ще се повторят. Нещо недовършиш. То ще се повтори или в самия тебе, или в сина ти.
към втори вариант >>
Драги?
(втори вариант)
Любовта е най-великото изкуство. Да видиш в какво седи истинската любов. Кажете ми в какво седи истинската любов. Представете си, че пишете любовно писмо. Коя ще бъде първата дума?
Драги?
Любезний? Не. Възлюблени? Не. Миличък? Не. Без тебе не мога? Не. Как ще започнете?
към втори вариант >>
Ако бащата е писател, в сина ще се повтори.
(втори вариант)
Ще дойде отзвук, това ехо ще се върне, ще се повторят нещата. Ако в бащата има един навик, в сина ще се повтори. Не е лошо да се повтарят нещата. Ако бащата е музикален, това ще се повтори в сина. Ако майката е художничка, 6 дъщерята ще се повтори.
Ако бащата е писател, в сина ще се повтори.
Някой път има изключение. Но нещата ще се повторят. Нещо недовършиш. То ще се повтори или в самия тебе, или в сина ти. Не е лошо повторението.
към втори вариант >>
Любезний?
(втори вариант)
Да видиш в какво седи истинската любов. Кажете ми в какво седи истинската любов. Представете си, че пишете любовно писмо. Коя ще бъде първата дума? Драги?
Любезний?
Не. Възлюблени? Не. Миличък? Не. Без тебе не мога? Не. Как ще започнете? Това е едно голямо изкуство.
към втори вариант >>
Някой път има изключение.
(втори вариант)
Ако в бащата има един навик, в сина ще се повтори. Не е лошо да се повтарят нещата. Ако бащата е музикален, това ще се повтори в сина. Ако майката е художничка, 6 дъщерята ще се повтори. Ако бащата е писател, в сина ще се повтори.
Някой път има изключение.
Но нещата ще се повторят. Нещо недовършиш. То ще се повтори или в самия тебе, или в сина ти. Не е лошо повторението. Нали се казва, че повторението е майка на знанието.
към втори вариант >>
Не. Възлюблени?
(втори вариант)
Кажете ми в какво седи истинската любов. Представете си, че пишете любовно писмо. Коя ще бъде първата дума? Драги? Любезний?
Не. Възлюблени?
Не. Миличък? Не. Без тебе не мога? Не. Как ще започнете? Това е едно голямо изкуство. Ти мислиш, че обичаш някого.
към втори вариант >>
Но нещата ще се повторят.
(втори вариант)
Не е лошо да се повтарят нещата. Ако бащата е музикален, това ще се повтори в сина. Ако майката е художничка, 6 дъщерята ще се повтори. Ако бащата е писател, в сина ще се повтори. Някой път има изключение.
Но нещата ще се повторят.
Нещо недовършиш. То ще се повтори или в самия тебе, или в сина ти. Не е лошо повторението. Нали се казва, че повторението е майка на знанието.
към втори вариант >>
Не. Миличък?
(втори вариант)
Представете си, че пишете любовно писмо. Коя ще бъде първата дума? Драги? Любезний? Не. Възлюблени?
Не. Миличък?
Не. Без тебе не мога? Не. Как ще започнете? Това е едно голямо изкуство. Ти мислиш, че обичаш някого. Може да се лъжеш.
към втори вариант >>
Нещо недовършиш.
(втори вариант)
Ако бащата е музикален, това ще се повтори в сина. Ако майката е художничка, 6 дъщерята ще се повтори. Ако бащата е писател, в сина ще се повтори. Някой път има изключение. Но нещата ще се повторят.
Нещо недовършиш.
То ще се повтори или в самия тебе, или в сина ти. Не е лошо повторението. Нали се казва, че повторението е майка на знанието.
към втори вариант >>
Не. Без тебе не мога?
(втори вариант)
Коя ще бъде първата дума? Драги? Любезний? Не. Възлюблени? Не. Миличък?
Не. Без тебе не мога?
Не. Как ще започнете? Това е едно голямо изкуство. Ти мислиш, че обичаш някого. Може да се лъжеш. Действително вземете и прочетете живота на светиите, на великите хора, на адептите.
към втори вариант >>
То ще се повтори или в самия тебе, или в сина ти.
(втори вариант)
Ако майката е художничка, 6 дъщерята ще се повтори. Ако бащата е писател, в сина ще се повтори. Някой път има изключение. Но нещата ще се повторят. Нещо недовършиш.
То ще се повтори или в самия тебе, или в сина ти.
Не е лошо повторението. Нали се казва, че повторението е майка на знанието.
към втори вариант >>
Не. Как ще започнете?
(втори вариант)
Драги? Любезний? Не. Възлюблени? Не. Миличък? Не. Без тебе не мога?
Не. Как ще започнете?
Това е едно голямо изкуство. Ти мислиш, че обичаш някого. Може да се лъжеш. Действително вземете и прочетете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Аз привеждам това, което е вярно.
към втори вариант >>
Не е лошо повторението.
(втори вариант)
Ако бащата е писател, в сина ще се повтори. Някой път има изключение. Но нещата ще се повторят. Нещо недовършиш. То ще се повтори или в самия тебе, или в сина ти.
Не е лошо повторението.
Нали се казва, че повторението е майка на знанието.
към втори вариант >>
Това е едно голямо изкуство.
(втори вариант)
Любезний? Не. Възлюблени? Не. Миличък? Не. Без тебе не мога? Не. Как ще започнете?
Това е едно голямо изкуство.
Ти мислиш, че обичаш някого. Може да се лъжеш. Действително вземете и прочетете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Аз привеждам това, което е вярно. Те когато мислят, че имат любов към Бога, нищо не става, нищо не може да направят.
към втори вариант >>
Нали се казва, че повторението е майка на знанието.
(втори вариант)
Някой път има изключение. Но нещата ще се повторят. Нещо недовършиш. То ще се повтори или в самия тебе, или в сина ти. Не е лошо повторението.
Нали се казва, че повторението е майка на знанието.
към втори вариант >>
Ти мислиш, че обичаш някого.
(втори вариант)
Не. Възлюблени? Не. Миличък? Не. Без тебе не мога? Не. Как ще започнете? Това е едно голямо изкуство.
Ти мислиш, че обичаш някого.
Може да се лъжеш. Действително вземете и прочетете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Аз привеждам това, което е вярно. Те когато мислят, че имат любов към Бога, нищо не става, нищо не може да направят. Някой път, когато са били крайно обезсърчени, като че не могат нищо да направят, а пък виждат, че нещата стават.
към втори вариант >>
Онова, което започваме, трябва да го заучим хубаво, защото ще се повтори.
(втори вариант)
Онова, което започваме, трябва да го заучим хубаво, защото ще се повтори.
Това, което ще се повтори, трябва да е хубаво, че ще пренесе известен плод. Вие може да имате знание, но то да не принася някой плод. Запример аз съм ви говорил много пъти, но когато говоря за любовта някому, той започва да подозира. Ти говориш на богатия за любовта, че трябва да се обичаме. Богатият те погледне, поусмихне се малко.
към втори вариант >>
Може да се лъжеш.
(втори вариант)
Не. Миличък? Не. Без тебе не мога? Не. Как ще започнете? Това е едно голямо изкуство. Ти мислиш, че обичаш някого.
Може да се лъжеш.
Действително вземете и прочетете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Аз привеждам това, което е вярно. Те когато мислят, че имат любов към Бога, нищо не става, нищо не може да направят. Някой път, когато са били крайно обезсърчени, като че не могат нищо да направят, а пък виждат, че нещата стават. Има едно обезсърчение.
към втори вариант >>
Това, което ще се повтори, трябва да е хубаво, че ще пренесе известен плод.
(втори вариант)
Онова, което започваме, трябва да го заучим хубаво, защото ще се повтори.
Това, което ще се повтори, трябва да е хубаво, че ще пренесе известен плод.
Вие може да имате знание, но то да не принася някой плод. Запример аз съм ви говорил много пъти, но когато говоря за любовта някому, той започва да подозира. Ти говориш на богатия за любовта, че трябва да се обичаме. Богатият те погледне, поусмихне се малко. Той знае, че като му говориш за любовта, ще му кажеш: "Не можеш ли да ми заемеш?
към втори вариант >>
Действително вземете и прочетете живота на светиите, на великите хора, на адептите.
(втори вариант)
Не. Без тебе не мога? Не. Как ще започнете? Това е едно голямо изкуство. Ти мислиш, че обичаш някого. Може да се лъжеш.
Действително вземете и прочетете живота на светиите, на великите хора, на адептите.
Аз привеждам това, което е вярно. Те когато мислят, че имат любов към Бога, нищо не става, нищо не може да направят. Някой път, когато са били крайно обезсърчени, като че не могат нищо да направят, а пък виждат, че нещата стават. Има едно обезсърчение. Има едно състояние, когато човек се радва, когато другите хора правят.
към втори вариант >>
Вие може да имате знание, но то да не принася някой плод.
(втори вариант)
Онова, което започваме, трябва да го заучим хубаво, защото ще се повтори. Това, което ще се повтори, трябва да е хубаво, че ще пренесе известен плод.
Вие може да имате знание, но то да не принася някой плод.
Запример аз съм ви говорил много пъти, но когато говоря за любовта някому, той започва да подозира. Ти говориш на богатия за любовта, че трябва да се обичаме. Богатият те погледне, поусмихне се малко. Той знае, че като му говориш за любовта, ще му кажеш: "Не можеш ли да ми заемеш? " Или дойде някой в къщата ти и почне да ти говори за любовта, как хубаво сте се уредили, че много сте благородни, набожни.
към втори вариант >>
Аз привеждам това, което е вярно.
(втори вариант)
Не. Как ще започнете? Това е едно голямо изкуство. Ти мислиш, че обичаш някого. Може да се лъжеш. Действително вземете и прочетете живота на светиите, на великите хора, на адептите.
Аз привеждам това, което е вярно.
Те когато мислят, че имат любов към Бога, нищо не става, нищо не може да направят. Някой път, когато са били крайно обезсърчени, като че не могат нищо да направят, а пък виждат, че нещата стават. Има едно обезсърчение. Има едно състояние, когато човек се радва, когато другите хора правят. Този велик човек идва до едно място и казва на себе си: "Тази работа не е за мен." Погледне другите, които нищо не разбират и казва: "Дано те да го направят по-добре от мен." И тогава идват да им помагат и те успяват.
към втори вариант >>
Запример аз съм ви говорил много пъти, но когато говоря за любовта някому, той започва да подозира.
(втори вариант)
Онова, което започваме, трябва да го заучим хубаво, защото ще се повтори. Това, което ще се повтори, трябва да е хубаво, че ще пренесе известен плод. Вие може да имате знание, но то да не принася някой плод.
Запример аз съм ви говорил много пъти, но когато говоря за любовта някому, той започва да подозира.
Ти говориш на богатия за любовта, че трябва да се обичаме. Богатият те погледне, поусмихне се малко. Той знае, че като му говориш за любовта, ще му кажеш: "Не можеш ли да ми заемеш? " Или дойде някой в къщата ти и почне да ти говори за любовта, как хубаво сте се уредили, че много сте благородни, набожни. И по едно време ще си направи устата да каже: "Вие имате дъщеря хубава, красива, аз имам един син.
към втори вариант >>
Те когато мислят, че имат любов към Бога, нищо не става, нищо не може да направят.
(втори вариант)
Това е едно голямо изкуство. Ти мислиш, че обичаш някого. Може да се лъжеш. Действително вземете и прочетете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Аз привеждам това, което е вярно.
Те когато мислят, че имат любов към Бога, нищо не става, нищо не може да направят.
Някой път, когато са били крайно обезсърчени, като че не могат нищо да направят, а пък виждат, че нещата стават. Има едно обезсърчение. Има едно състояние, когато човек се радва, когато другите хора правят. Този велик човек идва до едно място и казва на себе си: "Тази работа не е за мен." Погледне другите, които нищо не разбират и казва: "Дано те да го направят по-добре от мен." И тогава идват да им помагат и те успяват.
към втори вариант >>
Ти говориш на богатия за любовта, че трябва да се обичаме.
(втори вариант)
Онова, което започваме, трябва да го заучим хубаво, защото ще се повтори. Това, което ще се повтори, трябва да е хубаво, че ще пренесе известен плод. Вие може да имате знание, но то да не принася някой плод. Запример аз съм ви говорил много пъти, но когато говоря за любовта някому, той започва да подозира.
Ти говориш на богатия за любовта, че трябва да се обичаме.
Богатият те погледне, поусмихне се малко. Той знае, че като му говориш за любовта, ще му кажеш: "Не можеш ли да ми заемеш? " Или дойде някой в къщата ти и почне да ти говори за любовта, как хубаво сте се уредили, че много сте благородни, набожни. И по едно време ще си направи устата да каже: "Вие имате дъщеря хубава, красива, аз имам един син. Вашата дъщеря не може ли да ми я дадете за нашия син.
към втори вариант >>
Някой път, когато са били крайно обезсърчени, като че не могат нищо да направят, а пък виждат, че нещата стават.
(втори вариант)
Ти мислиш, че обичаш някого. Може да се лъжеш. Действително вземете и прочетете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Аз привеждам това, което е вярно. Те когато мислят, че имат любов към Бога, нищо не става, нищо не може да направят.
Някой път, когато са били крайно обезсърчени, като че не могат нищо да направят, а пък виждат, че нещата стават.
Има едно обезсърчение. Има едно състояние, когато човек се радва, когато другите хора правят. Този велик човек идва до едно място и казва на себе си: "Тази работа не е за мен." Погледне другите, които нищо не разбират и казва: "Дано те да го направят по-добре от мен." И тогава идват да им помагат и те успяват.
към втори вариант >>
Богатият те погледне, поусмихне се малко.
(втори вариант)
Онова, което започваме, трябва да го заучим хубаво, защото ще се повтори. Това, което ще се повтори, трябва да е хубаво, че ще пренесе известен плод. Вие може да имате знание, но то да не принася някой плод. Запример аз съм ви говорил много пъти, но когато говоря за любовта някому, той започва да подозира. Ти говориш на богатия за любовта, че трябва да се обичаме.
Богатият те погледне, поусмихне се малко.
Той знае, че като му говориш за любовта, ще му кажеш: "Не можеш ли да ми заемеш? " Или дойде някой в къщата ти и почне да ти говори за любовта, как хубаво сте се уредили, че много сте благородни, набожни. И по едно време ще си направи устата да каже: "Вие имате дъщеря хубава, красива, аз имам един син. Вашата дъщеря не може ли да ми я дадете за нашия син. Един предмет материален.
към втори вариант >>
Има едно обезсърчение.
(втори вариант)
Може да се лъжеш. Действително вземете и прочетете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Аз привеждам това, което е вярно. Те когато мислят, че имат любов към Бога, нищо не става, нищо не може да направят. Някой път, когато са били крайно обезсърчени, като че не могат нищо да направят, а пък виждат, че нещата стават.
Има едно обезсърчение.
Има едно състояние, когато човек се радва, когато другите хора правят. Този велик човек идва до едно място и казва на себе си: "Тази работа не е за мен." Погледне другите, които нищо не разбират и казва: "Дано те да го направят по-добре от мен." И тогава идват да им помагат и те успяват.
към втори вариант >>
Той знае, че като му говориш за любовта, ще му кажеш: "Не можеш ли да ми заемеш?
(втори вариант)
Това, което ще се повтори, трябва да е хубаво, че ще пренесе известен плод. Вие може да имате знание, но то да не принася някой плод. Запример аз съм ви говорил много пъти, но когато говоря за любовта някому, той започва да подозира. Ти говориш на богатия за любовта, че трябва да се обичаме. Богатият те погледне, поусмихне се малко.
Той знае, че като му говориш за любовта, ще му кажеш: "Не можеш ли да ми заемеш?
" Или дойде някой в къщата ти и почне да ти говори за любовта, как хубаво сте се уредили, че много сте благородни, набожни. И по едно време ще си направи устата да каже: "Вие имате дъщеря хубава, красива, аз имам един син. Вашата дъщеря не може ли да ми я дадете за нашия син. Един предмет материален. Той те хвали, но има нещо материално.
към втори вариант >>
Има едно състояние, когато човек се радва, когато другите хора правят.
(втори вариант)
Действително вземете и прочетете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Аз привеждам това, което е вярно. Те когато мислят, че имат любов към Бога, нищо не става, нищо не може да направят. Някой път, когато са били крайно обезсърчени, като че не могат нищо да направят, а пък виждат, че нещата стават. Има едно обезсърчение.
Има едно състояние, когато човек се радва, когато другите хора правят.
Този велик човек идва до едно място и казва на себе си: "Тази работа не е за мен." Погледне другите, които нищо не разбират и казва: "Дано те да го направят по-добре от мен." И тогава идват да им помагат и те успяват.
към втори вариант >>
" Или дойде някой в къщата ти и почне да ти говори за любовта, как хубаво сте се уредили, че много сте благородни, набожни.
(втори вариант)
Вие може да имате знание, но то да не принася някой плод. Запример аз съм ви говорил много пъти, но когато говоря за любовта някому, той започва да подозира. Ти говориш на богатия за любовта, че трябва да се обичаме. Богатият те погледне, поусмихне се малко. Той знае, че като му говориш за любовта, ще му кажеш: "Не можеш ли да ми заемеш?
" Или дойде някой в къщата ти и почне да ти говори за любовта, как хубаво сте се уредили, че много сте благородни, набожни.
И по едно време ще си направи устата да каже: "Вие имате дъщеря хубава, красива, аз имам един син. Вашата дъщеря не може ли да ми я дадете за нашия син. Един предмет материален. Той те хвали, но има нещо материално. Най-напред ще ти каже: "Кажи ми нещо за Господа" и след като го научиш нещо за Господа, той няма да ти даде нещо за Господа, но ще те изнуди, ще ти вземе.
към втори вариант >>
Този велик човек идва до едно място и казва на себе си: "Тази работа не е за мен." Погледне другите, които нищо не разбират и казва: "Дано те да го направят по-добре от мен." И тогава идват да им помагат и те успяват.
(втори вариант)
Аз привеждам това, което е вярно. Те когато мислят, че имат любов към Бога, нищо не става, нищо не може да направят. Някой път, когато са били крайно обезсърчени, като че не могат нищо да направят, а пък виждат, че нещата стават. Има едно обезсърчение. Има едно състояние, когато човек се радва, когато другите хора правят.
Този велик човек идва до едно място и казва на себе си: "Тази работа не е за мен." Погледне другите, които нищо не разбират и казва: "Дано те да го направят по-добре от мен." И тогава идват да им помагат и те успяват.
към втори вариант >>
И по едно време ще си направи устата да каже: "Вие имате дъщеря хубава, красива, аз имам един син.
(втори вариант)
Запример аз съм ви говорил много пъти, но когато говоря за любовта някому, той започва да подозира. Ти говориш на богатия за любовта, че трябва да се обичаме. Богатият те погледне, поусмихне се малко. Той знае, че като му говориш за любовта, ще му кажеш: "Не можеш ли да ми заемеш? " Или дойде някой в къщата ти и почне да ти говори за любовта, как хубаво сте се уредили, че много сте благородни, набожни.
И по едно време ще си направи устата да каже: "Вие имате дъщеря хубава, красива, аз имам един син.
Вашата дъщеря не може ли да ми я дадете за нашия син. Един предмет материален. Той те хвали, но има нещо материално. Най-напред ще ти каже: "Кажи ми нещо за Господа" и след като го научиш нещо за Господа, той няма да ти даде нещо за Господа, но ще те изнуди, ще ти вземе. Не е лошо човек да взима, но не само да вземаш.
към втори вариант >>
Та казвам, нужно е това, което християните наричат смирение.
(втори вариант)
Та казвам, нужно е това, което християните наричат смирение.
Трябва едно крайно смирение в човека. Защото Божиите пътища са неузнаваеми. Ти не знаеш кога Господ ще ти продиктува. Когато някой поет пише, ако вие сте ясновидец, ще видите, че някой му диктува и той пише. Ученият човек наблюдава нещата.
към втори вариант >>
Вашата дъщеря не може ли да ми я дадете за нашия син.
(втори вариант)
Ти говориш на богатия за любовта, че трябва да се обичаме. Богатият те погледне, поусмихне се малко. Той знае, че като му говориш за любовта, ще му кажеш: "Не можеш ли да ми заемеш? " Или дойде някой в къщата ти и почне да ти говори за любовта, как хубаво сте се уредили, че много сте благородни, набожни. И по едно време ще си направи устата да каже: "Вие имате дъщеря хубава, красива, аз имам един син.
Вашата дъщеря не може ли да ми я дадете за нашия син.
Един предмет материален. Той те хвали, но има нещо материално. Най-напред ще ти каже: "Кажи ми нещо за Господа" и след като го научиш нещо за Господа, той няма да ти даде нещо за Господа, но ще те изнуди, ще ти вземе. Не е лошо човек да взима, но не само да вземаш. Животът не седи в това.
към втори вариант >>
Трябва едно крайно смирение в човека.
(втори вариант)
Та казвам, нужно е това, което християните наричат смирение.
Трябва едно крайно смирение в човека.
Защото Божиите пътища са неузнаваеми. Ти не знаеш кога Господ ще ти продиктува. Когато някой поет пише, ако вие сте ясновидец, ще видите, че някой му диктува и той пише. Ученият човек наблюдава нещата. Но до него от лявата и от дясната му страна има същества възвишени, които знаят, и те диктуват, а той пише.
към втори вариант >>
Един предмет материален.
(втори вариант)
Богатият те погледне, поусмихне се малко. Той знае, че като му говориш за любовта, ще му кажеш: "Не можеш ли да ми заемеш? " Или дойде някой в къщата ти и почне да ти говори за любовта, как хубаво сте се уредили, че много сте благородни, набожни. И по едно време ще си направи устата да каже: "Вие имате дъщеря хубава, красива, аз имам един син. Вашата дъщеря не може ли да ми я дадете за нашия син.
Един предмет материален.
Той те хвали, но има нещо материално. Най-напред ще ти каже: "Кажи ми нещо за Господа" и след като го научиш нещо за Господа, той няма да ти даде нещо за Господа, но ще те изнуди, ще ти вземе. Не е лошо човек да взима, но не само да вземаш. Животът не седи в това. Трябва да даваш и да вземаш.
към втори вариант >>
Защото Божиите пътища са неузнаваеми.
(втори вариант)
Та казвам, нужно е това, което християните наричат смирение. Трябва едно крайно смирение в човека.
Защото Божиите пътища са неузнаваеми.
Ти не знаеш кога Господ ще ти продиктува. Когато някой поет пише, ако вие сте ясновидец, ще видите, че някой му диктува и той пише. Ученият човек наблюдава нещата. Но до него от лявата и от дясната му страна има същества възвишени, които знаят, и те диктуват, а той пише. Тогава той казва: "Дойде ми вдъхновение." Значи отгоре е дошло нещо.
към втори вариант >>
Той те хвали, но има нещо материално.
(втори вариант)
Той знае, че като му говориш за любовта, ще му кажеш: "Не можеш ли да ми заемеш? " Или дойде някой в къщата ти и почне да ти говори за любовта, как хубаво сте се уредили, че много сте благородни, набожни. И по едно време ще си направи устата да каже: "Вие имате дъщеря хубава, красива, аз имам един син. Вашата дъщеря не може ли да ми я дадете за нашия син. Един предмет материален.
Той те хвали, но има нещо материално.
Най-напред ще ти каже: "Кажи ми нещо за Господа" и след като го научиш нещо за Господа, той няма да ти даде нещо за Господа, но ще те изнуди, ще ти вземе. Не е лошо човек да взима, но не само да вземаш. Животът не седи в това. Трябва да даваш и да вземаш. Това е едната страна.
към втори вариант >>
Ти не знаеш кога Господ ще ти продиктува.
(втори вариант)
Та казвам, нужно е това, което християните наричат смирение. Трябва едно крайно смирение в човека. Защото Божиите пътища са неузнаваеми.
Ти не знаеш кога Господ ще ти продиктува.
Когато някой поет пише, ако вие сте ясновидец, ще видите, че някой му диктува и той пише. Ученият човек наблюдава нещата. Но до него от лявата и от дясната му страна има същества възвишени, които знаят, и те диктуват, а той пише. Тогава той казва: "Дойде ми вдъхновение." Значи отгоре е дошло нещо. Някой казва: "Каза ми се отвътре." Това е отчасти вярно.
към втори вариант >>
Най-напред ще ти каже: "Кажи ми нещо за Господа" и след като го научиш нещо за Господа, той няма да ти даде нещо за Господа, но ще те изнуди, ще ти вземе.
(втори вариант)
" Или дойде някой в къщата ти и почне да ти говори за любовта, как хубаво сте се уредили, че много сте благородни, набожни. И по едно време ще си направи устата да каже: "Вие имате дъщеря хубава, красива, аз имам един син. Вашата дъщеря не може ли да ми я дадете за нашия син. Един предмет материален. Той те хвали, но има нещо материално.
Най-напред ще ти каже: "Кажи ми нещо за Господа" и след като го научиш нещо за Господа, той няма да ти даде нещо за Господа, но ще те изнуди, ще ти вземе.
Не е лошо човек да взима, но не само да вземаш. Животът не седи в това. Трябва да даваш и да вземаш. Това е едната страна. Ако детето не вземе, не може да расте.
към втори вариант >>
Когато някой поет пише, ако вие сте ясновидец, ще видите, че някой му диктува и той пише.
(втори вариант)
Та казвам, нужно е това, което християните наричат смирение. Трябва едно крайно смирение в човека. Защото Божиите пътища са неузнаваеми. Ти не знаеш кога Господ ще ти продиктува.
Когато някой поет пише, ако вие сте ясновидец, ще видите, че някой му диктува и той пише.
Ученият човек наблюдава нещата. Но до него от лявата и от дясната му страна има същества възвишени, които знаят, и те диктуват, а той пише. Тогава той казва: "Дойде ми вдъхновение." Значи отгоре е дошло нещо. Някой казва: "Каза ми се отвътре." Това е отчасти вярно. От години ви говори на вас Господ.
към втори вариант >>
Не е лошо човек да взима, но не само да вземаш.
(втори вариант)
И по едно време ще си направи устата да каже: "Вие имате дъщеря хубава, красива, аз имам един син. Вашата дъщеря не може ли да ми я дадете за нашия син. Един предмет материален. Той те хвали, но има нещо материално. Най-напред ще ти каже: "Кажи ми нещо за Господа" и след като го научиш нещо за Господа, той няма да ти даде нещо за Господа, но ще те изнуди, ще ти вземе.
Не е лошо човек да взима, но не само да вземаш.
Животът не седи в това. Трябва да даваш и да вземаш. Това е едната страна. Ако детето не вземе, не може да расте. Майката трябва да дава.
към втори вариант >>
Ученият човек наблюдава нещата.
(втори вариант)
Та казвам, нужно е това, което християните наричат смирение. Трябва едно крайно смирение в човека. Защото Божиите пътища са неузнаваеми. Ти не знаеш кога Господ ще ти продиктува. Когато някой поет пише, ако вие сте ясновидец, ще видите, че някой му диктува и той пише.
Ученият човек наблюдава нещата.
Но до него от лявата и от дясната му страна има същества възвишени, които знаят, и те диктуват, а той пише. Тогава той казва: "Дойде ми вдъхновение." Значи отгоре е дошло нещо. Някой казва: "Каза ми се отвътре." Това е отчасти вярно. От години ви говори на вас Господ. Под лъжичката ли ви говори?
към втори вариант >>
Животът не седи в това.
(втори вариант)
Вашата дъщеря не може ли да ми я дадете за нашия син. Един предмет материален. Той те хвали, но има нещо материално. Най-напред ще ти каже: "Кажи ми нещо за Господа" и след като го научиш нещо за Господа, той няма да ти даде нещо за Господа, но ще те изнуди, ще ти вземе. Не е лошо човек да взима, но не само да вземаш.
Животът не седи в това.
Трябва да даваш и да вземаш. Това е едната страна. Ако детето не вземе, не може да расте. Майката трябва да дава. И след една-две години тя ще го отбие, няма да му дава вече мляко, но ще го научи как да яде.
към втори вариант >>
Но до него от лявата и от дясната му страна има същества възвишени, които знаят, и те диктуват, а той пише.
(втори вариант)
Трябва едно крайно смирение в човека. Защото Божиите пътища са неузнаваеми. Ти не знаеш кога Господ ще ти продиктува. Когато някой поет пише, ако вие сте ясновидец, ще видите, че някой му диктува и той пише. Ученият човек наблюдава нещата.
Но до него от лявата и от дясната му страна има същества възвишени, които знаят, и те диктуват, а той пише.
Тогава той казва: "Дойде ми вдъхновение." Значи отгоре е дошло нещо. Някой казва: "Каза ми се отвътре." Това е отчасти вярно. От години ви говори на вас Господ. Под лъжичката ли ви говори?
към втори вариант >>
Трябва да даваш и да вземаш.
(втори вариант)
Един предмет материален. Той те хвали, но има нещо материално. Най-напред ще ти каже: "Кажи ми нещо за Господа" и след като го научиш нещо за Господа, той няма да ти даде нещо за Господа, но ще те изнуди, ще ти вземе. Не е лошо човек да взима, но не само да вземаш. Животът не седи в това.
Трябва да даваш и да вземаш.
Това е едната страна. Ако детето не вземе, не може да расте. Майката трябва да дава. И след една-две години тя ще го отбие, няма да му дава вече мляко, но ще го научи как да яде.
към втори вариант >>
Тогава той казва: "Дойде ми вдъхновение." Значи отгоре е дошло нещо.
(втори вариант)
Защото Божиите пътища са неузнаваеми. Ти не знаеш кога Господ ще ти продиктува. Когато някой поет пише, ако вие сте ясновидец, ще видите, че някой му диктува и той пише. Ученият човек наблюдава нещата. Но до него от лявата и от дясната му страна има същества възвишени, които знаят, и те диктуват, а той пише.
Тогава той казва: "Дойде ми вдъхновение." Значи отгоре е дошло нещо.
Някой казва: "Каза ми се отвътре." Това е отчасти вярно. От години ви говори на вас Господ. Под лъжичката ли ви говори?
към втори вариант >>
Това е едната страна.
(втори вариант)
Той те хвали, но има нещо материално. Най-напред ще ти каже: "Кажи ми нещо за Господа" и след като го научиш нещо за Господа, той няма да ти даде нещо за Господа, но ще те изнуди, ще ти вземе. Не е лошо човек да взима, но не само да вземаш. Животът не седи в това. Трябва да даваш и да вземаш.
Това е едната страна.
Ако детето не вземе, не може да расте. Майката трябва да дава. И след една-две години тя ще го отбие, няма да му дава вече мляко, но ще го научи как да яде.
към втори вариант >>
Някой казва: "Каза ми се отвътре." Това е отчасти вярно.
(втори вариант)
Ти не знаеш кога Господ ще ти продиктува. Когато някой поет пише, ако вие сте ясновидец, ще видите, че някой му диктува и той пише. Ученият човек наблюдава нещата. Но до него от лявата и от дясната му страна има същества възвишени, които знаят, и те диктуват, а той пише. Тогава той казва: "Дойде ми вдъхновение." Значи отгоре е дошло нещо.
Някой казва: "Каза ми се отвътре." Това е отчасти вярно.
От години ви говори на вас Господ. Под лъжичката ли ви говори?
към втори вариант >>
Ако детето не вземе, не може да расте.
(втори вариант)
Най-напред ще ти каже: "Кажи ми нещо за Господа" и след като го научиш нещо за Господа, той няма да ти даде нещо за Господа, но ще те изнуди, ще ти вземе. Не е лошо човек да взима, но не само да вземаш. Животът не седи в това. Трябва да даваш и да вземаш. Това е едната страна.
Ако детето не вземе, не може да расте.
Майката трябва да дава. И след една-две години тя ще го отбие, няма да му дава вече мляко, но ще го научи как да яде.
към втори вариант >>
От години ви говори на вас Господ.
(втори вариант)
Когато някой поет пише, ако вие сте ясновидец, ще видите, че някой му диктува и той пише. Ученият човек наблюдава нещата. Но до него от лявата и от дясната му страна има същества възвишени, които знаят, и те диктуват, а той пише. Тогава той казва: "Дойде ми вдъхновение." Значи отгоре е дошло нещо. Някой казва: "Каза ми се отвътре." Това е отчасти вярно.
От години ви говори на вас Господ.
Под лъжичката ли ви говори?
към втори вариант >>
Майката трябва да дава.
(втори вариант)
Не е лошо човек да взима, но не само да вземаш. Животът не седи в това. Трябва да даваш и да вземаш. Това е едната страна. Ако детето не вземе, не може да расте.
Майката трябва да дава.
И след една-две години тя ще го отбие, няма да му дава вече мляко, но ще го научи как да яде.
към втори вариант >>
Под лъжичката ли ви говори?
(втори вариант)
Ученият човек наблюдава нещата. Но до него от лявата и от дясната му страна има същества възвишени, които знаят, и те диктуват, а той пише. Тогава той казва: "Дойде ми вдъхновение." Значи отгоре е дошло нещо. Някой казва: "Каза ми се отвътре." Това е отчасти вярно. От години ви говори на вас Господ.
Под лъжичката ли ви говори?
към втори вариант >>
И след една-две години тя ще го отбие, няма да му дава вече мляко, но ще го научи как да яде.
(втори вариант)
Животът не седи в това. Трябва да даваш и да вземаш. Това е едната страна. Ако детето не вземе, не може да расте. Майката трябва да дава.
И след една-две години тя ще го отбие, няма да му дава вече мляко, но ще го научи как да яде.
към втори вариант >>
Правата мисъл иде от три посоки.
(втори вариант)
Правата мисъл иде от три посоки.
Ако това същество ти говори много близо до ушите, то не е много разумно същество. Ти трябва да се пазиш от такава мисъл, която е много близко до ушите ти. Тя ще ти донесе изкушение. Това, което ти говори, трябва да бъде от два-три метра разстояние или седемдесет и пет сантиметра до ухото ти. Това, което ти говори, да не е при пъпа ти долу.
към втори вариант >>
Същият закон е и в човешкия живот.
(втори вариант)
Същият закон е и в човешкия живот.
Всякога да давате или всякога да вземате - такъв закон в света не съществува. Даже и Бог, който е създал света, и той прави смени. След като е давал дълго време, той ще се спре и казва: "Ти ще даваш." Има закон: ще възлюбиш Господа. Той те е обичал. Това, което сега имаме, се дължи на хиляди милиони в миналото.
към втори вариант >>
Ако това същество ти говори много близо до ушите, то не е много разумно същество.
(втори вариант)
Правата мисъл иде от три посоки.
Ако това същество ти говори много близо до ушите, то не е много разумно същество.
Ти трябва да се пазиш от такава мисъл, която е много близко до ушите ти. Тя ще ти донесе изкушение. Това, което ти говори, трябва да бъде от два-три метра разстояние или седемдесет и пет сантиметра до ухото ти. Това, което ти говори, да не е при пъпа ти долу. Да не е на едно място.
към втори вариант >>
Всякога да давате или всякога да вземате - такъв закон в света не съществува.
(втори вариант)
Същият закон е и в човешкия живот.
Всякога да давате или всякога да вземате - такъв закон в света не съществува.
Даже и Бог, който е създал света, и той прави смени. След като е давал дълго време, той ще се спре и казва: "Ти ще даваш." Има закон: ще възлюбиш Господа. Той те е обичал. Това, което сега имаме, се дължи на хиляди милиони в миналото. Всичките тия условия се дължат на даването на Бога.
към втори вариант >>
Ти трябва да се пазиш от такава мисъл, която е много близко до ушите ти.
(втори вариант)
Правата мисъл иде от три посоки. Ако това същество ти говори много близо до ушите, то не е много разумно същество.
Ти трябва да се пазиш от такава мисъл, която е много близко до ушите ти.
Тя ще ти донесе изкушение. Това, което ти говори, трябва да бъде от два-три метра разстояние или седемдесет и пет сантиметра до ухото ти. Това, което ти говори, да не е при пъпа ти долу. Да не е на едно място. Ти го почувстваш тук, на пъпа, но то е отражение.
към втори вариант >>
Даже и Бог, който е създал света, и той прави смени.
(втори вариант)
Същият закон е и в човешкия живот. Всякога да давате или всякога да вземате - такъв закон в света не съществува.
Даже и Бог, който е създал света, и той прави смени.
След като е давал дълго време, той ще се спре и казва: "Ти ще даваш." Има закон: ще възлюбиш Господа. Той те е обичал. Това, което сега имаме, се дължи на хиляди милиони в миналото. Всичките тия условия се дължат на даването на Бога. Всичкото хубаво в света е за твоята душа, а не само за днешния ден.
към втори вариант >>
Тя ще ти донесе изкушение.
(втори вариант)
Правата мисъл иде от три посоки. Ако това същество ти говори много близо до ушите, то не е много разумно същество. Ти трябва да се пазиш от такава мисъл, която е много близко до ушите ти.
Тя ще ти донесе изкушение.
Това, което ти говори, трябва да бъде от два-три метра разстояние или седемдесет и пет сантиметра до ухото ти. Това, което ти говори, да не е при пъпа ти долу. Да не е на едно място. Ти го почувстваш тук, на пъпа, но то е отражение. Правата мисъл иде отгоре на главата.
към втори вариант >>
След като е давал дълго време, той ще се спре и казва: "Ти ще даваш." Има закон: ще възлюбиш Господа.
(втори вариант)
Същият закон е и в човешкия живот. Всякога да давате или всякога да вземате - такъв закон в света не съществува. Даже и Бог, който е създал света, и той прави смени.
След като е давал дълго време, той ще се спре и казва: "Ти ще даваш." Има закон: ще възлюбиш Господа.
Той те е обичал. Това, което сега имаме, се дължи на хиляди милиони в миналото. Всичките тия условия се дължат на даването на Бога. Всичкото хубаво в света е за твоята душа, а не само за днешния ден. Не само и за утре, но за хиляди векове, за вечността.
към втори вариант >>
Това, което ти говори, трябва да бъде от два-три метра разстояние или седемдесет и пет сантиметра до ухото ти.
(втори вариант)
Правата мисъл иде от три посоки. Ако това същество ти говори много близо до ушите, то не е много разумно същество. Ти трябва да се пазиш от такава мисъл, която е много близко до ушите ти. Тя ще ти донесе изкушение.
Това, което ти говори, трябва да бъде от два-три метра разстояние или седемдесет и пет сантиметра до ухото ти.
Това, което ти говори, да не е при пъпа ти долу. Да не е на едно място. Ти го почувстваш тук, на пъпа, но то е отражение. Правата мисъл иде отгоре на главата. Има едно място.
към втори вариант >>
Той те е обичал.
(втори вариант)
Същият закон е и в човешкия живот. Всякога да давате или всякога да вземате - такъв закон в света не съществува. Даже и Бог, който е създал света, и той прави смени. След като е давал дълго време, той ще се спре и казва: "Ти ще даваш." Има закон: ще възлюбиш Господа.
Той те е обичал.
Това, което сега имаме, се дължи на хиляди милиони в миналото. Всичките тия условия се дължат на даването на Бога. Всичкото хубаво в света е за твоята душа, а не само за днешния ден. Не само и за утре, но за хиляди векове, за вечността. Бог е предвидил всичко, има за какво да се радваш.
към втори вариант >>
Това, което ти говори, да не е при пъпа ти долу.
(втори вариант)
Правата мисъл иде от три посоки. Ако това същество ти говори много близо до ушите, то не е много разумно същество. Ти трябва да се пазиш от такава мисъл, която е много близко до ушите ти. Тя ще ти донесе изкушение. Това, което ти говори, трябва да бъде от два-три метра разстояние или седемдесет и пет сантиметра до ухото ти.
Това, което ти говори, да не е при пъпа ти долу.
Да не е на едно място. Ти го почувстваш тук, на пъпа, но то е отражение. Правата мисъл иде отгоре на главата. Има едно място. И трябва да чувстваш едновременно, че някой ти говори отдалече и че някой ти говори отвътре и отгоре.
към втори вариант >>
Това, което сега имаме, се дължи на хиляди милиони в миналото.
(втори вариант)
Същият закон е и в човешкия живот. Всякога да давате или всякога да вземате - такъв закон в света не съществува. Даже и Бог, който е създал света, и той прави смени. След като е давал дълго време, той ще се спре и казва: "Ти ще даваш." Има закон: ще възлюбиш Господа. Той те е обичал.
Това, което сега имаме, се дължи на хиляди милиони в миналото.
Всичките тия условия се дължат на даването на Бога. Всичкото хубаво в света е за твоята душа, а не само за днешния ден. Не само и за утре, но за хиляди векове, за вечността. Бог е предвидил всичко, има за какво да се радваш. Ти нямаш представа какво е небето.
към втори вариант >>
Да не е на едно място.
(втори вариант)
Ако това същество ти говори много близо до ушите, то не е много разумно същество. Ти трябва да се пазиш от такава мисъл, която е много близко до ушите ти. Тя ще ти донесе изкушение. Това, което ти говори, трябва да бъде от два-три метра разстояние или седемдесет и пет сантиметра до ухото ти. Това, което ти говори, да не е при пъпа ти долу.
Да не е на едно място.
Ти го почувстваш тук, на пъпа, но то е отражение. Правата мисъл иде отгоре на главата. Има едно място. И трябва да чувстваш едновременно, че някой ти говори отдалече и че някой ти говори отвътре и отгоре. И когато иде от три места, тогава тази мисъл е вярна.
към втори вариант >>
Всичките тия условия се дължат на даването на Бога.
(втори вариант)
Всякога да давате или всякога да вземате - такъв закон в света не съществува. Даже и Бог, който е създал света, и той прави смени. След като е давал дълго време, той ще се спре и казва: "Ти ще даваш." Има закон: ще възлюбиш Господа. Той те е обичал. Това, което сега имаме, се дължи на хиляди милиони в миналото.
Всичките тия условия се дължат на даването на Бога.
Всичкото хубаво в света е за твоята душа, а не само за днешния ден. Не само и за утре, но за хиляди векове, за вечността. Бог е предвидил всичко, има за какво да се радваш. Ти нямаш представа какво е небето. Ти си представяш небето като земята.
към втори вариант >>
Ти го почувстваш тук, на пъпа, но то е отражение.
(втори вариант)
Ти трябва да се пазиш от такава мисъл, която е много близко до ушите ти. Тя ще ти донесе изкушение. Това, което ти говори, трябва да бъде от два-три метра разстояние или седемдесет и пет сантиметра до ухото ти. Това, което ти говори, да не е при пъпа ти долу. Да не е на едно място.
Ти го почувстваш тук, на пъпа, но то е отражение.
Правата мисъл иде отгоре на главата. Има едно място. И трябва да чувстваш едновременно, че някой ти говори отдалече и че някой ти говори отвътре и отгоре. И когато иде от три места, тогава тази мисъл е вярна. Тази мисъл, която иде от едно място, тя е от физическия свят.
към втори вариант >>
Всичкото хубаво в света е за твоята душа, а не само за днешния ден.
(втори вариант)
Даже и Бог, който е създал света, и той прави смени. След като е давал дълго време, той ще се спре и казва: "Ти ще даваш." Има закон: ще възлюбиш Господа. Той те е обичал. Това, което сега имаме, се дължи на хиляди милиони в миналото. Всичките тия условия се дължат на даването на Бога.
Всичкото хубаво в света е за твоята душа, а не само за днешния ден.
Не само и за утре, но за хиляди векове, за вечността. Бог е предвидил всичко, има за какво да се радваш. Ти нямаш представа какво е небето. Ти си представяш небето като земята. "Какво ще гледам небето?
към втори вариант >>
Правата мисъл иде отгоре на главата.
(втори вариант)
Тя ще ти донесе изкушение. Това, което ти говори, трябва да бъде от два-три метра разстояние или седемдесет и пет сантиметра до ухото ти. Това, което ти говори, да не е при пъпа ти долу. Да не е на едно място. Ти го почувстваш тук, на пъпа, но то е отражение.
Правата мисъл иде отгоре на главата.
Има едно място. И трябва да чувстваш едновременно, че някой ти говори отдалече и че някой ти говори отвътре и отгоре. И когато иде от три места, тогава тази мисъл е вярна. Тази мисъл, която иде от едно място, тя е от физическия свят. Ако иде от две места, тя е от духовния свят.
към втори вариант >>
Не само и за утре, но за хиляди векове, за вечността.
(втори вариант)
След като е давал дълго време, той ще се спре и казва: "Ти ще даваш." Има закон: ще възлюбиш Господа. Той те е обичал. Това, което сега имаме, се дължи на хиляди милиони в миналото. Всичките тия условия се дължат на даването на Бога. Всичкото хубаво в света е за твоята душа, а не само за днешния ден.
Не само и за утре, но за хиляди векове, за вечността.
Бог е предвидил всичко, има за какво да се радваш. Ти нямаш представа какво е небето. Ти си представяш небето като земята. "Какво ще гледам небето? " - казваш ти.
към втори вариант >>
Има едно място.
(втори вариант)
Това, което ти говори, трябва да бъде от два-три метра разстояние или седемдесет и пет сантиметра до ухото ти. Това, което ти говори, да не е при пъпа ти долу. Да не е на едно място. Ти го почувстваш тук, на пъпа, но то е отражение. Правата мисъл иде отгоре на главата.
Има едно място.
И трябва да чувстваш едновременно, че някой ти говори отдалече и че някой ти говори отвътре и отгоре. И когато иде от три места, тогава тази мисъл е вярна. Тази мисъл, която иде от едно място, тя е от физическия свят. Ако иде от две места, тя е от духовния свят. Ако иде от три места едновременно, тя е от Божествения свят.
към втори вариант >>
Бог е предвидил всичко, има за какво да се радваш.
(втори вариант)
Той те е обичал. Това, което сега имаме, се дължи на хиляди милиони в миналото. Всичките тия условия се дължат на даването на Бога. Всичкото хубаво в света е за твоята душа, а не само за днешния ден. Не само и за утре, но за хиляди векове, за вечността.
Бог е предвидил всичко, има за какво да се радваш.
Ти нямаш представа какво е небето. Ти си представяш небето като земята. "Какво ще гледам небето? " - казваш ти. Но това не е научен въпрос.
към втори вариант >>
И трябва да чувстваш едновременно, че някой ти говори отдалече и че някой ти говори отвътре и отгоре.
(втори вариант)
Това, което ти говори, да не е при пъпа ти долу. Да не е на едно място. Ти го почувстваш тук, на пъпа, но то е отражение. Правата мисъл иде отгоре на главата. Има едно място.
И трябва да чувстваш едновременно, че някой ти говори отдалече и че някой ти говори отвътре и отгоре.
И когато иде от три места, тогава тази мисъл е вярна. Тази мисъл, която иде от едно място, тя е от физическия свят. Ако иде от две места, тя е от духовния свят. Ако иде от три места едновременно, тя е от Божествения свят. И в науката, и във философията, и в поезията този закон е верен.
към втори вариант >>
Ти нямаш представа какво е небето.
(втори вариант)
Това, което сега имаме, се дължи на хиляди милиони в миналото. Всичките тия условия се дължат на даването на Бога. Всичкото хубаво в света е за твоята душа, а не само за днешния ден. Не само и за утре, но за хиляди векове, за вечността. Бог е предвидил всичко, има за какво да се радваш.
Ти нямаш представа какво е небето.
Ти си представяш небето като земята. "Какво ще гледам небето? " - казваш ти. Но това не е научен въпрос. Ти казваш: "Роди се човек и остарява." Ти не си се родил още.
към втори вариант >>
И когато иде от три места, тогава тази мисъл е вярна.
(втори вариант)
Да не е на едно място. Ти го почувстваш тук, на пъпа, но то е отражение. Правата мисъл иде отгоре на главата. Има едно място. И трябва да чувстваш едновременно, че някой ти говори отдалече и че някой ти говори отвътре и отгоре.
И когато иде от три места, тогава тази мисъл е вярна.
Тази мисъл, която иде от едно място, тя е от физическия свят. Ако иде от две места, тя е от духовния свят. Ако иде от три места едновременно, тя е от Божествения свят. И в науката, и във философията, и в поезията този закон е верен. Вашето духовно прозрение някой път ще дойде отляво, някой път ще дойде отдясно, и тогава става промяна във вашето съзнание.
към втори вариант >>
Ти си представяш небето като земята.
(втори вариант)
Всичките тия условия се дължат на даването на Бога. Всичкото хубаво в света е за твоята душа, а не само за днешния ден. Не само и за утре, но за хиляди векове, за вечността. Бог е предвидил всичко, има за какво да се радваш. Ти нямаш представа какво е небето.
Ти си представяш небето като земята.
"Какво ще гледам небето? " - казваш ти. Но това не е научен въпрос. Ти казваш: "Роди се човек и остарява." Ти не си се родил още. Какво нещо е младостта?
към втори вариант >>
Тази мисъл, която иде от едно място, тя е от физическия свят.
(втори вариант)
Ти го почувстваш тук, на пъпа, но то е отражение. Правата мисъл иде отгоре на главата. Има едно място. И трябва да чувстваш едновременно, че някой ти говори отдалече и че някой ти говори отвътре и отгоре. И когато иде от три места, тогава тази мисъл е вярна.
Тази мисъл, която иде от едно място, тя е от физическия свят.
Ако иде от две места, тя е от духовния свят. Ако иде от три места едновременно, тя е от Божествения свят. И в науката, и във философията, и в поезията този закон е верен. Вашето духовно прозрение някой път ще дойде отляво, някой път ще дойде отдясно, и тогава става промяна във вашето съзнание. Вие чувствате, като че се намирате при изгряващото слънце, небето е така лазурно, чувствате, като че се намирате при някой извор, който блика, блика - и опитвате водата на този извор, че е хубава.
към втори вариант >>
"Какво ще гледам небето?
(втори вариант)
Всичкото хубаво в света е за твоята душа, а не само за днешния ден. Не само и за утре, но за хиляди векове, за вечността. Бог е предвидил всичко, има за какво да се радваш. Ти нямаш представа какво е небето. Ти си представяш небето като земята.
"Какво ще гледам небето?
" - казваш ти. Но това не е научен въпрос. Ти казваш: "Роди се човек и остарява." Ти не си се родил още. Какво нещо е младостта? Ти казваш: "След като любиш, какво идва след любовта?
към втори вариант >>
Ако иде от две места, тя е от духовния свят.
(втори вариант)
Правата мисъл иде отгоре на главата. Има едно място. И трябва да чувстваш едновременно, че някой ти говори отдалече и че някой ти говори отвътре и отгоре. И когато иде от три места, тогава тази мисъл е вярна. Тази мисъл, която иде от едно място, тя е от физическия свят.
Ако иде от две места, тя е от духовния свят.
Ако иде от три места едновременно, тя е от Божествения свят. И в науката, и във философията, и в поезията този закон е верен. Вашето духовно прозрение някой път ще дойде отляво, някой път ще дойде отдясно, и тогава става промяна във вашето съзнание. Вие чувствате, като че се намирате при изгряващото слънце, небето е така лазурно, чувствате, като че се намирате при някой извор, който блика, блика - и опитвате водата на този извор, че е хубава. Или някой път чувствате, че има вятър, който духа.
към втори вариант >>
" - казваш ти.
(втори вариант)
Не само и за утре, но за хиляди векове, за вечността. Бог е предвидил всичко, има за какво да се радваш. Ти нямаш представа какво е небето. Ти си представяш небето като земята. "Какво ще гледам небето?
" - казваш ти.
Но това не е научен въпрос. Ти казваш: "Роди се човек и остарява." Ти не си се родил още. Какво нещо е младостта? Ти казваш: "След като любиш, какво идва след любовта? " Чудна работа.
към втори вариант >>
Ако иде от три места едновременно, тя е от Божествения свят.
(втори вариант)
Има едно място. И трябва да чувстваш едновременно, че някой ти говори отдалече и че някой ти говори отвътре и отгоре. И когато иде от три места, тогава тази мисъл е вярна. Тази мисъл, която иде от едно място, тя е от физическия свят. Ако иде от две места, тя е от духовния свят.
Ако иде от три места едновременно, тя е от Божествения свят.
И в науката, и във философията, и в поезията този закон е верен. Вашето духовно прозрение някой път ще дойде отляво, някой път ще дойде отдясно, и тогава става промяна във вашето съзнание. Вие чувствате, като че се намирате при изгряващото слънце, небето е така лазурно, чувствате, като че се намирате при някой извор, който блика, блика - и опитвате водата на този извор, че е хубава. Или някой път чувствате, че има вятър, който духа.
към втори вариант >>
Но това не е научен въпрос.
(втори вариант)
Бог е предвидил всичко, има за какво да се радваш. Ти нямаш представа какво е небето. Ти си представяш небето като земята. "Какво ще гледам небето? " - казваш ти.
Но това не е научен въпрос.
Ти казваш: "Роди се човек и остарява." Ти не си се родил още. Какво нещо е младостта? Ти казваш: "След като любиш, какво идва след любовта? " Чудна работа. След любовта иде безлюбието, а след безлюбието идва пак лобовта - и после след това иде светлината, после иде тъмнината, после пак светлината, пак тъмнината.
към втори вариант >>
И в науката, и във философията, и в поезията този закон е верен.
(втори вариант)
И трябва да чувстваш едновременно, че някой ти говори отдалече и че някой ти говори отвътре и отгоре. И когато иде от три места, тогава тази мисъл е вярна. Тази мисъл, която иде от едно място, тя е от физическия свят. Ако иде от две места, тя е от духовния свят. Ако иде от три места едновременно, тя е от Божествения свят.
И в науката, и във философията, и в поезията този закон е верен.
Вашето духовно прозрение някой път ще дойде отляво, някой път ще дойде отдясно, и тогава става промяна във вашето съзнание. Вие чувствате, като че се намирате при изгряващото слънце, небето е така лазурно, чувствате, като че се намирате при някой извор, който блика, блика - и опитвате водата на този извор, че е хубава. Или някой път чувствате, че има вятър, който духа.
към втори вариант >>
Ти казваш: "Роди се човек и остарява." Ти не си се родил още.
(втори вариант)
Ти нямаш представа какво е небето. Ти си представяш небето като земята. "Какво ще гледам небето? " - казваш ти. Но това не е научен въпрос.
Ти казваш: "Роди се човек и остарява." Ти не си се родил още.
Какво нещо е младостта? Ти казваш: "След като любиш, какво идва след любовта? " Чудна работа. След любовта иде безлюбието, а след безлюбието идва пак лобовта - и после след това иде светлината, после иде тъмнината, после пак светлината, пак тъмнината. След тях какво иде?
към втори вариант >>
Вашето духовно прозрение някой път ще дойде отляво, някой път ще дойде отдясно, и тогава става промяна във вашето съзнание.
(втори вариант)
И когато иде от три места, тогава тази мисъл е вярна. Тази мисъл, която иде от едно място, тя е от физическия свят. Ако иде от две места, тя е от духовния свят. Ако иде от три места едновременно, тя е от Божествения свят. И в науката, и във философията, и в поезията този закон е верен.
Вашето духовно прозрение някой път ще дойде отляво, някой път ще дойде отдясно, и тогава става промяна във вашето съзнание.
Вие чувствате, като че се намирате при изгряващото слънце, небето е така лазурно, чувствате, като че се намирате при някой извор, който блика, блика - и опитвате водата на този извор, че е хубава. Или някой път чувствате, че има вятър, който духа.
към втори вариант >>
Какво нещо е младостта?
(втори вариант)
Ти си представяш небето като земята. "Какво ще гледам небето? " - казваш ти. Но това не е научен въпрос. Ти казваш: "Роди се човек и остарява." Ти не си се родил още.
Какво нещо е младостта?
Ти казваш: "След като любиш, какво идва след любовта? " Чудна работа. След любовта иде безлюбието, а след безлюбието идва пак лобовта - и после след това иде светлината, после иде тъмнината, после пак светлината, пак тъмнината. След тях какво иде? Свобода. После иде робството, пак свободата, пак робството.
към втори вариант >>
Вие чувствате, като че се намирате при изгряващото слънце, небето е така лазурно, чувствате, като че се намирате при някой извор, който блика, блика - и опитвате водата на този извор, че е хубава.
(втори вариант)
Тази мисъл, която иде от едно място, тя е от физическия свят. Ако иде от две места, тя е от духовния свят. Ако иде от три места едновременно, тя е от Божествения свят. И в науката, и във философията, и в поезията този закон е верен. Вашето духовно прозрение някой път ще дойде отляво, някой път ще дойде отдясно, и тогава става промяна във вашето съзнание.
Вие чувствате, като че се намирате при изгряващото слънце, небето е така лазурно, чувствате, като че се намирате при някой извор, който блика, блика - и опитвате водата на този извор, че е хубава.
Или някой път чувствате, че има вятър, който духа.
към втори вариант >>
Ти казваш: "След като любиш, какво идва след любовта?
(втори вариант)
"Какво ще гледам небето? " - казваш ти. Но това не е научен въпрос. Ти казваш: "Роди се човек и остарява." Ти не си се родил още. Какво нещо е младостта?
Ти казваш: "След като любиш, какво идва след любовта?
" Чудна работа. След любовта иде безлюбието, а след безлюбието идва пак лобовта - и после след това иде светлината, после иде тъмнината, после пак светлината, пак тъмнината. След тях какво иде? Свобода. После иде робството, пак свободата, пак робството.
към втори вариант >>
Или някой път чувствате, че има вятър, който духа.
(втори вариант)
Ако иде от две места, тя е от духовния свят. Ако иде от три места едновременно, тя е от Божествения свят. И в науката, и във философията, и в поезията този закон е верен. Вашето духовно прозрение някой път ще дойде отляво, някой път ще дойде отдясно, и тогава става промяна във вашето съзнание. Вие чувствате, като че се намирате при изгряващото слънце, небето е така лазурно, чувствате, като че се намирате при някой извор, който блика, блика - и опитвате водата на този извор, че е хубава.
Или някой път чувствате, че има вятър, който духа.
към втори вариант >>
" Чудна работа.
(втори вариант)
" - казваш ти. Но това не е научен въпрос. Ти казваш: "Роди се човек и остарява." Ти не си се родил още. Какво нещо е младостта? Ти казваш: "След като любиш, какво идва след любовта?
" Чудна работа.
След любовта иде безлюбието, а след безлюбието идва пак лобовта - и после след това иде светлината, после иде тъмнината, после пак светлината, пак тъмнината. След тях какво иде? Свобода. После иде робството, пак свободата, пак робството.
към втори вариант >>
Мисълта да е правилна, чувството да е правилно и волята да е правилна.
(втори вариант)
Мисълта да е правилна, чувството да е правилно и волята да е правилна.
Това е Божественото на най-простия език. Някои светии, за да придобият някоя малка придобивка, в християнската епоха са иждивявали по десет-двайсет години и са имали много малко резултати само да добият чистотата. Двайсет години са се подвизавали, за да се очистят, и след като се очистят - подвизаването двайсет години за добиване на чистотата може да го уподобим на вземане на баня. Двайсет години ти седиш в банята. Колко години ще ти трябва да се облечеш?
към втори вариант >>
След любовта иде безлюбието, а след безлюбието идва пак лобовта - и после след това иде светлината, после иде тъмнината, после пак светлината, пак тъмнината.
(втори вариант)
Но това не е научен въпрос. Ти казваш: "Роди се човек и остарява." Ти не си се родил още. Какво нещо е младостта? Ти казваш: "След като любиш, какво идва след любовта? " Чудна работа.
След любовта иде безлюбието, а след безлюбието идва пак лобовта - и после след това иде светлината, после иде тъмнината, после пак светлината, пак тъмнината.
След тях какво иде? Свобода. После иде робството, пак свободата, пак робството.
към втори вариант >>
Това е Божественото на най-простия език.
(втори вариант)
Мисълта да е правилна, чувството да е правилно и волята да е правилна.
Това е Божественото на най-простия език.
Някои светии, за да придобият някоя малка придобивка, в християнската епоха са иждивявали по десет-двайсет години и са имали много малко резултати само да добият чистотата. Двайсет години са се подвизавали, за да се очистят, и след като се очистят - подвизаването двайсет години за добиване на чистотата може да го уподобим на вземане на баня. Двайсет години ти седиш в банята. Колко години ще ти трябва да се облечеш? Колко години ще трябва да ходиш?
към втори вариант >>
След тях какво иде?
(втори вариант)
Ти казваш: "Роди се човек и остарява." Ти не си се родил още. Какво нещо е младостта? Ти казваш: "След като любиш, какво идва след любовта? " Чудна работа. След любовта иде безлюбието, а след безлюбието идва пак лобовта - и после след това иде светлината, после иде тъмнината, после пак светлината, пак тъмнината.
След тях какво иде?
Свобода. После иде робството, пак свободата, пак робството.
към втори вариант >>
Някои светии, за да придобият някоя малка придобивка, в християнската епоха са иждивявали по десет-двайсет години и са имали много малко резултати само да добият чистотата.
(втори вариант)
Мисълта да е правилна, чувството да е правилно и волята да е правилна. Това е Божественото на най-простия език.
Някои светии, за да придобият някоя малка придобивка, в християнската епоха са иждивявали по десет-двайсет години и са имали много малко резултати само да добият чистотата.
Двайсет години са се подвизавали, за да се очистят, и след като се очистят - подвизаването двайсет години за добиване на чистотата може да го уподобим на вземане на баня. Двайсет години ти седиш в банята. Колко години ще ти трябва да се облечеш? Колко години ще трябва да ходиш? Вследствие на това много малко светии в християнската църква има, които да са направили нещо много положително.
към втори вариант >>
Свобода. После иде робството, пак свободата, пак робството.
(втори вариант)
Какво нещо е младостта? Ти казваш: "След като любиш, какво идва след любовта? " Чудна работа. След любовта иде безлюбието, а след безлюбието идва пак лобовта - и после след това иде светлината, после иде тъмнината, после пак светлината, пак тъмнината. След тях какво иде?
Свобода. После иде робството, пак свободата, пак робството.
към втори вариант >>
Двайсет години са се подвизавали, за да се очистят, и след като се очистят - подвизаването двайсет години за добиване на чистотата може да го уподобим на вземане на баня.
(втори вариант)
Мисълта да е правилна, чувството да е правилно и волята да е правилна. Това е Божественото на най-простия език. Някои светии, за да придобият някоя малка придобивка, в християнската епоха са иждивявали по десет-двайсет години и са имали много малко резултати само да добият чистотата.
Двайсет години са се подвизавали, за да се очистят, и след като се очистят - подвизаването двайсет години за добиване на чистотата може да го уподобим на вземане на баня.
Двайсет години ти седиш в банята. Колко години ще ти трябва да се облечеш? Колко години ще трябва да ходиш? Вследствие на това много малко светии в християнската църква има, които да са направили нещо много положително. Животът на светиите не е описан както трябва.
към втори вариант >>
Някои казват: "Трябва да олекне човек." Не само да олекнеш, но някой път трябва да тежиш.
(втори вариант)
Някои казват: "Трябва да олекне човек." Не само да олекнеш, но някой път трябва да тежиш.
Защото корабът, в големите вълни ако олекне, ще потъне. Когато дойдат най-големите изпитания, ти трябва да бъдеш един пълен кораб, за да има на какво да отстояваш. Трябва да имаш знание, че като страдаш, да знаеш за какво страдаш. И като имаш знание, трябва да знаеш за какво имаш това знание.
към втори вариант >>
Двайсет години ти седиш в банята.
(втори вариант)
Мисълта да е правилна, чувството да е правилно и волята да е правилна. Това е Божественото на най-простия език. Някои светии, за да придобият някоя малка придобивка, в християнската епоха са иждивявали по десет-двайсет години и са имали много малко резултати само да добият чистотата. Двайсет години са се подвизавали, за да се очистят, и след като се очистят - подвизаването двайсет години за добиване на чистотата може да го уподобим на вземане на баня.
Двайсет години ти седиш в банята.
Колко години ще ти трябва да се облечеш? Колко години ще трябва да ходиш? Вследствие на това много малко светии в християнската църква има, които да са направили нещо много положително. Животът на светиите не е описан както трябва. Аз като гледам как са описани житията на светиите, това не е житие.
към втори вариант >>
Защото корабът, в големите вълни ако олекне, ще потъне.
(втори вариант)
Някои казват: "Трябва да олекне човек." Не само да олекнеш, но някой път трябва да тежиш.
Защото корабът, в големите вълни ако олекне, ще потъне.
Когато дойдат най-големите изпитания, ти трябва да бъдеш един пълен кораб, за да има на какво да отстояваш. Трябва да имаш знание, че като страдаш, да знаеш за какво страдаш. И като имаш знание, трябва да знаеш за какво имаш това знание.
към втори вариант >>
Колко години ще ти трябва да се облечеш?
(втори вариант)
Мисълта да е правилна, чувството да е правилно и волята да е правилна. Това е Божественото на най-простия език. Някои светии, за да придобият някоя малка придобивка, в християнската епоха са иждивявали по десет-двайсет години и са имали много малко резултати само да добият чистотата. Двайсет години са се подвизавали, за да се очистят, и след като се очистят - подвизаването двайсет години за добиване на чистотата може да го уподобим на вземане на баня. Двайсет години ти седиш в банята.
Колко години ще ти трябва да се облечеш?
Колко години ще трябва да ходиш? Вследствие на това много малко светии в християнската църква има, които да са направили нещо много положително. Животът на светиите не е описан както трябва. Аз като гледам как са описани житията на светиите, това не е житие. Те искат да изкарат тоя светия, че е много голям.
към втори вариант >>
Когато дойдат най-големите изпитания, ти трябва да бъдеш един пълен кораб, за да има на какво да отстояваш.
(втори вариант)
Някои казват: "Трябва да олекне човек." Не само да олекнеш, но някой път трябва да тежиш. Защото корабът, в големите вълни ако олекне, ще потъне.
Когато дойдат най-големите изпитания, ти трябва да бъдеш един пълен кораб, за да има на какво да отстояваш.
Трябва да имаш знание, че като страдаш, да знаеш за какво страдаш. И като имаш знание, трябва да знаеш за какво имаш това знание.
към втори вариант >>
Колко години ще трябва да ходиш?
(втори вариант)
Това е Божественото на най-простия език. Някои светии, за да придобият някоя малка придобивка, в християнската епоха са иждивявали по десет-двайсет години и са имали много малко резултати само да добият чистотата. Двайсет години са се подвизавали, за да се очистят, и след като се очистят - подвизаването двайсет години за добиване на чистотата може да го уподобим на вземане на баня. Двайсет години ти седиш в банята. Колко години ще ти трябва да се облечеш?
Колко години ще трябва да ходиш?
Вследствие на това много малко светии в християнската църква има, които да са направили нещо много положително. Животът на светиите не е описан както трябва. Аз като гледам как са описани житията на светиите, това не е житие. Те искат да изкарат тоя светия, че е много голям. Аз не виждам никакво светийство.
към втори вариант >>
Трябва да имаш знание, че като страдаш, да знаеш за какво страдаш.
(втори вариант)
Някои казват: "Трябва да олекне човек." Не само да олекнеш, но някой път трябва да тежиш. Защото корабът, в големите вълни ако олекне, ще потъне. Когато дойдат най-големите изпитания, ти трябва да бъдеш един пълен кораб, за да има на какво да отстояваш.
Трябва да имаш знание, че като страдаш, да знаеш за какво страдаш.
И като имаш знание, трябва да знаеш за какво имаш това знание.
към втори вариант >>
Вследствие на това много малко светии в християнската църква има, които да са направили нещо много положително.
(втори вариант)
Някои светии, за да придобият някоя малка придобивка, в християнската епоха са иждивявали по десет-двайсет години и са имали много малко резултати само да добият чистотата. Двайсет години са се подвизавали, за да се очистят, и след като се очистят - подвизаването двайсет години за добиване на чистотата може да го уподобим на вземане на баня. Двайсет години ти седиш в банята. Колко години ще ти трябва да се облечеш? Колко години ще трябва да ходиш?
Вследствие на това много малко светии в християнската църква има, които да са направили нещо много положително.
Животът на светиите не е описан както трябва. Аз като гледам как са описани житията на светиите, това не е житие. Те искат да изкарат тоя светия, че е много голям. Аз не виждам никакво светийство. Те описват онези моменти, които никак не са важни.
към втори вариант >>
И като имаш знание, трябва да знаеш за какво имаш това знание.
(втори вариант)
Някои казват: "Трябва да олекне човек." Не само да олекнеш, но някой път трябва да тежиш. Защото корабът, в големите вълни ако олекне, ще потъне. Когато дойдат най-големите изпитания, ти трябва да бъдеш един пълен кораб, за да има на какво да отстояваш. Трябва да имаш знание, че като страдаш, да знаеш за какво страдаш.
И като имаш знание, трябва да знаеш за какво имаш това знание.
към втори вариант >>
Животът на светиите не е описан както трябва.
(втори вариант)
Двайсет години са се подвизавали, за да се очистят, и след като се очистят - подвизаването двайсет години за добиване на чистотата може да го уподобим на вземане на баня. Двайсет години ти седиш в банята. Колко години ще ти трябва да се облечеш? Колко години ще трябва да ходиш? Вследствие на това много малко светии в християнската църква има, които да са направили нещо много положително.
Животът на светиите не е описан както трябва.
Аз като гледам как са описани житията на светиите, това не е житие. Те искат да изкарат тоя светия, че е много голям. Аз не виждам никакво светийство. Те описват онези моменти, които никак не са важни. Най-важните моменти те са пропуснали.
към втори вариант >>
Аз съм Ви говорил за много работи.
(втори вариант)
Аз съм Ви говорил за много работи.
Някои неща сте приложили много добре, а някои сте оставили в проект. До тези неща щяхте да дойдете, без да ви ги кажех. Защото на някой човек мога да кажа къде седи някой хубав извор. Малки буболечици отиват при този извор. И без моето показване, Вие пак ще намерите този извор.
към втори вариант >>
Аз като гледам как са описани житията на светиите, това не е житие.
(втори вариант)
Двайсет години ти седиш в банята. Колко години ще ти трябва да се облечеш? Колко години ще трябва да ходиш? Вследствие на това много малко светии в християнската църква има, които да са направили нещо много положително. Животът на светиите не е описан както трябва.
Аз като гледам как са описани житията на светиите, това не е житие.
Те искат да изкарат тоя светия, че е много голям. Аз не виждам никакво светийство. Те описват онези моменти, които никак не са важни. Най-важните моменти те са пропуснали. Аз ви изнасям най-хубавото, идеалното.
към втори вариант >>
Някои неща сте приложили много добре, а някои сте оставили в проект.
(втори вариант)
Аз съм Ви говорил за много работи.
Някои неща сте приложили много добре, а някои сте оставили в проект.
До тези неща щяхте да дойдете, без да ви ги кажех. Защото на някой човек мога да кажа къде седи някой хубав извор. Малки буболечици отиват при този извор. И без моето показване, Вие пак ще намерите този извор. В какво седи преимуществото да ви покажем извора?
към втори вариант >>
Те искат да изкарат тоя светия, че е много голям.
(втори вариант)
Колко години ще ти трябва да се облечеш? Колко години ще трябва да ходиш? Вследствие на това много малко светии в християнската църква има, които да са направили нещо много положително. Животът на светиите не е описан както трябва. Аз като гледам как са описани житията на светиите, това не е житие.
Те искат да изкарат тоя светия, че е много голям.
Аз не виждам никакво светийство. Те описват онези моменти, които никак не са важни. Най-важните моменти те са пропуснали. Аз ви изнасям най-хубавото, идеалното. Ако онзи светия, който е седял двайсет години, и той вижда, че е оголял.
към втори вариант >>
До тези неща щяхте да дойдете, без да ви ги кажех.
(втори вариант)
Аз съм Ви говорил за много работи. Някои неща сте приложили много добре, а някои сте оставили в проект.
До тези неща щяхте да дойдете, без да ви ги кажех.
Защото на някой човек мога да кажа къде седи някой хубав извор. Малки буболечици отиват при този извор. И без моето показване, Вие пак ще намерите този извор. В какво седи преимуществото да ви покажем извора? Това е само спестяване на времето.
към втори вариант >>
Аз не виждам никакво светийство.
(втори вариант)
Колко години ще трябва да ходиш? Вследствие на това много малко светии в християнската църква има, които да са направили нещо много положително. Животът на светиите не е описан както трябва. Аз като гледам как са описани житията на светиите, това не е житие. Те искат да изкарат тоя светия, че е много голям.
Аз не виждам никакво светийство.
Те описват онези моменти, които никак не са важни. Най-важните моменти те са пропуснали. Аз ви изнасям най-хубавото, идеалното. Ако онзи светия, който е седял двайсет години, и той вижда, че е оголял. Двайсет години се е подвизавал и като че му се дощяло да похапне, хубаво да се облече.
към втори вариант >>
Защото на някой човек мога да кажа къде седи някой хубав извор.
(втори вариант)
Аз съм Ви говорил за много работи. Някои неща сте приложили много добре, а някои сте оставили в проект. До тези неща щяхте да дойдете, без да ви ги кажех.
Защото на някой човек мога да кажа къде седи някой хубав извор.
Малки буболечици отиват при този извор. И без моето показване, Вие пак ще намерите този извор. В какво седи преимуществото да ви покажем извора? Това е само спестяване на времето. Вие може да правите сравнение между един човек, който се с учил, и един друг, който сам е добил знанието.
към втори вариант >>
Те описват онези моменти, които никак не са важни.
(втори вариант)
Вследствие на това много малко светии в християнската църква има, които да са направили нещо много положително. Животът на светиите не е описан както трябва. Аз като гледам как са описани житията на светиите, това не е житие. Те искат да изкарат тоя светия, че е много голям. Аз не виждам никакво светийство.
Те описват онези моменти, които никак не са важни.
Най-важните моменти те са пропуснали. Аз ви изнасям най-хубавото, идеалното. Ако онзи светия, който е седял двайсет години, и той вижда, че е оголял. Двайсет години се е подвизавал и като че му се дощяло да похапне, хубаво да се облече.
към втори вариант >>
Малки буболечици отиват при този извор.
(втори вариант)
Аз съм Ви говорил за много работи. Някои неща сте приложили много добре, а някои сте оставили в проект. До тези неща щяхте да дойдете, без да ви ги кажех. Защото на някой човек мога да кажа къде седи някой хубав извор.
Малки буболечици отиват при този извор.
И без моето показване, Вие пак ще намерите този извор. В какво седи преимуществото да ви покажем извора? Това е само спестяване на времето. Вие може да правите сравнение между един човек, който се с учил, и един друг, който сам е добил знанието. Онзи, който добил своето верую от само себе си, се различава от онзи, който го е добил от някой учител.
към втори вариант >>
Най-важните моменти те са пропуснали.
(втори вариант)
Животът на светиите не е описан както трябва. Аз като гледам как са описани житията на светиите, това не е житие. Те искат да изкарат тоя светия, че е много голям. Аз не виждам никакво светийство. Те описват онези моменти, които никак не са важни.
Най-важните моменти те са пропуснали.
Аз ви изнасям най-хубавото, идеалното. Ако онзи светия, който е седял двайсет години, и той вижда, че е оголял. Двайсет години се е подвизавал и като че му се дощяло да похапне, хубаво да се облече.
към втори вариант >>
И без моето показване, Вие пак ще намерите този извор.
(втори вариант)
Аз съм Ви говорил за много работи. Някои неща сте приложили много добре, а някои сте оставили в проект. До тези неща щяхте да дойдете, без да ви ги кажех. Защото на някой човек мога да кажа къде седи някой хубав извор. Малки буболечици отиват при този извор.
И без моето показване, Вие пак ще намерите този извор.
В какво седи преимуществото да ви покажем извора? Това е само спестяване на времето. Вие може да правите сравнение между един човек, който се с учил, и един друг, който сам е добил знанието. Онзи, който добил своето верую от само себе си, се различава от онзи, който го е добил от някой учител. Някой казва: "Човек сам трябва да добие знание." Това не е в реда на нещата.
към втори вариант >>
Аз ви изнасям най-хубавото, идеалното.
(втори вариант)
Аз като гледам как са описани житията на светиите, това не е житие. Те искат да изкарат тоя светия, че е много голям. Аз не виждам никакво светийство. Те описват онези моменти, които никак не са важни. Най-важните моменти те са пропуснали.
Аз ви изнасям най-хубавото, идеалното.
Ако онзи светия, който е седял двайсет години, и той вижда, че е оголял. Двайсет години се е подвизавал и като че му се дощяло да похапне, хубаво да се облече.
към втори вариант >>
В какво седи преимуществото да ви покажем извора?
(втори вариант)
Някои неща сте приложили много добре, а някои сте оставили в проект. До тези неща щяхте да дойдете, без да ви ги кажех. Защото на някой човек мога да кажа къде седи някой хубав извор. Малки буболечици отиват при този извор. И без моето показване, Вие пак ще намерите този извор.
В какво седи преимуществото да ви покажем извора?
Това е само спестяване на времето. Вие може да правите сравнение между един човек, който се с учил, и един друг, който сам е добил знанието. Онзи, който добил своето верую от само себе си, се различава от онзи, който го е добил от някой учител. Някой казва: "Човек сам трябва да добие знание." Това не е в реда на нещата. Той като е излязъл от Бога, някой е вложил знанието в него - Бог.
към втори вариант >>
Ако онзи светия, който е седял двайсет години, и той вижда, че е оголял.
(втори вариант)
Те искат да изкарат тоя светия, че е много голям. Аз не виждам никакво светийство. Те описват онези моменти, които никак не са важни. Най-важните моменти те са пропуснали. Аз ви изнасям най-хубавото, идеалното.
Ако онзи светия, който е седял двайсет години, и той вижда, че е оголял.
Двайсет години се е подвизавал и като че му се дощяло да похапне, хубаво да се облече.
към втори вариант >>
Това е само спестяване на времето.
(втори вариант)
До тези неща щяхте да дойдете, без да ви ги кажех. Защото на някой човек мога да кажа къде седи някой хубав извор. Малки буболечици отиват при този извор. И без моето показване, Вие пак ще намерите този извор. В какво седи преимуществото да ви покажем извора?
Това е само спестяване на времето.
Вие може да правите сравнение между един човек, който се с учил, и един друг, който сам е добил знанието. Онзи, който добил своето верую от само себе си, се различава от онзи, който го е добил от някой учител. Някой казва: "Човек сам трябва да добие знание." Това не е в реда на нещата. Той като е излязъл от Бога, някой е вложил знанието в него - Бог. Никой не може да бъде сам научен.
към втори вариант >>
Двайсет години се е подвизавал и като че му се дощяло да похапне, хубаво да се облече.
(втори вариант)
Аз не виждам никакво светийство. Те описват онези моменти, които никак не са важни. Най-важните моменти те са пропуснали. Аз ви изнасям най-хубавото, идеалното. Ако онзи светия, който е седял двайсет години, и той вижда, че е оголял.
Двайсет години се е подвизавал и като че му се дощяло да похапне, хубаво да се облече.
към втори вариант >>
Този псалом трябва да се преведе.
(втори вариант)
Този псалом трябва да се преведе.
В природата има един начин на разбиране. Човек трябва да има предразположение за разбиране на нещата. Другояче той не може да разбере една истина.
към втори вариант >>
Вие може да правите сравнение между един човек, който се с учил, и един друг, който сам е добил знанието.
(втори вариант)
Защото на някой човек мога да кажа къде седи някой хубав извор. Малки буболечици отиват при този извор. И без моето показване, Вие пак ще намерите този извор. В какво седи преимуществото да ви покажем извора? Това е само спестяване на времето.
Вие може да правите сравнение между един човек, който се с учил, и един друг, който сам е добил знанието.
Онзи, който добил своето верую от само себе си, се различава от онзи, който го е добил от някой учител. Някой казва: "Човек сам трябва да добие знание." Това не е в реда на нещата. Той като е излязъл от Бога, някой е вложил знанието в него - Бог. Никой не може да бъде сам научен. Той все трябва да се учи отнякъде.
към втори вариант >>
Един римски патриций изпратил на един светия, че му излекувал детето, един хубав костюм, хубав обед, пари му пратил.
(втори вариант)
Един римски патриций изпратил на един светия, че му излекувал детето, един хубав костюм, хубав обед, пари му пратил.
Всичко му праща. Но в това време идва един гладен и светията му дава яденето си. Идва един гол и той му дава хубавия си костюм. Идва една жена и на нея й дава парите си и най после му е останала една хапка, едно парче хляб. Дошла мишката и го завлякла.
към втори вариант >>
В природата има един начин на разбиране.
(втори вариант)
Този псалом трябва да се преведе.
В природата има един начин на разбиране.
Човек трябва да има предразположение за разбиране на нещата. Другояче той не може да разбере една истина.
към втори вариант >>
Онзи, който добил своето верую от само себе си, се различава от онзи, който го е добил от някой учител.
(втори вариант)
Малки буболечици отиват при този извор. И без моето показване, Вие пак ще намерите този извор. В какво седи преимуществото да ви покажем извора? Това е само спестяване на времето. Вие може да правите сравнение между един човек, който се с учил, и един друг, който сам е добил знанието.
Онзи, който добил своето верую от само себе си, се различава от онзи, който го е добил от някой учител.
Някой казва: "Човек сам трябва да добие знание." Това не е в реда на нещата. Той като е излязъл от Бога, някой е вложил знанието в него - Бог. Никой не може да бъде сам научен. Той все трябва да се учи отнякъде. Най-първо човек е учен от Бога.
към втори вариант >>
Всичко му праща.
(втори вариант)
Един римски патриций изпратил на един светия, че му излекувал детето, един хубав костюм, хубав обед, пари му пратил.
Всичко му праща.
Но в това време идва един гладен и светията му дава яденето си. Идва един гол и той му дава хубавия си костюм. Идва една жена и на нея й дава парите си и най после му е останала една хапка, едно парче хляб. Дошла мишката и го завлякла. Това е малката хапка.
към втори вариант >>
Човек трябва да има предразположение за разбиране на нещата.
(втори вариант)
Този псалом трябва да се преведе. В природата има един начин на разбиране.
Човек трябва да има предразположение за разбиране на нещата.
Другояче той не може да разбере една истина.
към втори вариант >>
Някой казва: "Човек сам трябва да добие знание." Това не е в реда на нещата.
(втори вариант)
И без моето показване, Вие пак ще намерите този извор. В какво седи преимуществото да ви покажем извора? Това е само спестяване на времето. Вие може да правите сравнение между един човек, който се с учил, и един друг, който сам е добил знанието. Онзи, който добил своето верую от само себе си, се различава от онзи, който го е добил от някой учител.
Някой казва: "Човек сам трябва да добие знание." Това не е в реда на нещата.
Той като е излязъл от Бога, някой е вложил знанието в него - Бог. Никой не може да бъде сам научен. Той все трябва да се учи отнякъде. Най-първо човек е учен от Бога. Дълго време човек се учи от Бога.
към втори вариант >>
Но в това време идва един гладен и светията му дава яденето си.
(втори вариант)
Един римски патриций изпратил на един светия, че му излекувал детето, един хубав костюм, хубав обед, пари му пратил. Всичко му праща.
Но в това време идва един гладен и светията му дава яденето си.
Идва един гол и той му дава хубавия си костюм. Идва една жена и на нея й дава парите си и най после му е останала една хапка, едно парче хляб. Дошла мишката и го завлякла. Това е малката хапка. И той не могъл да разреши това противоречие.
към втори вариант >>
Другояче той не може да разбере една истина.
(втори вариант)
Този псалом трябва да се преведе. В природата има един начин на разбиране. Човек трябва да има предразположение за разбиране на нещата.
Другояче той не може да разбере една истина.
към втори вариант >>
Той като е излязъл от Бога, някой е вложил знанието в него - Бог.
(втори вариант)
В какво седи преимуществото да ви покажем извора? Това е само спестяване на времето. Вие може да правите сравнение между един човек, който се с учил, и един друг, който сам е добил знанието. Онзи, който добил своето верую от само себе си, се различава от онзи, който го е добил от някой учител. Някой казва: "Човек сам трябва да добие знание." Това не е в реда на нещата.
Той като е излязъл от Бога, някой е вложил знанието в него - Бог.
Никой не може да бъде сам научен. Той все трябва да се учи отнякъде. Най-първо човек е учен от Бога. Дълго време човек се учи от Бога. Когато човек се учеше, видяхте малки пъпки вътре в първия човек.
към втори вариант >>
Идва един гол и той му дава хубавия си костюм.
(втори вариант)
Един римски патриций изпратил на един светия, че му излекувал детето, един хубав костюм, хубав обед, пари му пратил. Всичко му праща. Но в това време идва един гладен и светията му дава яденето си.
Идва един гол и той му дава хубавия си костюм.
Идва една жена и на нея й дава парите си и най после му е останала една хапка, едно парче хляб. Дошла мишката и го завлякла. Това е малката хапка. И той не могъл да разреши това противоречие. Сълзи потекли от очите му от умиление.
към втори вариант >>
В съвременния живот колят агнета.
(втори вариант)
В съвременния живот колят агнета.
Вие седите със светнали лица, охилили сте се и като колят, радвате се. Нямате ни най-малко предвид страданието на агнето. Мислите как ще си похапнете, ще си пийнете малко винце. Тези хора имат едно разбиране за живота, а пък други имат друго разбиране. Те, когато колят агнетата, им се свива сърцето, жално им е.
към втори вариант >>
Никой не може да бъде сам научен.
(втори вариант)
Това е само спестяване на времето. Вие може да правите сравнение между един човек, който се с учил, и един друг, който сам е добил знанието. Онзи, който добил своето верую от само себе си, се различава от онзи, който го е добил от някой учител. Някой казва: "Човек сам трябва да добие знание." Това не е в реда на нещата. Той като е излязъл от Бога, някой е вложил знанието в него - Бог.
Никой не може да бъде сам научен.
Той все трябва да се учи отнякъде. Най-първо човек е учен от Бога. Дълго време човек се учи от Бога. Когато човек се учеше, видяхте малки пъпки вътре в първия човек. Нямахте думата, вие само слушахте.
към втори вариант >>
Идва една жена и на нея й дава парите си и най после му е останала една хапка, едно парче хляб.
(втори вариант)
Един римски патриций изпратил на един светия, че му излекувал детето, един хубав костюм, хубав обед, пари му пратил. Всичко му праща. Но в това време идва един гладен и светията му дава яденето си. Идва един гол и той му дава хубавия си костюм.
Идва една жена и на нея й дава парите си и най после му е останала една хапка, едно парче хляб.
Дошла мишката и го завлякла. Това е малката хапка. И той не могъл да разреши това противоречие. Сълзи потекли от очите му от умиление. Не могъл да разреши тази работа.
към втори вариант >>
Вие седите със светнали лица, охилили сте се и като колят, радвате се.
(втори вариант)
В съвременния живот колят агнета.
Вие седите със светнали лица, охилили сте се и като колят, радвате се.
Нямате ни най-малко предвид страданието на агнето. Мислите как ще си похапнете, ще си пийнете малко винце. Тези хора имат едно разбиране за живота, а пък други имат друго разбиране. Те, когато колят агнетата, им се свива сърцето, жално им е. Защо едните се радват, а другите скърбят?
към втори вариант >>
Той все трябва да се учи отнякъде.
(втори вариант)
Вие може да правите сравнение между един човек, който се с учил, и един друг, който сам е добил знанието. Онзи, който добил своето верую от само себе си, се различава от онзи, който го е добил от някой учител. Някой казва: "Човек сам трябва да добие знание." Това не е в реда на нещата. Той като е излязъл от Бога, някой е вложил знанието в него - Бог. Никой не може да бъде сам научен.
Той все трябва да се учи отнякъде.
Най-първо човек е учен от Бога. Дълго време човек се учи от Бога. Когато човек се учеше, видяхте малки пъпки вътре в първия човек. Нямахте думата, вие само слушахте. Нямахте никакъв глас.
към втори вариант >>
Дошла мишката и го завлякла.
(втори вариант)
Един римски патриций изпратил на един светия, че му излекувал детето, един хубав костюм, хубав обед, пари му пратил. Всичко му праща. Но в това време идва един гладен и светията му дава яденето си. Идва един гол и той му дава хубавия си костюм. Идва една жена и на нея й дава парите си и най после му е останала една хапка, едно парче хляб.
Дошла мишката и го завлякла.
Това е малката хапка. И той не могъл да разреши това противоречие. Сълзи потекли от очите му от умиление. Не могъл да разреши тази работа. Тогава му се явява Христос при него и му казва: "Ти издържа изпита си.
към втори вариант >>
Нямате ни най-малко предвид страданието на агнето.
(втори вариант)
В съвременния живот колят агнета. Вие седите със светнали лица, охилили сте се и като колят, радвате се.
Нямате ни най-малко предвид страданието на агнето.
Мислите как ще си похапнете, ще си пийнете малко винце. Тези хора имат едно разбиране за живота, а пък други имат друго разбиране. Те, когато колят агнетата, им се свива сърцето, жално им е. Защо едните се радват, а другите скърбят? Онези, които се радват, са заинтересовани, имат облаги.
към втори вариант >>
Най-първо човек е учен от Бога.
(втори вариант)
Онзи, който добил своето верую от само себе си, се различава от онзи, който го е добил от някой учител. Някой казва: "Човек сам трябва да добие знание." Това не е в реда на нещата. Той като е излязъл от Бога, някой е вложил знанието в него - Бог. Никой не може да бъде сам научен. Той все трябва да се учи отнякъде.
Най-първо човек е учен от Бога.
Дълго време човек се учи от Бога. Когато човек се учеше, видяхте малки пъпки вътре в първия човек. Нямахте думата, вие само слушахте. Нямахте никакъв глас. Когато първият човек се е учил, вие сте гледали през малките дупки.
към втори вариант >>
Това е малката хапка.
(втори вариант)
Всичко му праща. Но в това време идва един гладен и светията му дава яденето си. Идва един гол и той му дава хубавия си костюм. Идва една жена и на нея й дава парите си и най после му е останала една хапка, едно парче хляб. Дошла мишката и го завлякла.
Това е малката хапка.
И той не могъл да разреши това противоречие. Сълзи потекли от очите му от умиление. Не могъл да разреши тази работа. Тогава му се явява Христос при него и му казва: "Ти издържа изпита си. Свободен си сега."
към втори вариант >>
Мислите как ще си похапнете, ще си пийнете малко винце.
(втори вариант)
В съвременния живот колят агнета. Вие седите със светнали лица, охилили сте се и като колят, радвате се. Нямате ни най-малко предвид страданието на агнето.
Мислите как ще си похапнете, ще си пийнете малко винце.
Тези хора имат едно разбиране за живота, а пък други имат друго разбиране. Те, когато колят агнетата, им се свива сърцето, жално им е. Защо едните се радват, а другите скърбят? Онези, които се радват, са заинтересовани, имат облаги. Тези, които страдат, взема им се нещо, те губят.
към втори вариант >>
Дълго време човек се учи от Бога.
(втори вариант)
Някой казва: "Човек сам трябва да добие знание." Това не е в реда на нещата. Той като е излязъл от Бога, някой е вложил знанието в него - Бог. Никой не може да бъде сам научен. Той все трябва да се учи отнякъде. Най-първо човек е учен от Бога.
Дълго време човек се учи от Бога.
Когато човек се учеше, видяхте малки пъпки вътре в първия човек. Нямахте думата, вие само слушахте. Нямахте никакъв глас. Когато първият човек се е учил, вие сте гледали през малките дупки. Знаехте, че е станало нещо, но какво е станало, не знаехте.
към втори вариант >>
И той не могъл да разреши това противоречие.
(втори вариант)
Но в това време идва един гладен и светията му дава яденето си. Идва един гол и той му дава хубавия си костюм. Идва една жена и на нея й дава парите си и най после му е останала една хапка, едно парче хляб. Дошла мишката и го завлякла. Това е малката хапка.
И той не могъл да разреши това противоречие.
Сълзи потекли от очите му от умиление. Не могъл да разреши тази работа. Тогава му се явява Христос при него и му казва: "Ти издържа изпита си. Свободен си сега."
към втори вариант >>
Тези хора имат едно разбиране за живота, а пък други имат друго разбиране.
(втори вариант)
В съвременния живот колят агнета. Вие седите със светнали лица, охилили сте се и като колят, радвате се. Нямате ни най-малко предвид страданието на агнето. Мислите как ще си похапнете, ще си пийнете малко винце.
Тези хора имат едно разбиране за живота, а пък други имат друго разбиране.
Те, когато колят агнетата, им се свива сърцето, жално им е. Защо едните се радват, а другите скърбят? Онези, които се радват, са заинтересовани, имат облаги. Тези, които страдат, взема им се нещо, те губят.
към втори вариант >>
Когато човек се учеше, видяхте малки пъпки вътре в първия човек.
(втори вариант)
Той като е излязъл от Бога, някой е вложил знанието в него - Бог. Никой не може да бъде сам научен. Той все трябва да се учи отнякъде. Най-първо човек е учен от Бога. Дълго време човек се учи от Бога.
Когато човек се учеше, видяхте малки пъпки вътре в първия човек.
Нямахте думата, вие само слушахте. Нямахте никакъв глас. Когато първият човек се е учил, вие сте гледали през малките дупки. Знаехте, че е станало нещо, но какво е станало, не знаехте. Казвате - първият човек е съгрешил.
към втори вариант >>
Сълзи потекли от очите му от умиление.
(втори вариант)
Идва един гол и той му дава хубавия си костюм. Идва една жена и на нея й дава парите си и най после му е останала една хапка, едно парче хляб. Дошла мишката и го завлякла. Това е малката хапка. И той не могъл да разреши това противоречие.
Сълзи потекли от очите му от умиление.
Не могъл да разреши тази работа. Тогава му се явява Христос при него и му казва: "Ти издържа изпита си. Свободен си сега."
към втори вариант >>
Те, когато колят агнетата, им се свива сърцето, жално им е.
(втори вариант)
В съвременния живот колят агнета. Вие седите със светнали лица, охилили сте се и като колят, радвате се. Нямате ни най-малко предвид страданието на агнето. Мислите как ще си похапнете, ще си пийнете малко винце. Тези хора имат едно разбиране за живота, а пък други имат друго разбиране.
Те, когато колят агнетата, им се свива сърцето, жално им е.
Защо едните се радват, а другите скърбят? Онези, които се радват, са заинтересовани, имат облаги. Тези, които страдат, взема им се нещо, те губят.
към втори вариант >>
Нямахте думата, вие само слушахте.
(втори вариант)
Никой не може да бъде сам научен. Той все трябва да се учи отнякъде. Най-първо човек е учен от Бога. Дълго време човек се учи от Бога. Когато човек се учеше, видяхте малки пъпки вътре в първия човек.
Нямахте думата, вие само слушахте.
Нямахте никакъв глас. Когато първият човек се е учил, вие сте гледали през малките дупки. Знаехте, че е станало нещо, но какво е станало, не знаехте. Казвате - първият човек е съгрешил. Но тази легенда още нищо не показва.
към втори вариант >>
Не могъл да разреши тази работа.
(втори вариант)
Идва една жена и на нея й дава парите си и най после му е останала една хапка, едно парче хляб. Дошла мишката и го завлякла. Това е малката хапка. И той не могъл да разреши това противоречие. Сълзи потекли от очите му от умиление.
Не могъл да разреши тази работа.
Тогава му се явява Христос при него и му казва: "Ти издържа изпита си. Свободен си сега."
към втори вариант >>
Защо едните се радват, а другите скърбят?
(втори вариант)
Вие седите със светнали лица, охилили сте се и като колят, радвате се. Нямате ни най-малко предвид страданието на агнето. Мислите как ще си похапнете, ще си пийнете малко винце. Тези хора имат едно разбиране за живота, а пък други имат друго разбиране. Те, когато колят агнетата, им се свива сърцето, жално им е.
Защо едните се радват, а другите скърбят?
Онези, които се радват, са заинтересовани, имат облаги. Тези, които страдат, взема им се нещо, те губят.
към втори вариант >>
Нямахте никакъв глас.
(втори вариант)
Той все трябва да се учи отнякъде. Най-първо човек е учен от Бога. Дълго време човек се учи от Бога. Когато човек се учеше, видяхте малки пъпки вътре в първия човек. Нямахте думата, вие само слушахте.
Нямахте никакъв глас.
Когато първият човек се е учил, вие сте гледали през малките дупки. Знаехте, че е станало нещо, но какво е станало, не знаехте. Казвате - първият човек е съгрешил. Но тази легенда още нищо не показва. Ял от плода.
към втори вариант >>
Тогава му се явява Христос при него и му казва: "Ти издържа изпита си.
(втори вариант)
Дошла мишката и го завлякла. Това е малката хапка. И той не могъл да разреши това противоречие. Сълзи потекли от очите му от умиление. Не могъл да разреши тази работа.
Тогава му се явява Христос при него и му казва: "Ти издържа изпита си.
Свободен си сега."
към втори вариант >>
Онези, които се радват, са заинтересовани, имат облаги.
(втори вариант)
Нямате ни най-малко предвид страданието на агнето. Мислите как ще си похапнете, ще си пийнете малко винце. Тези хора имат едно разбиране за живота, а пък други имат друго разбиране. Те, когато колят агнетата, им се свива сърцето, жално им е. Защо едните се радват, а другите скърбят?
Онези, които се радват, са заинтересовани, имат облаги.
Тези, които страдат, взема им се нещо, те губят.
към втори вариант >>
Когато първият човек се е учил, вие сте гледали през малките дупки.
(втори вариант)
Най-първо човек е учен от Бога. Дълго време човек се учи от Бога. Когато човек се учеше, видяхте малки пъпки вътре в първия човек. Нямахте думата, вие само слушахте. Нямахте никакъв глас.
Когато първият човек се е учил, вие сте гледали през малките дупки.
Знаехте, че е станало нещо, но какво е станало, не знаехте. Казвате - първият човек е съгрешил. Но тази легенда още нищо не показва. Ял от плода. Както онова дете запалва една печка, запалва фитила на една бомба е взривно вещество и чака да види какво ще стане.
към втори вариант >>
Свободен си сега."
(втори вариант)
Това е малката хапка. И той не могъл да разреши това противоречие. Сълзи потекли от очите му от умиление. Не могъл да разреши тази работа. Тогава му се явява Христос при него и му казва: "Ти издържа изпита си.
Свободен си сега."
към втори вариант >>
Тези, които страдат, взема им се нещо, те губят.
(втори вариант)
Мислите как ще си похапнете, ще си пийнете малко винце. Тези хора имат едно разбиране за живота, а пък други имат друго разбиране. Те, когато колят агнетата, им се свива сърцето, жално им е. Защо едните се радват, а другите скърбят? Онези, които се радват, са заинтересовани, имат облаги.
Тези, които страдат, взема им се нещо, те губят.
към втори вариант >>
Знаехте, че е станало нещо, но какво е станало, не знаехте.
(втори вариант)
Дълго време човек се учи от Бога. Когато човек се учеше, видяхте малки пъпки вътре в първия човек. Нямахте думата, вие само слушахте. Нямахте никакъв глас. Когато първият човек се е учил, вие сте гледали през малките дупки.
Знаехте, че е станало нещо, но какво е станало, не знаехте.
Казвате - първият човек е съгрешил. Но тази легенда още нищо не показва. Ял от плода. Както онова дете запалва една печка, запалва фитила на една бомба е взривно вещество и чака да види какво ще стане. Седи детето и гледа какво ще стане.
към втори вариант >>
В този момент в какво седи свободата?
(втори вариант)
В този момент в какво седи свободата?
Сега да опишете като художник какво е лицето на отшелника, как напуснал своето старо жилище и как тръгва. Един ще го опише по един начин, втори ще го опише по втори начин, трети - по трети начин. Но има един начин.
към втори вариант >>
Та в живота, когато се събирате, трябва да имате едно вътрешно разположение, едно вътрешно разбиране.
(втори вариант)
Та в живота, когато се събирате, трябва да имате едно вътрешно разположение, едно вътрешно разбиране.
Защото на човека може да се каже най-хубавата истина и да има две различни разбирания. Може да имаш първото разбиране, т.е. да се веселиш, да се радваш, когато колят агнетата. А може да имаш и второто разбиране. У българите има един навик.
към втори вариант >>
Казвате - първият човек е съгрешил.
(втори вариант)
Когато човек се учеше, видяхте малки пъпки вътре в първия човек. Нямахте думата, вие само слушахте. Нямахте никакъв глас. Когато първият човек се е учил, вие сте гледали през малките дупки. Знаехте, че е станало нещо, но какво е станало, не знаехте.
Казвате - първият човек е съгрешил.
Но тази легенда още нищо не показва. Ял от плода. Както онова дете запалва една печка, запалва фитила на една бомба е взривно вещество и чака да види какво ще стане. Седи детето и гледа какво ще стане. То не знае, че като стане този взрив, от самото него няма да остане нищо.
към втори вариант >>
Сега да опишете като художник какво е лицето на отшелника, как напуснал своето старо жилище и как тръгва.
(втори вариант)
В този момент в какво седи свободата?
Сега да опишете като художник какво е лицето на отшелника, как напуснал своето старо жилище и как тръгва.
Един ще го опише по един начин, втори ще го опише по втори начин, трети - по трети начин. Но има един начин.
към втори вариант >>
Защото на човека може да се каже най-хубавата истина и да има две различни разбирания.
(втори вариант)
Та в живота, когато се събирате, трябва да имате едно вътрешно разположение, едно вътрешно разбиране.
Защото на човека може да се каже най-хубавата истина и да има две различни разбирания.
Може да имаш първото разбиране, т.е. да се веселиш, да се радваш, когато колят агнетата. А може да имаш и второто разбиране. У българите има един навик. Когато се раждат децата, когато се роди едно момче вкъщи, всички са радостни.
към втори вариант >>
Но тази легенда още нищо не показва.
(втори вариант)
Нямахте думата, вие само слушахте. Нямахте никакъв глас. Когато първият човек се е учил, вие сте гледали през малките дупки. Знаехте, че е станало нещо, но какво е станало, не знаехте. Казвате - първият човек е съгрешил.
Но тази легенда още нищо не показва.
Ял от плода. Както онова дете запалва една печка, запалва фитила на една бомба е взривно вещество и чака да види какво ще стане. Седи детето и гледа какво ще стане. То не знае, че като стане този взрив, от самото него няма да остане нищо. Казват му: "Бягай!
към втори вариант >>
Един ще го опише по един начин, втори ще го опише по втори начин, трети - по трети начин.
(втори вариант)
В този момент в какво седи свободата? Сега да опишете като художник какво е лицето на отшелника, как напуснал своето старо жилище и как тръгва.
Един ще го опише по един начин, втори ще го опише по втори начин, трети - по трети начин.
Но има един начин.
към втори вариант >>
Може да имаш първото разбиране, т.е.
(втори вариант)
Та в живота, когато се събирате, трябва да имате едно вътрешно разположение, едно вътрешно разбиране. Защото на човека може да се каже най-хубавата истина и да има две различни разбирания.
Може да имаш първото разбиране, т.е.
да се веселиш, да се радваш, когато колят агнетата. А може да имаш и второто разбиране. У българите има един навик. Когато се раждат децата, когато се роди едно момче вкъщи, всички са радостни. И му правят панихида.
към втори вариант >>
Ял от плода.
(втори вариант)
Нямахте никакъв глас. Когато първият човек се е учил, вие сте гледали през малките дупки. Знаехте, че е станало нещо, но какво е станало, не знаехте. Казвате - първият човек е съгрешил. Но тази легенда още нищо не показва.
Ял от плода.
Както онова дете запалва една печка, запалва фитила на една бомба е взривно вещество и чака да види какво ще стане. Седи детето и гледа какво ще стане. То не знае, че като стане този взрив, от самото него няма да остане нищо. Казват му: "Бягай! " Детето хукне да бяга.
към втори вариант >>
Но има един начин.
(втори вариант)
В този момент в какво седи свободата? Сега да опишете като художник какво е лицето на отшелника, как напуснал своето старо жилище и как тръгва. Един ще го опише по един начин, втори ще го опише по втори начин, трети - по трети начин.
Но има един начин.
към втори вариант >>
да се веселиш, да се радваш, когато колят агнетата.
(втори вариант)
Та в живота, когато се събирате, трябва да имате едно вътрешно разположение, едно вътрешно разбиране. Защото на човека може да се каже най-хубавата истина и да има две различни разбирания. Може да имаш първото разбиране, т.е.
да се веселиш, да се радваш, когато колят агнетата.
А може да имаш и второто разбиране. У българите има един навик. Когато се раждат децата, когато се роди едно момче вкъщи, всички са радостни. И му правят панихида. Не е лошо нещо това.
към втори вариант >>
Както онова дете запалва една печка, запалва фитила на една бомба е взривно вещество и чака да види какво ще стане.
(втори вариант)
Когато първият човек се е учил, вие сте гледали през малките дупки. Знаехте, че е станало нещо, но какво е станало, не знаехте. Казвате - първият човек е съгрешил. Но тази легенда още нищо не показва. Ял от плода.
Както онова дете запалва една печка, запалва фитила на една бомба е взривно вещество и чака да види какво ще стане.
Седи детето и гледа какво ще стане. То не знае, че като стане този взрив, от самото него няма да остане нищо. Казват му: "Бягай! " Детето хукне да бяга. Благодарение, че избягва.
към втори вариант >>
Когато обичаш, когато В душата ти няма никакво противоречие, има истинска любов, има известна осанка, която се вижда.
(втори вариант)
Когато обичаш, когато В душата ти няма никакво противоречие, има истинска любов, има известна осанка, която се вижда.
Любовта, когато е истинска, има известна осанка. Този истинският път на нещата е заразителен. Ти не можеш да срещнеш един човек, който върви по Бога, и да не се заразиш. Заразително е. Като стъпи само онзи на краката си, от чуването на стъпките му в тебе се явява мисъл: човек съм аз.
към втори вариант >>
А може да имаш и второто разбиране.
(втори вариант)
Та в живота, когато се събирате, трябва да имате едно вътрешно разположение, едно вътрешно разбиране. Защото на човека може да се каже най-хубавата истина и да има две различни разбирания. Може да имаш първото разбиране, т.е. да се веселиш, да се радваш, когато колят агнетата.
А може да имаш и второто разбиране.
У българите има един навик. Когато се раждат децата, когато се роди едно момче вкъщи, всички са радостни. И му правят панихида. Не е лошо нещо това. "Пан" значи голям, "хида" - ще почистят за онзи, който отишъл при Бога.
към втори вариант >>
Седи детето и гледа какво ще стане.
(втори вариант)
Знаехте, че е станало нещо, но какво е станало, не знаехте. Казвате - първият човек е съгрешил. Но тази легенда още нищо не показва. Ял от плода. Както онова дете запалва една печка, запалва фитила на една бомба е взривно вещество и чака да види какво ще стане.
Седи детето и гледа какво ще стане.
То не знае, че като стане този взрив, от самото него няма да остане нищо. Казват му: "Бягай! " Детето хукне да бяга. Благодарение, че избягва.
към втори вариант >>
Любовта, когато е истинска, има известна осанка.
(втори вариант)
Когато обичаш, когато В душата ти няма никакво противоречие, има истинска любов, има известна осанка, която се вижда.
Любовта, когато е истинска, има известна осанка.
Този истинският път на нещата е заразителен. Ти не можеш да срещнеш един човек, който върви по Бога, и да не се заразиш. Заразително е. Като стъпи само онзи на краката си, от чуването на стъпките му в тебе се явява мисъл: човек съм аз. Със стъпването си този човек говори.
към втори вариант >>
У българите има един навик.
(втори вариант)
Та в живота, когато се събирате, трябва да имате едно вътрешно разположение, едно вътрешно разбиране. Защото на човека може да се каже най-хубавата истина и да има две различни разбирания. Може да имаш първото разбиране, т.е. да се веселиш, да се радваш, когато колят агнетата. А може да имаш и второто разбиране.
У българите има един навик.
Когато се раждат децата, когато се роди едно момче вкъщи, всички са радостни. И му правят панихида. Не е лошо нещо това. "Пан" значи голям, "хида" - ще почистят за онзи, който отишъл при Бога. Те са изопачили думата.
към втори вариант >>
То не знае, че като стане този взрив, от самото него няма да остане нищо.
(втори вариант)
Казвате - първият човек е съгрешил. Но тази легенда още нищо не показва. Ял от плода. Както онова дете запалва една печка, запалва фитила на една бомба е взривно вещество и чака да види какво ще стане. Седи детето и гледа какво ще стане.
То не знае, че като стане този взрив, от самото него няма да остане нищо.
Казват му: "Бягай! " Детето хукне да бяга. Благодарение, че избягва.
към втори вариант >>
Този истинският път на нещата е заразителен.
(втори вариант)
Когато обичаш, когато В душата ти няма никакво противоречие, има истинска любов, има известна осанка, която се вижда. Любовта, когато е истинска, има известна осанка.
Този истинският път на нещата е заразителен.
Ти не можеш да срещнеш един човек, който върви по Бога, и да не се заразиш. Заразително е. Като стъпи само онзи на краката си, от чуването на стъпките му в тебе се явява мисъл: човек съм аз. Със стъпването си този човек говори. Нещо има в този човек, което говори.
към втори вариант >>
Когато се раждат децата, когато се роди едно момче вкъщи, всички са радостни.
(втори вариант)
Защото на човека може да се каже най-хубавата истина и да има две различни разбирания. Може да имаш първото разбиране, т.е. да се веселиш, да се радваш, когато колят агнетата. А може да имаш и второто разбиране. У българите има един навик.
Когато се раждат децата, когато се роди едно момче вкъщи, всички са радостни.
И му правят панихида. Не е лошо нещо това. "Пан" значи голям, "хида" - ще почистят за онзи, който отишъл при Бога. Те са изопачили думата. Знаеш, вместо хората да бдят сутрин, започнали да бдят вечерно време.
към втори вариант >>
Казват му: "Бягай!
(втори вариант)
Но тази легенда още нищо не показва. Ял от плода. Както онова дете запалва една печка, запалва фитила на една бомба е взривно вещество и чака да види какво ще стане. Седи детето и гледа какво ще стане. То не знае, че като стане този взрив, от самото него няма да остане нищо.
Казват му: "Бягай!
" Детето хукне да бяга. Благодарение, че избягва.
към втори вариант >>
Ти не можеш да срещнеш един човек, който върви по Бога, и да не се заразиш.
(втори вариант)
Когато обичаш, когато В душата ти няма никакво противоречие, има истинска любов, има известна осанка, която се вижда. Любовта, когато е истинска, има известна осанка. Този истинският път на нещата е заразителен.
Ти не можеш да срещнеш един човек, който върви по Бога, и да не се заразиш.
Заразително е. Като стъпи само онзи на краката си, от чуването на стъпките му в тебе се явява мисъл: човек съм аз. Със стъпването си този човек говори. Нещо има в този човек, което говори. От него излиза сила.
към втори вариант >>
И му правят панихида.
(втори вариант)
Може да имаш първото разбиране, т.е. да се веселиш, да се радваш, когато колят агнетата. А може да имаш и второто разбиране. У българите има един навик. Когато се раждат децата, когато се роди едно момче вкъщи, всички са радостни.
И му правят панихида.
Не е лошо нещо това. "Пан" значи голям, "хида" - ще почистят за онзи, който отишъл при Бога. Те са изопачили думата. Знаеш, вместо хората да бдят сутрин, започнали да бдят вечерно време. Това е едно изопачаване.
към втори вариант >>
" Детето хукне да бяга.
(втори вариант)
Ял от плода. Както онова дете запалва една печка, запалва фитила на една бомба е взривно вещество и чака да види какво ще стане. Седи детето и гледа какво ще стане. То не знае, че като стане този взрив, от самото него няма да остане нищо. Казват му: "Бягай!
" Детето хукне да бяга.
Благодарение, че избягва.
към втори вариант >>
Заразително е.
(втори вариант)
Когато обичаш, когато В душата ти няма никакво противоречие, има истинска любов, има известна осанка, която се вижда. Любовта, когато е истинска, има известна осанка. Този истинският път на нещата е заразителен. Ти не можеш да срещнеш един човек, който върви по Бога, и да не се заразиш.
Заразително е.
Като стъпи само онзи на краката си, от чуването на стъпките му в тебе се явява мисъл: човек съм аз. Със стъпването си този човек говори. Нещо има в този човек, което говори. От него излиза сила.
към втори вариант >>
Не е лошо нещо това.
(втори вариант)
да се веселиш, да се радваш, когато колят агнетата. А може да имаш и второто разбиране. У българите има един навик. Когато се раждат децата, когато се роди едно момче вкъщи, всички са радостни. И му правят панихида.
Не е лошо нещо това.
"Пан" значи голям, "хида" - ще почистят за онзи, който отишъл при Бога. Те са изопачили думата. Знаеш, вместо хората да бдят сутрин, започнали да бдят вечерно време. Това е едно изопачаване. Когато вие изопачавате езиците, ще видите как се изменят думите.
към втори вариант >>
Благодарение, че избягва.
(втори вариант)
Както онова дете запалва една печка, запалва фитила на една бомба е взривно вещество и чака да види какво ще стане. Седи детето и гледа какво ще стане. То не знае, че като стане този взрив, от самото него няма да остане нищо. Казват му: "Бягай! " Детето хукне да бяга.
Благодарение, че избягва.
към втори вариант >>
Като стъпи само онзи на краката си, от чуването на стъпките му в тебе се явява мисъл: човек съм аз.
(втори вариант)
Когато обичаш, когато В душата ти няма никакво противоречие, има истинска любов, има известна осанка, която се вижда. Любовта, когато е истинска, има известна осанка. Този истинският път на нещата е заразителен. Ти не можеш да срещнеш един човек, който върви по Бога, и да не се заразиш. Заразително е.
Като стъпи само онзи на краката си, от чуването на стъпките му в тебе се явява мисъл: човек съм аз.
Със стъпването си този човек говори. Нещо има в този човек, което говори. От него излиза сила.
към втори вариант >>
"Пан" значи голям, "хида" - ще почистят за онзи, който отишъл при Бога.
(втори вариант)
А може да имаш и второто разбиране. У българите има един навик. Когато се раждат децата, когато се роди едно момче вкъщи, всички са радостни. И му правят панихида. Не е лошо нещо това.
"Пан" значи голям, "хида" - ще почистят за онзи, който отишъл при Бога.
Те са изопачили думата. Знаеш, вместо хората да бдят сутрин, започнали да бдят вечерно време. Това е едно изопачаване. Когато вие изопачавате езиците, ще видите как се изменят думите. Запример вземете думата "стар".
към втори вариант >>
Първият човек беше едно дете.
(втори вариант)
Първият човек беше едно дете.
Господ му казва да не бута голямата бомба в рая. Жената запали фитила на голямата бомба. Казват им: "Бягайте! " Адам казва: "Ще видим последствията." Като избухна бомбата, те избягаха из рая. Какво нещо е грехът?
към втори вариант >>
Със стъпването си този човек говори.
(втори вариант)
Любовта, когато е истинска, има известна осанка. Този истинският път на нещата е заразителен. Ти не можеш да срещнеш един човек, който върви по Бога, и да не се заразиш. Заразително е. Като стъпи само онзи на краката си, от чуването на стъпките му в тебе се явява мисъл: човек съм аз.
Със стъпването си този човек говори.
Нещо има в този човек, което говори. От него излиза сила.
към втори вариант >>
Те са изопачили думата.
(втори вариант)
У българите има един навик. Когато се раждат децата, когато се роди едно момче вкъщи, всички са радостни. И му правят панихида. Не е лошо нещо това. "Пан" значи голям, "хида" - ще почистят за онзи, който отишъл при Бога.
Те са изопачили думата.
Знаеш, вместо хората да бдят сутрин, започнали да бдят вечерно време. Това е едно изопачаване. Когато вие изопачавате езиците, ще видите как се изменят думите. Запример вземете думата "стар". Тя произлиза от думата "сад" - значи да се повиши.
към втори вариант >>
Господ му казва да не бута голямата бомба в рая.
(втори вариант)
Първият човек беше едно дете.
Господ му казва да не бута голямата бомба в рая.
Жената запали фитила на голямата бомба. Казват им: "Бягайте! " Адам казва: "Ще видим последствията." Като избухна бомбата, те избягаха из рая. Какво нещо е грехът? Това е една бомба, която експлодирва, ти избягваш вън от къщи.
към втори вариант >>
Нещо има в този човек, което говори.
(втори вариант)
Този истинският път на нещата е заразителен. Ти не можеш да срещнеш един човек, който върви по Бога, и да не се заразиш. Заразително е. Като стъпи само онзи на краката си, от чуването на стъпките му в тебе се явява мисъл: човек съм аз. Със стъпването си този човек говори.
Нещо има в този човек, което говори.
От него излиза сила.
към втори вариант >>
Знаеш, вместо хората да бдят сутрин, започнали да бдят вечерно време.
(втори вариант)
Когато се раждат децата, когато се роди едно момче вкъщи, всички са радостни. И му правят панихида. Не е лошо нещо това. "Пан" значи голям, "хида" - ще почистят за онзи, който отишъл при Бога. Те са изопачили думата.
Знаеш, вместо хората да бдят сутрин, започнали да бдят вечерно време.
Това е едно изопачаване. Когато вие изопачавате езиците, ще видите как се изменят думите. Запример вземете думата "стар". Тя произлиза от думата "сад" - значи да се повиши. От тази дума в латински, английски и български има думи, които са произлезли.
към втори вариант >>
Жената запали фитила на голямата бомба.
(втори вариант)
Първият човек беше едно дете. Господ му казва да не бута голямата бомба в рая.
Жената запали фитила на голямата бомба.
Казват им: "Бягайте! " Адам казва: "Ще видим последствията." Като избухна бомбата, те избягаха из рая. Какво нещо е грехът? Това е една бомба, която експлодирва, ти избягваш вън от къщи. Един ми разправяше, че когато експлодирала една неприятелска бомба, взривът го вдига и той бива изхвърлен на четиридесет-четиридесет и пет метра разстояние.
към втори вариант >>
От него излиза сила.
(втори вариант)
Ти не можеш да срещнеш един човек, който върви по Бога, и да не се заразиш. Заразително е. Като стъпи само онзи на краката си, от чуването на стъпките му в тебе се явява мисъл: човек съм аз. Със стъпването си този човек говори. Нещо има в този човек, което говори.
От него излиза сила.
към втори вариант >>
Това е едно изопачаване.
(втори вариант)
И му правят панихида. Не е лошо нещо това. "Пан" значи голям, "хида" - ще почистят за онзи, който отишъл при Бога. Те са изопачили думата. Знаеш, вместо хората да бдят сутрин, започнали да бдят вечерно време.
Това е едно изопачаване.
Когато вие изопачавате езиците, ще видите как се изменят думите. Запример вземете думата "стар". Тя произлиза от думата "сад" - значи да се повиши. От тази дума в латински, английски и български има думи, които са произлезли. Стар е онзи, който иска да се прояви.
към втори вариант >>
Казват им: "Бягайте!
(втори вариант)
Първият човек беше едно дете. Господ му казва да не бута голямата бомба в рая. Жената запали фитила на голямата бомба.
Казват им: "Бягайте!
" Адам казва: "Ще видим последствията." Като избухна бомбата, те избягаха из рая. Какво нещо е грехът? Това е една бомба, която експлодирва, ти избягваш вън от къщи. Един ми разправяше, че когато експлодирала една неприятелска бомба, взривът го вдига и той бива изхвърлен на четиридесет-четиридесет и пет метра разстояние. Той се чудел дали е жив, или не.
към втори вариант >>
Когато Христос вървеше по пътя, една жена, която се приближила до него, казва си: "Само като се допра до него, ще оздравея." И тя се допира до него и оздравява.
(втори вариант)
Когато Христос вървеше по пътя, една жена, която се приближила до него, казва си: "Само като се допра до него, ще оздравея." И тя се допира до него и оздравява.
Христос казва: "Сила излезе от мене." Околните му казват: "Нали много свят има около тебе. Притискат те отвсякъде." Допре се някое дете. Никаква сила не излязла. "Но много хора има." Той казва: "Не, не, някой се допря до мене." Всички се допирали, но някой се допрял с особена цел. Христос като погледна тази жена, тя била разтреперана, и тя се изповядала, че тя се е допряла до него.
към втори вариант >>
Когато вие изопачавате езиците, ще видите как се изменят думите.
(втори вариант)
Не е лошо нещо това. "Пан" значи голям, "хида" - ще почистят за онзи, който отишъл при Бога. Те са изопачили думата. Знаеш, вместо хората да бдят сутрин, започнали да бдят вечерно време. Това е едно изопачаване.
Когато вие изопачавате езиците, ще видите как се изменят думите.
Запример вземете думата "стар". Тя произлиза от думата "сад" - значи да се повиши. От тази дума в латински, английски и български има думи, които са произлезли. Стар е онзи, който иска да се прояви. Когато той се проявява, се казва "сад".
към втори вариант >>
" Адам казва: "Ще видим последствията." Като избухна бомбата, те избягаха из рая.
(втори вариант)
Първият човек беше едно дете. Господ му казва да не бута голямата бомба в рая. Жената запали фитила на голямата бомба. Казват им: "Бягайте!
" Адам казва: "Ще видим последствията." Като избухна бомбата, те избягаха из рая.
Какво нещо е грехът? Това е една бомба, която експлодирва, ти избягваш вън от къщи. Един ми разправяше, че когато експлодирала една неприятелска бомба, взривът го вдига и той бива изхвърлен на четиридесет-четиридесет и пет метра разстояние. Той се чудел дали е жив, или не. Казва: "Никога няма да забравя, хвърках из въздуха.
към втори вариант >>
Христос казва: "Сила излезе от мене." Околните му казват: "Нали много свят има около тебе.
(втори вариант)
Когато Христос вървеше по пътя, една жена, която се приближила до него, казва си: "Само като се допра до него, ще оздравея." И тя се допира до него и оздравява.
Христос казва: "Сила излезе от мене." Околните му казват: "Нали много свят има около тебе.
Притискат те отвсякъде." Допре се някое дете. Никаква сила не излязла. "Но много хора има." Той казва: "Не, не, някой се допря до мене." Всички се допирали, но някой се допрял с особена цел. Христос като погледна тази жена, тя била разтреперана, и тя се изповядала, че тя се е допряла до него. Тя имала дванайсет години кръвотечение.
към втори вариант >>
Запример вземете думата "стар".
(втори вариант)
"Пан" значи голям, "хида" - ще почистят за онзи, който отишъл при Бога. Те са изопачили думата. Знаеш, вместо хората да бдят сутрин, започнали да бдят вечерно време. Това е едно изопачаване. Когато вие изопачавате езиците, ще видите как се изменят думите.
Запример вземете думата "стар".
Тя произлиза от думата "сад" - значи да се повиши. От тази дума в латински, английски и български има думи, които са произлезли. Стар е онзи, който иска да се прояви. Когато той се проявява, се казва "сад". Сега казват стар човек.
към втори вариант >>
Какво нещо е грехът?
(втори вариант)
Първият човек беше едно дете. Господ му казва да не бута голямата бомба в рая. Жената запали фитила на голямата бомба. Казват им: "Бягайте! " Адам казва: "Ще видим последствията." Като избухна бомбата, те избягаха из рая.
Какво нещо е грехът?
Това е една бомба, която експлодирва, ти избягваш вън от къщи. Един ми разправяше, че когато експлодирала една неприятелска бомба, взривът го вдига и той бива изхвърлен на четиридесет-четиридесет и пет метра разстояние. Той се чудел дали е жив, или не. Казва: "Никога няма да забравя, хвърках из въздуха. Само малко ме контузиха.
към втори вариант >>
Притискат те отвсякъде." Допре се някое дете.
(втори вариант)
Когато Христос вървеше по пътя, една жена, която се приближила до него, казва си: "Само като се допра до него, ще оздравея." И тя се допира до него и оздравява. Христос казва: "Сила излезе от мене." Околните му казват: "Нали много свят има около тебе.
Притискат те отвсякъде." Допре се някое дете.
Никаква сила не излязла. "Но много хора има." Той казва: "Не, не, някой се допря до мене." Всички се допирали, но някой се допрял с особена цел. Христос като погледна тази жена, тя била разтреперана, и тя се изповядала, че тя се е допряла до него. Тя имала дванайсет години кръвотечение. Приближила се до един свят човек и извлича от него сила по един апашки начин.
към втори вариант >>
Тя произлиза от думата "сад" - значи да се повиши.
(втори вариант)
Те са изопачили думата. Знаеш, вместо хората да бдят сутрин, започнали да бдят вечерно време. Това е едно изопачаване. Когато вие изопачавате езиците, ще видите как се изменят думите. Запример вземете думата "стар".
Тя произлиза от думата "сад" - значи да се повиши.
От тази дума в латински, английски и български има думи, които са произлезли. Стар е онзи, който иска да се прояви. Когато той се проявява, се казва "сад". Сега казват стар човек. Сега думата "стар" има такова значение в ума на човека, че този човек за нищо не е годен.
към втори вариант >>
Това е една бомба, която експлодирва, ти избягваш вън от къщи.
(втори вариант)
Господ му казва да не бута голямата бомба в рая. Жената запали фитила на голямата бомба. Казват им: "Бягайте! " Адам казва: "Ще видим последствията." Като избухна бомбата, те избягаха из рая. Какво нещо е грехът?
Това е една бомба, която експлодирва, ти избягваш вън от къщи.
Един ми разправяше, че когато експлодирала една неприятелска бомба, взривът го вдига и той бива изхвърлен на четиридесет-четиридесет и пет метра разстояние. Той се чудел дали е жив, или не. Казва: "Никога няма да забравя, хвърках из въздуха. Само малко ме контузиха. Казвам, този, когото е изхвърлила такава бомба, ще има вече страх и ще казва: "Бомба е това."
към втори вариант >>
Никаква сила не излязла.
(втори вариант)
Когато Христос вървеше по пътя, една жена, която се приближила до него, казва си: "Само като се допра до него, ще оздравея." И тя се допира до него и оздравява. Христос казва: "Сила излезе от мене." Околните му казват: "Нали много свят има около тебе. Притискат те отвсякъде." Допре се някое дете.
Никаква сила не излязла.
"Но много хора има." Той казва: "Не, не, някой се допря до мене." Всички се допирали, но някой се допрял с особена цел. Христос като погледна тази жена, тя била разтреперана, и тя се изповядала, че тя се е допряла до него. Тя имала дванайсет години кръвотечение. Приближила се до един свят човек и извлича от него сила по един апашки начин. Христос казва: "Кой взе сила от мене без позволение?
към втори вариант >>
От тази дума в латински, английски и български има думи, които са произлезли.
(втори вариант)
Знаеш, вместо хората да бдят сутрин, започнали да бдят вечерно време. Това е едно изопачаване. Когато вие изопачавате езиците, ще видите как се изменят думите. Запример вземете думата "стар". Тя произлиза от думата "сад" - значи да се повиши.
От тази дума в латински, английски и български има думи, които са произлезли.
Стар е онзи, който иска да се прояви. Когато той се проявява, се казва "сад". Сега казват стар човек. Сега думата "стар" има такова значение в ума на човека, че този човек за нищо не е годен. А пък това не е верно.
към втори вариант >>
Един ми разправяше, че когато експлодирала една неприятелска бомба, взривът го вдига и той бива изхвърлен на четиридесет-четиридесет и пет метра разстояние.
(втори вариант)
Жената запали фитила на голямата бомба. Казват им: "Бягайте! " Адам казва: "Ще видим последствията." Като избухна бомбата, те избягаха из рая. Какво нещо е грехът? Това е една бомба, която експлодирва, ти избягваш вън от къщи.
Един ми разправяше, че когато експлодирала една неприятелска бомба, взривът го вдига и той бива изхвърлен на четиридесет-четиридесет и пет метра разстояние.
Той се чудел дали е жив, или не. Казва: "Никога няма да забравя, хвърках из въздуха. Само малко ме контузиха. Казвам, този, когото е изхвърлила такава бомба, ще има вече страх и ще казва: "Бомба е това."
към втори вариант >>
"Но много хора има." Той казва: "Не, не, някой се допря до мене." Всички се допирали, но някой се допрял с особена цел.
(втори вариант)
Когато Христос вървеше по пътя, една жена, която се приближила до него, казва си: "Само като се допра до него, ще оздравея." И тя се допира до него и оздравява. Христос казва: "Сила излезе от мене." Околните му казват: "Нали много свят има около тебе. Притискат те отвсякъде." Допре се някое дете. Никаква сила не излязла.
"Но много хора има." Той казва: "Не, не, някой се допря до мене." Всички се допирали, но някой се допрял с особена цел.
Христос като погледна тази жена, тя била разтреперана, и тя се изповядала, че тя се е допряла до него. Тя имала дванайсет години кръвотечение. Приближила се до един свят човек и извлича от него сила по един апашки начин. Христос казва: "Кой взе сила от мене без позволение? " Тя казва: "Прости ми, Господи.
към втори вариант >>
Стар е онзи, който иска да се прояви.
(втори вариант)
Това е едно изопачаване. Когато вие изопачавате езиците, ще видите как се изменят думите. Запример вземете думата "стар". Тя произлиза от думата "сад" - значи да се повиши. От тази дума в латински, английски и български има думи, които са произлезли.
Стар е онзи, който иска да се прояви.
Когато той се проявява, се казва "сад". Сега казват стар човек. Сега думата "стар" има такова значение в ума на човека, че този човек за нищо не е годен. А пък това не е верно. Старият е най-годен за работа.
към втори вариант >>
Той се чудел дали е жив, или не.
(втори вариант)
Казват им: "Бягайте! " Адам казва: "Ще видим последствията." Като избухна бомбата, те избягаха из рая. Какво нещо е грехът? Това е една бомба, която експлодирва, ти избягваш вън от къщи. Един ми разправяше, че когато експлодирала една неприятелска бомба, взривът го вдига и той бива изхвърлен на четиридесет-четиридесет и пет метра разстояние.
Той се чудел дали е жив, или не.
Казва: "Никога няма да забравя, хвърках из въздуха. Само малко ме контузиха. Казвам, този, когото е изхвърлила такава бомба, ще има вече страх и ще казва: "Бомба е това."
към втори вариант >>
Христос като погледна тази жена, тя била разтреперана, и тя се изповядала, че тя се е допряла до него.
(втори вариант)
Когато Христос вървеше по пътя, една жена, която се приближила до него, казва си: "Само като се допра до него, ще оздравея." И тя се допира до него и оздравява. Христос казва: "Сила излезе от мене." Околните му казват: "Нали много свят има около тебе. Притискат те отвсякъде." Допре се някое дете. Никаква сила не излязла. "Но много хора има." Той казва: "Не, не, някой се допря до мене." Всички се допирали, но някой се допрял с особена цел.
Христос като погледна тази жена, тя била разтреперана, и тя се изповядала, че тя се е допряла до него.
Тя имала дванайсет години кръвотечение. Приближила се до един свят човек и извлича от него сила по един апашки начин. Христос казва: "Кой взе сила от мене без позволение? " Тя казва: "Прости ми, Господи. Нямах кураж, откраднах, взех я." Той казва: "За в бъдеще няма да постъпваш така, но аз ти давам." Начинът, с който си послужи тя, не е чист.
към втори вариант >>
Когато той се проявява, се казва "сад".
(втори вариант)
Когато вие изопачавате езиците, ще видите как се изменят думите. Запример вземете думата "стар". Тя произлиза от думата "сад" - значи да се повиши. От тази дума в латински, английски и български има думи, които са произлезли. Стар е онзи, който иска да се прояви.
Когато той се проявява, се казва "сад".
Сега казват стар човек. Сега думата "стар" има такова значение в ума на човека, че този човек за нищо не е годен. А пък това не е верно. Старият е най-годен за работа. Той е упражнен вол.
към втори вариант >>
Казва: "Никога няма да забравя, хвърках из въздуха.
(втори вариант)
" Адам казва: "Ще видим последствията." Като избухна бомбата, те избягаха из рая. Какво нещо е грехът? Това е една бомба, която експлодирва, ти избягваш вън от къщи. Един ми разправяше, че когато експлодирала една неприятелска бомба, взривът го вдига и той бива изхвърлен на четиридесет-четиридесет и пет метра разстояние. Той се чудел дали е жив, или не.
Казва: "Никога няма да забравя, хвърках из въздуха.
Само малко ме контузиха. Казвам, този, когото е изхвърлила такава бомба, ще има вече страх и ще казва: "Бомба е това."
към втори вариант >>
Тя имала дванайсет години кръвотечение.
(втори вариант)
Христос казва: "Сила излезе от мене." Околните му казват: "Нали много свят има около тебе. Притискат те отвсякъде." Допре се някое дете. Никаква сила не излязла. "Но много хора има." Той казва: "Не, не, някой се допря до мене." Всички се допирали, но някой се допрял с особена цел. Христос като погледна тази жена, тя била разтреперана, и тя се изповядала, че тя се е допряла до него.
Тя имала дванайсет години кръвотечение.
Приближила се до един свят човек и извлича от него сила по един апашки начин. Христос казва: "Кой взе сила от мене без позволение? " Тя казва: "Прости ми, Господи. Нямах кураж, откраднах, взех я." Той казва: "За в бъдеще няма да постъпваш така, но аз ти давам." Начинът, с който си послужи тя, не е чист. Но самото подбуждение на душата е чисто.
към втори вариант >>
Сега казват стар човек.
(втори вариант)
Запример вземете думата "стар". Тя произлиза от думата "сад" - значи да се повиши. От тази дума в латински, английски и български има думи, които са произлезли. Стар е онзи, който иска да се прояви. Когато той се проявява, се казва "сад".
Сега казват стар човек.
Сега думата "стар" има такова значение в ума на човека, че този човек за нищо не е годен. А пък това не е верно. Старият е най-годен за работа. Той е упражнен вол. Можеш да ореш колкото искаш.
към втори вариант >>
Само малко ме контузиха.
(втори вариант)
Какво нещо е грехът? Това е една бомба, която експлодирва, ти избягваш вън от къщи. Един ми разправяше, че когато експлодирала една неприятелска бомба, взривът го вдига и той бива изхвърлен на четиридесет-четиридесет и пет метра разстояние. Той се чудел дали е жив, или не. Казва: "Никога няма да забравя, хвърках из въздуха.
Само малко ме контузиха.
Казвам, този, когото е изхвърлила такава бомба, ще има вече страх и ще казва: "Бомба е това."
към втори вариант >>
Приближила се до един свят човек и извлича от него сила по един апашки начин.
(втори вариант)
Притискат те отвсякъде." Допре се някое дете. Никаква сила не излязла. "Но много хора има." Той казва: "Не, не, някой се допря до мене." Всички се допирали, но някой се допрял с особена цел. Христос като погледна тази жена, тя била разтреперана, и тя се изповядала, че тя се е допряла до него. Тя имала дванайсет години кръвотечение.
Приближила се до един свят човек и извлича от него сила по един апашки начин.
Христос казва: "Кой взе сила от мене без позволение? " Тя казва: "Прости ми, Господи. Нямах кураж, откраднах, взех я." Той казва: "За в бъдеще няма да постъпваш така, но аз ти давам." Начинът, с който си послужи тя, не е чист. Но самото подбуждение на душата е чисто. Защото Христос не казва - няма нищо.
към втори вариант >>
Сега думата "стар" има такова значение в ума на човека, че този човек за нищо не е годен.
(втори вариант)
Тя произлиза от думата "сад" - значи да се повиши. От тази дума в латински, английски и български има думи, които са произлезли. Стар е онзи, който иска да се прояви. Когато той се проявява, се казва "сад". Сега казват стар човек.
Сега думата "стар" има такова значение в ума на човека, че този човек за нищо не е годен.
А пък това не е верно. Старият е най-годен за работа. Той е упражнен вол. Можеш да ореш колкото искаш. Малкото даначе, като го туриш на работа, дърпа се, скача.
към втори вариант >>
Казвам, този, когото е изхвърлила такава бомба, ще има вече страх и ще казва: "Бомба е това."
(втори вариант)
Това е една бомба, която експлодирва, ти избягваш вън от къщи. Един ми разправяше, че когато експлодирала една неприятелска бомба, взривът го вдига и той бива изхвърлен на четиридесет-четиридесет и пет метра разстояние. Той се чудел дали е жив, или не. Казва: "Никога няма да забравя, хвърках из въздуха. Само малко ме контузиха.
Казвам, този, когото е изхвърлила такава бомба, ще има вече страх и ще казва: "Бомба е това."
към втори вариант >>
Христос казва: "Кой взе сила от мене без позволение?
(втори вариант)
Никаква сила не излязла. "Но много хора има." Той казва: "Не, не, някой се допря до мене." Всички се допирали, но някой се допрял с особена цел. Христос като погледна тази жена, тя била разтреперана, и тя се изповядала, че тя се е допряла до него. Тя имала дванайсет години кръвотечение. Приближила се до един свят човек и извлича от него сила по един апашки начин.
Христос казва: "Кой взе сила от мене без позволение?
" Тя казва: "Прости ми, Господи. Нямах кураж, откраднах, взех я." Той казва: "За в бъдеще няма да постъпваш така, но аз ти давам." Начинът, с който си послужи тя, не е чист. Но самото подбуждение на душата е чисто. Защото Христос не казва - няма нищо. Някой ще каже, че тази жена имала голяма любов към Христа, с голяма вяра се е допряла.
към втори вариант >>
А пък това не е верно.
(втори вариант)
От тази дума в латински, английски и български има думи, които са произлезли. Стар е онзи, който иска да се прояви. Когато той се проявява, се казва "сад". Сега казват стар човек. Сега думата "стар" има такова значение в ума на човека, че този човек за нищо не е годен.
А пък това не е верно.
Старият е най-годен за работа. Той е упражнен вол. Можеш да ореш колкото искаш. Малкото даначе, като го туриш на работа, дърпа се, скача. А пък старият вол оре добре.
към втори вариант >>
Да дойдем сега до идеята: малките постъпки в живота могат да причинят известни взривове в човека.
(втори вариант)
Да дойдем сега до идеята: малките постъпки в живота могат да причинят известни взривове в човека.
В човека стават взривове в мислите, в чувствата и могат да повредят процесите на правилното развитие. Някой път четеш. Дойдеш до известни пасажи, дойдеш до известна мисъл, която изменя целия ход на мисълта ти. Запример ти се молиш и някой ти казва: "Какво си се изправил като дърво да се молиш." А ти имаш разположение. Онзи ти казва: "Така не се моли." Как трябва да се моли, и той не знае.
към втори вариант >>
" Тя казва: "Прости ми, Господи.
(втори вариант)
"Но много хора има." Той казва: "Не, не, някой се допря до мене." Всички се допирали, но някой се допрял с особена цел. Христос като погледна тази жена, тя била разтреперана, и тя се изповядала, че тя се е допряла до него. Тя имала дванайсет години кръвотечение. Приближила се до един свят човек и извлича от него сила по един апашки начин. Христос казва: "Кой взе сила от мене без позволение?
" Тя казва: "Прости ми, Господи.
Нямах кураж, откраднах, взех я." Той казва: "За в бъдеще няма да постъпваш така, но аз ти давам." Начинът, с който си послужи тя, не е чист. Но самото подбуждение на душата е чисто. Защото Христос не казва - няма нищо. Някой ще каже, че тази жена имала голяма любов към Христа, с голяма вяра се е допряла. Вяра на кражба.
към втори вариант >>
Старият е най-годен за работа.
(втори вариант)
Стар е онзи, който иска да се прояви. Когато той се проявява, се казва "сад". Сега казват стар човек. Сега думата "стар" има такова значение в ума на човека, че този човек за нищо не е годен. А пък това не е верно.
Старият е най-годен за работа.
Той е упражнен вол. Можеш да ореш колкото искаш. Малкото даначе, като го туриш на работа, дърпа се, скача. А пък старият вол оре добре. Ако изучавате вие старите езици, ще ги изучавате по един начин.
към втори вариант >>
В човека стават взривове в мислите, в чувствата и могат да повредят процесите на правилното развитие.
(втори вариант)
Да дойдем сега до идеята: малките постъпки в живота могат да причинят известни взривове в човека.
В човека стават взривове в мислите, в чувствата и могат да повредят процесите на правилното развитие.
Някой път четеш. Дойдеш до известни пасажи, дойдеш до известна мисъл, която изменя целия ход на мисълта ти. Запример ти се молиш и някой ти казва: "Какво си се изправил като дърво да се молиш." А ти имаш разположение. Онзи ти казва: "Така не се моли." Как трябва да се моли, и той не знае. Облякъл си се хубаво и някой ти каже: "Какво си се наконтил така сега като княз.
към втори вариант >>
Нямах кураж, откраднах, взех я." Той казва: "За в бъдеще няма да постъпваш така, но аз ти давам." Начинът, с който си послужи тя, не е чист.
(втори вариант)
Христос като погледна тази жена, тя била разтреперана, и тя се изповядала, че тя се е допряла до него. Тя имала дванайсет години кръвотечение. Приближила се до един свят човек и извлича от него сила по един апашки начин. Христос казва: "Кой взе сила от мене без позволение? " Тя казва: "Прости ми, Господи.
Нямах кураж, откраднах, взех я." Той казва: "За в бъдеще няма да постъпваш така, но аз ти давам." Начинът, с който си послужи тя, не е чист.
Но самото подбуждение на душата е чисто. Защото Христос не казва - няма нищо. Някой ще каже, че тази жена имала голяма любов към Христа, с голяма вяра се е допряла. Вяра на кражба. От едно свято същество като Христа може тя да открадне.
към втори вариант >>
Той е упражнен вол.
(втори вариант)
Когато той се проявява, се казва "сад". Сега казват стар човек. Сега думата "стар" има такова значение в ума на човека, че този човек за нищо не е годен. А пък това не е верно. Старият е най-годен за работа.
Той е упражнен вол.
Можеш да ореш колкото искаш. Малкото даначе, като го туриш на работа, дърпа се, скача. А пък старият вол оре добре. Ако изучавате вие старите езици, ще ги изучавате по един начин. Ако изучавате новите, ще ги изучавате по нов начин.
към втори вариант >>
Някой път четеш.
(втори вариант)
Да дойдем сега до идеята: малките постъпки в живота могат да причинят известни взривове в човека. В човека стават взривове в мислите, в чувствата и могат да повредят процесите на правилното развитие.
Някой път четеш.
Дойдеш до известни пасажи, дойдеш до известна мисъл, която изменя целия ход на мисълта ти. Запример ти се молиш и някой ти казва: "Какво си се изправил като дърво да се молиш." А ти имаш разположение. Онзи ти казва: "Така не се моли." Как трябва да се моли, и той не знае. Облякъл си се хубаво и някой ти каже: "Какво си се наконтил така сега като княз. Не те ли е срам?
към втори вариант >>
Но самото подбуждение на душата е чисто.
(втори вариант)
Тя имала дванайсет години кръвотечение. Приближила се до един свят човек и извлича от него сила по един апашки начин. Христос казва: "Кой взе сила от мене без позволение? " Тя казва: "Прости ми, Господи. Нямах кураж, откраднах, взех я." Той казва: "За в бъдеще няма да постъпваш така, но аз ти давам." Начинът, с който си послужи тя, не е чист.
Но самото подбуждение на душата е чисто.
Защото Христос не казва - няма нищо. Някой ще каже, че тази жена имала голяма любов към Христа, с голяма вяра се е допряла. Вяра на кражба. От едно свято същество като Христа може тя да открадне. Ако Христос беше някой обикновен човек, тя щеше да претърпи такъв удар, щеше да й зашлеви две плесници, но благодарение, че той е бил един от великите същества, които са били на земята, той я поглежда и казва: "За в бъдеще ще постъпваш по-хубаво, за да не ти идва пак кръвотечение."
към втори вариант >>
Можеш да ореш колкото искаш.
(втори вариант)
Сега казват стар човек. Сега думата "стар" има такова значение в ума на човека, че този човек за нищо не е годен. А пък това не е верно. Старият е най-годен за работа. Той е упражнен вол.
Можеш да ореш колкото искаш.
Малкото даначе, като го туриш на работа, дърпа се, скача. А пък старият вол оре добре. Ако изучавате вие старите езици, ще ги изучавате по един начин. Ако изучавате новите, ще ги изучавате по нов начин. В английски език има седем произношения на буквата "а".
към втори вариант >>
Дойдеш до известни пасажи, дойдеш до известна мисъл, която изменя целия ход на мисълта ти.
(втори вариант)
Да дойдем сега до идеята: малките постъпки в живота могат да причинят известни взривове в човека. В човека стават взривове в мислите, в чувствата и могат да повредят процесите на правилното развитие. Някой път четеш.
Дойдеш до известни пасажи, дойдеш до известна мисъл, която изменя целия ход на мисълта ти.
Запример ти се молиш и някой ти казва: "Какво си се изправил като дърво да се молиш." А ти имаш разположение. Онзи ти казва: "Така не се моли." Как трябва да се моли, и той не знае. Облякъл си се хубаво и някой ти каже: "Какво си се наконтил така сега като княз. Не те ли е срам? " Ти се погледнеш и се смутиш.
към втори вариант >>
Защото Христос не казва - няма нищо.
(втори вариант)
Приближила се до един свят човек и извлича от него сила по един апашки начин. Христос казва: "Кой взе сила от мене без позволение? " Тя казва: "Прости ми, Господи. Нямах кураж, откраднах, взех я." Той казва: "За в бъдеще няма да постъпваш така, но аз ти давам." Начинът, с който си послужи тя, не е чист. Но самото подбуждение на душата е чисто.
Защото Христос не казва - няма нищо.
Някой ще каже, че тази жена имала голяма любов към Христа, с голяма вяра се е допряла. Вяра на кражба. От едно свято същество като Христа може тя да открадне. Ако Христос беше някой обикновен човек, тя щеше да претърпи такъв удар, щеше да й зашлеви две плесници, но благодарение, че той е бил един от великите същества, които са били на земята, той я поглежда и казва: "За в бъдеще ще постъпваш по-хубаво, за да не ти идва пак кръвотечение."
към втори вариант >>
Малкото даначе, като го туриш на работа, дърпа се, скача.
(втори вариант)
Сега думата "стар" има такова значение в ума на човека, че този човек за нищо не е годен. А пък това не е верно. Старият е най-годен за работа. Той е упражнен вол. Можеш да ореш колкото искаш.
Малкото даначе, като го туриш на работа, дърпа се, скача.
А пък старият вол оре добре. Ако изучавате вие старите езици, ще ги изучавате по един начин. Ако изучавате новите, ще ги изучавате по нов начин. В английски език има седем произношения на буквата "а". Произнася се като "а", като "е", като "и" и пр.
към втори вариант >>
Запример ти се молиш и някой ти казва: "Какво си се изправил като дърво да се молиш." А ти имаш разположение.
(втори вариант)
Да дойдем сега до идеята: малките постъпки в живота могат да причинят известни взривове в човека. В човека стават взривове в мислите, в чувствата и могат да повредят процесите на правилното развитие. Някой път четеш. Дойдеш до известни пасажи, дойдеш до известна мисъл, която изменя целия ход на мисълта ти.
Запример ти се молиш и някой ти казва: "Какво си се изправил като дърво да се молиш." А ти имаш разположение.
Онзи ти казва: "Така не се моли." Как трябва да се моли, и той не знае. Облякъл си се хубаво и някой ти каже: "Какво си се наконтил така сега като княз. Не те ли е срам? " Ти се погледнеш и се смутиш. Тъкмо си написал едно хубаво стихотворение и някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да напишеш такова стихотворение." Или тъкмо свириш, някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да свириш?
към втори вариант >>
Някой ще каже, че тази жена имала голяма любов към Христа, с голяма вяра се е допряла.
(втори вариант)
Христос казва: "Кой взе сила от мене без позволение? " Тя казва: "Прости ми, Господи. Нямах кураж, откраднах, взех я." Той казва: "За в бъдеще няма да постъпваш така, но аз ти давам." Начинът, с който си послужи тя, не е чист. Но самото подбуждение на душата е чисто. Защото Христос не казва - няма нищо.
Някой ще каже, че тази жена имала голяма любов към Христа, с голяма вяра се е допряла.
Вяра на кражба. От едно свято същество като Христа може тя да открадне. Ако Христос беше някой обикновен човек, тя щеше да претърпи такъв удар, щеше да й зашлеви две плесници, но благодарение, че той е бил един от великите същества, които са били на земята, той я поглежда и казва: "За в бъдеще ще постъпваш по-хубаво, за да не ти идва пак кръвотечение."
към втори вариант >>
А пък старият вол оре добре.
(втори вариант)
А пък това не е верно. Старият е най-годен за работа. Той е упражнен вол. Можеш да ореш колкото искаш. Малкото даначе, като го туриш на работа, дърпа се, скача.
А пък старият вол оре добре.
Ако изучавате вие старите езици, ще ги изучавате по един начин. Ако изучавате новите, ще ги изучавате по нов начин. В английски език има седем произношения на буквата "а". Произнася се като "а", като "е", като "и" и пр. Това е свойство, деликатност на езика.
към втори вариант >>
Онзи ти казва: "Така не се моли." Как трябва да се моли, и той не знае.
(втори вариант)
Да дойдем сега до идеята: малките постъпки в живота могат да причинят известни взривове в човека. В човека стават взривове в мислите, в чувствата и могат да повредят процесите на правилното развитие. Някой път четеш. Дойдеш до известни пасажи, дойдеш до известна мисъл, която изменя целия ход на мисълта ти. Запример ти се молиш и някой ти казва: "Какво си се изправил като дърво да се молиш." А ти имаш разположение.
Онзи ти казва: "Така не се моли." Как трябва да се моли, и той не знае.
Облякъл си се хубаво и някой ти каже: "Какво си се наконтил така сега като княз. Не те ли е срам? " Ти се погледнеш и се смутиш. Тъкмо си написал едно хубаво стихотворение и някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да напишеш такова стихотворение." Или тъкмо свириш, някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да свириш? " Когато онзи човек е умрял, ти носиш лачени обуща.
към втори вариант >>
Вяра на кражба.
(втори вариант)
" Тя казва: "Прости ми, Господи. Нямах кураж, откраднах, взех я." Той казва: "За в бъдеще няма да постъпваш така, но аз ти давам." Начинът, с който си послужи тя, не е чист. Но самото подбуждение на душата е чисто. Защото Христос не казва - няма нищо. Някой ще каже, че тази жена имала голяма любов към Христа, с голяма вяра се е допряла.
Вяра на кражба.
От едно свято същество като Христа може тя да открадне. Ако Христос беше някой обикновен човек, тя щеше да претърпи такъв удар, щеше да й зашлеви две плесници, но благодарение, че той е бил един от великите същества, които са били на земята, той я поглежда и казва: "За в бъдеще ще постъпваш по-хубаво, за да не ти идва пак кръвотечение."
към втори вариант >>
Ако изучавате вие старите езици, ще ги изучавате по един начин.
(втори вариант)
Старият е най-годен за работа. Той е упражнен вол. Можеш да ореш колкото искаш. Малкото даначе, като го туриш на работа, дърпа се, скача. А пък старият вол оре добре.
Ако изучавате вие старите езици, ще ги изучавате по един начин.
Ако изучавате новите, ще ги изучавате по нов начин. В английски език има седем произношения на буквата "а". Произнася се като "а", като "е", като "и" и пр. Това е свойство, деликатност на езика. Онзи, който разбира езика, ще приложи това, а пък който не го разбира, няма да го прилага.
към втори вариант >>
Облякъл си се хубаво и някой ти каже: "Какво си се наконтил така сега като княз.
(втори вариант)
В човека стават взривове в мислите, в чувствата и могат да повредят процесите на правилното развитие. Някой път четеш. Дойдеш до известни пасажи, дойдеш до известна мисъл, която изменя целия ход на мисълта ти. Запример ти се молиш и някой ти казва: "Какво си се изправил като дърво да се молиш." А ти имаш разположение. Онзи ти казва: "Така не се моли." Как трябва да се моли, и той не знае.
Облякъл си се хубаво и някой ти каже: "Какво си се наконтил така сега като княз.
Не те ли е срам? " Ти се погледнеш и се смутиш. Тъкмо си написал едно хубаво стихотворение и някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да напишеш такова стихотворение." Или тъкмо свириш, някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да свириш? " Когато онзи човек е умрял, ти носиш лачени обуща. Някой ти казва: "Не те ли е срам!?
към втори вариант >>
От едно свято същество като Христа може тя да открадне.
(втори вариант)
Нямах кураж, откраднах, взех я." Той казва: "За в бъдеще няма да постъпваш така, но аз ти давам." Начинът, с който си послужи тя, не е чист. Но самото подбуждение на душата е чисто. Защото Христос не казва - няма нищо. Някой ще каже, че тази жена имала голяма любов към Христа, с голяма вяра се е допряла. Вяра на кражба.
От едно свято същество като Христа може тя да открадне.
Ако Христос беше някой обикновен човек, тя щеше да претърпи такъв удар, щеше да й зашлеви две плесници, но благодарение, че той е бил един от великите същества, които са били на земята, той я поглежда и казва: "За в бъдеще ще постъпваш по-хубаво, за да не ти идва пак кръвотечение."
към втори вариант >>
Ако изучавате новите, ще ги изучавате по нов начин.
(втори вариант)
Той е упражнен вол. Можеш да ореш колкото искаш. Малкото даначе, като го туриш на работа, дърпа се, скача. А пък старият вол оре добре. Ако изучавате вие старите езици, ще ги изучавате по един начин.
Ако изучавате новите, ще ги изучавате по нов начин.
В английски език има седем произношения на буквата "а". Произнася се като "а", като "е", като "и" и пр. Това е свойство, деликатност на езика. Онзи, който разбира езика, ще приложи това, а пък който не го разбира, няма да го прилага. Най-хубавото е човек да прави различие по тези тънкости.
към втори вариант >>
Не те ли е срам?
(втори вариант)
Някой път четеш. Дойдеш до известни пасажи, дойдеш до известна мисъл, която изменя целия ход на мисълта ти. Запример ти се молиш и някой ти казва: "Какво си се изправил като дърво да се молиш." А ти имаш разположение. Онзи ти казва: "Така не се моли." Как трябва да се моли, и той не знае. Облякъл си се хубаво и някой ти каже: "Какво си се наконтил така сега като княз.
Не те ли е срам?
" Ти се погледнеш и се смутиш. Тъкмо си написал едно хубаво стихотворение и някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да напишеш такова стихотворение." Или тъкмо свириш, някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да свириш? " Когато онзи човек е умрял, ти носиш лачени обуща. Някой ти казва: "Не те ли е срам!? Баща ти работи, а ти не работиш, а лачени обуща носиш.
към втори вариант >>
Ако Христос беше някой обикновен човек, тя щеше да претърпи такъв удар, щеше да й зашлеви две плесници, но благодарение, че той е бил един от великите същества, които са били на земята, той я поглежда и казва: "За в бъдеще ще постъпваш по-хубаво, за да не ти идва пак кръвотечение."
(втори вариант)
Но самото подбуждение на душата е чисто. Защото Христос не казва - няма нищо. Някой ще каже, че тази жена имала голяма любов към Христа, с голяма вяра се е допряла. Вяра на кражба. От едно свято същество като Христа може тя да открадне.
Ако Христос беше някой обикновен човек, тя щеше да претърпи такъв удар, щеше да й зашлеви две плесници, но благодарение, че той е бил един от великите същества, които са били на земята, той я поглежда и казва: "За в бъдеще ще постъпваш по-хубаво, за да не ти идва пак кръвотечение."
към втори вариант >>
В английски език има седем произношения на буквата "а".
(втори вариант)
Можеш да ореш колкото искаш. Малкото даначе, като го туриш на работа, дърпа се, скача. А пък старият вол оре добре. Ако изучавате вие старите езици, ще ги изучавате по един начин. Ако изучавате новите, ще ги изучавате по нов начин.
В английски език има седем произношения на буквата "а".
Произнася се като "а", като "е", като "и" и пр. Това е свойство, деликатност на езика. Онзи, който разбира езика, ще приложи това, а пък който не го разбира, няма да го прилага. Най-хубавото е човек да прави различие по тези тънкости. Защото, колкото се опростотворяват работите, толкова губят от красотата си.
към втори вариант >>
" Ти се погледнеш и се смутиш.
(втори вариант)
Дойдеш до известни пасажи, дойдеш до известна мисъл, която изменя целия ход на мисълта ти. Запример ти се молиш и някой ти казва: "Какво си се изправил като дърво да се молиш." А ти имаш разположение. Онзи ти казва: "Така не се моли." Как трябва да се моли, и той не знае. Облякъл си се хубаво и някой ти каже: "Какво си се наконтил така сега като княз. Не те ли е срам?
" Ти се погледнеш и се смутиш.
Тъкмо си написал едно хубаво стихотворение и някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да напишеш такова стихотворение." Или тъкмо свириш, някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да свириш? " Когато онзи човек е умрял, ти носиш лачени обуща. Някой ти казва: "Не те ли е срам!? Баща ти работи, а ти не работиш, а лачени обуща носиш. Не е ли срамота!
към втори вариант >>
Ако аз свиря, някой път ще се случи с вас това, което никога не се е случвало.
(втори вариант)
Ако аз свиря, някой път ще се случи с вас това, което никога не се е случвало.
Един български цигулар дал концерт, свирил български песни и всички напуснали салона, започнали да скачат, да се въртят, да играят. Казва: "Подлудяха тези хора." Представете си, че в София някой даде концерт и всички софиянци излязат по улиците и заиграят. Аз бих желал всички хора така да пеят. За най-хубавата музика е казано следното. За да може да слушате вие хубавата музика, непременно трябва да имате любов.
към втори вариант >>
Произнася се като "а", като "е", като "и" и пр.
(втори вариант)
Малкото даначе, като го туриш на работа, дърпа се, скача. А пък старият вол оре добре. Ако изучавате вие старите езици, ще ги изучавате по един начин. Ако изучавате новите, ще ги изучавате по нов начин. В английски език има седем произношения на буквата "а".
Произнася се като "а", като "е", като "и" и пр.
Това е свойство, деликатност на езика. Онзи, който разбира езика, ще приложи това, а пък който не го разбира, няма да го прилага. Най-хубавото е човек да прави различие по тези тънкости. Защото, колкото се опростотворяват работите, толкова губят от красотата си. Ние опростотворяваме работите, за да бъдат разбрани.
към втори вариант >>
Тъкмо си написал едно хубаво стихотворение и някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да напишеш такова стихотворение." Или тъкмо свириш, някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да свириш?
(втори вариант)
Запример ти се молиш и някой ти казва: "Какво си се изправил като дърво да се молиш." А ти имаш разположение. Онзи ти казва: "Така не се моли." Как трябва да се моли, и той не знае. Облякъл си се хубаво и някой ти каже: "Какво си се наконтил така сега като княз. Не те ли е срам? " Ти се погледнеш и се смутиш.
Тъкмо си написал едно хубаво стихотворение и някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да напишеш такова стихотворение." Или тъкмо свириш, някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да свириш?
" Когато онзи човек е умрял, ти носиш лачени обуща. Някой ти казва: "Не те ли е срам!? Баща ти работи, а ти не работиш, а лачени обуща носиш. Не е ли срамота! "
към втори вариант >>
Един български цигулар дал концерт, свирил български песни и всички напуснали салона, започнали да скачат, да се въртят, да играят.
(втори вариант)
Ако аз свиря, някой път ще се случи с вас това, което никога не се е случвало.
Един български цигулар дал концерт, свирил български песни и всички напуснали салона, започнали да скачат, да се въртят, да играят.
Казва: "Подлудяха тези хора." Представете си, че в София някой даде концерт и всички софиянци излязат по улиците и заиграят. Аз бих желал всички хора така да пеят. За най-хубавата музика е казано следното. За да може да слушате вие хубавата музика, непременно трябва да имате любов. Трябва да обичате.
към втори вариант >>
Това е свойство, деликатност на езика.
(втори вариант)
А пък старият вол оре добре. Ако изучавате вие старите езици, ще ги изучавате по един начин. Ако изучавате новите, ще ги изучавате по нов начин. В английски език има седем произношения на буквата "а". Произнася се като "а", като "е", като "и" и пр.
Това е свойство, деликатност на езика.
Онзи, който разбира езика, ще приложи това, а пък който не го разбира, няма да го прилага. Най-хубавото е човек да прави различие по тези тънкости. Защото, колкото се опростотворяват работите, толкова губят от красотата си. Ние опростотворяваме работите, за да бъдат разбрани. Но когато в работите трябва да има красота, те трябва да се усложняват.
към втори вариант >>
" Когато онзи човек е умрял, ти носиш лачени обуща.
(втори вариант)
Онзи ти казва: "Така не се моли." Как трябва да се моли, и той не знае. Облякъл си се хубаво и някой ти каже: "Какво си се наконтил така сега като княз. Не те ли е срам? " Ти се погледнеш и се смутиш. Тъкмо си написал едно хубаво стихотворение и някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да напишеш такова стихотворение." Или тъкмо свириш, някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да свириш?
" Когато онзи човек е умрял, ти носиш лачени обуща.
Някой ти казва: "Не те ли е срам!? Баща ти работи, а ти не работиш, а лачени обуща носиш. Не е ли срамота! "
към втори вариант >>
Казва: "Подлудяха тези хора." Представете си, че в София някой даде концерт и всички софиянци излязат по улиците и заиграят.
(втори вариант)
Ако аз свиря, някой път ще се случи с вас това, което никога не се е случвало. Един български цигулар дал концерт, свирил български песни и всички напуснали салона, започнали да скачат, да се въртят, да играят.
Казва: "Подлудяха тези хора." Представете си, че в София някой даде концерт и всички софиянци излязат по улиците и заиграят.
Аз бих желал всички хора така да пеят. За най-хубавата музика е казано следното. За да може да слушате вие хубавата музика, непременно трябва да имате любов. Трябва да обичате. Сега аз говоря за една любов, която не сте имали.
към втори вариант >>
Онзи, който разбира езика, ще приложи това, а пък който не го разбира, няма да го прилага.
(втори вариант)
Ако изучавате вие старите езици, ще ги изучавате по един начин. Ако изучавате новите, ще ги изучавате по нов начин. В английски език има седем произношения на буквата "а". Произнася се като "а", като "е", като "и" и пр. Това е свойство, деликатност на езика.
Онзи, който разбира езика, ще приложи това, а пък който не го разбира, няма да го прилага.
Най-хубавото е човек да прави различие по тези тънкости. Защото, колкото се опростотворяват работите, толкова губят от красотата си. Ние опростотворяваме работите, за да бъдат разбрани. Но когато в работите трябва да има красота, те трябва да се усложняват. Всеки човек, който иска да бъде красив, трябва да има усложняване в него.
към втори вариант >>
Някой ти казва: "Не те ли е срам!?
(втори вариант)
Облякъл си се хубаво и някой ти каже: "Какво си се наконтил така сега като княз. Не те ли е срам? " Ти се погледнеш и се смутиш. Тъкмо си написал едно хубаво стихотворение и някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да напишеш такова стихотворение." Или тъкмо свириш, някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да свириш? " Когато онзи човек е умрял, ти носиш лачени обуща.
Някой ти казва: "Не те ли е срам!?
Баща ти работи, а ти не работиш, а лачени обуща носиш. Не е ли срамота! "
към втори вариант >>
Аз бих желал всички хора така да пеят.
(втори вариант)
Ако аз свиря, някой път ще се случи с вас това, което никога не се е случвало. Един български цигулар дал концерт, свирил български песни и всички напуснали салона, започнали да скачат, да се въртят, да играят. Казва: "Подлудяха тези хора." Представете си, че в София някой даде концерт и всички софиянци излязат по улиците и заиграят.
Аз бих желал всички хора така да пеят.
За най-хубавата музика е казано следното. За да може да слушате вие хубавата музика, непременно трябва да имате любов. Трябва да обичате. Сега аз говоря за една любов, която не сте имали. Тази любов, която сега имате, и тя е хубава, е нея човек расте.
към втори вариант >>
Най-хубавото е човек да прави различие по тези тънкости.
(втори вариант)
Ако изучавате новите, ще ги изучавате по нов начин. В английски език има седем произношения на буквата "а". Произнася се като "а", като "е", като "и" и пр. Това е свойство, деликатност на езика. Онзи, който разбира езика, ще приложи това, а пък който не го разбира, няма да го прилага.
Най-хубавото е човек да прави различие по тези тънкости.
Защото, колкото се опростотворяват работите, толкова губят от красотата си. Ние опростотворяваме работите, за да бъдат разбрани. Но когато в работите трябва да има красота, те трябва да се усложняват. Всеки човек, който иска да бъде красив, трябва да има усложняване в него. Една красива мома - има сложно нещо в нейното лице.
към втори вариант >>
Баща ти работи, а ти не работиш, а лачени обуща носиш.
(втори вариант)
Не те ли е срам? " Ти се погледнеш и се смутиш. Тъкмо си написал едно хубаво стихотворение и някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да напишеш такова стихотворение." Или тъкмо свириш, някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да свириш? " Когато онзи човек е умрял, ти носиш лачени обуща. Някой ти казва: "Не те ли е срам!?
Баща ти работи, а ти не работиш, а лачени обуща носиш.
Не е ли срамота! "
към втори вариант >>
За най-хубавата музика е казано следното.
(втори вариант)
Ако аз свиря, някой път ще се случи с вас това, което никога не се е случвало. Един български цигулар дал концерт, свирил български песни и всички напуснали салона, започнали да скачат, да се въртят, да играят. Казва: "Подлудяха тези хора." Представете си, че в София някой даде концерт и всички софиянци излязат по улиците и заиграят. Аз бих желал всички хора така да пеят.
За най-хубавата музика е казано следното.
За да може да слушате вие хубавата музика, непременно трябва да имате любов. Трябва да обичате. Сега аз говоря за една любов, която не сте имали. Тази любов, която сега имате, и тя е хубава, е нея човек расте. Но има една любов, която трябва да притурите към сегашната си любов.
към втори вариант >>
Защото, колкото се опростотворяват работите, толкова губят от красотата си.
(втори вариант)
В английски език има седем произношения на буквата "а". Произнася се като "а", като "е", като "и" и пр. Това е свойство, деликатност на езика. Онзи, който разбира езика, ще приложи това, а пък който не го разбира, няма да го прилага. Най-хубавото е човек да прави различие по тези тънкости.
Защото, колкото се опростотворяват работите, толкова губят от красотата си.
Ние опростотворяваме работите, за да бъдат разбрани. Но когато в работите трябва да има красота, те трябва да се усложняват. Всеки човек, който иска да бъде красив, трябва да има усложняване в него. Една красива мома - има сложно нещо в нейното лице. Красотата е един образ много сложен.
към втори вариант >>
Не е ли срамота!
(втори вариант)
" Ти се погледнеш и се смутиш. Тъкмо си написал едно хубаво стихотворение и някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да напишеш такова стихотворение." Или тъкмо свириш, някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да свириш? " Когато онзи човек е умрял, ти носиш лачени обуща. Някой ти казва: "Не те ли е срам!? Баща ти работи, а ти не работиш, а лачени обуща носиш.
Не е ли срамота!
"
към втори вариант >>
За да може да слушате вие хубавата музика, непременно трябва да имате любов.
(втори вариант)
Ако аз свиря, някой път ще се случи с вас това, което никога не се е случвало. Един български цигулар дал концерт, свирил български песни и всички напуснали салона, започнали да скачат, да се въртят, да играят. Казва: "Подлудяха тези хора." Представете си, че в София някой даде концерт и всички софиянци излязат по улиците и заиграят. Аз бих желал всички хора така да пеят. За най-хубавата музика е казано следното.
За да може да слушате вие хубавата музика, непременно трябва да имате любов.
Трябва да обичате. Сега аз говоря за една любов, която не сте имали. Тази любов, която сега имате, и тя е хубава, е нея човек расте. Но има една любов, която трябва да притурите към сегашната си любов. Когато и да е, тя все трябва да дойде.
към втори вариант >>
Ние опростотворяваме работите, за да бъдат разбрани.
(втори вариант)
Произнася се като "а", като "е", като "и" и пр. Това е свойство, деликатност на езика. Онзи, който разбира езика, ще приложи това, а пък който не го разбира, няма да го прилага. Най-хубавото е човек да прави различие по тези тънкости. Защото, колкото се опростотворяват работите, толкова губят от красотата си.
Ние опростотворяваме работите, за да бъдат разбрани.
Но когато в работите трябва да има красота, те трябва да се усложняват. Всеки човек, който иска да бъде красив, трябва да има усложняване в него. Една красива мома - има сложно нещо в нейното лице. Красотата е един образ много сложен. Красотата има такива линии, които не може да намериш в един обикновен човек.
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
Тъкмо си написал едно хубаво стихотворение и някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да напишеш такова стихотворение." Или тъкмо свириш, някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да свириш? " Когато онзи човек е умрял, ти носиш лачени обуща. Някой ти казва: "Не те ли е срам!? Баща ти работи, а ти не работиш, а лачени обуща носиш. Не е ли срамота!
"
към втори вариант >>
Трябва да обичате.
(втори вариант)
Един български цигулар дал концерт, свирил български песни и всички напуснали салона, започнали да скачат, да се въртят, да играят. Казва: "Подлудяха тези хора." Представете си, че в София някой даде концерт и всички софиянци излязат по улиците и заиграят. Аз бих желал всички хора така да пеят. За най-хубавата музика е казано следното. За да може да слушате вие хубавата музика, непременно трябва да имате любов.
Трябва да обичате.
Сега аз говоря за една любов, която не сте имали. Тази любов, която сега имате, и тя е хубава, е нея човек расте. Но има една любов, която трябва да притурите към сегашната си любов. Когато и да е, тя все трябва да дойде. Като дойде новата любов, с нея ще дойде и новият живот.
към втори вариант >>
Но когато в работите трябва да има красота, те трябва да се усложняват.
(втори вариант)
Това е свойство, деликатност на езика. Онзи, който разбира езика, ще приложи това, а пък който не го разбира, няма да го прилага. Най-хубавото е човек да прави различие по тези тънкости. Защото, колкото се опростотворяват работите, толкова губят от красотата си. Ние опростотворяваме работите, за да бъдат разбрани.
Но когато в работите трябва да има красота, те трябва да се усложняват.
Всеки човек, който иска да бъде красив, трябва да има усложняване в него. Една красива мома - има сложно нещо в нейното лице. Красотата е един образ много сложен. Красотата има такива линии, които не може да намериш в един обикновен човек. И в мъдреца има такива сложни линии.
към втори вариант >>
Не е грехът в лачените обуща, а в разбирането.
(втори вариант)
Не е грехът в лачените обуща, а в разбирането.
Когато аз свиря и ми кажат, че някой е умрял, аз ще му кажа: "Аз му свиря, че отива при баща си. Той не е умрял. Жив е той. - И му казвам: - Много здраве на пашите." А други казват: "Отива в черната земя." В едно село бях в Шуменско. Там ми казаха: "Страшна работа, една жена се мъчи." Казвам: "Какво има?
към втори вариант >>
Сега аз говоря за една любов, която не сте имали.
(втори вариант)
Казва: "Подлудяха тези хора." Представете си, че в София някой даде концерт и всички софиянци излязат по улиците и заиграят. Аз бих желал всички хора така да пеят. За най-хубавата музика е казано следното. За да може да слушате вие хубавата музика, непременно трябва да имате любов. Трябва да обичате.
Сега аз говоря за една любов, която не сте имали.
Тази любов, която сега имате, и тя е хубава, е нея човек расте. Но има една любов, която трябва да притурите към сегашната си любов. Когато и да е, тя все трябва да дойде. Като дойде новата любов, с нея ще дойде и новият живот. Наричаме я любов на безсмъртието.
към втори вариант >>
Всеки човек, който иска да бъде красив, трябва да има усложняване в него.
(втори вариант)
Онзи, който разбира езика, ще приложи това, а пък който не го разбира, няма да го прилага. Най-хубавото е човек да прави различие по тези тънкости. Защото, колкото се опростотворяват работите, толкова губят от красотата си. Ние опростотворяваме работите, за да бъдат разбрани. Но когато в работите трябва да има красота, те трябва да се усложняват.
Всеки човек, който иска да бъде красив, трябва да има усложняване в него.
Една красива мома - има сложно нещо в нейното лице. Красотата е един образ много сложен. Красотата има такива линии, които не може да намериш в един обикновен човек. И в мъдреца има такива сложни линии. У него има линии с оттенъци.
към втори вариант >>
Когато аз свиря и ми кажат, че някой е умрял, аз ще му кажа: "Аз му свиря, че отива при баща си.
(втори вариант)
Не е грехът в лачените обуща, а в разбирането.
Когато аз свиря и ми кажат, че някой е умрял, аз ще му кажа: "Аз му свиря, че отива при баща си.
Той не е умрял. Жив е той. - И му казвам: - Много здраве на пашите." А други казват: "Отива в черната земя." В едно село бях в Шуменско. Там ми казаха: "Страшна работа, една жена се мъчи." Казвам: "Какво има? " Казаха ми: "Добива жената.
към втори вариант >>
Тази любов, която сега имате, и тя е хубава, е нея човек расте.
(втори вариант)
Аз бих желал всички хора така да пеят. За най-хубавата музика е казано следното. За да може да слушате вие хубавата музика, непременно трябва да имате любов. Трябва да обичате. Сега аз говоря за една любов, която не сте имали.
Тази любов, която сега имате, и тя е хубава, е нея човек расте.
Но има една любов, която трябва да притурите към сегашната си любов. Когато и да е, тя все трябва да дойде. Като дойде новата любов, с нея ще дойде и новият живот. Наричаме я любов на безсмъртието. Сега имате любовта на безсмъртието.
към втори вариант >>
Една красива мома - има сложно нещо в нейното лице.
(втори вариант)
Най-хубавото е човек да прави различие по тези тънкости. Защото, колкото се опростотворяват работите, толкова губят от красотата си. Ние опростотворяваме работите, за да бъдат разбрани. Но когато в работите трябва да има красота, те трябва да се усложняват. Всеки човек, който иска да бъде красив, трябва да има усложняване в него.
Една красива мома - има сложно нещо в нейното лице.
Красотата е един образ много сложен. Красотата има такива линии, които не може да намериш в един обикновен човек. И в мъдреца има такива сложни линии. У него има линии с оттенъци. Има нещо особено в него.
към втори вариант >>
Той не е умрял.
(втори вариант)
Не е грехът в лачените обуща, а в разбирането. Когато аз свиря и ми кажат, че някой е умрял, аз ще му кажа: "Аз му свиря, че отива при баща си.
Той не е умрял.
Жив е той. - И му казвам: - Много здраве на пашите." А други казват: "Отива в черната земя." В едно село бях в Шуменско. Там ми казаха: "Страшна работа, една жена се мъчи." Казвам: "Какво има? " Казаха ми: "Добива жената. Три дена се мъчи, не може да добие.
към втори вариант >>
Но има една любов, която трябва да притурите към сегашната си любов.
(втори вариант)
За най-хубавата музика е казано следното. За да може да слушате вие хубавата музика, непременно трябва да имате любов. Трябва да обичате. Сега аз говоря за една любов, която не сте имали. Тази любов, която сега имате, и тя е хубава, е нея човек расте.
Но има една любов, която трябва да притурите към сегашната си любов.
Когато и да е, тя все трябва да дойде. Като дойде новата любов, с нея ще дойде и новият живот. Наричаме я любов на безсмъртието. Сега имате любовта на безсмъртието.
към втори вариант >>
Красотата е един образ много сложен.
(втори вариант)
Защото, колкото се опростотворяват работите, толкова губят от красотата си. Ние опростотворяваме работите, за да бъдат разбрани. Но когато в работите трябва да има красота, те трябва да се усложняват. Всеки човек, който иска да бъде красив, трябва да има усложняване в него. Една красива мома - има сложно нещо в нейното лице.
Красотата е един образ много сложен.
Красотата има такива линии, които не може да намериш в един обикновен човек. И в мъдреца има такива сложни линии. У него има линии с оттенъци. Има нещо особено в него. В космите, в уши, начина на ходенето, в линиите на лицето и пр.
към втори вариант >>
Жив е той.
(втори вариант)
Не е грехът в лачените обуща, а в разбирането. Когато аз свиря и ми кажат, че някой е умрял, аз ще му кажа: "Аз му свиря, че отива при баща си. Той не е умрял.
Жив е той.
- И му казвам: - Много здраве на пашите." А други казват: "Отива в черната земя." В едно село бях в Шуменско. Там ми казаха: "Страшна работа, една жена се мъчи." Казвам: "Какво има? " Казаха ми: "Добива жената. Три дена се мъчи, не може да добие. - Онези, които ми съобщиха това и ми казаха: Жената ще умре." Казах му: "Няма да умре.
към втори вариант >>
Когато и да е, тя все трябва да дойде.
(втори вариант)
За да може да слушате вие хубавата музика, непременно трябва да имате любов. Трябва да обичате. Сега аз говоря за една любов, която не сте имали. Тази любов, която сега имате, и тя е хубава, е нея човек расте. Но има една любов, която трябва да притурите към сегашната си любов.
Когато и да е, тя все трябва да дойде.
Като дойде новата любов, с нея ще дойде и новият живот. Наричаме я любов на безсмъртието. Сега имате любовта на безсмъртието.
към втори вариант >>
Красотата има такива линии, които не може да намериш в един обикновен човек.
(втори вариант)
Ние опростотворяваме работите, за да бъдат разбрани. Но когато в работите трябва да има красота, те трябва да се усложняват. Всеки човек, който иска да бъде красив, трябва да има усложняване в него. Една красива мома - има сложно нещо в нейното лице. Красотата е един образ много сложен.
Красотата има такива линии, които не може да намериш в един обикновен човек.
И в мъдреца има такива сложни линии. У него има линии с оттенъци. Има нещо особено в него. В космите, в уши, начина на ходенето, в линиите на лицето и пр. А пък когато човек е прост, може да го познаеш по неговия вървеж.
към втори вариант >>
- И му казвам: - Много здраве на пашите." А други казват: "Отива в черната земя." В едно село бях в Шуменско.
(втори вариант)
Не е грехът в лачените обуща, а в разбирането. Когато аз свиря и ми кажат, че някой е умрял, аз ще му кажа: "Аз му свиря, че отива при баща си. Той не е умрял. Жив е той.
- И му казвам: - Много здраве на пашите." А други казват: "Отива в черната земя." В едно село бях в Шуменско.
Там ми казаха: "Страшна работа, една жена се мъчи." Казвам: "Какво има? " Казаха ми: "Добива жената. Три дена се мъчи, не може да добие. - Онези, които ми съобщиха това и ми казаха: Жената ще умре." Казах му: "Няма да умре. Нещо хубаво ще излезе от нея." Той ми казва: "Ти не влизаш в нейното положение." "Аз влизам в нейното положение и се радвам, че ще излезе един човек, роден от нея." Онзи ми казва: "Така лесно се говори, но знаеш ли колко се мъчи?
към втори вариант >>
Като дойде новата любов, с нея ще дойде и новият живот.
(втори вариант)
Трябва да обичате. Сега аз говоря за една любов, която не сте имали. Тази любов, която сега имате, и тя е хубава, е нея човек расте. Но има една любов, която трябва да притурите към сегашната си любов. Когато и да е, тя все трябва да дойде.
Като дойде новата любов, с нея ще дойде и новият живот.
Наричаме я любов на безсмъртието. Сега имате любовта на безсмъртието.
към втори вариант >>
И в мъдреца има такива сложни линии.
(втори вариант)
Но когато в работите трябва да има красота, те трябва да се усложняват. Всеки човек, който иска да бъде красив, трябва да има усложняване в него. Една красива мома - има сложно нещо в нейното лице. Красотата е един образ много сложен. Красотата има такива линии, които не може да намериш в един обикновен човек.
И в мъдреца има такива сложни линии.
У него има линии с оттенъци. Има нещо особено в него. В космите, в уши, начина на ходенето, в линиите на лицето и пр. А пък когато човек е прост, може да го познаеш по неговия вървеж. (Учителят показва ходенето на някои хора: ходи много бързо и маха ръцете си, после ходи полека, без да маха ръцете.)
към втори вариант >>
Там ми казаха: "Страшна работа, една жена се мъчи." Казвам: "Какво има?
(втори вариант)
Не е грехът в лачените обуща, а в разбирането. Когато аз свиря и ми кажат, че някой е умрял, аз ще му кажа: "Аз му свиря, че отива при баща си. Той не е умрял. Жив е той. - И му казвам: - Много здраве на пашите." А други казват: "Отива в черната земя." В едно село бях в Шуменско.
Там ми казаха: "Страшна работа, една жена се мъчи." Казвам: "Какво има?
" Казаха ми: "Добива жената. Три дена се мъчи, не може да добие. - Онези, които ми съобщиха това и ми казаха: Жената ще умре." Казах му: "Няма да умре. Нещо хубаво ще излезе от нея." Той ми казва: "Ти не влизаш в нейното положение." "Аз влизам в нейното положение и се радвам, че ще излезе един човек, роден от нея." Онзи ми казва: "Така лесно се говори, но знаеш ли колко се мъчи? " "Тази жена ще се мъчи, а след пет минути ще се освободи от своите страдания." Онзи ми казва: "Ти отде знаеш?
към втори вариант >>
Наричаме я любов на безсмъртието.
(втори вариант)
Сега аз говоря за една любов, която не сте имали. Тази любов, която сега имате, и тя е хубава, е нея човек расте. Но има една любов, която трябва да притурите към сегашната си любов. Когато и да е, тя все трябва да дойде. Като дойде новата любов, с нея ще дойде и новият живот.
Наричаме я любов на безсмъртието.
Сега имате любовта на безсмъртието.
към втори вариант >>
У него има линии с оттенъци.
(втори вариант)
Всеки човек, който иска да бъде красив, трябва да има усложняване в него. Една красива мома - има сложно нещо в нейното лице. Красотата е един образ много сложен. Красотата има такива линии, които не може да намериш в един обикновен човек. И в мъдреца има такива сложни линии.
У него има линии с оттенъци.
Има нещо особено в него. В космите, в уши, начина на ходенето, в линиите на лицето и пр. А пък когато човек е прост, може да го познаеш по неговия вървеж. (Учителят показва ходенето на някои хора: ходи много бързо и маха ръцете си, после ходи полека, без да маха ръцете.)
към втори вариант >>
" Казаха ми: "Добива жената.
(втори вариант)
Когато аз свиря и ми кажат, че някой е умрял, аз ще му кажа: "Аз му свиря, че отива при баща си. Той не е умрял. Жив е той. - И му казвам: - Много здраве на пашите." А други казват: "Отива в черната земя." В едно село бях в Шуменско. Там ми казаха: "Страшна работа, една жена се мъчи." Казвам: "Какво има?
" Казаха ми: "Добива жената.
Три дена се мъчи, не може да добие. - Онези, които ми съобщиха това и ми казаха: Жената ще умре." Казах му: "Няма да умре. Нещо хубаво ще излезе от нея." Той ми казва: "Ти не влизаш в нейното положение." "Аз влизам в нейното положение и се радвам, че ще излезе един човек, роден от нея." Онзи ми казва: "Така лесно се говори, но знаеш ли колко се мъчи? " "Тази жена ще се мъчи, а след пет минути ще се освободи от своите страдания." Онзи ми казва: "Ти отде знаеш? " И така стана.
към втори вариант >>
Сега имате любовта на безсмъртието.
(втори вариант)
Тази любов, която сега имате, и тя е хубава, е нея човек расте. Но има една любов, която трябва да притурите към сегашната си любов. Когато и да е, тя все трябва да дойде. Като дойде новата любов, с нея ще дойде и новият живот. Наричаме я любов на безсмъртието.
Сега имате любовта на безсмъртието.
към втори вариант >>
Има нещо особено в него.
(втори вариант)
Една красива мома - има сложно нещо в нейното лице. Красотата е един образ много сложен. Красотата има такива линии, които не може да намериш в един обикновен човек. И в мъдреца има такива сложни линии. У него има линии с оттенъци.
Има нещо особено в него.
В космите, в уши, начина на ходенето, в линиите на лицето и пр. А пък когато човек е прост, може да го познаеш по неговия вървеж. (Учителят показва ходенето на някои хора: ходи много бързо и маха ръцете си, после ходи полека, без да маха ръцете.)
към втори вариант >>
Три дена се мъчи, не може да добие.
(втори вариант)
Той не е умрял. Жив е той. - И му казвам: - Много здраве на пашите." А други казват: "Отива в черната земя." В едно село бях в Шуменско. Там ми казаха: "Страшна работа, една жена се мъчи." Казвам: "Какво има? " Казаха ми: "Добива жената.
Три дена се мъчи, не може да добие.
- Онези, които ми съобщиха това и ми казаха: Жената ще умре." Казах му: "Няма да умре. Нещо хубаво ще излезе от нея." Той ми казва: "Ти не влизаш в нейното положение." "Аз влизам в нейното положение и се радвам, че ще излезе един човек, роден от нея." Онзи ми казва: "Така лесно се говори, но знаеш ли колко се мъчи? " "Тази жена ще се мъчи, а след пет минути ще се освободи от своите страдания." Онзи ми казва: "Ти отде знаеш? " И така стана. На тази жена й трябва помощ от невидимия свят.
към втори вариант >>
Вашата любов е силна, но понеже тя трябва да укротява смъртта, всичката й сила отива в това.
(втори вариант)
Вашата любов е силна, но понеже тя трябва да укротява смъртта, всичката й сила отива в това.
А пък новата любов ще бъде свободна от смъртта. И вместо да дава силата си да укротява смъртта, тя ще я дава на вас. И тя ще бъде любов на безсмъртието.
към втори вариант >>
В космите, в уши, начина на ходенето, в линиите на лицето и пр.
(втори вариант)
Красотата е един образ много сложен. Красотата има такива линии, които не може да намериш в един обикновен човек. И в мъдреца има такива сложни линии. У него има линии с оттенъци. Има нещо особено в него.
В космите, в уши, начина на ходенето, в линиите на лицето и пр.
А пък когато човек е прост, може да го познаеш по неговия вървеж. (Учителят показва ходенето на някои хора: ходи много бързо и маха ръцете си, после ходи полека, без да маха ръцете.)
към втори вариант >>
- Онези, които ми съобщиха това и ми казаха: Жената ще умре." Казах му: "Няма да умре.
(втори вариант)
Жив е той. - И му казвам: - Много здраве на пашите." А други казват: "Отива в черната земя." В едно село бях в Шуменско. Там ми казаха: "Страшна работа, една жена се мъчи." Казвам: "Какво има? " Казаха ми: "Добива жената. Три дена се мъчи, не може да добие.
- Онези, които ми съобщиха това и ми казаха: Жената ще умре." Казах му: "Няма да умре.
Нещо хубаво ще излезе от нея." Той ми казва: "Ти не влизаш в нейното положение." "Аз влизам в нейното положение и се радвам, че ще излезе един човек, роден от нея." Онзи ми казва: "Така лесно се говори, но знаеш ли колко се мъчи? " "Тази жена ще се мъчи, а след пет минути ще се освободи от своите страдания." Онзи ми казва: "Ти отде знаеш? " И така стана. На тази жена й трябва помощ от невидимия свят. Това дете не може да се роди, крив път е взело.
към втори вариант >>
А пък новата любов ще бъде свободна от смъртта.
(втори вариант)
Вашата любов е силна, но понеже тя трябва да укротява смъртта, всичката й сила отива в това.
А пък новата любов ще бъде свободна от смъртта.
И вместо да дава силата си да укротява смъртта, тя ще я дава на вас. И тя ще бъде любов на безсмъртието.
към втори вариант >>
А пък когато човек е прост, може да го познаеш по неговия вървеж.
(втори вариант)
Красотата има такива линии, които не може да намериш в един обикновен човек. И в мъдреца има такива сложни линии. У него има линии с оттенъци. Има нещо особено в него. В космите, в уши, начина на ходенето, в линиите на лицето и пр.
А пък когато човек е прост, може да го познаеш по неговия вървеж.
(Учителят показва ходенето на някои хора: ходи много бързо и маха ръцете си, после ходи полека, без да маха ръцете.)
към втори вариант >>
Нещо хубаво ще излезе от нея." Той ми казва: "Ти не влизаш в нейното положение." "Аз влизам в нейното положение и се радвам, че ще излезе един човек, роден от нея." Онзи ми казва: "Така лесно се говори, но знаеш ли колко се мъчи?
(втори вариант)
- И му казвам: - Много здраве на пашите." А други казват: "Отива в черната земя." В едно село бях в Шуменско. Там ми казаха: "Страшна работа, една жена се мъчи." Казвам: "Какво има? " Казаха ми: "Добива жената. Три дена се мъчи, не може да добие. - Онези, които ми съобщиха това и ми казаха: Жената ще умре." Казах му: "Няма да умре.
Нещо хубаво ще излезе от нея." Той ми казва: "Ти не влизаш в нейното положение." "Аз влизам в нейното положение и се радвам, че ще излезе един човек, роден от нея." Онзи ми казва: "Така лесно се говори, но знаеш ли колко се мъчи?
" "Тази жена ще се мъчи, а след пет минути ще се освободи от своите страдания." Онзи ми казва: "Ти отде знаеш? " И така стана. На тази жена й трябва помощ от невидимия свят. Това дете не може да се роди, крив път е взело. Сбъркало е пътя, не може да се роди.
към втори вариант >>
И вместо да дава силата си да укротява смъртта, тя ще я дава на вас.
(втори вариант)
Вашата любов е силна, но понеже тя трябва да укротява смъртта, всичката й сила отива в това. А пък новата любов ще бъде свободна от смъртта.
И вместо да дава силата си да укротява смъртта, тя ще я дава на вас.
И тя ще бъде любов на безсмъртието.
към втори вариант >>
(Учителят показва ходенето на някои хора: ходи много бързо и маха ръцете си, после ходи полека, без да маха ръцете.)
(втори вариант)
И в мъдреца има такива сложни линии. У него има линии с оттенъци. Има нещо особено в него. В космите, в уши, начина на ходенето, в линиите на лицето и пр. А пък когато човек е прост, може да го познаеш по неговия вървеж.
(Учителят показва ходенето на някои хора: ходи много бързо и маха ръцете си, после ходи полека, без да маха ръцете.)
към втори вариант >>
" "Тази жена ще се мъчи, а след пет минути ще се освободи от своите страдания." Онзи ми казва: "Ти отде знаеш?
(втори вариант)
Там ми казаха: "Страшна работа, една жена се мъчи." Казвам: "Какво има? " Казаха ми: "Добива жената. Три дена се мъчи, не може да добие. - Онези, които ми съобщиха това и ми казаха: Жената ще умре." Казах му: "Няма да умре. Нещо хубаво ще излезе от нея." Той ми казва: "Ти не влизаш в нейното положение." "Аз влизам в нейното положение и се радвам, че ще излезе един човек, роден от нея." Онзи ми казва: "Така лесно се говори, но знаеш ли колко се мъчи?
" "Тази жена ще се мъчи, а след пет минути ще се освободи от своите страдания." Онзи ми казва: "Ти отде знаеш?
" И така стана. На тази жена й трябва помощ от невидимия свят. Това дете не може да се роди, крив път е взело. Сбъркало е пътя, не може да се роди. Казвам на детето: "Ще се върнеш назад, на десет сантиметра ще се върнеш и ще хванеш правия път да излезеш навън.
към втори вариант >>
И тя ще бъде любов на безсмъртието.
(втори вариант)
Вашата любов е силна, но понеже тя трябва да укротява смъртта, всичката й сила отива в това. А пък новата любов ще бъде свободна от смъртта. И вместо да дава силата си да укротява смъртта, тя ще я дава на вас.
И тя ще бъде любов на безсмъртието.
към втори вариант >>
Вие искате да се молите по някой път.
(втори вариант)
Вие искате да се молите по някой път.
При молитвата човек трябва да забрави себе си той. Трябва да забрави окръжаващата го среда, за да може да се моли. Човек, за да пее, той трябва да забрави публиката, той всички тези хора трябва да ги тури в себе си. Щом ний мислим, че хората са там... Вие запример мислите, че сте събрани тук. Не, не сте тук.
към втори вариант >>
" И така стана.
(втори вариант)
" Казаха ми: "Добива жената. Три дена се мъчи, не може да добие. - Онези, които ми съобщиха това и ми казаха: Жената ще умре." Казах му: "Няма да умре. Нещо хубаво ще излезе от нея." Той ми казва: "Ти не влизаш в нейното положение." "Аз влизам в нейното положение и се радвам, че ще излезе един човек, роден от нея." Онзи ми казва: "Така лесно се говори, но знаеш ли колко се мъчи? " "Тази жена ще се мъчи, а след пет минути ще се освободи от своите страдания." Онзи ми казва: "Ти отде знаеш?
" И така стана.
На тази жена й трябва помощ от невидимия свят. Това дете не може да се роди, крив път е взело. Сбъркало е пътя, не може да се роди. Казвам на детето: "Ще се върнеш назад, на десет сантиметра ще се върнеш и ще хванеш правия път да излезеш навън. Като си влязъл, забравил си как си влязъл.
към втори вариант >>
При молитвата човек трябва да забрави себе си той.
(втори вариант)
Вие искате да се молите по някой път.
При молитвата човек трябва да забрави себе си той.
Трябва да забрави окръжаващата го среда, за да може да се моли. Човек, за да пее, той трябва да забрави публиката, той всички тези хора трябва да ги тури в себе си. Щом ний мислим, че хората са там... Вие запример мислите, че сте събрани тук. Не, не сте тук. Тук е един грамофон, а пък събранието е някъде далече.
към втори вариант >>
На тази жена й трябва помощ от невидимия свят.
(втори вариант)
Три дена се мъчи, не може да добие. - Онези, които ми съобщиха това и ми казаха: Жената ще умре." Казах му: "Няма да умре. Нещо хубаво ще излезе от нея." Той ми казва: "Ти не влизаш в нейното положение." "Аз влизам в нейното положение и се радвам, че ще излезе един човек, роден от нея." Онзи ми казва: "Така лесно се говори, но знаеш ли колко се мъчи? " "Тази жена ще се мъчи, а след пет минути ще се освободи от своите страдания." Онзи ми казва: "Ти отде знаеш? " И така стана.
На тази жена й трябва помощ от невидимия свят.
Това дете не може да се роди, крив път е взело. Сбъркало е пътя, не може да се роди. Казвам на детето: "Ще се върнеш назад, на десет сантиметра ще се върнеш и ще хванеш правия път да излезеш навън. Като си влязъл, забравил си как си влязъл. И като не знаеш как да излезеш, ще се върнеш назад.
към втори вариант >>
Трябва да забрави окръжаващата го среда, за да може да се моли.
(втори вариант)
Вие искате да се молите по някой път. При молитвата човек трябва да забрави себе си той.
Трябва да забрави окръжаващата го среда, за да може да се моли.
Човек, за да пее, той трябва да забрави публиката, той всички тези хора трябва да ги тури в себе си. Щом ний мислим, че хората са там... Вие запример мислите, че сте събрани тук. Не, не сте тук. Тук е един грамофон, а пък събранието е някъде далече. Има същевременно някъде събрание толкова далеч, а пък вие сте представители.
към втори вариант >>
Това дете не може да се роди, крив път е взело.
(втори вариант)
- Онези, които ми съобщиха това и ми казаха: Жената ще умре." Казах му: "Няма да умре. Нещо хубаво ще излезе от нея." Той ми казва: "Ти не влизаш в нейното положение." "Аз влизам в нейното положение и се радвам, че ще излезе един човек, роден от нея." Онзи ми казва: "Така лесно се говори, но знаеш ли колко се мъчи? " "Тази жена ще се мъчи, а след пет минути ще се освободи от своите страдания." Онзи ми казва: "Ти отде знаеш? " И така стана. На тази жена й трябва помощ от невидимия свят.
Това дете не може да се роди, крив път е взело.
Сбъркало е пътя, не може да се роди. Казвам на детето: "Ще се върнеш назад, на десет сантиметра ще се върнеш и ще хванеш правия път да излезеш навън. Като си влязъл, забравил си как си влязъл. И като не знаеш как да излезеш, ще се върнеш назад.
към втори вариант >>
Човек, за да пее, той трябва да забрави публиката, той всички тези хора трябва да ги тури в себе си.
(втори вариант)
Вие искате да се молите по някой път. При молитвата човек трябва да забрави себе си той. Трябва да забрави окръжаващата го среда, за да може да се моли.
Човек, за да пее, той трябва да забрави публиката, той всички тези хора трябва да ги тури в себе си.
Щом ний мислим, че хората са там... Вие запример мислите, че сте събрани тук. Не, не сте тук. Тук е един грамофон, а пък събранието е някъде далече. Има същевременно някъде събрание толкова далеч, а пък вие сте представители. Тук каквото става, и там става.
към втори вариант >>
Сбъркало е пътя, не може да се роди.
(втори вариант)
Нещо хубаво ще излезе от нея." Той ми казва: "Ти не влизаш в нейното положение." "Аз влизам в нейното положение и се радвам, че ще излезе един човек, роден от нея." Онзи ми казва: "Така лесно се говори, но знаеш ли колко се мъчи? " "Тази жена ще се мъчи, а след пет минути ще се освободи от своите страдания." Онзи ми казва: "Ти отде знаеш? " И така стана. На тази жена й трябва помощ от невидимия свят. Това дете не може да се роди, крив път е взело.
Сбъркало е пътя, не може да се роди.
Казвам на детето: "Ще се върнеш назад, на десет сантиметра ще се върнеш и ще хванеш правия път да излезеш навън. Като си влязъл, забравил си как си влязъл. И като не знаеш как да излезеш, ще се върнеш назад.
към втори вариант >>
Щом ний мислим, че хората са там... Вие запример мислите, че сте събрани тук.
(втори вариант)
Вие искате да се молите по някой път. При молитвата човек трябва да забрави себе си той. Трябва да забрави окръжаващата го среда, за да може да се моли. Човек, за да пее, той трябва да забрави публиката, той всички тези хора трябва да ги тури в себе си.
Щом ний мислим, че хората са там... Вие запример мислите, че сте събрани тук.
Не, не сте тук. Тук е един грамофон, а пък събранието е някъде далече. Има същевременно някъде събрание толкова далеч, а пък вие сте представители. Тук каквото става, и там става. Това е копие на едно нещо, което става.
към втори вариант >>
Казвам на детето: "Ще се върнеш назад, на десет сантиметра ще се върнеш и ще хванеш правия път да излезеш навън.
(втори вариант)
" "Тази жена ще се мъчи, а след пет минути ще се освободи от своите страдания." Онзи ми казва: "Ти отде знаеш? " И така стана. На тази жена й трябва помощ от невидимия свят. Това дете не може да се роди, крив път е взело. Сбъркало е пътя, не може да се роди.
Казвам на детето: "Ще се върнеш назад, на десет сантиметра ще се върнеш и ще хванеш правия път да излезеш навън.
Като си влязъл, забравил си как си влязъл. И като не знаеш как да излезеш, ще се върнеш назад.
към втори вариант >>
Не, не сте тук.
(втори вариант)
Вие искате да се молите по някой път. При молитвата човек трябва да забрави себе си той. Трябва да забрави окръжаващата го среда, за да може да се моли. Човек, за да пее, той трябва да забрави публиката, той всички тези хора трябва да ги тури в себе си. Щом ний мислим, че хората са там... Вие запример мислите, че сте събрани тук.
Не, не сте тук.
Тук е един грамофон, а пък събранието е някъде далече. Има същевременно някъде събрание толкова далеч, а пък вие сте представители. Тук каквото става, и там става. Това е копие на едно нещо, което става. Вие казвате: "Нагласихме тази работа." Не, никога не може да нагласите в този живот работите.
към втори вариант >>
Като си влязъл, забравил си как си влязъл.
(втори вариант)
" И така стана. На тази жена й трябва помощ от невидимия свят. Това дете не може да се роди, крив път е взело. Сбъркало е пътя, не може да се роди. Казвам на детето: "Ще се върнеш назад, на десет сантиметра ще се върнеш и ще хванеш правия път да излезеш навън.
Като си влязъл, забравил си как си влязъл.
И като не знаеш как да излезеш, ще се върнеш назад.
към втори вариант >>
Тук е един грамофон, а пък събранието е някъде далече.
(втори вариант)
При молитвата човек трябва да забрави себе си той. Трябва да забрави окръжаващата го среда, за да може да се моли. Човек, за да пее, той трябва да забрави публиката, той всички тези хора трябва да ги тури в себе си. Щом ний мислим, че хората са там... Вие запример мислите, че сте събрани тук. Не, не сте тук.
Тук е един грамофон, а пък събранието е някъде далече.
Има същевременно някъде събрание толкова далеч, а пък вие сте представители. Тук каквото става, и там става. Това е копие на едно нещо, което става. Вие казвате: "Нагласихме тази работа." Не, никога не може да нагласите в този живот работите. И девет чифта, и десет чифта цървули да скъсате.
към втори вариант >>
И като не знаеш как да излезеш, ще се върнеш назад.
(втори вариант)
На тази жена й трябва помощ от невидимия свят. Това дете не може да се роди, крив път е взело. Сбъркало е пътя, не може да се роди. Казвам на детето: "Ще се върнеш назад, на десет сантиметра ще се върнеш и ще хванеш правия път да излезеш навън. Като си влязъл, забравил си как си влязъл.
И като не знаеш как да излезеш, ще се върнеш назад.
към втори вариант >>
Има същевременно някъде събрание толкова далеч, а пък вие сте представители.
(втори вариант)
Трябва да забрави окръжаващата го среда, за да може да се моли. Човек, за да пее, той трябва да забрави публиката, той всички тези хора трябва да ги тури в себе си. Щом ний мислим, че хората са там... Вие запример мислите, че сте събрани тук. Не, не сте тук. Тук е един грамофон, а пък събранието е някъде далече.
Има същевременно някъде събрание толкова далеч, а пък вие сте представители.
Тук каквото става, и там става. Това е копие на едно нещо, което става. Вие казвате: "Нагласихме тази работа." Не, никога не може да нагласите в този живот работите. И девет чифта, и десет чифта цървули да скъсате. Нещата от самата вечност са нагласени.
към втори вариант >>
Или казано другояче, ще се обърнеш към Бога.
(втори вариант)
Или казано другояче, ще се обърнеш към Бога.
Намираш се 6 затруднение. Ти казваш: "Какво да правя? " Обърни се към Бога да ти даде съвет. Раждането аз вземам в по-дълбок смисъл. Всеки може да се намери в раждане.
към втори вариант >>
Тук каквото става, и там става.
(втори вариант)
Човек, за да пее, той трябва да забрави публиката, той всички тези хора трябва да ги тури в себе си. Щом ний мислим, че хората са там... Вие запример мислите, че сте събрани тук. Не, не сте тук. Тук е един грамофон, а пък събранието е някъде далече. Има същевременно някъде събрание толкова далеч, а пък вие сте представители.
Тук каквото става, и там става.
Това е копие на едно нещо, което става. Вие казвате: "Нагласихме тази работа." Не, никога не може да нагласите в този живот работите. И девет чифта, и десет чифта цървули да скъсате. Нещата от самата вечност са нагласени.
към втори вариант >>
Намираш се 6 затруднение.
(втори вариант)
Или казано другояче, ще се обърнеш към Бога.
Намираш се 6 затруднение.
Ти казваш: "Какво да правя? " Обърни се към Бога да ти даде съвет. Раждането аз вземам в по-дълбок смисъл. Всеки може да се намери в раждане. Забъркаш се в нещо.
към втори вариант >>
Това е копие на едно нещо, което става.
(втори вариант)
Щом ний мислим, че хората са там... Вие запример мислите, че сте събрани тук. Не, не сте тук. Тук е един грамофон, а пък събранието е някъде далече. Има същевременно някъде събрание толкова далеч, а пък вие сте представители. Тук каквото става, и там става.
Това е копие на едно нещо, което става.
Вие казвате: "Нагласихме тази работа." Не, никога не може да нагласите в този живот работите. И девет чифта, и десет чифта цървули да скъсате. Нещата от самата вечност са нагласени.
към втори вариант >>
Ти казваш: "Какво да правя?
(втори вариант)
Или казано другояче, ще се обърнеш към Бога. Намираш се 6 затруднение.
Ти казваш: "Какво да правя?
" Обърни се към Бога да ти даде съвет. Раждането аз вземам в по-дълбок смисъл. Всеки може да се намери в раждане. Забъркаш се в нещо. Ще се върнеш десет сантиметра назад, ще се обърнеш към Бога за помощ и ще излезеш.
към втори вариант >>
Вие казвате: "Нагласихме тази работа." Не, никога не може да нагласите в този живот работите.
(втори вариант)
Не, не сте тук. Тук е един грамофон, а пък събранието е някъде далече. Има същевременно някъде събрание толкова далеч, а пък вие сте представители. Тук каквото става, и там става. Това е копие на едно нещо, което става.
Вие казвате: "Нагласихме тази работа." Не, никога не може да нагласите в този живот работите.
И девет чифта, и десет чифта цървули да скъсате. Нещата от самата вечност са нагласени.
към втори вариант >>
" Обърни се към Бога да ти даде съвет.
(втори вариант)
Или казано другояче, ще се обърнеш към Бога. Намираш се 6 затруднение. Ти казваш: "Какво да правя?
" Обърни се към Бога да ти даде съвет.
Раждането аз вземам в по-дълбок смисъл. Всеки може да се намери в раждане. Забъркаш се в нещо. Ще се върнеш десет сантиметра назад, ще се обърнеш към Бога за помощ и ще излезеш.
към втори вариант >>
И девет чифта, и десет чифта цървули да скъсате.
(втори вариант)
Тук е един грамофон, а пък събранието е някъде далече. Има същевременно някъде събрание толкова далеч, а пък вие сте представители. Тук каквото става, и там става. Това е копие на едно нещо, което става. Вие казвате: "Нагласихме тази работа." Не, никога не може да нагласите в този живот работите.
И девет чифта, и десет чифта цървули да скъсате.
Нещата от самата вечност са нагласени.
към втори вариант >>
Раждането аз вземам в по-дълбок смисъл.
(втори вариант)
Или казано другояче, ще се обърнеш към Бога. Намираш се 6 затруднение. Ти казваш: "Какво да правя? " Обърни се към Бога да ти даде съвет.
Раждането аз вземам в по-дълбок смисъл.
Всеки може да се намери в раждане. Забъркаш се в нещо. Ще се върнеш десет сантиметра назад, ще се обърнеш към Бога за помощ и ще излезеш.
към втори вариант >>
Нещата от самата вечност са нагласени.
(втори вариант)
Има същевременно някъде събрание толкова далеч, а пък вие сте представители. Тук каквото става, и там става. Това е копие на едно нещо, което става. Вие казвате: "Нагласихме тази работа." Не, никога не може да нагласите в този живот работите. И девет чифта, и десет чифта цървули да скъсате.
Нещата от самата вечност са нагласени.
към втори вариант >>
Всеки може да се намери в раждане.
(втори вариант)
Или казано другояче, ще се обърнеш към Бога. Намираш се 6 затруднение. Ти казваш: "Какво да правя? " Обърни се към Бога да ти даде съвет. Раждането аз вземам в по-дълбок смисъл.
Всеки може да се намери в раждане.
Забъркаш се в нещо. Ще се върнеш десет сантиметра назад, ще се обърнеш към Бога за помощ и ще излезеш.
към втори вариант >>
Та искам да бъдете свободни в разбирането.
(втори вариант)
Та искам да бъдете свободни в разбирането.
Освободете се от непотребните неща. Ние трябва да бъдем свободни, защото, когато сме свободни, можем да учим. За да учи човек, неговият ум трябва да бъде свободен от непотребни вещи, елементи, мисли, желания, движения и образи. Има в дадения случай неща, образи непотребни. Съдържанието на съзнанието трябва да бъде свободно в тях.
към втори вариант >>
Забъркаш се в нещо.
(втори вариант)
Намираш се 6 затруднение. Ти казваш: "Какво да правя? " Обърни се към Бога да ти даде съвет. Раждането аз вземам в по-дълбок смисъл. Всеки може да се намери в раждане.
Забъркаш се в нещо.
Ще се върнеш десет сантиметра назад, ще се обърнеш към Бога за помощ и ще излезеш.
към втори вариант >>
Освободете се от непотребните неща.
(втори вариант)
Та искам да бъдете свободни в разбирането.
Освободете се от непотребните неща.
Ние трябва да бъдем свободни, защото, когато сме свободни, можем да учим. За да учи човек, неговият ум трябва да бъде свободен от непотребни вещи, елементи, мисли, желания, движения и образи. Има в дадения случай неща, образи непотребни. Съдържанието на съзнанието трябва да бъде свободно в тях. Това, което ние съзнаваме, то не трябва да бъде в стълкновение с нашия минал живот, нито в стълкновение с живота, който иде.
към втори вариант >>
Ще се върнеш десет сантиметра назад, ще се обърнеш към Бога за помощ и ще излезеш.
(втори вариант)
Ти казваш: "Какво да правя? " Обърни се към Бога да ти даде съвет. Раждането аз вземам в по-дълбок смисъл. Всеки може да се намери в раждане. Забъркаш се в нещо.
Ще се върнеш десет сантиметра назад, ще се обърнеш към Бога за помощ и ще излезеш.
към втори вариант >>
Ние трябва да бъдем свободни, защото, когато сме свободни, можем да учим.
(втори вариант)
Та искам да бъдете свободни в разбирането. Освободете се от непотребните неща.
Ние трябва да бъдем свободни, защото, когато сме свободни, можем да учим.
За да учи човек, неговият ум трябва да бъде свободен от непотребни вещи, елементи, мисли, желания, движения и образи. Има в дадения случай неща, образи непотребни. Съдържанието на съзнанието трябва да бъде свободно в тях. Това, което ние съзнаваме, то не трябва да бъде в стълкновение с нашия минал живот, нито в стълкновение с живота, който иде.
към втори вариант >>
Сега сме дошли в една фаза, в която започва най-важното положение.
(втори вариант)
Сега сме дошли в една фаза, в която започва най-важното положение.
В един съд ще се турят най-хубавите работи и този съд трябва да го измиеш, за да не би нечистотиите да развалят онова съдържание, което ще се тури. Ако човек не се почисти, как ще приеме любовта, която трябва да влезе в нас да живее. Ние искаме Бог да дойде в нас. Като дойде Бог в нас, ние няма да се молим вече. Няма да плачем, болест няма да имаме, равматизъм няма да имаш, сиромашия няма да имаш.
към втори вариант >>
За да учи човек, неговият ум трябва да бъде свободен от непотребни вещи, елементи, мисли, желания, движения и образи.
(втори вариант)
Та искам да бъдете свободни в разбирането. Освободете се от непотребните неща. Ние трябва да бъдем свободни, защото, когато сме свободни, можем да учим.
За да учи човек, неговият ум трябва да бъде свободен от непотребни вещи, елементи, мисли, желания, движения и образи.
Има в дадения случай неща, образи непотребни. Съдържанието на съзнанието трябва да бъде свободно в тях. Това, което ние съзнаваме, то не трябва да бъде в стълкновение с нашия минал живот, нито в стълкновение с живота, който иде.
към втори вариант >>
В един съд ще се турят най-хубавите работи и този съд трябва да го измиеш, за да не би нечистотиите да развалят онова съдържание, което ще се тури.
(втори вариант)
Сега сме дошли в една фаза, в която започва най-важното положение.
В един съд ще се турят най-хубавите работи и този съд трябва да го измиеш, за да не би нечистотиите да развалят онова съдържание, което ще се тури.
Ако човек не се почисти, как ще приеме любовта, която трябва да влезе в нас да живее. Ние искаме Бог да дойде в нас. Като дойде Бог в нас, ние няма да се молим вече. Няма да плачем, болест няма да имаме, равматизъм няма да имаш, сиромашия няма да имаш. То ще бъде вечно веселие, разходки, свирене, пеене.
към втори вариант >>
Има в дадения случай неща, образи непотребни.
(втори вариант)
Та искам да бъдете свободни в разбирането. Освободете се от непотребните неща. Ние трябва да бъдем свободни, защото, когато сме свободни, можем да учим. За да учи човек, неговият ум трябва да бъде свободен от непотребни вещи, елементи, мисли, желания, движения и образи.
Има в дадения случай неща, образи непотребни.
Съдържанието на съзнанието трябва да бъде свободно в тях. Това, което ние съзнаваме, то не трябва да бъде в стълкновение с нашия минал живот, нито в стълкновение с живота, който иде.
към втори вариант >>
Ако човек не се почисти, как ще приеме любовта, която трябва да влезе в нас да живее.
(втори вариант)
Сега сме дошли в една фаза, в която започва най-важното положение. В един съд ще се турят най-хубавите работи и този съд трябва да го измиеш, за да не би нечистотиите да развалят онова съдържание, което ще се тури.
Ако човек не се почисти, как ще приеме любовта, която трябва да влезе в нас да живее.
Ние искаме Бог да дойде в нас. Като дойде Бог в нас, ние няма да се молим вече. Няма да плачем, болест няма да имаме, равматизъм няма да имаш, сиромашия няма да имаш. То ще бъде вечно веселие, разходки, свирене, пеене. И голи няма да има.
към втори вариант >>
Съдържанието на съзнанието трябва да бъде свободно в тях.
(втори вариант)
Та искам да бъдете свободни в разбирането. Освободете се от непотребните неща. Ние трябва да бъдем свободни, защото, когато сме свободни, можем да учим. За да учи човек, неговият ум трябва да бъде свободен от непотребни вещи, елементи, мисли, желания, движения и образи. Има в дадения случай неща, образи непотребни.
Съдържанието на съзнанието трябва да бъде свободно в тях.
Това, което ние съзнаваме, то не трябва да бъде в стълкновение с нашия минал живот, нито в стълкновение с живота, който иде.
към втори вариант >>
Ние искаме Бог да дойде в нас.
(втори вариант)
Сега сме дошли в една фаза, в която започва най-важното положение. В един съд ще се турят най-хубавите работи и този съд трябва да го измиеш, за да не би нечистотиите да развалят онова съдържание, което ще се тури. Ако човек не се почисти, как ще приеме любовта, която трябва да влезе в нас да живее.
Ние искаме Бог да дойде в нас.
Като дойде Бог в нас, ние няма да се молим вече. Няма да плачем, болест няма да имаме, равматизъм няма да имаш, сиромашия няма да имаш. То ще бъде вечно веселие, разходки, свирене, пеене. И голи няма да има. Всички ще бъдат облечени в празнични дрехи.
към втори вариант >>
Това, което ние съзнаваме, то не трябва да бъде в стълкновение с нашия минал живот, нито в стълкновение с живота, който иде.
(втори вариант)
Освободете се от непотребните неща. Ние трябва да бъдем свободни, защото, когато сме свободни, можем да учим. За да учи човек, неговият ум трябва да бъде свободен от непотребни вещи, елементи, мисли, желания, движения и образи. Има в дадения случай неща, образи непотребни. Съдържанието на съзнанието трябва да бъде свободно в тях.
Това, което ние съзнаваме, то не трябва да бъде в стълкновение с нашия минал живот, нито в стълкновение с живота, който иде.
към втори вариант >>
Като дойде Бог в нас, ние няма да се молим вече.
(втори вариант)
Сега сме дошли в една фаза, в която започва най-важното положение. В един съд ще се турят най-хубавите работи и този съд трябва да го измиеш, за да не би нечистотиите да развалят онова съдържание, което ще се тури. Ако човек не се почисти, как ще приеме любовта, която трябва да влезе в нас да живее. Ние искаме Бог да дойде в нас.
Като дойде Бог в нас, ние няма да се молим вече.
Няма да плачем, болест няма да имаме, равматизъм няма да имаш, сиромашия няма да имаш. То ще бъде вечно веселие, разходки, свирене, пеене. И голи няма да има. Всички ще бъдат облечени в празнични дрехи. Колко време ще продължи това?
към втори вариант >>
При мене идва един земеделец и ми казва: "Работлив човек съм, ора земята добре." Казвам му: "Много добре правиш.
(втори вариант)
При мене идва един земеделец и ми казва: "Работлив човек съм, ора земята добре." Казвам му: "Много добре правиш.
Ти отиваш при необработената земя, разораваш я, посаждаш дръвчета и след десет години ще имаш една градина. Казваш на земята: "Ако не бях аз, ти щеше да бъдеш голяма пустиня, необработена, щяха да те тъпчат. Ти благодари, че аз те заградих и посадих нещо в тебе. Сега имат уважение и почит към тебе, аз те направих такава." А градината ти казва: "Той посади тези дървета, обаче аз ги отхраних и ги отгледах. Ти вземеш всичките плодове, изяждаш ги, пък за мене оставяш сухите листа, аз да се храня с тях." Каква философия на живота?
към втори вариант >>
Няма да плачем, болест няма да имаме, равматизъм няма да имаш, сиромашия няма да имаш.
(втори вариант)
Сега сме дошли в една фаза, в която започва най-важното положение. В един съд ще се турят най-хубавите работи и този съд трябва да го измиеш, за да не би нечистотиите да развалят онова съдържание, което ще се тури. Ако човек не се почисти, как ще приеме любовта, която трябва да влезе в нас да живее. Ние искаме Бог да дойде в нас. Като дойде Бог в нас, ние няма да се молим вече.
Няма да плачем, болест няма да имаме, равматизъм няма да имаш, сиромашия няма да имаш.
То ще бъде вечно веселие, разходки, свирене, пеене. И голи няма да има. Всички ще бъдат облечени в празнични дрехи. Колко време ще продължи това? Толкова, колкото искате.
към втори вариант >>
Ти отиваш при необработената земя, разораваш я, посаждаш дръвчета и след десет години ще имаш една градина.
(втори вариант)
При мене идва един земеделец и ми казва: "Работлив човек съм, ора земята добре." Казвам му: "Много добре правиш.
Ти отиваш при необработената земя, разораваш я, посаждаш дръвчета и след десет години ще имаш една градина.
Казваш на земята: "Ако не бях аз, ти щеше да бъдеш голяма пустиня, необработена, щяха да те тъпчат. Ти благодари, че аз те заградих и посадих нещо в тебе. Сега имат уважение и почит към тебе, аз те направих такава." А градината ти казва: "Той посади тези дървета, обаче аз ги отхраних и ги отгледах. Ти вземеш всичките плодове, изяждаш ги, пък за мене оставяш сухите листа, аз да се храня с тях." Каква философия на живота?
към втори вариант >>
То ще бъде вечно веселие, разходки, свирене, пеене.
(втори вариант)
В един съд ще се турят най-хубавите работи и този съд трябва да го измиеш, за да не би нечистотиите да развалят онова съдържание, което ще се тури. Ако човек не се почисти, как ще приеме любовта, която трябва да влезе в нас да живее. Ние искаме Бог да дойде в нас. Като дойде Бог в нас, ние няма да се молим вече. Няма да плачем, болест няма да имаме, равматизъм няма да имаш, сиромашия няма да имаш.
То ще бъде вечно веселие, разходки, свирене, пеене.
И голи няма да има. Всички ще бъдат облечени в празнични дрехи. Колко време ще продължи това? Толкова, колкото искате. Животът, в който сте сега, трябва да се измени.
към втори вариант >>
Казваш на земята: "Ако не бях аз, ти щеше да бъдеш голяма пустиня, необработена, щяха да те тъпчат.
(втори вариант)
При мене идва един земеделец и ми казва: "Работлив човек съм, ора земята добре." Казвам му: "Много добре правиш. Ти отиваш при необработената земя, разораваш я, посаждаш дръвчета и след десет години ще имаш една градина.
Казваш на земята: "Ако не бях аз, ти щеше да бъдеш голяма пустиня, необработена, щяха да те тъпчат.
Ти благодари, че аз те заградих и посадих нещо в тебе. Сега имат уважение и почит към тебе, аз те направих такава." А градината ти казва: "Той посади тези дървета, обаче аз ги отхраних и ги отгледах. Ти вземеш всичките плодове, изяждаш ги, пък за мене оставяш сухите листа, аз да се храня с тях." Каква философия на живота?
към втори вариант >>
И голи няма да има.
(втори вариант)
Ако човек не се почисти, как ще приеме любовта, която трябва да влезе в нас да живее. Ние искаме Бог да дойде в нас. Като дойде Бог в нас, ние няма да се молим вече. Няма да плачем, болест няма да имаме, равматизъм няма да имаш, сиромашия няма да имаш. То ще бъде вечно веселие, разходки, свирене, пеене.
И голи няма да има.
Всички ще бъдат облечени в празнични дрехи. Колко време ще продължи това? Толкова, колкото искате. Животът, в който сте сега, трябва да се измени. Ако ние не се изменим, защо е науката?
към втори вариант >>
Ти благодари, че аз те заградих и посадих нещо в тебе.
(втори вариант)
При мене идва един земеделец и ми казва: "Работлив човек съм, ора земята добре." Казвам му: "Много добре правиш. Ти отиваш при необработената земя, разораваш я, посаждаш дръвчета и след десет години ще имаш една градина. Казваш на земята: "Ако не бях аз, ти щеше да бъдеш голяма пустиня, необработена, щяха да те тъпчат.
Ти благодари, че аз те заградих и посадих нещо в тебе.
Сега имат уважение и почит към тебе, аз те направих такава." А градината ти казва: "Той посади тези дървета, обаче аз ги отхраних и ги отгледах. Ти вземеш всичките плодове, изяждаш ги, пък за мене оставяш сухите листа, аз да се храня с тях." Каква философия на живота?
към втори вариант >>
Всички ще бъдат облечени в празнични дрехи.
(втори вариант)
Ние искаме Бог да дойде в нас. Като дойде Бог в нас, ние няма да се молим вече. Няма да плачем, болест няма да имаме, равматизъм няма да имаш, сиромашия няма да имаш. То ще бъде вечно веселие, разходки, свирене, пеене. И голи няма да има.
Всички ще бъдат облечени в празнични дрехи.
Колко време ще продължи това? Толкова, колкото искате. Животът, в който сте сега, трябва да се измени. Ако ние не се изменим, защо е науката? Казвате, че остаряваме.
към втори вариант >>
Сега имат уважение и почит към тебе, аз те направих такава." А градината ти казва: "Той посади тези дървета, обаче аз ги отхраних и ги отгледах.
(втори вариант)
При мене идва един земеделец и ми казва: "Работлив човек съм, ора земята добре." Казвам му: "Много добре правиш. Ти отиваш при необработената земя, разораваш я, посаждаш дръвчета и след десет години ще имаш една градина. Казваш на земята: "Ако не бях аз, ти щеше да бъдеш голяма пустиня, необработена, щяха да те тъпчат. Ти благодари, че аз те заградих и посадих нещо в тебе.
Сега имат уважение и почит към тебе, аз те направих такава." А градината ти казва: "Той посади тези дървета, обаче аз ги отхраних и ги отгледах.
Ти вземеш всичките плодове, изяждаш ги, пък за мене оставяш сухите листа, аз да се храня с тях." Каква философия на живота?
към втори вариант >>
Колко време ще продължи това?
(втори вариант)
Като дойде Бог в нас, ние няма да се молим вече. Няма да плачем, болест няма да имаме, равматизъм няма да имаш, сиромашия няма да имаш. То ще бъде вечно веселие, разходки, свирене, пеене. И голи няма да има. Всички ще бъдат облечени в празнични дрехи.
Колко време ще продължи това?
Толкова, колкото искате. Животът, в който сте сега, трябва да се измени. Ако ние не се изменим, защо е науката? Казвате, че остаряваме. Животът не е в старостта.
към втори вариант >>
Ти вземеш всичките плодове, изяждаш ги, пък за мене оставяш сухите листа, аз да се храня с тях." Каква философия на живота?
(втори вариант)
При мене идва един земеделец и ми казва: "Работлив човек съм, ора земята добре." Казвам му: "Много добре правиш. Ти отиваш при необработената земя, разораваш я, посаждаш дръвчета и след десет години ще имаш една градина. Казваш на земята: "Ако не бях аз, ти щеше да бъдеш голяма пустиня, необработена, щяха да те тъпчат. Ти благодари, че аз те заградих и посадих нещо в тебе. Сега имат уважение и почит към тебе, аз те направих такава." А градината ти казва: "Той посади тези дървета, обаче аз ги отхраних и ги отгледах.
Ти вземеш всичките плодове, изяждаш ги, пък за мене оставяш сухите листа, аз да се храня с тях." Каква философия на живота?
към втори вариант >>
Толкова, колкото искате.
(втори вариант)
Няма да плачем, болест няма да имаме, равматизъм няма да имаш, сиромашия няма да имаш. То ще бъде вечно веселие, разходки, свирене, пеене. И голи няма да има. Всички ще бъдат облечени в празнични дрехи. Колко време ще продължи това?
Толкова, колкото искате.
Животът, в който сте сега, трябва да се измени. Ако ние не се изменим, защо е науката? Казвате, че остаряваме. Животът не е в старостта. Животът не е в младостта.
към втори вариант >>
Да направим превод на това.
(втори вариант)
Да направим превод на това.
Ако ти работиш върху един човек в живота, както работиш земята, присаждаш доброто в него и обираш всичките плодове, оставяш на него да яде листата, тогава какво му допринасяш? Ти му казваш: "Не знаеш ли, че аз те направих такъв? " Онзи може да ти каже: "Ти си ме направил такъв, обаче взимаш най-хубавите плодове." Това е една аналогия.
към втори вариант >>
Животът, в който сте сега, трябва да се измени.
(втори вариант)
То ще бъде вечно веселие, разходки, свирене, пеене. И голи няма да има. Всички ще бъдат облечени в празнични дрехи. Колко време ще продължи това? Толкова, колкото искате.
Животът, в който сте сега, трябва да се измени.
Ако ние не се изменим, защо е науката? Казвате, че остаряваме. Животът не е в старостта. Животът не е в младостта. Животът е в разбирането.
към втори вариант >>
Ако ти работиш върху един човек в живота, както работиш земята, присаждаш доброто в него и обираш всичките плодове, оставяш на него да яде листата, тогава какво му допринасяш?
(втори вариант)
Да направим превод на това.
Ако ти работиш върху един човек в живота, както работиш земята, присаждаш доброто в него и обираш всичките плодове, оставяш на него да яде листата, тогава какво му допринасяш?
Ти му казваш: "Не знаеш ли, че аз те направих такъв? " Онзи може да ти каже: "Ти си ме направил такъв, обаче взимаш най-хубавите плодове." Това е една аналогия.
към втори вариант >>
Ако ние не се изменим, защо е науката?
(втори вариант)
И голи няма да има. Всички ще бъдат облечени в празнични дрехи. Колко време ще продължи това? Толкова, колкото искате. Животът, в който сте сега, трябва да се измени.
Ако ние не се изменим, защо е науката?
Казвате, че остаряваме. Животът не е в старостта. Животът не е в младостта. Животът е в разбирането. Едно разбиране трябва.
към втори вариант >>
Ти му казваш: "Не знаеш ли, че аз те направих такъв?
(втори вариант)
Да направим превод на това. Ако ти работиш върху един човек в живота, както работиш земята, присаждаш доброто в него и обираш всичките плодове, оставяш на него да яде листата, тогава какво му допринасяш?
Ти му казваш: "Не знаеш ли, че аз те направих такъв?
" Онзи може да ти каже: "Ти си ме направил такъв, обаче взимаш най-хубавите плодове." Това е една аналогия.
към втори вариант >>
Казвате, че остаряваме.
(втори вариант)
Всички ще бъдат облечени в празнични дрехи. Колко време ще продължи това? Толкова, колкото искате. Животът, в който сте сега, трябва да се измени. Ако ние не се изменим, защо е науката?
Казвате, че остаряваме.
Животът не е в старостта. Животът не е в младостта. Животът е в разбирането. Едно разбиране трябва. Трябва да разбирате силата на Божията мисъл, която може да се прояви в човешката душа.
към втори вариант >>
" Онзи може да ти каже: "Ти си ме направил такъв, обаче взимаш най-хубавите плодове." Това е една аналогия.
(втори вариант)
Да направим превод на това. Ако ти работиш върху един човек в живота, както работиш земята, присаждаш доброто в него и обираш всичките плодове, оставяш на него да яде листата, тогава какво му допринасяш? Ти му казваш: "Не знаеш ли, че аз те направих такъв?
" Онзи може да ти каже: "Ти си ме направил такъв, обаче взимаш най-хубавите плодове." Това е една аналогия.
към втори вариант >>
Животът не е в старостта.
(втори вариант)
Колко време ще продължи това? Толкова, колкото искате. Животът, в който сте сега, трябва да се измени. Ако ние не се изменим, защо е науката? Казвате, че остаряваме.
Животът не е в старостта.
Животът не е в младостта. Животът е в разбирането. Едно разбиране трябва. Трябва да разбирате силата на Божията мисъл, която може да се прояви в човешката душа. Старият трябва да разбира Божията мисъл като стар, младият - като млад.
към втори вариант >>
Да пазите в ума си едно свещено правило.
(втори вариант)
Да пазите в ума си едно свещено правило.
Когато работим, работата ни трябва да бъде свещена. С този начин на разбиране, който имаме сега, човек не може да се развие. Най-малкият егоизъм, който е останал в човека, той може да остане в човека като един червей, като един малък червей, който може да ви повреди. Този червей ще го извадите, ще го поставите на мястото му. Не му е мястото там.
към втори вариант >>
Животът не е в младостта.
(втори вариант)
Толкова, колкото искате. Животът, в който сте сега, трябва да се измени. Ако ние не се изменим, защо е науката? Казвате, че остаряваме. Животът не е в старостта.
Животът не е в младостта.
Животът е в разбирането. Едно разбиране трябва. Трябва да разбирате силата на Божията мисъл, която може да се прояви в човешката душа. Старият трябва да разбира Божията мисъл като стар, младият - като млад. Науката седи в това - ти сам трябва да съзнаеш, че мисълта, която имаш, е Божествена и да не измениш на тази мисъл.
към втори вариант >>
Когато работим, работата ни трябва да бъде свещена.
(втори вариант)
Да пазите в ума си едно свещено правило.
Когато работим, работата ни трябва да бъде свещена.
С този начин на разбиране, който имаме сега, човек не може да се развие. Най-малкият егоизъм, който е останал в човека, той може да остане в човека като един червей, като един малък червей, който може да ви повреди. Този червей ще го извадите, ще го поставите на мястото му. Не му е мястото там.
към втори вариант >>
Животът е в разбирането.
(втори вариант)
Животът, в който сте сега, трябва да се измени. Ако ние не се изменим, защо е науката? Казвате, че остаряваме. Животът не е в старостта. Животът не е в младостта.
Животът е в разбирането.
Едно разбиране трябва. Трябва да разбирате силата на Божията мисъл, която може да се прояви в човешката душа. Старият трябва да разбира Божията мисъл като стар, младият - като млад. Науката седи в това - ти сам трябва да съзнаеш, че мисълта, която имаш, е Божествена и да не измениш на тази мисъл. Да поддържаш, че мисълта, която е в тебе, е Божествена, но тя наистина да е Божествена.
към втори вариант >>
С този начин на разбиране, който имаме сега, човек не може да се развие.
(втори вариант)
Да пазите в ума си едно свещено правило. Когато работим, работата ни трябва да бъде свещена.
С този начин на разбиране, който имаме сега, човек не може да се развие.
Най-малкият егоизъм, който е останал в човека, той може да остане в човека като един червей, като един малък червей, който може да ви повреди. Този червей ще го извадите, ще го поставите на мястото му. Не му е мястото там.
към втори вариант >>
Едно разбиране трябва.
(втори вариант)
Ако ние не се изменим, защо е науката? Казвате, че остаряваме. Животът не е в старостта. Животът не е в младостта. Животът е в разбирането.
Едно разбиране трябва.
Трябва да разбирате силата на Божията мисъл, която може да се прояви в човешката душа. Старият трябва да разбира Божията мисъл като стар, младият - като млад. Науката седи в това - ти сам трябва да съзнаеш, че мисълта, която имаш, е Божествена и да не измениш на тази мисъл. Да поддържаш, че мисълта, която е в тебе, е Божествена, но тя наистина да е Божествена. Да не туриш на една Божествена мисъл човешки ум.
към втори вариант >>
Най-малкият егоизъм, който е останал в човека, той може да остане в човека като един червей, като един малък червей, който може да ви повреди.
(втори вариант)
Да пазите в ума си едно свещено правило. Когато работим, работата ни трябва да бъде свещена. С този начин на разбиране, който имаме сега, човек не може да се развие.
Най-малкият егоизъм, който е останал в човека, той може да остане в човека като един червей, като един малък червей, който може да ви повреди.
Този червей ще го извадите, ще го поставите на мястото му. Не му е мястото там.
към втори вариант >>
Трябва да разбирате силата на Божията мисъл, която може да се прояви в човешката душа.
(втори вариант)
Казвате, че остаряваме. Животът не е в старостта. Животът не е в младостта. Животът е в разбирането. Едно разбиране трябва.
Трябва да разбирате силата на Божията мисъл, която може да се прояви в човешката душа.
Старият трябва да разбира Божията мисъл като стар, младият - като млад. Науката седи в това - ти сам трябва да съзнаеш, че мисълта, която имаш, е Божествена и да не измениш на тази мисъл. Да поддържаш, че мисълта, която е в тебе, е Божествена, но тя наистина да е Божествена. Да не туриш на една Божествена мисъл човешки ум. Туриш ли човешки ум, няма да постигнеш това, което трябва.
към втори вариант >>
Този червей ще го извадите, ще го поставите на мястото му.
(втори вариант)
Да пазите в ума си едно свещено правило. Когато работим, работата ни трябва да бъде свещена. С този начин на разбиране, който имаме сега, човек не може да се развие. Най-малкият егоизъм, който е останал в човека, той може да остане в човека като един червей, като един малък червей, който може да ви повреди.
Този червей ще го извадите, ще го поставите на мястото му.
Не му е мястото там.
към втори вариант >>
Старият трябва да разбира Божията мисъл като стар, младият - като млад.
(втори вариант)
Животът не е в старостта. Животът не е в младостта. Животът е в разбирането. Едно разбиране трябва. Трябва да разбирате силата на Божията мисъл, която може да се прояви в човешката душа.
Старият трябва да разбира Божията мисъл като стар, младият - като млад.
Науката седи в това - ти сам трябва да съзнаеш, че мисълта, която имаш, е Божествена и да не измениш на тази мисъл. Да поддържаш, че мисълта, която е в тебе, е Божествена, но тя наистина да е Божествена. Да не туриш на една Божествена мисъл човешки ум. Туриш ли човешки ум, няма да постигнеш това, което трябва. Като получиш една Божествена мисъл, тя е магическа, всичко може да постигнеш с нея.
към втори вариант >>
Не му е мястото там.
(втори вариант)
Да пазите в ума си едно свещено правило. Когато работим, работата ни трябва да бъде свещена. С този начин на разбиране, който имаме сега, човек не може да се развие. Най-малкият егоизъм, който е останал в човека, той може да остане в човека като един червей, като един малък червей, който може да ви повреди. Този червей ще го извадите, ще го поставите на мястото му.
Не му е мястото там.
към втори вариант >>
Науката седи в това - ти сам трябва да съзнаеш, че мисълта, която имаш, е Божествена и да не измениш на тази мисъл.
(втори вариант)
Животът не е в младостта. Животът е в разбирането. Едно разбиране трябва. Трябва да разбирате силата на Божията мисъл, която може да се прояви в човешката душа. Старият трябва да разбира Божията мисъл като стар, младият - като млад.
Науката седи в това - ти сам трябва да съзнаеш, че мисълта, която имаш, е Божествена и да не измениш на тази мисъл.
Да поддържаш, че мисълта, която е в тебе, е Божествена, но тя наистина да е Божествена. Да не туриш на една Божествена мисъл човешки ум. Туриш ли човешки ум, няма да постигнеш това, което трябва. Като получиш една Божествена мисъл, тя е магическа, всичко може да постигнеш с нея. Писанието казва: "Опитайте, и вижте, че съм благ.
към втори вариант >>
Преди една година дойде един брат да обработва градината.
(втори вариант)
Преди една година дойде един брат да обработва градината.
Той казва: "Дървото плаче." Веднага виждам една дупка,'излиза нещо от дупката, виждам цяла купчина там. Пада нещо от дупката. А пък то какво е станало? Влязъл е в дървото един червей, влязъл вътре и яде, образувал цяла дупка. Казах му: "Излез навън." Вземам една тънка тел, турям тела, проби се една голяма дупка, закачих с тела червея и го извадих.
към втори вариант >>
Да поддържаш, че мисълта, която е в тебе, е Божествена, но тя наистина да е Божествена.
(втори вариант)
Животът е в разбирането. Едно разбиране трябва. Трябва да разбирате силата на Божията мисъл, която може да се прояви в човешката душа. Старият трябва да разбира Божията мисъл като стар, младият - като млад. Науката седи в това - ти сам трябва да съзнаеш, че мисълта, която имаш, е Божествена и да не измениш на тази мисъл.
Да поддържаш, че мисълта, която е в тебе, е Божествена, но тя наистина да е Божествена.
Да не туриш на една Божествена мисъл човешки ум. Туриш ли човешки ум, няма да постигнеш това, което трябва. Като получиш една Божествена мисъл, тя е магическа, всичко може да постигнеш с нея. Писанието казва: "Опитайте, и вижте, че съм благ. Опитайте, и вижте, че съм щедър.
към втори вариант >>
Той казва: "Дървото плаче." Веднага виждам една дупка,'излиза нещо от дупката, виждам цяла купчина там.
(втори вариант)
Преди една година дойде един брат да обработва градината.
Той казва: "Дървото плаче." Веднага виждам една дупка,'излиза нещо от дупката, виждам цяла купчина там.
Пада нещо от дупката. А пък то какво е станало? Влязъл е в дървото един червей, влязъл вътре и яде, образувал цяла дупка. Казах му: "Излез навън." Вземам една тънка тел, турям тела, проби се една голяма дупка, закачих с тела червея и го извадих. После турих малко восък и се поправи раната." Вий ще кажете - нека стои червеят вътре. Не.
към втори вариант >>
Да не туриш на една Божествена мисъл човешки ум.
(втори вариант)
Едно разбиране трябва. Трябва да разбирате силата на Божията мисъл, която може да се прояви в човешката душа. Старият трябва да разбира Божията мисъл като стар, младият - като млад. Науката седи в това - ти сам трябва да съзнаеш, че мисълта, която имаш, е Божествена и да не измениш на тази мисъл. Да поддържаш, че мисълта, която е в тебе, е Божествена, но тя наистина да е Божествена.
Да не туриш на една Божествена мисъл човешки ум.
Туриш ли човешки ум, няма да постигнеш това, което трябва. Като получиш една Божествена мисъл, тя е магическа, всичко може да постигнеш с нея. Писанието казва: "Опитайте, и вижте, че съм благ. Опитайте, и вижте, че съм щедър. Но ще опитате така, както Бог изисква."
към втори вариант >>
Пада нещо от дупката.
(втори вариант)
Преди една година дойде един брат да обработва градината. Той казва: "Дървото плаче." Веднага виждам една дупка,'излиза нещо от дупката, виждам цяла купчина там.
Пада нещо от дупката.
А пък то какво е станало? Влязъл е в дървото един червей, влязъл вътре и яде, образувал цяла дупка. Казах му: "Излез навън." Вземам една тънка тел, турям тела, проби се една голяма дупка, закачих с тела червея и го извадих. После турих малко восък и се поправи раната." Вий ще кажете - нека стои червеят вътре. Не. Той трябваше да ме пита: "Мога ли да вляза аз?
към втори вариант >>
Туриш ли човешки ум, няма да постигнеш това, което трябва.
(втори вариант)
Трябва да разбирате силата на Божията мисъл, която може да се прояви в човешката душа. Старият трябва да разбира Божията мисъл като стар, младият - като млад. Науката седи в това - ти сам трябва да съзнаеш, че мисълта, която имаш, е Божествена и да не измениш на тази мисъл. Да поддържаш, че мисълта, която е в тебе, е Божествена, но тя наистина да е Божествена. Да не туриш на една Божествена мисъл човешки ум.
Туриш ли човешки ум, няма да постигнеш това, което трябва.
Като получиш една Божествена мисъл, тя е магическа, всичко може да постигнеш с нея. Писанието казва: "Опитайте, и вижте, че съм благ. Опитайте, и вижте, че съм щедър. Но ще опитате така, както Бог изисква."
към втори вариант >>
А пък то какво е станало?
(втори вариант)
Преди една година дойде един брат да обработва градината. Той казва: "Дървото плаче." Веднага виждам една дупка,'излиза нещо от дупката, виждам цяла купчина там. Пада нещо от дупката.
А пък то какво е станало?
Влязъл е в дървото един червей, влязъл вътре и яде, образувал цяла дупка. Казах му: "Излез навън." Вземам една тънка тел, турям тела, проби се една голяма дупка, закачих с тела червея и го извадих. После турих малко восък и се поправи раната." Вий ще кажете - нека стои червеят вътре. Не. Той трябваше да ме пита: "Мога ли да вляза аз? "
към втори вариант >>
Като получиш една Божествена мисъл, тя е магическа, всичко може да постигнеш с нея.
(втори вариант)
Старият трябва да разбира Божията мисъл като стар, младият - като млад. Науката седи в това - ти сам трябва да съзнаеш, че мисълта, която имаш, е Божествена и да не измениш на тази мисъл. Да поддържаш, че мисълта, която е в тебе, е Божествена, но тя наистина да е Божествена. Да не туриш на една Божествена мисъл човешки ум. Туриш ли човешки ум, няма да постигнеш това, което трябва.
Като получиш една Божествена мисъл, тя е магическа, всичко може да постигнеш с нея.
Писанието казва: "Опитайте, и вижте, че съм благ. Опитайте, и вижте, че съм щедър. Но ще опитате така, както Бог изисква."
към втори вариант >>
Влязъл е в дървото един червей, влязъл вътре и яде, образувал цяла дупка.
(втори вариант)
Преди една година дойде един брат да обработва градината. Той казва: "Дървото плаче." Веднага виждам една дупка,'излиза нещо от дупката, виждам цяла купчина там. Пада нещо от дупката. А пък то какво е станало?
Влязъл е в дървото един червей, влязъл вътре и яде, образувал цяла дупка.
Казах му: "Излез навън." Вземам една тънка тел, турям тела, проби се една голяма дупка, закачих с тела червея и го извадих. После турих малко восък и се поправи раната." Вий ще кажете - нека стои червеят вътре. Не. Той трябваше да ме пита: "Мога ли да вляза аз? "
към втори вариант >>
Писанието казва: "Опитайте, и вижте, че съм благ.
(втори вариант)
Науката седи в това - ти сам трябва да съзнаеш, че мисълта, която имаш, е Божествена и да не измениш на тази мисъл. Да поддържаш, че мисълта, която е в тебе, е Божествена, но тя наистина да е Божествена. Да не туриш на една Божествена мисъл човешки ум. Туриш ли човешки ум, няма да постигнеш това, което трябва. Като получиш една Божествена мисъл, тя е магическа, всичко може да постигнеш с нея.
Писанието казва: "Опитайте, и вижте, че съм благ.
Опитайте, и вижте, че съм щедър. Но ще опитате така, както Бог изисква."
към втори вариант >>
Казах му: "Излез навън." Вземам една тънка тел, турям тела, проби се една голяма дупка, закачих с тела червея и го извадих.
(втори вариант)
Преди една година дойде един брат да обработва градината. Той казва: "Дървото плаче." Веднага виждам една дупка,'излиза нещо от дупката, виждам цяла купчина там. Пада нещо от дупката. А пък то какво е станало? Влязъл е в дървото един червей, влязъл вътре и яде, образувал цяла дупка.
Казах му: "Излез навън." Вземам една тънка тел, турям тела, проби се една голяма дупка, закачих с тела червея и го извадих.
После турих малко восък и се поправи раната." Вий ще кажете - нека стои червеят вътре. Не. Той трябваше да ме пита: "Мога ли да вляза аз? "
към втори вариант >>
Опитайте, и вижте, че съм щедър.
(втори вариант)
Да поддържаш, че мисълта, която е в тебе, е Божествена, но тя наистина да е Божествена. Да не туриш на една Божествена мисъл човешки ум. Туриш ли човешки ум, няма да постигнеш това, което трябва. Като получиш една Божествена мисъл, тя е магическа, всичко може да постигнеш с нея. Писанието казва: "Опитайте, и вижте, че съм благ.
Опитайте, и вижте, че съм щедър.
Но ще опитате така, както Бог изисква."
към втори вариант >>
После турих малко восък и се поправи раната." Вий ще кажете - нека стои червеят вътре. Не.
(втори вариант)
Той казва: "Дървото плаче." Веднага виждам една дупка,'излиза нещо от дупката, виждам цяла купчина там. Пада нещо от дупката. А пък то какво е станало? Влязъл е в дървото един червей, влязъл вътре и яде, образувал цяла дупка. Казах му: "Излез навън." Вземам една тънка тел, турям тела, проби се една голяма дупка, закачих с тела червея и го извадих.
После турих малко восък и се поправи раната." Вий ще кажете - нека стои червеят вътре. Не.
Той трябваше да ме пита: "Мога ли да вляза аз? "
към втори вариант >>
Но ще опитате така, както Бог изисква."
(втори вариант)
Да не туриш на една Божествена мисъл човешки ум. Туриш ли човешки ум, няма да постигнеш това, което трябва. Като получиш една Божествена мисъл, тя е магическа, всичко може да постигнеш с нея. Писанието казва: "Опитайте, и вижте, че съм благ. Опитайте, и вижте, че съм щедър.
Но ще опитате така, както Бог изисква."
към втори вариант >>
Той трябваше да ме пита: "Мога ли да вляза аз?
(втори вариант)
Пада нещо от дупката. А пък то какво е станало? Влязъл е в дървото един червей, влязъл вътре и яде, образувал цяла дупка. Казах му: "Излез навън." Вземам една тънка тел, турям тела, проби се една голяма дупка, закачих с тела червея и го извадих. После турих малко восък и се поправи раната." Вий ще кажете - нека стои червеят вътре. Не.
Той трябваше да ме пита: "Мога ли да вляза аз?
"
към втори вариант >>
Мнозина от Вас сте сиромаси, пари нямате.
(втори вариант)
Мнозина от Вас сте сиромаси, пари нямате.
Един ми разправяше, един млад брат ми казваше: "В живота си загазих. Намерих се в мъчнотии. Отивам при някого, вземам назаем оттук-оттам. Не мога да ги посрещна. Обърках работата и виждам, че моите приятели странят от мене.
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
А пък то какво е станало? Влязъл е в дървото един червей, влязъл вътре и яде, образувал цяла дупка. Казах му: "Излез навън." Вземам една тънка тел, турям тела, проби се една голяма дупка, закачих с тела червея и го извадих. После турих малко восък и се поправи раната." Вий ще кажете - нека стои червеят вътре. Не. Той трябваше да ме пита: "Мога ли да вляза аз?
"
към втори вариант >>
Един ми разправяше, един млад брат ми казваше: "В живота си загазих.
(втори вариант)
Мнозина от Вас сте сиромаси, пари нямате.
Един ми разправяше, един млад брат ми казваше: "В живота си загазих.
Намерих се в мъчнотии. Отивам при някого, вземам назаем оттук-оттам. Не мога да ги посрещна. Обърках работата и виждам, че моите приятели странят от мене. Казвам си - няма да вземам пари назаем.
към втори вариант >>
Вие казвате - знанието е свещено.
(втори вариант)
Вие казвате - знанието е свещено.
Вие пеете. Има много начини за пеене. Самата музика е едно чувство в човека, то го принася. С въображението може да допринесе нещо за човека. С поезията, яденето - всичко, което става, все допринася нещо със своите последствия.
към втори вариант >>
Намерих се в мъчнотии.
(втори вариант)
Мнозина от Вас сте сиромаси, пари нямате. Един ми разправяше, един млад брат ми казваше: "В живота си загазих.
Намерих се в мъчнотии.
Отивам при някого, вземам назаем оттук-оттам. Не мога да ги посрещна. Обърках работата и виждам, че моите приятели странят от мене. Казвам си - няма да вземам пари назаем. Мога да гладувам.
към втори вариант >>
Вие пеете.
(втори вариант)
Вие казвате - знанието е свещено.
Вие пеете.
Има много начини за пеене. Самата музика е едно чувство в човека, то го принася. С въображението може да допринесе нещо за човека. С поезията, яденето - всичко, което става, все допринася нещо със своите последствия. На всичко човек трябва да обръща внимание.
към втори вариант >>
Отивам при някого, вземам назаем оттук-оттам.
(втори вариант)
Мнозина от Вас сте сиромаси, пари нямате. Един ми разправяше, един млад брат ми казваше: "В живота си загазих. Намерих се в мъчнотии.
Отивам при някого, вземам назаем оттук-оттам.
Не мога да ги посрещна. Обърках работата и виждам, че моите приятели странят от мене. Казвам си - няма да вземам пари назаем. Мога да гладувам. Но по никой начин да не вземам пари взаем.
към втори вариант >>
Има много начини за пеене.
(втори вариант)
Вие казвате - знанието е свещено. Вие пеете.
Има много начини за пеене.
Самата музика е едно чувство в човека, то го принася. С въображението може да допринесе нещо за човека. С поезията, яденето - всичко, което става, все допринася нещо със своите последствия. На всичко човек трябва да обръща внимание. Ако вие обръщате еднообразно внимание само на някои форми, вие ще станете много еднообразен човек.
към втори вариант >>
Не мога да ги посрещна.
(втори вариант)
Мнозина от Вас сте сиромаси, пари нямате. Един ми разправяше, един млад брат ми казваше: "В живота си загазих. Намерих се в мъчнотии. Отивам при някого, вземам назаем оттук-оттам.
Не мога да ги посрещна.
Обърках работата и виждам, че моите приятели странят от мене. Казвам си - няма да вземам пари назаем. Мога да гладувам. Но по никой начин да не вземам пари взаем. Ще работя.
към втори вариант >>
Самата музика е едно чувство в човека, то го принася.
(втори вариант)
Вие казвате - знанието е свещено. Вие пеете. Има много начини за пеене.
Самата музика е едно чувство в човека, то го принася.
С въображението може да допринесе нещо за човека. С поезията, яденето - всичко, което става, все допринася нещо със своите последствия. На всичко човек трябва да обръща внимание. Ако вие обръщате еднообразно внимание само на някои форми, вие ще станете много еднообразен човек. Ако обръщате внимание само на своите лични чувства, главата ви ще стане като краставица.
към втори вариант >>
Обърках работата и виждам, че моите приятели странят от мене.
(втори вариант)
Мнозина от Вас сте сиромаси, пари нямате. Един ми разправяше, един млад брат ми казваше: "В живота си загазих. Намерих се в мъчнотии. Отивам при някого, вземам назаем оттук-оттам. Не мога да ги посрещна.
Обърках работата и виждам, че моите приятели странят от мене.
Казвам си - няма да вземам пари назаем. Мога да гладувам. Но по никой начин да не вземам пари взаем. Ще работя. Ако намеря работа, ще работя.
към втори вариант >>
С въображението може да допринесе нещо за човека.
(втори вариант)
Вие казвате - знанието е свещено. Вие пеете. Има много начини за пеене. Самата музика е едно чувство в човека, то го принася.
С въображението може да допринесе нещо за човека.
С поезията, яденето - всичко, което става, все допринася нещо със своите последствия. На всичко човек трябва да обръща внимание. Ако вие обръщате еднообразно внимание само на някои форми, вие ще станете много еднообразен човек. Ако обръщате внимание само на своите лични чувства, главата ви ще стане като краставица. Ако станете много миролюбив, че и на мравката отстъпвате, вашата глава ще стане толкова тясна - като някоя дъска.
към втори вариант >>
Казвам си - няма да вземам пари назаем.
(втори вариант)
Един ми разправяше, един млад брат ми казваше: "В живота си загазих. Намерих се в мъчнотии. Отивам при някого, вземам назаем оттук-оттам. Не мога да ги посрещна. Обърках работата и виждам, че моите приятели странят от мене.
Казвам си - няма да вземам пари назаем.
Мога да гладувам. Но по никой начин да не вземам пари взаем. Ще работя. Ако намеря работа, ще работя. Ще изкарвам с труда си.
към втори вариант >>
С поезията, яденето - всичко, което става, все допринася нещо със своите последствия.
(втори вариант)
Вие казвате - знанието е свещено. Вие пеете. Има много начини за пеене. Самата музика е едно чувство в човека, то го принася. С въображението може да допринесе нещо за човека.
С поезията, яденето - всичко, което става, все допринася нещо със своите последствия.
На всичко човек трябва да обръща внимание. Ако вие обръщате еднообразно внимание само на някои форми, вие ще станете много еднообразен човек. Ако обръщате внимание само на своите лични чувства, главата ви ще стане като краставица. Ако станете много миролюбив, че и на мравката отстъпвате, вашата глава ще стане толкова тясна - като някоя дъска. А пък ако не искате много да фантазирате, то вашето чело ще остане сбутано.
към втори вариант >>
Мога да гладувам.
(втори вариант)
Намерих се в мъчнотии. Отивам при някого, вземам назаем оттук-оттам. Не мога да ги посрещна. Обърках работата и виждам, че моите приятели странят от мене. Казвам си - няма да вземам пари назаем.
Мога да гладувам.
Но по никой начин да не вземам пари взаем. Ще работя. Ако намеря работа, ще работя. Ще изкарвам с труда си. И след години работите ми започнаха да се оправят.
към втори вариант >>
На всичко човек трябва да обръща внимание.
(втори вариант)
Вие пеете. Има много начини за пеене. Самата музика е едно чувство в човека, то го принася. С въображението може да допринесе нещо за човека. С поезията, яденето - всичко, което става, все допринася нещо със своите последствия.
На всичко човек трябва да обръща внимание.
Ако вие обръщате еднообразно внимание само на някои форми, вие ще станете много еднообразен човек. Ако обръщате внимание само на своите лични чувства, главата ви ще стане като краставица. Ако станете много миролюбив, че и на мравката отстъпвате, вашата глава ще стане толкова тясна - като някоя дъска. А пък ако не искате много да фантазирате, то вашето чело ще остане сбутано. Някой ще каже: "Ти много не фантазирай, това не ставай, онова не ставай, богат не ставай." Това са философии на миналите векове на хората.
към втори вариант >>
Но по никой начин да не вземам пари взаем.
(втори вариант)
Отивам при някого, вземам назаем оттук-оттам. Не мога да ги посрещна. Обърках работата и виждам, че моите приятели странят от мене. Казвам си - няма да вземам пари назаем. Мога да гладувам.
Но по никой начин да не вземам пари взаем.
Ще работя. Ако намеря работа, ще работя. Ще изкарвам с труда си. И след години работите ми започнаха да се оправят. Намерих се в по-леко положение."
към втори вариант >>
Ако вие обръщате еднообразно внимание само на някои форми, вие ще станете много еднообразен човек.
(втори вариант)
Има много начини за пеене. Самата музика е едно чувство в човека, то го принася. С въображението може да допринесе нещо за човека. С поезията, яденето - всичко, което става, все допринася нещо със своите последствия. На всичко човек трябва да обръща внимание.
Ако вие обръщате еднообразно внимание само на някои форми, вие ще станете много еднообразен човек.
Ако обръщате внимание само на своите лични чувства, главата ви ще стане като краставица. Ако станете много миролюбив, че и на мравката отстъпвате, вашата глава ще стане толкова тясна - като някоя дъска. А пък ако не искате много да фантазирате, то вашето чело ще остане сбутано. Някой ще каже: "Ти много не фантазирай, това не ставай, онова не ставай, богат не ставай." Това са философии на миналите векове на хората. Господ е създал хората за нещо много хубаво и всяко нещо трябва да бъде навремето си.
към втори вариант >>
Ще работя.
(втори вариант)
Не мога да ги посрещна. Обърках работата и виждам, че моите приятели странят от мене. Казвам си - няма да вземам пари назаем. Мога да гладувам. Но по никой начин да не вземам пари взаем.
Ще работя.
Ако намеря работа, ще работя. Ще изкарвам с труда си. И след години работите ми започнаха да се оправят. Намерих се в по-леко положение."
към втори вариант >>
Ако обръщате внимание само на своите лични чувства, главата ви ще стане като краставица.
(втори вариант)
Самата музика е едно чувство в човека, то го принася. С въображението може да допринесе нещо за човека. С поезията, яденето - всичко, което става, все допринася нещо със своите последствия. На всичко човек трябва да обръща внимание. Ако вие обръщате еднообразно внимание само на някои форми, вие ще станете много еднообразен човек.
Ако обръщате внимание само на своите лични чувства, главата ви ще стане като краставица.
Ако станете много миролюбив, че и на мравката отстъпвате, вашата глава ще стане толкова тясна - като някоя дъска. А пък ако не искате много да фантазирате, то вашето чело ще остане сбутано. Някой ще каже: "Ти много не фантазирай, това не ставай, онова не ставай, богат не ставай." Това са философии на миналите векове на хората. Господ е създал хората за нещо много хубаво и всяко нещо трябва да бъде навремето си. Трябва да имаме ново понятие за нещата.
към втори вариант >>
Ако намеря работа, ще работя.
(втори вариант)
Обърках работата и виждам, че моите приятели странят от мене. Казвам си - няма да вземам пари назаем. Мога да гладувам. Но по никой начин да не вземам пари взаем. Ще работя.
Ако намеря работа, ще работя.
Ще изкарвам с труда си. И след години работите ми започнаха да се оправят. Намерих се в по-леко положение."
към втори вариант >>
Ако станете много миролюбив, че и на мравката отстъпвате, вашата глава ще стане толкова тясна - като някоя дъска.
(втори вариант)
С въображението може да допринесе нещо за човека. С поезията, яденето - всичко, което става, все допринася нещо със своите последствия. На всичко човек трябва да обръща внимание. Ако вие обръщате еднообразно внимание само на някои форми, вие ще станете много еднообразен човек. Ако обръщате внимание само на своите лични чувства, главата ви ще стане като краставица.
Ако станете много миролюбив, че и на мравката отстъпвате, вашата глава ще стане толкова тясна - като някоя дъска.
А пък ако не искате много да фантазирате, то вашето чело ще остане сбутано. Някой ще каже: "Ти много не фантазирай, това не ставай, онова не ставай, богат не ставай." Това са философии на миналите векове на хората. Господ е създал хората за нещо много хубаво и всяко нещо трябва да бъде навремето си. Трябва да имаме ново понятие за нещата.
към втори вариант >>
Ще изкарвам с труда си.
(втори вариант)
Казвам си - няма да вземам пари назаем. Мога да гладувам. Но по никой начин да не вземам пари взаем. Ще работя. Ако намеря работа, ще работя.
Ще изкарвам с труда си.
И след години работите ми започнаха да се оправят. Намерих се в по-леко положение."
към втори вариант >>
А пък ако не искате много да фантазирате, то вашето чело ще остане сбутано.
(втори вариант)
С поезията, яденето - всичко, което става, все допринася нещо със своите последствия. На всичко човек трябва да обръща внимание. Ако вие обръщате еднообразно внимание само на някои форми, вие ще станете много еднообразен човек. Ако обръщате внимание само на своите лични чувства, главата ви ще стане като краставица. Ако станете много миролюбив, че и на мравката отстъпвате, вашата глава ще стане толкова тясна - като някоя дъска.
А пък ако не искате много да фантазирате, то вашето чело ще остане сбутано.
Някой ще каже: "Ти много не фантазирай, това не ставай, онова не ставай, богат не ставай." Това са философии на миналите векове на хората. Господ е създал хората за нещо много хубаво и всяко нещо трябва да бъде навремето си. Трябва да имаме ново понятие за нещата.
към втори вариант >>
И след години работите ми започнаха да се оправят.
(втори вариант)
Мога да гладувам. Но по никой начин да не вземам пари взаем. Ще работя. Ако намеря работа, ще работя. Ще изкарвам с труда си.
И след години работите ми започнаха да се оправят.
Намерих се в по-леко положение."
към втори вариант >>
Някой ще каже: "Ти много не фантазирай, това не ставай, онова не ставай, богат не ставай." Това са философии на миналите векове на хората.
(втори вариант)
На всичко човек трябва да обръща внимание. Ако вие обръщате еднообразно внимание само на някои форми, вие ще станете много еднообразен човек. Ако обръщате внимание само на своите лични чувства, главата ви ще стане като краставица. Ако станете много миролюбив, че и на мравката отстъпвате, вашата глава ще стане толкова тясна - като някоя дъска. А пък ако не искате много да фантазирате, то вашето чело ще остане сбутано.
Някой ще каже: "Ти много не фантазирай, това не ставай, онова не ставай, богат не ставай." Това са философии на миналите векове на хората.
Господ е създал хората за нещо много хубаво и всяко нещо трябва да бъде навремето си. Трябва да имаме ново понятие за нещата.
към втори вариант >>
Намерих се в по-леко положение."
(втори вариант)
Но по никой начин да не вземам пари взаем. Ще работя. Ако намеря работа, ще работя. Ще изкарвам с труда си. И след години работите ми започнаха да се оправят.
Намерих се в по-леко положение."
към втори вариант >>
Господ е създал хората за нещо много хубаво и всяко нещо трябва да бъде навремето си.
(втори вариант)
Ако вие обръщате еднообразно внимание само на някои форми, вие ще станете много еднообразен човек. Ако обръщате внимание само на своите лични чувства, главата ви ще стане като краставица. Ако станете много миролюбив, че и на мравката отстъпвате, вашата глава ще стане толкова тясна - като някоя дъска. А пък ако не искате много да фантазирате, то вашето чело ще остане сбутано. Някой ще каже: "Ти много не фантазирай, това не ставай, онова не ставай, богат не ставай." Това са философии на миналите векове на хората.
Господ е създал хората за нещо много хубаво и всяко нещо трябва да бъде навремето си.
Трябва да имаме ново понятие за нещата.
към втори вариант >>
Има един правилен път.
(втори вариант)
Има един правилен път.
Като вземеш пари взаем, ти вече започваш да уповаваш на хората. Не знаеш нещо - питаш другите как беше. Назаем вземаш. Цяла година мислиш и като намериш да изпъкне това в ума ти, ти добиваш характер. Дойде ти някоя мъчнотия в живота.
към втори вариант >>
Трябва да имаме ново понятие за нещата.
(втори вариант)
Ако обръщате внимание само на своите лични чувства, главата ви ще стане като краставица. Ако станете много миролюбив, че и на мравката отстъпвате, вашата глава ще стане толкова тясна - като някоя дъска. А пък ако не искате много да фантазирате, то вашето чело ще остане сбутано. Някой ще каже: "Ти много не фантазирай, това не ставай, онова не ставай, богат не ставай." Това са философии на миналите векове на хората. Господ е създал хората за нещо много хубаво и всяко нещо трябва да бъде навремето си.
Трябва да имаме ново понятие за нещата.
към втори вариант >>
Като вземеш пари взаем, ти вече започваш да уповаваш на хората.
(втори вариант)
Има един правилен път.
Като вземеш пари взаем, ти вече започваш да уповаваш на хората.
Не знаеш нещо - питаш другите как беше. Назаем вземаш. Цяла година мислиш и като намериш да изпъкне това в ума ти, ти добиваш характер. Дойде ти някоя мъчнотия в живота. Ти търсиш откъде и как е дошла.
към втори вариант >>
Един турски бей отива на гости на един български чорбаджия.
(втори вариант)
Един турски бей отива на гости на един български чорбаджия.
Той никога не е бил пил шира. Българинът му дал, когато започнала да реже. Беят казал: "Много е хубаво." Той вдигал чашата и пил. По едно време го хваща виното и казва на чорбаджията: "Дойде ми да викам." Българинът му казал: "Викай." Започнал той да вика. После му казва: "Дойде ми да играя." "Играй." Човекът иска да пее, иска да играе.
към втори вариант >>
Не знаеш нещо - питаш другите как беше.
(втори вариант)
Има един правилен път. Като вземеш пари взаем, ти вече започваш да уповаваш на хората.
Не знаеш нещо - питаш другите как беше.
Назаем вземаш. Цяла година мислиш и като намериш да изпъкне това в ума ти, ти добиваш характер. Дойде ти някоя мъчнотия в живота. Ти търсиш откъде и как е дошла. Като намериш нейния произход, ти имаш известни знания, което е свързано с Божествения свят, понеже ние сме части от Божествения организъм.
към втори вариант >>
Той никога не е бил пил шира.
(втори вариант)
Един турски бей отива на гости на един български чорбаджия.
Той никога не е бил пил шира.
Българинът му дал, когато започнала да реже. Беят казал: "Много е хубаво." Той вдигал чашата и пил. По едно време го хваща виното и казва на чорбаджията: "Дойде ми да викам." Българинът му казал: "Викай." Започнал той да вика. После му казва: "Дойде ми да играя." "Играй." Човекът иска да пее, иска да играе. И най-после казва на чорбаджията: "Това нещо е много хубаво.
към втори вариант >>
Назаем вземаш.
(втори вариант)
Има един правилен път. Като вземеш пари взаем, ти вече започваш да уповаваш на хората. Не знаеш нещо - питаш другите как беше.
Назаем вземаш.
Цяла година мислиш и като намериш да изпъкне това в ума ти, ти добиваш характер. Дойде ти някоя мъчнотия в живота. Ти търсиш откъде и как е дошла. Като намериш нейния произход, ти имаш известни знания, което е свързано с Божествения свят, понеже ние сме части от Божествения организъм. Бог всякога иска да имаме мисъл и да чувстваме всякога връзка с Бога.
към втори вариант >>
Българинът му дал, когато започнала да реже.
(втори вариант)
Един турски бей отива на гости на един български чорбаджия. Той никога не е бил пил шира.
Българинът му дал, когато започнала да реже.
Беят казал: "Много е хубаво." Той вдигал чашата и пил. По едно време го хваща виното и казва на чорбаджията: "Дойде ми да викам." Българинът му казал: "Викай." Започнал той да вика. После му казва: "Дойде ми да играя." "Играй." Човекът иска да пее, иска да играе. И най-после казва на чорбаджията: "Това нещо е много хубаво. Досега не съм пял, не съм играл.
към втори вариант >>
Цяла година мислиш и като намериш да изпъкне това в ума ти, ти добиваш характер.
(втори вариант)
Има един правилен път. Като вземеш пари взаем, ти вече започваш да уповаваш на хората. Не знаеш нещо - питаш другите как беше. Назаем вземаш.
Цяла година мислиш и като намериш да изпъкне това в ума ти, ти добиваш характер.
Дойде ти някоя мъчнотия в живота. Ти търсиш откъде и как е дошла. Като намериш нейния произход, ти имаш известни знания, което е свързано с Божествения свят, понеже ние сме части от Божествения организъм. Бог всякога иска да имаме мисъл и да чувстваме всякога връзка с Бога. Тогава нещата ще се развиват по естествен път.
към втори вариант >>
Беят казал: "Много е хубаво." Той вдигал чашата и пил.
(втори вариант)
Един турски бей отива на гости на един български чорбаджия. Той никога не е бил пил шира. Българинът му дал, когато започнала да реже.
Беят казал: "Много е хубаво." Той вдигал чашата и пил.
По едно време го хваща виното и казва на чорбаджията: "Дойде ми да викам." Българинът му казал: "Викай." Започнал той да вика. После му казва: "Дойде ми да играя." "Играй." Човекът иска да пее, иска да играе. И най-после казва на чорбаджията: "Това нещо е много хубаво. Досега не съм пял, не съм играл. То сила дава на човека." Българинът му казва: "Ще вземеш хубаво грозде, ще го измиеш с вода, ще го изстискаш, ще го туриш в шишета, в гърнета." Беят казва: "Много хубаво.
към втори вариант >>
Дойде ти някоя мъчнотия в живота.
(втори вариант)
Има един правилен път. Като вземеш пари взаем, ти вече започваш да уповаваш на хората. Не знаеш нещо - питаш другите как беше. Назаем вземаш. Цяла година мислиш и като намериш да изпъкне това в ума ти, ти добиваш характер.
Дойде ти някоя мъчнотия в живота.
Ти търсиш откъде и как е дошла. Като намериш нейния произход, ти имаш известни знания, което е свързано с Божествения свят, понеже ние сме части от Божествения организъм. Бог всякога иска да имаме мисъл и да чувстваме всякога връзка с Бога. Тогава нещата ще се развиват по естествен път. Един англичанин преписал двеста хиляди изречения.
към втори вариант >>
По едно време го хваща виното и казва на чорбаджията: "Дойде ми да викам." Българинът му казал: "Викай." Започнал той да вика.
(втори вариант)
Един турски бей отива на гости на един български чорбаджия. Той никога не е бил пил шира. Българинът му дал, когато започнала да реже. Беят казал: "Много е хубаво." Той вдигал чашата и пил.
По едно време го хваща виното и казва на чорбаджията: "Дойде ми да викам." Българинът му казал: "Викай." Започнал той да вика.
После му казва: "Дойде ми да играя." "Играй." Човекът иска да пее, иска да играе. И най-после казва на чорбаджията: "Това нещо е много хубаво. Досега не съм пял, не съм играл. То сила дава на човека." Българинът му казва: "Ще вземеш хубаво грозде, ще го измиеш с вода, ще го изстискаш, ще го туриш в шишета, в гърнета." Беят казва: "Много хубаво. Ще кажа на моята ханъмка да направи това."
към втори вариант >>
Ти търсиш откъде и как е дошла.
(втори вариант)
Като вземеш пари взаем, ти вече започваш да уповаваш на хората. Не знаеш нещо - питаш другите как беше. Назаем вземаш. Цяла година мислиш и като намериш да изпъкне това в ума ти, ти добиваш характер. Дойде ти някоя мъчнотия в живота.
Ти търсиш откъде и как е дошла.
Като намериш нейния произход, ти имаш известни знания, което е свързано с Божествения свят, понеже ние сме части от Божествения организъм. Бог всякога иска да имаме мисъл и да чувстваме всякога връзка с Бога. Тогава нещата ще се развиват по естествен път. Един англичанин преписал двеста хиляди изречения. Знаел е петнайсет езика.
към втори вариант >>
После му казва: "Дойде ми да играя." "Играй." Човекът иска да пее, иска да играе.
(втори вариант)
Един турски бей отива на гости на един български чорбаджия. Той никога не е бил пил шира. Българинът му дал, когато започнала да реже. Беят казал: "Много е хубаво." Той вдигал чашата и пил. По едно време го хваща виното и казва на чорбаджията: "Дойде ми да викам." Българинът му казал: "Викай." Започнал той да вика.
После му казва: "Дойде ми да играя." "Играй." Човекът иска да пее, иска да играе.
И най-после казва на чорбаджията: "Това нещо е много хубаво. Досега не съм пял, не съм играл. То сила дава на човека." Българинът му казва: "Ще вземеш хубаво грозде, ще го измиеш с вода, ще го изстискаш, ще го туриш в шишета, в гърнета." Беят казва: "Много хубаво. Ще кажа на моята ханъмка да направи това."
към втори вариант >>
Като намериш нейния произход, ти имаш известни знания, което е свързано с Божествения свят, понеже ние сме части от Божествения организъм.
(втори вариант)
Не знаеш нещо - питаш другите как беше. Назаем вземаш. Цяла година мислиш и като намериш да изпъкне това в ума ти, ти добиваш характер. Дойде ти някоя мъчнотия в живота. Ти търсиш откъде и как е дошла.
Като намериш нейния произход, ти имаш известни знания, което е свързано с Божествения свят, понеже ние сме части от Божествения организъм.
Бог всякога иска да имаме мисъл и да чувстваме всякога връзка с Бога. Тогава нещата ще се развиват по естествен път. Един англичанин преписал двеста хиляди изречения. Знаел е петнайсет езика. Какви възможности има в човека!
към втори вариант >>
И най-после казва на чорбаджията: "Това нещо е много хубаво.
(втори вариант)
Той никога не е бил пил шира. Българинът му дал, когато започнала да реже. Беят казал: "Много е хубаво." Той вдигал чашата и пил. По едно време го хваща виното и казва на чорбаджията: "Дойде ми да викам." Българинът му казал: "Викай." Започнал той да вика. После му казва: "Дойде ми да играя." "Играй." Човекът иска да пее, иска да играе.
И най-после казва на чорбаджията: "Това нещо е много хубаво.
Досега не съм пял, не съм играл. То сила дава на човека." Българинът му казва: "Ще вземеш хубаво грозде, ще го измиеш с вода, ще го изстискаш, ще го туриш в шишета, в гърнета." Беят казва: "Много хубаво. Ще кажа на моята ханъмка да направи това."
към втори вариант >>
Бог всякога иска да имаме мисъл и да чувстваме всякога връзка с Бога.
(втори вариант)
Назаем вземаш. Цяла година мислиш и като намериш да изпъкне това в ума ти, ти добиваш характер. Дойде ти някоя мъчнотия в живота. Ти търсиш откъде и как е дошла. Като намериш нейния произход, ти имаш известни знания, което е свързано с Божествения свят, понеже ние сме части от Божествения организъм.
Бог всякога иска да имаме мисъл и да чувстваме всякога връзка с Бога.
Тогава нещата ще се развиват по естествен път. Един англичанин преписал двеста хиляди изречения. Знаел е петнайсет езика. Какви възможности има в човека! Вие колко езици знаете?
към втори вариант >>
Досега не съм пял, не съм играл.
(втори вариант)
Българинът му дал, когато започнала да реже. Беят казал: "Много е хубаво." Той вдигал чашата и пил. По едно време го хваща виното и казва на чорбаджията: "Дойде ми да викам." Българинът му казал: "Викай." Започнал той да вика. После му казва: "Дойде ми да играя." "Играй." Човекът иска да пее, иска да играе. И най-после казва на чорбаджията: "Това нещо е много хубаво.
Досега не съм пял, не съм играл.
То сила дава на човека." Българинът му казва: "Ще вземеш хубаво грозде, ще го измиеш с вода, ще го изстискаш, ще го туриш в шишета, в гърнета." Беят казва: "Много хубаво. Ще кажа на моята ханъмка да направи това."
към втори вариант >>
Тогава нещата ще се развиват по естествен път.
(втори вариант)
Цяла година мислиш и като намериш да изпъкне това в ума ти, ти добиваш характер. Дойде ти някоя мъчнотия в живота. Ти търсиш откъде и как е дошла. Като намериш нейния произход, ти имаш известни знания, което е свързано с Божествения свят, понеже ние сме части от Божествения организъм. Бог всякога иска да имаме мисъл и да чувстваме всякога връзка с Бога.
Тогава нещата ще се развиват по естествен път.
Един англичанин преписал двеста хиляди изречения. Знаел е петнайсет езика. Какви възможности има в човека! Вие колко езици знаете? Даже някои колко думи употребяват в своя език.
към втори вариант >>
То сила дава на човека." Българинът му казва: "Ще вземеш хубаво грозде, ще го измиеш с вода, ще го изстискаш, ще го туриш в шишета, в гърнета." Беят казва: "Много хубаво.
(втори вариант)
Беят казал: "Много е хубаво." Той вдигал чашата и пил. По едно време го хваща виното и казва на чорбаджията: "Дойде ми да викам." Българинът му казал: "Викай." Започнал той да вика. После му казва: "Дойде ми да играя." "Играй." Човекът иска да пее, иска да играе. И най-после казва на чорбаджията: "Това нещо е много хубаво. Досега не съм пял, не съм играл.
То сила дава на човека." Българинът му казва: "Ще вземеш хубаво грозде, ще го измиеш с вода, ще го изстискаш, ще го туриш в шишета, в гърнета." Беят казва: "Много хубаво.
Ще кажа на моята ханъмка да направи това."
към втори вариант >>
Един англичанин преписал двеста хиляди изречения.
(втори вариант)
Дойде ти някоя мъчнотия в живота. Ти търсиш откъде и как е дошла. Като намериш нейния произход, ти имаш известни знания, което е свързано с Божествения свят, понеже ние сме части от Божествения организъм. Бог всякога иска да имаме мисъл и да чувстваме всякога връзка с Бога. Тогава нещата ще се развиват по естествен път.
Един англичанин преписал двеста хиляди изречения.
Знаел е петнайсет езика. Какви възможности има в човека! Вие колко езици знаете? Даже някои колко думи употребяват в своя език. Обикновено хората употребяват, служат си с петстотин-шестстотин думи.
към втори вариант >>
Ще кажа на моята ханъмка да направи това."
(втори вариант)
По едно време го хваща виното и казва на чорбаджията: "Дойде ми да викам." Българинът му казал: "Викай." Започнал той да вика. После му казва: "Дойде ми да играя." "Играй." Човекът иска да пее, иска да играе. И най-после казва на чорбаджията: "Това нещо е много хубаво. Досега не съм пял, не съм играл. То сила дава на човека." Българинът му казва: "Ще вземеш хубаво грозде, ще го измиеш с вода, ще го изстискаш, ще го туриш в шишета, в гърнета." Беят казва: "Много хубаво.
Ще кажа на моята ханъмка да направи това."
към втори вариант >>
Знаел е петнайсет езика.
(втори вариант)
Ти търсиш откъде и как е дошла. Като намериш нейния произход, ти имаш известни знания, което е свързано с Божествения свят, понеже ние сме части от Божествения организъм. Бог всякога иска да имаме мисъл и да чувстваме всякога връзка с Бога. Тогава нещата ще се развиват по естествен път. Един англичанин преписал двеста хиляди изречения.
Знаел е петнайсет езика.
Какви възможности има в човека! Вие колко езици знаете? Даже някои колко думи употребяват в своя език. Обикновено хората употребяват, служат си с петстотин-шестстотин думи. Някои си служат с хиляда думи.
към втори вариант >>
Казвам, трябва да разбираме живота.
(втори вариант)
Казвам, трябва да разбираме живота.
Някои казват: "Животът е сериозен." Много е сериозен. Пари нямаш, болен си, краката те болят. Жена ти иска дрехи за Великден, децата ти искат обуща, шапки, дъщерята следва - трябва пари за нея. Ти се почесваш за врата и казваш: "Сериозен е животът." Само за тебе е сериозен животът, понеже нямаш с какво да го посрещнеш. Представи си, че имаш с какво да посрещнеш.
към втори вариант >>
Какви възможности има в човека!
(втори вариант)
Като намериш нейния произход, ти имаш известни знания, което е свързано с Божествения свят, понеже ние сме части от Божествения организъм. Бог всякога иска да имаме мисъл и да чувстваме всякога връзка с Бога. Тогава нещата ще се развиват по естествен път. Един англичанин преписал двеста хиляди изречения. Знаел е петнайсет езика.
Какви възможности има в човека!
Вие колко езици знаете? Даже някои колко думи употребяват в своя език. Обикновено хората употребяват, служат си с петстотин-шестстотин думи. Някои си служат с хиляда думи. Някои талантливи писатели с четири-пет хиляди думи си служат.
към втори вариант >>
Някои казват: "Животът е сериозен." Много е сериозен.
(втори вариант)
Казвам, трябва да разбираме живота.
Някои казват: "Животът е сериозен." Много е сериозен.
Пари нямаш, болен си, краката те болят. Жена ти иска дрехи за Великден, децата ти искат обуща, шапки, дъщерята следва - трябва пари за нея. Ти се почесваш за врата и казваш: "Сериозен е животът." Само за тебе е сериозен животът, понеже нямаш с какво да го посрещнеш. Представи си, че имаш с какво да посрещнеш. Тогава животът няма да бъде сериозен, а ще бъде приятен.
към втори вариант >>
Вие колко езици знаете?
(втори вариант)
Бог всякога иска да имаме мисъл и да чувстваме всякога връзка с Бога. Тогава нещата ще се развиват по естествен път. Един англичанин преписал двеста хиляди изречения. Знаел е петнайсет езика. Какви възможности има в човека!
Вие колко езици знаете?
Даже някои колко думи употребяват в своя език. Обикновено хората употребяват, служат си с петстотин-шестстотин думи. Някои си служат с хиляда думи. Някои талантливи писатели с четири-пет хиляди думи си служат. Шекспир си е служил с петнайсет хиляди думи.
към втори вариант >>
Пари нямаш, болен си, краката те болят.
(втори вариант)
Казвам, трябва да разбираме живота. Някои казват: "Животът е сериозен." Много е сериозен.
Пари нямаш, болен си, краката те болят.
Жена ти иска дрехи за Великден, децата ти искат обуща, шапки, дъщерята следва - трябва пари за нея. Ти се почесваш за врата и казваш: "Сериозен е животът." Само за тебе е сериозен животът, понеже нямаш с какво да го посрещнеш. Представи си, че имаш с какво да посрещнеш. Тогава животът няма да бъде сериозен, а ще бъде приятен.
към втори вариант >>
Даже някои колко думи употребяват в своя език.
(втори вариант)
Тогава нещата ще се развиват по естествен път. Един англичанин преписал двеста хиляди изречения. Знаел е петнайсет езика. Какви възможности има в човека! Вие колко езици знаете?
Даже някои колко думи употребяват в своя език.
Обикновено хората употребяват, служат си с петстотин-шестстотин думи. Някои си служат с хиляда думи. Някои талантливи писатели с четири-пет хиляди думи си служат. Шекспир си е служил с петнайсет хиляди думи. Казват, че Омир е употребявал четиридесет хиляди думи.
към втори вариант >>
Жена ти иска дрехи за Великден, децата ти искат обуща, шапки, дъщерята следва - трябва пари за нея.
(втори вариант)
Казвам, трябва да разбираме живота. Някои казват: "Животът е сериозен." Много е сериозен. Пари нямаш, болен си, краката те болят.
Жена ти иска дрехи за Великден, децата ти искат обуща, шапки, дъщерята следва - трябва пари за нея.
Ти се почесваш за врата и казваш: "Сериозен е животът." Само за тебе е сериозен животът, понеже нямаш с какво да го посрещнеш. Представи си, че имаш с какво да посрещнеш. Тогава животът няма да бъде сериозен, а ще бъде приятен.
към втори вариант >>
Обикновено хората употребяват, служат си с петстотин-шестстотин думи.
(втори вариант)
Един англичанин преписал двеста хиляди изречения. Знаел е петнайсет езика. Какви възможности има в човека! Вие колко езици знаете? Даже някои колко думи употребяват в своя език.
Обикновено хората употребяват, служат си с петстотин-шестстотин думи.
Някои си служат с хиляда думи. Някои талантливи писатели с четири-пет хиляди думи си служат. Шекспир си е служил с петнайсет хиляди думи. Казват, че Омир е употребявал четиридесет хиляди думи. Милтон е употребил десет хиляди думи.
към втори вариант >>
Ти се почесваш за врата и казваш: "Сериозен е животът." Само за тебе е сериозен животът, понеже нямаш с какво да го посрещнеш.
(втори вариант)
Казвам, трябва да разбираме живота. Някои казват: "Животът е сериозен." Много е сериозен. Пари нямаш, болен си, краката те болят. Жена ти иска дрехи за Великден, децата ти искат обуща, шапки, дъщерята следва - трябва пари за нея.
Ти се почесваш за врата и казваш: "Сериозен е животът." Само за тебе е сериозен животът, понеже нямаш с какво да го посрещнеш.
Представи си, че имаш с какво да посрещнеш. Тогава животът няма да бъде сериозен, а ще бъде приятен.
към втори вариант >>
Някои си служат с хиляда думи.
(втори вариант)
Знаел е петнайсет езика. Какви възможности има в човека! Вие колко езици знаете? Даже някои колко думи употребяват в своя език. Обикновено хората употребяват, служат си с петстотин-шестстотин думи.
Някои си служат с хиляда думи.
Някои талантливи писатели с четири-пет хиляди думи си служат. Шекспир си е служил с петнайсет хиляди думи. Казват, че Омир е употребявал четиридесет хиляди думи. Милтон е употребил десет хиляди думи. Като четеш Шекспира, много мъчно е за разбиране.
към втори вариант >>
Представи си, че имаш с какво да посрещнеш.
(втори вариант)
Казвам, трябва да разбираме живота. Някои казват: "Животът е сериозен." Много е сериозен. Пари нямаш, болен си, краката те болят. Жена ти иска дрехи за Великден, децата ти искат обуща, шапки, дъщерята следва - трябва пари за нея. Ти се почесваш за врата и казваш: "Сериозен е животът." Само за тебе е сериозен животът, понеже нямаш с какво да го посрещнеш.
Представи си, че имаш с какво да посрещнеш.
Тогава животът няма да бъде сериозен, а ще бъде приятен.
към втори вариант >>
Някои талантливи писатели с четири-пет хиляди думи си служат.
(втори вариант)
Какви възможности има в човека! Вие колко езици знаете? Даже някои колко думи употребяват в своя език. Обикновено хората употребяват, служат си с петстотин-шестстотин думи. Някои си служат с хиляда думи.
Някои талантливи писатели с четири-пет хиляди думи си служат.
Шекспир си е служил с петнайсет хиляди думи. Казват, че Омир е употребявал четиридесет хиляди думи. Милтон е употребил десет хиляди думи. Като четеш Шекспира, много мъчно е за разбиране. Там има такива думи, че трябва да ги търсиш в речника.
към втори вариант >>
Тогава животът няма да бъде сериозен, а ще бъде приятен.
(втори вариант)
Някои казват: "Животът е сериозен." Много е сериозен. Пари нямаш, болен си, краката те болят. Жена ти иска дрехи за Великден, децата ти искат обуща, шапки, дъщерята следва - трябва пари за нея. Ти се почесваш за врата и казваш: "Сериозен е животът." Само за тебе е сериозен животът, понеже нямаш с какво да го посрещнеш. Представи си, че имаш с какво да посрещнеш.
Тогава животът няма да бъде сериозен, а ще бъде приятен.
към втори вариант >>
Шекспир си е служил с петнайсет хиляди думи.
(втори вариант)
Вие колко езици знаете? Даже някои колко думи употребяват в своя език. Обикновено хората употребяват, служат си с петстотин-шестстотин думи. Някои си служат с хиляда думи. Някои талантливи писатели с четири-пет хиляди думи си служат.
Шекспир си е служил с петнайсет хиляди думи.
Казват, че Омир е употребявал четиридесет хиляди думи. Милтон е употребил десет хиляди думи. Като четеш Шекспира, много мъчно е за разбиране. Там има такива думи, че трябва да ги търсиш в речника.
към втори вариант >>
Всичките неприятности в живота произтичат от нямането.
(втори вариант)
Всичките неприятности в живота произтичат от нямането.
Първото нещо е от нямането, а второтo е, като имаш нещо, че не знаеш как да го употребиш. Имате известни таланти, но ви е срам да работите с тях. Можеш да пишеш, но не искаш да пишеш. И казваш: "Кой ще се занимава с драскане по книгата." В България, когато някой се занимаваше със свирене на цигулка, казваха: "Цигански занаят. - Казваха: - Горкото момче, къде е отишло с циганите." Трябваше голямо самоотричане, да обичаш много хората, да издържиш изпита, за да свириш.
към втори вариант >>
Казват, че Омир е употребявал четиридесет хиляди думи.
(втори вариант)
Даже някои колко думи употребяват в своя език. Обикновено хората употребяват, служат си с петстотин-шестстотин думи. Някои си служат с хиляда думи. Някои талантливи писатели с четири-пет хиляди думи си служат. Шекспир си е служил с петнайсет хиляди думи.
Казват, че Омир е употребявал четиридесет хиляди думи.
Милтон е употребил десет хиляди думи. Като четеш Шекспира, много мъчно е за разбиране. Там има такива думи, че трябва да ги търсиш в речника.
към втори вариант >>
Първото нещо е от нямането, а второтo е, като имаш нещо, че не знаеш как да го употребиш.
(втори вариант)
Всичките неприятности в живота произтичат от нямането.
Първото нещо е от нямането, а второтo е, като имаш нещо, че не знаеш как да го употребиш.
Имате известни таланти, но ви е срам да работите с тях. Можеш да пишеш, но не искаш да пишеш. И казваш: "Кой ще се занимава с драскане по книгата." В България, когато някой се занимаваше със свирене на цигулка, казваха: "Цигански занаят. - Казваха: - Горкото момче, къде е отишло с циганите." Трябваше голямо самоотричане, да обичаш много хората, да издържиш изпита, за да свириш.
към втори вариант >>
Милтон е употребил десет хиляди думи.
(втори вариант)
Обикновено хората употребяват, служат си с петстотин-шестстотин думи. Някои си служат с хиляда думи. Някои талантливи писатели с четири-пет хиляди думи си служат. Шекспир си е служил с петнайсет хиляди думи. Казват, че Омир е употребявал четиридесет хиляди думи.
Милтон е употребил десет хиляди думи.
Като четеш Шекспира, много мъчно е за разбиране. Там има такива думи, че трябва да ги търсиш в речника.
към втори вариант >>
Имате известни таланти, но ви е срам да работите с тях.
(втори вариант)
Всичките неприятности в живота произтичат от нямането. Първото нещо е от нямането, а второтo е, като имаш нещо, че не знаеш как да го употребиш.
Имате известни таланти, но ви е срам да работите с тях.
Можеш да пишеш, но не искаш да пишеш. И казваш: "Кой ще се занимава с драскане по книгата." В България, когато някой се занимаваше със свирене на цигулка, казваха: "Цигански занаят. - Казваха: - Горкото момче, къде е отишло с циганите." Трябваше голямо самоотричане, да обичаш много хората, да издържиш изпита, за да свириш.
към втори вариант >>
Като четеш Шекспира, много мъчно е за разбиране.
(втори вариант)
Някои си служат с хиляда думи. Някои талантливи писатели с четири-пет хиляди думи си служат. Шекспир си е служил с петнайсет хиляди думи. Казват, че Омир е употребявал четиридесет хиляди думи. Милтон е употребил десет хиляди думи.
Като четеш Шекспира, много мъчно е за разбиране.
Там има такива думи, че трябва да ги търсиш в речника.
към втори вариант >>
Можеш да пишеш, но не искаш да пишеш.
(втори вариант)
Всичките неприятности в живота произтичат от нямането. Първото нещо е от нямането, а второтo е, като имаш нещо, че не знаеш как да го употребиш. Имате известни таланти, но ви е срам да работите с тях.
Можеш да пишеш, но не искаш да пишеш.
И казваш: "Кой ще се занимава с драскане по книгата." В България, когато някой се занимаваше със свирене на цигулка, казваха: "Цигански занаят. - Казваха: - Горкото момче, къде е отишло с циганите." Трябваше голямо самоотричане, да обичаш много хората, да издържиш изпита, за да свириш.
към втори вариант >>
Там има такива думи, че трябва да ги търсиш в речника.
(втори вариант)
Някои талантливи писатели с четири-пет хиляди думи си служат. Шекспир си е служил с петнайсет хиляди думи. Казват, че Омир е употребявал четиридесет хиляди думи. Милтон е употребил десет хиляди думи. Като четеш Шекспира, много мъчно е за разбиране.
Там има такива думи, че трябва да ги търсиш в речника.
към втори вариант >>
И казваш: "Кой ще се занимава с драскане по книгата." В България, когато някой се занимаваше със свирене на цигулка, казваха: "Цигански занаят.
(втори вариант)
Всичките неприятности в живота произтичат от нямането. Първото нещо е от нямането, а второтo е, като имаш нещо, че не знаеш как да го употребиш. Имате известни таланти, но ви е срам да работите с тях. Можеш да пишеш, но не искаш да пишеш.
И казваш: "Кой ще се занимава с драскане по книгата." В България, когато някой се занимаваше със свирене на цигулка, казваха: "Цигански занаят.
- Казваха: - Горкото момче, къде е отишло с циганите." Трябваше голямо самоотричане, да обичаш много хората, да издържиш изпита, за да свириш.
към втори вариант >>
Като дойдете до природата, четете нейната книга.
(втори вариант)
Като дойдете до природата, четете нейната книга.
Трябва да търсите нейните думи, е които тя си служи. Природата има чуден език. Наричат го езика на природата. Онзи, който не разбира този език, за него то е безсмислен език, а пък който го разбира, за него той е най-осмисленият език.
към втори вариант >>
- Казваха: - Горкото момче, къде е отишло с циганите." Трябваше голямо самоотричане, да обичаш много хората, да издържиш изпита, за да свириш.
(втори вариант)
Всичките неприятности в живота произтичат от нямането. Първото нещо е от нямането, а второтo е, като имаш нещо, че не знаеш как да го употребиш. Имате известни таланти, но ви е срам да работите с тях. Можеш да пишеш, но не искаш да пишеш. И казваш: "Кой ще се занимава с драскане по книгата." В България, когато някой се занимаваше със свирене на цигулка, казваха: "Цигански занаят.
- Казваха: - Горкото момче, къде е отишло с циганите." Трябваше голямо самоотричане, да обичаш много хората, да издържиш изпита, за да свириш.
към втори вариант >>
Трябва да търсите нейните думи, е които тя си служи.
(втори вариант)
Като дойдете до природата, четете нейната книга.
Трябва да търсите нейните думи, е които тя си служи.
Природата има чуден език. Наричат го езика на природата. Онзи, който не разбира този език, за него то е безсмислен език, а пък който го разбира, за него той е най-осмисленият език.
към втори вариант >>
Та сега вие сте хванали циганина.
(втори вариант)
Та сега вие сте хванали циганина.
Запример някой ходи на молитвено събрание, казва: "Цигания." Някой се моли сутринта, казва: "Цигания." Ако ние имаме тези понятия на хората, ние не може да разберем света. Има едно вътрешно разбиране - всички трябва да бъдете свободни. Когато аз говоря, имам предвид да се освободите от ненужни работи. Трябва да се освободите от тях. Запример имаш една ненужна мисъл - мислиш, че ще умреш, мислиш, че ще остарееш, мислиш, че ще станеш леден.
към втори вариант >>
Природата има чуден език.
(втори вариант)
Като дойдете до природата, четете нейната книга. Трябва да търсите нейните думи, е които тя си служи.
Природата има чуден език.
Наричат го езика на природата. Онзи, който не разбира този език, за него то е безсмислен език, а пък който го разбира, за него той е най-осмисленият език.
към втори вариант >>
Запример някой ходи на молитвено събрание, казва: "Цигания." Някой се моли сутринта, казва: "Цигания." Ако ние имаме тези понятия на хората, ние не може да разберем света.
(втори вариант)
Та сега вие сте хванали циганина.
Запример някой ходи на молитвено събрание, казва: "Цигания." Някой се моли сутринта, казва: "Цигания." Ако ние имаме тези понятия на хората, ние не може да разберем света.
Има едно вътрешно разбиране - всички трябва да бъдете свободни. Когато аз говоря, имам предвид да се освободите от ненужни работи. Трябва да се освободите от тях. Запример имаш една ненужна мисъл - мислиш, че ще умреш, мислиш, че ще остарееш, мислиш, че ще станеш леден. Те са неща възможни.
към втори вариант >>
Наричат го езика на природата.
(втори вариант)
Като дойдете до природата, четете нейната книга. Трябва да търсите нейните думи, е които тя си служи. Природата има чуден език.
Наричат го езика на природата.
Онзи, който не разбира този език, за него то е безсмислен език, а пък който го разбира, за него той е най-осмисленият език.
към втори вариант >>
Има едно вътрешно разбиране - всички трябва да бъдете свободни.
(втори вариант)
Та сега вие сте хванали циганина. Запример някой ходи на молитвено събрание, казва: "Цигания." Някой се моли сутринта, казва: "Цигания." Ако ние имаме тези понятия на хората, ние не може да разберем света.
Има едно вътрешно разбиране - всички трябва да бъдете свободни.
Когато аз говоря, имам предвид да се освободите от ненужни работи. Трябва да се освободите от тях. Запример имаш една ненужна мисъл - мислиш, че ще умреш, мислиш, че ще остарееш, мислиш, че ще станеш леден. Те са неща възможни. Но ако ти осиромашееш, ще научиш това, което при богатството никога няма да го научиш.
към втори вариант >>
Онзи, който не разбира този език, за него то е безсмислен език, а пък който го разбира, за него той е най-осмисленият език.
(втори вариант)
Като дойдете до природата, четете нейната книга. Трябва да търсите нейните думи, е които тя си служи. Природата има чуден език. Наричат го езика на природата.
Онзи, който не разбира този език, за него то е безсмислен език, а пък който го разбира, за него той е най-осмисленият език.
към втори вариант >>
Когато аз говоря, имам предвид да се освободите от ненужни работи.
(втори вариант)
Та сега вие сте хванали циганина. Запример някой ходи на молитвено събрание, казва: "Цигания." Някой се моли сутринта, казва: "Цигания." Ако ние имаме тези понятия на хората, ние не може да разберем света. Има едно вътрешно разбиране - всички трябва да бъдете свободни.
Когато аз говоря, имам предвид да се освободите от ненужни работи.
Трябва да се освободите от тях. Запример имаш една ненужна мисъл - мислиш, че ще умреш, мислиш, че ще остарееш, мислиш, че ще станеш леден. Те са неща възможни. Но ако ти осиромашееш, ще научиш това, което при богатството никога няма да го научиш. Ако това е училище, ще учиш.
към втори вариант >>
Сега искам да остане мисълта - пред вас седи едно бъдеще, което Бог е положил.
(втори вариант)
Сега искам да остане мисълта - пред вас седи едно бъдеще, което Бог е положил.
Това, което сте добили досега, е само предисловие на това, което има да добиете. Това е встъпление. Този живот, който живеем, е живот на смъртта. Ще дойде онзи живот на безсмъртие. Да знаеш, че си роден от Бога, че няма да умреш, че имаш свобода, че можеш свободно да излизаш от тялото си.
към втори вариант >>
Трябва да се освободите от тях.
(втори вариант)
Та сега вие сте хванали циганина. Запример някой ходи на молитвено събрание, казва: "Цигания." Някой се моли сутринта, казва: "Цигания." Ако ние имаме тези понятия на хората, ние не може да разберем света. Има едно вътрешно разбиране - всички трябва да бъдете свободни. Когато аз говоря, имам предвид да се освободите от ненужни работи.
Трябва да се освободите от тях.
Запример имаш една ненужна мисъл - мислиш, че ще умреш, мислиш, че ще остарееш, мислиш, че ще станеш леден. Те са неща възможни. Но ако ти осиромашееш, ще научиш това, което при богатството никога няма да го научиш. Ако това е училище, ще учиш.
към втори вариант >>
Това, което сте добили досега, е само предисловие на това, което има да добиете.
(втори вариант)
Сега искам да остане мисълта - пред вас седи едно бъдеще, което Бог е положил.
Това, което сте добили досега, е само предисловие на това, което има да добиете.
Това е встъпление. Този живот, който живеем, е живот на смъртта. Ще дойде онзи живот на безсмъртие. Да знаеш, че си роден от Бога, че няма да умреш, че имаш свобода, че можеш свободно да излизаш от тялото си. Да излизаш вън от тялото си, да се поразходиш, и да влезеш пак в него, ще бъдеш свободен да влизаш и да излизаш.
към втори вариант >>
Запример имаш една ненужна мисъл - мислиш, че ще умреш, мислиш, че ще остарееш, мислиш, че ще станеш леден.
(втори вариант)
Та сега вие сте хванали циганина. Запример някой ходи на молитвено събрание, казва: "Цигания." Някой се моли сутринта, казва: "Цигания." Ако ние имаме тези понятия на хората, ние не може да разберем света. Има едно вътрешно разбиране - всички трябва да бъдете свободни. Когато аз говоря, имам предвид да се освободите от ненужни работи. Трябва да се освободите от тях.
Запример имаш една ненужна мисъл - мислиш, че ще умреш, мислиш, че ще остарееш, мислиш, че ще станеш леден.
Те са неща възможни. Но ако ти осиромашееш, ще научиш това, което при богатството никога няма да го научиш. Ако това е училище, ще учиш.
към втори вариант >>
Това е встъпление.
(втори вариант)
Сега искам да остане мисълта - пред вас седи едно бъдеще, което Бог е положил. Това, което сте добили досега, е само предисловие на това, което има да добиете.
Това е встъпление.
Този живот, който живеем, е живот на смъртта. Ще дойде онзи живот на безсмъртие. Да знаеш, че си роден от Бога, че няма да умреш, че имаш свобода, че можеш свободно да излизаш от тялото си. Да излизаш вън от тялото си, да се поразходиш, и да влезеш пак в него, ще бъдеш свободен да влизаш и да излизаш. Пък вие сте забравили начина на излизането.
към втори вариант >>
Те са неща възможни.
(втори вариант)
Запример някой ходи на молитвено събрание, казва: "Цигания." Някой се моли сутринта, казва: "Цигания." Ако ние имаме тези понятия на хората, ние не може да разберем света. Има едно вътрешно разбиране - всички трябва да бъдете свободни. Когато аз говоря, имам предвид да се освободите от ненужни работи. Трябва да се освободите от тях. Запример имаш една ненужна мисъл - мислиш, че ще умреш, мислиш, че ще остарееш, мислиш, че ще станеш леден.
Те са неща възможни.
Но ако ти осиромашееш, ще научиш това, което при богатството никога няма да го научиш. Ако това е училище, ще учиш.
към втори вариант >>
Този живот, който живеем, е живот на смъртта.
(втори вариант)
Сега искам да остане мисълта - пред вас седи едно бъдеще, което Бог е положил. Това, което сте добили досега, е само предисловие на това, което има да добиете. Това е встъпление.
Този живот, който живеем, е живот на смъртта.
Ще дойде онзи живот на безсмъртие. Да знаеш, че си роден от Бога, че няма да умреш, че имаш свобода, че можеш свободно да излизаш от тялото си. Да излизаш вън от тялото си, да се поразходиш, и да влезеш пак в него, ще бъдеш свободен да влизаш и да излизаш. Пък вие сте забравили начина на излизането.
към втори вариант >>
Но ако ти осиромашееш, ще научиш това, което при богатството никога няма да го научиш.
(втори вариант)
Има едно вътрешно разбиране - всички трябва да бъдете свободни. Когато аз говоря, имам предвид да се освободите от ненужни работи. Трябва да се освободите от тях. Запример имаш една ненужна мисъл - мислиш, че ще умреш, мислиш, че ще остарееш, мислиш, че ще станеш леден. Те са неща възможни.
Но ако ти осиромашееш, ще научиш това, което при богатството никога няма да го научиш.
Ако това е училище, ще учиш.
към втори вариант >>
Ще дойде онзи живот на безсмъртие.
(втори вариант)
Сега искам да остане мисълта - пред вас седи едно бъдеще, което Бог е положил. Това, което сте добили досега, е само предисловие на това, което има да добиете. Това е встъпление. Този живот, който живеем, е живот на смъртта.
Ще дойде онзи живот на безсмъртие.
Да знаеш, че си роден от Бога, че няма да умреш, че имаш свобода, че можеш свободно да излизаш от тялото си. Да излизаш вън от тялото си, да се поразходиш, и да влезеш пак в него, ще бъдеш свободен да влизаш и да излизаш. Пък вие сте забравили начина на излизането.
към втори вариант >>
Ако това е училище, ще учиш.
(втори вариант)
Когато аз говоря, имам предвид да се освободите от ненужни работи. Трябва да се освободите от тях. Запример имаш една ненужна мисъл - мислиш, че ще умреш, мислиш, че ще остарееш, мислиш, че ще станеш леден. Те са неща възможни. Но ако ти осиромашееш, ще научиш това, което при богатството никога няма да го научиш.
Ако това е училище, ще учиш.
към втори вариант >>
Да знаеш, че си роден от Бога, че няма да умреш, че имаш свобода, че можеш свободно да излизаш от тялото си.
(втори вариант)
Сега искам да остане мисълта - пред вас седи едно бъдеще, което Бог е положил. Това, което сте добили досега, е само предисловие на това, което има да добиете. Това е встъпление. Този живот, който живеем, е живот на смъртта. Ще дойде онзи живот на безсмъртие.
Да знаеш, че си роден от Бога, че няма да умреш, че имаш свобода, че можеш свободно да излизаш от тялото си.
Да излизаш вън от тялото си, да се поразходиш, и да влезеш пак в него, ще бъдеш свободен да влизаш и да излизаш. Пък вие сте забравили начина на излизането.
към втори вариант >>
Някой е художник.
(втори вариант)
Някой е художник.
В какво седи художеството? Онзи е един голям философ, който пише. В какво седи неговата философия? Който не разбира, ще пише драскулки. Дращи, дращи, надращи цяла книга, казват - много учен човек е.
към втори вариант >>
Да излизаш вън от тялото си, да се поразходиш, и да влезеш пак в него, ще бъдеш свободен да влизаш и да излизаш.
(втори вариант)
Това, което сте добили досега, е само предисловие на това, което има да добиете. Това е встъпление. Този живот, който живеем, е живот на смъртта. Ще дойде онзи живот на безсмъртие. Да знаеш, че си роден от Бога, че няма да умреш, че имаш свобода, че можеш свободно да излизаш от тялото си.
Да излизаш вън от тялото си, да се поразходиш, и да влезеш пак в него, ще бъдеш свободен да влизаш и да излизаш.
Пък вие сте забравили начина на излизането.
към втори вариант >>
В какво седи художеството?
(втори вариант)
Някой е художник.
В какво седи художеството?
Онзи е един голям философ, който пише. В какво седи неговата философия? Който не разбира, ще пише драскулки. Дращи, дращи, надращи цяла книга, казват - много учен човек е. Аз гледам дращенето.
към втори вариант >>
Пък вие сте забравили начина на излизането.
(втори вариант)
Това е встъпление. Този живот, който живеем, е живот на смъртта. Ще дойде онзи живот на безсмъртие. Да знаеш, че си роден от Бога, че няма да умреш, че имаш свобода, че можеш свободно да излизаш от тялото си. Да излизаш вън от тялото си, да се поразходиш, и да влезеш пак в него, ще бъдеш свободен да влизаш и да излизаш.
Пък вие сте забравили начина на излизането.
към втори вариант >>
Онзи е един голям философ, който пише.
(втори вариант)
Някой е художник. В какво седи художеството?
Онзи е един голям философ, който пише.
В какво седи неговата философия? Който не разбира, ще пише драскулки. Дращи, дращи, надращи цяла книга, казват - много учен човек е. Аз гледам дращенето. И едно дете - казвате - може да дращи.
към втори вариант >>
Някои от вас не могат да излизат свободно от тялото си, нямат това изкуство.
(втори вариант)
Някои от вас не могат да излизат свободно от тялото си, нямат това изкуство.
Някой път мисля по това, но не смея да говоря, не смея да кажа как да излезете вън от тялото си, защото, като излезете, няма да се върнете. Някой път не искам да ви кажа, защото, като излезете, ще ви оберат. И като се върнете, няма да намерите нищо вкъщи. Това е друга опасност. Това е цяла една наука.
към втори вариант >>
В какво седи неговата философия?
(втори вариант)
Някой е художник. В какво седи художеството? Онзи е един голям философ, който пише.
В какво седи неговата философия?
Който не разбира, ще пише драскулки. Дращи, дращи, надращи цяла книга, казват - много учен човек е. Аз гледам дращенето. И едно дете - казвате - може да дращи. Обаче в това драскане човек турил нещо.
към втори вариант >>
Някой път мисля по това, но не смея да говоря, не смея да кажа как да излезете вън от тялото си, защото, като излезете, няма да се върнете.
(втори вариант)
Някои от вас не могат да излизат свободно от тялото си, нямат това изкуство.
Някой път мисля по това, но не смея да говоря, не смея да кажа как да излезете вън от тялото си, защото, като излезете, няма да се върнете.
Някой път не искам да ви кажа, защото, като излезете, ще ви оберат. И като се върнете, няма да намерите нищо вкъщи. Това е друга опасност. Това е цяла една наука. Това е едно от най-красивите положения.
към втори вариант >>
Който не разбира, ще пише драскулки.
(втори вариант)
Някой е художник. В какво седи художеството? Онзи е един голям философ, който пише. В какво седи неговата философия?
Който не разбира, ще пише драскулки.
Дращи, дращи, надращи цяла книга, казват - много учен човек е. Аз гледам дращенето. И едно дете - казвате - може да дращи. Обаче в това драскане човек турил нещо. В неговото драскане има съдържание.
към втори вариант >>
Някой път не искам да ви кажа, защото, като излезете, ще ви оберат.
(втори вариант)
Някои от вас не могат да излизат свободно от тялото си, нямат това изкуство. Някой път мисля по това, но не смея да говоря, не смея да кажа как да излезете вън от тялото си, защото, като излезете, няма да се върнете.
Някой път не искам да ви кажа, защото, като излезете, ще ви оберат.
И като се върнете, няма да намерите нищо вкъщи. Това е друга опасност. Това е цяла една наука. Това е едно от най-красивите положения. Умирането, това е разбойничество.
към втори вариант >>
Дращи, дращи, надращи цяла книга, казват - много учен човек е.
(втори вариант)
Някой е художник. В какво седи художеството? Онзи е един голям философ, който пише. В какво седи неговата философия? Който не разбира, ще пише драскулки.
Дращи, дращи, надращи цяла книга, казват - много учен човек е.
Аз гледам дращенето. И едно дете - казвате - може да дращи. Обаче в това драскане човек турил нещо. В неговото драскане има съдържание. Като четат хората това драскане и като разберат драскането на философа, става една промяна в тях.
към втори вариант >>
И като се върнете, няма да намерите нищо вкъщи.
(втори вариант)
Някои от вас не могат да излизат свободно от тялото си, нямат това изкуство. Някой път мисля по това, но не смея да говоря, не смея да кажа как да излезете вън от тялото си, защото, като излезете, няма да се върнете. Някой път не искам да ви кажа, защото, като излезете, ще ви оберат.
И като се върнете, няма да намерите нищо вкъщи.
Това е друга опасност. Това е цяла една наука. Това е едно от най-красивите положения. Умирането, това е разбойничество. В моите очи умирането е разбойничество.
към втори вариант >>
Аз гледам дращенето.
(втори вариант)
В какво седи художеството? Онзи е един голям философ, който пише. В какво седи неговата философия? Който не разбира, ще пише драскулки. Дращи, дращи, надращи цяла книга, казват - много учен човек е.
Аз гледам дращенето.
И едно дете - казвате - може да дращи. Обаче в това драскане човек турил нещо. В неговото драскане има съдържание. Като четат хората това драскане и като разберат драскането на философа, става една промяна в тях.
към втори вариант >>
Това е друга опасност.
(втори вариант)
Някои от вас не могат да излизат свободно от тялото си, нямат това изкуство. Някой път мисля по това, но не смея да говоря, не смея да кажа как да излезете вън от тялото си, защото, като излезете, няма да се върнете. Някой път не искам да ви кажа, защото, като излезете, ще ви оберат. И като се върнете, няма да намерите нищо вкъщи.
Това е друга опасност.
Това е цяла една наука. Това е едно от най-красивите положения. Умирането, това е разбойничество. В моите очи умирането е разбойничество. Дойдат разбойници, счупят вратата, оберат те, вземат ти всичко.
към втори вариант >>
И едно дете - казвате - може да дращи.
(втори вариант)
Онзи е един голям философ, който пише. В какво седи неговата философия? Който не разбира, ще пише драскулки. Дращи, дращи, надращи цяла книга, казват - много учен човек е. Аз гледам дращенето.
И едно дете - казвате - може да дращи.
Обаче в това драскане човек турил нещо. В неговото драскане има съдържание. Като четат хората това драскане и като разберат драскането на философа, става една промяна в тях.
към втори вариант >>
Това е цяла една наука.
(втори вариант)
Някои от вас не могат да излизат свободно от тялото си, нямат това изкуство. Някой път мисля по това, но не смея да говоря, не смея да кажа как да излезете вън от тялото си, защото, като излезете, няма да се върнете. Някой път не искам да ви кажа, защото, като излезете, ще ви оберат. И като се върнете, няма да намерите нищо вкъщи. Това е друга опасност.
Това е цяла една наука.
Това е едно от най-красивите положения. Умирането, това е разбойничество. В моите очи умирането е разбойничество. Дойдат разбойници, счупят вратата, оберат те, вземат ти всичко. А пък другото положение е да можеш да напуснеш тялото си и като излезеш из какавидата, няма да бъдеш вече гъсеница, а пеперуда украсена, най-хубава.
към втори вариант >>
Обаче в това драскане човек турил нещо.
(втори вариант)
В какво седи неговата философия? Който не разбира, ще пише драскулки. Дращи, дращи, надращи цяла книга, казват - много учен човек е. Аз гледам дращенето. И едно дете - казвате - може да дращи.
Обаче в това драскане човек турил нещо.
В неговото драскане има съдържание. Като четат хората това драскане и като разберат драскането на философа, става една промяна в тях.
към втори вариант >>
Това е едно от най-красивите положения.
(втори вариант)
Някой път мисля по това, но не смея да говоря, не смея да кажа как да излезете вън от тялото си, защото, като излезете, няма да се върнете. Някой път не искам да ви кажа, защото, като излезете, ще ви оберат. И като се върнете, няма да намерите нищо вкъщи. Това е друга опасност. Това е цяла една наука.
Това е едно от най-красивите положения.
Умирането, това е разбойничество. В моите очи умирането е разбойничество. Дойдат разбойници, счупят вратата, оберат те, вземат ти всичко. А пък другото положение е да можеш да напуснеш тялото си и като излезеш из какавидата, няма да бъдеш вече гъсеница, а пеперуда украсена, най-хубава.
към втори вариант >>
В неговото драскане има съдържание.
(втори вариант)
Който не разбира, ще пише драскулки. Дращи, дращи, надращи цяла книга, казват - много учен човек е. Аз гледам дращенето. И едно дете - казвате - може да дращи. Обаче в това драскане човек турил нещо.
В неговото драскане има съдържание.
Като четат хората това драскане и като разберат драскането на философа, става една промяна в тях.
към втори вариант >>
Умирането, това е разбойничество.
(втори вариант)
Някой път не искам да ви кажа, защото, като излезете, ще ви оберат. И като се върнете, няма да намерите нищо вкъщи. Това е друга опасност. Това е цяла една наука. Това е едно от най-красивите положения.
Умирането, това е разбойничество.
В моите очи умирането е разбойничество. Дойдат разбойници, счупят вратата, оберат те, вземат ти всичко. А пък другото положение е да можеш да напуснеш тялото си и като излезеш из какавидата, няма да бъдеш вече гъсеница, а пеперуда украсена, най-хубава.
към втори вариант >>
Като четат хората това драскане и като разберат драскането на философа, става една промяна в тях.
(втори вариант)
Дращи, дращи, надращи цяла книга, казват - много учен човек е. Аз гледам дращенето. И едно дете - казвате - може да дращи. Обаче в това драскане човек турил нещо. В неговото драскане има съдържание.
Като четат хората това драскане и като разберат драскането на философа, става една промяна в тях.
към втори вариант >>
В моите очи умирането е разбойничество.
(втори вариант)
И като се върнете, няма да намерите нищо вкъщи. Това е друга опасност. Това е цяла една наука. Това е едно от най-красивите положения. Умирането, това е разбойничество.
В моите очи умирането е разбойничество.
Дойдат разбойници, счупят вратата, оберат те, вземат ти всичко. А пък другото положение е да можеш да напуснеш тялото си и като излезеш из какавидата, няма да бъдеш вече гъсеница, а пеперуда украсена, най-хубава.
към втори вариант >>
Да си представим, че вие имате дъщеря, която е неразположена.
(втори вариант)
Да си представим, че вие имате дъщеря, която е неразположена.
Сърди се на баща си и на майка си. Казвате за нея: "По-рано беше добро момиче, сега се сърди, нервна е." Един ден идва раздавачът, носи писмо. Като вземе писмото, като го отвори, тя става, тръгва, облича се, прави си прическата. Казвам, това неразбраното, тези линии й подействаха така, че целия ден дъщерята е весела. Бащата казва: "Дано да идват по-често такива писма." Това писмо може да е от някоя приятелка от училището, от обичана приятелка, може да е от сродна душа, приятел.
към втори вариант >>
Дойдат разбойници, счупят вратата, оберат те, вземат ти всичко.
(втори вариант)
Това е друга опасност. Това е цяла една наука. Това е едно от най-красивите положения. Умирането, това е разбойничество. В моите очи умирането е разбойничество.
Дойдат разбойници, счупят вратата, оберат те, вземат ти всичко.
А пък другото положение е да можеш да напуснеш тялото си и като излезеш из какавидата, няма да бъдеш вече гъсеница, а пеперуда украсена, най-хубава.
към втори вариант >>
Сърди се на баща си и на майка си.
(втори вариант)
Да си представим, че вие имате дъщеря, която е неразположена.
Сърди се на баща си и на майка си.
Казвате за нея: "По-рано беше добро момиче, сега се сърди, нервна е." Един ден идва раздавачът, носи писмо. Като вземе писмото, като го отвори, тя става, тръгва, облича се, прави си прическата. Казвам, това неразбраното, тези линии й подействаха така, че целия ден дъщерята е весела. Бащата казва: "Дано да идват по-често такива писма." Това писмо може да е от някоя приятелка от училището, от обичана приятелка, може да е от сродна душа, приятел. Тя става весела.
към втори вариант >>
А пък другото положение е да можеш да напуснеш тялото си и като излезеш из какавидата, няма да бъдеш вече гъсеница, а пеперуда украсена, най-хубава.
(втори вариант)
Това е цяла една наука. Това е едно от най-красивите положения. Умирането, това е разбойничество. В моите очи умирането е разбойничество. Дойдат разбойници, счупят вратата, оберат те, вземат ти всичко.
А пък другото положение е да можеш да напуснеш тялото си и като излезеш из какавидата, няма да бъдеш вече гъсеница, а пеперуда украсена, най-хубава.
към втори вариант >>
Казвате за нея: "По-рано беше добро момиче, сега се сърди, нервна е." Един ден идва раздавачът, носи писмо.
(втори вариант)
Да си представим, че вие имате дъщеря, която е неразположена. Сърди се на баща си и на майка си.
Казвате за нея: "По-рано беше добро момиче, сега се сърди, нервна е." Един ден идва раздавачът, носи писмо.
Като вземе писмото, като го отвори, тя става, тръгва, облича се, прави си прическата. Казвам, това неразбраното, тези линии й подействаха така, че целия ден дъщерята е весела. Бащата казва: "Дано да идват по-често такива писма." Това писмо може да е от някоя приятелка от училището, от обичана приятелка, може да е от сродна душа, приятел. Тя става весела. Все е хубавото един човек да му дойде едно хубаво писмо, защото обикновеният живот е живот на мъчение.
към втори вариант >>
Някой път вие имате любопитството.
(втори вариант)
Някой път вие имате любопитството.
Не е лошо, хубаво е и любопитството. Но в природата има нещо скрито. Когато природата прави някои неща, тя ги крие. Запример ти не можеш да отвориш човешкото сърце, за да видиш как става кръвообращението. Ти не може да отвориш белите дробове, за да видиш как става дишането.
към втори вариант >>
Като вземе писмото, като го отвори, тя става, тръгва, облича се, прави си прическата.
(втори вариант)
Да си представим, че вие имате дъщеря, която е неразположена. Сърди се на баща си и на майка си. Казвате за нея: "По-рано беше добро момиче, сега се сърди, нервна е." Един ден идва раздавачът, носи писмо.
Като вземе писмото, като го отвори, тя става, тръгва, облича се, прави си прическата.
Казвам, това неразбраното, тези линии й подействаха така, че целия ден дъщерята е весела. Бащата казва: "Дано да идват по-често такива писма." Това писмо може да е от някоя приятелка от училището, от обичана приятелка, може да е от сродна душа, приятел. Тя става весела. Все е хубавото един човек да му дойде едно хубаво писмо, защото обикновеният живот е живот на мъчение. Да те карат сега да ядеш сушени сливи или ябълки отпреди четири-пет години, а пък гледаш на дървото пресни круши и ябълки.
към втори вариант >>
Не е лошо, хубаво е и любопитството.
(втори вариант)
Някой път вие имате любопитството.
Не е лошо, хубаво е и любопитството.
Но в природата има нещо скрито. Когато природата прави някои неща, тя ги крие. Запример ти не можеш да отвориш човешкото сърце, за да видиш как става кръвообращението. Ти не може да отвориш белите дробове, за да видиш как става дишането. С ума си може да отвориш, но физически не можеш.
към втори вариант >>
Казвам, това неразбраното, тези линии й подействаха така, че целия ден дъщерята е весела.
(втори вариант)
Да си представим, че вие имате дъщеря, която е неразположена. Сърди се на баща си и на майка си. Казвате за нея: "По-рано беше добро момиче, сега се сърди, нервна е." Един ден идва раздавачът, носи писмо. Като вземе писмото, като го отвори, тя става, тръгва, облича се, прави си прическата.
Казвам, това неразбраното, тези линии й подействаха така, че целия ден дъщерята е весела.
Бащата казва: "Дано да идват по-често такива писма." Това писмо може да е от някоя приятелка от училището, от обичана приятелка, може да е от сродна душа, приятел. Тя става весела. Все е хубавото един човек да му дойде едно хубаво писмо, защото обикновеният живот е живот на мъчение. Да те карат сега да ядеш сушени сливи или ябълки отпреди четири-пет години, а пък гледаш на дървото пресни круши и ябълки. Тогава вие ще заприличате на онзи български шивач абаджия, който имал един слуга Стоян.
към втори вариант >>
Но в природата има нещо скрито.
(втори вариант)
Някой път вие имате любопитството. Не е лошо, хубаво е и любопитството.
Но в природата има нещо скрито.
Когато природата прави някои неща, тя ги крие. Запример ти не можеш да отвориш човешкото сърце, за да видиш как става кръвообращението. Ти не може да отвориш белите дробове, за да видиш как става дишането. С ума си може да отвориш, но физически не можеш. Та скритите работи са хубави работи в света.
към втори вариант >>
Бащата казва: "Дано да идват по-често такива писма." Това писмо може да е от някоя приятелка от училището, от обичана приятелка, може да е от сродна душа, приятел.
(втори вариант)
Да си представим, че вие имате дъщеря, която е неразположена. Сърди се на баща си и на майка си. Казвате за нея: "По-рано беше добро момиче, сега се сърди, нервна е." Един ден идва раздавачът, носи писмо. Като вземе писмото, като го отвори, тя става, тръгва, облича се, прави си прическата. Казвам, това неразбраното, тези линии й подействаха така, че целия ден дъщерята е весела.
Бащата казва: "Дано да идват по-често такива писма." Това писмо може да е от някоя приятелка от училището, от обичана приятелка, може да е от сродна душа, приятел.
Тя става весела. Все е хубавото един човек да му дойде едно хубаво писмо, защото обикновеният живот е живот на мъчение. Да те карат сега да ядеш сушени сливи или ябълки отпреди четири-пет години, а пък гледаш на дървото пресни круши и ябълки. Тогава вие ще заприличате на онзи български шивач абаджия, който имал един слуга Стоян. Идва един и казва на абаджията да му ушие бир бучуклия гащи.
към втори вариант >>
Когато природата прави някои неща, тя ги крие.
(втори вариант)
Някой път вие имате любопитството. Не е лошо, хубаво е и любопитството. Но в природата има нещо скрито.
Когато природата прави някои неща, тя ги крие.
Запример ти не можеш да отвориш човешкото сърце, за да видиш как става кръвообращението. Ти не може да отвориш белите дробове, за да видиш как става дишането. С ума си може да отвориш, но физически не можеш. Та скритите работи са хубави работи в света. Отворените работи са едно изложение.
към втори вариант >>
Тя става весела.
(втори вариант)
Сърди се на баща си и на майка си. Казвате за нея: "По-рано беше добро момиче, сега се сърди, нервна е." Един ден идва раздавачът, носи писмо. Като вземе писмото, като го отвори, тя става, тръгва, облича се, прави си прическата. Казвам, това неразбраното, тези линии й подействаха така, че целия ден дъщерята е весела. Бащата казва: "Дано да идват по-често такива писма." Това писмо може да е от някоя приятелка от училището, от обичана приятелка, може да е от сродна душа, приятел.
Тя става весела.
Все е хубавото един човек да му дойде едно хубаво писмо, защото обикновеният живот е живот на мъчение. Да те карат сега да ядеш сушени сливи или ябълки отпреди четири-пет години, а пък гледаш на дървото пресни круши и ябълки. Тогава вие ще заприличате на онзи български шивач абаджия, който имал един слуга Стоян. Идва един и казва на абаджията да му ушие бир бучуклия гащи. Този, който поръчал бир бучуклията, изпраща една хубава кокошка и я занесли на абаджията.
към втори вариант >>
Запример ти не можеш да отвориш човешкото сърце, за да видиш как става кръвообращението.
(втори вариант)
Някой път вие имате любопитството. Не е лошо, хубаво е и любопитството. Но в природата има нещо скрито. Когато природата прави някои неща, тя ги крие.
Запример ти не можеш да отвориш човешкото сърце, за да видиш как става кръвообращението.
Ти не може да отвориш белите дробове, за да видиш как става дишането. С ума си може да отвориш, но физически не можеш. Та скритите работи са хубави работи в света. Отворените работи са едно изложение. На една много малка част си изложен.
към втори вариант >>
Все е хубавото един човек да му дойде едно хубаво писмо, защото обикновеният живот е живот на мъчение.
(втори вариант)
Казвате за нея: "По-рано беше добро момиче, сега се сърди, нервна е." Един ден идва раздавачът, носи писмо. Като вземе писмото, като го отвори, тя става, тръгва, облича се, прави си прическата. Казвам, това неразбраното, тези линии й подействаха така, че целия ден дъщерята е весела. Бащата казва: "Дано да идват по-често такива писма." Това писмо може да е от някоя приятелка от училището, от обичана приятелка, може да е от сродна душа, приятел. Тя става весела.
Все е хубавото един човек да му дойде едно хубаво писмо, защото обикновеният живот е живот на мъчение.
Да те карат сега да ядеш сушени сливи или ябълки отпреди четири-пет години, а пък гледаш на дървото пресни круши и ябълки. Тогава вие ще заприличате на онзи български шивач абаджия, който имал един слуга Стоян. Идва един и казва на абаджията да му ушие бир бучуклия гащи. Този, който поръчал бир бучуклията, изпраща една хубава кокошка и я занесли на абаджията. Абаджията шиел в къщата на този човек.
към втори вариант >>
Ти не може да отвориш белите дробове, за да видиш как става дишането.
(втори вариант)
Някой път вие имате любопитството. Не е лошо, хубаво е и любопитството. Но в природата има нещо скрито. Когато природата прави някои неща, тя ги крие. Запример ти не можеш да отвориш човешкото сърце, за да видиш как става кръвообращението.
Ти не може да отвориш белите дробове, за да видиш как става дишането.
С ума си може да отвориш, но физически не можеш. Та скритите работи са хубави работи в света. Отворените работи са едно изложение. На една много малка част си изложен. Изложеното е много малко.
към втори вариант >>
Да те карат сега да ядеш сушени сливи или ябълки отпреди четири-пет години, а пък гледаш на дървото пресни круши и ябълки.
(втори вариант)
Като вземе писмото, като го отвори, тя става, тръгва, облича се, прави си прическата. Казвам, това неразбраното, тези линии й подействаха така, че целия ден дъщерята е весела. Бащата казва: "Дано да идват по-често такива писма." Това писмо може да е от някоя приятелка от училището, от обичана приятелка, може да е от сродна душа, приятел. Тя става весела. Все е хубавото един човек да му дойде едно хубаво писмо, защото обикновеният живот е живот на мъчение.
Да те карат сега да ядеш сушени сливи или ябълки отпреди четири-пет години, а пък гледаш на дървото пресни круши и ябълки.
Тогава вие ще заприличате на онзи български шивач абаджия, който имал един слуга Стоян. Идва един и казва на абаджията да му ушие бир бучуклия гащи. Този, който поръчал бир бучуклията, изпраща една хубава кокошка и я занесли на абаджията. Абаджията шиел в къщата на този човек. Абаджията казал: "Моят слуга печена кокошка не яде.
към втори вариант >>
С ума си може да отвориш, но физически не можеш.
(втори вариант)
Не е лошо, хубаво е и любопитството. Но в природата има нещо скрито. Когато природата прави някои неща, тя ги крие. Запример ти не можеш да отвориш човешкото сърце, за да видиш как става кръвообращението. Ти не може да отвориш белите дробове, за да видиш как става дишането.
С ума си може да отвориш, но физически не можеш.
Та скритите работи са хубави работи в света. Отворените работи са едно изложение. На една много малка част си изложен. Изложеното е много малко. Да кажем, че аз извадя моята цигулка.
към втори вариант >>
Тогава вие ще заприличате на онзи български шивач абаджия, който имал един слуга Стоян.
(втори вариант)
Казвам, това неразбраното, тези линии й подействаха така, че целия ден дъщерята е весела. Бащата казва: "Дано да идват по-често такива писма." Това писмо може да е от някоя приятелка от училището, от обичана приятелка, може да е от сродна душа, приятел. Тя става весела. Все е хубавото един човек да му дойде едно хубаво писмо, защото обикновеният живот е живот на мъчение. Да те карат сега да ядеш сушени сливи или ябълки отпреди четири-пет години, а пък гледаш на дървото пресни круши и ябълки.
Тогава вие ще заприличате на онзи български шивач абаджия, който имал един слуга Стоян.
Идва един и казва на абаджията да му ушие бир бучуклия гащи. Този, който поръчал бир бучуклията, изпраща една хубава кокошка и я занесли на абаджията. Абаджията шиел в къщата на този човек. Абаджията казал: "Моят слуга печена кокошка не яде. Сварете му боб." За да остане кокошката за него.
към втори вариант >>
Та скритите работи са хубави работи в света.
(втори вариант)
Но в природата има нещо скрито. Когато природата прави някои неща, тя ги крие. Запример ти не можеш да отвориш човешкото сърце, за да видиш как става кръвообращението. Ти не може да отвориш белите дробове, за да видиш как става дишането. С ума си може да отвориш, но физически не можеш.
Та скритите работи са хубави работи в света.
Отворените работи са едно изложение. На една много малка част си изложен. Изложеното е много малко. Да кажем, че аз извадя моята цигулка. Вие не сте ме слушали още аз как свиря.
към втори вариант >>
Идва един и казва на абаджията да му ушие бир бучуклия гащи.
(втори вариант)
Бащата казва: "Дано да идват по-често такива писма." Това писмо може да е от някоя приятелка от училището, от обичана приятелка, може да е от сродна душа, приятел. Тя става весела. Все е хубавото един човек да му дойде едно хубаво писмо, защото обикновеният живот е живот на мъчение. Да те карат сега да ядеш сушени сливи или ябълки отпреди четири-пет години, а пък гледаш на дървото пресни круши и ябълки. Тогава вие ще заприличате на онзи български шивач абаджия, който имал един слуга Стоян.
Идва един и казва на абаджията да му ушие бир бучуклия гащи.
Този, който поръчал бир бучуклията, изпраща една хубава кокошка и я занесли на абаджията. Абаджията шиел в къщата на този човек. Абаджията казал: "Моят слуга печена кокошка не яде. Сварете му боб." За да остане кокошката за него. Стоян слушал и въздишал.
към втори вариант >>
Отворените работи са едно изложение.
(втори вариант)
Когато природата прави някои неща, тя ги крие. Запример ти не можеш да отвориш човешкото сърце, за да видиш как става кръвообращението. Ти не може да отвориш белите дробове, за да видиш как става дишането. С ума си може да отвориш, но физически не можеш. Та скритите работи са хубави работи в света.
Отворените работи са едно изложение.
На една много малка част си изложен. Изложеното е много малко. Да кажем, че аз извадя моята цигулка. Вие не сте ме слушали още аз как свиря. По някой път, когато аз свиря, залъгвам хората.
към втори вариант >>
Този, който поръчал бир бучуклията, изпраща една хубава кокошка и я занесли на абаджията.
(втори вариант)
Тя става весела. Все е хубавото един човек да му дойде едно хубаво писмо, защото обикновеният живот е живот на мъчение. Да те карат сега да ядеш сушени сливи или ябълки отпреди четири-пет години, а пък гледаш на дървото пресни круши и ябълки. Тогава вие ще заприличате на онзи български шивач абаджия, който имал един слуга Стоян. Идва един и казва на абаджията да му ушие бир бучуклия гащи.
Този, който поръчал бир бучуклията, изпраща една хубава кокошка и я занесли на абаджията.
Абаджията шиел в къщата на този човек. Абаджията казал: "Моят слуга печена кокошка не яде. Сварете му боб." За да остане кокошката за него. Стоян слушал и въздишал. Слугата яде боб без зехтин, само с малко лук.
към втори вариант >>
На една много малка част си изложен.
(втори вариант)
Запример ти не можеш да отвориш човешкото сърце, за да видиш как става кръвообращението. Ти не може да отвориш белите дробове, за да видиш как става дишането. С ума си може да отвориш, но физически не можеш. Та скритите работи са хубави работи в света. Отворените работи са едно изложение.
На една много малка част си изложен.
Изложеното е много малко. Да кажем, че аз извадя моята цигулка. Вие не сте ме слушали още аз как свиря. По някой път, когато аз свиря, залъгвам хората. Но има известно свирене, което не искам да покажа на другите хора, защото не е полезно.
към втори вариант >>
Абаджията шиел в къщата на този човек.
(втори вариант)
Все е хубавото един човек да му дойде едно хубаво писмо, защото обикновеният живот е живот на мъчение. Да те карат сега да ядеш сушени сливи или ябълки отпреди четири-пет години, а пък гледаш на дървото пресни круши и ябълки. Тогава вие ще заприличате на онзи български шивач абаджия, който имал един слуга Стоян. Идва един и казва на абаджията да му ушие бир бучуклия гащи. Този, който поръчал бир бучуклията, изпраща една хубава кокошка и я занесли на абаджията.
Абаджията шиел в къщата на този човек.
Абаджията казал: "Моят слуга печена кокошка не яде. Сварете му боб." За да остане кокошката за него. Стоян слушал и въздишал. Слугата яде боб без зехтин, само с малко лук. Той си казал: "Аз ще му кажа яде ли Стоян кокошка, или боб яде." Майсторът изяжда кокошката и казва: "Хайде на работа, Стояне." Стоян казва на околните: "Моят майстор по някой път го прихваща нещо и като започне да се озърта, вържете го.
към втори вариант >>
Изложеното е много малко.
(втори вариант)
Ти не може да отвориш белите дробове, за да видиш как става дишането. С ума си може да отвориш, но физически не можеш. Та скритите работи са хубави работи в света. Отворените работи са едно изложение. На една много малка част си изложен.
Изложеното е много малко.
Да кажем, че аз извадя моята цигулка. Вие не сте ме слушали още аз как свиря. По някой път, когато аз свиря, залъгвам хората. Но има известно свирене, което не искам да покажа на другите хора, защото не е полезно. То е скрито.
към втори вариант >>
Абаджията казал: "Моят слуга печена кокошка не яде.
(втори вариант)
Да те карат сега да ядеш сушени сливи или ябълки отпреди четири-пет години, а пък гледаш на дървото пресни круши и ябълки. Тогава вие ще заприличате на онзи български шивач абаджия, който имал един слуга Стоян. Идва един и казва на абаджията да му ушие бир бучуклия гащи. Този, който поръчал бир бучуклията, изпраща една хубава кокошка и я занесли на абаджията. Абаджията шиел в къщата на този човек.
Абаджията казал: "Моят слуга печена кокошка не яде.
Сварете му боб." За да остане кокошката за него. Стоян слушал и въздишал. Слугата яде боб без зехтин, само с малко лук. Той си казал: "Аз ще му кажа яде ли Стоян кокошка, или боб яде." Майсторът изяжда кокошката и казва: "Хайде на работа, Стояне." Стоян казва на околните: "Моят майстор по някой път го прихваща нещо и като започне да се озърта, вържете го. Като му мине, ще го пуснете." Стоян взел напръстника на майстора и го скрива.
към втори вариант >>
Да кажем, че аз извадя моята цигулка.
(втори вариант)
С ума си може да отвориш, но физически не можеш. Та скритите работи са хубави работи в света. Отворените работи са едно изложение. На една много малка част си изложен. Изложеното е много малко.
Да кажем, че аз извадя моята цигулка.
Вие не сте ме слушали още аз как свиря. По някой път, когато аз свиря, залъгвам хората. Но има известно свирене, което не искам да покажа на другите хора, защото не е полезно. То е скрито. За мен взимам известни тонове, те са важни за мен, но за другите не са важни.
към втори вариант >>
Сварете му боб." За да остане кокошката за него.
(втори вариант)
Тогава вие ще заприличате на онзи български шивач абаджия, който имал един слуга Стоян. Идва един и казва на абаджията да му ушие бир бучуклия гащи. Този, който поръчал бир бучуклията, изпраща една хубава кокошка и я занесли на абаджията. Абаджията шиел в къщата на този човек. Абаджията казал: "Моят слуга печена кокошка не яде.
Сварете му боб." За да остане кокошката за него.
Стоян слушал и въздишал. Слугата яде боб без зехтин, само с малко лук. Той си казал: "Аз ще му кажа яде ли Стоян кокошка, или боб яде." Майсторът изяжда кокошката и казва: "Хайде на работа, Стояне." Стоян казва на околните: "Моят майстор по някой път го прихваща нещо и като започне да се озърта, вържете го. Като му мине, ще го пуснете." Стоян взел напръстника на майстора и го скрива. Майсторът търси напръстника си насам-натам, озърта се, и тогава онези го хващат и го връзват.
към втори вариант >>
Вие не сте ме слушали още аз как свиря.
(втори вариант)
Та скритите работи са хубави работи в света. Отворените работи са едно изложение. На една много малка част си изложен. Изложеното е много малко. Да кажем, че аз извадя моята цигулка.
Вие не сте ме слушали още аз как свиря.
По някой път, когато аз свиря, залъгвам хората. Но има известно свирене, което не искам да покажа на другите хора, защото не е полезно. То е скрито. За мен взимам известни тонове, те са важни за мен, но за другите не са важни.
към втори вариант >>
Стоян слушал и въздишал.
(втори вариант)
Идва един и казва на абаджията да му ушие бир бучуклия гащи. Този, който поръчал бир бучуклията, изпраща една хубава кокошка и я занесли на абаджията. Абаджията шиел в къщата на този човек. Абаджията казал: "Моят слуга печена кокошка не яде. Сварете му боб." За да остане кокошката за него.
Стоян слушал и въздишал.
Слугата яде боб без зехтин, само с малко лук. Той си казал: "Аз ще му кажа яде ли Стоян кокошка, или боб яде." Майсторът изяжда кокошката и казва: "Хайде на работа, Стояне." Стоян казва на околните: "Моят майстор по някой път го прихваща нещо и като започне да се озърта, вържете го. Като му мине, ще го пуснете." Стоян взел напръстника на майстора и го скрива. Майсторът търси напръстника си насам-натам, озърта се, и тогава онези го хващат и го връзват. Майсторът се чуди, че е вързан.
към втори вариант >>
По някой път, когато аз свиря, залъгвам хората.
(втори вариант)
Отворените работи са едно изложение. На една много малка част си изложен. Изложеното е много малко. Да кажем, че аз извадя моята цигулка. Вие не сте ме слушали още аз как свиря.
По някой път, когато аз свиря, залъгвам хората.
Но има известно свирене, което не искам да покажа на другите хора, защото не е полезно. То е скрито. За мен взимам известни тонове, те са важни за мен, но за другите не са важни.
към втори вариант >>
Слугата яде боб без зехтин, само с малко лук.
(втори вариант)
Този, който поръчал бир бучуклията, изпраща една хубава кокошка и я занесли на абаджията. Абаджията шиел в къщата на този човек. Абаджията казал: "Моят слуга печена кокошка не яде. Сварете му боб." За да остане кокошката за него. Стоян слушал и въздишал.
Слугата яде боб без зехтин, само с малко лук.
Той си казал: "Аз ще му кажа яде ли Стоян кокошка, или боб яде." Майсторът изяжда кокошката и казва: "Хайде на работа, Стояне." Стоян казва на околните: "Моят майстор по някой път го прихваща нещо и като започне да се озърта, вържете го. Като му мине, ще го пуснете." Стоян взел напръстника на майстора и го скрива. Майсторът търси напръстника си насам-натам, озърта се, и тогава онези го хващат и го връзват. Майсторът се чуди, че е вързан. Слугата му казва: "Стоян кокошка не яде, а боб яде."
към втори вариант >>
Но има известно свирене, което не искам да покажа на другите хора, защото не е полезно.
(втори вариант)
На една много малка част си изложен. Изложеното е много малко. Да кажем, че аз извадя моята цигулка. Вие не сте ме слушали още аз как свиря. По някой път, когато аз свиря, залъгвам хората.
Но има известно свирене, което не искам да покажа на другите хора, защото не е полезно.
То е скрито. За мен взимам известни тонове, те са важни за мен, но за другите не са важни.
към втори вариант >>
Той си казал: "Аз ще му кажа яде ли Стоян кокошка, или боб яде." Майсторът изяжда кокошката и казва: "Хайде на работа, Стояне." Стоян казва на околните: "Моят майстор по някой път го прихваща нещо и като започне да се озърта, вържете го.
(втори вариант)
Абаджията шиел в къщата на този човек. Абаджията казал: "Моят слуга печена кокошка не яде. Сварете му боб." За да остане кокошката за него. Стоян слушал и въздишал. Слугата яде боб без зехтин, само с малко лук.
Той си казал: "Аз ще му кажа яде ли Стоян кокошка, или боб яде." Майсторът изяжда кокошката и казва: "Хайде на работа, Стояне." Стоян казва на околните: "Моят майстор по някой път го прихваща нещо и като започне да се озърта, вържете го.
Като му мине, ще го пуснете." Стоян взел напръстника на майстора и го скрива. Майсторът търси напръстника си насам-натам, озърта се, и тогава онези го хващат и го връзват. Майсторът се чуди, че е вързан. Слугата му казва: "Стоян кокошка не яде, а боб яде."
към втори вариант >>
То е скрито.
(втори вариант)
Изложеното е много малко. Да кажем, че аз извадя моята цигулка. Вие не сте ме слушали още аз как свиря. По някой път, когато аз свиря, залъгвам хората. Но има известно свирене, което не искам да покажа на другите хора, защото не е полезно.
То е скрито.
За мен взимам известни тонове, те са важни за мен, но за другите не са важни.
към втори вариант >>
2.
Силата на възможностите
,
МОК
, София, 12.2.1932г.,
Като ви наблюдавам, виждам – едни са доволни, а други – недоволни.
Като ви наблюдавам, виждам – едни са доволни, а други – недоволни.
На недоволния казвам един път браво, а на доволния – два пъти. На оня, който направил една грешка, казвам един път браво; на оня, който изправил грешката, казвам два пъти браво. – Какво ще кажете на оня, който прави грешки, а не ги изправя? – На него казвам, че положението му ще стане по-лошо.
към беседата >>
На недоволния казвам един път браво, а на доволния – два пъти.
Като ви наблюдавам, виждам – едни са доволни, а други – недоволни.
На недоволния казвам един път браво, а на доволния – два пъти.
На оня, който направил една грешка, казвам един път браво; на оня, който изправил грешката, казвам два пъти браво. – Какво ще кажете на оня, който прави грешки, а не ги изправя? – На него казвам, че положението му ще стане по-лошо.
към беседата >>
На оня, който направил една грешка, казвам един път браво; на оня, който изправил грешката, казвам два пъти браво.
Като ви наблюдавам, виждам – едни са доволни, а други – недоволни. На недоволния казвам един път браво, а на доволния – два пъти.
На оня, който направил една грешка, казвам един път браво; на оня, който изправил грешката, казвам два пъти браво.
– Какво ще кажете на оня, който прави грешки, а не ги изправя? – На него казвам, че положението му ще стане по-лошо.
към беседата >>
– Какво ще кажете на оня, който прави грешки, а не ги изправя?
Като ви наблюдавам, виждам – едни са доволни, а други – недоволни. На недоволния казвам един път браво, а на доволния – два пъти. На оня, който направил една грешка, казвам един път браво; на оня, който изправил грешката, казвам два пъти браво.
– Какво ще кажете на оня, който прави грешки, а не ги изправя?
– На него казвам, че положението му ще стане по-лошо.
към беседата >>
– На него казвам, че положението му ще стане по-лошо.
Като ви наблюдавам, виждам – едни са доволни, а други – недоволни. На недоволния казвам един път браво, а на доволния – два пъти. На оня, който направил една грешка, казвам един път браво; на оня, който изправил грешката, казвам два пъти браво. – Какво ще кажете на оня, който прави грешки, а не ги изправя?
– На него казвам, че положението му ще стане по-лошо.
към беседата >>
И тъй, на оня, който греши, казвам един път браво, защото е свободен да се прояви.
И тъй, на оня, който греши, казвам един път браво, защото е свободен да се прояви.
Той има единица свобода. Който греши и изправя грешката си, има две единици свобода. На него казвам два пъти браво. Следователно, ако изправяш грешката си, ти си силен човек. За да изпита постоянството си, човек трябва да види, може ли да изправя грешките си.
към беседата >>
Той има единица свобода.
И тъй, на оня, който греши, казвам един път браво, защото е свободен да се прояви.
Той има единица свобода.
Който греши и изправя грешката си, има две единици свобода. На него казвам два пъти браво. Следователно, ако изправяш грешката си, ти си силен човек. За да изпита постоянството си, човек трябва да види, може ли да изправя грешките си. Само при усилието, което правиш за изправяне на грешките си, ти имаш право да се ползваш от вложения в тебе капитал.
към беседата >>
Който греши и изправя грешката си, има две единици свобода.
И тъй, на оня, който греши, казвам един път браво, защото е свободен да се прояви. Той има единица свобода.
Който греши и изправя грешката си, има две единици свобода.
На него казвам два пъти браво. Следователно, ако изправяш грешката си, ти си силен човек. За да изпита постоянството си, човек трябва да види, може ли да изправя грешките си. Само при усилието, което правиш за изправяне на грешките си, ти имаш право да се ползваш от вложения в тебе капитал. Ако направиш една грешка и не я изправиш, нямаш право да направиш втора грешка.
към беседата >>
На него казвам два пъти браво.
И тъй, на оня, който греши, казвам един път браво, защото е свободен да се прояви. Той има единица свобода. Който греши и изправя грешката си, има две единици свобода.
На него казвам два пъти браво.
Следователно, ако изправяш грешката си, ти си силен човек. За да изпита постоянството си, човек трябва да види, може ли да изправя грешките си. Само при усилието, което правиш за изправяне на грешките си, ти имаш право да се ползваш от вложения в тебе капитал. Ако направиш една грешка и не я изправиш, нямаш право да направиш втора грешка. Това е моето заключение.
към беседата >>
Следователно, ако изправяш грешката си, ти си силен човек.
И тъй, на оня, който греши, казвам един път браво, защото е свободен да се прояви. Той има единица свобода. Който греши и изправя грешката си, има две единици свобода. На него казвам два пъти браво.
Следователно, ако изправяш грешката си, ти си силен човек.
За да изпита постоянството си, човек трябва да види, може ли да изправя грешките си. Само при усилието, което правиш за изправяне на грешките си, ти имаш право да се ползваш от вложения в тебе капитал. Ако направиш една грешка и не я изправиш, нямаш право да направиш втора грешка. Това е моето заключение. Какво ще кажете за оня, който никога не греши?
към беседата >>
За да изпита постоянството си, човек трябва да види, може ли да изправя грешките си.
И тъй, на оня, който греши, казвам един път браво, защото е свободен да се прояви. Той има единица свобода. Който греши и изправя грешката си, има две единици свобода. На него казвам два пъти браво. Следователно, ако изправяш грешката си, ти си силен човек.
За да изпита постоянството си, човек трябва да види, може ли да изправя грешките си.
Само при усилието, което правиш за изправяне на грешките си, ти имаш право да се ползваш от вложения в тебе капитал. Ако направиш една грешка и не я изправиш, нямаш право да направиш втора грешка. Това е моето заключение. Какво ще кажете за оня, който никога не греши? Според мене, той е слаб човек, няма никаква сила в себе си.
към беседата >>
Само при усилието, което правиш за изправяне на грешките си, ти имаш право да се ползваш от вложения в тебе капитал.
Той има единица свобода. Който греши и изправя грешката си, има две единици свобода. На него казвам два пъти браво. Следователно, ако изправяш грешката си, ти си силен човек. За да изпита постоянството си, човек трябва да види, може ли да изправя грешките си.
Само при усилието, което правиш за изправяне на грешките си, ти имаш право да се ползваш от вложения в тебе капитал.
Ако направиш една грешка и не я изправиш, нямаш право да направиш втора грешка. Това е моето заключение. Какво ще кажете за оня, който никога не греши? Според мене, той е слаб човек, няма никаква сила в себе си. Какво ще кажете за оня, който може да греши, а не иска?
към беседата >>
Ако направиш една грешка и не я изправиш, нямаш право да направиш втора грешка.
Който греши и изправя грешката си, има две единици свобода. На него казвам два пъти браво. Следователно, ако изправяш грешката си, ти си силен човек. За да изпита постоянството си, човек трябва да види, може ли да изправя грешките си. Само при усилието, което правиш за изправяне на грешките си, ти имаш право да се ползваш от вложения в тебе капитал.
Ако направиш една грешка и не я изправиш, нямаш право да направиш втора грешка.
Това е моето заключение. Какво ще кажете за оня, който никога не греши? Според мене, той е слаб човек, няма никаква сила в себе си. Какво ще кажете за оня, който може да греши, а не иска? Той казва: Аз съм решавал вече тази задача, втори път не искам да я решавам.
към беседата >>
Това е моето заключение.
На него казвам два пъти браво. Следователно, ако изправяш грешката си, ти си силен човек. За да изпита постоянството си, човек трябва да види, може ли да изправя грешките си. Само при усилието, което правиш за изправяне на грешките си, ти имаш право да се ползваш от вложения в тебе капитал. Ако направиш една грешка и не я изправиш, нямаш право да направиш втора грешка.
Това е моето заключение.
Какво ще кажете за оня, който никога не греши? Според мене, той е слаб човек, няма никаква сила в себе си. Какво ще кажете за оня, който може да греши, а не иска? Той казва: Аз съм решавал вече тази задача, втори път не искам да я решавам.
към беседата >>
Какво ще кажете за оня, който никога не греши?
Следователно, ако изправяш грешката си, ти си силен човек. За да изпита постоянството си, човек трябва да види, може ли да изправя грешките си. Само при усилието, което правиш за изправяне на грешките си, ти имаш право да се ползваш от вложения в тебе капитал. Ако направиш една грешка и не я изправиш, нямаш право да направиш втора грешка. Това е моето заключение.
Какво ще кажете за оня, който никога не греши?
Според мене, той е слаб човек, няма никаква сила в себе си. Какво ще кажете за оня, който може да греши, а не иска? Той казва: Аз съм решавал вече тази задача, втори път не искам да я решавам.
към беседата >>
Според мене, той е слаб човек, няма никаква сила в себе си.
За да изпита постоянството си, човек трябва да види, може ли да изправя грешките си. Само при усилието, което правиш за изправяне на грешките си, ти имаш право да се ползваш от вложения в тебе капитал. Ако направиш една грешка и не я изправиш, нямаш право да направиш втора грешка. Това е моето заключение. Какво ще кажете за оня, който никога не греши?
Според мене, той е слаб човек, няма никаква сила в себе си.
Какво ще кажете за оня, който може да греши, а не иска? Той казва: Аз съм решавал вече тази задача, втори път не искам да я решавам.
към беседата >>
Какво ще кажете за оня, който може да греши, а не иска?
Само при усилието, което правиш за изправяне на грешките си, ти имаш право да се ползваш от вложения в тебе капитал. Ако направиш една грешка и не я изправиш, нямаш право да направиш втора грешка. Това е моето заключение. Какво ще кажете за оня, който никога не греши? Според мене, той е слаб човек, няма никаква сила в себе си.
Какво ще кажете за оня, който може да греши, а не иска?
Той казва: Аз съм решавал вече тази задача, втори път не искам да я решавам.
към беседата >>
Той казва: Аз съм решавал вече тази задача, втори път не искам да я решавам.
Ако направиш една грешка и не я изправиш, нямаш право да направиш втора грешка. Това е моето заключение. Какво ще кажете за оня, който никога не греши? Според мене, той е слаб човек, няма никаква сила в себе си. Какво ще кажете за оня, който може да греши, а не иска?
Той казва: Аз съм решавал вече тази задача, втори път не искам да я решавам.
към беседата >>
Един беден човек влязъл в една гостилница да се нахрани.
Един беден човек влязъл в една гостилница да се нахрани.
Гостилничарят му дал, каквото ядене иска, и се отдалечил. Като се нахранил, бедният се обърнал към гостилничаря с думите: Ще те моля, да ме почакаш за парите, нямам сега пари. Недоволен от това, гостилничарят му ударил една плесница и го запитал: Не виждаш ли, какво пише тук? – Какво пише? – Днес с пари, утре на вересия.
към беседата >>
Гостилничарят му дал, каквото ядене иска, и се отдалечил.
Един беден човек влязъл в една гостилница да се нахрани.
Гостилничарят му дал, каквото ядене иска, и се отдалечил.
Като се нахранил, бедният се обърнал към гостилничаря с думите: Ще те моля, да ме почакаш за парите, нямам сега пари. Недоволен от това, гостилничарят му ударил една плесница и го запитал: Не виждаш ли, какво пише тук? – Какво пише? – Днес с пари, утре на вересия. Ударил му още две плесници и му казал: Сега ще си платиш; ще измиеш чиниите и тенджерите, ще изметеш и тогава ще си отидеш.
към беседата >>
Като се нахранил, бедният се обърнал към гостилничаря с думите: Ще те моля, да ме почакаш за парите, нямам сега пари.
Един беден човек влязъл в една гостилница да се нахрани. Гостилничарят му дал, каквото ядене иска, и се отдалечил.
Като се нахранил, бедният се обърнал към гостилничаря с думите: Ще те моля, да ме почакаш за парите, нямам сега пари.
Недоволен от това, гостилничарят му ударил една плесница и го запитал: Не виждаш ли, какво пише тук? – Какво пише? – Днес с пари, утре на вересия. Ударил му още две плесници и му казал: Сега ще си платиш; ще измиеш чиниите и тенджерите, ще изметеш и тогава ще си отидеш. Друг път няма да изменям реда в гостилницата.
към беседата >>
Недоволен от това, гостилничарят му ударил една плесница и го запитал: Не виждаш ли, какво пише тук?
Един беден човек влязъл в една гостилница да се нахрани. Гостилничарят му дал, каквото ядене иска, и се отдалечил. Като се нахранил, бедният се обърнал към гостилничаря с думите: Ще те моля, да ме почакаш за парите, нямам сега пари.
Недоволен от това, гостилничарят му ударил една плесница и го запитал: Не виждаш ли, какво пише тук?
– Какво пише? – Днес с пари, утре на вересия. Ударил му още две плесници и му казал: Сега ще си платиш; ще измиеш чиниите и тенджерите, ще изметеш и тогава ще си отидеш. Друг път няма да изменям реда в гостилницата. Казвам: Така постъпва и гостилничарят на природата с вас.
към беседата >>
– Какво пише?
Един беден човек влязъл в една гостилница да се нахрани. Гостилничарят му дал, каквото ядене иска, и се отдалечил. Като се нахранил, бедният се обърнал към гостилничаря с думите: Ще те моля, да ме почакаш за парите, нямам сега пари. Недоволен от това, гостилничарят му ударил една плесница и го запитал: Не виждаш ли, какво пише тук?
– Какво пише?
– Днес с пари, утре на вересия. Ударил му още две плесници и му казал: Сега ще си платиш; ще измиеш чиниите и тенджерите, ще изметеш и тогава ще си отидеш. Друг път няма да изменям реда в гостилницата. Казвам: Така постъпва и гостилничарят на природата с вас. Като нарушите нейния порядък, тя ви удря една-две плесници и ви пита: Защо изменихте моя ред?
към беседата >>
– Днес с пари, утре на вересия.
Един беден човек влязъл в една гостилница да се нахрани. Гостилничарят му дал, каквото ядене иска, и се отдалечил. Като се нахранил, бедният се обърнал към гостилничаря с думите: Ще те моля, да ме почакаш за парите, нямам сега пари. Недоволен от това, гостилничарят му ударил една плесница и го запитал: Не виждаш ли, какво пише тук? – Какво пише?
– Днес с пари, утре на вересия.
Ударил му още две плесници и му казал: Сега ще си платиш; ще измиеш чиниите и тенджерите, ще изметеш и тогава ще си отидеш. Друг път няма да изменям реда в гостилницата. Казвам: Така постъпва и гостилничарят на природата с вас. Като нарушите нейния порядък, тя ви удря една-две плесници и ви пита: Защо изменихте моя ред? Казваш: Тежко е положението ми.
към беседата >>
Ударил му още две плесници и му казал: Сега ще си платиш; ще измиеш чиниите и тенджерите, ще изметеш и тогава ще си отидеш.
Гостилничарят му дал, каквото ядене иска, и се отдалечил. Като се нахранил, бедният се обърнал към гостилничаря с думите: Ще те моля, да ме почакаш за парите, нямам сега пари. Недоволен от това, гостилничарят му ударил една плесница и го запитал: Не виждаш ли, какво пише тук? – Какво пише? – Днес с пари, утре на вересия.
Ударил му още две плесници и му казал: Сега ще си платиш; ще измиеш чиниите и тенджерите, ще изметеш и тогава ще си отидеш.
Друг път няма да изменям реда в гостилницата. Казвам: Така постъпва и гостилничарят на природата с вас. Като нарушите нейния порядък, тя ви удря една-две плесници и ви пита: Защо изменихте моя ред? Казваш: Тежко е положението ми. Не мога да си платя.
към беседата >>
Друг път няма да изменям реда в гостилницата.
Като се нахранил, бедният се обърнал към гостилничаря с думите: Ще те моля, да ме почакаш за парите, нямам сега пари. Недоволен от това, гостилничарят му ударил една плесница и го запитал: Не виждаш ли, какво пише тук? – Какво пише? – Днес с пари, утре на вересия. Ударил му още две плесници и му казал: Сега ще си платиш; ще измиеш чиниите и тенджерите, ще изметеш и тогава ще си отидеш.
Друг път няма да изменям реда в гостилницата.
Казвам: Така постъпва и гостилничарят на природата с вас. Като нарушите нейния порядък, тя ви удря една-две плесници и ви пита: Защо изменихте моя ред? Казваш: Тежко е положението ми. Не мога да си платя. – Ще измиеш чиниите, ще изметеш гостилницата и така ще си платиш.
към беседата >>
Казвам: Така постъпва и гостилничарят на природата с вас.
Недоволен от това, гостилничарят му ударил една плесница и го запитал: Не виждаш ли, какво пише тук? – Какво пише? – Днес с пари, утре на вересия. Ударил му още две плесници и му казал: Сега ще си платиш; ще измиеш чиниите и тенджерите, ще изметеш и тогава ще си отидеш. Друг път няма да изменям реда в гостилницата.
Казвам: Така постъпва и гостилничарят на природата с вас.
Като нарушите нейния порядък, тя ви удря една-две плесници и ви пита: Защо изменихте моя ред? Казваш: Тежко е положението ми. Не мога да си платя. – Ще измиеш чиниите, ще изметеш гостилницата и така ще си платиш. Правилото гласи: „Днес с пари, утре без пари.“ Ще спазвате това свещено правило.
към беседата >>
Като нарушите нейния порядък, тя ви удря една-две плесници и ви пита: Защо изменихте моя ред?
– Какво пише? – Днес с пари, утре на вересия. Ударил му още две плесници и му казал: Сега ще си платиш; ще измиеш чиниите и тенджерите, ще изметеш и тогава ще си отидеш. Друг път няма да изменям реда в гостилницата. Казвам: Така постъпва и гостилничарят на природата с вас.
Като нарушите нейния порядък, тя ви удря една-две плесници и ви пита: Защо изменихте моя ред?
Казваш: Тежко е положението ми. Не мога да си платя. – Ще измиеш чиниите, ще изметеш гостилницата и така ще си платиш. Правилото гласи: „Днес с пари, утре без пари.“ Ще спазвате това свещено правило. Днес ще направиш една грешка и ще я изправиш, а за утрешния ден друг да му мисли.
към беседата >>
Казваш: Тежко е положението ми.
– Днес с пари, утре на вересия. Ударил му още две плесници и му казал: Сега ще си платиш; ще измиеш чиниите и тенджерите, ще изметеш и тогава ще си отидеш. Друг път няма да изменям реда в гостилницата. Казвам: Така постъпва и гостилничарят на природата с вас. Като нарушите нейния порядък, тя ви удря една-две плесници и ви пита: Защо изменихте моя ред?
Казваш: Тежко е положението ми.
Не мога да си платя. – Ще измиеш чиниите, ще изметеш гостилницата и така ще си платиш. Правилото гласи: „Днес с пари, утре без пари.“ Ще спазвате това свещено правило. Днес ще направиш една грешка и ще я изправиш, а за утрешния ден друг да му мисли.
към беседата >>
Не мога да си платя.
Ударил му още две плесници и му казал: Сега ще си платиш; ще измиеш чиниите и тенджерите, ще изметеш и тогава ще си отидеш. Друг път няма да изменям реда в гостилницата. Казвам: Така постъпва и гостилничарят на природата с вас. Като нарушите нейния порядък, тя ви удря една-две плесници и ви пита: Защо изменихте моя ред? Казваш: Тежко е положението ми.
Не мога да си платя.
– Ще измиеш чиниите, ще изметеш гостилницата и така ще си платиш. Правилото гласи: „Днес с пари, утре без пари.“ Ще спазвате това свещено правило. Днес ще направиш една грешка и ще я изправиш, а за утрешния ден друг да му мисли.
към беседата >>
– Ще измиеш чиниите, ще изметеш гостилницата и така ще си платиш.
Друг път няма да изменям реда в гостилницата. Казвам: Така постъпва и гостилничарят на природата с вас. Като нарушите нейния порядък, тя ви удря една-две плесници и ви пита: Защо изменихте моя ред? Казваш: Тежко е положението ми. Не мога да си платя.
– Ще измиеш чиниите, ще изметеш гостилницата и така ще си платиш.
Правилото гласи: „Днес с пари, утре без пари.“ Ще спазвате това свещено правило. Днес ще направиш една грешка и ще я изправиш, а за утрешния ден друг да му мисли.
към беседата >>
Правилото гласи: „Днес с пари, утре без пари.“ Ще спазвате това свещено правило.
Казвам: Така постъпва и гостилничарят на природата с вас. Като нарушите нейния порядък, тя ви удря една-две плесници и ви пита: Защо изменихте моя ред? Казваш: Тежко е положението ми. Не мога да си платя. – Ще измиеш чиниите, ще изметеш гостилницата и така ще си платиш.
Правилото гласи: „Днес с пари, утре без пари.“ Ще спазвате това свещено правило.
Днес ще направиш една грешка и ще я изправиш, а за утрешния ден друг да му мисли.
към беседата >>
Днес ще направиш една грешка и ще я изправиш, а за утрешния ден друг да му мисли.
Като нарушите нейния порядък, тя ви удря една-две плесници и ви пита: Защо изменихте моя ред? Казваш: Тежко е положението ми. Не мога да си платя. – Ще измиеш чиниите, ще изметеш гостилницата и така ще си платиш. Правилото гласи: „Днес с пари, утре без пари.“ Ще спазвате това свещено правило.
Днес ще направиш една грешка и ще я изправиш, а за утрешния ден друг да му мисли.
към беседата >>
Мнозина грешат и се обезсърчават.
Мнозина грешат и се обезсърчават.
На какво се дължи обезсърчението? Помни: Обезсърчението се крие или в миналото, или в бъдещето, но никога в настоящето. То има две майки: миналото и бъдещето. Ти се безпокоиш, как ще свършиш училището, като нямаш достатъчно средства. – Едва влизаш в университета, първа година си, а мислиш, какво ще стане в бъдеще, след четири-пет години.
към беседата >>
На какво се дължи обезсърчението?
Мнозина грешат и се обезсърчават.
На какво се дължи обезсърчението?
Помни: Обезсърчението се крие или в миналото, или в бъдещето, но никога в настоящето. То има две майки: миналото и бъдещето. Ти се безпокоиш, как ще свършиш училището, като нямаш достатъчно средства. – Едва влизаш в университета, първа година си, а мислиш, какво ще стане в бъдеще, след четири-пет години. Не мисли за това бъдеще, което те обезсърчава.
към беседата >>
Помни: Обезсърчението се крие или в миналото, или в бъдещето, но никога в настоящето.
Мнозина грешат и се обезсърчават. На какво се дължи обезсърчението?
Помни: Обезсърчението се крие или в миналото, или в бъдещето, но никога в настоящето.
То има две майки: миналото и бъдещето. Ти се безпокоиш, как ще свършиш училището, като нямаш достатъчно средства. – Едва влизаш в университета, първа година си, а мислиш, какво ще стане в бъдеще, след четири-пет години. Не мисли за това бъдеще, което те обезсърчава. Каква е задачата на обезсърчението?
към беседата >>
То има две майки: миналото и бъдещето.
Мнозина грешат и се обезсърчават. На какво се дължи обезсърчението? Помни: Обезсърчението се крие или в миналото, или в бъдещето, но никога в настоящето.
То има две майки: миналото и бъдещето.
Ти се безпокоиш, как ще свършиш училището, като нямаш достатъчно средства. – Едва влизаш в университета, първа година си, а мислиш, какво ще стане в бъдеще, след четири-пет години. Не мисли за това бъдеще, което те обезсърчава. Каква е задачата на обезсърчението? Какъв човек е оня, който се обезсърчава, без да се насърчава?
към беседата >>
Ти се безпокоиш, как ще свършиш училището, като нямаш достатъчно средства.
Мнозина грешат и се обезсърчават. На какво се дължи обезсърчението? Помни: Обезсърчението се крие или в миналото, или в бъдещето, но никога в настоящето. То има две майки: миналото и бъдещето.
Ти се безпокоиш, как ще свършиш училището, като нямаш достатъчно средства.
– Едва влизаш в университета, първа година си, а мислиш, какво ще стане в бъдеще, след четири-пет години. Не мисли за това бъдеще, което те обезсърчава. Каква е задачата на обезсърчението? Какъв човек е оня, който се обезсърчава, без да се насърчава? – Слаб.
към беседата >>
– Едва влизаш в университета, първа година си, а мислиш, какво ще стане в бъдеще, след четири-пет години.
Мнозина грешат и се обезсърчават. На какво се дължи обезсърчението? Помни: Обезсърчението се крие или в миналото, или в бъдещето, но никога в настоящето. То има две майки: миналото и бъдещето. Ти се безпокоиш, как ще свършиш училището, като нямаш достатъчно средства.
– Едва влизаш в университета, първа година си, а мислиш, какво ще стане в бъдеще, след четири-пет години.
Не мисли за това бъдеще, което те обезсърчава. Каква е задачата на обезсърчението? Какъв човек е оня, който се обезсърчава, без да се насърчава? – Слаб. Правило е: Който се обезсърчава и не може да се насърчи, втори път той не може да се обезсърчи.
към беседата >>
Не мисли за това бъдеще, което те обезсърчава.
На какво се дължи обезсърчението? Помни: Обезсърчението се крие или в миналото, или в бъдещето, но никога в настоящето. То има две майки: миналото и бъдещето. Ти се безпокоиш, как ще свършиш училището, като нямаш достатъчно средства. – Едва влизаш в университета, първа година си, а мислиш, какво ще стане в бъдеще, след четири-пет години.
Не мисли за това бъдеще, което те обезсърчава.
Каква е задачата на обезсърчението? Какъв човек е оня, който се обезсърчава, без да се насърчава? – Слаб. Правило е: Който се обезсърчава и не може да се насърчи, втори път той не може да се обезсърчи. Обаче, оня, който се обезсърчава и насърчава, и втори път може да се обезсърчи.
към беседата >>
Каква е задачата на обезсърчението?
Помни: Обезсърчението се крие или в миналото, или в бъдещето, но никога в настоящето. То има две майки: миналото и бъдещето. Ти се безпокоиш, как ще свършиш училището, като нямаш достатъчно средства. – Едва влизаш в университета, първа година си, а мислиш, какво ще стане в бъдеще, след четири-пет години. Не мисли за това бъдеще, което те обезсърчава.
Каква е задачата на обезсърчението?
Какъв човек е оня, който се обезсърчава, без да се насърчава? – Слаб. Правило е: Който се обезсърчава и не може да се насърчи, втори път той не може да се обезсърчи. Обаче, оня, който се обезсърчава и насърчава, и втори път може да се обезсърчи. Обезсърчаването и насърчаването са проблеми на висшата математика.
към беседата >>
Какъв човек е оня, който се обезсърчава, без да се насърчава?
То има две майки: миналото и бъдещето. Ти се безпокоиш, как ще свършиш училището, като нямаш достатъчно средства. – Едва влизаш в университета, първа година си, а мислиш, какво ще стане в бъдеще, след четири-пет години. Не мисли за това бъдеще, което те обезсърчава. Каква е задачата на обезсърчението?
Какъв човек е оня, който се обезсърчава, без да се насърчава?
– Слаб. Правило е: Който се обезсърчава и не може да се насърчи, втори път той не може да се обезсърчи. Обаче, оня, който се обезсърчава и насърчава, и втори път може да се обезсърчи. Обезсърчаването и насърчаването са проблеми на висшата математика. Който постоянно се обезсърчава и насърчава, влага капитала си, като печели и губи, докато си направи следния баланс: всяка загуба е условие за нова печалба; и всяка печалба е условие за нова загуба.
към беседата >>
– Слаб.
Ти се безпокоиш, как ще свършиш училището, като нямаш достатъчно средства. – Едва влизаш в университета, първа година си, а мислиш, какво ще стане в бъдеще, след четири-пет години. Не мисли за това бъдеще, което те обезсърчава. Каква е задачата на обезсърчението? Какъв човек е оня, който се обезсърчава, без да се насърчава?
– Слаб.
Правило е: Който се обезсърчава и не може да се насърчи, втори път той не може да се обезсърчи. Обаче, оня, който се обезсърчава и насърчава, и втори път може да се обезсърчи. Обезсърчаването и насърчаването са проблеми на висшата математика. Който постоянно се обезсърчава и насърчава, влага капитала си, като печели и губи, докато си направи следния баланс: всяка загуба е условие за нова печалба; и всяка печалба е условие за нова загуба. Това е проверена истина, от която не може да се освободите.
към беседата >>
Правило е: Който се обезсърчава и не може да се насърчи, втори път той не може да се обезсърчи.
– Едва влизаш в университета, първа година си, а мислиш, какво ще стане в бъдеще, след четири-пет години. Не мисли за това бъдеще, което те обезсърчава. Каква е задачата на обезсърчението? Какъв човек е оня, който се обезсърчава, без да се насърчава? – Слаб.
Правило е: Който се обезсърчава и не може да се насърчи, втори път той не може да се обезсърчи.
Обаче, оня, който се обезсърчава и насърчава, и втори път може да се обезсърчи. Обезсърчаването и насърчаването са проблеми на висшата математика. Който постоянно се обезсърчава и насърчава, влага капитала си, като печели и губи, докато си направи следния баланс: всяка загуба е условие за нова печалба; и всяка печалба е условие за нова загуба. Това е проверена истина, от която не може да се освободите. В който университет и да отидете, навсякъде ще ви кажат същото.
към беседата >>
Обаче, оня, който се обезсърчава и насърчава, и втори път може да се обезсърчи.
Не мисли за това бъдеще, което те обезсърчава. Каква е задачата на обезсърчението? Какъв човек е оня, който се обезсърчава, без да се насърчава? – Слаб. Правило е: Който се обезсърчава и не може да се насърчи, втори път той не може да се обезсърчи.
Обаче, оня, който се обезсърчава и насърчава, и втори път може да се обезсърчи.
Обезсърчаването и насърчаването са проблеми на висшата математика. Който постоянно се обезсърчава и насърчава, влага капитала си, като печели и губи, докато си направи следния баланс: всяка загуба е условие за нова печалба; и всяка печалба е условие за нова загуба. Това е проверена истина, от която не може да се освободите. В който университет и да отидете, навсякъде ще ви кажат същото.
към беседата >>
Обезсърчаването и насърчаването са проблеми на висшата математика.
Каква е задачата на обезсърчението? Какъв човек е оня, който се обезсърчава, без да се насърчава? – Слаб. Правило е: Който се обезсърчава и не може да се насърчи, втори път той не може да се обезсърчи. Обаче, оня, който се обезсърчава и насърчава, и втори път може да се обезсърчи.
Обезсърчаването и насърчаването са проблеми на висшата математика.
Който постоянно се обезсърчава и насърчава, влага капитала си, като печели и губи, докато си направи следния баланс: всяка загуба е условие за нова печалба; и всяка печалба е условие за нова загуба. Това е проверена истина, от която не може да се освободите. В който университет и да отидете, навсякъде ще ви кажат същото.
към беседата >>
Който постоянно се обезсърчава и насърчава, влага капитала си, като печели и губи, докато си направи следния баланс: всяка загуба е условие за нова печалба; и всяка печалба е условие за нова загуба.
Какъв човек е оня, който се обезсърчава, без да се насърчава? – Слаб. Правило е: Който се обезсърчава и не може да се насърчи, втори път той не може да се обезсърчи. Обаче, оня, който се обезсърчава и насърчава, и втори път може да се обезсърчи. Обезсърчаването и насърчаването са проблеми на висшата математика.
Който постоянно се обезсърчава и насърчава, влага капитала си, като печели и губи, докато си направи следния баланс: всяка загуба е условие за нова печалба; и всяка печалба е условие за нова загуба.
Това е проверена истина, от която не може да се освободите. В който университет и да отидете, навсякъде ще ви кажат същото.
към беседата >>
Това е проверена истина, от която не може да се освободите.
– Слаб. Правило е: Който се обезсърчава и не може да се насърчи, втори път той не може да се обезсърчи. Обаче, оня, който се обезсърчава и насърчава, и втори път може да се обезсърчи. Обезсърчаването и насърчаването са проблеми на висшата математика. Който постоянно се обезсърчава и насърчава, влага капитала си, като печели и губи, докато си направи следния баланс: всяка загуба е условие за нова печалба; и всяка печалба е условие за нова загуба.
Това е проверена истина, от която не може да се освободите.
В който университет и да отидете, навсякъде ще ви кажат същото.
към беседата >>
В който университет и да отидете, навсякъде ще ви кажат същото.
Правило е: Който се обезсърчава и не може да се насърчи, втори път той не може да се обезсърчи. Обаче, оня, който се обезсърчава и насърчава, и втори път може да се обезсърчи. Обезсърчаването и насърчаването са проблеми на висшата математика. Който постоянно се обезсърчава и насърчава, влага капитала си, като печели и губи, докато си направи следния баланс: всяка загуба е условие за нова печалба; и всяка печалба е условие за нова загуба. Това е проверена истина, от която не може да се освободите.
В който университет и да отидете, навсякъде ще ви кажат същото.
към беседата >>
Питате: Защо е създаден животът?
Питате: Защо е създаден животът?
– Животът не е създаден. – Защо съществува животът? – За да направиш една грешка. – Защо грешиш? – За да ти кажат един път браво.
към беседата >>
– Животът не е създаден.
Питате: Защо е създаден животът?
– Животът не е създаден.
– Защо съществува животът? – За да направиш една грешка. – Защо грешиш? – За да ти кажат един път браво. – А после?
към беседата >>
– Защо съществува животът?
Питате: Защо е създаден животът? – Животът не е създаден.
– Защо съществува животът?
– За да направиш една грешка. – Защо грешиш? – За да ти кажат един път браво. – А после? – После трябва да изправиш грешката си, за да ти кажат два пъти браво.
към беседата >>
– За да направиш една грешка.
Питате: Защо е създаден животът? – Животът не е създаден. – Защо съществува животът?
– За да направиш една грешка.
– Защо грешиш? – За да ти кажат един път браво. – А после? – После трябва да изправиш грешката си, за да ти кажат два пъти браво. – Защо трябва да сгрешиш?
към беседата >>
– Защо грешиш?
Питате: Защо е създаден животът? – Животът не е създаден. – Защо съществува животът? – За да направиш една грешка.
– Защо грешиш?
– За да ти кажат един път браво. – А после? – После трябва да изправиш грешката си, за да ти кажат два пъти браво. – Защо трябва да сгрешиш? За да направиш един опит и да имаш поне едно малко страдание.
към беседата >>
– За да ти кажат един път браво.
Питате: Защо е създаден животът? – Животът не е създаден. – Защо съществува животът? – За да направиш една грешка. – Защо грешиш?
– За да ти кажат един път браво.
– А после? – После трябва да изправиш грешката си, за да ти кажат два пъти браво. – Защо трябва да сгрешиш? За да направиш един опит и да имаш поне едно малко страдание. – След това?
към беседата >>
– А после?
– Животът не е създаден. – Защо съществува животът? – За да направиш една грешка. – Защо грешиш? – За да ти кажат един път браво.
– А после?
– После трябва да изправиш грешката си, за да ти кажат два пъти браво. – Защо трябва да сгрешиш? За да направиш един опит и да имаш поне едно малко страдание. – След това? – Страданието ти ще се превърне на радост.
към беседата >>
– После трябва да изправиш грешката си, за да ти кажат два пъти браво.
– Защо съществува животът? – За да направиш една грешка. – Защо грешиш? – За да ти кажат един път браво. – А после?
– После трябва да изправиш грешката си, за да ти кажат два пъти браво.
– Защо трябва да сгрешиш? За да направиш един опит и да имаш поне едно малко страдание. – След това? – Страданието ти ще се превърне на радост. След всяко страдание иде радост.
към беседата >>
– Защо трябва да сгрешиш?
– За да направиш една грешка. – Защо грешиш? – За да ти кажат един път браво. – А после? – После трябва да изправиш грешката си, за да ти кажат два пъти браво.
– Защо трябва да сгрешиш?
За да направиш един опит и да имаш поне едно малко страдание. – След това? – Страданието ти ще се превърне на радост. След всяко страдание иде радост. Силите в природата се превръщат, минават от едно състояние в друго.
към беседата >>
За да направиш един опит и да имаш поне едно малко страдание.
– Защо грешиш? – За да ти кажат един път браво. – А после? – После трябва да изправиш грешката си, за да ти кажат два пъти браво. – Защо трябва да сгрешиш?
За да направиш един опит и да имаш поне едно малко страдание.
– След това? – Страданието ти ще се превърне на радост. След всяко страдание иде радост. Силите в природата се превръщат, минават от едно състояние в друго. Скръбта е необходима в живота, като акумулатор на силите, т. е.
към беседата >>
– След това?
– За да ти кажат един път браво. – А после? – После трябва да изправиш грешката си, за да ти кажат два пъти браво. – Защо трябва да сгрешиш? За да направиш един опит и да имаш поне едно малко страдание.
– След това?
– Страданието ти ще се превърне на радост. След всяко страдание иде радост. Силите в природата се превръщат, минават от едно състояние в друго. Скръбта е необходима в живота, като акумулатор на силите, т. е. тя ги събира.
към беседата >>
– Страданието ти ще се превърне на радост.
– А после? – После трябва да изправиш грешката си, за да ти кажат два пъти браво. – Защо трябва да сгрешиш? За да направиш един опит и да имаш поне едно малко страдание. – След това?
– Страданието ти ще се превърне на радост.
След всяко страдание иде радост. Силите в природата се превръщат, минават от едно състояние в друго. Скръбта е необходима в живота, като акумулатор на силите, т. е. тя ги събира. В това отношение, скръбта е начало на задачата, а радостта – разрешение на задачата.
към беседата >>
След всяко страдание иде радост.
– После трябва да изправиш грешката си, за да ти кажат два пъти браво. – Защо трябва да сгрешиш? За да направиш един опит и да имаш поне едно малко страдание. – След това? – Страданието ти ще се превърне на радост.
След всяко страдание иде радост.
Силите в природата се превръщат, минават от едно състояние в друго. Скръбта е необходима в живота, като акумулатор на силите, т. е. тя ги събира. В това отношение, скръбта е начало на задачата, а радостта – разрешение на задачата.
към беседата >>
Силите в природата се превръщат, минават от едно състояние в друго.
– Защо трябва да сгрешиш? За да направиш един опит и да имаш поне едно малко страдание. – След това? – Страданието ти ще се превърне на радост. След всяко страдание иде радост.
Силите в природата се превръщат, минават от едно състояние в друго.
Скръбта е необходима в живота, като акумулатор на силите, т. е. тя ги събира. В това отношение, скръбта е начало на задачата, а радостта – разрешение на задачата.
към беседата >>
Скръбта е необходима в живота, като акумулатор на силите, т. е.
За да направиш един опит и да имаш поне едно малко страдание. – След това? – Страданието ти ще се превърне на радост. След всяко страдание иде радост. Силите в природата се превръщат, минават от едно състояние в друго.
Скръбта е необходима в живота, като акумулатор на силите, т. е.
тя ги събира. В това отношение, скръбта е начало на задачата, а радостта – разрешение на задачата.
към беседата >>
тя ги събира.
– След това? – Страданието ти ще се превърне на радост. След всяко страдание иде радост. Силите в природата се превръщат, минават от едно състояние в друго. Скръбта е необходима в живота, като акумулатор на силите, т. е.
тя ги събира.
В това отношение, скръбта е начало на задачата, а радостта – разрешение на задачата.
към беседата >>
В това отношение, скръбта е начало на задачата, а радостта – разрешение на задачата.
– Страданието ти ще се превърне на радост. След всяко страдание иде радост. Силите в природата се превръщат, минават от едно състояние в друго. Скръбта е необходима в живота, като акумулатор на силите, т. е. тя ги събира.
В това отношение, скръбта е начало на задачата, а радостта – разрешение на задачата.
към беседата >>
Сега, разбрахте ли всичко, което ви говорих?
Сега, разбрахте ли всичко, което ви говорих?
Няма човек на земята, който да живее само в радостта. Скръбта и радостта са сплетени заедно; те живеят всякога заедно. – Какъв е процентът на радостта в живота? Казах ви: като скърбиш, имаш право да ти се каже един път браво; като се радваш, ще чуеш два пъти браво. Радостта има сто милиона.
към беседата >>
Няма човек на земята, който да живее само в радостта.
Сега, разбрахте ли всичко, което ви говорих?
Няма човек на земята, който да живее само в радостта.
Скръбта и радостта са сплетени заедно; те живеят всякога заедно. – Какъв е процентът на радостта в живота? Казах ви: като скърбиш, имаш право да ти се каже един път браво; като се радваш, ще чуеш два пъти браво. Радостта има сто милиона. Ако и скръбта има сто милиона, радостта ще има двеста милиона лева.
към беседата >>
Скръбта и радостта са сплетени заедно; те живеят всякога заедно.
Сега, разбрахте ли всичко, което ви говорих? Няма човек на земята, който да живее само в радостта.
Скръбта и радостта са сплетени заедно; те живеят всякога заедно.
– Какъв е процентът на радостта в живота? Казах ви: като скърбиш, имаш право да ти се каже един път браво; като се радваш, ще чуеш два пъти браво. Радостта има сто милиона. Ако и скръбта има сто милиона, радостта ще има двеста милиона лева.
към беседата >>
– Какъв е процентът на радостта в живота?
Сега, разбрахте ли всичко, което ви говорих? Няма човек на земята, който да живее само в радостта. Скръбта и радостта са сплетени заедно; те живеят всякога заедно.
– Какъв е процентът на радостта в живота?
Казах ви: като скърбиш, имаш право да ти се каже един път браво; като се радваш, ще чуеш два пъти браво. Радостта има сто милиона. Ако и скръбта има сто милиона, радостта ще има двеста милиона лева.
към беседата >>
Казах ви: като скърбиш, имаш право да ти се каже един път браво; като се радваш, ще чуеш два пъти браво.
Сега, разбрахте ли всичко, което ви говорих? Няма човек на земята, който да живее само в радостта. Скръбта и радостта са сплетени заедно; те живеят всякога заедно. – Какъв е процентът на радостта в живота?
Казах ви: като скърбиш, имаш право да ти се каже един път браво; като се радваш, ще чуеш два пъти браво.
Радостта има сто милиона. Ако и скръбта има сто милиона, радостта ще има двеста милиона лева.
към беседата >>
Радостта има сто милиона.
Сега, разбрахте ли всичко, което ви говорих? Няма човек на земята, който да живее само в радостта. Скръбта и радостта са сплетени заедно; те живеят всякога заедно. – Какъв е процентът на радостта в живота? Казах ви: като скърбиш, имаш право да ти се каже един път браво; като се радваш, ще чуеш два пъти браво.
Радостта има сто милиона.
Ако и скръбта има сто милиона, радостта ще има двеста милиона лева.
към беседата >>
Ако и скръбта има сто милиона, радостта ще има двеста милиона лева.
Няма човек на земята, който да живее само в радостта. Скръбта и радостта са сплетени заедно; те живеят всякога заедно. – Какъв е процентът на радостта в живота? Казах ви: като скърбиш, имаш право да ти се каже един път браво; като се радваш, ще чуеш два пъти браво. Радостта има сто милиона.
Ако и скръбта има сто милиона, радостта ще има двеста милиона лева.
към беседата >>
Изпейте песента „Сила, живот и здраве“.
Изпейте песента „Сила, живот и здраве“.
Вън атмосферното налягане се повдига, а вашето налягане се понижава – гласовете ви са спаднали. Някога гласът върви според времето: налягането се повдига, и гласът се повдига. Някога става обратно: налягането се повдига, а гласът спада. Сега вие сте се нагърбили с тежки задачи, много се тревожите, затова не можете да пеете.
към беседата >>
Вън атмосферното налягане се повдига, а вашето налягане се понижава – гласовете ви са спаднали.
Изпейте песента „Сила, живот и здраве“.
Вън атмосферното налягане се повдига, а вашето налягане се понижава – гласовете ви са спаднали.
Някога гласът върви според времето: налягането се повдига, и гласът се повдига. Някога става обратно: налягането се повдига, а гласът спада. Сега вие сте се нагърбили с тежки задачи, много се тревожите, затова не можете да пеете.
към беседата >>
Някога гласът върви според времето: налягането се повдига, и гласът се повдига.
Изпейте песента „Сила, живот и здраве“. Вън атмосферното налягане се повдига, а вашето налягане се понижава – гласовете ви са спаднали.
Някога гласът върви според времето: налягането се повдига, и гласът се повдига.
Някога става обратно: налягането се повдига, а гласът спада. Сега вие сте се нагърбили с тежки задачи, много се тревожите, затова не можете да пеете.
към беседата >>
Някога става обратно: налягането се повдига, а гласът спада.
Изпейте песента „Сила, живот и здраве“. Вън атмосферното налягане се повдига, а вашето налягане се понижава – гласовете ви са спаднали. Някога гласът върви според времето: налягането се повдига, и гласът се повдига.
Някога става обратно: налягането се повдига, а гласът спада.
Сега вие сте се нагърбили с тежки задачи, много се тревожите, затова не можете да пеете.
към беседата >>
Сега вие сте се нагърбили с тежки задачи, много се тревожите, затова не можете да пеете.
Изпейте песента „Сила, живот и здраве“. Вън атмосферното налягане се повдига, а вашето налягане се понижава – гласовете ви са спаднали. Някога гласът върви според времето: налягането се повдига, и гласът се повдига. Някога става обратно: налягането се повдига, а гласът спада.
Сега вие сте се нагърбили с тежки задачи, много се тревожите, затова не можете да пеете.
към беседата >>
Сега, кажете една дума, от която да съставим една песен.
Сега, кажете една дума, от която да съставим една песен.
– Изгрев. – Изгревът за едного е залез за другиго. Кажете друга дума, която да няма залез. – Прогрес. – И тя има противоположна дума.
към беседата >>
– Изгрев.
Сега, кажете една дума, от която да съставим една песен.
– Изгрев.
– Изгревът за едного е залез за другиго. Кажете друга дума, която да няма залез. – Прогрес. – И тя има противоположна дума. – Хармония – И тя има обратна дума.
към беседата >>
– Изгревът за едного е залез за другиго.
Сега, кажете една дума, от която да съставим една песен. – Изгрев.
– Изгревът за едного е залез за другиго.
Кажете друга дума, която да няма залез. – Прогрес. – И тя има противоположна дума. – Хармония – И тя има обратна дума. Вие се стеснявате, че не знаете, каква дума да изберете.
към беседата >>
Кажете друга дума, която да няма залез.
Сега, кажете една дума, от която да съставим една песен. – Изгрев. – Изгревът за едного е залез за другиго.
Кажете друга дума, която да няма залез.
– Прогрес. – И тя има противоположна дума. – Хармония – И тя има обратна дума. Вие се стеснявате, че не знаете, каква дума да изберете.
към беседата >>
– Прогрес.
Сега, кажете една дума, от която да съставим една песен. – Изгрев. – Изгревът за едного е залез за другиго. Кажете друга дума, която да няма залез.
– Прогрес.
– И тя има противоположна дума. – Хармония – И тя има обратна дума. Вие се стеснявате, че не знаете, каква дума да изберете.
към беседата >>
– И тя има противоположна дума.
Сега, кажете една дума, от която да съставим една песен. – Изгрев. – Изгревът за едного е залез за другиго. Кажете друга дума, която да няма залез. – Прогрес.
– И тя има противоположна дума.
– Хармония – И тя има обратна дума. Вие се стеснявате, че не знаете, каква дума да изберете.
към беседата >>
– Хармония – И тя има обратна дума.
– Изгрев. – Изгревът за едного е залез за другиго. Кажете друга дума, която да няма залез. – Прогрес. – И тя има противоположна дума.
– Хармония – И тя има обратна дума.
Вие се стеснявате, че не знаете, каква дума да изберете.
към беседата >>
Какво означава думата „ученик“?
Какво означава думата „ученик“?
В обикновен смисъл, под „ученик“ разбираме оня, който се учи. Какво означава думата „Бог“? Защо Бог е станал Бог, не знаете. И защо ученикът е станал ученик, и това не знаете. – Кой яде: ситият, или гладният?
към беседата >>
Вие се стеснявате, че не знаете, каква дума да изберете.
– Изгревът за едного е залез за другиго. Кажете друга дума, която да няма залез. – Прогрес. – И тя има противоположна дума. – Хармония – И тя има обратна дума.
Вие се стеснявате, че не знаете, каква дума да изберете.
към беседата >>
В обикновен смисъл, под „ученик“ разбираме оня, който се учи.
Какво означава думата „ученик“?
В обикновен смисъл, под „ученик“ разбираме оня, който се учи.
Какво означава думата „Бог“? Защо Бог е станал Бог, не знаете. И защо ученикът е станал ученик, и това не знаете. – Кой яде: ситият, или гладният? – Гладният.
към беседата >>
Питам: Знаете ли нещо върху историята на хляба?
Питам: Знаете ли нещо върху историята на хляба?
Защо е дошъл хлябът на земята? Като бил на небето, хлябът чул, че се говори за страданията на земята. Той се заинтересувал да разбере, какво нещо е страданието, и пожелал да слезе на земята, между хората, да го разбере. Той тръгнал от град на град, от село на село, от човек на човек, дано чуе и разбере нещо за страданието. Обаче, и досега още той не е срещнал нито едно страдание.
към беседата >>
Какво означава думата „Бог“?
Какво означава думата „ученик“? В обикновен смисъл, под „ученик“ разбираме оня, който се учи.
Какво означава думата „Бог“?
Защо Бог е станал Бог, не знаете. И защо ученикът е станал ученик, и това не знаете. – Кой яде: ситият, или гладният? – Гладният. Ситият не може да яде.
към беседата >>
Защо е дошъл хлябът на земята?
Питам: Знаете ли нещо върху историята на хляба?
Защо е дошъл хлябът на земята?
Като бил на небето, хлябът чул, че се говори за страданията на земята. Той се заинтересувал да разбере, какво нещо е страданието, и пожелал да слезе на земята, между хората, да го разбере. Той тръгнал от град на град, от село на село, от човек на човек, дано чуе и разбере нещо за страданието. Обаче, и досега още той не е срещнал нито едно страдание. На въпроса, докога ще остане на земята, хлябът отговорил: Докато срещна страданието.
към беседата >>
Защо Бог е станал Бог, не знаете.
Какво означава думата „ученик“? В обикновен смисъл, под „ученик“ разбираме оня, който се учи. Какво означава думата „Бог“?
Защо Бог е станал Бог, не знаете.
И защо ученикът е станал ученик, и това не знаете. – Кой яде: ситият, или гладният? – Гладният. Ситият не може да яде. – В кое шише може да налееш вода: в празното, или в пълното?
към беседата >>
Като бил на небето, хлябът чул, че се говори за страданията на земята.
Питам: Знаете ли нещо върху историята на хляба? Защо е дошъл хлябът на земята?
Като бил на небето, хлябът чул, че се говори за страданията на земята.
Той се заинтересувал да разбере, какво нещо е страданието, и пожелал да слезе на земята, между хората, да го разбере. Той тръгнал от град на град, от село на село, от човек на човек, дано чуе и разбере нещо за страданието. Обаче, и досега още той не е срещнал нито едно страдание. На въпроса, докога ще остане на земята, хлябът отговорил: Докато срещна страданието. И аз съм упълномощен от хляба, ако срещна някъде страдание, да му съобщя, да го види и разбере.
към беседата >>
И защо ученикът е станал ученик, и това не знаете.
Какво означава думата „ученик“? В обикновен смисъл, под „ученик“ разбираме оня, който се учи. Какво означава думата „Бог“? Защо Бог е станал Бог, не знаете.
И защо ученикът е станал ученик, и това не знаете.
– Кой яде: ситият, или гладният? – Гладният. Ситият не може да яде. – В кое шише може да налееш вода: в празното, или в пълното? – В празното.
към беседата >>
Той се заинтересувал да разбере, какво нещо е страданието, и пожелал да слезе на земята, между хората, да го разбере.
Питам: Знаете ли нещо върху историята на хляба? Защо е дошъл хлябът на земята? Като бил на небето, хлябът чул, че се говори за страданията на земята.
Той се заинтересувал да разбере, какво нещо е страданието, и пожелал да слезе на земята, между хората, да го разбере.
Той тръгнал от град на град, от село на село, от човек на човек, дано чуе и разбере нещо за страданието. Обаче, и досега още той не е срещнал нито едно страдание. На въпроса, докога ще остане на земята, хлябът отговорил: Докато срещна страданието. И аз съм упълномощен от хляба, ако срещна някъде страдание, да му съобщя, да го види и разбере. Щом намери страданието, хлябът ще се върне на небето.
към беседата >>
– Кой яде: ситият, или гладният?
Какво означава думата „ученик“? В обикновен смисъл, под „ученик“ разбираме оня, който се учи. Какво означава думата „Бог“? Защо Бог е станал Бог, не знаете. И защо ученикът е станал ученик, и това не знаете.
– Кой яде: ситият, или гладният?
– Гладният. Ситият не може да яде. – В кое шише може да налееш вода: в празното, или в пълното? – В празното. Пълното шише не приема нищо.
към беседата >>
Той тръгнал от град на град, от село на село, от човек на човек, дано чуе и разбере нещо за страданието.
Питам: Знаете ли нещо върху историята на хляба? Защо е дошъл хлябът на земята? Като бил на небето, хлябът чул, че се говори за страданията на земята. Той се заинтересувал да разбере, какво нещо е страданието, и пожелал да слезе на земята, между хората, да го разбере.
Той тръгнал от град на град, от село на село, от човек на човек, дано чуе и разбере нещо за страданието.
Обаче, и досега още той не е срещнал нито едно страдание. На въпроса, докога ще остане на земята, хлябът отговорил: Докато срещна страданието. И аз съм упълномощен от хляба, ако срещна някъде страдание, да му съобщя, да го види и разбере. Щом намери страданието, хлябът ще се върне на небето. Какво ще стане тогава с хората?
към беседата >>
– Гладният.
В обикновен смисъл, под „ученик“ разбираме оня, който се учи. Какво означава думата „Бог“? Защо Бог е станал Бог, не знаете. И защо ученикът е станал ученик, и това не знаете. – Кой яде: ситият, или гладният?
– Гладният.
Ситият не може да яде. – В кое шише може да налееш вода: в празното, или в пълното? – В празното. Пълното шише не приема нищо. – Какво ще стане с ученика като учи?
към беседата >>
Обаче, и досега още той не е срещнал нито едно страдание.
Питам: Знаете ли нещо върху историята на хляба? Защо е дошъл хлябът на земята? Като бил на небето, хлябът чул, че се говори за страданията на земята. Той се заинтересувал да разбере, какво нещо е страданието, и пожелал да слезе на земята, между хората, да го разбере. Той тръгнал от град на град, от село на село, от човек на човек, дано чуе и разбере нещо за страданието.
Обаче, и досега още той не е срещнал нито едно страдание.
На въпроса, докога ще остане на земята, хлябът отговорил: Докато срещна страданието. И аз съм упълномощен от хляба, ако срещна някъде страдание, да му съобщя, да го види и разбере. Щом намери страданието, хлябът ще се върне на небето. Какво ще стане тогава с хората? Благодарете, че нито един от вас още не знае, де е страданието.
към беседата >>
Ситият не може да яде.
Какво означава думата „Бог“? Защо Бог е станал Бог, не знаете. И защо ученикът е станал ученик, и това не знаете. – Кой яде: ситият, или гладният? – Гладният.
Ситият не може да яде.
– В кое шише може да налееш вода: в празното, или в пълното? – В празното. Пълното шише не приема нищо. – Какво ще стане с ученика като учи? Това са ред въпроси, които имат своите естествени отговори.
към беседата >>
На въпроса, докога ще остане на земята, хлябът отговорил: Докато срещна страданието.
Защо е дошъл хлябът на земята? Като бил на небето, хлябът чул, че се говори за страданията на земята. Той се заинтересувал да разбере, какво нещо е страданието, и пожелал да слезе на земята, между хората, да го разбере. Той тръгнал от град на град, от село на село, от човек на човек, дано чуе и разбере нещо за страданието. Обаче, и досега още той не е срещнал нито едно страдание.
На въпроса, докога ще остане на земята, хлябът отговорил: Докато срещна страданието.
И аз съм упълномощен от хляба, ако срещна някъде страдание, да му съобщя, да го види и разбере. Щом намери страданието, хлябът ще се върне на небето. Какво ще стане тогава с хората? Благодарете, че нито един от вас още не знае, де е страданието.
към беседата >>
– В кое шише може да налееш вода: в празното, или в пълното?
Защо Бог е станал Бог, не знаете. И защо ученикът е станал ученик, и това не знаете. – Кой яде: ситият, или гладният? – Гладният. Ситият не може да яде.
– В кое шише може да налееш вода: в празното, или в пълното?
– В празното. Пълното шише не приема нищо. – Какво ще стане с ученика като учи? Това са ред въпроси, които имат своите естествени отговори.
към беседата >>
И аз съм упълномощен от хляба, ако срещна някъде страдание, да му съобщя, да го види и разбере.
Като бил на небето, хлябът чул, че се говори за страданията на земята. Той се заинтересувал да разбере, какво нещо е страданието, и пожелал да слезе на земята, между хората, да го разбере. Той тръгнал от град на град, от село на село, от човек на човек, дано чуе и разбере нещо за страданието. Обаче, и досега още той не е срещнал нито едно страдание. На въпроса, докога ще остане на земята, хлябът отговорил: Докато срещна страданието.
И аз съм упълномощен от хляба, ако срещна някъде страдание, да му съобщя, да го види и разбере.
Щом намери страданието, хлябът ще се върне на небето. Какво ще стане тогава с хората? Благодарете, че нито един от вас още не знае, де е страданието.
към беседата >>
– В празното.
И защо ученикът е станал ученик, и това не знаете. – Кой яде: ситият, или гладният? – Гладният. Ситият не може да яде. – В кое шише може да налееш вода: в празното, или в пълното?
– В празното.
Пълното шише не приема нищо. – Какво ще стане с ученика като учи? Това са ред въпроси, които имат своите естествени отговори.
към беседата >>
Щом намери страданието, хлябът ще се върне на небето.
Той се заинтересувал да разбере, какво нещо е страданието, и пожелал да слезе на земята, между хората, да го разбере. Той тръгнал от град на град, от село на село, от човек на човек, дано чуе и разбере нещо за страданието. Обаче, и досега още той не е срещнал нито едно страдание. На въпроса, докога ще остане на земята, хлябът отговорил: Докато срещна страданието. И аз съм упълномощен от хляба, ако срещна някъде страдание, да му съобщя, да го види и разбере.
Щом намери страданието, хлябът ще се върне на небето.
Какво ще стане тогава с хората? Благодарете, че нито един от вас още не знае, де е страданието.
към беседата >>
Пълното шише не приема нищо.
– Кой яде: ситият, или гладният? – Гладният. Ситият не може да яде. – В кое шише може да налееш вода: в празното, или в пълното? – В празното.
Пълното шише не приема нищо.
– Какво ще стане с ученика като учи? Това са ред въпроси, които имат своите естествени отговори.
към беседата >>
Какво ще стане тогава с хората?
Той тръгнал от град на град, от село на село, от човек на човек, дано чуе и разбере нещо за страданието. Обаче, и досега още той не е срещнал нито едно страдание. На въпроса, докога ще остане на земята, хлябът отговорил: Докато срещна страданието. И аз съм упълномощен от хляба, ако срещна някъде страдание, да му съобщя, да го види и разбере. Щом намери страданието, хлябът ще се върне на небето.
Какво ще стане тогава с хората?
Благодарете, че нито един от вас още не знае, де е страданието.
към беседата >>
– Какво ще стане с ученика като учи?
– Гладният. Ситият не може да яде. – В кое шише може да налееш вода: в празното, или в пълното? – В празното. Пълното шише не приема нищо.
– Какво ще стане с ученика като учи?
Това са ред въпроси, които имат своите естествени отговори.
към беседата >>
Благодарете, че нито един от вас още не знае, де е страданието.
Обаче, и досега още той не е срещнал нито едно страдание. На въпроса, докога ще остане на земята, хлябът отговорил: Докато срещна страданието. И аз съм упълномощен от хляба, ако срещна някъде страдание, да му съобщя, да го види и разбере. Щом намери страданието, хлябът ще се върне на небето. Какво ще стане тогава с хората?
Благодарете, че нито един от вас още не знае, де е страданието.
към беседата >>
Това са ред въпроси, които имат своите естествени отговори.
Ситият не може да яде. – В кое шише може да налееш вода: в празното, или в пълното? – В празното. Пълното шише не приема нищо. – Какво ще стане с ученика като учи?
Това са ред въпроси, които имат своите естествени отговори.
към беседата >>
Какво, всъщност, е страданието?
Какво, всъщност, е страданието?
– Най-красивата мома в света. Обаче, тя постоянно се дегизира, че не можеш да я познаеш. Докато я срещнеш красива, напета мома, изведнъж се изменя, скрива красотата си. Ти тичаш след нея, търсиш изгубената красота и се чувстваш нещастен. Казвам: Намерете красивата мома и ми я доведете.
към беседата >>
Сега вие живеете в един ограничен свят, с ограничени разбирания, поради което мъчно се развивате.
Сега вие живеете в един ограничен свят, с ограничени разбирания, поради което мъчно се развивате.
И най-малката мъчнотия може да ви обезсърчи. – В какво се заключава учението? В каквато наука и да попаднете, ще се намерите в една система от сплитания. Математиката, например, алгебрата, която се занимава с числата, представя ред сплитания, както в тантелата. Добре е да знаеш, как да правиш сплитанията, но по-добре е да знаеш, как да ги разплиташ.
към беседата >>
– Най-красивата мома в света.
Какво, всъщност, е страданието?
– Най-красивата мома в света.
Обаче, тя постоянно се дегизира, че не можеш да я познаеш. Докато я срещнеш красива, напета мома, изведнъж се изменя, скрива красотата си. Ти тичаш след нея, търсиш изгубената красота и се чувстваш нещастен. Казвам: Намерете красивата мома и ми я доведете. – Не можем, тя постоянно бяга от нас.
към беседата >>
И най-малката мъчнотия може да ви обезсърчи.
Сега вие живеете в един ограничен свят, с ограничени разбирания, поради което мъчно се развивате.
И най-малката мъчнотия може да ви обезсърчи.
– В какво се заключава учението? В каквато наука и да попаднете, ще се намерите в една система от сплитания. Математиката, например, алгебрата, която се занимава с числата, представя ред сплитания, както в тантелата. Добре е да знаеш, как да правиш сплитанията, но по-добре е да знаеш, как да ги разплиташ. Едно сплитане е една задача, която трябва да решиш.
към беседата >>
Обаче, тя постоянно се дегизира, че не можеш да я познаеш.
Какво, всъщност, е страданието? – Най-красивата мома в света.
Обаче, тя постоянно се дегизира, че не можеш да я познаеш.
Докато я срещнеш красива, напета мома, изведнъж се изменя, скрива красотата си. Ти тичаш след нея, търсиш изгубената красота и се чувстваш нещастен. Казвам: Намерете красивата мома и ми я доведете. – Не можем, тя постоянно бяга от нас. И ние се питаме, защо тази мома ни поставя пред такива изненади?
към беседата >>
– В какво се заключава учението?
Сега вие живеете в един ограничен свят, с ограничени разбирания, поради което мъчно се развивате. И най-малката мъчнотия може да ви обезсърчи.
– В какво се заключава учението?
В каквато наука и да попаднете, ще се намерите в една система от сплитания. Математиката, например, алгебрата, която се занимава с числата, представя ред сплитания, както в тантелата. Добре е да знаеш, как да правиш сплитанията, но по-добре е да знаеш, как да ги разплиташ. Едно сплитане е една задача, която трябва да решиш. Казваш: Сложна е тази задача.
към беседата >>
Докато я срещнеш красива, напета мома, изведнъж се изменя, скрива красотата си.
Какво, всъщност, е страданието? – Най-красивата мома в света. Обаче, тя постоянно се дегизира, че не можеш да я познаеш.
Докато я срещнеш красива, напета мома, изведнъж се изменя, скрива красотата си.
Ти тичаш след нея, търсиш изгубената красота и се чувстваш нещастен. Казвам: Намерете красивата мома и ми я доведете. – Не можем, тя постоянно бяга от нас. И ние се питаме, защо тази мома ни поставя пред такива изненади? – За да има нещо, което да не знаете.
към беседата >>
В каквато наука и да попаднете, ще се намерите в една система от сплитания.
Сега вие живеете в един ограничен свят, с ограничени разбирания, поради което мъчно се развивате. И най-малката мъчнотия може да ви обезсърчи. – В какво се заключава учението?
В каквато наука и да попаднете, ще се намерите в една система от сплитания.
Математиката, например, алгебрата, която се занимава с числата, представя ред сплитания, както в тантелата. Добре е да знаеш, как да правиш сплитанията, но по-добре е да знаеш, как да ги разплиташ. Едно сплитане е една задача, която трябва да решиш. Казваш: Сложна е тази задача. – Сложна е, оплетена от ред формули, които трябва да разплетеш.
към беседата >>
Ти тичаш след нея, търсиш изгубената красота и се чувстваш нещастен.
Какво, всъщност, е страданието? – Най-красивата мома в света. Обаче, тя постоянно се дегизира, че не можеш да я познаеш. Докато я срещнеш красива, напета мома, изведнъж се изменя, скрива красотата си.
Ти тичаш след нея, търсиш изгубената красота и се чувстваш нещастен.
Казвам: Намерете красивата мома и ми я доведете. – Не можем, тя постоянно бяга от нас. И ние се питаме, защо тази мома ни поставя пред такива изненади? – За да има нещо, което да не знаете. Казвате: Чудно нещо, защо Бог е допуснал страданието в света, създаден от Него?
към беседата >>
Математиката, например, алгебрата, която се занимава с числата, представя ред сплитания, както в тантелата.
Сега вие живеете в един ограничен свят, с ограничени разбирания, поради което мъчно се развивате. И най-малката мъчнотия може да ви обезсърчи. – В какво се заключава учението? В каквато наука и да попаднете, ще се намерите в една система от сплитания.
Математиката, например, алгебрата, която се занимава с числата, представя ред сплитания, както в тантелата.
Добре е да знаеш, как да правиш сплитанията, но по-добре е да знаеш, как да ги разплиташ. Едно сплитане е една задача, която трябва да решиш. Казваш: Сложна е тази задача. – Сложна е, оплетена от ред формули, които трябва да разплетеш. Ученият е направил един модел, а ученикът трябва да го разплете.
към беседата >>
Казвам: Намерете красивата мома и ми я доведете.
Какво, всъщност, е страданието? – Най-красивата мома в света. Обаче, тя постоянно се дегизира, че не можеш да я познаеш. Докато я срещнеш красива, напета мома, изведнъж се изменя, скрива красотата си. Ти тичаш след нея, търсиш изгубената красота и се чувстваш нещастен.
Казвам: Намерете красивата мома и ми я доведете.
– Не можем, тя постоянно бяга от нас. И ние се питаме, защо тази мома ни поставя пред такива изненади? – За да има нещо, което да не знаете. Казвате: Чудно нещо, защо Бог е допуснал страданието в света, създаден от Него? – Щом Бог го е създал, то има свое велико предназначение, но днес тоя въпрос не може и не трябва да се разреши.
към беседата >>
Добре е да знаеш, как да правиш сплитанията, но по-добре е да знаеш, как да ги разплиташ.
Сега вие живеете в един ограничен свят, с ограничени разбирания, поради което мъчно се развивате. И най-малката мъчнотия може да ви обезсърчи. – В какво се заключава учението? В каквато наука и да попаднете, ще се намерите в една система от сплитания. Математиката, например, алгебрата, която се занимава с числата, представя ред сплитания, както в тантелата.
Добре е да знаеш, как да правиш сплитанията, но по-добре е да знаеш, как да ги разплиташ.
Едно сплитане е една задача, която трябва да решиш. Казваш: Сложна е тази задача. – Сложна е, оплетена от ред формули, които трябва да разплетеш. Ученият е направил един модел, а ученикът трябва да го разплете. Някога може да го разплете, а някога не може.
към беседата >>
– Не можем, тя постоянно бяга от нас.
– Най-красивата мома в света. Обаче, тя постоянно се дегизира, че не можеш да я познаеш. Докато я срещнеш красива, напета мома, изведнъж се изменя, скрива красотата си. Ти тичаш след нея, търсиш изгубената красота и се чувстваш нещастен. Казвам: Намерете красивата мома и ми я доведете.
– Не можем, тя постоянно бяга от нас.
И ние се питаме, защо тази мома ни поставя пред такива изненади? – За да има нещо, което да не знаете. Казвате: Чудно нещо, защо Бог е допуснал страданието в света, създаден от Него? – Щом Бог го е създал, то има свое велико предназначение, но днес тоя въпрос не може и не трябва да се разреши. И аз не съм съгласен да се разреши тоя въпрос.
към беседата >>
Едно сплитане е една задача, която трябва да решиш.
И най-малката мъчнотия може да ви обезсърчи. – В какво се заключава учението? В каквато наука и да попаднете, ще се намерите в една система от сплитания. Математиката, например, алгебрата, която се занимава с числата, представя ред сплитания, както в тантелата. Добре е да знаеш, как да правиш сплитанията, но по-добре е да знаеш, как да ги разплиташ.
Едно сплитане е една задача, която трябва да решиш.
Казваш: Сложна е тази задача. – Сложна е, оплетена от ред формули, които трябва да разплетеш. Ученият е направил един модел, а ученикът трябва да го разплете. Някога може да го разплете, а някога не може. За това, което не може да се разплете, казват, че е неразрешимо.
към беседата >>
И ние се питаме, защо тази мома ни поставя пред такива изненади?
Обаче, тя постоянно се дегизира, че не можеш да я познаеш. Докато я срещнеш красива, напета мома, изведнъж се изменя, скрива красотата си. Ти тичаш след нея, търсиш изгубената красота и се чувстваш нещастен. Казвам: Намерете красивата мома и ми я доведете. – Не можем, тя постоянно бяга от нас.
И ние се питаме, защо тази мома ни поставя пред такива изненади?
– За да има нещо, което да не знаете. Казвате: Чудно нещо, защо Бог е допуснал страданието в света, създаден от Него? – Щом Бог го е създал, то има свое велико предназначение, но днес тоя въпрос не може и не трябва да се разреши. И аз не съм съгласен да се разреши тоя въпрос. Ако се реши, хлябът ще напусне земята.
към беседата >>
Казваш: Сложна е тази задача.
– В какво се заключава учението? В каквато наука и да попаднете, ще се намерите в една система от сплитания. Математиката, например, алгебрата, която се занимава с числата, представя ред сплитания, както в тантелата. Добре е да знаеш, как да правиш сплитанията, но по-добре е да знаеш, как да ги разплиташ. Едно сплитане е една задача, която трябва да решиш.
Казваш: Сложна е тази задача.
– Сложна е, оплетена от ред формули, които трябва да разплетеш. Ученият е направил един модел, а ученикът трябва да го разплете. Някога може да го разплете, а някога не може. За това, което не може да се разплете, казват, че е неразрешимо. Питам: Може ли една оплетена задача да не се разреши?
към беседата >>
– За да има нещо, което да не знаете.
Докато я срещнеш красива, напета мома, изведнъж се изменя, скрива красотата си. Ти тичаш след нея, търсиш изгубената красота и се чувстваш нещастен. Казвам: Намерете красивата мома и ми я доведете. – Не можем, тя постоянно бяга от нас. И ние се питаме, защо тази мома ни поставя пред такива изненади?
– За да има нещо, което да не знаете.
Казвате: Чудно нещо, защо Бог е допуснал страданието в света, създаден от Него? – Щом Бог го е създал, то има свое велико предназначение, но днес тоя въпрос не може и не трябва да се разреши. И аз не съм съгласен да се разреши тоя въпрос. Ако се реши, хлябът ще напусне земята. Ако хлябът срещне страданието, непременно ще се влюби в него.
към беседата >>
– Сложна е, оплетена от ред формули, които трябва да разплетеш.
В каквато наука и да попаднете, ще се намерите в една система от сплитания. Математиката, например, алгебрата, която се занимава с числата, представя ред сплитания, както в тантелата. Добре е да знаеш, как да правиш сплитанията, но по-добре е да знаеш, как да ги разплиташ. Едно сплитане е една задача, която трябва да решиш. Казваш: Сложна е тази задача.
– Сложна е, оплетена от ред формули, които трябва да разплетеш.
Ученият е направил един модел, а ученикът трябва да го разплете. Някога може да го разплете, а някога не може. За това, което не може да се разплете, казват, че е неразрешимо. Питам: Може ли една оплетена задача да не се разреши? Щом една задача е оплетена, може да се разплете.
към беседата >>
Казвате: Чудно нещо, защо Бог е допуснал страданието в света, създаден от Него?
Ти тичаш след нея, търсиш изгубената красота и се чувстваш нещастен. Казвам: Намерете красивата мома и ми я доведете. – Не можем, тя постоянно бяга от нас. И ние се питаме, защо тази мома ни поставя пред такива изненади? – За да има нещо, което да не знаете.
Казвате: Чудно нещо, защо Бог е допуснал страданието в света, създаден от Него?
– Щом Бог го е създал, то има свое велико предназначение, но днес тоя въпрос не може и не трябва да се разреши. И аз не съм съгласен да се разреши тоя въпрос. Ако се реши, хлябът ще напусне земята. Ако хлябът срещне страданието, непременно ще се влюби в него. Нека стои далеч от него!
към беседата >>
Ученият е направил един модел, а ученикът трябва да го разплете.
Математиката, например, алгебрата, която се занимава с числата, представя ред сплитания, както в тантелата. Добре е да знаеш, как да правиш сплитанията, но по-добре е да знаеш, как да ги разплиташ. Едно сплитане е една задача, която трябва да решиш. Казваш: Сложна е тази задача. – Сложна е, оплетена от ред формули, които трябва да разплетеш.
Ученият е направил един модел, а ученикът трябва да го разплете.
Някога може да го разплете, а някога не може. За това, което не може да се разплете, казват, че е неразрешимо. Питам: Може ли една оплетена задача да не се разреши? Щом една задача е оплетена, може да се разплете.
към беседата >>
– Щом Бог го е създал, то има свое велико предназначение, но днес тоя въпрос не може и не трябва да се разреши.
Казвам: Намерете красивата мома и ми я доведете. – Не можем, тя постоянно бяга от нас. И ние се питаме, защо тази мома ни поставя пред такива изненади? – За да има нещо, което да не знаете. Казвате: Чудно нещо, защо Бог е допуснал страданието в света, създаден от Него?
– Щом Бог го е създал, то има свое велико предназначение, но днес тоя въпрос не може и не трябва да се разреши.
И аз не съм съгласен да се разреши тоя въпрос. Ако се реши, хлябът ще напусне земята. Ако хлябът срещне страданието, непременно ще се влюби в него. Нека стои далеч от него! Хлябът казва: Чудно нещо, още не мога да срещна страданието!
към беседата >>
Някога може да го разплете, а някога не може.
Добре е да знаеш, как да правиш сплитанията, но по-добре е да знаеш, как да ги разплиташ. Едно сплитане е една задача, която трябва да решиш. Казваш: Сложна е тази задача. – Сложна е, оплетена от ред формули, които трябва да разплетеш. Ученият е направил един модел, а ученикът трябва да го разплете.
Някога може да го разплете, а някога не може.
За това, което не може да се разплете, казват, че е неразрешимо. Питам: Може ли една оплетена задача да не се разреши? Щом една задача е оплетена, може да се разплете.
към беседата >>
И аз не съм съгласен да се разреши тоя въпрос.
– Не можем, тя постоянно бяга от нас. И ние се питаме, защо тази мома ни поставя пред такива изненади? – За да има нещо, което да не знаете. Казвате: Чудно нещо, защо Бог е допуснал страданието в света, създаден от Него? – Щом Бог го е създал, то има свое велико предназначение, но днес тоя въпрос не може и не трябва да се разреши.
И аз не съм съгласен да се разреши тоя въпрос.
Ако се реши, хлябът ще напусне земята. Ако хлябът срещне страданието, непременно ще се влюби в него. Нека стои далеч от него! Хлябът казва: Чудно нещо, още не мога да срещна страданието! Казвам: Много време ще седиш на земята, и пак няма да го срещнеш.
към беседата >>
За това, което не може да се разплете, казват, че е неразрешимо.
Едно сплитане е една задача, която трябва да решиш. Казваш: Сложна е тази задача. – Сложна е, оплетена от ред формули, които трябва да разплетеш. Ученият е направил един модел, а ученикът трябва да го разплете. Някога може да го разплете, а някога не може.
За това, което не може да се разплете, казват, че е неразрешимо.
Питам: Може ли една оплетена задача да не се разреши? Щом една задача е оплетена, може да се разплете.
към беседата >>
Ако се реши, хлябът ще напусне земята.
И ние се питаме, защо тази мома ни поставя пред такива изненади? – За да има нещо, което да не знаете. Казвате: Чудно нещо, защо Бог е допуснал страданието в света, създаден от Него? – Щом Бог го е създал, то има свое велико предназначение, но днес тоя въпрос не може и не трябва да се разреши. И аз не съм съгласен да се разреши тоя въпрос.
Ако се реши, хлябът ще напусне земята.
Ако хлябът срещне страданието, непременно ще се влюби в него. Нека стои далеч от него! Хлябът казва: Чудно нещо, още не мога да срещна страданието! Казвам: Много време ще седиш на земята, и пак няма да го срещнеш. Ако и вас пита, кажете му: Няма го страданието!
към беседата >>
Питам: Може ли една оплетена задача да не се разреши?
Казваш: Сложна е тази задача. – Сложна е, оплетена от ред формули, които трябва да разплетеш. Ученият е направил един модел, а ученикът трябва да го разплете. Някога може да го разплете, а някога не може. За това, което не може да се разплете, казват, че е неразрешимо.
Питам: Може ли една оплетена задача да не се разреши?
Щом една задача е оплетена, може да се разплете.
към беседата >>
Ако хлябът срещне страданието, непременно ще се влюби в него.
– За да има нещо, което да не знаете. Казвате: Чудно нещо, защо Бог е допуснал страданието в света, създаден от Него? – Щом Бог го е създал, то има свое велико предназначение, но днес тоя въпрос не може и не трябва да се разреши. И аз не съм съгласен да се разреши тоя въпрос. Ако се реши, хлябът ще напусне земята.
Ако хлябът срещне страданието, непременно ще се влюби в него.
Нека стои далеч от него! Хлябът казва: Чудно нещо, още не мога да срещна страданието! Казвам: Много време ще седиш на земята, и пак няма да го срещнеш. Ако и вас пита, кажете му: Няма го страданието! Срещне ли го, хлябът ще си замине.
към беседата >>
Щом една задача е оплетена, може да се разплете.
– Сложна е, оплетена от ред формули, които трябва да разплетеш. Ученият е направил един модел, а ученикът трябва да го разплете. Някога може да го разплете, а някога не може. За това, което не може да се разплете, казват, че е неразрешимо. Питам: Може ли една оплетена задача да не се разреши?
Щом една задача е оплетена, може да се разплете.
към беседата >>
Нека стои далеч от него!
Казвате: Чудно нещо, защо Бог е допуснал страданието в света, създаден от Него? – Щом Бог го е създал, то има свое велико предназначение, но днес тоя въпрос не може и не трябва да се разреши. И аз не съм съгласен да се разреши тоя въпрос. Ако се реши, хлябът ще напусне земята. Ако хлябът срещне страданието, непременно ще се влюби в него.
Нека стои далеч от него!
Хлябът казва: Чудно нещо, още не мога да срещна страданието! Казвам: Много време ще седиш на земята, и пак няма да го срещнеш. Ако и вас пита, кажете му: Няма го страданието! Срещне ли го, хлябът ще си замине. Като знаете това, вие постоянно се оплаквате от страданията си, да ви чуе хлябът и да ви посети.
към беседата >>
Какво представя изпитът, мъчнотията, сплитането?
Какво представя изпитът, мъчнотията, сплитането?
Какво представя радостта? – Разрешена задача. – А скръбта? – Неразрешена задача. Скърбиш, мъчи те нещо.
към беседата >>
Хлябът казва: Чудно нещо, още не мога да срещна страданието!
– Щом Бог го е създал, то има свое велико предназначение, но днес тоя въпрос не може и не трябва да се разреши. И аз не съм съгласен да се разреши тоя въпрос. Ако се реши, хлябът ще напусне земята. Ако хлябът срещне страданието, непременно ще се влюби в него. Нека стои далеч от него!
Хлябът казва: Чудно нещо, още не мога да срещна страданието!
Казвам: Много време ще седиш на земята, и пак няма да го срещнеш. Ако и вас пита, кажете му: Няма го страданието! Срещне ли го, хлябът ще си замине. Като знаете това, вие постоянно се оплаквате от страданията си, да ви чуе хлябът и да ви посети. Щом дойде при вас, вие си хапнете достатъчно хляб и преставате да се оплаквате.
към беседата >>
Какво представя радостта?
Какво представя изпитът, мъчнотията, сплитането?
Какво представя радостта?
– Разрешена задача. – А скръбта? – Неразрешена задача. Скърбиш, мъчи те нещо. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб.
към беседата >>
Казвам: Много време ще седиш на земята, и пак няма да го срещнеш.
И аз не съм съгласен да се разреши тоя въпрос. Ако се реши, хлябът ще напусне земята. Ако хлябът срещне страданието, непременно ще се влюби в него. Нека стои далеч от него! Хлябът казва: Чудно нещо, още не мога да срещна страданието!
Казвам: Много време ще седиш на земята, и пак няма да го срещнеш.
Ако и вас пита, кажете му: Няма го страданието! Срещне ли го, хлябът ще си замине. Като знаете това, вие постоянно се оплаквате от страданията си, да ви чуе хлябът и да ви посети. Щом дойде при вас, вие си хапнете достатъчно хляб и преставате да се оплаквате. Хлябът пита: Де е страданието?
към беседата >>
– Разрешена задача.
Какво представя изпитът, мъчнотията, сплитането? Какво представя радостта?
– Разрешена задача.
– А скръбта? – Неразрешена задача. Скърбиш, мъчи те нещо. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Това е неразрешена задача.
към беседата >>
Ако и вас пита, кажете му: Няма го страданието!
Ако се реши, хлябът ще напусне земята. Ако хлябът срещне страданието, непременно ще се влюби в него. Нека стои далеч от него! Хлябът казва: Чудно нещо, още не мога да срещна страданието! Казвам: Много време ще седиш на земята, и пак няма да го срещнеш.
Ако и вас пита, кажете му: Няма го страданието!
Срещне ли го, хлябът ще си замине. Като знаете това, вие постоянно се оплаквате от страданията си, да ви чуе хлябът и да ви посети. Щом дойде при вас, вие си хапнете достатъчно хляб и преставате да се оплаквате. Хлябът пита: Де е страданието? – Отиде си.
към беседата >>
– А скръбта?
Какво представя изпитът, мъчнотията, сплитането? Какво представя радостта? – Разрешена задача.
– А скръбта?
– Неразрешена задача. Скърбиш, мъчи те нещо. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Това е неразрешена задача. Гладът те мъчи.
към беседата >>
Срещне ли го, хлябът ще си замине.
Ако хлябът срещне страданието, непременно ще се влюби в него. Нека стои далеч от него! Хлябът казва: Чудно нещо, още не мога да срещна страданието! Казвам: Много време ще седиш на земята, и пак няма да го срещнеш. Ако и вас пита, кажете му: Няма го страданието!
Срещне ли го, хлябът ще си замине.
Като знаете това, вие постоянно се оплаквате от страданията си, да ви чуе хлябът и да ви посети. Щом дойде при вас, вие си хапнете достатъчно хляб и преставате да се оплаквате. Хлябът пита: Де е страданието? – Отиде си. – Защо ме излъгахте?
към беседата >>
– Неразрешена задача.
Какво представя изпитът, мъчнотията, сплитането? Какво представя радостта? – Разрешена задача. – А скръбта?
– Неразрешена задача.
Скърбиш, мъчи те нещо. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Това е неразрешена задача. Гладът те мъчи. Намериш хляб, започваш да ядеш и се радваш – задачата е разрешена.
към беседата >>
Като знаете това, вие постоянно се оплаквате от страданията си, да ви чуе хлябът и да ви посети.
Нека стои далеч от него! Хлябът казва: Чудно нещо, още не мога да срещна страданието! Казвам: Много време ще седиш на земята, и пак няма да го срещнеш. Ако и вас пита, кажете му: Няма го страданието! Срещне ли го, хлябът ще си замине.
Като знаете това, вие постоянно се оплаквате от страданията си, да ви чуе хлябът и да ви посети.
Щом дойде при вас, вие си хапнете достатъчно хляб и преставате да се оплаквате. Хлябът пита: Де е страданието? – Отиде си. – Защо ме излъгахте? – Не съм виновен, страданието дойде и си замина.
към беседата >>
Скърбиш, мъчи те нещо.
Какво представя изпитът, мъчнотията, сплитането? Какво представя радостта? – Разрешена задача. – А скръбта? – Неразрешена задача.
Скърбиш, мъчи те нещо.
Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Това е неразрешена задача. Гладът те мъчи. Намериш хляб, започваш да ядеш и се радваш – задачата е разрешена. Вие искате да знаете, какъв е произходът на скръбта и на радостта.
към беседата >>
Щом дойде при вас, вие си хапнете достатъчно хляб и преставате да се оплаквате.
Хлябът казва: Чудно нещо, още не мога да срещна страданието! Казвам: Много време ще седиш на земята, и пак няма да го срещнеш. Ако и вас пита, кажете му: Няма го страданието! Срещне ли го, хлябът ще си замине. Като знаете това, вие постоянно се оплаквате от страданията си, да ви чуе хлябът и да ви посети.
Щом дойде при вас, вие си хапнете достатъчно хляб и преставате да се оплаквате.
Хлябът пита: Де е страданието? – Отиде си. – Защо ме излъгахте? – Не съм виновен, страданието дойде и си замина. Хлябът е крайно доверчив.
към беседата >>
Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб.
Какво представя радостта? – Разрешена задача. – А скръбта? – Неразрешена задача. Скърбиш, мъчи те нещо.
Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб.
Това е неразрешена задача. Гладът те мъчи. Намериш хляб, започваш да ядеш и се радваш – задачата е разрешена. Вие искате да знаете, какъв е произходът на скръбта и на радостта. – Никакъв не е произходът им.
към беседата >>
Хлябът пита: Де е страданието?
Казвам: Много време ще седиш на земята, и пак няма да го срещнеш. Ако и вас пита, кажете му: Няма го страданието! Срещне ли го, хлябът ще си замине. Като знаете това, вие постоянно се оплаквате от страданията си, да ви чуе хлябът и да ви посети. Щом дойде при вас, вие си хапнете достатъчно хляб и преставате да се оплаквате.
Хлябът пита: Де е страданието?
– Отиде си. – Защо ме излъгахте? – Не съм виновен, страданието дойде и си замина. Хлябът е крайно доверчив. Чуе ли ви, че страдате, пак иде, с надежда да срещне страданието.
към беседата >>
Това е неразрешена задача.
– Разрешена задача. – А скръбта? – Неразрешена задача. Скърбиш, мъчи те нещо. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб.
Това е неразрешена задача.
Гладът те мъчи. Намериш хляб, започваш да ядеш и се радваш – задачата е разрешена. Вие искате да знаете, какъв е произходът на скръбта и на радостта. – Никакъв не е произходът им. Те са две състояния, две фази на разбиране.
към беседата >>
– Отиде си.
Ако и вас пита, кажете му: Няма го страданието! Срещне ли го, хлябът ще си замине. Като знаете това, вие постоянно се оплаквате от страданията си, да ви чуе хлябът и да ви посети. Щом дойде при вас, вие си хапнете достатъчно хляб и преставате да се оплаквате. Хлябът пита: Де е страданието?
– Отиде си.
– Защо ме излъгахте? – Не съм виновен, страданието дойде и си замина. Хлябът е крайно доверчив. Чуе ли ви, че страдате, пак иде, с надежда да срещне страданието. Обаче, пак не го намира.
към беседата >>
Гладът те мъчи.
– А скръбта? – Неразрешена задача. Скърбиш, мъчи те нещо. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Това е неразрешена задача.
Гладът те мъчи.
Намериш хляб, започваш да ядеш и се радваш – задачата е разрешена. Вие искате да знаете, какъв е произходът на скръбта и на радостта. – Никакъв не е произходът им. Те са две състояния, две фази на разбиране. Казвате, че това са отвлечени работи, които не разбирате.
към беседата >>
– Защо ме излъгахте?
Срещне ли го, хлябът ще си замине. Като знаете това, вие постоянно се оплаквате от страданията си, да ви чуе хлябът и да ви посети. Щом дойде при вас, вие си хапнете достатъчно хляб и преставате да се оплаквате. Хлябът пита: Де е страданието? – Отиде си.
– Защо ме излъгахте?
– Не съм виновен, страданието дойде и си замина. Хлябът е крайно доверчив. Чуе ли ви, че страдате, пак иде, с надежда да срещне страданието. Обаче, пак не го намира. Там, дето хлябът влиза, страданието излиза.
към беседата >>
Намериш хляб, започваш да ядеш и се радваш – задачата е разрешена.
– Неразрешена задача. Скърбиш, мъчи те нещо. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Това е неразрешена задача. Гладът те мъчи.
Намериш хляб, започваш да ядеш и се радваш – задачата е разрешена.
Вие искате да знаете, какъв е произходът на скръбта и на радостта. – Никакъв не е произходът им. Те са две състояния, две фази на разбиране. Казвате, че това са отвлечени работи, които не разбирате. – Не са отвлечени работи, но аз искам да насоча мисълта ви в нова посока, да мислите за живота по нов начин.
към беседата >>
– Не съм виновен, страданието дойде и си замина.
Като знаете това, вие постоянно се оплаквате от страданията си, да ви чуе хлябът и да ви посети. Щом дойде при вас, вие си хапнете достатъчно хляб и преставате да се оплаквате. Хлябът пита: Де е страданието? – Отиде си. – Защо ме излъгахте?
– Не съм виновен, страданието дойде и си замина.
Хлябът е крайно доверчив. Чуе ли ви, че страдате, пак иде, с надежда да срещне страданието. Обаче, пак не го намира. Там, дето хлябът влиза, страданието излиза.
към беседата >>
Вие искате да знаете, какъв е произходът на скръбта и на радостта.
Скърбиш, мъчи те нещо. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Това е неразрешена задача. Гладът те мъчи. Намериш хляб, започваш да ядеш и се радваш – задачата е разрешена.
Вие искате да знаете, какъв е произходът на скръбта и на радостта.
– Никакъв не е произходът им. Те са две състояния, две фази на разбиране. Казвате, че това са отвлечени работи, които не разбирате. – Не са отвлечени работи, но аз искам да насоча мисълта ви в нова посока, да мислите за живота по нов начин.
към беседата >>
Хлябът е крайно доверчив.
Щом дойде при вас, вие си хапнете достатъчно хляб и преставате да се оплаквате. Хлябът пита: Де е страданието? – Отиде си. – Защо ме излъгахте? – Не съм виновен, страданието дойде и си замина.
Хлябът е крайно доверчив.
Чуе ли ви, че страдате, пак иде, с надежда да срещне страданието. Обаче, пак не го намира. Там, дето хлябът влиза, страданието излиза.
към беседата >>
– Никакъв не е произходът им.
Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Това е неразрешена задача. Гладът те мъчи. Намериш хляб, започваш да ядеш и се радваш – задачата е разрешена. Вие искате да знаете, какъв е произходът на скръбта и на радостта.
– Никакъв не е произходът им.
Те са две състояния, две фази на разбиране. Казвате, че това са отвлечени работи, които не разбирате. – Не са отвлечени работи, но аз искам да насоча мисълта ви в нова посока, да мислите за живота по нов начин.
към беседата >>
Чуе ли ви, че страдате, пак иде, с надежда да срещне страданието.
Хлябът пита: Де е страданието? – Отиде си. – Защо ме излъгахте? – Не съм виновен, страданието дойде и си замина. Хлябът е крайно доверчив.
Чуе ли ви, че страдате, пак иде, с надежда да срещне страданието.
Обаче, пак не го намира. Там, дето хлябът влиза, страданието излиза.
към беседата >>
Те са две състояния, две фази на разбиране.
Това е неразрешена задача. Гладът те мъчи. Намериш хляб, започваш да ядеш и се радваш – задачата е разрешена. Вие искате да знаете, какъв е произходът на скръбта и на радостта. – Никакъв не е произходът им.
Те са две състояния, две фази на разбиране.
Казвате, че това са отвлечени работи, които не разбирате. – Не са отвлечени работи, но аз искам да насоча мисълта ви в нова посока, да мислите за живота по нов начин.
към беседата >>
Обаче, пак не го намира.
– Отиде си. – Защо ме излъгахте? – Не съм виновен, страданието дойде и си замина. Хлябът е крайно доверчив. Чуе ли ви, че страдате, пак иде, с надежда да срещне страданието.
Обаче, пак не го намира.
Там, дето хлябът влиза, страданието излиза.
към беседата >>
Казвате, че това са отвлечени работи, които не разбирате.
Гладът те мъчи. Намериш хляб, започваш да ядеш и се радваш – задачата е разрешена. Вие искате да знаете, какъв е произходът на скръбта и на радостта. – Никакъв не е произходът им. Те са две състояния, две фази на разбиране.
Казвате, че това са отвлечени работи, които не разбирате.
– Не са отвлечени работи, но аз искам да насоча мисълта ви в нова посока, да мислите за живота по нов начин.
към беседата >>
Там, дето хлябът влиза, страданието излиза.
– Защо ме излъгахте? – Не съм виновен, страданието дойде и си замина. Хлябът е крайно доверчив. Чуе ли ви, че страдате, пак иде, с надежда да срещне страданието. Обаче, пак не го намира.
Там, дето хлябът влиза, страданието излиза.
към беседата >>
– Не са отвлечени работи, но аз искам да насоча мисълта ви в нова посока, да мислите за живота по нов начин.
Намериш хляб, започваш да ядеш и се радваш – задачата е разрешена. Вие искате да знаете, какъв е произходът на скръбта и на радостта. – Никакъв не е произходът им. Те са две състояния, две фази на разбиране. Казвате, че това са отвлечени работи, които не разбирате.
– Не са отвлечени работи, но аз искам да насоча мисълта ви в нова посока, да мислите за живота по нов начин.
към беседата >>
Велика е задачата на страданието и на хляба!
Велика е задачата на страданието и на хляба!
Цял роман има за това, но не искам да го изнасям пред, хората. Роман за любовта между хляба и страданието. Той е голям и интересен. По-интересен от тоя роман не съм чел. Написан е с големи подробности и на художествен език.
към беседата >>
Представете си, че един голям богаташ – милиардер – е поставен в златен ковчег.
Представете си, че един голям богаташ – милиардер – е поставен в златен ковчег.
Облечен е с богати дрехи, със златни пръстени на ръцете си, с диаманти по тях. Той съзнава, че не е умрял, чува и вижда всичко, каквото се говори и става около него, но не може да се обади. Хората се възхищават от златния ковчег, но не могат да му помогнат. До него има друг ковчег, скован от няколко дъски. Вътре лежи беден, окъсан човек.
към беседата >>
Цял роман има за това, но не искам да го изнасям пред, хората.
Велика е задачата на страданието и на хляба!
Цял роман има за това, но не искам да го изнасям пред, хората.
Роман за любовта между хляба и страданието. Той е голям и интересен. По-интересен от тоя роман не съм чел. Написан е с големи подробности и на художествен език. Интересно е, как се е създала тази любов.
към беседата >>
Облечен е с богати дрехи, със златни пръстени на ръцете си, с диаманти по тях.
Представете си, че един голям богаташ – милиардер – е поставен в златен ковчег.
Облечен е с богати дрехи, със златни пръстени на ръцете си, с диаманти по тях.
Той съзнава, че не е умрял, чува и вижда всичко, каквото се говори и става около него, но не може да се обади. Хората се възхищават от златния ковчег, но не могат да му помогнат. До него има друг ковчег, скован от няколко дъски. Вътре лежи беден, окъсан човек. Хората го съжаляват, но и на него не могат да помогнат.
към беседата >>
Роман за любовта между хляба и страданието.
Велика е задачата на страданието и на хляба! Цял роман има за това, но не искам да го изнасям пред, хората.
Роман за любовта между хляба и страданието.
Той е голям и интересен. По-интересен от тоя роман не съм чел. Написан е с големи подробности и на художествен език. Интересно е, как се е създала тази любов. И най-видните писатели и поети са чели само по два листа от този роман и досега продължават да пишат върху тях, да ги тълкуват.
към беседата >>
Той съзнава, че не е умрял, чува и вижда всичко, каквото се говори и става около него, но не може да се обади.
Представете си, че един голям богаташ – милиардер – е поставен в златен ковчег. Облечен е с богати дрехи, със златни пръстени на ръцете си, с диаманти по тях.
Той съзнава, че не е умрял, чува и вижда всичко, каквото се говори и става около него, но не може да се обади.
Хората се възхищават от златния ковчег, но не могат да му помогнат. До него има друг ковчег, скован от няколко дъски. Вътре лежи беден, окъсан човек. Хората го съжаляват, но и на него не могат да помогнат. Има ли някаква разлика между двамата?
към беседата >>
Той е голям и интересен.
Велика е задачата на страданието и на хляба! Цял роман има за това, но не искам да го изнасям пред, хората. Роман за любовта между хляба и страданието.
Той е голям и интересен.
По-интересен от тоя роман не съм чел. Написан е с големи подробности и на художествен език. Интересно е, как се е създала тази любов. И най-видните писатели и поети са чели само по два листа от този роман и досега продължават да пишат върху тях, да ги тълкуват. Благодарете, че като ядете хляб, и вие научавате нещо за любовта на хляба към страданието.
към беседата >>
Хората се възхищават от златния ковчег, но не могат да му помогнат.
Представете си, че един голям богаташ – милиардер – е поставен в златен ковчег. Облечен е с богати дрехи, със златни пръстени на ръцете си, с диаманти по тях. Той съзнава, че не е умрял, чува и вижда всичко, каквото се говори и става около него, но не може да се обади.
Хората се възхищават от златния ковчег, но не могат да му помогнат.
До него има друг ковчег, скован от няколко дъски. Вътре лежи беден, окъсан човек. Хората го съжаляват, но и на него не могат да помогнат. Има ли някаква разлика между двамата? Външно има разлика, но и двамата са при едно и също положение.
към беседата >>
По-интересен от тоя роман не съм чел.
Велика е задачата на страданието и на хляба! Цял роман има за това, но не искам да го изнасям пред, хората. Роман за любовта между хляба и страданието. Той е голям и интересен.
По-интересен от тоя роман не съм чел.
Написан е с големи подробности и на художествен език. Интересно е, как се е създала тази любов. И най-видните писатели и поети са чели само по два листа от този роман и досега продължават да пишат върху тях, да ги тълкуват. Благодарете, че като ядете хляб, и вие научавате нещо за любовта на хляба към страданието. Достатъчно е да чуе хлябът, че някой страда, за да се пожертва.
към беседата >>
До него има друг ковчег, скован от няколко дъски.
Представете си, че един голям богаташ – милиардер – е поставен в златен ковчег. Облечен е с богати дрехи, със златни пръстени на ръцете си, с диаманти по тях. Той съзнава, че не е умрял, чува и вижда всичко, каквото се говори и става около него, но не може да се обади. Хората се възхищават от златния ковчег, но не могат да му помогнат.
До него има друг ковчег, скован от няколко дъски.
Вътре лежи беден, окъсан човек. Хората го съжаляват, но и на него не могат да помогнат. Има ли някаква разлика между двамата? Външно има разлика, но и двамата са при едно и също положение. С тия примери аз искам да изчисля квадратурата на кръга и от полученото число да извадя кубически корен.
към беседата >>
Написан е с големи подробности и на художествен език.
Велика е задачата на страданието и на хляба! Цял роман има за това, но не искам да го изнасям пред, хората. Роман за любовта между хляба и страданието. Той е голям и интересен. По-интересен от тоя роман не съм чел.
Написан е с големи подробности и на художествен език.
Интересно е, как се е създала тази любов. И най-видните писатели и поети са чели само по два листа от този роман и досега продължават да пишат върху тях, да ги тълкуват. Благодарете, че като ядете хляб, и вие научавате нещо за любовта на хляба към страданието. Достатъчно е да чуе хлябът, че някой страда, за да се пожертва. За да зърне страданието, хлябът е готов на всички жертви: да го мелят, да го месят, в огън да го пекат, да го продават.
към беседата >>
Вътре лежи беден, окъсан човек.
Представете си, че един голям богаташ – милиардер – е поставен в златен ковчег. Облечен е с богати дрехи, със златни пръстени на ръцете си, с диаманти по тях. Той съзнава, че не е умрял, чува и вижда всичко, каквото се говори и става около него, но не може да се обади. Хората се възхищават от златния ковчег, но не могат да му помогнат. До него има друг ковчег, скован от няколко дъски.
Вътре лежи беден, окъсан човек.
Хората го съжаляват, но и на него не могат да помогнат. Има ли някаква разлика между двамата? Външно има разлика, но и двамата са при едно и също положение. С тия примери аз искам да изчисля квадратурата на кръга и от полученото число да извадя кубически корен. След това изваждат и двамата от ковчезите им и ги турят в затвор, като оковават краката им, на богатия със златни вериги, а на бедния – с железни.
към беседата >>
Интересно е, как се е създала тази любов.
Цял роман има за това, но не искам да го изнасям пред, хората. Роман за любовта между хляба и страданието. Той е голям и интересен. По-интересен от тоя роман не съм чел. Написан е с големи подробности и на художествен език.
Интересно е, как се е създала тази любов.
И най-видните писатели и поети са чели само по два листа от този роман и досега продължават да пишат върху тях, да ги тълкуват. Благодарете, че като ядете хляб, и вие научавате нещо за любовта на хляба към страданието. Достатъчно е да чуе хлябът, че някой страда, за да се пожертва. За да зърне страданието, хлябът е готов на всички жертви: да го мелят, да го месят, в огън да го пекат, да го продават. Но, щом го зърне, страданието веднага бяга, крие се от него.
към беседата >>
Хората го съжаляват, но и на него не могат да помогнат.
Облечен е с богати дрехи, със златни пръстени на ръцете си, с диаманти по тях. Той съзнава, че не е умрял, чува и вижда всичко, каквото се говори и става около него, но не може да се обади. Хората се възхищават от златния ковчег, но не могат да му помогнат. До него има друг ковчег, скован от няколко дъски. Вътре лежи беден, окъсан човек.
Хората го съжаляват, но и на него не могат да помогнат.
Има ли някаква разлика между двамата? Външно има разлика, но и двамата са при едно и също положение. С тия примери аз искам да изчисля квадратурата на кръга и от полученото число да извадя кубически корен. След това изваждат и двамата от ковчезите им и ги турят в затвор, като оковават краката им, на богатия със златни вериги, а на бедния – с железни. Те се разхождат из затвора, и веригите им дрънкат на краката.
към беседата >>
И най-видните писатели и поети са чели само по два листа от този роман и досега продължават да пишат върху тях, да ги тълкуват.
Роман за любовта между хляба и страданието. Той е голям и интересен. По-интересен от тоя роман не съм чел. Написан е с големи подробности и на художествен език. Интересно е, как се е създала тази любов.
И най-видните писатели и поети са чели само по два листа от този роман и досега продължават да пишат върху тях, да ги тълкуват.
Благодарете, че като ядете хляб, и вие научавате нещо за любовта на хляба към страданието. Достатъчно е да чуе хлябът, че някой страда, за да се пожертва. За да зърне страданието, хлябът е готов на всички жертви: да го мелят, да го месят, в огън да го пекат, да го продават. Но, щом го зърне, страданието веднага бяга, крие се от него.
към беседата >>
Има ли някаква разлика между двамата?
Той съзнава, че не е умрял, чува и вижда всичко, каквото се говори и става около него, но не може да се обади. Хората се възхищават от златния ковчег, но не могат да му помогнат. До него има друг ковчег, скован от няколко дъски. Вътре лежи беден, окъсан човек. Хората го съжаляват, но и на него не могат да помогнат.
Има ли някаква разлика между двамата?
Външно има разлика, но и двамата са при едно и също положение. С тия примери аз искам да изчисля квадратурата на кръга и от полученото число да извадя кубически корен. След това изваждат и двамата от ковчезите им и ги турят в затвор, като оковават краката им, на богатия със златни вериги, а на бедния – с железни. Те се разхождат из затвора, и веригите им дрънкат на краката. – Защо са в затвора?
към беседата >>
НАГОРЕ