НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
678
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
678
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Господар на съботата
,
НБ
, София, 13.4.1930г.,
Не се минало много време, вместо живия човек, от чутурата адептът извадил злато.
В древността живели двама адепти, които имали големи постижения. Един ден те решили, всеки от тях да направи някакъв опит, да покаже, докъде е достигнал във възможностите си. Първият турил в чутура един човек и го счукал.
Не се минало много време, вместо живия човек, от чутурата адептът извадил злато.
Значи, той превърнал човека в злато. След това вторият адепт пристъпил към опита си. Той взел също така един човек, но стар, прегърбен, немощен. Турил го в чутурата и го сгрухал. След малко той извадил от чутурата пак жив човек, но подмладен.
към беседата >>
Каква воля е тази, чрез която човек в един момент може да разруши великото и красивото, което Бог е създал в продължение на милиони и милиарди години?
След всичко това чувате да казват за някого, че е волев човек.– Защо е волев? –Защото бил смел, излязъл срещу врага си и го убил. И това е своеволие, а не воля.
Каква воля е тази, чрез която човек в един момент може да разруши великото и красивото, което Бог е създал в продължение на милиони и милиарди години?
Каква воля е тази, която взима чука в ръка и разрушава красивата статуя на един виден художник? Каква воля е тази, която изгаря съчинението на един виден писател или поет? Каква воля е тази, която унищожава съчинението на един велик учен, което има за цел да подобри състоянието на цялото човечество? Това не е воля. Положителната, истинската воля преди всичко включва в себе си разумността.
към беседата >>
Затова е казано, че дървото се познава от плодовете.
Затова е казано: От здрав баща и от здрава майка всякога се раждат здрави деца. Това е закон, в който няма изключения. Невъзможно е здрави родители да родят болни деца. Ако родителите са болни, и децата им ще бъдат болни. Даровитите родители всякога раждат даровити деца, а бездарните родители – бездарни деца.
Затова е казано, че дървото се познава от плодовете.
към беседата >>
Значи, той превърнал човека в злато.
В древността живели двама адепти, които имали големи постижения. Един ден те решили, всеки от тях да направи някакъв опит, да покаже, докъде е достигнал във възможностите си. Първият турил в чутура един човек и го счукал. Не се минало много време, вместо живия човек, от чутурата адептът извадил злато.
Значи, той превърнал човека в злато.
След това вторият адепт пристъпил към опита си. Той взел също така един човек, но стар, прегърбен, немощен. Турил го в чутурата и го сгрухал. След малко той извадил от чутурата пак жив човек, но подмладен. Той превърнал стария човек в здрав, жизнерадостен младеж, способен за работа.
към беседата >>
Каква воля е тази, която взима чука в ръка и разрушава красивата статуя на един виден художник?
След всичко това чувате да казват за някого, че е волев човек.– Защо е волев? –Защото бил смел, излязъл срещу врага си и го убил. И това е своеволие, а не воля. Каква воля е тази, чрез която човек в един момент може да разруши великото и красивото, което Бог е създал в продължение на милиони и милиарди години?
Каква воля е тази, която взима чука в ръка и разрушава красивата статуя на един виден художник?
Каква воля е тази, която изгаря съчинението на един виден писател или поет? Каква воля е тази, която унищожава съчинението на един велик учен, което има за цел да подобри състоянието на цялото човечество? Това не е воля. Положителната, истинската воля преди всичко включва в себе си разумността. Ние говорим за разумната, творческа воля, а не за онази, която руши и унищожава нещата.
към беседата >>
Казвате, че човек не може да не греши, не може да бъде даровете, но когато Духът го посети, всичко ще се изправи.
Казвате, че човек не може да не греши, не може да бъде даровете, но когато Духът го посети, всичко ще се изправи.
Така не се разсъждава. Ако остане на човека отсега нататък да се изправя, да стане умен и даровит, всичко е свършено с него. Ако отсега нататък Духът трябва да го посещава всичко за него е изгубено. При това, човек не трябва да очаква наготово да го посети Духът и да работи за него. Той трябва да работи над себе си, да приготви условия за посещението на Духа.
към беседата >>
След това вторият адепт пристъпил към опита си.
В древността живели двама адепти, които имали големи постижения. Един ден те решили, всеки от тях да направи някакъв опит, да покаже, докъде е достигнал във възможностите си. Първият турил в чутура един човек и го счукал. Не се минало много време, вместо живия човек, от чутурата адептът извадил злато. Значи, той превърнал човека в злато.
След това вторият адепт пристъпил към опита си.
Той взел също така един човек, но стар, прегърбен, немощен. Турил го в чутурата и го сгрухал. След малко той извадил от чутурата пак жив човек, но подмладен. Той превърнал стария човек в здрав, жизнерадостен младеж, способен за работа. Големи са постиженията и на двамата адепти, но за предпочитане е да превърнеш стария човек в млад, отколкото да превърнеш човека в злато.
към беседата >>
Каква воля е тази, която изгаря съчинението на един виден писател или поет?
След всичко това чувате да казват за някого, че е волев човек.– Защо е волев? –Защото бил смел, излязъл срещу врага си и го убил. И това е своеволие, а не воля. Каква воля е тази, чрез която човек в един момент може да разруши великото и красивото, което Бог е създал в продължение на милиони и милиарди години? Каква воля е тази, която взима чука в ръка и разрушава красивата статуя на един виден художник?
Каква воля е тази, която изгаря съчинението на един виден писател или поет?
Каква воля е тази, която унищожава съчинението на един велик учен, което има за цел да подобри състоянието на цялото човечество? Това не е воля. Положителната, истинската воля преди всичко включва в себе си разумността. Ние говорим за разумната, творческа воля, а не за онази, която руши и унищожава нещата.
към беседата >>
Така не се разсъждава.
Казвате, че човек не може да не греши, не може да бъде даровете, но когато Духът го посети, всичко ще се изправи.
Така не се разсъждава.
Ако остане на човека отсега нататък да се изправя, да стане умен и даровит, всичко е свършено с него. Ако отсега нататък Духът трябва да го посещава всичко за него е изгубено. При това, човек не трябва да очаква наготово да го посети Духът и да работи за него. Той трябва да работи над себе си, да приготви условия за посещението на Духа. Светът е създаден разумно.
към беседата >>
Той взел също така един човек, но стар, прегърбен, немощен.
Един ден те решили, всеки от тях да направи някакъв опит, да покаже, докъде е достигнал във възможностите си. Първият турил в чутура един човек и го счукал. Не се минало много време, вместо живия човек, от чутурата адептът извадил злато. Значи, той превърнал човека в злато. След това вторият адепт пристъпил към опита си.
Той взел също така един човек, но стар, прегърбен, немощен.
Турил го в чутурата и го сгрухал. След малко той извадил от чутурата пак жив човек, но подмладен. Той превърнал стария човек в здрав, жизнерадостен младеж, способен за работа. Големи са постиженията и на двамата адепти, но за предпочитане е да превърнеш стария човек в млад, отколкото да превърнеш човека в злато. И златото е ценно, но човек е несравнено по-ценен от златото.
към беседата >>
Каква воля е тази, която унищожава съчинението на един велик учен, което има за цел да подобри състоянието на цялото човечество?
–Защото бил смел, излязъл срещу врага си и го убил. И това е своеволие, а не воля. Каква воля е тази, чрез която човек в един момент може да разруши великото и красивото, което Бог е създал в продължение на милиони и милиарди години? Каква воля е тази, която взима чука в ръка и разрушава красивата статуя на един виден художник? Каква воля е тази, която изгаря съчинението на един виден писател или поет?
Каква воля е тази, която унищожава съчинението на един велик учен, което има за цел да подобри състоянието на цялото човечество?
Това не е воля. Положителната, истинската воля преди всичко включва в себе си разумността. Ние говорим за разумната, творческа воля, а не за онази, която руши и унищожава нещата.
към беседата >>
Ако остане на човека отсега нататък да се изправя, да стане умен и даровит, всичко е свършено с него.
Казвате, че човек не може да не греши, не може да бъде даровете, но когато Духът го посети, всичко ще се изправи. Така не се разсъждава.
Ако остане на човека отсега нататък да се изправя, да стане умен и даровит, всичко е свършено с него.
Ако отсега нататък Духът трябва да го посещава всичко за него е изгубено. При това, човек не трябва да очаква наготово да го посети Духът и да работи за него. Той трябва да работи над себе си, да приготви условия за посещението на Духа. Светът е създаден разумно. От човека се изисква да разбере тази вътрешна разумност.
към беседата >>
Турил го в чутурата и го сгрухал.
Първият турил в чутура един човек и го счукал. Не се минало много време, вместо живия човек, от чутурата адептът извадил злато. Значи, той превърнал човека в злато. След това вторият адепт пристъпил към опита си. Той взел също така един човек, но стар, прегърбен, немощен.
Турил го в чутурата и го сгрухал.
След малко той извадил от чутурата пак жив човек, но подмладен. Той превърнал стария човек в здрав, жизнерадостен младеж, способен за работа. Големи са постиженията и на двамата адепти, но за предпочитане е да превърнеш стария човек в млад, отколкото да превърнеш човека в злато. И златото е ценно, но човек е несравнено по-ценен от златото. Защо ви е златото, ако човек изчезне?
към беседата >>
Това не е воля.
И това е своеволие, а не воля. Каква воля е тази, чрез която човек в един момент може да разруши великото и красивото, което Бог е създал в продължение на милиони и милиарди години? Каква воля е тази, която взима чука в ръка и разрушава красивата статуя на един виден художник? Каква воля е тази, която изгаря съчинението на един виден писател или поет? Каква воля е тази, която унищожава съчинението на един велик учен, което има за цел да подобри състоянието на цялото човечество?
Това не е воля.
Положителната, истинската воля преди всичко включва в себе си разумността. Ние говорим за разумната, творческа воля, а не за онази, която руши и унищожава нещата.
към беседата >>
Ако отсега нататък Духът трябва да го посещава всичко за него е изгубено.
Казвате, че човек не може да не греши, не може да бъде даровете, но когато Духът го посети, всичко ще се изправи. Така не се разсъждава. Ако остане на човека отсега нататък да се изправя, да стане умен и даровит, всичко е свършено с него.
Ако отсега нататък Духът трябва да го посещава всичко за него е изгубено.
При това, човек не трябва да очаква наготово да го посети Духът и да работи за него. Той трябва да работи над себе си, да приготви условия за посещението на Духа. Светът е създаден разумно. От човека се изисква да разбере тази вътрешна разумност. Мнозина искат да знаят, къде е онзи свят и какъв е той.
към беседата >>
След малко той извадил от чутурата пак жив човек, но подмладен.
Не се минало много време, вместо живия човек, от чутурата адептът извадил злато. Значи, той превърнал човека в злато. След това вторият адепт пристъпил към опита си. Той взел също така един човек, но стар, прегърбен, немощен. Турил го в чутурата и го сгрухал.
След малко той извадил от чутурата пак жив човек, но подмладен.
Той превърнал стария човек в здрав, жизнерадостен младеж, способен за работа. Големи са постиженията и на двамата адепти, но за предпочитане е да превърнеш стария човек в млад, отколкото да превърнеш човека в злато. И златото е ценно, но човек е несравнено по-ценен от златото. Защо ви е златото, ако човек изчезне?
към беседата >>
Положителната, истинската воля преди всичко включва в себе си разумността.
Каква воля е тази, чрез която човек в един момент може да разруши великото и красивото, което Бог е създал в продължение на милиони и милиарди години? Каква воля е тази, която взима чука в ръка и разрушава красивата статуя на един виден художник? Каква воля е тази, която изгаря съчинението на един виден писател или поет? Каква воля е тази, която унищожава съчинението на един велик учен, което има за цел да подобри състоянието на цялото човечество? Това не е воля.
Положителната, истинската воля преди всичко включва в себе си разумността.
Ние говорим за разумната, творческа воля, а не за онази, която руши и унищожава нещата.
към беседата >>
При това, човек не трябва да очаква наготово да го посети Духът и да работи за него.
Казвате, че човек не може да не греши, не може да бъде даровете, но когато Духът го посети, всичко ще се изправи. Така не се разсъждава. Ако остане на човека отсега нататък да се изправя, да стане умен и даровит, всичко е свършено с него. Ако отсега нататък Духът трябва да го посещава всичко за него е изгубено.
При това, човек не трябва да очаква наготово да го посети Духът и да работи за него.
Той трябва да работи над себе си, да приготви условия за посещението на Духа. Светът е създаден разумно. От човека се изисква да разбере тази вътрешна разумност. Мнозина искат да знаят, къде е онзи свят и какъв е той. Това не може да се разказва, нито описва.
към беседата >>
Той превърнал стария човек в здрав, жизнерадостен младеж, способен за работа.
Значи, той превърнал човека в злато. След това вторият адепт пристъпил към опита си. Той взел също така един човек, но стар, прегърбен, немощен. Турил го в чутурата и го сгрухал. След малко той извадил от чутурата пак жив човек, но подмладен.
Той превърнал стария човек в здрав, жизнерадостен младеж, способен за работа.
Големи са постиженията и на двамата адепти, но за предпочитане е да превърнеш стария човек в млад, отколкото да превърнеш човека в злато. И златото е ценно, но човек е несравнено по-ценен от златото. Защо ви е златото, ако човек изчезне?
към беседата >>
Ние говорим за разумната, творческа воля, а не за онази, която руши и унищожава нещата.
Каква воля е тази, която взима чука в ръка и разрушава красивата статуя на един виден художник? Каква воля е тази, която изгаря съчинението на един виден писател или поет? Каква воля е тази, която унищожава съчинението на един велик учен, което има за цел да подобри състоянието на цялото човечество? Това не е воля. Положителната, истинската воля преди всичко включва в себе си разумността.
Ние говорим за разумната, творческа воля, а не за онази, която руши и унищожава нещата.
към беседата >>
Той трябва да работи над себе си, да приготви условия за посещението на Духа.
Казвате, че човек не може да не греши, не може да бъде даровете, но когато Духът го посети, всичко ще се изправи. Така не се разсъждава. Ако остане на човека отсега нататък да се изправя, да стане умен и даровит, всичко е свършено с него. Ако отсега нататък Духът трябва да го посещава всичко за него е изгубено. При това, човек не трябва да очаква наготово да го посети Духът и да работи за него.
Той трябва да работи над себе си, да приготви условия за посещението на Духа.
Светът е създаден разумно. От човека се изисква да разбере тази вътрешна разумност. Мнозина искат да знаят, къде е онзи свят и какъв е той. Това не може да се разказва, нито описва. Представете си, че получите едно писмо.
към беседата >>
Големи са постиженията и на двамата адепти, но за предпочитане е да превърнеш стария човек в млад, отколкото да превърнеш човека в злато.
След това вторият адепт пристъпил към опита си. Той взел също така един човек, но стар, прегърбен, немощен. Турил го в чутурата и го сгрухал. След малко той извадил от чутурата пак жив човек, но подмладен. Той превърнал стария човек в здрав, жизнерадостен младеж, способен за работа.
Големи са постиженията и на двамата адепти, но за предпочитане е да превърнеш стария човек в млад, отколкото да превърнеш човека в злато.
И златото е ценно, но човек е несравнено по-ценен от златото. Защо ви е златото, ако човек изчезне?
към беседата >>
Съвременните хора се мъчат и страдат.
Съвременните хора се мъчат и страдат.
– Защо? – Не са доволни от живота си. Ако се вгледате в живота, ще видите, че във всички негови прояви, във всички области, между всички общества и народи, отсъства истината. Навсякъде се носят неверни съобщения. Като се натъкват на неверни слухове, хората се оправдават с думите: Няма нищо, това са, бели лъжи.
към беседата >>
Светът е създаден разумно.
Така не се разсъждава. Ако остане на човека отсега нататък да се изправя, да стане умен и даровит, всичко е свършено с него. Ако отсега нататък Духът трябва да го посещава всичко за него е изгубено. При това, човек не трябва да очаква наготово да го посети Духът и да работи за него. Той трябва да работи над себе си, да приготви условия за посещението на Духа.
Светът е създаден разумно.
От човека се изисква да разбере тази вътрешна разумност. Мнозина искат да знаят, къде е онзи свят и какъв е той. Това не може да се разказва, нито описва. Представете си, че получите едно писмо. Първо, вие обръщате внимание на плика, как е надписан; после отваряте писмото и четете написаното.
към беседата >>
И златото е ценно, но човек е несравнено по-ценен от златото.
Той взел също така един човек, но стар, прегърбен, немощен. Турил го в чутурата и го сгрухал. След малко той извадил от чутурата пак жив човек, но подмладен. Той превърнал стария човек в здрав, жизнерадостен младеж, способен за работа. Големи са постиженията и на двамата адепти, но за предпочитане е да превърнеш стария човек в млад, отколкото да превърнеш човека в злато.
И златото е ценно, но човек е несравнено по-ценен от златото.
Защо ви е златото, ако човек изчезне?
към беседата >>
– Защо?
Съвременните хора се мъчат и страдат.
– Защо?
– Не са доволни от живота си. Ако се вгледате в живота, ще видите, че във всички негови прояви, във всички области, между всички общества и народи, отсъства истината. Навсякъде се носят неверни съобщения. Като се натъкват на неверни слухове, хората се оправдават с думите: Няма нищо, това са, бели лъжи. Значи, белите лъжи са невинни, оправдават се.
към беседата >>
От човека се изисква да разбере тази вътрешна разумност.
Ако остане на човека отсега нататък да се изправя, да стане умен и даровит, всичко е свършено с него. Ако отсега нататък Духът трябва да го посещава всичко за него е изгубено. При това, човек не трябва да очаква наготово да го посети Духът и да работи за него. Той трябва да работи над себе си, да приготви условия за посещението на Духа. Светът е създаден разумно.
От човека се изисква да разбере тази вътрешна разумност.
Мнозина искат да знаят, къде е онзи свят и какъв е той. Това не може да се разказва, нито описва. Представете си, че получите едно писмо. Първо, вие обръщате внимание на плика, как е надписан; после отваряте писмото и четете написаното. Най-после казвате, че писмото е любовно, т. е.
към беседата >>
Защо ви е златото, ако човек изчезне?
Турил го в чутурата и го сгрухал. След малко той извадил от чутурата пак жив човек, но подмладен. Той превърнал стария човек в здрав, жизнерадостен младеж, способен за работа. Големи са постиженията и на двамата адепти, но за предпочитане е да превърнеш стария човек в млад, отколкото да превърнеш човека в злато. И златото е ценно, но човек е несравнено по-ценен от златото.
Защо ви е златото, ако човек изчезне?
към беседата >>
– Не са доволни от живота си.
Съвременните хора се мъчат и страдат. – Защо?
– Не са доволни от живота си.
Ако се вгледате в живота, ще видите, че във всички негови прояви, във всички области, между всички общества и народи, отсъства истината. Навсякъде се носят неверни съобщения. Като се натъкват на неверни слухове, хората се оправдават с думите: Няма нищо, това са, бели лъжи. Значи, белите лъжи са невинни, оправдават се. Какво ще кажете, тогава, за черните лъжи?
към беседата >>
Мнозина искат да знаят, къде е онзи свят и какъв е той.
Ако отсега нататък Духът трябва да го посещава всичко за него е изгубено. При това, човек не трябва да очаква наготово да го посети Духът и да работи за него. Той трябва да работи над себе си, да приготви условия за посещението на Духа. Светът е създаден разумно. От човека се изисква да разбере тази вътрешна разумност.
Мнозина искат да знаят, къде е онзи свят и какъв е той.
Това не може да се разказва, нито описва. Представете си, че получите едно писмо. Първо, вие обръщате внимание на плика, как е надписан; после отваряте писмото и четете написаното. Най-после казвате, че писмото е любовно, т. е. написано с любов.
към беседата >>
Какви са постиженията на съвременната материалистична наука?
Какви са постиженията на съвременната материалистична наука?
Тя сгрухва човека и го превръща в злато, като казва: Ние се нуждаем от пари, от злато. Злато, злато искаме ние! Този стремеж отживя времето си. Днес всички хора търсят науката на втория адепт, да сгрухат човека, но да го подмладят, да го направят способен да възприема новите идеи и да ги прилага.
към беседата >>
Ако се вгледате в живота, ще видите, че във всички негови прояви, във всички области, между всички общества и народи, отсъства истината.
Съвременните хора се мъчат и страдат. – Защо? – Не са доволни от живота си.
Ако се вгледате в живота, ще видите, че във всички негови прояви, във всички области, между всички общества и народи, отсъства истината.
Навсякъде се носят неверни съобщения. Като се натъкват на неверни слухове, хората се оправдават с думите: Няма нищо, това са, бели лъжи. Значи, белите лъжи са невинни, оправдават се. Какво ще кажете, тогава, за черните лъжи? По какво се различават белите от черните лъжи?
към беседата >>
Това не може да се разказва, нито описва.
При това, човек не трябва да очаква наготово да го посети Духът и да работи за него. Той трябва да работи над себе си, да приготви условия за посещението на Духа. Светът е създаден разумно. От човека се изисква да разбере тази вътрешна разумност. Мнозина искат да знаят, къде е онзи свят и какъв е той.
Това не може да се разказва, нито описва.
Представете си, че получите едно писмо. Първо, вие обръщате внимание на плика, как е надписан; после отваряте писмото и четете написаното. Най-после казвате, че писмото е любовно, т. е. написано с любов. Като го прочетете, сърцето ви се запалва от любов.
към беседата >>
Тя сгрухва човека и го превръща в злато, като казва: Ние се нуждаем от пари, от злато.
Какви са постиженията на съвременната материалистична наука?
Тя сгрухва човека и го превръща в злато, като казва: Ние се нуждаем от пари, от злато.
Злато, злато искаме ние! Този стремеж отживя времето си. Днес всички хора търсят науката на втория адепт, да сгрухат човека, но да го подмладят, да го направят способен да възприема новите идеи и да ги прилага.
към беседата >>
Навсякъде се носят неверни съобщения.
Съвременните хора се мъчат и страдат. – Защо? – Не са доволни от живота си. Ако се вгледате в живота, ще видите, че във всички негови прояви, във всички области, между всички общества и народи, отсъства истината.
Навсякъде се носят неверни съобщения.
Като се натъкват на неверни слухове, хората се оправдават с думите: Няма нищо, това са, бели лъжи. Значи, белите лъжи са невинни, оправдават се. Какво ще кажете, тогава, за черните лъжи? По какво се различават белите от черните лъжи? Опашките на белите лъжи се виждат, а на черните не се виждат.
към беседата >>
Представете си, че получите едно писмо.
Той трябва да работи над себе си, да приготви условия за посещението на Духа. Светът е създаден разумно. От човека се изисква да разбере тази вътрешна разумност. Мнозина искат да знаят, къде е онзи свят и какъв е той. Това не може да се разказва, нито описва.
Представете си, че получите едно писмо.
Първо, вие обръщате внимание на плика, как е надписан; после отваряте писмото и четете написаното. Най-после казвате, че писмото е любовно, т. е. написано с любов. Като го прочетете, сърцето ви се запалва от любов. Питам: любовта в писмото ли беше?.
към беседата >>
Злато, злато искаме ние!
Какви са постиженията на съвременната материалистична наука? Тя сгрухва човека и го превръща в злато, като казва: Ние се нуждаем от пари, от злато.
Злато, злато искаме ние!
Този стремеж отживя времето си. Днес всички хора търсят науката на втория адепт, да сгрухат човека, но да го подмладят, да го направят способен да възприема новите идеи и да ги прилага.
към беседата >>
Като се натъкват на неверни слухове, хората се оправдават с думите: Няма нищо, това са, бели лъжи.
Съвременните хора се мъчат и страдат. – Защо? – Не са доволни от живота си. Ако се вгледате в живота, ще видите, че във всички негови прояви, във всички области, между всички общества и народи, отсъства истината. Навсякъде се носят неверни съобщения.
Като се натъкват на неверни слухове, хората се оправдават с думите: Няма нищо, това са, бели лъжи.
Значи, белите лъжи са невинни, оправдават се. Какво ще кажете, тогава, за черните лъжи? По какво се различават белите от черните лъжи? Опашките на белите лъжи се виждат, а на черните не се виждат. Белите лъжи се допускат, понеже са извън законите на морала.
към беседата >>
Първо, вие обръщате внимание на плика, как е надписан; после отваряте писмото и четете написаното.
Светът е създаден разумно. От човека се изисква да разбере тази вътрешна разумност. Мнозина искат да знаят, къде е онзи свят и какъв е той. Това не може да се разказва, нито описва. Представете си, че получите едно писмо.
Първо, вие обръщате внимание на плика, как е надписан; после отваряте писмото и четете написаното.
Най-после казвате, че писмото е любовно, т. е. написано с любов. Като го прочетете, сърцето ви се запалва от любов. Питам: любовта в писмото ли беше?. Ако дадете същото писмо на друг някой да го прочете, той ще го обърне натук – натам и ще каже: Нищо особено няма в това писмо – обикновено писмо.
към беседата >>
Този стремеж отживя времето си.
Какви са постиженията на съвременната материалистична наука? Тя сгрухва човека и го превръща в злато, като казва: Ние се нуждаем от пари, от злато. Злато, злато искаме ние!
Този стремеж отживя времето си.
Днес всички хора търсят науката на втория адепт, да сгрухат човека, но да го подмладят, да го направят способен да възприема новите идеи и да ги прилага.
към беседата >>
Значи, белите лъжи са невинни, оправдават се.
– Защо? – Не са доволни от живота си. Ако се вгледате в живота, ще видите, че във всички негови прояви, във всички области, между всички общества и народи, отсъства истината. Навсякъде се носят неверни съобщения. Като се натъкват на неверни слухове, хората се оправдават с думите: Няма нищо, това са, бели лъжи.
Значи, белите лъжи са невинни, оправдават се.
Какво ще кажете, тогава, за черните лъжи? По какво се различават белите от черните лъжи? Опашките на белите лъжи се виждат, а на черните не се виждат. Белите лъжи се допускат, понеже са извън законите на морала. Тях не ги хваща законът.
към беседата >>
Най-после казвате, че писмото е любовно, т. е.
От човека се изисква да разбере тази вътрешна разумност. Мнозина искат да знаят, къде е онзи свят и какъв е той. Това не може да се разказва, нито описва. Представете си, че получите едно писмо. Първо, вие обръщате внимание на плика, как е надписан; после отваряте писмото и четете написаното.
Най-после казвате, че писмото е любовно, т. е.
написано с любов. Като го прочетете, сърцето ви се запалва от любов. Питам: любовта в писмото ли беше?. Ако дадете същото писмо на друг някой да го прочете, той ще го обърне натук – натам и ще каже: Нищо особено няма в това писмо – обикновено писмо. Друг пък може да каже, че е глупаво написано.
към беседата >>
Днес всички хора търсят науката на втория адепт, да сгрухат човека, но да го подмладят, да го направят способен да възприема новите идеи и да ги прилага.
Какви са постиженията на съвременната материалистична наука? Тя сгрухва човека и го превръща в злато, като казва: Ние се нуждаем от пари, от злато. Злато, злато искаме ние! Този стремеж отживя времето си.
Днес всички хора търсят науката на втория адепт, да сгрухат човека, но да го подмладят, да го направят способен да възприема новите идеи и да ги прилага.
към беседата >>
Какво ще кажете, тогава, за черните лъжи?
– Не са доволни от живота си. Ако се вгледате в живота, ще видите, че във всички негови прояви, във всички области, между всички общества и народи, отсъства истината. Навсякъде се носят неверни съобщения. Като се натъкват на неверни слухове, хората се оправдават с думите: Няма нищо, това са, бели лъжи. Значи, белите лъжи са невинни, оправдават се.
Какво ще кажете, тогава, за черните лъжи?
По какво се различават белите от черните лъжи? Опашките на белите лъжи се виждат, а на черните не се виждат. Белите лъжи се допускат, понеже са извън законите на морала. Тях не ги хваща законът. Според мене, моралът представя онова разумно начало, което действува в света и се прилага еднакво към всички живи същества.
към беседата >>
написано с любов.
Мнозина искат да знаят, къде е онзи свят и какъв е той. Това не може да се разказва, нито описва. Представете си, че получите едно писмо. Първо, вие обръщате внимание на плика, как е надписан; после отваряте писмото и четете написаното. Най-после казвате, че писмото е любовно, т. е.
написано с любов.
Като го прочетете, сърцето ви се запалва от любов. Питам: любовта в писмото ли беше?. Ако дадете същото писмо на друг някой да го прочете, той ще го обърне натук – натам и ще каже: Нищо особено няма в това писмо – обикновено писмо. Друг пък може да каже, че е глупаво написано. Питайте, обаче, онзи, до когото се отнася писмото, как той ще се произнесе.
към беседата >>
Съвременните християни очакват да дойде Христос на земята по чуден начин, да слезе от облаците, придружен с множество ангели.
Съвременните християни очакват да дойде Христос на земята по чуден начин, да слезе от облаците, придружен с множество ангели.
Наистина, Христос ще се яви на хората, мнозина ще Го видят, но не в облаците, както Го очакват. Как иде любовта между хората? С колесница ли, или по друг начин? Любовта иде по особен, невидим начин. Кога е дошла любовта на земята и по какъв начин, това никой не знае.
към беседата >>
По какво се различават белите от черните лъжи?
Ако се вгледате в живота, ще видите, че във всички негови прояви, във всички области, между всички общества и народи, отсъства истината. Навсякъде се носят неверни съобщения. Като се натъкват на неверни слухове, хората се оправдават с думите: Няма нищо, това са, бели лъжи. Значи, белите лъжи са невинни, оправдават се. Какво ще кажете, тогава, за черните лъжи?
По какво се различават белите от черните лъжи?
Опашките на белите лъжи се виждат, а на черните не се виждат. Белите лъжи се допускат, понеже са извън законите на морала. Тях не ги хваща законът. Според мене, моралът представя онова разумно начало, което действува в света и се прилага еднакво към всички живи същества. Следователно, този закон обхваща еднакво и растенията,, и рибите и птиците, и млекопитаещите, и хората.
към беседата >>
Като го прочетете, сърцето ви се запалва от любов.
Това не може да се разказва, нито описва. Представете си, че получите едно писмо. Първо, вие обръщате внимание на плика, как е надписан; после отваряте писмото и четете написаното. Най-после казвате, че писмото е любовно, т. е. написано с любов.
Като го прочетете, сърцето ви се запалва от любов.
Питам: любовта в писмото ли беше?. Ако дадете същото писмо на друг някой да го прочете, той ще го обърне натук – натам и ще каже: Нищо особено няма в това писмо – обикновено писмо. Друг пък може да каже, че е глупаво написано. Питайте, обаче, онзи, до когото се отнася писмото, как той ще се произнесе. Той ще каже: Чудесно писмо!
към беседата >>
Наистина, Христос ще се яви на хората, мнозина ще Го видят, но не в облаците, както Го очакват.
Съвременните християни очакват да дойде Христос на земята по чуден начин, да слезе от облаците, придружен с множество ангели.
Наистина, Христос ще се яви на хората, мнозина ще Го видят, но не в облаците, както Го очакват.
Как иде любовта между хората? С колесница ли, или по друг начин? Любовта иде по особен, невидим начин. Кога е дошла любовта на земята и по какъв начин, това никой не знае. Когато слезе на земята, в своята пълнота, тя ще запали сърцата на всички хора, ще просвети умовете им.
към беседата >>
Опашките на белите лъжи се виждат, а на черните не се виждат.
Навсякъде се носят неверни съобщения. Като се натъкват на неверни слухове, хората се оправдават с думите: Няма нищо, това са, бели лъжи. Значи, белите лъжи са невинни, оправдават се. Какво ще кажете, тогава, за черните лъжи? По какво се различават белите от черните лъжи?
Опашките на белите лъжи се виждат, а на черните не се виждат.
Белите лъжи се допускат, понеже са извън законите на морала. Тях не ги хваща законът. Според мене, моралът представя онова разумно начало, което действува в света и се прилага еднакво към всички живи същества. Следователно, този закон обхваща еднакво и растенията,, и рибите и птиците, и млекопитаещите, и хората. Великият морален закон засяга всички същества и еднакво ги държи отговорни.
към беседата >>
Питам: любовта в писмото ли беше?.
Представете си, че получите едно писмо. Първо, вие обръщате внимание на плика, как е надписан; после отваряте писмото и четете написаното. Най-после казвате, че писмото е любовно, т. е. написано с любов. Като го прочетете, сърцето ви се запалва от любов.
Питам: любовта в писмото ли беше?.
Ако дадете същото писмо на друг някой да го прочете, той ще го обърне натук – натам и ще каже: Нищо особено няма в това писмо – обикновено писмо. Друг пък може да каже, че е глупаво написано. Питайте, обаче, онзи, до когото се отнася писмото, как той ще се произнесе. Той ще каже: Чудесно писмо! Подобно писмо никога не съм получавал.
към беседата >>
Как иде любовта между хората?
Съвременните християни очакват да дойде Христос на земята по чуден начин, да слезе от облаците, придружен с множество ангели. Наистина, Христос ще се яви на хората, мнозина ще Го видят, но не в облаците, както Го очакват.
Как иде любовта между хората?
С колесница ли, или по друг начин? Любовта иде по особен, невидим начин. Кога е дошла любовта на земята и по какъв начин, това никой не знае. Когато слезе на земята, в своята пълнота, тя ще запали сърцата на всички хора, ще просвети умовете им. Те ще бъдат един ум и едно сърце и ще кажат: Отричаме се от досегашния си живот, отричаме се от всички заблуждения и погрешки, от всички глупости и недоразумения.
към беседата >>
Белите лъжи се допускат, понеже са извън законите на морала.
Като се натъкват на неверни слухове, хората се оправдават с думите: Няма нищо, това са, бели лъжи. Значи, белите лъжи са невинни, оправдават се. Какво ще кажете, тогава, за черните лъжи? По какво се различават белите от черните лъжи? Опашките на белите лъжи се виждат, а на черните не се виждат.
Белите лъжи се допускат, понеже са извън законите на морала.
Тях не ги хваща законът. Според мене, моралът представя онова разумно начало, което действува в света и се прилага еднакво към всички живи същества. Следователно, този закон обхваща еднакво и растенията,, и рибите и птиците, и млекопитаещите, и хората. Великият морален закон засяга всички същества и еднакво ги държи отговорни. Като изучавате живота, ще видите, че този закон действа навсякъде.
към беседата >>
Ако дадете същото писмо на друг някой да го прочете, той ще го обърне натук – натам и ще каже: Нищо особено няма в това писмо – обикновено писмо.
Първо, вие обръщате внимание на плика, как е надписан; после отваряте писмото и четете написаното. Най-после казвате, че писмото е любовно, т. е. написано с любов. Като го прочетете, сърцето ви се запалва от любов. Питам: любовта в писмото ли беше?.
Ако дадете същото писмо на друг някой да го прочете, той ще го обърне натук – натам и ще каже: Нищо особено няма в това писмо – обикновено писмо.
Друг пък може да каже, че е глупаво написано. Питайте, обаче, онзи, до когото се отнася писмото, как той ще се произнесе. Той ще каже: Чудесно писмо! Подобно писмо никога не съм получавал.
към беседата >>
С колесница ли, или по друг начин?
Съвременните християни очакват да дойде Христос на земята по чуден начин, да слезе от облаците, придружен с множество ангели. Наистина, Христос ще се яви на хората, мнозина ще Го видят, но не в облаците, както Го очакват. Как иде любовта между хората?
С колесница ли, или по друг начин?
Любовта иде по особен, невидим начин. Кога е дошла любовта на земята и по какъв начин, това никой не знае. Когато слезе на земята, в своята пълнота, тя ще запали сърцата на всички хора, ще просвети умовете им. Те ще бъдат един ум и едно сърце и ще кажат: Отричаме се от досегашния си живот, отричаме се от всички заблуждения и погрешки, от всички глупости и недоразумения. Това значи, че Бог е слязъл на земята: В който момент хората се обикнат, заживеят помежду си братски и са готови да споделят всички блага без насилие, ние казваме, че Бог е дошъл на земята.
към беседата >>
Тях не ги хваща законът.
Значи, белите лъжи са невинни, оправдават се. Какво ще кажете, тогава, за черните лъжи? По какво се различават белите от черните лъжи? Опашките на белите лъжи се виждат, а на черните не се виждат. Белите лъжи се допускат, понеже са извън законите на морала.
Тях не ги хваща законът.
Според мене, моралът представя онова разумно начало, което действува в света и се прилага еднакво към всички живи същества. Следователно, този закон обхваща еднакво и растенията,, и рибите и птиците, и млекопитаещите, и хората. Великият морален закон засяга всички същества и еднакво ги държи отговорни. Като изучавате живота, ще видите, че този закон действа навсякъде.
към беседата >>
Друг пък може да каже, че е глупаво написано.
Най-после казвате, че писмото е любовно, т. е. написано с любов. Като го прочетете, сърцето ви се запалва от любов. Питам: любовта в писмото ли беше?. Ако дадете същото писмо на друг някой да го прочете, той ще го обърне натук – натам и ще каже: Нищо особено няма в това писмо – обикновено писмо.
Друг пък може да каже, че е глупаво написано.
Питайте, обаче, онзи, до когото се отнася писмото, как той ще се произнесе. Той ще каже: Чудесно писмо! Подобно писмо никога не съм получавал.
към беседата >>
Любовта иде по особен, невидим начин.
Съвременните християни очакват да дойде Христос на земята по чуден начин, да слезе от облаците, придружен с множество ангели. Наистина, Христос ще се яви на хората, мнозина ще Го видят, но не в облаците, както Го очакват. Как иде любовта между хората? С колесница ли, или по друг начин?
Любовта иде по особен, невидим начин.
Кога е дошла любовта на земята и по какъв начин, това никой не знае. Когато слезе на земята, в своята пълнота, тя ще запали сърцата на всички хора, ще просвети умовете им. Те ще бъдат един ум и едно сърце и ще кажат: Отричаме се от досегашния си живот, отричаме се от всички заблуждения и погрешки, от всички глупости и недоразумения. Това значи, че Бог е слязъл на земята: В който момент хората се обикнат, заживеят помежду си братски и са готови да споделят всички блага без насилие, ние казваме, че Бог е дошъл на земята. Друг начин за дохождането на Бога между хората не съществува.
към беседата >>
Според мене, моралът представя онова разумно начало, което действува в света и се прилага еднакво към всички живи същества.
Какво ще кажете, тогава, за черните лъжи? По какво се различават белите от черните лъжи? Опашките на белите лъжи се виждат, а на черните не се виждат. Белите лъжи се допускат, понеже са извън законите на морала. Тях не ги хваща законът.
Според мене, моралът представя онова разумно начало, което действува в света и се прилага еднакво към всички живи същества.
Следователно, този закон обхваща еднакво и растенията,, и рибите и птиците, и млекопитаещите, и хората. Великият морален закон засяга всички същества и еднакво ги държи отговорни. Като изучавате живота, ще видите, че този закон действа навсякъде.
към беседата >>
Питайте, обаче, онзи, до когото се отнася писмото, как той ще се произнесе.
написано с любов. Като го прочетете, сърцето ви се запалва от любов. Питам: любовта в писмото ли беше?. Ако дадете същото писмо на друг някой да го прочете, той ще го обърне натук – натам и ще каже: Нищо особено няма в това писмо – обикновено писмо. Друг пък може да каже, че е глупаво написано.
Питайте, обаче, онзи, до когото се отнася писмото, как той ще се произнесе.
Той ще каже: Чудесно писмо! Подобно писмо никога не съм получавал.
към беседата >>
Кога е дошла любовта на земята и по какъв начин, това никой не знае.
Съвременните християни очакват да дойде Христос на земята по чуден начин, да слезе от облаците, придружен с множество ангели. Наистина, Христос ще се яви на хората, мнозина ще Го видят, но не в облаците, както Го очакват. Как иде любовта между хората? С колесница ли, или по друг начин? Любовта иде по особен, невидим начин.
Кога е дошла любовта на земята и по какъв начин, това никой не знае.
Когато слезе на земята, в своята пълнота, тя ще запали сърцата на всички хора, ще просвети умовете им. Те ще бъдат един ум и едно сърце и ще кажат: Отричаме се от досегашния си живот, отричаме се от всички заблуждения и погрешки, от всички глупости и недоразумения. Това значи, че Бог е слязъл на земята: В който момент хората се обикнат, заживеят помежду си братски и са готови да споделят всички блага без насилие, ние казваме, че Бог е дошъл на земята. Друг начин за дохождането на Бога между хората не съществува. Само по този начин хората могат да очакват въдворяване на Царството Божие на земята.
към беседата >>
Следователно, този закон обхваща еднакво и растенията,, и рибите и птиците, и млекопитаещите, и хората.
По какво се различават белите от черните лъжи? Опашките на белите лъжи се виждат, а на черните не се виждат. Белите лъжи се допускат, понеже са извън законите на морала. Тях не ги хваща законът. Според мене, моралът представя онова разумно начало, което действува в света и се прилага еднакво към всички живи същества.
Следователно, този закон обхваща еднакво и растенията,, и рибите и птиците, и млекопитаещите, и хората.
Великият морален закон засяга всички същества и еднакво ги държи отговорни. Като изучавате живота, ще видите, че този закон действа навсякъде.
към беседата >>
Той ще каже: Чудесно писмо!
Като го прочетете, сърцето ви се запалва от любов. Питам: любовта в писмото ли беше?. Ако дадете същото писмо на друг някой да го прочете, той ще го обърне натук – натам и ще каже: Нищо особено няма в това писмо – обикновено писмо. Друг пък може да каже, че е глупаво написано. Питайте, обаче, онзи, до когото се отнася писмото, как той ще се произнесе.
Той ще каже: Чудесно писмо!
Подобно писмо никога не съм получавал.
към беседата >>
Когато слезе на земята, в своята пълнота, тя ще запали сърцата на всички хора, ще просвети умовете им.
Наистина, Христос ще се яви на хората, мнозина ще Го видят, но не в облаците, както Го очакват. Как иде любовта между хората? С колесница ли, или по друг начин? Любовта иде по особен, невидим начин. Кога е дошла любовта на земята и по какъв начин, това никой не знае.
Когато слезе на земята, в своята пълнота, тя ще запали сърцата на всички хора, ще просвети умовете им.
Те ще бъдат един ум и едно сърце и ще кажат: Отричаме се от досегашния си живот, отричаме се от всички заблуждения и погрешки, от всички глупости и недоразумения. Това значи, че Бог е слязъл на земята: В който момент хората се обикнат, заживеят помежду си братски и са готови да споделят всички блага без насилие, ние казваме, че Бог е дошъл на земята. Друг начин за дохождането на Бога между хората не съществува. Само по този начин хората могат да очакват въдворяване на Царството Божие на земята. Не е лошо, че хората създават закони, но те трябва да бъдат разумни; не е лошо, че има църкви и училища на земята, но те трябва да се изменят, да поставят любовта за основа на своята работа; не е лошо, че хората се женят, стават майки и бащи, раждат деца, но, преди всичко, те сами трябва да се възпитат, да приемат новите идеи, като основа на своя живот.
към беседата >>
Великият морален закон засяга всички същества и еднакво ги държи отговорни.
Опашките на белите лъжи се виждат, а на черните не се виждат. Белите лъжи се допускат, понеже са извън законите на морала. Тях не ги хваща законът. Според мене, моралът представя онова разумно начало, което действува в света и се прилага еднакво към всички живи същества. Следователно, този закон обхваща еднакво и растенията,, и рибите и птиците, и млекопитаещите, и хората.
Великият морален закон засяга всички същества и еднакво ги държи отговорни.
Като изучавате живота, ще видите, че този закон действа навсякъде.
към беседата >>
Подобно писмо никога не съм получавал.
Питам: любовта в писмото ли беше?. Ако дадете същото писмо на друг някой да го прочете, той ще го обърне натук – натам и ще каже: Нищо особено няма в това писмо – обикновено писмо. Друг пък може да каже, че е глупаво написано. Питайте, обаче, онзи, до когото се отнася писмото, как той ще се произнесе. Той ще каже: Чудесно писмо!
Подобно писмо никога не съм получавал.
към беседата >>
Те ще бъдат един ум и едно сърце и ще кажат: Отричаме се от досегашния си живот, отричаме се от всички заблуждения и погрешки, от всички глупости и недоразумения.
Как иде любовта между хората? С колесница ли, или по друг начин? Любовта иде по особен, невидим начин. Кога е дошла любовта на земята и по какъв начин, това никой не знае. Когато слезе на земята, в своята пълнота, тя ще запали сърцата на всички хора, ще просвети умовете им.
Те ще бъдат един ум и едно сърце и ще кажат: Отричаме се от досегашния си живот, отричаме се от всички заблуждения и погрешки, от всички глупости и недоразумения.
Това значи, че Бог е слязъл на земята: В който момент хората се обикнат, заживеят помежду си братски и са готови да споделят всички блага без насилие, ние казваме, че Бог е дошъл на земята. Друг начин за дохождането на Бога между хората не съществува. Само по този начин хората могат да очакват въдворяване на Царството Божие на земята. Не е лошо, че хората създават закони, но те трябва да бъдат разумни; не е лошо, че има църкви и училища на земята, но те трябва да се изменят, да поставят любовта за основа на своята работа; не е лошо, че хората се женят, стават майки и бащи, раждат деца, но, преди всичко, те сами трябва да се възпитат, да приемат новите идеи, като основа на своя живот. Новите идеи подразбират приложение на великите Божии закони; не е лошо, че в света има господари и слуги, но базата на техните отношения трябва да се измени.
към беседата >>
Като изучавате живота, ще видите, че този закон действа навсякъде.
Белите лъжи се допускат, понеже са извън законите на морала. Тях не ги хваща законът. Според мене, моралът представя онова разумно начало, което действува в света и се прилага еднакво към всички живи същества. Следователно, този закон обхваща еднакво и растенията,, и рибите и птиците, и млекопитаещите, и хората. Великият морален закон засяга всички същества и еднакво ги държи отговорни.
Като изучавате живота, ще видите, че този закон действа навсякъде.
към беседата >>
Следователно, има една истина в света, която не заема никакво пространство и не се проявява в никакво време.
Следователно, има една истина в света, която не заема никакво пространство и не се проявява в никакво време.
Тя е извън времето и пространството. Тази истина, именно, регулира живота. Всеки може да направи опита, да види, как истината регулира живота. Например, достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен. Обичта и любовта в света имат отношение към истината.
към беседата >>
Това значи, че Бог е слязъл на земята: В който момент хората се обикнат, заживеят помежду си братски и са готови да споделят всички блага без насилие, ние казваме, че Бог е дошъл на земята.
С колесница ли, или по друг начин? Любовта иде по особен, невидим начин. Кога е дошла любовта на земята и по какъв начин, това никой не знае. Когато слезе на земята, в своята пълнота, тя ще запали сърцата на всички хора, ще просвети умовете им. Те ще бъдат един ум и едно сърце и ще кажат: Отричаме се от досегашния си живот, отричаме се от всички заблуждения и погрешки, от всички глупости и недоразумения.
Това значи, че Бог е слязъл на земята: В който момент хората се обикнат, заживеят помежду си братски и са готови да споделят всички блага без насилие, ние казваме, че Бог е дошъл на земята.
Друг начин за дохождането на Бога между хората не съществува. Само по този начин хората могат да очакват въдворяване на Царството Божие на земята. Не е лошо, че хората създават закони, но те трябва да бъдат разумни; не е лошо, че има църкви и училища на земята, но те трябва да се изменят, да поставят любовта за основа на своята работа; не е лошо, че хората се женят, стават майки и бащи, раждат деца, но, преди всичко, те сами трябва да се възпитат, да приемат новите идеи, като основа на своя живот. Новите идеи подразбират приложение на великите Божии закони; не е лошо, че в света има господари и слуги, но базата на техните отношения трябва да се измени. Нов ред и порядък трябва да се постави в света.
към беседата >>
В едно габровско село се случило следното нещо: Една майка имала едно момченце, доста немирно.
В едно габровско село се случило следното нещо: Една майка имала едно момченце, доста немирно.
То често се катерило по дърветата, разваляло гнездата на птичките, взимало яйчицата им. Ако пък имало малки, взимало ги да си играе с тях. Един ден то взело пет малки лястовички от едно гнезда и им отрязало езичетата, след което ги захвърлило. Майката видяла това и, вместо да се скара на детето, да го посъветва, втори път да не постъпва така с малките птиченца, тя започнала да разправя на съседките си, какво направил нейният Иванчо. Какво се случило след това?
към беседата >>
Тя е извън времето и пространството.
Следователно, има една истина в света, която не заема никакво пространство и не се проявява в никакво време.
Тя е извън времето и пространството.
Тази истина, именно, регулира живота. Всеки може да направи опита, да види, как истината регулира живота. Например, достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен. Обичта и любовта в света имат отношение към истината. Прояви ли се любовта, проявява се и истината.
към беседата >>
Друг начин за дохождането на Бога между хората не съществува.
Любовта иде по особен, невидим начин. Кога е дошла любовта на земята и по какъв начин, това никой не знае. Когато слезе на земята, в своята пълнота, тя ще запали сърцата на всички хора, ще просвети умовете им. Те ще бъдат един ум и едно сърце и ще кажат: Отричаме се от досегашния си живот, отричаме се от всички заблуждения и погрешки, от всички глупости и недоразумения. Това значи, че Бог е слязъл на земята: В който момент хората се обикнат, заживеят помежду си братски и са готови да споделят всички блага без насилие, ние казваме, че Бог е дошъл на земята.
Друг начин за дохождането на Бога между хората не съществува.
Само по този начин хората могат да очакват въдворяване на Царството Божие на земята. Не е лошо, че хората създават закони, но те трябва да бъдат разумни; не е лошо, че има църкви и училища на земята, но те трябва да се изменят, да поставят любовта за основа на своята работа; не е лошо, че хората се женят, стават майки и бащи, раждат деца, но, преди всичко, те сами трябва да се възпитат, да приемат новите идеи, като основа на своя живот. Новите идеи подразбират приложение на великите Божии закони; не е лошо, че в света има господари и слуги, но базата на техните отношения трябва да се измени. Нов ред и порядък трябва да се постави в света.
към беседата >>
То често се катерило по дърветата, разваляло гнездата на птичките, взимало яйчицата им.
В едно габровско село се случило следното нещо: Една майка имала едно момченце, доста немирно.
То често се катерило по дърветата, разваляло гнездата на птичките, взимало яйчицата им.
Ако пък имало малки, взимало ги да си играе с тях. Един ден то взело пет малки лястовички от едно гнезда и им отрязало езичетата, след което ги захвърлило. Майката видяла това и, вместо да се скара на детето, да го посъветва, втори път да не постъпва така с малките птиченца, тя започнала да разправя на съседките си, какво направил нейният Иванчо. Какво се случило след това? Иванчо пораснал, станал голям и се оженил.
към беседата >>
Тази истина, именно, регулира живота.
Следователно, има една истина в света, която не заема никакво пространство и не се проявява в никакво време. Тя е извън времето и пространството.
Тази истина, именно, регулира живота.
Всеки може да направи опита, да види, как истината регулира живота. Например, достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен. Обичта и любовта в света имат отношение към истината. Прояви ли се любовта, проявява се и истината. Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината?
към беседата >>
Само по този начин хората могат да очакват въдворяване на Царството Божие на земята.
Кога е дошла любовта на земята и по какъв начин, това никой не знае. Когато слезе на земята, в своята пълнота, тя ще запали сърцата на всички хора, ще просвети умовете им. Те ще бъдат един ум и едно сърце и ще кажат: Отричаме се от досегашния си живот, отричаме се от всички заблуждения и погрешки, от всички глупости и недоразумения. Това значи, че Бог е слязъл на земята: В който момент хората се обикнат, заживеят помежду си братски и са готови да споделят всички блага без насилие, ние казваме, че Бог е дошъл на земята. Друг начин за дохождането на Бога между хората не съществува.
Само по този начин хората могат да очакват въдворяване на Царството Божие на земята.
Не е лошо, че хората създават закони, но те трябва да бъдат разумни; не е лошо, че има църкви и училища на земята, но те трябва да се изменят, да поставят любовта за основа на своята работа; не е лошо, че хората се женят, стават майки и бащи, раждат деца, но, преди всичко, те сами трябва да се възпитат, да приемат новите идеи, като основа на своя живот. Новите идеи подразбират приложение на великите Божии закони; не е лошо, че в света има господари и слуги, но базата на техните отношения трябва да се измени. Нов ред и порядък трябва да се постави в света.
към беседата >>
Ако пък имало малки, взимало ги да си играе с тях.
В едно габровско село се случило следното нещо: Една майка имала едно момченце, доста немирно. То често се катерило по дърветата, разваляло гнездата на птичките, взимало яйчицата им.
Ако пък имало малки, взимало ги да си играе с тях.
Един ден то взело пет малки лястовички от едно гнезда и им отрязало езичетата, след което ги захвърлило. Майката видяла това и, вместо да се скара на детето, да го посъветва, втори път да не постъпва така с малките птиченца, тя започнала да разправя на съседките си, какво направил нейният Иванчо. Какво се случило след това? Иванчо пораснал, станал голям и се оженил. Родили му се пет деца едно след друго, но всички били неми.
към беседата >>
Всеки може да направи опита, да види, как истината регулира живота.
Следователно, има една истина в света, която не заема никакво пространство и не се проявява в никакво време. Тя е извън времето и пространството. Тази истина, именно, регулира живота.
Всеки може да направи опита, да види, как истината регулира живота.
Например, достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен. Обичта и любовта в света имат отношение към истината. Прояви ли се любовта, проявява се и истината. Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината? И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си.
към беседата >>
Не е лошо, че хората създават закони, но те трябва да бъдат разумни; не е лошо, че има църкви и училища на земята, но те трябва да се изменят, да поставят любовта за основа на своята работа; не е лошо, че хората се женят, стават майки и бащи, раждат деца, но, преди всичко, те сами трябва да се възпитат, да приемат новите идеи, като основа на своя живот.
Когато слезе на земята, в своята пълнота, тя ще запали сърцата на всички хора, ще просвети умовете им. Те ще бъдат един ум и едно сърце и ще кажат: Отричаме се от досегашния си живот, отричаме се от всички заблуждения и погрешки, от всички глупости и недоразумения. Това значи, че Бог е слязъл на земята: В който момент хората се обикнат, заживеят помежду си братски и са готови да споделят всички блага без насилие, ние казваме, че Бог е дошъл на земята. Друг начин за дохождането на Бога между хората не съществува. Само по този начин хората могат да очакват въдворяване на Царството Божие на земята.
Не е лошо, че хората създават закони, но те трябва да бъдат разумни; не е лошо, че има църкви и училища на земята, но те трябва да се изменят, да поставят любовта за основа на своята работа; не е лошо, че хората се женят, стават майки и бащи, раждат деца, но, преди всичко, те сами трябва да се възпитат, да приемат новите идеи, като основа на своя живот.
Новите идеи подразбират приложение на великите Божии закони; не е лошо, че в света има господари и слуги, но базата на техните отношения трябва да се измени. Нов ред и порядък трябва да се постави в света.
към беседата >>
Един ден то взело пет малки лястовички от едно гнезда и им отрязало езичетата, след което ги захвърлило.
В едно габровско село се случило следното нещо: Една майка имала едно момченце, доста немирно. То често се катерило по дърветата, разваляло гнездата на птичките, взимало яйчицата им. Ако пък имало малки, взимало ги да си играе с тях.
Един ден то взело пет малки лястовички от едно гнезда и им отрязало езичетата, след което ги захвърлило.
Майката видяла това и, вместо да се скара на детето, да го посъветва, втори път да не постъпва така с малките птиченца, тя започнала да разправя на съседките си, какво направил нейният Иванчо. Какво се случило след това? Иванчо пораснал, станал голям и се оженил. Родили му се пет деца едно след друго, но всички били неми.
към беседата >>
Например, достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен.
Следователно, има една истина в света, която не заема никакво пространство и не се проявява в никакво време. Тя е извън времето и пространството. Тази истина, именно, регулира живота. Всеки може да направи опита, да види, как истината регулира живота.
Например, достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен.
Обичта и любовта в света имат отношение към истината. Прояви ли се любовта, проявява се и истината. Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината? И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си. Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието.
към беседата >>
Новите идеи подразбират приложение на великите Божии закони; не е лошо, че в света има господари и слуги, но базата на техните отношения трябва да се измени.
Те ще бъдат един ум и едно сърце и ще кажат: Отричаме се от досегашния си живот, отричаме се от всички заблуждения и погрешки, от всички глупости и недоразумения. Това значи, че Бог е слязъл на земята: В който момент хората се обикнат, заживеят помежду си братски и са готови да споделят всички блага без насилие, ние казваме, че Бог е дошъл на земята. Друг начин за дохождането на Бога между хората не съществува. Само по този начин хората могат да очакват въдворяване на Царството Божие на земята. Не е лошо, че хората създават закони, но те трябва да бъдат разумни; не е лошо, че има църкви и училища на земята, но те трябва да се изменят, да поставят любовта за основа на своята работа; не е лошо, че хората се женят, стават майки и бащи, раждат деца, но, преди всичко, те сами трябва да се възпитат, да приемат новите идеи, като основа на своя живот.
Новите идеи подразбират приложение на великите Божии закони; не е лошо, че в света има господари и слуги, но базата на техните отношения трябва да се измени.
Нов ред и порядък трябва да се постави в света.
към беседата >>
Майката видяла това и, вместо да се скара на детето, да го посъветва, втори път да не постъпва така с малките птиченца, тя започнала да разправя на съседките си, какво направил нейният Иванчо.
В едно габровско село се случило следното нещо: Една майка имала едно момченце, доста немирно. То често се катерило по дърветата, разваляло гнездата на птичките, взимало яйчицата им. Ако пък имало малки, взимало ги да си играе с тях. Един ден то взело пет малки лястовички от едно гнезда и им отрязало езичетата, след което ги захвърлило.
Майката видяла това и, вместо да се скара на детето, да го посъветва, втори път да не постъпва така с малките птиченца, тя започнала да разправя на съседките си, какво направил нейният Иванчо.
Какво се случило след това? Иванчо пораснал, станал голям и се оженил. Родили му се пет деца едно след друго, но всички били неми.
към беседата >>
Обичта и любовта в света имат отношение към истината.
Следователно, има една истина в света, която не заема никакво пространство и не се проявява в никакво време. Тя е извън времето и пространството. Тази истина, именно, регулира живота. Всеки може да направи опита, да види, как истината регулира живота. Например, достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен.
Обичта и любовта в света имат отношение към истината.
Прояви ли се любовта, проявява се и истината. Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината? И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си. Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието. Страданието е признак на обезверяването на човека.
към беседата >>
Нов ред и порядък трябва да се постави в света.
Това значи, че Бог е слязъл на земята: В който момент хората се обикнат, заживеят помежду си братски и са готови да споделят всички блага без насилие, ние казваме, че Бог е дошъл на земята. Друг начин за дохождането на Бога между хората не съществува. Само по този начин хората могат да очакват въдворяване на Царството Божие на земята. Не е лошо, че хората създават закони, но те трябва да бъдат разумни; не е лошо, че има църкви и училища на земята, но те трябва да се изменят, да поставят любовта за основа на своята работа; не е лошо, че хората се женят, стават майки и бащи, раждат деца, но, преди всичко, те сами трябва да се възпитат, да приемат новите идеи, като основа на своя живот. Новите идеи подразбират приложение на великите Божии закони; не е лошо, че в света има господари и слуги, но базата на техните отношения трябва да се измени.
Нов ред и порядък трябва да се постави в света.
към беседата >>
Какво се случило след това?
В едно габровско село се случило следното нещо: Една майка имала едно момченце, доста немирно. То често се катерило по дърветата, разваляло гнездата на птичките, взимало яйчицата им. Ако пък имало малки, взимало ги да си играе с тях. Един ден то взело пет малки лястовички от едно гнезда и им отрязало езичетата, след което ги захвърлило. Майката видяла това и, вместо да се скара на детето, да го посъветва, втори път да не постъпва така с малките птиченца, тя започнала да разправя на съседките си, какво направил нейният Иванчо.
Какво се случило след това?
Иванчо пораснал, станал голям и се оженил. Родили му се пет деца едно след друго, но всички били неми.
към беседата >>
Прояви ли се любовта, проявява се и истината.
Тя е извън времето и пространството. Тази истина, именно, регулира живота. Всеки може да направи опита, да види, как истината регулира живота. Например, достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен. Обичта и любовта в света имат отношение към истината.
Прояви ли се любовта, проявява се и истината.
Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината? И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си. Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието. Страданието е признак на обезверяването на човека. Той мисли, че никой не го обича.
към беседата >>
Мнозина се съмняват в приложението на нов ред и порядък в света.
Мнозина се съмняват в приложението на нов ред и порядък в света.
Доброто е възможно, когато човек го желае. Достатъчно е човек да отвори сърцето си за Божествените чувства и ума си – за Божествените мисли, за да постигне, каквото желае. Може ли такъв човек да реагира срещу Божественото? Той не само че няма да се противопоставя на Божественото, но става извор, от който започва да тече чиста планинска вода. – Колко вода ще извира от него?
към беседата >>
Иванчо пораснал, станал голям и се оженил.
То често се катерило по дърветата, разваляло гнездата на птичките, взимало яйчицата им. Ако пък имало малки, взимало ги да си играе с тях. Един ден то взело пет малки лястовички от едно гнезда и им отрязало езичетата, след което ги захвърлило. Майката видяла това и, вместо да се скара на детето, да го посъветва, втори път да не постъпва така с малките птиченца, тя започнала да разправя на съседките си, какво направил нейният Иванчо. Какво се случило след това?
Иванчо пораснал, станал голям и се оженил.
Родили му се пет деца едно след друго, но всички били неми.
към беседата >>
Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината?
Тази истина, именно, регулира живота. Всеки може да направи опита, да види, как истината регулира живота. Например, достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен. Обичта и любовта в света имат отношение към истината. Прояви ли се любовта, проявява се и истината.
Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината?
И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си. Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието. Страданието е признак на обезверяването на човека. Той мисли, че никой не го обича. Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого да обича.
към беседата >>
Доброто е възможно, когато човек го желае.
Мнозина се съмняват в приложението на нов ред и порядък в света.
Доброто е възможно, когато човек го желае.
Достатъчно е човек да отвори сърцето си за Божествените чувства и ума си – за Божествените мисли, за да постигне, каквото желае. Може ли такъв човек да реагира срещу Божественото? Той не само че няма да се противопоставя на Божественото, но става извор, от който започва да тече чиста планинска вода. – Колко вода ще извира от него? – Колкото е вложено.
към беседата >>
Родили му се пет деца едно след друго, но всички били неми.
Ако пък имало малки, взимало ги да си играе с тях. Един ден то взело пет малки лястовички от едно гнезда и им отрязало езичетата, след което ги захвърлило. Майката видяла това и, вместо да се скара на детето, да го посъветва, втори път да не постъпва така с малките птиченца, тя започнала да разправя на съседките си, какво направил нейният Иванчо. Какво се случило след това? Иванчо пораснал, станал голям и се оженил.
Родили му се пет деца едно след друго, но всички били неми.
към беседата >>
И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си.
Всеки може да направи опита, да види, как истината регулира живота. Например, достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен. Обичта и любовта в света имат отношение към истината. Прояви ли се любовта, проявява се и истината. Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината?
И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си.
Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието. Страданието е признак на обезверяването на човека. Той мисли, че никой не го обича. Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого да обича. Обаче, когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота.
към беседата >>
Достатъчно е човек да отвори сърцето си за Божествените чувства и ума си – за Божествените мисли, за да постигне, каквото желае.
Мнозина се съмняват в приложението на нов ред и порядък в света. Доброто е възможно, когато човек го желае.
Достатъчно е човек да отвори сърцето си за Божествените чувства и ума си – за Божествените мисли, за да постигне, каквото желае.
Може ли такъв човек да реагира срещу Божественото? Той не само че няма да се противопоставя на Божественото, но става извор, от който започва да тече чиста планинска вода. – Колко вода ще извира от него? – Колкото е вложено.
към беседата >>
Ще кажете, че това е някакво съвпадение.
Ще кажете, че това е някакво съвпадение.
Това е възмездие за нарушаване на великия морал. Никой няма право да отнема от човека или от живите същества това, което не може сам да направи или да им го върне.
към беседата >>
Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието.
Например, достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен. Обичта и любовта в света имат отношение към истината. Прояви ли се любовта, проявява се и истината. Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината? И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си.
Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието.
Страданието е признак на обезверяването на човека. Той мисли, че никой не го обича. Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого да обича. Обаче, когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота. Единственото същество, което може да прояви любовта си чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог.
към беседата >>
Може ли такъв човек да реагира срещу Божественото?
Мнозина се съмняват в приложението на нов ред и порядък в света. Доброто е възможно, когато човек го желае. Достатъчно е човек да отвори сърцето си за Божествените чувства и ума си – за Божествените мисли, за да постигне, каквото желае.
Може ли такъв човек да реагира срещу Божественото?
Той не само че няма да се противопоставя на Божественото, но става извор, от който започва да тече чиста планинска вода. – Колко вода ще извира от него? – Колкото е вложено.
към беседата >>
Това е възмездие за нарушаване на великия морал.
Ще кажете, че това е някакво съвпадение.
Това е възмездие за нарушаване на великия морал.
Никой няма право да отнема от човека или от живите същества това, което не може сам да направи или да им го върне.
към беседата >>
Страданието е признак на обезверяването на човека.
Обичта и любовта в света имат отношение към истината. Прояви ли се любовта, проявява се и истината. Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината? И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си. Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието.
Страданието е признак на обезверяването на човека.
Той мисли, че никой не го обича. Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого да обича. Обаче, когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота. Единственото същество, което може да прояви любовта си чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог. Казано е, че Бог е Любов следователно, ако някой ви обича, или ако вие обичате, това е Бог, Който се проявява чрез вас.
към беседата >>
Той не само че няма да се противопоставя на Божественото, но става извор, от който започва да тече чиста планинска вода.
Мнозина се съмняват в приложението на нов ред и порядък в света. Доброто е възможно, когато човек го желае. Достатъчно е човек да отвори сърцето си за Божествените чувства и ума си – за Божествените мисли, за да постигне, каквото желае. Може ли такъв човек да реагира срещу Божественото?
Той не само че няма да се противопоставя на Божественото, но става извор, от който започва да тече чиста планинска вода.
– Колко вода ще извира от него? – Колкото е вложено.
към беседата >>
Никой няма право да отнема от човека или от живите същества това, което не може сам да направи или да им го върне.
Ще кажете, че това е някакво съвпадение. Това е възмездие за нарушаване на великия морал.
Никой няма право да отнема от човека или от живите същества това, което не може сам да направи или да им го върне.
към беседата >>
Той мисли, че никой не го обича.
Прояви ли се любовта, проявява се и истината. Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината? И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си. Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието. Страданието е признак на обезверяването на човека.
Той мисли, че никой не го обича.
Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого да обича. Обаче, когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота. Единственото същество, което може да прояви любовта си чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог. Казано е, че Бог е Любов следователно, ако някой ви обича, или ако вие обичате, това е Бог, Който се проявява чрез вас. Сам Бог никога не може да се прояви в своята целокупност.
към беседата >>
– Колко вода ще извира от него?
Мнозина се съмняват в приложението на нов ред и порядък в света. Доброто е възможно, когато човек го желае. Достатъчно е човек да отвори сърцето си за Божествените чувства и ума си – за Божествените мисли, за да постигне, каквото желае. Може ли такъв човек да реагира срещу Божественото? Той не само че няма да се противопоставя на Божественото, но става извор, от който започва да тече чиста планинска вода.
– Колко вода ще извира от него?
– Колкото е вложено.
към беседата >>
Друг случай.
Друг случай.
Един касапин искал да заколи един вол. Обаче, волът не се давал. След като се борил цял час с вола, касапинът дошъл до една хитрост: съборил вола на земята, извадил едното му око и, като го обезсилил, заклал го. След две седмици касапинът получил наказанието си. Един вол го мушнал в едното око и го ослепил.
към беседата >>
Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого да обича.
Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината? И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си. Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието. Страданието е признак на обезверяването на човека. Той мисли, че никой не го обича.
Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого да обича.
Обаче, когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота. Единственото същество, което може да прояви любовта си чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог. Казано е, че Бог е Любов следователно, ако някой ви обича, или ако вие обичате, това е Бог, Който се проявява чрез вас. Сам Бог никога не може да се прояви в своята целокупност. Как може Великото да се прояви в малкото?
към беседата >>
– Колкото е вложено.
Доброто е възможно, когато човек го желае. Достатъчно е човек да отвори сърцето си за Божествените чувства и ума си – за Божествените мисли, за да постигне, каквото желае. Може ли такъв човек да реагира срещу Божественото? Той не само че няма да се противопоставя на Божественото, но става извор, от който започва да тече чиста планинска вода. – Колко вода ще извира от него?
– Колкото е вложено.
към беседата >>
Един касапин искал да заколи един вол.
Друг случай.
Един касапин искал да заколи един вол.
Обаче, волът не се давал. След като се борил цял час с вола, касапинът дошъл до една хитрост: съборил вола на земята, извадил едното му око и, като го обезсилил, заклал го. След две седмици касапинът получил наказанието си. Един вол го мушнал в едното око и го ослепил. Голяма била изненадата му, когато видял, че пострадал тъкмо с това око, което той извадил на вола.
към беседата >>
Обаче, когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота.
И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си. Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието. Страданието е признак на обезверяването на човека. Той мисли, че никой не го обича. Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого да обича.
Обаче, когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота.
Единственото същество, което може да прояви любовта си чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог. Казано е, че Бог е Любов следователно, ако някой ви обича, или ако вие обичате, това е Бог, Който се проявява чрез вас. Сам Бог никога не може да се прояви в своята целокупност. Как може Великото да се прояви в малкото? Обаче, частично проявление на Бога е възможно.
към беседата >>
Следователно, дойдете ли до любовта, няма да казвате, че някого обичате повече, а някого – по-малко.
Следователно, дойдете ли до любовта, няма да казвате, че някого обичате повече, а някого – по-малко.
Ще обичате толкова, колкото любов излиза от сърцето ви. В любовта няма закон, с който да определяте, колко да обичате, или колко да не обичате. Ако мислите, че обичате едного повече, а другиго по-малко, вие се самозаблуждавате. Даже и когато мислите, че не обичате някого, при известен случай вие го обиквате. Представете си, че по невнимание вие падате в една дълбока река и започвате да се давите.
към беседата >>
Обаче, волът не се давал.
Друг случай. Един касапин искал да заколи един вол.
Обаче, волът не се давал.
След като се борил цял час с вола, касапинът дошъл до една хитрост: съборил вола на земята, извадил едното му око и, като го обезсилил, заклал го. След две седмици касапинът получил наказанието си. Един вол го мушнал в едното око и го ослепил. Голяма била изненадата му, когато видял, че пострадал тъкмо с това око, което той извадил на вола. И това ли е съвпадение?
към беседата >>
Единственото същество, което може да прояви любовта си чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог.
Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието. Страданието е признак на обезверяването на човека. Той мисли, че никой не го обича. Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого да обича. Обаче, когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота.
Единственото същество, което може да прояви любовта си чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог.
Казано е, че Бог е Любов следователно, ако някой ви обича, или ако вие обичате, това е Бог, Който се проявява чрез вас. Сам Бог никога не може да се прояви в своята целокупност. Как може Великото да се прояви в малкото? Обаче, частично проявление на Бога е възможно. Проявяването на Бога в цялото човечество пак не изявява Неговата целокупност.
към беседата >>
Ще обичате толкова, колкото любов излиза от сърцето ви.
Следователно, дойдете ли до любовта, няма да казвате, че някого обичате повече, а някого – по-малко.
Ще обичате толкова, колкото любов излиза от сърцето ви.
В любовта няма закон, с който да определяте, колко да обичате, или колко да не обичате. Ако мислите, че обичате едного повече, а другиго по-малко, вие се самозаблуждавате. Даже и когато мислите, че не обичате някого, при известен случай вие го обиквате. Представете си, че по невнимание вие падате в една дълбока река и започвате да се давите. В този момент край реката минава онзи, когото вие не обичате.
към беседата >>
След като се борил цял час с вола, касапинът дошъл до една хитрост: съборил вола на земята, извадил едното му око и, като го обезсилил, заклал го.
Друг случай. Един касапин искал да заколи един вол. Обаче, волът не се давал.
След като се борил цял час с вола, касапинът дошъл до една хитрост: съборил вола на земята, извадил едното му око и, като го обезсилил, заклал го.
След две седмици касапинът получил наказанието си. Един вол го мушнал в едното око и го ослепил. Голяма била изненадата му, когато видял, че пострадал тъкмо с това око, което той извадил на вола. И това ли е съвпадение?
към беседата >>
Казано е, че Бог е Любов следователно, ако някой ви обича, или ако вие обичате, това е Бог, Който се проявява чрез вас.
Страданието е признак на обезверяването на човека. Той мисли, че никой не го обича. Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого да обича. Обаче, когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота. Единственото същество, което може да прояви любовта си чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог.
Казано е, че Бог е Любов следователно, ако някой ви обича, или ако вие обичате, това е Бог, Който се проявява чрез вас.
Сам Бог никога не може да се прояви в своята целокупност. Как може Великото да се прояви в малкото? Обаче, частично проявление на Бога е възможно. Проявяването на Бога в цялото човечество пак не изявява Неговата целокупност. Бъдещето носи по-големи условия за проявите на Бога.
към беседата >>
В любовта няма закон, с който да определяте, колко да обичате, или колко да не обичате.
Следователно, дойдете ли до любовта, няма да казвате, че някого обичате повече, а някого – по-малко. Ще обичате толкова, колкото любов излиза от сърцето ви.
В любовта няма закон, с който да определяте, колко да обичате, или колко да не обичате.
Ако мислите, че обичате едного повече, а другиго по-малко, вие се самозаблуждавате. Даже и когато мислите, че не обичате някого, при известен случай вие го обиквате. Представете си, че по невнимание вие падате в една дълбока река и започвате да се давите. В този момент край реката минава онзи, когото вие не обичате. Той се хвърля в реката и ви спасява.
към беседата >>
След две седмици касапинът получил наказанието си.
Друг случай. Един касапин искал да заколи един вол. Обаче, волът не се давал. След като се борил цял час с вола, касапинът дошъл до една хитрост: съборил вола на земята, извадил едното му око и, като го обезсилил, заклал го.
След две седмици касапинът получил наказанието си.
Един вол го мушнал в едното око и го ослепил. Голяма била изненадата му, когато видял, че пострадал тъкмо с това око, което той извадил на вола. И това ли е съвпадение?
към беседата >>
Сам Бог никога не може да се прояви в своята целокупност.
Той мисли, че никой не го обича. Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого да обича. Обаче, когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота. Единственото същество, което може да прояви любовта си чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог. Казано е, че Бог е Любов следователно, ако някой ви обича, или ако вие обичате, това е Бог, Който се проявява чрез вас.
Сам Бог никога не може да се прояви в своята целокупност.
Как може Великото да се прояви в малкото? Обаче, частично проявление на Бога е възможно. Проявяването на Бога в цялото човечество пак не изявява Неговата целокупност. Бъдещето носи по-големи условия за проявите на Бога. Както и да се проявява Той всякога ще остане нещо не проявено.
към беседата >>
Ако мислите, че обичате едного повече, а другиго по-малко, вие се самозаблуждавате.
Следователно, дойдете ли до любовта, няма да казвате, че някого обичате повече, а някого – по-малко. Ще обичате толкова, колкото любов излиза от сърцето ви. В любовта няма закон, с който да определяте, колко да обичате, или колко да не обичате.
Ако мислите, че обичате едного повече, а другиго по-малко, вие се самозаблуждавате.
Даже и когато мислите, че не обичате някого, при известен случай вие го обиквате. Представете си, че по невнимание вие падате в една дълбока река и започвате да се давите. В този момент край реката минава онзи, когото вие не обичате. Той се хвърля в реката и ви спасява. Няма ли да го обикнете след това?
към беседата >>
Един вол го мушнал в едното око и го ослепил.
Друг случай. Един касапин искал да заколи един вол. Обаче, волът не се давал. След като се борил цял час с вола, касапинът дошъл до една хитрост: съборил вола на земята, извадил едното му око и, като го обезсилил, заклал го. След две седмици касапинът получил наказанието си.
Един вол го мушнал в едното око и го ослепил.
Голяма била изненадата му, когато видял, че пострадал тъкмо с това око, което той извадил на вола. И това ли е съвпадение?
към беседата >>
Как може Великото да се прояви в малкото?
Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого да обича. Обаче, когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота. Единственото същество, което може да прояви любовта си чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог. Казано е, че Бог е Любов следователно, ако някой ви обича, или ако вие обичате, това е Бог, Който се проявява чрез вас. Сам Бог никога не може да се прояви в своята целокупност.
Как може Великото да се прояви в малкото?
Обаче, частично проявление на Бога е възможно. Проявяването на Бога в цялото човечество пак не изявява Неговата целокупност. Бъдещето носи по-големи условия за проявите на Бога. Както и да се проявява Той всякога ще остане нещо не проявено. Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога.
към беседата >>
Даже и когато мислите, че не обичате някого, при известен случай вие го обиквате.
Следователно, дойдете ли до любовта, няма да казвате, че някого обичате повече, а някого – по-малко. Ще обичате толкова, колкото любов излиза от сърцето ви. В любовта няма закон, с който да определяте, колко да обичате, или колко да не обичате. Ако мислите, че обичате едного повече, а другиго по-малко, вие се самозаблуждавате.
Даже и когато мислите, че не обичате някого, при известен случай вие го обиквате.
Представете си, че по невнимание вие падате в една дълбока река и започвате да се давите. В този момент край реката минава онзи, когото вие не обичате. Той се хвърля в реката и ви спасява. Няма ли да го обикнете след това? До този момент вие не сте го обичали, защото не сте му дали възможност да се приближи до вас.
към беседата >>
Голяма била изненадата му, когато видял, че пострадал тъкмо с това око, което той извадил на вола.
Един касапин искал да заколи един вол. Обаче, волът не се давал. След като се борил цял час с вола, касапинът дошъл до една хитрост: съборил вола на земята, извадил едното му око и, като го обезсилил, заклал го. След две седмици касапинът получил наказанието си. Един вол го мушнал в едното око и го ослепил.
Голяма била изненадата му, когато видял, че пострадал тъкмо с това око, което той извадил на вола.
И това ли е съвпадение?
към беседата >>
Обаче, частично проявление на Бога е възможно.
Обаче, когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота. Единственото същество, което може да прояви любовта си чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог. Казано е, че Бог е Любов следователно, ако някой ви обича, или ако вие обичате, това е Бог, Който се проявява чрез вас. Сам Бог никога не може да се прояви в своята целокупност. Как може Великото да се прояви в малкото?
Обаче, частично проявление на Бога е възможно.
Проявяването на Бога в цялото човечество пак не изявява Неговата целокупност. Бъдещето носи по-големи условия за проявите на Бога. Както и да се проявява Той всякога ще остане нещо не проявено. Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога. Ако се сравнят с ангелите, тогава само може да се види грамадната разлика между човека и ангела.
към беседата >>
Представете си, че по невнимание вие падате в една дълбока река и започвате да се давите.
Следователно, дойдете ли до любовта, няма да казвате, че някого обичате повече, а някого – по-малко. Ще обичате толкова, колкото любов излиза от сърцето ви. В любовта няма закон, с който да определяте, колко да обичате, или колко да не обичате. Ако мислите, че обичате едного повече, а другиго по-малко, вие се самозаблуждавате. Даже и когато мислите, че не обичате някого, при известен случай вие го обиквате.
Представете си, че по невнимание вие падате в една дълбока река и започвате да се давите.
В този момент край реката минава онзи, когото вие не обичате. Той се хвърля в реката и ви спасява. Няма ли да го обикнете след това? До този момент вие не сте го обичали, защото не сте му дали възможност да се приближи до вас. За да се прояви любовта между хората, непременно трябва да се създадат благоприятни моменти.
към беседата >>
И това ли е съвпадение?
Обаче, волът не се давал. След като се борил цял час с вола, касапинът дошъл до една хитрост: съборил вола на земята, извадил едното му око и, като го обезсилил, заклал го. След две седмици касапинът получил наказанието си. Един вол го мушнал в едното око и го ослепил. Голяма била изненадата му, когато видял, че пострадал тъкмо с това око, което той извадил на вола.
И това ли е съвпадение?
към беседата >>
Проявяването на Бога в цялото човечество пак не изявява Неговата целокупност.
Единственото същество, което може да прояви любовта си чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог. Казано е, че Бог е Любов следователно, ако някой ви обича, или ако вие обичате, това е Бог, Който се проявява чрез вас. Сам Бог никога не може да се прояви в своята целокупност. Как може Великото да се прояви в малкото? Обаче, частично проявление на Бога е възможно.
Проявяването на Бога в цялото човечество пак не изявява Неговата целокупност.
Бъдещето носи по-големи условия за проявите на Бога. Както и да се проявява Той всякога ще остане нещо не проявено. Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога. Ако се сравнят с ангелите, тогава само може да се види грамадната разлика между човека и ангела. Ангелите са същества, които са завършили своето развитие на земята.
към беседата >>
В този момент край реката минава онзи, когото вие не обичате.
Ще обичате толкова, колкото любов излиза от сърцето ви. В любовта няма закон, с който да определяте, колко да обичате, или колко да не обичате. Ако мислите, че обичате едного повече, а другиго по-малко, вие се самозаблуждавате. Даже и когато мислите, че не обичате някого, при известен случай вие го обиквате. Представете си, че по невнимание вие падате в една дълбока река и започвате да се давите.
В този момент край реката минава онзи, когото вие не обичате.
Той се хвърля в реката и ви спасява. Няма ли да го обикнете след това? До този момент вие не сте го обичали, защото не сте му дали възможност да се приближи до вас. За да се прояви любовта между хората, непременно трябва да се създадат благоприятни моменти. Тъй щото, когато казвате, че не обичате никого, в същност, вие не знаете още, дали не го обичате.
към беседата >>
Каквито примери и да се изнасят на хората, те са готови да отрекат всичко.
Каквито примери и да се изнасят на хората, те са готови да отрекат всичко.
Прави са, има неща, които могат да се отричат, но има такива неща, които по никой начин не могат да се отричат. Всичко, което може да се отрече, почива на фалшива основа. То е създадено от хората и се отличава със своя временен, преходен характер. Обаче, има неща, които са от Божествен ред и порядък и не могат да се отричат. На тях се подчиняват всички хора, всички общества и народи, както и всички възвишени същества.
към беседата >>
Бъдещето носи по-големи условия за проявите на Бога.
Казано е, че Бог е Любов следователно, ако някой ви обича, или ако вие обичате, това е Бог, Който се проявява чрез вас. Сам Бог никога не може да се прояви в своята целокупност. Как може Великото да се прояви в малкото? Обаче, частично проявление на Бога е възможно. Проявяването на Бога в цялото човечество пак не изявява Неговата целокупност.
Бъдещето носи по-големи условия за проявите на Бога.
Както и да се проявява Той всякога ще остане нещо не проявено. Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога. Ако се сравнят с ангелите, тогава само може да се види грамадната разлика между човека и ангела. Ангелите са същества, които са завършили своето развитие на земята. Мъчението и страданието на човека са радост и щастие за ангела.
към беседата >>
Той се хвърля в реката и ви спасява.
В любовта няма закон, с който да определяте, колко да обичате, или колко да не обичате. Ако мислите, че обичате едного повече, а другиго по-малко, вие се самозаблуждавате. Даже и когато мислите, че не обичате някого, при известен случай вие го обиквате. Представете си, че по невнимание вие падате в една дълбока река и започвате да се давите. В този момент край реката минава онзи, когото вие не обичате.
Той се хвърля в реката и ви спасява.
Няма ли да го обикнете след това? До този момент вие не сте го обичали, защото не сте му дали възможност да се приближи до вас. За да се прояви любовта между хората, непременно трябва да се създадат благоприятни моменти. Тъй щото, когато казвате, че не обичате никого, в същност, вие не знаете още, дали не го обичате. Обичайте всички хора, които Бог обича.
към беседата >>
Прави са, има неща, които могат да се отричат, но има такива неща, които по никой начин не могат да се отричат.
Каквито примери и да се изнасят на хората, те са готови да отрекат всичко.
Прави са, има неща, които могат да се отричат, но има такива неща, които по никой начин не могат да се отричат.
Всичко, което може да се отрече, почива на фалшива основа. То е създадено от хората и се отличава със своя временен, преходен характер. Обаче, има неща, които са от Божествен ред и порядък и не могат да се отричат. На тях се подчиняват всички хора, всички общества и народи, както и всички възвишени същества.
към беседата >>
Както и да се проявява Той всякога ще остане нещо не проявено.
Сам Бог никога не може да се прояви в своята целокупност. Как може Великото да се прояви в малкото? Обаче, частично проявление на Бога е възможно. Проявяването на Бога в цялото човечество пак не изявява Неговата целокупност. Бъдещето носи по-големи условия за проявите на Бога.
Както и да се проявява Той всякога ще остане нещо не проявено.
Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога. Ако се сравнят с ангелите, тогава само може да се види грамадната разлика между човека и ангела. Ангелите са същества, които са завършили своето развитие на земята. Мъчението и страданието на човека са радост и щастие за ангела. Това, което измъчва човека, радва ангела.
към беседата >>
Няма ли да го обикнете след това?
Ако мислите, че обичате едного повече, а другиго по-малко, вие се самозаблуждавате. Даже и когато мислите, че не обичате някого, при известен случай вие го обиквате. Представете си, че по невнимание вие падате в една дълбока река и започвате да се давите. В този момент край реката минава онзи, когото вие не обичате. Той се хвърля в реката и ви спасява.
Няма ли да го обикнете след това?
До този момент вие не сте го обичали, защото не сте му дали възможност да се приближи до вас. За да се прояви любовта между хората, непременно трябва да се създадат благоприятни моменти. Тъй щото, когато казвате, че не обичате никого, в същност, вие не знаете още, дали не го обичате. Обичайте всички хора, които Бог обича.
към беседата >>
Всичко, което може да се отрече, почива на фалшива основа.
Каквито примери и да се изнасят на хората, те са готови да отрекат всичко. Прави са, има неща, които могат да се отричат, но има такива неща, които по никой начин не могат да се отричат.
Всичко, което може да се отрече, почива на фалшива основа.
То е създадено от хората и се отличава със своя временен, преходен характер. Обаче, има неща, които са от Божествен ред и порядък и не могат да се отричат. На тях се подчиняват всички хора, всички общества и народи, както и всички възвишени същества.
към беседата >>
Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога.
Как може Великото да се прояви в малкото? Обаче, частично проявление на Бога е възможно. Проявяването на Бога в цялото човечество пак не изявява Неговата целокупност. Бъдещето носи по-големи условия за проявите на Бога. Както и да се проявява Той всякога ще остане нещо не проявено.
Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога.
Ако се сравнят с ангелите, тогава само може да се види грамадната разлика между човека и ангела. Ангелите са същества, които са завършили своето развитие на земята. Мъчението и страданието на човека са радост и щастие за ангела. Това, което измъчва човека, радва ангела. Това, в което човек вижда някакъв смисъл, ангелът не намира нищо смислено.
към беседата >>
До този момент вие не сте го обичали, защото не сте му дали възможност да се приближи до вас.
Даже и когато мислите, че не обичате някого, при известен случай вие го обиквате. Представете си, че по невнимание вие падате в една дълбока река и започвате да се давите. В този момент край реката минава онзи, когото вие не обичате. Той се хвърля в реката и ви спасява. Няма ли да го обикнете след това?
До този момент вие не сте го обичали, защото не сте му дали възможност да се приближи до вас.
За да се прояви любовта между хората, непременно трябва да се създадат благоприятни моменти. Тъй щото, когато казвате, че не обичате никого, в същност, вие не знаете още, дали не го обичате. Обичайте всички хора, които Бог обича.
към беседата >>
То е създадено от хората и се отличава със своя временен, преходен характер.
Каквито примери и да се изнасят на хората, те са готови да отрекат всичко. Прави са, има неща, които могат да се отричат, но има такива неща, които по никой начин не могат да се отричат. Всичко, което може да се отрече, почива на фалшива основа.
То е създадено от хората и се отличава със своя временен, преходен характер.
Обаче, има неща, които са от Божествен ред и порядък и не могат да се отричат. На тях се подчиняват всички хора, всички общества и народи, както и всички възвишени същества.
към беседата >>
Ако се сравнят с ангелите, тогава само може да се види грамадната разлика между човека и ангела.
Обаче, частично проявление на Бога е възможно. Проявяването на Бога в цялото човечество пак не изявява Неговата целокупност. Бъдещето носи по-големи условия за проявите на Бога. Както и да се проявява Той всякога ще остане нещо не проявено. Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога.
Ако се сравнят с ангелите, тогава само може да се види грамадната разлика между човека и ангела.
Ангелите са същества, които са завършили своето развитие на земята. Мъчението и страданието на човека са радост и щастие за ангела. Това, което измъчва човека, радва ангела. Това, в което човек вижда някакъв смисъл, ангелът не намира нищо смислено.
към беседата >>
За да се прояви любовта между хората, непременно трябва да се създадат благоприятни моменти.
Представете си, че по невнимание вие падате в една дълбока река и започвате да се давите. В този момент край реката минава онзи, когото вие не обичате. Той се хвърля в реката и ви спасява. Няма ли да го обикнете след това? До този момент вие не сте го обичали, защото не сте му дали възможност да се приближи до вас.
За да се прояви любовта между хората, непременно трябва да се създадат благоприятни моменти.
Тъй щото, когато казвате, че не обичате никого, в същност, вие не знаете още, дали не го обичате. Обичайте всички хора, които Бог обича.
към беседата >>
Обаче, има неща, които са от Божествен ред и порядък и не могат да се отричат.
Каквито примери и да се изнасят на хората, те са готови да отрекат всичко. Прави са, има неща, които могат да се отричат, но има такива неща, които по никой начин не могат да се отричат. Всичко, което може да се отрече, почива на фалшива основа. То е създадено от хората и се отличава със своя временен, преходен характер.
Обаче, има неща, които са от Божествен ред и порядък и не могат да се отричат.
На тях се подчиняват всички хора, всички общества и народи, както и всички възвишени същества.
към беседата >>
Ангелите са същества, които са завършили своето развитие на земята.
Проявяването на Бога в цялото човечество пак не изявява Неговата целокупност. Бъдещето носи по-големи условия за проявите на Бога. Както и да се проявява Той всякога ще остане нещо не проявено. Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога. Ако се сравнят с ангелите, тогава само може да се види грамадната разлика между човека и ангела.
Ангелите са същества, които са завършили своето развитие на земята.
Мъчението и страданието на човека са радост и щастие за ангела. Това, което измъчва човека, радва ангела. Това, в което човек вижда някакъв смисъл, ангелът не намира нищо смислено.
към беседата >>
Тъй щото, когато казвате, че не обичате никого, в същност, вие не знаете още, дали не го обичате.
В този момент край реката минава онзи, когото вие не обичате. Той се хвърля в реката и ви спасява. Няма ли да го обикнете след това? До този момент вие не сте го обичали, защото не сте му дали възможност да се приближи до вас. За да се прояви любовта между хората, непременно трябва да се създадат благоприятни моменти.
Тъй щото, когато казвате, че не обичате никого, в същност, вие не знаете още, дали не го обичате.
Обичайте всички хора, които Бог обича.
към беседата >>
На тях се подчиняват всички хора, всички общества и народи, както и всички възвишени същества.
Каквито примери и да се изнасят на хората, те са готови да отрекат всичко. Прави са, има неща, които могат да се отричат, но има такива неща, които по никой начин не могат да се отричат. Всичко, което може да се отрече, почива на фалшива основа. То е създадено от хората и се отличава със своя временен, преходен характер. Обаче, има неща, които са от Божествен ред и порядък и не могат да се отричат.
На тях се подчиняват всички хора, всички общества и народи, както и всички възвишени същества.
към беседата >>
Мъчението и страданието на човека са радост и щастие за ангела.
Бъдещето носи по-големи условия за проявите на Бога. Както и да се проявява Той всякога ще остане нещо не проявено. Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога. Ако се сравнят с ангелите, тогава само може да се види грамадната разлика между човека и ангела. Ангелите са същества, които са завършили своето развитие на земята.
Мъчението и страданието на човека са радост и щастие за ангела.
Това, което измъчва човека, радва ангела. Това, в което човек вижда някакъв смисъл, ангелът не намира нищо смислено.
към беседата >>
Обичайте всички хора, които Бог обича.
Той се хвърля в реката и ви спасява. Няма ли да го обикнете след това? До този момент вие не сте го обичали, защото не сте му дали възможност да се приближи до вас. За да се прояви любовта между хората, непременно трябва да се създадат благоприятни моменти. Тъй щото, когато казвате, че не обичате никого, в същност, вие не знаете още, дали не го обичате.
Обичайте всички хора, които Бог обича.
към беседата >>
„Син Человeчески е господар и на съботата”.
„Син Человeчески е господар и на съботата”.
Законът за зачитане на съботата, който се даде на евреите, има отношение към закона на жертвата. Чрез този закон те трябваше да дойдат до понятието на абсолютната чистота – жертва в най-чиста форма. Обаче, евреите приложиха закона за съботата в буквален смисъл, вследствие на което проявиха голям фанатизъм. След Моисей трябваше да дойде Христос, да замести този закон с любовта и да каже, че Син Человечески, т. е. законът на любовта е господар и на съботата.
към беседата >>
Това, което измъчва човека, радва ангела.
Както и да се проявява Той всякога ще остане нещо не проявено. Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога. Ако се сравнят с ангелите, тогава само може да се види грамадната разлика между човека и ангела. Ангелите са същества, които са завършили своето развитие на земята. Мъчението и страданието на човека са радост и щастие за ангела.
Това, което измъчва човека, радва ангела.
Това, в което човек вижда някакъв смисъл, ангелът не намира нищо смислено.
към беседата >>
„Син Человeчески е господар и на съботата”.
„Син Человeчески е господар и на съботата”.
От този стих разбираме, че съботата е стар закон. Моисей създаде закона на съботата, а Христос каза, че човек трябва да стане господар на този закон. Това не значи, че трябва да изхвърлим съботата, но да й станем господари. Време е вече съвременните хора да станат господари на закона, а не законът на тях. Докато законът е господар на хората, те няма да видят добро.
към беседата >>
Законът за зачитане на съботата, който се даде на евреите, има отношение към закона на жертвата.
„Син Человeчески е господар и на съботата”.
Законът за зачитане на съботата, който се даде на евреите, има отношение към закона на жертвата.
Чрез този закон те трябваше да дойдат до понятието на абсолютната чистота – жертва в най-чиста форма. Обаче, евреите приложиха закона за съботата в буквален смисъл, вследствие на което проявиха голям фанатизъм. След Моисей трябваше да дойде Христос, да замести този закон с любовта и да каже, че Син Человечески, т. е. законът на любовта е господар и на съботата. Когато всички вярвания, всички религии се застъпят за съботата, казвам: Любовта е господарка на всички религии, на всички вярвания, на всички човешки наредби.
към беседата >>
Това, в което човек вижда някакъв смисъл, ангелът не намира нищо смислено.
Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога. Ако се сравнят с ангелите, тогава само може да се види грамадната разлика между човека и ангела. Ангелите са същества, които са завършили своето развитие на земята. Мъчението и страданието на човека са радост и щастие за ангела. Това, което измъчва човека, радва ангела.
Това, в което човек вижда някакъв смисъл, ангелът не намира нищо смислено.
към беседата >>
От този стих разбираме, че съботата е стар закон.
„Син Человeчески е господар и на съботата”.
От този стих разбираме, че съботата е стар закон.
Моисей създаде закона на съботата, а Христос каза, че човек трябва да стане господар на този закон. Това не значи, че трябва да изхвърлим съботата, но да й станем господари. Време е вече съвременните хора да станат господари на закона, а не законът на тях. Докато законът е господар на хората, те няма да видят добро. – Кога човек може да стане господар на закона?
към беседата >>
Чрез този закон те трябваше да дойдат до понятието на абсолютната чистота – жертва в най-чиста форма.
„Син Человeчески е господар и на съботата”. Законът за зачитане на съботата, който се даде на евреите, има отношение към закона на жертвата.
Чрез този закон те трябваше да дойдат до понятието на абсолютната чистота – жертва в най-чиста форма.
Обаче, евреите приложиха закона за съботата в буквален смисъл, вследствие на което проявиха голям фанатизъм. След Моисей трябваше да дойде Христос, да замести този закон с любовта и да каже, че Син Человечески, т. е. законът на любовта е господар и на съботата. Когато всички вярвания, всички религии се застъпят за съботата, казвам: Любовта е господарка на всички религии, на всички вярвания, на всички човешки наредби. Любовта мълчи, не вдига гласа си, но не от слабост.
към беседата >>
Христос казва: „Син Человъчески е господар и на съботата”.
Христос казва: „Син Человъчески е господар и на съботата”.
Всеки човек трябва да стане господар на своята събота. Ако се оплаквате от неуспехи в живота си, това се дължи на вашите разбирания за съботата. Ако не измените понятието си за съботата, дълго време още ще носите ярема на живота. И вие трябва да кажете като Христа, че сте господари на съботата. Кой е Син Человeчески: който впряга воловете, или който ги разпряга?
към беседата >>
Моисей създаде закона на съботата, а Христос каза, че човек трябва да стане господар на този закон.
„Син Человeчески е господар и на съботата”. От този стих разбираме, че съботата е стар закон.
Моисей създаде закона на съботата, а Христос каза, че човек трябва да стане господар на този закон.
Това не значи, че трябва да изхвърлим съботата, но да й станем господари. Време е вече съвременните хора да станат господари на закона, а не законът на тях. Докато законът е господар на хората, те няма да видят добро. – Кога човек може да стане господар на закона? – Когато престане да греши.
към беседата >>
Обаче, евреите приложиха закона за съботата в буквален смисъл, вследствие на което проявиха голям фанатизъм.
„Син Человeчески е господар и на съботата”. Законът за зачитане на съботата, който се даде на евреите, има отношение към закона на жертвата. Чрез този закон те трябваше да дойдат до понятието на абсолютната чистота – жертва в най-чиста форма.
Обаче, евреите приложиха закона за съботата в буквален смисъл, вследствие на което проявиха голям фанатизъм.
След Моисей трябваше да дойде Христос, да замести този закон с любовта и да каже, че Син Человечески, т. е. законът на любовта е господар и на съботата. Когато всички вярвания, всички религии се застъпят за съботата, казвам: Любовта е господарка на всички религии, на всички вярвания, на всички човешки наредби. Любовта мълчи, не вдига гласа си, но не от слабост. Силният човек минава за слаб, не иска да покаже силата и знанието си.
към беседата >>
Всеки човек трябва да стане господар на своята събота.
Христос казва: „Син Человъчески е господар и на съботата”.
Всеки човек трябва да стане господар на своята събота.
Ако се оплаквате от неуспехи в живота си, това се дължи на вашите разбирания за съботата. Ако не измените понятието си за съботата, дълго време още ще носите ярема на живота. И вие трябва да кажете като Христа, че сте господари на съботата. Кой е Син Человeчески: който впряга воловете, или който ги разпряга? Кой е Син Человечески: който носи богатството, знанието и здравето, или който носи сиромашията, невежеството и болестите?
към беседата >>
Това не значи, че трябва да изхвърлим съботата, но да й станем господари.
„Син Человeчески е господар и на съботата”. От този стих разбираме, че съботата е стар закон. Моисей създаде закона на съботата, а Христос каза, че човек трябва да стане господар на този закон.
Това не значи, че трябва да изхвърлим съботата, но да й станем господари.
Време е вече съвременните хора да станат господари на закона, а не законът на тях. Докато законът е господар на хората, те няма да видят добро. – Кога човек може да стане господар на закона? – Когато престане да греши. Праведният не греши, защото е господар на закона.
към беседата >>
След Моисей трябваше да дойде Христос, да замести този закон с любовта и да каже, че Син Человечески, т. е.
„Син Человeчески е господар и на съботата”. Законът за зачитане на съботата, който се даде на евреите, има отношение към закона на жертвата. Чрез този закон те трябваше да дойдат до понятието на абсолютната чистота – жертва в най-чиста форма. Обаче, евреите приложиха закона за съботата в буквален смисъл, вследствие на което проявиха голям фанатизъм.
След Моисей трябваше да дойде Христос, да замести този закон с любовта и да каже, че Син Человечески, т. е.
законът на любовта е господар и на съботата. Когато всички вярвания, всички религии се застъпят за съботата, казвам: Любовта е господарка на всички религии, на всички вярвания, на всички човешки наредби. Любовта мълчи, не вдига гласа си, но не от слабост. Силният човек минава за слаб, не иска да покаже силата и знанието си. Слабият постъпва точно обратно: той се представя за силен и дава вид, че всичко знае.
към беседата >>
Ако се оплаквате от неуспехи в живота си, това се дължи на вашите разбирания за съботата.
Христос казва: „Син Человъчески е господар и на съботата”. Всеки човек трябва да стане господар на своята събота.
Ако се оплаквате от неуспехи в живота си, това се дължи на вашите разбирания за съботата.
Ако не измените понятието си за съботата, дълго време още ще носите ярема на живота. И вие трябва да кажете като Христа, че сте господари на съботата. Кой е Син Человeчески: който впряга воловете, или който ги разпряга? Кой е Син Человечески: който носи богатството, знанието и здравето, или който носи сиромашията, невежеството и болестите? Това са въпроси, на които съвременните хора трябва да отговорят.
към беседата >>
Време е вече съвременните хора да станат господари на закона, а не законът на тях.
„Син Человeчески е господар и на съботата”. От този стих разбираме, че съботата е стар закон. Моисей създаде закона на съботата, а Христос каза, че човек трябва да стане господар на този закон. Това не значи, че трябва да изхвърлим съботата, но да й станем господари.
Време е вече съвременните хора да станат господари на закона, а не законът на тях.
Докато законът е господар на хората, те няма да видят добро. – Кога човек може да стане господар на закона? – Когато престане да греши. Праведният не греши, защото е господар на закона. Хване ли го, законът му казва: Знаеш ли, кой съм?
към беседата >>
законът на любовта е господар и на съботата.
„Син Человeчески е господар и на съботата”. Законът за зачитане на съботата, който се даде на евреите, има отношение към закона на жертвата. Чрез този закон те трябваше да дойдат до понятието на абсолютната чистота – жертва в най-чиста форма. Обаче, евреите приложиха закона за съботата в буквален смисъл, вследствие на което проявиха голям фанатизъм. След Моисей трябваше да дойде Христос, да замести този закон с любовта и да каже, че Син Человечески, т. е.
законът на любовта е господар и на съботата.
Когато всички вярвания, всички религии се застъпят за съботата, казвам: Любовта е господарка на всички религии, на всички вярвания, на всички човешки наредби. Любовта мълчи, не вдига гласа си, но не от слабост. Силният човек минава за слаб, не иска да покаже силата и знанието си. Слабият постъпва точно обратно: той се представя за силен и дава вид, че всичко знае. Умният човек минава за невежа, а невежият – за учен, за всезнаещ.
към беседата >>
Ако не измените понятието си за съботата, дълго време още ще носите ярема на живота.
Христос казва: „Син Человъчески е господар и на съботата”. Всеки човек трябва да стане господар на своята събота. Ако се оплаквате от неуспехи в живота си, това се дължи на вашите разбирания за съботата.
Ако не измените понятието си за съботата, дълго време още ще носите ярема на живота.
И вие трябва да кажете като Христа, че сте господари на съботата. Кой е Син Человeчески: който впряга воловете, или който ги разпряга? Кой е Син Человечески: който носи богатството, знанието и здравето, или който носи сиромашията, невежеството и болестите? Това са въпроси, на които съвременните хора трябва да отговорят. Казвате, че първата задача на човека е да уреди живота си.
към беседата >>
Докато законът е господар на хората, те няма да видят добро.
„Син Человeчески е господар и на съботата”. От този стих разбираме, че съботата е стар закон. Моисей създаде закона на съботата, а Христос каза, че човек трябва да стане господар на този закон. Това не значи, че трябва да изхвърлим съботата, но да й станем господари. Време е вече съвременните хора да станат господари на закона, а не законът на тях.
Докато законът е господар на хората, те няма да видят добро.
– Кога човек може да стане господар на закона? – Когато престане да греши. Праведният не греши, защото е господар на закона. Хване ли го, законът му казва: Знаеш ли, кой съм? Знаеш ли, че мога да те накажа?
към беседата >>
Когато всички вярвания, всички религии се застъпят за съботата, казвам: Любовта е господарка на всички религии, на всички вярвания, на всички човешки наредби.
Законът за зачитане на съботата, който се даде на евреите, има отношение към закона на жертвата. Чрез този закон те трябваше да дойдат до понятието на абсолютната чистота – жертва в най-чиста форма. Обаче, евреите приложиха закона за съботата в буквален смисъл, вследствие на което проявиха голям фанатизъм. След Моисей трябваше да дойде Христос, да замести този закон с любовта и да каже, че Син Человечески, т. е. законът на любовта е господар и на съботата.
Когато всички вярвания, всички религии се застъпят за съботата, казвам: Любовта е господарка на всички религии, на всички вярвания, на всички човешки наредби.
Любовта мълчи, не вдига гласа си, но не от слабост. Силният човек минава за слаб, не иска да покаже силата и знанието си. Слабият постъпва точно обратно: той се представя за силен и дава вид, че всичко знае. Умният човек минава за невежа, а невежият – за учен, за всезнаещ. Той иска да се представи, че всичко е видял и всичко знае.
към беседата >>
И вие трябва да кажете като Христа, че сте господари на съботата.
Христос казва: „Син Человъчески е господар и на съботата”. Всеки човек трябва да стане господар на своята събота. Ако се оплаквате от неуспехи в живота си, това се дължи на вашите разбирания за съботата. Ако не измените понятието си за съботата, дълго време още ще носите ярема на живота.
И вие трябва да кажете като Христа, че сте господари на съботата.
Кой е Син Человeчески: който впряга воловете, или който ги разпряга? Кой е Син Человечески: който носи богатството, знанието и здравето, или който носи сиромашията, невежеството и болестите? Това са въпроси, на които съвременните хора трябва да отговорят. Казвате, че първата задача на човека е да уреди живота си. А затова той трябва да знае, че е част от един велик организъм и да намери мястото си в него.
към беседата >>
– Кога човек може да стане господар на закона?
От този стих разбираме, че съботата е стар закон. Моисей създаде закона на съботата, а Христос каза, че човек трябва да стане господар на този закон. Това не значи, че трябва да изхвърлим съботата, но да й станем господари. Време е вече съвременните хора да станат господари на закона, а не законът на тях. Докато законът е господар на хората, те няма да видят добро.
– Кога човек може да стане господар на закона?
– Когато престане да греши. Праведният не греши, защото е господар на закона. Хване ли го, законът му казва: Знаеш ли, кой съм? Знаеш ли, че мога да те накажа? Праведният отговаря: Ти си закон, аз съм разумност.
към беседата >>
Любовта мълчи, не вдига гласа си, но не от слабост.
Чрез този закон те трябваше да дойдат до понятието на абсолютната чистота – жертва в най-чиста форма. Обаче, евреите приложиха закона за съботата в буквален смисъл, вследствие на което проявиха голям фанатизъм. След Моисей трябваше да дойде Христос, да замести този закон с любовта и да каже, че Син Человечески, т. е. законът на любовта е господар и на съботата. Когато всички вярвания, всички религии се застъпят за съботата, казвам: Любовта е господарка на всички религии, на всички вярвания, на всички човешки наредби.
Любовта мълчи, не вдига гласа си, но не от слабост.
Силният човек минава за слаб, не иска да покаже силата и знанието си. Слабият постъпва точно обратно: той се представя за силен и дава вид, че всичко знае. Умният човек минава за невежа, а невежият – за учен, за всезнаещ. Той иска да се представи, че всичко е видял и всичко знае. Да се стреми човек към знания, това е в реда на нещата, но да мисли, че всичко знае, това не е правилно.
към беседата >>
Кой е Син Человeчески: който впряга воловете, или който ги разпряга?
Христос казва: „Син Человъчески е господар и на съботата”. Всеки човек трябва да стане господар на своята събота. Ако се оплаквате от неуспехи в живота си, това се дължи на вашите разбирания за съботата. Ако не измените понятието си за съботата, дълго време още ще носите ярема на живота. И вие трябва да кажете като Христа, че сте господари на съботата.
Кой е Син Человeчески: който впряга воловете, или който ги разпряга?
Кой е Син Человечески: който носи богатството, знанието и здравето, или който носи сиромашията, невежеството и болестите? Това са въпроси, на които съвременните хора трябва да отговорят. Казвате, че първата задача на човека е да уреди живота си. А затова той трябва да знае, че е част от един велик организъм и да намери мястото си в него. Като част от цялото, той трябва да знае, какво е отношението му към него.
към беседата >>
– Когато престане да греши.
Моисей създаде закона на съботата, а Христос каза, че човек трябва да стане господар на този закон. Това не значи, че трябва да изхвърлим съботата, но да й станем господари. Време е вече съвременните хора да станат господари на закона, а не законът на тях. Докато законът е господар на хората, те няма да видят добро. – Кога човек може да стане господар на закона?
– Когато престане да греши.
Праведният не греши, защото е господар на закона. Хване ли го, законът му казва: Знаеш ли, кой съм? Знаеш ли, че мога да те накажа? Праведният отговаря: Ти си закон, аз съм разумност. Както си ме хванал, така ще ме пуснеш.
към беседата >>
Силният човек минава за слаб, не иска да покаже силата и знанието си.
Обаче, евреите приложиха закона за съботата в буквален смисъл, вследствие на което проявиха голям фанатизъм. След Моисей трябваше да дойде Христос, да замести този закон с любовта и да каже, че Син Человечески, т. е. законът на любовта е господар и на съботата. Когато всички вярвания, всички религии се застъпят за съботата, казвам: Любовта е господарка на всички религии, на всички вярвания, на всички човешки наредби. Любовта мълчи, не вдига гласа си, но не от слабост.
Силният човек минава за слаб, не иска да покаже силата и знанието си.
Слабият постъпва точно обратно: той се представя за силен и дава вид, че всичко знае. Умният човек минава за невежа, а невежият – за учен, за всезнаещ. Той иска да се представи, че всичко е видял и всичко знае. Да се стреми човек към знания, това е в реда на нещата, но да мисли, че всичко знае, това не е правилно. При днешното развитие на човека невъзможно е той да знае всичко.
към беседата >>
Кой е Син Человечески: който носи богатството, знанието и здравето, или който носи сиромашията, невежеството и болестите?
Всеки човек трябва да стане господар на своята събота. Ако се оплаквате от неуспехи в живота си, това се дължи на вашите разбирания за съботата. Ако не измените понятието си за съботата, дълго време още ще носите ярема на живота. И вие трябва да кажете като Христа, че сте господари на съботата. Кой е Син Человeчески: който впряга воловете, или който ги разпряга?
Кой е Син Человечески: който носи богатството, знанието и здравето, или който носи сиромашията, невежеството и болестите?
Това са въпроси, на които съвременните хора трябва да отговорят. Казвате, че първата задача на човека е да уреди живота си. А затова той трябва да знае, че е част от един велик организъм и да намери мястото си в него. Като част от цялото, той трябва да знае, какво е отношението му към него. Докато не си създаде положителен възглед за Бога, за отношенията си към Него, към своя ближен и към себе си, човек не може да уреди живота си, нито да определи мястото си във великата природа.
към беседата >>
Праведният не греши, защото е господар на закона.
Това не значи, че трябва да изхвърлим съботата, но да й станем господари. Време е вече съвременните хора да станат господари на закона, а не законът на тях. Докато законът е господар на хората, те няма да видят добро. – Кога човек може да стане господар на закона? – Когато престане да греши.
Праведният не греши, защото е господар на закона.
Хване ли го, законът му казва: Знаеш ли, кой съм? Знаеш ли, че мога да те накажа? Праведният отговаря: Ти си закон, аз съм разумност. Както си ме хванал, така ще ме пуснеш. Законът отстъпва пред разумността.
към беседата >>
Слабият постъпва точно обратно: той се представя за силен и дава вид, че всичко знае.
След Моисей трябваше да дойде Христос, да замести този закон с любовта и да каже, че Син Человечески, т. е. законът на любовта е господар и на съботата. Когато всички вярвания, всички религии се застъпят за съботата, казвам: Любовта е господарка на всички религии, на всички вярвания, на всички човешки наредби. Любовта мълчи, не вдига гласа си, но не от слабост. Силният човек минава за слаб, не иска да покаже силата и знанието си.
Слабият постъпва точно обратно: той се представя за силен и дава вид, че всичко знае.
Умният човек минава за невежа, а невежият – за учен, за всезнаещ. Той иска да се представи, че всичко е видял и всичко знае. Да се стреми човек към знания, това е в реда на нещата, но да мисли, че всичко знае, това не е правилно. При днешното развитие на човека невъзможно е той да знае всичко. Човешкият мозък е така устроен, че не може да понесе тежестите на знанието, което съществува в света.
към беседата >>
Това са въпроси, на които съвременните хора трябва да отговорят.
Ако се оплаквате от неуспехи в живота си, това се дължи на вашите разбирания за съботата. Ако не измените понятието си за съботата, дълго време още ще носите ярема на живота. И вие трябва да кажете като Христа, че сте господари на съботата. Кой е Син Человeчески: който впряга воловете, или който ги разпряга? Кой е Син Человечески: който носи богатството, знанието и здравето, или който носи сиромашията, невежеството и болестите?
Това са въпроси, на които съвременните хора трябва да отговорят.
Казвате, че първата задача на човека е да уреди живота си. А затова той трябва да знае, че е част от един велик организъм и да намери мястото си в него. Като част от цялото, той трябва да знае, какво е отношението му към него. Докато не си създаде положителен възглед за Бога, за отношенията си към Него, към своя ближен и към себе си, човек не може да уреди живота си, нито да определи мястото си във великата природа.
към беседата >>
Хване ли го, законът му казва: Знаеш ли, кой съм?
Време е вече съвременните хора да станат господари на закона, а не законът на тях. Докато законът е господар на хората, те няма да видят добро. – Кога човек може да стане господар на закона? – Когато престане да греши. Праведният не греши, защото е господар на закона.
Хване ли го, законът му казва: Знаеш ли, кой съм?
Знаеш ли, че мога да те накажа? Праведният отговаря: Ти си закон, аз съм разумност. Както си ме хванал, така ще ме пуснеш. Законът отстъпва пред разумността. Дето е разумността, там няма закон.
към беседата >>
Умният човек минава за невежа, а невежият – за учен, за всезнаещ.
законът на любовта е господар и на съботата. Когато всички вярвания, всички религии се застъпят за съботата, казвам: Любовта е господарка на всички религии, на всички вярвания, на всички човешки наредби. Любовта мълчи, не вдига гласа си, но не от слабост. Силният човек минава за слаб, не иска да покаже силата и знанието си. Слабият постъпва точно обратно: той се представя за силен и дава вид, че всичко знае.
Умният човек минава за невежа, а невежият – за учен, за всезнаещ.
Той иска да се представи, че всичко е видял и всичко знае. Да се стреми човек към знания, това е в реда на нещата, но да мисли, че всичко знае, това не е правилно. При днешното развитие на човека невъзможно е той да знае всичко. Човешкият мозък е така устроен, че не може да понесе тежестите на знанието, което съществува в света. При това, човек не е проявил още всички свои умствени способности.
към беседата >>
Казвате, че първата задача на човека е да уреди живота си.
Ако не измените понятието си за съботата, дълго време още ще носите ярема на живота. И вие трябва да кажете като Христа, че сте господари на съботата. Кой е Син Человeчески: който впряга воловете, или който ги разпряга? Кой е Син Человечески: който носи богатството, знанието и здравето, или който носи сиромашията, невежеството и болестите? Това са въпроси, на които съвременните хора трябва да отговорят.
Казвате, че първата задача на човека е да уреди живота си.
А затова той трябва да знае, че е част от един велик организъм и да намери мястото си в него. Като част от цялото, той трябва да знае, какво е отношението му към него. Докато не си създаде положителен възглед за Бога, за отношенията си към Него, към своя ближен и към себе си, човек не може да уреди живота си, нито да определи мястото си във великата природа.
към беседата >>
Знаеш ли, че мога да те накажа?
Докато законът е господар на хората, те няма да видят добро. – Кога човек може да стане господар на закона? – Когато престане да греши. Праведният не греши, защото е господар на закона. Хване ли го, законът му казва: Знаеш ли, кой съм?
Знаеш ли, че мога да те накажа?
Праведният отговаря: Ти си закон, аз съм разумност. Както си ме хванал, така ще ме пуснеш. Законът отстъпва пред разумността. Дето е разумността, там няма закон. И обратно: дето е законът, там разумността отсъства.
към беседата >>
Той иска да се представи, че всичко е видял и всичко знае.
Когато всички вярвания, всички религии се застъпят за съботата, казвам: Любовта е господарка на всички религии, на всички вярвания, на всички човешки наредби. Любовта мълчи, не вдига гласа си, но не от слабост. Силният човек минава за слаб, не иска да покаже силата и знанието си. Слабият постъпва точно обратно: той се представя за силен и дава вид, че всичко знае. Умният човек минава за невежа, а невежият – за учен, за всезнаещ.
Той иска да се представи, че всичко е видял и всичко знае.
Да се стреми човек към знания, това е в реда на нещата, но да мисли, че всичко знае, това не е правилно. При днешното развитие на човека невъзможно е той да знае всичко. Човешкият мозък е така устроен, че не може да понесе тежестите на знанието, което съществува в света. При това, човек не е проявил още всички свои умствени способности. със сегашния си мозък човек не може да обхване вселената.
към беседата >>
А затова той трябва да знае, че е част от един велик организъм и да намери мястото си в него.
И вие трябва да кажете като Христа, че сте господари на съботата. Кой е Син Человeчески: който впряга воловете, или който ги разпряга? Кой е Син Человечески: който носи богатството, знанието и здравето, или който носи сиромашията, невежеството и болестите? Това са въпроси, на които съвременните хора трябва да отговорят. Казвате, че първата задача на човека е да уреди живота си.
А затова той трябва да знае, че е част от един велик организъм и да намери мястото си в него.
Като част от цялото, той трябва да знае, какво е отношението му към него. Докато не си създаде положителен възглед за Бога, за отношенията си към Него, към своя ближен и към себе си, човек не може да уреди живота си, нито да определи мястото си във великата природа.
към беседата >>
Праведният отговаря: Ти си закон, аз съм разумност.
– Кога човек може да стане господар на закона? – Когато престане да греши. Праведният не греши, защото е господар на закона. Хване ли го, законът му казва: Знаеш ли, кой съм? Знаеш ли, че мога да те накажа?
Праведният отговаря: Ти си закон, аз съм разумност.
Както си ме хванал, така ще ме пуснеш. Законът отстъпва пред разумността. Дето е разумността, там няма закон. И обратно: дето е законът, там разумността отсъства.
към беседата >>
Да се стреми човек към знания, това е в реда на нещата, но да мисли, че всичко знае, това не е правилно.
Любовта мълчи, не вдига гласа си, но не от слабост. Силният човек минава за слаб, не иска да покаже силата и знанието си. Слабият постъпва точно обратно: той се представя за силен и дава вид, че всичко знае. Умният човек минава за невежа, а невежият – за учен, за всезнаещ. Той иска да се представи, че всичко е видял и всичко знае.
Да се стреми човек към знания, това е в реда на нещата, но да мисли, че всичко знае, това не е правилно.
При днешното развитие на човека невъзможно е той да знае всичко. Човешкият мозък е така устроен, че не може да понесе тежестите на знанието, което съществува в света. При това, човек не е проявил още всички свои умствени способности. със сегашния си мозък човек не може да обхване вселената. Много неща му предстоят още за изучаване.
към беседата >>
Като част от цялото, той трябва да знае, какво е отношението му към него.
Кой е Син Человeчески: който впряга воловете, или който ги разпряга? Кой е Син Человечески: който носи богатството, знанието и здравето, или който носи сиромашията, невежеството и болестите? Това са въпроси, на които съвременните хора трябва да отговорят. Казвате, че първата задача на човека е да уреди живота си. А затова той трябва да знае, че е част от един велик организъм и да намери мястото си в него.
Като част от цялото, той трябва да знае, какво е отношението му към него.
Докато не си създаде положителен възглед за Бога, за отношенията си към Него, към своя ближен и към себе си, човек не може да уреди живота си, нито да определи мястото си във великата природа.
към беседата >>
Както си ме хванал, така ще ме пуснеш.
– Когато престане да греши. Праведният не греши, защото е господар на закона. Хване ли го, законът му казва: Знаеш ли, кой съм? Знаеш ли, че мога да те накажа? Праведният отговаря: Ти си закон, аз съм разумност.
Както си ме хванал, така ще ме пуснеш.
Законът отстъпва пред разумността. Дето е разумността, там няма закон. И обратно: дето е законът, там разумността отсъства.
към беседата >>
При днешното развитие на човека невъзможно е той да знае всичко.
Силният човек минава за слаб, не иска да покаже силата и знанието си. Слабият постъпва точно обратно: той се представя за силен и дава вид, че всичко знае. Умният човек минава за невежа, а невежият – за учен, за всезнаещ. Той иска да се представи, че всичко е видял и всичко знае. Да се стреми човек към знания, това е в реда на нещата, но да мисли, че всичко знае, това не е правилно.
При днешното развитие на човека невъзможно е той да знае всичко.
Човешкият мозък е така устроен, че не може да понесе тежестите на знанието, което съществува в света. При това, човек не е проявил още всички свои умствени способности. със сегашния си мозък човек не може да обхване вселената. Много неща му предстоят още за изучаване.
към беседата >>
Докато не си създаде положителен възглед за Бога, за отношенията си към Него, към своя ближен и към себе си, човек не може да уреди живота си, нито да определи мястото си във великата природа.
Кой е Син Человечески: който носи богатството, знанието и здравето, или който носи сиромашията, невежеството и болестите? Това са въпроси, на които съвременните хора трябва да отговорят. Казвате, че първата задача на човека е да уреди живота си. А затова той трябва да знае, че е част от един велик организъм и да намери мястото си в него. Като част от цялото, той трябва да знае, какво е отношението му към него.
Докато не си създаде положителен възглед за Бога, за отношенията си към Него, към своя ближен и към себе си, човек не може да уреди живота си, нито да определи мястото си във великата природа.
към беседата >>
Законът отстъпва пред разумността.
Праведният не греши, защото е господар на закона. Хване ли го, законът му казва: Знаеш ли, кой съм? Знаеш ли, че мога да те накажа? Праведният отговаря: Ти си закон, аз съм разумност. Както си ме хванал, така ще ме пуснеш.
Законът отстъпва пред разумността.
Дето е разумността, там няма закон. И обратно: дето е законът, там разумността отсъства.
към беседата >>
Човешкият мозък е така устроен, че не може да понесе тежестите на знанието, което съществува в света.
Слабият постъпва точно обратно: той се представя за силен и дава вид, че всичко знае. Умният човек минава за невежа, а невежият – за учен, за всезнаещ. Той иска да се представи, че всичко е видял и всичко знае. Да се стреми човек към знания, това е в реда на нещата, но да мисли, че всичко знае, това не е правилно. При днешното развитие на човека невъзможно е той да знае всичко.
Човешкият мозък е така устроен, че не може да понесе тежестите на знанието, което съществува в света.
При това, човек не е проявил още всички свои умствени способности. със сегашния си мозък човек не може да обхване вселената. Много неща му предстоят още за изучаване.
към беседата >>
Задача на всеки човек е да познава душата и духа си.
Задача на всеки човек е да познава душата и духа си.
Като невидими величини, той не може да ги изучи, докато не излезе от нещо видимо, разбрано, близко до неговото съзнание. Това са умът и сърцето му. Те са величини от първа необходимост за неговото развитие. – Как да вярваме в духа и душата, като не ги виждаме? – И да не ги виждате, трябва да вярвате в тях.
към беседата >>
Дето е разумността, там няма закон.
Хване ли го, законът му казва: Знаеш ли, кой съм? Знаеш ли, че мога да те накажа? Праведният отговаря: Ти си закон, аз съм разумност. Както си ме хванал, така ще ме пуснеш. Законът отстъпва пред разумността.
Дето е разумността, там няма закон.
И обратно: дето е законът, там разумността отсъства.
към беседата >>
При това, човек не е проявил още всички свои умствени способности.
Умният човек минава за невежа, а невежият – за учен, за всезнаещ. Той иска да се представи, че всичко е видял и всичко знае. Да се стреми човек към знания, това е в реда на нещата, но да мисли, че всичко знае, това не е правилно. При днешното развитие на човека невъзможно е той да знае всичко. Човешкият мозък е така устроен, че не може да понесе тежестите на знанието, което съществува в света.
При това, човек не е проявил още всички свои умствени способности.
със сегашния си мозък човек не може да обхване вселената. Много неща му предстоят още за изучаване.
към беседата >>
Като невидими величини, той не може да ги изучи, докато не излезе от нещо видимо, разбрано, близко до неговото съзнание.
Задача на всеки човек е да познава душата и духа си.
Като невидими величини, той не може да ги изучи, докато не излезе от нещо видимо, разбрано, близко до неговото съзнание.
Това са умът и сърцето му. Те са величини от първа необходимост за неговото развитие. – Как да вярваме в духа и душата, като не ги виждаме? – И да не ги виждате, трябва да вярвате в тях. Има неща, в които човек непременно трябва да вярва.
към беседата >>
И обратно: дето е законът, там разумността отсъства.
Знаеш ли, че мога да те накажа? Праведният отговаря: Ти си закон, аз съм разумност. Както си ме хванал, така ще ме пуснеш. Законът отстъпва пред разумността. Дето е разумността, там няма закон.
И обратно: дето е законът, там разумността отсъства.
към беседата >>
със сегашния си мозък човек не може да обхване вселената.
Той иска да се представи, че всичко е видял и всичко знае. Да се стреми човек към знания, това е в реда на нещата, но да мисли, че всичко знае, това не е правилно. При днешното развитие на човека невъзможно е той да знае всичко. Човешкият мозък е така устроен, че не може да понесе тежестите на знанието, което съществува в света. При това, човек не е проявил още всички свои умствени способности.
със сегашния си мозък човек не може да обхване вселената.
Много неща му предстоят още за изучаване.
към беседата >>
Това са умът и сърцето му.
Задача на всеки човек е да познава душата и духа си. Като невидими величини, той не може да ги изучи, докато не излезе от нещо видимо, разбрано, близко до неговото съзнание.
Това са умът и сърцето му.
Те са величини от първа необходимост за неговото развитие. – Как да вярваме в духа и душата, като не ги виждаме? – И да не ги виждате, трябва да вярвате в тях. Има неща, в които човек непременно трябва да вярва. Ако не вярва, не може да живее.
към беседата >>
Христос казва: „Син Человeчески е господар и на съботата.” Когато стане господар на съботата, човек придобива вътрешно спокойствие, вътрешен мир.
Христос казва: „Син Человeчески е господар и на съботата.” Когато стане господар на съботата, човек придобива вътрешно спокойствие, вътрешен мир.
До това време той постоянно се натъква на противоречия. Тази е причината, дето днес синовете и дъщерите, майките и бащите, учителите и учениците, съдиите, свещениците се намират в противоречия помежду си. Когото срещнете днес, все е недоволен от нещо: или го погледнали криво, или му казали нещо обидно. Мъжът е недоволен от жената, жената – от мъжа и т.н. Жената се оплаква, че някой мъж я погледнал двусмислено, внесъл нещо лошо в нея.
към беседата >>
Много неща му предстоят още за изучаване.
Да се стреми човек към знания, това е в реда на нещата, но да мисли, че всичко знае, това не е правилно. При днешното развитие на човека невъзможно е той да знае всичко. Човешкият мозък е така устроен, че не може да понесе тежестите на знанието, което съществува в света. При това, човек не е проявил още всички свои умствени способности. със сегашния си мозък човек не може да обхване вселената.
Много неща му предстоят още за изучаване.
към беседата >>
Те са величини от първа необходимост за неговото развитие.
Задача на всеки човек е да познава душата и духа си. Като невидими величини, той не може да ги изучи, докато не излезе от нещо видимо, разбрано, близко до неговото съзнание. Това са умът и сърцето му.
Те са величини от първа необходимост за неговото развитие.
– Как да вярваме в духа и душата, като не ги виждаме? – И да не ги виждате, трябва да вярвате в тях. Има неща, в които човек непременно трябва да вярва. Ако не вярва, не може да живее. Например, ако не вярва, че може да живее разумно, човек ще бъде нещастен.
към беседата >>
До това време той постоянно се натъква на противоречия.
Христос казва: „Син Человeчески е господар и на съботата.” Когато стане господар на съботата, човек придобива вътрешно спокойствие, вътрешен мир.
До това време той постоянно се натъква на противоречия.
Тази е причината, дето днес синовете и дъщерите, майките и бащите, учителите и учениците, съдиите, свещениците се намират в противоречия помежду си. Когото срещнете днес, все е недоволен от нещо: или го погледнали криво, или му казали нещо обидно. Мъжът е недоволен от жената, жената – от мъжа и т.н. Жената се оплаква, че някой мъж я погледнал двусмислено, внесъл нещо лошо в нея. Така може да гледа и жената.
към беседата >>
Мнозина се запитват, какво ще правят на земята, като изучат всичкото земно знание.
Мнозина се запитват, какво ще правят на земята, като изучат всичкото земно знание.
Докато е в сегашната си форма, човек има още много да учи, но когато завърши развитието си, той ще дойде в друга форма, по-съвършена, по-красива. Всяка нова форма представя нови условия за учение и работа. При това, колкото по-съвършена е формата, толкова повече има да учи. Например, човек, който стои по-високо от млекопитаещите, има големи знания, в сравнение с тях, но не може още да се нарече съвършен. Говедото има външна опашка, но и човек още не е освободен от своята опашка.
към беседата >>
– Как да вярваме в духа и душата, като не ги виждаме?
Задача на всеки човек е да познава душата и духа си. Като невидими величини, той не може да ги изучи, докато не излезе от нещо видимо, разбрано, близко до неговото съзнание. Това са умът и сърцето му. Те са величини от първа необходимост за неговото развитие.
– Как да вярваме в духа и душата, като не ги виждаме?
– И да не ги виждате, трябва да вярвате в тях. Има неща, в които човек непременно трябва да вярва. Ако не вярва, не може да живее. Например, ако не вярва, че може да живее разумно, човек ще бъде нещастен. Ти трябва да вярваш в разумния живот; ти трябва да вярваш, че положението ти ще се подобри; ти трябва да вярваш, че от тебе човек ще излезе.
към беседата >>
Тази е причината, дето днес синовете и дъщерите, майките и бащите, учителите и учениците, съдиите, свещениците се намират в противоречия помежду си.
Христос казва: „Син Человeчески е господар и на съботата.” Когато стане господар на съботата, човек придобива вътрешно спокойствие, вътрешен мир. До това време той постоянно се натъква на противоречия.
Тази е причината, дето днес синовете и дъщерите, майките и бащите, учителите и учениците, съдиите, свещениците се намират в противоречия помежду си.
Когото срещнете днес, все е недоволен от нещо: или го погледнали криво, или му казали нещо обидно. Мъжът е недоволен от жената, жената – от мъжа и т.н. Жената се оплаква, че някой мъж я погледнал двусмислено, внесъл нещо лошо в нея. Така може да гледа и жената. Това показва, че хората не са свободни още от животинското си естество.
към беседата >>
Докато е в сегашната си форма, човек има още много да учи, но когато завърши развитието си, той ще дойде в друга форма, по-съвършена, по-красива.
Мнозина се запитват, какво ще правят на земята, като изучат всичкото земно знание.
Докато е в сегашната си форма, човек има още много да учи, но когато завърши развитието си, той ще дойде в друга форма, по-съвършена, по-красива.
Всяка нова форма представя нови условия за учение и работа. При това, колкото по-съвършена е формата, толкова повече има да учи. Например, човек, който стои по-високо от млекопитаещите, има големи знания, в сравнение с тях, но не може още да се нарече съвършен. Говедото има външна опашка, но и човек още не е освободен от своята опашка. Невидима е неговата опашка, но все още съществува.
към беседата >>
– И да не ги виждате, трябва да вярвате в тях.
Задача на всеки човек е да познава душата и духа си. Като невидими величини, той не може да ги изучи, докато не излезе от нещо видимо, разбрано, близко до неговото съзнание. Това са умът и сърцето му. Те са величини от първа необходимост за неговото развитие. – Как да вярваме в духа и душата, като не ги виждаме?
– И да не ги виждате, трябва да вярвате в тях.
Има неща, в които човек непременно трябва да вярва. Ако не вярва, не може да живее. Например, ако не вярва, че може да живее разумно, човек ще бъде нещастен. Ти трябва да вярваш в разумния живот; ти трябва да вярваш, че положението ти ще се подобри; ти трябва да вярваш, че от тебе човек ще излезе. Защо трябва да се обезсърчаваш?
към беседата >>
Когото срещнете днес, все е недоволен от нещо: или го погледнали криво, или му казали нещо обидно.
Христос казва: „Син Человeчески е господар и на съботата.” Когато стане господар на съботата, човек придобива вътрешно спокойствие, вътрешен мир. До това време той постоянно се натъква на противоречия. Тази е причината, дето днес синовете и дъщерите, майките и бащите, учителите и учениците, съдиите, свещениците се намират в противоречия помежду си.
Когото срещнете днес, все е недоволен от нещо: или го погледнали криво, или му казали нещо обидно.
Мъжът е недоволен от жената, жената – от мъжа и т.н. Жената се оплаква, че някой мъж я погледнал двусмислено, внесъл нещо лошо в нея. Така може да гледа и жената. Това показва, че хората не са свободни още от животинското си естество. Ако до днес те още се използуват едни други, къде остава тяхната човещина?
към беседата >>
Всяка нова форма представя нови условия за учение и работа.
Мнозина се запитват, какво ще правят на земята, като изучат всичкото земно знание. Докато е в сегашната си форма, човек има още много да учи, но когато завърши развитието си, той ще дойде в друга форма, по-съвършена, по-красива.
Всяка нова форма представя нови условия за учение и работа.
При това, колкото по-съвършена е формата, толкова повече има да учи. Например, човек, който стои по-високо от млекопитаещите, има големи знания, в сравнение с тях, но не може още да се нарече съвършен. Говедото има външна опашка, но и човек още не е освободен от своята опашка. Невидима е неговата опашка, но все още съществува. Например, грехът не е нищо друго, освен опашката на съвременното човечество, която постоянно се маха.
към беседата >>
Има неща, в които човек непременно трябва да вярва.
Като невидими величини, той не може да ги изучи, докато не излезе от нещо видимо, разбрано, близко до неговото съзнание. Това са умът и сърцето му. Те са величини от първа необходимост за неговото развитие. – Как да вярваме в духа и душата, като не ги виждаме? – И да не ги виждате, трябва да вярвате в тях.
Има неща, в които човек непременно трябва да вярва.
Ако не вярва, не може да живее. Например, ако не вярва, че може да живее разумно, човек ще бъде нещастен. Ти трябва да вярваш в разумния живот; ти трябва да вярваш, че положението ти ще се подобри; ти трябва да вярваш, че от тебе човек ще излезе. Защо трябва да се обезсърчаваш? Какво ти пречи да вярваш?
към беседата >>
Мъжът е недоволен от жената, жената – от мъжа и т.н.
Христос казва: „Син Человeчески е господар и на съботата.” Когато стане господар на съботата, човек придобива вътрешно спокойствие, вътрешен мир. До това време той постоянно се натъква на противоречия. Тази е причината, дето днес синовете и дъщерите, майките и бащите, учителите и учениците, съдиите, свещениците се намират в противоречия помежду си. Когото срещнете днес, все е недоволен от нещо: или го погледнали криво, или му казали нещо обидно.
Мъжът е недоволен от жената, жената – от мъжа и т.н.
Жената се оплаква, че някой мъж я погледнал двусмислено, внесъл нещо лошо в нея. Така може да гледа и жената. Това показва, че хората не са свободни още от животинското си естество. Ако до днес те още се използуват едни други, къде остава тяхната човещина? Какъв лекар е този, който мисли само, как по-лесно да използува своите клиенти?
към беседата >>
При това, колкото по-съвършена е формата, толкова повече има да учи.
Мнозина се запитват, какво ще правят на земята, като изучат всичкото земно знание. Докато е в сегашната си форма, човек има още много да учи, но когато завърши развитието си, той ще дойде в друга форма, по-съвършена, по-красива. Всяка нова форма представя нови условия за учение и работа.
При това, колкото по-съвършена е формата, толкова повече има да учи.
Например, човек, който стои по-високо от млекопитаещите, има големи знания, в сравнение с тях, но не може още да се нарече съвършен. Говедото има външна опашка, но и човек още не е освободен от своята опашка. Невидима е неговата опашка, но все още съществува. Например, грехът не е нищо друго, освен опашката на съвременното човечество, която постоянно се маха. Срещате някого, той ви сграбчва в обятията си, както маймуната се хваща с опашката си за някое дърво.
към беседата >>
Ако не вярва, не може да живее.
Това са умът и сърцето му. Те са величини от първа необходимост за неговото развитие. – Как да вярваме в духа и душата, като не ги виждаме? – И да не ги виждате, трябва да вярвате в тях. Има неща, в които човек непременно трябва да вярва.
Ако не вярва, не може да живее.
Например, ако не вярва, че може да живее разумно, човек ще бъде нещастен. Ти трябва да вярваш в разумния живот; ти трябва да вярваш, че положението ти ще се подобри; ти трябва да вярваш, че от тебе човек ще излезе. Защо трябва да се обезсърчаваш? Какво ти пречи да вярваш? Трябва ли капитанът на парахода да се отчайва, че е попаднал в бурното море?
към беседата >>
Жената се оплаква, че някой мъж я погледнал двусмислено, внесъл нещо лошо в нея.
Христос казва: „Син Человeчески е господар и на съботата.” Когато стане господар на съботата, човек придобива вътрешно спокойствие, вътрешен мир. До това време той постоянно се натъква на противоречия. Тази е причината, дето днес синовете и дъщерите, майките и бащите, учителите и учениците, съдиите, свещениците се намират в противоречия помежду си. Когото срещнете днес, все е недоволен от нещо: или го погледнали криво, или му казали нещо обидно. Мъжът е недоволен от жената, жената – от мъжа и т.н.
Жената се оплаква, че някой мъж я погледнал двусмислено, внесъл нещо лошо в нея.
Така може да гледа и жената. Това показва, че хората не са свободни още от животинското си естество. Ако до днес те още се използуват едни други, къде остава тяхната човещина? Какъв лекар е този, който мисли само, как по-лесно да използува своите клиенти? Какъв духовник или проповедник е този, който използува своите пасоми?
към беседата >>
Например, човек, който стои по-високо от млекопитаещите, има големи знания, в сравнение с тях, но не може още да се нарече съвършен.
Мнозина се запитват, какво ще правят на земята, като изучат всичкото земно знание. Докато е в сегашната си форма, човек има още много да учи, но когато завърши развитието си, той ще дойде в друга форма, по-съвършена, по-красива. Всяка нова форма представя нови условия за учение и работа. При това, колкото по-съвършена е формата, толкова повече има да учи.
Например, човек, който стои по-високо от млекопитаещите, има големи знания, в сравнение с тях, но не може още да се нарече съвършен.
Говедото има външна опашка, но и човек още не е освободен от своята опашка. Невидима е неговата опашка, но все още съществува. Например, грехът не е нищо друго, освен опашката на съвременното човечество, която постоянно се маха. Срещате някого, той ви сграбчва в обятията си, както маймуната се хваща с опашката си за някое дърво. Така тя се прехвърля от дърво на дърво, подскача и се мисли за много умна и учена.
към беседата >>
Например, ако не вярва, че може да живее разумно, човек ще бъде нещастен.
Те са величини от първа необходимост за неговото развитие. – Как да вярваме в духа и душата, като не ги виждаме? – И да не ги виждате, трябва да вярвате в тях. Има неща, в които човек непременно трябва да вярва. Ако не вярва, не може да живее.
Например, ако не вярва, че може да живее разумно, човек ще бъде нещастен.
Ти трябва да вярваш в разумния живот; ти трябва да вярваш, че положението ти ще се подобри; ти трябва да вярваш, че от тебе човек ще излезе. Защо трябва да се обезсърчаваш? Какво ти пречи да вярваш? Трябва ли капитанът на парахода да се отчайва, че е попаднал в бурното море? Той вярва, че ще излезе благополучно от вълните и ще изкара парахода на тихото пристанище.
към беседата >>
Така може да гледа и жената.
До това време той постоянно се натъква на противоречия. Тази е причината, дето днес синовете и дъщерите, майките и бащите, учителите и учениците, съдиите, свещениците се намират в противоречия помежду си. Когото срещнете днес, все е недоволен от нещо: или го погледнали криво, или му казали нещо обидно. Мъжът е недоволен от жената, жената – от мъжа и т.н. Жената се оплаква, че някой мъж я погледнал двусмислено, внесъл нещо лошо в нея.
Така може да гледа и жената.
Това показва, че хората не са свободни още от животинското си естество. Ако до днес те още се използуват едни други, къде остава тяхната човещина? Какъв лекар е този, който мисли само, как по-лесно да използува своите клиенти? Какъв духовник или проповедник е този, който използува своите пасоми? Когато хората се поставят във взаимна нужда един от друг, природата има пред вид тяхното опознаване.
към беседата >>
Говедото има външна опашка, но и човек още не е освободен от своята опашка.
Мнозина се запитват, какво ще правят на земята, като изучат всичкото земно знание. Докато е в сегашната си форма, човек има още много да учи, но когато завърши развитието си, той ще дойде в друга форма, по-съвършена, по-красива. Всяка нова форма представя нови условия за учение и работа. При това, колкото по-съвършена е формата, толкова повече има да учи. Например, човек, който стои по-високо от млекопитаещите, има големи знания, в сравнение с тях, но не може още да се нарече съвършен.
Говедото има външна опашка, но и човек още не е освободен от своята опашка.
Невидима е неговата опашка, но все още съществува. Например, грехът не е нищо друго, освен опашката на съвременното човечество, която постоянно се маха. Срещате някого, той ви сграбчва в обятията си, както маймуната се хваща с опашката си за някое дърво. Така тя се прехвърля от дърво на дърво, подскача и се мисли за много умна и учена. – В какво се заключава нейната ученост?
към беседата >>
Ти трябва да вярваш в разумния живот; ти трябва да вярваш, че положението ти ще се подобри; ти трябва да вярваш, че от тебе човек ще излезе.
– Как да вярваме в духа и душата, като не ги виждаме? – И да не ги виждате, трябва да вярвате в тях. Има неща, в които човек непременно трябва да вярва. Ако не вярва, не може да живее. Например, ако не вярва, че може да живее разумно, човек ще бъде нещастен.
Ти трябва да вярваш в разумния живот; ти трябва да вярваш, че положението ти ще се подобри; ти трябва да вярваш, че от тебе човек ще излезе.
Защо трябва да се обезсърчаваш? Какво ти пречи да вярваш? Трябва ли капитанът на парахода да се отчайва, че е попаднал в бурното море? Той вярва, че ще излезе благополучно от вълните и ще изкара парахода на тихото пристанище. Той взима предпазни мерки и спасява парахода и пасажерите от катастрофа.
към беседата >>
Това показва, че хората не са свободни още от животинското си естество.
Тази е причината, дето днес синовете и дъщерите, майките и бащите, учителите и учениците, съдиите, свещениците се намират в противоречия помежду си. Когото срещнете днес, все е недоволен от нещо: или го погледнали криво, или му казали нещо обидно. Мъжът е недоволен от жената, жената – от мъжа и т.н. Жената се оплаква, че някой мъж я погледнал двусмислено, внесъл нещо лошо в нея. Така може да гледа и жената.
Това показва, че хората не са свободни още от животинското си естество.
Ако до днес те още се използуват едни други, къде остава тяхната човещина? Какъв лекар е този, който мисли само, как по-лесно да използува своите клиенти? Какъв духовник или проповедник е този, който използува своите пасоми? Когато хората се поставят във взаимна нужда един от друг, природата има пред вид тяхното опознаване. Като не мислят за това, хората искат да намерят начин, да прекарат по-лесно живота си.
към беседата >>
Невидима е неговата опашка, но все още съществува.
Докато е в сегашната си форма, човек има още много да учи, но когато завърши развитието си, той ще дойде в друга форма, по-съвършена, по-красива. Всяка нова форма представя нови условия за учение и работа. При това, колкото по-съвършена е формата, толкова повече има да учи. Например, човек, който стои по-високо от млекопитаещите, има големи знания, в сравнение с тях, но не може още да се нарече съвършен. Говедото има външна опашка, но и човек още не е освободен от своята опашка.
Невидима е неговата опашка, но все още съществува.
Например, грехът не е нищо друго, освен опашката на съвременното човечество, която постоянно се маха. Срещате някого, той ви сграбчва в обятията си, както маймуната се хваща с опашката си за някое дърво. Така тя се прехвърля от дърво на дърво, подскача и се мисли за много умна и учена. – В какво се заключава нейната ученост? – Че знае да скача.
към беседата >>
Защо трябва да се обезсърчаваш?
– И да не ги виждате, трябва да вярвате в тях. Има неща, в които човек непременно трябва да вярва. Ако не вярва, не може да живее. Например, ако не вярва, че може да живее разумно, човек ще бъде нещастен. Ти трябва да вярваш в разумния живот; ти трябва да вярваш, че положението ти ще се подобри; ти трябва да вярваш, че от тебе човек ще излезе.
Защо трябва да се обезсърчаваш?
Какво ти пречи да вярваш? Трябва ли капитанът на парахода да се отчайва, че е попаднал в бурното море? Той вярва, че ще излезе благополучно от вълните и ще изкара парахода на тихото пристанище. Той взима предпазни мерки и спасява парахода и пасажерите от катастрофа.
към беседата >>
Ако до днес те още се използуват едни други, къде остава тяхната човещина?
Когото срещнете днес, все е недоволен от нещо: или го погледнали криво, или му казали нещо обидно. Мъжът е недоволен от жената, жената – от мъжа и т.н. Жената се оплаква, че някой мъж я погледнал двусмислено, внесъл нещо лошо в нея. Така може да гледа и жената. Това показва, че хората не са свободни още от животинското си естество.
Ако до днес те още се използуват едни други, къде остава тяхната човещина?
Какъв лекар е този, който мисли само, как по-лесно да използува своите клиенти? Какъв духовник или проповедник е този, който използува своите пасоми? Когато хората се поставят във взаимна нужда един от друг, природата има пред вид тяхното опознаване. Като не мислят за това, хората искат да намерят начин, да прекарат по-лесно живота си. Чувате някой да казва: Да прекараме живота си, както и да е, да не мислим много.
към беседата >>
Например, грехът не е нищо друго, освен опашката на съвременното човечество, която постоянно се маха.
Всяка нова форма представя нови условия за учение и работа. При това, колкото по-съвършена е формата, толкова повече има да учи. Например, човек, който стои по-високо от млекопитаещите, има големи знания, в сравнение с тях, но не може още да се нарече съвършен. Говедото има външна опашка, но и човек още не е освободен от своята опашка. Невидима е неговата опашка, но все още съществува.
Например, грехът не е нищо друго, освен опашката на съвременното човечество, която постоянно се маха.
Срещате някого, той ви сграбчва в обятията си, както маймуната се хваща с опашката си за някое дърво. Така тя се прехвърля от дърво на дърво, подскача и се мисли за много умна и учена. – В какво се заключава нейната ученост? – Че знае да скача. Обаче, маймуната, която мисли, че много знае, е крайно страхлива.
към беседата >>
Какво ти пречи да вярваш?
Има неща, в които човек непременно трябва да вярва. Ако не вярва, не може да живее. Например, ако не вярва, че може да живее разумно, човек ще бъде нещастен. Ти трябва да вярваш в разумния живот; ти трябва да вярваш, че положението ти ще се подобри; ти трябва да вярваш, че от тебе човек ще излезе. Защо трябва да се обезсърчаваш?
Какво ти пречи да вярваш?
Трябва ли капитанът на парахода да се отчайва, че е попаднал в бурното море? Той вярва, че ще излезе благополучно от вълните и ще изкара парахода на тихото пристанище. Той взима предпазни мерки и спасява парахода и пасажерите от катастрофа.
към беседата >>
Какъв лекар е този, който мисли само, как по-лесно да използува своите клиенти?
Мъжът е недоволен от жената, жената – от мъжа и т.н. Жената се оплаква, че някой мъж я погледнал двусмислено, внесъл нещо лошо в нея. Така може да гледа и жената. Това показва, че хората не са свободни още от животинското си естество. Ако до днес те още се използуват едни други, къде остава тяхната човещина?
Какъв лекар е този, който мисли само, как по-лесно да използува своите клиенти?
Какъв духовник или проповедник е този, който използува своите пасоми? Когато хората се поставят във взаимна нужда един от друг, природата има пред вид тяхното опознаване. Като не мислят за това, хората искат да намерят начин, да прекарат по-лесно живота си. Чувате някой да казва: Да прекараме живота си, както и да е, да не мислим много. – Не е така, животът има цел, смисъл, не е само да си поживее човек.
към беседата >>
Срещате някого, той ви сграбчва в обятията си, както маймуната се хваща с опашката си за някое дърво.
При това, колкото по-съвършена е формата, толкова повече има да учи. Например, човек, който стои по-високо от млекопитаещите, има големи знания, в сравнение с тях, но не може още да се нарече съвършен. Говедото има външна опашка, но и човек още не е освободен от своята опашка. Невидима е неговата опашка, но все още съществува. Например, грехът не е нищо друго, освен опашката на съвременното човечество, която постоянно се маха.
Срещате някого, той ви сграбчва в обятията си, както маймуната се хваща с опашката си за някое дърво.
Така тя се прехвърля от дърво на дърво, подскача и се мисли за много умна и учена. – В какво се заключава нейната ученост? – Че знае да скача. Обаче, маймуната, която мисли, че много знае, е крайно страхлива. Тя се страхува особено много от змията.
към беседата >>
Трябва ли капитанът на парахода да се отчайва, че е попаднал в бурното море?
Ако не вярва, не може да живее. Например, ако не вярва, че може да живее разумно, човек ще бъде нещастен. Ти трябва да вярваш в разумния живот; ти трябва да вярваш, че положението ти ще се подобри; ти трябва да вярваш, че от тебе човек ще излезе. Защо трябва да се обезсърчаваш? Какво ти пречи да вярваш?
Трябва ли капитанът на парахода да се отчайва, че е попаднал в бурното море?
Той вярва, че ще излезе благополучно от вълните и ще изкара парахода на тихото пристанище. Той взима предпазни мерки и спасява парахода и пасажерите от катастрофа.
към беседата >>
Какъв духовник или проповедник е този, който използува своите пасоми?
Жената се оплаква, че някой мъж я погледнал двусмислено, внесъл нещо лошо в нея. Така може да гледа и жената. Това показва, че хората не са свободни още от животинското си естество. Ако до днес те още се използуват едни други, къде остава тяхната човещина? Какъв лекар е този, който мисли само, как по-лесно да използува своите клиенти?
Какъв духовник или проповедник е този, който използува своите пасоми?
Когато хората се поставят във взаимна нужда един от друг, природата има пред вид тяхното опознаване. Като не мислят за това, хората искат да намерят начин, да прекарат по-лесно живота си. Чувате някой да казва: Да прекараме живота си, както и да е, да не мислим много. – Не е така, животът има цел, смисъл, не е само да си поживее човек.
към беседата >>
Така тя се прехвърля от дърво на дърво, подскача и се мисли за много умна и учена.
Например, човек, който стои по-високо от млекопитаещите, има големи знания, в сравнение с тях, но не може още да се нарече съвършен. Говедото има външна опашка, но и човек още не е освободен от своята опашка. Невидима е неговата опашка, но все още съществува. Например, грехът не е нищо друго, освен опашката на съвременното човечество, която постоянно се маха. Срещате някого, той ви сграбчва в обятията си, както маймуната се хваща с опашката си за някое дърво.
Така тя се прехвърля от дърво на дърво, подскача и се мисли за много умна и учена.
– В какво се заключава нейната ученост? – Че знае да скача. Обаче, маймуната, която мисли, че много знае, е крайно страхлива. Тя се страхува особено много от змията. Опашката на маймуната, която постоянно се движи, напомня змията.
към беседата >>
Той вярва, че ще излезе благополучно от вълните и ще изкара парахода на тихото пристанище.
Например, ако не вярва, че може да живее разумно, човек ще бъде нещастен. Ти трябва да вярваш в разумния живот; ти трябва да вярваш, че положението ти ще се подобри; ти трябва да вярваш, че от тебе човек ще излезе. Защо трябва да се обезсърчаваш? Какво ти пречи да вярваш? Трябва ли капитанът на парахода да се отчайва, че е попаднал в бурното море?
Той вярва, че ще излезе благополучно от вълните и ще изкара парахода на тихото пристанище.
Той взима предпазни мерки и спасява парахода и пасажерите от катастрофа.
към беседата >>
Когато хората се поставят във взаимна нужда един от друг, природата има пред вид тяхното опознаване.
Така може да гледа и жената. Това показва, че хората не са свободни още от животинското си естество. Ако до днес те още се използуват едни други, къде остава тяхната човещина? Какъв лекар е този, който мисли само, как по-лесно да използува своите клиенти? Какъв духовник или проповедник е този, който използува своите пасоми?
Когато хората се поставят във взаимна нужда един от друг, природата има пред вид тяхното опознаване.
Като не мислят за това, хората искат да намерят начин, да прекарат по-лесно живота си. Чувате някой да казва: Да прекараме живота си, както и да е, да не мислим много. – Не е така, животът има цел, смисъл, не е само да си поживее човек.
към беседата >>
– В какво се заключава нейната ученост?
Говедото има външна опашка, но и човек още не е освободен от своята опашка. Невидима е неговата опашка, но все още съществува. Например, грехът не е нищо друго, освен опашката на съвременното човечество, която постоянно се маха. Срещате някого, той ви сграбчва в обятията си, както маймуната се хваща с опашката си за някое дърво. Така тя се прехвърля от дърво на дърво, подскача и се мисли за много умна и учена.
– В какво се заключава нейната ученост?
– Че знае да скача. Обаче, маймуната, която мисли, че много знае, е крайно страхлива. Тя се страхува особено много от змията. Опашката на маймуната, която постоянно се движи, напомня змията. Понякога и човек, като маймуната, си представя, че знае повече, отколкото в действителност.
към беседата >>
Той взима предпазни мерки и спасява парахода и пасажерите от катастрофа.
Ти трябва да вярваш в разумния живот; ти трябва да вярваш, че положението ти ще се подобри; ти трябва да вярваш, че от тебе човек ще излезе. Защо трябва да се обезсърчаваш? Какво ти пречи да вярваш? Трябва ли капитанът на парахода да се отчайва, че е попаднал в бурното море? Той вярва, че ще излезе благополучно от вълните и ще изкара парахода на тихото пристанище.
Той взима предпазни мерки и спасява парахода и пасажерите от катастрофа.
към беседата >>
Като не мислят за това, хората искат да намерят начин, да прекарат по-лесно живота си.
Това показва, че хората не са свободни още от животинското си естество. Ако до днес те още се използуват едни други, къде остава тяхната човещина? Какъв лекар е този, който мисли само, как по-лесно да използува своите клиенти? Какъв духовник или проповедник е този, който използува своите пасоми? Когато хората се поставят във взаимна нужда един от друг, природата има пред вид тяхното опознаване.
Като не мислят за това, хората искат да намерят начин, да прекарат по-лесно живота си.
Чувате някой да казва: Да прекараме живота си, както и да е, да не мислим много. – Не е така, животът има цел, смисъл, не е само да си поживее човек.
към беседата >>
– Че знае да скача.
Невидима е неговата опашка, но все още съществува. Например, грехът не е нищо друго, освен опашката на съвременното човечество, която постоянно се маха. Срещате някого, той ви сграбчва в обятията си, както маймуната се хваща с опашката си за някое дърво. Така тя се прехвърля от дърво на дърво, подскача и се мисли за много умна и учена. – В какво се заключава нейната ученост?
– Че знае да скача.
Обаче, маймуната, която мисли, че много знае, е крайно страхлива. Тя се страхува особено много от змията. Опашката на маймуната, която постоянно се движи, напомня змията. Понякога и човек, като маймуната, си представя, че знае повече, отколкото в действителност. Натъкне ли се на нещо страшно, което не може да си обясни, той изпитва страх и забравя и това, което знае.
към беседата >>
Съвременните хора се намират на един голям параход сред океана.
Съвременните хора се намират на един голям параход сред океана.
Капитанът на парахода е опитен, знае посоките на движението и условията, при които пътува. Защо трябва да се плашите тогава? Освен това, сегашните параходи са снабдени с различни уреди, с които дават сигнал за помощ. Какво правите вие? Като се намерите пред някаква мъчнотия, спирате сред пътя, вдигате ръце и казвате: Не мога да живея повече!
към беседата >>
Чувате някой да казва: Да прекараме живота си, както и да е, да не мислим много.
Ако до днес те още се използуват едни други, къде остава тяхната човещина? Какъв лекар е този, който мисли само, как по-лесно да използува своите клиенти? Какъв духовник или проповедник е този, който използува своите пасоми? Когато хората се поставят във взаимна нужда един от друг, природата има пред вид тяхното опознаване. Като не мислят за това, хората искат да намерят начин, да прекарат по-лесно живота си.
Чувате някой да казва: Да прекараме живота си, както и да е, да не мислим много.
– Не е така, животът има цел, смисъл, не е само да си поживее човек.
към беседата >>
Обаче, маймуната, която мисли, че много знае, е крайно страхлива.
Например, грехът не е нищо друго, освен опашката на съвременното човечество, която постоянно се маха. Срещате някого, той ви сграбчва в обятията си, както маймуната се хваща с опашката си за някое дърво. Така тя се прехвърля от дърво на дърво, подскача и се мисли за много умна и учена. – В какво се заключава нейната ученост? – Че знае да скача.
Обаче, маймуната, която мисли, че много знае, е крайно страхлива.
Тя се страхува особено много от змията. Опашката на маймуната, която постоянно се движи, напомня змията. Понякога и човек, като маймуната, си представя, че знае повече, отколкото в действителност. Натъкне ли се на нещо страшно, което не може да си обясни, той изпитва страх и забравя и това, което знае. Тогава само той разбира, че почти нищо не знае, или, ако има никакво знание, не може да го използва.
към беседата >>
Капитанът на парахода е опитен, знае посоките на движението и условията, при които пътува.
Съвременните хора се намират на един голям параход сред океана.
Капитанът на парахода е опитен, знае посоките на движението и условията, при които пътува.
Защо трябва да се плашите тогава? Освен това, сегашните параходи са снабдени с различни уреди, с които дават сигнал за помощ. Какво правите вие? Като се намерите пред някаква мъчнотия, спирате сред пътя, вдигате ръце и казвате: Не мога да живея повече! Не, капитанът трябва да изведе парахода на пристанището, да го остави в безопасност.
към беседата >>
– Не е така, животът има цел, смисъл, не е само да си поживее човек.
Какъв лекар е този, който мисли само, как по-лесно да използува своите клиенти? Какъв духовник или проповедник е този, който използува своите пасоми? Когато хората се поставят във взаимна нужда един от друг, природата има пред вид тяхното опознаване. Като не мислят за това, хората искат да намерят начин, да прекарат по-лесно живота си. Чувате някой да казва: Да прекараме живота си, както и да е, да не мислим много.
– Не е така, животът има цел, смисъл, не е само да си поживее човек.
към беседата >>
Тя се страхува особено много от змията.
Срещате някого, той ви сграбчва в обятията си, както маймуната се хваща с опашката си за някое дърво. Така тя се прехвърля от дърво на дърво, подскача и се мисли за много умна и учена. – В какво се заключава нейната ученост? – Че знае да скача. Обаче, маймуната, която мисли, че много знае, е крайно страхлива.
Тя се страхува особено много от змията.
Опашката на маймуната, която постоянно се движи, напомня змията. Понякога и човек, като маймуната, си представя, че знае повече, отколкото в действителност. Натъкне ли се на нещо страшно, което не може да си обясни, той изпитва страх и забравя и това, което знае. Тогава само той разбира, че почти нищо не знае, или, ако има никакво знание, не може да го използва.
към беседата >>
Защо трябва да се плашите тогава?
Съвременните хора се намират на един голям параход сред океана. Капитанът на парахода е опитен, знае посоките на движението и условията, при които пътува.
Защо трябва да се плашите тогава?
Освен това, сегашните параходи са снабдени с различни уреди, с които дават сигнал за помощ. Какво правите вие? Като се намерите пред някаква мъчнотия, спирате сред пътя, вдигате ръце и казвате: Не мога да живея повече! Не, капитанът трябва да изведе парахода на пристанището, да го остави в безопасност. След това той може да се откаже от поста си.
към беседата >>
Старите възгледи за живота са отживели времето си.
Старите възгледи за живота са отживели времето си.
Сегашните хора се намират в нова фаза на живота, дето възвишеното и благородното взимат надмощие. Няма по-красиво състояние за човека от това, да бъде чист пред себе си. Погледне ли никого, каже ли му нещо, от него да блика чистота и искреност. Чистият човек лесно мери нещата. Достатъчно е да погледне някого, за да го прецени.
към беседата >>
Опашката на маймуната, която постоянно се движи, напомня змията.
Така тя се прехвърля от дърво на дърво, подскача и се мисли за много умна и учена. – В какво се заключава нейната ученост? – Че знае да скача. Обаче, маймуната, която мисли, че много знае, е крайно страхлива. Тя се страхува особено много от змията.
Опашката на маймуната, която постоянно се движи, напомня змията.
Понякога и човек, като маймуната, си представя, че знае повече, отколкото в действителност. Натъкне ли се на нещо страшно, което не може да си обясни, той изпитва страх и забравя и това, което знае. Тогава само той разбира, че почти нищо не знае, или, ако има никакво знание, не може да го използва.
към беседата >>
Освен това, сегашните параходи са снабдени с различни уреди, с които дават сигнал за помощ.
Съвременните хора се намират на един голям параход сред океана. Капитанът на парахода е опитен, знае посоките на движението и условията, при които пътува. Защо трябва да се плашите тогава?
Освен това, сегашните параходи са снабдени с различни уреди, с които дават сигнал за помощ.
Какво правите вие? Като се намерите пред някаква мъчнотия, спирате сред пътя, вдигате ръце и казвате: Не мога да живея повече! Не, капитанът трябва да изведе парахода на пристанището, да го остави в безопасност. След това той може да се откаже от поста си. Обаче, да остави парахода сред океана, да изложи живота на хиляди хора на опасност, това е безумие.
към беседата >>
Сегашните хора се намират в нова фаза на живота, дето възвишеното и благородното взимат надмощие.
Старите възгледи за живота са отживели времето си.
Сегашните хора се намират в нова фаза на живота, дето възвишеното и благородното взимат надмощие.
Няма по-красиво състояние за човека от това, да бъде чист пред себе си. Погледне ли никого, каже ли му нещо, от него да блика чистота и искреност. Чистият човек лесно мери нещата. Достатъчно е да погледне някого, за да го прецени. По главата, по челото, по линиите на лицето, по очите, по веждите и по брадата му той чете всичко, което сам е написал.
към беседата >>
Понякога и човек, като маймуната, си представя, че знае повече, отколкото в действителност.
– В какво се заключава нейната ученост? – Че знае да скача. Обаче, маймуната, която мисли, че много знае, е крайно страхлива. Тя се страхува особено много от змията. Опашката на маймуната, която постоянно се движи, напомня змията.
Понякога и човек, като маймуната, си представя, че знае повече, отколкото в действителност.
Натъкне ли се на нещо страшно, което не може да си обясни, той изпитва страх и забравя и това, което знае. Тогава само той разбира, че почти нищо не знае, или, ако има никакво знание, не може да го използва.
към беседата >>
Какво правите вие?
Съвременните хора се намират на един голям параход сред океана. Капитанът на парахода е опитен, знае посоките на движението и условията, при които пътува. Защо трябва да се плашите тогава? Освен това, сегашните параходи са снабдени с различни уреди, с които дават сигнал за помощ.
Какво правите вие?
Като се намерите пред някаква мъчнотия, спирате сред пътя, вдигате ръце и казвате: Не мога да живея повече! Не, капитанът трябва да изведе парахода на пристанището, да го остави в безопасност. След това той може да се откаже от поста си. Обаче, да остави парахода сред океана, да изложи живота на хиляди хора на опасност, това е безумие. Когато човек иска да посегне на живота си, има право да стори това, но ако е извън океана.
към беседата >>
Няма по-красиво състояние за човека от това, да бъде чист пред себе си.
Старите възгледи за живота са отживели времето си. Сегашните хора се намират в нова фаза на живота, дето възвишеното и благородното взимат надмощие.
Няма по-красиво състояние за човека от това, да бъде чист пред себе си.
Погледне ли никого, каже ли му нещо, от него да блика чистота и искреност. Чистият човек лесно мери нещата. Достатъчно е да погледне някого, за да го прецени. По главата, по челото, по линиите на лицето, по очите, по веждите и по брадата му той чете всичко, което сам е написал. Той познава добрия и лошия човек, познава, доколко е устойчив, честен, справедлив и т. н.
към беседата >>
Натъкне ли се на нещо страшно, което не може да си обясни, той изпитва страх и забравя и това, което знае.
– Че знае да скача. Обаче, маймуната, която мисли, че много знае, е крайно страхлива. Тя се страхува особено много от змията. Опашката на маймуната, която постоянно се движи, напомня змията. Понякога и човек, като маймуната, си представя, че знае повече, отколкото в действителност.
Натъкне ли се на нещо страшно, което не може да си обясни, той изпитва страх и забравя и това, което знае.
Тогава само той разбира, че почти нищо не знае, или, ако има никакво знание, не може да го използва.
към беседата >>
Като се намерите пред някаква мъчнотия, спирате сред пътя, вдигате ръце и казвате: Не мога да живея повече!
Съвременните хора се намират на един голям параход сред океана. Капитанът на парахода е опитен, знае посоките на движението и условията, при които пътува. Защо трябва да се плашите тогава? Освен това, сегашните параходи са снабдени с различни уреди, с които дават сигнал за помощ. Какво правите вие?
Като се намерите пред някаква мъчнотия, спирате сред пътя, вдигате ръце и казвате: Не мога да живея повече!
Не, капитанът трябва да изведе парахода на пристанището, да го остави в безопасност. След това той може да се откаже от поста си. Обаче, да остави парахода сред океана, да изложи живота на хиляди хора на опасност, това е безумие. Когато човек иска да посегне на живота си, има право да стори това, но ако е извън океана. Но, докато е сред океана, той няма право да посяга на живота си.
към беседата >>
Погледне ли никого, каже ли му нещо, от него да блика чистота и искреност.
Старите възгледи за живота са отживели времето си. Сегашните хора се намират в нова фаза на живота, дето възвишеното и благородното взимат надмощие. Няма по-красиво състояние за човека от това, да бъде чист пред себе си.
Погледне ли никого, каже ли му нещо, от него да блика чистота и искреност.
Чистият човек лесно мери нещата. Достатъчно е да погледне някого, за да го прецени. По главата, по челото, по линиите на лицето, по очите, по веждите и по брадата му той чете всичко, което сам е написал. Той познава добрия и лошия човек, познава, доколко е устойчив, честен, справедлив и т. н. Не можете да припишете на човека качества, които не са отбелязани на главата, на лицето и на ръцете му.
към беседата >>
Тогава само той разбира, че почти нищо не знае, или, ако има никакво знание, не може да го използва.
Обаче, маймуната, която мисли, че много знае, е крайно страхлива. Тя се страхува особено много от змията. Опашката на маймуната, която постоянно се движи, напомня змията. Понякога и човек, като маймуната, си представя, че знае повече, отколкото в действителност. Натъкне ли се на нещо страшно, което не може да си обясни, той изпитва страх и забравя и това, което знае.
Тогава само той разбира, че почти нищо не знае, или, ако има никакво знание, не може да го използва.
към беседата >>
Не, капитанът трябва да изведе парахода на пристанището, да го остави в безопасност.
Капитанът на парахода е опитен, знае посоките на движението и условията, при които пътува. Защо трябва да се плашите тогава? Освен това, сегашните параходи са снабдени с различни уреди, с които дават сигнал за помощ. Какво правите вие? Като се намерите пред някаква мъчнотия, спирате сред пътя, вдигате ръце и казвате: Не мога да живея повече!
Не, капитанът трябва да изведе парахода на пристанището, да го остави в безопасност.
След това той може да се откаже от поста си. Обаче, да остави парахода сред океана, да изложи живота на хиляди хора на опасност, това е безумие. Когато човек иска да посегне на живота си, има право да стори това, но ако е извън океана. Но, докато е сред океана, той няма право да посяга на живота си. Ако се бесиш, не обесвай и другите хора със себе си.
към беседата >>
Чистият човек лесно мери нещата.
Старите възгледи за живота са отживели времето си. Сегашните хора се намират в нова фаза на живота, дето възвишеното и благородното взимат надмощие. Няма по-красиво състояние за човека от това, да бъде чист пред себе си. Погледне ли никого, каже ли му нещо, от него да блика чистота и искреност.
Чистият човек лесно мери нещата.
Достатъчно е да погледне някого, за да го прецени. По главата, по челото, по линиите на лицето, по очите, по веждите и по брадата му той чете всичко, което сам е написал. Той познава добрия и лошия човек, познава, доколко е устойчив, честен, справедлив и т. н. Не можете да припишете на човека качества, които не са отбелязани на главата, на лицето и на ръцете му. Кажете ли, че някой е светия, той трябва да има качествата на светията.
към беседата >>
„Син Человечески е господар и на съботата.”– Какво представя съботата?
„Син Человечески е господар и на съботата.”– Какво представя съботата?
– Нищо друго, освен онези традиции, които човек носи в ума си, като наследени черти от свои деди и прадеди. Срещна ли човек с традиции в живота си, казвам, че той носи съботата в себе си. Някой е сприхав, нервен. Той се оправдава, че така е роден. Той носи съботата в себе си.
към беседата >>
След това той може да се откаже от поста си.
Защо трябва да се плашите тогава? Освен това, сегашните параходи са снабдени с различни уреди, с които дават сигнал за помощ. Какво правите вие? Като се намерите пред някаква мъчнотия, спирате сред пътя, вдигате ръце и казвате: Не мога да живея повече! Не, капитанът трябва да изведе парахода на пристанището, да го остави в безопасност.
След това той може да се откаже от поста си.
Обаче, да остави парахода сред океана, да изложи живота на хиляди хора на опасност, това е безумие. Когато човек иска да посегне на живота си, има право да стори това, но ако е извън океана. Но, докато е сред океана, той няма право да посяга на живота си. Ако се бесиш, не обесвай и другите хора със себе си. В турско време, като са хващали някой българин, заставяли го да изкаже другарите си.
към беседата >>
Достатъчно е да погледне някого, за да го прецени.
Старите възгледи за живота са отживели времето си. Сегашните хора се намират в нова фаза на живота, дето възвишеното и благородното взимат надмощие. Няма по-красиво състояние за човека от това, да бъде чист пред себе си. Погледне ли никого, каже ли му нещо, от него да блика чистота и искреност. Чистият човек лесно мери нещата.
Достатъчно е да погледне някого, за да го прецени.
По главата, по челото, по линиите на лицето, по очите, по веждите и по брадата му той чете всичко, което сам е написал. Той познава добрия и лошия човек, познава, доколко е устойчив, честен, справедлив и т. н. Не можете да припишете на човека качества, които не са отбелязани на главата, на лицето и на ръцете му. Кажете ли, че някой е светия, той трябва да има качествата на светията. Всеки носи свидетелството си със себе си.
към беседата >>
– Нищо друго, освен онези традиции, които човек носи в ума си, като наследени черти от свои деди и прадеди.
„Син Человечески е господар и на съботата.”– Какво представя съботата?
– Нищо друго, освен онези традиции, които човек носи в ума си, като наследени черти от свои деди и прадеди.
Срещна ли човек с традиции в живота си, казвам, че той носи съботата в себе си. Някой е сприхав, нервен. Той се оправдава, че така е роден. Той носи съботата в себе си. Друг някой казва за себе си, че е положителен човек, не може да вярва в каквото и да е.
към беседата >>
Обаче, да остави парахода сред океана, да изложи живота на хиляди хора на опасност, това е безумие.
Освен това, сегашните параходи са снабдени с различни уреди, с които дават сигнал за помощ. Какво правите вие? Като се намерите пред някаква мъчнотия, спирате сред пътя, вдигате ръце и казвате: Не мога да живея повече! Не, капитанът трябва да изведе парахода на пристанището, да го остави в безопасност. След това той може да се откаже от поста си.
Обаче, да остави парахода сред океана, да изложи живота на хиляди хора на опасност, това е безумие.
Когато човек иска да посегне на живота си, има право да стори това, но ако е извън океана. Но, докато е сред океана, той няма право да посяга на живота си. Ако се бесиш, не обесвай и другите хора със себе си. В турско време, като са хващали някой българин, заставяли го да изкаже другарите си. Ще го бият, ще го заплашват с обесване, докато най-после издаде другарите си.
към беседата >>
По главата, по челото, по линиите на лицето, по очите, по веждите и по брадата му той чете всичко, което сам е написал.
Сегашните хора се намират в нова фаза на живота, дето възвишеното и благородното взимат надмощие. Няма по-красиво състояние за човека от това, да бъде чист пред себе си. Погледне ли никого, каже ли му нещо, от него да блика чистота и искреност. Чистият човек лесно мери нещата. Достатъчно е да погледне някого, за да го прецени.
По главата, по челото, по линиите на лицето, по очите, по веждите и по брадата му той чете всичко, което сам е написал.
Той познава добрия и лошия човек, познава, доколко е устойчив, честен, справедлив и т. н. Не можете да припишете на човека качества, които не са отбелязани на главата, на лицето и на ръцете му. Кажете ли, че някой е светия, той трябва да има качествата на светията. Всеки носи свидетелството си със себе си. Ако тялото на човека не е съградено от фина, чиста материя, той не може да бъде нито способен, нито добродетелен; ако мускулите и костите му не са изработени от фина материя, той не може да има здраво, издръжливо тяло.
към беседата >>
Срещна ли човек с традиции в живота си, казвам, че той носи съботата в себе си.
„Син Человечески е господар и на съботата.”– Какво представя съботата? – Нищо друго, освен онези традиции, които човек носи в ума си, като наследени черти от свои деди и прадеди.
Срещна ли човек с традиции в живота си, казвам, че той носи съботата в себе си.
Някой е сприхав, нервен. Той се оправдава, че така е роден. Той носи съботата в себе си. Друг някой казва за себе си, че е положителен човек, не може да вярва в каквото и да е. – Съботата носи в себе си.
към беседата >>
Когато човек иска да посегне на живота си, има право да стори това, но ако е извън океана.
Какво правите вие? Като се намерите пред някаква мъчнотия, спирате сред пътя, вдигате ръце и казвате: Не мога да живея повече! Не, капитанът трябва да изведе парахода на пристанището, да го остави в безопасност. След това той може да се откаже от поста си. Обаче, да остави парахода сред океана, да изложи живота на хиляди хора на опасност, това е безумие.
Когато човек иска да посегне на живота си, има право да стори това, но ако е извън океана.
Но, докато е сред океана, той няма право да посяга на живота си. Ако се бесиш, не обесвай и другите хора със себе си. В турско време, като са хващали някой българин, заставяли го да изкаже другарите си. Ще го бият, ще го заплашват с обесване, докато най-после издаде другарите си. За да не го обесят, той издава другарите си.
към беседата >>
Той познава добрия и лошия човек, познава, доколко е устойчив, честен, справедлив и т. н.
Няма по-красиво състояние за човека от това, да бъде чист пред себе си. Погледне ли никого, каже ли му нещо, от него да блика чистота и искреност. Чистият човек лесно мери нещата. Достатъчно е да погледне някого, за да го прецени. По главата, по челото, по линиите на лицето, по очите, по веждите и по брадата му той чете всичко, което сам е написал.
Той познава добрия и лошия човек, познава, доколко е устойчив, честен, справедлив и т. н.
Не можете да припишете на човека качества, които не са отбелязани на главата, на лицето и на ръцете му. Кажете ли, че някой е светия, той трябва да има качествата на светията. Всеки носи свидетелството си със себе си. Ако тялото на човека не е съградено от фина, чиста материя, той не може да бъде нито способен, нито добродетелен; ако мускулите и костите му не са изработени от фина материя, той не може да има здраво, издръжливо тяло. Не се заблуждавайте от външната форма на нещата.
към беседата >>
Някой е сприхав, нервен.
„Син Человечески е господар и на съботата.”– Какво представя съботата? – Нищо друго, освен онези традиции, които човек носи в ума си, като наследени черти от свои деди и прадеди. Срещна ли човек с традиции в живота си, казвам, че той носи съботата в себе си.
Някой е сприхав, нервен.
Той се оправдава, че така е роден. Той носи съботата в себе си. Друг някой казва за себе си, че е положителен човек, не може да вярва в каквото и да е. – Съботата носи в себе си. – Ама аз обичам удобствата, обичам богата храна, хубаво облекло.
към беседата >>
Но, докато е сред океана, той няма право да посяга на живота си.
Като се намерите пред някаква мъчнотия, спирате сред пътя, вдигате ръце и казвате: Не мога да живея повече! Не, капитанът трябва да изведе парахода на пристанището, да го остави в безопасност. След това той може да се откаже от поста си. Обаче, да остави парахода сред океана, да изложи живота на хиляди хора на опасност, това е безумие. Когато човек иска да посегне на живота си, има право да стори това, но ако е извън океана.
Но, докато е сред океана, той няма право да посяга на живота си.
Ако се бесиш, не обесвай и другите хора със себе си. В турско време, като са хващали някой българин, заставяли го да изкаже другарите си. Ще го бият, ще го заплашват с обесване, докато най-после издаде другарите си. За да не го обесят, той издава другарите си. Щом са те хванали, нека те обесят, но ти не трябва да издаваш другарите си.
към беседата >>
Не можете да припишете на човека качества, които не са отбелязани на главата, на лицето и на ръцете му.
Погледне ли никого, каже ли му нещо, от него да блика чистота и искреност. Чистият човек лесно мери нещата. Достатъчно е да погледне някого, за да го прецени. По главата, по челото, по линиите на лицето, по очите, по веждите и по брадата му той чете всичко, което сам е написал. Той познава добрия и лошия човек, познава, доколко е устойчив, честен, справедлив и т. н.
Не можете да припишете на човека качества, които не са отбелязани на главата, на лицето и на ръцете му.
Кажете ли, че някой е светия, той трябва да има качествата на светията. Всеки носи свидетелството си със себе си. Ако тялото на човека не е съградено от фина, чиста материя, той не може да бъде нито способен, нито добродетелен; ако мускулите и костите му не са изработени от фина материя, той не може да има здраво, издръжливо тяло. Не се заблуждавайте от външната форма на нещата. Не е ли здрав човек, не е ли изработен от устойчива и здрава материя, и цар да го направят, пак няма да издържи на външните условия и на вътрешните бури.
към беседата >>
Той се оправдава, че така е роден.
„Син Человечески е господар и на съботата.”– Какво представя съботата? – Нищо друго, освен онези традиции, които човек носи в ума си, като наследени черти от свои деди и прадеди. Срещна ли човек с традиции в живота си, казвам, че той носи съботата в себе си. Някой е сприхав, нервен.
Той се оправдава, че така е роден.
Той носи съботата в себе си. Друг някой казва за себе си, че е положителен човек, не може да вярва в каквото и да е. – Съботата носи в себе си. – Ама аз обичам удобствата, обичам богата храна, хубаво облекло. – Ти носиш съботата в себе си.
към беседата >>
Ако се бесиш, не обесвай и другите хора със себе си.
Не, капитанът трябва да изведе парахода на пристанището, да го остави в безопасност. След това той може да се откаже от поста си. Обаче, да остави парахода сред океана, да изложи живота на хиляди хора на опасност, това е безумие. Когато човек иска да посегне на живота си, има право да стори това, но ако е извън океана. Но, докато е сред океана, той няма право да посяга на живота си.
Ако се бесиш, не обесвай и другите хора със себе си.
В турско време, като са хващали някой българин, заставяли го да изкаже другарите си. Ще го бият, ще го заплашват с обесване, докато най-после издаде другарите си. За да не го обесят, той издава другарите си. Щом са те хванали, нека те обесят, но ти не трябва да издаваш другарите си. Той се плаши и, за да не го обесят, изказва останалите.
към беседата >>
Кажете ли, че някой е светия, той трябва да има качествата на светията.
Чистият човек лесно мери нещата. Достатъчно е да погледне някого, за да го прецени. По главата, по челото, по линиите на лицето, по очите, по веждите и по брадата му той чете всичко, което сам е написал. Той познава добрия и лошия човек, познава, доколко е устойчив, честен, справедлив и т. н. Не можете да припишете на човека качества, които не са отбелязани на главата, на лицето и на ръцете му.
Кажете ли, че някой е светия, той трябва да има качествата на светията.
Всеки носи свидетелството си със себе си. Ако тялото на човека не е съградено от фина, чиста материя, той не може да бъде нито способен, нито добродетелен; ако мускулите и костите му не са изработени от фина материя, той не може да има здраво, издръжливо тяло. Не се заблуждавайте от външната форма на нещата. Не е ли здрав човек, не е ли изработен от устойчива и здрава материя, и цар да го направят, пак няма да издържи на външните условия и на вътрешните бури. Щастието на човека се обуславя от неговите вътрешни условия.
към беседата >>
Той носи съботата в себе си.
„Син Человечески е господар и на съботата.”– Какво представя съботата? – Нищо друго, освен онези традиции, които човек носи в ума си, като наследени черти от свои деди и прадеди. Срещна ли човек с традиции в живота си, казвам, че той носи съботата в себе си. Някой е сприхав, нервен. Той се оправдава, че така е роден.
Той носи съботата в себе си.
Друг някой казва за себе си, че е положителен човек, не може да вярва в каквото и да е. – Съботата носи в себе си. – Ама аз обичам удобствата, обичам богата храна, хубаво облекло. – Ти носиш съботата в себе си. Според начина, по който живеят, хората се делят на богати и на бедни.
към беседата >>
В турско време, като са хващали някой българин, заставяли го да изкаже другарите си.
След това той може да се откаже от поста си. Обаче, да остави парахода сред океана, да изложи живота на хиляди хора на опасност, това е безумие. Когато човек иска да посегне на живота си, има право да стори това, но ако е извън океана. Но, докато е сред океана, той няма право да посяга на живота си. Ако се бесиш, не обесвай и другите хора със себе си.
В турско време, като са хващали някой българин, заставяли го да изкаже другарите си.
Ще го бият, ще го заплашват с обесване, докато най-после издаде другарите си. За да не го обесят, той издава другарите си. Щом са те хванали, нека те обесят, но ти не трябва да издаваш другарите си. Той се плаши и, за да не го обесят, изказва останалите. След това минава за герой.
към беседата >>
Всеки носи свидетелството си със себе си.
Достатъчно е да погледне някого, за да го прецени. По главата, по челото, по линиите на лицето, по очите, по веждите и по брадата му той чете всичко, което сам е написал. Той познава добрия и лошия човек, познава, доколко е устойчив, честен, справедлив и т. н. Не можете да припишете на човека качества, които не са отбелязани на главата, на лицето и на ръцете му. Кажете ли, че някой е светия, той трябва да има качествата на светията.
Всеки носи свидетелството си със себе си.
Ако тялото на човека не е съградено от фина, чиста материя, той не може да бъде нито способен, нито добродетелен; ако мускулите и костите му не са изработени от фина материя, той не може да има здраво, издръжливо тяло. Не се заблуждавайте от външната форма на нещата. Не е ли здрав човек, не е ли изработен от устойчива и здрава материя, и цар да го направят, пак няма да издържи на външните условия и на вътрешните бури. Щастието на човека се обуславя от неговите вътрешни условия.
към беседата >>
Друг някой казва за себе си, че е положителен човек, не може да вярва в каквото и да е.
– Нищо друго, освен онези традиции, които човек носи в ума си, като наследени черти от свои деди и прадеди. Срещна ли човек с традиции в живота си, казвам, че той носи съботата в себе си. Някой е сприхав, нервен. Той се оправдава, че така е роден. Той носи съботата в себе си.
Друг някой казва за себе си, че е положителен човек, не може да вярва в каквото и да е.
– Съботата носи в себе си. – Ама аз обичам удобствата, обичам богата храна, хубаво облекло. – Ти носиш съботата в себе си. Според начина, по който живеят, хората се делят на богати и на бедни. Богатият обича пищна храна, меко и удобно легло, лека работа, за да запази кожата на ръцете си мека и нежна.
към беседата >>
Ще го бият, ще го заплашват с обесване, докато най-после издаде другарите си.
Обаче, да остави парахода сред океана, да изложи живота на хиляди хора на опасност, това е безумие. Когато човек иска да посегне на живота си, има право да стори това, но ако е извън океана. Но, докато е сред океана, той няма право да посяга на живота си. Ако се бесиш, не обесвай и другите хора със себе си. В турско време, като са хващали някой българин, заставяли го да изкаже другарите си.
Ще го бият, ще го заплашват с обесване, докато най-после издаде другарите си.
За да не го обесят, той издава другарите си. Щом са те хванали, нека те обесят, но ти не трябва да издаваш другарите си. Той се плаши и, за да не го обесят, изказва останалите. След това минава за герой. И днес съществуват такива герои.
към беседата >>
Ако тялото на човека не е съградено от фина, чиста материя, той не може да бъде нито способен, нито добродетелен; ако мускулите и костите му не са изработени от фина материя, той не може да има здраво, издръжливо тяло.
По главата, по челото, по линиите на лицето, по очите, по веждите и по брадата му той чете всичко, което сам е написал. Той познава добрия и лошия човек, познава, доколко е устойчив, честен, справедлив и т. н. Не можете да припишете на човека качества, които не са отбелязани на главата, на лицето и на ръцете му. Кажете ли, че някой е светия, той трябва да има качествата на светията. Всеки носи свидетелството си със себе си.
Ако тялото на човека не е съградено от фина, чиста материя, той не може да бъде нито способен, нито добродетелен; ако мускулите и костите му не са изработени от фина материя, той не може да има здраво, издръжливо тяло.
Не се заблуждавайте от външната форма на нещата. Не е ли здрав човек, не е ли изработен от устойчива и здрава материя, и цар да го направят, пак няма да издържи на външните условия и на вътрешните бури. Щастието на човека се обуславя от неговите вътрешни условия.
към беседата >>
– Съботата носи в себе си.
Срещна ли човек с традиции в живота си, казвам, че той носи съботата в себе си. Някой е сприхав, нервен. Той се оправдава, че така е роден. Той носи съботата в себе си. Друг някой казва за себе си, че е положителен човек, не може да вярва в каквото и да е.
– Съботата носи в себе си.
– Ама аз обичам удобствата, обичам богата храна, хубаво облекло. – Ти носиш съботата в себе си. Според начина, по който живеят, хората се делят на богати и на бедни. Богатият обича пищна храна, меко и удобно легло, лека работа, за да запази кожата на ръцете си мека и нежна. Каквото пожелае, природата му дава, но го оставя да носи последствията на своите желания.
към беседата >>
За да не го обесят, той издава другарите си.
Когато човек иска да посегне на живота си, има право да стори това, но ако е извън океана. Но, докато е сред океана, той няма право да посяга на живота си. Ако се бесиш, не обесвай и другите хора със себе си. В турско време, като са хващали някой българин, заставяли го да изкаже другарите си. Ще го бият, ще го заплашват с обесване, докато най-после издаде другарите си.
За да не го обесят, той издава другарите си.
Щом са те хванали, нека те обесят, но ти не трябва да издаваш другарите си. Той се плаши и, за да не го обесят, изказва останалите. След това минава за герой. И днес съществуват такива герои. По-добре да обесят един, отколкото всички.
към беседата >>
Не се заблуждавайте от външната форма на нещата.
Той познава добрия и лошия човек, познава, доколко е устойчив, честен, справедлив и т. н. Не можете да припишете на човека качества, които не са отбелязани на главата, на лицето и на ръцете му. Кажете ли, че някой е светия, той трябва да има качествата на светията. Всеки носи свидетелството си със себе си. Ако тялото на човека не е съградено от фина, чиста материя, той не може да бъде нито способен, нито добродетелен; ако мускулите и костите му не са изработени от фина материя, той не може да има здраво, издръжливо тяло.
Не се заблуждавайте от външната форма на нещата.
Не е ли здрав човек, не е ли изработен от устойчива и здрава материя, и цар да го направят, пак няма да издържи на външните условия и на вътрешните бури. Щастието на човека се обуславя от неговите вътрешни условия.
към беседата >>
– Ама аз обичам удобствата, обичам богата храна, хубаво облекло.
Някой е сприхав, нервен. Той се оправдава, че така е роден. Той носи съботата в себе си. Друг някой казва за себе си, че е положителен човек, не може да вярва в каквото и да е. – Съботата носи в себе си.
– Ама аз обичам удобствата, обичам богата храна, хубаво облекло.
– Ти носиш съботата в себе си. Според начина, по който живеят, хората се делят на богати и на бедни. Богатият обича пищна храна, меко и удобно легло, лека работа, за да запази кожата на ръцете си мека и нежна. Каквото пожелае, природата му дава, но го оставя да носи последствията на своите желания. В края на краищата, ще видите богатия в легло, оплаква се от страшна болест.
към беседата >>
Щом са те хванали, нека те обесят, но ти не трябва да издаваш другарите си.
Но, докато е сред океана, той няма право да посяга на живота си. Ако се бесиш, не обесвай и другите хора със себе си. В турско време, като са хващали някой българин, заставяли го да изкаже другарите си. Ще го бият, ще го заплашват с обесване, докато най-после издаде другарите си. За да не го обесят, той издава другарите си.
Щом са те хванали, нека те обесят, но ти не трябва да издаваш другарите си.
Той се плаши и, за да не го обесят, изказва останалите. След това минава за герой. И днес съществуват такива герои. По-добре да обесят един, отколкото всички. Ти разполагаш със своя живот, можеш да се оставиш да те обесят, но нямаш право да издаваш другарите си.
към беседата >>
Не е ли здрав човек, не е ли изработен от устойчива и здрава материя, и цар да го направят, пак няма да издържи на външните условия и на вътрешните бури.
Не можете да припишете на човека качества, които не са отбелязани на главата, на лицето и на ръцете му. Кажете ли, че някой е светия, той трябва да има качествата на светията. Всеки носи свидетелството си със себе си. Ако тялото на човека не е съградено от фина, чиста материя, той не може да бъде нито способен, нито добродетелен; ако мускулите и костите му не са изработени от фина материя, той не може да има здраво, издръжливо тяло. Не се заблуждавайте от външната форма на нещата.
Не е ли здрав човек, не е ли изработен от устойчива и здрава материя, и цар да го направят, пак няма да издържи на външните условия и на вътрешните бури.
Щастието на човека се обуславя от неговите вътрешни условия.
към беседата >>
– Ти носиш съботата в себе си.
Той се оправдава, че така е роден. Той носи съботата в себе си. Друг някой казва за себе си, че е положителен човек, не може да вярва в каквото и да е. – Съботата носи в себе си. – Ама аз обичам удобствата, обичам богата храна, хубаво облекло.
– Ти носиш съботата в себе си.
Според начина, по който живеят, хората се делят на богати и на бедни. Богатият обича пищна храна, меко и удобно легло, лека работа, за да запази кожата на ръцете си мека и нежна. Каквото пожелае, природата му дава, но го оставя да носи последствията на своите желания. В края на краищата, ще видите богатия в легло, оплаква се от страшна болест. Наистина, ако се вгледате в живота, ще видите, че богатите страдат от страшни болести.
към беседата >>
Той се плаши и, за да не го обесят, изказва останалите.
Ако се бесиш, не обесвай и другите хора със себе си. В турско време, като са хващали някой българин, заставяли го да изкаже другарите си. Ще го бият, ще го заплашват с обесване, докато най-после издаде другарите си. За да не го обесят, той издава другарите си. Щом са те хванали, нека те обесят, но ти не трябва да издаваш другарите си.
Той се плаши и, за да не го обесят, изказва останалите.
След това минава за герой. И днес съществуват такива герои. По-добре да обесят един, отколкото всички. Ти разполагаш със своя живот, можеш да се оставиш да те обесят, но нямаш право да издаваш другарите си.
към беседата >>
Щастието на човека се обуславя от неговите вътрешни условия.
Кажете ли, че някой е светия, той трябва да има качествата на светията. Всеки носи свидетелството си със себе си. Ако тялото на човека не е съградено от фина, чиста материя, той не може да бъде нито способен, нито добродетелен; ако мускулите и костите му не са изработени от фина материя, той не може да има здраво, издръжливо тяло. Не се заблуждавайте от външната форма на нещата. Не е ли здрав човек, не е ли изработен от устойчива и здрава материя, и цар да го направят, пак няма да издържи на външните условия и на вътрешните бури.
Щастието на човека се обуславя от неговите вътрешни условия.
към беседата >>
Според начина, по който живеят, хората се делят на богати и на бедни.
Той носи съботата в себе си. Друг някой казва за себе си, че е положителен човек, не може да вярва в каквото и да е. – Съботата носи в себе си. – Ама аз обичам удобствата, обичам богата храна, хубаво облекло. – Ти носиш съботата в себе си.
Според начина, по който живеят, хората се делят на богати и на бедни.
Богатият обича пищна храна, меко и удобно легло, лека работа, за да запази кожата на ръцете си мека и нежна. Каквото пожелае, природата му дава, но го оставя да носи последствията на своите желания. В края на краищата, ще видите богатия в легло, оплаква се от страшна болест. Наистина, ако се вгледате в живота, ще видите, че богатите страдат от страшни болести. Те страдат от неразбиране на законите.
към беседата >>
След това минава за герой.
В турско време, като са хващали някой българин, заставяли го да изкаже другарите си. Ще го бият, ще го заплашват с обесване, докато най-после издаде другарите си. За да не го обесят, той издава другарите си. Щом са те хванали, нека те обесят, но ти не трябва да издаваш другарите си. Той се плаши и, за да не го обесят, изказва останалите.
След това минава за герой.
И днес съществуват такива герои. По-добре да обесят един, отколкото всички. Ти разполагаш със своя живот, можеш да се оставиш да те обесят, но нямаш право да издаваш другарите си.
към беседата >>
„Син Человeчески е господар и на съботата”.
„Син Человeчески е господар и на съботата”.
– На какво може да бъде господар обикновеният човек? – На съдбата си и на своите задачи. Не оставяйте другите хора да решават задачите ви. Какво ще правят учениците, ако учителите решават задачите и ако учат уроците им вместо тях? Заслужават ли те да носят името ученици?
към беседата >>
Богатият обича пищна храна, меко и удобно легло, лека работа, за да запази кожата на ръцете си мека и нежна.
Друг някой казва за себе си, че е положителен човек, не може да вярва в каквото и да е. – Съботата носи в себе си. – Ама аз обичам удобствата, обичам богата храна, хубаво облекло. – Ти носиш съботата в себе си. Според начина, по който живеят, хората се делят на богати и на бедни.
Богатият обича пищна храна, меко и удобно легло, лека работа, за да запази кожата на ръцете си мека и нежна.
Каквото пожелае, природата му дава, но го оставя да носи последствията на своите желания. В края на краищата, ще видите богатия в легло, оплаква се от страшна болест. Наистина, ако се вгледате в живота, ще видите, че богатите страдат от страшни болести. Те страдат от неразбиране на законите. Боледуват не само богатите, но и бедните.
към беседата >>
И днес съществуват такива герои.
Ще го бият, ще го заплашват с обесване, докато най-после издаде другарите си. За да не го обесят, той издава другарите си. Щом са те хванали, нека те обесят, но ти не трябва да издаваш другарите си. Той се плаши и, за да не го обесят, изказва останалите. След това минава за герой.
И днес съществуват такива герои.
По-добре да обесят един, отколкото всички. Ти разполагаш със своя живот, можеш да се оставиш да те обесят, но нямаш право да издаваш другарите си.
към беседата >>
– На какво може да бъде господар обикновеният човек?
„Син Человeчески е господар и на съботата”.
– На какво може да бъде господар обикновеният човек?
– На съдбата си и на своите задачи. Не оставяйте другите хора да решават задачите ви. Какво ще правят учениците, ако учителите решават задачите и ако учат уроците им вместо тях? Заслужават ли те да носят името ученици? Ако ученикът иска да стане учен, сам трябва да учи.
към беседата >>
Каквото пожелае, природата му дава, но го оставя да носи последствията на своите желания.
– Съботата носи в себе си. – Ама аз обичам удобствата, обичам богата храна, хубаво облекло. – Ти носиш съботата в себе си. Според начина, по който живеят, хората се делят на богати и на бедни. Богатият обича пищна храна, меко и удобно легло, лека работа, за да запази кожата на ръцете си мека и нежна.
Каквото пожелае, природата му дава, но го оставя да носи последствията на своите желания.
В края на краищата, ще видите богатия в легло, оплаква се от страшна болест. Наистина, ако се вгледате в живота, ще видите, че богатите страдат от страшни болести. Те страдат от неразбиране на законите. Боледуват не само богатите, но и бедните. Ако проследят далечното си минало, те ще видят, че никога са били богати, които само са яли и пили.
към беседата >>
По-добре да обесят един, отколкото всички.
За да не го обесят, той издава другарите си. Щом са те хванали, нека те обесят, но ти не трябва да издаваш другарите си. Той се плаши и, за да не го обесят, изказва останалите. След това минава за герой. И днес съществуват такива герои.
По-добре да обесят един, отколкото всички.
Ти разполагаш със своя живот, можеш да се оставиш да те обесят, но нямаш право да издаваш другарите си.
към беседата >>
– На съдбата си и на своите задачи.
„Син Человeчески е господар и на съботата”. – На какво може да бъде господар обикновеният човек?
– На съдбата си и на своите задачи.
Не оставяйте другите хора да решават задачите ви. Какво ще правят учениците, ако учителите решават задачите и ако учат уроците им вместо тях? Заслужават ли те да носят името ученици? Ако ученикът иска да стане учен, сам трябва да учи. Следователно, човек сам трябва да решава мъчнотиите си.
към беседата >>
В края на краищата, ще видите богатия в легло, оплаква се от страшна болест.
– Ама аз обичам удобствата, обичам богата храна, хубаво облекло. – Ти носиш съботата в себе си. Според начина, по който живеят, хората се делят на богати и на бедни. Богатият обича пищна храна, меко и удобно легло, лека работа, за да запази кожата на ръцете си мека и нежна. Каквото пожелае, природата му дава, но го оставя да носи последствията на своите желания.
В края на краищата, ще видите богатия в легло, оплаква се от страшна болест.
Наистина, ако се вгледате в живота, ще видите, че богатите страдат от страшни болести. Те страдат от неразбиране на законите. Боледуват не само богатите, но и бедните. Ако проследят далечното си минало, те ще видят, че никога са били богати, които само са яли и пили. Днес, макар и бедни, те носят последствията на своето минало.
към беседата >>
Ти разполагаш със своя живот, можеш да се оставиш да те обесят, но нямаш право да издаваш другарите си.
Щом са те хванали, нека те обесят, но ти не трябва да издаваш другарите си. Той се плаши и, за да не го обесят, изказва останалите. След това минава за герой. И днес съществуват такива герои. По-добре да обесят един, отколкото всички.
Ти разполагаш със своя живот, можеш да се оставиш да те обесят, но нямаш право да издаваш другарите си.
към беседата >>
Не оставяйте другите хора да решават задачите ви.
„Син Человeчески е господар и на съботата”. – На какво може да бъде господар обикновеният човек? – На съдбата си и на своите задачи.
Не оставяйте другите хора да решават задачите ви.
Какво ще правят учениците, ако учителите решават задачите и ако учат уроците им вместо тях? Заслужават ли те да носят името ученици? Ако ученикът иска да стане учен, сам трябва да учи. Следователно, човек сам трябва да решава мъчнотиите си. Дойде ли сиромашията на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, но молете се, да ви покаже начин, да я впрегнете на работа.
към беседата >>
Наистина, ако се вгледате в живота, ще видите, че богатите страдат от страшни болести.
– Ти носиш съботата в себе си. Според начина, по който живеят, хората се делят на богати и на бедни. Богатият обича пищна храна, меко и удобно легло, лека работа, за да запази кожата на ръцете си мека и нежна. Каквото пожелае, природата му дава, но го оставя да носи последствията на своите желания. В края на краищата, ще видите богатия в легло, оплаква се от страшна болест.
Наистина, ако се вгледате в живота, ще видите, че богатите страдат от страшни болести.
Те страдат от неразбиране на законите. Боледуват не само богатите, но и бедните. Ако проследят далечното си минало, те ще видят, че никога са били богати, които само са яли и пили. Днес, макар и бедни, те носят последствията на своето минало. Ако някой човек и в миналото, както в настоящето си, се отличава с добър и редовен живот, съгласен със законите на разумната природа, той се радва на отлично здраве.
към беседата >>
Често се задава въпросът: Има ли право човек да се самоубие?
Често се задава въпросът: Има ли право човек да се самоубие?
–Понеже човек е свободен, може да го направи, но няма право да дава лош пример на другите. Какво става с тебе, другите не трябва да знаят. Защо ще даваш лош пример? Защо ще даваш възможност на тщеславието в тебе да се шири? Ще се хвърлиш от някоя канара, или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си.
към беседата >>
Какво ще правят учениците, ако учителите решават задачите и ако учат уроците им вместо тях?
„Син Человeчески е господар и на съботата”. – На какво може да бъде господар обикновеният човек? – На съдбата си и на своите задачи. Не оставяйте другите хора да решават задачите ви.
Какво ще правят учениците, ако учителите решават задачите и ако учат уроците им вместо тях?
Заслужават ли те да носят името ученици? Ако ученикът иска да стане учен, сам трябва да учи. Следователно, човек сам трябва да решава мъчнотиите си. Дойде ли сиромашията на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, но молете се, да ви покаже начин, да я впрегнете на работа. По-добра учителка от сиромашията няма.
към беседата >>
Те страдат от неразбиране на законите.
Според начина, по който живеят, хората се делят на богати и на бедни. Богатият обича пищна храна, меко и удобно легло, лека работа, за да запази кожата на ръцете си мека и нежна. Каквото пожелае, природата му дава, но го оставя да носи последствията на своите желания. В края на краищата, ще видите богатия в легло, оплаква се от страшна болест. Наистина, ако се вгледате в живота, ще видите, че богатите страдат от страшни болести.
Те страдат от неразбиране на законите.
Боледуват не само богатите, но и бедните. Ако проследят далечното си минало, те ще видят, че никога са били богати, които само са яли и пили. Днес, макар и бедни, те носят последствията на своето минало. Ако някой човек и в миналото, както в настоящето си, се отличава с добър и редовен живот, съгласен със законите на разумната природа, той се радва на отлично здраве. Добрият живот води към добри последствия.
към беседата >>
–Понеже човек е свободен, може да го направи, но няма право да дава лош пример на другите.
Често се задава въпросът: Има ли право човек да се самоубие?
–Понеже човек е свободен, може да го направи, но няма право да дава лош пример на другите.
Какво става с тебе, другите не трябва да знаят. Защо ще даваш лош пример? Защо ще даваш възможност на тщеславието в тебе да се шири? Ще се хвърлиш от някоя канара, или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си. Значи, радостите издържаш, а страданията не издържаш.
към беседата >>
Заслужават ли те да носят името ученици?
„Син Человeчески е господар и на съботата”. – На какво може да бъде господар обикновеният човек? – На съдбата си и на своите задачи. Не оставяйте другите хора да решават задачите ви. Какво ще правят учениците, ако учителите решават задачите и ако учат уроците им вместо тях?
Заслужават ли те да носят името ученици?
Ако ученикът иска да стане учен, сам трябва да учи. Следователно, човек сам трябва да решава мъчнотиите си. Дойде ли сиромашията на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, но молете се, да ви покаже начин, да я впрегнете на работа. По-добра учителка от сиромашията няма. Обаче, ако човек не знае езика и на богатството, и на сиромашията, те ще му причинят скърби и мъчнотии.
към беседата >>
Боледуват не само богатите, но и бедните.
Богатият обича пищна храна, меко и удобно легло, лека работа, за да запази кожата на ръцете си мека и нежна. Каквото пожелае, природата му дава, но го оставя да носи последствията на своите желания. В края на краищата, ще видите богатия в легло, оплаква се от страшна болест. Наистина, ако се вгледате в живота, ще видите, че богатите страдат от страшни болести. Те страдат от неразбиране на законите.
Боледуват не само богатите, но и бедните.
Ако проследят далечното си минало, те ще видят, че никога са били богати, които само са яли и пили. Днес, макар и бедни, те носят последствията на своето минало. Ако някой човек и в миналото, както в настоящето си, се отличава с добър и редовен живот, съгласен със законите на разумната природа, той се радва на отлично здраве. Добрият живот води към добри последствия.
към беседата >>
Какво става с тебе, другите не трябва да знаят.
Често се задава въпросът: Има ли право човек да се самоубие? –Понеже човек е свободен, може да го направи, но няма право да дава лош пример на другите.
Какво става с тебе, другите не трябва да знаят.
Защо ще даваш лош пример? Защо ще даваш възможност на тщеславието в тебе да се шири? Ще се хвърлиш от някоя канара, или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си. Значи, радостите издържаш, а страданията не издържаш. Това не е геройство.
към беседата >>
Ако ученикът иска да стане учен, сам трябва да учи.
– На какво може да бъде господар обикновеният човек? – На съдбата си и на своите задачи. Не оставяйте другите хора да решават задачите ви. Какво ще правят учениците, ако учителите решават задачите и ако учат уроците им вместо тях? Заслужават ли те да носят името ученици?
Ако ученикът иска да стане учен, сам трябва да учи.
Следователно, човек сам трябва да решава мъчнотиите си. Дойде ли сиромашията на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, но молете се, да ви покаже начин, да я впрегнете на работа. По-добра учителка от сиромашията няма. Обаче, ако човек не знае езика и на богатството, и на сиромашията, те ще му причинят скърби и мъчнотии. Ако гледате на богатството като на механически процес, вие ще започнете да изнудвате слугите си, вследствие на което те ще ви мразят.
към беседата >>
Ако проследят далечното си минало, те ще видят, че никога са били богати, които само са яли и пили.
Каквото пожелае, природата му дава, но го оставя да носи последствията на своите желания. В края на краищата, ще видите богатия в легло, оплаква се от страшна болест. Наистина, ако се вгледате в живота, ще видите, че богатите страдат от страшни болести. Те страдат от неразбиране на законите. Боледуват не само богатите, но и бедните.
Ако проследят далечното си минало, те ще видят, че никога са били богати, които само са яли и пили.
Днес, макар и бедни, те носят последствията на своето минало. Ако някой човек и в миналото, както в настоящето си, се отличава с добър и редовен живот, съгласен със законите на разумната природа, той се радва на отлично здраве. Добрият живот води към добри последствия.
към беседата >>
Защо ще даваш лош пример?
Често се задава въпросът: Има ли право човек да се самоубие? –Понеже човек е свободен, може да го направи, но няма право да дава лош пример на другите. Какво става с тебе, другите не трябва да знаят.
Защо ще даваш лош пример?
Защо ще даваш възможност на тщеславието в тебе да се шири? Ще се хвърлиш от някоя канара, или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си. Значи, радостите издържаш, а страданията не издържаш. Това не е геройство. Светът се нуждае от герои, които носят еднакво и радостите, и скърбите.
към беседата >>
Следователно, човек сам трябва да решава мъчнотиите си.
– На съдбата си и на своите задачи. Не оставяйте другите хора да решават задачите ви. Какво ще правят учениците, ако учителите решават задачите и ако учат уроците им вместо тях? Заслужават ли те да носят името ученици? Ако ученикът иска да стане учен, сам трябва да учи.
Следователно, човек сам трябва да решава мъчнотиите си.
Дойде ли сиромашията на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, но молете се, да ви покаже начин, да я впрегнете на работа. По-добра учителка от сиромашията няма. Обаче, ако човек не знае езика и на богатството, и на сиромашията, те ще му причинят скърби и мъчнотии. Ако гледате на богатството като на механически процес, вие ще започнете да изнудвате слугите си, вследствие на което те ще ви мразят. Ако и на сиромашията гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате.
към беседата >>
Днес, макар и бедни, те носят последствията на своето минало.
В края на краищата, ще видите богатия в легло, оплаква се от страшна болест. Наистина, ако се вгледате в живота, ще видите, че богатите страдат от страшни болести. Те страдат от неразбиране на законите. Боледуват не само богатите, но и бедните. Ако проследят далечното си минало, те ще видят, че никога са били богати, които само са яли и пили.
Днес, макар и бедни, те носят последствията на своето минало.
Ако някой човек и в миналото, както в настоящето си, се отличава с добър и редовен живот, съгласен със законите на разумната природа, той се радва на отлично здраве. Добрият живот води към добри последствия.
към беседата >>
Защо ще даваш възможност на тщеславието в тебе да се шири?
Често се задава въпросът: Има ли право човек да се самоубие? –Понеже човек е свободен, може да го направи, но няма право да дава лош пример на другите. Какво става с тебе, другите не трябва да знаят. Защо ще даваш лош пример?
Защо ще даваш възможност на тщеславието в тебе да се шири?
Ще се хвърлиш от някоя канара, или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си. Значи, радостите издържаш, а страданията не издържаш. Това не е геройство. Светът се нуждае от герои, които носят еднакво и радостите, и скърбите.
към беседата >>
Дойде ли сиромашията на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, но молете се, да ви покаже начин, да я впрегнете на работа.
Не оставяйте другите хора да решават задачите ви. Какво ще правят учениците, ако учителите решават задачите и ако учат уроците им вместо тях? Заслужават ли те да носят името ученици? Ако ученикът иска да стане учен, сам трябва да учи. Следователно, човек сам трябва да решава мъчнотиите си.
Дойде ли сиромашията на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, но молете се, да ви покаже начин, да я впрегнете на работа.
По-добра учителка от сиромашията няма. Обаче, ако човек не знае езика и на богатството, и на сиромашията, те ще му причинят скърби и мъчнотии. Ако гледате на богатството като на механически процес, вие ще започнете да изнудвате слугите си, вследствие на което те ще ви мразят. Ако и на сиромашията гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате. Това е неразбиране на нещата.
към беседата >>
Ако някой човек и в миналото, както в настоящето си, се отличава с добър и редовен живот, съгласен със законите на разумната природа, той се радва на отлично здраве.
Наистина, ако се вгледате в живота, ще видите, че богатите страдат от страшни болести. Те страдат от неразбиране на законите. Боледуват не само богатите, но и бедните. Ако проследят далечното си минало, те ще видят, че никога са били богати, които само са яли и пили. Днес, макар и бедни, те носят последствията на своето минало.
Ако някой човек и в миналото, както в настоящето си, се отличава с добър и редовен живот, съгласен със законите на разумната природа, той се радва на отлично здраве.
Добрият живот води към добри последствия.
към беседата >>
Ще се хвърлиш от някоя канара, или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си.
Често се задава въпросът: Има ли право човек да се самоубие? –Понеже човек е свободен, може да го направи, но няма право да дава лош пример на другите. Какво става с тебе, другите не трябва да знаят. Защо ще даваш лош пример? Защо ще даваш възможност на тщеславието в тебе да се шири?
Ще се хвърлиш от някоя канара, или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си.
Значи, радостите издържаш, а страданията не издържаш. Това не е геройство. Светът се нуждае от герои, които носят еднакво и радостите, и скърбите.
към беседата >>
По-добра учителка от сиромашията няма.
Какво ще правят учениците, ако учителите решават задачите и ако учат уроците им вместо тях? Заслужават ли те да носят името ученици? Ако ученикът иска да стане учен, сам трябва да учи. Следователно, човек сам трябва да решава мъчнотиите си. Дойде ли сиромашията на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, но молете се, да ви покаже начин, да я впрегнете на работа.
По-добра учителка от сиромашията няма.
Обаче, ако човек не знае езика и на богатството, и на сиромашията, те ще му причинят скърби и мъчнотии. Ако гледате на богатството като на механически процес, вие ще започнете да изнудвате слугите си, вследствие на което те ще ви мразят. Ако и на сиромашията гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате. Това е неразбиране на нещата. Дали сте сиромах, или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога.
към беседата >>
Добрият живот води към добри последствия.
Те страдат от неразбиране на законите. Боледуват не само богатите, но и бедните. Ако проследят далечното си минало, те ще видят, че никога са били богати, които само са яли и пили. Днес, макар и бедни, те носят последствията на своето минало. Ако някой човек и в миналото, както в настоящето си, се отличава с добър и редовен живот, съгласен със законите на разумната природа, той се радва на отлично здраве.
Добрият живот води към добри последствия.
към беседата >>
Значи, радостите издържаш, а страданията не издържаш.
–Понеже човек е свободен, може да го направи, но няма право да дава лош пример на другите. Какво става с тебе, другите не трябва да знаят. Защо ще даваш лош пример? Защо ще даваш възможност на тщеславието в тебе да се шири? Ще се хвърлиш от някоя канара, или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си.
Значи, радостите издържаш, а страданията не издържаш.
Това не е геройство. Светът се нуждае от герои, които носят еднакво и радостите, и скърбите.
към беседата >>
Обаче, ако човек не знае езика и на богатството, и на сиромашията, те ще му причинят скърби и мъчнотии.
Заслужават ли те да носят името ученици? Ако ученикът иска да стане учен, сам трябва да учи. Следователно, човек сам трябва да решава мъчнотиите си. Дойде ли сиромашията на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, но молете се, да ви покаже начин, да я впрегнете на работа. По-добра учителка от сиромашията няма.
Обаче, ако човек не знае езика и на богатството, и на сиромашията, те ще му причинят скърби и мъчнотии.
Ако гледате на богатството като на механически процес, вие ще започнете да изнудвате слугите си, вследствие на което те ще ви мразят. Ако и на сиромашията гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате. Това е неразбиране на нещата. Дали сте сиромах, или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да бъде слуга и съзнателно да изпълнява службата си?
към беседата >>
Като изучавате закона на наследствеността, виждате, че всички хора страдат все от неразбиране закона на съботата.
Като изучавате закона на наследствеността, виждате, че всички хора страдат все от неразбиране закона на съботата.
Когато изведе евреите от Египет, Моисей прекара с тях цели 40 години. те се хранеха с манна, която падаше от небето. Моисей ги съветваше да събират манна само за един ден, да не се разваля.–Добър е Бог, ще се погрижи за утрешния ден, – казваше им той. Обаче, те не го слушаха и му казваха: Ние знаем, какво да правим, няма защо ти да ни учиш. Като практичен народ, евреите събираха манна за няколко дена, да се осигурят, но тя се разваляше.
към беседата >>
Това не е геройство.
Какво става с тебе, другите не трябва да знаят. Защо ще даваш лош пример? Защо ще даваш възможност на тщеславието в тебе да се шири? Ще се хвърлиш от някоя канара, или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си. Значи, радостите издържаш, а страданията не издържаш.
Това не е геройство.
Светът се нуждае от герои, които носят еднакво и радостите, и скърбите.
към беседата >>
Ако гледате на богатството като на механически процес, вие ще започнете да изнудвате слугите си, вследствие на което те ще ви мразят.
Ако ученикът иска да стане учен, сам трябва да учи. Следователно, човек сам трябва да решава мъчнотиите си. Дойде ли сиромашията на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, но молете се, да ви покаже начин, да я впрегнете на работа. По-добра учителка от сиромашията няма. Обаче, ако човек не знае езика и на богатството, и на сиромашията, те ще му причинят скърби и мъчнотии.
Ако гледате на богатството като на механически процес, вие ще започнете да изнудвате слугите си, вследствие на което те ще ви мразят.
Ако и на сиромашията гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате. Това е неразбиране на нещата. Дали сте сиромах, или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да бъде слуга и съзнателно да изпълнява службата си? Нали така постъпи младият княжески син?
към беседата >>
Когато изведе евреите от Египет, Моисей прекара с тях цели 40 години.
Като изучавате закона на наследствеността, виждате, че всички хора страдат все от неразбиране закона на съботата.
Когато изведе евреите от Египет, Моисей прекара с тях цели 40 години.
те се хранеха с манна, която падаше от небето. Моисей ги съветваше да събират манна само за един ден, да не се разваля.–Добър е Бог, ще се погрижи за утрешния ден, – казваше им той. Обаче, те не го слушаха и му казваха: Ние знаем, какво да правим, няма защо ти да ни учиш. Като практичен народ, евреите събираха манна за няколко дена, да се осигурят, но тя се разваляше. Всеки ден те имаха прясна манна.
към беседата >>
Светът се нуждае от герои, които носят еднакво и радостите, и скърбите.
Защо ще даваш лош пример? Защо ще даваш възможност на тщеславието в тебе да се шири? Ще се хвърлиш от някоя канара, или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си. Значи, радостите издържаш, а страданията не издържаш. Това не е геройство.
Светът се нуждае от герои, които носят еднакво и радостите, и скърбите.
към беседата >>
Ако и на сиромашията гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате.
Следователно, човек сам трябва да решава мъчнотиите си. Дойде ли сиромашията на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, но молете се, да ви покаже начин, да я впрегнете на работа. По-добра учителка от сиромашията няма. Обаче, ако човек не знае езика и на богатството, и на сиромашията, те ще му причинят скърби и мъчнотии. Ако гледате на богатството като на механически процес, вие ще започнете да изнудвате слугите си, вследствие на което те ще ви мразят.
Ако и на сиромашията гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате.
Това е неразбиране на нещата. Дали сте сиромах, или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да бъде слуга и съзнателно да изпълнява службата си? Нали така постъпи младият княжески син? Той доброволно стана слуга на младата княгиня и слугинята й, като изпълняваше добросъвестно заповедите им.
към беседата >>
те се хранеха с манна, която падаше от небето.
Като изучавате закона на наследствеността, виждате, че всички хора страдат все от неразбиране закона на съботата. Когато изведе евреите от Египет, Моисей прекара с тях цели 40 години.
те се хранеха с манна, която падаше от небето.
Моисей ги съветваше да събират манна само за един ден, да не се разваля.–Добър е Бог, ще се погрижи за утрешния ден, – казваше им той. Обаче, те не го слушаха и му казваха: Ние знаем, какво да правим, няма защо ти да ни учиш. Като практичен народ, евреите събираха манна за няколко дена, да се осигурят, но тя се разваляше. Всеки ден те имаха прясна манна. Само в петък, по закон, те трябваше да събират манна за два дена, да не се грижат за храна за събота, която беше определена за служене на Бога и за почивка.
към беседата >>
Сега, да дойдем до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на неговите членове?
Сега, да дойдем до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на неговите членове?
Никога обществото не трябва да позволява на някой от своите членове да посегне на живота си. Обществото носи отговорност за своите членове. Не е достатъчно да пишат във вестниците, че еди-кой си се убил или обесил и да съжаляват хората за случилото се нещастие. Важно е да се предотврати това нещастие. Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян.
към беседата >>
Това е неразбиране на нещата.
Дойде ли сиромашията на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, но молете се, да ви покаже начин, да я впрегнете на работа. По-добра учителка от сиромашията няма. Обаче, ако човек не знае езика и на богатството, и на сиромашията, те ще му причинят скърби и мъчнотии. Ако гледате на богатството като на механически процес, вие ще започнете да изнудвате слугите си, вследствие на което те ще ви мразят. Ако и на сиромашията гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате.
Това е неразбиране на нещата.
Дали сте сиромах, или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да бъде слуга и съзнателно да изпълнява службата си? Нали така постъпи младият княжески син? Той доброволно стана слуга на младата княгиня и слугинята й, като изпълняваше добросъвестно заповедите им. Обаче, и княгинята слъже от висотата на своето положение да слугува, да изпита княжеския син, а същевременно да изпита и себе си.
към беседата >>
Моисей ги съветваше да събират манна само за един ден, да не се разваля.–Добър е Бог, ще се погрижи за утрешния ден, – казваше им той.
Като изучавате закона на наследствеността, виждате, че всички хора страдат все от неразбиране закона на съботата. Когато изведе евреите от Египет, Моисей прекара с тях цели 40 години. те се хранеха с манна, която падаше от небето.
Моисей ги съветваше да събират манна само за един ден, да не се разваля.–Добър е Бог, ще се погрижи за утрешния ден, – казваше им той.
Обаче, те не го слушаха и му казваха: Ние знаем, какво да правим, няма защо ти да ни учиш. Като практичен народ, евреите събираха манна за няколко дена, да се осигурят, но тя се разваляше. Всеки ден те имаха прясна манна. Само в петък, по закон, те трябваше да събират манна за два дена, да не се грижат за храна за събота, която беше определена за служене на Бога и за почивка. Този ден те се освобождаваха от всички грижи и терзания, които им създаваха традициите.
към беседата >>
Никога обществото не трябва да позволява на някой от своите членове да посегне на живота си.
Сега, да дойдем до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на неговите членове?
Никога обществото не трябва да позволява на някой от своите членове да посегне на живота си.
Обществото носи отговорност за своите членове. Не е достатъчно да пишат във вестниците, че еди-кой си се убил или обесил и да съжаляват хората за случилото се нещастие. Важно е да се предотврати това нещастие. Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян. Ако той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко дена и няма възможност да изкара хляба си, осигурете го за цял месец.
към беседата >>
Дали сте сиромах, или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога.
По-добра учителка от сиромашията няма. Обаче, ако човек не знае езика и на богатството, и на сиромашията, те ще му причинят скърби и мъчнотии. Ако гледате на богатството като на механически процес, вие ще започнете да изнудвате слугите си, вследствие на което те ще ви мразят. Ако и на сиромашията гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате. Това е неразбиране на нещата.
Дали сте сиромах, или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога.
Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да бъде слуга и съзнателно да изпълнява службата си? Нали така постъпи младият княжески син? Той доброволно стана слуга на младата княгиня и слугинята й, като изпълняваше добросъвестно заповедите им. Обаче, и княгинята слъже от висотата на своето положение да слугува, да изпита княжеския син, а същевременно да изпита и себе си. Ако и вие, като младия княз и младата княгиня, не можете да слезете от положението, в което се намирате, и поне един ден да слугувате, нищо не можете да постигнете.
към беседата >>
Обаче, те не го слушаха и му казваха: Ние знаем, какво да правим, няма защо ти да ни учиш.
Като изучавате закона на наследствеността, виждате, че всички хора страдат все от неразбиране закона на съботата. Когато изведе евреите от Египет, Моисей прекара с тях цели 40 години. те се хранеха с манна, която падаше от небето. Моисей ги съветваше да събират манна само за един ден, да не се разваля.–Добър е Бог, ще се погрижи за утрешния ден, – казваше им той.
Обаче, те не го слушаха и му казваха: Ние знаем, какво да правим, няма защо ти да ни учиш.
Като практичен народ, евреите събираха манна за няколко дена, да се осигурят, но тя се разваляше. Всеки ден те имаха прясна манна. Само в петък, по закон, те трябваше да събират манна за два дена, да не се грижат за храна за събота, която беше определена за служене на Бога и за почивка. Този ден те се освобождаваха от всички грижи и терзания, които им създаваха традициите. През този ден търговците затваряха дюкяните си; кой каквато работа имаше, преустановяваше я.
към беседата >>
Обществото носи отговорност за своите членове.
Сега, да дойдем до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на неговите членове? Никога обществото не трябва да позволява на някой от своите членове да посегне на живота си.
Обществото носи отговорност за своите членове.
Не е достатъчно да пишат във вестниците, че еди-кой си се убил или обесил и да съжаляват хората за случилото се нещастие. Важно е да се предотврати това нещастие. Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян. Ако той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко дена и няма възможност да изкара хляба си, осигурете го за цял месец. Защо да не отвори човек сърцето си за своя ближен?
към беседата >>
Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да бъде слуга и съзнателно да изпълнява службата си?
Обаче, ако човек не знае езика и на богатството, и на сиромашията, те ще му причинят скърби и мъчнотии. Ако гледате на богатството като на механически процес, вие ще започнете да изнудвате слугите си, вследствие на което те ще ви мразят. Ако и на сиромашията гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате. Това е неразбиране на нещата. Дали сте сиромах, или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога.
Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да бъде слуга и съзнателно да изпълнява службата си?
Нали така постъпи младият княжески син? Той доброволно стана слуга на младата княгиня и слугинята й, като изпълняваше добросъвестно заповедите им. Обаче, и княгинята слъже от висотата на своето положение да слугува, да изпита княжеския син, а същевременно да изпита и себе си. Ако и вие, като младия княз и младата княгиня, не можете да слезете от положението, в което се намирате, и поне един ден да слугувате, нищо не можете да постигнете.
към беседата >>
Като практичен народ, евреите събираха манна за няколко дена, да се осигурят, но тя се разваляше.
Като изучавате закона на наследствеността, виждате, че всички хора страдат все от неразбиране закона на съботата. Когато изведе евреите от Египет, Моисей прекара с тях цели 40 години. те се хранеха с манна, която падаше от небето. Моисей ги съветваше да събират манна само за един ден, да не се разваля.–Добър е Бог, ще се погрижи за утрешния ден, – казваше им той. Обаче, те не го слушаха и му казваха: Ние знаем, какво да правим, няма защо ти да ни учиш.
Като практичен народ, евреите събираха манна за няколко дена, да се осигурят, но тя се разваляше.
Всеки ден те имаха прясна манна. Само в петък, по закон, те трябваше да събират манна за два дена, да не се грижат за храна за събота, която беше определена за служене на Бога и за почивка. Този ден те се освобождаваха от всички грижи и терзания, които им създаваха традициите. През този ден търговците затваряха дюкяните си; кой каквато работа имаше, преустановяваше я. Ако някой е обиден от някого, не трябва да мисли за обидата; ако има да учи, не трябва да мисли за учене.
към беседата >>
Не е достатъчно да пишат във вестниците, че еди-кой си се убил или обесил и да съжаляват хората за случилото се нещастие.
Сега, да дойдем до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на неговите членове? Никога обществото не трябва да позволява на някой от своите членове да посегне на живота си. Обществото носи отговорност за своите членове.
Не е достатъчно да пишат във вестниците, че еди-кой си се убил или обесил и да съжаляват хората за случилото се нещастие.
Важно е да се предотврати това нещастие. Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян. Ако той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко дена и няма възможност да изкара хляба си, осигурете го за цял месец. Защо да не отвори човек сърцето си за своя ближен? Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да обикалят града, да следят и да откриват отчаяни от живота хора?
към беседата >>
Нали така постъпи младият княжески син?
Ако гледате на богатството като на механически процес, вие ще започнете да изнудвате слугите си, вследствие на което те ще ви мразят. Ако и на сиромашията гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате. Това е неразбиране на нещата. Дали сте сиромах, или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да бъде слуга и съзнателно да изпълнява службата си?
Нали така постъпи младият княжески син?
Той доброволно стана слуга на младата княгиня и слугинята й, като изпълняваше добросъвестно заповедите им. Обаче, и княгинята слъже от висотата на своето положение да слугува, да изпита княжеския син, а същевременно да изпита и себе си. Ако и вие, като младия княз и младата княгиня, не можете да слезете от положението, в което се намирате, и поне един ден да слугувате, нищо не можете да постигнете.
към беседата >>
Всеки ден те имаха прясна манна.
Когато изведе евреите от Египет, Моисей прекара с тях цели 40 години. те се хранеха с манна, която падаше от небето. Моисей ги съветваше да събират манна само за един ден, да не се разваля.–Добър е Бог, ще се погрижи за утрешния ден, – казваше им той. Обаче, те не го слушаха и му казваха: Ние знаем, какво да правим, няма защо ти да ни учиш. Като практичен народ, евреите събираха манна за няколко дена, да се осигурят, но тя се разваляше.
Всеки ден те имаха прясна манна.
Само в петък, по закон, те трябваше да събират манна за два дена, да не се грижат за храна за събота, която беше определена за служене на Бога и за почивка. Този ден те се освобождаваха от всички грижи и терзания, които им създаваха традициите. През този ден търговците затваряха дюкяните си; кой каквато работа имаше, преустановяваше я. Ако някой е обиден от някого, не трябва да мисли за обидата; ако има да учи, не трябва да мисли за учене. Този ден всички трябва да бъдат радостни и весели, чисти по сърце, да не мислят за нищо, да се чувстват като новородени деца.
към беседата >>
Важно е да се предотврати това нещастие.
Сега, да дойдем до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на неговите членове? Никога обществото не трябва да позволява на някой от своите членове да посегне на живота си. Обществото носи отговорност за своите членове. Не е достатъчно да пишат във вестниците, че еди-кой си се убил или обесил и да съжаляват хората за случилото се нещастие.
Важно е да се предотврати това нещастие.
Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян. Ако той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко дена и няма възможност да изкара хляба си, осигурете го за цял месец. Защо да не отвори човек сърцето си за своя ближен? Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да обикалят града, да следят и да откриват отчаяни от живота хора? Срещнат ли такъв човек, те трябва да го спрат, да го предразположат да се изкаже.
към беседата >>
Той доброволно стана слуга на младата княгиня и слугинята й, като изпълняваше добросъвестно заповедите им.
Ако и на сиромашията гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате. Това е неразбиране на нещата. Дали сте сиромах, или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да бъде слуга и съзнателно да изпълнява службата си? Нали така постъпи младият княжески син?
Той доброволно стана слуга на младата княгиня и слугинята й, като изпълняваше добросъвестно заповедите им.
Обаче, и княгинята слъже от висотата на своето положение да слугува, да изпита княжеския син, а същевременно да изпита и себе си. Ако и вие, като младия княз и младата княгиня, не можете да слезете от положението, в което се намирате, и поне един ден да слугувате, нищо не можете да постигнете.
към беседата >>
Само в петък, по закон, те трябваше да събират манна за два дена, да не се грижат за храна за събота, която беше определена за служене на Бога и за почивка.
те се хранеха с манна, която падаше от небето. Моисей ги съветваше да събират манна само за един ден, да не се разваля.–Добър е Бог, ще се погрижи за утрешния ден, – казваше им той. Обаче, те не го слушаха и му казваха: Ние знаем, какво да правим, няма защо ти да ни учиш. Като практичен народ, евреите събираха манна за няколко дена, да се осигурят, но тя се разваляше. Всеки ден те имаха прясна манна.
Само в петък, по закон, те трябваше да събират манна за два дена, да не се грижат за храна за събота, която беше определена за служене на Бога и за почивка.
Този ден те се освобождаваха от всички грижи и терзания, които им създаваха традициите. През този ден търговците затваряха дюкяните си; кой каквато работа имаше, преустановяваше я. Ако някой е обиден от някого, не трябва да мисли за обидата; ако има да учи, не трябва да мисли за учене. Този ден всички трябва да бъдат радостни и весели, чисти по сърце, да не мислят за нищо, да се чувстват като новородени деца. Кой на кого има да дава, кой от кого има да взима, всичко това трябва да се забрави.
към беседата >>
Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян.
Сега, да дойдем до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на неговите членове? Никога обществото не трябва да позволява на някой от своите членове да посегне на живота си. Обществото носи отговорност за своите членове. Не е достатъчно да пишат във вестниците, че еди-кой си се убил или обесил и да съжаляват хората за случилото се нещастие. Важно е да се предотврати това нещастие.
Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян.
Ако той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко дена и няма възможност да изкара хляба си, осигурете го за цял месец. Защо да не отвори човек сърцето си за своя ближен? Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да обикалят града, да следят и да откриват отчаяни от живота хора? Срещнат ли такъв човек, те трябва да го спрат, да го предразположат да се изкаже. Ако видят, че, е годен за работа, да му намерят такава; ако е неспособен за работа, да му помогнат по някакъв начин.
към беседата >>
Обаче, и княгинята слъже от висотата на своето положение да слугува, да изпита княжеския син, а същевременно да изпита и себе си.
Това е неразбиране на нещата. Дали сте сиромах, или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да бъде слуга и съзнателно да изпълнява службата си? Нали така постъпи младият княжески син? Той доброволно стана слуга на младата княгиня и слугинята й, като изпълняваше добросъвестно заповедите им.
Обаче, и княгинята слъже от висотата на своето положение да слугува, да изпита княжеския син, а същевременно да изпита и себе си.
Ако и вие, като младия княз и младата княгиня, не можете да слезете от положението, в което се намирате, и поне един ден да слугувате, нищо не можете да постигнете.
към беседата >>
Този ден те се освобождаваха от всички грижи и терзания, които им създаваха традициите.
Моисей ги съветваше да събират манна само за един ден, да не се разваля.–Добър е Бог, ще се погрижи за утрешния ден, – казваше им той. Обаче, те не го слушаха и му казваха: Ние знаем, какво да правим, няма защо ти да ни учиш. Като практичен народ, евреите събираха манна за няколко дена, да се осигурят, но тя се разваляше. Всеки ден те имаха прясна манна. Само в петък, по закон, те трябваше да събират манна за два дена, да не се грижат за храна за събота, която беше определена за служене на Бога и за почивка.
Този ден те се освобождаваха от всички грижи и терзания, които им създаваха традициите.
През този ден търговците затваряха дюкяните си; кой каквато работа имаше, преустановяваше я. Ако някой е обиден от някого, не трябва да мисли за обидата; ако има да учи, не трябва да мисли за учене. Този ден всички трябва да бъдат радостни и весели, чисти по сърце, да не мислят за нищо, да се чувстват като новородени деца. Кой на кого има да дава, кой от кого има да взима, всичко това трябва да се забрави. Това означава законът на съботата.
към беседата >>
Ако той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко дена и няма възможност да изкара хляба си, осигурете го за цял месец.
Никога обществото не трябва да позволява на някой от своите членове да посегне на живота си. Обществото носи отговорност за своите членове. Не е достатъчно да пишат във вестниците, че еди-кой си се убил или обесил и да съжаляват хората за случилото се нещастие. Важно е да се предотврати това нещастие. Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян.
Ако той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко дена и няма възможност да изкара хляба си, осигурете го за цял месец.
Защо да не отвори човек сърцето си за своя ближен? Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да обикалят града, да следят и да откриват отчаяни от живота хора? Срещнат ли такъв човек, те трябва да го спрат, да го предразположат да се изкаже. Ако видят, че, е годен за работа, да му намерят такава; ако е неспособен за работа, да му помогнат по някакъв начин. Обществото разполага с повече начини и средства за подпомагане, отколкото отделният човек.
към беседата >>
Ако и вие, като младия княз и младата княгиня, не можете да слезете от положението, в което се намирате, и поне един ден да слугувате, нищо не можете да постигнете.
Дали сте сиромах, или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да бъде слуга и съзнателно да изпълнява службата си? Нали така постъпи младият княжески син? Той доброволно стана слуга на младата княгиня и слугинята й, като изпълняваше добросъвестно заповедите им. Обаче, и княгинята слъже от висотата на своето положение да слугува, да изпита княжеския син, а същевременно да изпита и себе си.
Ако и вие, като младия княз и младата княгиня, не можете да слезете от положението, в което се намирате, и поне един ден да слугувате, нищо не можете да постигнете.
към беседата >>
През този ден търговците затваряха дюкяните си; кой каквато работа имаше, преустановяваше я.
Обаче, те не го слушаха и му казваха: Ние знаем, какво да правим, няма защо ти да ни учиш. Като практичен народ, евреите събираха манна за няколко дена, да се осигурят, но тя се разваляше. Всеки ден те имаха прясна манна. Само в петък, по закон, те трябваше да събират манна за два дена, да не се грижат за храна за събота, която беше определена за служене на Бога и за почивка. Този ден те се освобождаваха от всички грижи и терзания, които им създаваха традициите.
През този ден търговците затваряха дюкяните си; кой каквато работа имаше, преустановяваше я.
Ако някой е обиден от някого, не трябва да мисли за обидата; ако има да учи, не трябва да мисли за учене. Този ден всички трябва да бъдат радостни и весели, чисти по сърце, да не мислят за нищо, да се чувстват като новородени деца. Кой на кого има да дава, кой от кого има да взима, всичко това трябва да се забрави. Това означава законът на съботата.
към беседата >>
Защо да не отвори човек сърцето си за своя ближен?
Обществото носи отговорност за своите членове. Не е достатъчно да пишат във вестниците, че еди-кой си се убил или обесил и да съжаляват хората за случилото се нещастие. Важно е да се предотврати това нещастие. Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян. Ако той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко дена и няма възможност да изкара хляба си, осигурете го за цял месец.
Защо да не отвори човек сърцето си за своя ближен?
Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да обикалят града, да следят и да откриват отчаяни от живота хора? Срещнат ли такъв човек, те трябва да го спрат, да го предразположат да се изкаже. Ако видят, че, е годен за работа, да му намерят такава; ако е неспособен за работа, да му помогнат по някакъв начин. Обществото разполага с повече начини и средства за подпомагане, отколкото отделният човек. В това отношение индивидът, семейството, обществото трябва да бъдат готови да изпълняват волята Божия.
към беседата >>
„Син Человечески е господар и на съботата.” Желая и на вас да станете господари на вашата събота, да поставите като основа в живота си закона на любовта, с който да унищожите всички закони, от които страдат вашите поданици.
„Син Человечески е господар и на съботата.” Желая и на вас да станете господари на вашата събота, да поставите като основа в живота си закона на любовта, с който да унищожите всички закони, от които страдат вашите поданици.
„Любов и свобода” да бъде девизът на вашия живот. Когато вие дадете свобода на вашите поданици, и на вас ще дадат свобода.
към беседата >>
Ако някой е обиден от някого, не трябва да мисли за обидата; ако има да учи, не трябва да мисли за учене.
Като практичен народ, евреите събираха манна за няколко дена, да се осигурят, но тя се разваляше. Всеки ден те имаха прясна манна. Само в петък, по закон, те трябваше да събират манна за два дена, да не се грижат за храна за събота, която беше определена за служене на Бога и за почивка. Този ден те се освобождаваха от всички грижи и терзания, които им създаваха традициите. През този ден търговците затваряха дюкяните си; кой каквато работа имаше, преустановяваше я.
Ако някой е обиден от някого, не трябва да мисли за обидата; ако има да учи, не трябва да мисли за учене.
Този ден всички трябва да бъдат радостни и весели, чисти по сърце, да не мислят за нищо, да се чувстват като новородени деца. Кой на кого има да дава, кой от кого има да взима, всичко това трябва да се забрави. Това означава законът на съботата.
към беседата >>
Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да обикалят града, да следят и да откриват отчаяни от живота хора?
Не е достатъчно да пишат във вестниците, че еди-кой си се убил или обесил и да съжаляват хората за случилото се нещастие. Важно е да се предотврати това нещастие. Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян. Ако той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко дена и няма възможност да изкара хляба си, осигурете го за цял месец. Защо да не отвори човек сърцето си за своя ближен?
Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да обикалят града, да следят и да откриват отчаяни от живота хора?
Срещнат ли такъв човек, те трябва да го спрат, да го предразположат да се изкаже. Ако видят, че, е годен за работа, да му намерят такава; ако е неспособен за работа, да му помогнат по някакъв начин. Обществото разполага с повече начини и средства за подпомагане, отколкото отделният човек. В това отношение индивидът, семейството, обществото трябва да бъдат готови да изпълняват волята Божия.
към беседата >>
„Любов и свобода” да бъде девизът на вашия живот.
„Син Человечески е господар и на съботата.” Желая и на вас да станете господари на вашата събота, да поставите като основа в живота си закона на любовта, с който да унищожите всички закони, от които страдат вашите поданици.
„Любов и свобода” да бъде девизът на вашия живот.
Когато вие дадете свобода на вашите поданици, и на вас ще дадат свобода.
към беседата >>
Този ден всички трябва да бъдат радостни и весели, чисти по сърце, да не мислят за нищо, да се чувстват като новородени деца.
Всеки ден те имаха прясна манна. Само в петък, по закон, те трябваше да събират манна за два дена, да не се грижат за храна за събота, която беше определена за служене на Бога и за почивка. Този ден те се освобождаваха от всички грижи и терзания, които им създаваха традициите. През този ден търговците затваряха дюкяните си; кой каквато работа имаше, преустановяваше я. Ако някой е обиден от някого, не трябва да мисли за обидата; ако има да учи, не трябва да мисли за учене.
Този ден всички трябва да бъдат радостни и весели, чисти по сърце, да не мислят за нищо, да се чувстват като новородени деца.
Кой на кого има да дава, кой от кого има да взима, всичко това трябва да се забрави. Това означава законът на съботата.
към беседата >>
Срещнат ли такъв човек, те трябва да го спрат, да го предразположат да се изкаже.
Важно е да се предотврати това нещастие. Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян. Ако той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко дена и няма възможност да изкара хляба си, осигурете го за цял месец. Защо да не отвори човек сърцето си за своя ближен? Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да обикалят града, да следят и да откриват отчаяни от живота хора?
Срещнат ли такъв човек, те трябва да го спрат, да го предразположат да се изкаже.
Ако видят, че, е годен за работа, да му намерят такава; ако е неспособен за работа, да му помогнат по някакъв начин. Обществото разполага с повече начини и средства за подпомагане, отколкото отделният човек. В това отношение индивидът, семейството, обществото трябва да бъдат готови да изпълняват волята Божия.
към беседата >>
Когато вие дадете свобода на вашите поданици, и на вас ще дадат свобода.
„Син Человечески е господар и на съботата.” Желая и на вас да станете господари на вашата събота, да поставите като основа в живота си закона на любовта, с който да унищожите всички закони, от които страдат вашите поданици. „Любов и свобода” да бъде девизът на вашия живот.
Когато вие дадете свобода на вашите поданици, и на вас ще дадат свобода.
към беседата >>
Кой на кого има да дава, кой от кого има да взима, всичко това трябва да се забрави.
Само в петък, по закон, те трябваше да събират манна за два дена, да не се грижат за храна за събота, която беше определена за служене на Бога и за почивка. Този ден те се освобождаваха от всички грижи и терзания, които им създаваха традициите. През този ден търговците затваряха дюкяните си; кой каквато работа имаше, преустановяваше я. Ако някой е обиден от някого, не трябва да мисли за обидата; ако има да учи, не трябва да мисли за учене. Този ден всички трябва да бъдат радостни и весели, чисти по сърце, да не мислят за нищо, да се чувстват като новородени деца.
Кой на кого има да дава, кой от кого има да взима, всичко това трябва да се забрави.
Това означава законът на съботата.
към беседата >>
Ако видят, че, е годен за работа, да му намерят такава; ако е неспособен за работа, да му помогнат по някакъв начин.
Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян. Ако той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко дена и няма възможност да изкара хляба си, осигурете го за цял месец. Защо да не отвори човек сърцето си за своя ближен? Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да обикалят града, да следят и да откриват отчаяни от живота хора? Срещнат ли такъв човек, те трябва да го спрат, да го предразположат да се изкаже.
Ако видят, че, е годен за работа, да му намерят такава; ако е неспособен за работа, да му помогнат по някакъв начин.
Обществото разполага с повече начини и средства за подпомагане, отколкото отделният човек. В това отношение индивидът, семейството, обществото трябва да бъдат готови да изпълняват волята Божия.
към беседата >>
Това означава законът на съботата.
Този ден те се освобождаваха от всички грижи и терзания, които им създаваха традициите. През този ден търговците затваряха дюкяните си; кой каквато работа имаше, преустановяваше я. Ако някой е обиден от някого, не трябва да мисли за обидата; ако има да учи, не трябва да мисли за учене. Този ден всички трябва да бъдат радостни и весели, чисти по сърце, да не мислят за нищо, да се чувстват като новородени деца. Кой на кого има да дава, кой от кого има да взима, всичко това трябва да се забрави.
Това означава законът на съботата.
към беседата >>
Обществото разполага с повече начини и средства за подпомагане, отколкото отделният човек.
Ако той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко дена и няма възможност да изкара хляба си, осигурете го за цял месец. Защо да не отвори човек сърцето си за своя ближен? Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да обикалят града, да следят и да откриват отчаяни от живота хора? Срещнат ли такъв човек, те трябва да го спрат, да го предразположат да се изкаже. Ако видят, че, е годен за работа, да му намерят такава; ако е неспособен за работа, да му помогнат по някакъв начин.
Обществото разполага с повече начини и средства за подпомагане, отколкото отделният човек.
В това отношение индивидът, семейството, обществото трябва да бъдат готови да изпълняват волята Божия.
към беседата >>
Какво правят сегашните хора, като дойде съботата или неделята – определеният ден за почивка.
Какво правят сегашните хора, като дойде съботата или неделята – определеният ден за почивка.
Те правят точно обратното на закона. Ако шест дена са яли постна храна, за неделя ще заколят кокошка или агне, ще направят баница, да заблудят съботата или неделята. Тогава ще ядат и пият най-много. И след всичко това искат да турят ред и порядък в живота. Това е невъзможно.
към беседата >>
В това отношение индивидът, семейството, обществото трябва да бъдат готови да изпълняват волята Божия.
Защо да не отвори човек сърцето си за своя ближен? Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да обикалят града, да следят и да откриват отчаяни от живота хора? Срещнат ли такъв човек, те трябва да го спрат, да го предразположат да се изкаже. Ако видят, че, е годен за работа, да му намерят такава; ако е неспособен за работа, да му помогнат по някакъв начин. Обществото разполага с повече начини и средства за подпомагане, отколкото отделният човек.
В това отношение индивидът, семейството, обществото трябва да бъдат готови да изпълняват волята Божия.
към беседата >>
Те правят точно обратното на закона.
Какво правят сегашните хора, като дойде съботата или неделята – определеният ден за почивка.
Те правят точно обратното на закона.
Ако шест дена са яли постна храна, за неделя ще заколят кокошка или агне, ще направят баница, да заблудят съботата или неделята. Тогава ще ядат и пият най-много. И след всичко това искат да турят ред и порядък в живота. Това е невъзможно. Бог е дал живота, а хората искат чрез един или друг закон да го поддържат.
към беседата >>
Днес разумният свят изпитва любовта на всички хора.
Днес разумният свят изпитва любовта на всички хора.
Видите ли, че пред очите ви се върши престъпление, не казвайте, че волята Божия е такава и с това да измиете ръцете си, но опитайте се да помогнете по някакъв начин. Ако днес волята Божия е такава за едного, утре ще бъде такава за другиго, но същата воля Божия ще се приложи и към тебе. – Какво ще стане тогава с хората? – Всички хора ще падат преждевременно, както окапват плодовете от дърветата. Казвате, че ще дойде ден, когато животът естествено ще се подобри.
към беседата >>
Ако шест дена са яли постна храна, за неделя ще заколят кокошка или агне, ще направят баница, да заблудят съботата или неделята.
Какво правят сегашните хора, като дойде съботата или неделята – определеният ден за почивка. Те правят точно обратното на закона.
Ако шест дена са яли постна храна, за неделя ще заколят кокошка или агне, ще направят баница, да заблудят съботата или неделята.
Тогава ще ядат и пият най-много. И след всичко това искат да турят ред и порядък в живота. Това е невъзможно. Бог е дал живота, а хората искат чрез един или друг закон да го поддържат. Какво се постигна със закона на съботата?
към беседата >>
Видите ли, че пред очите ви се върши престъпление, не казвайте, че волята Божия е такава и с това да измиете ръцете си, но опитайте се да помогнете по някакъв начин.
Днес разумният свят изпитва любовта на всички хора.
Видите ли, че пред очите ви се върши престъпление, не казвайте, че волята Божия е такава и с това да измиете ръцете си, но опитайте се да помогнете по някакъв начин.
Ако днес волята Божия е такава за едного, утре ще бъде такава за другиго, но същата воля Божия ще се приложи и към тебе. – Какво ще стане тогава с хората? – Всички хора ще падат преждевременно, както окапват плодовете от дърветата. Казвате, че ще дойде ден, когато животът естествено ще се подобри. – Ще дойде този ден, но много хора ще станат жертва, а ние можем да подобрим нашия живот още днес.
към беседата >>
Тогава ще ядат и пият най-много.
Какво правят сегашните хора, като дойде съботата или неделята – определеният ден за почивка. Те правят точно обратното на закона. Ако шест дена са яли постна храна, за неделя ще заколят кокошка или агне, ще направят баница, да заблудят съботата или неделята.
Тогава ще ядат и пият най-много.
И след всичко това искат да турят ред и порядък в живота. Това е невъзможно. Бог е дал живота, а хората искат чрез един или друг закон да го поддържат. Какво се постигна със закона на съботата? Можаха ли хората да задържат живота?
към беседата >>
Ако днес волята Божия е такава за едного, утре ще бъде такава за другиго, но същата воля Божия ще се приложи и към тебе.
Днес разумният свят изпитва любовта на всички хора. Видите ли, че пред очите ви се върши престъпление, не казвайте, че волята Божия е такава и с това да измиете ръцете си, но опитайте се да помогнете по някакъв начин.
Ако днес волята Божия е такава за едного, утре ще бъде такава за другиго, но същата воля Божия ще се приложи и към тебе.
– Какво ще стане тогава с хората? – Всички хора ще падат преждевременно, както окапват плодовете от дърветата. Казвате, че ще дойде ден, когато животът естествено ще се подобри. – Ще дойде този ден, но много хора ще станат жертва, а ние можем да подобрим нашия живот още днес. Да подобриш живота си, това не значи, че можеш да подобриш целокупния живот.
към беседата >>
И след всичко това искат да турят ред и порядък в живота.
Какво правят сегашните хора, като дойде съботата или неделята – определеният ден за почивка. Те правят точно обратното на закона. Ако шест дена са яли постна храна, за неделя ще заколят кокошка или агне, ще направят баница, да заблудят съботата или неделята. Тогава ще ядат и пият най-много.
И след всичко това искат да турят ред и порядък в живота.
Това е невъзможно. Бог е дал живота, а хората искат чрез един или друг закон да го поддържат. Какво се постигна със закона на съботата? Можаха ли хората да задържат живота? Дето е законът, там е смъртта.
към беседата >>
– Какво ще стане тогава с хората?
Днес разумният свят изпитва любовта на всички хора. Видите ли, че пред очите ви се върши престъпление, не казвайте, че волята Божия е такава и с това да измиете ръцете си, но опитайте се да помогнете по някакъв начин. Ако днес волята Божия е такава за едного, утре ще бъде такава за другиго, но същата воля Божия ще се приложи и към тебе.
– Какво ще стане тогава с хората?
– Всички хора ще падат преждевременно, както окапват плодовете от дърветата. Казвате, че ще дойде ден, когато животът естествено ще се подобри. – Ще дойде този ден, но много хора ще станат жертва, а ние можем да подобрим нашия живот още днес. Да подобриш живота си, това не значи, че можеш да подобриш целокупния живот. От тебе, като единица, се изисква следното: ако видиш, или.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Какво правят сегашните хора, като дойде съботата или неделята – определеният ден за почивка. Те правят точно обратното на закона. Ако шест дена са яли постна храна, за неделя ще заколят кокошка или агне, ще направят баница, да заблудят съботата или неделята. Тогава ще ядат и пият най-много. И след всичко това искат да турят ред и порядък в живота.
Това е невъзможно.
Бог е дал живота, а хората искат чрез един или друг закон да го поддържат. Какво се постигна със закона на съботата? Можаха ли хората да задържат живота? Дето е законът, там е смъртта. Когато законът престане да действува, тогава ще дойде вечният живот.
към беседата >>
– Всички хора ще падат преждевременно, както окапват плодовете от дърветата.
Днес разумният свят изпитва любовта на всички хора. Видите ли, че пред очите ви се върши престъпление, не казвайте, че волята Божия е такава и с това да измиете ръцете си, но опитайте се да помогнете по някакъв начин. Ако днес волята Божия е такава за едного, утре ще бъде такава за другиго, но същата воля Божия ще се приложи и към тебе. – Какво ще стане тогава с хората?
– Всички хора ще падат преждевременно, както окапват плодовете от дърветата.
Казвате, че ще дойде ден, когато животът естествено ще се подобри. – Ще дойде този ден, но много хора ще станат жертва, а ние можем да подобрим нашия живот още днес. Да подобриш живота си, това не значи, че можеш да подобриш целокупния живот. От тебе, като единица, се изисква следното: ако видиш, или. разбереш, че някой човек мисли да се самоубие, ти трябва да се противопоставиш на неговото намерение.
към беседата >>
Бог е дал живота, а хората искат чрез един или друг закон да го поддържат.
Те правят точно обратното на закона. Ако шест дена са яли постна храна, за неделя ще заколят кокошка или агне, ще направят баница, да заблудят съботата или неделята. Тогава ще ядат и пият най-много. И след всичко това искат да турят ред и порядък в живота. Това е невъзможно.
Бог е дал живота, а хората искат чрез един или друг закон да го поддържат.
Какво се постигна със закона на съботата? Можаха ли хората да задържат живота? Дето е законът, там е смъртта. Когато законът престане да действува, тогава ще дойде вечният живот. Животът не може да се изправя и ръководи от закона.
към беседата >>
Казвате, че ще дойде ден, когато животът естествено ще се подобри.
Днес разумният свят изпитва любовта на всички хора. Видите ли, че пред очите ви се върши престъпление, не казвайте, че волята Божия е такава и с това да измиете ръцете си, но опитайте се да помогнете по някакъв начин. Ако днес волята Божия е такава за едного, утре ще бъде такава за другиго, но същата воля Божия ще се приложи и към тебе. – Какво ще стане тогава с хората? – Всички хора ще падат преждевременно, както окапват плодовете от дърветата.
Казвате, че ще дойде ден, когато животът естествено ще се подобри.
– Ще дойде този ден, но много хора ще станат жертва, а ние можем да подобрим нашия живот още днес. Да подобриш живота си, това не значи, че можеш да подобриш целокупния живот. От тебе, като единица, се изисква следното: ако видиш, или. разбереш, че някой човек мисли да се самоубие, ти трябва да се противопоставиш на неговото намерение. В твое присъствие не трябва да позволяваш да се върши какво и да е престъпление.
към беседата >>
Какво се постигна със закона на съботата?
Ако шест дена са яли постна храна, за неделя ще заколят кокошка или агне, ще направят баница, да заблудят съботата или неделята. Тогава ще ядат и пият най-много. И след всичко това искат да турят ред и порядък в живота. Това е невъзможно. Бог е дал живота, а хората искат чрез един или друг закон да го поддържат.
Какво се постигна със закона на съботата?
Можаха ли хората да задържат живота? Дето е законът, там е смъртта. Когато законът престане да действува, тогава ще дойде вечният живот. Животът не може да се изправя и ръководи от закона. Законът за живота не трябва да излиза от хората.
към беседата >>
– Ще дойде този ден, но много хора ще станат жертва, а ние можем да подобрим нашия живот още днес.
Видите ли, че пред очите ви се върши престъпление, не казвайте, че волята Божия е такава и с това да измиете ръцете си, но опитайте се да помогнете по някакъв начин. Ако днес волята Божия е такава за едного, утре ще бъде такава за другиго, но същата воля Божия ще се приложи и към тебе. – Какво ще стане тогава с хората? – Всички хора ще падат преждевременно, както окапват плодовете от дърветата. Казвате, че ще дойде ден, когато животът естествено ще се подобри.
– Ще дойде този ден, но много хора ще станат жертва, а ние можем да подобрим нашия живот още днес.
Да подобриш живота си, това не значи, че можеш да подобриш целокупния живот. От тебе, като единица, се изисква следното: ако видиш, или. разбереш, че някой човек мисли да се самоубие, ти трябва да се противопоставиш на неговото намерение. В твое присъствие не трябва да позволяваш да се върши какво и да е престъпление. Изобщо, не се позволява на човека да допуска в ума си нечисти и лукави мисли.
към беседата >>
Можаха ли хората да задържат живота?
Тогава ще ядат и пият най-много. И след всичко това искат да турят ред и порядък в живота. Това е невъзможно. Бог е дал живота, а хората искат чрез един или друг закон да го поддържат. Какво се постигна със закона на съботата?
Можаха ли хората да задържат живота?
Дето е законът, там е смъртта. Когато законът престане да действува, тогава ще дойде вечният живот. Животът не може да се изправя и ръководи от закона. Законът за живота не трябва да излиза от хората. Човек не е в състояние да създава закони.
към беседата >>
Да подобриш живота си, това не значи, че можеш да подобриш целокупния живот.
Ако днес волята Божия е такава за едного, утре ще бъде такава за другиго, но същата воля Божия ще се приложи и към тебе. – Какво ще стане тогава с хората? – Всички хора ще падат преждевременно, както окапват плодовете от дърветата. Казвате, че ще дойде ден, когато животът естествено ще се подобри. – Ще дойде този ден, но много хора ще станат жертва, а ние можем да подобрим нашия живот още днес.
Да подобриш живота си, това не значи, че можеш да подобриш целокупния живот.
От тебе, като единица, се изисква следното: ако видиш, или. разбереш, че някой човек мисли да се самоубие, ти трябва да се противопоставиш на неговото намерение. В твое присъствие не трябва да позволяваш да се върши какво и да е престъпление. Изобщо, не се позволява на човека да допуска в ума си нечисти и лукави мисли. Те могат да минават през ума му, но той трябва да постави на пътя им добри, възвишени мисли, чрез които да ги неутрализира.
към беседата >>
Дето е законът, там е смъртта.
И след всичко това искат да турят ред и порядък в живота. Това е невъзможно. Бог е дал живота, а хората искат чрез един или друг закон да го поддържат. Какво се постигна със закона на съботата? Можаха ли хората да задържат живота?
Дето е законът, там е смъртта.
Когато законът престане да действува, тогава ще дойде вечният живот. Животът не може да се изправя и ръководи от закона. Законът за живота не трябва да излиза от хората. Човек не е в състояние да създава закони. Ако рече да се заеме с тази работа, той ще създаде закон, подобен на себе си.
към беседата >>
От тебе, като единица, се изисква следното: ако видиш, или.
– Какво ще стане тогава с хората? – Всички хора ще падат преждевременно, както окапват плодовете от дърветата. Казвате, че ще дойде ден, когато животът естествено ще се подобри. – Ще дойде този ден, но много хора ще станат жертва, а ние можем да подобрим нашия живот още днес. Да подобриш живота си, това не значи, че можеш да подобриш целокупния живот.
От тебе, като единица, се изисква следното: ако видиш, или.
разбереш, че някой човек мисли да се самоубие, ти трябва да се противопоставиш на неговото намерение. В твое присъствие не трябва да позволяваш да се върши какво и да е престъпление. Изобщо, не се позволява на човека да допуска в ума си нечисти и лукави мисли. Те могат да минават през ума му, но той трябва да постави на пътя им добри, възвишени мисли, чрез които да ги неутрализира. Човек трябва да спира всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство на пътя им, да се поразговори с тях, да ги застави да изменят намерението си.
към беседата >>
Когато законът престане да действува, тогава ще дойде вечният живот.
Това е невъзможно. Бог е дал живота, а хората искат чрез един или друг закон да го поддържат. Какво се постигна със закона на съботата? Можаха ли хората да задържат живота? Дето е законът, там е смъртта.
Когато законът престане да действува, тогава ще дойде вечният живот.
Животът не може да се изправя и ръководи от закона. Законът за живота не трябва да излиза от хората. Човек не е в състояние да създава закони. Ако рече да се заеме с тази работа, той ще създаде закон, подобен на себе си. Друг е въпросът, ако човек създава закони за ръководене на своите ближни и на себе си.
към беседата >>
разбереш, че някой човек мисли да се самоубие, ти трябва да се противопоставиш на неговото намерение.
– Всички хора ще падат преждевременно, както окапват плодовете от дърветата. Казвате, че ще дойде ден, когато животът естествено ще се подобри. – Ще дойде този ден, но много хора ще станат жертва, а ние можем да подобрим нашия живот още днес. Да подобриш живота си, това не значи, че можеш да подобриш целокупния живот. От тебе, като единица, се изисква следното: ако видиш, или.
разбереш, че някой човек мисли да се самоубие, ти трябва да се противопоставиш на неговото намерение.
В твое присъствие не трябва да позволяваш да се върши какво и да е престъпление. Изобщо, не се позволява на човека да допуска в ума си нечисти и лукави мисли. Те могат да минават през ума му, но той трябва да постави на пътя им добри, възвишени мисли, чрез които да ги неутрализира. Човек трябва да спира всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство на пътя им, да се поразговори с тях, да ги застави да изменят намерението си. Има малки, но има и големи престъпления и погрешки.
към беседата >>
Животът не може да се изправя и ръководи от закона.
Бог е дал живота, а хората искат чрез един или друг закон да го поддържат. Какво се постигна със закона на съботата? Можаха ли хората да задържат живота? Дето е законът, там е смъртта. Когато законът престане да действува, тогава ще дойде вечният живот.
Животът не може да се изправя и ръководи от закона.
Законът за живота не трябва да излиза от хората. Човек не е в състояние да създава закони. Ако рече да се заеме с тази работа, той ще създаде закон, подобен на себе си. Друг е въпросът, ако човек създава закони за ръководене на своите ближни и на себе си. Обаче, само онзи, може да управлява живота, който го е създал.
към беседата >>
В твое присъствие не трябва да позволяваш да се върши какво и да е престъпление.
Казвате, че ще дойде ден, когато животът естествено ще се подобри. – Ще дойде този ден, но много хора ще станат жертва, а ние можем да подобрим нашия живот още днес. Да подобриш живота си, това не значи, че можеш да подобриш целокупния живот. От тебе, като единица, се изисква следното: ако видиш, или. разбереш, че някой човек мисли да се самоубие, ти трябва да се противопоставиш на неговото намерение.
В твое присъствие не трябва да позволяваш да се върши какво и да е престъпление.
Изобщо, не се позволява на човека да допуска в ума си нечисти и лукави мисли. Те могат да минават през ума му, но той трябва да постави на пътя им добри, възвишени мисли, чрез които да ги неутрализира. Човек трябва да спира всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство на пътя им, да се поразговори с тях, да ги застави да изменят намерението си. Има малки, но има и големи престъпления и погрешки. Важно е, че човек трябва да се чисти и от малките, и от големите престъпления, които минават през ума, сърцето и волята му.
към беседата >>
Законът за живота не трябва да излиза от хората.
Какво се постигна със закона на съботата? Можаха ли хората да задържат живота? Дето е законът, там е смъртта. Когато законът престане да действува, тогава ще дойде вечният живот. Животът не може да се изправя и ръководи от закона.
Законът за живота не трябва да излиза от хората.
Човек не е в състояние да създава закони. Ако рече да се заеме с тази работа, той ще създаде закон, подобен на себе си. Друг е въпросът, ако човек създава закони за ръководене на своите ближни и на себе си. Обаче, само онзи, може да управлява живота, който го е създал.
към беседата >>
Изобщо, не се позволява на човека да допуска в ума си нечисти и лукави мисли.
– Ще дойде този ден, но много хора ще станат жертва, а ние можем да подобрим нашия живот още днес. Да подобриш живота си, това не значи, че можеш да подобриш целокупния живот. От тебе, като единица, се изисква следното: ако видиш, или. разбереш, че някой човек мисли да се самоубие, ти трябва да се противопоставиш на неговото намерение. В твое присъствие не трябва да позволяваш да се върши какво и да е престъпление.
Изобщо, не се позволява на човека да допуска в ума си нечисти и лукави мисли.
Те могат да минават през ума му, но той трябва да постави на пътя им добри, възвишени мисли, чрез които да ги неутрализира. Човек трябва да спира всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство на пътя им, да се поразговори с тях, да ги застави да изменят намерението си. Има малки, но има и големи престъпления и погрешки. Важно е, че човек трябва да се чисти и от малките, и от големите престъпления, които минават през ума, сърцето и волята му.
към беседата >>
Човек не е в състояние да създава закони.
Можаха ли хората да задържат живота? Дето е законът, там е смъртта. Когато законът престане да действува, тогава ще дойде вечният живот. Животът не може да се изправя и ръководи от закона. Законът за живота не трябва да излиза от хората.
Човек не е в състояние да създава закони.
Ако рече да се заеме с тази работа, той ще създаде закон, подобен на себе си. Друг е въпросът, ако човек създава закони за ръководене на своите ближни и на себе си. Обаче, само онзи, може да управлява живота, който го е създал.
към беседата >>
Те могат да минават през ума му, но той трябва да постави на пътя им добри, възвишени мисли, чрез които да ги неутрализира.
Да подобриш живота си, това не значи, че можеш да подобриш целокупния живот. От тебе, като единица, се изисква следното: ако видиш, или. разбереш, че някой човек мисли да се самоубие, ти трябва да се противопоставиш на неговото намерение. В твое присъствие не трябва да позволяваш да се върши какво и да е престъпление. Изобщо, не се позволява на човека да допуска в ума си нечисти и лукави мисли.
Те могат да минават през ума му, но той трябва да постави на пътя им добри, възвишени мисли, чрез които да ги неутрализира.
Човек трябва да спира всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство на пътя им, да се поразговори с тях, да ги застави да изменят намерението си. Има малки, но има и големи престъпления и погрешки. Важно е, че човек трябва да се чисти и от малките, и от големите престъпления, които минават през ума, сърцето и волята му.
към беседата >>
Ако рече да се заеме с тази работа, той ще създаде закон, подобен на себе си.
Дето е законът, там е смъртта. Когато законът престане да действува, тогава ще дойде вечният живот. Животът не може да се изправя и ръководи от закона. Законът за живота не трябва да излиза от хората. Човек не е в състояние да създава закони.
Ако рече да се заеме с тази работа, той ще създаде закон, подобен на себе си.
Друг е въпросът, ако човек създава закони за ръководене на своите ближни и на себе си. Обаче, само онзи, може да управлява живота, който го е създал.
към беседата >>
Човек трябва да спира всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство на пътя им, да се поразговори с тях, да ги застави да изменят намерението си.
От тебе, като единица, се изисква следното: ако видиш, или. разбереш, че някой човек мисли да се самоубие, ти трябва да се противопоставиш на неговото намерение. В твое присъствие не трябва да позволяваш да се върши какво и да е престъпление. Изобщо, не се позволява на човека да допуска в ума си нечисти и лукави мисли. Те могат да минават през ума му, но той трябва да постави на пътя им добри, възвишени мисли, чрез които да ги неутрализира.
Човек трябва да спира всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство на пътя им, да се поразговори с тях, да ги застави да изменят намерението си.
Има малки, но има и големи престъпления и погрешки. Важно е, че човек трябва да се чисти и от малките, и от големите престъпления, които минават през ума, сърцето и волята му.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако човек създава закони за ръководене на своите ближни и на себе си.
Когато законът престане да действува, тогава ще дойде вечният живот. Животът не може да се изправя и ръководи от закона. Законът за живота не трябва да излиза от хората. Човек не е в състояние да създава закони. Ако рече да се заеме с тази работа, той ще създаде закон, подобен на себе си.
Друг е въпросът, ако човек създава закони за ръководене на своите ближни и на себе си.
Обаче, само онзи, може да управлява живота, който го е създал.
към беседата >>
Има малки, но има и големи престъпления и погрешки.
разбереш, че някой човек мисли да се самоубие, ти трябва да се противопоставиш на неговото намерение. В твое присъствие не трябва да позволяваш да се върши какво и да е престъпление. Изобщо, не се позволява на човека да допуска в ума си нечисти и лукави мисли. Те могат да минават през ума му, но той трябва да постави на пътя им добри, възвишени мисли, чрез които да ги неутрализира. Човек трябва да спира всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство на пътя им, да се поразговори с тях, да ги застави да изменят намерението си.
Има малки, но има и големи престъпления и погрешки.
Важно е, че човек трябва да се чисти и от малките, и от големите престъпления, които минават през ума, сърцето и волята му.
към беседата >>
Обаче, само онзи, може да управлява живота, който го е създал.
Животът не може да се изправя и ръководи от закона. Законът за живота не трябва да излиза от хората. Човек не е в състояние да създава закони. Ако рече да се заеме с тази работа, той ще създаде закон, подобен на себе си. Друг е въпросът, ако човек създава закони за ръководене на своите ближни и на себе си.
Обаче, само онзи, може да управлява живота, който го е създал.
към беседата >>
Важно е, че човек трябва да се чисти и от малките, и от големите престъпления, които минават през ума, сърцето и волята му.
В твое присъствие не трябва да позволяваш да се върши какво и да е престъпление. Изобщо, не се позволява на човека да допуска в ума си нечисти и лукави мисли. Те могат да минават през ума му, но той трябва да постави на пътя им добри, възвишени мисли, чрез които да ги неутрализира. Човек трябва да спира всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство на пътя им, да се поразговори с тях, да ги застави да изменят намерението си. Има малки, но има и големи престъпления и погрешки.
Важно е, че човек трябва да се чисти и от малките, и от големите престъпления, които минават през ума, сърцето и волята му.
към беседата >>
2.
Хваление
,
ООК
, София, 16.4.1930г.,
Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат.
„Господ гради Ерусалим.“ – Защо са нужни градове на Господа? – Защо са нужни дрехи на хората? Не могат ли да ходят голи? „Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им.“ (– 3-ти стих.) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот.
Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат.
Сърцето на човека не трябва да боледува. Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце, други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно.
към беседата >>
За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате.
Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате защо някои от вас са жени, а други – мъже.
За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате.
Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си; ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум. Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете – с ума си, всичко е изгубено. Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари, огън да ги гори! “ Ние правим следния превод на тази поговорка: „Жена без сърце и мъж без ум, огън да ги гори“. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът – ума си.
към беседата >>
Сърцето на човека не трябва да боледува.
„Господ гради Ерусалим.“ – Защо са нужни градове на Господа? – Защо са нужни дрехи на хората? Не могат ли да ходят голи? „Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им.“ (– 3-ти стих.) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот. Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат.
Сърцето на човека не трябва да боледува.
Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце, други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат.
към беседата >>
Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си; ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум.
Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате защо някои от вас са жени, а други – мъже. За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате.
Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си; ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум.
Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете – с ума си, всичко е изгубено. Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари, огън да ги гори! “ Ние правим следния превод на тази поговорка: „Жена без сърце и мъж без ум, огън да ги гори“. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът – ума си. Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си.
към беседата >>
Мнозина се оплакват, че нямат сърце.
– Защо са нужни дрехи на хората? Не могат ли да ходят голи? „Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им.“ (– 3-ти стих.) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот. Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат. Сърцето на човека не трябва да боледува.
Мнозина се оплакват, че нямат сърце.
Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце, други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша.
към беседата >>
Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете – с ума си, всичко е изгубено.
Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате защо някои от вас са жени, а други – мъже. За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате. Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си; ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум.
Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете – с ума си, всичко е изгубено.
Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари, огън да ги гори! “ Ние правим следния превод на тази поговорка: „Жена без сърце и мъж без ум, огън да ги гори“. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът – ума си. Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него; щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него.
към беседата >>
Чудна работа!
Не могат ли да ходят голи? „Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им.“ (– 3-ти стих.) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот. Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат. Сърцето на човека не трябва да боледува. Мнозина се оплакват, че нямат сърце.
Чудна работа!
Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце, други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло.
към беседата >>
Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари, огън да ги гори!
Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате защо някои от вас са жени, а други – мъже. За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате. Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си; ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум. Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете – с ума си, всичко е изгубено.
Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари, огън да ги гори!
“ Ние правим следния превод на тази поговорка: „Жена без сърце и мъж без ум, огън да ги гори“. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът – ума си. Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него; щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него. Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин; щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин.
към беседата >>
Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце, други пък се оплакват, че нямат ум.
„Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им.“ (– 3-ти стих.) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот. Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат. Сърцето на човека не трябва да боледува. Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа!
Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце, други пък се оплакват, че нямат ум.
И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си.
към беседата >>
“ Ние правим следния превод на тази поговорка: „Жена без сърце и мъж без ум, огън да ги гори“.
Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате защо някои от вас са жени, а други – мъже. За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате. Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си; ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум. Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете – с ума си, всичко е изгубено. Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари, огън да ги гори!
“ Ние правим следния превод на тази поговорка: „Жена без сърце и мъж без ум, огън да ги гори“.
Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът – ума си. Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него; щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него. Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин; щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин. За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си – добри или лоши.
към беседата >>
И това е чудно.
Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат. Сърцето на човека не трябва да боледува. Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце, други пък се оплакват, че нямат ум.
И това е чудно.
Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си. Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат.
към беседата >>
Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът – ума си.
За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате. Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си; ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум. Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете – с ума си, всичко е изгубено. Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари, огън да ги гори! “ Ние правим следния превод на тази поговорка: „Жена без сърце и мъж без ум, огън да ги гори“.
Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът – ума си.
Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него; щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него. Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин; щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин. За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си – добри или лоши. Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение?
към беседата >>
Бог им е дал ум, а те го отричат.
Сърцето на човека не трябва да боледува. Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце, други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно.
Бог им е дал ум, а те го отричат.
След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си. Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат. Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях.
към беседата >>
Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си.
Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си; ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум. Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете – с ума си, всичко е изгубено. Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари, огън да ги гори! “ Ние правим следния превод на тази поговорка: „Жена без сърце и мъж без ум, огън да ги гори“. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът – ума си.
Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си.
Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него; щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него. Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин; щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин. За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си – добри или лоши. Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение? Той трябва да прилага музиката като метод за тониране.
към беседата >>
След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша.
Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце, други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат.
След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша.
Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си. Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат. Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях. За да не страда, човек трябва да се храни само с чисти мисли и чувства.
към беседата >>
Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него; щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него.
Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете – с ума си, всичко е изгубено. Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари, огън да ги гори! “ Ние правим следния превод на тази поговорка: „Жена без сърце и мъж без ум, огън да ги гори“. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът – ума си. Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си.
Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него; щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него.
Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин; щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин. За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си – добри или лоши. Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение? Той трябва да прилага музиката като метод за тониране. Ще каже някой, че не може да пее или да свири.
към беседата >>
Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло.
Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце, други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша.
Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло.
Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си. Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат. Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях. За да не страда, човек трябва да се храни само с чисти мисли и чувства.
към беседата >>
Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин; щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин.
Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари, огън да ги гори! “ Ние правим следния превод на тази поговорка: „Жена без сърце и мъж без ум, огън да ги гори“. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът – ума си. Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него; щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него.
Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин; щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин.
За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си – добри или лоши. Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение? Той трябва да прилага музиката като метод за тониране. Ще каже някой, че не може да пее или да свири. Колкото и каквото може, той трябва да прилага пеенето.
към беседата >>
Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си.
Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце, други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло.
Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си.
Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат. Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях. За да не страда, човек трябва да се храни само с чисти мисли и чувства.
към беседата >>
За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си – добри или лоши.
“ Ние правим следния превод на тази поговорка: „Жена без сърце и мъж без ум, огън да ги гори“. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът – ума си. Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него; щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него. Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин; щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин.
За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си – добри или лоши.
Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение? Той трябва да прилага музиката като метод за тониране. Ще каже някой, че не може да пее или да свири. Колкото и каквото може, той трябва да прилага пеенето. Силният човек се познава по това, че и при най-голямата скръб пее.
към беседата >>
Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат.
И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си.
Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат.
Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях. За да не страда, човек трябва да се храни само с чисти мисли и чувства.
към беседата >>
Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение?
Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът – ума си. Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него; щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него. Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин; щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин. За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си – добри или лоши.
Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение?
Той трябва да прилага музиката като метод за тониране. Ще каже някой, че не може да пее или да свири. Колкото и каквото може, той трябва да прилага пеенето. Силният човек се познава по това, че и при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек.
към беседата >>
Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях.
Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си. Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат.
Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях.
За да не страда, човек трябва да се храни само с чисти мисли и чувства.
към беседата >>
Той трябва да прилага музиката като метод за тониране.
Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него; щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него. Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин; щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин. За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си – добри или лоши. Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение?
Той трябва да прилага музиката като метод за тониране.
Ще каже някой, че не може да пее или да свири. Колкото и каквото може, той трябва да прилага пеенето. Силният човек се познава по това, че и при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек. Ако във време на болестта си тежкоболният може да пее, той непременно ще оздравее.
към беседата >>
За да не страда, човек трябва да се храни само с чисти мисли и чувства.
След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си. Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат. Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях.
За да не страда, човек трябва да се храни само с чисти мисли и чувства.
към беседата >>
Ще каже някой, че не може да пее или да свири.
Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него; щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него. Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин; щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин. За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си – добри или лоши. Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение? Той трябва да прилага музиката като метод за тониране.
Ще каже някой, че не може да пее или да свири.
Колкото и каквото може, той трябва да прилага пеенето. Силният човек се познава по това, че и при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек. Ако във време на болестта си тежкоболният може да пее, той непременно ще оздравее. Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично.
към беседата >>
„Брои множеството на звездите; нарича ги всички по име.“ (– 4-ти стих.) Под думата „звезда“ ние разбираме разумното в света.
„Брои множеството на звездите; нарича ги всички по име.“ (– 4-ти стих.) Под думата „звезда“ ние разбираме разумното в света.
В Божествения свят всеки разумен човек представя звезда. Всяка звезда носи специално име.
към беседата >>
Колкото и каквото може, той трябва да прилага пеенето.
Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин; щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин. За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си – добри или лоши. Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение? Той трябва да прилага музиката като метод за тониране. Ще каже някой, че не може да пее или да свири.
Колкото и каквото може, той трябва да прилага пеенето.
Силният човек се познава по това, че и при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек. Ако във време на болестта си тежкоболният може да пее, той непременно ще оздравее. Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично. Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа.
към беседата >>
В Божествения свят всеки разумен човек представя звезда.
„Брои множеството на звездите; нарича ги всички по име.“ (– 4-ти стих.) Под думата „звезда“ ние разбираме разумното в света.
В Божествения свят всеки разумен човек представя звезда.
Всяка звезда носи специално име.
към беседата >>
Силният човек се познава по това, че и при най-голямата скръб пее.
За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си – добри или лоши. Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение? Той трябва да прилага музиката като метод за тониране. Ще каже някой, че не може да пее или да свири. Колкото и каквото може, той трябва да прилага пеенето.
Силният човек се познава по това, че и при най-голямата скръб пее.
Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек. Ако във време на болестта си тежкоболният може да пее, той непременно ще оздравее. Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично. Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа. Да пее човек, това не значи да бъде певец.
към беседата >>
Всяка звезда носи специално име.
„Брои множеството на звездите; нарича ги всички по име.“ (– 4-ти стих.) Под думата „звезда“ ние разбираме разумното в света. В Божествения свят всеки разумен човек представя звезда.
Всяка звезда носи специално име.
към беседата >>
Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек.
Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение? Той трябва да прилага музиката като метод за тониране. Ще каже някой, че не може да пее или да свири. Колкото и каквото може, той трябва да прилага пеенето. Силният човек се познава по това, че и при най-голямата скръб пее.
Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек.
Ако във време на болестта си тежкоболният може да пее, той непременно ще оздравее. Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично. Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа. Да пее човек, това не значи да бъде певец. Всеки ще пее, както и колкото може.
към беседата >>
„Приготвя дъжд за земята.“ (– 8-ми стих.) Значи Бог се интересува за облаците и за дъжда.
„Приготвя дъжд за земята.“ (– 8-ми стих.) Значи Бог се интересува за облаците и за дъжда.
към беседата >>
Ако във време на болестта си тежкоболният може да пее, той непременно ще оздравее.
Той трябва да прилага музиката като метод за тониране. Ще каже някой, че не може да пее или да свири. Колкото и каквото може, той трябва да прилага пеенето. Силният човек се познава по това, че и при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек.
Ако във време на болестта си тежкоболният може да пее, той непременно ще оздравее.
Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично. Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа. Да пее човек, това не значи да бъде певец. Всеки ще пее, както и колкото може. Никога в света не е имало и толкова много певци и музиканти, както днес.
към беседата >>
„Господ благоволява в онези, които Му се боят; и на онези, които се надеят на Неговата милост.“ (– 11-ти стих.) С други думи казано: Бог благоволява в онези, които Го любят.
„Господ благоволява в онези, които Му се боят; и на онези, които се надеят на Неговата милост.“ (– 11-ти стих.) С други думи казано: Бог благоволява в онези, които Го любят.
Божията милост пак е закон, върху който почива еволюцията на човека. Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е Неговата милост, а не Любовта Му. Защо? Защото Любовта, сама по себе си, е непреривна. Освен това Любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява.
към беседата >>
Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично.
Ще каже някой, че не може да пее или да свири. Колкото и каквото може, той трябва да прилага пеенето. Силният човек се познава по това, че и при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек. Ако във време на болестта си тежкоболният може да пее, той непременно ще оздравее.
Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично.
Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа. Да пее човек, това не значи да бъде певец. Всеки ще пее, както и колкото може. Никога в света не е имало и толкова много певци и музиканти, както днес. Това е добър признак.
към беседата >>
Божията милост пак е закон, върху който почива еволюцията на човека.
„Господ благоволява в онези, които Му се боят; и на онези, които се надеят на Неговата милост.“ (– 11-ти стих.) С други думи казано: Бог благоволява в онези, които Го любят.
Божията милост пак е закон, върху който почива еволюцията на човека.
Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е Неговата милост, а не Любовта Му. Защо? Защото Любовта, сама по себе си, е непреривна. Освен това Любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите.
към беседата >>
Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа.
Колкото и каквото може, той трябва да прилага пеенето. Силният човек се познава по това, че и при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек. Ако във време на болестта си тежкоболният може да пее, той непременно ще оздравее. Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично.
Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа.
Да пее човек, това не значи да бъде певец. Всеки ще пее, както и колкото може. Никога в света не е имало и толкова много певци и музиканти, както днес. Това е добър признак. Това говори за съзнанието на човечеството.
към беседата >>
Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е Неговата милост, а не Любовта Му. Защо?
„Господ благоволява в онези, които Му се боят; и на онези, които се надеят на Неговата милост.“ (– 11-ти стих.) С други думи казано: Бог благоволява в онези, които Го любят. Божията милост пак е закон, върху който почива еволюцията на човека.
Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е Неговата милост, а не Любовта Му. Защо?
Защото Любовта, сама по себе си, е непреривна. Освен това Любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава?
към беседата >>
Да пее човек, това не значи да бъде певец.
Силният човек се познава по това, че и при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек. Ако във време на болестта си тежкоболният може да пее, той непременно ще оздравее. Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично. Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа.
Да пее човек, това не значи да бъде певец.
Всеки ще пее, както и колкото може. Никога в света не е имало и толкова много певци и музиканти, както днес. Това е добър признак. Това говори за съзнанието на човечеството. Пеенето и свиренето не е достигнало още до онази степен на развитие, до която трябва да дойде, но постепенно се развива, върви напред.
към беседата >>
Защото Любовта, сама по себе си, е непреривна.
„Господ благоволява в онези, които Му се боят; и на онези, които се надеят на Неговата милост.“ (– 11-ти стих.) С други думи казано: Бог благоволява в онези, които Го любят. Божията милост пак е закон, върху който почива еволюцията на човека. Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е Неговата милост, а не Любовта Му. Защо?
Защото Любовта, сама по себе си, е непреривна.
Освен това Любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава? Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява.
към беседата >>
Всеки ще пее, както и колкото може.
Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек. Ако във време на болестта си тежкоболният може да пее, той непременно ще оздравее. Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично. Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа. Да пее човек, това не значи да бъде певец.
Всеки ще пее, както и колкото може.
Никога в света не е имало и толкова много певци и музиканти, както днес. Това е добър признак. Това говори за съзнанието на човечеството. Пеенето и свиренето не е достигнало още до онази степен на развитие, до която трябва да дойде, но постепенно се развива, върви напред.
към беседата >>
Освен това Любовта е за здравите, а не за болните хора.
„Господ благоволява в онези, които Му се боят; и на онези, които се надеят на Неговата милост.“ (– 11-ти стих.) С други думи казано: Бог благоволява в онези, които Го любят. Божията милост пак е закон, върху който почива еволюцията на човека. Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е Неговата милост, а не Любовта Му. Защо? Защото Любовта, сама по себе си, е непреривна.
Освен това Любовта е за здравите, а не за болните хора.
Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава? Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява. За да не съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери.
към беседата >>
Никога в света не е имало и толкова много певци и музиканти, както днес.
Ако във време на болестта си тежкоболният може да пее, той непременно ще оздравее. Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично. Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа. Да пее човек, това не значи да бъде певец. Всеки ще пее, както и колкото може.
Никога в света не е имало и толкова много певци и музиканти, както днес.
Това е добър признак. Това говори за съзнанието на човечеството. Пеенето и свиренето не е достигнало още до онази степен на развитие, до която трябва да дойде, но постепенно се развива, върви напред.
към беседата >>
Болният постоянно се съмнява.
„Господ благоволява в онези, които Му се боят; и на онези, които се надеят на Неговата милост.“ (– 11-ти стих.) С други думи казано: Бог благоволява в онези, които Го любят. Божията милост пак е закон, върху който почива еволюцията на човека. Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е Неговата милост, а не Любовта Му. Защо? Защото Любовта, сама по себе си, е непреривна. Освен това Любовта е за здравите, а не за болните хора.
Болният постоянно се съмнява.
Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава? Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява. За да не съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери. Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси.
към беседата >>
Това е добър признак.
Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично. Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа. Да пее човек, това не значи да бъде певец. Всеки ще пее, както и колкото може. Никога в света не е имало и толкова много певци и музиканти, както днес.
Това е добър признак.
Това говори за съзнанието на човечеството. Пеенето и свиренето не е достигнало още до онази степен на развитие, до която трябва да дойде, но постепенно се развива, върви напред.
към беседата >>
Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите.
Божията милост пак е закон, върху който почива еволюцията на човека. Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е Неговата милост, а не Любовта Му. Защо? Защото Любовта, сама по себе си, е непреривна. Освен това Любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява.
Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите.
Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава? Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява. За да не съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери. Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси. Щом ги уравновеси, той не се съмнява дали е дал повече или по-малко.
към беседата >>
Това говори за съзнанието на човечеството.
Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа. Да пее човек, това не значи да бъде певец. Всеки ще пее, както и колкото може. Никога в света не е имало и толкова много певци и музиканти, както днес. Това е добър признак.
Това говори за съзнанието на човечеството.
Пеенето и свиренето не е достигнало още до онази степен на развитие, до която трябва да дойде, но постепенно се развива, върви напред.
към беседата >>
Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава?
Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е Неговата милост, а не Любовта Му. Защо? Защото Любовта, сама по себе си, е непреривна. Освен това Любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите.
Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава?
Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява. За да не съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери. Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси. Щом ги уравновеси, той не се съмнява дали е дал повече или по-малко.
към беседата >>
Пеенето и свиренето не е достигнало още до онази степен на развитие, до която трябва да дойде, но постепенно се развива, върви напред.
Да пее човек, това не значи да бъде певец. Всеки ще пее, както и колкото може. Никога в света не е имало и толкова много певци и музиканти, както днес. Това е добър признак. Това говори за съзнанието на човечеството.
Пеенето и свиренето не е достигнало още до онази степен на развитие, до която трябва да дойде, но постепенно се развива, върви напред.
към беседата >>
Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява.
Защото Любовта, сама по себе си, е непреривна. Освен това Любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава?
Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява.
За да не съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери. Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси. Щом ги уравновеси, той не се съмнява дали е дал повече или по-малко.
към беседата >>
Съвременните хора се натъкват на старите навици, които ги спъват и в пеенето, и в науката.
Съвременните хора се натъкват на старите навици, които ги спъват и в пеенето, и в науката.
Например, те мислят че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти. Не са ли добри певци, не се решават да пеят. В това отношение те са на крив път. Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат.
към беседата >>
За да не съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери.
Освен това Любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава? Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява.
За да не съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери.
Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси. Щом ги уравновеси, той не се съмнява дали е дал повече или по-малко.
към беседата >>
Например, те мислят че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти.
Съвременните хора се натъкват на старите навици, които ги спъват и в пеенето, и в науката.
Например, те мислят че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти.
Не са ли добри певци, не се решават да пеят. В това отношение те са на крив път. Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее.
към беседата >>
Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси.
Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава? Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява. За да не съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери.
Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси.
Щом ги уравновеси, той не се съмнява дали е дал повече или по-малко.
към беседата >>
Не са ли добри певци, не се решават да пеят.
Съвременните хора се натъкват на старите навици, които ги спъват и в пеенето, и в науката. Например, те мислят че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти.
Не са ли добри певци, не се решават да пеят.
В това отношение те са на крив път. Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее.
към беседата >>
Щом ги уравновеси, той не се съмнява дали е дал повече или по-малко.
Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава? Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява. За да не съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери. Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси.
Щом ги уравновеси, той не се съмнява дали е дал повече или по-малко.
към беседата >>
В това отношение те са на крив път.
Съвременните хора се натъкват на старите навици, които ги спъват и в пеенето, и в науката. Например, те мислят че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти. Не са ли добри певци, не се решават да пеят.
В това отношение те са на крив път.
Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее. Пеенето подразбира реализиране на нещо.
към беседата >>
И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си.
И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си.
Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот. Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я. Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва.
към беседата >>
Всички хора не могат да бъдат добри певци.
Съвременните хора се натъкват на старите навици, които ги спъват и в пеенето, и в науката. Например, те мислят че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти. Не са ли добри певци, не се решават да пеят. В това отношение те са на крив път.
Всички хора не могат да бъдат добри певци.
Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее. Пеенето подразбира реализиране на нещо. Иначе пеенето е безсмислено.
към беседата >>
Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот.
И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си.
Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот.
Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я. Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му.
към беседата >>
Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат.
Съвременните хора се натъкват на старите навици, които ги спъват и в пеенето, и в науката. Например, те мислят че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти. Не са ли добри певци, не се решават да пеят. В това отношение те са на крив път. Всички хора не могат да бъдат добри певци.
Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат.
Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее. Пеенето подразбира реализиране на нещо. Иначе пеенето е безсмислено. Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят.
към беседата >>
Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я.
И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си. Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот.
Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я.
Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път.
към беседата >>
Ако няма кой да го слуша, той не може да пее.
Например, те мислят че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти. Не са ли добри певци, не се решават да пеят. В това отношение те са на крив път. Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат.
Ако няма кой да го слуша, той не може да пее.
Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее. Пеенето подразбира реализиране на нещо. Иначе пеенето е безсмислено. Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят.
към беседата >>
Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го.
И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си. Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот. Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я.
Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го.
Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си.
към беседата >>
Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее.
Не са ли добри певци, не се решават да пеят. В това отношение те са на крив път. Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее.
Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее.
Пеенето подразбира реализиране на нещо. Иначе пеенето е безсмислено. Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят.
към беседата >>
Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека.
И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си. Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот. Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я. Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го.
Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека.
Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н.
към беседата >>
Пеенето подразбира реализиране на нещо.
В това отношение те са на крив път. Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее.
Пеенето подразбира реализиране на нещо.
Иначе пеенето е безсмислено. Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят.
към беседата >>
Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва.
И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си. Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот. Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я. Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека.
Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва.
Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен?
към беседата >>
Иначе пеенето е безсмислено.
Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее. Пеенето подразбира реализиране на нещо.
Иначе пеенето е безсмислено.
Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят.
към беседата >>
Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му.
Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот. Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я. Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва.
Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му.
Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее.
към беседата >>
Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят.
Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее. Пеенето подразбира реализиране на нещо. Иначе пеенето е безсмислено.
Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят.
към беседата >>
Чувство без мисъл води човека в крив път.
Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я. Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му.
Чувство без мисъл води човека в крив път.
Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениален музикант пее и свири на всяко време.
към беседата >>
Пеенето и мисълта са два процеса, които вървят паралелно.
Пеенето и мисълта са два процеса, които вървят паралелно.
Който мисли, той може да пее. И който пее, той може да мисли. Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно. Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката. Без да подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичват на помощ.
към беседата >>
Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си.
Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път.
Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си.
Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениален музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение.
към беседата >>
Който мисли, той може да пее.
Пеенето и мисълта са два процеса, които вървят паралелно.
Който мисли, той може да пее.
И който пее, той може да мисли. Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно. Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката. Без да подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичват на помощ. Те се интересуват от музиката и взимат участие в пеенето или свиренето на певеца или музиканта.
към беседата >>
Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н.
Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си.
Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н.
Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениален музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата.
към беседата >>
И който пее, той може да мисли.
Пеенето и мисълта са два процеса, които вървят паралелно. Който мисли, той може да пее.
И който пее, той може да мисли.
Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно. Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката. Без да подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичват на помощ. Те се интересуват от музиката и взимат участие в пеенето или свиренето на певеца или музиканта. За да се свърже с разумния свят, човек трябва да пее с разположение и да съзнава, че не пее само той – цялата природа пее.
към беседата >>
Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен?
Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н.
Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен?
Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениален музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли.
към беседата >>
Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно.
Пеенето и мисълта са два процеса, които вървят паралелно. Който мисли, той може да пее. И който пее, той може да мисли.
Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно.
Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката. Без да подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичват на помощ. Те се интересуват от музиката и взимат участие в пеенето или свиренето на певеца или музиканта. За да се свърже с разумния свят, човек трябва да пее с разположение и да съзнава, че не пее само той – цялата природа пее.
към беседата >>
Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее.
Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен?
Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее.
Истински гениален музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е непреривен процес.
към беседата >>
Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката.
Пеенето и мисълта са два процеса, които вървят паралелно. Който мисли, той може да пее. И който пее, той може да мисли. Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно.
Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката.
Без да подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичват на помощ. Те се интересуват от музиката и взимат участие в пеенето или свиренето на певеца или музиканта. За да се свърже с разумния свят, човек трябва да пее с разположение и да съзнава, че не пее само той – цялата природа пее.
към беседата >>
Истински гениален музикант пее и свири на всяко време.
Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее.
Истински гениален музикант пее и свири на всяко време.
Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е непреривен процес. И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли.
към беседата >>
Без да подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичват на помощ.
Пеенето и мисълта са два процеса, които вървят паралелно. Който мисли, той може да пее. И който пее, той може да мисли. Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно. Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката.
Без да подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичват на помощ.
Те се интересуват от музиката и взимат участие в пеенето или свиренето на певеца или музиканта. За да се свърже с разумния свят, човек трябва да пее с разположение и да съзнава, че не пее само той – цялата природа пее.
към беседата >>
Той не се оправдава с неразположение.
Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениален музикант пее и свири на всяко време.
Той не се оправдава с неразположение.
Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е непреривен процес. И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли. Молитвата, ученето, Любовта са непреривни процеси.
към беседата >>
Те се интересуват от музиката и взимат участие в пеенето или свиренето на певеца или музиканта.
Който мисли, той може да пее. И който пее, той може да мисли. Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно. Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката. Без да подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичват на помощ.
Те се интересуват от музиката и взимат участие в пеенето или свиренето на певеца или музиканта.
За да се свърже с разумния свят, човек трябва да пее с разположение и да съзнава, че не пее само той – цялата природа пее.
към беседата >>
Същият закон се отнася и до молитвата.
Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениален музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение.
Същият закон се отнася и до молитвата.
Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е непреривен процес. И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли. Молитвата, ученето, Любовта са непреривни процеси. Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате.
към беседата >>
За да се свърже с разумния свят, човек трябва да пее с разположение и да съзнава, че не пее само той – цялата природа пее.
И който пее, той може да мисли. Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно. Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката. Без да подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичват на помощ. Те се интересуват от музиката и взимат участие в пеенето или свиренето на певеца или музиканта.
За да се свърже с разумния свят, човек трябва да пее с разположение и да съзнава, че не пее само той – цялата природа пее.
към беседата >>
Човек не може да каже, че е неразположен да се моли.
Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениален музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата.
Човек не може да каже, че е неразположен да се моли.
Молитвата е непреривен процес. И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли. Молитвата, ученето, Любовта са непреривни процеси. Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате.
към беседата >>
Молитвата е непреривен процес.
Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениален музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли.
Молитвата е непреривен процес.
И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли. Молитвата, ученето, Любовта са непреривни процеси. Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате.
към беседата >>
И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли.
Истински гениален музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е непреривен процес.
И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли.
Молитвата, ученето, Любовта са непреривни процеси. Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате.
към беседата >>
Молитвата, ученето, Любовта са непреривни процеси.
Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е непреривен процес. И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли.
Молитвата, ученето, Любовта са непреривни процеси.
Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате.
към беседата >>
Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате.
Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е непреривен процес. И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли. Молитвата, ученето, Любовта са непреривни процеси.
Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате.
към беседата >>
Днес всички хора говорят за любов, за обич, но как изразяват любовта си?
Днес всички хора говорят за любов, за обич, но как изразяват любовта си?
Това, което те наричат любов, не е истинска Любов. Никъде в природата няма да срещнете такава любов. Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е Любов. Това са човешки изобретения.
към беседата >>
Това, което те наричат любов, не е истинска Любов.
Днес всички хора говорят за любов, за обич, но как изразяват любовта си?
Това, което те наричат любов, не е истинска Любов.
Никъде в природата няма да срещнете такава любов. Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е Любов. Това са човешки изобретения. Истинската Любов носи всички блага в живота.
към беседата >>
Никъде в природата няма да срещнете такава любов.
Днес всички хора говорят за любов, за обич, но как изразяват любовта си? Това, което те наричат любов, не е истинска Любов.
Никъде в природата няма да срещнете такава любов.
Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е Любов. Това са човешки изобретения. Истинската Любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него.
към беседата >>
Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов.
Днес всички хора говорят за любов, за обич, но как изразяват любовта си? Това, което те наричат любов, не е истинска Любов. Никъде в природата няма да срещнете такава любов.
Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов.
Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е Любов. Това са човешки изобретения. Истинската Любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее.
към беседата >>
Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е Любов.
Днес всички хора говорят за любов, за обич, но как изразяват любовта си? Това, което те наричат любов, не е истинска Любов. Никъде в природата няма да срещнете такава любов. Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов.
Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е Любов.
Това са човешки изобретения. Истинската Любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно.
към беседата >>
Това са човешки изобретения.
Днес всички хора говорят за любов, за обич, но как изразяват любовта си? Това, което те наричат любов, не е истинска Любов. Никъде в природата няма да срещнете такава любов. Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е Любов.
Това са човешки изобретения.
Истинската Любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат.
към беседата >>
Истинската Любов носи всички блага в живота.
Това, което те наричат любов, не е истинска Любов. Никъде в природата няма да срещнете такава любов. Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е Любов. Това са човешки изобретения.
Истинската Любов носи всички блага в живота.
Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината.
към беседата >>
Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него.
Никъде в природата няма да срещнете такава любов. Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е Любов. Това са човешки изобретения. Истинската Любов носи всички блага в живота.
Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него.
С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам.
към беседата >>
С изгубване на любовта си човек престава да живее.
Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е Любов. Това са човешки изобретения. Истинската Любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него.
С изгубване на любовта си човек престава да живее.
Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него.
към беседата >>
Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно.
Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е Любов. Това са човешки изобретения. Истинската Любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее.
Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно.
Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него. Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него.
към беседата >>
Някой се оплаква, че хората не го обичат.
Това са човешки изобретения. Истинската Любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно.
Някой се оплаква, че хората не го обичат.
Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него. Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него. При това положение мнозина ще го обикнат.
към беседата >>
Той не говори истината.
Истинската Любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат.
Той не говори истината.
За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него. Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него. При това положение мнозина ще го обикнат. Дето е светлината, там е и Любовта.
към беседата >>
За да не го обича никой, причината е той сам.
Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината.
За да не го обича никой, причината е той сам.
Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него. Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него. При това положение мнозина ще го обикнат. Дето е светлината, там е и Любовта. Както музикантът знае как и къде да поставя пръстите си на пианото или на цигулката, така всеки човек трябва да знае как да разтваря сърцето си за слънчевите лъчи.
към беседата >>
Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него.
С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам.
Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него.
Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него. При това положение мнозина ще го обикнат. Дето е светлината, там е и Любовта. Както музикантът знае как и къде да поставя пръстите си на пианото или на цигулката, така всеки човек трябва да знае как да разтваря сърцето си за слънчевите лъчи.
към беседата >>
Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него.
Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него.
Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него.
При това положение мнозина ще го обикнат. Дето е светлината, там е и Любовта. Както музикантът знае как и къде да поставя пръстите си на пианото или на цигулката, така всеки човек трябва да знае как да разтваря сърцето си за слънчевите лъчи.
към беседата >>
При това положение мнозина ще го обикнат.
Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него. Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него.
При това положение мнозина ще го обикнат.
Дето е светлината, там е и Любовта. Както музикантът знае как и къде да поставя пръстите си на пианото или на цигулката, така всеки човек трябва да знае как да разтваря сърцето си за слънчевите лъчи.
към беседата >>
Дето е светлината, там е и Любовта.
Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него. Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него. При това положение мнозина ще го обикнат.
Дето е светлината, там е и Любовта.
Както музикантът знае как и къде да поставя пръстите си на пианото или на цигулката, така всеки човек трябва да знае как да разтваря сърцето си за слънчевите лъчи.
към беседата >>
Както музикантът знае как и къде да поставя пръстите си на пианото или на цигулката, така всеки човек трябва да знае как да разтваря сърцето си за слънчевите лъчи.
За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него. Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него. При това положение мнозина ще го обикнат. Дето е светлината, там е и Любовта.
Както музикантът знае как и къде да поставя пръстите си на пианото или на цигулката, така всеки човек трябва да знае как да разтваря сърцето си за слънчевите лъчи.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви.
Като ученици, вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви.
Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж има този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва.
към беседата >>
Какво представя съзнанието?
Като ученици, вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви.
Какво представя съзнанието?
Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж има този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието, съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне.
към беседата >>
Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен.
Като ученици, вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви. Какво представя съзнанието?
Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен.
Веднъж има този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието, съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява.
към беседата >>
Веднъж има този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне.
Като ученици, вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви. Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен.
Веднъж има този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне.
Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието, съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина.
към беседата >>
Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви.
Като ученици, вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви. Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж има този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне.
Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви.
Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието, съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприеме впечатления и образи от външния и вътрешния светове.
към беседата >>
Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва.
Като ученици, вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви. Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж има този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви.
Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва.
Като клавиш на съзнанието, съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприеме впечатления и образи от външния и вътрешния светове. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава.
към беседата >>
Като клавиш на съзнанието, съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне.
Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж има този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва.
Като клавиш на съзнанието, съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне.
Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприеме впечатления и образи от външния и вътрешния светове. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава. Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н.
към беседата >>
Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява.
Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж има този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието, съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне.
Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява.
След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприеме впечатления и образи от външния и вътрешния светове. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава. Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н. Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно.
към беседата >>
След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина.
Веднъж има този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието, съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява.
След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина.
Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприеме впечатления и образи от външния и вътрешния светове. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава. Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н. Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно. Къде е тогава човекът?
към беседата >>
Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприеме впечатления и образи от външния и вътрешния светове.
Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието, съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина.
Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприеме впечатления и образи от външния и вътрешния светове.
Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава. Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н. Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно. Къде е тогава човекът?
към беседата >>
Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава.
Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието, съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприеме впечатления и образи от външния и вътрешния светове.
Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава.
Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н. Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно. Къде е тогава човекът?
към беседата >>
Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н.
Като клавиш на съзнанието, съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприеме впечатления и образи от външния и вътрешния светове. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава.
Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н.
Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно. Къде е тогава човекът?
към беседата >>
Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно.
Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприеме впечатления и образи от външния и вътрешния светове. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава. Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н.
Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно.
Къде е тогава човекът?
към беседата >>
Къде е тогава човекът?
След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприеме впечатления и образи от външния и вътрешния светове. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава. Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н. Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно.
Къде е тогава човекът?
към беседата >>
Сега става ли въпрос за Любовта, не очаквайте хората да ви обичат, но вие обичайте.
Сега става ли въпрос за Любовта, не очаквайте хората да ви обичат, но вие обичайте.
Бъдете проводници на Божията Любов. Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило. Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на 21 година, трябва ли да изисквате същото? Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея. Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си.
към беседата >>
Бъдете проводници на Божията Любов.
Сега става ли въпрос за Любовта, не очаквайте хората да ви обичат, но вие обичайте.
Бъдете проводници на Божията Любов.
Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило. Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на 21 година, трябва ли да изисквате същото? Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея. Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си.
към беседата >>
Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило.
Сега става ли въпрос за Любовта, не очаквайте хората да ви обичат, но вие обичайте. Бъдете проводници на Божията Любов.
Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило.
Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на 21 година, трябва ли да изисквате същото? Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея. Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си.
към беседата >>
Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на 21 година, трябва ли да изисквате същото?
Сега става ли въпрос за Любовта, не очаквайте хората да ви обичат, но вие обичайте. Бъдете проводници на Божията Любов. Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило.
Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на 21 година, трябва ли да изисквате същото?
Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея. Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си.
към беседата >>
Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея.
Сега става ли въпрос за Любовта, не очаквайте хората да ви обичат, но вие обичайте. Бъдете проводници на Божията Любов. Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило. Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на 21 година, трябва ли да изисквате същото?
Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея.
Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си.
към беседата >>
Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си.
Сега става ли въпрос за Любовта, не очаквайте хората да ви обичат, но вие обичайте. Бъдете проводници на Божията Любов. Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило. Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на 21 година, трябва ли да изисквате същото? Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея.
Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си.
към беседата >>
Като се натъкват на противоречия, хората се запитват кое е правото в света.
Като се натъкват на противоречия, хората се запитват кое е правото в света.
Ако е въпрос за личното право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята. Всеки има специфично разбиране на правото, обаче правото на едного не е право на всички хора. Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога. То е единствено и абсолютно право. Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората.
към беседата >>
Ако е въпрос за личното право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята.
Като се натъкват на противоречия, хората се запитват кое е правото в света.
Ако е въпрос за личното право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята.
Всеки има специфично разбиране на правото, обаче правото на едного не е право на всички хора. Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога. То е единствено и абсолютно право. Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората. Който живее според Божественото право, той лесно решава задачите си.
към беседата >>
Всеки има специфично разбиране на правото, обаче правото на едного не е право на всички хора.
Като се натъкват на противоречия, хората се запитват кое е правото в света. Ако е въпрос за личното право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята.
Всеки има специфично разбиране на правото, обаче правото на едного не е право на всички хора.
Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога. То е единствено и абсолютно право. Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората. Който живее според Божественото право, той лесно решава задачите си. Който живее според човешкото право, той всякога остава недоволен.
към беседата >>
Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога.
Като се натъкват на противоречия, хората се запитват кое е правото в света. Ако е въпрос за личното право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята. Всеки има специфично разбиране на правото, обаче правото на едного не е право на всички хора.
Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога.
То е единствено и абсолютно право. Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората. Който живее според Божественото право, той лесно решава задачите си. Който живее според човешкото право, той всякога остава недоволен.
към беседата >>
То е единствено и абсолютно право.
Като се натъкват на противоречия, хората се запитват кое е правото в света. Ако е въпрос за личното право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята. Всеки има специфично разбиране на правото, обаче правото на едного не е право на всички хора. Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога.
То е единствено и абсолютно право.
Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората. Който живее според Божественото право, той лесно решава задачите си. Който живее според човешкото право, той всякога остава недоволен.
към беседата >>
Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората.
Като се натъкват на противоречия, хората се запитват кое е правото в света. Ако е въпрос за личното право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята. Всеки има специфично разбиране на правото, обаче правото на едного не е право на всички хора. Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога. То е единствено и абсолютно право.
Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората.
Който живее според Божественото право, той лесно решава задачите си. Който живее според човешкото право, той всякога остава недоволен.
към беседата >>
Който живее според Божественото право, той лесно решава задачите си.
Ако е въпрос за личното право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята. Всеки има специфично разбиране на правото, обаче правото на едного не е право на всички хора. Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога. То е единствено и абсолютно право. Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората.
Който живее според Божественото право, той лесно решава задачите си.
Който живее според човешкото право, той всякога остава недоволен.
към беседата >>
Който живее според човешкото право, той всякога остава недоволен.
Всеки има специфично разбиране на правото, обаче правото на едного не е право на всички хора. Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога. То е единствено и абсолютно право. Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората. Който живее според Божественото право, той лесно решава задачите си.
Който живее според човешкото право, той всякога остава недоволен.
към беседата >>
Трима мъдреци, които боравили с човешкото право, се събрали заедно пред една печена кокошка и започнали да философстват как трябва да се раздели кокошката.
Трима мъдреци, които боравили с човешкото право, се събрали заедно пред една печена кокошка и започнали да философстват как трябва да се раздели кокошката.
След дълги разисквания те дошли до заключение, че кокошката не трябва да се дели, но да се изяде цялата. Сега се явил въпросът, кой от тримата трябва да я изяде. За тази цел те решили да заспят и като се събудят, всеки да разкаже съня си. Чийто сън се укаже най-чуден и интересен, той сам ще изяде кокошката. И тримата легнали да спят.
към беседата >>
След дълги разисквания те дошли до заключение, че кокошката не трябва да се дели, но да се изяде цялата.
Трима мъдреци, които боравили с човешкото право, се събрали заедно пред една печена кокошка и започнали да философстват как трябва да се раздели кокошката.
След дълги разисквания те дошли до заключение, че кокошката не трябва да се дели, но да се изяде цялата.
Сега се явил въпросът, кой от тримата трябва да я изяде. За тази цел те решили да заспят и като се събудят, всеки да разкаже съня си. Чийто сън се укаже най-чуден и интересен, той сам ще изяде кокошката. И тримата легнали да спят. Двамата заспали веднага, а третият не могъл да заспи.
към беседата >>
Сега се явил въпросът, кой от тримата трябва да я изяде.
Трима мъдреци, които боравили с човешкото право, се събрали заедно пред една печена кокошка и започнали да философстват как трябва да се раздели кокошката. След дълги разисквания те дошли до заключение, че кокошката не трябва да се дели, но да се изяде цялата.
Сега се явил въпросът, кой от тримата трябва да я изяде.
За тази цел те решили да заспят и като се събудят, всеки да разкаже съня си. Чийто сън се укаже най-чуден и интересен, той сам ще изяде кокошката. И тримата легнали да спят. Двамата заспали веднага, а третият не могъл да заспи. Като нямал какво да прави, той се приближил тихо до кокошката и я изял.
към беседата >>
За тази цел те решили да заспят и като се събудят, всеки да разкаже съня си.
Трима мъдреци, които боравили с човешкото право, се събрали заедно пред една печена кокошка и започнали да философстват как трябва да се раздели кокошката. След дълги разисквания те дошли до заключение, че кокошката не трябва да се дели, но да се изяде цялата. Сега се явил въпросът, кой от тримата трябва да я изяде.
За тази цел те решили да заспят и като се събудят, всеки да разкаже съня си.
Чийто сън се укаже най-чуден и интересен, той сам ще изяде кокошката. И тримата легнали да спят. Двамата заспали веднага, а третият не могъл да заспи. Като нямал какво да прави, той се приближил тихо до кокошката и я изял. След малко двамата мъдреци се събудили от сън и започнали да разправят съня си.
към беседата >>
Чийто сън се укаже най-чуден и интересен, той сам ще изяде кокошката.
Трима мъдреци, които боравили с човешкото право, се събрали заедно пред една печена кокошка и започнали да философстват как трябва да се раздели кокошката. След дълги разисквания те дошли до заключение, че кокошката не трябва да се дели, но да се изяде цялата. Сега се явил въпросът, кой от тримата трябва да я изяде. За тази цел те решили да заспят и като се събудят, всеки да разкаже съня си.
Чийто сън се укаже най-чуден и интересен, той сам ще изяде кокошката.
И тримата легнали да спят. Двамата заспали веднага, а третият не могъл да заспи. Като нямал какво да прави, той се приближил тихо до кокошката и я изял. След малко двамата мъдреци се събудили от сън и започнали да разправят съня си. Първият казал, че в съня си се подигнал високо в пространството, дето видял необикновени неща.
към беседата >>
И тримата легнали да спят.
Трима мъдреци, които боравили с човешкото право, се събрали заедно пред една печена кокошка и започнали да философстват как трябва да се раздели кокошката. След дълги разисквания те дошли до заключение, че кокошката не трябва да се дели, но да се изяде цялата. Сега се явил въпросът, кой от тримата трябва да я изяде. За тази цел те решили да заспят и като се събудят, всеки да разкаже съня си. Чийто сън се укаже най-чуден и интересен, той сам ще изяде кокошката.
И тримата легнали да спят.
Двамата заспали веднага, а третият не могъл да заспи. Като нямал какво да прави, той се приближил тихо до кокошката и я изял. След малко двамата мъдреци се събудили от сън и започнали да разправят съня си. Първият казал, че в съня си се подигнал високо в пространството, дето видял необикновени неща. Като се разхождал известно време в пространството, най-после разбрал, че бил на небето.
към беседата >>
Двамата заспали веднага, а третият не могъл да заспи.
След дълги разисквания те дошли до заключение, че кокошката не трябва да се дели, но да се изяде цялата. Сега се явил въпросът, кой от тримата трябва да я изяде. За тази цел те решили да заспят и като се събудят, всеки да разкаже съня си. Чийто сън се укаже най-чуден и интересен, той сам ще изяде кокошката. И тримата легнали да спят.
Двамата заспали веднага, а третият не могъл да заспи.
Като нямал какво да прави, той се приближил тихо до кокошката и я изял. След малко двамата мъдреци се събудили от сън и започнали да разправят съня си. Първият казал, че в съня си се подигнал високо в пространството, дето видял необикновени неща. Като се разхождал известно време в пространството, най-после разбрал, че бил на небето. Вторият казал, че бил дълбоко в земята, към центъра някъде, дето видял небивали работи.
към беседата >>
Като нямал какво да прави, той се приближил тихо до кокошката и я изял.
Сега се явил въпросът, кой от тримата трябва да я изяде. За тази цел те решили да заспят и като се събудят, всеки да разкаже съня си. Чийто сън се укаже най-чуден и интересен, той сам ще изяде кокошката. И тримата легнали да спят. Двамата заспали веднага, а третият не могъл да заспи.
Като нямал какво да прави, той се приближил тихо до кокошката и я изял.
След малко двамата мъдреци се събудили от сън и започнали да разправят съня си. Първият казал, че в съня си се подигнал високо в пространството, дето видял необикновени неща. Като се разхождал известно време в пространството, най-после разбрал, че бил на небето. Вторият казал, че бил дълбоко в земята, към центъра някъде, дето видял небивали работи. – „Ами ти какво сънува?
към беседата >>
След малко двамата мъдреци се събудили от сън и започнали да разправят съня си.
За тази цел те решили да заспят и като се събудят, всеки да разкаже съня си. Чийто сън се укаже най-чуден и интересен, той сам ще изяде кокошката. И тримата легнали да спят. Двамата заспали веднага, а третият не могъл да заспи. Като нямал какво да прави, той се приближил тихо до кокошката и я изял.
След малко двамата мъдреци се събудили от сън и започнали да разправят съня си.
Първият казал, че в съня си се подигнал високо в пространството, дето видял необикновени неща. Като се разхождал известно време в пространството, най-после разбрал, че бил на небето. Вторият казал, че бил дълбоко в земята, към центъра някъде, дето видял небивали работи. – „Ами ти какво сънува? “ – запитали третия си другар.
към беседата >>
Първият казал, че в съня си се подигнал високо в пространството, дето видял необикновени неща.
Чийто сън се укаже най-чуден и интересен, той сам ще изяде кокошката. И тримата легнали да спят. Двамата заспали веднага, а третият не могъл да заспи. Като нямал какво да прави, той се приближил тихо до кокошката и я изял. След малко двамата мъдреци се събудили от сън и започнали да разправят съня си.
Първият казал, че в съня си се подигнал високо в пространството, дето видял необикновени неща.
Като се разхождал известно време в пространството, най-после разбрал, че бил на небето. Вторият казал, че бил дълбоко в земята, към центъра някъде, дето видял небивали работи. – „Ами ти какво сънува? “ – запитали третия си другар. – „Едва се унесох и видях, че единият от вас отива на небето, другият – към центъра на земята.
към беседата >>
Като се разхождал известно време в пространството, най-после разбрал, че бил на небето.
И тримата легнали да спят. Двамата заспали веднага, а третият не могъл да заспи. Като нямал какво да прави, той се приближил тихо до кокошката и я изял. След малко двамата мъдреци се събудили от сън и започнали да разправят съня си. Първият казал, че в съня си се подигнал високо в пространството, дето видял необикновени неща.
Като се разхождал известно време в пространството, най-после разбрал, че бил на небето.
Вторият казал, че бил дълбоко в земята, към центъра някъде, дето видял небивали работи. – „Ами ти какво сънува? “ – запитали третия си другар. – „Едва се унесох и видях, че единият от вас отива на небето, другият – към центъра на земята. Веднага се стреснах и не можах повече да заспя.
към беседата >>
Вторият казал, че бил дълбоко в земята, към центъра някъде, дето видял небивали работи.
Двамата заспали веднага, а третият не могъл да заспи. Като нямал какво да прави, той се приближил тихо до кокошката и я изял. След малко двамата мъдреци се събудили от сън и започнали да разправят съня си. Първият казал, че в съня си се подигнал високо в пространството, дето видял необикновени неща. Като се разхождал известно време в пространството, най-после разбрал, че бил на небето.
Вторият казал, че бил дълбоко в земята, към центъра някъде, дето видял небивали работи.
– „Ами ти какво сънува? “ – запитали третия си другар. – „Едва се унесох и видях, че единият от вас отива на небето, другият – към центъра на земята. Веднага се стреснах и не можах повече да заспя. Останах сам да ви чакам.
към беседата >>
– „Ами ти какво сънува?
Като нямал какво да прави, той се приближил тихо до кокошката и я изял. След малко двамата мъдреци се събудили от сън и започнали да разправят съня си. Първият казал, че в съня си се подигнал високо в пространството, дето видял необикновени неща. Като се разхождал известно време в пространството, най-после разбрал, че бил на небето. Вторият казал, че бил дълбоко в земята, към центъра някъде, дето видял небивали работи.
– „Ами ти какво сънува?
“ – запитали третия си другар. – „Едва се унесох и видях, че единият от вас отива на небето, другият – към центъра на земята. Веднага се стреснах и не можах повече да заспя. Останах сам да ви чакам. След много чакане разбрах, че вие няма да се върнете скоро, затова реших да изям кокошката.“
към беседата >>
“ – запитали третия си другар.
След малко двамата мъдреци се събудили от сън и започнали да разправят съня си. Първият казал, че в съня си се подигнал високо в пространството, дето видял необикновени неща. Като се разхождал известно време в пространството, най-после разбрал, че бил на небето. Вторият казал, че бил дълбоко в земята, към центъра някъде, дето видял небивали работи. – „Ами ти какво сънува?
“ – запитали третия си другар.
– „Едва се унесох и видях, че единият от вас отива на небето, другият – към центъра на земята. Веднага се стреснах и не можах повече да заспя. Останах сам да ви чакам. След много чакане разбрах, че вие няма да се върнете скоро, затова реших да изям кокошката.“
към беседата >>
– „Едва се унесох и видях, че единият от вас отива на небето, другият – към центъра на земята.
Първият казал, че в съня си се подигнал високо в пространството, дето видял необикновени неща. Като се разхождал известно време в пространството, най-после разбрал, че бил на небето. Вторият казал, че бил дълбоко в земята, към центъра някъде, дето видял небивали работи. – „Ами ти какво сънува? “ – запитали третия си другар.
– „Едва се унесох и видях, че единият от вас отива на небето, другият – към центъра на земята.
Веднага се стреснах и не можах повече да заспя. Останах сам да ви чакам. След много чакане разбрах, че вие няма да се върнете скоро, затова реших да изям кокошката.“
към беседата >>
Веднага се стреснах и не можах повече да заспя.
Като се разхождал известно време в пространството, най-после разбрал, че бил на небето. Вторият казал, че бил дълбоко в земята, към центъра някъде, дето видял небивали работи. – „Ами ти какво сънува? “ – запитали третия си другар. – „Едва се унесох и видях, че единият от вас отива на небето, другият – към центъра на земята.
Веднага се стреснах и не можах повече да заспя.
Останах сам да ви чакам. След много чакане разбрах, че вие няма да се върнете скоро, затова реших да изям кокошката.“
към беседата >>
Останах сам да ви чакам.
Вторият казал, че бил дълбоко в земята, към центъра някъде, дето видял небивали работи. – „Ами ти какво сънува? “ – запитали третия си другар. – „Едва се унесох и видях, че единият от вас отива на небето, другият – към центъра на земята. Веднага се стреснах и не можах повече да заспя.
Останах сам да ви чакам.
След много чакане разбрах, че вие няма да се върнете скоро, затова реших да изям кокошката.“
към беседата >>
След много чакане разбрах, че вие няма да се върнете скоро, затова реших да изям кокошката.“
– „Ами ти какво сънува? “ – запитали третия си другар. – „Едва се унесох и видях, че единият от вас отива на небето, другият – към центъра на земята. Веднага се стреснах и не можах повече да заспя. Останах сам да ви чакам.
След много чакане разбрах, че вие няма да се върнете скоро, затова реших да изям кокошката.“
към беседата >>
Една българска поговорка казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват“.
Една българска поговорка казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват“.
Значи, докато единият мъдрец се разхождал по небето, вторият – към центъра на земята, третият се приближил към кокошката и я изял. Право ли са разрешили задачата тримата мъдреци? Не са я разрешили право. Те трябваше да оставят кокошката да живее, да снася яйца. Като снася яйца, и тримата мъдреци щяха да се ползват от нея.
към беседата >>
Значи, докато единият мъдрец се разхождал по небето, вторият – към центъра на земята, третият се приближил към кокошката и я изял.
Една българска поговорка казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват“.
Значи, докато единият мъдрец се разхождал по небето, вторият – към центъра на земята, третият се приближил към кокошката и я изял.
Право ли са разрешили задачата тримата мъдреци? Не са я разрешили право. Те трябваше да оставят кокошката да живее, да снася яйца. Като снася яйца, и тримата мъдреци щяха да се ползват от нея. Според мене, възникне ли въпрос за делене на кокошката, най-правилното разрешение на въпроса е да оставят кокошката жива.
към беседата >>
Право ли са разрешили задачата тримата мъдреци?
Една българска поговорка казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват“. Значи, докато единият мъдрец се разхождал по небето, вторият – към центъра на земята, третият се приближил към кокошката и я изял.
Право ли са разрешили задачата тримата мъдреци?
Не са я разрешили право. Те трябваше да оставят кокошката да живее, да снася яйца. Като снася яйца, и тримата мъдреци щяха да се ползват от нея. Според мене, възникне ли въпрос за делене на кокошката, най-правилното разрешение на въпроса е да оставят кокошката жива. Щом е жива, тя ще може да снася яйца, от които мнозина ще се ползват.
към беседата >>
Не са я разрешили право.
Една българска поговорка казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват“. Значи, докато единият мъдрец се разхождал по небето, вторият – към центъра на земята, третият се приближил към кокошката и я изял. Право ли са разрешили задачата тримата мъдреци?
Не са я разрешили право.
Те трябваше да оставят кокошката да живее, да снася яйца. Като снася яйца, и тримата мъдреци щяха да се ползват от нея. Според мене, възникне ли въпрос за делене на кокошката, най-правилното разрешение на въпроса е да оставят кокошката жива. Щом е жива, тя ще може да снася яйца, от които мнозина ще се ползват. Разумният човек оставя своята мъдрост на свобода, за да произвежда все по-нови и нови форми.
към беседата >>
Те трябваше да оставят кокошката да живее, да снася яйца.
Една българска поговорка казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват“. Значи, докато единият мъдрец се разхождал по небето, вторият – към центъра на земята, третият се приближил към кокошката и я изял. Право ли са разрешили задачата тримата мъдреци? Не са я разрешили право.
Те трябваше да оставят кокошката да живее, да снася яйца.
Като снася яйца, и тримата мъдреци щяха да се ползват от нея. Според мене, възникне ли въпрос за делене на кокошката, най-правилното разрешение на въпроса е да оставят кокошката жива. Щом е жива, тя ще може да снася яйца, от които мнозина ще се ползват. Разумният човек оставя своята мъдрост на свобода, за да произвежда все по-нови и нови форми. Разумният човек не поставя на разрешение въпроса какво нещо е Бог.
към беседата >>
Като снася яйца, и тримата мъдреци щяха да се ползват от нея.
Една българска поговорка казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват“. Значи, докато единият мъдрец се разхождал по небето, вторият – към центъра на земята, третият се приближил към кокошката и я изял. Право ли са разрешили задачата тримата мъдреци? Не са я разрешили право. Те трябваше да оставят кокошката да живее, да снася яйца.
Като снася яйца, и тримата мъдреци щяха да се ползват от нея.
Според мене, възникне ли въпрос за делене на кокошката, най-правилното разрешение на въпроса е да оставят кокошката жива. Щом е жива, тя ще може да снася яйца, от които мнозина ще се ползват. Разумният човек оставя своята мъдрост на свобода, за да произвежда все по-нови и нови форми. Разумният човек не поставя на разрешение въпроса какво нещо е Бог. Този въпрос е неразрешим, т.е. неделим.
към беседата >>
Според мене, възникне ли въпрос за делене на кокошката, най-правилното разрешение на въпроса е да оставят кокошката жива.
Значи, докато единият мъдрец се разхождал по небето, вторият – към центъра на земята, третият се приближил към кокошката и я изял. Право ли са разрешили задачата тримата мъдреци? Не са я разрешили право. Те трябваше да оставят кокошката да живее, да снася яйца. Като снася яйца, и тримата мъдреци щяха да се ползват от нея.
Според мене, възникне ли въпрос за делене на кокошката, най-правилното разрешение на въпроса е да оставят кокошката жива.
Щом е жива, тя ще може да снася яйца, от които мнозина ще се ползват. Разумният човек оставя своята мъдрост на свобода, за да произвежда все по-нови и нови форми. Разумният човек не поставя на разрешение въпроса какво нещо е Бог. Този въпрос е неразрешим, т.е. неделим.
към беседата >>
Щом е жива, тя ще може да снася яйца, от които мнозина ще се ползват.
Право ли са разрешили задачата тримата мъдреци? Не са я разрешили право. Те трябваше да оставят кокошката да живее, да снася яйца. Като снася яйца, и тримата мъдреци щяха да се ползват от нея. Според мене, възникне ли въпрос за делене на кокошката, най-правилното разрешение на въпроса е да оставят кокошката жива.
Щом е жива, тя ще може да снася яйца, от които мнозина ще се ползват.
Разумният човек оставя своята мъдрост на свобода, за да произвежда все по-нови и нови форми. Разумният човек не поставя на разрешение въпроса какво нещо е Бог. Този въпрос е неразрешим, т.е. неделим.
към беседата >>
Разумният човек оставя своята мъдрост на свобода, за да произвежда все по-нови и нови форми.
Не са я разрешили право. Те трябваше да оставят кокошката да живее, да снася яйца. Като снася яйца, и тримата мъдреци щяха да се ползват от нея. Според мене, възникне ли въпрос за делене на кокошката, най-правилното разрешение на въпроса е да оставят кокошката жива. Щом е жива, тя ще може да снася яйца, от които мнозина ще се ползват.
Разумният човек оставя своята мъдрост на свобода, за да произвежда все по-нови и нови форми.
Разумният човек не поставя на разрешение въпроса какво нещо е Бог. Този въпрос е неразрешим, т.е. неделим.
към беседата >>
Разумният човек не поставя на разрешение въпроса какво нещо е Бог.
Те трябваше да оставят кокошката да живее, да снася яйца. Като снася яйца, и тримата мъдреци щяха да се ползват от нея. Според мене, възникне ли въпрос за делене на кокошката, най-правилното разрешение на въпроса е да оставят кокошката жива. Щом е жива, тя ще може да снася яйца, от които мнозина ще се ползват. Разумният човек оставя своята мъдрост на свобода, за да произвежда все по-нови и нови форми.
Разумният човек не поставя на разрешение въпроса какво нещо е Бог.
Този въпрос е неразрешим, т.е. неделим.
към беседата >>
Този въпрос е неразрешим, т.е. неделим.
Като снася яйца, и тримата мъдреци щяха да се ползват от нея. Според мене, възникне ли въпрос за делене на кокошката, най-правилното разрешение на въпроса е да оставят кокошката жива. Щом е жива, тя ще може да снася яйца, от които мнозина ще се ползват. Разумният човек оставя своята мъдрост на свобода, за да произвежда все по-нови и нови форми. Разумният човек не поставя на разрешение въпроса какво нещо е Бог.
Този въпрос е неразрешим, т.е. неделим.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое“.
Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое“.
Има нещо, по което човек е подобен на Бога, но поради отклонението си от правия път човек значително е загубил подобието си с Бога. Например, човек се съмнява в своя Създател, а Бог никога не се съмнява в своите създания. Той знае, че рано или късно човек ще се върне в пътя на своето отклонение. Като знае това, Бог е готов всякога да помага. Той дава изобилно от своите блага на всички същества, без да си задава въпроса, заслужават ли те, или не.
към беседата >>
Има нещо, по което човек е подобен на Бога, но поради отклонението си от правия път човек значително е загубил подобието си с Бога.
Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое“.
Има нещо, по което човек е подобен на Бога, но поради отклонението си от правия път човек значително е загубил подобието си с Бога.
Например, човек се съмнява в своя Създател, а Бог никога не се съмнява в своите създания. Той знае, че рано или късно човек ще се върне в пътя на своето отклонение. Като знае това, Бог е готов всякога да помага. Той дава изобилно от своите блага на всички същества, без да си задава въпроса, заслужават ли те, или не. Няма същество на земята, на което да не е дадено изобилно от благата на живота.
към беседата >>
Например, човек се съмнява в своя Създател, а Бог никога не се съмнява в своите създания.
Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое“. Има нещо, по което човек е подобен на Бога, но поради отклонението си от правия път човек значително е загубил подобието си с Бога.
Например, човек се съмнява в своя Създател, а Бог никога не се съмнява в своите създания.
Той знае, че рано или късно човек ще се върне в пътя на своето отклонение. Като знае това, Бог е готов всякога да помага. Той дава изобилно от своите блага на всички същества, без да си задава въпроса, заслужават ли те, или не. Няма същество на земята, на което да не е дадено изобилно от благата на живота. И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него.
към беседата >>
Той знае, че рано или късно човек ще се върне в пътя на своето отклонение.
Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое“. Има нещо, по което човек е подобен на Бога, но поради отклонението си от правия път човек значително е загубил подобието си с Бога. Например, човек се съмнява в своя Създател, а Бог никога не се съмнява в своите създания.
Той знае, че рано или късно човек ще се върне в пътя на своето отклонение.
Като знае това, Бог е готов всякога да помага. Той дава изобилно от своите блага на всички същества, без да си задава въпроса, заслужават ли те, или не. Няма същество на земята, на което да не е дадено изобилно от благата на живота. И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него. Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах.
към беседата >>
Като знае това, Бог е готов всякога да помага.
Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое“. Има нещо, по което човек е подобен на Бога, но поради отклонението си от правия път човек значително е загубил подобието си с Бога. Например, човек се съмнява в своя Създател, а Бог никога не се съмнява в своите създания. Той знае, че рано или късно човек ще се върне в пътя на своето отклонение.
Като знае това, Бог е готов всякога да помага.
Той дава изобилно от своите блага на всички същества, без да си задава въпроса, заслужават ли те, или не. Няма същество на земята, на което да не е дадено изобилно от благата на живота. И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него. Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах. Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага.
към беседата >>
Той дава изобилно от своите блага на всички същества, без да си задава въпроса, заслужават ли те, или не.
Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое“. Има нещо, по което човек е подобен на Бога, но поради отклонението си от правия път човек значително е загубил подобието си с Бога. Например, човек се съмнява в своя Създател, а Бог никога не се съмнява в своите създания. Той знае, че рано или късно човек ще се върне в пътя на своето отклонение. Като знае това, Бог е готов всякога да помага.
Той дава изобилно от своите блага на всички същества, без да си задава въпроса, заслужават ли те, или не.
Няма същество на земята, на което да не е дадено изобилно от благата на живота. И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него. Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах. Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме.
към беседата >>
Няма същество на земята, на което да не е дадено изобилно от благата на живота.
Има нещо, по което човек е подобен на Бога, но поради отклонението си от правия път човек значително е загубил подобието си с Бога. Например, човек се съмнява в своя Създател, а Бог никога не се съмнява в своите създания. Той знае, че рано или късно човек ще се върне в пътя на своето отклонение. Като знае това, Бог е готов всякога да помага. Той дава изобилно от своите блага на всички същества, без да си задава въпроса, заслужават ли те, или не.
Няма същество на земята, на което да не е дадено изобилно от благата на живота.
И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него. Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах. Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо.
към беседата >>
И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него.
Например, човек се съмнява в своя Създател, а Бог никога не се съмнява в своите създания. Той знае, че рано или късно човек ще се върне в пътя на своето отклонение. Като знае това, Бог е готов всякога да помага. Той дава изобилно от своите блага на всички същества, без да си задава въпроса, заслужават ли те, или не. Няма същество на земята, на което да не е дадено изобилно от благата на живота.
И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него.
Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах. Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да се получи.
към беседата >>
Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах.
Той знае, че рано или късно човек ще се върне в пътя на своето отклонение. Като знае това, Бог е готов всякога да помага. Той дава изобилно от своите блага на всички същества, без да си задава въпроса, заслужават ли те, или не. Няма същество на земята, на което да не е дадено изобилно от благата на живота. И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него.
Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах.
Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да се получи. При всяко вдишване човек поглъща въздух – 20 вдишки в минута.
към беседата >>
Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага.
Като знае това, Бог е готов всякога да помага. Той дава изобилно от своите блага на всички същества, без да си задава въпроса, заслужават ли те, или не. Няма същество на земята, на което да не е дадено изобилно от благата на живота. И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него. Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах.
Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага.
Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да се получи. При всяко вдишване човек поглъща въздух – 20 вдишки в минута. Значи за една минута той получава 20 подаръка.
към беседата >>
Не се ли отваря, нищо не може да възприеме.
Той дава изобилно от своите блага на всички същества, без да си задава въпроса, заслужават ли те, или не. Няма същество на земята, на което да не е дадено изобилно от благата на живота. И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него. Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах. Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага.
Не се ли отваря, нищо не може да възприеме.
Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да се получи. При всяко вдишване човек поглъща въздух – 20 вдишки в минута. Значи за една минута той получава 20 подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си.
към беседата >>
Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо.
Няма същество на земята, на което да не е дадено изобилно от благата на живота. И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него. Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах. Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме.
Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо.
Не може ли да отвори устата си, нищо не може да се получи. При всяко вдишване човек поглъща въздух – 20 вдишки в минута. Значи за една минута той получава 20 подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си. При всяко вдишване човек приема нещо; като издишва, той дава и на другите от това, което е получил.
към беседата >>
Не може ли да отвори устата си, нищо не може да се получи.
И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него. Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах. Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо.
Не може ли да отвори устата си, нищо не може да се получи.
При всяко вдишване човек поглъща въздух – 20 вдишки в минута. Значи за една минута той получава 20 подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си. При всяко вдишване човек приема нещо; като издишва, той дава и на другите от това, което е получил. По този начин човек приема и изявява любовта си.
към беседата >>
При всяко вдишване човек поглъща въздух – 20 вдишки в минута.
Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах. Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да се получи.
При всяко вдишване човек поглъща въздух – 20 вдишки в минута.
Значи за една минута той получава 20 подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си. При всяко вдишване човек приема нещо; като издишва, той дава и на другите от това, което е получил. По този начин човек приема и изявява любовта си. Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска Любов.
към беседата >>
Значи за една минута той получава 20 подаръка.
Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да се получи. При всяко вдишване човек поглъща въздух – 20 вдишки в минута.
Значи за една минута той получава 20 подаръка.
Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си. При всяко вдишване човек приема нещо; като издишва, той дава и на другите от това, което е получил. По този начин човек приема и изявява любовта си. Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска Любов.
към беседата >>
Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си.
Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да се получи. При всяко вдишване човек поглъща въздух – 20 вдишки в минута. Значи за една минута той получава 20 подаръка.
Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си.
При всяко вдишване човек приема нещо; като издишва, той дава и на другите от това, което е получил. По този начин човек приема и изявява любовта си. Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска Любов.
към беседата >>
При всяко вдишване човек приема нещо; като издишва, той дава и на другите от това, което е получил.
Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да се получи. При всяко вдишване човек поглъща въздух – 20 вдишки в минута. Значи за една минута той получава 20 подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си.
При всяко вдишване човек приема нещо; като издишва, той дава и на другите от това, което е получил.
По този начин човек приема и изявява любовта си. Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска Любов.
към беседата >>
По този начин човек приема и изявява любовта си.
Не може ли да отвори устата си, нищо не може да се получи. При всяко вдишване човек поглъща въздух – 20 вдишки в минута. Значи за една минута той получава 20 подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си. При всяко вдишване човек приема нещо; като издишва, той дава и на другите от това, което е получил.
По този начин човек приема и изявява любовта си.
Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска Любов.
към беседата >>
Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска Любов.
При всяко вдишване човек поглъща въздух – 20 вдишки в минута. Значи за една минута той получава 20 подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си. При всяко вдишване човек приема нещо; като издишва, той дава и на другите от това, което е получил. По този начин човек приема и изявява любовта си.
Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска Любов.
към беседата >>
В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря.
В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря.
Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен. Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето ѝ и взимали по малко кръвчица. Като се погледнала в огледалото, царската дъщеря се ужасила: лицето ѝ било надупчено от комарите. Кой би желал да има такава любов? Най-после, дошло друго същество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките ѝ рани.
към беседата >>
Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен.
В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря.
Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен.
Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето ѝ и взимали по малко кръвчица. Като се погледнала в огледалото, царската дъщеря се ужасила: лицето ѝ било надупчено от комарите. Кой би желал да има такава любов? Най-после, дошло друго същество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките ѝ рани. Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е Любов.
към беседата >>
Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето ѝ и взимали по малко кръвчица.
В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря. Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен.
Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето ѝ и взимали по малко кръвчица.
Като се погледнала в огледалото, царската дъщеря се ужасила: лицето ѝ било надупчено от комарите. Кой би желал да има такава любов? Най-после, дошло друго същество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките ѝ рани. Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е Любов. Любовта внася живот в човека.
към беседата >>
Като се погледнала в огледалото, царската дъщеря се ужасила: лицето ѝ било надупчено от комарите.
В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря. Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен. Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето ѝ и взимали по малко кръвчица.
Като се погледнала в огледалото, царската дъщеря се ужасила: лицето ѝ било надупчено от комарите.
Кой би желал да има такава любов? Най-после, дошло друго същество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките ѝ рани. Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е Любов. Любовта внася живот в човека. Влезе ли някъде, Любовта трябва да заличи поне най-малката рана.
към беседата >>
Кой би желал да има такава любов?
В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря. Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен. Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето ѝ и взимали по малко кръвчица. Като се погледнала в огледалото, царската дъщеря се ужасила: лицето ѝ било надупчено от комарите.
Кой би желал да има такава любов?
Най-после, дошло друго същество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките ѝ рани. Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е Любов. Любовта внася живот в човека. Влезе ли някъде, Любовта трябва да заличи поне най-малката рана. Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си.
към беседата >>
Най-после, дошло друго същество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките ѝ рани.
В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря. Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен. Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето ѝ и взимали по малко кръвчица. Като се погледнала в огледалото, царската дъщеря се ужасила: лицето ѝ било надупчено от комарите. Кой би желал да има такава любов?
Най-после, дошло друго същество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките ѝ рани.
Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е Любов. Любовта внася живот в човека. Влезе ли някъде, Любовта трябва да заличи поне най-малката рана. Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си. И ако си бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш.
към беседата >>
Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е Любов.
Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен. Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето ѝ и взимали по малко кръвчица. Като се погледнала в огледалото, царската дъщеря се ужасила: лицето ѝ било надупчено от комарите. Кой би желал да има такава любов? Най-после, дошло друго същество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките ѝ рани.
Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е Любов.
Любовта внася живот в човека. Влезе ли някъде, Любовта трябва да заличи поне най-малката рана. Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си. И ако си бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш. Това е реалната придобивка от Любовта.
към беседата >>
Любовта внася живот в човека.
Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето ѝ и взимали по малко кръвчица. Като се погледнала в огледалото, царската дъщеря се ужасила: лицето ѝ било надупчено от комарите. Кой би желал да има такава любов? Най-после, дошло друго същество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките ѝ рани. Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е Любов.
Любовта внася живот в човека.
Влезе ли някъде, Любовта трябва да заличи поне най-малката рана. Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си. И ако си бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш. Това е реалната придобивка от Любовта.
към беседата >>
Влезе ли някъде, Любовта трябва да заличи поне най-малката рана.
Като се погледнала в огледалото, царската дъщеря се ужасила: лицето ѝ било надупчено от комарите. Кой би желал да има такава любов? Най-после, дошло друго същество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките ѝ рани. Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е Любов. Любовта внася живот в човека.
Влезе ли някъде, Любовта трябва да заличи поне най-малката рана.
Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си. И ако си бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш. Това е реалната придобивка от Любовта.
към беседата >>
Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си.
Кой би желал да има такава любов? Най-после, дошло друго същество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките ѝ рани. Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е Любов. Любовта внася живот в човека. Влезе ли някъде, Любовта трябва да заличи поне най-малката рана.
Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си.
И ако си бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш. Това е реалната придобивка от Любовта.
към беседата >>
И ако си бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш.
Най-после, дошло друго същество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките ѝ рани. Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е Любов. Любовта внася живот в човека. Влезе ли някъде, Любовта трябва да заличи поне най-малката рана. Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си.
И ако си бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш.
Това е реалната придобивка от Любовта.
към беседата >>
Това е реалната придобивка от Любовта.
Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е Любов. Любовта внася живот в човека. Влезе ли някъде, Любовта трябва да заличи поне най-малката рана. Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си. И ако си бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш.
Това е реалната придобивка от Любовта.
към беседата >>
Мнозина се интересуват от въпроса какво представя Бог, какви са Неговите атрибути.
Мнозина се интересуват от въпроса какво представя Бог, какви са Неговите атрибути.
Колкото да разискват по тия въпроси, те няма да дойдат до никакви заключения. Защо? Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за Любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще.
към беседата >>
Колкото да разискват по тия въпроси, те няма да дойдат до никакви заключения. Защо?
Мнозина се интересуват от въпроса какво представя Бог, какви са Неговите атрибути.
Колкото да разискват по тия въпроси, те няма да дойдат до никакви заключения. Защо?
Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за Любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее.
към беседата >>
Отвлечени въпроси са това.
Мнозина се интересуват от въпроса какво представя Бог, какви са Неговите атрибути. Колкото да разискват по тия въпроси, те няма да дойдат до никакви заключения. Защо?
Отвлечени въпроси са това.
Важен въпрос е този за Любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще.
към беседата >>
Важен въпрос е този за Любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея.
Мнозина се интересуват от въпроса какво представя Бог, какви са Неговите атрибути. Колкото да разискват по тия въпроси, те няма да дойдат до никакви заключения. Защо? Отвлечени въпроси са това.
Важен въпрос е този за Любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея.
Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш.
към беседата >>
Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете?
Мнозина се интересуват от въпроса какво представя Бог, какви са Неговите атрибути. Колкото да разискват по тия въпроси, те няма да дойдат до никакви заключения. Защо? Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за Любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея.
Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете?
Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив.
към беседата >>
Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще.
Мнозина се интересуват от въпроса какво представя Бог, какви са Неговите атрибути. Колкото да разискват по тия въпроси, те няма да дойдат до никакви заключения. Защо? Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за Любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете?
Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще.
Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но Любов без Мъдрост не може да се прояви.
към беседата >>
Важно е семето, което сега се сее.
Колкото да разискват по тия въпроси, те няма да дойдат до никакви заключения. Защо? Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за Любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще.
Важно е семето, което сега се сее.
Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но Любов без Мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно.
към беседата >>
Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще.
Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за Любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее.
Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще.
Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но Любов без Мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно. Любещия човек е същевременно и разумен.
към беседата >>
Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш.
Важен въпрос е този за Любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще.
Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш.
Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но Любов без Мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно. Любещия човек е същевременно и разумен. Дето е Любовта, там е и Мъдростта.
към беседата >>
Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив.
Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш.
Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив.
Но Любов без Мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно. Любещия човек е същевременно и разумен. Дето е Любовта, там е и Мъдростта. Съединят ли се, те раждат Истината.
към беседата >>
Но Любов без Мъдрост не може да се прояви.
Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив.
Но Любов без Мъдрост не може да се прояви.
Те вървят заедно. Любещия човек е същевременно и разумен. Дето е Любовта, там е и Мъдростта. Съединят ли се, те раждат Истината. Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че Истината ще ни направи свободни.
към беседата >>
Те вървят заедно.
Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но Любов без Мъдрост не може да се прояви.
Те вървят заедно.
Любещия човек е същевременно и разумен. Дето е Любовта, там е и Мъдростта. Съединят ли се, те раждат Истината. Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че Истината ще ни направи свободни. Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи, разисква въпроса кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н.
към беседата >>
Любещия човек е същевременно и разумен.
Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но Любов без Мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно.
Любещия човек е същевременно и разумен.
Дето е Любовта, там е и Мъдростта. Съединят ли се, те раждат Истината. Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че Истината ще ни направи свободни. Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи, разисква въпроса кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н. Когато пожелае, човек може да бъде щастлив.
към беседата >>
Дето е Любовта, там е и Мъдростта.
Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но Любов без Мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно. Любещия човек е същевременно и разумен.
Дето е Любовта, там е и Мъдростта.
Съединят ли се, те раждат Истината. Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че Истината ще ни направи свободни. Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи, разисква въпроса кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н. Когато пожелае, човек може да бъде щастлив. От него зависи да бъде щастлив или нещастен.
към беседата >>
Съединят ли се, те раждат Истината.
Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но Любов без Мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно. Любещия човек е същевременно и разумен. Дето е Любовта, там е и Мъдростта.
Съединят ли се, те раждат Истината.
Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че Истината ще ни направи свободни. Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи, разисква въпроса кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н. Когато пожелае, човек може да бъде щастлив. От него зависи да бъде щастлив или нещастен.
към беседата >>
Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че Истината ще ни направи свободни.
Но Любов без Мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно. Любещия човек е същевременно и разумен. Дето е Любовта, там е и Мъдростта. Съединят ли се, те раждат Истината.
Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че Истината ще ни направи свободни.
Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи, разисква въпроса кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н. Когато пожелае, човек може да бъде щастлив. От него зависи да бъде щастлив или нещастен.
към беседата >>
Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи, разисква въпроса кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н.
Те вървят заедно. Любещия човек е същевременно и разумен. Дето е Любовта, там е и Мъдростта. Съединят ли се, те раждат Истината. Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че Истината ще ни направи свободни.
Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи, разисква въпроса кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н.
Когато пожелае, човек може да бъде щастлив. От него зависи да бъде щастлив или нещастен.
към беседата >>
Когато пожелае, човек може да бъде щастлив.
Любещия човек е същевременно и разумен. Дето е Любовта, там е и Мъдростта. Съединят ли се, те раждат Истината. Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че Истината ще ни направи свободни. Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи, разисква въпроса кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н.
Когато пожелае, човек може да бъде щастлив.
От него зависи да бъде щастлив или нещастен.
към беседата >>
От него зависи да бъде щастлив или нещастен.
Дето е Любовта, там е и Мъдростта. Съединят ли се, те раждат Истината. Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че Истината ще ни направи свободни. Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи, разисква въпроса кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н. Когато пожелае, човек може да бъде щастлив.
От него зависи да бъде щастлив или нещастен.
към беседата >>
Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами да наредят живота си и мислят, че могат да направят това.
Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами да наредят живота си и мислят, че могат да направят това.
Те се заблуждават. Никой не може сам да нареди живота си. Преди да се явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама, аз бях“. Това е красивото, именно, че Бог е съществувал отначало и като Любов, и като Мъдрост.
към беседата >>
Те се заблуждават.
Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами да наредят живота си и мислят, че могат да направят това.
Те се заблуждават.
Никой не може сам да нареди живота си. Преди да се явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама, аз бях“. Това е красивото, именно, че Бог е съществувал отначало и като Любов, и като Мъдрост. Следователно, като се появява в Любовта и в Мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен.
към беседата >>
Никой не може сам да нареди живота си.
Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами да наредят живота си и мислят, че могат да направят това. Те се заблуждават.
Никой не може сам да нареди живота си.
Преди да се явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама, аз бях“. Това е красивото, именно, че Бог е съществувал отначало и като Любов, и като Мъдрост. Следователно, като се появява в Любовта и в Мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен. Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия?
към беседата >>
Преди да се явил човек, Бог е съществувал.
Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами да наредят живота си и мислят, че могат да направят това. Те се заблуждават. Никой не може сам да нареди живота си.
Преди да се явил човек, Бог е съществувал.
Христос казва: „Преди Аврама, аз бях“. Това е красивото, именно, че Бог е съществувал отначало и като Любов, и като Мъдрост. Следователно, като се появява в Любовта и в Мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен. Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия? – „Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си.“ – Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
към беседата >>
Христос казва: „Преди Аврама, аз бях“.
Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами да наредят живота си и мислят, че могат да направят това. Те се заблуждават. Никой не може сам да нареди живота си. Преди да се явил човек, Бог е съществувал.
Христос казва: „Преди Аврама, аз бях“.
Това е красивото, именно, че Бог е съществувал отначало и като Любов, и като Мъдрост. Следователно, като се появява в Любовта и в Мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен. Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия? – „Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си.“ – Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
към беседата >>
Това е красивото, именно, че Бог е съществувал отначало и като Любов, и като Мъдрост.
Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами да наредят живота си и мислят, че могат да направят това. Те се заблуждават. Никой не може сам да нареди живота си. Преди да се явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама, аз бях“.
Това е красивото, именно, че Бог е съществувал отначало и като Любов, и като Мъдрост.
Следователно, като се появява в Любовта и в Мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен. Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия? – „Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си.“ – Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
към беседата >>
Следователно, като се появява в Любовта и в Мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен.
Те се заблуждават. Никой не може сам да нареди живота си. Преди да се явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама, аз бях“. Това е красивото, именно, че Бог е съществувал отначало и като Любов, и като Мъдрост.
Следователно, като се появява в Любовта и в Мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен.
Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия? – „Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си.“ – Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
към беседата >>
Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия?
Никой не може сам да нареди живота си. Преди да се явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама, аз бях“. Това е красивото, именно, че Бог е съществувал отначало и като Любов, и като Мъдрост. Следователно, като се появява в Любовта и в Мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен.
Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия?
– „Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си.“ – Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
към беседата >>
– „Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си.“ – Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
Преди да се явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама, аз бях“. Това е красивото, именно, че Бог е съществувал отначало и като Любов, и като Мъдрост. Следователно, като се появява в Любовта и в Мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен. Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия?
– „Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си.“ – Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
към беседата >>
През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна.
През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна.
Една голяма бомба се пръсна близо до църквата. Всички богомолци, заедно със свещеника, избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали. Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църква, да изпълнява службата си. Обаче като чул гърба от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг.
към беседата >>
Една голяма бомба се пръсна близо до църквата.
През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна.
Една голяма бомба се пръсна близо до църквата.
Всички богомолци, заедно със свещеника, избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали. Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църква, да изпълнява службата си. Обаче като чул гърба от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине.
към беседата >>
Всички богомолци, заедно със свещеника, избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали.
През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна. Една голяма бомба се пръсна близо до църквата.
Всички богомолци, заедно със свещеника, избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали.
Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църква, да изпълнява службата си. Обаче като чул гърба от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града.
към беседата >>
Свещеникът разправя своята опитност.
През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна. Една голяма бомба се пръсна близо до църквата. Всички богомолци, заедно със свещеника, избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали.
Свещеникът разправя своята опитност.
Той бил слаб, болнав, едва отивал до църква, да изпълнява службата си. Обаче като чул гърба от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане.
към беседата >>
Той бил слаб, болнав, едва отивал до църква, да изпълнява службата си.
През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна. Една голяма бомба се пръсна близо до църквата. Всички богомолци, заедно със свещеника, избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали. Свещеникът разправя своята опитност.
Той бил слаб, болнав, едва отивал до църква, да изпълнява службата си.
Обаче като чул гърба от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил.
към беседата >>
Обаче като чул гърба от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг.
През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна. Една голяма бомба се пръсна близо до църквата. Всички богомолци, заедно със свещеника, избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали. Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църква, да изпълнява службата си.
Обаче като чул гърба от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг.
Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града.
към беседата >>
Като се успокоил, той спрял да си почине.
Една голяма бомба се пръсна близо до църквата. Всички богомолци, заедно със свещеника, избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали. Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църква, да изпълнява службата си. Обаче като чул гърба от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг.
Като се успокоил, той спрял да си почине.
Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града. Той си мислил: „Чудно нещо!
към беседата >>
Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града.
Всички богомолци, заедно със свещеника, избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали. Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църква, да изпълнява службата си. Обаче като чул гърба от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине.
Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града.
До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града. Той си мислил: „Чудно нещо! Защо не направих опит, да изляза вън от града без тази граната?
към беседата >>
До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане.
Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църква, да изпълнява службата си. Обаче като чул гърба от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града.
До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане.
След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града. Той си мислил: „Чудно нещо! Защо не направих опит, да изляза вън от града без тази граната? “
към беседата >>
След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил.
Той бил слаб, болнав, едва отивал до църква, да изпълнява службата си. Обаче като чул гърба от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане.
След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил.
Една граната го заставила да излезе вън от града. Той си мислил: „Чудно нещо! Защо не направих опит, да изляза вън от града без тази граната? “
към беседата >>
Една граната го заставила да излезе вън от града.
Обаче като чул гърба от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил.
Една граната го заставила да излезе вън от града.
Той си мислил: „Чудно нещо! Защо не направих опит, да изляза вън от града без тази граната? “
към беседата >>
Той си мислил: „Чудно нещо!
Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града.
Той си мислил: „Чудно нещо!
Защо не направих опит, да изляза вън от града без тази граната? “
към беседата >>
Защо не направих опит, да изляза вън от града без тази граната?
Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града. Той си мислил: „Чудно нещо!
Защо не направих опит, да изляза вън от града без тази граната?
“
към беседата >>
“
До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града. Той си мислил: „Чудно нещо! Защо не направих опит, да изляза вън от града без тази граната?
“
към беседата >>
Какво представя гранатата?
Какво представя гранатата?
Гранатата, бомбата не е нищо друго, освен страданието, от което хората се оплакват. Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си. Ако е въпрос човек да излезе вън на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън.
към беседата >>
Гранатата, бомбата не е нищо друго, освен страданието, от което хората се оплакват.
Какво представя гранатата?
Гранатата, бомбата не е нищо друго, освен страданието, от което хората се оплакват.
Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си. Ако е въпрос човек да излезе вън на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън. – „Ама нямам достатъчно знания.“ – Не ти трябва повече товар.
към беседата >>
Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си.
Какво представя гранатата? Гранатата, бомбата не е нищо друго, освен страданието, от което хората се оплакват.
Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си.
Ако е въпрос човек да излезе вън на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън. – „Ама нямам достатъчно знания.“ – Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно.
към беседата >>
Ако е въпрос човек да излезе вън на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това?
Какво представя гранатата? Гранатата, бомбата не е нищо друго, освен страданието, от което хората се оплакват. Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си.
Ако е въпрос човек да излезе вън на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това?
Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън. – „Ама нямам достатъчно знания.“ – Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече.
към беседата >>
Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода?
Какво представя гранатата? Гранатата, бомбата не е нищо друго, освен страданието, от което хората се оплакват. Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си. Ако е въпрос човек да излезе вън на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това?
Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода?
Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън. – „Ама нямам достатъчно знания.“ – Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, учен, философ, да говорят всички хора за него.
към беседата >>
Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън.
Какво представя гранатата? Гранатата, бомбата не е нищо друго, освен страданието, от което хората се оплакват. Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си. Ако е въпрос човек да излезе вън на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода?
Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън.
– „Ама нямам достатъчно знания.“ – Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, учен, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това.
към беседата >>
– „Ама нямам достатъчно знания.“ – Не ти трябва повече товар.
Гранатата, бомбата не е нищо друго, освен страданието, от което хората се оплакват. Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си. Ако е въпрос човек да излезе вън на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън.
– „Ама нямам достатъчно знания.“ – Не ти трябва повече товар.
За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, учен, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това. Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка.
към беседата >>
За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно.
Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си. Ако е въпрос човек да излезе вън на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън. – „Ама нямам достатъчно знания.“ – Не ти трябва повече товар.
За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно.
Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, учен, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това. Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка. Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине.
към беседата >>
Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече.
Ако е въпрос човек да излезе вън на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън. – „Ама нямам достатъчно знания.“ – Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно.
Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече.
Всеки иска да бъде виден музикант, художник, учен, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това. Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка. Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине. Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне.
към беседата >>
Всеки иска да бъде виден музикант, художник, учен, философ, да говорят всички хора за него.
Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън. – „Ама нямам достатъчно знания.“ – Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече.
Всеки иска да бъде виден музикант, художник, учен, философ, да говорят всички хора за него.
Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това. Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка. Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине. Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне.
към беседата >>
Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това.
Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън. – „Ама нямам достатъчно знания.“ – Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, учен, философ, да говорят всички хора за него.
Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това.
Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка. Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине. Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне.
към беседата >>
Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка.
– „Ама нямам достатъчно знания.“ – Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, учен, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това.
Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка.
Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине. Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне.
към беседата >>
Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине.
За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, учен, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това. Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка.
Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине.
Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне.
към беседата >>
Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне.
Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, учен, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това. Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка. Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине.
Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне.
към беседата >>
Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва да знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план.
Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва да знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план.
След време той ще реализира своя план, но работа се изисква. Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове. Те са работили усилено върху своя инструмент, по 7–8 часа на ден, а понякога и повече. Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него. Например, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред.
към беседата >>
След време той ще реализира своя план, но работа се изисква.
Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва да знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план.
След време той ще реализира своя план, но работа се изисква.
Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове. Те са работили усилено върху своя инструмент, по 7–8 часа на ден, а понякога и повече. Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него. Например, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред. Казваме, че човек се е родил добър. Защо?
към беседата >>
Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове.
Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва да знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план. След време той ще реализира своя план, но работа се изисква.
Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове.
Те са работили усилено върху своя инструмент, по 7–8 часа на ден, а понякога и повече. Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него. Например, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред. Казваме, че човек се е родил добър. Защо? Защото е работил върху доброто.
към беседата >>
Те са работили усилено върху своя инструмент, по 7–8 часа на ден, а понякога и повече.
Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва да знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план. След време той ще реализира своя план, но работа се изисква. Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове.
Те са работили усилено върху своя инструмент, по 7–8 часа на ден, а понякога и повече.
Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него. Например, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред. Казваме, че човек се е родил добър. Защо? Защото е работил върху доброто. В един ден човек не може да стане добър.
към беседата >>
Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него.
Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва да знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план. След време той ще реализира своя план, но работа се изисква. Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове. Те са работили усилено върху своя инструмент, по 7–8 часа на ден, а понякога и повече.
Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него.
Например, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред. Казваме, че човек се е родил добър. Защо? Защото е работил върху доброто. В един ден човек не може да стане добър.
към беседата >>
Например, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред.
Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва да знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план. След време той ще реализира своя план, но работа се изисква. Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове. Те са работили усилено върху своя инструмент, по 7–8 часа на ден, а понякога и повече. Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него.
Например, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред.
Казваме, че човек се е родил добър. Защо? Защото е работил върху доброто. В един ден човек не може да стане добър.
към беседата >>
Казваме, че човек се е родил добър. Защо?
След време той ще реализира своя план, но работа се изисква. Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове. Те са работили усилено върху своя инструмент, по 7–8 часа на ден, а понякога и повече. Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него. Например, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред.
Казваме, че човек се е родил добър. Защо?
Защото е работил върху доброто. В един ден човек не може да стане добър.
към беседата >>
Защото е работил върху доброто.
Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове. Те са работили усилено върху своя инструмент, по 7–8 часа на ден, а понякога и повече. Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него. Например, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред. Казваме, че човек се е родил добър. Защо?
Защото е работил върху доброто.
В един ден човек не може да стане добър.
към беседата >>
В един ден човек не може да стане добър.
Те са работили усилено върху своя инструмент, по 7–8 часа на ден, а понякога и повече. Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него. Например, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред. Казваме, че човек се е родил добър. Защо? Защото е работил върху доброто.
В един ден човек не може да стане добър.
към беседата >>
И тъй за да развие доброто в себе си, човек трябва да живее добре.
И тъй за да развие доброто в себе си, човек трябва да живее добре.
Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности. Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек. Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът.
към беседата >>
Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности.
И тъй за да развие доброто в себе си, човек трябва да живее добре.
Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности.
Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек. Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл.
към беседата >>
Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек.
И тъй за да развие доброто в себе си, човек трябва да живее добре. Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности.
Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек.
Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът.
към беседата >>
Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие.
И тъй за да развие доброто в себе си, човек трябва да живее добре. Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности. Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек.
Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие.
Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място.
към беседата >>
Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива.
И тъй за да развие доброто в себе си, човек трябва да живее добре. Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности. Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек. Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие.
Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива.
Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира.
към беседата >>
Не, това, което гние, не е човекът.
И тъй за да развие доброто в себе си, човек трябва да живее добре. Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности. Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек. Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива.
Не, това, което гние, не е човекът.
Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи, затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място.
към беседата >>
Това е неговата дреха, с която се е облякъл.
Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности. Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек. Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът.
Това е неговата дреха, с която се е облякъл.
Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи, затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат извън пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си.
към беседата >>
Дрехата не е човекът.
Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек. Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл.
Дрехата не е човекът.
Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи, затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат извън пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава.
към беседата >>
Истинският човек живее на друго място.
Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът.
Истинският човек живее на друго място.
Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи, затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат извън пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава. Щом разреши тия въпроси, гниенето спира.
към беседата >>
Това, в което човек живее, не гние, нито умира.
Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място.
Това, в което човек живее, не гние, нито умира.
Клетките на тялото са живи, затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат извън пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава. Щом разреши тия въпроси, гниенето спира. Човек пък, заедно с духовното си тяло, излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си.
към беседата >>
Клетките на тялото са живи, затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място.
Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира.
Клетките на тялото са живи, затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място.
Докато клетките се разпръснат извън пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава. Щом разреши тия въпроси, гниенето спира. Човек пък, заедно с духовното си тяло, излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си. В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен ремонтиране на човешкото тяло.
към беседата >>
Докато клетките се разпръснат извън пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си.
Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи, затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място.
Докато клетките се разпръснат извън пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си.
Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава. Щом разреши тия въпроси, гниенето спира. Човек пък, заедно с духовното си тяло, излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си. В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен ремонтиране на човешкото тяло. Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други – на небето, а на трети – на земята, дето се дошли да живеят.
към беседата >>
Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава.
Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи, затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат извън пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си.
Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава.
Щом разреши тия въпроси, гниенето спира. Човек пък, заедно с духовното си тяло, излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си. В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен ремонтиране на човешкото тяло. Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други – на небето, а на трети – на земята, дето се дошли да живеят.
към беседата >>
Щом разреши тия въпроси, гниенето спира.
Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи, затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат извън пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава.
Щом разреши тия въпроси, гниенето спира.
Човек пък, заедно с духовното си тяло, излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си. В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен ремонтиране на човешкото тяло. Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други – на небето, а на трети – на земята, дето се дошли да живеят.
към беседата >>
Човек пък, заедно с духовното си тяло, излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си.
Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи, затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат извън пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава. Щом разреши тия въпроси, гниенето спира.
Човек пък, заедно с духовното си тяло, излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си.
В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен ремонтиране на човешкото тяло. Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други – на небето, а на трети – на земята, дето се дошли да живеят.
към беседата >>
В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен ремонтиране на човешкото тяло.
Клетките на тялото са живи, затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат извън пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава. Щом разреши тия въпроси, гниенето спира. Човек пък, заедно с духовното си тяло, излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си.
В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен ремонтиране на човешкото тяло.
Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други – на небето, а на трети – на земята, дето се дошли да живеят.
към беседата >>
Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други – на небето, а на трети – на земята, дето се дошли да живеят.
Докато клетките се разпръснат извън пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава. Щом разреши тия въпроси, гниенето спира. Човек пък, заедно с духовното си тяло, излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си. В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен ремонтиране на човешкото тяло.
Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други – на небето, а на трети – на земята, дето се дошли да живеят.
към беседата >>
И тъй, който иска да умре, той трябва да си вземе билет за ада, дето мъчението ще бъде неговото възнаграждение.
И тъй, който иска да умре, той трябва да си вземе билет за ада, дето мъчението ще бъде неговото възнаграждение.
Който иска да живее, той трябва да остане на земята, дето скръбта ще бъде неговото възнаграждение. Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква радост и веселие.
към беседата >>
Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея.
Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея.
Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието. Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения. Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия. Аз взимам думите „млад“ и „стар“ в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария.
към беседата >>
Който иска да живее, той трябва да остане на земята, дето скръбта ще бъде неговото възнаграждение.
И тъй, който иска да умре, той трябва да си вземе билет за ада, дето мъчението ще бъде неговото възнаграждение.
Който иска да живее, той трябва да остане на земята, дето скръбта ще бъде неговото възнаграждение.
Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква радост и веселие.
към беседата >>
Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието.
Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея.
Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието.
Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения. Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия. Аз взимам думите „млад“ и „стар“ в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария. Под думата „младост“ ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост – край на тази епоха.
към беседата >>
Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква радост и веселие.
И тъй, който иска да умре, той трябва да си вземе билет за ада, дето мъчението ще бъде неговото възнаграждение. Който иска да живее, той трябва да остане на земята, дето скръбта ще бъде неговото възнаграждение.
Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква радост и веселие.
към беседата >>
Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения.
Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея. Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието.
Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения.
Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия. Аз взимам думите „млад“ и „стар“ в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария. Под думата „младост“ ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост – край на тази епоха. Страстта приготвя плодове за нова епоха.
към беседата >>
Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада.
Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада.
Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята, между хората. Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите.
към беседата >>
Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия.
Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея. Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието. Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения.
Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия.
Аз взимам думите „млад“ и „стар“ в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария. Под думата „младост“ ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост – край на тази епоха. Страстта приготвя плодове за нова епоха. Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности.
към беседата >>
Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята, между хората.
Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада.
Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята, между хората.
Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота – ада.
към беседата >>
Аз взимам думите „млад“ и „стар“ в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл.
Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея. Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието. Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения. Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия.
Аз взимам думите „млад“ и „стар“ в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл.
Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария. Под думата „младост“ ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост – край на тази епоха. Страстта приготвя плодове за нова епоха. Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности. Обаче ако рекат да използват своите знания и опитности, едва ли ще могат да си приготвят от тях ядене за един обяд.
към беседата >>
Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето.
Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада. Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята, между хората.
Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето.
С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота – ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта – условията на небето.
към беседата >>
Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария.
Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея. Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието. Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения. Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия. Аз взимам думите „млад“ и „стар“ в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл.
Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария.
Под думата „младост“ ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост – край на тази епоха. Страстта приготвя плодове за нова епоха. Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности. Обаче ако рекат да използват своите знания и опитности, едва ли ще могат да си приготвят от тях ядене за един обяд.
към беседата >>
С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада.
Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада. Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята, между хората. Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето.
С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада.
Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота – ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта – условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината.
към беседата >>
Под думата „младост“ ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост – край на тази епоха.
Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието. Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения. Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия. Аз взимам думите „млад“ и „стар“ в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария.
Под думата „младост“ ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост – край на тази епоха.
Страстта приготвя плодове за нова епоха. Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности. Обаче ако рекат да използват своите знания и опитности, едва ли ще могат да си приготвят от тях ядене за един обяд.
към беседата >>
Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората.
Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада. Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята, между хората. Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада.
Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората.
Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота – ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта – условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи.
към беседата >>
Страстта приготвя плодове за нова епоха.
Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения. Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия. Аз взимам думите „млад“ и „стар“ в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария. Под думата „младост“ ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост – край на тази епоха.
Страстта приготвя плодове за нова епоха.
Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности. Обаче ако рекат да използват своите знания и опитности, едва ли ще могат да си приготвят от тях ядене за един обяд.
към беседата >>
Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите.
Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада. Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята, между хората. Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората.
Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите.
Мъчението подразбира лошите условия на живота – ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта – условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена.
към беседата >>
Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности.
Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия. Аз взимам думите „млад“ и „стар“ в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария. Под думата „младост“ ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост – край на тази епоха. Страстта приготвя плодове за нова епоха.
Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности.
Обаче ако рекат да използват своите знания и опитности, едва ли ще могат да си приготвят от тях ядене за един обяд.
към беседата >>
Мъчението подразбира лошите условия на живота – ада.
Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята, между хората. Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите.
Мъчението подразбира лошите условия на живота – ада.
Скръбта подразбира условията на земята, а радостта – условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж.
към беседата >>
Обаче ако рекат да използват своите знания и опитности, едва ли ще могат да си приготвят от тях ядене за един обяд.
Аз взимам думите „млад“ и „стар“ в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария. Под думата „младост“ ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост – край на тази епоха. Страстта приготвя плодове за нова епоха. Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности.
Обаче ако рекат да използват своите знания и опитности, едва ли ще могат да си приготвят от тях ядене за един обяд.
към беседата >>
Скръбта подразбира условията на земята, а радостта – условията на небето.
Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота – ада.
Скръбта подразбира условията на земята, а радостта – условията на небето.
Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж. И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно.
към беседата >>
„Хвалете Господа, защото е добро да пеем на Бога нашего.“ (– 1-ви стих.) – Защо трябва да се пее на Господа?
„Хвалете Господа, защото е добро да пеем на Бога нашего.“ (– 1-ви стих.) – Защо трябва да се пее на Господа?
Зададе ли се този въпрос, следва въпросът: Защо човек трябва да скърби?
към беседата >>
Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината.
С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота – ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта – условията на небето.
Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината.
Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж. И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно. В този човек Любовта и Мъдростта се проявяват правилно.
към беседата >>
Зададе ли се този въпрос, следва въпросът: Защо човек трябва да скърби?
„Хвалете Господа, защото е добро да пеем на Бога нашего.“ (– 1-ви стих.) – Защо трябва да се пее на Господа?
Зададе ли се този въпрос, следва въпросът: Защо човек трябва да скърби?
към беседата >>
Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи.
Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота – ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта – условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината.
Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи.
Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж. И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно. В този човек Любовта и Мъдростта се проявяват правилно. Той може да се нарече човек, в пълния смисъл на думата.
към беседата >>
„Защото е приятно; хвалата е прилично нещо.“ (– 2-ри стих.) Много неща са приятни на човека.
„Защото е приятно; хвалата е прилично нещо.“ (– 2-ри стих.) Много неща са приятни на човека.
Например, приятно е на човека да яде, да пие, да се облича добре, да се разхожда, да учи. – Защо тогава не му е приятно да хвали Господа?
към беседата >>
Друг някой казва, че не иска да бъде жена.
Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота – ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта – условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи.
Друг някой казва, че не иска да бъде жена.
Трети не иска да бъде мъж. И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно. В този човек Любовта и Мъдростта се проявяват правилно. Той може да се нарече човек, в пълния смисъл на думата.
към беседата >>
Например, приятно е на човека да яде, да пие, да се облича добре, да се разхожда, да учи.
„Защото е приятно; хвалата е прилично нещо.“ (– 2-ри стих.) Много неща са приятни на човека.
Например, приятно е на човека да яде, да пие, да се облича добре, да се разхожда, да учи.
– Защо тогава не му е приятно да хвали Господа?
към беседата >>
Трети не иска да бъде мъж.
Мъчението подразбира лошите условия на живота – ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта – условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена.
Трети не иска да бъде мъж.
И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно. В този човек Любовта и Мъдростта се проявяват правилно. Той може да се нарече човек, в пълния смисъл на думата.
към беседата >>
– Защо тогава не му е приятно да хвали Господа?
„Защото е приятно; хвалата е прилично нещо.“ (– 2-ри стих.) Много неща са приятни на човека. Например, приятно е на човека да яде, да пие, да се облича добре, да се разхожда, да учи.
– Защо тогава не му е приятно да хвали Господа?
към беседата >>
И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно.
Скръбта подразбира условията на земята, а радостта – условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж.
И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно.
В този човек Любовта и Мъдростта се проявяват правилно. Той може да се нарече човек, в пълния смисъл на думата.
към беседата >>
„Господ гради Ерусалим.“ – Защо са нужни градове на Господа?
„Господ гради Ерусалим.“ – Защо са нужни градове на Господа?
– Защо са нужни дрехи на хората? Не могат ли да ходят голи? „Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им.“ (– 3-ти стих.) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот. Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат. Сърцето на човека не трябва да боледува.
към беседата >>
В този човек Любовта и Мъдростта се проявяват правилно.
Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж. И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно.
В този човек Любовта и Мъдростта се проявяват правилно.
Той може да се нарече човек, в пълния смисъл на думата.
към беседата >>
– Защо са нужни дрехи на хората?
„Господ гради Ерусалим.“ – Защо са нужни градове на Господа?
– Защо са нужни дрехи на хората?
Не могат ли да ходят голи? „Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им.“ (– 3-ти стих.) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот. Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат. Сърцето на човека не трябва да боледува. Мнозина се оплакват, че нямат сърце.
към беседата >>
Той може да се нарече човек, в пълния смисъл на думата.
Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж. И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно. В този човек Любовта и Мъдростта се проявяват правилно.
Той може да се нарече човек, в пълния смисъл на думата.
към беседата >>
Не могат ли да ходят голи?
„Господ гради Ерусалим.“ – Защо са нужни градове на Господа? – Защо са нужни дрехи на хората?
Не могат ли да ходят голи?
„Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им.“ (– 3-ти стих.) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот. Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат. Сърцето на човека не трябва да боледува. Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа!
към беседата >>
Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате защо някои от вас са жени, а други – мъже.
Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате защо някои от вас са жени, а други – мъже.
За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате. Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си; ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум. Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете – с ума си, всичко е изгубено. Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари, огън да ги гори! “ Ние правим следния превод на тази поговорка: „Жена без сърце и мъж без ум, огън да ги гори“.
към беседата >>
„Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им.“ (– 3-ти стих.) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот.
„Господ гради Ерусалим.“ – Защо са нужни градове на Господа? – Защо са нужни дрехи на хората? Не могат ли да ходят голи?
„Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им.“ (– 3-ти стих.) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот.
Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат. Сърцето на човека не трябва да боледува. Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце, други пък се оплакват, че нямат ум.
към беседата >>
Не се ли отваря, нищо не може да възприеме.
(втори вариант)
Той дава изобилно от своите блага на всички същества, без да си задава въпроса, заслужават ли те, или не. Няма същество на земята, на което да не е дадено изобилно от благата на живота. И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него. Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах. Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага.
Не се ли отваря, нищо не може да възприеме.
Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да получи. При всяко вдишване човек поглъща въздух - двадесет вдишки в минута. Значи за една минута той получава двадесет подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си.
към втори вариант >>
Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо.
(втори вариант)
Няма същество на земята, на което да не е дадено изобилно от благата на живота. И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него. Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах. Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме.
Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо.
Не може ли да отвори устата си, нищо не може да получи. При всяко вдишване човек поглъща въздух - двадесет вдишки в минута. Значи за една минута той получава двадесет подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си. При всяко вдишване човек приема нещо.
към втори вариант >>
Не може ли да отвори устата си, нищо не може да получи.
(втори вариант)
И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него. Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах. Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо.
Не може ли да отвори устата си, нищо не може да получи.
При всяко вдишване човек поглъща въздух - двадесет вдишки в минута. Значи за една минута той получава двадесет подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си. При всяко вдишване човек приема нещо. Като издишва, той дава и на другите от това, което е получил.
към втори вариант >>
При всяко вдишване човек поглъща въздух - двадесет вдишки в минута.
(втори вариант)
Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах. Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да получи.
При всяко вдишване човек поглъща въздух - двадесет вдишки в минута.
Значи за една минута той получава двадесет подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си. При всяко вдишване човек приема нещо. Като издишва, той дава и на другите от това, което е получил. По този начин човек приема и изявява любовта си.
към втори вариант >>
Значи за една минута той получава двадесет подаръка.
(втори вариант)
Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да получи. При всяко вдишване човек поглъща въздух - двадесет вдишки в минута.
Значи за една минута той получава двадесет подаръка.
Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си. При всяко вдишване човек приема нещо. Като издишва, той дава и на другите от това, което е получил. По този начин човек приема и изявява любовта си. Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска любов.
към втори вариант >>
Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си.
(втори вариант)
Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да получи. При всяко вдишване човек поглъща въздух - двадесет вдишки в минута. Значи за една минута той получава двадесет подаръка.
Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си.
При всяко вдишване човек приема нещо. Като издишва, той дава и на другите от това, което е получил. По този начин човек приема и изявява любовта си. Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска любов.
към втори вариант >>
При всяко вдишване човек приема нещо.
(втори вариант)
Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да получи. При всяко вдишване човек поглъща въздух - двадесет вдишки в минута. Значи за една минута той получава двадесет подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си.
При всяко вдишване човек приема нещо.
Като издишва, той дава и на другите от това, което е получил. По този начин човек приема и изявява любовта си. Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска любов.
към втори вариант >>
Като издишва, той дава и на другите от това, което е получил.
(втори вариант)
Не може ли да отвори устата си, нищо не може да получи. При всяко вдишване човек поглъща въздух - двадесет вдишки в минута. Значи за една минута той получава двадесет подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си. При всяко вдишване човек приема нещо.
Като издишва, той дава и на другите от това, което е получил.
По този начин човек приема и изявява любовта си. Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска любов.
към втори вариант >>
По този начин човек приема и изявява любовта си.
(втори вариант)
При всяко вдишване човек поглъща въздух - двадесет вдишки в минута. Значи за една минута той получава двадесет подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си. При всяко вдишване човек приема нещо. Като издишва, той дава и на другите от това, което е получил.
По този начин човек приема и изявява любовта си.
Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска любов.
към втори вариант >>
Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска любов.
(втори вариант)
Значи за една минута той получава двадесет подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си. При всяко вдишване човек приема нещо. Като издишва, той дава и на другите от това, което е получил. По този начин човек приема и изявява любовта си.
Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска любов.
към втори вариант >>
В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря.
(втори вариант)
В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря.
Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен. Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето й и взимали по малко кръвчица. Като се погледнала в огледало, царската дъщеря се ужасила - лицето й било надупчено от комарите. Кой би желал да има такава любов? Най-после дошло друго същество.
към втори вариант >>
Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен.
(втори вариант)
В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря.
Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен.
Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето й и взимали по малко кръвчица. Като се погледнала в огледало, царската дъщеря се ужасила - лицето й било надупчено от комарите. Кой би желал да има такава любов? Най-после дошло друго същество. Кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките й рани.
към втори вариант >>
Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето й и взимали по малко кръвчица.
(втори вариант)
В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря. Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен.
Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето й и взимали по малко кръвчица.
Като се погледнала в огледало, царската дъщеря се ужасила - лицето й било надупчено от комарите. Кой би желал да има такава любов? Най-после дошло друго същество. Кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките й рани.
към втори вариант >>
Като се погледнала в огледало, царската дъщеря се ужасила - лицето й било надупчено от комарите.
(втори вариант)
В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря. Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен. Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето й и взимали по малко кръвчица.
Като се погледнала в огледало, царската дъщеря се ужасила - лицето й било надупчено от комарите.
Кой би желал да има такава любов? Най-после дошло друго същество. Кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките й рани.
към втори вариант >>
Кой би желал да има такава любов?
(втори вариант)
В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря. Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен. Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето й и взимали по малко кръвчица. Като се погледнала в огледало, царската дъщеря се ужасила - лицето й било надупчено от комарите.
Кой би желал да има такава любов?
Най-после дошло друго същество. Кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките й рани.
към втори вариант >>
Най-после дошло друго същество.
(втори вариант)
В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря. Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен. Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето й и взимали по малко кръвчица. Като се погледнала в огледало, царската дъщеря се ужасила - лицето й било надупчено от комарите. Кой би желал да има такава любов?
Най-после дошло друго същество.
Кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките й рани.
към втори вариант >>
Кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките й рани.
(втори вариант)
Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен. Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето й и взимали по малко кръвчица. Като се погледнала в огледало, царската дъщеря се ужасила - лицето й било надупчено от комарите. Кой би желал да има такава любов? Най-после дошло друго същество.
Кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките й рани.
към втори вариант >>
Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е любов.
(втори вариант)
Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е любов.
Любовта внася живот в човека. Влезе ли някъде, любовта трябва да заличи поне най-малката рана. Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си. И ако си бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш. Тази е реалната придобивка от любовта.
към втори вариант >>
Любовта внася живот в човека.
(втори вариант)
Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е любов.
Любовта внася живот в човека.
Влезе ли някъде, любовта трябва да заличи поне най-малката рана. Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си. И ако си бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш. Тази е реалната придобивка от любовта.
към втори вариант >>
Влезе ли някъде, любовта трябва да заличи поне най-малката рана.
(втори вариант)
Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е любов. Любовта внася живот в човека.
Влезе ли някъде, любовта трябва да заличи поне най-малката рана.
Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си. И ако си бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш. Тази е реалната придобивка от любовта.
към втори вариант >>
Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си.
(втори вариант)
Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е любов. Любовта внася живот в човека. Влезе ли някъде, любовта трябва да заличи поне най-малката рана.
Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си.
И ако си бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш. Тази е реалната придобивка от любовта.
към втори вариант >>
И ако си бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш.
(втори вариант)
Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е любов. Любовта внася живот в човека. Влезе ли някъде, любовта трябва да заличи поне най-малката рана. Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си.
И ако си бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш.
Тази е реалната придобивка от любовта.
към втори вариант >>
Тази е реалната придобивка от любовта.
(втори вариант)
Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е любов. Любовта внася живот в човека. Влезе ли някъде, любовта трябва да заличи поне най-малката рана. Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си. И ако си бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш.
Тази е реалната придобивка от любовта.
към втори вариант >>
Мнозина се интересуват от въпроса, какво представя Бог, какви са неговите атрибути.
(втори вариант)
Мнозина се интересуват от въпроса, какво представя Бог, какви са неговите атрибути.
Колкото да разискват по тия въпроси, няма да дойдат до никакви заключения. Защо? Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще.
към втори вариант >>
Колкото да разискват по тия въпроси, няма да дойдат до никакви заключения. Защо?
(втори вариант)
Мнозина се интересуват от въпроса, какво представя Бог, какви са неговите атрибути.
Колкото да разискват по тия въпроси, няма да дойдат до никакви заключения. Защо?
Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее.
към втори вариант >>
Отвлечени въпроси са това.
(втори вариант)
Мнозина се интересуват от въпроса, какво представя Бог, какви са неговите атрибути. Колкото да разискват по тия въпроси, няма да дойдат до никакви заключения. Защо?
Отвлечени въпроси са това.
Важен въпрос е този за любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще.
към втори вариант >>
Важен въпрос е този за любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея.
(втори вариант)
Мнозина се интересуват от въпроса, какво представя Бог, какви са неговите атрибути. Колкото да разискват по тия въпроси, няма да дойдат до никакви заключения. Защо? Отвлечени въпроси са това.
Важен въпрос е този за любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея.
Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш.
към втори вариант >>
Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете?
(втори вариант)
Мнозина се интересуват от въпроса, какво представя Бог, какви са неговите атрибути. Колкото да разискват по тия въпроси, няма да дойдат до никакви заключения. Защо? Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея.
Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете?
Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив.
към втори вариант >>
Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще.
(втори вариант)
Мнозина се интересуват от въпроса, какво представя Бог, какви са неговите атрибути. Колкото да разискват по тия въпроси, няма да дойдат до никакви заключения. Защо? Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете?
Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще.
Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но любов без мъдрост не може да се прояви.
към втори вариант >>
Важно е семето, което сега се сее.
(втори вариант)
Колкото да разискват по тия въпроси, няма да дойдат до никакви заключения. Защо? Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще.
Важно е семето, което сега се сее.
Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но любов без мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно.
към втори вариант >>
Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще.
(втори вариант)
Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее.
Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще.
Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но любов без мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно. Любещият човек е същевременно и разумен.
към втори вариант >>
Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш.
(втори вариант)
Важен въпрос е този за любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще.
Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш.
Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но любов без мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно. Любещият човек е същевременно и разумен. Дето е любовта, там е и мъдростта.
към втори вариант >>
Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив.
(втори вариант)
Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш.
Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив.
Но любов без мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно. Любещият човек е същевременно и разумен. Дето е любовта, там е и мъдростта. Съединят ли се, те раждат истината.
към втори вариант >>
Но любов без мъдрост не може да се прояви.
(втори вариант)
Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив.
Но любов без мъдрост не може да се прояви.
Те вървят заедно. Любещият човек е същевременно и разумен. Дето е любовта, там е и мъдростта. Съединят ли се, те раждат истината. Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че истината ще ни направи свободни.
към втори вариант >>
Те вървят заедно.
(втори вариант)
Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но любов без мъдрост не може да се прояви.
Те вървят заедно.
Любещият човек е същевременно и разумен. Дето е любовта, там е и мъдростта. Съединят ли се, те раждат истината. Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че истината ще ни направи свободни. Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи и разисква по въпроса, кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н.
към втори вариант >>
Любещият човек е същевременно и разумен.
(втори вариант)
Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но любов без мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно.
Любещият човек е същевременно и разумен.
Дето е любовта, там е и мъдростта. Съединят ли се, те раждат истината. Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че истината ще ни направи свободни. Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи и разисква по въпроса, кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н. Когато пожелае, човек може да бъде щастлив.
към втори вариант >>
Дето е любовта, там е и мъдростта.
(втори вариант)
Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но любов без мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно. Любещият човек е същевременно и разумен.
Дето е любовта, там е и мъдростта.
Съединят ли се, те раждат истината. Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че истината ще ни направи свободни. Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи и разисква по въпроса, кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н. Когато пожелае, човек може да бъде щастлив. От него зависи да бъде щастлив или нещастен.
към втори вариант >>
Съединят ли се, те раждат истината.
(втори вариант)
Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но любов без мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно. Любещият човек е същевременно и разумен. Дето е любовта, там е и мъдростта.
Съединят ли се, те раждат истината.
Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че истината ще ни направи свободни. Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи и разисква по въпроса, кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н. Когато пожелае, човек може да бъде щастлив. От него зависи да бъде щастлив или нещастен.
към втори вариант >>
Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че истината ще ни направи свободни.
(втори вариант)
Но любов без мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно. Любещият човек е същевременно и разумен. Дето е любовта, там е и мъдростта. Съединят ли се, те раждат истината.
Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че истината ще ни направи свободни.
Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи и разисква по въпроса, кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н. Когато пожелае, човек може да бъде щастлив. От него зависи да бъде щастлив или нещастен.
към втори вариант >>
Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи и разисква по въпроса, кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н.
(втори вариант)
Те вървят заедно. Любещият човек е същевременно и разумен. Дето е любовта, там е и мъдростта. Съединят ли се, те раждат истината. Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че истината ще ни направи свободни.
Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи и разисква по въпроса, кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н.
Когато пожелае, човек може да бъде щастлив. От него зависи да бъде щастлив или нещастен.
към втори вариант >>
Когато пожелае, човек може да бъде щастлив.
(втори вариант)
Любещият човек е същевременно и разумен. Дето е любовта, там е и мъдростта. Съединят ли се, те раждат истината. Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че истината ще ни направи свободни. Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи и разисква по въпроса, кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н.
Когато пожелае, човек може да бъде щастлив.
От него зависи да бъде щастлив или нещастен.
към втори вариант >>
От него зависи да бъде щастлив или нещастен.
(втори вариант)
Дето е любовта, там е и мъдростта. Съединят ли се, те раждат истината. Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че истината ще ни направи свободни. Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи и разисква по въпроса, кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н. Когато пожелае, човек може да бъде щастлив.
От него зависи да бъде щастлив или нещастен.
към втори вариант >>
Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами да наредят живота си и мислят, че могат да направят това.
(втори вариант)
Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами да наредят живота си и мислят, че могат да направят това.
Те се заблуждават. Никой не може сам да нареди живота си. Преди да се е явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама аз бях." Това е красивото именно, че Бог е съществувал от начало и като любов, и като мъдрост. Следователно, като се проявява в любовта и в мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен.
към втори вариант >>
Те се заблуждават.
(втори вариант)
Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами да наредят живота си и мислят, че могат да направят това.
Те се заблуждават.
Никой не може сам да нареди живота си. Преди да се е явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама аз бях." Това е красивото именно, че Бог е съществувал от начало и като любов, и като мъдрост. Следователно, като се проявява в любовта и в мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен. Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия?
към втори вариант >>
Никой не може сам да нареди живота си.
(втори вариант)
Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами да наредят живота си и мислят, че могат да направят това. Те се заблуждават.
Никой не може сам да нареди живота си.
Преди да се е явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама аз бях." Това е красивото именно, че Бог е съществувал от начало и като любов, и като мъдрост. Следователно, като се проявява в любовта и в мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен. Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия? Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си.
към втори вариант >>
Преди да се е явил човек, Бог е съществувал.
(втори вариант)
Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами да наредят живота си и мислят, че могат да направят това. Те се заблуждават. Никой не може сам да нареди живота си.
Преди да се е явил човек, Бог е съществувал.
Христос казва: „Преди Аврама аз бях." Това е красивото именно, че Бог е съществувал от начало и като любов, и като мъдрост. Следователно, като се проявява в любовта и в мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен. Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия? Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си. Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
към втори вариант >>
Христос казва: „Преди Аврама аз бях." Това е красивото именно, че Бог е съществувал от начало и като любов, и като мъдрост.
(втори вариант)
Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами да наредят живота си и мислят, че могат да направят това. Те се заблуждават. Никой не може сам да нареди живота си. Преди да се е явил човек, Бог е съществувал.
Христос казва: „Преди Аврама аз бях." Това е красивото именно, че Бог е съществувал от начало и като любов, и като мъдрост.
Следователно, като се проявява в любовта и в мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен. Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия? Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си. Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
към втори вариант >>
Следователно, като се проявява в любовта и в мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен.
(втори вариант)
Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами да наредят живота си и мислят, че могат да направят това. Те се заблуждават. Никой не може сам да нареди живота си. Преди да се е явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама аз бях." Това е красивото именно, че Бог е съществувал от начало и като любов, и като мъдрост.
Следователно, като се проявява в любовта и в мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен.
Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия? Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си. Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
към втори вариант >>
Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия?
(втори вариант)
Те се заблуждават. Никой не може сам да нареди живота си. Преди да се е явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама аз бях." Това е красивото именно, че Бог е съществувал от начало и като любов, и като мъдрост. Следователно, като се проявява в любовта и в мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен.
Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия?
Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си. Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
към втори вариант >>
Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си.
(втори вариант)
Никой не може сам да нареди живота си. Преди да се е явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама аз бях." Това е красивото именно, че Бог е съществувал от начало и като любов, и като мъдрост. Следователно, като се проявява в любовта и в мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен. Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия?
Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си.
Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
към втори вариант >>
Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
(втори вариант)
Преди да се е явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама аз бях." Това е красивото именно, че Бог е съществувал от начало и като любов, и като мъдрост. Следователно, като се проявява в любовта и в мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен. Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия? Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си.
Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
към втори вариант >>
През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна.
(втори вариант)
През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна.
Една голяма бомба се пръсна близо до църквата. Всички богомолци заедно със свещеника избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали. Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църквата, да изпълнява службата си. Обаче, като чул гърма от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг.
към втори вариант >>
Една голяма бомба се пръсна близо до църквата.
(втори вариант)
През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна.
Една голяма бомба се пръсна близо до църквата.
Всички богомолци заедно със свещеника избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали. Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църквата, да изпълнява службата си. Обаче, като чул гърма от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине.
към втори вариант >>
Всички богомолци заедно със свещеника избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали.
(втори вариант)
През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна. Една голяма бомба се пръсна близо до църквата.
Всички богомолци заедно със свещеника избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали.
Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църквата, да изпълнява службата си. Обаче, като чул гърма от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града.
към втори вариант >>
Свещеникът разправя своята опитност.
(втори вариант)
През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна. Една голяма бомба се пръсна близо до църквата. Всички богомолци заедно със свещеника избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали.
Свещеникът разправя своята опитност.
Той бил слаб, болнав, едва отивал до църквата, да изпълнява службата си. Обаче, като чул гърма от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане.
към втори вариант >>
Той бил слаб, болнав, едва отивал до църквата, да изпълнява службата си.
(втори вариант)
През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна. Една голяма бомба се пръсна близо до църквата. Всички богомолци заедно със свещеника избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали. Свещеникът разправя своята опитност.
Той бил слаб, болнав, едва отивал до църквата, да изпълнява службата си.
Обаче, като чул гърма от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил.
към втори вариант >>
Обаче, като чул гърма от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг.
(втори вариант)
През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна. Една голяма бомба се пръсна близо до църквата. Всички богомолци заедно със свещеника избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали. Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църквата, да изпълнява службата си.
Обаче, като чул гърма от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг.
Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града.
към втори вариант >>
Като се успокоил, той спрял да си почине.
(втори вариант)
Една голяма бомба се пръсна близо до църквата. Всички богомолци заедно със свещеника избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали. Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църквата, да изпълнява службата си. Обаче, като чул гърма от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг.
Като се успокоил, той спрял да си почине.
Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града. Той си мислил: „Чудно нещо!
към втори вариант >>
Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града.
(втори вариант)
Всички богомолци заедно със свещеника избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали. Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църквата, да изпълнява службата си. Обаче, като чул гърма от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине.
Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града.
До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града. Той си мислил: „Чудно нещо! Защо не направих опит да изляза вън от града без тази граната?
към втори вариант >>
До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане.
(втори вариант)
Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църквата, да изпълнява службата си. Обаче, като чул гърма от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града.
До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане.
След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града. Той си мислил: „Чудно нещо! Защо не направих опит да изляза вън от града без тази граната? "
към втори вариант >>
След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил.
(втори вариант)
Той бил слаб, болнав, едва отивал до църквата, да изпълнява службата си. Обаче, като чул гърма от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане.
След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил.
Една граната го заставила да излезе вън от града. Той си мислил: „Чудно нещо! Защо не направих опит да изляза вън от града без тази граната? "
към втори вариант >>
Една граната го заставила да излезе вън от града.
(втори вариант)
Обаче, като чул гърма от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил.
Една граната го заставила да излезе вън от града.
Той си мислил: „Чудно нещо! Защо не направих опит да изляза вън от града без тази граната? "
към втори вариант >>
Той си мислил: „Чудно нещо!
(втори вариант)
Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града.
Той си мислил: „Чудно нещо!
Защо не направих опит да изляза вън от града без тази граната? "
към втори вариант >>
Защо не направих опит да изляза вън от града без тази граната?
(втори вариант)
Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града. Той си мислил: „Чудно нещо!
Защо не направих опит да изляза вън от града без тази граната?
"
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града. Той си мислил: „Чудно нещо! Защо не направих опит да изляза вън от града без тази граната?
"
към втори вариант >>
Какво представя гранатата?
(втори вариант)
Какво представя гранатата?
Гранатата, бомбата не е нищо друго освен страданието, от което хората се оплакват. Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си. Ако е въпрос човек да излезе вън, на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш и излез вън.
към втори вариант >>
Гранатата, бомбата не е нищо друго освен страданието, от което хората се оплакват.
(втори вариант)
Какво представя гранатата?
Гранатата, бомбата не е нищо друго освен страданието, от което хората се оплакват.
Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си. Ако е въпрос човек да излезе вън, на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш и излез вън. Ама нямам достатъчно знания.
към втори вариант >>
Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си.
(втори вариант)
Какво представя гранатата? Гранатата, бомбата не е нищо друго освен страданието, от което хората се оплакват.
Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си.
Ако е въпрос човек да излезе вън, на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш и излез вън. Ама нямам достатъчно знания. Не ти трябва повече товар.
към втори вариант >>
Ако е въпрос човек да излезе вън, на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това?
(втори вариант)
Какво представя гранатата? Гранатата, бомбата не е нищо друго освен страданието, от което хората се оплакват. Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си.
Ако е въпрос човек да излезе вън, на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това?
Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш и излез вън. Ама нямам достатъчно знания. Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно.
към втори вариант >>
Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода?
(втори вариант)
Какво представя гранатата? Гранатата, бомбата не е нищо друго освен страданието, от което хората се оплакват. Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си. Ако е въпрос човек да излезе вън, на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това?
Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода?
Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш и излез вън. Ама нямам достатъчно знания. Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече.
към втори вариант >>
Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш и излез вън.
(втори вариант)
Какво представя гранатата? Гранатата, бомбата не е нищо друго освен страданието, от което хората се оплакват. Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си. Ако е въпрос човек да излезе вън, на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода?
Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш и излез вън.
Ама нямам достатъчно знания. Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, философ, да говорят всички хора за него.
към втори вариант >>
Ама нямам достатъчно знания.
(втори вариант)
Гранатата, бомбата не е нищо друго освен страданието, от което хората се оплакват. Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си. Ако е въпрос човек да излезе вън, на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш и излез вън.
Ама нямам достатъчно знания.
Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това.
към втори вариант >>
Не ти трябва повече товар.
(втори вариант)
Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си. Ако е въпрос човек да излезе вън, на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш и излез вън. Ама нямам достатъчно знания.
Не ти трябва повече товар.
За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това. Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка.
към втори вариант >>
За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно.
(втори вариант)
Ако е въпрос човек да излезе вън, на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш и излез вън. Ама нямам достатъчно знания. Не ти трябва повече товар.
За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно.
Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това. Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка. Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине.
към втори вариант >>
Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече.
(втори вариант)
Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш и излез вън. Ама нямам достатъчно знания. Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно.
Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече.
Всеки иска да бъде виден музикант, художник, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това. Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка. Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине. Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне.
към втори вариант >>
Всеки иска да бъде виден музикант, художник, философ, да говорят всички хора за него.
(втори вариант)
Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш и излез вън. Ама нямам достатъчно знания. Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече.
Всеки иска да бъде виден музикант, художник, философ, да говорят всички хора за него.
Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това. Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка. Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине. Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне.
към втори вариант >>
Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това.
(втори вариант)
Ама нямам достатъчно знания. Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, философ, да говорят всички хора за него.
Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това.
Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка. Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине. Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне.
към втори вариант >>
Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка.
(втори вариант)
Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това.
Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка.
Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине. Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне.
към втори вариант >>
Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине.
(втори вариант)
За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това. Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка.
Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине.
Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне.
към втори вариант >>
Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне.
(втори вариант)
Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това. Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка. Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине.
Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне.
към втори вариант >>
Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва да знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план.
(втори вариант)
Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва да знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план.
След време той ще реализира своя план, но работа се изисква. Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове. Те са работили усилено върху своя инструмент, по седем-осем часа на ден, а понякога и повече. Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него. Запример, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред.
към втори вариант >>
След време той ще реализира своя план, но работа се изисква.
(втори вариант)
Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва да знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план.
След време той ще реализира своя план, но работа се изисква.
Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове. Те са работили усилено върху своя инструмент, по седем-осем часа на ден, а понякога и повече. Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него. Запример, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред. Казваме, че човек се е родил добър. Защо?
към втори вариант >>
Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове.
(втори вариант)
Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва да знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план. След време той ще реализира своя план, но работа се изисква.
Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове.
Те са работили усилено върху своя инструмент, по седем-осем часа на ден, а понякога и повече. Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него. Запример, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред. Казваме, че човек се е родил добър. Защо? Защото е работил върху доброто.
към втори вариант >>
Те са работили усилено върху своя инструмент, по седем-осем часа на ден, а понякога и повече.
(втори вариант)
Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва да знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план. След време той ще реализира своя план, но работа се изисква. Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове.
Те са работили усилено върху своя инструмент, по седем-осем часа на ден, а понякога и повече.
Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него. Запример, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред. Казваме, че човек се е родил добър. Защо? Защото е работил върху доброто. В един ден човек не може да стане добър.
към втори вариант >>
Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него.
(втори вариант)
Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва да знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план. След време той ще реализира своя план, но работа се изисква. Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове. Те са работили усилено върху своя инструмент, по седем-осем часа на ден, а понякога и повече.
Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него.
Запример, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред. Казваме, че човек се е родил добър. Защо? Защото е работил върху доброто. В един ден човек не може да стане добър.
към втори вариант >>
Запример, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред.
(втори вариант)
Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва да знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план. След време той ще реализира своя план, но работа се изисква. Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове. Те са работили усилено върху своя инструмент, по седем-осем часа на ден, а понякога и повече. Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него.
Запример, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред.
Казваме, че човек се е родил добър. Защо? Защото е работил върху доброто. В един ден човек не може да стане добър.
към втори вариант >>
Казваме, че човек се е родил добър. Защо?
(втори вариант)
След време той ще реализира своя план, но работа се изисква. Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове. Те са работили усилено върху своя инструмент, по седем-осем часа на ден, а понякога и повече. Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него. Запример, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред.
Казваме, че човек се е родил добър. Защо?
Защото е работил върху доброто. В един ден човек не може да стане добър.
към втори вариант >>
Защото е работил върху доброто.
(втори вариант)
Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове. Те са работили усилено върху своя инструмент, по седем-осем часа на ден, а понякога и повече. Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него. Запример, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред. Казваме, че човек се е родил добър. Защо?
Защото е работил върху доброто.
В един ден човек не може да стане добър.
към втори вариант >>
В един ден човек не може да стане добър.
(втори вариант)
Те са работили усилено върху своя инструмент, по седем-осем часа на ден, а понякога и повече. Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него. Запример, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред. Казваме, че човек се е родил добър. Защо? Защото е работил върху доброто.
В един ден човек не може да стане добър.
към втори вариант >>
И тъй, за да развие доброто в себе си, човек трябва да живее добре.
(втори вариант)
И тъй, за да развие доброто в себе си, човек трябва да живее добре.
Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности. Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек. Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът.
към втори вариант >>
Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности.
(втори вариант)
И тъй, за да развие доброто в себе си, човек трябва да живее добре.
Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности.
Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек. Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл.
към втори вариант >>
Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек.
(втори вариант)
И тъй, за да развие доброто в себе си, човек трябва да живее добре. Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности.
Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек.
Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът.
към втори вариант >>
Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие.
(втори вариант)
И тъй, за да развие доброто в себе си, човек трябва да живее добре. Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности. Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек.
Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие.
Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място.
към втори вариант >>
Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива.
(втори вариант)
И тъй, за да развие доброто в себе си, човек трябва да живее добре. Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности. Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек. Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие.
Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива.
Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира.
към втори вариант >>
Не, това, което гние, не е човекът.
(втори вариант)
И тъй, за да развие доброто в себе си, човек трябва да живее добре. Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности. Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек. Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива.
Не, това, което гние, не е човекът.
Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи.
към втори вариант >>
Това е неговата дреха, с която се е облякъл.
(втори вариант)
Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности. Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек. Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът.
Това е неговата дреха, с която се е облякъл.
Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи. Затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място.
към втори вариант >>
Дрехата не е човекът.
(втори вариант)
Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек. Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл.
Дрехата не е човекът.
Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи. Затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат из пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си.
към втори вариант >>
Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея.
(втори вариант)
Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея.
Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието. Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения. Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия. Аз взимам думите „млад и стар" в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария.
към втори вариант >>
Истинският човек живее на друго място.
(втори вариант)
Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът.
Истинският човек живее на друго място.
Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи. Затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат из пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава.
към втори вариант >>
Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието.
(втори вариант)
Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея.
Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието.
Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения. Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия. Аз взимам думите „млад и стар" в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария. Под думата „младост" ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост - край на тази епоха.
към втори вариант >>
Това, в което човек живее, не гние, нито умира.
(втори вариант)
Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място.
Това, в което човек живее, не гние, нито умира.
Клетките на тялото са живи. Затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат из пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава. Щом разреши тия въпроси, гниенето спира.
към втори вариант >>
Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения.
(втори вариант)
Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея. Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието.
Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения.
Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия. Аз взимам думите „млад и стар" в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария. Под думата „младост" ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост - край на тази епоха. Старостта приготвя плодове за нова епоха.
към втори вариант >>
Клетките на тялото са живи.
(втори вариант)
Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира.
Клетките на тялото са живи.
Затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат из пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава. Щом разреши тия въпроси, гниенето спира. Човек пък заедно с духовното си тяло излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си.
към втори вариант >>
Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия.
(втори вариант)
Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея. Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието. Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения.
Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия.
Аз взимам думите „млад и стар" в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария. Под думата „младост" ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост - край на тази епоха. Старостта приготвя плодове за нова епоха. Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности.
към втори вариант >>
Затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място.
(втори вариант)
Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи.
Затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място.
Докато клетките се разпръснат из пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава. Щом разреши тия въпроси, гниенето спира. Човек пък заедно с духовното си тяло излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си. В този смисъл смъртта не е нищо друго освен ремонтиране на човешкото тяло.
към втори вариант >>
Аз взимам думите „млад и стар" в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл.
(втори вариант)
Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея. Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието. Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения. Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия.
Аз взимам думите „млад и стар" в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл.
Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария. Под думата „младост" ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост - край на тази епоха. Старостта приготвя плодове за нова епоха. Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности. Обаче, ако рекат да използват своите знания и опитности, едва ли ще могат да си приготвят от тях ядене за един обед.
към втори вариант >>
Докато клетките се разпръснат из пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си.
(втори вариант)
Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи. Затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място.
Докато клетките се разпръснат из пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си.
Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава. Щом разреши тия въпроси, гниенето спира. Човек пък заедно с духовното си тяло излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си. В този смисъл смъртта не е нищо друго освен ремонтиране на човешкото тяло. Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други - на небето, а на трети - на земята, дето са дошли да живеят.
към втори вариант >>
Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария.
(втори вариант)
Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея. Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието. Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения. Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия. Аз взимам думите „млад и стар" в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл.
Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария.
Под думата „младост" ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост - край на тази епоха. Старостта приготвя плодове за нова епоха. Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности. Обаче, ако рекат да използват своите знания и опитности, едва ли ще могат да си приготвят от тях ядене за един обед.
към втори вариант >>
Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава.
(втори вариант)
Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи. Затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат из пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си.
Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава.
Щом разреши тия въпроси, гниенето спира. Човек пък заедно с духовното си тяло излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си. В този смисъл смъртта не е нищо друго освен ремонтиране на човешкото тяло. Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други - на небето, а на трети - на земята, дето са дошли да живеят.
към втори вариант >>
Под думата „младост" ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост - край на тази епоха.
(втори вариант)
Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието. Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения. Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия. Аз взимам думите „млад и стар" в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария.
Под думата „младост" ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост - край на тази епоха.
Старостта приготвя плодове за нова епоха. Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности. Обаче, ако рекат да използват своите знания и опитности, едва ли ще могат да си приготвят от тях ядене за един обед.
към втори вариант >>
Щом разреши тия въпроси, гниенето спира.
(втори вариант)
Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи. Затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат из пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава.
Щом разреши тия въпроси, гниенето спира.
Човек пък заедно с духовното си тяло излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си. В този смисъл смъртта не е нищо друго освен ремонтиране на човешкото тяло. Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други - на небето, а на трети - на земята, дето са дошли да живеят.
към втори вариант >>
Старостта приготвя плодове за нова епоха.
(втори вариант)
Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения. Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия. Аз взимам думите „млад и стар" в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария. Под думата „младост" ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост - край на тази епоха.
Старостта приготвя плодове за нова епоха.
Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности. Обаче, ако рекат да използват своите знания и опитности, едва ли ще могат да си приготвят от тях ядене за един обед.
към втори вариант >>
Човек пък заедно с духовното си тяло излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си.
(втори вариант)
Клетките на тялото са живи. Затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат из пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава. Щом разреши тия въпроси, гниенето спира.
Човек пък заедно с духовното си тяло излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си.
В този смисъл смъртта не е нищо друго освен ремонтиране на човешкото тяло. Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други - на небето, а на трети - на земята, дето са дошли да живеят.
към втори вариант >>
Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности.
(втори вариант)
Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия. Аз взимам думите „млад и стар" в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария. Под думата „младост" ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост - край на тази епоха. Старостта приготвя плодове за нова епоха.
Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности.
Обаче, ако рекат да използват своите знания и опитности, едва ли ще могат да си приготвят от тях ядене за един обед.
към втори вариант >>
В този смисъл смъртта не е нищо друго освен ремонтиране на човешкото тяло.
(втори вариант)
Затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат из пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава. Щом разреши тия въпроси, гниенето спира. Човек пък заедно с духовното си тяло излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си.
В този смисъл смъртта не е нищо друго освен ремонтиране на човешкото тяло.
Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други - на небето, а на трети - на земята, дето са дошли да живеят.
към втори вариант >>
Обаче, ако рекат да използват своите знания и опитности, едва ли ще могат да си приготвят от тях ядене за един обед.
(втори вариант)
Аз взимам думите „млад и стар" в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария. Под думата „младост" ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост - край на тази епоха. Старостта приготвя плодове за нова епоха. Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности.
Обаче, ако рекат да използват своите знания и опитности, едва ли ще могат да си приготвят от тях ядене за един обед.
към втори вариант >>
Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други - на небето, а на трети - на земята, дето са дошли да живеят.
(втори вариант)
Докато клетките се разпръснат из пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава. Щом разреши тия въпроси, гниенето спира. Човек пък заедно с духовното си тяло излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си. В този смисъл смъртта не е нищо друго освен ремонтиране на човешкото тяло.
Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други - на небето, а на трети - на земята, дето са дошли да живеят.
към втори вариант >>
„Хвалете Господа, защото е добро да пеем на Бога нашего." (1.
(втори вариант)
„Хвалете Господа, защото е добро да пеем на Бога нашего." (1.
стих) Защо трябва да се пее на Господа? Зададе ли се този въпрос, следва въпросът: защо човек трябва да скърби?
към втори вариант >>
И тъй, който иска да умре, той трябва да си вземе билет за ада, дето мъчението ще бъде неговото възнаграждение.
(втори вариант)
И тъй, който иска да умре, той трябва да си вземе билет за ада, дето мъчението ще бъде неговото възнаграждение.
Който иска да живее, той трябва да остане на земята, дето скръбта ще бъде неговото възнаграждение. Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква радост и веселие.
към втори вариант >>
стих) Защо трябва да се пее на Господа?
(втори вариант)
„Хвалете Господа, защото е добро да пеем на Бога нашего." (1.
стих) Защо трябва да се пее на Господа?
Зададе ли се този въпрос, следва въпросът: защо човек трябва да скърби?
към втори вариант >>
Който иска да живее, той трябва да остане на земята, дето скръбта ще бъде неговото възнаграждение.
(втори вариант)
И тъй, който иска да умре, той трябва да си вземе билет за ада, дето мъчението ще бъде неговото възнаграждение.
Който иска да живее, той трябва да остане на земята, дето скръбта ще бъде неговото възнаграждение.
Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква радост и веселие.
към втори вариант >>
Зададе ли се този въпрос, следва въпросът: защо човек трябва да скърби?
(втори вариант)
„Хвалете Господа, защото е добро да пеем на Бога нашего." (1. стих) Защо трябва да се пее на Господа?
Зададе ли се този въпрос, следва въпросът: защо човек трябва да скърби?
към втори вариант >>
Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква радост и веселие.
(втори вариант)
И тъй, който иска да умре, той трябва да си вземе билет за ада, дето мъчението ще бъде неговото възнаграждение. Който иска да живее, той трябва да остане на земята, дето скръбта ще бъде неговото възнаграждение.
Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква радост и веселие.
към втори вариант >>
„Защото е приятно, хвалата е прилично нещо." (2.
(втори вариант)
„Защото е приятно, хвалата е прилично нещо." (2.
стих) Много неща са приятни на човека. Запример приятно е на човека да яде, да пие, да се облича добре, да се разхожда, да учи. Защо тогава да не му е приятно да хвали Господа?
към втори вариант >>
Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада.
(втори вариант)
Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада.
Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята между хората. Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите.
към втори вариант >>
стих) Много неща са приятни на човека.
(втори вариант)
„Защото е приятно, хвалата е прилично нещо." (2.
стих) Много неща са приятни на човека.
Запример приятно е на човека да яде, да пие, да се облича добре, да се разхожда, да учи. Защо тогава да не му е приятно да хвали Господа?
към втори вариант >>
Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята между хората.
(втори вариант)
Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада.
Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята между хората.
Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота - ада.
към втори вариант >>
Запример приятно е на човека да яде, да пие, да се облича добре, да се разхожда, да учи.
(втори вариант)
„Защото е приятно, хвалата е прилично нещо." (2. стих) Много неща са приятни на човека.
Запример приятно е на човека да яде, да пие, да се облича добре, да се разхожда, да учи.
Защо тогава да не му е приятно да хвали Господа?
към втори вариант >>
Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето.
(втори вариант)
Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада. Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята между хората.
Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето.
С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота - ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта - условията на небето.
към втори вариант >>
Защо тогава да не му е приятно да хвали Господа?
(втори вариант)
„Защото е приятно, хвалата е прилично нещо." (2. стих) Много неща са приятни на човека. Запример приятно е на човека да яде, да пие, да се облича добре, да се разхожда, да учи.
Защо тогава да не му е приятно да хвали Господа?
към втори вариант >>
С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада.
(втори вариант)
Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада. Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята между хората. Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето.
С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада.
Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота - ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта - условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината.
към втори вариант >>
„Господ гради Ерусалим." Защо са нужни градове на Господа?
(втори вариант)
„Господ гради Ерусалим." Защо са нужни градове на Господа?
Защо са нужни дрехи на хората? Не могат ли да ходят голи?
към втори вариант >>
Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората.
(втори вариант)
Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада. Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята между хората. Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада.
Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората.
Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота - ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта - условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи.
към втори вариант >>
Защо са нужни дрехи на хората?
(втори вариант)
„Господ гради Ерусалим." Защо са нужни градове на Господа?
Защо са нужни дрехи на хората?
Не могат ли да ходят голи?
към втори вариант >>
Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите.
(втори вариант)
Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада. Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята между хората. Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората.
Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите.
Мъчението подразбира лошите условия на живота - ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта - условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена.
към втори вариант >>
Не могат ли да ходят голи?
(втори вариант)
„Господ гради Ерусалим." Защо са нужни градове на Господа? Защо са нужни дрехи на хората?
Не могат ли да ходят голи?
към втори вариант >>
Мъчението подразбира лошите условия на живота - ада.
(втори вариант)
Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята между хората. Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите.
Мъчението подразбира лошите условия на живота - ада.
Скръбта подразбира условията на земята, а радостта - условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж.
към втори вариант >>
„Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им." (3.
(втори вариант)
„Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им." (3.
стих) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот. Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат. Сърцето на човека не трябва да боледува. Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа!
към втори вариант >>
Скръбта подразбира условията на земята, а радостта - условията на небето.
(втори вариант)
Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота - ада.
Скръбта подразбира условията на земята, а радостта - условията на небето.
Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж. И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно.
към втори вариант >>
стих) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот.
(втори вариант)
„Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им." (3.
стих) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот.
Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат. Сърцето на човека не трябва да боледува. Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце.
към втори вариант >>
Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината.
(втори вариант)
С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота - ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта - условията на небето.
Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината.
Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж. И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно. В този човек любовта и мъдростта се проявяват правилно.
към втори вариант >>
Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат.
(втори вариант)
„Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им." (3. стих) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот.
Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат.
Сърцето на човека не трябва да боледува. Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце. Други пък се оплакват, че нямат ум.
към втори вариант >>
Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи.
(втори вариант)
Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота - ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта - условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината.
Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи.
Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж. И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно. В този човек любовта и мъдростта се проявяват правилно. Той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.
към втори вариант >>
Сърцето на човека не трябва да боледува.
(втори вариант)
„Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им." (3. стих) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот. Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат.
Сърцето на човека не трябва да боледува.
Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце. Други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно.
към втори вариант >>
Друг някой казва, че не иска да бъде жена.
(втори вариант)
Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота - ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта - условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи.
Друг някой казва, че не иска да бъде жена.
Трети не иска да бъде мъж. И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно. В този човек любовта и мъдростта се проявяват правилно. Той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.
към втори вариант >>
Мнозина се оплакват, че нямат сърце.
(втори вариант)
„Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им." (3. стих) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот. Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат. Сърцето на човека не трябва да боледува.
Мнозина се оплакват, че нямат сърце.
Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце. Други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат.
към втори вариант >>
Трети не иска да бъде мъж.
(втори вариант)
Мъчението подразбира лошите условия на живота - ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта - условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена.
Трети не иска да бъде мъж.
И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно. В този човек любовта и мъдростта се проявяват правилно. Той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.
към втори вариант >>
Чудна работа!
(втори вариант)
„Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им." (3. стих) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот. Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат. Сърцето на човека не трябва да боледува. Мнозина се оплакват, че нямат сърце.
Чудна работа!
Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце. Други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша.
към втори вариант >>
И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно.
(втори вариант)
Скръбта подразбира условията на земята, а радостта - условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж.
И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно.
В този човек любовта и мъдростта се проявяват правилно. Той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.
към втори вариант >>
Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце.
(втори вариант)
стих) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот. Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат. Сърцето на човека не трябва да боледува. Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа!
Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце.
Други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло.
към втори вариант >>
В този човек любовта и мъдростта се проявяват правилно.
(втори вариант)
Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж. И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно.
В този човек любовта и мъдростта се проявяват правилно.
Той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.
към втори вариант >>
Други пък се оплакват, че нямат ум.
(втори вариант)
Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат. Сърцето на човека не трябва да боледува. Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце.
Други пък се оплакват, че нямат ум.
И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си.
към втори вариант >>
Той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.
(втори вариант)
Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж. И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно. В този човек любовта и мъдростта се проявяват правилно.
Той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.
към втори вариант >>
И това е чудно.
(втори вариант)
Сърцето на човека не трябва да боледува. Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце. Други пък се оплакват, че нямат ум.
И това е чудно.
Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си. Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат.
към втори вариант >>
Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате защо някои от вас са жени, а други мъже.
(втори вариант)
Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате защо някои от вас са жени, а други мъже.
За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате. Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си. Ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум. Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете с ума си, всичко е изгубено. Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари - огън да ги гори!
към втори вариант >>
Бог им е дал ум, а те го отричат.
(втори вариант)
Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце. Други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно.
Бог им е дал ум, а те го отричат.
След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си. Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат. Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях.
към втори вариант >>
За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате.
(втори вариант)
Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате защо някои от вас са жени, а други мъже.
За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате.
Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си. Ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум. Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете с ума си, всичко е изгубено. Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари - огън да ги гори! " Ние правим следния превод на тази поговорка.
към втори вариант >>
След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша.
(втори вариант)
Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце. Други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат.
След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша.
Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си. Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат. Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях. За да не страда, човек трябва да се храни само с чисти мисли и чувства.
към втори вариант >>
Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си.
(втори вариант)
Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате защо някои от вас са жени, а други мъже. За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате.
Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си.
Ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум. Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете с ума си, всичко е изгубено. Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари - огън да ги гори! " Ние правим следния превод на тази поговорка. Жена без сърце и мъж без ум - огън да ги гори.
към втори вариант >>
Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло.
(втори вариант)
Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце. Други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша.
Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло.
Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си. Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат. Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях. За да не страда, човек трябва да се храни само с чисти мисли и чувства.
към втори вариант >>
Ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум.
(втори вариант)
Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате защо някои от вас са жени, а други мъже. За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате. Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си.
Ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум.
Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете с ума си, всичко е изгубено. Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари - огън да ги гори! " Ние правим следния превод на тази поговорка. Жена без сърце и мъж без ум - огън да ги гори. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът ума си.
към втори вариант >>
Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си.
(втори вариант)
Други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло.
Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си.
Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат. Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях. За да не страда, човек трябва да се храни само с чисти мисли и чувства.
към втори вариант >>
Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете с ума си, всичко е изгубено.
(втори вариант)
Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате защо някои от вас са жени, а други мъже. За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате. Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си. Ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум.
Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете с ума си, всичко е изгубено.
Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари - огън да ги гори! " Ние правим следния превод на тази поговорка. Жена без сърце и мъж без ум - огън да ги гори. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът ума си. Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си.
към втори вариант >>
Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат.
(втори вариант)
И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си.
Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат.
Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях. За да не страда, човек трябва да се храни само с чисти мисли и чувства.
към втори вариант >>
Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари - огън да ги гори!
(втори вариант)
Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате защо някои от вас са жени, а други мъже. За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате. Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си. Ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум. Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете с ума си, всичко е изгубено.
Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари - огън да ги гори!
" Ние правим следния превод на тази поговорка. Жена без сърце и мъж без ум - огън да ги гори. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът ума си. Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него, щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него.
към втори вариант >>
Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях.
(втори вариант)
Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си. Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат.
Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях.
За да не страда, човек трябва да се храни само с чисти мисли и чувства.
към втори вариант >>
" Ние правим следния превод на тази поговорка.
(втори вариант)
За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате. Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си. Ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум. Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете с ума си, всичко е изгубено. Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари - огън да ги гори!
" Ние правим следния превод на тази поговорка.
Жена без сърце и мъж без ум - огън да ги гори. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът ума си. Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него, щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него. Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин, щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин.
към втори вариант >>
За да не страда, човек трябва да се храни само с чисти мисли и чувства.
(втори вариант)
След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си. Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат. Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях.
За да не страда, човек трябва да се храни само с чисти мисли и чувства.
към втори вариант >>
Жена без сърце и мъж без ум - огън да ги гори.
(втори вариант)
Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си. Ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум. Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете с ума си, всичко е изгубено. Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари - огън да ги гори! " Ние правим следния превод на тази поговорка.
Жена без сърце и мъж без ум - огън да ги гори.
Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът ума си. Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него, щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него. Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин, щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин. За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си - добри или лоши.
към втори вариант >>
„Брои множеството на звездите, нарича ги всички по име." (4.
(втори вариант)
„Брои множеството на звездите, нарича ги всички по име." (4.
стих) Под думата „звезда" ние разбираме разумното в света. В Божествения свят всеки разумен човек представя звезда. Всяка звезда носи специално име.
към втори вариант >>
Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът ума си.
(втори вариант)
Ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум. Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете с ума си, всичко е изгубено. Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари - огън да ги гори! " Ние правим следния превод на тази поговорка. Жена без сърце и мъж без ум - огън да ги гори.
Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът ума си.
Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него, щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него. Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин, щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин. За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си - добри или лоши.
към втори вариант >>
стих) Под думата „звезда" ние разбираме разумното в света.
(втори вариант)
„Брои множеството на звездите, нарича ги всички по име." (4.
стих) Под думата „звезда" ние разбираме разумното в света.
В Божествения свят всеки разумен човек представя звезда. Всяка звезда носи специално име.
към втори вариант >>
Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си.
(втори вариант)
Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете с ума си, всичко е изгубено. Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари - огън да ги гори! " Ние правим следния превод на тази поговорка. Жена без сърце и мъж без ум - огън да ги гори. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът ума си.
Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си.
Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него, щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него. Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин, щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин. За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си - добри или лоши.
към втори вариант >>
В Божествения свят всеки разумен човек представя звезда.
(втори вариант)
„Брои множеството на звездите, нарича ги всички по име." (4. стих) Под думата „звезда" ние разбираме разумното в света.
В Божествения свят всеки разумен човек представя звезда.
Всяка звезда носи специално име.
към втори вариант >>
Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него, щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него.
(втори вариант)
Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари - огън да ги гори! " Ние правим следния превод на тази поговорка. Жена без сърце и мъж без ум - огън да ги гори. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът ума си. Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си.
Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него, щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него.
Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин, щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин. За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си - добри или лоши.
към втори вариант >>
Всяка звезда носи специално име.
(втори вариант)
„Брои множеството на звездите, нарича ги всички по име." (4. стих) Под думата „звезда" ние разбираме разумното в света. В Божествения свят всеки разумен човек представя звезда.
Всяка звезда носи специално име.
към втори вариант >>
Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин, щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин.
(втори вариант)
" Ние правим следния превод на тази поговорка. Жена без сърце и мъж без ум - огън да ги гори. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът ума си. Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него, щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него.
Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин, щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин.
За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си - добри или лоши.
към втори вариант >>
"Приготвя дъжд за земята." (8.
(втори вариант)
"Приготвя дъжд за земята." (8.
стих) Значи Бог се интересува за облаците и за дъжда.
към втори вариант >>
За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си - добри или лоши.
(втори вариант)
Жена без сърце и мъж без ум - огън да ги гори. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът ума си. Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него, щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него. Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин, щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин.
За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си - добри или лоши.
към втори вариант >>
стих) Значи Бог се интересува за облаците и за дъжда.
(втори вариант)
"Приготвя дъжд за земята." (8.
стих) Значи Бог се интересува за облаците и за дъжда.
към втори вариант >>
Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение?
(втори вариант)
Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение?
Той трябва да прилага музиката като метод за тониране. Ще каже някой, че не може да пее или да свири. Колкото и каквото може, той трябва да прилага пението. Силният човек се познава по това, че н при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек.
към втори вариант >>
„Господ благоволява в онези, които му се боят, и на онези, които се надеят на неговата милост." (11.
(втори вариант)
„Господ благоволява в онези, които му се боят, и на онези, които се надеят на неговата милост." (11.
стих) С други думи казано: Бог благоволява в онези, които го любят. Божията милост пък е закон, върху който почива еволюцията на човека. Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е неговата милост, а не любовта му. Защо? Защото любовта сама по себе си е непреривна. Освен това любовта е за здравите, а не за болните хора.
към втори вариант >>
Той трябва да прилага музиката като метод за тониране.
(втори вариант)
Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение?
Той трябва да прилага музиката като метод за тониране.
Ще каже някой, че не може да пее или да свири. Колкото и каквото може, той трябва да прилага пението. Силният човек се познава по това, че н при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек. Ако във време на болестта си тежко болният може да пее, той непременно ще оздравее.
към втори вариант >>
стих) С други думи казано: Бог благоволява в онези, които го любят.
(втори вариант)
„Господ благоволява в онези, които му се боят, и на онези, които се надеят на неговата милост." (11.
стих) С други думи казано: Бог благоволява в онези, които го любят.
Божията милост пък е закон, върху който почива еволюцията на човека. Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е неговата милост, а не любовта му. Защо? Защото любовта сама по себе си е непреривна. Освен това любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява.
към втори вариант >>
Ще каже някой, че не може да пее или да свири.
(втори вариант)
Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение? Той трябва да прилага музиката като метод за тониране.
Ще каже някой, че не може да пее или да свири.
Колкото и каквото може, той трябва да прилага пението. Силният човек се познава по това, че н при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек. Ако във време на болестта си тежко болният може да пее, той непременно ще оздравее. Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично.
към втори вариант >>
Божията милост пък е закон, върху който почива еволюцията на човека.
(втори вариант)
„Господ благоволява в онези, които му се боят, и на онези, които се надеят на неговата милост." (11. стих) С други думи казано: Бог благоволява в онези, които го любят.
Божията милост пък е закон, върху който почива еволюцията на човека.
Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е неговата милост, а не любовта му. Защо? Защото любовта сама по себе си е непреривна. Освен това любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите.
към втори вариант >>
Колкото и каквото може, той трябва да прилага пението.
(втори вариант)
Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение? Той трябва да прилага музиката като метод за тониране. Ще каже някой, че не може да пее или да свири.
Колкото и каквото може, той трябва да прилага пението.
Силният човек се познава по това, че н при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек. Ако във време на болестта си тежко болният може да пее, той непременно ще оздравее. Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично.
към втори вариант >>
Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е неговата милост, а не любовта му. Защо?
(втори вариант)
„Господ благоволява в онези, които му се боят, и на онези, които се надеят на неговата милост." (11. стих) С други думи казано: Бог благоволява в онези, които го любят. Божията милост пък е закон, върху който почива еволюцията на човека.
Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е неговата милост, а не любовта му. Защо?
Защото любовта сама по себе си е непреривна. Освен това любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава?
към втори вариант >>
Силният човек се познава по това, че н при най-голямата скръб пее.
(втори вариант)
Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение? Той трябва да прилага музиката като метод за тониране. Ще каже някой, че не може да пее или да свири. Колкото и каквото може, той трябва да прилага пението.
Силният човек се познава по това, че н при най-голямата скръб пее.
Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек. Ако във време на болестта си тежко болният може да пее, той непременно ще оздравее. Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично.
към втори вариант >>
Защото любовта сама по себе си е непреривна.
(втори вариант)
„Господ благоволява в онези, които му се боят, и на онези, които се надеят на неговата милост." (11. стих) С други думи казано: Бог благоволява в онези, които го любят. Божията милост пък е закон, върху който почива еволюцията на човека. Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е неговата милост, а не любовта му. Защо?
Защото любовта сама по себе си е непреривна.
Освен това любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава? Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява.
към втори вариант >>
Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек.
(втори вариант)
Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение? Той трябва да прилага музиката като метод за тониране. Ще каже някой, че не може да пее или да свири. Колкото и каквото може, той трябва да прилага пението. Силният човек се познава по това, че н при най-голямата скръб пее.
Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек.
Ако във време на болестта си тежко болният може да пее, той непременно ще оздравее. Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично.
към втори вариант >>
Освен това любовта е за здравите, а не за болните хора.
(втори вариант)
„Господ благоволява в онези, които му се боят, и на онези, които се надеят на неговата милост." (11. стих) С други думи казано: Бог благоволява в онези, които го любят. Божията милост пък е закон, върху който почива еволюцията на човека. Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е неговата милост, а не любовта му. Защо? Защото любовта сама по себе си е непреривна.
Освен това любовта е за здравите, а не за болните хора.
Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава? Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява. За да не се съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери.
към втори вариант >>
Ако във време на болестта си тежко болният може да пее, той непременно ще оздравее.
(втори вариант)
Той трябва да прилага музиката като метод за тониране. Ще каже някой, че не може да пее или да свири. Колкото и каквото може, той трябва да прилага пението. Силният човек се познава по това, че н при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек.
Ако във време на болестта си тежко болният може да пее, той непременно ще оздравее.
Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично.
към втори вариант >>
Болният постоянно се съмнява.
(втори вариант)
стих) С други думи казано: Бог благоволява в онези, които го любят. Божията милост пък е закон, върху който почива еволюцията на човека. Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е неговата милост, а не любовта му. Защо? Защото любовта сама по себе си е непреривна. Освен това любовта е за здравите, а не за болните хора.
Болният постоянно се съмнява.
Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава? Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява. За да не се съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери. Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси.
към втори вариант >>
Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично.
(втори вариант)
Ще каже някой, че не може да пее или да свири. Колкото и каквото може, той трябва да прилага пението. Силният човек се познава по това, че н при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек. Ако във време на болестта си тежко болният може да пее, той непременно ще оздравее.
Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично.
към втори вариант >>
Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите.
(втори вариант)
Божията милост пък е закон, върху който почива еволюцията на човека. Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е неговата милост, а не любовта му. Защо? Защото любовта сама по себе си е непреривна. Освен това любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява.
Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите.
Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава? Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява. За да не се съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери. Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси. Щом ги уравновеси, той не се съмнява дали е дал повече, или по-малко.
към втори вариант >>
Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа.
(втори вариант)
Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа.
Да пее човек, това не значи да бъде певец. Всеки ще пее, както и колкото може. Никога в света не е имало толкова много певци и музиканти, както днес. Това е добър признак. Това говори за съзнанието на човечеството.
към втори вариант >>
Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава?
(втори вариант)
Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е неговата милост, а не любовта му. Защо? Защото любовта сама по себе си е непреривна. Освен това любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите.
Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава?
Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява. За да не се съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери. Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси. Щом ги уравновеси, той не се съмнява дали е дал повече, или по-малко.
към втори вариант >>
Да пее човек, това не значи да бъде певец.
(втори вариант)
Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа.
Да пее човек, това не значи да бъде певец.
Всеки ще пее, както и колкото може. Никога в света не е имало толкова много певци и музиканти, както днес. Това е добър признак. Това говори за съзнанието на човечеството. Пението и свиренето не е достигнало още до онази степен на развитие, до която трябва да дойде, но постепенно се развива, върви напред.
към втори вариант >>
Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява.
(втори вариант)
Защото любовта сама по себе си е непреривна. Освен това любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава?
Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява.
За да не се съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери. Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси. Щом ги уравновеси, той не се съмнява дали е дал повече, или по-малко.
към втори вариант >>
Всеки ще пее, както и колкото може.
(втори вариант)
Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа. Да пее човек, това не значи да бъде певец.
Всеки ще пее, както и колкото може.
Никога в света не е имало толкова много певци и музиканти, както днес. Това е добър признак. Това говори за съзнанието на човечеството. Пението и свиренето не е достигнало още до онази степен на развитие, до която трябва да дойде, но постепенно се развива, върви напред.
към втори вариант >>
За да не се съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери.
(втори вариант)
Освен това любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава? Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява.
За да не се съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери.
Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси. Щом ги уравновеси, той не се съмнява дали е дал повече, или по-малко.
към втори вариант >>
Никога в света не е имало толкова много певци и музиканти, както днес.
(втори вариант)
Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа. Да пее човек, това не значи да бъде певец. Всеки ще пее, както и колкото може.
Никога в света не е имало толкова много певци и музиканти, както днес.
Това е добър признак. Това говори за съзнанието на човечеството. Пението и свиренето не е достигнало още до онази степен на развитие, до която трябва да дойде, но постепенно се развива, върви напред.
към втори вариант >>
Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси.
(втори вариант)
Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава? Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява. За да не се съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери.
Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси.
Щом ги уравновеси, той не се съмнява дали е дал повече, или по-малко.
към втори вариант >>
Това е добър признак.
(втори вариант)
Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа. Да пее човек, това не значи да бъде певец. Всеки ще пее, както и колкото може. Никога в света не е имало толкова много певци и музиканти, както днес.
Това е добър признак.
Това говори за съзнанието на човечеството. Пението и свиренето не е достигнало още до онази степен на развитие, до която трябва да дойде, но постепенно се развива, върви напред.
към втори вариант >>
Щом ги уравновеси, той не се съмнява дали е дал повече, или по-малко.
(втори вариант)
Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава? Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява. За да не се съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери. Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси.
Щом ги уравновеси, той не се съмнява дали е дал повече, или по-малко.
към втори вариант >>
Това говори за съзнанието на човечеството.
(втори вариант)
Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа. Да пее човек, това не значи да бъде певец. Всеки ще пее, както и колкото може. Никога в света не е имало толкова много певци и музиканти, както днес. Това е добър признак.
Това говори за съзнанието на човечеството.
Пението и свиренето не е достигнало още до онази степен на развитие, до която трябва да дойде, но постепенно се развива, върви напред.
към втори вариант >>
И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си.
(втори вариант)
И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си.
Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот. Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я. Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва.
към втори вариант >>
Пението и свиренето не е достигнало още до онази степен на развитие, до която трябва да дойде, но постепенно се развива, върви напред.
(втори вариант)
Да пее човек, това не значи да бъде певец. Всеки ще пее, както и колкото може. Никога в света не е имало толкова много певци и музиканти, както днес. Това е добър признак. Това говори за съзнанието на човечеството.
Пението и свиренето не е достигнало още до онази степен на развитие, до която трябва да дойде, но постепенно се развива, върви напред.
към втори вариант >>
Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот.
(втори вариант)
И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си.
Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот.
Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я. Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му.
към втори вариант >>
Съвременните хора се натъкват на старите си навици, които ги спъват и в пението, и в науката.
(втори вариант)
Съвременните хора се натъкват на старите си навици, които ги спъват и в пението, и в науката.
Запример те мислят, че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти. Не са ли добри певци, не се решават да пеят. В това отношение те са на крив път. Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат.
към втори вариант >>
Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я.
(втори вариант)
И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си. Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот.
Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я.
Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път.
към втори вариант >>
Запример те мислят, че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти.
(втори вариант)
Съвременните хора се натъкват на старите си навици, които ги спъват и в пението, и в науката.
Запример те мислят, че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти.
Не са ли добри певци, не се решават да пеят. В това отношение те са на крив път. Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее.
към втори вариант >>
Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го.
(втори вариант)
И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си. Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот. Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я.
Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го.
Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си.
към втори вариант >>
Не са ли добри певци, не се решават да пеят.
(втори вариант)
Съвременните хора се натъкват на старите си навици, които ги спъват и в пението, и в науката. Запример те мислят, че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти.
Не са ли добри певци, не се решават да пеят.
В това отношение те са на крив път. Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее.
към втори вариант >>
Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека.
(втори вариант)
И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си. Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот. Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я. Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го.
Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека.
Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н.
към втори вариант >>
В това отношение те са на крив път.
(втори вариант)
Съвременните хора се натъкват на старите си навици, които ги спъват и в пението, и в науката. Запример те мислят, че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти. Не са ли добри певци, не се решават да пеят.
В това отношение те са на крив път.
Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее. Пението подразбира реализиране на нещо.
към втори вариант >>
Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва.
(втори вариант)
И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си. Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот. Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я. Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека.
Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва.
Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен?
към втори вариант >>
Всички хора не могат да бъдат добри певци.
(втори вариант)
Съвременните хора се натъкват на старите си навици, които ги спъват и в пението, и в науката. Запример те мислят, че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти. Не са ли добри певци, не се решават да пеят. В това отношение те са на крив път.
Всички хора не могат да бъдат добри певци.
Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее. Пението подразбира реализиране на нещо. Иначе пението е безсмислено.
към втори вариант >>
Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му.
(втори вариант)
Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот. Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я. Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва.
Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му.
Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее.
към втори вариант >>
Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат.
(втори вариант)
Съвременните хора се натъкват на старите си навици, които ги спъват и в пението, и в науката. Запример те мислят, че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти. Не са ли добри певци, не се решават да пеят. В това отношение те са на крив път. Всички хора не могат да бъдат добри певци.
Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат.
Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее. Пението подразбира реализиране на нещо. Иначе пението е безсмислено. Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят.
към втори вариант >>
Чувство без мисъл води човека в крив път.
(втори вариант)
Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я. Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му.
Чувство без мисъл води човека в крив път.
Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениалният музикант пее и свири на всяко време.
към втори вариант >>
Ако няма кой да го слуша, той не може да пее.
(втори вариант)
Запример те мислят, че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти. Не са ли добри певци, не се решават да пеят. В това отношение те са на крив път. Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат.
Ако няма кой да го слуша, той не може да пее.
Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее. Пението подразбира реализиране на нещо. Иначе пението е безсмислено. Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят. Пението и мисълта са два процеса, които вървят паралелно.
към втори вариант >>
Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си.
(втори вариант)
Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път.
Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си.
Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениалният музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение.
към втори вариант >>
Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее.
(втори вариант)
Не са ли добри певци, не се решават да пеят. В това отношение те са на крив път. Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее.
Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее.
Пението подразбира реализиране на нещо. Иначе пението е безсмислено. Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят. Пението и мисълта са два процеса, които вървят паралелно. Който миели, той може да пее.
към втори вариант >>
Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н.
(втори вариант)
Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си.
Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н.
Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениалният музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата.
към втори вариант >>
Пението подразбира реализиране на нещо.
(втори вариант)
В това отношение те са на крив път. Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее.
Пението подразбира реализиране на нещо.
Иначе пението е безсмислено. Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят. Пението и мисълта са два процеса, които вървят паралелно. Който миели, той може да пее. И който пее, той може да мисли.
към втори вариант >>
Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен?
(втори вариант)
Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н.
Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен?
Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениалният музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли.
към втори вариант >>
Иначе пението е безсмислено.
(втори вариант)
Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее. Пението подразбира реализиране на нещо.
Иначе пението е безсмислено.
Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят. Пението и мисълта са два процеса, които вървят паралелно. Който миели, той може да пее. И който пее, той може да мисли.
към втори вариант >>
Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее.
(втори вариант)
Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен?
Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее.
Истински гениалният музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е непреривен процес.
към втори вариант >>
Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят.
(втори вариант)
Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее. Пението подразбира реализиране на нещо. Иначе пението е безсмислено.
Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят.
Пението и мисълта са два процеса, които вървят паралелно. Който миели, той може да пее. И който пее, той може да мисли.
към втори вариант >>
Истински гениалният музикант пее и свири на всяко време.
(втори вариант)
Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее.
Истински гениалният музикант пее и свири на всяко време.
Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е непреривен процес. И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли.
към втори вариант >>
Пението и мисълта са два процеса, които вървят паралелно.
(втори вариант)
Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее. Пението подразбира реализиране на нещо. Иначе пението е безсмислено. Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят.
Пението и мисълта са два процеса, които вървят паралелно.
Който миели, той може да пее. И който пее, той може да мисли.
към втори вариант >>
Той не се оправдава с неразположение.
(втори вариант)
Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениалният музикант пее и свири на всяко време.
Той не се оправдава с неразположение.
Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е непреривен процес. И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли. Молитвата, ученето, любовта са непреривни процеси.
към втори вариант >>
Който миели, той може да пее.
(втори вариант)
Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее. Пението подразбира реализиране на нещо. Иначе пението е безсмислено. Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят. Пението и мисълта са два процеса, които вървят паралелно.
Който миели, той може да пее.
И който пее, той може да мисли.
към втори вариант >>
Същият закон се отнася и до молитвата.
(втори вариант)
Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениалният музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение.
Същият закон се отнася и до молитвата.
Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е непреривен процес. И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли. Молитвата, ученето, любовта са непреривни процеси. Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате.
към втори вариант >>
И който пее, той може да мисли.
(втори вариант)
Пението подразбира реализиране на нещо. Иначе пението е безсмислено. Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят. Пението и мисълта са два процеса, които вървят паралелно. Който миели, той може да пее.
И който пее, той може да мисли.
към втори вариант >>
Човек не може да каже, че е неразположен да се моли.
(втори вариант)
Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениалният музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата.
Човек не може да каже, че е неразположен да се моли.
Молитвата е непреривен процес. И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли. Молитвата, ученето, любовта са непреривни процеси. Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате.
към втори вариант >>
Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно.
(втори вариант)
Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно.
Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката. Без да подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичат на помощ. Те се интересуват от музиката и взимат участие в пението или свиренето на певеца или музиканта. За да се свърже с разумния свят, човек трябва да пее с разположение и да съзнава, че не пее само той - цялата природа пее.
към втори вариант >>
Молитвата е непреривен процес.
(втори вариант)
Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениалният музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли.
Молитвата е непреривен процес.
И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли. Молитвата, ученето, любовта са непреривни процеси. Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате.
към втори вариант >>
Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката.
(втори вариант)
Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно.
Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката.
Без да подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичат на помощ. Те се интересуват от музиката и взимат участие в пението или свиренето на певеца или музиканта. За да се свърже с разумния свят, човек трябва да пее с разположение и да съзнава, че не пее само той - цялата природа пее.
към втори вариант >>
И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли.
(втори вариант)
Истински гениалният музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е непреривен процес.
И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли.
Молитвата, ученето, любовта са непреривни процеси. Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате.
към втори вариант >>
Без да подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичат на помощ.
(втори вариант)
Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно. Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката.
Без да подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичат на помощ.
Те се интересуват от музиката и взимат участие в пението или свиренето на певеца или музиканта. За да се свърже с разумния свят, човек трябва да пее с разположение и да съзнава, че не пее само той - цялата природа пее.
към втори вариант >>
Молитвата, ученето, любовта са непреривни процеси.
(втори вариант)
Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е непреривен процес. И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли.
Молитвата, ученето, любовта са непреривни процеси.
Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате.
към втори вариант >>
Те се интересуват от музиката и взимат участие в пението или свиренето на певеца или музиканта.
(втори вариант)
Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно. Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката. Без да подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичат на помощ.
Те се интересуват от музиката и взимат участие в пението или свиренето на певеца или музиканта.
За да се свърже с разумния свят, човек трябва да пее с разположение и да съзнава, че не пее само той - цялата природа пее.
към втори вариант >>
Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате.
(втори вариант)
Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е непреривен процес. И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли. Молитвата, ученето, любовта са непреривни процеси.
Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате.
към втори вариант >>
За да се свърже с разумния свят, човек трябва да пее с разположение и да съзнава, че не пее само той - цялата природа пее.
(втори вариант)
Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно. Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката. Без да подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичат на помощ. Те се интересуват от музиката и взимат участие в пението или свиренето на певеца или музиканта.
За да се свърже с разумния свят, човек трябва да пее с разположение и да съзнава, че не пее само той - цялата природа пее.
към втори вариант >>
Днес всички хора говорят за любов, за обич, но как изразяват любовта си?
(втори вариант)
Днес всички хора говорят за любов, за обич, но как изразяват любовта си?
Това, което те наричат любов, не е истинска любов. Никъде в природата няма да срещнете такава любов. Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е любов. Това са човешки изобретения.
към втори вариант >>
Това, което те наричат любов, не е истинска любов.
(втори вариант)
Днес всички хора говорят за любов, за обич, но как изразяват любовта си?
Това, което те наричат любов, не е истинска любов.
Никъде в природата няма да срещнете такава любов. Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е любов. Това са човешки изобретения. Истинската любов носи всички блага в живота.
към втори вариант >>
Никъде в природата няма да срещнете такава любов.
(втори вариант)
Днес всички хора говорят за любов, за обич, но как изразяват любовта си? Това, което те наричат любов, не е истинска любов.
Никъде в природата няма да срещнете такава любов.
Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е любов. Това са човешки изобретения. Истинската любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен.
към втори вариант >>
Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов.
(втори вариант)
Днес всички хора говорят за любов, за обич, но как изразяват любовта си? Това, което те наричат любов, не е истинска любов. Никъде в природата няма да срещнете такава любов.
Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов.
Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е любов. Това са човешки изобретения. Истинската любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен. Престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него.
към втори вариант >>
Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е любов.
(втори вариант)
Днес всички хора говорят за любов, за обич, но как изразяват любовта си? Това, което те наричат любов, не е истинска любов. Никъде в природата няма да срещнете такава любов. Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов.
Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е любов.
Това са човешки изобретения. Истинската любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен. Престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее.
към втори вариант >>
Това са човешки изобретения.
(втори вариант)
Днес всички хора говорят за любов, за обич, но как изразяват любовта си? Това, което те наричат любов, не е истинска любов. Никъде в природата няма да срещнете такава любов. Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е любов.
Това са човешки изобретения.
Истинската любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен. Престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно.
към втори вариант >>
Истинската любов носи всички блага в живота.
(втори вариант)
Това, което те наричат любов, не е истинска любов. Никъде в природата няма да срещнете такава любов. Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е любов. Това са човешки изобретения.
Истинската любов носи всички блага в живота.
Докато обича, човек е радостен, вдъхновен. Престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат.
към втори вариант >>
Докато обича, човек е радостен, вдъхновен.
(втори вариант)
Никъде в природата няма да срещнете такава любов. Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е любов. Това са човешки изобретения. Истинската любов носи всички блага в живота.
Докато обича, човек е радостен, вдъхновен.
Престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината.
към втори вариант >>
Престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него.
(втори вариант)
Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е любов. Това са човешки изобретения. Истинската любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен.
Престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него.
С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам.
към втори вариант >>
С изгубване на любовта си човек престава да живее.
(втори вариант)
Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е любов. Това са човешки изобретения. Истинската любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен. Престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него.
С изгубване на любовта си човек престава да живее.
Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него.
към втори вариант >>
Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно.
(втори вариант)
Това са човешки изобретения. Истинската любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен. Престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее.
Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно.
Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него. Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него.
към втори вариант >>
Някой се оплаква, че хората не го обичат.
(втори вариант)
Истинската любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен. Престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно.
Някой се оплаква, че хората не го обичат.
Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него. Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него. При това положение мнозина ще го обикнат.
към втори вариант >>
Той не говори истината.
(втори вариант)
Докато обича, човек е радостен, вдъхновен. Престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат.
Той не говори истината.
За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него. Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него. При това положение мнозина ще го обикнат. Дето е светлината, там е и любовта.
към втори вариант >>
За да не го обича никой, причината е той сам.
(втори вариант)
Престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината.
За да не го обича никой, причината е той сам.
Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него. Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него. При това положение мнозина ще го обикнат. Дето е светлината, там е и любовта. Както музикантът знае как и къде да поставя пръстите си на пианото или на цигулката, така всеки човек трябва да знае как да разтваря сърцето си за слънчевите лъчи.
към втори вариант >>
Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него.
(втори вариант)
С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам.
Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него.
Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него. При това положение мнозина ще го обикнат. Дето е светлината, там е и любовта. Както музикантът знае как и къде да поставя пръстите си на пианото или на цигулката, така всеки човек трябва да знае как да разтваря сърцето си за слънчевите лъчи.
към втори вариант >>
Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него.
(втори вариант)
Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него.
Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него.
При това положение мнозина ще го обикнат. Дето е светлината, там е и любовта. Както музикантът знае как и къде да поставя пръстите си на пианото или на цигулката, така всеки човек трябва да знае как да разтваря сърцето си за слънчевите лъчи.
към втори вариант >>
При това положение мнозина ще го обикнат.
(втори вариант)
Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него. Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него.
При това положение мнозина ще го обикнат.
Дето е светлината, там е и любовта. Както музикантът знае как и къде да поставя пръстите си на пианото или на цигулката, така всеки човек трябва да знае как да разтваря сърцето си за слънчевите лъчи.
към втори вариант >>
Дето е светлината, там е и любовта.
(втори вариант)
Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него. Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него. При това положение мнозина ще го обикнат.
Дето е светлината, там е и любовта.
Както музикантът знае как и къде да поставя пръстите си на пианото или на цигулката, така всеки човек трябва да знае как да разтваря сърцето си за слънчевите лъчи.
към втори вариант >>
Както музикантът знае как и къде да поставя пръстите си на пианото или на цигулката, така всеки човек трябва да знае как да разтваря сърцето си за слънчевите лъчи.
(втори вариант)
За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него. Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него. При това положение мнозина ще го обикнат. Дето е светлината, там е и любовта.
Както музикантът знае как и къде да поставя пръстите си на пианото или на цигулката, така всеки човек трябва да знае как да разтваря сърцето си за слънчевите лъчи.
към втори вариант >>
Като ученици вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви.
Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж има ди този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва.
към втори вариант >>
Какво представя съзнанието?
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви.
Какво представя съзнанието?
Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж има ди този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне.
към втори вариант >>
Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви. Какво представя съзнанието?
Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен.
Веднъж има ди този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява.
към втори вариант >>
Веднъж има ди този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви. Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен.
Веднъж има ди този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне.
Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина.
към втори вариант >>
Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви. Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж има ди този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне.
Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви.
Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи от външния и вътрешния свят.
към втори вариант >>
Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви. Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж има ди този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви.
Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва.
Като клавиш на съзнанието съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи от външния и вътрешния свят. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава.
към втори вариант >>
Като клавиш на съзнанието съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне.
(втори вариант)
Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж има ди този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва.
Като клавиш на съзнанието съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне.
Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи от външния и вътрешния свят. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава. Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н.
към втори вариант >>
Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява.
(втори вариант)
Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж има ди този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне.
Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява.
След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи от външния и вътрешния свят. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава. Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н. Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно.
към втори вариант >>
След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина.
(втори вариант)
Веднъж има ди този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява.
След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина.
Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи от външния и вътрешния свят. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава. Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н. Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно. Къде е тогава човекът?
към втори вариант >>
Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи от външния и вътрешния свят.
(втори вариант)
Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина.
Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи от външния и вътрешния свят.
Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава. Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н. Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно. Къде е тогава човекът?
към втори вариант >>
Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава.
(втори вариант)
Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи от външния и вътрешния свят.
Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава.
Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н. Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно. Къде е тогава човекът?
към втори вариант >>
Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н.
(втори вариант)
Като клавиш на съзнанието съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи от външния и вътрешния свят. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава.
Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н.
Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно. Къде е тогава човекът?
към втори вариант >>
Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно.
(втори вариант)
Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи от външния и вътрешния свят. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава. Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н.
Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно.
Къде е тогава човекът?
към втори вариант >>
Къде е тогава човекът?
(втори вариант)
След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи от външния и вътрешния свят. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава. Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н. Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно.
Къде е тогава човекът?
към втори вариант >>
Сега, става ли въпрос за любовта, не очаквайте хората да ви обичат, но вие обичайте.
(втори вариант)
Сега, става ли въпрос за любовта, не очаквайте хората да ви обичат, но вие обичайте.
Бъдете проводници на Божията любов. Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило. Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на двадесет и една година, трябва ли да изисквате същото? Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея. Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си.
към втори вариант >>
Бъдете проводници на Божията любов.
(втори вариант)
Сега, става ли въпрос за любовта, не очаквайте хората да ви обичат, но вие обичайте.
Бъдете проводници на Божията любов.
Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило. Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на двадесет и една година, трябва ли да изисквате същото? Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея. Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си.
към втори вариант >>
Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило.
(втори вариант)
Сега, става ли въпрос за любовта, не очаквайте хората да ви обичат, но вие обичайте. Бъдете проводници на Божията любов.
Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило.
Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на двадесет и една година, трябва ли да изисквате същото? Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея. Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си.
към втори вариант >>
Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на двадесет и една година, трябва ли да изисквате същото?
(втори вариант)
Сега, става ли въпрос за любовта, не очаквайте хората да ви обичат, но вие обичайте. Бъдете проводници на Божията любов. Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило.
Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на двадесет и една година, трябва ли да изисквате същото?
Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея. Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си.
към втори вариант >>
Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея.
(втори вариант)
Сега, става ли въпрос за любовта, не очаквайте хората да ви обичат, но вие обичайте. Бъдете проводници на Божията любов. Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило. Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на двадесет и една година, трябва ли да изисквате същото?
Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея.
Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си.
към втори вариант >>
Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си.
(втори вариант)
Сега, става ли въпрос за любовта, не очаквайте хората да ви обичат, но вие обичайте. Бъдете проводници на Божията любов. Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило. Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на двадесет и една година, трябва ли да изисквате същото? Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея.
Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си.
към втори вариант >>
Като се натъкват на противоречия, хората се запитват кое е правото в света.
(втори вариант)
Като се натъкват на противоречия, хората се запитват кое е правото в света.
Ако е въпрос за личното право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята. Всеки има специфично разбиране за правото, обаче правото на едного не е право на всички хора. Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога. То е единствено и абсолютно право. Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората.
към втори вариант >>
Ако е въпрос за личното право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята.
(втори вариант)
Като се натъкват на противоречия, хората се запитват кое е правото в света.
Ако е въпрос за личното право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята.
Всеки има специфично разбиране за правото, обаче правото на едного не е право на всички хора. Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога. То е единствено и абсолютно право. Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората. Който живее според Божественото право, той лесно решава задачите си.
към втори вариант >>
Всеки има специфично разбиране за правото, обаче правото на едного не е право на всички хора.
(втори вариант)
Като се натъкват на противоречия, хората се запитват кое е правото в света. Ако е въпрос за личното право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята.
Всеки има специфично разбиране за правото, обаче правото на едного не е право на всички хора.
Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога. То е единствено и абсолютно право. Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората. Който живее според Божественото право, той лесно решава задачите си. Който живее според човешкото право, той всякога остава недоволен.
към втори вариант >>
Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога.
(втори вариант)
Като се натъкват на противоречия, хората се запитват кое е правото в света. Ако е въпрос за личното право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята. Всеки има специфично разбиране за правото, обаче правото на едного не е право на всички хора.
Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога.
То е единствено и абсолютно право. Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората. Който живее според Божественото право, той лесно решава задачите си. Който живее според човешкото право, той всякога остава недоволен.
към втори вариант >>
То е единствено и абсолютно право.
(втори вариант)
Като се натъкват на противоречия, хората се запитват кое е правото в света. Ако е въпрос за личното право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята. Всеки има специфично разбиране за правото, обаче правото на едного не е право на всички хора. Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога.
То е единствено и абсолютно право.
Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората. Който живее според Божественото право, той лесно решава задачите си. Който живее според човешкото право, той всякога остава недоволен.
към втори вариант >>
НАГОРЕ