НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1532
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1532
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Всичко е за добро
,
УС
, София, 6.11.1938г.,
И на всекиго не му коства нищо да направи това.
Аз си въобразявам, че е моя. Но в даден случай мое е това само, с което аз разполагам. Дави се един човек. Аз мога да го извадя от реката. Това е, което аз мога да направя.
И на всекиго не му коства нищо да направи това.
към беседата >>
“ „Каквото правят хората – дойдох да се помоля.
Като че искаше да ми каже: „Идеш не навреме. Нарушаваш моето размишление.“ Е, това са мои разсъждения. Отиде 30–40 крачки, пак продължава, пак се изправи нагоре. Аз го наблюдавам. Зададох си въпроса: „Какво прави този заек?
“ „Каквото правят хората – дойдох да се помоля.
Където ида, все ме гонят. Дойдох да се помоля на Господа да им каже да не ме гонят. Има хрътки, от тях не мога спокойно да ходя. И дойдох да се помоля на Господа да ме оставят на спокойствие.“ Казва: „Ти какво мислиш? “ Рекох: „Вие и ние все еднакво мислим.
към беседата >>
За Бога хиляда години са като един ден.
Това положение, в което сега се намира светът, то е външна обстановка, от която вий трябва да се възпитавате. Никой не знае защо Господ е създал света и защо го е допуснал. Всичко, което става, е предвидено. И няма да се мине много, може би след милиони, милиони години всичко туй ще се оправи. Но какво е един милион години за Бога?
За Бога хиляда години са като един ден.
Значи за Него хиляда години са един ден, а за нас един ден Божий са хиляда години. А хиляда години като страдаш и като идеш при Господа, ти казваш: „Много страдах, хиляда години! “ Той казва: „Много малко – един ден.“ Мен постоянно ме питат, аз съм казал тъй. Понеже, казват, ти всичко знаеш, казвам: Че всичко зная, разбира се. Е, в какво седи това?
към беседата >>
Аз имах една опитност може би преди 30 години.
Аз имах една опитност може би преди 30 години.
Седя покрай морето във Варна, една сутрин рано отивам там. Гледам и виждам как се вълнува Черното море. Седя и разсъждавам и правя своите научни наблюдения. Гледам един гагаузин току слиза, съблича се и се хвърля в морето да плава. Аз мисля, че знае да плава.
към беседата >>
Където ида, все ме гонят.
Нарушаваш моето размишление.“ Е, това са мои разсъждения. Отиде 30–40 крачки, пак продължава, пак се изправи нагоре. Аз го наблюдавам. Зададох си въпроса: „Какво прави този заек? “ „Каквото правят хората – дойдох да се помоля.
Където ида, все ме гонят.
Дойдох да се помоля на Господа да им каже да не ме гонят. Има хрътки, от тях не мога спокойно да ходя. И дойдох да се помоля на Господа да ме оставят на спокойствие.“ Казва: „Ти какво мислиш? “ Рекох: „Вие и ние все еднакво мислим. И ние, хората, и ние имаме големи хрътляци.
към беседата >>
Значи за Него хиляда години са един ден, а за нас един ден Божий са хиляда години.
Никой не знае защо Господ е създал света и защо го е допуснал. Всичко, което става, е предвидено. И няма да се мине много, може би след милиони, милиони години всичко туй ще се оправи. Но какво е един милион години за Бога? За Бога хиляда години са като един ден.
Значи за Него хиляда години са един ден, а за нас един ден Божий са хиляда години.
А хиляда години като страдаш и като идеш при Господа, ти казваш: „Много страдах, хиляда години! “ Той казва: „Много малко – един ден.“ Мен постоянно ме питат, аз съм казал тъй. Понеже, казват, ти всичко знаеш, казвам: Че всичко зная, разбира се. Е, в какво седи това? Седи в това: аз зная, че всичко ще бъде за добро, аз зная, че всичко ще се оправи!
към беседата >>
Седя покрай морето във Варна, една сутрин рано отивам там.
Аз имах една опитност може би преди 30 години.
Седя покрай морето във Варна, една сутрин рано отивам там.
Гледам и виждам как се вълнува Черното море. Седя и разсъждавам и правя своите научни наблюдения. Гледам един гагаузин току слиза, съблича се и се хвърля в морето да плава. Аз мисля, че знае да плава. И морето го тегли.
към беседата >>
Дойдох да се помоля на Господа да им каже да не ме гонят.
Отиде 30–40 крачки, пак продължава, пак се изправи нагоре. Аз го наблюдавам. Зададох си въпроса: „Какво прави този заек? “ „Каквото правят хората – дойдох да се помоля. Където ида, все ме гонят.
Дойдох да се помоля на Господа да им каже да не ме гонят.
Има хрътки, от тях не мога спокойно да ходя. И дойдох да се помоля на Господа да ме оставят на спокойствие.“ Казва: „Ти какво мислиш? “ Рекох: „Вие и ние все еднакво мислим. И ние, хората, и ние имаме големи хрътляци. Развалят разговора.“ Обади се едно куче отнякъде и този заек каза: „Сбогом!
към беседата >>
А хиляда години като страдаш и като идеш при Господа, ти казваш: „Много страдах, хиляда години!
Всичко, което става, е предвидено. И няма да се мине много, може би след милиони, милиони години всичко туй ще се оправи. Но какво е един милион години за Бога? За Бога хиляда години са като един ден. Значи за Него хиляда години са един ден, а за нас един ден Божий са хиляда години.
А хиляда години като страдаш и като идеш при Господа, ти казваш: „Много страдах, хиляда години!
“ Той казва: „Много малко – един ден.“ Мен постоянно ме питат, аз съм казал тъй. Понеже, казват, ти всичко знаеш, казвам: Че всичко зная, разбира се. Е, в какво седи това? Седи в това: аз зная, че всичко ще бъде за добро, аз зная, че всичко ще се оправи! За добро е, казвам, защо не!
към беседата >>
Гледам и виждам как се вълнува Черното море.
Аз имах една опитност може би преди 30 години. Седя покрай морето във Варна, една сутрин рано отивам там.
Гледам и виждам как се вълнува Черното море.
Седя и разсъждавам и правя своите научни наблюдения. Гледам един гагаузин току слиза, съблича се и се хвърля в морето да плава. Аз мисля, че знае да плава. И морето го тегли. Той влезе изпотен и пресече го водата.
към беседата >>
Има хрътки, от тях не мога спокойно да ходя.
Аз го наблюдавам. Зададох си въпроса: „Какво прави този заек? “ „Каквото правят хората – дойдох да се помоля. Където ида, все ме гонят. Дойдох да се помоля на Господа да им каже да не ме гонят.
Има хрътки, от тях не мога спокойно да ходя.
И дойдох да се помоля на Господа да ме оставят на спокойствие.“ Казва: „Ти какво мислиш? “ Рекох: „Вие и ние все еднакво мислим. И ние, хората, и ние имаме големи хрътляци. Развалят разговора.“ Обади се едно куче отнякъде и този заек каза: „Сбогом! “ – и не дочака разговора.
към беседата >>
“ Той казва: „Много малко – един ден.“ Мен постоянно ме питат, аз съм казал тъй.
И няма да се мине много, може би след милиони, милиони години всичко туй ще се оправи. Но какво е един милион години за Бога? За Бога хиляда години са като един ден. Значи за Него хиляда години са един ден, а за нас един ден Божий са хиляда години. А хиляда години като страдаш и като идеш при Господа, ти казваш: „Много страдах, хиляда години!
“ Той казва: „Много малко – един ден.“ Мен постоянно ме питат, аз съм казал тъй.
Понеже, казват, ти всичко знаеш, казвам: Че всичко зная, разбира се. Е, в какво седи това? Седи в това: аз зная, че всичко ще бъде за добро, аз зная, че всичко ще се оправи! За добро е, казвам, защо не! – и не му влизам в изяснение.
към беседата >>
Седя и разсъждавам и правя своите научни наблюдения.
Аз имах една опитност може би преди 30 години. Седя покрай морето във Варна, една сутрин рано отивам там. Гледам и виждам как се вълнува Черното море.
Седя и разсъждавам и правя своите научни наблюдения.
Гледам един гагаузин току слиза, съблича се и се хвърля в морето да плава. Аз мисля, че знае да плава. И морето го тегли. Той влезе изпотен и пресече го водата. И почва да издава един особен глас.
към беседата >>
И дойдох да се помоля на Господа да ме оставят на спокойствие.“ Казва: „Ти какво мислиш?
Зададох си въпроса: „Какво прави този заек? “ „Каквото правят хората – дойдох да се помоля. Където ида, все ме гонят. Дойдох да се помоля на Господа да им каже да не ме гонят. Има хрътки, от тях не мога спокойно да ходя.
И дойдох да се помоля на Господа да ме оставят на спокойствие.“ Казва: „Ти какво мислиш?
“ Рекох: „Вие и ние все еднакво мислим. И ние, хората, и ние имаме големи хрътляци. Развалят разговора.“ Обади се едно куче отнякъде и този заек каза: „Сбогом! “ – и не дочака разговора. Едно куче развали разговора.
към беседата >>
Понеже, казват, ти всичко знаеш, казвам: Че всичко зная, разбира се.
Но какво е един милион години за Бога? За Бога хиляда години са като един ден. Значи за Него хиляда години са един ден, а за нас един ден Божий са хиляда години. А хиляда години като страдаш и като идеш при Господа, ти казваш: „Много страдах, хиляда години! “ Той казва: „Много малко – един ден.“ Мен постоянно ме питат, аз съм казал тъй.
Понеже, казват, ти всичко знаеш, казвам: Че всичко зная, разбира се.
Е, в какво седи това? Седи в това: аз зная, че всичко ще бъде за добро, аз зная, че всичко ще се оправи! За добро е, казвам, защо не! – и не му влизам в изяснение. Това е достатъчно.
към беседата >>
Гледам един гагаузин току слиза, съблича се и се хвърля в морето да плава.
Аз имах една опитност може би преди 30 години. Седя покрай морето във Варна, една сутрин рано отивам там. Гледам и виждам как се вълнува Черното море. Седя и разсъждавам и правя своите научни наблюдения.
Гледам един гагаузин току слиза, съблича се и се хвърля в морето да плава.
Аз мисля, че знае да плава. И морето го тегли. Той влезе изпотен и пресече го водата. И почва да издава един особен глас. Казвам: „Ама сега ли намери ти да влезеш и да се давиш.
към беседата >>
“ Рекох: „Вие и ние все еднакво мислим.
“ „Каквото правят хората – дойдох да се помоля. Където ида, все ме гонят. Дойдох да се помоля на Господа да им каже да не ме гонят. Има хрътки, от тях не мога спокойно да ходя. И дойдох да се помоля на Господа да ме оставят на спокойствие.“ Казва: „Ти какво мислиш?
“ Рекох: „Вие и ние все еднакво мислим.
И ние, хората, и ние имаме големи хрътляци. Развалят разговора.“ Обади се едно куче отнякъде и този заек каза: „Сбогом! “ – и не дочака разговора. Едно куче развали разговора.
към беседата >>
Е, в какво седи това?
За Бога хиляда години са като един ден. Значи за Него хиляда години са един ден, а за нас един ден Божий са хиляда години. А хиляда години като страдаш и като идеш при Господа, ти казваш: „Много страдах, хиляда години! “ Той казва: „Много малко – един ден.“ Мен постоянно ме питат, аз съм казал тъй. Понеже, казват, ти всичко знаеш, казвам: Че всичко зная, разбира се.
Е, в какво седи това?
Седи в това: аз зная, че всичко ще бъде за добро, аз зная, че всичко ще се оправи! За добро е, казвам, защо не! – и не му влизам в изяснение. Това е достатъчно.
към беседата >>
Аз мисля, че знае да плава.
Аз имах една опитност може би преди 30 години. Седя покрай морето във Варна, една сутрин рано отивам там. Гледам и виждам как се вълнува Черното море. Седя и разсъждавам и правя своите научни наблюдения. Гледам един гагаузин току слиза, съблича се и се хвърля в морето да плава.
Аз мисля, че знае да плава.
И морето го тегли. Той влезе изпотен и пресече го водата. И почва да издава един особен глас. Казвам: „Ама сега ли намери ти да влезеш и да се давиш. Ще ми нарушиш моето размишление.“ Аз си размишлявам върху Божествени въпроси, а трябва да търся въже, аз да се събличам, да го избавям.
към беседата >>
И ние, хората, и ние имаме големи хрътляци.
Където ида, все ме гонят. Дойдох да се помоля на Господа да им каже да не ме гонят. Има хрътки, от тях не мога спокойно да ходя. И дойдох да се помоля на Господа да ме оставят на спокойствие.“ Казва: „Ти какво мислиш? “ Рекох: „Вие и ние все еднакво мислим.
И ние, хората, и ние имаме големи хрътляци.
Развалят разговора.“ Обади се едно куче отнякъде и този заек каза: „Сбогом! “ – и не дочака разговора. Едно куче развали разговора.
към беседата >>
Седи в това: аз зная, че всичко ще бъде за добро, аз зная, че всичко ще се оправи!
Значи за Него хиляда години са един ден, а за нас един ден Божий са хиляда години. А хиляда години като страдаш и като идеш при Господа, ти казваш: „Много страдах, хиляда години! “ Той казва: „Много малко – един ден.“ Мен постоянно ме питат, аз съм казал тъй. Понеже, казват, ти всичко знаеш, казвам: Че всичко зная, разбира се. Е, в какво седи това?
Седи в това: аз зная, че всичко ще бъде за добро, аз зная, че всичко ще се оправи!
За добро е, казвам, защо не! – и не му влизам в изяснение. Това е достатъчно.
към беседата >>
И морето го тегли.
Седя покрай морето във Варна, една сутрин рано отивам там. Гледам и виждам как се вълнува Черното море. Седя и разсъждавам и правя своите научни наблюдения. Гледам един гагаузин току слиза, съблича се и се хвърля в морето да плава. Аз мисля, че знае да плава.
И морето го тегли.
Той влезе изпотен и пресече го водата. И почва да издава един особен глас. Казвам: „Ама сега ли намери ти да влезеш и да се давиш. Ще ми нарушиш моето размишление.“ Аз си размишлявам върху Божествени въпроси, а трябва да търся въже, аз да се събличам, да го избавям. Нямам време.
към беседата >>
Развалят разговора.“ Обади се едно куче отнякъде и този заек каза: „Сбогом!
Дойдох да се помоля на Господа да им каже да не ме гонят. Има хрътки, от тях не мога спокойно да ходя. И дойдох да се помоля на Господа да ме оставят на спокойствие.“ Казва: „Ти какво мислиш? “ Рекох: „Вие и ние все еднакво мислим. И ние, хората, и ние имаме големи хрътляци.
Развалят разговора.“ Обади се едно куче отнякъде и този заек каза: „Сбогом!
“ – и не дочака разговора. Едно куче развали разговора.
към беседата >>
За добро е, казвам, защо не!
А хиляда години като страдаш и като идеш при Господа, ти казваш: „Много страдах, хиляда години! “ Той казва: „Много малко – един ден.“ Мен постоянно ме питат, аз съм казал тъй. Понеже, казват, ти всичко знаеш, казвам: Че всичко зная, разбира се. Е, в какво седи това? Седи в това: аз зная, че всичко ще бъде за добро, аз зная, че всичко ще се оправи!
За добро е, казвам, защо не!
– и не му влизам в изяснение. Това е достатъчно.
към беседата >>
Той влезе изпотен и пресече го водата.
Гледам и виждам как се вълнува Черното море. Седя и разсъждавам и правя своите научни наблюдения. Гледам един гагаузин току слиза, съблича се и се хвърля в морето да плава. Аз мисля, че знае да плава. И морето го тегли.
Той влезе изпотен и пресече го водата.
И почва да издава един особен глас. Казвам: „Ама сега ли намери ти да влезеш и да се давиш. Ще ми нарушиш моето размишление.“ Аз си размишлявам върху Божествени въпроси, а трябва да търся въже, аз да се събличам, да го избавям. Нямам време. Казах му: „Не бой се, тръгни!
към беседата >>
“ – и не дочака разговора.
Има хрътки, от тях не мога спокойно да ходя. И дойдох да се помоля на Господа да ме оставят на спокойствие.“ Казва: „Ти какво мислиш? “ Рекох: „Вие и ние все еднакво мислим. И ние, хората, и ние имаме големи хрътляци. Развалят разговора.“ Обади се едно куче отнякъде и този заек каза: „Сбогом!
“ – и не дочака разговора.
Едно куче развали разговора.
към беседата >>
– и не му влизам в изяснение.
“ Той казва: „Много малко – един ден.“ Мен постоянно ме питат, аз съм казал тъй. Понеже, казват, ти всичко знаеш, казвам: Че всичко зная, разбира се. Е, в какво седи това? Седи в това: аз зная, че всичко ще бъде за добро, аз зная, че всичко ще се оправи! За добро е, казвам, защо не!
– и не му влизам в изяснение.
Това е достатъчно.
към беседата >>
И почва да издава един особен глас.
Седя и разсъждавам и правя своите научни наблюдения. Гледам един гагаузин току слиза, съблича се и се хвърля в морето да плава. Аз мисля, че знае да плава. И морето го тегли. Той влезе изпотен и пресече го водата.
И почва да издава един особен глас.
Казвам: „Ама сега ли намери ти да влезеш и да се давиш. Ще ми нарушиш моето размишление.“ Аз си размишлявам върху Божествени въпроси, а трябва да търся въже, аз да се събличам, да го избавям. Нямам време. Казах му: „Не бой се, тръгни! “ Съсредоточих си моята мисъл.
към беседата >>
Едно куче развали разговора.
И дойдох да се помоля на Господа да ме оставят на спокойствие.“ Казва: „Ти какво мислиш? “ Рекох: „Вие и ние все еднакво мислим. И ние, хората, и ние имаме големи хрътляци. Развалят разговора.“ Обади се едно куче отнякъде и този заек каза: „Сбогом! “ – и не дочака разговора.
Едно куче развали разговора.
към беседата >>
Това е достатъчно.
Понеже, казват, ти всичко знаеш, казвам: Че всичко зная, разбира се. Е, в какво седи това? Седи в това: аз зная, че всичко ще бъде за добро, аз зная, че всичко ще се оправи! За добро е, казвам, защо не! – и не му влизам в изяснение.
Това е достатъчно.
към беседата >>
Казвам: „Ама сега ли намери ти да влезеш и да се давиш.
Гледам един гагаузин току слиза, съблича се и се хвърля в морето да плава. Аз мисля, че знае да плава. И морето го тегли. Той влезе изпотен и пресече го водата. И почва да издава един особен глас.
Казвам: „Ама сега ли намери ти да влезеш и да се давиш.
Ще ми нарушиш моето размишление.“ Аз си размишлявам върху Божествени въпроси, а трябва да търся въже, аз да се събличам, да го избавям. Нямам време. Казах му: „Не бой се, тръгни! “ Съсредоточих си моята мисъл. Той се окуражи и излезе.
към беседата >>
Сега да ви извадя аналогията.
Сега да ви извадя аналогията.
Често ние се разговаряме и дойде една неприятна мисъл и развали цялото ни вътрешно състояние. Обикновените ни процеси трябва да изясним защо стават. Някой път си недоволен от лошото време. И тогава има две твърдения. Казва някой: „Няма лошо време.
към беседата >>
Дойде някой при мене, казва: „Какво да правя?
Дойде някой при мене, казва: „Какво да правя?
“ Казвам: „Търпи! “ Той казва: „Ама аз търпя! “ Не, не. Ти неволята носиш. Ти носиш търпението на слабите, а не носиш търпението на силните.
към беседата >>
Ще ми нарушиш моето размишление.“ Аз си размишлявам върху Божествени въпроси, а трябва да търся въже, аз да се събличам, да го избавям.
Аз мисля, че знае да плава. И морето го тегли. Той влезе изпотен и пресече го водата. И почва да издава един особен глас. Казвам: „Ама сега ли намери ти да влезеш и да се давиш.
Ще ми нарушиш моето размишление.“ Аз си размишлявам върху Божествени въпроси, а трябва да търся въже, аз да се събличам, да го избавям.
Нямам време. Казах му: „Не бой се, тръгни! “ Съсредоточих си моята мисъл. Той се окуражи и излезе. И рекох: „Още веднъж изпотен да не влизаш.“ Той се насърчи.
към беседата >>
Често ние се разговаряме и дойде една неприятна мисъл и развали цялото ни вътрешно състояние.
Сега да ви извадя аналогията.
Често ние се разговаряме и дойде една неприятна мисъл и развали цялото ни вътрешно състояние.
Обикновените ни процеси трябва да изясним защо стават. Някой път си недоволен от лошото време. И тогава има две твърдения. Казва някой: „Няма лошо време. Лошото време за едни е добро за други; доброто за едни е лошо състояние за други.“ Туй отчасти е така.
към беседата >>
“ Казвам: „Търпи!
Дойде някой при мене, казва: „Какво да правя?
“ Казвам: „Търпи!
“ Той казва: „Ама аз търпя! “ Не, не. Ти неволята носиш. Ти носиш търпението на слабите, а не носиш търпението на силните. Ти си от търпеливите слаби, а не си от търпеливите силни.
към беседата >>
Нямам време.
И морето го тегли. Той влезе изпотен и пресече го водата. И почва да издава един особен глас. Казвам: „Ама сега ли намери ти да влезеш и да се давиш. Ще ми нарушиш моето размишление.“ Аз си размишлявам върху Божествени въпроси, а трябва да търся въже, аз да се събличам, да го избавям.
Нямам време.
Казах му: „Не бой се, тръгни! “ Съсредоточих си моята мисъл. Той се окуражи и излезе. И рекох: „Още веднъж изпотен да не влизаш.“ Той се насърчи. Ще кажеш: „Как стана тази работа?
към беседата >>
Обикновените ни процеси трябва да изясним защо стават.
Сега да ви извадя аналогията. Често ние се разговаряме и дойде една неприятна мисъл и развали цялото ни вътрешно състояние.
Обикновените ни процеси трябва да изясним защо стават.
Някой път си недоволен от лошото време. И тогава има две твърдения. Казва някой: „Няма лошо време. Лошото време за едни е добро за други; доброто за едни е лошо състояние за други.“ Туй отчасти е така. И казвам тогава: „Тия различия, които съществуват, какво е предназначението им?
към беседата >>
“ Той казва: „Ама аз търпя!
Дойде някой при мене, казва: „Какво да правя? “ Казвам: „Търпи!
“ Той казва: „Ама аз търпя!
“ Не, не. Ти неволята носиш. Ти носиш търпението на слабите, а не носиш търпението на силните. Ти си от търпеливите слаби, а не си от търпеливите силни. А нещастието иде върху търпеливите слаби.
към беседата >>
Казах му: „Не бой се, тръгни!
Той влезе изпотен и пресече го водата. И почва да издава един особен глас. Казвам: „Ама сега ли намери ти да влезеш и да се давиш. Ще ми нарушиш моето размишление.“ Аз си размишлявам върху Божествени въпроси, а трябва да търся въже, аз да се събличам, да го избавям. Нямам време.
Казах му: „Не бой се, тръгни!
“ Съсредоточих си моята мисъл. Той се окуражи и излезе. И рекох: „Още веднъж изпотен да не влизаш.“ Той се насърчи. Ще кажеш: „Как стана тази работа? “ Казвам на приятелите, които седяха около мен: „Извадете го.“ Вие казвате: „Как стана тази работа?
към беседата >>
Някой път си недоволен от лошото време.
Сега да ви извадя аналогията. Често ние се разговаряме и дойде една неприятна мисъл и развали цялото ни вътрешно състояние. Обикновените ни процеси трябва да изясним защо стават.
Някой път си недоволен от лошото време.
И тогава има две твърдения. Казва някой: „Няма лошо време. Лошото време за едни е добро за други; доброто за едни е лошо състояние за други.“ Туй отчасти е така. И казвам тогава: „Тия различия, които съществуват, какво е предназначението им? “ Казвате: „Едни хора са по-щастливи.“ Но щастието не е нещо обективно.
към беседата >>
“ Не, не.
Дойде някой при мене, казва: „Какво да правя? “ Казвам: „Търпи! “ Той казва: „Ама аз търпя!
“ Не, не.
Ти неволята носиш. Ти носиш търпението на слабите, а не носиш търпението на силните. Ти си от търпеливите слаби, а не си от търпеливите силни. А нещастието иде върху търпеливите слаби. Те са, които мърморят в света, а силните търпеливи – те са онези, които издържат.
към беседата >>
“ Съсредоточих си моята мисъл.
И почва да издава един особен глас. Казвам: „Ама сега ли намери ти да влезеш и да се давиш. Ще ми нарушиш моето размишление.“ Аз си размишлявам върху Божествени въпроси, а трябва да търся въже, аз да се събличам, да го избавям. Нямам време. Казах му: „Не бой се, тръгни!
“ Съсредоточих си моята мисъл.
Той се окуражи и излезе. И рекох: „Още веднъж изпотен да не влизаш.“ Той се насърчи. Ще кажеш: „Как стана тази работа? “ Казвам на приятелите, които седяха около мен: „Извадете го.“ Вие казвате: „Как стана тази работа? “ Чудни са хората, като питат как стават тия работи.
към беседата >>
И тогава има две твърдения.
Сега да ви извадя аналогията. Често ние се разговаряме и дойде една неприятна мисъл и развали цялото ни вътрешно състояние. Обикновените ни процеси трябва да изясним защо стават. Някой път си недоволен от лошото време.
И тогава има две твърдения.
Казва някой: „Няма лошо време. Лошото време за едни е добро за други; доброто за едни е лошо състояние за други.“ Туй отчасти е така. И казвам тогава: „Тия различия, които съществуват, какво е предназначението им? “ Казвате: „Едни хора са по-щастливи.“ Но щастието не е нещо обективно. Щастието си има свой външен израз, но щастието не е нещо материално.
към беседата >>
Ти неволята носиш.
Дойде някой при мене, казва: „Какво да правя? “ Казвам: „Търпи! “ Той казва: „Ама аз търпя! “ Не, не.
Ти неволята носиш.
Ти носиш търпението на слабите, а не носиш търпението на силните. Ти си от търпеливите слаби, а не си от търпеливите силни. А нещастието иде върху търпеливите слаби. Те са, които мърморят в света, а силните търпеливи – те са онези, които издържат. Дотогава, докато вие сте от слабите търпеливи, всякога казвам: Бъдещето ви го виждам – като заека ще бъдете, като елена ще бъдете, ама не като някоя Елена.
към беседата >>
Той се окуражи и излезе.
Казвам: „Ама сега ли намери ти да влезеш и да се давиш. Ще ми нарушиш моето размишление.“ Аз си размишлявам върху Божествени въпроси, а трябва да търся въже, аз да се събличам, да го избавям. Нямам време. Казах му: „Не бой се, тръгни! “ Съсредоточих си моята мисъл.
Той се окуражи и излезе.
И рекох: „Още веднъж изпотен да не влизаш.“ Той се насърчи. Ще кажеш: „Как стана тази работа? “ Казвам на приятелите, които седяха около мен: „Извадете го.“ Вие казвате: „Как стана тази работа? “ Чудни са хората, като питат как стават тия работи. Седи една мравка на тази Библия сега.
към беседата >>
Казва някой: „Няма лошо време.
Сега да ви извадя аналогията. Често ние се разговаряме и дойде една неприятна мисъл и развали цялото ни вътрешно състояние. Обикновените ни процеси трябва да изясним защо стават. Някой път си недоволен от лошото време. И тогава има две твърдения.
Казва някой: „Няма лошо време.
Лошото време за едни е добро за други; доброто за едни е лошо състояние за други.“ Туй отчасти е така. И казвам тогава: „Тия различия, които съществуват, какво е предназначението им? “ Казвате: „Едни хора са по-щастливи.“ Но щастието не е нещо обективно. Щастието си има свой външен израз, но щастието не е нещо материално. И казват: „Този човек е щастлив.“ По какво оценяваме, че човекът е щастлив?
към беседата >>
Ти носиш търпението на слабите, а не носиш търпението на силните.
Дойде някой при мене, казва: „Какво да правя? “ Казвам: „Търпи! “ Той казва: „Ама аз търпя! “ Не, не. Ти неволята носиш.
Ти носиш търпението на слабите, а не носиш търпението на силните.
Ти си от търпеливите слаби, а не си от търпеливите силни. А нещастието иде върху търпеливите слаби. Те са, които мърморят в света, а силните търпеливи – те са онези, които издържат. Дотогава, докато вие сте от слабите търпеливи, всякога казвам: Бъдещето ви го виждам – като заека ще бъдете, като елена ще бъдете, ама не като някоя Елена. Аз навеждам сега тия примери.
към беседата >>
И рекох: „Още веднъж изпотен да не влизаш.“ Той се насърчи.
Ще ми нарушиш моето размишление.“ Аз си размишлявам върху Божествени въпроси, а трябва да търся въже, аз да се събличам, да го избавям. Нямам време. Казах му: „Не бой се, тръгни! “ Съсредоточих си моята мисъл. Той се окуражи и излезе.
И рекох: „Още веднъж изпотен да не влизаш.“ Той се насърчи.
Ще кажеш: „Как стана тази работа? “ Казвам на приятелите, които седяха около мен: „Извадете го.“ Вие казвате: „Как стана тази работа? “ Чудни са хората, като питат как стават тия работи. Седи една мравка на тази Библия сега. Казвам ѝ: „Отмести се малко да чета!
към беседата >>
Лошото време за едни е добро за други; доброто за едни е лошо състояние за други.“ Туй отчасти е така.
Често ние се разговаряме и дойде една неприятна мисъл и развали цялото ни вътрешно състояние. Обикновените ни процеси трябва да изясним защо стават. Някой път си недоволен от лошото време. И тогава има две твърдения. Казва някой: „Няма лошо време.
Лошото време за едни е добро за други; доброто за едни е лошо състояние за други.“ Туй отчасти е така.
И казвам тогава: „Тия различия, които съществуват, какво е предназначението им? “ Казвате: „Едни хора са по-щастливи.“ Но щастието не е нещо обективно. Щастието си има свой външен израз, но щастието не е нещо материално. И казват: „Този човек е щастлив.“ По какво оценяваме, че човекът е щастлив? За да бъде човек щастлив, той най-първо трябва да бъде здрав.
към беседата >>
Ти си от търпеливите слаби, а не си от търпеливите силни.
“ Казвам: „Търпи! “ Той казва: „Ама аз търпя! “ Не, не. Ти неволята носиш. Ти носиш търпението на слабите, а не носиш търпението на силните.
Ти си от търпеливите слаби, а не си от търпеливите силни.
А нещастието иде върху търпеливите слаби. Те са, които мърморят в света, а силните търпеливи – те са онези, които издържат. Дотогава, докато вие сте от слабите търпеливи, всякога казвам: Бъдещето ви го виждам – като заека ще бъдете, като елена ще бъдете, ама не като някоя Елена. Аз навеждам сега тия примери. Вие разбирате, това е едно психологическо положение.
към беседата >>
Ще кажеш: „Как стана тази работа?
Нямам време. Казах му: „Не бой се, тръгни! “ Съсредоточих си моята мисъл. Той се окуражи и излезе. И рекох: „Още веднъж изпотен да не влизаш.“ Той се насърчи.
Ще кажеш: „Как стана тази работа?
“ Казвам на приятелите, които седяха около мен: „Извадете го.“ Вие казвате: „Как стана тази работа? “ Чудни са хората, като питат как стават тия работи. Седи една мравка на тази Библия сега. Казвам ѝ: „Отмести се малко да чета! “ Пък тя си дигнала главата, казва: „Аз имам свободата!
към беседата >>
И казвам тогава: „Тия различия, които съществуват, какво е предназначението им?
Обикновените ни процеси трябва да изясним защо стават. Някой път си недоволен от лошото време. И тогава има две твърдения. Казва някой: „Няма лошо време. Лошото време за едни е добро за други; доброто за едни е лошо състояние за други.“ Туй отчасти е така.
И казвам тогава: „Тия различия, които съществуват, какво е предназначението им?
“ Казвате: „Едни хора са по-щастливи.“ Но щастието не е нещо обективно. Щастието си има свой външен израз, но щастието не е нещо материално. И казват: „Този човек е щастлив.“ По какво оценяваме, че човекът е щастлив? За да бъде човек щастлив, той най-първо трябва да бъде здрав. Но здравето е един резултат, т. е.
към беседата >>
А нещастието иде върху търпеливите слаби.
“ Той казва: „Ама аз търпя! “ Не, не. Ти неволята носиш. Ти носиш търпението на слабите, а не носиш търпението на силните. Ти си от търпеливите слаби, а не си от търпеливите силни.
А нещастието иде върху търпеливите слаби.
Те са, които мърморят в света, а силните търпеливи – те са онези, които издържат. Дотогава, докато вие сте от слабите търпеливи, всякога казвам: Бъдещето ви го виждам – като заека ще бъдете, като елена ще бъдете, ама не като някоя Елена. Аз навеждам сега тия примери. Вие разбирате, това е едно психологическо положение. Много автори съм чел.
към беседата >>
“ Казвам на приятелите, които седяха около мен: „Извадете го.“ Вие казвате: „Как стана тази работа?
Казах му: „Не бой се, тръгни! “ Съсредоточих си моята мисъл. Той се окуражи и излезе. И рекох: „Още веднъж изпотен да не влизаш.“ Той се насърчи. Ще кажеш: „Как стана тази работа?
“ Казвам на приятелите, които седяха около мен: „Извадете го.“ Вие казвате: „Как стана тази работа?
“ Чудни са хората, като питат как стават тия работи. Седи една мравка на тази Библия сега. Казвам ѝ: „Отмести се малко да чета! “ Пък тя си дигнала главата, казва: „Аз имам свободата! “ Казвам ѝ: „Пооттегли се малко ти!
към беседата >>
“ Казвате: „Едни хора са по-щастливи.“ Но щастието не е нещо обективно.
Някой път си недоволен от лошото време. И тогава има две твърдения. Казва някой: „Няма лошо време. Лошото време за едни е добро за други; доброто за едни е лошо състояние за други.“ Туй отчасти е така. И казвам тогава: „Тия различия, които съществуват, какво е предназначението им?
“ Казвате: „Едни хора са по-щастливи.“ Но щастието не е нещо обективно.
Щастието си има свой външен израз, но щастието не е нещо материално. И казват: „Този човек е щастлив.“ По какво оценяваме, че човекът е щастлив? За да бъде човек щастлив, той най-първо трябва да бъде здрав. Но здравето е един резултат, т. е. здравето се отнася до неговия организъм – тялото му да функционира правилно, да няма никакви болки ни на краката си, ни на ръцете си, ни на дробовете, ни на стомаха си.
към беседата >>
Те са, които мърморят в света, а силните търпеливи – те са онези, които издържат.
“ Не, не. Ти неволята носиш. Ти носиш търпението на слабите, а не носиш търпението на силните. Ти си от търпеливите слаби, а не си от търпеливите силни. А нещастието иде върху търпеливите слаби.
Те са, които мърморят в света, а силните търпеливи – те са онези, които издържат.
Дотогава, докато вие сте от слабите търпеливи, всякога казвам: Бъдещето ви го виждам – като заека ще бъдете, като елена ще бъдете, ама не като някоя Елена. Аз навеждам сега тия примери. Вие разбирате, това е едно психологическо положение. Много автори съм чел. Те разглеждат света така, както не е.
към беседата >>
“ Чудни са хората, като питат как стават тия работи.
“ Съсредоточих си моята мисъл. Той се окуражи и излезе. И рекох: „Още веднъж изпотен да не влизаш.“ Той се насърчи. Ще кажеш: „Как стана тази работа? “ Казвам на приятелите, които седяха около мен: „Извадете го.“ Вие казвате: „Как стана тази работа?
“ Чудни са хората, като питат как стават тия работи.
Седи една мравка на тази Библия сега. Казвам ѝ: „Отмести се малко да чета! “ Пък тя си дигнала главата, казва: „Аз имам свободата! “ Казвам ѝ: „Пооттегли се малко ти! “ Някой път съм доста кавалер и после току духна и тя отхвръкне.
към беседата >>
Щастието си има свой външен израз, но щастието не е нещо материално.
И тогава има две твърдения. Казва някой: „Няма лошо време. Лошото време за едни е добро за други; доброто за едни е лошо състояние за други.“ Туй отчасти е така. И казвам тогава: „Тия различия, които съществуват, какво е предназначението им? “ Казвате: „Едни хора са по-щастливи.“ Но щастието не е нещо обективно.
Щастието си има свой външен израз, но щастието не е нещо материално.
И казват: „Този човек е щастлив.“ По какво оценяваме, че човекът е щастлив? За да бъде човек щастлив, той най-първо трябва да бъде здрав. Но здравето е един резултат, т. е. здравето се отнася до неговия организъм – тялото му да функционира правилно, да няма никакви болки ни на краката си, ни на ръцете си, ни на дробовете, ни на стомаха си. Всичките органи, които има, да са в изправно състояние.
към беседата >>
Дотогава, докато вие сте от слабите търпеливи, всякога казвам: Бъдещето ви го виждам – като заека ще бъдете, като елена ще бъдете, ама не като някоя Елена.
Ти неволята носиш. Ти носиш търпението на слабите, а не носиш търпението на силните. Ти си от търпеливите слаби, а не си от търпеливите силни. А нещастието иде върху търпеливите слаби. Те са, които мърморят в света, а силните търпеливи – те са онези, които издържат.
Дотогава, докато вие сте от слабите търпеливи, всякога казвам: Бъдещето ви го виждам – като заека ще бъдете, като елена ще бъдете, ама не като някоя Елена.
Аз навеждам сега тия примери. Вие разбирате, това е едно психологическо положение. Много автори съм чел. Те разглеждат света така, както не е. Аз не разглеждам човека повърхностно, но по същина.
към беседата >>
Седи една мравка на тази Библия сега.
Той се окуражи и излезе. И рекох: „Още веднъж изпотен да не влизаш.“ Той се насърчи. Ще кажеш: „Как стана тази работа? “ Казвам на приятелите, които седяха около мен: „Извадете го.“ Вие казвате: „Как стана тази работа? “ Чудни са хората, като питат как стават тия работи.
Седи една мравка на тази Библия сега.
Казвам ѝ: „Отмести се малко да чета! “ Пък тя си дигнала главата, казва: „Аз имам свободата! “ Казвам ѝ: „Пооттегли се малко ти! “ Някой път съм доста кавалер и после току духна и тя отхвръкне. Е, как е станало това?
към беседата >>
И казват: „Този човек е щастлив.“ По какво оценяваме, че човекът е щастлив?
Казва някой: „Няма лошо време. Лошото време за едни е добро за други; доброто за едни е лошо състояние за други.“ Туй отчасти е така. И казвам тогава: „Тия различия, които съществуват, какво е предназначението им? “ Казвате: „Едни хора са по-щастливи.“ Но щастието не е нещо обективно. Щастието си има свой външен израз, но щастието не е нещо материално.
И казват: „Този човек е щастлив.“ По какво оценяваме, че човекът е щастлив?
За да бъде човек щастлив, той най-първо трябва да бъде здрав. Но здравето е един резултат, т. е. здравето се отнася до неговия организъм – тялото му да функционира правилно, да няма никакви болки ни на краката си, ни на ръцете си, ни на дробовете, ни на стомаха си. Всичките органи, които има, да са в изправно състояние. Туй е външната страна.
към беседата >>
Аз навеждам сега тия примери.
Ти носиш търпението на слабите, а не носиш търпението на силните. Ти си от търпеливите слаби, а не си от търпеливите силни. А нещастието иде върху търпеливите слаби. Те са, които мърморят в света, а силните търпеливи – те са онези, които издържат. Дотогава, докато вие сте от слабите търпеливи, всякога казвам: Бъдещето ви го виждам – като заека ще бъдете, като елена ще бъдете, ама не като някоя Елена.
Аз навеждам сега тия примери.
Вие разбирате, това е едно психологическо положение. Много автори съм чел. Те разглеждат света така, както не е. Аз не разглеждам човека повърхностно, но по същина. Когато разглеждат един човек, те говорят тъй, както правят съвременните медици, които изучават науката.
към беседата >>
Казвам ѝ: „Отмести се малко да чета!
И рекох: „Още веднъж изпотен да не влизаш.“ Той се насърчи. Ще кажеш: „Как стана тази работа? “ Казвам на приятелите, които седяха около мен: „Извадете го.“ Вие казвате: „Как стана тази работа? “ Чудни са хората, като питат как стават тия работи. Седи една мравка на тази Библия сега.
Казвам ѝ: „Отмести се малко да чета!
“ Пък тя си дигнала главата, казва: „Аз имам свободата! “ Казвам ѝ: „Пооттегли се малко ти! “ Някой път съм доста кавалер и после току духна и тя отхвръкне. Е, как е станало това? Някой път не казвам с ръката си, само с вятъра.
към беседата >>
За да бъде човек щастлив, той най-първо трябва да бъде здрав.
Лошото време за едни е добро за други; доброто за едни е лошо състояние за други.“ Туй отчасти е така. И казвам тогава: „Тия различия, които съществуват, какво е предназначението им? “ Казвате: „Едни хора са по-щастливи.“ Но щастието не е нещо обективно. Щастието си има свой външен израз, но щастието не е нещо материално. И казват: „Този човек е щастлив.“ По какво оценяваме, че човекът е щастлив?
За да бъде човек щастлив, той най-първо трябва да бъде здрав.
Но здравето е един резултат, т. е. здравето се отнася до неговия организъм – тялото му да функционира правилно, да няма никакви болки ни на краката си, ни на ръцете си, ни на дробовете, ни на стомаха си. Всичките органи, които има, да са в изправно състояние. Туй е външната страна. След туй да има едно хубаво разположение.
към беседата >>
Вие разбирате, това е едно психологическо положение.
Ти си от търпеливите слаби, а не си от търпеливите силни. А нещастието иде върху търпеливите слаби. Те са, които мърморят в света, а силните търпеливи – те са онези, които издържат. Дотогава, докато вие сте от слабите търпеливи, всякога казвам: Бъдещето ви го виждам – като заека ще бъдете, като елена ще бъдете, ама не като някоя Елена. Аз навеждам сега тия примери.
Вие разбирате, това е едно психологическо положение.
Много автори съм чел. Те разглеждат света така, както не е. Аз не разглеждам човека повърхностно, но по същина. Когато разглеждат един човек, те говорят тъй, както правят съвременните медици, които изучават науката. Някой си аристократ завещал тялото си на медицинския факултет.
към беседата >>
“ Пък тя си дигнала главата, казва: „Аз имам свободата!
Ще кажеш: „Как стана тази работа? “ Казвам на приятелите, които седяха около мен: „Извадете го.“ Вие казвате: „Как стана тази работа? “ Чудни са хората, като питат как стават тия работи. Седи една мравка на тази Библия сега. Казвам ѝ: „Отмести се малко да чета!
“ Пък тя си дигнала главата, казва: „Аз имам свободата!
“ Казвам ѝ: „Пооттегли се малко ти! “ Някой път съм доста кавалер и после току духна и тя отхвръкне. Е, как е станало това? Някой път не казвам с ръката си, само с вятъра. Сега вие казвате: „Как го извади този от морето?
към беседата >>
Но здравето е един резултат, т. е.
И казвам тогава: „Тия различия, които съществуват, какво е предназначението им? “ Казвате: „Едни хора са по-щастливи.“ Но щастието не е нещо обективно. Щастието си има свой външен израз, но щастието не е нещо материално. И казват: „Този човек е щастлив.“ По какво оценяваме, че човекът е щастлив? За да бъде човек щастлив, той най-първо трябва да бъде здрав.
Но здравето е един резултат, т. е.
здравето се отнася до неговия организъм – тялото му да функционира правилно, да няма никакви болки ни на краката си, ни на ръцете си, ни на дробовете, ни на стомаха си. Всичките органи, които има, да са в изправно състояние. Туй е външната страна. След туй да има едно хубаво разположение. Неговите чувства да са добри и при това мисълта му да е светла.
към беседата >>
Много автори съм чел.
А нещастието иде върху търпеливите слаби. Те са, които мърморят в света, а силните търпеливи – те са онези, които издържат. Дотогава, докато вие сте от слабите търпеливи, всякога казвам: Бъдещето ви го виждам – като заека ще бъдете, като елена ще бъдете, ама не като някоя Елена. Аз навеждам сега тия примери. Вие разбирате, това е едно психологическо положение.
Много автори съм чел.
Те разглеждат света така, както не е. Аз не разглеждам човека повърхностно, но по същина. Когато разглеждат един човек, те говорят тъй, както правят съвременните медици, които изучават науката. Някой си аристократ завещал тялото си на медицинския факултет. Да идете да видите някой път как го посрещат тия студенти медици това тяло, като го поставят на масите там!
към беседата >>
“ Казвам ѝ: „Пооттегли се малко ти!
“ Казвам на приятелите, които седяха около мен: „Извадете го.“ Вие казвате: „Как стана тази работа? “ Чудни са хората, като питат как стават тия работи. Седи една мравка на тази Библия сега. Казвам ѝ: „Отмести се малко да чета! “ Пък тя си дигнала главата, казва: „Аз имам свободата!
“ Казвам ѝ: „Пооттегли се малко ти!
“ Някой път съм доста кавалер и после току духна и тя отхвръкне. Е, как е станало това? Някой път не казвам с ръката си, само с вятъра. Сега вие казвате: „Как го извади този от морето? “ Отидох зад гърба му и духнах силно.
към беседата >>
здравето се отнася до неговия организъм – тялото му да функционира правилно, да няма никакви болки ни на краката си, ни на ръцете си, ни на дробовете, ни на стомаха си.
“ Казвате: „Едни хора са по-щастливи.“ Но щастието не е нещо обективно. Щастието си има свой външен израз, но щастието не е нещо материално. И казват: „Този човек е щастлив.“ По какво оценяваме, че човекът е щастлив? За да бъде човек щастлив, той най-първо трябва да бъде здрав. Но здравето е един резултат, т. е.
здравето се отнася до неговия организъм – тялото му да функционира правилно, да няма никакви болки ни на краката си, ни на ръцете си, ни на дробовете, ни на стомаха си.
Всичките органи, които има, да са в изправно състояние. Туй е външната страна. След туй да има едно хубаво разположение. Неговите чувства да са добри и при това мисълта му да е светла. Да няма някоя мисъл да го безпокои.
към беседата >>
Те разглеждат света така, както не е.
Те са, които мърморят в света, а силните търпеливи – те са онези, които издържат. Дотогава, докато вие сте от слабите търпеливи, всякога казвам: Бъдещето ви го виждам – като заека ще бъдете, като елена ще бъдете, ама не като някоя Елена. Аз навеждам сега тия примери. Вие разбирате, това е едно психологическо положение. Много автори съм чел.
Те разглеждат света така, както не е.
Аз не разглеждам човека повърхностно, но по същина. Когато разглеждат един човек, те говорят тъй, както правят съвременните медици, които изучават науката. Някой си аристократ завещал тялото си на медицинския факултет. Да идете да видите някой път как го посрещат тия студенти медици това тяло, като го поставят на масите там! Има много медицински маси.
към беседата >>
“ Някой път съм доста кавалер и после току духна и тя отхвръкне.
“ Чудни са хората, като питат как стават тия работи. Седи една мравка на тази Библия сега. Казвам ѝ: „Отмести се малко да чета! “ Пък тя си дигнала главата, казва: „Аз имам свободата! “ Казвам ѝ: „Пооттегли се малко ти!
“ Някой път съм доста кавалер и после току духна и тя отхвръкне.
Е, как е станало това? Някой път не казвам с ръката си, само с вятъра. Сега вие казвате: „Как го извади този от морето? “ Отидох зад гърба му и духнах силно. И като духнах зад гърба му, той излезе на другата страна.
към беседата >>
Всичките органи, които има, да са в изправно състояние.
Щастието си има свой външен израз, но щастието не е нещо материално. И казват: „Този човек е щастлив.“ По какво оценяваме, че човекът е щастлив? За да бъде човек щастлив, той най-първо трябва да бъде здрав. Но здравето е един резултат, т. е. здравето се отнася до неговия организъм – тялото му да функционира правилно, да няма никакви болки ни на краката си, ни на ръцете си, ни на дробовете, ни на стомаха си.
Всичките органи, които има, да са в изправно състояние.
Туй е външната страна. След туй да има едно хубаво разположение. Неговите чувства да са добри и при това мисълта му да е светла. Да няма някоя мисъл да го безпокои. И после, като яде да е радостен и като си почива да е радостен, и каквато работа вземе, да му е приятно.
към беседата >>
Аз не разглеждам човека повърхностно, но по същина.
Дотогава, докато вие сте от слабите търпеливи, всякога казвам: Бъдещето ви го виждам – като заека ще бъдете, като елена ще бъдете, ама не като някоя Елена. Аз навеждам сега тия примери. Вие разбирате, това е едно психологическо положение. Много автори съм чел. Те разглеждат света така, както не е.
Аз не разглеждам човека повърхностно, но по същина.
Когато разглеждат един човек, те говорят тъй, както правят съвременните медици, които изучават науката. Някой си аристократ завещал тялото си на медицинския факултет. Да идете да видите някой път как го посрещат тия студенти медици това тяло, като го поставят на масите там! Има много медицински маси. Като го поставят, тъй както е роден, гол, мъж или жена.
към беседата >>
Е, как е станало това?
Седи една мравка на тази Библия сега. Казвам ѝ: „Отмести се малко да чета! “ Пък тя си дигнала главата, казва: „Аз имам свободата! “ Казвам ѝ: „Пооттегли се малко ти! “ Някой път съм доста кавалер и после току духна и тя отхвръкне.
Е, как е станало това?
Някой път не казвам с ръката си, само с вятъра. Сега вие казвате: „Как го извади този от морето? “ Отидох зад гърба му и духнах силно. И като духнах зад гърба му, той излезе на другата страна. Сега за обяснение някой казва: „Как можеш да го хванеш?
към беседата >>
Туй е външната страна.
И казват: „Този човек е щастлив.“ По какво оценяваме, че човекът е щастлив? За да бъде човек щастлив, той най-първо трябва да бъде здрав. Но здравето е един резултат, т. е. здравето се отнася до неговия организъм – тялото му да функционира правилно, да няма никакви болки ни на краката си, ни на ръцете си, ни на дробовете, ни на стомаха си. Всичките органи, които има, да са в изправно състояние.
Туй е външната страна.
След туй да има едно хубаво разположение. Неговите чувства да са добри и при това мисълта му да е светла. Да няма някоя мисъл да го безпокои. И после, като яде да е радостен и като си почива да е радостен, и каквато работа вземе, да му е приятно. Този човек е здрав.
към беседата >>
Когато разглеждат един човек, те говорят тъй, както правят съвременните медици, които изучават науката.
Аз навеждам сега тия примери. Вие разбирате, това е едно психологическо положение. Много автори съм чел. Те разглеждат света така, както не е. Аз не разглеждам човека повърхностно, но по същина.
Когато разглеждат един човек, те говорят тъй, както правят съвременните медици, които изучават науката.
Някой си аристократ завещал тялото си на медицинския факултет. Да идете да видите някой път как го посрещат тия студенти медици това тяло, като го поставят на масите там! Има много медицински маси. Като го поставят, тъй както е роден, гол, мъж или жена. И след това всички се наредят около масите и почват да го разглеждат.
към беседата >>
Някой път не казвам с ръката си, само с вятъра.
Казвам ѝ: „Отмести се малко да чета! “ Пък тя си дигнала главата, казва: „Аз имам свободата! “ Казвам ѝ: „Пооттегли се малко ти! “ Някой път съм доста кавалер и после току духна и тя отхвръкне. Е, как е станало това?
Някой път не казвам с ръката си, само с вятъра.
Сега вие казвате: „Как го извади този от морето? “ Отидох зад гърба му и духнах силно. И като духнах зад гърба му, той излезе на другата страна. Сега за обяснение някой казва: „Как можеш да го хванеш? “ Че ако аз мога една мравка, като я духна, че тя да хвръкне на половин метър или един метър, така може и човекът – като го духнеш, и той да се измести и да излезе на брега, без да го хванеш.
към беседата >>
След туй да има едно хубаво разположение.
За да бъде човек щастлив, той най-първо трябва да бъде здрав. Но здравето е един резултат, т. е. здравето се отнася до неговия организъм – тялото му да функционира правилно, да няма никакви болки ни на краката си, ни на ръцете си, ни на дробовете, ни на стомаха си. Всичките органи, които има, да са в изправно състояние. Туй е външната страна.
След туй да има едно хубаво разположение.
Неговите чувства да са добри и при това мисълта му да е светла. Да няма някоя мисъл да го безпокои. И после, като яде да е радостен и като си почива да е радостен, и каквато работа вземе, да му е приятно. Този човек е здрав. И при това здравият човек трябва да е господар на своето положение.
към беседата >>
Някой си аристократ завещал тялото си на медицинския факултет.
Вие разбирате, това е едно психологическо положение. Много автори съм чел. Те разглеждат света така, както не е. Аз не разглеждам човека повърхностно, но по същина. Когато разглеждат един човек, те говорят тъй, както правят съвременните медици, които изучават науката.
Някой си аристократ завещал тялото си на медицинския факултет.
Да идете да видите някой път как го посрещат тия студенти медици това тяло, като го поставят на масите там! Има много медицински маси. Като го поставят, тъй както е роден, гол, мъж или жена. И след това всички се наредят около масите и почват да го разглеждат. Питат: „Ти коя част ще вземеш?
към беседата >>
Сега вие казвате: „Как го извади този от морето?
“ Пък тя си дигнала главата, казва: „Аз имам свободата! “ Казвам ѝ: „Пооттегли се малко ти! “ Някой път съм доста кавалер и после току духна и тя отхвръкне. Е, как е станало това? Някой път не казвам с ръката си, само с вятъра.
Сега вие казвате: „Как го извади този от морето?
“ Отидох зад гърба му и духнах силно. И като духнах зад гърба му, той излезе на другата страна. Сега за обяснение някой казва: „Как можеш да го хванеш? “ Че ако аз мога една мравка, като я духна, че тя да хвръкне на половин метър или един метър, така може и човекът – като го духнеш, и той да се измести и да излезе на брега, без да го хванеш.
към беседата >>
Неговите чувства да са добри и при това мисълта му да е светла.
Но здравето е един резултат, т. е. здравето се отнася до неговия организъм – тялото му да функционира правилно, да няма никакви болки ни на краката си, ни на ръцете си, ни на дробовете, ни на стомаха си. Всичките органи, които има, да са в изправно състояние. Туй е външната страна. След туй да има едно хубаво разположение.
Неговите чувства да са добри и при това мисълта му да е светла.
Да няма някоя мисъл да го безпокои. И после, като яде да е радостен и като си почива да е радостен, и каквато работа вземе, да му е приятно. Този човек е здрав. И при това здравият човек трябва да е господар на своето положение. В даден случай да прави това, което иска.
към беседата >>
Да идете да видите някой път как го посрещат тия студенти медици това тяло, като го поставят на масите там!
Много автори съм чел. Те разглеждат света така, както не е. Аз не разглеждам човека повърхностно, но по същина. Когато разглеждат един човек, те говорят тъй, както правят съвременните медици, които изучават науката. Някой си аристократ завещал тялото си на медицинския факултет.
Да идете да видите някой път как го посрещат тия студенти медици това тяло, като го поставят на масите там!
Има много медицински маси. Като го поставят, тъй както е роден, гол, мъж или жена. И след това всички се наредят около масите и почват да го разглеждат. Питат: „Ти коя част ще вземеш? “ Някой взема ръцете, друг краката, главата... И десет студенти седят със своите ножчета и със своите щипки и всеки го чопли да види как е направено тялото на богатия.
към беседата >>
“ Отидох зад гърба му и духнах силно.
“ Казвам ѝ: „Пооттегли се малко ти! “ Някой път съм доста кавалер и после току духна и тя отхвръкне. Е, как е станало това? Някой път не казвам с ръката си, само с вятъра. Сега вие казвате: „Как го извади този от морето?
“ Отидох зад гърба му и духнах силно.
И като духнах зад гърба му, той излезе на другата страна. Сега за обяснение някой казва: „Как можеш да го хванеш? “ Че ако аз мога една мравка, като я духна, че тя да хвръкне на половин метър или един метър, така може и човекът – като го духнеш, и той да се измести и да излезе на брега, без да го хванеш.
към беседата >>
Да няма някоя мисъл да го безпокои.
здравето се отнася до неговия организъм – тялото му да функционира правилно, да няма никакви болки ни на краката си, ни на ръцете си, ни на дробовете, ни на стомаха си. Всичките органи, които има, да са в изправно състояние. Туй е външната страна. След туй да има едно хубаво разположение. Неговите чувства да са добри и при това мисълта му да е светла.
Да няма някоя мисъл да го безпокои.
И после, като яде да е радостен и като си почива да е радостен, и каквато работа вземе, да му е приятно. Този човек е здрав. И при това здравият човек трябва да е господар на своето положение. В даден случай да прави това, което иска. Нездравият човек се отличава по това, че условията са лоши.
към беседата >>
Има много медицински маси.
Те разглеждат света така, както не е. Аз не разглеждам човека повърхностно, но по същина. Когато разглеждат един човек, те говорят тъй, както правят съвременните медици, които изучават науката. Някой си аристократ завещал тялото си на медицинския факултет. Да идете да видите някой път как го посрещат тия студенти медици това тяло, като го поставят на масите там!
Има много медицински маси.
Като го поставят, тъй както е роден, гол, мъж или жена. И след това всички се наредят около масите и почват да го разглеждат. Питат: „Ти коя част ще вземеш? “ Някой взема ръцете, друг краката, главата... И десет студенти седят със своите ножчета и със своите щипки и всеки го чопли да види как е направено тялото на богатия. Полекичка режат, имат си бележки там и проверяват.
към беседата >>
И като духнах зад гърба му, той излезе на другата страна.
“ Някой път съм доста кавалер и после току духна и тя отхвръкне. Е, как е станало това? Някой път не казвам с ръката си, само с вятъра. Сега вие казвате: „Как го извади този от морето? “ Отидох зад гърба му и духнах силно.
И като духнах зад гърба му, той излезе на другата страна.
Сега за обяснение някой казва: „Как можеш да го хванеш? “ Че ако аз мога една мравка, като я духна, че тя да хвръкне на половин метър или един метър, така може и човекът – като го духнеш, и той да се измести и да излезе на брега, без да го хванеш.
към беседата >>
И после, като яде да е радостен и като си почива да е радостен, и каквато работа вземе, да му е приятно.
Всичките органи, които има, да са в изправно състояние. Туй е външната страна. След туй да има едно хубаво разположение. Неговите чувства да са добри и при това мисълта му да е светла. Да няма някоя мисъл да го безпокои.
И после, като яде да е радостен и като си почива да е радостен, и каквато работа вземе, да му е приятно.
Този човек е здрав. И при това здравият човек трябва да е господар на своето положение. В даден случай да прави това, което иска. Нездравият човек се отличава по това, че условията са лоши. Той не е свободен от болестта.
към беседата >>
Като го поставят, тъй както е роден, гол, мъж или жена.
Аз не разглеждам човека повърхностно, но по същина. Когато разглеждат един човек, те говорят тъй, както правят съвременните медици, които изучават науката. Някой си аристократ завещал тялото си на медицинския факултет. Да идете да видите някой път как го посрещат тия студенти медици това тяло, като го поставят на масите там! Има много медицински маси.
Като го поставят, тъй както е роден, гол, мъж или жена.
И след това всички се наредят около масите и почват да го разглеждат. Питат: „Ти коя част ще вземеш? “ Някой взема ръцете, друг краката, главата... И десет студенти седят със своите ножчета и със своите щипки и всеки го чопли да види как е направено тялото на богатия. Полекичка режат, имат си бележки там и проверяват. Търсят някоя артерия или от вените, главните.
към беседата >>
Сега за обяснение някой казва: „Как можеш да го хванеш?
Е, как е станало това? Някой път не казвам с ръката си, само с вятъра. Сега вие казвате: „Как го извади този от морето? “ Отидох зад гърба му и духнах силно. И като духнах зад гърба му, той излезе на другата страна.
Сега за обяснение някой казва: „Как можеш да го хванеш?
“ Че ако аз мога една мравка, като я духна, че тя да хвръкне на половин метър или един метър, така може и човекът – като го духнеш, и той да се измести и да излезе на брега, без да го хванеш.
към беседата >>
Този човек е здрав.
Туй е външната страна. След туй да има едно хубаво разположение. Неговите чувства да са добри и при това мисълта му да е светла. Да няма някоя мисъл да го безпокои. И после, като яде да е радостен и като си почива да е радостен, и каквато работа вземе, да му е приятно.
Този човек е здрав.
И при това здравият човек трябва да е господар на своето положение. В даден случай да прави това, което иска. Нездравият човек се отличава по това, че условията са лоши. Той не е свободен от болестта. Ние искаме да се освободим, понеже това е едно заробване.
към беседата >>
И след това всички се наредят около масите и почват да го разглеждат.
Когато разглеждат един човек, те говорят тъй, както правят съвременните медици, които изучават науката. Някой си аристократ завещал тялото си на медицинския факултет. Да идете да видите някой път как го посрещат тия студенти медици това тяло, като го поставят на масите там! Има много медицински маси. Като го поставят, тъй както е роден, гол, мъж или жена.
И след това всички се наредят около масите и почват да го разглеждат.
Питат: „Ти коя част ще вземеш? “ Някой взема ръцете, друг краката, главата... И десет студенти седят със своите ножчета и със своите щипки и всеки го чопли да види как е направено тялото на богатия. Полекичка режат, имат си бележки там и проверяват. Търсят някоя артерия или от вените, главните. И след туй, след три–четири седмици ще видиш този богаташ, той толкова красив е станал, че всичката му вътрешност се разтваря и някой казва: „Аз намерих това, онзи – онова, еди-коя си кост“.
към беседата >>
“ Че ако аз мога една мравка, като я духна, че тя да хвръкне на половин метър или един метър, така може и човекът – като го духнеш, и той да се измести и да излезе на брега, без да го хванеш.
Някой път не казвам с ръката си, само с вятъра. Сега вие казвате: „Как го извади този от морето? “ Отидох зад гърба му и духнах силно. И като духнах зад гърба му, той излезе на другата страна. Сега за обяснение някой казва: „Как можеш да го хванеш?
“ Че ако аз мога една мравка, като я духна, че тя да хвръкне на половин метър или един метър, така може и човекът – като го духнеш, и той да се измести и да излезе на брега, без да го хванеш.
към беседата >>
И при това здравият човек трябва да е господар на своето положение.
След туй да има едно хубаво разположение. Неговите чувства да са добри и при това мисълта му да е светла. Да няма някоя мисъл да го безпокои. И после, като яде да е радостен и като си почива да е радостен, и каквато работа вземе, да му е приятно. Този човек е здрав.
И при това здравият човек трябва да е господар на своето положение.
В даден случай да прави това, което иска. Нездравият човек се отличава по това, че условията са лоши. Той не е свободен от болестта. Ние искаме да се освободим, понеже това е едно заробване. Боли те главата – не можеш да мислиш.
към беседата >>
Питат: „Ти коя част ще вземеш?
Някой си аристократ завещал тялото си на медицинския факултет. Да идете да видите някой път как го посрещат тия студенти медици това тяло, като го поставят на масите там! Има много медицински маси. Като го поставят, тъй както е роден, гол, мъж или жена. И след това всички се наредят около масите и почват да го разглеждат.
Питат: „Ти коя част ще вземеш?
“ Някой взема ръцете, друг краката, главата... И десет студенти седят със своите ножчета и със своите щипки и всеки го чопли да види как е направено тялото на богатия. Полекичка режат, имат си бележки там и проверяват. Търсят някоя артерия или от вените, главните. И след туй, след три–четири седмици ще видиш този богаташ, той толкова красив е станал, че всичката му вътрешност се разтваря и някой казва: „Аз намерих това, онзи – онова, еди-коя си кост“. И гледаш всеки един студент носи по един уд от богатия човек.
към беседата >>
Та ще ви приведа друг анекдот.
Та ще ви приведа друг анекдот.
Един тръгнал на гости. Той този анекдот не е от хубавите. Но ще го направим хубав, красив. Понеже времето било лошо, той излезнал от селото и се съблякъл гол. И си навил дрехите хубаво.
към беседата >>
В даден случай да прави това, което иска.
Неговите чувства да са добри и при това мисълта му да е светла. Да няма някоя мисъл да го безпокои. И после, като яде да е радостен и като си почива да е радостен, и каквато работа вземе, да му е приятно. Този човек е здрав. И при това здравият човек трябва да е господар на своето положение.
В даден случай да прави това, което иска.
Нездравият човек се отличава по това, че условията са лоши. Той не е свободен от болестта. Ние искаме да се освободим, понеже това е едно заробване. Боли те главата – не можеш да мислиш. Или боли те стомах – пак не можеш да мислиш право.
към беседата >>
“ Някой взема ръцете, друг краката, главата... И десет студенти седят със своите ножчета и със своите щипки и всеки го чопли да види как е направено тялото на богатия.
Да идете да видите някой път как го посрещат тия студенти медици това тяло, като го поставят на масите там! Има много медицински маси. Като го поставят, тъй както е роден, гол, мъж или жена. И след това всички се наредят около масите и почват да го разглеждат. Питат: „Ти коя част ще вземеш?
“ Някой взема ръцете, друг краката, главата... И десет студенти седят със своите ножчета и със своите щипки и всеки го чопли да види как е направено тялото на богатия.
Полекичка режат, имат си бележки там и проверяват. Търсят някоя артерия или от вените, главните. И след туй, след три–четири седмици ще видиш този богаташ, той толкова красив е станал, че всичката му вътрешност се разтваря и някой казва: „Аз намерих това, онзи – онова, еди-коя си кост“. И гледаш всеки един студент носи по един уд от богатия човек. Някой взел един уд и вкъщи го носи – една цяла ръка, а друг главата носи, защото и вкъщи някои студенти си имат маси да работят.
към беседата >>
Един тръгнал на гости.
Та ще ви приведа друг анекдот.
Един тръгнал на гости.
Той този анекдот не е от хубавите. Но ще го направим хубав, красив. Понеже времето било лошо, той излезнал от селото и се съблякъл гол. И си навил дрехите хубаво. Казва: „Дъжд вали, ще се намокрят дрехите ми.“ А те били сухи.
към беседата >>
Нездравият човек се отличава по това, че условията са лоши.
Да няма някоя мисъл да го безпокои. И после, като яде да е радостен и като си почива да е радостен, и каквато работа вземе, да му е приятно. Този човек е здрав. И при това здравият човек трябва да е господар на своето положение. В даден случай да прави това, което иска.
Нездравият човек се отличава по това, че условията са лоши.
Той не е свободен от болестта. Ние искаме да се освободим, понеже това е едно заробване. Боли те главата – не можеш да мислиш. Или боли те стомах – пак не можеш да мислиш право. И най-малката болест, където и да е, веднага отвлича мисълта ти.
към беседата >>
Полекичка режат, имат си бележки там и проверяват.
Има много медицински маси. Като го поставят, тъй както е роден, гол, мъж или жена. И след това всички се наредят около масите и почват да го разглеждат. Питат: „Ти коя част ще вземеш? “ Някой взема ръцете, друг краката, главата... И десет студенти седят със своите ножчета и със своите щипки и всеки го чопли да види как е направено тялото на богатия.
Полекичка режат, имат си бележки там и проверяват.
Търсят някоя артерия или от вените, главните. И след туй, след три–четири седмици ще видиш този богаташ, той толкова красив е станал, че всичката му вътрешност се разтваря и някой казва: „Аз намерих това, онзи – онова, еди-коя си кост“. И гледаш всеки един студент носи по един уд от богатия човек. Някой взел един уд и вкъщи го носи – една цяла ръка, а друг главата носи, защото и вкъщи някои студенти си имат маси да работят. И вий, когато влезете в земята, всички ще посветите тялото си на медицинския факултет.
към беседата >>
Той този анекдот не е от хубавите.
Та ще ви приведа друг анекдот. Един тръгнал на гости.
Той този анекдот не е от хубавите.
Но ще го направим хубав, красив. Понеже времето било лошо, той излезнал от селото и се съблякъл гол. И си навил дрехите хубаво. Казва: „Дъжд вали, ще се намокрят дрехите ми.“ А те били сухи. Той, като отива до другото село, пък в гората взима, че си облича дрехите.
към беседата >>
Той не е свободен от болестта.
И после, като яде да е радостен и като си почива да е радостен, и каквато работа вземе, да му е приятно. Този човек е здрав. И при това здравият човек трябва да е господар на своето положение. В даден случай да прави това, което иска. Нездравият човек се отличава по това, че условията са лоши.
Той не е свободен от болестта.
Ние искаме да се освободим, понеже това е едно заробване. Боли те главата – не можеш да мислиш. Или боли те стомах – пак не можеш да мислиш право. И най-малката болест, където и да е, веднага отвлича мисълта ти. И болестите може да ги различим по някой път, за да познаем до каква степен се усилва нашата воля.
към беседата >>
Търсят някоя артерия или от вените, главните.
Като го поставят, тъй както е роден, гол, мъж или жена. И след това всички се наредят около масите и почват да го разглеждат. Питат: „Ти коя част ще вземеш? “ Някой взема ръцете, друг краката, главата... И десет студенти седят със своите ножчета и със своите щипки и всеки го чопли да види как е направено тялото на богатия. Полекичка режат, имат си бележки там и проверяват.
Търсят някоя артерия или от вените, главните.
И след туй, след три–четири седмици ще видиш този богаташ, той толкова красив е станал, че всичката му вътрешност се разтваря и някой казва: „Аз намерих това, онзи – онова, еди-коя си кост“. И гледаш всеки един студент носи по един уд от богатия човек. Някой взел един уд и вкъщи го носи – една цяла ръка, а друг главата носи, защото и вкъщи някои студенти си имат маси да работят. И вий, когато влезете в земята, всички ще посветите тялото си на медицинския факултет. Че като идете на гости там, медиците изведнъж се въоръжат, ще дойдат при вас и ще ви посрещнат добре.
към беседата >>
Но ще го направим хубав, красив.
Та ще ви приведа друг анекдот. Един тръгнал на гости. Той този анекдот не е от хубавите.
Но ще го направим хубав, красив.
Понеже времето било лошо, той излезнал от селото и се съблякъл гол. И си навил дрехите хубаво. Казва: „Дъжд вали, ще се намокрят дрехите ми.“ А те били сухи. Той, като отива до другото село, пък в гората взима, че си облича дрехите. Питат го: „Как мина през дъжда?
към беседата >>
Ние искаме да се освободим, понеже това е едно заробване.
Този човек е здрав. И при това здравият човек трябва да е господар на своето положение. В даден случай да прави това, което иска. Нездравият човек се отличава по това, че условията са лоши. Той не е свободен от болестта.
Ние искаме да се освободим, понеже това е едно заробване.
Боли те главата – не можеш да мислиш. Или боли те стомах – пак не можеш да мислиш право. И най-малката болест, където и да е, веднага отвлича мисълта ти. И болестите може да ги различим по някой път, за да познаем до каква степен се усилва нашата воля. Онзи, който разбира законите, може да снеме болестта от себе си както някой, който има една раница.
към беседата >>
И след туй, след три–четири седмици ще видиш този богаташ, той толкова красив е станал, че всичката му вътрешност се разтваря и някой казва: „Аз намерих това, онзи – онова, еди-коя си кост“.
И след това всички се наредят около масите и почват да го разглеждат. Питат: „Ти коя част ще вземеш? “ Някой взема ръцете, друг краката, главата... И десет студенти седят със своите ножчета и със своите щипки и всеки го чопли да види как е направено тялото на богатия. Полекичка режат, имат си бележки там и проверяват. Търсят някоя артерия или от вените, главните.
И след туй, след три–четири седмици ще видиш този богаташ, той толкова красив е станал, че всичката му вътрешност се разтваря и някой казва: „Аз намерих това, онзи – онова, еди-коя си кост“.
И гледаш всеки един студент носи по един уд от богатия човек. Някой взел един уд и вкъщи го носи – една цяла ръка, а друг главата носи, защото и вкъщи някои студенти си имат маси да работят. И вий, когато влезете в земята, всички ще посветите тялото си на медицинския факултет. Че като идете на гости там, медиците изведнъж се въоръжат, ще дойдат при вас и ще ви посрещнат добре. Казват: „Погребали го жив.“ Не, той е отишъл там на гости на медицинския факултет вътре.
към беседата >>
Понеже времето било лошо, той излезнал от селото и се съблякъл гол.
Та ще ви приведа друг анекдот. Един тръгнал на гости. Той този анекдот не е от хубавите. Но ще го направим хубав, красив.
Понеже времето било лошо, той излезнал от селото и се съблякъл гол.
И си навил дрехите хубаво. Казва: „Дъжд вали, ще се намокрят дрехите ми.“ А те били сухи. Той, като отива до другото село, пък в гората взима, че си облича дрехите. Питат го: „Как мина през дъжда? “ Така им казва: „Умен човек съм аз.
към беседата >>
Боли те главата – не можеш да мислиш.
И при това здравият човек трябва да е господар на своето положение. В даден случай да прави това, което иска. Нездравият човек се отличава по това, че условията са лоши. Той не е свободен от болестта. Ние искаме да се освободим, понеже това е едно заробване.
Боли те главата – не можеш да мислиш.
Или боли те стомах – пак не можеш да мислиш право. И най-малката болест, където и да е, веднага отвлича мисълта ти. И болестите може да ги различим по някой път, за да познаем до каква степен се усилва нашата воля. Онзи, който разбира законите, може да снеме болестта от себе си както някой, който има една раница. Така и онзи човек, който разбира законите, може да снеме болестта от гърба си.
към беседата >>
И гледаш всеки един студент носи по един уд от богатия човек.
Питат: „Ти коя част ще вземеш? “ Някой взема ръцете, друг краката, главата... И десет студенти седят със своите ножчета и със своите щипки и всеки го чопли да види как е направено тялото на богатия. Полекичка режат, имат си бележки там и проверяват. Търсят някоя артерия или от вените, главните. И след туй, след три–четири седмици ще видиш този богаташ, той толкова красив е станал, че всичката му вътрешност се разтваря и някой казва: „Аз намерих това, онзи – онова, еди-коя си кост“.
И гледаш всеки един студент носи по един уд от богатия човек.
Някой взел един уд и вкъщи го носи – една цяла ръка, а друг главата носи, защото и вкъщи някои студенти си имат маси да работят. И вий, когато влезете в земята, всички ще посветите тялото си на медицинския факултет. Че като идете на гости там, медиците изведнъж се въоръжат, ще дойдат при вас и ще ви посрещнат добре. Казват: „Погребали го жив.“ Не, той е отишъл там на гости на медицинския факултет вътре. Аз виждам нещо хубаво.
към беседата >>
И си навил дрехите хубаво.
Та ще ви приведа друг анекдот. Един тръгнал на гости. Той този анекдот не е от хубавите. Но ще го направим хубав, красив. Понеже времето било лошо, той излезнал от селото и се съблякъл гол.
И си навил дрехите хубаво.
Казва: „Дъжд вали, ще се намокрят дрехите ми.“ А те били сухи. Той, като отива до другото село, пък в гората взима, че си облича дрехите. Питат го: „Как мина през дъжда? “ Така им казва: „Умен човек съм аз. Тъй хвръкнах през въздуха, та капките не можаха да ме измокрят.“ Той съблякъл дрехите си и ходил гол.
към беседата >>
Или боли те стомах – пак не можеш да мислиш право.
В даден случай да прави това, което иска. Нездравият човек се отличава по това, че условията са лоши. Той не е свободен от болестта. Ние искаме да се освободим, понеже това е едно заробване. Боли те главата – не можеш да мислиш.
Или боли те стомах – пак не можеш да мислиш право.
И най-малката болест, където и да е, веднага отвлича мисълта ти. И болестите може да ги различим по някой път, за да познаем до каква степен се усилва нашата воля. Онзи, който разбира законите, може да снеме болестта от себе си както някой, който има една раница. Така и онзи човек, който разбира законите, може да снеме болестта от гърба си. Представете си един шивач, който шие на една модерна машина и много внимателно тъй някой път си държи ръката близо до иглата и направлява тегела.
към беседата >>
Някой взел един уд и вкъщи го носи – една цяла ръка, а друг главата носи, защото и вкъщи някои студенти си имат маси да работят.
“ Някой взема ръцете, друг краката, главата... И десет студенти седят със своите ножчета и със своите щипки и всеки го чопли да види как е направено тялото на богатия. Полекичка режат, имат си бележки там и проверяват. Търсят някоя артерия или от вените, главните. И след туй, след три–четири седмици ще видиш този богаташ, той толкова красив е станал, че всичката му вътрешност се разтваря и някой казва: „Аз намерих това, онзи – онова, еди-коя си кост“. И гледаш всеки един студент носи по един уд от богатия човек.
Някой взел един уд и вкъщи го носи – една цяла ръка, а друг главата носи, защото и вкъщи някои студенти си имат маси да работят.
И вий, когато влезете в земята, всички ще посветите тялото си на медицинския факултет. Че като идете на гости там, медиците изведнъж се въоръжат, ще дойдат при вас и ще ви посрещнат добре. Казват: „Погребали го жив.“ Не, той е отишъл там на гости на медицинския факултет вътре. Аз виждам нещо хубаво. Човек няма едно тяло, както мислят, а то има седем тела, вплетени едно в друго.
към беседата >>
Казва: „Дъжд вали, ще се намокрят дрехите ми.“ А те били сухи.
Един тръгнал на гости. Той този анекдот не е от хубавите. Но ще го направим хубав, красив. Понеже времето било лошо, той излезнал от селото и се съблякъл гол. И си навил дрехите хубаво.
Казва: „Дъжд вали, ще се намокрят дрехите ми.“ А те били сухи.
Той, като отива до другото село, пък в гората взима, че си облича дрехите. Питат го: „Как мина през дъжда? “ Така им казва: „Умен човек съм аз. Тъй хвръкнах през въздуха, та капките не можаха да ме измокрят.“ Той съблякъл дрехите си и ходил гол. Той се мокри, а дрехите ги носи, че не може да ги засегне дъждът.
към беседата >>
И най-малката болест, където и да е, веднага отвлича мисълта ти.
Нездравият човек се отличава по това, че условията са лоши. Той не е свободен от болестта. Ние искаме да се освободим, понеже това е едно заробване. Боли те главата – не можеш да мислиш. Или боли те стомах – пак не можеш да мислиш право.
И най-малката болест, където и да е, веднага отвлича мисълта ти.
И болестите може да ги различим по някой път, за да познаем до каква степен се усилва нашата воля. Онзи, който разбира законите, може да снеме болестта от себе си както някой, който има една раница. Така и онзи човек, който разбира законите, може да снеме болестта от гърба си. Представете си един шивач, който шие на една модерна машина и много внимателно тъй някой път си държи ръката близо до иглата и направлява тегела. И ако малко е невнимателен, може иглата да му навреди пръстите отгоре.
към беседата >>
И вий, когато влезете в земята, всички ще посветите тялото си на медицинския факултет.
Полекичка режат, имат си бележки там и проверяват. Търсят някоя артерия или от вените, главните. И след туй, след три–четири седмици ще видиш този богаташ, той толкова красив е станал, че всичката му вътрешност се разтваря и някой казва: „Аз намерих това, онзи – онова, еди-коя си кост“. И гледаш всеки един студент носи по един уд от богатия човек. Някой взел един уд и вкъщи го носи – една цяла ръка, а друг главата носи, защото и вкъщи някои студенти си имат маси да работят.
И вий, когато влезете в земята, всички ще посветите тялото си на медицинския факултет.
Че като идете на гости там, медиците изведнъж се въоръжат, ще дойдат при вас и ще ви посрещнат добре. Казват: „Погребали го жив.“ Не, той е отишъл там на гости на медицинския факултет вътре. Аз виждам нещо хубаво. Човек няма едно тяло, както мислят, а то има седем тела, вплетени едно в друго. Че тия медици като почнат най-първо да разединяват неговото физическо тяло от неговото астрално; а други медици изваждат астралното тяло от умственото тяло; а трети развързват умственото тяло от причинното.
към беседата >>
Той, като отива до другото село, пък в гората взима, че си облича дрехите.
Той този анекдот не е от хубавите. Но ще го направим хубав, красив. Понеже времето било лошо, той излезнал от селото и се съблякъл гол. И си навил дрехите хубаво. Казва: „Дъжд вали, ще се намокрят дрехите ми.“ А те били сухи.
Той, като отива до другото село, пък в гората взима, че си облича дрехите.
Питат го: „Как мина през дъжда? “ Така им казва: „Умен човек съм аз. Тъй хвръкнах през въздуха, та капките не можаха да ме измокрят.“ Той съблякъл дрехите си и ходил гол. Той се мокри, а дрехите ги носи, че не може да ги засегне дъждът. Та казвам: Като дойдат лошите условия в света, съблечете дрехите си, останете с белите дрехи, които имате.
към беседата >>
И болестите може да ги различим по някой път, за да познаем до каква степен се усилва нашата воля.
Той не е свободен от болестта. Ние искаме да се освободим, понеже това е едно заробване. Боли те главата – не можеш да мислиш. Или боли те стомах – пак не можеш да мислиш право. И най-малката болест, където и да е, веднага отвлича мисълта ти.
И болестите може да ги различим по някой път, за да познаем до каква степен се усилва нашата воля.
Онзи, който разбира законите, може да снеме болестта от себе си както някой, който има една раница. Така и онзи човек, който разбира законите, може да снеме болестта от гърба си. Представете си един шивач, който шие на една модерна машина и много внимателно тъй някой път си държи ръката близо до иглата и направлява тегела. И ако малко е невнимателен, може иглата да му навреди пръстите отгоре. Някои шивачи държат ръката си много близо, а някои най-малко 5 мм или 1 сантиметър по-далече, защото някой път става хаталък.
към беседата >>
Че като идете на гости там, медиците изведнъж се въоръжат, ще дойдат при вас и ще ви посрещнат добре.
Търсят някоя артерия или от вените, главните. И след туй, след три–четири седмици ще видиш този богаташ, той толкова красив е станал, че всичката му вътрешност се разтваря и някой казва: „Аз намерих това, онзи – онова, еди-коя си кост“. И гледаш всеки един студент носи по един уд от богатия човек. Някой взел един уд и вкъщи го носи – една цяла ръка, а друг главата носи, защото и вкъщи някои студенти си имат маси да работят. И вий, когато влезете в земята, всички ще посветите тялото си на медицинския факултет.
Че като идете на гости там, медиците изведнъж се въоръжат, ще дойдат при вас и ще ви посрещнат добре.
Казват: „Погребали го жив.“ Не, той е отишъл там на гости на медицинския факултет вътре. Аз виждам нещо хубаво. Човек няма едно тяло, както мислят, а то има седем тела, вплетени едно в друго. Че тия медици като почнат най-първо да разединяват неговото физическо тяло от неговото астрално; а други медици изваждат астралното тяло от умственото тяло; а трети развързват умственото тяло от причинното. Така едно от друго се отделят, че като остане причинното тяло, той, този гостенин вече усеща, че му са снети телата.
към беседата >>
Питат го: „Как мина през дъжда?
Но ще го направим хубав, красив. Понеже времето било лошо, той излезнал от селото и се съблякъл гол. И си навил дрехите хубаво. Казва: „Дъжд вали, ще се намокрят дрехите ми.“ А те били сухи. Той, като отива до другото село, пък в гората взима, че си облича дрехите.
Питат го: „Как мина през дъжда?
“ Така им казва: „Умен човек съм аз. Тъй хвръкнах през въздуха, та капките не можаха да ме измокрят.“ Той съблякъл дрехите си и ходил гол. Той се мокри, а дрехите ги носи, че не може да ги засегне дъждът. Та казвам: Като дойдат лошите условия в света, съблечете дрехите си, останете с белите дрехи, които имате. Виждате, тялото колкото и да го кваси дъждът, не може да го развали.
към беседата >>
Онзи, който разбира законите, може да снеме болестта от себе си както някой, който има една раница.
Ние искаме да се освободим, понеже това е едно заробване. Боли те главата – не можеш да мислиш. Или боли те стомах – пак не можеш да мислиш право. И най-малката болест, където и да е, веднага отвлича мисълта ти. И болестите може да ги различим по някой път, за да познаем до каква степен се усилва нашата воля.
Онзи, който разбира законите, може да снеме болестта от себе си както някой, който има една раница.
Така и онзи човек, който разбира законите, може да снеме болестта от гърба си. Представете си един шивач, който шие на една модерна машина и много внимателно тъй някой път си държи ръката близо до иглата и направлява тегела. И ако малко е невнимателен, може иглата да му навреди пръстите отгоре. Някои шивачи държат ръката си много близо, а някои най-малко 5 мм или 1 сантиметър по-далече, защото някой път става хаталък.
към беседата >>
Казват: „Погребали го жив.“ Не, той е отишъл там на гости на медицинския факултет вътре.
И след туй, след три–четири седмици ще видиш този богаташ, той толкова красив е станал, че всичката му вътрешност се разтваря и някой казва: „Аз намерих това, онзи – онова, еди-коя си кост“. И гледаш всеки един студент носи по един уд от богатия човек. Някой взел един уд и вкъщи го носи – една цяла ръка, а друг главата носи, защото и вкъщи някои студенти си имат маси да работят. И вий, когато влезете в земята, всички ще посветите тялото си на медицинския факултет. Че като идете на гости там, медиците изведнъж се въоръжат, ще дойдат при вас и ще ви посрещнат добре.
Казват: „Погребали го жив.“ Не, той е отишъл там на гости на медицинския факултет вътре.
Аз виждам нещо хубаво. Човек няма едно тяло, както мислят, а то има седем тела, вплетени едно в друго. Че тия медици като почнат най-първо да разединяват неговото физическо тяло от неговото астрално; а други медици изваждат астралното тяло от умственото тяло; а трети развързват умственото тяло от причинното. Така едно от друго се отделят, че като остане причинното тяло, той, този гостенин вече усеща, че му са снети телата. Нали като отиде някой някъде, снимат му горните дрехи.
към беседата >>
“ Така им казва: „Умен човек съм аз.
Понеже времето било лошо, той излезнал от селото и се съблякъл гол. И си навил дрехите хубаво. Казва: „Дъжд вали, ще се намокрят дрехите ми.“ А те били сухи. Той, като отива до другото село, пък в гората взима, че си облича дрехите. Питат го: „Как мина през дъжда?
“ Така им казва: „Умен човек съм аз.
Тъй хвръкнах през въздуха, та капките не можаха да ме измокрят.“ Той съблякъл дрехите си и ходил гол. Той се мокри, а дрехите ги носи, че не може да ги засегне дъждът. Та казвам: Като дойдат лошите условия в света, съблечете дрехите си, останете с белите дрехи, които имате. Виждате, тялото колкото и да го кваси дъждът, не може да го развали. Ще го очисти, а дрехите ще ги омокри и ще им развали цвета.
към беседата >>
Така и онзи човек, който разбира законите, може да снеме болестта от гърба си.
Боли те главата – не можеш да мислиш. Или боли те стомах – пак не можеш да мислиш право. И най-малката болест, където и да е, веднага отвлича мисълта ти. И болестите може да ги различим по някой път, за да познаем до каква степен се усилва нашата воля. Онзи, който разбира законите, може да снеме болестта от себе си както някой, който има една раница.
Така и онзи човек, който разбира законите, може да снеме болестта от гърба си.
Представете си един шивач, който шие на една модерна машина и много внимателно тъй някой път си държи ръката близо до иглата и направлява тегела. И ако малко е невнимателен, може иглата да му навреди пръстите отгоре. Някои шивачи държат ръката си много близо, а някои най-малко 5 мм или 1 сантиметър по-далече, защото някой път става хаталък.
към беседата >>
Аз виждам нещо хубаво.
И гледаш всеки един студент носи по един уд от богатия човек. Някой взел един уд и вкъщи го носи – една цяла ръка, а друг главата носи, защото и вкъщи някои студенти си имат маси да работят. И вий, когато влезете в земята, всички ще посветите тялото си на медицинския факултет. Че като идете на гости там, медиците изведнъж се въоръжат, ще дойдат при вас и ще ви посрещнат добре. Казват: „Погребали го жив.“ Не, той е отишъл там на гости на медицинския факултет вътре.
Аз виждам нещо хубаво.
Човек няма едно тяло, както мислят, а то има седем тела, вплетени едно в друго. Че тия медици като почнат най-първо да разединяват неговото физическо тяло от неговото астрално; а други медици изваждат астралното тяло от умственото тяло; а трети развързват умственото тяло от причинното. Така едно от друго се отделят, че като остане причинното тяло, той, този гостенин вече усеща, че му са снети телата. Нали като отиде някой някъде, снимат му горните дрехи. Някои носят по три балтона.
към беседата >>
Тъй хвръкнах през въздуха, та капките не можаха да ме измокрят.“ Той съблякъл дрехите си и ходил гол.
И си навил дрехите хубаво. Казва: „Дъжд вали, ще се намокрят дрехите ми.“ А те били сухи. Той, като отива до другото село, пък в гората взима, че си облича дрехите. Питат го: „Как мина през дъжда? “ Така им казва: „Умен човек съм аз.
Тъй хвръкнах през въздуха, та капките не можаха да ме измокрят.“ Той съблякъл дрехите си и ходил гол.
Той се мокри, а дрехите ги носи, че не може да ги засегне дъждът. Та казвам: Като дойдат лошите условия в света, съблечете дрехите си, останете с белите дрехи, които имате. Виждате, тялото колкото и да го кваси дъждът, не може да го развали. Ще го очисти, а дрехите ще ги омокри и ще им развали цвета. Та Божественото в нас не се разваля.
към беседата >>
Представете си един шивач, който шие на една модерна машина и много внимателно тъй някой път си държи ръката близо до иглата и направлява тегела.
Или боли те стомах – пак не можеш да мислиш право. И най-малката болест, където и да е, веднага отвлича мисълта ти. И болестите може да ги различим по някой път, за да познаем до каква степен се усилва нашата воля. Онзи, който разбира законите, може да снеме болестта от себе си както някой, който има една раница. Така и онзи човек, който разбира законите, може да снеме болестта от гърба си.
Представете си един шивач, който шие на една модерна машина и много внимателно тъй някой път си държи ръката близо до иглата и направлява тегела.
И ако малко е невнимателен, може иглата да му навреди пръстите отгоре. Някои шивачи държат ръката си много близо, а някои най-малко 5 мм или 1 сантиметър по-далече, защото някой път става хаталък.
към беседата >>
Човек няма едно тяло, както мислят, а то има седем тела, вплетени едно в друго.
Някой взел един уд и вкъщи го носи – една цяла ръка, а друг главата носи, защото и вкъщи някои студенти си имат маси да работят. И вий, когато влезете в земята, всички ще посветите тялото си на медицинския факултет. Че като идете на гости там, медиците изведнъж се въоръжат, ще дойдат при вас и ще ви посрещнат добре. Казват: „Погребали го жив.“ Не, той е отишъл там на гости на медицинския факултет вътре. Аз виждам нещо хубаво.
Човек няма едно тяло, както мислят, а то има седем тела, вплетени едно в друго.
Че тия медици като почнат най-първо да разединяват неговото физическо тяло от неговото астрално; а други медици изваждат астралното тяло от умственото тяло; а трети развързват умственото тяло от причинното. Така едно от друго се отделят, че като остане причинното тяло, той, този гостенин вече усеща, че му са снети телата. Нали като отиде някой някъде, снимат му горните дрехи. Някои носят по три балтона. Та най-напред ще му снемат първия балтон, после втория и най-после третия.
към беседата >>
Той се мокри, а дрехите ги носи, че не може да ги засегне дъждът.
Казва: „Дъжд вали, ще се намокрят дрехите ми.“ А те били сухи. Той, като отива до другото село, пък в гората взима, че си облича дрехите. Питат го: „Как мина през дъжда? “ Така им казва: „Умен човек съм аз. Тъй хвръкнах през въздуха, та капките не можаха да ме измокрят.“ Той съблякъл дрехите си и ходил гол.
Той се мокри, а дрехите ги носи, че не може да ги засегне дъждът.
Та казвам: Като дойдат лошите условия в света, съблечете дрехите си, останете с белите дрехи, които имате. Виждате, тялото колкото и да го кваси дъждът, не може да го развали. Ще го очисти, а дрехите ще ги омокри и ще им развали цвета. Та Божественото в нас не се разваля. Да вървите с Божественото!
към беседата >>
И ако малко е невнимателен, може иглата да му навреди пръстите отгоре.
И най-малката болест, където и да е, веднага отвлича мисълта ти. И болестите може да ги различим по някой път, за да познаем до каква степен се усилва нашата воля. Онзи, който разбира законите, може да снеме болестта от себе си както някой, който има една раница. Така и онзи човек, който разбира законите, може да снеме болестта от гърба си. Представете си един шивач, който шие на една модерна машина и много внимателно тъй някой път си държи ръката близо до иглата и направлява тегела.
И ако малко е невнимателен, може иглата да му навреди пръстите отгоре.
Някои шивачи държат ръката си много близо, а някои най-малко 5 мм или 1 сантиметър по-далече, защото някой път става хаталък.
към беседата >>
Че тия медици като почнат най-първо да разединяват неговото физическо тяло от неговото астрално; а други медици изваждат астралното тяло от умственото тяло; а трети развързват умственото тяло от причинното.
И вий, когато влезете в земята, всички ще посветите тялото си на медицинския факултет. Че като идете на гости там, медиците изведнъж се въоръжат, ще дойдат при вас и ще ви посрещнат добре. Казват: „Погребали го жив.“ Не, той е отишъл там на гости на медицинския факултет вътре. Аз виждам нещо хубаво. Човек няма едно тяло, както мислят, а то има седем тела, вплетени едно в друго.
Че тия медици като почнат най-първо да разединяват неговото физическо тяло от неговото астрално; а други медици изваждат астралното тяло от умственото тяло; а трети развързват умственото тяло от причинното.
Така едно от друго се отделят, че като остане причинното тяло, той, този гостенин вече усеща, че му са снети телата. Нали като отиде някой някъде, снимат му горните дрехи. Някои носят по три балтона. Та най-напред ще му снемат първия балтон, после втория и най-после третия. И човек най-после остане тъй, неглиже, с едно тънко палто.
към беседата >>
Та казвам: Като дойдат лошите условия в света, съблечете дрехите си, останете с белите дрехи, които имате.
Той, като отива до другото село, пък в гората взима, че си облича дрехите. Питат го: „Как мина през дъжда? “ Така им казва: „Умен човек съм аз. Тъй хвръкнах през въздуха, та капките не можаха да ме измокрят.“ Той съблякъл дрехите си и ходил гол. Той се мокри, а дрехите ги носи, че не може да ги засегне дъждът.
Та казвам: Като дойдат лошите условия в света, съблечете дрехите си, останете с белите дрехи, които имате.
Виждате, тялото колкото и да го кваси дъждът, не може да го развали. Ще го очисти, а дрехите ще ги омокри и ще им развали цвета. Та Божественото в нас не се разваля. Да вървите с Божественото! А ние често вървим с човешкото.
към беседата >>
Някои шивачи държат ръката си много близо, а някои най-малко 5 мм или 1 сантиметър по-далече, защото някой път става хаталък.
И болестите може да ги различим по някой път, за да познаем до каква степен се усилва нашата воля. Онзи, който разбира законите, може да снеме болестта от себе си както някой, който има една раница. Така и онзи човек, който разбира законите, може да снеме болестта от гърба си. Представете си един шивач, който шие на една модерна машина и много внимателно тъй някой път си държи ръката близо до иглата и направлява тегела. И ако малко е невнимателен, може иглата да му навреди пръстите отгоре.
Някои шивачи държат ръката си много близо, а някои най-малко 5 мм или 1 сантиметър по-далече, защото някой път става хаталък.
към беседата >>
Така едно от друго се отделят, че като остане причинното тяло, той, този гостенин вече усеща, че му са снети телата.
Че като идете на гости там, медиците изведнъж се въоръжат, ще дойдат при вас и ще ви посрещнат добре. Казват: „Погребали го жив.“ Не, той е отишъл там на гости на медицинския факултет вътре. Аз виждам нещо хубаво. Човек няма едно тяло, както мислят, а то има седем тела, вплетени едно в друго. Че тия медици като почнат най-първо да разединяват неговото физическо тяло от неговото астрално; а други медици изваждат астралното тяло от умственото тяло; а трети развързват умственото тяло от причинното.
Така едно от друго се отделят, че като остане причинното тяло, той, този гостенин вече усеща, че му са снети телата.
Нали като отиде някой някъде, снимат му горните дрехи. Някои носят по три балтона. Та най-напред ще му снемат първия балтон, после втория и най-после третия. И човек най-после остане тъй, неглиже, с едно тънко палто. Та най-напред снемат физическото тяло – горното палто.
към беседата >>
Виждате, тялото колкото и да го кваси дъждът, не може да го развали.
Питат го: „Как мина през дъжда? “ Така им казва: „Умен човек съм аз. Тъй хвръкнах през въздуха, та капките не можаха да ме измокрят.“ Той съблякъл дрехите си и ходил гол. Той се мокри, а дрехите ги носи, че не може да ги засегне дъждът. Та казвам: Като дойдат лошите условия в света, съблечете дрехите си, останете с белите дрехи, които имате.
Виждате, тялото колкото и да го кваси дъждът, не може да го развали.
Ще го очисти, а дрехите ще ги омокри и ще им развали цвета. Та Божественото в нас не се разваля. Да вървите с Божественото! А ние често вървим с човешкото. И там е нещастието ни.
към беседата >>
Казвам, всички ние в живота си все имаме по една машина, с която по невнимание стават такива изключения.
Казвам, всички ние в живота си все имаме по една машина, с която по невнимание стават такива изключения.
Казвам, сега в религиозния живот, ние трябва да изучаваме ония, Божествените закони. Когато дойде една неприятна мисъл, не трябва да мислим защо е дошла тя. Това е едно предметно учение. Аз правя следующите сравнения: хубавите работи след време стават лоши. Обяснявам го ето как.
към беседата >>
Нали като отиде някой някъде, снимат му горните дрехи.
Казват: „Погребали го жив.“ Не, той е отишъл там на гости на медицинския факултет вътре. Аз виждам нещо хубаво. Човек няма едно тяло, както мислят, а то има седем тела, вплетени едно в друго. Че тия медици като почнат най-първо да разединяват неговото физическо тяло от неговото астрално; а други медици изваждат астралното тяло от умственото тяло; а трети развързват умственото тяло от причинното. Така едно от друго се отделят, че като остане причинното тяло, той, този гостенин вече усеща, че му са снети телата.
Нали като отиде някой някъде, снимат му горните дрехи.
Някои носят по три балтона. Та най-напред ще му снемат първия балтон, после втория и най-после третия. И човек най-после остане тъй, неглиже, с едно тънко палто. Та най-напред снемат физическото тяло – горното палто. Обърнат го.
към беседата >>
Ще го очисти, а дрехите ще ги омокри и ще им развали цвета.
“ Така им казва: „Умен човек съм аз. Тъй хвръкнах през въздуха, та капките не можаха да ме измокрят.“ Той съблякъл дрехите си и ходил гол. Той се мокри, а дрехите ги носи, че не може да ги засегне дъждът. Та казвам: Като дойдат лошите условия в света, съблечете дрехите си, останете с белите дрехи, които имате. Виждате, тялото колкото и да го кваси дъждът, не може да го развали.
Ще го очисти, а дрехите ще ги омокри и ще им развали цвета.
Та Божественото в нас не се разваля. Да вървите с Божественото! А ние често вървим с човешкото. И там е нещастието ни. По човешки може нещата да не могат да се оправят, както и да кажете.
към беседата >>
Казвам, сега в религиозния живот, ние трябва да изучаваме ония, Божествените закони.
Казвам, всички ние в живота си все имаме по една машина, с която по невнимание стават такива изключения.
Казвам, сега в религиозния живот, ние трябва да изучаваме ония, Божествените закони.
Когато дойде една неприятна мисъл, не трябва да мислим защо е дошла тя. Това е едно предметно учение. Аз правя следующите сравнения: хубавите работи след време стават лоши. Обяснявам го ето как. Вземете един плод, който е слезнал.
към беседата >>
Някои носят по три балтона.
Аз виждам нещо хубаво. Човек няма едно тяло, както мислят, а то има седем тела, вплетени едно в друго. Че тия медици като почнат най-първо да разединяват неговото физическо тяло от неговото астрално; а други медици изваждат астралното тяло от умственото тяло; а трети развързват умственото тяло от причинното. Така едно от друго се отделят, че като остане причинното тяло, той, този гостенин вече усеща, че му са снети телата. Нали като отиде някой някъде, снимат му горните дрехи.
Някои носят по три балтона.
Та най-напред ще му снемат първия балтон, после втория и най-после третия. И човек най-после остане тъй, неглиже, с едно тънко палто. Та най-напред снемат физическото тяло – горното палто. Обърнат го. Онези дрехи, които имате, са дадени от Бога.
към беседата >>
Та Божественото в нас не се разваля.
Тъй хвръкнах през въздуха, та капките не можаха да ме измокрят.“ Той съблякъл дрехите си и ходил гол. Той се мокри, а дрехите ги носи, че не може да ги засегне дъждът. Та казвам: Като дойдат лошите условия в света, съблечете дрехите си, останете с белите дрехи, които имате. Виждате, тялото колкото и да го кваси дъждът, не може да го развали. Ще го очисти, а дрехите ще ги омокри и ще им развали цвета.
Та Божественото в нас не се разваля.
Да вървите с Божественото! А ние често вървим с човешкото. И там е нещастието ни. По човешки може нещата да не могат да се оправят, както и да кажете. Ако ти вярваш в Бога и Господ живее в тебе, то знай, за добро е това!
към беседата >>
Когато дойде една неприятна мисъл, не трябва да мислим защо е дошла тя.
Казвам, всички ние в живота си все имаме по една машина, с която по невнимание стават такива изключения. Казвам, сега в религиозния живот, ние трябва да изучаваме ония, Божествените закони.
Когато дойде една неприятна мисъл, не трябва да мислим защо е дошла тя.
Това е едно предметно учение. Аз правя следующите сравнения: хубавите работи след време стават лоши. Обяснявам го ето как. Вземете един плод, който е слезнал. Първоначално е бил отличен, хубав.
към беседата >>
Та най-напред ще му снемат първия балтон, после втория и най-после третия.
Човек няма едно тяло, както мислят, а то има седем тела, вплетени едно в друго. Че тия медици като почнат най-първо да разединяват неговото физическо тяло от неговото астрално; а други медици изваждат астралното тяло от умственото тяло; а трети развързват умственото тяло от причинното. Така едно от друго се отделят, че като остане причинното тяло, той, този гостенин вече усеща, че му са снети телата. Нали като отиде някой някъде, снимат му горните дрехи. Някои носят по три балтона.
Та най-напред ще му снемат първия балтон, после втория и най-после третия.
И човек най-после остане тъй, неглиже, с едно тънко палто. Та най-напред снемат физическото тяло – горното палто. Обърнат го. Онези дрехи, които имате, са дадени от Бога. Всички трябва да се научите как сте облечени.
към беседата >>
Да вървите с Божественото!
Той се мокри, а дрехите ги носи, че не може да ги засегне дъждът. Та казвам: Като дойдат лошите условия в света, съблечете дрехите си, останете с белите дрехи, които имате. Виждате, тялото колкото и да го кваси дъждът, не може да го развали. Ще го очисти, а дрехите ще ги омокри и ще им развали цвета. Та Божественото в нас не се разваля.
Да вървите с Божественото!
А ние често вървим с човешкото. И там е нещастието ни. По човешки може нещата да не могат да се оправят, както и да кажете. Ако ти вярваш в Бога и Господ живее в тебе, то знай, за добро е това! Ако ти вярваш, за добро е това!
към беседата >>
Това е едно предметно учение.
Казвам, всички ние в живота си все имаме по една машина, с която по невнимание стават такива изключения. Казвам, сега в религиозния живот, ние трябва да изучаваме ония, Божествените закони. Когато дойде една неприятна мисъл, не трябва да мислим защо е дошла тя.
Това е едно предметно учение.
Аз правя следующите сравнения: хубавите работи след време стават лоши. Обяснявам го ето как. Вземете един плод, който е слезнал. Първоначално е бил отличен, хубав. Колко хубав вкус има и цвят!
към беседата >>
И човек най-после остане тъй, неглиже, с едно тънко палто.
Че тия медици като почнат най-първо да разединяват неговото физическо тяло от неговото астрално; а други медици изваждат астралното тяло от умственото тяло; а трети развързват умственото тяло от причинното. Така едно от друго се отделят, че като остане причинното тяло, той, този гостенин вече усеща, че му са снети телата. Нали като отиде някой някъде, снимат му горните дрехи. Някои носят по три балтона. Та най-напред ще му снемат първия балтон, после втория и най-после третия.
И човек най-после остане тъй, неглиже, с едно тънко палто.
Та най-напред снемат физическото тяло – горното палто. Обърнат го. Онези дрехи, които имате, са дадени от Бога. Всички трябва да се научите как сте облечени. И върху тази дреха трябва постоянно да работите.
към беседата >>
А ние често вървим с човешкото.
Та казвам: Като дойдат лошите условия в света, съблечете дрехите си, останете с белите дрехи, които имате. Виждате, тялото колкото и да го кваси дъждът, не може да го развали. Ще го очисти, а дрехите ще ги омокри и ще им развали цвета. Та Божественото в нас не се разваля. Да вървите с Божественото!
А ние често вървим с човешкото.
И там е нещастието ни. По човешки може нещата да не могат да се оправят, както и да кажете. Ако ти вярваш в Бога и Господ живее в тебе, то знай, за добро е това! Ако ти вярваш, за добро е това! Ако вие бяхте на мястото на Иван Хуса, когото туриха да изгорят, а той си пее!
към беседата >>
Аз правя следующите сравнения: хубавите работи след време стават лоши.
Казвам, всички ние в живота си все имаме по една машина, с която по невнимание стават такива изключения. Казвам, сега в религиозния живот, ние трябва да изучаваме ония, Божествените закони. Когато дойде една неприятна мисъл, не трябва да мислим защо е дошла тя. Това е едно предметно учение.
Аз правя следующите сравнения: хубавите работи след време стават лоши.
Обяснявам го ето как. Вземете един плод, който е слезнал. Първоначално е бил отличен, хубав. Колко хубав вкус има и цвят! От дървото първоначално така е, но колкото е изминало времето, той изгубва от своята хубост и здравина.
към беседата >>
Та най-напред снемат физическото тяло – горното палто.
Така едно от друго се отделят, че като остане причинното тяло, той, този гостенин вече усеща, че му са снети телата. Нали като отиде някой някъде, снимат му горните дрехи. Някои носят по три балтона. Та най-напред ще му снемат първия балтон, после втория и най-после третия. И човек най-после остане тъй, неглиже, с едно тънко палто.
Та най-напред снемат физическото тяло – горното палто.
Обърнат го. Онези дрехи, които имате, са дадени от Бога. Всички трябва да се научите как сте облечени. И върху тази дреха трябва постоянно да работите.
към беседата >>
И там е нещастието ни.
Виждате, тялото колкото и да го кваси дъждът, не може да го развали. Ще го очисти, а дрехите ще ги омокри и ще им развали цвета. Та Божественото в нас не се разваля. Да вървите с Божественото! А ние често вървим с човешкото.
И там е нещастието ни.
По човешки може нещата да не могат да се оправят, както и да кажете. Ако ти вярваш в Бога и Господ живее в тебе, то знай, за добро е това! Ако ти вярваш, за добро е това! Ако вие бяхте на мястото на Иван Хуса, когото туриха да изгорят, а той си пее! А те гледаха – човек подклажда огъня.
към беседата >>
Обяснявам го ето как.
Казвам, всички ние в живота си все имаме по една машина, с която по невнимание стават такива изключения. Казвам, сега в религиозния живот, ние трябва да изучаваме ония, Божествените закони. Когато дойде една неприятна мисъл, не трябва да мислим защо е дошла тя. Това е едно предметно учение. Аз правя следующите сравнения: хубавите работи след време стават лоши.
Обяснявам го ето как.
Вземете един плод, който е слезнал. Първоначално е бил отличен, хубав. Колко хубав вкус има и цвят! От дървото първоначално така е, но колкото е изминало времето, той изгубва от своята хубост и здравина. И все ще се яви някъде едно малко нарушение.
към беседата >>
Обърнат го.
Нали като отиде някой някъде, снимат му горните дрехи. Някои носят по три балтона. Та най-напред ще му снемат първия балтон, после втория и най-после третия. И човек най-после остане тъй, неглиже, с едно тънко палто. Та най-напред снемат физическото тяло – горното палто.
Обърнат го.
Онези дрехи, които имате, са дадени от Бога. Всички трябва да се научите как сте облечени. И върху тази дреха трябва постоянно да работите.
към беседата >>
По човешки може нещата да не могат да се оправят, както и да кажете.
Ще го очисти, а дрехите ще ги омокри и ще им развали цвета. Та Божественото в нас не се разваля. Да вървите с Божественото! А ние често вървим с човешкото. И там е нещастието ни.
По човешки може нещата да не могат да се оправят, както и да кажете.
Ако ти вярваш в Бога и Господ живее в тебе, то знай, за добро е това! Ако ти вярваш, за добро е това! Ако вие бяхте на мястото на Иван Хуса, когото туриха да изгорят, а той си пее! А те гледаха – човек подклажда огъня. Той не каза „До това ли стигнах?
към беседата >>
Вземете един плод, който е слезнал.
Казвам, сега в религиозния живот, ние трябва да изучаваме ония, Божествените закони. Когато дойде една неприятна мисъл, не трябва да мислим защо е дошла тя. Това е едно предметно учение. Аз правя следующите сравнения: хубавите работи след време стават лоши. Обяснявам го ето как.
Вземете един плод, който е слезнал.
Първоначално е бил отличен, хубав. Колко хубав вкус има и цвят! От дървото първоначално така е, но колкото е изминало времето, той изгубва от своята хубост и здравина. И все ще се яви някъде едно малко нарушение. Може да почне да гние плодът.
към беседата >>
Онези дрехи, които имате, са дадени от Бога.
Някои носят по три балтона. Та най-напред ще му снемат първия балтон, после втория и най-после третия. И човек най-после остане тъй, неглиже, с едно тънко палто. Та най-напред снемат физическото тяло – горното палто. Обърнат го.
Онези дрехи, които имате, са дадени от Бога.
Всички трябва да се научите как сте облечени. И върху тази дреха трябва постоянно да работите.
към беседата >>
Ако ти вярваш в Бога и Господ живее в тебе, то знай, за добро е това!
Та Божественото в нас не се разваля. Да вървите с Божественото! А ние често вървим с човешкото. И там е нещастието ни. По човешки може нещата да не могат да се оправят, както и да кажете.
Ако ти вярваш в Бога и Господ живее в тебе, то знай, за добро е това!
Ако ти вярваш, за добро е това! Ако вие бяхте на мястото на Иван Хуса, когото туриха да изгорят, а той си пее! А те гледаха – човек подклажда огъня. Той не каза „До това ли стигнах? “, но го счете за привилегия!
към беседата >>
Първоначално е бил отличен, хубав.
Когато дойде една неприятна мисъл, не трябва да мислим защо е дошла тя. Това е едно предметно учение. Аз правя следующите сравнения: хубавите работи след време стават лоши. Обяснявам го ето как. Вземете един плод, който е слезнал.
Първоначално е бил отличен, хубав.
Колко хубав вкус има и цвят! От дървото първоначално така е, но колкото е изминало времето, той изгубва от своята хубост и здравина. И все ще се яви някъде едно малко нарушение. Може да почне да гние плодът. И погледнеш, най-хубавите круши, най-хубавите ябълки са се развалили.
към беседата >>
Всички трябва да се научите как сте облечени.
Та най-напред ще му снемат първия балтон, после втория и най-после третия. И човек най-после остане тъй, неглиже, с едно тънко палто. Та най-напред снемат физическото тяло – горното палто. Обърнат го. Онези дрехи, които имате, са дадени от Бога.
Всички трябва да се научите как сте облечени.
И върху тази дреха трябва постоянно да работите.
към беседата >>
Ако ти вярваш, за добро е това!
Да вървите с Божественото! А ние често вървим с човешкото. И там е нещастието ни. По човешки може нещата да не могат да се оправят, както и да кажете. Ако ти вярваш в Бога и Господ живее в тебе, то знай, за добро е това!
Ако ти вярваш, за добро е това!
Ако вие бяхте на мястото на Иван Хуса, когото туриха да изгорят, а той си пее! А те гледаха – човек подклажда огъня. Той не каза „До това ли стигнах? “, но го счете за привилегия!
към беседата >>
Колко хубав вкус има и цвят!
Това е едно предметно учение. Аз правя следующите сравнения: хубавите работи след време стават лоши. Обяснявам го ето как. Вземете един плод, който е слезнал. Първоначално е бил отличен, хубав.
Колко хубав вкус има и цвят!
От дървото първоначално така е, но колкото е изминало времето, той изгубва от своята хубост и здравина. И все ще се яви някъде едно малко нарушение. Може да почне да гние плодът. И погледнеш, най-хубавите круши, най-хубавите ябълки са се развалили. Е, де е злото?
към беседата >>
И върху тази дреха трябва постоянно да работите.
И човек най-после остане тъй, неглиже, с едно тънко палто. Та най-напред снемат физическото тяло – горното палто. Обърнат го. Онези дрехи, които имате, са дадени от Бога. Всички трябва да се научите как сте облечени.
И върху тази дреха трябва постоянно да работите.
към беседата >>
Ако вие бяхте на мястото на Иван Хуса, когото туриха да изгорят, а той си пее!
А ние често вървим с човешкото. И там е нещастието ни. По човешки може нещата да не могат да се оправят, както и да кажете. Ако ти вярваш в Бога и Господ живее в тебе, то знай, за добро е това! Ако ти вярваш, за добро е това!
Ако вие бяхте на мястото на Иван Хуса, когото туриха да изгорят, а той си пее!
А те гледаха – човек подклажда огъня. Той не каза „До това ли стигнах? “, но го счете за привилегия!
към беседата >>
От дървото първоначално така е, но колкото е изминало времето, той изгубва от своята хубост и здравина.
Аз правя следующите сравнения: хубавите работи след време стават лоши. Обяснявам го ето как. Вземете един плод, който е слезнал. Първоначално е бил отличен, хубав. Колко хубав вкус има и цвят!
От дървото първоначално така е, но колкото е изминало времето, той изгубва от своята хубост и здравина.
И все ще се яви някъде едно малко нарушение. Може да почне да гние плодът. И погледнеш, най-хубавите круши, най-хубавите ябълки са се развалили. Е, де е злото? – В гниенето на плодовете.
към беседата >>
Един ден хората няма да умират.
Един ден хората няма да умират.
Това умиране не е естествено положение. Хората, както сега умират, няма да умират. Един ден човек само ще се изгуби. Как ще си го обясните положението. С двама ученици се разправя Христос, нали знаете?
към беседата >>
А те гледаха – човек подклажда огъня.
И там е нещастието ни. По човешки може нещата да не могат да се оправят, както и да кажете. Ако ти вярваш в Бога и Господ живее в тебе, то знай, за добро е това! Ако ти вярваш, за добро е това! Ако вие бяхте на мястото на Иван Хуса, когото туриха да изгорят, а той си пее!
А те гледаха – човек подклажда огъня.
Той не каза „До това ли стигнах? “, но го счете за привилегия!
към беседата >>
И все ще се яви някъде едно малко нарушение.
Обяснявам го ето как. Вземете един плод, който е слезнал. Първоначално е бил отличен, хубав. Колко хубав вкус има и цвят! От дървото първоначално така е, но колкото е изминало времето, той изгубва от своята хубост и здравина.
И все ще се яви някъде едно малко нарушение.
Може да почне да гние плодът. И погледнеш, най-хубавите круши, най-хубавите ябълки са се развалили. Е, де е злото? – В гниенето на плодовете. Първоначално, ако един плод е поставен на дървото, то си има определено време, докогато той трябва да седи на дървото.
към беседата >>
Това умиране не е естествено положение.
Един ден хората няма да умират.
Това умиране не е естествено положение.
Хората, както сега умират, няма да умират. Един ден човек само ще се изгуби. Как ще си го обясните положението. С двама ученици се разправя Христос, нали знаете? И след туй, като благослови хляба, Той изчезна безследно.
към беседата >>
Той не каза „До това ли стигнах?
По човешки може нещата да не могат да се оправят, както и да кажете. Ако ти вярваш в Бога и Господ живее в тебе, то знай, за добро е това! Ако ти вярваш, за добро е това! Ако вие бяхте на мястото на Иван Хуса, когото туриха да изгорят, а той си пее! А те гледаха – човек подклажда огъня.
Той не каза „До това ли стигнах?
“, но го счете за привилегия!
към беседата >>
Може да почне да гние плодът.
Вземете един плод, който е слезнал. Първоначално е бил отличен, хубав. Колко хубав вкус има и цвят! От дървото първоначално така е, но колкото е изминало времето, той изгубва от своята хубост и здравина. И все ще се яви някъде едно малко нарушение.
Може да почне да гние плодът.
И погледнеш, най-хубавите круши, най-хубавите ябълки са се развалили. Е, де е злото? – В гниенето на плодовете. Първоначално, ако един плод е поставен на дървото, то си има определено време, докогато той трябва да седи на дървото. И този плод, след като се откъсне, дълго време не трябва да се държи така.
към беседата >>
Хората, както сега умират, няма да умират.
Един ден хората няма да умират. Това умиране не е естествено положение.
Хората, както сега умират, няма да умират.
Един ден човек само ще се изгуби. Как ще си го обясните положението. С двама ученици се разправя Христос, нали знаете? И след туй, като благослови хляба, Той изчезна безследно. Къде отиде Той?
към беседата >>
“, но го счете за привилегия!
Ако ти вярваш в Бога и Господ живее в тебе, то знай, за добро е това! Ако ти вярваш, за добро е това! Ако вие бяхте на мястото на Иван Хуса, когото туриха да изгорят, а той си пее! А те гледаха – човек подклажда огъня. Той не каза „До това ли стигнах?
“, но го счете за привилегия!
към беседата >>
И погледнеш, най-хубавите круши, най-хубавите ябълки са се развалили.
Първоначално е бил отличен, хубав. Колко хубав вкус има и цвят! От дървото първоначално така е, но колкото е изминало времето, той изгубва от своята хубост и здравина. И все ще се яви някъде едно малко нарушение. Може да почне да гние плодът.
И погледнеш, най-хубавите круши, най-хубавите ябълки са се развалили.
Е, де е злото? – В гниенето на плодовете. Първоначално, ако един плод е поставен на дървото, то си има определено време, докогато той трябва да седи на дървото. И този плод, след като се откъсне, дълго време не трябва да се държи така. Ние още не знаем колко време можем да го държим.
към беседата >>
Един ден човек само ще се изгуби.
Един ден хората няма да умират. Това умиране не е естествено положение. Хората, както сега умират, няма да умират.
Един ден човек само ще се изгуби.
Как ще си го обясните положението. С двама ученици се разправя Христос, нали знаете? И след туй, като благослови хляба, Той изчезна безследно. Къде отиде Той? Значи учените хора доказват това.
към беседата >>
Щом дойде едно изпитание в света, считайте го това за една привилегия.
Щом дойде едно изпитание в света, считайте го това за една привилегия.
Може да се обезсърчите. Търпение се изисква. Сега във всички аз наблюдавам. Някоя сестра казва: „Загазих, въглища нямам.“ Тъй замисли се тя, казва: „Няма въглища.“ Въглища има колкото искате, аз да ви кажа как. Щом нямате въглища, представете си, че имате два тона въглища.
към беседата >>
Е, де е злото?
Колко хубав вкус има и цвят! От дървото първоначално така е, но колкото е изминало времето, той изгубва от своята хубост и здравина. И все ще се яви някъде едно малко нарушение. Може да почне да гние плодът. И погледнеш, най-хубавите круши, най-хубавите ябълки са се развалили.
Е, де е злото?
– В гниенето на плодовете. Първоначално, ако един плод е поставен на дървото, то си има определено време, докогато той трябва да седи на дървото. И този плод, след като се откъсне, дълго време не трябва да се държи така. Ние още не знаем колко време можем да го държим. Ние искаме 4–5 месеца да държим тия плодове.
към беседата >>
Как ще си го обясните положението.
Един ден хората няма да умират. Това умиране не е естествено положение. Хората, както сега умират, няма да умират. Един ден човек само ще се изгуби.
Как ще си го обясните положението.
С двама ученици се разправя Христос, нали знаете? И след туй, като благослови хляба, Той изчезна безследно. Къде отиде Той? Значи учените хора доказват това. Някога може да се прокарат известни лъчи на слънцето, че може човек да изчезне.
към беседата >>
Може да се обезсърчите.
Щом дойде едно изпитание в света, считайте го това за една привилегия.
Може да се обезсърчите.
Търпение се изисква. Сега във всички аз наблюдавам. Някоя сестра казва: „Загазих, въглища нямам.“ Тъй замисли се тя, казва: „Няма въглища.“ Въглища има колкото искате, аз да ви кажа как. Щом нямате въглища, представете си, че имате два тона въглища. И вие ще го считате това за илюзия.
към беседата >>
– В гниенето на плодовете.
От дървото първоначално така е, но колкото е изминало времето, той изгубва от своята хубост и здравина. И все ще се яви някъде едно малко нарушение. Може да почне да гние плодът. И погледнеш, най-хубавите круши, най-хубавите ябълки са се развалили. Е, де е злото?
– В гниенето на плодовете.
Първоначално, ако един плод е поставен на дървото, то си има определено време, докогато той трябва да седи на дървото. И този плод, след като се откъсне, дълго време не трябва да се държи така. Ние още не знаем колко време можем да го държим. Ние искаме 4–5 месеца да държим тия плодове. Това е неестествено.
към беседата >>
С двама ученици се разправя Христос, нали знаете?
Един ден хората няма да умират. Това умиране не е естествено положение. Хората, както сега умират, няма да умират. Един ден човек само ще се изгуби. Как ще си го обясните положението.
С двама ученици се разправя Христос, нали знаете?
И след туй, като благослови хляба, Той изчезна безследно. Къде отиде Той? Значи учените хора доказват това. Някога може да се прокарат известни лъчи на слънцето, че може човек да изчезне. Не че Христос изчезна, но понеже си заминава – духовната светлина и физическата светлина се различават.
към беседата >>
Търпение се изисква.
Щом дойде едно изпитание в света, считайте го това за една привилегия. Може да се обезсърчите.
Търпение се изисква.
Сега във всички аз наблюдавам. Някоя сестра казва: „Загазих, въглища нямам.“ Тъй замисли се тя, казва: „Няма въглища.“ Въглища има колкото искате, аз да ви кажа как. Щом нямате въглища, представете си, че имате два тона въглища. И вие ще го считате това за илюзия. Направете един опит.
към беседата >>
Първоначално, ако един плод е поставен на дървото, то си има определено време, докогато той трябва да седи на дървото.
И все ще се яви някъде едно малко нарушение. Може да почне да гние плодът. И погледнеш, най-хубавите круши, най-хубавите ябълки са се развалили. Е, де е злото? – В гниенето на плодовете.
Първоначално, ако един плод е поставен на дървото, то си има определено време, докогато той трябва да седи на дървото.
И този плод, след като се откъсне, дълго време не трябва да се държи така. Ние още не знаем колко време можем да го държим. Ние искаме 4–5 месеца да държим тия плодове. Това е неестествено. Ако животът ни би бил уреден, че всякога тия плодове да седят горе на дървото, и да си ги късаме тъй пресни, както са!
към беседата >>
И след туй, като благослови хляба, Той изчезна безследно.
Това умиране не е естествено положение. Хората, както сега умират, няма да умират. Един ден човек само ще се изгуби. Как ще си го обясните положението. С двама ученици се разправя Христос, нали знаете?
И след туй, като благослови хляба, Той изчезна безследно.
Къде отиде Той? Значи учените хора доказват това. Някога може да се прокарат известни лъчи на слънцето, че може човек да изчезне. Не че Христос изчезна, но понеже си заминава – духовната светлина и физическата светлина се различават. На физическото поле нещата, за да бъдат видими, трябва да стане известно пречупване най-малко на един градус, за да бъдат лъчите видими.
към беседата >>
Сега във всички аз наблюдавам.
Щом дойде едно изпитание в света, считайте го това за една привилегия. Може да се обезсърчите. Търпение се изисква.
Сега във всички аз наблюдавам.
Някоя сестра казва: „Загазих, въглища нямам.“ Тъй замисли се тя, казва: „Няма въглища.“ Въглища има колкото искате, аз да ви кажа как. Щом нямате въглища, представете си, че имате два тона въглища. И вие ще го считате това за илюзия. Направете един опит. Считайте, че имате два тона въглища.
към беседата >>
И този плод, след като се откъсне, дълго време не трябва да се държи така.
Може да почне да гние плодът. И погледнеш, най-хубавите круши, най-хубавите ябълки са се развалили. Е, де е злото? – В гниенето на плодовете. Първоначално, ако един плод е поставен на дървото, то си има определено време, докогато той трябва да седи на дървото.
И този плод, след като се откъсне, дълго време не трябва да се държи така.
Ние още не знаем колко време можем да го държим. Ние искаме 4–5 месеца да държим тия плодове. Това е неестествено. Ако животът ни би бил уреден, че всякога тия плодове да седят горе на дървото, и да си ги късаме тъй пресни, както са! При сегашните условия това е невъзможно.
към беседата >>
Къде отиде Той?
Хората, както сега умират, няма да умират. Един ден човек само ще се изгуби. Как ще си го обясните положението. С двама ученици се разправя Христос, нали знаете? И след туй, като благослови хляба, Той изчезна безследно.
Къде отиде Той?
Значи учените хора доказват това. Някога може да се прокарат известни лъчи на слънцето, че може човек да изчезне. Не че Христос изчезна, но понеже си заминава – духовната светлина и физическата светлина се различават. На физическото поле нещата, за да бъдат видими, трябва да стане известно пречупване най-малко на един градус, за да бъдат лъчите видими. Щом няма пречупване на лъчите, това тяло става невидимо.
към беседата >>
Някоя сестра казва: „Загазих, въглища нямам.“ Тъй замисли се тя, казва: „Няма въглища.“ Въглища има колкото искате, аз да ви кажа как.
Щом дойде едно изпитание в света, считайте го това за една привилегия. Може да се обезсърчите. Търпение се изисква. Сега във всички аз наблюдавам.
Някоя сестра казва: „Загазих, въглища нямам.“ Тъй замисли се тя, казва: „Няма въглища.“ Въглища има колкото искате, аз да ви кажа как.
Щом нямате въглища, представете си, че имате два тона въглища. И вие ще го считате това за илюзия. Направете един опит. Считайте, че имате два тона въглища. След това напълнете печката и считайте, че печката ви гори.
към беседата >>
Ние още не знаем колко време можем да го държим.
И погледнеш, най-хубавите круши, най-хубавите ябълки са се развалили. Е, де е злото? – В гниенето на плодовете. Първоначално, ако един плод е поставен на дървото, то си има определено време, докогато той трябва да седи на дървото. И този плод, след като се откъсне, дълго време не трябва да се държи така.
Ние още не знаем колко време можем да го държим.
Ние искаме 4–5 месеца да държим тия плодове. Това е неестествено. Ако животът ни би бил уреден, че всякога тия плодове да седят горе на дървото, и да си ги късаме тъй пресни, както са! При сегашните условия това е невъзможно. Защото има посторонни положения.
към беседата >>
Значи учените хора доказват това.
Един ден човек само ще се изгуби. Как ще си го обясните положението. С двама ученици се разправя Христос, нали знаете? И след туй, като благослови хляба, Той изчезна безследно. Къде отиде Той?
Значи учените хора доказват това.
Някога може да се прокарат известни лъчи на слънцето, че може човек да изчезне. Не че Христос изчезна, но понеже си заминава – духовната светлина и физическата светлина се различават. На физическото поле нещата, за да бъдат видими, трябва да стане известно пречупване най-малко на един градус, за да бъдат лъчите видими. Щом няма пречупване на лъчите, това тяло става невидимо. Туй тяло пак е там.
към беседата >>
Щом нямате въглища, представете си, че имате два тона въглища.
Щом дойде едно изпитание в света, считайте го това за една привилегия. Може да се обезсърчите. Търпение се изисква. Сега във всички аз наблюдавам. Някоя сестра казва: „Загазих, въглища нямам.“ Тъй замисли се тя, казва: „Няма въглища.“ Въглища има колкото искате, аз да ви кажа как.
Щом нямате въглища, представете си, че имате два тона въглища.
И вие ще го считате това за илюзия. Направете един опит. Считайте, че имате два тона въглища. След това напълнете печката и считайте, че печката ви гори. И печката ще почне да гори.
към беседата >>
Ние искаме 4–5 месеца да държим тия плодове.
Е, де е злото? – В гниенето на плодовете. Първоначално, ако един плод е поставен на дървото, то си има определено време, докогато той трябва да седи на дървото. И този плод, след като се откъсне, дълго време не трябва да се държи така. Ние още не знаем колко време можем да го държим.
Ние искаме 4–5 месеца да държим тия плодове.
Това е неестествено. Ако животът ни би бил уреден, че всякога тия плодове да седят горе на дървото, и да си ги късаме тъй пресни, както са! При сегашните условия това е невъзможно. Защото има посторонни положения. Невъзможно е, защото студът най-първо може да развали гроздето и после, и в топло време се разваля гроздето.
към беседата >>
Някога може да се прокарат известни лъчи на слънцето, че може човек да изчезне.
Как ще си го обясните положението. С двама ученици се разправя Христос, нали знаете? И след туй, като благослови хляба, Той изчезна безследно. Къде отиде Той? Значи учените хора доказват това.
Някога може да се прокарат известни лъчи на слънцето, че може човек да изчезне.
Не че Христос изчезна, но понеже си заминава – духовната светлина и физическата светлина се различават. На физическото поле нещата, за да бъдат видими, трябва да стане известно пречупване най-малко на един градус, за да бъдат лъчите видими. Щом няма пречупване на лъчите, това тяло става невидимо. Туй тяло пак е там. Сега не разбирайте физическото тяло.
към беседата >>
И вие ще го считате това за илюзия.
Може да се обезсърчите. Търпение се изисква. Сега във всички аз наблюдавам. Някоя сестра казва: „Загазих, въглища нямам.“ Тъй замисли се тя, казва: „Няма въглища.“ Въглища има колкото искате, аз да ви кажа как. Щом нямате въглища, представете си, че имате два тона въглища.
И вие ще го считате това за илюзия.
Направете един опит. Считайте, че имате два тона въглища. След това напълнете печката и считайте, че печката ви гори. И печката ще почне да гори. Има една топлина в света.
към беседата >>
Това е неестествено.
– В гниенето на плодовете. Първоначално, ако един плод е поставен на дървото, то си има определено време, докогато той трябва да седи на дървото. И този плод, след като се откъсне, дълго време не трябва да се държи така. Ние още не знаем колко време можем да го държим. Ние искаме 4–5 месеца да държим тия плодове.
Това е неестествено.
Ако животът ни би бил уреден, че всякога тия плодове да седят горе на дървото, и да си ги късаме тъй пресни, както са! При сегашните условия това е невъзможно. Защото има посторонни положения. Невъзможно е, защото студът най-първо може да развали гроздето и после, и в топло време се разваля гроздето. Та ако гроздето остане за дълго време, то половината от него ще изчезне.
към беседата >>
Не че Христос изчезна, но понеже си заминава – духовната светлина и физическата светлина се различават.
С двама ученици се разправя Христос, нали знаете? И след туй, като благослови хляба, Той изчезна безследно. Къде отиде Той? Значи учените хора доказват това. Някога може да се прокарат известни лъчи на слънцето, че може човек да изчезне.
Не че Христос изчезна, но понеже си заминава – духовната светлина и физическата светлина се различават.
На физическото поле нещата, за да бъдат видими, трябва да стане известно пречупване най-малко на един градус, за да бъдат лъчите видими. Щом няма пречупване на лъчите, това тяло става невидимо. Туй тяло пак е там. Сега не разбирайте физическото тяло. Тъй той може да се разредява и да се сгъстява.
към беседата >>
Направете един опит.
Търпение се изисква. Сега във всички аз наблюдавам. Някоя сестра казва: „Загазих, въглища нямам.“ Тъй замисли се тя, казва: „Няма въглища.“ Въглища има колкото искате, аз да ви кажа как. Щом нямате въглища, представете си, че имате два тона въглища. И вие ще го считате това за илюзия.
Направете един опит.
Считайте, че имате два тона въглища. След това напълнете печката и считайте, че печката ви гори. И печката ще почне да гори. Има една топлина в света. Онзи, който не разбира, ще се намери в трудно положение.
към беседата >>
Ако животът ни би бил уреден, че всякога тия плодове да седят горе на дървото, и да си ги късаме тъй пресни, както са!
Първоначално, ако един плод е поставен на дървото, то си има определено време, докогато той трябва да седи на дървото. И този плод, след като се откъсне, дълго време не трябва да се държи така. Ние още не знаем колко време можем да го държим. Ние искаме 4–5 месеца да държим тия плодове. Това е неестествено.
Ако животът ни би бил уреден, че всякога тия плодове да седят горе на дървото, и да си ги късаме тъй пресни, както са!
При сегашните условия това е невъзможно. Защото има посторонни положения. Невъзможно е, защото студът най-първо може да развали гроздето и после, и в топло време се разваля гроздето. Та ако гроздето остане за дълго време, то половината от него ще изчезне. Ние се безпокоим да не изчезне гроздето.
към беседата >>
На физическото поле нещата, за да бъдат видими, трябва да стане известно пречупване най-малко на един градус, за да бъдат лъчите видими.
И след туй, като благослови хляба, Той изчезна безследно. Къде отиде Той? Значи учените хора доказват това. Някога може да се прокарат известни лъчи на слънцето, че може човек да изчезне. Не че Христос изчезна, но понеже си заминава – духовната светлина и физическата светлина се различават.
На физическото поле нещата, за да бъдат видими, трябва да стане известно пречупване най-малко на един градус, за да бъдат лъчите видими.
Щом няма пречупване на лъчите, това тяло става невидимо. Туй тяло пак е там. Сега не разбирайте физическото тяло. Тъй той може да се разредява и да се сгъстява. И всякога, когато вие се намирате в едно неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Считайте, че имате два тона въглища.
Сега във всички аз наблюдавам. Някоя сестра казва: „Загазих, въглища нямам.“ Тъй замисли се тя, казва: „Няма въглища.“ Въглища има колкото искате, аз да ви кажа как. Щом нямате въглища, представете си, че имате два тона въглища. И вие ще го считате това за илюзия. Направете един опит.
Считайте, че имате два тона въглища.
След това напълнете печката и считайте, че печката ви гори. И печката ще почне да гори. Има една топлина в света. Онзи, който не разбира, ще се намери в трудно положение. В света, в природата има една скрита топлина.
към беседата >>
При сегашните условия това е невъзможно.
И този плод, след като се откъсне, дълго време не трябва да се държи така. Ние още не знаем колко време можем да го държим. Ние искаме 4–5 месеца да държим тия плодове. Това е неестествено. Ако животът ни би бил уреден, че всякога тия плодове да седят горе на дървото, и да си ги късаме тъй пресни, както са!
При сегашните условия това е невъзможно.
Защото има посторонни положения. Невъзможно е, защото студът най-първо може да развали гроздето и после, и в топло време се разваля гроздето. Та ако гроздето остане за дълго време, то половината от него ще изчезне. Ние се безпокоим да не изчезне гроздето. То е наше неразбиране.
към беседата >>
Щом няма пречупване на лъчите, това тяло става невидимо.
Къде отиде Той? Значи учените хора доказват това. Някога може да се прокарат известни лъчи на слънцето, че може човек да изчезне. Не че Христос изчезна, но понеже си заминава – духовната светлина и физическата светлина се различават. На физическото поле нещата, за да бъдат видими, трябва да стане известно пречупване най-малко на един градус, за да бъдат лъчите видими.
Щом няма пречупване на лъчите, това тяло става невидимо.
Туй тяло пак е там. Сега не разбирайте физическото тяло. Тъй той може да се разредява и да се сгъстява. И всякога, когато вие се намирате в едно неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва. За да бъдете щастливи, вий трябва да се научите на закона на разредяването.
към беседата >>
След това напълнете печката и считайте, че печката ви гори.
Някоя сестра казва: „Загазих, въглища нямам.“ Тъй замисли се тя, казва: „Няма въглища.“ Въглища има колкото искате, аз да ви кажа как. Щом нямате въглища, представете си, че имате два тона въглища. И вие ще го считате това за илюзия. Направете един опит. Считайте, че имате два тона въглища.
След това напълнете печката и считайте, че печката ви гори.
И печката ще почне да гори. Има една топлина в света. Онзи, който не разбира, ще се намери в трудно положение. В света, в природата има една скрита топлина. И ако вие в даден случай можете да вдигнете ума си, тази топлина ще мине във вас, както минава този ток на електричеството, и вие ще се стоплите.
към беседата >>
Защото има посторонни положения.
Ние още не знаем колко време можем да го държим. Ние искаме 4–5 месеца да държим тия плодове. Това е неестествено. Ако животът ни би бил уреден, че всякога тия плодове да седят горе на дървото, и да си ги късаме тъй пресни, както са! При сегашните условия това е невъзможно.
Защото има посторонни положения.
Невъзможно е, защото студът най-първо може да развали гроздето и после, и в топло време се разваля гроздето. Та ако гроздето остане за дълго време, то половината от него ще изчезне. Ние се безпокоим да не изчезне гроздето. То е наше неразбиране. Но какво е разбирането на дървото, което ражда плодовете?
към беседата >>
Туй тяло пак е там.
Значи учените хора доказват това. Някога може да се прокарат известни лъчи на слънцето, че може човек да изчезне. Не че Христос изчезна, но понеже си заминава – духовната светлина и физическата светлина се различават. На физическото поле нещата, за да бъдат видими, трябва да стане известно пречупване най-малко на един градус, за да бъдат лъчите видими. Щом няма пречупване на лъчите, това тяло става невидимо.
Туй тяло пак е там.
Сега не разбирайте физическото тяло. Тъй той може да се разредява и да се сгъстява. И всякога, когато вие се намирате в едно неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва. За да бъдете щастливи, вий трябва да се научите на закона на разредяването.
към беседата >>
И печката ще почне да гори.
Щом нямате въглища, представете си, че имате два тона въглища. И вие ще го считате това за илюзия. Направете един опит. Считайте, че имате два тона въглища. След това напълнете печката и считайте, че печката ви гори.
И печката ще почне да гори.
Има една топлина в света. Онзи, който не разбира, ще се намери в трудно положение. В света, в природата има една скрита топлина. И ако вие в даден случай можете да вдигнете ума си, тази топлина ще мине във вас, както минава този ток на електричеството, и вие ще се стоплите. И ще се измени състоянието ви.
към беседата >>
Невъзможно е, защото студът най-първо може да развали гроздето и после, и в топло време се разваля гроздето.
Ние искаме 4–5 месеца да държим тия плодове. Това е неестествено. Ако животът ни би бил уреден, че всякога тия плодове да седят горе на дървото, и да си ги късаме тъй пресни, както са! При сегашните условия това е невъзможно. Защото има посторонни положения.
Невъзможно е, защото студът най-първо може да развали гроздето и после, и в топло време се разваля гроздето.
Та ако гроздето остане за дълго време, то половината от него ще изчезне. Ние се безпокоим да не изчезне гроздето. То е наше неразбиране. Но какво е разбирането на дървото, което ражда плодовете? Ако хората ги нямаше, тия плодове ще падат долу и кокичките им ще отиват в земята и ще израснат, и ще се размножават.
към беседата >>
Сега не разбирайте физическото тяло.
Някога може да се прокарат известни лъчи на слънцето, че може човек да изчезне. Не че Христос изчезна, но понеже си заминава – духовната светлина и физическата светлина се различават. На физическото поле нещата, за да бъдат видими, трябва да стане известно пречупване най-малко на един градус, за да бъдат лъчите видими. Щом няма пречупване на лъчите, това тяло става невидимо. Туй тяло пак е там.
Сега не разбирайте физическото тяло.
Тъй той може да се разредява и да се сгъстява. И всякога, когато вие се намирате в едно неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва. За да бъдете щастливи, вий трябва да се научите на закона на разредяването.
към беседата >>
Има една топлина в света.
И вие ще го считате това за илюзия. Направете един опит. Считайте, че имате два тона въглища. След това напълнете печката и считайте, че печката ви гори. И печката ще почне да гори.
Има една топлина в света.
Онзи, който не разбира, ще се намери в трудно положение. В света, в природата има една скрита топлина. И ако вие в даден случай можете да вдигнете ума си, тази топлина ще мине във вас, както минава този ток на електричеството, и вие ще се стоплите. И ще се измени състоянието ви. Ако всички хора биха били добри, всеки един момент може тази топлина да я имате.
към беседата >>
Та ако гроздето остане за дълго време, то половината от него ще изчезне.
Това е неестествено. Ако животът ни би бил уреден, че всякога тия плодове да седят горе на дървото, и да си ги късаме тъй пресни, както са! При сегашните условия това е невъзможно. Защото има посторонни положения. Невъзможно е, защото студът най-първо може да развали гроздето и после, и в топло време се разваля гроздето.
Та ако гроздето остане за дълго време, то половината от него ще изчезне.
Ние се безпокоим да не изчезне гроздето. То е наше неразбиране. Но какво е разбирането на дървото, което ражда плодовете? Ако хората ги нямаше, тия плодове ще падат долу и кокичките им ще отиват в земята и ще израснат, и ще се размножават.
към беседата >>
Тъй той може да се разредява и да се сгъстява.
Не че Христос изчезна, но понеже си заминава – духовната светлина и физическата светлина се различават. На физическото поле нещата, за да бъдат видими, трябва да стане известно пречупване най-малко на един градус, за да бъдат лъчите видими. Щом няма пречупване на лъчите, това тяло става невидимо. Туй тяло пак е там. Сега не разбирайте физическото тяло.
Тъй той може да се разредява и да се сгъстява.
И всякога, когато вие се намирате в едно неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва. За да бъдете щастливи, вий трябва да се научите на закона на разредяването.
към беседата >>
Онзи, който не разбира, ще се намери в трудно положение.
Направете един опит. Считайте, че имате два тона въглища. След това напълнете печката и считайте, че печката ви гори. И печката ще почне да гори. Има една топлина в света.
Онзи, който не разбира, ще се намери в трудно положение.
В света, в природата има една скрита топлина. И ако вие в даден случай можете да вдигнете ума си, тази топлина ще мине във вас, както минава този ток на електричеството, и вие ще се стоплите. И ще се измени състоянието ви. Ако всички хора биха били добри, всеки един момент може тази топлина да я имате. И ако хората са добри, зимите ще бъдат меки, хубави.
към беседата >>
Ние се безпокоим да не изчезне гроздето.
Ако животът ни би бил уреден, че всякога тия плодове да седят горе на дървото, и да си ги късаме тъй пресни, както са! При сегашните условия това е невъзможно. Защото има посторонни положения. Невъзможно е, защото студът най-първо може да развали гроздето и после, и в топло време се разваля гроздето. Та ако гроздето остане за дълго време, то половината от него ще изчезне.
Ние се безпокоим да не изчезне гроздето.
То е наше неразбиране. Но какво е разбирането на дървото, което ражда плодовете? Ако хората ги нямаше, тия плодове ще падат долу и кокичките им ще отиват в земята и ще израснат, и ще се размножават.
към беседата >>
И всякога, когато вие се намирате в едно неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва.
На физическото поле нещата, за да бъдат видими, трябва да стане известно пречупване най-малко на един градус, за да бъдат лъчите видими. Щом няма пречупване на лъчите, това тяло става невидимо. Туй тяло пак е там. Сега не разбирайте физическото тяло. Тъй той може да се разредява и да се сгъстява.
И всякога, когато вие се намирате в едно неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва.
За да бъдете щастливи, вий трябва да се научите на закона на разредяването.
към беседата >>
В света, в природата има една скрита топлина.
Считайте, че имате два тона въглища. След това напълнете печката и считайте, че печката ви гори. И печката ще почне да гори. Има една топлина в света. Онзи, който не разбира, ще се намери в трудно положение.
В света, в природата има една скрита топлина.
И ако вие в даден случай можете да вдигнете ума си, тази топлина ще мине във вас, както минава този ток на електричеството, и вие ще се стоплите. И ще се измени състоянието ви. Ако всички хора биха били добри, всеки един момент може тази топлина да я имате. И ако хората са добри, зимите ще бъдат меки, хубави. Пък щом хората станат лоши, и зимите стават лоши.
към беседата >>
То е наше неразбиране.
При сегашните условия това е невъзможно. Защото има посторонни положения. Невъзможно е, защото студът най-първо може да развали гроздето и после, и в топло време се разваля гроздето. Та ако гроздето остане за дълго време, то половината от него ще изчезне. Ние се безпокоим да не изчезне гроздето.
То е наше неразбиране.
Но какво е разбирането на дървото, което ражда плодовете? Ако хората ги нямаше, тия плодове ще падат долу и кокичките им ще отиват в земята и ще израснат, и ще се размножават.
към беседата >>
За да бъдете щастливи, вий трябва да се научите на закона на разредяването.
Щом няма пречупване на лъчите, това тяло става невидимо. Туй тяло пак е там. Сега не разбирайте физическото тяло. Тъй той може да се разредява и да се сгъстява. И всякога, когато вие се намирате в едно неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва.
За да бъдете щастливи, вий трябва да се научите на закона на разредяването.
към беседата >>
И ако вие в даден случай можете да вдигнете ума си, тази топлина ще мине във вас, както минава този ток на електричеството, и вие ще се стоплите.
След това напълнете печката и считайте, че печката ви гори. И печката ще почне да гори. Има една топлина в света. Онзи, който не разбира, ще се намери в трудно положение. В света, в природата има една скрита топлина.
И ако вие в даден случай можете да вдигнете ума си, тази топлина ще мине във вас, както минава този ток на електричеството, и вие ще се стоплите.
И ще се измени състоянието ви. Ако всички хора биха били добри, всеки един момент може тази топлина да я имате. И ако хората са добри, зимите ще бъдат меки, хубави. Пък щом хората станат лоши, и зимите стават лоши. Щом хората станат добри, и глад няма да има.
към беседата >>
Но какво е разбирането на дървото, което ражда плодовете?
Защото има посторонни положения. Невъзможно е, защото студът най-първо може да развали гроздето и после, и в топло време се разваля гроздето. Та ако гроздето остане за дълго време, то половината от него ще изчезне. Ние се безпокоим да не изчезне гроздето. То е наше неразбиране.
Но какво е разбирането на дървото, което ражда плодовете?
Ако хората ги нямаше, тия плодове ще падат долу и кокичките им ще отиват в земята и ще израснат, и ще се размножават.
към беседата >>
Ти казваш: „Това нямам, онова нямам.“ Казваш: „Къща нямам, волове нямам, ниви нямам.“ Всички тия неща ви трябват.
Ти казваш: „Това нямам, онова нямам.“ Казваш: „Къща нямам, волове нямам, ниви нямам.“ Всички тия неща ви трябват.
Ти се сгъстяваш, сгъстяваш и най-после ти стане тежко, ако си богат. Богатият, той има толкова много къщи – да каже: „Доста са за мене, не ми трябват.“ – и деветте подарява и остава само едната къща. И погледнеш, като ги подари, става му леко на душата. И като четете изповедта на Толстой, той, като разсъждава, дошъл до същото заключение. Той разсъждавал, разсъждавал, понеже имотът бил на жена му, казва: „Да изпълним закона Христов, да подарим това на бедните, което имаме.“ Жена му казала: „С твоите глупави философски разсъждения не може.“ Толстой казал: „Ех, аз мисля, че ще бъдем и двамата щастливи.“ Обаче туй, което жена му не беше в състояние да направи във времето, когато беше Толстой, като дойдоха болшевиките, те го направиха.
към беседата >>
И ще се измени състоянието ви.
И печката ще почне да гори. Има една топлина в света. Онзи, който не разбира, ще се намери в трудно положение. В света, в природата има една скрита топлина. И ако вие в даден случай можете да вдигнете ума си, тази топлина ще мине във вас, както минава този ток на електричеството, и вие ще се стоплите.
И ще се измени състоянието ви.
Ако всички хора биха били добри, всеки един момент може тази топлина да я имате. И ако хората са добри, зимите ще бъдат меки, хубави. Пък щом хората станат лоши, и зимите стават лоши. Щом хората станат добри, и глад няма да има. Плодородие ще има.
към беседата >>
Ако хората ги нямаше, тия плодове ще падат долу и кокичките им ще отиват в земята и ще израснат, и ще се размножават.
Невъзможно е, защото студът най-първо може да развали гроздето и после, и в топло време се разваля гроздето. Та ако гроздето остане за дълго време, то половината от него ще изчезне. Ние се безпокоим да не изчезне гроздето. То е наше неразбиране. Но какво е разбирането на дървото, което ражда плодовете?
Ако хората ги нямаше, тия плодове ще падат долу и кокичките им ще отиват в земята и ще израснат, и ще се размножават.
към беседата >>
Ти се сгъстяваш, сгъстяваш и най-после ти стане тежко, ако си богат.
Ти казваш: „Това нямам, онова нямам.“ Казваш: „Къща нямам, волове нямам, ниви нямам.“ Всички тия неща ви трябват.
Ти се сгъстяваш, сгъстяваш и най-после ти стане тежко, ако си богат.
Богатият, той има толкова много къщи – да каже: „Доста са за мене, не ми трябват.“ – и деветте подарява и остава само едната къща. И погледнеш, като ги подари, става му леко на душата. И като четете изповедта на Толстой, той, като разсъждава, дошъл до същото заключение. Той разсъждавал, разсъждавал, понеже имотът бил на жена му, казва: „Да изпълним закона Христов, да подарим това на бедните, което имаме.“ Жена му казала: „С твоите глупави философски разсъждения не може.“ Толстой казал: „Ех, аз мисля, че ще бъдем и двамата щастливи.“ Обаче туй, което жена му не беше в състояние да направи във времето, когато беше Толстой, като дойдоха болшевиките, те го направиха. Болшевиците го взеха.
към беседата >>
Ако всички хора биха били добри, всеки един момент може тази топлина да я имате.
Има една топлина в света. Онзи, който не разбира, ще се намери в трудно положение. В света, в природата има една скрита топлина. И ако вие в даден случай можете да вдигнете ума си, тази топлина ще мине във вас, както минава този ток на електричеството, и вие ще се стоплите. И ще се измени състоянието ви.
Ако всички хора биха били добри, всеки един момент може тази топлина да я имате.
И ако хората са добри, зимите ще бъдат меки, хубави. Пък щом хората станат лоши, и зимите стават лоши. Щом хората станат добри, и глад няма да има. Плодородие ще има. Всичко зависи от онова състояние, което ние имаме в нашия ум.
към беседата >>
Та казвам: Важното за дърветата е костилките да израснат, а важното за нас е, ние искаме сега, да не се развалят плодовете, всякога да останат пресни.
Та казвам: Важното за дърветата е костилките да израснат, а важното за нас е, ние искаме сега, да не се развалят плодовете, всякога да останат пресни.
А това е невъзможно! Значи различието седи в това: те искат техните костилки да израснат, а ние искаме плодът да остане здрав и да не изгние. По някой път ние се намираме в едно противоречие – искаме туй разположение, което имаме, да се не изменя. Да допуснем, един човек е щастлив, не знае какво нещо е страдание. Каква ще бъде неговата опитност?
към беседата >>
Богатият, той има толкова много къщи – да каже: „Доста са за мене, не ми трябват.“ – и деветте подарява и остава само едната къща.
Ти казваш: „Това нямам, онова нямам.“ Казваш: „Къща нямам, волове нямам, ниви нямам.“ Всички тия неща ви трябват. Ти се сгъстяваш, сгъстяваш и най-после ти стане тежко, ако си богат.
Богатият, той има толкова много къщи – да каже: „Доста са за мене, не ми трябват.“ – и деветте подарява и остава само едната къща.
И погледнеш, като ги подари, става му леко на душата. И като четете изповедта на Толстой, той, като разсъждава, дошъл до същото заключение. Той разсъждавал, разсъждавал, понеже имотът бил на жена му, казва: „Да изпълним закона Христов, да подарим това на бедните, което имаме.“ Жена му казала: „С твоите глупави философски разсъждения не може.“ Толстой казал: „Ех, аз мисля, че ще бъдем и двамата щастливи.“ Обаче туй, което жена му не беше в състояние да направи във времето, когато беше Толстой, като дойдоха болшевиките, те го направиха. Болшевиците го взеха. Ти не искаш да пожертваш себе си, като дойдат болшевиките, те ще го вземат.
към беседата >>
И ако хората са добри, зимите ще бъдат меки, хубави.
Онзи, който не разбира, ще се намери в трудно положение. В света, в природата има една скрита топлина. И ако вие в даден случай можете да вдигнете ума си, тази топлина ще мине във вас, както минава този ток на електричеството, и вие ще се стоплите. И ще се измени състоянието ви. Ако всички хора биха били добри, всеки един момент може тази топлина да я имате.
И ако хората са добри, зимите ще бъдат меки, хубави.
Пък щом хората станат лоши, и зимите стават лоши. Щом хората станат добри, и глад няма да има. Плодородие ще има. Всичко зависи от онова състояние, което ние имаме в нашия ум. В природата има голямо богатство, но вследствие на нашето неестествено състояние, което имаме към Бога, лишаваме се от Божието благо и някой път ще дойде да имаме едно лъжливо схващане.
към беседата >>
А това е невъзможно!
Та казвам: Важното за дърветата е костилките да израснат, а важното за нас е, ние искаме сега, да не се развалят плодовете, всякога да останат пресни.
А това е невъзможно!
Значи различието седи в това: те искат техните костилки да израснат, а ние искаме плодът да остане здрав и да не изгние. По някой път ние се намираме в едно противоречие – искаме туй разположение, което имаме, да се не изменя. Да допуснем, един човек е щастлив, не знае какво нещо е страдание. Каква ще бъде неговата опитност? Защото ти не можеш да имаш една картина, ако нямаш една малка сянка.
към беседата >>
И погледнеш, като ги подари, става му леко на душата.
Ти казваш: „Това нямам, онова нямам.“ Казваш: „Къща нямам, волове нямам, ниви нямам.“ Всички тия неща ви трябват. Ти се сгъстяваш, сгъстяваш и най-после ти стане тежко, ако си богат. Богатият, той има толкова много къщи – да каже: „Доста са за мене, не ми трябват.“ – и деветте подарява и остава само едната къща.
И погледнеш, като ги подари, става му леко на душата.
И като четете изповедта на Толстой, той, като разсъждава, дошъл до същото заключение. Той разсъждавал, разсъждавал, понеже имотът бил на жена му, казва: „Да изпълним закона Христов, да подарим това на бедните, което имаме.“ Жена му казала: „С твоите глупави философски разсъждения не може.“ Толстой казал: „Ех, аз мисля, че ще бъдем и двамата щастливи.“ Обаче туй, което жена му не беше в състояние да направи във времето, когато беше Толстой, като дойдоха болшевиките, те го направиха. Болшевиците го взеха. Ти не искаш да пожертваш себе си, като дойдат болшевиките, те ще го вземат. А пък болшевиците, това е смъртта.
към беседата >>
Пък щом хората станат лоши, и зимите стават лоши.
В света, в природата има една скрита топлина. И ако вие в даден случай можете да вдигнете ума си, тази топлина ще мине във вас, както минава този ток на електричеството, и вие ще се стоплите. И ще се измени състоянието ви. Ако всички хора биха били добри, всеки един момент може тази топлина да я имате. И ако хората са добри, зимите ще бъдат меки, хубави.
Пък щом хората станат лоши, и зимите стават лоши.
Щом хората станат добри, и глад няма да има. Плодородие ще има. Всичко зависи от онова състояние, което ние имаме в нашия ум. В природата има голямо богатство, но вследствие на нашето неестествено състояние, което имаме към Бога, лишаваме се от Божието благо и някой път ще дойде да имаме едно лъжливо схващане. Казваш си: „Мога ли да имам въглища?
към беседата >>
Значи различието седи в това: те искат техните костилки да израснат, а ние искаме плодът да остане здрав и да не изгние.
Та казвам: Важното за дърветата е костилките да израснат, а важното за нас е, ние искаме сега, да не се развалят плодовете, всякога да останат пресни. А това е невъзможно!
Значи различието седи в това: те искат техните костилки да израснат, а ние искаме плодът да остане здрав и да не изгние.
По някой път ние се намираме в едно противоречие – искаме туй разположение, което имаме, да се не изменя. Да допуснем, един човек е щастлив, не знае какво нещо е страдание. Каква ще бъде неговата опитност? Защото ти не можеш да имаш една картина, ако нямаш една малка сянка. Щастието в живота се разбира от малките нещастия, които човек има.
към беседата >>
И като четете изповедта на Толстой, той, като разсъждава, дошъл до същото заключение.
Ти казваш: „Това нямам, онова нямам.“ Казваш: „Къща нямам, волове нямам, ниви нямам.“ Всички тия неща ви трябват. Ти се сгъстяваш, сгъстяваш и най-после ти стане тежко, ако си богат. Богатият, той има толкова много къщи – да каже: „Доста са за мене, не ми трябват.“ – и деветте подарява и остава само едната къща. И погледнеш, като ги подари, става му леко на душата.
И като четете изповедта на Толстой, той, като разсъждава, дошъл до същото заключение.
Той разсъждавал, разсъждавал, понеже имотът бил на жена му, казва: „Да изпълним закона Христов, да подарим това на бедните, което имаме.“ Жена му казала: „С твоите глупави философски разсъждения не може.“ Толстой казал: „Ех, аз мисля, че ще бъдем и двамата щастливи.“ Обаче туй, което жена му не беше в състояние да направи във времето, когато беше Толстой, като дойдоха болшевиките, те го направиха. Болшевиците го взеха. Ти не искаш да пожертваш себе си, като дойдат болшевиките, те ще го вземат. А пък болшевиците, това е смъртта. Дойде тя и всичко даваш.
към беседата >>
Щом хората станат добри, и глад няма да има.
И ако вие в даден случай можете да вдигнете ума си, тази топлина ще мине във вас, както минава този ток на електричеството, и вие ще се стоплите. И ще се измени състоянието ви. Ако всички хора биха били добри, всеки един момент може тази топлина да я имате. И ако хората са добри, зимите ще бъдат меки, хубави. Пък щом хората станат лоши, и зимите стават лоши.
Щом хората станат добри, и глад няма да има.
Плодородие ще има. Всичко зависи от онова състояние, което ние имаме в нашия ум. В природата има голямо богатство, но вследствие на нашето неестествено състояние, което имаме към Бога, лишаваме се от Божието благо и някой път ще дойде да имаме едно лъжливо схващане. Казваш си: „Мога ли да имам въглища? Мога ли да си въобразявам, че имам въглища?
към беседата >>
По някой път ние се намираме в едно противоречие – искаме туй разположение, което имаме, да се не изменя.
Та казвам: Важното за дърветата е костилките да израснат, а важното за нас е, ние искаме сега, да не се развалят плодовете, всякога да останат пресни. А това е невъзможно! Значи различието седи в това: те искат техните костилки да израснат, а ние искаме плодът да остане здрав и да не изгние.
По някой път ние се намираме в едно противоречие – искаме туй разположение, което имаме, да се не изменя.
Да допуснем, един човек е щастлив, не знае какво нещо е страдание. Каква ще бъде неговата опитност? Защото ти не можеш да имаш една картина, ако нямаш една малка сянка. Щастието в живота се разбира от малките нещастия, които човек има. Всякога след едно боледуване, след като боледуваш и оздравееш, ти се радваш на здравето.
към беседата >>
Той разсъждавал, разсъждавал, понеже имотът бил на жена му, казва: „Да изпълним закона Христов, да подарим това на бедните, което имаме.“ Жена му казала: „С твоите глупави философски разсъждения не може.“ Толстой казал: „Ех, аз мисля, че ще бъдем и двамата щастливи.“ Обаче туй, което жена му не беше в състояние да направи във времето, когато беше Толстой, като дойдоха болшевиките, те го направиха.
Ти казваш: „Това нямам, онова нямам.“ Казваш: „Къща нямам, волове нямам, ниви нямам.“ Всички тия неща ви трябват. Ти се сгъстяваш, сгъстяваш и най-после ти стане тежко, ако си богат. Богатият, той има толкова много къщи – да каже: „Доста са за мене, не ми трябват.“ – и деветте подарява и остава само едната къща. И погледнеш, като ги подари, става му леко на душата. И като четете изповедта на Толстой, той, като разсъждава, дошъл до същото заключение.
Той разсъждавал, разсъждавал, понеже имотът бил на жена му, казва: „Да изпълним закона Христов, да подарим това на бедните, което имаме.“ Жена му казала: „С твоите глупави философски разсъждения не може.“ Толстой казал: „Ех, аз мисля, че ще бъдем и двамата щастливи.“ Обаче туй, което жена му не беше в състояние да направи във времето, когато беше Толстой, като дойдоха болшевиките, те го направиха.
Болшевиците го взеха. Ти не искаш да пожертваш себе си, като дойдат болшевиките, те ще го вземат. А пък болшевиците, това е смъртта. Дойде тя и всичко даваш. Болшевизъм съществува от памтивека.
към беседата >>
Плодородие ще има.
И ще се измени състоянието ви. Ако всички хора биха били добри, всеки един момент може тази топлина да я имате. И ако хората са добри, зимите ще бъдат меки, хубави. Пък щом хората станат лоши, и зимите стават лоши. Щом хората станат добри, и глад няма да има.
Плодородие ще има.
Всичко зависи от онова състояние, което ние имаме в нашия ум. В природата има голямо богатство, но вследствие на нашето неестествено състояние, което имаме към Бога, лишаваме се от Божието благо и някой път ще дойде да имаме едно лъжливо схващане. Казваш си: „Мога ли да имам въглища? Мога ли да си въобразявам, че имам въглища? Това не е ли глупост?
към беседата >>
Да допуснем, един човек е щастлив, не знае какво нещо е страдание.
Та казвам: Важното за дърветата е костилките да израснат, а важното за нас е, ние искаме сега, да не се развалят плодовете, всякога да останат пресни. А това е невъзможно! Значи различието седи в това: те искат техните костилки да израснат, а ние искаме плодът да остане здрав и да не изгние. По някой път ние се намираме в едно противоречие – искаме туй разположение, което имаме, да се не изменя.
Да допуснем, един човек е щастлив, не знае какво нещо е страдание.
Каква ще бъде неговата опитност? Защото ти не можеш да имаш една картина, ако нямаш една малка сянка. Щастието в живота се разбира от малките нещастия, които човек има. Всякога след едно боледуване, след като боледуваш и оздравееш, ти се радваш на здравето. А след като изгубиш здравето си, ти скърбиш, боледуваш.
към беседата >>
Болшевиците го взеха.
Ти се сгъстяваш, сгъстяваш и най-после ти стане тежко, ако си богат. Богатият, той има толкова много къщи – да каже: „Доста са за мене, не ми трябват.“ – и деветте подарява и остава само едната къща. И погледнеш, като ги подари, става му леко на душата. И като четете изповедта на Толстой, той, като разсъждава, дошъл до същото заключение. Той разсъждавал, разсъждавал, понеже имотът бил на жена му, казва: „Да изпълним закона Христов, да подарим това на бедните, което имаме.“ Жена му казала: „С твоите глупави философски разсъждения не може.“ Толстой казал: „Ех, аз мисля, че ще бъдем и двамата щастливи.“ Обаче туй, което жена му не беше в състояние да направи във времето, когато беше Толстой, като дойдоха болшевиките, те го направиха.
Болшевиците го взеха.
Ти не искаш да пожертваш себе си, като дойдат болшевиките, те ще го вземат. А пък болшевиците, това е смъртта. Дойде тя и всичко даваш. Болшевизъм съществува от памтивека. Той, като дойде, казва: „Всичко е общо на земята – няма частна собственост.“ Не.
към беседата >>
Всичко зависи от онова състояние, което ние имаме в нашия ум.
Ако всички хора биха били добри, всеки един момент може тази топлина да я имате. И ако хората са добри, зимите ще бъдат меки, хубави. Пък щом хората станат лоши, и зимите стават лоши. Щом хората станат добри, и глад няма да има. Плодородие ще има.
Всичко зависи от онова състояние, което ние имаме в нашия ум.
В природата има голямо богатство, но вследствие на нашето неестествено състояние, което имаме към Бога, лишаваме се от Божието благо и някой път ще дойде да имаме едно лъжливо схващане. Казваш си: „Мога ли да имам въглища? Мога ли да си въобразявам, че имам въглища? Това не е ли глупост? “ Че тия въглища това е кондензирана слънчева енергия, която преди милиони години е излязла.
към беседата >>
Каква ще бъде неговата опитност?
Та казвам: Важното за дърветата е костилките да израснат, а важното за нас е, ние искаме сега, да не се развалят плодовете, всякога да останат пресни. А това е невъзможно! Значи различието седи в това: те искат техните костилки да израснат, а ние искаме плодът да остане здрав и да не изгние. По някой път ние се намираме в едно противоречие – искаме туй разположение, което имаме, да се не изменя. Да допуснем, един човек е щастлив, не знае какво нещо е страдание.
Каква ще бъде неговата опитност?
Защото ти не можеш да имаш една картина, ако нямаш една малка сянка. Щастието в живота се разбира от малките нещастия, които човек има. Всякога след едно боледуване, след като боледуваш и оздравееш, ти се радваш на здравето. А след като изгубиш здравето си, ти скърбиш, боледуваш. Къде отива здравето на човека?
към беседата >>
Ти не искаш да пожертваш себе си, като дойдат болшевиките, те ще го вземат.
Богатият, той има толкова много къщи – да каже: „Доста са за мене, не ми трябват.“ – и деветте подарява и остава само едната къща. И погледнеш, като ги подари, става му леко на душата. И като четете изповедта на Толстой, той, като разсъждава, дошъл до същото заключение. Той разсъждавал, разсъждавал, понеже имотът бил на жена му, казва: „Да изпълним закона Христов, да подарим това на бедните, което имаме.“ Жена му казала: „С твоите глупави философски разсъждения не може.“ Толстой казал: „Ех, аз мисля, че ще бъдем и двамата щастливи.“ Обаче туй, което жена му не беше в състояние да направи във времето, когато беше Толстой, като дойдоха болшевиките, те го направиха. Болшевиците го взеха.
Ти не искаш да пожертваш себе си, като дойдат болшевиките, те ще го вземат.
А пък болшевиците, това е смъртта. Дойде тя и всичко даваш. Болшевизъм съществува от памтивека. Той, като дойде, казва: „Всичко е общо на земята – няма частна собственост.“ Не. Има и друга философия.
към беседата >>
В природата има голямо богатство, но вследствие на нашето неестествено състояние, което имаме към Бога, лишаваме се от Божието благо и някой път ще дойде да имаме едно лъжливо схващане.
И ако хората са добри, зимите ще бъдат меки, хубави. Пък щом хората станат лоши, и зимите стават лоши. Щом хората станат добри, и глад няма да има. Плодородие ще има. Всичко зависи от онова състояние, което ние имаме в нашия ум.
В природата има голямо богатство, но вследствие на нашето неестествено състояние, което имаме към Бога, лишаваме се от Божието благо и някой път ще дойде да имаме едно лъжливо схващане.
Казваш си: „Мога ли да имам въглища? Мога ли да си въобразявам, че имам въглища? Това не е ли глупост? “ Че тия въглища това е кондензирана слънчева енергия, която преди милиони години е излязла. Че тази енергия и сега я има в природата.
към беседата >>
Защото ти не можеш да имаш една картина, ако нямаш една малка сянка.
А това е невъзможно! Значи различието седи в това: те искат техните костилки да израснат, а ние искаме плодът да остане здрав и да не изгние. По някой път ние се намираме в едно противоречие – искаме туй разположение, което имаме, да се не изменя. Да допуснем, един човек е щастлив, не знае какво нещо е страдание. Каква ще бъде неговата опитност?
Защото ти не можеш да имаш една картина, ако нямаш една малка сянка.
Щастието в живота се разбира от малките нещастия, които човек има. Всякога след едно боледуване, след като боледуваш и оздравееш, ти се радваш на здравето. А след като изгубиш здравето си, ти скърбиш, боледуваш. Къде отива здравето на човека? Допуснете, че вие седите на земята – тъй, с краката.
към беседата >>
А пък болшевиците, това е смъртта.
И погледнеш, като ги подари, става му леко на душата. И като четете изповедта на Толстой, той, като разсъждава, дошъл до същото заключение. Той разсъждавал, разсъждавал, понеже имотът бил на жена му, казва: „Да изпълним закона Христов, да подарим това на бедните, което имаме.“ Жена му казала: „С твоите глупави философски разсъждения не може.“ Толстой казал: „Ех, аз мисля, че ще бъдем и двамата щастливи.“ Обаче туй, което жена му не беше в състояние да направи във времето, когато беше Толстой, като дойдоха болшевиките, те го направиха. Болшевиците го взеха. Ти не искаш да пожертваш себе си, като дойдат болшевиките, те ще го вземат.
А пък болшевиците, това е смъртта.
Дойде тя и всичко даваш. Болшевизъм съществува от памтивека. Той, като дойде, казва: „Всичко е общо на земята – няма частна собственост.“ Не. Има и друга философия. Позволява се частната собственост за добрите.
към беседата >>
Казваш си: „Мога ли да имам въглища?
Пък щом хората станат лоши, и зимите стават лоши. Щом хората станат добри, и глад няма да има. Плодородие ще има. Всичко зависи от онова състояние, което ние имаме в нашия ум. В природата има голямо богатство, но вследствие на нашето неестествено състояние, което имаме към Бога, лишаваме се от Божието благо и някой път ще дойде да имаме едно лъжливо схващане.
Казваш си: „Мога ли да имам въглища?
Мога ли да си въобразявам, че имам въглища? Това не е ли глупост? “ Че тия въглища това е кондензирана слънчева енергия, която преди милиони години е излязла. Че тази енергия и сега я има в природата. И не знаем как да я използваме.
към беседата >>
Щастието в живота се разбира от малките нещастия, които човек има.
Значи различието седи в това: те искат техните костилки да израснат, а ние искаме плодът да остане здрав и да не изгние. По някой път ние се намираме в едно противоречие – искаме туй разположение, което имаме, да се не изменя. Да допуснем, един човек е щастлив, не знае какво нещо е страдание. Каква ще бъде неговата опитност? Защото ти не можеш да имаш една картина, ако нямаш една малка сянка.
Щастието в живота се разбира от малките нещастия, които човек има.
Всякога след едно боледуване, след като боледуваш и оздравееш, ти се радваш на здравето. А след като изгубиш здравето си, ти скърбиш, боледуваш. Къде отива здравето на човека? Допуснете, че вие седите на земята – тъй, с краката. И ви е приятно.
към беседата >>
Дойде тя и всичко даваш.
И като четете изповедта на Толстой, той, като разсъждава, дошъл до същото заключение. Той разсъждавал, разсъждавал, понеже имотът бил на жена му, казва: „Да изпълним закона Христов, да подарим това на бедните, което имаме.“ Жена му казала: „С твоите глупави философски разсъждения не може.“ Толстой казал: „Ех, аз мисля, че ще бъдем и двамата щастливи.“ Обаче туй, което жена му не беше в състояние да направи във времето, когато беше Толстой, като дойдоха болшевиките, те го направиха. Болшевиците го взеха. Ти не искаш да пожертваш себе си, като дойдат болшевиките, те ще го вземат. А пък болшевиците, това е смъртта.
Дойде тя и всичко даваш.
Болшевизъм съществува от памтивека. Той, като дойде, казва: „Всичко е общо на земята – няма частна собственост.“ Не. Има и друга философия. Позволява се частната собственост за добрите. Частна собственост може да имаш, когато я употребяваш за славата Божия.
към беседата >>
Мога ли да си въобразявам, че имам въглища?
Щом хората станат добри, и глад няма да има. Плодородие ще има. Всичко зависи от онова състояние, което ние имаме в нашия ум. В природата има голямо богатство, но вследствие на нашето неестествено състояние, което имаме към Бога, лишаваме се от Божието благо и някой път ще дойде да имаме едно лъжливо схващане. Казваш си: „Мога ли да имам въглища?
Мога ли да си въобразявам, че имам въглища?
Това не е ли глупост? “ Че тия въглища това е кондензирана слънчева енергия, която преди милиони години е излязла. Че тази енергия и сега я има в природата. И не знаем как да я използваме. Сега е оставено запас в земята.
към беседата >>
Всякога след едно боледуване, след като боледуваш и оздравееш, ти се радваш на здравето.
По някой път ние се намираме в едно противоречие – искаме туй разположение, което имаме, да се не изменя. Да допуснем, един човек е щастлив, не знае какво нещо е страдание. Каква ще бъде неговата опитност? Защото ти не можеш да имаш една картина, ако нямаш една малка сянка. Щастието в живота се разбира от малките нещастия, които човек има.
Всякога след едно боледуване, след като боледуваш и оздравееш, ти се радваш на здравето.
А след като изгубиш здравето си, ти скърбиш, боледуваш. Къде отива здравето на човека? Допуснете, че вие седите на земята – тъй, с краката. И ви е приятно. Но допуснете, че някой човек ви закачи с единия крак и вие увиснете за крака си.
към беседата >>
Болшевизъм съществува от памтивека.
Той разсъждавал, разсъждавал, понеже имотът бил на жена му, казва: „Да изпълним закона Христов, да подарим това на бедните, което имаме.“ Жена му казала: „С твоите глупави философски разсъждения не може.“ Толстой казал: „Ех, аз мисля, че ще бъдем и двамата щастливи.“ Обаче туй, което жена му не беше в състояние да направи във времето, когато беше Толстой, като дойдоха болшевиките, те го направиха. Болшевиците го взеха. Ти не искаш да пожертваш себе си, като дойдат болшевиките, те ще го вземат. А пък болшевиците, това е смъртта. Дойде тя и всичко даваш.
Болшевизъм съществува от памтивека.
Той, като дойде, казва: „Всичко е общо на земята – няма частна собственост.“ Не. Има и друга философия. Позволява се частната собственост за добрите. Частна собственост може да имаш, когато я употребяваш за славата Божия. Туй, което преодоляваш, то е като собственост, която ще употребиш за Господа.
към беседата >>
Това не е ли глупост?
Плодородие ще има. Всичко зависи от онова състояние, което ние имаме в нашия ум. В природата има голямо богатство, но вследствие на нашето неестествено състояние, което имаме към Бога, лишаваме се от Божието благо и някой път ще дойде да имаме едно лъжливо схващане. Казваш си: „Мога ли да имам въглища? Мога ли да си въобразявам, че имам въглища?
Това не е ли глупост?
“ Че тия въглища това е кондензирана слънчева енергия, която преди милиони години е излязла. Че тази енергия и сега я има в природата. И не знаем как да я използваме. Сега е оставено запас в земята. В природата има една кондензирана енергия.
към беседата >>
А след като изгубиш здравето си, ти скърбиш, боледуваш.
Да допуснем, един човек е щастлив, не знае какво нещо е страдание. Каква ще бъде неговата опитност? Защото ти не можеш да имаш една картина, ако нямаш една малка сянка. Щастието в живота се разбира от малките нещастия, които човек има. Всякога след едно боледуване, след като боледуваш и оздравееш, ти се радваш на здравето.
А след като изгубиш здравето си, ти скърбиш, боледуваш.
Къде отива здравето на човека? Допуснете, че вие седите на земята – тъй, с краката. И ви е приятно. Но допуснете, че някой човек ви закачи с единия крак и вие увиснете за крака си. Няма нищо.
към беседата >>
Той, като дойде, казва: „Всичко е общо на земята – няма частна собственост.“ Не.
Болшевиците го взеха. Ти не искаш да пожертваш себе си, като дойдат болшевиките, те ще го вземат. А пък болшевиците, това е смъртта. Дойде тя и всичко даваш. Болшевизъм съществува от памтивека.
Той, като дойде, казва: „Всичко е общо на земята – няма частна собственост.“ Не.
Има и друга философия. Позволява се частната собственост за добрите. Частна собственост може да имаш, когато я употребяваш за славата Божия. Туй, което преодоляваш, то е като собственост, която ще употребиш за Господа. Щом направиш нещо, ще го оставиш.
към беседата >>
“ Че тия въглища това е кондензирана слънчева енергия, която преди милиони години е излязла.
Всичко зависи от онова състояние, което ние имаме в нашия ум. В природата има голямо богатство, но вследствие на нашето неестествено състояние, което имаме към Бога, лишаваме се от Божието благо и някой път ще дойде да имаме едно лъжливо схващане. Казваш си: „Мога ли да имам въглища? Мога ли да си въобразявам, че имам въглища? Това не е ли глупост?
“ Че тия въглища това е кондензирана слънчева енергия, която преди милиони години е излязла.
Че тази енергия и сега я има в природата. И не знаем как да я използваме. Сега е оставено запас в земята. В природата има една кондензирана енергия. И един ден, като станете праведници, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина.
към беседата >>
Къде отива здравето на човека?
Каква ще бъде неговата опитност? Защото ти не можеш да имаш една картина, ако нямаш една малка сянка. Щастието в живота се разбира от малките нещастия, които човек има. Всякога след едно боледуване, след като боледуваш и оздравееш, ти се радваш на здравето. А след като изгубиш здравето си, ти скърбиш, боледуваш.
Къде отива здравето на човека?
Допуснете, че вие седите на земята – тъй, с краката. И ви е приятно. Но допуснете, че някой човек ви закачи с единия крак и вие увиснете за крака си. Няма нищо. Но представете си, това въже някъде ви носи в това състояние – ще ви бъде ли приятно?
към беседата >>
Има и друга философия.
Ти не искаш да пожертваш себе си, като дойдат болшевиките, те ще го вземат. А пък болшевиците, това е смъртта. Дойде тя и всичко даваш. Болшевизъм съществува от памтивека. Той, като дойде, казва: „Всичко е общо на земята – няма частна собственост.“ Не.
Има и друга философия.
Позволява се частната собственост за добрите. Частна собственост може да имаш, когато я употребяваш за славата Божия. Туй, което преодоляваш, то е като собственост, която ще употребиш за Господа. Щом направиш нещо, ще го оставиш.
към беседата >>
Че тази енергия и сега я има в природата.
В природата има голямо богатство, но вследствие на нашето неестествено състояние, което имаме към Бога, лишаваме се от Божието благо и някой път ще дойде да имаме едно лъжливо схващане. Казваш си: „Мога ли да имам въглища? Мога ли да си въобразявам, че имам въглища? Това не е ли глупост? “ Че тия въглища това е кондензирана слънчева енергия, която преди милиони години е излязла.
Че тази енергия и сега я има в природата.
И не знаем как да я използваме. Сега е оставено запас в земята. В природата има една кондензирана енергия. И един ден, като станете праведници, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина. А пък има и кондензиран хляб, и кондензирани обуща, и пари – всичко това е приготвено.
към беседата >>
Допуснете, че вие седите на земята – тъй, с краката.
Защото ти не можеш да имаш една картина, ако нямаш една малка сянка. Щастието в живота се разбира от малките нещастия, които човек има. Всякога след едно боледуване, след като боледуваш и оздравееш, ти се радваш на здравето. А след като изгубиш здравето си, ти скърбиш, боледуваш. Къде отива здравето на човека?
Допуснете, че вие седите на земята – тъй, с краката.
И ви е приятно. Но допуснете, че някой човек ви закачи с единия крак и вие увиснете за крака си. Няма нищо. Но представете си, това въже някъде ви носи в това състояние – ще ви бъде ли приятно? Допуснете, че ви закачат на някой аероплан, когато той хвърчи, и вие висите.
към беседата >>
Позволява се частната собственост за добрите.
А пък болшевиците, това е смъртта. Дойде тя и всичко даваш. Болшевизъм съществува от памтивека. Той, като дойде, казва: „Всичко е общо на земята – няма частна собственост.“ Не. Има и друга философия.
Позволява се частната собственост за добрите.
Частна собственост може да имаш, когато я употребяваш за славата Божия. Туй, което преодоляваш, то е като собственост, която ще употребиш за Господа. Щом направиш нещо, ще го оставиш.
към беседата >>
И не знаем как да я използваме.
Казваш си: „Мога ли да имам въглища? Мога ли да си въобразявам, че имам въглища? Това не е ли глупост? “ Че тия въглища това е кондензирана слънчева енергия, която преди милиони години е излязла. Че тази енергия и сега я има в природата.
И не знаем как да я използваме.
Сега е оставено запас в земята. В природата има една кондензирана енергия. И един ден, като станете праведници, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина. А пък има и кондензиран хляб, и кондензирани обуща, и пари – всичко това е приготвено. И всичко това, което е приготвено, ще се ползвате от него.
към беседата >>
И ви е приятно.
Щастието в живота се разбира от малките нещастия, които човек има. Всякога след едно боледуване, след като боледуваш и оздравееш, ти се радваш на здравето. А след като изгубиш здравето си, ти скърбиш, боледуваш. Къде отива здравето на човека? Допуснете, че вие седите на земята – тъй, с краката.
И ви е приятно.
Но допуснете, че някой човек ви закачи с единия крак и вие увиснете за крака си. Няма нищо. Но представете си, това въже някъде ви носи в това състояние – ще ви бъде ли приятно? Допуснете, че ви закачат на някой аероплан, когато той хвърчи, и вие висите. Мислите ли, че туй състояние ще ви бъде приятно?
към беседата >>
Частна собственост може да имаш, когато я употребяваш за славата Божия.
Дойде тя и всичко даваш. Болшевизъм съществува от памтивека. Той, като дойде, казва: „Всичко е общо на земята – няма частна собственост.“ Не. Има и друга философия. Позволява се частната собственост за добрите.
Частна собственост може да имаш, когато я употребяваш за славата Божия.
Туй, което преодоляваш, то е като собственост, която ще употребиш за Господа. Щом направиш нещо, ще го оставиш.
към беседата >>
Сега е оставено запас в земята.
Мога ли да си въобразявам, че имам въглища? Това не е ли глупост? “ Че тия въглища това е кондензирана слънчева енергия, която преди милиони години е излязла. Че тази енергия и сега я има в природата. И не знаем как да я използваме.
Сега е оставено запас в земята.
В природата има една кондензирана енергия. И един ден, като станете праведници, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина. А пък има и кондензиран хляб, и кондензирани обуща, и пари – всичко това е приготвено. И всичко това, което е приготвено, ще се ползвате от него. И ще бъдете облечени един ден тъй, както ангелите са облечени.
към беседата >>
Но допуснете, че някой човек ви закачи с единия крак и вие увиснете за крака си.
Всякога след едно боледуване, след като боледуваш и оздравееш, ти се радваш на здравето. А след като изгубиш здравето си, ти скърбиш, боледуваш. Къде отива здравето на човека? Допуснете, че вие седите на земята – тъй, с краката. И ви е приятно.
Но допуснете, че някой човек ви закачи с единия крак и вие увиснете за крака си.
Няма нищо. Но представете си, това въже някъде ви носи в това състояние – ще ви бъде ли приятно? Допуснете, че ви закачат на някой аероплан, когато той хвърчи, и вие висите. Мислите ли, че туй състояние ще ви бъде приятно? Може би за първо време за 5–10 минути ще ви е приятно, но целия ден да висите на крака си и при това да пътувате с 400–500 км бързина, ще видите, че това не е никакво благо.
към беседата >>
Туй, което преодоляваш, то е като собственост, която ще употребиш за Господа.
Болшевизъм съществува от памтивека. Той, като дойде, казва: „Всичко е общо на земята – няма частна собственост.“ Не. Има и друга философия. Позволява се частната собственост за добрите. Частна собственост може да имаш, когато я употребяваш за славата Божия.
Туй, което преодоляваш, то е като собственост, която ще употребиш за Господа.
Щом направиш нещо, ще го оставиш.
към беседата >>
В природата има една кондензирана енергия.
Това не е ли глупост? “ Че тия въглища това е кондензирана слънчева енергия, която преди милиони години е излязла. Че тази енергия и сега я има в природата. И не знаем как да я използваме. Сега е оставено запас в земята.
В природата има една кондензирана енергия.
И един ден, като станете праведници, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина. А пък има и кондензиран хляб, и кондензирани обуща, и пари – всичко това е приготвено. И всичко това, което е приготвено, ще се ползвате от него. И ще бъдете облечени един ден тъй, както ангелите са облечени. Виж тези плодни дървета, те знаят това изкуство!
към беседата >>
Няма нищо.
А след като изгубиш здравето си, ти скърбиш, боледуваш. Къде отива здравето на човека? Допуснете, че вие седите на земята – тъй, с краката. И ви е приятно. Но допуснете, че някой човек ви закачи с единия крак и вие увиснете за крака си.
Няма нищо.
Но представете си, това въже някъде ви носи в това състояние – ще ви бъде ли приятно? Допуснете, че ви закачат на някой аероплан, когато той хвърчи, и вие висите. Мислите ли, че туй състояние ще ви бъде приятно? Може би за първо време за 5–10 минути ще ви е приятно, но целия ден да висите на крака си и при това да пътувате с 400–500 км бързина, ще видите, че това не е никакво благо. Ние, съвременните хора, се намираме в такова едно голямо противоречие.
към беседата >>
Щом направиш нещо, ще го оставиш.
Той, като дойде, казва: „Всичко е общо на земята – няма частна собственост.“ Не. Има и друга философия. Позволява се частната собственост за добрите. Частна собственост може да имаш, когато я употребяваш за славата Божия. Туй, което преодоляваш, то е като собственост, която ще употребиш за Господа.
Щом направиш нещо, ще го оставиш.
към беседата >>
И един ден, като станете праведници, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина.
“ Че тия въглища това е кондензирана слънчева енергия, която преди милиони години е излязла. Че тази енергия и сега я има в природата. И не знаем как да я използваме. Сега е оставено запас в земята. В природата има една кондензирана енергия.
И един ден, като станете праведници, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина.
А пък има и кондензиран хляб, и кондензирани обуща, и пари – всичко това е приготвено. И всичко това, което е приготвено, ще се ползвате от него. И ще бъдете облечени един ден тъй, както ангелите са облечени. Виж тези плодни дървета, те знаят това изкуство! Нали от земята изваждат тази енергия, която иде от слънцето и образува тези хубави плодове.
към беседата >>
Но представете си, това въже някъде ви носи в това състояние – ще ви бъде ли приятно?
Къде отива здравето на човека? Допуснете, че вие седите на земята – тъй, с краката. И ви е приятно. Но допуснете, че някой човек ви закачи с единия крак и вие увиснете за крака си. Няма нищо.
Но представете си, това въже някъде ви носи в това състояние – ще ви бъде ли приятно?
Допуснете, че ви закачат на някой аероплан, когато той хвърчи, и вие висите. Мислите ли, че туй състояние ще ви бъде приятно? Може би за първо време за 5–10 минути ще ви е приятно, но целия ден да висите на крака си и при това да пътувате с 400–500 км бързина, ще видите, че това не е никакво благо. Ние, съвременните хора, се намираме в такова едно голямо противоречие. И представете си сега една съвременна мечка или съвременен елен, който иска да се оправи.
към беседата >>
Има нещо добро в нас.
Има нещо добро в нас.
Например къде е детинството ни? Няма го. Къде е възрастният? Няма го. Всичко туй постепенно се мени в света.
към беседата >>
А пък има и кондензиран хляб, и кондензирани обуща, и пари – всичко това е приготвено.
Че тази енергия и сега я има в природата. И не знаем как да я използваме. Сега е оставено запас в земята. В природата има една кондензирана енергия. И един ден, като станете праведници, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина.
А пък има и кондензиран хляб, и кондензирани обуща, и пари – всичко това е приготвено.
И всичко това, което е приготвено, ще се ползвате от него. И ще бъдете облечени един ден тъй, както ангелите са облечени. Виж тези плодни дървета, те знаят това изкуство! Нали от земята изваждат тази енергия, която иде от слънцето и образува тези хубави плодове. Туй човек не може да направи.
към беседата >>
Допуснете, че ви закачат на някой аероплан, когато той хвърчи, и вие висите.
Допуснете, че вие седите на земята – тъй, с краката. И ви е приятно. Но допуснете, че някой човек ви закачи с единия крак и вие увиснете за крака си. Няма нищо. Но представете си, това въже някъде ви носи в това състояние – ще ви бъде ли приятно?
Допуснете, че ви закачат на някой аероплан, когато той хвърчи, и вие висите.
Мислите ли, че туй състояние ще ви бъде приятно? Може би за първо време за 5–10 минути ще ви е приятно, но целия ден да висите на крака си и при това да пътувате с 400–500 км бързина, ще видите, че това не е никакво благо. Ние, съвременните хора, се намираме в такова едно голямо противоречие. И представете си сега една съвременна мечка или съвременен елен, който иска да се оправи. Пасе си.
към беседата >>
Например къде е детинството ни?
Има нещо добро в нас.
Например къде е детинството ни?
Няма го. Къде е възрастният? Няма го. Всичко туй постепенно се мени в света. Бог не иска ний да се самозаблуждаваме. Не.
към беседата >>
И всичко това, което е приготвено, ще се ползвате от него.
И не знаем как да я използваме. Сега е оставено запас в земята. В природата има една кондензирана енергия. И един ден, като станете праведници, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина. А пък има и кондензиран хляб, и кондензирани обуща, и пари – всичко това е приготвено.
И всичко това, което е приготвено, ще се ползвате от него.
И ще бъдете облечени един ден тъй, както ангелите са облечени. Виж тези плодни дървета, те знаят това изкуство! Нали от земята изваждат тази енергия, която иде от слънцето и образува тези хубави плодове. Туй човек не може да направи. Те знаят това изкуство!
към беседата >>
Мислите ли, че туй състояние ще ви бъде приятно?
И ви е приятно. Но допуснете, че някой човек ви закачи с единия крак и вие увиснете за крака си. Няма нищо. Но представете си, това въже някъде ви носи в това състояние – ще ви бъде ли приятно? Допуснете, че ви закачат на някой аероплан, когато той хвърчи, и вие висите.
Мислите ли, че туй състояние ще ви бъде приятно?
Може би за първо време за 5–10 минути ще ви е приятно, но целия ден да висите на крака си и при това да пътувате с 400–500 км бързина, ще видите, че това не е никакво благо. Ние, съвременните хора, се намираме в такова едно голямо противоречие. И представете си сега една съвременна мечка или съвременен елен, който иска да се оправи. Пасе си. Хубаво, но един ден, след като си пасе, току погледнеш – чува се един глас, гърмеж и той се търкаля на земята.
към беседата >>
Няма го.
Има нещо добро в нас. Например къде е детинството ни?
Няма го.
Къде е възрастният? Няма го. Всичко туй постепенно се мени в света. Бог не иска ний да се самозаблуждаваме. Не. Ний сме минали през хиляди и хиляди форми.
към беседата >>
И ще бъдете облечени един ден тъй, както ангелите са облечени.
Сега е оставено запас в земята. В природата има една кондензирана енергия. И един ден, като станете праведници, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина. А пък има и кондензиран хляб, и кондензирани обуща, и пари – всичко това е приготвено. И всичко това, което е приготвено, ще се ползвате от него.
И ще бъдете облечени един ден тъй, както ангелите са облечени.
Виж тези плодни дървета, те знаят това изкуство! Нали от земята изваждат тази енергия, която иде от слънцето и образува тези хубави плодове. Туй човек не може да направи. Те знаят това изкуство!
към беседата >>
Може би за първо време за 5–10 минути ще ви е приятно, но целия ден да висите на крака си и при това да пътувате с 400–500 км бързина, ще видите, че това не е никакво благо.
Но допуснете, че някой човек ви закачи с единия крак и вие увиснете за крака си. Няма нищо. Но представете си, това въже някъде ви носи в това състояние – ще ви бъде ли приятно? Допуснете, че ви закачат на някой аероплан, когато той хвърчи, и вие висите. Мислите ли, че туй състояние ще ви бъде приятно?
Може би за първо време за 5–10 минути ще ви е приятно, но целия ден да висите на крака си и при това да пътувате с 400–500 км бързина, ще видите, че това не е никакво благо.
Ние, съвременните хора, се намираме в такова едно голямо противоречие. И представете си сега една съвременна мечка или съвременен елен, който иска да се оправи. Пасе си. Хубаво, но един ден, след като си пасе, току погледнеш – чува се един глас, гърмеж и той се търкаля на земята. Какво ще кажат другите елени?
към беседата >>
Къде е възрастният?
Има нещо добро в нас. Например къде е детинството ни? Няма го.
Къде е възрастният?
Няма го. Всичко туй постепенно се мени в света. Бог не иска ний да се самозаблуждаваме. Не. Ний сме минали през хиляди и хиляди форми. И сме се влюбили във формата.
към беседата >>
Виж тези плодни дървета, те знаят това изкуство!
В природата има една кондензирана енергия. И един ден, като станете праведници, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина. А пък има и кондензиран хляб, и кондензирани обуща, и пари – всичко това е приготвено. И всичко това, което е приготвено, ще се ползвате от него. И ще бъдете облечени един ден тъй, както ангелите са облечени.
Виж тези плодни дървета, те знаят това изкуство!
Нали от земята изваждат тази енергия, която иде от слънцето и образува тези хубави плодове. Туй човек не може да направи. Те знаят това изкуство!
към беседата >>
Ние, съвременните хора, се намираме в такова едно голямо противоречие.
Няма нищо. Но представете си, това въже някъде ви носи в това състояние – ще ви бъде ли приятно? Допуснете, че ви закачат на някой аероплан, когато той хвърчи, и вие висите. Мислите ли, че туй състояние ще ви бъде приятно? Може би за първо време за 5–10 минути ще ви е приятно, но целия ден да висите на крака си и при това да пътувате с 400–500 км бързина, ще видите, че това не е никакво благо.
Ние, съвременните хора, се намираме в такова едно голямо противоречие.
И представете си сега една съвременна мечка или съвременен елен, който иска да се оправи. Пасе си. Хубаво, но един ден, след като си пасе, току погледнеш – чува се един глас, гърмеж и той се търкаля на земята. Какво ще кажат другите елени? „Какво нещастие стана!
към беседата >>
Няма го.
Има нещо добро в нас. Например къде е детинството ни? Няма го. Къде е възрастният?
Няма го.
Всичко туй постепенно се мени в света. Бог не иска ний да се самозаблуждаваме. Не. Ний сме минали през хиляди и хиляди форми. И сме се влюбили във формата. Мислим, че щастието ни седи във формата.
към беседата >>
Нали от земята изваждат тази енергия, която иде от слънцето и образува тези хубави плодове.
И един ден, като станете праведници, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина. А пък има и кондензиран хляб, и кондензирани обуща, и пари – всичко това е приготвено. И всичко това, което е приготвено, ще се ползвате от него. И ще бъдете облечени един ден тъй, както ангелите са облечени. Виж тези плодни дървета, те знаят това изкуство!
Нали от земята изваждат тази енергия, която иде от слънцето и образува тези хубави плодове.
Туй човек не може да направи. Те знаят това изкуство!
към беседата >>
И представете си сега една съвременна мечка или съвременен елен, който иска да се оправи.
Но представете си, това въже някъде ви носи в това състояние – ще ви бъде ли приятно? Допуснете, че ви закачат на някой аероплан, когато той хвърчи, и вие висите. Мислите ли, че туй състояние ще ви бъде приятно? Може би за първо време за 5–10 минути ще ви е приятно, но целия ден да висите на крака си и при това да пътувате с 400–500 км бързина, ще видите, че това не е никакво благо. Ние, съвременните хора, се намираме в такова едно голямо противоречие.
И представете си сега една съвременна мечка или съвременен елен, който иска да се оправи.
Пасе си. Хубаво, но един ден, след като си пасе, току погледнеш – чува се един глас, гърмеж и той се търкаля на земята. Какво ще кажат другите елени? „Какво нещастие стана! Как го порази Господ!
към беседата >>
Всичко туй постепенно се мени в света.
Има нещо добро в нас. Например къде е детинството ни? Няма го. Къде е възрастният? Няма го.
Всичко туй постепенно се мени в света.
Бог не иска ний да се самозаблуждаваме. Не. Ний сме минали през хиляди и хиляди форми. И сме се влюбили във формата. Мислим, че щастието ни седи във формата. Щастието седи в дадения случай в следното.
към беседата >>
Туй човек не може да направи.
А пък има и кондензиран хляб, и кондензирани обуща, и пари – всичко това е приготвено. И всичко това, което е приготвено, ще се ползвате от него. И ще бъдете облечени един ден тъй, както ангелите са облечени. Виж тези плодни дървета, те знаят това изкуство! Нали от земята изваждат тази енергия, която иде от слънцето и образува тези хубави плодове.
Туй човек не може да направи.
Те знаят това изкуство!
към беседата >>
Пасе си.
Допуснете, че ви закачат на някой аероплан, когато той хвърчи, и вие висите. Мислите ли, че туй състояние ще ви бъде приятно? Може би за първо време за 5–10 минути ще ви е приятно, но целия ден да висите на крака си и при това да пътувате с 400–500 км бързина, ще видите, че това не е никакво благо. Ние, съвременните хора, се намираме в такова едно голямо противоречие. И представете си сега една съвременна мечка или съвременен елен, който иска да се оправи.
Пасе си.
Хубаво, но един ден, след като си пасе, току погледнеш – чува се един глас, гърмеж и той се търкаля на земята. Какво ще кажат другите елени? „Какво нещастие стана! Как го порази Господ! “ Ще кажат: „Гръм падна от небето!
към беседата >>
Бог не иска ний да се самозаблуждаваме. Не.
Например къде е детинството ни? Няма го. Къде е възрастният? Няма го. Всичко туй постепенно се мени в света.
Бог не иска ний да се самозаблуждаваме. Не.
Ний сме минали през хиляди и хиляди форми. И сме се влюбили във формата. Мислим, че щастието ни седи във формата. Щастието седи в дадения случай в следното. Ти свириш на един инструмент 3–4 часа – на цигулка.
към беседата >>
Те знаят това изкуство!
И всичко това, което е приготвено, ще се ползвате от него. И ще бъдете облечени един ден тъй, както ангелите са облечени. Виж тези плодни дървета, те знаят това изкуство! Нали от земята изваждат тази енергия, която иде от слънцето и образува тези хубави плодове. Туй човек не може да направи.
Те знаят това изкуство!
към беседата >>
Хубаво, но един ден, след като си пасе, току погледнеш – чува се един глас, гърмеж и той се търкаля на земята.
Мислите ли, че туй състояние ще ви бъде приятно? Може би за първо време за 5–10 минути ще ви е приятно, но целия ден да висите на крака си и при това да пътувате с 400–500 км бързина, ще видите, че това не е никакво благо. Ние, съвременните хора, се намираме в такова едно голямо противоречие. И представете си сега една съвременна мечка или съвременен елен, който иска да се оправи. Пасе си.
Хубаво, но един ден, след като си пасе, току погледнеш – чува се един глас, гърмеж и той се търкаля на земята.
Какво ще кажат другите елени? „Какво нещастие стана! Как го порази Господ! “ Ще кажат: „Гръм падна от небето! “ Какъв гръм?
към беседата >>
Ний сме минали през хиляди и хиляди форми.
Няма го. Къде е възрастният? Няма го. Всичко туй постепенно се мени в света. Бог не иска ний да се самозаблуждаваме. Не.
Ний сме минали през хиляди и хиляди форми.
И сме се влюбили във формата. Мислим, че щастието ни седи във формата. Щастието седи в дадения случай в следното. Ти свириш на един инструмент 3–4 часа – на цигулка. Но ако свириш 3–4 дена, тя ще ти омръзне.
към беседата >>
Та казвам, мислете „всичко е хубаво“ и всеки ден по 5 минути благодарете на Бога.
Та казвам, мислете „всичко е хубаво“ и всеки ден по 5 минути благодарете на Бога.
Благодарете на Господа за страданията, които ви дава. Щом страдате, имаш един ревматизъм, кажи: „Господи, много ти благодаря, единият ми крак ме боли.“ Ще благодарите. Дойде болката и на другия крак. Ще проверите закона, че е верен. Туй, което желаеш, става.
към беседата >>
Какво ще кажат другите елени?
Може би за първо време за 5–10 минути ще ви е приятно, но целия ден да висите на крака си и при това да пътувате с 400–500 км бързина, ще видите, че това не е никакво благо. Ние, съвременните хора, се намираме в такова едно голямо противоречие. И представете си сега една съвременна мечка или съвременен елен, който иска да се оправи. Пасе си. Хубаво, но един ден, след като си пасе, току погледнеш – чува се един глас, гърмеж и той се търкаля на земята.
Какво ще кажат другите елени?
„Какво нещастие стана! Как го порази Господ! “ Ще кажат: „Гръм падна от небето! “ Какъв гръм? От един човек, от една пушка.
към беседата >>
И сме се влюбили във формата.
Къде е възрастният? Няма го. Всичко туй постепенно се мени в света. Бог не иска ний да се самозаблуждаваме. Не. Ний сме минали през хиляди и хиляди форми.
И сме се влюбили във формата.
Мислим, че щастието ни седи във формата. Щастието седи в дадения случай в следното. Ти свириш на един инструмент 3–4 часа – на цигулка. Но ако свириш 3–4 дена, тя ще ти омръзне. Може да ти дотегне.
към беседата >>
Благодарете на Господа за страданията, които ви дава.
Та казвам, мислете „всичко е хубаво“ и всеки ден по 5 минути благодарете на Бога.
Благодарете на Господа за страданията, които ви дава.
Щом страдате, имаш един ревматизъм, кажи: „Господи, много ти благодаря, единият ми крак ме боли.“ Ще благодарите. Дойде болката и на другия крак. Ще проверите закона, че е верен. Туй, което желаеш, става. Но и това, което не желаеш, и то става.
към беседата >>
„Какво нещастие стана!
Ние, съвременните хора, се намираме в такова едно голямо противоречие. И представете си сега една съвременна мечка или съвременен елен, който иска да се оправи. Пасе си. Хубаво, но един ден, след като си пасе, току погледнеш – чува се един глас, гърмеж и той се търкаля на земята. Какво ще кажат другите елени?
„Какво нещастие стана!
Как го порази Господ! “ Ще кажат: „Гръм падна от небето! “ Какъв гръм? От един човек, от една пушка. Как ще си го обяснят елените?
към беседата >>
Мислим, че щастието ни седи във формата.
Няма го. Всичко туй постепенно се мени в света. Бог не иска ний да се самозаблуждаваме. Не. Ний сме минали през хиляди и хиляди форми. И сме се влюбили във формата.
Мислим, че щастието ни седи във формата.
Щастието седи в дадения случай в следното. Ти свириш на един инструмент 3–4 часа – на цигулка. Но ако свириш 3–4 дена, тя ще ти омръзне. Може да ти дотегне. Ще ти омалеят ръцете.
към беседата >>
Щом страдате, имаш един ревматизъм, кажи: „Господи, много ти благодаря, единият ми крак ме боли.“ Ще благодарите.
Та казвам, мислете „всичко е хубаво“ и всеки ден по 5 минути благодарете на Бога. Благодарете на Господа за страданията, които ви дава.
Щом страдате, имаш един ревматизъм, кажи: „Господи, много ти благодаря, единият ми крак ме боли.“ Ще благодарите.
Дойде болката и на другия крак. Ще проверите закона, че е верен. Туй, което желаеш, става. Но и това, което не желаеш, и то става. Някой път, като те боли единият крак, ще искаш да те заболи и другият и ще оздравее кракът ти.
към беседата >>
Как го порази Господ!
И представете си сега една съвременна мечка или съвременен елен, който иска да се оправи. Пасе си. Хубаво, но един ден, след като си пасе, току погледнеш – чува се един глас, гърмеж и той се търкаля на земята. Какво ще кажат другите елени? „Какво нещастие стана!
Как го порази Господ!
“ Ще кажат: „Гръм падна от небето! “ Какъв гръм? От един човек, от една пушка. Как ще си го обяснят елените? Ще кажат: „Природата така е създала такива гърмежи.“ – те не знаят за природата, за хората.
към беседата >>
Щастието седи в дадения случай в следното.
Всичко туй постепенно се мени в света. Бог не иска ний да се самозаблуждаваме. Не. Ний сме минали през хиляди и хиляди форми. И сме се влюбили във формата. Мислим, че щастието ни седи във формата.
Щастието седи в дадения случай в следното.
Ти свириш на един инструмент 3–4 часа – на цигулка. Но ако свириш 3–4 дена, тя ще ти омръзне. Може да ти дотегне. Ще ти омалеят ръцете. Има някои, на пианото свирят четири–пет–шест часа – омалеят ти пръстите.
към беседата >>
Дойде болката и на другия крак.
Та казвам, мислете „всичко е хубаво“ и всеки ден по 5 минути благодарете на Бога. Благодарете на Господа за страданията, които ви дава. Щом страдате, имаш един ревматизъм, кажи: „Господи, много ти благодаря, единият ми крак ме боли.“ Ще благодарите.
Дойде болката и на другия крак.
Ще проверите закона, че е верен. Туй, което желаеш, става. Но и това, което не желаеш, и то става. Някой път, като те боли единият крак, ще искаш да те заболи и другият и ще оздравее кракът ти. Пък някой път може и другият да те заболи.
към беседата >>
“ Ще кажат: „Гръм падна от небето!
Пасе си. Хубаво, но един ден, след като си пасе, току погледнеш – чува се един глас, гърмеж и той се търкаля на земята. Какво ще кажат другите елени? „Какво нещастие стана! Как го порази Господ!
“ Ще кажат: „Гръм падна от небето!
“ Какъв гръм? От един човек, от една пушка. Как ще си го обяснят елените? Ще кажат: „Природата така е създала такива гърмежи.“ – те не знаят за природата, за хората.
към беседата >>
Ти свириш на един инструмент 3–4 часа – на цигулка.
Бог не иска ний да се самозаблуждаваме. Не. Ний сме минали през хиляди и хиляди форми. И сме се влюбили във формата. Мислим, че щастието ни седи във формата. Щастието седи в дадения случай в следното.
Ти свириш на един инструмент 3–4 часа – на цигулка.
Но ако свириш 3–4 дена, тя ще ти омръзне. Може да ти дотегне. Ще ти омалеят ръцете. Има някои, на пианото свирят четири–пет–шест часа – омалеят ти пръстите. Това, което ви е приятно, става неприятно.
към беседата >>
Ще проверите закона, че е верен.
Та казвам, мислете „всичко е хубаво“ и всеки ден по 5 минути благодарете на Бога. Благодарете на Господа за страданията, които ви дава. Щом страдате, имаш един ревматизъм, кажи: „Господи, много ти благодаря, единият ми крак ме боли.“ Ще благодарите. Дойде болката и на другия крак.
Ще проверите закона, че е верен.
Туй, което желаеш, става. Но и това, което не желаеш, и то става. Някой път, като те боли единият крак, ще искаш да те заболи и другият и ще оздравее кракът ти. Пък някой път може и другият да те заболи. Но ако и двата крака те заболят, ще ти дойде едно двойно благо в света.
към беседата >>
“ Какъв гръм?
Хубаво, но един ден, след като си пасе, току погледнеш – чува се един глас, гърмеж и той се търкаля на земята. Какво ще кажат другите елени? „Какво нещастие стана! Как го порази Господ! “ Ще кажат: „Гръм падна от небето!
“ Какъв гръм?
От един човек, от една пушка. Как ще си го обяснят елените? Ще кажат: „Природата така е създала такива гърмежи.“ – те не знаят за природата, за хората.
към беседата >>
Но ако свириш 3–4 дена, тя ще ти омръзне.
Ний сме минали през хиляди и хиляди форми. И сме се влюбили във формата. Мислим, че щастието ни седи във формата. Щастието седи в дадения случай в следното. Ти свириш на един инструмент 3–4 часа – на цигулка.
Но ако свириш 3–4 дена, тя ще ти омръзне.
Може да ти дотегне. Ще ти омалеят ръцете. Има някои, на пианото свирят четири–пет–шест часа – омалеят ти пръстите. Това, което ви е приятно, става неприятно.
към беседата >>
Туй, което желаеш, става.
Та казвам, мислете „всичко е хубаво“ и всеки ден по 5 минути благодарете на Бога. Благодарете на Господа за страданията, които ви дава. Щом страдате, имаш един ревматизъм, кажи: „Господи, много ти благодаря, единият ми крак ме боли.“ Ще благодарите. Дойде болката и на другия крак. Ще проверите закона, че е верен.
Туй, което желаеш, става.
Но и това, което не желаеш, и то става. Някой път, като те боли единият крак, ще искаш да те заболи и другият и ще оздравее кракът ти. Пък някой път може и другият да те заболи. Но ако и двата крака те заболят, ще ти дойде едно двойно благо в света. Нищо не се губи в света.
към беседата >>
От един човек, от една пушка.
Какво ще кажат другите елени? „Какво нещастие стана! Как го порази Господ! “ Ще кажат: „Гръм падна от небето! “ Какъв гръм?
От един човек, от една пушка.
Как ще си го обяснят елените? Ще кажат: „Природата така е създала такива гърмежи.“ – те не знаят за природата, за хората.
към беседата >>
Може да ти дотегне.
И сме се влюбили във формата. Мислим, че щастието ни седи във формата. Щастието седи в дадения случай в следното. Ти свириш на един инструмент 3–4 часа – на цигулка. Но ако свириш 3–4 дена, тя ще ти омръзне.
Може да ти дотегне.
Ще ти омалеят ръцете. Има някои, на пианото свирят четири–пет–шест часа – омалеят ти пръстите. Това, което ви е приятно, става неприятно.
към беседата >>
Но и това, което не желаеш, и то става.
Благодарете на Господа за страданията, които ви дава. Щом страдате, имаш един ревматизъм, кажи: „Господи, много ти благодаря, единият ми крак ме боли.“ Ще благодарите. Дойде болката и на другия крак. Ще проверите закона, че е верен. Туй, което желаеш, става.
Но и това, което не желаеш, и то става.
Някой път, като те боли единият крак, ще искаш да те заболи и другият и ще оздравее кракът ти. Пък някой път може и другият да те заболи. Но ако и двата крака те заболят, ще ти дойде едно двойно благо в света. Нищо не се губи в света. Тогава кажи: „Господи, нека ме заболят и ръцете!
към беседата >>
Как ще си го обяснят елените?
„Какво нещастие стана! Как го порази Господ! “ Ще кажат: „Гръм падна от небето! “ Какъв гръм? От един човек, от една пушка.
Как ще си го обяснят елените?
Ще кажат: „Природата така е създала такива гърмежи.“ – те не знаят за природата, за хората.
към беседата >>
Ще ти омалеят ръцете.
Мислим, че щастието ни седи във формата. Щастието седи в дадения случай в следното. Ти свириш на един инструмент 3–4 часа – на цигулка. Но ако свириш 3–4 дена, тя ще ти омръзне. Може да ти дотегне.
Ще ти омалеят ръцете.
Има някои, на пианото свирят четири–пет–шест часа – омалеят ти пръстите. Това, което ви е приятно, става неприятно.
към беседата >>
Някой път, като те боли единият крак, ще искаш да те заболи и другият и ще оздравее кракът ти.
Щом страдате, имаш един ревматизъм, кажи: „Господи, много ти благодаря, единият ми крак ме боли.“ Ще благодарите. Дойде болката и на другия крак. Ще проверите закона, че е верен. Туй, което желаеш, става. Но и това, което не желаеш, и то става.
Някой път, като те боли единият крак, ще искаш да те заболи и другият и ще оздравее кракът ти.
Пък някой път може и другият да те заболи. Но ако и двата крака те заболят, ще ти дойде едно двойно благо в света. Нищо не се губи в света. Тогава кажи: „Господи, нека ме заболят и ръцете! “ Там е изпитанието.
към беседата >>
Ще кажат: „Природата така е създала такива гърмежи.“ – те не знаят за природата, за хората.
Как го порази Господ! “ Ще кажат: „Гръм падна от небето! “ Какъв гръм? От един човек, от една пушка. Как ще си го обяснят елените?
Ще кажат: „Природата така е създала такива гърмежи.“ – те не знаят за природата, за хората.
към беседата >>
Има някои, на пианото свирят четири–пет–шест часа – омалеят ти пръстите.
Щастието седи в дадения случай в следното. Ти свириш на един инструмент 3–4 часа – на цигулка. Но ако свириш 3–4 дена, тя ще ти омръзне. Може да ти дотегне. Ще ти омалеят ръцете.
Има някои, на пианото свирят четири–пет–шест часа – омалеят ти пръстите.
Това, което ви е приятно, става неприятно.
към беседата >>
Пък някой път може и другият да те заболи.
Дойде болката и на другия крак. Ще проверите закона, че е верен. Туй, което желаеш, става. Но и това, което не желаеш, и то става. Някой път, като те боли единият крак, ще искаш да те заболи и другият и ще оздравее кракът ти.
Пък някой път може и другият да те заболи.
Но ако и двата крака те заболят, ще ти дойде едно двойно благо в света. Нищо не се губи в света. Тогава кажи: „Господи, нека ме заболят и ръцете! “ Там е изпитанието. Вие се лъжете.
към беседата >>
Та казвам: Някой път вие седите като елена.
Та казвам: Някой път вие седите като елена.
Щастлив сте. Тъй се оглеждате. И някой от тия падналите ангели дигне своята пушка и вие се търкулите на земята. И казват: „Еди-кой си е починал.“ Не че Господ иска да си починете, а ония злосторници, недоволните духове. Един ден идва една сестра, плаче, оплаква се – дошло ѝ страдание.
към беседата >>
Това, което ви е приятно, става неприятно.
Ти свириш на един инструмент 3–4 часа – на цигулка. Но ако свириш 3–4 дена, тя ще ти омръзне. Може да ти дотегне. Ще ти омалеят ръцете. Има някои, на пианото свирят четири–пет–шест часа – омалеят ти пръстите.
Това, което ви е приятно, става неприятно.
към беседата >>
Но ако и двата крака те заболят, ще ти дойде едно двойно благо в света.
Ще проверите закона, че е верен. Туй, което желаеш, става. Но и това, което не желаеш, и то става. Някой път, като те боли единият крак, ще искаш да те заболи и другият и ще оздравее кракът ти. Пък някой път може и другият да те заболи.
Но ако и двата крака те заболят, ще ти дойде едно двойно благо в света.
Нищо не се губи в света. Тогава кажи: „Господи, нека ме заболят и ръцете! “ Там е изпитанието. Вие се лъжете. Вашите страдания са такива, привидни са те.
към беседата >>
Щастлив сте.
Та казвам: Някой път вие седите като елена.
Щастлив сте.
Тъй се оглеждате. И някой от тия падналите ангели дигне своята пушка и вие се търкулите на земята. И казват: „Еди-кой си е починал.“ Не че Господ иска да си починете, а ония злосторници, недоволните духове. Един ден идва една сестра, плаче, оплаква се – дошло ѝ страдание. Казвам ѝ: „Не ти препоръчвам в ниските места да ходиш да пасеш трева.
към беседата >>
Та казвам: И най-хубавите мисли, чувства, и най-хубавите постъпки, ако не се сменят, става тягост.
Та казвам: И най-хубавите мисли, чувства, и най-хубавите постъпки, ако не се сменят, става тягост.
И следователно ний сами си създаваме нещастието в света. Ние запример искаме някой път да бъдем като светиите. Вий имате крива представа за светиите. Щом човек стане светия, Господ го праща на земята да помага на грешния. Че ако една царска дъщеря я пратят в дома на една бедна вдовица, която има три деца, да се занимава с тях, да ги отглежда, какво ще ѝ бъде положението?
към беседата >>
Нищо не се губи в света.
Туй, което желаеш, става. Но и това, което не желаеш, и то става. Някой път, като те боли единият крак, ще искаш да те заболи и другият и ще оздравее кракът ти. Пък някой път може и другият да те заболи. Но ако и двата крака те заболят, ще ти дойде едно двойно благо в света.
Нищо не се губи в света.
Тогава кажи: „Господи, нека ме заболят и ръцете! “ Там е изпитанието. Вие се лъжете. Вашите страдания са такива, привидни са те. Та вас провидението ви изпитва.
към беседата >>
Тъй се оглеждате.
Та казвам: Някой път вие седите като елена. Щастлив сте.
Тъй се оглеждате.
И някой от тия падналите ангели дигне своята пушка и вие се търкулите на земята. И казват: „Еди-кой си е починал.“ Не че Господ иска да си починете, а ония злосторници, недоволните духове. Един ден идва една сестра, плаче, оплаква се – дошло ѝ страдание. Казвам ѝ: „Не ти препоръчвам в ниските места да ходиш да пасеш трева. Ще ти дам един съвет – в ниските места да не ходиш, там има много ловци.
към беседата >>
И следователно ний сами си създаваме нещастието в света.
Та казвам: И най-хубавите мисли, чувства, и най-хубавите постъпки, ако не се сменят, става тягост.
И следователно ний сами си създаваме нещастието в света.
Ние запример искаме някой път да бъдем като светиите. Вий имате крива представа за светиите. Щом човек стане светия, Господ го праща на земята да помага на грешния. Че ако една царска дъщеря я пратят в дома на една бедна вдовица, която има три деца, да се занимава с тях, да ги отглежда, какво ще ѝ бъде положението? При баща ѝ е било едно, а при вдовицата тя ще се научи на туй, което при баща си не го е знаела.
към беседата >>
Тогава кажи: „Господи, нека ме заболят и ръцете!
Но и това, което не желаеш, и то става. Някой път, като те боли единият крак, ще искаш да те заболи и другият и ще оздравее кракът ти. Пък някой път може и другият да те заболи. Но ако и двата крака те заболят, ще ти дойде едно двойно благо в света. Нищо не се губи в света.
Тогава кажи: „Господи, нека ме заболят и ръцете!
“ Там е изпитанието. Вие се лъжете. Вашите страдания са такива, привидни са те. Та вас провидението ви изпитва.
към беседата >>
И някой от тия падналите ангели дигне своята пушка и вие се търкулите на земята.
Та казвам: Някой път вие седите като елена. Щастлив сте. Тъй се оглеждате.
И някой от тия падналите ангели дигне своята пушка и вие се търкулите на земята.
И казват: „Еди-кой си е починал.“ Не че Господ иска да си починете, а ония злосторници, недоволните духове. Един ден идва една сестра, плаче, оплаква се – дошло ѝ страдание. Казвам ѝ: „Не ти препоръчвам в ниските места да ходиш да пасеш трева. Ще ти дам един съвет – в ниските места да не ходиш, там има много ловци. На такива моми като вас ще им теглят един куршум.
към беседата >>
Ние запример искаме някой път да бъдем като светиите.
Та казвам: И най-хубавите мисли, чувства, и най-хубавите постъпки, ако не се сменят, става тягост. И следователно ний сами си създаваме нещастието в света.
Ние запример искаме някой път да бъдем като светиите.
Вий имате крива представа за светиите. Щом човек стане светия, Господ го праща на земята да помага на грешния. Че ако една царска дъщеря я пратят в дома на една бедна вдовица, която има три деца, да се занимава с тях, да ги отглежда, какво ще ѝ бъде положението? При баща ѝ е било едно, а при вдовицата тя ще се научи на туй, което при баща си не го е знаела. Та всички вие сте пратени, казвате, че сте синове Божии.
към беседата >>
“ Там е изпитанието.
Някой път, като те боли единият крак, ще искаш да те заболи и другият и ще оздравее кракът ти. Пък някой път може и другият да те заболи. Но ако и двата крака те заболят, ще ти дойде едно двойно благо в света. Нищо не се губи в света. Тогава кажи: „Господи, нека ме заболят и ръцете!
“ Там е изпитанието.
Вие се лъжете. Вашите страдания са такива, привидни са те. Та вас провидението ви изпитва.
към беседата >>
И казват: „Еди-кой си е починал.“ Не че Господ иска да си починете, а ония злосторници, недоволните духове.
Та казвам: Някой път вие седите като елена. Щастлив сте. Тъй се оглеждате. И някой от тия падналите ангели дигне своята пушка и вие се търкулите на земята.
И казват: „Еди-кой си е починал.“ Не че Господ иска да си починете, а ония злосторници, недоволните духове.
Един ден идва една сестра, плаче, оплаква се – дошло ѝ страдание. Казвам ѝ: „Не ти препоръчвам в ниските места да ходиш да пасеш трева. Ще ти дам един съвет – в ниските места да не ходиш, там има много ловци. На такива моми като вас ще им теглят един куршум. По високите планински места, на недостъпните места, дето куршум не стига, там да ходиш.“ Казва: „Мъчно е да се изкача там.“ Казвам: „Мъчно е, но е безопасно.“ Аз разбирам, когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: „Иди при Бога!
към беседата >>
Вий имате крива представа за светиите.
Та казвам: И най-хубавите мисли, чувства, и най-хубавите постъпки, ако не се сменят, става тягост. И следователно ний сами си създаваме нещастието в света. Ние запример искаме някой път да бъдем като светиите.
Вий имате крива представа за светиите.
Щом човек стане светия, Господ го праща на земята да помага на грешния. Че ако една царска дъщеря я пратят в дома на една бедна вдовица, която има три деца, да се занимава с тях, да ги отглежда, какво ще ѝ бъде положението? При баща ѝ е било едно, а при вдовицата тя ще се научи на туй, което при баща си не го е знаела. Та всички вие сте пратени, казвате, че сте синове Божии. Синове Божии, които не знаят да слугуват.
към беседата >>
Вие се лъжете.
Пък някой път може и другият да те заболи. Но ако и двата крака те заболят, ще ти дойде едно двойно благо в света. Нищо не се губи в света. Тогава кажи: „Господи, нека ме заболят и ръцете! “ Там е изпитанието.
Вие се лъжете.
Вашите страдания са такива, привидни са те. Та вас провидението ви изпитва.
към беседата >>
Един ден идва една сестра, плаче, оплаква се – дошло ѝ страдание.
Та казвам: Някой път вие седите като елена. Щастлив сте. Тъй се оглеждате. И някой от тия падналите ангели дигне своята пушка и вие се търкулите на земята. И казват: „Еди-кой си е починал.“ Не че Господ иска да си починете, а ония злосторници, недоволните духове.
Един ден идва една сестра, плаче, оплаква се – дошло ѝ страдание.
Казвам ѝ: „Не ти препоръчвам в ниските места да ходиш да пасеш трева. Ще ти дам един съвет – в ниските места да не ходиш, там има много ловци. На такива моми като вас ще им теглят един куршум. По високите планински места, на недостъпните места, дето куршум не стига, там да ходиш.“ Казва: „Мъчно е да се изкача там.“ Казвам: „Мъчно е, но е безопасно.“ Аз разбирам, когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: „Иди при Бога! Високото място е Бог.
към беседата >>
Щом човек стане светия, Господ го праща на земята да помага на грешния.
Та казвам: И най-хубавите мисли, чувства, и най-хубавите постъпки, ако не се сменят, става тягост. И следователно ний сами си създаваме нещастието в света. Ние запример искаме някой път да бъдем като светиите. Вий имате крива представа за светиите.
Щом човек стане светия, Господ го праща на земята да помага на грешния.
Че ако една царска дъщеря я пратят в дома на една бедна вдовица, която има три деца, да се занимава с тях, да ги отглежда, какво ще ѝ бъде положението? При баща ѝ е било едно, а при вдовицата тя ще се научи на туй, което при баща си не го е знаела. Та всички вие сте пратени, казвате, че сте синове Божии. Синове Божии, които не знаят да слугуват. И сега ви пращат на земята да слугувате.
към беседата >>
Вашите страдания са такива, привидни са те.
Но ако и двата крака те заболят, ще ти дойде едно двойно благо в света. Нищо не се губи в света. Тогава кажи: „Господи, нека ме заболят и ръцете! “ Там е изпитанието. Вие се лъжете.
Вашите страдания са такива, привидни са те.
Та вас провидението ви изпитва.
към беседата >>
Казвам ѝ: „Не ти препоръчвам в ниските места да ходиш да пасеш трева.
Щастлив сте. Тъй се оглеждате. И някой от тия падналите ангели дигне своята пушка и вие се търкулите на земята. И казват: „Еди-кой си е починал.“ Не че Господ иска да си починете, а ония злосторници, недоволните духове. Един ден идва една сестра, плаче, оплаква се – дошло ѝ страдание.
Казвам ѝ: „Не ти препоръчвам в ниските места да ходиш да пасеш трева.
Ще ти дам един съвет – в ниските места да не ходиш, там има много ловци. На такива моми като вас ще им теглят един куршум. По високите планински места, на недостъпните места, дето куршум не стига, там да ходиш.“ Казва: „Мъчно е да се изкача там.“ Казвам: „Мъчно е, но е безопасно.“ Аз разбирам, когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: „Иди при Бога! Високото място е Бог. Иди на високото планинско място, необятното, дето човешки крак не може да достигне.
към беседата >>
Че ако една царска дъщеря я пратят в дома на една бедна вдовица, която има три деца, да се занимава с тях, да ги отглежда, какво ще ѝ бъде положението?
Та казвам: И най-хубавите мисли, чувства, и най-хубавите постъпки, ако не се сменят, става тягост. И следователно ний сами си създаваме нещастието в света. Ние запример искаме някой път да бъдем като светиите. Вий имате крива представа за светиите. Щом човек стане светия, Господ го праща на земята да помага на грешния.
Че ако една царска дъщеря я пратят в дома на една бедна вдовица, която има три деца, да се занимава с тях, да ги отглежда, какво ще ѝ бъде положението?
При баща ѝ е било едно, а при вдовицата тя ще се научи на туй, което при баща си не го е знаела. Та всички вие сте пратени, казвате, че сте синове Божии. Синове Божии, които не знаят да слугуват. И сега ви пращат на земята да слугувате. Синове Божии, на които са слугували.
към беседата >>
Та вас провидението ви изпитва.
Нищо не се губи в света. Тогава кажи: „Господи, нека ме заболят и ръцете! “ Там е изпитанието. Вие се лъжете. Вашите страдания са такива, привидни са те.
Та вас провидението ви изпитва.
към беседата >>
Ще ти дам един съвет – в ниските места да не ходиш, там има много ловци.
Тъй се оглеждате. И някой от тия падналите ангели дигне своята пушка и вие се търкулите на земята. И казват: „Еди-кой си е починал.“ Не че Господ иска да си починете, а ония злосторници, недоволните духове. Един ден идва една сестра, плаче, оплаква се – дошло ѝ страдание. Казвам ѝ: „Не ти препоръчвам в ниските места да ходиш да пасеш трева.
Ще ти дам един съвет – в ниските места да не ходиш, там има много ловци.
На такива моми като вас ще им теглят един куршум. По високите планински места, на недостъпните места, дето куршум не стига, там да ходиш.“ Казва: „Мъчно е да се изкача там.“ Казвам: „Мъчно е, но е безопасно.“ Аз разбирам, когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: „Иди при Бога! Високото място е Бог. Иди на високото планинско място, необятното, дето човешки крак не може да достигне. Иди при Бога там!
към беседата >>
При баща ѝ е било едно, а при вдовицата тя ще се научи на туй, което при баща си не го е знаела.
И следователно ний сами си създаваме нещастието в света. Ние запример искаме някой път да бъдем като светиите. Вий имате крива представа за светиите. Щом човек стане светия, Господ го праща на земята да помага на грешния. Че ако една царска дъщеря я пратят в дома на една бедна вдовица, която има три деца, да се занимава с тях, да ги отглежда, какво ще ѝ бъде положението?
При баща ѝ е било едно, а при вдовицата тя ще се научи на туй, което при баща си не го е знаела.
Та всички вие сте пратени, казвате, че сте синове Божии. Синове Божии, които не знаят да слугуват. И сега ви пращат на земята да слугувате. Синове Божии, на които са слугували. Трябва вий да сте слугували.
към беседата >>
Искал един момък да се ожени за една мома, но той искал тя да покаже, да я изпита дали тя го обича, или не.
Искал един момък да се ожени за една мома, но той искал тя да покаже, да я изпита дали тя го обича, или не.
Тогава един ден той си взема един полирован нож, направен от книга. И казва: „Да идем да се разходим към морето.“ И пита я той: „Ти обичаш ли ме? Съгласна ли си да те пробода с този нож? “ Тя му отговорила: „Е, онова, което обичаш, направи го! Мен ще ми бъде приятно и да живея, и да умра ще ми бъде приятно – и едното, и другото.“ „Добре.“ Той изважда ножа си и я удря, но ножът се спитява.
към беседата >>
На такива моми като вас ще им теглят един куршум.
И някой от тия падналите ангели дигне своята пушка и вие се търкулите на земята. И казват: „Еди-кой си е починал.“ Не че Господ иска да си починете, а ония злосторници, недоволните духове. Един ден идва една сестра, плаче, оплаква се – дошло ѝ страдание. Казвам ѝ: „Не ти препоръчвам в ниските места да ходиш да пасеш трева. Ще ти дам един съвет – в ниските места да не ходиш, там има много ловци.
На такива моми като вас ще им теглят един куршум.
По високите планински места, на недостъпните места, дето куршум не стига, там да ходиш.“ Казва: „Мъчно е да се изкача там.“ Казвам: „Мъчно е, но е безопасно.“ Аз разбирам, когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: „Иди при Бога! Високото място е Бог. Иди на високото планинско място, необятното, дето човешки крак не може да достигне. Иди при Бога там! Дигни душата си нагоре към Бога!
към беседата >>
Та всички вие сте пратени, казвате, че сте синове Божии.
Ние запример искаме някой път да бъдем като светиите. Вий имате крива представа за светиите. Щом човек стане светия, Господ го праща на земята да помага на грешния. Че ако една царска дъщеря я пратят в дома на една бедна вдовица, която има три деца, да се занимава с тях, да ги отглежда, какво ще ѝ бъде положението? При баща ѝ е било едно, а при вдовицата тя ще се научи на туй, което при баща си не го е знаела.
Та всички вие сте пратени, казвате, че сте синове Божии.
Синове Божии, които не знаят да слугуват. И сега ви пращат на земята да слугувате. Синове Божии, на които са слугували. Трябва вий да сте слугували. А сега поставя ви Господ вий да слугувате.
към беседата >>
Тогава един ден той си взема един полирован нож, направен от книга.
Искал един момък да се ожени за една мома, но той искал тя да покаже, да я изпита дали тя го обича, или не.
Тогава един ден той си взема един полирован нож, направен от книга.
И казва: „Да идем да се разходим към морето.“ И пита я той: „Ти обичаш ли ме? Съгласна ли си да те пробода с този нож? “ Тя му отговорила: „Е, онова, което обичаш, направи го! Мен ще ми бъде приятно и да живея, и да умра ще ми бъде приятно – и едното, и другото.“ „Добре.“ Той изважда ножа си и я удря, но ножът се спитява. Тя гледа, гледа – кръв да тече, няма нищо.
към беседата >>
По високите планински места, на недостъпните места, дето куршум не стига, там да ходиш.“ Казва: „Мъчно е да се изкача там.“ Казвам: „Мъчно е, но е безопасно.“ Аз разбирам, когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: „Иди при Бога!
И казват: „Еди-кой си е починал.“ Не че Господ иска да си починете, а ония злосторници, недоволните духове. Един ден идва една сестра, плаче, оплаква се – дошло ѝ страдание. Казвам ѝ: „Не ти препоръчвам в ниските места да ходиш да пасеш трева. Ще ти дам един съвет – в ниските места да не ходиш, там има много ловци. На такива моми като вас ще им теглят един куршум.
По високите планински места, на недостъпните места, дето куршум не стига, там да ходиш.“ Казва: „Мъчно е да се изкача там.“ Казвам: „Мъчно е, но е безопасно.“ Аз разбирам, когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: „Иди при Бога!
Високото място е Бог. Иди на високото планинско място, необятното, дето човешки крак не може да достигне. Иди при Бога там! Дигни душата си нагоре към Бога! “ Тя казва: „Де да Го намеря?
към беседата >>
Синове Божии, които не знаят да слугуват.
Вий имате крива представа за светиите. Щом човек стане светия, Господ го праща на земята да помага на грешния. Че ако една царска дъщеря я пратят в дома на една бедна вдовица, която има три деца, да се занимава с тях, да ги отглежда, какво ще ѝ бъде положението? При баща ѝ е било едно, а при вдовицата тя ще се научи на туй, което при баща си не го е знаела. Та всички вие сте пратени, казвате, че сте синове Божии.
Синове Божии, които не знаят да слугуват.
И сега ви пращат на земята да слугувате. Синове Божии, на които са слугували. Трябва вий да сте слугували. А сега поставя ви Господ вий да слугувате. Казваш: „Затова ли съм аз роден?
към беседата >>
И казва: „Да идем да се разходим към морето.“ И пита я той: „Ти обичаш ли ме?
Искал един момък да се ожени за една мома, но той искал тя да покаже, да я изпита дали тя го обича, или не. Тогава един ден той си взема един полирован нож, направен от книга.
И казва: „Да идем да се разходим към морето.“ И пита я той: „Ти обичаш ли ме?
Съгласна ли си да те пробода с този нож? “ Тя му отговорила: „Е, онова, което обичаш, направи го! Мен ще ми бъде приятно и да живея, и да умра ще ми бъде приятно – и едното, и другото.“ „Добре.“ Той изважда ножа си и я удря, но ножът се спитява. Тя гледа, гледа – кръв да тече, няма нищо. Само че вие някой път хуквате да бягате.
към беседата >>
Високото място е Бог.
Един ден идва една сестра, плаче, оплаква се – дошло ѝ страдание. Казвам ѝ: „Не ти препоръчвам в ниските места да ходиш да пасеш трева. Ще ти дам един съвет – в ниските места да не ходиш, там има много ловци. На такива моми като вас ще им теглят един куршум. По високите планински места, на недостъпните места, дето куршум не стига, там да ходиш.“ Казва: „Мъчно е да се изкача там.“ Казвам: „Мъчно е, но е безопасно.“ Аз разбирам, когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: „Иди при Бога!
Високото място е Бог.
Иди на високото планинско място, необятното, дето човешки крак не може да достигне. Иди при Бога там! Дигни душата си нагоре към Бога! “ Тя казва: „Де да Го намеря? “ „На планинските места!
към беседата >>
И сега ви пращат на земята да слугувате.
Щом човек стане светия, Господ го праща на земята да помага на грешния. Че ако една царска дъщеря я пратят в дома на една бедна вдовица, която има три деца, да се занимава с тях, да ги отглежда, какво ще ѝ бъде положението? При баща ѝ е било едно, а при вдовицата тя ще се научи на туй, което при баща си не го е знаела. Та всички вие сте пратени, казвате, че сте синове Божии. Синове Божии, които не знаят да слугуват.
И сега ви пращат на земята да слугувате.
Синове Божии, на които са слугували. Трябва вий да сте слугували. А сега поставя ви Господ вий да слугувате. Казваш: „Затова ли съм аз роден? “ Затова си роден.
към беседата >>
Съгласна ли си да те пробода с този нож?
Искал един момък да се ожени за една мома, но той искал тя да покаже, да я изпита дали тя го обича, или не. Тогава един ден той си взема един полирован нож, направен от книга. И казва: „Да идем да се разходим към морето.“ И пита я той: „Ти обичаш ли ме?
Съгласна ли си да те пробода с този нож?
“ Тя му отговорила: „Е, онова, което обичаш, направи го! Мен ще ми бъде приятно и да живея, и да умра ще ми бъде приятно – и едното, и другото.“ „Добре.“ Той изважда ножа си и я удря, но ножът се спитява. Тя гледа, гледа – кръв да тече, няма нищо. Само че вие някой път хуквате да бягате. И вие мязате на онзи руснак.
към беседата >>
Иди на високото планинско място, необятното, дето човешки крак не може да достигне.
Казвам ѝ: „Не ти препоръчвам в ниските места да ходиш да пасеш трева. Ще ти дам един съвет – в ниските места да не ходиш, там има много ловци. На такива моми като вас ще им теглят един куршум. По високите планински места, на недостъпните места, дето куршум не стига, там да ходиш.“ Казва: „Мъчно е да се изкача там.“ Казвам: „Мъчно е, но е безопасно.“ Аз разбирам, когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: „Иди при Бога! Високото място е Бог.
Иди на високото планинско място, необятното, дето човешки крак не може да достигне.
Иди при Бога там! Дигни душата си нагоре към Бога! “ Тя казва: „Де да Го намеря? “ „На планинските места! На височина, горе там!
към беседата >>
Синове Божии, на които са слугували.
Че ако една царска дъщеря я пратят в дома на една бедна вдовица, която има три деца, да се занимава с тях, да ги отглежда, какво ще ѝ бъде положението? При баща ѝ е било едно, а при вдовицата тя ще се научи на туй, което при баща си не го е знаела. Та всички вие сте пратени, казвате, че сте синове Божии. Синове Божии, които не знаят да слугуват. И сега ви пращат на земята да слугувате.
Синове Божии, на които са слугували.
Трябва вий да сте слугували. А сега поставя ви Господ вий да слугувате. Казваш: „Затова ли съм аз роден? “ Затова си роден. Досега ангелите ти служиха, и Господ ти служи.
към беседата >>
“ Тя му отговорила: „Е, онова, което обичаш, направи го!
Искал един момък да се ожени за една мома, но той искал тя да покаже, да я изпита дали тя го обича, или не. Тогава един ден той си взема един полирован нож, направен от книга. И казва: „Да идем да се разходим към морето.“ И пита я той: „Ти обичаш ли ме? Съгласна ли си да те пробода с този нож?
“ Тя му отговорила: „Е, онова, което обичаш, направи го!
Мен ще ми бъде приятно и да живея, и да умра ще ми бъде приятно – и едното, и другото.“ „Добре.“ Той изважда ножа си и я удря, но ножът се спитява. Тя гледа, гледа – кръв да тече, няма нищо. Само че вие някой път хуквате да бягате. И вие мязате на онзи руснак. Един анекдот има.
към беседата >>
Иди при Бога там!
Ще ти дам един съвет – в ниските места да не ходиш, там има много ловци. На такива моми като вас ще им теглят един куршум. По високите планински места, на недостъпните места, дето куршум не стига, там да ходиш.“ Казва: „Мъчно е да се изкача там.“ Казвам: „Мъчно е, но е безопасно.“ Аз разбирам, когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: „Иди при Бога! Високото място е Бог. Иди на високото планинско място, необятното, дето човешки крак не може да достигне.
Иди при Бога там!
Дигни душата си нагоре към Бога! “ Тя казва: „Де да Го намеря? “ „На планинските места! На височина, горе там! Отдолу като гледаш, няма да Го намериш, а като се качиш горе!
към беседата >>
Трябва вий да сте слугували.
При баща ѝ е било едно, а при вдовицата тя ще се научи на туй, което при баща си не го е знаела. Та всички вие сте пратени, казвате, че сте синове Божии. Синове Божии, които не знаят да слугуват. И сега ви пращат на земята да слугувате. Синове Божии, на които са слугували.
Трябва вий да сте слугували.
А сега поставя ви Господ вий да слугувате. Казваш: „Затова ли съм аз роден? “ Затова си роден. Досега ангелите ти служиха, и Господ ти служи. Всичко правеха за вас.
към беседата >>
Мен ще ми бъде приятно и да живея, и да умра ще ми бъде приятно – и едното, и другото.“ „Добре.“ Той изважда ножа си и я удря, но ножът се спитява.
Искал един момък да се ожени за една мома, но той искал тя да покаже, да я изпита дали тя го обича, или не. Тогава един ден той си взема един полирован нож, направен от книга. И казва: „Да идем да се разходим към морето.“ И пита я той: „Ти обичаш ли ме? Съгласна ли си да те пробода с този нож? “ Тя му отговорила: „Е, онова, което обичаш, направи го!
Мен ще ми бъде приятно и да живея, и да умра ще ми бъде приятно – и едното, и другото.“ „Добре.“ Той изважда ножа си и я удря, но ножът се спитява.
Тя гледа, гледа – кръв да тече, няма нищо. Само че вие някой път хуквате да бягате. И вие мязате на онзи руснак. Един анекдот има. На 10 души войници един руски император им казва така – да се хвърлят в една пропаст.
към беседата >>
Дигни душата си нагоре към Бога!
На такива моми като вас ще им теглят един куршум. По високите планински места, на недостъпните места, дето куршум не стига, там да ходиш.“ Казва: „Мъчно е да се изкача там.“ Казвам: „Мъчно е, но е безопасно.“ Аз разбирам, когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: „Иди при Бога! Високото място е Бог. Иди на високото планинско място, необятното, дето човешки крак не може да достигне. Иди при Бога там!
Дигни душата си нагоре към Бога!
“ Тя казва: „Де да Го намеря? “ „На планинските места! На височина, горе там! Отдолу като гледаш, няма да Го намериш, а като се качиш горе! “
към беседата >>
А сега поставя ви Господ вий да слугувате.
Та всички вие сте пратени, казвате, че сте синове Божии. Синове Божии, които не знаят да слугуват. И сега ви пращат на земята да слугувате. Синове Божии, на които са слугували. Трябва вий да сте слугували.
А сега поставя ви Господ вий да слугувате.
Казваш: „Затова ли съм аз роден? “ Затова си роден. Досега ангелите ти служиха, и Господ ти служи. Всичко правеха за вас. А сега Той [те] е турил малко да се мъчиш, и ти да работиш, да помагаш на другите.
към беседата >>
Тя гледа, гледа – кръв да тече, няма нищо.
Тогава един ден той си взема един полирован нож, направен от книга. И казва: „Да идем да се разходим към морето.“ И пита я той: „Ти обичаш ли ме? Съгласна ли си да те пробода с този нож? “ Тя му отговорила: „Е, онова, което обичаш, направи го! Мен ще ми бъде приятно и да живея, и да умра ще ми бъде приятно – и едното, и другото.“ „Добре.“ Той изважда ножа си и я удря, но ножът се спитява.
Тя гледа, гледа – кръв да тече, няма нищо.
Само че вие някой път хуквате да бягате. И вие мязате на онзи руснак. Един анекдот има. На 10 души войници един руски император им казва така – да се хвърлят в една пропаст. А онези, преди да приближат, казват: „Ваше Величество, отменете вашата заповед!
към беседата >>
“ Тя казва: „Де да Го намеря?
По високите планински места, на недостъпните места, дето куршум не стига, там да ходиш.“ Казва: „Мъчно е да се изкача там.“ Казвам: „Мъчно е, но е безопасно.“ Аз разбирам, когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: „Иди при Бога! Високото място е Бог. Иди на високото планинско място, необятното, дето човешки крак не може да достигне. Иди при Бога там! Дигни душата си нагоре към Бога!
“ Тя казва: „Де да Го намеря?
“ „На планинските места! На височина, горе там! Отдолу като гледаш, няма да Го намериш, а като се качиш горе! “
към беседата >>
Казваш: „Затова ли съм аз роден?
Синове Божии, които не знаят да слугуват. И сега ви пращат на земята да слугувате. Синове Божии, на които са слугували. Трябва вий да сте слугували. А сега поставя ви Господ вий да слугувате.
Казваш: „Затова ли съм аз роден?
“ Затова си роден. Досега ангелите ти служиха, и Господ ти служи. Всичко правеха за вас. А сега Той [те] е турил малко да се мъчиш, и ти да работиш, да помагаш на другите. – Ама страданията ни на земята!
към беседата >>
Само че вие някой път хуквате да бягате.
И казва: „Да идем да се разходим към морето.“ И пита я той: „Ти обичаш ли ме? Съгласна ли си да те пробода с този нож? “ Тя му отговорила: „Е, онова, което обичаш, направи го! Мен ще ми бъде приятно и да живея, и да умра ще ми бъде приятно – и едното, и другото.“ „Добре.“ Той изважда ножа си и я удря, но ножът се спитява. Тя гледа, гледа – кръв да тече, няма нищо.
Само че вие някой път хуквате да бягате.
И вие мязате на онзи руснак. Един анекдот има. На 10 души войници един руски император им казва така – да се хвърлят в една пропаст. А онези, преди да приближат, казват: „Ваше Величество, отменете вашата заповед! По-добре пратете ни да се бием, а не да се хвърлим!
към беседата >>
“ „На планинските места!
Високото място е Бог. Иди на високото планинско място, необятното, дето човешки крак не може да достигне. Иди при Бога там! Дигни душата си нагоре към Бога! “ Тя казва: „Де да Го намеря?
“ „На планинските места!
На височина, горе там! Отдолу като гледаш, няма да Го намериш, а като се качиш горе! “
към беседата >>
“ Затова си роден.
И сега ви пращат на земята да слугувате. Синове Божии, на които са слугували. Трябва вий да сте слугували. А сега поставя ви Господ вий да слугувате. Казваш: „Затова ли съм аз роден?
“ Затова си роден.
Досега ангелите ти служиха, и Господ ти служи. Всичко правеха за вас. А сега Той [те] е турил малко да се мъчиш, и ти да работиш, да помагаш на другите. – Ама страданията ни на земята! – Ако вий разгледате тези страдания, това са недоволни души.
към беседата >>
И вие мязате на онзи руснак.
Съгласна ли си да те пробода с този нож? “ Тя му отговорила: „Е, онова, което обичаш, направи го! Мен ще ми бъде приятно и да живея, и да умра ще ми бъде приятно – и едното, и другото.“ „Добре.“ Той изважда ножа си и я удря, но ножът се спитява. Тя гледа, гледа – кръв да тече, няма нищо. Само че вие някой път хуквате да бягате.
И вие мязате на онзи руснак.
Един анекдот има. На 10 души войници един руски император им казва така – да се хвърлят в една пропаст. А онези, преди да приближат, казват: „Ваше Величество, отменете вашата заповед! По-добре пратете ни да се бием, а не да се хвърлим! “ Не се обръщайте към Господа да искате да отмени заповедта си.
към беседата >>
На височина, горе там!
Иди на високото планинско място, необятното, дето човешки крак не може да достигне. Иди при Бога там! Дигни душата си нагоре към Бога! “ Тя казва: „Де да Го намеря? “ „На планинските места!
На височина, горе там!
Отдолу като гледаш, няма да Го намериш, а като се качиш горе! “
към беседата >>
Досега ангелите ти служиха, и Господ ти служи.
Синове Божии, на които са слугували. Трябва вий да сте слугували. А сега поставя ви Господ вий да слугувате. Казваш: „Затова ли съм аз роден? “ Затова си роден.
Досега ангелите ти служиха, и Господ ти служи.
Всичко правеха за вас. А сега Той [те] е турил малко да се мъчиш, и ти да работиш, да помагаш на другите. – Ама страданията ни на земята! – Ако вий разгледате тези страдания, това са недоволни души. Всички страдания произтичат от целокупното недоволство, което съществува у хората.
към беседата >>
Един анекдот има.
“ Тя му отговорила: „Е, онова, което обичаш, направи го! Мен ще ми бъде приятно и да живея, и да умра ще ми бъде приятно – и едното, и другото.“ „Добре.“ Той изважда ножа си и я удря, но ножът се спитява. Тя гледа, гледа – кръв да тече, няма нищо. Само че вие някой път хуквате да бягате. И вие мязате на онзи руснак.
Един анекдот има.
На 10 души войници един руски император им казва така – да се хвърлят в една пропаст. А онези, преди да приближат, казват: „Ваше Величество, отменете вашата заповед! По-добре пратете ни да се бием, а не да се хвърлим! “ Не се обръщайте към Господа да искате да отмени заповедта си. Там е погрешката ни.
към беседата >>
Отдолу като гледаш, няма да Го намериш, а като се качиш горе!
Иди при Бога там! Дигни душата си нагоре към Бога! “ Тя казва: „Де да Го намеря? “ „На планинските места! На височина, горе там!
Отдолу като гледаш, няма да Го намериш, а като се качиш горе!
“
към беседата >>
Всичко правеха за вас.
Трябва вий да сте слугували. А сега поставя ви Господ вий да слугувате. Казваш: „Затова ли съм аз роден? “ Затова си роден. Досега ангелите ти служиха, и Господ ти служи.
Всичко правеха за вас.
А сега Той [те] е турил малко да се мъчиш, и ти да работиш, да помагаш на другите. – Ама страданията ни на земята! – Ако вий разгледате тези страдания, това са недоволни души. Всички страдания произтичат от целокупното недоволство, което съществува у хората. Вий сте недоволни, защото и други има недоволни; вий се разболявате, защото и други болни има.
към беседата >>
На 10 души войници един руски император им казва така – да се хвърлят в една пропаст.
Мен ще ми бъде приятно и да живея, и да умра ще ми бъде приятно – и едното, и другото.“ „Добре.“ Той изважда ножа си и я удря, но ножът се спитява. Тя гледа, гледа – кръв да тече, няма нищо. Само че вие някой път хуквате да бягате. И вие мязате на онзи руснак. Един анекдот има.
На 10 души войници един руски император им казва така – да се хвърлят в една пропаст.
А онези, преди да приближат, казват: „Ваше Величество, отменете вашата заповед! По-добре пратете ни да се бием, а не да се хвърлим! “ Не се обръщайте към Господа да искате да отмени заповедта си. Там е погрешката ни. Вие мислете, че онова, което Господ е направил, е разумно.
към беседата >>
“
Дигни душата си нагоре към Бога! “ Тя казва: „Де да Го намеря? “ „На планинските места! На височина, горе там! Отдолу като гледаш, няма да Го намериш, а като се качиш горе!
“
към беседата >>
А сега Той [те] е турил малко да се мъчиш, и ти да работиш, да помагаш на другите.
А сега поставя ви Господ вий да слугувате. Казваш: „Затова ли съм аз роден? “ Затова си роден. Досега ангелите ти служиха, и Господ ти служи. Всичко правеха за вас.
А сега Той [те] е турил малко да се мъчиш, и ти да работиш, да помагаш на другите.
– Ама страданията ни на земята! – Ако вий разгледате тези страдания, това са недоволни души. Всички страдания произтичат от целокупното недоволство, което съществува у хората. Вий сте недоволни, защото и други има недоволни; вий се разболявате, защото и други болни има. Ако нямаше болни хора в света, и вий нямаше да бъдете болни.
към беседата >>
А онези, преди да приближат, казват: „Ваше Величество, отменете вашата заповед!
Тя гледа, гледа – кръв да тече, няма нищо. Само че вие някой път хуквате да бягате. И вие мязате на онзи руснак. Един анекдот има. На 10 души войници един руски император им казва така – да се хвърлят в една пропаст.
А онези, преди да приближат, казват: „Ваше Величество, отменете вашата заповед!
По-добре пратете ни да се бием, а не да се хвърлим! “ Не се обръщайте към Господа да искате да отмени заповедта си. Там е погрешката ни. Вие мислете, че онова, което Господ е направил, е разумно. Съобразявайте се с Божествените нареждания.
към беседата >>
Та всички ние, съвременните хора, се нуждаем да имаме едно понятие, едно правилно разбиране на нещата.
Та всички ние, съвременните хора, се нуждаем да имаме едно понятие, едно правилно разбиране на нещата.
Аз бих ви дал две формули, но засега реших да не ги давам. Не зная след десет години дали ще станете готови да ги приемете. Затова ги държа само за себе си. Защото с тия формули ще приличате като Давид. Като отишъл той при Саула, той го въоръжил с новото оръжие – с шлем и прочие.
към беседата >>
– Ама страданията ни на земята!
Казваш: „Затова ли съм аз роден? “ Затова си роден. Досега ангелите ти служиха, и Господ ти служи. Всичко правеха за вас. А сега Той [те] е турил малко да се мъчиш, и ти да работиш, да помагаш на другите.
– Ама страданията ни на земята!
– Ако вий разгледате тези страдания, това са недоволни души. Всички страдания произтичат от целокупното недоволство, което съществува у хората. Вий сте недоволни, защото и други има недоволни; вий се разболявате, защото и други болни има. Ако нямаше болни хора в света, и вий нямаше да бъдете болни. Защото има и други здрави, и вий ставате здрави.
към беседата >>
По-добре пратете ни да се бием, а не да се хвърлим!
Само че вие някой път хуквате да бягате. И вие мязате на онзи руснак. Един анекдот има. На 10 души войници един руски император им казва така – да се хвърлят в една пропаст. А онези, преди да приближат, казват: „Ваше Величество, отменете вашата заповед!
По-добре пратете ни да се бием, а не да се хвърлим!
“ Не се обръщайте към Господа да искате да отмени заповедта си. Там е погрешката ни. Вие мислете, че онова, което Господ е направил, е разумно. Съобразявайте се с Божествените нареждания. Не правете там никакъв спор!
към беседата >>
Аз бих ви дал две формули, но засега реших да не ги давам.
Та всички ние, съвременните хора, се нуждаем да имаме едно понятие, едно правилно разбиране на нещата.
Аз бих ви дал две формули, но засега реших да не ги давам.
Не зная след десет години дали ще станете готови да ги приемете. Затова ги държа само за себе си. Защото с тия формули ще приличате като Давид. Като отишъл той при Саула, той го въоръжил с новото оръжие – с шлем и прочие. А Давид дошъл само с една прашка да се бори.
към беседата >>
– Ако вий разгледате тези страдания, това са недоволни души.
“ Затова си роден. Досега ангелите ти служиха, и Господ ти служи. Всичко правеха за вас. А сега Той [те] е турил малко да се мъчиш, и ти да работиш, да помагаш на другите. – Ама страданията ни на земята!
– Ако вий разгледате тези страдания, това са недоволни души.
Всички страдания произтичат от целокупното недоволство, което съществува у хората. Вий сте недоволни, защото и други има недоволни; вий се разболявате, защото и други болни има. Ако нямаше болни хора в света, и вий нямаше да бъдете болни. Защото има и други здрави, и вий ставате здрави. Че грехът в света е една болест, то е един по-нисш живот.
към беседата >>
“ Не се обръщайте към Господа да искате да отмени заповедта си.
И вие мязате на онзи руснак. Един анекдот има. На 10 души войници един руски император им казва така – да се хвърлят в една пропаст. А онези, преди да приближат, казват: „Ваше Величество, отменете вашата заповед! По-добре пратете ни да се бием, а не да се хвърлим!
“ Не се обръщайте към Господа да искате да отмени заповедта си.
Там е погрешката ни. Вие мислете, че онова, което Господ е направил, е разумно. Съобразявайте се с Божествените нареждания. Не правете там никакъв спор! Може да имате голямо противоречие в себе си, но дръжте мисълта, че Бог, който е съвършен, каквото е направил е добро!
към беседата >>
Не зная след десет години дали ще станете готови да ги приемете.
Та всички ние, съвременните хора, се нуждаем да имаме едно понятие, едно правилно разбиране на нещата. Аз бих ви дал две формули, но засега реших да не ги давам.
Не зная след десет години дали ще станете готови да ги приемете.
Затова ги държа само за себе си. Защото с тия формули ще приличате като Давид. Като отишъл той при Саула, той го въоръжил с новото оръжие – с шлем и прочие. А Давид дошъл само с една прашка да се бори. Той казал: „Царю, не съм свикнал да се боря с нови оръжия.“ Затова прашките си носете, защото новото съоръжение може да не знаете как да го употребите.
към беседата >>
Всички страдания произтичат от целокупното недоволство, което съществува у хората.
Досега ангелите ти служиха, и Господ ти служи. Всичко правеха за вас. А сега Той [те] е турил малко да се мъчиш, и ти да работиш, да помагаш на другите. – Ама страданията ни на земята! – Ако вий разгледате тези страдания, това са недоволни души.
Всички страдания произтичат от целокупното недоволство, което съществува у хората.
Вий сте недоволни, защото и други има недоволни; вий се разболявате, защото и други болни има. Ако нямаше болни хора в света, и вий нямаше да бъдете болни. Защото има и други здрави, и вий ставате здрави. Че грехът в света е една болест, то е един по-нисш живот.
към беседата >>
Там е погрешката ни.
Един анекдот има. На 10 души войници един руски император им казва така – да се хвърлят в една пропаст. А онези, преди да приближат, казват: „Ваше Величество, отменете вашата заповед! По-добре пратете ни да се бием, а не да се хвърлим! “ Не се обръщайте към Господа да искате да отмени заповедта си.
Там е погрешката ни.
Вие мислете, че онова, което Господ е направил, е разумно. Съобразявайте се с Божествените нареждания. Не правете там никакъв спор! Може да имате голямо противоречие в себе си, но дръжте мисълта, че Бог, който е съвършен, каквото е направил е добро! Той не може да направи нещо, което не е добро.
към беседата >>
Затова ги държа само за себе си.
Та всички ние, съвременните хора, се нуждаем да имаме едно понятие, едно правилно разбиране на нещата. Аз бих ви дал две формули, но засега реших да не ги давам. Не зная след десет години дали ще станете готови да ги приемете.
Затова ги държа само за себе си.
Защото с тия формули ще приличате като Давид. Като отишъл той при Саула, той го въоръжил с новото оръжие – с шлем и прочие. А Давид дошъл само с една прашка да се бори. Той казал: „Царю, не съм свикнал да се боря с нови оръжия.“ Затова прашките си носете, защото новото съоръжение може да не знаете как да го употребите. Една мисъл, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне.
към беседата >>
Вий сте недоволни, защото и други има недоволни; вий се разболявате, защото и други болни има.
Всичко правеха за вас. А сега Той [те] е турил малко да се мъчиш, и ти да работиш, да помагаш на другите. – Ама страданията ни на земята! – Ако вий разгледате тези страдания, това са недоволни души. Всички страдания произтичат от целокупното недоволство, което съществува у хората.
Вий сте недоволни, защото и други има недоволни; вий се разболявате, защото и други болни има.
Ако нямаше болни хора в света, и вий нямаше да бъдете болни. Защото има и други здрави, и вий ставате здрави. Че грехът в света е една болест, то е един по-нисш живот.
към беседата >>
Вие мислете, че онова, което Господ е направил, е разумно.
На 10 души войници един руски император им казва така – да се хвърлят в една пропаст. А онези, преди да приближат, казват: „Ваше Величество, отменете вашата заповед! По-добре пратете ни да се бием, а не да се хвърлим! “ Не се обръщайте към Господа да искате да отмени заповедта си. Там е погрешката ни.
Вие мислете, че онова, което Господ е направил, е разумно.
Съобразявайте се с Божествените нареждания. Не правете там никакъв спор! Може да имате голямо противоречие в себе си, но дръжте мисълта, че Бог, който е съвършен, каквото е направил е добро! Той не може да направи нещо, което не е добро. Та каквото и да стане, то е за добро.
към беседата >>
Защото с тия формули ще приличате като Давид.
Та всички ние, съвременните хора, се нуждаем да имаме едно понятие, едно правилно разбиране на нещата. Аз бих ви дал две формули, но засега реших да не ги давам. Не зная след десет години дали ще станете готови да ги приемете. Затова ги държа само за себе си.
Защото с тия формули ще приличате като Давид.
Като отишъл той при Саула, той го въоръжил с новото оръжие – с шлем и прочие. А Давид дошъл само с една прашка да се бори. Той казал: „Царю, не съм свикнал да се боря с нови оръжия.“ Затова прашките си носете, защото новото съоръжение може да не знаете как да го употребите. Една мисъл, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Едно чувство, в което ти не вярваш, то не може да ти помогне.
към беседата >>
Ако нямаше болни хора в света, и вий нямаше да бъдете болни.
А сега Той [те] е турил малко да се мъчиш, и ти да работиш, да помагаш на другите. – Ама страданията ни на земята! – Ако вий разгледате тези страдания, това са недоволни души. Всички страдания произтичат от целокупното недоволство, което съществува у хората. Вий сте недоволни, защото и други има недоволни; вий се разболявате, защото и други болни има.
Ако нямаше болни хора в света, и вий нямаше да бъдете болни.
Защото има и други здрави, и вий ставате здрави. Че грехът в света е една болест, то е един по-нисш живот.
към беседата >>
Съобразявайте се с Божествените нареждания.
А онези, преди да приближат, казват: „Ваше Величество, отменете вашата заповед! По-добре пратете ни да се бием, а не да се хвърлим! “ Не се обръщайте към Господа да искате да отмени заповедта си. Там е погрешката ни. Вие мислете, че онова, което Господ е направил, е разумно.
Съобразявайте се с Божествените нареждания.
Не правете там никакъв спор! Може да имате голямо противоречие в себе си, но дръжте мисълта, че Бог, който е съвършен, каквото е направил е добро! Той не може да направи нещо, което не е добро. Та каквото и да стане, то е за добро. Дръжте тази мисъл в ума си.
към беседата >>
Като отишъл той при Саула, той го въоръжил с новото оръжие – с шлем и прочие.
Та всички ние, съвременните хора, се нуждаем да имаме едно понятие, едно правилно разбиране на нещата. Аз бих ви дал две формули, но засега реших да не ги давам. Не зная след десет години дали ще станете готови да ги приемете. Затова ги държа само за себе си. Защото с тия формули ще приличате като Давид.
Като отишъл той при Саула, той го въоръжил с новото оръжие – с шлем и прочие.
А Давид дошъл само с една прашка да се бори. Той казал: „Царю, не съм свикнал да се боря с нови оръжия.“ Затова прашките си носете, защото новото съоръжение може да не знаете как да го употребите. Една мисъл, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Едно чувство, в което ти не вярваш, то не може да ти помогне. И една постъпка, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне.
към беседата >>
Защото има и други здрави, и вий ставате здрави.
– Ама страданията ни на земята! – Ако вий разгледате тези страдания, това са недоволни души. Всички страдания произтичат от целокупното недоволство, което съществува у хората. Вий сте недоволни, защото и други има недоволни; вий се разболявате, защото и други болни има. Ако нямаше болни хора в света, и вий нямаше да бъдете болни.
Защото има и други здрави, и вий ставате здрави.
Че грехът в света е една болест, то е един по-нисш живот.
към беседата >>
Не правете там никакъв спор!
По-добре пратете ни да се бием, а не да се хвърлим! “ Не се обръщайте към Господа да искате да отмени заповедта си. Там е погрешката ни. Вие мислете, че онова, което Господ е направил, е разумно. Съобразявайте се с Божествените нареждания.
Не правете там никакъв спор!
Може да имате голямо противоречие в себе си, но дръжте мисълта, че Бог, който е съвършен, каквото е направил е добро! Той не може да направи нещо, което не е добро. Та каквото и да стане, то е за добро. Дръжте тази мисъл в ума си. Тя е, която спасява.
към беседата >>
А Давид дошъл само с една прашка да се бори.
Аз бих ви дал две формули, но засега реших да не ги давам. Не зная след десет години дали ще станете готови да ги приемете. Затова ги държа само за себе си. Защото с тия формули ще приличате като Давид. Като отишъл той при Саула, той го въоръжил с новото оръжие – с шлем и прочие.
А Давид дошъл само с една прашка да се бори.
Той казал: „Царю, не съм свикнал да се боря с нови оръжия.“ Затова прашките си носете, защото новото съоръжение може да не знаете как да го употребите. Една мисъл, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Едно чувство, в което ти не вярваш, то не може да ти помогне. И една постъпка, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Вий си задавате въпрос защо става така.
към беседата >>
Че грехът в света е една болест, то е един по-нисш живот.
– Ако вий разгледате тези страдания, това са недоволни души. Всички страдания произтичат от целокупното недоволство, което съществува у хората. Вий сте недоволни, защото и други има недоволни; вий се разболявате, защото и други болни има. Ако нямаше болни хора в света, и вий нямаше да бъдете болни. Защото има и други здрави, и вий ставате здрави.
Че грехът в света е една болест, то е един по-нисш живот.
към беседата >>
Може да имате голямо противоречие в себе си, но дръжте мисълта, че Бог, който е съвършен, каквото е направил е добро!
“ Не се обръщайте към Господа да искате да отмени заповедта си. Там е погрешката ни. Вие мислете, че онова, което Господ е направил, е разумно. Съобразявайте се с Божествените нареждания. Не правете там никакъв спор!
Може да имате голямо противоречие в себе си, но дръжте мисълта, че Бог, който е съвършен, каквото е направил е добро!
Той не може да направи нещо, което не е добро. Та каквото и да стане, то е за добро. Дръжте тази мисъл в ума си. Тя е, която спасява. И ако така не мислите, ще страдате.
към беседата >>
Той казал: „Царю, не съм свикнал да се боря с нови оръжия.“ Затова прашките си носете, защото новото съоръжение може да не знаете как да го употребите.
Не зная след десет години дали ще станете готови да ги приемете. Затова ги държа само за себе си. Защото с тия формули ще приличате като Давид. Като отишъл той при Саула, той го въоръжил с новото оръжие – с шлем и прочие. А Давид дошъл само с една прашка да се бори.
Той казал: „Царю, не съм свикнал да се боря с нови оръжия.“ Затова прашките си носете, защото новото съоръжение може да не знаете как да го употребите.
Една мисъл, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Едно чувство, в което ти не вярваш, то не може да ти помогне. И една постъпка, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Вий си задавате въпрос защо става така. Казвам: „Идете при Бога!
към беседата >>
Вземете положението на един пияница.
Вземете положението на един пияница.
Той седи вкъщи, децата му мислят за дрехи, за обуща; зимата иде, въглища няма; за хляб мислят. Той така седи и размишлява за кръчмата, за винцето – 3 години, 4 години, 15 години и си го въобразява на масата – червеничко, да го тури и да си пийне. По какво се различава този човек? Той не мисли, че има деца, за чашката си мисли. Кое е по-добро – чашата на кръчмарина, или децата вкъщи?
към беседата >>
Той не може да направи нещо, което не е добро.
Там е погрешката ни. Вие мислете, че онова, което Господ е направил, е разумно. Съобразявайте се с Божествените нареждания. Не правете там никакъв спор! Може да имате голямо противоречие в себе си, но дръжте мисълта, че Бог, който е съвършен, каквото е направил е добро!
Той не може да направи нещо, което не е добро.
Та каквото и да стане, то е за добро. Дръжте тази мисъл в ума си. Тя е, която спасява. И ако така не мислите, ще страдате. И всичките свещени книги съдържат тази пълна вяра в този Живия Господ.
към беседата >>
Една мисъл, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне.
Затова ги държа само за себе си. Защото с тия формули ще приличате като Давид. Като отишъл той при Саула, той го въоръжил с новото оръжие – с шлем и прочие. А Давид дошъл само с една прашка да се бори. Той казал: „Царю, не съм свикнал да се боря с нови оръжия.“ Затова прашките си носете, защото новото съоръжение може да не знаете как да го употребите.
Една мисъл, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне.
Едно чувство, в което ти не вярваш, то не може да ти помогне. И една постъпка, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Вий си задавате въпрос защо става така. Казвам: „Идете при Бога! “ Някой казва: „Где да го намеря?
към беседата >>
Той седи вкъщи, децата му мислят за дрехи, за обуща; зимата иде, въглища няма; за хляб мислят.
Вземете положението на един пияница.
Той седи вкъщи, децата му мислят за дрехи, за обуща; зимата иде, въглища няма; за хляб мислят.
Той така седи и размишлява за кръчмата, за винцето – 3 години, 4 години, 15 години и си го въобразява на масата – червеничко, да го тури и да си пийне. По какво се различава този човек? Той не мисли, че има деца, за чашката си мисли. Кое е по-добро – чашата на кръчмарина, или децата вкъщи? И ние седим и мислим за някой тоалет – това е кръчмаринът; ние седим и мислим за едни хубави обуща – това е чашата на кръчмарина; за някоя си шапка – чашата на кръчмарина.
към беседата >>
Та каквото и да стане, то е за добро.
Вие мислете, че онова, което Господ е направил, е разумно. Съобразявайте се с Божествените нареждания. Не правете там никакъв спор! Може да имате голямо противоречие в себе си, но дръжте мисълта, че Бог, който е съвършен, каквото е направил е добро! Той не може да направи нещо, което не е добро.
Та каквото и да стане, то е за добро.
Дръжте тази мисъл в ума си. Тя е, която спасява. И ако така не мислите, ще страдате. И всичките свещени книги съдържат тази пълна вяра в този Живия Господ. Ние не само трябва да дирим доброто.
към беседата >>
Едно чувство, в което ти не вярваш, то не може да ти помогне.
Защото с тия формули ще приличате като Давид. Като отишъл той при Саула, той го въоръжил с новото оръжие – с шлем и прочие. А Давид дошъл само с една прашка да се бори. Той казал: „Царю, не съм свикнал да се боря с нови оръжия.“ Затова прашките си носете, защото новото съоръжение може да не знаете как да го употребите. Една мисъл, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне.
Едно чувство, в което ти не вярваш, то не може да ти помогне.
И една постъпка, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Вий си задавате въпрос защо става така. Казвам: „Идете при Бога! “ Някой казва: „Где да го намеря? “ Добре.
към беседата >>
Той така седи и размишлява за кръчмата, за винцето – 3 години, 4 години, 15 години и си го въобразява на масата – червеничко, да го тури и да си пийне.
Вземете положението на един пияница. Той седи вкъщи, децата му мислят за дрехи, за обуща; зимата иде, въглища няма; за хляб мислят.
Той така седи и размишлява за кръчмата, за винцето – 3 години, 4 години, 15 години и си го въобразява на масата – червеничко, да го тури и да си пийне.
По какво се различава този човек? Той не мисли, че има деца, за чашката си мисли. Кое е по-добро – чашата на кръчмарина, или децата вкъщи? И ние седим и мислим за някой тоалет – това е кръчмаринът; ние седим и мислим за едни хубави обуща – това е чашата на кръчмарина; за някоя си шапка – чашата на кръчмарина. И сме недоволни.
към беседата >>
Дръжте тази мисъл в ума си.
Съобразявайте се с Божествените нареждания. Не правете там никакъв спор! Може да имате голямо противоречие в себе си, но дръжте мисълта, че Бог, който е съвършен, каквото е направил е добро! Той не може да направи нещо, което не е добро. Та каквото и да стане, то е за добро.
Дръжте тази мисъл в ума си.
Тя е, която спасява. И ако така не мислите, ще страдате. И всичките свещени книги съдържат тази пълна вяра в този Живия Господ. Ние не само трябва да дирим доброто. Не само онова, което е за нас хубаво, и онова, което привидно е лошо, и него да го приемем, че и то е за добро!
към беседата >>
И една постъпка, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне.
Като отишъл той при Саула, той го въоръжил с новото оръжие – с шлем и прочие. А Давид дошъл само с една прашка да се бори. Той казал: „Царю, не съм свикнал да се боря с нови оръжия.“ Затова прашките си носете, защото новото съоръжение може да не знаете как да го употребите. Една мисъл, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Едно чувство, в което ти не вярваш, то не може да ти помогне.
И една постъпка, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне.
Вий си задавате въпрос защо става така. Казвам: „Идете при Бога! “ Някой казва: „Где да го намеря? “ Добре. Право е като казва онзи „Де да Го намеря?
към беседата >>
По какво се различава този човек?
Вземете положението на един пияница. Той седи вкъщи, децата му мислят за дрехи, за обуща; зимата иде, въглища няма; за хляб мислят. Той така седи и размишлява за кръчмата, за винцето – 3 години, 4 години, 15 години и си го въобразява на масата – червеничко, да го тури и да си пийне.
По какво се различава този човек?
Той не мисли, че има деца, за чашката си мисли. Кое е по-добро – чашата на кръчмарина, или децата вкъщи? И ние седим и мислим за някой тоалет – това е кръчмаринът; ние седим и мислим за едни хубави обуща – това е чашата на кръчмарина; за някоя си шапка – чашата на кръчмарина. И сме недоволни. Аз не отричам кръчмарина.
към беседата >>
Тя е, която спасява.
Не правете там никакъв спор! Може да имате голямо противоречие в себе си, но дръжте мисълта, че Бог, който е съвършен, каквото е направил е добро! Той не може да направи нещо, което не е добро. Та каквото и да стане, то е за добро. Дръжте тази мисъл в ума си.
Тя е, която спасява.
И ако така не мислите, ще страдате. И всичките свещени книги съдържат тази пълна вяра в този Живия Господ. Ние не само трябва да дирим доброто. Не само онова, което е за нас хубаво, и онова, което привидно е лошо, и него да го приемем, че и то е за добро! И Писанието казва: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, то е за тяхно добро!
към беседата >>
Вий си задавате въпрос защо става така.
А Давид дошъл само с една прашка да се бори. Той казал: „Царю, не съм свикнал да се боря с нови оръжия.“ Затова прашките си носете, защото новото съоръжение може да не знаете как да го употребите. Една мисъл, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Едно чувство, в което ти не вярваш, то не може да ти помогне. И една постъпка, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне.
Вий си задавате въпрос защо става така.
Казвам: „Идете при Бога! “ Някой казва: „Где да го намеря? “ Добре. Право е като казва онзи „Де да Го намеря? “ Аз разбирам, че в ума му има тъмнина.
към беседата >>
Той не мисли, че има деца, за чашката си мисли.
Вземете положението на един пияница. Той седи вкъщи, децата му мислят за дрехи, за обуща; зимата иде, въглища няма; за хляб мислят. Той така седи и размишлява за кръчмата, за винцето – 3 години, 4 години, 15 години и си го въобразява на масата – червеничко, да го тури и да си пийне. По какво се различава този човек?
Той не мисли, че има деца, за чашката си мисли.
Кое е по-добро – чашата на кръчмарина, или децата вкъщи? И ние седим и мислим за някой тоалет – това е кръчмаринът; ние седим и мислим за едни хубави обуща – това е чашата на кръчмарина; за някоя си шапка – чашата на кръчмарина. И сме недоволни. Аз не отричам кръчмарина. Има един кръчмар, когото аз го обичам.
към беседата >>
И ако така не мислите, ще страдате.
Може да имате голямо противоречие в себе си, но дръжте мисълта, че Бог, който е съвършен, каквото е направил е добро! Той не може да направи нещо, което не е добро. Та каквото и да стане, то е за добро. Дръжте тази мисъл в ума си. Тя е, която спасява.
И ако така не мислите, ще страдате.
И всичките свещени книги съдържат тази пълна вяра в този Живия Господ. Ние не само трябва да дирим доброто. Не само онова, което е за нас хубаво, и онова, което привидно е лошо, и него да го приемем, че и то е за добро! И Писанието казва: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, то е за тяхно добро! “ Бъдете готови заради Името Божие, да бъдете вие прободени с книжен нож и да останете живи.
към беседата >>
Казвам: „Идете при Бога!
Той казал: „Царю, не съм свикнал да се боря с нови оръжия.“ Затова прашките си носете, защото новото съоръжение може да не знаете как да го употребите. Една мисъл, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Едно чувство, в което ти не вярваш, то не може да ти помогне. И една постъпка, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Вий си задавате въпрос защо става така.
Казвам: „Идете при Бога!
“ Някой казва: „Где да го намеря? “ Добре. Право е като казва онзи „Де да Го намеря? “ Аз разбирам, че в ума му има тъмнина. Вечерно време вий не можете да видите предметите.
към беседата >>
Кое е по-добро – чашата на кръчмарина, или децата вкъщи?
Вземете положението на един пияница. Той седи вкъщи, децата му мислят за дрехи, за обуща; зимата иде, въглища няма; за хляб мислят. Той така седи и размишлява за кръчмата, за винцето – 3 години, 4 години, 15 години и си го въобразява на масата – червеничко, да го тури и да си пийне. По какво се различава този човек? Той не мисли, че има деца, за чашката си мисли.
Кое е по-добро – чашата на кръчмарина, или децата вкъщи?
И ние седим и мислим за някой тоалет – това е кръчмаринът; ние седим и мислим за едни хубави обуща – това е чашата на кръчмарина; за някоя си шапка – чашата на кръчмарина. И сме недоволни. Аз не отричам кръчмарина. Има един кръчмар, когото аз го обичам. И аз го посещавам.
към беседата >>
И всичките свещени книги съдържат тази пълна вяра в този Живия Господ.
Той не може да направи нещо, което не е добро. Та каквото и да стане, то е за добро. Дръжте тази мисъл в ума си. Тя е, която спасява. И ако така не мислите, ще страдате.
И всичките свещени книги съдържат тази пълна вяра в този Живия Господ.
Ние не само трябва да дирим доброто. Не само онова, което е за нас хубаво, и онова, което привидно е лошо, и него да го приемем, че и то е за добро! И Писанието казва: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, то е за тяхно добро! “ Бъдете готови заради Името Божие, да бъдете вие прободени с книжен нож и да останете живи.
към беседата >>
“ Някой казва: „Где да го намеря?
Една мисъл, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Едно чувство, в което ти не вярваш, то не може да ти помогне. И една постъпка, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Вий си задавате въпрос защо става така. Казвам: „Идете при Бога!
“ Някой казва: „Где да го намеря?
“ Добре. Право е като казва онзи „Де да Го намеря? “ Аз разбирам, че в ума му има тъмнина. Вечерно време вий не можете да видите предметите. Те съществуват, но вие не ги виждате, понеже има тъмнина.
към беседата >>
И ние седим и мислим за някой тоалет – това е кръчмаринът; ние седим и мислим за едни хубави обуща – това е чашата на кръчмарина; за някоя си шапка – чашата на кръчмарина.
Той седи вкъщи, децата му мислят за дрехи, за обуща; зимата иде, въглища няма; за хляб мислят. Той така седи и размишлява за кръчмата, за винцето – 3 години, 4 години, 15 години и си го въобразява на масата – червеничко, да го тури и да си пийне. По какво се различава този човек? Той не мисли, че има деца, за чашката си мисли. Кое е по-добро – чашата на кръчмарина, или децата вкъщи?
И ние седим и мислим за някой тоалет – това е кръчмаринът; ние седим и мислим за едни хубави обуща – това е чашата на кръчмарина; за някоя си шапка – чашата на кръчмарина.
И сме недоволни. Аз не отричам кръчмарина. Има един кръчмар, когото аз го обичам. И аз го посещавам. Често ходя при него.
към беседата >>
Ние не само трябва да дирим доброто.
Та каквото и да стане, то е за добро. Дръжте тази мисъл в ума си. Тя е, която спасява. И ако така не мислите, ще страдате. И всичките свещени книги съдържат тази пълна вяра в този Живия Господ.
Ние не само трябва да дирим доброто.
Не само онова, което е за нас хубаво, и онова, което привидно е лошо, и него да го приемем, че и то е за добро! И Писанието казва: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, то е за тяхно добро! “ Бъдете готови заради Името Божие, да бъдете вие прободени с книжен нож и да останете живи.
към беседата >>
“ Добре.
Едно чувство, в което ти не вярваш, то не може да ти помогне. И една постъпка, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Вий си задавате въпрос защо става така. Казвам: „Идете при Бога! “ Някой казва: „Где да го намеря?
“ Добре.
Право е като казва онзи „Де да Го намеря? “ Аз разбирам, че в ума му има тъмнина. Вечерно време вий не можете да видите предметите. Те съществуват, но вие не ги виждате, понеже има тъмнина. Тогава другото твърдение: Казвам, че Бог е на всяко място.
към беседата >>
И сме недоволни.
Той така седи и размишлява за кръчмата, за винцето – 3 години, 4 години, 15 години и си го въобразява на масата – червеничко, да го тури и да си пийне. По какво се различава този човек? Той не мисли, че има деца, за чашката си мисли. Кое е по-добро – чашата на кръчмарина, или децата вкъщи? И ние седим и мислим за някой тоалет – това е кръчмаринът; ние седим и мислим за едни хубави обуща – това е чашата на кръчмарина; за някоя си шапка – чашата на кръчмарина.
И сме недоволни.
Аз не отричам кръчмарина. Има един кръчмар, когото аз го обичам. И аз го посещавам. Често ходя при него. Аз ходя при кръчмарите, които имат кръчми в планината – при един извор.
към беседата >>
Не само онова, което е за нас хубаво, и онова, което привидно е лошо, и него да го приемем, че и то е за добро!
Дръжте тази мисъл в ума си. Тя е, която спасява. И ако така не мислите, ще страдате. И всичките свещени книги съдържат тази пълна вяра в този Живия Господ. Ние не само трябва да дирим доброто.
Не само онова, което е за нас хубаво, и онова, което привидно е лошо, и него да го приемем, че и то е за добро!
И Писанието казва: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, то е за тяхно добро! “ Бъдете готови заради Името Божие, да бъдете вие прободени с книжен нож и да останете живи.
към беседата >>
Право е като казва онзи „Де да Го намеря?
И една постъпка, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Вий си задавате въпрос защо става така. Казвам: „Идете при Бога! “ Някой казва: „Где да го намеря? “ Добре.
Право е като казва онзи „Де да Го намеря?
“ Аз разбирам, че в ума му има тъмнина. Вечерно време вий не можете да видите предметите. Те съществуват, но вие не ги виждате, понеже има тъмнина. Тогава другото твърдение: Казвам, че Бог е на всяко място. Тогава Той е вътре в твоя ум.
към беседата >>
Аз не отричам кръчмарина.
По какво се различава този човек? Той не мисли, че има деца, за чашката си мисли. Кое е по-добро – чашата на кръчмарина, или децата вкъщи? И ние седим и мислим за някой тоалет – това е кръчмаринът; ние седим и мислим за едни хубави обуща – това е чашата на кръчмарина; за някоя си шапка – чашата на кръчмарина. И сме недоволни.
Аз не отричам кръчмарина.
Има един кръчмар, когото аз го обичам. И аз го посещавам. Често ходя при него. Аз ходя при кръчмарите, които имат кръчми в планината – при един извор. И виното му извира от планината.
към беседата >>
И Писанието казва: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, то е за тяхно добро!
Тя е, която спасява. И ако така не мислите, ще страдате. И всичките свещени книги съдържат тази пълна вяра в този Живия Господ. Ние не само трябва да дирим доброто. Не само онова, което е за нас хубаво, и онова, което привидно е лошо, и него да го приемем, че и то е за добро!
И Писанието казва: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, то е за тяхно добро!
“ Бъдете готови заради Името Божие, да бъдете вие прободени с книжен нож и да останете живи.
към беседата >>
“ Аз разбирам, че в ума му има тъмнина.
Вий си задавате въпрос защо става така. Казвам: „Идете при Бога! “ Някой казва: „Где да го намеря? “ Добре. Право е като казва онзи „Де да Го намеря?
“ Аз разбирам, че в ума му има тъмнина.
Вечерно време вий не можете да видите предметите. Те съществуват, но вие не ги виждате, понеже има тъмнина. Тогава другото твърдение: Казвам, че Бог е на всяко място. Тогава Той е вътре в твоя ум. Неговата светлина прониква в ума ти и в твоите чувства.
към беседата >>
Има един кръчмар, когото аз го обичам.
Той не мисли, че има деца, за чашката си мисли. Кое е по-добро – чашата на кръчмарина, или децата вкъщи? И ние седим и мислим за някой тоалет – това е кръчмаринът; ние седим и мислим за едни хубави обуща – това е чашата на кръчмарина; за някоя си шапка – чашата на кръчмарина. И сме недоволни. Аз не отричам кръчмарина.
Има един кръчмар, когото аз го обичам.
И аз го посещавам. Често ходя при него. Аз ходя при кръчмарите, които имат кръчми в планината – при един извор. И виното му извира от планината. И ми казва: „Заповядай!
към беседата >>
“ Бъдете готови заради Името Божие, да бъдете вие прободени с книжен нож и да останете живи.
И ако така не мислите, ще страдате. И всичките свещени книги съдържат тази пълна вяра в този Живия Господ. Ние не само трябва да дирим доброто. Не само онова, което е за нас хубаво, и онова, което привидно е лошо, и него да го приемем, че и то е за добро! И Писанието казва: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, то е за тяхно добро!
“ Бъдете готови заради Името Божие, да бъдете вие прободени с книжен нож и да останете живи.
към беседата >>
Вечерно време вий не можете да видите предметите.
Казвам: „Идете при Бога! “ Някой казва: „Где да го намеря? “ Добре. Право е като казва онзи „Де да Го намеря? “ Аз разбирам, че в ума му има тъмнина.
Вечерно време вий не можете да видите предметите.
Те съществуват, но вие не ги виждате, понеже има тъмнина. Тогава другото твърдение: Казвам, че Бог е на всяко място. Тогава Той е вътре в твоя ум. Неговата светлина прониква в ума ти и в твоите чувства. Това, което ти имаш, че то е излязло от Бога.
към беседата >>
И аз го посещавам.
Кое е по-добро – чашата на кръчмарина, или децата вкъщи? И ние седим и мислим за някой тоалет – това е кръчмаринът; ние седим и мислим за едни хубави обуща – това е чашата на кръчмарина; за някоя си шапка – чашата на кръчмарина. И сме недоволни. Аз не отричам кръчмарина. Има един кръчмар, когото аз го обичам.
И аз го посещавам.
Често ходя при него. Аз ходя при кръчмарите, които имат кръчми в планината – при един извор. И виното му извира от планината. И ми казва: „Заповядай! “ Кръчмарят не му мисли колко ще вземе.
към беседата >>
Те съществуват, но вие не ги виждате, понеже има тъмнина.
“ Някой казва: „Где да го намеря? “ Добре. Право е като казва онзи „Де да Го намеря? “ Аз разбирам, че в ума му има тъмнина. Вечерно време вий не можете да видите предметите.
Те съществуват, но вие не ги виждате, понеже има тъмнина.
Тогава другото твърдение: Казвам, че Бог е на всяко място. Тогава Той е вътре в твоя ум. Неговата светлина прониква в ума ти и в твоите чувства. Това, което ти имаш, че то е излязло от Бога. Но понеже дълго време си седял и ти не си я употребил, тя е произвела гниене.
към беседата >>
Често ходя при него.
И ние седим и мислим за някой тоалет – това е кръчмаринът; ние седим и мислим за едни хубави обуща – това е чашата на кръчмарина; за някоя си шапка – чашата на кръчмарина. И сме недоволни. Аз не отричам кръчмарина. Има един кръчмар, когото аз го обичам. И аз го посещавам.
Често ходя при него.
Аз ходя при кръчмарите, които имат кръчми в планината – при един извор. И виното му извира от планината. И ми казва: „Заповядай! “ Кръчмарят не му мисли колко ще вземе. Казва: „Вземи си колкото искаш!
към беседата >>
Тогава другото твърдение: Казвам, че Бог е на всяко място.
“ Добре. Право е като казва онзи „Де да Го намеря? “ Аз разбирам, че в ума му има тъмнина. Вечерно време вий не можете да видите предметите. Те съществуват, но вие не ги виждате, понеже има тъмнина.
Тогава другото твърдение: Казвам, че Бог е на всяко място.
Тогава Той е вътре в твоя ум. Неговата светлина прониква в ума ти и в твоите чувства. Това, което ти имаш, че то е излязло от Бога. Но понеже дълго време си седял и ти не си я употребил, тя е произвела гниене. И тази мисъл няма тази красота, както първоначално, когато е излезнала от Бога.
към беседата >>
Аз ходя при кръчмарите, които имат кръчми в планината – при един извор.
И сме недоволни. Аз не отричам кръчмарина. Има един кръчмар, когото аз го обичам. И аз го посещавам. Често ходя при него.
Аз ходя при кръчмарите, които имат кръчми в планината – при един извор.
И виното му извира от планината. И ми казва: „Заповядай! “ Кръчмарят не му мисли колко ще вземе. Казва: „Вземи си колкото искаш! “ Казвам: „Колко струва?
към беседата >>
Тогава Той е вътре в твоя ум.
Право е като казва онзи „Де да Го намеря? “ Аз разбирам, че в ума му има тъмнина. Вечерно време вий не можете да видите предметите. Те съществуват, но вие не ги виждате, понеже има тъмнина. Тогава другото твърдение: Казвам, че Бог е на всяко място.
Тогава Той е вътре в твоя ум.
Неговата светлина прониква в ума ти и в твоите чувства. Това, което ти имаш, че то е излязло от Бога. Но понеже дълго време си седял и ти не си я употребил, тя е произвела гниене. И тази мисъл няма тази красота, както първоначално, когато е излезнала от Бога. Тя е дошла, ти си я отложил.
към беседата >>
И виното му извира от планината.
Аз не отричам кръчмарина. Има един кръчмар, когото аз го обичам. И аз го посещавам. Често ходя при него. Аз ходя при кръчмарите, които имат кръчми в планината – при един извор.
И виното му извира от планината.
И ми казва: „Заповядай! “ Кръчмарят не му мисли колко ще вземе. Казва: „Вземи си колкото искаш! “ Казвам: „Колко струва? “ „Ние, тукашните кръчмари, нищо не вземаме.
към беседата >>
Неговата светлина прониква в ума ти и в твоите чувства.
“ Аз разбирам, че в ума му има тъмнина. Вечерно време вий не можете да видите предметите. Те съществуват, но вие не ги виждате, понеже има тъмнина. Тогава другото твърдение: Казвам, че Бог е на всяко място. Тогава Той е вътре в твоя ум.
Неговата светлина прониква в ума ти и в твоите чувства.
Това, което ти имаш, че то е излязло от Бога. Но понеже дълго време си седял и ти не си я употребил, тя е произвела гниене. И тази мисъл няма тази красота, както първоначално, когато е излезнала от Бога. Тя е дошла, ти си я отложил. Много пъти ний взимаме плодове, събрали сме ги за нашите приятели и толкова дълго време са седели, че половината от тях са изгнили, а другите се опрашили.
към беседата >>
И ми казва: „Заповядай!
Има един кръчмар, когото аз го обичам. И аз го посещавам. Често ходя при него. Аз ходя при кръчмарите, които имат кръчми в планината – при един извор. И виното му извира от планината.
И ми казва: „Заповядай!
“ Кръчмарят не му мисли колко ще вземе. Казва: „Вземи си колкото искаш! “ Казвам: „Колко струва? “ „Ние, тукашните кръчмари, нищо не вземаме. Ами вашите?
към беседата >>
Това, което ти имаш, че то е излязло от Бога.
Вечерно време вий не можете да видите предметите. Те съществуват, но вие не ги виждате, понеже има тъмнина. Тогава другото твърдение: Казвам, че Бог е на всяко място. Тогава Той е вътре в твоя ум. Неговата светлина прониква в ума ти и в твоите чувства.
Това, което ти имаш, че то е излязло от Бога.
Но понеже дълго време си седял и ти не си я употребил, тя е произвела гниене. И тази мисъл няма тази красота, както първоначално, когато е излезнала от Бога. Тя е дошла, ти си я отложил. Много пъти ний взимаме плодове, събрали сме ги за нашите приятели и толкова дълго време са седели, че половината от тях са изгнили, а другите се опрашили. И трябва често да ги измиваме.
към беседата >>
“ Кръчмарят не му мисли колко ще вземе.
И аз го посещавам. Често ходя при него. Аз ходя при кръчмарите, които имат кръчми в планината – при един извор. И виното му извира от планината. И ми казва: „Заповядай!
“ Кръчмарят не му мисли колко ще вземе.
Казва: „Вземи си колкото искаш! “ Казвам: „Колко струва? “ „Ние, тукашните кръчмари, нищо не вземаме. Ами вашите? “ „И те, долните не се научили, те не знаят още, те от нас вземат виното.
към беседата >>
Но понеже дълго време си седял и ти не си я употребил, тя е произвела гниене.
Те съществуват, но вие не ги виждате, понеже има тъмнина. Тогава другото твърдение: Казвам, че Бог е на всяко място. Тогава Той е вътре в твоя ум. Неговата светлина прониква в ума ти и в твоите чувства. Това, което ти имаш, че то е излязло от Бога.
Но понеже дълго време си седял и ти не си я употребил, тя е произвела гниене.
И тази мисъл няма тази красота, както първоначално, когато е излезнала от Бога. Тя е дошла, ти си я отложил. Много пъти ний взимаме плодове, събрали сме ги за нашите приятели и толкова дълго време са седели, че половината от тях са изгнили, а другите се опрашили. И трябва често да ги измиваме.
към беседата >>
Казва: „Вземи си колкото искаш!
Често ходя при него. Аз ходя при кръчмарите, които имат кръчми в планината – при един извор. И виното му извира от планината. И ми казва: „Заповядай! “ Кръчмарят не му мисли колко ще вземе.
Казва: „Вземи си колкото искаш!
“ Казвам: „Колко струва? “ „Ние, тукашните кръчмари, нищо не вземаме. Ами вашите? “ „И те, долните не се научили, те не знаят още, те от нас вземат виното. Туй наше вино е от милиони години!
към беседата >>
И тази мисъл няма тази красота, както първоначално, когато е излезнала от Бога.
Тогава другото твърдение: Казвам, че Бог е на всяко място. Тогава Той е вътре в твоя ум. Неговата светлина прониква в ума ти и в твоите чувства. Това, което ти имаш, че то е излязло от Бога. Но понеже дълго време си седял и ти не си я употребил, тя е произвела гниене.
И тази мисъл няма тази красота, както първоначално, когато е излезнала от Бога.
Тя е дошла, ти си я отложил. Много пъти ний взимаме плодове, събрали сме ги за нашите приятели и толкова дълго време са седели, че половината от тях са изгнили, а другите се опрашили. И трябва често да ги измиваме.
към беседата >>
“ Казвам: „Колко струва?
Аз ходя при кръчмарите, които имат кръчми в планината – при един извор. И виното му извира от планината. И ми казва: „Заповядай! “ Кръчмарят не му мисли колко ще вземе. Казва: „Вземи си колкото искаш!
“ Казвам: „Колко струва?
“ „Ние, тукашните кръчмари, нищо не вземаме. Ами вашите? “ „И те, долните не се научили, те не знаят още, те от нас вземат виното. Туй наше вино е от милиони години! Тяхното е от 4 години, а нашето е от Бога – което извира от земята.“ И аз тогава казвам: „Наздраве!
към беседата >>
Тя е дошла, ти си я отложил.
Тогава Той е вътре в твоя ум. Неговата светлина прониква в ума ти и в твоите чувства. Това, което ти имаш, че то е излязло от Бога. Но понеже дълго време си седял и ти не си я употребил, тя е произвела гниене. И тази мисъл няма тази красота, както първоначално, когато е излезнала от Бога.
Тя е дошла, ти си я отложил.
Много пъти ний взимаме плодове, събрали сме ги за нашите приятели и толкова дълго време са седели, че половината от тях са изгнили, а другите се опрашили. И трябва често да ги измиваме.
към беседата >>
“ „Ние, тукашните кръчмари, нищо не вземаме.
И виното му извира от планината. И ми казва: „Заповядай! “ Кръчмарят не му мисли колко ще вземе. Казва: „Вземи си колкото искаш! “ Казвам: „Колко струва?
“ „Ние, тукашните кръчмари, нищо не вземаме.
Ами вашите? “ „И те, долните не се научили, те не знаят още, те от нас вземат виното. Туй наше вино е от милиони години! Тяхното е от 4 години, а нашето е от Бога – което извира от земята.“ И аз тогава казвам: „Наздраве! Да живее този кръчмар!
към беседата >>
Много пъти ний взимаме плодове, събрали сме ги за нашите приятели и толкова дълго време са седели, че половината от тях са изгнили, а другите се опрашили.
Неговата светлина прониква в ума ти и в твоите чувства. Това, което ти имаш, че то е излязло от Бога. Но понеже дълго време си седял и ти не си я употребил, тя е произвела гниене. И тази мисъл няма тази красота, както първоначално, когато е излезнала от Бога. Тя е дошла, ти си я отложил.
Много пъти ний взимаме плодове, събрали сме ги за нашите приятели и толкова дълго време са седели, че половината от тях са изгнили, а другите се опрашили.
И трябва често да ги измиваме.
към беседата >>
Ами вашите?
И ми казва: „Заповядай! “ Кръчмарят не му мисли колко ще вземе. Казва: „Вземи си колкото искаш! “ Казвам: „Колко струва? “ „Ние, тукашните кръчмари, нищо не вземаме.
Ами вашите?
“ „И те, долните не се научили, те не знаят още, те от нас вземат виното. Туй наше вино е от милиони години! Тяхното е от 4 години, а нашето е от Бога – което извира от земята.“ И аз тогава казвам: „Наздраве! Да живее този кръчмар! “ – вземам чашата и пия.
към беседата >>
И трябва често да ги измиваме.
Това, което ти имаш, че то е излязло от Бога. Но понеже дълго време си седял и ти не си я употребил, тя е произвела гниене. И тази мисъл няма тази красота, както първоначално, когато е излезнала от Бога. Тя е дошла, ти си я отложил. Много пъти ний взимаме плодове, събрали сме ги за нашите приятели и толкова дълго време са седели, че половината от тях са изгнили, а другите се опрашили.
И трябва често да ги измиваме.
към беседата >>
“ „И те, долните не се научили, те не знаят още, те от нас вземат виното.
“ Кръчмарят не му мисли колко ще вземе. Казва: „Вземи си колкото искаш! “ Казвам: „Колко струва? “ „Ние, тукашните кръчмари, нищо не вземаме. Ами вашите?
“ „И те, долните не се научили, те не знаят още, те от нас вземат виното.
Туй наше вино е от милиони години! Тяхното е от 4 години, а нашето е от Бога – което извира от земята.“ И аз тогава казвам: „Наздраве! Да живее този кръчмар! “ – вземам чашата и пия. Казвам: „Ще кажа и на другите кръчмари долу да дойдат тук, при тези новите кръчмари.“ Налей чашата на доволството!
към беседата >>
Та в сегашния живот има едно влияние, от което и светиите са страдали – да видиш нещо и да не го пожелаеш.
Та в сегашния живот има едно влияние, от което и светиите са страдали – да видиш нещо и да не го пожелаеш.
Но представи си, ти си гладен човек, гладувал си 3–4 дена и идеш някъде, видиш хубави плодове и да не се зароди в тебе желание да ядеш. А у тебе веднага ще се зароди желание да ядеш. А това е прегрешение. Пожеланието е прегрешение. Минаваш покрай улицата, нямаш дрехи.
към беседата >>
Туй наше вино е от милиони години!
Казва: „Вземи си колкото искаш! “ Казвам: „Колко струва? “ „Ние, тукашните кръчмари, нищо не вземаме. Ами вашите? “ „И те, долните не се научили, те не знаят още, те от нас вземат виното.
Туй наше вино е от милиони години!
Тяхното е от 4 години, а нашето е от Бога – което извира от земята.“ И аз тогава казвам: „Наздраве! Да живее този кръчмар! “ – вземам чашата и пия. Казвам: „Ще кажа и на другите кръчмари долу да дойдат тук, при тези новите кръчмари.“ Налей чашата на доволството! Недоволен си – качи се горе на планината!
към беседата >>
Но представи си, ти си гладен човек, гладувал си 3–4 дена и идеш някъде, видиш хубави плодове и да не се зароди в тебе желание да ядеш.
Та в сегашния живот има едно влияние, от което и светиите са страдали – да видиш нещо и да не го пожелаеш.
Но представи си, ти си гладен човек, гладувал си 3–4 дена и идеш някъде, видиш хубави плодове и да не се зароди в тебе желание да ядеш.
А у тебе веднага ще се зароди желание да ядеш. А това е прегрешение. Пожеланието е прегрешение. Минаваш покрай улицата, нямаш дрехи. Видиш в някой магазин някой хубав костюм, пожелаеш го.
към беседата >>
Тяхното е от 4 години, а нашето е от Бога – което извира от земята.“ И аз тогава казвам: „Наздраве!
“ Казвам: „Колко струва? “ „Ние, тукашните кръчмари, нищо не вземаме. Ами вашите? “ „И те, долните не се научили, те не знаят още, те от нас вземат виното. Туй наше вино е от милиони години!
Тяхното е от 4 години, а нашето е от Бога – което извира от земята.“ И аз тогава казвам: „Наздраве!
Да живее този кръчмар! “ – вземам чашата и пия. Казвам: „Ще кажа и на другите кръчмари долу да дойдат тук, при тези новите кръчмари.“ Налей чашата на доволството! Недоволен си – качи се горе на планината! Напуснете всичките долни кръчмари.
към беседата >>
А у тебе веднага ще се зароди желание да ядеш.
Та в сегашния живот има едно влияние, от което и светиите са страдали – да видиш нещо и да не го пожелаеш. Но представи си, ти си гладен човек, гладувал си 3–4 дена и идеш някъде, видиш хубави плодове и да не се зароди в тебе желание да ядеш.
А у тебе веднага ще се зароди желание да ядеш.
А това е прегрешение. Пожеланието е прегрешение. Минаваш покрай улицата, нямаш дрехи. Видиш в някой магазин някой хубав костюм, пожелаеш го. Това е прегрешение.
към беседата >>
Да живее този кръчмар!
“ „Ние, тукашните кръчмари, нищо не вземаме. Ами вашите? “ „И те, долните не се научили, те не знаят още, те от нас вземат виното. Туй наше вино е от милиони години! Тяхното е от 4 години, а нашето е от Бога – което извира от земята.“ И аз тогава казвам: „Наздраве!
Да живее този кръчмар!
“ – вземам чашата и пия. Казвам: „Ще кажа и на другите кръчмари долу да дойдат тук, при тези новите кръчмари.“ Налей чашата на доволството! Недоволен си – качи се горе на планината! Напуснете всичките долни кръчмари. Казвате: „Как ще се оправи светът?
към беседата >>
А това е прегрешение.
Та в сегашния живот има едно влияние, от което и светиите са страдали – да видиш нещо и да не го пожелаеш. Но представи си, ти си гладен човек, гладувал си 3–4 дена и идеш някъде, видиш хубави плодове и да не се зароди в тебе желание да ядеш. А у тебе веднага ще се зароди желание да ядеш.
А това е прегрешение.
Пожеланието е прегрешение. Минаваш покрай улицата, нямаш дрехи. Видиш в някой магазин някой хубав костюм, пожелаеш го. Това е прегрешение. Видиш някой учен човек – пожелаеш и ти да бъдеш като него.
към беседата >>
“ – вземам чашата и пия.
Ами вашите? “ „И те, долните не се научили, те не знаят още, те от нас вземат виното. Туй наше вино е от милиони години! Тяхното е от 4 години, а нашето е от Бога – което извира от земята.“ И аз тогава казвам: „Наздраве! Да живее този кръчмар!
“ – вземам чашата и пия.
Казвам: „Ще кажа и на другите кръчмари долу да дойдат тук, при тези новите кръчмари.“ Налей чашата на доволството! Недоволен си – качи се горе на планината! Напуснете всичките долни кръчмари. Казвате: „Как ще се оправи светът? “ Напуснете долните кръчмари.
към беседата >>
Пожеланието е прегрешение.
Та в сегашния живот има едно влияние, от което и светиите са страдали – да видиш нещо и да не го пожелаеш. Но представи си, ти си гладен човек, гладувал си 3–4 дена и идеш някъде, видиш хубави плодове и да не се зароди в тебе желание да ядеш. А у тебе веднага ще се зароди желание да ядеш. А това е прегрешение.
Пожеланието е прегрешение.
Минаваш покрай улицата, нямаш дрехи. Видиш в някой магазин някой хубав костюм, пожелаеш го. Това е прегрешение. Видиш някой учен човек – пожелаеш и ти да бъдеш като него. Това е прегрешение.
към беседата >>
Казвам: „Ще кажа и на другите кръчмари долу да дойдат тук, при тези новите кръчмари.“ Налей чашата на доволството!
“ „И те, долните не се научили, те не знаят още, те от нас вземат виното. Туй наше вино е от милиони години! Тяхното е от 4 години, а нашето е от Бога – което извира от земята.“ И аз тогава казвам: „Наздраве! Да живее този кръчмар! “ – вземам чашата и пия.
Казвам: „Ще кажа и на другите кръчмари долу да дойдат тук, при тези новите кръчмари.“ Налей чашата на доволството!
Недоволен си – качи се горе на планината! Напуснете всичките долни кръчмари. Казвате: „Как ще се оправи светът? “ Напуснете долните кръчмари. Качете се при горните кръчмари, нищо повече!
към беседата >>
Минаваш покрай улицата, нямаш дрехи.
Та в сегашния живот има едно влияние, от което и светиите са страдали – да видиш нещо и да не го пожелаеш. Но представи си, ти си гладен човек, гладувал си 3–4 дена и идеш някъде, видиш хубави плодове и да не се зароди в тебе желание да ядеш. А у тебе веднага ще се зароди желание да ядеш. А това е прегрешение. Пожеланието е прегрешение.
Минаваш покрай улицата, нямаш дрехи.
Видиш в някой магазин някой хубав костюм, пожелаеш го. Това е прегрешение. Видиш някой учен човек – пожелаеш и ти да бъдеш като него. Това е прегрешение. Каквото пожелаеш е прегрешение.
към беседата >>
Недоволен си – качи се горе на планината!
Туй наше вино е от милиони години! Тяхното е от 4 години, а нашето е от Бога – което извира от земята.“ И аз тогава казвам: „Наздраве! Да живее този кръчмар! “ – вземам чашата и пия. Казвам: „Ще кажа и на другите кръчмари долу да дойдат тук, при тези новите кръчмари.“ Налей чашата на доволството!
Недоволен си – качи се горе на планината!
Напуснете всичките долни кръчмари. Казвате: „Как ще се оправи светът? “ Напуснете долните кръчмари. Качете се при горните кръчмари, нищо повече! А тия, долните, нека седят и чакат!
към беседата >>
Видиш в някой магазин някой хубав костюм, пожелаеш го.
Но представи си, ти си гладен човек, гладувал си 3–4 дена и идеш някъде, видиш хубави плодове и да не се зароди в тебе желание да ядеш. А у тебе веднага ще се зароди желание да ядеш. А това е прегрешение. Пожеланието е прегрешение. Минаваш покрай улицата, нямаш дрехи.
Видиш в някой магазин някой хубав костюм, пожелаеш го.
Това е прегрешение. Видиш някой учен човек – пожелаеш и ти да бъдеш като него. Това е прегрешение. Каквото пожелаеш е прегрешение. Писано е там: „Не пожелай чуждото!
към беседата >>
Напуснете всичките долни кръчмари.
Тяхното е от 4 години, а нашето е от Бога – което извира от земята.“ И аз тогава казвам: „Наздраве! Да живее този кръчмар! “ – вземам чашата и пия. Казвам: „Ще кажа и на другите кръчмари долу да дойдат тук, при тези новите кръчмари.“ Налей чашата на доволството! Недоволен си – качи се горе на планината!
Напуснете всичките долни кръчмари.
Казвате: „Как ще се оправи светът? “ Напуснете долните кръчмари. Качете се при горните кръчмари, нищо повече! А тия, долните, нека седят и чакат! Казвам: Нека има кръчмари.
към беседата >>
Това е прегрешение.
А у тебе веднага ще се зароди желание да ядеш. А това е прегрешение. Пожеланието е прегрешение. Минаваш покрай улицата, нямаш дрехи. Видиш в някой магазин някой хубав костюм, пожелаеш го.
Това е прегрешение.
Видиш някой учен човек – пожелаеш и ти да бъдеш като него. Това е прегрешение. Каквото пожелаеш е прегрешение. Писано е там: „Не пожелай чуждото! “ Кое чуждо?
към беседата >>
Казвате: „Как ще се оправи светът?
Да живее този кръчмар! “ – вземам чашата и пия. Казвам: „Ще кажа и на другите кръчмари долу да дойдат тук, при тези новите кръчмари.“ Налей чашата на доволството! Недоволен си – качи се горе на планината! Напуснете всичките долни кръчмари.
Казвате: „Как ще се оправи светът?
“ Напуснете долните кръчмари. Качете се при горните кръчмари, нищо повече! А тия, долните, нека седят и чакат! Казвам: Нека има кръчмари. Ако никой не ходи да пие от тях, те ще си затворят кръчмите.
към беседата >>
Видиш някой учен човек – пожелаеш и ти да бъдеш като него.
А това е прегрешение. Пожеланието е прегрешение. Минаваш покрай улицата, нямаш дрехи. Видиш в някой магазин някой хубав костюм, пожелаеш го. Това е прегрешение.
Видиш някой учен човек – пожелаеш и ти да бъдеш като него.
Това е прегрешение. Каквото пожелаеш е прегрешение. Писано е там: „Не пожелай чуждото! “ Кое чуждо? Не искай онова, което в даден случай не е за тебе.
към беседата >>
“ Напуснете долните кръчмари.
“ – вземам чашата и пия. Казвам: „Ще кажа и на другите кръчмари долу да дойдат тук, при тези новите кръчмари.“ Налей чашата на доволството! Недоволен си – качи се горе на планината! Напуснете всичките долни кръчмари. Казвате: „Как ще се оправи светът?
“ Напуснете долните кръчмари.
Качете се при горните кръчмари, нищо повече! А тия, долните, нека седят и чакат! Казвам: Нека има кръчмари. Ако никой не ходи да пие от тях, те ще си затворят кръчмите. Че ако никой не стъпи в една кръчма 4–5 месеца, отърва ли му на него да бъде тази кръчма отворена?
към беседата >>
Това е прегрешение.
Пожеланието е прегрешение. Минаваш покрай улицата, нямаш дрехи. Видиш в някой магазин някой хубав костюм, пожелаеш го. Това е прегрешение. Видиш някой учен човек – пожелаеш и ти да бъдеш като него.
Това е прегрешение.
Каквото пожелаеш е прегрешение. Писано е там: „Не пожелай чуждото! “ Кое чуждо? Не искай онова, което в даден случай не е за тебе. Може, уместно е една печена кокошка да я дадеш на едно куче, но една печена кокошка за овцата не е уместно.
към беседата >>
Качете се при горните кръчмари, нищо повече!
Казвам: „Ще кажа и на другите кръчмари долу да дойдат тук, при тези новите кръчмари.“ Налей чашата на доволството! Недоволен си – качи се горе на планината! Напуснете всичките долни кръчмари. Казвате: „Как ще се оправи светът? “ Напуснете долните кръчмари.
Качете се при горните кръчмари, нищо повече!
А тия, долните, нека седят и чакат! Казвам: Нека има кръчмари. Ако никой не ходи да пие от тях, те ще си затворят кръчмите. Че ако никой не стъпи в една кръчма 4–5 месеца, отърва ли му на него да бъде тази кръчма отворена?
към беседата >>
Каквото пожелаеш е прегрешение.
Минаваш покрай улицата, нямаш дрехи. Видиш в някой магазин някой хубав костюм, пожелаеш го. Това е прегрешение. Видиш някой учен човек – пожелаеш и ти да бъдеш като него. Това е прегрешение.
Каквото пожелаеш е прегрешение.
Писано е там: „Не пожелай чуждото! “ Кое чуждо? Не искай онова, което в даден случай не е за тебе. Може, уместно е една печена кокошка да я дадеш на едно куче, но една печена кокошка за овцата не е уместно. На овцата ще ѝ дадеш малко нарязани плодове, накълцани така – това е за предпочитане.
към беседата >>
А тия, долните, нека седят и чакат!
Недоволен си – качи се горе на планината! Напуснете всичките долни кръчмари. Казвате: „Как ще се оправи светът? “ Напуснете долните кръчмари. Качете се при горните кръчмари, нищо повече!
А тия, долните, нека седят и чакат!
Казвам: Нека има кръчмари. Ако никой не ходи да пие от тях, те ще си затворят кръчмите. Че ако никой не стъпи в една кръчма 4–5 месеца, отърва ли му на него да бъде тази кръчма отворена?
към беседата >>
Писано е там: „Не пожелай чуждото!
Видиш в някой магазин някой хубав костюм, пожелаеш го. Това е прегрешение. Видиш някой учен човек – пожелаеш и ти да бъдеш като него. Това е прегрешение. Каквото пожелаеш е прегрешение.
Писано е там: „Не пожелай чуждото!
“ Кое чуждо? Не искай онова, което в даден случай не е за тебе. Може, уместно е една печена кокошка да я дадеш на едно куче, но една печена кокошка за овцата не е уместно. На овцата ще ѝ дадеш малко нарязани плодове, накълцани така – това е за предпочитане.
към беседата >>
Казвам: Нека има кръчмари.
Напуснете всичките долни кръчмари. Казвате: „Как ще се оправи светът? “ Напуснете долните кръчмари. Качете се при горните кръчмари, нищо повече! А тия, долните, нека седят и чакат!
Казвам: Нека има кръчмари.
Ако никой не ходи да пие от тях, те ще си затворят кръчмите. Че ако никой не стъпи в една кръчма 4–5 месеца, отърва ли му на него да бъде тази кръчма отворена?
към беседата >>
“ Кое чуждо?
Това е прегрешение. Видиш някой учен човек – пожелаеш и ти да бъдеш като него. Това е прегрешение. Каквото пожелаеш е прегрешение. Писано е там: „Не пожелай чуждото!
“ Кое чуждо?
Не искай онова, което в даден случай не е за тебе. Може, уместно е една печена кокошка да я дадеш на едно куче, но една печена кокошка за овцата не е уместно. На овцата ще ѝ дадеш малко нарязани плодове, накълцани така – това е за предпочитане.
към беседата >>
Ако никой не ходи да пие от тях, те ще си затворят кръчмите.
Казвате: „Как ще се оправи светът? “ Напуснете долните кръчмари. Качете се при горните кръчмари, нищо повече! А тия, долните, нека седят и чакат! Казвам: Нека има кръчмари.
Ако никой не ходи да пие от тях, те ще си затворят кръчмите.
Че ако никой не стъпи в една кръчма 4–5 месеца, отърва ли му на него да бъде тази кръчма отворена?
към беседата >>
Не искай онова, което в даден случай не е за тебе.
Видиш някой учен човек – пожелаеш и ти да бъдеш като него. Това е прегрешение. Каквото пожелаеш е прегрешение. Писано е там: „Не пожелай чуждото! “ Кое чуждо?
Не искай онова, което в даден случай не е за тебе.
Може, уместно е една печена кокошка да я дадеш на едно куче, но една печена кокошка за овцата не е уместно. На овцата ще ѝ дадеш малко нарязани плодове, накълцани така – това е за предпочитане.
към беседата >>
Че ако никой не стъпи в една кръчма 4–5 месеца, отърва ли му на него да бъде тази кръчма отворена?
“ Напуснете долните кръчмари. Качете се при горните кръчмари, нищо повече! А тия, долните, нека седят и чакат! Казвам: Нека има кръчмари. Ако никой не ходи да пие от тях, те ще си затворят кръчмите.
Че ако никой не стъпи в една кръчма 4–5 месеца, отърва ли му на него да бъде тази кръчма отворена?
към беседата >>
Може, уместно е една печена кокошка да я дадеш на едно куче, но една печена кокошка за овцата не е уместно.
Това е прегрешение. Каквото пожелаеш е прегрешение. Писано е там: „Не пожелай чуждото! “ Кое чуждо? Не искай онова, което в даден случай не е за тебе.
Може, уместно е една печена кокошка да я дадеш на едно куче, но една печена кокошка за овцата не е уместно.
На овцата ще ѝ дадеш малко нарязани плодове, накълцани така – това е за предпочитане.
към беседата >>
Сега аз съм решил да не приемам, когато идва едно писмо или нещо отнякъде, което носи тревога.
Сега аз съм решил да не приемам, когато идва едно писмо или нещо отнякъде, което носи тревога.
Някой ми писал тревожно писмо. Една седмица преди да дойде писмото, то ме тревожи. А някой път едно писмо носи нещо хубаво. И една седмица по-рано аз чувствам радостта от него. Тогава давам следующето обяснение и казвам: Всяка една моя мисъл, която излиза от мене, може да тревожи някого.
към беседата >>
На овцата ще ѝ дадеш малко нарязани плодове, накълцани така – това е за предпочитане.
Каквото пожелаеш е прегрешение. Писано е там: „Не пожелай чуждото! “ Кое чуждо? Не искай онова, което в даден случай не е за тебе. Може, уместно е една печена кокошка да я дадеш на едно куче, но една печена кокошка за овцата не е уместно.
На овцата ще ѝ дадеш малко нарязани плодове, накълцани така – това е за предпочитане.
към беседата >>
Някой ми писал тревожно писмо.
Сега аз съм решил да не приемам, когато идва едно писмо или нещо отнякъде, което носи тревога.
Някой ми писал тревожно писмо.
Една седмица преди да дойде писмото, то ме тревожи. А някой път едно писмо носи нещо хубаво. И една седмица по-рано аз чувствам радостта от него. Тогава давам следующето обяснение и казвам: Всяка една моя мисъл, която излиза от мене, може да тревожи някого. Вий седите и казвате: „Какъв е животът ми!
към беседата >>
Та при сегашните условия, при които човек живее, какво трябва да прави?
Та при сегашните условия, при които човек живее, какво трябва да прави?
Пророкът се оплаква. Оплаква се, понеже големи разрушения станали. Всичките хубави неща изчезнаха, неприятелите избиват, изгорили градове, разрушения навсякъде, отиват в робство, всички са разпръснати. Седи той, като пророк, сам. Исаия е пророк, сам е пророкувал.
към беседата >>
Една седмица преди да дойде писмото, то ме тревожи.
Сега аз съм решил да не приемам, когато идва едно писмо или нещо отнякъде, което носи тревога. Някой ми писал тревожно писмо.
Една седмица преди да дойде писмото, то ме тревожи.
А някой път едно писмо носи нещо хубаво. И една седмица по-рано аз чувствам радостта от него. Тогава давам следующето обяснение и казвам: Всяка една моя мисъл, която излиза от мене, може да тревожи някого. Вий седите и казвате: „Какъв е животът ми! “ Аз съм знаел, че така вий мислите, защото тревожите и другите.
към беседата >>
Има едно вечно различие, което произтича от два различни свята – от един вътрешен свят, с който сме запознати, и от един външен свят, с който сега се запознаваме.
Има едно вечно различие, което произтича от два различни свята – от един вътрешен свят, с който сме запознати, и от един външен свят, с който сега се запознаваме.
Много малко знаем от външния обективен свят. Толкова хиляди години сме тук, но има хиляди неща, които съществуват, и за които даже ние нямаме още една ясна представа. Ти седиш в къщата. Зимен ден е, стаята е топла. Имаш едно разположение.
към беседата >>
Пророкът се оплаква.
Та при сегашните условия, при които човек живее, какво трябва да прави?
Пророкът се оплаква.
Оплаква се, понеже големи разрушения станали. Всичките хубави неща изчезнаха, неприятелите избиват, изгорили градове, разрушения навсякъде, отиват в робство, всички са разпръснати. Седи той, като пророк, сам. Исаия е пророк, сам е пророкувал. Но като вижда самата действителност, става му тъжно.
към беседата >>
А някой път едно писмо носи нещо хубаво.
Сега аз съм решил да не приемам, когато идва едно писмо или нещо отнякъде, което носи тревога. Някой ми писал тревожно писмо. Една седмица преди да дойде писмото, то ме тревожи.
А някой път едно писмо носи нещо хубаво.
И една седмица по-рано аз чувствам радостта от него. Тогава давам следующето обяснение и казвам: Всяка една моя мисъл, която излиза от мене, може да тревожи някого. Вий седите и казвате: „Какъв е животът ми! “ Аз съм знаел, че така вий мислите, защото тревожите и другите. Така един комар все-таки ме тревожи.
към беседата >>
Много малко знаем от външния обективен свят.
Има едно вечно различие, което произтича от два различни свята – от един вътрешен свят, с който сме запознати, и от един външен свят, с който сега се запознаваме.
Много малко знаем от външния обективен свят.
Толкова хиляди години сме тук, но има хиляди неща, които съществуват, и за които даже ние нямаме още една ясна представа. Ти седиш в къщата. Зимен ден е, стаята е топла. Имаш едно разположение. И мислиш, че като е топло вътре в стаята, и вън е топло.
към беседата >>
Оплаква се, понеже големи разрушения станали.
Та при сегашните условия, при които човек живее, какво трябва да прави? Пророкът се оплаква.
Оплаква се, понеже големи разрушения станали.
Всичките хубави неща изчезнаха, неприятелите избиват, изгорили градове, разрушения навсякъде, отиват в робство, всички са разпръснати. Седи той, като пророк, сам. Исаия е пророк, сам е пророкувал. Но като вижда самата действителност, става му тъжно. Той иска Господ да поправи тия работи.
към беседата >>
И една седмица по-рано аз чувствам радостта от него.
Сега аз съм решил да не приемам, когато идва едно писмо или нещо отнякъде, което носи тревога. Някой ми писал тревожно писмо. Една седмица преди да дойде писмото, то ме тревожи. А някой път едно писмо носи нещо хубаво.
И една седмица по-рано аз чувствам радостта от него.
Тогава давам следующето обяснение и казвам: Всяка една моя мисъл, която излиза от мене, може да тревожи някого. Вий седите и казвате: „Какъв е животът ми! “ Аз съм знаел, че така вий мислите, защото тревожите и другите. Така един комар все-таки ме тревожи. Като дойде, ще ме ухапе.
към беседата >>
Толкова хиляди години сме тук, но има хиляди неща, които съществуват, и за които даже ние нямаме още една ясна представа.
Има едно вечно различие, което произтича от два различни свята – от един вътрешен свят, с който сме запознати, и от един външен свят, с който сега се запознаваме. Много малко знаем от външния обективен свят.
Толкова хиляди години сме тук, но има хиляди неща, които съществуват, и за които даже ние нямаме още една ясна представа.
Ти седиш в къщата. Зимен ден е, стаята е топла. Имаш едно разположение. И мислиш, че като е топло вътре в стаята, и вън е топло. Но като излезеш, веднага те лъхне вятърът.
към беседата >>
Всичките хубави неща изчезнаха, неприятелите избиват, изгорили градове, разрушения навсякъде, отиват в робство, всички са разпръснати.
Та при сегашните условия, при които човек живее, какво трябва да прави? Пророкът се оплаква. Оплаква се, понеже големи разрушения станали.
Всичките хубави неща изчезнаха, неприятелите избиват, изгорили градове, разрушения навсякъде, отиват в робство, всички са разпръснати.
Седи той, като пророк, сам. Исаия е пророк, сам е пророкувал. Но като вижда самата действителност, става му тъжно. Той иска Господ да поправи тия работи. А някой път, когато Господ слиза, разваля работите.
към беседата >>
Тогава давам следующето обяснение и казвам: Всяка една моя мисъл, която излиза от мене, може да тревожи някого.
Сега аз съм решил да не приемам, когато идва едно писмо или нещо отнякъде, което носи тревога. Някой ми писал тревожно писмо. Една седмица преди да дойде писмото, то ме тревожи. А някой път едно писмо носи нещо хубаво. И една седмица по-рано аз чувствам радостта от него.
Тогава давам следующето обяснение и казвам: Всяка една моя мисъл, която излиза от мене, може да тревожи някого.
Вий седите и казвате: „Какъв е животът ми! “ Аз съм знаел, че така вий мислите, защото тревожите и другите. Така един комар все-таки ме тревожи. Като дойде, ще ме ухапе. Не че ще ми причини голяма пакост, но тъй ще остави една малка точица на тялото ми.
към беседата >>
Ти седиш в къщата.
Има едно вечно различие, което произтича от два различни свята – от един вътрешен свят, с който сме запознати, и от един външен свят, с който сега се запознаваме. Много малко знаем от външния обективен свят. Толкова хиляди години сме тук, но има хиляди неща, които съществуват, и за които даже ние нямаме още една ясна представа.
Ти седиш в къщата.
Зимен ден е, стаята е топла. Имаш едно разположение. И мислиш, че като е топло вътре в стаята, и вън е топло. Но като излезеш, веднага те лъхне вятърът. Влезнеш вкъщи, пак се стоплиш.
към беседата >>
Седи той, като пророк, сам.
Та при сегашните условия, при които човек живее, какво трябва да прави? Пророкът се оплаква. Оплаква се, понеже големи разрушения станали. Всичките хубави неща изчезнаха, неприятелите избиват, изгорили градове, разрушения навсякъде, отиват в робство, всички са разпръснати.
Седи той, като пророк, сам.
Исаия е пророк, сам е пророкувал. Но като вижда самата действителност, става му тъжно. Той иска Господ да поправи тия работи. А някой път, когато Господ слиза, разваля работите. Казваш: „Защо ще ги разваля?
към беседата >>
Вий седите и казвате: „Какъв е животът ми!
Някой ми писал тревожно писмо. Една седмица преди да дойде писмото, то ме тревожи. А някой път едно писмо носи нещо хубаво. И една седмица по-рано аз чувствам радостта от него. Тогава давам следующето обяснение и казвам: Всяка една моя мисъл, която излиза от мене, може да тревожи някого.
Вий седите и казвате: „Какъв е животът ми!
“ Аз съм знаел, че така вий мислите, защото тревожите и другите. Така един комар все-таки ме тревожи. Като дойде, ще ме ухапе. Не че ще ми причини голяма пакост, но тъй ще остави една малка точица на тялото ми. Казвам: Той, ако бъде при мен, аз щях да му дам повече кръвчица.
към беседата >>
Зимен ден е, стаята е топла.
Има едно вечно различие, което произтича от два различни свята – от един вътрешен свят, с който сме запознати, и от един външен свят, с който сега се запознаваме. Много малко знаем от външния обективен свят. Толкова хиляди години сме тук, но има хиляди неща, които съществуват, и за които даже ние нямаме още една ясна представа. Ти седиш в къщата.
Зимен ден е, стаята е топла.
Имаш едно разположение. И мислиш, че като е топло вътре в стаята, и вън е топло. Но като излезеш, веднага те лъхне вятърът. Влезнеш вкъщи, пак се стоплиш. Вътрешният свят и външният се различават по температурата.
към беседата >>
Исаия е пророк, сам е пророкувал.
Та при сегашните условия, при които човек живее, какво трябва да прави? Пророкът се оплаква. Оплаква се, понеже големи разрушения станали. Всичките хубави неща изчезнаха, неприятелите избиват, изгорили градове, разрушения навсякъде, отиват в робство, всички са разпръснати. Седи той, като пророк, сам.
Исаия е пророк, сам е пророкувал.
Но като вижда самата действителност, става му тъжно. Той иска Господ да поправи тия работи. А някой път, когато Господ слиза, разваля работите. Казваш: „Защо ще ги разваля? “ Тук, преди години, когато се правеше малкият салон, имаше двама майстори и то двама млади наши майстори от Изгрева.
към беседата >>
“ Аз съм знаел, че така вий мислите, защото тревожите и другите.
Една седмица преди да дойде писмото, то ме тревожи. А някой път едно писмо носи нещо хубаво. И една седмица по-рано аз чувствам радостта от него. Тогава давам следующето обяснение и казвам: Всяка една моя мисъл, която излиза от мене, може да тревожи някого. Вий седите и казвате: „Какъв е животът ми!
“ Аз съм знаел, че така вий мислите, защото тревожите и другите.
Така един комар все-таки ме тревожи. Като дойде, ще ме ухапе. Не че ще ми причини голяма пакост, но тъй ще остави една малка точица на тялото ми. Казвам: Той, ако бъде при мен, аз щях да му дам повече кръвчица. Аз, когато искам, мога да му дам.
към беседата >>
Имаш едно разположение.
Има едно вечно различие, което произтича от два различни свята – от един вътрешен свят, с който сме запознати, и от един външен свят, с който сега се запознаваме. Много малко знаем от външния обективен свят. Толкова хиляди години сме тук, но има хиляди неща, които съществуват, и за които даже ние нямаме още една ясна представа. Ти седиш в къщата. Зимен ден е, стаята е топла.
Имаш едно разположение.
И мислиш, че като е топло вътре в стаята, и вън е топло. Но като излезеш, веднага те лъхне вятърът. Влезнеш вкъщи, пак се стоплиш. Вътрешният свят и външният се различават по температурата. Вътрешният – твоята стая – е топъл, а външният е студен.
към беседата >>
Но като вижда самата действителност, става му тъжно.
Пророкът се оплаква. Оплаква се, понеже големи разрушения станали. Всичките хубави неща изчезнаха, неприятелите избиват, изгорили градове, разрушения навсякъде, отиват в робство, всички са разпръснати. Седи той, като пророк, сам. Исаия е пророк, сам е пророкувал.
Но като вижда самата действителност, става му тъжно.
Той иска Господ да поправи тия работи. А някой път, когато Господ слиза, разваля работите. Казваш: „Защо ще ги разваля? “ Тук, преди години, когато се правеше малкият салон, имаше двама майстори и то двама млади наши майстори от Изгрева. Млади – на двайсет години.
към беседата >>
Така един комар все-таки ме тревожи.
А някой път едно писмо носи нещо хубаво. И една седмица по-рано аз чувствам радостта от него. Тогава давам следующето обяснение и казвам: Всяка една моя мисъл, която излиза от мене, може да тревожи някого. Вий седите и казвате: „Какъв е животът ми! “ Аз съм знаел, че така вий мислите, защото тревожите и другите.
Така един комар все-таки ме тревожи.
Като дойде, ще ме ухапе. Не че ще ми причини голяма пакост, но тъй ще остави една малка точица на тялото ми. Казвам: Той, ако бъде при мен, аз щях да му дам повече кръвчица. Аз, когато искам, мога да му дам. Той най-първо не е знаел как да извади тази кръвчица.
към беседата >>
И мислиш, че като е топло вътре в стаята, и вън е топло.
Много малко знаем от външния обективен свят. Толкова хиляди години сме тук, но има хиляди неща, които съществуват, и за които даже ние нямаме още една ясна представа. Ти седиш в къщата. Зимен ден е, стаята е топла. Имаш едно разположение.
И мислиш, че като е топло вътре в стаята, и вън е топло.
Но като излезеш, веднага те лъхне вятърът. Влезнеш вкъщи, пак се стоплиш. Вътрешният свят и външният се различават по температурата. Вътрешният – твоята стая – е топъл, а външният е студен. Дойде лятото, обърне се процесът.
към беседата >>
Той иска Господ да поправи тия работи.
Оплаква се, понеже големи разрушения станали. Всичките хубави неща изчезнаха, неприятелите избиват, изгорили градове, разрушения навсякъде, отиват в робство, всички са разпръснати. Седи той, като пророк, сам. Исаия е пророк, сам е пророкувал. Но като вижда самата действителност, става му тъжно.
Той иска Господ да поправи тия работи.
А някой път, когато Господ слиза, разваля работите. Казваш: „Защо ще ги разваля? “ Тук, преди години, когато се правеше малкият салон, имаше двама майстори и то двама млади наши майстори от Изгрева. Млади – на двайсет години. Единият турил дюшемето.
към беседата >>
Като дойде, ще ме ухапе.
И една седмица по-рано аз чувствам радостта от него. Тогава давам следующето обяснение и казвам: Всяка една моя мисъл, която излиза от мене, може да тревожи някого. Вий седите и казвате: „Какъв е животът ми! “ Аз съм знаел, че така вий мислите, защото тревожите и другите. Така един комар все-таки ме тревожи.
Като дойде, ще ме ухапе.
Не че ще ми причини голяма пакост, но тъй ще остави една малка точица на тялото ми. Казвам: Той, ако бъде при мен, аз щях да му дам повече кръвчица. Аз, когато искам, мога да му дам. Той най-първо не е знаел как да извади тази кръвчица.
към беседата >>
Но като излезеш, веднага те лъхне вятърът.
Толкова хиляди години сме тук, но има хиляди неща, които съществуват, и за които даже ние нямаме още една ясна представа. Ти седиш в къщата. Зимен ден е, стаята е топла. Имаш едно разположение. И мислиш, че като е топло вътре в стаята, и вън е топло.
Но като излезеш, веднага те лъхне вятърът.
Влезнеш вкъщи, пак се стоплиш. Вътрешният свят и външният се различават по температурата. Вътрешният – твоята стая – е топъл, а външният е студен. Дойде лятото, обърне се процесът. Обратното стане: отвън е по-топло, отколкото вътре в къщата.
към беседата >>
А някой път, когато Господ слиза, разваля работите.
Всичките хубави неща изчезнаха, неприятелите избиват, изгорили градове, разрушения навсякъде, отиват в робство, всички са разпръснати. Седи той, като пророк, сам. Исаия е пророк, сам е пророкувал. Но като вижда самата действителност, става му тъжно. Той иска Господ да поправи тия работи.
А някой път, когато Господ слиза, разваля работите.
Казваш: „Защо ще ги разваля? “ Тук, преди години, когато се правеше малкият салон, имаше двама майстори и то двама млади наши майстори от Изгрева. Млади – на двайсет години. Единият турил дюшемето. И двамата бяха като ортаци или – не зная.
към беседата >>
Не че ще ми причини голяма пакост, но тъй ще остави една малка точица на тялото ми.
Тогава давам следующето обяснение и казвам: Всяка една моя мисъл, която излиза от мене, може да тревожи някого. Вий седите и казвате: „Какъв е животът ми! “ Аз съм знаел, че така вий мислите, защото тревожите и другите. Така един комар все-таки ме тревожи. Като дойде, ще ме ухапе.
Не че ще ми причини голяма пакост, но тъй ще остави една малка точица на тялото ми.
Казвам: Той, ако бъде при мен, аз щях да му дам повече кръвчица. Аз, когато искам, мога да му дам. Той най-първо не е знаел как да извади тази кръвчица.
към беседата >>
Влезнеш вкъщи, пак се стоплиш.
Ти седиш в къщата. Зимен ден е, стаята е топла. Имаш едно разположение. И мислиш, че като е топло вътре в стаята, и вън е топло. Но като излезеш, веднага те лъхне вятърът.
Влезнеш вкъщи, пак се стоплиш.
Вътрешният свят и външният се различават по температурата. Вътрешният – твоята стая – е топъл, а външният е студен. Дойде лятото, обърне се процесът. Обратното стане: отвън е по-топло, отколкото вътре в къщата. Сега тия сравнения човек трябва да ги преведе добре, понеже те имат отношение с живота.
към беседата >>
Казваш: „Защо ще ги разваля?
Седи той, като пророк, сам. Исаия е пророк, сам е пророкувал. Но като вижда самата действителност, става му тъжно. Той иска Господ да поправи тия работи. А някой път, когато Господ слиза, разваля работите.
Казваш: „Защо ще ги разваля?
“ Тук, преди години, когато се правеше малкият салон, имаше двама майстори и то двама млади наши майстори от Изгрева. Млади – на двайсет години. Единият турил дюшемето. И двамата бяха като ортаци или – не зная. Дойде другият майстор и казва: „Не тъй, така не трябва.“ Взе кирката единият, мисли да разкърти дюшемето.
към беседата >>
Казвам: Той, ако бъде при мен, аз щях да му дам повече кръвчица.
Вий седите и казвате: „Какъв е животът ми! “ Аз съм знаел, че така вий мислите, защото тревожите и другите. Така един комар все-таки ме тревожи. Като дойде, ще ме ухапе. Не че ще ми причини голяма пакост, но тъй ще остави една малка точица на тялото ми.
Казвам: Той, ако бъде при мен, аз щях да му дам повече кръвчица.
Аз, когато искам, мога да му дам. Той най-първо не е знаел как да извади тази кръвчица.
към беседата >>
Вътрешният свят и външният се различават по температурата.
Зимен ден е, стаята е топла. Имаш едно разположение. И мислиш, че като е топло вътре в стаята, и вън е топло. Но като излезеш, веднага те лъхне вятърът. Влезнеш вкъщи, пак се стоплиш.
Вътрешният свят и външният се различават по температурата.
Вътрешният – твоята стая – е топъл, а външният е студен. Дойде лятото, обърне се процесът. Обратното стане: отвън е по-топло, отколкото вътре в къщата. Сега тия сравнения човек трябва да ги преведе добре, понеже те имат отношение с живота. Туй, което става в природата, се дължи на ония вечните промени, които стават с живота на всички същества.
към беседата >>
“ Тук, преди години, когато се правеше малкият салон, имаше двама майстори и то двама млади наши майстори от Изгрева.
Исаия е пророк, сам е пророкувал. Но като вижда самата действителност, става му тъжно. Той иска Господ да поправи тия работи. А някой път, когато Господ слиза, разваля работите. Казваш: „Защо ще ги разваля?
“ Тук, преди години, когато се правеше малкият салон, имаше двама майстори и то двама млади наши майстори от Изгрева.
Млади – на двайсет години. Единият турил дюшемето. И двамата бяха като ортаци или – не зная. Дойде другият майстор и казва: „Не тъй, така не трябва.“ Взе кирката единият, мисли да разкърти дюшемето. Наполовина беше тъй направено.
към беседата >>
Аз, когато искам, мога да му дам.
“ Аз съм знаел, че така вий мислите, защото тревожите и другите. Така един комар все-таки ме тревожи. Като дойде, ще ме ухапе. Не че ще ми причини голяма пакост, но тъй ще остави една малка точица на тялото ми. Казвам: Той, ако бъде при мен, аз щях да му дам повече кръвчица.
Аз, когато искам, мога да му дам.
Той най-първо не е знаел как да извади тази кръвчица.
към беседата >>
Вътрешният – твоята стая – е топъл, а външният е студен.
Имаш едно разположение. И мислиш, че като е топло вътре в стаята, и вън е топло. Но като излезеш, веднага те лъхне вятърът. Влезнеш вкъщи, пак се стоплиш. Вътрешният свят и външният се различават по температурата.
Вътрешният – твоята стая – е топъл, а външният е студен.
Дойде лятото, обърне се процесът. Обратното стане: отвън е по-топло, отколкото вътре в къщата. Сега тия сравнения човек трябва да ги преведе добре, понеже те имат отношение с живота. Туй, което става в природата, се дължи на ония вечните промени, които стават с живота на всички същества. Природата е един целокупен резултат на всички ония разумни същества, които живеят по цялата вселена – не само на земята, но и навсякъде.
към беседата >>
Млади – на двайсет години.
Но като вижда самата действителност, става му тъжно. Той иска Господ да поправи тия работи. А някой път, когато Господ слиза, разваля работите. Казваш: „Защо ще ги разваля? “ Тук, преди години, когато се правеше малкият салон, имаше двама майстори и то двама млади наши майстори от Изгрева.
Млади – на двайсет години.
Единият турил дюшемето. И двамата бяха като ортаци или – не зная. Дойде другият майстор и казва: „Не тъй, така не трябва.“ Взе кирката единият, мисли да разкърти дюшемето. Наполовина беше тъй направено. Извади го навънка.
към беседата >>
Той най-първо не е знаел как да извади тази кръвчица.
Така един комар все-таки ме тревожи. Като дойде, ще ме ухапе. Не че ще ми причини голяма пакост, но тъй ще остави една малка точица на тялото ми. Казвам: Той, ако бъде при мен, аз щях да му дам повече кръвчица. Аз, когато искам, мога да му дам.
Той най-първо не е знаел как да извади тази кръвчица.
към беседата >>
Дойде лятото, обърне се процесът.
И мислиш, че като е топло вътре в стаята, и вън е топло. Но като излезеш, веднага те лъхне вятърът. Влезнеш вкъщи, пак се стоплиш. Вътрешният свят и външният се различават по температурата. Вътрешният – твоята стая – е топъл, а външният е студен.
Дойде лятото, обърне се процесът.
Обратното стане: отвън е по-топло, отколкото вътре в къщата. Сега тия сравнения човек трябва да ги преведе добре, понеже те имат отношение с живота. Туй, което става в природата, се дължи на ония вечните промени, които стават с живота на всички същества. Природата е един целокупен резултат на всички ония разумни същества, които живеят по цялата вселена – не само на земята, но и навсякъде. Отношението на земята зависи напълно от състоянието на слънцето – какъв хляб, каква светлина и топлина изпраща.
към беседата >>
Единият турил дюшемето.
Той иска Господ да поправи тия работи. А някой път, когато Господ слиза, разваля работите. Казваш: „Защо ще ги разваля? “ Тук, преди години, когато се правеше малкият салон, имаше двама майстори и то двама млади наши майстори от Изгрева. Млади – на двайсет години.
Единият турил дюшемето.
И двамата бяха като ортаци или – не зная. Дойде другият майстор и казва: „Не тъй, така не трябва.“ Взе кирката единият, мисли да разкърти дюшемето. Наполовина беше тъй направено. Извади го навънка. Криво било, казва.
към беседата >>
Казвам: В сегашния живот трябва да се научите да мислите.
Казвам: В сегашния живот трябва да се научите да мислите.
Като почнете да мислите, кажете си: „Не тревожа ли сега аз някого? “ И като станете сутринта, вземете си едно правило: Щом си недоволен, ти се намираш в едно общество от недоволни. Ще си кажете тъй: „Братя и сестри, хайде да бъдем днес ученици доволни! “ И кажи: „Аз съм решил днес да бъда доволен! Искате ли вий да ме последвате?
към беседата >>
Обратното стане: отвън е по-топло, отколкото вътре в къщата.
Но като излезеш, веднага те лъхне вятърът. Влезнеш вкъщи, пак се стоплиш. Вътрешният свят и външният се различават по температурата. Вътрешният – твоята стая – е топъл, а външният е студен. Дойде лятото, обърне се процесът.
Обратното стане: отвън е по-топло, отколкото вътре в къщата.
Сега тия сравнения човек трябва да ги преведе добре, понеже те имат отношение с живота. Туй, което става в природата, се дължи на ония вечните промени, които стават с живота на всички същества. Природата е един целокупен резултат на всички ония разумни същества, които живеят по цялата вселена – не само на земята, но и навсякъде. Отношението на земята зависи напълно от състоянието на слънцето – какъв хляб, каква светлина и топлина изпраща. Сега всички вярват, че само слънцето ни влияе с топлината си и със светлината си.
към беседата >>
И двамата бяха като ортаци или – не зная.
А някой път, когато Господ слиза, разваля работите. Казваш: „Защо ще ги разваля? “ Тук, преди години, когато се правеше малкият салон, имаше двама майстори и то двама млади наши майстори от Изгрева. Млади – на двайсет години. Единият турил дюшемето.
И двамата бяха като ортаци или – не зная.
Дойде другият майстор и казва: „Не тъй, така не трябва.“ Взе кирката единият, мисли да разкърти дюшемето. Наполовина беше тъй направено. Извади го навънка. Криво било, казва. Аз си мълча.
към беседата >>
Като почнете да мислите, кажете си: „Не тревожа ли сега аз някого?
Казвам: В сегашния живот трябва да се научите да мислите.
Като почнете да мислите, кажете си: „Не тревожа ли сега аз някого?
“ И като станете сутринта, вземете си едно правило: Щом си недоволен, ти се намираш в едно общество от недоволни. Ще си кажете тъй: „Братя и сестри, хайде да бъдем днес ученици доволни! “ И кажи: „Аз съм решил днес да бъда доволен! Искате ли вий да ме последвате? “ Ама ще има едно възражение: „Как е възможно аз да бъда доволен!
към беседата >>
Сега тия сравнения човек трябва да ги преведе добре, понеже те имат отношение с живота.
Влезнеш вкъщи, пак се стоплиш. Вътрешният свят и външният се различават по температурата. Вътрешният – твоята стая – е топъл, а външният е студен. Дойде лятото, обърне се процесът. Обратното стане: отвън е по-топло, отколкото вътре в къщата.
Сега тия сравнения човек трябва да ги преведе добре, понеже те имат отношение с живота.
Туй, което става в природата, се дължи на ония вечните промени, които стават с живота на всички същества. Природата е един целокупен резултат на всички ония разумни същества, които живеят по цялата вселена – не само на земята, но и навсякъде. Отношението на земята зависи напълно от състоянието на слънцето – какъв хляб, каква светлина и топлина изпраща. Сега всички вярват, че само слънцето ни влияе с топлината си и със светлината си. Иначе ние нищо не знаем за слънцето.
към беседата >>
Дойде другият майстор и казва: „Не тъй, така не трябва.“ Взе кирката единият, мисли да разкърти дюшемето.
Казваш: „Защо ще ги разваля? “ Тук, преди години, когато се правеше малкият салон, имаше двама майстори и то двама млади наши майстори от Изгрева. Млади – на двайсет години. Единият турил дюшемето. И двамата бяха като ортаци или – не зная.
Дойде другият майстор и казва: „Не тъй, така не трябва.“ Взе кирката единият, мисли да разкърти дюшемето.
Наполовина беше тъй направено. Извади го навънка. Криво било, казва. Аз си мълча. И почна да го кове.
към беседата >>
“ И като станете сутринта, вземете си едно правило: Щом си недоволен, ти се намираш в едно общество от недоволни.
Казвам: В сегашния живот трябва да се научите да мислите. Като почнете да мислите, кажете си: „Не тревожа ли сега аз някого?
“ И като станете сутринта, вземете си едно правило: Щом си недоволен, ти се намираш в едно общество от недоволни.
Ще си кажете тъй: „Братя и сестри, хайде да бъдем днес ученици доволни! “ И кажи: „Аз съм решил днес да бъда доволен! Искате ли вий да ме последвате? “ Ама ще има едно възражение: „Как е възможно аз да бъда доволен! “ Как може да се поправят нещата в света?
към беседата >>
Туй, което става в природата, се дължи на ония вечните промени, които стават с живота на всички същества.
Вътрешният свят и външният се различават по температурата. Вътрешният – твоята стая – е топъл, а външният е студен. Дойде лятото, обърне се процесът. Обратното стане: отвън е по-топло, отколкото вътре в къщата. Сега тия сравнения човек трябва да ги преведе добре, понеже те имат отношение с живота.
Туй, което става в природата, се дължи на ония вечните промени, които стават с живота на всички същества.
Природата е един целокупен резултат на всички ония разумни същества, които живеят по цялата вселена – не само на земята, но и навсякъде. Отношението на земята зависи напълно от състоянието на слънцето – какъв хляб, каква светлина и топлина изпраща. Сега всички вярват, че само слънцето ни влияе с топлината си и със светлината си. Иначе ние нищо не знаем за слънцето. Има ли там хора като нас?
към беседата >>
Наполовина беше тъй направено.
“ Тук, преди години, когато се правеше малкият салон, имаше двама майстори и то двама млади наши майстори от Изгрева. Млади – на двайсет години. Единият турил дюшемето. И двамата бяха като ортаци или – не зная. Дойде другият майстор и казва: „Не тъй, така не трябва.“ Взе кирката единият, мисли да разкърти дюшемето.
Наполовина беше тъй направено.
Извади го навънка. Криво било, казва. Аз си мълча. И почна да го кове. И той го накова така, че беше по-лошо, отколкото първото.
към беседата >>
Ще си кажете тъй: „Братя и сестри, хайде да бъдем днес ученици доволни!
Казвам: В сегашния живот трябва да се научите да мислите. Като почнете да мислите, кажете си: „Не тревожа ли сега аз някого? “ И като станете сутринта, вземете си едно правило: Щом си недоволен, ти се намираш в едно общество от недоволни.
Ще си кажете тъй: „Братя и сестри, хайде да бъдем днес ученици доволни!
“ И кажи: „Аз съм решил днес да бъда доволен! Искате ли вий да ме последвате? “ Ама ще има едно възражение: „Как е възможно аз да бъда доволен! “ Как може да се поправят нещата в света? Единственото нещо, което ний можем да поправим в света: ний имаме право да поправяме само себе си, никого другиго.
към беседата >>
Природата е един целокупен резултат на всички ония разумни същества, които живеят по цялата вселена – не само на земята, но и навсякъде.
Вътрешният – твоята стая – е топъл, а външният е студен. Дойде лятото, обърне се процесът. Обратното стане: отвън е по-топло, отколкото вътре в къщата. Сега тия сравнения човек трябва да ги преведе добре, понеже те имат отношение с живота. Туй, което става в природата, се дължи на ония вечните промени, които стават с живота на всички същества.
Природата е един целокупен резултат на всички ония разумни същества, които живеят по цялата вселена – не само на земята, но и навсякъде.
Отношението на земята зависи напълно от състоянието на слънцето – какъв хляб, каква светлина и топлина изпраща. Сега всички вярват, че само слънцето ни влияе с топлината си и със светлината си. Иначе ние нищо не знаем за слънцето. Има ли там хора като нас? За хората на слънцето нищо не знаете.
към беседата >>
Извади го навънка.
Млади – на двайсет години. Единият турил дюшемето. И двамата бяха като ортаци или – не зная. Дойде другият майстор и казва: „Не тъй, така не трябва.“ Взе кирката единият, мисли да разкърти дюшемето. Наполовина беше тъй направено.
Извади го навънка.
Криво било, казва. Аз си мълча. И почна да го кове. И той го накова така, че беше по-лошо, отколкото първото. Аз съм виждал често една дреха не е ушита както трябва.
към беседата >>
“ И кажи: „Аз съм решил днес да бъда доволен!
Казвам: В сегашния живот трябва да се научите да мислите. Като почнете да мислите, кажете си: „Не тревожа ли сега аз някого? “ И като станете сутринта, вземете си едно правило: Щом си недоволен, ти се намираш в едно общество от недоволни. Ще си кажете тъй: „Братя и сестри, хайде да бъдем днес ученици доволни!
“ И кажи: „Аз съм решил днес да бъда доволен!
Искате ли вий да ме последвате? “ Ама ще има едно възражение: „Как е възможно аз да бъда доволен! “ Как може да се поправят нещата в света? Единственото нещо, което ний можем да поправим в света: ний имаме право да поправяме само себе си, никого другиго. И ако вий мислите да поправяте другите хора, тогава не разбирате свободата.
към беседата >>
Отношението на земята зависи напълно от състоянието на слънцето – какъв хляб, каква светлина и топлина изпраща.
Дойде лятото, обърне се процесът. Обратното стане: отвън е по-топло, отколкото вътре в къщата. Сега тия сравнения човек трябва да ги преведе добре, понеже те имат отношение с живота. Туй, което става в природата, се дължи на ония вечните промени, които стават с живота на всички същества. Природата е един целокупен резултат на всички ония разумни същества, които живеят по цялата вселена – не само на земята, но и навсякъде.
Отношението на земята зависи напълно от състоянието на слънцето – какъв хляб, каква светлина и топлина изпраща.
Сега всички вярват, че само слънцето ни влияе с топлината си и със светлината си. Иначе ние нищо не знаем за слънцето. Има ли там хора като нас? За хората на слънцето нищо не знаете. Но слънцето живее за себе си – туй, което земята не знае за него.
към беседата >>
Криво било, казва.
Единият турил дюшемето. И двамата бяха като ортаци или – не зная. Дойде другият майстор и казва: „Не тъй, така не трябва.“ Взе кирката единият, мисли да разкърти дюшемето. Наполовина беше тъй направено. Извади го навънка.
Криво било, казва.
Аз си мълча. И почна да го кове. И той го накова така, че беше по-лошо, отколкото първото. Аз съм виждал често една дреха не е ушита както трябва. Дойде един по-майстор, вземе ножицата и кръц-кръц, защото е майстор.
към беседата >>
Искате ли вий да ме последвате?
Казвам: В сегашния живот трябва да се научите да мислите. Като почнете да мислите, кажете си: „Не тревожа ли сега аз някого? “ И като станете сутринта, вземете си едно правило: Щом си недоволен, ти се намираш в едно общество от недоволни. Ще си кажете тъй: „Братя и сестри, хайде да бъдем днес ученици доволни! “ И кажи: „Аз съм решил днес да бъда доволен!
Искате ли вий да ме последвате?
“ Ама ще има едно възражение: „Как е възможно аз да бъда доволен! “ Как може да се поправят нещата в света? Единственото нещо, което ний можем да поправим в света: ний имаме право да поправяме само себе си, никого другиго. И ако вий мислите да поправяте другите хора, тогава не разбирате свободата. Щом мислите, че имате право да поправяте един човек, вий нарушавате неговата свобода.
към беседата >>
Сега всички вярват, че само слънцето ни влияе с топлината си и със светлината си.
Обратното стане: отвън е по-топло, отколкото вътре в къщата. Сега тия сравнения човек трябва да ги преведе добре, понеже те имат отношение с живота. Туй, което става в природата, се дължи на ония вечните промени, които стават с живота на всички същества. Природата е един целокупен резултат на всички ония разумни същества, които живеят по цялата вселена – не само на земята, но и навсякъде. Отношението на земята зависи напълно от състоянието на слънцето – какъв хляб, каква светлина и топлина изпраща.
Сега всички вярват, че само слънцето ни влияе с топлината си и със светлината си.
Иначе ние нищо не знаем за слънцето. Има ли там хора като нас? За хората на слънцето нищо не знаете. Но слънцето живее за себе си – туй, което земята не знае за него. И слънцето има някои работи, които не знае за земята.
към беседата >>
Аз си мълча.
И двамата бяха като ортаци или – не зная. Дойде другият майстор и казва: „Не тъй, така не трябва.“ Взе кирката единият, мисли да разкърти дюшемето. Наполовина беше тъй направено. Извади го навънка. Криво било, казва.
Аз си мълча.
И почна да го кове. И той го накова така, че беше по-лошо, отколкото първото. Аз съм виждал често една дреха не е ушита както трябва. Дойде един по-майстор, вземе ножицата и кръц-кръц, защото е майстор.
към беседата >>
“ Ама ще има едно възражение: „Как е възможно аз да бъда доволен!
Като почнете да мислите, кажете си: „Не тревожа ли сега аз някого? “ И като станете сутринта, вземете си едно правило: Щом си недоволен, ти се намираш в едно общество от недоволни. Ще си кажете тъй: „Братя и сестри, хайде да бъдем днес ученици доволни! “ И кажи: „Аз съм решил днес да бъда доволен! Искате ли вий да ме последвате?
“ Ама ще има едно възражение: „Как е възможно аз да бъда доволен!
“ Как може да се поправят нещата в света? Единственото нещо, което ний можем да поправим в света: ний имаме право да поправяме само себе си, никого другиго. И ако вий мислите да поправяте другите хора, тогава не разбирате свободата. Щом мислите, че имате право да поправяте един човек, вий нарушавате неговата свобода. Свободата седи в това, всеки един човек да изправи себе си и всеки един човек да се радва на своята свобода.
към беседата >>
Иначе ние нищо не знаем за слънцето.
Сега тия сравнения човек трябва да ги преведе добре, понеже те имат отношение с живота. Туй, което става в природата, се дължи на ония вечните промени, които стават с живота на всички същества. Природата е един целокупен резултат на всички ония разумни същества, които живеят по цялата вселена – не само на земята, но и навсякъде. Отношението на земята зависи напълно от състоянието на слънцето – какъв хляб, каква светлина и топлина изпраща. Сега всички вярват, че само слънцето ни влияе с топлината си и със светлината си.
Иначе ние нищо не знаем за слънцето.
Има ли там хора като нас? За хората на слънцето нищо не знаете. Но слънцето живее за себе си – туй, което земята не знае за него. И слънцето има някои работи, които не знае за земята. Слънцето по някой път не знае тия престъпления, които стават на земята.
към беседата >>
И почна да го кове.
Дойде другият майстор и казва: „Не тъй, така не трябва.“ Взе кирката единият, мисли да разкърти дюшемето. Наполовина беше тъй направено. Извади го навънка. Криво било, казва. Аз си мълча.
И почна да го кове.
И той го накова така, че беше по-лошо, отколкото първото. Аз съм виждал често една дреха не е ушита както трябва. Дойде един по-майстор, вземе ножицата и кръц-кръц, защото е майстор.
към беседата >>
“ Как може да се поправят нещата в света?
“ И като станете сутринта, вземете си едно правило: Щом си недоволен, ти се намираш в едно общество от недоволни. Ще си кажете тъй: „Братя и сестри, хайде да бъдем днес ученици доволни! “ И кажи: „Аз съм решил днес да бъда доволен! Искате ли вий да ме последвате? “ Ама ще има едно възражение: „Как е възможно аз да бъда доволен!
“ Как може да се поправят нещата в света?
Единственото нещо, което ний можем да поправим в света: ний имаме право да поправяме само себе си, никого другиго. И ако вий мислите да поправяте другите хора, тогава не разбирате свободата. Щом мислите, че имате право да поправяте един човек, вий нарушавате неговата свобода. Свободата седи в това, всеки един човек да изправи себе си и всеки един човек да се радва на своята свобода. Това е правило.
към беседата >>
Има ли там хора като нас?
Туй, което става в природата, се дължи на ония вечните промени, които стават с живота на всички същества. Природата е един целокупен резултат на всички ония разумни същества, които живеят по цялата вселена – не само на земята, но и навсякъде. Отношението на земята зависи напълно от състоянието на слънцето – какъв хляб, каква светлина и топлина изпраща. Сега всички вярват, че само слънцето ни влияе с топлината си и със светлината си. Иначе ние нищо не знаем за слънцето.
Има ли там хора като нас?
За хората на слънцето нищо не знаете. Но слънцето живее за себе си – туй, което земята не знае за него. И слънцето има някои работи, които не знае за земята. Слънцето по някой път не знае тия престъпления, които стават на земята. Там още вестниците не са писали за новото споразумение между Франция и Германия, нито за малките страдания на Чехословакия, нито за жителите на Изгрева от какво страдат – че нямат въглища вестниците не са писали там.
към беседата >>
И той го накова така, че беше по-лошо, отколкото първото.
Наполовина беше тъй направено. Извади го навънка. Криво било, казва. Аз си мълча. И почна да го кове.
И той го накова така, че беше по-лошо, отколкото първото.
Аз съм виждал често една дреха не е ушита както трябва. Дойде един по-майстор, вземе ножицата и кръц-кръц, защото е майстор.
към беседата >>
Единственото нещо, което ний можем да поправим в света: ний имаме право да поправяме само себе си, никого другиго.
Ще си кажете тъй: „Братя и сестри, хайде да бъдем днес ученици доволни! “ И кажи: „Аз съм решил днес да бъда доволен! Искате ли вий да ме последвате? “ Ама ще има едно възражение: „Как е възможно аз да бъда доволен! “ Как може да се поправят нещата в света?
Единственото нещо, което ний можем да поправим в света: ний имаме право да поправяме само себе си, никого другиго.
И ако вий мислите да поправяте другите хора, тогава не разбирате свободата. Щом мислите, че имате право да поправяте един човек, вий нарушавате неговата свобода. Свободата седи в това, всеки един човек да изправи себе си и всеки един човек да се радва на своята свобода. Това е правило. То е свободата.
към беседата >>
За хората на слънцето нищо не знаете.
Природата е един целокупен резултат на всички ония разумни същества, които живеят по цялата вселена – не само на земята, но и навсякъде. Отношението на земята зависи напълно от състоянието на слънцето – какъв хляб, каква светлина и топлина изпраща. Сега всички вярват, че само слънцето ни влияе с топлината си и със светлината си. Иначе ние нищо не знаем за слънцето. Има ли там хора като нас?
За хората на слънцето нищо не знаете.
Но слънцето живее за себе си – туй, което земята не знае за него. И слънцето има някои работи, които не знае за земята. Слънцето по някой път не знае тия престъпления, които стават на земята. Там още вестниците не са писали за новото споразумение между Франция и Германия, нито за малките страдания на Чехословакия, нито за жителите на Изгрева от какво страдат – че нямат въглища вестниците не са писали там. Вие седите някой път и разсъждавате философски: „Защо Господ направи света така?
към беседата >>
Аз съм виждал често една дреха не е ушита както трябва.
Извади го навънка. Криво било, казва. Аз си мълча. И почна да го кове. И той го накова така, че беше по-лошо, отколкото първото.
Аз съм виждал често една дреха не е ушита както трябва.
Дойде един по-майстор, вземе ножицата и кръц-кръц, защото е майстор.
към беседата >>
И ако вий мислите да поправяте другите хора, тогава не разбирате свободата.
“ И кажи: „Аз съм решил днес да бъда доволен! Искате ли вий да ме последвате? “ Ама ще има едно възражение: „Как е възможно аз да бъда доволен! “ Как може да се поправят нещата в света? Единственото нещо, което ний можем да поправим в света: ний имаме право да поправяме само себе си, никого другиго.
И ако вий мислите да поправяте другите хора, тогава не разбирате свободата.
Щом мислите, че имате право да поправяте един човек, вий нарушавате неговата свобода. Свободата седи в това, всеки един човек да изправи себе си и всеки един човек да се радва на своята свобода. Това е правило. То е свободата. Един човек, който не може да изправи себе си и който не може да се радва на своята свобода, той не е свободен.
към беседата >>
Но слънцето живее за себе си – туй, което земята не знае за него.
Отношението на земята зависи напълно от състоянието на слънцето – какъв хляб, каква светлина и топлина изпраща. Сега всички вярват, че само слънцето ни влияе с топлината си и със светлината си. Иначе ние нищо не знаем за слънцето. Има ли там хора като нас? За хората на слънцето нищо не знаете.
Но слънцето живее за себе си – туй, което земята не знае за него.
И слънцето има някои работи, които не знае за земята. Слънцето по някой път не знае тия престъпления, които стават на земята. Там още вестниците не са писали за новото споразумение между Франция и Германия, нито за малките страдания на Чехословакия, нито за жителите на Изгрева от какво страдат – че нямат въглища вестниците не са писали там. Вие седите някой път и разсъждавате философски: „Защо Господ направи света така? “ И изхождате от едно лично гледище, от едно най-дребно лично гледище.
към беседата >>
Дойде един по-майстор, вземе ножицата и кръц-кръц, защото е майстор.
Криво било, казва. Аз си мълча. И почна да го кове. И той го накова така, че беше по-лошо, отколкото първото. Аз съм виждал често една дреха не е ушита както трябва.
Дойде един по-майстор, вземе ножицата и кръц-кръц, защото е майстор.
към беседата >>
Щом мислите, че имате право да поправяте един човек, вий нарушавате неговата свобода.
Искате ли вий да ме последвате? “ Ама ще има едно възражение: „Как е възможно аз да бъда доволен! “ Как може да се поправят нещата в света? Единственото нещо, което ний можем да поправим в света: ний имаме право да поправяме само себе си, никого другиго. И ако вий мислите да поправяте другите хора, тогава не разбирате свободата.
Щом мислите, че имате право да поправяте един човек, вий нарушавате неговата свобода.
Свободата седи в това, всеки един човек да изправи себе си и всеки един човек да се радва на своята свобода. Това е правило. То е свободата. Един човек, който не може да изправи себе си и който не може да се радва на своята свобода, той не е свободен. Всеки, който изправи себе си, той е свободен.
към беседата >>
И слънцето има някои работи, които не знае за земята.
Сега всички вярват, че само слънцето ни влияе с топлината си и със светлината си. Иначе ние нищо не знаем за слънцето. Има ли там хора като нас? За хората на слънцето нищо не знаете. Но слънцето живее за себе си – туй, което земята не знае за него.
И слънцето има някои работи, които не знае за земята.
Слънцето по някой път не знае тия престъпления, които стават на земята. Там още вестниците не са писали за новото споразумение между Франция и Германия, нито за малките страдания на Чехословакия, нито за жителите на Изгрева от какво страдат – че нямат въглища вестниците не са писали там. Вие седите някой път и разсъждавате философски: „Защо Господ направи света така? “ И изхождате от едно лично гледище, от едно най-дребно лично гледище. Попитайте който и да е човек защо се облича така.
към беседата >>
Преди време, един от знаменитите артисти – цигулар, носи си цигулката при един голям майстор да му я поправи.
Преди време, един от знаменитите артисти – цигулар, носи си цигулката при един голям майстор да му я поправи.
Но казва той: „Как човек може да се свърже с един предмет! “ Този майстор взима ножа и изведнъж отлепва цигулката парче по парче. И като се обърна, онзи цигулар, той вече припаднал! Той не може да разбере защо стана това. Той казва: „За една малка поправка отиде цигулката ми!
към беседата >>
Свободата седи в това, всеки един човек да изправи себе си и всеки един човек да се радва на своята свобода.
“ Ама ще има едно възражение: „Как е възможно аз да бъда доволен! “ Как може да се поправят нещата в света? Единственото нещо, което ний можем да поправим в света: ний имаме право да поправяме само себе си, никого другиго. И ако вий мислите да поправяте другите хора, тогава не разбирате свободата. Щом мислите, че имате право да поправяте един човек, вий нарушавате неговата свобода.
Свободата седи в това, всеки един човек да изправи себе си и всеки един човек да се радва на своята свобода.
Това е правило. То е свободата. Един човек, който не може да изправи себе си и който не може да се радва на своята свобода, той не е свободен. Всеки, който изправи себе си, той е свободен. И всеки, който може да се радва на свободата, той е свободен.
към беседата >>
Слънцето по някой път не знае тия престъпления, които стават на земята.
Иначе ние нищо не знаем за слънцето. Има ли там хора като нас? За хората на слънцето нищо не знаете. Но слънцето живее за себе си – туй, което земята не знае за него. И слънцето има някои работи, които не знае за земята.
Слънцето по някой път не знае тия престъпления, които стават на земята.
Там още вестниците не са писали за новото споразумение между Франция и Германия, нито за малките страдания на Чехословакия, нито за жителите на Изгрева от какво страдат – че нямат въглища вестниците не са писали там. Вие седите някой път и разсъждавате философски: „Защо Господ направи света така? “ И изхождате от едно лично гледище, от едно най-дребно лично гледище. Попитайте който и да е човек защо се облича така. Някой път човек се облича, без да знае и той самият.
към беседата >>
Но казва той: „Как човек може да се свърже с един предмет!
Преди време, един от знаменитите артисти – цигулар, носи си цигулката при един голям майстор да му я поправи.
Но казва той: „Как човек може да се свърже с един предмет!
“ Този майстор взима ножа и изведнъж отлепва цигулката парче по парче. И като се обърна, онзи цигулар, той вече припаднал! Той не може да разбере защо стана това. Той казва: „За една малка поправка отиде цигулката ми! “ – и припадна от болка.
към беседата >>
Това е правило.
“ Как може да се поправят нещата в света? Единственото нещо, което ний можем да поправим в света: ний имаме право да поправяме само себе си, никого другиго. И ако вий мислите да поправяте другите хора, тогава не разбирате свободата. Щом мислите, че имате право да поправяте един човек, вий нарушавате неговата свобода. Свободата седи в това, всеки един човек да изправи себе си и всеки един човек да се радва на своята свобода.
Това е правило.
То е свободата. Един човек, който не може да изправи себе си и който не може да се радва на своята свобода, той не е свободен. Всеки, който изправи себе си, той е свободен. И всеки, който може да се радва на свободата, той е свободен. По-хубаво от това не може да има.
към беседата >>
Там още вестниците не са писали за новото споразумение между Франция и Германия, нито за малките страдания на Чехословакия, нито за жителите на Изгрева от какво страдат – че нямат въглища вестниците не са писали там.
Има ли там хора като нас? За хората на слънцето нищо не знаете. Но слънцето живее за себе си – туй, което земята не знае за него. И слънцето има някои работи, които не знае за земята. Слънцето по някой път не знае тия престъпления, които стават на земята.
Там още вестниците не са писали за новото споразумение между Франция и Германия, нито за малките страдания на Чехословакия, нито за жителите на Изгрева от какво страдат – че нямат въглища вестниците не са писали там.
Вие седите някой път и разсъждавате философски: „Защо Господ направи света така? “ И изхождате от едно лично гледище, от едно най-дребно лично гледище. Попитайте който и да е човек защо се облича така. Някой път човек се облича, без да знае и той самият. Или попитайте го, той се е учил там някакво изкуство, не знае какво е туй и за какво е и ще даде обяснения.
към беседата >>
“ Този майстор взима ножа и изведнъж отлепва цигулката парче по парче.
Преди време, един от знаменитите артисти – цигулар, носи си цигулката при един голям майстор да му я поправи. Но казва той: „Как човек може да се свърже с един предмет!
“ Този майстор взима ножа и изведнъж отлепва цигулката парче по парче.
И като се обърна, онзи цигулар, той вече припаднал! Той не може да разбере защо стана това. Той казва: „За една малка поправка отиде цигулката ми! “ – и припадна от болка. Казва някой: „Как го е заболяло?
към беседата >>
То е свободата.
Единственото нещо, което ний можем да поправим в света: ний имаме право да поправяме само себе си, никого другиго. И ако вий мислите да поправяте другите хора, тогава не разбирате свободата. Щом мислите, че имате право да поправяте един човек, вий нарушавате неговата свобода. Свободата седи в това, всеки един човек да изправи себе си и всеки един човек да се радва на своята свобода. Това е правило.
То е свободата.
Един човек, който не може да изправи себе си и който не може да се радва на своята свобода, той не е свободен. Всеки, който изправи себе си, той е свободен. И всеки, който може да се радва на свободата, той е свободен. По-хубаво от това не може да има. Та това е твоето право – правилото, което Бог ни е дал.
към беседата >>
Вие седите някой път и разсъждавате философски: „Защо Господ направи света така?
За хората на слънцето нищо не знаете. Но слънцето живее за себе си – туй, което земята не знае за него. И слънцето има някои работи, които не знае за земята. Слънцето по някой път не знае тия престъпления, които стават на земята. Там още вестниците не са писали за новото споразумение между Франция и Германия, нито за малките страдания на Чехословакия, нито за жителите на Изгрева от какво страдат – че нямат въглища вестниците не са писали там.
Вие седите някой път и разсъждавате философски: „Защо Господ направи света така?
“ И изхождате от едно лично гледище, от едно най-дребно лично гледище. Попитайте който и да е човек защо се облича така. Някой път човек се облича, без да знае и той самият. Или попитайте го, той се е учил там някакво изкуство, не знае какво е туй и за какво е и ще даде обяснения.
към беседата >>
И като се обърна, онзи цигулар, той вече припаднал!
Преди време, един от знаменитите артисти – цигулар, носи си цигулката при един голям майстор да му я поправи. Но казва той: „Как човек може да се свърже с един предмет! “ Този майстор взима ножа и изведнъж отлепва цигулката парче по парче.
И като се обърна, онзи цигулар, той вече припаднал!
Той не може да разбере защо стана това. Той казва: „За една малка поправка отиде цигулката ми! “ – и припадна от болка. Казва някой: „Как го е заболяло? “
към беседата >>
Един човек, който не може да изправи себе си и който не може да се радва на своята свобода, той не е свободен.
И ако вий мислите да поправяте другите хора, тогава не разбирате свободата. Щом мислите, че имате право да поправяте един човек, вий нарушавате неговата свобода. Свободата седи в това, всеки един човек да изправи себе си и всеки един човек да се радва на своята свобода. Това е правило. То е свободата.
Един човек, който не може да изправи себе си и който не може да се радва на своята свобода, той не е свободен.
Всеки, който изправи себе си, той е свободен. И всеки, който може да се радва на свободата, той е свободен. По-хубаво от това не може да има. Та това е твоето право – правилото, което Бог ни е дал. И казвам: Светът за нас ще се поправи, когато всинца поправим своите погрешки.
към беседата >>
“ И изхождате от едно лично гледище, от едно най-дребно лично гледище.
Но слънцето живее за себе си – туй, което земята не знае за него. И слънцето има някои работи, които не знае за земята. Слънцето по някой път не знае тия престъпления, които стават на земята. Там още вестниците не са писали за новото споразумение между Франция и Германия, нито за малките страдания на Чехословакия, нито за жителите на Изгрева от какво страдат – че нямат въглища вестниците не са писали там. Вие седите някой път и разсъждавате философски: „Защо Господ направи света така?
“ И изхождате от едно лично гледище, от едно най-дребно лично гледище.
Попитайте който и да е човек защо се облича така. Някой път човек се облича, без да знае и той самият. Или попитайте го, той се е учил там някакво изкуство, не знае какво е туй и за какво е и ще даде обяснения.
към беседата >>
Той не може да разбере защо стана това.
Преди време, един от знаменитите артисти – цигулар, носи си цигулката при един голям майстор да му я поправи. Но казва той: „Как човек може да се свърже с един предмет! “ Този майстор взима ножа и изведнъж отлепва цигулката парче по парче. И като се обърна, онзи цигулар, той вече припаднал!
Той не може да разбере защо стана това.
Той казва: „За една малка поправка отиде цигулката ми! “ – и припадна от болка. Казва някой: „Как го е заболяло? “
към беседата >>
Всеки, който изправи себе си, той е свободен.
Щом мислите, че имате право да поправяте един човек, вий нарушавате неговата свобода. Свободата седи в това, всеки един човек да изправи себе си и всеки един човек да се радва на своята свобода. Това е правило. То е свободата. Един човек, който не може да изправи себе си и който не може да се радва на своята свобода, той не е свободен.
Всеки, който изправи себе си, той е свободен.
И всеки, който може да се радва на свободата, той е свободен. По-хубаво от това не може да има. Та това е твоето право – правилото, което Бог ни е дал. И казвам: Светът за нас ще се поправи, когато всинца поправим своите погрешки. А туй можем да направим за един ден, ако искаме.
към беседата >>
Попитайте който и да е човек защо се облича така.
И слънцето има някои работи, които не знае за земята. Слънцето по някой път не знае тия престъпления, които стават на земята. Там още вестниците не са писали за новото споразумение между Франция и Германия, нито за малките страдания на Чехословакия, нито за жителите на Изгрева от какво страдат – че нямат въглища вестниците не са писали там. Вие седите някой път и разсъждавате философски: „Защо Господ направи света така? “ И изхождате от едно лично гледище, от едно най-дребно лично гледище.
Попитайте който и да е човек защо се облича така.
Някой път човек се облича, без да знае и той самият. Или попитайте го, той се е учил там някакво изкуство, не знае какво е туй и за какво е и ще даде обяснения.
към беседата >>
Той казва: „За една малка поправка отиде цигулката ми!
Преди време, един от знаменитите артисти – цигулар, носи си цигулката при един голям майстор да му я поправи. Но казва той: „Как човек може да се свърже с един предмет! “ Този майстор взима ножа и изведнъж отлепва цигулката парче по парче. И като се обърна, онзи цигулар, той вече припаднал! Той не може да разбере защо стана това.
Той казва: „За една малка поправка отиде цигулката ми!
“ – и припадна от болка. Казва някой: „Как го е заболяло? “
към беседата >>
И всеки, който може да се радва на свободата, той е свободен.
Свободата седи в това, всеки един човек да изправи себе си и всеки един човек да се радва на своята свобода. Това е правило. То е свободата. Един човек, който не може да изправи себе си и който не може да се радва на своята свобода, той не е свободен. Всеки, който изправи себе си, той е свободен.
И всеки, който може да се радва на свободата, той е свободен.
По-хубаво от това не може да има. Та това е твоето право – правилото, което Бог ни е дал. И казвам: Светът за нас ще се поправи, когато всинца поправим своите погрешки. А туй можем да направим за един ден, ако искаме. А можем да го отлагаме и за хиляди години, както досега сме отлагали.
към беседата >>
Някой път човек се облича, без да знае и той самият.
Слънцето по някой път не знае тия престъпления, които стават на земята. Там още вестниците не са писали за новото споразумение между Франция и Германия, нито за малките страдания на Чехословакия, нито за жителите на Изгрева от какво страдат – че нямат въглища вестниците не са писали там. Вие седите някой път и разсъждавате философски: „Защо Господ направи света така? “ И изхождате от едно лично гледище, от едно най-дребно лично гледище. Попитайте който и да е човек защо се облича така.
Някой път човек се облича, без да знае и той самият.
Или попитайте го, той се е учил там някакво изкуство, не знае какво е туй и за какво е и ще даде обяснения.
към беседата >>
“ – и припадна от болка.
Но казва той: „Как човек може да се свърже с един предмет! “ Този майстор взима ножа и изведнъж отлепва цигулката парче по парче. И като се обърна, онзи цигулар, той вече припаднал! Той не може да разбере защо стана това. Той казва: „За една малка поправка отиде цигулката ми!
“ – и припадна от болка.
Казва някой: „Как го е заболяло? “
към беседата >>
По-хубаво от това не може да има.
Това е правило. То е свободата. Един човек, който не може да изправи себе си и който не може да се радва на своята свобода, той не е свободен. Всеки, който изправи себе си, той е свободен. И всеки, който може да се радва на свободата, той е свободен.
По-хубаво от това не може да има.
Та това е твоето право – правилото, което Бог ни е дал. И казвам: Светът за нас ще се поправи, когато всинца поправим своите погрешки. А туй можем да направим за един ден, ако искаме. А можем да го отлагаме и за хиляди години, както досега сме отлагали. А да го отлагаш за една година, 2, 4, 5, за 10 години...
към беседата >>
Или попитайте го, той се е учил там някакво изкуство, не знае какво е туй и за какво е и ще даде обяснения.
Там още вестниците не са писали за новото споразумение между Франция и Германия, нито за малките страдания на Чехословакия, нито за жителите на Изгрева от какво страдат – че нямат въглища вестниците не са писали там. Вие седите някой път и разсъждавате философски: „Защо Господ направи света така? “ И изхождате от едно лично гледище, от едно най-дребно лично гледище. Попитайте който и да е човек защо се облича така. Някой път човек се облича, без да знае и той самият.
Или попитайте го, той се е учил там някакво изкуство, не знае какво е туй и за какво е и ще даде обяснения.
към беседата >>
Казва някой: „Как го е заболяло?
“ Този майстор взима ножа и изведнъж отлепва цигулката парче по парче. И като се обърна, онзи цигулар, той вече припаднал! Той не може да разбере защо стана това. Той казва: „За една малка поправка отиде цигулката ми! “ – и припадна от болка.
Казва някой: „Как го е заболяло?
“
към беседата >>
Та това е твоето право – правилото, което Бог ни е дал.
То е свободата. Един човек, който не може да изправи себе си и който не може да се радва на своята свобода, той не е свободен. Всеки, който изправи себе си, той е свободен. И всеки, който може да се радва на свободата, той е свободен. По-хубаво от това не може да има.
Та това е твоето право – правилото, което Бог ни е дал.
И казвам: Светът за нас ще се поправи, когато всинца поправим своите погрешки. А туй можем да направим за един ден, ако искаме. А можем да го отлагаме и за хиляди години, както досега сме отлагали. А да го отлагаш за една година, 2, 4, 5, за 10 години...
към беседата >>
Сега моята мисъл е в ония вечните промени, които стават.
Сега моята мисъл е в ония вечните промени, които стават.
Някой път вие сте неразположен. Не можете да си дадете отчет защо сте неразположен. Моментално става това. Някой път очите ви, когато се оглеждате, лицето ви има отлична окраска, а някой път означава модата лицето на човека – там се вижда всичката мода. Там има една постоянна мода, която се изменя.
към беседата >>
“
И като се обърна, онзи цигулар, той вече припаднал! Той не може да разбере защо стана това. Той казва: „За една малка поправка отиде цигулката ми! “ – и припадна от болка. Казва някой: „Как го е заболяло?
“
към беседата >>
И казвам: Светът за нас ще се поправи, когато всинца поправим своите погрешки.
Един човек, който не може да изправи себе си и който не може да се радва на своята свобода, той не е свободен. Всеки, който изправи себе си, той е свободен. И всеки, който може да се радва на свободата, той е свободен. По-хубаво от това не може да има. Та това е твоето право – правилото, което Бог ни е дал.
И казвам: Светът за нас ще се поправи, когато всинца поправим своите погрешки.
А туй можем да направим за един ден, ако искаме. А можем да го отлагаме и за хиляди години, както досега сме отлагали. А да го отлагаш за една година, 2, 4, 5, за 10 години...
към беседата >>
Някой път вие сте неразположен.
Сега моята мисъл е в ония вечните промени, които стават.
Някой път вие сте неразположен.
Не можете да си дадете отчет защо сте неразположен. Моментално става това. Някой път очите ви, когато се оглеждате, лицето ви има отлична окраска, а някой път означава модата лицето на човека – там се вижда всичката мода. Там има една постоянна мода, която се изменя. Очите ви ту са светли, ту тъмни; ту замъглени, ту червени; ту жълти, ту сини – какви ли не стават!
към беседата >>
Във всеки един предмет, който вие обичате, вие влагате нещо от самите вас.
Във всеки един предмет, който вие обичате, вие влагате нещо от самите вас.
Опасността е там: не се влюбвайте в материални работи, защото, като ви ги вземат, вие ще страдате. Обичай тялото си, но не се свързвай с тялото си, защото един ден, като дойде да заминеш за небето, да не се мъчиш. Един мой приятел ми разправяше, сънувал един сън, който обяснява това състояние на връзките. Една вечер сънува той – поглежда се с безброй тънки нишки, но не може да се избави. Повече от 200 000 нишки.
към беседата >>
А туй можем да направим за един ден, ако искаме.
Всеки, който изправи себе си, той е свободен. И всеки, който може да се радва на свободата, той е свободен. По-хубаво от това не може да има. Та това е твоето право – правилото, което Бог ни е дал. И казвам: Светът за нас ще се поправи, когато всинца поправим своите погрешки.
А туй можем да направим за един ден, ако искаме.
А можем да го отлагаме и за хиляди години, както досега сме отлагали. А да го отлагаш за една година, 2, 4, 5, за 10 години...
към беседата >>
Не можете да си дадете отчет защо сте неразположен.
Сега моята мисъл е в ония вечните промени, които стават. Някой път вие сте неразположен.
Не можете да си дадете отчет защо сте неразположен.
Моментално става това. Някой път очите ви, когато се оглеждате, лицето ви има отлична окраска, а някой път означава модата лицето на човека – там се вижда всичката мода. Там има една постоянна мода, която се изменя. Очите ви ту са светли, ту тъмни; ту замъглени, ту червени; ту жълти, ту сини – какви ли не стават! Вие забелязвате само главните оттенъци, и то все за разни болести ги тургате. Не.
към беседата >>
Опасността е там: не се влюбвайте в материални работи, защото, като ви ги вземат, вие ще страдате.
Във всеки един предмет, който вие обичате, вие влагате нещо от самите вас.
Опасността е там: не се влюбвайте в материални работи, защото, като ви ги вземат, вие ще страдате.
Обичай тялото си, но не се свързвай с тялото си, защото един ден, като дойде да заминеш за небето, да не се мъчиш. Един мой приятел ми разправяше, сънувал един сън, който обяснява това състояние на връзките. Една вечер сънува той – поглежда се с безброй тънки нишки, но не може да се избави. Повече от 200 000 нишки. И всички тъй овързани, оплетени.
към беседата >>
А можем да го отлагаме и за хиляди години, както досега сме отлагали.
И всеки, който може да се радва на свободата, той е свободен. По-хубаво от това не може да има. Та това е твоето право – правилото, което Бог ни е дал. И казвам: Светът за нас ще се поправи, когато всинца поправим своите погрешки. А туй можем да направим за един ден, ако искаме.
А можем да го отлагаме и за хиляди години, както досега сме отлагали.
А да го отлагаш за една година, 2, 4, 5, за 10 години...
към беседата >>
Моментално става това.
Сега моята мисъл е в ония вечните промени, които стават. Някой път вие сте неразположен. Не можете да си дадете отчет защо сте неразположен.
Моментално става това.
Някой път очите ви, когато се оглеждате, лицето ви има отлична окраска, а някой път означава модата лицето на човека – там се вижда всичката мода. Там има една постоянна мода, която се изменя. Очите ви ту са светли, ту тъмни; ту замъглени, ту червени; ту жълти, ту сини – какви ли не стават! Вие забелязвате само главните оттенъци, и то все за разни болести ги тургате. Не. Научно разглеждайте промените, които стават.
към беседата >>
Обичай тялото си, но не се свързвай с тялото си, защото един ден, като дойде да заминеш за небето, да не се мъчиш.
Във всеки един предмет, който вие обичате, вие влагате нещо от самите вас. Опасността е там: не се влюбвайте в материални работи, защото, като ви ги вземат, вие ще страдате.
Обичай тялото си, но не се свързвай с тялото си, защото един ден, като дойде да заминеш за небето, да не се мъчиш.
Един мой приятел ми разправяше, сънувал един сън, който обяснява това състояние на връзките. Една вечер сънува той – поглежда се с безброй тънки нишки, но не може да се избави. Повече от 200 000 нишки. И всички тъй овързани, оплетени. „И се мъча, и се мъча и не мога да се освободя от тях.
към беседата >>
А да го отлагаш за една година, 2, 4, 5, за 10 години...
По-хубаво от това не може да има. Та това е твоето право – правилото, което Бог ни е дал. И казвам: Светът за нас ще се поправи, когато всинца поправим своите погрешки. А туй можем да направим за един ден, ако искаме. А можем да го отлагаме и за хиляди години, както досега сме отлагали.
А да го отлагаш за една година, 2, 4, 5, за 10 години...
към беседата >>
Някой път очите ви, когато се оглеждате, лицето ви има отлична окраска, а някой път означава модата лицето на човека – там се вижда всичката мода.
Сега моята мисъл е в ония вечните промени, които стават. Някой път вие сте неразположен. Не можете да си дадете отчет защо сте неразположен. Моментално става това.
Някой път очите ви, когато се оглеждате, лицето ви има отлична окраска, а някой път означава модата лицето на човека – там се вижда всичката мода.
Там има една постоянна мода, която се изменя. Очите ви ту са светли, ту тъмни; ту замъглени, ту червени; ту жълти, ту сини – какви ли не стават! Вие забелязвате само главните оттенъци, и то все за разни болести ги тургате. Не. Научно разглеждайте промените, които стават. Затуй аз бих ви съветвал да имате едно огледало или валчесто, или квадратно.
към беседата >>
Един мой приятел ми разправяше, сънувал един сън, който обяснява това състояние на връзките.
Във всеки един предмет, който вие обичате, вие влагате нещо от самите вас. Опасността е там: не се влюбвайте в материални работи, защото, като ви ги вземат, вие ще страдате. Обичай тялото си, но не се свързвай с тялото си, защото един ден, като дойде да заминеш за небето, да не се мъчиш.
Един мой приятел ми разправяше, сънувал един сън, който обяснява това състояние на връзките.
Една вечер сънува той – поглежда се с безброй тънки нишки, но не може да се избави. Повече от 200 000 нишки. И всички тъй овързани, оплетени. „И се мъча, и се мъча и не мога да се освободя от тях. Тънки нишки и горе на главата ми, на ръцете ми – така привързан!
към беседата >>
Та свободата седи в това – опитайте вашата свобода.
Та свободата седи в това – опитайте вашата свобода.
Ако поправите погрешката, вий сте свободни. И ако се радвате на вашата свобода, пак сте свободни. Аз често различавам добрите и лоши духове. Лошото аз го виждам като един желатинен сок, една течност, една желатинна разпространена тъмна тиня. Някъде виждам в някой дом желатинно вещество, разпръснато между мъже и жени.
към беседата >>
Там има една постоянна мода, която се изменя.
Сега моята мисъл е в ония вечните промени, които стават. Някой път вие сте неразположен. Не можете да си дадете отчет защо сте неразположен. Моментално става това. Някой път очите ви, когато се оглеждате, лицето ви има отлична окраска, а някой път означава модата лицето на човека – там се вижда всичката мода.
Там има една постоянна мода, която се изменя.
Очите ви ту са светли, ту тъмни; ту замъглени, ту червени; ту жълти, ту сини – какви ли не стават! Вие забелязвате само главните оттенъци, и то все за разни болести ги тургате. Не. Научно разглеждайте промените, които стават. Затуй аз бих ви съветвал да имате едно огледало или валчесто, или квадратно. Само не съм за малките огледалца, които носят в джобовете си сега кавалерите и кавалерките.
към беседата >>
Една вечер сънува той – поглежда се с безброй тънки нишки, но не може да се избави.
Във всеки един предмет, който вие обичате, вие влагате нещо от самите вас. Опасността е там: не се влюбвайте в материални работи, защото, като ви ги вземат, вие ще страдате. Обичай тялото си, но не се свързвай с тялото си, защото един ден, като дойде да заминеш за небето, да не се мъчиш. Един мой приятел ми разправяше, сънувал един сън, който обяснява това състояние на връзките.
Една вечер сънува той – поглежда се с безброй тънки нишки, но не може да се избави.
Повече от 200 000 нишки. И всички тъй овързани, оплетени. „И се мъча, и се мъча и не мога да се освободя от тях. Тънки нишки и горе на главата ми, на ръцете ми – така привързан! “ Та казва: „Не само аз, гледах и наоколо всички хора така привързани о земята.
към беседата >>
Ако поправите погрешката, вий сте свободни.
Та свободата седи в това – опитайте вашата свобода.
Ако поправите погрешката, вий сте свободни.
И ако се радвате на вашата свобода, пак сте свободни. Аз често различавам добрите и лоши духове. Лошото аз го виждам като един желатинен сок, една течност, една желатинна разпространена тъмна тиня. Някъде виждам в някой дом желатинно вещество, разпръснато между мъже и жени. Казвате: „Не знаех какво да правя, загазих.“ Влизам в някой дом, виждам една светла течност, ефирна, нещо много хубаво, нещо много приятно.
към беседата >>
Очите ви ту са светли, ту тъмни; ту замъглени, ту червени; ту жълти, ту сини – какви ли не стават!
Някой път вие сте неразположен. Не можете да си дадете отчет защо сте неразположен. Моментално става това. Някой път очите ви, когато се оглеждате, лицето ви има отлична окраска, а някой път означава модата лицето на човека – там се вижда всичката мода. Там има една постоянна мода, която се изменя.
Очите ви ту са светли, ту тъмни; ту замъглени, ту червени; ту жълти, ту сини – какви ли не стават!
Вие забелязвате само главните оттенъци, и то все за разни болести ги тургате. Не. Научно разглеждайте промените, които стават. Затуй аз бих ви съветвал да имате едно огледало или валчесто, или квадратно. Само не съм за малките огледалца, които носят в джобовете си сега кавалерите и кавалерките. Един ден седи една млада мома, мисля към 20 години, и казва: „Да не мислиш, аз съм доста угледна, красива.“ И изведнъж извади огледалото си и се огледа.
към беседата >>
Повече от 200 000 нишки.
Във всеки един предмет, който вие обичате, вие влагате нещо от самите вас. Опасността е там: не се влюбвайте в материални работи, защото, като ви ги вземат, вие ще страдате. Обичай тялото си, но не се свързвай с тялото си, защото един ден, като дойде да заминеш за небето, да не се мъчиш. Един мой приятел ми разправяше, сънувал един сън, който обяснява това състояние на връзките. Една вечер сънува той – поглежда се с безброй тънки нишки, но не може да се избави.
Повече от 200 000 нишки.
И всички тъй овързани, оплетени. „И се мъча, и се мъча и не мога да се освободя от тях. Тънки нишки и горе на главата ми, на ръцете ми – така привързан! “ Та казва: „Не само аз, гледах и наоколо всички хора така привързани о земята. И като се събудих, разбрах кое е онова, което свързва хората!
към беседата >>
И ако се радвате на вашата свобода, пак сте свободни.
Та свободата седи в това – опитайте вашата свобода. Ако поправите погрешката, вий сте свободни.
И ако се радвате на вашата свобода, пак сте свободни.
Аз често различавам добрите и лоши духове. Лошото аз го виждам като един желатинен сок, една течност, една желатинна разпространена тъмна тиня. Някъде виждам в някой дом желатинно вещество, разпръснато между мъже и жени. Казвате: „Не знаех какво да правя, загазих.“ Влизам в някой дом, виждам една светла течност, ефирна, нещо много хубаво, нещо много приятно. Такъв аромат издават цветята.
към беседата >>
Вие забелязвате само главните оттенъци, и то все за разни болести ги тургате. Не.
Не можете да си дадете отчет защо сте неразположен. Моментално става това. Някой път очите ви, когато се оглеждате, лицето ви има отлична окраска, а някой път означава модата лицето на човека – там се вижда всичката мода. Там има една постоянна мода, която се изменя. Очите ви ту са светли, ту тъмни; ту замъглени, ту червени; ту жълти, ту сини – какви ли не стават!
Вие забелязвате само главните оттенъци, и то все за разни болести ги тургате. Не.
Научно разглеждайте промените, които стават. Затуй аз бих ви съветвал да имате едно огледало или валчесто, или квадратно. Само не съм за малките огледалца, които носят в джобовете си сега кавалерите и кавалерките. Един ден седи една млада мома, мисля към 20 години, и казва: „Да не мислиш, аз съм доста угледна, красива.“ И изведнъж извади огледалото си и се огледа. Има един детински характер.
към беседата >>
И всички тъй овързани, оплетени.
Опасността е там: не се влюбвайте в материални работи, защото, като ви ги вземат, вие ще страдате. Обичай тялото си, но не се свързвай с тялото си, защото един ден, като дойде да заминеш за небето, да не се мъчиш. Един мой приятел ми разправяше, сънувал един сън, който обяснява това състояние на връзките. Една вечер сънува той – поглежда се с безброй тънки нишки, но не може да се избави. Повече от 200 000 нишки.
И всички тъй овързани, оплетени.
„И се мъча, и се мъча и не мога да се освободя от тях. Тънки нишки и горе на главата ми, на ръцете ми – така привързан! “ Та казва: „Не само аз, гледах и наоколо всички хора така привързани о земята. И като се събудих, разбрах кое е онова, което свързва хората! Това са ония желания, които ни държат свързани със света.
към беседата >>
Аз често различавам добрите и лоши духове.
Та свободата седи в това – опитайте вашата свобода. Ако поправите погрешката, вий сте свободни. И ако се радвате на вашата свобода, пак сте свободни.
Аз често различавам добрите и лоши духове.
Лошото аз го виждам като един желатинен сок, една течност, една желатинна разпространена тъмна тиня. Някъде виждам в някой дом желатинно вещество, разпръснато между мъже и жени. Казвате: „Не знаех какво да правя, загазих.“ Влизам в някой дом, виждам една светла течност, ефирна, нещо много хубаво, нещо много приятно. Такъв аромат издават цветята. Или те го наричат това аура.
към беседата >>
Научно разглеждайте промените, които стават.
Моментално става това. Някой път очите ви, когато се оглеждате, лицето ви има отлична окраска, а някой път означава модата лицето на човека – там се вижда всичката мода. Там има една постоянна мода, която се изменя. Очите ви ту са светли, ту тъмни; ту замъглени, ту червени; ту жълти, ту сини – какви ли не стават! Вие забелязвате само главните оттенъци, и то все за разни болести ги тургате. Не.
Научно разглеждайте промените, които стават.
Затуй аз бих ви съветвал да имате едно огледало или валчесто, или квадратно. Само не съм за малките огледалца, които носят в джобовете си сега кавалерите и кавалерките. Един ден седи една млада мома, мисля към 20 години, и казва: „Да не мислиш, аз съм доста угледна, красива.“ И изведнъж извади огледалото си и се огледа. Има един детински характер. Просто иска да ми каже: „Доста красива съм, и косата ми каквато е, всички я харесват.“ Казвам: „Много хубаво, отлично.“ Действително косата ѝ е по-хубава, отколкото лицето ѝ.
към беседата >>
„И се мъча, и се мъча и не мога да се освободя от тях.
Обичай тялото си, но не се свързвай с тялото си, защото един ден, като дойде да заминеш за небето, да не се мъчиш. Един мой приятел ми разправяше, сънувал един сън, който обяснява това състояние на връзките. Една вечер сънува той – поглежда се с безброй тънки нишки, но не може да се избави. Повече от 200 000 нишки. И всички тъй овързани, оплетени.
„И се мъча, и се мъча и не мога да се освободя от тях.
Тънки нишки и горе на главата ми, на ръцете ми – така привързан! “ Та казва: „Не само аз, гледах и наоколо всички хора така привързани о земята. И като се събудих, разбрах кое е онова, което свързва хората! Това са ония желания, които ни държат свързани със света. И при такова едно положение как можем да бъдем щастливи на земята?
към беседата >>
Лошото аз го виждам като един желатинен сок, една течност, една желатинна разпространена тъмна тиня.
Та свободата седи в това – опитайте вашата свобода. Ако поправите погрешката, вий сте свободни. И ако се радвате на вашата свобода, пак сте свободни. Аз често различавам добрите и лоши духове.
Лошото аз го виждам като един желатинен сок, една течност, една желатинна разпространена тъмна тиня.
Някъде виждам в някой дом желатинно вещество, разпръснато между мъже и жени. Казвате: „Не знаех какво да правя, загазих.“ Влизам в някой дом, виждам една светла течност, ефирна, нещо много хубаво, нещо много приятно. Такъв аромат издават цветята. Или те го наричат това аура. Тя е течност.
към беседата >>
Затуй аз бих ви съветвал да имате едно огледало или валчесто, или квадратно.
Някой път очите ви, когато се оглеждате, лицето ви има отлична окраска, а някой път означава модата лицето на човека – там се вижда всичката мода. Там има една постоянна мода, която се изменя. Очите ви ту са светли, ту тъмни; ту замъглени, ту червени; ту жълти, ту сини – какви ли не стават! Вие забелязвате само главните оттенъци, и то все за разни болести ги тургате. Не. Научно разглеждайте промените, които стават.
Затуй аз бих ви съветвал да имате едно огледало или валчесто, или квадратно.
Само не съм за малките огледалца, които носят в джобовете си сега кавалерите и кавалерките. Един ден седи една млада мома, мисля към 20 години, и казва: „Да не мислиш, аз съм доста угледна, красива.“ И изведнъж извади огледалото си и се огледа. Има един детински характер. Просто иска да ми каже: „Доста красива съм, и косата ми каквато е, всички я харесват.“ Казвам: „Много хубаво, отлично.“ Действително косата ѝ е по-хубава, отколкото лицето ѝ. Лицето не е хубаво.
към беседата >>
Тънки нишки и горе на главата ми, на ръцете ми – така привързан!
Един мой приятел ми разправяше, сънувал един сън, който обяснява това състояние на връзките. Една вечер сънува той – поглежда се с безброй тънки нишки, но не може да се избави. Повече от 200 000 нишки. И всички тъй овързани, оплетени. „И се мъча, и се мъча и не мога да се освободя от тях.
Тънки нишки и горе на главата ми, на ръцете ми – така привързан!
“ Та казва: „Не само аз, гледах и наоколо всички хора така привързани о земята. И като се събудих, разбрах кое е онова, което свързва хората! Това са ония желания, които ни държат свързани със света. И при такова едно положение как можем да бъдем щастливи на земята? “
към беседата >>
Някъде виждам в някой дом желатинно вещество, разпръснато между мъже и жени.
Та свободата седи в това – опитайте вашата свобода. Ако поправите погрешката, вий сте свободни. И ако се радвате на вашата свобода, пак сте свободни. Аз често различавам добрите и лоши духове. Лошото аз го виждам като един желатинен сок, една течност, една желатинна разпространена тъмна тиня.
Някъде виждам в някой дом желатинно вещество, разпръснато между мъже и жени.
Казвате: „Не знаех какво да правя, загазих.“ Влизам в някой дом, виждам една светла течност, ефирна, нещо много хубаво, нещо много приятно. Такъв аромат издават цветята. Или те го наричат това аура. Тя е течност. Някои хора са обвити в тъмнина непроницаема.
към беседата >>
Само не съм за малките огледалца, които носят в джобовете си сега кавалерите и кавалерките.
Там има една постоянна мода, която се изменя. Очите ви ту са светли, ту тъмни; ту замъглени, ту червени; ту жълти, ту сини – какви ли не стават! Вие забелязвате само главните оттенъци, и то все за разни болести ги тургате. Не. Научно разглеждайте промените, които стават. Затуй аз бих ви съветвал да имате едно огледало или валчесто, или квадратно.
Само не съм за малките огледалца, които носят в джобовете си сега кавалерите и кавалерките.
Един ден седи една млада мома, мисля към 20 години, и казва: „Да не мислиш, аз съм доста угледна, красива.“ И изведнъж извади огледалото си и се огледа. Има един детински характер. Просто иска да ми каже: „Доста красива съм, и косата ми каквато е, всички я харесват.“ Казвам: „Много хубаво, отлично.“ Действително косата ѝ е по-хубава, отколкото лицето ѝ. Лицето не е хубаво. В туй, че аз, като гледам на това лице на 20-годишното момиче, виждам в капилярните съдове има едни нишки, които се показват, изпъкват на лицето ѝ и можеш да четеш по тия капилярни нишки.
към беседата >>
“ Та казва: „Не само аз, гледах и наоколо всички хора така привързани о земята.
Една вечер сънува той – поглежда се с безброй тънки нишки, но не може да се избави. Повече от 200 000 нишки. И всички тъй овързани, оплетени. „И се мъча, и се мъча и не мога да се освободя от тях. Тънки нишки и горе на главата ми, на ръцете ми – така привързан!
“ Та казва: „Не само аз, гледах и наоколо всички хора така привързани о земята.
И като се събудих, разбрах кое е онова, което свързва хората! Това са ония желания, които ни държат свързани със света. И при такова едно положение как можем да бъдем щастливи на земята? “
към беседата >>
Казвате: „Не знаех какво да правя, загазих.“ Влизам в някой дом, виждам една светла течност, ефирна, нещо много хубаво, нещо много приятно.
Ако поправите погрешката, вий сте свободни. И ако се радвате на вашата свобода, пак сте свободни. Аз често различавам добрите и лоши духове. Лошото аз го виждам като един желатинен сок, една течност, една желатинна разпространена тъмна тиня. Някъде виждам в някой дом желатинно вещество, разпръснато между мъже и жени.
Казвате: „Не знаех какво да правя, загазих.“ Влизам в някой дом, виждам една светла течност, ефирна, нещо много хубаво, нещо много приятно.
Такъв аромат издават цветята. Или те го наричат това аура. Тя е течност. Някои хора са обвити в тъмнина непроницаема. И като идеш при тях, тъмнина има там.
към беседата >>
Един ден седи една млада мома, мисля към 20 години, и казва: „Да не мислиш, аз съм доста угледна, красива.“ И изведнъж извади огледалото си и се огледа.
Очите ви ту са светли, ту тъмни; ту замъглени, ту червени; ту жълти, ту сини – какви ли не стават! Вие забелязвате само главните оттенъци, и то все за разни болести ги тургате. Не. Научно разглеждайте промените, които стават. Затуй аз бих ви съветвал да имате едно огледало или валчесто, или квадратно. Само не съм за малките огледалца, които носят в джобовете си сега кавалерите и кавалерките.
Един ден седи една млада мома, мисля към 20 години, и казва: „Да не мислиш, аз съм доста угледна, красива.“ И изведнъж извади огледалото си и се огледа.
Има един детински характер. Просто иска да ми каже: „Доста красива съм, и косата ми каквато е, всички я харесват.“ Казвам: „Много хубаво, отлично.“ Действително косата ѝ е по-хубава, отколкото лицето ѝ. Лицето не е хубаво. В туй, че аз, като гледам на това лице на 20-годишното момиче, виждам в капилярните съдове има едни нишки, които се показват, изпъкват на лицето ѝ и можеш да четеш по тия капилярни нишки. Това показва едно напрежение вътрешно.
към беседата >>
И като се събудих, разбрах кое е онова, което свързва хората!
Повече от 200 000 нишки. И всички тъй овързани, оплетени. „И се мъча, и се мъча и не мога да се освободя от тях. Тънки нишки и горе на главата ми, на ръцете ми – така привързан! “ Та казва: „Не само аз, гледах и наоколо всички хора така привързани о земята.
И като се събудих, разбрах кое е онова, което свързва хората!
Това са ония желания, които ни държат свързани със света. И при такова едно положение как можем да бъдем щастливи на земята? “
към беседата >>
Такъв аромат издават цветята.
И ако се радвате на вашата свобода, пак сте свободни. Аз често различавам добрите и лоши духове. Лошото аз го виждам като един желатинен сок, една течност, една желатинна разпространена тъмна тиня. Някъде виждам в някой дом желатинно вещество, разпръснато между мъже и жени. Казвате: „Не знаех какво да правя, загазих.“ Влизам в някой дом, виждам една светла течност, ефирна, нещо много хубаво, нещо много приятно.
Такъв аромат издават цветята.
Или те го наричат това аура. Тя е течност. Някои хора са обвити в тъмнина непроницаема. И като идеш при тях, тъмнина има там. А някои хора са обвити със светлина, то е този светлия целителен сок.
към беседата >>
Има един детински характер.
Вие забелязвате само главните оттенъци, и то все за разни болести ги тургате. Не. Научно разглеждайте промените, които стават. Затуй аз бих ви съветвал да имате едно огледало или валчесто, или квадратно. Само не съм за малките огледалца, които носят в джобовете си сега кавалерите и кавалерките. Един ден седи една млада мома, мисля към 20 години, и казва: „Да не мислиш, аз съм доста угледна, красива.“ И изведнъж извади огледалото си и се огледа.
Има един детински характер.
Просто иска да ми каже: „Доста красива съм, и косата ми каквато е, всички я харесват.“ Казвам: „Много хубаво, отлично.“ Действително косата ѝ е по-хубава, отколкото лицето ѝ. Лицето не е хубаво. В туй, че аз, като гледам на това лице на 20-годишното момиче, виждам в капилярните съдове има едни нишки, които се показват, изпъкват на лицето ѝ и можеш да четеш по тия капилярни нишки. Това показва едно напрежение вътрешно. Младо момиче на 20 години и мисли за какво ли не.
към беседата >>
Това са ония желания, които ни държат свързани със света.
И всички тъй овързани, оплетени. „И се мъча, и се мъча и не мога да се освободя от тях. Тънки нишки и горе на главата ми, на ръцете ми – така привързан! “ Та казва: „Не само аз, гледах и наоколо всички хора така привързани о земята. И като се събудих, разбрах кое е онова, което свързва хората!
Това са ония желания, които ни държат свързани със света.
И при такова едно положение как можем да бъдем щастливи на земята? “
към беседата >>
Или те го наричат това аура.
Аз често различавам добрите и лоши духове. Лошото аз го виждам като един желатинен сок, една течност, една желатинна разпространена тъмна тиня. Някъде виждам в някой дом желатинно вещество, разпръснато между мъже и жени. Казвате: „Не знаех какво да правя, загазих.“ Влизам в някой дом, виждам една светла течност, ефирна, нещо много хубаво, нещо много приятно. Такъв аромат издават цветята.
Или те го наричат това аура.
Тя е течност. Някои хора са обвити в тъмнина непроницаема. И като идеш при тях, тъмнина има там. А някои хора са обвити със светлина, то е този светлия целителен сок. Та най-първо при някои хора като отидеш, те са обвити с тъмнина.
към беседата >>
Просто иска да ми каже: „Доста красива съм, и косата ми каквато е, всички я харесват.“ Казвам: „Много хубаво, отлично.“ Действително косата ѝ е по-хубава, отколкото лицето ѝ.
Научно разглеждайте промените, които стават. Затуй аз бих ви съветвал да имате едно огледало или валчесто, или квадратно. Само не съм за малките огледалца, които носят в джобовете си сега кавалерите и кавалерките. Един ден седи една млада мома, мисля към 20 години, и казва: „Да не мислиш, аз съм доста угледна, красива.“ И изведнъж извади огледалото си и се огледа. Има един детински характер.
Просто иска да ми каже: „Доста красива съм, и косата ми каквато е, всички я харесват.“ Казвам: „Много хубаво, отлично.“ Действително косата ѝ е по-хубава, отколкото лицето ѝ.
Лицето не е хубаво. В туй, че аз, като гледам на това лице на 20-годишното момиче, виждам в капилярните съдове има едни нишки, които се показват, изпъкват на лицето ѝ и можеш да четеш по тия капилярни нишки. Това показва едно напрежение вътрешно. Младо момиче на 20 години и мисли за какво ли не. И от голямо напрежение в тия капилярните съдове остава повече кръв.
към беседата >>
И при такова едно положение как можем да бъдем щастливи на земята?
„И се мъча, и се мъча и не мога да се освободя от тях. Тънки нишки и горе на главата ми, на ръцете ми – така привързан! “ Та казва: „Не само аз, гледах и наоколо всички хора така привързани о земята. И като се събудих, разбрах кое е онова, което свързва хората! Това са ония желания, които ни държат свързани със света.
И при такова едно положение как можем да бъдем щастливи на земята?
“
към беседата >>
Тя е течност.
Лошото аз го виждам като един желатинен сок, една течност, една желатинна разпространена тъмна тиня. Някъде виждам в някой дом желатинно вещество, разпръснато между мъже и жени. Казвате: „Не знаех какво да правя, загазих.“ Влизам в някой дом, виждам една светла течност, ефирна, нещо много хубаво, нещо много приятно. Такъв аромат издават цветята. Или те го наричат това аура.
Тя е течност.
Някои хора са обвити в тъмнина непроницаема. И като идеш при тях, тъмнина има там. А някои хора са обвити със светлина, то е този светлия целителен сок. Та най-първо при някои хора като отидеш, те са обвити с тъмнина. Това е този желатинен сок.
към беседата >>
Лицето не е хубаво.
Затуй аз бих ви съветвал да имате едно огледало или валчесто, или квадратно. Само не съм за малките огледалца, които носят в джобовете си сега кавалерите и кавалерките. Един ден седи една млада мома, мисля към 20 години, и казва: „Да не мислиш, аз съм доста угледна, красива.“ И изведнъж извади огледалото си и се огледа. Има един детински характер. Просто иска да ми каже: „Доста красива съм, и косата ми каквато е, всички я харесват.“ Казвам: „Много хубаво, отлично.“ Действително косата ѝ е по-хубава, отколкото лицето ѝ.
Лицето не е хубаво.
В туй, че аз, като гледам на това лице на 20-годишното момиче, виждам в капилярните съдове има едни нишки, които се показват, изпъкват на лицето ѝ и можеш да четеш по тия капилярни нишки. Това показва едно напрежение вътрешно. Младо момиче на 20 години и мисли за какво ли не. И от голямо напрежение в тия капилярните съдове остава повече кръв. Казвам ѝ: „Много си млада, но си малко нетърпелива.“ „Как, аз съм много търпелива!
към беседата >>
“
Тънки нишки и горе на главата ми, на ръцете ми – така привързан! “ Та казва: „Не само аз, гледах и наоколо всички хора така привързани о земята. И като се събудих, разбрах кое е онова, което свързва хората! Това са ония желания, които ни държат свързани със света. И при такова едно положение как можем да бъдем щастливи на земята?
“
към беседата >>
Някои хора са обвити в тъмнина непроницаема.
Някъде виждам в някой дом желатинно вещество, разпръснато между мъже и жени. Казвате: „Не знаех какво да правя, загазих.“ Влизам в някой дом, виждам една светла течност, ефирна, нещо много хубаво, нещо много приятно. Такъв аромат издават цветята. Или те го наричат това аура. Тя е течност.
Някои хора са обвити в тъмнина непроницаема.
И като идеш при тях, тъмнина има там. А някои хора са обвити със светлина, то е този светлия целителен сок. Та най-първо при някои хора като отидеш, те са обвити с тъмнина. Това е този желатинен сок. Тогава от него трябва да се освободите.
към беседата >>
В туй, че аз, като гледам на това лице на 20-годишното момиче, виждам в капилярните съдове има едни нишки, които се показват, изпъкват на лицето ѝ и можеш да четеш по тия капилярни нишки.
Само не съм за малките огледалца, които носят в джобовете си сега кавалерите и кавалерките. Един ден седи една млада мома, мисля към 20 години, и казва: „Да не мислиш, аз съм доста угледна, красива.“ И изведнъж извади огледалото си и се огледа. Има един детински характер. Просто иска да ми каже: „Доста красива съм, и косата ми каквато е, всички я харесват.“ Казвам: „Много хубаво, отлично.“ Действително косата ѝ е по-хубава, отколкото лицето ѝ. Лицето не е хубаво.
В туй, че аз, като гледам на това лице на 20-годишното момиче, виждам в капилярните съдове има едни нишки, които се показват, изпъкват на лицето ѝ и можеш да четеш по тия капилярни нишки.
Това показва едно напрежение вътрешно. Младо момиче на 20 години и мисли за какво ли не. И от голямо напрежение в тия капилярните съдове остава повече кръв. Казвам ѝ: „Много си млада, но си малко нетърпелива.“ „Как, аз съм много търпелива! “ Казвам ѝ: „Ти си търпелива, но ходиш по неволя както старите.“ И ѝ разправям своята философия.
към беседата >>
Щастието е едно качество да вярваме в онази благост на Бога.
Щастието е едно качество да вярваме в онази благост на Бога.
Бог е съвършен. И ето какво разбирам под думата „съвършенство“. В света само Един има, Който може да ни съди – Съвършеният! Понеже Бог е съвършен и неизменен, щом идем при Него, той поправя работите. Защото Бог не съди.
към беседата >>
И като идеш при тях, тъмнина има там.
Казвате: „Не знаех какво да правя, загазих.“ Влизам в някой дом, виждам една светла течност, ефирна, нещо много хубаво, нещо много приятно. Такъв аромат издават цветята. Или те го наричат това аура. Тя е течност. Някои хора са обвити в тъмнина непроницаема.
И като идеш при тях, тъмнина има там.
А някои хора са обвити със светлина, то е този светлия целителен сок. Та най-първо при някои хора като отидеш, те са обвити с тъмнина. Това е този желатинен сок. Тогава от него трябва да се освободите. Нещо, което подпушва порите на човека и човек не може да диша свободно.
към беседата >>
Това показва едно напрежение вътрешно.
Един ден седи една млада мома, мисля към 20 години, и казва: „Да не мислиш, аз съм доста угледна, красива.“ И изведнъж извади огледалото си и се огледа. Има един детински характер. Просто иска да ми каже: „Доста красива съм, и косата ми каквато е, всички я харесват.“ Казвам: „Много хубаво, отлично.“ Действително косата ѝ е по-хубава, отколкото лицето ѝ. Лицето не е хубаво. В туй, че аз, като гледам на това лице на 20-годишното момиче, виждам в капилярните съдове има едни нишки, които се показват, изпъкват на лицето ѝ и можеш да четеш по тия капилярни нишки.
Това показва едно напрежение вътрешно.
Младо момиче на 20 години и мисли за какво ли не. И от голямо напрежение в тия капилярните съдове остава повече кръв. Казвам ѝ: „Много си млада, но си малко нетърпелива.“ „Как, аз съм много търпелива! “ Казвам ѝ: „Ти си търпелива, но ходиш по неволя както старите.“ И ѝ разправям своята философия. Слушай да ти кажа какво е търпение и какво е неволя.
към беседата >>
Бог е съвършен.
Щастието е едно качество да вярваме в онази благост на Бога.
Бог е съвършен.
И ето какво разбирам под думата „съвършенство“. В света само Един има, Който може да ни съди – Съвършеният! Понеже Бог е съвършен и неизменен, щом идем при Него, той поправя работите. Защото Бог не съди. Един болен, като иде при Бога, той ще оздравее.
към беседата >>
А някои хора са обвити със светлина, то е този светлия целителен сок.
Такъв аромат издават цветята. Или те го наричат това аура. Тя е течност. Някои хора са обвити в тъмнина непроницаема. И като идеш при тях, тъмнина има там.
А някои хора са обвити със светлина, то е този светлия целителен сок.
Та най-първо при някои хора като отидеш, те са обвити с тъмнина. Това е този желатинен сок. Тогава от него трябва да се освободите. Нещо, което подпушва порите на човека и човек не може да диша свободно.
към беседата >>
Младо момиче на 20 години и мисли за какво ли не.
Има един детински характер. Просто иска да ми каже: „Доста красива съм, и косата ми каквато е, всички я харесват.“ Казвам: „Много хубаво, отлично.“ Действително косата ѝ е по-хубава, отколкото лицето ѝ. Лицето не е хубаво. В туй, че аз, като гледам на това лице на 20-годишното момиче, виждам в капилярните съдове има едни нишки, които се показват, изпъкват на лицето ѝ и можеш да четеш по тия капилярни нишки. Това показва едно напрежение вътрешно.
Младо момиче на 20 години и мисли за какво ли не.
И от голямо напрежение в тия капилярните съдове остава повече кръв. Казвам ѝ: „Много си млада, но си малко нетърпелива.“ „Как, аз съм много търпелива! “ Казвам ѝ: „Ти си търпелива, но ходиш по неволя както старите.“ И ѝ разправям своята философия. Слушай да ти кажа какво е търпение и какво е неволя. Неволята е търпение от зор.
към беседата >>
И ето какво разбирам под думата „съвършенство“.
Щастието е едно качество да вярваме в онази благост на Бога. Бог е съвършен.
И ето какво разбирам под думата „съвършенство“.
В света само Един има, Който може да ни съди – Съвършеният! Понеже Бог е съвършен и неизменен, щом идем при Него, той поправя работите. Защото Бог не съди. Един болен, като иде при Бога, той ще оздравее. Богатият, като иде при Бога, той ще се освободи от богатството си.
към беседата >>
Та най-първо при някои хора като отидеш, те са обвити с тъмнина.
Или те го наричат това аура. Тя е течност. Някои хора са обвити в тъмнина непроницаема. И като идеш при тях, тъмнина има там. А някои хора са обвити със светлина, то е този светлия целителен сок.
Та най-първо при някои хора като отидеш, те са обвити с тъмнина.
Това е този желатинен сок. Тогава от него трябва да се освободите. Нещо, което подпушва порите на човека и човек не може да диша свободно.
към беседата >>
И от голямо напрежение в тия капилярните съдове остава повече кръв.
Просто иска да ми каже: „Доста красива съм, и косата ми каквато е, всички я харесват.“ Казвам: „Много хубаво, отлично.“ Действително косата ѝ е по-хубава, отколкото лицето ѝ. Лицето не е хубаво. В туй, че аз, като гледам на това лице на 20-годишното момиче, виждам в капилярните съдове има едни нишки, които се показват, изпъкват на лицето ѝ и можеш да четеш по тия капилярни нишки. Това показва едно напрежение вътрешно. Младо момиче на 20 години и мисли за какво ли не.
И от голямо напрежение в тия капилярните съдове остава повече кръв.
Казвам ѝ: „Много си млада, но си малко нетърпелива.“ „Как, аз съм много търпелива! “ Казвам ѝ: „Ти си търпелива, но ходиш по неволя както старите.“ И ѝ разправям своята философия. Слушай да ти кажа какво е търпение и какво е неволя. Неволята е търпение от зор. Например човек зъзне цяла зима, но туй е неволя – няма какво да прави.
към беседата >>
В света само Един има, Който може да ни съди – Съвършеният!
Щастието е едно качество да вярваме в онази благост на Бога. Бог е съвършен. И ето какво разбирам под думата „съвършенство“.
В света само Един има, Който може да ни съди – Съвършеният!
Понеже Бог е съвършен и неизменен, щом идем при Него, той поправя работите. Защото Бог не съди. Един болен, като иде при Бога, той ще оздравее. Богатият, като иде при Бога, той ще се освободи от богатството си. Ученият, като иде при Бога, той ще се освободи от учението си, а невежият, като иде при Бога, той ще се освободи от невежеството си.
към беседата >>
Това е този желатинен сок.
Тя е течност. Някои хора са обвити в тъмнина непроницаема. И като идеш при тях, тъмнина има там. А някои хора са обвити със светлина, то е този светлия целителен сок. Та най-първо при някои хора като отидеш, те са обвити с тъмнина.
Това е този желатинен сок.
Тогава от него трябва да се освободите. Нещо, което подпушва порите на човека и човек не може да диша свободно.
към беседата >>
Казвам ѝ: „Много си млада, но си малко нетърпелива.“ „Как, аз съм много търпелива!
Лицето не е хубаво. В туй, че аз, като гледам на това лице на 20-годишното момиче, виждам в капилярните съдове има едни нишки, които се показват, изпъкват на лицето ѝ и можеш да четеш по тия капилярни нишки. Това показва едно напрежение вътрешно. Младо момиче на 20 години и мисли за какво ли не. И от голямо напрежение в тия капилярните съдове остава повече кръв.
Казвам ѝ: „Много си млада, но си малко нетърпелива.“ „Как, аз съм много търпелива!
“ Казвам ѝ: „Ти си търпелива, но ходиш по неволя както старите.“ И ѝ разправям своята философия. Слушай да ти кажа какво е търпение и какво е неволя. Неволята е търпение от зор. Например човек зъзне цяла зима, но туй е неволя – няма какво да прави. Свиваш краката си, работиш, не от добра воля, от немай-къде.
към беседата >>
Понеже Бог е съвършен и неизменен, щом идем при Него, той поправя работите.
Щастието е едно качество да вярваме в онази благост на Бога. Бог е съвършен. И ето какво разбирам под думата „съвършенство“. В света само Един има, Който може да ни съди – Съвършеният!
Понеже Бог е съвършен и неизменен, щом идем при Него, той поправя работите.
Защото Бог не съди. Един болен, като иде при Бога, той ще оздравее. Богатият, като иде при Бога, той ще се освободи от богатството си. Ученият, като иде при Бога, той ще се освободи от учението си, а невежият, като иде при Бога, той ще се освободи от невежеството си. Така учените при Бога стават глупави, а глупавите – умни.
към беседата >>
Тогава от него трябва да се освободите.
Някои хора са обвити в тъмнина непроницаема. И като идеш при тях, тъмнина има там. А някои хора са обвити със светлина, то е този светлия целителен сок. Та най-първо при някои хора като отидеш, те са обвити с тъмнина. Това е този желатинен сок.
Тогава от него трябва да се освободите.
Нещо, което подпушва порите на човека и човек не може да диша свободно.
към беседата >>
“ Казвам ѝ: „Ти си търпелива, но ходиш по неволя както старите.“ И ѝ разправям своята философия.
В туй, че аз, като гледам на това лице на 20-годишното момиче, виждам в капилярните съдове има едни нишки, които се показват, изпъкват на лицето ѝ и можеш да четеш по тия капилярни нишки. Това показва едно напрежение вътрешно. Младо момиче на 20 години и мисли за какво ли не. И от голямо напрежение в тия капилярните съдове остава повече кръв. Казвам ѝ: „Много си млада, но си малко нетърпелива.“ „Как, аз съм много търпелива!
“ Казвам ѝ: „Ти си търпелива, но ходиш по неволя както старите.“ И ѝ разправям своята философия.
Слушай да ти кажа какво е търпение и какво е неволя. Неволята е търпение от зор. Например човек зъзне цяла зима, но туй е неволя – няма какво да прави. Свиваш краката си, работиш, не от добра воля, от немай-къде. Казвам, всичките хора, които носят страданията си тъй в едно състояние, те носят неволята.
към беседата >>
Защото Бог не съди.
Щастието е едно качество да вярваме в онази благост на Бога. Бог е съвършен. И ето какво разбирам под думата „съвършенство“. В света само Един има, Който може да ни съди – Съвършеният! Понеже Бог е съвършен и неизменен, щом идем при Него, той поправя работите.
Защото Бог не съди.
Един болен, като иде при Бога, той ще оздравее. Богатият, като иде при Бога, той ще се освободи от богатството си. Ученият, като иде при Бога, той ще се освободи от учението си, а невежият, като иде при Бога, той ще се освободи от невежеството си. Така учените при Бога стават глупави, а глупавите – умни. Ето аз какво разбирам под думата „глупав“.
към беседата >>
Нещо, което подпушва порите на човека и човек не може да диша свободно.
И като идеш при тях, тъмнина има там. А някои хора са обвити със светлина, то е този светлия целителен сок. Та най-първо при някои хора като отидеш, те са обвити с тъмнина. Това е този желатинен сок. Тогава от него трябва да се освободите.
Нещо, което подпушва порите на човека и човек не може да диша свободно.
към беседата >>
Слушай да ти кажа какво е търпение и какво е неволя.
Това показва едно напрежение вътрешно. Младо момиче на 20 години и мисли за какво ли не. И от голямо напрежение в тия капилярните съдове остава повече кръв. Казвам ѝ: „Много си млада, но си малко нетърпелива.“ „Как, аз съм много търпелива! “ Казвам ѝ: „Ти си търпелива, но ходиш по неволя както старите.“ И ѝ разправям своята философия.
Слушай да ти кажа какво е търпение и какво е неволя.
Неволята е търпение от зор. Например човек зъзне цяла зима, но туй е неволя – няма какво да прави. Свиваш краката си, работиш, не от добра воля, от немай-къде. Казвам, всичките хора, които носят страданията си тъй в едно състояние, те носят неволята. Иска, не иска и силният, и слабият [ги носи] като дойдат.
към беседата >>
Един болен, като иде при Бога, той ще оздравее.
Бог е съвършен. И ето какво разбирам под думата „съвършенство“. В света само Един има, Който може да ни съди – Съвършеният! Понеже Бог е съвършен и неизменен, щом идем при Него, той поправя работите. Защото Бог не съди.
Един болен, като иде при Бога, той ще оздравее.
Богатият, като иде при Бога, той ще се освободи от богатството си. Ученият, като иде при Бога, той ще се освободи от учението си, а невежият, като иде при Бога, той ще се освободи от невежеството си. Така учените при Бога стават глупави, а глупавите – умни. Ето аз какво разбирам под думата „глупав“. Не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш да се сърдиш?
към беседата >>
Та сега вие желаете много работи да ви се дадат.
Та сега вие желаете много работи да ви се дадат.
Аз от много неща се отказвам. Знаете ли защо? Аз виждам някои неща, които, като се придобият, ще ми принесат много голямо нещастие. А пък има някои неща, които не ми се дават. Виждам, че това, което не ми се дава, в него се крие едно голямо благо.
към беседата >>
Неволята е търпение от зор.
Младо момиче на 20 години и мисли за какво ли не. И от голямо напрежение в тия капилярните съдове остава повече кръв. Казвам ѝ: „Много си млада, но си малко нетърпелива.“ „Как, аз съм много търпелива! “ Казвам ѝ: „Ти си търпелива, но ходиш по неволя както старите.“ И ѝ разправям своята философия. Слушай да ти кажа какво е търпение и какво е неволя.
Неволята е търпение от зор.
Например човек зъзне цяла зима, но туй е неволя – няма какво да прави. Свиваш краката си, работиш, не от добра воля, от немай-къде. Казвам, всичките хора, които носят страданията си тъй в едно състояние, те носят неволята. Иска, не иска и силният, и слабият [ги носи] като дойдат. Туй е неволята, която се качва на слабите хора.
към беседата >>
Богатият, като иде при Бога, той ще се освободи от богатството си.
И ето какво разбирам под думата „съвършенство“. В света само Един има, Който може да ни съди – Съвършеният! Понеже Бог е съвършен и неизменен, щом идем при Него, той поправя работите. Защото Бог не съди. Един болен, като иде при Бога, той ще оздравее.
Богатият, като иде при Бога, той ще се освободи от богатството си.
Ученият, като иде при Бога, той ще се освободи от учението си, а невежият, като иде при Бога, той ще се освободи от невежеството си. Така учените при Бога стават глупави, а глупавите – умни. Ето аз какво разбирам под думата „глупав“. Не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш да се сърдиш? Не е ли хубаво да не знаеш как да подозираш?
към беседата >>
Аз от много неща се отказвам.
Та сега вие желаете много работи да ви се дадат.
Аз от много неща се отказвам.
Знаете ли защо? Аз виждам някои неща, които, като се придобият, ще ми принесат много голямо нещастие. А пък има някои неща, които не ми се дават. Виждам, че това, което не ми се дава, в него се крие едно голямо благо. Защото, ако да кажем баща ти остави едно наследство от два милиона, ти можеш да мислиш, че това е едно щастие за тебе.
към беседата >>
Например човек зъзне цяла зима, но туй е неволя – няма какво да прави.
И от голямо напрежение в тия капилярните съдове остава повече кръв. Казвам ѝ: „Много си млада, но си малко нетърпелива.“ „Как, аз съм много търпелива! “ Казвам ѝ: „Ти си търпелива, но ходиш по неволя както старите.“ И ѝ разправям своята философия. Слушай да ти кажа какво е търпение и какво е неволя. Неволята е търпение от зор.
Например човек зъзне цяла зима, но туй е неволя – няма какво да прави.
Свиваш краката си, работиш, не от добра воля, от немай-къде. Казвам, всичките хора, които носят страданията си тъй в едно състояние, те носят неволята. Иска, не иска и силният, и слабият [ги носи] като дойдат. Туй е неволята, която се качва на слабите хора. Всичките слаби хора неволята носят.
към беседата >>
Ученият, като иде при Бога, той ще се освободи от учението си, а невежият, като иде при Бога, той ще се освободи от невежеството си.
В света само Един има, Който може да ни съди – Съвършеният! Понеже Бог е съвършен и неизменен, щом идем при Него, той поправя работите. Защото Бог не съди. Един болен, като иде при Бога, той ще оздравее. Богатият, като иде при Бога, той ще се освободи от богатството си.
Ученият, като иде при Бога, той ще се освободи от учението си, а невежият, като иде при Бога, той ще се освободи от невежеството си.
Така учените при Бога стават глупави, а глупавите – умни. Ето аз какво разбирам под думата „глупав“. Не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш да се сърдиш? Не е ли хубаво да не знаеш как да подозираш? Сега дойде един бръмбар, направи ти някой човек нещо – ти го подозираш.
към беседата >>
Знаете ли защо?
Та сега вие желаете много работи да ви се дадат. Аз от много неща се отказвам.
Знаете ли защо?
Аз виждам някои неща, които, като се придобият, ще ми принесат много голямо нещастие. А пък има някои неща, които не ми се дават. Виждам, че това, което не ми се дава, в него се крие едно голямо благо. Защото, ако да кажем баща ти остави едно наследство от два милиона, ти можеш да мислиш, че това е едно щастие за тебе. Но с това хората при сегашните условия могат да ви спънат.
към беседата >>
Свиваш краката си, работиш, не от добра воля, от немай-къде.
Казвам ѝ: „Много си млада, но си малко нетърпелива.“ „Как, аз съм много търпелива! “ Казвам ѝ: „Ти си търпелива, но ходиш по неволя както старите.“ И ѝ разправям своята философия. Слушай да ти кажа какво е търпение и какво е неволя. Неволята е търпение от зор. Например човек зъзне цяла зима, но туй е неволя – няма какво да прави.
Свиваш краката си, работиш, не от добра воля, от немай-къде.
Казвам, всичките хора, които носят страданията си тъй в едно състояние, те носят неволята. Иска, не иска и силният, и слабият [ги носи] като дойдат. Туй е неволята, която се качва на слабите хора. Всичките слаби хора неволята носят. И всеки човек, който има неволя, е слаб човек.
към беседата >>
Така учените при Бога стават глупави, а глупавите – умни.
Понеже Бог е съвършен и неизменен, щом идем при Него, той поправя работите. Защото Бог не съди. Един болен, като иде при Бога, той ще оздравее. Богатият, като иде при Бога, той ще се освободи от богатството си. Ученият, като иде при Бога, той ще се освободи от учението си, а невежият, като иде при Бога, той ще се освободи от невежеството си.
Така учените при Бога стават глупави, а глупавите – умни.
Ето аз какво разбирам под думата „глупав“. Не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш да се сърдиш? Не е ли хубаво да не знаеш как да подозираш? Сега дойде един бръмбар, направи ти някой човек нещо – ти го подозираш. Подозрението днес е едно качество разпространено.
към беседата >>
Аз виждам някои неща, които, като се придобият, ще ми принесат много голямо нещастие.
Та сега вие желаете много работи да ви се дадат. Аз от много неща се отказвам. Знаете ли защо?
Аз виждам някои неща, които, като се придобият, ще ми принесат много голямо нещастие.
А пък има някои неща, които не ми се дават. Виждам, че това, което не ми се дава, в него се крие едно голямо благо. Защото, ако да кажем баща ти остави едно наследство от два милиона, ти можеш да мислиш, че това е едно щастие за тебе. Но с това хората при сегашните условия могат да ви спънат. Баща ви може да не ви е оставил нищо.
към беседата >>
Казвам, всичките хора, които носят страданията си тъй в едно състояние, те носят неволята.
“ Казвам ѝ: „Ти си търпелива, но ходиш по неволя както старите.“ И ѝ разправям своята философия. Слушай да ти кажа какво е търпение и какво е неволя. Неволята е търпение от зор. Например човек зъзне цяла зима, но туй е неволя – няма какво да прави. Свиваш краката си, работиш, не от добра воля, от немай-къде.
Казвам, всичките хора, които носят страданията си тъй в едно състояние, те носят неволята.
Иска, не иска и силният, и слабият [ги носи] като дойдат. Туй е неволята, която се качва на слабите хора. Всичките слаби хора неволята носят. И всеки човек, който има неволя, е слаб човек. А търпението е качество на силните хора, на умните хора, на добрите хора.
към беседата >>
Ето аз какво разбирам под думата „глупав“.
Защото Бог не съди. Един болен, като иде при Бога, той ще оздравее. Богатият, като иде при Бога, той ще се освободи от богатството си. Ученият, като иде при Бога, той ще се освободи от учението си, а невежият, като иде при Бога, той ще се освободи от невежеството си. Така учените при Бога стават глупави, а глупавите – умни.
Ето аз какво разбирам под думата „глупав“.
Не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш да се сърдиш? Не е ли хубаво да не знаеш как да подозираш? Сега дойде един бръмбар, направи ти някой човек нещо – ти го подозираш. Подозрението днес е едно качество разпространено. Накъдето, каквото и да направиш, все ще те подозират.
към беседата >>
А пък има някои неща, които не ми се дават.
Та сега вие желаете много работи да ви се дадат. Аз от много неща се отказвам. Знаете ли защо? Аз виждам някои неща, които, като се придобият, ще ми принесат много голямо нещастие.
А пък има някои неща, които не ми се дават.
Виждам, че това, което не ми се дава, в него се крие едно голямо благо. Защото, ако да кажем баща ти остави едно наследство от два милиона, ти можеш да мислиш, че това е едно щастие за тебе. Но с това хората при сегашните условия могат да ви спънат. Баща ви може да не ви е оставил нищо. Богатството, което си получил от баща си, може да не е праведно.
към беседата >>
Иска, не иска и силният, и слабият [ги носи] като дойдат.
Слушай да ти кажа какво е търпение и какво е неволя. Неволята е търпение от зор. Например човек зъзне цяла зима, но туй е неволя – няма какво да прави. Свиваш краката си, работиш, не от добра воля, от немай-къде. Казвам, всичките хора, които носят страданията си тъй в едно състояние, те носят неволята.
Иска, не иска и силният, и слабият [ги носи] като дойдат.
Туй е неволята, която се качва на слабите хора. Всичките слаби хора неволята носят. И всеки човек, който има неволя, е слаб човек. А търпението е качество на силните хора, на умните хора, на добрите хора. Той е търпелив човек!
към беседата >>
Не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш да се сърдиш?
Един болен, като иде при Бога, той ще оздравее. Богатият, като иде при Бога, той ще се освободи от богатството си. Ученият, като иде при Бога, той ще се освободи от учението си, а невежият, като иде при Бога, той ще се освободи от невежеството си. Така учените при Бога стават глупави, а глупавите – умни. Ето аз какво разбирам под думата „глупав“.
Не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш да се сърдиш?
Не е ли хубаво да не знаеш как да подозираш? Сега дойде един бръмбар, направи ти някой човек нещо – ти го подозираш. Подозрението днес е едно качество разпространено. Накъдето, каквото и да направиш, все ще те подозират. Ти, ако днес идеш във Франция, веднага ще те изследват от кои типове спадаш – дали си от благонадеждните, или от неблагонадеждните.
към беседата >>
Виждам, че това, което не ми се дава, в него се крие едно голямо благо.
Та сега вие желаете много работи да ви се дадат. Аз от много неща се отказвам. Знаете ли защо? Аз виждам някои неща, които, като се придобият, ще ми принесат много голямо нещастие. А пък има някои неща, които не ми се дават.
Виждам, че това, което не ми се дава, в него се крие едно голямо благо.
Защото, ако да кажем баща ти остави едно наследство от два милиона, ти можеш да мислиш, че това е едно щастие за тебе. Но с това хората при сегашните условия могат да ви спънат. Баща ви може да не ви е оставил нищо. Богатството, което си получил от баща си, може да не е праведно. Това е богатството от кожите на говедата.
към беседата >>
Туй е неволята, която се качва на слабите хора.
Неволята е търпение от зор. Например човек зъзне цяла зима, но туй е неволя – няма какво да прави. Свиваш краката си, работиш, не от добра воля, от немай-къде. Казвам, всичките хора, които носят страданията си тъй в едно състояние, те носят неволята. Иска, не иска и силният, и слабият [ги носи] като дойдат.
Туй е неволята, която се качва на слабите хора.
Всичките слаби хора неволята носят. И всеки човек, който има неволя, е слаб човек. А търпението е качество на силните хора, на умните хора, на добрите хора. Той е търпелив човек! Казват: Търпелив е един цар!
към беседата >>
Не е ли хубаво да не знаеш как да подозираш?
Богатият, като иде при Бога, той ще се освободи от богатството си. Ученият, като иде при Бога, той ще се освободи от учението си, а невежият, като иде при Бога, той ще се освободи от невежеството си. Така учените при Бога стават глупави, а глупавите – умни. Ето аз какво разбирам под думата „глупав“. Не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш да се сърдиш?
Не е ли хубаво да не знаеш как да подозираш?
Сега дойде един бръмбар, направи ти някой човек нещо – ти го подозираш. Подозрението днес е едно качество разпространено. Накъдето, каквото и да направиш, все ще те подозират. Ти, ако днес идеш във Франция, веднага ще те изследват от кои типове спадаш – дали си от благонадеждните, или от неблагонадеждните. И ще ти гледат ръката – има такива отпечатъци.
към беседата >>
Защото, ако да кажем баща ти остави едно наследство от два милиона, ти можеш да мислиш, че това е едно щастие за тебе.
Аз от много неща се отказвам. Знаете ли защо? Аз виждам някои неща, които, като се придобият, ще ми принесат много голямо нещастие. А пък има някои неща, които не ми се дават. Виждам, че това, което не ми се дава, в него се крие едно голямо благо.
Защото, ако да кажем баща ти остави едно наследство от два милиона, ти можеш да мислиш, че това е едно щастие за тебе.
Но с това хората при сегашните условия могат да ви спънат. Баща ви може да не ви е оставил нищо. Богатството, което си получил от баща си, може да не е праведно. Това е богатството от кожите на говедата. Баща ви е одрал на сто хиляди говеда кожите, че си станал богат тогава.
към беседата >>
Всичките слаби хора неволята носят.
Например човек зъзне цяла зима, но туй е неволя – няма какво да прави. Свиваш краката си, работиш, не от добра воля, от немай-къде. Казвам, всичките хора, които носят страданията си тъй в едно състояние, те носят неволята. Иска, не иска и силният, и слабият [ги носи] като дойдат. Туй е неволята, която се качва на слабите хора.
Всичките слаби хора неволята носят.
И всеки човек, който има неволя, е слаб човек. А търпението е качество на силните хора, на умните хора, на добрите хора. Той е търпелив човек! Казват: Търпелив е един цар! Че като го обидят, той само ги погледне!
към беседата >>
Сега дойде един бръмбар, направи ти някой човек нещо – ти го подозираш.
Ученият, като иде при Бога, той ще се освободи от учението си, а невежият, като иде при Бога, той ще се освободи от невежеството си. Така учените при Бога стават глупави, а глупавите – умни. Ето аз какво разбирам под думата „глупав“. Не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш да се сърдиш? Не е ли хубаво да не знаеш как да подозираш?
Сега дойде един бръмбар, направи ти някой човек нещо – ти го подозираш.
Подозрението днес е едно качество разпространено. Накъдето, каквото и да направиш, все ще те подозират. Ти, ако днес идеш във Франция, веднага ще те изследват от кои типове спадаш – дали си от благонадеждните, или от неблагонадеждните. И ще ти гледат ръката – има такива отпечатъци. И след туй научно ще ти обяснят.
към беседата >>
Но с това хората при сегашните условия могат да ви спънат.
Знаете ли защо? Аз виждам някои неща, които, като се придобият, ще ми принесат много голямо нещастие. А пък има някои неща, които не ми се дават. Виждам, че това, което не ми се дава, в него се крие едно голямо благо. Защото, ако да кажем баща ти остави едно наследство от два милиона, ти можеш да мислиш, че това е едно щастие за тебе.
Но с това хората при сегашните условия могат да ви спънат.
Баща ви може да не ви е оставил нищо. Богатството, което си получил от баща си, може да не е праведно. Това е богатството от кожите на говедата. Баща ви е одрал на сто хиляди говеда кожите, че си станал богат тогава. Та в съдния ден тия хилядите говеда ще се явят и ще кажат на Господа: „Кожите ни са одрани, да ни се върнат, да ни се дадат взетите кожи!
към беседата >>
И всеки човек, който има неволя, е слаб човек.
Свиваш краката си, работиш, не от добра воля, от немай-къде. Казвам, всичките хора, които носят страданията си тъй в едно състояние, те носят неволята. Иска, не иска и силният, и слабият [ги носи] като дойдат. Туй е неволята, която се качва на слабите хора. Всичките слаби хора неволята носят.
И всеки човек, който има неволя, е слаб човек.
А търпението е качество на силните хора, на умните хора, на добрите хора. Той е търпелив човек! Казват: Търпелив е един цар! Че като го обидят, той само ги погледне! Той само една дума да каже, от тия водители нищо няма да остане.
към беседата >>
Подозрението днес е едно качество разпространено.
Така учените при Бога стават глупави, а глупавите – умни. Ето аз какво разбирам под думата „глупав“. Не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш да се сърдиш? Не е ли хубаво да не знаеш как да подозираш? Сега дойде един бръмбар, направи ти някой човек нещо – ти го подозираш.
Подозрението днес е едно качество разпространено.
Накъдето, каквото и да направиш, все ще те подозират. Ти, ако днес идеш във Франция, веднага ще те изследват от кои типове спадаш – дали си от благонадеждните, или от неблагонадеждните. И ще ти гледат ръката – има такива отпечатъци. И след туй научно ще ти обяснят. Ако Бог дойде на земята, ето как ще съди света.
към беседата >>
Баща ви може да не ви е оставил нищо.
Аз виждам някои неща, които, като се придобият, ще ми принесат много голямо нещастие. А пък има някои неща, които не ми се дават. Виждам, че това, което не ми се дава, в него се крие едно голямо благо. Защото, ако да кажем баща ти остави едно наследство от два милиона, ти можеш да мислиш, че това е едно щастие за тебе. Но с това хората при сегашните условия могат да ви спънат.
Баща ви може да не ви е оставил нищо.
Богатството, което си получил от баща си, може да не е праведно. Това е богатството от кожите на говедата. Баща ви е одрал на сто хиляди говеда кожите, че си станал богат тогава. Та в съдния ден тия хилядите говеда ще се явят и ще кажат на Господа: „Кожите ни са одрани, да ни се върнат, да ни се дадат взетите кожи! “ Тогава какво ще направите?
към беседата >>
А търпението е качество на силните хора, на умните хора, на добрите хора.
Казвам, всичките хора, които носят страданията си тъй в едно състояние, те носят неволята. Иска, не иска и силният, и слабият [ги носи] като дойдат. Туй е неволята, която се качва на слабите хора. Всичките слаби хора неволята носят. И всеки човек, който има неволя, е слаб човек.
А търпението е качество на силните хора, на умните хора, на добрите хора.
Той е търпелив човек! Казват: Търпелив е един цар! Че като го обидят, той само ги погледне! Той само една дума да каже, от тия водители нищо няма да остане. Но той само ги погледне и остави.
към беседата >>
Накъдето, каквото и да направиш, все ще те подозират.
Ето аз какво разбирам под думата „глупав“. Не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш да се сърдиш? Не е ли хубаво да не знаеш как да подозираш? Сега дойде един бръмбар, направи ти някой човек нещо – ти го подозираш. Подозрението днес е едно качество разпространено.
Накъдето, каквото и да направиш, все ще те подозират.
Ти, ако днес идеш във Франция, веднага ще те изследват от кои типове спадаш – дали си от благонадеждните, или от неблагонадеждните. И ще ти гледат ръката – има такива отпечатъци. И след туй научно ще ти обяснят. Ако Бог дойде на земята, ето как ще съди света. Ще бъде следующата съдба.
към беседата >>
Богатството, което си получил от баща си, може да не е праведно.
А пък има някои неща, които не ми се дават. Виждам, че това, което не ми се дава, в него се крие едно голямо благо. Защото, ако да кажем баща ти остави едно наследство от два милиона, ти можеш да мислиш, че това е едно щастие за тебе. Но с това хората при сегашните условия могат да ви спънат. Баща ви може да не ви е оставил нищо.
Богатството, което си получил от баща си, може да не е праведно.
Това е богатството от кожите на говедата. Баща ви е одрал на сто хиляди говеда кожите, че си станал богат тогава. Та в съдния ден тия хилядите говеда ще се явят и ще кажат на Господа: „Кожите ни са одрани, да ни се върнат, да ни се дадат взетите кожи! “ Тогава какво ще направите? Ще дойдат един ден и ще кажат: „Обущата ви са направени от кожите ни“ – и ще ги вземат.
към беседата >>
Той е търпелив човек!
Иска, не иска и силният, и слабият [ги носи] като дойдат. Туй е неволята, която се качва на слабите хора. Всичките слаби хора неволята носят. И всеки човек, който има неволя, е слаб човек. А търпението е качество на силните хора, на умните хора, на добрите хора.
Той е търпелив човек!
Казват: Търпелив е един цар! Че като го обидят, той само ги погледне! Той само една дума да каже, от тия водители нищо няма да остане. Но той само ги погледне и остави. Туй се казва търпелив човек!
към беседата >>
Ти, ако днес идеш във Франция, веднага ще те изследват от кои типове спадаш – дали си от благонадеждните, или от неблагонадеждните.
Не е ли хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш да се сърдиш? Не е ли хубаво да не знаеш как да подозираш? Сега дойде един бръмбар, направи ти някой човек нещо – ти го подозираш. Подозрението днес е едно качество разпространено. Накъдето, каквото и да направиш, все ще те подозират.
Ти, ако днес идеш във Франция, веднага ще те изследват от кои типове спадаш – дали си от благонадеждните, или от неблагонадеждните.
И ще ти гледат ръката – има такива отпечатъци. И след туй научно ще ти обяснят. Ако Бог дойде на земята, ето как ще съди света. Ще бъде следующата съдба. Всички ония, които мислят, че са праведни, че са светии, че са живели един добър живот, Господ ще каже, Той ще те прати при един болен човек, само да минеш край него.
към беседата >>
Това е богатството от кожите на говедата.
Виждам, че това, което не ми се дава, в него се крие едно голямо благо. Защото, ако да кажем баща ти остави едно наследство от два милиона, ти можеш да мислиш, че това е едно щастие за тебе. Но с това хората при сегашните условия могат да ви спънат. Баща ви може да не ви е оставил нищо. Богатството, което си получил от баща си, може да не е праведно.
Това е богатството от кожите на говедата.
Баща ви е одрал на сто хиляди говеда кожите, че си станал богат тогава. Та в съдния ден тия хилядите говеда ще се явят и ще кажат на Господа: „Кожите ни са одрани, да ни се върнат, да ни се дадат взетите кожи! “ Тогава какво ще направите? Ще дойдат един ден и ще кажат: „Обущата ви са направени от кожите ни“ – и ще ги вземат. Сега ви се вижда, как тъй да ви вземат обущата.
към беседата >>
Казват: Търпелив е един цар!
Туй е неволята, която се качва на слабите хора. Всичките слаби хора неволята носят. И всеки човек, който има неволя, е слаб човек. А търпението е качество на силните хора, на умните хора, на добрите хора. Той е търпелив човек!
Казват: Търпелив е един цар!
Че като го обидят, той само ги погледне! Той само една дума да каже, от тия водители нищо няма да остане. Но той само ги погледне и остави. Туй се казва търпелив човек! Ако на сегашния свят би им се дало такава една власт, какво биха направили?
към беседата >>
И ще ти гледат ръката – има такива отпечатъци.
Не е ли хубаво да не знаеш как да подозираш? Сега дойде един бръмбар, направи ти някой човек нещо – ти го подозираш. Подозрението днес е едно качество разпространено. Накъдето, каквото и да направиш, все ще те подозират. Ти, ако днес идеш във Франция, веднага ще те изследват от кои типове спадаш – дали си от благонадеждните, или от неблагонадеждните.
И ще ти гледат ръката – има такива отпечатъци.
И след туй научно ще ти обяснят. Ако Бог дойде на земята, ето как ще съди света. Ще бъде следующата съдба. Всички ония, които мислят, че са праведни, че са светии, че са живели един добър живот, Господ ще каже, Той ще те прати при един болен човек, само да минеш край него. Ако оздравее този болен, ти си добър; ако не оздравее, ти си решил съдбата си.
към беседата >>
Баща ви е одрал на сто хиляди говеда кожите, че си станал богат тогава.
Защото, ако да кажем баща ти остави едно наследство от два милиона, ти можеш да мислиш, че това е едно щастие за тебе. Но с това хората при сегашните условия могат да ви спънат. Баща ви може да не ви е оставил нищо. Богатството, което си получил от баща си, може да не е праведно. Това е богатството от кожите на говедата.
Баща ви е одрал на сто хиляди говеда кожите, че си станал богат тогава.
Та в съдния ден тия хилядите говеда ще се явят и ще кажат на Господа: „Кожите ни са одрани, да ни се върнат, да ни се дадат взетите кожи! “ Тогава какво ще направите? Ще дойдат един ден и ще кажат: „Обущата ви са направени от кожите ни“ – и ще ги вземат. Сега ви се вижда, как тъй да ви вземат обущата. И се чудите.
към беседата >>
2.
Да станем едно
,
ООК
, София, 9.11.1938г.,
Аз да съм, ето какво ще направя.
Щом дойде време за Господа, ще тичате. Една болка е, за да се освободи туй време и да го предадете. И благодарение на Божието време, което не го употребявате за Господа, не търсете някой лекар да ви освободи от болката. Отгоре ще му платят 20–50 лева да ви освободи от вашето коремоболие. Ни най-малко лекарят няма да ви освободи.
Аз да съм, ето какво ще направя.
Него ден, щом ме заболи коремът, как ще повикам моя лекар? Ще повикам някой закъсал бедняк. Какво да кажа? Да кажа неща, които не са верни! Като съм болен, ще сготвя едно ядене.
към беседата >>
Друг дойде, донесе друга възглавница и наредил една, две, три, четири, пет възглавници.
Виждам какви са. Някои намират, [в] тази обстановка, излишни работи намират. Гледат възглавници натуряни, казват: „Защо са му? “ Една сестра нямала пари, даде ми една възглавница да я продам. И досега още никой не я [е] купил.
Друг дойде, донесе друга възглавница и наредил една, две, три, четири, пет възглавници.
Казвате: „Защо са му тия възглавници? “ – За продан. Ако ги продам по 3–4 хиляди лева, много искам. Казва: „Учителю, продаде ли се моята възглавница? “ Гледа ме той.
към беседата >>
Него ден, щом ме заболи коремът, как ще повикам моя лекар?
Една болка е, за да се освободи туй време и да го предадете. И благодарение на Божието време, което не го употребявате за Господа, не търсете някой лекар да ви освободи от болката. Отгоре ще му платят 20–50 лева да ви освободи от вашето коремоболие. Ни най-малко лекарят няма да ви освободи. Аз да съм, ето какво ще направя.
Него ден, щом ме заболи коремът, как ще повикам моя лекар?
Ще повикам някой закъсал бедняк. Какво да кажа? Да кажа неща, които не са верни! Като съм болен, ще сготвя едно ядене. И на този, бедния, ще кажа: „Ти ще ядеш, аз ще се моля на Господа.“ Него ден няма да ям.
към беседата >>
Казвате: „Защо са му тия възглавници?
Някои намират, [в] тази обстановка, излишни работи намират. Гледат възглавници натуряни, казват: „Защо са му? “ Една сестра нямала пари, даде ми една възглавница да я продам. И досега още никой не я [е] купил. Друг дойде, донесе друга възглавница и наредил една, две, три, четири, пет възглавници.
Казвате: „Защо са му тия възглавници?
“ – За продан. Ако ги продам по 3–4 хиляди лева, много искам. Казва: „Учителю, продаде ли се моята възглавница? “ Гледа ме той. После, някой като дойде, намира, че не съм го посрещнал както трябва, не съм казал нещо, все ще намери.
към беседата >>
Ще повикам някой закъсал бедняк.
И благодарение на Божието време, което не го употребявате за Господа, не търсете някой лекар да ви освободи от болката. Отгоре ще му платят 20–50 лева да ви освободи от вашето коремоболие. Ни най-малко лекарят няма да ви освободи. Аз да съм, ето какво ще направя. Него ден, щом ме заболи коремът, как ще повикам моя лекар?
Ще повикам някой закъсал бедняк.
Какво да кажа? Да кажа неща, които не са верни! Като съм болен, ще сготвя едно ядене. И на този, бедния, ще кажа: „Ти ще ядеш, аз ще се моля на Господа.“ Него ден няма да ям. Повикайте бедния и на този, бедния, като дадеш яденето и ще оздравее коремът.
към беседата >>
“ – За продан.
Гледат възглавници натуряни, казват: „Защо са му? “ Една сестра нямала пари, даде ми една възглавница да я продам. И досега още никой не я [е] купил. Друг дойде, донесе друга възглавница и наредил една, две, три, четири, пет възглавници. Казвате: „Защо са му тия възглавници?
“ – За продан.
Ако ги продам по 3–4 хиляди лева, много искам. Казва: „Учителю, продаде ли се моята възглавница? “ Гледа ме той. После, някой като дойде, намира, че не съм го посрещнал както трябва, не съм казал нещо, все ще намери. Някой път, остане доволен, някой път, остане недоволен.
към беседата >>
Какво да кажа?
Отгоре ще му платят 20–50 лева да ви освободи от вашето коремоболие. Ни най-малко лекарят няма да ви освободи. Аз да съм, ето какво ще направя. Него ден, щом ме заболи коремът, как ще повикам моя лекар? Ще повикам някой закъсал бедняк.
Какво да кажа?
Да кажа неща, които не са верни! Като съм болен, ще сготвя едно ядене. И на този, бедния, ще кажа: „Ти ще ядеш, аз ще се моля на Господа.“ Него ден няма да ям. Повикайте бедния и на този, бедния, като дадеш яденето и ще оздравее коремът. Вие ще повикате лекар, който ще дойде с автомобил, ще те попита, ще те разпита: „Толкоз години какви големи престъпления направи, че тия болки идват до мен?
към беседата >>
Ако ги продам по 3–4 хиляди лева, много искам.
“ Една сестра нямала пари, даде ми една възглавница да я продам. И досега още никой не я [е] купил. Друг дойде, донесе друга възглавница и наредил една, две, три, четири, пет възглавници. Казвате: „Защо са му тия възглавници? “ – За продан.
Ако ги продам по 3–4 хиляди лева, много искам.
Казва: „Учителю, продаде ли се моята възглавница? “ Гледа ме той. После, някой като дойде, намира, че не съм го посрещнал както трябва, не съм казал нещо, все ще намери. Някой път, остане доволен, някой път, остане недоволен. Казвам, всеки човек, онова, което мисли той, е право.
към беседата >>
Да кажа неща, които не са верни!
Ни най-малко лекарят няма да ви освободи. Аз да съм, ето какво ще направя. Него ден, щом ме заболи коремът, как ще повикам моя лекар? Ще повикам някой закъсал бедняк. Какво да кажа?
Да кажа неща, които не са верни!
Като съм болен, ще сготвя едно ядене. И на този, бедния, ще кажа: „Ти ще ядеш, аз ще се моля на Господа.“ Него ден няма да ям. Повикайте бедния и на този, бедния, като дадеш яденето и ще оздравее коремът. Вие ще повикате лекар, който ще дойде с автомобил, ще те попита, ще те разпита: „Толкоз години какви големи престъпления направи, че тия болки идват до мен? “ Казвам: Ни най-малко не е престъпление.
към беседата >>
Казва: „Учителю, продаде ли се моята възглавница?
И досега още никой не я [е] купил. Друг дойде, донесе друга възглавница и наредил една, две, три, четири, пет възглавници. Казвате: „Защо са му тия възглавници? “ – За продан. Ако ги продам по 3–4 хиляди лева, много искам.
Казва: „Учителю, продаде ли се моята възглавница?
“ Гледа ме той. После, някой като дойде, намира, че не съм го посрещнал както трябва, не съм казал нещо, все ще намери. Някой път, остане доволен, някой път, остане недоволен. Казвам, всеки човек, онова, което мисли той, е право. Казвам на този: „Ще извините моя автомобил.
към беседата >>
Като съм болен, ще сготвя едно ядене.
Аз да съм, ето какво ще направя. Него ден, щом ме заболи коремът, как ще повикам моя лекар? Ще повикам някой закъсал бедняк. Какво да кажа? Да кажа неща, които не са верни!
Като съм болен, ще сготвя едно ядене.
И на този, бедния, ще кажа: „Ти ще ядеш, аз ще се моля на Господа.“ Него ден няма да ям. Повикайте бедния и на този, бедния, като дадеш яденето и ще оздравее коремът. Вие ще повикате лекар, който ще дойде с автомобил, ще те попита, ще те разпита: „Толкоз години какви големи престъпления направи, че тия болки идват до мен? “ Казвам: Ни най-малко не е престъпление. Него ден ще повикаш някой беден човек, ще го нахраниш, или някой брат, или някоя сестра, или някое малко дете.
към беседата >>
“ Гледа ме той.
Друг дойде, донесе друга възглавница и наредил една, две, три, четири, пет възглавници. Казвате: „Защо са му тия възглавници? “ – За продан. Ако ги продам по 3–4 хиляди лева, много искам. Казва: „Учителю, продаде ли се моята възглавница?
“ Гледа ме той.
После, някой като дойде, намира, че не съм го посрещнал както трябва, не съм казал нещо, все ще намери. Някой път, остане доволен, някой път, остане недоволен. Казвам, всеки човек, онова, което мисли той, е право. Казвам на този: „Ще извините моя автомобил. По някой път, шофьорът, който кара автомобила, не е толкоз предвидлив.
към беседата >>
И на този, бедния, ще кажа: „Ти ще ядеш, аз ще се моля на Господа.“ Него ден няма да ям.
Него ден, щом ме заболи коремът, как ще повикам моя лекар? Ще повикам някой закъсал бедняк. Какво да кажа? Да кажа неща, които не са верни! Като съм болен, ще сготвя едно ядене.
И на този, бедния, ще кажа: „Ти ще ядеш, аз ще се моля на Господа.“ Него ден няма да ям.
Повикайте бедния и на този, бедния, като дадеш яденето и ще оздравее коремът. Вие ще повикате лекар, който ще дойде с автомобил, ще те попита, ще те разпита: „Толкоз години какви големи престъпления направи, че тия болки идват до мен? “ Казвам: Ни най-малко не е престъпление. Него ден ще повикаш някой беден човек, ще го нахраниш, или някой брат, или някоя сестра, или някое малко дете. Не зная сега, като го боли коремът, кой ще повика някой беден брат и да го нагости по този начин?
към беседата >>
После, някой като дойде, намира, че не съм го посрещнал както трябва, не съм казал нещо, все ще намери.
Казвате: „Защо са му тия възглавници? “ – За продан. Ако ги продам по 3–4 хиляди лева, много искам. Казва: „Учителю, продаде ли се моята възглавница? “ Гледа ме той.
После, някой като дойде, намира, че не съм го посрещнал както трябва, не съм казал нещо, все ще намери.
Някой път, остане доволен, някой път, остане недоволен. Казвам, всеки човек, онова, което мисли той, е право. Казвам на този: „Ще извините моя автомобил. По някой път, шофьорът, който кара автомобила, не е толкоз предвидлив. Ако времето е кално и бързо кара автомобила, ще извините, ще изскочат няколко капки кал на дрехата ви, ще ви поокалят.“ Сега ние много пъти се сърдим за погрешките на автомобила – минавал бързо, паднали няколко капки.
към беседата >>
Повикайте бедния и на този, бедния, като дадеш яденето и ще оздравее коремът.
Ще повикам някой закъсал бедняк. Какво да кажа? Да кажа неща, които не са верни! Като съм болен, ще сготвя едно ядене. И на този, бедния, ще кажа: „Ти ще ядеш, аз ще се моля на Господа.“ Него ден няма да ям.
Повикайте бедния и на този, бедния, като дадеш яденето и ще оздравее коремът.
Вие ще повикате лекар, който ще дойде с автомобил, ще те попита, ще те разпита: „Толкоз години какви големи престъпления направи, че тия болки идват до мен? “ Казвам: Ни най-малко не е престъпление. Него ден ще повикаш някой беден човек, ще го нахраниш, или някой брат, или някоя сестра, или някое малко дете. Не зная сега, като го боли коремът, кой ще повика някой беден брат и да го нагости по този начин?
към беседата >>
Някой път, остане доволен, някой път, остане недоволен.
“ – За продан. Ако ги продам по 3–4 хиляди лева, много искам. Казва: „Учителю, продаде ли се моята възглавница? “ Гледа ме той. После, някой като дойде, намира, че не съм го посрещнал както трябва, не съм казал нещо, все ще намери.
Някой път, остане доволен, някой път, остане недоволен.
Казвам, всеки човек, онова, което мисли той, е право. Казвам на този: „Ще извините моя автомобил. По някой път, шофьорът, който кара автомобила, не е толкоз предвидлив. Ако времето е кално и бързо кара автомобила, ще извините, ще изскочат няколко капки кал на дрехата ви, ще ви поокалят.“ Сега ние много пъти се сърдим за погрешките на автомобила – минавал бързо, паднали няколко капки. Казвате: „Той мисли.“ Какво мисля аз?
към беседата >>
Вие ще повикате лекар, който ще дойде с автомобил, ще те попита, ще те разпита: „Толкоз години какви големи престъпления направи, че тия болки идват до мен?
Какво да кажа? Да кажа неща, които не са верни! Като съм болен, ще сготвя едно ядене. И на този, бедния, ще кажа: „Ти ще ядеш, аз ще се моля на Господа.“ Него ден няма да ям. Повикайте бедния и на този, бедния, като дадеш яденето и ще оздравее коремът.
Вие ще повикате лекар, който ще дойде с автомобил, ще те попита, ще те разпита: „Толкоз години какви големи престъпления направи, че тия болки идват до мен?
“ Казвам: Ни най-малко не е престъпление. Него ден ще повикаш някой беден човек, ще го нахраниш, или някой брат, или някоя сестра, или някое малко дете. Не зная сега, като го боли коремът, кой ще повика някой беден брат и да го нагости по този начин?
към беседата >>
Казвам, всеки човек, онова, което мисли той, е право.
Ако ги продам по 3–4 хиляди лева, много искам. Казва: „Учителю, продаде ли се моята възглавница? “ Гледа ме той. После, някой като дойде, намира, че не съм го посрещнал както трябва, не съм казал нещо, все ще намери. Някой път, остане доволен, някой път, остане недоволен.
Казвам, всеки човек, онова, което мисли той, е право.
Казвам на този: „Ще извините моя автомобил. По някой път, шофьорът, който кара автомобила, не е толкоз предвидлив. Ако времето е кално и бързо кара автомобила, ще извините, ще изскочат няколко капки кал на дрехата ви, ще ви поокалят.“ Сега ние много пъти се сърдим за погрешките на автомобила – минавал бързо, паднали няколко капки. Казвате: „Той мисли.“ Какво мисля аз? Тъй както гледам, аз наблюдавам.
към беседата >>
“ Казвам: Ни най-малко не е престъпление.
Да кажа неща, които не са верни! Като съм болен, ще сготвя едно ядене. И на този, бедния, ще кажа: „Ти ще ядеш, аз ще се моля на Господа.“ Него ден няма да ям. Повикайте бедния и на този, бедния, като дадеш яденето и ще оздравее коремът. Вие ще повикате лекар, който ще дойде с автомобил, ще те попита, ще те разпита: „Толкоз години какви големи престъпления направи, че тия болки идват до мен?
“ Казвам: Ни най-малко не е престъпление.
Него ден ще повикаш някой беден човек, ще го нахраниш, или някой брат, или някоя сестра, или някое малко дете. Не зная сега, като го боли коремът, кой ще повика някой беден брат и да го нагости по този начин?
към беседата >>
Казвам на този: „Ще извините моя автомобил.
Казва: „Учителю, продаде ли се моята възглавница? “ Гледа ме той. После, някой като дойде, намира, че не съм го посрещнал както трябва, не съм казал нещо, все ще намери. Някой път, остане доволен, някой път, остане недоволен. Казвам, всеки човек, онова, което мисли той, е право.
Казвам на този: „Ще извините моя автомобил.
По някой път, шофьорът, който кара автомобила, не е толкоз предвидлив. Ако времето е кално и бързо кара автомобила, ще извините, ще изскочат няколко капки кал на дрехата ви, ще ви поокалят.“ Сега ние много пъти се сърдим за погрешките на автомобила – минавал бързо, паднали няколко капки. Казвате: „Той мисли.“ Какво мисля аз? Тъй както гледам, аз наблюдавам. Аз мисля и той си мисли, че започва да ми проповядва.
към беседата >>
Него ден ще повикаш някой беден човек, ще го нахраниш, или някой брат, или някоя сестра, или някое малко дете.
Като съм болен, ще сготвя едно ядене. И на този, бедния, ще кажа: „Ти ще ядеш, аз ще се моля на Господа.“ Него ден няма да ям. Повикайте бедния и на този, бедния, като дадеш яденето и ще оздравее коремът. Вие ще повикате лекар, който ще дойде с автомобил, ще те попита, ще те разпита: „Толкоз години какви големи престъпления направи, че тия болки идват до мен? “ Казвам: Ни най-малко не е престъпление.
Него ден ще повикаш някой беден човек, ще го нахраниш, или някой брат, или някоя сестра, или някое малко дете.
Не зная сега, като го боли коремът, кой ще повика някой беден брат и да го нагости по този начин?
към беседата >>
По някой път, шофьорът, който кара автомобила, не е толкоз предвидлив.
“ Гледа ме той. После, някой като дойде, намира, че не съм го посрещнал както трябва, не съм казал нещо, все ще намери. Някой път, остане доволен, някой път, остане недоволен. Казвам, всеки човек, онова, което мисли той, е право. Казвам на този: „Ще извините моя автомобил.
По някой път, шофьорът, който кара автомобила, не е толкоз предвидлив.
Ако времето е кално и бързо кара автомобила, ще извините, ще изскочат няколко капки кал на дрехата ви, ще ви поокалят.“ Сега ние много пъти се сърдим за погрешките на автомобила – минавал бързо, паднали няколко капки. Казвате: „Той мисли.“ Какво мисля аз? Тъй както гледам, аз наблюдавам. Аз мисля и той си мисли, че започва да ми проповядва. Трябва да напуснем да проповядваме на хората.
към беседата >>
Не зная сега, като го боли коремът, кой ще повика някой беден брат и да го нагости по този начин?
И на този, бедния, ще кажа: „Ти ще ядеш, аз ще се моля на Господа.“ Него ден няма да ям. Повикайте бедния и на този, бедния, като дадеш яденето и ще оздравее коремът. Вие ще повикате лекар, който ще дойде с автомобил, ще те попита, ще те разпита: „Толкоз години какви големи престъпления направи, че тия болки идват до мен? “ Казвам: Ни най-малко не е престъпление. Него ден ще повикаш някой беден човек, ще го нахраниш, или някой брат, или някоя сестра, или някое малко дете.
Не зная сега, като го боли коремът, кой ще повика някой беден брат и да го нагости по този начин?
към беседата >>
Ако времето е кално и бързо кара автомобила, ще извините, ще изскочат няколко капки кал на дрехата ви, ще ви поокалят.“ Сега ние много пъти се сърдим за погрешките на автомобила – минавал бързо, паднали няколко капки.
После, някой като дойде, намира, че не съм го посрещнал както трябва, не съм казал нещо, все ще намери. Някой път, остане доволен, някой път, остане недоволен. Казвам, всеки човек, онова, което мисли той, е право. Казвам на този: „Ще извините моя автомобил. По някой път, шофьорът, който кара автомобила, не е толкоз предвидлив.
Ако времето е кално и бързо кара автомобила, ще извините, ще изскочат няколко капки кал на дрехата ви, ще ви поокалят.“ Сега ние много пъти се сърдим за погрешките на автомобила – минавал бързо, паднали няколко капки.
Казвате: „Той мисли.“ Какво мисля аз? Тъй както гледам, аз наблюдавам. Аз мисля и той си мисли, че започва да ми проповядва. Трябва да напуснем да проповядваме на хората. „Да изпълним Волята Божия.“ Иска да каже: „Ти защо седиш тук, защо не идеш да проповядваш?
към беседата >>
Вчера седя.
Вчера седя.
Имаме тука един брат на 90 години, нарича се Георги Светията. Казва: „Всичко си е наред“ и никъде не продава яйцата. Казва: „Всичко е за Учителя.“ Искат му яйцата, казва: „Не може! “. Аз казвам, неговите кокошки, които снасят яйцата, са особени, дават за яйце по 5 лева, 10 яйца – 50 лева. Вчера, седи св.
към беседата >>
Казвате: „Той мисли.“ Какво мисля аз?
Някой път, остане доволен, някой път, остане недоволен. Казвам, всеки човек, онова, което мисли той, е право. Казвам на този: „Ще извините моя автомобил. По някой път, шофьорът, който кара автомобила, не е толкоз предвидлив. Ако времето е кално и бързо кара автомобила, ще извините, ще изскочат няколко капки кал на дрехата ви, ще ви поокалят.“ Сега ние много пъти се сърдим за погрешките на автомобила – минавал бързо, паднали няколко капки.
Казвате: „Той мисли.“ Какво мисля аз?
Тъй както гледам, аз наблюдавам. Аз мисля и той си мисли, че започва да ми проповядва. Трябва да напуснем да проповядваме на хората. „Да изпълним Волята Божия.“ Иска да каже: „Ти защо седиш тук, защо не идеш да проповядваш? Стани, вземи си тояжката, иди от село на село.“ Аз седя, пък го занимавам, казвам: „Какво да се прави, толкоз деца имам.
към беседата >>
Имаме тука един брат на 90 години, нарича се Георги Светията.
Вчера седя.
Имаме тука един брат на 90 години, нарича се Георги Светията.
Казва: „Всичко си е наред“ и никъде не продава яйцата. Казва: „Всичко е за Учителя.“ Искат му яйцата, казва: „Не може! “. Аз казвам, неговите кокошки, които снасят яйцата, са особени, дават за яйце по 5 лева, 10 яйца – 50 лева. Вчера, седи св. Димитър, понеже и той е светията на слугините и гледам какво е намислил.
към беседата >>
Тъй както гледам, аз наблюдавам.
Казвам, всеки човек, онова, което мисли той, е право. Казвам на този: „Ще извините моя автомобил. По някой път, шофьорът, който кара автомобила, не е толкоз предвидлив. Ако времето е кално и бързо кара автомобила, ще извините, ще изскочат няколко капки кал на дрехата ви, ще ви поокалят.“ Сега ние много пъти се сърдим за погрешките на автомобила – минавал бързо, паднали няколко капки. Казвате: „Той мисли.“ Какво мисля аз?
Тъй както гледам, аз наблюдавам.
Аз мисля и той си мисли, че започва да ми проповядва. Трябва да напуснем да проповядваме на хората. „Да изпълним Волята Божия.“ Иска да каже: „Ти защо седиш тук, защо не идеш да проповядваш? Стани, вземи си тояжката, иди от село на село.“ Аз седя, пък го занимавам, казвам: „Какво да се прави, толкоз деца имам. Не съм ги оженил.
към беседата >>
Казва: „Всичко си е наред“ и никъде не продава яйцата.
Вчера седя. Имаме тука един брат на 90 години, нарича се Георги Светията.
Казва: „Всичко си е наред“ и никъде не продава яйцата.
Казва: „Всичко е за Учителя.“ Искат му яйцата, казва: „Не може! “. Аз казвам, неговите кокошки, които снасят яйцата, са особени, дават за яйце по 5 лева, 10 яйца – 50 лева. Вчера, седи св. Димитър, понеже и той е светията на слугините и гледам какво е намислил. Намислил да прави хубаво на слугините.
към беседата >>
Аз мисля и той си мисли, че започва да ми проповядва.
Казвам на този: „Ще извините моя автомобил. По някой път, шофьорът, който кара автомобила, не е толкоз предвидлив. Ако времето е кално и бързо кара автомобила, ще извините, ще изскочат няколко капки кал на дрехата ви, ще ви поокалят.“ Сега ние много пъти се сърдим за погрешките на автомобила – минавал бързо, паднали няколко капки. Казвате: „Той мисли.“ Какво мисля аз? Тъй както гледам, аз наблюдавам.
Аз мисля и той си мисли, че започва да ми проповядва.
Трябва да напуснем да проповядваме на хората. „Да изпълним Волята Божия.“ Иска да каже: „Ти защо седиш тук, защо не идеш да проповядваш? Стани, вземи си тояжката, иди от село на село.“ Аз седя, пък го занимавам, казвам: „Какво да се прави, толкоз деца имам. Не съм ги оженил. Като ги оженя, като ги настаня, пък имам една баба и тя е ревнива, ще каже: къде ще ходиш по другите баби.“ Направих една погрешка, че ме наредиха.
към беседата >>
Казва: „Всичко е за Учителя.“ Искат му яйцата, казва: „Не може!
Вчера седя. Имаме тука един брат на 90 години, нарича се Георги Светията. Казва: „Всичко си е наред“ и никъде не продава яйцата.
Казва: „Всичко е за Учителя.“ Искат му яйцата, казва: „Не може!
“. Аз казвам, неговите кокошки, които снасят яйцата, са особени, дават за яйце по 5 лева, 10 яйца – 50 лева. Вчера, седи св. Димитър, понеже и той е светията на слугините и гледам какво е намислил. Намислил да прави хубаво на слугините. Казва: „Тази година господарите няма да ги стягат.“ Седя, слушам някой 90 годишен удря на вратата.
към беседата >>
Трябва да напуснем да проповядваме на хората.
По някой път, шофьорът, който кара автомобила, не е толкоз предвидлив. Ако времето е кално и бързо кара автомобила, ще извините, ще изскочат няколко капки кал на дрехата ви, ще ви поокалят.“ Сега ние много пъти се сърдим за погрешките на автомобила – минавал бързо, паднали няколко капки. Казвате: „Той мисли.“ Какво мисля аз? Тъй както гледам, аз наблюдавам. Аз мисля и той си мисли, че започва да ми проповядва.
Трябва да напуснем да проповядваме на хората.
„Да изпълним Волята Божия.“ Иска да каже: „Ти защо седиш тук, защо не идеш да проповядваш? Стани, вземи си тояжката, иди от село на село.“ Аз седя, пък го занимавам, казвам: „Какво да се прави, толкоз деца имам. Не съм ги оженил. Като ги оженя, като ги настаня, пък имам една баба и тя е ревнива, ще каже: къде ще ходиш по другите баби.“ Направих една погрешка, че ме наредиха. Като тръгна аз да проповядвам и децата с мен ще проповядват.
към беседата >>
“. Аз казвам, неговите кокошки, които снасят яйцата, са особени, дават за яйце по 5 лева, 10 яйца – 50 лева.
Вчера седя. Имаме тука един брат на 90 години, нарича се Георги Светията. Казва: „Всичко си е наред“ и никъде не продава яйцата. Казва: „Всичко е за Учителя.“ Искат му яйцата, казва: „Не може!
“. Аз казвам, неговите кокошки, които снасят яйцата, са особени, дават за яйце по 5 лева, 10 яйца – 50 лева.
Вчера, седи св. Димитър, понеже и той е светията на слугините и гледам какво е намислил. Намислил да прави хубаво на слугините. Казва: „Тази година господарите няма да ги стягат.“ Седя, слушам някой 90 годишен удря на вратата. Накой път, искам да отворя прозореца, да видя кой е така енергичен.
към беседата >>
„Да изпълним Волята Божия.“ Иска да каже: „Ти защо седиш тук, защо не идеш да проповядваш?
Ако времето е кално и бързо кара автомобила, ще извините, ще изскочат няколко капки кал на дрехата ви, ще ви поокалят.“ Сега ние много пъти се сърдим за погрешките на автомобила – минавал бързо, паднали няколко капки. Казвате: „Той мисли.“ Какво мисля аз? Тъй както гледам, аз наблюдавам. Аз мисля и той си мисли, че започва да ми проповядва. Трябва да напуснем да проповядваме на хората.
„Да изпълним Волята Божия.“ Иска да каже: „Ти защо седиш тук, защо не идеш да проповядваш?
Стани, вземи си тояжката, иди от село на село.“ Аз седя, пък го занимавам, казвам: „Какво да се прави, толкоз деца имам. Не съм ги оженил. Като ги оженя, като ги настаня, пък имам една баба и тя е ревнива, ще каже: къде ще ходиш по другите баби.“ Направих една погрешка, че ме наредиха. Като тръгна аз да проповядвам и децата с мен ще проповядват. Аз ще проповядвам, бабата ще проповядва, децата ще проповядват.
към беседата >>
Вчера, седи св.
Вчера седя. Имаме тука един брат на 90 години, нарича се Георги Светията. Казва: „Всичко си е наред“ и никъде не продава яйцата. Казва: „Всичко е за Учителя.“ Искат му яйцата, казва: „Не може! “. Аз казвам, неговите кокошки, които снасят яйцата, са особени, дават за яйце по 5 лева, 10 яйца – 50 лева.
Вчера, седи св.
Димитър, понеже и той е светията на слугините и гледам какво е намислил. Намислил да прави хубаво на слугините. Казва: „Тази година господарите няма да ги стягат.“ Седя, слушам някой 90 годишен удря на вратата. Накой път, искам да отворя прозореца, да видя кой е така енергичен. Отварям – гледам св. Георги.
към беседата >>
Стани, вземи си тояжката, иди от село на село.“ Аз седя, пък го занимавам, казвам: „Какво да се прави, толкоз деца имам.
Казвате: „Той мисли.“ Какво мисля аз? Тъй както гледам, аз наблюдавам. Аз мисля и той си мисли, че започва да ми проповядва. Трябва да напуснем да проповядваме на хората. „Да изпълним Волята Божия.“ Иска да каже: „Ти защо седиш тук, защо не идеш да проповядваш?
Стани, вземи си тояжката, иди от село на село.“ Аз седя, пък го занимавам, казвам: „Какво да се прави, толкоз деца имам.
Не съм ги оженил. Като ги оженя, като ги настаня, пък имам една баба и тя е ревнива, ще каже: къде ще ходиш по другите баби.“ Направих една погрешка, че ме наредиха. Като тръгна аз да проповядвам и децата с мен ще проповядват. Аз ще проповядвам, бабата ще проповядва, децата ще проповядват. Ще идем в някой дом и всички ще проповядваме.
към беседата >>
Димитър, понеже и той е светията на слугините и гледам какво е намислил.
Имаме тука един брат на 90 години, нарича се Георги Светията. Казва: „Всичко си е наред“ и никъде не продава яйцата. Казва: „Всичко е за Учителя.“ Искат му яйцата, казва: „Не може! “. Аз казвам, неговите кокошки, които снасят яйцата, са особени, дават за яйце по 5 лева, 10 яйца – 50 лева. Вчера, седи св.
Димитър, понеже и той е светията на слугините и гледам какво е намислил.
Намислил да прави хубаво на слугините. Казва: „Тази година господарите няма да ги стягат.“ Седя, слушам някой 90 годишен удря на вратата. Накой път, искам да отворя прозореца, да видя кой е така енергичен. Отварям – гледам св. Георги. Пък някой път, като отворя вратата, вземам ключа.
към беседата >>
Не съм ги оженил.
Тъй както гледам, аз наблюдавам. Аз мисля и той си мисли, че започва да ми проповядва. Трябва да напуснем да проповядваме на хората. „Да изпълним Волята Божия.“ Иска да каже: „Ти защо седиш тук, защо не идеш да проповядваш? Стани, вземи си тояжката, иди от село на село.“ Аз седя, пък го занимавам, казвам: „Какво да се прави, толкоз деца имам.
Не съм ги оженил.
Като ги оженя, като ги настаня, пък имам една баба и тя е ревнива, ще каже: къде ще ходиш по другите баби.“ Направих една погрешка, че ме наредиха. Като тръгна аз да проповядвам и децата с мен ще проповядват. Аз ще проповядвам, бабата ще проповядва, децата ще проповядват. Ще идем в някой дом и всички ще проповядваме. Ами когато отиваше Христос, 12 души водеше със себе си апостоли.
към беседата >>
Намислил да прави хубаво на слугините.
Казва: „Всичко си е наред“ и никъде не продава яйцата. Казва: „Всичко е за Учителя.“ Искат му яйцата, казва: „Не може! “. Аз казвам, неговите кокошки, които снасят яйцата, са особени, дават за яйце по 5 лева, 10 яйца – 50 лева. Вчера, седи св. Димитър, понеже и той е светията на слугините и гледам какво е намислил.
Намислил да прави хубаво на слугините.
Казва: „Тази година господарите няма да ги стягат.“ Седя, слушам някой 90 годишен удря на вратата. Накой път, искам да отворя прозореца, да видя кой е така енергичен. Отварям – гледам св. Георги. Пък някой път, като отворя вратата, вземам ключа. Понеже е секретен ключът, та никой не може да отвори, пък съм оставил ключа отвън.
към беседата >>
Като ги оженя, като ги настаня, пък имам една баба и тя е ревнива, ще каже: къде ще ходиш по другите баби.“ Направих една погрешка, че ме наредиха.
Аз мисля и той си мисли, че започва да ми проповядва. Трябва да напуснем да проповядваме на хората. „Да изпълним Волята Божия.“ Иска да каже: „Ти защо седиш тук, защо не идеш да проповядваш? Стани, вземи си тояжката, иди от село на село.“ Аз седя, пък го занимавам, казвам: „Какво да се прави, толкоз деца имам. Не съм ги оженил.
Като ги оженя, като ги настаня, пък имам една баба и тя е ревнива, ще каже: къде ще ходиш по другите баби.“ Направих една погрешка, че ме наредиха.
Като тръгна аз да проповядвам и децата с мен ще проповядват. Аз ще проповядвам, бабата ще проповядва, децата ще проповядват. Ще идем в някой дом и всички ще проповядваме. Ами когато отиваше Христос, 12 души водеше със себе си апостоли. Ако дойде Христос сега, в сегашния културен свят, с 12 души, как ще влязат вкъщи?
към беседата >>
Казва: „Тази година господарите няма да ги стягат.“ Седя, слушам някой 90 годишен удря на вратата.
Казва: „Всичко е за Учителя.“ Искат му яйцата, казва: „Не може! “. Аз казвам, неговите кокошки, които снасят яйцата, са особени, дават за яйце по 5 лева, 10 яйца – 50 лева. Вчера, седи св. Димитър, понеже и той е светията на слугините и гледам какво е намислил. Намислил да прави хубаво на слугините.
Казва: „Тази година господарите няма да ги стягат.“ Седя, слушам някой 90 годишен удря на вратата.
Накой път, искам да отворя прозореца, да видя кой е така енергичен. Отварям – гледам св. Георги. Пък някой път, като отворя вратата, вземам ключа. Понеже е секретен ключът, та никой не може да отвори, пък съм оставил ключа отвън. Отвори и като погледне: „Няма го.“ Аз съм на прозореца, той търси – не ме вижда, отива вън, погледне.
към беседата >>
Като тръгна аз да проповядвам и децата с мен ще проповядват.
Трябва да напуснем да проповядваме на хората. „Да изпълним Волята Божия.“ Иска да каже: „Ти защо седиш тук, защо не идеш да проповядваш? Стани, вземи си тояжката, иди от село на село.“ Аз седя, пък го занимавам, казвам: „Какво да се прави, толкоз деца имам. Не съм ги оженил. Като ги оженя, като ги настаня, пък имам една баба и тя е ревнива, ще каже: къде ще ходиш по другите баби.“ Направих една погрешка, че ме наредиха.
Като тръгна аз да проповядвам и децата с мен ще проповядват.
Аз ще проповядвам, бабата ще проповядва, децата ще проповядват. Ще идем в някой дом и всички ще проповядваме. Ами когато отиваше Христос, 12 души водеше със себе си апостоли. Ако дойде Христос сега, в сегашния културен свят, с 12 души, как ще влязат вкъщи? Вие сте беден човек, едва за едного имате да го нагостите.
към беседата >>
Накой път, искам да отворя прозореца, да видя кой е така енергичен.
“. Аз казвам, неговите кокошки, които снасят яйцата, са особени, дават за яйце по 5 лева, 10 яйца – 50 лева. Вчера, седи св. Димитър, понеже и той е светията на слугините и гледам какво е намислил. Намислил да прави хубаво на слугините. Казва: „Тази година господарите няма да ги стягат.“ Седя, слушам някой 90 годишен удря на вратата.
Накой път, искам да отворя прозореца, да видя кой е така енергичен.
Отварям – гледам св. Георги. Пък някой път, като отворя вратата, вземам ключа. Понеже е секретен ключът, та никой не може да отвори, пък съм оставил ключа отвън. Отвори и като погледне: „Няма го.“ Аз съм на прозореца, той търси – не ме вижда, отива вън, погледне. Търси ме той, защото яйцата друг не може да ги яде.
към беседата >>
Аз ще проповядвам, бабата ще проповядва, децата ще проповядват.
„Да изпълним Волята Божия.“ Иска да каже: „Ти защо седиш тук, защо не идеш да проповядваш? Стани, вземи си тояжката, иди от село на село.“ Аз седя, пък го занимавам, казвам: „Какво да се прави, толкоз деца имам. Не съм ги оженил. Като ги оженя, като ги настаня, пък имам една баба и тя е ревнива, ще каже: къде ще ходиш по другите баби.“ Направих една погрешка, че ме наредиха. Като тръгна аз да проповядвам и децата с мен ще проповядват.
Аз ще проповядвам, бабата ще проповядва, децата ще проповядват.
Ще идем в някой дом и всички ще проповядваме. Ами когато отиваше Христос, 12 души водеше със себе си апостоли. Ако дойде Христос сега, в сегашния културен свят, с 12 души, как ще влязат вкъщи? Вие сте беден човек, едва за едного имате да го нагостите. Казвате: „Христос трябва да носи със себе си.“ Той очаква вие да намерите.
към беседата >>
Отварям – гледам св. Георги.
Вчера, седи св. Димитър, понеже и той е светията на слугините и гледам какво е намислил. Намислил да прави хубаво на слугините. Казва: „Тази година господарите няма да ги стягат.“ Седя, слушам някой 90 годишен удря на вратата. Накой път, искам да отворя прозореца, да видя кой е така енергичен.
Отварям – гледам св. Георги.
Пък някой път, като отворя вратата, вземам ключа. Понеже е секретен ключът, та никой не може да отвори, пък съм оставил ключа отвън. Отвори и като погледне: „Няма го.“ Аз съм на прозореца, той търси – не ме вижда, отива вън, погледне. Търси ме той, защото яйцата друг не може да ги яде. Аз мисля, че съм свободен, сядам да разсъждавам.
към беседата >>
Ще идем в някой дом и всички ще проповядваме.
Стани, вземи си тояжката, иди от село на село.“ Аз седя, пък го занимавам, казвам: „Какво да се прави, толкоз деца имам. Не съм ги оженил. Като ги оженя, като ги настаня, пък имам една баба и тя е ревнива, ще каже: къде ще ходиш по другите баби.“ Направих една погрешка, че ме наредиха. Като тръгна аз да проповядвам и децата с мен ще проповядват. Аз ще проповядвам, бабата ще проповядва, децата ще проповядват.
Ще идем в някой дом и всички ще проповядваме.
Ами когато отиваше Христос, 12 души водеше със себе си апостоли. Ако дойде Христос сега, в сегашния културен свят, с 12 души, как ще влязат вкъщи? Вие сте беден човек, едва за едного имате да го нагостите. Казвате: „Христос трябва да носи със себе си.“ Той очаква вие да намерите. Толкоз време сте Го очаквали, да дойде със своите ученици, нямате обед да Му дадете, тогава какво убеждение имате вие?
към беседата >>
Пък някой път, като отворя вратата, вземам ключа.
Димитър, понеже и той е светията на слугините и гледам какво е намислил. Намислил да прави хубаво на слугините. Казва: „Тази година господарите няма да ги стягат.“ Седя, слушам някой 90 годишен удря на вратата. Накой път, искам да отворя прозореца, да видя кой е така енергичен. Отварям – гледам св. Георги.
Пък някой път, като отворя вратата, вземам ключа.
Понеже е секретен ключът, та никой не може да отвори, пък съм оставил ключа отвън. Отвори и като погледне: „Няма го.“ Аз съм на прозореца, той търси – не ме вижда, отива вън, погледне. Търси ме той, защото яйцата друг не може да ги яде. Аз мисля, че съм свободен, сядам да разсъждавам. Той пак тропа.
към беседата >>
Ами когато отиваше Христос, 12 души водеше със себе си апостоли.
Не съм ги оженил. Като ги оженя, като ги настаня, пък имам една баба и тя е ревнива, ще каже: къде ще ходиш по другите баби.“ Направих една погрешка, че ме наредиха. Като тръгна аз да проповядвам и децата с мен ще проповядват. Аз ще проповядвам, бабата ще проповядва, децата ще проповядват. Ще идем в някой дом и всички ще проповядваме.
Ами когато отиваше Христос, 12 души водеше със себе си апостоли.
Ако дойде Христос сега, в сегашния културен свят, с 12 души, как ще влязат вкъщи? Вие сте беден човек, едва за едного имате да го нагостите. Казвате: „Христос трябва да носи със себе си.“ Той очаква вие да намерите. Толкоз време сте Го очаквали, да дойде със своите ученици, нямате обед да Му дадете, тогава какво убеждение имате вие? Вие всички мислите, че сте много сиромаси, в туй отношение сте грешни хора.
към беседата >>
Понеже е секретен ключът, та никой не може да отвори, пък съм оставил ключа отвън.
Намислил да прави хубаво на слугините. Казва: „Тази година господарите няма да ги стягат.“ Седя, слушам някой 90 годишен удря на вратата. Накой път, искам да отворя прозореца, да видя кой е така енергичен. Отварям – гледам св. Георги. Пък някой път, като отворя вратата, вземам ключа.
Понеже е секретен ключът, та никой не може да отвори, пък съм оставил ключа отвън.
Отвори и като погледне: „Няма го.“ Аз съм на прозореца, той търси – не ме вижда, отива вън, погледне. Търси ме той, защото яйцата друг не може да ги яде. Аз мисля, че съм свободен, сядам да разсъждавам. Той пак тропа. Вие сега ще ме запитате защо не стана, такива хубави яйца.
към беседата >>
Ако дойде Христос сега, в сегашния културен свят, с 12 души, как ще влязат вкъщи?
Като ги оженя, като ги настаня, пък имам една баба и тя е ревнива, ще каже: къде ще ходиш по другите баби.“ Направих една погрешка, че ме наредиха. Като тръгна аз да проповядвам и децата с мен ще проповядват. Аз ще проповядвам, бабата ще проповядва, децата ще проповядват. Ще идем в някой дом и всички ще проповядваме. Ами когато отиваше Христос, 12 души водеше със себе си апостоли.
Ако дойде Христос сега, в сегашния културен свят, с 12 души, как ще влязат вкъщи?
Вие сте беден човек, едва за едного имате да го нагостите. Казвате: „Христос трябва да носи със себе си.“ Той очаква вие да намерите. Толкоз време сте Го очаквали, да дойде със своите ученици, нямате обед да Му дадете, тогава какво убеждение имате вие? Вие всички мислите, че сте много сиромаси, в туй отношение сте грешни хора. Думата „грях“ за мене е оцапана.
към беседата >>
Отвори и като погледне: „Няма го.“ Аз съм на прозореца, той търси – не ме вижда, отива вън, погледне.
Казва: „Тази година господарите няма да ги стягат.“ Седя, слушам някой 90 годишен удря на вратата. Накой път, искам да отворя прозореца, да видя кой е така енергичен. Отварям – гледам св. Георги. Пък някой път, като отворя вратата, вземам ключа. Понеже е секретен ключът, та никой не може да отвори, пък съм оставил ключа отвън.
Отвори и като погледне: „Няма го.“ Аз съм на прозореца, той търси – не ме вижда, отива вън, погледне.
Търси ме той, защото яйцата друг не може да ги яде. Аз мисля, че съм свободен, сядам да разсъждавам. Той пак тропа. Вие сега ще ме запитате защо не стана, такива хубави яйца. Казвам, на св.
към беседата >>
Вие сте беден човек, едва за едного имате да го нагостите.
Като тръгна аз да проповядвам и децата с мен ще проповядват. Аз ще проповядвам, бабата ще проповядва, децата ще проповядват. Ще идем в някой дом и всички ще проповядваме. Ами когато отиваше Христос, 12 души водеше със себе си апостоли. Ако дойде Христос сега, в сегашния културен свят, с 12 души, как ще влязат вкъщи?
Вие сте беден човек, едва за едного имате да го нагостите.
Казвате: „Христос трябва да носи със себе си.“ Той очаква вие да намерите. Толкоз време сте Го очаквали, да дойде със своите ученици, нямате обед да Му дадете, тогава какво убеждение имате вие? Вие всички мислите, че сте много сиромаси, в туй отношение сте грешни хора. Думата „грях“ за мене е оцапана. Казва Давид: „В грях ме зачна майка ми.“ То е съвсем друга идея.
към беседата >>
Търси ме той, защото яйцата друг не може да ги яде.
Накой път, искам да отворя прозореца, да видя кой е така енергичен. Отварям – гледам св. Георги. Пък някой път, като отворя вратата, вземам ключа. Понеже е секретен ключът, та никой не може да отвори, пък съм оставил ключа отвън. Отвори и като погледне: „Няма го.“ Аз съм на прозореца, той търси – не ме вижда, отива вън, погледне.
Търси ме той, защото яйцата друг не може да ги яде.
Аз мисля, че съм свободен, сядам да разсъждавам. Той пак тропа. Вие сега ще ме запитате защо не стана, такива хубави яйца. Казвам, на св. Димитър, в един свети ден, не става да се купуват яйца.
към беседата >>
Казвате: „Христос трябва да носи със себе си.“ Той очаква вие да намерите.
Аз ще проповядвам, бабата ще проповядва, децата ще проповядват. Ще идем в някой дом и всички ще проповядваме. Ами когато отиваше Христос, 12 души водеше със себе си апостоли. Ако дойде Христос сега, в сегашния културен свят, с 12 души, как ще влязат вкъщи? Вие сте беден човек, едва за едного имате да го нагостите.
Казвате: „Христос трябва да носи със себе си.“ Той очаква вие да намерите.
Толкоз време сте Го очаквали, да дойде със своите ученици, нямате обед да Му дадете, тогава какво убеждение имате вие? Вие всички мислите, че сте много сиромаси, в туй отношение сте грешни хора. Думата „грях“ за мене е оцапана. Казва Давид: „В грях ме зачна майка ми.“ То е съвсем друга идея. Душата, която излязла от Бога, душата, която е в нас, в нас има един копнеж, всички трябва да отговаряме на този копнеж – да служим на Бога.
към беседата >>
Аз мисля, че съм свободен, сядам да разсъждавам.
Отварям – гледам св. Георги. Пък някой път, като отворя вратата, вземам ключа. Понеже е секретен ключът, та никой не може да отвори, пък съм оставил ключа отвън. Отвори и като погледне: „Няма го.“ Аз съм на прозореца, той търси – не ме вижда, отива вън, погледне. Търси ме той, защото яйцата друг не може да ги яде.
Аз мисля, че съм свободен, сядам да разсъждавам.
Той пак тропа. Вие сега ще ме запитате защо не стана, такива хубави яйца. Казвам, на св. Димитър, в един свети ден, не става да се купуват яйца. В празничен ден търговски работи не стават.
към беседата >>
Толкоз време сте Го очаквали, да дойде със своите ученици, нямате обед да Му дадете, тогава какво убеждение имате вие?
Ще идем в някой дом и всички ще проповядваме. Ами когато отиваше Христос, 12 души водеше със себе си апостоли. Ако дойде Христос сега, в сегашния културен свят, с 12 души, как ще влязат вкъщи? Вие сте беден човек, едва за едного имате да го нагостите. Казвате: „Христос трябва да носи със себе си.“ Той очаква вие да намерите.
Толкоз време сте Го очаквали, да дойде със своите ученици, нямате обед да Му дадете, тогава какво убеждение имате вие?
Вие всички мислите, че сте много сиромаси, в туй отношение сте грешни хора. Думата „грях“ за мене е оцапана. Казва Давид: „В грях ме зачна майка ми.“ То е съвсем друга идея. Душата, която излязла от Бога, душата, която е в нас, в нас има един копнеж, всички трябва да отговаряме на този копнеж – да служим на Бога. Не само от любов, но при всички страдания, при всички изпитания, каквото и да ти се случи, да кажеш: „Много ми е хубаво.“ Сиромах си – да благодариш.
към беседата >>
Той пак тропа.
Пък някой път, като отворя вратата, вземам ключа. Понеже е секретен ключът, та никой не може да отвори, пък съм оставил ключа отвън. Отвори и като погледне: „Няма го.“ Аз съм на прозореца, той търси – не ме вижда, отива вън, погледне. Търси ме той, защото яйцата друг не може да ги яде. Аз мисля, че съм свободен, сядам да разсъждавам.
Той пак тропа.
Вие сега ще ме запитате защо не стана, такива хубави яйца. Казвам, на св. Димитър, в един свети ден, не става да се купуват яйца. В празничен ден търговски работи не стават. Сега седя и си размишлявам, казвам: „Св.
към беседата >>
Вие всички мислите, че сте много сиромаси, в туй отношение сте грешни хора.
Ами когато отиваше Христос, 12 души водеше със себе си апостоли. Ако дойде Христос сега, в сегашния културен свят, с 12 души, как ще влязат вкъщи? Вие сте беден човек, едва за едного имате да го нагостите. Казвате: „Христос трябва да носи със себе си.“ Той очаква вие да намерите. Толкоз време сте Го очаквали, да дойде със своите ученици, нямате обед да Му дадете, тогава какво убеждение имате вие?
Вие всички мислите, че сте много сиромаси, в туй отношение сте грешни хора.
Думата „грях“ за мене е оцапана. Казва Давид: „В грях ме зачна майка ми.“ То е съвсем друга идея. Душата, която излязла от Бога, душата, която е в нас, в нас има един копнеж, всички трябва да отговаряме на този копнеж – да служим на Бога. Не само от любов, но при всички страдания, при всички изпитания, каквото и да ти се случи, да кажеш: „Много ми е хубаво.“ Сиромах си – да благодариш. Пари нямаш – да благодариш.
към беседата >>
Вие сега ще ме запитате защо не стана, такива хубави яйца.
Понеже е секретен ключът, та никой не може да отвори, пък съм оставил ключа отвън. Отвори и като погледне: „Няма го.“ Аз съм на прозореца, той търси – не ме вижда, отива вън, погледне. Търси ме той, защото яйцата друг не може да ги яде. Аз мисля, че съм свободен, сядам да разсъждавам. Той пак тропа.
Вие сега ще ме запитате защо не стана, такива хубави яйца.
Казвам, на св. Димитър, в един свети ден, не става да се купуват яйца. В празничен ден търговски работи не стават. Сега седя и си размишлявам, казвам: „Св. Георги е.“ Ще каже: „Учителят се крие някъде и не е в стаята си, не се обажда или го няма.“ Негово предположение е, но аз зная къде беше Учителят, аз съм авторитет.
към беседата >>
Думата „грях“ за мене е оцапана.
Ако дойде Христос сега, в сегашния културен свят, с 12 души, как ще влязат вкъщи? Вие сте беден човек, едва за едного имате да го нагостите. Казвате: „Христос трябва да носи със себе си.“ Той очаква вие да намерите. Толкоз време сте Го очаквали, да дойде със своите ученици, нямате обед да Му дадете, тогава какво убеждение имате вие? Вие всички мислите, че сте много сиромаси, в туй отношение сте грешни хора.
Думата „грях“ за мене е оцапана.
Казва Давид: „В грях ме зачна майка ми.“ То е съвсем друга идея. Душата, която излязла от Бога, душата, която е в нас, в нас има един копнеж, всички трябва да отговаряме на този копнеж – да служим на Бога. Не само от любов, но при всички страдания, при всички изпитания, каквото и да ти се случи, да кажеш: „Много ми е хубаво.“ Сиромах си – да благодариш. Пари нямаш – да благодариш. Скъсани са ти обущата – да благодариш.
към беседата >>
Казвам, на св.
Отвори и като погледне: „Няма го.“ Аз съм на прозореца, той търси – не ме вижда, отива вън, погледне. Търси ме той, защото яйцата друг не може да ги яде. Аз мисля, че съм свободен, сядам да разсъждавам. Той пак тропа. Вие сега ще ме запитате защо не стана, такива хубави яйца.
Казвам, на св.
Димитър, в един свети ден, не става да се купуват яйца. В празничен ден търговски работи не стават. Сега седя и си размишлявам, казвам: „Св. Георги е.“ Ще каже: „Учителят се крие някъде и не е в стаята си, не се обажда или го няма.“ Негово предположение е, но аз зная къде беше Учителят, аз съм авторитет. Зная, че в единия случай беше на прозореца, а в другия случай беше на масата и разсъждаваше за известни неща и не искаше да има работа със св. Георги.
към беседата >>
Казва Давид: „В грях ме зачна майка ми.“ То е съвсем друга идея.
Вие сте беден човек, едва за едного имате да го нагостите. Казвате: „Христос трябва да носи със себе си.“ Той очаква вие да намерите. Толкоз време сте Го очаквали, да дойде със своите ученици, нямате обед да Му дадете, тогава какво убеждение имате вие? Вие всички мислите, че сте много сиромаси, в туй отношение сте грешни хора. Думата „грях“ за мене е оцапана.
Казва Давид: „В грях ме зачна майка ми.“ То е съвсем друга идея.
Душата, която излязла от Бога, душата, която е в нас, в нас има един копнеж, всички трябва да отговаряме на този копнеж – да служим на Бога. Не само от любов, но при всички страдания, при всички изпитания, каквото и да ти се случи, да кажеш: „Много ми е хубаво.“ Сиромах си – да благодариш. Пари нямаш – да благодариш. Скъсани са ти обущата – да благодариш. Нямаш какво да ядеш – да благодариш.
към беседата >>
Димитър, в един свети ден, не става да се купуват яйца.
Търси ме той, защото яйцата друг не може да ги яде. Аз мисля, че съм свободен, сядам да разсъждавам. Той пак тропа. Вие сега ще ме запитате защо не стана, такива хубави яйца. Казвам, на св.
Димитър, в един свети ден, не става да се купуват яйца.
В празничен ден търговски работи не стават. Сега седя и си размишлявам, казвам: „Св. Георги е.“ Ще каже: „Учителят се крие някъде и не е в стаята си, не се обажда или го няма.“ Негово предположение е, но аз зная къде беше Учителят, аз съм авторитет. Зная, че в единия случай беше на прозореца, а в другия случай беше на масата и разсъждаваше за известни неща и не искаше да има работа със св. Георги. Ние минаваме за много добри хора.
към беседата >>
Душата, която излязла от Бога, душата, която е в нас, в нас има един копнеж, всички трябва да отговаряме на този копнеж – да служим на Бога.
Казвате: „Христос трябва да носи със себе си.“ Той очаква вие да намерите. Толкоз време сте Го очаквали, да дойде със своите ученици, нямате обед да Му дадете, тогава какво убеждение имате вие? Вие всички мислите, че сте много сиромаси, в туй отношение сте грешни хора. Думата „грях“ за мене е оцапана. Казва Давид: „В грях ме зачна майка ми.“ То е съвсем друга идея.
Душата, която излязла от Бога, душата, която е в нас, в нас има един копнеж, всички трябва да отговаряме на този копнеж – да служим на Бога.
Не само от любов, но при всички страдания, при всички изпитания, каквото и да ти се случи, да кажеш: „Много ми е хубаво.“ Сиромах си – да благодариш. Пари нямаш – да благодариш. Скъсани са ти обущата – да благодариш. Нямаш какво да ядеш – да благодариш. Дойде изобилие – да благодариш.
към беседата >>
В празничен ден търговски работи не стават.
Аз мисля, че съм свободен, сядам да разсъждавам. Той пак тропа. Вие сега ще ме запитате защо не стана, такива хубави яйца. Казвам, на св. Димитър, в един свети ден, не става да се купуват яйца.
В празничен ден търговски работи не стават.
Сега седя и си размишлявам, казвам: „Св. Георги е.“ Ще каже: „Учителят се крие някъде и не е в стаята си, не се обажда или го няма.“ Негово предположение е, но аз зная къде беше Учителят, аз съм авторитет. Зная, че в единия случай беше на прозореца, а в другия случай беше на масата и разсъждаваше за известни неща и не искаше да има работа със св. Георги. Ние минаваме за много добри хора. Та казвам, като разсъждение: Ако бях се освободил от него, да ида, да си върви, да му дам 50 лева и да си върви.
към беседата >>
Не само от любов, но при всички страдания, при всички изпитания, каквото и да ти се случи, да кажеш: „Много ми е хубаво.“ Сиромах си – да благодариш.
Толкоз време сте Го очаквали, да дойде със своите ученици, нямате обед да Му дадете, тогава какво убеждение имате вие? Вие всички мислите, че сте много сиромаси, в туй отношение сте грешни хора. Думата „грях“ за мене е оцапана. Казва Давид: „В грях ме зачна майка ми.“ То е съвсем друга идея. Душата, която излязла от Бога, душата, която е в нас, в нас има един копнеж, всички трябва да отговаряме на този копнеж – да служим на Бога.
Не само от любов, но при всички страдания, при всички изпитания, каквото и да ти се случи, да кажеш: „Много ми е хубаво.“ Сиромах си – да благодариш.
Пари нямаш – да благодариш. Скъсани са ти обущата – да благодариш. Нямаш какво да ядеш – да благодариш. Дойде изобилие – да благодариш. Ядете ли, пиете ли, за всичко да благодарите на Бога.
към беседата >>
Сега седя и си размишлявам, казвам: „Св.
Той пак тропа. Вие сега ще ме запитате защо не стана, такива хубави яйца. Казвам, на св. Димитър, в един свети ден, не става да се купуват яйца. В празничен ден търговски работи не стават.
Сега седя и си размишлявам, казвам: „Св.
Георги е.“ Ще каже: „Учителят се крие някъде и не е в стаята си, не се обажда или го няма.“ Негово предположение е, но аз зная къде беше Учителят, аз съм авторитет. Зная, че в единия случай беше на прозореца, а в другия случай беше на масата и разсъждаваше за известни неща и не искаше да има работа със св. Георги. Ние минаваме за много добри хора. Та казвам, като разсъждение: Ако бях се освободил от него, да ида, да си върви, да му дам 50 лева и да си върви. Мене ми е толкоз приятно, че да дойде втори път пак да хлопа, защото музикално хлопа.
към беседата >>
Пари нямаш – да благодариш.
Вие всички мислите, че сте много сиромаси, в туй отношение сте грешни хора. Думата „грях“ за мене е оцапана. Казва Давид: „В грях ме зачна майка ми.“ То е съвсем друга идея. Душата, която излязла от Бога, душата, която е в нас, в нас има един копнеж, всички трябва да отговаряме на този копнеж – да служим на Бога. Не само от любов, но при всички страдания, при всички изпитания, каквото и да ти се случи, да кажеш: „Много ми е хубаво.“ Сиромах си – да благодариш.
Пари нямаш – да благодариш.
Скъсани са ти обущата – да благодариш. Нямаш какво да ядеш – да благодариш. Дойде изобилие – да благодариш. Ядете ли, пиете ли, за всичко да благодарите на Бога. Казвам, ако по нов начин не тръгнем да живеем!
към беседата >>
Георги е.“ Ще каже: „Учителят се крие някъде и не е в стаята си, не се обажда или го няма.“ Негово предположение е, но аз зная къде беше Учителят, аз съм авторитет.
Вие сега ще ме запитате защо не стана, такива хубави яйца. Казвам, на св. Димитър, в един свети ден, не става да се купуват яйца. В празничен ден търговски работи не стават. Сега седя и си размишлявам, казвам: „Св.
Георги е.“ Ще каже: „Учителят се крие някъде и не е в стаята си, не се обажда или го няма.“ Негово предположение е, но аз зная къде беше Учителят, аз съм авторитет.
Зная, че в единия случай беше на прозореца, а в другия случай беше на масата и разсъждаваше за известни неща и не искаше да има работа със св. Георги. Ние минаваме за много добри хора. Та казвам, като разсъждение: Ако бях се освободил от него, да ида, да си върви, да му дам 50 лева и да си върви. Мене ми е толкоз приятно, че да дойде втори път пак да хлопа, защото музикално хлопа. Той е много енергичен, като млад човек.
към беседата >>
Скъсани са ти обущата – да благодариш.
Думата „грях“ за мене е оцапана. Казва Давид: „В грях ме зачна майка ми.“ То е съвсем друга идея. Душата, която излязла от Бога, душата, която е в нас, в нас има един копнеж, всички трябва да отговаряме на този копнеж – да служим на Бога. Не само от любов, но при всички страдания, при всички изпитания, каквото и да ти се случи, да кажеш: „Много ми е хубаво.“ Сиромах си – да благодариш. Пари нямаш – да благодариш.
Скъсани са ти обущата – да благодариш.
Нямаш какво да ядеш – да благодариш. Дойде изобилие – да благодариш. Ядете ли, пиете ли, за всичко да благодарите на Бога. Казвам, ако по нов начин не тръгнем да живеем! Аз не изисквам вие да живеете, както аз живея и вие не трябва да изисквате аз да живея като вас.
към беседата >>
Зная, че в единия случай беше на прозореца, а в другия случай беше на масата и разсъждаваше за известни неща и не искаше да има работа със св. Георги.
Казвам, на св. Димитър, в един свети ден, не става да се купуват яйца. В празничен ден търговски работи не стават. Сега седя и си размишлявам, казвам: „Св. Георги е.“ Ще каже: „Учителят се крие някъде и не е в стаята си, не се обажда или го няма.“ Негово предположение е, но аз зная къде беше Учителят, аз съм авторитет.
Зная, че в единия случай беше на прозореца, а в другия случай беше на масата и разсъждаваше за известни неща и не искаше да има работа със св. Георги.
Ние минаваме за много добри хора. Та казвам, като разсъждение: Ако бях се освободил от него, да ида, да си върви, да му дам 50 лева и да си върви. Мене ми е толкоз приятно, че да дойде втори път пак да хлопа, защото музикално хлопа. Той е много енергичен, като млад човек. Казва: „Трябва да се изпълнява Волята Божия!
към беседата >>
Нямаш какво да ядеш – да благодариш.
Казва Давид: „В грях ме зачна майка ми.“ То е съвсем друга идея. Душата, която излязла от Бога, душата, която е в нас, в нас има един копнеж, всички трябва да отговаряме на този копнеж – да служим на Бога. Не само от любов, но при всички страдания, при всички изпитания, каквото и да ти се случи, да кажеш: „Много ми е хубаво.“ Сиромах си – да благодариш. Пари нямаш – да благодариш. Скъсани са ти обущата – да благодариш.
Нямаш какво да ядеш – да благодариш.
Дойде изобилие – да благодариш. Ядете ли, пиете ли, за всичко да благодарите на Бога. Казвам, ако по нов начин не тръгнем да живеем! Аз не изисквам вие да живеете, както аз живея и вие не трябва да изисквате аз да живея като вас. Аз считам, че вие, както живеете, е много хубаво.
към беседата >>
Ние минаваме за много добри хора.
Димитър, в един свети ден, не става да се купуват яйца. В празничен ден търговски работи не стават. Сега седя и си размишлявам, казвам: „Св. Георги е.“ Ще каже: „Учителят се крие някъде и не е в стаята си, не се обажда или го няма.“ Негово предположение е, но аз зная къде беше Учителят, аз съм авторитет. Зная, че в единия случай беше на прозореца, а в другия случай беше на масата и разсъждаваше за известни неща и не искаше да има работа със св. Георги.
Ние минаваме за много добри хора.
Та казвам, като разсъждение: Ако бях се освободил от него, да ида, да си върви, да му дам 50 лева и да си върви. Мене ми е толкоз приятно, че да дойде втори път пак да хлопа, защото музикално хлопа. Той е много енергичен, като млад човек. Казва: „Трябва да се изпълнява Волята Божия! “ Той ми се оплаква и казва: „Учителю, онези [не] оценяват яйцата.“ Един лев не иска за яйце.
към беседата >>
Дойде изобилие – да благодариш.
Душата, която излязла от Бога, душата, която е в нас, в нас има един копнеж, всички трябва да отговаряме на този копнеж – да служим на Бога. Не само от любов, но при всички страдания, при всички изпитания, каквото и да ти се случи, да кажеш: „Много ми е хубаво.“ Сиромах си – да благодариш. Пари нямаш – да благодариш. Скъсани са ти обущата – да благодариш. Нямаш какво да ядеш – да благодариш.
Дойде изобилие – да благодариш.
Ядете ли, пиете ли, за всичко да благодарите на Бога. Казвам, ако по нов начин не тръгнем да живеем! Аз не изисквам вие да живеете, както аз живея и вие не трябва да изисквате аз да живея като вас. Аз считам, че вие, както живеете, е много хубаво. Всеки един от вас е един особен екземпляр, на всеки е дадено туй, което му трябва.
към беседата >>
Та казвам, като разсъждение: Ако бях се освободил от него, да ида, да си върви, да му дам 50 лева и да си върви.
В празничен ден търговски работи не стават. Сега седя и си размишлявам, казвам: „Св. Георги е.“ Ще каже: „Учителят се крие някъде и не е в стаята си, не се обажда или го няма.“ Негово предположение е, но аз зная къде беше Учителят, аз съм авторитет. Зная, че в единия случай беше на прозореца, а в другия случай беше на масата и разсъждаваше за известни неща и не искаше да има работа със св. Георги. Ние минаваме за много добри хора.
Та казвам, като разсъждение: Ако бях се освободил от него, да ида, да си върви, да му дам 50 лева и да си върви.
Мене ми е толкоз приятно, че да дойде втори път пак да хлопа, защото музикално хлопа. Той е много енергичен, като млад човек. Казва: „Трябва да се изпълнява Волята Божия! “ Той ми се оплаква и казва: „Учителю, онези [не] оценяват яйцата.“ Един лев не иска за яйце. „Като дойда в кухнята, не ги оценяват, не може по един лев.“ Свети Георги казва: „Един чувал брашно ми трябва.“ – Хубаво, един чувал от мене.
към беседата >>
Ядете ли, пиете ли, за всичко да благодарите на Бога.
Не само от любов, но при всички страдания, при всички изпитания, каквото и да ти се случи, да кажеш: „Много ми е хубаво.“ Сиромах си – да благодариш. Пари нямаш – да благодариш. Скъсани са ти обущата – да благодариш. Нямаш какво да ядеш – да благодариш. Дойде изобилие – да благодариш.
Ядете ли, пиете ли, за всичко да благодарите на Бога.
Казвам, ако по нов начин не тръгнем да живеем! Аз не изисквам вие да живеете, както аз живея и вие не трябва да изисквате аз да живея като вас. Аз считам, че вие, както живеете, е много хубаво. Всеки един от вас е един особен екземпляр, на всеки е дадено туй, което му трябва. Вие сте недоволни от положението, което имате.
към беседата >>
Мене ми е толкоз приятно, че да дойде втори път пак да хлопа, защото музикално хлопа.
Сега седя и си размишлявам, казвам: „Св. Георги е.“ Ще каже: „Учителят се крие някъде и не е в стаята си, не се обажда или го няма.“ Негово предположение е, но аз зная къде беше Учителят, аз съм авторитет. Зная, че в единия случай беше на прозореца, а в другия случай беше на масата и разсъждаваше за известни неща и не искаше да има работа със св. Георги. Ние минаваме за много добри хора. Та казвам, като разсъждение: Ако бях се освободил от него, да ида, да си върви, да му дам 50 лева и да си върви.
Мене ми е толкоз приятно, че да дойде втори път пак да хлопа, защото музикално хлопа.
Той е много енергичен, като млад човек. Казва: „Трябва да се изпълнява Волята Божия! “ Той ми се оплаква и казва: „Учителю, онези [не] оценяват яйцата.“ Един лев не иска за яйце. „Като дойда в кухнята, не ги оценяват, не може по един лев.“ Свети Георги казва: „Един чувал брашно ми трябва.“ – Хубаво, един чувал от мене. Един чувал от друга сестра.
към беседата >>
Казвам, ако по нов начин не тръгнем да живеем!
Пари нямаш – да благодариш. Скъсани са ти обущата – да благодариш. Нямаш какво да ядеш – да благодариш. Дойде изобилие – да благодариш. Ядете ли, пиете ли, за всичко да благодарите на Бога.
Казвам, ако по нов начин не тръгнем да живеем!
Аз не изисквам вие да живеете, както аз живея и вие не трябва да изисквате аз да живея като вас. Аз считам, че вие, както живеете, е много хубаво. Всеки един от вас е един особен екземпляр, на всеки е дадено туй, което му трябва. Вие сте недоволни от положението, което имате. В какво положение искате да бъдете?
към беседата >>
Той е много енергичен, като млад човек.
Георги е.“ Ще каже: „Учителят се крие някъде и не е в стаята си, не се обажда или го няма.“ Негово предположение е, но аз зная къде беше Учителят, аз съм авторитет. Зная, че в единия случай беше на прозореца, а в другия случай беше на масата и разсъждаваше за известни неща и не искаше да има работа със св. Георги. Ние минаваме за много добри хора. Та казвам, като разсъждение: Ако бях се освободил от него, да ида, да си върви, да му дам 50 лева и да си върви. Мене ми е толкоз приятно, че да дойде втори път пак да хлопа, защото музикално хлопа.
Той е много енергичен, като млад човек.
Казва: „Трябва да се изпълнява Волята Божия! “ Той ми се оплаква и казва: „Учителю, онези [не] оценяват яйцата.“ Един лев не иска за яйце. „Като дойда в кухнята, не ги оценяват, не може по един лев.“ Свети Георги казва: „Един чувал брашно ми трябва.“ – Хубаво, един чувал от мене. Един чувал от друга сестра. Трети чувал брашно.
към беседата >>
Аз не изисквам вие да живеете, както аз живея и вие не трябва да изисквате аз да живея като вас.
Скъсани са ти обущата – да благодариш. Нямаш какво да ядеш – да благодариш. Дойде изобилие – да благодариш. Ядете ли, пиете ли, за всичко да благодарите на Бога. Казвам, ако по нов начин не тръгнем да живеем!
Аз не изисквам вие да живеете, както аз живея и вие не трябва да изисквате аз да живея като вас.
Аз считам, че вие, както живеете, е много хубаво. Всеки един от вас е един особен екземпляр, на всеки е дадено туй, което му трябва. Вие сте недоволни от положението, което имате. В какво положение искате да бъдете? Ако бяхте един цар имате корона, скиптър, щяхте ли да бъдете щастливи?
към беседата >>
Казва: „Трябва да се изпълнява Волята Божия!
Зная, че в единия случай беше на прозореца, а в другия случай беше на масата и разсъждаваше за известни неща и не искаше да има работа със св. Георги. Ние минаваме за много добри хора. Та казвам, като разсъждение: Ако бях се освободил от него, да ида, да си върви, да му дам 50 лева и да си върви. Мене ми е толкоз приятно, че да дойде втори път пак да хлопа, защото музикално хлопа. Той е много енергичен, като млад човек.
Казва: „Трябва да се изпълнява Волята Божия!
“ Той ми се оплаква и казва: „Учителю, онези [не] оценяват яйцата.“ Един лев не иска за яйце. „Като дойда в кухнята, не ги оценяват, не може по един лев.“ Свети Георги казва: „Един чувал брашно ми трябва.“ – Хубаво, един чувал от мене. Един чувал от друга сестра. Трети чувал брашно. За колко време може да ги изяде?
към беседата >>
Аз считам, че вие, както живеете, е много хубаво.
Нямаш какво да ядеш – да благодариш. Дойде изобилие – да благодариш. Ядете ли, пиете ли, за всичко да благодарите на Бога. Казвам, ако по нов начин не тръгнем да живеем! Аз не изисквам вие да живеете, както аз живея и вие не трябва да изисквате аз да живея като вас.
Аз считам, че вие, както живеете, е много хубаво.
Всеки един от вас е един особен екземпляр, на всеки е дадено туй, което му трябва. Вие сте недоволни от положението, което имате. В какво положение искате да бъдете? Ако бяхте един цар имате корона, скиптър, щяхте ли да бъдете щастливи? Ако бих имал вашето съзнание, че вие, като цар може да сте осъдили най-малко 100–200 души.
към беседата >>
“ Той ми се оплаква и казва: „Учителю, онези [не] оценяват яйцата.“ Един лев не иска за яйце.
Ние минаваме за много добри хора. Та казвам, като разсъждение: Ако бях се освободил от него, да ида, да си върви, да му дам 50 лева и да си върви. Мене ми е толкоз приятно, че да дойде втори път пак да хлопа, защото музикално хлопа. Той е много енергичен, като млад човек. Казва: „Трябва да се изпълнява Волята Божия!
“ Той ми се оплаква и казва: „Учителю, онези [не] оценяват яйцата.“ Един лев не иска за яйце.
„Като дойда в кухнята, не ги оценяват, не може по един лев.“ Свети Георги казва: „Един чувал брашно ми трябва.“ – Хубаво, един чувал от мене. Един чувал от друга сестра. Трети чувал брашно. За колко време може да ги изяде? И прав е, разсъждавам, него му трябва брашно и нас ни трябва много брашно.
към беседата >>
Всеки един от вас е един особен екземпляр, на всеки е дадено туй, което му трябва.
Дойде изобилие – да благодариш. Ядете ли, пиете ли, за всичко да благодарите на Бога. Казвам, ако по нов начин не тръгнем да живеем! Аз не изисквам вие да живеете, както аз живея и вие не трябва да изисквате аз да живея като вас. Аз считам, че вие, както живеете, е много хубаво.
Всеки един от вас е един особен екземпляр, на всеки е дадено туй, което му трябва.
Вие сте недоволни от положението, което имате. В какво положение искате да бъдете? Ако бяхте един цар имате корона, скиптър, щяхте ли да бъдете щастливи? Ако бих имал вашето съзнание, че вие, като цар може да сте осъдили най-малко 100–200 души. Осъдени са.
към беседата >>
„Като дойда в кухнята, не ги оценяват, не може по един лев.“ Свети Георги казва: „Един чувал брашно ми трябва.“ – Хубаво, един чувал от мене.
Та казвам, като разсъждение: Ако бях се освободил от него, да ида, да си върви, да му дам 50 лева и да си върви. Мене ми е толкоз приятно, че да дойде втори път пак да хлопа, защото музикално хлопа. Той е много енергичен, като млад човек. Казва: „Трябва да се изпълнява Волята Божия! “ Той ми се оплаква и казва: „Учителю, онези [не] оценяват яйцата.“ Един лев не иска за яйце.
„Като дойда в кухнята, не ги оценяват, не може по един лев.“ Свети Георги казва: „Един чувал брашно ми трябва.“ – Хубаво, един чувал от мене.
Един чувал от друга сестра. Трети чувал брашно. За колко време може да ги изяде? И прав е, разсъждавам, него му трябва брашно и нас ни трябва много брашно.
към беседата >>
Вие сте недоволни от положението, което имате.
Ядете ли, пиете ли, за всичко да благодарите на Бога. Казвам, ако по нов начин не тръгнем да живеем! Аз не изисквам вие да живеете, както аз живея и вие не трябва да изисквате аз да живея като вас. Аз считам, че вие, както живеете, е много хубаво. Всеки един от вас е един особен екземпляр, на всеки е дадено туй, което му трябва.
Вие сте недоволни от положението, което имате.
В какво положение искате да бъдете? Ако бяхте един цар имате корона, скиптър, щяхте ли да бъдете щастливи? Ако бих имал вашето съзнание, че вие, като цар може да сте осъдили най-малко 100–200 души. Осъдени са. Дават ви присъда да подпишете, вие не сте прегледали дали туй решение е правилно или не.
към беседата >>
Един чувал от друга сестра.
Мене ми е толкоз приятно, че да дойде втори път пак да хлопа, защото музикално хлопа. Той е много енергичен, като млад човек. Казва: „Трябва да се изпълнява Волята Божия! “ Той ми се оплаква и казва: „Учителю, онези [не] оценяват яйцата.“ Един лев не иска за яйце. „Като дойда в кухнята, не ги оценяват, не може по един лев.“ Свети Георги казва: „Един чувал брашно ми трябва.“ – Хубаво, един чувал от мене.
Един чувал от друга сестра.
Трети чувал брашно. За колко време може да ги изяде? И прав е, разсъждавам, него му трябва брашно и нас ни трябва много брашно.
към беседата >>
В какво положение искате да бъдете?
Казвам, ако по нов начин не тръгнем да живеем! Аз не изисквам вие да живеете, както аз живея и вие не трябва да изисквате аз да живея като вас. Аз считам, че вие, както живеете, е много хубаво. Всеки един от вас е един особен екземпляр, на всеки е дадено туй, което му трябва. Вие сте недоволни от положението, което имате.
В какво положение искате да бъдете?
Ако бяхте един цар имате корона, скиптър, щяхте ли да бъдете щастливи? Ако бих имал вашето съзнание, че вие, като цар може да сте осъдили най-малко 100–200 души. Осъдени са. Дават ви присъда да подпишете, вие не сте прегледали дали туй решение е правилно или не. Гледам, тук много сестри казват: „Виж какво разправят за еди-коя си сестра.
към беседата >>
Трети чувал брашно.
Той е много енергичен, като млад човек. Казва: „Трябва да се изпълнява Волята Божия! “ Той ми се оплаква и казва: „Учителю, онези [не] оценяват яйцата.“ Един лев не иска за яйце. „Като дойда в кухнята, не ги оценяват, не може по един лев.“ Свети Георги казва: „Един чувал брашно ми трябва.“ – Хубаво, един чувал от мене. Един чувал от друга сестра.
Трети чувал брашно.
За колко време може да ги изяде? И прав е, разсъждавам, него му трябва брашно и нас ни трябва много брашно.
към беседата >>
Ако бяхте един цар имате корона, скиптър, щяхте ли да бъдете щастливи?
Аз не изисквам вие да живеете, както аз живея и вие не трябва да изисквате аз да живея като вас. Аз считам, че вие, както живеете, е много хубаво. Всеки един от вас е един особен екземпляр, на всеки е дадено туй, което му трябва. Вие сте недоволни от положението, което имате. В какво положение искате да бъдете?
Ако бяхте един цар имате корона, скиптър, щяхте ли да бъдете щастливи?
Ако бих имал вашето съзнание, че вие, като цар може да сте осъдили най-малко 100–200 души. Осъдени са. Дават ви присъда да подпишете, вие не сте прегледали дали туй решение е правилно или не. Гледам, тук много сестри казват: „Виж какво разправят за еди-коя си сестра. Тръгнала по широкия път.“ В какво седи?
към беседата >>
За колко време може да ги изяде?
Казва: „Трябва да се изпълнява Волята Божия! “ Той ми се оплаква и казва: „Учителю, онези [не] оценяват яйцата.“ Един лев не иска за яйце. „Като дойда в кухнята, не ги оценяват, не може по един лев.“ Свети Георги казва: „Един чувал брашно ми трябва.“ – Хубаво, един чувал от мене. Един чувал от друга сестра. Трети чувал брашно.
За колко време може да ги изяде?
И прав е, разсъждавам, него му трябва брашно и нас ни трябва много брашно.
към беседата >>
Ако бих имал вашето съзнание, че вие, като цар може да сте осъдили най-малко 100–200 души.
Аз считам, че вие, както живеете, е много хубаво. Всеки един от вас е един особен екземпляр, на всеки е дадено туй, което му трябва. Вие сте недоволни от положението, което имате. В какво положение искате да бъдете? Ако бяхте един цар имате корона, скиптър, щяхте ли да бъдете щастливи?
Ако бих имал вашето съзнание, че вие, като цар може да сте осъдили най-малко 100–200 души.
Осъдени са. Дават ви присъда да подпишете, вие не сте прегледали дали туй решение е правилно или не. Гледам, тук много сестри казват: „Виж какво разправят за еди-коя си сестра. Тръгнала по широкия път.“ В какво седи? Понапудрила се, духовните не се пудрят, а тя сега се пудри.
към беседата >>
И прав е, разсъждавам, него му трябва брашно и нас ни трябва много брашно.
“ Той ми се оплаква и казва: „Учителю, онези [не] оценяват яйцата.“ Един лев не иска за яйце. „Като дойда в кухнята, не ги оценяват, не може по един лев.“ Свети Георги казва: „Един чувал брашно ми трябва.“ – Хубаво, един чувал от мене. Един чувал от друга сестра. Трети чувал брашно. За колко време може да ги изяде?
И прав е, разсъждавам, него му трябва брашно и нас ни трябва много брашно.
към беседата >>
Осъдени са.
Всеки един от вас е един особен екземпляр, на всеки е дадено туй, което му трябва. Вие сте недоволни от положението, което имате. В какво положение искате да бъдете? Ако бяхте един цар имате корона, скиптър, щяхте ли да бъдете щастливи? Ако бих имал вашето съзнание, че вие, като цар може да сте осъдили най-малко 100–200 души.
Осъдени са.
Дават ви присъда да подпишете, вие не сте прегледали дали туй решение е правилно или не. Гледам, тук много сестри казват: „Виж какво разправят за еди-коя си сестра. Тръгнала по широкия път.“ В какво седи? Понапудрила се, духовните не се пудрят, а тя сега се пудри. Казвам, че когато вие мажете вашите къщи, вие не се ли пудрите?
към беседата >>
Сега тук четем в Евангелието какво е задължението на мъжа към жената.
Сега тук четем в Евангелието какво е задължението на мъжа към жената.
От дълбоката мисъл, важно е твоето отношение към твоите мисли, към твоите чувства, към твоите постъпки. Задължението на мъжа към жената е такова, по-добре е човек да не се жени. Ако задължението е такова, по-добре да не се ражда. Но, ако човек не се роди, на земята да дойде, какво ще прави горе в небето? Представете си, ако вас ви дадат един избор, да слезете ли на земята или без слизане.
към беседата >>
Дават ви присъда да подпишете, вие не сте прегледали дали туй решение е правилно или не.
Вие сте недоволни от положението, което имате. В какво положение искате да бъдете? Ако бяхте един цар имате корона, скиптър, щяхте ли да бъдете щастливи? Ако бих имал вашето съзнание, че вие, като цар може да сте осъдили най-малко 100–200 души. Осъдени са.
Дават ви присъда да подпишете, вие не сте прегледали дали туй решение е правилно или не.
Гледам, тук много сестри казват: „Виж какво разправят за еди-коя си сестра. Тръгнала по широкия път.“ В какво седи? Понапудрила се, духовните не се пудрят, а тя сега се пудри. Казвам, че когато вие мажете вашите къщи, вие не се ли пудрите? Къщата отвън измазахте, че какво лошо има, че се понапудрила?
към беседата >>
От дълбоката мисъл, важно е твоето отношение към твоите мисли, към твоите чувства, към твоите постъпки.
Сега тук четем в Евангелието какво е задължението на мъжа към жената.
От дълбоката мисъл, важно е твоето отношение към твоите мисли, към твоите чувства, към твоите постъпки.
Задължението на мъжа към жената е такова, по-добре е човек да не се жени. Ако задължението е такова, по-добре да не се ражда. Но, ако човек не се роди, на земята да дойде, какво ще прави горе в небето? Представете си, ако вас ви дадат един избор, да слезете ли на земята или без слизане. Вие не знаете какво ви очаква на земята.
към беседата >>
Гледам, тук много сестри казват: „Виж какво разправят за еди-коя си сестра.
В какво положение искате да бъдете? Ако бяхте един цар имате корона, скиптър, щяхте ли да бъдете щастливи? Ако бих имал вашето съзнание, че вие, като цар може да сте осъдили най-малко 100–200 души. Осъдени са. Дават ви присъда да подпишете, вие не сте прегледали дали туй решение е правилно или не.
Гледам, тук много сестри казват: „Виж какво разправят за еди-коя си сестра.
Тръгнала по широкия път.“ В какво седи? Понапудрила се, духовните не се пудрят, а тя сега се пудри. Казвам, че когато вие мажете вашите къщи, вие не се ли пудрите? Къщата отвън измазахте, че какво лошо има, че се понапудрила? Казва: „Да ми изпратите хубава помада, от най-добрите.“ Аз не съм ни най-малко против помадите, но една помада веднъж, като се намажеш, през цял живот да ти остане, а не всеки ден да се мажеш.
към беседата >>
Задължението на мъжа към жената е такова, по-добре е човек да не се жени.
Сега тук четем в Евангелието какво е задължението на мъжа към жената. От дълбоката мисъл, важно е твоето отношение към твоите мисли, към твоите чувства, към твоите постъпки.
Задължението на мъжа към жената е такова, по-добре е човек да не се жени.
Ако задължението е такова, по-добре да не се ражда. Но, ако човек не се роди, на земята да дойде, какво ще прави горе в небето? Представете си, ако вас ви дадат един избор, да слезете ли на земята или без слизане. Вие не знаете какво ви очаква на земята. За пример, всякога може да обичате, който е щедър и богат човек, [който] дава.
към беседата >>
Тръгнала по широкия път.“ В какво седи?
Ако бяхте един цар имате корона, скиптър, щяхте ли да бъдете щастливи? Ако бих имал вашето съзнание, че вие, като цар може да сте осъдили най-малко 100–200 души. Осъдени са. Дават ви присъда да подпишете, вие не сте прегледали дали туй решение е правилно или не. Гледам, тук много сестри казват: „Виж какво разправят за еди-коя си сестра.
Тръгнала по широкия път.“ В какво седи?
Понапудрила се, духовните не се пудрят, а тя сега се пудри. Казвам, че когато вие мажете вашите къщи, вие не се ли пудрите? Къщата отвън измазахте, че какво лошо има, че се понапудрила? Казва: „Да ми изпратите хубава помада, от най-добрите.“ Аз не съм ни най-малко против помадите, но една помада веднъж, като се намажеш, през цял живот да ти остане, а не всеки ден да се мажеш. Ако се пудриш всеки ден, и пудрата, и помадата не е хубава.
към беседата >>
Ако задължението е такова, по-добре да не се ражда.
Сега тук четем в Евангелието какво е задължението на мъжа към жената. От дълбоката мисъл, важно е твоето отношение към твоите мисли, към твоите чувства, към твоите постъпки. Задължението на мъжа към жената е такова, по-добре е човек да не се жени.
Ако задължението е такова, по-добре да не се ражда.
Но, ако човек не се роди, на земята да дойде, какво ще прави горе в небето? Представете си, ако вас ви дадат един избор, да слезете ли на земята или без слизане. Вие не знаете какво ви очаква на земята. За пример, всякога може да обичате, който е щедър и богат човек, [който] дава. Веднага ще го обичате.
към беседата >>
Понапудрила се, духовните не се пудрят, а тя сега се пудри.
Ако бих имал вашето съзнание, че вие, като цар може да сте осъдили най-малко 100–200 души. Осъдени са. Дават ви присъда да подпишете, вие не сте прегледали дали туй решение е правилно или не. Гледам, тук много сестри казват: „Виж какво разправят за еди-коя си сестра. Тръгнала по широкия път.“ В какво седи?
Понапудрила се, духовните не се пудрят, а тя сега се пудри.
Казвам, че когато вие мажете вашите къщи, вие не се ли пудрите? Къщата отвън измазахте, че какво лошо има, че се понапудрила? Казва: „Да ми изпратите хубава помада, от най-добрите.“ Аз не съм ни най-малко против помадите, но една помада веднъж, като се намажеш, през цял живот да ти остане, а не всеки ден да се мажеш. Ако се пудриш всеки ден, и пудрата, и помадата не е хубава. Всичките тия неща аз вземам по следния начин.
към беседата >>
Но, ако човек не се роди, на земята да дойде, какво ще прави горе в небето?
Сега тук четем в Евангелието какво е задължението на мъжа към жената. От дълбоката мисъл, важно е твоето отношение към твоите мисли, към твоите чувства, към твоите постъпки. Задължението на мъжа към жената е такова, по-добре е човек да не се жени. Ако задължението е такова, по-добре да не се ражда.
Но, ако човек не се роди, на земята да дойде, какво ще прави горе в небето?
Представете си, ако вас ви дадат един избор, да слезете ли на земята или без слизане. Вие не знаете какво ви очаква на земята. За пример, всякога може да обичате, който е щедър и богат човек, [който] дава. Веднага ще го обичате. Естествено е, но онзи, който не дава, няма да го обичате.
към беседата >>
Казвам, че когато вие мажете вашите къщи, вие не се ли пудрите?
Осъдени са. Дават ви присъда да подпишете, вие не сте прегледали дали туй решение е правилно или не. Гледам, тук много сестри казват: „Виж какво разправят за еди-коя си сестра. Тръгнала по широкия път.“ В какво седи? Понапудрила се, духовните не се пудрят, а тя сега се пудри.
Казвам, че когато вие мажете вашите къщи, вие не се ли пудрите?
Къщата отвън измазахте, че какво лошо има, че се понапудрила? Казва: „Да ми изпратите хубава помада, от най-добрите.“ Аз не съм ни най-малко против помадите, но една помада веднъж, като се намажеш, през цял живот да ти остане, а не всеки ден да се мажеш. Ако се пудриш всеки ден, и пудрата, и помадата не е хубава. Всичките тия неща аз вземам по следния начин. Всяка една мисъл, която имам в моя ум, всяко едно чувство, всяка една постъпка, трябва да даде един хубав цвят.
към беседата >>
Представете си, ако вас ви дадат един избор, да слезете ли на земята или без слизане.
Сега тук четем в Евангелието какво е задължението на мъжа към жената. От дълбоката мисъл, важно е твоето отношение към твоите мисли, към твоите чувства, към твоите постъпки. Задължението на мъжа към жената е такова, по-добре е човек да не се жени. Ако задължението е такова, по-добре да не се ражда. Но, ако човек не се роди, на земята да дойде, какво ще прави горе в небето?
Представете си, ако вас ви дадат един избор, да слезете ли на земята или без слизане.
Вие не знаете какво ви очаква на земята. За пример, всякога може да обичате, който е щедър и богат човек, [който] дава. Веднага ще го обичате. Естествено е, но онзи, който не дава, няма да го обичате. Представете си, че един богат човек, той има богатство събрано, но вижда, че парите са на категории.
към беседата >>
Къщата отвън измазахте, че какво лошо има, че се понапудрила?
Дават ви присъда да подпишете, вие не сте прегледали дали туй решение е правилно или не. Гледам, тук много сестри казват: „Виж какво разправят за еди-коя си сестра. Тръгнала по широкия път.“ В какво седи? Понапудрила се, духовните не се пудрят, а тя сега се пудри. Казвам, че когато вие мажете вашите къщи, вие не се ли пудрите?
Къщата отвън измазахте, че какво лошо има, че се понапудрила?
Казва: „Да ми изпратите хубава помада, от най-добрите.“ Аз не съм ни най-малко против помадите, но една помада веднъж, като се намажеш, през цял живот да ти остане, а не всеки ден да се мажеш. Ако се пудриш всеки ден, и пудрата, и помадата не е хубава. Всичките тия неща аз вземам по следния начин. Всяка една мисъл, която имам в моя ум, всяко едно чувство, всяка една постъпка, трябва да даде един хубав цвят. В ума си не трябва да държим мисли, чувства и постъпки, които не са от добро качество.
към беседата >>
Вие не знаете какво ви очаква на земята.
От дълбоката мисъл, важно е твоето отношение към твоите мисли, към твоите чувства, към твоите постъпки. Задължението на мъжа към жената е такова, по-добре е човек да не се жени. Ако задължението е такова, по-добре да не се ражда. Но, ако човек не се роди, на земята да дойде, какво ще прави горе в небето? Представете си, ако вас ви дадат един избор, да слезете ли на земята или без слизане.
Вие не знаете какво ви очаква на земята.
За пример, всякога може да обичате, който е щедър и богат човек, [който] дава. Веднага ще го обичате. Естествено е, но онзи, който не дава, няма да го обичате. Представете си, че един богат човек, той има богатство събрано, но вижда, че парите са на категории. Няколко хиляди той ги счита от една категория, други няколко хиляди от друга категория.
към беседата >>
Казва: „Да ми изпратите хубава помада, от най-добрите.“ Аз не съм ни най-малко против помадите, но една помада веднъж, като се намажеш, през цял живот да ти остане, а не всеки ден да се мажеш.
Гледам, тук много сестри казват: „Виж какво разправят за еди-коя си сестра. Тръгнала по широкия път.“ В какво седи? Понапудрила се, духовните не се пудрят, а тя сега се пудри. Казвам, че когато вие мажете вашите къщи, вие не се ли пудрите? Къщата отвън измазахте, че какво лошо има, че се понапудрила?
Казва: „Да ми изпратите хубава помада, от най-добрите.“ Аз не съм ни най-малко против помадите, но една помада веднъж, като се намажеш, през цял живот да ти остане, а не всеки ден да се мажеш.
Ако се пудриш всеки ден, и пудрата, и помадата не е хубава. Всичките тия неща аз вземам по следния начин. Всяка една мисъл, която имам в моя ум, всяко едно чувство, всяка една постъпка, трябва да даде един хубав цвят. В ума си не трябва да държим мисли, чувства и постъпки, които не са от добро качество. Трябва да се държат най-хубавите мисли.
към беседата >>
За пример, всякога може да обичате, който е щедър и богат човек, [който] дава.
Задължението на мъжа към жената е такова, по-добре е човек да не се жени. Ако задължението е такова, по-добре да не се ражда. Но, ако човек не се роди, на земята да дойде, какво ще прави горе в небето? Представете си, ако вас ви дадат един избор, да слезете ли на земята или без слизане. Вие не знаете какво ви очаква на земята.
За пример, всякога може да обичате, който е щедър и богат човек, [който] дава.
Веднага ще го обичате. Естествено е, но онзи, който не дава, няма да го обичате. Представете си, че един богат човек, той има богатство събрано, но вижда, че парите са на категории. Няколко хиляди той ги счита от една категория, други няколко хиляди от друга категория. Мене на тази мисъл ме наведе мисълта на един свещеник.
към беседата >>
Ако се пудриш всеки ден, и пудрата, и помадата не е хубава.
Тръгнала по широкия път.“ В какво седи? Понапудрила се, духовните не се пудрят, а тя сега се пудри. Казвам, че когато вие мажете вашите къщи, вие не се ли пудрите? Къщата отвън измазахте, че какво лошо има, че се понапудрила? Казва: „Да ми изпратите хубава помада, от най-добрите.“ Аз не съм ни най-малко против помадите, но една помада веднъж, като се намажеш, през цял живот да ти остане, а не всеки ден да се мажеш.
Ако се пудриш всеки ден, и пудрата, и помадата не е хубава.
Всичките тия неща аз вземам по следния начин. Всяка една мисъл, която имам в моя ум, всяко едно чувство, всяка една постъпка, трябва да даде един хубав цвят. В ума си не трябва да държим мисли, чувства и постъпки, които не са от добро качество. Трябва да се държат най-хубавите мисли. Ние сме дошли в света като градинари.
към беседата >>
Веднага ще го обичате.
Ако задължението е такова, по-добре да не се ражда. Но, ако човек не се роди, на земята да дойде, какво ще прави горе в небето? Представете си, ако вас ви дадат един избор, да слезете ли на земята или без слизане. Вие не знаете какво ви очаква на земята. За пример, всякога може да обичате, който е щедър и богат човек, [който] дава.
Веднага ще го обичате.
Естествено е, но онзи, който не дава, няма да го обичате. Представете си, че един богат човек, той има богатство събрано, но вижда, че парите са на категории. Няколко хиляди той ги счита от една категория, други няколко хиляди от друга категория. Мене на тази мисъл ме наведе мисълта на един свещеник. Разправя той: „Аз, когато взема пари като кръщавам децата, турям ги в една кутия.
към беседата >>
Всичките тия неща аз вземам по следния начин.
Понапудрила се, духовните не се пудрят, а тя сега се пудри. Казвам, че когато вие мажете вашите къщи, вие не се ли пудрите? Къщата отвън измазахте, че какво лошо има, че се понапудрила? Казва: „Да ми изпратите хубава помада, от най-добрите.“ Аз не съм ни най-малко против помадите, но една помада веднъж, като се намажеш, през цял живот да ти остане, а не всеки ден да се мажеш. Ако се пудриш всеки ден, и пудрата, и помадата не е хубава.
Всичките тия неща аз вземам по следния начин.
Всяка една мисъл, която имам в моя ум, всяко едно чувство, всяка една постъпка, трябва да даде един хубав цвят. В ума си не трябва да държим мисли, чувства и постъпки, които не са от добро качество. Трябва да се държат най-хубавите мисли. Ние сме дошли в света като градинари. Един ботаник трябва да има най-хубавите растения в ума си.
към беседата >>
Естествено е, но онзи, който не дава, няма да го обичате.
Но, ако човек не се роди, на земята да дойде, какво ще прави горе в небето? Представете си, ако вас ви дадат един избор, да слезете ли на земята или без слизане. Вие не знаете какво ви очаква на земята. За пример, всякога може да обичате, който е щедър и богат човек, [който] дава. Веднага ще го обичате.
Естествено е, но онзи, който не дава, няма да го обичате.
Представете си, че един богат човек, той има богатство събрано, но вижда, че парите са на категории. Няколко хиляди той ги счита от една категория, други няколко хиляди от друга категория. Мене на тази мисъл ме наведе мисълта на един свещеник. Разправя той: „Аз, когато взема пари като кръщавам децата, турям ги в една кутия. Когато венчавам някой, за тях имам втора кутия.
към беседата >>
Всяка една мисъл, която имам в моя ум, всяко едно чувство, всяка една постъпка, трябва да даде един хубав цвят.
Казвам, че когато вие мажете вашите къщи, вие не се ли пудрите? Къщата отвън измазахте, че какво лошо има, че се понапудрила? Казва: „Да ми изпратите хубава помада, от най-добрите.“ Аз не съм ни най-малко против помадите, но една помада веднъж, като се намажеш, през цял живот да ти остане, а не всеки ден да се мажеш. Ако се пудриш всеки ден, и пудрата, и помадата не е хубава. Всичките тия неща аз вземам по следния начин.
Всяка една мисъл, която имам в моя ум, всяко едно чувство, всяка една постъпка, трябва да даде един хубав цвят.
В ума си не трябва да държим мисли, чувства и постъпки, които не са от добро качество. Трябва да се държат най-хубавите мисли. Ние сме дошли в света като градинари. Един ботаник трябва да има най-хубавите растения в ума си. Та казвам, да се яви в нас онова чувство на благодарност!
към беседата >>
Представете си, че един богат човек, той има богатство събрано, но вижда, че парите са на категории.
Представете си, ако вас ви дадат един избор, да слезете ли на земята или без слизане. Вие не знаете какво ви очаква на земята. За пример, всякога може да обичате, който е щедър и богат човек, [който] дава. Веднага ще го обичате. Естествено е, но онзи, който не дава, няма да го обичате.
Представете си, че един богат човек, той има богатство събрано, но вижда, че парите са на категории.
Няколко хиляди той ги счита от една категория, други няколко хиляди от друга категория. Мене на тази мисъл ме наведе мисълта на един свещеник. Разправя той: „Аз, когато взема пари като кръщавам децата, турям ги в една кутия. Когато венчавам някой, за тях имам втора кутия. Когато [опявам], друга за умряло – друга кутия имам.
към беседата >>
В ума си не трябва да държим мисли, чувства и постъпки, които не са от добро качество.
Къщата отвън измазахте, че какво лошо има, че се понапудрила? Казва: „Да ми изпратите хубава помада, от най-добрите.“ Аз не съм ни най-малко против помадите, но една помада веднъж, като се намажеш, през цял живот да ти остане, а не всеки ден да се мажеш. Ако се пудриш всеки ден, и пудрата, и помадата не е хубава. Всичките тия неща аз вземам по следния начин. Всяка една мисъл, която имам в моя ум, всяко едно чувство, всяка една постъпка, трябва да даде един хубав цвят.
В ума си не трябва да държим мисли, чувства и постъпки, които не са от добро качество.
Трябва да се държат най-хубавите мисли. Ние сме дошли в света като градинари. Един ботаник трябва да има най-хубавите растения в ума си. Та казвам, да се яви в нас онова чувство на благодарност! Знаете ли колко мъчно е човек да благодари?
към беседата >>
Няколко хиляди той ги счита от една категория, други няколко хиляди от друга категория.
Вие не знаете какво ви очаква на земята. За пример, всякога може да обичате, който е щедър и богат човек, [който] дава. Веднага ще го обичате. Естествено е, но онзи, който не дава, няма да го обичате. Представете си, че един богат човек, той има богатство събрано, но вижда, че парите са на категории.
Няколко хиляди той ги счита от една категория, други няколко хиляди от друга категория.
Мене на тази мисъл ме наведе мисълта на един свещеник. Разправя той: „Аз, когато взема пари като кръщавам децата, турям ги в една кутия. Когато венчавам някой, за тях имам втора кутия. Когато [опявам], друга за умряло – друга кутия имам. За умрелите, колкото взема, турям ги в друга кутия.
към беседата >>
Трябва да се държат най-хубавите мисли.
Казва: „Да ми изпратите хубава помада, от най-добрите.“ Аз не съм ни най-малко против помадите, но една помада веднъж, като се намажеш, през цял живот да ти остане, а не всеки ден да се мажеш. Ако се пудриш всеки ден, и пудрата, и помадата не е хубава. Всичките тия неща аз вземам по следния начин. Всяка една мисъл, която имам в моя ум, всяко едно чувство, всяка една постъпка, трябва да даде един хубав цвят. В ума си не трябва да държим мисли, чувства и постъпки, които не са от добро качество.
Трябва да се държат най-хубавите мисли.
Ние сме дошли в света като градинари. Един ботаник трябва да има най-хубавите растения в ума си. Та казвам, да се яви в нас онова чувство на благодарност! Знаете ли колко мъчно е човек да благодари? Често ние фалираме.
към беседата >>
Мене на тази мисъл ме наведе мисълта на един свещеник.
За пример, всякога може да обичате, който е щедър и богат човек, [който] дава. Веднага ще го обичате. Естествено е, но онзи, който не дава, няма да го обичате. Представете си, че един богат човек, той има богатство събрано, но вижда, че парите са на категории. Няколко хиляди той ги счита от една категория, други няколко хиляди от друга категория.
Мене на тази мисъл ме наведе мисълта на един свещеник.
Разправя той: „Аз, когато взема пари като кръщавам децата, турям ги в една кутия. Когато венчавам някой, за тях имам втора кутия. Когато [опявам], друга за умряло – друга кутия имам. За умрелите, колкото взема, турям ги в друга кутия. Във втората кутия слагам онези пари, които взимам за венчавки, а в първата кутия – за новородените.“ И казва: „От тези пари, които взимам за умрелите, аз за себе си не ги употребявам.
към беседата >>
Ние сме дошли в света като градинари.
Ако се пудриш всеки ден, и пудрата, и помадата не е хубава. Всичките тия неща аз вземам по следния начин. Всяка една мисъл, която имам в моя ум, всяко едно чувство, всяка една постъпка, трябва да даде един хубав цвят. В ума си не трябва да държим мисли, чувства и постъпки, които не са от добро качество. Трябва да се държат най-хубавите мисли.
Ние сме дошли в света като градинари.
Един ботаник трябва да има най-хубавите растения в ума си. Та казвам, да се яви в нас онова чувство на благодарност! Знаете ли колко мъчно е човек да благодари? Често ние фалираме. „Не съдете, да не бъдете съдени“, „С каквато мярка мерите, ще ви бъде възмерено.“ Да съдим с онази мярка, която Господ има заради нас.
към беседата >>
Разправя той: „Аз, когато взема пари като кръщавам децата, турям ги в една кутия.
Веднага ще го обичате. Естествено е, но онзи, който не дава, няма да го обичате. Представете си, че един богат човек, той има богатство събрано, но вижда, че парите са на категории. Няколко хиляди той ги счита от една категория, други няколко хиляди от друга категория. Мене на тази мисъл ме наведе мисълта на един свещеник.
Разправя той: „Аз, когато взема пари като кръщавам децата, турям ги в една кутия.
Когато венчавам някой, за тях имам втора кутия. Когато [опявам], друга за умряло – друга кутия имам. За умрелите, колкото взема, турям ги в друга кутия. Във втората кутия слагам онези пари, които взимам за венчавки, а в първата кутия – за новородените.“ И казва: „От тези пари, които взимам за умрелите, аз за себе си не ги употребявам. На някоя вдовица, на някой беден ги давам.
към беседата >>
Един ботаник трябва да има най-хубавите растения в ума си.
Всичките тия неща аз вземам по следния начин. Всяка една мисъл, която имам в моя ум, всяко едно чувство, всяка една постъпка, трябва да даде един хубав цвят. В ума си не трябва да държим мисли, чувства и постъпки, които не са от добро качество. Трябва да се държат най-хубавите мисли. Ние сме дошли в света като градинари.
Един ботаник трябва да има най-хубавите растения в ума си.
Та казвам, да се яви в нас онова чувство на благодарност! Знаете ли колко мъчно е човек да благодари? Често ние фалираме. „Не съдете, да не бъдете съдени“, „С каквато мярка мерите, ще ви бъде възмерено.“ Да съдим с онази мярка, която Господ има заради нас. Понякой път мислите, че не сме такива.
към беседата >>
Когато венчавам някой, за тях имам втора кутия.
Естествено е, но онзи, който не дава, няма да го обичате. Представете си, че един богат човек, той има богатство събрано, но вижда, че парите са на категории. Няколко хиляди той ги счита от една категория, други няколко хиляди от друга категория. Мене на тази мисъл ме наведе мисълта на един свещеник. Разправя той: „Аз, когато взема пари като кръщавам децата, турям ги в една кутия.
Когато венчавам някой, за тях имам втора кутия.
Когато [опявам], друга за умряло – друга кутия имам. За умрелите, колкото взема, турям ги в друга кутия. Във втората кутия слагам онези пари, които взимам за венчавки, а в първата кутия – за новородените.“ И казва: „От тези пари, които взимам за умрелите, аз за себе си не ги употребявам. На някоя вдовица, на някой беден ги давам. Патила ми е главата много пъти.“ Питам, ако иде някой и извади от кутията за умрелите, какво очакваш ти?
към беседата >>
Та казвам, да се яви в нас онова чувство на благодарност!
Всяка една мисъл, която имам в моя ум, всяко едно чувство, всяка една постъпка, трябва да даде един хубав цвят. В ума си не трябва да държим мисли, чувства и постъпки, които не са от добро качество. Трябва да се държат най-хубавите мисли. Ние сме дошли в света като градинари. Един ботаник трябва да има най-хубавите растения в ума си.
Та казвам, да се яви в нас онова чувство на благодарност!
Знаете ли колко мъчно е човек да благодари? Често ние фалираме. „Не съдете, да не бъдете съдени“, „С каквато мярка мерите, ще ви бъде възмерено.“ Да съдим с онази мярка, която Господ има заради нас. Понякой път мислите, че не сме такива. Няма какво да роптаем, вземете един плод, който зрее, и в най-ранната възраст ще видите, че е стипчив.
към беседата >>
Когато [опявам], друга за умряло – друга кутия имам.
Представете си, че един богат човек, той има богатство събрано, но вижда, че парите са на категории. Няколко хиляди той ги счита от една категория, други няколко хиляди от друга категория. Мене на тази мисъл ме наведе мисълта на един свещеник. Разправя той: „Аз, когато взема пари като кръщавам децата, турям ги в една кутия. Когато венчавам някой, за тях имам втора кутия.
Когато [опявам], друга за умряло – друга кутия имам.
За умрелите, колкото взема, турям ги в друга кутия. Във втората кутия слагам онези пари, които взимам за венчавки, а в първата кутия – за новородените.“ И казва: „От тези пари, които взимам за умрелите, аз за себе си не ги употребявам. На някоя вдовица, на някой беден ги давам. Патила ми е главата много пъти.“ Питам, ако иде някой и извади от кутията за умрелите, какво очакваш ти? Или пък от кутията, дето той венчавал младите или пък от кутията, дето е [кръщавал] новородените?
към беседата >>
Знаете ли колко мъчно е човек да благодари?
В ума си не трябва да държим мисли, чувства и постъпки, които не са от добро качество. Трябва да се държат най-хубавите мисли. Ние сме дошли в света като градинари. Един ботаник трябва да има най-хубавите растения в ума си. Та казвам, да се яви в нас онова чувство на благодарност!
Знаете ли колко мъчно е човек да благодари?
Често ние фалираме. „Не съдете, да не бъдете съдени“, „С каквато мярка мерите, ще ви бъде възмерено.“ Да съдим с онази мярка, която Господ има заради нас. Понякой път мислите, че не сме такива. Няма какво да роптаем, вземете един плод, който зрее, и в най-ранната възраст ще видите, че е стипчив. И после добива една сладчина в себе си.
към беседата >>
За умрелите, колкото взема, турям ги в друга кутия.
Няколко хиляди той ги счита от една категория, други няколко хиляди от друга категория. Мене на тази мисъл ме наведе мисълта на един свещеник. Разправя той: „Аз, когато взема пари като кръщавам децата, турям ги в една кутия. Когато венчавам някой, за тях имам втора кутия. Когато [опявам], друга за умряло – друга кутия имам.
За умрелите, колкото взема, турям ги в друга кутия.
Във втората кутия слагам онези пари, които взимам за венчавки, а в първата кутия – за новородените.“ И казва: „От тези пари, които взимам за умрелите, аз за себе си не ги употребявам. На някоя вдовица, на някой беден ги давам. Патила ми е главата много пъти.“ Питам, ако иде някой и извади от кутията за умрелите, какво очакваш ти? Или пък от кутията, дето той венчавал младите или пък от кутията, дето е [кръщавал] новородените? Вие, понякой път, седите и казвате: „Дали туй, което аз върша, е благоугодно на Господа?
към беседата >>
Често ние фалираме.
Трябва да се държат най-хубавите мисли. Ние сме дошли в света като градинари. Един ботаник трябва да има най-хубавите растения в ума си. Та казвам, да се яви в нас онова чувство на благодарност! Знаете ли колко мъчно е човек да благодари?
Често ние фалираме.
„Не съдете, да не бъдете съдени“, „С каквато мярка мерите, ще ви бъде възмерено.“ Да съдим с онази мярка, която Господ има заради нас. Понякой път мислите, че не сме такива. Няма какво да роптаем, вземете един плод, който зрее, и в най-ранната възраст ще видите, че е стипчив. И после добива една сладчина в себе си. Мнозина от вас сте още неузрели плодове на туй дърво на живота.
към беседата >>
Във втората кутия слагам онези пари, които взимам за венчавки, а в първата кутия – за новородените.“ И казва: „От тези пари, които взимам за умрелите, аз за себе си не ги употребявам.
Мене на тази мисъл ме наведе мисълта на един свещеник. Разправя той: „Аз, когато взема пари като кръщавам децата, турям ги в една кутия. Когато венчавам някой, за тях имам втора кутия. Когато [опявам], друга за умряло – друга кутия имам. За умрелите, колкото взема, турям ги в друга кутия.
Във втората кутия слагам онези пари, които взимам за венчавки, а в първата кутия – за новородените.“ И казва: „От тези пари, които взимам за умрелите, аз за себе си не ги употребявам.
На някоя вдовица, на някой беден ги давам. Патила ми е главата много пъти.“ Питам, ако иде някой и извади от кутията за умрелите, какво очакваш ти? Или пък от кутията, дето той венчавал младите или пък от кутията, дето е [кръщавал] новородените? Вие, понякой път, седите и казвате: „Дали туй, което аз върша, е благоугодно на Господа? “ Често казвам, че неща, извършени без любов, губят своята стойност.
към беседата >>
„Не съдете, да не бъдете съдени“, „С каквато мярка мерите, ще ви бъде възмерено.“ Да съдим с онази мярка, която Господ има заради нас.
Ние сме дошли в света като градинари. Един ботаник трябва да има най-хубавите растения в ума си. Та казвам, да се яви в нас онова чувство на благодарност! Знаете ли колко мъчно е човек да благодари? Често ние фалираме.
„Не съдете, да не бъдете съдени“, „С каквато мярка мерите, ще ви бъде възмерено.“ Да съдим с онази мярка, която Господ има заради нас.
Понякой път мислите, че не сме такива. Няма какво да роптаем, вземете един плод, който зрее, и в най-ранната възраст ще видите, че е стипчив. И после добива една сладчина в себе си. Мнозина от вас сте още неузрели плодове на туй дърво на живота. Ако някой преждевременно [ви] откъсне, няма да имате такъв характер, както вие очаквате.
към беседата >>
На някоя вдовица, на някой беден ги давам.
Разправя той: „Аз, когато взема пари като кръщавам децата, турям ги в една кутия. Когато венчавам някой, за тях имам втора кутия. Когато [опявам], друга за умряло – друга кутия имам. За умрелите, колкото взема, турям ги в друга кутия. Във втората кутия слагам онези пари, които взимам за венчавки, а в първата кутия – за новородените.“ И казва: „От тези пари, които взимам за умрелите, аз за себе си не ги употребявам.
На някоя вдовица, на някой беден ги давам.
Патила ми е главата много пъти.“ Питам, ако иде някой и извади от кутията за умрелите, какво очакваш ти? Или пък от кутията, дето той венчавал младите или пък от кутията, дето е [кръщавал] новородените? Вие, понякой път, седите и казвате: „Дали туй, което аз върша, е благоугодно на Господа? “ Често казвам, че неща, извършени без любов, губят своята стойност. Всяко нещо, което направите без любов, губи цената си.
към беседата >>
Понякой път мислите, че не сме такива.
Един ботаник трябва да има най-хубавите растения в ума си. Та казвам, да се яви в нас онова чувство на благодарност! Знаете ли колко мъчно е човек да благодари? Често ние фалираме. „Не съдете, да не бъдете съдени“, „С каквато мярка мерите, ще ви бъде възмерено.“ Да съдим с онази мярка, която Господ има заради нас.
Понякой път мислите, че не сме такива.
Няма какво да роптаем, вземете един плод, който зрее, и в най-ранната възраст ще видите, че е стипчив. И после добива една сладчина в себе си. Мнозина от вас сте още неузрели плодове на туй дърво на живота. Ако някой преждевременно [ви] откъсне, няма да имате такъв характер, както вие очаквате. Вие, всичките, един ден ще узреете и ако ви вземат тогава, вие ще бъдете един плод, който ще бъде благоприятен на Господа.
към беседата >>
Патила ми е главата много пъти.“ Питам, ако иде някой и извади от кутията за умрелите, какво очакваш ти?
Когато венчавам някой, за тях имам втора кутия. Когато [опявам], друга за умряло – друга кутия имам. За умрелите, колкото взема, турям ги в друга кутия. Във втората кутия слагам онези пари, които взимам за венчавки, а в първата кутия – за новородените.“ И казва: „От тези пари, които взимам за умрелите, аз за себе си не ги употребявам. На някоя вдовица, на някой беден ги давам.
Патила ми е главата много пъти.“ Питам, ако иде някой и извади от кутията за умрелите, какво очакваш ти?
Или пък от кутията, дето той венчавал младите или пък от кутията, дето е [кръщавал] новородените? Вие, понякой път, седите и казвате: „Дали туй, което аз върша, е благоугодно на Господа? “ Често казвам, че неща, извършени без любов, губят своята стойност. Всяко нещо, което направите без любов, губи цената си. Вчера, като дойде свети Георги, му харесах удрянето, струва си, ако имах пари, бих му дал не 50 лева, но 150 и 200 лева, само за начина, както удря.
към беседата >>
Няма какво да роптаем, вземете един плод, който зрее, и в най-ранната възраст ще видите, че е стипчив.
Та казвам, да се яви в нас онова чувство на благодарност! Знаете ли колко мъчно е човек да благодари? Често ние фалираме. „Не съдете, да не бъдете съдени“, „С каквато мярка мерите, ще ви бъде възмерено.“ Да съдим с онази мярка, която Господ има заради нас. Понякой път мислите, че не сме такива.
Няма какво да роптаем, вземете един плод, който зрее, и в най-ранната възраст ще видите, че е стипчив.
И после добива една сладчина в себе си. Мнозина от вас сте още неузрели плодове на туй дърво на живота. Ако някой преждевременно [ви] откъсне, няма да имате такъв характер, както вие очаквате. Вие, всичките, един ден ще узреете и ако ви вземат тогава, вие ще бъдете един плод, който ще бъде благоприятен на Господа. Сега, тия плодове трябва да пазите.
към беседата >>
Или пък от кутията, дето той венчавал младите или пък от кутията, дето е [кръщавал] новородените?
Когато [опявам], друга за умряло – друга кутия имам. За умрелите, колкото взема, турям ги в друга кутия. Във втората кутия слагам онези пари, които взимам за венчавки, а в първата кутия – за новородените.“ И казва: „От тези пари, които взимам за умрелите, аз за себе си не ги употребявам. На някоя вдовица, на някой беден ги давам. Патила ми е главата много пъти.“ Питам, ако иде някой и извади от кутията за умрелите, какво очакваш ти?
Или пък от кутията, дето той венчавал младите или пък от кутията, дето е [кръщавал] новородените?
Вие, понякой път, седите и казвате: „Дали туй, което аз върша, е благоугодно на Господа? “ Често казвам, че неща, извършени без любов, губят своята стойност. Всяко нещо, което направите без любов, губи цената си. Вчера, като дойде свети Георги, му харесах удрянето, струва си, ако имах пари, бих му дал не 50 лева, но 150 и 200 лева, само за начина, както удря. Тропа като капелмайстор.
към беседата >>
И после добива една сладчина в себе си.
Знаете ли колко мъчно е човек да благодари? Често ние фалираме. „Не съдете, да не бъдете съдени“, „С каквато мярка мерите, ще ви бъде възмерено.“ Да съдим с онази мярка, която Господ има заради нас. Понякой път мислите, че не сме такива. Няма какво да роптаем, вземете един плод, който зрее, и в най-ранната възраст ще видите, че е стипчив.
И после добива една сладчина в себе си.
Мнозина от вас сте още неузрели плодове на туй дърво на живота. Ако някой преждевременно [ви] откъсне, няма да имате такъв характер, както вие очаквате. Вие, всичките, един ден ще узреете и ако ви вземат тогава, вие ще бъдете един плод, който ще бъде благоприятен на Господа. Сега, тия плодове трябва да пазите. Трябва да пазите вашите мисли от бръмбари.
към беседата >>
Вие, понякой път, седите и казвате: „Дали туй, което аз върша, е благоугодно на Господа?
За умрелите, колкото взема, турям ги в друга кутия. Във втората кутия слагам онези пари, които взимам за венчавки, а в първата кутия – за новородените.“ И казва: „От тези пари, които взимам за умрелите, аз за себе си не ги употребявам. На някоя вдовица, на някой беден ги давам. Патила ми е главата много пъти.“ Питам, ако иде някой и извади от кутията за умрелите, какво очакваш ти? Или пък от кутията, дето той венчавал младите или пък от кутията, дето е [кръщавал] новородените?
Вие, понякой път, седите и казвате: „Дали туй, което аз върша, е благоугодно на Господа?
“ Често казвам, че неща, извършени без любов, губят своята стойност. Всяко нещо, което направите без любов, губи цената си. Вчера, като дойде свети Георги, му харесах удрянето, струва си, ако имах пари, бих му дал не 50 лева, но 150 и 200 лева, само за начина, както удря. Тропа като капелмайстор. Най-първо по-слабо, после по-силно.
към беседата >>
Мнозина от вас сте още неузрели плодове на туй дърво на живота.
Често ние фалираме. „Не съдете, да не бъдете съдени“, „С каквато мярка мерите, ще ви бъде възмерено.“ Да съдим с онази мярка, която Господ има заради нас. Понякой път мислите, че не сме такива. Няма какво да роптаем, вземете един плод, който зрее, и в най-ранната възраст ще видите, че е стипчив. И после добива една сладчина в себе си.
Мнозина от вас сте още неузрели плодове на туй дърво на живота.
Ако някой преждевременно [ви] откъсне, няма да имате такъв характер, както вие очаквате. Вие, всичките, един ден ще узреете и ако ви вземат тогава, вие ще бъдете един плод, който ще бъде благоприятен на Господа. Сега, тия плодове трябва да пазите. Трябва да пазите вашите мисли от бръмбари. Дойде някой и казва: „Какво си пожълтял?
към беседата >>
“ Често казвам, че неща, извършени без любов, губят своята стойност.
Във втората кутия слагам онези пари, които взимам за венчавки, а в първата кутия – за новородените.“ И казва: „От тези пари, които взимам за умрелите, аз за себе си не ги употребявам. На някоя вдовица, на някой беден ги давам. Патила ми е главата много пъти.“ Питам, ако иде някой и извади от кутията за умрелите, какво очакваш ти? Или пък от кутията, дето той венчавал младите или пък от кутията, дето е [кръщавал] новородените? Вие, понякой път, седите и казвате: „Дали туй, което аз върша, е благоугодно на Господа?
“ Често казвам, че неща, извършени без любов, губят своята стойност.
Всяко нещо, което направите без любов, губи цената си. Вчера, като дойде свети Георги, му харесах удрянето, струва си, ако имах пари, бих му дал не 50 лева, но 150 и 200 лева, само за начина, както удря. Тропа като капелмайстор. Най-първо по-слабо, после по-силно. Аз мълча, удря по-силно.
към беседата >>
Ако някой преждевременно [ви] откъсне, няма да имате такъв характер, както вие очаквате.
„Не съдете, да не бъдете съдени“, „С каквато мярка мерите, ще ви бъде възмерено.“ Да съдим с онази мярка, която Господ има заради нас. Понякой път мислите, че не сме такива. Няма какво да роптаем, вземете един плод, който зрее, и в най-ранната възраст ще видите, че е стипчив. И после добива една сладчина в себе си. Мнозина от вас сте още неузрели плодове на туй дърво на живота.
Ако някой преждевременно [ви] откъсне, няма да имате такъв характер, както вие очаквате.
Вие, всичките, един ден ще узреете и ако ви вземат тогава, вие ще бъдете един плод, който ще бъде благоприятен на Господа. Сега, тия плодове трябва да пазите. Трябва да пазите вашите мисли от бръмбари. Дойде някой и казва: „Какво си пожълтял? “ Радвай се, че си пожълтял.
към беседата >>
Всяко нещо, което направите без любов, губи цената си.
На някоя вдовица, на някой беден ги давам. Патила ми е главата много пъти.“ Питам, ако иде някой и извади от кутията за умрелите, какво очакваш ти? Или пък от кутията, дето той венчавал младите или пък от кутията, дето е [кръщавал] новородените? Вие, понякой път, седите и казвате: „Дали туй, което аз върша, е благоугодно на Господа? “ Често казвам, че неща, извършени без любов, губят своята стойност.
Всяко нещо, което направите без любов, губи цената си.
Вчера, като дойде свети Георги, му харесах удрянето, струва си, ако имах пари, бих му дал не 50 лева, но 150 и 200 лева, само за начина, както удря. Тропа като капелмайстор. Най-първо по-слабо, после по-силно. Аз мълча, удря по-силно. Аз пак мълча, още по-силно удря.
към беседата >>
Вие, всичките, един ден ще узреете и ако ви вземат тогава, вие ще бъдете един плод, който ще бъде благоприятен на Господа.
Понякой път мислите, че не сме такива. Няма какво да роптаем, вземете един плод, който зрее, и в най-ранната възраст ще видите, че е стипчив. И после добива една сладчина в себе си. Мнозина от вас сте още неузрели плодове на туй дърво на живота. Ако някой преждевременно [ви] откъсне, няма да имате такъв характер, както вие очаквате.
Вие, всичките, един ден ще узреете и ако ви вземат тогава, вие ще бъдете един плод, който ще бъде благоприятен на Господа.
Сега, тия плодове трябва да пазите. Трябва да пазите вашите мисли от бръмбари. Дойде някой и казва: „Какво си пожълтял? “ Радвай се, че си пожълтял. Жълтият цвят показва, че си започнал да мислиш.
към беседата >>
Вчера, като дойде свети Георги, му харесах удрянето, струва си, ако имах пари, бих му дал не 50 лева, но 150 и 200 лева, само за начина, както удря.
Патила ми е главата много пъти.“ Питам, ако иде някой и извади от кутията за умрелите, какво очакваш ти? Или пък от кутията, дето той венчавал младите или пък от кутията, дето е [кръщавал] новородените? Вие, понякой път, седите и казвате: „Дали туй, което аз върша, е благоугодно на Господа? “ Често казвам, че неща, извършени без любов, губят своята стойност. Всяко нещо, което направите без любов, губи цената си.
Вчера, като дойде свети Георги, му харесах удрянето, струва си, ако имах пари, бих му дал не 50 лева, но 150 и 200 лева, само за начина, както удря.
Тропа като капелмайстор. Най-първо по-слабо, после по-силно. Аз мълча, удря по-силно. Аз пак мълча, още по-силно удря. Казвам, той ако е на моето място и аз на неговото, как ще удрям?
към беседата >>
Сега, тия плодове трябва да пазите.
Няма какво да роптаем, вземете един плод, който зрее, и в най-ранната възраст ще видите, че е стипчив. И после добива една сладчина в себе си. Мнозина от вас сте още неузрели плодове на туй дърво на живота. Ако някой преждевременно [ви] откъсне, няма да имате такъв характер, както вие очаквате. Вие, всичките, един ден ще узреете и ако ви вземат тогава, вие ще бъдете един плод, който ще бъде благоприятен на Господа.
Сега, тия плодове трябва да пазите.
Трябва да пазите вашите мисли от бръмбари. Дойде някой и казва: „Какво си пожълтял? “ Радвай се, че си пожълтял. Жълтият цвят показва, че си започнал да мислиш. Друг дойде и ти казва: „Защо си почервенял?
към беседата >>
Тропа като капелмайстор.
Или пък от кутията, дето той венчавал младите или пък от кутията, дето е [кръщавал] новородените? Вие, понякой път, седите и казвате: „Дали туй, което аз върша, е благоугодно на Господа? “ Често казвам, че неща, извършени без любов, губят своята стойност. Всяко нещо, което направите без любов, губи цената си. Вчера, като дойде свети Георги, му харесах удрянето, струва си, ако имах пари, бих му дал не 50 лева, но 150 и 200 лева, само за начина, както удря.
Тропа като капелмайстор.
Най-първо по-слабо, после по-силно. Аз мълча, удря по-силно. Аз пак мълча, още по-силно удря. Казвам, той ако е на моето място и аз на неговото, как ще удрям? Сега навярно и аз така ще удрям.
към беседата >>
Трябва да пазите вашите мисли от бръмбари.
И после добива една сладчина в себе си. Мнозина от вас сте още неузрели плодове на туй дърво на живота. Ако някой преждевременно [ви] откъсне, няма да имате такъв характер, както вие очаквате. Вие, всичките, един ден ще узреете и ако ви вземат тогава, вие ще бъдете един плод, който ще бъде благоприятен на Господа. Сега, тия плодове трябва да пазите.
Трябва да пазите вашите мисли от бръмбари.
Дойде някой и казва: „Какво си пожълтял? “ Радвай се, че си пожълтял. Жълтият цвят показва, че си започнал да мислиш. Друг дойде и ти казва: „Защо си почервенял? “ Радвай се, че си почервенял, понеже червеният цвят е на живота.
към беседата >>
Най-първо по-слабо, после по-силно.
Вие, понякой път, седите и казвате: „Дали туй, което аз върша, е благоугодно на Господа? “ Често казвам, че неща, извършени без любов, губят своята стойност. Всяко нещо, което направите без любов, губи цената си. Вчера, като дойде свети Георги, му харесах удрянето, струва си, ако имах пари, бих му дал не 50 лева, но 150 и 200 лева, само за начина, както удря. Тропа като капелмайстор.
Най-първо по-слабо, после по-силно.
Аз мълча, удря по-силно. Аз пак мълча, още по-силно удря. Казвам, той ако е на моето място и аз на неговото, как ще удрям? Сега навярно и аз така ще удрям. Седя и [наблюдавам] себе си.
към беседата >>
Дойде някой и казва: „Какво си пожълтял?
Мнозина от вас сте още неузрели плодове на туй дърво на живота. Ако някой преждевременно [ви] откъсне, няма да имате такъв характер, както вие очаквате. Вие, всичките, един ден ще узреете и ако ви вземат тогава, вие ще бъдете един плод, който ще бъде благоприятен на Господа. Сега, тия плодове трябва да пазите. Трябва да пазите вашите мисли от бръмбари.
Дойде някой и казва: „Какво си пожълтял?
“ Радвай се, че си пожълтял. Жълтият цвят показва, че си започнал да мислиш. Друг дойде и ти казва: „Защо си почервенял? “ Радвай се, че си почервенял, понеже червеният цвят е на живота. Друг дойде и ти казва: „Защо си посинял?
към беседата >>
Аз мълча, удря по-силно.
“ Често казвам, че неща, извършени без любов, губят своята стойност. Всяко нещо, което направите без любов, губи цената си. Вчера, като дойде свети Георги, му харесах удрянето, струва си, ако имах пари, бих му дал не 50 лева, но 150 и 200 лева, само за начина, както удря. Тропа като капелмайстор. Най-първо по-слабо, после по-силно.
Аз мълча, удря по-силно.
Аз пак мълча, още по-силно удря. Казвам, той ако е на моето място и аз на неговото, как ще удрям? Сега навярно и аз така ще удрям. Седя и [наблюдавам] себе си. И той иска да каже: „Не знаеш кой е тук!
към беседата >>
“ Радвай се, че си пожълтял.
Ако някой преждевременно [ви] откъсне, няма да имате такъв характер, както вие очаквате. Вие, всичките, един ден ще узреете и ако ви вземат тогава, вие ще бъдете един плод, който ще бъде благоприятен на Господа. Сега, тия плодове трябва да пазите. Трябва да пазите вашите мисли от бръмбари. Дойде някой и казва: „Какво си пожълтял?
“ Радвай се, че си пожълтял.
Жълтият цвят показва, че си започнал да мислиш. Друг дойде и ти казва: „Защо си почервенял? “ Радвай се, че си почервенял, понеже червеният цвят е на живота. Друг дойде и ти казва: „Защо си посинял? “ Радвай се, че си посинял, синият цвят е цвят на вярата.
към беседата >>
Аз пак мълча, още по-силно удря.
Всяко нещо, което направите без любов, губи цената си. Вчера, като дойде свети Георги, му харесах удрянето, струва си, ако имах пари, бих му дал не 50 лева, но 150 и 200 лева, само за начина, както удря. Тропа като капелмайстор. Най-първо по-слабо, после по-силно. Аз мълча, удря по-силно.
Аз пак мълча, още по-силно удря.
Казвам, той ако е на моето място и аз на неговото, как ще удрям? Сега навярно и аз така ще удрям. Седя и [наблюдавам] себе си. И той иска да каже: „Не знаеш кой е тук! – Св. Георги.
към беседата >>
Жълтият цвят показва, че си започнал да мислиш.
Вие, всичките, един ден ще узреете и ако ви вземат тогава, вие ще бъдете един плод, който ще бъде благоприятен на Господа. Сега, тия плодове трябва да пазите. Трябва да пазите вашите мисли от бръмбари. Дойде някой и казва: „Какво си пожълтял? “ Радвай се, че си пожълтял.
Жълтият цвят показва, че си започнал да мислиш.
Друг дойде и ти казва: „Защо си почервенял? “ Радвай се, че си почервенял, понеже червеният цвят е на живота. Друг дойде и ти казва: „Защо си посинял? “ Радвай се, че си посинял, синият цвят е цвят на вярата. Някой казва: „Защо си позеленял?
към беседата >>
Казвам, той ако е на моето място и аз на неговото, как ще удрям?
Вчера, като дойде свети Георги, му харесах удрянето, струва си, ако имах пари, бих му дал не 50 лева, но 150 и 200 лева, само за начина, както удря. Тропа като капелмайстор. Най-първо по-слабо, после по-силно. Аз мълча, удря по-силно. Аз пак мълча, още по-силно удря.
Казвам, той ако е на моето място и аз на неговото, как ще удрям?
Сега навярно и аз така ще удрям. Седя и [наблюдавам] себе си. И той иска да каже: „Не знаеш кой е тук! – Св. Георги. Трябва да ме приемеш, нищо повече.“ Обаче, аз не го приех, понеже той иде с една голяма препоръка, да препоръчам яйцата, да ги назнача на служба.
към беседата >>
Друг дойде и ти казва: „Защо си почервенял?
Сега, тия плодове трябва да пазите. Трябва да пазите вашите мисли от бръмбари. Дойде някой и казва: „Какво си пожълтял? “ Радвай се, че си пожълтял. Жълтият цвят показва, че си започнал да мислиш.
Друг дойде и ти казва: „Защо си почервенял?
“ Радвай се, че си почервенял, понеже червеният цвят е на живота. Друг дойде и ти казва: „Защо си посинял? “ Радвай се, че си посинял, синият цвят е цвят на вярата. Някой казва: „Защо си позеленял? “ Радвай се, че си позеленял, защото зеленият цвят е на човешкия растеж, на богатите хора.
към беседата >>
Сега навярно и аз така ще удрям.
Тропа като капелмайстор. Най-първо по-слабо, после по-силно. Аз мълча, удря по-силно. Аз пак мълча, още по-силно удря. Казвам, той ако е на моето място и аз на неговото, как ще удрям?
Сега навярно и аз така ще удрям.
Седя и [наблюдавам] себе си. И той иска да каже: „Не знаеш кой е тук! – Св. Георги. Трябва да ме приемеш, нищо повече.“ Обаче, аз не го приех, понеже той иде с една голяма препоръка, да препоръчам яйцата, да ги назнача на служба. Пък аз нямам отворено място.
към беседата >>
“ Радвай се, че си почервенял, понеже червеният цвят е на живота.
Трябва да пазите вашите мисли от бръмбари. Дойде някой и казва: „Какво си пожълтял? “ Радвай се, че си пожълтял. Жълтият цвят показва, че си започнал да мислиш. Друг дойде и ти казва: „Защо си почервенял?
“ Радвай се, че си почервенял, понеже червеният цвят е на живота.
Друг дойде и ти казва: „Защо си посинял? “ Радвай се, че си посинял, синият цвят е цвят на вярата. Някой казва: „Защо си позеленял? “ Радвай се, че си позеленял, защото зеленият цвят е на човешкия растеж, на богатите хора. Хубаво нещо е, че си пожълтял, хубаво е, че си почервенял, хубаво е, че си посинял, хубаво е, че си позеленял.
към беседата >>
Седя и [наблюдавам] себе си.
Най-първо по-слабо, после по-силно. Аз мълча, удря по-силно. Аз пак мълча, още по-силно удря. Казвам, той ако е на моето място и аз на неговото, как ще удрям? Сега навярно и аз така ще удрям.
Седя и [наблюдавам] себе си.
И той иска да каже: „Не знаеш кой е тук! – Св. Георги. Трябва да ме приемеш, нищо повече.“ Обаче, аз не го приех, понеже той иде с една голяма препоръка, да препоръчам яйцата, да ги назнача на служба. Пък аз нямам отворено място. Казвам, днес няма да приемам никого за назначение.
към беседата >>
Друг дойде и ти казва: „Защо си посинял?
Дойде някой и казва: „Какво си пожълтял? “ Радвай се, че си пожълтял. Жълтият цвят показва, че си започнал да мислиш. Друг дойде и ти казва: „Защо си почервенял? “ Радвай се, че си почервенял, понеже червеният цвят е на живота.
Друг дойде и ти казва: „Защо си посинял?
“ Радвай се, че си посинял, синият цвят е цвят на вярата. Някой казва: „Защо си позеленял? “ Радвай се, че си позеленял, защото зеленият цвят е на човешкия растеж, на богатите хора. Хубаво нещо е, че си пожълтял, хубаво е, че си почервенял, хубаво е, че си посинял, хубаво е, че си позеленял. Тия неща ние ги вземаме в съвсем друг характер.
към беседата >>
И той иска да каже: „Не знаеш кой е тук!
Аз мълча, удря по-силно. Аз пак мълча, още по-силно удря. Казвам, той ако е на моето място и аз на неговото, как ще удрям? Сега навярно и аз така ще удрям. Седя и [наблюдавам] себе си.
И той иска да каже: „Не знаеш кой е тук!
– Св. Георги. Трябва да ме приемеш, нищо повече.“ Обаче, аз не го приех, понеже той иде с една голяма препоръка, да препоръчам яйцата, да ги назнача на служба. Пък аз нямам отворено място. Казвам, днес няма да приемам никого за назначение. Нито уволнение, нито назначавам.
към беседата >>
“ Радвай се, че си посинял, синият цвят е цвят на вярата.
“ Радвай се, че си пожълтял. Жълтият цвят показва, че си започнал да мислиш. Друг дойде и ти казва: „Защо си почервенял? “ Радвай се, че си почервенял, понеже червеният цвят е на живота. Друг дойде и ти казва: „Защо си посинял?
“ Радвай се, че си посинял, синият цвят е цвят на вярата.
Някой казва: „Защо си позеленял? “ Радвай се, че си позеленял, защото зеленият цвят е на човешкия растеж, на богатите хора. Хубаво нещо е, че си пожълтял, хубаво е, че си почервенял, хубаво е, че си посинял, хубаво е, че си позеленял. Тия неща ние ги вземаме в съвсем друг характер. Всичко, каквото ни се случва, е за добро за мъдреца.
към беседата >>
– Св. Георги.
Аз пак мълча, още по-силно удря. Казвам, той ако е на моето място и аз на неговото, как ще удрям? Сега навярно и аз така ще удрям. Седя и [наблюдавам] себе си. И той иска да каже: „Не знаеш кой е тук!
– Св. Георги.
Трябва да ме приемеш, нищо повече.“ Обаче, аз не го приех, понеже той иде с една голяма препоръка, да препоръчам яйцата, да ги назнача на служба. Пък аз нямам отворено място. Казвам, днес няма да приемам никого за назначение. Нито уволнение, нито назначавам. Пък какво трябваше да кажа?
към беседата >>
Някой казва: „Защо си позеленял?
Жълтият цвят показва, че си започнал да мислиш. Друг дойде и ти казва: „Защо си почервенял? “ Радвай се, че си почервенял, понеже червеният цвят е на живота. Друг дойде и ти казва: „Защо си посинял? “ Радвай се, че си посинял, синият цвят е цвят на вярата.
Някой казва: „Защо си позеленял?
“ Радвай се, че си позеленял, защото зеленият цвят е на човешкия растеж, на богатите хора. Хубаво нещо е, че си пожълтял, хубаво е, че си почервенял, хубаво е, че си посинял, хубаво е, че си позеленял. Тия неща ние ги вземаме в съвсем друг характер. Всичко, каквото ни се случва, е за добро за мъдреца. Онзи, който не е мъдрец, всякога ще бъде позеленял.
към беседата >>
Трябва да ме приемеш, нищо повече.“ Обаче, аз не го приех, понеже той иде с една голяма препоръка, да препоръчам яйцата, да ги назнача на служба.
Казвам, той ако е на моето място и аз на неговото, как ще удрям? Сега навярно и аз така ще удрям. Седя и [наблюдавам] себе си. И той иска да каже: „Не знаеш кой е тук! – Св. Георги.
Трябва да ме приемеш, нищо повече.“ Обаче, аз не го приех, понеже той иде с една голяма препоръка, да препоръчам яйцата, да ги назнача на служба.
Пък аз нямам отворено място. Казвам, днес няма да приемам никого за назначение. Нито уволнение, нито назначавам. Пък какво трябваше да кажа? – Някой пример, който не е измислен.
към беседата >>
“ Радвай се, че си позеленял, защото зеленият цвят е на човешкия растеж, на богатите хора.
Друг дойде и ти казва: „Защо си почервенял? “ Радвай се, че си почервенял, понеже червеният цвят е на живота. Друг дойде и ти казва: „Защо си посинял? “ Радвай се, че си посинял, синият цвят е цвят на вярата. Някой казва: „Защо си позеленял?
“ Радвай се, че си позеленял, защото зеленият цвят е на човешкия растеж, на богатите хора.
Хубаво нещо е, че си пожълтял, хубаво е, че си почервенял, хубаво е, че си посинял, хубаво е, че си позеленял. Тия неща ние ги вземаме в съвсем друг характер. Всичко, каквото ни се случва, е за добро за мъдреца. Онзи, който не е мъдрец, всякога ще бъде позеленял. Отрова има в неговата душа, позеленял е.
към беседата >>
Пък аз нямам отворено място.
Сега навярно и аз така ще удрям. Седя и [наблюдавам] себе си. И той иска да каже: „Не знаеш кой е тук! – Св. Георги. Трябва да ме приемеш, нищо повече.“ Обаче, аз не го приех, понеже той иде с една голяма препоръка, да препоръчам яйцата, да ги назнача на служба.
Пък аз нямам отворено място.
Казвам, днес няма да приемам никого за назначение. Нито уволнение, нито назначавам. Пък какво трябваше да кажа? – Някой пример, който не е измислен. Казвам, добър е тоя пример.
към беседата >>
Хубаво нещо е, че си пожълтял, хубаво е, че си почервенял, хубаво е, че си посинял, хубаво е, че си позеленял.
“ Радвай се, че си почервенял, понеже червеният цвят е на живота. Друг дойде и ти казва: „Защо си посинял? “ Радвай се, че си посинял, синият цвят е цвят на вярата. Някой казва: „Защо си позеленял? “ Радвай се, че си позеленял, защото зеленият цвят е на човешкия растеж, на богатите хора.
Хубаво нещо е, че си пожълтял, хубаво е, че си почервенял, хубаво е, че си посинял, хубаво е, че си позеленял.
Тия неща ние ги вземаме в съвсем друг характер. Всичко, каквото ни се случва, е за добро за мъдреца. Онзи, който не е мъдрец, всякога ще бъде позеленял. Отрова има в неговата душа, позеленял е. Или пък, когато има син цвят, някой път синият цвят дава.
към беседата >>
Казвам, днес няма да приемам никого за назначение.
Седя и [наблюдавам] себе си. И той иска да каже: „Не знаеш кой е тук! – Св. Георги. Трябва да ме приемеш, нищо повече.“ Обаче, аз не го приех, понеже той иде с една голяма препоръка, да препоръчам яйцата, да ги назнача на служба. Пък аз нямам отворено място.
Казвам, днес няма да приемам никого за назначение.
Нито уволнение, нито назначавам. Пък какво трябваше да кажа? – Някой пример, който не е измислен. Казвам, добър е тоя пример. Размишлявам как ще хлопам.
към беседата >>
Тия неща ние ги вземаме в съвсем друг характер.
Друг дойде и ти казва: „Защо си посинял? “ Радвай се, че си посинял, синият цвят е цвят на вярата. Някой казва: „Защо си позеленял? “ Радвай се, че си позеленял, защото зеленият цвят е на човешкия растеж, на богатите хора. Хубаво нещо е, че си пожълтял, хубаво е, че си почервенял, хубаво е, че си посинял, хубаво е, че си позеленял.
Тия неща ние ги вземаме в съвсем друг характер.
Всичко, каквото ни се случва, е за добро за мъдреца. Онзи, който не е мъдрец, всякога ще бъде позеленял. Отрова има в неговата душа, позеленял е. Или пък, когато има син цвят, някой път синият цвят дава. Този човек, когато почернее, може да го видим.
към беседата >>
Нито уволнение, нито назначавам.
И той иска да каже: „Не знаеш кой е тук! – Св. Георги. Трябва да ме приемеш, нищо повече.“ Обаче, аз не го приех, понеже той иде с една голяма препоръка, да препоръчам яйцата, да ги назнача на служба. Пък аз нямам отворено място. Казвам, днес няма да приемам никого за назначение.
Нито уволнение, нито назначавам.
Пък какво трябваше да кажа? – Някой пример, който не е измислен. Казвам, добър е тоя пример. Размишлявам как ще хлопам. Като удари, той има право да удря, аз го извинявам.
към беседата >>
Всичко, каквото ни се случва, е за добро за мъдреца.
“ Радвай се, че си посинял, синият цвят е цвят на вярата. Някой казва: „Защо си позеленял? “ Радвай се, че си позеленял, защото зеленият цвят е на човешкия растеж, на богатите хора. Хубаво нещо е, че си пожълтял, хубаво е, че си почервенял, хубаво е, че си посинял, хубаво е, че си позеленял. Тия неща ние ги вземаме в съвсем друг характер.
Всичко, каквото ни се случва, е за добро за мъдреца.
Онзи, който не е мъдрец, всякога ще бъде позеленял. Отрова има в неговата душа, позеленял е. Или пък, когато има син цвят, някой път синият цвят дава. Този човек, когато почернее, може да го видим. Като беше светия, не можем да го видим.
към беседата >>
Пък какво трябваше да кажа?
– Св. Георги. Трябва да ме приемеш, нищо повече.“ Обаче, аз не го приех, понеже той иде с една голяма препоръка, да препоръчам яйцата, да ги назнача на служба. Пък аз нямам отворено място. Казвам, днес няма да приемам никого за назначение. Нито уволнение, нито назначавам.
Пък какво трябваше да кажа?
– Някой пример, който не е измислен. Казвам, добър е тоя пример. Размишлявам как ще хлопам. Като удари, той има право да удря, аз го извинявам. Понеже той е глух, той удря силно, щото трябва да го чуе.
към беседата >>
Онзи, който не е мъдрец, всякога ще бъде позеленял.
Някой казва: „Защо си позеленял? “ Радвай се, че си позеленял, защото зеленият цвят е на човешкия растеж, на богатите хора. Хубаво нещо е, че си пожълтял, хубаво е, че си почервенял, хубаво е, че си посинял, хубаво е, че си позеленял. Тия неща ние ги вземаме в съвсем друг характер. Всичко, каквото ни се случва, е за добро за мъдреца.
Онзи, който не е мъдрец, всякога ще бъде позеленял.
Отрова има в неговата душа, позеленял е. Или пък, когато има син цвят, някой път синият цвят дава. Този човек, когато почернее, може да го видим. Като беше светия, не можем да го видим. Сега, като почернял, можем да видим какво е неговото лице.
към беседата >>
– Някой пример, който не е измислен.
Трябва да ме приемеш, нищо повече.“ Обаче, аз не го приех, понеже той иде с една голяма препоръка, да препоръчам яйцата, да ги назнача на служба. Пък аз нямам отворено място. Казвам, днес няма да приемам никого за назначение. Нито уволнение, нито назначавам. Пък какво трябваше да кажа?
– Някой пример, който не е измислен.
Казвам, добър е тоя пример. Размишлявам как ще хлопам. Като удари, той има право да удря, аз го извинявам. Понеже той е глух, той удря силно, щото трябва да го чуе. Понеже той ме слуша, едва го чух.
към беседата >>
Отрова има в неговата душа, позеленял е.
“ Радвай се, че си позеленял, защото зеленият цвят е на човешкия растеж, на богатите хора. Хубаво нещо е, че си пожълтял, хубаво е, че си почервенял, хубаво е, че си посинял, хубаво е, че си позеленял. Тия неща ние ги вземаме в съвсем друг характер. Всичко, каквото ни се случва, е за добро за мъдреца. Онзи, който не е мъдрец, всякога ще бъде позеленял.
Отрова има в неговата душа, позеленял е.
Или пък, когато има син цвят, някой път синият цвят дава. Този човек, когато почернее, може да го видим. Като беше светия, не можем да го видим. Сега, като почернял, можем да видим какво е неговото лице.
към беседата >>
Казвам, добър е тоя пример.
Пък аз нямам отворено място. Казвам, днес няма да приемам никого за назначение. Нито уволнение, нито назначавам. Пък какво трябваше да кажа? – Някой пример, който не е измислен.
Казвам, добър е тоя пример.
Размишлявам как ще хлопам. Като удари, той има право да удря, аз го извинявам. Понеже той е глух, той удря силно, щото трябва да го чуе. Понеже той ме слуша, едва го чух. Аз имам много развит слух и чувам.
към беседата >>
Или пък, когато има син цвят, някой път синият цвят дава.
Хубаво нещо е, че си пожълтял, хубаво е, че си почервенял, хубаво е, че си посинял, хубаво е, че си позеленял. Тия неща ние ги вземаме в съвсем друг характер. Всичко, каквото ни се случва, е за добро за мъдреца. Онзи, който не е мъдрец, всякога ще бъде позеленял. Отрова има в неговата душа, позеленял е.
Или пък, когато има син цвят, някой път синият цвят дава.
Този човек, когато почернее, може да го видим. Като беше светия, не можем да го видим. Сега, като почернял, можем да видим какво е неговото лице.
към беседата >>
Размишлявам как ще хлопам.
Казвам, днес няма да приемам никого за назначение. Нито уволнение, нито назначавам. Пък какво трябваше да кажа? – Някой пример, който не е измислен. Казвам, добър е тоя пример.
Размишлявам как ще хлопам.
Като удари, той има право да удря, аз го извинявам. Понеже той е глух, той удря силно, щото трябва да го чуе. Понеже той ме слуша, едва го чух. Аз имам много развит слух и чувам. Казвам, то е понятието, разбирането на свети Георги.
към беседата >>
Този човек, когато почернее, може да го видим.
Тия неща ние ги вземаме в съвсем друг характер. Всичко, каквото ни се случва, е за добро за мъдреца. Онзи, който не е мъдрец, всякога ще бъде позеленял. Отрова има в неговата душа, позеленял е. Или пък, когато има син цвят, някой път синият цвят дава.
Този човек, когато почернее, може да го видим.
Като беше светия, не можем да го видим. Сега, като почернял, можем да видим какво е неговото лице.
към беседата >>
Като удари, той има право да удря, аз го извинявам.
Нито уволнение, нито назначавам. Пък какво трябваше да кажа? – Някой пример, който не е измислен. Казвам, добър е тоя пример. Размишлявам как ще хлопам.
Като удари, той има право да удря, аз го извинявам.
Понеже той е глух, той удря силно, щото трябва да го чуе. Понеже той ме слуша, едва го чух. Аз имам много развит слух и чувам. Казвам, то е понятието, разбирането на свети Георги. На 90 години е и моето разбиране се различава само по обстановката на ушите.
към беседата >>
Като беше светия, не можем да го видим.
Всичко, каквото ни се случва, е за добро за мъдреца. Онзи, който не е мъдрец, всякога ще бъде позеленял. Отрова има в неговата душа, позеленял е. Или пък, когато има син цвят, някой път синият цвят дава. Този човек, когато почернее, може да го видим.
Като беше светия, не можем да го видим.
Сега, като почернял, можем да видим какво е неговото лице.
към беседата >>
Понеже той е глух, той удря силно, щото трябва да го чуе.
Пък какво трябваше да кажа? – Някой пример, който не е измислен. Казвам, добър е тоя пример. Размишлявам как ще хлопам. Като удари, той има право да удря, аз го извинявам.
Понеже той е глух, той удря силно, щото трябва да го чуе.
Понеже той ме слуша, едва го чух. Аз имам много развит слух и чувам. Казвам, то е понятието, разбирането на свети Георги. На 90 години е и моето разбиране се различава само по обстановката на ушите. Та казвам, аз, като отида на райската врата, как ще хлопам?
към беседата >>
Сега, като почернял, можем да видим какво е неговото лице.
Онзи, който не е мъдрец, всякога ще бъде позеленял. Отрова има в неговата душа, позеленял е. Или пък, когато има син цвят, някой път синият цвят дава. Този човек, когато почернее, може да го видим. Като беше светия, не можем да го видим.
Сега, като почернял, можем да видим какво е неговото лице.
към беседата >>
Понеже той ме слуша, едва го чух.
– Някой пример, който не е измислен. Казвам, добър е тоя пример. Размишлявам как ще хлопам. Като удари, той има право да удря, аз го извинявам. Понеже той е глух, той удря силно, щото трябва да го чуе.
Понеже той ме слуша, едва го чух.
Аз имам много развит слух и чувам. Казвам, то е понятието, разбирането на свети Георги. На 90 години е и моето разбиране се различава само по обстановката на ушите. Та казвам, аз, като отида на райската врата, как ще хлопам? Казвате: „Още ли да се хлопа?
към беседата >>
Употребявайте Любовта за подмладяване и не се ограничавайте.
Употребявайте Любовта за подмладяване и не се ограничавайте.
Бъдете свободни, не ходете да се човъркате в живота на другите хора. Нито човъркайте в Живота. За какво мислят хората? Точно за това, за което и вие мислите, като дойде някой, как го научавате? Като дойде някой, зная за какво мисли, за каквото и аз мисля, за това мисли.
към беседата >>
Аз имам много развит слух и чувам.
Казвам, добър е тоя пример. Размишлявам как ще хлопам. Като удари, той има право да удря, аз го извинявам. Понеже той е глух, той удря силно, щото трябва да го чуе. Понеже той ме слуша, едва го чух.
Аз имам много развит слух и чувам.
Казвам, то е понятието, разбирането на свети Георги. На 90 години е и моето разбиране се различава само по обстановката на ушите. Та казвам, аз, като отида на райската врата, как ще хлопам? Казвате: „Още ли да се хлопа? “ – Предполагам.
към беседата >>
Бъдете свободни, не ходете да се човъркате в живота на другите хора.
Употребявайте Любовта за подмладяване и не се ограничавайте.
Бъдете свободни, не ходете да се човъркате в живота на другите хора.
Нито човъркайте в Живота. За какво мислят хората? Точно за това, за което и вие мислите, като дойде някой, как го научавате? Като дойде някой, зная за какво мисли, за каквото и аз мисля, за това мисли. Най-първо мисли за водата и аз пия вода, най-първо.
към беседата >>
Казвам, то е понятието, разбирането на свети Георги.
Размишлявам как ще хлопам. Като удари, той има право да удря, аз го извинявам. Понеже той е глух, той удря силно, щото трябва да го чуе. Понеже той ме слуша, едва го чух. Аз имам много развит слух и чувам.
Казвам, то е понятието, разбирането на свети Георги.
На 90 години е и моето разбиране се различава само по обстановката на ушите. Та казвам, аз, като отида на райската врата, как ще хлопам? Казвате: „Още ли да се хлопа? “ – Предполагам. Дали ще хлопам или не, но предполагам, че и аз отивам като св. Георги.
към беседата >>
Нито човъркайте в Живота.
Употребявайте Любовта за подмладяване и не се ограничавайте. Бъдете свободни, не ходете да се човъркате в живота на другите хора.
Нито човъркайте в Живота.
За какво мислят хората? Точно за това, за което и вие мислите, като дойде някой, как го научавате? Като дойде някой, зная за какво мисли, за каквото и аз мисля, за това мисли. Най-първо мисли за водата и аз пия вода, най-първо. Мислиш за яденето и аз ям.
към беседата >>
На 90 години е и моето разбиране се различава само по обстановката на ушите.
Като удари, той има право да удря, аз го извинявам. Понеже той е глух, той удря силно, щото трябва да го чуе. Понеже той ме слуша, едва го чух. Аз имам много развит слух и чувам. Казвам, то е понятието, разбирането на свети Георги.
На 90 години е и моето разбиране се различава само по обстановката на ушите.
Та казвам, аз, като отида на райската врата, как ще хлопам? Казвате: „Още ли да се хлопа? “ – Предполагам. Дали ще хлопам или не, но предполагам, че и аз отивам като св. Георги. Имаш право ти да хлопаш.
към беседата >>
За какво мислят хората?
Употребявайте Любовта за подмладяване и не се ограничавайте. Бъдете свободни, не ходете да се човъркате в живота на другите хора. Нито човъркайте в Живота.
За какво мислят хората?
Точно за това, за което и вие мислите, като дойде някой, как го научавате? Като дойде някой, зная за какво мисли, за каквото и аз мисля, за това мисли. Най-първо мисли за водата и аз пия вода, най-първо. Мислиш за яденето и аз ям. По някой път мислиш за обуща, аз, като тръгна някой път, мисля за обущата.
към беседата >>
Та казвам, аз, като отида на райската врата, как ще хлопам?
Понеже той е глух, той удря силно, щото трябва да го чуе. Понеже той ме слуша, едва го чух. Аз имам много развит слух и чувам. Казвам, то е понятието, разбирането на свети Георги. На 90 години е и моето разбиране се различава само по обстановката на ушите.
Та казвам, аз, като отида на райската врата, как ще хлопам?
Казвате: „Още ли да се хлопа? “ – Предполагам. Дали ще хлопам или не, но предполагам, че и аз отивам като св. Георги. Имаш право ти да хлопаш. Ти мислиш, с твоята мисъл ти хлопаш.
към беседата >>
Точно за това, за което и вие мислите, като дойде някой, как го научавате?
Употребявайте Любовта за подмладяване и не се ограничавайте. Бъдете свободни, не ходете да се човъркате в живота на другите хора. Нито човъркайте в Живота. За какво мислят хората?
Точно за това, за което и вие мислите, като дойде някой, как го научавате?
Като дойде някой, зная за какво мисли, за каквото и аз мисля, за това мисли. Най-първо мисли за водата и аз пия вода, най-първо. Мислиш за яденето и аз ям. По някой път мислиш за обуща, аз, като тръгна някой път, мисля за обущата. Аз вървя с онези сандали.
към беседата >>
Казвате: „Още ли да се хлопа?
Понеже той ме слуша, едва го чух. Аз имам много развит слух и чувам. Казвам, то е понятието, разбирането на свети Георги. На 90 години е и моето разбиране се различава само по обстановката на ушите. Та казвам, аз, като отида на райската врата, как ще хлопам?
Казвате: „Още ли да се хлопа?
“ – Предполагам. Дали ще хлопам или не, но предполагам, че и аз отивам като св. Георги. Имаш право ти да хлопаш. Ти мислиш, с твоята мисъл ти хлопаш. Щом мисля, аз вече хлопам на райските врата.
към беседата >>
Като дойде някой, зная за какво мисли, за каквото и аз мисля, за това мисли.
Употребявайте Любовта за подмладяване и не се ограничавайте. Бъдете свободни, не ходете да се човъркате в живота на другите хора. Нито човъркайте в Живота. За какво мислят хората? Точно за това, за което и вие мислите, като дойде някой, как го научавате?
Като дойде някой, зная за какво мисли, за каквото и аз мисля, за това мисли.
Най-първо мисли за водата и аз пия вода, най-първо. Мислиш за яденето и аз ям. По някой път мислиш за обуща, аз, като тръгна някой път, мисля за обущата. Аз вървя с онези сандали. Казват: „Учителю, не става сега.
към беседата >>
“ – Предполагам.
Аз имам много развит слух и чувам. Казвам, то е понятието, разбирането на свети Георги. На 90 години е и моето разбиране се различава само по обстановката на ушите. Та казвам, аз, като отида на райската врата, как ще хлопам? Казвате: „Още ли да се хлопа?
“ – Предполагам.
Дали ще хлопам или не, но предполагам, че и аз отивам като св. Георги. Имаш право ти да хлопаш. Ти мислиш, с твоята мисъл ти хлопаш. Щом мисля, аз вече хлопам на райските врата. Моята мисъл може да бъде приета или неприета.
към беседата >>
Най-първо мисли за водата и аз пия вода, най-първо.
Бъдете свободни, не ходете да се човъркате в живота на другите хора. Нито човъркайте в Живота. За какво мислят хората? Точно за това, за което и вие мислите, като дойде някой, как го научавате? Като дойде някой, зная за какво мисли, за каквото и аз мисля, за това мисли.
Най-първо мисли за водата и аз пия вода, най-първо.
Мислиш за яденето и аз ям. По някой път мислиш за обуща, аз, като тръгна някой път, мисля за обущата. Аз вървя с онези сандали. Казват: „Учителю, не става сега. Сега се носи друго, по-модно.“ Казвам, практични са.
към беседата >>
Дали ще хлопам или не, но предполагам, че и аз отивам като св. Георги.
Казвам, то е понятието, разбирането на свети Георги. На 90 години е и моето разбиране се различава само по обстановката на ушите. Та казвам, аз, като отида на райската врата, как ще хлопам? Казвате: „Още ли да се хлопа? “ – Предполагам.
Дали ще хлопам или не, но предполагам, че и аз отивам като св. Георги.
Имаш право ти да хлопаш. Ти мислиш, с твоята мисъл ти хлопаш. Щом мисля, аз вече хлопам на райските врата. Моята мисъл може да бъде приета или неприета. Чувствувам нещо, пак е хлопане.
към беседата >>
Мислиш за яденето и аз ям.
Нито човъркайте в Живота. За какво мислят хората? Точно за това, за което и вие мислите, като дойде някой, как го научавате? Като дойде някой, зная за какво мисли, за каквото и аз мисля, за това мисли. Най-първо мисли за водата и аз пия вода, най-първо.
Мислиш за яденето и аз ям.
По някой път мислиш за обуща, аз, като тръгна някой път, мисля за обущата. Аз вървя с онези сандали. Казват: „Учителю, не става сега. Сега се носи друго, по-модно.“ Казвам, практични са. Няма да ги закопчавам.
към беседата >>
Имаш право ти да хлопаш.
На 90 години е и моето разбиране се различава само по обстановката на ушите. Та казвам, аз, като отида на райската врата, как ще хлопам? Казвате: „Още ли да се хлопа? “ – Предполагам. Дали ще хлопам или не, но предполагам, че и аз отивам като св. Георги.
Имаш право ти да хлопаш.
Ти мислиш, с твоята мисъл ти хлопаш. Щом мисля, аз вече хлопам на райските врата. Моята мисъл може да бъде приета или неприета. Чувствувам нещо, пак е хлопане. Правя известни постъпки, пак е хлопане.
към беседата >>
По някой път мислиш за обуща, аз, като тръгна някой път, мисля за обущата.
За какво мислят хората? Точно за това, за което и вие мислите, като дойде някой, как го научавате? Като дойде някой, зная за какво мисли, за каквото и аз мисля, за това мисли. Най-първо мисли за водата и аз пия вода, най-първо. Мислиш за яденето и аз ям.
По някой път мислиш за обуща, аз, като тръгна някой път, мисля за обущата.
Аз вървя с онези сандали. Казват: „Учителю, не става сега. Сега се носи друго, по-модно.“ Казвам, практични са. Няма да ги закопчавам. Като ги туря, няма нужда от закопчаване.
към беседата >>
Ти мислиш, с твоята мисъл ти хлопаш.
Та казвам, аз, като отида на райската врата, как ще хлопам? Казвате: „Още ли да се хлопа? “ – Предполагам. Дали ще хлопам или не, но предполагам, че и аз отивам като св. Георги. Имаш право ти да хлопаш.
Ти мислиш, с твоята мисъл ти хлопаш.
Щом мисля, аз вече хлопам на райските врата. Моята мисъл може да бъде приета или неприета. Чувствувам нещо, пак е хлопане. Правя известни постъпки, пак е хлопане. Някоя моя мисъл ще бъде благоприятна на Господа, а някоя моя мисъл ни най-малко няма да бъде благоприятна.
към беседата >>
Аз вървя с онези сандали.
Точно за това, за което и вие мислите, като дойде някой, как го научавате? Като дойде някой, зная за какво мисли, за каквото и аз мисля, за това мисли. Най-първо мисли за водата и аз пия вода, най-първо. Мислиш за яденето и аз ям. По някой път мислиш за обуща, аз, като тръгна някой път, мисля за обущата.
Аз вървя с онези сандали.
Казват: „Учителю, не става сега. Сега се носи друго, по-модно.“ Казвам, практични са. Няма да ги закопчавам. Като ги туря, няма нужда от закопчаване. За мене – като обувам обущата, мисля каква ще бъде моята добродетел.
към беседата >>
Щом мисля, аз вече хлопам на райските врата.
Казвате: „Още ли да се хлопа? “ – Предполагам. Дали ще хлопам или не, но предполагам, че и аз отивам като св. Георги. Имаш право ти да хлопаш. Ти мислиш, с твоята мисъл ти хлопаш.
Щом мисля, аз вече хлопам на райските врата.
Моята мисъл може да бъде приета или неприета. Чувствувам нещо, пак е хлопане. Правя известни постъпки, пак е хлопане. Някоя моя мисъл ще бъде благоприятна на Господа, а някоя моя мисъл ни най-малко няма да бъде благоприятна. Зависи от степента каква е.
към беседата >>
Казват: „Учителю, не става сега.
Като дойде някой, зная за какво мисли, за каквото и аз мисля, за това мисли. Най-първо мисли за водата и аз пия вода, най-първо. Мислиш за яденето и аз ям. По някой път мислиш за обуща, аз, като тръгна някой път, мисля за обущата. Аз вървя с онези сандали.
Казват: „Учителю, не става сега.
Сега се носи друго, по-модно.“ Казвам, практични са. Няма да ги закопчавам. Като ги туря, няма нужда от закопчаване. За мене – като обувам обущата, мисля каква ще бъде моята добродетел. Като турям ръкавици, мисля каква ще бъде моята справедливост.
към беседата >>
Моята мисъл може да бъде приета или неприета.
“ – Предполагам. Дали ще хлопам или не, но предполагам, че и аз отивам като св. Георги. Имаш право ти да хлопаш. Ти мислиш, с твоята мисъл ти хлопаш. Щом мисля, аз вече хлопам на райските врата.
Моята мисъл може да бъде приета или неприета.
Чувствувам нещо, пак е хлопане. Правя известни постъпки, пак е хлопане. Някоя моя мисъл ще бъде благоприятна на Господа, а някоя моя мисъл ни най-малко няма да бъде благоприятна. Зависи от степента каква е. Може да няма място за моята мисъл в небето.
към беседата >>
Сега се носи друго, по-модно.“ Казвам, практични са.
Най-първо мисли за водата и аз пия вода, най-първо. Мислиш за яденето и аз ям. По някой път мислиш за обуща, аз, като тръгна някой път, мисля за обущата. Аз вървя с онези сандали. Казват: „Учителю, не става сега.
Сега се носи друго, по-модно.“ Казвам, практични са.
Няма да ги закопчавам. Като ги туря, няма нужда от закопчаване. За мене – като обувам обущата, мисля каква ще бъде моята добродетел. Като турям ръкавици, мисля каква ще бъде моята справедливост. Ако турям очила, мисля истината, каква ще бъде.
към беседата >>
Чувствувам нещо, пак е хлопане.
Дали ще хлопам или не, но предполагам, че и аз отивам като св. Георги. Имаш право ти да хлопаш. Ти мислиш, с твоята мисъл ти хлопаш. Щом мисля, аз вече хлопам на райските врата. Моята мисъл може да бъде приета или неприета.
Чувствувам нещо, пак е хлопане.
Правя известни постъпки, пак е хлопане. Някоя моя мисъл ще бъде благоприятна на Господа, а някоя моя мисъл ни най-малко няма да бъде благоприятна. Зависи от степента каква е. Може да няма място за моята мисъл в небето. Мислите ли, че всичките ни молитви, с които се молим, че те отиват?
към беседата >>
Няма да ги закопчавам.
Мислиш за яденето и аз ям. По някой път мислиш за обуща, аз, като тръгна някой път, мисля за обущата. Аз вървя с онези сандали. Казват: „Учителю, не става сега. Сега се носи друго, по-модно.“ Казвам, практични са.
Няма да ги закопчавам.
Като ги туря, няма нужда от закопчаване. За мене – като обувам обущата, мисля каква ще бъде моята добродетел. Като турям ръкавици, мисля каква ще бъде моята справедливост. Ако турям очила, мисля истината, каква ще бъде. Или за ушите си, искам да ги измия.
към беседата >>
Правя известни постъпки, пак е хлопане.
Имаш право ти да хлопаш. Ти мислиш, с твоята мисъл ти хлопаш. Щом мисля, аз вече хлопам на райските врата. Моята мисъл може да бъде приета или неприета. Чувствувам нещо, пак е хлопане.
Правя известни постъпки, пак е хлопане.
Някоя моя мисъл ще бъде благоприятна на Господа, а някоя моя мисъл ни най-малко няма да бъде благоприятна. Зависи от степента каква е. Може да няма място за моята мисъл в небето. Мислите ли, че всичките ни молитви, с които се молим, че те отиват? Много малко от тях отиват.
към беседата >>
Като ги туря, няма нужда от закопчаване.
По някой път мислиш за обуща, аз, като тръгна някой път, мисля за обущата. Аз вървя с онези сандали. Казват: „Учителю, не става сега. Сега се носи друго, по-модно.“ Казвам, практични са. Няма да ги закопчавам.
Като ги туря, няма нужда от закопчаване.
За мене – като обувам обущата, мисля каква ще бъде моята добродетел. Като турям ръкавици, мисля каква ще бъде моята справедливост. Ако турям очила, мисля истината, каква ще бъде. Или за ушите си, искам да ги измия. Казвам, да измия моите уши, че да слушам по-хубаво.
към беседата >>
Някоя моя мисъл ще бъде благоприятна на Господа, а някоя моя мисъл ни най-малко няма да бъде благоприятна.
Ти мислиш, с твоята мисъл ти хлопаш. Щом мисля, аз вече хлопам на райските врата. Моята мисъл може да бъде приета или неприета. Чувствувам нещо, пак е хлопане. Правя известни постъпки, пак е хлопане.
Някоя моя мисъл ще бъде благоприятна на Господа, а някоя моя мисъл ни най-малко няма да бъде благоприятна.
Зависи от степента каква е. Може да няма място за моята мисъл в небето. Мислите ли, че всичките ни молитви, с които се молим, че те отиват? Много малко от тях отиват. Някой може да каже: „Толкоз години аз се моля и Господ не ми е дал.“ Господ ви е дал за вашите молитви.
към беседата >>
За мене – като обувам обущата, мисля каква ще бъде моята добродетел.
Аз вървя с онези сандали. Казват: „Учителю, не става сега. Сега се носи друго, по-модно.“ Казвам, практични са. Няма да ги закопчавам. Като ги туря, няма нужда от закопчаване.
За мене – като обувам обущата, мисля каква ще бъде моята добродетел.
Като турям ръкавици, мисля каква ще бъде моята справедливост. Ако турям очила, мисля истината, каква ще бъде. Или за ушите си, искам да ги измия. Казвам, да измия моите уши, че да слушам по-хубаво. Измивам си очите, за да мога да виждам Божия свят.
към беседата >>
Зависи от степента каква е.
Щом мисля, аз вече хлопам на райските врата. Моята мисъл може да бъде приета или неприета. Чувствувам нещо, пак е хлопане. Правя известни постъпки, пак е хлопане. Някоя моя мисъл ще бъде благоприятна на Господа, а някоя моя мисъл ни най-малко няма да бъде благоприятна.
Зависи от степента каква е.
Може да няма място за моята мисъл в небето. Мислите ли, че всичките ни молитви, с които се молим, че те отиват? Много малко от тях отиват. Някой може да каже: „Толкоз години аз се моля и Господ не ми е дал.“ Господ ви е дал за вашите молитви. Ами животът, който ви е дал, храната, която ви е дал, очите, които ви е дал, ушите, които ви е дал, вашият ум, вашето сърце, вашето разбиране.
към беседата >>
Като турям ръкавици, мисля каква ще бъде моята справедливост.
Казват: „Учителю, не става сега. Сега се носи друго, по-модно.“ Казвам, практични са. Няма да ги закопчавам. Като ги туря, няма нужда от закопчаване. За мене – като обувам обущата, мисля каква ще бъде моята добродетел.
Като турям ръкавици, мисля каква ще бъде моята справедливост.
Ако турям очила, мисля истината, каква ще бъде. Или за ушите си, искам да ги измия. Казвам, да измия моите уши, че да слушам по-хубаво. Измивам си очите, за да мога да виждам Божия свят. Всичко, каквото пипам, аз турям Божествена мисъл, виждам на място е.
към беседата >>
Може да няма място за моята мисъл в небето.
Моята мисъл може да бъде приета или неприета. Чувствувам нещо, пак е хлопане. Правя известни постъпки, пак е хлопане. Някоя моя мисъл ще бъде благоприятна на Господа, а някоя моя мисъл ни най-малко няма да бъде благоприятна. Зависи от степента каква е.
Може да няма място за моята мисъл в небето.
Мислите ли, че всичките ни молитви, с които се молим, че те отиват? Много малко от тях отиват. Някой може да каже: „Толкоз години аз се моля и Господ не ми е дал.“ Господ ви е дал за вашите молитви. Ами животът, който ви е дал, храната, която ви е дал, очите, които ви е дал, ушите, които ви е дал, вашият ум, вашето сърце, вашето разбиране. Това са неоценими богатства.
към беседата >>
Ако турям очила, мисля истината, каква ще бъде.
Сега се носи друго, по-модно.“ Казвам, практични са. Няма да ги закопчавам. Като ги туря, няма нужда от закопчаване. За мене – като обувам обущата, мисля каква ще бъде моята добродетел. Като турям ръкавици, мисля каква ще бъде моята справедливост.
Ако турям очила, мисля истината, каква ще бъде.
Или за ушите си, искам да ги измия. Казвам, да измия моите уши, че да слушам по-хубаво. Измивам си очите, за да мога да виждам Божия свят. Всичко, каквото пипам, аз турям Божествена мисъл, виждам на място е. Божиите работи са пасаж в Божествената книга.
към беседата >>
Мислите ли, че всичките ни молитви, с които се молим, че те отиват?
Чувствувам нещо, пак е хлопане. Правя известни постъпки, пак е хлопане. Някоя моя мисъл ще бъде благоприятна на Господа, а някоя моя мисъл ни най-малко няма да бъде благоприятна. Зависи от степента каква е. Може да няма място за моята мисъл в небето.
Мислите ли, че всичките ни молитви, с които се молим, че те отиват?
Много малко от тях отиват. Някой може да каже: „Толкоз години аз се моля и Господ не ми е дал.“ Господ ви е дал за вашите молитви. Ами животът, който ви е дал, храната, която ви е дал, очите, които ви е дал, ушите, които ви е дал, вашият ум, вашето сърце, вашето разбиране. Това са неоценими богатства. Та казвам: [Има] една Любов, която не пресеква – онази, постоянната Любов.
към беседата >>
Или за ушите си, искам да ги измия.
Няма да ги закопчавам. Като ги туря, няма нужда от закопчаване. За мене – като обувам обущата, мисля каква ще бъде моята добродетел. Като турям ръкавици, мисля каква ще бъде моята справедливост. Ако турям очила, мисля истината, каква ще бъде.
Или за ушите си, искам да ги измия.
Казвам, да измия моите уши, че да слушам по-хубаво. Измивам си очите, за да мога да виждам Божия свят. Всичко, каквото пипам, аз турям Божествена мисъл, виждам на място е. Божиите работи са пасаж в Божествената книга. В човешките очи, човешките уши, устата и всичко, каквото имаш, това са пасажи.
към беседата >>
Много малко от тях отиват.
Правя известни постъпки, пак е хлопане. Някоя моя мисъл ще бъде благоприятна на Господа, а някоя моя мисъл ни най-малко няма да бъде благоприятна. Зависи от степента каква е. Може да няма място за моята мисъл в небето. Мислите ли, че всичките ни молитви, с които се молим, че те отиват?
Много малко от тях отиват.
Някой може да каже: „Толкоз години аз се моля и Господ не ми е дал.“ Господ ви е дал за вашите молитви. Ами животът, който ви е дал, храната, която ви е дал, очите, които ви е дал, ушите, които ви е дал, вашият ум, вашето сърце, вашето разбиране. Това са неоценими богатства. Та казвам: [Има] една Любов, която не пресеква – онази, постоянната Любов. Има една любов статическа в света.
към беседата >>
Казвам, да измия моите уши, че да слушам по-хубаво.
Като ги туря, няма нужда от закопчаване. За мене – като обувам обущата, мисля каква ще бъде моята добродетел. Като турям ръкавици, мисля каква ще бъде моята справедливост. Ако турям очила, мисля истината, каква ще бъде. Или за ушите си, искам да ги измия.
Казвам, да измия моите уши, че да слушам по-хубаво.
Измивам си очите, за да мога да виждам Божия свят. Всичко, каквото пипам, аз турям Божествена мисъл, виждам на място е. Божиите работи са пасаж в Божествената книга. В човешките очи, човешките уши, устата и всичко, каквото имаш, това са пасажи. Ще прочета всеки ден.
към беседата >>
Някой може да каже: „Толкоз години аз се моля и Господ не ми е дал.“ Господ ви е дал за вашите молитви.
Някоя моя мисъл ще бъде благоприятна на Господа, а някоя моя мисъл ни най-малко няма да бъде благоприятна. Зависи от степента каква е. Може да няма място за моята мисъл в небето. Мислите ли, че всичките ни молитви, с които се молим, че те отиват? Много малко от тях отиват.
Някой може да каже: „Толкоз години аз се моля и Господ не ми е дал.“ Господ ви е дал за вашите молитви.
Ами животът, който ви е дал, храната, която ви е дал, очите, които ви е дал, ушите, които ви е дал, вашият ум, вашето сърце, вашето разбиране. Това са неоценими богатства. Та казвам: [Има] една Любов, която не пресеква – онази, постоянната Любов. Има една любов статическа в света. Светлината за пример, в която живеем, е статическа.
към беседата >>
Измивам си очите, за да мога да виждам Божия свят.
За мене – като обувам обущата, мисля каква ще бъде моята добродетел. Като турям ръкавици, мисля каква ще бъде моята справедливост. Ако турям очила, мисля истината, каква ще бъде. Или за ушите си, искам да ги измия. Казвам, да измия моите уши, че да слушам по-хубаво.
Измивам си очите, за да мога да виждам Божия свят.
Всичко, каквото пипам, аз турям Божествена мисъл, виждам на място е. Божиите работи са пасаж в Божествената книга. В човешките очи, човешките уши, устата и всичко, каквото имаш, това са пасажи. Ще прочета всеки ден. Не ти вървят работите.
към беседата >>
Ами животът, който ви е дал, храната, която ви е дал, очите, които ви е дал, ушите, които ви е дал, вашият ум, вашето сърце, вашето разбиране.
Зависи от степента каква е. Може да няма място за моята мисъл в небето. Мислите ли, че всичките ни молитви, с които се молим, че те отиват? Много малко от тях отиват. Някой може да каже: „Толкоз години аз се моля и Господ не ми е дал.“ Господ ви е дал за вашите молитви.
Ами животът, който ви е дал, храната, която ви е дал, очите, които ви е дал, ушите, които ви е дал, вашият ум, вашето сърце, вашето разбиране.
Това са неоценими богатства. Та казвам: [Има] една Любов, която не пресеква – онази, постоянната Любов. Има една любов статическа в света. Светлината за пример, в която живеем, е статическа. Тази статическа светлина произтича, че като се върти земята около своята ос, постепенно земята се огрява.
към беседата >>
Всичко, каквото пипам, аз турям Божествена мисъл, виждам на място е.
Като турям ръкавици, мисля каква ще бъде моята справедливост. Ако турям очила, мисля истината, каква ще бъде. Или за ушите си, искам да ги измия. Казвам, да измия моите уши, че да слушам по-хубаво. Измивам си очите, за да мога да виждам Божия свят.
Всичко, каквото пипам, аз турям Божествена мисъл, виждам на място е.
Божиите работи са пасаж в Божествената книга. В човешките очи, човешките уши, устата и всичко, каквото имаш, това са пасажи. Ще прочета всеки ден. Не ти вървят работите. Някой път си подигате косите, че коси, които падат, те са неблагоприятни условия, които запушват.
към беседата >>
Това са неоценими богатства.
Може да няма място за моята мисъл в небето. Мислите ли, че всичките ни молитви, с които се молим, че те отиват? Много малко от тях отиват. Някой може да каже: „Толкоз години аз се моля и Господ не ми е дал.“ Господ ви е дал за вашите молитви. Ами животът, който ви е дал, храната, която ви е дал, очите, които ви е дал, ушите, които ви е дал, вашият ум, вашето сърце, вашето разбиране.
Това са неоценими богатства.
Та казвам: [Има] една Любов, която не пресеква – онази, постоянната Любов. Има една любов статическа в света. Светлината за пример, в която живеем, е статическа. Тази статическа светлина произтича, че като се върти земята около своята ос, постепенно земята се огрява. Тази част на земята, която е обърната към слънцето, се огрява.
към беседата >>
Божиите работи са пасаж в Божествената книга.
Ако турям очила, мисля истината, каква ще бъде. Или за ушите си, искам да ги измия. Казвам, да измия моите уши, че да слушам по-хубаво. Измивам си очите, за да мога да виждам Божия свят. Всичко, каквото пипам, аз турям Божествена мисъл, виждам на място е.
Божиите работи са пасаж в Божествената книга.
В човешките очи, човешките уши, устата и всичко, каквото имаш, това са пасажи. Ще прочета всеки ден. Не ти вървят работите. Някой път си подигате косите, че коси, които падат, те са неблагоприятни условия, които запушват. Подигни косите зад ушите, че нека ушите да се огряват от слънцето.
към беседата >>
Та казвам: [Има] една Любов, която не пресеква – онази, постоянната Любов.
Мислите ли, че всичките ни молитви, с които се молим, че те отиват? Много малко от тях отиват. Някой може да каже: „Толкоз години аз се моля и Господ не ми е дал.“ Господ ви е дал за вашите молитви. Ами животът, който ви е дал, храната, която ви е дал, очите, които ви е дал, ушите, които ви е дал, вашият ум, вашето сърце, вашето разбиране. Това са неоценими богатства.
Та казвам: [Има] една Любов, която не пресеква – онази, постоянната Любов.
Има една любов статическа в света. Светлината за пример, в която живеем, е статическа. Тази статическа светлина произтича, че като се върти земята около своята ос, постепенно земята се огрява. Тази част на земята, която е обърната към слънцето, се огрява. И като се върти, другата част остава неогрята.
към беседата >>
В човешките очи, човешките уши, устата и всичко, каквото имаш, това са пасажи.
Или за ушите си, искам да ги измия. Казвам, да измия моите уши, че да слушам по-хубаво. Измивам си очите, за да мога да виждам Божия свят. Всичко, каквото пипам, аз турям Божествена мисъл, виждам на място е. Божиите работи са пасаж в Божествената книга.
В човешките очи, човешките уши, устата и всичко, каквото имаш, това са пасажи.
Ще прочета всеки ден. Не ти вървят работите. Някой път си подигате косите, че коси, които падат, те са неблагоприятни условия, които запушват. Подигни косите зад ушите, че нека ушите да се огряват от слънцето. Казвате: „Ще ходя да се занимавам с ушите.“ Ти се занимаваш с по-лоши работи.
към беседата >>
Има една любов статическа в света.
Много малко от тях отиват. Някой може да каже: „Толкоз години аз се моля и Господ не ми е дал.“ Господ ви е дал за вашите молитви. Ами животът, който ви е дал, храната, която ви е дал, очите, които ви е дал, ушите, които ви е дал, вашият ум, вашето сърце, вашето разбиране. Това са неоценими богатства. Та казвам: [Има] една Любов, която не пресеква – онази, постоянната Любов.
Има една любов статическа в света.
Светлината за пример, в която живеем, е статическа. Тази статическа светлина произтича, че като се върти земята около своята ос, постепенно земята се огрява. Тази част на земята, която е обърната към слънцето, се огрява. И като се върти, другата част остава неогрята. И всякога страданията идат в неогрятата страна.
към беседата >>
Ще прочета всеки ден.
Казвам, да измия моите уши, че да слушам по-хубаво. Измивам си очите, за да мога да виждам Божия свят. Всичко, каквото пипам, аз турям Божествена мисъл, виждам на място е. Божиите работи са пасаж в Божествената книга. В човешките очи, човешките уши, устата и всичко, каквото имаш, това са пасажи.
Ще прочета всеки ден.
Не ти вървят работите. Някой път си подигате косите, че коси, които падат, те са неблагоприятни условия, които запушват. Подигни косите зад ушите, че нека ушите да се огряват от слънцето. Казвате: „Ще ходя да се занимавам с ушите.“ Ти се занимаваш с по-лоши работи. Седиш и казваш: това нямам, онова нямам.
към беседата >>
Светлината за пример, в която живеем, е статическа.
Някой може да каже: „Толкоз години аз се моля и Господ не ми е дал.“ Господ ви е дал за вашите молитви. Ами животът, който ви е дал, храната, която ви е дал, очите, които ви е дал, ушите, които ви е дал, вашият ум, вашето сърце, вашето разбиране. Това са неоценими богатства. Та казвам: [Има] една Любов, която не пресеква – онази, постоянната Любов. Има една любов статическа в света.
Светлината за пример, в която живеем, е статическа.
Тази статическа светлина произтича, че като се върти земята около своята ос, постепенно земята се огрява. Тази част на земята, която е обърната към слънцето, се огрява. И като се върти, другата част остава неогрята. И всякога страданията идат в неогрятата страна. В огрятата страна на светлината никакви страдания не може да дойдат.
към беседата >>
Не ти вървят работите.
Измивам си очите, за да мога да виждам Божия свят. Всичко, каквото пипам, аз турям Божествена мисъл, виждам на място е. Божиите работи са пасаж в Божествената книга. В човешките очи, човешките уши, устата и всичко, каквото имаш, това са пасажи. Ще прочета всеки ден.
Не ти вървят работите.
Някой път си подигате косите, че коси, които падат, те са неблагоприятни условия, които запушват. Подигни косите зад ушите, че нека ушите да се огряват от слънцето. Казвате: „Ще ходя да се занимавам с ушите.“ Ти се занимаваш с по-лоши работи. Седиш и казваш: това нямам, онова нямам. Казваш: „Ще направя една баница, но много масло трябва.“ Казвам, колко масло се туря?
към беседата >>
Тази статическа светлина произтича, че като се върти земята около своята ос, постепенно земята се огрява.
Ами животът, който ви е дал, храната, която ви е дал, очите, които ви е дал, ушите, които ви е дал, вашият ум, вашето сърце, вашето разбиране. Това са неоценими богатства. Та казвам: [Има] една Любов, която не пресеква – онази, постоянната Любов. Има една любов статическа в света. Светлината за пример, в която живеем, е статическа.
Тази статическа светлина произтича, че като се върти земята около своята ос, постепенно земята се огрява.
Тази част на земята, която е обърната към слънцето, се огрява. И като се върти, другата част остава неогрята. И всякога страданията идат в неогрятата страна. В огрятата страна на светлината никакви страдания не може да дойдат. Казвате: „Как?
към беседата >>
Някой път си подигате косите, че коси, които падат, те са неблагоприятни условия, които запушват.
Всичко, каквото пипам, аз турям Божествена мисъл, виждам на място е. Божиите работи са пасаж в Божествената книга. В човешките очи, човешките уши, устата и всичко, каквото имаш, това са пасажи. Ще прочета всеки ден. Не ти вървят работите.
Някой път си подигате косите, че коси, които падат, те са неблагоприятни условия, които запушват.
Подигни косите зад ушите, че нека ушите да се огряват от слънцето. Казвате: „Ще ходя да се занимавам с ушите.“ Ти се занимаваш с по-лоши работи. Седиш и казваш: това нямам, онова нямам. Казваш: „Ще направя една баница, но много масло трябва.“ Казвам, колко масло се туря? Ако в една баница не можеш да туриш масло от себе си, ако ти месиш и в един хляб не можеш да туриш една микроскопическа част от мисълта си, ако в яденето не можеш да туриш част от твоите чувства и постъпки, туй ядене не е на място.
към беседата >>
Тази част на земята, която е обърната към слънцето, се огрява.
Това са неоценими богатства. Та казвам: [Има] една Любов, която не пресеква – онази, постоянната Любов. Има една любов статическа в света. Светлината за пример, в която живеем, е статическа. Тази статическа светлина произтича, че като се върти земята около своята ос, постепенно земята се огрява.
Тази част на земята, която е обърната към слънцето, се огрява.
И като се върти, другата част остава неогрята. И всякога страданията идат в неогрятата страна. В огрятата страна на светлината никакви страдания не може да дойдат. Казвате: „Как? “ Един вълк, който [краде] една овца, той се намира на неогрятата земя.
към беседата >>
Подигни косите зад ушите, че нека ушите да се огряват от слънцето.
Божиите работи са пасаж в Божествената книга. В човешките очи, човешките уши, устата и всичко, каквото имаш, това са пасажи. Ще прочета всеки ден. Не ти вървят работите. Някой път си подигате косите, че коси, които падат, те са неблагоприятни условия, които запушват.
Подигни косите зад ушите, че нека ушите да се огряват от слънцето.
Казвате: „Ще ходя да се занимавам с ушите.“ Ти се занимаваш с по-лоши работи. Седиш и казваш: това нямам, онова нямам. Казваш: „Ще направя една баница, но много масло трябва.“ Казвам, колко масло се туря? Ако в една баница не можеш да туриш масло от себе си, ако ти месиш и в един хляб не можеш да туриш една микроскопическа част от мисълта си, ако в яденето не можеш да туриш част от твоите чувства и постъпки, туй ядене не е на място. Като угощаваш един свой приятел, ще направиш едно ядене, като за цар.
към беседата >>
И като се върти, другата част остава неогрята.
Та казвам: [Има] една Любов, която не пресеква – онази, постоянната Любов. Има една любов статическа в света. Светлината за пример, в която живеем, е статическа. Тази статическа светлина произтича, че като се върти земята около своята ос, постепенно земята се огрява. Тази част на земята, която е обърната към слънцето, се огрява.
И като се върти, другата част остава неогрята.
И всякога страданията идат в неогрятата страна. В огрятата страна на светлината никакви страдания не може да дойдат. Казвате: „Как? “ Един вълк, който [краде] една овца, той се намира на неогрятата земя. Всичките престъпления стават в тъмно.
към беседата >>
Казвате: „Ще ходя да се занимавам с ушите.“ Ти се занимаваш с по-лоши работи.
В човешките очи, човешките уши, устата и всичко, каквото имаш, това са пасажи. Ще прочета всеки ден. Не ти вървят работите. Някой път си подигате косите, че коси, които падат, те са неблагоприятни условия, които запушват. Подигни косите зад ушите, че нека ушите да се огряват от слънцето.
Казвате: „Ще ходя да се занимавам с ушите.“ Ти се занимаваш с по-лоши работи.
Седиш и казваш: това нямам, онова нямам. Казваш: „Ще направя една баница, но много масло трябва.“ Казвам, колко масло се туря? Ако в една баница не можеш да туриш масло от себе си, ако ти месиш и в един хляб не можеш да туриш една микроскопическа част от мисълта си, ако в яденето не можеш да туриш част от твоите чувства и постъпки, туй ядене не е на място. Като угощаваш един свой приятел, ще направиш едно ядене, като за цар. Ти угощаваш Господа.
към беседата >>
И всякога страданията идат в неогрятата страна.
Има една любов статическа в света. Светлината за пример, в която живеем, е статическа. Тази статическа светлина произтича, че като се върти земята около своята ос, постепенно земята се огрява. Тази част на земята, която е обърната към слънцето, се огрява. И като се върти, другата част остава неогрята.
И всякога страданията идат в неогрятата страна.
В огрятата страна на светлината никакви страдания не може да дойдат. Казвате: „Как? “ Един вълк, който [краде] една овца, той се намира на неогрятата земя. Всичките престъпления стават в тъмно. В Божествената светлина никакви престъпления не може да станат.
към беседата >>
Седиш и казваш: това нямам, онова нямам.
Ще прочета всеки ден. Не ти вървят работите. Някой път си подигате косите, че коси, които падат, те са неблагоприятни условия, които запушват. Подигни косите зад ушите, че нека ушите да се огряват от слънцето. Казвате: „Ще ходя да се занимавам с ушите.“ Ти се занимаваш с по-лоши работи.
Седиш и казваш: това нямам, онова нямам.
Казваш: „Ще направя една баница, но много масло трябва.“ Казвам, колко масло се туря? Ако в една баница не можеш да туриш масло от себе си, ако ти месиш и в един хляб не можеш да туриш една микроскопическа част от мисълта си, ако в яденето не можеш да туриш част от твоите чувства и постъпки, туй ядене не е на място. Като угощаваш един свой приятел, ще направиш едно ядене, като за цар. Ти угощаваш Господа. Когато правиш добро, ти мисли, че правиш едно добро за Господа.
към беседата >>
В огрятата страна на светлината никакви страдания не може да дойдат.
Светлината за пример, в която живеем, е статическа. Тази статическа светлина произтича, че като се върти земята около своята ос, постепенно земята се огрява. Тази част на земята, която е обърната към слънцето, се огрява. И като се върти, другата част остава неогрята. И всякога страданията идат в неогрятата страна.
В огрятата страна на светлината никакви страдания не може да дойдат.
Казвате: „Как? “ Един вълк, който [краде] една овца, той се намира на неогрятата земя. Всичките престъпления стават в тъмно. В Божествената светлина никакви престъпления не може да станат. Всякога в човека има страх, когато на човека потъмнее умът.
към беседата >>
Казваш: „Ще направя една баница, но много масло трябва.“ Казвам, колко масло се туря?
Не ти вървят работите. Някой път си подигате косите, че коси, които падат, те са неблагоприятни условия, които запушват. Подигни косите зад ушите, че нека ушите да се огряват от слънцето. Казвате: „Ще ходя да се занимавам с ушите.“ Ти се занимаваш с по-лоши работи. Седиш и казваш: това нямам, онова нямам.
Казваш: „Ще направя една баница, но много масло трябва.“ Казвам, колко масло се туря?
Ако в една баница не можеш да туриш масло от себе си, ако ти месиш и в един хляб не можеш да туриш една микроскопическа част от мисълта си, ако в яденето не можеш да туриш част от твоите чувства и постъпки, туй ядене не е на място. Като угощаваш един свой приятел, ще направиш едно ядене, като за цар. Ти угощаваш Господа. Когато правиш добро, ти мисли, че правиш едно добро за Господа. Не оценяваме онова, което [е] излязло от Господа.
към беседата >>
Казвате: „Как?
Тази статическа светлина произтича, че като се върти земята около своята ос, постепенно земята се огрява. Тази част на земята, която е обърната към слънцето, се огрява. И като се върти, другата част остава неогрята. И всякога страданията идат в неогрятата страна. В огрятата страна на светлината никакви страдания не може да дойдат.
Казвате: „Как?
“ Един вълк, който [краде] една овца, той се намира на неогрятата земя. Всичките престъпления стават в тъмно. В Божествената светлина никакви престъпления не може да станат. Всякога в човека има страх, когато на човека потъмнее умът. Защото, тази тъмнота, тя взема?
към беседата >>
Ако в една баница не можеш да туриш масло от себе си, ако ти месиш и в един хляб не можеш да туриш една микроскопическа част от мисълта си, ако в яденето не можеш да туриш част от твоите чувства и постъпки, туй ядене не е на място.
Някой път си подигате косите, че коси, които падат, те са неблагоприятни условия, които запушват. Подигни косите зад ушите, че нека ушите да се огряват от слънцето. Казвате: „Ще ходя да се занимавам с ушите.“ Ти се занимаваш с по-лоши работи. Седиш и казваш: това нямам, онова нямам. Казваш: „Ще направя една баница, но много масло трябва.“ Казвам, колко масло се туря?
Ако в една баница не можеш да туриш масло от себе си, ако ти месиш и в един хляб не можеш да туриш една микроскопическа част от мисълта си, ако в яденето не можеш да туриш част от твоите чувства и постъпки, туй ядене не е на място.
Като угощаваш един свой приятел, ще направиш едно ядене, като за цар. Ти угощаваш Господа. Когато правиш добро, ти мисли, че правиш едно добро за Господа. Не оценяваме онова, което [е] излязло от Господа. Оценявайте човешката душа!
към беседата >>
“ Един вълк, който [краде] една овца, той се намира на неогрятата земя.
Тази част на земята, която е обърната към слънцето, се огрява. И като се върти, другата част остава неогрята. И всякога страданията идат в неогрятата страна. В огрятата страна на светлината никакви страдания не може да дойдат. Казвате: „Как?
“ Един вълк, който [краде] една овца, той се намира на неогрятата земя.
Всичките престъпления стават в тъмно. В Божествената светлина никакви престъпления не може да станат. Всякога в човека има страх, когато на човека потъмнее умът. Защото, тази тъмнота, тя взема? Ние всякога правим погрешки, когато е тъмно, ще направим някоя беля.
към беседата >>
Като угощаваш един свой приятел, ще направиш едно ядене, като за цар.
Подигни косите зад ушите, че нека ушите да се огряват от слънцето. Казвате: „Ще ходя да се занимавам с ушите.“ Ти се занимаваш с по-лоши работи. Седиш и казваш: това нямам, онова нямам. Казваш: „Ще направя една баница, но много масло трябва.“ Казвам, колко масло се туря? Ако в една баница не можеш да туриш масло от себе си, ако ти месиш и в един хляб не можеш да туриш една микроскопическа част от мисълта си, ако в яденето не можеш да туриш част от твоите чувства и постъпки, туй ядене не е на място.
Като угощаваш един свой приятел, ще направиш едно ядене, като за цар.
Ти угощаваш Господа. Когато правиш добро, ти мисли, че правиш едно добро за Господа. Не оценяваме онова, което [е] излязло от Господа. Оценявайте човешката душа! Да обичаш един човек, да носи той едно възпоменание, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък.
към беседата >>
Всичките престъпления стават в тъмно.
И като се върти, другата част остава неогрята. И всякога страданията идат в неогрятата страна. В огрятата страна на светлината никакви страдания не може да дойдат. Казвате: „Как? “ Един вълк, който [краде] една овца, той се намира на неогрятата земя.
Всичките престъпления стават в тъмно.
В Божествената светлина никакви престъпления не може да станат. Всякога в човека има страх, когато на човека потъмнее умът. Защото, тази тъмнота, тя взема? Ние всякога правим погрешки, когато е тъмно, ще направим някоя беля. Вчера иде един господин, учител по изкуствата, с големи идеи, художник.
към беседата >>
Ти угощаваш Господа.
Казвате: „Ще ходя да се занимавам с ушите.“ Ти се занимаваш с по-лоши работи. Седиш и казваш: това нямам, онова нямам. Казваш: „Ще направя една баница, но много масло трябва.“ Казвам, колко масло се туря? Ако в една баница не можеш да туриш масло от себе си, ако ти месиш и в един хляб не можеш да туриш една микроскопическа част от мисълта си, ако в яденето не можеш да туриш част от твоите чувства и постъпки, туй ядене не е на място. Като угощаваш един свой приятел, ще направиш едно ядене, като за цар.
Ти угощаваш Господа.
Когато правиш добро, ти мисли, че правиш едно добро за Господа. Не оценяваме онова, което [е] излязло от Господа. Оценявайте човешката душа! Да обичаш един човек, да носи той едно възпоменание, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък. Най-ценният подарък, който можеш да дадеш, то е Любовта.
към беседата >>
В Божествената светлина никакви престъпления не може да станат.
И всякога страданията идат в неогрятата страна. В огрятата страна на светлината никакви страдания не може да дойдат. Казвате: „Как? “ Един вълк, който [краде] една овца, той се намира на неогрятата земя. Всичките престъпления стават в тъмно.
В Божествената светлина никакви престъпления не може да станат.
Всякога в човека има страх, когато на човека потъмнее умът. Защото, тази тъмнота, тя взема? Ние всякога правим погрешки, когато е тъмно, ще направим някоя беля. Вчера иде един господин, учител по изкуствата, с големи идеи, художник. Иска да бъде полезен, започва да рисува картини из българския живот – за старините, за опълченците.
към беседата >>
Когато правиш добро, ти мисли, че правиш едно добро за Господа.
Седиш и казваш: това нямам, онова нямам. Казваш: „Ще направя една баница, но много масло трябва.“ Казвам, колко масло се туря? Ако в една баница не можеш да туриш масло от себе си, ако ти месиш и в един хляб не можеш да туриш една микроскопическа част от мисълта си, ако в яденето не можеш да туриш част от твоите чувства и постъпки, туй ядене не е на място. Като угощаваш един свой приятел, ще направиш едно ядене, като за цар. Ти угощаваш Господа.
Когато правиш добро, ти мисли, че правиш едно добро за Господа.
Не оценяваме онова, което [е] излязло от Господа. Оценявайте човешката душа! Да обичаш един човек, да носи той едно възпоменание, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък. Най-ценният подарък, който можеш да дадеш, то е Любовта. Една любовна мисъл, едно любовно чувство, една любовна постъпка, която можем да дадем на всяка една душа.
към беседата >>
Всякога в човека има страх, когато на човека потъмнее умът.
В огрятата страна на светлината никакви страдания не може да дойдат. Казвате: „Как? “ Един вълк, който [краде] една овца, той се намира на неогрятата земя. Всичките престъпления стават в тъмно. В Божествената светлина никакви престъпления не може да станат.
Всякога в човека има страх, когато на човека потъмнее умът.
Защото, тази тъмнота, тя взема? Ние всякога правим погрешки, когато е тъмно, ще направим някоя беля. Вчера иде един господин, учител по изкуствата, с големи идеи, художник. Иска да бъде полезен, започва да рисува картини из българския живот – за старините, за опълченците. За това рисува, за онова, никъде картините не ги приемат.
към беседата >>
Не оценяваме онова, което [е] излязло от Господа.
Казваш: „Ще направя една баница, но много масло трябва.“ Казвам, колко масло се туря? Ако в една баница не можеш да туриш масло от себе си, ако ти месиш и в един хляб не можеш да туриш една микроскопическа част от мисълта си, ако в яденето не можеш да туриш част от твоите чувства и постъпки, туй ядене не е на място. Като угощаваш един свой приятел, ще направиш едно ядене, като за цар. Ти угощаваш Господа. Когато правиш добро, ти мисли, че правиш едно добро за Господа.
Не оценяваме онова, което [е] излязло от Господа.
Оценявайте човешката душа! Да обичаш един човек, да носи той едно възпоменание, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък. Най-ценният подарък, който можеш да дадеш, то е Любовта. Една любовна мисъл, едно любовно чувство, една любовна постъпка, която можем да дадем на всяка една душа. Да кажем, да идете при нашите, да занесете много здраве.
към беседата >>
Защото, тази тъмнота, тя взема?
Казвате: „Как? “ Един вълк, който [краде] една овца, той се намира на неогрятата земя. Всичките престъпления стават в тъмно. В Божествената светлина никакви престъпления не може да станат. Всякога в човека има страх, когато на човека потъмнее умът.
Защото, тази тъмнота, тя взема?
Ние всякога правим погрешки, когато е тъмно, ще направим някоя беля. Вчера иде един господин, учител по изкуствата, с големи идеи, художник. Иска да бъде полезен, започва да рисува картини из българския живот – за старините, за опълченците. За това рисува, за онова, никъде картините не ги приемат. Работите не вървят.
към беседата >>
Оценявайте човешката душа!
Ако в една баница не можеш да туриш масло от себе си, ако ти месиш и в един хляб не можеш да туриш една микроскопическа част от мисълта си, ако в яденето не можеш да туриш част от твоите чувства и постъпки, туй ядене не е на място. Като угощаваш един свой приятел, ще направиш едно ядене, като за цар. Ти угощаваш Господа. Когато правиш добро, ти мисли, че правиш едно добро за Господа. Не оценяваме онова, което [е] излязло от Господа.
Оценявайте човешката душа!
Да обичаш един човек, да носи той едно възпоменание, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък. Най-ценният подарък, който можеш да дадеш, то е Любовта. Една любовна мисъл, едно любовно чувство, една любовна постъпка, която можем да дадем на всяка една душа. Да кажем, да идете при нашите, да занесете много здраве. Кажи, че си здрав и читав, живееш в Божествената Любов, в Божествената Мъдрост и в Божествената Истина.
към беседата >>
Ние всякога правим погрешки, когато е тъмно, ще направим някоя беля.
“ Един вълк, който [краде] една овца, той се намира на неогрятата земя. Всичките престъпления стават в тъмно. В Божествената светлина никакви престъпления не може да станат. Всякога в човека има страх, когато на човека потъмнее умът. Защото, тази тъмнота, тя взема?
Ние всякога правим погрешки, когато е тъмно, ще направим някоя беля.
Вчера иде един господин, учител по изкуствата, с големи идеи, художник. Иска да бъде полезен, започва да рисува картини из българския живот – за старините, за опълченците. За това рисува, за онова, никъде картините не ги приемат. Работите не вървят. Пита ме той, защо е тази несрета, защо хората не оценяват неговите картини?
към беседата >>
Да обичаш един човек, да носи той едно възпоменание, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък.
Като угощаваш един свой приятел, ще направиш едно ядене, като за цар. Ти угощаваш Господа. Когато правиш добро, ти мисли, че правиш едно добро за Господа. Не оценяваме онова, което [е] излязло от Господа. Оценявайте човешката душа!
Да обичаш един човек, да носи той едно възпоменание, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък.
Най-ценният подарък, който можеш да дадеш, то е Любовта. Една любовна мисъл, едно любовно чувство, една любовна постъпка, която можем да дадем на всяка една душа. Да кажем, да идете при нашите, да занесете много здраве. Кажи, че си здрав и читав, живееш в Божествената Любов, в Божествената Мъдрост и в Божествената Истина. Казвам, тогава какъв щеше да бъде Изгревът?
към беседата >>
Вчера иде един господин, учител по изкуствата, с големи идеи, художник.
Всичките престъпления стават в тъмно. В Божествената светлина никакви престъпления не може да станат. Всякога в човека има страх, когато на човека потъмнее умът. Защото, тази тъмнота, тя взема? Ние всякога правим погрешки, когато е тъмно, ще направим някоя беля.
Вчера иде един господин, учител по изкуствата, с големи идеи, художник.
Иска да бъде полезен, започва да рисува картини из българския живот – за старините, за опълченците. За това рисува, за онова, никъде картините не ги приемат. Работите не вървят. Пита ме той, защо е тази несрета, защо хората не оценяват неговите картини? Аз седя и не му казвам нищо.
към беседата >>
Най-ценният подарък, който можеш да дадеш, то е Любовта.
Ти угощаваш Господа. Когато правиш добро, ти мисли, че правиш едно добро за Господа. Не оценяваме онова, което [е] излязло от Господа. Оценявайте човешката душа! Да обичаш един човек, да носи той едно възпоменание, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък.
Най-ценният подарък, който можеш да дадеш, то е Любовта.
Една любовна мисъл, едно любовно чувство, една любовна постъпка, която можем да дадем на всяка една душа. Да кажем, да идете при нашите, да занесете много здраве. Кажи, че си здрав и читав, живееш в Божествената Любов, в Божествената Мъдрост и в Божествената Истина. Казвам, тогава какъв щеше да бъде Изгревът? Тук имаме лампи.
към беседата >>
Иска да бъде полезен, започва да рисува картини из българския живот – за старините, за опълченците.
В Божествената светлина никакви престъпления не може да станат. Всякога в човека има страх, когато на човека потъмнее умът. Защото, тази тъмнота, тя взема? Ние всякога правим погрешки, когато е тъмно, ще направим някоя беля. Вчера иде един господин, учител по изкуствата, с големи идеи, художник.
Иска да бъде полезен, започва да рисува картини из българския живот – за старините, за опълченците.
За това рисува, за онова, никъде картините не ги приемат. Работите не вървят. Пита ме той, защо е тази несрета, защо хората не оценяват неговите картини? Аз седя и не му казвам нищо. Разправя той, че този и онзи не оценяват, казват: „Картините са хубави, но сега нямаме параграф, бюджетът се намалил, заради бюджета.“ Аз седя и размишлявам: Твоите картини не са приети, за да дойдеш при Мене.
към беседата >>
Една любовна мисъл, едно любовно чувство, една любовна постъпка, която можем да дадем на всяка една душа.
Когато правиш добро, ти мисли, че правиш едно добро за Господа. Не оценяваме онова, което [е] излязло от Господа. Оценявайте човешката душа! Да обичаш един човек, да носи той едно възпоменание, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък. Най-ценният подарък, който можеш да дадеш, то е Любовта.
Една любовна мисъл, едно любовно чувство, една любовна постъпка, която можем да дадем на всяка една душа.
Да кажем, да идете при нашите, да занесете много здраве. Кажи, че си здрав и читав, живееш в Божествената Любов, в Божествената Мъдрост и в Божествената Истина. Казвам, тогава какъв щеше да бъде Изгревът? Тук имаме лампи. [Такива] лампи щяха да имат най-малко няколко милиона.
към беседата >>
За това рисува, за онова, никъде картините не ги приемат.
Всякога в човека има страх, когато на човека потъмнее умът. Защото, тази тъмнота, тя взема? Ние всякога правим погрешки, когато е тъмно, ще направим някоя беля. Вчера иде един господин, учител по изкуствата, с големи идеи, художник. Иска да бъде полезен, започва да рисува картини из българския живот – за старините, за опълченците.
За това рисува, за онова, никъде картините не ги приемат.
Работите не вървят. Пита ме той, защо е тази несрета, защо хората не оценяват неговите картини? Аз седя и не му казвам нищо. Разправя той, че този и онзи не оценяват, казват: „Картините са хубави, но сега нямаме параграф, бюджетът се намалил, заради бюджета.“ Аз седя и размишлявам: Твоите картини не са приети, за да дойдеш при Мене. Ако бяха приети картините ти, ти нямаше да дойдеш.
към беседата >>
Да кажем, да идете при нашите, да занесете много здраве.
Не оценяваме онова, което [е] излязло от Господа. Оценявайте човешката душа! Да обичаш един човек, да носи той едно възпоменание, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък. Най-ценният подарък, който можеш да дадеш, то е Любовта. Една любовна мисъл, едно любовно чувство, една любовна постъпка, която можем да дадем на всяка една душа.
Да кажем, да идете при нашите, да занесете много здраве.
Кажи, че си здрав и читав, живееш в Божествената Любов, в Божествената Мъдрост и в Божествената Истина. Казвам, тогава какъв щеше да бъде Изгревът? Тук имаме лампи. [Такива] лампи щяха да имат най-малко няколко милиона. Бедни хора нямаше да има.
към беседата >>
Работите не вървят.
Защото, тази тъмнота, тя взема? Ние всякога правим погрешки, когато е тъмно, ще направим някоя беля. Вчера иде един господин, учител по изкуствата, с големи идеи, художник. Иска да бъде полезен, започва да рисува картини из българския живот – за старините, за опълченците. За това рисува, за онова, никъде картините не ги приемат.
Работите не вървят.
Пита ме той, защо е тази несрета, защо хората не оценяват неговите картини? Аз седя и не му казвам нищо. Разправя той, че този и онзи не оценяват, казват: „Картините са хубави, но сега нямаме параграф, бюджетът се намалил, заради бюджета.“ Аз седя и размишлявам: Твоите картини не са приети, за да дойдеш при Мене. Ако бяха приети картините ти, ти нямаше да дойдеш. Ако ти не се намериш натясно, при Господа няма да идеш.
към беседата >>
Кажи, че си здрав и читав, живееш в Божествената Любов, в Божествената Мъдрост и в Божествената Истина.
Оценявайте човешката душа! Да обичаш един човек, да носи той едно възпоменание, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък. Най-ценният подарък, който можеш да дадеш, то е Любовта. Една любовна мисъл, едно любовно чувство, една любовна постъпка, която можем да дадем на всяка една душа. Да кажем, да идете при нашите, да занесете много здраве.
Кажи, че си здрав и читав, живееш в Божествената Любов, в Божествената Мъдрост и в Божествената Истина.
Казвам, тогава какъв щеше да бъде Изгревът? Тук имаме лампи. [Такива] лампи щяха да имат най-малко няколко милиона. Бедни хора нямаше да има. Преди няколко деня иде един брат и казва: „Закъсала една сестра, няма обуща.
към беседата >>
Пита ме той, защо е тази несрета, защо хората не оценяват неговите картини?
Ние всякога правим погрешки, когато е тъмно, ще направим някоя беля. Вчера иде един господин, учител по изкуствата, с големи идеи, художник. Иска да бъде полезен, започва да рисува картини из българския живот – за старините, за опълченците. За това рисува, за онова, никъде картините не ги приемат. Работите не вървят.
Пита ме той, защо е тази несрета, защо хората не оценяват неговите картини?
Аз седя и не му казвам нищо. Разправя той, че този и онзи не оценяват, казват: „Картините са хубави, но сега нямаме параграф, бюджетът се намалил, заради бюджета.“ Аз седя и размишлявам: Твоите картини не са приети, за да дойдеш при Мене. Ако бяха приети картините ти, ти нямаше да дойдеш. Ако ти не се намериш натясно, при Господа няма да идеш. Като започнеш да умираш, ще кажеш: „Господи!
към беседата >>
Казвам, тогава какъв щеше да бъде Изгревът?
Да обичаш един човек, да носи той едно възпоменание, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък. Най-ценният подарък, който можеш да дадеш, то е Любовта. Една любовна мисъл, едно любовно чувство, една любовна постъпка, която можем да дадем на всяка една душа. Да кажем, да идете при нашите, да занесете много здраве. Кажи, че си здрав и читав, живееш в Божествената Любов, в Божествената Мъдрост и в Божествената Истина.
Казвам, тогава какъв щеше да бъде Изгревът?
Тук имаме лампи. [Такива] лампи щяха да имат най-малко няколко милиона. Бедни хора нямаше да има. Преди няколко деня иде един брат и казва: „Закъсала една сестра, няма обуща. Нямаш ли някои стари обуща?
към беседата >>
Аз седя и не му казвам нищо.
Вчера иде един господин, учител по изкуствата, с големи идеи, художник. Иска да бъде полезен, започва да рисува картини из българския живот – за старините, за опълченците. За това рисува, за онова, никъде картините не ги приемат. Работите не вървят. Пита ме той, защо е тази несрета, защо хората не оценяват неговите картини?
Аз седя и не му казвам нищо.
Разправя той, че този и онзи не оценяват, казват: „Картините са хубави, но сега нямаме параграф, бюджетът се намалил, заради бюджета.“ Аз седя и размишлявам: Твоите картини не са приети, за да дойдеш при Мене. Ако бяха приети картините ти, ти нямаше да дойдеш. Ако ти не се намериш натясно, при Господа няма да идеш. Като започнеш да умираш, ще кажеш: „Господи! “, ще се размислиш, че денят на умирането е ден да отидеш при Господа.
към беседата >>
Тук имаме лампи.
Най-ценният подарък, който можеш да дадеш, то е Любовта. Една любовна мисъл, едно любовно чувство, една любовна постъпка, която можем да дадем на всяка една душа. Да кажем, да идете при нашите, да занесете много здраве. Кажи, че си здрав и читав, живееш в Божествената Любов, в Божествената Мъдрост и в Божествената Истина. Казвам, тогава какъв щеше да бъде Изгревът?
Тук имаме лампи.
[Такива] лампи щяха да имат най-малко няколко милиона. Бедни хора нямаше да има. Преди няколко деня иде един брат и казва: „Закъсала една сестра, няма обуща. Нямаш ли някои стари обуща? “ Казвам: „Ще помисля.“ Казва: „Ако намеря някои хубави обуща – модни, ще ѝ направя.
към беседата >>
Разправя той, че този и онзи не оценяват, казват: „Картините са хубави, но сега нямаме параграф, бюджетът се намалил, заради бюджета.“ Аз седя и размишлявам: Твоите картини не са приети, за да дойдеш при Мене.
Иска да бъде полезен, започва да рисува картини из българския живот – за старините, за опълченците. За това рисува, за онова, никъде картините не ги приемат. Работите не вървят. Пита ме той, защо е тази несрета, защо хората не оценяват неговите картини? Аз седя и не му казвам нищо.
Разправя той, че този и онзи не оценяват, казват: „Картините са хубави, но сега нямаме параграф, бюджетът се намалил, заради бюджета.“ Аз седя и размишлявам: Твоите картини не са приети, за да дойдеш при Мене.
Ако бяха приети картините ти, ти нямаше да дойдеш. Ако ти не се намериш натясно, при Господа няма да идеш. Като започнеш да умираш, ще кажеш: „Господи! “, ще се размислиш, че денят на умирането е ден да отидеш при Господа. Казвам, ако ние мислим по този начин, страданията – това са най-хубавите опитности, при които можем да оценим една Божия добродетел.
към беседата >>
[Такива] лампи щяха да имат най-малко няколко милиона.
Една любовна мисъл, едно любовно чувство, една любовна постъпка, която можем да дадем на всяка една душа. Да кажем, да идете при нашите, да занесете много здраве. Кажи, че си здрав и читав, живееш в Божествената Любов, в Божествената Мъдрост и в Божествената Истина. Казвам, тогава какъв щеше да бъде Изгревът? Тук имаме лампи.
[Такива] лампи щяха да имат най-малко няколко милиона.
Бедни хора нямаше да има. Преди няколко деня иде един брат и казва: „Закъсала една сестра, няма обуща. Нямаш ли някои стари обуща? “ Казвам: „Ще помисля.“ Казва: „Ако намеря някои хубави обуща – модни, ще ѝ направя. Ако не, нека носи старите обуща.“ Някой път едни обуща [са] направени от кожата на Добродетелта, не от камилска кожа.
към беседата >>
Ако бяха приети картините ти, ти нямаше да дойдеш.
За това рисува, за онова, никъде картините не ги приемат. Работите не вървят. Пита ме той, защо е тази несрета, защо хората не оценяват неговите картини? Аз седя и не му казвам нищо. Разправя той, че този и онзи не оценяват, казват: „Картините са хубави, но сега нямаме параграф, бюджетът се намалил, заради бюджета.“ Аз седя и размишлявам: Твоите картини не са приети, за да дойдеш при Мене.
Ако бяха приети картините ти, ти нямаше да дойдеш.
Ако ти не се намериш натясно, при Господа няма да идеш. Като започнеш да умираш, ще кажеш: „Господи! “, ще се размислиш, че денят на умирането е ден да отидеш при Господа. Казвам, ако ние мислим по този начин, страданията – това са най-хубавите опитности, при които можем да оценим една Божия добродетел. Радостите – това са добрите условия, при които можем да приложим една Божествена добродетел.
към беседата >>
Бедни хора нямаше да има.
Да кажем, да идете при нашите, да занесете много здраве. Кажи, че си здрав и читав, живееш в Божествената Любов, в Божествената Мъдрост и в Божествената Истина. Казвам, тогава какъв щеше да бъде Изгревът? Тук имаме лампи. [Такива] лампи щяха да имат най-малко няколко милиона.
Бедни хора нямаше да има.
Преди няколко деня иде един брат и казва: „Закъсала една сестра, няма обуща. Нямаш ли някои стари обуща? “ Казвам: „Ще помисля.“ Казва: „Ако намеря някои хубави обуща – модни, ще ѝ направя. Ако не, нека носи старите обуща.“ Някой път едни обуща [са] направени от кожата на Добродетелта, не от камилска кожа. Нека да ви кажа: Употребявайте Божията Любов.
към беседата >>
Ако ти не се намериш натясно, при Господа няма да идеш.
Работите не вървят. Пита ме той, защо е тази несрета, защо хората не оценяват неговите картини? Аз седя и не му казвам нищо. Разправя той, че този и онзи не оценяват, казват: „Картините са хубави, но сега нямаме параграф, бюджетът се намалил, заради бюджета.“ Аз седя и размишлявам: Твоите картини не са приети, за да дойдеш при Мене. Ако бяха приети картините ти, ти нямаше да дойдеш.
Ако ти не се намериш натясно, при Господа няма да идеш.
Като започнеш да умираш, ще кажеш: „Господи! “, ще се размислиш, че денят на умирането е ден да отидеш при Господа. Казвам, ако ние мислим по този начин, страданията – това са най-хубавите опитности, при които можем да оценим една Божия добродетел. Радостите – това са добрите условия, при които можем да приложим една Божествена добродетел. Радостта е за приложение, а пък скръбта е да оценим.
към беседата >>
Преди няколко деня иде един брат и казва: „Закъсала една сестра, няма обуща.
Кажи, че си здрав и читав, живееш в Божествената Любов, в Божествената Мъдрост и в Божествената Истина. Казвам, тогава какъв щеше да бъде Изгревът? Тук имаме лампи. [Такива] лампи щяха да имат най-малко няколко милиона. Бедни хора нямаше да има.
Преди няколко деня иде един брат и казва: „Закъсала една сестра, няма обуща.
Нямаш ли някои стари обуща? “ Казвам: „Ще помисля.“ Казва: „Ако намеря някои хубави обуща – модни, ще ѝ направя. Ако не, нека носи старите обуща.“ Някой път едни обуща [са] направени от кожата на Добродетелта, не от камилска кожа. Нека да ви кажа: Употребявайте Божията Любов. Освобождавайте се всеки ден от вашето подозрение.
към беседата >>
Като започнеш да умираш, ще кажеш: „Господи!
Пита ме той, защо е тази несрета, защо хората не оценяват неговите картини? Аз седя и не му казвам нищо. Разправя той, че този и онзи не оценяват, казват: „Картините са хубави, но сега нямаме параграф, бюджетът се намалил, заради бюджета.“ Аз седя и размишлявам: Твоите картини не са приети, за да дойдеш при Мене. Ако бяха приети картините ти, ти нямаше да дойдеш. Ако ти не се намериш натясно, при Господа няма да идеш.
Като започнеш да умираш, ще кажеш: „Господи!
“, ще се размислиш, че денят на умирането е ден да отидеш при Господа. Казвам, ако ние мислим по този начин, страданията – това са най-хубавите опитности, при които можем да оценим една Божия добродетел. Радостите – това са добрите условия, при които можем да приложим една Божествена добродетел. Радостта е за приложение, а пък скръбта е да оценим. В скръбта ние оценяваме колко струват, а в радостите ги прилагаме.
към беседата >>
Нямаш ли някои стари обуща?
Казвам, тогава какъв щеше да бъде Изгревът? Тук имаме лампи. [Такива] лампи щяха да имат най-малко няколко милиона. Бедни хора нямаше да има. Преди няколко деня иде един брат и казва: „Закъсала една сестра, няма обуща.
Нямаш ли някои стари обуща?
“ Казвам: „Ще помисля.“ Казва: „Ако намеря някои хубави обуща – модни, ще ѝ направя. Ако не, нека носи старите обуща.“ Някой път едни обуща [са] направени от кожата на Добродетелта, не от камилска кожа. Нека да ви кажа: Употребявайте Божията Любов. Освобождавайте се всеки ден от вашето подозрение. Във всинца ви има едно подозрение, от което трябва да се освободите.
към беседата >>
“, ще се размислиш, че денят на умирането е ден да отидеш при Господа.
Аз седя и не му казвам нищо. Разправя той, че този и онзи не оценяват, казват: „Картините са хубави, но сега нямаме параграф, бюджетът се намалил, заради бюджета.“ Аз седя и размишлявам: Твоите картини не са приети, за да дойдеш при Мене. Ако бяха приети картините ти, ти нямаше да дойдеш. Ако ти не се намериш натясно, при Господа няма да идеш. Като започнеш да умираш, ще кажеш: „Господи!
“, ще се размислиш, че денят на умирането е ден да отидеш при Господа.
Казвам, ако ние мислим по този начин, страданията – това са най-хубавите опитности, при които можем да оценим една Божия добродетел. Радостите – това са добрите условия, при които можем да приложим една Божествена добродетел. Радостта е за приложение, а пък скръбта е да оценим. В скръбта ние оценяваме колко струват, а в радостите ги прилагаме. Ако в [радостта] бихме прилагали всяка добродетел и ако в страданията бихме оценявали добродетелите, нашият живот щеше да има съвсем друг резултат.
към беседата >>
“ Казвам: „Ще помисля.“ Казва: „Ако намеря някои хубави обуща – модни, ще ѝ направя.
Тук имаме лампи. [Такива] лампи щяха да имат най-малко няколко милиона. Бедни хора нямаше да има. Преди няколко деня иде един брат и казва: „Закъсала една сестра, няма обуща. Нямаш ли някои стари обуща?
“ Казвам: „Ще помисля.“ Казва: „Ако намеря някои хубави обуща – модни, ще ѝ направя.
Ако не, нека носи старите обуща.“ Някой път едни обуща [са] направени от кожата на Добродетелта, не от камилска кожа. Нека да ви кажа: Употребявайте Божията Любов. Освобождавайте се всеки ден от вашето подозрение. Във всинца ви има едно подозрение, от което трябва да се освободите. Аз наричам подозрението нещо унаследено от миналото.
към беседата >>
Казвам, ако ние мислим по този начин, страданията – това са най-хубавите опитности, при които можем да оценим една Божия добродетел.
Разправя той, че този и онзи не оценяват, казват: „Картините са хубави, но сега нямаме параграф, бюджетът се намалил, заради бюджета.“ Аз седя и размишлявам: Твоите картини не са приети, за да дойдеш при Мене. Ако бяха приети картините ти, ти нямаше да дойдеш. Ако ти не се намериш натясно, при Господа няма да идеш. Като започнеш да умираш, ще кажеш: „Господи! “, ще се размислиш, че денят на умирането е ден да отидеш при Господа.
Казвам, ако ние мислим по този начин, страданията – това са най-хубавите опитности, при които можем да оценим една Божия добродетел.
Радостите – това са добрите условия, при които можем да приложим една Божествена добродетел. Радостта е за приложение, а пък скръбта е да оценим. В скръбта ние оценяваме колко струват, а в радостите ги прилагаме. Ако в [радостта] бихме прилагали всяка добродетел и ако в страданията бихме оценявали добродетелите, нашият живот щеше да има съвсем друг резултат. Сега вие какво искате?
към беседата >>
Ако не, нека носи старите обуща.“ Някой път едни обуща [са] направени от кожата на Добродетелта, не от камилска кожа.
[Такива] лампи щяха да имат най-малко няколко милиона. Бедни хора нямаше да има. Преди няколко деня иде един брат и казва: „Закъсала една сестра, няма обуща. Нямаш ли някои стари обуща? “ Казвам: „Ще помисля.“ Казва: „Ако намеря някои хубави обуща – модни, ще ѝ направя.
Ако не, нека носи старите обуща.“ Някой път едни обуща [са] направени от кожата на Добродетелта, не от камилска кожа.
Нека да ви кажа: Употребявайте Божията Любов. Освобождавайте се всеки ден от вашето подозрение. Във всинца ви има едно подозрение, от което трябва да се освободите. Аз наричам подозрението нещо унаследено от миналото. Много пъти са те обирали разбойници.
към беседата >>
Радостите – това са добрите условия, при които можем да приложим една Божествена добродетел.
Ако бяха приети картините ти, ти нямаше да дойдеш. Ако ти не се намериш натясно, при Господа няма да идеш. Като започнеш да умираш, ще кажеш: „Господи! “, ще се размислиш, че денят на умирането е ден да отидеш при Господа. Казвам, ако ние мислим по този начин, страданията – това са най-хубавите опитности, при които можем да оценим една Божия добродетел.
Радостите – това са добрите условия, при които можем да приложим една Божествена добродетел.
Радостта е за приложение, а пък скръбта е да оценим. В скръбта ние оценяваме колко струват, а в радостите ги прилагаме. Ако в [радостта] бихме прилагали всяка добродетел и ако в страданията бихме оценявали добродетелите, нашият живот щеше да има съвсем друг резултат. Сега вие какво искате?
към беседата >>
Нека да ви кажа: Употребявайте Божията Любов.
Бедни хора нямаше да има. Преди няколко деня иде един брат и казва: „Закъсала една сестра, няма обуща. Нямаш ли някои стари обуща? “ Казвам: „Ще помисля.“ Казва: „Ако намеря някои хубави обуща – модни, ще ѝ направя. Ако не, нека носи старите обуща.“ Някой път едни обуща [са] направени от кожата на Добродетелта, не от камилска кожа.
Нека да ви кажа: Употребявайте Божията Любов.
Освобождавайте се всеки ден от вашето подозрение. Във всинца ви има едно подозрение, от което трябва да се освободите. Аз наричам подозрението нещо унаследено от миналото. Много пъти са те обирали разбойници. Като влезе някой, казваш: „Да не е той от тях.“ Като дойде най-големият светия, казвате, да не е някой от тия големите разбойници, които идват да ви направят някаква пакост.
към беседата >>
Радостта е за приложение, а пък скръбта е да оценим.
Ако ти не се намериш натясно, при Господа няма да идеш. Като започнеш да умираш, ще кажеш: „Господи! “, ще се размислиш, че денят на умирането е ден да отидеш при Господа. Казвам, ако ние мислим по този начин, страданията – това са най-хубавите опитности, при които можем да оценим една Божия добродетел. Радостите – това са добрите условия, при които можем да приложим една Божествена добродетел.
Радостта е за приложение, а пък скръбта е да оценим.
В скръбта ние оценяваме колко струват, а в радостите ги прилагаме. Ако в [радостта] бихме прилагали всяка добродетел и ако в страданията бихме оценявали добродетелите, нашият живот щеше да има съвсем друг резултат. Сега вие какво искате?
към беседата >>
Освобождавайте се всеки ден от вашето подозрение.
Преди няколко деня иде един брат и казва: „Закъсала една сестра, няма обуща. Нямаш ли някои стари обуща? “ Казвам: „Ще помисля.“ Казва: „Ако намеря някои хубави обуща – модни, ще ѝ направя. Ако не, нека носи старите обуща.“ Някой път едни обуща [са] направени от кожата на Добродетелта, не от камилска кожа. Нека да ви кажа: Употребявайте Божията Любов.
Освобождавайте се всеки ден от вашето подозрение.
Във всинца ви има едно подозрение, от което трябва да се освободите. Аз наричам подозрението нещо унаследено от миналото. Много пъти са те обирали разбойници. Като влезе някой, казваш: „Да не е той от тях.“ Като дойде най-големият светия, казвате, да не е някой от тия големите разбойници, които идват да ви направят някаква пакост.
към беседата >>
В скръбта ние оценяваме колко струват, а в радостите ги прилагаме.
Като започнеш да умираш, ще кажеш: „Господи! “, ще се размислиш, че денят на умирането е ден да отидеш при Господа. Казвам, ако ние мислим по този начин, страданията – това са най-хубавите опитности, при които можем да оценим една Божия добродетел. Радостите – това са добрите условия, при които можем да приложим една Божествена добродетел. Радостта е за приложение, а пък скръбта е да оценим.
В скръбта ние оценяваме колко струват, а в радостите ги прилагаме.
Ако в [радостта] бихме прилагали всяка добродетел и ако в страданията бихме оценявали добродетелите, нашият живот щеше да има съвсем друг резултат. Сега вие какво искате?
към беседата >>
Във всинца ви има едно подозрение, от което трябва да се освободите.
Нямаш ли някои стари обуща? “ Казвам: „Ще помисля.“ Казва: „Ако намеря някои хубави обуща – модни, ще ѝ направя. Ако не, нека носи старите обуща.“ Някой път едни обуща [са] направени от кожата на Добродетелта, не от камилска кожа. Нека да ви кажа: Употребявайте Божията Любов. Освобождавайте се всеки ден от вашето подозрение.
Във всинца ви има едно подозрение, от което трябва да се освободите.
Аз наричам подозрението нещо унаследено от миналото. Много пъти са те обирали разбойници. Като влезе някой, казваш: „Да не е той от тях.“ Като дойде най-големият светия, казвате, да не е някой от тия големите разбойници, които идват да ви направят някаква пакост.
към беседата >>
Ако в [радостта] бихме прилагали всяка добродетел и ако в страданията бихме оценявали добродетелите, нашият живот щеше да има съвсем друг резултат.
“, ще се размислиш, че денят на умирането е ден да отидеш при Господа. Казвам, ако ние мислим по този начин, страданията – това са най-хубавите опитности, при които можем да оценим една Божия добродетел. Радостите – това са добрите условия, при които можем да приложим една Божествена добродетел. Радостта е за приложение, а пък скръбта е да оценим. В скръбта ние оценяваме колко струват, а в радостите ги прилагаме.
Ако в [радостта] бихме прилагали всяка добродетел и ако в страданията бихме оценявали добродетелите, нашият живот щеше да има съвсем друг резултат.
Сега вие какво искате?
към беседата >>
Аз наричам подозрението нещо унаследено от миналото.
“ Казвам: „Ще помисля.“ Казва: „Ако намеря някои хубави обуща – модни, ще ѝ направя. Ако не, нека носи старите обуща.“ Някой път едни обуща [са] направени от кожата на Добродетелта, не от камилска кожа. Нека да ви кажа: Употребявайте Божията Любов. Освобождавайте се всеки ден от вашето подозрение. Във всинца ви има едно подозрение, от което трябва да се освободите.
Аз наричам подозрението нещо унаследено от миналото.
Много пъти са те обирали разбойници. Като влезе някой, казваш: „Да не е той от тях.“ Като дойде най-големият светия, казвате, да не е някой от тия големите разбойници, които идват да ви направят някаква пакост.
към беседата >>
Сега вие какво искате?
Казвам, ако ние мислим по този начин, страданията – това са най-хубавите опитности, при които можем да оценим една Божия добродетел. Радостите – това са добрите условия, при които можем да приложим една Божествена добродетел. Радостта е за приложение, а пък скръбта е да оценим. В скръбта ние оценяваме колко струват, а в радостите ги прилагаме. Ако в [радостта] бихме прилагали всяка добродетел и ако в страданията бихме оценявали добродетелите, нашият живот щеше да има съвсем друг резултат.
Сега вие какво искате?
към беседата >>
Много пъти са те обирали разбойници.
Ако не, нека носи старите обуща.“ Някой път едни обуща [са] направени от кожата на Добродетелта, не от камилска кожа. Нека да ви кажа: Употребявайте Божията Любов. Освобождавайте се всеки ден от вашето подозрение. Във всинца ви има едно подозрение, от което трябва да се освободите. Аз наричам подозрението нещо унаследено от миналото.
Много пъти са те обирали разбойници.
Като влезе някой, казваш: „Да не е той от тях.“ Като дойде най-големият светия, казвате, да не е някой от тия големите разбойници, които идват да ви направят някаква пакост.
към беседата >>
Да минем към въпроса [за числата]: 1, 2, 3, 4, 5, 6.
Да минем към въпроса [за числата]: 1, 2, 3, 4, 5, 6.
Тъй, както са означени цифрите, какво означават? В статическо положение тия цифри нямат никакъв смисъл. Едно статическо положение може да изтрие тези цифри. Щом си изтрил този прах, така както е написана единицата, къде ще иде? Колко милиона частици има за изписването на единицата?
към беседата >>
Като влезе някой, казваш: „Да не е той от тях.“ Като дойде най-големият светия, казвате, да не е някой от тия големите разбойници, които идват да ви направят някаква пакост.
Нека да ви кажа: Употребявайте Божията Любов. Освобождавайте се всеки ден от вашето подозрение. Във всинца ви има едно подозрение, от което трябва да се освободите. Аз наричам подозрението нещо унаследено от миналото. Много пъти са те обирали разбойници.
Като влезе някой, казваш: „Да не е той от тях.“ Като дойде най-големият светия, казвате, да не е някой от тия големите разбойници, които идват да ви направят някаква пакост.
към беседата >>
Тъй, както са означени цифрите, какво означават?
Да минем към въпроса [за числата]: 1, 2, 3, 4, 5, 6.
Тъй, както са означени цифрите, какво означават?
В статическо положение тия цифри нямат никакъв смисъл. Едно статическо положение може да изтрие тези цифри. Щом си изтрил този прах, така както е написана единицата, къде ще иде? Колко милиона частици има за изписването на единицата? Тук има няколко милиона частици, които съм турил.
към беседата >>
Като св.
Като св.
Георги хлопайте. Продавайте яйцата си само за любов. Един човек, който няма любов към вас, нито едно яйце не давайте. Ако има любов, дайте му две яйца. Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувство да произтича от един подтик.
към беседата >>
В статическо положение тия цифри нямат никакъв смисъл.
Да минем към въпроса [за числата]: 1, 2, 3, 4, 5, 6. Тъй, както са означени цифрите, какво означават?
В статическо положение тия цифри нямат никакъв смисъл.
Едно статическо положение може да изтрие тези цифри. Щом си изтрил този прах, така както е написана единицата, къде ще иде? Колко милиона частици има за изписването на единицата? Тук има няколко милиона частици, които съм турил. Един ден, като опитате къде отишъл тебеширът, какво ще кажете?
към беседата >>
Георги хлопайте.
Като св.
Георги хлопайте.
Продавайте яйцата си само за любов. Един човек, който няма любов към вас, нито едно яйце не давайте. Ако има любов, дайте му две яйца. Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувство да произтича от един подтик. Като дойде Христос, какво ще прави в света?
към беседата >>
Едно статическо положение може да изтрие тези цифри.
Да минем към въпроса [за числата]: 1, 2, 3, 4, 5, 6. Тъй, както са означени цифрите, какво означават? В статическо положение тия цифри нямат никакъв смисъл.
Едно статическо положение може да изтрие тези цифри.
Щом си изтрил този прах, така както е написана единицата, къде ще иде? Колко милиона частици има за изписването на единицата? Тук има няколко милиона частици, които съм турил. Един ден, като опитате къде отишъл тебеширът, какво ще кажете? Представете си, че този тебешир се оценява.
към беседата >>
Продавайте яйцата си само за любов.
Като св. Георги хлопайте.
Продавайте яйцата си само за любов.
Един човек, който няма любов към вас, нито едно яйце не давайте. Ако има любов, дайте му две яйца. Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувство да произтича от един подтик. Като дойде Христос, какво ще прави в света? Христос изисква хубави умове.
към беседата >>
Щом си изтрил този прах, така както е написана единицата, къде ще иде?
Да минем към въпроса [за числата]: 1, 2, 3, 4, 5, 6. Тъй, както са означени цифрите, какво означават? В статическо положение тия цифри нямат никакъв смисъл. Едно статическо положение може да изтрие тези цифри.
Щом си изтрил този прах, така както е написана единицата, къде ще иде?
Колко милиона частици има за изписването на единицата? Тук има няколко милиона частици, които съм турил. Един ден, като опитате къде отишъл тебеширът, какво ще кажете? Представете си, че този тебешир се оценява. Къде е отишъл тебеширът?
към беседата >>
Един човек, който няма любов към вас, нито едно яйце не давайте.
Като св. Георги хлопайте. Продавайте яйцата си само за любов.
Един човек, който няма любов към вас, нито едно яйце не давайте.
Ако има любов, дайте му две яйца. Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувство да произтича от един подтик. Като дойде Христос, какво ще прави в света? Христос изисква хубави умове. Христос изисква хубави сърца.
към беседата >>
Колко милиона частици има за изписването на единицата?
Да минем към въпроса [за числата]: 1, 2, 3, 4, 5, 6. Тъй, както са означени цифрите, какво означават? В статическо положение тия цифри нямат никакъв смисъл. Едно статическо положение може да изтрие тези цифри. Щом си изтрил този прах, така както е написана единицата, къде ще иде?
Колко милиона частици има за изписването на единицата?
Тук има няколко милиона частици, които съм турил. Един ден, като опитате къде отишъл тебеширът, какво ще кажете? Представете си, че този тебешир се оценява. Къде е отишъл тебеширът? Ако напишем тази буква и тя не изпълнява своето предназначение, къде отиде този материал, къде се е дянал?
към беседата >>
Ако има любов, дайте му две яйца.
Като св. Георги хлопайте. Продавайте яйцата си само за любов. Един човек, който няма любов към вас, нито едно яйце не давайте.
Ако има любов, дайте му две яйца.
Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувство да произтича от един подтик. Като дойде Христос, какво ще прави в света? Христос изисква хубави умове. Христос изисква хубави сърца. Христос изисква хубави тела, [в] които да дойде и да живее вътре и вън и ние да живеем в Него и Той да живее в нас.
към беседата >>
Тук има няколко милиона частици, които съм турил.
Тъй, както са означени цифрите, какво означават? В статическо положение тия цифри нямат никакъв смисъл. Едно статическо положение може да изтрие тези цифри. Щом си изтрил този прах, така както е написана единицата, къде ще иде? Колко милиона частици има за изписването на единицата?
Тук има няколко милиона частици, които съм турил.
Един ден, като опитате къде отишъл тебеширът, какво ще кажете? Представете си, че този тебешир се оценява. Къде е отишъл тебеширът? Ако напишем тази буква и тя не изпълнява своето предназначение, къде отиде този материал, къде се е дянал? Единицата, ако разбираш закона на единицата, ако ти си слаб човек, ще станеш силен.
към беседата >>
Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувство да произтича от един подтик.
Като св. Георги хлопайте. Продавайте яйцата си само за любов. Един човек, който няма любов към вас, нито едно яйце не давайте. Ако има любов, дайте му две яйца.
Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувство да произтича от един подтик.
Като дойде Христос, какво ще прави в света? Христос изисква хубави умове. Христос изисква хубави сърца. Христос изисква хубави тела, [в] които да дойде и да живее вътре и вън и ние да живеем в Него и Той да живее в нас. Той и ние да бъдем едно.
към беседата >>
Един ден, като опитате къде отишъл тебеширът, какво ще кажете?
В статическо положение тия цифри нямат никакъв смисъл. Едно статическо положение може да изтрие тези цифри. Щом си изтрил този прах, така както е написана единицата, къде ще иде? Колко милиона частици има за изписването на единицата? Тук има няколко милиона частици, които съм турил.
Един ден, като опитате къде отишъл тебеширът, какво ще кажете?
Представете си, че този тебешир се оценява. Къде е отишъл тебеширът? Ако напишем тази буква и тя не изпълнява своето предназначение, къде отиде този материал, къде се е дянал? Единицата, ако разбираш закона на единицата, ако ти си слаб човек, ще станеш силен. Пиши единица, за да станеш силен.
към беседата >>
Като дойде Христос, какво ще прави в света?
Георги хлопайте. Продавайте яйцата си само за любов. Един човек, който няма любов към вас, нито едно яйце не давайте. Ако има любов, дайте му две яйца. Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувство да произтича от един подтик.
Като дойде Христос, какво ще прави в света?
Христос изисква хубави умове. Христос изисква хубави сърца. Христос изисква хубави тела, [в] които да дойде и да живее вътре и вън и ние да живеем в Него и Той да живее в нас. Той и ние да бъдем едно. Той да работи заради нас и ние да работим заради Него.
към беседата >>
Представете си, че този тебешир се оценява.
Едно статическо положение може да изтрие тези цифри. Щом си изтрил този прах, така както е написана единицата, къде ще иде? Колко милиона частици има за изписването на единицата? Тук има няколко милиона частици, които съм турил. Един ден, като опитате къде отишъл тебеширът, какво ще кажете?
Представете си, че този тебешир се оценява.
Къде е отишъл тебеширът? Ако напишем тази буква и тя не изпълнява своето предназначение, къде отиде този материал, къде се е дянал? Единицата, ако разбираш закона на единицата, ако ти си слаб човек, ще станеш силен. Пиши единица, за да станеш силен. После, ако нямаш никаква работа в света, пиши две, за да ти тръгне.
към беседата >>
Христос изисква хубави умове.
Продавайте яйцата си само за любов. Един човек, който няма любов към вас, нито едно яйце не давайте. Ако има любов, дайте му две яйца. Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувство да произтича от един подтик. Като дойде Христос, какво ще прави в света?
Христос изисква хубави умове.
Христос изисква хубави сърца. Христос изисква хубави тела, [в] които да дойде и да живее вътре и вън и ние да живеем в Него и Той да живее в нас. Той и ние да бъдем едно. Той да работи заради нас и ние да работим заради Него. Да живеем заради Него и Той да живее в нас.
към беседата >>
Къде е отишъл тебеширът?
Щом си изтрил този прах, така както е написана единицата, къде ще иде? Колко милиона частици има за изписването на единицата? Тук има няколко милиона частици, които съм турил. Един ден, като опитате къде отишъл тебеширът, какво ще кажете? Представете си, че този тебешир се оценява.
Къде е отишъл тебеширът?
Ако напишем тази буква и тя не изпълнява своето предназначение, къде отиде този материал, къде се е дянал? Единицата, ако разбираш закона на единицата, ако ти си слаб човек, ще станеш силен. Пиши единица, за да станеш силен. После, ако нямаш никаква работа в света, пиши две, за да ти тръгне. Не ти плащат никъде, работиш и не ти плащат – пиши 3.
към беседата >>
Христос изисква хубави сърца.
Един човек, който няма любов към вас, нито едно яйце не давайте. Ако има любов, дайте му две яйца. Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувство да произтича от един подтик. Като дойде Христос, какво ще прави в света? Христос изисква хубави умове.
Христос изисква хубави сърца.
Христос изисква хубави тела, [в] които да дойде и да живее вътре и вън и ние да живеем в Него и Той да живее в нас. Той и ние да бъдем едно. Той да работи заради нас и ние да работим заради Него. Да живеем заради Него и Той да живее в нас. И тогава ще кажеш: „Аз живея в Господа и Господ живее в мене.“ Да вярваме, че Господ живее във всинца ни.
към беседата >>
Ако напишем тази буква и тя не изпълнява своето предназначение, къде отиде този материал, къде се е дянал?
Колко милиона частици има за изписването на единицата? Тук има няколко милиона частици, които съм турил. Един ден, като опитате къде отишъл тебеширът, какво ще кажете? Представете си, че този тебешир се оценява. Къде е отишъл тебеширът?
Ако напишем тази буква и тя не изпълнява своето предназначение, къде отиде този материал, къде се е дянал?
Единицата, ако разбираш закона на единицата, ако ти си слаб човек, ще станеш силен. Пиши единица, за да станеш силен. После, ако нямаш никаква работа в света, пиши две, за да ти тръгне. Не ти плащат никъде, работиш и не ти плащат – пиши 3. Най-после, нямаш каса къде да си туриш парите – пиши 4.
към беседата >>
Христос изисква хубави тела, [в] които да дойде и да живее вътре и вън и ние да живеем в Него и Той да живее в нас.
Ако има любов, дайте му две яйца. Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувство да произтича от един подтик. Като дойде Христос, какво ще прави в света? Христос изисква хубави умове. Христос изисква хубави сърца.
Христос изисква хубави тела, [в] които да дойде и да живее вътре и вън и ние да живеем в Него и Той да живее в нас.
Той и ние да бъдем едно. Той да работи заради нас и ние да работим заради Него. Да живеем заради Него и Той да живее в нас. И тогава ще кажеш: „Аз живея в Господа и Господ живее в мене.“ Да вярваме, че Господ живее във всинца ни. Тогава да станем едно!
към беседата >>
Единицата, ако разбираш закона на единицата, ако ти си слаб човек, ще станеш силен.
Тук има няколко милиона частици, които съм турил. Един ден, като опитате къде отишъл тебеширът, какво ще кажете? Представете си, че този тебешир се оценява. Къде е отишъл тебеширът? Ако напишем тази буква и тя не изпълнява своето предназначение, къде отиде този материал, къде се е дянал?
Единицата, ако разбираш закона на единицата, ако ти си слаб човек, ще станеш силен.
Пиши единица, за да станеш силен. После, ако нямаш никаква работа в света, пиши две, за да ти тръгне. Не ти плащат никъде, работиш и не ти плащат – пиши 3. Най-после, нямаш каса къде да си туриш парите – пиши 4. Не знаеш как да направиш добро – пиши 5.
към беседата >>
Той и ние да бъдем едно.
Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувство да произтича от един подтик. Като дойде Христос, какво ще прави в света? Христос изисква хубави умове. Христос изисква хубави сърца. Христос изисква хубави тела, [в] които да дойде и да живее вътре и вън и ние да живеем в Него и Той да живее в нас.
Той и ние да бъдем едно.
Той да работи заради нас и ние да работим заради Него. Да живеем заради Него и Той да живее в нас. И тогава ще кажеш: „Аз живея в Господа и Господ живее в мене.“ Да вярваме, че Господ живее във всинца ни. Тогава да станем едно!
към беседата >>
Пиши единица, за да станеш силен.
Един ден, като опитате къде отишъл тебеширът, какво ще кажете? Представете си, че този тебешир се оценява. Къде е отишъл тебеширът? Ако напишем тази буква и тя не изпълнява своето предназначение, къде отиде този материал, къде се е дянал? Единицата, ако разбираш закона на единицата, ако ти си слаб човек, ще станеш силен.
Пиши единица, за да станеш силен.
После, ако нямаш никаква работа в света, пиши две, за да ти тръгне. Не ти плащат никъде, работиш и не ти плащат – пиши 3. Най-после, нямаш каса къде да си туриш парите – пиши 4. Не знаеш как да направиш добро – пиши 5. Не знаеш как да говориш хубаво – пиши 6.
към беседата >>
Той да работи заради нас и ние да работим заради Него.
Като дойде Христос, какво ще прави в света? Христос изисква хубави умове. Христос изисква хубави сърца. Христос изисква хубави тела, [в] които да дойде и да живее вътре и вън и ние да живеем в Него и Той да живее в нас. Той и ние да бъдем едно.
Той да работи заради нас и ние да работим заради Него.
Да живеем заради Него и Той да живее в нас. И тогава ще кажеш: „Аз живея в Господа и Господ живее в мене.“ Да вярваме, че Господ живее във всинца ни. Тогава да станем едно!
към беседата >>
После, ако нямаш никаква работа в света, пиши две, за да ти тръгне.
Представете си, че този тебешир се оценява. Къде е отишъл тебеширът? Ако напишем тази буква и тя не изпълнява своето предназначение, къде отиде този материал, къде се е дянал? Единицата, ако разбираш закона на единицата, ако ти си слаб човек, ще станеш силен. Пиши единица, за да станеш силен.
После, ако нямаш никаква работа в света, пиши две, за да ти тръгне.
Не ти плащат никъде, работиш и не ти плащат – пиши 3. Най-после, нямаш каса къде да си туриш парите – пиши 4. Не знаеш как да направиш добро – пиши 5. Не знаеш как да говориш хубаво – пиши 6. Но най-първо ще намериш един човек, който мяза за единица.
към беседата >>
Да живеем заради Него и Той да живее в нас.
Христос изисква хубави умове. Христос изисква хубави сърца. Христос изисква хубави тела, [в] които да дойде и да живее вътре и вън и ние да живеем в Него и Той да живее в нас. Той и ние да бъдем едно. Той да работи заради нас и ние да работим заради Него.
Да живеем заради Него и Той да живее в нас.
И тогава ще кажеш: „Аз живея в Господа и Господ живее в мене.“ Да вярваме, че Господ живее във всинца ни. Тогава да станем едно!
към беседата >>
Не ти плащат никъде, работиш и не ти плащат – пиши 3.
Къде е отишъл тебеширът? Ако напишем тази буква и тя не изпълнява своето предназначение, къде отиде този материал, къде се е дянал? Единицата, ако разбираш закона на единицата, ако ти си слаб човек, ще станеш силен. Пиши единица, за да станеш силен. После, ако нямаш никаква работа в света, пиши две, за да ти тръгне.
Не ти плащат никъде, работиш и не ти плащат – пиши 3.
Най-после, нямаш каса къде да си туриш парите – пиши 4. Не знаеш как да направиш добро – пиши 5. Не знаеш как да говориш хубаво – пиши 6. Но най-първо ще намериш един човек, който мяза за единица. Има хора, които са родени на единицата, има хора, които са родени на двете, на трите, на четири, на пет, родени са в тия числа.
към беседата >>
И тогава ще кажеш: „Аз живея в Господа и Господ живее в мене.“ Да вярваме, че Господ живее във всинца ни.
Христос изисква хубави сърца. Христос изисква хубави тела, [в] които да дойде и да живее вътре и вън и ние да живеем в Него и Той да живее в нас. Той и ние да бъдем едно. Той да работи заради нас и ние да работим заради Него. Да живеем заради Него и Той да живее в нас.
И тогава ще кажеш: „Аз живея в Господа и Господ живее в мене.“ Да вярваме, че Господ живее във всинца ни.
Тогава да станем едно!
към беседата >>
Най-после, нямаш каса къде да си туриш парите – пиши 4.
Ако напишем тази буква и тя не изпълнява своето предназначение, къде отиде този материал, къде се е дянал? Единицата, ако разбираш закона на единицата, ако ти си слаб човек, ще станеш силен. Пиши единица, за да станеш силен. После, ако нямаш никаква работа в света, пиши две, за да ти тръгне. Не ти плащат никъде, работиш и не ти плащат – пиши 3.
Най-после, нямаш каса къде да си туриш парите – пиши 4.
Не знаеш как да направиш добро – пиши 5. Не знаеш как да говориш хубаво – пиши 6. Но най-първо ще намериш един човек, който мяза за единица. Има хора, които са родени на единицата, има хора, които са родени на двете, на трите, на четири, на пет, родени са в тия числа. И трябва да намериш тия, живите числа.
към беседата >>
Тогава да станем едно!
Христос изисква хубави тела, [в] които да дойде и да живее вътре и вън и ние да живеем в Него и Той да живее в нас. Той и ние да бъдем едно. Той да работи заради нас и ние да работим заради Него. Да живеем заради Него и Той да живее в нас. И тогава ще кажеш: „Аз живея в Господа и Господ живее в мене.“ Да вярваме, че Господ живее във всинца ни.
Тогава да станем едно!
към беседата >>
Не знаеш как да направиш добро – пиши 5.
Единицата, ако разбираш закона на единицата, ако ти си слаб човек, ще станеш силен. Пиши единица, за да станеш силен. После, ако нямаш никаква работа в света, пиши две, за да ти тръгне. Не ти плащат никъде, работиш и не ти плащат – пиши 3. Най-после, нямаш каса къде да си туриш парите – пиши 4.
Не знаеш как да направиш добро – пиши 5.
Не знаеш как да говориш хубаво – пиши 6. Но най-първо ще намериш един човек, който мяза за единица. Има хора, които са родени на единицата, има хора, които са родени на двете, на трите, на четири, на пет, родени са в тия числа. И трябва да намериш тия, живите числа. По друг начин не може да придобиеш.
към беседата >>
Не знаеш как да говориш хубаво – пиши 6.
Пиши единица, за да станеш силен. После, ако нямаш никаква работа в света, пиши две, за да ти тръгне. Не ти плащат никъде, работиш и не ти плащат – пиши 3. Най-после, нямаш каса къде да си туриш парите – пиши 4. Не знаеш как да направиш добро – пиши 5.
Не знаеш как да говориш хубаво – пиши 6.
Но най-първо ще намериш един човек, който мяза за единица. Има хора, които са родени на единицата, има хора, които са родени на двете, на трите, на четири, на пет, родени са в тия числа. И трябва да намериш тия, живите числа. По друг начин не може да придобиеш. Вие, както сте събрани тук, всеки човек, с когото се срещаш, той е жива единица, която носи известно Божествено благо.
към беседата >>
Но най-първо ще намериш един човек, който мяза за единица.
После, ако нямаш никаква работа в света, пиши две, за да ти тръгне. Не ти плащат никъде, работиш и не ти плащат – пиши 3. Най-после, нямаш каса къде да си туриш парите – пиши 4. Не знаеш как да направиш добро – пиши 5. Не знаеш как да говориш хубаво – пиши 6.
Но най-първо ще намериш един човек, който мяза за единица.
Има хора, които са родени на единицата, има хора, които са родени на двете, на трите, на четири, на пет, родени са в тия числа. И трябва да намериш тия, живите числа. По друг начин не може да придобиеш. Вие, както сте събрани тук, всеки човек, с когото се срещаш, той е жива единица, която носи известно Божествено благо. Туй благо, само от този човек може да придобиеш.
към беседата >>
Има хора, които са родени на единицата, има хора, които са родени на двете, на трите, на четири, на пет, родени са в тия числа.
Не ти плащат никъде, работиш и не ти плащат – пиши 3. Най-после, нямаш каса къде да си туриш парите – пиши 4. Не знаеш как да направиш добро – пиши 5. Не знаеш как да говориш хубаво – пиши 6. Но най-първо ще намериш един човек, който мяза за единица.
Има хора, които са родени на единицата, има хора, които са родени на двете, на трите, на четири, на пет, родени са в тия числа.
И трябва да намериш тия, живите числа. По друг начин не може да придобиеш. Вие, както сте събрани тук, всеки човек, с когото се срещаш, той е жива единица, която носи известно Божествено благо. Туй благо, само от този човек може да придобиеш. Само при един дрехар може да купиш дрехи.
към беседата >>
Човешката реч е още много несвързана.
Човешката реч е още много несвързана.
Много идеи, прокарани и в Евангелието, ако се четат, ще добият съвсем друг характер в разбиранията. Думите, които сега употребяваме, не носят всякога една и съща идея. Ще ви прочета нещо от 19-та глава от Евангелието на Матея. Може вие да я прочетете цялата, от 10-ти стих нататък. Всеки да разбира както обича, но последствията ще бъдат едни и същи.
към беседата >>
И трябва да намериш тия, живите числа.
Най-после, нямаш каса къде да си туриш парите – пиши 4. Не знаеш как да направиш добро – пиши 5. Не знаеш как да говориш хубаво – пиши 6. Но най-първо ще намериш един човек, който мяза за единица. Има хора, които са родени на единицата, има хора, които са родени на двете, на трите, на четири, на пет, родени са в тия числа.
И трябва да намериш тия, живите числа.
По друг начин не може да придобиеш. Вие, както сте събрани тук, всеки човек, с когото се срещаш, той е жива единица, която носи известно Божествено благо. Туй благо, само от този човек може да придобиеш. Само при един дрехар може да купиш дрехи. Или само от един дрехар може да си вземете хубави дрехи.
към беседата >>
Много идеи, прокарани и в Евангелието, ако се четат, ще добият съвсем друг характер в разбиранията.
Човешката реч е още много несвързана.
Много идеи, прокарани и в Евангелието, ако се четат, ще добият съвсем друг характер в разбиранията.
Думите, които сега употребяваме, не носят всякога една и съща идея. Ще ви прочета нещо от 19-та глава от Евангелието на Матея. Може вие да я прочетете цялата, от 10-ти стих нататък. Всеки да разбира както обича, но последствията ще бъдат едни и същи. (Учителят прочете главата до края.
към беседата >>
По друг начин не може да придобиеш.
Не знаеш как да направиш добро – пиши 5. Не знаеш как да говориш хубаво – пиши 6. Но най-първо ще намериш един човек, който мяза за единица. Има хора, които са родени на единицата, има хора, които са родени на двете, на трите, на четири, на пет, родени са в тия числа. И трябва да намериш тия, живите числа.
По друг начин не може да придобиеш.
Вие, както сте събрани тук, всеки човек, с когото се срещаш, той е жива единица, която носи известно Божествено благо. Туй благо, само от този човек може да придобиеш. Само при един дрехар може да купиш дрехи. Или само от един дрехар може да си вземете хубави дрехи. Само от един бакалин може да вземеш парите, които ти трябват.
към беседата >>
Думите, които сега употребяваме, не носят всякога една и съща идея.
Човешката реч е още много несвързана. Много идеи, прокарани и в Евангелието, ако се четат, ще добият съвсем друг характер в разбиранията.
Думите, които сега употребяваме, не носят всякога една и съща идея.
Ще ви прочета нещо от 19-та глава от Евангелието на Матея. Може вие да я прочетете цялата, от 10-ти стих нататък. Всеки да разбира както обича, но последствията ще бъдат едни и същи. (Учителят прочете главата до края. Изпяхме „Венир Бенир“.)
към беседата >>
НАГОРЕ