НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
774
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
774
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Любовта към Бога
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Какво ви коства да вземете онази посока, която ще ви изведе в правия път?
– Не е въпросът в парите, дали малко или много сте изхарчили, но важно е да използвате времето, както трябва. Ако седите тук и не изпълнявате волята Божия, идването ви е безсмислено. Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва да изразите Любовта си към Бога. Много ли струва това? Преди всичко вие се намирате на кръстопът.
Какво ви коства да вземете онази посока, която ще ви изведе в правия път?
Казвате: „Дълъг е този път! “ Ходи ли човек без любов, тогава пътят е дълъг, труден, а желанията са непостижими. Имате ли Божията Любов в себе си, каквото и да ви се случи в живота, всичко ще се превърне на добро.
към беседата >>
Това чувство събужда у човека желание да яде.
Значи всяко движение се придружава и с чувстване. Представете си, че човек има само едно чувство, например осезанието, и с него изпитва нещата, твърди ли са или меки, студени или топли и т.н. При това положение какво понятие ще има човек за живота? Той ще има съвсем елементарно понятие за живота. Представете си, че у човека се яви и второ чувство, вкусът, чрез което да опитва нещата, сладки ли са или горчиви, солени или кисели и т.н.
Това чувство събужда у човека желание да яде.
Следователно човек яде по единствената причина да опитва вкуса на нещата. След осезанието, след вкуса идва обонянието у човека. Той иска вече отдалеч или отблизо да опознае предмета, да го опита, как мирише, приятно или неприятно. След това у човека се събужда желание да чуе как говорят живите същества около него и да ги различава едно от друго. Слухът му помага затова.
към беседата >>
По същия начин и Адам сгреши, за което го изпъдиха от рая.
Всеки човек върви в пътя, но ту пада, ту става. Като падне, изпъждат го от рая. Тогава той се моли, разкайва се и на другия ден пак го приемат в рая. Върви така ден-два и пак сгреши нещо – изпъждат го от рая. След това почва да плаче, да се моли, пак го приемат.
По същия начин и Адам сгреши, за което го изпъдиха от рая.
Той слезе в ада, където плака, разкая се, докато пак го приеха в рая. Откак Адам сгреши, много пъти досега той е влизал и излизал от рая. Сутрин е в рая, вечер е в ада. И съвременните хора сутрин са в рая, весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада. Тук плачат, молят се, пак ги приемат в рая.
към беседата >>
Такова раждане е на мястото си.
“ – От вас зависи. Ако обичате Бога, Той ще ви сложи под квачката и след 21 дни вие ще пробиете яйцето, ще излезете навън, ще погледнете на Божия свят и ще бъдете свободни. Придобиете ли тази свобода, ще се освободите и от страха. Който е излязъл вън от черупката, той се е мъчил, той се е освободил вече и от нищо не се плаши. Това подразбира „роден от Бога“.
Такова раждане е на мястото си.
То носи Божието благословение.
към беседата >>
Казвате: „Дълъг е този път!
Ако седите тук и не изпълнявате волята Божия, идването ви е безсмислено. Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва да изразите Любовта си към Бога. Много ли струва това? Преди всичко вие се намирате на кръстопът. Какво ви коства да вземете онази посока, която ще ви изведе в правия път?
Казвате: „Дълъг е този път!
“ Ходи ли човек без любов, тогава пътят е дълъг, труден, а желанията са непостижими. Имате ли Божията Любов в себе си, каквото и да ви се случи в живота, всичко ще се превърне на добро.
към беседата >>
Следователно човек яде по единствената причина да опитва вкуса на нещата.
Представете си, че човек има само едно чувство, например осезанието, и с него изпитва нещата, твърди ли са или меки, студени или топли и т.н. При това положение какво понятие ще има човек за живота? Той ще има съвсем елементарно понятие за живота. Представете си, че у човека се яви и второ чувство, вкусът, чрез което да опитва нещата, сладки ли са или горчиви, солени или кисели и т.н. Това чувство събужда у човека желание да яде.
Следователно човек яде по единствената причина да опитва вкуса на нещата.
След осезанието, след вкуса идва обонянието у човека. Той иска вече отдалеч или отблизо да опознае предмета, да го опита, как мирише, приятно или неприятно. След това у човека се събужда желание да чуе как говорят живите същества около него и да ги различава едно от друго. Слухът му помага затова. И най-после у човека се явява интерес да види външния образ на нещата.
към беседата >>
Той слезе в ада, където плака, разкая се, докато пак го приеха в рая.
Като падне, изпъждат го от рая. Тогава той се моли, разкайва се и на другия ден пак го приемат в рая. Върви така ден-два и пак сгреши нещо – изпъждат го от рая. След това почва да плаче, да се моли, пак го приемат. По същия начин и Адам сгреши, за което го изпъдиха от рая.
Той слезе в ада, където плака, разкая се, докато пак го приеха в рая.
Откак Адам сгреши, много пъти досега той е влизал и излизал от рая. Сутрин е в рая, вечер е в ада. И съвременните хора сутрин са в рая, весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада. Тук плачат, молят се, пак ги приемат в рая. Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в рая.
към беседата >>
То носи Божието благословение.
Ако обичате Бога, Той ще ви сложи под квачката и след 21 дни вие ще пробиете яйцето, ще излезете навън, ще погледнете на Божия свят и ще бъдете свободни. Придобиете ли тази свобода, ще се освободите и от страха. Който е излязъл вън от черупката, той се е мъчил, той се е освободил вече и от нищо не се плаши. Това подразбира „роден от Бога“. Такова раждане е на мястото си.
То носи Божието благословение.
към беседата >>
“ Ходи ли човек без любов, тогава пътят е дълъг, труден, а желанията са непостижими.
Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва да изразите Любовта си към Бога. Много ли струва това? Преди всичко вие се намирате на кръстопът. Какво ви коства да вземете онази посока, която ще ви изведе в правия път? Казвате: „Дълъг е този път!
“ Ходи ли човек без любов, тогава пътят е дълъг, труден, а желанията са непостижими.
Имате ли Божията Любов в себе си, каквото и да ви се случи в живота, всичко ще се превърне на добро.
към беседата >>
След осезанието, след вкуса идва обонянието у човека.
При това положение какво понятие ще има човек за живота? Той ще има съвсем елементарно понятие за живота. Представете си, че у човека се яви и второ чувство, вкусът, чрез което да опитва нещата, сладки ли са или горчиви, солени или кисели и т.н. Това чувство събужда у човека желание да яде. Следователно човек яде по единствената причина да опитва вкуса на нещата.
След осезанието, след вкуса идва обонянието у човека.
Той иска вече отдалеч или отблизо да опознае предмета, да го опита, как мирише, приятно или неприятно. След това у човека се събужда желание да чуе как говорят живите същества около него и да ги различава едно от друго. Слухът му помага затова. И най-после у човека се явява интерес да види външния образ на нещата. Той иска да види какво е написано върху всеки предмет.
към беседата >>
Откак Адам сгреши, много пъти досега той е влизал и излизал от рая.
Тогава той се моли, разкайва се и на другия ден пак го приемат в рая. Върви така ден-два и пак сгреши нещо – изпъждат го от рая. След това почва да плаче, да се моли, пак го приемат. По същия начин и Адам сгреши, за което го изпъдиха от рая. Той слезе в ада, където плака, разкая се, докато пак го приеха в рая.
Откак Адам сгреши, много пъти досега той е влизал и излизал от рая.
Сутрин е в рая, вечер е в ада. И съвременните хора сутрин са в рая, весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада. Тук плачат, молят се, пак ги приемат в рая. Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в рая. Сега, току-що упътят човека как да живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада.
към беседата >>
Някой пита: когато Адам и Ева сгрешиха в рая, Бог беше ли между тях?
Някой пита: когато Адам и Ева сгрешиха в рая, Бог беше ли между тях?
Как мислите, ако Бог беше застанал до дървото на познаване доброто и злото, щяха ли да сгрешат първите хора? Фактът, че те сгрешиха, показва, че Бог не е бил там. Те лесно се поддадоха на изкушението, защото Любовта им към Бога беше по-слаба от желанието им да придобият знания, да станат богове. Там е спънката и на всички съвременни хора. Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела.
към беседата >>
Имате ли Божията Любов в себе си, каквото и да ви се случи в живота, всичко ще се превърне на добро.
Много ли струва това? Преди всичко вие се намирате на кръстопът. Какво ви коства да вземете онази посока, която ще ви изведе в правия път? Казвате: „Дълъг е този път! “ Ходи ли човек без любов, тогава пътят е дълъг, труден, а желанията са непостижими.
Имате ли Божията Любов в себе си, каквото и да ви се случи в живота, всичко ще се превърне на добро.
към беседата >>
Той иска вече отдалеч или отблизо да опознае предмета, да го опита, как мирише, приятно или неприятно.
Той ще има съвсем елементарно понятие за живота. Представете си, че у човека се яви и второ чувство, вкусът, чрез което да опитва нещата, сладки ли са или горчиви, солени или кисели и т.н. Това чувство събужда у човека желание да яде. Следователно човек яде по единствената причина да опитва вкуса на нещата. След осезанието, след вкуса идва обонянието у човека.
Той иска вече отдалеч или отблизо да опознае предмета, да го опита, как мирише, приятно или неприятно.
След това у човека се събужда желание да чуе как говорят живите същества около него и да ги различава едно от друго. Слухът му помага затова. И най-после у човека се явява интерес да види външния образ на нещата. Той иска да види какво е написано върху всеки предмет. Затова му помага зрението.
към беседата >>
Сутрин е в рая, вечер е в ада.
Върви така ден-два и пак сгреши нещо – изпъждат го от рая. След това почва да плаче, да се моли, пак го приемат. По същия начин и Адам сгреши, за което го изпъдиха от рая. Той слезе в ада, където плака, разкая се, докато пак го приеха в рая. Откак Адам сгреши, много пъти досега той е влизал и излизал от рая.
Сутрин е в рая, вечер е в ада.
И съвременните хора сутрин са в рая, весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада. Тук плачат, молят се, пак ги приемат в рая. Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в рая. Сега, току-що упътят човека как да живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада. Някой, като вижда, че не може да запази положението си в рая, казва: „Сега не мога да се изправя, ще остане за друг живот.
към беседата >>
Как мислите, ако Бог беше застанал до дървото на познаване доброто и злото, щяха ли да сгрешат първите хора?
Някой пита: когато Адам и Ева сгрешиха в рая, Бог беше ли между тях?
Как мислите, ако Бог беше застанал до дървото на познаване доброто и злото, щяха ли да сгрешат първите хора?
Фактът, че те сгрешиха, показва, че Бог не е бил там. Те лесно се поддадоха на изкушението, защото Любовта им към Бога беше по-слаба от желанието им да придобият знания, да станат богове. Там е спънката и на всички съвременни хора. Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела. Само така човек може да бъде силен и мощен.
към беседата >>
Сега, аз изнасям как живеят ангелите, светиите, добрите и разумните хора.
Сега, аз изнасям как живеят ангелите, светиите, добрите и разумните хора.
Същевременно в най-слаби черти описвам Божествения свят. На земята рядко се срещат хора, които водят Божествен живот. Веднъж има такива хора, макар и малко на брой, и вие можете да живеете като тях. Как живеят съвременните хора, това не ме интересува. Аз наричам истински човек този, който е възлюбил Господа.
към беседата >>
След това у човека се събужда желание да чуе как говорят живите същества около него и да ги различава едно от друго.
Представете си, че у човека се яви и второ чувство, вкусът, чрез което да опитва нещата, сладки ли са или горчиви, солени или кисели и т.н. Това чувство събужда у човека желание да яде. Следователно човек яде по единствената причина да опитва вкуса на нещата. След осезанието, след вкуса идва обонянието у човека. Той иска вече отдалеч или отблизо да опознае предмета, да го опита, как мирише, приятно или неприятно.
След това у човека се събужда желание да чуе как говорят живите същества около него и да ги различава едно от друго.
Слухът му помага затова. И най-после у човека се явява интерес да види външния образ на нещата. Той иска да види какво е написано върху всеки предмет. Затова му помага зрението. С тези пет чувства или сетива човек обогатява своите понятия за живота.
към беседата >>
И съвременните хора сутрин са в рая, весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада.
След това почва да плаче, да се моли, пак го приемат. По същия начин и Адам сгреши, за което го изпъдиха от рая. Той слезе в ада, където плака, разкая се, докато пак го приеха в рая. Откак Адам сгреши, много пъти досега той е влизал и излизал от рая. Сутрин е в рая, вечер е в ада.
И съвременните хора сутрин са в рая, весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада.
Тук плачат, молят се, пак ги приемат в рая. Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в рая. Сега, току-що упътят човека как да живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада. Някой, като вижда, че не може да запази положението си в рая, казва: „Сега не мога да се изправя, ще остане за друг живот. Уж влязох в пътя, но не можах да устоя, затова поне ще се оженя, да си уредя работите“.
към беседата >>
Фактът, че те сгрешиха, показва, че Бог не е бил там.
Някой пита: когато Адам и Ева сгрешиха в рая, Бог беше ли между тях? Как мислите, ако Бог беше застанал до дървото на познаване доброто и злото, щяха ли да сгрешат първите хора?
Фактът, че те сгрешиха, показва, че Бог не е бил там.
Те лесно се поддадоха на изкушението, защото Любовта им към Бога беше по-слаба от желанието им да придобият знания, да станат богове. Там е спънката и на всички съвременни хора. Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела. Само така човек може да бъде силен и мощен. Щастието на силния се крие в Божественото.
към беседата >>
Същевременно в най-слаби черти описвам Божествения свят.
Сега, аз изнасям как живеят ангелите, светиите, добрите и разумните хора.
Същевременно в най-слаби черти описвам Божествения свят.
На земята рядко се срещат хора, които водят Божествен живот. Веднъж има такива хора, макар и малко на брой, и вие можете да живеете като тях. Как живеят съвременните хора, това не ме интересува. Аз наричам истински човек този, който е възлюбил Господа. Моментът, в който той се е определил и възлюбил Господа, го определя като човек.
към беседата >>
Слухът му помага затова.
Това чувство събужда у човека желание да яде. Следователно човек яде по единствената причина да опитва вкуса на нещата. След осезанието, след вкуса идва обонянието у човека. Той иска вече отдалеч или отблизо да опознае предмета, да го опита, как мирише, приятно или неприятно. След това у човека се събужда желание да чуе как говорят живите същества около него и да ги различава едно от друго.
Слухът му помага затова.
И най-после у човека се явява интерес да види външния образ на нещата. Той иска да види какво е написано върху всеки предмет. Затова му помага зрението. С тези пет чувства или сетива човек обогатява своите понятия за живота. И така, с осезанието човек проверява качеството на предметите; с вкуса той прониква в тяхното съдържание; с обонянието той определя миризмата им и ги дели на приятни и неприятни, на добри и лоши; със слуха той изучава звуковете на живите същества и влиза в общение с тях; със зрението пък човек изучава целия външен образ на предметите.
към беседата >>
Тук плачат, молят се, пак ги приемат в рая.
По същия начин и Адам сгреши, за което го изпъдиха от рая. Той слезе в ада, където плака, разкая се, докато пак го приеха в рая. Откак Адам сгреши, много пъти досега той е влизал и излизал от рая. Сутрин е в рая, вечер е в ада. И съвременните хора сутрин са в рая, весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада.
Тук плачат, молят се, пак ги приемат в рая.
Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в рая. Сега, току-що упътят човека как да живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада. Някой, като вижда, че не може да запази положението си в рая, казва: „Сега не мога да се изправя, ще остане за друг живот. Уж влязох в пътя, но не можах да устоя, затова поне ще се оженя, да си уредя работите“. – Бог не те е пратил на земята да се жениш.
към беседата >>
Те лесно се поддадоха на изкушението, защото Любовта им към Бога беше по-слаба от желанието им да придобият знания, да станат богове.
Някой пита: когато Адам и Ева сгрешиха в рая, Бог беше ли между тях? Как мислите, ако Бог беше застанал до дървото на познаване доброто и злото, щяха ли да сгрешат първите хора? Фактът, че те сгрешиха, показва, че Бог не е бил там.
Те лесно се поддадоха на изкушението, защото Любовта им към Бога беше по-слаба от желанието им да придобият знания, да станат богове.
Там е спънката и на всички съвременни хора. Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела. Само така човек може да бъде силен и мощен. Щастието на силния се крие в Божественото. Целият свят е построен върху този закон.
към беседата >>
На земята рядко се срещат хора, които водят Божествен живот.
Сега, аз изнасям как живеят ангелите, светиите, добрите и разумните хора. Същевременно в най-слаби черти описвам Божествения свят.
На земята рядко се срещат хора, които водят Божествен живот.
Веднъж има такива хора, макар и малко на брой, и вие можете да живеете като тях. Как живеят съвременните хора, това не ме интересува. Аз наричам истински човек този, който е възлюбил Господа. Моментът, в който той се е определил и възлюбил Господа, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора и те казват: „Днес става нещо Божествено!
към беседата >>
И най-после у човека се явява интерес да види външния образ на нещата.
Следователно човек яде по единствената причина да опитва вкуса на нещата. След осезанието, след вкуса идва обонянието у човека. Той иска вече отдалеч или отблизо да опознае предмета, да го опита, как мирише, приятно или неприятно. След това у човека се събужда желание да чуе как говорят живите същества около него и да ги различава едно от друго. Слухът му помага затова.
И най-после у човека се явява интерес да види външния образ на нещата.
Той иска да види какво е написано върху всеки предмет. Затова му помага зрението. С тези пет чувства или сетива човек обогатява своите понятия за живота. И така, с осезанието човек проверява качеството на предметите; с вкуса той прониква в тяхното съдържание; с обонянието той определя миризмата им и ги дели на приятни и неприятни, на добри и лоши; със слуха той изучава звуковете на живите същества и влиза в общение с тях; със зрението пък човек изучава целия външен образ на предметите. И така, с петте сетива човек се запознава с външния свят, който го обикаля.
към беседата >>
Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в рая.
Той слезе в ада, където плака, разкая се, докато пак го приеха в рая. Откак Адам сгреши, много пъти досега той е влизал и излизал от рая. Сутрин е в рая, вечер е в ада. И съвременните хора сутрин са в рая, весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада. Тук плачат, молят се, пак ги приемат в рая.
Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в рая.
Сега, току-що упътят човека как да живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада. Някой, като вижда, че не може да запази положението си в рая, казва: „Сега не мога да се изправя, ще остане за друг живот. Уж влязох в пътя, но не можах да устоя, затова поне ще се оженя, да си уредя работите“. – Бог не те е пратил на земята да се жениш. – „Поне да забогатея.“ – Бог не те е пратил на земята да събираш богатства.
към беседата >>
Там е спънката и на всички съвременни хора.
Някой пита: когато Адам и Ева сгрешиха в рая, Бог беше ли между тях? Как мислите, ако Бог беше застанал до дървото на познаване доброто и злото, щяха ли да сгрешат първите хора? Фактът, че те сгрешиха, показва, че Бог не е бил там. Те лесно се поддадоха на изкушението, защото Любовта им към Бога беше по-слаба от желанието им да придобият знания, да станат богове.
Там е спънката и на всички съвременни хора.
Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела. Само така човек може да бъде силен и мощен. Щастието на силния се крие в Божественото. Целият свят е построен върху този закон. Това се отнася и за ангелите, и за хората, и за животните.
към беседата >>
Веднъж има такива хора, макар и малко на брой, и вие можете да живеете като тях.
Сега, аз изнасям как живеят ангелите, светиите, добрите и разумните хора. Същевременно в най-слаби черти описвам Божествения свят. На земята рядко се срещат хора, които водят Божествен живот.
Веднъж има такива хора, макар и малко на брой, и вие можете да живеете като тях.
Как живеят съвременните хора, това не ме интересува. Аз наричам истински човек този, който е възлюбил Господа. Моментът, в който той се е определил и възлюбил Господа, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора и те казват: „Днес става нещо Божествено! “ Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек.
към беседата >>
Той иска да види какво е написано върху всеки предмет.
След осезанието, след вкуса идва обонянието у човека. Той иска вече отдалеч или отблизо да опознае предмета, да го опита, как мирише, приятно или неприятно. След това у човека се събужда желание да чуе как говорят живите същества около него и да ги различава едно от друго. Слухът му помага затова. И най-после у човека се явява интерес да види външния образ на нещата.
Той иска да види какво е написано върху всеки предмет.
Затова му помага зрението. С тези пет чувства или сетива човек обогатява своите понятия за живота. И така, с осезанието човек проверява качеството на предметите; с вкуса той прониква в тяхното съдържание; с обонянието той определя миризмата им и ги дели на приятни и неприятни, на добри и лоши; със слуха той изучава звуковете на живите същества и влиза в общение с тях; със зрението пък човек изучава целия външен образ на предметите. И така, с петте сетива човек се запознава с външния свят, който го обикаля. Обаче, как познава той Божията Любов?
към беседата >>
Сега, току-що упътят човека как да живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада.
Откак Адам сгреши, много пъти досега той е влизал и излизал от рая. Сутрин е в рая, вечер е в ада. И съвременните хора сутрин са в рая, весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада. Тук плачат, молят се, пак ги приемат в рая. Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в рая.
Сега, току-що упътят човека как да живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада.
Някой, като вижда, че не може да запази положението си в рая, казва: „Сега не мога да се изправя, ще остане за друг живот. Уж влязох в пътя, но не можах да устоя, затова поне ще се оженя, да си уредя работите“. – Бог не те е пратил на земята да се жениш. – „Поне да забогатея.“ – Бог не те е пратил на земята да събираш богатства. Богатството, женитбата дойдоха след това.
към беседата >>
Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела.
Някой пита: когато Адам и Ева сгрешиха в рая, Бог беше ли между тях? Как мислите, ако Бог беше застанал до дървото на познаване доброто и злото, щяха ли да сгрешат първите хора? Фактът, че те сгрешиха, показва, че Бог не е бил там. Те лесно се поддадоха на изкушението, защото Любовта им към Бога беше по-слаба от желанието им да придобият знания, да станат богове. Там е спънката и на всички съвременни хора.
Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела.
Само така човек може да бъде силен и мощен. Щастието на силния се крие в Божественото. Целият свят е построен върху този закон. Това се отнася и за ангелите, и за хората, и за животните. Животните се намират далеч от този закон, но и у тях е вложено Божественото, макар още да не е проявено.
към беседата >>
Как живеят съвременните хора, това не ме интересува.
Сега, аз изнасям как живеят ангелите, светиите, добрите и разумните хора. Същевременно в най-слаби черти описвам Божествения свят. На земята рядко се срещат хора, които водят Божествен живот. Веднъж има такива хора, макар и малко на брой, и вие можете да живеете като тях.
Как живеят съвременните хора, това не ме интересува.
Аз наричам истински човек този, който е възлюбил Господа. Моментът, в който той се е определил и възлюбил Господа, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора и те казват: „Днес става нещо Божествено! “ Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Този човек може да яде и пие, но това никого не интересува.
към беседата >>
Затова му помага зрението.
Той иска вече отдалеч или отблизо да опознае предмета, да го опита, как мирише, приятно или неприятно. След това у човека се събужда желание да чуе как говорят живите същества около него и да ги различава едно от друго. Слухът му помага затова. И най-после у човека се явява интерес да види външния образ на нещата. Той иска да види какво е написано върху всеки предмет.
Затова му помага зрението.
С тези пет чувства или сетива човек обогатява своите понятия за живота. И така, с осезанието човек проверява качеството на предметите; с вкуса той прониква в тяхното съдържание; с обонянието той определя миризмата им и ги дели на приятни и неприятни, на добри и лоши; със слуха той изучава звуковете на живите същества и влиза в общение с тях; със зрението пък човек изучава целия външен образ на предметите. И така, с петте сетива човек се запознава с външния свят, който го обикаля. Обаче, как познава той Божията Любов? Как познава Бога?
към беседата >>
Някой, като вижда, че не може да запази положението си в рая, казва: „Сега не мога да се изправя, ще остане за друг живот.
Сутрин е в рая, вечер е в ада. И съвременните хора сутрин са в рая, весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада. Тук плачат, молят се, пак ги приемат в рая. Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в рая. Сега, току-що упътят човека как да живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада.
Някой, като вижда, че не може да запази положението си в рая, казва: „Сега не мога да се изправя, ще остане за друг живот.
Уж влязох в пътя, но не можах да устоя, затова поне ще се оженя, да си уредя работите“. – Бог не те е пратил на земята да се жениш. – „Поне да забогатея.“ – Бог не те е пратил на земята да събираш богатства. Богатството, женитбата дойдоха след това. Бог те е пратил на земята да учиш, да придобиеш Любовта.
към беседата >>
Само така човек може да бъде силен и мощен.
Как мислите, ако Бог беше застанал до дървото на познаване доброто и злото, щяха ли да сгрешат първите хора? Фактът, че те сгрешиха, показва, че Бог не е бил там. Те лесно се поддадоха на изкушението, защото Любовта им към Бога беше по-слаба от желанието им да придобият знания, да станат богове. Там е спънката и на всички съвременни хора. Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела.
Само така човек може да бъде силен и мощен.
Щастието на силния се крие в Божественото. Целият свят е построен върху този закон. Това се отнася и за ангелите, и за хората, и за животните. Животните се намират далеч от този закон, но и у тях е вложено Божественото, макар още да не е проявено. Човек се намира в област, където се изучава закона на Любовта.
към беседата >>
Аз наричам истински човек този, който е възлюбил Господа.
Сега, аз изнасям как живеят ангелите, светиите, добрите и разумните хора. Същевременно в най-слаби черти описвам Божествения свят. На земята рядко се срещат хора, които водят Божествен живот. Веднъж има такива хора, макар и малко на брой, и вие можете да живеете като тях. Как живеят съвременните хора, това не ме интересува.
Аз наричам истински човек този, който е възлюбил Господа.
Моментът, в който той се е определил и възлюбил Господа, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора и те казват: „Днес става нещо Божествено! “ Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Този човек може да яде и пие, но това никого не интересува. Да възлюбиш Бога – този е най-славният момент в твоя живот.
към беседата >>
С тези пет чувства или сетива човек обогатява своите понятия за живота.
След това у човека се събужда желание да чуе как говорят живите същества около него и да ги различава едно от друго. Слухът му помага затова. И най-после у човека се явява интерес да види външния образ на нещата. Той иска да види какво е написано върху всеки предмет. Затова му помага зрението.
С тези пет чувства или сетива човек обогатява своите понятия за живота.
И така, с осезанието човек проверява качеството на предметите; с вкуса той прониква в тяхното съдържание; с обонянието той определя миризмата им и ги дели на приятни и неприятни, на добри и лоши; със слуха той изучава звуковете на живите същества и влиза в общение с тях; със зрението пък човек изучава целия външен образ на предметите. И така, с петте сетива човек се запознава с външния свят, който го обикаля. Обаче, как познава той Божията Любов? Как познава Бога? Докато човек не чувства, той не може да познае Бога, не може да възприеме Божията Любов.
към беседата >>
Уж влязох в пътя, но не можах да устоя, затова поне ще се оженя, да си уредя работите“.
И съвременните хора сутрин са в рая, весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада. Тук плачат, молят се, пак ги приемат в рая. Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в рая. Сега, току-що упътят човека как да живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада. Някой, като вижда, че не може да запази положението си в рая, казва: „Сега не мога да се изправя, ще остане за друг живот.
Уж влязох в пътя, но не можах да устоя, затова поне ще се оженя, да си уредя работите“.
– Бог не те е пратил на земята да се жениш. – „Поне да забогатея.“ – Бог не те е пратил на земята да събираш богатства. Богатството, женитбата дойдоха след това. Бог те е пратил на земята да учиш, да придобиеш Любовта.
към беседата >>
Щастието на силния се крие в Божественото.
Фактът, че те сгрешиха, показва, че Бог не е бил там. Те лесно се поддадоха на изкушението, защото Любовта им към Бога беше по-слаба от желанието им да придобият знания, да станат богове. Там е спънката и на всички съвременни хора. Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела. Само така човек може да бъде силен и мощен.
Щастието на силния се крие в Божественото.
Целият свят е построен върху този закон. Това се отнася и за ангелите, и за хората, и за животните. Животните се намират далеч от този закон, но и у тях е вложено Божественото, макар още да не е проявено. Човек се намира в област, където се изучава закона на Любовта. Следователно, каквото вършите, то трябва да бъде проникнато от Любов.
към беседата >>
Моментът, в който той се е определил и възлюбил Господа, го определя като човек.
Същевременно в най-слаби черти описвам Божествения свят. На земята рядко се срещат хора, които водят Божествен живот. Веднъж има такива хора, макар и малко на брой, и вие можете да живеете като тях. Как живеят съвременните хора, това не ме интересува. Аз наричам истински човек този, който е възлюбил Господа.
Моментът, в който той се е определил и възлюбил Господа, го определя като човек.
Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора и те казват: „Днес става нещо Божествено! “ Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Този човек може да яде и пие, но това никого не интересува. Да възлюбиш Бога – този е най-славният момент в твоя живот. Това значи да цъфтиш, да разнасят благоуханието си надалеч.
към беседата >>
И така, с осезанието човек проверява качеството на предметите; с вкуса той прониква в тяхното съдържание; с обонянието той определя миризмата им и ги дели на приятни и неприятни, на добри и лоши; със слуха той изучава звуковете на живите същества и влиза в общение с тях; със зрението пък човек изучава целия външен образ на предметите.
Слухът му помага затова. И най-после у човека се явява интерес да види външния образ на нещата. Той иска да види какво е написано върху всеки предмет. Затова му помага зрението. С тези пет чувства или сетива човек обогатява своите понятия за живота.
И така, с осезанието човек проверява качеството на предметите; с вкуса той прониква в тяхното съдържание; с обонянието той определя миризмата им и ги дели на приятни и неприятни, на добри и лоши; със слуха той изучава звуковете на живите същества и влиза в общение с тях; със зрението пък човек изучава целия външен образ на предметите.
И така, с петте сетива човек се запознава с външния свят, който го обикаля. Обаче, как познава той Божията Любов? Как познава Бога? Докато човек не чувства, той не може да познае Бога, не може да възприеме Божията Любов. Оттук следва: не може ли човек да почувства Божията Любов, той не може и да мисли.
към беседата >>
– Бог не те е пратил на земята да се жениш.
Тук плачат, молят се, пак ги приемат в рая. Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в рая. Сега, току-що упътят човека как да живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада. Някой, като вижда, че не може да запази положението си в рая, казва: „Сега не мога да се изправя, ще остане за друг живот. Уж влязох в пътя, но не можах да устоя, затова поне ще се оженя, да си уредя работите“.
– Бог не те е пратил на земята да се жениш.
– „Поне да забогатея.“ – Бог не те е пратил на земята да събираш богатства. Богатството, женитбата дойдоха след това. Бог те е пратил на земята да учиш, да придобиеш Любовта.
към беседата >>
Целият свят е построен върху този закон.
Те лесно се поддадоха на изкушението, защото Любовта им към Бога беше по-слаба от желанието им да придобият знания, да станат богове. Там е спънката и на всички съвременни хора. Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела. Само така човек може да бъде силен и мощен. Щастието на силния се крие в Божественото.
Целият свят е построен върху този закон.
Това се отнася и за ангелите, и за хората, и за животните. Животните се намират далеч от този закон, но и у тях е вложено Божественото, макар още да не е проявено. Човек се намира в област, където се изучава закона на Любовта. Следователно, каквото вършите, то трябва да бъде проникнато от Любов. Образът на Бога трябва да е и в ума, и в сърцето, и във волята, и в душата, и в духа ви.
към беседата >>
Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора и те казват: „Днес става нещо Божествено!
На земята рядко се срещат хора, които водят Божествен живот. Веднъж има такива хора, макар и малко на брой, и вие можете да живеете като тях. Как живеят съвременните хора, това не ме интересува. Аз наричам истински човек този, който е възлюбил Господа. Моментът, в който той се е определил и възлюбил Господа, го определя като човек.
Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора и те казват: „Днес става нещо Божествено!
“ Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Този човек може да яде и пие, но това никого не интересува. Да възлюбиш Бога – този е най-славният момент в твоя живот. Това значи да цъфтиш, да разнасят благоуханието си надалеч. Това значи да бликаш постоянно, като извор, който знае само да дава.
към беседата >>
И така, с петте сетива човек се запознава с външния свят, който го обикаля.
И най-после у човека се явява интерес да види външния образ на нещата. Той иска да види какво е написано върху всеки предмет. Затова му помага зрението. С тези пет чувства или сетива човек обогатява своите понятия за живота. И така, с осезанието човек проверява качеството на предметите; с вкуса той прониква в тяхното съдържание; с обонянието той определя миризмата им и ги дели на приятни и неприятни, на добри и лоши; със слуха той изучава звуковете на живите същества и влиза в общение с тях; със зрението пък човек изучава целия външен образ на предметите.
И така, с петте сетива човек се запознава с външния свят, който го обикаля.
Обаче, как познава той Божията Любов? Как познава Бога? Докато човек не чувства, той не може да познае Бога, не може да възприеме Божията Любов. Оттук следва: не може ли човек да почувства Божията Любов, той не може и да мисли. Щом не мисли, той не може да бъде свободен, той е мъртъв човек.
към беседата >>
– „Поне да забогатея.“ – Бог не те е пратил на земята да събираш богатства.
Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в рая. Сега, току-що упътят човека как да живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада. Някой, като вижда, че не може да запази положението си в рая, казва: „Сега не мога да се изправя, ще остане за друг живот. Уж влязох в пътя, но не можах да устоя, затова поне ще се оженя, да си уредя работите“. – Бог не те е пратил на земята да се жениш.
– „Поне да забогатея.“ – Бог не те е пратил на земята да събираш богатства.
Богатството, женитбата дойдоха след това. Бог те е пратил на земята да учиш, да придобиеш Любовта.
към беседата >>
Това се отнася и за ангелите, и за хората, и за животните.
Там е спънката и на всички съвременни хора. Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела. Само така човек може да бъде силен и мощен. Щастието на силния се крие в Божественото. Целият свят е построен върху този закон.
Това се отнася и за ангелите, и за хората, и за животните.
Животните се намират далеч от този закон, но и у тях е вложено Божественото, макар още да не е проявено. Човек се намира в област, където се изучава закона на Любовта. Следователно, каквото вършите, то трябва да бъде проникнато от Любов. Образът на Бога трябва да е и в ума, и в сърцето, и във волята, и в душата, и в духа ви. Имате ли предвид Любовта към Бога, всичките ви работи ще бъдат оправени.
към беседата >>
“ Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек.
Веднъж има такива хора, макар и малко на брой, и вие можете да живеете като тях. Как живеят съвременните хора, това не ме интересува. Аз наричам истински човек този, който е възлюбил Господа. Моментът, в който той се е определил и възлюбил Господа, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора и те казват: „Днес става нещо Божествено!
“ Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек.
Този човек може да яде и пие, но това никого не интересува. Да възлюбиш Бога – този е най-славният момент в твоя живот. Това значи да цъфтиш, да разнасят благоуханието си надалеч. Това значи да бликаш постоянно, като извор, който знае само да дава. В този момент всички разумни желания са постижими.
към беседата >>
Обаче, как познава той Божията Любов?
Той иска да види какво е написано върху всеки предмет. Затова му помага зрението. С тези пет чувства или сетива човек обогатява своите понятия за живота. И така, с осезанието човек проверява качеството на предметите; с вкуса той прониква в тяхното съдържание; с обонянието той определя миризмата им и ги дели на приятни и неприятни, на добри и лоши; със слуха той изучава звуковете на живите същества и влиза в общение с тях; със зрението пък човек изучава целия външен образ на предметите. И така, с петте сетива човек се запознава с външния свят, който го обикаля.
Обаче, как познава той Божията Любов?
Как познава Бога? Докато човек не чувства, той не може да познае Бога, не може да възприеме Божията Любов. Оттук следва: не може ли човек да почувства Божията Любов, той не може и да мисли. Щом не мисли, той не може да бъде свободен, той е мъртъв човек. Значи, който няма Божията Любов в себе си, той не мисли, той не е свободен, той е мъртъв човек.
към беседата >>
Богатството, женитбата дойдоха след това.
Сега, току-що упътят човека как да живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада. Някой, като вижда, че не може да запази положението си в рая, казва: „Сега не мога да се изправя, ще остане за друг живот. Уж влязох в пътя, но не можах да устоя, затова поне ще се оженя, да си уредя работите“. – Бог не те е пратил на земята да се жениш. – „Поне да забогатея.“ – Бог не те е пратил на земята да събираш богатства.
Богатството, женитбата дойдоха след това.
Бог те е пратил на земята да учиш, да придобиеш Любовта.
към беседата >>
Животните се намират далеч от този закон, но и у тях е вложено Божественото, макар още да не е проявено.
Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела. Само така човек може да бъде силен и мощен. Щастието на силния се крие в Божественото. Целият свят е построен върху този закон. Това се отнася и за ангелите, и за хората, и за животните.
Животните се намират далеч от този закон, но и у тях е вложено Божественото, макар още да не е проявено.
Човек се намира в област, където се изучава закона на Любовта. Следователно, каквото вършите, то трябва да бъде проникнато от Любов. Образът на Бога трябва да е и в ума, и в сърцето, и във волята, и в душата, и в духа ви. Имате ли предвид Любовта към Бога, всичките ви работи ще бъдат оправени. Без тази Любов страданията ще ви следват на всяка стъпка.
към беседата >>
Този човек може да яде и пие, но това никого не интересува.
Как живеят съвременните хора, това не ме интересува. Аз наричам истински човек този, който е възлюбил Господа. Моментът, в който той се е определил и възлюбил Господа, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора и те казват: „Днес става нещо Божествено! “ Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек.
Този човек може да яде и пие, но това никого не интересува.
Да възлюбиш Бога – този е най-славният момент в твоя живот. Това значи да цъфтиш, да разнасят благоуханието си надалеч. Това значи да бликаш постоянно, като извор, който знае само да дава. В този момент всички разумни желания са постижими.
към беседата >>
Как познава Бога?
Затова му помага зрението. С тези пет чувства или сетива човек обогатява своите понятия за живота. И така, с осезанието човек проверява качеството на предметите; с вкуса той прониква в тяхното съдържание; с обонянието той определя миризмата им и ги дели на приятни и неприятни, на добри и лоши; със слуха той изучава звуковете на живите същества и влиза в общение с тях; със зрението пък човек изучава целия външен образ на предметите. И така, с петте сетива човек се запознава с външния свят, който го обикаля. Обаче, как познава той Божията Любов?
Как познава Бога?
Докато човек не чувства, той не може да познае Бога, не може да възприеме Божията Любов. Оттук следва: не може ли човек да почувства Божията Любов, той не може и да мисли. Щом не мисли, той не може да бъде свободен, той е мъртъв човек. Значи, който няма Божията Любов в себе си, той не мисли, той не е свободен, той е мъртъв човек. И обратно: мисли ли човек правилно, той е свободен, той носи в себе си Божията Любов.
към беседата >>
Бог те е пратил на земята да учиш, да придобиеш Любовта.
Някой, като вижда, че не може да запази положението си в рая, казва: „Сега не мога да се изправя, ще остане за друг живот. Уж влязох в пътя, но не можах да устоя, затова поне ще се оженя, да си уредя работите“. – Бог не те е пратил на земята да се жениш. – „Поне да забогатея.“ – Бог не те е пратил на земята да събираш богатства. Богатството, женитбата дойдоха след това.
Бог те е пратил на земята да учиш, да придобиеш Любовта.
към беседата >>
Човек се намира в област, където се изучава закона на Любовта.
Само така човек може да бъде силен и мощен. Щастието на силния се крие в Божественото. Целият свят е построен върху този закон. Това се отнася и за ангелите, и за хората, и за животните. Животните се намират далеч от този закон, но и у тях е вложено Божественото, макар още да не е проявено.
Човек се намира в област, където се изучава закона на Любовта.
Следователно, каквото вършите, то трябва да бъде проникнато от Любов. Образът на Бога трябва да е и в ума, и в сърцето, и във волята, и в душата, и в духа ви. Имате ли предвид Любовта към Бога, всичките ви работи ще бъдат оправени. Без тази Любов страданията ще ви следват на всяка стъпка. Страданията на хората показват, че те са в ада.
към беседата >>
Да възлюбиш Бога – този е най-славният момент в твоя живот.
Аз наричам истински човек този, който е възлюбил Господа. Моментът, в който той се е определил и възлюбил Господа, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора и те казват: „Днес става нещо Божествено! “ Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Този човек може да яде и пие, но това никого не интересува.
Да възлюбиш Бога – този е най-славният момент в твоя живот.
Това значи да цъфтиш, да разнасят благоуханието си надалеч. Това значи да бликаш постоянно, като извор, който знае само да дава. В този момент всички разумни желания са постижими.
към беседата >>
Докато човек не чувства, той не може да познае Бога, не може да възприеме Божията Любов.
С тези пет чувства или сетива човек обогатява своите понятия за живота. И така, с осезанието човек проверява качеството на предметите; с вкуса той прониква в тяхното съдържание; с обонянието той определя миризмата им и ги дели на приятни и неприятни, на добри и лоши; със слуха той изучава звуковете на живите същества и влиза в общение с тях; със зрението пък човек изучава целия външен образ на предметите. И така, с петте сетива човек се запознава с външния свят, който го обикаля. Обаче, как познава той Божията Любов? Как познава Бога?
Докато човек не чувства, той не може да познае Бога, не може да възприеме Божията Любов.
Оттук следва: не може ли човек да почувства Божията Любов, той не може и да мисли. Щом не мисли, той не може да бъде свободен, той е мъртъв човек. Значи, който няма Божията Любов в себе си, той не мисли, той не е свободен, той е мъртъв човек. И обратно: мисли ли човек правилно, той е свободен, той носи в себе си Божията Любов.
към беседата >>
Казвам: ако погледнете на живота през очите на Любовта, вие ще разберете смисъла, който Бог е вложил в него.
Казвам: ако погледнете на живота през очите на Любовта, вие ще разберете смисъла, който Бог е вложил в него.
Без Любов животът няма смисъл. Например, камъните, с които тук сте заобиколени, имат смисъл само при Любовта. Без нея те представляват развалини. Качите ли се на някой от тези каменисти върхове около вас, вие можете да паднете оттам, да се ударите някъде. Тогава ще кажете: „Много лоши са тези камъни!
към беседата >>
Следователно, каквото вършите, то трябва да бъде проникнато от Любов.
Щастието на силния се крие в Божественото. Целият свят е построен върху този закон. Това се отнася и за ангелите, и за хората, и за животните. Животните се намират далеч от този закон, но и у тях е вложено Божественото, макар още да не е проявено. Човек се намира в област, където се изучава закона на Любовта.
Следователно, каквото вършите, то трябва да бъде проникнато от Любов.
Образът на Бога трябва да е и в ума, и в сърцето, и във волята, и в душата, и в духа ви. Имате ли предвид Любовта към Бога, всичките ви работи ще бъдат оправени. Без тази Любов страданията ще ви следват на всяка стъпка. Страданията на хората показват, че те са в ада. Където Бог отсъства, там е адът.
към беседата >>
Това значи да цъфтиш, да разнасят благоуханието си надалеч.
Моментът, в който той се е определил и възлюбил Господа, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора и те казват: „Днес става нещо Божествено! “ Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Този човек може да яде и пие, но това никого не интересува. Да възлюбиш Бога – този е най-славният момент в твоя живот.
Това значи да цъфтиш, да разнасят благоуханието си надалеч.
Това значи да бликаш постоянно, като извор, който знае само да дава. В този момент всички разумни желания са постижими.
към беседата >>
Оттук следва: не може ли човек да почувства Божията Любов, той не може и да мисли.
И така, с осезанието човек проверява качеството на предметите; с вкуса той прониква в тяхното съдържание; с обонянието той определя миризмата им и ги дели на приятни и неприятни, на добри и лоши; със слуха той изучава звуковете на живите същества и влиза в общение с тях; със зрението пък човек изучава целия външен образ на предметите. И така, с петте сетива човек се запознава с външния свят, който го обикаля. Обаче, как познава той Божията Любов? Как познава Бога? Докато човек не чувства, той не може да познае Бога, не може да възприеме Божията Любов.
Оттук следва: не може ли човек да почувства Божията Любов, той не може и да мисли.
Щом не мисли, той не може да бъде свободен, той е мъртъв човек. Значи, който няма Божията Любов в себе си, той не мисли, той не е свободен, той е мъртъв човек. И обратно: мисли ли човек правилно, той е свободен, той носи в себе си Божията Любов.
към беседата >>
Без Любов животът няма смисъл.
Казвам: ако погледнете на живота през очите на Любовта, вие ще разберете смисъла, който Бог е вложил в него.
Без Любов животът няма смисъл.
Например, камъните, с които тук сте заобиколени, имат смисъл само при Любовта. Без нея те представляват развалини. Качите ли се на някой от тези каменисти върхове около вас, вие можете да паднете оттам, да се ударите някъде. Тогава ще кажете: „Много лоши са тези камъни! “ Като ги гледате отдалеч, казвате, че са красиви; щом се ударите в някой камък, казвате, че са лоши.
към беседата >>
Образът на Бога трябва да е и в ума, и в сърцето, и във волята, и в душата, и в духа ви.
Целият свят е построен върху този закон. Това се отнася и за ангелите, и за хората, и за животните. Животните се намират далеч от този закон, но и у тях е вложено Божественото, макар още да не е проявено. Човек се намира в област, където се изучава закона на Любовта. Следователно, каквото вършите, то трябва да бъде проникнато от Любов.
Образът на Бога трябва да е и в ума, и в сърцето, и във волята, и в душата, и в духа ви.
Имате ли предвид Любовта към Бога, всичките ви работи ще бъдат оправени. Без тази Любов страданията ще ви следват на всяка стъпка. Страданията на хората показват, че те са в ада. Където Бог отсъства, там е адът.
към беседата >>
Това значи да бликаш постоянно, като извор, който знае само да дава.
Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора и те казват: „Днес става нещо Божествено! “ Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Този човек може да яде и пие, но това никого не интересува. Да възлюбиш Бога – този е най-славният момент в твоя живот. Това значи да цъфтиш, да разнасят благоуханието си надалеч.
Това значи да бликаш постоянно, като извор, който знае само да дава.
В този момент всички разумни желания са постижими.
към беседата >>
Щом не мисли, той не може да бъде свободен, той е мъртъв човек.
И така, с петте сетива човек се запознава с външния свят, който го обикаля. Обаче, как познава той Божията Любов? Как познава Бога? Докато човек не чувства, той не може да познае Бога, не може да възприеме Божията Любов. Оттук следва: не може ли човек да почувства Божията Любов, той не може и да мисли.
Щом не мисли, той не може да бъде свободен, той е мъртъв човек.
Значи, който няма Божията Любов в себе си, той не мисли, той не е свободен, той е мъртъв човек. И обратно: мисли ли човек правилно, той е свободен, той носи в себе си Божията Любов.
към беседата >>
Например, камъните, с които тук сте заобиколени, имат смисъл само при Любовта.
Казвам: ако погледнете на живота през очите на Любовта, вие ще разберете смисъла, който Бог е вложил в него. Без Любов животът няма смисъл.
Например, камъните, с които тук сте заобиколени, имат смисъл само при Любовта.
Без нея те представляват развалини. Качите ли се на някой от тези каменисти върхове около вас, вие можете да паднете оттам, да се ударите някъде. Тогава ще кажете: „Много лоши са тези камъни! “ Като ги гледате отдалеч, казвате, че са красиви; щом се ударите в някой камък, казвате, че са лоши. Те са лоши, защото Бог не ги е създал.
към беседата >>
Имате ли предвид Любовта към Бога, всичките ви работи ще бъдат оправени.
Това се отнася и за ангелите, и за хората, и за животните. Животните се намират далеч от този закон, но и у тях е вложено Божественото, макар още да не е проявено. Човек се намира в област, където се изучава закона на Любовта. Следователно, каквото вършите, то трябва да бъде проникнато от Любов. Образът на Бога трябва да е и в ума, и в сърцето, и във волята, и в душата, и в духа ви.
Имате ли предвид Любовта към Бога, всичките ви работи ще бъдат оправени.
Без тази Любов страданията ще ви следват на всяка стъпка. Страданията на хората показват, че те са в ада. Където Бог отсъства, там е адът.
към беседата >>
В този момент всички разумни желания са постижими.
“ Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Този човек може да яде и пие, но това никого не интересува. Да възлюбиш Бога – този е най-славният момент в твоя живот. Това значи да цъфтиш, да разнасят благоуханието си надалеч. Това значи да бликаш постоянно, като извор, който знае само да дава.
В този момент всички разумни желания са постижими.
към беседата >>
Значи, който няма Божията Любов в себе си, той не мисли, той не е свободен, той е мъртъв човек.
Обаче, как познава той Божията Любов? Как познава Бога? Докато човек не чувства, той не може да познае Бога, не може да възприеме Божията Любов. Оттук следва: не може ли човек да почувства Божията Любов, той не може и да мисли. Щом не мисли, той не може да бъде свободен, той е мъртъв човек.
Значи, който няма Божията Любов в себе си, той не мисли, той не е свободен, той е мъртъв човек.
И обратно: мисли ли човек правилно, той е свободен, той носи в себе си Божията Любов.
към беседата >>
Без нея те представляват развалини.
Казвам: ако погледнете на живота през очите на Любовта, вие ще разберете смисъла, който Бог е вложил в него. Без Любов животът няма смисъл. Например, камъните, с които тук сте заобиколени, имат смисъл само при Любовта.
Без нея те представляват развалини.
Качите ли се на някой от тези каменисти върхове около вас, вие можете да паднете оттам, да се ударите някъде. Тогава ще кажете: „Много лоши са тези камъни! “ Като ги гледате отдалеч, казвате, че са красиви; щом се ударите в някой камък, казвате, че са лоши. Те са лоши, защото Бог не ги е създал. Развалините, които ви обикалят, не са Божие създание.
към беседата >>
Без тази Любов страданията ще ви следват на всяка стъпка.
Животните се намират далеч от този закон, но и у тях е вложено Божественото, макар още да не е проявено. Човек се намира в област, където се изучава закона на Любовта. Следователно, каквото вършите, то трябва да бъде проникнато от Любов. Образът на Бога трябва да е и в ума, и в сърцето, и във волята, и в душата, и в духа ви. Имате ли предвид Любовта към Бога, всичките ви работи ще бъдат оправени.
Без тази Любов страданията ще ви следват на всяка стъпка.
Страданията на хората показват, че те са в ада. Където Бог отсъства, там е адът.
към беседата >>
Казвате: „Тази работа е много трудна“. Защо?
Казвате: „Тази работа е много трудна“. Защо?
– Защото сте заспали, т.е. сложили сте много пръст над вашето семе. Казвам: сложете само един–два сантиметра пръст над вашето семе, не го чоплете и ще видите, че след малко време то ще изникне. Не заравяйте дълбоко вашите желания! Казвате: „Ние искаме да бъдем учени“.
към беседата >>
И обратно: мисли ли човек правилно, той е свободен, той носи в себе си Божията Любов.
Как познава Бога? Докато човек не чувства, той не може да познае Бога, не може да възприеме Божията Любов. Оттук следва: не може ли човек да почувства Божията Любов, той не може и да мисли. Щом не мисли, той не може да бъде свободен, той е мъртъв човек. Значи, който няма Божията Любов в себе си, той не мисли, той не е свободен, той е мъртъв човек.
И обратно: мисли ли човек правилно, той е свободен, той носи в себе си Божията Любов.
към беседата >>
Качите ли се на някой от тези каменисти върхове около вас, вие можете да паднете оттам, да се ударите някъде.
Казвам: ако погледнете на живота през очите на Любовта, вие ще разберете смисъла, който Бог е вложил в него. Без Любов животът няма смисъл. Например, камъните, с които тук сте заобиколени, имат смисъл само при Любовта. Без нея те представляват развалини.
Качите ли се на някой от тези каменисти върхове около вас, вие можете да паднете оттам, да се ударите някъде.
Тогава ще кажете: „Много лоши са тези камъни! “ Като ги гледате отдалеч, казвате, че са красиви; щом се ударите в някой камък, казвате, че са лоши. Те са лоши, защото Бог не ги е създал. Развалините, които ви обикалят, не са Божие създание. Под думата „камък“ се разбира разумен човек, който има качествата на Любовта.
към беседата >>
Страданията на хората показват, че те са в ада.
Човек се намира в област, където се изучава закона на Любовта. Следователно, каквото вършите, то трябва да бъде проникнато от Любов. Образът на Бога трябва да е и в ума, и в сърцето, и във волята, и в душата, и в духа ви. Имате ли предвид Любовта към Бога, всичките ви работи ще бъдат оправени. Без тази Любов страданията ще ви следват на всяка стъпка.
Страданията на хората показват, че те са в ада.
Където Бог отсъства, там е адът.
към беседата >>
– Защото сте заспали, т.е.
Казвате: „Тази работа е много трудна“. Защо?
– Защото сте заспали, т.е.
сложили сте много пръст над вашето семе. Казвам: сложете само един–два сантиметра пръст над вашето семе, не го чоплете и ще видите, че след малко време то ще изникне. Не заравяйте дълбоко вашите желания! Казвате: „Ние искаме да бъдем учени“. – Вие страдате от много учение.
към беседата >>
Мнозина искат да знаят причините за страданията.
Мнозина искат да знаят причините за страданията.
Казвам: много са причините за страданията. Например, ако главата, гърдите и стомахът на човека са здрави, а единият му крак е болен, той непременно ще изпитва някаква болка, някакво страдание. Или, ако ръцете и краката му са здрави, а само едното ухо е болно, той пак ще усеща болка, ще чувства някакво страдание. Болезнените състояния създават вътрешна дисхармония в организма. Следователно вътрешната дисхармония е резултат от онова грешно състояние, което човек сам си е създал.
към беседата >>
Тогава ще кажете: „Много лоши са тези камъни!
Казвам: ако погледнете на живота през очите на Любовта, вие ще разберете смисъла, който Бог е вложил в него. Без Любов животът няма смисъл. Например, камъните, с които тук сте заобиколени, имат смисъл само при Любовта. Без нея те представляват развалини. Качите ли се на някой от тези каменисти върхове около вас, вие можете да паднете оттам, да се ударите някъде.
Тогава ще кажете: „Много лоши са тези камъни!
“ Като ги гледате отдалеч, казвате, че са красиви; щом се ударите в някой камък, казвате, че са лоши. Те са лоши, защото Бог не ги е създал. Развалините, които ви обикалят, не са Божие създание. Под думата „камък“ се разбира разумен човек, който има качествата на Любовта. Паднете ли върху такъв камък, той ще ви хване меко с ръцете си, ще ви сложи да седнете до него и ще каже: „Много хубаво падате.
към беседата >>
Където Бог отсъства, там е адът.
Следователно, каквото вършите, то трябва да бъде проникнато от Любов. Образът на Бога трябва да е и в ума, и в сърцето, и във волята, и в душата, и в духа ви. Имате ли предвид Любовта към Бога, всичките ви работи ще бъдат оправени. Без тази Любов страданията ще ви следват на всяка стъпка. Страданията на хората показват, че те са в ада.
Където Бог отсъства, там е адът.
към беседата >>
сложили сте много пръст над вашето семе.
Казвате: „Тази работа е много трудна“. Защо? – Защото сте заспали, т.е.
сложили сте много пръст над вашето семе.
Казвам: сложете само един–два сантиметра пръст над вашето семе, не го чоплете и ще видите, че след малко време то ще изникне. Не заравяйте дълбоко вашите желания! Казвате: „Ние искаме да бъдем учени“. – Вие страдате от много учение. – Искаме силни да бъдем.
към беседата >>
Казвам: много са причините за страданията.
Мнозина искат да знаят причините за страданията.
Казвам: много са причините за страданията.
Например, ако главата, гърдите и стомахът на човека са здрави, а единият му крак е болен, той непременно ще изпитва някаква болка, някакво страдание. Или, ако ръцете и краката му са здрави, а само едното ухо е болно, той пак ще усеща болка, ще чувства някакво страдание. Болезнените състояния създават вътрешна дисхармония в организма. Следователно вътрешната дисхармония е резултат от онова грешно състояние, което човек сам си е създал. Казвате: „Защо страда човек?
към беседата >>
“ Като ги гледате отдалеч, казвате, че са красиви; щом се ударите в някой камък, казвате, че са лоши.
Без Любов животът няма смисъл. Например, камъните, с които тук сте заобиколени, имат смисъл само при Любовта. Без нея те представляват развалини. Качите ли се на някой от тези каменисти върхове около вас, вие можете да паднете оттам, да се ударите някъде. Тогава ще кажете: „Много лоши са тези камъни!
“ Като ги гледате отдалеч, казвате, че са красиви; щом се ударите в някой камък, казвате, че са лоши.
Те са лоши, защото Бог не ги е създал. Развалините, които ви обикалят, не са Божие създание. Под думата „камък“ се разбира разумен човек, който има качествата на Любовта. Паднете ли върху такъв камък, той ще ви хване меко с ръцете си, ще ви сложи да седнете до него и ще каже: „Много хубаво падате. Научили сте изкуството на падането“.
към беседата >>
Като наблюдавам съвременните хора, виждам как те се смеят едни на други.
Като наблюдавам съвременните хора, виждам как те се смеят едни на други.
Една вечер американските милионери, които напоследък фалирали, се събрали на угощение, на което решили всеки да присъства с най-скъсаните дрехи, каквито може да намери у дома си. Като се видели в това жалко и смешно положение, те започнали един друг да се закачат: „Колко са хубави твоите дрехи! Надали могат да се намерят подобни в целия свят.“ – „Ами твоите обувки! Погледни, те представляват модел от най-последна мода! “ – „Ами погледнете шапката на онзи там!
към беседата >>
Казвам: сложете само един–два сантиметра пръст над вашето семе, не го чоплете и ще видите, че след малко време то ще изникне.
Казвате: „Тази работа е много трудна“. Защо? – Защото сте заспали, т.е. сложили сте много пръст над вашето семе.
Казвам: сложете само един–два сантиметра пръст над вашето семе, не го чоплете и ще видите, че след малко време то ще изникне.
Не заравяйте дълбоко вашите желания! Казвате: „Ние искаме да бъдем учени“. – Вие страдате от много учение. – Искаме силни да бъдем. – „Вие и без това сте силни.“ Едно нещо ви е необходимо – да залюбите Бога!
към беседата >>
Например, ако главата, гърдите и стомахът на човека са здрави, а единият му крак е болен, той непременно ще изпитва някаква болка, някакво страдание.
Мнозина искат да знаят причините за страданията. Казвам: много са причините за страданията.
Например, ако главата, гърдите и стомахът на човека са здрави, а единият му крак е болен, той непременно ще изпитва някаква болка, някакво страдание.
Или, ако ръцете и краката му са здрави, а само едното ухо е болно, той пак ще усеща болка, ще чувства някакво страдание. Болезнените състояния създават вътрешна дисхармония в организма. Следователно вътрешната дисхармония е резултат от онова грешно състояние, което човек сам си е създал. Казвате: „Защо страда човек? “ Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне.
към беседата >>
Те са лоши, защото Бог не ги е създал.
Например, камъните, с които тук сте заобиколени, имат смисъл само при Любовта. Без нея те представляват развалини. Качите ли се на някой от тези каменисти върхове около вас, вие можете да паднете оттам, да се ударите някъде. Тогава ще кажете: „Много лоши са тези камъни! “ Като ги гледате отдалеч, казвате, че са красиви; щом се ударите в някой камък, казвате, че са лоши.
Те са лоши, защото Бог не ги е създал.
Развалините, които ви обикалят, не са Божие създание. Под думата „камък“ се разбира разумен човек, който има качествата на Любовта. Паднете ли върху такъв камък, той ще ви хване меко с ръцете си, ще ви сложи да седнете до него и ще каже: „Много хубаво падате. Научили сте изкуството на падането“. Вие ще кажете на камъка: „Ти пък умееш да хващаш и предпазваш човека от удар“.
към беседата >>
Една вечер американските милионери, които напоследък фалирали, се събрали на угощение, на което решили всеки да присъства с най-скъсаните дрехи, каквито може да намери у дома си.
Като наблюдавам съвременните хора, виждам как те се смеят едни на други.
Една вечер американските милионери, които напоследък фалирали, се събрали на угощение, на което решили всеки да присъства с най-скъсаните дрехи, каквито може да намери у дома си.
Като се видели в това жалко и смешно положение, те започнали един друг да се закачат: „Колко са хубави твоите дрехи! Надали могат да се намерят подобни в целия свят.“ – „Ами твоите обувки! Погледни, те представляват модел от най-последна мода! “ – „Ами погледнете шапката на онзи там! Той е цял принц.“ Така те се присмивали цялата нощ на своите скъсани дрехи, обувки, шапки и се чудели до какво положение ги е довела съдбата.
към беседата >>
Не заравяйте дълбоко вашите желания!
Казвате: „Тази работа е много трудна“. Защо? – Защото сте заспали, т.е. сложили сте много пръст над вашето семе. Казвам: сложете само един–два сантиметра пръст над вашето семе, не го чоплете и ще видите, че след малко време то ще изникне.
Не заравяйте дълбоко вашите желания!
Казвате: „Ние искаме да бъдем учени“. – Вие страдате от много учение. – Искаме силни да бъдем. – „Вие и без това сте силни.“ Едно нещо ви е необходимо – да залюбите Бога!
към беседата >>
Или, ако ръцете и краката му са здрави, а само едното ухо е болно, той пак ще усеща болка, ще чувства някакво страдание.
Мнозина искат да знаят причините за страданията. Казвам: много са причините за страданията. Например, ако главата, гърдите и стомахът на човека са здрави, а единият му крак е болен, той непременно ще изпитва някаква болка, някакво страдание.
Или, ако ръцете и краката му са здрави, а само едното ухо е болно, той пак ще усеща болка, ще чувства някакво страдание.
Болезнените състояния създават вътрешна дисхармония в организма. Следователно вътрешната дисхармония е резултат от онова грешно състояние, което човек сам си е създал. Казвате: „Защо страда човек? “ Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада.
към беседата >>
Развалините, които ви обикалят, не са Божие създание.
Без нея те представляват развалини. Качите ли се на някой от тези каменисти върхове около вас, вие можете да паднете оттам, да се ударите някъде. Тогава ще кажете: „Много лоши са тези камъни! “ Като ги гледате отдалеч, казвате, че са красиви; щом се ударите в някой камък, казвате, че са лоши. Те са лоши, защото Бог не ги е създал.
Развалините, които ви обикалят, не са Божие създание.
Под думата „камък“ се разбира разумен човек, който има качествата на Любовта. Паднете ли върху такъв камък, той ще ви хване меко с ръцете си, ще ви сложи да седнете до него и ще каже: „Много хубаво падате. Научили сте изкуството на падането“. Вие ще кажете на камъка: „Ти пък умееш да хващаш и предпазваш човека от удар“. Паднете ли, обаче, върху един от тези камъни, ще натъртите добре крака си, а отгоре на това той ще ви каже: „Кой ти даде право да скачаш върху мене?
към беседата >>
Като се видели в това жалко и смешно положение, те започнали един друг да се закачат: „Колко са хубави твоите дрехи!
Като наблюдавам съвременните хора, виждам как те се смеят едни на други. Една вечер американските милионери, които напоследък фалирали, се събрали на угощение, на което решили всеки да присъства с най-скъсаните дрехи, каквито може да намери у дома си.
Като се видели в това жалко и смешно положение, те започнали един друг да се закачат: „Колко са хубави твоите дрехи!
Надали могат да се намерят подобни в целия свят.“ – „Ами твоите обувки! Погледни, те представляват модел от най-последна мода! “ – „Ами погледнете шапката на онзи там! Той е цял принц.“ Така те се присмивали цялата нощ на своите скъсани дрехи, обувки, шапки и се чудели до какво положение ги е довела съдбата. Така и съвременните хора седят, констатират ред факти из живота на този или онзи и казват: „Голям грешник е еди-кой си човек!
към беседата >>
Казвате: „Ние искаме да бъдем учени“.
Казвате: „Тази работа е много трудна“. Защо? – Защото сте заспали, т.е. сложили сте много пръст над вашето семе. Казвам: сложете само един–два сантиметра пръст над вашето семе, не го чоплете и ще видите, че след малко време то ще изникне. Не заравяйте дълбоко вашите желания!
Казвате: „Ние искаме да бъдем учени“.
– Вие страдате от много учение. – Искаме силни да бъдем. – „Вие и без това сте силни.“ Едно нещо ви е необходимо – да залюбите Бога!
към беседата >>
Болезнените състояния създават вътрешна дисхармония в организма.
Мнозина искат да знаят причините за страданията. Казвам: много са причините за страданията. Например, ако главата, гърдите и стомахът на човека са здрави, а единият му крак е болен, той непременно ще изпитва някаква болка, някакво страдание. Или, ако ръцете и краката му са здрави, а само едното ухо е болно, той пак ще усеща болка, ще чувства някакво страдание.
Болезнените състояния създават вътрешна дисхармония в организма.
Следователно вътрешната дисхармония е резултат от онова грешно състояние, което човек сам си е създал. Казвате: „Защо страда човек? “ Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Такова е положението на всеки, който не обича Бога.
към беседата >>
Под думата „камък“ се разбира разумен човек, който има качествата на Любовта.
Качите ли се на някой от тези каменисти върхове около вас, вие можете да паднете оттам, да се ударите някъде. Тогава ще кажете: „Много лоши са тези камъни! “ Като ги гледате отдалеч, казвате, че са красиви; щом се ударите в някой камък, казвате, че са лоши. Те са лоши, защото Бог не ги е създал. Развалините, които ви обикалят, не са Божие създание.
Под думата „камък“ се разбира разумен човек, който има качествата на Любовта.
Паднете ли върху такъв камък, той ще ви хване меко с ръцете си, ще ви сложи да седнете до него и ще каже: „Много хубаво падате. Научили сте изкуството на падането“. Вие ще кажете на камъка: „Ти пък умееш да хващаш и предпазваш човека от удар“. Паднете ли, обаче, върху един от тези камъни, ще натъртите добре крака си, а отгоре на това той ще ви каже: „Кой ти даде право да скачаш върху мене? Щом скачаш без позволение, и аз зная да превивам крака“.
към беседата >>
Надали могат да се намерят подобни в целия свят.“ – „Ами твоите обувки!
Като наблюдавам съвременните хора, виждам как те се смеят едни на други. Една вечер американските милионери, които напоследък фалирали, се събрали на угощение, на което решили всеки да присъства с най-скъсаните дрехи, каквито може да намери у дома си. Като се видели в това жалко и смешно положение, те започнали един друг да се закачат: „Колко са хубави твоите дрехи!
Надали могат да се намерят подобни в целия свят.“ – „Ами твоите обувки!
Погледни, те представляват модел от най-последна мода! “ – „Ами погледнете шапката на онзи там! Той е цял принц.“ Така те се присмивали цялата нощ на своите скъсани дрехи, обувки, шапки и се чудели до какво положение ги е довела съдбата. Така и съвременните хора седят, констатират ред факти из живота на този или онзи и казват: „Голям грешник е еди-кой си човек! “ – Ами ти по-малък грешник ли си от него?
към беседата >>
– Вие страдате от много учение.
– Защото сте заспали, т.е. сложили сте много пръст над вашето семе. Казвам: сложете само един–два сантиметра пръст над вашето семе, не го чоплете и ще видите, че след малко време то ще изникне. Не заравяйте дълбоко вашите желания! Казвате: „Ние искаме да бъдем учени“.
– Вие страдате от много учение.
– Искаме силни да бъдем. – „Вие и без това сте силни.“ Едно нещо ви е необходимо – да залюбите Бога!
към беседата >>
Следователно вътрешната дисхармония е резултат от онова грешно състояние, което човек сам си е създал.
Мнозина искат да знаят причините за страданията. Казвам: много са причините за страданията. Например, ако главата, гърдите и стомахът на човека са здрави, а единият му крак е болен, той непременно ще изпитва някаква болка, някакво страдание. Или, ако ръцете и краката му са здрави, а само едното ухо е болно, той пак ще усеща болка, ще чувства някакво страдание. Болезнените състояния създават вътрешна дисхармония в организма.
Следователно вътрешната дисхармония е резултат от онова грешно състояние, което човек сам си е създал.
Казвате: „Защо страда човек? “ Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Такова е положението на всеки, който не обича Бога. Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога.
към беседата >>
Паднете ли върху такъв камък, той ще ви хване меко с ръцете си, ще ви сложи да седнете до него и ще каже: „Много хубаво падате.
Тогава ще кажете: „Много лоши са тези камъни! “ Като ги гледате отдалеч, казвате, че са красиви; щом се ударите в някой камък, казвате, че са лоши. Те са лоши, защото Бог не ги е създал. Развалините, които ви обикалят, не са Божие създание. Под думата „камък“ се разбира разумен човек, който има качествата на Любовта.
Паднете ли върху такъв камък, той ще ви хване меко с ръцете си, ще ви сложи да седнете до него и ще каже: „Много хубаво падате.
Научили сте изкуството на падането“. Вие ще кажете на камъка: „Ти пък умееш да хващаш и предпазваш човека от удар“. Паднете ли, обаче, върху един от тези камъни, ще натъртите добре крака си, а отгоре на това той ще ви каже: „Кой ти даде право да скачаш върху мене? Щом скачаш без позволение, и аз зная да превивам крака“.
към беседата >>
Погледни, те представляват модел от най-последна мода!
Като наблюдавам съвременните хора, виждам как те се смеят едни на други. Една вечер американските милионери, които напоследък фалирали, се събрали на угощение, на което решили всеки да присъства с най-скъсаните дрехи, каквито може да намери у дома си. Като се видели в това жалко и смешно положение, те започнали един друг да се закачат: „Колко са хубави твоите дрехи! Надали могат да се намерят подобни в целия свят.“ – „Ами твоите обувки!
Погледни, те представляват модел от най-последна мода!
“ – „Ами погледнете шапката на онзи там! Той е цял принц.“ Така те се присмивали цялата нощ на своите скъсани дрехи, обувки, шапки и се чудели до какво положение ги е довела съдбата. Така и съвременните хора седят, констатират ред факти из живота на този или онзи и казват: „Голям грешник е еди-кой си човек! “ – Ами ти по-малък грешник ли си от него?
към беседата >>
– Искаме силни да бъдем.
сложили сте много пръст над вашето семе. Казвам: сложете само един–два сантиметра пръст над вашето семе, не го чоплете и ще видите, че след малко време то ще изникне. Не заравяйте дълбоко вашите желания! Казвате: „Ние искаме да бъдем учени“. – Вие страдате от много учение.
– Искаме силни да бъдем.
– „Вие и без това сте силни.“ Едно нещо ви е необходимо – да залюбите Бога!
към беседата >>
Казвате: „Защо страда човек?
Казвам: много са причините за страданията. Например, ако главата, гърдите и стомахът на човека са здрави, а единият му крак е болен, той непременно ще изпитва някаква болка, някакво страдание. Или, ако ръцете и краката му са здрави, а само едното ухо е болно, той пак ще усеща болка, ще чувства някакво страдание. Болезнените състояния създават вътрешна дисхармония в организма. Следователно вътрешната дисхармония е резултат от онова грешно състояние, което човек сам си е създал.
Казвате: „Защо страда човек?
“ Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Такова е положението на всеки, който не обича Бога. Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога. При първата стъпка в този път той се подхлъзна, от което видя своята слабост.
към беседата >>
Научили сте изкуството на падането“.
“ Като ги гледате отдалеч, казвате, че са красиви; щом се ударите в някой камък, казвате, че са лоши. Те са лоши, защото Бог не ги е създал. Развалините, които ви обикалят, не са Божие създание. Под думата „камък“ се разбира разумен човек, който има качествата на Любовта. Паднете ли върху такъв камък, той ще ви хване меко с ръцете си, ще ви сложи да седнете до него и ще каже: „Много хубаво падате.
Научили сте изкуството на падането“.
Вие ще кажете на камъка: „Ти пък умееш да хващаш и предпазваш човека от удар“. Паднете ли, обаче, върху един от тези камъни, ще натъртите добре крака си, а отгоре на това той ще ви каже: „Кой ти даде право да скачаш върху мене? Щом скачаш без позволение, и аз зная да превивам крака“.
към беседата >>
“ – „Ами погледнете шапката на онзи там!
Като наблюдавам съвременните хора, виждам как те се смеят едни на други. Една вечер американските милионери, които напоследък фалирали, се събрали на угощение, на което решили всеки да присъства с най-скъсаните дрехи, каквито може да намери у дома си. Като се видели в това жалко и смешно положение, те започнали един друг да се закачат: „Колко са хубави твоите дрехи! Надали могат да се намерят подобни в целия свят.“ – „Ами твоите обувки! Погледни, те представляват модел от най-последна мода!
“ – „Ами погледнете шапката на онзи там!
Той е цял принц.“ Така те се присмивали цялата нощ на своите скъсани дрехи, обувки, шапки и се чудели до какво положение ги е довела съдбата. Така и съвременните хора седят, констатират ред факти из живота на този или онзи и казват: „Голям грешник е еди-кой си човек! “ – Ами ти по-малък грешник ли си от него?
към беседата >>
– „Вие и без това сте силни.“ Едно нещо ви е необходимо – да залюбите Бога!
Казвам: сложете само един–два сантиметра пръст над вашето семе, не го чоплете и ще видите, че след малко време то ще изникне. Не заравяйте дълбоко вашите желания! Казвате: „Ние искаме да бъдем учени“. – Вие страдате от много учение. – Искаме силни да бъдем.
– „Вие и без това сте силни.“ Едно нещо ви е необходимо – да залюбите Бога!
към беседата >>
“ Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне.
Например, ако главата, гърдите и стомахът на човека са здрави, а единият му крак е болен, той непременно ще изпитва някаква болка, някакво страдание. Или, ако ръцете и краката му са здрави, а само едното ухо е болно, той пак ще усеща болка, ще чувства някакво страдание. Болезнените състояния създават вътрешна дисхармония в организма. Следователно вътрешната дисхармония е резултат от онова грешно състояние, което човек сам си е създал. Казвате: „Защо страда човек?
“ Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне.
Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Такова е положението на всеки, който не обича Бога. Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога. При първата стъпка в този път той се подхлъзна, от което видя своята слабост. Той нямаше Любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво.
към беседата >>
Вие ще кажете на камъка: „Ти пък умееш да хващаш и предпазваш човека от удар“.
Те са лоши, защото Бог не ги е създал. Развалините, които ви обикалят, не са Божие създание. Под думата „камък“ се разбира разумен човек, който има качествата на Любовта. Паднете ли върху такъв камък, той ще ви хване меко с ръцете си, ще ви сложи да седнете до него и ще каже: „Много хубаво падате. Научили сте изкуството на падането“.
Вие ще кажете на камъка: „Ти пък умееш да хващаш и предпазваш човека от удар“.
Паднете ли, обаче, върху един от тези камъни, ще натъртите добре крака си, а отгоре на това той ще ви каже: „Кой ти даде право да скачаш върху мене? Щом скачаш без позволение, и аз зная да превивам крака“.
към беседата >>
Той е цял принц.“ Така те се присмивали цялата нощ на своите скъсани дрехи, обувки, шапки и се чудели до какво положение ги е довела съдбата.
Една вечер американските милионери, които напоследък фалирали, се събрали на угощение, на което решили всеки да присъства с най-скъсаните дрехи, каквито може да намери у дома си. Като се видели в това жалко и смешно положение, те започнали един друг да се закачат: „Колко са хубави твоите дрехи! Надали могат да се намерят подобни в целия свят.“ – „Ами твоите обувки! Погледни, те представляват модел от най-последна мода! “ – „Ами погледнете шапката на онзи там!
Той е цял принц.“ Така те се присмивали цялата нощ на своите скъсани дрехи, обувки, шапки и се чудели до какво положение ги е довела съдбата.
Така и съвременните хора седят, констатират ред факти из живота на този или онзи и казват: „Голям грешник е еди-кой си човек! “ – Ами ти по-малък грешник ли си от него?
към беседата >>
Преди няколко дни около езерото бяха дошли двама рибари да ловят риба.
Преди няколко дни около езерото бяха дошли двама рибари да ловят риба.
Ние работихме наблизо и гледахме как рибите се бяха разиграли. Някои от тях станаха жертва на рибарите, попаднаха в мрежите им. Казвам: има смисъл да се жертва рибата, но ако от лошите условия отива при по-добри; обаче, тя отива в стомаха на човека. На другия ден рибарите пак дойдоха, цял ден хвърляха мрежите си, но нищо не уловиха. Рибите не се излъгаха да излязат.
към беседата >>
Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада.
Или, ако ръцете и краката му са здрави, а само едното ухо е болно, той пак ще усеща болка, ще чувства някакво страдание. Болезнените състояния създават вътрешна дисхармония в организма. Следователно вътрешната дисхармония е резултат от онова грешно състояние, което човек сам си е създал. Казвате: „Защо страда човек? “ Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне.
Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада.
Такова е положението на всеки, който не обича Бога. Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога. При първата стъпка в този път той се подхлъзна, от което видя своята слабост. Той нямаше Любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво. Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога.
към беседата >>
Паднете ли, обаче, върху един от тези камъни, ще натъртите добре крака си, а отгоре на това той ще ви каже: „Кой ти даде право да скачаш върху мене?
Развалините, които ви обикалят, не са Божие създание. Под думата „камък“ се разбира разумен човек, който има качествата на Любовта. Паднете ли върху такъв камък, той ще ви хване меко с ръцете си, ще ви сложи да седнете до него и ще каже: „Много хубаво падате. Научили сте изкуството на падането“. Вие ще кажете на камъка: „Ти пък умееш да хващаш и предпазваш човека от удар“.
Паднете ли, обаче, върху един от тези камъни, ще натъртите добре крака си, а отгоре на това той ще ви каже: „Кой ти даде право да скачаш върху мене?
Щом скачаш без позволение, и аз зная да превивам крака“.
към беседата >>
Така и съвременните хора седят, констатират ред факти из живота на този или онзи и казват: „Голям грешник е еди-кой си човек!
Като се видели в това жалко и смешно положение, те започнали един друг да се закачат: „Колко са хубави твоите дрехи! Надали могат да се намерят подобни в целия свят.“ – „Ами твоите обувки! Погледни, те представляват модел от най-последна мода! “ – „Ами погледнете шапката на онзи там! Той е цял принц.“ Така те се присмивали цялата нощ на своите скъсани дрехи, обувки, шапки и се чудели до какво положение ги е довела съдбата.
Така и съвременните хора седят, констатират ред факти из живота на този или онзи и казват: „Голям грешник е еди-кой си човек!
“ – Ами ти по-малък грешник ли си от него?
към беседата >>
Ние работихме наблизо и гледахме как рибите се бяха разиграли.
Преди няколко дни около езерото бяха дошли двама рибари да ловят риба.
Ние работихме наблизо и гледахме как рибите се бяха разиграли.
Някои от тях станаха жертва на рибарите, попаднаха в мрежите им. Казвам: има смисъл да се жертва рибата, но ако от лошите условия отива при по-добри; обаче, тя отива в стомаха на човека. На другия ден рибарите пак дойдоха, цял ден хвърляха мрежите си, но нищо не уловиха. Рибите не се излъгаха да излязат. Рибарите бяха евангелисти, но хора материалисти.
към беседата >>
Такова е положението на всеки, който не обича Бога.
Болезнените състояния създават вътрешна дисхармония в организма. Следователно вътрешната дисхармония е резултат от онова грешно състояние, което човек сам си е създал. Казвате: „Защо страда човек? “ Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада.
Такова е положението на всеки, който не обича Бога.
Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога. При първата стъпка в този път той се подхлъзна, от което видя своята слабост. Той нямаше Любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво. Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога. Бог каза на Адам: „От дървото за познаване доброто и злото да не ядеш!
към беседата >>
Щом скачаш без позволение, и аз зная да превивам крака“.
Под думата „камък“ се разбира разумен човек, който има качествата на Любовта. Паднете ли върху такъв камък, той ще ви хване меко с ръцете си, ще ви сложи да седнете до него и ще каже: „Много хубаво падате. Научили сте изкуството на падането“. Вие ще кажете на камъка: „Ти пък умееш да хващаш и предпазваш човека от удар“. Паднете ли, обаче, върху един от тези камъни, ще натъртите добре крака си, а отгоре на това той ще ви каже: „Кой ти даде право да скачаш върху мене?
Щом скачаш без позволение, и аз зная да превивам крака“.
към беседата >>
“ – Ами ти по-малък грешник ли си от него?
Надали могат да се намерят подобни в целия свят.“ – „Ами твоите обувки! Погледни, те представляват модел от най-последна мода! “ – „Ами погледнете шапката на онзи там! Той е цял принц.“ Така те се присмивали цялата нощ на своите скъсани дрехи, обувки, шапки и се чудели до какво положение ги е довела съдбата. Така и съвременните хора седят, констатират ред факти из живота на този или онзи и казват: „Голям грешник е еди-кой си човек!
“ – Ами ти по-малък грешник ли си от него?
към беседата >>
Някои от тях станаха жертва на рибарите, попаднаха в мрежите им.
Преди няколко дни около езерото бяха дошли двама рибари да ловят риба. Ние работихме наблизо и гледахме как рибите се бяха разиграли.
Някои от тях станаха жертва на рибарите, попаднаха в мрежите им.
Казвам: има смисъл да се жертва рибата, но ако от лошите условия отива при по-добри; обаче, тя отива в стомаха на човека. На другия ден рибарите пак дойдоха, цял ден хвърляха мрежите си, но нищо не уловиха. Рибите не се излъгаха да излязат. Рибарите бяха евангелисти, но хора материалисти. Те казаха: „Сега гладни ще останем“.
към беседата >>
Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога.
Следователно вътрешната дисхармония е резултат от онова грешно състояние, което човек сам си е създал. Казвате: „Защо страда човек? “ Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Такова е положението на всеки, който не обича Бога.
Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога.
При първата стъпка в този път той се подхлъзна, от което видя своята слабост. Той нямаше Любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво. Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога. Бог каза на Адам: „От дървото за познаване доброто и злото да не ядеш! “ Обаче, дойде черният адепт при Ева и каза: „Ако ядете от плодовете на това дърво, вие ще придобиете много знания и ще станете богове“.
към беседата >>
И така, искам да остане у вас мисълта, че страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието.
И така, искам да остане у вас мисълта, че страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието.
Това не значи, че нямате любов, но, изобщо, към желанията си вие имате по-голяма любов, отколкото към Бога. За изяснение на мисълта си ще взема за пример момата и момъка. Някоя мома иска да служи на Бога, но щом срещне един момък, който ѝ харесва, тя веднага тръгва подир него и напуска Бога. И обратно: момък иска да служи на Бога, но среща една мома, която му харесва, той веднага тръгва подир нея и напуска идеала си. И най-после, събират се мома и момък, оженват се, да оправят света.
към беседата >>
Сега, с един пример ще илюстрирам още едно положение из живота на хората.
Сега, с един пример ще илюстрирам още едно положение из живота на хората.
В царството на един от древните царе се образувало едно голямо съдружие от просяци, от бедни хора, които си поставили известни задачи в живота. Царят, като се научил за съществуването на това съдружие, отпуснал за тях една голяма част от своите богатства. Като съобщили на просяците за царската заповед, да им се раздаде част от богатствата му, те решили да се съберат заедно на угощение, за да си разделят царските пари. Всички просяци дошли на угощението хубаво облечени, но всеки с просешката си тояга в ръка. Като се видели с тояжки в ръка, те се погледнали един-друг, усмихнали се и казали: „Докато дойдем до това положение, ние знаем какво са патили главите ни!
към беседата >>
Казвам: има смисъл да се жертва рибата, но ако от лошите условия отива при по-добри; обаче, тя отива в стомаха на човека.
Преди няколко дни около езерото бяха дошли двама рибари да ловят риба. Ние работихме наблизо и гледахме как рибите се бяха разиграли. Някои от тях станаха жертва на рибарите, попаднаха в мрежите им.
Казвам: има смисъл да се жертва рибата, но ако от лошите условия отива при по-добри; обаче, тя отива в стомаха на човека.
На другия ден рибарите пак дойдоха, цял ден хвърляха мрежите си, но нищо не уловиха. Рибите не се излъгаха да излязат. Рибарите бяха евангелисти, но хора материалисти. Те казаха: „Сега гладни ще останем“. Ние ги нахранихме и те малко се успокоиха.
към беседата >>
При първата стъпка в този път той се подхлъзна, от което видя своята слабост.
Казвате: „Защо страда човек? “ Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Такова е положението на всеки, който не обича Бога. Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога.
При първата стъпка в този път той се подхлъзна, от което видя своята слабост.
Той нямаше Любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво. Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога. Бог каза на Адам: „От дървото за познаване доброто и злото да не ядеш! “ Обаче, дойде черният адепт при Ева и каза: „Ако ядете от плодовете на това дърво, вие ще придобиете много знания и ще станете богове“. Тя се убеди в неговите думи, яде от плодовете на забраненото дърво, а после даде и на Адам да ги опита.
към беседата >>
Това не значи, че нямате любов, но, изобщо, към желанията си вие имате по-голяма любов, отколкото към Бога.
И така, искам да остане у вас мисълта, че страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието.
Това не значи, че нямате любов, но, изобщо, към желанията си вие имате по-голяма любов, отколкото към Бога.
За изяснение на мисълта си ще взема за пример момата и момъка. Някоя мома иска да служи на Бога, но щом срещне един момък, който ѝ харесва, тя веднага тръгва подир него и напуска Бога. И обратно: момък иска да служи на Бога, но среща една мома, която му харесва, той веднага тръгва подир нея и напуска идеала си. И най-после, събират се мома и момък, оженват се, да оправят света. Как ще оправят света?
към беседата >>
В царството на един от древните царе се образувало едно голямо съдружие от просяци, от бедни хора, които си поставили известни задачи в живота.
Сега, с един пример ще илюстрирам още едно положение из живота на хората.
В царството на един от древните царе се образувало едно голямо съдружие от просяци, от бедни хора, които си поставили известни задачи в живота.
Царят, като се научил за съществуването на това съдружие, отпуснал за тях една голяма част от своите богатства. Като съобщили на просяците за царската заповед, да им се раздаде част от богатствата му, те решили да се съберат заедно на угощение, за да си разделят царските пари. Всички просяци дошли на угощението хубаво облечени, но всеки с просешката си тояга в ръка. Като се видели с тояжки в ръка, те се погледнали един-друг, усмихнали се и казали: „Докато дойдем до това положение, ние знаем какво са патили главите ни! Благодарение на тояжките си ние заслужихме тези нови, хубави дрехи“.
към беседата >>
На другия ден рибарите пак дойдоха, цял ден хвърляха мрежите си, но нищо не уловиха.
Преди няколко дни около езерото бяха дошли двама рибари да ловят риба. Ние работихме наблизо и гледахме как рибите се бяха разиграли. Някои от тях станаха жертва на рибарите, попаднаха в мрежите им. Казвам: има смисъл да се жертва рибата, но ако от лошите условия отива при по-добри; обаче, тя отива в стомаха на човека.
На другия ден рибарите пак дойдоха, цял ден хвърляха мрежите си, но нищо не уловиха.
Рибите не се излъгаха да излязат. Рибарите бяха евангелисти, но хора материалисти. Те казаха: „Сега гладни ще останем“. Ние ги нахранихме и те малко се успокоиха. Казвам: който е с Бога, и риби ще има, и хляб ще има; без Бога нищо няма да има.
към беседата >>
Той нямаше Любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво.
“ Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Такова е положението на всеки, който не обича Бога. Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога. При първата стъпка в този път той се подхлъзна, от което видя своята слабост.
Той нямаше Любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво.
Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога. Бог каза на Адам: „От дървото за познаване доброто и злото да не ядеш! “ Обаче, дойде черният адепт при Ева и каза: „Ако ядете от плодовете на това дърво, вие ще придобиете много знания и ще станете богове“. Тя се убеди в неговите думи, яде от плодовете на забраненото дърво, а после даде и на Адам да ги опита. След това и двамата се видяха оголели.
към беседата >>
За изяснение на мисълта си ще взема за пример момата и момъка.
И така, искам да остане у вас мисълта, че страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието. Това не значи, че нямате любов, но, изобщо, към желанията си вие имате по-голяма любов, отколкото към Бога.
За изяснение на мисълта си ще взема за пример момата и момъка.
Някоя мома иска да служи на Бога, но щом срещне един момък, който ѝ харесва, тя веднага тръгва подир него и напуска Бога. И обратно: момък иска да служи на Бога, но среща една мома, която му харесва, той веднага тръгва подир нея и напуска идеала си. И най-после, събират се мома и момък, оженват се, да оправят света. Как ще оправят света? И тя нещастна, и той нещастен, работите им повече се забъркват.
към беседата >>
Царят, като се научил за съществуването на това съдружие, отпуснал за тях една голяма част от своите богатства.
Сега, с един пример ще илюстрирам още едно положение из живота на хората. В царството на един от древните царе се образувало едно голямо съдружие от просяци, от бедни хора, които си поставили известни задачи в живота.
Царят, като се научил за съществуването на това съдружие, отпуснал за тях една голяма част от своите богатства.
Като съобщили на просяците за царската заповед, да им се раздаде част от богатствата му, те решили да се съберат заедно на угощение, за да си разделят царските пари. Всички просяци дошли на угощението хубаво облечени, но всеки с просешката си тояга в ръка. Като се видели с тояжки в ръка, те се погледнали един-друг, усмихнали се и казали: „Докато дойдем до това положение, ние знаем какво са патили главите ни! Благодарение на тояжките си ние заслужихме тези нови, хубави дрехи“. Кое от двете положения е по-хубаво: да се облечете като американските милионери, с най-скъсаните си дрехи, или да се облечете като тия просяци, с най-хубави дрехи?
към беседата >>
Рибите не се излъгаха да излязат.
Преди няколко дни около езерото бяха дошли двама рибари да ловят риба. Ние работихме наблизо и гледахме как рибите се бяха разиграли. Някои от тях станаха жертва на рибарите, попаднаха в мрежите им. Казвам: има смисъл да се жертва рибата, но ако от лошите условия отива при по-добри; обаче, тя отива в стомаха на човека. На другия ден рибарите пак дойдоха, цял ден хвърляха мрежите си, но нищо не уловиха.
Рибите не се излъгаха да излязат.
Рибарите бяха евангелисти, но хора материалисти. Те казаха: „Сега гладни ще останем“. Ние ги нахранихме и те малко се успокоиха. Казвам: който е с Бога, и риби ще има, и хляб ще има; без Бога нищо няма да има. Някой казва: „Обърнах един човек към Бога“.
към беседата >>
Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога.
Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Такова е положението на всеки, който не обича Бога. Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога. При първата стъпка в този път той се подхлъзна, от което видя своята слабост. Той нямаше Любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво.
Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога.
Бог каза на Адам: „От дървото за познаване доброто и злото да не ядеш! “ Обаче, дойде черният адепт при Ева и каза: „Ако ядете от плодовете на това дърво, вие ще придобиете много знания и ще станете богове“. Тя се убеди в неговите думи, яде от плодовете на забраненото дърво, а после даде и на Адам да ги опита. След това и двамата се видяха оголели.
към беседата >>
Някоя мома иска да служи на Бога, но щом срещне един момък, който ѝ харесва, тя веднага тръгва подир него и напуска Бога.
И така, искам да остане у вас мисълта, че страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието. Това не значи, че нямате любов, но, изобщо, към желанията си вие имате по-голяма любов, отколкото към Бога. За изяснение на мисълта си ще взема за пример момата и момъка.
Някоя мома иска да служи на Бога, но щом срещне един момък, който ѝ харесва, тя веднага тръгва подир него и напуска Бога.
И обратно: момък иска да служи на Бога, но среща една мома, която му харесва, той веднага тръгва подир нея и напуска идеала си. И най-после, събират се мома и момък, оженват се, да оправят света. Как ще оправят света? И тя нещастна, и той нещастен, работите им повече се забъркват. Това положение може да се уподоби на следния случай: в една болница лежат в една стая двама инвалиди, с ампутирани крака.
към беседата >>
Като съобщили на просяците за царската заповед, да им се раздаде част от богатствата му, те решили да се съберат заедно на угощение, за да си разделят царските пари.
Сега, с един пример ще илюстрирам още едно положение из живота на хората. В царството на един от древните царе се образувало едно голямо съдружие от просяци, от бедни хора, които си поставили известни задачи в живота. Царят, като се научил за съществуването на това съдружие, отпуснал за тях една голяма част от своите богатства.
Като съобщили на просяците за царската заповед, да им се раздаде част от богатствата му, те решили да се съберат заедно на угощение, за да си разделят царските пари.
Всички просяци дошли на угощението хубаво облечени, но всеки с просешката си тояга в ръка. Като се видели с тояжки в ръка, те се погледнали един-друг, усмихнали се и казали: „Докато дойдем до това положение, ние знаем какво са патили главите ни! Благодарение на тояжките си ние заслужихме тези нови, хубави дрехи“. Кое от двете положения е по-хубаво: да се облечете като американските милионери, с най-скъсаните си дрехи, или да се облечете като тия просяци, с най-хубави дрехи? Второто положение е за предпочитане.
към беседата >>
Рибарите бяха евангелисти, но хора материалисти.
Ние работихме наблизо и гледахме как рибите се бяха разиграли. Някои от тях станаха жертва на рибарите, попаднаха в мрежите им. Казвам: има смисъл да се жертва рибата, но ако от лошите условия отива при по-добри; обаче, тя отива в стомаха на човека. На другия ден рибарите пак дойдоха, цял ден хвърляха мрежите си, но нищо не уловиха. Рибите не се излъгаха да излязат.
Рибарите бяха евангелисти, но хора материалисти.
Те казаха: „Сега гладни ще останем“. Ние ги нахранихме и те малко се успокоиха. Казвам: който е с Бога, и риби ще има, и хляб ще има; без Бога нищо няма да има. Някой казва: „Обърнах един човек към Бога“. Как го обърна?
към беседата >>
Бог каза на Адам: „От дървото за познаване доброто и злото да не ядеш!
Такова е положението на всеки, който не обича Бога. Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога. При първата стъпка в този път той се подхлъзна, от което видя своята слабост. Той нямаше Любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво. Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога.
Бог каза на Адам: „От дървото за познаване доброто и злото да не ядеш!
“ Обаче, дойде черният адепт при Ева и каза: „Ако ядете от плодовете на това дърво, вие ще придобиете много знания и ще станете богове“. Тя се убеди в неговите думи, яде от плодовете на забраненото дърво, а после даде и на Адам да ги опита. След това и двамата се видяха оголели.
към беседата >>
И обратно: момък иска да служи на Бога, но среща една мома, която му харесва, той веднага тръгва подир нея и напуска идеала си.
И така, искам да остане у вас мисълта, че страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието. Това не значи, че нямате любов, но, изобщо, към желанията си вие имате по-голяма любов, отколкото към Бога. За изяснение на мисълта си ще взема за пример момата и момъка. Някоя мома иска да служи на Бога, но щом срещне един момък, който ѝ харесва, тя веднага тръгва подир него и напуска Бога.
И обратно: момък иска да служи на Бога, но среща една мома, която му харесва, той веднага тръгва подир нея и напуска идеала си.
И най-после, събират се мома и момък, оженват се, да оправят света. Как ще оправят света? И тя нещастна, и той нещастен, работите им повече се забъркват. Това положение може да се уподоби на следния случай: в една болница лежат в една стая двама инвалиди, с ампутирани крака. Единият казва на другия: „Ожаднях!
към беседата >>
Всички просяци дошли на угощението хубаво облечени, но всеки с просешката си тояга в ръка.
Сега, с един пример ще илюстрирам още едно положение из живота на хората. В царството на един от древните царе се образувало едно голямо съдружие от просяци, от бедни хора, които си поставили известни задачи в живота. Царят, като се научил за съществуването на това съдружие, отпуснал за тях една голяма част от своите богатства. Като съобщили на просяците за царската заповед, да им се раздаде част от богатствата му, те решили да се съберат заедно на угощение, за да си разделят царските пари.
Всички просяци дошли на угощението хубаво облечени, но всеки с просешката си тояга в ръка.
Като се видели с тояжки в ръка, те се погледнали един-друг, усмихнали се и казали: „Докато дойдем до това положение, ние знаем какво са патили главите ни! Благодарение на тояжките си ние заслужихме тези нови, хубави дрехи“. Кое от двете положения е по-хубаво: да се облечете като американските милионери, с най-скъсаните си дрехи, или да се облечете като тия просяци, с най-хубави дрехи? Второто положение е за предпочитане. Просякът трябва да се облече с хубави дрехи, да остави настрана просешките.
към беседата >>
Те казаха: „Сега гладни ще останем“.
Някои от тях станаха жертва на рибарите, попаднаха в мрежите им. Казвам: има смисъл да се жертва рибата, но ако от лошите условия отива при по-добри; обаче, тя отива в стомаха на човека. На другия ден рибарите пак дойдоха, цял ден хвърляха мрежите си, но нищо не уловиха. Рибите не се излъгаха да излязат. Рибарите бяха евангелисти, но хора материалисти.
Те казаха: „Сега гладни ще останем“.
Ние ги нахранихме и те малко се успокоиха. Казвам: който е с Бога, и риби ще има, и хляб ще има; без Бога нищо няма да има. Някой казва: „Обърнах един човек към Бога“. Как го обърна? Ти обърна този човек, както рибарят лови рибите.
към беседата >>
“ Обаче, дойде черният адепт при Ева и каза: „Ако ядете от плодовете на това дърво, вие ще придобиете много знания и ще станете богове“.
Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога. При първата стъпка в този път той се подхлъзна, от което видя своята слабост. Той нямаше Любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво. Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога. Бог каза на Адам: „От дървото за познаване доброто и злото да не ядеш!
“ Обаче, дойде черният адепт при Ева и каза: „Ако ядете от плодовете на това дърво, вие ще придобиете много знания и ще станете богове“.
Тя се убеди в неговите думи, яде от плодовете на забраненото дърво, а после даде и на Адам да ги опита. След това и двамата се видяха оголели.
към беседата >>
И най-после, събират се мома и момък, оженват се, да оправят света.
И така, искам да остане у вас мисълта, че страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието. Това не значи, че нямате любов, но, изобщо, към желанията си вие имате по-голяма любов, отколкото към Бога. За изяснение на мисълта си ще взема за пример момата и момъка. Някоя мома иска да служи на Бога, но щом срещне един момък, който ѝ харесва, тя веднага тръгва подир него и напуска Бога. И обратно: момък иска да служи на Бога, но среща една мома, която му харесва, той веднага тръгва подир нея и напуска идеала си.
И най-после, събират се мома и момък, оженват се, да оправят света.
Как ще оправят света? И тя нещастна, и той нещастен, работите им повече се забъркват. Това положение може да се уподоби на следния случай: в една болница лежат в една стая двама инвалиди, с ампутирани крака. Единият казва на другия: „Ожаднях! Стани моля ти се, да ми дадеш чаша вода!
към беседата >>
Като се видели с тояжки в ръка, те се погледнали един-друг, усмихнали се и казали: „Докато дойдем до това положение, ние знаем какво са патили главите ни!
Сега, с един пример ще илюстрирам още едно положение из живота на хората. В царството на един от древните царе се образувало едно голямо съдружие от просяци, от бедни хора, които си поставили известни задачи в живота. Царят, като се научил за съществуването на това съдружие, отпуснал за тях една голяма част от своите богатства. Като съобщили на просяците за царската заповед, да им се раздаде част от богатствата му, те решили да се съберат заедно на угощение, за да си разделят царските пари. Всички просяци дошли на угощението хубаво облечени, но всеки с просешката си тояга в ръка.
Като се видели с тояжки в ръка, те се погледнали един-друг, усмихнали се и казали: „Докато дойдем до това положение, ние знаем какво са патили главите ни!
Благодарение на тояжките си ние заслужихме тези нови, хубави дрехи“. Кое от двете положения е по-хубаво: да се облечете като американските милионери, с най-скъсаните си дрехи, или да се облечете като тия просяци, с най-хубави дрехи? Второто положение е за предпочитане. Просякът трябва да се облече с хубави дрехи, да остави настрана просешките.
към беседата >>
Ние ги нахранихме и те малко се успокоиха.
Казвам: има смисъл да се жертва рибата, но ако от лошите условия отива при по-добри; обаче, тя отива в стомаха на човека. На другия ден рибарите пак дойдоха, цял ден хвърляха мрежите си, но нищо не уловиха. Рибите не се излъгаха да излязат. Рибарите бяха евангелисти, но хора материалисти. Те казаха: „Сега гладни ще останем“.
Ние ги нахранихме и те малко се успокоиха.
Казвам: който е с Бога, и риби ще има, и хляб ще има; без Бога нищо няма да има. Някой казва: „Обърнах един човек към Бога“. Как го обърна? Ти обърна този човек, както рибарят лови рибите. Хвана човека в мрежата си, опече го и го изяде.
към беседата >>
Тя се убеди в неговите думи, яде от плодовете на забраненото дърво, а после даде и на Адам да ги опита.
При първата стъпка в този път той се подхлъзна, от което видя своята слабост. Той нямаше Любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво. Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога. Бог каза на Адам: „От дървото за познаване доброто и злото да не ядеш! “ Обаче, дойде черният адепт при Ева и каза: „Ако ядете от плодовете на това дърво, вие ще придобиете много знания и ще станете богове“.
Тя се убеди в неговите думи, яде от плодовете на забраненото дърво, а после даде и на Адам да ги опита.
След това и двамата се видяха оголели.
към беседата >>
Как ще оправят света?
Това не значи, че нямате любов, но, изобщо, към желанията си вие имате по-голяма любов, отколкото към Бога. За изяснение на мисълта си ще взема за пример момата и момъка. Някоя мома иска да служи на Бога, но щом срещне един момък, който ѝ харесва, тя веднага тръгва подир него и напуска Бога. И обратно: момък иска да служи на Бога, но среща една мома, която му харесва, той веднага тръгва подир нея и напуска идеала си. И най-после, събират се мома и момък, оженват се, да оправят света.
Как ще оправят света?
И тя нещастна, и той нещастен, работите им повече се забъркват. Това положение може да се уподоби на следния случай: в една болница лежат в една стая двама инвалиди, с ампутирани крака. Единият казва на другия: „Ожаднях! Стани моля ти се, да ми дадеш чаша вода! “ – „Как да стана, краката ми са отрязани!
към беседата >>
Благодарение на тояжките си ние заслужихме тези нови, хубави дрехи“.
В царството на един от древните царе се образувало едно голямо съдружие от просяци, от бедни хора, които си поставили известни задачи в живота. Царят, като се научил за съществуването на това съдружие, отпуснал за тях една голяма част от своите богатства. Като съобщили на просяците за царската заповед, да им се раздаде част от богатствата му, те решили да се съберат заедно на угощение, за да си разделят царските пари. Всички просяци дошли на угощението хубаво облечени, но всеки с просешката си тояга в ръка. Като се видели с тояжки в ръка, те се погледнали един-друг, усмихнали се и казали: „Докато дойдем до това положение, ние знаем какво са патили главите ни!
Благодарение на тояжките си ние заслужихме тези нови, хубави дрехи“.
Кое от двете положения е по-хубаво: да се облечете като американските милионери, с най-скъсаните си дрехи, или да се облечете като тия просяци, с най-хубави дрехи? Второто положение е за предпочитане. Просякът трябва да се облече с хубави дрехи, да остави настрана просешките.
към беседата >>
Казвам: който е с Бога, и риби ще има, и хляб ще има; без Бога нищо няма да има.
На другия ден рибарите пак дойдоха, цял ден хвърляха мрежите си, но нищо не уловиха. Рибите не се излъгаха да излязат. Рибарите бяха евангелисти, но хора материалисти. Те казаха: „Сега гладни ще останем“. Ние ги нахранихме и те малко се успокоиха.
Казвам: който е с Бога, и риби ще има, и хляб ще има; без Бога нищо няма да има.
Някой казва: „Обърнах един човек към Бога“. Как го обърна? Ти обърна този човек, както рибарят лови рибите. Хвана човека в мрежата си, опече го и го изяде. Ако с обръщането ти си подобрил живота, условията на този човек, това обръщане има смисъл.
към беседата >>
След това и двамата се видяха оголели.
Той нямаше Любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво. Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога. Бог каза на Адам: „От дървото за познаване доброто и злото да не ядеш! “ Обаче, дойде черният адепт при Ева и каза: „Ако ядете от плодовете на това дърво, вие ще придобиете много знания и ще станете богове“. Тя се убеди в неговите думи, яде от плодовете на забраненото дърво, а после даде и на Адам да ги опита.
След това и двамата се видяха оголели.
към беседата >>
И тя нещастна, и той нещастен, работите им повече се забъркват.
За изяснение на мисълта си ще взема за пример момата и момъка. Някоя мома иска да служи на Бога, но щом срещне един момък, който ѝ харесва, тя веднага тръгва подир него и напуска Бога. И обратно: момък иска да служи на Бога, но среща една мома, която му харесва, той веднага тръгва подир нея и напуска идеала си. И най-после, събират се мома и момък, оженват се, да оправят света. Как ще оправят света?
И тя нещастна, и той нещастен, работите им повече се забъркват.
Това положение може да се уподоби на следния случай: в една болница лежат в една стая двама инвалиди, с ампутирани крака. Единият казва на другия: „Ожаднях! Стани моля ти се, да ми дадеш чаша вода! “ – „Как да стана, краката ми са отрязани! Ти стани да се напиеш, пък и на мене донеси!
към беседата >>
Кое от двете положения е по-хубаво: да се облечете като американските милионери, с най-скъсаните си дрехи, или да се облечете като тия просяци, с най-хубави дрехи?
Царят, като се научил за съществуването на това съдружие, отпуснал за тях една голяма част от своите богатства. Като съобщили на просяците за царската заповед, да им се раздаде част от богатствата му, те решили да се съберат заедно на угощение, за да си разделят царските пари. Всички просяци дошли на угощението хубаво облечени, но всеки с просешката си тояга в ръка. Като се видели с тояжки в ръка, те се погледнали един-друг, усмихнали се и казали: „Докато дойдем до това положение, ние знаем какво са патили главите ни! Благодарение на тояжките си ние заслужихме тези нови, хубави дрехи“.
Кое от двете положения е по-хубаво: да се облечете като американските милионери, с най-скъсаните си дрехи, или да се облечете като тия просяци, с най-хубави дрехи?
Второто положение е за предпочитане. Просякът трябва да се облече с хубави дрехи, да остави настрана просешките.
към беседата >>
Някой казва: „Обърнах един човек към Бога“.
Рибите не се излъгаха да излязат. Рибарите бяха евангелисти, но хора материалисти. Те казаха: „Сега гладни ще останем“. Ние ги нахранихме и те малко се успокоиха. Казвам: който е с Бога, и риби ще има, и хляб ще има; без Бога нищо няма да има.
Някой казва: „Обърнах един човек към Бога“.
Как го обърна? Ти обърна този човек, както рибарят лови рибите. Хвана човека в мрежата си, опече го и го изяде. Ако с обръщането ти си подобрил живота, условията на този човек, това обръщане има смисъл. Тогава, постъпвайте по същия начин и с вашите желания: хванете ги едно след друго в мрежите си, сложете ги на огъня и ги изяжте.
към беседата >>
Сега, вие искате да знаете как е станала тази работа с първите хора.
Сега, вие искате да знаете как е станала тази работа с първите хора.
– Тя е станала точно така, както става и с вас. Всеки ден вие повтаряте постъпката на вашия стар баща. Каквото направиха Адам и Ева в миналото, това правят съвременните хора всеки ден. И тогава хората си създават една крива философия и казват: „Наистина, днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота си“. Не, такава философия не съществува.
към беседата >>
Това положение може да се уподоби на следния случай: в една болница лежат в една стая двама инвалиди, с ампутирани крака.
Някоя мома иска да служи на Бога, но щом срещне един момък, който ѝ харесва, тя веднага тръгва подир него и напуска Бога. И обратно: момък иска да служи на Бога, но среща една мома, която му харесва, той веднага тръгва подир нея и напуска идеала си. И най-после, събират се мома и момък, оженват се, да оправят света. Как ще оправят света? И тя нещастна, и той нещастен, работите им повече се забъркват.
Това положение може да се уподоби на следния случай: в една болница лежат в една стая двама инвалиди, с ампутирани крака.
Единият казва на другия: „Ожаднях! Стани моля ти се, да ми дадеш чаша вода! “ – „Как да стана, краката ми са отрязани! Ти стани да се напиеш, пък и на мене донеси! “ – „Че и аз съм в същото положение.“ Питам: кой на кого ще помага?
към беседата >>
Второто положение е за предпочитане.
Като съобщили на просяците за царската заповед, да им се раздаде част от богатствата му, те решили да се съберат заедно на угощение, за да си разделят царските пари. Всички просяци дошли на угощението хубаво облечени, но всеки с просешката си тояга в ръка. Като се видели с тояжки в ръка, те се погледнали един-друг, усмихнали се и казали: „Докато дойдем до това положение, ние знаем какво са патили главите ни! Благодарение на тояжките си ние заслужихме тези нови, хубави дрехи“. Кое от двете положения е по-хубаво: да се облечете като американските милионери, с най-скъсаните си дрехи, или да се облечете като тия просяци, с най-хубави дрехи?
Второто положение е за предпочитане.
Просякът трябва да се облече с хубави дрехи, да остави настрана просешките.
към беседата >>
Как го обърна?
Рибарите бяха евангелисти, но хора материалисти. Те казаха: „Сега гладни ще останем“. Ние ги нахранихме и те малко се успокоиха. Казвам: който е с Бога, и риби ще има, и хляб ще има; без Бога нищо няма да има. Някой казва: „Обърнах един човек към Бога“.
Как го обърна?
Ти обърна този човек, както рибарят лови рибите. Хвана човека в мрежата си, опече го и го изяде. Ако с обръщането ти си подобрил живота, условията на този човек, това обръщане има смисъл. Тогава, постъпвайте по същия начин и с вашите желания: хванете ги едно след друго в мрежите си, сложете ги на огъня и ги изяжте. Нека те се преработят вътре у вас и след това да се реализират.
към беседата >>
– Тя е станала точно така, както става и с вас.
Сега, вие искате да знаете как е станала тази работа с първите хора.
– Тя е станала точно така, както става и с вас.
Всеки ден вие повтаряте постъпката на вашия стар баща. Каквото направиха Адам и Ева в миналото, това правят съвременните хора всеки ден. И тогава хората си създават една крива философия и казват: „Наистина, днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота си“. Не, такава философия не съществува. Философия на утрешния ден не е известна.
към беседата >>
Единият казва на другия: „Ожаднях!
И обратно: момък иска да служи на Бога, но среща една мома, която му харесва, той веднага тръгва подир нея и напуска идеала си. И най-после, събират се мома и момък, оженват се, да оправят света. Как ще оправят света? И тя нещастна, и той нещастен, работите им повече се забъркват. Това положение може да се уподоби на следния случай: в една болница лежат в една стая двама инвалиди, с ампутирани крака.
Единият казва на другия: „Ожаднях!
Стани моля ти се, да ми дадеш чаша вода! “ – „Как да стана, краката ми са отрязани! Ти стани да се напиеш, пък и на мене донеси! “ – „Че и аз съм в същото положение.“ Питам: кой на кого ще помага? Това показва, че доброто в света не е приложено в своята пълнота.
към беседата >>
Просякът трябва да се облече с хубави дрехи, да остави настрана просешките.
Всички просяци дошли на угощението хубаво облечени, но всеки с просешката си тояга в ръка. Като се видели с тояжки в ръка, те се погледнали един-друг, усмихнали се и казали: „Докато дойдем до това положение, ние знаем какво са патили главите ни! Благодарение на тояжките си ние заслужихме тези нови, хубави дрехи“. Кое от двете положения е по-хубаво: да се облечете като американските милионери, с най-скъсаните си дрехи, или да се облечете като тия просяци, с най-хубави дрехи? Второто положение е за предпочитане.
Просякът трябва да се облече с хубави дрехи, да остави настрана просешките.
към беседата >>
Ти обърна този човек, както рибарят лови рибите.
Те казаха: „Сега гладни ще останем“. Ние ги нахранихме и те малко се успокоиха. Казвам: който е с Бога, и риби ще има, и хляб ще има; без Бога нищо няма да има. Някой казва: „Обърнах един човек към Бога“. Как го обърна?
Ти обърна този човек, както рибарят лови рибите.
Хвана човека в мрежата си, опече го и го изяде. Ако с обръщането ти си подобрил живота, условията на този човек, това обръщане има смисъл. Тогава, постъпвайте по същия начин и с вашите желания: хванете ги едно след друго в мрежите си, сложете ги на огъня и ги изяжте. Нека те се преработят вътре у вас и след това да се реализират.
към беседата >>
Всеки ден вие повтаряте постъпката на вашия стар баща.
Сега, вие искате да знаете как е станала тази работа с първите хора. – Тя е станала точно така, както става и с вас.
Всеки ден вие повтаряте постъпката на вашия стар баща.
Каквото направиха Адам и Ева в миналото, това правят съвременните хора всеки ден. И тогава хората си създават една крива философия и казват: „Наистина, днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота си“. Не, такава философия не съществува. Философия на утрешния ден не е известна. Истинската философия е философията на сегашния момент.
към беседата >>
Стани моля ти се, да ми дадеш чаша вода!
И най-после, събират се мома и момък, оженват се, да оправят света. Как ще оправят света? И тя нещастна, и той нещастен, работите им повече се забъркват. Това положение може да се уподоби на следния случай: в една болница лежат в една стая двама инвалиди, с ампутирани крака. Единият казва на другия: „Ожаднях!
Стани моля ти се, да ми дадеш чаша вода!
“ – „Как да стана, краката ми са отрязани! Ти стани да се напиеш, пък и на мене донеси! “ – „Че и аз съм в същото положение.“ Питам: кой на кого ще помага? Това показва, че доброто в света не е приложено в своята пълнота. Отиваш при някого, искаш да ти даде 10,000 лева на заем.
към беседата >>
Питам: какво представляват скъсаните дрехи на просяка?
Питам: какво представляват скъсаните дрехи на просяка?
Те представляват грешните състояния у човека. Ето защо, поставете си за задача днес да не направите нито едно прегрешение, да не ви изпъдят от рая. Сега вие сте пред дървото за познаване доброто и злото и питате, можете ли да влезете в рая. Вие сте в рая; от вас зависи да не вкусите от плодовете на това дърво, да не ви изпъдят от рая. Казвате: „Бог ще ни помогне, Той знае всичко“.
към беседата >>
Хвана човека в мрежата си, опече го и го изяде.
Ние ги нахранихме и те малко се успокоиха. Казвам: който е с Бога, и риби ще има, и хляб ще има; без Бога нищо няма да има. Някой казва: „Обърнах един човек към Бога“. Как го обърна? Ти обърна този човек, както рибарят лови рибите.
Хвана човека в мрежата си, опече го и го изяде.
Ако с обръщането ти си подобрил живота, условията на този човек, това обръщане има смисъл. Тогава, постъпвайте по същия начин и с вашите желания: хванете ги едно след друго в мрежите си, сложете ги на огъня и ги изяжте. Нека те се преработят вътре у вас и след това да се реализират.
към беседата >>
Каквото направиха Адам и Ева в миналото, това правят съвременните хора всеки ден.
Сега, вие искате да знаете как е станала тази работа с първите хора. – Тя е станала точно така, както става и с вас. Всеки ден вие повтаряте постъпката на вашия стар баща.
Каквото направиха Адам и Ева в миналото, това правят съвременните хора всеки ден.
И тогава хората си създават една крива философия и казват: „Наистина, днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота си“. Не, такава философия не съществува. Философия на утрешния ден не е известна. Истинската философия е философията на сегашния момент. Момента, в който сгрешим, денят се свършва и настава нощ.
към беседата >>
“ – „Как да стана, краката ми са отрязани!
Как ще оправят света? И тя нещастна, и той нещастен, работите им повече се забъркват. Това положение може да се уподоби на следния случай: в една болница лежат в една стая двама инвалиди, с ампутирани крака. Единият казва на другия: „Ожаднях! Стани моля ти се, да ми дадеш чаша вода!
“ – „Как да стана, краката ми са отрязани!
Ти стани да се напиеш, пък и на мене донеси! “ – „Че и аз съм в същото положение.“ Питам: кой на кого ще помага? Това показва, че доброто в света не е приложено в своята пълнота. Отиваш при някого, искаш да ти даде 10,000 лева на заем. – „Нямам.“ Значи кракът на този човек е ампутиран.
към беседата >>
Те представляват грешните състояния у човека.
Питам: какво представляват скъсаните дрехи на просяка?
Те представляват грешните състояния у човека.
Ето защо, поставете си за задача днес да не направите нито едно прегрешение, да не ви изпъдят от рая. Сега вие сте пред дървото за познаване доброто и злото и питате, можете ли да влезете в рая. Вие сте в рая; от вас зависи да не вкусите от плодовете на това дърво, да не ви изпъдят от рая. Казвате: „Бог ще ни помогне, Той знае всичко“. – Да, Той знае всичко, но важно е какво вие знаете.
към беседата >>
Ако с обръщането ти си подобрил живота, условията на този човек, това обръщане има смисъл.
Казвам: който е с Бога, и риби ще има, и хляб ще има; без Бога нищо няма да има. Някой казва: „Обърнах един човек към Бога“. Как го обърна? Ти обърна този човек, както рибарят лови рибите. Хвана човека в мрежата си, опече го и го изяде.
Ако с обръщането ти си подобрил живота, условията на този човек, това обръщане има смисъл.
Тогава, постъпвайте по същия начин и с вашите желания: хванете ги едно след друго в мрежите си, сложете ги на огъня и ги изяжте. Нека те се преработят вътре у вас и след това да се реализират.
към беседата >>
И тогава хората си създават една крива философия и казват: „Наистина, днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота си“.
Сега, вие искате да знаете как е станала тази работа с първите хора. – Тя е станала точно така, както става и с вас. Всеки ден вие повтаряте постъпката на вашия стар баща. Каквото направиха Адам и Ева в миналото, това правят съвременните хора всеки ден.
И тогава хората си създават една крива философия и казват: „Наистина, днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота си“.
Не, такава философия не съществува. Философия на утрешния ден не е известна. Истинската философия е философията на сегашния момент. Момента, в който сгрешим, денят се свършва и настава нощ. И тук се явява трагедията на живота, че хората искат да оправят работите си в нощта.
към беседата >>
Ти стани да се напиеш, пък и на мене донеси!
И тя нещастна, и той нещастен, работите им повече се забъркват. Това положение може да се уподоби на следния случай: в една болница лежат в една стая двама инвалиди, с ампутирани крака. Единият казва на другия: „Ожаднях! Стани моля ти се, да ми дадеш чаша вода! “ – „Как да стана, краката ми са отрязани!
Ти стани да се напиеш, пък и на мене донеси!
“ – „Че и аз съм в същото положение.“ Питам: кой на кого ще помага? Това показва, че доброто в света не е приложено в своята пълнота. Отиваш при някого, искаш да ти даде 10,000 лева на заем. – „Нямам.“ Значи кракът на този човек е ампутиран. – „Аз пък мислех от тебе да поискам 5000 лева!
към беседата >>
Ето защо, поставете си за задача днес да не направите нито едно прегрешение, да не ви изпъдят от рая.
Питам: какво представляват скъсаните дрехи на просяка? Те представляват грешните състояния у човека.
Ето защо, поставете си за задача днес да не направите нито едно прегрешение, да не ви изпъдят от рая.
Сега вие сте пред дървото за познаване доброто и злото и питате, можете ли да влезете в рая. Вие сте в рая; от вас зависи да не вкусите от плодовете на това дърво, да не ви изпъдят от рая. Казвате: „Бог ще ни помогне, Той знае всичко“. – Да, Той знае всичко, но важно е какво вие знаете. – „Бог е всеблаг.“ – Така е, но вие какви сте.
към беседата >>
Тогава, постъпвайте по същия начин и с вашите желания: хванете ги едно след друго в мрежите си, сложете ги на огъня и ги изяжте.
Някой казва: „Обърнах един човек към Бога“. Как го обърна? Ти обърна този човек, както рибарят лови рибите. Хвана човека в мрежата си, опече го и го изяде. Ако с обръщането ти си подобрил живота, условията на този човек, това обръщане има смисъл.
Тогава, постъпвайте по същия начин и с вашите желания: хванете ги едно след друго в мрежите си, сложете ги на огъня и ги изяжте.
Нека те се преработят вътре у вас и след това да се реализират.
към беседата >>
Не, такава философия не съществува.
Сега, вие искате да знаете как е станала тази работа с първите хора. – Тя е станала точно така, както става и с вас. Всеки ден вие повтаряте постъпката на вашия стар баща. Каквото направиха Адам и Ева в миналото, това правят съвременните хора всеки ден. И тогава хората си създават една крива философия и казват: „Наистина, днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота си“.
Не, такава философия не съществува.
Философия на утрешния ден не е известна. Истинската философия е философията на сегашния момент. Момента, в който сгрешим, денят се свършва и настава нощ. И тук се явява трагедията на живота, че хората искат да оправят работите си в нощта. Ти пътуваш през някоя тъмна, черна нощ; нито звезда, нито луна на небето; сбъркаш пътя, заблудиш се някъде и казваш: „Нищо, все ще намеря пътя“.
към беседата >>
“ – „Че и аз съм в същото положение.“ Питам: кой на кого ще помага?
Това положение може да се уподоби на следния случай: в една болница лежат в една стая двама инвалиди, с ампутирани крака. Единият казва на другия: „Ожаднях! Стани моля ти се, да ми дадеш чаша вода! “ – „Как да стана, краката ми са отрязани! Ти стани да се напиеш, пък и на мене донеси!
“ – „Че и аз съм в същото положение.“ Питам: кой на кого ще помага?
Това показва, че доброто в света не е приложено в своята пълнота. Отиваш при някого, искаш да ти даде 10,000 лева на заем. – „Нямам.“ Значи кракът на този човек е ампутиран. – „Аз пък мислех от тебе да поискам 5000 лева! “ – „Нали виждаш, че нямам никакви пари, затова исках от тебе 10,000 лева.“ – На този човек пък и двата крака са ампутирани.
към беседата >>
Сега вие сте пред дървото за познаване доброто и злото и питате, можете ли да влезете в рая.
Питам: какво представляват скъсаните дрехи на просяка? Те представляват грешните състояния у човека. Ето защо, поставете си за задача днес да не направите нито едно прегрешение, да не ви изпъдят от рая.
Сега вие сте пред дървото за познаване доброто и злото и питате, можете ли да влезете в рая.
Вие сте в рая; от вас зависи да не вкусите от плодовете на това дърво, да не ви изпъдят от рая. Казвате: „Бог ще ни помогне, Той знае всичко“. – Да, Той знае всичко, но важно е какво вие знаете. – „Бог е всеблаг.“ – Така е, но вие какви сте. – „Бог е Любов.“ – Бог е Любов, Той обича всички, но каква е вашата любов към Бога?
към беседата >>
Нека те се преработят вътре у вас и след това да се реализират.
Как го обърна? Ти обърна този човек, както рибарят лови рибите. Хвана човека в мрежата си, опече го и го изяде. Ако с обръщането ти си подобрил живота, условията на този човек, това обръщане има смисъл. Тогава, постъпвайте по същия начин и с вашите желания: хванете ги едно след друго в мрежите си, сложете ги на огъня и ги изяжте.
Нека те се преработят вътре у вас и след това да се реализират.
към беседата >>
Философия на утрешния ден не е известна.
– Тя е станала точно така, както става и с вас. Всеки ден вие повтаряте постъпката на вашия стар баща. Каквото направиха Адам и Ева в миналото, това правят съвременните хора всеки ден. И тогава хората си създават една крива философия и казват: „Наистина, днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота си“. Не, такава философия не съществува.
Философия на утрешния ден не е известна.
Истинската философия е философията на сегашния момент. Момента, в който сгрешим, денят се свършва и настава нощ. И тук се явява трагедията на живота, че хората искат да оправят работите си в нощта. Ти пътуваш през някоя тъмна, черна нощ; нито звезда, нито луна на небето; сбъркаш пътя, заблудиш се някъде и казваш: „Нищо, все ще намеря пътя“. Какъв път ще намериш сега?
към беседата >>
Това показва, че доброто в света не е приложено в своята пълнота.
Единият казва на другия: „Ожаднях! Стани моля ти се, да ми дадеш чаша вода! “ – „Как да стана, краката ми са отрязани! Ти стани да се напиеш, пък и на мене донеси! “ – „Че и аз съм в същото положение.“ Питам: кой на кого ще помага?
Това показва, че доброто в света не е приложено в своята пълнота.
Отиваш при някого, искаш да ти даде 10,000 лева на заем. – „Нямам.“ Значи кракът на този човек е ампутиран. – „Аз пък мислех от тебе да поискам 5000 лева! “ – „Нали виждаш, че нямам никакви пари, затова исках от тебе 10,000 лева.“ – На този човек пък и двата крака са ампутирани. Ето защо, момъкът върви подир красивата мома, но тя е празна кесия, отвън хубава, красива, но погледнеш ли вътре – нито една златна монета.
към беседата >>
Вие сте в рая; от вас зависи да не вкусите от плодовете на това дърво, да не ви изпъдят от рая.
Питам: какво представляват скъсаните дрехи на просяка? Те представляват грешните състояния у човека. Ето защо, поставете си за задача днес да не направите нито едно прегрешение, да не ви изпъдят от рая. Сега вие сте пред дървото за познаване доброто и злото и питате, можете ли да влезете в рая.
Вие сте в рая; от вас зависи да не вкусите от плодовете на това дърво, да не ви изпъдят от рая.
Казвате: „Бог ще ни помогне, Той знае всичко“. – Да, Той знае всичко, но важно е какво вие знаете. – „Бог е всеблаг.“ – Така е, но вие какви сте. – „Бог е Любов.“ – Бог е Любов, Той обича всички, но каква е вашата любов към Бога? – „Бог ще ни даде от своята Любов.“ – Това е просия, а с просия работа не става.
към беседата >>
Рибарите представляват хората на стария живот, затова Христос някога им е казал: „Отсега нататък ще ви направя ловци на хора“.
Рибарите представляват хората на стария живот, затова Христос някога им е казал: „Отсега нататък ще ви направя ловци на хора“.
Сега и на вас се проповядва ново учение, но вие, по стар начин, седите с мрежите си на брега на езерото и казвате: „Чакайте да уловим поне една риба! “ Вие мислите, че ако уловите три–четири килограма пъстърва, ще се осигурите. Не, освен че няма да се осигурите, но завинаги ще останете рибари и ще гладувате. В новия живот човек трябва да живее по закона на Любовта. Който върви по този път, достатъчно му е да хване само един сом.
към беседата >>
Истинската философия е философията на сегашния момент.
Всеки ден вие повтаряте постъпката на вашия стар баща. Каквото направиха Адам и Ева в миналото, това правят съвременните хора всеки ден. И тогава хората си създават една крива философия и казват: „Наистина, днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота си“. Не, такава философия не съществува. Философия на утрешния ден не е известна.
Истинската философия е философията на сегашния момент.
Момента, в който сгрешим, денят се свършва и настава нощ. И тук се явява трагедията на живота, че хората искат да оправят работите си в нощта. Ти пътуваш през някоя тъмна, черна нощ; нито звезда, нито луна на небето; сбъркаш пътя, заблудиш се някъде и казваш: „Нищо, все ще намеря пътя“. Какъв път ще намериш сега? Не виждаш ли, че отникъде светъл лъч не прониква?
към беседата >>
Отиваш при някого, искаш да ти даде 10,000 лева на заем.
Стани моля ти се, да ми дадеш чаша вода! “ – „Как да стана, краката ми са отрязани! Ти стани да се напиеш, пък и на мене донеси! “ – „Че и аз съм в същото положение.“ Питам: кой на кого ще помага? Това показва, че доброто в света не е приложено в своята пълнота.
Отиваш при някого, искаш да ти даде 10,000 лева на заем.
– „Нямам.“ Значи кракът на този човек е ампутиран. – „Аз пък мислех от тебе да поискам 5000 лева! “ – „Нали виждаш, че нямам никакви пари, затова исках от тебе 10,000 лева.“ – На този човек пък и двата крака са ампутирани. Ето защо, момъкът върви подир красивата мома, но тя е празна кесия, отвън хубава, красива, но погледнеш ли вътре – нито една златна монета. И момъкът представлява такава празна кесия.
към беседата >>
Казвате: „Бог ще ни помогне, Той знае всичко“.
Питам: какво представляват скъсаните дрехи на просяка? Те представляват грешните състояния у човека. Ето защо, поставете си за задача днес да не направите нито едно прегрешение, да не ви изпъдят от рая. Сега вие сте пред дървото за познаване доброто и злото и питате, можете ли да влезете в рая. Вие сте в рая; от вас зависи да не вкусите от плодовете на това дърво, да не ви изпъдят от рая.
Казвате: „Бог ще ни помогне, Той знае всичко“.
– Да, Той знае всичко, но важно е какво вие знаете. – „Бог е всеблаг.“ – Така е, но вие какви сте. – „Бог е Любов.“ – Бог е Любов, Той обича всички, но каква е вашата любов към Бога? – „Бог ще ни даде от своята Любов.“ – Това е просия, а с просия работа не става. Вие не трябва да бъдете просяци.
към беседата >>
Сега и на вас се проповядва ново учение, но вие, по стар начин, седите с мрежите си на брега на езерото и казвате: „Чакайте да уловим поне една риба!
Рибарите представляват хората на стария живот, затова Христос някога им е казал: „Отсега нататък ще ви направя ловци на хора“.
Сега и на вас се проповядва ново учение, но вие, по стар начин, седите с мрежите си на брега на езерото и казвате: „Чакайте да уловим поне една риба!
“ Вие мислите, че ако уловите три–четири килограма пъстърва, ще се осигурите. Не, освен че няма да се осигурите, но завинаги ще останете рибари и ще гладувате. В новия живот човек трябва да живее по закона на Любовта. Който върви по този път, достатъчно му е да хване само един сом.
към беседата >>
Момента, в който сгрешим, денят се свършва и настава нощ.
Каквото направиха Адам и Ева в миналото, това правят съвременните хора всеки ден. И тогава хората си създават една крива философия и казват: „Наистина, днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота си“. Не, такава философия не съществува. Философия на утрешния ден не е известна. Истинската философия е философията на сегашния момент.
Момента, в който сгрешим, денят се свършва и настава нощ.
И тук се явява трагедията на живота, че хората искат да оправят работите си в нощта. Ти пътуваш през някоя тъмна, черна нощ; нито звезда, нито луна на небето; сбъркаш пътя, заблудиш се някъде и казваш: „Нищо, все ще намеря пътя“. Какъв път ще намериш сега? Не виждаш ли, че отникъде светъл лъч не прониква? Ти си в пълен мрак, повече можеш да се заблудиш, но не и да се оправиш.
към беседата >>
– „Нямам.“ Значи кракът на този човек е ампутиран.
“ – „Как да стана, краката ми са отрязани! Ти стани да се напиеш, пък и на мене донеси! “ – „Че и аз съм в същото положение.“ Питам: кой на кого ще помага? Това показва, че доброто в света не е приложено в своята пълнота. Отиваш при някого, искаш да ти даде 10,000 лева на заем.
– „Нямам.“ Значи кракът на този човек е ампутиран.
– „Аз пък мислех от тебе да поискам 5000 лева! “ – „Нали виждаш, че нямам никакви пари, затова исках от тебе 10,000 лева.“ – На този човек пък и двата крака са ампутирани. Ето защо, момъкът върви подир красивата мома, но тя е празна кесия, отвън хубава, красива, но погледнеш ли вътре – нито една златна монета. И момъкът представлява такава празна кесия. Защо са празни кесии в живота ви?
към беседата >>
– Да, Той знае всичко, но важно е какво вие знаете.
Те представляват грешните състояния у човека. Ето защо, поставете си за задача днес да не направите нито едно прегрешение, да не ви изпъдят от рая. Сега вие сте пред дървото за познаване доброто и злото и питате, можете ли да влезете в рая. Вие сте в рая; от вас зависи да не вкусите от плодовете на това дърво, да не ви изпъдят от рая. Казвате: „Бог ще ни помогне, Той знае всичко“.
– Да, Той знае всичко, но важно е какво вие знаете.
– „Бог е всеблаг.“ – Така е, но вие какви сте. – „Бог е Любов.“ – Бог е Любов, Той обича всички, но каква е вашата любов към Бога? – „Бог ще ни даде от своята Любов.“ – Това е просия, а с просия работа не става. Вие не трябва да бъдете просяци. Просията е леност.
към беседата >>
“ Вие мислите, че ако уловите три–четири килограма пъстърва, ще се осигурите.
Рибарите представляват хората на стария живот, затова Христос някога им е казал: „Отсега нататък ще ви направя ловци на хора“. Сега и на вас се проповядва ново учение, но вие, по стар начин, седите с мрежите си на брега на езерото и казвате: „Чакайте да уловим поне една риба!
“ Вие мислите, че ако уловите три–четири килограма пъстърва, ще се осигурите.
Не, освен че няма да се осигурите, но завинаги ще останете рибари и ще гладувате. В новия живот човек трябва да живее по закона на Любовта. Който върви по този път, достатъчно му е да хване само един сом.
към беседата >>
И тук се явява трагедията на живота, че хората искат да оправят работите си в нощта.
И тогава хората си създават една крива философия и казват: „Наистина, днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота си“. Не, такава философия не съществува. Философия на утрешния ден не е известна. Истинската философия е философията на сегашния момент. Момента, в който сгрешим, денят се свършва и настава нощ.
И тук се явява трагедията на живота, че хората искат да оправят работите си в нощта.
Ти пътуваш през някоя тъмна, черна нощ; нито звезда, нито луна на небето; сбъркаш пътя, заблудиш се някъде и казваш: „Нищо, все ще намеря пътя“. Какъв път ще намериш сега? Не виждаш ли, че отникъде светъл лъч не прониква? Ти си в пълен мрак, повече можеш да се заблудиш, но не и да се оправиш.
към беседата >>
– „Аз пък мислех от тебе да поискам 5000 лева!
Ти стани да се напиеш, пък и на мене донеси! “ – „Че и аз съм в същото положение.“ Питам: кой на кого ще помага? Това показва, че доброто в света не е приложено в своята пълнота. Отиваш при някого, искаш да ти даде 10,000 лева на заем. – „Нямам.“ Значи кракът на този човек е ампутиран.
– „Аз пък мислех от тебе да поискам 5000 лева!
“ – „Нали виждаш, че нямам никакви пари, затова исках от тебе 10,000 лева.“ – На този човек пък и двата крака са ампутирани. Ето защо, момъкът върви подир красивата мома, но тя е празна кесия, отвън хубава, красива, но погледнеш ли вътре – нито една златна монета. И момъкът представлява такава празна кесия. Защо са празни кесии в живота ви? Животът се нуждае от съдържанието на кесиите, а не от техните външни форми.
към беседата >>
– „Бог е всеблаг.“ – Така е, но вие какви сте.
Ето защо, поставете си за задача днес да не направите нито едно прегрешение, да не ви изпъдят от рая. Сега вие сте пред дървото за познаване доброто и злото и питате, можете ли да влезете в рая. Вие сте в рая; от вас зависи да не вкусите от плодовете на това дърво, да не ви изпъдят от рая. Казвате: „Бог ще ни помогне, Той знае всичко“. – Да, Той знае всичко, но важно е какво вие знаете.
– „Бог е всеблаг.“ – Така е, но вие какви сте.
– „Бог е Любов.“ – Бог е Любов, Той обича всички, но каква е вашата любов към Бога? – „Бог ще ни даде от своята Любов.“ – Това е просия, а с просия работа не става. Вие не трябва да бъдете просяци. Просията е леност. Това подразбира човек да очаква на другите хора, те да работят за него, а той само да седи, да дрънка на звънци, да му донесат това-онова.
към беседата >>
Не, освен че няма да се осигурите, но завинаги ще останете рибари и ще гладувате.
Рибарите представляват хората на стария живот, затова Христос някога им е казал: „Отсега нататък ще ви направя ловци на хора“. Сега и на вас се проповядва ново учение, но вие, по стар начин, седите с мрежите си на брега на езерото и казвате: „Чакайте да уловим поне една риба! “ Вие мислите, че ако уловите три–четири килограма пъстърва, ще се осигурите.
Не, освен че няма да се осигурите, но завинаги ще останете рибари и ще гладувате.
В новия живот човек трябва да живее по закона на Любовта. Който върви по този път, достатъчно му е да хване само един сом.
към беседата >>
Ти пътуваш през някоя тъмна, черна нощ; нито звезда, нито луна на небето; сбъркаш пътя, заблудиш се някъде и казваш: „Нищо, все ще намеря пътя“.
Не, такава философия не съществува. Философия на утрешния ден не е известна. Истинската философия е философията на сегашния момент. Момента, в който сгрешим, денят се свършва и настава нощ. И тук се явява трагедията на живота, че хората искат да оправят работите си в нощта.
Ти пътуваш през някоя тъмна, черна нощ; нито звезда, нито луна на небето; сбъркаш пътя, заблудиш се някъде и казваш: „Нищо, все ще намеря пътя“.
Какъв път ще намериш сега? Не виждаш ли, че отникъде светъл лъч не прониква? Ти си в пълен мрак, повече можеш да се заблудиш, но не и да се оправиш.
към беседата >>
“ – „Нали виждаш, че нямам никакви пари, затова исках от тебе 10,000 лева.“ – На този човек пък и двата крака са ампутирани.
“ – „Че и аз съм в същото положение.“ Питам: кой на кого ще помага? Това показва, че доброто в света не е приложено в своята пълнота. Отиваш при някого, искаш да ти даде 10,000 лева на заем. – „Нямам.“ Значи кракът на този човек е ампутиран. – „Аз пък мислех от тебе да поискам 5000 лева!
“ – „Нали виждаш, че нямам никакви пари, затова исках от тебе 10,000 лева.“ – На този човек пък и двата крака са ампутирани.
Ето защо, момъкът върви подир красивата мома, но тя е празна кесия, отвън хубава, красива, но погледнеш ли вътре – нито една златна монета. И момъкът представлява такава празна кесия. Защо са празни кесии в живота ви? Животът се нуждае от съдържанието на кесиите, а не от техните външни форми. Златните монети в кесиите отговарят на вътрешното богатство в човека.
към беседата >>
– „Бог е Любов.“ – Бог е Любов, Той обича всички, но каква е вашата любов към Бога?
Сега вие сте пред дървото за познаване доброто и злото и питате, можете ли да влезете в рая. Вие сте в рая; от вас зависи да не вкусите от плодовете на това дърво, да не ви изпъдят от рая. Казвате: „Бог ще ни помогне, Той знае всичко“. – Да, Той знае всичко, но важно е какво вие знаете. – „Бог е всеблаг.“ – Така е, но вие какви сте.
– „Бог е Любов.“ – Бог е Любов, Той обича всички, но каква е вашата любов към Бога?
– „Бог ще ни даде от своята Любов.“ – Това е просия, а с просия работа не става. Вие не трябва да бъдете просяци. Просията е леност. Това подразбира човек да очаква на другите хора, те да работят за него, а той само да седи, да дрънка на звънци, да му донесат това-онова. Ако хората искат светът да се оправи, всички проповедници, владици, управляващи трябва да хвърлят одеждите си и да сложат престилки, да се запретнат да слугуват на другите.
към беседата >>
В новия живот човек трябва да живее по закона на Любовта.
Рибарите представляват хората на стария живот, затова Христос някога им е казал: „Отсега нататък ще ви направя ловци на хора“. Сега и на вас се проповядва ново учение, но вие, по стар начин, седите с мрежите си на брега на езерото и казвате: „Чакайте да уловим поне една риба! “ Вие мислите, че ако уловите три–четири килограма пъстърва, ще се осигурите. Не, освен че няма да се осигурите, но завинаги ще останете рибари и ще гладувате.
В новия живот човек трябва да живее по закона на Любовта.
Който върви по този път, достатъчно му е да хване само един сом.
към беседата >>
Какъв път ще намериш сега?
Философия на утрешния ден не е известна. Истинската философия е философията на сегашния момент. Момента, в който сгрешим, денят се свършва и настава нощ. И тук се явява трагедията на живота, че хората искат да оправят работите си в нощта. Ти пътуваш през някоя тъмна, черна нощ; нито звезда, нито луна на небето; сбъркаш пътя, заблудиш се някъде и казваш: „Нищо, все ще намеря пътя“.
Какъв път ще намериш сега?
Не виждаш ли, че отникъде светъл лъч не прониква? Ти си в пълен мрак, повече можеш да се заблудиш, но не и да се оправиш.
към беседата >>
Ето защо, момъкът върви подир красивата мома, но тя е празна кесия, отвън хубава, красива, но погледнеш ли вътре – нито една златна монета.
Това показва, че доброто в света не е приложено в своята пълнота. Отиваш при някого, искаш да ти даде 10,000 лева на заем. – „Нямам.“ Значи кракът на този човек е ампутиран. – „Аз пък мислех от тебе да поискам 5000 лева! “ – „Нали виждаш, че нямам никакви пари, затова исках от тебе 10,000 лева.“ – На този човек пък и двата крака са ампутирани.
Ето защо, момъкът върви подир красивата мома, но тя е празна кесия, отвън хубава, красива, но погледнеш ли вътре – нито една златна монета.
И момъкът представлява такава празна кесия. Защо са празни кесии в живота ви? Животът се нуждае от съдържанието на кесиите, а не от техните външни форми. Златните монети в кесиите отговарят на вътрешното богатство в човека.
към беседата >>
– „Бог ще ни даде от своята Любов.“ – Това е просия, а с просия работа не става.
Вие сте в рая; от вас зависи да не вкусите от плодовете на това дърво, да не ви изпъдят от рая. Казвате: „Бог ще ни помогне, Той знае всичко“. – Да, Той знае всичко, но важно е какво вие знаете. – „Бог е всеблаг.“ – Така е, но вие какви сте. – „Бог е Любов.“ – Бог е Любов, Той обича всички, но каква е вашата любов към Бога?
– „Бог ще ни даде от своята Любов.“ – Това е просия, а с просия работа не става.
Вие не трябва да бъдете просяци. Просията е леност. Това подразбира човек да очаква на другите хора, те да работят за него, а той само да седи, да дрънка на звънци, да му донесат това-онова. Ако хората искат светът да се оправи, всички проповедници, владици, управляващи трябва да хвърлят одеждите си и да сложат престилки, да се запретнат да слугуват на другите. Докато съвременните хора обличат своите парадни одежди, докато поставят корони на главите си и държат патерици в ръка и очакват на другите да работят за тях, светът няма да се оправи.
към беседата >>
Който върви по този път, достатъчно му е да хване само един сом.
Рибарите представляват хората на стария живот, затова Христос някога им е казал: „Отсега нататък ще ви направя ловци на хора“. Сега и на вас се проповядва ново учение, но вие, по стар начин, седите с мрежите си на брега на езерото и казвате: „Чакайте да уловим поне една риба! “ Вие мислите, че ако уловите три–четири килограма пъстърва, ще се осигурите. Не, освен че няма да се осигурите, но завинаги ще останете рибари и ще гладувате. В новия живот човек трябва да живее по закона на Любовта.
Който върви по този път, достатъчно му е да хване само един сом.
към беседата >>
Не виждаш ли, че отникъде светъл лъч не прониква?
Истинската философия е философията на сегашния момент. Момента, в който сгрешим, денят се свършва и настава нощ. И тук се явява трагедията на живота, че хората искат да оправят работите си в нощта. Ти пътуваш през някоя тъмна, черна нощ; нито звезда, нито луна на небето; сбъркаш пътя, заблудиш се някъде и казваш: „Нищо, все ще намеря пътя“. Какъв път ще намериш сега?
Не виждаш ли, че отникъде светъл лъч не прониква?
Ти си в пълен мрак, повече можеш да се заблудиш, но не и да се оправиш.
към беседата >>
И момъкът представлява такава празна кесия.
Отиваш при някого, искаш да ти даде 10,000 лева на заем. – „Нямам.“ Значи кракът на този човек е ампутиран. – „Аз пък мислех от тебе да поискам 5000 лева! “ – „Нали виждаш, че нямам никакви пари, затова исках от тебе 10,000 лева.“ – На този човек пък и двата крака са ампутирани. Ето защо, момъкът върви подир красивата мома, но тя е празна кесия, отвън хубава, красива, но погледнеш ли вътре – нито една златна монета.
И момъкът представлява такава празна кесия.
Защо са празни кесии в живота ви? Животът се нуждае от съдържанието на кесиите, а не от техните външни форми. Златните монети в кесиите отговарят на вътрешното богатство в човека.
към беседата >>
Вие не трябва да бъдете просяци.
Казвате: „Бог ще ни помогне, Той знае всичко“. – Да, Той знае всичко, но важно е какво вие знаете. – „Бог е всеблаг.“ – Така е, но вие какви сте. – „Бог е Любов.“ – Бог е Любов, Той обича всички, но каква е вашата любов към Бога? – „Бог ще ни даде от своята Любов.“ – Това е просия, а с просия работа не става.
Вие не трябва да бъдете просяци.
Просията е леност. Това подразбира човек да очаква на другите хора, те да работят за него, а той само да седи, да дрънка на звънци, да му донесат това-онова. Ако хората искат светът да се оправи, всички проповедници, владици, управляващи трябва да хвърлят одеждите си и да сложат престилки, да се запретнат да слугуват на другите. Докато съвременните хора обличат своите парадни одежди, докато поставят корони на главите си и държат патерици в ръка и очакват на другите да работят за тях, светът няма да се оправи. Пък и майките, и бащите трябва да постъпват правилно.
към беседата >>
Тази беседа, която сега ви държах, е една от сериозните.
Тази беседа, която сега ви държах, е една от сериозните.
Ако сте я разбрали, вие ще можете да я приложите за себе си, ще можете да я предадете и на другите. Ако приложите тази беседа, тя ще осмисли живота ви. Животът се осмисля само от Божията Любов. Тя е като малка искра огън, хвърлена на място и на време. Хвърли ли се на място и на време, тя произвежда щастие в живота.
към беседата >>
Ти си в пълен мрак, повече можеш да се заблудиш, но не и да се оправиш.
Момента, в който сгрешим, денят се свършва и настава нощ. И тук се явява трагедията на живота, че хората искат да оправят работите си в нощта. Ти пътуваш през някоя тъмна, черна нощ; нито звезда, нито луна на небето; сбъркаш пътя, заблудиш се някъде и казваш: „Нищо, все ще намеря пътя“. Какъв път ще намериш сега? Не виждаш ли, че отникъде светъл лъч не прониква?
Ти си в пълен мрак, повече можеш да се заблудиш, но не и да се оправиш.
към беседата >>
Защо са празни кесии в живота ви?
– „Нямам.“ Значи кракът на този човек е ампутиран. – „Аз пък мислех от тебе да поискам 5000 лева! “ – „Нали виждаш, че нямам никакви пари, затова исках от тебе 10,000 лева.“ – На този човек пък и двата крака са ампутирани. Ето защо, момъкът върви подир красивата мома, но тя е празна кесия, отвън хубава, красива, но погледнеш ли вътре – нито една златна монета. И момъкът представлява такава празна кесия.
Защо са празни кесии в живота ви?
Животът се нуждае от съдържанието на кесиите, а не от техните външни форми. Златните монети в кесиите отговарят на вътрешното богатство в човека.
към беседата >>
Просията е леност.
– Да, Той знае всичко, но важно е какво вие знаете. – „Бог е всеблаг.“ – Така е, но вие какви сте. – „Бог е Любов.“ – Бог е Любов, Той обича всички, но каква е вашата любов към Бога? – „Бог ще ни даде от своята Любов.“ – Това е просия, а с просия работа не става. Вие не трябва да бъдете просяци.
Просията е леност.
Това подразбира човек да очаква на другите хора, те да работят за него, а той само да седи, да дрънка на звънци, да му донесат това-онова. Ако хората искат светът да се оправи, всички проповедници, владици, управляващи трябва да хвърлят одеждите си и да сложат престилки, да се запретнат да слугуват на другите. Докато съвременните хора обличат своите парадни одежди, докато поставят корони на главите си и държат патерици в ръка и очакват на другите да работят за тях, светът няма да се оправи. Пък и майките, и бащите трябва да постъпват правилно. Срещате днес една майка, взема детето си на ръце, носи го и казва: „Мое е това детенце, аз го родих“.
към беседата >>
Ако сте я разбрали, вие ще можете да я приложите за себе си, ще можете да я предадете и на другите.
Тази беседа, която сега ви държах, е една от сериозните.
Ако сте я разбрали, вие ще можете да я приложите за себе си, ще можете да я предадете и на другите.
Ако приложите тази беседа, тя ще осмисли живота ви. Животът се осмисля само от Божията Любов. Тя е като малка искра огън, хвърлена на място и на време. Хвърли ли се на място и на време, тя произвежда щастие в живота. Попадне ли не на място и без време, тя произвежда нещастие.
към беседата >>
Съвременните хора често се връщат към историята на първите хора и казват: „Какво ли са мислили Адам и Ева?
Съвременните хора често се връщат към историята на първите хора и казват: „Какво ли са мислили Адам и Ева?
“ – Точно това, каквото и вие днес мислите. Например, седи един човек, вярващ в Бога, и си размишлява: „Искам да имам хубава къща, да съм богато облечен, да се разхождам с автомобил из града, да ме посещават богати хора, но нямам пет пари в джоба си“. Не се минава много време и този човек се натъква на една чужда каса, пълна със златни пари. Сега пак си размишлява: „Ако бръкна в касата и си взема няколко от тези пари, аз ще постигна желанията си“. Колебае се, бори се в себе си и най-после казва: „Кой ще ме види?
към беседата >>
Животът се нуждае от съдържанието на кесиите, а не от техните външни форми.
– „Аз пък мислех от тебе да поискам 5000 лева! “ – „Нали виждаш, че нямам никакви пари, затова исках от тебе 10,000 лева.“ – На този човек пък и двата крака са ампутирани. Ето защо, момъкът върви подир красивата мома, но тя е празна кесия, отвън хубава, красива, но погледнеш ли вътре – нито една златна монета. И момъкът представлява такава празна кесия. Защо са празни кесии в живота ви?
Животът се нуждае от съдържанието на кесиите, а не от техните външни форми.
Златните монети в кесиите отговарят на вътрешното богатство в човека.
към беседата >>
Това подразбира човек да очаква на другите хора, те да работят за него, а той само да седи, да дрънка на звънци, да му донесат това-онова.
– „Бог е всеблаг.“ – Така е, но вие какви сте. – „Бог е Любов.“ – Бог е Любов, Той обича всички, но каква е вашата любов към Бога? – „Бог ще ни даде от своята Любов.“ – Това е просия, а с просия работа не става. Вие не трябва да бъдете просяци. Просията е леност.
Това подразбира човек да очаква на другите хора, те да работят за него, а той само да седи, да дрънка на звънци, да му донесат това-онова.
Ако хората искат светът да се оправи, всички проповедници, владици, управляващи трябва да хвърлят одеждите си и да сложат престилки, да се запретнат да слугуват на другите. Докато съвременните хора обличат своите парадни одежди, докато поставят корони на главите си и държат патерици в ръка и очакват на другите да работят за тях, светът няма да се оправи. Пък и майките, и бащите трябва да постъпват правилно. Срещате днес една майка, взема детето си на ръце, носи го и казва: „Мое е това детенце, аз го родих“. На другия ден я срещате с четири реда сълзи, плаче, детето ѝ заминало за онзи свят.
към беседата >>
Ако приложите тази беседа, тя ще осмисли живота ви.
Тази беседа, която сега ви държах, е една от сериозните. Ако сте я разбрали, вие ще можете да я приложите за себе си, ще можете да я предадете и на другите.
Ако приложите тази беседа, тя ще осмисли живота ви.
Животът се осмисля само от Божията Любов. Тя е като малка искра огън, хвърлена на място и на време. Хвърли ли се на място и на време, тя произвежда щастие в живота. Попадне ли не на място и без време, тя произвежда нещастие.
към беседата >>
“ – Точно това, каквото и вие днес мислите.
Съвременните хора често се връщат към историята на първите хора и казват: „Какво ли са мислили Адам и Ева?
“ – Точно това, каквото и вие днес мислите.
Например, седи един човек, вярващ в Бога, и си размишлява: „Искам да имам хубава къща, да съм богато облечен, да се разхождам с автомобил из града, да ме посещават богати хора, но нямам пет пари в джоба си“. Не се минава много време и този човек се натъква на една чужда каса, пълна със златни пари. Сега пак си размишлява: „Ако бръкна в касата и си взема няколко от тези пари, аз ще постигна желанията си“. Колебае се, бори се в себе си и най-после казва: „Кой ще ме види? Ще бръкна само един път и всичко ще се свърши, всичките ми работи ще се оправят“.
към беседата >>
Златните монети в кесиите отговарят на вътрешното богатство в човека.
“ – „Нали виждаш, че нямам никакви пари, затова исках от тебе 10,000 лева.“ – На този човек пък и двата крака са ампутирани. Ето защо, момъкът върви подир красивата мома, но тя е празна кесия, отвън хубава, красива, но погледнеш ли вътре – нито една златна монета. И момъкът представлява такава празна кесия. Защо са празни кесии в живота ви? Животът се нуждае от съдържанието на кесиите, а не от техните външни форми.
Златните монети в кесиите отговарят на вътрешното богатство в човека.
към беседата >>
Ако хората искат светът да се оправи, всички проповедници, владици, управляващи трябва да хвърлят одеждите си и да сложат престилки, да се запретнат да слугуват на другите.
– „Бог е Любов.“ – Бог е Любов, Той обича всички, но каква е вашата любов към Бога? – „Бог ще ни даде от своята Любов.“ – Това е просия, а с просия работа не става. Вие не трябва да бъдете просяци. Просията е леност. Това подразбира човек да очаква на другите хора, те да работят за него, а той само да седи, да дрънка на звънци, да му донесат това-онова.
Ако хората искат светът да се оправи, всички проповедници, владици, управляващи трябва да хвърлят одеждите си и да сложат престилки, да се запретнат да слугуват на другите.
Докато съвременните хора обличат своите парадни одежди, докато поставят корони на главите си и държат патерици в ръка и очакват на другите да работят за тях, светът няма да се оправи. Пък и майките, и бащите трябва да постъпват правилно. Срещате днес една майка, взема детето си на ръце, носи го и казва: „Мое е това детенце, аз го родих“. На другия ден я срещате с четири реда сълзи, плаче, детето ѝ заминало за онзи свят. Как стана това нещо?
към беседата >>
Животът се осмисля само от Божията Любов.
Тази беседа, която сега ви държах, е една от сериозните. Ако сте я разбрали, вие ще можете да я приложите за себе си, ще можете да я предадете и на другите. Ако приложите тази беседа, тя ще осмисли живота ви.
Животът се осмисля само от Божията Любов.
Тя е като малка искра огън, хвърлена на място и на време. Хвърли ли се на място и на време, тя произвежда щастие в живота. Попадне ли не на място и без време, тя произвежда нещастие.
към беседата >>
Например, седи един човек, вярващ в Бога, и си размишлява: „Искам да имам хубава къща, да съм богато облечен, да се разхождам с автомобил из града, да ме посещават богати хора, но нямам пет пари в джоба си“.
Съвременните хора често се връщат към историята на първите хора и казват: „Какво ли са мислили Адам и Ева? “ – Точно това, каквото и вие днес мислите.
Например, седи един човек, вярващ в Бога, и си размишлява: „Искам да имам хубава къща, да съм богато облечен, да се разхождам с автомобил из града, да ме посещават богати хора, но нямам пет пари в джоба си“.
Не се минава много време и този човек се натъква на една чужда каса, пълна със златни пари. Сега пак си размишлява: „Ако бръкна в касата и си взема няколко от тези пари, аз ще постигна желанията си“. Колебае се, бори се в себе си и най-после казва: „Кой ще ме види? Ще бръкна само един път и всичко ще се свърши, всичките ми работи ще се оправят“. Казвам: чуждата каса представлява „дървото за познаване на доброто и злото“.
към беседата >>
Казвам: ако желанията на хората имат съдържание, те са на мястото си.
Казвам: ако желанията на хората имат съдържание, те са на мястото си.
В такъв случай животът има смисъл само тогава, когато Божественото, което Бог е вложил в нас, представлява негово съдържание. Сега, някои от вас, като седят тук, на бивака, казват: „Да се качим нагоре по планината! “ Под думата планина, висок връх, разбирам разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слизаме в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл.
към беседата >>
Докато съвременните хора обличат своите парадни одежди, докато поставят корони на главите си и държат патерици в ръка и очакват на другите да работят за тях, светът няма да се оправи.
– „Бог ще ни даде от своята Любов.“ – Това е просия, а с просия работа не става. Вие не трябва да бъдете просяци. Просията е леност. Това подразбира човек да очаква на другите хора, те да работят за него, а той само да седи, да дрънка на звънци, да му донесат това-онова. Ако хората искат светът да се оправи, всички проповедници, владици, управляващи трябва да хвърлят одеждите си и да сложат престилки, да се запретнат да слугуват на другите.
Докато съвременните хора обличат своите парадни одежди, докато поставят корони на главите си и държат патерици в ръка и очакват на другите да работят за тях, светът няма да се оправи.
Пък и майките, и бащите трябва да постъпват правилно. Срещате днес една майка, взема детето си на ръце, носи го и казва: „Мое е това детенце, аз го родих“. На другия ден я срещате с четири реда сълзи, плаче, детето ѝ заминало за онзи свят. Как стана това нещо? Нали това дете беше нейно?
към беседата >>
Тя е като малка искра огън, хвърлена на място и на време.
Тази беседа, която сега ви държах, е една от сериозните. Ако сте я разбрали, вие ще можете да я приложите за себе си, ще можете да я предадете и на другите. Ако приложите тази беседа, тя ще осмисли живота ви. Животът се осмисля само от Божията Любов.
Тя е като малка искра огън, хвърлена на място и на време.
Хвърли ли се на място и на време, тя произвежда щастие в живота. Попадне ли не на място и без време, тя произвежда нещастие.
към беседата >>
Не се минава много време и този човек се натъква на една чужда каса, пълна със златни пари.
Съвременните хора често се връщат към историята на първите хора и казват: „Какво ли са мислили Адам и Ева? “ – Точно това, каквото и вие днес мислите. Например, седи един човек, вярващ в Бога, и си размишлява: „Искам да имам хубава къща, да съм богато облечен, да се разхождам с автомобил из града, да ме посещават богати хора, но нямам пет пари в джоба си“.
Не се минава много време и този човек се натъква на една чужда каса, пълна със златни пари.
Сега пак си размишлява: „Ако бръкна в касата и си взема няколко от тези пари, аз ще постигна желанията си“. Колебае се, бори се в себе си и най-после казва: „Кой ще ме види? Ще бръкна само един път и всичко ще се свърши, всичките ми работи ще се оправят“. Казвам: чуждата каса представлява „дървото за познаване на доброто и злото“. Питам: кой човек, след като е бъркал в чужда каса, е оправил работите си?
към беседата >>
В такъв случай животът има смисъл само тогава, когато Божественото, което Бог е вложил в нас, представлява негово съдържание.
Казвам: ако желанията на хората имат съдържание, те са на мястото си.
В такъв случай животът има смисъл само тогава, когато Божественото, което Бог е вложил в нас, представлява негово съдържание.
Сега, някои от вас, като седят тук, на бивака, казват: „Да се качим нагоре по планината! “ Под думата планина, висок връх, разбирам разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слизаме в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл. Следователно, ако се качваме при Бога и не взимаме нищо от Него и ако слизаме при хората и не им занасяме нищо, ние сме хора, осъдени на страдания.
към беседата >>
Пък и майките, и бащите трябва да постъпват правилно.
Вие не трябва да бъдете просяци. Просията е леност. Това подразбира човек да очаква на другите хора, те да работят за него, а той само да седи, да дрънка на звънци, да му донесат това-онова. Ако хората искат светът да се оправи, всички проповедници, владици, управляващи трябва да хвърлят одеждите си и да сложат престилки, да се запретнат да слугуват на другите. Докато съвременните хора обличат своите парадни одежди, докато поставят корони на главите си и държат патерици в ръка и очакват на другите да работят за тях, светът няма да се оправи.
Пък и майките, и бащите трябва да постъпват правилно.
Срещате днес една майка, взема детето си на ръце, носи го и казва: „Мое е това детенце, аз го родих“. На другия ден я срещате с четири реда сълзи, плаче, детето ѝ заминало за онзи свят. Как стана това нещо? Нали това дете беше нейно? Срещате някой, хвали се с богатството си.
към беседата >>
Хвърли ли се на място и на време, тя произвежда щастие в живота.
Тази беседа, която сега ви държах, е една от сериозните. Ако сте я разбрали, вие ще можете да я приложите за себе си, ще можете да я предадете и на другите. Ако приложите тази беседа, тя ще осмисли живота ви. Животът се осмисля само от Божията Любов. Тя е като малка искра огън, хвърлена на място и на време.
Хвърли ли се на място и на време, тя произвежда щастие в живота.
Попадне ли не на място и без време, тя произвежда нещастие.
към беседата >>
Сега пак си размишлява: „Ако бръкна в касата и си взема няколко от тези пари, аз ще постигна желанията си“.
Съвременните хора често се връщат към историята на първите хора и казват: „Какво ли са мислили Адам и Ева? “ – Точно това, каквото и вие днес мислите. Например, седи един човек, вярващ в Бога, и си размишлява: „Искам да имам хубава къща, да съм богато облечен, да се разхождам с автомобил из града, да ме посещават богати хора, но нямам пет пари в джоба си“. Не се минава много време и този човек се натъква на една чужда каса, пълна със златни пари.
Сега пак си размишлява: „Ако бръкна в касата и си взема няколко от тези пари, аз ще постигна желанията си“.
Колебае се, бори се в себе си и най-после казва: „Кой ще ме види? Ще бръкна само един път и всичко ще се свърши, всичките ми работи ще се оправят“. Казвам: чуждата каса представлява „дървото за познаване на доброто и злото“. Питам: кой човек, след като е бъркал в чужда каса, е оправил работите си? – Никой.
към беседата >>
Сега, някои от вас, като седят тук, на бивака, казват: „Да се качим нагоре по планината!
Казвам: ако желанията на хората имат съдържание, те са на мястото си. В такъв случай животът има смисъл само тогава, когато Божественото, което Бог е вложил в нас, представлява негово съдържание.
Сега, някои от вас, като седят тук, на бивака, казват: „Да се качим нагоре по планината!
“ Под думата планина, висок връх, разбирам разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слизаме в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл. Следователно, ако се качваме при Бога и не взимаме нищо от Него и ако слизаме при хората и не им занасяме нищо, ние сме хора, осъдени на страдания.
към беседата >>
Срещате днес една майка, взема детето си на ръце, носи го и казва: „Мое е това детенце, аз го родих“.
Просията е леност. Това подразбира човек да очаква на другите хора, те да работят за него, а той само да седи, да дрънка на звънци, да му донесат това-онова. Ако хората искат светът да се оправи, всички проповедници, владици, управляващи трябва да хвърлят одеждите си и да сложат престилки, да се запретнат да слугуват на другите. Докато съвременните хора обличат своите парадни одежди, докато поставят корони на главите си и държат патерици в ръка и очакват на другите да работят за тях, светът няма да се оправи. Пък и майките, и бащите трябва да постъпват правилно.
Срещате днес една майка, взема детето си на ръце, носи го и казва: „Мое е това детенце, аз го родих“.
На другия ден я срещате с четири реда сълзи, плаче, детето ѝ заминало за онзи свят. Как стана това нещо? Нали това дете беше нейно? Срещате някой, хвали се с богатството си. На другия ден богатството му изчезва, ограбили го.
към беседата >>
Попадне ли не на място и без време, тя произвежда нещастие.
Ако сте я разбрали, вие ще можете да я приложите за себе си, ще можете да я предадете и на другите. Ако приложите тази беседа, тя ще осмисли живота ви. Животът се осмисля само от Божията Любов. Тя е като малка искра огън, хвърлена на място и на време. Хвърли ли се на място и на време, тя произвежда щастие в живота.
Попадне ли не на място и без време, тя произвежда нещастие.
към беседата >>
Колебае се, бори се в себе си и най-после казва: „Кой ще ме види?
Съвременните хора често се връщат към историята на първите хора и казват: „Какво ли са мислили Адам и Ева? “ – Точно това, каквото и вие днес мислите. Например, седи един човек, вярващ в Бога, и си размишлява: „Искам да имам хубава къща, да съм богато облечен, да се разхождам с автомобил из града, да ме посещават богати хора, но нямам пет пари в джоба си“. Не се минава много време и този човек се натъква на една чужда каса, пълна със златни пари. Сега пак си размишлява: „Ако бръкна в касата и си взема няколко от тези пари, аз ще постигна желанията си“.
Колебае се, бори се в себе си и най-после казва: „Кой ще ме види?
Ще бръкна само един път и всичко ще се свърши, всичките ми работи ще се оправят“. Казвам: чуждата каса представлява „дървото за познаване на доброто и злото“. Питам: кой човек, след като е бъркал в чужда каса, е оправил работите си? – Никой. Който е бъркал в чужди каси, той повече е заплитал работите си, отколкото да ги е оправил.
към беседата >>
“ Под думата планина, висок връх, разбирам разумното начало в живота.
Казвам: ако желанията на хората имат съдържание, те са на мястото си. В такъв случай животът има смисъл само тогава, когато Божественото, което Бог е вложил в нас, представлява негово съдържание. Сега, някои от вас, като седят тук, на бивака, казват: „Да се качим нагоре по планината!
“ Под думата планина, висок връх, разбирам разумното начало в живота.
И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слизаме в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл. Следователно, ако се качваме при Бога и не взимаме нищо от Него и ако слизаме при хората и не им занасяме нищо, ние сме хора, осъдени на страдания.
към беседата >>
На другия ден я срещате с четири реда сълзи, плаче, детето ѝ заминало за онзи свят.
Това подразбира човек да очаква на другите хора, те да работят за него, а той само да седи, да дрънка на звънци, да му донесат това-онова. Ако хората искат светът да се оправи, всички проповедници, владици, управляващи трябва да хвърлят одеждите си и да сложат престилки, да се запретнат да слугуват на другите. Докато съвременните хора обличат своите парадни одежди, докато поставят корони на главите си и държат патерици в ръка и очакват на другите да работят за тях, светът няма да се оправи. Пък и майките, и бащите трябва да постъпват правилно. Срещате днес една майка, взема детето си на ръце, носи го и казва: „Мое е това детенце, аз го родих“.
На другия ден я срещате с четири реда сълзи, плаче, детето ѝ заминало за онзи свят.
Как стана това нещо? Нали това дете беше нейно? Срещате някой, хвали се с богатството си. На другия ден богатството му изчезва, ограбили го. Как стана това?
към беседата >>
Ще бръкна само един път и всичко ще се свърши, всичките ми работи ще се оправят“.
“ – Точно това, каквото и вие днес мислите. Например, седи един човек, вярващ в Бога, и си размишлява: „Искам да имам хубава къща, да съм богато облечен, да се разхождам с автомобил из града, да ме посещават богати хора, но нямам пет пари в джоба си“. Не се минава много време и този човек се натъква на една чужда каса, пълна със златни пари. Сега пак си размишлява: „Ако бръкна в касата и си взема няколко от тези пари, аз ще постигна желанията си“. Колебае се, бори се в себе си и най-после казва: „Кой ще ме види?
Ще бръкна само един път и всичко ще се свърши, всичките ми работи ще се оправят“.
Казвам: чуждата каса представлява „дървото за познаване на доброто и злото“. Питам: кой човек, след като е бъркал в чужда каса, е оправил работите си? – Никой. Който е бъркал в чужди каси, той повече е заплитал работите си, отколкото да ги е оправил. Минава някой покрай една чужда, богато сложена трапеза с ядене и си казва: „Ако хапна от яденето на тази трапеза, работите ми ще се оправят и животът ми ще се подобри“.
към беседата >>
И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл.
Казвам: ако желанията на хората имат съдържание, те са на мястото си. В такъв случай животът има смисъл само тогава, когато Божественото, което Бог е вложил в нас, представлява негово съдържание. Сега, някои от вас, като седят тук, на бивака, казват: „Да се качим нагоре по планината! “ Под думата планина, висок връх, разбирам разумното начало в живота.
И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл.
И ако слизаме в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл. Следователно, ако се качваме при Бога и не взимаме нищо от Него и ако слизаме при хората и не им занасяме нищо, ние сме хора, осъдени на страдания.
към беседата >>
Как стана това нещо?
Ако хората искат светът да се оправи, всички проповедници, владици, управляващи трябва да хвърлят одеждите си и да сложат престилки, да се запретнат да слугуват на другите. Докато съвременните хора обличат своите парадни одежди, докато поставят корони на главите си и държат патерици в ръка и очакват на другите да работят за тях, светът няма да се оправи. Пък и майките, и бащите трябва да постъпват правилно. Срещате днес една майка, взема детето си на ръце, носи го и казва: „Мое е това детенце, аз го родих“. На другия ден я срещате с четири реда сълзи, плаче, детето ѝ заминало за онзи свят.
Как стана това нещо?
Нали това дете беше нейно? Срещате някой, хвали се с богатството си. На другия ден богатството му изчезва, ограбили го. Как стана това? Богатството му е отишло там, откъдето е дошло.
към беседата >>
Казвам: чуждата каса представлява „дървото за познаване на доброто и злото“.
Например, седи един човек, вярващ в Бога, и си размишлява: „Искам да имам хубава къща, да съм богато облечен, да се разхождам с автомобил из града, да ме посещават богати хора, но нямам пет пари в джоба си“. Не се минава много време и този човек се натъква на една чужда каса, пълна със златни пари. Сега пак си размишлява: „Ако бръкна в касата и си взема няколко от тези пари, аз ще постигна желанията си“. Колебае се, бори се в себе си и най-после казва: „Кой ще ме види? Ще бръкна само един път и всичко ще се свърши, всичките ми работи ще се оправят“.
Казвам: чуждата каса представлява „дървото за познаване на доброто и злото“.
Питам: кой човек, след като е бъркал в чужда каса, е оправил работите си? – Никой. Който е бъркал в чужди каси, той повече е заплитал работите си, отколкото да ги е оправил. Минава някой покрай една чужда, богато сложена трапеза с ядене и си казва: „Ако хапна от яденето на тази трапеза, работите ми ще се оправят и животът ми ще се подобри“. Хапне си той от чуждото ядене, но вижда, че и с това работите му остават пак неоправени.
към беседата >>
И ако слизаме в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл.
Казвам: ако желанията на хората имат съдържание, те са на мястото си. В такъв случай животът има смисъл само тогава, когато Божественото, което Бог е вложил в нас, представлява негово съдържание. Сега, някои от вас, като седят тук, на бивака, казват: „Да се качим нагоре по планината! “ Под думата планина, висок връх, разбирам разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл.
И ако слизаме в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл.
Следователно, ако се качваме при Бога и не взимаме нищо от Него и ако слизаме при хората и не им занасяме нищо, ние сме хора, осъдени на страдания.
към беседата >>
Нали това дете беше нейно?
Докато съвременните хора обличат своите парадни одежди, докато поставят корони на главите си и държат патерици в ръка и очакват на другите да работят за тях, светът няма да се оправи. Пък и майките, и бащите трябва да постъпват правилно. Срещате днес една майка, взема детето си на ръце, носи го и казва: „Мое е това детенце, аз го родих“. На другия ден я срещате с четири реда сълзи, плаче, детето ѝ заминало за онзи свят. Как стана това нещо?
Нали това дете беше нейно?
Срещате някой, хвали се с богатството си. На другия ден богатството му изчезва, ограбили го. Как стана това? Богатството му е отишло там, откъдето е дошло. – „Дяволът ме обра.“ Казвам: може да те обере само този, с когото си бил съдружник.
към беседата >>
Питам: кой човек, след като е бъркал в чужда каса, е оправил работите си?
Не се минава много време и този човек се натъква на една чужда каса, пълна със златни пари. Сега пак си размишлява: „Ако бръкна в касата и си взема няколко от тези пари, аз ще постигна желанията си“. Колебае се, бори се в себе си и най-после казва: „Кой ще ме види? Ще бръкна само един път и всичко ще се свърши, всичките ми работи ще се оправят“. Казвам: чуждата каса представлява „дървото за познаване на доброто и злото“.
Питам: кой човек, след като е бъркал в чужда каса, е оправил работите си?
– Никой. Който е бъркал в чужди каси, той повече е заплитал работите си, отколкото да ги е оправил. Минава някой покрай една чужда, богато сложена трапеза с ядене и си казва: „Ако хапна от яденето на тази трапеза, работите ми ще се оправят и животът ми ще се подобри“. Хапне си той от чуждото ядене, но вижда, че и с това работите му остават пак неоправени.
към беседата >>
Следователно, ако се качваме при Бога и не взимаме нищо от Него и ако слизаме при хората и не им занасяме нищо, ние сме хора, осъдени на страдания.
В такъв случай животът има смисъл само тогава, когато Божественото, което Бог е вложил в нас, представлява негово съдържание. Сега, някои от вас, като седят тук, на бивака, казват: „Да се качим нагоре по планината! “ Под думата планина, висок връх, разбирам разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слизаме в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл.
Следователно, ако се качваме при Бога и не взимаме нищо от Него и ако слизаме при хората и не им занасяме нищо, ние сме хора, осъдени на страдания.
към беседата >>
Срещате някой, хвали се с богатството си.
Пък и майките, и бащите трябва да постъпват правилно. Срещате днес една майка, взема детето си на ръце, носи го и казва: „Мое е това детенце, аз го родих“. На другия ден я срещате с четири реда сълзи, плаче, детето ѝ заминало за онзи свят. Как стана това нещо? Нали това дете беше нейно?
Срещате някой, хвали се с богатството си.
На другия ден богатството му изчезва, ограбили го. Как стана това? Богатството му е отишло там, откъдето е дошло. – „Дяволът ме обра.“ Казвам: може да те обере само този, с когото си бил съдружник.
към беседата >>
– Никой.
Сега пак си размишлява: „Ако бръкна в касата и си взема няколко от тези пари, аз ще постигна желанията си“. Колебае се, бори се в себе си и най-после казва: „Кой ще ме види? Ще бръкна само един път и всичко ще се свърши, всичките ми работи ще се оправят“. Казвам: чуждата каса представлява „дървото за познаване на доброто и злото“. Питам: кой човек, след като е бъркал в чужда каса, е оправил работите си?
– Никой.
Който е бъркал в чужди каси, той повече е заплитал работите си, отколкото да ги е оправил. Минава някой покрай една чужда, богато сложена трапеза с ядене и си казва: „Ако хапна от яденето на тази трапеза, работите ми ще се оправят и животът ми ще се подобри“. Хапне си той от чуждото ядене, но вижда, че и с това работите му остават пак неоправени.
към беседата >>
Един важен въпрос, който много от съвременните хора задават, е следният: „Христос, като знаеше, че ще Го разпнат, защо дойде на земята?
Един важен въпрос, който много от съвременните хора задават, е следният: „Христос, като знаеше, че ще Го разпнат, защо дойде на земята?
“ И всеки обикновен човек не иска да го разпнат. Въпреки това, когато човек влиза в света, между хората и проповядва някаква нова идея, той в края на краищата все ще бъде разпнат. Какво трябва да правите тогава с идеите, които проповядвате на хората? Вие трябва да се обърнете към Бога и Той ще ви постави в среда, между по-напреднали хора, които ще ви разберат и ще кажат: „Дошъл е между нас един пророк“. Някой казва: „Аз залюбих Бога“.
към беседата >>
На другия ден богатството му изчезва, ограбили го.
Срещате днес една майка, взема детето си на ръце, носи го и казва: „Мое е това детенце, аз го родих“. На другия ден я срещате с четири реда сълзи, плаче, детето ѝ заминало за онзи свят. Как стана това нещо? Нали това дете беше нейно? Срещате някой, хвали се с богатството си.
На другия ден богатството му изчезва, ограбили го.
Как стана това? Богатството му е отишло там, откъдето е дошло. – „Дяволът ме обра.“ Казвам: може да те обере само този, с когото си бил съдружник.
към беседата >>
Който е бъркал в чужди каси, той повече е заплитал работите си, отколкото да ги е оправил.
Колебае се, бори се в себе си и най-после казва: „Кой ще ме види? Ще бръкна само един път и всичко ще се свърши, всичките ми работи ще се оправят“. Казвам: чуждата каса представлява „дървото за познаване на доброто и злото“. Питам: кой човек, след като е бъркал в чужда каса, е оправил работите си? – Никой.
Който е бъркал в чужди каси, той повече е заплитал работите си, отколкото да ги е оправил.
Минава някой покрай една чужда, богато сложена трапеза с ядене и си казва: „Ако хапна от яденето на тази трапеза, работите ми ще се оправят и животът ми ще се подобри“. Хапне си той от чуждото ядене, но вижда, че и с това работите му остават пак неоправени.
към беседата >>
“ И всеки обикновен човек не иска да го разпнат.
Един важен въпрос, който много от съвременните хора задават, е следният: „Христос, като знаеше, че ще Го разпнат, защо дойде на земята?
“ И всеки обикновен човек не иска да го разпнат.
Въпреки това, когато човек влиза в света, между хората и проповядва някаква нова идея, той в края на краищата все ще бъде разпнат. Какво трябва да правите тогава с идеите, които проповядвате на хората? Вие трябва да се обърнете към Бога и Той ще ви постави в среда, между по-напреднали хора, които ще ви разберат и ще кажат: „Дошъл е между нас един пророк“. Някой казва: „Аз залюбих Бога“. Казвате ли така, веднага ще почнат да идват в ума ви ред мисли, които ще ви изкушават: ще мислите, че сте праведен, че всичко знаете, че можете да лекувате разни болести, че каквото пожелаете, можете да направите и т.н.
към беседата >>
Как стана това?
На другия ден я срещате с четири реда сълзи, плаче, детето ѝ заминало за онзи свят. Как стана това нещо? Нали това дете беше нейно? Срещате някой, хвали се с богатството си. На другия ден богатството му изчезва, ограбили го.
Как стана това?
Богатството му е отишло там, откъдето е дошло. – „Дяволът ме обра.“ Казвам: може да те обере само този, с когото си бил съдружник.
към беседата >>
Минава някой покрай една чужда, богато сложена трапеза с ядене и си казва: „Ако хапна от яденето на тази трапеза, работите ми ще се оправят и животът ми ще се подобри“.
Ще бръкна само един път и всичко ще се свърши, всичките ми работи ще се оправят“. Казвам: чуждата каса представлява „дървото за познаване на доброто и злото“. Питам: кой човек, след като е бъркал в чужда каса, е оправил работите си? – Никой. Който е бъркал в чужди каси, той повече е заплитал работите си, отколкото да ги е оправил.
Минава някой покрай една чужда, богато сложена трапеза с ядене и си казва: „Ако хапна от яденето на тази трапеза, работите ми ще се оправят и животът ми ще се подобри“.
Хапне си той от чуждото ядене, но вижда, че и с това работите му остават пак неоправени.
към беседата >>
Въпреки това, когато човек влиза в света, между хората и проповядва някаква нова идея, той в края на краищата все ще бъде разпнат.
Един важен въпрос, който много от съвременните хора задават, е следният: „Христос, като знаеше, че ще Го разпнат, защо дойде на земята? “ И всеки обикновен човек не иска да го разпнат.
Въпреки това, когато човек влиза в света, между хората и проповядва някаква нова идея, той в края на краищата все ще бъде разпнат.
Какво трябва да правите тогава с идеите, които проповядвате на хората? Вие трябва да се обърнете към Бога и Той ще ви постави в среда, между по-напреднали хора, които ще ви разберат и ще кажат: „Дошъл е между нас един пророк“. Някой казва: „Аз залюбих Бога“. Казвате ли така, веднага ще почнат да идват в ума ви ред мисли, които ще ви изкушават: ще мислите, че сте праведен, че всичко знаете, че можете да лекувате разни болести, че каквото пожелаете, можете да направите и т.н. Да мислите така, това е заблуждение.
към беседата >>
Богатството му е отишло там, откъдето е дошло.
Как стана това нещо? Нали това дете беше нейно? Срещате някой, хвали се с богатството си. На другия ден богатството му изчезва, ограбили го. Как стана това?
Богатството му е отишло там, откъдето е дошло.
– „Дяволът ме обра.“ Казвам: може да те обере само този, с когото си бил съдружник.
към беседата >>
Хапне си той от чуждото ядене, но вижда, че и с това работите му остават пак неоправени.
Казвам: чуждата каса представлява „дървото за познаване на доброто и злото“. Питам: кой човек, след като е бъркал в чужда каса, е оправил работите си? – Никой. Който е бъркал в чужди каси, той повече е заплитал работите си, отколкото да ги е оправил. Минава някой покрай една чужда, богато сложена трапеза с ядене и си казва: „Ако хапна от яденето на тази трапеза, работите ми ще се оправят и животът ми ще се подобри“.
Хапне си той от чуждото ядене, но вижда, че и с това работите му остават пак неоправени.
към беседата >>
Какво трябва да правите тогава с идеите, които проповядвате на хората?
Един важен въпрос, който много от съвременните хора задават, е следният: „Христос, като знаеше, че ще Го разпнат, защо дойде на земята? “ И всеки обикновен човек не иска да го разпнат. Въпреки това, когато човек влиза в света, между хората и проповядва някаква нова идея, той в края на краищата все ще бъде разпнат.
Какво трябва да правите тогава с идеите, които проповядвате на хората?
Вие трябва да се обърнете към Бога и Той ще ви постави в среда, между по-напреднали хора, които ще ви разберат и ще кажат: „Дошъл е между нас един пророк“. Някой казва: „Аз залюбих Бога“. Казвате ли така, веднага ще почнат да идват в ума ви ред мисли, които ще ви изкушават: ще мислите, че сте праведен, че всичко знаете, че можете да лекувате разни болести, че каквото пожелаете, можете да направите и т.н. Да мислите така, това е заблуждение. Човек, който има Любов в себе си, трябва да знае, че Любовта не лекува хората, нито богатства им дава – тя свързва само хората с Бога.
към беседата >>
– „Дяволът ме обра.“ Казвам: може да те обере само този, с когото си бил съдружник.
Нали това дете беше нейно? Срещате някой, хвали се с богатството си. На другия ден богатството му изчезва, ограбили го. Как стана това? Богатството му е отишло там, откъдето е дошло.
– „Дяволът ме обра.“ Казвам: може да те обере само този, с когото си бил съдружник.
към беседата >>
Казвам: изисква се правилно съпоставяне между явленията в природата и в живота.
Казвам: изисква се правилно съпоставяне между явленията в природата и в живота.
Съвременният свят, както е създаден, представлява богата трапеза с ядене, на която има много места за изкушения. Всеки бърза, иска да седне, да се нахрани от тази трапеза, но в бързината си, в лакомията си ще попадне, именно, на едно от тези места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето си. Същото може да се каже и за книгите. Има книги, които не трябва да се пипат. Вие минавате някъде, виждате една книга, казвате: „Ще я отворя, ще надзърна само, да видя какво е написано в нея“.
към беседата >>
Вие трябва да се обърнете към Бога и Той ще ви постави в среда, между по-напреднали хора, които ще ви разберат и ще кажат: „Дошъл е между нас един пророк“.
Един важен въпрос, който много от съвременните хора задават, е следният: „Христос, като знаеше, че ще Го разпнат, защо дойде на земята? “ И всеки обикновен човек не иска да го разпнат. Въпреки това, когато човек влиза в света, между хората и проповядва някаква нова идея, той в края на краищата все ще бъде разпнат. Какво трябва да правите тогава с идеите, които проповядвате на хората?
Вие трябва да се обърнете към Бога и Той ще ви постави в среда, между по-напреднали хора, които ще ви разберат и ще кажат: „Дошъл е между нас един пророк“.
Някой казва: „Аз залюбих Бога“. Казвате ли така, веднага ще почнат да идват в ума ви ред мисли, които ще ви изкушават: ще мислите, че сте праведен, че всичко знаете, че можете да лекувате разни болести, че каквото пожелаете, можете да направите и т.н. Да мислите така, това е заблуждение. Човек, който има Любов в себе си, трябва да знае, че Любовта не лекува хората, нито богатства им дава – тя свързва само хората с Бога. Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси.
към беседата >>
Сега, аз искам да схващате мисълта ми правилно, за което ви цитирам факти, опитности от самия живот.
Сега, аз искам да схващате мисълта ми правилно, за което ви цитирам факти, опитности от самия живот.
Като ви говоря за дявола, имам предвид изкушенията, на които всеки ден можете да се натъкнете. Трябва да бъдете внимателни, да се пазите от тях. Питате: „Виждали ли сте дявола? “ – Аз не искам да го виждам. С него не искам да имам никакво съдружие, нито срещи, нито казано-речено.
към беседата >>
Съвременният свят, както е създаден, представлява богата трапеза с ядене, на която има много места за изкушения.
Казвам: изисква се правилно съпоставяне между явленията в природата и в живота.
Съвременният свят, както е създаден, представлява богата трапеза с ядене, на която има много места за изкушения.
Всеки бърза, иска да седне, да се нахрани от тази трапеза, но в бързината си, в лакомията си ще попадне, именно, на едно от тези места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето си. Същото може да се каже и за книгите. Има книги, които не трябва да се пипат. Вие минавате някъде, виждате една книга, казвате: „Ще я отворя, ще надзърна само, да видя какво е написано в нея“. Така постъпват войниците във време на война.
към беседата >>
Някой казва: „Аз залюбих Бога“.
Един важен въпрос, който много от съвременните хора задават, е следният: „Христос, като знаеше, че ще Го разпнат, защо дойде на земята? “ И всеки обикновен човек не иска да го разпнат. Въпреки това, когато човек влиза в света, между хората и проповядва някаква нова идея, той в края на краищата все ще бъде разпнат. Какво трябва да правите тогава с идеите, които проповядвате на хората? Вие трябва да се обърнете към Бога и Той ще ви постави в среда, между по-напреднали хора, които ще ви разберат и ще кажат: „Дошъл е между нас един пророк“.
Някой казва: „Аз залюбих Бога“.
Казвате ли така, веднага ще почнат да идват в ума ви ред мисли, които ще ви изкушават: ще мислите, че сте праведен, че всичко знаете, че можете да лекувате разни болести, че каквото пожелаете, можете да направите и т.н. Да мислите така, това е заблуждение. Човек, който има Любов в себе си, трябва да знае, че Любовта не лекува хората, нито богатства им дава – тя свързва само хората с Бога. Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. Обаче, Любовта сама нищо не дава.
към беседата >>
Като ви говоря за дявола, имам предвид изкушенията, на които всеки ден можете да се натъкнете.
Сега, аз искам да схващате мисълта ми правилно, за което ви цитирам факти, опитности от самия живот.
Като ви говоря за дявола, имам предвид изкушенията, на които всеки ден можете да се натъкнете.
Трябва да бъдете внимателни, да се пазите от тях. Питате: „Виждали ли сте дявола? “ – Аз не искам да го виждам. С него не искам да имам никакво съдружие, нито срещи, нито казано-речено. Като го срещна на пътя си, питам го: ти научи ли се да любиш Бога?
към беседата >>
Всеки бърза, иска да седне, да се нахрани от тази трапеза, но в бързината си, в лакомията си ще попадне, именно, на едно от тези места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето си.
Казвам: изисква се правилно съпоставяне между явленията в природата и в живота. Съвременният свят, както е създаден, представлява богата трапеза с ядене, на която има много места за изкушения.
Всеки бърза, иска да седне, да се нахрани от тази трапеза, но в бързината си, в лакомията си ще попадне, именно, на едно от тези места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето си.
Същото може да се каже и за книгите. Има книги, които не трябва да се пипат. Вие минавате някъде, виждате една книга, казвате: „Ще я отворя, ще надзърна само, да видя какво е написано в нея“. Така постъпват войниците във време на война. Върви някой войник, изпратен по работа от една войскова част в друга, но по пътя, още отдалеч, вижда, че нещо свети.
към беседата >>
Казвате ли така, веднага ще почнат да идват в ума ви ред мисли, които ще ви изкушават: ще мислите, че сте праведен, че всичко знаете, че можете да лекувате разни болести, че каквото пожелаете, можете да направите и т.н.
“ И всеки обикновен човек не иска да го разпнат. Въпреки това, когато човек влиза в света, между хората и проповядва някаква нова идея, той в края на краищата все ще бъде разпнат. Какво трябва да правите тогава с идеите, които проповядвате на хората? Вие трябва да се обърнете към Бога и Той ще ви постави в среда, между по-напреднали хора, които ще ви разберат и ще кажат: „Дошъл е между нас един пророк“. Някой казва: „Аз залюбих Бога“.
Казвате ли така, веднага ще почнат да идват в ума ви ред мисли, които ще ви изкушават: ще мислите, че сте праведен, че всичко знаете, че можете да лекувате разни болести, че каквото пожелаете, можете да направите и т.н.
Да мислите така, това е заблуждение. Човек, който има Любов в себе си, трябва да знае, че Любовта не лекува хората, нито богатства им дава – тя свързва само хората с Бога. Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. Обаче, Любовта сама нищо не дава. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не ме обичаш“.
към беседата >>
Трябва да бъдете внимателни, да се пазите от тях.
Сега, аз искам да схващате мисълта ми правилно, за което ви цитирам факти, опитности от самия живот. Като ви говоря за дявола, имам предвид изкушенията, на които всеки ден можете да се натъкнете.
Трябва да бъдете внимателни, да се пазите от тях.
Питате: „Виждали ли сте дявола? “ – Аз не искам да го виждам. С него не искам да имам никакво съдружие, нито срещи, нито казано-речено. Като го срещна на пътя си, питам го: ти научи ли се да любиш Бога? – „Ама има ли Господ в света?
към беседата >>
Същото може да се каже и за книгите.
Казвам: изисква се правилно съпоставяне между явленията в природата и в живота. Съвременният свят, както е създаден, представлява богата трапеза с ядене, на която има много места за изкушения. Всеки бърза, иска да седне, да се нахрани от тази трапеза, но в бързината си, в лакомията си ще попадне, именно, на едно от тези места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето си.
Същото може да се каже и за книгите.
Има книги, които не трябва да се пипат. Вие минавате някъде, виждате една книга, казвате: „Ще я отворя, ще надзърна само, да видя какво е написано в нея“. Така постъпват войниците във време на война. Върви някой войник, изпратен по работа от една войскова част в друга, но по пътя, още отдалеч, вижда, че нещо свети. Той си мисли, че някой е изгубил или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда да го вземе.
към беседата >>
Да мислите така, това е заблуждение.
Въпреки това, когато човек влиза в света, между хората и проповядва някаква нова идея, той в края на краищата все ще бъде разпнат. Какво трябва да правите тогава с идеите, които проповядвате на хората? Вие трябва да се обърнете към Бога и Той ще ви постави в среда, между по-напреднали хора, които ще ви разберат и ще кажат: „Дошъл е между нас един пророк“. Някой казва: „Аз залюбих Бога“. Казвате ли така, веднага ще почнат да идват в ума ви ред мисли, които ще ви изкушават: ще мислите, че сте праведен, че всичко знаете, че можете да лекувате разни болести, че каквото пожелаете, можете да направите и т.н.
Да мислите така, това е заблуждение.
Човек, който има Любов в себе си, трябва да знае, че Любовта не лекува хората, нито богатства им дава – тя свързва само хората с Бога. Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. Обаче, Любовта сама нищо не дава. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не ме обичаш“. – Вярно е, когато спя, не те обичам.
към беседата >>
Питате: „Виждали ли сте дявола?
Сега, аз искам да схващате мисълта ми правилно, за което ви цитирам факти, опитности от самия живот. Като ви говоря за дявола, имам предвид изкушенията, на които всеки ден можете да се натъкнете. Трябва да бъдете внимателни, да се пазите от тях.
Питате: „Виждали ли сте дявола?
“ – Аз не искам да го виждам. С него не искам да имам никакво съдружие, нито срещи, нито казано-речено. Като го срещна на пътя си, питам го: ти научи ли се да любиш Бога? – „Ама има ли Господ в света? “ – Върви си по работата, повече не се занимавам с тебе!
към беседата >>
Има книги, които не трябва да се пипат.
Казвам: изисква се правилно съпоставяне между явленията в природата и в живота. Съвременният свят, както е създаден, представлява богата трапеза с ядене, на която има много места за изкушения. Всеки бърза, иска да седне, да се нахрани от тази трапеза, но в бързината си, в лакомията си ще попадне, именно, на едно от тези места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето си. Същото може да се каже и за книгите.
Има книги, които не трябва да се пипат.
Вие минавате някъде, виждате една книга, казвате: „Ще я отворя, ще надзърна само, да видя какво е написано в нея“. Така постъпват войниците във време на война. Върви някой войник, изпратен по работа от една войскова част в друга, но по пътя, още отдалеч, вижда, че нещо свети. Той си мисли, че някой е изгубил или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда да го вземе. Обаче то се оказва бомба.
към беседата >>
Човек, който има Любов в себе си, трябва да знае, че Любовта не лекува хората, нито богатства им дава – тя свързва само хората с Бога.
Какво трябва да правите тогава с идеите, които проповядвате на хората? Вие трябва да се обърнете към Бога и Той ще ви постави в среда, между по-напреднали хора, които ще ви разберат и ще кажат: „Дошъл е между нас един пророк“. Някой казва: „Аз залюбих Бога“. Казвате ли така, веднага ще почнат да идват в ума ви ред мисли, които ще ви изкушават: ще мислите, че сте праведен, че всичко знаете, че можете да лекувате разни болести, че каквото пожелаете, можете да направите и т.н. Да мислите така, това е заблуждение.
Човек, който има Любов в себе си, трябва да знае, че Любовта не лекува хората, нито богатства им дава – тя свързва само хората с Бога.
Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. Обаче, Любовта сама нищо не дава. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не ме обичаш“. – Вярно е, когато спя, не те обичам. – „Ама ти трябва да ме обичаш!
към беседата >>
“ – Аз не искам да го виждам.
Сега, аз искам да схващате мисълта ми правилно, за което ви цитирам факти, опитности от самия живот. Като ви говоря за дявола, имам предвид изкушенията, на които всеки ден можете да се натъкнете. Трябва да бъдете внимателни, да се пазите от тях. Питате: „Виждали ли сте дявола?
“ – Аз не искам да го виждам.
С него не искам да имам никакво съдружие, нито срещи, нито казано-речено. Като го срещна на пътя си, питам го: ти научи ли се да любиш Бога? – „Ама има ли Господ в света? “ – Върви си по работата, повече не се занимавам с тебе! Той иска да лъже, затова пита: „Има ли Бог, или не“.
към беседата >>
Вие минавате някъде, виждате една книга, казвате: „Ще я отворя, ще надзърна само, да видя какво е написано в нея“.
Казвам: изисква се правилно съпоставяне между явленията в природата и в живота. Съвременният свят, както е създаден, представлява богата трапеза с ядене, на която има много места за изкушения. Всеки бърза, иска да седне, да се нахрани от тази трапеза, но в бързината си, в лакомията си ще попадне, именно, на едно от тези места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето си. Същото може да се каже и за книгите. Има книги, които не трябва да се пипат.
Вие минавате някъде, виждате една книга, казвате: „Ще я отворя, ще надзърна само, да видя какво е написано в нея“.
Така постъпват войниците във време на война. Върви някой войник, изпратен по работа от една войскова част в друга, но по пътя, още отдалеч, вижда, че нещо свети. Той си мисли, че някой е изгубил или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда да го вземе. Обаче то се оказва бомба. Едва се докосва до нея и тя експлодира в ръцете му.
към беседата >>
Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси.
Вие трябва да се обърнете към Бога и Той ще ви постави в среда, между по-напреднали хора, които ще ви разберат и ще кажат: „Дошъл е между нас един пророк“. Някой казва: „Аз залюбих Бога“. Казвате ли така, веднага ще почнат да идват в ума ви ред мисли, които ще ви изкушават: ще мислите, че сте праведен, че всичко знаете, че можете да лекувате разни болести, че каквото пожелаете, можете да направите и т.н. Да мислите така, това е заблуждение. Човек, който има Любов в себе си, трябва да знае, че Любовта не лекува хората, нито богатства им дава – тя свързва само хората с Бога.
Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси.
Обаче, Любовта сама нищо не дава. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не ме обичаш“. – Вярно е, когато спя, не те обичам. – „Ама ти трябва да ме обичаш! “ – Ако искаш да знаеш дали те обичам, най-напред трябва да разбереш обичам ли Бога.
към беседата >>
С него не искам да имам никакво съдружие, нито срещи, нито казано-речено.
Сега, аз искам да схващате мисълта ми правилно, за което ви цитирам факти, опитности от самия живот. Като ви говоря за дявола, имам предвид изкушенията, на които всеки ден можете да се натъкнете. Трябва да бъдете внимателни, да се пазите от тях. Питате: „Виждали ли сте дявола? “ – Аз не искам да го виждам.
С него не искам да имам никакво съдружие, нито срещи, нито казано-речено.
Като го срещна на пътя си, питам го: ти научи ли се да любиш Бога? – „Ама има ли Господ в света? “ – Върви си по работата, повече не се занимавам с тебе! Той иска да лъже, затова пита: „Има ли Бог, или не“. Той ме пита: „Има ли Любов в света?
към беседата >>
Така постъпват войниците във време на война.
Съвременният свят, както е създаден, представлява богата трапеза с ядене, на която има много места за изкушения. Всеки бърза, иска да седне, да се нахрани от тази трапеза, но в бързината си, в лакомията си ще попадне, именно, на едно от тези места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето си. Същото може да се каже и за книгите. Има книги, които не трябва да се пипат. Вие минавате някъде, виждате една книга, казвате: „Ще я отворя, ще надзърна само, да видя какво е написано в нея“.
Така постъпват войниците във време на война.
Върви някой войник, изпратен по работа от една войскова част в друга, но по пътя, още отдалеч, вижда, че нещо свети. Той си мисли, че някой е изгубил или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда да го вземе. Обаче то се оказва бомба. Едва се докосва до нея и тя експлодира в ръцете му. Казвам: каквото чуждо вземе човек, то е бомба, която непременно ще избухне в ръцете му.
към беседата >>
Обаче, Любовта сама нищо не дава.
Някой казва: „Аз залюбих Бога“. Казвате ли така, веднага ще почнат да идват в ума ви ред мисли, които ще ви изкушават: ще мислите, че сте праведен, че всичко знаете, че можете да лекувате разни болести, че каквото пожелаете, можете да направите и т.н. Да мислите така, това е заблуждение. Човек, който има Любов в себе си, трябва да знае, че Любовта не лекува хората, нито богатства им дава – тя свързва само хората с Бога. Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси.
Обаче, Любовта сама нищо не дава.
Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не ме обичаш“. – Вярно е, когато спя, не те обичам. – „Ама ти трябва да ме обичаш! “ – Ако искаш да знаеш дали те обичам, най-напред трябва да разбереш обичам ли Бога. Ако обичам Бога и тебе ще обичам; ако не обичам Бога и тебе няма да обичам.
към беседата >>
Като го срещна на пътя си, питам го: ти научи ли се да любиш Бога?
Като ви говоря за дявола, имам предвид изкушенията, на които всеки ден можете да се натъкнете. Трябва да бъдете внимателни, да се пазите от тях. Питате: „Виждали ли сте дявола? “ – Аз не искам да го виждам. С него не искам да имам никакво съдружие, нито срещи, нито казано-речено.
Като го срещна на пътя си, питам го: ти научи ли се да любиш Бога?
– „Ама има ли Господ в света? “ – Върви си по работата, повече не се занимавам с тебе! Той иска да лъже, затова пита: „Има ли Бог, или не“. Той ме пита: „Има ли Любов в света? “ – Върви си по работата!
към беседата >>
Върви някой войник, изпратен по работа от една войскова част в друга, но по пътя, още отдалеч, вижда, че нещо свети.
Всеки бърза, иска да седне, да се нахрани от тази трапеза, но в бързината си, в лакомията си ще попадне, именно, на едно от тези места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето си. Същото може да се каже и за книгите. Има книги, които не трябва да се пипат. Вие минавате някъде, виждате една книга, казвате: „Ще я отворя, ще надзърна само, да видя какво е написано в нея“. Така постъпват войниците във време на война.
Върви някой войник, изпратен по работа от една войскова част в друга, но по пътя, още отдалеч, вижда, че нещо свети.
Той си мисли, че някой е изгубил или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда да го вземе. Обаче то се оказва бомба. Едва се докосва до нея и тя експлодира в ръцете му. Казвам: каквото чуждо вземе човек, то е бомба, която непременно ще избухне в ръцете му. Не ви трябва нито ножчето, нито кесията на вашия ближен.
към беседата >>
Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не ме обичаш“.
Казвате ли така, веднага ще почнат да идват в ума ви ред мисли, които ще ви изкушават: ще мислите, че сте праведен, че всичко знаете, че можете да лекувате разни болести, че каквото пожелаете, можете да направите и т.н. Да мислите така, това е заблуждение. Човек, който има Любов в себе си, трябва да знае, че Любовта не лекува хората, нито богатства им дава – тя свързва само хората с Бога. Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. Обаче, Любовта сама нищо не дава.
Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не ме обичаш“.
– Вярно е, когато спя, не те обичам. – „Ама ти трябва да ме обичаш! “ – Ако искаш да знаеш дали те обичам, най-напред трябва да разбереш обичам ли Бога. Ако обичам Бога и тебе ще обичам; ако не обичам Бога и тебе няма да обичам. Животът започва от Любовта към Бога.
към беседата >>
– „Ама има ли Господ в света?
Трябва да бъдете внимателни, да се пазите от тях. Питате: „Виждали ли сте дявола? “ – Аз не искам да го виждам. С него не искам да имам никакво съдружие, нито срещи, нито казано-речено. Като го срещна на пътя си, питам го: ти научи ли се да любиш Бога?
– „Ама има ли Господ в света?
“ – Върви си по работата, повече не се занимавам с тебе! Той иска да лъже, затова пита: „Има ли Бог, или не“. Той ме пита: „Има ли Любов в света? “ – Върви си по работата! – „Животът има ли смисъл?
към беседата >>
Той си мисли, че някой е изгубил или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда да го вземе.
Същото може да се каже и за книгите. Има книги, които не трябва да се пипат. Вие минавате някъде, виждате една книга, казвате: „Ще я отворя, ще надзърна само, да видя какво е написано в нея“. Така постъпват войниците във време на война. Върви някой войник, изпратен по работа от една войскова част в друга, но по пътя, още отдалеч, вижда, че нещо свети.
Той си мисли, че някой е изгубил или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда да го вземе.
Обаче то се оказва бомба. Едва се докосва до нея и тя експлодира в ръцете му. Казвам: каквото чуждо вземе човек, то е бомба, която непременно ще избухне в ръцете му. Не ви трябва нито ножчето, нито кесията на вашия ближен. Чуждото не ви е потребно.
към беседата >>
– Вярно е, когато спя, не те обичам.
Да мислите така, това е заблуждение. Човек, който има Любов в себе си, трябва да знае, че Любовта не лекува хората, нито богатства им дава – тя свързва само хората с Бога. Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. Обаче, Любовта сама нищо не дава. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не ме обичаш“.
– Вярно е, когато спя, не те обичам.
– „Ама ти трябва да ме обичаш! “ – Ако искаш да знаеш дали те обичам, най-напред трябва да разбереш обичам ли Бога. Ако обичам Бога и тебе ще обичам; ако не обичам Бога и тебе няма да обичам. Животът започва от Любовта към Бога. Любов към Бога – тази е вътрешна, мистична връзка.
към беседата >>
“ – Върви си по работата, повече не се занимавам с тебе!
Питате: „Виждали ли сте дявола? “ – Аз не искам да го виждам. С него не искам да имам никакво съдружие, нито срещи, нито казано-речено. Като го срещна на пътя си, питам го: ти научи ли се да любиш Бога? – „Ама има ли Господ в света?
“ – Върви си по работата, повече не се занимавам с тебе!
Той иска да лъже, затова пита: „Има ли Бог, или не“. Той ме пита: „Има ли Любов в света? “ – Върви си по работата! – „Животът има ли смисъл? “ – Върви си по работата!
към беседата >>
Обаче то се оказва бомба.
Има книги, които не трябва да се пипат. Вие минавате някъде, виждате една книга, казвате: „Ще я отворя, ще надзърна само, да видя какво е написано в нея“. Така постъпват войниците във време на война. Върви някой войник, изпратен по работа от една войскова част в друга, но по пътя, още отдалеч, вижда, че нещо свети. Той си мисли, че някой е изгубил или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда да го вземе.
Обаче то се оказва бомба.
Едва се докосва до нея и тя експлодира в ръцете му. Казвам: каквото чуждо вземе човек, то е бомба, която непременно ще избухне в ръцете му. Не ви трябва нито ножчето, нито кесията на вашия ближен. Чуждото не ви е потребно. Който разбира закона на Истината, той ще се съгласи с това положение.
към беседата >>
– „Ама ти трябва да ме обичаш!
Човек, който има Любов в себе си, трябва да знае, че Любовта не лекува хората, нито богатства им дава – тя свързва само хората с Бога. Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. Обаче, Любовта сама нищо не дава. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не ме обичаш“. – Вярно е, когато спя, не те обичам.
– „Ама ти трябва да ме обичаш!
“ – Ако искаш да знаеш дали те обичам, най-напред трябва да разбереш обичам ли Бога. Ако обичам Бога и тебе ще обичам; ако не обичам Бога и тебе няма да обичам. Животът започва от Любовта към Бога. Любов към Бога – тази е вътрешна, мистична връзка. Животът има смисъл само с Бога.
към беседата >>
Той иска да лъже, затова пита: „Има ли Бог, или не“.
“ – Аз не искам да го виждам. С него не искам да имам никакво съдружие, нито срещи, нито казано-речено. Като го срещна на пътя си, питам го: ти научи ли се да любиш Бога? – „Ама има ли Господ в света? “ – Върви си по работата, повече не се занимавам с тебе!
Той иска да лъже, затова пита: „Има ли Бог, или не“.
Той ме пита: „Има ли Любов в света? “ – Върви си по работата! – „Животът има ли смисъл? “ – Върви си по работата! Ще дойде той да ми дава ум, има ли Бог, или не; има ли животът смисъл, или не и т.н.
към беседата >>
Едва се докосва до нея и тя експлодира в ръцете му.
Вие минавате някъде, виждате една книга, казвате: „Ще я отворя, ще надзърна само, да видя какво е написано в нея“. Така постъпват войниците във време на война. Върви някой войник, изпратен по работа от една войскова част в друга, но по пътя, още отдалеч, вижда, че нещо свети. Той си мисли, че някой е изгубил или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда да го вземе. Обаче то се оказва бомба.
Едва се докосва до нея и тя експлодира в ръцете му.
Казвам: каквото чуждо вземе човек, то е бомба, която непременно ще избухне в ръцете му. Не ви трябва нито ножчето, нито кесията на вашия ближен. Чуждото не ви е потребно. Който разбира закона на Истината, той ще се съгласи с това положение. Бог е поставил всяко нещо на своето място, ето защо никой нищо не може да вземе от това, което Той е наредил.
към беседата >>
“ – Ако искаш да знаеш дали те обичам, най-напред трябва да разбереш обичам ли Бога.
Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. Обаче, Любовта сама нищо не дава. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не ме обичаш“. – Вярно е, когато спя, не те обичам. – „Ама ти трябва да ме обичаш!
“ – Ако искаш да знаеш дали те обичам, най-напред трябва да разбереш обичам ли Бога.
Ако обичам Бога и тебе ще обичам; ако не обичам Бога и тебе няма да обичам. Животът започва от Любовта към Бога. Любов към Бога – тази е вътрешна, мистична връзка. Животът има смисъл само с Бога. Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представлява съвкупност от противоречия.
към беседата >>
Той ме пита: „Има ли Любов в света?
С него не искам да имам никакво съдружие, нито срещи, нито казано-речено. Като го срещна на пътя си, питам го: ти научи ли се да любиш Бога? – „Ама има ли Господ в света? “ – Върви си по работата, повече не се занимавам с тебе! Той иска да лъже, затова пита: „Има ли Бог, или не“.
Той ме пита: „Има ли Любов в света?
“ – Върви си по работата! – „Животът има ли смисъл? “ – Върви си по работата! Ще дойде той да ми дава ум, има ли Бог, или не; има ли животът смисъл, или не и т.н. Не ми трябва неговата философия.
към беседата >>
Казвам: каквото чуждо вземе човек, то е бомба, която непременно ще избухне в ръцете му.
Така постъпват войниците във време на война. Върви някой войник, изпратен по работа от една войскова част в друга, но по пътя, още отдалеч, вижда, че нещо свети. Той си мисли, че някой е изгубил или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда да го вземе. Обаче то се оказва бомба. Едва се докосва до нея и тя експлодира в ръцете му.
Казвам: каквото чуждо вземе човек, то е бомба, която непременно ще избухне в ръцете му.
Не ви трябва нито ножчето, нито кесията на вашия ближен. Чуждото не ви е потребно. Който разбира закона на Истината, той ще се съгласи с това положение. Бог е поставил всяко нещо на своето място, ето защо никой нищо не може да вземе от това, което Той е наредил.
към беседата >>
Ако обичам Бога и тебе ще обичам; ако не обичам Бога и тебе няма да обичам.
Обаче, Любовта сама нищо не дава. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не ме обичаш“. – Вярно е, когато спя, не те обичам. – „Ама ти трябва да ме обичаш! “ – Ако искаш да знаеш дали те обичам, най-напред трябва да разбереш обичам ли Бога.
Ако обичам Бога и тебе ще обичам; ако не обичам Бога и тебе няма да обичам.
Животът започва от Любовта към Бога. Любов към Бога – тази е вътрешна, мистична връзка. Животът има смисъл само с Бога. Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представлява съвкупност от противоречия. И тогава, когото и да обичаш, той ще ти каже: „Аз не се нуждая от твоята Любов“.
към беседата >>
“ – Върви си по работата!
Като го срещна на пътя си, питам го: ти научи ли се да любиш Бога? – „Ама има ли Господ в света? “ – Върви си по работата, повече не се занимавам с тебе! Той иска да лъже, затова пита: „Има ли Бог, или не“. Той ме пита: „Има ли Любов в света?
“ – Върви си по работата!
– „Животът има ли смисъл? “ – Върви си по работата! Ще дойде той да ми дава ум, има ли Бог, или не; има ли животът смисъл, или не и т.н. Не ми трябва неговата философия. Той да си върви по пътя!
към беседата >>
Не ви трябва нито ножчето, нито кесията на вашия ближен.
Върви някой войник, изпратен по работа от една войскова част в друга, но по пътя, още отдалеч, вижда, че нещо свети. Той си мисли, че някой е изгубил или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда да го вземе. Обаче то се оказва бомба. Едва се докосва до нея и тя експлодира в ръцете му. Казвам: каквото чуждо вземе човек, то е бомба, която непременно ще избухне в ръцете му.
Не ви трябва нито ножчето, нито кесията на вашия ближен.
Чуждото не ви е потребно. Който разбира закона на Истината, той ще се съгласи с това положение. Бог е поставил всяко нещо на своето място, ето защо никой нищо не може да вземе от това, което Той е наредил.
към беседата >>
Животът започва от Любовта към Бога.
Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не ме обичаш“. – Вярно е, когато спя, не те обичам. – „Ама ти трябва да ме обичаш! “ – Ако искаш да знаеш дали те обичам, най-напред трябва да разбереш обичам ли Бога. Ако обичам Бога и тебе ще обичам; ако не обичам Бога и тебе няма да обичам.
Животът започва от Любовта към Бога.
Любов към Бога – тази е вътрешна, мистична връзка. Животът има смисъл само с Бога. Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представлява съвкупност от противоречия. И тогава, когото и да обичаш, той ще ти каже: „Аз не се нуждая от твоята Любов“. Ти казваш, например: „Аз обичам царя“.
към беседата >>
– „Животът има ли смисъл?
– „Ама има ли Господ в света? “ – Върви си по работата, повече не се занимавам с тебе! Той иска да лъже, затова пита: „Има ли Бог, или не“. Той ме пита: „Има ли Любов в света? “ – Върви си по работата!
– „Животът има ли смисъл?
“ – Върви си по работата! Ще дойде той да ми дава ум, има ли Бог, или не; има ли животът смисъл, или не и т.н. Не ми трябва неговата философия. Той да си върви по пътя! Дойде ли човек до положението да разглежда въпроса за съществуването на Бога от причини към последствия, неговата работа е свършена.
към беседата >>
Чуждото не ви е потребно.
Той си мисли, че някой е изгубил или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда да го вземе. Обаче то се оказва бомба. Едва се докосва до нея и тя експлодира в ръцете му. Казвам: каквото чуждо вземе човек, то е бомба, която непременно ще избухне в ръцете му. Не ви трябва нито ножчето, нито кесията на вашия ближен.
Чуждото не ви е потребно.
Който разбира закона на Истината, той ще се съгласи с това положение. Бог е поставил всяко нещо на своето място, ето защо никой нищо не може да вземе от това, което Той е наредил.
към беседата >>
Любов към Бога – тази е вътрешна, мистична връзка.
– Вярно е, когато спя, не те обичам. – „Ама ти трябва да ме обичаш! “ – Ако искаш да знаеш дали те обичам, най-напред трябва да разбереш обичам ли Бога. Ако обичам Бога и тебе ще обичам; ако не обичам Бога и тебе няма да обичам. Животът започва от Любовта към Бога.
Любов към Бога – тази е вътрешна, мистична връзка.
Животът има смисъл само с Бога. Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представлява съвкупност от противоречия. И тогава, когото и да обичаш, той ще ти каже: „Аз не се нуждая от твоята Любов“. Ти казваш, например: „Аз обичам царя“. – Каква нужда има царят от твоята любов?
към беседата >>
“ – Върви си по работата!
“ – Върви си по работата, повече не се занимавам с тебе! Той иска да лъже, затова пита: „Има ли Бог, или не“. Той ме пита: „Има ли Любов в света? “ – Върви си по работата! – „Животът има ли смисъл?
“ – Върви си по работата!
Ще дойде той да ми дава ум, има ли Бог, или не; има ли животът смисъл, или не и т.н. Не ми трябва неговата философия. Той да си върви по пътя! Дойде ли човек до положението да разглежда въпроса за съществуването на Бога от причини към последствия, неговата работа е свършена. Той няма да дойде до никакъв резултат и ще го изпъдят от рая.
към беседата >>
Който разбира закона на Истината, той ще се съгласи с това положение.
Обаче то се оказва бомба. Едва се докосва до нея и тя експлодира в ръцете му. Казвам: каквото чуждо вземе човек, то е бомба, която непременно ще избухне в ръцете му. Не ви трябва нито ножчето, нито кесията на вашия ближен. Чуждото не ви е потребно.
Който разбира закона на Истината, той ще се съгласи с това положение.
Бог е поставил всяко нещо на своето място, ето защо никой нищо не може да вземе от това, което Той е наредил.
към беседата >>
Животът има смисъл само с Бога.
– „Ама ти трябва да ме обичаш! “ – Ако искаш да знаеш дали те обичам, най-напред трябва да разбереш обичам ли Бога. Ако обичам Бога и тебе ще обичам; ако не обичам Бога и тебе няма да обичам. Животът започва от Любовта към Бога. Любов към Бога – тази е вътрешна, мистична връзка.
Животът има смисъл само с Бога.
Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представлява съвкупност от противоречия. И тогава, когото и да обичаш, той ще ти каже: „Аз не се нуждая от твоята Любов“. Ти казваш, например: „Аз обичам царя“. – Каква нужда има царят от твоята любов? Той даже не подозира, че ти го обичаш.
към беседата >>
Ще дойде той да ми дава ум, има ли Бог, или не; има ли животът смисъл, или не и т.н.
Той иска да лъже, затова пита: „Има ли Бог, или не“. Той ме пита: „Има ли Любов в света? “ – Върви си по работата! – „Животът има ли смисъл? “ – Върви си по работата!
Ще дойде той да ми дава ум, има ли Бог, или не; има ли животът смисъл, или не и т.н.
Не ми трябва неговата философия. Той да си върви по пътя! Дойде ли човек до положението да разглежда въпроса за съществуването на Бога от причини към последствия, неговата работа е свършена. Той няма да дойде до никакъв резултат и ще го изпъдят от рая. Ти си изгубил Бога, Когото някога си познавал.
към беседата >>
Бог е поставил всяко нещо на своето място, ето защо никой нищо не може да вземе от това, което Той е наредил.
Едва се докосва до нея и тя експлодира в ръцете му. Казвам: каквото чуждо вземе човек, то е бомба, която непременно ще избухне в ръцете му. Не ви трябва нито ножчето, нито кесията на вашия ближен. Чуждото не ви е потребно. Който разбира закона на Истината, той ще се съгласи с това положение.
Бог е поставил всяко нещо на своето място, ето защо никой нищо не може да вземе от това, което Той е наредил.
към беседата >>
Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представлява съвкупност от противоречия.
“ – Ако искаш да знаеш дали те обичам, най-напред трябва да разбереш обичам ли Бога. Ако обичам Бога и тебе ще обичам; ако не обичам Бога и тебе няма да обичам. Животът започва от Любовта към Бога. Любов към Бога – тази е вътрешна, мистична връзка. Животът има смисъл само с Бога.
Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представлява съвкупност от противоречия.
И тогава, когото и да обичаш, той ще ти каже: „Аз не се нуждая от твоята Любов“. Ти казваш, например: „Аз обичам царя“. – Каква нужда има царят от твоята любов? Той даже не подозира, че ти го обичаш. Или, ти обичаш някой светия, по цял ден държиш портрета му пред себе си и го гледаш.
към беседата >>
Не ми трябва неговата философия.
Той ме пита: „Има ли Любов в света? “ – Върви си по работата! – „Животът има ли смисъл? “ – Върви си по работата! Ще дойде той да ми дава ум, има ли Бог, или не; има ли животът смисъл, или не и т.н.
Не ми трябва неговата философия.
Той да си върви по пътя! Дойде ли човек до положението да разглежда въпроса за съществуването на Бога от причини към последствия, неговата работа е свършена. Той няма да дойде до никакъв резултат и ще го изпъдят от рая. Ти си изгубил Бога, Когото някога си познавал. Сега не ти остава нищо друго, освен да си вървиш по работата.
към беседата >>
Мнозина мислят, че като влязат в някоя библиотека, имат право да бъркат, да ровят книгите без позволение.
Мнозина мислят, че като влязат в някоя библиотека, имат право да бъркат, да ровят книгите без позволение.
Никой не може да бута книги или други неща без позволение! Чудни са съвременните хора, които всеки ден грешат, бъркат в чуждите каси и библиотеки, а при това къде кого срещнат, казват: „Ела да те научим как да обичаш Бога, как да обичаш ближния си и какво да правиш за себе си“. Те сами не знаят какво да правят, а другите ще учат. Те не са видели нито ангелите, нито Бога, а проповядват и за Бога, и за ангелите, но като останат сами, те се запитват: „Вярно ли е това, което проповядваме? “ Аз изнасям един факт, който се случва и с вас, и с владици, и с проповедници, и със свещеници, както и с управляващи.
към беседата >>
И тогава, когото и да обичаш, той ще ти каже: „Аз не се нуждая от твоята Любов“.
Ако обичам Бога и тебе ще обичам; ако не обичам Бога и тебе няма да обичам. Животът започва от Любовта към Бога. Любов към Бога – тази е вътрешна, мистична връзка. Животът има смисъл само с Бога. Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представлява съвкупност от противоречия.
И тогава, когото и да обичаш, той ще ти каже: „Аз не се нуждая от твоята Любов“.
Ти казваш, например: „Аз обичам царя“. – Каква нужда има царят от твоята любов? Той даже не подозира, че ти го обичаш. Или, ти обичаш някой светия, по цял ден държиш портрета му пред себе си и го гледаш. Обаче, има светии, които всъщност не са никакви светии.
към беседата >>
Той да си върви по пътя!
“ – Върви си по работата! – „Животът има ли смисъл? “ – Върви си по работата! Ще дойде той да ми дава ум, има ли Бог, или не; има ли животът смисъл, или не и т.н. Не ми трябва неговата философия.
Той да си върви по пътя!
Дойде ли човек до положението да разглежда въпроса за съществуването на Бога от причини към последствия, неговата работа е свършена. Той няма да дойде до никакъв резултат и ще го изпъдят от рая. Ти си изгубил Бога, Когото някога си познавал. Сега не ти остава нищо друго, освен да си вървиш по работата. Един безверник отива при един американски проповедник и му казва: „Докажи ми, че Бог съществува!
към беседата >>
Никой не може да бута книги или други неща без позволение!
Мнозина мислят, че като влязат в някоя библиотека, имат право да бъркат, да ровят книгите без позволение.
Никой не може да бута книги или други неща без позволение!
Чудни са съвременните хора, които всеки ден грешат, бъркат в чуждите каси и библиотеки, а при това къде кого срещнат, казват: „Ела да те научим как да обичаш Бога, как да обичаш ближния си и какво да правиш за себе си“. Те сами не знаят какво да правят, а другите ще учат. Те не са видели нито ангелите, нито Бога, а проповядват и за Бога, и за ангелите, но като останат сами, те се запитват: „Вярно ли е това, което проповядваме? “ Аз изнасям един факт, който се случва и с вас, и с владици, и с проповедници, и със свещеници, както и с управляващи. Например, някой дойде на власт и казва: „Аз ще оправя България!
към беседата >>
Ти казваш, например: „Аз обичам царя“.
Животът започва от Любовта към Бога. Любов към Бога – тази е вътрешна, мистична връзка. Животът има смисъл само с Бога. Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представлява съвкупност от противоречия. И тогава, когото и да обичаш, той ще ти каже: „Аз не се нуждая от твоята Любов“.
Ти казваш, например: „Аз обичам царя“.
– Каква нужда има царят от твоята любов? Той даже не подозира, че ти го обичаш. Или, ти обичаш някой светия, по цял ден държиш портрета му пред себе си и го гледаш. Обаче, има светии, които всъщност не са никакви светии. Те сами даже се чудят как хората са ги произвели за светии и са ги поставили в църквите, да им се кланят.
към беседата >>
Дойде ли човек до положението да разглежда въпроса за съществуването на Бога от причини към последствия, неговата работа е свършена.
– „Животът има ли смисъл? “ – Върви си по работата! Ще дойде той да ми дава ум, има ли Бог, или не; има ли животът смисъл, или не и т.н. Не ми трябва неговата философия. Той да си върви по пътя!
Дойде ли човек до положението да разглежда въпроса за съществуването на Бога от причини към последствия, неговата работа е свършена.
Той няма да дойде до никакъв резултат и ще го изпъдят от рая. Ти си изгубил Бога, Когото някога си познавал. Сега не ти остава нищо друго, освен да си вървиш по работата. Един безверник отива при един американски проповедник и му казва: „Докажи ми, че Бог съществува! “ Проповедникът го взима близо до себе си и му налага хубав бой.
към беседата >>
Чудни са съвременните хора, които всеки ден грешат, бъркат в чуждите каси и библиотеки, а при това къде кого срещнат, казват: „Ела да те научим как да обичаш Бога, как да обичаш ближния си и какво да правиш за себе си“.
Мнозина мислят, че като влязат в някоя библиотека, имат право да бъркат, да ровят книгите без позволение. Никой не може да бута книги или други неща без позволение!
Чудни са съвременните хора, които всеки ден грешат, бъркат в чуждите каси и библиотеки, а при това къде кого срещнат, казват: „Ела да те научим как да обичаш Бога, как да обичаш ближния си и какво да правиш за себе си“.
Те сами не знаят какво да правят, а другите ще учат. Те не са видели нито ангелите, нито Бога, а проповядват и за Бога, и за ангелите, но като останат сами, те се запитват: „Вярно ли е това, което проповядваме? “ Аз изнасям един факт, който се случва и с вас, и с владици, и с проповедници, и със свещеници, както и с управляващи. Например, някой дойде на власт и казва: „Аз ще оправя България! “ Как ще оправи България?
към беседата >>
– Каква нужда има царят от твоята любов?
Любов към Бога – тази е вътрешна, мистична връзка. Животът има смисъл само с Бога. Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представлява съвкупност от противоречия. И тогава, когото и да обичаш, той ще ти каже: „Аз не се нуждая от твоята Любов“. Ти казваш, например: „Аз обичам царя“.
– Каква нужда има царят от твоята любов?
Той даже не подозира, че ти го обичаш. Или, ти обичаш някой светия, по цял ден държиш портрета му пред себе си и го гледаш. Обаче, има светии, които всъщност не са никакви светии. Те сами даже се чудят как хората са ги произвели за светии и са ги поставили в църквите, да им се кланят. Светия може да бъде само онзи човек, у когото Бог постоянно пребъдва.
към беседата >>
Той няма да дойде до никакъв резултат и ще го изпъдят от рая.
“ – Върви си по работата! Ще дойде той да ми дава ум, има ли Бог, или не; има ли животът смисъл, или не и т.н. Не ми трябва неговата философия. Той да си върви по пътя! Дойде ли човек до положението да разглежда въпроса за съществуването на Бога от причини към последствия, неговата работа е свършена.
Той няма да дойде до никакъв резултат и ще го изпъдят от рая.
Ти си изгубил Бога, Когото някога си познавал. Сега не ти остава нищо друго, освен да си вървиш по работата. Един безверник отива при един американски проповедник и му казва: „Докажи ми, че Бог съществува! “ Проповедникът го взима близо до себе си и му налага хубав бой. – „Моля ти се, братко; олеле, Господи, остави ме!
към беседата >>
Те сами не знаят какво да правят, а другите ще учат.
Мнозина мислят, че като влязат в някоя библиотека, имат право да бъркат, да ровят книгите без позволение. Никой не може да бута книги или други неща без позволение! Чудни са съвременните хора, които всеки ден грешат, бъркат в чуждите каси и библиотеки, а при това къде кого срещнат, казват: „Ела да те научим как да обичаш Бога, как да обичаш ближния си и какво да правиш за себе си“.
Те сами не знаят какво да правят, а другите ще учат.
Те не са видели нито ангелите, нито Бога, а проповядват и за Бога, и за ангелите, но като останат сами, те се запитват: „Вярно ли е това, което проповядваме? “ Аз изнасям един факт, който се случва и с вас, и с владици, и с проповедници, и със свещеници, както и с управляващи. Например, някой дойде на власт и казва: „Аз ще оправя България! “ Как ще оправи България? Ако беше в сила да оправи България, преди всичко той не би станал министър.
към беседата >>
Той даже не подозира, че ти го обичаш.
Животът има смисъл само с Бога. Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представлява съвкупност от противоречия. И тогава, когото и да обичаш, той ще ти каже: „Аз не се нуждая от твоята Любов“. Ти казваш, например: „Аз обичам царя“. – Каква нужда има царят от твоята любов?
Той даже не подозира, че ти го обичаш.
Или, ти обичаш някой светия, по цял ден държиш портрета му пред себе си и го гледаш. Обаче, има светии, които всъщност не са никакви светии. Те сами даже се чудят как хората са ги произвели за светии и са ги поставили в църквите, да им се кланят. Светия може да бъде само онзи човек, у когото Бог постоянно пребъдва. Светия може да бъде само онзи, у когото Любовта живее и Господ се проявява.
към беседата >>
Ти си изгубил Бога, Когото някога си познавал.
Ще дойде той да ми дава ум, има ли Бог, или не; има ли животът смисъл, или не и т.н. Не ми трябва неговата философия. Той да си върви по пътя! Дойде ли човек до положението да разглежда въпроса за съществуването на Бога от причини към последствия, неговата работа е свършена. Той няма да дойде до никакъв резултат и ще го изпъдят от рая.
Ти си изгубил Бога, Когото някога си познавал.
Сега не ти остава нищо друго, освен да си вървиш по работата. Един безверник отива при един американски проповедник и му казва: „Докажи ми, че Бог съществува! “ Проповедникът го взима близо до себе си и му налага хубав бой. – „Моля ти се, братко; олеле, Господи, остави ме! Има Бог в света!
към беседата >>
Те не са видели нито ангелите, нито Бога, а проповядват и за Бога, и за ангелите, но като останат сами, те се запитват: „Вярно ли е това, което проповядваме?
Мнозина мислят, че като влязат в някоя библиотека, имат право да бъркат, да ровят книгите без позволение. Никой не може да бута книги или други неща без позволение! Чудни са съвременните хора, които всеки ден грешат, бъркат в чуждите каси и библиотеки, а при това къде кого срещнат, казват: „Ела да те научим как да обичаш Бога, как да обичаш ближния си и какво да правиш за себе си“. Те сами не знаят какво да правят, а другите ще учат.
Те не са видели нито ангелите, нито Бога, а проповядват и за Бога, и за ангелите, но като останат сами, те се запитват: „Вярно ли е това, което проповядваме?
“ Аз изнасям един факт, който се случва и с вас, и с владици, и с проповедници, и със свещеници, както и с управляващи. Например, някой дойде на власт и казва: „Аз ще оправя България! “ Как ще оправи България? Ако беше в сила да оправи България, преди всичко той не би станал министър. Някой се опопва и казва: „Аз ще оправя света!
към беседата >>
Или, ти обичаш някой светия, по цял ден държиш портрета му пред себе си и го гледаш.
Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представлява съвкупност от противоречия. И тогава, когото и да обичаш, той ще ти каже: „Аз не се нуждая от твоята Любов“. Ти казваш, например: „Аз обичам царя“. – Каква нужда има царят от твоята любов? Той даже не подозира, че ти го обичаш.
Или, ти обичаш някой светия, по цял ден държиш портрета му пред себе си и го гледаш.
Обаче, има светии, които всъщност не са никакви светии. Те сами даже се чудят как хората са ги произвели за светии и са ги поставили в църквите, да им се кланят. Светия може да бъде само онзи човек, у когото Бог постоянно пребъдва. Светия може да бъде само онзи, у когото Любовта живее и Господ се проявява. Някой човек мисли за себе си, че е праведен, че знае всичко, че е светия, но казвам: да мислиш, че си светия, е едно нещо, а всъщност да си такъв е друго нещо.
към беседата >>
Сега не ти остава нищо друго, освен да си вървиш по работата.
Не ми трябва неговата философия. Той да си върви по пътя! Дойде ли човек до положението да разглежда въпроса за съществуването на Бога от причини към последствия, неговата работа е свършена. Той няма да дойде до никакъв резултат и ще го изпъдят от рая. Ти си изгубил Бога, Когото някога си познавал.
Сега не ти остава нищо друго, освен да си вървиш по работата.
Един безверник отива при един американски проповедник и му казва: „Докажи ми, че Бог съществува! “ Проповедникът го взима близо до себе си и му налага хубав бой. – „Моля ти се, братко; олеле, Господи, остави ме! Има Бог в света! Не ме бий, пощади ме!
към беседата >>
“ Аз изнасям един факт, който се случва и с вас, и с владици, и с проповедници, и със свещеници, както и с управляващи.
Мнозина мислят, че като влязат в някоя библиотека, имат право да бъркат, да ровят книгите без позволение. Никой не може да бута книги или други неща без позволение! Чудни са съвременните хора, които всеки ден грешат, бъркат в чуждите каси и библиотеки, а при това къде кого срещнат, казват: „Ела да те научим как да обичаш Бога, как да обичаш ближния си и какво да правиш за себе си“. Те сами не знаят какво да правят, а другите ще учат. Те не са видели нито ангелите, нито Бога, а проповядват и за Бога, и за ангелите, но като останат сами, те се запитват: „Вярно ли е това, което проповядваме?
“ Аз изнасям един факт, който се случва и с вас, и с владици, и с проповедници, и със свещеници, както и с управляващи.
Например, някой дойде на власт и казва: „Аз ще оправя България! “ Как ще оправи България? Ако беше в сила да оправи България, преди всичко той не би станал министър. Някой се опопва и казва: „Аз ще оправя света! “ Който е в състояние да оправи света, той поп няма да става.
към беседата >>
Обаче, има светии, които всъщност не са никакви светии.
И тогава, когото и да обичаш, той ще ти каже: „Аз не се нуждая от твоята Любов“. Ти казваш, например: „Аз обичам царя“. – Каква нужда има царят от твоята любов? Той даже не подозира, че ти го обичаш. Или, ти обичаш някой светия, по цял ден държиш портрета му пред себе си и го гледаш.
Обаче, има светии, които всъщност не са никакви светии.
Те сами даже се чудят как хората са ги произвели за светии и са ги поставили в църквите, да им се кланят. Светия може да бъде само онзи човек, у когото Бог постоянно пребъдва. Светия може да бъде само онзи, у когото Любовта живее и Господ се проявява. Някой човек мисли за себе си, че е праведен, че знае всичко, че е светия, но казвам: да мислиш, че си светия, е едно нещо, а всъщност да си такъв е друго нещо.
към беседата >>
Един безверник отива при един американски проповедник и му казва: „Докажи ми, че Бог съществува!
Той да си върви по пътя! Дойде ли човек до положението да разглежда въпроса за съществуването на Бога от причини към последствия, неговата работа е свършена. Той няма да дойде до никакъв резултат и ще го изпъдят от рая. Ти си изгубил Бога, Когото някога си познавал. Сега не ти остава нищо друго, освен да си вървиш по работата.
Един безверник отива при един американски проповедник и му казва: „Докажи ми, че Бог съществува!
“ Проповедникът го взима близо до себе си и му налага хубав бой. – „Моля ти се, братко; олеле, Господи, остави ме! Има Бог в света! Не ме бий, пощади ме! “ Сега, аз не искам да ви се присмивам, но казвам, че много пъти и вие се намирате в положението на този безверник.
към беседата >>
Например, някой дойде на власт и казва: „Аз ще оправя България!
Никой не може да бута книги или други неща без позволение! Чудни са съвременните хора, които всеки ден грешат, бъркат в чуждите каси и библиотеки, а при това къде кого срещнат, казват: „Ела да те научим как да обичаш Бога, как да обичаш ближния си и какво да правиш за себе си“. Те сами не знаят какво да правят, а другите ще учат. Те не са видели нито ангелите, нито Бога, а проповядват и за Бога, и за ангелите, но като останат сами, те се запитват: „Вярно ли е това, което проповядваме? “ Аз изнасям един факт, който се случва и с вас, и с владици, и с проповедници, и със свещеници, както и с управляващи.
Например, някой дойде на власт и казва: „Аз ще оправя България!
“ Как ще оправи България? Ако беше в сила да оправи България, преди всичко той не би станал министър. Някой се опопва и казва: „Аз ще оправя света! “ Който е в състояние да оправи света, той поп няма да става. Някой пък казва: „Аз ще стана човек!
към беседата >>
Те сами даже се чудят как хората са ги произвели за светии и са ги поставили в църквите, да им се кланят.
Ти казваш, например: „Аз обичам царя“. – Каква нужда има царят от твоята любов? Той даже не подозира, че ти го обичаш. Или, ти обичаш някой светия, по цял ден държиш портрета му пред себе си и го гледаш. Обаче, има светии, които всъщност не са никакви светии.
Те сами даже се чудят как хората са ги произвели за светии и са ги поставили в църквите, да им се кланят.
Светия може да бъде само онзи човек, у когото Бог постоянно пребъдва. Светия може да бъде само онзи, у когото Любовта живее и Господ се проявява. Някой човек мисли за себе си, че е праведен, че знае всичко, че е светия, но казвам: да мислиш, че си светия, е едно нещо, а всъщност да си такъв е друго нещо.
към беседата >>
“ Проповедникът го взима близо до себе си и му налага хубав бой.
Дойде ли човек до положението да разглежда въпроса за съществуването на Бога от причини към последствия, неговата работа е свършена. Той няма да дойде до никакъв резултат и ще го изпъдят от рая. Ти си изгубил Бога, Когото някога си познавал. Сега не ти остава нищо друго, освен да си вървиш по работата. Един безверник отива при един американски проповедник и му казва: „Докажи ми, че Бог съществува!
“ Проповедникът го взима близо до себе си и му налага хубав бой.
– „Моля ти се, братко; олеле, Господи, остави ме! Има Бог в света! Не ме бий, пощади ме! “ Сега, аз не искам да ви се присмивам, но казвам, че много пъти и вие се намирате в положението на този безверник. Докато страданията още не са дошли върху вас, вие отивате при някой възвишен дух и го питате: „Има ли Бог, или не?
към беседата >>
“ Как ще оправи България?
Чудни са съвременните хора, които всеки ден грешат, бъркат в чуждите каси и библиотеки, а при това къде кого срещнат, казват: „Ела да те научим как да обичаш Бога, как да обичаш ближния си и какво да правиш за себе си“. Те сами не знаят какво да правят, а другите ще учат. Те не са видели нито ангелите, нито Бога, а проповядват и за Бога, и за ангелите, но като останат сами, те се запитват: „Вярно ли е това, което проповядваме? “ Аз изнасям един факт, който се случва и с вас, и с владици, и с проповедници, и със свещеници, както и с управляващи. Например, някой дойде на власт и казва: „Аз ще оправя България!
“ Как ще оправи България?
Ако беше в сила да оправи България, преди всичко той не би станал министър. Някой се опопва и казва: „Аз ще оправя света! “ Който е в състояние да оправи света, той поп няма да става. Някой пък казва: „Аз ще стана човек! “ – Ако ти досега не си станал човек, за в бъдеще по-мъчно ще станеш човек.
към беседата >>
Светия може да бъде само онзи човек, у когото Бог постоянно пребъдва.
– Каква нужда има царят от твоята любов? Той даже не подозира, че ти го обичаш. Или, ти обичаш някой светия, по цял ден държиш портрета му пред себе си и го гледаш. Обаче, има светии, които всъщност не са никакви светии. Те сами даже се чудят как хората са ги произвели за светии и са ги поставили в църквите, да им се кланят.
Светия може да бъде само онзи човек, у когото Бог постоянно пребъдва.
Светия може да бъде само онзи, у когото Любовта живее и Господ се проявява. Някой човек мисли за себе си, че е праведен, че знае всичко, че е светия, но казвам: да мислиш, че си светия, е едно нещо, а всъщност да си такъв е друго нещо.
към беседата >>
– „Моля ти се, братко; олеле, Господи, остави ме!
Той няма да дойде до никакъв резултат и ще го изпъдят от рая. Ти си изгубил Бога, Когото някога си познавал. Сега не ти остава нищо друго, освен да си вървиш по работата. Един безверник отива при един американски проповедник и му казва: „Докажи ми, че Бог съществува! “ Проповедникът го взима близо до себе си и му налага хубав бой.
– „Моля ти се, братко; олеле, Господи, остави ме!
Има Бог в света! Не ме бий, пощади ме! “ Сега, аз не искам да ви се присмивам, но казвам, че много пъти и вие се намирате в положението на този безверник. Докато страданията още не са дошли върху вас, вие отивате при някой възвишен дух и го питате: „Има ли Бог, или не? “ Щом страданията дойдат върху вас и почнат да ви налагат, вие казвате: „Олеле, Боже, помилвай ме!
към беседата >>
Ако беше в сила да оправи България, преди всичко той не би станал министър.
Те сами не знаят какво да правят, а другите ще учат. Те не са видели нито ангелите, нито Бога, а проповядват и за Бога, и за ангелите, но като останат сами, те се запитват: „Вярно ли е това, което проповядваме? “ Аз изнасям един факт, който се случва и с вас, и с владици, и с проповедници, и със свещеници, както и с управляващи. Например, някой дойде на власт и казва: „Аз ще оправя България! “ Как ще оправи България?
Ако беше в сила да оправи България, преди всичко той не би станал министър.
Някой се опопва и казва: „Аз ще оправя света! “ Който е в състояние да оправи света, той поп няма да става. Някой пък казва: „Аз ще стана човек! “ – Ако ти досега не си станал човек, за в бъдеще по-мъчно ще станеш човек. Да станеш човек, това не зависи от тебе.
към беседата >>
Светия може да бъде само онзи, у когото Любовта живее и Господ се проявява.
Той даже не подозира, че ти го обичаш. Или, ти обичаш някой светия, по цял ден държиш портрета му пред себе си и го гледаш. Обаче, има светии, които всъщност не са никакви светии. Те сами даже се чудят как хората са ги произвели за светии и са ги поставили в църквите, да им се кланят. Светия може да бъде само онзи човек, у когото Бог постоянно пребъдва.
Светия може да бъде само онзи, у когото Любовта живее и Господ се проявява.
Някой човек мисли за себе си, че е праведен, че знае всичко, че е светия, но казвам: да мислиш, че си светия, е едно нещо, а всъщност да си такъв е друго нещо.
към беседата >>
Има Бог в света!
Ти си изгубил Бога, Когото някога си познавал. Сега не ти остава нищо друго, освен да си вървиш по работата. Един безверник отива при един американски проповедник и му казва: „Докажи ми, че Бог съществува! “ Проповедникът го взима близо до себе си и му налага хубав бой. – „Моля ти се, братко; олеле, Господи, остави ме!
Има Бог в света!
Не ме бий, пощади ме! “ Сега, аз не искам да ви се присмивам, но казвам, че много пъти и вие се намирате в положението на този безверник. Докато страданията още не са дошли върху вас, вие отивате при някой възвишен дух и го питате: „Има ли Бог, или не? “ Щом страданията дойдат върху вас и почнат да ви налагат, вие казвате: „Олеле, Боже, помилвай ме! Има Господ!
към беседата >>
Някой се опопва и казва: „Аз ще оправя света!
Те не са видели нито ангелите, нито Бога, а проповядват и за Бога, и за ангелите, но като останат сами, те се запитват: „Вярно ли е това, което проповядваме? “ Аз изнасям един факт, който се случва и с вас, и с владици, и с проповедници, и със свещеници, както и с управляващи. Например, някой дойде на власт и казва: „Аз ще оправя България! “ Как ще оправи България? Ако беше в сила да оправи България, преди всичко той не би станал министър.
Някой се опопва и казва: „Аз ще оправя света!
“ Който е в състояние да оправи света, той поп няма да става. Някой пък казва: „Аз ще стана човек! “ – Ако ти досега не си станал човек, за в бъдеще по-мъчно ще станеш човек. Да станеш човек, това не зависи от тебе. Който те е създал, само той има право и сила да те направи човек.
към беседата >>
Някой човек мисли за себе си, че е праведен, че знае всичко, че е светия, но казвам: да мислиш, че си светия, е едно нещо, а всъщност да си такъв е друго нещо.
Или, ти обичаш някой светия, по цял ден държиш портрета му пред себе си и го гледаш. Обаче, има светии, които всъщност не са никакви светии. Те сами даже се чудят как хората са ги произвели за светии и са ги поставили в църквите, да им се кланят. Светия може да бъде само онзи човек, у когото Бог постоянно пребъдва. Светия може да бъде само онзи, у когото Любовта живее и Господ се проявява.
Някой човек мисли за себе си, че е праведен, че знае всичко, че е светия, но казвам: да мислиш, че си светия, е едно нещо, а всъщност да си такъв е друго нещо.
към беседата >>
Не ме бий, пощади ме!
Сега не ти остава нищо друго, освен да си вървиш по работата. Един безверник отива при един американски проповедник и му казва: „Докажи ми, че Бог съществува! “ Проповедникът го взима близо до себе си и му налага хубав бой. – „Моля ти се, братко; олеле, Господи, остави ме! Има Бог в света!
Не ме бий, пощади ме!
“ Сега, аз не искам да ви се присмивам, но казвам, че много пъти и вие се намирате в положението на този безверник. Докато страданията още не са дошли върху вас, вие отивате при някой възвишен дух и го питате: „Има ли Бог, или не? “ Щом страданията дойдат върху вас и почнат да ви налагат, вие казвате: „Олеле, Боже, помилвай ме! Има Господ! “ Щом отричате Бога и не вярвате в Него, страданията идват.
към беседата >>
“ Който е в състояние да оправи света, той поп няма да става.
“ Аз изнасям един факт, който се случва и с вас, и с владици, и с проповедници, и със свещеници, както и с управляващи. Например, някой дойде на власт и казва: „Аз ще оправя България! “ Как ще оправи България? Ако беше в сила да оправи България, преди всичко той не би станал министър. Някой се опопва и казва: „Аз ще оправя света!
“ Който е в състояние да оправи света, той поп няма да става.
Някой пък казва: „Аз ще стана човек! “ – Ако ти досега не си станал човек, за в бъдеще по-мъчно ще станеш човек. Да станеш човек, това не зависи от тебе. Който те е създал, само той има право и сила да те направи човек. Ако под думите „ще стана човек“ се разбира, че ще се проявиш такъв, какъвто Бог те е създал, това е друг въпрос.
към беседата >>
Сега, като ви говоря така, има нещо скрито у вас, което ви нашепва: „Не слушайте, не е точно така, както ви се говори“.
Сега, като ви говоря така, има нещо скрито у вас, което ви нашепва: „Не слушайте, не е точно така, както ви се говори“.
Това нашепване се дължи на същества, които ви изкушават, обаче, те сами още не разбират живота. Те ви казват: „Възможно ли е човек да живее без пари? “ Преди всичко, ние създадохме парите и човек трябва да живее за тях, защото те ще го спасят. Питам: откъде са взели тези същества златото? Ще излезе, че те са ограбили Бога и са сложили името си над това злато.
към беседата >>
“ Сега, аз не искам да ви се присмивам, но казвам, че много пъти и вие се намирате в положението на този безверник.
Един безверник отива при един американски проповедник и му казва: „Докажи ми, че Бог съществува! “ Проповедникът го взима близо до себе си и му налага хубав бой. – „Моля ти се, братко; олеле, Господи, остави ме! Има Бог в света! Не ме бий, пощади ме!
“ Сега, аз не искам да ви се присмивам, но казвам, че много пъти и вие се намирате в положението на този безверник.
Докато страданията още не са дошли върху вас, вие отивате при някой възвишен дух и го питате: „Има ли Бог, или не? “ Щом страданията дойдат върху вас и почнат да ви налагат, вие казвате: „Олеле, Боже, помилвай ме! Има Господ! “ Щом отричате Бога и не вярвате в Него, страданията идват. Щом Го признаете и повярвате в Него, страданията изчезват.
към беседата >>
Някой пък казва: „Аз ще стана човек!
Например, някой дойде на власт и казва: „Аз ще оправя България! “ Как ще оправи България? Ако беше в сила да оправи България, преди всичко той не би станал министър. Някой се опопва и казва: „Аз ще оправя света! “ Който е в състояние да оправи света, той поп няма да става.
Някой пък казва: „Аз ще стана човек!
“ – Ако ти досега не си станал човек, за в бъдеще по-мъчно ще станеш човек. Да станеш човек, това не зависи от тебе. Който те е създал, само той има право и сила да те направи човек. Ако под думите „ще стана човек“ се разбира, че ще се проявиш такъв, какъвто Бог те е създал, това е друг въпрос. Ако човек забогатее и не може да използва своето богатство, както трябва, той ще се намери в положението на магаре, което само пренася товара на господаря си.
към беседата >>
Това нашепване се дължи на същества, които ви изкушават, обаче, те сами още не разбират живота.
Сега, като ви говоря така, има нещо скрито у вас, което ви нашепва: „Не слушайте, не е точно така, както ви се говори“.
Това нашепване се дължи на същества, които ви изкушават, обаче, те сами още не разбират живота.
Те ви казват: „Възможно ли е човек да живее без пари? “ Преди всичко, ние създадохме парите и човек трябва да живее за тях, защото те ще го спасят. Питам: откъде са взели тези същества златото? Ще излезе, че те са ограбили Бога и са сложили името си над това злато. Не, това не е истина.
към беседата >>
Докато страданията още не са дошли върху вас, вие отивате при някой възвишен дух и го питате: „Има ли Бог, или не?
“ Проповедникът го взима близо до себе си и му налага хубав бой. – „Моля ти се, братко; олеле, Господи, остави ме! Има Бог в света! Не ме бий, пощади ме! “ Сега, аз не искам да ви се присмивам, но казвам, че много пъти и вие се намирате в положението на този безверник.
Докато страданията още не са дошли върху вас, вие отивате при някой възвишен дух и го питате: „Има ли Бог, или не?
“ Щом страданията дойдат върху вас и почнат да ви налагат, вие казвате: „Олеле, Боже, помилвай ме! Има Господ! “ Щом отричате Бога и не вярвате в Него, страданията идват. Щом Го признаете и повярвате в Него, страданията изчезват. Щом питате, има ли Любов, страданията пак ще дойдат.
към беседата >>
“ – Ако ти досега не си станал човек, за в бъдеще по-мъчно ще станеш човек.
“ Как ще оправи България? Ако беше в сила да оправи България, преди всичко той не би станал министър. Някой се опопва и казва: „Аз ще оправя света! “ Който е в състояние да оправи света, той поп няма да става. Някой пък казва: „Аз ще стана човек!
“ – Ако ти досега не си станал човек, за в бъдеще по-мъчно ще станеш човек.
Да станеш човек, това не зависи от тебе. Който те е създал, само той има право и сила да те направи човек. Ако под думите „ще стана човек“ се разбира, че ще се проявиш такъв, какъвто Бог те е създал, това е друг въпрос. Ако човек забогатее и не може да използва своето богатство, както трябва, той ще се намери в положението на магаре, което само пренася товара на господаря си. Ако човек стане силен и не използва силата си на място, той ще изпадне в положението на бик, който знае само да муши с рогата си.
към беседата >>
Те ви казват: „Възможно ли е човек да живее без пари?
Сега, като ви говоря така, има нещо скрито у вас, което ви нашепва: „Не слушайте, не е точно така, както ви се говори“. Това нашепване се дължи на същества, които ви изкушават, обаче, те сами още не разбират живота.
Те ви казват: „Възможно ли е човек да живее без пари?
“ Преди всичко, ние създадохме парите и човек трябва да живее за тях, защото те ще го спасят. Питам: откъде са взели тези същества златото? Ще излезе, че те са ограбили Бога и са сложили името си над това злато. Не, това не е истина. Златото е само на Бога.
към беседата >>
“ Щом страданията дойдат върху вас и почнат да ви налагат, вие казвате: „Олеле, Боже, помилвай ме!
– „Моля ти се, братко; олеле, Господи, остави ме! Има Бог в света! Не ме бий, пощади ме! “ Сега, аз не искам да ви се присмивам, но казвам, че много пъти и вие се намирате в положението на този безверник. Докато страданията още не са дошли върху вас, вие отивате при някой възвишен дух и го питате: „Има ли Бог, или не?
“ Щом страданията дойдат върху вас и почнат да ви налагат, вие казвате: „Олеле, Боже, помилвай ме!
Има Господ! “ Щом отричате Бога и не вярвате в Него, страданията идват. Щом Го признаете и повярвате в Него, страданията изчезват. Щом питате, има ли Любов, страданията пак ще дойдат. – „Обича ли ме Бог?
към беседата >>
Да станеш човек, това не зависи от тебе.
Ако беше в сила да оправи България, преди всичко той не би станал министър. Някой се опопва и казва: „Аз ще оправя света! “ Който е в състояние да оправи света, той поп няма да става. Някой пък казва: „Аз ще стана човек! “ – Ако ти досега не си станал човек, за в бъдеще по-мъчно ще станеш човек.
Да станеш човек, това не зависи от тебе.
Който те е създал, само той има право и сила да те направи човек. Ако под думите „ще стана човек“ се разбира, че ще се проявиш такъв, какъвто Бог те е създал, това е друг въпрос. Ако човек забогатее и не може да използва своето богатство, както трябва, той ще се намери в положението на магаре, което само пренася товара на господаря си. Ако човек стане силен и не използва силата си на място, той ще изпадне в положението на бик, който знае само да муши с рогата си. В истинския смисъл на думата, човек е само онзи, който мисли право.
към беседата >>
“ Преди всичко, ние създадохме парите и човек трябва да живее за тях, защото те ще го спасят.
Сега, като ви говоря така, има нещо скрито у вас, което ви нашепва: „Не слушайте, не е точно така, както ви се говори“. Това нашепване се дължи на същества, които ви изкушават, обаче, те сами още не разбират живота. Те ви казват: „Възможно ли е човек да живее без пари?
“ Преди всичко, ние създадохме парите и човек трябва да живее за тях, защото те ще го спасят.
Питам: откъде са взели тези същества златото? Ще излезе, че те са ограбили Бога и са сложили името си над това злато. Не, това не е истина. Златото е само на Бога. Когато запитаха Христос, трябва ли да се плаща данък на Кесар, Христос отговори: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието Богу“.
към беседата >>
Има Господ!
Има Бог в света! Не ме бий, пощади ме! “ Сега, аз не искам да ви се присмивам, но казвам, че много пъти и вие се намирате в положението на този безверник. Докато страданията още не са дошли върху вас, вие отивате при някой възвишен дух и го питате: „Има ли Бог, или не? “ Щом страданията дойдат върху вас и почнат да ви налагат, вие казвате: „Олеле, Боже, помилвай ме!
Има Господ!
“ Щом отричате Бога и не вярвате в Него, страданията идват. Щом Го признаете и повярвате в Него, страданията изчезват. Щом питате, има ли Любов, страданията пак ще дойдат. – „Обича ли ме Бог? “ – Това е съмнението в тебе.
към беседата >>
Който те е създал, само той има право и сила да те направи човек.
Някой се опопва и казва: „Аз ще оправя света! “ Който е в състояние да оправи света, той поп няма да става. Някой пък казва: „Аз ще стана човек! “ – Ако ти досега не си станал човек, за в бъдеще по-мъчно ще станеш човек. Да станеш човек, това не зависи от тебе.
Който те е създал, само той има право и сила да те направи човек.
Ако под думите „ще стана човек“ се разбира, че ще се проявиш такъв, какъвто Бог те е създал, това е друг въпрос. Ако човек забогатее и не може да използва своето богатство, както трябва, той ще се намери в положението на магаре, което само пренася товара на господаря си. Ако човек стане силен и не използва силата си на място, той ще изпадне в положението на бик, който знае само да муши с рогата си. В истинския смисъл на думата, човек е само онзи, който мисли право.
към беседата >>
Питам: откъде са взели тези същества златото?
Сега, като ви говоря така, има нещо скрито у вас, което ви нашепва: „Не слушайте, не е точно така, както ви се говори“. Това нашепване се дължи на същества, които ви изкушават, обаче, те сами още не разбират живота. Те ви казват: „Възможно ли е човек да живее без пари? “ Преди всичко, ние създадохме парите и човек трябва да живее за тях, защото те ще го спасят.
Питам: откъде са взели тези същества златото?
Ще излезе, че те са ограбили Бога и са сложили името си над това злато. Не, това не е истина. Златото е само на Бога. Когато запитаха Христос, трябва ли да се плаща данък на Кесар, Христос отговори: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието Богу“. Значи това, което е Божие, някой го е използвал, сложил му е надписа си отгоре и го представя на хората като свое.
към беседата >>
“ Щом отричате Бога и не вярвате в Него, страданията идват.
Не ме бий, пощади ме! “ Сега, аз не искам да ви се присмивам, но казвам, че много пъти и вие се намирате в положението на този безверник. Докато страданията още не са дошли върху вас, вие отивате при някой възвишен дух и го питате: „Има ли Бог, или не? “ Щом страданията дойдат върху вас и почнат да ви налагат, вие казвате: „Олеле, Боже, помилвай ме! Има Господ!
“ Щом отричате Бога и не вярвате в Него, страданията идват.
Щом Го признаете и повярвате в Него, страданията изчезват. Щом питате, има ли Любов, страданията пак ще дойдат. – „Обича ли ме Бог? “ – Това е съмнението в тебе. Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте Любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания.
към беседата >>
Ако под думите „ще стана човек“ се разбира, че ще се проявиш такъв, какъвто Бог те е създал, това е друг въпрос.
“ Който е в състояние да оправи света, той поп няма да става. Някой пък казва: „Аз ще стана човек! “ – Ако ти досега не си станал човек, за в бъдеще по-мъчно ще станеш човек. Да станеш човек, това не зависи от тебе. Който те е създал, само той има право и сила да те направи човек.
Ако под думите „ще стана човек“ се разбира, че ще се проявиш такъв, какъвто Бог те е създал, това е друг въпрос.
Ако човек забогатее и не може да използва своето богатство, както трябва, той ще се намери в положението на магаре, което само пренася товара на господаря си. Ако човек стане силен и не използва силата си на място, той ще изпадне в положението на бик, който знае само да муши с рогата си. В истинския смисъл на думата, човек е само онзи, който мисли право.
към беседата >>
Ще излезе, че те са ограбили Бога и са сложили името си над това злато.
Сега, като ви говоря така, има нещо скрито у вас, което ви нашепва: „Не слушайте, не е точно така, както ви се говори“. Това нашепване се дължи на същества, които ви изкушават, обаче, те сами още не разбират живота. Те ви казват: „Възможно ли е човек да живее без пари? “ Преди всичко, ние създадохме парите и човек трябва да живее за тях, защото те ще го спасят. Питам: откъде са взели тези същества златото?
Ще излезе, че те са ограбили Бога и са сложили името си над това злато.
Не, това не е истина. Златото е само на Бога. Когато запитаха Христос, трябва ли да се плаща данък на Кесар, Христос отговори: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието Богу“. Значи това, което е Божие, някой го е използвал, сложил му е надписа си отгоре и го представя на хората като свое. Стихът „Дайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу“, аз превеждам в следната форма: дайте заблужденията си на хората!
към беседата >>
Щом Го признаете и повярвате в Него, страданията изчезват.
“ Сега, аз не искам да ви се присмивам, но казвам, че много пъти и вие се намирате в положението на този безверник. Докато страданията още не са дошли върху вас, вие отивате при някой възвишен дух и го питате: „Има ли Бог, или не? “ Щом страданията дойдат върху вас и почнат да ви налагат, вие казвате: „Олеле, Боже, помилвай ме! Има Господ! “ Щом отричате Бога и не вярвате в Него, страданията идват.
Щом Го признаете и повярвате в Него, страданията изчезват.
Щом питате, има ли Любов, страданията пак ще дойдат. – „Обича ли ме Бог? “ – Това е съмнението в тебе. Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте Любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания. Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени.
към беседата >>
Ако човек забогатее и не може да използва своето богатство, както трябва, той ще се намери в положението на магаре, което само пренася товара на господаря си.
Някой пък казва: „Аз ще стана човек! “ – Ако ти досега не си станал човек, за в бъдеще по-мъчно ще станеш човек. Да станеш човек, това не зависи от тебе. Който те е създал, само той има право и сила да те направи човек. Ако под думите „ще стана човек“ се разбира, че ще се проявиш такъв, какъвто Бог те е създал, това е друг въпрос.
Ако човек забогатее и не може да използва своето богатство, както трябва, той ще се намери в положението на магаре, което само пренася товара на господаря си.
Ако човек стане силен и не използва силата си на място, той ще изпадне в положението на бик, който знае само да муши с рогата си. В истинския смисъл на думата, човек е само онзи, който мисли право.
към беседата >>
Не, това не е истина.
Това нашепване се дължи на същества, които ви изкушават, обаче, те сами още не разбират живота. Те ви казват: „Възможно ли е човек да живее без пари? “ Преди всичко, ние създадохме парите и човек трябва да живее за тях, защото те ще го спасят. Питам: откъде са взели тези същества златото? Ще излезе, че те са ограбили Бога и са сложили името си над това злато.
Не, това не е истина.
Златото е само на Бога. Когато запитаха Христос, трябва ли да се плаща данък на Кесар, Христос отговори: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието Богу“. Значи това, което е Божие, някой го е използвал, сложил му е надписа си отгоре и го представя на хората като свое. Стихът „Дайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу“, аз превеждам в следната форма: дайте заблужденията си на хората! Истината говорете само на Бога и се дръжте за Любовта!
към беседата >>
Щом питате, има ли Любов, страданията пак ще дойдат.
Докато страданията още не са дошли върху вас, вие отивате при някой възвишен дух и го питате: „Има ли Бог, или не? “ Щом страданията дойдат върху вас и почнат да ви налагат, вие казвате: „Олеле, Боже, помилвай ме! Има Господ! “ Щом отричате Бога и не вярвате в Него, страданията идват. Щом Го признаете и повярвате в Него, страданията изчезват.
Щом питате, има ли Любов, страданията пак ще дойдат.
– „Обича ли ме Бог? “ – Това е съмнението в тебе. Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте Любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания. Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят.
към беседата >>
Ако човек стане силен и не използва силата си на място, той ще изпадне в положението на бик, който знае само да муши с рогата си.
“ – Ако ти досега не си станал човек, за в бъдеще по-мъчно ще станеш човек. Да станеш човек, това не зависи от тебе. Който те е създал, само той има право и сила да те направи човек. Ако под думите „ще стана човек“ се разбира, че ще се проявиш такъв, какъвто Бог те е създал, това е друг въпрос. Ако човек забогатее и не може да използва своето богатство, както трябва, той ще се намери в положението на магаре, което само пренася товара на господаря си.
Ако човек стане силен и не използва силата си на място, той ще изпадне в положението на бик, който знае само да муши с рогата си.
В истинския смисъл на думата, човек е само онзи, който мисли право.
към беседата >>
Златото е само на Бога.
Те ви казват: „Възможно ли е човек да живее без пари? “ Преди всичко, ние създадохме парите и човек трябва да живее за тях, защото те ще го спасят. Питам: откъде са взели тези същества златото? Ще излезе, че те са ограбили Бога и са сложили името си над това злато. Не, това не е истина.
Златото е само на Бога.
Когато запитаха Христос, трябва ли да се плаща данък на Кесар, Христос отговори: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието Богу“. Значи това, което е Божие, някой го е използвал, сложил му е надписа си отгоре и го представя на хората като свое. Стихът „Дайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу“, аз превеждам в следната форма: дайте заблужденията си на хората! Истината говорете само на Бога и се дръжте за Любовта! Какво правят хората?
към беседата >>
– „Обича ли ме Бог?
“ Щом страданията дойдат върху вас и почнат да ви налагат, вие казвате: „Олеле, Боже, помилвай ме! Има Господ! “ Щом отричате Бога и не вярвате в Него, страданията идват. Щом Го признаете и повярвате в Него, страданията изчезват. Щом питате, има ли Любов, страданията пак ще дойдат.
– „Обича ли ме Бог?
“ – Това е съмнението в тебе. Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте Любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания. Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят. Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви.
към беседата >>
В истинския смисъл на думата, човек е само онзи, който мисли право.
Да станеш човек, това не зависи от тебе. Който те е създал, само той има право и сила да те направи човек. Ако под думите „ще стана човек“ се разбира, че ще се проявиш такъв, какъвто Бог те е създал, това е друг въпрос. Ако човек забогатее и не може да използва своето богатство, както трябва, той ще се намери в положението на магаре, което само пренася товара на господаря си. Ако човек стане силен и не използва силата си на място, той ще изпадне в положението на бик, който знае само да муши с рогата си.
В истинския смисъл на думата, човек е само онзи, който мисли право.
към беседата >>
Когато запитаха Христос, трябва ли да се плаща данък на Кесар, Христос отговори: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието Богу“.
“ Преди всичко, ние създадохме парите и човек трябва да живее за тях, защото те ще го спасят. Питам: откъде са взели тези същества златото? Ще излезе, че те са ограбили Бога и са сложили името си над това злато. Не, това не е истина. Златото е само на Бога.
Когато запитаха Христос, трябва ли да се плаща данък на Кесар, Христос отговори: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието Богу“.
Значи това, което е Божие, някой го е използвал, сложил му е надписа си отгоре и го представя на хората като свое. Стихът „Дайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу“, аз превеждам в следната форма: дайте заблужденията си на хората! Истината говорете само на Бога и се дръжте за Любовта! Какво правят хората? Те казват Истината само на себе си.
към беседата >>
“ – Това е съмнението в тебе.
Има Господ! “ Щом отричате Бога и не вярвате в Него, страданията идват. Щом Го признаете и повярвате в Него, страданията изчезват. Щом питате, има ли Любов, страданията пак ще дойдат. – „Обича ли ме Бог?
“ – Това е съмнението в тебе.
Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте Любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания. Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят. Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви. Друго разрешение на въпросите няма.
към беседата >>
Следователно първото качество на истинския човек е Любовта.
Следователно първото качество на истинския човек е Любовта.
Без Любов човек е животно; без Любов той е изложен само на грехове и престъпления. И каквото мисли, каквото чувства този човек, от единия до другия край на живота му, това са само грехове и престъпления. Щом Любовта напусне човека, той вече е изложен на страдания. Хора, които нямат Любов в себе си, не могат да търпят човека на Любовта. Дойде ли при тях такъв човек, те казват: „Да се махне този човек оттук!
към беседата >>
Значи това, което е Божие, някой го е използвал, сложил му е надписа си отгоре и го представя на хората като свое.
Питам: откъде са взели тези същества златото? Ще излезе, че те са ограбили Бога и са сложили името си над това злато. Не, това не е истина. Златото е само на Бога. Когато запитаха Христос, трябва ли да се плаща данък на Кесар, Христос отговори: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието Богу“.
Значи това, което е Божие, някой го е използвал, сложил му е надписа си отгоре и го представя на хората като свое.
Стихът „Дайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу“, аз превеждам в следната форма: дайте заблужденията си на хората! Истината говорете само на Бога и се дръжте за Любовта! Какво правят хората? Те казват Истината само на себе си.
към беседата >>
Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте Любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания.
“ Щом отричате Бога и не вярвате в Него, страданията идват. Щом Го признаете и повярвате в Него, страданията изчезват. Щом питате, има ли Любов, страданията пак ще дойдат. – „Обича ли ме Бог? “ – Това е съмнението в тебе.
Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте Любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания.
Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят. Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви. Друго разрешение на въпросите няма. Каквото друго разрешение търсите, вие ще се натъкнете на ред неразрешими въпроси.
към беседата >>
Без Любов човек е животно; без Любов той е изложен само на грехове и престъпления.
Следователно първото качество на истинския човек е Любовта.
Без Любов човек е животно; без Любов той е изложен само на грехове и престъпления.
И каквото мисли, каквото чувства този човек, от единия до другия край на живота му, това са само грехове и престъпления. Щом Любовта напусне човека, той вече е изложен на страдания. Хора, които нямат Любов в себе си, не могат да търпят човека на Любовта. Дойде ли при тях такъв човек, те казват: „Да се махне този човек оттук! “ Не постъпиха ли евреите така с Христос?
към беседата >>
Стихът „Дайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу“, аз превеждам в следната форма: дайте заблужденията си на хората!
Ще излезе, че те са ограбили Бога и са сложили името си над това злато. Не, това не е истина. Златото е само на Бога. Когато запитаха Христос, трябва ли да се плаща данък на Кесар, Христос отговори: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието Богу“. Значи това, което е Божие, някой го е използвал, сложил му е надписа си отгоре и го представя на хората като свое.
Стихът „Дайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу“, аз превеждам в следната форма: дайте заблужденията си на хората!
Истината говорете само на Бога и се дръжте за Любовта! Какво правят хората? Те казват Истината само на себе си.
към беседата >>
Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени.
Щом Го признаете и повярвате в Него, страданията изчезват. Щом питате, има ли Любов, страданията пак ще дойдат. – „Обича ли ме Бог? “ – Това е съмнението в тебе. Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте Любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания.
Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени.
Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят. Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви. Друго разрешение на въпросите няма. Каквото друго разрешение търсите, вие ще се натъкнете на ред неразрешими въпроси. Няма какво да се спирате пред изкушенията и да ги обяснявате.
към беседата >>
И каквото мисли, каквото чувства този човек, от единия до другия край на живота му, това са само грехове и престъпления.
Следователно първото качество на истинския човек е Любовта. Без Любов човек е животно; без Любов той е изложен само на грехове и престъпления.
И каквото мисли, каквото чувства този човек, от единия до другия край на живота му, това са само грехове и престъпления.
Щом Любовта напусне човека, той вече е изложен на страдания. Хора, които нямат Любов в себе си, не могат да търпят човека на Любовта. Дойде ли при тях такъв човек, те казват: „Да се махне този човек оттук! “ Не постъпиха ли евреите така с Христос? Те казваха: „Махнете, разпнете този човек, защото се нарича Син Божи“.
към беседата >>
Истината говорете само на Бога и се дръжте за Любовта!
Не, това не е истина. Златото е само на Бога. Когато запитаха Христос, трябва ли да се плаща данък на Кесар, Христос отговори: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието Богу“. Значи това, което е Божие, някой го е използвал, сложил му е надписа си отгоре и го представя на хората като свое. Стихът „Дайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу“, аз превеждам в следната форма: дайте заблужденията си на хората!
Истината говорете само на Бога и се дръжте за Любовта!
Какво правят хората? Те казват Истината само на себе си.
към беседата >>
Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят.
Щом питате, има ли Любов, страданията пак ще дойдат. – „Обича ли ме Бог? “ – Това е съмнението в тебе. Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте Любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания. Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени.
Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят.
Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви. Друго разрешение на въпросите няма. Каквото друго разрешение търсите, вие ще се натъкнете на ред неразрешими въпроси. Няма какво да се спирате пред изкушенията и да ги обяснявате. Дойде ли изкушението, кажете: „Върви си по работата!
към беседата >>
Щом Любовта напусне човека, той вече е изложен на страдания.
Следователно първото качество на истинския човек е Любовта. Без Любов човек е животно; без Любов той е изложен само на грехове и престъпления. И каквото мисли, каквото чувства този човек, от единия до другия край на живота му, това са само грехове и престъпления.
Щом Любовта напусне човека, той вече е изложен на страдания.
Хора, които нямат Любов в себе си, не могат да търпят човека на Любовта. Дойде ли при тях такъв човек, те казват: „Да се махне този човек оттук! “ Не постъпиха ли евреите така с Христос? Те казваха: „Махнете, разпнете този човек, защото се нарича Син Божи“. Евреите искаха да подчинят Христос на своята воля: едни искаха от Него пари, богатства; други искаха да ги направи щастливи, да им помогне да се оженят за добри жени, да имат добри деца и т.н.
към беседата >>
Какво правят хората?
Златото е само на Бога. Когато запитаха Христос, трябва ли да се плаща данък на Кесар, Христос отговори: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието Богу“. Значи това, което е Божие, някой го е използвал, сложил му е надписа си отгоре и го представя на хората като свое. Стихът „Дайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу“, аз превеждам в следната форма: дайте заблужденията си на хората! Истината говорете само на Бога и се дръжте за Любовта!
Какво правят хората?
Те казват Истината само на себе си.
към беседата >>
Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви.
– „Обича ли ме Бог? “ – Това е съмнението в тебе. Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте Любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания. Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят.
Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви.
Друго разрешение на въпросите няма. Каквото друго разрешение търсите, вие ще се натъкнете на ред неразрешими въпроси. Няма какво да се спирате пред изкушенията и да ги обяснявате. Дойде ли изкушението, кажете: „Върви си по работата! “
към беседата >>
Хора, които нямат Любов в себе си, не могат да търпят човека на Любовта.
Следователно първото качество на истинския човек е Любовта. Без Любов човек е животно; без Любов той е изложен само на грехове и престъпления. И каквото мисли, каквото чувства този човек, от единия до другия край на живота му, това са само грехове и престъпления. Щом Любовта напусне човека, той вече е изложен на страдания.
Хора, които нямат Любов в себе си, не могат да търпят човека на Любовта.
Дойде ли при тях такъв човек, те казват: „Да се махне този човек оттук! “ Не постъпиха ли евреите така с Христос? Те казваха: „Махнете, разпнете този човек, защото се нарича Син Божи“. Евреите искаха да подчинят Христос на своята воля: едни искаха от Него пари, богатства; други искаха да ги направи щастливи, да им помогне да се оженят за добри жени, да имат добри деца и т.н. Обаче Христос казваше: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, Който ме е проводил.
към беседата >>
Те казват Истината само на себе си.
Когато запитаха Христос, трябва ли да се плаща данък на Кесар, Христос отговори: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието Богу“. Значи това, което е Божие, някой го е използвал, сложил му е надписа си отгоре и го представя на хората като свое. Стихът „Дайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу“, аз превеждам в следната форма: дайте заблужденията си на хората! Истината говорете само на Бога и се дръжте за Любовта! Какво правят хората?
Те казват Истината само на себе си.
към беседата >>
Друго разрешение на въпросите няма.
“ – Това е съмнението в тебе. Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте Любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания. Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят. Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви.
Друго разрешение на въпросите няма.
Каквото друго разрешение търсите, вие ще се натъкнете на ред неразрешими въпроси. Няма какво да се спирате пред изкушенията и да ги обяснявате. Дойде ли изкушението, кажете: „Върви си по работата! “
към беседата >>
Дойде ли при тях такъв човек, те казват: „Да се махне този човек оттук!
Следователно първото качество на истинския човек е Любовта. Без Любов човек е животно; без Любов той е изложен само на грехове и престъпления. И каквото мисли, каквото чувства този човек, от единия до другия край на живота му, това са само грехове и престъпления. Щом Любовта напусне човека, той вече е изложен на страдания. Хора, които нямат Любов в себе си, не могат да търпят човека на Любовта.
Дойде ли при тях такъв човек, те казват: „Да се махне този човек оттук!
“ Не постъпиха ли евреите така с Христос? Те казваха: „Махнете, разпнете този човек, защото се нарича Син Божи“. Евреите искаха да подчинят Христос на своята воля: едни искаха от Него пари, богатства; други искаха да ги направи щастливи, да им помогне да се оженят за добри жени, да имат добри деца и т.н. Обаче Христос казваше: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, Който ме е проводил. Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората как да живеят“.
към беседата >>
Днес искам да си припомните нещо, което сте знаели и което много пъти сте слушали да ви се говори.
Днес искам да си припомните нещо, което сте знаели и което много пъти сте слушали да ви се говори.
Например, вие често се запитвате: „Кога ще се спасим? Кога ще постигнем своите желания? “ И като не успявате скоро да постигнете всичко, каквото желаете, казвате: „Трудна работа е тази! “ Не, това е най-лесното нещо. Докато любовта ви към временните, към преходните неща е по-силна, отколкото към Бога, вие винаги ще се намирате в преходния, във временния живот и няма да постигнете това, което желаете.
към беседата >>
Каквото друго разрешение търсите, вие ще се натъкнете на ред неразрешими въпроси.
Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте Любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания. Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят. Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви. Друго разрешение на въпросите няма.
Каквото друго разрешение търсите, вие ще се натъкнете на ред неразрешими въпроси.
Няма какво да се спирате пред изкушенията и да ги обяснявате. Дойде ли изкушението, кажете: „Върви си по работата! “
към беседата >>
“ Не постъпиха ли евреите така с Христос?
Без Любов човек е животно; без Любов той е изложен само на грехове и престъпления. И каквото мисли, каквото чувства този човек, от единия до другия край на живота му, това са само грехове и престъпления. Щом Любовта напусне човека, той вече е изложен на страдания. Хора, които нямат Любов в себе си, не могат да търпят човека на Любовта. Дойде ли при тях такъв човек, те казват: „Да се махне този човек оттук!
“ Не постъпиха ли евреите така с Христос?
Те казваха: „Махнете, разпнете този човек, защото се нарича Син Божи“. Евреите искаха да подчинят Христос на своята воля: едни искаха от Него пари, богатства; други искаха да ги направи щастливи, да им помогне да се оженят за добри жени, да имат добри деца и т.н. Обаче Христос казваше: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, Който ме е проводил. Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората как да живеят“. Те не останаха доволни от Неговия отговор и казаха: „Такъв човек, който не иска да изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“.
към беседата >>
Например, вие често се запитвате: „Кога ще се спасим?
Днес искам да си припомните нещо, което сте знаели и което много пъти сте слушали да ви се говори.
Например, вие често се запитвате: „Кога ще се спасим?
Кога ще постигнем своите желания? “ И като не успявате скоро да постигнете всичко, каквото желаете, казвате: „Трудна работа е тази! “ Не, това е най-лесното нещо. Докато любовта ви към временните, към преходните неща е по-силна, отколкото към Бога, вие винаги ще се намирате в преходния, във временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: „Остаряхме вече!
към беседата >>
Няма какво да се спирате пред изкушенията и да ги обяснявате.
Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят. Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви. Друго разрешение на въпросите няма. Каквото друго разрешение търсите, вие ще се натъкнете на ред неразрешими въпроси.
Няма какво да се спирате пред изкушенията и да ги обяснявате.
Дойде ли изкушението, кажете: „Върви си по работата! “
към беседата >>
Те казваха: „Махнете, разпнете този човек, защото се нарича Син Божи“.
И каквото мисли, каквото чувства този човек, от единия до другия край на живота му, това са само грехове и престъпления. Щом Любовта напусне човека, той вече е изложен на страдания. Хора, които нямат Любов в себе си, не могат да търпят човека на Любовта. Дойде ли при тях такъв човек, те казват: „Да се махне този човек оттук! “ Не постъпиха ли евреите така с Христос?
Те казваха: „Махнете, разпнете този човек, защото се нарича Син Божи“.
Евреите искаха да подчинят Христос на своята воля: едни искаха от Него пари, богатства; други искаха да ги направи щастливи, да им помогне да се оженят за добри жени, да имат добри деца и т.н. Обаче Христос казваше: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, Който ме е проводил. Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората как да живеят“. Те не останаха доволни от Неговия отговор и казаха: „Такъв човек, който не иска да изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“. Не се ли повтаря същата история и днес в света?
към беседата >>
Кога ще постигнем своите желания?
Днес искам да си припомните нещо, което сте знаели и което много пъти сте слушали да ви се говори. Например, вие често се запитвате: „Кога ще се спасим?
Кога ще постигнем своите желания?
“ И като не успявате скоро да постигнете всичко, каквото желаете, казвате: „Трудна работа е тази! “ Не, това е най-лесното нещо. Докато любовта ви към временните, към преходните неща е по-силна, отколкото към Бога, вие винаги ще се намирате в преходния, във временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: „Остаряхме вече! “ Казвам: когато човек остарява, той същевременно и осиромашава.
към беседата >>
Дойде ли изкушението, кажете: „Върви си по работата!
Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят. Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви. Друго разрешение на въпросите няма. Каквото друго разрешение търсите, вие ще се натъкнете на ред неразрешими въпроси. Няма какво да се спирате пред изкушенията и да ги обяснявате.
Дойде ли изкушението, кажете: „Върви си по работата!
“
към беседата >>
Евреите искаха да подчинят Христос на своята воля: едни искаха от Него пари, богатства; други искаха да ги направи щастливи, да им помогне да се оженят за добри жени, да имат добри деца и т.н.
Щом Любовта напусне човека, той вече е изложен на страдания. Хора, които нямат Любов в себе си, не могат да търпят човека на Любовта. Дойде ли при тях такъв човек, те казват: „Да се махне този човек оттук! “ Не постъпиха ли евреите така с Христос? Те казваха: „Махнете, разпнете този човек, защото се нарича Син Божи“.
Евреите искаха да подчинят Христос на своята воля: едни искаха от Него пари, богатства; други искаха да ги направи щастливи, да им помогне да се оженят за добри жени, да имат добри деца и т.н.
Обаче Христос казваше: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, Който ме е проводил. Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората как да живеят“. Те не останаха доволни от Неговия отговор и казаха: „Такъв човек, който не иска да изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“. Не се ли повтаря същата история и днес в света? Кой не е разпнал Божественото в себе си?
към беседата >>
“ И като не успявате скоро да постигнете всичко, каквото желаете, казвате: „Трудна работа е тази!
Днес искам да си припомните нещо, което сте знаели и което много пъти сте слушали да ви се говори. Например, вие често се запитвате: „Кога ще се спасим? Кога ще постигнем своите желания?
“ И като не успявате скоро да постигнете всичко, каквото желаете, казвате: „Трудна работа е тази!
“ Не, това е най-лесното нещо. Докато любовта ви към временните, към преходните неща е по-силна, отколкото към Бога, вие винаги ще се намирате в преходния, във временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: „Остаряхме вече! “ Казвам: когато човек остарява, той същевременно и осиромашава. Обаче, под „старост“ във верния смисъл на думата се разбира придобиване на опитност, за което положение, именно, Писанието казва: „Които уповават на Господа, те ще се подмладят, а телата им ще се обновят“.
към беседата >>
“
Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви. Друго разрешение на въпросите няма. Каквото друго разрешение търсите, вие ще се натъкнете на ред неразрешими въпроси. Няма какво да се спирате пред изкушенията и да ги обяснявате. Дойде ли изкушението, кажете: „Върви си по работата!
“
към беседата >>
Обаче Христос казваше: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, Който ме е проводил.
Хора, които нямат Любов в себе си, не могат да търпят човека на Любовта. Дойде ли при тях такъв човек, те казват: „Да се махне този човек оттук! “ Не постъпиха ли евреите така с Христос? Те казваха: „Махнете, разпнете този човек, защото се нарича Син Божи“. Евреите искаха да подчинят Христос на своята воля: едни искаха от Него пари, богатства; други искаха да ги направи щастливи, да им помогне да се оженят за добри жени, да имат добри деца и т.н.
Обаче Христос казваше: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, Който ме е проводил.
Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората как да живеят“. Те не останаха доволни от Неговия отговор и казаха: „Такъв човек, който не иска да изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“. Не се ли повтаря същата история и днес в света? Кой не е разпнал Божественото в себе си? Някой казва: „Мъчи ме нещо вътре“.
към беседата >>
“ Не, това е най-лесното нещо.
Днес искам да си припомните нещо, което сте знаели и което много пъти сте слушали да ви се говори. Например, вие често се запитвате: „Кога ще се спасим? Кога ще постигнем своите желания? “ И като не успявате скоро да постигнете всичко, каквото желаете, казвате: „Трудна работа е тази!
“ Не, това е най-лесното нещо.
Докато любовта ви към временните, към преходните неща е по-силна, отколкото към Бога, вие винаги ще се намирате в преходния, във временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: „Остаряхме вече! “ Казвам: когато човек остарява, той същевременно и осиромашава. Обаче, под „старост“ във верния смисъл на думата се разбира придобиване на опитност, за което положение, именно, Писанието казва: „Които уповават на Господа, те ще се подмладят, а телата им ще се обновят“. Който живее в Бога, той никога не остарява, той придобива вечен живот.
към беседата >>
Казвам: ако се спрете пред тази нескончаема философия на разискване, която не води към положителни резултати, ще се намерите в положението на онзи българин от турско време, който постоянно се хвалил пред своите съселяни, че всичко знаел, че знаел турски език толкова добре, че и със султана можел да се разговаря.
Казвам: ако се спрете пред тази нескончаема философия на разискване, която не води към положителни резултати, ще се намерите в положението на онзи българин от турско време, който постоянно се хвалил пред своите съселяни, че всичко знаел, че знаел турски език толкова добре, че и със султана можел да се разговаря.
По едно време в селото им дошъл един турски бей и трябвало да се намери някой между селяните, който знае турски, да превежда какво иска беят от тях. Тогава извикали този селянин, който се хвалил, че знае турски и го накарали да превежда думите на бея. Обаче, той не разбирал какво му говорил беят и предавал думите му криво. Като влизал в стаята при бея, последният го набивал добре, като му казвал: „Ти трябва да научиш хубаво турски език! Така не се говори турски“.
към беседата >>
Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората как да живеят“.
Дойде ли при тях такъв човек, те казват: „Да се махне този човек оттук! “ Не постъпиха ли евреите така с Христос? Те казваха: „Махнете, разпнете този човек, защото се нарича Син Божи“. Евреите искаха да подчинят Христос на своята воля: едни искаха от Него пари, богатства; други искаха да ги направи щастливи, да им помогне да се оженят за добри жени, да имат добри деца и т.н. Обаче Христос казваше: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, Който ме е проводил.
Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората как да живеят“.
Те не останаха доволни от Неговия отговор и казаха: „Такъв човек, който не иска да изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“. Не се ли повтаря същата история и днес в света? Кой не е разпнал Божественото в себе си? Някой казва: „Мъчи ме нещо вътре“. – Какво те мъчи?
към беседата >>
Докато любовта ви към временните, към преходните неща е по-силна, отколкото към Бога, вие винаги ще се намирате в преходния, във временния живот и няма да постигнете това, което желаете.
Днес искам да си припомните нещо, което сте знаели и което много пъти сте слушали да ви се говори. Например, вие често се запитвате: „Кога ще се спасим? Кога ще постигнем своите желания? “ И като не успявате скоро да постигнете всичко, каквото желаете, казвате: „Трудна работа е тази! “ Не, това е най-лесното нещо.
Докато любовта ви към временните, към преходните неща е по-силна, отколкото към Бога, вие винаги ще се намирате в преходния, във временния живот и няма да постигнете това, което желаете.
Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: „Остаряхме вече! “ Казвам: когато човек остарява, той същевременно и осиромашава. Обаче, под „старост“ във верния смисъл на думата се разбира придобиване на опитност, за което положение, именно, Писанието казва: „Които уповават на Господа, те ще се подмладят, а телата им ще се обновят“. Който живее в Бога, той никога не остарява, той придобива вечен живот. Христос казва: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“.
към беседата >>
По едно време в селото им дошъл един турски бей и трябвало да се намери някой между селяните, който знае турски, да превежда какво иска беят от тях.
Казвам: ако се спрете пред тази нескончаема философия на разискване, която не води към положителни резултати, ще се намерите в положението на онзи българин от турско време, който постоянно се хвалил пред своите съселяни, че всичко знаел, че знаел турски език толкова добре, че и със султана можел да се разговаря.
По едно време в селото им дошъл един турски бей и трябвало да се намери някой между селяните, който знае турски, да превежда какво иска беят от тях.
Тогава извикали този селянин, който се хвалил, че знае турски и го накарали да превежда думите на бея. Обаче, той не разбирал какво му говорил беят и предавал думите му криво. Като влизал в стаята при бея, последният го набивал добре, като му казвал: „Ти трябва да научиш хубаво турски език! Така не се говори турски“. Като излизал вън, селяните го питали: „Защо те би беят?
към беседата >>
Те не останаха доволни от Неговия отговор и казаха: „Такъв човек, който не иска да изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“.
“ Не постъпиха ли евреите така с Христос? Те казваха: „Махнете, разпнете този човек, защото се нарича Син Божи“. Евреите искаха да подчинят Христос на своята воля: едни искаха от Него пари, богатства; други искаха да ги направи щастливи, да им помогне да се оженят за добри жени, да имат добри деца и т.н. Обаче Христос казваше: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, Който ме е проводил. Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората как да живеят“.
Те не останаха доволни от Неговия отговор и казаха: „Такъв човек, който не иска да изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“.
Не се ли повтаря същата история и днес в света? Кой не е разпнал Божественото в себе си? Някой казва: „Мъчи ме нещо вътре“. – Какво те мъчи? – Мъчи те нещо, защото си изгубил мира си.
към беседата >>
Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: „Остаряхме вече!
Например, вие често се запитвате: „Кога ще се спасим? Кога ще постигнем своите желания? “ И като не успявате скоро да постигнете всичко, каквото желаете, казвате: „Трудна работа е тази! “ Не, това е най-лесното нещо. Докато любовта ви към временните, към преходните неща е по-силна, отколкото към Бога, вие винаги ще се намирате в преходния, във временния живот и няма да постигнете това, което желаете.
Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: „Остаряхме вече!
“ Казвам: когато човек остарява, той същевременно и осиромашава. Обаче, под „старост“ във верния смисъл на думата се разбира придобиване на опитност, за което положение, именно, Писанието казва: „Които уповават на Господа, те ще се подмладят, а телата им ще се обновят“. Който живее в Бога, той никога не остарява, той придобива вечен живот. Христос казва: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Който познава Бога, той никога не остарява, никога не умира.
към беседата >>
Тогава извикали този селянин, който се хвалил, че знае турски и го накарали да превежда думите на бея.
Казвам: ако се спрете пред тази нескончаема философия на разискване, която не води към положителни резултати, ще се намерите в положението на онзи българин от турско време, който постоянно се хвалил пред своите съселяни, че всичко знаел, че знаел турски език толкова добре, че и със султана можел да се разговаря. По едно време в селото им дошъл един турски бей и трябвало да се намери някой между селяните, който знае турски, да превежда какво иска беят от тях.
Тогава извикали този селянин, който се хвалил, че знае турски и го накарали да превежда думите на бея.
Обаче, той не разбирал какво му говорил беят и предавал думите му криво. Като влизал в стаята при бея, последният го набивал добре, като му казвал: „Ти трябва да научиш хубаво турски език! Така не се говори турски“. Като излизал вън, селяните го питали: „Защо те би беят? “ – „Защото го наддумах.“ Не, човек се бие само тогава, когато не знае какво да приказва и как да приказва.
към беседата >>
Не се ли повтаря същата история и днес в света?
Те казваха: „Махнете, разпнете този човек, защото се нарича Син Божи“. Евреите искаха да подчинят Христос на своята воля: едни искаха от Него пари, богатства; други искаха да ги направи щастливи, да им помогне да се оженят за добри жени, да имат добри деца и т.н. Обаче Христос казваше: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, Който ме е проводил. Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората как да живеят“. Те не останаха доволни от Неговия отговор и казаха: „Такъв човек, който не иска да изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“.
Не се ли повтаря същата история и днес в света?
Кой не е разпнал Божественото в себе си? Някой казва: „Мъчи ме нещо вътре“. – Какво те мъчи? – Мъчи те нещо, защото си изгубил мира си. Който не говори истината, той изгубва своя вътрешен мир.
към беседата >>
“ Казвам: когато човек остарява, той същевременно и осиромашава.
Кога ще постигнем своите желания? “ И като не успявате скоро да постигнете всичко, каквото желаете, казвате: „Трудна работа е тази! “ Не, това е най-лесното нещо. Докато любовта ви към временните, към преходните неща е по-силна, отколкото към Бога, вие винаги ще се намирате в преходния, във временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: „Остаряхме вече!
“ Казвам: когато човек остарява, той същевременно и осиромашава.
Обаче, под „старост“ във верния смисъл на думата се разбира придобиване на опитност, за което положение, именно, Писанието казва: „Които уповават на Господа, те ще се подмладят, а телата им ще се обновят“. Който живее в Бога, той никога не остарява, той придобива вечен живот. Христос казва: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Който познава Бога, той никога не остарява, никога не умира.
към беседата >>
Обаче, той не разбирал какво му говорил беят и предавал думите му криво.
Казвам: ако се спрете пред тази нескончаема философия на разискване, която не води към положителни резултати, ще се намерите в положението на онзи българин от турско време, който постоянно се хвалил пред своите съселяни, че всичко знаел, че знаел турски език толкова добре, че и със султана можел да се разговаря. По едно време в селото им дошъл един турски бей и трябвало да се намери някой между селяните, който знае турски, да превежда какво иска беят от тях. Тогава извикали този селянин, който се хвалил, че знае турски и го накарали да превежда думите на бея.
Обаче, той не разбирал какво му говорил беят и предавал думите му криво.
Като влизал в стаята при бея, последният го набивал добре, като му казвал: „Ти трябва да научиш хубаво турски език! Така не се говори турски“. Като излизал вън, селяните го питали: „Защо те би беят? “ – „Защото го наддумах.“ Не, човек се бие само тогава, когато не знае какво да приказва и как да приказва. И след това ще казва, че страда за Бога.
към беседата >>
Кой не е разпнал Божественото в себе си?
Евреите искаха да подчинят Христос на своята воля: едни искаха от Него пари, богатства; други искаха да ги направи щастливи, да им помогне да се оженят за добри жени, да имат добри деца и т.н. Обаче Христос казваше: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, Който ме е проводил. Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората как да живеят“. Те не останаха доволни от Неговия отговор и казаха: „Такъв човек, който не иска да изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“. Не се ли повтаря същата история и днес в света?
Кой не е разпнал Божественото в себе си?
Някой казва: „Мъчи ме нещо вътре“. – Какво те мъчи? – Мъчи те нещо, защото си изгубил мира си. Който не говори истината, той изгубва своя вътрешен мир. Повечето хора днес се лъжат едни-други на общо основание.
към беседата >>
Обаче, под „старост“ във верния смисъл на думата се разбира придобиване на опитност, за което положение, именно, Писанието казва: „Които уповават на Господа, те ще се подмладят, а телата им ще се обновят“.
“ И като не успявате скоро да постигнете всичко, каквото желаете, казвате: „Трудна работа е тази! “ Не, това е най-лесното нещо. Докато любовта ви към временните, към преходните неща е по-силна, отколкото към Бога, вие винаги ще се намирате в преходния, във временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: „Остаряхме вече! “ Казвам: когато човек остарява, той същевременно и осиромашава.
Обаче, под „старост“ във верния смисъл на думата се разбира придобиване на опитност, за което положение, именно, Писанието казва: „Които уповават на Господа, те ще се подмладят, а телата им ще се обновят“.
Който живее в Бога, той никога не остарява, той придобива вечен живот. Христос казва: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Който познава Бога, той никога не остарява, никога не умира.
към беседата >>
Като влизал в стаята при бея, последният го набивал добре, като му казвал: „Ти трябва да научиш хубаво турски език!
Казвам: ако се спрете пред тази нескончаема философия на разискване, която не води към положителни резултати, ще се намерите в положението на онзи българин от турско време, който постоянно се хвалил пред своите съселяни, че всичко знаел, че знаел турски език толкова добре, че и със султана можел да се разговаря. По едно време в селото им дошъл един турски бей и трябвало да се намери някой между селяните, който знае турски, да превежда какво иска беят от тях. Тогава извикали този селянин, който се хвалил, че знае турски и го накарали да превежда думите на бея. Обаче, той не разбирал какво му говорил беят и предавал думите му криво.
Като влизал в стаята при бея, последният го набивал добре, като му казвал: „Ти трябва да научиш хубаво турски език!
Така не се говори турски“. Като излизал вън, селяните го питали: „Защо те би беят? “ – „Защото го наддумах.“ Не, човек се бие само тогава, когато не знае какво да приказва и как да приказва. И след това ще казва, че страда за Бога. Човек страда за това, че не знае да говори, както трябва.
към беседата >>
Някой казва: „Мъчи ме нещо вътре“.
Обаче Христос казваше: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, Който ме е проводил. Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората как да живеят“. Те не останаха доволни от Неговия отговор и казаха: „Такъв човек, който не иска да изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“. Не се ли повтаря същата история и днес в света? Кой не е разпнал Божественото в себе си?
Някой казва: „Мъчи ме нещо вътре“.
– Какво те мъчи? – Мъчи те нещо, защото си изгубил мира си. Който не говори истината, той изгубва своя вътрешен мир. Повечето хора днес се лъжат едни-други на общо основание. Освен това много хора не признават, че нямат Любов, и казват: „Ние имаме Любов, но външните условия, хората около нас ни създават препятствия и трудности“.
към беседата >>
Който живее в Бога, той никога не остарява, той придобива вечен живот.
“ Не, това е най-лесното нещо. Докато любовта ви към временните, към преходните неща е по-силна, отколкото към Бога, вие винаги ще се намирате в преходния, във временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: „Остаряхме вече! “ Казвам: когато човек остарява, той същевременно и осиромашава. Обаче, под „старост“ във верния смисъл на думата се разбира придобиване на опитност, за което положение, именно, Писанието казва: „Които уповават на Господа, те ще се подмладят, а телата им ще се обновят“.
Който живее в Бога, той никога не остарява, той придобива вечен живот.
Христос казва: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Който познава Бога, той никога не остарява, никога не умира.
към беседата >>
Така не се говори турски“.
Казвам: ако се спрете пред тази нескончаема философия на разискване, която не води към положителни резултати, ще се намерите в положението на онзи българин от турско време, който постоянно се хвалил пред своите съселяни, че всичко знаел, че знаел турски език толкова добре, че и със султана можел да се разговаря. По едно време в селото им дошъл един турски бей и трябвало да се намери някой между селяните, който знае турски, да превежда какво иска беят от тях. Тогава извикали този селянин, който се хвалил, че знае турски и го накарали да превежда думите на бея. Обаче, той не разбирал какво му говорил беят и предавал думите му криво. Като влизал в стаята при бея, последният го набивал добре, като му казвал: „Ти трябва да научиш хубаво турски език!
Така не се говори турски“.
Като излизал вън, селяните го питали: „Защо те би беят? “ – „Защото го наддумах.“ Не, човек се бие само тогава, когато не знае какво да приказва и как да приказва. И след това ще казва, че страда за Бога. Човек страда за това, че не знае да говори, както трябва. Тази е истината.
към беседата >>
– Какво те мъчи?
Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората как да живеят“. Те не останаха доволни от Неговия отговор и казаха: „Такъв човек, който не иска да изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“. Не се ли повтаря същата история и днес в света? Кой не е разпнал Божественото в себе си? Някой казва: „Мъчи ме нещо вътре“.
– Какво те мъчи?
– Мъчи те нещо, защото си изгубил мира си. Който не говори истината, той изгубва своя вътрешен мир. Повечето хора днес се лъжат едни-други на общо основание. Освен това много хора не признават, че нямат Любов, и казват: „Ние имаме Любов, но външните условия, хората около нас ни създават препятствия и трудности“. Не, външните условия не създават трудностите в живота, но вътрешните условия в самия човек са причина за всички страдания, мъчнотии и противоречия.
към беседата >>
Христос казва: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“.
Докато любовта ви към временните, към преходните неща е по-силна, отколкото към Бога, вие винаги ще се намирате в преходния, във временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: „Остаряхме вече! “ Казвам: когато човек остарява, той същевременно и осиромашава. Обаче, под „старост“ във верния смисъл на думата се разбира придобиване на опитност, за което положение, именно, Писанието казва: „Които уповават на Господа, те ще се подмладят, а телата им ще се обновят“. Който живее в Бога, той никога не остарява, той придобива вечен живот.
Христос казва: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“.
Който познава Бога, той никога не остарява, никога не умира.
към беседата >>
Като излизал вън, селяните го питали: „Защо те би беят?
По едно време в селото им дошъл един турски бей и трябвало да се намери някой между селяните, който знае турски, да превежда какво иска беят от тях. Тогава извикали този селянин, който се хвалил, че знае турски и го накарали да превежда думите на бея. Обаче, той не разбирал какво му говорил беят и предавал думите му криво. Като влизал в стаята при бея, последният го набивал добре, като му казвал: „Ти трябва да научиш хубаво турски език! Така не се говори турски“.
Като излизал вън, селяните го питали: „Защо те би беят?
“ – „Защото го наддумах.“ Не, човек се бие само тогава, когато не знае какво да приказва и как да приказва. И след това ще казва, че страда за Бога. Човек страда за това, че не знае да говори, както трябва. Тази е истината.
към беседата >>
– Мъчи те нещо, защото си изгубил мира си.
Те не останаха доволни от Неговия отговор и казаха: „Такъв човек, който не иска да изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“. Не се ли повтаря същата история и днес в света? Кой не е разпнал Божественото в себе си? Някой казва: „Мъчи ме нещо вътре“. – Какво те мъчи?
– Мъчи те нещо, защото си изгубил мира си.
Който не говори истината, той изгубва своя вътрешен мир. Повечето хора днес се лъжат едни-други на общо основание. Освен това много хора не признават, че нямат Любов, и казват: „Ние имаме Любов, но външните условия, хората около нас ни създават препятствия и трудности“. Не, външните условия не създават трудностите в живота, но вътрешните условия в самия човек са причина за всички страдания, мъчнотии и противоречия. Защо се мъчи гладният човек?
към беседата >>
Който познава Бога, той никога не остарява, никога не умира.
Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: „Остаряхме вече! “ Казвам: когато човек остарява, той същевременно и осиромашава. Обаче, под „старост“ във верния смисъл на думата се разбира придобиване на опитност, за което положение, именно, Писанието казва: „Които уповават на Господа, те ще се подмладят, а телата им ще се обновят“. Който живее в Бога, той никога не остарява, той придобива вечен живот. Христос казва: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“.
Който познава Бога, той никога не остарява, никога не умира.
към беседата >>
“ – „Защото го наддумах.“ Не, човек се бие само тогава, когато не знае какво да приказва и как да приказва.
Тогава извикали този селянин, който се хвалил, че знае турски и го накарали да превежда думите на бея. Обаче, той не разбирал какво му говорил беят и предавал думите му криво. Като влизал в стаята при бея, последният го набивал добре, като му казвал: „Ти трябва да научиш хубаво турски език! Така не се говори турски“. Като излизал вън, селяните го питали: „Защо те би беят?
“ – „Защото го наддумах.“ Не, човек се бие само тогава, когато не знае какво да приказва и как да приказва.
И след това ще казва, че страда за Бога. Човек страда за това, че не знае да говори, както трябва. Тази е истината.
към беседата >>
2.
Симон Петър
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
В този смисъл тези понятия са строго определени.
Ако има един млад човек повече от броя на фаровете, които светят, и ако има един стар човек повече от броя на фенерите, за които те се грижат, работите в света няма да вървят правилно. При всеки млад трябва да има по един стар човек; и при всеки стар трябва да има по един млад човек. В това отношение аз съпоставям тези неща в следната аналогия: душата е фарът, който свети; духът е фенерджията, който се грижи за душата; той я направлява, грижи се за нея да свети. Каже ли някой, че душата не съществува, това означава, че неговият фар е загаснал. Каже ли някой, че духът съществува, а душата не съществува, това означава, че фенерджията е на мястото си, но фарът не действа.
В този смисъл тези понятия са строго определени.
Някой казва: „Духът ми е отпаднал“. Значи фенерджията, който чисти и пали фара, отсъства. Човек трябва да има фар, но и фенерджия трябва да има на разположение.
към беседата >>
С други думи казано: който свети, той едновременно слугува на хората.
Някой казва: „Аз не живея добре“. Това значи: „Като млад човек, аз не светя“; или: „Като стар човек, аз не чистя добре своя фар“. Значи и младият, и старият са закъсали в живота си. Младост и старост са две състояния, които човек едновременно преживява. Това подразбира, че човек ще свети, но същевременно ще има грижата да чисти своя фар.
С други думи казано: който свети, той едновременно слугува на хората.
към беседата >>
Някой казва: „Духът ми е отпаднал“.
При всеки млад трябва да има по един стар човек; и при всеки стар трябва да има по един млад човек. В това отношение аз съпоставям тези неща в следната аналогия: душата е фарът, който свети; духът е фенерджията, който се грижи за душата; той я направлява, грижи се за нея да свети. Каже ли някой, че душата не съществува, това означава, че неговият фар е загаснал. Каже ли някой, че духът съществува, а душата не съществува, това означава, че фенерджията е на мястото си, но фарът не действа. В този смисъл тези понятия са строго определени.
Някой казва: „Духът ми е отпаднал“.
Значи фенерджията, който чисти и пали фара, отсъства. Човек трябва да има фар, но и фенерджия трябва да има на разположение.
към беседата >>
Питам: какво се разбира под думите „Ти си Син на Бога живого“?
Питам: какво се разбира под думите „Ти си Син на Бога живого“?
Това показва степен на съзнание. Оттам всеки човек трябва да съзнава, че от положението, в което се намира в даден момент, той може да расте, да се развива, докато дойде ден да се нарече Син Божи. Какво се разбира под думата „ден“? – Това са възможностите, които денят крие в себе си. Като се каже „нощ“, разбираме възможностите, които нощта крие в себе си.
към беседата >>
Значи фенерджията, който чисти и пали фара, отсъства.
В това отношение аз съпоставям тези неща в следната аналогия: душата е фарът, който свети; духът е фенерджията, който се грижи за душата; той я направлява, грижи се за нея да свети. Каже ли някой, че душата не съществува, това означава, че неговият фар е загаснал. Каже ли някой, че духът съществува, а душата не съществува, това означава, че фенерджията е на мястото си, но фарът не действа. В този смисъл тези понятия са строго определени. Някой казва: „Духът ми е отпаднал“.
Значи фенерджията, който чисти и пали фара, отсъства.
Човек трябва да има фар, но и фенерджия трябва да има на разположение.
към беседата >>
Това показва степен на съзнание.
Питам: какво се разбира под думите „Ти си Син на Бога живого“?
Това показва степен на съзнание.
Оттам всеки човек трябва да съзнава, че от положението, в което се намира в даден момент, той може да расте, да се развива, докато дойде ден да се нарече Син Божи. Какво се разбира под думата „ден“? – Това са възможностите, които денят крие в себе си. Като се каже „нощ“, разбираме възможностите, които нощта крие в себе си. Думите „здраве“, „богатство“, „разумност“, „доброта“, „красота“, „Мъдрост“, „Любов“, „Истина“, това са ред възможности, които се съдържат в тези понятия.
към беседата >>
Човек трябва да има фар, но и фенерджия трябва да има на разположение.
Каже ли някой, че душата не съществува, това означава, че неговият фар е загаснал. Каже ли някой, че духът съществува, а душата не съществува, това означава, че фенерджията е на мястото си, но фарът не действа. В този смисъл тези понятия са строго определени. Някой казва: „Духът ми е отпаднал“. Значи фенерджията, който чисти и пали фара, отсъства.
Човек трябва да има фар, но и фенерджия трябва да има на разположение.
към беседата >>
Оттам всеки човек трябва да съзнава, че от положението, в което се намира в даден момент, той може да расте, да се развива, докато дойде ден да се нарече Син Божи.
Питам: какво се разбира под думите „Ти си Син на Бога живого“? Това показва степен на съзнание.
Оттам всеки човек трябва да съзнава, че от положението, в което се намира в даден момент, той може да расте, да се развива, докато дойде ден да се нарече Син Божи.
Какво се разбира под думата „ден“? – Това са възможностите, които денят крие в себе си. Като се каже „нощ“, разбираме възможностите, които нощта крие в себе си. Думите „здраве“, „богатство“, „разумност“, „доброта“, „красота“, „Мъдрост“, „Любов“, „Истина“, това са ред възможности, които се съдържат в тези понятия. Всяка една от тези думи изразява сили, светове, в които човек може да расте и да се развива.
към беседата >>
Днес се откри деветият младежки събор.
Днес се откри деветият младежки събор.
Защо се събират хората? Най-красивото нещо в живота е процесът на събирането. Обратният процес на събирането е изваждането, което в живота се нарича още разпиляване. Когато в изваждането няма разумност, тогава имаме разпиляване. Събирането пък има смисъл, когато човек събира доброто в себе си.
към беседата >>
Какво се разбира под думата „ден“?
Питам: какво се разбира под думите „Ти си Син на Бога живого“? Това показва степен на съзнание. Оттам всеки човек трябва да съзнава, че от положението, в което се намира в даден момент, той може да расте, да се развива, докато дойде ден да се нарече Син Божи.
Какво се разбира под думата „ден“?
– Това са възможностите, които денят крие в себе си. Като се каже „нощ“, разбираме възможностите, които нощта крие в себе си. Думите „здраве“, „богатство“, „разумност“, „доброта“, „красота“, „Мъдрост“, „Любов“, „Истина“, това са ред възможности, които се съдържат в тези понятия. Всяка една от тези думи изразява сили, светове, в които човек може да расте и да се развива. Например, кажеш ли думата „Любов“, ти имаш вече на разположение възможностите на един голям свят.
към беседата >>
Защо се събират хората?
Днес се откри деветият младежки събор.
Защо се събират хората?
Най-красивото нещо в живота е процесът на събирането. Обратният процес на събирането е изваждането, което в живота се нарича още разпиляване. Когато в изваждането няма разумност, тогава имаме разпиляване. Събирането пък има смисъл, когато човек събира доброто в себе си. Числото девет, в деветия събор, означава даване отчет, какво е направено през изминалите досега години.
към беседата >>
– Това са възможностите, които денят крие в себе си.
Питам: какво се разбира под думите „Ти си Син на Бога живого“? Това показва степен на съзнание. Оттам всеки човек трябва да съзнава, че от положението, в което се намира в даден момент, той може да расте, да се развива, докато дойде ден да се нарече Син Божи. Какво се разбира под думата „ден“?
– Това са възможностите, които денят крие в себе си.
Като се каже „нощ“, разбираме възможностите, които нощта крие в себе си. Думите „здраве“, „богатство“, „разумност“, „доброта“, „красота“, „Мъдрост“, „Любов“, „Истина“, това са ред възможности, които се съдържат в тези понятия. Всяка една от тези думи изразява сили, светове, в които човек може да расте и да се развива. Например, кажеш ли думата „Любов“, ти имаш вече на разположение възможностите на един голям свят. Тези възможности дават условия да растеш и да се развиваш.
към беседата >>
Най-красивото нещо в живота е процесът на събирането.
Днес се откри деветият младежки събор. Защо се събират хората?
Най-красивото нещо в живота е процесът на събирането.
Обратният процес на събирането е изваждането, което в живота се нарича още разпиляване. Когато в изваждането няма разумност, тогава имаме разпиляване. Събирането пък има смисъл, когато човек събира доброто в себе си. Числото девет, в деветия събор, означава даване отчет, какво е направено през изминалите досега години. Предишните събори ставаха в София, вследствие на което мнозина мислеха, че тази година няма да има събор.
към беседата >>
Като се каже „нощ“, разбираме възможностите, които нощта крие в себе си.
Питам: какво се разбира под думите „Ти си Син на Бога живого“? Това показва степен на съзнание. Оттам всеки човек трябва да съзнава, че от положението, в което се намира в даден момент, той може да расте, да се развива, докато дойде ден да се нарече Син Божи. Какво се разбира под думата „ден“? – Това са възможностите, които денят крие в себе си.
Като се каже „нощ“, разбираме възможностите, които нощта крие в себе си.
Думите „здраве“, „богатство“, „разумност“, „доброта“, „красота“, „Мъдрост“, „Любов“, „Истина“, това са ред възможности, които се съдържат в тези понятия. Всяка една от тези думи изразява сили, светове, в които човек може да расте и да се развива. Например, кажеш ли думата „Любов“, ти имаш вече на разположение възможностите на един голям свят. Тези възможности дават условия да растеш и да се развиваш. И тогава, ако си ученик, където влезеш, всички ще ти услужват.
към беседата >>
Обратният процес на събирането е изваждането, което в живота се нарича още разпиляване.
Днес се откри деветият младежки събор. Защо се събират хората? Най-красивото нещо в живота е процесът на събирането.
Обратният процес на събирането е изваждането, което в живота се нарича още разпиляване.
Когато в изваждането няма разумност, тогава имаме разпиляване. Събирането пък има смисъл, когато човек събира доброто в себе си. Числото девет, в деветия събор, означава даване отчет, какво е направено през изминалите досега години. Предишните събори ставаха в София, вследствие на което мнозина мислеха, че тази година няма да има събор. Други години за събор, от братя и сестри, се приготвяха музикални номера, декламации; обаче и тук, без приготовления от ваша страна, се изпълниха няколко музикални номера.
към беседата >>
Думите „здраве“, „богатство“, „разумност“, „доброта“, „красота“, „Мъдрост“, „Любов“, „Истина“, това са ред възможности, които се съдържат в тези понятия.
Това показва степен на съзнание. Оттам всеки човек трябва да съзнава, че от положението, в което се намира в даден момент, той може да расте, да се развива, докато дойде ден да се нарече Син Божи. Какво се разбира под думата „ден“? – Това са възможностите, които денят крие в себе си. Като се каже „нощ“, разбираме възможностите, които нощта крие в себе си.
Думите „здраве“, „богатство“, „разумност“, „доброта“, „красота“, „Мъдрост“, „Любов“, „Истина“, това са ред възможности, които се съдържат в тези понятия.
Всяка една от тези думи изразява сили, светове, в които човек може да расте и да се развива. Например, кажеш ли думата „Любов“, ти имаш вече на разположение възможностите на един голям свят. Тези възможности дават условия да растеш и да се развиваш. И тогава, ако си ученик, където влезеш, всички ще ти услужват. Отиваш в университета – всички студенти, професори са на твое разположение.
към беседата >>
Когато в изваждането няма разумност, тогава имаме разпиляване.
Днес се откри деветият младежки събор. Защо се събират хората? Най-красивото нещо в живота е процесът на събирането. Обратният процес на събирането е изваждането, което в живота се нарича още разпиляване.
Когато в изваждането няма разумност, тогава имаме разпиляване.
Събирането пък има смисъл, когато човек събира доброто в себе си. Числото девет, в деветия събор, означава даване отчет, какво е направено през изминалите досега години. Предишните събори ставаха в София, вследствие на което мнозина мислеха, че тази година няма да има събор. Други години за събор, от братя и сестри, се приготвяха музикални номера, декламации; обаче и тук, без приготовления от ваша страна, се изпълниха няколко музикални номера. Днес сутринта, по случай откриването на събора, пристигна от провинцията оркестър от мандолини и китари, от външни хора, които свириха с Любов, без никакво възнаграждение.
към беседата >>
Всяка една от тези думи изразява сили, светове, в които човек може да расте и да се развива.
Оттам всеки човек трябва да съзнава, че от положението, в което се намира в даден момент, той може да расте, да се развива, докато дойде ден да се нарече Син Божи. Какво се разбира под думата „ден“? – Това са възможностите, които денят крие в себе си. Като се каже „нощ“, разбираме възможностите, които нощта крие в себе си. Думите „здраве“, „богатство“, „разумност“, „доброта“, „красота“, „Мъдрост“, „Любов“, „Истина“, това са ред възможности, които се съдържат в тези понятия.
Всяка една от тези думи изразява сили, светове, в които човек може да расте и да се развива.
Например, кажеш ли думата „Любов“, ти имаш вече на разположение възможностите на един голям свят. Тези възможности дават условия да растеш и да се развиваш. И тогава, ако си ученик, където влезеш, всички ще ти услужват. Отиваш в университета – всички студенти, професори са на твое разположение. Ако на земята е така, колко повече в Божествения свят, където владее абсолютно съвършенство, където всичко е в пълен ред и порядък.
към беседата >>
Събирането пък има смисъл, когато човек събира доброто в себе си.
Днес се откри деветият младежки събор. Защо се събират хората? Най-красивото нещо в живота е процесът на събирането. Обратният процес на събирането е изваждането, което в живота се нарича още разпиляване. Когато в изваждането няма разумност, тогава имаме разпиляване.
Събирането пък има смисъл, когато човек събира доброто в себе си.
Числото девет, в деветия събор, означава даване отчет, какво е направено през изминалите досега години. Предишните събори ставаха в София, вследствие на което мнозина мислеха, че тази година няма да има събор. Други години за събор, от братя и сестри, се приготвяха музикални номера, декламации; обаче и тук, без приготовления от ваша страна, се изпълниха няколко музикални номера. Днес сутринта, по случай откриването на събора, пристигна от провинцията оркестър от мандолини и китари, от външни хора, които свириха с Любов, без никакво възнаграждение. Те дойдоха като делегати, изпратени от невидимия свят, да заместят нашите братя и сестри от провинцията, които идваха за събора.
към беседата >>
Например, кажеш ли думата „Любов“, ти имаш вече на разположение възможностите на един голям свят.
Какво се разбира под думата „ден“? – Това са възможностите, които денят крие в себе си. Като се каже „нощ“, разбираме възможностите, които нощта крие в себе си. Думите „здраве“, „богатство“, „разумност“, „доброта“, „красота“, „Мъдрост“, „Любов“, „Истина“, това са ред възможности, които се съдържат в тези понятия. Всяка една от тези думи изразява сили, светове, в които човек може да расте и да се развива.
Например, кажеш ли думата „Любов“, ти имаш вече на разположение възможностите на един голям свят.
Тези възможности дават условия да растеш и да се развиваш. И тогава, ако си ученик, където влезеш, всички ще ти услужват. Отиваш в университета – всички студенти, професори са на твое разположение. Ако на земята е така, колко повече в Божествения свят, където владее абсолютно съвършенство, където всичко е в пълен ред и порядък. Мнозина се страхуват от работата, която им предстои и казват: „Аз не мога да бъда Син Божи“.
към беседата >>
Числото девет, в деветия събор, означава даване отчет, какво е направено през изминалите досега години.
Защо се събират хората? Най-красивото нещо в живота е процесът на събирането. Обратният процес на събирането е изваждането, което в живота се нарича още разпиляване. Когато в изваждането няма разумност, тогава имаме разпиляване. Събирането пък има смисъл, когато човек събира доброто в себе си.
Числото девет, в деветия събор, означава даване отчет, какво е направено през изминалите досега години.
Предишните събори ставаха в София, вследствие на което мнозина мислеха, че тази година няма да има събор. Други години за събор, от братя и сестри, се приготвяха музикални номера, декламации; обаче и тук, без приготовления от ваша страна, се изпълниха няколко музикални номера. Днес сутринта, по случай откриването на събора, пристигна от провинцията оркестър от мандолини и китари, от външни хора, които свириха с Любов, без никакво възнаграждение. Те дойдоха като делегати, изпратени от невидимия свят, да заместят нашите братя и сестри от провинцията, които идваха за събора. Това показва, че между всички явления в живота има тясна връзка.
към беседата >>
Тези възможности дават условия да растеш и да се развиваш.
– Това са възможностите, които денят крие в себе си. Като се каже „нощ“, разбираме възможностите, които нощта крие в себе си. Думите „здраве“, „богатство“, „разумност“, „доброта“, „красота“, „Мъдрост“, „Любов“, „Истина“, това са ред възможности, които се съдържат в тези понятия. Всяка една от тези думи изразява сили, светове, в които човек може да расте и да се развива. Например, кажеш ли думата „Любов“, ти имаш вече на разположение възможностите на един голям свят.
Тези възможности дават условия да растеш и да се развиваш.
И тогава, ако си ученик, където влезеш, всички ще ти услужват. Отиваш в университета – всички студенти, професори са на твое разположение. Ако на земята е така, колко повече в Божествения свят, където владее абсолютно съвършенство, където всичко е в пълен ред и порядък. Мнозина се страхуват от работата, която им предстои и казват: „Аз не мога да бъда Син Божи“. Да казвате, че не можете да бъдете Синове Божии, то е все едно да казвате, че не можете да учите.
към беседата >>
Предишните събори ставаха в София, вследствие на което мнозина мислеха, че тази година няма да има събор.
Най-красивото нещо в живота е процесът на събирането. Обратният процес на събирането е изваждането, което в живота се нарича още разпиляване. Когато в изваждането няма разумност, тогава имаме разпиляване. Събирането пък има смисъл, когато човек събира доброто в себе си. Числото девет, в деветия събор, означава даване отчет, какво е направено през изминалите досега години.
Предишните събори ставаха в София, вследствие на което мнозина мислеха, че тази година няма да има събор.
Други години за събор, от братя и сестри, се приготвяха музикални номера, декламации; обаче и тук, без приготовления от ваша страна, се изпълниха няколко музикални номера. Днес сутринта, по случай откриването на събора, пристигна от провинцията оркестър от мандолини и китари, от външни хора, които свириха с Любов, без никакво възнаграждение. Те дойдоха като делегати, изпратени от невидимия свят, да заместят нашите братя и сестри от провинцията, които идваха за събора. Това показва, че между всички явления в живота има тясна връзка. Бог ръководи всички работи.
към беседата >>
И тогава, ако си ученик, където влезеш, всички ще ти услужват.
Като се каже „нощ“, разбираме възможностите, които нощта крие в себе си. Думите „здраве“, „богатство“, „разумност“, „доброта“, „красота“, „Мъдрост“, „Любов“, „Истина“, това са ред възможности, които се съдържат в тези понятия. Всяка една от тези думи изразява сили, светове, в които човек може да расте и да се развива. Например, кажеш ли думата „Любов“, ти имаш вече на разположение възможностите на един голям свят. Тези възможности дават условия да растеш и да се развиваш.
И тогава, ако си ученик, където влезеш, всички ще ти услужват.
Отиваш в университета – всички студенти, професори са на твое разположение. Ако на земята е така, колко повече в Божествения свят, където владее абсолютно съвършенство, където всичко е в пълен ред и порядък. Мнозина се страхуват от работата, която им предстои и казват: „Аз не мога да бъда Син Божи“. Да казвате, че не можете да бъдете Синове Божии, то е все едно да казвате, че не можете да учите. Ако сте ученик в едно училище, как да не можете да учите?
към беседата >>
Други години за събор, от братя и сестри, се приготвяха музикални номера, декламации; обаче и тук, без приготовления от ваша страна, се изпълниха няколко музикални номера.
Обратният процес на събирането е изваждането, което в живота се нарича още разпиляване. Когато в изваждането няма разумност, тогава имаме разпиляване. Събирането пък има смисъл, когато човек събира доброто в себе си. Числото девет, в деветия събор, означава даване отчет, какво е направено през изминалите досега години. Предишните събори ставаха в София, вследствие на което мнозина мислеха, че тази година няма да има събор.
Други години за събор, от братя и сестри, се приготвяха музикални номера, декламации; обаче и тук, без приготовления от ваша страна, се изпълниха няколко музикални номера.
Днес сутринта, по случай откриването на събора, пристигна от провинцията оркестър от мандолини и китари, от външни хора, които свириха с Любов, без никакво възнаграждение. Те дойдоха като делегати, изпратени от невидимия свят, да заместят нашите братя и сестри от провинцията, които идваха за събора. Това показва, че между всички явления в живота има тясна връзка. Бог ръководи всички работи. Той отваря и затваря съборите – всичко става по Негова воля.
към беседата >>
Отиваш в университета – всички студенти, професори са на твое разположение.
Думите „здраве“, „богатство“, „разумност“, „доброта“, „красота“, „Мъдрост“, „Любов“, „Истина“, това са ред възможности, които се съдържат в тези понятия. Всяка една от тези думи изразява сили, светове, в които човек може да расте и да се развива. Например, кажеш ли думата „Любов“, ти имаш вече на разположение възможностите на един голям свят. Тези възможности дават условия да растеш и да се развиваш. И тогава, ако си ученик, където влезеш, всички ще ти услужват.
Отиваш в университета – всички студенти, професори са на твое разположение.
Ако на земята е така, колко повече в Божествения свят, където владее абсолютно съвършенство, където всичко е в пълен ред и порядък. Мнозина се страхуват от работата, която им предстои и казват: „Аз не мога да бъда Син Божи“. Да казвате, че не можете да бъдете Синове Божии, то е все едно да казвате, че не можете да учите. Ако сте ученик в едно училище, как да не можете да учите? Да казвате, че не можете да учите, то е равносилно на това, да се отказвате от живота си.
към беседата >>
Днес сутринта, по случай откриването на събора, пристигна от провинцията оркестър от мандолини и китари, от външни хора, които свириха с Любов, без никакво възнаграждение.
Когато в изваждането няма разумност, тогава имаме разпиляване. Събирането пък има смисъл, когато човек събира доброто в себе си. Числото девет, в деветия събор, означава даване отчет, какво е направено през изминалите досега години. Предишните събори ставаха в София, вследствие на което мнозина мислеха, че тази година няма да има събор. Други години за събор, от братя и сестри, се приготвяха музикални номера, декламации; обаче и тук, без приготовления от ваша страна, се изпълниха няколко музикални номера.
Днес сутринта, по случай откриването на събора, пристигна от провинцията оркестър от мандолини и китари, от външни хора, които свириха с Любов, без никакво възнаграждение.
Те дойдоха като делегати, изпратени от невидимия свят, да заместят нашите братя и сестри от провинцията, които идваха за събора. Това показва, че между всички явления в живота има тясна връзка. Бог ръководи всички работи. Той отваря и затваря съборите – всичко става по Негова воля. Вие не можете да си представите, че съборът може да стане на Рила без музика, без никакви особени приготовления.
към беседата >>
Ако на земята е така, колко повече в Божествения свят, където владее абсолютно съвършенство, където всичко е в пълен ред и порядък.
Всяка една от тези думи изразява сили, светове, в които човек може да расте и да се развива. Например, кажеш ли думата „Любов“, ти имаш вече на разположение възможностите на един голям свят. Тези възможности дават условия да растеш и да се развиваш. И тогава, ако си ученик, където влезеш, всички ще ти услужват. Отиваш в университета – всички студенти, професори са на твое разположение.
Ако на земята е така, колко повече в Божествения свят, където владее абсолютно съвършенство, където всичко е в пълен ред и порядък.
Мнозина се страхуват от работата, която им предстои и казват: „Аз не мога да бъда Син Божи“. Да казвате, че не можете да бъдете Синове Божии, то е все едно да казвате, че не можете да учите. Ако сте ученик в едно училище, как да не можете да учите? Да казвате, че не можете да учите, то е равносилно на това, да се отказвате от живота си. Който учи, само той живее.
към беседата >>
Те дойдоха като делегати, изпратени от невидимия свят, да заместят нашите братя и сестри от провинцията, които идваха за събора.
Събирането пък има смисъл, когато човек събира доброто в себе си. Числото девет, в деветия събор, означава даване отчет, какво е направено през изминалите досега години. Предишните събори ставаха в София, вследствие на което мнозина мислеха, че тази година няма да има събор. Други години за събор, от братя и сестри, се приготвяха музикални номера, декламации; обаче и тук, без приготовления от ваша страна, се изпълниха няколко музикални номера. Днес сутринта, по случай откриването на събора, пристигна от провинцията оркестър от мандолини и китари, от външни хора, които свириха с Любов, без никакво възнаграждение.
Те дойдоха като делегати, изпратени от невидимия свят, да заместят нашите братя и сестри от провинцията, които идваха за събора.
Това показва, че между всички явления в живота има тясна връзка. Бог ръководи всички работи. Той отваря и затваря съборите – всичко става по Негова воля. Вие не можете да си представите, че съборът може да стане на Рила без музика, без никакви особени приготовления. Когато ви казах, че тази година няма да има събор, исках да ви обърна вниманието на това, че съборът няма да стане по обикновения начин, който вие познавате, но ще стане по съвсем особен начин.
към беседата >>
Мнозина се страхуват от работата, която им предстои и казват: „Аз не мога да бъда Син Божи“.
Например, кажеш ли думата „Любов“, ти имаш вече на разположение възможностите на един голям свят. Тези възможности дават условия да растеш и да се развиваш. И тогава, ако си ученик, където влезеш, всички ще ти услужват. Отиваш в университета – всички студенти, професори са на твое разположение. Ако на земята е така, колко повече в Божествения свят, където владее абсолютно съвършенство, където всичко е в пълен ред и порядък.
Мнозина се страхуват от работата, която им предстои и казват: „Аз не мога да бъда Син Божи“.
Да казвате, че не можете да бъдете Синове Божии, то е все едно да казвате, че не можете да учите. Ако сте ученик в едно училище, как да не можете да учите? Да казвате, че не можете да учите, то е равносилно на това, да се отказвате от живота си. Който учи, само той живее. И обратно: който живее, само той учи.
към беседата >>
Това показва, че между всички явления в живота има тясна връзка.
Числото девет, в деветия събор, означава даване отчет, какво е направено през изминалите досега години. Предишните събори ставаха в София, вследствие на което мнозина мислеха, че тази година няма да има събор. Други години за събор, от братя и сестри, се приготвяха музикални номера, декламации; обаче и тук, без приготовления от ваша страна, се изпълниха няколко музикални номера. Днес сутринта, по случай откриването на събора, пристигна от провинцията оркестър от мандолини и китари, от външни хора, които свириха с Любов, без никакво възнаграждение. Те дойдоха като делегати, изпратени от невидимия свят, да заместят нашите братя и сестри от провинцията, които идваха за събора.
Това показва, че между всички явления в живота има тясна връзка.
Бог ръководи всички работи. Той отваря и затваря съборите – всичко става по Негова воля. Вие не можете да си представите, че съборът може да стане на Рила без музика, без никакви особени приготовления. Когато ви казах, че тази година няма да има събор, исках да ви обърна вниманието на това, че съборът няма да стане по обикновения начин, който вие познавате, но ще стане по съвсем особен начин. Тазгодишният събор се откри днес, на Петровден, а миналите години на този ден се привършваше.
към беседата >>
Да казвате, че не можете да бъдете Синове Божии, то е все едно да казвате, че не можете да учите.
Тези възможности дават условия да растеш и да се развиваш. И тогава, ако си ученик, където влезеш, всички ще ти услужват. Отиваш в университета – всички студенти, професори са на твое разположение. Ако на земята е така, колко повече в Божествения свят, където владее абсолютно съвършенство, където всичко е в пълен ред и порядък. Мнозина се страхуват от работата, която им предстои и казват: „Аз не мога да бъда Син Божи“.
Да казвате, че не можете да бъдете Синове Божии, то е все едно да казвате, че не можете да учите.
Ако сте ученик в едно училище, как да не можете да учите? Да казвате, че не можете да учите, то е равносилно на това, да се отказвате от живота си. Който учи, само той живее. И обратно: който живее, само той учи. Някой казва: „Толкова години вече, откакто живея на земята, и нищо още не съм постигнал“.
към беседата >>
Бог ръководи всички работи.
Предишните събори ставаха в София, вследствие на което мнозина мислеха, че тази година няма да има събор. Други години за събор, от братя и сестри, се приготвяха музикални номера, декламации; обаче и тук, без приготовления от ваша страна, се изпълниха няколко музикални номера. Днес сутринта, по случай откриването на събора, пристигна от провинцията оркестър от мандолини и китари, от външни хора, които свириха с Любов, без никакво възнаграждение. Те дойдоха като делегати, изпратени от невидимия свят, да заместят нашите братя и сестри от провинцията, които идваха за събора. Това показва, че между всички явления в живота има тясна връзка.
Бог ръководи всички работи.
Той отваря и затваря съборите – всичко става по Негова воля. Вие не можете да си представите, че съборът може да стане на Рила без музика, без никакви особени приготовления. Когато ви казах, че тази година няма да има събор, исках да ви обърна вниманието на това, че съборът няма да стане по обикновения начин, който вие познавате, но ще стане по съвсем особен начин. Тазгодишният събор се откри днес, на Петровден, а миналите години на този ден се привършваше.
към беседата >>
Ако сте ученик в едно училище, как да не можете да учите?
И тогава, ако си ученик, където влезеш, всички ще ти услужват. Отиваш в университета – всички студенти, професори са на твое разположение. Ако на земята е така, колко повече в Божествения свят, където владее абсолютно съвършенство, където всичко е в пълен ред и порядък. Мнозина се страхуват от работата, която им предстои и казват: „Аз не мога да бъда Син Божи“. Да казвате, че не можете да бъдете Синове Божии, то е все едно да казвате, че не можете да учите.
Ако сте ученик в едно училище, как да не можете да учите?
Да казвате, че не можете да учите, то е равносилно на това, да се отказвате от живота си. Който учи, само той живее. И обратно: който живее, само той учи. Някой казва: „Толкова години вече, откакто живея на земята, и нищо още не съм постигнал“. Тази мисъл не е права.
към беседата >>
Той отваря и затваря съборите – всичко става по Негова воля.
Други години за събор, от братя и сестри, се приготвяха музикални номера, декламации; обаче и тук, без приготовления от ваша страна, се изпълниха няколко музикални номера. Днес сутринта, по случай откриването на събора, пристигна от провинцията оркестър от мандолини и китари, от външни хора, които свириха с Любов, без никакво възнаграждение. Те дойдоха като делегати, изпратени от невидимия свят, да заместят нашите братя и сестри от провинцията, които идваха за събора. Това показва, че между всички явления в живота има тясна връзка. Бог ръководи всички работи.
Той отваря и затваря съборите – всичко става по Негова воля.
Вие не можете да си представите, че съборът може да стане на Рила без музика, без никакви особени приготовления. Когато ви казах, че тази година няма да има събор, исках да ви обърна вниманието на това, че съборът няма да стане по обикновения начин, който вие познавате, но ще стане по съвсем особен начин. Тазгодишният събор се откри днес, на Петровден, а миналите години на този ден се привършваше.
към беседата >>
Да казвате, че не можете да учите, то е равносилно на това, да се отказвате от живота си.
Отиваш в университета – всички студенти, професори са на твое разположение. Ако на земята е така, колко повече в Божествения свят, където владее абсолютно съвършенство, където всичко е в пълен ред и порядък. Мнозина се страхуват от работата, която им предстои и казват: „Аз не мога да бъда Син Божи“. Да казвате, че не можете да бъдете Синове Божии, то е все едно да казвате, че не можете да учите. Ако сте ученик в едно училище, как да не можете да учите?
Да казвате, че не можете да учите, то е равносилно на това, да се отказвате от живота си.
Който учи, само той живее. И обратно: който живее, само той учи. Някой казва: „Толкова години вече, откакто живея на земята, и нищо още не съм постигнал“. Тази мисъл не е права. Какво искаш да постигнеш?
към беседата >>
Вие не можете да си представите, че съборът може да стане на Рила без музика, без никакви особени приготовления.
Днес сутринта, по случай откриването на събора, пристигна от провинцията оркестър от мандолини и китари, от външни хора, които свириха с Любов, без никакво възнаграждение. Те дойдоха като делегати, изпратени от невидимия свят, да заместят нашите братя и сестри от провинцията, които идваха за събора. Това показва, че между всички явления в живота има тясна връзка. Бог ръководи всички работи. Той отваря и затваря съборите – всичко става по Негова воля.
Вие не можете да си представите, че съборът може да стане на Рила без музика, без никакви особени приготовления.
Когато ви казах, че тази година няма да има събор, исках да ви обърна вниманието на това, че съборът няма да стане по обикновения начин, който вие познавате, но ще стане по съвсем особен начин. Тазгодишният събор се откри днес, на Петровден, а миналите години на този ден се привършваше.
към беседата >>
Който учи, само той живее.
Ако на земята е така, колко повече в Божествения свят, където владее абсолютно съвършенство, където всичко е в пълен ред и порядък. Мнозина се страхуват от работата, която им предстои и казват: „Аз не мога да бъда Син Божи“. Да казвате, че не можете да бъдете Синове Божии, то е все едно да казвате, че не можете да учите. Ако сте ученик в едно училище, как да не можете да учите? Да казвате, че не можете да учите, то е равносилно на това, да се отказвате от живота си.
Който учи, само той живее.
И обратно: който живее, само той учи. Някой казва: „Толкова години вече, откакто живея на земята, и нищо още не съм постигнал“. Тази мисъл не е права. Какво искаш да постигнеш? Като седнеш на обяд да ядеш, какво искаш да постигнеш?
към беседата >>
Когато ви казах, че тази година няма да има събор, исках да ви обърна вниманието на това, че съборът няма да стане по обикновения начин, който вие познавате, но ще стане по съвсем особен начин.
Те дойдоха като делегати, изпратени от невидимия свят, да заместят нашите братя и сестри от провинцията, които идваха за събора. Това показва, че между всички явления в живота има тясна връзка. Бог ръководи всички работи. Той отваря и затваря съборите – всичко става по Негова воля. Вие не можете да си представите, че съборът може да стане на Рила без музика, без никакви особени приготовления.
Когато ви казах, че тази година няма да има събор, исках да ви обърна вниманието на това, че съборът няма да стане по обикновения начин, който вие познавате, но ще стане по съвсем особен начин.
Тазгодишният събор се откри днес, на Петровден, а миналите години на този ден се привършваше.
към беседата >>
И обратно: който живее, само той учи.
Мнозина се страхуват от работата, която им предстои и казват: „Аз не мога да бъда Син Божи“. Да казвате, че не можете да бъдете Синове Божии, то е все едно да казвате, че не можете да учите. Ако сте ученик в едно училище, как да не можете да учите? Да казвате, че не можете да учите, то е равносилно на това, да се отказвате от живота си. Който учи, само той живее.
И обратно: който живее, само той учи.
Някой казва: „Толкова години вече, откакто живея на земята, и нищо още не съм постигнал“. Тази мисъл не е права. Какво искаш да постигнеш? Като седнеш на обяд да ядеш, какво искаш да постигнеш? Как се изразява постижението: в количеството на храната, или в начина, по който тя се възприема, преработва и използва?
към беседата >>
Тазгодишният събор се откри днес, на Петровден, а миналите години на този ден се привършваше.
Това показва, че между всички явления в живота има тясна връзка. Бог ръководи всички работи. Той отваря и затваря съборите – всичко става по Негова воля. Вие не можете да си представите, че съборът може да стане на Рила без музика, без никакви особени приготовления. Когато ви казах, че тази година няма да има събор, исках да ви обърна вниманието на това, че съборът няма да стане по обикновения начин, който вие познавате, но ще стане по съвсем особен начин.
Тазгодишният събор се откри днес, на Петровден, а миналите години на този ден се привършваше.
към беседата >>
Някой казва: „Толкова години вече, откакто живея на земята, и нищо още не съм постигнал“.
Да казвате, че не можете да бъдете Синове Божии, то е все едно да казвате, че не можете да учите. Ако сте ученик в едно училище, как да не можете да учите? Да казвате, че не можете да учите, то е равносилно на това, да се отказвате от живота си. Който учи, само той живее. И обратно: който живее, само той учи.
Някой казва: „Толкова години вече, откакто живея на земята, и нищо още не съм постигнал“.
Тази мисъл не е права. Какво искаш да постигнеш? Като седнеш на обяд да ядеш, какво искаш да постигнеш? Как се изразява постижението: в количеството на храната, или в начина, по който тя се възприема, преработва и използва? Човек може да изяде десет килограма хляб, а може да изяде само сто грама, но и в двата случая да има един и същ резултат.
към беседата >>
В притчата за сеятеля Христос каза: „Друго падна на добрата земя и даваше плод: едно – 100, друго – 60, а друго – 30“.
В притчата за сеятеля Христос каза: „Друго падна на добрата земя и даваше плод: едно – 100, друго – 60, а друго – 30“.
Значи, първото семе паднало на пътя и птиците го изкълвали. Пътят представлява физическия живот, който е преходен, временен. От него нищо не може да се очаква. Други семена паднали между тръните и на каменисти места, където скоро израснали, но не могли да дадат плод. Тези условия представляват духовния свят.
към беседата >>
Тази мисъл не е права.
Ако сте ученик в едно училище, как да не можете да учите? Да казвате, че не можете да учите, то е равносилно на това, да се отказвате от живота си. Който учи, само той живее. И обратно: който живее, само той учи. Някой казва: „Толкова години вече, откакто живея на земята, и нищо още не съм постигнал“.
Тази мисъл не е права.
Какво искаш да постигнеш? Като седнеш на обяд да ядеш, какво искаш да постигнеш? Как се изразява постижението: в количеството на храната, или в начина, по който тя се възприема, преработва и използва? Човек може да изяде десет килограма хляб, а може да изяде само сто грама, но и в двата случая да има един и същ резултат. Следователно истинското постижение се състои в това, приетата храна от организма да се преработи, да се превърне в динамическа сила, да стане „плът и кръв“ в човека.
към беседата >>
Значи, първото семе паднало на пътя и птиците го изкълвали.
В притчата за сеятеля Христос каза: „Друго падна на добрата земя и даваше плод: едно – 100, друго – 60, а друго – 30“.
Значи, първото семе паднало на пътя и птиците го изкълвали.
Пътят представлява физическия живот, който е преходен, временен. От него нищо не може да се очаква. Други семена паднали между тръните и на каменисти места, където скоро израснали, но не могли да дадат плод. Тези условия представляват духовния свят. И най-после едно семе паднало на добра земя и дало плодове: 30, 60 и 100.
към беседата >>
Какво искаш да постигнеш?
Да казвате, че не можете да учите, то е равносилно на това, да се отказвате от живота си. Който учи, само той живее. И обратно: който живее, само той учи. Някой казва: „Толкова години вече, откакто живея на земята, и нищо още не съм постигнал“. Тази мисъл не е права.
Какво искаш да постигнеш?
Като седнеш на обяд да ядеш, какво искаш да постигнеш? Как се изразява постижението: в количеството на храната, или в начина, по който тя се възприема, преработва и използва? Човек може да изяде десет килограма хляб, а може да изяде само сто грама, но и в двата случая да има един и същ резултат. Следователно истинското постижение се състои в това, приетата храна от организма да се преработи, да се превърне в динамическа сила, да стане „плът и кръв“ в човека. Под думите „плът и кръв“ разбираме организиране на силите.
към беседата >>
Пътят представлява физическия живот, който е преходен, временен.
В притчата за сеятеля Христос каза: „Друго падна на добрата земя и даваше плод: едно – 100, друго – 60, а друго – 30“. Значи, първото семе паднало на пътя и птиците го изкълвали.
Пътят представлява физическия живот, който е преходен, временен.
От него нищо не може да се очаква. Други семена паднали между тръните и на каменисти места, където скоро израснали, но не могли да дадат плод. Тези условия представляват духовния свят. И най-после едно семе паднало на добра земя и дало плодове: 30, 60 и 100. Ето защо, истинските плодове трябва да се очакват от Божествения свят.
към беседата >>
Като седнеш на обяд да ядеш, какво искаш да постигнеш?
Който учи, само той живее. И обратно: който живее, само той учи. Някой казва: „Толкова години вече, откакто живея на земята, и нищо още не съм постигнал“. Тази мисъл не е права. Какво искаш да постигнеш?
Като седнеш на обяд да ядеш, какво искаш да постигнеш?
Как се изразява постижението: в количеството на храната, или в начина, по който тя се възприема, преработва и използва? Човек може да изяде десет килограма хляб, а може да изяде само сто грама, но и в двата случая да има един и същ резултат. Следователно истинското постижение се състои в това, приетата храна от организма да се преработи, да се превърне в динамическа сила, да стане „плът и кръв“ в човека. Под думите „плът и кръв“ разбираме организиране на силите. Щом силите в човека се организират, той става мощен, силен.
към беседата >>
От него нищо не може да се очаква.
В притчата за сеятеля Христос каза: „Друго падна на добрата земя и даваше плод: едно – 100, друго – 60, а друго – 30“. Значи, първото семе паднало на пътя и птиците го изкълвали. Пътят представлява физическия живот, който е преходен, временен.
От него нищо не може да се очаква.
Други семена паднали между тръните и на каменисти места, където скоро израснали, но не могли да дадат плод. Тези условия представляват духовния свят. И най-после едно семе паднало на добра земя и дало плодове: 30, 60 и 100. Ето защо, истинските плодове трябва да се очакват от Божествения свят. „Ти си Син на Бога живого.“ Когато Петър е казал на Христос, че е Син на Бога живого, той имал предвид силата, която се криела в Христос.
към беседата >>
Как се изразява постижението: в количеството на храната, или в начина, по който тя се възприема, преработва и използва?
И обратно: който живее, само той учи. Някой казва: „Толкова години вече, откакто живея на земята, и нищо още не съм постигнал“. Тази мисъл не е права. Какво искаш да постигнеш? Като седнеш на обяд да ядеш, какво искаш да постигнеш?
Как се изразява постижението: в количеството на храната, или в начина, по който тя се възприема, преработва и използва?
Човек може да изяде десет килограма хляб, а може да изяде само сто грама, но и в двата случая да има един и същ резултат. Следователно истинското постижение се състои в това, приетата храна от организма да се преработи, да се превърне в динамическа сила, да стане „плът и кръв“ в човека. Под думите „плът и кръв“ разбираме организиране на силите. Щом силите в човека се организират, той става мощен, силен. Докато силите в човека не са организирани, той е слаб, има нужда от чужда помощ.
към беседата >>
Други семена паднали между тръните и на каменисти места, където скоро израснали, но не могли да дадат плод.
В притчата за сеятеля Христос каза: „Друго падна на добрата земя и даваше плод: едно – 100, друго – 60, а друго – 30“. Значи, първото семе паднало на пътя и птиците го изкълвали. Пътят представлява физическия живот, който е преходен, временен. От него нищо не може да се очаква.
Други семена паднали между тръните и на каменисти места, където скоро израснали, но не могли да дадат плод.
Тези условия представляват духовния свят. И най-после едно семе паднало на добра земя и дало плодове: 30, 60 и 100. Ето защо, истинските плодове трябва да се очакват от Божествения свят. „Ти си Син на Бога живого.“ Когато Петър е казал на Христос, че е Син на Бога живого, той имал предвид силата, която се криела в Христос. Следователно Петър прави паралел между Бога и Христос и намира, че Христос е Син Божи.
към беседата >>
Човек може да изяде десет килограма хляб, а може да изяде само сто грама, но и в двата случая да има един и същ резултат.
Някой казва: „Толкова години вече, откакто живея на земята, и нищо още не съм постигнал“. Тази мисъл не е права. Какво искаш да постигнеш? Като седнеш на обяд да ядеш, какво искаш да постигнеш? Как се изразява постижението: в количеството на храната, или в начина, по който тя се възприема, преработва и използва?
Човек може да изяде десет килограма хляб, а може да изяде само сто грама, но и в двата случая да има един и същ резултат.
Следователно истинското постижение се състои в това, приетата храна от организма да се преработи, да се превърне в динамическа сила, да стане „плът и кръв“ в човека. Под думите „плът и кръв“ разбираме организиране на силите. Щом силите в човека се организират, той става мощен, силен. Докато силите в човека не са организирани, той е слаб, има нужда от чужда помощ.
към беседата >>
Тези условия представляват духовния свят.
В притчата за сеятеля Христос каза: „Друго падна на добрата земя и даваше плод: едно – 100, друго – 60, а друго – 30“. Значи, първото семе паднало на пътя и птиците го изкълвали. Пътят представлява физическия живот, който е преходен, временен. От него нищо не може да се очаква. Други семена паднали между тръните и на каменисти места, където скоро израснали, но не могли да дадат плод.
Тези условия представляват духовния свят.
И най-после едно семе паднало на добра земя и дало плодове: 30, 60 и 100. Ето защо, истинските плодове трябва да се очакват от Божествения свят. „Ти си Син на Бога живого.“ Когато Петър е казал на Христос, че е Син на Бога живого, той имал предвид силата, която се криела в Христос. Следователно Петър прави паралел между Бога и Христос и намира, че Христос е Син Божи. И ако хората вярват в Бога, ще видят, че земята, на която живеят, е една възможност за тях.
към беседата >>
Следователно истинското постижение се състои в това, приетата храна от организма да се преработи, да се превърне в динамическа сила, да стане „плът и кръв“ в човека.
Тази мисъл не е права. Какво искаш да постигнеш? Като седнеш на обяд да ядеш, какво искаш да постигнеш? Как се изразява постижението: в количеството на храната, или в начина, по който тя се възприема, преработва и използва? Човек може да изяде десет килограма хляб, а може да изяде само сто грама, но и в двата случая да има един и същ резултат.
Следователно истинското постижение се състои в това, приетата храна от организма да се преработи, да се превърне в динамическа сила, да стане „плът и кръв“ в човека.
Под думите „плът и кръв“ разбираме организиране на силите. Щом силите в човека се организират, той става мощен, силен. Докато силите в човека не са организирани, той е слаб, има нужда от чужда помощ.
към беседата >>
И най-после едно семе паднало на добра земя и дало плодове: 30, 60 и 100.
Значи, първото семе паднало на пътя и птиците го изкълвали. Пътят представлява физическия живот, който е преходен, временен. От него нищо не може да се очаква. Други семена паднали между тръните и на каменисти места, където скоро израснали, но не могли да дадат плод. Тези условия представляват духовния свят.
И най-после едно семе паднало на добра земя и дало плодове: 30, 60 и 100.
Ето защо, истинските плодове трябва да се очакват от Божествения свят. „Ти си Син на Бога живого.“ Когато Петър е казал на Христос, че е Син на Бога живого, той имал предвид силата, която се криела в Христос. Следователно Петър прави паралел между Бога и Христос и намира, че Христос е Син Божи. И ако хората вярват в Бога, ще видят, че земята, на която живеят, е една възможност за тях. Когато слънцето, звездите и луната изгряват, те представляват делегати, изпратени от Бога.
към беседата >>
Под думите „плът и кръв“ разбираме организиране на силите.
Какво искаш да постигнеш? Като седнеш на обяд да ядеш, какво искаш да постигнеш? Как се изразява постижението: в количеството на храната, или в начина, по който тя се възприема, преработва и използва? Човек може да изяде десет килограма хляб, а може да изяде само сто грама, но и в двата случая да има един и същ резултат. Следователно истинското постижение се състои в това, приетата храна от организма да се преработи, да се превърне в динамическа сила, да стане „плът и кръв“ в човека.
Под думите „плът и кръв“ разбираме организиране на силите.
Щом силите в човека се организират, той става мощен, силен. Докато силите в човека не са организирани, той е слаб, има нужда от чужда помощ.
към беседата >>
Ето защо, истинските плодове трябва да се очакват от Божествения свят.
Пътят представлява физическия живот, който е преходен, временен. От него нищо не може да се очаква. Други семена паднали между тръните и на каменисти места, където скоро израснали, но не могли да дадат плод. Тези условия представляват духовния свят. И най-после едно семе паднало на добра земя и дало плодове: 30, 60 и 100.
Ето защо, истинските плодове трябва да се очакват от Божествения свят.
„Ти си Син на Бога живого.“ Когато Петър е казал на Христос, че е Син на Бога живого, той имал предвид силата, която се криела в Христос. Следователно Петър прави паралел между Бога и Христос и намира, че Христос е Син Божи. И ако хората вярват в Бога, ще видят, че земята, на която живеят, е една възможност за тях. Когато слънцето, звездите и луната изгряват, те представляват делегати, изпратени от Бога. Когато срещате добри хора, и те са делегати, пратеници Божии.
към беседата >>
Щом силите в човека се организират, той става мощен, силен.
Като седнеш на обяд да ядеш, какво искаш да постигнеш? Как се изразява постижението: в количеството на храната, или в начина, по който тя се възприема, преработва и използва? Човек може да изяде десет килограма хляб, а може да изяде само сто грама, но и в двата случая да има един и същ резултат. Следователно истинското постижение се състои в това, приетата храна от организма да се преработи, да се превърне в динамическа сила, да стане „плът и кръв“ в човека. Под думите „плът и кръв“ разбираме организиране на силите.
Щом силите в човека се организират, той става мощен, силен.
Докато силите в човека не са организирани, той е слаб, има нужда от чужда помощ.
към беседата >>
„Ти си Син на Бога живого.“ Когато Петър е казал на Христос, че е Син на Бога живого, той имал предвид силата, която се криела в Христос.
От него нищо не може да се очаква. Други семена паднали между тръните и на каменисти места, където скоро израснали, но не могли да дадат плод. Тези условия представляват духовния свят. И най-после едно семе паднало на добра земя и дало плодове: 30, 60 и 100. Ето защо, истинските плодове трябва да се очакват от Божествения свят.
„Ти си Син на Бога живого.“ Когато Петър е казал на Христос, че е Син на Бога живого, той имал предвид силата, която се криела в Христос.
Следователно Петър прави паралел между Бога и Христос и намира, че Христос е Син Божи. И ако хората вярват в Бога, ще видят, че земята, на която живеят, е една възможност за тях. Когато слънцето, звездите и луната изгряват, те представляват делегати, изпратени от Бога. Когато срещате добри хора, и те са делегати, пратеници Божии. Всяка работа, която човек върши с Любов, не е нищо друго, освен изпълнение на волята Божия.
към беседата >>
Докато силите в човека не са организирани, той е слаб, има нужда от чужда помощ.
Как се изразява постижението: в количеството на храната, или в начина, по който тя се възприема, преработва и използва? Човек може да изяде десет килограма хляб, а може да изяде само сто грама, но и в двата случая да има един и същ резултат. Следователно истинското постижение се състои в това, приетата храна от организма да се преработи, да се превърне в динамическа сила, да стане „плът и кръв“ в човека. Под думите „плът и кръв“ разбираме организиране на силите. Щом силите в човека се организират, той става мощен, силен.
Докато силите в човека не са организирани, той е слаб, има нужда от чужда помощ.
към беседата >>
Следователно Петър прави паралел между Бога и Христос и намира, че Христос е Син Божи.
Други семена паднали между тръните и на каменисти места, където скоро израснали, но не могли да дадат плод. Тези условия представляват духовния свят. И най-после едно семе паднало на добра земя и дало плодове: 30, 60 и 100. Ето защо, истинските плодове трябва да се очакват от Божествения свят. „Ти си Син на Бога живого.“ Когато Петър е казал на Христос, че е Син на Бога живого, той имал предвид силата, която се криела в Христос.
Следователно Петър прави паралел между Бога и Христос и намира, че Христос е Син Божи.
И ако хората вярват в Бога, ще видят, че земята, на която живеят, е една възможност за тях. Когато слънцето, звездите и луната изгряват, те представляват делегати, изпратени от Бога. Когато срещате добри хора, и те са делегати, пратеници Божии. Всяка работа, която човек върши с Любов, не е нищо друго, освен изпълнение на волята Божия. Например, тези доброволци музиканти, всички образовани и интелигентни хора, изпълниха волята Божия.
към беседата >>
Сега, ако аз гледах на нещата по човешки, тази вечер не трябваше да говоря.
Сега, ако аз гледах на нещата по човешки, тази вечер не трябваше да говоря.
Обаче в Божествения свят този въпрос е поставен другояче. Там всяко нещо се използва разумно. Например, ако някой човек е дошъл до положението на Син Божи, той може да говори някъде в стаята си, а същевременно да го слушат и тревите, и цветята, и животните, както и милион хора още. Ето защо, който казва, че сам нищо не може да направи, той не разбира закона. Ако човек има една свещена идея в себе си, не е възможно тази идея да не се възприеме от хиляди хора още.
към беседата >>
И ако хората вярват в Бога, ще видят, че земята, на която живеят, е една възможност за тях.
Тези условия представляват духовния свят. И най-после едно семе паднало на добра земя и дало плодове: 30, 60 и 100. Ето защо, истинските плодове трябва да се очакват от Божествения свят. „Ти си Син на Бога живого.“ Когато Петър е казал на Христос, че е Син на Бога живого, той имал предвид силата, която се криела в Христос. Следователно Петър прави паралел между Бога и Христос и намира, че Христос е Син Божи.
И ако хората вярват в Бога, ще видят, че земята, на която живеят, е една възможност за тях.
Когато слънцето, звездите и луната изгряват, те представляват делегати, изпратени от Бога. Когато срещате добри хора, и те са делегати, пратеници Божии. Всяка работа, която човек върши с Любов, не е нищо друго, освен изпълнение на волята Божия. Например, тези доброволци музиканти, всички образовани и интелигентни хора, изпълниха волята Божия. Те дадоха и на вас добър пример.
към беседата >>
Обаче в Божествения свят този въпрос е поставен другояче.
Сега, ако аз гледах на нещата по човешки, тази вечер не трябваше да говоря.
Обаче в Божествения свят този въпрос е поставен другояче.
Там всяко нещо се използва разумно. Например, ако някой човек е дошъл до положението на Син Божи, той може да говори някъде в стаята си, а същевременно да го слушат и тревите, и цветята, и животните, както и милион хора още. Ето защо, който казва, че сам нищо не може да направи, той не разбира закона. Ако човек има една свещена идея в себе си, не е възможно тази идея да не се възприеме от хиляди хора още. Какво правят някои хора днес?
към беседата >>
Когато слънцето, звездите и луната изгряват, те представляват делегати, изпратени от Бога.
И най-после едно семе паднало на добра земя и дало плодове: 30, 60 и 100. Ето защо, истинските плодове трябва да се очакват от Божествения свят. „Ти си Син на Бога живого.“ Когато Петър е казал на Христос, че е Син на Бога живого, той имал предвид силата, която се криела в Христос. Следователно Петър прави паралел между Бога и Христос и намира, че Христос е Син Божи. И ако хората вярват в Бога, ще видят, че земята, на която живеят, е една възможност за тях.
Когато слънцето, звездите и луната изгряват, те представляват делегати, изпратени от Бога.
Когато срещате добри хора, и те са делегати, пратеници Божии. Всяка работа, която човек върши с Любов, не е нищо друго, освен изпълнение на волята Божия. Например, тези доброволци музиканти, всички образовани и интелигентни хора, изпълниха волята Божия. Те дадоха и на вас добър пример. Като свириха безплатно, те искаха да ви кажат: „Работете и вие като нас, даром, от Любов и за Бога“.
към беседата >>
Там всяко нещо се използва разумно.
Сега, ако аз гледах на нещата по човешки, тази вечер не трябваше да говоря. Обаче в Божествения свят този въпрос е поставен другояче.
Там всяко нещо се използва разумно.
Например, ако някой човек е дошъл до положението на Син Божи, той може да говори някъде в стаята си, а същевременно да го слушат и тревите, и цветята, и животните, както и милион хора още. Ето защо, който казва, че сам нищо не може да направи, той не разбира закона. Ако човек има една свещена идея в себе си, не е възможно тази идея да не се възприеме от хиляди хора още. Какво правят някои хора днес? Те казват: „Ние имаме велики идеи в себе си, но никому не искаме да ги поверим, защото няма да ги разберат“.
към беседата >>
Когато срещате добри хора, и те са делегати, пратеници Божии.
Ето защо, истинските плодове трябва да се очакват от Божествения свят. „Ти си Син на Бога живого.“ Когато Петър е казал на Христос, че е Син на Бога живого, той имал предвид силата, която се криела в Христос. Следователно Петър прави паралел между Бога и Христос и намира, че Христос е Син Божи. И ако хората вярват в Бога, ще видят, че земята, на която живеят, е една възможност за тях. Когато слънцето, звездите и луната изгряват, те представляват делегати, изпратени от Бога.
Когато срещате добри хора, и те са делегати, пратеници Божии.
Всяка работа, която човек върши с Любов, не е нищо друго, освен изпълнение на волята Божия. Например, тези доброволци музиканти, всички образовани и интелигентни хора, изпълниха волята Божия. Те дадоха и на вас добър пример. Като свириха безплатно, те искаха да ви кажат: „Работете и вие като нас, даром, от Любов и за Бога“. Невидимият свят пък искаше да ви покаже, че когато Бог нарежда работите, те стават без програма.
към беседата >>
Например, ако някой човек е дошъл до положението на Син Божи, той може да говори някъде в стаята си, а същевременно да го слушат и тревите, и цветята, и животните, както и милион хора още.
Сега, ако аз гледах на нещата по човешки, тази вечер не трябваше да говоря. Обаче в Божествения свят този въпрос е поставен другояче. Там всяко нещо се използва разумно.
Например, ако някой човек е дошъл до положението на Син Божи, той може да говори някъде в стаята си, а същевременно да го слушат и тревите, и цветята, и животните, както и милион хора още.
Ето защо, който казва, че сам нищо не може да направи, той не разбира закона. Ако човек има една свещена идея в себе си, не е възможно тази идея да не се възприеме от хиляди хора още. Какво правят някои хора днес? Те казват: „Ние имаме велики идеи в себе си, но никому не искаме да ги поверим, защото няма да ги разберат“. Не, ти изкажи своята идея и не мисли по-нататък кой ще я разбере и кой няма да я разбере.
към беседата >>
Всяка работа, която човек върши с Любов, не е нищо друго, освен изпълнение на волята Божия.
„Ти си Син на Бога живого.“ Когато Петър е казал на Христос, че е Син на Бога живого, той имал предвид силата, която се криела в Христос. Следователно Петър прави паралел между Бога и Христос и намира, че Христос е Син Божи. И ако хората вярват в Бога, ще видят, че земята, на която живеят, е една възможност за тях. Когато слънцето, звездите и луната изгряват, те представляват делегати, изпратени от Бога. Когато срещате добри хора, и те са делегати, пратеници Божии.
Всяка работа, която човек върши с Любов, не е нищо друго, освен изпълнение на волята Божия.
Например, тези доброволци музиканти, всички образовани и интелигентни хора, изпълниха волята Божия. Те дадоха и на вас добър пример. Като свириха безплатно, те искаха да ви кажат: „Работете и вие като нас, даром, от Любов и за Бога“. Невидимият свят пък искаше да ви покаже, че когато Бог нарежда работите, те стават без програма. И в Божествения свят има програма, но не такава, каквато на физическия свят.
към беседата >>
Ето защо, който казва, че сам нищо не може да направи, той не разбира закона.
Сега, ако аз гледах на нещата по човешки, тази вечер не трябваше да говоря. Обаче в Божествения свят този въпрос е поставен другояче. Там всяко нещо се използва разумно. Например, ако някой човек е дошъл до положението на Син Божи, той може да говори някъде в стаята си, а същевременно да го слушат и тревите, и цветята, и животните, както и милион хора още.
Ето защо, който казва, че сам нищо не може да направи, той не разбира закона.
Ако човек има една свещена идея в себе си, не е възможно тази идея да не се възприеме от хиляди хора още. Какво правят някои хора днес? Те казват: „Ние имаме велики идеи в себе си, но никому не искаме да ги поверим, защото няма да ги разберат“. Не, ти изкажи своята идея и не мисли по-нататък кой ще я разбере и кой няма да я разбере. Хиляди хора ще чуят и възприемат твоята идея.
към беседата >>
Например, тези доброволци музиканти, всички образовани и интелигентни хора, изпълниха волята Божия.
Следователно Петър прави паралел между Бога и Христос и намира, че Христос е Син Божи. И ако хората вярват в Бога, ще видят, че земята, на която живеят, е една възможност за тях. Когато слънцето, звездите и луната изгряват, те представляват делегати, изпратени от Бога. Когато срещате добри хора, и те са делегати, пратеници Божии. Всяка работа, която човек върши с Любов, не е нищо друго, освен изпълнение на волята Божия.
Например, тези доброволци музиканти, всички образовани и интелигентни хора, изпълниха волята Божия.
Те дадоха и на вас добър пример. Като свириха безплатно, те искаха да ви кажат: „Работете и вие като нас, даром, от Любов и за Бога“. Невидимият свят пък искаше да ви покаже, че когато Бог нарежда работите, те стават без програма. И в Божествения свят има програма, но не такава, каквато на физическия свят.
към беседата >>
Ако човек има една свещена идея в себе си, не е възможно тази идея да не се възприеме от хиляди хора още.
Сега, ако аз гледах на нещата по човешки, тази вечер не трябваше да говоря. Обаче в Божествения свят този въпрос е поставен другояче. Там всяко нещо се използва разумно. Например, ако някой човек е дошъл до положението на Син Божи, той може да говори някъде в стаята си, а същевременно да го слушат и тревите, и цветята, и животните, както и милион хора още. Ето защо, който казва, че сам нищо не може да направи, той не разбира закона.
Ако човек има една свещена идея в себе си, не е възможно тази идея да не се възприеме от хиляди хора още.
Какво правят някои хора днес? Те казват: „Ние имаме велики идеи в себе си, но никому не искаме да ги поверим, защото няма да ги разберат“. Не, ти изкажи своята идея и не мисли по-нататък кой ще я разбере и кой няма да я разбере. Хиляди хора ще чуят и възприемат твоята идея.
към беседата >>
Те дадоха и на вас добър пример.
И ако хората вярват в Бога, ще видят, че земята, на която живеят, е една възможност за тях. Когато слънцето, звездите и луната изгряват, те представляват делегати, изпратени от Бога. Когато срещате добри хора, и те са делегати, пратеници Божии. Всяка работа, която човек върши с Любов, не е нищо друго, освен изпълнение на волята Божия. Например, тези доброволци музиканти, всички образовани и интелигентни хора, изпълниха волята Божия.
Те дадоха и на вас добър пример.
Като свириха безплатно, те искаха да ви кажат: „Работете и вие като нас, даром, от Любов и за Бога“. Невидимият свят пък искаше да ви покаже, че когато Бог нарежда работите, те стават без програма. И в Божествения свят има програма, но не такава, каквато на физическия свят.
към беседата >>
Какво правят някои хора днес?
Обаче в Божествения свят този въпрос е поставен другояче. Там всяко нещо се използва разумно. Например, ако някой човек е дошъл до положението на Син Божи, той може да говори някъде в стаята си, а същевременно да го слушат и тревите, и цветята, и животните, както и милион хора още. Ето защо, който казва, че сам нищо не може да направи, той не разбира закона. Ако човек има една свещена идея в себе си, не е възможно тази идея да не се възприеме от хиляди хора още.
Какво правят някои хора днес?
Те казват: „Ние имаме велики идеи в себе си, но никому не искаме да ги поверим, защото няма да ги разберат“. Не, ти изкажи своята идея и не мисли по-нататък кой ще я разбере и кой няма да я разбере. Хиляди хора ще чуят и възприемат твоята идея.
към беседата >>
Като свириха безплатно, те искаха да ви кажат: „Работете и вие като нас, даром, от Любов и за Бога“.
Когато слънцето, звездите и луната изгряват, те представляват делегати, изпратени от Бога. Когато срещате добри хора, и те са делегати, пратеници Божии. Всяка работа, която човек върши с Любов, не е нищо друго, освен изпълнение на волята Божия. Например, тези доброволци музиканти, всички образовани и интелигентни хора, изпълниха волята Божия. Те дадоха и на вас добър пример.
Като свириха безплатно, те искаха да ви кажат: „Работете и вие като нас, даром, от Любов и за Бога“.
Невидимият свят пък искаше да ви покаже, че когато Бог нарежда работите, те стават без програма. И в Божествения свят има програма, но не такава, каквато на физическия свят.
към беседата >>
Те казват: „Ние имаме велики идеи в себе си, но никому не искаме да ги поверим, защото няма да ги разберат“.
Там всяко нещо се използва разумно. Например, ако някой човек е дошъл до положението на Син Божи, той може да говори някъде в стаята си, а същевременно да го слушат и тревите, и цветята, и животните, както и милион хора още. Ето защо, който казва, че сам нищо не може да направи, той не разбира закона. Ако човек има една свещена идея в себе си, не е възможно тази идея да не се възприеме от хиляди хора още. Какво правят някои хора днес?
Те казват: „Ние имаме велики идеи в себе си, но никому не искаме да ги поверим, защото няма да ги разберат“.
Не, ти изкажи своята идея и не мисли по-нататък кой ще я разбере и кой няма да я разбере. Хиляди хора ще чуят и възприемат твоята идея.
към беседата >>
Невидимият свят пък искаше да ви покаже, че когато Бог нарежда работите, те стават без програма.
Когато срещате добри хора, и те са делегати, пратеници Божии. Всяка работа, която човек върши с Любов, не е нищо друго, освен изпълнение на волята Божия. Например, тези доброволци музиканти, всички образовани и интелигентни хора, изпълниха волята Божия. Те дадоха и на вас добър пример. Като свириха безплатно, те искаха да ви кажат: „Работете и вие като нас, даром, от Любов и за Бога“.
Невидимият свят пък искаше да ви покаже, че когато Бог нарежда работите, те стават без програма.
И в Божествения свят има програма, но не такава, каквато на физическия свят.
към беседата >>
Не, ти изкажи своята идея и не мисли по-нататък кой ще я разбере и кой няма да я разбере.
Например, ако някой човек е дошъл до положението на Син Божи, той може да говори някъде в стаята си, а същевременно да го слушат и тревите, и цветята, и животните, както и милион хора още. Ето защо, който казва, че сам нищо не може да направи, той не разбира закона. Ако човек има една свещена идея в себе си, не е възможно тази идея да не се възприеме от хиляди хора още. Какво правят някои хора днес? Те казват: „Ние имаме велики идеи в себе си, но никому не искаме да ги поверим, защото няма да ги разберат“.
Не, ти изкажи своята идея и не мисли по-нататък кой ще я разбере и кой няма да я разбере.
Хиляди хора ще чуят и възприемат твоята идея.
към беседата >>
И в Божествения свят има програма, но не такава, каквато на физическия свят.
Всяка работа, която човек върши с Любов, не е нищо друго, освен изпълнение на волята Божия. Например, тези доброволци музиканти, всички образовани и интелигентни хора, изпълниха волята Божия. Те дадоха и на вас добър пример. Като свириха безплатно, те искаха да ви кажат: „Работете и вие като нас, даром, от Любов и за Бога“. Невидимият свят пък искаше да ви покаже, че когато Бог нарежда работите, те стават без програма.
И в Божествения свят има програма, но не такава, каквато на физическия свят.
към беседата >>
Хиляди хора ще чуят и възприемат твоята идея.
Ето защо, който казва, че сам нищо не може да направи, той не разбира закона. Ако човек има една свещена идея в себе си, не е възможно тази идея да не се възприеме от хиляди хора още. Какво правят някои хора днес? Те казват: „Ние имаме велики идеи в себе си, но никому не искаме да ги поверим, защото няма да ги разберат“. Не, ти изкажи своята идея и не мисли по-нататък кой ще я разбере и кой няма да я разбере.
Хиляди хора ще чуят и възприемат твоята идея.
към беседата >>
И така, дойде ли ви някакво изпитание, благодарете на Бога.
И така, дойде ли ви някакво изпитание, благодарете на Бога.
Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво. Едно от изпитанията в планината е дъждът. Когато дойдохме тук, още на другия ден заваля силен дъжд, като че се изливаше с ведра от небето, а същевременно като че извираше и от земята. Братята се бяха сгушили, умълчали, гледат какво ще стане.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, да видите как се предават идеите.
Ще ви приведа един пример, да видите как се предават идеите.
В древността имало един цар, който извършил ред престъпления, и за наказание Бог поставил на главата му два рога, да го държат всякога буден, да помни престъпленията си. Той грижливо криел рогата си от хората, за което в повечето случаи носил шапка на главата си. Когато викали бръснар да му услужва, след свършване на работата си царят заповядвал да обезглавят бръснаря, да не издаде някому тайната, че царят имал рога. Един ден в двореца бил повикан един млад бръснар, но той знаел какво го чака и затова, като свършил работата си, казал на царя: „Царю честити, смили се над мене! Не взимай главата ми!
към беседата >>
Изпитанията са привилегия за хората.
И така, дойде ли ви някакво изпитание, благодарете на Бога.
Изпитанията са привилегия за хората.
След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво. Едно от изпитанията в планината е дъждът. Когато дойдохме тук, още на другия ден заваля силен дъжд, като че се изливаше с ведра от небето, а същевременно като че извираше и от земята. Братята се бяха сгушили, умълчали, гледат какво ще стане. При това дъждът беше толкова силен, че се чуваше някакво особено бучене от земята.
към беседата >>
В древността имало един цар, който извършил ред престъпления, и за наказание Бог поставил на главата му два рога, да го държат всякога буден, да помни престъпленията си.
Ще ви приведа един пример, да видите как се предават идеите.
В древността имало един цар, който извършил ред престъпления, и за наказание Бог поставил на главата му два рога, да го държат всякога буден, да помни престъпленията си.
Той грижливо криел рогата си от хората, за което в повечето случаи носил шапка на главата си. Когато викали бръснар да му услужва, след свършване на работата си царят заповядвал да обезглавят бръснаря, да не издаде някому тайната, че царят имал рога. Един ден в двореца бил повикан един млад бръснар, но той знаел какво го чака и затова, като свършил работата си, казал на царя: „Царю честити, смили се над мене! Не взимай главата ми! Обещавам, че никому няма да издам тайната и ще ти услужвам, както искаш“.
към беседата >>
След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво.
И така, дойде ли ви някакво изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората.
След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво.
Едно от изпитанията в планината е дъждът. Когато дойдохме тук, още на другия ден заваля силен дъжд, като че се изливаше с ведра от небето, а същевременно като че извираше и от земята. Братята се бяха сгушили, умълчали, гледат какво ще стане. При това дъждът беше толкова силен, че се чуваше някакво особено бучене от земята. По едно време се чуха силни топовни гърмежи, а небето се разкъсваше от светкавици.
към беседата >>
Той грижливо криел рогата си от хората, за което в повечето случаи носил шапка на главата си.
Ще ви приведа един пример, да видите как се предават идеите. В древността имало един цар, който извършил ред престъпления, и за наказание Бог поставил на главата му два рога, да го държат всякога буден, да помни престъпленията си.
Той грижливо криел рогата си от хората, за което в повечето случаи носил шапка на главата си.
Когато викали бръснар да му услужва, след свършване на работата си царят заповядвал да обезглавят бръснаря, да не издаде някому тайната, че царят имал рога. Един ден в двореца бил повикан един млад бръснар, но той знаел какво го чака и затова, като свършил работата си, казал на царя: „Царю честити, смили се над мене! Не взимай главата ми! Обещавам, че никому няма да издам тайната и ще ти услужвам, както искаш“. Царят се смилил над него и го пуснал да си отиде, като имал предвид обещанието му.
към беседата >>
Едно от изпитанията в планината е дъждът.
И така, дойде ли ви някакво изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво.
Едно от изпитанията в планината е дъждът.
Когато дойдохме тук, още на другия ден заваля силен дъжд, като че се изливаше с ведра от небето, а същевременно като че извираше и от земята. Братята се бяха сгушили, умълчали, гледат какво ще стане. При това дъждът беше толкова силен, че се чуваше някакво особено бучене от земята. По едно време се чуха силни топовни гърмежи, а небето се разкъсваше от светкавици. Казвам: няма нищо страшно, планинските жители ни поздравяват с топовни гърмежи за добре дошли.
към беседата >>
Когато викали бръснар да му услужва, след свършване на работата си царят заповядвал да обезглавят бръснаря, да не издаде някому тайната, че царят имал рога.
Ще ви приведа един пример, да видите как се предават идеите. В древността имало един цар, който извършил ред престъпления, и за наказание Бог поставил на главата му два рога, да го държат всякога буден, да помни престъпленията си. Той грижливо криел рогата си от хората, за което в повечето случаи носил шапка на главата си.
Когато викали бръснар да му услужва, след свършване на работата си царят заповядвал да обезглавят бръснаря, да не издаде някому тайната, че царят имал рога.
Един ден в двореца бил повикан един млад бръснар, но той знаел какво го чака и затова, като свършил работата си, казал на царя: „Царю честити, смили се над мене! Не взимай главата ми! Обещавам, че никому няма да издам тайната и ще ти услужвам, както искаш“. Царят се смилил над него и го пуснал да си отиде, като имал предвид обещанието му. Бръснарят излязъл от двореца свободен, радостен, че животът му е подарен.
към беседата >>
Когато дойдохме тук, още на другия ден заваля силен дъжд, като че се изливаше с ведра от небето, а същевременно като че извираше и от земята.
И така, дойде ли ви някакво изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво. Едно от изпитанията в планината е дъждът.
Когато дойдохме тук, още на другия ден заваля силен дъжд, като че се изливаше с ведра от небето, а същевременно като че извираше и от земята.
Братята се бяха сгушили, умълчали, гледат какво ще стане. При това дъждът беше толкова силен, че се чуваше някакво особено бучене от земята. По едно време се чуха силни топовни гърмежи, а небето се разкъсваше от светкавици. Казвам: няма нищо страшно, планинските жители ни поздравяват с топовни гърмежи за добре дошли. Освен това те ни дадоха концерт със силни музикални тонове, които бяха много дълбоки.
към беседата >>
Един ден в двореца бил повикан един млад бръснар, но той знаел какво го чака и затова, като свършил работата си, казал на царя: „Царю честити, смили се над мене!
Ще ви приведа един пример, да видите как се предават идеите. В древността имало един цар, който извършил ред престъпления, и за наказание Бог поставил на главата му два рога, да го държат всякога буден, да помни престъпленията си. Той грижливо криел рогата си от хората, за което в повечето случаи носил шапка на главата си. Когато викали бръснар да му услужва, след свършване на работата си царят заповядвал да обезглавят бръснаря, да не издаде някому тайната, че царят имал рога.
Един ден в двореца бил повикан един млад бръснар, но той знаел какво го чака и затова, като свършил работата си, казал на царя: „Царю честити, смили се над мене!
Не взимай главата ми! Обещавам, че никому няма да издам тайната и ще ти услужвам, както искаш“. Царят се смилил над него и го пуснал да си отиде, като имал предвид обещанието му. Бръснарят излязъл от двореца свободен, радостен, че животът му е подарен. Той дълго време пазил тайната на царя, но по едно време почувствал, че отвътре нещо силно го мъчи, не могъл повече да държи тайната в себе си.
към беседата >>
Братята се бяха сгушили, умълчали, гледат какво ще стане.
И така, дойде ли ви някакво изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво. Едно от изпитанията в планината е дъждът. Когато дойдохме тук, още на другия ден заваля силен дъжд, като че се изливаше с ведра от небето, а същевременно като че извираше и от земята.
Братята се бяха сгушили, умълчали, гледат какво ще стане.
При това дъждът беше толкова силен, че се чуваше някакво особено бучене от земята. По едно време се чуха силни топовни гърмежи, а небето се разкъсваше от светкавици. Казвам: няма нищо страшно, планинските жители ни поздравяват с топовни гърмежи за добре дошли. Освен това те ни дадоха концерт със силни музикални тонове, които бяха много дълбоки. Всички прекараха цялата нощ в молитва.
към беседата >>
Не взимай главата ми!
Ще ви приведа един пример, да видите как се предават идеите. В древността имало един цар, който извършил ред престъпления, и за наказание Бог поставил на главата му два рога, да го държат всякога буден, да помни престъпленията си. Той грижливо криел рогата си от хората, за което в повечето случаи носил шапка на главата си. Когато викали бръснар да му услужва, след свършване на работата си царят заповядвал да обезглавят бръснаря, да не издаде някому тайната, че царят имал рога. Един ден в двореца бил повикан един млад бръснар, но той знаел какво го чака и затова, като свършил работата си, казал на царя: „Царю честити, смили се над мене!
Не взимай главата ми!
Обещавам, че никому няма да издам тайната и ще ти услужвам, както искаш“. Царят се смилил над него и го пуснал да си отиде, като имал предвид обещанието му. Бръснарят излязъл от двореца свободен, радостен, че животът му е подарен. Той дълго време пазил тайната на царя, но по едно време почувствал, че отвътре нещо силно го мъчи, не могъл повече да държи тайната в себе си. Какво да прави, как да се освободи от тази мъка?
към беседата >>
При това дъждът беше толкова силен, че се чуваше някакво особено бучене от земята.
Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво. Едно от изпитанията в планината е дъждът. Когато дойдохме тук, още на другия ден заваля силен дъжд, като че се изливаше с ведра от небето, а същевременно като че извираше и от земята. Братята се бяха сгушили, умълчали, гледат какво ще стане.
При това дъждът беше толкова силен, че се чуваше някакво особено бучене от земята.
По едно време се чуха силни топовни гърмежи, а небето се разкъсваше от светкавици. Казвам: няма нищо страшно, планинските жители ни поздравяват с топовни гърмежи за добре дошли. Освен това те ни дадоха концерт със силни музикални тонове, които бяха много дълбоки. Всички прекараха цялата нощ в молитва. На сутринта всичко утихна и те започнаха да се смеят, да разказват как се страхували, да не се скъсат палатките им.
към беседата >>
Обещавам, че никому няма да издам тайната и ще ти услужвам, както искаш“.
В древността имало един цар, който извършил ред престъпления, и за наказание Бог поставил на главата му два рога, да го държат всякога буден, да помни престъпленията си. Той грижливо криел рогата си от хората, за което в повечето случаи носил шапка на главата си. Когато викали бръснар да му услужва, след свършване на работата си царят заповядвал да обезглавят бръснаря, да не издаде някому тайната, че царят имал рога. Един ден в двореца бил повикан един млад бръснар, но той знаел какво го чака и затова, като свършил работата си, казал на царя: „Царю честити, смили се над мене! Не взимай главата ми!
Обещавам, че никому няма да издам тайната и ще ти услужвам, както искаш“.
Царят се смилил над него и го пуснал да си отиде, като имал предвид обещанието му. Бръснарят излязъл от двореца свободен, радостен, че животът му е подарен. Той дълго време пазил тайната на царя, но по едно време почувствал, че отвътре нещо силно го мъчи, не могъл повече да държи тайната в себе си. Какво да прави, как да се освободи от тази мъка? Да каже някому, главата му ще отиде.
към беседата >>
По едно време се чуха силни топовни гърмежи, а небето се разкъсваше от светкавици.
След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво. Едно от изпитанията в планината е дъждът. Когато дойдохме тук, още на другия ден заваля силен дъжд, като че се изливаше с ведра от небето, а същевременно като че извираше и от земята. Братята се бяха сгушили, умълчали, гледат какво ще стане. При това дъждът беше толкова силен, че се чуваше някакво особено бучене от земята.
По едно време се чуха силни топовни гърмежи, а небето се разкъсваше от светкавици.
Казвам: няма нищо страшно, планинските жители ни поздравяват с топовни гърмежи за добре дошли. Освен това те ни дадоха концерт със силни музикални тонове, които бяха много дълбоки. Всички прекараха цялата нощ в молитва. На сутринта всичко утихна и те започнаха да се смеят, да разказват как се страхували, да не се скъсат палатките им. След това изпитание всички се почувстваха бодри, свежи, подмладени, като деца.
към беседата >>
Царят се смилил над него и го пуснал да си отиде, като имал предвид обещанието му.
Той грижливо криел рогата си от хората, за което в повечето случаи носил шапка на главата си. Когато викали бръснар да му услужва, след свършване на работата си царят заповядвал да обезглавят бръснаря, да не издаде някому тайната, че царят имал рога. Един ден в двореца бил повикан един млад бръснар, но той знаел какво го чака и затова, като свършил работата си, казал на царя: „Царю честити, смили се над мене! Не взимай главата ми! Обещавам, че никому няма да издам тайната и ще ти услужвам, както искаш“.
Царят се смилил над него и го пуснал да си отиде, като имал предвид обещанието му.
Бръснарят излязъл от двореца свободен, радостен, че животът му е подарен. Той дълго време пазил тайната на царя, но по едно време почувствал, че отвътре нещо силно го мъчи, не могъл повече да държи тайната в себе си. Какво да прави, как да се освободи от тази мъка? Да каже някому, главата му ще отиде. Един ден отишъл в гората и там му дошла една светла идея, да направи под някое дърво една дупка и в нея да изговори тихичко: „Нашият цар има рога“.
към беседата >>
Казвам: няма нищо страшно, планинските жители ни поздравяват с топовни гърмежи за добре дошли.
Едно от изпитанията в планината е дъждът. Когато дойдохме тук, още на другия ден заваля силен дъжд, като че се изливаше с ведра от небето, а същевременно като че извираше и от земята. Братята се бяха сгушили, умълчали, гледат какво ще стане. При това дъждът беше толкова силен, че се чуваше някакво особено бучене от земята. По едно време се чуха силни топовни гърмежи, а небето се разкъсваше от светкавици.
Казвам: няма нищо страшно, планинските жители ни поздравяват с топовни гърмежи за добре дошли.
Освен това те ни дадоха концерт със силни музикални тонове, които бяха много дълбоки. Всички прекараха цялата нощ в молитва. На сутринта всичко утихна и те започнаха да се смеят, да разказват как се страхували, да не се скъсат палатките им. След това изпитание всички се почувстваха бодри, свежи, подмладени, като деца.
към беседата >>
Бръснарят излязъл от двореца свободен, радостен, че животът му е подарен.
Когато викали бръснар да му услужва, след свършване на работата си царят заповядвал да обезглавят бръснаря, да не издаде някому тайната, че царят имал рога. Един ден в двореца бил повикан един млад бръснар, но той знаел какво го чака и затова, като свършил работата си, казал на царя: „Царю честити, смили се над мене! Не взимай главата ми! Обещавам, че никому няма да издам тайната и ще ти услужвам, както искаш“. Царят се смилил над него и го пуснал да си отиде, като имал предвид обещанието му.
Бръснарят излязъл от двореца свободен, радостен, че животът му е подарен.
Той дълго време пазил тайната на царя, но по едно време почувствал, че отвътре нещо силно го мъчи, не могъл повече да държи тайната в себе си. Какво да прави, как да се освободи от тази мъка? Да каже някому, главата му ще отиде. Един ден отишъл в гората и там му дошла една светла идея, да направи под някое дърво една дупка и в нея да изговори тихичко: „Нашият цар има рога“. Както намислил, така и направил.
към беседата >>
Освен това те ни дадоха концерт със силни музикални тонове, които бяха много дълбоки.
Когато дойдохме тук, още на другия ден заваля силен дъжд, като че се изливаше с ведра от небето, а същевременно като че извираше и от земята. Братята се бяха сгушили, умълчали, гледат какво ще стане. При това дъждът беше толкова силен, че се чуваше някакво особено бучене от земята. По едно време се чуха силни топовни гърмежи, а небето се разкъсваше от светкавици. Казвам: няма нищо страшно, планинските жители ни поздравяват с топовни гърмежи за добре дошли.
Освен това те ни дадоха концерт със силни музикални тонове, които бяха много дълбоки.
Всички прекараха цялата нощ в молитва. На сутринта всичко утихна и те започнаха да се смеят, да разказват как се страхували, да не се скъсат палатките им. След това изпитание всички се почувстваха бодри, свежи, подмладени, като деца.
към беседата >>
Той дълго време пазил тайната на царя, но по едно време почувствал, че отвътре нещо силно го мъчи, не могъл повече да държи тайната в себе си.
Един ден в двореца бил повикан един млад бръснар, но той знаел какво го чака и затова, като свършил работата си, казал на царя: „Царю честити, смили се над мене! Не взимай главата ми! Обещавам, че никому няма да издам тайната и ще ти услужвам, както искаш“. Царят се смилил над него и го пуснал да си отиде, като имал предвид обещанието му. Бръснарят излязъл от двореца свободен, радостен, че животът му е подарен.
Той дълго време пазил тайната на царя, но по едно време почувствал, че отвътре нещо силно го мъчи, не могъл повече да държи тайната в себе си.
Какво да прави, как да се освободи от тази мъка? Да каже някому, главата му ще отиде. Един ден отишъл в гората и там му дошла една светла идея, да направи под някое дърво една дупка и в нея да изговори тихичко: „Нашият цар има рога“. Както намислил, така и направил. След време един овчар отрязал едно клонче от дървото, под което бръснарят направил дупката, и от това клонче си изрязал свирка.
към беседата >>
Всички прекараха цялата нощ в молитва.
Братята се бяха сгушили, умълчали, гледат какво ще стане. При това дъждът беше толкова силен, че се чуваше някакво особено бучене от земята. По едно време се чуха силни топовни гърмежи, а небето се разкъсваше от светкавици. Казвам: няма нищо страшно, планинските жители ни поздравяват с топовни гърмежи за добре дошли. Освен това те ни дадоха концерт със силни музикални тонове, които бяха много дълбоки.
Всички прекараха цялата нощ в молитва.
На сутринта всичко утихна и те започнаха да се смеят, да разказват как се страхували, да не се скъсат палатките им. След това изпитание всички се почувстваха бодри, свежи, подмладени, като деца.
към беседата >>
Какво да прави, как да се освободи от тази мъка?
Не взимай главата ми! Обещавам, че никому няма да издам тайната и ще ти услужвам, както искаш“. Царят се смилил над него и го пуснал да си отиде, като имал предвид обещанието му. Бръснарят излязъл от двореца свободен, радостен, че животът му е подарен. Той дълго време пазил тайната на царя, но по едно време почувствал, че отвътре нещо силно го мъчи, не могъл повече да държи тайната в себе си.
Какво да прави, как да се освободи от тази мъка?
Да каже някому, главата му ще отиде. Един ден отишъл в гората и там му дошла една светла идея, да направи под някое дърво една дупка и в нея да изговори тихичко: „Нашият цар има рога“. Както намислил, така и направил. След време един овчар отрязал едно клонче от дървото, под което бръснарят направил дупката, и от това клонче си изрязал свирка. Какво било учудването на овчаря, когато неговата свирка пеела: „Нашият цар има рога“.
към беседата >>
На сутринта всичко утихна и те започнаха да се смеят, да разказват как се страхували, да не се скъсат палатките им.
При това дъждът беше толкова силен, че се чуваше някакво особено бучене от земята. По едно време се чуха силни топовни гърмежи, а небето се разкъсваше от светкавици. Казвам: няма нищо страшно, планинските жители ни поздравяват с топовни гърмежи за добре дошли. Освен това те ни дадоха концерт със силни музикални тонове, които бяха много дълбоки. Всички прекараха цялата нощ в молитва.
На сутринта всичко утихна и те започнаха да се смеят, да разказват как се страхували, да не се скъсат палатките им.
След това изпитание всички се почувстваха бодри, свежи, подмладени, като деца.
към беседата >>
Да каже някому, главата му ще отиде.
Обещавам, че никому няма да издам тайната и ще ти услужвам, както искаш“. Царят се смилил над него и го пуснал да си отиде, като имал предвид обещанието му. Бръснарят излязъл от двореца свободен, радостен, че животът му е подарен. Той дълго време пазил тайната на царя, но по едно време почувствал, че отвътре нещо силно го мъчи, не могъл повече да държи тайната в себе си. Какво да прави, как да се освободи от тази мъка?
Да каже някому, главата му ще отиде.
Един ден отишъл в гората и там му дошла една светла идея, да направи под някое дърво една дупка и в нея да изговори тихичко: „Нашият цар има рога“. Както намислил, така и направил. След време един овчар отрязал едно клонче от дървото, под което бръснарят направил дупката, и от това клонче си изрязал свирка. Какво било учудването на овчаря, когато неговата свирка пеела: „Нашият цар има рога“.
към беседата >>
След това изпитание всички се почувстваха бодри, свежи, подмладени, като деца.
По едно време се чуха силни топовни гърмежи, а небето се разкъсваше от светкавици. Казвам: няма нищо страшно, планинските жители ни поздравяват с топовни гърмежи за добре дошли. Освен това те ни дадоха концерт със силни музикални тонове, които бяха много дълбоки. Всички прекараха цялата нощ в молитва. На сутринта всичко утихна и те започнаха да се смеят, да разказват как се страхували, да не се скъсат палатките им.
След това изпитание всички се почувстваха бодри, свежи, подмладени, като деца.
към беседата >>
Един ден отишъл в гората и там му дошла една светла идея, да направи под някое дърво една дупка и в нея да изговори тихичко: „Нашият цар има рога“.
Царят се смилил над него и го пуснал да си отиде, като имал предвид обещанието му. Бръснарят излязъл от двореца свободен, радостен, че животът му е подарен. Той дълго време пазил тайната на царя, но по едно време почувствал, че отвътре нещо силно го мъчи, не могъл повече да държи тайната в себе си. Какво да прави, как да се освободи от тази мъка? Да каже някому, главата му ще отиде.
Един ден отишъл в гората и там му дошла една светла идея, да направи под някое дърво една дупка и в нея да изговори тихичко: „Нашият цар има рога“.
Както намислил, така и направил. След време един овчар отрязал едно клонче от дървото, под което бръснарят направил дупката, и от това клонче си изрязал свирка. Какво било учудването на овчаря, когато неговата свирка пеела: „Нашият цар има рога“.
към беседата >>
Казвам: човек трябва да носи в себе си качествата на детето, да има Божествена чистота.
Казвам: човек трябва да носи в себе си качествата на детето, да има Божествена чистота.
Докато живее на земята, той трябва да е постоянно млад, да работи, да свети, като запалена свещ. Той трябва да е фар в морето, който отдалеч осветява пътя на параходите. Що се отнася до страданията на човека, те са временни неща. Страданията могат да изчезнат моментално. Докато човек страда, той мисли, че никога няма да излезе от това положение.
към беседата >>
Както намислил, така и направил.
Бръснарят излязъл от двореца свободен, радостен, че животът му е подарен. Той дълго време пазил тайната на царя, но по едно време почувствал, че отвътре нещо силно го мъчи, не могъл повече да държи тайната в себе си. Какво да прави, как да се освободи от тази мъка? Да каже някому, главата му ще отиде. Един ден отишъл в гората и там му дошла една светла идея, да направи под някое дърво една дупка и в нея да изговори тихичко: „Нашият цар има рога“.
Както намислил, така и направил.
След време един овчар отрязал едно клонче от дървото, под което бръснарят направил дупката, и от това клонче си изрязал свирка. Какво било учудването на овчаря, когато неговата свирка пеела: „Нашият цар има рога“.
към беседата >>
Докато живее на земята, той трябва да е постоянно млад, да работи, да свети, като запалена свещ.
Казвам: човек трябва да носи в себе си качествата на детето, да има Божествена чистота.
Докато живее на земята, той трябва да е постоянно млад, да работи, да свети, като запалена свещ.
Той трябва да е фар в морето, който отдалеч осветява пътя на параходите. Що се отнася до страданията на човека, те са временни неща. Страданията могат да изчезнат моментално. Докато човек страда, той мисли, че никога няма да излезе от това положение. Освободи ли се от страданието, той всичко забравя и запазва само опитността, която е придобил.
към беседата >>
След време един овчар отрязал едно клонче от дървото, под което бръснарят направил дупката, и от това клонче си изрязал свирка.
Той дълго време пазил тайната на царя, но по едно време почувствал, че отвътре нещо силно го мъчи, не могъл повече да държи тайната в себе си. Какво да прави, как да се освободи от тази мъка? Да каже някому, главата му ще отиде. Един ден отишъл в гората и там му дошла една светла идея, да направи под някое дърво една дупка и в нея да изговори тихичко: „Нашият цар има рога“. Както намислил, така и направил.
След време един овчар отрязал едно клонче от дървото, под което бръснарят направил дупката, и от това клонче си изрязал свирка.
Какво било учудването на овчаря, когато неговата свирка пеела: „Нашият цар има рога“.
към беседата >>
Той трябва да е фар в морето, който отдалеч осветява пътя на параходите.
Казвам: човек трябва да носи в себе си качествата на детето, да има Божествена чистота. Докато живее на земята, той трябва да е постоянно млад, да работи, да свети, като запалена свещ.
Той трябва да е фар в морето, който отдалеч осветява пътя на параходите.
Що се отнася до страданията на човека, те са временни неща. Страданията могат да изчезнат моментално. Докато човек страда, той мисли, че никога няма да излезе от това положение. Освободи ли се от страданието, той всичко забравя и запазва само опитността, която е придобил. Сега, съществената идея, която трябва да запазите от този събор, е идеята за Сина Божи.
към беседата >>
Какво било учудването на овчаря, когато неговата свирка пеела: „Нашият цар има рога“.
Какво да прави, как да се освободи от тази мъка? Да каже някому, главата му ще отиде. Един ден отишъл в гората и там му дошла една светла идея, да направи под някое дърво една дупка и в нея да изговори тихичко: „Нашият цар има рога“. Както намислил, така и направил. След време един овчар отрязал едно клонче от дървото, под което бръснарят направил дупката, и от това клонче си изрязал свирка.
Какво било учудването на овчаря, когато неговата свирка пеела: „Нашият цар има рога“.
към беседата >>
Що се отнася до страданията на човека, те са временни неща.
Казвам: човек трябва да носи в себе си качествата на детето, да има Божествена чистота. Докато живее на земята, той трябва да е постоянно млад, да работи, да свети, като запалена свещ. Той трябва да е фар в морето, който отдалеч осветява пътя на параходите.
Що се отнася до страданията на човека, те са временни неща.
Страданията могат да изчезнат моментално. Докато човек страда, той мисли, че никога няма да излезе от това положение. Освободи ли се от страданието, той всичко забравя и запазва само опитността, която е придобил. Сега, съществената идея, която трябва да запазите от този събор, е идеята за Сина Божи. Думата „млад“ подразбира възможността на човека да свети, да има Божието разположение, да бъде Син Божи.
към беседата >>
И така, имате ли някаква мисъл в себе си, не се страхувайте дали тя ще се реализира или не.
И така, имате ли някаква мисъл в себе си, не се страхувайте дали тя ще се реализира или не.
Вие я изкажете, споделете я и тя ще се разнесе из пространството. Каквито мисли хората са изказали преди хиляди години, едва днес са започнали да се реализират. Това, което пророците са казали някога, или това, което Христос е казал някога, едва сега започва да се реализира. Такъв е Божественият закон. В такъв случай всеки човек е важен дотолкова, доколкото е носител на Божествени идеи.
към беседата >>
Страданията могат да изчезнат моментално.
Казвам: човек трябва да носи в себе си качествата на детето, да има Божествена чистота. Докато живее на земята, той трябва да е постоянно млад, да работи, да свети, като запалена свещ. Той трябва да е фар в морето, който отдалеч осветява пътя на параходите. Що се отнася до страданията на човека, те са временни неща.
Страданията могат да изчезнат моментално.
Докато човек страда, той мисли, че никога няма да излезе от това положение. Освободи ли се от страданието, той всичко забравя и запазва само опитността, която е придобил. Сега, съществената идея, която трябва да запазите от този събор, е идеята за Сина Божи. Думата „млад“ подразбира възможността на човека да свети, да има Божието разположение, да бъде Син Божи. Само онзи човек може да се нарече Син Божи, който върши Неговата воля.
към беседата >>
Вие я изкажете, споделете я и тя ще се разнесе из пространството.
И така, имате ли някаква мисъл в себе си, не се страхувайте дали тя ще се реализира или не.
Вие я изкажете, споделете я и тя ще се разнесе из пространството.
Каквито мисли хората са изказали преди хиляди години, едва днес са започнали да се реализират. Това, което пророците са казали някога, или това, което Христос е казал някога, едва сега започва да се реализира. Такъв е Божественият закон. В такъв случай всеки човек е важен дотолкова, доколкото е носител на Божествени идеи. Той е уд на Божествения организъм, както и ръката на човека е уд на неговото тяло.
към беседата >>
Докато човек страда, той мисли, че никога няма да излезе от това положение.
Казвам: човек трябва да носи в себе си качествата на детето, да има Божествена чистота. Докато живее на земята, той трябва да е постоянно млад, да работи, да свети, като запалена свещ. Той трябва да е фар в морето, който отдалеч осветява пътя на параходите. Що се отнася до страданията на човека, те са временни неща. Страданията могат да изчезнат моментално.
Докато човек страда, той мисли, че никога няма да излезе от това положение.
Освободи ли се от страданието, той всичко забравя и запазва само опитността, която е придобил. Сега, съществената идея, която трябва да запазите от този събор, е идеята за Сина Божи. Думата „млад“ подразбира възможността на човека да свети, да има Божието разположение, да бъде Син Божи. Само онзи човек може да се нарече Син Божи, който върши Неговата воля. И наистина, чрез нас Бог всичко може да направи.
към беседата >>
Каквито мисли хората са изказали преди хиляди години, едва днес са започнали да се реализират.
И така, имате ли някаква мисъл в себе си, не се страхувайте дали тя ще се реализира или не. Вие я изкажете, споделете я и тя ще се разнесе из пространството.
Каквито мисли хората са изказали преди хиляди години, едва днес са започнали да се реализират.
Това, което пророците са казали някога, или това, което Христос е казал някога, едва сега започва да се реализира. Такъв е Божественият закон. В такъв случай всеки човек е важен дотолкова, доколкото е носител на Божествени идеи. Той е уд на Божествения организъм, както и ръката на човека е уд на неговото тяло. Ръката, например, не ражда идеите; тя сама не ражда и доброто, но е посредник при извършване на всяко добро.
към беседата >>
Освободи ли се от страданието, той всичко забравя и запазва само опитността, която е придобил.
Докато живее на земята, той трябва да е постоянно млад, да работи, да свети, като запалена свещ. Той трябва да е фар в морето, който отдалеч осветява пътя на параходите. Що се отнася до страданията на човека, те са временни неща. Страданията могат да изчезнат моментално. Докато човек страда, той мисли, че никога няма да излезе от това положение.
Освободи ли се от страданието, той всичко забравя и запазва само опитността, която е придобил.
Сега, съществената идея, която трябва да запазите от този събор, е идеята за Сина Божи. Думата „млад“ подразбира възможността на човека да свети, да има Божието разположение, да бъде Син Божи. Само онзи човек може да се нарече Син Божи, който върши Неговата воля. И наистина, чрез нас Бог всичко може да направи. И ние трябва да се радваме за това.
към беседата >>
Това, което пророците са казали някога, или това, което Христос е казал някога, едва сега започва да се реализира.
И така, имате ли някаква мисъл в себе си, не се страхувайте дали тя ще се реализира или не. Вие я изкажете, споделете я и тя ще се разнесе из пространството. Каквито мисли хората са изказали преди хиляди години, едва днес са започнали да се реализират.
Това, което пророците са казали някога, или това, което Христос е казал някога, едва сега започва да се реализира.
Такъв е Божественият закон. В такъв случай всеки човек е важен дотолкова, доколкото е носител на Божествени идеи. Той е уд на Божествения организъм, както и ръката на човека е уд на неговото тяло. Ръката, например, не ражда идеите; тя сама не ражда и доброто, но е посредник при извършване на всяко добро. След всяко посредничество на ръката в доброто тя заслужава да ѝ се благодари.
към беседата >>
Сега, съществената идея, която трябва да запазите от този събор, е идеята за Сина Божи.
Той трябва да е фар в морето, който отдалеч осветява пътя на параходите. Що се отнася до страданията на човека, те са временни неща. Страданията могат да изчезнат моментално. Докато човек страда, той мисли, че никога няма да излезе от това положение. Освободи ли се от страданието, той всичко забравя и запазва само опитността, която е придобил.
Сега, съществената идея, която трябва да запазите от този събор, е идеята за Сина Божи.
Думата „млад“ подразбира възможността на човека да свети, да има Божието разположение, да бъде Син Божи. Само онзи човек може да се нарече Син Божи, който върши Неговата воля. И наистина, чрез нас Бог всичко може да направи. И ние трябва да се радваме за това. Вършим ли волята Божия, ще имаме благословението на Бога, а почитта и уважението на хората.
към беседата >>
Такъв е Божественият закон.
И така, имате ли някаква мисъл в себе си, не се страхувайте дали тя ще се реализира или не. Вие я изкажете, споделете я и тя ще се разнесе из пространството. Каквито мисли хората са изказали преди хиляди години, едва днес са започнали да се реализират. Това, което пророците са казали някога, или това, което Христос е казал някога, едва сега започва да се реализира.
Такъв е Божественият закон.
В такъв случай всеки човек е важен дотолкова, доколкото е носител на Божествени идеи. Той е уд на Божествения организъм, както и ръката на човека е уд на неговото тяло. Ръката, например, не ражда идеите; тя сама не ражда и доброто, но е посредник при извършване на всяко добро. След всяко посредничество на ръката в доброто тя заслужава да ѝ се благодари. Обаче, ако ръката се отдели от тялото, тя вече губи условия да бъде посредница за предаване на доброто, което човек замисля.
към беседата >>
Думата „млад“ подразбира възможността на човека да свети, да има Божието разположение, да бъде Син Божи.
Що се отнася до страданията на човека, те са временни неща. Страданията могат да изчезнат моментално. Докато човек страда, той мисли, че никога няма да излезе от това положение. Освободи ли се от страданието, той всичко забравя и запазва само опитността, която е придобил. Сега, съществената идея, която трябва да запазите от този събор, е идеята за Сина Божи.
Думата „млад“ подразбира възможността на човека да свети, да има Божието разположение, да бъде Син Божи.
Само онзи човек може да се нарече Син Божи, който върши Неговата воля. И наистина, чрез нас Бог всичко може да направи. И ние трябва да се радваме за това. Вършим ли волята Божия, ще имаме благословението на Бога, а почитта и уважението на хората. Изпълнение волята на Бога – тази е истинската философия на живота.
към беседата >>
В такъв случай всеки човек е важен дотолкова, доколкото е носител на Божествени идеи.
И така, имате ли някаква мисъл в себе си, не се страхувайте дали тя ще се реализира или не. Вие я изкажете, споделете я и тя ще се разнесе из пространството. Каквито мисли хората са изказали преди хиляди години, едва днес са започнали да се реализират. Това, което пророците са казали някога, или това, което Христос е казал някога, едва сега започва да се реализира. Такъв е Божественият закон.
В такъв случай всеки човек е важен дотолкова, доколкото е носител на Божествени идеи.
Той е уд на Божествения организъм, както и ръката на човека е уд на неговото тяло. Ръката, например, не ражда идеите; тя сама не ражда и доброто, но е посредник при извършване на всяко добро. След всяко посредничество на ръката в доброто тя заслужава да ѝ се благодари. Обаче, ако ръката се отдели от тялото, тя вече губи условия да бъде посредница за предаване на доброто, което човек замисля.
към беседата >>
Само онзи човек може да се нарече Син Божи, който върши Неговата воля.
Страданията могат да изчезнат моментално. Докато човек страда, той мисли, че никога няма да излезе от това положение. Освободи ли се от страданието, той всичко забравя и запазва само опитността, която е придобил. Сега, съществената идея, която трябва да запазите от този събор, е идеята за Сина Божи. Думата „млад“ подразбира възможността на човека да свети, да има Божието разположение, да бъде Син Божи.
Само онзи човек може да се нарече Син Божи, който върши Неговата воля.
И наистина, чрез нас Бог всичко може да направи. И ние трябва да се радваме за това. Вършим ли волята Божия, ще имаме благословението на Бога, а почитта и уважението на хората. Изпълнение волята на Бога – тази е истинската философия на живота. Обаче, натъкне ли се човек до отношенията си към Бога и към хората, той се разколебава. Защо?
към беседата >>
Той е уд на Божествения организъм, както и ръката на човека е уд на неговото тяло.
Вие я изкажете, споделете я и тя ще се разнесе из пространството. Каквито мисли хората са изказали преди хиляди години, едва днес са започнали да се реализират. Това, което пророците са казали някога, или това, което Христос е казал някога, едва сега започва да се реализира. Такъв е Божественият закон. В такъв случай всеки човек е важен дотолкова, доколкото е носител на Божествени идеи.
Той е уд на Божествения организъм, както и ръката на човека е уд на неговото тяло.
Ръката, например, не ражда идеите; тя сама не ражда и доброто, но е посредник при извършване на всяко добро. След всяко посредничество на ръката в доброто тя заслужава да ѝ се благодари. Обаче, ако ръката се отдели от тялото, тя вече губи условия да бъде посредница за предаване на доброто, което човек замисля.
към беседата >>
И наистина, чрез нас Бог всичко може да направи.
Докато човек страда, той мисли, че никога няма да излезе от това положение. Освободи ли се от страданието, той всичко забравя и запазва само опитността, която е придобил. Сега, съществената идея, която трябва да запазите от този събор, е идеята за Сина Божи. Думата „млад“ подразбира възможността на човека да свети, да има Божието разположение, да бъде Син Божи. Само онзи човек може да се нарече Син Божи, който върши Неговата воля.
И наистина, чрез нас Бог всичко може да направи.
И ние трябва да се радваме за това. Вършим ли волята Божия, ще имаме благословението на Бога, а почитта и уважението на хората. Изпълнение волята на Бога – тази е истинската философия на живота. Обаче, натъкне ли се човек до отношенията си към Бога и към хората, той се разколебава. Защо? – Защото се среща с въпроса за своето възпитание.
към беседата >>
Ръката, например, не ражда идеите; тя сама не ражда и доброто, но е посредник при извършване на всяко добро.
Каквито мисли хората са изказали преди хиляди години, едва днес са започнали да се реализират. Това, което пророците са казали някога, или това, което Христос е казал някога, едва сега започва да се реализира. Такъв е Божественият закон. В такъв случай всеки човек е важен дотолкова, доколкото е носител на Божествени идеи. Той е уд на Божествения организъм, както и ръката на човека е уд на неговото тяло.
Ръката, например, не ражда идеите; тя сама не ражда и доброто, но е посредник при извършване на всяко добро.
След всяко посредничество на ръката в доброто тя заслужава да ѝ се благодари. Обаче, ако ръката се отдели от тялото, тя вече губи условия да бъде посредница за предаване на доброто, което човек замисля.
към беседата >>
И ние трябва да се радваме за това.
Освободи ли се от страданието, той всичко забравя и запазва само опитността, която е придобил. Сега, съществената идея, която трябва да запазите от този събор, е идеята за Сина Божи. Думата „млад“ подразбира възможността на човека да свети, да има Божието разположение, да бъде Син Божи. Само онзи човек може да се нарече Син Божи, който върши Неговата воля. И наистина, чрез нас Бог всичко може да направи.
И ние трябва да се радваме за това.
Вършим ли волята Божия, ще имаме благословението на Бога, а почитта и уважението на хората. Изпълнение волята на Бога – тази е истинската философия на живота. Обаче, натъкне ли се човек до отношенията си към Бога и към хората, той се разколебава. Защо? – Защото се среща с въпроса за своето възпитание. Да се самовъзпита човек, да се владее, да обуздава себе си, това е най-трудната работа.
към беседата >>
След всяко посредничество на ръката в доброто тя заслужава да ѝ се благодари.
Това, което пророците са казали някога, или това, което Христос е казал някога, едва сега започва да се реализира. Такъв е Божественият закон. В такъв случай всеки човек е важен дотолкова, доколкото е носител на Божествени идеи. Той е уд на Божествения организъм, както и ръката на човека е уд на неговото тяло. Ръката, например, не ражда идеите; тя сама не ражда и доброто, но е посредник при извършване на всяко добро.
След всяко посредничество на ръката в доброто тя заслужава да ѝ се благодари.
Обаче, ако ръката се отдели от тялото, тя вече губи условия да бъде посредница за предаване на доброто, което човек замисля.
към беседата >>
Вършим ли волята Божия, ще имаме благословението на Бога, а почитта и уважението на хората.
Сега, съществената идея, която трябва да запазите от този събор, е идеята за Сина Божи. Думата „млад“ подразбира възможността на човека да свети, да има Божието разположение, да бъде Син Божи. Само онзи човек може да се нарече Син Божи, който върши Неговата воля. И наистина, чрез нас Бог всичко може да направи. И ние трябва да се радваме за това.
Вършим ли волята Божия, ще имаме благословението на Бога, а почитта и уважението на хората.
Изпълнение волята на Бога – тази е истинската философия на живота. Обаче, натъкне ли се човек до отношенията си към Бога и към хората, той се разколебава. Защо? – Защото се среща с въпроса за своето възпитание. Да се самовъзпита човек, да се владее, да обуздава себе си, това е най-трудната работа. В човека има сили, които преди всичко той трябва да познава.
към беседата >>
Обаче, ако ръката се отдели от тялото, тя вече губи условия да бъде посредница за предаване на доброто, което човек замисля.
Такъв е Божественият закон. В такъв случай всеки човек е важен дотолкова, доколкото е носител на Божествени идеи. Той е уд на Божествения организъм, както и ръката на човека е уд на неговото тяло. Ръката, например, не ражда идеите; тя сама не ражда и доброто, но е посредник при извършване на всяко добро. След всяко посредничество на ръката в доброто тя заслужава да ѝ се благодари.
Обаче, ако ръката се отдели от тялото, тя вече губи условия да бъде посредница за предаване на доброто, което човек замисля.
към беседата >>
Изпълнение волята на Бога – тази е истинската философия на живота.
Думата „млад“ подразбира възможността на човека да свети, да има Божието разположение, да бъде Син Божи. Само онзи човек може да се нарече Син Божи, който върши Неговата воля. И наистина, чрез нас Бог всичко може да направи. И ние трябва да се радваме за това. Вършим ли волята Божия, ще имаме благословението на Бога, а почитта и уважението на хората.
Изпълнение волята на Бога – тази е истинската философия на живота.
Обаче, натъкне ли се човек до отношенията си към Бога и към хората, той се разколебава. Защо? – Защото се среща с въпроса за своето възпитание. Да се самовъзпита човек, да се владее, да обуздава себе си, това е най-трудната работа. В човека има сили, които преди всичко той трябва да познава. Същевременно той трябва да знае и законите, на които тези сили се подчиняват.
към беседата >>
Казвам: вие трябва да схващате вътрешната сила на нещата.
Казвам: вие трябва да схващате вътрешната сила на нещата.
Тази сила не се крие в старите, но в новите разбирания. Когато Бог създал света, начертал колелото и го пуснал в движение. Колелото започнало да се хвали, да разправя на всички, че Бог го направил. След това Бог запитал колелото: „Сега какво искаш да ти дам? “ – „Искам да ми дадеш една ос, да стана точило, на което да точа хората.
към беседата >>
Обаче, натъкне ли се човек до отношенията си към Бога и към хората, той се разколебава. Защо?
Само онзи човек може да се нарече Син Божи, който върши Неговата воля. И наистина, чрез нас Бог всичко може да направи. И ние трябва да се радваме за това. Вършим ли волята Божия, ще имаме благословението на Бога, а почитта и уважението на хората. Изпълнение волята на Бога – тази е истинската философия на живота.
Обаче, натъкне ли се човек до отношенията си към Бога и към хората, той се разколебава. Защо?
– Защото се среща с въпроса за своето възпитание. Да се самовъзпита човек, да се владее, да обуздава себе си, това е най-трудната работа. В човека има сили, които преди всичко той трябва да познава. Същевременно той трябва да знае и законите, на които тези сили се подчиняват. Това не е механически процес.
към беседата >>
Тази сила не се крие в старите, но в новите разбирания.
Казвам: вие трябва да схващате вътрешната сила на нещата.
Тази сила не се крие в старите, но в новите разбирания.
Когато Бог създал света, начертал колелото и го пуснал в движение. Колелото започнало да се хвали, да разправя на всички, че Бог го направил. След това Бог запитал колелото: „Сега какво искаш да ти дам? “ – „Искам да ми дадеш една ос, да стана точило, на което да точа хората. Освен хората, искам да наточа всички ножове в света, да познаят, че и аз мога да върша работа.
към беседата >>
– Защото се среща с въпроса за своето възпитание.
И наистина, чрез нас Бог всичко може да направи. И ние трябва да се радваме за това. Вършим ли волята Божия, ще имаме благословението на Бога, а почитта и уважението на хората. Изпълнение волята на Бога – тази е истинската философия на живота. Обаче, натъкне ли се човек до отношенията си към Бога и към хората, той се разколебава. Защо?
– Защото се среща с въпроса за своето възпитание.
Да се самовъзпита човек, да се владее, да обуздава себе си, това е най-трудната работа. В човека има сили, които преди всичко той трябва да познава. Същевременно той трябва да знае и законите, на които тези сили се подчиняват. Това не е механически процес. У човека има мисли, желания и постъпки, с които той не може да борави, както иска.
към беседата >>
Когато Бог създал света, начертал колелото и го пуснал в движение.
Казвам: вие трябва да схващате вътрешната сила на нещата. Тази сила не се крие в старите, но в новите разбирания.
Когато Бог създал света, начертал колелото и го пуснал в движение.
Колелото започнало да се хвали, да разправя на всички, че Бог го направил. След това Бог запитал колелото: „Сега какво искаш да ти дам? “ – „Искам да ми дадеш една ос, да стана точило, на което да точа хората. Освен хората, искам да наточа всички ножове в света, да познаят, че и аз мога да върша работа. Обаче и ножовете, които се точат на мене, също така могат да вършат работа.“ Всички ножове, които се острили на точилото, дошли да му благодарят, че могат да вършат работа.
към беседата >>
Да се самовъзпита човек, да се владее, да обуздава себе си, това е най-трудната работа.
И ние трябва да се радваме за това. Вършим ли волята Божия, ще имаме благословението на Бога, а почитта и уважението на хората. Изпълнение волята на Бога – тази е истинската философия на живота. Обаче, натъкне ли се човек до отношенията си към Бога и към хората, той се разколебава. Защо? – Защото се среща с въпроса за своето възпитание.
Да се самовъзпита човек, да се владее, да обуздава себе си, това е най-трудната работа.
В човека има сили, които преди всичко той трябва да познава. Същевременно той трябва да знае и законите, на които тези сили се подчиняват. Това не е механически процес. У човека има мисли, желания и постъпки, с които той не може да борави, както иска. Например, чувството „омраза“ трябва да се трансформира у човека по най-правилен начин.
към беседата >>
Колелото започнало да се хвали, да разправя на всички, че Бог го направил.
Казвам: вие трябва да схващате вътрешната сила на нещата. Тази сила не се крие в старите, но в новите разбирания. Когато Бог създал света, начертал колелото и го пуснал в движение.
Колелото започнало да се хвали, да разправя на всички, че Бог го направил.
След това Бог запитал колелото: „Сега какво искаш да ти дам? “ – „Искам да ми дадеш една ос, да стана точило, на което да точа хората. Освен хората, искам да наточа всички ножове в света, да познаят, че и аз мога да върша работа. Обаче и ножовете, които се точат на мене, също така могат да вършат работа.“ Всички ножове, които се острили на точилото, дошли да му благодарят, че могат да вършат работа. Не се минало много време, ножовете станали много недоволни от точилото, защото с тях започнали да режат главите на хората.
към беседата >>
В човека има сили, които преди всичко той трябва да познава.
Вършим ли волята Божия, ще имаме благословението на Бога, а почитта и уважението на хората. Изпълнение волята на Бога – тази е истинската философия на живота. Обаче, натъкне ли се човек до отношенията си към Бога и към хората, той се разколебава. Защо? – Защото се среща с въпроса за своето възпитание. Да се самовъзпита човек, да се владее, да обуздава себе си, това е най-трудната работа.
В човека има сили, които преди всичко той трябва да познава.
Същевременно той трябва да знае и законите, на които тези сили се подчиняват. Това не е механически процес. У човека има мисли, желания и постъпки, с които той не може да борави, както иска. Например, чувството „омраза“ трябва да се трансформира у човека по най-правилен начин. Когато човек мрази някого, той мрази и себе си; той пакости на другия, но едновременно с това пакости и на себе си.
към беседата >>
След това Бог запитал колелото: „Сега какво искаш да ти дам?
Казвам: вие трябва да схващате вътрешната сила на нещата. Тази сила не се крие в старите, но в новите разбирания. Когато Бог създал света, начертал колелото и го пуснал в движение. Колелото започнало да се хвали, да разправя на всички, че Бог го направил.
След това Бог запитал колелото: „Сега какво искаш да ти дам?
“ – „Искам да ми дадеш една ос, да стана точило, на което да точа хората. Освен хората, искам да наточа всички ножове в света, да познаят, че и аз мога да върша работа. Обаче и ножовете, които се точат на мене, също така могат да вършат работа.“ Всички ножове, които се острили на точилото, дошли да му благодарят, че могат да вършат работа. Не се минало много време, ножовете станали много недоволни от точилото, защото с тях започнали да режат главите на хората. Днес заколят един, утре – друг, докато най-после хората се оплакали на Бога, че главите им падат от раменете.
към беседата >>
Същевременно той трябва да знае и законите, на които тези сили се подчиняват.
Изпълнение волята на Бога – тази е истинската философия на живота. Обаче, натъкне ли се човек до отношенията си към Бога и към хората, той се разколебава. Защо? – Защото се среща с въпроса за своето възпитание. Да се самовъзпита човек, да се владее, да обуздава себе си, това е най-трудната работа. В човека има сили, които преди всичко той трябва да познава.
Същевременно той трябва да знае и законите, на които тези сили се подчиняват.
Това не е механически процес. У човека има мисли, желания и постъпки, с които той не може да борави, както иска. Например, чувството „омраза“ трябва да се трансформира у човека по най-правилен начин. Когато човек мрази някого, той мрази и себе си; той пакости на другия, но едновременно с това пакости и на себе си. Когато човек обича някого, той обича и себе си; той прави добро на другия, но едновременно с това прави добро и на себе си.
към беседата >>
“ – „Искам да ми дадеш една ос, да стана точило, на което да точа хората.
Казвам: вие трябва да схващате вътрешната сила на нещата. Тази сила не се крие в старите, но в новите разбирания. Когато Бог създал света, начертал колелото и го пуснал в движение. Колелото започнало да се хвали, да разправя на всички, че Бог го направил. След това Бог запитал колелото: „Сега какво искаш да ти дам?
“ – „Искам да ми дадеш една ос, да стана точило, на което да точа хората.
Освен хората, искам да наточа всички ножове в света, да познаят, че и аз мога да върша работа. Обаче и ножовете, които се точат на мене, също така могат да вършат работа.“ Всички ножове, които се острили на точилото, дошли да му благодарят, че могат да вършат работа. Не се минало много време, ножовете станали много недоволни от точилото, защото с тях започнали да режат главите на хората. Днес заколят един, утре – друг, докато най-после хората се оплакали на Бога, че главите им падат от раменете. И така, съвременните хора искат да острят ножовете си на точилото.
към беседата >>
Това не е механически процес.
Обаче, натъкне ли се човек до отношенията си към Бога и към хората, той се разколебава. Защо? – Защото се среща с въпроса за своето възпитание. Да се самовъзпита човек, да се владее, да обуздава себе си, това е най-трудната работа. В човека има сили, които преди всичко той трябва да познава. Същевременно той трябва да знае и законите, на които тези сили се подчиняват.
Това не е механически процес.
У човека има мисли, желания и постъпки, с които той не може да борави, както иска. Например, чувството „омраза“ трябва да се трансформира у човека по най-правилен начин. Когато човек мрази някого, той мрази и себе си; той пакости на другия, но едновременно с това пакости и на себе си. Когато човек обича някого, той обича и себе си; той прави добро на другия, но едновременно с това прави добро и на себе си. Омразата руши, любовта съгражда.
към беседата >>
Освен хората, искам да наточа всички ножове в света, да познаят, че и аз мога да върша работа.
Тази сила не се крие в старите, но в новите разбирания. Когато Бог създал света, начертал колелото и го пуснал в движение. Колелото започнало да се хвали, да разправя на всички, че Бог го направил. След това Бог запитал колелото: „Сега какво искаш да ти дам? “ – „Искам да ми дадеш една ос, да стана точило, на което да точа хората.
Освен хората, искам да наточа всички ножове в света, да познаят, че и аз мога да върша работа.
Обаче и ножовете, които се точат на мене, също така могат да вършат работа.“ Всички ножове, които се острили на точилото, дошли да му благодарят, че могат да вършат работа. Не се минало много време, ножовете станали много недоволни от точилото, защото с тях започнали да режат главите на хората. Днес заколят един, утре – друг, докато най-после хората се оплакали на Бога, че главите им падат от раменете. И така, съвременните хора искат да острят ножовете си на точилото. Кои са тези ножове?
към беседата >>
У човека има мисли, желания и постъпки, с които той не може да борави, както иска.
– Защото се среща с въпроса за своето възпитание. Да се самовъзпита човек, да се владее, да обуздава себе си, това е най-трудната работа. В човека има сили, които преди всичко той трябва да познава. Същевременно той трябва да знае и законите, на които тези сили се подчиняват. Това не е механически процес.
У човека има мисли, желания и постъпки, с които той не може да борави, както иска.
Например, чувството „омраза“ трябва да се трансформира у човека по най-правилен начин. Когато човек мрази някого, той мрази и себе си; той пакости на другия, но едновременно с това пакости и на себе си. Когато човек обича някого, той обича и себе си; той прави добро на другия, но едновременно с това прави добро и на себе си. Омразата руши, любовта съгражда. Защо трябва да мразите?
към беседата >>
Обаче и ножовете, които се точат на мене, също така могат да вършат работа.“ Всички ножове, които се острили на точилото, дошли да му благодарят, че могат да вършат работа.
Когато Бог създал света, начертал колелото и го пуснал в движение. Колелото започнало да се хвали, да разправя на всички, че Бог го направил. След това Бог запитал колелото: „Сега какво искаш да ти дам? “ – „Искам да ми дадеш една ос, да стана точило, на което да точа хората. Освен хората, искам да наточа всички ножове в света, да познаят, че и аз мога да върша работа.
Обаче и ножовете, които се точат на мене, също така могат да вършат работа.“ Всички ножове, които се острили на точилото, дошли да му благодарят, че могат да вършат работа.
Не се минало много време, ножовете станали много недоволни от точилото, защото с тях започнали да режат главите на хората. Днес заколят един, утре – друг, докато най-после хората се оплакали на Бога, че главите им падат от раменете. И така, съвременните хора искат да острят ножовете си на точилото. Кои са тези ножове? Ножовете представляват човешките езици.
към беседата >>
Например, чувството „омраза“ трябва да се трансформира у човека по най-правилен начин.
Да се самовъзпита човек, да се владее, да обуздава себе си, това е най-трудната работа. В човека има сили, които преди всичко той трябва да познава. Същевременно той трябва да знае и законите, на които тези сили се подчиняват. Това не е механически процес. У човека има мисли, желания и постъпки, с които той не може да борави, както иска.
Например, чувството „омраза“ трябва да се трансформира у човека по най-правилен начин.
Когато човек мрази някого, той мрази и себе си; той пакости на другия, но едновременно с това пакости и на себе си. Когато човек обича някого, той обича и себе си; той прави добро на другия, но едновременно с това прави добро и на себе си. Омразата руши, любовта съгражда. Защо трябва да мразите? Защо трябва да си отмъщавате?
към беседата >>
Не се минало много време, ножовете станали много недоволни от точилото, защото с тях започнали да режат главите на хората.
Колелото започнало да се хвали, да разправя на всички, че Бог го направил. След това Бог запитал колелото: „Сега какво искаш да ти дам? “ – „Искам да ми дадеш една ос, да стана точило, на което да точа хората. Освен хората, искам да наточа всички ножове в света, да познаят, че и аз мога да върша работа. Обаче и ножовете, които се точат на мене, също така могат да вършат работа.“ Всички ножове, които се острили на точилото, дошли да му благодарят, че могат да вършат работа.
Не се минало много време, ножовете станали много недоволни от точилото, защото с тях започнали да режат главите на хората.
Днес заколят един, утре – друг, докато най-после хората се оплакали на Бога, че главите им падат от раменете. И така, съвременните хора искат да острят ножовете си на точилото. Кои са тези ножове? Ножовете представляват човешките езици. Следователно точилото, което остри ножовете на хората, същевременно остри и езиците на хората.
към беседата >>
Когато човек мрази някого, той мрази и себе си; той пакости на другия, но едновременно с това пакости и на себе си.
В човека има сили, които преди всичко той трябва да познава. Същевременно той трябва да знае и законите, на които тези сили се подчиняват. Това не е механически процес. У човека има мисли, желания и постъпки, с които той не може да борави, както иска. Например, чувството „омраза“ трябва да се трансформира у човека по най-правилен начин.
Когато човек мрази някого, той мрази и себе си; той пакости на другия, но едновременно с това пакости и на себе си.
Когато човек обича някого, той обича и себе си; той прави добро на другия, но едновременно с това прави добро и на себе си. Омразата руши, любовта съгражда. Защо трябва да мразите? Защо трябва да си отмъщавате? Не забравяйте, че Божието око следи всичко.
към беседата >>
Днес заколят един, утре – друг, докато най-после хората се оплакали на Бога, че главите им падат от раменете.
След това Бог запитал колелото: „Сега какво искаш да ти дам? “ – „Искам да ми дадеш една ос, да стана точило, на което да точа хората. Освен хората, искам да наточа всички ножове в света, да познаят, че и аз мога да върша работа. Обаче и ножовете, които се точат на мене, също така могат да вършат работа.“ Всички ножове, които се острили на точилото, дошли да му благодарят, че могат да вършат работа. Не се минало много време, ножовете станали много недоволни от точилото, защото с тях започнали да режат главите на хората.
Днес заколят един, утре – друг, докато най-после хората се оплакали на Бога, че главите им падат от раменете.
И така, съвременните хора искат да острят ножовете си на точилото. Кои са тези ножове? Ножовете представляват човешките езици. Следователно точилото, което остри ножовете на хората, същевременно остри и езиците на хората. Така изострен, човешкият език пък остри умовете на хората.
към беседата >>
Когато човек обича някого, той обича и себе си; той прави добро на другия, но едновременно с това прави добро и на себе си.
Същевременно той трябва да знае и законите, на които тези сили се подчиняват. Това не е механически процес. У човека има мисли, желания и постъпки, с които той не може да борави, както иска. Например, чувството „омраза“ трябва да се трансформира у човека по най-правилен начин. Когато човек мрази някого, той мрази и себе си; той пакости на другия, но едновременно с това пакости и на себе си.
Когато човек обича някого, той обича и себе си; той прави добро на другия, но едновременно с това прави добро и на себе си.
Омразата руши, любовта съгражда. Защо трябва да мразите? Защо трябва да си отмъщавате? Не забравяйте, че Божието око следи всичко. Когато някой ви напада, не бързайте вие да се разправяте с него; оставете тази работа на Бога.
към беседата >>
И така, съвременните хора искат да острят ножовете си на точилото.
“ – „Искам да ми дадеш една ос, да стана точило, на което да точа хората. Освен хората, искам да наточа всички ножове в света, да познаят, че и аз мога да върша работа. Обаче и ножовете, които се точат на мене, също така могат да вършат работа.“ Всички ножове, които се острили на точилото, дошли да му благодарят, че могат да вършат работа. Не се минало много време, ножовете станали много недоволни от точилото, защото с тях започнали да режат главите на хората. Днес заколят един, утре – друг, докато най-после хората се оплакали на Бога, че главите им падат от раменете.
И така, съвременните хора искат да острят ножовете си на точилото.
Кои са тези ножове? Ножовете представляват човешките езици. Следователно точилото, което остри ножовете на хората, същевременно остри и езиците на хората. Така изострен, човешкият език пък остри умовете на хората. И като погледнете, този остър нож започва да коли този-онзи, докато всички вземат да се оплакват от него.
към беседата >>
Омразата руши, любовта съгражда.
Това не е механически процес. У човека има мисли, желания и постъпки, с които той не може да борави, както иска. Например, чувството „омраза“ трябва да се трансформира у човека по най-правилен начин. Когато човек мрази някого, той мрази и себе си; той пакости на другия, но едновременно с това пакости и на себе си. Когато човек обича някого, той обича и себе си; той прави добро на другия, но едновременно с това прави добро и на себе си.
Омразата руши, любовта съгражда.
Защо трябва да мразите? Защо трябва да си отмъщавате? Не забравяйте, че Божието око следи всичко. Когато някой ви напада, не бързайте вие да се разправяте с него; оставете тази работа на Бога. Той ще се разправи с него по начин, какъвто вие не подозирате.
към беседата >>
Кои са тези ножове?
Освен хората, искам да наточа всички ножове в света, да познаят, че и аз мога да върша работа. Обаче и ножовете, които се точат на мене, също така могат да вършат работа.“ Всички ножове, които се острили на точилото, дошли да му благодарят, че могат да вършат работа. Не се минало много време, ножовете станали много недоволни от точилото, защото с тях започнали да режат главите на хората. Днес заколят един, утре – друг, докато най-после хората се оплакали на Бога, че главите им падат от раменете. И така, съвременните хора искат да острят ножовете си на точилото.
Кои са тези ножове?
Ножовете представляват човешките езици. Следователно точилото, което остри ножовете на хората, същевременно остри и езиците на хората. Така изострен, човешкият език пък остри умовете на хората. И като погледнете, този остър нож започва да коли този-онзи, докато всички вземат да се оплакват от него. Тогава Бог извикал колелото и го запитал: „Ти какво направи, че предизвика толкова оплаквания против себе си?
към беседата >>
Защо трябва да мразите?
У човека има мисли, желания и постъпки, с които той не може да борави, както иска. Например, чувството „омраза“ трябва да се трансформира у човека по най-правилен начин. Когато човек мрази някого, той мрази и себе си; той пакости на другия, но едновременно с това пакости и на себе си. Когато човек обича някого, той обича и себе си; той прави добро на другия, но едновременно с това прави добро и на себе си. Омразата руши, любовта съгражда.
Защо трябва да мразите?
Защо трябва да си отмъщавате? Не забравяйте, че Божието око следи всичко. Когато някой ви напада, не бързайте вие да се разправяте с него; оставете тази работа на Бога. Той ще се разправи с него по начин, какъвто вие не подозирате. И така, деветият младежки събор е вече открит!
към беседата >>
Ножовете представляват човешките езици.
Обаче и ножовете, които се точат на мене, също така могат да вършат работа.“ Всички ножове, които се острили на точилото, дошли да му благодарят, че могат да вършат работа. Не се минало много време, ножовете станали много недоволни от точилото, защото с тях започнали да режат главите на хората. Днес заколят един, утре – друг, докато най-после хората се оплакали на Бога, че главите им падат от раменете. И така, съвременните хора искат да острят ножовете си на точилото. Кои са тези ножове?
Ножовете представляват човешките езици.
Следователно точилото, което остри ножовете на хората, същевременно остри и езиците на хората. Така изострен, човешкият език пък остри умовете на хората. И като погледнете, този остър нож започва да коли този-онзи, докато всички вземат да се оплакват от него. Тогава Бог извикал колелото и го запитал: „Ти какво направи, че предизвика толкова оплаквания против себе си? “ Колелото отговорило: „Господи, аз преподадох урока си много добре, но те не ме разбраха“.
към беседата >>
Защо трябва да си отмъщавате?
Например, чувството „омраза“ трябва да се трансформира у човека по най-правилен начин. Когато човек мрази някого, той мрази и себе си; той пакости на другия, но едновременно с това пакости и на себе си. Когато човек обича някого, той обича и себе си; той прави добро на другия, но едновременно с това прави добро и на себе си. Омразата руши, любовта съгражда. Защо трябва да мразите?
Защо трябва да си отмъщавате?
Не забравяйте, че Божието око следи всичко. Когато някой ви напада, не бързайте вие да се разправяте с него; оставете тази работа на Бога. Той ще се разправи с него по начин, какъвто вие не подозирате. И така, деветият младежки събор е вече открит! Ние, които сме дошли тук, ще ставаме рано сутрин и ще изпращаме добри мисли из целия свят.
към беседата >>
Следователно точилото, което остри ножовете на хората, същевременно остри и езиците на хората.
Не се минало много време, ножовете станали много недоволни от точилото, защото с тях започнали да режат главите на хората. Днес заколят един, утре – друг, докато най-после хората се оплакали на Бога, че главите им падат от раменете. И така, съвременните хора искат да острят ножовете си на точилото. Кои са тези ножове? Ножовете представляват човешките езици.
Следователно точилото, което остри ножовете на хората, същевременно остри и езиците на хората.
Така изострен, човешкият език пък остри умовете на хората. И като погледнете, този остър нож започва да коли този-онзи, докато всички вземат да се оплакват от него. Тогава Бог извикал колелото и го запитал: „Ти какво направи, че предизвика толкова оплаквания против себе си? “ Колелото отговорило: „Господи, аз преподадох урока си много добре, но те не ме разбраха“. Наистина, Бог направи точилото за добро на хората, но като не го разбраха, те го използваха за зло.
към беседата >>
Не забравяйте, че Божието око следи всичко.
Когато човек мрази някого, той мрази и себе си; той пакости на другия, но едновременно с това пакости и на себе си. Когато човек обича някого, той обича и себе си; той прави добро на другия, но едновременно с това прави добро и на себе си. Омразата руши, любовта съгражда. Защо трябва да мразите? Защо трябва да си отмъщавате?
Не забравяйте, че Божието око следи всичко.
Когато някой ви напада, не бързайте вие да се разправяте с него; оставете тази работа на Бога. Той ще се разправи с него по начин, какъвто вие не подозирате. И така, деветият младежки събор е вече открит! Ние, които сме дошли тук, ще ставаме рано сутрин и ще изпращаме добри мисли из целия свят. Добрите мисли са Божии мисли.
към беседата >>
Така изострен, човешкият език пък остри умовете на хората.
Днес заколят един, утре – друг, докато най-после хората се оплакали на Бога, че главите им падат от раменете. И така, съвременните хора искат да острят ножовете си на точилото. Кои са тези ножове? Ножовете представляват човешките езици. Следователно точилото, което остри ножовете на хората, същевременно остри и езиците на хората.
Така изострен, човешкият език пък остри умовете на хората.
И като погледнете, този остър нож започва да коли този-онзи, докато всички вземат да се оплакват от него. Тогава Бог извикал колелото и го запитал: „Ти какво направи, че предизвика толкова оплаквания против себе си? “ Колелото отговорило: „Господи, аз преподадох урока си много добре, но те не ме разбраха“. Наистина, Бог направи точилото за добро на хората, но като не го разбраха, те го използваха за зло. Като видя, че урокът, който преподаде на колелото, се използва за зло, Бог впрегна колелото на работа в колата, а ножът превърна в ос на колелото.
към беседата >>
Когато някой ви напада, не бързайте вие да се разправяте с него; оставете тази работа на Бога.
Когато човек обича някого, той обича и себе си; той прави добро на другия, но едновременно с това прави добро и на себе си. Омразата руши, любовта съгражда. Защо трябва да мразите? Защо трябва да си отмъщавате? Не забравяйте, че Божието око следи всичко.
Когато някой ви напада, не бързайте вие да се разправяте с него; оставете тази работа на Бога.
Той ще се разправи с него по начин, какъвто вие не подозирате. И така, деветият младежки събор е вече открит! Ние, които сме дошли тук, ще ставаме рано сутрин и ще изпращаме добри мисли из целия свят. Добрите мисли са Божии мисли. Те трябва да проникнат навсякъде, където има Божии работници.
към беседата >>
И като погледнете, този остър нож започва да коли този-онзи, докато всички вземат да се оплакват от него.
И така, съвременните хора искат да острят ножовете си на точилото. Кои са тези ножове? Ножовете представляват човешките езици. Следователно точилото, което остри ножовете на хората, същевременно остри и езиците на хората. Така изострен, човешкият език пък остри умовете на хората.
И като погледнете, този остър нож започва да коли този-онзи, докато всички вземат да се оплакват от него.
Тогава Бог извикал колелото и го запитал: „Ти какво направи, че предизвика толкова оплаквания против себе си? “ Колелото отговорило: „Господи, аз преподадох урока си много добре, но те не ме разбраха“. Наистина, Бог направи точилото за добро на хората, но като не го разбраха, те го използваха за зло. Като видя, че урокът, който преподаде на колелото, се използва за зло, Бог впрегна колелото на работа в колата, а ножът превърна в ос на колелото. Значи всички ножове ще се превърнат в оси, а всички колела ще се превърнат в коли, да карат хората.
към беседата >>
Той ще се разправи с него по начин, какъвто вие не подозирате.
Омразата руши, любовта съгражда. Защо трябва да мразите? Защо трябва да си отмъщавате? Не забравяйте, че Божието око следи всичко. Когато някой ви напада, не бързайте вие да се разправяте с него; оставете тази работа на Бога.
Той ще се разправи с него по начин, какъвто вие не подозирате.
И така, деветият младежки събор е вече открит! Ние, които сме дошли тук, ще ставаме рано сутрин и ще изпращаме добри мисли из целия свят. Добрите мисли са Божии мисли. Те трябва да проникнат навсякъде, където има Божии работници. Каква ще бъде първата телеграма, която ще изпратите сега в София?
към беседата >>
Тогава Бог извикал колелото и го запитал: „Ти какво направи, че предизвика толкова оплаквания против себе си?
Кои са тези ножове? Ножовете представляват човешките езици. Следователно точилото, което остри ножовете на хората, същевременно остри и езиците на хората. Така изострен, човешкият език пък остри умовете на хората. И като погледнете, този остър нож започва да коли този-онзи, докато всички вземат да се оплакват от него.
Тогава Бог извикал колелото и го запитал: „Ти какво направи, че предизвика толкова оплаквания против себе си?
“ Колелото отговорило: „Господи, аз преподадох урока си много добре, но те не ме разбраха“. Наистина, Бог направи точилото за добро на хората, но като не го разбраха, те го използваха за зло. Като видя, че урокът, който преподаде на колелото, се използва за зло, Бог впрегна колелото на работа в колата, а ножът превърна в ос на колелото. Значи всички ножове ще се превърнат в оси, а всички колела ще се превърнат в коли, да карат хората. Само по този начин светът ще се оправи.
към беседата >>
И така, деветият младежки събор е вече открит!
Защо трябва да мразите? Защо трябва да си отмъщавате? Не забравяйте, че Божието око следи всичко. Когато някой ви напада, не бързайте вие да се разправяте с него; оставете тази работа на Бога. Той ще се разправи с него по начин, какъвто вие не подозирате.
И така, деветият младежки събор е вече открит!
Ние, които сме дошли тук, ще ставаме рано сутрин и ще изпращаме добри мисли из целия свят. Добрите мисли са Божии мисли. Те трябва да проникнат навсякъде, където има Божии работници. Каква ще бъде първата телеграма, която ще изпратите сега в София? Всички, които сте дошли тук, изпратете по едно кратко писмо до някои от вашите приятели в София или в провинцията, да ги зарадвате.
към беседата >>
“ Колелото отговорило: „Господи, аз преподадох урока си много добре, но те не ме разбраха“.
Ножовете представляват човешките езици. Следователно точилото, което остри ножовете на хората, същевременно остри и езиците на хората. Така изострен, човешкият език пък остри умовете на хората. И като погледнете, този остър нож започва да коли този-онзи, докато всички вземат да се оплакват от него. Тогава Бог извикал колелото и го запитал: „Ти какво направи, че предизвика толкова оплаквания против себе си?
“ Колелото отговорило: „Господи, аз преподадох урока си много добре, но те не ме разбраха“.
Наистина, Бог направи точилото за добро на хората, но като не го разбраха, те го използваха за зло. Като видя, че урокът, който преподаде на колелото, се използва за зло, Бог впрегна колелото на работа в колата, а ножът превърна в ос на колелото. Значи всички ножове ще се превърнат в оси, а всички колела ще се превърнат в коли, да карат хората. Само по този начин светът ще се оправи.
към беседата >>
Ние, които сме дошли тук, ще ставаме рано сутрин и ще изпращаме добри мисли из целия свят.
Защо трябва да си отмъщавате? Не забравяйте, че Божието око следи всичко. Когато някой ви напада, не бързайте вие да се разправяте с него; оставете тази работа на Бога. Той ще се разправи с него по начин, какъвто вие не подозирате. И така, деветият младежки събор е вече открит!
Ние, които сме дошли тук, ще ставаме рано сутрин и ще изпращаме добри мисли из целия свят.
Добрите мисли са Божии мисли. Те трябва да проникнат навсякъде, където има Божии работници. Каква ще бъде първата телеграма, която ще изпратите сега в София? Всички, които сте дошли тук, изпратете по едно кратко писмо до някои от вашите приятели в София или в провинцията, да ги зарадвате. Пишете им нещо за човека, за връзката му с Бога.
към беседата >>
Наистина, Бог направи точилото за добро на хората, но като не го разбраха, те го използваха за зло.
Следователно точилото, което остри ножовете на хората, същевременно остри и езиците на хората. Така изострен, човешкият език пък остри умовете на хората. И като погледнете, този остър нож започва да коли този-онзи, докато всички вземат да се оплакват от него. Тогава Бог извикал колелото и го запитал: „Ти какво направи, че предизвика толкова оплаквания против себе си? “ Колелото отговорило: „Господи, аз преподадох урока си много добре, но те не ме разбраха“.
Наистина, Бог направи точилото за добро на хората, но като не го разбраха, те го използваха за зло.
Като видя, че урокът, който преподаде на колелото, се използва за зло, Бог впрегна колелото на работа в колата, а ножът превърна в ос на колелото. Значи всички ножове ще се превърнат в оси, а всички колела ще се превърнат в коли, да карат хората. Само по този начин светът ще се оправи.
към беседата >>
Добрите мисли са Божии мисли.
Не забравяйте, че Божието око следи всичко. Когато някой ви напада, не бързайте вие да се разправяте с него; оставете тази работа на Бога. Той ще се разправи с него по начин, какъвто вие не подозирате. И така, деветият младежки събор е вече открит! Ние, които сме дошли тук, ще ставаме рано сутрин и ще изпращаме добри мисли из целия свят.
Добрите мисли са Божии мисли.
Те трябва да проникнат навсякъде, където има Божии работници. Каква ще бъде първата телеграма, която ще изпратите сега в София? Всички, които сте дошли тук, изпратете по едно кратко писмо до някои от вашите приятели в София или в провинцията, да ги зарадвате. Пишете им нещо за човека, за връзката му с Бога. След беседата ще се нахраните добре, а после ще можете да служите и на другите.
към беседата >>
Като видя, че урокът, който преподаде на колелото, се използва за зло, Бог впрегна колелото на работа в колата, а ножът превърна в ос на колелото.
Така изострен, човешкият език пък остри умовете на хората. И като погледнете, този остър нож започва да коли този-онзи, докато всички вземат да се оплакват от него. Тогава Бог извикал колелото и го запитал: „Ти какво направи, че предизвика толкова оплаквания против себе си? “ Колелото отговорило: „Господи, аз преподадох урока си много добре, но те не ме разбраха“. Наистина, Бог направи точилото за добро на хората, но като не го разбраха, те го използваха за зло.
Като видя, че урокът, който преподаде на колелото, се използва за зло, Бог впрегна колелото на работа в колата, а ножът превърна в ос на колелото.
Значи всички ножове ще се превърнат в оси, а всички колела ще се превърнат в коли, да карат хората. Само по този начин светът ще се оправи.
към беседата >>
Те трябва да проникнат навсякъде, където има Божии работници.
Когато някой ви напада, не бързайте вие да се разправяте с него; оставете тази работа на Бога. Той ще се разправи с него по начин, какъвто вие не подозирате. И така, деветият младежки събор е вече открит! Ние, които сме дошли тук, ще ставаме рано сутрин и ще изпращаме добри мисли из целия свят. Добрите мисли са Божии мисли.
Те трябва да проникнат навсякъде, където има Божии работници.
Каква ще бъде първата телеграма, която ще изпратите сега в София? Всички, които сте дошли тук, изпратете по едно кратко писмо до някои от вашите приятели в София или в провинцията, да ги зарадвате. Пишете им нещо за човека, за връзката му с Бога. След беседата ще се нахраните добре, а после ще можете да служите и на другите. Първо човек слугува на себе си, а после на ближните си.
към беседата >>
Значи всички ножове ще се превърнат в оси, а всички колела ще се превърнат в коли, да карат хората.
И като погледнете, този остър нож започва да коли този-онзи, докато всички вземат да се оплакват от него. Тогава Бог извикал колелото и го запитал: „Ти какво направи, че предизвика толкова оплаквания против себе си? “ Колелото отговорило: „Господи, аз преподадох урока си много добре, но те не ме разбраха“. Наистина, Бог направи точилото за добро на хората, но като не го разбраха, те го използваха за зло. Като видя, че урокът, който преподаде на колелото, се използва за зло, Бог впрегна колелото на работа в колата, а ножът превърна в ос на колелото.
Значи всички ножове ще се превърнат в оси, а всички колела ще се превърнат в коли, да карат хората.
Само по този начин светът ще се оправи.
към беседата >>
Каква ще бъде първата телеграма, която ще изпратите сега в София?
Той ще се разправи с него по начин, какъвто вие не подозирате. И така, деветият младежки събор е вече открит! Ние, които сме дошли тук, ще ставаме рано сутрин и ще изпращаме добри мисли из целия свят. Добрите мисли са Божии мисли. Те трябва да проникнат навсякъде, където има Божии работници.
Каква ще бъде първата телеграма, която ще изпратите сега в София?
Всички, които сте дошли тук, изпратете по едно кратко писмо до някои от вашите приятели в София или в провинцията, да ги зарадвате. Пишете им нещо за човека, за връзката му с Бога. След беседата ще се нахраните добре, а после ще можете да служите и на другите. Първо човек слугува на себе си, а после на ближните си. От сутрин до вечер човек непрестанно трябва да благодари на Бога за всички възможности, които Той му е дал.
към беседата >>
Само по този начин светът ще се оправи.
Тогава Бог извикал колелото и го запитал: „Ти какво направи, че предизвика толкова оплаквания против себе си? “ Колелото отговорило: „Господи, аз преподадох урока си много добре, но те не ме разбраха“. Наистина, Бог направи точилото за добро на хората, но като не го разбраха, те го използваха за зло. Като видя, че урокът, който преподаде на колелото, се използва за зло, Бог впрегна колелото на работа в колата, а ножът превърна в ос на колелото. Значи всички ножове ще се превърнат в оси, а всички колела ще се превърнат в коли, да карат хората.
Само по този начин светът ще се оправи.
към беседата >>
Всички, които сте дошли тук, изпратете по едно кратко писмо до някои от вашите приятели в София или в провинцията, да ги зарадвате.
И така, деветият младежки събор е вече открит! Ние, които сме дошли тук, ще ставаме рано сутрин и ще изпращаме добри мисли из целия свят. Добрите мисли са Божии мисли. Те трябва да проникнат навсякъде, където има Божии работници. Каква ще бъде първата телеграма, която ще изпратите сега в София?
Всички, които сте дошли тук, изпратете по едно кратко писмо до някои от вашите приятели в София или в провинцията, да ги зарадвате.
Пишете им нещо за човека, за връзката му с Бога. След беседата ще се нахраните добре, а после ще можете да служите и на другите. Първо човек слугува на себе си, а после на ближните си. От сутрин до вечер човек непрестанно трябва да благодари на Бога за всички възможности, които Той му е дал. Истинският живот отсега започва.
към беседата >>
След това Господ казал на колелото: „Сега ще ти предам още един урок, как да се движиш от едно място на друго“.
След това Господ казал на колелото: „Сега ще ти предам още един урок, как да се движиш от едно място на друго“.
В миналото човек е седял отдолу, но работата му не е вървяла напред; сега той ще седне отгоре на колата. Щом разумният човек се качи на колата и впрегне конете си, всичките му работи ще се уредят. В миналото човек е точил ножове, но сега, като господар, той е превърнал ножа в ос на колело, да се върти, да върши работа. Колелото е сложил в колата, конете впрегнал да теглят колата, а той се качил отгоре – да управлява. Досега сте се задоволявали само с едно колело, но сега вече са нужни десетки колела да се въртят.
към беседата >>
Пишете им нещо за човека, за връзката му с Бога.
Ние, които сме дошли тук, ще ставаме рано сутрин и ще изпращаме добри мисли из целия свят. Добрите мисли са Божии мисли. Те трябва да проникнат навсякъде, където има Божии работници. Каква ще бъде първата телеграма, която ще изпратите сега в София? Всички, които сте дошли тук, изпратете по едно кратко писмо до някои от вашите приятели в София или в провинцията, да ги зарадвате.
Пишете им нещо за човека, за връзката му с Бога.
След беседата ще се нахраните добре, а после ще можете да служите и на другите. Първо човек слугува на себе си, а после на ближните си. От сутрин до вечер човек непрестанно трябва да благодари на Бога за всички възможности, които Той му е дал. Истинският живот отсега започва. Щом знаете това, вие не трябва да се обезсърчавате.
към беседата >>
В миналото човек е седял отдолу, но работата му не е вървяла напред; сега той ще седне отгоре на колата.
След това Господ казал на колелото: „Сега ще ти предам още един урок, как да се движиш от едно място на друго“.
В миналото човек е седял отдолу, но работата му не е вървяла напред; сега той ще седне отгоре на колата.
Щом разумният човек се качи на колата и впрегне конете си, всичките му работи ще се уредят. В миналото човек е точил ножове, но сега, като господар, той е превърнал ножа в ос на колело, да се върти, да върши работа. Колелото е сложил в колата, конете впрегнал да теглят колата, а той се качил отгоре – да управлява. Досега сте се задоволявали само с едно колело, но сега вече са нужни десетки колела да се въртят. Колелата представляват способностите в човека.
към беседата >>
След беседата ще се нахраните добре, а после ще можете да служите и на другите.
Добрите мисли са Божии мисли. Те трябва да проникнат навсякъде, където има Божии работници. Каква ще бъде първата телеграма, която ще изпратите сега в София? Всички, които сте дошли тук, изпратете по едно кратко писмо до някои от вашите приятели в София или в провинцията, да ги зарадвате. Пишете им нещо за човека, за връзката му с Бога.
След беседата ще се нахраните добре, а после ще можете да служите и на другите.
Първо човек слугува на себе си, а после на ближните си. От сутрин до вечер човек непрестанно трябва да благодари на Бога за всички възможности, които Той му е дал. Истинският живот отсега започва. Щом знаете това, вие не трябва да се обезсърчавате. Обезсърчи ли се човек, той губи правата посока в живота си; насърчи ли се, той отново я намира.
към беседата >>
Щом разумният човек се качи на колата и впрегне конете си, всичките му работи ще се уредят.
След това Господ казал на колелото: „Сега ще ти предам още един урок, как да се движиш от едно място на друго“. В миналото човек е седял отдолу, но работата му не е вървяла напред; сега той ще седне отгоре на колата.
Щом разумният човек се качи на колата и впрегне конете си, всичките му работи ще се уредят.
В миналото човек е точил ножове, но сега, като господар, той е превърнал ножа в ос на колело, да се върти, да върши работа. Колелото е сложил в колата, конете впрегнал да теглят колата, а той се качил отгоре – да управлява. Досега сте се задоволявали само с едно колело, но сега вече са нужни десетки колела да се въртят. Колелата представляват способностите в човека.
към беседата >>
Първо човек слугува на себе си, а после на ближните си.
Те трябва да проникнат навсякъде, където има Божии работници. Каква ще бъде първата телеграма, която ще изпратите сега в София? Всички, които сте дошли тук, изпратете по едно кратко писмо до някои от вашите приятели в София или в провинцията, да ги зарадвате. Пишете им нещо за човека, за връзката му с Бога. След беседата ще се нахраните добре, а после ще можете да служите и на другите.
Първо човек слугува на себе си, а после на ближните си.
От сутрин до вечер човек непрестанно трябва да благодари на Бога за всички възможности, които Той му е дал. Истинският живот отсега започва. Щом знаете това, вие не трябва да се обезсърчавате. Обезсърчи ли се човек, той губи правата посока в живота си; насърчи ли се, той отново я намира. Така прави и малкото дете.
към беседата >>
В миналото човек е точил ножове, но сега, като господар, той е превърнал ножа в ос на колело, да се върти, да върши работа.
След това Господ казал на колелото: „Сега ще ти предам още един урок, как да се движиш от едно място на друго“. В миналото човек е седял отдолу, но работата му не е вървяла напред; сега той ще седне отгоре на колата. Щом разумният човек се качи на колата и впрегне конете си, всичките му работи ще се уредят.
В миналото човек е точил ножове, но сега, като господар, той е превърнал ножа в ос на колело, да се върти, да върши работа.
Колелото е сложил в колата, конете впрегнал да теглят колата, а той се качил отгоре – да управлява. Досега сте се задоволявали само с едно колело, но сега вече са нужни десетки колела да се въртят. Колелата представляват способностите в човека.
към беседата >>
От сутрин до вечер човек непрестанно трябва да благодари на Бога за всички възможности, които Той му е дал.
Каква ще бъде първата телеграма, която ще изпратите сега в София? Всички, които сте дошли тук, изпратете по едно кратко писмо до някои от вашите приятели в София или в провинцията, да ги зарадвате. Пишете им нещо за човека, за връзката му с Бога. След беседата ще се нахраните добре, а после ще можете да служите и на другите. Първо човек слугува на себе си, а после на ближните си.
От сутрин до вечер човек непрестанно трябва да благодари на Бога за всички възможности, които Той му е дал.
Истинският живот отсега започва. Щом знаете това, вие не трябва да се обезсърчавате. Обезсърчи ли се човек, той губи правата посока в живота си; насърчи ли се, той отново я намира. Така прави и малкото дете. Щом изгуби майка си, плаче; като я намери, радва се.
към беседата >>
Колелото е сложил в колата, конете впрегнал да теглят колата, а той се качил отгоре – да управлява.
След това Господ казал на колелото: „Сега ще ти предам още един урок, как да се движиш от едно място на друго“. В миналото човек е седял отдолу, но работата му не е вървяла напред; сега той ще седне отгоре на колата. Щом разумният човек се качи на колата и впрегне конете си, всичките му работи ще се уредят. В миналото човек е точил ножове, но сега, като господар, той е превърнал ножа в ос на колело, да се върти, да върши работа.
Колелото е сложил в колата, конете впрегнал да теглят колата, а той се качил отгоре – да управлява.
Досега сте се задоволявали само с едно колело, но сега вече са нужни десетки колела да се въртят. Колелата представляват способностите в човека.
към беседата >>
Истинският живот отсега започва.
Всички, които сте дошли тук, изпратете по едно кратко писмо до някои от вашите приятели в София или в провинцията, да ги зарадвате. Пишете им нещо за човека, за връзката му с Бога. След беседата ще се нахраните добре, а после ще можете да служите и на другите. Първо човек слугува на себе си, а после на ближните си. От сутрин до вечер човек непрестанно трябва да благодари на Бога за всички възможности, които Той му е дал.
Истинският живот отсега започва.
Щом знаете това, вие не трябва да се обезсърчавате. Обезсърчи ли се човек, той губи правата посока в живота си; насърчи ли се, той отново я намира. Така прави и малкото дете. Щом изгуби майка си, плаче; като я намери, радва се.
към беседата >>
Досега сте се задоволявали само с едно колело, но сега вече са нужни десетки колела да се въртят.
След това Господ казал на колелото: „Сега ще ти предам още един урок, как да се движиш от едно място на друго“. В миналото човек е седял отдолу, но работата му не е вървяла напред; сега той ще седне отгоре на колата. Щом разумният човек се качи на колата и впрегне конете си, всичките му работи ще се уредят. В миналото човек е точил ножове, но сега, като господар, той е превърнал ножа в ос на колело, да се върти, да върши работа. Колелото е сложил в колата, конете впрегнал да теглят колата, а той се качил отгоре – да управлява.
Досега сте се задоволявали само с едно колело, но сега вече са нужни десетки колела да се въртят.
Колелата представляват способностите в човека.
към беседата >>
Щом знаете това, вие не трябва да се обезсърчавате.
Пишете им нещо за човека, за връзката му с Бога. След беседата ще се нахраните добре, а после ще можете да служите и на другите. Първо човек слугува на себе си, а после на ближните си. От сутрин до вечер човек непрестанно трябва да благодари на Бога за всички възможности, които Той му е дал. Истинският живот отсега започва.
Щом знаете това, вие не трябва да се обезсърчавате.
Обезсърчи ли се човек, той губи правата посока в живота си; насърчи ли се, той отново я намира. Така прави и малкото дете. Щом изгуби майка си, плаче; като я намери, радва се.
към беседата >>
Колелата представляват способностите в човека.
В миналото човек е седял отдолу, но работата му не е вървяла напред; сега той ще седне отгоре на колата. Щом разумният човек се качи на колата и впрегне конете си, всичките му работи ще се уредят. В миналото човек е точил ножове, но сега, като господар, той е превърнал ножа в ос на колело, да се върти, да върши работа. Колелото е сложил в колата, конете впрегнал да теглят колата, а той се качил отгоре – да управлява. Досега сте се задоволявали само с едно колело, но сега вече са нужни десетки колела да се въртят.
Колелата представляват способностите в човека.
към беседата >>
Обезсърчи ли се човек, той губи правата посока в живота си; насърчи ли се, той отново я намира.
След беседата ще се нахраните добре, а после ще можете да служите и на другите. Първо човек слугува на себе си, а после на ближните си. От сутрин до вечер човек непрестанно трябва да благодари на Бога за всички възможности, които Той му е дал. Истинският живот отсега започва. Щом знаете това, вие не трябва да се обезсърчавате.
Обезсърчи ли се човек, той губи правата посока в живота си; насърчи ли се, той отново я намира.
Така прави и малкото дете. Щом изгуби майка си, плаче; като я намери, радва се.
към беседата >>
И сега, ако човек върви по този път на разсъждение, той ще дойде до правилно разрешение на въпросите.
И сега, ако човек върви по този път на разсъждение, той ще дойде до правилно разрешение на въпросите.
Щом мисли човек, той ще може да обуздава езика си. Какъв смисъл има, ако кажеш някому няколко горчиви или обидни думи? Този човек ще се настрои като бръснач срещу тебе. Ето защо, преди да кажете някому обидни думи, помислете си, кое е по-добре: да оставите човека свободен, сам да се изправи, или с вашите обидни думи, не навреме казани, да го настроите като бръснач? Казвате: „Какво трябва да се прави, когато някой ме предизвика с нещо?
към беседата >>
Така прави и малкото дете.
Първо човек слугува на себе си, а после на ближните си. От сутрин до вечер човек непрестанно трябва да благодари на Бога за всички възможности, които Той му е дал. Истинският живот отсега започва. Щом знаете това, вие не трябва да се обезсърчавате. Обезсърчи ли се човек, той губи правата посока в живота си; насърчи ли се, той отново я намира.
Така прави и малкото дете.
Щом изгуби майка си, плаче; като я намери, радва се.
към беседата >>
Щом мисли човек, той ще може да обуздава езика си.
И сега, ако човек върви по този път на разсъждение, той ще дойде до правилно разрешение на въпросите.
Щом мисли човек, той ще може да обуздава езика си.
Какъв смисъл има, ако кажеш някому няколко горчиви или обидни думи? Този човек ще се настрои като бръснач срещу тебе. Ето защо, преди да кажете някому обидни думи, помислете си, кое е по-добре: да оставите човека свободен, сам да се изправи, или с вашите обидни думи, не навреме казани, да го настроите като бръснач? Казвате: „Какво трябва да се прави, когато някой ме предизвика с нещо? “ Ще ви приведа един пример, от който можете да извлечете поука, как да постъпвате в такива случаи.
към беседата >>
Щом изгуби майка си, плаче; като я намери, радва се.
От сутрин до вечер човек непрестанно трябва да благодари на Бога за всички възможности, които Той му е дал. Истинският живот отсега започва. Щом знаете това, вие не трябва да се обезсърчавате. Обезсърчи ли се човек, той губи правата посока в живота си; насърчи ли се, той отново я намира. Така прави и малкото дете.
Щом изгуби майка си, плаче; като я намери, радва се.
към беседата >>
Какъв смисъл има, ако кажеш някому няколко горчиви или обидни думи?
И сега, ако човек върви по този път на разсъждение, той ще дойде до правилно разрешение на въпросите. Щом мисли човек, той ще може да обуздава езика си.
Какъв смисъл има, ако кажеш някому няколко горчиви или обидни думи?
Този човек ще се настрои като бръснач срещу тебе. Ето защо, преди да кажете някому обидни думи, помислете си, кое е по-добре: да оставите човека свободен, сам да се изправи, или с вашите обидни думи, не навреме казани, да го настроите като бръснач? Казвате: „Какво трябва да се прави, когато някой ме предизвика с нещо? “ Ще ви приведа един пример, от който можете да извлечете поука, как да постъпвате в такива случаи.
към беседата >>
Казвам: ние сме тук като на радиоактивна станция и трябва да поддържаме в ума си чисти, красиви мисли, които после да изпращаме навред из света.
Казвам: ние сме тук като на радиоактивна станция и трябва да поддържаме в ума си чисти, красиви мисли, които после да изпращаме навред из света.
Както се предават мислите по телеграфните станции, така и ние ще изпращаме нашите добри мисли през пространството. Закон е: нищо в природата не се губи, нито се създава. Следователно и мислите не се губят, нито се създават, но се пренасят само от една станция в друга. Станциите са човешките умове.
към беседата >>
Този човек ще се настрои като бръснач срещу тебе.
И сега, ако човек върви по този път на разсъждение, той ще дойде до правилно разрешение на въпросите. Щом мисли човек, той ще може да обуздава езика си. Какъв смисъл има, ако кажеш някому няколко горчиви или обидни думи?
Този човек ще се настрои като бръснач срещу тебе.
Ето защо, преди да кажете някому обидни думи, помислете си, кое е по-добре: да оставите човека свободен, сам да се изправи, или с вашите обидни думи, не навреме казани, да го настроите като бръснач? Казвате: „Какво трябва да се прави, когато някой ме предизвика с нещо? “ Ще ви приведа един пример, от който можете да извлечете поука, как да постъпвате в такива случаи.
към беседата >>
Както се предават мислите по телеграфните станции, така и ние ще изпращаме нашите добри мисли през пространството.
Казвам: ние сме тук като на радиоактивна станция и трябва да поддържаме в ума си чисти, красиви мисли, които после да изпращаме навред из света.
Както се предават мислите по телеграфните станции, така и ние ще изпращаме нашите добри мисли през пространството.
Закон е: нищо в природата не се губи, нито се създава. Следователно и мислите не се губят, нито се създават, но се пренасят само от една станция в друга. Станциите са човешките умове.
към беседата >>
Ето защо, преди да кажете някому обидни думи, помислете си, кое е по-добре: да оставите човека свободен, сам да се изправи, или с вашите обидни думи, не навреме казани, да го настроите като бръснач?
И сега, ако човек върви по този път на разсъждение, той ще дойде до правилно разрешение на въпросите. Щом мисли човек, той ще може да обуздава езика си. Какъв смисъл има, ако кажеш някому няколко горчиви или обидни думи? Този човек ще се настрои като бръснач срещу тебе.
Ето защо, преди да кажете някому обидни думи, помислете си, кое е по-добре: да оставите човека свободен, сам да се изправи, или с вашите обидни думи, не навреме казани, да го настроите като бръснач?
Казвате: „Какво трябва да се прави, когато някой ме предизвика с нещо? “ Ще ви приведа един пример, от който можете да извлечете поука, как да постъпвате в такива случаи.
към беседата >>
Закон е: нищо в природата не се губи, нито се създава.
Казвам: ние сме тук като на радиоактивна станция и трябва да поддържаме в ума си чисти, красиви мисли, които после да изпращаме навред из света. Както се предават мислите по телеграфните станции, така и ние ще изпращаме нашите добри мисли през пространството.
Закон е: нищо в природата не се губи, нито се създава.
Следователно и мислите не се губят, нито се създават, но се пренасят само от една станция в друга. Станциите са човешките умове.
към беседата >>
Казвате: „Какво трябва да се прави, когато някой ме предизвика с нещо?
И сега, ако човек върви по този път на разсъждение, той ще дойде до правилно разрешение на въпросите. Щом мисли човек, той ще може да обуздава езика си. Какъв смисъл има, ако кажеш някому няколко горчиви или обидни думи? Този човек ще се настрои като бръснач срещу тебе. Ето защо, преди да кажете някому обидни думи, помислете си, кое е по-добре: да оставите човека свободен, сам да се изправи, или с вашите обидни думи, не навреме казани, да го настроите като бръснач?
Казвате: „Какво трябва да се прави, когато някой ме предизвика с нещо?
“ Ще ви приведа един пример, от който можете да извлечете поука, как да постъпвате в такива случаи.
към беседата >>
Следователно и мислите не се губят, нито се създават, но се пренасят само от една станция в друга.
Казвам: ние сме тук като на радиоактивна станция и трябва да поддържаме в ума си чисти, красиви мисли, които после да изпращаме навред из света. Както се предават мислите по телеграфните станции, така и ние ще изпращаме нашите добри мисли през пространството. Закон е: нищо в природата не се губи, нито се създава.
Следователно и мислите не се губят, нито се създават, но се пренасят само от една станция в друга.
Станциите са човешките умове.
към беседата >>
“ Ще ви приведа един пример, от който можете да извлечете поука, как да постъпвате в такива случаи.
Щом мисли човек, той ще може да обуздава езика си. Какъв смисъл има, ако кажеш някому няколко горчиви или обидни думи? Този човек ще се настрои като бръснач срещу тебе. Ето защо, преди да кажете някому обидни думи, помислете си, кое е по-добре: да оставите човека свободен, сам да се изправи, или с вашите обидни думи, не навреме казани, да го настроите като бръснач? Казвате: „Какво трябва да се прави, когато някой ме предизвика с нещо?
“ Ще ви приведа един пример, от който можете да извлечете поука, как да постъпвате в такива случаи.
към беседата >>
Станциите са човешките умове.
Казвам: ние сме тук като на радиоактивна станция и трябва да поддържаме в ума си чисти, красиви мисли, които после да изпращаме навред из света. Както се предават мислите по телеграфните станции, така и ние ще изпращаме нашите добри мисли през пространството. Закон е: нищо в природата не се губи, нито се създава. Следователно и мислите не се губят, нито се създават, но се пренасят само от една станция в друга.
Станциите са човешките умове.
към беседата >>
Вървят по улицата двама души: единият беден, стар човек, прегърбен и с тояга в ръка.
Вървят по улицата двама души: единият беден, стар човек, прегърбен и с тояга в ръка.
Другият, също така стар, прегърбен човек, но богат. Той върви с достойнство, с тежест, като аристократ. Едно дете минава покрай бедния старец, навежда се, взима камък от улицата и го хвърля след стареца. Последният се обръща към детето и кротко, незлобно му казва: „Ела, синко, при мене. Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мене, но сега разбрах.
към беседата >>
Сега, ще благодарим на Бога за Словото, за храната, за изобилието, което ни се дава тук.
Сега, ще благодарим на Бога за Словото, за храната, за изобилието, което ни се дава тук.
Ще внимавате фаровете ви постоянно да светят, а фенерджиите навреме да ги чистят и палят.
към беседата >>
Другият, също така стар, прегърбен човек, но богат.
Вървят по улицата двама души: единият беден, стар човек, прегърбен и с тояга в ръка.
Другият, също така стар, прегърбен човек, но богат.
Той върви с достойнство, с тежест, като аристократ. Едно дете минава покрай бедния старец, навежда се, взима камък от улицата и го хвърля след стареца. Последният се обръща към детето и кротко, незлобно му казва: „Ела, синко, при мене. Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мене, но сега разбрах. Ти ми даде отличен урок.
към беседата >>
Ще внимавате фаровете ви постоянно да светят, а фенерджиите навреме да ги чистят и палят.
Сега, ще благодарим на Бога за Словото, за храната, за изобилието, което ни се дава тук.
Ще внимавате фаровете ви постоянно да светят, а фенерджиите навреме да ги чистят и палят.
към беседата >>
Той върви с достойнство, с тежест, като аристократ.
Вървят по улицата двама души: единият беден, стар човек, прегърбен и с тояга в ръка. Другият, също така стар, прегърбен човек, но богат.
Той върви с достойнство, с тежест, като аристократ.
Едно дете минава покрай бедния старец, навежда се, взима камък от улицата и го хвърля след стареца. Последният се обръща към детето и кротко, незлобно му казва: „Ела, синко, при мене. Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мене, но сега разбрах. Ти ми даде отличен урок. Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“.
към беседата >>
Едно дете минава покрай бедния старец, навежда се, взима камък от улицата и го хвърля след стареца.
Вървят по улицата двама души: единият беден, стар човек, прегърбен и с тояга в ръка. Другият, също така стар, прегърбен човек, но богат. Той върви с достойнство, с тежест, като аристократ.
Едно дете минава покрай бедния старец, навежда се, взима камък от улицата и го хвърля след стареца.
Последният се обръща към детето и кротко, незлобно му казва: „Ела, синко, при мене. Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мене, но сега разбрах. Ти ми даде отличен урок. Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“. Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него.
към беседата >>
Последният се обръща към детето и кротко, незлобно му казва: „Ела, синко, при мене.
Вървят по улицата двама души: единият беден, стар човек, прегърбен и с тояга в ръка. Другият, също така стар, прегърбен човек, но богат. Той върви с достойнство, с тежест, като аристократ. Едно дете минава покрай бедния старец, навежда се, взима камък от улицата и го хвърля след стареца.
Последният се обръща към детето и кротко, незлобно му казва: „Ела, синко, при мене.
Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мене, но сега разбрах. Ти ми даде отличен урок. Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“. Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него. Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“.
към беседата >>
Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мене, но сега разбрах.
Вървят по улицата двама души: единият беден, стар човек, прегърбен и с тояга в ръка. Другият, също така стар, прегърбен човек, но богат. Той върви с достойнство, с тежест, като аристократ. Едно дете минава покрай бедния старец, навежда се, взима камък от улицата и го хвърля след стареца. Последният се обръща към детето и кротко, незлобно му казва: „Ела, синко, при мене.
Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мене, но сега разбрах.
Ти ми даде отличен урок. Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“. Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него. Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“. Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници.
към беседата >>
Ти ми даде отличен урок.
Другият, също така стар, прегърбен човек, но богат. Той върви с достойнство, с тежест, като аристократ. Едно дете минава покрай бедния старец, навежда се, взима камък от улицата и го хвърля след стареца. Последният се обръща към детето и кротко, незлобно му казва: „Ела, синко, при мене. Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мене, но сега разбрах.
Ти ми даде отличен урок.
Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“. Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него. Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“. Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници. Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето.
към беседата >>
Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“.
Той върви с достойнство, с тежест, като аристократ. Едно дете минава покрай бедния старец, навежда се, взима камък от улицата и го хвърля след стареца. Последният се обръща към детето и кротко, незлобно му казва: „Ела, синко, при мене. Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мене, но сега разбрах. Ти ми даде отличен урок.
Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“.
Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него. Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“. Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници. Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето. И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му.
към беседата >>
Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него.
Едно дете минава покрай бедния старец, навежда се, взима камък от улицата и го хвърля след стареца. Последният се обръща към детето и кротко, незлобно му казва: „Ела, синко, при мене. Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мене, но сега разбрах. Ти ми даде отличен урок. Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“.
Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него.
Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“. Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници. Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето. И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му. И старият човек се учи, и детето се учи.
към беседата >>
Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“.
Последният се обръща към детето и кротко, незлобно му казва: „Ела, синко, при мене. Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мене, но сега разбрах. Ти ми даде отличен урок. Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“. Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него.
Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“.
Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници. Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето. И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му. И старият човек се учи, и детето се учи. Казвате: „Глупава работа е тази!
към беседата >>
Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници.
Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мене, но сега разбрах. Ти ми даде отличен урок. Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“. Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него. Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“.
Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници.
Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето. И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му. И старият човек се учи, и детето се учи. Казвате: „Глупава работа е тази! “ Защо бедният старец трябвало да благодари на детето, което го замервало с камък?
към беседата >>
Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето.
Ти ми даде отличен урок. Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“. Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него. Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“. Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници.
Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето.
И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му. И старият човек се учи, и детето се учи. Казвате: „Глупава работа е тази! “ Защо бедният старец трябвало да благодари на детето, което го замервало с камък?
към беседата >>
И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му.
Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“. Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него. Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“. Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници. Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето.
И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му.
И старият човек се учи, и детето се учи. Казвате: „Глупава работа е тази! “ Защо бедният старец трябвало да благодари на детето, което го замервало с камък?
към беседата >>
И старият човек се учи, и детето се учи.
Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него. Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“. Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници. Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето. И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му.
И старият човек се учи, и детето се учи.
Казвате: „Глупава работа е тази! “ Защо бедният старец трябвало да благодари на детето, което го замервало с камък?
към беседата >>
Казвате: „Глупава работа е тази!
Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“. Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници. Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето. И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му. И старият човек се учи, и детето се учи.
Казвате: „Глупава работа е тази!
“ Защо бедният старец трябвало да благодари на детето, което го замервало с камък?
към беседата >>
“ Защо бедният старец трябвало да благодари на детето, което го замервало с камък?
Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници. Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето. И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му. И старият човек се учи, и детето се учи. Казвате: „Глупава работа е тази!
“ Защо бедният старец трябвало да благодари на детето, което го замервало с камък?
към беседата >>
Казвам: съвременните хора правят същите грешки, каквито и детето прави.
Казвам: съвременните хора правят същите грешки, каквито и детето прави.
Ти си в положението на дете и отиваш да спориш с един философ, който знае много неща. Обаче този философ е благороден човек, нищо не казва, но ти благодари за урока, който му даваш. Във втория случай четеш книгата на някой философ, опълчваш се против него и пишеш мнението си в някой вестник, или в някое критическо списание. Този философ те среща, удря ти няколко тояги и си заминава. Не, прочетеш ли книгата на този философ, пиши: „Книгата на еди-кой си философ е отлична!
към беседата >>
Ти си в положението на дете и отиваш да спориш с един философ, който знае много неща.
Казвам: съвременните хора правят същите грешки, каквито и детето прави.
Ти си в положението на дете и отиваш да спориш с един философ, който знае много неща.
Обаче този философ е благороден човек, нищо не казва, но ти благодари за урока, който му даваш. Във втория случай четеш книгата на някой философ, опълчваш се против него и пишеш мнението си в някой вестник, или в някое критическо списание. Този философ те среща, удря ти няколко тояги и си заминава. Не, прочетеш ли книгата на този философ, пиши: „Книгата на еди-кой си философ е отлична! Той трябва да напише още една, по-сериозна, по-строга от първата“.
към беседата >>
Обаче този философ е благороден човек, нищо не казва, но ти благодари за урока, който му даваш.
Казвам: съвременните хора правят същите грешки, каквито и детето прави. Ти си в положението на дете и отиваш да спориш с един философ, който знае много неща.
Обаче този философ е благороден човек, нищо не казва, но ти благодари за урока, който му даваш.
Във втория случай четеш книгата на някой философ, опълчваш се против него и пишеш мнението си в някой вестник, или в някое критическо списание. Този философ те среща, удря ти няколко тояги и си заминава. Не, прочетеш ли книгата на този философ, пиши: „Книгата на еди-кой си философ е отлична! Той трябва да напише още една, по-сериозна, по-строга от първата“. Така постъпва и природата.
към беседата >>
Във втория случай четеш книгата на някой философ, опълчваш се против него и пишеш мнението си в някой вестник, или в някое критическо списание.
Казвам: съвременните хора правят същите грешки, каквито и детето прави. Ти си в положението на дете и отиваш да спориш с един философ, който знае много неща. Обаче този философ е благороден човек, нищо не казва, но ти благодари за урока, който му даваш.
Във втория случай четеш книгата на някой философ, опълчваш се против него и пишеш мнението си в някой вестник, или в някое критическо списание.
Този философ те среща, удря ти няколко тояги и си заминава. Не, прочетеш ли книгата на този философ, пиши: „Книгата на еди-кой си философ е отлична! Той трябва да напише още една, по-сериозна, по-строга от първата“. Така постъпва и природата. Тя дава възможност на злото да се прояви до своя краен предел, за да се излекува.
към беседата >>
Този философ те среща, удря ти няколко тояги и си заминава.
Казвам: съвременните хора правят същите грешки, каквито и детето прави. Ти си в положението на дете и отиваш да спориш с един философ, който знае много неща. Обаче този философ е благороден човек, нищо не казва, но ти благодари за урока, който му даваш. Във втория случай четеш книгата на някой философ, опълчваш се против него и пишеш мнението си в някой вестник, или в някое критическо списание.
Този философ те среща, удря ти няколко тояги и си заминава.
Не, прочетеш ли книгата на този философ, пиши: „Книгата на еди-кой си философ е отлична! Той трябва да напише още една, по-сериозна, по-строга от първата“. Така постъпва и природата. Тя дава възможност на злото да се прояви до своя краен предел, за да се излекува. Злото не може да се лекува в началото си.
към беседата >>
Не, прочетеш ли книгата на този философ, пиши: „Книгата на еди-кой си философ е отлична!
Казвам: съвременните хора правят същите грешки, каквито и детето прави. Ти си в положението на дете и отиваш да спориш с един философ, който знае много неща. Обаче този философ е благороден човек, нищо не казва, но ти благодари за урока, който му даваш. Във втория случай четеш книгата на някой философ, опълчваш се против него и пишеш мнението си в някой вестник, или в някое критическо списание. Този философ те среща, удря ти няколко тояги и си заминава.
Не, прочетеш ли книгата на този философ, пиши: „Книгата на еди-кой си философ е отлична!
Той трябва да напише още една, по-сериозна, по-строга от първата“. Така постъпва и природата. Тя дава възможност на злото да се прояви до своя краен предел, за да се излекува. Злото не може да се лекува в началото си. Докато е в началото си, то може само да се използва, като работна сила.
към беседата >>
Той трябва да напише още една, по-сериозна, по-строга от първата“.
Ти си в положението на дете и отиваш да спориш с един философ, който знае много неща. Обаче този философ е благороден човек, нищо не казва, но ти благодари за урока, който му даваш. Във втория случай четеш книгата на някой философ, опълчваш се против него и пишеш мнението си в някой вестник, или в някое критическо списание. Този философ те среща, удря ти няколко тояги и си заминава. Не, прочетеш ли книгата на този философ, пиши: „Книгата на еди-кой си философ е отлична!
Той трябва да напише още една, по-сериозна, по-строга от първата“.
Така постъпва и природата. Тя дава възможност на злото да се прояви до своя краен предел, за да се излекува. Злото не може да се лекува в началото си. Докато е в началото си, то може само да се използва, като работна сила. Следователно злото може да се използва в началото, а доброто – в своя край.
към беседата >>
Така постъпва и природата.
Обаче този философ е благороден човек, нищо не казва, но ти благодари за урока, който му даваш. Във втория случай четеш книгата на някой философ, опълчваш се против него и пишеш мнението си в някой вестник, или в някое критическо списание. Този философ те среща, удря ти няколко тояги и си заминава. Не, прочетеш ли книгата на този философ, пиши: „Книгата на еди-кой си философ е отлична! Той трябва да напише още една, по-сериозна, по-строга от първата“.
Така постъпва и природата.
Тя дава възможност на злото да се прояви до своя краен предел, за да се излекува. Злото не може да се лекува в началото си. Докато е в началото си, то може само да се използва, като работна сила. Следователно злото може да се използва в началото, а доброто – в своя край. Значи, на края на злото е началото на доброто, а на края на доброто е началото на злото.
към беседата >>
Тя дава възможност на злото да се прояви до своя краен предел, за да се излекува.
Във втория случай четеш книгата на някой философ, опълчваш се против него и пишеш мнението си в някой вестник, или в някое критическо списание. Този философ те среща, удря ти няколко тояги и си заминава. Не, прочетеш ли книгата на този философ, пиши: „Книгата на еди-кой си философ е отлична! Той трябва да напише още една, по-сериозна, по-строга от първата“. Така постъпва и природата.
Тя дава възможност на злото да се прояви до своя краен предел, за да се излекува.
Злото не може да се лекува в началото си. Докато е в началото си, то може само да се използва, като работна сила. Следователно злото може да се използва в началото, а доброто – в своя край. Значи, на края на злото е началото на доброто, а на края на доброто е началото на злото. Такива са отношенията между доброто и злото на физическия свят.
към беседата >>
Злото не може да се лекува в началото си.
Този философ те среща, удря ти няколко тояги и си заминава. Не, прочетеш ли книгата на този философ, пиши: „Книгата на еди-кой си философ е отлична! Той трябва да напише още една, по-сериозна, по-строга от първата“. Така постъпва и природата. Тя дава възможност на злото да се прояви до своя краен предел, за да се излекува.
Злото не може да се лекува в началото си.
Докато е в началото си, то може само да се използва, като работна сила. Следователно злото може да се използва в началото, а доброто – в своя край. Значи, на края на злото е началото на доброто, а на края на доброто е началото на злото. Такива са отношенията между доброто и злото на физическия свят. Казвате: „Какво ще стане с нас?
към беседата >>
Докато е в началото си, то може само да се използва, като работна сила.
Не, прочетеш ли книгата на този философ, пиши: „Книгата на еди-кой си философ е отлична! Той трябва да напише още една, по-сериозна, по-строга от първата“. Така постъпва и природата. Тя дава възможност на злото да се прояви до своя краен предел, за да се излекува. Злото не може да се лекува в началото си.
Докато е в началото си, то може само да се използва, като работна сила.
Следователно злото може да се използва в началото, а доброто – в своя край. Значи, на края на злото е началото на доброто, а на края на доброто е началото на злото. Такива са отношенията между доброто и злото на физическия свят. Казвате: „Какво ще стане с нас? “ – Щом престанете да живеете зле, доброто ще дойде.
към беседата >>
Следователно злото може да се използва в началото, а доброто – в своя край.
Той трябва да напише още една, по-сериозна, по-строга от първата“. Така постъпва и природата. Тя дава възможност на злото да се прояви до своя краен предел, за да се излекува. Злото не може да се лекува в началото си. Докато е в началото си, то може само да се използва, като работна сила.
Следователно злото може да се използва в началото, а доброто – в своя край.
Значи, на края на злото е началото на доброто, а на края на доброто е началото на злото. Такива са отношенията между доброто и злото на физическия свят. Казвате: „Какво ще стане с нас? “ – Щом престанете да живеете зле, доброто ще дойде. Щом престанете да живеете добре, злото ще дойде.
към беседата >>
Значи, на края на злото е началото на доброто, а на края на доброто е началото на злото.
Така постъпва и природата. Тя дава възможност на злото да се прояви до своя краен предел, за да се излекува. Злото не може да се лекува в началото си. Докато е в началото си, то може само да се използва, като работна сила. Следователно злото може да се използва в началото, а доброто – в своя край.
Значи, на края на злото е началото на доброто, а на края на доброто е началото на злото.
Такива са отношенията между доброто и злото на физическия свят. Казвате: „Какво ще стане с нас? “ – Щом престанете да живеете зле, доброто ще дойде. Щом престанете да живеете добре, злото ще дойде. Започнете ли с доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели; в душата ви ще настане мир, а в ума ви – светлина.
към беседата >>
Такива са отношенията между доброто и злото на физическия свят.
Тя дава възможност на злото да се прояви до своя краен предел, за да се излекува. Злото не може да се лекува в началото си. Докато е в началото си, то може само да се използва, като работна сила. Следователно злото може да се използва в началото, а доброто – в своя край. Значи, на края на злото е началото на доброто, а на края на доброто е началото на злото.
Такива са отношенията между доброто и злото на физическия свят.
Казвате: „Какво ще стане с нас? “ – Щом престанете да живеете зле, доброто ще дойде. Щом престанете да живеете добре, злото ще дойде. Започнете ли с доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели; в душата ви ще настане мир, а в ума ви – светлина. Изгубите ли това състояние, обратният процес ще дойде.
към беседата >>
Казвате: „Какво ще стане с нас?
Злото не може да се лекува в началото си. Докато е в началото си, то може само да се използва, като работна сила. Следователно злото може да се използва в началото, а доброто – в своя край. Значи, на края на злото е началото на доброто, а на края на доброто е началото на злото. Такива са отношенията между доброто и злото на физическия свят.
Казвате: „Какво ще стане с нас?
“ – Щом престанете да живеете зле, доброто ще дойде. Щом престанете да живеете добре, злото ще дойде. Започнете ли с доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели; в душата ви ще настане мир, а в ума ви – светлина. Изгубите ли това състояние, обратният процес ще дойде. Тогава вие ще кажете, че Господ и хората са ви забравили.
към беседата >>
“ – Щом престанете да живеете зле, доброто ще дойде.
Докато е в началото си, то може само да се използва, като работна сила. Следователно злото може да се използва в началото, а доброто – в своя край. Значи, на края на злото е началото на доброто, а на края на доброто е началото на злото. Такива са отношенията между доброто и злото на физическия свят. Казвате: „Какво ще стане с нас?
“ – Щом престанете да живеете зле, доброто ще дойде.
Щом престанете да живеете добре, злото ще дойде. Започнете ли с доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели; в душата ви ще настане мир, а в ума ви – светлина. Изгубите ли това състояние, обратният процес ще дойде. Тогава вие ще кажете, че Господ и хората са ви забравили. Не, въпросът стои другояче.
към беседата >>
Щом престанете да живеете добре, злото ще дойде.
Следователно злото може да се използва в началото, а доброто – в своя край. Значи, на края на злото е началото на доброто, а на края на доброто е началото на злото. Такива са отношенията между доброто и злото на физическия свят. Казвате: „Какво ще стане с нас? “ – Щом престанете да живеете зле, доброто ще дойде.
Щом престанете да живеете добре, злото ще дойде.
Започнете ли с доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели; в душата ви ще настане мир, а в ума ви – светлина. Изгубите ли това състояние, обратният процес ще дойде. Тогава вие ще кажете, че Господ и хората са ви забравили. Не, въпросът стои другояче. Вие сте направили някакво отклонение или някакъв пропуск в живота си, вследствие на което идват тези нещастия.
към беседата >>
Започнете ли с доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели; в душата ви ще настане мир, а в ума ви – светлина.
Значи, на края на злото е началото на доброто, а на края на доброто е началото на злото. Такива са отношенията между доброто и злото на физическия свят. Казвате: „Какво ще стане с нас? “ – Щом престанете да живеете зле, доброто ще дойде. Щом престанете да живеете добре, злото ще дойде.
Започнете ли с доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели; в душата ви ще настане мир, а в ума ви – светлина.
Изгубите ли това състояние, обратният процес ще дойде. Тогава вие ще кажете, че Господ и хората са ви забравили. Не, въпросът стои другояче. Вие сте направили някакво отклонение или някакъв пропуск в живота си, вследствие на което идват тези нещастия. Малките отклонения произвеждат големи последствия.
към беседата >>
Изгубите ли това състояние, обратният процес ще дойде.
Такива са отношенията между доброто и злото на физическия свят. Казвате: „Какво ще стане с нас? “ – Щом престанете да живеете зле, доброто ще дойде. Щом престанете да живеете добре, злото ще дойде. Започнете ли с доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели; в душата ви ще настане мир, а в ума ви – светлина.
Изгубите ли това състояние, обратният процес ще дойде.
Тогава вие ще кажете, че Господ и хората са ви забравили. Не, въпросът стои другояче. Вие сте направили някакво отклонение или някакъв пропуск в живота си, вследствие на което идват тези нещастия. Малките отклонения произвеждат големи последствия.
към беседата >>
Тогава вие ще кажете, че Господ и хората са ви забравили.
Казвате: „Какво ще стане с нас? “ – Щом престанете да живеете зле, доброто ще дойде. Щом престанете да живеете добре, злото ще дойде. Започнете ли с доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели; в душата ви ще настане мир, а в ума ви – светлина. Изгубите ли това състояние, обратният процес ще дойде.
Тогава вие ще кажете, че Господ и хората са ви забравили.
Не, въпросът стои другояче. Вие сте направили някакво отклонение или някакъв пропуск в живота си, вследствие на което идват тези нещастия. Малките отклонения произвеждат големи последствия.
към беседата >>
Не, въпросът стои другояче.
“ – Щом престанете да живеете зле, доброто ще дойде. Щом престанете да живеете добре, злото ще дойде. Започнете ли с доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели; в душата ви ще настане мир, а в ума ви – светлина. Изгубите ли това състояние, обратният процес ще дойде. Тогава вие ще кажете, че Господ и хората са ви забравили.
Не, въпросът стои другояче.
Вие сте направили някакво отклонение или някакъв пропуск в живота си, вследствие на което идват тези нещастия. Малките отклонения произвеждат големи последствия.
към беседата >>
Вие сте направили някакво отклонение или някакъв пропуск в живота си, вследствие на което идват тези нещастия.
Щом престанете да живеете добре, злото ще дойде. Започнете ли с доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели; в душата ви ще настане мир, а в ума ви – светлина. Изгубите ли това състояние, обратният процес ще дойде. Тогава вие ще кажете, че Господ и хората са ви забравили. Не, въпросът стои другояче.
Вие сте направили някакво отклонение или някакъв пропуск в живота си, вследствие на което идват тези нещастия.
Малките отклонения произвеждат големи последствия.
към беседата >>
Малките отклонения произвеждат големи последствия.
Започнете ли с доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели; в душата ви ще настане мир, а в ума ви – светлина. Изгубите ли това състояние, обратният процес ще дойде. Тогава вие ще кажете, че Господ и хората са ви забравили. Не, въпросът стои другояче. Вие сте направили някакво отклонение или някакъв пропуск в живота си, вследствие на което идват тези нещастия.
Малките отклонения произвеждат големи последствия.
към беседата >>
В Стария Завет се говори за един пророк, когото Бог изпратил при цар Иеровоам, да му предаде Словото Господне.
В Стария Завет се говори за един пророк, когото Бог изпратил при цар Иеровоам, да му предаде Словото Господне.
И рече царят на Божия човек: „Влез с мене у дома и обядвай и ще ти дам дар“. Човекът Божи рече на царя: „Не искам, защото ми е заповядано чрез Словото Господне да не ям хляб, да не пия вода и да не се връщам през пътя, по който съм дошъл“. И настигна го по пътя един стар пророк и рече му: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб! “ – „Не мога, защото ми е заповядано нито хляб да ям, нито вода да пия, нито да се върна през пътя, по който съм дошъл.“ – „И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Той го излъга.
към беседата >>
И рече царят на Божия човек: „Влез с мене у дома и обядвай и ще ти дам дар“.
В Стария Завет се говори за един пророк, когото Бог изпратил при цар Иеровоам, да му предаде Словото Господне.
И рече царят на Божия човек: „Влез с мене у дома и обядвай и ще ти дам дар“.
Човекът Божи рече на царя: „Не искам, защото ми е заповядано чрез Словото Господне да не ям хляб, да не пия вода и да не се връщам през пътя, по който съм дошъл“. И настигна го по пътя един стар пророк и рече му: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб! “ – „Не мога, защото ми е заповядано нито хляб да ям, нито вода да пия, нито да се върна през пътя, по който съм дошъл.“ – „И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Той го излъга. И върна се с него, та яде хляб в къщата му и пи вода.
към беседата >>
Човекът Божи рече на царя: „Не искам, защото ми е заповядано чрез Словото Господне да не ям хляб, да не пия вода и да не се връщам през пътя, по който съм дошъл“.
В Стария Завет се говори за един пророк, когото Бог изпратил при цар Иеровоам, да му предаде Словото Господне. И рече царят на Божия човек: „Влез с мене у дома и обядвай и ще ти дам дар“.
Човекът Божи рече на царя: „Не искам, защото ми е заповядано чрез Словото Господне да не ям хляб, да не пия вода и да не се връщам през пътя, по който съм дошъл“.
И настигна го по пътя един стар пророк и рече му: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб! “ – „Не мога, защото ми е заповядано нито хляб да ям, нито вода да пия, нито да се върна през пътя, по който съм дошъл.“ – „И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Той го излъга. И върна се с него, та яде хляб в къщата му и пи вода. И рече му Господ: „Понеже не послуша гласа ми и не опази заповедта ми, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“.
към беседата >>
И настигна го по пътя един стар пророк и рече му: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб!
В Стария Завет се говори за един пророк, когото Бог изпратил при цар Иеровоам, да му предаде Словото Господне. И рече царят на Божия човек: „Влез с мене у дома и обядвай и ще ти дам дар“. Човекът Божи рече на царя: „Не искам, защото ми е заповядано чрез Словото Господне да не ям хляб, да не пия вода и да не се връщам през пътя, по който съм дошъл“.
И настигна го по пътя един стар пророк и рече му: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб!
“ – „Не мога, защото ми е заповядано нито хляб да ям, нито вода да пия, нито да се върна през пътя, по който съм дошъл.“ – „И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Той го излъга. И върна се с него, та яде хляб в къщата му и пи вода. И рече му Господ: „Понеже не послуша гласа ми и не опази заповедта ми, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“. И отиде си човекът Божи, но намери го лъв на пътя и го умъртви.
към беседата >>
“ – „Не мога, защото ми е заповядано нито хляб да ям, нито вода да пия, нито да се върна през пътя, по който съм дошъл.“ – „И аз съм пророк, както и ти.
В Стария Завет се говори за един пророк, когото Бог изпратил при цар Иеровоам, да му предаде Словото Господне. И рече царят на Божия човек: „Влез с мене у дома и обядвай и ще ти дам дар“. Човекът Божи рече на царя: „Не искам, защото ми е заповядано чрез Словото Господне да не ям хляб, да не пия вода и да не се връщам през пътя, по който съм дошъл“. И настигна го по пътя един стар пророк и рече му: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб!
“ – „Не мога, защото ми е заповядано нито хляб да ям, нито вода да пия, нито да се върна през пътя, по който съм дошъл.“ – „И аз съм пророк, както и ти.
И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Той го излъга. И върна се с него, та яде хляб в къщата му и пи вода. И рече му Господ: „Понеже не послуша гласа ми и не опази заповедта ми, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“. И отиде си човекът Божи, но намери го лъв на пътя и го умъртви.
към беседата >>
И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Той го излъга.
В Стария Завет се говори за един пророк, когото Бог изпратил при цар Иеровоам, да му предаде Словото Господне. И рече царят на Божия човек: „Влез с мене у дома и обядвай и ще ти дам дар“. Човекът Божи рече на царя: „Не искам, защото ми е заповядано чрез Словото Господне да не ям хляб, да не пия вода и да не се връщам през пътя, по който съм дошъл“. И настигна го по пътя един стар пророк и рече му: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб! “ – „Не мога, защото ми е заповядано нито хляб да ям, нито вода да пия, нито да се върна през пътя, по който съм дошъл.“ – „И аз съм пророк, както и ти.
И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Той го излъга.
И върна се с него, та яде хляб в къщата му и пи вода. И рече му Господ: „Понеже не послуша гласа ми и не опази заповедта ми, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“. И отиде си човекът Божи, но намери го лъв на пътя и го умъртви.
към беседата >>
И върна се с него, та яде хляб в къщата му и пи вода.
И рече царят на Божия човек: „Влез с мене у дома и обядвай и ще ти дам дар“. Човекът Божи рече на царя: „Не искам, защото ми е заповядано чрез Словото Господне да не ям хляб, да не пия вода и да не се връщам през пътя, по който съм дошъл“. И настигна го по пътя един стар пророк и рече му: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб! “ – „Не мога, защото ми е заповядано нито хляб да ям, нито вода да пия, нито да се върна през пътя, по който съм дошъл.“ – „И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Той го излъга.
И върна се с него, та яде хляб в къщата му и пи вода.
И рече му Господ: „Понеже не послуша гласа ми и не опази заповедта ми, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“. И отиде си човекът Божи, но намери го лъв на пътя и го умъртви.
към беседата >>
И рече му Господ: „Понеже не послуша гласа ми и не опази заповедта ми, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“.
Човекът Божи рече на царя: „Не искам, защото ми е заповядано чрез Словото Господне да не ям хляб, да не пия вода и да не се връщам през пътя, по който съм дошъл“. И настигна го по пътя един стар пророк и рече му: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб! “ – „Не мога, защото ми е заповядано нито хляб да ям, нито вода да пия, нито да се върна през пътя, по който съм дошъл.“ – „И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Той го излъга. И върна се с него, та яде хляб в къщата му и пи вода.
И рече му Господ: „Понеже не послуша гласа ми и не опази заповедта ми, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“.
И отиде си човекът Божи, но намери го лъв на пътя и го умъртви.
към беседата >>
И отиде си човекът Божи, но намери го лъв на пътя и го умъртви.
И настигна го по пътя един стар пророк и рече му: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб! “ – „Не мога, защото ми е заповядано нито хляб да ям, нито вода да пия, нито да се върна през пътя, по който съм дошъл.“ – „И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Той го излъга. И върна се с него, та яде хляб в къщата му и пи вода. И рече му Господ: „Понеже не послуша гласа ми и не опази заповедта ми, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“.
И отиде си човекът Божи, но намери го лъв на пътя и го умъртви.
към беседата >>
Казвам: каквото и да ви говори старият пророк, не се отбивайте от пътя си.
Казвам: каквото и да ви говори старият пророк, не се отбивайте от пътя си.
Ако ви кани у дома си, кажете му, че друг път ще дойдете. Изпълнете волята Божия, както ви е заповядано, и втори път, като минете покрай това място, отбийте се в дома на стария пророк да си поговорите. Свършете първо работата си с царя, както ви е заповядано. Не изпълните ли волята Божия, както трябва, с това вие прекъсвате връзката си с Бога. Закон е: започвате ли някое добро дело, изпълнете го, както ви е казано.
към беседата >>
Ако ви кани у дома си, кажете му, че друг път ще дойдете.
Казвам: каквото и да ви говори старият пророк, не се отбивайте от пътя си.
Ако ви кани у дома си, кажете му, че друг път ще дойдете.
Изпълнете волята Божия, както ви е заповядано, и втори път, като минете покрай това място, отбийте се в дома на стария пророк да си поговорите. Свършете първо работата си с царя, както ви е заповядано. Не изпълните ли волята Божия, както трябва, с това вие прекъсвате връзката си с Бога. Закон е: започвате ли някое добро дело, изпълнете го, както ви е казано. Дойде ли ви на ум някакъв нов план, не се отклонявайте от първия.
към беседата >>
Изпълнете волята Божия, както ви е заповядано, и втори път, като минете покрай това място, отбийте се в дома на стария пророк да си поговорите.
Казвам: каквото и да ви говори старият пророк, не се отбивайте от пътя си. Ако ви кани у дома си, кажете му, че друг път ще дойдете.
Изпълнете волята Божия, както ви е заповядано, и втори път, като минете покрай това място, отбийте се в дома на стария пророк да си поговорите.
Свършете първо работата си с царя, както ви е заповядано. Не изпълните ли волята Божия, както трябва, с това вие прекъсвате връзката си с Бога. Закон е: започвате ли някое добро дело, изпълнете го, както ви е казано. Дойде ли ви на ум някакъв нов план, не се отклонявайте от първия. Като свършите работата си, тогава разгледайте новия план.
към беседата >>
Свършете първо работата си с царя, както ви е заповядано.
Казвам: каквото и да ви говори старият пророк, не се отбивайте от пътя си. Ако ви кани у дома си, кажете му, че друг път ще дойдете. Изпълнете волята Божия, както ви е заповядано, и втори път, като минете покрай това място, отбийте се в дома на стария пророк да си поговорите.
Свършете първо работата си с царя, както ви е заповядано.
Не изпълните ли волята Божия, както трябва, с това вие прекъсвате връзката си с Бога. Закон е: започвате ли някое добро дело, изпълнете го, както ви е казано. Дойде ли ви на ум някакъв нов план, не се отклонявайте от първия. Като свършите работата си, тогава разгледайте новия план. Не изпълните ли волята Божия, както ви е заповядано, лъв ще ви настигне по пътя и ще ви умъртви.
към беседата >>
Не изпълните ли волята Божия, както трябва, с това вие прекъсвате връзката си с Бога.
Казвам: каквото и да ви говори старият пророк, не се отбивайте от пътя си. Ако ви кани у дома си, кажете му, че друг път ще дойдете. Изпълнете волята Божия, както ви е заповядано, и втори път, като минете покрай това място, отбийте се в дома на стария пророк да си поговорите. Свършете първо работата си с царя, както ви е заповядано.
Не изпълните ли волята Божия, както трябва, с това вие прекъсвате връзката си с Бога.
Закон е: започвате ли някое добро дело, изпълнете го, както ви е казано. Дойде ли ви на ум някакъв нов план, не се отклонявайте от първия. Като свършите работата си, тогава разгледайте новия план. Не изпълните ли волята Божия, както ви е заповядано, лъв ще ви настигне по пътя и ще ви умъртви. Тази е правата философия на живота.
към беседата >>
Закон е: започвате ли някое добро дело, изпълнете го, както ви е казано.
Казвам: каквото и да ви говори старият пророк, не се отбивайте от пътя си. Ако ви кани у дома си, кажете му, че друг път ще дойдете. Изпълнете волята Божия, както ви е заповядано, и втори път, като минете покрай това място, отбийте се в дома на стария пророк да си поговорите. Свършете първо работата си с царя, както ви е заповядано. Не изпълните ли волята Божия, както трябва, с това вие прекъсвате връзката си с Бога.
Закон е: започвате ли някое добро дело, изпълнете го, както ви е казано.
Дойде ли ви на ум някакъв нов план, не се отклонявайте от първия. Като свършите работата си, тогава разгледайте новия план. Не изпълните ли волята Божия, както ви е заповядано, лъв ще ви настигне по пътя и ще ви умъртви. Тази е правата философия на живота. Някой тръгнал вече в пътя, Бог го води, обаче, срещат го и му казват: „Ти не си в правия път“.
към беседата >>
Дойде ли ви на ум някакъв нов план, не се отклонявайте от първия.
Ако ви кани у дома си, кажете му, че друг път ще дойдете. Изпълнете волята Божия, както ви е заповядано, и втори път, като минете покрай това място, отбийте се в дома на стария пророк да си поговорите. Свършете първо работата си с царя, както ви е заповядано. Не изпълните ли волята Божия, както трябва, с това вие прекъсвате връзката си с Бога. Закон е: започвате ли някое добро дело, изпълнете го, както ви е казано.
Дойде ли ви на ум някакъв нов план, не се отклонявайте от първия.
Като свършите работата си, тогава разгледайте новия план. Не изпълните ли волята Божия, както ви е заповядано, лъв ще ви настигне по пътя и ще ви умъртви. Тази е правата философия на живота. Някой тръгнал вече в пътя, Бог го води, обаче, срещат го и му казват: „Ти не си в правия път“. – Това са думи на стария пророк.
към беседата >>
Като свършите работата си, тогава разгледайте новия план.
Изпълнете волята Божия, както ви е заповядано, и втори път, като минете покрай това място, отбийте се в дома на стария пророк да си поговорите. Свършете първо работата си с царя, както ви е заповядано. Не изпълните ли волята Божия, както трябва, с това вие прекъсвате връзката си с Бога. Закон е: започвате ли някое добро дело, изпълнете го, както ви е казано. Дойде ли ви на ум някакъв нов план, не се отклонявайте от първия.
Като свършите работата си, тогава разгледайте новия план.
Не изпълните ли волята Божия, както ви е заповядано, лъв ще ви настигне по пътя и ще ви умъртви. Тази е правата философия на живота. Някой тръгнал вече в пътя, Бог го води, обаче, срещат го и му казват: „Ти не си в правия път“. – Това са думи на стария пророк. Не вярвай в тези думи.
към беседата >>
Не изпълните ли волята Божия, както ви е заповядано, лъв ще ви настигне по пътя и ще ви умъртви.
Свършете първо работата си с царя, както ви е заповядано. Не изпълните ли волята Божия, както трябва, с това вие прекъсвате връзката си с Бога. Закон е: започвате ли някое добро дело, изпълнете го, както ви е казано. Дойде ли ви на ум някакъв нов план, не се отклонявайте от първия. Като свършите работата си, тогава разгледайте новия план.
Не изпълните ли волята Божия, както ви е заповядано, лъв ще ви настигне по пътя и ще ви умъртви.
Тази е правата философия на живота. Някой тръгнал вече в пътя, Бог го води, обаче, срещат го и му казват: „Ти не си в правия път“. – Това са думи на стария пророк. Не вярвай в тези думи. Ти си вече в пътя.
към беседата >>
Тази е правата философия на живота.
Не изпълните ли волята Божия, както трябва, с това вие прекъсвате връзката си с Бога. Закон е: започвате ли някое добро дело, изпълнете го, както ви е казано. Дойде ли ви на ум някакъв нов план, не се отклонявайте от първия. Като свършите работата си, тогава разгледайте новия план. Не изпълните ли волята Божия, както ви е заповядано, лъв ще ви настигне по пътя и ще ви умъртви.
Тази е правата философия на живота.
Някой тръгнал вече в пътя, Бог го води, обаче, срещат го и му казват: „Ти не си в правия път“. – Това са думи на стария пророк. Не вярвай в тези думи. Ти си вече в пътя. Слушаш ли стария пророк, лъв ще те дави по пътя.
към беседата >>
Някой тръгнал вече в пътя, Бог го води, обаче, срещат го и му казват: „Ти не си в правия път“.
Закон е: започвате ли някое добро дело, изпълнете го, както ви е казано. Дойде ли ви на ум някакъв нов план, не се отклонявайте от първия. Като свършите работата си, тогава разгледайте новия план. Не изпълните ли волята Божия, както ви е заповядано, лъв ще ви настигне по пътя и ще ви умъртви. Тази е правата философия на живота.
Някой тръгнал вече в пътя, Бог го води, обаче, срещат го и му казват: „Ти не си в правия път“.
– Това са думи на стария пророк. Не вярвай в тези думи. Ти си вече в пътя. Слушаш ли стария пророк, лъв ще те дави по пътя. Върви напред и уповавай на Онзи, Който досега те е ръководил.
към беседата >>
– Това са думи на стария пророк.
Дойде ли ви на ум някакъв нов план, не се отклонявайте от първия. Като свършите работата си, тогава разгледайте новия план. Не изпълните ли волята Божия, както ви е заповядано, лъв ще ви настигне по пътя и ще ви умъртви. Тази е правата философия на живота. Някой тръгнал вече в пътя, Бог го води, обаче, срещат го и му казват: „Ти не си в правия път“.
– Това са думи на стария пророк.
Не вярвай в тези думи. Ти си вече в пътя. Слушаш ли стария пророк, лъв ще те дави по пътя. Върви напред и уповавай на Онзи, Който досега те е ръководил. Казвате: „Ние искаме да влезем в света, да се учим“.
към беседата >>
Не вярвай в тези думи.
Като свършите работата си, тогава разгледайте новия план. Не изпълните ли волята Божия, както ви е заповядано, лъв ще ви настигне по пътя и ще ви умъртви. Тази е правата философия на живота. Някой тръгнал вече в пътя, Бог го води, обаче, срещат го и му казват: „Ти не си в правия път“. – Това са думи на стария пророк.
Не вярвай в тези думи.
Ти си вече в пътя. Слушаш ли стария пророк, лъв ще те дави по пътя. Върви напред и уповавай на Онзи, Който досега те е ръководил. Казвате: „Ние искаме да влезем в света, да се учим“. Няма защо да отивате в света да се учите.
към беседата >>
Ти си вече в пътя.
Не изпълните ли волята Божия, както ви е заповядано, лъв ще ви настигне по пътя и ще ви умъртви. Тази е правата философия на живота. Някой тръгнал вече в пътя, Бог го води, обаче, срещат го и му казват: „Ти не си в правия път“. – Това са думи на стария пророк. Не вярвай в тези думи.
Ти си вече в пътя.
Слушаш ли стария пророк, лъв ще те дави по пътя. Върви напред и уповавай на Онзи, Който досега те е ръководил. Казвате: „Ние искаме да влезем в света, да се учим“. Няма защо да отивате в света да се учите. Светът е създаден като поле за работа, като театър.
към беседата >>
Слушаш ли стария пророк, лъв ще те дави по пътя.
Тази е правата философия на живота. Някой тръгнал вече в пътя, Бог го води, обаче, срещат го и му казват: „Ти не си в правия път“. – Това са думи на стария пророк. Не вярвай в тези думи. Ти си вече в пътя.
Слушаш ли стария пророк, лъв ще те дави по пътя.
Върви напред и уповавай на Онзи, Който досега те е ръководил. Казвате: „Ние искаме да влезем в света, да се учим“. Няма защо да отивате в света да се учите. Светът е създаден като поле за работа, като театър. За вас е достатъчно да отидете за малко време там, да видите как живеят хората, да се поучите от тях и да се върнете.
към беседата >>
Върви напред и уповавай на Онзи, Който досега те е ръководил.
Някой тръгнал вече в пътя, Бог го води, обаче, срещат го и му казват: „Ти не си в правия път“. – Това са думи на стария пророк. Не вярвай в тези думи. Ти си вече в пътя. Слушаш ли стария пророк, лъв ще те дави по пътя.
Върви напред и уповавай на Онзи, Който досега те е ръководил.
Казвате: „Ние искаме да влезем в света, да се учим“. Няма защо да отивате в света да се учите. Светът е създаден като поле за работа, като театър. За вас е достатъчно да отидете за малко време там, да видите как живеят хората, да се поучите от тях и да се върнете. На сцената виждате особени картини – води, гори, планини, морета, но всичко това реално ли е?
към беседата >>
Казвате: „Ние искаме да влезем в света, да се учим“.
– Това са думи на стария пророк. Не вярвай в тези думи. Ти си вече в пътя. Слушаш ли стария пророк, лъв ще те дави по пътя. Върви напред и уповавай на Онзи, Който досега те е ръководил.
Казвате: „Ние искаме да влезем в света, да се учим“.
Няма защо да отивате в света да се учите. Светът е създаден като поле за работа, като театър. За вас е достатъчно да отидете за малко време там, да видите как живеят хората, да се поучите от тях и да се върнете. На сцената виждате особени картини – води, гори, планини, морета, но всичко това реално ли е? После виждате актьорите се хранят, но това нещо реално ли е?
към беседата >>
Няма защо да отивате в света да се учите.
Не вярвай в тези думи. Ти си вече в пътя. Слушаш ли стария пророк, лъв ще те дави по пътя. Върви напред и уповавай на Онзи, Който досега те е ръководил. Казвате: „Ние искаме да влезем в света, да се учим“.
Няма защо да отивате в света да се учите.
Светът е създаден като поле за работа, като театър. За вас е достатъчно да отидете за малко време там, да видите как живеят хората, да се поучите от тях и да се върнете. На сцената виждате особени картини – води, гори, планини, морета, но всичко това реално ли е? После виждате актьорите се хранят, но това нещо реално ли е? Това са само картини, временни положения, които не отговарят на действителността.
към беседата >>
Светът е създаден като поле за работа, като театър.
Ти си вече в пътя. Слушаш ли стария пророк, лъв ще те дави по пътя. Върви напред и уповавай на Онзи, Който досега те е ръководил. Казвате: „Ние искаме да влезем в света, да се учим“. Няма защо да отивате в света да се учите.
Светът е създаден като поле за работа, като театър.
За вас е достатъчно да отидете за малко време там, да видите как живеят хората, да се поучите от тях и да се върнете. На сцената виждате особени картини – води, гори, планини, морета, но всичко това реално ли е? После виждате актьорите се хранят, но това нещо реално ли е? Това са само картини, временни положения, които не отговарят на действителността. Какво ще придобиете от тези нереални неща?
към беседата >>
За вас е достатъчно да отидете за малко време там, да видите как живеят хората, да се поучите от тях и да се върнете.
Слушаш ли стария пророк, лъв ще те дави по пътя. Върви напред и уповавай на Онзи, Който досега те е ръководил. Казвате: „Ние искаме да влезем в света, да се учим“. Няма защо да отивате в света да се учите. Светът е създаден като поле за работа, като театър.
За вас е достатъчно да отидете за малко време там, да видите как живеят хората, да се поучите от тях и да се върнете.
На сцената виждате особени картини – води, гори, планини, морета, но всичко това реално ли е? После виждате актьорите се хранят, но това нещо реално ли е? Това са само картини, временни положения, които не отговарят на действителността. Какво ще придобиете от тези нереални неща? Реално е само това, което днес можете да направите за Бога.
към беседата >>
На сцената виждате особени картини – води, гори, планини, морета, но всичко това реално ли е?
Върви напред и уповавай на Онзи, Който досега те е ръководил. Казвате: „Ние искаме да влезем в света, да се учим“. Няма защо да отивате в света да се учите. Светът е създаден като поле за работа, като театър. За вас е достатъчно да отидете за малко време там, да видите как живеят хората, да се поучите от тях и да се върнете.
На сцената виждате особени картини – води, гори, планини, морета, но всичко това реално ли е?
После виждате актьорите се хранят, но това нещо реално ли е? Това са само картини, временни положения, които не отговарят на действителността. Какво ще придобиете от тези нереални неща? Реално е само това, което днес можете да направите за Бога. То дава сила, мощ да се движите, да живеете, да се радвате на Божия свят.
към беседата >>
После виждате актьорите се хранят, но това нещо реално ли е?
Казвате: „Ние искаме да влезем в света, да се учим“. Няма защо да отивате в света да се учите. Светът е създаден като поле за работа, като театър. За вас е достатъчно да отидете за малко време там, да видите как живеят хората, да се поучите от тях и да се върнете. На сцената виждате особени картини – води, гори, планини, морета, но всичко това реално ли е?
После виждате актьорите се хранят, но това нещо реално ли е?
Това са само картини, временни положения, които не отговарят на действителността. Какво ще придобиете от тези нереални неща? Реално е само това, което днес можете да направите за Бога. То дава сила, мощ да се движите, да живеете, да се радвате на Божия свят.
към беседата >>
Това са само картини, временни положения, които не отговарят на действителността.
Няма защо да отивате в света да се учите. Светът е създаден като поле за работа, като театър. За вас е достатъчно да отидете за малко време там, да видите как живеят хората, да се поучите от тях и да се върнете. На сцената виждате особени картини – води, гори, планини, морета, но всичко това реално ли е? После виждате актьорите се хранят, но това нещо реално ли е?
Това са само картини, временни положения, които не отговарят на действителността.
Какво ще придобиете от тези нереални неща? Реално е само това, което днес можете да направите за Бога. То дава сила, мощ да се движите, да живеете, да се радвате на Божия свят.
към беседата >>
Какво ще придобиете от тези нереални неща?
Светът е създаден като поле за работа, като театър. За вас е достатъчно да отидете за малко време там, да видите как живеят хората, да се поучите от тях и да се върнете. На сцената виждате особени картини – води, гори, планини, морета, но всичко това реално ли е? После виждате актьорите се хранят, но това нещо реално ли е? Това са само картини, временни положения, които не отговарят на действителността.
Какво ще придобиете от тези нереални неща?
Реално е само това, което днес можете да направите за Бога. То дава сила, мощ да се движите, да живеете, да се радвате на Божия свят.
към беседата >>
Реално е само това, което днес можете да направите за Бога.
За вас е достатъчно да отидете за малко време там, да видите как живеят хората, да се поучите от тях и да се върнете. На сцената виждате особени картини – води, гори, планини, морета, но всичко това реално ли е? После виждате актьорите се хранят, но това нещо реално ли е? Това са само картини, временни положения, които не отговарят на действителността. Какво ще придобиете от тези нереални неща?
Реално е само това, което днес можете да направите за Бога.
То дава сила, мощ да се движите, да живеете, да се радвате на Божия свят.
към беседата >>
То дава сила, мощ да се движите, да живеете, да се радвате на Божия свят.
На сцената виждате особени картини – води, гори, планини, морета, но всичко това реално ли е? После виждате актьорите се хранят, но това нещо реално ли е? Това са само картини, временни положения, които не отговарят на действителността. Какво ще придобиете от тези нереални неща? Реално е само това, което днес можете да направите за Бога.
То дава сила, мощ да се движите, да живеете, да се радвате на Божия свят.
към беседата >>
Сега, за пет минути всички ще се концентрираме, да изпратим по една възвишена мисъл из целия свят.
Сега, за пет минути всички ще се концентрираме, да изпратим по една възвишена мисъл из целия свят.
Ако тази мисъл попадне на място, тя е в състояние да произведе по-голям ефект от работата, която бихме свършили през целия живот. Закон е: ако някой работи един час интензивно, работата му се равнява на тази, която някой ще свърши, ако работи цял ден с малки усилия. И в двата случая заплатата ще бъде една и съща. Който мисли, че ако работи цял ден ще получи повече, той се лъже. Невидимият свят има друга мярка за преценяване.
към беседата >>
Ако тази мисъл попадне на място, тя е в състояние да произведе по-голям ефект от работата, която бихме свършили през целия живот.
Сега, за пет минути всички ще се концентрираме, да изпратим по една възвишена мисъл из целия свят.
Ако тази мисъл попадне на място, тя е в състояние да произведе по-голям ефект от работата, която бихме свършили през целия живот.
Закон е: ако някой работи един час интензивно, работата му се равнява на тази, която някой ще свърши, ако работи цял ден с малки усилия. И в двата случая заплатата ще бъде една и съща. Който мисли, че ако работи цял ден ще получи повече, той се лъже. Невидимият свят има друга мярка за преценяване. Един час работа може да се сравни с цял ден работа. Защо?
към беседата >>
Закон е: ако някой работи един час интензивно, работата му се равнява на тази, която някой ще свърши, ако работи цял ден с малки усилия.
Сега, за пет минути всички ще се концентрираме, да изпратим по една възвишена мисъл из целия свят. Ако тази мисъл попадне на място, тя е в състояние да произведе по-голям ефект от работата, която бихме свършили през целия живот.
Закон е: ако някой работи един час интензивно, работата му се равнява на тази, която някой ще свърши, ако работи цял ден с малки усилия.
И в двата случая заплатата ще бъде една и съща. Който мисли, че ако работи цял ден ще получи повече, той се лъже. Невидимият свят има друга мярка за преценяване. Един час работа може да се сравни с цял ден работа. Защо? – Защото добрата работа се определя от усърдието, от интензивността, а не от количеството на времето.
към беседата >>
И в двата случая заплатата ще бъде една и съща.
Сега, за пет минути всички ще се концентрираме, да изпратим по една възвишена мисъл из целия свят. Ако тази мисъл попадне на място, тя е в състояние да произведе по-голям ефект от работата, която бихме свършили през целия живот. Закон е: ако някой работи един час интензивно, работата му се равнява на тази, която някой ще свърши, ако работи цял ден с малки усилия.
И в двата случая заплатата ще бъде една и съща.
Който мисли, че ако работи цял ден ще получи повече, той се лъже. Невидимият свят има друга мярка за преценяване. Един час работа може да се сравни с цял ден работа. Защо? – Защото добрата работа се определя от усърдието, от интензивността, а не от количеството на времето. Някой човек може да работи цял ден, но да се сърди, че слънцето го изгорило, че се уморил и т.н.
към беседата >>
Който мисли, че ако работи цял ден ще получи повече, той се лъже.
Сега, за пет минути всички ще се концентрираме, да изпратим по една възвишена мисъл из целия свят. Ако тази мисъл попадне на място, тя е в състояние да произведе по-голям ефект от работата, която бихме свършили през целия живот. Закон е: ако някой работи един час интензивно, работата му се равнява на тази, която някой ще свърши, ако работи цял ден с малки усилия. И в двата случая заплатата ще бъде една и съща.
Който мисли, че ако работи цял ден ще получи повече, той се лъже.
Невидимият свят има друга мярка за преценяване. Един час работа може да се сравни с цял ден работа. Защо? – Защото добрата работа се определя от усърдието, от интензивността, а не от количеството на времето. Някой човек може да работи цял ден, но да се сърди, че слънцето го изгорило, че се уморил и т.н. Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата.
към беседата >>
Невидимият свят има друга мярка за преценяване.
Сега, за пет минути всички ще се концентрираме, да изпратим по една възвишена мисъл из целия свят. Ако тази мисъл попадне на място, тя е в състояние да произведе по-голям ефект от работата, която бихме свършили през целия живот. Закон е: ако някой работи един час интензивно, работата му се равнява на тази, която някой ще свърши, ако работи цял ден с малки усилия. И в двата случая заплатата ще бъде една и съща. Който мисли, че ако работи цял ден ще получи повече, той се лъже.
Невидимият свят има друга мярка за преценяване.
Един час работа може да се сравни с цял ден работа. Защо? – Защото добрата работа се определя от усърдието, от интензивността, а не от количеството на времето. Някой човек може да работи цял ден, но да се сърди, че слънцето го изгорило, че се уморил и т.н. Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата. Цял живот можеш да точиш ножове, но в края на краищата нищо не си придобил.
към беседата >>
Един час работа може да се сравни с цял ден работа. Защо?
Ако тази мисъл попадне на място, тя е в състояние да произведе по-голям ефект от работата, която бихме свършили през целия живот. Закон е: ако някой работи един час интензивно, работата му се равнява на тази, която някой ще свърши, ако работи цял ден с малки усилия. И в двата случая заплатата ще бъде една и съща. Който мисли, че ако работи цял ден ще получи повече, той се лъже. Невидимият свят има друга мярка за преценяване.
Един час работа може да се сравни с цял ден работа. Защо?
– Защото добрата работа се определя от усърдието, от интензивността, а не от количеството на времето. Някой човек може да работи цял ден, но да се сърди, че слънцето го изгорило, че се уморил и т.н. Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата. Цял живот можеш да точиш ножове, но в края на краищата нищо не си придобил. С тази работа ти си навлякъл на главата си редица неприятности.
към беседата >>
– Защото добрата работа се определя от усърдието, от интензивността, а не от количеството на времето.
Закон е: ако някой работи един час интензивно, работата му се равнява на тази, която някой ще свърши, ако работи цял ден с малки усилия. И в двата случая заплатата ще бъде една и съща. Който мисли, че ако работи цял ден ще получи повече, той се лъже. Невидимият свят има друга мярка за преценяване. Един час работа може да се сравни с цял ден работа. Защо?
– Защото добрата работа се определя от усърдието, от интензивността, а не от количеството на времето.
Някой човек може да работи цял ден, но да се сърди, че слънцето го изгорило, че се уморил и т.н. Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата. Цял живот можеш да точиш ножове, но в края на краищата нищо не си придобил. С тази работа ти си навлякъл на главата си редица неприятности. Например, казваш някому: „Слушай, ти не трябва така свободно да си изказваш мнението.
към беседата >>
Някой човек може да работи цял ден, но да се сърди, че слънцето го изгорило, че се уморил и т.н.
И в двата случая заплатата ще бъде една и съща. Който мисли, че ако работи цял ден ще получи повече, той се лъже. Невидимият свят има друга мярка за преценяване. Един час работа може да се сравни с цял ден работа. Защо? – Защото добрата работа се определя от усърдието, от интензивността, а не от количеството на времето.
Някой човек може да работи цял ден, но да се сърди, че слънцето го изгорило, че се уморил и т.н.
Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата. Цял живот можеш да точиш ножове, но в края на краищата нищо не си придобил. С тази работа ти си навлякъл на главата си редица неприятности. Например, казваш някому: „Слушай, ти не трябва така свободно да си изказваш мнението. Бъди по-предпазлив.
към беседата >>
Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата.
Който мисли, че ако работи цял ден ще получи повече, той се лъже. Невидимият свят има друга мярка за преценяване. Един час работа може да се сравни с цял ден работа. Защо? – Защото добрата работа се определя от усърдието, от интензивността, а не от количеството на времето. Някой човек може да работи цял ден, но да се сърди, че слънцето го изгорило, че се уморил и т.н.
Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата.
Цял живот можеш да точиш ножове, но в края на краищата нищо не си придобил. С тази работа ти си навлякъл на главата си редица неприятности. Например, казваш някому: „Слушай, ти не трябва така свободно да си изказваш мнението. Бъди по-предпазлив. Гледай да уредиш работите си на земята: направи си къща, купи си лозе, нива!
към беседата >>
Цял живот можеш да точиш ножове, но в края на краищата нищо не си придобил.
Невидимият свят има друга мярка за преценяване. Един час работа може да се сравни с цял ден работа. Защо? – Защото добрата работа се определя от усърдието, от интензивността, а не от количеството на времето. Някой човек може да работи цял ден, но да се сърди, че слънцето го изгорило, че се уморил и т.н. Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата.
Цял живот можеш да точиш ножове, но в края на краищата нищо не си придобил.
С тази работа ти си навлякъл на главата си редица неприятности. Например, казваш някому: „Слушай, ти не трябва така свободно да си изказваш мнението. Бъди по-предпазлив. Гледай да уредиш работите си на земята: направи си къща, купи си лозе, нива! “ Питам: каква основа поставяш в живота на този човек?
към беседата >>
С тази работа ти си навлякъл на главата си редица неприятности.
Един час работа може да се сравни с цял ден работа. Защо? – Защото добрата работа се определя от усърдието, от интензивността, а не от количеството на времето. Някой човек може да работи цял ден, но да се сърди, че слънцето го изгорило, че се уморил и т.н. Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата. Цял живот можеш да точиш ножове, но в края на краищата нищо не си придобил.
С тази работа ти си навлякъл на главата си редица неприятности.
Например, казваш някому: „Слушай, ти не трябва така свободно да си изказваш мнението. Бъди по-предпазлив. Гледай да уредиш работите си на земята: направи си къща, купи си лозе, нива! “ Питам: каква основа поставяш в живота на този човек? Ти го точиш, правиш го остър, като нож.
към беседата >>
Например, казваш някому: „Слушай, ти не трябва така свободно да си изказваш мнението.
– Защото добрата работа се определя от усърдието, от интензивността, а не от количеството на времето. Някой човек може да работи цял ден, но да се сърди, че слънцето го изгорило, че се уморил и т.н. Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата. Цял живот можеш да точиш ножове, но в края на краищата нищо не си придобил. С тази работа ти си навлякъл на главата си редица неприятности.
Например, казваш някому: „Слушай, ти не трябва така свободно да си изказваш мнението.
Бъди по-предпазлив. Гледай да уредиш работите си на земята: направи си къща, купи си лозе, нива! “ Питам: каква основа поставяш в живота на този човек? Ти го точиш, правиш го остър, като нож. Доброто дело, добрите съвети, добрите мисли се познават по своите плодове.
към беседата >>
Бъди по-предпазлив.
Някой човек може да работи цял ден, но да се сърди, че слънцето го изгорило, че се уморил и т.н. Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата. Цял живот можеш да точиш ножове, но в края на краищата нищо не си придобил. С тази работа ти си навлякъл на главата си редица неприятности. Например, казваш някому: „Слушай, ти не трябва така свободно да си изказваш мнението.
Бъди по-предпазлив.
Гледай да уредиш работите си на земята: направи си къща, купи си лозе, нива! “ Питам: каква основа поставяш в живота на този човек? Ти го точиш, правиш го остър, като нож. Доброто дело, добрите съвети, добрите мисли се познават по своите плодове.
към беседата >>
Гледай да уредиш работите си на земята: направи си къща, купи си лозе, нива!
Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата. Цял живот можеш да точиш ножове, но в края на краищата нищо не си придобил. С тази работа ти си навлякъл на главата си редица неприятности. Например, казваш някому: „Слушай, ти не трябва така свободно да си изказваш мнението. Бъди по-предпазлив.
Гледай да уредиш работите си на земята: направи си къща, купи си лозе, нива!
“ Питам: каква основа поставяш в живота на този човек? Ти го точиш, правиш го остър, като нож. Доброто дело, добрите съвети, добрите мисли се познават по своите плодове.
към беседата >>
“ Питам: каква основа поставяш в живота на този човек?
Цял живот можеш да точиш ножове, но в края на краищата нищо не си придобил. С тази работа ти си навлякъл на главата си редица неприятности. Например, казваш някому: „Слушай, ти не трябва така свободно да си изказваш мнението. Бъди по-предпазлив. Гледай да уредиш работите си на земята: направи си къща, купи си лозе, нива!
“ Питам: каква основа поставяш в живота на този човек?
Ти го точиш, правиш го остър, като нож. Доброто дело, добрите съвети, добрите мисли се познават по своите плодове.
към беседата >>
Ти го точиш, правиш го остър, като нож.
С тази работа ти си навлякъл на главата си редица неприятности. Например, казваш някому: „Слушай, ти не трябва така свободно да си изказваш мнението. Бъди по-предпазлив. Гледай да уредиш работите си на земята: направи си къща, купи си лозе, нива! “ Питам: каква основа поставяш в живота на този човек?
Ти го точиш, правиш го остър, като нож.
Доброто дело, добрите съвети, добрите мисли се познават по своите плодове.
към беседата >>
Доброто дело, добрите съвети, добрите мисли се познават по своите плодове.
Например, казваш някому: „Слушай, ти не трябва така свободно да си изказваш мнението. Бъди по-предпазлив. Гледай да уредиш работите си на земята: направи си къща, купи си лозе, нива! “ Питам: каква основа поставяш в живота на този човек? Ти го точиш, правиш го остър, като нож.
Доброто дело, добрите съвети, добрите мисли се познават по своите плодове.
към беседата >>
За потвърждение на последната мисъл, ще ви приведа следния пример.
За потвърждение на последната мисъл, ще ви приведа следния пример.
Един светия често минавал край един каменар, който чукал камъни. Светията се спирал при него, разговаряли, запитвал го за положението му. Каменарят се оплаквал, че положението му било много тежко, едва могъл да си набави насъщния хляб, а жена му, децата му, пък и той самият били принудени да ходят боси и окъсани. Светията му съчувствал и затова винаги се молил на Бога да помогне някак на този каменар, да се подобри положението му. Най-после молитвата на светията била приета и каменарят, по някакъв начин, забогатял.
към беседата >>
Един светия често минавал край един каменар, който чукал камъни.
За потвърждение на последната мисъл, ще ви приведа следния пример.
Един светия често минавал край един каменар, който чукал камъни.
Светията се спирал при него, разговаряли, запитвал го за положението му. Каменарят се оплаквал, че положението му било много тежко, едва могъл да си набави насъщния хляб, а жена му, децата му, пък и той самият били принудени да ходят боси и окъсани. Светията му съчувствал и затова винаги се молил на Бога да помогне някак на този каменар, да се подобри положението му. Най-после молитвата на светията била приета и каменарят, по някакъв начин, забогатял. Какво било учудването на светията, когато каменарят престанал вече да чука камъните, забравил Бога, забравил дома си, забравил приятелите си и се впуснал в охолен живот.
към беседата >>
„Ти си Христос, Син на Бога живого.“ Животът има освен външен, още и вътрешен смисъл, поради което човек трябва да знае откъде да започне.
„Ти си Христос, Син на Бога живого.“ Животът има освен външен, още и вътрешен смисъл, поради което човек трябва да знае откъде да започне.
Когато някой ученик иска да учи в някое училище, било гимназия или в университет, какво трябва да направи за тази цел? Най-напред този ученик трябва да подаде заявление до съответното училище, да бъде приет за ученик. Заявлението му трябва да бъде придружено с документи, от които се вижда какво училище е свършил ученикът и с какъв успех. Второто положение, което предстои на ученика, е да дочака деня, когато професорите ще се съберат на заседание, да разгледат заявлението му. Третото и най-тревожно положение за ученика е да получи отговор, приет ли е за ученик или не.
към беседата >>
Светията се спирал при него, разговаряли, запитвал го за положението му.
За потвърждение на последната мисъл, ще ви приведа следния пример. Един светия често минавал край един каменар, който чукал камъни.
Светията се спирал при него, разговаряли, запитвал го за положението му.
Каменарят се оплаквал, че положението му било много тежко, едва могъл да си набави насъщния хляб, а жена му, децата му, пък и той самият били принудени да ходят боси и окъсани. Светията му съчувствал и затова винаги се молил на Бога да помогне някак на този каменар, да се подобри положението му. Най-после молитвата на светията била приета и каменарят, по някакъв начин, забогатял. Какво било учудването на светията, когато каменарят престанал вече да чука камъните, забравил Бога, забравил дома си, забравил приятелите си и се впуснал в охолен живот. Едва сега светията разбрал, че направил едно добро не на място и не на време.
към беседата >>
Когато някой ученик иска да учи в някое училище, било гимназия или в университет, какво трябва да направи за тази цел?
„Ти си Христос, Син на Бога живого.“ Животът има освен външен, още и вътрешен смисъл, поради което човек трябва да знае откъде да започне.
Когато някой ученик иска да учи в някое училище, било гимназия или в университет, какво трябва да направи за тази цел?
Най-напред този ученик трябва да подаде заявление до съответното училище, да бъде приет за ученик. Заявлението му трябва да бъде придружено с документи, от които се вижда какво училище е свършил ученикът и с какъв успех. Второто положение, което предстои на ученика, е да дочака деня, когато професорите ще се съберат на заседание, да разгледат заявлението му. Третото и най-тревожно положение за ученика е да получи отговор, приет ли е за ученик или не.
към беседата >>
Каменарят се оплаквал, че положението му било много тежко, едва могъл да си набави насъщния хляб, а жена му, децата му, пък и той самият били принудени да ходят боси и окъсани.
За потвърждение на последната мисъл, ще ви приведа следния пример. Един светия често минавал край един каменар, който чукал камъни. Светията се спирал при него, разговаряли, запитвал го за положението му.
Каменарят се оплаквал, че положението му било много тежко, едва могъл да си набави насъщния хляб, а жена му, децата му, пък и той самият били принудени да ходят боси и окъсани.
Светията му съчувствал и затова винаги се молил на Бога да помогне някак на този каменар, да се подобри положението му. Най-после молитвата на светията била приета и каменарят, по някакъв начин, забогатял. Какво било учудването на светията, когато каменарят престанал вече да чука камъните, забравил Бога, забравил дома си, забравил приятелите си и се впуснал в охолен живот. Едва сега светията разбрал, че направил едно добро не на място и не на време.
към беседата >>
Най-напред този ученик трябва да подаде заявление до съответното училище, да бъде приет за ученик.
„Ти си Христос, Син на Бога живого.“ Животът има освен външен, още и вътрешен смисъл, поради което човек трябва да знае откъде да започне. Когато някой ученик иска да учи в някое училище, било гимназия или в университет, какво трябва да направи за тази цел?
Най-напред този ученик трябва да подаде заявление до съответното училище, да бъде приет за ученик.
Заявлението му трябва да бъде придружено с документи, от които се вижда какво училище е свършил ученикът и с какъв успех. Второто положение, което предстои на ученика, е да дочака деня, когато професорите ще се съберат на заседание, да разгледат заявлението му. Третото и най-тревожно положение за ученика е да получи отговор, приет ли е за ученик или не.
към беседата >>
Светията му съчувствал и затова винаги се молил на Бога да помогне някак на този каменар, да се подобри положението му.
За потвърждение на последната мисъл, ще ви приведа следния пример. Един светия често минавал край един каменар, който чукал камъни. Светията се спирал при него, разговаряли, запитвал го за положението му. Каменарят се оплаквал, че положението му било много тежко, едва могъл да си набави насъщния хляб, а жена му, децата му, пък и той самият били принудени да ходят боси и окъсани.
Светията му съчувствал и затова винаги се молил на Бога да помогне някак на този каменар, да се подобри положението му.
Най-после молитвата на светията била приета и каменарят, по някакъв начин, забогатял. Какво било учудването на светията, когато каменарят престанал вече да чука камъните, забравил Бога, забравил дома си, забравил приятелите си и се впуснал в охолен живот. Едва сега светията разбрал, че направил едно добро не на място и не на време.
към беседата >>
Заявлението му трябва да бъде придружено с документи, от които се вижда какво училище е свършил ученикът и с какъв успех.
„Ти си Христос, Син на Бога живого.“ Животът има освен външен, още и вътрешен смисъл, поради което човек трябва да знае откъде да започне. Когато някой ученик иска да учи в някое училище, било гимназия или в университет, какво трябва да направи за тази цел? Най-напред този ученик трябва да подаде заявление до съответното училище, да бъде приет за ученик.
Заявлението му трябва да бъде придружено с документи, от които се вижда какво училище е свършил ученикът и с какъв успех.
Второто положение, което предстои на ученика, е да дочака деня, когато професорите ще се съберат на заседание, да разгледат заявлението му. Третото и най-тревожно положение за ученика е да получи отговор, приет ли е за ученик или не.
към беседата >>
Най-после молитвата на светията била приета и каменарят, по някакъв начин, забогатял.
За потвърждение на последната мисъл, ще ви приведа следния пример. Един светия често минавал край един каменар, който чукал камъни. Светията се спирал при него, разговаряли, запитвал го за положението му. Каменарят се оплаквал, че положението му било много тежко, едва могъл да си набави насъщния хляб, а жена му, децата му, пък и той самият били принудени да ходят боси и окъсани. Светията му съчувствал и затова винаги се молил на Бога да помогне някак на този каменар, да се подобри положението му.
Най-после молитвата на светията била приета и каменарят, по някакъв начин, забогатял.
Какво било учудването на светията, когато каменарят престанал вече да чука камъните, забравил Бога, забравил дома си, забравил приятелите си и се впуснал в охолен живот. Едва сега светията разбрал, че направил едно добро не на място и не на време.
към беседата >>
Второто положение, което предстои на ученика, е да дочака деня, когато професорите ще се съберат на заседание, да разгледат заявлението му.
„Ти си Христос, Син на Бога живого.“ Животът има освен външен, още и вътрешен смисъл, поради което човек трябва да знае откъде да започне. Когато някой ученик иска да учи в някое училище, било гимназия или в университет, какво трябва да направи за тази цел? Най-напред този ученик трябва да подаде заявление до съответното училище, да бъде приет за ученик. Заявлението му трябва да бъде придружено с документи, от които се вижда какво училище е свършил ученикът и с какъв успех.
Второто положение, което предстои на ученика, е да дочака деня, когато професорите ще се съберат на заседание, да разгледат заявлението му.
Третото и най-тревожно положение за ученика е да получи отговор, приет ли е за ученик или не.
към беседата >>
Какво било учудването на светията, когато каменарят престанал вече да чука камъните, забравил Бога, забравил дома си, забравил приятелите си и се впуснал в охолен живот.
Един светия често минавал край един каменар, който чукал камъни. Светията се спирал при него, разговаряли, запитвал го за положението му. Каменарят се оплаквал, че положението му било много тежко, едва могъл да си набави насъщния хляб, а жена му, децата му, пък и той самият били принудени да ходят боси и окъсани. Светията му съчувствал и затова винаги се молил на Бога да помогне някак на този каменар, да се подобри положението му. Най-после молитвата на светията била приета и каменарят, по някакъв начин, забогатял.
Какво било учудването на светията, когато каменарят престанал вече да чука камъните, забравил Бога, забравил дома си, забравил приятелите си и се впуснал в охолен живот.
Едва сега светията разбрал, че направил едно добро не на място и не на време.
към беседата >>
Третото и най-тревожно положение за ученика е да получи отговор, приет ли е за ученик или не.
„Ти си Христос, Син на Бога живого.“ Животът има освен външен, още и вътрешен смисъл, поради което човек трябва да знае откъде да започне. Когато някой ученик иска да учи в някое училище, било гимназия или в университет, какво трябва да направи за тази цел? Най-напред този ученик трябва да подаде заявление до съответното училище, да бъде приет за ученик. Заявлението му трябва да бъде придружено с документи, от които се вижда какво училище е свършил ученикът и с какъв успех. Второто положение, което предстои на ученика, е да дочака деня, когато професорите ще се съберат на заседание, да разгледат заявлението му.
Третото и най-тревожно положение за ученика е да получи отговор, приет ли е за ученик или не.
към беседата >>
Едва сега светията разбрал, че направил едно добро не на място и не на време.
Светията се спирал при него, разговаряли, запитвал го за положението му. Каменарят се оплаквал, че положението му било много тежко, едва могъл да си набави насъщния хляб, а жена му, децата му, пък и той самият били принудени да ходят боси и окъсани. Светията му съчувствал и затова винаги се молил на Бога да помогне някак на този каменар, да се подобри положението му. Най-после молитвата на светията била приета и каменарят, по някакъв начин, забогатял. Какво било учудването на светията, когато каменарят престанал вече да чука камъните, забравил Бога, забравил дома си, забравил приятелите си и се впуснал в охолен живот.
Едва сега светията разбрал, че направил едно добро не на място и не на време.
към беседата >>
Сега, трите беседи, които държах днес, представляват положенията, на които ученикът е изложен до приемането му в училището.
Сега, трите беседи, които държах днес, представляват положенията, на които ученикът е изложен до приемането му в училището.
Сутринната беседа представлява подаването на заявлението и документите от ученика. Втората беседа отговаря на събранието на професорите, за да разгледат заявлението и документите на ученика. Третата беседа, т.е. тази, която сега държа, представлява отговора на професорите, че ученикът е приет за студент в университета. След това положение какво трябва да прави студентът?
към беседата >>
Казвам: Любовта е единствената и най-голяма възможност, при която истинският живот започва.
Казвам: Любовта е единствената и най-голяма възможност, при която истинският живот започва.
В този живот човек може всичко да направи. В закона на Любовта няма изключения. Започнеш ли някаква работа с Любов, тя непременно ще има успех. Светът може да се обърне с главата надолу, но тази работа ще се свърши благополучно. И бури могат да се явят, и потоп може да стане, но в края на краищата Любовта ще надвие.
към беседата >>
Сутринната беседа представлява подаването на заявлението и документите от ученика.
Сега, трите беседи, които държах днес, представляват положенията, на които ученикът е изложен до приемането му в училището.
Сутринната беседа представлява подаването на заявлението и документите от ученика.
Втората беседа отговаря на събранието на професорите, за да разгледат заявлението и документите на ученика. Третата беседа, т.е. тази, която сега държа, представлява отговора на професорите, че ученикът е приет за студент в университета. След това положение какво трябва да прави студентът? – Той трябва да се заеме да учи.
към беседата >>
В този живот човек може всичко да направи.
Казвам: Любовта е единствената и най-голяма възможност, при която истинският живот започва.
В този живот човек може всичко да направи.
В закона на Любовта няма изключения. Започнеш ли някаква работа с Любов, тя непременно ще има успех. Светът може да се обърне с главата надолу, но тази работа ще се свърши благополучно. И бури могат да се явят, и потоп може да стане, но в края на краищата Любовта ще надвие. Не изпитваха ли и Христос по същия начин?
към беседата >>
Втората беседа отговаря на събранието на професорите, за да разгледат заявлението и документите на ученика.
Сега, трите беседи, които държах днес, представляват положенията, на които ученикът е изложен до приемането му в училището. Сутринната беседа представлява подаването на заявлението и документите от ученика.
Втората беседа отговаря на събранието на професорите, за да разгледат заявлението и документите на ученика.
Третата беседа, т.е. тази, която сега държа, представлява отговора на професорите, че ученикът е приет за студент в университета. След това положение какво трябва да прави студентът? – Той трябва да се заеме да учи. Казвам: вашето положение е подобно на това, в което се намира студентът, който е приет вече в университета.
към беседата >>
В закона на Любовта няма изключения.
Казвам: Любовта е единствената и най-голяма възможност, при която истинският живот започва. В този живот човек може всичко да направи.
В закона на Любовта няма изключения.
Започнеш ли някаква работа с Любов, тя непременно ще има успех. Светът може да се обърне с главата надолу, но тази работа ще се свърши благополучно. И бури могат да се явят, и потоп може да стане, но в края на краищата Любовта ще надвие. Не изпитваха ли и Христос по същия начин? Той беше поставен на кръста, където сатаната му казваше: „Ти искаше да оправиш света, но не можа.
към беседата >>
Третата беседа, т.е.
Сега, трите беседи, които държах днес, представляват положенията, на които ученикът е изложен до приемането му в училището. Сутринната беседа представлява подаването на заявлението и документите от ученика. Втората беседа отговаря на събранието на професорите, за да разгледат заявлението и документите на ученика.
Третата беседа, т.е.
тази, която сега държа, представлява отговора на професорите, че ученикът е приет за студент в университета. След това положение какво трябва да прави студентът? – Той трябва да се заеме да учи. Казвам: вашето положение е подобно на това, в което се намира студентът, който е приет вече в университета. Той е подал заявлението и документите си, приели са го и сега не му остава нищо друго, освен да учи.
към беседата >>
Започнеш ли някаква работа с Любов, тя непременно ще има успех.
Казвам: Любовта е единствената и най-голяма възможност, при която истинският живот започва. В този живот човек може всичко да направи. В закона на Любовта няма изключения.
Започнеш ли някаква работа с Любов, тя непременно ще има успех.
Светът може да се обърне с главата надолу, но тази работа ще се свърши благополучно. И бури могат да се явят, и потоп може да стане, но в края на краищата Любовта ще надвие. Не изпитваха ли и Христос по същия начин? Той беше поставен на кръста, където сатаната му казваше: „Ти искаше да оправиш света, но не можа. И други преди тебе се опитаха.
към беседата >>
тази, която сега държа, представлява отговора на професорите, че ученикът е приет за студент в университета.
Сега, трите беседи, които държах днес, представляват положенията, на които ученикът е изложен до приемането му в училището. Сутринната беседа представлява подаването на заявлението и документите от ученика. Втората беседа отговаря на събранието на професорите, за да разгледат заявлението и документите на ученика. Третата беседа, т.е.
тази, която сега държа, представлява отговора на професорите, че ученикът е приет за студент в университета.
След това положение какво трябва да прави студентът? – Той трябва да се заеме да учи. Казвам: вашето положение е подобно на това, в което се намира студентът, който е приет вече в университета. Той е подал заявлението и документите си, приели са го и сега не му остава нищо друго, освен да учи. Та и на вас сега предстои само да учите, без да разправяте на хората, че сте ученици.
към беседата >>
Светът може да се обърне с главата надолу, но тази работа ще се свърши благополучно.
Казвам: Любовта е единствената и най-голяма възможност, при която истинският живот започва. В този живот човек може всичко да направи. В закона на Любовта няма изключения. Започнеш ли някаква работа с Любов, тя непременно ще има успех.
Светът може да се обърне с главата надолу, но тази работа ще се свърши благополучно.
И бури могат да се явят, и потоп може да стане, но в края на краищата Любовта ще надвие. Не изпитваха ли и Христос по същия начин? Той беше поставен на кръста, където сатаната му казваше: „Ти искаше да оправиш света, но не можа. И други преди тебе се опитаха. Аз исках да ти дам да управляваш всички светове, само да ми се поклониш, но ти не се съгласи.
към беседата >>
След това положение какво трябва да прави студентът?
Сега, трите беседи, които държах днес, представляват положенията, на които ученикът е изложен до приемането му в училището. Сутринната беседа представлява подаването на заявлението и документите от ученика. Втората беседа отговаря на събранието на професорите, за да разгледат заявлението и документите на ученика. Третата беседа, т.е. тази, която сега държа, представлява отговора на професорите, че ученикът е приет за студент в университета.
След това положение какво трябва да прави студентът?
– Той трябва да се заеме да учи. Казвам: вашето положение е подобно на това, в което се намира студентът, който е приет вече в университета. Той е подал заявлението и документите си, приели са го и сега не му остава нищо друго, освен да учи. Та и на вас сега предстои само да учите, без да разправяте на хората, че сте ученици. Дипломът, който имате от по-долното училище, беше необходим само до приемането ви в по-горно.
към беседата >>
И бури могат да се явят, и потоп може да стане, но в края на краищата Любовта ще надвие.
Казвам: Любовта е единствената и най-голяма възможност, при която истинският живот започва. В този живот човек може всичко да направи. В закона на Любовта няма изключения. Започнеш ли някаква работа с Любов, тя непременно ще има успех. Светът може да се обърне с главата надолу, но тази работа ще се свърши благополучно.
И бури могат да се явят, и потоп може да стане, но в края на краищата Любовта ще надвие.
Не изпитваха ли и Христос по същия начин? Той беше поставен на кръста, където сатаната му казваше: „Ти искаше да оправиш света, но не можа. И други преди тебе се опитаха. Аз исках да ти дам да управляваш всички светове, само да ми се поклониш, но ти не се съгласи. Сега ще стоиш прикован на кръста и ще ти покажа кой съм аз.
към беседата >>
– Той трябва да се заеме да учи.
Сутринната беседа представлява подаването на заявлението и документите от ученика. Втората беседа отговаря на събранието на професорите, за да разгледат заявлението и документите на ученика. Третата беседа, т.е. тази, която сега държа, представлява отговора на професорите, че ученикът е приет за студент в университета. След това положение какво трябва да прави студентът?
– Той трябва да се заеме да учи.
Казвам: вашето положение е подобно на това, в което се намира студентът, който е приет вече в университета. Той е подал заявлението и документите си, приели са го и сега не му остава нищо друго, освен да учи. Та и на вас сега предстои само да учите, без да разправяте на хората, че сте ученици. Дипломът, който имате от по-долното училище, беше необходим само до приемането ви в по-горно. Ако не бяхте постъпили в по-горното училище, дипломът ви, сам по себе си, нямаше да има голямо значение.
към беседата >>
Не изпитваха ли и Христос по същия начин?
В този живот човек може всичко да направи. В закона на Любовта няма изключения. Започнеш ли някаква работа с Любов, тя непременно ще има успех. Светът може да се обърне с главата надолу, но тази работа ще се свърши благополучно. И бури могат да се явят, и потоп може да стане, но в края на краищата Любовта ще надвие.
Не изпитваха ли и Христос по същия начин?
Той беше поставен на кръста, където сатаната му казваше: „Ти искаше да оправиш света, но не можа. И други преди тебе се опитаха. Аз исках да ти дам да управляваш всички светове, само да ми се поклониш, но ти не се съгласи. Сега ще стоиш прикован на кръста и ще ти покажа кой съм аз. В твое име ще се вършат престъпления и всичко това ти ще гледаш“.
към беседата >>
Казвам: вашето положение е подобно на това, в което се намира студентът, който е приет вече в университета.
Втората беседа отговаря на събранието на професорите, за да разгледат заявлението и документите на ученика. Третата беседа, т.е. тази, която сега държа, представлява отговора на професорите, че ученикът е приет за студент в университета. След това положение какво трябва да прави студентът? – Той трябва да се заеме да учи.
Казвам: вашето положение е подобно на това, в което се намира студентът, който е приет вече в университета.
Той е подал заявлението и документите си, приели са го и сега не му остава нищо друго, освен да учи. Та и на вас сега предстои само да учите, без да разправяте на хората, че сте ученици. Дипломът, който имате от по-долното училище, беше необходим само до приемането ви в по-горно. Ако не бяхте постъпили в по-горното училище, дипломът ви, сам по себе си, нямаше да има голямо значение. И сега, ако ученикът не учи, той не може да се издига; ако учи, той се издига.
към беседата >>
Той беше поставен на кръста, където сатаната му казваше: „Ти искаше да оправиш света, но не можа.
В закона на Любовта няма изключения. Започнеш ли някаква работа с Любов, тя непременно ще има успех. Светът може да се обърне с главата надолу, но тази работа ще се свърши благополучно. И бури могат да се явят, и потоп може да стане, но в края на краищата Любовта ще надвие. Не изпитваха ли и Христос по същия начин?
Той беше поставен на кръста, където сатаната му казваше: „Ти искаше да оправиш света, но не можа.
И други преди тебе се опитаха. Аз исках да ти дам да управляваш всички светове, само да ми се поклониш, но ти не се съгласи. Сега ще стоиш прикован на кръста и ще ти покажа кой съм аз. В твое име ще се вършат престъпления и всичко това ти ще гледаш“. Христос въздъхна, дигна очите си към Бога и каза: „Господи, защо си ме оставил?
към беседата >>
Той е подал заявлението и документите си, приели са го и сега не му остава нищо друго, освен да учи.
Третата беседа, т.е. тази, която сега държа, представлява отговора на професорите, че ученикът е приет за студент в университета. След това положение какво трябва да прави студентът? – Той трябва да се заеме да учи. Казвам: вашето положение е подобно на това, в което се намира студентът, който е приет вече в университета.
Той е подал заявлението и документите си, приели са го и сега не му остава нищо друго, освен да учи.
Та и на вас сега предстои само да учите, без да разправяте на хората, че сте ученици. Дипломът, който имате от по-долното училище, беше необходим само до приемането ви в по-горно. Ако не бяхте постъпили в по-горното училище, дипломът ви, сам по себе си, нямаше да има голямо значение. И сега, ако ученикът не учи, той не може да се издига; ако учи, той се издига. Ако ученикът не учи, професорите му го изпъждат от училището и той преждевременно свършва курса на учението си.
към беседата >>
И други преди тебе се опитаха.
Започнеш ли някаква работа с Любов, тя непременно ще има успех. Светът може да се обърне с главата надолу, но тази работа ще се свърши благополучно. И бури могат да се явят, и потоп може да стане, но в края на краищата Любовта ще надвие. Не изпитваха ли и Христос по същия начин? Той беше поставен на кръста, където сатаната му казваше: „Ти искаше да оправиш света, но не можа.
И други преди тебе се опитаха.
Аз исках да ти дам да управляваш всички светове, само да ми се поклониш, но ти не се съгласи. Сега ще стоиш прикован на кръста и ще ти покажа кой съм аз. В твое име ще се вършат престъпления и всичко това ти ще гледаш“. Христос въздъхна, дигна очите си към Бога и каза: „Господи, защо си ме оставил? “ Обаче, веднага след това погледна към сатаната и каза: „Сега аз виждам кой си и какво можеш да направиш, но после ти ще видиш кой съм и какво аз мога да направя“.
към беседата >>
Та и на вас сега предстои само да учите, без да разправяте на хората, че сте ученици.
тази, която сега държа, представлява отговора на професорите, че ученикът е приет за студент в университета. След това положение какво трябва да прави студентът? – Той трябва да се заеме да учи. Казвам: вашето положение е подобно на това, в което се намира студентът, който е приет вече в университета. Той е подал заявлението и документите си, приели са го и сега не му остава нищо друго, освен да учи.
Та и на вас сега предстои само да учите, без да разправяте на хората, че сте ученици.
Дипломът, който имате от по-долното училище, беше необходим само до приемането ви в по-горно. Ако не бяхте постъпили в по-горното училище, дипломът ви, сам по себе си, нямаше да има голямо значение. И сега, ако ученикът не учи, той не може да се издига; ако учи, той се издига. Ако ученикът не учи, професорите му го изпъждат от училището и той преждевременно свършва курса на учението си. И в този случай той получава диплом, но като на круша, която преждевременно е узряла и паднала на земята.
към беседата >>
Аз исках да ти дам да управляваш всички светове, само да ми се поклониш, но ти не се съгласи.
Светът може да се обърне с главата надолу, но тази работа ще се свърши благополучно. И бури могат да се явят, и потоп може да стане, но в края на краищата Любовта ще надвие. Не изпитваха ли и Христос по същия начин? Той беше поставен на кръста, където сатаната му казваше: „Ти искаше да оправиш света, но не можа. И други преди тебе се опитаха.
Аз исках да ти дам да управляваш всички светове, само да ми се поклониш, но ти не се съгласи.
Сега ще стоиш прикован на кръста и ще ти покажа кой съм аз. В твое име ще се вършат престъпления и всичко това ти ще гледаш“. Христос въздъхна, дигна очите си към Бога и каза: „Господи, защо си ме оставил? “ Обаче, веднага след това погледна към сатаната и каза: „Сега аз виждам кой си и какво можеш да направиш, но после ти ще видиш кой съм и какво аз мога да направя“. И наистина, Христос възкръсна и с това показа на хората какво може да направи.
към беседата >>
Дипломът, който имате от по-долното училище, беше необходим само до приемането ви в по-горно.
След това положение какво трябва да прави студентът? – Той трябва да се заеме да учи. Казвам: вашето положение е подобно на това, в което се намира студентът, който е приет вече в университета. Той е подал заявлението и документите си, приели са го и сега не му остава нищо друго, освен да учи. Та и на вас сега предстои само да учите, без да разправяте на хората, че сте ученици.
Дипломът, който имате от по-долното училище, беше необходим само до приемането ви в по-горно.
Ако не бяхте постъпили в по-горното училище, дипломът ви, сам по себе си, нямаше да има голямо значение. И сега, ако ученикът не учи, той не може да се издига; ако учи, той се издига. Ако ученикът не учи, професорите му го изпъждат от училището и той преждевременно свършва курса на учението си. И в този случай той получава диплом, но като на круша, която преждевременно е узряла и паднала на земята. Обаче падането е неестествен процес.
към беседата >>
Сега ще стоиш прикован на кръста и ще ти покажа кой съм аз.
И бури могат да се явят, и потоп може да стане, но в края на краищата Любовта ще надвие. Не изпитваха ли и Христос по същия начин? Той беше поставен на кръста, където сатаната му казваше: „Ти искаше да оправиш света, но не можа. И други преди тебе се опитаха. Аз исках да ти дам да управляваш всички светове, само да ми се поклониш, но ти не се съгласи.
Сега ще стоиш прикован на кръста и ще ти покажа кой съм аз.
В твое име ще се вършат престъпления и всичко това ти ще гледаш“. Христос въздъхна, дигна очите си към Бога и каза: „Господи, защо си ме оставил? “ Обаче, веднага след това погледна към сатаната и каза: „Сега аз виждам кой си и какво можеш да направиш, но после ти ще видиш кой съм и какво аз мога да направя“. И наистина, Христос възкръсна и с това показа на хората какво може да направи. Той понесе всички страдания и след това каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.
към беседата >>
Ако не бяхте постъпили в по-горното училище, дипломът ви, сам по себе си, нямаше да има голямо значение.
– Той трябва да се заеме да учи. Казвам: вашето положение е подобно на това, в което се намира студентът, който е приет вече в университета. Той е подал заявлението и документите си, приели са го и сега не му остава нищо друго, освен да учи. Та и на вас сега предстои само да учите, без да разправяте на хората, че сте ученици. Дипломът, който имате от по-долното училище, беше необходим само до приемането ви в по-горно.
Ако не бяхте постъпили в по-горното училище, дипломът ви, сам по себе си, нямаше да има голямо значение.
И сега, ако ученикът не учи, той не може да се издига; ако учи, той се издига. Ако ученикът не учи, професорите му го изпъждат от училището и той преждевременно свършва курса на учението си. И в този случай той получава диплом, но като на круша, която преждевременно е узряла и паднала на земята. Обаче падането е неестествен процес. В сегашния живот има една опасност, от която хората трябва да се пазят.
към беседата >>
В твое име ще се вършат престъпления и всичко това ти ще гледаш“.
Не изпитваха ли и Христос по същия начин? Той беше поставен на кръста, където сатаната му казваше: „Ти искаше да оправиш света, но не можа. И други преди тебе се опитаха. Аз исках да ти дам да управляваш всички светове, само да ми се поклониш, но ти не се съгласи. Сега ще стоиш прикован на кръста и ще ти покажа кой съм аз.
В твое име ще се вършат престъпления и всичко това ти ще гледаш“.
Христос въздъхна, дигна очите си към Бога и каза: „Господи, защо си ме оставил? “ Обаче, веднага след това погледна към сатаната и каза: „Сега аз виждам кой си и какво можеш да направиш, но после ти ще видиш кой съм и какво аз мога да направя“. И наистина, Христос възкръсна и с това показа на хората какво може да направи. Той понесе всички страдания и след това каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на века!
към беседата >>
И сега, ако ученикът не учи, той не може да се издига; ако учи, той се издига.
Казвам: вашето положение е подобно на това, в което се намира студентът, който е приет вече в университета. Той е подал заявлението и документите си, приели са го и сега не му остава нищо друго, освен да учи. Та и на вас сега предстои само да учите, без да разправяте на хората, че сте ученици. Дипломът, който имате от по-долното училище, беше необходим само до приемането ви в по-горно. Ако не бяхте постъпили в по-горното училище, дипломът ви, сам по себе си, нямаше да има голямо значение.
И сега, ако ученикът не учи, той не може да се издига; ако учи, той се издига.
Ако ученикът не учи, професорите му го изпъждат от училището и той преждевременно свършва курса на учението си. И в този случай той получава диплом, но като на круша, която преждевременно е узряла и паднала на земята. Обаче падането е неестествен процес. В сегашния живот има една опасност, от която хората трябва да се пазят. Например, те искат да придобиват нови чувства, нови мисли, нови знания, с които да се забавляват само, но в края на краищата изпадат в положение на натоварени камили.
към беседата >>
Христос въздъхна, дигна очите си към Бога и каза: „Господи, защо си ме оставил?
Той беше поставен на кръста, където сатаната му казваше: „Ти искаше да оправиш света, но не можа. И други преди тебе се опитаха. Аз исках да ти дам да управляваш всички светове, само да ми се поклониш, но ти не се съгласи. Сега ще стоиш прикован на кръста и ще ти покажа кой съм аз. В твое име ще се вършат престъпления и всичко това ти ще гледаш“.
Христос въздъхна, дигна очите си към Бога и каза: „Господи, защо си ме оставил?
“ Обаче, веднага след това погледна към сатаната и каза: „Сега аз виждам кой си и какво можеш да направиш, но после ти ще видиш кой съм и какво аз мога да направя“. И наистина, Христос възкръсна и с това показа на хората какво може да направи. Той понесе всички страдания и след това каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на века! “ Казвам: от страданията на Христос трябва да се извади поука.
към беседата >>
Ако ученикът не учи, професорите му го изпъждат от училището и той преждевременно свършва курса на учението си.
Той е подал заявлението и документите си, приели са го и сега не му остава нищо друго, освен да учи. Та и на вас сега предстои само да учите, без да разправяте на хората, че сте ученици. Дипломът, който имате от по-долното училище, беше необходим само до приемането ви в по-горно. Ако не бяхте постъпили в по-горното училище, дипломът ви, сам по себе си, нямаше да има голямо значение. И сега, ако ученикът не учи, той не може да се издига; ако учи, той се издига.
Ако ученикът не учи, професорите му го изпъждат от училището и той преждевременно свършва курса на учението си.
И в този случай той получава диплом, но като на круша, която преждевременно е узряла и паднала на земята. Обаче падането е неестествен процес. В сегашния живот има една опасност, от която хората трябва да се пазят. Например, те искат да придобиват нови чувства, нови мисли, нови знания, с които да се забавляват само, но в края на краищата изпадат в положение на натоварени камили. Те трябва да асимилират всичко придобито, да го разработят, да не останат у тях известни наслоявания.
към беседата >>
“ Обаче, веднага след това погледна към сатаната и каза: „Сега аз виждам кой си и какво можеш да направиш, но после ти ще видиш кой съм и какво аз мога да направя“.
И други преди тебе се опитаха. Аз исках да ти дам да управляваш всички светове, само да ми се поклониш, но ти не се съгласи. Сега ще стоиш прикован на кръста и ще ти покажа кой съм аз. В твое име ще се вършат престъпления и всичко това ти ще гледаш“. Христос въздъхна, дигна очите си към Бога и каза: „Господи, защо си ме оставил?
“ Обаче, веднага след това погледна към сатаната и каза: „Сега аз виждам кой си и какво можеш да направиш, но после ти ще видиш кой съм и какво аз мога да направя“.
И наистина, Христос възкръсна и с това показа на хората какво може да направи. Той понесе всички страдания и след това каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на века! “ Казвам: от страданията на Христос трябва да се извади поука. Всеки ще бъде поставен на позорния стълб и той трябва да устоява.
към беседата >>
И в този случай той получава диплом, но като на круша, която преждевременно е узряла и паднала на земята.
Та и на вас сега предстои само да учите, без да разправяте на хората, че сте ученици. Дипломът, който имате от по-долното училище, беше необходим само до приемането ви в по-горно. Ако не бяхте постъпили в по-горното училище, дипломът ви, сам по себе си, нямаше да има голямо значение. И сега, ако ученикът не учи, той не може да се издига; ако учи, той се издига. Ако ученикът не учи, професорите му го изпъждат от училището и той преждевременно свършва курса на учението си.
И в този случай той получава диплом, но като на круша, която преждевременно е узряла и паднала на земята.
Обаче падането е неестествен процес. В сегашния живот има една опасност, от която хората трябва да се пазят. Например, те искат да придобиват нови чувства, нови мисли, нови знания, с които да се забавляват само, но в края на краищата изпадат в положение на натоварени камили. Те трябва да асимилират всичко придобито, да го разработят, да не останат у тях известни наслоявания. Явят ли се такива наслоявания, те трябва да се освободят от тях.
към беседата >>
И наистина, Христос възкръсна и с това показа на хората какво може да направи.
Аз исках да ти дам да управляваш всички светове, само да ми се поклониш, но ти не се съгласи. Сега ще стоиш прикован на кръста и ще ти покажа кой съм аз. В твое име ще се вършат престъпления и всичко това ти ще гледаш“. Христос въздъхна, дигна очите си към Бога и каза: „Господи, защо си ме оставил? “ Обаче, веднага след това погледна към сатаната и каза: „Сега аз виждам кой си и какво можеш да направиш, но после ти ще видиш кой съм и какво аз мога да направя“.
И наистина, Христос възкръсна и с това показа на хората какво може да направи.
Той понесе всички страдания и след това каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на века! “ Казвам: от страданията на Христос трябва да се извади поука. Всеки ще бъде поставен на позорния стълб и той трябва да устоява. Тогава сатаната и вас ще пита: „Ти знаеш ли кой съм аз и какво мога да направя?
към беседата >>
Обаче падането е неестествен процес.
Дипломът, който имате от по-долното училище, беше необходим само до приемането ви в по-горно. Ако не бяхте постъпили в по-горното училище, дипломът ви, сам по себе си, нямаше да има голямо значение. И сега, ако ученикът не учи, той не може да се издига; ако учи, той се издига. Ако ученикът не учи, професорите му го изпъждат от училището и той преждевременно свършва курса на учението си. И в този случай той получава диплом, но като на круша, която преждевременно е узряла и паднала на земята.
Обаче падането е неестествен процес.
В сегашния живот има една опасност, от която хората трябва да се пазят. Например, те искат да придобиват нови чувства, нови мисли, нови знания, с които да се забавляват само, но в края на краищата изпадат в положение на натоварени камили. Те трябва да асимилират всичко придобито, да го разработят, да не останат у тях известни наслоявания. Явят ли се такива наслоявания, те трябва да се освободят от тях. Природата, като вижда опасното положение, в което хората изпадат, без да могат да си помогнат, тя казва: „Стига толкова!
към беседата >>
Той понесе всички страдания и след това каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.
Сега ще стоиш прикован на кръста и ще ти покажа кой съм аз. В твое име ще се вършат престъпления и всичко това ти ще гледаш“. Христос въздъхна, дигна очите си към Бога и каза: „Господи, защо си ме оставил? “ Обаче, веднага след това погледна към сатаната и каза: „Сега аз виждам кой си и какво можеш да направиш, но после ти ще видиш кой съм и какво аз мога да направя“. И наистина, Христос възкръсна и с това показа на хората какво може да направи.
Той понесе всички страдания и след това каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.
Идете и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на века! “ Казвам: от страданията на Христос трябва да се извади поука. Всеки ще бъде поставен на позорния стълб и той трябва да устоява. Тогава сатаната и вас ще пита: „Ти знаеш ли кой съм аз и какво мога да направя? “ Вие ще му отговорите: „Какво можеш да направиш, зная, но и ти ще видиш какво аз мога да направя“.
към беседата >>
В сегашния живот има една опасност, от която хората трябва да се пазят.
Ако не бяхте постъпили в по-горното училище, дипломът ви, сам по себе си, нямаше да има голямо значение. И сега, ако ученикът не учи, той не може да се издига; ако учи, той се издига. Ако ученикът не учи, професорите му го изпъждат от училището и той преждевременно свършва курса на учението си. И в този случай той получава диплом, но като на круша, която преждевременно е узряла и паднала на земята. Обаче падането е неестествен процес.
В сегашния живот има една опасност, от която хората трябва да се пазят.
Например, те искат да придобиват нови чувства, нови мисли, нови знания, с които да се забавляват само, но в края на краищата изпадат в положение на натоварени камили. Те трябва да асимилират всичко придобито, да го разработят, да не останат у тях известни наслоявания. Явят ли се такива наслоявания, те трябва да се освободят от тях. Природата, като вижда опасното положение, в което хората изпадат, без да могат да си помогнат, тя казва: „Стига толкова! “ – и поставя граница.
към беседата >>
Идете и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на века!
В твое име ще се вършат престъпления и всичко това ти ще гледаш“. Христос въздъхна, дигна очите си към Бога и каза: „Господи, защо си ме оставил? “ Обаче, веднага след това погледна към сатаната и каза: „Сега аз виждам кой си и какво можеш да направиш, но после ти ще видиш кой съм и какво аз мога да направя“. И наистина, Христос възкръсна и с това показа на хората какво може да направи. Той понесе всички страдания и след това каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.
Идете и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на века!
“ Казвам: от страданията на Христос трябва да се извади поука. Всеки ще бъде поставен на позорния стълб и той трябва да устоява. Тогава сатаната и вас ще пита: „Ти знаеш ли кой съм аз и какво мога да направя? “ Вие ще му отговорите: „Какво можеш да направиш, зная, но и ти ще видиш какво аз мога да направя“.
към беседата >>
Например, те искат да придобиват нови чувства, нови мисли, нови знания, с които да се забавляват само, но в края на краищата изпадат в положение на натоварени камили.
И сега, ако ученикът не учи, той не може да се издига; ако учи, той се издига. Ако ученикът не учи, професорите му го изпъждат от училището и той преждевременно свършва курса на учението си. И в този случай той получава диплом, но като на круша, която преждевременно е узряла и паднала на земята. Обаче падането е неестествен процес. В сегашния живот има една опасност, от която хората трябва да се пазят.
Например, те искат да придобиват нови чувства, нови мисли, нови знания, с които да се забавляват само, но в края на краищата изпадат в положение на натоварени камили.
Те трябва да асимилират всичко придобито, да го разработят, да не останат у тях известни наслоявания. Явят ли се такива наслоявания, те трябва да се освободят от тях. Природата, като вижда опасното положение, в което хората изпадат, без да могат да си помогнат, тя казва: „Стига толкова! “ – и поставя граница. Когато човек е гладен, незадоволен, това показва, че той е подал заявлението и документите си до професорското тяло и очаква неговия отговор.
към беседата >>
“ Казвам: от страданията на Христос трябва да се извади поука.
Христос въздъхна, дигна очите си към Бога и каза: „Господи, защо си ме оставил? “ Обаче, веднага след това погледна към сатаната и каза: „Сега аз виждам кой си и какво можеш да направиш, но после ти ще видиш кой съм и какво аз мога да направя“. И наистина, Христос възкръсна и с това показа на хората какво може да направи. Той понесе всички страдания и след това каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на века!
“ Казвам: от страданията на Христос трябва да се извади поука.
Всеки ще бъде поставен на позорния стълб и той трябва да устоява. Тогава сатаната и вас ще пита: „Ти знаеш ли кой съм аз и какво мога да направя? “ Вие ще му отговорите: „Какво можеш да направиш, зная, но и ти ще видиш какво аз мога да направя“.
към беседата >>
Те трябва да асимилират всичко придобито, да го разработят, да не останат у тях известни наслоявания.
Ако ученикът не учи, професорите му го изпъждат от училището и той преждевременно свършва курса на учението си. И в този случай той получава диплом, но като на круша, която преждевременно е узряла и паднала на земята. Обаче падането е неестествен процес. В сегашния живот има една опасност, от която хората трябва да се пазят. Например, те искат да придобиват нови чувства, нови мисли, нови знания, с които да се забавляват само, но в края на краищата изпадат в положение на натоварени камили.
Те трябва да асимилират всичко придобито, да го разработят, да не останат у тях известни наслоявания.
Явят ли се такива наслоявания, те трябва да се освободят от тях. Природата, като вижда опасното положение, в което хората изпадат, без да могат да си помогнат, тя казва: „Стига толкова! “ – и поставя граница. Когато човек е гладен, незадоволен, това показва, че той е подал заявлението и документите си до професорското тяло и очаква неговия отговор. Когато човек започне да яде, това показва, че той е получил вече благоприятния отговор на професорското тяло за приемането си в университета.
към беседата >>
Всеки ще бъде поставен на позорния стълб и той трябва да устоява.
“ Обаче, веднага след това погледна към сатаната и каза: „Сега аз виждам кой си и какво можеш да направиш, но после ти ще видиш кой съм и какво аз мога да направя“. И наистина, Христос възкръсна и с това показа на хората какво може да направи. Той понесе всички страдания и след това каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на века! “ Казвам: от страданията на Христос трябва да се извади поука.
Всеки ще бъде поставен на позорния стълб и той трябва да устоява.
Тогава сатаната и вас ще пита: „Ти знаеш ли кой съм аз и какво мога да направя? “ Вие ще му отговорите: „Какво можеш да направиш, зная, но и ти ще видиш какво аз мога да направя“.
към беседата >>
Явят ли се такива наслоявания, те трябва да се освободят от тях.
И в този случай той получава диплом, но като на круша, която преждевременно е узряла и паднала на земята. Обаче падането е неестествен процес. В сегашния живот има една опасност, от която хората трябва да се пазят. Например, те искат да придобиват нови чувства, нови мисли, нови знания, с които да се забавляват само, но в края на краищата изпадат в положение на натоварени камили. Те трябва да асимилират всичко придобито, да го разработят, да не останат у тях известни наслоявания.
Явят ли се такива наслоявания, те трябва да се освободят от тях.
Природата, като вижда опасното положение, в което хората изпадат, без да могат да си помогнат, тя казва: „Стига толкова! “ – и поставя граница. Когато човек е гладен, незадоволен, това показва, че той е подал заявлението и документите си до професорското тяло и очаква неговия отговор. Когато човек започне да яде, това показва, че той е получил вече благоприятния отговор на професорското тяло за приемането си в университета. Като се нахрани човек, настъпва процесът на мисълта, т.е.
към беседата >>
Тогава сатаната и вас ще пита: „Ти знаеш ли кой съм аз и какво мога да направя?
И наистина, Христос възкръсна и с това показа на хората какво може да направи. Той понесе всички страдания и след това каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на века! “ Казвам: от страданията на Христос трябва да се извади поука. Всеки ще бъде поставен на позорния стълб и той трябва да устоява.
Тогава сатаната и вас ще пита: „Ти знаеш ли кой съм аз и какво мога да направя?
“ Вие ще му отговорите: „Какво можеш да направиш, зная, но и ти ще видиш какво аз мога да направя“.
към беседата >>
Природата, като вижда опасното положение, в което хората изпадат, без да могат да си помогнат, тя казва: „Стига толкова!
Обаче падането е неестествен процес. В сегашния живот има една опасност, от която хората трябва да се пазят. Например, те искат да придобиват нови чувства, нови мисли, нови знания, с които да се забавляват само, но в края на краищата изпадат в положение на натоварени камили. Те трябва да асимилират всичко придобито, да го разработят, да не останат у тях известни наслоявания. Явят ли се такива наслоявания, те трябва да се освободят от тях.
Природата, като вижда опасното положение, в което хората изпадат, без да могат да си помогнат, тя казва: „Стига толкова!
“ – и поставя граница. Когато човек е гладен, незадоволен, това показва, че той е подал заявлението и документите си до професорското тяло и очаква неговия отговор. Когато човек започне да яде, това показва, че той е получил вече благоприятния отговор на професорското тяло за приемането си в университета. Като се нахрани човек, настъпва процесът на мисълта, т.е. разпределението на храната по целия организъм.
към беседата >>
“ Вие ще му отговорите: „Какво можеш да направиш, зная, но и ти ще видиш какво аз мога да направя“.
Той понесе всички страдания и след това каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на века! “ Казвам: от страданията на Христос трябва да се извади поука. Всеки ще бъде поставен на позорния стълб и той трябва да устоява. Тогава сатаната и вас ще пита: „Ти знаеш ли кой съм аз и какво мога да направя?
“ Вие ще му отговорите: „Какво можеш да направиш, зная, но и ти ще видиш какво аз мога да направя“.
към беседата >>
“ – и поставя граница.
В сегашния живот има една опасност, от която хората трябва да се пазят. Например, те искат да придобиват нови чувства, нови мисли, нови знания, с които да се забавляват само, но в края на краищата изпадат в положение на натоварени камили. Те трябва да асимилират всичко придобито, да го разработят, да не останат у тях известни наслоявания. Явят ли се такива наслоявания, те трябва да се освободят от тях. Природата, като вижда опасното положение, в което хората изпадат, без да могат да си помогнат, тя казва: „Стига толкова!
“ – и поставя граница.
Когато човек е гладен, незадоволен, това показва, че той е подал заявлението и документите си до професорското тяло и очаква неговия отговор. Когато човек започне да яде, това показва, че той е получил вече благоприятния отговор на професорското тяло за приемането си в университета. Като се нахрани човек, настъпва процесът на мисълта, т.е. разпределението на храната по целия организъм.
към беседата >>
Казвате: „Ще има ли страдания за нас?
Казвате: „Ще има ли страдания за нас?
“ – За онзи, който не е страдал, ще има страдания. За онзи пък, който е изтърпял страданията до края, няма да има вече страдания. Чудни са хората, като питат ще страдат ли или не! Възможно ли е ученикът да премине един клас, или цял курс от училището, без да е учил? Ще учите четири години в основно училище, три години в прогимназия, пет години в гимназия и четири години в университет, докато свършите курса на учението.
към беседата >>
Когато човек е гладен, незадоволен, това показва, че той е подал заявлението и документите си до професорското тяло и очаква неговия отговор.
Например, те искат да придобиват нови чувства, нови мисли, нови знания, с които да се забавляват само, но в края на краищата изпадат в положение на натоварени камили. Те трябва да асимилират всичко придобито, да го разработят, да не останат у тях известни наслоявания. Явят ли се такива наслоявания, те трябва да се освободят от тях. Природата, като вижда опасното положение, в което хората изпадат, без да могат да си помогнат, тя казва: „Стига толкова! “ – и поставя граница.
Когато човек е гладен, незадоволен, това показва, че той е подал заявлението и документите си до професорското тяло и очаква неговия отговор.
Когато човек започне да яде, това показва, че той е получил вече благоприятния отговор на професорското тяло за приемането си в университета. Като се нахрани човек, настъпва процесът на мисълта, т.е. разпределението на храната по целия организъм.
към беседата >>
“ – За онзи, който не е страдал, ще има страдания.
Казвате: „Ще има ли страдания за нас?
“ – За онзи, който не е страдал, ще има страдания.
За онзи пък, който е изтърпял страданията до края, няма да има вече страдания. Чудни са хората, като питат ще страдат ли или не! Възможно ли е ученикът да премине един клас, или цял курс от училището, без да е учил? Ще учите четири години в основно училище, три години в прогимназия, пет години в гимназия и четири години в университет, докато свършите курса на учението. Може ли четиригодишното дете да свърши работата на 25-годишния момък?
към беседата >>
Когато човек започне да яде, това показва, че той е получил вече благоприятния отговор на професорското тяло за приемането си в университета.
Те трябва да асимилират всичко придобито, да го разработят, да не останат у тях известни наслоявания. Явят ли се такива наслоявания, те трябва да се освободят от тях. Природата, като вижда опасното положение, в което хората изпадат, без да могат да си помогнат, тя казва: „Стига толкова! “ – и поставя граница. Когато човек е гладен, незадоволен, това показва, че той е подал заявлението и документите си до професорското тяло и очаква неговия отговор.
Когато човек започне да яде, това показва, че той е получил вече благоприятния отговор на професорското тяло за приемането си в университета.
Като се нахрани човек, настъпва процесът на мисълта, т.е. разпределението на храната по целия организъм.
към беседата >>
За онзи пък, който е изтърпял страданията до края, няма да има вече страдания.
Казвате: „Ще има ли страдания за нас? “ – За онзи, който не е страдал, ще има страдания.
За онзи пък, който е изтърпял страданията до края, няма да има вече страдания.
Чудни са хората, като питат ще страдат ли или не! Възможно ли е ученикът да премине един клас, или цял курс от училището, без да е учил? Ще учите четири години в основно училище, три години в прогимназия, пет години в гимназия и четири години в университет, докато свършите курса на учението. Може ли четиригодишното дете да свърши работата на 25-годишния момък? Растежът и развитието на хората е продължителен процес.
към беседата >>
Като се нахрани човек, настъпва процесът на мисълта, т.е.
Явят ли се такива наслоявания, те трябва да се освободят от тях. Природата, като вижда опасното положение, в което хората изпадат, без да могат да си помогнат, тя казва: „Стига толкова! “ – и поставя граница. Когато човек е гладен, незадоволен, това показва, че той е подал заявлението и документите си до професорското тяло и очаква неговия отговор. Когато човек започне да яде, това показва, че той е получил вече благоприятния отговор на професорското тяло за приемането си в университета.
Като се нахрани човек, настъпва процесът на мисълта, т.е.
разпределението на храната по целия организъм.
към беседата >>
Чудни са хората, като питат ще страдат ли или не!
Казвате: „Ще има ли страдания за нас? “ – За онзи, който не е страдал, ще има страдания. За онзи пък, който е изтърпял страданията до края, няма да има вече страдания.
Чудни са хората, като питат ще страдат ли или не!
Възможно ли е ученикът да премине един клас, или цял курс от училището, без да е учил? Ще учите четири години в основно училище, три години в прогимназия, пет години в гимназия и четири години в университет, докато свършите курса на учението. Може ли четиригодишното дете да свърши работата на 25-годишния момък? Растежът и развитието на хората е продължителен процес. Човек учи от най-ранната до най-зрялата си възраст.
към беседата >>
разпределението на храната по целия организъм.
Природата, като вижда опасното положение, в което хората изпадат, без да могат да си помогнат, тя казва: „Стига толкова! “ – и поставя граница. Когато човек е гладен, незадоволен, това показва, че той е подал заявлението и документите си до професорското тяло и очаква неговия отговор. Когато човек започне да яде, това показва, че той е получил вече благоприятния отговор на професорското тяло за приемането си в университета. Като се нахрани човек, настъпва процесът на мисълта, т.е.
разпределението на храната по целия организъм.
към беседата >>
Възможно ли е ученикът да премине един клас, или цял курс от училището, без да е учил?
Казвате: „Ще има ли страдания за нас? “ – За онзи, който не е страдал, ще има страдания. За онзи пък, който е изтърпял страданията до края, няма да има вече страдания. Чудни са хората, като питат ще страдат ли или не!
Възможно ли е ученикът да премине един клас, или цял курс от училището, без да е учил?
Ще учите четири години в основно училище, три години в прогимназия, пет години в гимназия и четири години в университет, докато свършите курса на учението. Може ли четиригодишното дете да свърши работата на 25-годишния момък? Растежът и развитието на хората е продължителен процес. Човек учи от най-ранната до най-зрялата си възраст. Макар съзнанието на малкото дете да е в спящо състояние, обаче, духът му е буден и оттам то възприема и учи.
към беседата >>
Някой казва: „Аз се нахраних добре, няма да помисля вече за ядене“.
Някой казва: „Аз се нахраних добре, няма да помисля вече за ядене“.
Не, след четири–пет часа ти пак ще огладнееш и отново ще помислиш за ядене. Ти пак ще трябва да подадеш заявлението и документите си и да чакаш отговора на професорското тяло. С едно подаване на заявление и на документи работата не се свършва. Всяка сутрин ще подавате заявлението и диплома си и ще чакате отговор. Така ще постъпвате всеки ден, докато свършите курса на училището.
към беседата >>
Ще учите четири години в основно училище, три години в прогимназия, пет години в гимназия и четири години в университет, докато свършите курса на учението.
Казвате: „Ще има ли страдания за нас? “ – За онзи, който не е страдал, ще има страдания. За онзи пък, който е изтърпял страданията до края, няма да има вече страдания. Чудни са хората, като питат ще страдат ли или не! Възможно ли е ученикът да премине един клас, или цял курс от училището, без да е учил?
Ще учите четири години в основно училище, три години в прогимназия, пет години в гимназия и четири години в университет, докато свършите курса на учението.
Може ли четиригодишното дете да свърши работата на 25-годишния момък? Растежът и развитието на хората е продължителен процес. Човек учи от най-ранната до най-зрялата си възраст. Макар съзнанието на малкото дете да е в спящо състояние, обаче, духът му е буден и оттам то възприема и учи. Човек се учи едновременно в три училища: на земята се учи тялото.
към беседата >>
Не, след четири–пет часа ти пак ще огладнееш и отново ще помислиш за ядене.
Някой казва: „Аз се нахраних добре, няма да помисля вече за ядене“.
Не, след четири–пет часа ти пак ще огладнееш и отново ще помислиш за ядене.
Ти пак ще трябва да подадеш заявлението и документите си и да чакаш отговора на професорското тяло. С едно подаване на заявление и на документи работата не се свършва. Всяка сутрин ще подавате заявлението и диплома си и ще чакате отговор. Така ще постъпвате всеки ден, докато свършите курса на училището. Не постъпвате ли всеки ден по този начин, животът ви ще се обезсмисли, няма да има връзка между състоянията, които всеки ден преживявате.
към беседата >>
Може ли четиригодишното дете да свърши работата на 25-годишния момък?
“ – За онзи, който не е страдал, ще има страдания. За онзи пък, който е изтърпял страданията до края, няма да има вече страдания. Чудни са хората, като питат ще страдат ли или не! Възможно ли е ученикът да премине един клас, или цял курс от училището, без да е учил? Ще учите четири години в основно училище, три години в прогимназия, пет години в гимназия и четири години в университет, докато свършите курса на учението.
Може ли четиригодишното дете да свърши работата на 25-годишния момък?
Растежът и развитието на хората е продължителен процес. Човек учи от най-ранната до най-зрялата си възраст. Макар съзнанието на малкото дете да е в спящо състояние, обаче, духът му е буден и оттам то възприема и учи. Човек се учи едновременно в три училища: на земята се учи тялото. Всички живи клетки в организма вършат известна служба, но заедно с това те учат.
към беседата >>
Ти пак ще трябва да подадеш заявлението и документите си и да чакаш отговора на професорското тяло.
Някой казва: „Аз се нахраних добре, няма да помисля вече за ядене“. Не, след четири–пет часа ти пак ще огладнееш и отново ще помислиш за ядене.
Ти пак ще трябва да подадеш заявлението и документите си и да чакаш отговора на професорското тяло.
С едно подаване на заявление и на документи работата не се свършва. Всяка сутрин ще подавате заявлението и диплома си и ще чакате отговор. Така ще постъпвате всеки ден, докато свършите курса на училището. Не постъпвате ли всеки ден по този начин, животът ви ще се обезсмисли, няма да има връзка между състоянията, които всеки ден преживявате.
към беседата >>
Растежът и развитието на хората е продължителен процес.
За онзи пък, който е изтърпял страданията до края, няма да има вече страдания. Чудни са хората, като питат ще страдат ли или не! Възможно ли е ученикът да премине един клас, или цял курс от училището, без да е учил? Ще учите четири години в основно училище, три години в прогимназия, пет години в гимназия и четири години в университет, докато свършите курса на учението. Може ли четиригодишното дете да свърши работата на 25-годишния момък?
Растежът и развитието на хората е продължителен процес.
Човек учи от най-ранната до най-зрялата си възраст. Макар съзнанието на малкото дете да е в спящо състояние, обаче, духът му е буден и оттам то възприема и учи. Човек се учи едновременно в три училища: на земята се учи тялото. Всички живи клетки в организма вършат известна служба, но заедно с това те учат. В духовния свят се учи душата.
към беседата >>
С едно подаване на заявление и на документи работата не се свършва.
Някой казва: „Аз се нахраних добре, няма да помисля вече за ядене“. Не, след четири–пет часа ти пак ще огладнееш и отново ще помислиш за ядене. Ти пак ще трябва да подадеш заявлението и документите си и да чакаш отговора на професорското тяло.
С едно подаване на заявление и на документи работата не се свършва.
Всяка сутрин ще подавате заявлението и диплома си и ще чакате отговор. Така ще постъпвате всеки ден, докато свършите курса на училището. Не постъпвате ли всеки ден по този начин, животът ви ще се обезсмисли, няма да има връзка между състоянията, които всеки ден преживявате.
към беседата >>
Човек учи от най-ранната до най-зрялата си възраст.
Чудни са хората, като питат ще страдат ли или не! Възможно ли е ученикът да премине един клас, или цял курс от училището, без да е учил? Ще учите четири години в основно училище, три години в прогимназия, пет години в гимназия и четири години в университет, докато свършите курса на учението. Може ли четиригодишното дете да свърши работата на 25-годишния момък? Растежът и развитието на хората е продължителен процес.
Човек учи от най-ранната до най-зрялата си възраст.
Макар съзнанието на малкото дете да е в спящо състояние, обаче, духът му е буден и оттам то възприема и учи. Човек се учи едновременно в три училища: на земята се учи тялото. Всички живи клетки в организма вършат известна служба, но заедно с това те учат. В духовния свят се учи душата. В Божествения свят се учи духът.
към беседата >>
Всяка сутрин ще подавате заявлението и диплома си и ще чакате отговор.
Някой казва: „Аз се нахраних добре, няма да помисля вече за ядене“. Не, след четири–пет часа ти пак ще огладнееш и отново ще помислиш за ядене. Ти пак ще трябва да подадеш заявлението и документите си и да чакаш отговора на професорското тяло. С едно подаване на заявление и на документи работата не се свършва.
Всяка сутрин ще подавате заявлението и диплома си и ще чакате отговор.
Така ще постъпвате всеки ден, докато свършите курса на училището. Не постъпвате ли всеки ден по този начин, животът ви ще се обезсмисли, няма да има връзка между състоянията, които всеки ден преживявате.
към беседата >>
Макар съзнанието на малкото дете да е в спящо състояние, обаче, духът му е буден и оттам то възприема и учи.
Възможно ли е ученикът да премине един клас, или цял курс от училището, без да е учил? Ще учите четири години в основно училище, три години в прогимназия, пет години в гимназия и четири години в университет, докато свършите курса на учението. Може ли четиригодишното дете да свърши работата на 25-годишния момък? Растежът и развитието на хората е продължителен процес. Човек учи от най-ранната до най-зрялата си възраст.
Макар съзнанието на малкото дете да е в спящо състояние, обаче, духът му е буден и оттам то възприема и учи.
Човек се учи едновременно в три училища: на земята се учи тялото. Всички живи клетки в организма вършат известна служба, но заедно с това те учат. В духовния свят се учи душата. В Божествения свят се учи духът. Значи човек едновременно следва три университета.
към беседата >>
Така ще постъпвате всеки ден, докато свършите курса на училището.
Някой казва: „Аз се нахраних добре, няма да помисля вече за ядене“. Не, след четири–пет часа ти пак ще огладнееш и отново ще помислиш за ядене. Ти пак ще трябва да подадеш заявлението и документите си и да чакаш отговора на професорското тяло. С едно подаване на заявление и на документи работата не се свършва. Всяка сутрин ще подавате заявлението и диплома си и ще чакате отговор.
Така ще постъпвате всеки ден, докато свършите курса на училището.
Не постъпвате ли всеки ден по този начин, животът ви ще се обезсмисли, няма да има връзка между състоянията, които всеки ден преживявате.
към беседата >>
Човек се учи едновременно в три училища: на земята се учи тялото.
Ще учите четири години в основно училище, три години в прогимназия, пет години в гимназия и четири години в университет, докато свършите курса на учението. Може ли четиригодишното дете да свърши работата на 25-годишния момък? Растежът и развитието на хората е продължителен процес. Човек учи от най-ранната до най-зрялата си възраст. Макар съзнанието на малкото дете да е в спящо състояние, обаче, духът му е буден и оттам то възприема и учи.
Човек се учи едновременно в три училища: на земята се учи тялото.
Всички живи клетки в организма вършат известна служба, но заедно с това те учат. В духовния свят се учи душата. В Божествения свят се учи духът. Значи човек едновременно следва три университета. Ако не разбирате дълбокия смисъл на живота, вие ще кажете: „Ние се раждаме, живеем и умираме“.
към беседата >>
Не постъпвате ли всеки ден по този начин, животът ви ще се обезсмисли, няма да има връзка между състоянията, които всеки ден преживявате.
Не, след четири–пет часа ти пак ще огладнееш и отново ще помислиш за ядене. Ти пак ще трябва да подадеш заявлението и документите си и да чакаш отговора на професорското тяло. С едно подаване на заявление и на документи работата не се свършва. Всяка сутрин ще подавате заявлението и диплома си и ще чакате отговор. Така ще постъпвате всеки ден, докато свършите курса на училището.
Не постъпвате ли всеки ден по този начин, животът ви ще се обезсмисли, няма да има връзка между състоянията, които всеки ден преживявате.
към беседата >>
Всички живи клетки в организма вършат известна служба, но заедно с това те учат.
Може ли четиригодишното дете да свърши работата на 25-годишния момък? Растежът и развитието на хората е продължителен процес. Човек учи от най-ранната до най-зрялата си възраст. Макар съзнанието на малкото дете да е в спящо състояние, обаче, духът му е буден и оттам то възприема и учи. Човек се учи едновременно в три училища: на земята се учи тялото.
Всички живи клетки в организма вършат известна служба, но заедно с това те учат.
В духовния свят се учи душата. В Божествения свят се учи духът. Значи човек едновременно следва три университета. Ако не разбирате дълбокия смисъл на живота, вие ще кажете: „Ние се раждаме, живеем и умираме“. Какво означава думата „смърт“?
към беседата >>
Питам: каква разлика има между живота на младия и на стария човек?
Питам: каква разлика има между живота на младия и на стария човек?
Животът на младия може да се уподоби на фар, поставен в морето, да свети, да направлява движението на корабите към пристанището. Животът на стария е подобен на живота и длъжността на фенерджията около този фар. Длъжността му е всеки ден да чисти фара, да му набавя горителен материал, за да може, когато пожелае, да го запали. Ето защо, младият и старият се различават по службите, които изпълняват: предназначението на младия е едно, а това на стария – друго. Като млад, ще имаш грижата да светиш, да посочваш пътя на корабите.
към беседата >>
В духовния свят се учи душата.
Растежът и развитието на хората е продължителен процес. Човек учи от най-ранната до най-зрялата си възраст. Макар съзнанието на малкото дете да е в спящо състояние, обаче, духът му е буден и оттам то възприема и учи. Човек се учи едновременно в три училища: на земята се учи тялото. Всички живи клетки в организма вършат известна служба, но заедно с това те учат.
В духовния свят се учи душата.
В Божествения свят се учи духът. Значи човек едновременно следва три университета. Ако не разбирате дълбокия смисъл на живота, вие ще кажете: „Ние се раждаме, живеем и умираме“. Какво означава думата „смърт“? Защо хората се плашат от смъртта?
към беседата >>
Животът на младия може да се уподоби на фар, поставен в морето, да свети, да направлява движението на корабите към пристанището.
Питам: каква разлика има между живота на младия и на стария човек?
Животът на младия може да се уподоби на фар, поставен в морето, да свети, да направлява движението на корабите към пристанището.
Животът на стария е подобен на живота и длъжността на фенерджията около този фар. Длъжността му е всеки ден да чисти фара, да му набавя горителен материал, за да може, когато пожелае, да го запали. Ето защо, младият и старият се различават по службите, които изпълняват: предназначението на младия е едно, а това на стария – друго. Като млад, ще имаш грижата да светиш, да посочваш пътя на корабите. Като стар, ще имаш грижата всеки ден да чистиш фара, да го нареждаш и като дойде часа, когато трябва да светне, да бутнеш бутончето и да го запалиш.
към беседата >>
В Божествения свят се учи духът.
Човек учи от най-ранната до най-зрялата си възраст. Макар съзнанието на малкото дете да е в спящо състояние, обаче, духът му е буден и оттам то възприема и учи. Човек се учи едновременно в три училища: на земята се учи тялото. Всички живи клетки в организма вършат известна служба, но заедно с това те учат. В духовния свят се учи душата.
В Божествения свят се учи духът.
Значи човек едновременно следва три университета. Ако не разбирате дълбокия смисъл на живота, вие ще кажете: „Ние се раждаме, живеем и умираме“. Какво означава думата „смърт“? Защо хората се плашат от смъртта? Смъртта представлява най-големите ограничения в живота.
към беседата >>
Животът на стария е подобен на живота и длъжността на фенерджията около този фар.
Питам: каква разлика има между живота на младия и на стария човек? Животът на младия може да се уподоби на фар, поставен в морето, да свети, да направлява движението на корабите към пристанището.
Животът на стария е подобен на живота и длъжността на фенерджията около този фар.
Длъжността му е всеки ден да чисти фара, да му набавя горителен материал, за да може, когато пожелае, да го запали. Ето защо, младият и старият се различават по службите, които изпълняват: предназначението на младия е едно, а това на стария – друго. Като млад, ще имаш грижата да светиш, да посочваш пътя на корабите. Като стар, ще имаш грижата всеки ден да чистиш фара, да го нареждаш и като дойде часа, когато трябва да светне, да бутнеш бутончето и да го запалиш. Който разбира живота по този начин, той го осмисля.
към беседата >>
Значи човек едновременно следва три университета.
Макар съзнанието на малкото дете да е в спящо състояние, обаче, духът му е буден и оттам то възприема и учи. Човек се учи едновременно в три училища: на земята се учи тялото. Всички живи клетки в организма вършат известна служба, но заедно с това те учат. В духовния свят се учи душата. В Божествения свят се учи духът.
Значи човек едновременно следва три университета.
Ако не разбирате дълбокия смисъл на живота, вие ще кажете: „Ние се раждаме, живеем и умираме“. Какво означава думата „смърт“? Защо хората се плашат от смъртта? Смъртта представлява най-големите ограничения в живота. Защо хората се радват на живота?
към беседата >>
Длъжността му е всеки ден да чисти фара, да му набавя горителен материал, за да може, когато пожелае, да го запали.
Питам: каква разлика има между живота на младия и на стария човек? Животът на младия може да се уподоби на фар, поставен в морето, да свети, да направлява движението на корабите към пристанището. Животът на стария е подобен на живота и длъжността на фенерджията около този фар.
Длъжността му е всеки ден да чисти фара, да му набавя горителен материал, за да може, когато пожелае, да го запали.
Ето защо, младият и старият се различават по службите, които изпълняват: предназначението на младия е едно, а това на стария – друго. Като млад, ще имаш грижата да светиш, да посочваш пътя на корабите. Като стар, ще имаш грижата всеки ден да чистиш фара, да го нареждаш и като дойде часа, когато трябва да светне, да бутнеш бутончето и да го запалиш. Който разбира живота по този начин, той го осмисля. Тогава старият ще каже: „Аз остарях вече – т.е.
към беседата >>
Ако не разбирате дълбокия смисъл на живота, вие ще кажете: „Ние се раждаме, живеем и умираме“.
Човек се учи едновременно в три училища: на земята се учи тялото. Всички живи клетки в организма вършат известна служба, но заедно с това те учат. В духовния свят се учи душата. В Божествения свят се учи духът. Значи човек едновременно следва три университета.
Ако не разбирате дълбокия смисъл на живота, вие ще кажете: „Ние се раждаме, живеем и умираме“.
Какво означава думата „смърт“? Защо хората се плашат от смъртта? Смъртта представлява най-големите ограничения в живота. Защо хората се радват на живота? Животът съдържа в себе си най-благоприятните условия за растене и развитие.
към беседата >>
Ето защо, младият и старият се различават по службите, които изпълняват: предназначението на младия е едно, а това на стария – друго.
Питам: каква разлика има между живота на младия и на стария човек? Животът на младия може да се уподоби на фар, поставен в морето, да свети, да направлява движението на корабите към пристанището. Животът на стария е подобен на живота и длъжността на фенерджията около този фар. Длъжността му е всеки ден да чисти фара, да му набавя горителен материал, за да може, когато пожелае, да го запали.
Ето защо, младият и старият се различават по службите, които изпълняват: предназначението на младия е едно, а това на стария – друго.
Като млад, ще имаш грижата да светиш, да посочваш пътя на корабите. Като стар, ще имаш грижата всеки ден да чистиш фара, да го нареждаш и като дойде часа, когато трябва да светне, да бутнеш бутончето и да го запалиш. Който разбира живота по този начин, той го осмисля. Тогава старият ще каже: „Аз остарях вече – т.е. аз престанах да светя, – но затова пък грижата ми е да чистя фара и да го запалвам“.
към беседата >>
Какво означава думата „смърт“?
Всички живи клетки в организма вършат известна служба, но заедно с това те учат. В духовния свят се учи душата. В Божествения свят се учи духът. Значи човек едновременно следва три университета. Ако не разбирате дълбокия смисъл на живота, вие ще кажете: „Ние се раждаме, живеем и умираме“.
Какво означава думата „смърт“?
Защо хората се плашат от смъртта? Смъртта представлява най-големите ограничения в живота. Защо хората се радват на живота? Животът съдържа в себе си най-благоприятните условия за растене и развитие. Той носи най-големите богатства, най-голямата свобода, каквато човек не може да си представи.
към беседата >>
Като млад, ще имаш грижата да светиш, да посочваш пътя на корабите.
Питам: каква разлика има между живота на младия и на стария човек? Животът на младия може да се уподоби на фар, поставен в морето, да свети, да направлява движението на корабите към пристанището. Животът на стария е подобен на живота и длъжността на фенерджията около този фар. Длъжността му е всеки ден да чисти фара, да му набавя горителен материал, за да може, когато пожелае, да го запали. Ето защо, младият и старият се различават по службите, които изпълняват: предназначението на младия е едно, а това на стария – друго.
Като млад, ще имаш грижата да светиш, да посочваш пътя на корабите.
Като стар, ще имаш грижата всеки ден да чистиш фара, да го нареждаш и като дойде часа, когато трябва да светне, да бутнеш бутончето и да го запалиш. Който разбира живота по този начин, той го осмисля. Тогава старият ще каже: „Аз остарях вече – т.е. аз престанах да светя, – но затова пък грижата ми е да чистя фара и да го запалвам“. Младият ще каже: „Аз имам само една задача – да светя!
към беседата >>
Защо хората се плашат от смъртта?
В духовния свят се учи душата. В Божествения свят се учи духът. Значи човек едновременно следва три университета. Ако не разбирате дълбокия смисъл на живота, вие ще кажете: „Ние се раждаме, живеем и умираме“. Какво означава думата „смърт“?
Защо хората се плашат от смъртта?
Смъртта представлява най-големите ограничения в живота. Защо хората се радват на живота? Животът съдържа в себе си най-благоприятните условия за растене и развитие. Той носи най-големите богатства, най-голямата свобода, каквато човек не може да си представи. Който знае това, той не трябва да употребява живота си за точило.
към беседата >>
Като стар, ще имаш грижата всеки ден да чистиш фара, да го нареждаш и като дойде часа, когато трябва да светне, да бутнеш бутончето и да го запалиш.
Животът на младия може да се уподоби на фар, поставен в морето, да свети, да направлява движението на корабите към пристанището. Животът на стария е подобен на живота и длъжността на фенерджията около този фар. Длъжността му е всеки ден да чисти фара, да му набавя горителен материал, за да може, когато пожелае, да го запали. Ето защо, младият и старият се различават по службите, които изпълняват: предназначението на младия е едно, а това на стария – друго. Като млад, ще имаш грижата да светиш, да посочваш пътя на корабите.
Като стар, ще имаш грижата всеки ден да чистиш фара, да го нареждаш и като дойде часа, когато трябва да светне, да бутнеш бутончето и да го запалиш.
Който разбира живота по този начин, той го осмисля. Тогава старият ще каже: „Аз остарях вече – т.е. аз престанах да светя, – но затова пък грижата ми е да чистя фара и да го запалвам“. Младият ще каже: „Аз имам само една задача – да светя! “ Някой човек, бил той стар или млад, казва: „Аз живея добре“.
към беседата >>
Смъртта представлява най-големите ограничения в живота.
В Божествения свят се учи духът. Значи човек едновременно следва три университета. Ако не разбирате дълбокия смисъл на живота, вие ще кажете: „Ние се раждаме, живеем и умираме“. Какво означава думата „смърт“? Защо хората се плашат от смъртта?
Смъртта представлява най-големите ограничения в живота.
Защо хората се радват на живота? Животът съдържа в себе си най-благоприятните условия за растене и развитие. Той носи най-големите богатства, най-голямата свобода, каквато човек не може да си представи. Който знае това, той не трябва да употребява живота си за точило.
към беседата >>
Който разбира живота по този начин, той го осмисля.
Животът на стария е подобен на живота и длъжността на фенерджията около този фар. Длъжността му е всеки ден да чисти фара, да му набавя горителен материал, за да може, когато пожелае, да го запали. Ето защо, младият и старият се различават по службите, които изпълняват: предназначението на младия е едно, а това на стария – друго. Като млад, ще имаш грижата да светиш, да посочваш пътя на корабите. Като стар, ще имаш грижата всеки ден да чистиш фара, да го нареждаш и като дойде часа, когато трябва да светне, да бутнеш бутончето и да го запалиш.
Който разбира живота по този начин, той го осмисля.
Тогава старият ще каже: „Аз остарях вече – т.е. аз престанах да светя, – но затова пък грижата ми е да чистя фара и да го запалвам“. Младият ще каже: „Аз имам само една задача – да светя! “ Някой човек, бил той стар или млад, казва: „Аз живея добре“. Какво подразбира под добър живот?
към беседата >>
Защо хората се радват на живота?
Значи човек едновременно следва три университета. Ако не разбирате дълбокия смисъл на живота, вие ще кажете: „Ние се раждаме, живеем и умираме“. Какво означава думата „смърт“? Защо хората се плашат от смъртта? Смъртта представлява най-големите ограничения в живота.
Защо хората се радват на живота?
Животът съдържа в себе си най-благоприятните условия за растене и развитие. Той носи най-големите богатства, най-голямата свобода, каквато човек не може да си представи. Който знае това, той не трябва да употребява живота си за точило.
към беседата >>
Тогава старият ще каже: „Аз остарях вече – т.е.
Длъжността му е всеки ден да чисти фара, да му набавя горителен материал, за да може, когато пожелае, да го запали. Ето защо, младият и старият се различават по службите, които изпълняват: предназначението на младия е едно, а това на стария – друго. Като млад, ще имаш грижата да светиш, да посочваш пътя на корабите. Като стар, ще имаш грижата всеки ден да чистиш фара, да го нареждаш и като дойде часа, когато трябва да светне, да бутнеш бутончето и да го запалиш. Който разбира живота по този начин, той го осмисля.
Тогава старият ще каже: „Аз остарях вече – т.е.
аз престанах да светя, – но затова пък грижата ми е да чистя фара и да го запалвам“. Младият ще каже: „Аз имам само една задача – да светя! “ Някой човек, бил той стар или млад, казва: „Аз живея добре“. Какво подразбира под добър живот? Това значи: „Аз, като млад човек, светя“, т.е.
към беседата >>
Животът съдържа в себе си най-благоприятните условия за растене и развитие.
Ако не разбирате дълбокия смисъл на живота, вие ще кажете: „Ние се раждаме, живеем и умираме“. Какво означава думата „смърт“? Защо хората се плашат от смъртта? Смъртта представлява най-големите ограничения в живота. Защо хората се радват на живота?
Животът съдържа в себе си най-благоприятните условия за растене и развитие.
Той носи най-големите богатства, най-голямата свобода, каквато човек не може да си представи. Който знае това, той не трябва да употребява живота си за точило.
към беседата >>
аз престанах да светя, – но затова пък грижата ми е да чистя фара и да го запалвам“.
Ето защо, младият и старият се различават по службите, които изпълняват: предназначението на младия е едно, а това на стария – друго. Като млад, ще имаш грижата да светиш, да посочваш пътя на корабите. Като стар, ще имаш грижата всеки ден да чистиш фара, да го нареждаш и като дойде часа, когато трябва да светне, да бутнеш бутончето и да го запалиш. Който разбира живота по този начин, той го осмисля. Тогава старият ще каже: „Аз остарях вече – т.е.
аз престанах да светя, – но затова пък грижата ми е да чистя фара и да го запалвам“.
Младият ще каже: „Аз имам само една задача – да светя! “ Някой човек, бил той стар или млад, казва: „Аз живея добре“. Какво подразбира под добър живот? Това значи: „Аз, като млад човек, светя“, т.е. моят фар постоянно свети.
към беседата >>
Той носи най-големите богатства, най-голямата свобода, каквато човек не може да си представи.
Какво означава думата „смърт“? Защо хората се плашат от смъртта? Смъртта представлява най-големите ограничения в живота. Защо хората се радват на живота? Животът съдържа в себе си най-благоприятните условия за растене и развитие.
Той носи най-големите богатства, най-голямата свобода, каквато човек не може да си представи.
Който знае това, той не трябва да употребява живота си за точило.
към беседата >>
Младият ще каже: „Аз имам само една задача – да светя!
Като млад, ще имаш грижата да светиш, да посочваш пътя на корабите. Като стар, ще имаш грижата всеки ден да чистиш фара, да го нареждаш и като дойде часа, когато трябва да светне, да бутнеш бутончето и да го запалиш. Който разбира живота по този начин, той го осмисля. Тогава старият ще каже: „Аз остарях вече – т.е. аз престанах да светя, – но затова пък грижата ми е да чистя фара и да го запалвам“.
Младият ще каже: „Аз имам само една задача – да светя!
“ Някой човек, бил той стар или млад, казва: „Аз живея добре“. Какво подразбира под добър живот? Това значи: „Аз, като млад човек, светя“, т.е. моят фар постоянно свети. Или: „Аз, като стар човек, чистя добре своя фар“.
към беседата >>
Който знае това, той не трябва да употребява живота си за точило.
Защо хората се плашат от смъртта? Смъртта представлява най-големите ограничения в живота. Защо хората се радват на живота? Животът съдържа в себе си най-благоприятните условия за растене и развитие. Той носи най-големите богатства, най-голямата свобода, каквато човек не може да си представи.
Който знае това, той не трябва да употребява живота си за точило.
към беседата >>
“ Някой човек, бил той стар или млад, казва: „Аз живея добре“.
Като стар, ще имаш грижата всеки ден да чистиш фара, да го нареждаш и като дойде часа, когато трябва да светне, да бутнеш бутончето и да го запалиш. Който разбира живота по този начин, той го осмисля. Тогава старият ще каже: „Аз остарях вече – т.е. аз престанах да светя, – но затова пък грижата ми е да чистя фара и да го запалвам“. Младият ще каже: „Аз имам само една задача – да светя!
“ Някой човек, бил той стар или млад, казва: „Аз живея добре“.
Какво подразбира под добър живот? Това значи: „Аз, като млад човек, светя“, т.е. моят фар постоянно свети. Или: „Аз, като стар човек, чистя добре своя фар“. Някой казва: „Аз не живея добре“.
към беседата >>
И така, младите трябва да светят, да бъдат запалени фарове.
И така, младите трябва да светят, да бъдат запалени фарове.
Те не трябва да искат стари да станат, защото ще изгаснат. Много стари хора са напуснали фаровете си, станали са преждевременно мъдреци. Всеки стар човек трябва да има по един фар, за който да се грижи. Колкото светещи фарове има, толкова и млади хора има; колкото фенерджии има, толкова и стари хора. Ако има един млад човек повече от броя на фаровете, които светят, и ако има един стар човек повече от броя на фенерите, за които те се грижат, работите в света няма да вървят правилно.
към беседата >>
Какво подразбира под добър живот?
Който разбира живота по този начин, той го осмисля. Тогава старият ще каже: „Аз остарях вече – т.е. аз престанах да светя, – но затова пък грижата ми е да чистя фара и да го запалвам“. Младият ще каже: „Аз имам само една задача – да светя! “ Някой човек, бил той стар или млад, казва: „Аз живея добре“.
Какво подразбира под добър живот?
Това значи: „Аз, като млад човек, светя“, т.е. моят фар постоянно свети. Или: „Аз, като стар човек, чистя добре своя фар“. Някой казва: „Аз не живея добре“. Това значи: „Като млад човек, аз не светя“; или: „Като стар човек, аз не чистя добре своя фар“.
към беседата >>
Те не трябва да искат стари да станат, защото ще изгаснат.
И така, младите трябва да светят, да бъдат запалени фарове.
Те не трябва да искат стари да станат, защото ще изгаснат.
Много стари хора са напуснали фаровете си, станали са преждевременно мъдреци. Всеки стар човек трябва да има по един фар, за който да се грижи. Колкото светещи фарове има, толкова и млади хора има; колкото фенерджии има, толкова и стари хора. Ако има един млад човек повече от броя на фаровете, които светят, и ако има един стар човек повече от броя на фенерите, за които те се грижат, работите в света няма да вървят правилно. При всеки млад трябва да има по един стар човек; и при всеки стар трябва да има по един млад човек.
към беседата >>
Това значи: „Аз, като млад човек, светя“, т.е.
Тогава старият ще каже: „Аз остарях вече – т.е. аз престанах да светя, – но затова пък грижата ми е да чистя фара и да го запалвам“. Младият ще каже: „Аз имам само една задача – да светя! “ Някой човек, бил той стар или млад, казва: „Аз живея добре“. Какво подразбира под добър живот?
Това значи: „Аз, като млад човек, светя“, т.е.
моят фар постоянно свети. Или: „Аз, като стар човек, чистя добре своя фар“. Някой казва: „Аз не живея добре“. Това значи: „Като млад човек, аз не светя“; или: „Като стар човек, аз не чистя добре своя фар“. Значи и младият, и старият са закъсали в живота си.
към беседата >>
Много стари хора са напуснали фаровете си, станали са преждевременно мъдреци.
И така, младите трябва да светят, да бъдат запалени фарове. Те не трябва да искат стари да станат, защото ще изгаснат.
Много стари хора са напуснали фаровете си, станали са преждевременно мъдреци.
Всеки стар човек трябва да има по един фар, за който да се грижи. Колкото светещи фарове има, толкова и млади хора има; колкото фенерджии има, толкова и стари хора. Ако има един млад човек повече от броя на фаровете, които светят, и ако има един стар човек повече от броя на фенерите, за които те се грижат, работите в света няма да вървят правилно. При всеки млад трябва да има по един стар човек; и при всеки стар трябва да има по един млад човек. В това отношение аз съпоставям тези неща в следната аналогия: душата е фарът, който свети; духът е фенерджията, който се грижи за душата; той я направлява, грижи се за нея да свети.
към беседата >>
моят фар постоянно свети.
аз престанах да светя, – но затова пък грижата ми е да чистя фара и да го запалвам“. Младият ще каже: „Аз имам само една задача – да светя! “ Някой човек, бил той стар или млад, казва: „Аз живея добре“. Какво подразбира под добър живот? Това значи: „Аз, като млад човек, светя“, т.е.
моят фар постоянно свети.
Или: „Аз, като стар човек, чистя добре своя фар“. Някой казва: „Аз не живея добре“. Това значи: „Като млад човек, аз не светя“; или: „Като стар човек, аз не чистя добре своя фар“. Значи и младият, и старият са закъсали в живота си. Младост и старост са две състояния, които човек едновременно преживява.
към беседата >>
Всеки стар човек трябва да има по един фар, за който да се грижи.
И така, младите трябва да светят, да бъдат запалени фарове. Те не трябва да искат стари да станат, защото ще изгаснат. Много стари хора са напуснали фаровете си, станали са преждевременно мъдреци.
Всеки стар човек трябва да има по един фар, за който да се грижи.
Колкото светещи фарове има, толкова и млади хора има; колкото фенерджии има, толкова и стари хора. Ако има един млад човек повече от броя на фаровете, които светят, и ако има един стар човек повече от броя на фенерите, за които те се грижат, работите в света няма да вървят правилно. При всеки млад трябва да има по един стар човек; и при всеки стар трябва да има по един млад човек. В това отношение аз съпоставям тези неща в следната аналогия: душата е фарът, който свети; духът е фенерджията, който се грижи за душата; той я направлява, грижи се за нея да свети. Каже ли някой, че душата не съществува, това означава, че неговият фар е загаснал.
към беседата >>
Или: „Аз, като стар човек, чистя добре своя фар“.
Младият ще каже: „Аз имам само една задача – да светя! “ Някой човек, бил той стар или млад, казва: „Аз живея добре“. Какво подразбира под добър живот? Това значи: „Аз, като млад човек, светя“, т.е. моят фар постоянно свети.
Или: „Аз, като стар човек, чистя добре своя фар“.
Някой казва: „Аз не живея добре“. Това значи: „Като млад човек, аз не светя“; или: „Като стар човек, аз не чистя добре своя фар“. Значи и младият, и старият са закъсали в живота си. Младост и старост са две състояния, които човек едновременно преживява. Това подразбира, че човек ще свети, но същевременно ще има грижата да чисти своя фар.
към беседата >>
Колкото светещи фарове има, толкова и млади хора има; колкото фенерджии има, толкова и стари хора.
И така, младите трябва да светят, да бъдат запалени фарове. Те не трябва да искат стари да станат, защото ще изгаснат. Много стари хора са напуснали фаровете си, станали са преждевременно мъдреци. Всеки стар човек трябва да има по един фар, за който да се грижи.
Колкото светещи фарове има, толкова и млади хора има; колкото фенерджии има, толкова и стари хора.
Ако има един млад човек повече от броя на фаровете, които светят, и ако има един стар човек повече от броя на фенерите, за които те се грижат, работите в света няма да вървят правилно. При всеки млад трябва да има по един стар човек; и при всеки стар трябва да има по един млад човек. В това отношение аз съпоставям тези неща в следната аналогия: душата е фарът, който свети; духът е фенерджията, който се грижи за душата; той я направлява, грижи се за нея да свети. Каже ли някой, че душата не съществува, това означава, че неговият фар е загаснал. Каже ли някой, че духът съществува, а душата не съществува, това означава, че фенерджията е на мястото си, но фарът не действа.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не живея добре“.
“ Някой човек, бил той стар или млад, казва: „Аз живея добре“. Какво подразбира под добър живот? Това значи: „Аз, като млад човек, светя“, т.е. моят фар постоянно свети. Или: „Аз, като стар човек, чистя добре своя фар“.
Някой казва: „Аз не живея добре“.
Това значи: „Като млад човек, аз не светя“; или: „Като стар човек, аз не чистя добре своя фар“. Значи и младият, и старият са закъсали в живота си. Младост и старост са две състояния, които човек едновременно преживява. Това подразбира, че човек ще свети, но същевременно ще има грижата да чисти своя фар. С други думи казано: който свети, той едновременно слугува на хората.
към беседата >>
Ако има един млад човек повече от броя на фаровете, които светят, и ако има един стар човек повече от броя на фенерите, за които те се грижат, работите в света няма да вървят правилно.
И така, младите трябва да светят, да бъдат запалени фарове. Те не трябва да искат стари да станат, защото ще изгаснат. Много стари хора са напуснали фаровете си, станали са преждевременно мъдреци. Всеки стар човек трябва да има по един фар, за който да се грижи. Колкото светещи фарове има, толкова и млади хора има; колкото фенерджии има, толкова и стари хора.
Ако има един млад човек повече от броя на фаровете, които светят, и ако има един стар човек повече от броя на фенерите, за които те се грижат, работите в света няма да вървят правилно.
При всеки млад трябва да има по един стар човек; и при всеки стар трябва да има по един млад човек. В това отношение аз съпоставям тези неща в следната аналогия: душата е фарът, който свети; духът е фенерджията, който се грижи за душата; той я направлява, грижи се за нея да свети. Каже ли някой, че душата не съществува, това означава, че неговият фар е загаснал. Каже ли някой, че духът съществува, а душата не съществува, това означава, че фенерджията е на мястото си, но фарът не действа. В този смисъл тези понятия са строго определени.
към беседата >>
Това значи: „Като млад човек, аз не светя“; или: „Като стар човек, аз не чистя добре своя фар“.
Какво подразбира под добър живот? Това значи: „Аз, като млад човек, светя“, т.е. моят фар постоянно свети. Или: „Аз, като стар човек, чистя добре своя фар“. Някой казва: „Аз не живея добре“.
Това значи: „Като млад човек, аз не светя“; или: „Като стар човек, аз не чистя добре своя фар“.
Значи и младият, и старият са закъсали в живота си. Младост и старост са две състояния, които човек едновременно преживява. Това подразбира, че човек ще свети, но същевременно ще има грижата да чисти своя фар. С други думи казано: който свети, той едновременно слугува на хората.
към беседата >>
При всеки млад трябва да има по един стар човек; и при всеки стар трябва да има по един млад човек.
Те не трябва да искат стари да станат, защото ще изгаснат. Много стари хора са напуснали фаровете си, станали са преждевременно мъдреци. Всеки стар човек трябва да има по един фар, за който да се грижи. Колкото светещи фарове има, толкова и млади хора има; колкото фенерджии има, толкова и стари хора. Ако има един млад човек повече от броя на фаровете, които светят, и ако има един стар човек повече от броя на фенерите, за които те се грижат, работите в света няма да вървят правилно.
При всеки млад трябва да има по един стар човек; и при всеки стар трябва да има по един млад човек.
В това отношение аз съпоставям тези неща в следната аналогия: душата е фарът, който свети; духът е фенерджията, който се грижи за душата; той я направлява, грижи се за нея да свети. Каже ли някой, че душата не съществува, това означава, че неговият фар е загаснал. Каже ли някой, че духът съществува, а душата не съществува, това означава, че фенерджията е на мястото си, но фарът не действа. В този смисъл тези понятия са строго определени. Някой казва: „Духът ми е отпаднал“.
към беседата >>
Значи и младият, и старият са закъсали в живота си.
Това значи: „Аз, като млад човек, светя“, т.е. моят фар постоянно свети. Или: „Аз, като стар човек, чистя добре своя фар“. Някой казва: „Аз не живея добре“. Това значи: „Като млад човек, аз не светя“; или: „Като стар човек, аз не чистя добре своя фар“.
Значи и младият, и старият са закъсали в живота си.
Младост и старост са две състояния, които човек едновременно преживява. Това подразбира, че човек ще свети, но същевременно ще има грижата да чисти своя фар. С други думи казано: който свети, той едновременно слугува на хората.
към беседата >>
В това отношение аз съпоставям тези неща в следната аналогия: душата е фарът, който свети; духът е фенерджията, който се грижи за душата; той я направлява, грижи се за нея да свети.
Много стари хора са напуснали фаровете си, станали са преждевременно мъдреци. Всеки стар човек трябва да има по един фар, за който да се грижи. Колкото светещи фарове има, толкова и млади хора има; колкото фенерджии има, толкова и стари хора. Ако има един млад човек повече от броя на фаровете, които светят, и ако има един стар човек повече от броя на фенерите, за които те се грижат, работите в света няма да вървят правилно. При всеки млад трябва да има по един стар човек; и при всеки стар трябва да има по един млад човек.
В това отношение аз съпоставям тези неща в следната аналогия: душата е фарът, който свети; духът е фенерджията, който се грижи за душата; той я направлява, грижи се за нея да свети.
Каже ли някой, че душата не съществува, това означава, че неговият фар е загаснал. Каже ли някой, че духът съществува, а душата не съществува, това означава, че фенерджията е на мястото си, но фарът не действа. В този смисъл тези понятия са строго определени. Някой казва: „Духът ми е отпаднал“. Значи фенерджията, който чисти и пали фара, отсъства.
към беседата >>
Младост и старост са две състояния, които човек едновременно преживява.
моят фар постоянно свети. Или: „Аз, като стар човек, чистя добре своя фар“. Някой казва: „Аз не живея добре“. Това значи: „Като млад човек, аз не светя“; или: „Като стар човек, аз не чистя добре своя фар“. Значи и младият, и старият са закъсали в живота си.
Младост и старост са две състояния, които човек едновременно преживява.
Това подразбира, че човек ще свети, но същевременно ще има грижата да чисти своя фар. С други думи казано: който свети, той едновременно слугува на хората.
към беседата >>
Каже ли някой, че душата не съществува, това означава, че неговият фар е загаснал.
Всеки стар човек трябва да има по един фар, за който да се грижи. Колкото светещи фарове има, толкова и млади хора има; колкото фенерджии има, толкова и стари хора. Ако има един млад човек повече от броя на фаровете, които светят, и ако има един стар човек повече от броя на фенерите, за които те се грижат, работите в света няма да вървят правилно. При всеки млад трябва да има по един стар човек; и при всеки стар трябва да има по един млад човек. В това отношение аз съпоставям тези неща в следната аналогия: душата е фарът, който свети; духът е фенерджията, който се грижи за душата; той я направлява, грижи се за нея да свети.
Каже ли някой, че душата не съществува, това означава, че неговият фар е загаснал.
Каже ли някой, че духът съществува, а душата не съществува, това означава, че фенерджията е на мястото си, но фарът не действа. В този смисъл тези понятия са строго определени. Някой казва: „Духът ми е отпаднал“. Значи фенерджията, който чисти и пали фара, отсъства. Човек трябва да има фар, но и фенерджия трябва да има на разположение.
към беседата >>
Това подразбира, че човек ще свети, но същевременно ще има грижата да чисти своя фар.
Или: „Аз, като стар човек, чистя добре своя фар“. Някой казва: „Аз не живея добре“. Това значи: „Като млад човек, аз не светя“; или: „Като стар човек, аз не чистя добре своя фар“. Значи и младият, и старият са закъсали в живота си. Младост и старост са две състояния, които човек едновременно преживява.
Това подразбира, че човек ще свети, но същевременно ще има грижата да чисти своя фар.
С други думи казано: който свети, той едновременно слугува на хората.
към беседата >>
Каже ли някой, че духът съществува, а душата не съществува, това означава, че фенерджията е на мястото си, но фарът не действа.
Колкото светещи фарове има, толкова и млади хора има; колкото фенерджии има, толкова и стари хора. Ако има един млад човек повече от броя на фаровете, които светят, и ако има един стар човек повече от броя на фенерите, за които те се грижат, работите в света няма да вървят правилно. При всеки млад трябва да има по един стар човек; и при всеки стар трябва да има по един млад човек. В това отношение аз съпоставям тези неща в следната аналогия: душата е фарът, който свети; духът е фенерджията, който се грижи за душата; той я направлява, грижи се за нея да свети. Каже ли някой, че душата не съществува, това означава, че неговият фар е загаснал.
Каже ли някой, че духът съществува, а душата не съществува, това означава, че фенерджията е на мястото си, но фарът не действа.
В този смисъл тези понятия са строго определени. Някой казва: „Духът ми е отпаднал“. Значи фенерджията, който чисти и пали фара, отсъства. Човек трябва да има фар, но и фенерджия трябва да има на разположение.
към беседата >>
3.
Старите накити
,
РБ
, 7-те езера, 13.7.1931г.,
Изпаднете ли в някакво тежко състояние, в неразположение на духа, кажете си: „Едва ли ще дойдат слугите ми днес, ами аз сам да се заема, да променя състоянието си, т.е.
“ Имаш някакво неразположение, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Оставете всички накити в къщи и излезте вън, на чист въздух, без всякакви накити. – „Не мога да мисля.“ – Остави и този накит настрана. Като се освобождавате постепенно от накитите си, вие ги хвърляйте настрана от вас и останете само с Божественото, което ви следва навсякъде. Щом сте неразположени, вие чакате да дойдат слугите, да подобрят състоянието ви, но докато дойдат те, целият ден ще отиде.
Изпаднете ли в някакво тежко състояние, в неразположение на духа, кажете си: „Едва ли ще дойдат слугите ми днес, ами аз сам да се заема, да променя състоянието си, т.е.
да сменя накитите си; ето, сутринта си отиде вече, а по същия начин ще отиде и останалата част от деня“. Щом човек започне някаква работа, състоянието му се изменя.
към беседата >>
да сменя накитите си; ето, сутринта си отиде вече, а по същия начин ще отиде и останалата част от деня“.
“ Оставете всички накити в къщи и излезте вън, на чист въздух, без всякакви накити. – „Не мога да мисля.“ – Остави и този накит настрана. Като се освобождавате постепенно от накитите си, вие ги хвърляйте настрана от вас и останете само с Божественото, което ви следва навсякъде. Щом сте неразположени, вие чакате да дойдат слугите, да подобрят състоянието ви, но докато дойдат те, целият ден ще отиде. Изпаднете ли в някакво тежко състояние, в неразположение на духа, кажете си: „Едва ли ще дойдат слугите ми днес, ами аз сам да се заема, да променя състоянието си, т.е.
да сменя накитите си; ето, сутринта си отиде вече, а по същия начин ще отиде и останалата част от деня“.
Щом човек започне някаква работа, състоянието му се изменя.
към беседата >>
Щом човек започне някаква работа, състоянието му се изменя.
– „Не мога да мисля.“ – Остави и този накит настрана. Като се освобождавате постепенно от накитите си, вие ги хвърляйте настрана от вас и останете само с Божественото, което ви следва навсякъде. Щом сте неразположени, вие чакате да дойдат слугите, да подобрят състоянието ви, но докато дойдат те, целият ден ще отиде. Изпаднете ли в някакво тежко състояние, в неразположение на духа, кажете си: „Едва ли ще дойдат слугите ми днес, ами аз сам да се заема, да променя състоянието си, т.е. да сменя накитите си; ето, сутринта си отиде вече, а по същия начин ще отиде и останалата част от деня“.
Щом човек започне някаква работа, състоянието му се изменя.
към беседата >>
И така, за да се освободи човек от свещения мързел, той трябва да прави усилия да работи.
И така, за да се освободи човек от свещения мързел, той трябва да прави усилия да работи.
Няма по-хубаво нещо за човека от служенето. Тук имате благоприятни условия за работа, за служене, както на себе си, така и на другите. Ще разпределите времето си така, че да поработите за себе си, за ближните си и за Бога. Другояче казано: част от времето ще употребите за ума си, част от времето – за сърцето си и част от времето – за тялото си. Или, една част от времето ще употребите за духа си, част – за душата си и част – за самите вас.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо за човека от служенето.
И така, за да се освободи човек от свещения мързел, той трябва да прави усилия да работи.
Няма по-хубаво нещо за човека от служенето.
Тук имате благоприятни условия за работа, за служене, както на себе си, така и на другите. Ще разпределите времето си така, че да поработите за себе си, за ближните си и за Бога. Другояче казано: част от времето ще употребите за ума си, част от времето – за сърцето си и част от времето – за тялото си. Или, една част от времето ще употребите за духа си, част – за душата си и част – за самите вас. Всеки да разпредели времето си, както разбира.
към беседата >>
Тук имате благоприятни условия за работа, за служене, както на себе си, така и на другите.
И така, за да се освободи човек от свещения мързел, той трябва да прави усилия да работи. Няма по-хубаво нещо за човека от служенето.
Тук имате благоприятни условия за работа, за служене, както на себе си, така и на другите.
Ще разпределите времето си така, че да поработите за себе си, за ближните си и за Бога. Другояче казано: част от времето ще употребите за ума си, част от времето – за сърцето си и част от времето – за тялото си. Или, една част от времето ще употребите за духа си, част – за душата си и част – за самите вас. Всеки да разпредели времето си, както разбира. Всяка работа, която вършите, трябва да има отношение към физическия, към духовния и към Божествения свят.
към беседата >>
Ще разпределите времето си така, че да поработите за себе си, за ближните си и за Бога.
И така, за да се освободи човек от свещения мързел, той трябва да прави усилия да работи. Няма по-хубаво нещо за човека от служенето. Тук имате благоприятни условия за работа, за служене, както на себе си, така и на другите.
Ще разпределите времето си така, че да поработите за себе си, за ближните си и за Бога.
Другояче казано: част от времето ще употребите за ума си, част от времето – за сърцето си и част от времето – за тялото си. Или, една част от времето ще употребите за духа си, част – за душата си и част – за самите вас. Всеки да разпредели времето си, както разбира. Всяка работа, която вършите, трябва да има отношение към физическия, към духовния и към Божествения свят.
към беседата >>
Другояче казано: част от времето ще употребите за ума си, част от времето – за сърцето си и част от времето – за тялото си.
И така, за да се освободи човек от свещения мързел, той трябва да прави усилия да работи. Няма по-хубаво нещо за човека от служенето. Тук имате благоприятни условия за работа, за служене, както на себе си, така и на другите. Ще разпределите времето си така, че да поработите за себе си, за ближните си и за Бога.
Другояче казано: част от времето ще употребите за ума си, част от времето – за сърцето си и част от времето – за тялото си.
Или, една част от времето ще употребите за духа си, част – за душата си и част – за самите вас. Всеки да разпредели времето си, както разбира. Всяка работа, която вършите, трябва да има отношение към физическия, към духовния и към Божествения свят.
към беседата >>
Или, една част от времето ще употребите за духа си, част – за душата си и част – за самите вас.
И така, за да се освободи човек от свещения мързел, той трябва да прави усилия да работи. Няма по-хубаво нещо за човека от служенето. Тук имате благоприятни условия за работа, за служене, както на себе си, така и на другите. Ще разпределите времето си така, че да поработите за себе си, за ближните си и за Бога. Другояче казано: част от времето ще употребите за ума си, част от времето – за сърцето си и част от времето – за тялото си.
Или, една част от времето ще употребите за духа си, част – за душата си и част – за самите вас.
Всеки да разпредели времето си, както разбира. Всяка работа, която вършите, трябва да има отношение към физическия, към духовния и към Божествения свят.
към беседата >>
Всеки да разпредели времето си, както разбира.
Няма по-хубаво нещо за човека от служенето. Тук имате благоприятни условия за работа, за служене, както на себе си, така и на другите. Ще разпределите времето си така, че да поработите за себе си, за ближните си и за Бога. Другояче казано: част от времето ще употребите за ума си, част от времето – за сърцето си и част от времето – за тялото си. Или, една част от времето ще употребите за духа си, част – за душата си и част – за самите вас.
Всеки да разпредели времето си, както разбира.
Всяка работа, която вършите, трябва да има отношение към физическия, към духовния и към Божествения свят.
към беседата >>
Всяка работа, която вършите, трябва да има отношение към физическия, към духовния и към Божествения свят.
Тук имате благоприятни условия за работа, за служене, както на себе си, така и на другите. Ще разпределите времето си така, че да поработите за себе си, за ближните си и за Бога. Другояче казано: част от времето ще употребите за ума си, част от времето – за сърцето си и част от времето – за тялото си. Или, една част от времето ще употребите за духа си, част – за душата си и част – за самите вас. Всеки да разпредели времето си, както разбира.
Всяка работа, която вършите, трябва да има отношение към физическия, към духовния и към Божествения свят.
към беседата >>
Днес ще ви дам за четиво 55-та глава от Исай, 5-ти стих: „Ето, ще призовеш народ, когото ти не знаеш; и народи, които не те знаеха, ще тичат при тебе, заради Господа Бога твоего и заради Светия Израилев, защото те прослави“.
Днес ще ви дам за четиво 55-та глава от Исай, 5-ти стих: „Ето, ще призовеш народ, когото ти не знаеш; и народи, които не те знаеха, ще тичат при тебе, заради Господа Бога твоего и заради Светия Израилев, защото те прослави“.
към беседата >>
Съвременните хора трябва да се пазят от една слабост – от свещения мързел.
Съвременните хора трябва да се пазят от една слабост – от свещения мързел.
Срещате някой беден човек и се възхищавате от него. Той е работлив, прилежен, от никого не очаква. Обаче, забогатее ли този човек, той веднага се отпуска, поддава се на мързела. Мързелът си пробива път и в духовния живот на човека. Когато някой човек влезе в духовния път, на първо време той се моли на Бога, работи, помага на ближните си.
към беседата >>
Срещате някой беден човек и се възхищавате от него.
Съвременните хора трябва да се пазят от една слабост – от свещения мързел.
Срещате някой беден човек и се възхищавате от него.
Той е работлив, прилежен, от никого не очаква. Обаче, забогатее ли този човек, той веднага се отпуска, поддава се на мързела. Мързелът си пробива път и в духовния живот на човека. Когато някой човек влезе в духовния път, на първо време той се моли на Бога, работи, помага на ближните си. Забогатее ли, той престава вече да се моли, не работи много и казва: „Сега нека другите се молят; аз достатъчно се молих и работих“.
към беседата >>
Той е работлив, прилежен, от никого не очаква.
Съвременните хора трябва да се пазят от една слабост – от свещения мързел. Срещате някой беден човек и се възхищавате от него.
Той е работлив, прилежен, от никого не очаква.
Обаче, забогатее ли този човек, той веднага се отпуска, поддава се на мързела. Мързелът си пробива път и в духовния живот на човека. Когато някой човек влезе в духовния път, на първо време той се моли на Бога, работи, помага на ближните си. Забогатее ли, той престава вече да се моли, не работи много и казва: „Сега нека другите се молят; аз достатъчно се молих и работих“. Това положение, именно, е най-опасно за човека.
към беседата >>
Обаче, забогатее ли този човек, той веднага се отпуска, поддава се на мързела.
Съвременните хора трябва да се пазят от една слабост – от свещения мързел. Срещате някой беден човек и се възхищавате от него. Той е работлив, прилежен, от никого не очаква.
Обаче, забогатее ли този човек, той веднага се отпуска, поддава се на мързела.
Мързелът си пробива път и в духовния живот на човека. Когато някой човек влезе в духовния път, на първо време той се моли на Бога, работи, помага на ближните си. Забогатее ли, той престава вече да се моли, не работи много и казва: „Сега нека другите се молят; аз достатъчно се молих и работих“. Това положение, именно, е най-опасно за човека. Според мене, духовният човек трябва да работи повече от всеки друг.
към беседата >>
Мързелът си пробива път и в духовния живот на човека.
Съвременните хора трябва да се пазят от една слабост – от свещения мързел. Срещате някой беден човек и се възхищавате от него. Той е работлив, прилежен, от никого не очаква. Обаче, забогатее ли този човек, той веднага се отпуска, поддава се на мързела.
Мързелът си пробива път и в духовния живот на човека.
Когато някой човек влезе в духовния път, на първо време той се моли на Бога, работи, помага на ближните си. Забогатее ли, той престава вече да се моли, не работи много и казва: „Сега нека другите се молят; аз достатъчно се молих и работих“. Това положение, именно, е най-опасно за човека. Според мене, духовният човек трябва да работи повече от всеки друг. Това означава: богатият трябва да работи повече от сиромаха.
към беседата >>
Когато някой човек влезе в духовния път, на първо време той се моли на Бога, работи, помага на ближните си.
Съвременните хора трябва да се пазят от една слабост – от свещения мързел. Срещате някой беден човек и се възхищавате от него. Той е работлив, прилежен, от никого не очаква. Обаче, забогатее ли този човек, той веднага се отпуска, поддава се на мързела. Мързелът си пробива път и в духовния живот на човека.
Когато някой човек влезе в духовния път, на първо време той се моли на Бога, работи, помага на ближните си.
Забогатее ли, той престава вече да се моли, не работи много и казва: „Сега нека другите се молят; аз достатъчно се молих и работих“. Това положение, именно, е най-опасно за човека. Според мене, духовният човек трябва да работи повече от всеки друг. Това означава: богатият трябва да работи повече от сиромаха. Здравият трябва да работи повече от болния.
към беседата >>
Забогатее ли, той престава вече да се моли, не работи много и казва: „Сега нека другите се молят; аз достатъчно се молих и работих“.
Срещате някой беден човек и се възхищавате от него. Той е работлив, прилежен, от никого не очаква. Обаче, забогатее ли този човек, той веднага се отпуска, поддава се на мързела. Мързелът си пробива път и в духовния живот на човека. Когато някой човек влезе в духовния път, на първо време той се моли на Бога, работи, помага на ближните си.
Забогатее ли, той престава вече да се моли, не работи много и казва: „Сега нека другите се молят; аз достатъчно се молих и работих“.
Това положение, именно, е най-опасно за човека. Според мене, духовният човек трябва да работи повече от всеки друг. Това означава: богатият трябва да работи повече от сиромаха. Здравият трябва да работи повече от болния. Богатият човек представлява здравия, а сиромахът – болния.
към беседата >>
Това положение, именно, е най-опасно за човека.
Той е работлив, прилежен, от никого не очаква. Обаче, забогатее ли този човек, той веднага се отпуска, поддава се на мързела. Мързелът си пробива път и в духовния живот на човека. Когато някой човек влезе в духовния път, на първо време той се моли на Бога, работи, помага на ближните си. Забогатее ли, той престава вече да се моли, не работи много и казва: „Сега нека другите се молят; аз достатъчно се молих и работих“.
Това положение, именно, е най-опасно за човека.
Според мене, духовният човек трябва да работи повече от всеки друг. Това означава: богатият трябва да работи повече от сиромаха. Здравият трябва да работи повече от болния. Богатият човек представлява здравия, а сиромахът – болния. Ето защо, богатият, т.е.
към беседата >>
Според мене, духовният човек трябва да работи повече от всеки друг.
Обаче, забогатее ли този човек, той веднага се отпуска, поддава се на мързела. Мързелът си пробива път и в духовния живот на човека. Когато някой човек влезе в духовния път, на първо време той се моли на Бога, работи, помага на ближните си. Забогатее ли, той престава вече да се моли, не работи много и казва: „Сега нека другите се молят; аз достатъчно се молих и работих“. Това положение, именно, е най-опасно за човека.
Според мене, духовният човек трябва да работи повече от всеки друг.
Това означава: богатият трябва да работи повече от сиромаха. Здравият трябва да работи повече от болния. Богатият човек представлява здравия, а сиромахът – болния. Ето защо, богатият, т.е. здравият, трябва да работи повече от сиромаха, от болния.
към беседата >>
Това означава: богатият трябва да работи повече от сиромаха.
Мързелът си пробива път и в духовния живот на човека. Когато някой човек влезе в духовния път, на първо време той се моли на Бога, работи, помага на ближните си. Забогатее ли, той престава вече да се моли, не работи много и казва: „Сега нека другите се молят; аз достатъчно се молих и работих“. Това положение, именно, е най-опасно за човека. Според мене, духовният човек трябва да работи повече от всеки друг.
Това означава: богатият трябва да работи повече от сиромаха.
Здравият трябва да работи повече от болния. Богатият човек представлява здравия, а сиромахът – болния. Ето защо, богатият, т.е. здравият, трябва да работи повече от сиромаха, от болния. Какво става сега?
към беседата >>
Здравият трябва да работи повече от болния.
Когато някой човек влезе в духовния път, на първо време той се моли на Бога, работи, помага на ближните си. Забогатее ли, той престава вече да се моли, не работи много и казва: „Сега нека другите се молят; аз достатъчно се молих и работих“. Това положение, именно, е най-опасно за човека. Според мене, духовният човек трябва да работи повече от всеки друг. Това означава: богатият трябва да работи повече от сиромаха.
Здравият трябва да работи повече от болния.
Богатият човек представлява здравия, а сиромахът – болния. Ето защо, богатият, т.е. здравият, трябва да работи повече от сиромаха, от болния. Какво става сега? – Точно обратното: сиромахът, болният работи повече, а богатият, здравият работи по-малко.
към беседата >>
Богатият човек представлява здравия, а сиромахът – болния.
Забогатее ли, той престава вече да се моли, не работи много и казва: „Сега нека другите се молят; аз достатъчно се молих и работих“. Това положение, именно, е най-опасно за човека. Според мене, духовният човек трябва да работи повече от всеки друг. Това означава: богатият трябва да работи повече от сиромаха. Здравият трябва да работи повече от болния.
Богатият човек представлява здравия, а сиромахът – болния.
Ето защо, богатият, т.е. здравият, трябва да работи повече от сиромаха, от болния. Какво става сега? – Точно обратното: сиромахът, болният работи повече, а богатият, здравият работи по-малко. Питам: коя е причината за тази анормалност в живота?
към беседата >>
Ето защо, богатият, т.е.
Това положение, именно, е най-опасно за човека. Според мене, духовният човек трябва да работи повече от всеки друг. Това означава: богатият трябва да работи повече от сиромаха. Здравият трябва да работи повече от болния. Богатият човек представлява здравия, а сиромахът – болния.
Ето защо, богатият, т.е.
здравият, трябва да работи повече от сиромаха, от болния. Какво става сега? – Точно обратното: сиромахът, болният работи повече, а богатият, здравият работи по-малко. Питам: коя е причината за тази анормалност в живота? – Мързелът.
към беседата >>
здравият, трябва да работи повече от сиромаха, от болния.
Според мене, духовният човек трябва да работи повече от всеки друг. Това означава: богатият трябва да работи повече от сиромаха. Здравият трябва да работи повече от болния. Богатият човек представлява здравия, а сиромахът – болния. Ето защо, богатият, т.е.
здравият, трябва да работи повече от сиромаха, от болния.
Какво става сега? – Точно обратното: сиромахът, болният работи повече, а богатият, здравият работи по-малко. Питам: коя е причината за тази анормалност в живота? – Мързелът. Когато мързелът хване богатия човек, той слага някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му, или другаде някъде и казва: „Не виждаш ли, че кракът ти се е подул?
към беседата >>
Какво става сега?
Това означава: богатият трябва да работи повече от сиромаха. Здравият трябва да работи повече от болния. Богатият човек представлява здравия, а сиромахът – болния. Ето защо, богатият, т.е. здравият, трябва да работи повече от сиромаха, от болния.
Какво става сега?
– Точно обратното: сиромахът, болният работи повече, а богатият, здравият работи по-малко. Питам: коя е причината за тази анормалност в живота? – Мързелът. Когато мързелът хване богатия човек, той слага някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му, или другаде някъде и казва: „Не виждаш ли, че кракът ти се е подул? Как ще работиш с такъв крак?
към беседата >>
– Точно обратното: сиромахът, болният работи повече, а богатият, здравият работи по-малко.
Здравият трябва да работи повече от болния. Богатият човек представлява здравия, а сиромахът – болния. Ето защо, богатият, т.е. здравият, трябва да работи повече от сиромаха, от болния. Какво става сега?
– Точно обратното: сиромахът, болният работи повече, а богатият, здравият работи по-малко.
Питам: коя е причината за тази анормалност в живота? – Мързелът. Когато мързелът хване богатия човек, той слага някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му, или другаде някъде и казва: „Не виждаш ли, че кракът ти се е подул? Как ще работиш с такъв крак? Я си легни, почивай си, докато оздравееш напълно.
към беседата >>
Питам: коя е причината за тази анормалност в живота?
Богатият човек представлява здравия, а сиромахът – болния. Ето защо, богатият, т.е. здравият, трябва да работи повече от сиромаха, от болния. Какво става сега? – Точно обратното: сиромахът, болният работи повече, а богатият, здравият работи по-малко.
Питам: коя е причината за тази анормалност в живота?
– Мързелът. Когато мързелът хване богатия човек, той слага някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му, или другаде някъде и казва: „Не виждаш ли, че кракът ти се е подул? Как ще работиш с такъв крак? Я си легни, почивай си, докато оздравееш напълно. Има време за всичко, после ще работиш“.
към беседата >>
– Мързелът.
Ето защо, богатият, т.е. здравият, трябва да работи повече от сиромаха, от болния. Какво става сега? – Точно обратното: сиромахът, болният работи повече, а богатият, здравият работи по-малко. Питам: коя е причината за тази анормалност в живота?
– Мързелът.
Когато мързелът хване богатия човек, той слага някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му, или другаде някъде и казва: „Не виждаш ли, че кракът ти се е подул? Как ще работиш с такъв крак? Я си легни, почивай си, докато оздравееш напълно. Има време за всичко, после ще работиш“. На друг някой казва: „Виж какви бодежи имаш в гърба си!
към беседата >>
Когато мързелът хване богатия човек, той слага някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му, или другаде някъде и казва: „Не виждаш ли, че кракът ти се е подул?
здравият, трябва да работи повече от сиромаха, от болния. Какво става сега? – Точно обратното: сиромахът, болният работи повече, а богатият, здравият работи по-малко. Питам: коя е причината за тази анормалност в живота? – Мързелът.
Когато мързелът хване богатия човек, той слага някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му, или другаде някъде и казва: „Не виждаш ли, че кракът ти се е подул?
Как ще работиш с такъв крак? Я си легни, почивай си, докато оздравееш напълно. Има време за всичко, после ще работиш“. На друг някой казва: „Виж какви бодежи имаш в гърба си! Знаеш ли какви последствия могат да се явят от тези бодежи!
към беседата >>
Как ще работиш с такъв крак?
Какво става сега? – Точно обратното: сиромахът, болният работи повече, а богатият, здравият работи по-малко. Питам: коя е причината за тази анормалност в живота? – Мързелът. Когато мързелът хване богатия човек, той слага някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му, или другаде някъде и казва: „Не виждаш ли, че кракът ти се е подул?
Как ще работиш с такъв крак?
Я си легни, почивай си, докато оздравееш напълно. Има време за всичко, после ще работиш“. На друг някой казва: „Виж какви бодежи имаш в гърба си! Знаеш ли какви последствия могат да се явят от тези бодежи! Пази се, не работи, почивай!
към беседата >>
Я си легни, почивай си, докато оздравееш напълно.
– Точно обратното: сиромахът, болният работи повече, а богатият, здравият работи по-малко. Питам: коя е причината за тази анормалност в живота? – Мързелът. Когато мързелът хване богатия човек, той слага някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му, или другаде някъде и казва: „Не виждаш ли, че кракът ти се е подул? Как ще работиш с такъв крак?
Я си легни, почивай си, докато оздравееш напълно.
Има време за всичко, после ще работиш“. На друг някой казва: „Виж какви бодежи имаш в гърба си! Знаеш ли какви последствия могат да се явят от тези бодежи! Пази се, не работи, почивай! Като минат бодежите ти, тогава ще работиш“.
към беседата >>
Има време за всичко, после ще работиш“.
Питам: коя е причината за тази анормалност в живота? – Мързелът. Когато мързелът хване богатия човек, той слага някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му, или другаде някъде и казва: „Не виждаш ли, че кракът ти се е подул? Как ще работиш с такъв крак? Я си легни, почивай си, докато оздравееш напълно.
Има време за всичко, после ще работиш“.
На друг някой казва: „Виж какви бодежи имаш в гърба си! Знаеш ли какви последствия могат да се явят от тези бодежи! Пази се, не работи, почивай! Като минат бодежите ти, тогава ще работиш“. Това са измислици на дявола, който иска да си създаде удобства в къщата на човека.
към беседата >>
На друг някой казва: „Виж какви бодежи имаш в гърба си!
– Мързелът. Когато мързелът хване богатия човек, той слага някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му, или другаде някъде и казва: „Не виждаш ли, че кракът ти се е подул? Как ще работиш с такъв крак? Я си легни, почивай си, докато оздравееш напълно. Има време за всичко, после ще работиш“.
На друг някой казва: „Виж какви бодежи имаш в гърба си!
Знаеш ли какви последствия могат да се явят от тези бодежи! Пази се, не работи, почивай! Като минат бодежите ти, тогава ще работиш“. Това са измислици на дявола, който иска да си създаде удобства в къщата на човека. Не, придобие ли човек богатства, стане ли духовен, той трябва да разчита на здравето си, да се уповава на Бога и от нищо да не се плаши.
към беседата >>
Знаеш ли какви последствия могат да се явят от тези бодежи!
Когато мързелът хване богатия човек, той слага някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му, или другаде някъде и казва: „Не виждаш ли, че кракът ти се е подул? Как ще работиш с такъв крак? Я си легни, почивай си, докато оздравееш напълно. Има време за всичко, после ще работиш“. На друг някой казва: „Виж какви бодежи имаш в гърба си!
Знаеш ли какви последствия могат да се явят от тези бодежи!
Пази се, не работи, почивай! Като минат бодежите ти, тогава ще работиш“. Това са измислици на дявола, който иска да си създаде удобства в къщата на човека. Не, придобие ли човек богатства, стане ли духовен, той трябва да разчита на здравето си, да се уповава на Бога и от нищо да не се плаши. Ако във физическия живот човек се страхува, той трябва да знае, че в духовния живот има по-големи мъчнотии.
към беседата >>
Пази се, не работи, почивай!
Как ще работиш с такъв крак? Я си легни, почивай си, докато оздравееш напълно. Има време за всичко, после ще работиш“. На друг някой казва: „Виж какви бодежи имаш в гърба си! Знаеш ли какви последствия могат да се явят от тези бодежи!
Пази се, не работи, почивай!
Като минат бодежите ти, тогава ще работиш“. Това са измислици на дявола, който иска да си създаде удобства в къщата на човека. Не, придобие ли човек богатства, стане ли духовен, той трябва да разчита на здравето си, да се уповава на Бога и от нищо да не се плаши. Ако във физическия живот човек се страхува, той трябва да знае, че в духовния живот има по-големи мъчнотии.
към беседата >>
Като минат бодежите ти, тогава ще работиш“.
Я си легни, почивай си, докато оздравееш напълно. Има време за всичко, после ще работиш“. На друг някой казва: „Виж какви бодежи имаш в гърба си! Знаеш ли какви последствия могат да се явят от тези бодежи! Пази се, не работи, почивай!
Като минат бодежите ти, тогава ще работиш“.
Това са измислици на дявола, който иска да си създаде удобства в къщата на човека. Не, придобие ли човек богатства, стане ли духовен, той трябва да разчита на здравето си, да се уповава на Бога и от нищо да не се плаши. Ако във физическия живот човек се страхува, той трябва да знае, че в духовния живот има по-големи мъчнотии.
към беседата >>
Това са измислици на дявола, който иска да си създаде удобства в къщата на човека.
Има време за всичко, после ще работиш“. На друг някой казва: „Виж какви бодежи имаш в гърба си! Знаеш ли какви последствия могат да се явят от тези бодежи! Пази се, не работи, почивай! Като минат бодежите ти, тогава ще работиш“.
Това са измислици на дявола, който иска да си създаде удобства в къщата на човека.
Не, придобие ли човек богатства, стане ли духовен, той трябва да разчита на здравето си, да се уповава на Бога и от нищо да не се плаши. Ако във физическия живот човек се страхува, той трябва да знае, че в духовния живот има по-големи мъчнотии.
към беседата >>
Не, придобие ли човек богатства, стане ли духовен, той трябва да разчита на здравето си, да се уповава на Бога и от нищо да не се плаши.
На друг някой казва: „Виж какви бодежи имаш в гърба си! Знаеш ли какви последствия могат да се явят от тези бодежи! Пази се, не работи, почивай! Като минат бодежите ти, тогава ще работиш“. Това са измислици на дявола, който иска да си създаде удобства в къщата на човека.
Не, придобие ли човек богатства, стане ли духовен, той трябва да разчита на здравето си, да се уповава на Бога и от нищо да не се плаши.
Ако във физическия живот човек се страхува, той трябва да знае, че в духовния живот има по-големи мъчнотии.
към беседата >>
Ако във физическия живот човек се страхува, той трябва да знае, че в духовния живот има по-големи мъчнотии.
Знаеш ли какви последствия могат да се явят от тези бодежи! Пази се, не работи, почивай! Като минат бодежите ти, тогава ще работиш“. Това са измислици на дявола, който иска да си създаде удобства в къщата на човека. Не, придобие ли човек богатства, стане ли духовен, той трябва да разчита на здравето си, да се уповава на Бога и от нищо да не се плаши.
Ако във физическия живот човек се страхува, той трябва да знае, че в духовния живот има по-големи мъчнотии.
към беседата >>
Казано е в Битието: „Земята беше неустроена и пуста.
Казано е в Битието: „Земята беше неустроена и пуста.
И тъмнина бе върху нея“. Следователно преди създаването на небето и земята всичко беше хаос, неустроено, неорганизирано. Преди да се създадат слънцето, луната и звездите, навсякъде беше само тъмнина. Ето защо, когато човек посреща изгрева на слънцето и се радва на неговата светлина, нека има предвид, че той още не е свършил работата си на земята. Защо? – Защото както преди създаването на слънцето е имало много неустроени работи, така и след създаването му има много още работи неустроени и пусти.
към беседата >>
И тъмнина бе върху нея“.
Казано е в Битието: „Земята беше неустроена и пуста.
И тъмнина бе върху нея“.
Следователно преди създаването на небето и земята всичко беше хаос, неустроено, неорганизирано. Преди да се създадат слънцето, луната и звездите, навсякъде беше само тъмнина. Ето защо, когато човек посреща изгрева на слънцето и се радва на неговата светлина, нека има предвид, че той още не е свършил работата си на земята. Защо? – Защото както преди създаването на слънцето е имало много неустроени работи, така и след създаването му има много още работи неустроени и пусти. Днес слънцето свети, именно, за да ни покаже какво има още да работим.
към беседата >>
Следователно преди създаването на небето и земята всичко беше хаос, неустроено, неорганизирано.
Казано е в Битието: „Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху нея“.
Следователно преди създаването на небето и земята всичко беше хаос, неустроено, неорганизирано.
Преди да се създадат слънцето, луната и звездите, навсякъде беше само тъмнина. Ето защо, когато човек посреща изгрева на слънцето и се радва на неговата светлина, нека има предвид, че той още не е свършил работата си на земята. Защо? – Защото както преди създаването на слънцето е имало много неустроени работи, така и след създаването му има много още работи неустроени и пусти. Днес слънцето свети, именно, за да ни покаже какво има още да работим. Човек трябва да се върне назад в съзнанието си, към миналото, да дойде до реалния свят, да види онова, което е ставало някога на физическия свят.
към беседата >>
Преди да се създадат слънцето, луната и звездите, навсякъде беше само тъмнина.
Казано е в Битието: „Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху нея“. Следователно преди създаването на небето и земята всичко беше хаос, неустроено, неорганизирано.
Преди да се създадат слънцето, луната и звездите, навсякъде беше само тъмнина.
Ето защо, когато човек посреща изгрева на слънцето и се радва на неговата светлина, нека има предвид, че той още не е свършил работата си на земята. Защо? – Защото както преди създаването на слънцето е имало много неустроени работи, така и след създаването му има много още работи неустроени и пусти. Днес слънцето свети, именно, за да ни покаже какво има още да работим. Човек трябва да се върне назад в съзнанието си, към миналото, да дойде до реалния свят, да види онова, което е ставало някога на физическия свят. Не дойде ли до този реален свят, той нищо не може да разбере от духовния.
към беседата >>
Ето защо, когато човек посреща изгрева на слънцето и се радва на неговата светлина, нека има предвид, че той още не е свършил работата си на земята. Защо?
Казано е в Битието: „Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху нея“. Следователно преди създаването на небето и земята всичко беше хаос, неустроено, неорганизирано. Преди да се създадат слънцето, луната и звездите, навсякъде беше само тъмнина.
Ето защо, когато човек посреща изгрева на слънцето и се радва на неговата светлина, нека има предвид, че той още не е свършил работата си на земята. Защо?
– Защото както преди създаването на слънцето е имало много неустроени работи, така и след създаването му има много още работи неустроени и пусти. Днес слънцето свети, именно, за да ни покаже какво има още да работим. Човек трябва да се върне назад в съзнанието си, към миналото, да дойде до реалния свят, да види онова, което е ставало някога на физическия свят. Не дойде ли до този реален свят, той нищо не може да разбере от духовния.
към беседата >>
– Защото както преди създаването на слънцето е имало много неустроени работи, така и след създаването му има много още работи неустроени и пусти.
Казано е в Битието: „Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху нея“. Следователно преди създаването на небето и земята всичко беше хаос, неустроено, неорганизирано. Преди да се създадат слънцето, луната и звездите, навсякъде беше само тъмнина. Ето защо, когато човек посреща изгрева на слънцето и се радва на неговата светлина, нека има предвид, че той още не е свършил работата си на земята. Защо?
– Защото както преди създаването на слънцето е имало много неустроени работи, така и след създаването му има много още работи неустроени и пусти.
Днес слънцето свети, именно, за да ни покаже какво има още да работим. Човек трябва да се върне назад в съзнанието си, към миналото, да дойде до реалния свят, да види онова, което е ставало някога на физическия свят. Не дойде ли до този реален свят, той нищо не може да разбере от духовния.
към беседата >>
Днес слънцето свети, именно, за да ни покаже какво има още да работим.
И тъмнина бе върху нея“. Следователно преди създаването на небето и земята всичко беше хаос, неустроено, неорганизирано. Преди да се създадат слънцето, луната и звездите, навсякъде беше само тъмнина. Ето защо, когато човек посреща изгрева на слънцето и се радва на неговата светлина, нека има предвид, че той още не е свършил работата си на земята. Защо? – Защото както преди създаването на слънцето е имало много неустроени работи, така и след създаването му има много още работи неустроени и пусти.
Днес слънцето свети, именно, за да ни покаже какво има още да работим.
Човек трябва да се върне назад в съзнанието си, към миналото, да дойде до реалния свят, да види онова, което е ставало някога на физическия свят. Не дойде ли до този реален свят, той нищо не може да разбере от духовния.
към беседата >>
Човек трябва да се върне назад в съзнанието си, към миналото, да дойде до реалния свят, да види онова, което е ставало някога на физическия свят.
Следователно преди създаването на небето и земята всичко беше хаос, неустроено, неорганизирано. Преди да се създадат слънцето, луната и звездите, навсякъде беше само тъмнина. Ето защо, когато човек посреща изгрева на слънцето и се радва на неговата светлина, нека има предвид, че той още не е свършил работата си на земята. Защо? – Защото както преди създаването на слънцето е имало много неустроени работи, така и след създаването му има много още работи неустроени и пусти. Днес слънцето свети, именно, за да ни покаже какво има още да работим.
Човек трябва да се върне назад в съзнанието си, към миналото, да дойде до реалния свят, да види онова, което е ставало някога на физическия свят.
Не дойде ли до този реален свят, той нищо не може да разбере от духовния.
към беседата >>
Не дойде ли до този реален свят, той нищо не може да разбере от духовния.
Преди да се създадат слънцето, луната и звездите, навсякъде беше само тъмнина. Ето защо, когато човек посреща изгрева на слънцето и се радва на неговата светлина, нека има предвид, че той още не е свършил работата си на земята. Защо? – Защото както преди създаването на слънцето е имало много неустроени работи, така и след създаването му има много още работи неустроени и пусти. Днес слънцето свети, именно, за да ни покаже какво има още да работим. Човек трябва да се върне назад в съзнанието си, към миналото, да дойде до реалния свят, да види онова, което е ставало някога на физическия свят.
Не дойде ли до този реален свят, той нищо не може да разбере от духовния.
към беседата >>
Сега, ще прочетете 4-та глава, I Послание към Коринтяните, в което апостол Павел говори какво се иска от строителите на Божиите тайни.
Сега, ще прочетете 4-та глава, I Послание към Коринтяните, в което апостол Павел говори какво се иска от строителите на Божиите тайни.
Едно от качествата на строителя е да бъде верен. Не е въпросът крушата да бъде много голяма, нито много клончеста, или с много листа, но важно е тя да дава плод и то доброкачествен. Значи ние се интересуваме от плода на крушата. И човек е интересен за нас поради плода, който той дава. Качество на истинския човек е добротата, а доброто е плод на Любовта.
към беседата >>
Едно от качествата на строителя е да бъде верен.
Сега, ще прочетете 4-та глава, I Послание към Коринтяните, в което апостол Павел говори какво се иска от строителите на Божиите тайни.
Едно от качествата на строителя е да бъде верен.
Не е въпросът крушата да бъде много голяма, нито много клончеста, или с много листа, но важно е тя да дава плод и то доброкачествен. Значи ние се интересуваме от плода на крушата. И човек е интересен за нас поради плода, който той дава. Качество на истинския човек е добротата, а доброто е плод на Любовта. Добрият човек не е захар; ако е захар, ще го изядат.
към беседата >>
Не е въпросът крушата да бъде много голяма, нито много клончеста, или с много листа, но важно е тя да дава плод и то доброкачествен.
Сега, ще прочетете 4-та глава, I Послание към Коринтяните, в което апостол Павел говори какво се иска от строителите на Божиите тайни. Едно от качествата на строителя е да бъде верен.
Не е въпросът крушата да бъде много голяма, нито много клончеста, или с много листа, но важно е тя да дава плод и то доброкачествен.
Значи ние се интересуваме от плода на крушата. И човек е интересен за нас поради плода, който той дава. Качество на истинския човек е добротата, а доброто е плод на Любовта. Добрият човек не е захар; ако е захар, ще го изядат. Добрият човек не е злато; ако е злато, ще го откраднат.
към беседата >>
Значи ние се интересуваме от плода на крушата.
Сега, ще прочетете 4-та глава, I Послание към Коринтяните, в което апостол Павел говори какво се иска от строителите на Божиите тайни. Едно от качествата на строителя е да бъде верен. Не е въпросът крушата да бъде много голяма, нито много клончеста, или с много листа, но важно е тя да дава плод и то доброкачествен.
Значи ние се интересуваме от плода на крушата.
И човек е интересен за нас поради плода, който той дава. Качество на истинския човек е добротата, а доброто е плод на Любовта. Добрият човек не е захар; ако е захар, ще го изядат. Добрият човек не е злато; ако е злато, ще го откраднат. Добрият човек не е и запалена свещ; ако е запалена свещ, ще изгори.
към беседата >>
И човек е интересен за нас поради плода, който той дава.
Сега, ще прочетете 4-та глава, I Послание към Коринтяните, в което апостол Павел говори какво се иска от строителите на Божиите тайни. Едно от качествата на строителя е да бъде верен. Не е въпросът крушата да бъде много голяма, нито много клончеста, или с много листа, но важно е тя да дава плод и то доброкачествен. Значи ние се интересуваме от плода на крушата.
И човек е интересен за нас поради плода, който той дава.
Качество на истинския човек е добротата, а доброто е плод на Любовта. Добрият човек не е захар; ако е захар, ще го изядат. Добрият човек не е злато; ако е злато, ще го откраднат. Добрият човек не е и запалена свещ; ако е запалена свещ, ще изгори. Това са ред контрасти, които заставят човека да мисли.
към беседата >>
Качество на истинския човек е добротата, а доброто е плод на Любовта.
Сега, ще прочетете 4-та глава, I Послание към Коринтяните, в което апостол Павел говори какво се иска от строителите на Божиите тайни. Едно от качествата на строителя е да бъде верен. Не е въпросът крушата да бъде много голяма, нито много клончеста, или с много листа, но важно е тя да дава плод и то доброкачествен. Значи ние се интересуваме от плода на крушата. И човек е интересен за нас поради плода, който той дава.
Качество на истинския човек е добротата, а доброто е плод на Любовта.
Добрият човек не е захар; ако е захар, ще го изядат. Добрият човек не е злато; ако е злато, ще го откраднат. Добрият човек не е и запалена свещ; ако е запалена свещ, ще изгори. Това са ред контрасти, които заставят човека да мисли. Човек може ли без захар?
към беседата >>
Добрият човек не е захар; ако е захар, ще го изядат.
Едно от качествата на строителя е да бъде верен. Не е въпросът крушата да бъде много голяма, нито много клончеста, или с много листа, но важно е тя да дава плод и то доброкачествен. Значи ние се интересуваме от плода на крушата. И човек е интересен за нас поради плода, който той дава. Качество на истинския човек е добротата, а доброто е плод на Любовта.
Добрият човек не е захар; ако е захар, ще го изядат.
Добрият човек не е злато; ако е злато, ще го откраднат. Добрият човек не е и запалена свещ; ако е запалена свещ, ще изгори. Това са ред контрасти, които заставят човека да мисли. Човек може ли без захар? Може. Без злато може ли?
към беседата >>
Добрият човек не е злато; ако е злато, ще го откраднат.
Не е въпросът крушата да бъде много голяма, нито много клончеста, или с много листа, но важно е тя да дава плод и то доброкачествен. Значи ние се интересуваме от плода на крушата. И човек е интересен за нас поради плода, който той дава. Качество на истинския човек е добротата, а доброто е плод на Любовта. Добрият човек не е захар; ако е захар, ще го изядат.
Добрият човек не е злато; ако е злато, ще го откраднат.
Добрият човек не е и запалена свещ; ако е запалена свещ, ще изгори. Това са ред контрасти, които заставят човека да мисли. Човек може ли без захар? Може. Без злато може ли? Може. Без свещ може ли?
към беседата >>
Добрият човек не е и запалена свещ; ако е запалена свещ, ще изгори.
Значи ние се интересуваме от плода на крушата. И човек е интересен за нас поради плода, който той дава. Качество на истинския човек е добротата, а доброто е плод на Любовта. Добрият човек не е захар; ако е захар, ще го изядат. Добрият човек не е злато; ако е злато, ще го откраднат.
Добрият човек не е и запалена свещ; ако е запалена свещ, ще изгори.
Това са ред контрасти, които заставят човека да мисли. Човек може ли без захар? Може. Без злато може ли? Може. Без свещ може ли? И без свещ може.
към беседата >>
Това са ред контрасти, които заставят човека да мисли.
И човек е интересен за нас поради плода, който той дава. Качество на истинския човек е добротата, а доброто е плод на Любовта. Добрият човек не е захар; ако е захар, ще го изядат. Добрият човек не е злато; ако е злато, ще го откраднат. Добрият човек не е и запалена свещ; ако е запалена свещ, ще изгори.
Това са ред контрасти, които заставят човека да мисли.
Човек може ли без захар? Може. Без злато може ли? Може. Без свещ може ли? И без свещ може. Захарта, златото, свещта са човешки произведения, без които може да се живее.
към беседата >>
Човек може ли без захар?
Качество на истинския човек е добротата, а доброто е плод на Любовта. Добрият човек не е захар; ако е захар, ще го изядат. Добрият човек не е злато; ако е злато, ще го откраднат. Добрият човек не е и запалена свещ; ако е запалена свещ, ще изгори. Това са ред контрасти, които заставят човека да мисли.
Човек може ли без захар?
Може. Без злато може ли? Може. Без свещ може ли? И без свещ може. Захарта, златото, свещта са човешки произведения, без които може да се живее. Казвате: как може да се ходи без свещ в тъмнината?
към беседата >>
Може. Без злато може ли?
Добрият човек не е захар; ако е захар, ще го изядат. Добрият човек не е злато; ако е злато, ще го откраднат. Добрият човек не е и запалена свещ; ако е запалена свещ, ще изгори. Това са ред контрасти, които заставят човека да мисли. Човек може ли без захар?
Може. Без злато може ли?
Може. Без свещ може ли? И без свещ може. Захарта, златото, свещта са човешки произведения, без които може да се живее. Казвате: как може да се ходи без свещ в тъмнината? Да, съвременните хора не могат да ходят вечер без свещ, но има същества, които ходят в тъмнината без свещ.
към беседата >>
Може. Без свещ може ли?
Добрият човек не е злато; ако е злато, ще го откраднат. Добрият човек не е и запалена свещ; ако е запалена свещ, ще изгори. Това са ред контрасти, които заставят човека да мисли. Човек може ли без захар? Може. Без злато може ли?
Може. Без свещ може ли?
И без свещ може. Захарта, златото, свещта са човешки произведения, без които може да се живее. Казвате: как може да се ходи без свещ в тъмнината? Да, съвременните хора не могат да ходят вечер без свещ, но има същества, които ходят в тъмнината без свещ. Те имат своя собствена светлина, която ги ориентира в тъмнината.
към беседата >>
И без свещ може.
Добрият човек не е и запалена свещ; ако е запалена свещ, ще изгори. Това са ред контрасти, които заставят човека да мисли. Човек може ли без захар? Може. Без злато може ли? Може. Без свещ може ли?
И без свещ може.
Захарта, златото, свещта са човешки произведения, без които може да се живее. Казвате: как може да се ходи без свещ в тъмнината? Да, съвременните хора не могат да ходят вечер без свещ, но има същества, които ходят в тъмнината без свещ. Те имат своя собствена светлина, която ги ориентира в тъмнината.
към беседата >>
Захарта, златото, свещта са човешки произведения, без които може да се живее.
Това са ред контрасти, които заставят човека да мисли. Човек може ли без захар? Може. Без злато може ли? Може. Без свещ може ли? И без свещ може.
Захарта, златото, свещта са човешки произведения, без които може да се живее.
Казвате: как може да се ходи без свещ в тъмнината? Да, съвременните хора не могат да ходят вечер без свещ, но има същества, които ходят в тъмнината без свещ. Те имат своя собствена светлина, която ги ориентира в тъмнината.
към беседата >>
Казвате: как може да се ходи без свещ в тъмнината?
Човек може ли без захар? Може. Без злато може ли? Може. Без свещ може ли? И без свещ може. Захарта, златото, свещта са човешки произведения, без които може да се живее.
Казвате: как може да се ходи без свещ в тъмнината?
Да, съвременните хора не могат да ходят вечер без свещ, но има същества, които ходят в тъмнината без свещ. Те имат своя собствена светлина, която ги ориентира в тъмнината.
към беседата >>
Да, съвременните хора не могат да ходят вечер без свещ, но има същества, които ходят в тъмнината без свещ.
Може. Без злато може ли? Може. Без свещ може ли? И без свещ може. Захарта, златото, свещта са човешки произведения, без които може да се живее. Казвате: как може да се ходи без свещ в тъмнината?
Да, съвременните хора не могат да ходят вечер без свещ, но има същества, които ходят в тъмнината без свещ.
Те имат своя собствена светлина, която ги ориентира в тъмнината.
към беседата >>
Те имат своя собствена светлина, която ги ориентира в тъмнината.
Може. Без свещ може ли? И без свещ може. Захарта, златото, свещта са човешки произведения, без които може да се живее. Казвате: как може да се ходи без свещ в тъмнината? Да, съвременните хора не могат да ходят вечер без свещ, но има същества, които ходят в тъмнината без свещ.
Те имат своя собствена светлина, която ги ориентира в тъмнината.
към беседата >>
Сега, да дойдем до вътрешната страна на въпроса.
Сега, да дойдем до вътрешната страна на въпроса.
Когато човек е зависим от условията, той се уповава на свещта. Щом свещта му изгори, без нея той не може да ходи в тъмнината. На какво може да се уподоби свещта? Някой има 200,000 лева, вложени в банка. Той разчита, уповава се на тях и казва: „Все имам нещичко в банката, на което разчитам“.
към беседата >>
Когато човек е зависим от условията, той се уповава на свещта.
Сега, да дойдем до вътрешната страна на въпроса.
Когато човек е зависим от условията, той се уповава на свещта.
Щом свещта му изгори, без нея той не може да ходи в тъмнината. На какво може да се уподоби свещта? Някой има 200,000 лева, вложени в банка. Той разчита, уповава се на тях и казва: „Все имам нещичко в банката, на което разчитам“. Тези пари представляват неговата свещ, която гори и му помага да излиза вечер в тъмнината.
към беседата >>
Щом свещта му изгори, без нея той не може да ходи в тъмнината.
Сега, да дойдем до вътрешната страна на въпроса. Когато човек е зависим от условията, той се уповава на свещта.
Щом свещта му изгори, без нея той не може да ходи в тъмнината.
На какво може да се уподоби свещта? Някой има 200,000 лева, вложени в банка. Той разчита, уповава се на тях и казва: „Все имам нещичко в банката, на което разчитам“. Тези пари представляват неговата свещ, която гори и му помага да излиза вечер в тъмнината. Един ден банката фалира, т.е.
към беседата >>
На какво може да се уподоби свещта?
Сега, да дойдем до вътрешната страна на въпроса. Когато човек е зависим от условията, той се уповава на свещта. Щом свещта му изгори, без нея той не може да ходи в тъмнината.
На какво може да се уподоби свещта?
Някой има 200,000 лева, вложени в банка. Той разчита, уповава се на тях и казва: „Все имам нещичко в банката, на което разчитам“. Тези пари представляват неговата свещ, която гори и му помага да излиза вечер в тъмнината. Един ден банката фалира, т.е. свещта на този човек изгаря.
към беседата >>
Някой има 200,000 лева, вложени в банка.
Сега, да дойдем до вътрешната страна на въпроса. Когато човек е зависим от условията, той се уповава на свещта. Щом свещта му изгори, без нея той не може да ходи в тъмнината. На какво може да се уподоби свещта?
Някой има 200,000 лева, вложени в банка.
Той разчита, уповава се на тях и казва: „Все имам нещичко в банката, на което разчитам“. Тези пари представляват неговата свещ, която гори и му помага да излиза вечер в тъмнината. Един ден банката фалира, т.е. свещта на този човек изгаря. Какво е положението му тогава?
към беседата >>
Той разчита, уповава се на тях и казва: „Все имам нещичко в банката, на което разчитам“.
Сега, да дойдем до вътрешната страна на въпроса. Когато човек е зависим от условията, той се уповава на свещта. Щом свещта му изгори, без нея той не може да ходи в тъмнината. На какво може да се уподоби свещта? Някой има 200,000 лева, вложени в банка.
Той разчита, уповава се на тях и казва: „Все имам нещичко в банката, на което разчитам“.
Тези пари представляват неговата свещ, която гори и му помага да излиза вечер в тъмнината. Един ден банката фалира, т.е. свещта на този човек изгаря. Какво е положението му тогава? Той се намира в положението на фалирал търговец и не знае какво да прави.
към беседата >>
Тези пари представляват неговата свещ, която гори и му помага да излиза вечер в тъмнината.
Когато човек е зависим от условията, той се уповава на свещта. Щом свещта му изгори, без нея той не може да ходи в тъмнината. На какво може да се уподоби свещта? Някой има 200,000 лева, вложени в банка. Той разчита, уповава се на тях и казва: „Все имам нещичко в банката, на което разчитам“.
Тези пари представляват неговата свещ, която гори и му помага да излиза вечер в тъмнината.
Един ден банката фалира, т.е. свещта на този човек изгаря. Какво е положението му тогава? Той се намира в положението на фалирал търговец и не знае какво да прави. Свещта, на която разчита, е изгоряла.
към беседата >>
Един ден банката фалира, т.е.
Щом свещта му изгори, без нея той не може да ходи в тъмнината. На какво може да се уподоби свещта? Някой има 200,000 лева, вложени в банка. Той разчита, уповава се на тях и казва: „Все имам нещичко в банката, на което разчитам“. Тези пари представляват неговата свещ, която гори и му помага да излиза вечер в тъмнината.
Един ден банката фалира, т.е.
свещта на този човек изгаря. Какво е положението му тогава? Той се намира в положението на фалирал търговец и не знае какво да прави. Свещта, на която разчита, е изгоряла. Сега вече той не може да се движи в тъмнината.
към беседата >>
свещта на този човек изгаря.
На какво може да се уподоби свещта? Някой има 200,000 лева, вложени в банка. Той разчита, уповава се на тях и казва: „Все имам нещичко в банката, на което разчитам“. Тези пари представляват неговата свещ, която гори и му помага да излиза вечер в тъмнината. Един ден банката фалира, т.е.
свещта на този човек изгаря.
Какво е положението му тогава? Той се намира в положението на фалирал търговец и не знае какво да прави. Свещта, на която разчита, е изгоряла. Сега вече той не може да се движи в тъмнината. Друг някой разчита на къщата си, обаче избухне пожар и къщата отива.
към беседата >>
Какво е положението му тогава?
Някой има 200,000 лева, вложени в банка. Той разчита, уповава се на тях и казва: „Все имам нещичко в банката, на което разчитам“. Тези пари представляват неговата свещ, която гори и му помага да излиза вечер в тъмнината. Един ден банката фалира, т.е. свещта на този човек изгаря.
Какво е положението му тогава?
Той се намира в положението на фалирал търговец и не знае какво да прави. Свещта, на която разчита, е изгоряла. Сега вече той не може да се движи в тъмнината. Друг някой разчита на къщата си, обаче избухне пожар и къщата отива. Седи този човек замислен, тъжен, свещта му изгоряла и той не може да ходи в тъмнина – на всяка крачка се спъва и пада.
към беседата >>
Той се намира в положението на фалирал търговец и не знае какво да прави.
Той разчита, уповава се на тях и казва: „Все имам нещичко в банката, на което разчитам“. Тези пари представляват неговата свещ, която гори и му помага да излиза вечер в тъмнината. Един ден банката фалира, т.е. свещта на този човек изгаря. Какво е положението му тогава?
Той се намира в положението на фалирал търговец и не знае какво да прави.
Свещта, на която разчита, е изгоряла. Сега вече той не може да се движи в тъмнината. Друг някой разчита на къщата си, обаче избухне пожар и къщата отива. Седи този човек замислен, тъжен, свещта му изгоряла и той не може да ходи в тъмнина – на всяка крачка се спъва и пада. Аз не казвам, че може да се живее без къща, но този човек е вложил всичките си надежди в нея и сега животът му се обезсмисля.
към беседата >>
Свещта, на която разчита, е изгоряла.
Тези пари представляват неговата свещ, която гори и му помага да излиза вечер в тъмнината. Един ден банката фалира, т.е. свещта на този човек изгаря. Какво е положението му тогава? Той се намира в положението на фалирал търговец и не знае какво да прави.
Свещта, на която разчита, е изгоряла.
Сега вече той не може да се движи в тъмнината. Друг някой разчита на къщата си, обаче избухне пожар и къщата отива. Седи този човек замислен, тъжен, свещта му изгоряла и той не може да ходи в тъмнина – на всяка крачка се спъва и пада. Аз не казвам, че може да се живее без къща, но този човек е вложил всичките си надежди в нея и сега животът му се обезсмисля.
към беседата >>
Сега вече той не може да се движи в тъмнината.
Един ден банката фалира, т.е. свещта на този човек изгаря. Какво е положението му тогава? Той се намира в положението на фалирал търговец и не знае какво да прави. Свещта, на която разчита, е изгоряла.
Сега вече той не може да се движи в тъмнината.
Друг някой разчита на къщата си, обаче избухне пожар и къщата отива. Седи този човек замислен, тъжен, свещта му изгоряла и той не може да ходи в тъмнина – на всяка крачка се спъва и пада. Аз не казвам, че може да се живее без къща, но този човек е вложил всичките си надежди в нея и сега животът му се обезсмисля.
към беседата >>
Друг някой разчита на къщата си, обаче избухне пожар и къщата отива.
свещта на този човек изгаря. Какво е положението му тогава? Той се намира в положението на фалирал търговец и не знае какво да прави. Свещта, на която разчита, е изгоряла. Сега вече той не може да се движи в тъмнината.
Друг някой разчита на къщата си, обаче избухне пожар и къщата отива.
Седи този човек замислен, тъжен, свещта му изгоряла и той не може да ходи в тъмнина – на всяка крачка се спъва и пада. Аз не казвам, че може да се живее без къща, но този човек е вложил всичките си надежди в нея и сега животът му се обезсмисля.
към беседата >>
Седи този човек замислен, тъжен, свещта му изгоряла и той не може да ходи в тъмнина – на всяка крачка се спъва и пада.
Какво е положението му тогава? Той се намира в положението на фалирал търговец и не знае какво да прави. Свещта, на която разчита, е изгоряла. Сега вече той не може да се движи в тъмнината. Друг някой разчита на къщата си, обаче избухне пожар и къщата отива.
Седи този човек замислен, тъжен, свещта му изгоряла и той не може да ходи в тъмнина – на всяка крачка се спъва и пада.
Аз не казвам, че може да се живее без къща, но този човек е вложил всичките си надежди в нея и сега животът му се обезсмисля.
към беседата >>
Аз не казвам, че може да се живее без къща, но този човек е вложил всичките си надежди в нея и сега животът му се обезсмисля.
Той се намира в положението на фалирал търговец и не знае какво да прави. Свещта, на която разчита, е изгоряла. Сега вече той не може да се движи в тъмнината. Друг някой разчита на къщата си, обаче избухне пожар и къщата отива. Седи този човек замислен, тъжен, свещта му изгоряла и той не може да ходи в тъмнина – на всяка крачка се спъва и пада.
Аз не казвам, че може да се живее без къща, но този човек е вложил всичките си надежди в нея и сега животът му се обезсмисля.
към беседата >>
Казвате: „Защо Господ допусна свещта да изгори?
Казвате: „Защо Господ допусна свещта да изгори?
“ Господ казва: „Ако искаш свещта ти да не изгаря, трябва да я направиш от материал, който не се подава на горене. Заеми се да си направиш нова свещ“. – „Ама много време, много работа трябва.“ – Да, ако човек иска да си направи свещ, която да не изгаря, изискват се най-малко 15–20 години усилена работа. Как правят днес свещите? Взимат няколко цилиндрични калъпи, поставят в тях фитили и отгоре сипват разтопена лой.
към беседата >>
“ Господ казва: „Ако искаш свещта ти да не изгаря, трябва да я направиш от материал, който не се подава на горене.
Казвате: „Защо Господ допусна свещта да изгори?
“ Господ казва: „Ако искаш свещта ти да не изгаря, трябва да я направиш от материал, който не се подава на горене.
Заеми се да си направиш нова свещ“. – „Ама много време, много работа трябва.“ – Да, ако човек иска да си направи свещ, която да не изгаря, изискват се най-малко 15–20 години усилена работа. Как правят днес свещите? Взимат няколко цилиндрични калъпи, поставят в тях фитили и отгоре сипват разтопена лой. Колкото повече лой сипват, толкова и свещта става по-дебела.
към беседата >>
Заеми се да си направиш нова свещ“.
Казвате: „Защо Господ допусна свещта да изгори? “ Господ казва: „Ако искаш свещта ти да не изгаря, трябва да я направиш от материал, който не се подава на горене.
Заеми се да си направиш нова свещ“.
– „Ама много време, много работа трябва.“ – Да, ако човек иска да си направи свещ, която да не изгаря, изискват се най-малко 15–20 години усилена работа. Как правят днес свещите? Взимат няколко цилиндрични калъпи, поставят в тях фитили и отгоре сипват разтопена лой. Колкото повече лой сипват, толкова и свещта става по-дебела. Едно е важно за човека: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си онези качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него.
към беседата >>
– „Ама много време, много работа трябва.“ – Да, ако човек иска да си направи свещ, която да не изгаря, изискват се най-малко 15–20 години усилена работа.
Казвате: „Защо Господ допусна свещта да изгори? “ Господ казва: „Ако искаш свещта ти да не изгаря, трябва да я направиш от материал, който не се подава на горене. Заеми се да си направиш нова свещ“.
– „Ама много време, много работа трябва.“ – Да, ако човек иска да си направи свещ, която да не изгаря, изискват се най-малко 15–20 години усилена работа.
Как правят днес свещите? Взимат няколко цилиндрични калъпи, поставят в тях фитили и отгоре сипват разтопена лой. Колкото повече лой сипват, толкова и свещта става по-дебела. Едно е важно за човека: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си онези качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него. Доброто върви навсякъде с човека.
към беседата >>
Как правят днес свещите?
Казвате: „Защо Господ допусна свещта да изгори? “ Господ казва: „Ако искаш свещта ти да не изгаря, трябва да я направиш от материал, който не се подава на горене. Заеми се да си направиш нова свещ“. – „Ама много време, много работа трябва.“ – Да, ако човек иска да си направи свещ, която да не изгаря, изискват се най-малко 15–20 години усилена работа.
Как правят днес свещите?
Взимат няколко цилиндрични калъпи, поставят в тях фитили и отгоре сипват разтопена лой. Колкото повече лой сипват, толкова и свещта става по-дебела. Едно е важно за човека: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си онези качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него. Доброто върви навсякъде с човека. Божественото върви всякога с човека.
към беседата >>
Взимат няколко цилиндрични калъпи, поставят в тях фитили и отгоре сипват разтопена лой.
Казвате: „Защо Господ допусна свещта да изгори? “ Господ казва: „Ако искаш свещта ти да не изгаря, трябва да я направиш от материал, който не се подава на горене. Заеми се да си направиш нова свещ“. – „Ама много време, много работа трябва.“ – Да, ако човек иска да си направи свещ, която да не изгаря, изискват се най-малко 15–20 години усилена работа. Как правят днес свещите?
Взимат няколко цилиндрични калъпи, поставят в тях фитили и отгоре сипват разтопена лой.
Колкото повече лой сипват, толкова и свещта става по-дебела. Едно е важно за човека: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си онези качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него. Доброто върви навсякъде с човека. Божественото върви всякога с човека. Това, което върви с човека, е негово.
към беседата >>
Колкото повече лой сипват, толкова и свещта става по-дебела.
“ Господ казва: „Ако искаш свещта ти да не изгаря, трябва да я направиш от материал, който не се подава на горене. Заеми се да си направиш нова свещ“. – „Ама много време, много работа трябва.“ – Да, ако човек иска да си направи свещ, която да не изгаря, изискват се най-малко 15–20 години усилена работа. Как правят днес свещите? Взимат няколко цилиндрични калъпи, поставят в тях фитили и отгоре сипват разтопена лой.
Колкото повече лой сипват, толкова и свещта става по-дебела.
Едно е важно за човека: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си онези качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него. Доброто върви навсякъде с човека. Божественото върви всякога с човека. Това, което върви с човека, е негово. Което не върви заедно с него при всички условия на живота му, не е негово, то е чуждо.
към беседата >>
Едно е важно за човека: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си онези качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него.
Заеми се да си направиш нова свещ“. – „Ама много време, много работа трябва.“ – Да, ако човек иска да си направи свещ, която да не изгаря, изискват се най-малко 15–20 години усилена работа. Как правят днес свещите? Взимат няколко цилиндрични калъпи, поставят в тях фитили и отгоре сипват разтопена лой. Колкото повече лой сипват, толкова и свещта става по-дебела.
Едно е важно за човека: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си онези качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него.
Доброто върви навсякъде с човека. Божественото върви всякога с човека. Това, което върви с човека, е негово. Което не върви заедно с него при всички условия на живота му, не е негово, то е чуждо. Чуждото пък всеки може да го вземе.
към беседата >>
Доброто върви навсякъде с човека.
– „Ама много време, много работа трябва.“ – Да, ако човек иска да си направи свещ, която да не изгаря, изискват се най-малко 15–20 години усилена работа. Как правят днес свещите? Взимат няколко цилиндрични калъпи, поставят в тях фитили и отгоре сипват разтопена лой. Колкото повече лой сипват, толкова и свещта става по-дебела. Едно е важно за човека: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си онези качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него.
Доброто върви навсякъде с човека.
Божественото върви всякога с човека. Това, което върви с човека, е негово. Което не върви заедно с него при всички условия на живота му, не е негово, то е чуждо. Чуждото пък всеки може да го вземе. Следователно добро е само това, което всякога е с човека.
към беседата >>
Божественото върви всякога с човека.
Как правят днес свещите? Взимат няколко цилиндрични калъпи, поставят в тях фитили и отгоре сипват разтопена лой. Колкото повече лой сипват, толкова и свещта става по-дебела. Едно е важно за човека: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си онези качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него. Доброто върви навсякъде с човека.
Божественото върви всякога с човека.
Това, което върви с човека, е негово. Което не върви заедно с него при всички условия на живота му, не е негово, то е чуждо. Чуждото пък всеки може да го вземе. Следователно добро е само това, което всякога е с човека. Никой не може да отнеме доброто на човека.
към беседата >>
Това, което върви с човека, е негово.
Взимат няколко цилиндрични калъпи, поставят в тях фитили и отгоре сипват разтопена лой. Колкото повече лой сипват, толкова и свещта става по-дебела. Едно е важно за човека: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си онези качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него. Доброто върви навсякъде с човека. Божественото върви всякога с човека.
Това, което върви с човека, е негово.
Което не върви заедно с него при всички условия на живота му, не е негово, то е чуждо. Чуждото пък всеки може да го вземе. Следователно добро е само това, което всякога е с човека. Никой не може да отнеме доброто на човека. То е неговият верен приятел; то е неговият вечен спътник в живота.
към беседата >>
Което не върви заедно с него при всички условия на живота му, не е негово, то е чуждо.
Колкото повече лой сипват, толкова и свещта става по-дебела. Едно е важно за човека: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си онези качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него. Доброто върви навсякъде с човека. Божественото върви всякога с човека. Това, което върви с човека, е негово.
Което не върви заедно с него при всички условия на живота му, не е негово, то е чуждо.
Чуждото пък всеки може да го вземе. Следователно добро е само това, което всякога е с човека. Никой не може да отнеме доброто на човека. То е неговият верен приятел; то е неговият вечен спътник в живота.
към беседата >>
Чуждото пък всеки може да го вземе.
Едно е важно за човека: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си онези качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него. Доброто върви навсякъде с човека. Божественото върви всякога с човека. Това, което върви с човека, е негово. Което не върви заедно с него при всички условия на живота му, не е негово, то е чуждо.
Чуждото пък всеки може да го вземе.
Следователно добро е само това, което всякога е с човека. Никой не може да отнеме доброто на човека. То е неговият верен приятел; то е неговият вечен спътник в живота.
към беседата >>
Следователно добро е само това, което всякога е с човека.
Доброто върви навсякъде с човека. Божественото върви всякога с човека. Това, което върви с човека, е негово. Което не върви заедно с него при всички условия на живота му, не е негово, то е чуждо. Чуждото пък всеки може да го вземе.
Следователно добро е само това, което всякога е с човека.
Никой не може да отнеме доброто на човека. То е неговият верен приятел; то е неговият вечен спътник в живота.
към беседата >>
Никой не може да отнеме доброто на човека.
Божественото върви всякога с човека. Това, което върви с човека, е негово. Което не върви заедно с него при всички условия на живота му, не е негово, то е чуждо. Чуждото пък всеки може да го вземе. Следователно добро е само това, което всякога е с човека.
Никой не може да отнеме доброто на човека.
То е неговият верен приятел; то е неговият вечен спътник в живота.
към беседата >>
То е неговият верен приятел; то е неговият вечен спътник в живота.
Това, което върви с човека, е негово. Което не върви заедно с него при всички условия на живота му, не е негово, то е чуждо. Чуждото пък всеки може да го вземе. Следователно добро е само това, което всякога е с човека. Никой не може да отнеме доброто на човека.
То е неговият верен приятел; то е неговият вечен спътник в живота.
към беседата >>
Казвам: като сте дошли на планината, вие трябва разумно да използвате благата, които ви се дават.
Казвам: като сте дошли на планината, вие трябва разумно да използвате благата, които ви се дават.
Някой казва: „Какво ще правим, като слезем утре, вдругиден от планината? “ Да се говори така, това значи да разчита човек на условията. Докато говорим „днес“, „утре“, ние сме хора на условията. Ето защо, когато казвате, че ще дойде ден да слезете от планината, това може да се уподоби на слизането от гърба на коня. В този смисъл някой казва: „Какво ще правя, като сляза от коня?
към беседата >>
Някой казва: „Какво ще правим, като слезем утре, вдругиден от планината?
Казвам: като сте дошли на планината, вие трябва разумно да използвате благата, които ви се дават.
Някой казва: „Какво ще правим, като слезем утре, вдругиден от планината?
“ Да се говори така, това значи да разчита човек на условията. Докато говорим „днес“, „утре“, ние сме хора на условията. Ето защо, когато казвате, че ще дойде ден да слезете от планината, това може да се уподоби на слизането от гърба на коня. В този смисъл някой казва: „Какво ще правя, като сляза от коня? “ Като слезеш от коня, няма да бъдеш по-добър, но поне ще разчиташ на себе си.
към беседата >>
“ Да се говори така, това значи да разчита човек на условията.
Казвам: като сте дошли на планината, вие трябва разумно да използвате благата, които ви се дават. Някой казва: „Какво ще правим, като слезем утре, вдругиден от планината?
“ Да се говори така, това значи да разчита човек на условията.
Докато говорим „днес“, „утре“, ние сме хора на условията. Ето защо, когато казвате, че ще дойде ден да слезете от планината, това може да се уподоби на слизането от гърба на коня. В този смисъл някой казва: „Какво ще правя, като сляза от коня? “ Като слезеш от коня, няма да бъдеш по-добър, но поне ще разчиташ на себе си. Човек не трябва да се уповава на условията, на дните и т.н.
към беседата >>
Докато говорим „днес“, „утре“, ние сме хора на условията.
Казвам: като сте дошли на планината, вие трябва разумно да използвате благата, които ви се дават. Някой казва: „Какво ще правим, като слезем утре, вдругиден от планината? “ Да се говори така, това значи да разчита човек на условията.
Докато говорим „днес“, „утре“, ние сме хора на условията.
Ето защо, когато казвате, че ще дойде ден да слезете от планината, това може да се уподоби на слизането от гърба на коня. В този смисъл някой казва: „Какво ще правя, като сляза от коня? “ Като слезеш от коня, няма да бъдеш по-добър, но поне ще разчиташ на себе си. Човек не трябва да се уповава на условията, на дните и т.н. В Бога има само един ден.
към беседата >>
Ето защо, когато казвате, че ще дойде ден да слезете от планината, това може да се уподоби на слизането от гърба на коня.
Казвам: като сте дошли на планината, вие трябва разумно да използвате благата, които ви се дават. Някой казва: „Какво ще правим, като слезем утре, вдругиден от планината? “ Да се говори така, това значи да разчита човек на условията. Докато говорим „днес“, „утре“, ние сме хора на условията.
Ето защо, когато казвате, че ще дойде ден да слезете от планината, това може да се уподоби на слизането от гърба на коня.
В този смисъл някой казва: „Какво ще правя, като сляза от коня? “ Като слезеш от коня, няма да бъдеш по-добър, но поне ще разчиташ на себе си. Човек не трябва да се уповава на условията, на дните и т.н. В Бога има само един ден. Следователно, като говорим за дните, трябва да разбираме един ден – само Божествения ден.
към беседата >>
В този смисъл някой казва: „Какво ще правя, като сляза от коня?
Казвам: като сте дошли на планината, вие трябва разумно да използвате благата, които ви се дават. Някой казва: „Какво ще правим, като слезем утре, вдругиден от планината? “ Да се говори така, това значи да разчита човек на условията. Докато говорим „днес“, „утре“, ние сме хора на условията. Ето защо, когато казвате, че ще дойде ден да слезете от планината, това може да се уподоби на слизането от гърба на коня.
В този смисъл някой казва: „Какво ще правя, като сляза от коня?
“ Като слезеш от коня, няма да бъдеш по-добър, но поне ще разчиташ на себе си. Човек не трябва да се уповава на условията, на дните и т.н. В Бога има само един ден. Следователно, като говорим за дните, трябва да разбираме един ден – само Божествения ден. Например, виждате един клон и казвате: „Този клон е от еди-кое си дърво“.
към беседата >>
“ Като слезеш от коня, няма да бъдеш по-добър, но поне ще разчиташ на себе си.
Някой казва: „Какво ще правим, като слезем утре, вдругиден от планината? “ Да се говори така, това значи да разчита човек на условията. Докато говорим „днес“, „утре“, ние сме хора на условията. Ето защо, когато казвате, че ще дойде ден да слезете от планината, това може да се уподоби на слизането от гърба на коня. В този смисъл някой казва: „Какво ще правя, като сляза от коня?
“ Като слезеш от коня, няма да бъдеш по-добър, но поне ще разчиташ на себе си.
Човек не трябва да се уповава на условията, на дните и т.н. В Бога има само един ден. Следователно, като говорим за дните, трябва да разбираме един ден – само Божествения ден. Например, виждате един клон и казвате: „Този клон е от еди-кое си дърво“. Това не е правилно разсъждение.
към беседата >>
Човек не трябва да се уповава на условията, на дните и т.н.
“ Да се говори така, това значи да разчита човек на условията. Докато говорим „днес“, „утре“, ние сме хора на условията. Ето защо, когато казвате, че ще дойде ден да слезете от планината, това може да се уподоби на слизането от гърба на коня. В този смисъл някой казва: „Какво ще правя, като сляза от коня? “ Като слезеш от коня, няма да бъдеш по-добър, но поне ще разчиташ на себе си.
Човек не трябва да се уповава на условията, на дните и т.н.
В Бога има само един ден. Следователно, като говорим за дните, трябва да разбираме един ден – само Божествения ден. Например, виждате един клон и казвате: „Този клон е от еди-кое си дърво“. Това не е правилно разсъждение. Този клон е от Божественото дърво, защото само едно дърво има в света, а всички останали дървета са удове на това голямо, Божествено дърво.
към беседата >>
В Бога има само един ден.
Докато говорим „днес“, „утре“, ние сме хора на условията. Ето защо, когато казвате, че ще дойде ден да слезете от планината, това може да се уподоби на слизането от гърба на коня. В този смисъл някой казва: „Какво ще правя, като сляза от коня? “ Като слезеш от коня, няма да бъдеш по-добър, но поне ще разчиташ на себе си. Човек не трябва да се уповава на условията, на дните и т.н.
В Бога има само един ден.
Следователно, като говорим за дните, трябва да разбираме един ден – само Божествения ден. Например, виждате един клон и казвате: „Този клон е от еди-кое си дърво“. Това не е правилно разсъждение. Този клон е от Божественото дърво, защото само едно дърво има в света, а всички останали дървета са удове на това голямо, Божествено дърво. Божественият ден, като не може напълно да се проектира само в един ден, той се разпределя в много дни, които, събрани заедно, съдържат материала на Божествения ден.
към беседата >>
Следователно, като говорим за дните, трябва да разбираме един ден – само Божествения ден.
Ето защо, когато казвате, че ще дойде ден да слезете от планината, това може да се уподоби на слизането от гърба на коня. В този смисъл някой казва: „Какво ще правя, като сляза от коня? “ Като слезеш от коня, няма да бъдеш по-добър, но поне ще разчиташ на себе си. Човек не трябва да се уповава на условията, на дните и т.н. В Бога има само един ден.
Следователно, като говорим за дните, трябва да разбираме един ден – само Божествения ден.
Например, виждате един клон и казвате: „Този клон е от еди-кое си дърво“. Това не е правилно разсъждение. Този клон е от Божественото дърво, защото само едно дърво има в света, а всички останали дървета са удове на това голямо, Божествено дърво. Божественият ден, като не може напълно да се проектира само в един ден, той се разпределя в много дни, които, събрани заедно, съдържат материала на Божествения ден. Следователно всичките дни заедно, както и Божественият ден отделно, изразяват цялата истина.
към беседата >>
Например, виждате един клон и казвате: „Този клон е от еди-кое си дърво“.
В този смисъл някой казва: „Какво ще правя, като сляза от коня? “ Като слезеш от коня, няма да бъдеш по-добър, но поне ще разчиташ на себе си. Човек не трябва да се уповава на условията, на дните и т.н. В Бога има само един ден. Следователно, като говорим за дните, трябва да разбираме един ден – само Божествения ден.
Например, виждате един клон и казвате: „Този клон е от еди-кое си дърво“.
Това не е правилно разсъждение. Този клон е от Божественото дърво, защото само едно дърво има в света, а всички останали дървета са удове на това голямо, Божествено дърво. Божественият ден, като не може напълно да се проектира само в един ден, той се разпределя в много дни, които, събрани заедно, съдържат материала на Божествения ден. Следователно всичките дни заедно, както и Божественият ден отделно, изразяват цялата истина. Ние казваме ден и нощ, защото имаме изгрев и залез на слънцето.
към беседата >>
Това не е правилно разсъждение.
“ Като слезеш от коня, няма да бъдеш по-добър, но поне ще разчиташ на себе си. Човек не трябва да се уповава на условията, на дните и т.н. В Бога има само един ден. Следователно, като говорим за дните, трябва да разбираме един ден – само Божествения ден. Например, виждате един клон и казвате: „Този клон е от еди-кое си дърво“.
Това не е правилно разсъждение.
Този клон е от Божественото дърво, защото само едно дърво има в света, а всички останали дървета са удове на това голямо, Божествено дърво. Божественият ден, като не може напълно да се проектира само в един ден, той се разпределя в много дни, които, събрани заедно, съдържат материала на Божествения ден. Следователно всичките дни заедно, както и Божественият ден отделно, изразяват цялата истина. Ние казваме ден и нощ, защото имаме изгрев и залез на слънцето. Ако не виждаме слънцето, щеше ли да съществува за нас ден?
към беседата >>
Този клон е от Божественото дърво, защото само едно дърво има в света, а всички останали дървета са удове на това голямо, Божествено дърво.
Човек не трябва да се уповава на условията, на дните и т.н. В Бога има само един ден. Следователно, като говорим за дните, трябва да разбираме един ден – само Божествения ден. Например, виждате един клон и казвате: „Този клон е от еди-кое си дърво“. Това не е правилно разсъждение.
Този клон е от Божественото дърво, защото само едно дърво има в света, а всички останали дървета са удове на това голямо, Божествено дърво.
Божественият ден, като не може напълно да се проектира само в един ден, той се разпределя в много дни, които, събрани заедно, съдържат материала на Божествения ден. Следователно всичките дни заедно, както и Божественият ден отделно, изразяват цялата истина. Ние казваме ден и нощ, защото имаме изгрев и залез на слънцето. Ако не виждаме слънцето, щеше ли да съществува за нас ден? Какво щеше да бъде положението на човека, ако той виждаше слънцето и вечер, когато за всички други същества то е вече залязло?
към беседата >>
Божественият ден, като не може напълно да се проектира само в един ден, той се разпределя в много дни, които, събрани заедно, съдържат материала на Божествения ден.
В Бога има само един ден. Следователно, като говорим за дните, трябва да разбираме един ден – само Божествения ден. Например, виждате един клон и казвате: „Този клон е от еди-кое си дърво“. Това не е правилно разсъждение. Този клон е от Божественото дърво, защото само едно дърво има в света, а всички останали дървета са удове на това голямо, Божествено дърво.
Божественият ден, като не може напълно да се проектира само в един ден, той се разпределя в много дни, които, събрани заедно, съдържат материала на Божествения ден.
Следователно всичките дни заедно, както и Божественият ден отделно, изразяват цялата истина. Ние казваме ден и нощ, защото имаме изгрев и залез на слънцето. Ако не виждаме слънцето, щеше ли да съществува за нас ден? Какво щеше да бъде положението на човека, ако той виждаше слънцето и вечер, когато за всички други същества то е вече залязло? Тогава човек щеше да живее в постоянен ден.
към беседата >>
Следователно всичките дни заедно, както и Божественият ден отделно, изразяват цялата истина.
Следователно, като говорим за дните, трябва да разбираме един ден – само Божествения ден. Например, виждате един клон и казвате: „Този клон е от еди-кое си дърво“. Това не е правилно разсъждение. Този клон е от Божественото дърво, защото само едно дърво има в света, а всички останали дървета са удове на това голямо, Божествено дърво. Божественият ден, като не може напълно да се проектира само в един ден, той се разпределя в много дни, които, събрани заедно, съдържат материала на Божествения ден.
Следователно всичките дни заедно, както и Божественият ден отделно, изразяват цялата истина.
Ние казваме ден и нощ, защото имаме изгрев и залез на слънцето. Ако не виждаме слънцето, щеше ли да съществува за нас ден? Какво щеше да бъде положението на човека, ако той виждаше слънцето и вечер, когато за всички други същества то е вече залязло? Тогава човек щеше да живее в постоянен ден. За него нямаше да съществува нощ; за него нямаше да има вечер, утро, други дни и т.н.
към беседата >>
Ние казваме ден и нощ, защото имаме изгрев и залез на слънцето.
Например, виждате един клон и казвате: „Този клон е от еди-кое си дърво“. Това не е правилно разсъждение. Този клон е от Божественото дърво, защото само едно дърво има в света, а всички останали дървета са удове на това голямо, Божествено дърво. Божественият ден, като не може напълно да се проектира само в един ден, той се разпределя в много дни, които, събрани заедно, съдържат материала на Божествения ден. Следователно всичките дни заедно, както и Божественият ден отделно, изразяват цялата истина.
Ние казваме ден и нощ, защото имаме изгрев и залез на слънцето.
Ако не виждаме слънцето, щеше ли да съществува за нас ден? Какво щеше да бъде положението на човека, ако той виждаше слънцето и вечер, когато за всички други същества то е вече залязло? Тогава човек щеше да живее в постоянен ден. За него нямаше да съществува нощ; за него нямаше да има вечер, утро, други дни и т.н. Където и да се обърне човек, навсякъде ще вижда слънцето.
към беседата >>
Ако не виждаме слънцето, щеше ли да съществува за нас ден?
Това не е правилно разсъждение. Този клон е от Божественото дърво, защото само едно дърво има в света, а всички останали дървета са удове на това голямо, Божествено дърво. Божественият ден, като не може напълно да се проектира само в един ден, той се разпределя в много дни, които, събрани заедно, съдържат материала на Божествения ден. Следователно всичките дни заедно, както и Божественият ден отделно, изразяват цялата истина. Ние казваме ден и нощ, защото имаме изгрев и залез на слънцето.
Ако не виждаме слънцето, щеше ли да съществува за нас ден?
Какво щеше да бъде положението на човека, ако той виждаше слънцето и вечер, когато за всички други същества то е вече залязло? Тогава човек щеше да живее в постоянен ден. За него нямаше да съществува нощ; за него нямаше да има вечер, утро, други дни и т.н. Където и да се обърне човек, навсякъде ще вижда слънцето.
към беседата >>
Какво щеше да бъде положението на човека, ако той виждаше слънцето и вечер, когато за всички други същества то е вече залязло?
Този клон е от Божественото дърво, защото само едно дърво има в света, а всички останали дървета са удове на това голямо, Божествено дърво. Божественият ден, като не може напълно да се проектира само в един ден, той се разпределя в много дни, които, събрани заедно, съдържат материала на Божествения ден. Следователно всичките дни заедно, както и Божественият ден отделно, изразяват цялата истина. Ние казваме ден и нощ, защото имаме изгрев и залез на слънцето. Ако не виждаме слънцето, щеше ли да съществува за нас ден?
Какво щеше да бъде положението на човека, ако той виждаше слънцето и вечер, когато за всички други същества то е вече залязло?
Тогава човек щеше да живее в постоянен ден. За него нямаше да съществува нощ; за него нямаше да има вечер, утро, други дни и т.н. Където и да се обърне човек, навсякъде ще вижда слънцето.
към беседата >>
Тогава човек щеше да живее в постоянен ден.
Божественият ден, като не може напълно да се проектира само в един ден, той се разпределя в много дни, които, събрани заедно, съдържат материала на Божествения ден. Следователно всичките дни заедно, както и Божественият ден отделно, изразяват цялата истина. Ние казваме ден и нощ, защото имаме изгрев и залез на слънцето. Ако не виждаме слънцето, щеше ли да съществува за нас ден? Какво щеше да бъде положението на човека, ако той виждаше слънцето и вечер, когато за всички други същества то е вече залязло?
Тогава човек щеше да живее в постоянен ден.
За него нямаше да съществува нощ; за него нямаше да има вечер, утро, други дни и т.н. Където и да се обърне човек, навсякъде ще вижда слънцето.
към беседата >>
За него нямаше да съществува нощ; за него нямаше да има вечер, утро, други дни и т.н.
Следователно всичките дни заедно, както и Божественият ден отделно, изразяват цялата истина. Ние казваме ден и нощ, защото имаме изгрев и залез на слънцето. Ако не виждаме слънцето, щеше ли да съществува за нас ден? Какво щеше да бъде положението на човека, ако той виждаше слънцето и вечер, когато за всички други същества то е вече залязло? Тогава човек щеше да живее в постоянен ден.
За него нямаше да съществува нощ; за него нямаше да има вечер, утро, други дни и т.н.
Където и да се обърне човек, навсякъде ще вижда слънцето.
към беседата >>
Където и да се обърне човек, навсякъде ще вижда слънцето.
Ние казваме ден и нощ, защото имаме изгрев и залез на слънцето. Ако не виждаме слънцето, щеше ли да съществува за нас ден? Какво щеше да бъде положението на човека, ако той виждаше слънцето и вечер, когато за всички други същества то е вече залязло? Тогава човек щеше да живее в постоянен ден. За него нямаше да съществува нощ; за него нямаше да има вечер, утро, други дни и т.н.
Където и да се обърне човек, навсякъде ще вижда слънцето.
към беседата >>
Мнозина казват: „Ние вярваме“.
Мнозина казват: „Ние вярваме“.
Вярванията на някои хора са временни, изменчиви, понеже те вярват само в неща, които някога са виждали, или които днес виждат. Питам: каква нужда има тук от вяра? Истинската вяра се отнася до неща, които нито си виждал някога, нито днес виждаш. Някой казва, че изгубил вярата си. Какво значи да изгуби човек вярата си?
към беседата >>
Вярванията на някои хора са временни, изменчиви, понеже те вярват само в неща, които някога са виждали, или които днес виждат.
Мнозина казват: „Ние вярваме“.
Вярванията на някои хора са временни, изменчиви, понеже те вярват само в неща, които някога са виждали, или които днес виждат.
Питам: каква нужда има тук от вяра? Истинската вяра се отнася до неща, които нито си виждал някога, нито днес виждаш. Някой казва, че изгубил вярата си. Какво значи да изгуби човек вярата си? Изгубване на вярата означава, че човек е изгубил условията да вижда нещата.
към беседата >>
Питам: каква нужда има тук от вяра?
Мнозина казват: „Ние вярваме“. Вярванията на някои хора са временни, изменчиви, понеже те вярват само в неща, които някога са виждали, или които днес виждат.
Питам: каква нужда има тук от вяра?
Истинската вяра се отнася до неща, които нито си виждал някога, нито днес виждаш. Някой казва, че изгубил вярата си. Какво значи да изгуби човек вярата си? Изгубване на вярата означава, че човек е изгубил условията да вижда нещата. Например, някой заминава за странство, където прекарва няколко години, далеч от близките си.
към беседата >>
Истинската вяра се отнася до неща, които нито си виждал някога, нито днес виждаш.
Мнозина казват: „Ние вярваме“. Вярванията на някои хора са временни, изменчиви, понеже те вярват само в неща, които някога са виждали, или които днес виждат. Питам: каква нужда има тук от вяра?
Истинската вяра се отнася до неща, които нито си виждал някога, нито днес виждаш.
Някой казва, че изгубил вярата си. Какво значи да изгуби човек вярата си? Изгубване на вярата означава, че човек е изгубил условията да вижда нещата. Например, някой заминава за странство, където прекарва няколко години, далеч от близките си. Той изгубва вяра, че ще дойде ден да се види със своите близки.
към беседата >>
Някой казва, че изгубил вярата си.
Мнозина казват: „Ние вярваме“. Вярванията на някои хора са временни, изменчиви, понеже те вярват само в неща, които някога са виждали, или които днес виждат. Питам: каква нужда има тук от вяра? Истинската вяра се отнася до неща, които нито си виждал някога, нито днес виждаш.
Някой казва, че изгубил вярата си.
Какво значи да изгуби човек вярата си? Изгубване на вярата означава, че човек е изгубил условията да вижда нещата. Например, някой заминава за странство, където прекарва няколко години, далеч от близките си. Той изгубва вяра, че ще дойде ден да се види със своите близки. Ако помисли, че ще се види с тях, вярата му ще се възвърне.
към беседата >>
Какво значи да изгуби човек вярата си?
Мнозина казват: „Ние вярваме“. Вярванията на някои хора са временни, изменчиви, понеже те вярват само в неща, които някога са виждали, или които днес виждат. Питам: каква нужда има тук от вяра? Истинската вяра се отнася до неща, които нито си виждал някога, нито днес виждаш. Някой казва, че изгубил вярата си.
Какво значи да изгуби човек вярата си?
Изгубване на вярата означава, че човек е изгубил условията да вижда нещата. Например, някой заминава за странство, където прекарва няколко години, далеч от близките си. Той изгубва вяра, че ще дойде ден да се види със своите близки. Ако помисли, че ще се види с тях, вярата му ще се възвърне. Виждането е процес, който възстановява вярата.
към беседата >>
Изгубване на вярата означава, че човек е изгубил условията да вижда нещата.
Вярванията на някои хора са временни, изменчиви, понеже те вярват само в неща, които някога са виждали, или които днес виждат. Питам: каква нужда има тук от вяра? Истинската вяра се отнася до неща, които нито си виждал някога, нито днес виждаш. Някой казва, че изгубил вярата си. Какво значи да изгуби човек вярата си?
Изгубване на вярата означава, че човек е изгубил условията да вижда нещата.
Например, някой заминава за странство, където прекарва няколко години, далеч от близките си. Той изгубва вяра, че ще дойде ден да се види със своите близки. Ако помисли, че ще се види с тях, вярата му ще се възвърне. Виждането е процес, който възстановява вярата. Следователно вярата е сила, която ръководи човека в неговия път.
към беседата >>
Например, някой заминава за странство, където прекарва няколко години, далеч от близките си.
Питам: каква нужда има тук от вяра? Истинската вяра се отнася до неща, които нито си виждал някога, нито днес виждаш. Някой казва, че изгубил вярата си. Какво значи да изгуби човек вярата си? Изгубване на вярата означава, че човек е изгубил условията да вижда нещата.
Например, някой заминава за странство, където прекарва няколко години, далеч от близките си.
Той изгубва вяра, че ще дойде ден да се види със своите близки. Ако помисли, че ще се види с тях, вярата му ще се възвърне. Виждането е процес, който възстановява вярата. Следователно вярата е сила, която ръководи човека в неговия път. Докато човек не вижда нещата, той трябва да ходи с вяра.
към беседата >>
Той изгубва вяра, че ще дойде ден да се види със своите близки.
Истинската вяра се отнася до неща, които нито си виждал някога, нито днес виждаш. Някой казва, че изгубил вярата си. Какво значи да изгуби човек вярата си? Изгубване на вярата означава, че човек е изгубил условията да вижда нещата. Например, някой заминава за странство, където прекарва няколко години, далеч от близките си.
Той изгубва вяра, че ще дойде ден да се види със своите близки.
Ако помисли, че ще се види с тях, вярата му ще се възвърне. Виждането е процес, който възстановява вярата. Следователно вярата е сила, която ръководи човека в неговия път. Докато човек не вижда нещата, той трябва да ходи с вяра. Щом вижда нещата, той ще ходи със знание.
към беседата >>
Ако помисли, че ще се види с тях, вярата му ще се възвърне.
Някой казва, че изгубил вярата си. Какво значи да изгуби човек вярата си? Изгубване на вярата означава, че човек е изгубил условията да вижда нещата. Например, някой заминава за странство, където прекарва няколко години, далеч от близките си. Той изгубва вяра, че ще дойде ден да се види със своите близки.
Ако помисли, че ще се види с тях, вярата му ще се възвърне.
Виждането е процес, който възстановява вярата. Следователно вярата е сила, която ръководи човека в неговия път. Докато човек не вижда нещата, той трябва да ходи с вяра. Щом вижда нещата, той ще ходи със знание.
към беседата >>
Виждането е процес, който възстановява вярата.
Какво значи да изгуби човек вярата си? Изгубване на вярата означава, че човек е изгубил условията да вижда нещата. Например, някой заминава за странство, където прекарва няколко години, далеч от близките си. Той изгубва вяра, че ще дойде ден да се види със своите близки. Ако помисли, че ще се види с тях, вярата му ще се възвърне.
Виждането е процес, който възстановява вярата.
Следователно вярата е сила, която ръководи човека в неговия път. Докато човек не вижда нещата, той трябва да ходи с вяра. Щом вижда нещата, той ще ходи със знание.
към беседата >>
Следователно вярата е сила, която ръководи човека в неговия път.
Изгубване на вярата означава, че човек е изгубил условията да вижда нещата. Например, някой заминава за странство, където прекарва няколко години, далеч от близките си. Той изгубва вяра, че ще дойде ден да се види със своите близки. Ако помисли, че ще се види с тях, вярата му ще се възвърне. Виждането е процес, който възстановява вярата.
Следователно вярата е сила, която ръководи човека в неговия път.
Докато човек не вижда нещата, той трябва да ходи с вяра. Щом вижда нещата, той ще ходи със знание.
към беседата >>
Докато човек не вижда нещата, той трябва да ходи с вяра.
Например, някой заминава за странство, където прекарва няколко години, далеч от близките си. Той изгубва вяра, че ще дойде ден да се види със своите близки. Ако помисли, че ще се види с тях, вярата му ще се възвърне. Виждането е процес, който възстановява вярата. Следователно вярата е сила, която ръководи човека в неговия път.
Докато човек не вижда нещата, той трябва да ходи с вяра.
Щом вижда нещата, той ще ходи със знание.
към беседата >>
Щом вижда нещата, той ще ходи със знание.
Той изгубва вяра, че ще дойде ден да се види със своите близки. Ако помисли, че ще се види с тях, вярата му ще се възвърне. Виждането е процес, който възстановява вярата. Следователно вярата е сила, която ръководи човека в неговия път. Докато човек не вижда нещата, той трябва да ходи с вяра.
Щом вижда нещата, той ще ходи със знание.
към беседата >>
Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолим и благодарим на Бога за всички блага.
Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолим и благодарим на Бога за всички блага.
На някои не им се става рано, искат да си полежат и намират ред оправдания, че не са разположени, или че са уморени и т.н. Питам: какво ще правите, ако сте слуга при някой сприхав господар, който иска да започвате работата си рано сутрин и навреме? Ще вземе ли под внимание вашето неразположение? Ако се успите, той ще вика, ще се сърди и най-после ще ви изпъди, като каже: „Такъв слуга не ми трябва! Хайде, на добър час!
към беседата >>
На някои не им се става рано, искат да си полежат и намират ред оправдания, че не са разположени, или че са уморени и т.н.
Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолим и благодарим на Бога за всички блага.
На някои не им се става рано, искат да си полежат и намират ред оправдания, че не са разположени, или че са уморени и т.н.
Питам: какво ще правите, ако сте слуга при някой сприхав господар, който иска да започвате работата си рано сутрин и навреме? Ще вземе ли под внимание вашето неразположение? Ако се успите, той ще вика, ще се сърди и най-после ще ви изпъди, като каже: „Такъв слуга не ми трябва! Хайде, на добър час! “ Вие мислите, че на планината няма господари.
към беседата >>
Питам: какво ще правите, ако сте слуга при някой сприхав господар, който иска да започвате работата си рано сутрин и навреме?
Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолим и благодарим на Бога за всички блага. На някои не им се става рано, искат да си полежат и намират ред оправдания, че не са разположени, или че са уморени и т.н.
Питам: какво ще правите, ако сте слуга при някой сприхав господар, който иска да започвате работата си рано сутрин и навреме?
Ще вземе ли под внимание вашето неразположение? Ако се успите, той ще вика, ще се сърди и най-после ще ви изпъди, като каже: „Такъв слуга не ми трябва! Хайде, на добър час! “ Вие мислите, че на планината няма господари. И тук има господари, и какви при това!
към беседата >>
Ще вземе ли под внимание вашето неразположение?
Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолим и благодарим на Бога за всички блага. На някои не им се става рано, искат да си полежат и намират ред оправдания, че не са разположени, или че са уморени и т.н. Питам: какво ще правите, ако сте слуга при някой сприхав господар, който иска да започвате работата си рано сутрин и навреме?
Ще вземе ли под внимание вашето неразположение?
Ако се успите, той ще вика, ще се сърди и най-после ще ви изпъди, като каже: „Такъв слуга не ми трябва! Хайде, на добър час! “ Вие мислите, че на планината няма господари. И тук има господари, и какви при това! Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят?
към беседата >>
Ако се успите, той ще вика, ще се сърди и най-после ще ви изпъди, като каже: „Такъв слуга не ми трябва!
Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолим и благодарим на Бога за всички блага. На някои не им се става рано, искат да си полежат и намират ред оправдания, че не са разположени, или че са уморени и т.н. Питам: какво ще правите, ако сте слуга при някой сприхав господар, който иска да започвате работата си рано сутрин и навреме? Ще вземе ли под внимание вашето неразположение?
Ако се успите, той ще вика, ще се сърди и най-после ще ви изпъди, като каже: „Такъв слуга не ми трябва!
Хайде, на добър час! “ Вие мислите, че на планината няма господари. И тук има господари, и какви при това! Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят? Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, че ще се чудите какво да правите, къде да се скриете.
към беседата >>
Хайде, на добър час!
Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолим и благодарим на Бога за всички блага. На някои не им се става рано, искат да си полежат и намират ред оправдания, че не са разположени, или че са уморени и т.н. Питам: какво ще правите, ако сте слуга при някой сприхав господар, който иска да започвате работата си рано сутрин и навреме? Ще вземе ли под внимание вашето неразположение? Ако се успите, той ще вика, ще се сърди и най-после ще ви изпъди, като каже: „Такъв слуга не ми трябва!
Хайде, на добър час!
“ Вие мислите, че на планината няма господари. И тук има господари, и какви при това! Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят? Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, че ще се чудите какво да правите, къде да се скриете. Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви.
към беседата >>
“ Вие мислите, че на планината няма господари.
На някои не им се става рано, искат да си полежат и намират ред оправдания, че не са разположени, или че са уморени и т.н. Питам: какво ще правите, ако сте слуга при някой сприхав господар, който иска да започвате работата си рано сутрин и навреме? Ще вземе ли под внимание вашето неразположение? Ако се успите, той ще вика, ще се сърди и най-после ще ви изпъди, като каже: „Такъв слуга не ми трябва! Хайде, на добър час!
“ Вие мислите, че на планината няма господари.
И тук има господари, и какви при това! Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят? Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, че ще се чудите какво да правите, къде да се скриете. Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви. Тези господари ще ви кажат: „Хайде, дигайте се оттук!
към беседата >>
И тук има господари, и какви при това!
Питам: какво ще правите, ако сте слуга при някой сприхав господар, който иска да започвате работата си рано сутрин и навреме? Ще вземе ли под внимание вашето неразположение? Ако се успите, той ще вика, ще се сърди и най-после ще ви изпъди, като каже: „Такъв слуга не ми трябва! Хайде, на добър час! “ Вие мислите, че на планината няма господари.
И тук има господари, и какви при това!
Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят? Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, че ще се чудите какво да правите, къде да се скриете. Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви. Тези господари ще ви кажат: „Хайде, дигайте се оттук! Такива слуги не искаме“.
към беседата >>
Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят?
Ще вземе ли под внимание вашето неразположение? Ако се успите, той ще вика, ще се сърди и най-после ще ви изпъди, като каже: „Такъв слуга не ми трябва! Хайде, на добър час! “ Вие мислите, че на планината няма господари. И тук има господари, и какви при това!
Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят?
Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, че ще се чудите какво да правите, къде да се скриете. Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви. Тези господари ще ви кажат: „Хайде, дигайте се оттук! Такива слуги не искаме“. Братята, които бяха дошли първи тук, опитаха какво могат да направят господарите на планината.
към беседата >>
Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, че ще се чудите какво да правите, къде да се скриете.
Ако се успите, той ще вика, ще се сърди и най-после ще ви изпъди, като каже: „Такъв слуга не ми трябва! Хайде, на добър час! “ Вие мислите, че на планината няма господари. И тук има господари, и какви при това! Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят?
Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, че ще се чудите какво да правите, къде да се скриете.
Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви. Тези господари ще ви кажат: „Хайде, дигайте се оттук! Такива слуги не искаме“. Братята, които бяха дошли първи тук, опитаха какво могат да направят господарите на планината. Те изпратиха гърмежи, светкавици, дъжд и казаха на братята: „Качвайте се горе!
към беседата >>
Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви.
Хайде, на добър час! “ Вие мислите, че на планината няма господари. И тук има господари, и какви при това! Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят? Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, че ще се чудите какво да правите, къде да се скриете.
Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви.
Тези господари ще ви кажат: „Хайде, дигайте се оттук! Такива слуги не искаме“. Братята, които бяха дошли първи тук, опитаха какво могат да направят господарите на планината. Те изпратиха гърмежи, светкавици, дъжд и казаха на братята: „Качвайте се горе! “ При такива господари човек става много смирен.
към беседата >>
Тези господари ще ви кажат: „Хайде, дигайте се оттук!
“ Вие мислите, че на планината няма господари. И тук има господари, и какви при това! Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят? Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, че ще се чудите какво да правите, къде да се скриете. Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви.
Тези господари ще ви кажат: „Хайде, дигайте се оттук!
Такива слуги не искаме“. Братята, които бяха дошли първи тук, опитаха какво могат да направят господарите на планината. Те изпратиха гърмежи, светкавици, дъжд и казаха на братята: „Качвайте се горе! “ При такива господари човек става много смирен. Тези господари казваха: „Като дойдат вашите братя и сестри тук, вие ще ги предупредите да бъдат внимателни към задълженията си, защото и тях ще измокрим“.
към беседата >>
Такива слуги не искаме“.
И тук има господари, и какви при това! Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят? Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, че ще се чудите какво да правите, къде да се скриете. Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви. Тези господари ще ви кажат: „Хайде, дигайте се оттук!
Такива слуги не искаме“.
Братята, които бяха дошли първи тук, опитаха какво могат да направят господарите на планината. Те изпратиха гърмежи, светкавици, дъжд и казаха на братята: „Качвайте се горе! “ При такива господари човек става много смирен. Тези господари казваха: „Като дойдат вашите братя и сестри тук, вие ще ги предупредите да бъдат внимателни към задълженията си, защото и тях ще измокрим“.
към беседата >>
Братята, които бяха дошли първи тук, опитаха какво могат да направят господарите на планината.
Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят? Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, че ще се чудите какво да правите, къде да се скриете. Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви. Тези господари ще ви кажат: „Хайде, дигайте се оттук! Такива слуги не искаме“.
Братята, които бяха дошли първи тук, опитаха какво могат да направят господарите на планината.
Те изпратиха гърмежи, светкавици, дъжд и казаха на братята: „Качвайте се горе! “ При такива господари човек става много смирен. Тези господари казваха: „Като дойдат вашите братя и сестри тук, вие ще ги предупредите да бъдат внимателни към задълженията си, защото и тях ще измокрим“.
към беседата >>
Те изпратиха гърмежи, светкавици, дъжд и казаха на братята: „Качвайте се горе!
Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, че ще се чудите какво да правите, къде да се скриете. Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви. Тези господари ще ви кажат: „Хайде, дигайте се оттук! Такива слуги не искаме“. Братята, които бяха дошли първи тук, опитаха какво могат да направят господарите на планината.
Те изпратиха гърмежи, светкавици, дъжд и казаха на братята: „Качвайте се горе!
“ При такива господари човек става много смирен. Тези господари казваха: „Като дойдат вашите братя и сестри тук, вие ще ги предупредите да бъдат внимателни към задълженията си, защото и тях ще измокрим“.
към беседата >>
“ При такива господари човек става много смирен.
Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви. Тези господари ще ви кажат: „Хайде, дигайте се оттук! Такива слуги не искаме“. Братята, които бяха дошли първи тук, опитаха какво могат да направят господарите на планината. Те изпратиха гърмежи, светкавици, дъжд и казаха на братята: „Качвайте се горе!
“ При такива господари човек става много смирен.
Тези господари казваха: „Като дойдат вашите братя и сестри тук, вие ще ги предупредите да бъдат внимателни към задълженията си, защото и тях ще измокрим“.
към беседата >>
Тези господари казваха: „Като дойдат вашите братя и сестри тук, вие ще ги предупредите да бъдат внимателни към задълженията си, защото и тях ще измокрим“.
Тези господари ще ви кажат: „Хайде, дигайте се оттук! Такива слуги не искаме“. Братята, които бяха дошли първи тук, опитаха какво могат да направят господарите на планината. Те изпратиха гърмежи, светкавици, дъжд и казаха на братята: „Качвайте се горе! “ При такива господари човек става много смирен.
Тези господари казваха: „Като дойдат вашите братя и сестри тук, вие ще ги предупредите да бъдат внимателни към задълженията си, защото и тях ще измокрим“.
към беседата >>
Утре сутринта ще отидем на пето езеро (Маха-Бур), бъбрека, да видим, има ли разлика във водата от миналата година.
Утре сутринта ще отидем на пето езеро (Маха-Бур), бъбрека, да видим, има ли разлика във водата от миналата година.
Сутрин в четири часа всички трябва да сте на крак. Сложете настрана всички украшения, всички накити! Под думата „накити“ аз разбирам недъзите в човека. Боли те крак, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Боли те ухо, кажи си: „Този накит не ми трябва!
към беседата >>
Сутрин в четири часа всички трябва да сте на крак.
Утре сутринта ще отидем на пето езеро (Маха-Бур), бъбрека, да видим, има ли разлика във водата от миналата година.
Сутрин в четири часа всички трябва да сте на крак.
Сложете настрана всички украшения, всички накити! Под думата „накити“ аз разбирам недъзите в човека. Боли те крак, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Боли те ухо, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Имаш някакво неразположение, кажи си: „Този накит не ми трябва!
към беседата >>
Сложете настрана всички украшения, всички накити!
Утре сутринта ще отидем на пето езеро (Маха-Бур), бъбрека, да видим, има ли разлика във водата от миналата година. Сутрин в четири часа всички трябва да сте на крак.
Сложете настрана всички украшения, всички накити!
Под думата „накити“ аз разбирам недъзите в човека. Боли те крак, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Боли те ухо, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Имаш някакво неразположение, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Оставете всички накити в къщи и излезте вън, на чист въздух, без всякакви накити.
към беседата >>
Под думата „накити“ аз разбирам недъзите в човека.
Утре сутринта ще отидем на пето езеро (Маха-Бур), бъбрека, да видим, има ли разлика във водата от миналата година. Сутрин в четири часа всички трябва да сте на крак. Сложете настрана всички украшения, всички накити!
Под думата „накити“ аз разбирам недъзите в човека.
Боли те крак, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Боли те ухо, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Имаш някакво неразположение, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Оставете всички накити в къщи и излезте вън, на чист въздух, без всякакви накити. – „Не мога да мисля.“ – Остави и този накит настрана.
към беседата >>
Боли те крак, кажи си: „Този накит не ми трябва!
Утре сутринта ще отидем на пето езеро (Маха-Бур), бъбрека, да видим, има ли разлика във водата от миналата година. Сутрин в четири часа всички трябва да сте на крак. Сложете настрана всички украшения, всички накити! Под думата „накити“ аз разбирам недъзите в човека.
Боли те крак, кажи си: „Този накит не ми трябва!
“ Боли те ухо, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Имаш някакво неразположение, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Оставете всички накити в къщи и излезте вън, на чист въздух, без всякакви накити. – „Не мога да мисля.“ – Остави и този накит настрана. Като се освобождавате постепенно от накитите си, вие ги хвърляйте настрана от вас и останете само с Божественото, което ви следва навсякъде.
към беседата >>
“ Боли те ухо, кажи си: „Този накит не ми трябва!
Утре сутринта ще отидем на пето езеро (Маха-Бур), бъбрека, да видим, има ли разлика във водата от миналата година. Сутрин в четири часа всички трябва да сте на крак. Сложете настрана всички украшения, всички накити! Под думата „накити“ аз разбирам недъзите в човека. Боли те крак, кажи си: „Този накит не ми трябва!
“ Боли те ухо, кажи си: „Този накит не ми трябва!
“ Имаш някакво неразположение, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Оставете всички накити в къщи и излезте вън, на чист въздух, без всякакви накити. – „Не мога да мисля.“ – Остави и този накит настрана. Като се освобождавате постепенно от накитите си, вие ги хвърляйте настрана от вас и останете само с Божественото, което ви следва навсякъде. Щом сте неразположени, вие чакате да дойдат слугите, да подобрят състоянието ви, но докато дойдат те, целият ден ще отиде.
към беседата >>
“ Имаш някакво неразположение, кажи си: „Този накит не ми трябва!
Сутрин в четири часа всички трябва да сте на крак. Сложете настрана всички украшения, всички накити! Под думата „накити“ аз разбирам недъзите в човека. Боли те крак, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Боли те ухо, кажи си: „Този накит не ми трябва!
“ Имаш някакво неразположение, кажи си: „Този накит не ми трябва!
“ Оставете всички накити в къщи и излезте вън, на чист въздух, без всякакви накити. – „Не мога да мисля.“ – Остави и този накит настрана. Като се освобождавате постепенно от накитите си, вие ги хвърляйте настрана от вас и останете само с Божественото, което ви следва навсякъде. Щом сте неразположени, вие чакате да дойдат слугите, да подобрят състоянието ви, но докато дойдат те, целият ден ще отиде. Изпаднете ли в някакво тежко състояние, в неразположение на духа, кажете си: „Едва ли ще дойдат слугите ми днес, ами аз сам да се заема, да променя състоянието си, т.е.
към беседата >>
“ Оставете всички накити в къщи и излезте вън, на чист въздух, без всякакви накити.
Сложете настрана всички украшения, всички накити! Под думата „накити“ аз разбирам недъзите в човека. Боли те крак, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Боли те ухо, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Имаш някакво неразположение, кажи си: „Този накит не ми трябва!
“ Оставете всички накити в къщи и излезте вън, на чист въздух, без всякакви накити.
– „Не мога да мисля.“ – Остави и този накит настрана. Като се освобождавате постепенно от накитите си, вие ги хвърляйте настрана от вас и останете само с Божественото, което ви следва навсякъде. Щом сте неразположени, вие чакате да дойдат слугите, да подобрят състоянието ви, но докато дойдат те, целият ден ще отиде. Изпаднете ли в някакво тежко състояние, в неразположение на духа, кажете си: „Едва ли ще дойдат слугите ми днес, ами аз сам да се заема, да променя състоянието си, т.е. да сменя накитите си; ето, сутринта си отиде вече, а по същия начин ще отиде и останалата част от деня“.
към беседата >>
– „Не мога да мисля.“ – Остави и този накит настрана.
Под думата „накити“ аз разбирам недъзите в човека. Боли те крак, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Боли те ухо, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Имаш някакво неразположение, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Оставете всички накити в къщи и излезте вън, на чист въздух, без всякакви накити.
– „Не мога да мисля.“ – Остави и този накит настрана.
Като се освобождавате постепенно от накитите си, вие ги хвърляйте настрана от вас и останете само с Божественото, което ви следва навсякъде. Щом сте неразположени, вие чакате да дойдат слугите, да подобрят състоянието ви, но докато дойдат те, целият ден ще отиде. Изпаднете ли в някакво тежко състояние, в неразположение на духа, кажете си: „Едва ли ще дойдат слугите ми днес, ами аз сам да се заема, да променя състоянието си, т.е. да сменя накитите си; ето, сутринта си отиде вече, а по същия начин ще отиде и останалата част от деня“. Щом човек започне някаква работа, състоянието му се изменя.
към беседата >>
Като се освобождавате постепенно от накитите си, вие ги хвърляйте настрана от вас и останете само с Божественото, което ви следва навсякъде.
Боли те крак, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Боли те ухо, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Имаш някакво неразположение, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Оставете всички накити в къщи и излезте вън, на чист въздух, без всякакви накити. – „Не мога да мисля.“ – Остави и този накит настрана.
Като се освобождавате постепенно от накитите си, вие ги хвърляйте настрана от вас и останете само с Божественото, което ви следва навсякъде.
Щом сте неразположени, вие чакате да дойдат слугите, да подобрят състоянието ви, но докато дойдат те, целият ден ще отиде. Изпаднете ли в някакво тежко състояние, в неразположение на духа, кажете си: „Едва ли ще дойдат слугите ми днес, ами аз сам да се заема, да променя състоянието си, т.е. да сменя накитите си; ето, сутринта си отиде вече, а по същия начин ще отиде и останалата част от деня“. Щом човек започне някаква работа, състоянието му се изменя.
към беседата >>
Щом сте неразположени, вие чакате да дойдат слугите, да подобрят състоянието ви, но докато дойдат те, целият ден ще отиде.
“ Боли те ухо, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Имаш някакво неразположение, кажи си: „Този накит не ми трябва! “ Оставете всички накити в къщи и излезте вън, на чист въздух, без всякакви накити. – „Не мога да мисля.“ – Остави и този накит настрана. Като се освобождавате постепенно от накитите си, вие ги хвърляйте настрана от вас и останете само с Божественото, което ви следва навсякъде.
Щом сте неразположени, вие чакате да дойдат слугите, да подобрят състоянието ви, но докато дойдат те, целият ден ще отиде.
Изпаднете ли в някакво тежко състояние, в неразположение на духа, кажете си: „Едва ли ще дойдат слугите ми днес, ами аз сам да се заема, да променя състоянието си, т.е. да сменя накитите си; ето, сутринта си отиде вече, а по същия начин ще отиде и останалата част от деня“. Щом човек започне някаква работа, състоянието му се изменя.
към беседата >>
4.
Денят на доброто
,
РБ
, 7-те езера, 14.7.1931г.,
В това отношение аз съм правил много опити и съм дошъл до положителни резултати.
И така, човек трябва да държи тялото си в голяма чистота. Той трябва да прави ред опити, докато намери един правилен и положителен начин за миене на ръцете, на лицето, на краката и на останалите части от тялото. Има много начини за правилно миене, но всеки сам трябва да намери подходящ за себе си.
В това отношение аз съм правил много опити и съм дошъл до положителни резултати.
И вие трябва да правите опити, да се домогнете до един специфичен начин за всеки един. Ще ви дам един съвет: не правете студени душове! По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене. Един наш познат през един горещ летен ден се нахранил, след това измил краката си със студена вода и задрямал малко. От това измиване на краката станало голямо изтичане на енергия от организма му, вследствие на което положението му толкова се беше влошило, че едва го върнахме от онзи свят.
към беседата >>
И вие трябва да правите опити, да се домогнете до един специфичен начин за всеки един.
И така, човек трябва да държи тялото си в голяма чистота. Той трябва да прави ред опити, докато намери един правилен и положителен начин за миене на ръцете, на лицето, на краката и на останалите части от тялото. Има много начини за правилно миене, но всеки сам трябва да намери подходящ за себе си. В това отношение аз съм правил много опити и съм дошъл до положителни резултати.
И вие трябва да правите опити, да се домогнете до един специфичен начин за всеки един.
Ще ви дам един съвет: не правете студени душове! По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене. Един наш познат през един горещ летен ден се нахранил, след това измил краката си със студена вода и задрямал малко. От това измиване на краката станало голямо изтичане на енергия от организма му, вследствие на което положението му толкова се беше влошило, че едва го върнахме от онзи свят. Когато човек прави бани, той трябва да има предвид и разположението на духа си.
към беседата >>
Ще ви дам един съвет: не правете студени душове!
И така, човек трябва да държи тялото си в голяма чистота. Той трябва да прави ред опити, докато намери един правилен и положителен начин за миене на ръцете, на лицето, на краката и на останалите части от тялото. Има много начини за правилно миене, но всеки сам трябва да намери подходящ за себе си. В това отношение аз съм правил много опити и съм дошъл до положителни резултати. И вие трябва да правите опити, да се домогнете до един специфичен начин за всеки един.
Ще ви дам един съвет: не правете студени душове!
По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене. Един наш познат през един горещ летен ден се нахранил, след това измил краката си със студена вода и задрямал малко. От това измиване на краката станало голямо изтичане на енергия от организма му, вследствие на което положението му толкова се беше влошило, че едва го върнахме от онзи свят. Когато човек прави бани, той трябва да има предвид и разположението на духа си. Той трябва да е абсолютно свободен и разположен по дух, да забрави всички трудности и грижи; така направена банята, тя доставя голямо удоволствие на човека и благодарност от топлата вода.
към беседата >>
По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене.
Той трябва да прави ред опити, докато намери един правилен и положителен начин за миене на ръцете, на лицето, на краката и на останалите части от тялото. Има много начини за правилно миене, но всеки сам трябва да намери подходящ за себе си. В това отношение аз съм правил много опити и съм дошъл до положителни резултати. И вие трябва да правите опити, да се домогнете до един специфичен начин за всеки един. Ще ви дам един съвет: не правете студени душове!
По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене.
Един наш познат през един горещ летен ден се нахранил, след това измил краката си със студена вода и задрямал малко. От това измиване на краката станало голямо изтичане на енергия от организма му, вследствие на което положението му толкова се беше влошило, че едва го върнахме от онзи свят. Когато човек прави бани, той трябва да има предвид и разположението на духа си. Той трябва да е абсолютно свободен и разположен по дух, да забрави всички трудности и грижи; така направена банята, тя доставя голямо удоволствие на човека и благодарност от топлата вода. Такава баня представлява най-голямо благо за човека.
към беседата >>
Един наш познат през един горещ летен ден се нахранил, след това измил краката си със студена вода и задрямал малко.
Има много начини за правилно миене, но всеки сам трябва да намери подходящ за себе си. В това отношение аз съм правил много опити и съм дошъл до положителни резултати. И вие трябва да правите опити, да се домогнете до един специфичен начин за всеки един. Ще ви дам един съвет: не правете студени душове! По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене.
Един наш познат през един горещ летен ден се нахранил, след това измил краката си със студена вода и задрямал малко.
От това измиване на краката станало голямо изтичане на енергия от организма му, вследствие на което положението му толкова се беше влошило, че едва го върнахме от онзи свят. Когато човек прави бани, той трябва да има предвид и разположението на духа си. Той трябва да е абсолютно свободен и разположен по дух, да забрави всички трудности и грижи; така направена банята, тя доставя голямо удоволствие на човека и благодарност от топлата вода. Такава баня представлява най-голямо благо за човека. В яденето, в спането трябва да се спазва същият закон.
към беседата >>
От това измиване на краката станало голямо изтичане на енергия от организма му, вследствие на което положението му толкова се беше влошило, че едва го върнахме от онзи свят.
В това отношение аз съм правил много опити и съм дошъл до положителни резултати. И вие трябва да правите опити, да се домогнете до един специфичен начин за всеки един. Ще ви дам един съвет: не правете студени душове! По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене. Един наш познат през един горещ летен ден се нахранил, след това измил краката си със студена вода и задрямал малко.
От това измиване на краката станало голямо изтичане на енергия от организма му, вследствие на което положението му толкова се беше влошило, че едва го върнахме от онзи свят.
Когато човек прави бани, той трябва да има предвид и разположението на духа си. Той трябва да е абсолютно свободен и разположен по дух, да забрави всички трудности и грижи; така направена банята, тя доставя голямо удоволствие на човека и благодарност от топлата вода. Такава баня представлява най-голямо благо за човека. В яденето, в спането трябва да се спазва същият закон. Човек трябва да яде и да спи при най-голямо разположение на духа.
към беседата >>
Когато човек прави бани, той трябва да има предвид и разположението на духа си.
И вие трябва да правите опити, да се домогнете до един специфичен начин за всеки един. Ще ви дам един съвет: не правете студени душове! По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене. Един наш познат през един горещ летен ден се нахранил, след това измил краката си със студена вода и задрямал малко. От това измиване на краката станало голямо изтичане на енергия от организма му, вследствие на което положението му толкова се беше влошило, че едва го върнахме от онзи свят.
Когато човек прави бани, той трябва да има предвид и разположението на духа си.
Той трябва да е абсолютно свободен и разположен по дух, да забрави всички трудности и грижи; така направена банята, тя доставя голямо удоволствие на човека и благодарност от топлата вода. Такава баня представлява най-голямо благо за човека. В яденето, в спането трябва да се спазва същият закон. Човек трябва да яде и да спи при най-голямо разположение на духа. При всички положения в живота си човек трябва да бъде господар.
към беседата >>
Той трябва да е абсолютно свободен и разположен по дух, да забрави всички трудности и грижи; така направена банята, тя доставя голямо удоволствие на човека и благодарност от топлата вода.
Ще ви дам един съвет: не правете студени душове! По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене. Един наш познат през един горещ летен ден се нахранил, след това измил краката си със студена вода и задрямал малко. От това измиване на краката станало голямо изтичане на енергия от организма му, вследствие на което положението му толкова се беше влошило, че едва го върнахме от онзи свят. Когато човек прави бани, той трябва да има предвид и разположението на духа си.
Той трябва да е абсолютно свободен и разположен по дух, да забрави всички трудности и грижи; така направена банята, тя доставя голямо удоволствие на човека и благодарност от топлата вода.
Такава баня представлява най-голямо благо за човека. В яденето, в спането трябва да се спазва същият закон. Човек трябва да яде и да спи при най-голямо разположение на духа. При всички положения в живота си човек трябва да бъде господар.
към беседата >>
Такава баня представлява най-голямо благо за човека.
По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене. Един наш познат през един горещ летен ден се нахранил, след това измил краката си със студена вода и задрямал малко. От това измиване на краката станало голямо изтичане на енергия от организма му, вследствие на което положението му толкова се беше влошило, че едва го върнахме от онзи свят. Когато човек прави бани, той трябва да има предвид и разположението на духа си. Той трябва да е абсолютно свободен и разположен по дух, да забрави всички трудности и грижи; така направена банята, тя доставя голямо удоволствие на човека и благодарност от топлата вода.
Такава баня представлява най-голямо благо за човека.
В яденето, в спането трябва да се спазва същият закон. Човек трябва да яде и да спи при най-голямо разположение на духа. При всички положения в живота си човек трябва да бъде господар.
към беседата >>
В яденето, в спането трябва да се спазва същият закон.
Един наш познат през един горещ летен ден се нахранил, след това измил краката си със студена вода и задрямал малко. От това измиване на краката станало голямо изтичане на енергия от организма му, вследствие на което положението му толкова се беше влошило, че едва го върнахме от онзи свят. Когато човек прави бани, той трябва да има предвид и разположението на духа си. Той трябва да е абсолютно свободен и разположен по дух, да забрави всички трудности и грижи; така направена банята, тя доставя голямо удоволствие на човека и благодарност от топлата вода. Такава баня представлява най-голямо благо за човека.
В яденето, в спането трябва да се спазва същият закон.
Човек трябва да яде и да спи при най-голямо разположение на духа. При всички положения в живота си човек трябва да бъде господар.
към беседата >>
Човек трябва да яде и да спи при най-голямо разположение на духа.
От това измиване на краката станало голямо изтичане на енергия от организма му, вследствие на което положението му толкова се беше влошило, че едва го върнахме от онзи свят. Когато човек прави бани, той трябва да има предвид и разположението на духа си. Той трябва да е абсолютно свободен и разположен по дух, да забрави всички трудности и грижи; така направена банята, тя доставя голямо удоволствие на човека и благодарност от топлата вода. Такава баня представлява най-голямо благо за човека. В яденето, в спането трябва да се спазва същият закон.
Човек трябва да яде и да спи при най-голямо разположение на духа.
При всички положения в живота си човек трябва да бъде господар.
към беседата >>
НАГОРЕ